Материали за български ботанически речник - Давидовъ Б., Балабанова П.

Author: Давидовъ Б. Балабанова П.
Tags: ботаника речник
Year: 1939
Similar
Български тълковен речник
Речник на съкращенията в българския език
Български тълковен речник
Text
                    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЪ
.- ---------- ............. ........................... .........—-----------------------------

МАТЕРИАЛИ
'

j

ЗА

' БЪЛГАРСКИ БОТАНИЧЕНЪ
РЕЧНИКЪ
СЪБРАНИ ОТЪ

Б. ДАВИДОВЪ и А. ЯВАШЕВЪ
ПОДРЕДЕНИ ОТЪ

М. ШОСЕВЪ и П. БАЛАБАНОВА

ДОПЪЛНЕНИ И РЕДАКТИРАНИ ОТЪ

Б. АХТАРОВЪ
УРЕДНИКЪ ВЪ ЦАРСКИЯ ЕСТЕСТВЕНО-ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

ПП11 Л плпи *

ПСП А 'TUI4I I А

БЪЛГАРСКА

А КАДЕМИЯ НА

НАУКИТЪ

МАТЕРИАЛИ
ЗА

БЪЛГАРСКИ БОТАНИЧЕНЪ
РЕЧНИКЪ
СЪБРАНИ ОТЪ

Б. ДАВИДОВЪ и А. ЯВАШЕВЪ

ПОДРЕДЕНИ ОТЪ

М. ШОСЕВЪ и П. БАЛАБАНОВА

ДОПЪЛНЕНИ И РЕДАКТИРАНИ ОТЪ

Б. АХТАРОВЪ
УРЕДНИКЪ ВЪ ЦАРСКИЯ ЕСТЕСТВЕНО-ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕИ

Съдържан ие
Предговоръ

..............................................................................

Стр.

I

ПЪРВА ЧАСТЬ

Фитолингвистика
Задачи на ботаничната номенклатура. Качество и количество

на българските имена на растенията

.......

13

Какъ народътъ създава имената на растенията................................. 29

Историята на имената на растенията......................................................49
ВТОРА

ЧАСТЬ

Латино-български имена на растенията
сь стихове отъ народни песни, сведения изъ фитофолклора и

употребата на растенията въ медицината ......
ТРЕТА

85

ЧАСТЬ

Б ъ л г а р о - л а т и н с к и имена на растенията

.

316

Указатель за употребата на растенията въ
медицината........................................................................559

Литература и съкращения
А. Д — А. Димитровъ, Отглеждане земледЪлчески и промишлени
растения, кн. I. и III.

А. Н. Д. — А. Н. Дгъловъ, Семейно съкровище, 1891.
А. И. — А. Т. Илиевъ, Растителното царство въ народната поезия
и пр., Мсб., VII.—IX.
А. /VI. — А. Марковичъ, Учебникъ по ботаника за I. класъ на средните училища, 1919.

A. П. — А. Ст. Пенчевъ, Вредителните и отровни растения въ България, Варна, 1908.
/1. Т. — А. Тошевъ, Ботаника за горенъ курсъ II. год. оть основните
училища и II. класъ на гимназиите, 1894. Къмъ терминологията на българската флора, Период, спис. XXXV.
Ах. — Б. Ахтаровъ, Кантраджиевъ, Цоневъ, ОпредЪлитель на разпространените въ България растения. 1924.; Б. Ахтаровъ.
Джбовете въ България, сп. Природа, год. XXIV.; неиздадени бележки.
Б. — М. Т. Бракаловъ, Ботаника, 1885—1897.
Б. Б. — Б. Бързаковъ, естественикъ, гимназиаленъ учитель.

Б. Д. — Б. Давидовъ, Ключъ за определяне семействата на дивите български растения, 1900; неиздадени бележки.
Б. И. — Борисъ Ивановъ, фитопаталогъ.

Б. М. — Д. Благоевъ и Г. Миндовъ, Руско-български речникъ.

Б. С. — Аннекковъ, Ботаничесюй словарь, 1878.
B. Д. — В. Дяковичъ, Ржководство по обща ботаника, 1896.

В. К. — В. Т. Ковачевъ, Материали по българската народна медицина и българската флора, сп. Трудъ, год. III. и IV.; Материали по флората на Русенския окржгъ, Трудове на Българ.
природоизпит. дружество, кн. I., 1900.
В. Н. — В. Нейчевъ, Сто лековити билки употребявани въ народната медицина, 1932.

Vel. — J. Velenovsky, Flora Bulgarica, 1891 ; Suplimentum, 1898.
Г. Б. — Г. Бпзлчсвъ, Естествена история за началните училища, 1882.

VIII

Материали за български ботаяичевъ речникъ

Г. Т. — Г, Трайчевъ, Къмъ терминологията на българската фауна и
флора яъ Македония, я. В1сти, год. IX. и X.
Гр. — Анастаай П. Петровичь Границкш, Практическа медицина.
Съчинение Д. Пирово, Константинополъ, 1854
Л. А. — Л. П. Апостоловъ. Принось къмъ българската терминология на флората въ Македония, Период, сп., кн. LXI., 5., 1900.

Лац. — С. Ж. Дацовь, агрономъ, членъ на Бьлг. академия нанаукитк
Л. В. — Л. В. Вскиловъ, Ботаника, 1897—1905.
Л. Л. — Л. Т. Лушановъ, Ботаника, 1884.

Л. И. — Л-ръ Л. Йорданова, асистентъ въ Университета.
Л. Ц. — Л. Цоневъ, Ботаника за горнигЬ класове, 1900.
Dor. — Dorvault. L'offic. ou Repert. generale de pharmacie pratique, 1898.

Eberhardt Ph. Profess., Les plantes medicinales, 1927.

3. Б — 3. Бояджиева, Ботаника, 1884.
Hegi Dr. Gustav, lilustrierte Flora von Mittel-Europa, 1.—VII. Bd.

И. Г. — Ивачъ Георгиева. Материали за речникъ на Велешкия говор ь, Мсб., кн. XX.
И. С. — И. Стамболиевъ, естественикъ, гимназиаленъ учители.
7. — Т. Гончевъ, Устройването, засаждането и подържането на селските домашни градини, 189).

Вг. — Iretek Dr. К., Das Furstenthum Bulgarien, 1891 : K. Иречекъ,
Княжество България, часть II., 1899.

К. — К. А. Кулевъ, Ботаника, Рихардъ Ветщайнъ, 1897.— 1904.; Ест,история за 1. класъ, 1906.
К. В. — Кр. Влаевь. Гжбит! като храна, сп. Природа, год. XVIII,
бр. 6.
Кал. — Йеромонахъ Неофитъ Калчевъ, Народенъ домашенъ лЪкарь, 1919.

Коз. — Л-ръ М. Козаровъ, Български народни названия на растенията, Сб. на Българ. акад. на наукитЪ, кн. XX.

К. — Н. Лазаровъ, Прегледъ на по-забележителнт+> полезни и вредни
растения, Мсб., 1886.
Madaus Dr. Med. Gerh., Heilpflanzen.
M. - Л-ръ Л. Моловъ. Домашенъ л+.карь, 1895.
М- Б. — Ив. Мавровъ и В. БогОановъ, Ботаника, 1891.

М. О. — М. А. Орловъ, Растенията като признаци и показатели, сп.
Природа, год. XVII, бр. 7.

IX

t>. Лхтаропъ

M Т. — Д. Матовъ и А. Тошевъ, Къмъ българския речникъ, Солунски книжицн, кн. 4.

М. Ш. — М. К. Шоссвъ, НасТкомоядни растения, сп. Природа, год.
XXIV., кн. 8. и 9.

Мус. — Мустаковъ, Борбата на растенията съ насЪкомитЪ, сп. Природа, год. 11!., бр. 8.
Н. М. — Н Г. Маркозъ, Ботаника за горнитЪ класове, 1897.

Н. Г. — Найденъ Геровъ, РЪчникъ на български язьжъ, т. 1„ II. и III.
Н. П. — Никола Паровъ, Кратъкъ учебникъ по земледЪлието, 1899.

Н. С. — Н. Стояновъ, Изъ живота на нашит^ насЪкомоядни растения, сп. Природа, год. XX . бр. 4.—5.; Н. Стояновъ и Б. Стефановь, Флора на България, 1925; Н. Стояновъ, Б. Стефановъ, Списъкъ на растенията, които се срЬшатъ въ България, 1921.
Нейч. — Ив. Нейчевъ, В. П. Гочевъ, Т. Николовъ, Ботаника, учебник ь за горнитЪ класове на срфцнитЪ училища, 1906; Ив.
Нейчевъ, Майчина грижа у растенията, сп. Природа, год. VIII.,
бр. 9. и 10.

П. — Н. Пиперовъ, Лекуване съ вода, 1895.
П. Б. — П. Балабанова, естественичка, гимназиална учителка.

С. Б, — Ст. Брънчевъ,
1894.-1895.

Гората

и стопанствуванието

надъ

нея,

С. В. — Д-ръ С. Ватевъ, Материали по народната медицина въ
България, Мсб. кн. XXI.
С. Г. — Д-ръ С. Георгиевъ, Материали по флората на южна България, 1899., Мсб., кн. I.; Родопите, Рилската планина и нихната растителность, Мсб., кн. IV, и V.; Медоносни растения
и нихното значение за пчеларството, сп. Природа, год. III., бр. 9.
С. Д. В. — С. Д. Вгьженовъ, Азбученъ списъкъ отъ български имена
на по-главнит% и по-известни растения, сп. Наука, год. III.,
кн. 3. и 4., 1883.— 1884.
С. И. — М. Стоевъ и Ю. Илийчевъ, Общо скотовъдство, 1910.

С. П. — Проф. Д-ръ Ст. Петковъ, Специялна ботаника, 1929,
С. П. С. — С. П. Стефановъ, Есенна растителность, Природа, год.
VIII., бр. 2. и 3.

Сп. Вац. — Сп. Вацовъ, сп. Народна метеорология, София.
С. С — С. Стамболиевъ, Материали по народната медицина въ България, Мсб. кн. XXI.

У. — Ив. К. Урумовъ, Ботаника, 1882; Материали за флората на
Ловчанския окржгь, Мсб., кн. XIV., стр. 3.—85.; Материали
за флората на Търновския окржгъ, Мсб., кн. XV., стр., 3.—90.;

Материали зя бългярски ботлничспъ речникь

Втора прибавка къмъ флората на Ловчанския окржгъ, Мсб.,
кн. XV. стр. I.—124.; Материали за флората на Ловчанския
и Търновски окржзи, Мсб., кн. XVIII.; Трети приносъ къмъ
българската флора, Мсб., кн. XXL, сгр. 1.—125.; Шести приносъ къмъ бълг. флора, Мсб., кн. XXII. и XXIII., стр. I.—126.;
Седни приносъ къмъ бълг. флора, Мсб. XXXIV. (VI.), сгр.
1.—113.; Девети приносъ къмъ бълг. флора, Мсб , кн. XXV.,
стр. 1.—159,; Материали по бълг. народна медицина, Сб.
Бълг. акад. на наукитФ, кн. XXII.

ф. Б. — Ф. Бурмевъ, химикъ, гимназиаленъ учитель.
Ф. X. — Фр. Хитилъ, Частно земледЪлие, 1998.

X. — Ф. Харковски, Кратка практ. ветер. ботаника, 1890.
X. Г. — Харитонъ Генадиевъ, ГолЪмъ френско-български речникъ,
1894.
U. Г. — Ц. Гинчевъ, Htuio по българската народна медицина, Мсб.,
кн. III , 1890.
Ш. — X. Шкорпилъ, Върху пловдивската флора, Отчетъ на Пловд.
мжжка гимназия Алекс. I. за 1896/97 учеб. год.. Списъкъ
отъ 133 научни и простобългарски именувания на растения;
Втори отчетъ на Областната реална гимназия въ гр. Сливенъ,
Бълг. терминология за растенията, 1883.

Шап. — Шапкаровъ, Сборникъ отъ бълг. нар. умотв., 1891. и пр.
Ю. — М. Б. Юркевичъ, ДваднатипятилЪтиге итоги Княж. Болгар1и,
1879—1904., Соф1я, 1904.

Я. —

А. Ив. Явашевъ, Ботаника, 1892 год.; Приносъ къмъ българската ботанична медицина, Мсб.; неиздадени бележки.

Я. К. — Я. Т. Кочеп, Чувства на растенията, сп. Природа, год. XVI.,
бр. 3.,' Отровиит! растения въ нашитЪ страни, сп. Природа,
год. XVII., бр. 6.; Библейска флора, сп. Природа, год. XVI.,
стр. 6.

Научната номенклатура на растенията, макаръ да има
едно извънредно ценно предимство — нейната задължителность за целия свЪтъ — остава достАпна и разбираема
само за сравнително тесенъ крАгъ специалисти, които боравятъ съ научната и приложната ботаника. Всички други си
служатъ главно съ народните имена на растенията. Но и
специалистите, когато пишатъ научни трудове или популярни
статии, покрай научните имена, с а принудени да споменаватъ
и най-общоприетите, най-употрЪбимитЪ народни имена. Ето
защо днесъ всички културни народи, покрай научната номенклатура, иматъ и своя книжовна номенклатура на растенията,
за основа на която с а послужили народните имъ имена.
Следователно, и ние, покрай научните, латинските, имена
на растенията, необходимо е да имаме общопонятни български
имена. Удовлетворението на тази нужда е отъ грамадно практическо значение преди всичко за ония, които боравятъ въ
области, намиращи се въ контактъ съ тия или ония растения.
Тукъ требва да се отнесатъ на първо место представителите
на фитотерапията —лекари, аптекари и дрогисти. Не по-малка
необходимость отъ такава номенклатура чувствуватъ и агрономите, лесовъдите, цветарите, а с а щ о така — писателите
и поетите и особено ония отъ техъ, които се занимаватъ съ
фитофолклора. Особено големи м а ч н о т и и се явяватъ въ литературните преводи, когато се натъкнемъ на чужди имена на
растенията. Даже и днесъ мнозина преводачи с а принудени
да взематъ името на растението тъй, както е въ оригинала,
или превеждатъ с а щ о т о име, ако това е възможно, и по този
начинъ набързо се изковава едно «ново име“, или, най-после,
взематъ некое руско име или такова отъ другите славянски
страни, допускайки, че за мнозина отъ читателите то ще бжде
понятно, безъ да подозиратъ, че нашиятъ народъ отдавна е

2

/>. Ахтаронъ

създалъ хубави и типични имена за същите растения, които
ги интересуватъ Азъ лично съмъ се натъквалъ на такива неудобства. Но това е ставало и съ най-видните представители
на нашата чисто научна и приложна ботаника. А какво да кажемъ за ония случаи,при които известни наши поети и литератори, посочвайки нЪкои народни имена на растенията, за
уяснение. даватъ като научни имена на съшите такива, които
нЪмать нищо общо съ тЪхъ ? СмЪтамъ за излишно да посочвамъ тукъ такива примЪри, макаръ некои отъ тЪхъ да съ твърде
типични и интересни.
Тукъ всЪки може да попита, дали имаме за всички наши
растения хубави, звучни и интересни имена ? На този въпросъ
ето какво отговаря още преди 46 години г-нъ А. Тошевъ1),
известенъ нашъ ботаникъ. дипломатъ и бившъ министъръ-председатель: ....ГрЪхъ му е на душата, който каже, че нямаме
названия. Имаме ги и не малко, но требва да се избродятъ
изъ народа. Той е единствениятъ богатъ източникъ, отъ дето
можемъ да се снабдимъ съ тЪхъ. Че за това се изисква обикаляне и трудъ. не ще съмнение, но туй е длъжность на всички
учители по природознание у насъ. При туй требва да знаемъ,
че това не е работа, която може да се свърши за една,
две години и само отъ едного. Тукъ се изисква време и съдействие на всички, които се занимаватъ съ природните науки.
Докато другите народи съ се сдобили съ определена терминология, е требвало дълги години и големи трудове“. Действително, имаме хубави, звучни народни имена на растенията,
и въ достатъчно количество, не по-малко отколкото съседните намъ страни, не по-малко и отъ по-културните отъ насъ
европейски народи. Българинътъ, намирайки се въ интимни
връзки съ окръжаващите го растения, въ продължение на цели
векове е наблюдавалъ и изпитвалъ ония отъ техъ, които с а
му правили впечатление, било съ своите ярки и красиви цветове, било съ нЪкои характерни особености, било за това, че
е излолзувалъ за храна техните плодове, листа, п а п к и , грудки,
луковици и коренища, било най-после, че е излолзувалъ с а щите за лекарства, за украса и други свои
нужди.
ВсичкитЪ тия растения той е дарявалъ съ типични и изрази-

Материали за български ботаничснъ речникъ

3

телни имена. Но той не е забравилъ и ония отъ тЪхъ, които
см му били вредни, било като плЬвели, било за това, че съ
своите отровни вещества см правили пакости лично нему или
на домашните му животни.
НЪма съмнение, че не всички видове растения въ научна
смисъль иматъ народни имена. Това се отнася още повече до
техните вариетети и форми. Тукъ требва да изключимъ на
първо место грамадната часть отъ споровите растения,
едно, защото см съвършено дребни, миниатюрни и, друго, защото не взематъ никакво участие въ неговия интименъ животъ, било като полезни, било като вредни. Но и между споровите растения не малко има и такива, които носятъ
хубави и интересни народни имена. Такива на първо место
намираме между висшите спорови растения: папрати, хвощове и плавуни, а сле дъ това и между висшите гмбиНо и между нисшите гмби има и такива съ хубави народни имена, и то главно между паразитите — вредители на
разните култури. Между висшите растения см останали безъ
народни имена само ония, които см много дребни, или не правятъ впечатление съ своите цветове, или които нЪматъ нЪкоя
характерна особеность, било отъ морфологично, било отъ физиологично естество и най-вече такива, които см индиферентни
за човека, т. е. не участвуватъ въ неговите материални и духовни нужди. Тукъ на първо место требва да поставимъ
ония родове, които се представляватъ съ значителенъ брой
видове въ научна смисъль, като Hieracium, Centaurea,
Dianthus, Rosa, Rubus, Carex, Allium, Festuca, Poa
и др. Но и безъ това тия см отъ значение само за специалиста, а за него важатъ само научните имена.
Останали см безъ народни имена, може би, нЪкои отъ
висшите растения, макаръ и съ едри и хубави цветове, понеже
се срЪщатъ въ отдалечени и недостмпни планински кмтове и
изобщо далечъ отъ населени места.
Първата осезателна нужда отъ народни имена се е почувствувала непосредствено следъ Освобождението ни заедно
съ появяването и на първите учебници по ботаника. Така,
лрезъ 1882 год. см се появили учебниците по ботаника, предназначени за нашите средни училища, отъ Ив. К. Урумоаъ,
М. Георги евъ и Г. Белчевъ. Споредъ тогавашните метили на o6v4eHHe. пои които дидактическиятъ материализъмъ е

4

Ь. Ахтаропъ

билъ въ своя разгаръ, курсътъ на систематичната ботаника
въ нашитЪ средни учебни заведения е обгръщалъ единъ грамаденъ брой растения, не ло-малъкъ отъ онзи, който изучаватъ днесъ естествениците въ университета, а по отношение
на екзотичните растения, може би и по-големъ. Нема съмнение. че за всичките тия видове растения е требвало да
се намерягь съответните български имена. Въпросътъ за
екзотичните растения тукъ, както и всекога, се е разрешавалъ по-лесно: достатъчно е било да се прибегне къмъ съответните имена въ другите славянски страни, или да се преведагь на български научните имена, ако това е възможно, или
най-после самото научно име да остане за българско, като
често се променя само окончанието му съ огледъ на особеностите на българския езикъ. Обаче, несравнено по-мжченъ
за разрешаване е въпросътъ за намирането подходни български имена за нашите местни растения. Тукъ този въпросъ
сравнително най-добре е билъ разрешенъ отъ М. Георгиевъ.
Причината за това може да се долови отъ първите неколко
реда, които той е далъ въ предговора на неговия учебникъ
по ботаника, дето е казано: „За да приготвя този учеб-

никъ, азъ бе.хъ поканенъ отъ некои приятели, които знаеха,
че въ разстояние на 6 години съмъ се занимавалъ да събирамъ между народа нашенските названия на растенията. При
това азъ съмъ ималъ двойна цель: 1-во, да снабдя учещите
се по нашите средни учебни заведения съ съответствуещъ,
по съответствуещата програма учебникъ по този клонъ на
науката; 2-ро, да приведа въ наученъ поредъкъ названията

на растенията, съ които нашиятъ народъ ги именува.
Названията на растенията съмъ събиралъ най-много по
Западна България: Видинъ, Кула, Белоградчикъ, Чупрени,
Чипровци, Берковица, Bpaira, Ломъ, Софийско, Кюстендилско,
Трънско, Царибродско, Дупнишко, Самоковско, Златишко и
др. Много имена има, които съмъ самъ събралъ и които
некои приятели сж ми съобщили отъ Търновско, Свищовско,
Габровско, Русчушко, Варненско, а некои и отъ Тракия, та

по тая причина и на много растения съмъ поставилъ по неколко названия
*.
Благодарение на 6-годишния трудъ, употребенъ отъ г-нъ
М. Георгиевъ за събиране народни имена на растенията,

Материали за български ботаничснь речникъ

5

отъ тия имена, които намираме въ неговия учебникъ, и
днесъ не сж изгубили своето значение и сж станали почти
общоприети литературни имена. Все пакъ единъ голЪмъ брой
отъ дадените отъ него имена като български, сж взаимствувани отъ другите славянски народи, други отъ т%хъ сж просто преводи на научните имена, а трети, макаръ и български,
не сж типични и характерни.
Презъ 1884 година сж излезли още два учебника по
ботаника — единиятъ на 3. Бояджиевъ, другиятъ на Д.
Т. Думановъ, а презъ 1885 год. излиза и учебникътъ на М.
Бракаловъ. И трите учебника сж предназначени за нашите средни учебни заведения. Въ тия учебници сжществени
промени въ българските имена на растенията не се правятъ: авторите изобщо сж се задоволили да повторятъ онова,
което е дадено отъ техните предшественици.
Все по това време С. Д. Веженовъ1) изнася единъ
„Азбученъ списъкъ отъ български имена на по-голЪмитЪ и
по-известните растения“. Действително, това е единъ списъкъ
отъ 520 имена на растения, наредени по азбученъ редъ. Въ
увода на своя трудъ С. Д. ВЪженовъ посочва голЪмата
нужда отъ български названия на растенията, особено при
съставяне на учебници по ботаника и нееднаквостьта на тия
имена при тримата автори на излЪзналитЪ вече учебници по
този предметъ. Той съобщава и цельта на своята публикация .
„Въ намерение да спомогнемъ по издирването на българските имена на растенията, предлагамъ една сбирка отъ имена
на различни видове растения, които сж събирани отъ преди
няколко години за състава на единъ атласъ. Българските
имена на местните растения сж събирани изъ разните места
на Тракия и България“.
Въ сжщность този списъкъ отъ „български имена“ не
е допринесълъ почти нищо къмъ родната номенклатура на
растенията, защото, като изключимъ единъ много малъкъ брой
отъ добри и сносни български имена въ него, останалите сж
заимствувани отъ другите славянски страни, или сж преводи
на научните имена, или сж самите научни, латински, имена
съ български окончания, а останалата голема часть отътехъ
сж турски имена.
*) Списание .Наука", год. III., кн. 3. и 4., 1883—1881 год.

6

Б. Ахтаровъ

Като единъ новъ етапъ въ развоя на ботаничната ни
номенклатура требва да считаме цитираната вече публикация
на г-нъ А. Тошевъ — „Къмъ терминологията на българската флора“, Период, сп., кн. XXXV., 1890 г. Въ нея сж дадени 842 народни български имена на растенията, които се
отнасятъ къмъ 230 вида растения. Тия имена г-нъ А. Тошевъ е събралъ въ качеството си на бившъ гимназияленъ
учитель по природознание изъ разни катове на Македония,
а само единъ малъкъ брой отъ т^хъ е събиралъ въ Южна
Тракия и пределите на днешна България, главно изъ околностьта на Панагюрище, Копривщица, Пазарджишко и др.
Този трудъ на г-нъ А. Тошевъ е извънредно цененъ не
само за това, че въ него се изнася голЪмъ брой народни имена съ точно указание на произношението, ударението и местото на събирането имъ, но и за това, че въ него
е посоченъ, макаръ и въ общи черти, плтьтъ за разрешаване
проблемата за родната ни ботанична номенклатура.

По примера на г-нъ А. Тошевъ се издаватъ и други,
макаръ и по-малки, приноси

къмъ българската терминология

на флората, които съдържатъ

народни

имена на

растения,

събирани въ Македония.1)

Като най-цененъ трудъ въ областьта на българската номенклатура на растенията требва да се счита — „Български

названия на растенията
*

отъ д-ръ П. Козаровъ,
Сборн. на Бълг. акад. на науките, XX., 1925. Въ него се сънародни

държал» около 1800 бълг. народни имена, които се отнасятъ

къмъ 774 вида наши,

предимно

диворастещи

растения.

За

напечатването на този трудъ г-нъ д-ръ П. Козаровъ е използувалъ главно печатаните произведения и нЪкои неизда-

дени бележки на покойния професоръ по ботаника д-ръ С т.
Георгиевъ, горе цитирания трудъ на г-нъ А. Тошевъ, а

с о
*щ
и трудовете на г-нъ Ив. К. Урумовъ за флората на
Ловчанския и Търновския окржзи и др., както и собствени
бележки. Особено

ценни сж тукъ

бележките

на

д-ръ

С т.

Георгиевъ, защото въ техъ всички имена еж скрепени съ
’) Д. П. Апостоловъ, — Приносъ къмъ бъл!арската терминология на флората въ Македония. Период, сп., кн. LXI , 5., 1900.
Д Матовъ н А. Тошевъ. — Къмъ бълг. речникъ. „Книжник

Материали за български ботаииченъ речникъ

7

точни указания за местото на събирането имъ, произношението
и ударението на думата и защото сж събрани отъ разни
кжтове на България. Сжщо твърде ценни сж народнитЪ имена, събрани отъ г-нъ Урумовъ въ Ловчанско и Търновско,
защото сжщо така съдържатъ указания за ударението, произношението и местата на събирането имъ.
Много по-рано, преди да излезе този трудъ на д-ръ П.
Козаровъ, г-нъ Б. Давидовъ и г-нъ А. Явашевъ, и
двамата вече покойници, имайки предъ видъ грамадното значение на единъ ботаниченъ речникъ, независимо единъ отъ
другъ започватъ усърдно да събиратъ народни имена на растенията и нЪкои данни изъ фитофолклора. Г-нъ А. Явашевъ, намирайки се при по-неблагоприятни условия въ
провинцията, като гимназиялень учитель въ гр. Разградъ, е
билъ принуденъ да изостави започнатото дЪло и следъ това
да изпрати своитЬ бележки на г-нъ Б. Давидовъ, до
като последниятъ, въ качеството на уредникъ на ботаническия отдЪлъ при Царския естествено-историченъ музей,
продължилъ тази инициатива, за изпълнението на която е
ималъ като сътрудници гимназиялнитЪ учители естественици
— г-ца П. Балабанова и г-нъ М. Шосевъ, зачислени на
работа въ сжщия музей. ПоследнитЪ, подъ ржководството на
г-нъ Б. Давидовъ, е тръбвало да прегледатъ повече отъ
80 съчинения, списъкътъ на които е приложенъ въ края на
настоещия трудъ, изобщо цЪлата наша литература, въ която
би могло да се намЪрятъ известни данни по интересуващия
го въпросъ. Обаче, преждевременната смърть попрЪчи на г-нъ
Давидовъ да изведе започнатото дЪло до край. Не само
това, той не е ималъ и възможность да подреди и систематизира събрания огроменъ фактически материалъ, въ който,
покрай извънредно ценни данни, имаше и такива безъ каквато и да било стойностъ и изобщо да подложи на основна преработка ц^лия този материалъ. Менъ се падна честьта
да довърша това д^ло въ кржга на сжществуващитЪ въз-

можности.
При преработката на този материалъ требваше да се
премахне единъ значителенъ брой народни и литературни
имена на растения, които, по моя преценка, нЪматъ никаква
стойность. Сжщото трЪбваше да се направи и съ имената на
ония екзотични растения, които н^матъ никаква употрЪба у

Б. Ахтарояъ

насъ. следователно, не могатъ да иматъ наши народни имена.
Требваше да се постави въ редъ и синонимиката на научните имена, тъй като нЪкои отъ тЪхъ фигурираха на 2—3
и повече места, а заедно съ това и съответните народни
имена беха поставени на неколко места. За уяснение на
известни заимствувания поставихъ и ония имена на растения
на другите славянски народи, които иматъ нещо общо съ нашите. По сжщите съображения поставихъ и старославянските,
до колкото можахъ да намеря въ литературата, съ която
разполагахъ ’). За произхода на много отъ имената дадохъ
обяснения на съответните места. На съответните места
сжшо така посочихъ, противъ какви болести се употребяватъ
нашите лечебни билки. Такива билки у насъ се наброяватъ
около 500. Сметамъ, че тия данни ще бждатъ отъ големъ
интересъ. Дадохъ въ курсивъ ония имена на растенията, които
считамъ за най-употребими и които повече или по-малко сж
се наложили въ нашата литература. Съ това не бива да се
мисли, че този въпросъ е напълно разрешенъ. Неговото окончателно разрешение, споредъ менъ, може да стане само при
общо сътрудничество на най-компетентните институции у насъ:
Министерството на народното просвещение, Университета.
Българската академия на науките, Царските научни институти и природонаучните дружества, както и при съдействието на всички компетентни лица въ тази область. Но
преди да се пристжпи къмъ разрешението на този въпросъ,
ще требва да се издирятъ още единъ големъ брой хубави
и интересни народни имена на растенията. Въ туй отношение може да укажатъ ценно съдействие учителите по природознание въ срЪдните и основните училища изъ всички
кжтове на нашето отечество, а следъ това и агрономите, лесовъдите и др. За литературните (книжовните) имена на растенията по-вече не бива да става дума — те сж достатъчно
събрани и добре познати. При записване народните имена на
растенията необходимо е да се отбележи точното имъ произношение, ударението имъ и де сж чути (село, околия или
градъ). Сжщо отъ голема стойности може да бждатъ и всички
сведения за растенията изъ областьта на фолклора и особено
за техното приложение въ народната медицина.
‘) Н. Анненковъ, Ботаническ1й словарь. 1878.

Материали зя български ботлничеиъ речникъ

3

Не бива да се мисли, че всЪко лице, което се изпречи на
пжтя ни, ще може да задоволи нашето любопитство и ще ни
даде сигурни отговори относно народните имена на растенията. Въ туй отношение требва да бждемъ много внимателни
и всички данни требва да бждатъ добре проконтролирани.
Най-важното въ случая не бива да се забравя: требва предварително точно да знаемъ научните имена на
ония растения, на които търсимъ народните
имена. Задачата на всички събирачи на народни имена на
растенията днесъ е улеснена твърде много отъ извънредно
ценното съчинение — „Флора на България“ — на г-нъ проф.
Н. Стояновъ и г-нъ проф. Б. Стефановъ. НадЪвамъ се, чрезъ
настоещия трудъ тази задача да бжде още повече улесненаВсе пакъ при всички съмнителни случаи относно научните
имена на растенията, безусловно требва да се иска мнението
на по-компетентни лица. Въ туй отношение извънредно ценна
услуга указватъ Царските научни институти въ София, отъ
кждето съ сигурность може да се получатъ исканите отговори, стига интересуващите се да изпратятъ всички такива
растения, по възможность цели или поне съ цветове и листа.
Събирането на народните имена, както и на всички данни
изъ областьта на фитофолклора, требва да става въ найблизкия населенъ пунктъ, дето се срещатъ съответните
растения. Събирането на такива данни чрезъ пощата или чрезъ
разпитване на лица, които живеятъ далечъ отъ местото,
дето се срещатъ събраните растения, не дава добри резултати. Не само това, често пжти тия резултати сж отрицателни.
Ползата отъ събирането на народните имена на растенията е двойна — езиковна и научна. Всеко ново име е единъ
новъ приносъ къмъ нашата словесна съкровищница. Чрезъ народните имена на растенията и особено, когато те сж събрани
отъ всички краища на нашето отечество, филологътъ може да
обясни некои особености на нашите наречия, както и други
въпроси изъ областьта на нашата лингвистика. Въ туй отношение особено сж ценни разните морфологични нюанси
на народните имена, заради което такива внимателно требва
да се отбелязватъ. За некои имена те сж десетки. По тФхъ
можемъ да еждимъ за духовното развитие и творческата
мощь и наблюдателность на нашия народъ.
Така грижливо и внимателно събранъ, този материалъ

F

Б. Лхтаровъ

огь всички кътове на нашето отечество ще даде възможности
за окончателното уреждане на книжовната ни ботанична номенклатура.
Но и настоещиятъ трудъ представлява една работа,
която за дълго време може да задоволява нашит! нужди
отъ народни имена на растенията. Той съдържа около 11,250
народни и литературни (книжовни) имена на растенията. Между
тЪхъ една гол!ма часть съ твърде хубави, изразителни, звучни
и интересни.
Въпр!ки основната преработка, на която б! подхвърлен и
представениятъ ми материалъ, въ кръга на моята възможности
и компетентности, н!кои недостатъци не можаха да бъдатъ
отстранени. Една такава обширна работа не може да бъде
безъ недостатъци и грешки, още повече, като се има предъ
види. че и двамата автори съ вече покойници и нямаше възможности да се проконтролиратъ н!кои данни.
Уводната часть — фитолингвистиката, която обхваща
качество, количество, създаване и история на имената на растенията — е д!ло на г-нъ Б. Давидовъ и отъ менъ е оставена почти безъ промяна Покойниятъ, като гол!мъ ентузиастъ,
не б! свободенъ отъ н!кои увлечения. Допускамъ и тукъ да
има такива. Все пакътази часть е една отъ най-интереснит! и,
йко има недостатъци и грешки, т! може да бъдатъ изправени и допълнени отъ н!кой нашъ езиковедецъ, същевременно и добъръ фолклористъ. Въ вс!ки случай г-нъ Б. Давидовъ начертава единъ добъръ планъ за разработване на нашата фитолингвистика.
Накрая считамъ за приятенъ дългъ да изкажа най-гол!ма
благодарности на г-нъ д-ръ Ив. Бурешъ, директоръ на Царскит! научни институти и Естествено-историченъ музей, не
само заради туй, че даде най-гол!мо съдействие при изработването на настоещия трудъ въ съшит! институти, но и за съдействието, указано отъ негова страна, по-рано въ качеството
на секретари, отпосле въ качество на председатели на Природо-математичния клонъ на Българската академия на нау
кит!, по напечатването на същия. Считамъ също така за дълги
да благодаря на стария и заслужилъ нашъ ботаникъ г-нъ Ив.
К. Урумовъ и на г-нъ проф. Н. Стоянови за проявената отзивчмвости отъ т!хна страна по напечатването на настоещия.

Материали за български ботаниченъ речникъ

11

Най-после считамъ за необходимо да изкажа особена благодарность на стария нашъ общественикъ и академикъ г-нъ С.
Ж. Дацовъ, който, трогнатъ отъ хубавитЪ думи, казани по
адресъ на този трудъ отъ г. проф. Н. Стояновъ, въ качеството на докладчикъ, въ заседанието на Природо-математичния клонъ на Бълг. акад. на наук. на 2. ХП. 1932 г., подари
5000 лева, въ паметь на двамата му сина, загинали презъ
време на войната — художника Гошко и студента Сава, за
да бжде напечатанъ по възможность по-скоро и въ подобаваща
форма.
Б. Ахтаровъ

ПЪРВА ЧАСТЬ

Фитолингвистика
ЗадачитЪ на ботаничната номенклатура. Качество
и количество на българските имена на растенията
Съ имената на растенията се занимава, отъ една страна,
науката за растенията или ботаниката, отъ друга — науката
за езиците или езикознанието.
Една клонка отъ систематиката на растенията, подъ
името ботанична номенклатура, урежда научните имена
на отделните растения и на техните групи. Най-важната
нейна заслуга е, дето въ лицето на своя творецъ, Карлъ
Линея, тя успе да наложи двойното название на видовете.
Началото на всЪко познание е наименованието, понеже всЪко
понятие се конкретизира съ името си. Ето защо Линей, и
да не беше създалъ първата ботанична класификация, пакъ
щеше да се счита за баща на ботаниката, макаръ преди него
да сж. работили въ тая область мнозина видни ботаници. Последните даваха описателни и често много дълги имена на
растенията, които не можеха лесно да се запомнятъ. Главната цель на ботаничната номенклатура днесъ е да подреди
по известни, малко-много общоприети, правила1) синонимн и т t имена, предимно на видовете, а сжщо и на всички
други таксономични единици (вариетети, родове, семейства и
пр.). Това е тъй наречената синонимика въ ботаниката.
Ботаничната номенклатура изяснява още произхода и значението на думите, които влизатъ въ научните имена на растенията (етимологична номенклатура), поправя правописа имъ
‘) Тия нравила се създаватъ и усъвършенствувагь било огь практиката. било съ решения въ международните ботанични конгреси.

14

Б. Ахтяровъ

и дори посочва акцентуацията на латинските имена. Нейниятъ идеалъ е да създаде еднакви въвсЪко отношение имена
на растения (въ етимологично, морфологично и фонетично)
задължителни за всички учени и ботаници. Тая номенклатура
е всесвЪтска.
При все това научната ботанична номенклатура си остава
общоприета и напълно разбираема само за сравнително малъкъ кржгъ специалисти отъ всички краища на света, които
боравятъ съ чиста или съ приложна ботаника. Народътъ и
интелигенцията, особно писателите и поетите, си служатъ
изключително съ народните имена. А и специалистите ботаници, почти въ всички случаи, особно кога пишатъ местни
цветниии (флори), учебници и популярни трудове, требва,
покрай научните имена на растенията, да превеждатъ и техните поне най-употребими и общоприети въ езика народни
названия. За тая цель всеки културенъ народъ си е изработилъ своя книжовна ботанична номенклатура, за
основа на която служатъ имената на растенията въ езика на
народа, следъ като те с а проучени дълбоко и всестранно.
Коренното проучване на думите е предметъ на езикознанието. Оная часть отъ общото езикознание, която се зани-

мава съ имената на растенията, съ техната етимология, ще
наречемъ фитолингвистика или лингвистика на имената
на растенията. Последната борави съ народните ботанични наименования. Фитолингвистиката изучава имената на растенията, именно: произхода, миграцията, заимствуванията и асимилацията имъ, а с а щ о и техното изчезване у
некои народи. Между другото, тя изяснява библейски, класически и средновековни фармакологични названия на растенията.
Фитолингвистиката требва да се разработва при сътрудни-

чество на езиковедецъ съ ботаникъ. Много п а т и , когато
се разрешава некой фитолингвистиченъ въпросъ, необходимо
е да се познава морфологията, свойствата и географското
разпространение на видовете и на родовете. Това ще служи
било като рАководно, било като предпазително средство. Казаното се отнася и до една много близка до фитолингвистиката дисциплина, която ще означимъ съ названието фитофолклоръ. Фитофолклорътъ изучава култа на растенията,
изобщо целото духовно творчество на човека, намирате
се въ връзка съ растенията, а именно: предания, народни

Материали зя български ботаииченъ речпикъ

15

поверия, обреди, обичаи, игри, поговорки, гатанки, епитети и
други поетични фигури, свързани съ растенията. Освенъ това,
фитофолклорътъ разглежда растенията въ поезията, въ живопиството, въ пластичните изкуства (шиене и тъкане на
цветя, приготвяне изкуствени цветя, растенията въ резбарството, каменоделството, железарството, архитектурата и пр.),
пъкъ дори въ нумизматиката. Най-после, фитолингвистиката като борави съ морфологичната лабилность на имената на растенията и съ техната идеология, представя и не малъкъ езиковенъ интересъ. Отъ казаното се вижда, че ботаниката, а имено систематиката на растенията, флористиката и фитогеографията иматъ известни допирни точки съ духовните науки. По тоя начинъ ботаниката се дава въ услуга на тъй далечни отъ нея дисциплина, каквито с а : митология, фолклоръ,
лингвистика и филология. Тия науки пъкъ отъ своя страна с а
отъ голема важность за флориста-ботаникъ, особно за българския ботаникъ. Когато нФкой флористъ или близкостоещъ
до ботаниката специалистъ — лекарь, лесовъдъ, агрономъ, цветарь — пише обстойна монография за отделно растение: билка,
дърво, овошка, цвете, той не може да мине безъ лингвистиката и фолклора на своя обектъ. Но най-важното значение на
фитолингвистиката — осветена отъ филологията и фитофолклора — се състои въ това, дето само съ нейна помощь може да се състави общоприета правилна и хубава родна ботанична номенклатура.
Ние немаме още такава номенклатура. Тя се създава
сега. Развоятъ на нейното създаване, поради некои скръбни
причини, върви много бавно и не редко се отклонява въ криви
насоки ■)• У насъ още нема достатъченъ брой подготвени и
любознателни лица, които да събиратъ отъ всички краища на
отечеството ни народните имена на растенията. Това което
е изнесено въ печата, още не е приведено въ известность
и не е събрано нито въ отделенъ ботаниченъ речникъ, какъвто е, напр., хърватскиятъ на Sui ek: „Jugoslavenski imenik
’) Пенчо Славсйковъ, вместо лятната метличина (Centaureai.
криво употребява името сиичецъ, което е пролетната Scilla; единъ
учебникарь — географъ употребява турското име сейрекъ, безъ да знае,
че топа е ле нъ (Linum); другъ нашъ географъ — специалистъ. вместо да
каже ела (за Abies pectinata), казва елха, което е съвсемъ друго растение (Alnus glutinosa) и пр. и пр.

16

Б. Ахтаровъ

*bilja или рускиятъ на Анненковъ „Ботаническш словарь“,
нито въ нЪкоя писана българска флора по образеца на ромънските, на маджарскитЪ, а напоследъкъ — на нЪкои немски флори1). А дума не може да става за некакъвъ речникъ
на общоприети наши литературни имена на растенията, какъвто е напр, Sa 1 mon - Vo$5'овиятъ „Worterbuch der deutschen Pflanzennamen
*
или за речникъ съ по-широкъ замахъ,
какъвто е Rolland’oBHH „Flore populaire ou histoire natureile
des plantes dans leur raports avec la linguistique et Ie folklore“.
Освенъ това, клетата българска фитолингвистика се помрачи
и отъ неоснователните укори, които народниятъ ни поетъ
Вазовъ, най-пламенниятъ пЪвецъ на хубавата българска природа, изле върху неблагозвучните и негодни за поезията име.
на, които народътъ ни е далъ на некои растения. Ще при.
веда тука изцело онова место отъ Базовото описание „Единъ
кжть на Стара-планина“, дето поетътъ говори върху това:
„Чудни цветя пъстреха отъ двете страни пмтя ни. Сини,
червени, алени, жълти стръкчета показваха своите прекрасни
главички изъ тревите, и те викаха, и те молеха да ги откжснемъ. Китката, която направихъ отъ техъ, бе прелесть.
Чини ми се. че никога градинските цветя, по свежестьта си,
по блесъка на шара си, по своеобразната си хубость, не могатъ се сравни съ произведенията на горската флора. За
всеко цвете азъ разпитвахъ, какъ се казва, готовъ да му запиша името въ портофела си, за да усладя съ неговото благоухание некой стихъ! Напраздно! Бай Михалъ на всеки подобенъ въпросъ еднакво ми отговаряше:
— Това е едно цвете, — планинско цвете.
А Рачо Чобанътъ прибавяше дълбокоумно :
— Това е цвете... санкимъ трева... тждева ги има
много такива.
Изведнъжъ погледътъ ми се плени отъ едно цвете, което
стърчеше на стръмнината на брега. То беше румено-светло,
толкозъ румено, щото ти се чинеше, че е единъ кжсъ отъ
джгата, една ангелска целувка, оронена отъ небето. Азъ се
спрехъ очарованъ предъ това хубаво създание, така усмихнато. така красиво, така скромно.
*) Тия бележки г-нъ Б. Давидовъ е писалъ, прели да изл+.зе капиталното наше съчинение — Флора на България отъ г-да професорите
Н. СтояновъиБ. Стефановъ. Бел. ред.

Материали за български ботаниченъ речникъ

17

— Поне това не знаете ли, какъ се вика, за Бога? —
извикахъ азъ.
— Това е зла свекърва, отговори бай Михалъ.
Азъ побледнЬхъ отъ негодувание.
— „Зла свекърва !“ Такова ли име с а дали на най-чудесното цвете1

Боже мой, какъвъ прозаически народъ!
Мене ме беше ядъ, защото не първи п а т ь чувахъ у насъ
да се даватъ най-безобразни названия на най-приятни цветя.
Естеството, което така разкошно и величествено се проявява
и хубавй цялото ни отечество, ние го онеправдаваме. Ние
нямаме мили названия за неговите хубости. Въ народните
песни, освенъ традиционните: гора зелена, вода студена, поле широко, ние не срещаме други поетични термини, съ които да изразимъ всичката чудесна разнообразность на красотите и изгледите му. Най-величествените създания на природата у насъ немать имена. Най-миловидното
злато-жълто цвете, което пролеть и лете краси полята ни,
казваме лай-лай-кучка. Италиянците го казватъ камомила. На това мораво-белизняво цвете, което така разкошно разхубавява ливадите, ние даваме простото име
слезъ; на това светло-алено цвете,което се мерка изъ зелените класове на нивата, ние казваме пукълъ; величествения синь кринъ, който краси нашите градини, ние наричаме
магарешки уши; на друго едно горско цвете казватъ
козя брада; високото съ червено стъбло, съ големи листа
тропическо цвете, което пълни много дворове съ хубость и
зеленина, днесъ го наричатъ, не знамъ защо, кърлежъ! На
едно друго полурастение, полуцвете, колкото оригинално, толкова и красиво, което расте по тревистите урви на Балкана,
даватъ име: мечешко зеле! Идете после това и туряйте
въ стихъ тези „деликатни названия!“
Вазовъ съ тоя свой възгледъ отива много далече. Ако
некой пожелае да прави фитолингвистични парадокси, той
ще намери между провинциалните имена на растенията у
всеки народъ, па билъ той и най-културенъ, не десетина, а
стотици непоетични названия. Въ такъвъ случай Базовите
САждения и чувства могатъ да се приложатъ съ еднакво
право и къмъ имената на растенията у французите и къмъ
самия френски народъ (французите дори биха останали по-ни-

18

Б. Ахтяровъ

зко отъ насъ), зашото хубавит! растения, които ние наричаме
съ поетични имена, н!кжде въ Франция носятъ съвсемъ неблагозвучни, груби имена. Така напр.:

детелина
радика
чернилка
жълтурче
гугерки
здравецъ
тжжникъ
лютиче
гороцвЪтъ
мразовецъ
подб!лъ
равнецъ
козинецъ
кукурякъ
имелъ

(Trifolium)
(Taraxacum)
(Nigella)
(Ficaria)
(Muscari)
(Geranium)
(Spiraea)
(Ranunculus)
(Adonis)
(Colchicum)
(Tussilago)
(Achillea)
(Oxalis)
(Helleborus)
(Viscum i

—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—

Herbe au veau (телешка трева),
Pissenlit (пикай въ легло),
Oeil de bouc (пърчово око),
Pieds de poulain (кокоши крака),
Aii des
chiens
(кучи лукъ),
Herbe au dindon (пуйча трева),
Pied de bouc (пърчовъ кракъ),
Patte de loup (вълча стжпка),
Oeil de boeuf (волско око),
Mort aux chiens (куча смърть),
Pas dane (магарешка стъпка),
Saigne - ncz (кръвясалъ носъ),
Pain de coucou (кукув. хл!бъ),
Herbe au porc (свинска трева),
Pomme hemoroidale (маясълови
[ябълки) и пр. и пр.

Са ш о т о би могло да се каже и за италианцит!, защото
нашит!:

италиянц. нарич. Coda di cavallo (конска[опашка),
Labri d’asino(Marapenjлопенъ
(Verbascum)
9»
[ки устни),
Ре d'gall
(петлювълютичка (Ranunculus)
•
^кракъ),
подб!лъ (Tussilago)
Unghia cavallina (конf»
[ско копито),
Barba caprina (козятжжникъ (Spiraea)
f*
[брада),
звъничка (Hypencumj
Ossi de grillo и пр. и пр.
преслица (Equisetum»

Сжшиятъ укоръ заслужаватъ и нЪмцитФ, защото:

потайникъ (Asarum)
н!м. нарич. Haselwurz (зайче биле),
плаунъ
(Lycopodium; .
Barlapp (меча стжпка),
6!лонога (Saponaria)
,
„
Hundsnelke (кучи каран|филъ),

Материали за български ботаниченъ речникъ

млечка
здравецъ

19

нем. нарич. Wolfmilch (вълче млеко),
„
Storchschnabel (щъркова
[човка),
хренъ
(Cochlearia)
„
Pferderettich(KOHCKapena),
лютиче
(Ranunculus)
„
Hahnenfuss (кокоши (пет|льовъ)-кракъ),
любидрагъ (Tropaeolum) „
,,
Judenbart (Юдина брада)
и пр. и пр.
(Euphorbia)
(Geranium)

Нито единъ френски, италиански или немски поетъ не
се е възмутилъ отъ простотата на тия имена, за да обяви народа си за прозаиченъ.
Всеки народъ, безъ да изключваме и българския, има
въ речника си по нЬколко имена за единъ и сжщъ растителенъ видъ, особно, ако той е въ нЪкакви връзки съ материалния или духовния животъ на човека. Едни отъ те.хъ еж хубави и поетични, други сж просташки и дори нЪкога цинични.
Поетите, писателите и учените подбиратъ едно отъ тия имена,
а именно най-звучното, най-изразителното, най-подходното
къмъ езика и го поставятъ въ редицата на литературната ботанична номенклатура. А останалите имена се разглеждатъ
като провинциализми, които сведочатъ за наблюдателностьта
и духовитостьта на народа и сж предметъ на езикознанието
и на фолклора.
Грешката на Вазова е тамъ, че той взема неколко (само
8 на брой) наши провинциализми, издига ги волно или неволно въ степень на литературно-номенклатурни елементи и
предъ така получената картина негодува по горепосочения
начинъ.
Сега нека разгледаме поотделно осемте осмеяни отъ
Вазова имена:

1. Зла-свекърва — това ще да е нашето, наистина, красиво
планинско цвете, което ботаниците наричатъ Geum coccineum. Народътъ има за сжщото растение и други имена;
омайник ъ, омайниче, подстрекъ, пощрекъ, к а л ю,
калешъ. Всички тия названия сж създадени отъ действието,
което произвеждатъ цветовете на растението върху човека
и върху животните. Боята на цветовете е особна, чисто
ориенталска: пламенно-червена, съ кърмъзовъ отенъкъ, съ

20

Б. Ахтаровъ

тонъ и съ силна яркость: има въ нея нещо, което
плени и омайва, но и друго, което крещи и дразни. А самите
му цветове с а големи, крАГЛи и плоско-разтворени; те се
издигатъ доста високо надъ околната зеленина и се забелязватъ отдалеко. Лесно се досещаме сега, какъ с а произлезли
г ас т ъ

нашите имена на това растение. Цветовете преди всичко с а
хубави: оттука — калю, хубавъ калю, калешъ (името
калю има въ основата си гръцката дума хаХХб? — хубавъ).

Цветовете омайватъ: отъ тука — омайникъ, омайниче.
Цветовете каратъ говедата (особно биволите и биковете) да
щръклеятъ: оттамъ — подстрекъ, пощрекъ. Най-после,
цветовете надничатъ, гледатъ второчено, дразнятъ, некакъ
хипнотизиратъ, особно жените, като втренчените очи на „зла
*.
свекърва
1) Ако Вазовъ поискаше или можеше да разгадае

етимологията

на

нашите

имена

на

растенията,

уверени

сме, той щеше да намери случай да се провикне: „Боже
мой, ко'лко поезия има у тоя народъ!“ — тъкмо противното

на онова, що той говори въ: „Единъ к а т ъ на Стара-планина".
Като литературно име у насъ, безспорно, требва да се изтъкне името омайникъ. Като неговъ епитетъ, мислимъ, все

пакъ ше си остане

Базовото сравнение:

„единъ

к ас ъ

отъ

дАгата, една ангелска целувка, оронена отъ небето“. — Нека
накрай споменемъ, че видътъ Geum coccineum расте само

по високите планини на средната часть на Балканския п-овъ
и на Мада Азия. Както растението е ендемично, така и име-

ната му сж чисто местни, а не

са

заимствувани отъ съседни

народи. Въ други езици за това цвете нема имена, съ които

може да става сравнение.
2. Лай-лай-кучка — въ тая си форма името се употре-

бява много редко. Може да се каже, тя почна да получава
гражданственость

подъ влиянието

на

Вазова

и

на

некои

наши учебници по ботаника. Най-често употребяваната форма

отъ

с ащи я

коренъ и съ елшата етимология (до като на кот-

ките е приятна миризмата на това растение, кучетата се драз-

нятъ отъ нея и лаятъ) е кучелайка или само л а й к а.

Въ

римите наши наречия има около 40 имена за тая билка. Ето

Материали за български ботаниченъ речникъ

21

некои отъ тЪхъ: подрумиче, попадия, романъ
(ръмонъ, романи е — сравни съ руското ромашка),
черманъ, попатка, кумичъ, бЪли-очи, болиочъ, е ньово-цвЪте, еньово-п и ле нце и пр. При такъвъ богать изборъ, не зная, защо требва да изтъкваме напредъ именно
„л а й-л а й-к у ч к а". Относно сравненията на поета, че италианците наричали растението камомила, ще забележимъ
следното: Ние имаме с а щ о т о име подъ формите камилки,
камилекъ, само че по правилото за прехвърляне на имената върху сродни понятия, за което ще говоримъ по-нататъкъ, то е преминало върху друга билка (гледай по-долу
слезъ). А у италианците „с а m о m il 1 а“, у французите .сатогп i II е“, у англичаните „camomile“, у немците „Kami Не“, у чехите „kamilky“, у хърватите „camomila
*
и
пр. с а стари варваризми. Те с а изместили въ книжовния
езикъ на поменатите народи простонародните названия за
с ащо т о
растение, отъ които некои с а твърде некрасиви;
тъй, сърбохърватите, които изобщо иматъ и много хубави
имена за цветята, за въпросната билка иматъ и името »goriguzica“. Названието камомила произлиза отъ старогръцкото хамемилонъ, което значи низка или земна ябълк а (защото мирише на дуля). Са щ о т о име у римляните и
презъ средните векове е имало обща употреба въ формите:
Chamaemelum и Chamemilla, които влизатъ и въ днешните фармакологични термини: Chamaemelum vugare,
Chamomilla vulgaris, C h. minor и C h. nostr alisОтъ тука е взето и видовото име въ научното название на
Линея — Matricaria chamomilla. Най-после, ако некому
е много свидно за хубавото име камомила, интересно едето той ще срещне въ некои покрайнини на Македония
българи да именуватъ с а щ о т о растение ама мила.

3. СлЬзъ. — Ние имаме около 20 имена за билката
Malva silvestris: слезенъ, синя-ружа, камилка,
камиленъ, окрилче, молохаи пр.; ала най-разпространено и получило гражданственость въ книжнината ни е името
слезъ. Но не зная, защо това име да се вижда «просто
*.
Защото, наверно, произлиза отъ „слизь". Обаче и думата
сълза — до колкото се простиратъ филологичните ми позна-

22

Б. Ахтаровъ

който изпушатъ смачканите или варени цвЬтове на слЪза.както
цветовете на сжщата ружа (Althaea), сж добро размекчително средство (emollentia) при настинка на дихателните
органи и нЪма нищо общо съ разните животински лиги. Това
име е лодходно, изразително, кратко и звучно; затова почти
всички славяни сж го залазили: у русите — слезъ, слязъ>
сляжень; у поляците — £ 1 а z; у литовците — z 1 i е g i е s;

у чехите — slez, sliz; у сърбите и хърватите — sljez,
s 1 е z, sliz, slezovina и пр. А по-хубави ли сж некои имена,
що употребяватъ немците, като Hasenpappel или френ-

ците — като fromageon?
4. Пукълъ. — Това е едно отъ 72-те провинциални названия на полския макъ (Papaver rhoeas), които пред-

ставятъ богата сбирка отъ сполучливи и хубави имена за растението. Ето некои отъ техъ: божанка, божинка, божичка, пламеница, булка, була, кадънка, турче,
калинка, пиши-кукла, тутенка, пепурика, папаруна, папаронка, пеперуда и пр. и пр. Но лошо ли е
името пукълъ? Отде произлиза то? Ние имаме укорителната поговорка: .гледа като пукълъ“. Когато я казваме или
слушаме, ние не се запитваме, какво значи тука думата „пу*.
кълъ
На много места въ България, дето употребяватъ поговорката, тая дума не е известна отделно. Въ повечето слу-

чаи ние се само досещаме, че става сравнение съ нещо лошо
и мълкомъ заключаваме, че, ако гледането като пукълъ е
лошо, то и обектътъ и името .пукълъ“ ще бждатъ некрасиви.
Но това не е правилно сжждение.

Макътъ (пукълътъ) има

красиви цветове, и те гледатъ засмЬно, страстно презъ стръковете на нивята.

Не е лошъ нито пукълътъ, нито неговото

гледане, а лошо е човекъ да гледа опулено и мълчаливо като
пукълъ. Така именно, мисля, е добило лоша слава името пу-

кълче (умалителната форма се употребява по-често). Ще поясня мисъльта си и съ единъ аналогиченъ примеръ. Ние употребяваме сжщо укорителното сравнение: „мждри се като
*.
булка
Мждренето на булката е въ реда на нещата; но
да се мждри човекъ, къмъ който при случая се прилага поговорката, е некрасиво, неприлично. Както въ тоя случай не за-

Материали за български ботаннченъ речникъ

23

наистина, то не е такова. Името пукълче, пукълъ (у поляците и чехите — пукавецъ, плесканецъ, у украйнцитЪ
макъ трискатий, а у насъ още: плюсковъ и плюсковецъ) произлиза отъ тамъ, че децата и момичетата, като
свиятъ между пръстите си въ едно краищата на вЪнечнитЪ
листа на мака, получаватъ мехурче, та пукатъ (плюскатъ)
последното по челото или по ржката си. Немците некжде
именуватъ сжщото растение котешки-макъ, а французите
въ разните области употребяватъ названията: свинска
роза, вълча роза, пъкъ въ Вогезите — kikiri jac (като
се тълкува кукуригу жакъ).

5. Магарешки-уши.— „Величествения синь кринъ, който
краси нашите градини, ние наричаме магарешки-уши',
казва поетътъ. Не I Те сж некжде просташки единици, каквито
ги има по целия светъ, които казватъ по насъ така на градинската перуника (Iris ger manica). Много почесто чуваме други хубави провинциализми: тжжекъ, перуника, перужка, пеперуга, урка и замбакъ!
6. Козя-брада. — Съцветието1) на малкия киселецъ
(Rumex acetosella) напомня брадата на козата, за което
некжде наричатъ така растението. Но по-голЪмата часть отъ
народа ни има други имена, като: кози-лапатъ, козища в е л ъ, к о з и-л я н к а, ма лъкъ-лопушъ, орляк ъ, гластурецъ, лютецъ и др. Името „козя-брада" употребяватъ и англичаните, но за друго растение — goats beard;
немците — Bosks-Bart; италианците — ba r b а - с а р г in афранцузите — barbe de chevre; русите — козья борода и пр.

7. Кърлежъ. — Ricinus communis. Приликата между семената на билката, отъ която получаватъ рициновото масло
и между паразитното паякообразно, известно подъ името
кърлежъ, е тъй поразителна, че, както растението, така и
животното, сж наречени съ едно и сжшо научно име Ricinus. Добре е да се помни, какво първенъ растението е именувано така, а по-късно — животното. У народите именува-

24

Ь. Ахтзровъ

нето е вървЪло но обратенъ редъ, защото растението, което
има отечеството си въ ю. Азия, е станало познато въ Европа, следъ като името на животното е добило известность. Тъй,

русите, по името на животното, наричатъ и растението клещевина’) (те иматъ и името дрисливьш бобъ!), чехите

skoCec и пр. Нашето име кърлежъ само по себе си не
е грозно, стига да се абстрахираме отъ отвратителното
паякообразно. Ние имаме и други имена за това растение:
капушъ, протокъ. клъчище, морска-кжделка, ра-

цинъ и касторъ.

8. Мечешко зеле. — Това е нашиятъ лопенъ (Verbascum phlomoides и др. видове). Ние имаме още 25
народни имена за него: любовачка, дивизма, билчина
бела-билка, бурдюнъ, бабякъ,

свЪщулка и пр., а,

както вече казахме, италианците го наричатъ 1 а b b r i s
d' а s i п о.
Горните обяснения и сравнения, мисля, с а достатъчни

да се убедимъ, какво поетътъ нема право да се сърди на
нашите имена на растенията. Той би билъ донекАде правъ,
ако кажеше, че народътъ ни, като всеки народъ, покрай хубавите имена има не малко и съвсемъ прости; че тия последните, като по-изразителни, се запомнятъ лесно, та и по-често
се чуватъ; че водачите ни по планини с а все отъ типа на
бае Миала и Рачо-Чобана — съвсемъ невежи по въпроса —
та отъ техъ не можешъ да чуешъ хубави имена на растения;
най-после, ние не хаемъ да съберемъ последните и да подберемъ отъ техъ най-красивите. Но присАдата, какво име-

ната на нашите растения с а

.безобразни“, „прости“ и пр., е

жестока и несправедлива. Нашите саморасли цветя с а вдъх-

новявали безименните народни поети, та ги срещаме въ песните имъ представени съ мили имена и сравнения. А виждаме и стремежа на по-младите ни поети да вмъкватъ въ
стиховете си образите на цветята. Пъкъ и самъ Вазовъ покъсно дивно е възпелъ не малко растения. Какъ майсторски
умее да извърши той това, можемъ да видимъ, напр., въ с а -

описание „Единъ кжтъ на Стара-планина“, именно:
............................ намЪсти до пАтеката, изъ зелените шубраци и

що т о

Материали за български ботаниченъ речникъ

25

лещаци, се смаяха стръкове отъ прасни малини, червени
като корала на Персия, сладки като устните на ихтиманските
девойки“. Вазовъ не забелязва, че си противоречи, като се възхищава отъ растението Rubus idaeus, за което е употрЪбилъ хубавото народно име м а л и н а. Требва да съжаляваме,
че това не го е подсетило за други подобни имена, като:
кжпина, ягода, лоза, шипка, лилека, здравецъ
росенъ, детелина, божуръ, тинтява, теменуга,
иглика, любика, самокитка, слабонога, срамниче.
дилянка, вратика, чемерика, оманъ, сплитъ, златовръхъ, чернокосъ, ревенъ, перуника, комунига,
ружа, лугачка, гороцвЪтъ и горицвЪтъ, ливадица.
козлецъ, синчецъ, сминъ, кокиче, ведрица, поветъ,
енювче, лазаркиня, мушонк а, лопен ъ, брей, брошъ.
зеленика, бивушка, равнецъ, звъника, дивисиль,
подбЪлъ, прострЪлъ, пелинъ, мразовецъ, сънка,
зявка, потайникъ, момина сълза и пр. и пр. — безъ
да споменяме всички най-обикновени културни растения (жито,
ръжь, царевица, просо, и пр.) и дървета (боръ, ела,
букъ, яворъ, липа и пр.), които всички иматъ все хубави
имена.
Грешката на Вазова ето повече отъ 40 години стои непосочена. Тжжното впечатление, което произвежда тя у интелигентния български читатель, не само не се заглажда, но
се и усилва съ обстоятелството, дето въ всички наши христоматии, безъ изключение, като образецъ за пжтни описания, се
привежда именно оная часть отъ „Единъ кжтъ на Стара-планина“, въ която изцяло влизатъ редовете за имената на растенията. Толкозъ той се харесва съ своята сентенция. Преподавателите ни по български езикъ, въ повечето случаи толкова вещи по въпроса, колкото е билъ и Вазовъ, разглеждайки съ учениците си това место въ христоматиите, само
засилватъ неверната мисъль и повече създаватъ убеждението,
че ние, българите, немаме имена за растенията си и че, колкото ги имаме, те сж некрасиви, незвучни, негодни за поезия,
а народътъ ни ... . — той е прозаиченъ. За да се възстанови истината и за да се погледне правилно на въпроса
за нашите имена на растенията, би требвало, споредъ мене,
въ новитЬ издания на Базовите съчинения и особно въ хри-

26

Б, Ахтаровъ

на Стара-планина', да се направятъ съответни бележки въ
духа на изложеното относно народните ни имена на растенията въ качествено и количествено отношение.
Съ качеството на имената ще имаме по-нататъкъ още
случай да се запознаемъ. Въ края на тази часть се ограничавамъ съ въпроса за количеството на нашите имена на растенията въ сравнение съ това у други народи.
Въ границите на всека отъ днешните европейски държави вирЪягъ средно 1,500—4,000 вида висши растения.
Толкова имена само за растения не може да има никой народъ.
Но недостигътъ на думи не е важна причина, за да останатъ
много растения наименовани отъ простолюдието. Народите сж
твърде изобретателни да сковатъ нови названия или пъкъ да
превеждатъ или изопачаватъ чужди до неузнаваемость, но
въ духа на своя езикъ, стига растението да не е безразлично
за човека. Въпросътъ е тамъ, че броятъ на растителните

видове, които интересувать народа и отделните му единици,
е сравнително малъкъ, затова само една ограничена часть отъ
видовете на родната флора иматъ популярни имена. Това
сж полезните, вредителните и най-приятните растения. Всич-

ки останали видове, като не се намиратъ въ некакви отношения съ личните материални облаги и духовни нужди на
селянина и на обикновения гражданинъ, оставатъ почти незабелязани и. следователно, не кръстени отъ него. Такива сж:
1) големата маса безцветни или спорови растения (съ изключение на некои гжби); 2) всички храстчета и тревисти видове отъ цветните растения, които сж безъ полза, но и безвредни за човека; 3) множество цветенца и треви невзрачни
или съ небиеши въ очи репродуктивни органи; 4) най-после,

тука требва да причислимъ и некои, често твърде красиви
растения, които виреятъ по отдалечени отъ човека или непристжпни мЪста, пусти скали, високи върхове, голи чалове
и пр. По тоя начинъ работниятъ човекъ минава край 9/10 отъ

растенията, що го обикалятъ, съвсемъ равнодушно; а народътъ изобщо има най-повръхни познания едва за J/s само отъ
висшите растения на отечеството си. Средно само 23% отъ
семенните видове на всека флора иматъ местни народни имена
*
Това число, обаче, се движи, макаръ слабо, у разните на-

Материали за български ботяниченъ речникъ

27

Образованите народи, бидейки презъ отделните епохи на
своето развитие въ многостранно допиране съ разни растения, иматъ повече именувани треви и цветя, нежели първобитните племена, които сж въ съзнателни отношения само съ
твърде ограниченъ брой растения и техни продукти (—често
само туземни). А независимо отъ това, забелязва се, че некои
народи, предимно земеделски, обръщатъ внимание на големъ
брой саморасли видове; изобщо техъ интересува голема
часть отъ растителното царство на страната. Българинътъ
напр., наблюдава живота на всички плевели, които растатъ
въ културите му; той правилно слди за качеството на почвата по бурените и цветята, що виреятъ въ нея; той се сили
да предсказва характера на годишните времена и общото
плодородие по изобилието или плоденето на дивите растения.
При такива условия не е чудно, дето нашиятъ земеделски
народъ е далъ имена на повече видове, отколкото некои други
народи, макаръ по-културни отъ насъ. Интересно е да се
знае, какъвъ е броятъ на именуваните растения спрямо всички
видове на местната флора у разни народи. Грижливи изчисления, правени въ продължение на много години, показватъ, че:

италианците . . иматъ свои имена за 15о/о отъ растенията си,
ромъните . . .
20% я
я
я
л
я
л
п
22% я
французите . .
•
п
Я
я
я
я
24% Я
българите . . .
■
я
я
я
п
п
немците ....
я
25% я
я
я
я
п
я
сърбо-хърватитЬ я
26% »
я
я
я
»
•
русите ............
29% п
я
я
п
Я
я
я
Тия числа, било поради еластичностьта на понятието ботаниченъ видъ и разното му разтегане въ флорите на отделиите народи, било поради трудностьта да се различатъ
чистонародните имена отъ новоскованите и заимствуваните,
не могатъ да се похвалятъ съ голема точность. При все това,
те съ известна приблизителность — потвърдяватъ казаното
до тука за имената на растенията. Те ни подсказватъ, освенъ
това, че измежду европейските народи най-много именувани
растения иматъ славяните, а най-малко — романските народи;
немците държатъ средното место, дето сме и ние за сега.

28

Б. Ахтаронъ

1

сърбо хърватски

х
ч

н
X

|

-fr

o

английски

V

|

o

руски

В И д Ъ

български

имена, да надминемъ немците и да заемемъ видно место
срЪдъ другите славяни.
Шо се отнася до имената на растенията въ количествено
отношение. требва да обърнемъ внимание и на друга страна
— върху броя на названията за единъ и сжщъ растителенъ
видъ у даденъ народъ. Тоя брой зависи отъ големината на
народа, отъ големия или малкия брой на области (провинции)
и диалектите въ страната. Всеко малко или големо племе
проявява творческа способность, когато създава имена на растенията или поне дава своя типична форма на общото по
произходъ народно название. Въ народните синоними за едно
и сжгцо растение требва да различимъ етимологичните отъ
морфологичните творби. Първите произлизатъ отъ различни
езикови корени; те показватъ различните гледища при образуване имената за известно растение: следователно, те сж
важни въ езиковно и отчасти въ фолклорно отношение. Вторите. като произлизатъ отъ общъ коренъ, отличаватъ се една
отъ друга по некои свойствени на наречието изменения, та
иматъ само филологично значение. За да се изтъкне богатството на нашия езикъ спрямо езика на други народи и откъмъ
броя на имената за едно и сжщо растение, ще изтъкнемъ
само етимологичните (коренно различните) думи, а многобройте диалектични форми, понеже иматъ по-специално значение,
тука ще изоставимъ. Изброени по такъвъ начинъ, синонимните
имена на неколко случайно взети най-обикновени билки у разни
народи ше ни дадатъ следните отношения:

Pulsatilla vulgaris .

*)
20

12

15

7

6

8

4

Papaver rhoeas .

.

30

26

7

20

21

17

16

Malva silvestris .

.

6

7

10

6

10

5

4

Hypericum perforatum
....................

22

18

20

16

10

12

13

Имена отъ различни корени, но доста близки по значение
синоними.

Материали за български ботаяиченъ речникъ

29

Тая таблична ни показва, че и по отношение броя на
синонимите нашиятъ народъ не е беденъ. Той държи за сега
5-то мЪсто между 7-тЬ народи, които с а най-богати съ имена
на растения.

Общото заключение отъ всичко казано до сега е, че съ
народните ни имена на растенията, и въ качествено и въ количествено отношение, ние държимъ почетно место срЪдъ
другите народи. НашитЪ имена с а многобройни и красиви
Затова нека имъ се радваме, съ усърдие да ги събираме и съ
любовь да ги изучаваме. НашатЪ поети нека ги вплитатъ за
красота въ стиховете си, а белетристите нека съ тЪхъ разхубавяватъ своя художественъ стилъ!

Какъ народътъ създава имена на растенията
Българските имена на растенията по начинъ на образуване и по строежъ ни напомнятъ имената на растенията у
други народи, защото едни и с а щ и начала и правила подбуждатъ и рАководятъ близкия до природата човЪкъ, когато
назовава растенията, независимо отъ това, въ коя часть на
земята живее той. Забележително е голЪмото внимание, съ
което българинътъ е наблюдавалъ растенията., тънкото му
схващане на най-характерните имъ особности и майсторското
му творчество при именуването имъ. Подобно прозвищата на
лицата или названията на местата, името тъй сполучливо
прилага на растението, че ти се струва, като че двете с а
създадени заедно. Требва да се познаватъ самите растения, за да се види, че техните имена с а картинни. /Много
п а т и дадено растение, посредствомъ името си, е единъ символъ, а самото му име разправя хубави приказки или пЪе
нежна пЪсень. НЪкога името, като прекорътъ, може да не е
тъй красиво и благозвучно, дори може да бжде цинично, но
то е силно изразително, незаменимо правдиво и затова — винаги поетично.

Когато изследваме имената на растенията отъ етимологично гледище, забелязваме, че редици отъ гЬхъ с а създадени по една и САЩа подбуда. Това ни позволява да раздЪлимъ голямата часть отъ народните названия на растенията
на неколко групи, различни по начина на образуването имъ-

30

Ь. Ахтяровь

Класирането на имената ни улеснява твърде много, за да се
справимъ съ голТмото техно етимоложко разнообразие. Така
получаваме следните категории имена:
1. Общиятъ изгледъ и държането на ц-Ьлото растение
или на негови характерни части (органи) често напомнятъ
действия и качества, по името на които се именува самото
растение:

светлика (Luzula albida),
трепетлика (Populus tremula),
накитница (Dorycnium herbaceum и др.),
бЪлоочица (Lythospermum officiale и др.),
слабонога (Jmpatiens noli tangere),
рошавела (Tamarix pallasii),
вЪйникъ (Calamagrostis epigeios),
тлжникъ (Spiraea ulmifolia
и др..
страшникъ (Acanthus longifolius),

равнецъ (Achillea millefolium),
подбелъ (Tussilago farfara),
прешипъ (Genista sagittalis),
ситница (Juncus compressus)
и др.),
жалица (Salix babylonica),
HacTaB4e(Equisetum maximum),

гологлавче (Globularia willkomii),
ленивче (Lysimachia nummularia),
дремавче
(Lejcojum aestivum),
дебела-мара
(Sedum
maximum),
кжсъ-добре (Teucrium chamaedrys),

засменъ-ергенъ (Viola tricolor),

слободна-вдовица (Aster amellus),

кърши-калпакъ (Lilium martagon),
зини-лапни (Anthirrhinum majus),
кокорко (Viola arvensis),
кждравче (Lilium Martagon),
бела-рада (Leucanthemum vulgare), и пр.

2. Предметите, които се наподобяватъ отъ целите растения или отъ частите имъ,
атъ името си подъ една или
друга форма на растението:

калинка (Sorbus aucuparia)
и др.,
самокитка (Aconitum cammarum),
клапачка (Rhinanthus major),

мехурка

(Colutea

arbores-

cens),
гвоздейка (Marasmium Oreades),
сълзица (Briza media),

Материали за български ботяничснъ речникъ

гушевица (Cucubalus baccifer),
невести (Fritillaria imperialis),
пилета (Clavaria sp.),
ведрица (Fritillaria
pontica
и др.),
писенца (котенца) (Pulsatilla
vulgaris),
бъклици (Muscari racemosum),
ушенца (Echinospermum lappula),
звезделъ (Lotus corniculatus),

31

зейко (Anthirrhinum majus),
копитнякъ
(Asarum
europaeum),
чепка (Capsella bursa pastoris),
решетка (Carlina acanthifolia),
пеперуда (Papaver rhoeas),
тъпанчи (Physalis alkekengi),
свЪщици (Fiiago arvensis),
ралици (Delphinium consolida)
и np.

Много пъти известни органи или образувания на растенията напомнятъ или приличатъ на предмети, които сж принадлежность на н±кое друго същество. Въ такива случаи народните имена на растенията ставатъ двойни, както научните.
Едната дума е име съществително и означава предмета, а
другата — прилагателно притежателно и посочва, на кое същество принадлежи предмегътъ. Забележително е, че въ такива
случаи у всички народи като притежатели се оказватъ найблизките до човека същества. Въ тривиалните имена на растенията, следователно, можемъ да откриемъ най-почитаните
или най-приближените до народа действителни или въображаеми същества, каквито сж митологичните и свещени обекти,
близките лица и най-обикновените домашни и диви животни.
Излиза, че въ фитофолклора изобщо сж отразени както верванията на отделните народи, така и най-главните представители на местната фауна. Въ българските названия на растенията сж застъпени:
а) Митични и свещени същества: самодива, вила, змей,
дяволъ, по-редко Богъ и Богородица, а съвсемъ редко
Христосъ, напр:
самодивска хурка — Equisetum maximum,
вилина коса — Cuscuta europaea,
дяволски уста — Leonurus cardiaca,
божьо дръвче — Artemisia abrotanum,
богородична ржчица — Anastatica hyerohuntica,
христовъ трънъ — Paliurus aculeatus.

32

Б. Ахтаровъ

б) Хора (лица): попъ, дкдо, баба, жена, невеста, мома,
момъкъ, свекърва, напр. :
попови въшки — Thlaspi arvense,
дЪдовъ злбъ — Digitalis ambigua,
бабини внуки — Sedum dasyphyllum и др.,
женски косъмъ — Adianthum capillus veneris,
невестина сълза — Veronica dillenii и др.,
момини сълзи -- Convallaria majalis,
момковъ перчанъ — Pulsatilla vulgaris,
свекървинъ езикъ — Opuntia coccinellifera.
в) Домашни животни (бозайници): куче, конь, магаре,
волъ, овца, коза и свиня, напр.:
куче грозде — Solanum nigrum,
магарешки ягоди — Poterium sanguisorba,
волски езикъ — Scolopendrium officinarum,
овчо руно — Anemone silvestris и др.,
кози бизки — Sedum (разни видове),
свинска дъвка — Taraxacum officinale.

г) Диви животни (бозайници): мечка, вълкъ, лисица, таралежъ. заякъ, мишка и др., напр.:
меча стжпка — Heracleum ternatum,
вълча жила — Daphne mezereum,
лисича опашка — Verbascum phlomoides и др.,
трънъ-таралежъ — Echinops (разни видове),
зайче ухо — Cyclamen neapolitanum,
миши трънъ — Ruscus aculeatus.

д) Домашни птици: п!телъ, кокошка, гжека, патка
гължбъ, напр.:
петлюви гащи — Corydalis solida,
кокоши трънъ — Ononis spinosa,
гжечена трева — Achillea millefolium,
пачи кракъ — Iris graminea,
гължбови оченца — Hepatica triloba.

и

е) Диви птици: орелъ, шъркъ, гарванъ, врана, кукувица
и врабче, напр.:
орлови нокти — l.onicera caprifolium,
щъркова клюница — Erodium ciconium и др.,

Материали за български ботаяиченъ речиикъ

33

иранско око — Paris quadrifolia,
кукувича прежда — Cuscuta epithymum,
врабче семе — Lithospermum arvense.
ж) Влечуги и земноводни: змия и жаба, напр.:
змийско млеко — Chelidonium majus,
жабина лъжичка — Alisma plantago.

з) Тукъ-тамъ н"Ькое насекомо, напр.:

бръмбарски кюпове —■ Campanula persicifolia,
пчела и гължбъ — Ophrys bicornis.

Ако н-Ькому тъй съставените имена се струватъ некрасиви, той все пакъ требва да има предвидъ, че те не сж
последица отъ никакви особени български или ориенталски
схващания, а сж обикновенъ плодъ на общочовешко творчество. Въ първата часть изброихме редица подобни имена у
французите, италианците и немците. За пълнота ще посочимъ
тука неколко английски имена:
лопенъ (Verbascum (thapsiforme) у англичаните се нарича
cow’s wort (крави буренъ),

козилянка (Oxaiis acetosella) у англичаните се нарича
cuckoo’s bread (кукувичи хлебъ),
кукурякъ (Helleborus odorus) у англичаните се нарича
bearfoot (мечи кракъ) и пр.
Имената отъ тая категория сж толкова характерни и
толкова общоупотребими, че сж приети и въ научната ботанична номенклатура. Напр., нека
преведемъ Линеевите
имена:

Tragopogon (козя брада), Myosotis (миши уши),
Ornithogalum (птиче млеко), Leonurus (лъвска опашка),
Cynoglossum (кучи-езикъ) и пр. и пр.
3. Посоката, въ която расте стъблото, или положението
на надземните вегетативни органи подсказватъ името на растението:

34

Г>. Ахтаровъ

съвлЪкъ (Convolvulus arvensis),
кръсташка (Portulaca oleracea),

пешакъ (Phaseolus nanus),
тързулка (Smilax excelsa),
телеграфче (Calystegia sp.),

поветъ (Clematis vitalba),
повивка (Calystegia sepium),
гърбачъ (Periploca graeca),
приткаръ (Phaseolus vulgaris),
клекъ (Pinus mughus) и np.

4. Общото съдържание или консистенцията
нието и на отделни негови органи налага името:

на

расте-

дебелецъ (Sedum maximum),
тлъстига (Potutaca oleracea),
тучница (Pinguicula vulgaris

сушеница (Xeranthemum annuum),

и др.),
жиловникъ (Plantago major

коравецъ (Cucumis melo),
твърдъчъ (Typha angustifo
lia),

и др.),
водница (Pirus communis —
— порода).

чупла (Betula alba),

мекишъ (Acer
np.

tataricum

5. Веществото, което се намира въ вжтрешностьта

и

на

растението или по неговитЪ органи, е подсказало на народа
ни нЪкои имена на растенията:

маслина (Olea europaea),
млЪчка (Euphorbia sp. div.),
медунка (Pulmonaria officina-

клейникъ (Astragalus glycyphyllus),
слЪзъ (Malva silvestris),

lis и др.),
праховица (Lycoperdon
vista),

росопасъ(Еитапа officinalis),
слъзница (Chrysosplenium alternifolium),

сапунче
lis),

bo-

(Saponaria officina-

леденица (Mesembrianthemum
cristallinum) и np.

6. Дребни или по-елри образувания, които се намиратъ
по повръхнината на растенията, сж дали не малко имена :

жлЪзница (Pelargonium
nale),
лепка (Galium aparine),

zo-

руница (Phlomis tuberosa),
свиларка (Adonis autumnalis
и др.),

Материали за български ботлниченъ речникъ

боцка (Onopordon acanthium),
боцерка (Eryngium campestre),
шилободъ (Ononis spinosa),
шипка (Rosa canina и др.),
трънка (Prunus spinosa),

35

трънглогъ (Crataegus monogyna),
клечатка (Carpinus duinensis),
бодлякъ (Carduus acanthoides) и пр.

7. Боята на цвЪтоветЪ или на плодовете е послужила
въ широкъ размЪръ да се създадатъ народни имена на растенията :
бЪлушка (Ornithogalum collinum и др.),
черница (Morus nigra и др.),
чернуша (Boletus scaber),
черновръшка (Origanum vulgare),
чернокосъ (Telekia speciosa),
червенка (Triticum vulgare —
порода),
руменка (Lychnis flos cuculi),
горицвЪтъ (Adonis vernalis),
огниче (Anagallis arvensis),

кървавиче (Agrostemma coronaria),
пламеница (Fragaria collina),
златовръхъ (Rhodiola rosea),
златка (Solidago virgaurea),
жълтуга (Genista tinctoria),
синчецъ (Scilla bifolia и др.),
моравици (Solanum meloiigena),
пиши-пиши-попадия (Hyoscyamus niger) и пр.

8. Вкусътъ и миризмата на растенията
при съставяне имената имъ:

киселецъ (Rumex acetosa),
горчивка (Erythraea centaurium и др.),
жлъчка (Cichorium intybus),
еладунъ(Ро1уpodium vulgare),
лютикъ (Ranunculus acer
и др.),
лютица (Eugenia caryophyllata),
диневка (Poterium sanguisorba),
краставичаръ (Borrago officinalis),

сж се наложили

смрадлика (Rhus cotinus),
сминдухъ (Trigonella besseriana),
душица (Thymus sp. div.),
катраника (Artemisia abro
tanum),
лимоника (Meiissa officinalis),
тамянка (Vitis vinifera — порода),
пърчовка (Himantoglossum
hircinum),
мишина (Cynoglossum officinale) и пр.

36

Б. Ахтаровъ

9. ПлодоветЪ и семената на нЪкои растения при разни
случаи, особно когато се удрятъ, стискатъ, клатятъ или когато се дъвчатъ, издаватъ известенъ шумъ, който е внушилъ
на народа името на растението:

звъника (Hypericum perforatum),
скрипалка (Silene inflata),
хрускалка (Fragaria vesca),
пуфка (Lycoperdon bovista
и др.),
плюскавиче (Silene inflata),
грохолка (Pyrus malus — порода, на която семената,
следъ като узрЪе плодътъ,
хлопатъ — грохатъ),

цвъркалче (Ecballium elaterium),
пукалче (Physalis alkekengi

и др.),
плюскачъ (Colutea arborescens),
клепушъ (Amygdalus communis),
шушняръ (Rhinanthus major
и др.).

10. НЪкои видове вирЪятъ най-добре или изключително
въ дадена срЪда. Това е забелязано отъ народа-творецъ и е
предадено въ имената на растенията:

гороцв^тъ (Adonis vernalis
и др.),
потайникъ (Siler trilobum
и др.),
блатникъ (Caltha palustris),
порЪчъ! Nasturtium officinale),
подплетъ(Lamium purpureum
и др.),
зидаръ (Sedum album),
лж.говица (Alnus incana),

ливадина (Роа sp. div.),
пънчушка (Clavaria sp.),
припънка (Boletus edulis),
поддлбиче (Teucrium
chamaedrys),
подрумиче (Matricaria),
угарче (Turgenia latifolia и др.),
кайраче (Paliurus aculeatus)
и пр.

11. МЬстолроизходътъ на нЪкои наши културни и полукултурни растения намираме въ имената имъ:

мъсърка1) (Cheiranthus cheiri),
праскова2) (Persica vulgaris),
татарка (Polygonum fagopyrum),
латинка3) (Tropaeolus maius),

стамболче (Dahlia variabilis),
божигробски босилекъ (Artemisia abrotanum),
цариградски чемширъ (Evonymus japonicus),

’) Мъсъръ = Египетъ; ’) Отечество Персия; ’) Вероятно той нидь
е пренесенъ у насъ презъ времето на кръстоносците, за тона снедочатъ
н другите му имена: венедикъ и френче.

Материали за български ботаниченъ речникъ

турски седефъ (Peganum harmala),

I
I

37

немски лукъ (Allium sphoenoprasum) и np.

Г2. Времето, презъ което цъвти растението, а слмцо дълготрайността на листата или на цялото цвЪте, е предадено
отъ народа въ имената му:

мартенче (Tussilago farfara),
великденче (Lamium amplexicaule),
гергьовче (Veronica buxbaumii и др.),
енювче (Galium verum),
богородиче (Calamintha acinos),
димитровче (Aster amellus),
есенче (Crocus pallasianus),
вечерница (Calystegia sepium),

нощна хубость (Oenothera
biennis),
зарань-вечерь (Hesperis matronalis),
зимзеленъ (Vinea major и др.),
зеленика (Prunus laurocerasus и др.),
невънъ (Calendula officinalis),
сухо-умрЪло
(Xeranthemum
annuum) и np.

13. НЪкои растения действуватъ по особни разнообразни
начини върху човека, върху животните или върху другитЪ
растения. Тия отношения не ся. избегнали отъ вниманието на
народа, който ги е изразилъ въ имената на растенията:

омаякъ (Aconitum sp. div.),
полуд-Ьвка (Atropa belladonna),
блЪника (Hyoscyamus niger),
пиявица (Lolium temulentum),
отровачка (Solanum nigrum),
преседулка (Pirus communis
— дива),
сърбигжзка (Rosa canina
и др.),

пускръвчица (Cynodon dactylon),
жулека (Urtica urens),
подщрекъ (Geum coccineum),
лаика (Matricaria chamomilla),
мухоморка (Agaricus muscarius),
глушина (Vicia villosa и др.),
чума (Orobanche, Phelipaea)
и np.

14. Споредъ употребата на растението или частитЪ му,
човЪкъ е създалъ името му:
чешлика (Dipsacus laciniatus),
вретеника (Evonymus europaeus),
ne4ypKa(Agaricus campestris),

бубеница (Phlomis pungens
и др.),
лулевина (Viburnum lantana),
свирчовина (Sambucus nigra),

38

Б. Ахтаровъ

винарица (Asperula odorata),
кошничаръ (Ilex aquifolium
и др.),
каносникъ (Lathyrus odoratus),

типарче (Abutilon avicennae),
винобой (Phytolaca decandra),
pn6o-6iMe(Verbascum sp. div.)
и пр.

15. Народътъ високо цени растенията като билки, т. е.
като средство за лЪкуване. Той в-Ьрва, че „за вс%ка болка
има и билка, стига да я знае човЪкъ“. Не малко имена сж дадени споредъ болеститЪ, които се лЪкуватъ отъ растенията:
огорЪлка (Lycopus europaeus),
зарасть (Symphytum officinale),
осипъ (Herniaria glabra и др.),
очитокъ (Sedum sp. div.),
UHpaBHHKbfClematis flammula),
живеница (Scrophularia sp.

div.),
зжбова трева (Hyoscymus niger),
пор^зниче (Hypericum perforatum),

трескавче (Laminm bithynicum),
прозориче (Sedum acre и др.),
гърличе (Hibiscus trionum;,
кашличе (Sempervivum patens
и др.),
б^сниче (Digitalis lanata),
пикливче (Euclidium Syriacum),
сипанче (Herniaria hirsuta
и др.)
дробиче (Neslia paniculata)
и пр.

Съ особна известность и почить се ползуватъ ония билки,

които се варягь и лиятъ като чай. Въ нашата народна медицина сж известни, освенъ китайскиятъ, още и десетина видове чай, които сж добили втората дума отъ името си споредъ средата или мЪстностьта, гдето се употрЪбяватъ или
вирЪятъ:
градински-чай (Salvia officinalis),
кърски-чай (Hypericum perforatum),

дивъ-чай (Filago arvensis),
горски-чай
(Origanum vul-

Добруджански-чай (Linosyris
villosa),

myrtifolium),
македонски-чай (Stachys pa-

пирински-чай (Sideritis scardica),

gare),
балкански-чай (Rhododendron

lustris) и др.

Материали за български ботаниченъ речникъ

39

16. Некои цветя сж станали емблеми у народа ни; те
сж свързани съ разни предания, вярвания и обичаи. Тия
отношения на българина съ растенията сж предадени въ
хубави имена:

здравецъ (Geranium inacrorrhizum),
росенъ (Dictamnus albus),
дивисилъ (Levisticum officinale и др.),
врострЪлъ (Gentiana cruciata
и др.),
гръмотрънъ (Ononis spinosa),
обичникъ (Saxifraga rotundifolia и др.),
разводникъ (Solanum dulcamara),

врачовникъ(Сисаеа lutetiana)
тинтява (Gentiana sp. div),
самобайка (Glechoma hederacea и др.),
иратига (Tanacetum vulgare),
чемерика (Veratrum sp. div.),
любиче (Viola odorata),
омайниче (Geum coccineum),
срамниче (Daucus carota),
омразниче (Onosma setosum),
старо биле(АКора belladonna)
И др.

17. Време на цъвтежа или пъкъ изобилната поява на
некои растения предсказва наближаването на зимата или настжпването на безплодно лето. За овчарския и земеделския
народъ тези растения сж предсказвани. Споредъ това
той ги е именувалъ:
житница
мразовецъ
кърпи-кожухъ
пжди-овчарь

гладница (Draba ver-

(Colchicum autumnale),

na)’
злолЪтница (Erigeron
canadense),

18. Предпочитането и пристрастяването на некои жинотни къмъ известни растения е сжщо изразено въ народни
имена на растенията:
комоника1) (Melilotus officinaHs),
козилянка (Rumex acetosella),
сърнелъ (Agaricus sp.),
маточина (Melissa officinalis),
коче-биле (Valeriana officinalis).

меча-пита (Pulmonaria officinalis),
свински хлебъ (Cyclamen
eoum и др.),
птиче-просо (Phalaris canar iensis) и np.

) Комонь= старославянско име на конь.

«0

Г>. Ахтаровъ

19. Когато две растения си приличатъ било по общия
изгледъ, било по некои свои органи или пъкъ иматъ еднакви
свойства или употреба, названието на едното растение, именно
на по-известното, изменено малко (най-често взето въ умалителна форма) става име на другото растение. Напр.:

лозовина (Ampelopsis hederacea)
на лозата,
бъзунекъ (Sambucus ebulus)
на бъза,
тополка (Althae rosea)
на тополата,
копривка (Celtis australis)
на копривата,
върбовка (Epilobium parviflorum)
на върбата,
грашина (Verbascum lychnitis)
на граха,
орЪшеиъ (Spiraea filipendula)
ор±шковина (Lathyrus tuberasus)

по общия си изгледъ прилича
„

„

„

„

я

„

„

„

.

„
„

листата си

„

„

„

плодчетата си

„

корените иматъ надебелявания кат0 optx4eTa, които се
ядатъ

Никога изменението на името, за да се получи ново,
става съ представките въз, па и ма:

възкруша (оскруша) (Sorbus domestica) — плодовете приличатъ на крушки,
паджбъ(Лех aquifolium) — растението прилича на малъкъ джбъ,
макленъ (Acer monspessulanum) ,
„
„ кленъ.

Много пжти приликата между двете растения се показва, като се запази неизменно общото име, а разликата се
означава съ некое прилагателно качествено, което изразява
характеренъ белегъ. Това е втори мотивъ за образуване двойна народна номенклатура. И въ тоя случай биватъ замесени
имената на некои животни или легендарни сжщества, но тия
имена тука често се взематъкато метафора, т. е. не въ правъ, а
въ преносенъ смисълъ, тъй като получените по тоя начинъ прилагателни притежателни имена с а само по форма такива, а
по значение те сж прилагателни качествени. Напр.:

41

Материали за български ботлничснъ речникъ

бклъ бобъ (Phaseolus vulgaris) и черенъ бобъ (Vicia faba),
черенъ оманъ (Symphytum officinale) и оманъ (Inula helenium),
жълтъ равнецъ (Achillea clypeolata) и равнец-ъ (Achillea millefolium),
червена ела (Picea excelsa) и ела ((Abies pectinata),
водна леща (Lemna minor) и леща (Ervum lens),
блатно кокиче (Leucojum) и кокиче (Galanthus),
бЪлъ пелинъ (Artemisia absinthium) и черенъ пелинъ (Artemisia vulgare),
лудо1) просо (Setaria italica) и просо (Panicum miliaceum),
глуха2) (мъртва3)) коприва (Lamium purpureum) и коприва
(Urtica urens),
циганско4) жито (Haynaldia villosa) и жито (Triticum vulgare),
самодивски5) босилекъ(Еитапа officinnlis)и босилекъ(Ocimum)
птичи др-Ьнъ (Ligustrum vulgare) и дрЪнъ (Cornus mas),
куча6) липа (Tilia parvifolia) и липа (Tilia argentea),
вълча7) ябълка (Aristolochia clematitis) и ябълка (Pirus malus),

По тоя начинъ сж създадени много имена на растения
и у другитЪ народи. Напр.:

Muscari racemosum франц. нар.
Carlina acaulis
ромън. „
Cochlearia officinalis н-Ьм.
„
англич. „
Oxalis acetosella
Lathyrus tuberosus русит-fe „
Lamium purpureum чехитЪ „
поляц. „
Paris quadrifolia
Physalis alkekengi украйнцитЪ
„
Urtica pilulifera
хърват. „
Chenopodium vulvaria ма„
джаритЪ
')
’)
3)
4)
5)
6)
7)

ail des chiens (кучи лукъ),
сера ciorosca (гарвановъ лукъ),
Pferderettich (конска рЪпа),
wood sorrei (горски киселецъ),
земляной горохъ (зем. грахъ),
hluha kopriva (глуха коприва),
wielczy pieprz (вълчи пиперъ),
груши жид1вск'1 (еврейски
[круши),
kupina pasja (куча капина),
kutya laboda (

я

лобода),

Лудо
употр. въ пренос, смисълъ — едро, разклонено.
Гл у х а
. .
.
.
— безвредна, непарлива.
Мъртва
.
—
Циганско „ „
.
.
— просто, никакво.
Самодивски употр. въ пренос, смисълъ — диво, планинско.
Куча
,
.
,
— лоша, негодна.
Вълча
„
.
„
„
— лъжлива, неядлипа.

42

Б. Ахтяровъ

20, Много растения проявяватъ разновидни особености,
та не могатъ да се подведатъ въ определени категории. Следователно и имената на растенията, като изразители на тия
особености, оставатъ, тъй да се каже, уединени, негрупирани,
та на всЪко име требва да се дири отделно етимологично
обяснение; това, обаче, често м а ч н о се удава, понЪкога дори
съвсемъ безуспешно. Напр.:
Растението слънчогледъ, слънчева-любовница,
слънчева-майка (Helianthus annuus) се нарича
така, защото обръща съцветието („цвета“) си къмъ слънцето,
постоянно следи слънцето, както любовница — либето си
или както майка — чедото си.
— Смоква, смокиня (Ficus carica) — пресните
й плодове се смучатъ.
— Калугери (Typha latifolia и др.) — съцвЬтията с а черни, цилиндрични и изправени; индивидите растатъ по много заедно, та правятъ впечатление на сборъ отъ
калугери.

— Kpилoбoбъ(Tetragonolobus siliquosus) —
зелениятъ плодъ (бобъ) има издадени, сплескани отъ страни, рАбове като крилца.

— Казашки бодил ъ, холера (Xanthium spinosum) — народътъ мисли, че тоя трънъ е пренесенъ у насъ
отъ ю. Русия чрезъ казаци; той верва, че с а щ и я т ъ видъ
разнася холерата.
— Спорещъ, спорица (Verbena officinalis) —
цветистата и плодчетата с а ситни и многобройни — наспорени.

— Метил ъ, метилява трева (Lysimachia nummularia)— тъй като расте по влажни тревисти места, овчарите верватъ, какво именно отъ това растение овците се
заразявагь съ метилъ, още повече че листата иматъ формата
на черенъ дробъ.
— Cflb3HHua(Chrysosplenium alternifoliu п^листата сълзятъ и оставатъ дълго време презъ деня покрити
съ капчици роса.
— Преселникъ (Carthamus lanatus) — растението посредствомъ хвъркатите си семки лесно се разнася
отъ едно место на друго.

Материали за български ботаниченъ речникъ

43

— З&листъ (Ruscus hypoglossum) — цветовете
и плодовете ся. прикрепени за „листа“; тука стъблото е видоизменено и има форма на листа, но народътъ не знае това
— Вихрогонъ, KaTypKa(Erynginm campestre)
— изсъхналите растения, които иматъ форма на топки, наесень, подгонени отъ ветровете, се търкалятъ силно и съ полскачания изъ полето.

— Подметушка (Lycoperdon bovista) — овчарчетата си играятъ съ тая кълбеста гжба, като я подметатъ
съ тояга или съ крака.
— Вампиръ (Calystegia sepium) — цъвти ноще.
когато излизатъ вампири.
— Сираче (Merendera sobolifera) —цъвти мно-

го рано напролеть по такива места, гдето по него време други цветя не се срещатъ; при това стръкчетата обикновено
се явяватъ отделени едно отъ друго.

— Къртулъ (Festuca spadicea) — расте на отделни туфери, местото на които подиръ загинването на растенията остава издуто като къртичина; по такива места,
гдето расте къртулътъ, човекъ при ходенето се плъзга и препъва

— Коловозъ (Оnonis spinosa) — изъ полето лесно се прикрепя по колелата на коли, та се разнася отъ
последните1).
— Милободъ (Оnonis columnae) — въ противоположност на сродния предхождащъ видъ — е съ слаби и
меки бодли, които не бодатъ.
Калкочъ, колкочъ, клокочъ, клокотиче (St арh у i lea pinnata) — руски: клекочка, клокичка, клокица, клочица; хърватски: klokoC, klokodika, klacki.
klofki; ромънски: клокотичь. — Произходътъ на тия
имена требва да се дири въ старославянския глаголъ
клекнуть, запазенъ некжде въ Русия (Даль Толк. Сл. II
730) съ значение увехна мъ, клюмвамъ. Съцветията на
това дърво сж увиснали, като да сж увехнали.
Тъй, било съ обяснения, подчертани отъ самия народъ
било съ помощьта на разни аналогии и подсещания, било
) Съобщава г. Даки Йордановъ.

44

Г>. Ахтаровъ

посрЪдствомъ езикови сравнения, може да се стигне до задоволителни резултати, когато се издирва етимологията на народните имена на растенията, защото простиятъ човекъ никога не е правилъ случайни и безсмислени съчетания на букви и срички, за да именува растенията. При все това некои
елементи отъ българската народна ботанична номенклатура
звучатъ странно и за сега оставатъ необясними. Наверно,
ключътъ на техната етимология требва да се дири въ източните езици. Такива сж :

алада (Ranunculus acer и др.),

кукудена (Typha latifolia),

гергуле (Tulipa gesneriana),

кукуморъ (Boletus edulis),

гавъзъ (Cynoglossum

палузе (Reseda odorata),

offici-

ракидива (Tamarix pallasii),

nale),
ирга (Amelanchier vulgaris),

крапушникъ (Cirsium lanceolatum),
кремушъ
nalis),

(Alliaria

officina-

кубакъ (Verbascum phlomoides),

уполинъ
eus),

(Trollius

europa-

шарлагунъ (Helianthus tuberosus),

ягледъ (Populus nigra),
жтъръ (Pelargonium sp,)
други.

и

Изглежда, че главните творци на българските имена на
растенията сж жените, които се отнасятъ съ по-големо внимание и любовь къмъ цветята. Те знаятъ имената на повече
растения, отколкото мжжете. Освенъ това, създадените отъ
жени имена биватъ по-галени или благозвучни; те биватъ
обикновено отъ женски или отъ среденъ родъ. Имената,
произнасяни или изнамерени отъ мжже, най-често сж отъ
мжжки родъ и биватъ по-груби по форма и съдържание
Това ни позволява да различимъ женски и мжжки имена на
растения. Напр. за:
Asphodelus albus имаме брадуника, бърдуника и брадунъ
или бърдунъ,
Euphorbia sp. div. имаме млечка и млечокъ,
Amaranthus paniculatus имаме стратурко и страторъ,
Lysimachia nummularia
.
ленивче и ленивия буренъ,

Материали за български ботаничснъ речника.

45

Matricaria chamomilla имаме лайка и лай-кучка,
Prunus padus жените въ Самоковъ наричатъ смрадлика, а
мжжете
мърсоли.

Изобщо, забелязва се, че мжжете, когато сж кръщавали
растенията, гледали сж само да правятъ сполучливи сравнения, та имената да излЬзатъ изразителни, а никакъ не сж се
стеснявали отъ естеството на предметите, съ които се сравняватъ и отъ смисъла на думите, които ги означаватъ. Така сж
създадени неколко цинични имена на растения въ българския
езикъ, които требва да се разглеждатъ като вулгарни синоними на други хубави народни имена за сжщите растения:
дервишка пишка (Arum maculatum) — Ст.-Загорско,
попово мудб (Lycoperdon bovista) — Трънско и др.,
каквито сж дадени за Galanthus, Allium сера и пр.
Автори на такива имена сж обикновено пастири (овчари, козари, говедари, свиняри), затова техъ можемъ да наречемъ пастирски имена на растенията. Подобни провинциализми
се срещатъ и у други народи. А забележително е, че и ботаничната наука не се отказва отъ такива имена:

Orchis, Phalus, Chenopodium vulvaria и др.
Покрай гореприведените имена, имаме и детински названия на растения. Децата обичатъ да си играятъ съ цветовете или плодовете на некои растения, като при това произнасятъ ритмично некои думи. Тия думи оставатъ за дълго
време като имена на съответните видове:

бий-бий-копъръ (кръвчица) = Cynodon dactylon,
вий-вий-караджа = Erodium ciconium и др.,
нижи нижи-сламка — Balsamina hortensis,
пиши-пиши-кукла = Papaver rhoeas,
пусъ-пусъ-кръвчица |
Cynodon dactylon (Търкънъ-кънъ-къната
| ~ ново — Р. Поповъ),
тъчи-тъчи-платно = Plantago major,
попъ-попъ-попадия = Hyoscyamus niger,
чукъ-чукъ-гърне = Muscari racemosum,
сънъ-сънъ-котка = Anemone pulsatilla,
бий-бий-тжпанче = Silene inflata,
скърбуцъ-скърбуцъ-платънце = Plantago major.

46

6. Ахтаронъ

Най-после нека споменемъ, че имената на нЬкои растения бивагь често придружени съ определени прозвища. Така
въ песните и въ други народни умотворения срещаме:
иглико-поклико (въ лазарска пЪсень),
татунче-братуле (врачуване),
ружа-румена (нар. лЪсень),
круша-шербетлия (макед. нар. пЪсень),
кумата-комунига
(народна пЪсень),
пустата-дюлюлянка
илинъ-пилинъ
и
ранъ-босилекъ
вита-топола
и
кичестъ-яворъ
зелена-бука

Простонародните имена сж различни въ диалектите на
единъ и сжщъ народъ, та често въ много отъ техъ се означава едно и сжщо растение (синоними), или, обратно, разни
растения се наричатъ съ едно и сжщо име (омоними); затова
главно тривиалните имена изобщо не могатъ да получатъ
гражданственость въ книжовния езикъ, Ето защо въ езика
на всеки културенъ народъ, както вече споменахме въ първата си часть, се изработва книжовна ботанична номенклатура. Главниятъ съставъ на последната е взетъ
направо отъ простонародната съкровищница, като сж се подбирали по-изразителните, по-звучните и по-употребимитъ
у народа. Формата на простите имена, преди тя да влезе въ
литературата, често бива изглаждана споредъ свойствата на
книжовния езикъ. Втора, и то не малка часть отъ книжовната
ботанична номенклатура, сж преводи или непосредни заемки
на имена, употребявани у други близки или далечни народи.
Трета часть сж новоизковани имена отъ поети, учени и писатели. Обаче, както изглаждането, така и заимствуването
и изковаването не може да става безразборно, а требва да се
извръшва въ пълно съгласие съ особеностите на езика, който
впрочемъ за случая е напълно изразенъ въ строежа и формата на народните названия на растенията. Ясно е подиръ
това, че требва да се изучи подробно и морфоло1ията на популярните имена на растенията.

Материали аа български ботяниченъ рсчникъ

47

Народниятъ творецъ, еднажъ стигналъ по нЯкой отъ
разглежданите вече мотиви до идеята за корена на името,
тутакси пристжпва къмъ втория моментъ на творчеството —
да прибави съответно окончание на думата- На пръвъ погледъ твърде много изглеждатъ сричкитЯ, които българинътъ поставя като суфикси (приставки, наставки) къмъ имената на растенията. Но тъй като тЯ се измЯняватъ въ разни случаи по разни начини, можемь да ги съберемъ въ няколко родствени групи, които, отговарятъ най-често на следните основни типа: -у х а, -ика, -ица, -и н а, -арка, -алка
и -ушка. Типовете вземаме отъ формата за женския родъ,
защото, съгласно съ казаното по-рано, главно жените сж кръстници на растенията, та и повечето отъ имената на последнитЯ сж отъ женски родъ. Почти въ всЯка група има съответни приставки за имена отъ мжжки родъ, а само въ две
срещаме умалителни форми за срЯденъ родъ. Нека разгледаме сега, какви форми иматъ българските имена на растенията :
1. Съ приставка уха: горуха. Види се, това ще да е
стара славянска форма, която по-често се срЯща у руситЯ
и особно у украйнцитЯ: бЯлуха, плетуха, жеруха и др.; у
насъ е запазено само въ едно название на растение, именно
въ горуха (Lepidium sat i v u m) — вероятно, взаимствувано. Окончанието уха у насъ по-късно ще да се е замЯнило отъ една страна съ в а или пъкъ е минало въ уга.
Растението Lepidium sativum у насъ се именува и горва; така, може би, витва е произлязло отъ изгубена форма
витуха и пр. По-ясно е, че въ приставката -уха хе минало въ г (-уга). Така днешнитЯ имена желтуга, теменуга първоначално ще да сж се чували желтуха, теме н у х а.

2. Съ приставка -ика: иглика, блЯника, чемерика, зеленика, комоника, метлика и пр.
Въ нЯкои имена, вЯроятно по-стари, тая приставка се
срЯща като -ига: вратига, комонига, метлига.
Много пжти звукътъ и въ суфикса ика за благозвучие се изпуща, та вмЯсто шип(и)ка, имаме формата шипка,
вмЯсто тръника — трънка; така сж получени формитЯ:
катурка, синекорка, боровинка, чернилка н др.

48

Б. Ахтяровъ

НЪкога наставките: ика, ига и 'к а сж прикачени
къмъ корена не направо, а посрЪдствомъ съединителни съгласни: н или л: желте(н)ика, смрад(л)ика, врат(л)ига, водя(н)ка.
Окончанието ун-и-ка, мисля, може да се тури въ връзка съ ика: брадуника, тржбуника, перуника.
Форми за мжжки родъ се образуватъ съ суфикси, които
сж сжщо изменения на ика. На чистото -ика съответствува
-икъ: потайник ъ, омайник ъ. На съкратеното ’к а отговарятъ въ умалителна форма ко: стратурко, кокорко. а въ уго.тЬмителни форми — окъ (шипокъ, бел окъ
чернокъ), -очъ (главочъ, клокочъ), -акъ (пешак ъ)
и -якъ (месечнякъ). Окончанието -ника се редува съ
никъ: челядникъ, копитникъ. — Срещу наставката
у ника въ мжжки родъ имаме унъ (брадунъ, благунъ
и унекъ (бъзунекъ).
Наставки за срЪденъ родъ въ тая група н-Ьмаме.
3. Съ наставка — ица: ведрица, черница, киселица, пламеница.
Сжщата наставка съ вметнатъ звукъ н: вод(н)ица,
вечер(н»ица, накит(н)ица, желте(н)ица.
Форми за мжжки родъ се образуватъ съ изменените
приставки ецъ: здравецъ, равнецъ, киселецъ или въ
умалителна форма съ (ч)ецъ: здрав чецъ, рамчецъ,
с и н ч е ц ъ.
Почти всички форми за имена отъ срЪденъ родъ. сж
образувани съ изменението на суфикса ица въиче: люби че, гърличе, бес(н)иче, вечер(н)иче.

4. Съ приставка - и н а или - иня: маслина, глогина,
смокина, лазаркина; nicъкиня, глогиня.
Приставката се свръзва съ корена посрЪдствомъ съединителенъ звукъ ч: метли(ч)ина, мато(ч)ина.
Тоя съединителенъ звукъ въ другъ случай е в: свирчо(в)ина, бъзо(в)ина, луле(в)ина.
Форми за мжжки и срЪденъ родъ тукъ нямаме. Всички
имена отъ тая група сж отъ женски родъ.
5. Съ приставка
сла рк а.

-арка:

овчарка,

говедарка, ве-

Материали за български ботаниченъ речникъ

49

Въ слщия суфиксъ звукътъ а никога минава въ у: п еч урка, жила вур к аМинава и въ о: мишорка.
Формата за мжжки родъ има окончание -аръ: зидар ъ,
приткаръ, веригаръ.
Формата за срЪденъ родъ се умалява, когато приставката приеме формата -арче: типарче, глухарче.

6. Съ приставка -алка: скрипалка, хрусалка.
Все въ сжщата умалителна форма - алка се редува съ
-улка (тързулка, преседулка) или съ -лка (ушолка).
Въ уголъмителна форма -лка минава въ -ела (рошавела), при което е, за благозвучие, може да се изпустне
(с м р а д л а).
Въ формата за мжжки родъ -ела става -елъ: звезделъ, сърнелъ.
Въ формата за срЪденъ родъ -алка се промЪнява въ
-алче: пукалче, цвъркалче.
7. Съ приставка -ушка: чернушка, бЪлушка, пънчушка, подметушка.
Млжки родъ съушъ: лопушъ, клепушъ.
Форма за срфденъ родъ нЪма.
Отъ казаното следва, че нашитЪ имена на растенията
иматъ свои особни (съответни) окончания. НЪкои чуждици въ
българския ботаниченъ именникъ можемъ да разпознаемъ
дори само по наставката. Така суфиксътъ -ида сочи на
гръцко име (коноп и да, па лами да); наставката: -ешъ
■ошъ подсеща сръбско влияние (мокрешъ, калошъ).
Накрай нека отбележимъ, че нЪкои имена на растения
се употр^бяватъ отъ народа само въ форма за множествено
число: невести, пилета, обици, бабини внук и, кози
бизки и пр. Други пъкъ могатъ да се употрЪбяватъ и съ
форма за единствено число: мечи ягоди и меча ягода,
писенца и писенка.

История на имената на растенията
Когато изследваме имената на растенията отъ етимоложко гледище, натъкваме се на интересни езикови и исторически факти, които ни посочватъ въ общи черти, кога и где

BD

Б. Ахтаровъ

създадени известни имена, какъ те с а странствували
заедно съ преселванията на народите, какъ едни с а се предавали отъ народъ въ народъ и при това какъ с а се усвоявали и изменяли споредъ духа на езика у разните племена ;
най-после, какъ други отъ тЪхъ с а се измествали и прехвърляли върху сродни растителни видове, а нЪкога дори съвсемъ
изчезвали. Да се проследи потеклото, миграцията, асимилацията и изчезването на отделните имена на растенията, т. е. да
се проучи техната история, — ето крайната цель на фитолингвистиката.
са

Изучаваме ли сравнително българските имена на растенията, ние се натъкваме на неколко периоди, презъ които
главно с а станали самостойни творби и неизбежни заемки
между насъ и съседните намъ народи, поне частно въ фитолингвистично, ако не и изобщо въ езиково отношение. Водими предимно отъ ботаникономенклатурни интереси, ще си
позволимъ тука да разгледаме осемь групи имена на растения, които, вероятно, отговарятъ на толкова наши фитолингвистични периоди: праезични, праславянски, славянски, славянобългарски, прабългарски, старобългарски, среднобългарски и новобългарски.

1. Праезични имена. — Европейските народи, както е
известно, иматъ произхода си отъ народъ, който е живелъ
въ Азия, въ степните области на изтокъ отъ Каспийско море.
Отъ тамъ излизатъ потоци човешки маси, отъ които единъ
слиза на югъ въ Индия, гдето запазва езика си (санскритскиятъ) почти въ първичната си чистота; други пъкъ като живи
вълни периодично се отправятъ на северъ и на западъ, гдето
наречията имъ, следствие разни влияния и смешения, се развиватъ въ особни езици. Но въ всеки европейски езикъ с а
запазени като реликти (остатъци) по-тъмни или по-ясни следи
отъ общия некогашенъ езикъ. Такива остатъци намираме и
въ некои имена на растения у разни индоевропейски народи.

За примеръ ще разгледаме съ по-големи подробности
европейските и западноевропейските имена на най-видното и
най-разпространеното растение, дървото джбъ (Quercus).
Най-употребяваните назнания на ДАба у разните народи мо-

Материали за български ботлничеиъ рсчникъ

51

гатъ да се разпредЪлятъ въ шесть групи, гдето едно по-старо
име е основно, а другигЬ сж произведени отъ него:
I ГРУПА
санскритски: daru, d r u,
производни:

гръцки: 6роc,
кимбро-бретонски:
deru,
d е r о,
кимбро-галски: d е r w, d е гvennic (младъ джбъ),
гелико-ирландски: d а i г,
гелико-шотландски:
d а i г,
d е а г,
бушерони въ Провансъ (Франция) : d r о u i s,
славянски народи: домбръ,
домбъ, джбъ, дубъ и пр.

IV ГРУПА
келтски : r o v е,

производни:
латински: robur,
испански: robie,
италиански: r over е,
итал.-швейцарски: r o v o I а,
ruta, rual, rogor, r ug ol а и np.
V ГРУПА

II ГРУПА
санскритски: bh u g,

персийски: pelut,

производни :
персийски : b u k,
о
славянски:
X о
CQ
букъ,
е; СХ
сх £
германски:
£0
X о
В u c he,
U
Си >>
английски:
с Си
b е е c h,
>>
о X
татарски:
н сх
<и .Q
S 03
b i k, b i u k,

испански : en c i n a,
португалски: carvalho,
берберийски: kerou,
хърватски: kakrik,
арменски: kagni, gazni.

СЯ

О-

111 ГРУПА
келтски : q u e r,
производни:
латински: q u er c u s, q u e rn u s, c a s n u s,
старофренски : ch e sne, c h ai n e,
френски: c he n e,
италиански : q u e r c i a,

производни:
хивански: b е 1 u t,
арабски: b е 1 uth,
турски: pelit,
татарски: peled,
турски: palamud, balani u d — плодоветЪ на джба
Q. a e g i 1 o p s,
хърватски: p 1 u t o, p I u t (Q.
suber),
датски: ballut,
гръцки:

VI ГРУПА
англосаксонски: a c,

производни:
шведски: е k,
английски: oak,
нЬмски: Е ic h е,
холандски: е i ken,
датски: ege-t r е е,

52

Б. Ахтяровъ

Санскритската дума da ги е имала по-широко значение;
тя е означавала понятието дърво. Това виждаме и у други
индоевропейски езици. Така у персите думата diracht, която
се разглежда като изопачена отъ d а г и, означава дърво.
Латинските думи: robur (гл. IV група) и arbor (дърво) могатъ да се разглеждатъ като произлезли една отъ друга
чрезъ метатеза. Така и старогръцки орй? (1 група) и oev&pov
(дърво) сж въ етимологична връзка съ санскритското daru.
Най-после руското дерево и частно нашето дърво, дряво (особно шуменската изговорна форма д р я у) показватъ
силно езиково родство съ daru, d е r u, derw и съ другите
имена на джба, изложени въ първата група. Българските
думи дърво и длбъ се сближаватъ етимологично чрезъ думите: джбрава, домбръ, а така сжщо чрезъ dimb, d i mbova и др. (запазени у ромънците) и domb, dombo (имена
на местности, запазени у маджарите). Както и да е, отъ гореизложеното можемъ да направимъ заключение, че въ понятията на арийските народи джбътъ е представитель на
дърветата, сир. той е истинското дърво (башъ-дърво, хасълъдърво, дърво и половина, arbre par excellence — не зная, какъ
най-добре да се изразя).
Къмъ тоя фитолингвистиченъ изводъ ще прибавимъ и
заключенията, които ни даватъ митологията и фолклорътъ на
джба у разните народи. И до скоро, особно въ древните времена, джбътъ се е почиталъ като свещено дърво; съ него сж
свързани множество поверия, обреди и обичаи. Щомъ единъ
предметъ е тъй много известенъ, тъй високо почитанъ, та
около него се натрупва целъ култъ, той требва да има (или
да е ималъ) много имена. Така коньтъ у татарите и лъвътъ
у арабите иматъ по неколко названия. Затова требва да се
съгласимъ съ езиковедците, че санскритските имена на джба
не ще да сж били само две (daru, dru и b h u g), а е имало
и други, които съ течение на времето сж изчезнали и че
между изчезналите ше да сж и прототиповете на келтскитЬ
и персийските имена на джба (гл. група JII, IV и V), ако не
и на англосаксонските (група VI).
Както видехме, въ некои отъ тия групи (III и V) влизатъ
имена на разни народи, едни отъ които и по местообитаване,
и по исторически еждбини сж много раздалечени помежду си,
та въпросните имена не могатъ да се считатъ заемки. Хър-

I
',V|

Материали за български ботаниченъ речникъ

53

ватското има kak r i к и арменското gazni (kagni); между
келтските производни имена на джба (група III), както хърватското р 1 u t и датското ballut; между персийските (група V)
стърчатъ като езикови остатки и свидетелствуватъ за езиковото родство на индоевропейскитЪ народи. Колкото се отнася
до турско-татарските имена въ II и V групи, те, вЪроятно,
сж заемки отъ персийския езикъ.
Славянските имена на джба, като родъ (Quercus)
сж еднакви съ имената у разните народи. Така напр.:

великоруски: дубъ,
белоруски: д у б е ц ъ,
украински: дубъ, дубннка,
полски : d а Ь,
полабски: d 6Ь
чехски : d и Ь,

словински: dob,
лужички : d и Ь,
хърватски: dob. dub, dubov i na,
сръбски: дуб,

българските имена сж: джбъ, джбика, дабъ, доабъ
добъ, дубъ, дубица.
Звукътъ „р“, който се чува въ всички имена, произведени отъ санскритското d а г и, у днешните славяни е изчезналъ. Той се е слушалъ въ старото название домбръ. Сжщиятъ е запазенъ въ днешната българска дума д«брава
(общество отъ джбове) и предполага джберъ (джбъ). Това
е единъ славянски остатъкъ запазенъ у насъ, който ни дава
възможность, както видехме по-горе, да свръзваме съ родствени брънки славянските имена на джба, отъ една страна,
съ думата дърво, отъ друга — съ едно прастаро име на
джба — d а г и.
Отъ казаното за джба могатъ да се извадятъ редица
заключения. Ще подчертаемъ тука едно. Българската дума
джбъ е наше родно име отъ прастаро потекло съ запазени
сродници у славянските и у други индоевропейски езици;
то е изразително, защото е етимологично осмислено; при това
то е кратко и звучно, значи, то има всички качества на едно
хубаво име. Както самото дърво „джбъ
*
е образецъ на нашенско дървенисто растение, така и името „джбъ“ може да
бжде образецъ на българско название на растение.
Другъ примеръ е името на нашето растение брЪза,
коренътъ на което требва да се дири въ санскритската дума

54

Б. Ахтаровъ

b h u r j а (бреза). А тя, навярно, иде отъ санскритското
bhrajti (блестя); отъ нея произлизатъ староперсийското
b raza it i (блести), литовското berszti (6'ЬлЪе), албанското
bart (бЪлъ), защото кората на брЪзата е бЪла, та дървото
се белее или свЪтлЪе. Затова това растение именуватъ руски
бе ре за. полски brzoza, чехски briza, breza, словашки
б р е з ъ, литовски berzAs; латишки behrse; старонЪмски Bircha(Biriha), нЬмски В i r k е, южнонЪмски В i а г k е,
Вегке, швейцарски birch, b i 1 с h, английски bircli. По
сжщия начинъ отъ санскритската дума рагпа, която значи
перо, листъ, се развиватъ, отъ една страна, славянските
имена: папра, папрать, прапрутьи пр., отъ друга —
немските: Farne, Farn, Pfalm и пр.
До неотдавна фитолингвиститЪ се задоволяваха да извеждатъ етимологията на имената на растенията отъ гръпки
езикови корени. Днесъ, обаче, тя се дири и въ езиците на
източните народи. Когато въ санскритския езикъ липсватъ
думи, които да изяснятъ потеклото на дадено име, прибЪгватъ
до речника на перси, туркестанци и на други ориенталски
народи, по-подире къмъ елински източници, колкото стари и
да сж те, тъй като установено е, че и гърците никога сж
дошли въ предна Европа отъ изтокъ, а подире сж се спуснали отъ северъ къмъ югъ въ Балканския п-овъ. Напр.. думата макъ за растението Papaver somniferum у туркестанците е маку, у латишит% маггонъ, у арменците меко нъ, у Омира, Теофраста и Диоскорида м е к о н ъ, у византийските гърци маконъ; старите римляни см наричали мака
mecon, а презъ средните векове m iconum; всички славянски народи, ромъните и маджарите употрЪбяватъ думата
макъ, у немските племена имаме сжщия коренъ въ думите:
Mago (старогермански), Mage, Mahen, Man, Моп (средногермански); Magon (въ Тиролъ), Маоп (въ Алтмаркъ),
Mohn (у днешните германци) и пр. Въ Франция, покрай името
pavot, с а запазени названията: mdhon (въ Вогезите), таhon (въ Нормандия) и moine (въ Анфу).

Съ подобни издирвания и съпоставяния се установява,
че отъ имената на растенията, възникнали отъ най-древни
времена далече въ Азия, сж запазени не малко и въ езика на
българите. Такива имена съ пълно право наричаме най-стари
или прастари.

Материали за български ботлничснъ речникъ

55

2. Праславянски имена. — Една група български имена
на растенията нЪматъ сродници ни въ санскритски, ни въ
езика на нЪкое азиятско племе отъ индоевропейско потекло,
а стоятъ въ етимологична връзка съ съответни имена у разни европейски народи: старогръцки, латински, германски
и пр. Нека посочимъ нЪколко примера:

1. Кленъ (Acer campestre и др.)

руски: кленъ,
украйнски: к л е н ь,
полски: k 1 on, klonina,
k 1 оп i с а,

чехски: k 1 е п, klenka, klen i c а,

словински: k1 e n
лужички: klen, klonik,

сърбохърватски: k 1 i е n, k u п,
k 1 е n i C,
латински: c 1 e n u s,
литовски: klevas,
старогермански: Lehne,
H 1 i n e, L e u n e,
Basse-Lusace: k 1 o n,
датски: lon,
норвежки: ion.

2. Топола (Popolus)

руски: то по ль,
украйнски: то поля,
полски : t o p o 1 а,
чехски: t o p е 1,
сърбохърватски : t o p o 1, t ор o 1 а, t o p o I i c а, t o р оi i п а,

латински: Populus,
френски: p e u p 1 i e r,
италиански: Pioppo,
немски: Pappel,
английски: poplar,
швейцарски: pappel e.

3. Лукъ (Allium)
руски: лукъ,
чехски : 1 u k (диалектъ),
хърватски: 1 u k, 1 u k o v a c,
сръбски: лук,
черногорски: лук,
старогермански: Louh,

немски: Lauch, Lach.
Look,
английски: leek,
холандски: look,
финландски: laukka.

За потеклото на имената на тия три растения може да
се спори. Западноевропейските езиковедци и ботаници, а по
тЬхенъ примЪръ и славянските, обясняватъ техния произходъ
тъй: кленъ и пр. е старогръцка дума, която чрезъ латин-

56

1>. Ахтаровъ

ското clenus е минала и у други народи; топола, pople г и пр. е латинска дума (Popul u s = народъ), проникнала
въ другите езици; лукъ е старогерманска дума. Тия тълкувания ми се струватъ ограничени и погрешни. По-правдоподобно е, мисля, да допустнемъ тука изчезване или нЪкакво
прехвърляне на прастари или на други по-нови прототипови
имена за разглежданите растения, та по тоя начинъ да приемемъ, че всички имена отъ тая група сж образувани, ако не
въ праезиковия периолъ, то въ едно по-ново, но все пакъ,
относително, старо време, когато часть отъ арийците, наверно, сж почнали да прииждатъ въ Европа, но когато славяните. може би, още не сж били отделени въ особно семейство. За подкрепа на това мнение ще припомня онова, що
забелязахме въ група II за джбовите имена. Докато днешните перси сж запазили старата санскритска дума букъ въ
първоначалното й значение (за растението (Quercus), славяните, германците, англичаните и татарите, очевидно е, сж
прехвърлили това име върху понятието за другъ родъ растение — Fagus. При все това немските учени, и съ техъ
заедно слависти като Миклошича (Etymol. Wdrterbuch 24)
поддържатъ. че името букъ има немски произходъ. Ат.
Плиевъ, който на първо место (Сб. Н. У. VII. 401) много
право казва, че .думата букъ, бука е останала отъ праславянски периодъ“. Нататъкъ Илиевъ въ труда си „Растителното царство въ народната поезия“, като се осланя на географичното разпространение на растението букъ, се показва
наклоненъ да се съгласи съ догадката на Пикте, че „немците
приспособили персийската дума buk (Quercus) къмъ растението Fagus и славяните ги последвали още отъ край време“. Въ сжшность думата букъ (bhug), като име Quercus (джбъ) не е първородна (автохтонна) персийска речь,
а е праезичеиъ остатъкъ въ разни езици, който бива приспособенъ къмъ вида Fagus (букъ), както отъ немците, така
и отъ славяните и отъ други народи. Требва да отбележимъ,
че географичниятъ ареалъ на бука не ни пречи, най-после да
допустнемъ следното твърдение: ако немците, по отношение
на своя езикъ, могатъ да нарекатъ името букъ прагерманско (urgermanisch), съ сжщото право ние, славяните, отъ
историческо гледище на нашите езици, ще го считаме праславянско (urslavisch)

Материали аа български ботаниченъ речникъ

57

По аналогиченъ начинъ, мисля, требва да схващаме и
гореприведенитЪ имена клен ъ, топола, лукъ, а сжщо така
и много названия на растенията у славяните, като: ясенъ,
габър ъ, елха, морковъ и пр. Те сж запазени, отъ една
страна, въ всички славянски говори, въ диалектит-fe на разни
романски, германски и др. народи. Те набелязватъ единъ
езиковъ периодъ, който настжпва следъ прастария; презъ
него се разкжсва връзката между европейските езици и санскритския, но наследените имъ черти оставатъ още дълго
време незаличени, та свидетелствуватъ за общия произходъ
на народите и езиците имъ. Между тия черти сж и имената
на растенията отъ тоя периодъ. Техъ европейците могатъ да
наричатъ латински, пранемски и пр.; ние ще си ги казваме
праславянски.
3. Славянски имена. — Сравнително по-нови сж ония
имена, що срещаме само въ славянските племена или въ редки случаи и у некои източни народи, които още отъ старо
време сж били подъ славянско влияние. Въ тая група спадатъ имената на множество дървета, храсти и по-бележити
тревисти видове, като: боръ, дренъ, глогъ, върба, брекиня, калина, бъзъ, орехъ, круша, ябълка, дуля,
слива, търносливка, трънка, леска, клокочъ, лоза,
зановетъ, боровинки, кжпина, малина, ячемикъ,
ръжь, овесъ, бобъ, грахъ, чесънъ, коприва, щавелъ, киселецъ, детелина, комоника, тръсть, рогозъ, пелинъ, чемерика, кжклица, слезъ, маточина, копитникъ, млечка, сминъ, бленъ, имелъ, врати к а, подбелъ и пр.
Напр., млечната (Euphorbia) у разните славянски
народи се нарича тъй:

руски: молочай, молочайникъ, молочальникъ, молочникъ и пр.,
украйнски: молочакъ, молоканка,
полски: mlecz, ostromlecz, psi mlecz,
чехски : in 1 e d, m I e t n i k, l a b i m 1 e k o,
хърватски: m I i C a c, mliCak, mliC, mliCa, mleC e r, m I i t n а и пр.,

58

Б. Ахтяровъ

сръбски: млеч, млечика, мле]’ечина,
бълга реки : м л е ч к а, м л i ч ок ъ, млЪчковина.
НЪкои имена отъ тая група у едни славянски народи изглежда да сж изчезнали, а други сж запазени като
единъ видъ езикови остатъци. Такъвъ славянски остатъкъ
съ по-широко разпространение е, напр., името оскруша (Sorbus domesti са), запазенъ само у насъ, у сърбохърватите
и у чехословацитЪ. А именно хвойна (Jumiperus communis) е типиченъ славянски фитолингвистиченъ реликтъ
съ островно разпокжсанъ ареалъ, защото е запазено само у
българите и чехите1). Не ще е чудно подиръ това, ако нЬкои български имена на растения, които иматъ славянски
строежъ и обликъ, да не сж възникнали само у насъ, а да
представляватъ езикови остатъци. Тия въпроси, както и обстоятелството, че голема часть отъ славянските имена на растенията стоятъ етимологично неуяснени, представятъ задачи,
които очакватъ разрешението си отъ славянската фитолингвистика.
За потеклото въ общи черти, на разглежданите растения. както и за имената на групата, въ която сж събрани,
мисля, не може да става споръ. Тия имена сж славянски

4. Славянобългарски имена. — Когато славяните почватъ да се разселватъ отъ старото си отечество, единъ големъ клонъ отъ техъ, който дава тестото на днешните българи и който тукъ условно ще наречемъ славянобългарски
(по-право той би требвало да се нарече прабългарски), заема
Дакия и Панония, гдето не малка негова часть съ течение на
времето се прелива и претопява отъ власи и маджари, а останалата часть по-късно минава Дунава и нахлува въ Балканския п-овъ, като прониква на югъ дори въ Тесалия и Епиръ.
Това разстилане на българските славяни по земите, разположени на северъ и на югъ отъ Дунава, което продължава
неколко века, е важна епоха въ историята на българския
езикъ изобщо и въ историята на нашите имена на растенията
частно. Въ новите си земи славяните за пръвъ пжть идватъ въ
*) Не бива да се подозира, че името „хи ой на* е наша нова (книжовна) заемка отъ чехит!, тъй като въ Родовит! има село Хвойна — отъ
едноименното растение.

Материали за български ботаниченъ речникъ

59

непосредствено допиране съ множество саморасли и културни
родове, свойствени на средиземната растителна область. Колкото по на югъ слизатъ нашите прадеди, толкова по-дълбоко нагазватъ въ средиземноморските области, толкова посилно нараства броятъ на новите за славяните растения.
Ето какъ за новите предмети е требвало те да дирятъ нови
имена.
Местното население както въ Ромъния, тъй и по целия
Балкански п-овъ, по онова време се е състояло отъ романизирани и елинизирани тракоилирийци, които сж имали, поне
за по-известните си растения, главно латински, а отчасти и
гръцки имена. Но сега почва бавенъ и непрекжснатъ процесъ
на славянизиране, въ резултатъ на който почти целото тогавашно население на Мизия, Тракия и Македония се претопява въ славянобългарското море. Отъ езика на туземците,
обаче, се запазватъ въ езика на българите не малко елементи,
между които на първо место сж думи за нови понятия, а
следователно и имена на нови растения. Отъ тая епоха датиратъ въ нашия езикъ цела редица имена на растения, въ
корена на които откриваме латински или гръцки думи. Такива сж, напр.:

а) Отъ латински нроизходъ: церъ, лимонъ, оризъ.
уровъ, пипонъ, целина, керевизъ, цвекло, спанак ъ.
ленъ, риган ъ, върбина, тинтява, папаруна, перуника, молоха, тарусъ, мухълъ и пр.

б) Отъ старогръцки произходът кипарисъ, трендафилъ, радика, празъ, лапатъ, калоферъ, камилекъ, калешъ, колендро, кантарион ъ, кимион ъ.

Изглежда, че гръцките имена презъ тоя периодъ сж минавали у трако-илирийците, а следователно и у насъ, посредствомъ латинския езикъ.

Тия имена, макаръ отъ чуждъ произходъ, требва да наречемъ славянобългарски, не само защото тЬ се явяватъ въ
нашия езикъ презъ славянобългарския периодъ, а още и за
туй, че повечето отъ техъ, както ще видимъ по-нататъкъ, сж
чисто родна творба върху заимствувана основа.
Обаче, не всички имена отъ тоя периодъ въ българския
езикъ криятъ следи на чужди имена. Наопаки, българските

60

Б. Ахтаровъ

славяни по басейна на Дунава и по целия Балкански п-овъ
сж създали толкова много свои оригинални названия на растения, че когато въ покрайнините на своето разпространение тия славяни сж били асимилирани отъ своите владетели
или съжители, заедно съ народностьта те сж придали на последните покрай славянски и големъ брой българославянски
имена на растения. За българските имена въ чуждите езици
ще говоримъ специално по-нататъкъ. Тука главно, съ огледъ на
тия имена, искаме да изтъкнемъ, кои фитолингвистични елементи сж възникнали у насъ отъ славянски езикови корени,
презъ славянобългарския периодъ.
а) Такива сж преди всичко нашите имена на ония растения, съ които славяните се запознаватъ за пръвъ пжть
въ крайдунавските и въ балканските страни:

маслина, смоква, рожковъ, сирки, ябланъ,
зеленика, падъбъ, копривка, скрипка, смрадлика,
драка, здравец ъ, под щрек ъ, божур ъ, смрадла,
залистъ и пр.

Некои отъ тия имена по-късно минаватъ и въ езика на
други славяни или на наши неславянски съседи.
б) Друга група коренно наши имена отъ тая епоха, безспорно, сж ония названия, които иматъ български строежъ и
обликъ и се намиратъ запазени и до днесъ, съгласно съ гореказаното, въ ромънски. маджарски и новогръцки езици. Напр.:
1. Наши имена у ромъните: саможица, милостива,
веригаръ, лопатчица, слабонога, силникъ, очеларииа, думбравникъ, прибой, пъстрица, божорога
пожарница, жалница, садина и пр.
2. Наши имена у маджарите: чоморика, чепка, сухаръ, игли че, свлакъ, шипка, плоскавецъ, патичка, печу(и)рка, конколи (кжкелъ), сЪнкушка,
зобъ, семеркъ (смрика) и пр.
3. Наши имена у гърците: горница, драка, мащерика, зеле и пр.
Всички имена отъ тая епоха, мисля, съ право нарекохме
славянобългарски.
5. Прабългарски имена. — Идването на Аспаруховите
българи, което въ политическо и въ културно отношение е

Материали зя български ботаниченъ речникъ

61

имало за насъ голямо значение, отъ езиково гледище по досегашните данни, изглежда, да не е билъ тъй важенъ моментъ. Това събитие не създава никаква епоха въ езика ни;
то е по-скоро единъ епизодъ, станалъ къмъ средата на славянобългарския езиковъ периодъ. При все това ние разглеждаме прабългарските имена въ отделна точка, защото въпросътъ е отъ особна важность за насъ; при това той е труденъ и заплетенъ, а обещава да бжде плодовитъ, особно като
вземемъ предъ видъ, че въ списъка на българските имена на
растенията срещаме не малко такива, които, както поменахме
въ втората часть, звучатъ като ориенталски чуждици, а ключа на етимологията имъ ще откриемъ, наверно, въ източните езици.
Прабългарите не сж имали своя книжнина, а между
малкото думи, които по разни паметници се установяватъ
като безспорно български, нема ни едно име на растение.
Тогава какъ да определимъ, кои отъ нашите имена на растенията сж отъ прабългарско потекло? Има два метода
за това. Преди всичко требва да си спомнимъ, че Аспаруховите българи сж били турско-татарско племе, чийто
езикъ е билъ сроденъ съ маджарски, турски, татарски, чувашки, киргизки и др.
1-ви методъ. Когато едно наше име на растение, безъ
да се среща у другите славянски езици, се чуе (срещне) у
нъкои турско-татарски или фински наречия, това е знакъ, че
името е отъ прабългарско потекло.
Така: нашето име джулюнь за растението Trapa natans, отъ което е произлезло и името на с. Джулюница
(Г.-Ореховско)1), е, наверно, прабългарско, защото се нарича

маджарски: sulyom (шульомъ), suly (шули),
татарски: шулимъ, чилимъ, гилимъ,
турски : Д Ж и Л и Н Ъ,
киргизки: джилимъ, чилимъ,
ромънски: ciuline (отъ български),
хърватски: sulj (отъ маджарски).

Славянските имена на това растение (между техъ много
') По-рано друго село въ Свищовско (сега село Новъ-градъ) е ноct>.io сжщото име Джулюница, по името на Trapa natans.

Б. Ахтаровъ
хърватски и нЪколко български) сж отъ други езикови корени : рог, орех, дявол и пр.
Сжщо така нашето име пазия (па сия) за растението
Beta cicla ще да е прабългарско, защото татарите наричатъ тоя зеленчукъ пазж, а лу жичките сърби, които сж били
подъ силно маджарско влияние, за сродния видъ цвекло
(Beta vulgaris) иматъ, освенъ славянското име буракъ,
още и pysak, което, навярно, е маджарско.
Разглежданиятъ методъ би билъ абсолютно безпогр-feшенъ. ако нямаше въ България по-късни татарски и турски
нашествия. Сега всеки е въ правото си да се усъмни, не сж.

ли имената джулюнь и пазия елементи на по-нови татарски или турски наслоения въ българския езикъ. Ние ги считаме съ известна въроятность за прабългарски, като се

основаваме главно на вЪрата, че все пакъ въ днешния ни
езикъ, покрай толкова чужди названия на растения, непременно требва да сж останали и имена на растения, които сж
употребявали Аспаруховите българи; а тогава кои имена ще
считаме за прабългарски, ако не горните две, които се срещатъ едновременно въ български, въ маджарски, въ татарски

и въ други оше източни езици!

Колкото

се отнася до име-

ната на растенията, произведени отъ турско-татарски езикови
корени, като: ахлатка (алфатка), ладжуверъ (а л аджуверъ), джунджули и др., които днесъ срещаме само
въ български и въ татарски или турски езици, още

се въз-

държаме да ги сметаме прабългарски, а ще ги разгледаме
малко по-долу като по-нови чуждици.
2-ри методъ. Когато произходътъ на нашето

име на

растението сочи на некоя дума, която е призната за прабългарска, то и самото име ще сметаме за прабългарско. Така,
названието гиздей (Lotus corniculatus), запазено у ромъните, наверно, е прабългарско, защото произлиза отъ ду-

мата гиздавъ, която е прабългарска.1) Сжщото може да се
каже за името bu z d u g a n (запазено у ромъните) = b u z g an i c а (запазено у маджарите) = Sparganium ramosum —
отъ боздуганъ.
Съ това, споредъ насъ, се изчерпватъ горе-долу установените като прабългарски имена на растения. Изтъкна-

*) Гледай статията на Ив. Маноловъ ,Урало-алтяйскиитъ проитходь

Материали за български ботаничсиъ речникъ

63

тит-b отъ Миклошича и Шишманова имена сосонъ
(съсънъ--Ри15аН11а vulgaris и пистикъ(фъстъкъ
— Pistacia vera), споредъ нашето скромно мнение, което
ще изложимъ по-нататъкъ, не сж прабългарски, а иматъ постаръ произходъ.
Накрай нека отбележимъ, че маджарските учени, като
Munkaesi, Feher и др., правейки езикови издирвания, дохождатъ до заключение, какво прабългарите сж наричали житото — б ю за, пипера — б о р шъ, дрЬна — ш омъ и пр. Това
сж въ всеки случай измрели прабългарски думи, които не
сж проникнали въ нашия езикъ, та тука не ще се занимаваме

съ техъ.

6. Старобългарски имена. — Началото на първото бьл-

гарско царство въ

фитолингвистично отношение се характе-

ризува съ претопяването на завоевателите прабългари, следствие на което езикътъ имъ и, следователно, техните имена
на растенията изчезва гъ почти напълно. Презъ средата на тоя
периодъ се извръшва покръстването на българите. Това събитие става причина, старите българи да се запознаятъ съ

нови за техъ растения и растителни продукти, чиито имена
направо или съ известни изменения заематъ отъ византийците : босилекъ, тамянъ, смирна, миро, балсъмъ, кедъръ и др. Несравнено по-големъ е броятъ на друга група
названия на растения, които ставатъ достояние на българския
езикъ само следъ покръстването. Това сж самостойни български имена, въ чийто коренъ лежатъ християнски понятия и думи:

боже дръвце (Artemisia abrotanum),
христово цвете (Helleborus odorus),
богородиче (Calamintha officinalis),
богородична трева (Hypericum perforatum),
богородична лъжичка (Menyanthes trifoliata),
богородична ржчица (Anastatica hierochuntica),
дяволчета (Trapa natans),
въртипопъ (Chamaemelum trichophyllum),
попадийка (Hyoscyamus niger).
божигробски босилекъ (Artemisia annua),

калугери (Typha latifolia),
калугерички (Viola odorata),
гергьовденче (Veronica buxbaumii),
димитровче (Aster chinenense),
нафорика (Artemisia annua),
просфорика (Abutilon avicennae),
свещена върба (Salix babylonica) и np.

Когато следъ покръстването се създава славянската писменость и се появява богомилството, чрезъ тЪхъ българските
имена на растенията се фиксиратъ и разнасятъ както по цялото българско царство, тъй и вънъ отъ него. Много важно
е да се разгледатъ старобългарските ржкописи отъ фитолингвистична страна. Проучването на тия ржкописи обещава
да ни обясни не малко факти отъ историята на българските
имена на растенията. Тука ще споменемъ, че въ единъ документъ отъ XII или XIII векъ зелето (Brassica oleracea)
се нарича заешки листъ1) — име, което, изглежда, е изчезнало безследно, та липсва въ днешните наши наречия.

7. Среднобългарски имена. — Дългиятъ периодъ на второто българско царство и на петвековното турско робство е
прошаренъ съ редица исторични превратности, които сж
важни и отъ гледище на нашата фитолингвистика. Всеко събитие е внасяло нови имена въ българския ботаниченъ речникъ. Най плодовито въ това отношение е времето, презъ
което се установяватъ турците на Балканския п-овъ. Чрезъ
турците българите за пръвъ пжть се запознаватъ съ редица
нови растения и растителни продукти, които, поне на първо
време, влизатъ въ българския езикъ съ ориенталските си имена.
Такива сж, напр.:

а) Дървета:
селвия (Cupressus sempervi-

rens),
фурма (Phoenix dactylifera),
абаносъ (Diospyros ebenum),

j

чинаръ (Platanus orientalis),
наръ (Punica granatum),
чемширъ (Buxus sempervi
rens) и др.

’) Гл. Ив. Пастуховъ и Ив. Стояновъ .История на българския народъ, II изд., 1920 год., стр. 96
*.

б) Декоративни растения:

зюмбюлъ (Hyacinthus orientalis),
замбакъ (Jris germanica),
лале (Tulipa gesneriana).

катмеръ (Dianthtis chinensis),
заръмкаде (Narcissus poeticus),
сефА (Calystegia sepium)и др.

в) Хранителни и кърмни растения:
алабашъ (Brassica oleracea),
чукундуръ (Beta vulgaris),
керевизъ (Apium graveolens),
нахутъ (Cicer arietinum),
бакла (Vicia faba),

сусамъ (Sesamum orientale),
бурчакъ (Ervum ervilia),
фий (Vicia sativa),
пой (Trigonella besseriana)
и др.

фъстъкъ (Arachis hypogaea),

г) Приправки и наркотични вещества:
афионъ (Papaver somniferum ,
хашишъ (Cannabis indica),

бахаръ (Eugenia pimenta),
дарчинъ (Cinnamomum zeylanicum),

кафе (Coffea arabica),
дженджефиль (Zingiber offi-

терше (Pelargonium sp.),
сакъзъ (Pistatia lentiscus),

cinale) и др.

д) Лгькарства (евзи на ахтаритгъ):
сабуръ (Alloe vulgaris),
селемекй (Gassia acutiloba),
русане (Artemisia vahliana),
миамъ-балж (Glycyrrhiza
glabra),
даръ-фирфйръ (Piper longum),
гарса-бикенъ (Strychnos nus
vomica),

|

кибабе (Piper cubeba),
Айвадживй (Lawsonia alba?),
зулумбЗ (Curcuma zedoaria),
денисъ-кадайфъ (Chomdrus
crispus),
шейтанъ-боку (Ferula assa
foetida) и др.

е) Растителни бои:

бакамъ (Haematoxylon campe
chianum),
зердушйвъ (Curcuma longa),

боя кьокю (Rubia tinctoria),
канй (Balsamina hortensis)
и др.

Друга група имена, макаръ да сж чисто български
творби, влизатъ въ употрЪба следъ установяването на турБотаннч. речннкъ
5

66

Б. Ахтаровъ

цитЪ у насъ, защото те сж свързани съ турски думи и понятия, напр.;
турче (Papaver rhoeas),
турска млечка (Euphorbia
cyparissias),
чалма (СиситЬИа теюреро),
султанка (Stipa pennata),
маясълче (Teucrium polium),
филджанче (Impatiens noli
tangere),

кадънка (Papaver rhoeas),
стамболче (Dahlia variabilis),
топузъ (Typha latifolia),
мантарка (Boletus edulis),
мъсърка (Chciranthus cheiri),
чадърче (Calystegia sepium),
фустанче (Galanthus elvesii)
и др.

Друго голЪмо събитие, станало презъ тоя периодъ, което
ни запознава съ нови растения и което, следователно, създава нови имена на растенията въ нашия езикъ, е откриването
на Америка (1492 г.)_ Макаръ най-важните американски хранителни, индустриални и декоративни растения да се появяватъ у насъ презъ време на турското владичество, една
часть отъ гЬхъ иматъ чисто български названия, напр.:
царевица (Zea mays),
американски орехъ (Bertholletia excelsa),

бкть бобъ (Phaseolus vulgaris),
христови сълзи (Canna indica).

НЪкои имена на американски растения идватъ въ българския езикъ чрезъ турско посрЪдство, напр. :

салкъмъ (Robinia pseudoacacia),
фасулъ (Phaseolus vulgaris),

(Nicotiana tabacum),
мисиръ (Zea mays).

тю тю нъ

Имената на други растения както отъ новия, така и
отъ стария свЪтъ, изглежда, че сж дошли у насъ презъ тоя
периодъ отъ Западъ. Вероятно, чрезъ „латинцитЬ“ презъ време на кръстоносните походи или отъ венецианските търговски агенти, които, следъ като сж се поселили въ България
(тогава Турция), сж пренесли некои видове растения и сж
станали причина да се уведатъ или създадатъ у насъ некои
имена, като:

Материали за български ботаниченъ речникъ

латинка
(Т ropaeolum
венедикъ
majus),
френче
барабой (Solanum tuberosum),
барбаросъ (Pelargonium radula) и др.,

67

гиргина (Georgina — Dahlia
variabilis),
домати (Lycopersicum esculentum),
ружмаринъ (Rosmarinus officinalis) и др.

Не е изключена възможностьта, щото некои отъ тия
имена, или други подобни на тЪхъ, да сж донесени или създадени пакъ презъ разгледаната епоха отъ чипровските българи—католици, които, може би, за своите съседи българи -православни, сж минавали подъ името „латини
*.
1)
Нъкои новогръцки имена на културни растения и плевели е възможно да сж донесени у насъ отъ Цариградъ посрЪдствомъ първите лЪсковски градинари, които сж научили
изкуството си презъ XVIII. в. въ Цариградъ2). Отъ това време,
изглежда, сж имената:
кромидъ (Allium сера), конопида (Brassica oleracea
var. botrytis),
паламида (Cirsium arvense), пикралида (Taraxacum
officinale) и др.

Съвсемъ друга група имена отъ тоя периодъ сж татарските названия на растенията:

ахлатка, алфатка (Pirus amygdaliformis) и др.,
ладжуверъ, аладжуверъ (Rhamnus saxatilis),
джунджули (R hamus cathartica) и др.,

които срещаме у татарите и у насъ. Татарите сж били въ
България единъ видъ господари презъ втората половина на
XIII. в.3). А отделни татарски поселения, главно въ с. и. България, намираме къмъ края на турското робство. Кога именно
*) За сношенията и изобщо за историята на чипровскигЬ католицибългари гледай труда на Л. Милетичъ .Заселението на иатолишкит-Н
българи въ Седмиградско и Банатъ“ въ Сб. Н. У., XIV., 1897.
’) Иречекъ „Княжество България" I., 207.
’) Гл. Д-ръ Г1. Никовъ „Татаробългарски отношения презъ ср^днит+> векове съ огледъ къмъ царуването на Смилена*. Годншинкъ на Соф.
Университетъ. I., XV,—XVI., 1921 год.

68

Б. Ахтяровъ

сме заели имената на растенията отъ татарите и изобщо
кои отъ техъ требва да сметаме чисто татарски, кои турски
и кои прабългарски, на тия въпроси днесъ положително не
може да се отговори.
Източните езици и старобългарските ржкописи, преровени отъ фитолингвистично гледище, ще разрешатъ и тия
загадки.
Много интересно ще бжде да се събератъ и проучатъ
имената на растенията у банатските и у малоазийските българи, които сж напустнали нашите земи презъ XVII. и XVIII. в
У Милетича1) намирамъ при банатско-български имена на
растения (savar за Carex (?), uvrej за орехъ и i i tu за
жито — стр. 467); — ше прибавимъ къмъ техъ калонка
(за Centaurea). У Доросиева2), за жалость, не срещаме ни
едно име на растение, което сж употребявали малоазийските българи.

8. Новобългарски имена. — Духовното ни възраждане
и освобождение, както и проникването на западната култура
въ България, ставатъ причина да се появятъ множество нови
имена въ нашия ботаниченъ речникъ. Едни отъ техъ сж
чужди имена на известни вече растения, други сж названия
на видове, съ които българите се запознаватъ за пръвъ пжть
въ най ново време. Любопитна и много поучителна е историята на нашите имена на растенията презъ тази епоха. Тая
история е отразена въ новобългарската книжнина и се развива успоредно съ създаването на нашия литературенъ езикъ.
Заедно съ последния ври и се утаява и родната ни литературно-ботанична номенклатура.
Първите книжовни сведения у насъ за некои имена на
растения презъ епохата на възраждането почватъ отъ 1845 г.
Техъ срещаме въ единъ „Лекарственикъ“, съставенъ, споредъ
некои, отъ Неофитъ Рилски3). Тамъ се намиратъ некои български и побългарени имена (сви р чо в лекъ, бела ружа,
’) Л. Мвлетичъ .Книжнината и езикътъ на банатските българи',
Сб.Н.У., XVI., XVII., 1900 г.
’) Л. Н. Доросиенъ .БългарскитТ, колонии нъ Мала-Лзия
.
*
Си.
Б. Ах. H.. XXIV., 13., 1922 г.
’) Канонъ молебний ... и л^карстисиикъ или церовита книга . . .
въ печат описанието на канцелариста Сапуиоиа Букуретъ, 1845 г.

Материали за български ботяниченъ речника.

69

ревентъ рус и иск i й, дафинови зърна, инджирки);
няколко срЪднобългарски и старобългарски чуждици (чай,
ванилия, ангелика, калоферъ, корконъ) и главно
дълга редица отъ турски имена: мазилъ-оту, с а р и - с абуръ, чере-оту, бре-оту, анберъ, мумлу-шафранъ,
юзерликъ, гелинджи-чичек и пр. Изобщо, вижда се,
че авторътъ, като не е познавалъ научнитЪ названия на растенията и не е разполагалъ съ български имена на билките,
е билъ принуденъ да употребя предимно турските названия
като български.
Десетина години по-късно (1854 г.) учениятъ котленецъ»
А. П. Гранигски, превежда отъ гръцки Пировата практическа
медицина, гдето има и отд^лъ „Ботаника практическа и материя на медицината“, който, споредъ думите на преводача,
....... съдържа спорядъ порядата на млдраго Линея 24-те класове и 150-т±> билки съ названията имъ, по български, гръцки,
старо и ново, латински, француски, италиански и турски съ
нихното тълкувание и съ общото дърво на Ботаниката.
*
’)
Тоя добъръ българинъ Гранитски, който още презъ Кримската
война мечтае за бждещъ медицински факултетъ въ свободна
България, се мжчи по всЪкакъвъ начинъ да избегне турскитъ
имена на растенията въ българския езикъ. Но и той разполага съ слабъ запасъ отъ български имена на растения:
брадоква (Lactuca sativa),
кукуряга (Helleborus odorus),
миндалъ (Amygdalus communis),

кисялокъ (Oxalis acetosella),
пещалка (Conium maculatum)
и др.

Затова той превежда научните (латинските) имена:
лестовичешка трева (Chelidonium),
димна трева (Fumaria officinalis),
козий трънъ (Astragalus tragacantha),

орехово блювателно дърво
(Strychnos nux vomica),
розодрево (Rhododendron),
миризливъ орЪхъ (Myristica
fragrans).

') Чуждиrt имена (освенъ гръцки rt) тука сж предадени съ славянски букви.

70

Б. Ахтаровъ

Или ги полупревежда:

атанасия балсамическа (Tanacetum balsamita), акак1я египетска
(Acacia vera), папаверъ сънопроводителенъ (Papaver somniferum), аристолохия климатическа (Aristolochia clematitis).

Или заема направо научнитЪ имена:
аконито (Aconitum), галио (Galium), сабина (Juniperus sabina),
акуилегия (Aquilegia), иоскиамъ (Hyoscyamus), адианто (Adiantum), nioHia (Paeonia), календула (Calendula), полиподио (Polypodium).

Или пъкъ заема френски или италиански имена:
жантилъ (Daphne mezereum) — фр.: gentil,
глутеронъ (Lappa major) — фр.: glouteron,
гаранца (Rubia tinctorum) — фр.: garance,
консолида (Delphinium consolida) — итал.: consolida,
фраксинела (Dictamnus fraxinella) — фр. и итал.: fraxinella,
frassinelia.

Само презъ 1882 r. излизатъ три ботаники преведени или
стъкмени: една отъ Д. Т. Душановъ, друга отъ М Георгиевъи
трета отъ Ив. К. Урумовъ. До края на миналото столетие изпъкватъ 15 учебникари-ботаници, които, като задоволяватъ нуждата отъ ботанични сведения, внасятъ въ ботаничната ни наука
и въ езика ни разни нови номенклатурни елементи. Отъ това
време, което настжпва тутакси подиръ освобождението на
България, сж останали у насъ:
а> Имена направо взети отъ научната номенклатура, напр.:

барбарисъ (Berberis). кускута (Cuscuta), колхикъ (Colchicum),
капара (Capparis), ерика (Erica), схенопрасъ (Allium schoenoprasum) и др.
б) Имена, които сж преводъ на научните, напр.:

овчарска торбичка (Capsella
bursa pastoris),
кучешки езикъ (Cynoglossum
officinale).

лесича опашчица (Alopecurus
pratensis),
напръстникъ (Digitalis),
рожецъ (Cerastium),
сърдечникъ (Cardamine) и др.

Мятсрияли зя български ботяничепъ речпикъ

71

в) Имена, взети отъ руски езикъ, напр.:

кирказонъ (Aristolochia clematitis),
свърбига (Bunias crucago),
лохъ (Elaeagnus),

ясенецъ (Dictamnus albus),
бЪлокрилникъ (Calla palustris),
пушица (Eriophorum) и др

г) Имена, взети направо отъ нЬмски, напр.:
поречъ (Borrago officinalis),
кервелъ (Chaerophyllum bulbosum),
естрагонъ (Artemisia dracunculus),

кюмелъ (Carum carvi),
померангъ (Citrus aurantium),
еделвайсъ (Lentopodium alpinum) и др.

д) Имена, които сж преводъ на нЪмскит-Ь, напр.:

рицарски шипъ (Delphinium consolida) — отъ Rittersporn,
змеево дърво (Dracaena draco) — отъ Drachenbaum,
ароновъ жезълъ (Arum maculatum) — отъ Aronsstab,
царска свЪщь(Verbascum thapsiforme — отъKonigskerzeHjp.
е) френски имена, напр.:
шампиньонка (Agaricus campestris),
жасминъ (Jasminium officina le),

кресонъ (Nasturtium officinale),
маргаритки (Leucanthemum
vulgare) и др.

НЪкои отъ тия имена, било че сж на чуждеземни растения, за които нЪма наши народни названия, било че сж
сполучливо преведени или подбрани, сж останали и до днесъ,
а, навЪрно, ще останатъ и за винаги въ нашия литературенъ
езикъ. Такива сж, напр.:

срамежливка (Mimosa pudica),
мухоловка (Dionaea muscipula),
бананъ (Musa paradisiaca),
j

помниче и незабравка (Myosotis),
pocflHKa(Drosera rotundifolis),
трюфель (Tuber cibarium),
пепелярка (Cineraria) и др.

ГолЪмиятъ брой чуждици отъ него време, обаче, покъсно почватъ една по една да отстжпватъ мЪсто на чисто

72

Б. Ахтяровъ

български имена, които се откриватъ въ народната ни съкровищница. Наредъ съ учебницитЪ по ботатика, тутакси подиръ
освобождението, захващатъ да се появяватъ цЪли списъци или
единични народни имена на растения, събирачи на които сж
мнозина наши ботаници, етнографи, лекари и други книжовници.1) Въ ботаничнитЪ трудове, излезли презъ първата четвърть на днешния вЪкъ, забелязваме, че нашата книжовно,
ботанична номенклатура постепенно се освобождава отъ неу.
мЪстни или несполучливо заетитЪ оригинали и преводи на
чужди имена.
Процесътъ на това чистене още не е спрЪлъ, и ще мине
дълго време, докато българската ботанична номенклатура
кристализува въ окончателната си форма. Заедно съ западното влияние въ България, постоянно се внасятъ нови културни растения и тЪхни продукти, особно разни декоративни
видове отъ цЪлия свЪтъ, които идватъ съ своит-fe чужди за
насъ имена. Отъ друга пъкъ страна, знайни и незнайни народни творци неуспешно и безспирно коватъ мЪстни имена
за тия нови растения или преправятъ чуждитЪ имъ названия
по домашни кройки. Изобщо, поучително е да се вгледаме
въ това отношение, що става предъ насъ въ най-новата история на имената на растенията. Така:
1. Измежду придошлитЪ напоследъкъ чуждици нЪкои
(камелия, петуния, бегония, лобелия, азалеа, тубероза, и др.),
каквито сж и по-старитъ (кафе, чай, какао, ананасъ, абаносъ
и пр ), намиратъ добъръ приемъ въ нашия езикъ и добиватъ
гражданственость въ него.

2. Други чуждици много бързо се замЪняватъ съ новосковани народни имена, напр.:

Salvia (splendens) у насъ става пламъкъ, Fuchsia — става обички, Canna — христови сълзи, Dicent г а — дамско сърди е, Celosia — петльовъ гребенъ и пр
3. Мода е станало напоследъкъ, нЪкои саморасли и декоративни цвЪтя, които иматъ хубави народни имена, да се
’) Т1хвит% имена и трудене те б
датъ
*
къ началото на речника.

поменати на отдЬлно мЪсто

Материали за български ботаниченъ речникъ

73

наричатъ съ научнитЪ имъ родови названия: виолетки,
циклами, примули, анемони, ириси и др. Това сж,
споредъ насъ, временни привземки, които не могатъ да оставятъ трайни следи въ нашата фитолингвистика.

4. Известни родове и видове, които нашиятъ народъ е
оставилъ безъ имена и нЪкои отъ които влЪзоха въ книжнината ни съ чужди названия, сега почватъ да добиватъ новосъздадени имена, напр.: сухоглавка (Armeria), дрипавка (Crepis), поревка (Moenchia), мърла(СЬеnop odium) и др. Много отъ тия имена отговарятъ на белези и свойства, присжщи на съответните растения и сж
съставени напълно въ духа на народнитЪ названия, та рано
или късно, вЪрвамъ, ще добиятъ широка употреба. Ti не
бива да ни плашатъ още и затова, че подобно коване на
имена на растения е ставало у всички културни народи, особено у нЪмцитЪ. Като прЪсенъ и аналогиченъ съ нашия
примЬръ мога да приведа френското име Etoile d'argent
за Leontopodium а 1 pinum1).
Отъ друга страна, народътъ продължава да създава
свои провинциализми по известните вече мотиви. Така: въ
Шуменъ Aconitum cammarum наричатъ сливенско
цвЪте, защото било пренесено отъ Сливенъ; въ Разградъ
пъкъ Matthiola odorata назоваватъ шумненче по
сжща причина. Проф. Н. Арнаудовъ ни съобщава, че въ Търново Camellia japonica нарекли муткурче по името на
.генералъ Муткуровъ, който пръвъ пренесълъ тамъ това растение. Въ Тревненско Gentiana asclepiadea наричатъ
ванковче, защото ужъ съ тая билка иеромонахъ Иосифъ
Калчевъ, народенъ лЪкарь въ Царева-Ливада, изл^кувалъ
Досю Ванковъ, бившъ учитель отъ Габровската гимназия.

5. Други малко известни на народа растения добиватъ
имена, като се превежда научното название или нЪкое чуждо
име, напр.: гнЪздица (Neottia nidus avis), пЪсъ•) Французите до скоро нФмаха свое име за това техно хубаво растение. Tt или превеждаха латинското име (Pie d de 1 i un), нлн го казваха Е d е I w е I В des АI I е m an d s (Coste: Flore de Ia France, II., 323).
Недапна Correvon (Flore alpine, p. 121) го нарече Etoile d’argent oo du
glacier и огъ гогапа то минаха, дори у немците, като френско име.

74

Б. Ахтаровъ

чарка (Arenaria), звезда (Aster), гипсарка (Gypsoр h i 1 а), о л о в я нк а (Plumbago), брашнянка (Sorbus
а r i а) — мукина (хърватски). Подобни превеждания сж допустими (виждаме ги и у другите народи1), стига да сж сполучливи въ всЪко отношение; въ противенъ случай те ще
останатъ само като опити, безъ да проникнатъ у народа и
въ литературния ни езикъ.

* * *
Изложеното до тука е опитъ да се разгледа потеклото
на нашите имена на растенията, като се подредятъ въ хронологични групи. Това сж основите, тъй да се каже, на специалната ни фитолингвистична история, които, разбира се,
не могатъ да бждатъ по-други отъ тия на частната ни езиковна история. Засегната по-отвисоко, независимо отъ отделните епохи, историята на българските имена на растенията
открива известни важни моменти, които требва да се изтъкнатъ и изяснятъ.
Имената на растенията странствуватъ, както народните
умотворения, заедно съ разселването на народите, заедно и
съ разпространението на езика и книжнината имъ. По тоя начинъ много старобългарски имена сж влезли въ езика на
ромъни, маджари, гърци, албанци и др. народи; турски имена
пустнали корени въ български, сръбски и др. езици; некои
френски названия на растения се чуватъ още въ нашия и въ
много други езици; а чрезъ англичаните и английския езикъ
некои имена обиколиха целия светъ, — напр. името beech (бийчъ),
за букъ (Fagus), произлезло, както видехме, въ прастаро
време северно до Индия, днесъ, като обиколи Америка и
Австралия, се връща въ първоначалното си отечество. Но
имената на растенията въ некои случаи се явяватъ свързани
повече съ материалната, отколкото съ духовната култура.
Имената на некои растения и особно на техни продукти сж
станали търговски термини и така сж добили всесветска употреба. Такива сж имената: кафе, чай, какао, ванилия, ананасъ, бананъ, абаносъ, хининъ, камфоръ и много други.
Обикновено чуждите имена на растенията, влЬзли въ
езика на кой и да е народъ, тутакси, или съ течение на вре-

Материали за български ботапичепъ речникъ

75

мето, добиватъ по-слаби или по-голЪми промЪни, съ които
чуждиците се сближаватъ по форма или по съдържание съ
особноститЪ на заварения езикъ. Така, народит-fe усвояватъ
(асимилиратъ) чуждитЪ езикови елементи до неузнаваемость. У насъ, напр., Basilicum — станало босилекъ.
Radicula — радоква, Malva — молоха, Cicla — цвекло
Georginia — гиргина, арабско-турското миамъ-балж —
ямба ло и пр. посрЪдствомъредовни звукови промЪни, при които
е засегната само формата на имената. Още по-прости случаи на
фитолингвистичио усвояване имаме, когато само окончанието
на чуждото име се побългарява, напр.: виолетка, инжирка,
сахатче, (отъ сахатъ — чичек = часовниково цвЪте), и лдъзче (илдъзъ — чичек), асланче (асланъ — чичек), к ълъчево(то) (отъ калъчъ — оту = саблена трева), кушево-(то)
(отъ кушъ — оту) и др. Тая асимилация е повръхна и такива имена сж временни у насъ.

Ако за всички гореприведени названия на растенията
можемъ да кажемъ, че сж дошли въ областьта на българската фитолингвистика като гости или сж се настанили тамъ
окончателно, следъ като сж побългарили външностьта си, за
друга група имена на растения отъ чуждъ произходъ требва
да кажемъ, че сж коренно побългарени — приели и езика, и
обичаитЪ ни. Това сж българскитЪ творби върху чужди основи, за които поменахме по-рано. Кой на първо време би се
усъмнилъ, че нашитЪ имена на растения, като: перуника,
тинтява, пъпешъ, върбина, уровъ и др. сж преобразени чужди названия на растения? Въ сжщность, перуника
произлиза отъ Veronica, тинтява — отъ Gentiana и
Centauri а, пъпешъ — отъ Рероп, върбина — отъ
Verbena, уровъ (ровъ) — отъ О robium и пр. Но
коя е тая магическа сила, която, тъй да се изразя, като
асимилира чуждитЪ имена на растенията, направя ги годни да се всмукнатъ въ кръвьта на българската фитолингвистика? — безспорно, това е нашата народна етимология1) Тя, по силата на редовни филологични промЪни или
по пжтя на езиковни изопачавания, подхвърля чуждиците на
*) Гледай

по

тоя

въпросъ класичната за насъ работа на п р о ф.

76

Б. Ахтаронъ

смилане, докато ги уподоби на нЪкоя българска дума, та да
изглежда, че името на растението е произлязло именно отъ
тая наша дума. Така, срЯднолатинското име Veronica1)
е сведено отъ една страна до Перунъ (славянски богъ), за
да стане перуника, отъ друга — до пиронъ (гвоздей),
за да стане пиронига, отъ трета — до перо, за да стане
пероника, отъ четвърта — до порой, за да стане п оройникъ (у ромънитЯ); Gentiana и Centauria чрезъ
редъ промени2) сж приближени до глагола тънтя, за да се
получатъ имената тънтява и тинтява; Рероп (у Диоскор«да) е смлЯно до пжпъ, за да стане пъпешъ; Verbena
е уподобена на върба, за да стане върбина; Orobium е
сближено съ глагола p о в я, за да стане ровъ и уровъипр.

Народната етимология неудържимо действува и въ поново време, дори и днесъ. Тя превръща името брандембурки (нЪмска порода картофи) въ барабой; подъ нейно
влияние въ ново време нЯмското Borretscb (Borago officinalisi става поречъ. италианското Belladonna (А tropa Bell ad оп па) става бела-дона; а научното име Наberlea r h o d ор е n si s, което на род ътъ сега почва да слуша,
става хаберче (съобщава С. Костовъ). Тая етимология отива
до своя край въ фитолингвистиката съ една проява, която
некои лингвисти наричатъ графическа арадикация3). По силата на последната преобразените чуждици ставатъ съвсемъ
неузнаваеми, като се пишатъ въ български езикъ съ нашето
.п>‘: цЪрь цвекло, целина, порЯчъ, бЯла-Дона и
пр. — съ подобни прояви народната етимология, погрешна
въ основата си, само предизвиква нашата усмивка. Но тя
не познава граници. Нейната сила се простира и проявява и
въ фолклора, гдето тя става често смешна, а нЯкога пакостна.
Народната етимология не рЯдко преобразява и чисто български имена на растения, ужъ да имъ даде по-смислено значение, ала заедно съ това или покрай това, приписва на самите растения въображаеми свойства и сили. По тоя начинъ
растението вратика (Та па се tum;, което добива името
свратика, почва да се окачва по вратите на селски кжщи, за
') Гледай $ u 1 е k .lugoslavenski imenik bilja", стр. XII, и 289.

’) Tt ще бждатъ посочени по-нататакъ.
’) Гледай Ив. Д. 111 и ш ма нов ъ въ цнтувината му вече студия.

Материали за български ботаниченъ речникъ

77

да се свръща градушката отъ селото; горе щ н и кътъ (А j иg а) се носи отъ момите въ пазвите, за да горятъ момците
по тЪхъ; голи хора съ глогови или трънкови пржти въ ржце1)
тичатъ да гонятъ некакви зли духове; нещастни хора се измжчватъ на кленово дърво, за да се излЬкуватъ отъ болестьта
„клини“ и пр. и пр. Съ тия въпроси навлизаме въ областьта
на фитофолклора, която, макаръ твърде интересна, не влиза
въ предначертаните ни рамки, затова тука ще напустнемъ
народната етимология, а заедно съ това — и въпроса за асимилирането на чуждите имена на растенията.
Друга особеность въ общата история на българските
имена на растенията е явлението, което, зарадъ неговите
крайни последици, ще наречемъ прехвърляне на името
отъ едно растение върху друго сродно. Това прехвърляне е ставало както между отделните български наречия, така и по-широко въ кржга на разните славянски езици,
а сжщо и между нашия езикъ и езика на други неславянски народи, които сж живели или продължаватъ да живеятъ смесено или въ съседство съ българите. Напр., старото име диня, което въ македонските диалекти (а сжщо и
русите и у сърбохърватитФ) се дава на вида Cucumis
melo, въ източно-българските наречия, и отъ тамъ въ литературния ни езикъ, е прехвърлено върху сродния видъ С цcumis citrullus, поради което въ нашия езикъ се явява
една бърканица2). Като примери отъ тоя родъ тука могатъ
да се приведатъ всички наши и общославянски омонимни
имена на растенията, т. е. ония названия, всеко отъ които
означава по неколко вида растения. Така, името перуника у насъ е прехвърлено отъ Iris и върху Orchis;
името троскотъ некжде означава Cynodon dactylon,
другаде — Polygonum а vi с u 1 а re, а на трети места — А g гоpyrum (Triticum) repens. Съ името ветърниче
Глогът ъ, я покрай него и т р ъ н к а т а, получава по пжтя:
глог ин я, гологиня, гологонка — името гологонъ. Гледай сжщо
статията нл Ив. Л. Шишмановъ.
’) Тя днесъ се употр-Ьбява двояко. Въ книжовния езикъ и въ източните
наречия се запазва името диня за Citrullus vulgaris, а Cucumis
melo се назовава п ъ и е ш ъ. Въ ежедневния говоръ на Софиянци, който
е силно повлиянъ отъ западнитФ диалекти — името диня често се изхвърля и Ci trullis vulgaris се именува лубеница или no-pijKO
к а р п у зь, а Cucumis melo се нарича п и п о н ъ или п ъ п е ш ъ.

78

Б. Ахтаровъ

се наричатъ видове отъ родовет-fc: J asione, Calamintha,
Lepidium, Alyssum и др. Названието тинтява въ разнитЬ покрайнини на България се дава на много видове отъ
родоветЪ: Gentiana, Erithraea и Campa nui а. А повече
отъ десеть най-различни по устройство растения носятъ името
клинавиче, защото съ тЪхъ народътъ лекува „клинитЪ— kolitis. У насъ (македонски наречия) подлеска и у
украйнцигЬ п1дл1сокъ означаватъ Viola odorata, у русигЬ подлЪсникъ е Asarum europaeum, у поляците
podlaszczka е Hepatica triloba, у чехитЪ podleStka
е Primula officinalis, у хърватитЪ podlesek е Crocus vernus1). Нашето име чемерика (V е r а t r u m) cptшаме и у руситЪ, и у други славяни за Helleborus, а у
маджарите — за Cicuta. Българското име любиче (обикновено за Verouica, но и за Viola odorata) ромънитЪ
употрЪбяватъ за Camelina sativa. Както всЪки може да
забележи, въ дадения случай родството между еднакво именуваните видове не е винаги филогенетично (кръвно) или
основано на съществените ботанични белези; наопаки, то
по-често бива проявено въ чисто външни белези, обикновено
засега състава, свойствата и употребата на растенията.
Явлението, което посочихме и илюстрирахме съ примери,
има своето обяснение. Вниквайки по-дълбоко въ него, откриваме некои фази (мени), презъ които името требва да премине, за да се прехвърли върху друго растение. Най-първо
изходното име разширява значението си, като става название на неколко сродни растения; по тоя начинъ се образуватъ фитолингвистичните омоними; а вследствие омонимията
въ езика се явява смешение (конфузия) на имена и понятия.
Това е първата фаза. За да се премахне смешението, омонимътъ получава за разните свои понятия разни характерни
определения; вследствие на това се създаватъ двойни имена,
въ които съществителното име е неизменениятъ омонимъ, а
прилагателното съдържа отличителния белегъ. Така се завръшва втората фаза. Презъ третата мена съ течение на
времето всички двойни имена, съ изключение на едно отъ
’) Когато славянскит! имена на растенията се съберагъ въ единъ
пълеиъ вссслаиянски ботаниченъ речникъ, ночинътъ за което не би било
зле да вземе Българската академия на наукитЪ, ше могатъ да се откри-

Материали за български ботяниченъ речникъ

79

кръга на визиранит-fa омоними, се измЪстватъ отъ нови noизразителни, по-подходни, изобщо по-сполучливи имена; останалото като изключение двойно име сега остава отстранено,
изгубило всЪка възможность да се смЪси съ други имена и
понятия, затова прилагателното при него, като излишно, отпада, а остава само съществителното. Така се завръшва и
третата фаза. Сега, ако така останалото име, което е старото първично, по една случайность продължава да означава
и същото първично растение, то ние не ще и да подозремъ,
че името, тъй да се изразя, е направило такова разнообразно
пътешествие. Но когато омонимит-fa въ случая съ повече, погол-Ьма е вЪроятностьта, щото старото, сега отстранено име,
да остане върху нЪкой другъ видъ отъ групата на ония,
върху които се е разиграла разгледаната история. Така че
въ резултатъ виждаме, че старото име се е прехвърлило отъ
едно растение върху друго.
НЪкога изложениятъ процесъ (гледай таблицата стр.
80., прим-Ьръ Л.), се извръшва по съкратенъ пъть, като се
прескача втората фаза. Други пъть той остава неразвитъ,
като се прекъсва още въ първата си стадия (гледай примЪръ III.), Нека за нагледность изложимъ по единъ примЪръ
за казанитЪ три случая въ посочената таблица (стр. 80).

Обяснение къмъ I. примЪръ. — Името ружа (рожа) е прастаро, защото произлиза отъ санскритски коренъ
(vrad) и първоначално е означавало розата, т. е. кичеститЪ
шипки, каквато е напр. Rosa centifolia. У насъ, навярно,
презъ славянския периодъ още, старото име ружа почва да
разширява значението си, при което обхваща нЪколко градински растения, които съ едритЪ си и хубави цветове напомнятъ Rosa centifolia: Rosa canina, Calendula
officina lis, Althaea rosea и др. Като премине презъ
втората и третата фаза, посочени въ таблицата и обяснени
по-горе, оказва се, че днесъ у насъ името ружа означава не
Rosa, а Althaea.
Обяснения къмъ II. примЪръ. Изглежда, че първото вЪчно зелено растение, съ което славяните съ се запознали и което съ нарекли зеленика, е Buxus sempervir е n s. Българскит Ь славяни, слизайки на югъ въ Балканския

V

прим-кръ

I

И лрим+>ръ

примфръ

III

славянски:
комоника —
— Melilotus

зеленика —
— Buxus
sempcrvlrens

— Rosa
centifolia

ружа

Първично
име

русински: Trifolium — комоника
полски: Lotus — комоника
сръбски: Artemisia vulgaris
— комоника
българ.: Melilotus —комоника

днешно положение

Buxus sempervirens — зеленика
Ilex aquifolium — зеленика
Vinea minor — зеленика
Prunus laurocerasus — зеленика

чемширъ
кошничаръ
зимзеленъ
зеленика

(детелина)
(звезделъ)
(пелинъ)
(комоника)

(русинска комоника)
(полска комоника)
(сръбска комоника)
(българска комоника)

бждеше-славянско
— комоника —
— Melilotus.

зеленика —
— Prunus
laurocerasus

ружа —
— Althaea
rosea

тръпдяфилъ
шипка
невФнъ
(градинска) ружа
—
—
—
—

Крайно
положение

ф а з л

Изместване на двойни it. имена отъ посполучливн

3-та

възмжно бждеше разните

кичеста ружа
дина ружа
желта .ружа
градинска ружа

ф п а л

I Rosa centifolia
ружа
Rosa canina — ружа
i Calendula offlcinalis — ружа
Althaea rosea — ружа

2-р и

Разширение на понятието и
образуване пп омоними

ф а з л

Сьздпняпе двойни
имена, за да се нзб1инс смесването,
породено отъ омонимиятя

I -п и

ТАБЛИЦА

i

31

00
о

>
.

Ахтаровъ

81

Материали за български ботаниченъ речникъ

простирали върху всички вечно зелени растения, които сж
срещали на пжтя си: Ilex aquifolium, Vinea minor,
Prunus laurocerasus и др. Въ нашия езикъ нЪма никакви следи, които да показватъ, че тия видове сж носили
двойни имена. Следователно, името зеленика е прескочило
втората фаза, По-нататъкъ понятието „зеленика“ почва да се
стеснява, защото растенията Buxus, Ilex и Vinea едно по
едно получаватъ нови имена, а името зеленика остава сега
прехвърлено върху Prunus lanrocerasus.
Обяснения къмъ III. примЪръ. Той е взетъ въ поголЪмъ кржгъ изъ областьта на славянските езици. Въ славянската фитолингвистика омонимиката е обикновено явление,
а следващето отъ тука смешение на имената и понятията
на растенията е голЪмо. Напр., думата „комоника
*
ще
да е старославянско име, защото едно старо название за
коня е комонь, а растенията, които се назоваватъ комоника, сж любими кръмни треви на конете, особено M е Ii lotus ’а, като по-едъръ видъ. Отъ тоя видъ понятието комоника се разширява у разни славянски народи върху конски
треви, та се получава днешното положение на именуване,
което е означено въ първата фаза. Поради разединението на
славянските народи конфузията на понятията не е избегната,
и името комоника не влиза въ по-нататъшни фази на
развитие.
ИзмЪстването на едно име на растение отъ друго, което
въ разгледаното явление за прехвърляне на имената се изтъкна като частенъ случай, въ общата история на имената на
растенията е застжпено по-нашироко. Всеко название на растение у народа може изобщо да бжде изместено отъ друго
по-сполучливо. Сполучливото име се оказва по-силно и въ резултатъ се явава като победитель въ съперничеството, що
настжпва, щомъ две имена се срещнатъ въ видъ на синоними. А едно име на растение е сполучливо, когато отговаря
на редица условия:
1. Родно, и по строежъ и по форма, а ако е чуждица
да е добре усвоена.
2. Древно, следователно калено въ борбата за сжществуване.
3. Осмислено и изразително.
Ботанич. речникъ

6

82

Б. Ахтаровъ

4. Кратко и звучно.
Обратно, несполучливо е името, когато има единъ или
нЪколко отъ следните недостатъци:
1. Чуждица, особно не добре асимилирана.
2. Ново, неизпитано.
3. Неразбираемо.
4. Дълго (напр. двойно) и неблагозвучно.
(Место на борба за съществуване въ случая и тука е
кржгътъ на нашите наречия или пъкъ сферата на славянските
или на ония чужди езици, които сж били подъ славянско
влияние).
Процесътъ на изместването се извръшва не изеднажъ,
а постепенно. Изместеното име изчезва първо въ говора на
известна покрайнина, после въ наречието на съответна область и най-после въ езика на целата страна. Тоя процесъ
прави впечатление, като че името отстъпва, стеснява своя
ареалъ и изчезва подобно некой видъ отъ растенията. Сравнението се простира още и тамъ, че въ известенъ етапъ на
отстъпването си името, подобно растението, стои изолирано
като остатъкъ.
Остава да приведемъ неколко примери за изместването
на имената на растенията. Проф. Ст. Георгиевъ въ труда си
«Родопите и Рилската планина и нихната растителность“
(Сб. Н. У., т. V, стр. 347. и 351.) отбелязва интересните факти,
че въ Бояна (Софийско), въ околностите на което село има
местности съ името Брезовъ-долъи Левурда, днесъ
растенията Betula и Allium ursinum се наричатъ не
бреза и левурда, както по други места въ България, а‘метлика и дивъ-лукъ. Географичните имена сж изобщо подълготрайни отъ имената на растенията, затова при много
случаи отъ първите можемъ да сждимъ за предишната употреба на вторите. Такъвъ е случаятъ и съ българските имена:
топола, глогъ, букъ, джбъ въ ромънски езикъ, гдето те
сж изместени като имена на растения, но сж запазени въ
географични названия.1) Наопаки, ромънското име А (а г,
Arjar за явора (Acer piatanoides) е запазено у насъ
само въ името на с. Арчаръ; това показва, че некога
и въ България (поне край Дунава) яворътъ се е нари*) Гледай Б. Поне въ ..Езикопни нзаимности между българи и ро-

Материали за български ботаниченъ речникъ

83

чалъ арчаръ. Още въ по-широкъ размЬръ, но все пакъ мЪстно, е известно у '.насъ името камомила (Ма tricar ia
ch amomi lia), което само тукъ-тамъ е останало като реликтъ, — напр. въ формата амонида въ Охридско и въ
формата камилекъ (прехвърлено върху Malva silvestris)
въ Шуменско. Други имена С/К изместени напълно въ българския езикъ — значи, съвсемъ сж изчезнали отъ него. Напр..
рускиятъ пжтешественикъ Прь1жевалсюй е записалъ българско име за Betula alba ,чупл а
*, ’) което днесъ не се чува
никжде въ страната ни, защото е изместено отъ бреза и
м е т л и к а. Видехме по-рано, че редица чисто български имена,
изгубени у насъ, сж запазени въ маджарски и ромънски езици.
Илмъ е праславянско име за Ulmus; то се употребява
днесъ у русите и чехите, а сжщо така у латинските и германски народи, а у насъ то, като у сърбите и хърватите, е
изместено съвсемъ отъ имената брестъ и веза. На друго
место поменахме, че имената оскруша и хвойна сж славянски езикови остатъци отъ некогашни общославянски имена
на растения.
Историята на имената на растенията ни показва, че явленията: омонимия, създаването на некои двойни имена, изместването на имената отъ други по-сполучливи, уединяването
на реликти и изчезването на имена въ фитолингвистиката сж
или стадии въ развоя на имената на растенията, или съпжтници и последици на тозй развой. Понеже изброените явления иматъ своите аналогии въ живота на организмите, при
много случаи въ фитолингвистиката можемъ да прилагаме
похватите и термините на биологичните науки. Въ тоя смисълъ ще направимъ и нашето обобщение на казаното до сега.
Имената на растенията, създадени въ езика по некоя
подбуда, възникватъ периодично. Те могатъ да странствуватъ било като фолклорни елементи между родствени и
съседни народи, било заедно съ съответните растения и
техни продукти всредъ най-отдалечени страни и народи. Въ
случаите, когато новосъздадените имена не заварягъ въ
езика свои синоними, те запълватъ тамъ една празднина
и заживяватъ спокоенъ животъ, докато други новосъзда.
дени или новодошли названия не ги изместятъ. Ако пъкъ
) Анненковъ .Ботаническа словарь', стр. 61.

84

Б. Ахтаровъ

въпросните имена заварятъ въ езика по-стари еднозначещи
названия, те влизатъ съ тЪхъ въ борба за съществуване,
победители въ която излизатъ по-добре нагодените, т. е.
ония имена, които най-силно сж асимилирани въ дадения
езикъ, а такива обикновено се оказватъ по-старите местни
имена. Победените имена не се изгубватъ изеднажъ, а постепенно съкратяватъ езиковния си арезлъ и презъ по-кжсъ или
по-дълъгъ периодъ стоятъ като остатъци, докато най-после
изчезнатъ съвсемъ.
Именуването и преименуването на растенията има характеръ на колективно творчество. То се извръшва незабелязано отъ неизвестни народни творци и подире се подема
отъ масата. Така безшумно и неавторизирано ще се създаде
и нашата научно-книжовна ботанична номенклатура, въ която
главниятъ контингентъ отъ имена ще се вземе направо отъ
народа, а заетите, преведените или новосковани названия
требва да сж тъй сполучливи, че тутакси да бждатъ усвоени
не само отъ интелигенцията, но и отъ целия народъ.

ВТОРА ЧАСТЬ

Научни (латински) и български имена
на растения
съ стихове отъ народни пЪсни, сведения изъ
фитофолклора и употребата на растенията
въ медицината

А
Abies Link. — ела- А.М., Л,
Нейч., H. C., X. Г.; ель- Н. Г.

Abies alba Mill. (— N.. pectinata
DC.) — ардъчъ- (тур., c. СатовчаНеврокопско) Ах., (Еленско) Д. Й.;
ела - (с. Бистрица-Софийско, Самоковско, Ихтиманско, Кюстендилско)
Ах., Vel., Г. Б., (с. Баня-Чепино - Пещерско, с. Мала-Църква- Самоковско) С. Г., У., Ш.; ела б1ла - Ах.,
(с. Баня-Чепино, с. Габровенъ - Ихтиманско, с. Мала-Църква - Самоковско) С. Г., Я.; елха-У.; елха 6Lла - H. M., X. Г., У., Я.; елха обикновена - М. Г.; ель - Н. Г.; елж (Търновско) У.; елхж-(Търновско)
У.; метлика - Н.Г.; ча.мъ б1лъ- (с.
Костенецъ- Ихтиманско) С. Г., Я.;
черна ела - (с. с. Шабанли и Сатовча - Неврокопско) Ах.

.Дървари влачатъ изъ Балкана
Ела безвременно заклана
*.
—
Ив. Вазовъ.

Иглолистното дърво Abies alba
Mill. у насъ обикновено се назовава съ
имената ела и елха. Отъ тия две
имена, мисля, по-правилно е да запазимъ като литературно (книжовно)
само първото, и то по следнитЪ съображения: 1) то е несравнено поупотрЪбимо отъ второто; 2) то се
употр!бява главно по ония мЪста у
насъ, кждето това иглолистно дърво
има и своето най-гол!мо разпространение, а именно—планинит-t на Зап. и
Юго-зап. България и Македония; 3) въ
народнитф п%сни сжшото дърво обикновено се назовава е л а ; 4) всички близки славянски народи наричатъ това
дърво ела, съ известни фонетични
нюанси; 5) старославянското му име
сжшо така е ела. Възъ основа на
сжшигЬ съображения съ името елха
требва да наричаме Alnus glutinosa L., която нЪкжде у насъ се
нарича и елша

нлз, ндъ - (слав.); jela elika, jelka, jelovina, jala, jel, eia - (хрв.); )ела (срб.); jela, jel - (елов).

Abies excelsa Lam. — вж. Picea excelsa Link.

.Ела ся свива, превива,
Мома ся съ майкж разд%льа,
Мома ся съ рода прощава". — Н. Г.

Abutilon avicennae G2rtn(=Sida abutilon L.) — богородична рлчщ<а-(с.Кютюклий-Русенско) Д.Й.,

86

Б- Ахтаровъ

Acer heldreichii Orph. — яворъН. Г., (с. Мансарлий - Ямболско) I
C. Г., Ю.
СГ.; богородична трева - Н. Г.;
божа ржчииа- Н.С., Vel.; пристолAcer hyrcanum F. M. — naникъ - Б. Д.; просвурникъ - Н. Г.;
кленъ- H. Г., (c. Поганово - Царипросфурникъ • С Г.; просфирникъ •
бродско) C. Г.
НГ, У; просфорниче - В. К., У.,
Я.; типарче- Н.Г„ У.; типарчЖ Acer platanoides L. — арчаръН. Г.
Б.Д.; кленъ- Б., Д. Д., Я.; кленъ
млЪкосоченъ - Г. Б.; кленъ остроAcanthus longifolius Host. —
листенъ - Д. Ц., K., Н.М.; шестилъстрашникъ- С. В., С. П„ У.; страш(Трънско) Ах., В. K., K., Н. Г., Н.
ниче- С.Г.; страшничи- (Ловечъ) У.
C., С Б., (Софийско, Врачанско, КюВъ народната медицина се упостендилско) С. Г., С. П.; яворъ - А.
требява противъ уплаха, отъ което
М., Б., Д. Д., Нейч., У.; яворъ мл1сж произлезли названията — с т р а шченъ- М.Б..М Г.,Н. Г.,С.Б.,У.,Ю.;
ввкъ. страшниче и др.
яворъ остролистенъ - С. Б.; явуръAcer L. — кленъ - Л., Н. Г., Я.; (Търново) У; явуръ млЪченъ-(Търново) У.; мл!чово - (с. Г.-Лозенъ мекишъ - Ах.; мл!чъ - Н. Г.; сърСофийско) С. Г.; ковланъ - (тур.)
нъчъ - А. Т.; яворъ - Л., М. Б.; кавБ.Д.
ланъ- (турски) Б. Д.
M 1 i е c, mleC (хрв.); m 1 £ С,
Acer campestre L. — кленъ javor
m 1 £ б п а t у (чех); кленъ
А М.. (Трънъ, БрЪзникъ, Софий(РУС.).
ско) Ах.. В, Д , В. K., Vel., Д. Ц.,
А. 11. М.Б., Нейч., С. Б, (с. с. ТипAcer pseudoplatanus L. — блачанеиъ, Игнатииа. Ребърково - Вра- гунъ- (с. Кокалене - Софийско) С.
чанско, с. Брестовица - Пловдивско, Г.; кленъ - А.Т., H. С., У.; б1лъ
с. Цървеняно- Кюстендилско, с. Бр1кленъ- Х.Г.; кленъ обикновенъзье-Софийско. с. Баня-Чепино - Пе- Г Б.; яворъ - (Трънско, БрЪзнишщерско. с. с. Кокалене и Г.-Лозенъ ко) - Ах., Б. С., В. Д., (Омортагъ)
Софийско) С. Гч (Ловчанско и Тър- Д. Й., (Софийско, Кюстендилско,
новско) У., X. Г„ 1±1., Ю., Я.; кленъ Врачанско, Пещерско) С. Г., Ю., Я.;
полски - (прев.)
H. М., Я ; крека- яворъ горски- У.; яворъ планин(албански) Б.Д.; клънъ- (Трънско,
ски- С. Б.; яворъ простъ- J, Ю.;
БрЪзнишко) Ах., (с. Драгоманъ) яворъ обикновенъ - Ах., М. Б., М Г.
СГ.; чериокленъ- Г. Б ; яворъ Javor (хърватски и всички слаН. Г.. H. G, У.; яворъ полски вянски
езици); мкорк (слав.).
(прев.) С.Б., У.; ковланъ- (тур)
Б. Д.
.А Стойна му отвърна :
Не шж позна мила брата,
K 1 е п (хрв.), к л е н (срб.); ч е риокленъ, паклеиъ,иекленъ Че 61хъ 1азе още малка,
шж позна прьво либя.
(рус); czarnoklon (пол.) f er- Но
Че б-fc въ горж дрънод1лецъ,
D о k 1 е n, Cerny klen (чех.).
ДръводЪлецъ самострТ.лсцъ,

Acer dasycarpum Ehrh. — яворъ
61лъ- C.B.; яворъсребъренъ- С. Б.
Weisser oder Silberа h о r п (н!м.).

Та отиде въ iaaopi горж.
Та отсЪче I а н о р ъ дръно,
Та отврькнж I яворъ тр+.ска,
Удари го въ кл1,та 1ланж,
Направи му личенъ бЪлегъ“.
....................................................— Нар. п1>С

87

Материали за български ботаниченъ речникъ

Acer tataricum L. — глечова шума -,Н. Г.; дивъ дрТнъ- Н. Г.; жбшелъ- М. Б., У.; жешля- А. И., М.
Б., М. Г., Н. С , (Кюстендилско) С. Г.;
жещель- Н. Г., (Ботевградско, Пещерско) С. Г,, ГО., Я.; кленб- Н. Г.,
С. Г., Ш., Ю., Я.; кленъ- (Сливенъ,
с. Брестовица - Пловдивско) Коз.,
кленъ черень- Я.; кошничаръ- (Родопите) А. Т., Н. Г., мекишъ- (Ст.Загора) Ах., В. К., Н. С„ Н. Г. (Софийско, Ихтиманско) С. Г., (Търновско) У., (Ямболско) Коз., Ш., Ю.,
Я.; мекишъ дребнолистенъ - У.; мекишовина- Я.; микишъ- Ю.; млечъН.Г., Я.; мЛкишъ - Н. Г.; некленъН. Г.; пакленъ- Н.Г.; сърнъчъ(Роддпите) А. Т.; шестилъ- Vel.,
Iir., Н. Г„ (с. Хлевени - Ловчанско)
У.; яворъ ■ Vel, Н. Г., (Ловчанско)
У., Я ; кавланъ- (тур.).
Zestilo, 1 е 5 1 j а (хрв.); n е к1 е п, paklen (чехски); чернокленъ, некленъ, пакленъ
(рус.); poklon (пол.).
Отварата отъ млади клони и
листа се употребява за компреси
противъ възпаление на очит/ъ.

Achillea L. — бубниче - Н.Г.;
вратига - Ш.; гущерка - Я.; енювче - Н. Г.; изроиче- С.Г.; руякъ X. Г.; раванецъ - Iir.; равнецъ - Ах.,
К., Н. С.; равнишъ- Б. Д.; ресуля Д. А.; риякъ - X. Г.; посекливче Н. Г.; спорешъ- Ах.; таянъ- Н. Г.;
твърдеше - П. Б.
.Когато много цъвти р а в н ец ъ т ъ, зимата бива добра". Нар. метеорол. — Сп. Вац.

Achillea clypeolata Sm. — дивъ
пелинъ - Б. Д.; желта еньовица - (с.
Хвойна-Асеновградско) С.Г.; жълтъ
равнецъ- Ах., Н. Г., У., Ю.; изройче - (с. Врабча - Трънско) С. Г.;
рамчецъ-Н. Г.; рамнецъ-Д. Д.; скален ь равнецъ - Б. Д.; татлж-пелипъ-(тур.) Б. Д.

Отварата отъ лястятян
цветоиете на жълтия равнецъ се употребява противъ малокръвие, за
засилване апетита, противъ пгъсъкъ въ черния дробъ. ревма,
*
тизъм

малария,

детски

глисти.

Прксенъ, счуканъ въ виаъ на каша
или като настойха въ дървено
масло, се употребява противъ циреи
и рани. Съ изсушената билка и а дятъ малките деца и родилки т е.

Achillea millefolium L. — бубниче-Н.Г,, X. Г„ У.; бгълъ равнецъАх., Н.Г., (Ловечъ, Търново) У.;
врйбчино цвЪкье - (с. Айтосъ - Леринско) Д. А., Н. Г.; вратига - У.;
гущерова опашка - Н. Г , У.; гущерка - (с. Стражица - Търновско)
У., Я.; гйскина трева - (Битоля) Д.
А., Н.Г.; еневичка - Н.Г.; енюво
биле - Н. Г., Я.; еньовица бела (с. Хвойна - Асеновградско) С. Г. ;
енювче-Н.Г., Я.; качино цвете Б.Д.; качино цв!кье - (Леринъ) Д.
А.; малфолумъ - Кал.; мбсечнякъ(Добричъ) Б. Д., (г. Паланка - Македония) Д. А., Н. Г.; офикъ белъН. Г.; пача трева-Н.Г., Я.; пачи
пера - А. П., Н. Г., Я.; покосничко
биле - У.; порезика - Н. Г , Я.; посТклива билка-Коз.; посечка трева - (Кюстендилско) С. Г.; посечена
трева - Н. Г., (Кюстендилско) С. Г.;
посекливче - Ах., Н. Г., Я.; раванецъ - Н. Г., С. Г.; равенецъ-Н. Г.;
равнежъ - (с.с. Бездънъ, Опицветъ,
Петръчъ - Софийско) С. Г., Н. Г.;
равника - (Брезнишко) П.Б.; равнешъ-Ю., равнецъ - (Трънъ) Ах.,
А. И., А. П„ А. Т., Б„ Vel., В. Д.,
Д.Ц., Д.Д..З.Б., М.Б., Н.М., Н.Г.,
Нейч., П., С. И., С. Г., (Кюстендилско) У., Ф. X., Ц.Г., Ш., Ю.; ресуля -Д. А.; ресулява билка - Н. Г ;
ресульаа билька- (с. Бухъ - Леринско) Д. А.; риснява трева- М. Г.,
Ю.; руякъ - X. Г.; р ъвнеиъ - (Софийско) Ах.; спорежъ - У., Н. Г., Г.
Б., Ц. Г., Я.; спорешъ-А. П., А, Т-,

88

Б.

Ахтяровъ

М.. М.Б., М.Г., X. Г.; сърчьово биле
-(с. Чепеларе - Асеновградско) С.
Г.; сечена трева - (с. Подцърненци Радомирско) С. Г., Н. Г., С. В., У.;
таянъ-Н. Г.; твърдешъ -(Борисов
градъ) П. Б.; хайдушка трева - Б.,
3. Б., (Кюстендилско) У., Н Г., С.
Г., Ю.; хилядолистникъ - (прев. отъ
латнн. име) У., Я ; яновица - (с. Каменица - Пещерско) - С. Г.; яничево
биле - А. П., Н. Г., Я.; янювичка(Ахж-челебийско) Б. Д.; турски:
калъчъ-оту - Н. Г., Я.; келеме-оту
- Я.; кесикъ-оту - Н. Г., Я.
Равнепътъ е една отъ найпопу.тярнигЬ билки въ нашата нар. медицина. Отварата отълистата
в цвЪтовет!й действува възбудително върху слизестия епителъ на цЬлата храносмилателна система, засилва храносмилателната Й служба, увеличава апетита и за това се употребява като укрепително срЪдство; служи оше за пречистване кръвьта,
протиаъ анемия, маясъль, скрофули,
кожни обриви, ревматизъмъ, подагра. скарлатина, шарка, сипаница,
малария, туберкулоза: сятата дей-

ствува успокоително при

възпаление
и болки на стомаха и червата, про-

ослизяването имъ
н помага
противъ диария и запекъ; елшата
омекчава и дихателните органи, улеснява отделяне на храчкнт! при трахеита. бронхита и астмата; действува и противь крьвоизлиянията
прв маясъла, кръвохрачене, при изобилна менструация, а така сжшо

тивъ

да урегулиране недостотъчна менструация: противъ болеститгъ на
черния оробъ, жълтеница: при възпаление на бд.брецитп> и пикочния

продействува възбудително на нервната система и служи противъ истерични при-

мгъхуръ, неволно попикаване;
тивъ тении и детски глисти:

падъци, главоболие, виене на евгътъ,

спазми п децата.

Външно въ вилъ

ва лапи или прЪсенъ счуканъ на

каша се употребява противь циреи,
рани, отоци. Отварата служи за

премина не и на болни очи. Настойа а въ дървено масло на счукания

пр^сенъ раннецъ се употребява противъ червясали рани въ добитъка и
други рани, както въ човЪка, така и

домашнитЪ животни. Отварата се
употребява противъ кръвопикане и
запекъ въ домашните животни,.като
се забърква съ храната имъ.
Въ медицината равнецът ъ е
известенъ като дрога Herba et Flores Millefolii и се употребява противъ кръвотечения при маясълъ, кръвохрачене, бгьлотечение въ женитгъ,
за урегулироне недостатъчна менструация

и др.

Aconitum L. — борецъ - (рус.)
Н. Г.; дамла - (тур.) Я. К.; омаякъ М.Б.; сама китка - Ах., А.М., Н.
C., С. П.; синя шапчица - (прев.
отъ франц. име capuchon)K.; трескавиче - Н. Г.; шлемче - Ах.; ядиче Ах., А. П.

Aconitum cammarum Jacq. —
басма-(тур.) H. С.; борецъ-(рус.)
Н. Г.; дамла (тур.)-Я. К.; жлъчка Н. Г.; злъчка - Н. Г.; китчина - Н. Г.;
кучи моръ-Д. Д.; омаякъ - М. Б.;
сама китка - А. П., Д. Ц„ (Сливенъ) Коз., М.Б., Н. Г., С. Г., Ш.;
сеншлагълъ - А. Н. Д.; смаякъ-М.
Б.; синя шапка-(прев. отъ францз.
име capuchon de moine) - А. П., Д,
Д., У.; тряска-Б.Д.; трескавичеН.Г.; шлемче - (прев. отъ нЪм. име
Sturmhut) Д. Ц.; ядиче - А. П., М. Б.,
J., X.
ПрЪснит! листа и корените на самакитката, счукани въ видъ на каша,
се употрЪбяватъ външно за налагане противъ ревматизъмъ, подагра,
сифилисъ. ракъ. Подземната часть се
употребява въ медицината като дрога Tubera Aconiti.
Всичкит! части на това растение
* силно отрови и. Въ срЪднитТ,
с
вЪкове съ неговия сокъ сж намазвали
върховегЬ на стрелитЪ и копията.
Сжшото приложение въ нар. медицина и сжшит+, отровни свойства има
и градинската сама китка
(Aconitum napellus L.).

Aconitum ranunculaefolium Hchb.
— вълчи шлемь - (прев. отъ н1,м.
Wolfssturrnhut) Д.Ц.; желто шлемче -(прев. отъ нЬм.) Ах.; вълча

Материали за български ботаниченъ речникъ

89

трева - (прев. отъ нЪм.) С. Д. В.;
полска сама китка - М. Б.; ядиче - J.

k w & t (чех.); gorocvtt letni
(хрв.).

Actaea spicata L. — ресечникъ С. Д. В.; ресникъ » Б. Д.; класенъ
ресникъ - Я.

За това растение има поверие, че
допирането до него причинява опадане или сплитане .замърсяване' на
косит!, отъ което сж произлезли имената му —падикосъ, слЪти коса и др. п. Незнанието горицв+тъ
произлиза отъ неговит-fe огнсно-червени цветове.

Adansonia digitata L. — баобабъ-А. М., Б., К., М.Б., С. Д. В„
Х.Г.

Adiantum capillus veneris L.—
богородиченъ косъмъ-(с.. ПетровоМелнишко) Н.С.; венерина папрать-(прев.) М. Б. ; венеринъ косатникъ - (прев.) С. Д В.; венеринъ
косъмъ- (прев ) H. М.; водна папрать - (прев.) М. Б., У. ; госпожина
коса - (прев.) Д. Ц.; женски косъмъ - (прев ) У.; ченокосъ - X. Г.;
карабалдири - (тур.) У.
iensky vias (чех.); gospin
vias, papratka v o d e n а (хрв.);
Frauenhaar (нЪм.).

Adonis autumnalis L. — бЪла
метла - (Гевгели - Мак.) А. T., Н. Г.;
керино око - (Панагюрище) А. Т.,
Н. Г., Н. М.
Adonis flammaea Jacq. — огнецвЪтенъ горицвЪтъ - (прев.) Ах.;
червена китка - Ш.

Adonis vernalis L. — бабатура - (Разградско) П. Б.; горицвгътъA. П., Ах., М. Г„ С. Г„ Я.; горбцв%тъ-( Трънъ, Софийско) Ах., А.П.,
B. К., М.Б., М.Г., H. С., (с. с. Драгоманъ
и Бездънъ - Соф., с. Желюша Adonis L. — бЪла метла - H. Г.;
Царибр.)
С. Г., X. Г.; жълтъ божуръгорицв/ьтъ - Ах.; гороцвЪтъ - Ах.;
(с. Бр1зье - Соф.) С. Г.; жълтоцв!тъ
капи-коса - Ах.; керино око - Н. Г.;
Н. Г.; зайчи макъ - Н. Г.; патенца коконче - Ах.; паренца - Б. Д.; паБ.
Д.; жълта свиларка - Ш.; кукудикосъ - Ах.; огниче - А. Т.; свивиче
око - А. П ; маремъ - Н. Г.;
ларка-А. Т.; сл1ти-коса - Ах„ Я.;
божуръ - (с. Вердунъ - Търкучи
стародупка - Н. Г.
говищко) Д. Й.; слЪти коса - А.
ГорицвЪтъ (рус.); goroП., В. H., Н. Г., Я.; сл-Ьти коса про•с v i е t (хрв.); horikv£t( чех.).
летна - (прев ) Я.; опадикосъ - Н. Г.,
Я.; спрежъ дива • Н. Г., Я.
Adonis aestivatis L.— арнаутчеГорицвЪтъ (рус.); goricvet
(Скопие) А. Т., Н.Г.; горицвгътъ - I
Ах., Н.Г.; коконче - (Копривщица) (хрв.); hofikwft (чех.).
Б. Д., Н.Г.; кукувиче око-А. П,
Силно отровно растение, което
Я,; л+>тенъ горицвЪтъ - Ах.; лЪтна
действува като Digitalis purpuслЪти коса - Я.; опадикосъ - А. П., rea L. Отварата отъ листата и цвЪЯ.; огнивче - М. Б.; огнювче - (ЧиртоветЪ се взема вжтрешно въ малки
дози противъ подуване и колики въ
панъ) Ф. Б.; свиларка - (Велес ь) А.
Т,, Н. Г.; падикосъ-(Трънь) Ах.; стомаха и червата, като съ остатъка се правятъ топли лапи върху косл кти коса - (Трънско, Софийско) ремната часть на тЬлото. Противъ
Ах., В. К.; слити коса - А. Д., А. П , дрисъкъ на овцетЪ се дава отвара отъ
сжщото растение, забъркана въ ярМ. Б., С. Д. В., Ю.; слити коса лЪтмата имъ.
па - Я.
Въ медицината е известно като
ГорицвЪтъ (рус.);
Ii o f i - | дрога Herba Adonidis.

90

Б. Ахтаровъ

Adoxa moschatellina L.—мошковниа - Ах.

Aegilops triaristata Willd. —
тройна осилка - (прев. отъ латин.
име) Б. Д.
Aegopodium podagraria L. —
благъ базъ-Н Г., (с. ГабровецъИхтиманско) С.Г.; дяглииа-Н. Г.;
капливкз-С. Д. В.; поганица - Ах.;
седмолистъ - Б. Д.
Aesculus hippocastanum L. —
дивъ кестень- Ах.. В.Д., Гр., (Преславско) Д. Й., Д. Ц., К., М. Б., М. Г.,
Пч С. Б., У., Я. ; конски кестенъ Ах.. Д. Д . Н.М.. П., С.Г., Ш, У.;
ябане кестене - (тур.) Dor.; яровка - Б. Д.
Дикiй каштанъ. конск1й
каштанъ (рус.); ka§tan konsk.y (чех.); divlii kesten (хрв.);
Rosskastanie (нкм.).
Отварата отъплодовет!
и кората яа младит± клонки действува възбудително и омекчително
върху слизестия епите.тъ на дихателната система и се употребява въ народната медицина противъ бронхитъ.
трахеить, магарешка кашлица, туберкулоза', схшата
се употребява
като стегателио средство при диария,
Оизентерия, колики еъ корема, противъ маясълъ и малария. Настой-

ка на счукани плодове въ спиртъ помага противъ маясълъ и флебитъ.
Настойка на счуканите плодове
въ спиртъ (10—15 дни) се счита като
едно много добро средство за разтривка при реъматизъмъ. Плодовете
се даватъ на конете противъ запъхтяване, като се нарезватъ на дребно
и се смесватъ съ храната имъ.

Aethusa cynapium L. — бученишъ-С.Д. В.; дивъ магданосъД.Ц.. Я.; дивъ майданосъ - А Д,
А.М , А. П„ Я.; дива миродии - А. П.,
А. Т„ М.Б., МГ,Н. М., С.И., У., Я.;
отровна мирудия- А. П., С. Д. В ;
козя инилуга - У.

Kozi petriel (чех.); d i v 1 j i
per5uп (хрв.); H u n d spe t rose1 i e (нкм.).

Agaricus (Psaliota) campestris
L. — баджуръ - H. Г.; боклученка (Омортагъ) Д. Й. ; гаванка - Я.;
гашниче - Б. Д.; гюбренина - Н. Г. ;
жилавурка- Б.Д.; лугачка-Д.Д.; мантарка-Н.Г.; метлушка - Б.Д.; овча
гжба - Б. Д.; пекьорка - Д. А.; печорка - У.; печурка - А. М., (Трънъ)
Ах., А. Т., Б., В. Д., Д. В., Д. Ц.,
К., (Самоковъ, Габрово) С. Г., М.
Б., Н.М , Нейч., X. Г , Я.; пбчурка-(Битоля, Прилепъ, РЪсенъ, Воденъ) Д. А., Н. Г. ; печюрка-(Паланка - Мак.) Д. А., Н. Г.; подметушка - Б. Д.; припънка - А. Т.; садинци- Б. Б.; синекорка - А. М., Д. Д.»
M. Б., М. Г.; старци - Б. Б.; топика Б. Д.; червенка - (с. Габровецъ - Ихтиманско) С. Г.; червенушка - Н. Г.,
(колиби Зелениката - Тетевенско) С.
Г.; чепурка - (Дебърско) Д. А.
Р е (J А r k а (чех.); р е С u r k а (хрв.);
пе ч орк а (рус.).
,Ако есенно време растатъ много
печурки, житото ще е добро". Софийско, Нар. метеор., Сп. Вац.

Agave americana L. — столгътникъ - АМ., Коз., Нейч,, Я.
Stoletd (чех.); стол^тнее
дерево (рус.).
Действува възбудително върху
храносмилателната система и се употребява въ нар. медицина противъ
жълтеница.

Agrimonia eupatoria L. — бутракъ - У.; камшикъ - В. К., У. ; камшиче • Ах.; майсиличе-(с. Казичене-Софийско) С.Г.; маисъливче(с. Бистрица - Софийско) С. Г., У.
мастика - С. Д. В., Я.; охтинче - В. 11.
охтичаво биле - У.; ребникъ - Я.
чичакъ- H. i., (Търновско) У., И).

Материали за български ботаниченъ речиикъ

чичакъ-Н. Г.; чичекъ жълтъ-Х,;
чичъкъ - В. К, Я.
Ч и ч а к (срб.).
Тона растение има голема употреба въ нашата нар. медицина противъ охтика, маясълъ, кожна туберкулоза и др., отъ което сж произлезли и съответните му имена —оттича во биле, маясъливче, офикъ
(кожна туберкулоза). Името
камшикъ произлиза отъ формата
на съцветието.
Отварата отъ камшика
действува възбудително на слизестия
епителъ на храносмилателната система, стимулира жлезите й и се употребява за пречистване кръвьта, противъ скрофули и бгълодробна туберкулоза, кръвохрачене, маясълъ, ревматизъмъ, подагра, кожни

обриви\ противъ втвърдяване, пп>съкъ въ черния дробъ и жълтеница;

елшата

се

употребява

и

противъ

възпаление на стомаха и червата,
колики, диария: действува възбуди-

телно и върху отделителната система и се употребява като пикочогонно средство противъ пгъсъкъ и
камъни
мгьхуръ

въ

бмбрецитгь

и

пикочния

• действува омекчително върху слизестия епителъ на дихателната
система, помага при хрема, ангина,
кашлица. Топлата отвара се употребява и външно за гаргара противъ ангина, присипналость на гласа и за премиване
болни уши; за
бани на краката при умора. Действието на тази билка се смета подобро, когатое смесена съ орехчето (Filipendula hexapetala
Gilib = S p i r а е а filipendula L).
По-рано сжщото растение се е
употребявало и въ официал. медицина като дрога НбгЬа Agrimoniae противъ гръдни болести, кашлица, жълтеница и др.

Agropyrum repens P. В.— вж.
Triticum repens L.
Agrostemma L. — кмклица - B.,
M. В., H. Г., H. C.; кървавиче - Б. Д,
Vel., У., Я.
.Иванъ Станки отговар!а:
Станчице ле черноока,
Чернъ! ти сж очичкъ1-тз1,
Очичкъ1-тъ1 к ж к л и ч к ъ!-тъ|.
*
— I I. Г.

91

„На момите к ж к л и ц а,
На момците бъклица." — Н. Г.

Agrostemma coronaria L. ( =
Lychnis coronaria Lam.). — бийбий-тжпанче - Я.; дива кжклипа-Я.;
дивъ карамфилъ-(Омортагъ) Д.Й.;
кръклика - Н. Г„ Я.; кървавиче-В.
Д., Vel., (с. Костенеиъ • Ихтиманско,
с. Габровица - Пазардж.) С. Г., У., Я.;
подбФлъ - Ve)., У.; пусъ-кръвчица (Ловчанско) У ; сукървиче-(Трънъ)
Ах„ С.Г.; сечена трева-(с. Новосело, Сливенъ) С. Г.; юнашка кръвь(клб. Зелениката - Тетевенско) С.Г.;
сечена трева - Ах.
Листата на кървавичето,
счукани въ видъ на каша, се употребяватъ външно противъ рани отъ
порпзване, гнойни рани и циреи, отъ
което произлизатъ названията му
кървавиче, юнашка кръвь,
сечена трева и др. п. Това растение. нарезано на дребно, се дава на
добитъка заедно съ храната му като
укрепително средство.

Agrostemma githago L. — каклица - (Велесъ, Щипъ) Д. А.; каколь - (Самоковско) В, Д., (Кукушъ)
А. Т., (Тиквешъ) Д. А., Н. Г.; коклица - (Дебъръ) А. T., Н. Г,; коколь (с. с. Бистрица, Драгоманъ, БрФзьеСофийско) С. Г.; кукбль - (Трънско) Ах., Б.Д.; кжклица- А. Д, А.М.,
Ах., А. П., (Гевгели, Ресенъ) А. Т,
Б„ Б.Д, Vel, В.Д, Д.А, Д.Ц., К„
Коз.. М. Б, М.Г., H. M, Н. Г, Нейч,
С. И, У, Ф.Х, Х.Г., Ю, Я.; кжкле-(С1ресъ) А. Т.; кжклецъ-(Кавадарци, Тиквешко - Макед.) А. Т.;
кжкъль - (Неврокопско, Драмско)
Д. А, Н. Г.; кжнкъль-(с. ЗаровоСолунско) Д. А.; кжнкель - Н. Г.;
черенъ милатъ-Н. Г.; чернилкаБ. Д, X. Г.
Куколь (рус.); кукол
(срб.); koykol, kukol (чех.);
k u k ol j (хрв.); k a k ol (пол.); к лкк о л к (слав.).

92

Б. Ахтаровъ

Agrostis L. — полевица - (прев.
отъ лят. име) Ах., С. П., Н.С.
Полевица (рус.).

огничиче - Н. Г.; огниче Б. Д.; тамяника - (с. Драгоманъ - Софийско)
Ах., С. Г.

Agrostis alba L. — белг полевица-(прев.) Ах.; полевица - Ф. X.

Отварата се употребява въ
народната медицина противъ кръво-

Agrostis spica venti L. — вж.
Apera spica venti P. B.

Agrostis vulgaris With. — 6oтрачецъ-C. Д. В.; влакъ-Б. Д, C.
Д. В.; червена полевица-Ах.

Agrostis canina L. — рбснииа (c. Мисловщииа - Трънско) Ах.
Ailanthus glandulosa Desf. —
дивъ орЪхъ - (Омортагъ) Д. Й.;
космато дърво - Я.

Aira L. — бролъ-Ах., Н. Г. H.
C.. C. П.; бусйка - (Трънъ) Ах.;
метла - Д. Д.; дива трева ■ Ах.
В u s, b u s i k а (хрв.).

Aira capillaris Host. — бролъ(Гевгели) А. Т.
Aira caespitosa L. (= Deschampsia caespitosa P. B.) — бусйка - Ах.;
дребна пластиш • Ф. X.; дйва трева - (Софийско - Витоша) Ах.

Aira flexuosa L. (= Deschampsia flexuosa P. B.) — вълновидна
бусйка- (прев.) Ах.; ко.тЬнчаткаС.ДВ.

Ajuga L — богородиче - Н.Г.;
вечерииче • А Т.; горещникъ- Ах ,
М.Б.; гергьовче - (Казанлъшко) П.
Б.; живучка - Д Д.; огничаво биле
-Н.Г.; огничавъ буренъ- В. K., Н.
Г., Ю., Я.; огниче- Н Г., С. В.; срещниче-Ах.. Б. Д, C. C., С. П.; сватиче - Коз.; чубрица - Д. Д.
Ajuga chamaepitys Schreb.- кози
ненки-(Софийско) Ах; кокоша трева
-Н. Г.; мазииче -С. Д В.; ог кичено
биле-Б. Д, М. Б„ Н.Г., Х.Г., У.,Я ;
огничавъ буренъ - В. K , H. I'., Ю Я.;

храчене. дизентерия,

треска,

жъл-

теница.

Ajuga genevensis L. — бабинъ
черапъкъ- Я.; горещникъ- (Трънско) Ах., М. Г., С. Г.; мазало - Я.;
сватиче - (с. Казичене - Софийско)
С. Г.; сечено биле - Я.; майсаливъ
буренъ - (с. Габровец ь - Ихтиманско)
С.Г.

Ajuga laxmanni Benth. — богородиче-Н. Г., Я. ; богородично
билье- (Софийско) Я.; вечерниче (Ст.-Загорско) Ах., А. Т., Б. Д.^Н.Г.;
изтравниче - У.; кадиризица - Н. Г.,
Я.; петнистъ горещникъ - Ах,; пресечена трева - Б. Д.; решто - В. К.;
срещиче - Ах., Б. Д, Н. Г., С. В.,
С. Г., У., Ю., Я.; срептниче - Н. Г.,
Я.; срещичи - С. Г.; срещите - Коз.,
Н. Г.; стресниче - (с. Ченге - Айтоско) С. Г„ Н. Г., Ю.; срящичи(Тьрново, ЛЪсковецъ) У.; юдичава
трева - Б. Д., Н. Г., Я.
Съ това растение клдятъ родилките и децата противъ уроки. Отварата му действува възбудително
на нервната система и се употребява противъ нервни припадъци, отпадналость и спазми. Съ изсушената
билка дезинфекциратъ помещенията
на копринената буба чрезъ пушене
(кадене). Сжшото средство се употребява и противъ главоболие.

Ajuga reptans L.— горещникъ (Трънско) Ах., С.Г.; мазало-С.Д.
В., Х.Г.; меча стжпка - М. Б., У.;
пълзящъ горещникъ - (прев.) Ах.;
стресниче-(Айтоско) С. Г.; сЬчено
биле - У.
Въ народна га медицина отварата се употребява про1ивъ втвьр| дяване и птськъ въ черния
| туберкуло ia
кръвохрачене

дробъ,
дивен-

Материали за български ботаниченъ речникъ

93

терия :

външно, въ видъ на лапи —
противъ гнойни рани, рани отъ посичане и пр.

ство,

Albugo candida (Pers) Kuntze —
вж. Cystopus candidus Pers.

Alectorolophus major (Ehrh.)
Rchb. — вж. Rhinantus major
Ehrh.

Alcea pallida W. K. — вж. Althaea pallida W. K.

Alkanna tinktoria Tausch. —
винче-М.Б.; волски езикъ- M. Б.;
айважива, авайживи - (тур.) Б. Д.;
геве-дживе - (тур.) Б. Д.; паче-гнЪздо - М. Б.; хаваджива - (тур.) Dor.
Alcea rosea L.— вж. Althaea
rosea Cav.
Alchemilla vulgaris L. — длановка - Ах.; займиниче - (Троянско)
С.Г.; левска стжпка - (прев. отъ
франц. Pied de lion) Д. В., Я.; манжетка - (рус.) А. М. ; обикновена
левска стжпка - Я. ; обикновено
сърцеболово билье- Я.; огърлица Г. Т.; самодивски ягоди - (Тетевенско) С. Г.; слЪзовка - Д. Ц.; сърцеболово биле - С. И.; царева трева У.; цариче - У.; шйпиче - (Трънско)
Ах., Н. Г., (Ловчанско) У., (Софийско, Тетевенско) С. Г.; шупливче (Троянско) С. Г.; демиръ-бузанъ (тур.) С. Г.; илдъзъ-нишанъ - (тур.)
Dor.
Манжетка (рус.).
Употребява се противъ болестьта
шапъ, отъ което произлиза и името
шап и че. Отъ корените на шапичето лравятъ лапи, съ които налагатъ болните крака на добитъка,
като предварително ги премиватъ съ
отварата отъ сушите корени. За сжщата цель се даватъ заедно съ храната и сурови корени, нар!зани надребно. Отварата отъ корените
действува възбудително на слизестите
ципи на отделителната и храносмилателната системи и се употребява
противъ кашлица, хрема, настинка;
противъ диария, дизентерия, водянка, пгъсъкъ и подуване вь
черния
дробъ, псъсъкъ въ бмбрецитгъ, захарна болесть ; противъ изобилна менструация и като успокоително срод-

следъ раждането, на матката.
Въ видъ на лапи — противъ циреи
и рани.

Allsma plantago L. — воденъ
ботракъ - А. M.. C. Д. В., X. Г., Я.;
жабина л ъжичка - Д. Ц.; жаболъжичка - Ах.; шилникъ - Ах.
Ш и л ьн и к ъ (рус ); iabnik
(чех.); I а b о С u п (хрв.); i а b i n i е с
babczany (пол.).
Alliaria officinalis DC. — лъжичина - Ах.; крем^шъ ■ Ах.; сладка зелка - Я.; чеснова трева - (прев.
отъ латин. име) Ах, С. Д. В., Я.;
чешникъ-У.; кушъ екмеги • (тур,)
Ах
Чесночная трава, чесночка (рус.); CesnaCek (чех.); Cesne£ina (хрв.); czesnaczek
(пол.).
Чесновата трева действува
възбудително на отделителната система и се употребява въ нар. медицина като пикочогонно и потогонно
сргъдство; действува омекчително на
слизестия епителъ въ дихателните
органи — противъ кашлица; употребява се и противъ скорбутъ, глисти.
Външно — за налагане рани.

Allium L. — лукъ - Ах., Vel.,
К, Н.С.

Allium ascalonicum L.— влашки лукъ - Н. Г.; влашецъ - М. Б„ М.
Г„ X. Г., Я.; скалонъ, семенякъ, чесънъ дребенъ - X. Г.
Влашац, влашикъ (срб.).
Allium carinatum L. — планински лукъ - Ах.

Allium сера L. — арпаджикъ (тур.) С. Г., Я.; каба суханъ - (тур.,
Бесарабия) С. Г.; кокаръ- (Прилепено) Н. Г.; кормитъ лукъ - Б.; кромидълукъ - Ах., А.Т., Б.С., М.Б,М.
Г., Коз,, Н. Г., Х.Г., Я.; крбмидъ-

94

Б. Ахтаровъ

(Велесъ, Прилепъ, Тнквешъ) А. Т. ;
л\’къ - А. М.. В. Д., В. К., К„ Нейч.,
Ш-, Я.; лукъ арпаджикъ- (Бесарабия) С. Г-, Я.; лукъ б1лъ - С. Г., У.;
лукъ обикновенъ - У.; лукъ кормитъ-Б.; лукъ червенъ- А. Т., Б.,
Д LL, З.Б., М.Б., М.Г., Н.Г., С.Д
В., У.. Я.; мъртвокурецъ - (Радомирско) Б. Д.; скалонъ-(Враца) А
Т.. Коз., Н. Г.; хромидъ- Коз.; чесновъ лукъ-У., Я.; чесънъ- У.; каба-суванъ - (тур.) Коз.
Лукъ (рус.); 1 uk (чех.); crveп i i u k (хрв.); л у к (черног.).
.Триста кожуа воси, па зимно време помразнуа" ? — лукъ. Гатанка отъ
Щипъ.

Има много голема употреба въ
вар медицина. Луковици it сж
една отлична прибавка въ ястията,
която улеснява храносмилането, действува противъ газоветсъ и коремоболието. Луковиците, сварени съ
млЪко. взети сутринь при гладенъ
стомахь. дейсгвуватъ протнвъ глиститгъ въ червата, а с
шо
*
и противъ
болки въ бмбрецитгъ; счукани сурови на каша, съ малко соль — противъ рани отъ натъртване, противъ
отоци отъ пчела, оса; сжшата, вързана на челото — противъ безсъние;
сварени и въ виаъ на топли лапи —
противъ
Циреи,
отоци,
ангина;
сокъ отъ суровъ лукь (счуканъ и
прецеденъ съ кърпа) — противъ хълцане; нЪколко капки
отъ сжшня,
слабо загрети — противъ болки въ
ушитсъ.

Allium fistulosum L. — ашлама ■ (тур.) Ах.; зимеиъ лукъ - А. М.;
зименъ чесънестъ лукъ-Х. Г.; камененъ лукъ - М. Б.; лукъ арпаджикъ-Я; твърдъ лукъ-А.М.
Каменнмй лукъ, каненнь1й чеснокъ (рус.); c i bule
z i m n i (чех.).
Allium flavum L. — жълтъ
лукъ- (прев.) Ах., Б.Д.
Allium porrum L. — лукъ мжж-

В. К., 3. Б., Коз.,Я.; прази-лукъМ.Г., Н. Г.; празъ ■ А. Т., Д. Ц„
Нейч., Х.Г., Ю., Я.; праса • М Б.(
Б. С.; прасъ - 3. Б., Коз., М. Б., X. Г.
Празъ, прасъ (рус.); pras
(хрв.); рог (пол., чех.); доукъ
(слав.).
Сокъ отъ счукани глави на каша,
прецеденъ съ кърпа, се употребява въ
нар. медицина като леко слабително средство; сжшиятъ слабо загрЪтъ, въ видъ на капки, се употребява противъ болки въ ушитгъ.

Allium rotundum L. — вранщилукъ-(с. Баня-Чепино) С. Г.; гарвановъ лукъ - (Ст -Загора) Ах.; гйрвански чесънъ - (Омортагъ) Д. И.;
пършолида - (Котелъ) Коз.; пчешки
лукъ - (Софийско) С. Г.; щъркелски
лукъ - (Карловско) Б. Д.
Allium sativum L. — лукъ (Дебърско) А.Т., Н.Г.; лукъ б/ьлъАх., А.Т., Б. С, 3. Б , М.Б., Н. Г„
X. Г., У., Ю., Я.; лукъ чесанъ - Б.,
Д. Д.; лукъ чесновъ - Ах., А. Т., Б. С.,
З.Б., М.Б., Н.Г., Нейч, X. Г., У,
Ю., Я.; чесенъ - Б., Д. Д., Нейч.,
X. Г.; чесънъ - В. Д., В. К., В. Н , Д.
Ц, У., К, Коз., С.Г., М.Б., М.Г.,
Н. Г., У., Ш.; сармусакъ - (тур.) Б. Д.
Чеснокъ (рус); Cesnek
(чех.); C е Sn jak, bjei 1ик(хрв.);
лоукъ,

ЧКНЪКЪ,

Ч1СНКЦК,

чкно-

лсукъ (слав.).
Чесновиятъ лукъ има голяма употреба въ нар. медицина. Луковиците (скилидите) се ядатъ
противъ артериосклероза, бронхитъ.
астма; като пикочогонно средство
противъ вобянка, треска, глисти —
А s c а r i я, О х i u r i s, Taenia; външно. счукани като каша — противъ
краста, келъ, опиване на
косата,
главоболие, ревматизъмъ, слънчасва-

(при последния случай се лава и
вжтрсшио съ онетъ).
не

Allium schoenoprasum L. —
гарвански лукъ - У.; дивъ лукъ -

Материали за български ботаниченъ речникъ

чесанъ-(Рила) С. Г., X. Г., Ю.; дребенъ лукъ - У.; косместъ лукъ - Я.

Allium scorodoprasum L.— гарвански лукъ - Н. Г., Ш., (Ловчанско)
У.; дивъ лукъ-Н. Г., У.

Allium ursinum L. — дивъ лукъ Н. Г.; дивъ чесънъ-Н. Г. ; зилиниче - (Котленско) У.; левурдаАх., Нейч., Н. Г., Н.С, У., Ю.;
мечи лукъ - (прев. от ь лат. име) Ах.,
Н, Г., (Кюстендилско) У.; просулида - (гръц., Елхово) П. Б.; самардаля - Я.; черемушъ - (Врачанско) П. Б.
Левурда, черемашъ, чер е м у ш к а (рус.); i r е m о § (хрв ).
Alnus Tourn. — водна ела - Н. Г.;
дива леска - Н. Г.; елха - Б. С., Н. Г.,
С. Г., Ш.; елша - С. П., М. Г., H. С.;
лжговица Н.,Г.
Ольха, олешина, ольшика (рус.); olsza, olszyna, olcha (пол.); ol§e, jelSe (чех.);
joha, jova (хрв.); jaama, jeaш а (срб.) ; нлър, мф, сдр
(слав.).

Alnus glutinosa Gartn. — бялж
елж, елшж. - (Търновско) У.; водна
ела-(Ихтиманско) С. Г., Н. Г.; дива
леска-Н.Г.; елха - (Малко-Търновско) А.Т.; £вла -(Битолско) Д. А.;
ела - Н. Г., У.; елешка - (Босилиградско) С. Г.; елха - А.Т., Ах., Б., Vei.,
Л., Н. Г., (ТрЪвна, Елена, Пирдопъ,
Софийско) С.Г., X. Г., Ш., Ю, Я.;
елша - (Бургаско, Карнобатъ, Айтосъ, Поморие, Пирдопъ, с. ГорниЛозенъ - Софийско) С. Г., Л, Н. Г.,
Я.; бфла - (с. Папрадица- Мак.) А.
Т.; ехла - (с. Бояна - Софийско) С.
Г.; лаговица-(Самоковско)С Г.; казъль агйчъ-(тур„ Омортагь) Д.
Й.; лепкава елха-(прев. оть лаг.
име) А. Т., Д. В., 3. Б., Нейч ; лжговина - С. i'., Н. Е.; обикновена
елха - X.; обикновена елша - M. fi.,

95

М. Г.; олше - У.; черна ела - Н. Г.;
черна елха - Ах., Д. Ц., 3. Б , К.;
черна елша-К., H. M , С. Б., У.
Ольха, ольха черная (рус.);
оI с hа, olsza (пол.); о15е, jе15е,
jelcha, olche (чех.); jocha,
jova (хрв.); j е л ш а (срб.).
Отварата отъ кората на
елхата се употребява противъ малария, диария; елшата служи за
гаргара противъ ангина и за премиване
рани.
Отварата
отъ
листата или кората намалява
млекото въ кърмачките и се употребява влтрешно при подуване и образуване ядки въ гърдите имъ. За елшата вель се правятъ и компреси
отъ сварени или пресни и счукани листа. Отварата отъ плодовете
(шишарките) се пие студена противъ маясълъ, следъ което се взема
малко сера на прахъ съ захарь.

Alnus incana Moench. — бгъла
елха - Ах., 3. Б., С. Г.; бЪла е лша К., С Б., H. С.; водна ела - Н Г.;
дива леска - Н. Г.; елха - Н. Г„ Ю.;
елша - В. K., Н.Г., С. Г., Ю.; ехла Н. Г., Ю.; лаговица • Н. Г„ С. Г., Ю;
липолистна елша-М. Б., М. Г.; черна ела - Н. Г., Ю.; чернл елж - (Търновско) У.

Alnus viridis Lam. et DC. —
ела - У; елха-М. Б.; зелена елха(прев. оть лат. име) С. Г.; планинска елха - М. Б.; планинска елша М. Г., H. С. ; църна е.з.\4 - (с. Бистрица - Софийско) С Г.
А1о£ vulgaris Lam. — обикновенъ сабур ь - П.; сабуръ - (тур.) С.
В.; сарж-сабурь - (тур.) Ах., Н. Г.;
сабуръ-оту - (тур.) Б. Д.
Отварата отъ листата действува слабително противъ запекъ.
Сжщата се употребява за компрес и противъ гнойни рани и циреи.
Въ по-гол1ми дози е отровна.

Alopecurus L. — кайчанъ - Я.;
класица - Ах., С. П., H. С., С. С.;
кушряиа-Д Д., Н Г.; к ьндра-Я.;

96

Б. Ахтаровъ

конеиъ - (Софийско) С. Г.; лисича
опашка - (прев. отъ лат. име) Д. Д.

Alternaria tenuis Nees. — тютюнева плесень - Б. И.

Alopecurus agrestis L. — полска лисича опашка - (прев. отъ лат.
име» Ф. X.

Althaea L. — волово око • Н.
Г.; гюлъ-фатме - (тур., Разградско,
Свищовско) Я. ; окрилачъ - Н. Г.;
ружа - А. М., Нейч., Н.С.

Alopecurus fulvus Sm. — кошеникъ - А. Т.; кущрява - А. Т.; лепавенъ-А. Т.; лепаецъ - А. Т.; лепешка-А. Т.; лепка - А. Т.; муаръА. Т.; чилокъ - А. Т.

Alopecurus pratensis L. — кла
сица- Ах., H. M., С. Д. В., Я.; кощеникъ-Н. Г.; кущрява - А.Т., Н. Г.;
лесича опашица - У.; ливадна опашчииа-Н. М., У.; лисова опашка-X.;
лисича опашка - (прев.) H. М., Ф. X.,
X. Г., Я.; лисича опашчица - (прев.)
К.. М.Б., У.; лепавеиъ - Н. Г.; лепешка-Н.Г. ; лепка-Н.Г.; миша
опашка - (Ст.-Загора) Ах.; муаръН. Г.; позланица - Н. Г.; чилокъ - Н.
Г.; чирокъ - Н. Г.
Колосокъ (рус.); герак
(хрв.).

Alpinia officinarum Hange (= А.
galanga Sw.) — авлиджанъ - (тур.)
Б. Д.; хавлиджанъ - (тур.) Dor.
Alsine Wahl. — мишовка - Ах.;
мокрииъ- М.Б.

Alsine glomerata Deg. — кичуреста мишовка - (прев.) Ах.

Alsine setacea Thuill. — мундарлива трева - Н. Г., Я.; четинеста
мишовка - (прев.) Ах.
Употребява се въ нар. медицина
за ба н и противъ мундарлъкъ —кожни обриви, п а п к и и струпеи по лицето к тялото на децата, отъ което
произлиза и названието — мундарлива трева.

Althaea cannabina L. — гавезъ(Шуменско) Б.Д., Н. Г., X.; горска
ружа - У., коноповидна ружа - (прев.
отъ лат. име) Ах.; подзймишна чобанска китка-(с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.
Althaea hirsuta L.— четинеста
ружа - (прев. отъ лат. име) Ах.

Althaea officinalis L. — божа
ржчина - Н. Г., Ю.; бгьла ружа - Б.,
К„ Кал., М. Б„ H. М., Н.Г., С. В.,
(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.,
(Търново) У., X.; бЪлъ слЪзъ - М.»
М.Г., Н.Г., П., Пач., У„ Ю., X.; волово око - Н Г.; гюла - (тур.) У.;
гюлъ-фатме - (тур.) Кал., Н.Г., П., Я.;
дива ружа - Н. Г., П., (Търново) У.,
Ю , X.;зинзивей - Н. Г.; обикновена
ружа - Ах.; пъртена ружа - Н. Г., X.;
пъртенка- Я.; просвурникъ- И. Г.;
просвирнякъ - Н. Г.; прусворникъМ. Г.; ружа - (Ловчанско) У.; сталийска ружа - У., Н. Г., Я.; тарусъД. Д., Н. Г„ Я.; фатме була - (тур.)
Коз.; фатме-(тур.) Dor.; хатемъоту- (тур.) Гр.
Проскурнякъ, просвирнякъ, просвирникъ, слизь,
рожа дикая (рус.); slez v уsoky (чех.); beli slez (хрв.);
слез, слиз, слезовина (срб.).

Отварата отъ ц в t т о ве т t,
листата и корена на б!лата
ружа действува омекчително върху
слизестия епителъ, улеснява разтварянето и отдЪляието на храчкитТ, заAlsine verna L. — пролетна ради което се смЪта превъзходно
мишовка - (прев.) Ах.
средство противъ кашлици, ангина,
противъ възпаление на стоAlsine viscosa Sch. — леплива хрема;
маха и червата — успокоява болкимокрица • (прев.) М. Б.
I т+,; действува противъ излишнитгъ

97

Материали за български ботаничепъ речиикъ
киселини въ стомаха и пресиленото
отделяне на жлъчката: противъ
диария и дизентерия, противъ беютечение въ жените; действува като
пикочогонно средство противъ болезнено уриниране, триперъ, песъкъ въ
бъбреците. Въ видъ лапи — противъ
циреи, отоци, рани. За гаргара —
противъ ангина, присипналость на
гласа. Въ видъ на компреси — за
болни очи, рани по гърдите на кърмачките и др.

Въ медицината като дрога —
Folia Althadae, Radix Althaeae et Fldres Althaeae.

Alttaea pallida W. K. (= Alcea
pallida W. K.). — бледа ружа -(прев.)
Ах.; гавезъ - X.; дивя, ружм ■ (Ловечъ) У.; загорска ружа - Б. Д.;
ружа - Б. Д.; тополка - Б. Д.
Въ нар. медицина се употребява
както б^пата ружа, макаръ да действува по-слабо.

Althaea rosea Cav. (= Alcea
rosea L.). — божурига - Б. Д.; градинска ружа - Б. Д.; градинска столистна ружа - С. Г.; дървена ружа X. Г.; загорска ружа - X. Г.; ружа •
Б., В.Д., К-, Кал., П„ С.Г., Х.Г.;
столиста ружа - М. Г,; столистна
ружа - Д. Ц.; тополка - Б. Д.; трандафелевъ слЪзъ-З. Б.; триндафелова тополка-У,; червена гюлъфатме - (тур.) П , Я.; червена ружа Б., Кал.; гюлъ-фатме - (тур.) Б. Д.,
(Омортагъ) Д. Й.
Topolowka, topolowka rui o w А (чех.); Pappelrose (н%м.).
Въ народната медицина се употребява като белата ружа, главно
противъ болестите на дихателните
органи.

Alyssum. L. — дива лекя - H. С.;
игловръхь - Ах., H. С.; икотникъН. Г.; лекя-Н. Г.; поималка - М. Б_,
Н.Г., H. С.; сипаница - (Ст.-Загорско) Ах.
Икотникъ (рус.).
Ботаиич речиикъ

Alyssum calydnum L. — дива
лекя - Н. Г., Я ; дива леща - Д Ц.;
игловръхь ■ С. Д. В., Я.; некъркъ (с. Казичене - Софийско) С. Г.; разваленка - Н. Г„ Я ; турица • Н. Г., Я.;
чашкоплодна сипаница -(прев. отъ
лат. име) Ах.; блуда-оту - (тур.) Н. Г., Я.
Alyssum hirsutum M. В.— космата сипаница - (прев.) Ах.
Alyssum minimum Willd. —
дива лекя - (Велесъ) А.Т., Ю ; па.
рички - (Чирпанъ) С. Г.; малка сипаница -(прев.) С.Г.; френково бнлье - (с. Бркстовииа - Пловдивско) С.
Г.; сипаница - (Ст.-Загора) Ах.

Alyssum montanum L. — дива
лекя-Н.Г.; планинска поималка(прев.) М. Б.

Alyssum orientale Ard. — източна сипаница - (прев.) Ах.
Amanita caesarea Scop. — булка гжба-Б.Б., Коз., С. Г., Б, Д.;
булнииа - Б. Б.; г«ба царска - Д. Ц.,
М Б., У.; печурка царска - H. М, Я.

Amanita muscaria L. — r*6a
зъмска - С.Д.В.; зъндракъ-(с. Л1шко- Горно-Джумайско) А. Т , Н. Г.;
кучешка печурка - (Крушево, Ptсенъ- Мак.) А. Т.; куча гжба - Н. Г.;
кучешка пйчюрка-Н. Г.; мухоморка- А. M., А.Т., Б„ Б.Б., Д.Д., Д.
Ц., 3. Б., Коз., М. Б„ Н. М„ С. Д В.,
Ш ; мухоморка - К. В.
Amanita mappa Batsch. — сива
мухоморка - Б. Б.

Amanita pantherina DC. — петниста мухоморка - Я. К„ Б. Б.

Amanita phailoides Fr. — жълта мухоморка - К. В.; зелена мухоморка - Б. Б.; поганка бледна - Я. К.
Amanita rubescens Fr. — червена мухоморка - (прев) Б Б.
7

98

Б. Ахтаровъ

Amanita vaginata Bull.— сухогризка • Б. Б
Amanita verna Bull. — бгьла
мухоморка - Б. Б.
Amaranthus L. — златоръ - Н.
Г.; кадифе-Н. Г.; кукудиче - Н. Г.;
мръсолъ-Н.Г.; слатуръ- Н.Г.; страторъ - Н.Г.; сополко - Н. Г.; cono тъ-Н.Г.; щиръ- Ах, Б., H. С.
Бархатникъ (рус.); t r а t о г,
strator. §t i г (хрв).

,1Апа дворъ! мела,
Съ мстлж чемижровж,
Друга босилковж,
Трепж страторовж" — Н. Г.

за

Употребява се въ нар.

медицина

урегулиране недостатъчна
струация и за помятане.

мен-

Amaranthus retroflexus L. —
щиръ - (Трънъ) Ах., Г. Б., Коз., М.
Б., Н. Г., (с. с. Хвойна, Каменица Пещерско, Ихтиманско) С. Г., (Търново, Дряново, Елена) У., Ф. X.,
Ю. Я.

Amaranthus blitum L. — б!лъ
щиръ - A. T., H. Г.

,Не м
* е ядъ, кога мж пари
коприва, а кога — щиръ". — Н.Г.

Amaranthus paniculatus L. —
златаръ -1 Воденъ) A. T., H. Г.; златбръ - (c. Горни-Броди - Мак.) A.T.;
златуръ - H. Г., C. Д. В.; кадифе(Прилепъ) А. T., Н. Г-.; кокудиче (Банско) А. Т., Н.Г.; мисиръ-сопо.тъ - С. Д. В.; мърсолъ - (Прилепъ)
А. Т.; невЪхненъ - С. Д. В.; привисналъ щиръ - X. Г.; пуйчи сополъ (Разградско) Я.; саполъ-С. Д. В. ;
слЗторъ-А Т.; слатуръ - (с. Гайтаннново - Тетовско) А.Т.; страторче
- А. Т.; стрйторъ - (Гевгели, Гумендже - Мак.) А. Т.; страторче (Велесъ) А. Т.; щиръ - (Ловчанско)
У.; червено щиръ-\х., Я.; стратуръ-(Трънско) Ах
*,
(а БездънъСофийско) С. Г.; тратур ь - (с. Широ*ка
ка-л
- Смолянско) С. Г.; бълтичиче-(тур.) А.Т.

Amaryllis belladonna L. (=
А. formosissima L.) — зовница Б.Д., НС.; зулфингяръ - (тур.) М.
Б., М.Г.; косатникъ- С. Д В.; кремъ
дивъ-С. Д. В.; отровенъ зулфингяръ - М. Б., М. Г.
Z о w n i с е (чех.).

,Д1е си виде либе П^иа,
Спрени сл
ние
*
истегяато,
3'беало платно покрие но.
Сран боснлмак обгр
деио,
*
Со с л а т о р иатокнато';

Шапк, сб.. ч. I, от
.
*
IV, кн. V. стр. 138,
с. Каменица - Пещерско.
.Брала мома зеленика.
Въвъ два скута копринянъ!,
Та увила зеленъ вЪнепь.
На вЪнеиа девять къ1ткъ|,
Девять къ|ткъ1 босилковъ1,
А аесята стратуровя".
Н. I .

Amelanchier vulgaris Moench —
дива дюля • (с. с. Бояна и Драгалевци - Софийско) С. Г.; ирга - Б. Д.
Ирга (рус.); IiraSac, irga
(хрв.).

Amomum zingiber — вж. Zingiber officinale Rose.
Amorpha fruticosa L. — синя
акация-С.Г.; черна акация-H.C.

Ampelopsis quinquefolia Miclix.
(= A., hederacea Michx.). — американска лоза - A. T., Д. В., Нейч.;
дива американска лоза - А. Т.; дива
лоза - В. Д„ Д. Д„ Д. Ц , К„ М. Б.,
H. М., Нейч.; кучешка лоза - Я.; лозина-М.Б.; мжжка лоза - Ах.; петолистъ бръшлянъ - С. Д. В.

Amygdalus L. — бадемъ - (тур.)
Ах.; миндалъ- Я.
.Люто кльнетъ старя майка
Хайдутъ Велкова :
Да бъ1 далъ Богъ силенъ вТ.търъ
Изъ Будинъ града,
Да оборитъ бадемъ дърво "
II. Г.

Материали за български ботаниченъ речникъ

.Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо,
Знаешъ, моме, знаешъ, памятувяшъ,
Кога ми ти нос!ахъ дребното овошие :
•ГНмци и миндалъ! и благи яаблъкъ!,
Кмселм калинкъ! и сухото гроздие ?“
И. Г.

Amygdalus amara Koch. —
горчивъ бадемъ - А. Т., Ах., J., К.;
горчивъ миндалъ-М. Б.
Amygdalus communis L. — бадемъ-(тур.) А. М„ А. Т., Ах., В. Д„
В. К„ Г.Б , Д.В., Д. Ц„ J., К, Л.,
H. М., Н.Г., Нейч., Н.П., С. Г„ С.
Д. В., У., X. Г., Ш., Ю.; бадемово
дърво - X. Г.; гръцки орЪхъ - Б. С.;
миндалъ - А.Т., Гр., Д. Д., Коз., Н.Г.,
Ш., X.; обикновенъ бадемъ - Б. Д.,
М.Г., У.; обикновенъ миндалъ-М.
Б., Я.; бадемъ-агаджи - (тур.) Dor.;
падемъ - (тур.) Гр.

Миндаль (рус.); mandlowy
(чех.); мендуо, м]'ендео (срб.);
mjendela, mjendeo (хрв ); мигда.гк (слав.).
Отварата отъ кората на младите клонки на бадема се употребява като стегателно средство противъ диария; сжщата служи и противъ кашлица. Ядките на плодовете,
счукани на каша съ малко млеко, служатъ като слабително средство за
малките деца и за нарастванена
косата.

Amygdalus nana L. — дивъ
бадемъ - H. С.; дивьб прЗсковье (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; дива
праскова - X.; дребенъ бадемъ(прев.) Д. Ц ; миндалъ - Vel.; миндалъ храстъ - М.Б.; прАсковиня (с Бездънъ - Софийско) С. Г.

Amygdalus persica L. — вж.
Persica vulgaris - DC.
Anacamptis pyramidalis Rich.
— пирамидаленъ салепъ - (прев.)
Ах.
Anagallis L.— огнивче - M. Б.

99

Anagallis arvensis L. — вйдовиня - (c. Поганово - Царибродско)- C.
Г.; кокоша слепота - (прев. отъ
рус.) Д. Д.; мокрица - С. Д. В.;
наметка - У.; обикновено огнивче Ах.; овчи чревца-Х.Г.; огнивеиъX. Г.; огнивче - Д. Ц„ (Сливенъ,
Пловдивъ) Коз., М. Б., Нейч., С. Г.,
У., H C., X. Г., 111., Я.; очеболецъ(Пирдопско) И., Б.; сапунче - Я.;
цревца -(с. Костенецъ - Ихтиманско)
С.Г.
Куриная слепота (рус.).
Отварата отъ огнивчето
се употребява като пикочогонно средство противъ пгъсъкъ въ блбрецитгъ,
черния дробъ, противъ водянка (вода
въ коремните органи); туберкулоза.
Външно се употребява за премиване
при спадане на правото черво (рек-

за премиване на болни
което произлизатъ имената
видовиня, очеболецъ и др п.

тума) и
очи. отъ

Anagallis coerulea Schreb.— видовиня -(Трънъ) Ах., (с. Поганово Царибродско) С. Г.; огнивче - Ах..
М. Б.
Anamirta cocculus Wigth. —
рибе билье - Ах., Ц. Г., Ю., Я.; билякъ-оту - (тур.) Я.

Ananas sativus Lindi.— ананасъ
- Б„ Д. Ц., М. Б., М. Г„ H. C , С. П.,
У., X.

Anastatica hierochuntica L. —
богородична ржчица - К, Я.; богородична ржчичка - X.; ерихова роза - Ц. Г.; ерихонска роза - Д. Ц.,
K., H. М., Я„ К.; ерихонски трендафилъ- Б. Д.; иерихонска роза - Я.
Богородинкая ручка(рус.);
Rose v o n Jericho (нем.).
Anchusa L. — винче - Ах.; паче
гнгъздо- Ах., H. C., M., С.С, С. П,;
полска иглика - П. Б.
Anchusa barellieri DC. — драговицъ - (Черепишки манастиръ)
С. Г.

100

Б. Ахтаровъ

Anchusa italica Retz. — косматогърлено винче - Ах.

Anchusa officinalis L. — винче
-Ах., (Сливенъ) Коз., X. Г., 111.;
волски езикъ-А. Д., С. Д. В., У.,
Ф. X.; вбловъцъ - (с. Чепеларе Асеновградско)С. Г.; вълетина -(с.
Чепеларе) С. Г.; краставеиъ - (Кавалерии - Мак.) Д. А., Н Г.; краставичаръ-(с.Ватилъкъ - Солунско)
Д. А., Н. Г.; лисича трева - (с. Драгоманъ • Софийско) С. Г.; магарешки езикъ-ДЦ.; обикновено винче
-Ах.; паче гнгъздо - А. Д., Ах., М.
Г., Нейч., X. Г., Я.; сл1пий-мажъ (с. Костенеиъ - Ихтиманско) С. Г.
Paije gnjizdo (хрв.); Ligula bovis (фар.м.).
Отварата отъ листата се
употребява въ нар. медицина като
стегате.тно средство противъ диария:
съшата действува пикочогонно и пречиства кръвьта; употребява се и противъ кашлица.

Andropogon gryllus L.(=Chrysopogon gryllus Trin ) — болуръ (тур.) C. П.; биволско чело - (c. ОпиUBtrb -Соф.) C. Г.; лемиръбозанъ(тур ) С.Г.; джамбасу - (тур., с. БаняЧепино) С. Г.; кавтарика - Б. Д.,
H. С.; кавтаринка - (с. Букьовни Соф.) С. Г.; кайреку - (тур., с. Баня-Чепино) С. Г.; кара-бузалъкъ(тур., Омортагъ) Д. Й., LU ; садина-(Троянъ) С. Г.; черна трева 111.; черъ бузалъкъ - (Омортагъ)
Д. Й.; черъ кафтаръ - (с. Гливнииа Соф., с. Клисура - Карловско) Д Й.

Кю;т.) С. Г.; б!ла трева -111.; бЪлизенъ - (Троянъ) С.Г.; бЪлизина (Чирпанъ) С. Г.; бЪлизма -III.; бЪлъ
бузалькъ - (тур., Омортагъ) Д.
Й.; бЪлъ кайраръ - (Клисура - Карловско); кокоши кракъ - С. Д. В.;
садина - Ах., Я., C. 11., H. С.; тънътънъ търчица - Я.

Androsace maxima L, — оклопъ - Ах.
O k 1 o р (хрв.).
Anemone L. — сасанка - Ах.»
Vel., Н С.; сини котки-Ш.; съселъ -111.; съсънка - Нейч.
Сасанка (рус.); sasanka
(чех.); s а s а (хрв.).
Anemone blanda Sch. Ку. —
петровъ кракъ-(с. Кортенъ - Ново-Загорско) С. Г.

Anemone fulgens (L.) Gay. —
великденчецъ- (c. Ново-село - Тополовградско) H. С.

Anemone hepatica L. (— Hepatica triloba Gilib.) — гйпабови оченua-(c. Заноге-Соф.) C. Г.; гълъбови очениа - H. Г., C. Г.; гълабови
очи - (с. БрФзье - Соф.) С. Г.; гълабови очиии - Н. Г., Ю.; гълъбови
очички - Ах , С Г.; дробникъ - С. Д.
В.; гълъбово око - K., С. Г.; засънъ - Ю.; любики - (с, Драгоманъ Соф.) С. Г.; овчарско руно - Н. Г.,
У.; овче руно - H. М.; овчи руноК., М. Б.; овчо руно - Б. Д., Д. И.;
пачи-кракъ - В. K., Н. Г., (Търново)
У., Ю.; пачкракъ - Vel., С. Г,, (ЛоAndropogon halepense Bert. —
вечъ) У.; потайка - Н. Г., Я.; потайбалгръ- (тур.) Н.С.
ният - H. М., Я.; потайниче - Н. Г.,
Andropogon ischaemum L. — 1 Я.; сасанъ-(с. Локорско - Соф ) С.
акъ-бузалъкъ - (тур., Омортагъ) Д, Г.; страхливче • С. Г., Ю ; страшниЙ.; бий-бий-кръвчица • В.К., К1; че - Н. Г., У.; страхливчи - (Търнобий-бий-стипца-Я.; бозъ - (тур.) Я.; во) C. I.; стръшнйчи - (Търново) У.;
бозалъкъ - (тур ) Б.;бузалъкъ (тур,, съсънъ-Н. I,; чернодробна съсънс. Нървеняно- Кюстендилско) С. Г.; ка • (крей, от ьлат. име) Д Ц.; ятербЪлий-бузалъкъ - (с. Нървеняно • никъ - (чех.) У.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Jaternik (чех.); jetrenka
(хрв.).
Отварата отъ тази билка се
употребява за пречистване кръвьта —
противъ ревматизъмъ, подагра, малария: сжщата възбужда отделителната система, действува пикочогонно
и се употребява противъ болеститп,
на пикочния мгъхуръ, бмбрецитсъ и
черния дробъ. Тази билка играе известна роль въ поверията на нашия народъ: отварата й се пие като средство „за запазване тайна" и оттамъ
името й потайниче, а сжшо и
противъ уплаха, отъ което произлизатъ имената страхливке, страшни ч е и др. п.

Anemone nemorosa L. — бабка Н. Г.; бапка-У.; бЪли кокошки Б. Д.; бгьла съсънка - А. П., Ах., К.,
М. Б., Я.; белоцветна съсънка - Д.
Ц.; горско кокиче - А. П„ С. Д. В.;
зимна роза-У.; моминска сълзаЯ.; соса - У.; съсънка - К.
Anemone pulsatilla L. (Pulsatilla vulgaris Mill.) — ветрило - A.
П.; гороцветъ - Б. C.; гороцвятъ Б. C.; дива котка - А. П.; коколъ А. П.; котка - А. П., Н. Г.; кот£ (Копривщица) А.Т., В. Д., Н. Г., У.;
котенца - Ах.; ливадна чашка - А. П.,
, К., М.Б., С. Г.; мачка - (Трънъ,
с. Драгоманъ) Ах.; маченца - С. Г.;
мишченца - А. Т., Коз., Н.Г., У.;
момински перчанъ ■ А. П., В. К.; морава съсънка -Д.Ц.; обикновена
съсънка - Ах ; писенка - Б. Д.; писанъ-котка - Б. Д., Н. Г., Я.; сасанка - Б.; сасанъ-котка - А. П., В. K., Н.
M., Н. Г„ Я.; синъ-сънъ-котка - Ах„
(Ст.-Загора) А. Т., Коз-, Н. Г.; сънъкотка - А. П., К., Коз., Н. Г., У.; сънуван ь - (Копривщица) Коз., Н. Г.,
У.; сънъ-сънъ-котка - Мс., Н. Г., У.,
Ю.; съседка, съселче - (Сливенско)
С. Г.; съсънка - Коз., Н.Г., У., Я.,
Я. К., (Казанл ъшко, Пирдопско) П.
Б.; с ьсел ъ-котка • Б Д., Н. Г., Я.;
със ънкогка - Н.Г.; сьсълъ-котка Ю.; с ьс ънка полска - В. Д.; съсънъ

101

-(Панагюрище) А. T., Н. Г., С. В.,
(с. с. Бездънъ и Драгоманъ-Соф.
и с. с. Момина-Клисура и БЪлковоПазардж.) С.Г.; тюллю-баба-(тур.)
Н.Г., Я.
Това растение мжчно вирее въ
градините. Споредъ запазено поверие
въ Разградъ. съсънката е избегала подъ земята отъ градините въ гората, затова не се задържа около жилището на човека. Това поверие свидетелствува, че нашиятъ народъ схваща растенията като живи твари.
Листата на съсънката, счукани въ видъ на каша, се употребяватъ въ нар. медицина като ве зинат и въ противъ малария. По-рано
се е употребявала въ офиц. меайиина
като дрога Herba Pulsatillae
Nigricantis противъ циреи, кръвотечение, кръвохрачене,

маясълъ я

др. Растението въ всичките си части
е силно отровно.

Anemone ranunculoides L. —
жабякъ-Ю.; жълтъ петелъ-(Боснлеградско) П. Б.; жълта соса-У.;
жълта съсънка - Ах , H. М., Я.; кошничка - Б. Д ; лютиковидна съсънка
- (прев). Ах.
Anemone silvestris L. — бабка - Ах., Б. Д.; бяло лале - (Ловечъ)
У.; бяло лжле - (Търново) У.; диво
лале - (Ловечъ) У.; дйву лжле(Търново) У.
0 в ч j е руно (срб.).
Anethum L. — копъръ- С. Д.
В., Я.
Anethum faeniculum Clairv. —
еж. Faeniculum officinale
АП.

Anethum graveolens L. — градински копъръ- M. Б.; копъръ-H.
Г.; копрецъ • J., М.Г.. Н.Г.; копръH. Г.; копъръ - А. Н. Д., А. Т., Ах„
А. М„ Б., В Д, В.Н., Д.В., Д.Ц.,
3. Б„ K., Н. М„ Н. Г„ Нейч . С. Г„
У., Ш.; моногьрь- Н. Г., Ц.Г.;
обикновена лай-кучка - Нач.; с гаркосъ - Н. Г.; тере огу - (тур.) Б. Д.

102

Б. Ахтаровъ

копръ - (ела в. - Еванг. отъ
М а т е я, XXIII. 23.); к о п р ъ, к о перъ, укропъ (рус.); корт
(чех ); кораг (хрв ).
Отварата отъ семената на
копъра се употребява въ нар. медицина противъ болки и газове въ
стомаха и червата и за увеличаване
млекото въ кърмачките. Отварата
отъ utioTo растение се употребява
като средство за повръщане.

Angelica L. — пищялка- А. М.

Angelica archangelica L. —
(=Are hangel ica officinalis Moench.)благъ базъ - (c. c. Костенецъ и Габровецъ - Ихтиманско). С. Г.; едрия
бучинишъ - (колибите въ Тетевенско) С. Г.; мелаикъ-оту - (тур.) А.Н.
Въ нар. медицина се използуватъ
всичките части, особено семената и
корените. Отварата имъ възбужда нервната система и
се употребява при спазма, припадъци. истерия, гърчения; сжшата
възбужда дейностьта и на храносмилателната система, засилва храносмилането, успокоява болките въ
стомаха а червата

пропъжда газо-

; действува като пикочогонно средство; противъ бронхита

вете

и

трахеи та.

Angelica panarii
щалка - Ах.

Vel. — пи-

Коренътъ и листата
се
употребяватъ въ нар. медицина въ
вядъ на отвара като омекчително
средство противъ ангина, хрема,
кашлица; противъ колики, спазми и
пооуване въ стомаха
и червата;
катопикочогонне средство; като укрепително средство на нервната система — противъ припадъци, истерия,
спазми.

Angelica silvestris L. — горски бучинишъ - (прев) Г1.; пищялка
М. Б.;
Въ народната медицина
требява както предходната.

се упо-

Antennaria dioica G3rtn. —
(= Gnaphalium dioicum L.) - Б1ла

бела дъвка - С. Г.. У.; бгълъ сминъ Ах , Н. Г., С. Г., X. Г.; бела трева У.; горлянка- Н. Г.; котешки крака-(прев. отъ рус. име) С. Д. В.;
смилъ-Н. Г.; сминъ-У., IO.; смилъ
трева - Ю.; сушенипа - Н. Г.
Горлянка, коша ч ь я л а пка (рус.).
Отварата отъ белия сминъ
се употребява въ нар. медицина противъ болестите на дихателната система : катаръ въ бронхит/ъ, туберкулоза, кръвохрачене; сжщата действува стегателно противъ диария;
въ видъ на л а п и се употребява противъ отоци.

Anthemis L. — бгьлоочица - С.
Г.; бгьла рада - А. М.; въртипопъ С. Г.; кукулайка кучешка - С. Г.;
лай-кучка - С. Г.;
лай-лай-кучка Б. Д.; мжжка лай-кучка - Ах.; подрумиче- Ах., С. Г.; попадия - Ах.,
Б. Д.; пуканица - С. Г.; пупавкаД. Д.; сечена трева - С. Г.
Пупавка (рус.); г m е п (чех.);
r am а п (хрв.).

Anthemis arvensis L. — apмонъ-(с. Врабча - Трънско) С. Г.;
6i.ia рада-М. Б., Ю.; главочъ - А.
Д., Я.; лай-кучка - (Чирпанъ) Ф. Б_,
(с. Врабча - Трънско), С.Г., Я.; полски въртипопъ - (прев.) Ах.
Anthemis austriaca Jacq. —
австрийски ьъртипопъ - (прев.) Ах.;
романъ- Н. Г., Я.; ромонъ - Я.

Anthemis cotula L. — белоочииа - (с. Габровецъ - Ихтиманско)
С. Г.; въртипопъ - (Банско, Дойранъ) А. Т., Ю.; мжжка лай-кучка (Софийско) Ах.; лай-кучка - С. Г ,
С. Д В . полрумиче мжжко-(Трънъ,
Софийско) Ах.; смърдливъ вьрзииопъ - Ах.
Anthemis ruthenica M. В. —
руски въртипопъ . Ах.

Anthemis tinctoria L — бояд-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

вапцарска бТла рада • М. Б.; волско
око - С. Д. В., Я.; главочки - С. Г.;
жълт ь въртипоп ь - Ах.; жълта лайка -У.; жълта лай-кучка- Коз., Ш„
Я.; иванивЪтъ - У.; кукучка - Коз.;
навалче-(с. Жеравна) У.
Отварата отъ тази билка се
употребява въ нар.медицина противъ
диария, дизентерия и кашлица.
(1о-рано цветовете й сж употребявани въ официал. медицина като
дрога Flores Buptalmi vulgaris.

Anthericum liliago L. — костоломъ - X. Г.
Anthericum ramosum L. — nayника - Б. Д.

103

Мак.) А.Т., Н. Г. ; гаушан ь-чиче(тур., Неврокопъ) А. T.. Н. Г.; уста ■
(Прилепъ) А. Т., (Щипъ) Д. А , Н.
Г.; устиче - (Гостиваръ, Тетово Мак.) А. T., Н. Г.; устички - X. Г.;
филибилийче - Н. Г_; ябънско uetкье - (Скопие) А. Т„ Н. [ .; таушаньчиче (тур.) - А. Т.
Львинмй зТв (рус.); zfcvalica velika (хрв); Lowenm а и I (нФм.).
Съ з е п л я к а се кичатъ ергените, за да „зяпатъ момите подиръ
*
техъ.

Anthoxanthum odoratum L.—
меризливка - (прев.) М. Б., М. Г.,
С. Д. В., X.; миризливка - (прев.)
Ах., М.Б, М.Г., Н.М., Н.Г., С.Д.
В., С.П, Ф.Х., X., Х.Г., я.
Пахуч1й колосокъ (рус.);
trawa wonna (чех.).

Anthirrhinum majus L.— ареланова уста - A. T., Н. Г.; ареланчеАх., (Енидже - Мак.) А. Т., (Паланка - Мак.) Д. А.; ареланъ - (Воденъ)
Anthriscus Hoffm. — азмацуА.Т.; Ареланъ уста - (Охридъ) А.Т.;
къ ■ Ах.
ареланова уста - (Горна-Джумая) А.
Anthriscus cerefolium Hoffm. —
Т., арелановй уста - (Струга - Мак.)
азмацукъ
- В. Н., Ю.; дивъ кервизъ
А.Т.; асланчи - (Сливен ь) Коз., С.
-Ах.;
гросулица
- Д. Ц.; кервелъД. В., Я.; асланъ-ази • (тур.) А. Т.;
ботушче - М. Б., X. Г. ; градинска Б. Д.; керевизъ - Н. Г.; кервизъ - J.,
муцунка - Ах.; галабови уста - (с. Ко- Н. Г., С. Д. В., X.; киривизъ - Н. Г.;
кирвизъ - Н.Г.; рибска чорба-Н.Г.;
стенецъ - Ихтиманско) С. Г.; гура(Крушево - Мак.) А. Т., Н.Г.; дой- селина - Н. Г.; целина - Н. Г.; шукинче-(Пазарджикъ) А.Т., Н.Г., Ю.; шанъ - Б. Д.
K е р в е л ь (рус.); k е r b 1 i k
зевалица - М. Б., Н. Г., Я.; зини-лапobecny
(чех.); kierbel (пол.).
ни-(Копривщица) А. Т., Коз., Н. Г.,
Ю.; зурличка - Н.Г„ Х.Г.; зяйкаОтварата отъ дивия кере(Велесъ, Тиквешъ) А.Т., Н. Г., (Ве- визъ се употребява въ нар. медицина противъ маясълъ. По-рано тази
лесъ) Д. А.; зФйка - Н, Г., С. П.; зТй- билка
се е употребявала и въ официалко - (РЪсенъ, с. Бобища - Костур- ната медицина като дрога Herba
ско) Д. А.; зТплякъ - (Панагюрище) C е г е f 6 I i i или H^rba Cliaero
А.Т, II. Г., Ю.; кученца - (Сопотъ, р h у 11 I s.
Кукушъ) А. T., Н. Г., X. Г., Я.; куAnthriscus silvestris Hoffm. —
ченце - Ах., Б., Коз., Ю., (Кукушъ) азмаиукъ - Ах.; дивъ кервизъ - C.
Д.А.; къзнъзлия-(тур.) А.Т.; левови Д. В., Я.
уста - В. К.; левска муцуна - Д. Ц.;
Anthriscus trichosperma Schult.
лъвови устенца-M. I'.; лъвовиусти— азмаиукъ - В. К.; кервизъ - С.Д.В.
па • 11. М.; лъвче - C. 11.; лъвска муAnthriscus vulgaris Pers. — азцунка- Ах., Б., С Г-, К„ Нейч., У.;
маиук
ь - Ах.
рушкн шибой - (c. I орни-Броди -

104

Б. Ахтаровъ

Anthyllis vulneraria L.— желта
детелина - Ф. X.; порЪзика - X. Г.;
раменна - Д. Ц.; раменикъ - С. Д. В.

Apera spica venti P. В. — в1трушка - (прев.) Ах.
Apium graveolens L. — гулия Vel.; керевизъ-(Трънъ) Ах., Б.Д.,
кервазъ- А.Т., Б.. Vel., Dor., Д.Ц.,3.
М. Б., М.
Нейч., X. Г.; киривизъ - Б.С.; кирвизъ -'(Сливенъ)
Коз.; коренецъ - Б . С.; коренъ - Б.
С.; селдерей -i рус.) Д. Д.; нелеръ Vel., М. Г„ У.; целина - А. М., Ах.,
В.Д.. J„ К.. М.Б., Н.М., Н.Г.,
Нейч., У., X. Г„ Ю.; иелинж - (Търново) У.
Сельдерей, салдерей (рус.);
sе 1 ег (пол., чех.); Se 11 е r i (нЪм.);
cе 1 еri iфрани.); celery (англ.)
— огь лат. seiinum.

Листата и особено коренитЪ сж
една много добра подправка на ястията. Отварата отъ сжшит± се
употребява въ народната медицина противъ треска. Чай (запарка, инфузия) 'тъ семената засилва храносмилането и се употребява
протмвъ газове и болки въ стомаха
и червата; противъ малария.

Apocynum venetum L. — тойна - Б. Д,

гюрище) А. T., Н Г. ; кйндилъ (Скопие, Прилепъ) А.Т., Н. Г.; кокотки- Б. Д.; котнички - В. K., Н. Г.,
Ю., (Разградско) П.Б.; любика - Н.Г.;
пъстри кокошки - М. Б.; сини кокошки - (с Горно-Броди - Мак.) А.Т.,
Н Г.; типелия - (Казанлъшко) П.
Б.; турски: док^с ь-донлйя - (Струмица) А. Т.; докусъ-дену - Я.; докузъдонъ-(Омортагъ) Д. Й.; кандйлъчиче - (Велесъ, Призренъ, Ст.-Загора, Ш.ипъ) А. Т.; кандйлъ-чичекъ
- (Воденъ, Крушево) А. Т.; кюпюлъ-чичекъ - Б. Д.; латинъ-чиче - Я.
Отварата отъ кандилкат а действува пикочогонно и потогонно и се употребява противъ възпаление на пикочния мгьхуръ, противъ
водянка; сжщата се употр-Ьбява още
противъ скорбута и малокръвие. Канл и л к а т а, нарЪзвна на дребно, се
слага въ кърмата на добитъка като
укрепително средство.
Arabis L. —■ гжшарка - Ах.
Husenik (чех.); guSarka
(хрв.).

Arabis hirsuta
шарка - Ах.

Scop. — гж-

Arabis turrita Е. — замъкова
гжшарка - (прев.) Ах.

Aquilegia L —канои.иа - А. М.,
Б. С.; кошнички - H. С-; любиха Н. Г.; пауново око - Б. С.

Arachis hypogaea L. — земенъ
орЪхъ - Д. Ц. ; обикновенъ фъстъкъ - Ах., Коз., Ш.; подземенъ
орЪхъ - М.Г.; фъстъкъ - (тур.) Ах.

Aquilegia aurea Jka. — кандилка-С.Г.; кокошки - С. Г.; жълта
кандилка - Ах.

Arbutus L. — ягодово дърво H. С.; комарки - Б. С.

Arbutus andrachne L. — коAquilegia vulgaris L. — бумарки - Б.С.; ягодово дърво - (прев.
тушчета - Б.С., ведриии - (Банско)
отъ рус.) H. С.; драхнали - (<р ьц.)
А. Ти Н. Г., С. Г., гащички - Я.; дива
Б. Д.; дуалки-ачи - (гур.) Б. Д.
кокошка - Н.Г., X.; каноилка Земляничное древо (рус.)
А. Т., (Трънь) Ах., Б., В. Д_, Д.
Arbutus unedo L.
планина Д-, (Сливен V) Коз., (Омортагъ)
Б.
С.
Д.Й., к., .4 Г„ М.Б., Нейч , С.Г.,
С.Д.В., X I., Ш.. Я.; кандилоArbutus uva ursi L.
иж.
(Врана) А. Т„ H. 1 .; кандилче Arctostaphylos uva u r si(L.)
(Ши п ъ ) А Т , кандилница - (ПанаSpreng.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Archangelica officinalis Hoffm.
— вж Angelica archangelica L.

Arctostaphylos uva ursi (L.)
Spreng. — диви боровинки - (Софийско - Витоша) Ах.; мече грозде (прев. отъ лат. име) М. Б., М.Г.,
Н. Г., С. Д. В., Я.
а й - ю з у м и (тур.) - Dor.
ДивитФ боровинки се смфтатъ за една важна лечебна билка
както въ народната, така и въ офии.
медицина, особено противъ болестите на блбрецитФ. Отварата отъ листата имъ действува пикочогонно и се
употребява при хроническитгъ възпаления на бжбрецит/ъ и пикочния
мгъхуръ. противъ неволно попикаване,
кръвопикане, пгъсъкъ и камъни
бябрецитгъ и пикочния мгъхуръ;

шата се употребява и противъ
точнитгъ

бгълотечения,

въ

ел-

мазахарната

и водянката (вода въ коремната празнина), неволно семетечение
(полюции), триперъ.
Въ по-големи
дози предизвиква повръщане. Въ медицината като дрога — Folia U гv а е u r s i.
болесть

Aremonia agrimonioides L. —
матруня - (c. Вишанъ - Софийско)
С.Г.
Arenaria sepyllifolia L. — ntсъчарка- (прев. отъ лат. име) Ах.;
пЪсъчна трева-М.Б.; пФсъчница(прев.) Б. Д.; трева за сърце - (Босилеградско и БрФзнишко) П. Б.
Aristolochia L. — вълча ябълка - М.Б., H. С., Я.; кирказонъ (рус.) Д. Д.; чиравенди - (тур.) Dor.
Aristolochia clematitis L. —
аб ьлчина - Н.Г.; абълковина - Н. Г.;
бабка - Н. Г,, С. Д, В., Я.; вблча
йбълка - (Прилепъ) А. Т. ; вучки
ябуки - (Паланка - Мак.) Д. А.; вълча аб ьлка - А. П., Ц. Г.; вуча ябука (Гръпъ) Ах., (с. Габровецъ - Ихтим.)
С. Г., вълча ябълка- Ах., (е. Пищиюно- Пазарджишко, с. Гайганиноио - Тетовско) А. Т., Коз., М. Б , М.

105

Г., Н. Г , Нейч,, С. Г., (Ловечъ, Търново, ДрФново, Елена) У., X. Г., 111.,
Ю., Я.; вьлчбй Ябълки -(КичевоМак.) Д. А.; вълчей ябуки - (Битоля)
Д. А.; дива вълча ябълка - Д. Ц.;
киркозонъ - (рус,) Н. Г., Я.; обикновена вълча ябълка Д. Ц.; ябблчкойна - (Гостиваръ) А.Т.; ябълчйна(Гевгели) А.Т., Н.Г.; ябълчкойнаН.Г.; джеранбеди мюдеверъ - (тур.)
Гр.; ени дюня кьокю-(тур) Ах.
Кирказонъ (рус.); vuCja
ja buka (хрв.).
Отварата отъ листата на
вълчата ябълка се употребява
въ нар. медии, за премиване рани
отъ отровни змии и бгъсно куче; елшата се пие противъ треска, ревматизъмъ, подагра и скрофули; като
пикочогонно и потогонно средство —
противъ настинка, ангина, кашлица.
По-рано се е употребявала въ офиц.
медицина като дрога R 5 d I х vulgaт i s противъ ревматизъмъ, запекъ и
др. Въ по-голФми дози е отровна.

Armillaria mellea Wahl. — конска глба - Б. Б.; меденка - Д. Ц.;
пънчушка - Б. Б ; пънчулетка - Б.Б.;
свФтяща глба - С. Г1.

Armoracia rusticana Gartn,—вж.
Nasturtium а r mo r ас i а Fries.
Arrhenantherum avenaceum P.
B. (= A. elatius M. B) — дребенъ овесъ-М. Г.; ливадна овесница - М. Б„ У.; ливаденъ овесъ- Ах.;
пшенична трева • С. Д. В., Я.; французка метлина - У.; френски райграсъ - Ах., К.
Французск1й райграсъ
(рус.); owes francauzsky (чех.1.
Artemisia L. — катраника- Ю.;
пелинъ - Н.С.; пилинъ-Д. Д.
Полннь (рус); p е I u п, реI у п 6 k (чех).
.Шетала е шекерли девойка,
Шетала е по мялл градинл
Хемъ шетала, хемъ дума думала:
Да бъ| знала шекерли дфвойке.

106

Б. Ахтаровъ

Да бъ1 знала at че старъ дя земе,
Да откъсне горчива пелина.
Да нлтръл|а мома бФло лице.“
Н. Г.

.Снощи дойдохъ отъ твой дворовъС
ТвоЯ двори у пелинъ урасли,
Cptat дворъ! дръво oroptao.
На доъио-то до три кукавици."
Н. Г.
.Малко дрфмнялъ, голФмъ сънь
сънувахъ:
Двори ми въ пелинъ обраснали,
Прфдъ порти ми црьнъ байр1акъ
побитъ,
До 6аЯр1ака чешма изведена."
Н. Г.

Artemisia abrotanum L. — амберъ - (Солунско) Д А., Н. Г.; батаракъ-Н. Г., Я.; боже дръвце - Г.
Б., Н. Г.; божие дърво - Б., Кал.,
Н. Г., X. Г.; божи дръвце-Х.Г.;
божо дърво - Б. С., Коз., Н. Г.; божо
дръвце - M.. М. Б.; катрамика Коз.. М. Б„ Н. Гм Я.; кафуръ-оту (тур.) Dor.; беренджи-фе - (тур.) Гр,
Божье дерево (рус.).
Употребява се въ нар. медицина
противъ глисти. нередовна мен-

ния процесъ и увеличава апетита, поради което се употрЪбява като укрепително средство, за пречистване
кръвьта,
противъ
анемия, скрофули, туберкулоза, маясълъ (хемороиди), ставенъ ревматизъмъ, възпаление на черния дробъ,
жълтеница; сжшата се употребява

оше като стегателно срЪдство противъ диария, газове въ червата (подуване), болки въ стомаха и спазмични повръщания ; противъ епилепсия, стомашна треска и малария;
противъ водянка ; при недостатъчна,
нередовна и болезнена менструация
и бгьлотечение въ женитгъ; противъ глисти въ червата ; като средство за засилване на матката и зачеване. УпотрФбява се и за подправка на виното.

Въ по-голФми дози предизвиква
главоболие, виене на свФтъ, безсъние, припадъци, спазми въ мускулитЪ
и отравяне.
Въ официал. медицина е известенъ като дрога Herba Absinthii.

Artemisia annua L. — бужигробски бусильжкъ - (Търново, Котелъ) У.; врътига - (Ловчанско) У.;
дървеничавъ буренъ - Н. Г.; дървениче - Н. Г„ У.; метла - (Трънъ)
Ах., Н. Г., С Г., Ю.

струация.

Artemisia absinthium L. — б!лъ
пелинъ - (с. БрФзье - Софийско, Тетевенско) С. Г.; обикновенъ пелинъ -Ах.; пелинъ - (Трънъ) Ах., А. Т.,
Б„ В. Д., В. Н, В. JC, Гр„ Д. В., Д.
LL, 3. Бп J, М., М.Б., М.Г., Н.М.,
Г1„ С.Б., С.В., С.Г., С.Д В., У., Ф.
X., Ц. Г„ Ш.; пилинъ- Я.; бажа пелини (тур.) - Dor.
П е л н и ь (с.тав.); п о л u н ь
(рус.); pelun, pelyn (чех.); ре1 е n, ре 1 i п (хрв.).
Нелинътъ или о 6 и к и о в ениятъ пелинъ е една отъ иайполелярнит! билки въ нашата народна медицина. Отварата отъ листата и uetToeeTt действува
възбудително върху ц!лата храносмилателна система и свързанит! съ
яся жлези, засилва обмТ ната на ве-

Artemisia campestris L. — полски пелинъ-(прев.) Ах.

Artemisia camphorata Vili. —
божи дървб-С. Г.; божо дръвцеС. Г.; катраника - С. Г.; миризливъ
пелинъ - У.
УпотрФбява се въ нар. медицина
противъ пгъсъкъ въ бмбрецитгъ.

Artemisia cina Berg. — глистна
трева', орасане-(тур.) А.Н.Д.; хоросане-(тур.) Dor.; сулударакъ-оту (тур.) А И. Д.
Отварата отъ глистната
трева се см+,та за много добро
срЪдство противъ Оетскитп, глисти
tAscaris lumbriroides !..)■ Въ видъ на
лапи се употребява противъ рани,
тумори, брадавици и ма юли.
Въ официал. медицина като дрога

Материали за български ботаниченъ речникъ

Artemisia dracunculus L. —
градински пелинъ - Х.Г.; естрагонъ
- Я. К.; копъръ- Пач.; староусъ (Търново, ЛТсковецъ) У., Н. Г., Ю.;
тарусъ-Н. Г., (Търново) У.; тарососъ - K., H. М., Я.; тархусъ - (Търново) У., Ю., Я.
Зс т p а г о н ъ (рус.), estragon
(чех.).
Названието естрагонъ съ разни
фонетични нюанси се употребява въ
повечето европейски езици. То произлиза отъ Dracunculus, Dragon, понеже
коренитФ на това растение иматъ
змиевидна форма.

107

Arum Italicum Mill. — змийна
ченка - Б. Д.; змийску грозди - (Гор,Ор Ьховина) У.; змийска хурка - У.;
змийски лападъ - Vel, Н. Г., (Ловечъ) У.; змийски папуръ - Н. Г.,
(Търново) У,; змиярникъ-У.; зъмениче - Н. Г., С. В.; козлецъ - Н. Г.,
У.; кузлепъ - (с. Чакалите - Търновско) У.; мбче вратбну. (Берковица) У.; попова лъжица - (Трънско) Ах., У.

Arum maculatum L. — дервйшка пйшка - (Ст.-Загорско) Ах.;
дервишко пишче - (Драмско) Б. Д.;
Artemisia scoparia W. K. —
зайча пишка - (Чирпанско) С.Г.;
заминякъ - Я.; замьениче - А. П.;
божо дръвце-Я.; метленъ пелинъ(прев.) Ах.; метла - Ах.
змиянецъ - Д. А., Н.Г.; змийно грозде - Н. Г.; змийски лападъ- А.М.,
Artemisia vahliana Koste! —
К.. Коз., М.Б., H. М., Нейч., С.Г,
резане - Б. А.; русание- (тур.) Б. Д.; X. Г., Ю.; змийска пчбнка - (Крусулнджанъ-оту - (тур.) Гр.
шево, с. Смилово - Битолско) Д. А.,
Смета се за едно отлично средС. Г.; змийска хурка - А. П., Д. И.,
ство противъ глисти.
(Омортагъ) Д. Й.; змийски лапаArtemisia vulgaris L. — бЪлъ тъ-Ю.; змийски папуръ - А. П.;
пелинъ-Н.Г., С. Г„ X. Г., Ю.; гор- змийско грозде - Б., Нейч., У., X.
Г., (Разградско) П. Б.; змиувъ
ски пелинъ-Н.Г., У.; дивъ пелинъАх., Н. Г., С. Г., У., Ц. Г„ Ю.; ко- щавлекъ - (с. Текира - Пазарджишмоника - М., М.Б., М.Г., Ю.; мага- ко) С. Г.; змиявецъ - Н. Г.; змиянецъ - (с. Беглерово ■ Кукушко) Д.
решки пелинъ-Н.Г., У.; малатра А.;
змиярникъ-Д.Ц.; змейски паН.Г; морачъ - Н. Г.; обикновенъ
пуръ-В.
К., Я.; зъмска лапатъпелинъ - К.; пачи пелинъ - Н. Г.;
пелинъ - А. М., Я.; синь пелинъ - (Ст.-Загора) Ах., (Сливенъ) Коз.,
Ш.; зъмски лапатъ-Я.; зъмски миС. Г.; чернобЪлъ пелинъ - Н. Г.;
сиръН. Г.; зъмско грозде Н. Г.;
чернобелникъ - Н. Г.; мискъ-оту козлецъ
- Ах., Н. Г ; количавъ бу(тур ) Dor.
ренъ -Я.; котешка пишка-Я.; лбK omon ica (хрв.).
пой (Охридъ) - А. T., Н. Г.; лбпушъ
Употребява се въ нар. медицина
-(Малко-Търновско) А. T., Н Г.;
противъ нервни припадъци, епилепмбчкина
пчбнка - (с. Козица - Кисия, за засилване храносмилането и
за апетитъ.
чевско) Д. А., Н. Г.; отровенъ козлецъ-А. П., М.Б., М. Г., Ю., Я.;
Artocarpus incisa L. — хлгъбно
попова лъжица -Я.; нятнистъ коз
дърво - А. Т., Б, Гр., Д. Ц,, М.Б.,
лецъ - (прев ) Д. Ц.; смоковъ хлебь
Н.М., С. Д.В., У., Х.Г., Я.
-Я.; циганско грозде - (ПазарджишArum L. — змиярникъ - H. С., ко) Коз., III.; усгреличе - (Тетевенско) С. Г.
C, 11.; змийски лападъ-hx., C. 11.;

108

Б. Ахтаровъ

Отварата отъ листата и
корена на змийския лападъ
се употребява въ народната медицина противъ кашлица, пгъсъкъ и камъни въ бябрецитгъ и пикочния мгъхуръ ; противъ малария, маясълъ,
болеститгъ на черния дробъ, скрофули. Малки късчета отъ корена се
вземагь противъ маясълъ. За елшата
цель служи настойката на корените въ спиртъ. Корените, счукани на каша, се употребяватъ въ
малко количество противъ подуване
и болки (колики) въ червата. Противъ
дрисъкъ въ добитъка се даватъ плодовете. смесени съ храната му Въ
предписани дози се смета като едно
добро средство противъ подагра и
ревматизъмъ. Въ по-големи дози предизвиква повръщане, болки въ червата
и е отровснъ.
По-рано сж употребявали въ
офии. медипина корените като дрога
Radix Ari.

Arundo donax L. — камъшъDor.; палестински къмъшъ - Я. K.;
тръстика - X. Г.
Употребява се за направа на бастуни и др. мобели.

Asarum europaeum L. — зеленъ
копитнякъ - С. Г.; копитникъ - Ах.,
Vel., Д.Д., М.Б., С.П., У. (Босилеградско, БрЪзнишко) П. Б.; копитнякъ - М. Г., Н Г., (Софийско,
Самоковско) С Г., X. Г., Ю.; копито-У., Я.; кържецъ - Н. Г., С.Г ;
кърджанъ - Я, (Елена и Варна) Б.
Д,; кържицъ-Я.; милогледъ - (Разградъ) Г1. Б. ; милодинче - С. П. ;
обикновенъ копитнякъ - Я.; обичниче-Н.Г., Я.; попово ухо - (с. БрЪзье - Соф.) С. Г.; потайникъ - В. К^
Нейч., (с. Бистрица - Софийско) С.
Г„ У., Ю.; путайникъ, путайничи (Търновско) У., Я.; стражакъ - (с.
Баня-Чепино - Пещерско) С. Г, ;
старо-биле - Н.Г ушица - С.Д.В.,Х.
Спорсдъедио народно поверие, тона
ристение възбужда чувство на обичь,
■■рали което съ него се кичатъ момите и ергените, а отъ това произаиаа и името му обичниче. За

да
се възбуди по-голема благосклонност!. въ противната страна, залепятъ съ медъ два листя отъ обичничето единъ срещу другъ и ги
слагатъ подъ прага на външната врата на избраната мома или избрания
ергенъ.
Въ видъ на брашно, добито чрезъ
изсушаване, стриване и пресеване,
копитникътъ се употребява противъ краста и пиянство. Въ последния случай обикновено се смесва съ
каша отъ зелените обвивки на ореха.
Отварата отъ корена се употребява
като укрепително средство;
противъ бодежи, дизентерия, главоболие; за премиване гнойни рани. Растението е силно отровно и може да
се употреби само въ предписани дози.
Asparagus L. — бабинъ косъмъ С. П.; бърборонки - Ш.; вилина метла-Ах.; зайча сгьнка - А. М., Ах.,
K., H. M., С. П., H. С.; калинка - Ц.
Г.; метлика-П. Б ; спарангелъ - Н.
М.; спаржа - Ах., А. М., Б., Д. А.;
шпаргелъ - Ах., Д. А., К.

Asparagus officinalis L. — бабино руно-Я.; бабинъ косъмъ-У.;
вилина метла - Д. В., М. Г., Н. Г.,
Я.; зайкова сЪнка - Н. Г., Ц. Г.; зайча сънна - (Ст.-Загора) Ах., А. Т.,
В К., К„ М.Б., М.Г., Х.Г., Ю.; заяшка с!нка - J., У.; калинка - Н. Г.,
Нейч., У.; кушъ-конмасъ - (тур.) У.;
лющавекъ - Ю.; самодивска метлаАх., Н. Г., С. В.; скрипелецъ - Ю.;
спарангелъ - Ю.; спаргелъ - Д. Ц.,
С. Д. В., Я.; спаржа - Ах., В. Д., Д.
В , 3. Б., Н. Г., Нейч., (Кюстендилско) С. Г., X. Г„ Я.; шпаргалъ - М.
Г., У.; шпаргелъ - Ах., Н. Г., Я.
Спаржа (рус.); Spargi (чех.);
Spa r g а (хрв.); спарожина (срб.).

Отварата отъ корена, листата и цветовете действува
пикочогонно и се употребява противъ
войника, възпаление на пикочния мп>хуръ, мл.чно пикине, пгъсъкъ въ бжбрецит/ъ и пикочния м/ъхуръ; елшата служи за успокоително средство
при сърцебиене Отварата oi ъ

Материали за български ботаниченъ речиикъ
плодовете се употребява противъ
маясълъ. ЦЪлото растение, нарязано
надребно, се поставя въ кърмата на
добитъка за засилпане млекото м у.

Asparagus tenuifolius Lam. —
бабинъ косъмъ - Vel., Н. Г., (Ловчанско) У.; бърбонки - Ш ; зайча сънна - (Ст.-Загора) Ах., Н.Г., (Омортагь) Д. Й.; заечка сЪнка - (Берковица) С.Г.; зайчи перчанъ - Я.;
заешка с!нка - Н. Г., С. Г.; морачъУ., (Самоковъ) Б. Д.; самовилска
коса - Н. Г., У.; самовилска трава С. Г.; самодивска коса - (Трънъ) Ах.,
У.; самодивска метла - Ах.; самодивска трава - (с. Драгоманъ-Соф.)
С. Г.; спаржа - У., Ю.; флогитъ - В.
К.; шпарангелъ - Ю.
Aspergillus glaucus Lk. — мухолъ - А. Т„ Б., Я.; мухълъ - Б. И.,
Я.; плесень - Я.; сива плесень - А. Т.,
Б.Д., У.,Я.

Asperugo procumbens L. —
дивъ невенъ - (Велесъ) А. T., X. Г.,
Ю., Я.; острига - X. Г.; острикаX. Г.; острило - С. Д. В., Я.; острица - (Чирпанъ) - Ф. Б., Н. Г.; пълзяща сстрииа - М. Б.
Острица (рус.).

Asperula L. — брошъ - Ах.;
енювче - Я.; лазаркиня - Ах., H. С.,
С. П., Я.; ясминникъ - (рус.) Д. Д.;
торица - Н. Г.
Ясми нника (рус.).

Asperula arvensis L. — полска
лазаркиня - (прев.) Ах.
Asperula montana M. В. — потениче - Н. Г., С. В.; пощенче - (Ловечъ) У.; хълмова лазаркиня - Ах.

Asperula odorata L. — благовонен ь брошъ - У.; бодисора - (Врачанско) П. Б.; горска лазаркиня У.; дивъ брочъ-С. I'.; звезденъ

109

дробникъ - С. Д. В.; кръстатъ буренъ- (Тетевенско) С. Г.; лазаркаД. И.; лазаркиня - (Трънъ) Ах,
Коз,, М.Б, М. Г., H. М., Нейч.,
(Трън.ко) У.; миризливъ брошъМ.Б.; миризлива лазаркиня - Ах,
К , Н. М„ Ш.
Lazarkinja (хрв.)
Отварата отъ лазаркинятя
възбужда и омекчава слизестия епителъ на дихателната система, заради
което се употребява противъ кашлица, ангина и хрема; сятата действува възбудително и върху отделителната система и като пикочогонно и потогонно средство се употребява противъ водянката (вода въ
коремните органи); помага противъ
застоя на кръвьта въ коремнитгъ
органи, пгъсъкъ въ бмбрецитгъ; пре-

чиства кръвьта, възбужда дейностьта
на черния дробъ, служи противъ жълтеницата и пгъсъкъ въ черния дробъ:
действува възбудително на нервната
система и се употребява противъ
меланхолия,

припадъци,

истерия,

и др. Познато средство между майските билки за
пречистване кръвьта.
По-рано като дрога Herba А sperulae odoratae.
сърдцебиене, главоболие

Asperula taurina L. — дивъ
брочъ - (Трънъ) Ах., (с. Врабча Трънско и с. БрЪзье - Соф)- С. Г.;
милосърдниче - (Самоковско) У., С.
П.; обичничи - (Самоковско) Б. Д., У.

Asphodeline liburnica Rchb. —
дрислива трева - (с. Ченге - Айтоско)
С. Г.; козя брада - (Жеравна) У.
Asphodeline lutea Rchb. —
енюво агне-Я.; жълтъ бардунъЮ.; зайчо грозде-(е. Текира) С.
Г., Ю.; свинска брада - Я.
Asphodeline taurica Kunth. —
чиришъ - Б. Д.
Отъ корените на това растение
добиватъ лепило и оттамъ названието
му — чиришъ.

110

Б. Ахтаровъ

Asphodelus albus WilJd.— бардунъ - Ах., Н. Г„ С. Г„ С. П„ Я.;
бърдунйка - (Софийско) Ах., У
брадунъ - У.; бърдунъ - (Софийско)
Ах., (Самоковско, с. Искрецъ- Софийско) С.Г.; градунъ - С. Г., Ш.;
крави бозки - Н. Г., Я.; нунавеиъ (с. БрЪзье - Соф.) С. Г.
Отварата отъ к o р е н и г t слупречистване кръвьта и се
употребява въ нар. медицина противъ

жи за

обриви.

циреи,

пмпки,

рани

отъ

Корените, нарязани
на дребно, се даватъ на добитъка,
размесени съ храната, за усилване
млекото му.
отровна

Asplenium L. — изтравниче Ах.; Н. Г.

Asplenium adiantum nigrum L.
— миродийна папрать - (Софийско) Ах.

Asplenium ruta muraria L. —
зиденъ косатникъ - (прев.) С. Д. В.;
ромболистна папрать - Д. Ц.; самодивска китка -Я.; стенно изтравниче - (прев.) Ах.; страшниче- У.

змия.

Aspidium Sw. — наваличе- Н.
Г.; навълъ-fc. Бистрица - Соф.) С.
Г., У.; щитовидна папрать- (прев.)
Ах.

Aspidium aculeatum (L.) Doell.
(— Polystichum aculeatum Roth). —
бодлива папрать - (прев.) Ах.
Aspidium dryopteris |L.) Baumg.
— вж. N e p h r o d i u m dryopter i s Mch.

Aspidium filix tnas (L.) Sw. —
вж. Nephrodium filix mas
Rich.
Aspidium lonchitis (L.) Sw.
( = Polystichum lonchitis Roth.) —
наваличе - H. Г.. Я.; навалниче - H.
Г.; навалче-Н.
навалъ-Ах.; сърповидна папрать - Ах.
Отварата отъ листата на
нявалничето се употребява въ нар.
медицина противъ безсъние и за бани
ва малки деца противъ кояени обриви.
Слоредъ едно народно поверие,
това растение има чародейиата сила
да привлича купувачи. — да предизвиква .навалица
,
*
заради което съ
него по селата кичатъ бакааницитЪ.
кръчмвтЪ и др. п. Това поверие, както и имената наваличе, навълъ
и др. п., вероятно, с а създадени въ
връзка съ наведената форма на листата на том растение.

Asplenium septentrionale Hoffm.
— влакнеста папрать - Ш., Я.; изтравниче - (Бургазъ) Б. Д.; клинаво
билье - Н. Г., Я.; косатникъ - Н. Г.;
рядъкъ косатникъ - С. Д. В., Я.; червенъ вТтъръ-Ах.; самодивска черна папрать - Н. Г., Я.; замодивска
черна трева - Н. Г., Я.; нърнъ вТтъръ-Н. Г.; Я.
Отварата отъ тази билка се
употребява противъ настинка, отъ
което произлиза името й червенъ
ветъръ; сжшата служи противъ
болки и

подуване въ

коремната об-

отъ което произлиза името клинаво биле.

ласть

—

клини,

Asplenium trichomanes L. —
дива папрать - В. K., Н. Г., Я.; изтравниче - Ах., Д. Ц., Н. Г., Нейч.,
H. С., (Ловечъ, Търново) У., Я., Ю.;
косатникъ - Н. Г., Я.; малка папрать
-У., Я.; обикновено изтравниче Ах.; самодивска черна трева - Я.;
синджиръ
папрать - (Шуменско,
Омортагъ) Д. И. ; страшникь H. M., Н. Г., Я.; страшниче - (с. Бистрица - Соф., Тетевенско) С. Г., С.
С.; черна папрать - И. M., Н. Г.,
М.Б., У., Я.; чернокос и - (с. Кюлевча - Новопазарско) С.Г.
Въ нар. медицина отвя рата отъ
тази билка се лава противъ уплаха.
отъ което е получила името страшни че; сжшата се употребява отъ
бездетни жени като ср+.дство за засилване ма1ката и за зачеване.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Aster L. — богородични - (Софийско) Ах., X. Г.; димитровска
ружа - М. Б.; димитровче - (Трънъ)
Ах., Н. Г.; звезделъ - H. С., 3. Б.;
звезда - (прев. отъ лат. име) Ах., Д.
Ц., У.; зимско цвЪте-Д. U.., У.
Aster alpinus L. — планинска
ружа - А. Д., М. Б.
Aster amellus L. — биволско
око - Б. С.; димитровче - Ах., Б. Д.;
планинско димитровче - Ах.; свободна вдовица - С. Д. В. ; турска
булз-Б. С.; меше-чиче - (тур.) Б. Д.

Aster chinensis L. ( = Callistephus chinensis (L.) Nees.). — богородични ■
Ах., Б. Д.; димитровче -Я.; димитровска ружа-М.
Б.; зимно цвЪте - К.; зимско цвЪтеМ. Г.; котуръ - Д. Ц.; меше - М. Б.,
М. Г., Я.; пате - М. Б., С. Г.; патета X. Г.; рубиче-Х. Г.; ружа - М. Б.,
H. М. ; слободна вдовица - Б. Д. ;
с1рско нв1кье - (Велесъ) А. Т.; пизевенкъ-чиче - (тур.) Б. Д.; ялдъзъчиче - (тур.) Б. Д.

Aster linosyris Bernh. — ленолистно димитровче - (прев.) Ах.

Aster villosus — DC. вж. L inosyris villosa DC.

Astragalus L. — клейникъ - C.
Д. В., Я.; клинавиче - A. T., Ах., M.
Б., H. C., C. Г1.; клинъ-С. C.; козинецъ - M. Б.; петлюви гащи - Ю.;
ребрика - Ах.; сграбиче - C. С.; сини
пърти - Ю.; чувенъ - Ах.
Kozinek (чех.); kozIinaC
(хрв.).
Astragalus chlorocarpus Grsb.
— клинавиче - Н.Г.; клинавъ бурени - Н. Г.

Astragalus glycyphyllos L. —
бабини зжби -11.1'., (Копривщица)
А. Т. ; бабини пръсти - I I. Г., Я.;

111

ярани нокте - Н. Г., Я.; востегъ (с. Широка-лжка - Смолянско) С.
Г.; женско клинавче - С. В.; клейникъ -Н. Г., Я.; клинавиче- М. Б.,
М.Г., Н.Г., С.Г., (Ловечъ) У., Ю„
Я.; клииаво - H. 1., Я.; клинаво биле - Н. ['., (с. Каменица - Пещерско)
С. Г„ Я.; клинавъ б\ренъ-М. Б.,
Н. Г., (с. Костенецъ - Ихтиманско)
C. I'., У., Я.; клинавче - (Трънско)
Ах., (с. Костенецъ) С. Г., (Ловечъ,
Търново) У.; клиниче - Н. Г., Я.;
клинско биле С. В.; мжжко клинавиче-С.Г.; мжжко клинче - Н. Г.,
Я.; орлови ногте - Н. Г., (Търново)
У., IO., Я.; огклишниче - У.; ребрика- (Тетевенско) С. Г.; ребра
конски - (с. Романъ - Врачанско) С.
Г.; сграбиче - М. Б., Н. Г., (с. Габровецъ - Ихтиманско) С.Г., Ю., Я.;
джадъ-тарна- (тур.) Я.
Отварата отъ клинавичет о се употребява въ нар. медицина
противъ възпаление, болки и подуване на храносмилателния каналъ (ко-

елшата действува като
успокоително срЪдство при възпаление
на
пикочния
каналъ и пикочния
мгьхуръ ; за урегулиране менструацията и противъ болки при последната ; противъ ишияеь.
По-рано клинавичето се е
употребявало и въ официалната медицина като дрога Herba et Semen
Glycirrhizae Silvestris.

лики, клини);

Astragalus thracicus Grsb. —
чевенъ-(Айтосъ) Я.; чивенъ-(Мтосъ) С. Г.

Astragalus wulfenii Koch. —
орлови ногти - (Трънъ) Ах., (с. Врабча - Трънско) С. Г.; уровникъ - (Велесъ) А. Т„ Н. Г„ Ю.
Astrantia major L. — зарнич-еН. Г„ С.Д. В., я.
Отварата отъ всичкит! части,
особено отъ корена на зарничето, се употребява въ нар. медицина противъ маясълъ и като слабително ср-Ьдство.

112

Б- Ахтаровъ.

По-рано коренътъ се е употребяшъ в въ официалната медицина като
ipnra Radix Astrantiae за слабително средство.
Athyrium filix femina Roth. —
женска папрать - (прев.) X. Г., H. C.

Atragene alpina L. — вж. Clematis a 1 p i n a Mill.
Atriplex L. — лобода - Ах., M.
Б., H. C.; лобуда - Ш.; овчарско
огнище - H. Г., Я.
Лебеда, лобода (рус.); 1еbeda (чех.); lobo da (хрв.).

А. Г1„ Ах.,
А. Т., Б., Д. В., 3. Б.,
К., Коз., М. Б„ Н. Г., Нейч., С. Г.
*
(Ловечъ, Търново) У. Ю.; разваленка - Н. Г.; развалниче ■ А. Т., Ах
А.П., В.Д., Д. В., J., М.Б., М.Н’
Н. Г., X. Г., Я., Я. Т.; разгонка - Н. Г.;
старо биле - А. М., А. II., Ах., В. Н.,
Н. Г., Коз., Нейч., С. Г., X. Г., У.;
стару бйли - (Ловечъ, Търново) У.;
черна утрова - (Троянъ) С. Г.; гюзелъ-авратъ - (тур.) Гр., Я.
Велико белье (срб.); veleb i 1 je (хрв.).

Ах.

Всичките части на това растение
сж силно отровни и, особено вжтрешно, може да се употребява само
по предписание на лекаря. Въ медицината се
употребяватъ
коренътъ — Radix Belladonnae и
листата — Folia Belladonnae. Въ
малко количество действува успокоително при невралгия, епилепсия, истерия. астма, парализия, конвулсии,
коклюисъ, ревматизъмъ; употребява
се за свиване на ленива матка въ
родилките и на правото черво. Коренътъ, стритъ и пресетъ като брашно, се употребява противъ гнойни
рани, рани отъ изгаряне и посичане. Външно листата се употребяватъ
въ видъ на лапи за успокояване
болки при отоци, подувания и пр.
Корените на българското развалниче (старо биле) напоследъкъ
се употребяватъ съ известенъ успехъ
противъ сънната болесть.

Atriplex roseum L. — дйвж
лббуда - (Ловечъ) У., Ю.; лббудж (Ловечъ) У., LL Г.

Atropa mandragora L. — мандрагора- Гр., Я. К.; старо биле - Я.
инсанъ-кьокю-(тур.) Dor.

Отварата отъ това растение
служи за б а я и на малките деца противъ мдлокръвие.

Отровно растение, което действува почти както развалничето.
Употребяватъ се корените и листата
въ видъ на лапи противъ скрофулозни рани и корави тумори. Въ
нар. медицина е позната и отварата
като афродитично (полововъзбудително) средство.

Atriplex hastatum L. — копиевидна лобода - (прев.) Ах.

Atriplex hortense L. — граданска лобода - Ах., А. Т., У., X. Г.;
лобода - 3. Б„ М. Г.. Н. Г„ У., Ю„ Я.;
обикновена лобода-С. П.; питомна
лобода - У^ Ю.; сладка трева - Н.
Г., Я.; щиръ - (Омортагъ) Д. Й.

«веда (слав.); loboda (хрв.);
лобода (срб.); lebeda (чех.);
лебеда, лобода (рус.).
Atriplex ladniatum L. — мъгарешка лббуда - (Търновско) У., Ю.
Atriplex patulam L. — лобода-

Atropa belladonna L. — беладона - А. Н.Д.; биле - (Омортагъ)
Д. Й.; бимбиликъ - Н. Г., У.; брей С. Л В.; велебилье - А. П., М. Г., Н.
Г., X. Г., Я.; голямото биле-(Бургаиско) Б.Д; лудничаво биле-Х.
Г-, лухо биле - Vel., Кал., В. Н., (Бо-

H. С.; люто биле - Д Д;

Auricularia auricula judae. —
юдино ухо - (прев.) C. II.
Па стойка въ вино отъ тази

Материали за български ботаниченъ речникъ

Avena L. — овесъ- H. C., 1Ц,
Я.; овсига-Ах.; овъсъ - Ах.
Овесъ (рус.); owes (чех.);
ovas, zob(xpa.); owies(noa.);
окксъ (слав.).

113

Avena sativa L. — бвесъ - (Битоля, Леринъ, Ресенъ, Прилепъ)
Д. А.; овдсъ - А. M., А. Т., Ах., Б.,
В.Д., Г. Б., Д.Д., Д. Ц.,1, |<„ Н.М.,
Н. Г., Нейч., Н. П., Г1„ С. Д. В., У.,
X. Г., Ц. Г., Ю.; обикновенъ овесъ
- М.Б., МГ., Ф. X.; овъсъ - (Трънъ,
БрЪзникъ, Царибродъ) Ах., (Паланка - Мак.) Д. А., (с. Витани Годечко) С. Г.; юлафъ - (тур.) Б. Д

Avena elatior L. — вж. Arrhenantherum avenaceum P. B.
Avena fatua L. — диво овесъ ■
(Омортагъ) Д. Й„ Ф. X.

Отварата отъ семената се
ynoTpt6HBa въ нар. медицина като
диетично ср-Ьдство, богато
на соли, което се препоръчва особено за малки деца. Овесното
брашно действува и като леко слабително ср1дство.

Avena flavescens L. — вж.
Trisetum flavescens P. B.

Avena pubescens L.— космати
овесъ - (прев.) Ах.; мека овсигаФ. X.

В
Ballota nigra L. — кандилниче - Я.; капела - (с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.; копривка(Чирпанъ) Ф. Б.; мрътва коприва У., Я.; шандра - Ах.; черна шан дра - С. Д. В.
Шандра (рус.).
Отварата отъ ц1лото растение
се употребява въ нар. медицина противъ стомашни болести.

Balsamina hortensis D C. —
вж. Impatiens balsamina L.

Balsamita suaveolens Pers. —
вж. Tanacetum suaveolens
Hoocker.

Balsanita vulgaris Willd. — вж.
Tanacetum vulgare L.
Balsamodendron myrrha Ehrenb. — балзамно дърво - X. Г.; миро - Б.Д.; смирна - Б.Д.; мури-сафи(тур.) Dor.

Bambusa sp. div. — бамбукъ C. Д. В.; бамбукова тръстика - Д. В.;

бамбукова тръсть- У.; бамбусъ - Г.
Б., Д. В., М. Г.; камъшъ - (тур.)
Б. Д.
Barbarea vulgaris R. Br. —
злина - Ах., С. Д. В., Я.; обикновена злина-Ах.; сурЪпица - Д. Д.
СурЪпица (рус.).
Batrachium aquatile Wimm. —
воденъ лютивецъ; водно лютиче Ах., А. М., В. Д., Коз., Нейч., X. Г.

Batrachium trichophylium F.
Sz. — водно лютиче - LU.; нишколистно водно лютиче - (прев.) Ах.
Beckmannia eruciformis Host.
— биволско просо - А. Т„ Н. Г.

Begonia sp. diversa — бегония
- Ах., X. Г.; бФла бона - (Разгради)
П. Б.; червена бона - (Разгради)
П. Б.
Bellis perennis L. — арнаутъ(Банско) А. T., Н. Г.; б!ла марта(с. Желюша - Царибродско) С. Г.,

114

Б. Ахтаровъ

Ю.; дребна лай-кучка - Я.; дребно
кокиче - С. Д. В.; енево цвФте-У.;
ергенска сълза-Н. Г.; маргаритар ьН. Г.; момина сълза - Н. Г.; очетаБ. С.; очици - А. Т., Б., Vel., Д. Д.,
З.Б., М.Б., Н.Г.. С.Г., Х.Г.; лори4U-A.M., А. Т., Б„ Д. Ц„ К„ М.Г.,
Н. .4, Н. Г., Нейч., (Дупница) С. Г.,
X. Г„ Ю., Я.; парички - (Трънъ) Ах.,
А. M., Vel.. М. Б., (Ловечъ) У., Я.;
пискюлчи - (Слнвенъ) Коз.; парички-(Търново) У.; попадийка - X.Г.;
рубле - (тур.) Vel., Н. Г., (Ловечъ)
рубийки - (тур.) Н. Г.; рубийци(тур., Прилепъ) А. T., Н. Г.; ситни
мешета - (Босилеградъ) П. Б., С. Г.,
Ю.; рубета - (тур.) Н. Г.; турти (Пирдопъ) П.Б.; търтички-(Враиа)
П. Б.: пара-чиче - (тур., Казанлъкъ,
Хасково) П. Б.; рубе-чиче - (тур.)
Б. Д.
Отварата отъ цв!товетЪ
напаричкит! се употр±бява въ
нар. медицина противъ маясълъ

Berberis vulgaris L. — амберъ
барисъ-(тур.) Ах; дивъ киселеиъ VeL, Н.Г., (Ловечъ) У.; дивъ чемширъ - .М. Г.; желтеника - Д Ц.;
жеттика - В. К., Ю.; киселецъ - В. К.,
Юд киселокъ - K., H. М., (Болградъ Бесарабия) С. Г.. Я.; киселъ трънъА. Т„ Ах, В. Д, В. К., Д LL, К„ Коз.,
М.Б., Н.М., Н.Г., Нейч., У.,Ф.Х.,
X. Г., 111.; царево грозде - (с. с. Гевреклари и I юнъ Аласж - Варненско) Д. Й.; царско дърво - Vel.;
шербетъ - (тур.) В. К., Коз., М. Б., Ю.
2 и ti ka - (хрв.).

болести, болки на стомаха и спазми.
Отварата отъ плодопетЪ и
листата — противъ скорбутъ, а
само отъ листата — противъ диария и дизентерия. Инфузия (запарка) па листата съ вино —
като слабително средство.

Berteroa incana DC. — бЪло
цвЪче - (Пазарджикъ) Б. Д.; поималка-М. Б.; сивка-Ах.; сравниче
деветь лжти-Я.; турия - (Казанлъкъ) П.Б.; кжркъ-я - не - кжркъ(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.

Berula angustifolia Koch. — вж.
Sium а n g u s t i f о 1 i u m L.
Beta L. — цвекло- M. Б., H. C.;
чукундуръ - (тур.) Н.Г.
C в е к л а (рус.); c v е k 1 а, b 1 i tva (хрв.).
.Зачервилъ ся като чукундуръ".
Н. Г.

Beta vulgaris L. — каширъ (тур.) Н, Г.; панджаръ - (тур.) Н. Г.;
свекла-Н. Г.; свекло-3. Б., Н. Г.;
цвекло - Ах., Б., В. К., Д. Д., Д. Ц.,
J., К., Коз., М.Г., Н.М., Н.Г., Нейч.,
Н.П., У., Ф. X., X. Г., Ю., Я.; чукундуръ - (тур.) А. Т., Б. С., 3. Б.,
Коз., М. Б., Н. Г., X. Г., (Омортагъ)
Д. Й, Ш. Я.; шелданъ - Б. Д.
Beta vulgaris L. var. cicla L.
(=B. hortensis Mill.) — буракъ - A.
T.; пазия - (София) Ах., (Самоковъ)
Б. Д.; салатно цвекло - Х.Г.; спанаково цвекло - В. Д.
Beta vulgaris L. var altissima

( = var. saccharifera Lange) — заВъ нар. медицина се употрТ.бяватъ листата, корените и плодовет!.
харно цвекло - Ах.
Отварата отъ к о р е н и т t, се
Beta vulgaris L. var rapa Dum.
смУта като едно добро пикочогонно
средство и се употребява противъ
(=var rapacea Haget; var. escuболеститъ на черния дробъ, особено
lenta Salisb.) — обикн. цвекло - Ах.
жълтеницата и болестите, на бъбреците,; схщата служи като слабиBeta vulgaris L. var. rapa Dum.
телно средство противъ запекъ. О т,
forma
alba DC. — бЬло кръмно
варата отъ плодокетъ — противъ иалачнитп, и чернодробните», I цвекло-Ах.

115

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Beta vulgaris L. var. rapa Dum.
f. lutea DC. — жълто кръмно
цвекло - Ах.

Beta vulgaris L. var. rapa Dum.
f. incarnata Meissen — червено
кръмно цвекло-Ах.
Beta vulgaris L. var. rapa Dum.
f. rubra DC. — червено салатно
цвекло - (София) Ах.

Betonica officinalis L. — ранилистъ - У.; рошовина - Н. Г., С. Д. В.,
Я.; рошовела - С. Д. В.; хайдушка
билка - Я.; червенъ вЪтъръ - Н.Г.,
Я.; али-бей-оту - (тур.) Я.; кестере - (тур.) Dor.
Това растение има голема употреба въ нар, медицина, отъ което сж
произлезли и имената му ранил истъ,
хайдушка билка и червенъ
ветъръ. Отварата му действува
възбудително върху слизестия епителъ на дихателните органи, улеснява отделяне на храчките и се употребява противъ бронхитъ, астма,
магарешката кашлица; сжщата засилва дейностьта на храносмилателната система, увеличава апетита и
служи като укрепително средство,
а освенъ това намалява болкитгъ
въ червата (противъ колики); действува стегателно и се употребява
противъ диария ; противъ възпаление
на бмбрецит/ъ, пикочния мтхуръ и
матката. Действува укрепително върху нервната система и се употребява
при нервно изтощение, отпадналость,
виене свгьтъ,
главоболие и
епилепсия;
служи за пречистване
кръвьта и помага противъ ревматизъмъ, подагра, жълтеница и малария. Счукани въ видъ на к а ша, пресните и зелени листа служатъ за налагане гнойни рани, рани отъ отровна змия и рев матизмени поду-

Д.В., У., Х.Г., Ш„ Ю.; б+ла бреза • Ах., А. Т„ Б., В. Д., Г. Б., Д. Д.,
3. Б., М. Б., Н. Г., Нейч., Я.; ивачка Я.; калинка - Б. Д.; метла - С. Г.;
метлнка - Н. Г., (с. Бояна - Соф.) С.
Г., У., X. Г., Ю.; митлика - (с. Буйновци - Еленско) У.; чупла - (рус.)
Б. С.; ясика-(Дупнишко) С. Г.

Береза (рус); breza (хрв.);
bti za, bteza (чех.); brzoza
(пол.); креза (слав.).
„И па изнесете две метлъ! бре зо въе
Да измете 1Анга два двора големъ!.
Лице да запраши, ега огрознонее,
Лице запрашила, мало огрознела".
Н. Г.

Отварата отъ листата на
брезата действува възбудително на
отделителната система и се употребява въ нар. медицина противъ водянка (вода въ коремната празнина),
подагра, възпаление на пикочния мгъ-

служи за пречистване кръвьта : противъ обриви по кожата, лишаи, скрофули, рани, краста; от в ар а т а отъ кората на младите клони
се смета като едно добро средство противъ малария, малокръвие.
кашлица, подагра; отварата отъ
листата и кората служи за компреси и за премиване рани,
пришки, обриви, лишеи.
Настойката на шишарките въ червено вино се употребява противъ въз-

хуръ ;

паление и болки въ

стомаха и чер-

вата.

Betula pendula Roth.
В. alba L.

—

вж.

Betula verrucosa Ehrh. — вж.
B. alba L.

тости.

Bidens L. — бутракъ - Ах.; H.
C. , C. П.; двузжбка - (прев. отъ лат.
име) А, Т., Ах.; конбплянка - Н. Г.

Betula alba L. — брезица - H.
Г., С. Г., IO.; бернза-Н. Г.; бр|жзж
- (с. Буйновии- Еленско) У.; бр/ь*.,
за-Ь
Б.Д., В. H., Vel., Д. Д„ J.,
lir, Л„ М. Б., H. M., Н. Г„ С. Г., С.

Bidens cernuus L. — бутракъ (с. Костенецъ - Ихтиманско) С.
Ю.; двузжбникъ - (прев. отъ Bidens)
С. Д. В.; момиче - (Тетевенско) С.
наведенъ бутракъ - (прев.) Ах.

116

Б. Ахтаровъ

Bidens tripartitus L. — бутракъ
• H. Г.; кози porua - M.; коноплянка ■ Н. Г.; череда - Н. Г.
Bifora radians M. В. — колендра - (Омортагъ) Д. Й., Н. Г.,
(Софийско. Кюстендилско) С. Г.,
У„ Ю., Я.; колендрд - (Трънско)
Ах., (Софийско) С. Г.; холендра(Лоаечъ) У.; кблендро - (Омортагъ) Д. Й., Я.

Blitum virgatum L. — вж. Chenopodium foliosum Asch.
Boletus Dill. — манитарка - Сп.
Bau.: манатарка - C. П.; смърдечка - Я.; смърдечкова гжба - М. Б.;
червенка - В. В.

..М анитаркитЪ гжби. кога се
много родягь, е ва плодородие". —
Търновско.
Народ, мет., Сл. Вай.
Boletus edulis Fr. — баджуръ (Банско) А. Т.; бЪла гжба-Д. В., 3.
Б.,У^ говедарка-А. Т.; дръвеснииаУ.; кучешка гжба-Б. Д; маматарка-Я.; манатарка - (Тетевенско,
Габрово) С. Г., С. П., В. В.; мантарка-(Драма) А.Т., Д.В., (Тетевенско) С. Г.; овча печурка - (Крушево- ,>Аак.) А. Т.; печурка - (Прилепъ, Струга, Велесъ, Призренъ) А.
Т.; сум^нка - (Омортагъ) Д. Й.;
сърндакъ - В. Д.; червенка - В. В.;
червенушка - А. Т., Б„ Г. В., Д, В.,
K. В., X. Г.; ядливъ въргаиъ - Д. Ц.;
яхтива смърдечка - А. .4., Д. LL, К.,
M. В., Н. №., Нейч., Я.; сомунка В. В.
Boletus granulatus L. — зърнеста червенка - (прев.) Б.Б., С.Г1.
Boletus luteus L. — жълта
смърдечка - (прев.) Я. ; масленка-

Boletus satanas Lenz. - дяволска гкба - В. В., Д. Ц., K., К. В.,
Нейч., С. П.; дяволска смърдечкаA. M, К„ М.Б., Н.М., Я.; сатанинска гжба - Нейч.
Boletus scaber Bull. — черна
гжба - Г. В.; чернушка - Г. В.

Borrago officinalis L. — л Ькарски поречъ-М.Б.; обикновенъ поречъ - K., H. М., Я.; огуренъ - С.Д.В.,
поречъ - Ах., J., М. Г., Нейч., Г1ач.,
X. Г., С. П.; лисанъ селви - (тур.)
Dor.
Рогеб (хрв.); Borretsch
(н1м.).
Отварата отъ листата и
цвЪтоветЪ действува възбудително на отделителните органи и се
употребява въ нар. медицина като пикочогонно и потогонно средство; служи за пречистване кръвьта ; противъ ипохондрия, треска и болки въ

стомаха.

Botrychium lunaria Sw.— гърличе -(Пирдопъ) П. В.; лунна папрать -(прев.) Ах., Нейч.

Botrytis bassiana Bals. — бубена плесень - А. Т., Д. В., М. Г.; бубичена плесень - Г. В.; гжеенична
плесень - У.
Botrytis cinerea Pers. — гроздова плесень - В. И.
Bovista gigantea Batsch. — планинска пърхутка - В. В.

Brassica L. — дивъ синанъ H. C., C. С.; зеле-У., H. С.; зелка B. С., капуста-(рус.) 111.; рЬпичкиД.В.
Brassica elongata Ehrh. — дива
рапица - Ах.
Brassica napobrassica Mill.—
алабашъ - 11. f.; бп>лъ алабашъ ■ Ах.;

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Brassica napus L. — бреква Б. Д.; рапица - X. М., Ах., Б., К„
H. M., Н. П.; рапица - Д. Ц., М. Б.,
М. Г., Я„ Я. К.; ряпа - У.

Brassica napus L. var. oleifera
Koch. — рапица - Ах., A. T., В. Д.,
Д. Д, К„ С. С„ Ф. X., X. Г.
Brassica napus L. var. oleifera
Koch. f. annua Koch. — пролгътна
рапица - C. Г.
Brassica napus L. var. oleifera
Koch. f. biennis Koch. — есенна
рапица - C. Г.
R e p i c а (хрв.).

Brassica nigra Koch. — ардалъ(тур.) C. Г.; горчица - Ах., Я.; синапъ-J., Н. Г., С. Г., У.; хардалъ (тур.) Dor., В. H., С. Д. В., Ц. Г.; черенъ синапъ-В. H., К.; черна горчица-Ф.Х.; черъ синапъ - Б., В. Д„
К., Коз., H. М., У.; черенъ хардалъ - Я.
Семената на черния синапъ, стрити надребно и смесени
съ обикикновено брашно, се употрЪбяватъ въ нар. медицина за лапи противъ настинка, ревматизъмъ, плевритъ ; за подправка — горчица; за
запазване трушията.

Brassica oleracea L. — градинско зеле - Д. В., Д. Ц.; зеле - А. Т.,
Ах., Г. Б., Д. А , Д. Д.. К., Нейч,, X.
Г., Ю.; зелие-Б.; капуста - (рус.)
Б.; конопиди - (гръц.) К.; коченно
зеле - H. С.; кждраво зеле - К. ;
обикновено зеле - Б., K., М. Б., М. Г.;
обикновена зелка - У.

Brassica oleracea L. var. acephala DC. — зимно зеле - Ах.;
кравешко зеле-Ф.Х.; померанско
зеле - Б. Д.
Brassica oleracea L. var. botrytis L. — карнабитъ-A. T., (Софийско) Ах., X. I'., Я.; карфиол ь - А. М.,
АТ Я.: конопида - (гръц.) Б. Д.;

117

цвгътно зеле - Ах., А. M., А.Т., J.,
X. Г.
Brassica oleracea L. var. capitata L. —главесто зеле - A. M., Ах.;
зеле - A. M., Я.; кълбесто зеле Ах.
Brassica oleracea L. var. capitata L. f. alba Lam. — бгъло
главесто зеле - Ах.

Brassica oleracea L. var. capitata L. f. rubra Lam. — червено
главесто зеле - Ах.
Zelje (хрв.); капуста, зелье(рус.); zeli, kapusta, hlawata (чех.); ziele, kapusta
glowiasta (пол.); зглин (слав.).
Главестото зеле се употребява често въ нар. медицина, особено
външно въ видъ на лапи, противъ
подагра и ревматизъмъ. Листата
на киселото зеле служатъ за
налагане рани отъ изгаряне, а сокътъ му, взетъ сутринь при празенъ
стомахъ съ солена риба и тиквено
семе — противъ тении.

Brassica oleracea L. var. gemmifera DC. — брюкселско зеле A. M., C. П.; пъпчиво зеле - Ах., Я.

Brassica oleracea L. var. gongylodes L. (= var. caulorapa DC.)
— алабашъ - (тур.) Ах., A.M., Дац.,
Я.; гулия - Дац.; зелева гулия Б. Д.; колбари - Дай.; салабашъ Б. Д.; червенъ алабашъ - Ах.
Brasica oleracea L. var. sabauda L. — кмдраво зеле - A. M.,
Ах.

Brassica oleracea L. var. esculenta (DC.) Cass. et Germ.
(= var. rapa L.) — ардъква (Видинско, Врачанско) П. Б., М. Г.;
бгьла ргьпа- Ах., K., H. С.; радбква
-(Щипъ) ДА.; радъква - (Трънъ)
Ах., (Паланка) Д. А.; рапица - В. К.,

118

Б. Ахтяровъ

Н. Г., Ю.; рапонъ - Б. Д; рупонъ У.; ръдбква - (Самоковско) Б. Д.,
(Радовишъ) Д. А.; ръдъква - Б. Д.;
ргъпа - А. Т., Б , В. Д, Д. В., (Костурско) Д А., Д. Ц., К, М. Б., Н.
М.. Н.Г., Нейч., С.Г., X. Г„ Я.; рапица - J., Н. Г., С. Д. В.; сурЪпииа Н. Г.; трупка - (Прилепъ) Д. А.;
жрдоква-(Велесъ) Д. А.
ptna (слав.); гера (хрв. и
всички слав, езици).

Briza media L. — Арабско просо - (Велесъ) А. T., Н. Г.; бабини
сътзи - (Босилеградъ) П. Б.; клъсинка - (с. Чикуркьой) С. Г.; любовнице - С. Д В.; момини сълзи - (Банско) А. T., Н. Г.; моминска сълза А. Т.. Ф. X.; седефена трева - Я.;
сълзица - Ах., В. K., H. C., С. П., Ю.;
треперуша - X.; треперушка - Ах.,
ДВ., К., М.Б., Н.Г., Н.С.,С. П, У.,
Я.: триперушка - А. Т.
Bromelia ananas L. — вж. А n апаs sativus Lindi.

Bromus L. — власовина - H. C.’
C. П., C. C. ; класииа - Ш.; кошрава-Ш.; овсига ■ Ах., Iir., K., H. M.,
H. C., C. П., Я.; плЪвелъ - Д. Д.;
усига - C. Г.; циганско жито - H. C.,
C. C.

Bromus arvensis L. — кущрява - M. Б.; овсига - (Трънско) Ах.,
М.Б., М.Г.
Bromus commutatus Schrad. —
овсига - (c. Мисловщица - Трънско)
Ах.
Bromus erectus Huds. — корава
овсига - Ф. X.; овсига - X.
Bromus elatior L. — ocrira - (Тетевенско) С.Г.

Bromus inermis Leyss.— висо-

Bromus mollis L. — класаткаM. Б.; класачка - M. Г.; мека овсига - (прев.) Ах., Ф. X.; овсига - Ф. X.
Bromus secalinus L. — дивъ
овесъ - Н. Г.; овесица - А.Д., С. Д.
В.; овсига - Н. Г., Ф. X.; ръжевидна
овсига - (прев.) Ах.
Bromus sterilis L. — дългоосилнз овсига - Ах.; класатица - (Сливенско, с. Брестовица - Пловдивско)
Коз.; сърника - (с. Чепеларе) С. Г.;
усига - Коз.; циганско жито- В. К., Ю.
Bromus tectorum L. — наведена овсига - Ах.; овсига - (Трънъ) Ах.
Bruckenthalia spiculifolia Rchb.
— връшкякъ - H. C.; иглолистна (прев.) Ах.; мурика - (Карловски
балканъ) Д. И.; червенушка - Ах.

Brunella L. — вж. Prunella L-

Brunella alba Pali. — вж. Prunella alba Pali.

Bryonia L. — дива тиква - M. Б.,
Нейч., У.
Bryonia alba L. — брей-Н.Г., Я.;
брешнелъ-С.Г.; еднодомна дива тиква - Ах., Д. Ц.; дива лоза - Н. Г. ;
дива тиква - А. П., (Трънъ) Ах.,
(Омортагъ) Д. Й„ М. Б., М. Г.,
Н. Г., С.В., (Софийско, Самоковско,
Ихтимантко, Искрецко) С. Г., (Ловечъ) У., X. Г., Я.; луда тиква - Б.,
М. Б., М. Г„ Н.Г., С. В., С. Г.; тлъста тиква - Н. Г., (с. Текира - Пазарджишко) C. I'., Ю.; черна дива
тиква - Н. Г., У., Я.; черенъ скребъръ - (Сливенско) Коз.; ябанъ-кабакъ- (тур.) Б. Д.
На гергьовдень даватъ на добитъка тлъста тиква, за да 6
* де
млекото му „тлъсто“.
Дивата тиква е силно отронно растение, но нъ терапевтични лози
отварата отъ корен ит
Ь
*
се лава

Материали за български ботаниченъ речникь
тел но и диуретично средство; служи противъ водянка,кашлица, глисти,
епилепсия, малария и особено противъ хроничен
*
,
*
ревматизъм
мокра
астма и коклюшъ. Счуканите корени
въ видъ на к а ш а, смЯсена съ малко
дървено масло или тЯсто, се употрЯбяватъ противъ ставенъревматизъм
,
*
подути жлези, плеврит
*
и невралгия. ПрЯснитЯ, настъргани и изпражени въ свинска мазь, корени даватъ
една помада, която се счита като
добро средство противъ крастата. Коренит!, предварително нарязани надребно, въ видъ на лапи
се употрЯбяватъ противь рани отъ
изгаряне.
Отварата отъ последнитЯ се пие въ малко количество противъ главоболие, а съ остатъка се
правятъ компреси върху челото.
Настойката въ спиртъ или ракия на счукания суровъ коренъ се
дава въ малко количество противъ
уплаха. Настойката на счуканитЯ
сурови корени въ дьрвено масло служи за разтриване противъ ревмати*
зъм
и невралгия. УпотрЯбява се и
противъ болестьта гърлица вь свинетЯ — счуканитЯ корени се смЯсватъ
въ храната имъ.
По-рано коренитЯ на дивата тиква
сж се употрЯбявали въ официалната
медицина като дрога Radix Bridп i а е противъ епилепсия, парализия
и други нервни болести.

Bunias erucago L. — свърбига-(рус.) Д.Д.
Свербига (рус.).
Buphthalmum speciosum Schreb.
— вж. Telekia speciosa
(Schreb.) Baumg.
Bupleurum Tourn. —
Б.Д., Я.

урока -

Bupleurum rotundifollum L.—
колелолистъ - С.Д.В., Я.; урока - Я.

119

Отварата на тази билка се пие
отъ кърмачкитЯ за увеличаване
млЯко го имъ; сжшата се пие
противъ урочасване, отъ което
произлиза названието н — урока.

Butomus umbellatum L.— балдаранъ - (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.;
водна любица - Д. Ц.; водолюба Ах.; обикновена волна теменуга К.; папуръ - Д. Д.; сас ь - А. Т., Д
Д.; сазъ - (Чирпанъ) С. Г.; сусазъ Ю.; тръстелига - С. Д. В.; червеноцвЯтна тръстелига - С. Д. В., Я.
Сусакъ (рус.); susak s£it а s t i (хрв.).

Buxus sempervirens L. — зеленика- (Гевгели, Сруга, Тиквешъ,
Скопие, Велесъ) А. T., Н. Г., X. Г.,
Я.; зеленйка-(Воденъ) А. Т.; зеленикъ-Г.Б., Н.Г.; зимзеленъ - Н. Г.;
чамширъ - (тур.) Коз.; чемшир
*
(тур.) А. С., Ах., Б. С., Б., Гр., Коз.,
М. Б„ М.Г., Н.Г., С.Д.В., У., Х.Г.,
Я., Я. К.; чимширъ - Б., Коз., Н. Г.,
Ш.; шймширъ - (Битоля, Перникъ,
Драма, Гумендже - Мак.) А. Т., Д.
Ц.; Н. Г.

Ze 1 enica, zelenika (хрв.);
ш а м ш и р (срб.).
„Брала мома зеленика,
Ми увила зелень вЯнецъ'.
Бр. Миладинови,
II. изд., 377. стр.

Отварата отъ листата и
коренитЯ на чемшира служи
вь нар. медицина като пикочогонно
срЯдствз противъ настинка (инфлуенца), за пречистване
кръвьта, противъ подагра, ревматизъм
.
*
сифилисъ.

120

Б. Ахтаровъ

с
Caesalpinia brasiliens L. — баканъ - (тур.) З.Б., Я.; бакамъ-(тур.)
Б.; варзя - (Софийско) М. Ш.; вързия- (Софийско) Ах.. М. Ш., Я.
Calamagrostis epigeios(L.)Roth.
— вФйникъ - Ах.; вФейникъ - Д. Д. ;
къндра - Я.
В t й н и къ (pyc.j.
Calamintha Mill. — богородиче - Ах.; божигробче - Я.; дивъ босилекъ - (БрФзнишко) П. Б.; миризливче- Ах.
Calamintha acinos L. — богородиче-Н. Г., У.; богородиченъ буренъ- Н. Г., У.; богородична трева Н. Г., У.; скално миризливче - Ах.;
стрестниче - Я.
Душевикъ (рус.); dou5nik
(чех.).
Въ видъ на чай (инфузия —
запарка) се употребява противъ
болки и подуване на червата въ децата (клани)
Черния дробъ;
змбоболъ.

и противъ пгъсъкъ въ
за гаргара противъ

Calamintha alpina Lam. — великденче - Н. Г.. У.; планинско миризливче - Ах.
Calamintha dinopodium L. —
вж. Clinopodium vulgare Benth.

Calamintha nepeta Sav. — богородичи - (Търново, Гор.-Ор+.ховина)
У.; бугурбдичънъ бур1жнъ - (Търново, Гор.-ОрФховица) У.; пъстро
миризливче - Ах.
Въ видь на ч а й (и и ф у з и я) се
употребява прогивъ остри възпаления и болки въ стомаха и червата,
като същевременно съ остатъка се
прявятъ топли лапи, същиятъ чай
се употребява и противъ пгъсъкъ въ
черния дробъ

Calamintha officinalis Mch. —
богородице - Н. Г., У., (Жеравна) Я.;
богородична трева-У.; божигробче - Я.; божогробче - Н. Г., (Разградско) II. Б.; горско миризливче - Ах.
Въ видъ на ч а й (и н ф уз и я) богородичето се употребява въ нар.
медицина противъ кашлица, за успокояване нервипиъ и противъ болки
въ стомаха и червата.

Calamintha patavina Host. —
богородичи- У.
Calamintha suaveolens Boiss. —
богородична трева-У.; миризливче - (прев.) Ах.
Употребява се въ нар. медицина
както Calamintha acinos L.

Calendula L. — девецицовецъH. Г.; джунджуле - (Прилепско) М.
Ш.; джунджуля - Н. Г.; желта ружа Н. Г.; кроконъ - Н. Г.; невгьнъ- Ах.,
Д. Ц, М. Б„ Н. Г.
N е v е n (хрв.).
„Садъ садила малка мома,
Садъ садила желта ружа,
Желта ружа ранъ босилекъ".
Н. Г.

Calendula arvensis L. — голФмо
нвФте-А. T., Н. Г.; градински нев!нъ - М. Б.; девециновецъ - Н. Г.;
джунджуля - А. T., Н. Г.; желта ружа - М. Б., Ц. Г., Я.; карамфилско
нвФте-А. Т.; кроконъ - А. T., Н. Г.,
С. Д. В., X. Г.; левФнъ - А. Т., Д. А.,
Н. Г.; месиче - У.; невгьнъ ■ А. Т., Б.,
Б.С., Д.А., К„ М.Г., Н.Г, Н. М„
Ю., С. Г.; невянъ - Н. Г.; обичниче Н.Г., Я.; полски иевТ.нъ - (прев.) М.
Б.; ружа - В. К„ Д. Д., И. Г., X. Г.,
Ю., X.; гурско ив+>те-Д. А.; нардъкъ-(тур.) Dor.
Calendula officinalis L. — гол1»мо цв+ те - Н Г ; градински не-

Материали за български ботаниченъ речникъ

вЪнь-М.Б.; девецицовецъ - Н. Г.;
джюнджюля - Н. Г.; джунджуля-(Гевгели, Охридъ) А. Т.; жълта ружа М.Б.; карАнфилско джунджуле-(Велесъ)А. Т.; кроконъ - (Карлово, Копривщица) А. T., Н. Г., У.; лйвЪнъ (Воденъ) А. T., Н. Г., (с. Айтосъ Леринско) Д. А.; месиче-У.; неВ!ьнъ ■ (Горна-Джумая, Битоля, Охридъ, Кукушъ, Велесъ, Прилепъ,
Дойранъ) А. Т., Д. А., Б., Г. Б., М. Г.,
H. М., (с. Широка-Лжка ■ Довинско,
с. БрЪзье - Соф.) С. Г.; невенъ - Б.,
Г. Б., М. Г.; невенъ - (Трънъ) Ах.,
(е. с. Броди и Гайтаниново - Тетовско) А. Т.; невянъ - Н. Г.; ружа - Б.
Д., (Омортагъ) Д. Й., M. О.; ружина - (Самоковъ) Б. Д. ; турско
цвекье-(с. с. Баница и Шестеово Костурско) Д. А.
Невен (срб.); neven (хрв.).
.Невянуга невянъ сади,
День го сади, два го вади,
Некой ю го нощя бере,
Нощя бере, ден! носи'. — Н.Г.
Отварата отъ листата и
цветовете на невена се употребява въ нар. медицина като слабително средство; сжшата служи противъ болки въ стомаха и червата ; противъ жълтеница, недостатъчна

и

болезнена

менструация;

като

укрепително сргьдство на матката и за
задържане плода презъ

време на бременость. Счуканите цветове и листа въ видъ на каша се
употребяватъ за налагане гнойни
рани, циреи, мазоли. Настойката
въ дървено масло или с п и р т ъ
на счукани листа и цвКтове се смета
като много добро средство противъ
гнойни рани, лишеи, обриви, мазоли,
рани отъ изгаряне, поргъзване ; сжщата се употребява противъ ракови тумори
въ матката и рани по гърдит/ъ на кърмачкитгъ, С о-

кътъ, добитъ чрезъ смачкване и прецеждане на преспи листа, се употребява при силни стомашни болки,
стомашни спазми, силни повръщания, скрофули, маточни втвърдявания и втвърдявания въ гърдитгъ на
кърмачките. 11ортокаловитЪ езичести

121

цветове иматъ много по-силни лечебни принципи отъ листата, стига
предварително да се отстранятъ близал пята имъ. Като
дрога сж известни Fldres C а I е пcl u I а е.

Calepina corvini Desv. — кривина - Ах.
Callistephus chinensis(L.) Nees.
— вж. Aster chinensis L.

Callitriche stagnatis Scop. —
жабетина ■ C. Г.
Callitriche vernalis Kiitz. —
водна звезда - Ах., C. Д. В.; лренче C. С.; звездатка - Д. Д.
Водя ной волосъ, водная
звездочка (рус.); I abi wl as
t a b i п e c (чех.); l a b j i v I a s
(хрв.).
Caltha palustris L. — блатенъ
кроконъ - C. Д. В.; блатникъ - H. Г.,
C. П., У.; блатниче-1\. Ц., K., M.
Б., М.Г., H. Г., (Софийско) С.Г.,
Ф. X., У., X., Ю.; блйтничи-(Елена)
У.; блатнякъ ■ Ах., Б., (Пловдивско) Коз., Н. Г., С. Г., Ю., Я.; белокрилникъ - А. П.; гергьовско цвете Н. Г.; георгьовче • Ах.; джурджовънъ -(Брезникъ, Трънъ) Ах.; жабешко цв Ьте - (Пирдопско) П. Б.;
жабинекъ - Коз., С. Г.; жабърнякъ Н. Г.; желтениче - Н. Г.; жълпжшБ
чи - (Елена) У.; желтурче - А. М.,
Vel., Н. Г., У.; жълтъ блатнякъ-У.;
змиевъ трънъ - А. П.; змиено грозде - А. П.; змийно грозде - Н. Г.;
змийни любеници - А. П., А. T., Н. Г.;
змийско грозде - А. M., H. М.; змиено ножчи-А. П.; зъмено ножче - А. Т., Н.Г.; зъмеко цвете А. П.; м^зно кбкълче - (Сливенъ)
Коз., С. Г., (Търново) У.; мазни кбкълче - (Ст. Загора) Ах.; попова лъжичка - (с. Казичене-Соф.) С. Г.;
разгонъ - Коз., Н. Г., С. Г.
В1 а t o u c h (чех.).

122

В. Ахтаровъ

В1нечнит1 листа, смачкани
въ видъ на каша, сс употр^бявлтъ
въ нар медийния като везикативъ
противъ малария.

Calystegia sepium R. Br. — вж.
Convolvulus sepium L.

Camellia japonica L. — камелия - Г. Б., У., X. Г.. Я.; японска
камелия -M. Г.
Camelina sativa Crantz. — вълница У.; ленакъ- Ах.; леновка Д Ц. ; млъчникъ - А. Д., С. Д. В.;
рилъ - Ф. X.
Lnice (чех.); 1а пак (хрв.).
Campanula L. — звъника - К.;
звънче - А. М„ Ах., Нейч., H. С.,
С. П.. Я.; звънчета - М. Б.; камбанка - Ах., П. Б.; оч^-Iir.
Zwonec (чех.); zvonce
z v о n i i c (хрв.).

Campanula
тинтява - Я.

cervicaria

L. —

Н. Г., Я.; прасковолисгенъ звънецъ(прев.) У.; сама тинтява - Н. Г., Я.;
синя тинтява - Я.; тинтява - Н. Г., Я.;
умразниче - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.
Споредъ едно народно поверие, това
цвЪтс възбужда омраза, отъ което произлиза името му умразниче.

Campanula rapunculoides L.—
едностранно звънче - Ах.

Campanula rapunculus L. —
рЪповидно звънче - (прев.) Ах.
Campanula rotundifolia L. —
валчестолистно звънче - (прев.) Я.;
звънче-М.Г.; кржглолистна звъника-(прев.) K., М. Б.; кржглолистно звънче - (прев.) М.Б.; кржглолистенъ звънецъ - (прев.) У.;
оче-(Копривщица) А. Т., Н.Г.

Campanula sibirica L. — дива
кандилика - (с. с. Жилавени и Микре
- Ловчанско); звънче - (Ловечъ) У.;
сибирско звънче - (прев.) Ах.

Campanula expansa Friv. —
метловидно звънче - Ах.

Campanula trachelium L. — коприволистно звънче - Ах., Д. Ц.

Campanula glomerata L. —
звънче-O. M.; кичуресто звънче(прев.) Ах.

Campanula lanata Friv. — майчина мл/ъчка - (Карлово) У.

Campanula lingulata W. K. —
езиколистно звънче - (прев.) Ах.
Campanula macrostachya Willd.
— класовидно звънче - (прев.) Ах.

Campanula moesiaca Vel. —
врекАленъ - (c. Дупни-връхъ- Врачанско) Ах.
Campanula persicifolia L. —
бръмбарски кюпове- Б. Д; добра
дева - Н. Г.; звънче - M. I'., Н. Г., У.,
Я.; кошчета -(с. Стойкит! — Родопит1) С. Г.; прасковолистна звъника -(прев.) В. Д, К.; прасковолисгио

Отварата отъ тази билка се
дава за засилване млЪкотоу
кърмачкит! (майки), отъ което
произлиза названието й майчина
млtчк а

Camphora officinarum C. Bauch.
— вж. Cinnamomum camphora Nees et Ebrm.

Cannabis sativa L. — гръстеH. I .; гръсти - Ах., A. T., Vel., M.
Г., II. M., C. Д. В., (Г.-ОрЪховица,
Търново, Ловечъ) У., Ц. I.; кръстници- (БрФзникъ, Трънъ) Ах., (Кюстендилско, Софийско) С. Г.; кйнапъ - (Крушево) А. T., II. Г.; кеневирь-(1ур.) Dor.; конопа - А. Д, Я.;

Материали за български ботаниченъ речиикъ

С. Г.; конопе - Vel, J., Н. Г.; конопи А.Т., З.Б., Н.М., Н.Г., Ц.Г., Ю., Я.;
конбпъ - А. M., А. Т., Ах., В. Д., В.
К„ Д. В., Д. Ц„ K., М.Б., М.Г.,
Нейч., Н. П., С.Г., С.Д.В., У., Ф.Х.,
X. Г., (Прилепъ) М. Ш.; конбпълъБ., Ш., (с. Стойките - Родопите)
С. Г., (Малко-Търновско) А. Т.; матренка - (Кюстендилско) Б. Д.;
ирънка конопа-(Огоста) Б. Д.; чернойка - (Босилеградъ) П. Б.
Коноп ля (рус.); konopljik а, konoplja (хрв.); belojka
(млж.), Cernojka (жен.) (хрв.);
консч1лга (слав.).
„Ангелина г р ъ с т ь е брала
Г р ъ с т ь е брала, ленъ топила".
Н. Г.
Отварата отъ семената на
конопа действува възбудително и
омекчително върху дихателните органи и се употребява противъ ангина,
хрема, кашлица; елшата помага при
възпаление на пикочния мгъхуръ, при
спиране на пикочьта и като Слабително средство противъ запекъ. Външно, въ видъ на лапи, смленото конопено семе се употребява за успокоение болките въ отоци, ставенъ
ревматизъмъ, болки въ гърлото, стомаха, за узргьване циреи
и пр.
Топлото конопено масло се употребява за разтриване гърдите на
кърмачките като средство за разнасяне подутости (ядки) и за намаляване мл/ъкото имъ.

Cantharellus cibarius Fr. —
глба желтурка — С. Д. В.; желта
глба - (с. Габровецъ - Ихтим.) С. Г.,
С. Д. В.; козачъ - А. M., А.Т., Д. Ц.,
K., М. Б., H. М., Я.; козячъ-М.Г.,
С. Д. В., X. Г.; пачи кракъ - Б. Б.,
(Омортагъ) Д. Й., Я.; припънка Б. Б., С. П., C. В., С. Г.; пърлйвка (Малко-Търновско) А. T., Н. Г.;
рогачки-(Габрово) С. Г.; скрипенъ
- М. Г., С. Д. В.; скрипии - М. Г.,
X. Г.

123

Capnodium salicinum Mont. —
салсди - Б. Д.; черна плесень - Б.Д;
чернилка - Б. Д., Б. И.
Тази глба отъ гр. Ascomycetes парязитирз по сливите, ябълките,
върбите и др. растения.

Capsella bursa pastoris M6nch.
— бдбини гниди - (Софийско) Ах.,
(Гевгели, Горна-Джумая, Прилепъ)
А. Т„ Б., Ve!., Г. Б., (Воденско, Костурско - Мак.) Д. А., М. Б., Н. Г.,
С. Г., (Ловчанско) У., Ш.; бела
трява - (Сопотъ) А. T., Н. Г.; гергьовдень- (Пирдопъ) П. Б.; изтравниче - С. Г.; лютиче - (с. Бобища Костурско, Мак.) А.Т., Н.Г.; овчарска торбица - (прев.) Б., В. Н..
Д.Ц., К., М.Г., H. М.. У., Ю„ Я.;
овчарска торбичка - (прев. отъ лат.
име) А. M., А. Т., Ах., Б„ Н. Г.,
Нейч., У., Ю. ; плешчица - Ах., Б. Д.,
попова лъжичка - С. Д. В.; попови
в^шки - (Малко-Търновско) А.Т., Н.
Г.; рапанъ - Н. Г.; рйбена кбска (с. Мачуково - Гевгелийско) Д. А.,
Н. Г. ; рипаня-Н. Г.; рупа-Н. Г.;
слЪзенъ - K., С. В.; спбрка (с. Айтосъ, Гевгелийско - Мак.) Д. А., Н.
Г.; торбичка - Н.Г.
Овчарската торбичка има
голема употреба въ нашата нтродна
медицина. Отварата й, взета вжтрешяо, помага прогивъ разни кръвоизлияния — изобилно кръвотечение
изъ матката, кръвохрачене, кръвоизлияния изъ носа, стомаха, червата, дизентерия, маясълъ, кръвопи-

и др.; сжшата служи оше за
пречистване кръвьта, противъ жълкане

теница,

пгъсъкъ

въ

черния дробъ и

и като
слабително средство. Действието й
е по-добро, когато е примесена съ
хвощъ (Equisetum arvense). Употребява се още противъ подуване на далака и болки въ стомаха и червата.
По-рано е употребявана като дрога Herba Bursae pastoris или
Herba sanguinariae.
бмбрецитгъ.

ревматизъмъ

124

Б- Ахтаровъ

Capsicum annuum L. — биберъБ.Ц.; бумбарки - (Ресенъ - Мак.) А.
Т.; какалашка- Ve).. Н. Г.; малунки - (Охридъ) А. Т.; мушница - Н. Г.;
мЪхница - Я.; пиперка - А. Т., Б. С.,
Vel.. Д. LL. Коз., М. Б., М. Г„ Н. Г.,
X. Г., Я.: пипсръ - А. М., Ах., А. Т.,
Б.. Д.Д., 3. Б., К., Коз., Н. Г., Нейч.,
Ю., Я.; топузки-(с. ЗагоричанеКостурско, Мак.) А. Т.; топачки (с. Бобища - Мак.) Д. А.; червенъ
пиперъ - Н. Г„ Ц. Г.,; чушка - (Велесъ, Прилепъ, Ст.-Загора, Кавадарци i А. Т.. Б., Б. C.. Vel., Коз., М.
Б., М.Г.. Н.Г.. У.. X. Г., чюшка Н. Г.; шапки-(Щипъ) А. Г.
Peprika, paprika (чех.);
па п ри ка (,срб.).
НастоЯка на лютиви плодове
(чушки) въ спиртъ се употребява
въ нар. медицина за разтриване противъ настинка, за гаргара — противъ ангина. Вхтрешяо въ малко количество се употръбява противъ хемароада (маясълъ), водянка, диспепсия

и др.

Cardamine L. — горва - Ах., Н.
Г., H. С.; дол^нъ . С. Г.; кресовникъ - С. Д. В.; кресовница - Д. Ц.; лещениче - С. Г.; мокришъ • Ах., А. М.,
K., М. Б., С. Г.: п1нливка - Ах., Б. Д.
Schaumkraut (нФм.); 1е стеsson (фр.).

Cardamina amara L. — горва (Разградъ) С. Г., Ю.; горчива п!нливка-(прев.) Ах.; горчивъ кресовникъ - (прев.) Я.; горчивъ кресъ(прев.) С. Д. В.

Cardamine pratensis L. — кресовникъ - (прев.) Д. Ц. ; ливаденъ
кресовникъ - (прев.) Я. ; ливаденъ
рсдухъ-(прев.) У.; лещениче -(с. Казичене - Соф.) С. Г.; мокришъ-М.,
(Ст. Загора) Ах., Д. Ц., K., М. Б.,
С. Г.; сърдечникъ - (прев. отъ лат.
име) Д. Д.
Cardamine silvatica Link. —
горска пФнливка - (прев.) Ах.; лещениче - С. Г.
Carduus L. — бодилъ - Мус.;
бодракъ - Ах.; гингеръ - Ах., С. Г.;
главочъ - М. Б.; глушило - Ах.; магарешки бодилъ - Ах., H. C., С. П.;
магарешки трънъ - Ах., А. М. Д. Д.;
осътъ - (Трънско) Ах.
Осътк (слав.); osat (хрв.);
осетъ (рус.); os et (чех., пол.).

Carduus acanthoides L. — бодилъ-А. T., Д. В., У., X. Г.; главесто тарнье - (с. с. Бездънъ, Опицв1тъ - Соф.) С. Г.; главесто тръне (Софийско) С. Г.; главочъ - А. Т.,
Д. Д.; гингеръ - (с. Чепеларе - Асеновградско) С. Г.; камилешки трънъ
- X. Г.; магарешки трънъ - В. Д.;
обикновенъ бодилъ - А. Т., Ах., У.;
обикновенъ трънъ - Б. С„ Д. Д.;
осждье - (с. БрТзье - Соф.) С. Г.;
пишкалъ-(с. Стойките, Родоп.) С.
Г.; трънестъ главочъ-М.Г.

Cardamine hirsuta L. — четинеста п+.нливка - (прев.) Ах.

Отварата отъ корснит!
действува като пикочогонно средство
и се употребява противъ пгъсъкъ и
камъни въ бжбрецитп> и пикочния
мгьхуръ. Отварата отъ цветовете се употребява противъ кръвохрачене и бгьлодробна туберкулоза.
Опечените и смлени плодове се
ииятъ като кафе противъ маясълъ.

Cardamine impatiens t. — доленъ - (с. Врабча - Трънско) Ах., С.
Г.; непълновЪнечна пТитивка - Ах.;
самодивско изтравниче - (клб. Зелениката - Тетевенско) С.Г.

Carduus collinus W. K.—осАдъ (c. Поганово - Царибродско) С. Г.;
осжт ь •-(Трънъ) Ах., (Берковица)
С. Г.; осждье - (с. БрГзье - Софийско) С. I .

Материали за български ботаниченъ речникъ

Carduus crispus L. — бодило 3. Б.; бодил ь-3. Б.; ботракъ - Б.,
С. Д. В.; бутракъ - 3. Б., С. Д. В.;
вълчець - С. Д. В.; главочъ - М. Б.,
М. Г. ; генгеръ - Я. ; магарешки
трънъ - А. T., Н. Г.; съселъ • (Сопотъ) А. T., Н. Г.
Carduus candicans W. К.— магарешки бодйль-(с. Брестовица Пловдивско) С. Г.; магарешко тръне -(Довечъ) У.; турченъ-(с. Брестовица- Пловдивско) Коз.

Carduus nutans L. — главочъД. Ц.; глушило-Ах.; магарешки бодилъ-Н.Г., (Ловечъ) У.; магарешки трънъ - (с. Пишигово - Пазарджишко, Крушево, Прилепъ - Мак.)
А. Т., Д. Д.; магарешко тръне-Н. Г.,
У.; миризливъ главочъ-М.Г.; наведенъ бодилъ - (прев.) Ах.
Carex L. — бека - Н. Г.; белъ
шаваръ-(с. Чепеларе-Асеновградско, с. Бездънъ - Соф.) С. Г.; вжсеничка-Н. Г.; гологлавъ райко-(с. Казичене-Соф.) С. Г.; житница-Н. Г.;
злакъ - (Брезникъ) П. Б.; класатица-Н. Г.; класатница - Н. Г.; колосница-Н. Г.; кошута - В. К.; кошутина-Я.; къндра-К., H. M., Н. Г.,
(с. Текира - Пазарджишко) С. Г.;
кръвосеръ - (с. Бояна - Софийско)
Д. Й.; мжжка кошута-Я.; остра
трева - (Сливень) Коз., Ш.; острйка-Н. Г„ (клб. Зелениката -Тетевенско, с. Драгоманъ - Соф.) С. Г. ;
острица - дх., М. Б., (с. ДрагоманъСоф., Карнобагъ)С. Г., М. О., H. М.,
Нейч., H’. C., X. Г., 111., Я.; подполошка - Н. Г.; рЪзавецъ - (Пл1венъ)
С. Г.; сазь-(с. Ново-село - Сливенско) Коз.; шаваръ - (Софийско) С.
Г., (с. Ново-село - Сливенско) Коз.;
шваръ - С. Г.
Осокй (рус.); ostrii, ostri се
(чсс.); 5 а s, о S t r i с а (хрв.).

125

Carex acuta L. — обикновена
острица-Я.; остра острица-(прев.)
Ах., X.; остра трева-М.Б., У.
Carex acutiformis Ehrh. — блатна острига - X.

Carex arenaria L. — бека (Банско) A. T.; пясъчна острица(прев.) М. Б., М. Г.
Отварата отъ тази острица
се употребява въ нар. медицина за
пречистване кръвьта и като пикочогонно и потогонно средство противъ ревматизъмь, подагра и сифилисъ.

Carex aterrima А. W. — бунове - Ю.; къндра - Ю.; Острика - Ю.;
чучки-Ю.; шаваръ-Ю.
Carex canescens L. — сребърна
острица - (прев.) X.

Carex echinata Murr.(= Carex
stellulata Good.). — звездовидна
острица - (прев. отъ C. stellulata
Good.) Ах., X.; бодлива острица - X.

Carex flava L. — жълта острица - (прев.) Ах.; осока - Д. Д.
Carex hirta L. — космата острица-(прев.) Ах.; острица-М.Г.
Carex leporina L. — зайча острица - (прев.) Ах.; заяшка острица (прев.) X.
Carex muricata L. — бодлива
острица - (прев.) Ах.
Carex panicea L. — просовидна
острица - (прев.) Ах.

Carex praecox Jacq. (= Carex
caryophyllea La Tourreti = Carex
verna Chaix) — пролетна острица (прев.) Б. Д.
Carex remota L. — рЪдкокласеста острица - (прев.) Ах.

126
Carex
варъ - У.

Б. Ахтаровъ

riparia

Curt.

—

ша-

Carex stellulata Good. — вж. C.
echinata Murr.
Carex verna Chaix. — вж. C.
praecox Jacq.
Carex vulgaris Fr. (= Carex
Goodenowii Gay.) - ливадна острите-X.; ливадна острица - Ах.

Carex vulpina L. —лисича острнца-(прев.) Ах.; лисичова острица -(прев.) X.
Carlina acanthifolia АП. —
бутракъ - Vel., Н. Г., (Троянъ) У.;
бутраче - Н. Г., (Ловчанско) У.; вилино сито - М Г., Н. Г., Я.; голия Н.Г.; дива зелка - Н.Гд дивъкучанъ (с. Широка-лжка - Девинско) С. Г.;
голяма решетка - Ах.; лугачка - Н. Г.;
мереметка-(Трънъ) Ах., Н. Г.; ръшетка - (Горна-Джумая) А. Т.; ръшетка - (Панагюрище, с. БобищаКостурско, Мак.) А. Т„ Коз., Н. Г.,
Б.. Б. Д., С. П.; решетка • (Трънъ)
Ах^ А. Т., Б., Д. 1Д., В. H., Н. Г., (Софийско. Кюстендилско, Ихтиманско) С. Г., С. Д. В., X. Г., Ш„ Н. М.,
Я.; шереметка - (Трънско) Ах., (Кюстендилско, Искрецко) С Г., У. Ю.;
ябълки - (с. Буново - Соф.) Б. Д.;
трънова гулйя - (Копривщица) А. Т.,
Н. Г., Ю.; сюгь-сюзедже - (тур.) Н.
Г., Я,; шайтанъ калбуру - (тур.) Н.
Г„ Я.
Отъ цв!тнит! главички (кошничкит!) иа това растение, следъ като
махиятъ покрввяит! листенца, овчарят! правятъ решетки за пиене вода,
отъ което прпизлизатъ имената му :
решетка, вилино сито и др. подобни.
Коренътъ на решетката
има важно приложение въ нар. медицина. Отварата му възбужда дейностьта на отд!лителната система, действува пикочогонно и потогонно и се
см!та като едно много добро ср!дство противъ водянката (нода въ коремната празнина); сжшата се упо-

тр!бява противъ настинка, възпаление и болки на бмбрецитт и пикочния мгъхуръ; за пречистване кръвьта : противъ маясълъ, кожни обриви. пмпки, лишеи по кожата, сифитифь: при недостатъчна и нередовна менструация;
противъ глисти и тении (взема сс сутринь при празеиъ стомахъ съ леко
слабително ср!дство); сжшата действува възбудително на нервната система и се употр!бява при нервно
лисъ, коременъ

изтощение, отпадналость, припадъ-

и парализия, особено на езика.
Сокътъ отъ корена, полученъ
при прер!зване на последния или
чрезъ счукване и прецеждане, се
употр!бява противъ лишеи, кожни
обриви. Противъ сжщит! се употр!бяватъ компреси или бани съ отварата на тия корени.
Отварата отъ решетката
се употр!бява противъ болестьта
бутракъ въ конет/ь, като се забърква
съ ярмата имъ и противъ болестьта
ци

гърлица въ свинетгъ.

Carlina vulgaris L. — стъблена
решетка - Ах.

Carpinus Tourn. — габъръБ„ H. C., С. Г., Ш., Я.
Грабъ (рус.); hrab (чех.);
grab (хрв. и пол.); граб (срб.).
Carpinus betulus L. — б/ълъ габъръ - (Трънско, Софийско) Ах., Д.
Ц., К.; габеръ - А. T., М. Г., С. П.,
Н. Г., X. Г.; габъръ - Б., В. Д., Vel.,
Д. Ц., J., Л„ М.Г., Н.М., Н.Г., Нейч.,
С. Б., С. Г., С. Д. В., У., Ш., Я.; грабина - Н. Г.; грабъ - Л., М. Г., Н. Г.;
обикновенъ габъръ-А. T., М. Б., Н.
С.; черенъ габъръ-(Ст.-Загора) А.Т.,
С. Г., С. П.; чернъ габъръ-(с. Мъглишъ - Казанлъшко) А.Т.
Грабъ б +> л i. i й (рус.); бели
грабъ (срб.); b е 1 i grab (хрв.);
hrab, h а b r (чех.).

Carpinus duinensis Scop. ( = C.
orientalis Lam.) — i абъръ-11. Г., У.,
Ю.; келавт. ra6i.pi. - (Софийско,
Трьнско) Ах., (Ботевградско, Вра-

Материали за български ботаниченъ речникъ

чанско) С. Г., С. П.; келявъ габъръ - (Софийско) С. Г., Я.; клечатъ габъръ - Ах., М. Б., Н. Г., С. Г.,
Я.; клечатъ - С. Г., Ю ; клечъ габъръ- Ю.; клетчатъ габър ь - А.Т.,
С.П.; растица - Н. Г.; ръстица.храстица - (Ловечъ) У.; свийнакъ-(Софийско, Врачанско, Искрецко) С.Г.;
свинецъ - С. П.; сърначъ- (Родопите) А.Т., Н.Г.
Черни й.грабъ (рус.), црни
граб (срб.).
Carthamus lanatus L. (=Kentrophyllum lanatum Duby)—аспутъ
-(Шуменъ); жълтъ трънъ - Я.; преселникъ - Ах.
Отварата отъ ц в t т о в е т t
се употребява въ нар. медицина противъ ангина. Пепельта, следъ изгаряне па корена, размесена съ свинска
мазь, се употребява противъ лишеи,
пмпки, краста, келъ.

127

Трънско) Ах.; кимелъ - Д.Ц.; кимъФ, X.; кимеонъ - Пач.; кимионъ-С.
Д. В.; кимионъ- Ах., Коз., М. В.;
кимьонь- Я.; кмннъ - У., IU. ; същински кимионъ - М. Б.; тминъ А. Д., Б., Д. Ц.; френкъ-кимьону (тур.) Dor.
Гминъ (рус.); k m i п (чех.,
хрв.); K ii m m el (нкм.).
Чай (инфузия) отъ семената, съ вода или млеко, действува
възбудително на слизестия епителъ
въ стомаха и червата, облекчава болките при възпаление на същите,
пропъжда газовете, същиятъ
служи за увеличаване млекото въ кърмачките и за урегулиране недостатъчна менструация;

възбужда нервната система и помага
при спазми и болки въ коремната,
органи.

Caryophyllus aromaticus L. —
вж. Eugenia caryophyllata
Thunb.

Carthamus tinctorius L. —
аспуръ - Н. Г., Я.; буя - (Сливен ь)
Коз.; дивъ шафранъ - А.Д., М.Б.;
желта буя - (ДрФново) У.; сафлоръ3. Б , М. Б.; шафраника - М. Г.,
(Сливенъ, Бесарабия) С.Г., С.Д. В.,
У.,Я.
Сафлоръ, дик!й шафранъ
(рус.); шавран ика (срб.).

Cassia angustifolia Vahlrb. —
майчинъ листъ - Ах., В. H.; селемики - (тур.) В. H., Н. Г.; синамеки (тур.) Dor.

Поради еднаквите багрилни свойства на цветовете въ това растение и
Crocus sativus L., имената имъ се
смесватъ много често. И двете растения служатъ за добиване боята
шафранъ.
Отварата отъ цветните
кошнички се употребява въ нар.
медицина за засилване дейностьта на
храносмилателната система, за апетитъ и за урегулиране недостатъчна
менструация, а въ по-големо количество — като слабително средство.
По-рано се е употребявала и въ
офиц. медицина като дрога Fi d res
et Semen C a r 111 a m i.

Cassia acut i folia Delii e — александрийски майчинъ листъ- Ах.

Carum carvi L. — дивъ анасонъ, диво резене - (с. Мисловщина-

Едно популярно слабително средство. Употпебяватъ се главна листата
въ видъ на отвара, която лонекога
се смесва съ компотъ отъ сливи.
Въ научната медицина като дрога
— Folia Sennae.

Има същите свойства и същата
употреба както предходния. Въ офиц.
медицина като дрога — Folia Sennae Alexandrina.

Castanea vesca Gartn. (= C.
vulgaris Lam.) — благороденъ кестенъ - Д. Ц.; кестанъ - А. Т., Б. Д,
Vel., Г. Б., (Казанлъкъ. Сливенъ)
Коз., Д.Д., Д.Ц., .1., Н.М., Н.П.,
С. Г.; кесгене - Ю.; кестенъ - .А М.,
А. Т., Ах., Б., Б. С., Д. В., Коз., .'L,
Нейч., X. Г., Я.; кестянъ - Л., У.;
костенье - С. Г.; клощанье - (Трънъ)

128

Б. Ахтаровъ

Ах.; кощенье и костенье - (с. Костенеиъ - Ихтиманско) С. Г.; кошенъ
-(Прилепъ) М. Ш.
Каштанъ (рус.); kaStan
(чех.); kestan, kostanj (хрв.).

.И ходай си во горж зеленж.
Та найдп си ржсж кестеновж,
И найди си гла^-н1ж обгоренж.
Да няпвшешъ в1ждъ1 и мустакъ!.
*
Н. Г.
У църно мешенце. бело сирение ?
— кестен ъ. Гатанка отъ Шнпъ.
Отварата отъ кората на
младвт! клонки и люспите на плодовете се взема като тонично средство. Отварата отъ листата
се пие противъ магарешката кашлица. Кората и листата съдържатъ
джбилни вещество и се употрЪбяватъ
въ бояджийството.

Caucalis daucoides L. — бабинеиъ - Ах.; баби зжби - Я.; бйбнни
зжби - Н. Г., (Лесковецъ, Провадия)
У.; бабинци - Н. Г., (Лесковецъ,
Провадия) У.; бодлЗнка-(с. Брестовица - Пловдивско) С. Г.; бодлакъ - (Чирпанъ) С. Г.; рогачица (с. с. Драгоманъ и Брезье - Соф.)
С. Г.
Cedrus libani Loudon. — кедаръ - Б. С ; кедъръ - Б. Д, Коз.; ливански кедъръ - А. П., Б. Д, Коз.,
А. M., М. Б., H. М.
Кедъръ (слав. — въ библията); кедръ (рус.); cedr, cedryS чех.); kedar, cedar (хрв.).
Celosia cristata L. — петлювъ
гребенъ - (рус.) Б. Д; страторъ (с. Мезекъ - Свиленградско) Ах.,
Н. С„ У.
ПЪтуиий гребешокъ (рус.);
Der H а h ne nka m m (h Im .).

Употребява се въ нар. медицина
за помгьтане (абортиране).

Celtis australis L.— галгушка(Др1.ново) Б. Д; дива череша-(с.
Брестовица - Пловдивско) Коз., У.;

копривка - Ах., Б. Д., H. C., С. П.,
Vel., Ш , Ю.; чатламбукъ - (тур.)
Vel., Ш., Ю., Я.; чатланбукъ - (тур.)
С. Г.; четленбукъ-(тур.) Н. Г.; читленбикъ - (тур.) Б. Д • чиртланбукъ
-(тур., Омортагъ) Д. И., Н. Г., У.
Ко p r i v i £ (хрв.); копривиЬъ
(срб.).
Centaurea L. — бабичево билеН. Г.; василбк ь - Н. Г.; главунякъ А. Т.; колонка (у банатските българи) Б. Д.; китчица-М.; лоскутниua- Н. Г.; метлига- X. Г.; метлика X. Г.; метлица - А. M., А. Т., М.Б.;
метличина - Ах., H. C., X. Г.; метлянка - В. Д.; свещенъ трънъ - Гр.;
синчецъ - Iir.; шефкетъ-оту - (тур).
Гр„Отъ долу иде турчина.
На сйва коня седеше,
Чалмата му се не вижда
Отъ синя, бела метлига■’
Нар. песень отъ Ил. Бешковъ.

Centaurea banatica
овчарска метла - У.

Roch. —

Centaurea calcitrapa L. — бодилъ - (Ловечъ) У.

Centaurea cyanus L. — амберъбой-(тур., Тетово-Мак.) А. T., Н.
Г.; волско нвейке- (Леринъ) Д. А.;
волско цвеке-Н. Г.; горка-(с. Попожани-Леринско) Д. А., Н. Г.; горкова майка-Н.Г.; гбркова метла(с. Бобища-Мак.) А. T., Н. Г.; дива
метлица- Н.Г., Я.; дървбпка -(с. Крушо-Ради - Леринско) Д. А., Н. Г. ;
злъчка - (Жеравна - Котленско) У.;
калонка - Н. Г.; кантарионъ - Д. Д.;
карамфилчета - (Казанлъкъ) П. Б. ;
мйтла -(Прилепъ) А.T., Н. Г.; метлига-Н.Г,, С. Г., Ю.; метлика-К.,Ф.Х.,
X. Г., Я.; метлинка - H. I .; метличеЮ.; метличина - h. JX, А. M., А. Т.,
Ах., Б., I . Б., Д В., 3. Б., М. Б., Н.Г.,
Нейч., C. I ., У., Х.Г.; метличка-А.
Т., Д Ц., (Враца) 11. Б.; метлинка -

Материали за български ботаниченъ речиикъ

H. I'., (Ловечъ) У.; модра мбтла (Крушево - Мак.) А. T., Н. Г.; модрйка - (Босилеградъ) П. Б.; обикновена
метличина - Ах.; пръстейчо - Ю.;
пръстснче - (Лозенградско) А. Т.,
Н. Г.; различе - А. Т., Д. Д., М. Г.;
синецв Ьтъ - А. Т.; синилнйчки - (с.
Бухь-Леринско) Д. А.; сини метли(с. Кръстофоръ - Битолско) Н. Г. ;
синковецъ - Я.; сйнокъ - (Дебър ь)
Д. А., Н. Г.; синьото цвЬте-А. М.,
(с. Пищигово - Пазарджишко) А. Т.,
Д. Д., Д. А., H. M., Н. Г.; сино uet,кье - (с. Баница - Костурско) Д. А.,
Н. Г.; синч^цъ - (Копривщица) А. Т.,
А. Д., Ах., Б., Б. С., (с. ПалеоръМак.) Д. А., Д. Ц., K., Н. Г., (с. Брестовица - Пловд.) С. Г., С. Д. В., Ф.
X., Х.Г.; синя билка - (с. Гайтаниново - Тетовско) А. T., Н. Г., Ю.;
синя метла - А. Т., Д. А., Н. Г., (с. Костенецъ, Враца, с. БрФзье - Соф.)
С. Г., Ю., Я.; синя метличина-Н. Г.,
Ш.; синя метлянка - А. Д., Н. Г., У.;
синякъ - (с. Каменица - Пещерско)
С. Г.; синяче-(Банско) А. Т„ Н. Г.,
Ю.; синячка - Н. Г.; сбкле-(с. Пателе - Леринско) Д. А., Н. Г.; соколче-Н. Г.; янювичка-(с. Чепеларе Асеновградско) С. Г.
Синюшка (рус.); s i nok w £ t
(чех.); метловина, метл;ина
(срб.); m o d r i с а (хрв.).

Centaurea diffusa Lam. — черно вФтърче - Н. Г., Я.
Въ нар. медицина се употребява
противъ настинка, отъ което произлиза името му черно в^търче.

Centaurea iberica Trev. — главулякъ - Ш.

Centaurea jacea L. — ливадна
метличина - М. Б.; метличина - М.Б.;
полска метличина - Ах.

129

Н. ['., (Ловечъ) У.; първень et>ттрь-П.
Я.
Това растение се употребява въ
нар. медицина противъ настинка отъ
което произлитатъ и имената му 6tлия и дървения n t т ъ ръ. У лотрЪбява се и въ табаханитФ, отъ което
произлиза името табашка метла.

Centaurea triumfettii AII. —
метлика - Н. Г.; милободъ - (с. Бездънъ-Соф.) С. Г. ; планинска метлика - С. Г.
Centaurea orientalis L. — жълтъ
шафранъ - Я.

Centaurea solstitialis L. — чакъръ-(тур.) Б. Д.; чакъръ-тикени (тур.) Б. Д.
Въ нар. медицина се употрЪбява
както кантариона — Е r i t r а е а
centaurium L.

Centuculus minimus L. — завързакъ-С.Д. В.

Cephaelis ipecacuanha (L.) Rich.
(= U r a g a g a ipecacuanha
Baill; = Ipecacuanha asclepias vincetoxicusL.) — бълвенъ коренъ - (София) Ах.
Отварата отъ корена служи за повръщане при случай на
отравяне ; сжшата въ по-малко количество се употребява противъ бронхитъ и астма; противъ диария и
дизентерия.

Въ офии медицина коренътъ се
употребява ка го дрога R А d i х I р ес а euan hae.

Cephalanthera Rich. — педлеска - Ах.
Cephalanthera pallens Rich.
(= Cephalanthera grandiflor a S. F. Gray) — широколистна
подлеска - Ах.

Cephalanthera rubra Rich. —
Centaurea stoebe L. — б!ло червена подлеска - Ах.; червенъ
в+.гьрниче - И. Г., Я.; метла -Н.Г., главопрашникъ - (прев. отъ латин(Ловечъ) У.; табашка метла - | ското име) С. Д. В.

130

Б- Ахтаровъ.

Cephalaria transylvanica Schrad.
— звездоглавка- Ах.; трансилванска метла - (прев.) С. Г.

Cerastium L. — рожецъ - (прев.
отъ лат. име) А. М., Ах., K., H. М.;
роговка- (прев.) Д. И.
Роговникъ (рус.); r о 1 е с
(чех.); das Hornkraut (нЪм.) —
всички отъ лат. дума ceras — рогъ.

Cerastium anomalum W. K. —
ненормаленъ рожецъ - (прев.) Ах.
Cerastium arvense L. — полски рожецъ - (прев.) Ах., Я.

Cerastium brachypetalum Desf.
— кжсовТнеченъ рожецъ - (прев.)
Ах.

Cerastium glomeratum Thuill.—
кичурестъ рожецъ-(прев.) Ах.
Cerastium semidecandrum L.—
петотичинковъ рожецъ - Ах.
Cerastium triviale Link. — обикновенъ рожецъ - Ах.
Cerathocephalus orthoceras DC.
— бабини зкби - Я.

Ceratonia siliqua L. — козирогъ-Коз., Н. Г.; козурица - Н. Г.;
рога - Я.; рогче Д Ц.; рожковецъ А. Т., Б., Д В., М. Г.; рожковъ-Д
Д, М. Б., Я.; рожкбй- (Прилепено)
М. Ш.; рошкови - С. В., Я.; рош*-,
ковъ-А
З.Б., Коз., М.Б., Х.Г., У.,
Я.; кечи-агаджи - (тур.) Dor.
Рожечникъ (рус.); р о ж ц u
(слав. - Еванг. Лука XV. 16.); rogat (хрв.); r о h о w n i k (чех.).
Отварата отъ плодове те
се употребява въ нар. медицина противъ кашлица.
Вр офиц. медицина п>рано плодовете сж употребявани като дрога
— Fructus Ceratoniae Siliqua dulcis.
Ceratophyllum demersum L. —

Cereis siliquastrum L. — дивъ
рожковъ - Б. Д.; див ь рошковъ - А.
Т., Ш., Я.; черни рошкови- У.
I у д и н о ле рев о (рус.).
Споредъ едно предание, Юда предятель се е обесплъ на дивъ рожковъ. Споредъ друго предание, сжщиятъ се е обесилъ на трепетлика. Тия две различни предания,
вероятно, се дължатъ на обстоятелството, че Теофрастъ е наричалъ съ
името Cereis, както Cereis siliquastrum L., така и Populus tremula L.

Cerinthe minor L. — богородична трева - Б. Д., H. M., H. Г.,
С.Г., У., Ю.; восъчно цв!те-(прев.
отъ лат. име) Д. Ц.; малъкъ меденикъ - Д. Ц., У., Я.; млечна трева Н. Г., У., Ю.; млЬчница-У.; омразниче-(Трънъ) Ах., (с. Врабча - Трънско) С. Г.; проклетийски буренъ С. Г.; проклетия - Н. Г., (с. Габровица - Пазарджишко, с. Костенецъ,
Ихтиманско) С. Г.; якмата - (тур.)
Б. Д, Н. Г., Я.
Mlttka, woskowka (чех.);
voska (хрв.); woskownica
(пол.).
Отварата отъ тази билка се
употребява за закрепване слаби, болезнени и подути вгънци. Сжщата
служи и за увеличаване млекото на кърмачките, отъ което сж
произлезли названията млечница и
млечна трева. Споредъ народните
поверия, тази битка възбужда омраза
и отъ тамъ имената й — омразниче
и проклетия. За сжщата цель се
употребява при правене магии.
Ceterach officinarum Willd. —
луспеста папрать - Ах.; малка сладка папрать-У.; навалъ - (Босилеградъ) Г1. Б.; паперь- (Казанлъкъ)Г1. Б.
Употребява се въ нар. медицина
противъ кашлица- Лава се на добитъка за увеличаване млекото
“ УCetraria islandica Ach. — гръ-

Материали за български ботаниченъ речникъ

дишай - (прев.) В. Н.; исландски лишей - (прев.) А. M., А. Т„ Б., Д. В.,
Д. Ц., 3. Б., K., М. Б., м. Г„ H. М.,
Нейч., У., Ц. Г., Я.; исландски лишейникъ - Г. Б., С. Г.; дженерь-оту(тур.) Dor.; чиеръ-оту-(тур.) Гр.
Отварата отъ исландския
лишей действува възбудително и
омекчително върху сли 1естия спителъ
на дихателните органи и улеснява
отделянето на храчките, заради което
се употребява противъ ангина, трахеитъ,
бронхитъ, астма; сжгцата
възбужда дейностьта на храносмилателната система, служи като укрепително средство и помага противъ диария и дизентерия.
Въ народната медицина като дрога — Lichen islandicus.

Chaerophyllum L. — бълдаранъ-С. C.; кервелъ - Я.; масури Кал.; разпукниче - Ах., Б. Д.; шушано-Ах., Кал.; цволъ - Кал., C. С.
Кервелъ (рус.); Kalberkropf
(нЬм.); cerfeuiJ (фр.); c h er vi 1
(англ.).

Chaerophyllum bulbosum L. —
балдаранъ - H. Г.; бГль дивисилъ(Софийско) Б. Д, Н. Г., Я.; занзукъ - Н. Г.; зънзукъ - (Довечъ) У.;
зянзукъ - (Ловечъ) У.; калмуканъ Б. Д.; мангалбкъ - (Омортагъ) Д. Й.;
миндалъ - А. П.; сушанъ- Я.; цволъ Н. Г., У.; шурлинъ-(с. Брезье-Софийско) С. Г.; шурулинци - (Трънско) Ах., (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.;
шушань - А. П., Н. Г., (Търново) У.,
Ю.; шюшанъ - Н. Г.
Употребяватъ се въ нар. медицина главно семената, които опечени и
смлени се даватъ като кафе противъ
диария и дизентерия. Смлените семена на брашно служатъ за лапи
против ь циреи и отоци. Отварата
отъ семената служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ
маясълъ.

Chaerophyllum temulum L. —
ра зпуккиче - Ах.; сушан ь - X. Г.

131

Chamaemelum inodorum Vis.
— вж. M а t r i c а r i а inodora L.
Chamaemelum trichophyllum
Boiss. — вж. M a t r i c a r i a trichop h у 11 a Boiss.

Chamaenerium angustifolium
(L.) Scop. — вж. E p i I o b i u m a ngustifolium L.
Chamerops humilis I-—низка
палма - A. T., Б., Б. Д., Г. Б., ДП.,
К„ М. Б., Н. М„ Нейч., Я.
Chamomilla vulgaris C. Koch. —
вж. Ма tricar i a chamomilla L.

Cheiranthus cheiri L. — дрйсливъ шибой - (Кукушъ) Д. А., Н. Г.;
желтъ шебой-Х. Г.; желтъ шибой-Ах., А.Т., Г. Б., М.Б., Н.Г.,
У., LL1.; жълтъ шиббй (с. Зарово Солунско, с. Мачуково - Гевгелийско) Д. А.; литъ шибой - (Щипъ,
Велесъ, Скопие) Д. А., Н. Г. ; л Ьтень шибой - J.; менекш# - (тур.)
А. Т., (Лозенградъ) Д. А., Д. Д, Д.
Ц„ Коз., М.Б., М. Г., Нейч., У.,Я.;
менекше мъсъръ-(тур.) А. Т.; минекше - (тур.) В. Д., Г. Б., М Б.;
минеше - (тур.) Б., Б. Д., Н. Г., С. Г.;
минешъ- Б., Б. Д., С. Г.; миникше(Сливенъ) Коз.; миниш£-(с. Плевня - Драмско) Д. А.; мисирка - А. М.,
Н. Г., (Елена, Търново) С. Г.; мъсърка-Б.Д.; празно менекше - (с.
Зърново- Неврокопско) ДА., Н. Г.;
шибой-Ах., В. Д , 3. Б., K., М. Г.,
Нейч., (Тревна) С. Г.; ширбой(Шуменъ, Нови-Пазаръ, Варна)
Коз., (Тревна) С.Г.
$eboi i и t i (хрв.).
Отварата отъ ш и б о я се употребява въ вар. медицина за абортиране. противъ спазми въ коремнитгъ
органи и главоболие.

Chelidonium majus L. — брадавично цвгьте - Ах., А. П., А. Т.,
Б., Д. В., 3. Б., K., Н. Г., Я.; желте-

132

Б- Ахтаротгъ

ница - А. П., Н. Г., Я.; желтеничава
трева - Н.Г.. Я.; желтеникавъ буренъ - А. П., В. K., Н. Г., У.; желтенйче- Каъ, Н. Г„ С. В., (Ловечъ)
У., Ш., Я.; желтяниче - А. П., Д. Ц.;
желтъничи - (Търново) i’., (с. Костенецъ - Ихтиманско, Тетевенско)
С. Г.; змийско млгько- А. М., А. П.,
А. Т.. Ах.. Б.. В.К., Г. Б.. Д. В.. Д. Ц.,
J., К.. М.Б, М.Г., Н.М..Н.Г., Нейч.,
С. Г.. X. Г., Ц.Г., Я ; зъминска сълза-Н.Г. ; зъминско м.тЬко-Ш., Я.;
камбуля - А. П.; капикосъ - Н. Г.;
кукувичи млФко-Н. Г., Я.; ластовича трева - А. П.. С. Д. В.; лишавче - (Трънъ) Ах., (с. с. Врабча и Филиповци-Трънско) С. Г.; лишайвеиъ
-(с.БрЪзье»С. Г.; лишайче - (с. Мисловшица - Трънско) Ах.; лишево
биле - Б. Д.; лишево цв!те - А. П.;
лишейче ■ Н. Г.; лишайчи - (Ловечъ)
У.; лишена трева-Н.Г., Я.; лФстовичешка трева - Гр.; посЪкливче (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.;
пръшивишеипръшивипъ-(с. с. Типченииа. Игнатииа, Ребърково-Врачанско) С. Г.; пършеличе - (Берковско) Ах.; росопасъ - Д. Ц.; растопасъ-А-П., (Дупница) С. Г.; росопасъ - Ах.; русенъ - Н. Г. Я.; русопасъ - У.; русопъ - А. П., С. Д. В.;
циркофай - (гръц.) А.П.. М. Б., Н. Г.,
Я.;кара-ангъчъ-оту-(тур ) Гр.; кърлангьнъ-оту - (тур. ) Ах.
La st ovi i n i k (хрв.).
Змийското м л t к o cc употребява често въ нашата нар. медицина. Отварата му действува пикочогонно и се употребява противъ
водякка (вода въ коремната празнина);
за пречистване кръвьта и урегулиране
менструацията, противъ скрофули,
сифилисъ,

черния

малария,

болеститгь

на

дробъ, особено жълтеница;
туберкулоза.коременъ тифъ;

противъ
салдата действува като слабително
средство и се употребява противъ
глисти
Портокалоииятъ сокъ на
змийското мл1ко се счита като

По-рано и въ официал. медицина тази билка е употребявана като
дрога — Radix et Herba Chelidonii за лТ.кувзне жълтеница, малария. маясълъ,

нередовна менстру-

и др.
Въ по-гол+.ми дози, приети вжтрешно, това растение е отровно и
причинява кръноизлияния.
ация, брадавици, лишеи, краста

Chenopodium L. — дива лобода - А. M., H. M., К.; гърличе - Ах. ;
дивикулка - С. Г.; кокоша трева У.; куча лобода - Ах.; лобода - Д.
Д., Д. Ц., С. Г., Я.; мърла-Ах.;
сладка трева-Н.С., C. С.; сладка
лобода - С. П.
Лобода (рус.); mе r 1 i k (чех.).
Chenopodium album L. — б!ла
куча лобода - Ах.; бФлъ конопедъ У.; бгьла лобода - Ах., М. Б.; въшивица - (Свиленградско) Ах., H. C.J
лобода - Б., Н. Г.; лобуда - Vel.
Дикая лебеда, собача ло‘
бода (рус.).
Отварата отъ балата лобода се употребява въ нар. медицина противъ маясълъ.

Chenopodium ambrosioides L.
— мексикански спанакъ - М. Г. ;
миризлива лобода - М. Б., H. М. ;
меризливъ спанакъ - М.Г.

Chenopodium bonus henricus
L. — влашки спанакъ - (Самоковско) С.Г., гръмличе-(Трънъ) Ах.,
У., Н. Г.; дива лобода - М. Б., Н. Г.;
дивъ спанакъ - М. Г., С. Д. В., (с.
СтойкитТ - Смолянско, Софийско)
С. Г.; куча лобода - Н. Г.; кръсташка - М.Г.; лобода -М. Г.; планинска
куча лобода-Ах.; нона - (каракачанит! по Сг.-план.) С. Г.; спанакъ(Асеновградско, Самоковско) С. Г.;
ширъ - (Троянско) С.Г.; чувенъ У., Н.С.
Отварата

отъ

чу не н а

се

Материали зя български ботаниченъ речникъ
битслно средство, противъ сифилчсъ,
за премиване рани.
Но рано е употребяванъ въ официалния медицина като дрога Rddix
et H^rbaBotiiHcnrici.

Chenopodium botrys L.— леплива куча лобода - Ах.; огнивче - У.;
огничаво биле - Н. Г., У.; огничавь
буренъ-Н. Г., У; огниче- Ах., Н. Г.,
H. C., С. 11., C. С., У.; огничеву биле У.; огничьвь буренъ-У.; угничавъ
буренъ-(Търново) У.; угничи-(Търново) У.; угница - (Търново) У.
Отварата отъ огничето се
употребява нъ нар. медицина противъ треска, диария, дизентерия,
туберкулоза и маясълъ; сжщата се
дав.1 и на кокошките противъ болестьта пипка.

Chenopodium ficifolium Sm. —
смокволистна куча лобода - (прев.)
Ах.
Chenopodium foliosum Asch.
(= Ch. virgatum (L.) Jessen; Blitum virgatum L.) — гърличе - (Самоковско, Софийско) C. Г., У. Ю ;
мерджанче - С. П.; свински гърлищникъ-(с. Своге - Софийско) С. Г.;
змийско грозде - А. Д., (Копривщица) А. Т.; свински ягоди - H. C., С.
П.; струпениче - У.; мишкова куча
лобода - Ах.; мирдженчи - (Ловечъ,
Търново) У.
Гърличето, нарфзапо надребно, се слага въ храната на свинете
противъ гърлица.

Chenopodium hybridum L. —
кръстосана куча лобода - (прев.) Ах.
Chenopodium murale L. — дива
лобода - Н. Г,; кучешка лобода (с. Пищигово- Пазарджишко) А. Т.,
Н. Г.; стенна куча лобода - (прев.)
‘Ах.
Chenopodium polyspermum L.—
многосемепна куча лобода - (прев.)
Ах.; сладъкъ буренъ- Ах.

133

Пресните, листа, счукани като
к а tu а, служятъ зя налягане гнойни
рани.

Chenopodium scoparium L. —
вж. Kochia scopar i а Schrad.

Chenopodium urbicum
лобода - C. 1'., Ю.

L. —

Chenopodium virgatum (L.)Jes.
sen. — вж. Ch. foliosum Asch-

Chenopodium vulvaria L. —
вонеща куча лобода - Ах.; мърша Н. Г. ; мфршж. - (с. Присово - Търновско, Търново) У. ; смрадлива
трева-Н.Г.; смърдлйвм тръвж(Търновско) У.; струпейниче- Ах.
Името мърша произлиза отъ
извънредно неприятната миризма на
това растение, а струпейниче —
О1ъ употребата му въ нар. медицина
срещу струпеи и други кожни болести.
Отварата отъ струпейниче т о се употребява противъ нередовна и недостатъчна менструация.

Отъ изсушените листа, стрити и пресети като брашно, съ пресно .масло
се прави помада, която се употребява противъ екзема и други кожни
обриви. Суровата билка, нарезана надребно и см+.сепа съ храната, се
дава на кокошките противъ болестьта
пипка

Chondrilla juncea L. — кривець - Ах.; млФчка - (Кюстендилско)
С. Г., (с. Мезекъ - Свиленградско)
Ах., H. С.; тънка хрускалка - С. Д. В.
Chondrus crispus Lyngb.,(=Fucus crispus L.) — денизъ-кадаифъ (тур.) Dor.; ирландски мъхъ-Н. M.;
караганъ-К.; морски кадаифъ-Ах.,
Б. Д.; х рушал ка - Д. Ц.
K а p а г е н ъ, и р л а н д с к i й
м о х ъ (рус.).
Отварата му се употребява
като укрепително средство противъ
туберкулоза, диария.

Chrysanthemum L. — бела вратика- Б. Д; бела рада - Ах., С. Д В.;

134

Б. Ахтаровъ

вратига - Д. Д., Iir., М. Б.; въртипопъ-С. В.; димитровче - И. Г., Н. Г.;
калоферче - Ах.; лай-кучка - М. Б.,
С. Г.; майчица - Ах.; маргаритка Ах., C. С.; сТрско цвТте- И. Г., Н. Г.;
студенина - Н. Г., С. В.
R а d а (хрв.).
Chrysanthemum balsamita L.
(= Tanacetum balsamita L., = Pyrethrum balsamita Willd., = Balsamita vulgaris Willd — Balsamita
suaveolons Pers.) — атанасия балсамическа - Гр.; кърпичка - (Омортагъ) Д.
калифронъ-У.; калоферска трева - Ю., Я.; калоферче - Ах.,
М. Г., У.. Ю., Я.; калофярче - У.;
калоферъ - Б. С.; кълънфиръ - У.;
каранфилъ - У.; карисфилъ • Гр. ;
личоника - Я.; миризливче - Я.
Имената — калоферче, кълънфиръ,
жаравфилъ, кариофилъ н др. п. водятъ
началото си отъ гръцкит! думи —
(карионъ = ор±хъ) и vii-kov (филонъ = листъ), понеже листата на
TO'ia растение, по отношение формата и миризмата, наподобяватъ тия на
optxa.
Чайятъ въ малко количество
се пие за пречистване кръвьта противъ скрофули и маясълъ; противъ
болки вь стомаха и червата. Влиза
въ състава на про-тЬтнит! билки за
пречистване кръвьта.

Chrysanthemum chamomilla
Bernh. — вж. M а t r i c а r i а chamomilla L.
Chrysanthemum indicum L. —
димитровска ружа - (c. Бездънъ Соф.) C. Г.; димитровче - Б. Д.; ружа
-(с. Бездънъ - Соф.) С. Г.; хризантема - Ах., Б. Д.
Chrysanthemum inodorum L. —
вж. Matricaria inodora L.

Chrysanthenum leucanthemum
L. (= Leucanthemum vulgare Lam.)
алфита - (Велесъ, Крушево) A. T.,
Н. Г.; биволско око-Д Ц., М. Б.,

С. Д. В., С. Г., У.; бТла лай-кучка (с. Горни-Броди- Мак.) А. Т., Ю.;
бгьла рада - Ьх., Б. Д., (Берковица)
С. Г.; бЪло цвЪкье - Д. А., Н. Г.;
върти-попъ - (с. Мисловщица - Трънско) Ах.; димитровче - С. Г.; едрата
лай-кучка - У.; едра лай-лай-кучка Я.; едро кокиче - С. Д. В.; златоцв%тъ - Н. Г.; истравниче - Н. Г. ;
лай-кучка - (с. Искренъ - Соф.) С. Г.;
майчица-Ах.; мжжко изтравничеН. Г., У. ; маргаритка - (фр.) Ах.;
попадийка - (Самоковъ) А. T., Н. Г.,
Ю.; пъпъдйвка - (Битоля) А. Т.;
филджанче - А. T.. Н. Г.; филджанчиче - (тур., Прилепъ) А. Т.; хризантема- X. Г.; чауми - (Ресенско)
Д. А., Н. Г.

Chrysanthemum
parthenium
Benth. — градинска лай-кучка - У.;
едра лай-кучка - Ш.; момина маргаритка - Ах.; марадика - Dor.
Chrysanthemum vulgare Bernlt.
(= Chrysanthemum tanacetum Kar.
= Tanacetum vulgare L.) — вартика
-A. T., H. Г., У., Я.; влатлика - H. Г.;
вратига - Ах., Кал, Коз., M., М. Б.,
М.Г., H. M., Н.Г., С.Г., C. И., У.,
X. Г., K)., Я.; вратика - (Велесъ,
Прилепъ, Дойранъ, Охридъ, ГевI ели) А. Т., Н.Г.; вратика - (с.с. Сливница и Алдомировци-Соф.) Ах., М.,
М. Г., Нач., (с.с. БрЪзье и Кремиковци-Соф.) С. Г., Я.; вратлика(Скопие) А. T., Н.Г., Я.; вратлйка(с. Пишигово - Пазардж.) А. Т.;
въртйка - (Дойранъ, Кукушъ) А. Т.,
Н. Г., С. Г., Я.; въртига-Ах., В. Н.,
Коз., Н. Г., С. Г.; оборчлйва билька(с. Бобища - Мак.) А. T., Н. Г.; рошава кадънка - Н Г., С. Д. В„ Я.;
свратига-Н. Г , Я.; свратика-(с Бистрица - Соф.) С. Г., Я.; смиль-Н/
Г., С.Д. В., Я.
Вратий, вротиЬ (срб.).
.Скоро сж назадъ повърни,
Та на майка си да кажешъ,

135

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Докле пФтлити не пЬятъ,
Лекови да ти събере,
Сслскж-тж горска в рът ига
.
*
Н.Г.

.Посей ми си лудо врътикж.
Ако не ти никне врът ик
.
*
Много щешъ сж врътишъ по мене
.
*
Н. Г.
Вратигата е добра храна за
охлювите, но отъ нея rb ставатъ
горчиви. Тя се употребява често въ
нар. медицина. Чайятъ(инфузията)
й действува върху нервната система
и се употребява противъ истерия,
спазми въ стомаха и другите коремни органи, противъ болезнена и
нередовна менструация, главоболие,

сжшиятъ действува като пикочогонно средство, служи
за пречистване кръвьта и се употребява противъ подагра, малария,
при възпаление на пикочния мгъхуръ
и бябрецитгъ; противъ пгъсъкъ и ка-

болки въ стомаха;

мъни въ смщитгъ и бгълотечението въ

женитгь; служи оше за изхвърляне
тениитт и глиститгъ, за премиване
косата противъ пърхутъ. Пресната

билка, стрита на каша, се налага
върху слепите очи противъ главоболие, a изсушена и стрита на прахъ
— служи противъ дървеници и
бълхи. Употребява се и за абортиране. Въ по-голфми дози е отровна.

Chrysosplenium alternifolium L.
— алтънче- Ах., СД. В., Я.; далачна трева - М. Б.; жълтина - Ах ;
смТнливолистно алтънче-(прев.)Я.;
далакъ-оту- (тур.) Б. Д.
Отварата й се употребява противъ болеститгъ на далака.

Cicer arietinum L. — кикеръ (Хърсово) Я.; лахутъ - (тур., Омортагь) Д. Й.; лафуть - (тур., Сливенъ) Коз.; лихугь-Н. Г.; наугь(Трънско) Ах., Б., (Неврокопъ, Гевгели, Долпи-Порой - Мак.) А. Т.,
М. Б., М.Г.; нахутъ-(тур.) Ах., А.
Т., Б. Д., Д. В, (Ю. България) Коз.,
М. Б., С. Г., У., X. Г.; нихутъ - (Кукушь, СТресъ) А. Т.; нохутъ - Я.;
слапотокъ - (Велесъ, Прилепъ) А.
'1'., X. Г.; слантокъ-(Охридъ) А. Т.;

сланутъ-Н.Г.; сланутокъ- (Костуръ
Водене, Каналарци, с с. Загоричане, Бобища - Мак.) А. Т.; сланотбкъ (Щипе) А. Т.; сланутъкъ - (Котелъ)
Коз., С.П., Х.Г. Я.
Отварата отъ листата я

плодовете на сланутъка действува пикочогонно и се употребява
въ нар. медицина противъ пгъсъкъ и

камъни

въ

бмбрецитгъ

и

пикочния

Плодовете (зърната) се употребяватъ за подправка на кафето.

мгъхуръ.

Cichorium L. — водопийка-М.;
жлъчка-М.Б.; недопийка-М.; синя
злъчка - Ах.; цикория-Д.Д., М.Б.;
чеканка - Д. Д.
V о d о p i j а (хрв.).
Cichorium endivia Willd. — градинска жлъчка - X. Г.; китайска
цигория - Б. Д., J.; китайска цикория - К.
Листата на градинската
жлъчка се употребяватъ за салата.

Cichorium intybus L. — бърдоква-П.; водопийка-М. Б., М.Г.;
гасилка - Н. Г., X. Г.; гвачка - Н. Г .;
гола мома-Я.; гурчивкж - (с. Никюбъ - Търновско) У.; дива бърдоква - С. Д. В.; дива радикя - Гр.;
дива цикория - X. Г.; дъвка-Н.Г.,
Ц. Г.; дт.вкж - (Търново) У.; жа.ювика - Н. Г. ; жилаво цвете - (Пирдопъ) П. Б.; жлъчка - (Варна) А. Т.,
Ах., Г1., (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.,
(Ямболъ, Сливенъ) Коз., Ш., Ю.;
жълчка - (Софийско, Сливенъ, Ямболъ) С. Г.; злъчкж - (Търново) У.;
кучешка дъвка - Н. Г.; маясьлчи (Ловечъ) У. ; млЪчка - (с. АладаСвиленградско) Ах., H. С.; метлянка - С. Д. В.; модрика -(Босилеградско) П, Б.; недопийка - М. Б.; немско кафе-Ф. X.; обикновена цикория - Д. Ц.; свинбкъ - (с. Мезекъ Свиленградско) Ах., H. С. ; синя
жлъчка - Д. Ц., М. Б., Н.
Нейч.,

136

6- Ахтаровъ

11., С. Г., X. Г., Ю., Я.; синя жълчка (Сливенско, с. Искрецъ-Софийско)
С. Г.; синя злъчка - Г. Б., Д. Ц_, В.
К.: М Б., Н. Г., Нейч., П., С. Г., X.
Г, Ю., Я.; синя млТчка - (с. Пнщигово - Пазардж.) А. T., Н. Г., (с. Радоилъ - Самоковско, с. Костенецъ Ихтиманско) С. Г., X. Г., Ю.; цигогория - Б.; цикорий - 3. Б.; цикория - А. Т., Б., ДВ.. K., В.Н., Н.М.,
Нейч., П.,С Г., У.; зидибази - (тур')
Dor.; маясълъ-оту - (тур.) Б. Д.;
хинлипа-(тур.) Гр.
Во до п i я (срб.).
Синята жлъчка има голЪма
употреба въ нар медицина. Чайятъ
(и н ф у з и я т а) отъ корена действува
възбудително на храносмилателната
система, активира храносмилателния
проиесъ. за това се употребява като
укрепително сръдство; сжшиятъ служи за пречистване кръвьта, противъ
скорбута,

маларията.

болеститгь

противъ болки и язва въ стомаха; като
слабително средство и за повръщане;
омекчава слизестия епителъ на дихателните органи и се употребява прона черния дробъ, жълтеницата:

тивъ

ангина., възпаление на дихателнитгь тряби, кашлица. Действува и

като пикочогонно срЪдство и се упо-

тр^Ьбява при м^чно пикане, крьвопикане. Външно, въ видъ на л а п и, противъ циреи и отоци. Коренит! на
синята жлъчка (въ културно състояние) сж гялвниятъ сурогатъ
на франк ъ-кафето.

Cinchona sp. diversa. — хининово аьрво - Ах.
Отварата огъ корит! се
употребява противъ малария; н астойка отъ сжшит! въ червено
вино се см1та едно добро укрепително срЪдство.
Като дрога въ офщ. медицина —
Cortex С 111 п а е

Cinnamomum camphora Nees
et Ebrm. — камфора - H. Г'., Я.;
камфорово дърво - Г. Б., У.; камфорно дьрво-К.; камфоръ - Б. Д ;
кефири- (тур.) Dor., Д.Д.; кифирия (тур.) Б. Д.; кифория - (тур.) Б.Д.;
кяфире - (тур.) А.Т.; кяфурия - (тур.)
М. Ш.

Cinnamomum zeylanicum Breyn.
— дарчинъ - (тур., Трънско) Ах.,
Б.Д; канела - У., X Г., Я.; канелово дърво -Д. Ц., K., H. М., лаврова канела - Гр., С. Д. В.; гарчинъ (тур.) Б.Д.
Канелата се употребява за подправка на хранитЪ Има приложение
въ народната и официалната медицина подъ името Cotex Cinnamomi.
Въ видъ на отва ра се употребява
главно противъ нередовна и болезнена менструация.

Circaea lutetiana L. — врачовникъ-С. Д. В., X. Г.; обикновенъ
врачовникъ - Я.; самодивка - Ах.

Cirsium Tourn. — валявукъН. Г.; вахлачка-Н. Г.; вълчець-Н.
Г.; гингеръ-Ах.; низъкъ магарешки трънъ - В. Д.; осътъ-Н. Г.; паламида - (Гръц.) Ах., М. Б., Н. Г.,
Н.С., С. С.
В о л ч е ц ъ (рус.).

Cirsium afrum Hoffm. (=Chamepeuce afra DC.) — бодиле - C. Г.,
Ю.; главочъ - C. Г., Ю.; магарешки
бодилъ - C. Г., IO.

Cirsium arvense Scop. - бодилъ Ф. X.; паламида - (гръц.) А.Д., А.
М., Ах., Д. Ц, М.Г., M. О., (с. с.
Бездънъ, ОницвФ.тъ, Нетръчъ Cineraria hybrida hort. — золь- Софийско, Берковица, с. Лиляне Кюст., с. Шейтаноно - Асеновградникъ - Б. Д.
ско, 1 leuiepcKo, Тетевенско) С. Г.,
Ciannamodendron corticosum
У., Ф.Х., X. I ., Я; паламидъ - (СлиMiers (= Canella alba Murr.) — I ненъ) Кок; пьльмидъ - (Търново)

Материали зя български ботаниченъ речникъ

страшникъ -(с. Жеравна - Котленско) У.
P а I а m i d а (хрв.).

Cirsium canum M. В. — клинавиче - (Казанлъкъ) П. Б.

.Ако те съ думъ| замЪржть.
Ти имъ съ жлътици отвръща шь;
Ако съсъ жлъти я е р а н ц и.
Ти п.чкъ съсъ дребснъ млргарсцъ.
*
Н. Г
„Димо, годенико!
Годеничка по
Хаберъ ти проводи.
Хаберъ и ярмаглнъ —
Китка и ябълка.
Дюля и н е р а н ц а."
Сб. Янковъ. стр. 252.

Cirsium lanceolatum Scop. —
мрежестъ паламидъ.
Cirsinm oleraceum Scop. — зелева паламида - (прев.) Ах.; паламидъ - М. Б.

Cirsium siculum Spreng.—блатна
паламида - (прев.) Ах.; бодилъ - Ф.
X.; паламида - Д. Д.

Cistus creticus L. — памуклийка - (Ортакьойско) Ах.

Cistus ladaniferus L. — тамянъ
- Б. Д.; гемянъ - Б. Д., H. С.
Citrullus vulgaris Schrad. (—
Cucumis citrullus Sering.) — арбусъ Ш.; диня - А. Д., А. M., А. Т., Ах.,Б.,
Г.Б., Д. В., З.Б., К., Коз., М.Б., Н.
Г., Нейч., У.; карбузъ-(тур.) Б. Д.;
карпузъ - (тур.) Ах., Б. Д., (Дебърско) А. Т., Коз., Л., М. Б., Я.; карпусъ - А. Т.; кърпусъ - (Ст.-Загора)
А. Т. ; лебеница-Д. Д; левенииаН. Г„ Х.Г.; лобеница - Ах., Н. Г.,
(Неготинъ - Мак.) А. Т., (Самоковско) Б.Д.; любеница - А. Д., А.М.,
Коз., Я.; пъпешъ . В. K., K., КХ; лубеница - (Велесъ, Прилепъ, Папрадища) А. Т.; лубешша-(Трънъ) Ах.,
(Кавадарци, Дойранъ, Гевгели, Кукуш ь) А. T., Н. Г„ У.; л^бенна (Тетово) А. Т.; лупаръ-(НеготиньМак.) А. Т.
Citrus L. — лимонъ - Ах., нерандзж - Н Г.; неранца - Н. Г.; портокалъ - Ах.
.Добро дръпо садила,
Добрж рожбж родило:
На нсякж нЬйкж ябълкж;
И па пърха перандзж.'— Н.Г.

137

Citrus aurantiaca L.— нерандзъЮ.; померанчъ - У.; портокалено
дърво - А. М.; портокалъ - Б., В. Д.,
Г. Б , Д.Д., Л., С. Г., Я.; портукалъН. Г.; протокалъ - А. Т., Д. LL, У.;
турунка - Н Г.
Сокътъ на портокала се
смЪта като отлично възбудително и тонично средство за храносмилателната
система; помага при възпаленията
на слизестия епителъ въ стомаха и
червата; противъ диария Чайятъ
отъ кората на плодове тЪ сжч.о
действува възбудително на храносмилателната система и пом.чга протинъ
жълтеница. Отварата отъ семената действува пикочо онно.

Citrus medica L. — илимонъН. Г.; лимоново дърво - А. М ; лимонъ - А. Т„ Б„ В.Д., Г.Б.. Л . Н.
Г„ С. Д. В., У., Ц.Б., Я.
Лимонъ, батранки (рус.);
£ е t r u п (хрв.).
Лимоновиятъ с ок i се см1та като едно отлично тонично средство за възбуждане дейносгьта на
храносмила1елната система и придружаващите я жлези; сжшиятъ намалява
гниенето въ червата, служи за пречистване кръвьта и помага противъ
възпаление на слизестия епителъ въ
стомаха и червата; противъ диария. пгъсъкъ въ бмбрецит/ъ и черния
дробъ, жълтеница.ревматизъм», подагра, скорбут», артериосклероза,

затлъстяване на вмтрешнитгъ органи ; за г а p г а р а противъ ангина,
бифтеритъ, ранич^и въ устата и

Hapt,3.inb въ видъ на колелца,
лимонътъ служи за налагане противъ петна и лунички по лицето;
| противъ мазоли (съ малко захарь).
езика.

138

fj. Ахтаровъ

Настойжа въ спиртъ на пепель, получена отъ изгаряне на лимонови кори, се употребява при силни болки въ стомаха
маха.

и

язва въ сто-

Citrus nobilis Laur. — мандарина - Ах., Б. Д,; мандаринъ - X. Г.

Clavaria Vaill. — брадавички Б. Д : кокоши гребенъ - Б. Б., У.;
панчушка - М. Б.
Clavaria coralloides L. — ксксши гребенг - (Габровско) Б. Д.,
Б. Б, У.; меча стжпка-(Омортагъ)
Д Й.; реси - Б. Б.

Clavaria flava Sch — бледожелта козя брада - Д Ц.; жълта
пънчушка - Я.; козя брада - Д. Ц,.;
коралоподобна гжба - У.; пачи
кракъ-М. Б.

Clavaria pistillaris L. — бухалковидна гжба-С. П.С.; клиновидно пънче - H. М.; панчушка - К.
Claviceps purpurea Fr. — главница- С.Г. ; главулчеста гжба - Г.
Б ; главница - (с. Изатовци - Царибродско) С. Г.; главня-АП., С. Г.;
главня-рогче - М.Б.; делидже - (тур.)
Dor^ ерготинъ - Я.; мораво рогче - N.
M., А. Т., Д. LL. К., Ксз., В. H.. Н.
М., Нейч., Н. П., Я.; намелъ - А. П.,
(Ст.-Загора) Ах., С.Г.; рогалка (Кюстендилско) Коз.; рогачъ-(Кюстендилско) С.Г.; рогче - Ф. X.;
червена главичка - А. Д., А. Т., У.;
ципеста гжба- С. Д. В.
Въ офиииал. медицина е известно
като дрога Secale cornuti и, макаръ да е силно отровно, въ терапевтични дози, по предписание на
лекаря, се употребява противъ силни
кръвоиззияния въ матката,
храчене, при слаби клапи на
та и противъ разширение на
то; противъ бгълотеченията
нитгъ полюции.

кръвоаортасърОцеи нош,-

Тази гжба, ако е примесена къмъ
брашното, причинява една опасна бо-

Clematis L.— витва-Н.Г.; жигуненъ-Н. Г.; ломносъ - Н. Г.; паветъ-Н. Г., H. С.; павитъ - Н.Г., С.
Г.; павой-Ах., Iir., Н. Г., С. Г., 10,;
павуй-Д. Д.; поветъ-Ах.; повитъАх., А.М., K, Н.М., Н.Г.; скребъръН. Г.
Л о м н осъ (рус.); pavit (хрв.);
пакнтъ (слав.).

Clematis flammula L. — пирова
трева -М. Б.
Clematis integrifolia L. — паветъ-Vel.; павой-Vel.

Clematis recta L. —■ изправенъ
паветъ-(прев.) Ах.; низкия паветъ У., Ю.; низкия повъртъ - (Търново)
У.; правостоящъ повитъкъ-(прев.)
М. Б_; цървивиче- (Софийско) Б. Д.
Прасни листа, счукани въ видъ
на каша, служатъ за налагане червясали рани въ добитъка, отъ което
произлиза името цървивиче.

Clematis vitalba L.— бЬла лозаМ. Б., М. Г., С. Г., Ц. Г.,Я; внтваН. Г.; гирляндо - (Омортагъ) Д. Й.;
лоза-Н. Г.; лозина - Н. Г., Х.Г.; лозица - Я.; ломоносъ - (рус.) Н. Г.;
обикновенъ повитъ-Ах.; паветъ B. K., Н. Г., Нейч., (БрЪзникъ, Босилеградъ) П. Б., (Ловечъ) У., X. Г_,
Я.; павитъ - (Трънъ) Ах., Н. Г., (Враца) Г1. Б., (Софийско, Тетевенско,
Троянско) С. Г.; павиятъ- У.; павуй Я.; павжтъ - (Търново) У.; повей (с. Мезекъ-Свиленградско) Ах., Н.
C. ; поветица - Н. Г„ C. I'.; пбветъ (Ловечъ) У., (Сливенъ) Коз., Я. ; повий-(Сливенъ) С.Г.; понитак i, -(Чирпанъ) Ф. Б , М.Б., IO.; повитицаН. Г.; пбвитъ - Ах., А М,, Б., В. К ,
(Неврокопъ) Д. А., Н Г., 1О.,Я.; пафитъ - (Паланка - Мак.) Д. А.; повой -И. Г„ С Д. В., Я.; повей-Н.Г.;
повътъ - (Търново, Л1,сковеиь) У.;
скрбба-(Водень, Генгсли, Леринъ,

Мятерияли зя български ботаниченъ речиикъ

В. К., Д. А., Н.Г., С. Д. В., (Ловечъ)
У., Н. Г., И.Г., Я. ; скребъръ - (с.
Драгижево - Търновско) У.
Scrobut.pavitina bfla (хрв.);
бела лоза, стромут, павит
(срб.); скробут, павитина
(боен.).
Отварата отъ корен иTt на
повита се употребява въ нар. медицина за засилване на апетита. Отъ
листата и цв-ЬтоветЪ се добива единъ
видъ мая за хлЪбъ и сирене.
По-рано повитътъ се е употрЪбявалъ и въ офиц. медицина като
дрога H^rba Flamalae Jovis
противъ главоболие, треска, краста,
циреи и др.

Clematis viticelIа L. — дива кандилка - (Чирпанъ) С. Г,; италиянски
паветъ- Ах.

Clinopodium vulgare L. (= Calamintha clinopodium Moris.)—дивъ
босилякъ - C. Д. В. ; кривочашкова
миризливка - (прев.) Ах.; струпейче - Н.Г., У.
Въ народ, медицина се употребява противъ лишеи, кожни болести,
струпей, отъ което е получило името
струпейче. Изсушените листа се
стриватъ и пресЪватъ като брашно,
което съ малко мазь образува една
помада, съ която се мажатъ лишеитЪ.

Cnicus benedictus L. — камилски трънъ - Пач.; пресгьчка - H. С.;
свещенъ трън ь - Гр.; шефкетъ-оту (тур.) Dor.
Въ това растение се намира единь
ензимъ, отъ който млекото се пресича
(съсирва) и отъ тамъ произлиза името
му пресечка.
Въ офиц. медицина се употребява
като дрога Herba C i r d u i benedicti.
Тази билка има важна употреба
въ нар. медицина. Отварата отъ
листата и н в +> т о в е т t> действува възбудително и укрепително на всички вжтрешни органи, особено върху
слизестия епителъ на дихателните органи, заради коего се употребява про-

139

гивъ остритЪ и хроничните възпаления на сжщия, противъ астма, възпаление на

бгьлия дробъ, суха каш-

сжшата действува възбудително на слизестия епителъ въ
храносмилателната система и придружаващите я жлези, служи като укрепително срЪдство и за пречистване
кръвьта, противъ малария, хроничелица, ангина ;

ски катаръ въ стомаха и червата,
леностъ на червата, запекъ, жълтеница и тъсъкь въ черния дробъ; дей-

ствува оше като пикочогонно средство, противъ млчно пикане и пгъсъкъ въ бхбрецитгъ и пикочния мгъ-

противъ водянка (вода въ коремната празнина). Употребява се още
противъ гангрена, лоши рани, мелан-

хуръ,

холия. хипохондрия, истерични припадъци и нервна слабость. Въ пп-гол-Ьми дози действува вредно и причинява повръщане.

Cochlearia armoracia L. (= Armoracia rusticana Gaertn.) — вж.
Nasturtium armoracia Fries.

Cocos nucifera L. — индийски
орЬхъ-Л., Я.; кокосова палма-X.
М„ А. Т„ Б„ В. Д„ Д. В., Д. Ц„ К„
М. Б., Н М„ Нейч., У., Я.; палма
кокос ь - С. Д. В.
Кокосовая пальма (рус ).

Coffea arabica L. — кафе - В.
Д, Д. Д„ М.Г., Нейч., Ц.Г., Я.;
кафено дърво- М, Б,; кафейно дърво-А. Т., K., H. М., У.; кафено
дърво - Д. Ц.; кахве - Г. Б.; кахвяво
дърво - Б.
Colchicum autumnale L. —
безвременикъ - У.; дивъ шафранъС. Д. В.; есенна качунка - А. Т., Я.;
есененъ минзухаръ-(прев.) Ах., А.
П., Д. В.. М.Б., Нейч, (с.ОрФшакъ
-Довчанско) У., Х.Г.; есенски минзиваръ - (Банско) А. Т.; есенски
минзифарь - (Копривщица) А. Т„
Б.Д., Н.Г.; житница-(с. МезекъСвиленградско) Ах., H. С.; качункаА. П., (Горна-Джумая) А. T., Vel.,
J., Н. Г., X.Г., Я.; какюмка -(Тето| во) А. Т.; качунъ-А. II., (Трьнъ)

140

Б. Ахтаровъ

Ах., Н. Г., (с. Мала-Църква - Самоковско) С. Г., Ю.; кърпи гуня (с. Драгоманъ) Ах., (с. Бездънъ Соф.) С.Г., Ю.; кърпи клашникъ (с. Кремиковци - Соф.) С. Г„ Ю. ;
кърпи кожухъ - А. П„ Ах., В. H., Н.
Г , (с. Гннци - Соф.) С. Г„ С. П., У.,
Ю.; минзифаръ - (с. Пищигово - Па*.)
заря
А. Т.; минзинаръ - А. Т.,
Vel., Г.Б.. Д.Д., К., М.Б., (c. ОрТшакъ - Ловчанско) У., Я.; минзохарь • (с. Гайтаниново- Тетовско) А.
T., С. Г., Ю.; мразеиъ - Н Г.; мразавет-А П., А. Т., Ах., В. Д., Vel.,
Д.В., Д.Ц., М.Г., Н Г„ H. М., Нейч.,
Пач., (Искрецъ-Соф.) С. Г., С. И.,
Ф. X., X., Я.; пъди овчаръ- Нейч. ;
махругь - (тур.) Dor.
Мразовац (срб.).
Отварата отъ семената въ
терапевтични дози се употребява
противъ водяньа. подагра, ставень
*
ревматизъм
я като слабително средство.
Т и н к т у р а (настойка въ спиртъ)
отъ семената се употребява външно
за мазане противъ ставень ревма*
тизъм
и подагра.
По-р а но и въ официал. медицина
семената с
* се употребявали за сушите цели като дрога — Semen
Colchici et Tinctura Colchici.
Това растение въ всичките си
части е силно отровно. Овцете
пояасятъ сравнително по-лесно неговото действие, обаче, м ггъкото имъ
става отровно.

Colutea arborescens L. — йлтънка - (Крушево - Мак.) А.Т., Н. Г.,
Ю.; диво дърво -Ш.; жьлт ь салкъмъ-(Болградъ- Бесарабия) С. Г.;
зайче дърво - (с. Брестовица - Пловдивско) С. Г.; мехурникъ - H. M , X.
Г., У^ патьчета - Н .Г,; плюсковица(Соф.) Ах.; плюскавиче- М.Б., Н. Г.,
(Дупница, с. Габровица - Пазаря
*.)
С. Г., X. (., Ю_, Я.; плюскаиче - Ю ;
плюскдчъ ■ Ах., (с. Гюмендже - Мак.)
АТ., Н. Г„ Ю.; пукаль-ДДХ;
смърде шка-(Струга) А. Тп Н. Г.;
смърдика-Н. Г.; смърдлика-(с. За-

горичани, с. Бобища - Мак.) А. Т.
смръдлнка - (Петричъ - Мак.) А.Т.
H. М., Н.Г.; троши-ралица - Н. Г.
М. Б., (с. Текира - Пазарджишко)
С. Г„ Ю.
Пузь/рное дерево (рус.);
p u c а I i п а (хрв.).

Отварата отъ листата и корите се употребява въ нар. медицина като слабително средство.

Conium maculatum L. — балдаранъ- А. П., А. Т., Д. В., Коз., М.
Б., Я.; балдъранъ - H. М.; бозей А. П„ (Прилепъ) А. T., Н. Г., Ю.
боли-глава - С. Д. В.; боченишъ- К.,
С. И.; бучей - Н. Г.; буканишъ - Н. Г.;
букьемишъ - (Сорокиново - Воденско) Д. А., Н. Г.; букьенишъ - (Битоля) Д. А., Н.Г.; букимишъ - А. П.,
(Щипъ) А. T., Н. Г., Ю ; букумушьН. Г.; букинишъ - H. M., Н.
букунушъ - Н. Г„ (с. Шейтаново- Асе«
новградско) С.Г.; букъмишъ- Н.
Г.; бученишъ - Н.Г.; бучемйшь (Паланка - Мак.) Н. Г.; бучимйшъ (Кукушъ) А.Т, Д. А., Н.Г., У, Ф.
X.; бучинйшь - А. М., (Дойранъ)
А. Т., А.П., (Трънъ, БрТзникъ) Ах.,
Б„ Г. Б„ Д. В., Д. Ц., К., Коз.,
М. Б., М. Г., Н. Г., Нейч., (Софийско, Дупница) С. Г., С. Д. В„ (Търново, Г.-Ореховица) У., X. Г., L1J.,
Я.; бъзунякъ - А. П., Б.; бълдаранъ - (Сливепъ) Коз.; воденъ бученишъ - А. П., С. Д. В.; водна цвилуга - Д. Ц., У.; водна цуцулигаЯ.; голТма пищялка - Гр.; девисилъ - С. Д. В.; джваркало - Н. Г.;
джвъкало - Д. А., Н. Г.; джвъркалоН.Г.; джергало - (с. Палеоръ - Мак.)
Д. А., Н Г.; дива миродия - Я. К.;
дивь майданоз ь - С. Д. В.; звукало-А. II.; зънзукъ- Н. Г., (Ловечъ)
У.; кукуда - Я.; лененъ - С. Д. В.;
машалъкъ - Н. Г.; маигъл ькъ - (с.
Смелово) А. Т., И. Г.; мангуна А. II., H. М„ М. Б„ И. Г., У.; маиуга - Н. Г.; мъщ унл'. - (Търново)

Материали зя български ботлничспъ речникъ

У.; мъгуля-Ю.; обикновенъ цволъБ.; омега, - Я. К.; отровна цнилуга - В. Д, У-; песгелкн - Гр.; пищялка - А. Г1, (с. Смедово) А. Т,
Гр., Д Д , Н.Г, Я.; полика - Н. Г.;
птолика - А.П.; пцолика - А. П., С.
Г., Н, Г.; разпукниче -М.Б, М. Г.,
C. В., С. И, X.; сблика - (Дебърь)
Д. А., Н.Г.; сушань - Д. Ц , Д. В,
М.Б., М.Г.; свирчуна -(Омортагъ)
Д. Й.; цвилига-М Б.; ивилуга-А,
М., (Ловечъ) У., М.Б., Н.Г, С. В.,
М. Г.; цвъркало - (с. Бухъ - Мак.)
Д. А.; цвикало - Н. Г.; цволига - А.
Г1, Д.А., Д.Ц., J, Кал., М.Б, Н Г,
У.. X, III , Ю.; цвблика - (Кичево)
Д. А, Н.Г.; цволъ-Н. Г.; цивлуга - Б. Д, Н. Г.; цицелка - Кал.; цолака - А. П, А. T, Н. Г.; цолакъ Я.; цблка - (Охридъ) А. T, Н. Г.;
цуцулига - А. Г1„ С. Д. В, H. М, Я,
Я. К.; църкало - (Ресенъ) Д, А , Н.
Г.; чикута - Гр.; шушанъ - Б. Д.;
палдаранъ-оту - (тур.) Гр.
Б о л и г о л о в ъ (рус.); boleg l а w (чех.).
Цволигата, макаръ и силно
отровна билка, има големо приложение въ народната медицина. Употребява се най-често външно за лапи
противъ ревматизъм», подагра, червен» вгътър» (еризипелъ), лимфатични отоци (жлези), кожни струпи,
лишеи, гнойни рани, циреи, сифилистични тумори, краста, болезнени
втвърдявания (ядки) в» млгъчнптгъ

Отварата се употребява
н вжтрешно противъ скрофули (живиница), невралгия и особено противъ краста. Поради силното отровно действие, употребата й требва да
става само по предписание на лекаря.
Въ медицината е известна като
дрога Herba Conii.
жлези.

Ах.

Conringia Rchb. — целебница -

Conringia austriaca Andrz. —
дивь тютюнъ-Я ; мекия буренъ(с. Искрецъ - Соф.) С. Г-

141

Conrigia orientalis Andrz. —
цЬлебнипа - Ах.
Convallaria majalis L.
бисериче - (Самоковъ) Б. Д.; бйрсеръ (Охридъ, Струга) А. T, Н. Г.; б!лъ
зюмбюлъ-Я; гергевка-К, М.Г, У.;
георгьовденче - Н. Г.; гергьови баби
- Н. Г.; гергьови бабки-Н.Г.; гороивятъ-(с. ХлЬвени-Ловчанско) У.;
гюргьовденче - (Скопие) А. T, Н. Г.;
двуликъ - Н. Г.; ландт ш ь - Н. Г.; любиче - Н. Г.; маиче - (Пирдопъ) П. Б.;
маргаритъ - Н. Г.; момина сълза А.Т., Ах., Б, В.Д., В.Н., Vel, Д.Д.,
Д. Ц, 3. Б, К, Кал., М. Б, М. Г, М„
Н .М, У, Н.С, С. П.. Ю„ Я.; моминска сълза - А. M, K, М. Б , М.
Г., Н. Г, Нейч, X. Г.; одраки - (с.
Хлевени - Ловч.) У.; просце-Н. Г.;
цвете бисеръ - Н. Г.; сименъ-чиче(тур.) У.; цименъ-чиче - (тур.) Б. Д.
Biser, perlokw£t (чех.);
djurdjica, djurdjevac (хрв.).
Отварата отъ коренището
на момината сълза се употребява въ нар. медицина въ малки
дози противъ разстройства на сърдцето, водянка, епилепсия, спазмични
в» децата, като слабително средство и за повръщане; като
пикочогонно средство. Настойка
на цветовете въ оцетъ или червено вино се употребява противъ
припадъци

главоболие.

Въ научната медицина като дрога
Herba Convallariae се употрева противъ сърдечни болести, епилепсия, водянка, като пикочогонно
средство и за повръщане. Момината сълза въ всички части е силно отровна.

Convolvulus L. — бабина шапка
- М.; бухтица - Н. Г.; бела рада - Н.
Г.; всевлекъ - Н. Г.; зарань-вечерьН. Г.; зурна - Н. Г.; ладолежъ ■ Н.
M, X. Г.; поветица ■ М. Б, M. О ,
Н.Г, Н.С, X. Г.; полско цвете Н. Г.; полулужнякъ - Н. Г.; пукъ Н. Г.; слачка - Н. Г.; слачецъ - X. Г.;

142

Г>. Ахтлровъ

съвлакъ - Н. Г.; съвлЪкъ - M. В., Н.
Г., X. Г.

Convolvulus cantabrica L. —
поветица - Ах., Б. Д.

Convolvulus arvensis L. — бухтица - С. Г.; Gt.ia рада - Н. Г.; бкпа
рокличка - Н. Г., У,, Ю.; веруга(с. Хвойна • Асеновградско) С. Г.;
всевлакъ-Н. Г.; дива ачикъджефа(тур.) Н. Г.. (Ловечъ) У.; дива бЬла
рокличка - (Търново, с. Арбанаси)
У.; дива джефа - Н. Г.; дива рокличка -H. Г„ Ю.; дива стачка-Н.Г.;
диво телеграфче - Н. Г., С. Г., У.;
зурличка - М. Г., У.; кадънче - Я.;
кошари - (с. Баня-Чепино) С. Г. ;
сплигь- (с. Мисловшииа - Трънско)
Ах.; поветица - В. Д., В. K., М. Б.,
Нейч.. (с. Жеравна - Котленско) С.
Г., Ш., Ю, Я.; повитииа- А. М., В.
K., Н. Г.; повой - <с. Баня-Чепино)
С. Г.; полска повитица - (прев ) Ах.;
полска поветица - (прев.) Б. Д., К ,
Н. М; полска роклииа . (прев.) Д. Ц.;
полско телеграфче - (прев.) У.; попенецъ - М. Б., М. Г., Ю ; роклииа •
М. Г.; рокличка - У.; слачеиъ - Б. Д.,
Н. Г., (с. Лиляче - Кюст.) С. Г., Ш.;
слачка - Б. Д,; свлакъ - (с. Драгоманъ) G Г.; съвлакъ - Б. Д., Н. Г.,
С. Г.; съвлакъ-У., (с. Алада - Свиленградско) H. С., Ах., М. Б., Н. Г,,
(с. с. Ьездънъ. Опицв1тъ - Соф.)
G Г., (Чирпанъ) Ф. Б.; телеграфче Н. Г., (Омортагъ) Д. Й., (София) С.
Г., (Ловечъ) У.; телеграфъ - Н.Г.,
(София) С Г.; тилиграф ь - (с. Арбанаси, Търново) У.; устреличе-Н.Г.,
С. В., Б. Д.; цв!те джефа - Н Г. ;
чадърче - Н. Г., У.; червена чучулига - Б Д,, Ю.; червена чючюлига
- (Маглиигь) А. Т„ Н. Г.
П o п о н а ц (срб.); s w 1 а C е с
(чех ); sl аk pol j s k i (хрв.).

Convolvulus sepium L. (=Саlystegia sepium R. Br.). — бЪла
рада - H. Г.; вампйръ - (I Цип ь) А. Т.,
Н. Г., Ю., виена джефа - Н. Г.; джефа-(тур., Велесъ, Призренъ) А.Т.,
Н. Г.; дива слачка - (Енидже - Мак.)
А.Т., Н. Г., Ю.; зарань-вечерь - Н.
Г„ С. Д. В ; зурлй - (Панагюрище)
А. Т„ Н. Г.. 1О.; качулъ-(с. ГорноБроди - Мак.) А. Т„ Н. Г.; качюлъН. Г.; ладолежъ - М. Б., М. Г., H М.,
X. Г.; люля - (Воденъ) А. T., Н. Г.;
оградна повитииа - Ах.; одраки - У.;
поветииа- X. Г.; повивка-Н. Г.; повифка-(Гевгели, Кукушъ, Дойранъ)
А. Т. ; повлакъ - А. Т.; повлЪкъ (с. Пищигово - Пазардж.) А. Т._ Н.Г.;
плетна повитица - М. Б.; пукъ - Н. Г,;
рошкино цвйте - (с. Бобища - Мак.)
А. Т.; рожкино ивЪте - Н. Г., Ю.;
сефа - (тур.) С. Д. В.; съвлЪкъ - Д
Д„ X. Г.; ^чадърче - (Охридъ, Битоля) А. T., Н. Г., Ю.; чъдърче - (Ст,Загора, Призренъ) Ах., А.Т.; чашулка - (Дебъръ) А. T., Н. Г.; чашюлки - Н. Г.
Hladolefc (хрв); ладолеж
(срб.); s w 1 а C е с (чех.).

Отварата отъ тази билка се
употребява въ нар. медицина като
слабително срЪдство при <апекь и
като пнкочогонно средство при мъчно пикане.

Convolvulus tricolor L. — градински зурлички-J.; зарань-вечерь- М.Б ; зорничка - (Сливенъ)
С. Г., X. Г., Ш.; роклички - М. Б.,
X. Г.; сифа-(тур.) М. Б., (Сливенъ)
С.Г.; сидянкуту - (Еаена, Трявна)
С. Г.; телеграфъ - (София) С. Г.;
чадърче - (Чирпанъ) Ф. Б., Х.Г.
Corchorus capsularis L. — индийски коиоп ь - Б. Д.; ютъ-Б. Д.;
юта - (София) Ах.
Coriandrum sativum I..— кишнишъ-(тур.) Dor, М.Б.; колендроИач., Н.М., Ш.; колианлро - С Д.В.;
I КорианОъръ - M. 1'.

Материали за български ботаниченъ речннкъ

143

Ч а й (и н ф у з и я) отъ семената на корияпдъра се употребява въ нар. медицина противъ болки
и галове въ червата,
противъ диа-

Д е р е н ъ (рус.); d f i п (чет.);
дри)ен (срб.); drien (хрв.);
дрФнъ (слав.).

рия, дизентерия, трахеитъ и брон-

Отварата отъ дрФнкитФ се
употрЪбявл въ нар. медицина противъ
диария и дизентерия, а отъ кориTt на млади клонки — противь

Семената служатъ
правка на ястията.

хитъ.

за

под-

Corispermum nitidum Kit. —
камилска трева - Б.Д.

Cornus L. — дргьнъ - 3., Д. Д.,
H. С.; кучи дргьнъ - Ах.
„Оставили мечкъьтъ) да вардятъ
д p Фи к Ъ1 - т ъ!’.
11. Г.
„Дай му дрФнкж да не хлфнкя,
Дай му круша да те слуша'.
Н. Г.

„БФло грозд1е бФловина
И червена дрФновина".

Н. Г.

.Кога се родятъ по джбоветФ много
шикалки, по дрФноветФ дрфнки
и по лФскитФ лфшници, зимата бива
люта". — Пловдивско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

„Ако шешъ му свири и съ дрфновж шюпелкж“.
Н.Г.
„Кога има много дрфнки става
голфма зима". — Шуменско.
Нар. Мет., Сп. Вац.
„Много д р Ф н к и, ситно грозде".
— Сливенско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

„Кога сж много дрФнкитФ, житата сж добри". — Русенско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

Cornus mas L. — дрФнина Н. Г.; дрФновина - Н. Г.; дрФнка (Банско, Велесъ) А. Т.; дрФнье (Дебъръ) А.Т.; дргьнъ - (Трънъ) Ах.,
(Струга, Воденъ, Дойранъ, Неготинъ) А. Т., Б., Б. С., В.Д., Vel.,
В. К„ Г.Б., Д. Ц., J, К., Л„ М.Б,
H. М., С.Г., С.Д.В., У., J1J., 10., Я.;
казълджикъ - (тур.) Б. Д.; кизилъ (тур.) Н. Г.; обикновенъ дрФнъАх., М.Г., С. Б.; хтана - (албански)
Б Д.

вгънцеболъ.

Cornus sanguinea L. — дрФнъ Ю.; женски дрФнъ - С. Д. В.; кучешки дрФнъ - Vel,, Н, Г., (Врачанско, Орханийско) С. Г., H. С., У.,
X. Г., Я.; кучи дргьнъ - (Ст.-Загора)
Ах., А. T., В. К., (Сливенъ) Коз ,
М Б., Н.Г., С. Б., (Кюстендилско)
С. Г., У„ Ю, Я.; кучешки дрФнъ (Омортагъ) Д. Й.;
кучодрФнъ (с. Гайтанено - Соф.) С. Г.; мжждряпъ - Ах., (Кюстендилско) С. Г.;
пчешки дрФнъ - С. Б., С. Г.; п4>си
дрФнъ - (Трънъ) Ах., Н. Г., (Софийско, Кюстендилско) С. Г., Я.;
евнтъ- (Кюстендилско, с. ШипкаКазанлъшко) С. Г.; червенъ дрФнъ Д. Ц.; черенъ дрФнъ - В. Д.; черъ
дрФнъ - М. Г., Н. Г., С. Д. В.; чешкодрФнъ - (с. Габровецъ - Пазарджишко, с. Дитаково - Ботевградско) С. Г.
С в й д и н а (рус.); s w i d (чех.);
s v i b, sviba (хрв.); скнкк (слав.).

Coronilla L. — зайчина- C. C.,
H. C., C. П.; качуръ-Я.; кичуркаAx.; ребрика - Ю.
Coronilla emeroides Boiss. et
Spr. — бгьсно дърво - (Ст.-Загора)
А. Т., Ах.

Coronilla varia L. — зайчина C. C.; качуръ - A. T.; кичурка - Ах.;
клинавиче - (c.Текира- Пазарджишко) С.Г.; козя детелина - (Елена)
Я.; полски яжзелъ - (Караово) Б. Д.;
пъстъръ грахъ - А. П., Д. Ц., М. Б.,
У.; рибрика - (Търново) У., Ю.
GraSar Sareni (хрв.); Citorefka ре st г^ (чех.).

144

Б. Ахтаровъ

Corydalis L. — кокошка - Ах.,
Коз., Я.; лисичина - М. Б., Я.; лесичина - Ах., Коз., Нейч., пТтлета - П.
Б.; пктлюви гащи - П. Б.; ралииа П. Б.; чучолига - Д. Д.
Corydalis cava Schw. — вдлъбнатогрудесга лисичина - (прев.) Ах.;
кокошки - (Трьнъ) Ах., Я.; курвичка - Н. Г.; куфа лисичина - Я.; лисичина-М.Б., X. Г., Ш., Я.; леснчина
- Коз., H. C., Н. Г.: пктльови гащи Н.Г.; петрови гаши - *Горна-Джумая) А. T., Н. Г.

Corydalis marshalliana Pers.—
лисичина - Н. Г., У.; лисичина-пачина
-(Ловечъ) У.; леснчина. В. К.; пачина - Н. Г., У.

Corydalis solida Lm. —балучки
- (с. Локорско - Соф.) С. Г.; двойтрой гащи - Ю.; кокошки и пктли (с. Бездънъ - Соф.) С. Г.; кокошки(Трънъ) Ах.; кокошница - (Паланка - Мак ) Д. А.; леснчина - Коз.,
B. К.; лесичина-пачина - (Ловечъ)
C. Г., Б. Д.; лесича опашка - (с. Кюлевча - Шуменско) С. Г.; лисичина - Ю.; ногтеиъ - (Прилепъ) Д. А.;
нбфтеиъ - (с. Екши-су - Леринско)
Д. А.; обикновена лисичина - Ах.;
орлови гаши - (Елена) С. Г.; п!тл6ви гаши - (Солунско) Д. А.; пктлюви гащи-Б.Д.; летрови-гаши-(Дупница, Чирпанъ) С. Г.; пктлогашка (Чирпанъ) Ф. Б.; чучулига - Д. Д.

Corylus Journ. — леска - М. Б.,
Н. С.
,Т рънкит!, ор1хит1. лешницит t, др1нкит! и глогинкит-t кога с
*
въ изобили., зимата бива люта
.
*
—
Врачанско и Шуменско.
Нар. Мет., Сп. Вай.

.Ако има много родъ на л с шя и ц и, годината ще е зла, яко с противното, годината ще е добра
.
*
—
Кюстендилско.

i
I

■

J

Corylus avellana L. — леска (Трьнъ) Ах., А. M., А.Т., Б„ В.Д.,
Vel., В. 1<„ Д.В., J., Коз., М.Б.,
Нейч., Н. П., С.Г., Ю„ Ш„ Я.; лешникъ - (Трънъ) Ах., А. Т., Д. В.,
Д. Д., (Омортагъ) Д. Й., J., Л., Н.
П., У., Я.; лешнякъ- Ю.; лешахъД. Д., 3. Б., С.Д.В.; лещникъ - В. К.,
X. Г., Ю.; обикновена леска - Ах.,
K., H. M., С.В., С.П., Н.С.; обикновена лесковина - Ю.; фъндъкъ (тур.) Б. Д.; фъстъкъ - (тур., Омортагъ) Д. Й.; църна леска - (с. Бистрица - Соф.) С. Г.
Л t ш и н а (рус.); 1 е sка (чех.);
ли)еска (срб.); lieska (хрв.);
д-кекд (слав.).
Отварата отъ кората на
леската се употребява противъ малария, а ядкитк иа плодоветк — противъ глисти.

Corylus colurna L. — бгьла
леска ■ (Софийско) Ах., (Ботевградско, Врачанско, Троянско, Пазарджишко) С. Г.; дива леска - H. М.,
Vel, Коз., Н. Г.; Гайтанево - С. Г.,
Я„ С. П.; ламбертова леска - H. М.;
турска леска -H. С.; черна леска К.; фастъкйя - (тур. Омортагъ)
Д.Й.
Д и в л j а леска (срб.); d i v о1 е s k (хрв.).

Corylus tubulosa Willd. (= C.
maxima Mill.) — анадолска лескаАх.; ламбертова леска - А, М.; ламбертовъ оркхъ- М.Б.; цариградска
леска - Ах.
Crambe maritima L. — блатна
дркнка - Д.Д., С.Д.В.; диво зеле-Я.;
CrataegusL. — глогъ - В. Д, С.
Г.; глокъ -С.Г.; меглогь-Ю.;
.Кога има много киселици и глогинки е иа лоша зима.
*
—Ловчанско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

.На трънъ задоенъ. Седи като на
т ру не, r )л, т р а> н ъ, та на г л о г ъ.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

„Г л о г ъ т ъ, ако даде много плодъ,
голяма и студена те бжде зимата.
*
—
Шуменско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

Crataegus melanocararpa M. В.
(== C. pentagyna W. K.). — черенъ
глогъ- (у. Габровецъ- Пазардж.) CГ.; църнъ глогъ - (Трънъ) Ах., (с.
Гор.-Лозенъ - Соф.) С. Г.
.Дето има черенъ глогъ, потници не влизатъ.
*
— Н. Г.

Crataegus monogyna L. — белъ
глогъ - (с. Габровецъ - Пазардж., c.
Врабча - Трънско) С. Г., H. С.; гложье - (с. Суходолъ - Соф ) С. Г.; глогина - (Трънъ) Ах., Д. Д.; глогинка X. Г.; глогиня - Н. Г.; глогъ - А. М.,
А. Т., (Трънъ) Ах., Б.С., В.К., Д. В.,
J„ К., Л., М.Г., H. M., Н. Г., Нейч.,
У., Ц. Г., Ш., Ю., Я.; глокъ - 6., Д.
Д.; дрЬнки - (с. Сатовча - Неврокопско) Ах.; еднококичковъ глогъ (прев.) Ах.; калина - (с. Шабанли Неврокопско) Ах.; калинка - (Тетово) А. Т„ Н.Г., Ю.; обикновенъ
глогъ - Я.; шипка-гюлъ - С. Д. В,
Глодъ (рус.); hloh (чех.);
glog (хрв.); глог (срб.).

145

Crithmum maritimum L. — морски копъръ - Б. Д.; морска салата Б. Д.; крайморска салата -С. Г1.

Crocus L. — качунка - С. Г.;
качунъ - С. Г.; лютила - Б. Д.; минзухаръ - Ах., K., H. C., С. Г„ Ш., Ю.;
минзифаръ - Н. Г.; шафран ь - М. Б,
Д. Ц., М. Г.
„Кое ми цвЪтье най-рано рани,
Най рано рани, най-рано цъвти ?
Минзифарь цветье най-рано рани,
Най-рано рани, най-рано цъвти:
Минзифарю е майка мащеха,
Та м и н з и ф а р я рано будеше.
*
Н. Г.

Crocus biflorus Mill. — двуцветенъ минзухаръ - Ах.; качунъ модъръ - (с. Драгоманъ- Соф.) С. Г.;
крачунъ - (с. Бр1зье) С. Г.; синь
минзухаръ - (Търново, Г.-Ор1ховица) У.; шаренъ минзухаръ - (Чирпанъ) С. Г.

Crepis rhoeadifolia M. В. —
дрипавка - Б.Д.; маколистна дрипавка - (прев.) Ах.

Crocus moesiacus Ker. — жълтъ
минзухаръ - (Трънъ) Ах., (Омортагъ) Д Й., К., Л., У.; кйчка-(с. Загоричани - Костурско) Д. А^ Н. Г.;
качйтка-(с. Сорокинево-Воденско)
Д. А., Н. Г.; кйчунка - (Прилепъ) Д.
А., Н. Г.; качутка - (с. Баница - Леринско) Д. А., Н. Г.; качунъ желтъ(с. Драгоманъ-Соф.) С. Г.; качюнка - Н. Г.; качюнъ - Я.; кец^тка (с. Дръмбени - Костурско) Д. А., Н.
Г.; кицетка - (с. ДрЪновени - Костурско) Д. А., Н. Г.; кръкучка - (с.
Букъ - Леринско) Д А.; кръчунка Н. Г.; къкюнка - (Паланка - Мак.)
Д. А., Н. Г.; кицетка -(с. Баница - Костурско) Д. А.; минзухаръ - Vel., В.
К., У., Ю., Я.; псрлусъ-(с. БеранциБитолско) Д. А., Н. Г.; прол ктенъ
минзухаръ - Д. Д.; пр1локъ - Н. Г.;
пфрлокъ - (c. 11ателе - Леринско) Д.
А.; чичка - (с. Биралци - Мак.) Д А.,
Н. Г.; сарж-чиндем ь - (тур.) Б. Д.

Crepis setosa Hali.
дрипавка - (прев.) Ах.

Crocus pallasianus Herb. — ectненъ минзухаръ - У., Ш., Я.; качунка -

на

Отварата отъ цв4товет4
глога се употребява противъ

артериосклероза
сърдцето.

и

болеститгь

на

Crepis L. — дрипавка - Ах.;
скерда - Ах.
С ке рда (pycJ; skerda (чех.);
s k r d а (хрв.).

Crepis biennis L.—ливадна дрилавка- Ах.; свинско зеле - (Ботевградско) Н. С.
Crepis foetida L. — смръдлива
дрипавка - (прев.) Ах.

четинеста

146

Б. Ахтаровъ

Я.; минзухаръ - Я.; синь минзухаръ У.; сираче - (Шуменъ) Я.; чндемъ(тур.) Б Д.
Отварата огь грудките му
се употребява противъ кашлица.

Crocus sativus L. — качунка Я.; минзухаръ-С. Г.; есененъ минзухаръ-Я.; обикновенъ минзухаръЯ; обикновенъ шафранъ - М. Б.;
есейни шафранъ - Г. Б.; с а щ ъ шафра ъ - Д, 11.; шафранъ - А. M., А. Т.,
Б., В.Д., В.Н., Гр., Д. Д., J., М. Г.,
Нейч., У., Ф. X.. X. Г.; чафранъ Б. С.
Шафранъ (рус.); Safran
(хрв.); 5 а f r а п (чех.).
Близалцата на цветовете
това растение сж известни въ
търговията като една хубава и ценял боя — шафранъ. Чай (инфизия),
нрнготвенъ отъ тЪхъ. действува възбудително яа нервната система и се
употребява противъ спазми въ корем-

■а

нитгъ орган и.сърдечна слабость, нерв-

ни разстройства, истерия, астма,
коклюшъ (магарешка кашлица); сж-

шяятъ действува като много добро
средство за възстановяване на менструацията. възбужда дейиостьта на
храносмилателната система и засилва
храносмилателния процесъ. Външно,
въ видъ на тинктура, служи за
сгрфва юши компреси противъ
лимфатични отоци, рани отъ контузи, възпаление и яоки въ гърдитгь
на кърмачкитгъ. Шафрановата боя
се употребява при правене сладкиши,
ликьори и гр

Crocus variegatus H. H. — горски синь минзухаръ - Я.
Crocus veluchensis Hebr. — планински минзухаръ-Ах.

Cucubalus baccifer L
гушавица - Б. Д.; гушевица - Ах.; нает а вниче - (с. Костенеиъ - Ихтиманско)
С. Г.; плюскавиче - (с. ГабровенъПазарджишко) С.Г.
G u 5 а v i с а (хрв ).
Cucumis citrullus Sering
вж.
Citrullus v u 1 g а r i s S c h r а d

Cucumis melo L. — дйня-(Велесъ, Прилепъ, Папрадшца, Гевгели) А. Т„ Д.Д., Д. LL, J., H. М, Л„
М. Г., Ш., Ю.; кавунъ - (тур., Трънско) Ах., Б. Д., (Пирдопъ) П. Б.;
каунъ- (тур., Дебърско) Б.Д.,(Омортагъ) Д. И., Коз., М.Б., Н. Г., С. Г.;
коравецъ - (Софийско) Ах., Б. Д.,
Коз.; коравка - (Велесъ) А. Т.; пепонъ - Н. Г.; пепунъ- (Охридъ) А.Т.;
пипбйнъ - (Воденъ) А. Т., Я.; пипонь - (Трънъ) Ах.; пипонъ - (Дойранъ, Кукушъ) А.Т., Д. Д., Коз., Л.,
М. Б., Н. Г.; пйпонъ - (Струга) А. Т.;
пъпешъ - А. M., А.Т., Ах., Б., В. Д.,
Д. В., Г. Б„ Д. Ц„ 3. Б„ К., Коз., М„
Б„ М.Г., Н.М., Н.Г., Нейч., С. Г„
У., Ш., Я.
Д ь i н я (рус.); m е 1 а u гп (чех.);
dinja, me lon (пол.); m е 1 o п,
pipon, pipun (хрв.); дмнм
(слав.).
Отварата отъ семената на
пъпеша съ малко силитра се употребява въ народ, медицина противъ
триперъ.

Cucumis sativus L. — краставица - А. Т., Ах., Б., В. К., Д. В., Д. Д.,
Д. Ц„ J., К., М.Б., М.Г., Н.М., Н.
Г„ Нейч , С.Г., У., Ц. Г., Ш„ Ю.;
ланга - (София) Ах., Б.Д.
K ra st а va с (хрв.).
Пресните плодове, счукани на
каша, се употребяватъ противъ
рани

отъ

изгаряне,

слънчеви

обга-

ряния, лунички и петна по лицето.
Противъ рани отъ изгаряне и опарване се употрЪбяватъ и кисели кра-

ставици, нарезани на колелца.

„Дали на влаха краста пи ц ж,
той я не щелъ, че била крива." — Н. Г.

.Ако съмъ помакъ, че не съмъ
ахмакъ, да ми давашъ зелени краставици!" — Н. I .
.Много е грижа Бога, че слана
■нФла да попари к p а с т а п и ц и-r I,!"
II. Г.

.Краставици яла. че вь бо-

Материали за български ботаниченъ речникъ
.Бостанджию краставици се
не продаватъ." — Н. Г.
„I 1ашла баба краставица, па
рекла : крива е." — Н. Г.

Cucurbita L. — тиква - М. Б.,
Н. Г.
Tikva (хрв.); тиква (срб,);
т и к в а (рус.); t у k w а (пол.); t уkev (чех.); тмкм, тмкъкъ (слав.).

.Кога стана тиква и опашъ навири!
Измолена тиква, кисела гостба.
Отъ тиква му грошътъ.

Не било въ тикви, ами въ кратуни.
Прилича му като на тиква обрачъ.
На свиня звънецъ и на тиква обрачъ.
Въ една тиква плюятъ.
Нашелъ мишъ дупка, па понелъ и
тиква.
Духа тиквата още на плета.
Кой се е парилъ отъ тиква, онъ и
краставицата духа.
Ако не умре у краставици, ке умре у
тикви." — Н. Г.

Cucurbita lagenaria L. — вж. Lagenaria vulgaris (L.) Ser.
Cucurbita maxima Duch.— кестенка тиква - (Трънъ) Ах., X, Г.;
балкабачка и балкабакъ-(тур., Омортагъ) Д. Й.

Cucurbita melopepo L. — дивличей - М. Б.; долма - (тур.) М. Г.;
долма-кавакъ - (тур.) Я.; съкъски (тур.) А. T., М. Б.; тиква съкъска С. Г.; тиквички - (Трънско, Софийско) Ах., А.Т., М. Б., Я.; чалма(тур.) Б.Д.
Cucurbita pero L.— алабаш ь(с. Баня-Чепино) С. Г.; желта тикваЯ.; обикновена тиква - Б., М. Б„
М. Г., У.; тиква-А.M., А.Т., (Трънско, Софийско) Ах., Б., В. Д, В. К,
ДВ., Д.Д., Д.Ц., З.Б., J., К„ Нейч.,
С. Г„ С. Д. В., X. Г„ 11L, Ю„ Я.; кабак ь - (r ур.) Ах.
„Яже (вжже) теле отелило ?• —
т и к в л сь ластуните. — Гатанка отъ
Шуменско.

147

Семената на т и к на т а се cwfcтатъ едно безвредно сргъдство за
изхвърляне
тенията.
Ядките отъ
семената се взематъ сутринь съ сокъ
отъ кисело зеле и солена риба или
нЪкое слабително средство. Отварата отъ семената се употребява като пикочогонно средство при
.чжчио пикане. Външно плодътъ на
тиквата се употребява за лапи противъ циреи, отоци и пр.

Cucurbita piriformis Lobel. —
чупче - Я.; цанарка - Я.

Cuminum cyminum L. — кимионъ - Vel., Dor.; кимелъ - Ах.; кимонъ - Ах.
К и м и н ъ (слав.); к и м он ъ,
к м и н ъ (рус.).
Cupressus sempervirens L. —
кипарисъ - Б., В. Д., Д. Д, Д. Ц., 3.
Б., К., Коз., М.Г., Н.М , Н.Г., Нейч.,
С.Д. В., X. Г., Я.; мъзия-(тур., Петричъ) А. Т., Я.; мазйя - (тур., Прилепъ) А.Т.; севлия - (тур.) Н. Г.;
селви-(тур.) Dor.; селвийка - (тур.)
М. Б.; селвия - (тур.) Д. Ц., Н. Г.;
сивлийка - (Сливенъ) Коз.; тжга •
K., М. Г„ С. Д. В.; шикалка - М. Б„
Я.; шикалче - (Сливенъ) Коз., Ш.;
шипка - А. Т.; южноевропейски кипарисъ - Я.
Кипарисъ (рус.); kupres
(чех.); C е p r i s (хрв.).
Curcuma zedoaria Rose. — зардичафъ - (тур.) М. Г., Я.; зулумба •
(тур.) С. В.; исиотъ-(зур.) Dor., Я.;
куркума - (тур.) Я.
Отварата отъ корените
възбужда силно слизестия епителъ иа
отделителната и дихателната система, действува пикочогонно и поюгонно и се употребява противъ настинка, хрема, кашлица (инфлуенца).

Cuscuta L.
кококииа - Д Д.;
кокотица-Д. Д.; кукувича прежда А. М„ Ах., К„ Н. М„ Нейч., H. С.,
III.; прежда - Коз., III.; росопеиъ •

148

Б. Ахтаровъ

С. П.; фтича прежда - (клб. Зелениката - Тетевенско) C.I.

Cuscuta epithimus L. — вилена
коса - У.; дребна кукувича прежда Я.; зимска прежда - Н. Г., У., Ю.;
змийска прежда - У.: зъмска прежда - (Ловечъ) У.; капи-коса-(МалкоТърновско) А. Т.; кукувича прежда - В. К„ (Омортагъ) Д. Й., Н. Г.,
С.Г., У.. Ф. X.. Ю; ластовича прежда - (с. БрЪзье - Софийско С. Г.;
л^стовичиня прежда-(с. ДрагоманъСоф.)С. Г.; малка кускута-У.; машеркова кукувича прежда - .Ах.;
русопецъ - (с. Костенецъ - Ихтиманско)С.Г.; сд1тй коса-(Малко-Търновско) А. Т.
V i 1 i п а k o s а (хрв.).
Cuscuta europaea L. — вилина
коса - М. Б.. Н. Г„ Ф. X., Я.; капи
коса - Н. Г .; кукувича прежда - Ах.,
М. Б„ М. Г, Н. Г.. С. Д. В., У., Ф. X.,
Х.Г., Я.; кукувичина - Н. Г., У., X.
Г.; повилика - Н.
повитакь-М. Г.,
Н Г., Я.; птича свила - (Ботевградско) H. С.; русалякъ - Н. Г.; русопецъ - Н. Г.; самовила - М. Г., Н. Г.,
Я.; сл1ти коса - Н. Г.

ко-Търново) Д. Й,; любичииа - Н.
Г., Я.; любичиче - Н. Г., Я.; милогледка - Н. Г., Я.

Cyclamen neapolitanum Теп. —
боторче-(Търново) С. Г., Н. Г., X.
Г., Ц. Г.; бужурче - H. М , Кал.;
буглурче - А. M. А.Т., Ах., Vel., Н.
Г., В. K., Н. М„ Нейч., Я.; бутурка (Ст.-Загора) Ах., А. 1.; голопитникъ - X. Г.; дрявка - Ю.; зайче ухо М. Б., С. Г.; картофелъ - Н. Г., У.;
кралевина - Н. Г., Я.; кралско цвЬте-Я.; копитникъ - (с. БЪлово - Пазарджишко) С. Г.; копитнякъ - Н. Г.;
(с. Костенецъ) С. Г.; любика-Н. Г.;
любичииа - (Призренъ) А.С., Н. Г.;
милогледка - Н. Г., С. Д. В.; свински
хлЪбъ - Н, Г., С. Д. В., У.; скрежъ М. Б., М. Г., С. Г.; теменуга - Н. Г.;
теменушка - (Гевгели, Тиквешъ, Кукушъ-Мак.) А. T., Н. Г.; темйнушка - (Велесъ) А.Т.; йонузъ-топу(тур.) Б. Д.
Д р я к в а (рус.).
Изсушените, стрити и пресети като брашно грудести корени се употребяватъ въ нар. медицина противъ
болестьта гущеръ (крупъ).

Cyclamen persicum Mill.
персийско бутурче - K., H. М.

—

Отварата отъ тази билка,
както и предходната, въ червено
ваво се употребява въ нар. медицина противъ силни болки и подувакая на стомаха и червата; отварата въ вода служи зл б а н и противъ кожна обриви.

Cydonia Tourn. — дули - Я.;
дюла-М, Б.; дуль!а-(Сб. Шапк.
ч. I., отд. I. и [I., кн. I., стр. 51., Котелъ).

Су cas s p. diversa. — caro - Д.
Д ; сагова палма. - Нейч.

.Че си влезе въ тесня бахчийкж.,
Че си набра ду л Ъ1 и неранзъГ
Н. Г.

Cyclamen L. — ботурче ■
H. С.; бутурче - А. Т„ Я.; копитникъ Коз.; копитнякъ - Коз.; скрежъМ.Б.

.Че отиде отвждъ влашкж земпя.
Че си влезе въ теснъ! бахчии,
Че си набра дули и нераизъ! . .*
В. Г.

Cyclamen eoum Mill.—бутурче-Н. Г.. Я.; зайче ухо-Н. Г., Я.;
картофелъ - Н. Г., Я.; копитнякъ Н. Г„ С. Г.; крале вина - Н. Г„ Я.;
кралско цвСте - Я.; кукрекъ - (Мал-

,Провикнала ся е пипна грзжъппа,
Отъ бащини си сжрчанъ сарай:
Който насади средз» море лозе,
Средъ море лозе и покрай л н> л и,
И да набере кошникъ Г>ело грозде,
Кошникъ бЪло грозде, тесгемелз,
л ю л и,

Материали за български ботаниченъ речникъ

Той ще земе пиийа гръкип(а
Съ бащини й сжрчанъ сарай". — Н. Г.

.Cptnt двори прекопъ прокопали,
У прекопа Дунавъ наврънлли,
У Дунава връбъЬти дунъ! промЪшали."
Н. Г.

«Каква е наша сестрица,
Кога ни беше маненка,
Колко ни беше хубава,
А сега е прЪбл-ЬдФла,
ПрЪблЪд-Ьла, прежлътела,
Коко д у н я презркяла,
А неранзъ! прекапалж,
Като рибе отровена,
На сухъ п%сокъ изврьленж!
*

— Н. Г

.А девойче аджамиа,
Что ти расло у пазуха,
Аль сж д у н к ъ1, иль турункъ),
Аль сж добро протокали ?* — Н. Г.

Cydonia japonica Pers. — японска дуля - М.Б. ; японска дуня М. Г.
Cydonia vuslgaris Pers.—айва(тур., Шуменъ) Б. Д., (Омортагъ)
Д. Й.; дулй - Б. C., Н.С.; дуивка(с. Суходолъ - Софийско) С. Г.; дуля - А. М., Ах., Ve]., В. К , Д. В., К.,
Коз., (Омортагъ) Д. Й., Л., М.Б.,
Ш„ Я.; дуня-(Трънъ) Ах., (Софийско) С. Г., Л., М.Г., Н.Г., Я;
дюла - Ах., А. Т., Б., Д. В., К., Коз.,
H. М., Н.Г., Нейч., Н. П., У., X Г.,
Ш.; обикновена дюла - Д. Ц., М. Б.,
м. г„ ю.
D u n j а (хрв,).
Отварата отъ семената на
дюлята действува омекчително върху слизестия епителъ на дихателните органи, улеснява отд1лването
на храчките и се употребява против ь кашлица, хрема. Отварата
отъ кората на дюлята се употребява за заякваме на вгънцитп.

Cynara cardunculus L. — ангинаръ - Х.Г.; испански ранбобой М. Г.; артишокъ - Ах.
1I с п а н с к i е а р т и iu о к и
(рус.); Spanische artischok е (н км.).

149

Cynara cardunculus L. ssp. scolymus L. — ангинария - K., M. Б.,
H. M., Я; ангинаръ • Dor., M b„
M. Г., Д. Ц.; артичокъ - У.; артишокъ -Ах., Б., 3.Б., М.Б.; ингинари - Н. Г.; ранбоной - Д. I (., М. Б.;
четка С. Д. В.
Името артишокъ се среща почти
въ всичките европейски езици. То
произлиза отъ арабската дума .а рд и шок и', което означава земеяъ
бодилъ.
А р т и ш о к ъ т ъ се цени отъ западните народи като единъ добъръ
зеленчукъ.

Cynanchum laxum Bartl.(= Vincetoxicum laxum Godr. et Gren.) —
голЪмъ прострелъ - C. Г.; дренъ некучи дренъ - В. К.; клинава треваБ. Д., С. Г., А. T., Н. Г., Я.; клинавиче - У; клинавъ буренъ - У.; количе - Н Г,, (Троянъ) У.; песъчтивъ
буренъ - У.; устрелче - Б. Д., Я.;
устрелъ - Б. Д., Я., Н. Г.; кеситъ оту - (тур.) Б. Д., Я.; панчирь-оту(тур.) Dor.; панзехиръ-оту - (тур.)
Ах.
Отварата отъ у с т р е л а действува пикочогонно и потогонно и се
пие противъ болки и подуване въ
стомаха и червата, отъ което произлизатъ имената —количе и клинавъ буренъ. Пресните листа се
слагатъ върху гнойни рани и рани
отъ поргьзване.

Cynodon dactylon Pers. — arрйя - (Костуръ - Мак.) А.Т.; айръкъ
-Б. Д.; бий-бий кръвчица - Б. Д.;
бий-бий копъръ - Б. Д.; белузнакъН. Г.; пача трева-Н. Г.; пирей-Н.
Г.; пировина - Н. Г.; пиръ - Н. Г.;
пусъ-пусъ кръвчица - Н. Г.; троска (с. Островско - Мак ) А. T., Н. Г.;
тросковеиъ - (Гевгели - Мак.) А.
Н. Г.; троскот
*
- (Трънъ) Ах., А. Т.,
H. Г., C. II.; тросъкъ Н.
(Омортагъ) Д. Й., Я.; чинъ-чинъ кръвчица - Н. Г., (Ловечъ) У.

150

Б. Ахтаровъ

Cynoglossum officinale L. —
богородично млеко - Н. Г ; винчеX. Г.; гавязъ- Ах.; кучешки езикъ (прев. отъ лат. име) У., Я; кучи
язикъ - (прев.) Коз., С. Д.В., Я.; лековита мишина - Ах.; лепка - Я ; миша билка - У.; мчшинецъ - Ах., М.
Б.. М. Г., X. Г„ Я.; наметка - Н. Г„
Я.; наутка • Н. Г., Я.; овчарска иглика -Ю.; попадийка - Ю.; пупадиЯкж - (с. Самоводени - Търновско)
У.; черна трева - Я.; шапово биле Н. Г., X. Г., Ц.. Г., Я.; шапъ - Ц.
Г.; яблъкиня - Н. Г.; кьопекъ-днли (тур.) Dor.
Гавязъ (рус.); m у 5 i п а c, m i5 j а k (хрв.); mySinec (чех.).

I
Cyperus papyrus L. — кисела
i трева-Н.С.; книжна кисела трева! Я., Я К.; папирусъ- М. Б., M. I., Н.
j М.; хартиенъ папирусъ - Д. Ц.

j

Счуканите корени на каша съ

малко мазь се употребяватъ противъ
обриви, рани, сифилисъ.

Отварата отъ корена и листата се употребява въ вар. медицина противъ маясълъ, кръвохрачене,
при повръщане кръвь, гонорея, бтълотечение въ женитгъ, диария, дизен-

терия.
лица.

жълтеница,

спазми,

каш-

Помада отъ пражени листа
въ масло служи за нарастване на
косата.

По-рано е употребявана въ научната медицина като дрога Radix et
Herba Cynoglossi противъ диария, дизентерия, повръщане на кръвь

и други кръвотечения, кашлица, спазми въ децата. бгълотечение въ женим, отоци и разни рани.

Cynoglossum pictum Ait. — кучи езикъ -1 прев.) Коз., шареноцветна мишина - (прев.) Ах.

Cynosuras cristatus L. — гребенарка - (прев.) Ах ; гребенецъ (прев.) С. Д. В.; iребенчаста трева 1прев.)Х.; сеноклйсица - А.Т.; сп>нокласъ Н.С.; сеноклащъ - I
А.Т.
I
Cyperus L. — земни мигдалиС. Д, В.; кисела трева - С Сп С. П„
Я.; книжна тръстика - Б. Д.; папирусъ - М. Б.

Cystopus candidus Pers. (= Albugo candida (Pers) Kuntze). — бела главня-У.; бела мехуреста плесень - Д. И.; бела мехуреста ръжда - Д Ц.; бела плесень-Я.; б/ьла
ръжда - Б. И., С. П.

Cystopteris fragilis Bernh. —
крехка папрать - (прев.) Ах.; магданозова папрать - (Софийско) Ах.;
навълъ - (с. Бистрица - Соф.) С. Г.;
страхливче - (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.

Cytisus L. — вълча жила - С. Г.,
Н.Г., Ю.; вуча жйла - (с. МалаЦърква - Самоковско) С. Г. ; гергьовденче - Н. Г., (Дупница) С. Г„
Ю.; горска детелина - Я.; грозданка - Ах., С. П.; заешки коренъ (клб. Тетевенско) С.Г,; зановецъ Ах., Н. Г„ С. Г„ С. П., Ю.; зановитъ - Н. Г., (Видинъ) М.Г., С. Г.;
орлови нокти-(Соф.) Ах., (с. Цървеняно - Кюстендилско) С.Г.; овча
метла - (с. Широка-Лжка - Смолянско) С. Г.; овчи коренъ - (Тетевенско) С. Г.
Z а no ve t (хрв.).
Cytisus albus Hack. (= C. leucanthus W. K.) — бела метла -(c Чепеларе) C. Г., Я.; бгьлъ зановецъ Ах., Б. Д.
Отварата отъ младите
клонки и листата на белия
зановецъ се употребява въ нар.
медицина за пречистване кръвьта,
противъ скрофули и ревматизъмъ.

Cytisus hirsutus L. — teopn.OBденче - C. Г.; зановецъ - В. Д.; космата грозданка - (прев.) Ах.; стслникъ - (Карлово) Ь. Д.
Отварата отъ листата и
младите клонки на чанове-

Мятеритли зп български ботаниченъ речиикъ

ц а сс употр!бява въ нар. медицина
противъ ревматизъмъ, главоболие и

151

сичина-Я.; сажъмецъ-Н. Г.; сводница - Д. Ц.

скрофули.

Cytisus nigricans L. — 6tcHa
турка - Ш.; лисичи злби - (Карлово) Б.Д.

Cytisus laburmum L. — златенъ
дъждъ - (прев. отъ немското име
Goldregen) C. С. ; желта акация С. Г.; желта грозданка - Ах.; желту
салкъмчи-(Търново) У.; желта лъжеакация-К., М.Б.; жълто сълкъмче - У.; желтъ салкъмъ - Д. Ц.,
К, (Сливенъ) Коз., H M. С. Г., Ш.,
Ю., Я ; зановецъ - X. Г.; зановетъД. Ц.; козя детелина - М. Б., У.; ле

Cytisus rhodopaeus Wagn. —
метла, метлйка, заешка метла (ЦентралнитТ, и ДоспотскитЪ Родопи) Ах.
Cytisus supinus L. — главеста
грозданка - (прев.) Ах.

D
Dactylis glomerata L. — агрина - Н. Г.; агрия - Н. Г.; главица - А.
М., Ах., K., M. O., H. M., С. П„ Ф. X.,
Я.; ежа-Ф. X.; ежа главица - Ф. X.;троска трева - Н.Г.; тросковець Н. Г.; троскотъ - Н. Г.
Ежа (рус.).
Dahlia variabilis (Willd) Desf. —
алдъз ь - (тур., с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.; георгина - А. Т.,
Б„ В. Д„ В. К„ Д. Ц., 3 Б., К„ М.
Б., М. Г., Нейч., У.; гергина - Ах.,
А. M., В.К., Коз., Н. М„ Х.Г., Ю.,
Я ; гиргина - Ах., В. Д.; гюргинаБД.; гюрджинъ - (Велесъ) Д А.,
Н. Г.; далия - Б., H. С.; далче - (Сливенъ) Коз., М. Б., Ш.; дйкмя - (Неврокопско) Д. А.; кьокъ-(Самоковъ)
Б. Д.; стамболче - Б., (Паланка Мак.) Д. А., Д. LL, Н. Г., X. Г.; Тодора (Трънъ, Бр+.зникъ, с. Драгоман ь - Соф.) Ах., С. Г.; тодорка- |
(Софийско) Ах.. Б.Д.; тудора-Н. Г.; I
турта - (Софийско) Б. Д.; ялдъсче - I
(Енидже - Мак.) Д. А., Н. Г.
Това цн1те е пренесено отъ Америка отъ щата Георгина отъ което е
получило имената георгина, гергина и др. п. Въ България е преми-

нало презъ Цариградъ, поради което
носи имената стамболче, а лдъзъ, ялдъзъ и пр.

Daphne L. — бгьсно дърво - C- С ;
вълча ябълка - В. Д.; вълча ягода Д. В.; дивъ лилякъ - C. С.
В а л ч н и к ъ (рус.).

Daphne cneornm L. — дйвъ карамфилъ - (Перникъ) Ах., Н.С.; петровъ кръст ь - Vel.

Daphne laureola L. — зеленика - Я.; з ьрнесть дафинъ - М. Г.
Daphne mezereum L. — бгъсно
дърво - (Софийско) Ах., Vel., Н. Г.,
(Тетевенско, Троянско) С.Г., (Ловечъ) У.; вуча жила - (Самоковъ)
Б, Д.; вълча жита-Б.Д.; вълча ягода - А. М„ А. П., Д. Д.. М. Б., М. Г„
Я. К.; дафна - Д. Д ; дафинъ - Д. Ц.,
J, М.Г., С.Д.В, Я„ X. К.; диво
лико-А. П., (Софийско) С. Г.; дивъ
лилякъ-(Софийско) Ах., Н. Г„ У„
Я.; дивъ пиперъ - А.П„ М_; лъжовна дафна - Х.Г., Гр; маслинчица
-У.; тилелей- Ах.; дуль-апталъ(тур.) Гр.

152

Б. Ахтаровъ

Волчье лнко, волчьи ягоди (рус.); masl i п i са (хрв.); в у ч j а
лика (срб.).
Бясното дърво въ всичките
св части е силно отровно, поради
което тревопасните животни го огб!гватъ. Все пакъ козите понекога хапватъ отъ него н отъ отровното действие временно потлудяватъ, отъ кое-

то произлиза

името бгъсно дърво.

Отварата отъ плодовете
на бесното дърво се употребява

въ нар. медицина въ малко количество противъ силно

главоболие.

Datura stramonium L. — бивола - Б„ Н. Г„ (с. Габровица - Пазарджишко) С. Г.; биволче - Б. Д.; биволчи - Д. В., М. Гп (Ловечъ, Търново) У.; биволъ-Б., (с.ПищиговоПазардж. ) А. Т.; бишка - (с. с. Бобища, Емборе-Мак.) А. T., Н. Г.,
бишкя-(с. с. Бобища и ШестеовоКостурско) Д. А., Н. Г.; богова крава - А. П.; волче - А. П.; гребенъ А. П.; тулещо биле - (с. Хвойна АсЪновградско) С. Г.; дивъ орФхъН
X. Г., Ю.; дифъ брефъ-(Прилепъ) А. Т.; крава - А, П., (Панагюрище) А.
Н. Г.; кърлешъ - А. Пп
Я.; магарешка билка - (с. Шир.
лжка - Девинско) С Г.; магарешки кбстенъ-(Прилепъ) А.ТЧ Н Г.;
малака . Н. Г„ Я.; малаче - X. Гп Я.;
иалачка - Ш., Я.; обикновенъ тату.тъ - M.
У.; плюскачъ - Н. Г, С.
Г., Ю.; протока - Н. Г„ Я.; свине (с. Гайтаниново - Тетовско) А. Т.,
А П.; свинокъ - Н. Г.; свинкье-(с.
Брезье - Софийско) С. Г.; тйтула(Щи1тъ, Охридъ) А.Т., В. Д, (Паланка) Д.А, J„ K., H. М., Н.Г.,
(Софийско, Самоковско, Троянско)
С. Г„ Ф. К., Ю.; татулецъ - Б. Д.;
татулъ- А. М., А. П., А. Т., (Трънско, Брезнишко, Софийско) Ах^ Б.,
VeL, В. Н., Г. Б„ (Велесъ) Д. А.;
ДВ., Д. Г1, Д.Ц., З.Г, К, М.Г.,
Н Г„ Нейч., C. В., C I'., С. Д. В, У„

П.Г., Ш., Я., Я. К.; татулъ-(Гевгели, Прилепъ - Мак.) А. Т.
Татула (срб.).

*
Татулът
се употребява по
предписание на лекаря главно въ официалната медицина. Действува успокоително на нервната система при
силни спазми, астма, невралгия, магарешка кашлица, силни болки, противъ мускулснъ ревматизъмъ, епилепсия — взема се като настойка на счуканите семена въ
спирт ъ. .Пистата сепушатъ
като тютюнъ противъ астма. Отварата отъ листата служи за б ани. лапи и компреси противъ
ревматизъмъ и
болезнени
отоци.
Семената, смлени на брашно, служатъ за посипване червясали рани.
Въ научната медицина е изевстно
като дрога Folia et S( m е n Stram 6 n i.
Силно отровно растение!

Daucus carota L. — авучъ - (тур.,
Пловднвъ) Коз.; алена - Б. С.; аучъ (тур.) Dor., Н. Г., С. Д. В.; будракъБ. Д ; гулия - Б. С.; дивъ морковъ У.; желтъ морковъ - Д. Ц.; морква Vel., М. Г., Ш.; момински срамь(с. Алада - Свиленградско) Ах., Н.
С.; морко-Н. Г.; морковъ - А. М.,
А.Т., Ах., Б„ Г.Б., В.Д , Д.В., Д.
Ц., Д.Д., 3. Б„ К, Коз., М. Г., H. М.;
Н. Г., Нейч., У., Ф.Х., Х.Г., Ш.;
моркулъ - (Омортагъ) Д. Й.; мжжко срамниче - С. Г.; подлезокъ - Б. С.;
срамецъ - (Карлово) Б. Д.; срамежливче - У.; срамижливче - У.; срамиче - В. К.; срамниче - Ах., Vel., В.
К., (Ловечъ) У., Ю.; срамниче мужко - (с. БрФзье • Софийско) С. Г.;
срамничи - (Търново) У.; срамежлйвчи - (Търново) У.; срамъ-Н. Г.;
хавучъ - (тур.) В. Д.
Морковъ (рус.); mrkva
(хрв.); m r k е w (чех.).
Коренътъ на градинския
морковъ е извънредно цененъ не
само като полезна зеленчукова храна,
ио и за неговата употреба въ нар. медицина. Чай (и и ф у з и и) отъ предварително изсушения и настърганъ
като талашъ кореиъ, действува въз-

Материали за български ботаниченъ речникъ

будитслно върху слизестия енителъ
на храносмилателната система и придружаващите я жлези, служи за пречистване кръвьта и се употребява
противъ подуване и пгъсъкъ въ черния дробъ, чернодробни камъни, жъл-

теница, ревматизъмъ, подагра; като
газогонно сргъдство. противъ подуване, болки и язва въ стомаха и въ

червата; противъ малкитгъ детски
червеЛчета (Oxiuris vermicularis L.)

даватъ се на депата сурови моркови;
противъ апоплексия. Счукани сурови
моркови въ видъ на каша — противъ слънчеви обгаряния, а въ видъ
на топли лапи — противъ кожни
струпи и скрофулни рани. Ч а й отъ
семената увеличава млекото на кърмачките,

Delphinium L. — битолско цвете - И, Г.; кривогледъ - (Пирдопско)
П. Б.; криво момиче - (Пирдопско)
П.Б.; невЪнъ-У.; ралика-Д. П.;
ралица - А. М., Ах., Д. Ц„ K., Н.С.,
(Казанлъкъ и Разградъ) П Б.; раличка Vel., Н. Г.; синь пръстъ - Д. В.

Delphinium ajacis L. — градинска ралица - М.Г., М. Б., Я.;
зелй-бост^нъ - (Струмица, Паланка Мак.) Д. А., Н. Г.; пади-коса - (Ст.Загора) Ах., А. T., Н. Г.; рйлица(CtpcKo) Д. А., К., Н.Г.; раличка B. К.; ржка-Н. Г.; бахчб-гьозелъ (Прилепъ-Тур.) Д. А., Н.Г.; рбка(Кукушь) Д. А.
Delphinium consolida L. — алтънъ топъ - Н. Г., Я.; бахчй-гюзблъ (Крушево, Воденъ-Мак.) А.Т.; гащички - (Ст.-Загора, Варна) А. Т.,
Н. Г.; гжзниче - (Ботевградско) Н.
C. ; дива ралица-С Г.; дива рааичка - В. К., Ю.; дива булица - (с. Алада - Свиленградско) Ах„ Н.С.; диво кукунарко - Я.; дивъ къзнъзлияА.Т.; дяволска трева-Я.; еди бостан ь-(гур., Велесъ-Мак.) А. Т.;
зенй бостанъ - (Скопие) А. Т.; зелени бостан ь - (11ризренъ, Щипъ) А.
Т.; зинибийче - Коз.; зли етИрви(Панагюрище, Пазарджик ъ) А. Т„

153

Н. Г.; капи-коса - Ах., [И.; кошничка - Я.; кошнички - Н. Г., (Ловечъ)
У.; кукумявски кракъ-С. Д. В., Я.;
къзнъзлия - А. Т.; лехусче - Я.; мечини очи-(Босилеградско) П. Б.;
обикновена ралица - Ах.; опади-коса - (с. Драгоманъ - Соф.) Ах., С. Г.;
опашка - Н. Г., С.Г.; пади косаАх., Ш.; полска ралица - С. И.; полска раличка - М. Г., Я., Я. К; птиче
клюнъ- А. П ; птичи клюнъ- С. Д. В.,
Я.; ралика-Н,Г.; ралица- А. Д„
Ах., А. М., А. П., (Пазардж.) А. Т.,
Б., К., М.Г., Н.Г., Нейч., С. Д. В.,
Ю.; раличка - М. Г., Н. Г.. С. Г., (Ловечъ) У.; рачица-А. Т.; рбка-(Кукушъ- Мак.) А. Т.; ржка - Н. Г.; сини китки-(с. Горно-Броди - Мак.)
А. T., Н. Г.; синя ралица - (Пл1венъ)
С. Г.; синь пръстъ - Я.; хурка - (Ctресъ) А. T., Н. Г.; челеби печанъ(тур., Сливенъ, Чирпанъ) Коз.
Семената, стрити на брашно съ
мазь, даватъ една помада, която се
употребява противъ краста и въшки.
Ралицата е силно отровно
растение. Отварата й действува възбудително на нервната система
и се употр!бява въ нар. медицина
противъ главоболие, при нередовна и
болезнена менструация,

при млечно

раждане (зз даване напъни); противъ
хронично
възпаление на червата,
бмбрецитгъ, пикочния мгъхуръ, пгъсъкъ въ блбрецитгъ. задухъ, глисти.

По-рано ралицата се е употребявала като дрога въ официалната
медицина,—H £r ba et Florers Consolidae Regalis противъ очни
болести, пикоченъ камъкъ, нередовна
менструация

и др.

Delphinium fissum W. K. — гущериче - (Търново) У.; невЪнъ-Н.
Г.; бахча-иришъ - (тур.) Х.Г.
Delphinium orientale J. Gay. —
глзногледица - (c. Бр1зье - Софийско) С. Г.; градинска ралица-У.;
източна ралица -(прев.) Ах.; капи
коса-(Трьнъ) Ах., (с. ЯрловциСоф., с. Лиляче - Кюстендилско) С.

1 54

b- Ахтаровь

Г.; леснородиче-(Търново) Б. Д.;
нев4нъ - (с. ХлТвени - Ловчанско)
У ; опади-коса - (с. Драгоманъ - Софийско) С. Г.; пади-коса - А. Т., Ах.;
сл!ти-коса - Ах.. У.; челеби-перчанъ
-(тур.) Б. Д.; бахча-иришъ - (тур.)
Б. Д.
Отварата на тази билкт се пие
противъ възпаление на матката и
при маточните бгълотечения.

Dentaria bulbifera L. — злбарка-(прев.) Ах., зжбникъ - (прев.)
СД. В.; хаджийска липа - Ю ; даджийска .поляка - Н.Г., (Гор.-Optховииа) У.
Зубянка (рус.); zubatka
(хрв.).
Deschampsia caespitosa P. В.
— вж. А ira caespitosa L.

Dianthus L. — каланфиръ - Коз.,
П. Б.: карамфи и - Д. Д.. Коз., Н.
С., Ш.. Я.; каранфилъ - С. Г.
K а r а п f i 1 (хрв.).
.Заспала е малка мома
Въвъ градива подъ трендафелъ,
При глава й седефъ скемле.
На скемлето бялюръ бардакъ,
Въвъ бардака шекеръ шербетъ,
Въ шербета топъ каранфилъ.
*
Н. Г.

мома. д!ка спиетъ,
Става клало подъ треядафилъ,
Глава клало подъ карамфилъ.
.Нй й д о х ъ

ш1
*
Р

клало въ ранъ-босилакъ
.
*

Н. Г.

Dianthus armeria L. — дивъ
карамфилъ - М. Г., М.Б., СД, У.,
ИJ.; кичурестъ карамфилъ - Ах.;
шерия - (тур.) Я.
Dianthus barbatus L. — бечъ
карамфилъ - Я.; брадатъ карамфилъ
-(прев.) Ах.; железница -11. Г.; карамфили - Н. Г., миризливъ каранфилъ Д.Ц., М.Б., M.I., С.Г.; мла-

Dianthus sp. div. L. — дивъ
каранфилъ - А.Т., Н.Г., Я.; дивъ
каранфилъ - (Гевгели, Дойранъ) А.
Т., Д. Ц, Н.Г., Ц. Г.; каламфиръН. Г.; калафиръ - Н. Г.; карамфилъ С. Д. В.; каранфилъ - В. Д., J., Н.
Г., С. Г., Я.; карафилъ - (Крушево)
А. Т.; катмеръ - (тур.) Б. Д.; полски карамфилъ - М. Б., М. Г.; плЪавъ
карафилъ - Н. Г.; плТавъ карамфилъ-Н.Г.; самакитка - Н. Г.; терия - (тур.) Н. Г.
Отварата отъ листата и
u в t то ве т t на дивия карамфилъ се употрЪбява въ нар. медицина противь обриви по тгьлогпо и противъ главоболие, сърдцебиене, спазми
и др.

Dianthus caryophyllus L. —
градински карамфилъ - А. М., Ах.,
K., H. М., У., Я.; карамфилъ - В. Д„
J., Н. Г., С. Г.„ Я.; катмеръ - (тур.)
Б. Д.
Отвара та оть листата и
цвФтовет! на градинския карамфилъ се употребява въ нар.
медицина противъ кашлица и като
укрепително средство.

Dianthus chinensis L. — градински карамфилъ - Ах ; каранфилъ
-В. Д ; катмеръ - (тур.) Б.Д.

Dianthus superbus L. — великолепенъ карамфилъ - (прев.) Ах; карамфилъ - Я.
Dicentra spectabilis (L.) DC.
(= Diclytra spectabilis L.) — дамско
сърдце - (София) Ах., Б.Д, камбанка - (Пловдивъ) Коз.; коконка - J.;
мдмино сърдце-(София) Ах.,(11ловдивь)Коз ; моминско сърдце-(Чирпан ъ) Коз.; сърдчице - Я.

Diclytra spectabilis L. — вж.
Dicentra spectabilis (L) DC.

Dictamnus L. — росень-Ах.
Лръгияла е малка мома,

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Презъ горица рос е вовж,
Да си бере ситенъ росенъ.’
Н. Г.
„Что гората па росянъ мирише,
А полето на чръвенъ триндафилъ?
Дали ми сж е гората развила,
Или ми сж е росянъ разросилъ?"
Н. Г.

Dtctamnus albus L. (= D. fraxinella Pers.) — бадианъ-НГ.;
бТлъ бадианъ - Я.; дивъ бадианъС. Д. В.; роксенъ - (Чирпанско) С. Г.;
росенъ -(Ст. Загора) А.Т., Ах, Vel.,
В. K , Н. Г., X. Г„ Ю., Я.; росина
трева-Н.Г., Я.; росянъ - (Айтосъ,
Сливенъ, с. Тскира - Пазардж.) С.Г.,
(Ловечъ, Търново) У.; русалче(Ловечъ) У.; русанлийче - Н. Г„ У.;
русянъ - Н. Г.; самодивска треваН. Г„ Я.; самодивско цвЬте-(Ст.Загора) Ах., А. Т., чевирме - (тур.)
Н. Г.; ясенецъ - (рус.) Н. Г., У.; турски : акъ-гиритъ-оту - Dor; даа-чиче
- Б. Д.; мангъръ-оту - Гр.
Ясенецъ (рус.); jesenka
(чес.); j а s е n а k (хрв.).
Чайятъ (инфузията) отъ к ората на корена действува пикочогонно и потогонно и се употребява
противъ птъсъкъ и камъни въ бъбрещотоь и пикочния мтьхуръ, противъ
силна настинка и сгърчване; сжшиятъ служи за пречистване кръвьта
и се употребява противъ маясълъ,
ревматизъмъ ; за урегулиране болезнена

и

недостатъчна

менстру-

ация, противъ б/ълотечението въ женитгь;
действува възбудително на

нервната система и се употребява
противъ истерия и епилепсия; противъ глисти.
Отварата отъ кората на
корена на росена и люспите
(чушките) о т ъ з р е л и т е плодове на фасула се смЪтатъ като
едно добро средство противъ маясълъ
по рмцетгъ а краката; сжшата служи за бани на слаби деца противъ
ревматизъмъ. Счуканите листа и цветове въ видъ на ка ша служатъ за
налагане противъ ревматизъмъ.

Digitalis L. — 6Фсен ь буренъ II. Г., Н.С., C. С.; бгъсниче - Ах.;

155

грьмотрънъ - (Софийско) Б. Д.; делови зжби - (Карлово) Б. Д.; дфдовъ
зжбъ-А. М.; напръстник
*
- (прев.
отъ лат. име) Ах., Нейч., Я.; наперстянка - Н. Г.
Наперстокъ (рус.); паргs t а k (хрв.); п А p е r t е k (чех).
Digitalis ambigua Murr. (= D.
grandiflora Jacq).— бЪсенъ буренъ(c. Костенецъ - Ихтиманско) С.Г.,
(Търново) У.; бгъсниче-(Софийско)
Ах., (с. БрФзье-Соф) С.Г ; дивъ
тютюнъ - (Софийско) H. С.; едроцвФтенъ напръстникъ- (прев.) Ах.;
жълтъ напръстник ь - Б. Д.; кбличавъ бурен ь - Н.Г., (с. Керека - Т ьрновско) У.; клинавче-(клб. Зелениката - Тетевенско) С.Г.

Digitalis ferruginea L. — бФсна
трева - Н. Г., Я.; бЪснурче - Н. Г„ Я.;
риби уста - (Брацигово) У.
Digitalis lanata Sibth. — 6tcнавъ буренъ-У.; бФсниче-(с. Брезье - Софийско) С. Г., (Търново) У.;
бФсничавъ буренъ-Н. Г„ (Търново)
У.; вълнестъ напръстникъ - (прев.)
Ах.; нежитниче - (Ботевградско) Н.
С.; овча опашка - (с. Микрене - Ловчанско) У.; чехалче-(Чирпанъ) С. Г.

Digitalis purpurea L. — бясово
биле - А. Г1.; вълча опашка - А. П,
С.Д. В.; градински напръстникъ Ах.; дгъдовъ зжбъ - А. П , Б , В. Д.,
М.Б., М.Г., Х.Г., Ш„ Я., К.; личинъ-А.П.; напръстникъ ■ Ах., А.
И., X. Г., Я., К; напръстниче - J., Я.;
напрьстянка - Д. Д.; червен
*
напръстникъ- В. H., K., H. М., Пач., У., X.,
гюсукъ-оту - (тур.) Гр.
Naprstak crljeni (хрв.);
naprstnik Cerveny (ч?х.);
Digitalis purpurea L. както и другите наши видове — D. lanata Sibth.
и I). ambigua Murr. иматъ почти еднаква употреба въ народната и официалната медицина. Инфузията отъ

156

Б. Ахтаровъ

листата действува възбудително
върху сърдисто, храносмилателната и
отделителната система, служи за зя-

Ах.; чешлика - Ах. ; таракь-оту (тур.) Б. Д.

силване и урегулиране дейностьта
■а сърдцето и като силно пикочогон-

Dipsacus silvester L. — английска чешлика - М. Г., Я.; бишка Н. Г., М. Б., (с. Габровецъ - Пазарджишко) С. Г., Я.; дива вълнииаУ.; логаица-(с. БрЪзье - Соф.) С.
Г.; лугачка - М.Б., Н. Г., (с. Бездънъ - Соф., с. Текира - Пазарджишко) С. Г, (Търново) У., С. П., X. Г.,
Ц. Г., Я ; лугички - (Ловечъ) У.;
луженица - Н. Г., С.Д.В., Я.; пишкальо-(с. Чепеларе - Асеновгр.) С.
Г.; чесалка - Ах.
Ш, е т к а (рус.); CeSljuga divi j а (хрв.).

во средство, за пречистване кръвьта. противъ скрофули, туберкуло-

за, болки а» стомаха и червата,
вооянка, кръвоизлияния, особено маточните и задухъ, Въ официалната

медицина като дрога Folia et Tin-

ctura Digitalis. Силно отровно растение и може да се употребява само по предписание на ле-

каря.

Digitalis viridiflora Lindi. —
бЪсенъбуренъ - С.Г.; гръмотрънъБ. Д.: дедови зжби - Н. Г.; медни
билки - (с. Чепеларе - Асеновградско) С. Г.

Dionaea muscipula Eliis. — мухоловка - А. AU В. Д., Д.Ц, Д. Д,
К.. М.Б., М.Г^ Муо, У.,Я.
Diospyrus ebenum Konig. —
абаносово дърво-М.Г.; абаносъ(тур.) X.
Я.

Отъ пепельта на изсушените и
изгорени листа съ пресно масло се
прави помада противъ обриви и лишеи по децата.

По-рано като дрога Radix D i рsacae се е употребявала като пикочогонно и потогонно средство и противъ рани отъ бгьсно куче.

Doronicum L. — дивъ слънчогледъ - H. C., С. П.

Diospyros lotus L. — дива фур
ма - Ах.; черна фурма - Б. Д.; кара j
Doronicum austriacum Jacq.—
фурма ■ (тур.) Б. Д.
овча опашка - Я.; рЪпей - (с. Шипка Казанлъшко) С. Г.; ухо-билье - (с.
Хурма (рус.).
Чукуркьой - Родопите) С. Г.; черъ
Dipsacus L. — бишка - Н. Г.; вороманъ -(с. Колибото-Троянско) С.Г.
силка - Д Д.; логовачка - Н. Г.; луDoronicum cordifoiium Sternb.
гачка • Н.Г., Н.С, Ш., Я.; лого—
бонювъ
буренъ- У.; дивъ слънжичка - Н. Г.; луговачка - Н. Г.; луженииа-Н.Г.; лесова трънова чет- чогледъ - H. C., Н. Г., У.; дивъ трука - Д Д,; синя лугачка - Н. Г.; чеш- бенъ- (Берковица) С.Г.; златоглавка • (прев.) Ах
лика - Н. Г.; чесалка - Ах.
Отварата отъ корените и
Ворсянка Iрус.); St6tka
листата въ вино се употребява
(чех ); Се 41 juga (хрв.).
въ нлр. медицина противъ ревматизъмъ.

Dipsacus fullonum L. — лугачка ■ А. Д., Я.; синя лугачка - !
Dolichos lablab L. — л гъсто(Враца) А. T., Н. Г.; сукнарска чешвичка - (Свиленградъ) Ах., Н.С.
лика - М. Б., М. Г.; чешлика - М. Г.
Dorycnium herbaceum Vili. —
Dipsacus laciniatus L. — лугач- бЪло звездиче - Н. Г., |().; бйлу
ка ■ С. В., (Търново) У., Ю.; мазвъзлйчи - (Търново) У.; звездииалачка-(Омортагъ) Д. Й.; чесалка Н. Г. ; звездиче - Н. Г.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Draba airoon Wahlenb. — гладница - H. C. ; каменарче - H. Г.;
рупа - H. C., C. C.

157

Drosera rotunadifolia L. —
кржглолистна росица - (прев.) Д. Н ,
Ц. Г.; кржглолис гна росянка - (прев.)
М. Б.; росица-Х.Г., Я.; росянкаАх., В. Д„ Коз., Мус., M. 111., Нейч.,
Я. К.; слънчева росица- С. Д. В.
Росянка (рус.); rosnatka
(чех.); roSnik (пол.); rosika,
r o s п i k (хрв.).

Draba muralis L. — стенна гладница - (прев.) Ах.
Draba verna L. (= Erophila
verna (L.) E. Mey.) — бабини гниди - H. Г.; бела рада - (Босилеград ь) П. Б.; гладникъ - Д. Ц.; гладница - Ах., М.Б.; гладниче - (Г1ловдивъ) Коз., Н. Г., У., Ю.; гладно
пролетно цвЪте-У.; зобецъ-С. Д.
В.; пролетна гладница - Ах., К.,
Нейч., Я.
G 1 а d u § а (хрв.); chudobinka
j а r n i (чех.).

Отварата отъ ц-Ьлото растение действува като слабо възбудително средство и се употребява
противъ водянка, жълтеница, дизентерия. Повече се употребява въ видъ
на тинктура (настойка въ спиртъ)
противъ водянка, магарешка кашлица. туберкулоза (кръвохрачене), спаз-

болести. Счукана въ видъ
на каша се употребява противъ ма-

ми, очни

золи и брадавици.

Името гладница е превоаъ отъ
нЪмското име Hungerblume —
гладно ц в t т е.

Dryas octopetala L. — сребърникъ - С. Д. В.

Е
Ecbalium elaterium А. Rich. (=
Momordica elaterium L.)—диво дйнче-(Гевгели) А. Т., Н.Г., Я.; дива
крйставица - Ах., М. Г., Н. Г., С. Д.
В., С. П„ Я.; дйва краставица - (Водене) А.Т.; дйва крьставйчиня (Велесъ, Тиквешъ) А. Т.; дйва
краставичка - Нейч.; дйва краставйчка -(Енидже, Гюмендже - Мак.)
А.Т.; дивъ кестенъ- (Прилепъ) А.
Т.; дивъ пипонъ-(Скопие) А. Т.;
пипонйче - (Кукушъ) А. T., Н. Г., Я.;
пипонче-У.; полудлива краставица-Д.Д.; пушкалка - Н. Г., Я.; рупелйче - (Дойранъ, Горна-Джумая)
А. T., Н. Г., Я-; църкало - Ах„ С. П.
D i v 1 j i krastavac( хрв.).
Употребяватъ се въ нар.медицина
плодовете, които, взети даже въ малко
количество, действуватъ като силно
слабително средство; сокътъ
имъ въ много малко количество се

дава вжтрешно противъ клини (colico
като съ сжшия сокъ се
намазва болното м±сто. Коренътъ
въ много малко количество (до 1
грамъ) се дава противъ малария.
Въ по-голtми дози растението е отровно.

— колики),

Echinocactus horisothallonius
L. — бодилестъ кактусъ - H. M.,
Я.; боаливъ кактусъ- К ; еже -(Велесъ-Мак.) Д. А.; таралежко - Г. Б.

Echinocloa grus galli (L.) Roem.
et Schult. — вж. Panicum grus
galli L.
Echinops L. — главесто трънеC. Г.; ежеглавка - Ах.; магарешко
тръне - (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.;
трънъ-таралежъ - А. Т.; челядникъ Ах , С. Г1.; челядниче - Ц. Г.; челядничета - М. Б.; страшникъ - Ах., Я.

158

Б- Ахтаровъ

Echinops banaticus Roch. —
банатски челядникъ • (прев.) Ах.
Echinops microcephalus S S.—
малъкъ челядникъ - (прев.) Ах.
Echinops rithro L. — главесто
тръне - С. Г.; гръбнакъ - С. Д. В.

Echinops sphaerocephalus L.—
главесто тръне - С. Г., Я.; гръбнакъ С. Д. В.; ежоглавка - (прев.) Ах.;
кълбестъ челядникъ - (прев,) Ах.;
самоглавче - Я. ; страшникъ - Я.;
страшниче - Я.; таралежъ-трънъ - Я.
Въ нар. медицина отвара та
отъ главичкитЯ (съивЯтията) се употребява противъ уплаха, отъ което е
произлязло името страшникъ.

Echinospermum lappula Lehm.
— ежево семе - (прев. отъ лат. име)
Ах.; ушенца - Ах.
Echium L. — кучи езикъ-Д.Д.;
лесича опашка - Ах., М.Б., C. С.,
С П.; синякъ-Д. Д.; усойниче - Ах.,
Б.Д., С.С., С.П

Echium italicum L. — кучи
язикъ - М. Б., Ш.

Echium vulgare L. — кучи
язикъ - С. Г_. Ш.; кърско червило X. Г.; левче-Я.; лесоча опашка Коз.; лисича опашка - (Софийско)
Ах., Б., Vel., Д.Щ М.Б., М. Г„
Нейч., (Пловдивско) С. Г., У., Ю.;
лиси четини - (с. Драгоманъ - Соф.)
С. Г.; лесича опашка - Б. Д.; лисй* упйшкж - (Търново) У.; омайч
ниче - X. Г.; осойница трева - С. Д.
В. ; осойииче - Н.М.; сЯчено билеЯ.; усойникъ - Ах.; усойниче - Ах.,
Д.Ц., К, Н.М., Я.
L i si £i n a prosta (хрв.); лисичьи реп (срб.).
Отварата отъ корена и листата на усойничето се употребява въ нар. медицина като средство за пречистване кръвьтя, про-

тивъ епилепсия; сжщата служи за
лЯкупане рани отъ отровна змия,
отъ което произлизатъ имената yccnjниче. осоиница и др.

Elaeagnus angustifolia L. —
бЯла върба - (Сопотъ) А. T., К.; дива
маслина - Д. Ц.; дяволска върба - Н.
Г., (Довечъ, Търново) У.; зизифия(тур., Лозенградъ) Б. Д.; лохъ (рус.) Д. Д.; миризлива върба - (с.
Пишигово - Пазардж.) А.1., Д Ц.,
Н. Г., У., Ш., Я.; фурма - (тур ) Я.;
фурмичка - В. К , Ю.
Отварата отъ коренитЯ на
миризливата върба действува
пикочогонно и се употребява въ нар.
медицина при мъчно пикане. Отварата отъ листата служи като
омекчително срЯдство противъ настинка и кашлица (бронхитъ, трахеитъ, ларингитъ).

Elettaria cardamomum White
et Maton. — кардамомь - Ах.
ПлодоветЯ се употрЯбяватъ
като ароматична подправка на храната. СжшитЯ се употрЯбяватъ и въ
официалната медицина като дрога
Fructus Cardam om i.

Elymus arenarius L. — ntcoченъ ечемикъ - (прев.) Б.; пгъсъченъ
ечемиъъ - (прев.) М. Б.
JeCmenka (чех.).
Epilobium L. — върбовка - Д.
Д., Н. Г.; кипрей - Д. В„ М. Б., Нейч.,
акж-оту - (тур.) Б. Д.
Wrbowka, vrbka (чех.); v rb o v k а (хрв.).
Epilobium anagallidifolium Lain.
— нрасква - C. Г.; тЯснолистна върбовка У
Epilobium angustifoiium L. —
върбовка - Д. Д.; кжделки - (Босилегралъ) Н.Б.; кипрей - Д. Д.; npdска - (с. Чикуркьой) С.Г.; тЯснолистна върбовка - (прев ) Д. Ц„ У.;
, тЯснолистна и ьрболика - (прев.) Ах.;

Материали за български ботаниченъ речиикъ

ткснолистенъ кипрей - (прев.) А. М„
М. Б.; якл-оту -(тур.) Д. Д., Я.
Wrbowka (чех.).

Epilobium hirsutnm L. — космата върба - (прев.) Ах.
Epilobium montanum L. —
планинска върболика - (прев.) Ах.;
ридно акж-оту - (прев. тур.) Я.

Epilobium palustre L. — блатенъ кипрей-(прев.) М. Б.; блатна
върболика - (прев.) Ах.; клинавче(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.;
памук чия - (с. Костенецъ) С. Г.

Epilobium parviflorum Schreb.
— върбовка- Б. Д.; дребноцвЪтна
върболика - (прев.) Ах.; якж-оту(тур.) Б.Д.
Epilobium roseum Schreb. —
розова върболика - (прев.) Ах.
Epilobium spicatum Lam. —
вж. Е. angustifolium Scop.

Epipactis Qrantz. — дремникъAx.; блатокорникъ • Ах.
Дремликъ (рус.).

Epipactis latifolia Ali. — широколистенъ дремникъ - (прев.) Ах.
Epipactis palustris Grantz. —
блатокорникъ - Ах.; обикновенъ
дремникъ - Ах.
Equisetum L. — горчица - А. Т.,
Н. Г., С. Г.; дива хурка - LIJ.; змийска хурка - Я., Я. К.; конско биле Н. Г., Я.; конска борина - Н. Г.; кукувича плюнка-Н. Г.; колЪнцеАх.; наставче - Н. Г.; прешлица Ах.; пръшлика - Н. Г.; преслица Б. Д.; самодивска хурка - Я.; хвощг
-II. Г.;
P r е s 1 i C k а (чех.); p r е s 1 i c а,
konjski гер (хрв.); хвощъ
(РУ<).

159

Equisetum arvense L. — гологлавецъ - Н. Е., С. Д. В., Я.; горчица - (Копривщица) А. T.. H. M., Н. Г.,
X. Г_; гръклянъ - Н. Г., (с. ГЗбровецъ - Пазарджишко) С. Г.; гъволче - (с. Брестовица - Пловд.) С. Г.;
деридженъ - Б. Д.; дзука-Н.Г„ С.
Г.; дива хурка- Н. Г., Я.; змийска
хурка-Д. В.. Н. Г., Г1., X. Г„ Я,
(Разградъ) С. Г.; зъминска хурка А. Т.; зъмска хурка - (Ст.-Загора)
Ах., Нейч., коило-Н. Г., П., Я.;
конска борика • (Банско) А. T., Н. Г.,
Ю.; конско биле - Кал.; кукайчина
плунка - (Прилепъ) А. T., Н. Г.; кукувича плюнка-А.Т., Б., М. Б.,
Нейч., Х.Г., Ш.; кукувичина плюнка - Г. Б., Н. Г., Я.; мече вретеноН. Г.; наставче - (с. Пищигово-Пазарджишко) А. T., Н. Г.; нивна хурка-Я.; обикновена прешлица- Ах,
Н. Г., Я„ Vel.; обикновенъ хвощъАх.,Б.; полска прешленииа - X.;
полски хвощъ - А. М., Ах., А. Т., В.
H., Vel., Д Ц, К., М.Г., Нейч., Н.
М„ П., (Ловечъ) У.; преслица - (Софийско) Ах., Н. Г., (с. БистрицаСоф.) С. Г„ Х.Г.; прешлика-(с.
Казичене - Соф.) С. Г.; пършлйка (с. ПЪсочнииа - Леринско) А. T., Н.
Г.; самодивска хурка - В. К., Кал.,
Н. Г., Я ; свирчо биле-Я.; ставниче - Н. Г., (Берковица) С. Г.; ставякъ - Н. Г.; съставииче - (Ботевгр.)
H. С.; хвощъ - В. Д., В. К., Д. Д.,
(Ловечъ) У., Ю., Я.; хурка - Н. Г., Я.;
чьоренъ шаваръ - (с- Чепеларе АсЪновградско) С.Г.
Хвощь, хвошикъ (рус.);
p r е s 1 i с е (чех.); p r е s 1 i c а p o 1j s k а, konjski гер (хрв.).
Хвощътъ има много голяма
употреба въ нашата народна медицина. Отварата му отъ всичкн негови части — подземни и надземни —
действува възбудително върху отделителната система и се употребява
като пикочогонно средство противъ
възпаление на

бм>рецитгъ и пикоч-

160
чия мгъхуръ.

Б. Ахтаровъ
противъ

пгъсъкъ и ка-

мъни въ сящитгъ, противъ водянка,
3« пречистване черния дробъ оть
пгъсъкъ и
камъни; сжщо
чистване кръвьта: противъ

за

пре-

подагра,

ишиясъ. ревматизъм
.
*
маясълъ; противъ сърдечни и стомашни болки;
отварата отъ x b o u i а се счита
като едно добро средство противъ
артериосклероза и кръвното налгъ-

гане и за

спиране на крьвоизлияния
при повръщане
на кръвь, силни маточни кръвотечения,
кръвохрачене,
кръвопикане и
др. Про-

тивъ кръвопнкането се употребява
изсушениятъ и стритъ въ видъ на прахъ
хвошъ, като се взема въ малки дози.
Съ отварата на i b o ща се правятъ промивки на рани въ устата,
матката и др. Сварената билка служи за компреси на гнойни рани,
рани оть поргьзване, рани отъ натъртване (контузи), отоци, ракови

Отварата служи
и за б а н в на малки деца при силна
тумори, костоядъ.
настинка.

Въ медицината е известенъ като
дрога Herba Equiseti minoris.

Equisetum hiemale L. — горски хвошъ - M. Б.; дзука - (c. Бистрица - Соф.) С.Г.; е^ененъ хвошъ У.; зименъ хвошъ - (прев.) А. T., М.
Г.; зимна хурка-Я.; конска опашка - (прев) С. Д. В.; кукувича плюнка - Я.
Equisetum limosum L. — блатна зъминска хурка-(прев ) Я.; тинястъ хвошъ - (прев.) Д. Ц.

Equisetum maximum Lam. —
(== Equisetum telmateja Ehrh.) —
голяма преслина-Ш.; гръклянъ - C. Г., Ю.; дзука-С.Г.; преслица-С Г„ Ю.; змийска хурка С. Г., Ю.; невестина хурка ■ (Ботевградско) H. С.; разставиче - Н. Г.,
У.; разставничавъ буренъ - Н. Г„ У.;
самодивски евгъщи - (колиби Зелениката - Тетевенско) С. Г.; самодивски хвошъ-Н.Г., С. Г.; самодникка хурка - Н.Г., У.; съмодииски хвошъ-(Търново) У.; свирчо-

во биле - У.; стйвиче - (с. БрЪзье Софийско) С. Г.

Equisetum palustre L. —бастунче-Д. В.; блатенъ хвог/<& - (прев.)
А.Т., Д.Ц.. K., М. Б., С. И.; блатна прешленица - (прев.) Х.; блатна
прешлица - (прев.) Ах.; обикновена
прешлица - Ах.; хвошъ - Ш.
Equisetum silvaticum L. — горски хвошъ - (прев.) X.; конска трева и наставниче - (с. Шабанли - ДоспатскитЪ Родопи, Чепинското корито - Центр. Родопи) Ах.
Equisetum telmateja Ehrh. —
вж. Equisetum maximum Lam.

Erianthus ravennae P. B. —
къндра -(Несебъръ) С.Г.

Erica arborea L. — пйренъ-V).
C.; метла - Ах.
Erigeron acer L. — бълхавче X. Г. ; горчица - (прев.) C. Д. В. ;
обикновено увЪхниче-Ах.
Erigeron canadense L. — злолгътница - Ах.; канадско увЪхниче (прев.) Ах.; увЪхниче - Ах.
Hudoljetnica (хрв.).

Eriophorum L. — вЪтрогонъ Д. Ц., К., Я.; космачка - А. М.; мачки-(Босилеградъ) П. Б.; пушица Ах., Н.С., Д.Д., K., Н.М., C. C., С.
П.; памукъ - (Кюстендилско) H. С.
Пушица (рус); vietrogon
(хрв).

Eriophorum angustifolium Roth.
— вЪтрогонъ - Ф. X.; тЪснолистна
пушииа - (прев.) Ах.; тЪсполистенъ
вЪтрогонъ - X., Я.
Eriophorum latifolium Hoppe
— вихрогонъ-Н Г., У.; нЪтрогонъМ. Г.; див ь лен ь - С. Д. В.; игличка(Волень - Мак.) А. Т.; широколистна пушипа - (прев.) Ах.; широко-

Материали за български ботаниченъ речникъ

161

листенъ нЬтрогонъ - X.; ял лика (Петричъ - Мак.) А. Т.

(Велесъ) А. T., Н. Г. ; щърколова
клювъ - (с. Лозно - Кюстенд.) С. Г.

Eriophorum vaginatum L. —
влагалищна пушица - (прев.) Ах.

т в а р я т а отъ часояни чето се пие противъ рев чатизъмъ. а
съ остатъка се правятъ топли лапи
върху болното м+.сто,

Erodium L’Her. — жива треваА. Т, М.Б., Я.; клинавниче - П. Г ;
часовниче - H. С.; щъркова гага Ах.; щръклювъ клюнъ - Г1. Б.; щъркова човка - Ах.
Capljan, 11 va trava (хрв.).

Erodium ciconium Willd —
щръклюва клюница - Б. Д.; щръклюва човка-Ах., У., Ю.; щъркелова гйга - (Ст.-Загора) Ах.; щъркелова човка - Ах.
Erodium cicutarium L’Her. —
бабини иглици - (Кюстендилско) С.
Г.; вий-вий-караджа - Н. Г, Ю.; вийвий-къръджа-(Търново) У.; въртипопъ - Д. Ц, М. Б ; дьонъ-дьонъ Б. Д.; жива трева - Д. Ц , (Сливенъ)
Коз., М.Б., М.Г., Н.Г., С. Г. ; караджа-Ю, Я.; клинава трева-(Берковица) С. Г.; клинявиче - (Зап. България) С. Г.; клинаво билье- (Дупница) С.Г.; клинско билье - (с. Богословъ - Кюстендилско) С. Г.; количаво билье - (с. Чепеларе) С. Г.;
мжжко клинавиче - У.; лъжитревъ(с. Текира - Пазардж.) С. Г.; обикновена жива трева - Я.; орлови нокти ■
(с. Подцърненци - Кюстенд.) С. Г.;
сахагецъ-Н. Г.; сахатче - (Чирпанъ)
Коз., Н.Г., Нейч., У.; съхатчи-(Търново) У.; усойна трева-(с. Драгоманъ-Соф.) С. Г„ Н. Г., Я.; устрелниче - (с. Каменица - Пещерско) С.
Г.; часовникъ - (Сливенъ) П. Б.; часовниче - А. М., Ах., Коз., Нейч. ;
щъркелъ - У.; щъркова клюница Коз., Нейч.; щъркова човка - Н. Г„
(Ловечь) У.; щьркова raia - (Софийско) Ах., (Котель) С. Г.; щъркови клюнъ - (с. Казиченс - Соф.)
C. I., (Пирдоп ь) II. Б.; щьркъ-

Erophila verna (L.) Е. Меу. —
вж. D r а b а verna L.

Ervum L.

- леща Ах.

Ervum lens L. (== Lens esculenta Monch.) — лекя - (Воденъ,
Енидже) A.T.; леля - (Велесъ, Прилепъ, Кавадарци, Скопие, Щипъ,
Неготинъ) А. Т.; леча -(Трънъ) Ах.;
леща - (Трънско) Ах., (Кукушъ) А.
Т„ Б, В. Д, В. К., Д. В., Д. Ц„ 3. Б„
К., Коз, М. Б, М. Г, H. M, Н. П„
С.Д.В., Н.С.,У, Х.Г., Ш, Я.; лбшча - (с. Бобища . Костурско, Ресенъ,
Струга, Охридъ, Дойранъ) А. Т.;
мерджемекъ - (тур.) Н. Г.; мрджумекъ-(тур.) Б.Д.
L е £ а (хрв.); сочиво, л е щ е
(срб.); 1ес1та(чех.); лящъ, чечевииа (рус.); лжштл (слав.).
Ervum tetraspermum Monch.—
глушинж - (Търново) У.; глушина - Ю.

Eryngium campestre L. — бЪли
тръни - У, Ю.; бЪло тръне - Н. Г,
(Ловечъ, Търново) У.; б!лъ трънъ
- Н. Г, X. Г, Ш, Я.; вирогонъ-(Ловечъ) С. Г.; вихрогонъ - (с. с. Бездънъ, Брезье ■ Софийско, Айтосъ)
С. Г, С. П.; вихрогонски буренъ (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.;
вЬтровалъ - Ю.; вЪтрогонецъ - Я.;
вгьтрогонъ - Ах, Н. Г, С. П, Я.;
гърмотрънъ - Ах.; кавгйзовски бодилъ - (с. Алада - Свиленградско) Ах,
H. С.; кошъ-кондурмазъ - (тур.) Я.;
сарятиканъ - (тур.) Б. Д.; чакмаоту-(тур-) Н.Г, Я.
.Море моме, малов моме I
Ако сакашъ да йост.нкипъ

162

Б. Ахтаровъ
Да йоставишъ змей отъ горя,
Да сбберешъ гърмотърно,
Гърмотърно, в4трогоно.’

Н. Г.

Erysimum L. — боянка - Ах.,
H. C., C С.; маясилче - Д. Ц.

Erysimum canescens Roth —
боянка - Ах., Б. Д.; сива боянка (прев.) Ах.
Erysimum crepidifolium Rchb.
— маясълче - Я.

Erysimum cuspidatum DC. —
остроплодна боянка-(прев.) Ах.

Erysimum odoratum Ehrh. —
желтъ отредъ - Н. Г., Я.; отредъ Н.Г.
Erysimum repandum L. — боянка -(Гевгели-Мак.) А. T., Н. Г.; простргълъ трава-(с. Врабча-Трънско) С. Г.; разперена боянка - (прев.)
Ах.

Erysiphe communis Link. —
мана - С.
мухъ.тъ - Д. Ц.; обикновенъ мухълъ - Д. Ц.; плесень - С. Д.
В., Я.; плесень гжба - С. Д. В.; същинска мана - Б. И.
Erythraea Rich. — бабина злъчка - Я.; горчивка - Ах.; жлъчка Н. Г.; златописещникъ - Д. Д.; китчици - А. Тп М. Б.; пос!чниче - Ах.;
червенъ кантарионъ - H. С.; трескавиче - Ах, Б. Д, Н. Г.

Петръчъ, Бугьовци - Соф.) С. Г.;
китипа - Б. Д., Д. 11.; китка-Б.Д.;
китчииа-Ах., А.Т., К., Кал., М. Б.,
М.Г., Н.М., Н. Г., С. И., Ю.; кичииа - П.; кънтърионъ - (Търново,Гор,ОрГховица) У. ; посЪчниче - Ах.;
сама китка - Кал., Н. Г., (Ловечъ)
У.; трескавия? - Кал., Н. Г., С. В.,
(с. Колибито - Троянско) С Г.; тряскавче - (Ловечъ) У.; тряска - (Ловечъ) У.; тряскъфчи - (Ловечъ) У.;
цървенъ кантарионъ - (Трънъ) Ах.,
В. Н., Я.; червено которонче - В. К.;
червенъ кантарионъ - Ах., Коз., Н.
Г„ С. Г, У., Ю
K i c i c а cervena (хрв.).
Кантарионътъ има много голяма употреба въ нашата народна
медицина. Тази билка действува главно
върху храносмилателната система и
нейнит! жлези, като импулсира дейностьта на слизестия епителъ въ стомаха, червата и черния дробъ и по
този начинъ подобрява храносмилателните сокове и за силва всмуквателния процесъ въ червата.
Ето защо отварата отъ кантариона се препоржчва за засилване
на слабо стомахъ и лениви черва;
противъ болки, газове и киселини въ

противъ запекъ, диария и
изобщо противъ хронически катаръ
съ всичкитЪ му вторични явления;
противъ кръвоизлияния въ стомаха
и червата, дизентерия; противъ тустомаха,

беркулоза

въ

червата,

стомашна

сжшата засилва дсйностьта
на отделителната система, пречиства
бжбреците и се препоржчва противъ
водянка. Отварата на кантариона се дава и при нередовна и
недостатъчна менструация ; за пречистване кръвьта — противъ жълтреска;

Erythraea centaurium Pers. —
бабино биле - В Д.; бабиче - Д. LL,
теница, малария, маясълъ, кожни
K., Н.М., Н. Г., Я.; басма - (Круше- обриви, струни, пъпки, бп>лотечево) А. Т„ Н.Г.; горчивка - Ах., У.; нията въ женитгъ; противъ глисти.
H а с т о й к а на пр+.сенъ к а нгорчило - Н. Г., С. Д. В., Я.; гор <и- i
тарионъ въ вода се прспоржчва
иа - Г1.; жлъчка - Н. Г.; земна ж.т >.чособено противъ малария, а въ вино
ка - У; земна злъчка - (Ловечъ) У.; — за пречистване черния дробъ и
злъчка-J., Н.Г., У., 1LI\ Я.; кан- бмбрецитп, и като у к р е п и т е лтарионъ ■ Ах., Кал., Н. Г., C. В., С. н о средство. Нас т о й к а н а
п р 1. с е и ъ к а и т а р иГ„ У., Ш., Я.; кантрионъ - Коз.; счуканъ
онъ въ дървено масло служи
кагрионъ - (с.с. Безлънъ, Опици ).тъ, i противъ гнойни рани, рани отг, по-

Материали зя български ботаниченъ речникъ
изгаряне и др- Въ видъ на
лапи се употребява противъ циреи

сичане,

и скрофулни рани.

Ио-рано е употрЪбяванъ като дрога Herba Centauri.

163

конски млЪчокъ - С.Г.; мандряжина А. П.; млкчина - Н. Г.; млгъчка - Ах.,
Д. 11., Коз., Н. Г., Н.С., 1.1J-, Я.;
млкчень млкчокъ - Б. С., Коз., Н. Г„
С. И., Ф. X., Ш.; млкчь - С. Г.; млкчъкъ - Д. Д.; мл Ьчьокъ - Н. Г.; млкчникъ-С. Г.; смилъ-(тур.) В. К.
Молочай, молочакь (рус.);
ml^inik (чех.); m 1 i е C, mi ieCaC, mlieCa k (хрв.).

Erythronium dens canis L. —
конски .злобs - Vei., H. M., (Ловечъ)
У., LLL, Я.; костенъ зжбъ- (Ботевградско) Б. Д.; кривъ дсъдо - (Софийско) Ах., Н- Г., (с. Суходолъ Соф.) С.Г., 10., Я.; кукуляцъ старецъ - Н. Г., (с. Локорско - Соф.) С.
Г., Ю.; кучи З/ъбъ - (прев.) Ах.;
наведенъ дкдо - Н. Г., (с. Гор.-БаняСоф.) С. Г., Ю.; овчарка-Ш.; пктлове гаче - (Трънско) Ах.; пЪтлови
гащи - У.; самодивско цвЪте-У.;
стареиъ - Н. Г.
KoSutovina, koSutica (хрв.). I
|
Euclidium syriacum R. Br. —
пикливче-(Търново) Б. Д.; пикли- |

Euphorbia amygdaloides L. —
бадемолистна млкчка - (прев.) Ах.;
горска млкчка-Ах.; бабини чорйпци - (Трънъ) Ах.; бйбинъ чорапъкъ(Трънъ) Ах.
Euphorbia aleppica L. — хвойнова млкчка - Н. Г,

j

Euphorbia cyparissias L. — бо-

че-(Берковица) Б. Д.

Euphorbia agraria M. B. —
полска млкчка - (прев.) Ах.

Отварата отъ тази билка се I лиглава - А. П. ; карячки млкчъ •
употребява противъ неволно попика- | (Малко-Търновско) А. Т.; каръчки
ване, отъ което произлиза названието
млкчъ- А. П.; кипарисна млкчка и п и к л и в ч е; слоната се употре(прев.)
Д. Д.; кипарисова млкчкабява и като средство за растене на
косата.

Eugenia caryophyllata Thunb.
(= Caryophyllus aromaticus L.) —
карамфилъ - M. Г., У., Я.; карамфилово дърво - C. Д. В., Я.; каранфилово дърво - X. Г.
Служи като ароматична
подправка на храните. Отварата отъ п л о д о вет +. въ червено вино се употребява при недостатъчна и нередовна менструация;
сжщата служи и за помгътане.

Eugenia pimenta DC — бахаръ - (тур.) М. Г.

(прев.)Ах., Д.Ц., К.; колака-А ГТ;
млкчка - С.Д. В„ Я.; млкчокъ - А. П.,
(Копривщица) А.Т., J., М.Б , М. Г.,
С.Д. В., У., X., Ц.Г., Я.; м.тккушъА. П.; турска млкчка - А. П.; хвсйнолиста млкчка - (прев.) Б., Г. Б.;
хвойнолистни млкчокъ - (прев.) Б.;
смилъ-оту- (тур.) А. П.

Мл кчниятъ сокъ се употркбява въ нар. медицина противъ мокри
лишеи и брадавици; отварата отъ
тази билка въ вода или вино служи
за жабуркане на устата противъ
болки въ злбитгъ.

Euphorbia esuloides Vel. — маEupatorium cannabinum L. — I гарешка млкчка - (прев.) Ах.; м.ркдлгбравникъ- Ах.; клъчище - С.Д.В.; . чокъ - Ш.
ксчопка - Ах.
Euphorbia gerardiana Jacq. —
К о пора г (чех.); k оnоp 1 j uкалъчка
- Н.Г., Я.; млкчокъ - Н.Г., Я.
§ а (хрв.); k о п о p n i с а (пол ).
Euphorbia glareosa - M. В. —
Euphorbia L. — змеюва млЬччакътна
млкчка - (прев.) Ах.
ка-С. Г.; карнчкий мл1,чь-H. 1

164

Б. Ахтаровъ

Euphorbia helioscopia L. —
градински млЪчокъ-У.; камйлска
млЪчка - (с. Беглериново - Кукушко,
Мак.) Д. А., Н. Г.; млЪченъ въртипопъ - У.; въртовратникъ-У.; обикновена м.тЬчка - А. М. ; слънчева
млЪчка-(прев.) Ах.; слънчогледенъ
м.гЬчокъ - (прев.) М. Б.; слънчогледна млечка - (прев.) Д.Ц., Я.; слънчогледнииа млечка - (прев.) Г. Б.
Euphorbia lathyris L. — градинска млечка - Ах., Я.; градински
млЪчокъ-У.; кржглолистенъ млЬчокъ - М. Б.; млечка - В. Д.

Euphorbia myrsinites L. —
змейово млеко-У.; мече руно-(Ст.Загора) А. Т„ Н. Г.; отровна мл£чка - Ах., Б. Д.

Euphorbia palustris L. — блатна
млЪчка- (прев.) Ах.; блатенъ мл1чокъ - М. Б.
Euphorbia platyphylla L. —
плосколистна млечка - (прев.) Ах.
Euphorbia rupestris Friv. —
скална млечка-(прев.) Ах.
Euphorbia salicifolia Host. —
върболистна млечка- (прев.) Ах.

Euphorbia stricta L. — тЪснолистна мл1чка - Ах.

Euphrasia sp. diversa — очан*а - Ах., В. Н.; очемилка - Ах., гьозъоту - (тур-) Dof.

Отварата й се употребява въ
народ, медицина за премиване и
компреси при възпаление на очипиъ,
гуреливи и гнойни клепки, отъ което
произлизатъ названията о ч а н к а,
очемилка. Сжшата се употребява
и противъ кашлица, възпаление и
болки на стомаха и червата, противъ диария. Изсушена, стрита и пресата като брашно, служи за засилване дейностьта на стомаха, за подобрение стомашнит/ъ сокове и засилване зрението.
Настойката
на пресната билка въ вино служи
като укрепително средство.

Evonymus europaea L. — божика - Ш.; въшкино бнле-Х.Г.;
въшковиче - (Ловечъ) У.; гарапчаайва - (тур.) Я.; европейска червеножлътка - (прев.) Я ; калинка - Я.;
мекишъ-Я.; обикновена червеножлътка - Д. Ц.; попска коронка-У.;
попска шапка - С. Д. В. ; чашкодргънъ - Ах., С. Г1.; червеножлъткаД. Ц., С. Д.В.; чешкодренъ - (с. Гор.Лозенъ) С. Г.
Evonymus japonica Thunb. —
тахланъ - (тур., Омортагъ) Д. Й.
Exoascus pruni Fuck. — гжба
отъ низшитЪ торбести гжби, която
деформира плодовете на сливата.
Такива плодове се наричатъ: баберки - Б. Д., Б. Й.; кривули - Б. И.,
(Троянско) С. Г.; кудуруци - (Шуменско) Б. Д., (Омортагъ) Д. Й.;
мехунки - Б. Д.; рога - (Тр Ьвна) С.
Г. ; рожкови - (София, Преславъ,
Шуменъ) С. Г.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

165

F
Fagopyrum esculentum Moench.
— вж. Polygonum fagopyrum L.
Fagus L. — бука - А. И., Коз.;
букъ-К. И., Н.Г., H.C., Ш., Я.;
каинъ - Н.Г.
„Чинь мя, Боже, малко пиля,
Сине пиля кукавица,
Да си лЪтамъ по букъ1-тъ1'

Н.Г.

Fagus silvatica L. — бука(Малко-Търново) А. Т., (Трънъ) Ах.;
букачка - В. Д.; буклица - Б. Д.; буковица - Б. Д.; букъ - А. M., А. Т.,
Ах., Б„ В.Д., VeL, В.К., Г. Б„ Д. Ц.,
3. Б„ J., Л., М. Б„ М. Г„ H. М., Нейч.,
С.Б., С.Г., С.Д.В., У„ Х.Г., Я.
Боукю, еукккг (слав.); buk,
bukva (хрв.); букъ (рус.); buk
(чех., пол.); die Buche (нЪм.).

Farsetia clypeata R. Br. — икотникъ - Д. Д.; сравниче деветь пжти Я.

Ferula assa foetida L. — во
*
неща смола-Н.Г.; вонеща треваА. Н.; дяволско говно-Б.С.; дяволско лайно - А. Н. Д., М.Г.; котешка трева - А. Н. Д.; кългъкъА. Н. Д.; шейтан ъ-буку - (тур.) Гр.
Вонючая смола, чортово
г о в н о (рус.); dertowo lejno
(чех.); sm^rdeczy devesilji
(хрв.).
Ferulago silvatica Bess. — девесилъ-Н. Г.; дивисилъ-У.; овчарска куминига - У.; тимянка - C. С.,
(с. Жеравна) У.; чемерика - (Ст. Загора) А. Т.; уфчарска кумунйгж (Търново) У.
Отварата отъ тимянката
се пие противъ маясьлъ.

Festuca L. — бузалъкъ С. Г.;
власа тка - Ах., Д. Ц., K., Н. М„ H. С.,
С. П.; конецъ-С. Г.; типчакъ - Б. Д
V1 а s u 1 j а, v i j u k (хрв.).

Festuca elatior L. (= Festuca
pratensis Huds.) — висока власатка-(прев.) Ах.; праяа мазимпа - С.
Д. В.; типчакъ-(Софийско) Б.Д.
Festuca ovina L. — виякъ-М.
Г.; власйтка-(с. Мисловщица-Трънъ) Ах., М.Б., Ф. X., С. Г.; власуня
- М. Г., С. Г.; заешко жито-(Босилеградско) П. Б.; овча власатка(прев.) Ф. X.; типецъ-М. Г.
Festuca rubra L. — червена
власатка - (прев.) Ах., Ф. X.

Festuca spadicea L. — картулъ (Пиринъ) Б. Д.; къртълъ - Б. Д.

вж.

Ficaria ranunculoides Roth. —
Ranunculus ficaria L.

Ficaria verna Huds. — вж. Ranunculus ficaria L.

Ficus L. — смоква-Б.Д. ; смокина - H. C.; смокиня - Гр.; смоковница - X. Г.
Смоква, смоковница (рус.);
smokwy (чех.); smokvina,
smokva, smokvenica (хрв.);
с.мокм (слав.).
Ficus carica L. — дива смокина-Vel.; инджири - (тур.) Я.; инджиръ-(тур.) Ц. Г.; неранджи-(тур.,
с. Суходолъ - Соф.) С. Г.; обикновена смокина - Коз., М. Б.; смоква А. Т„ В. Д., 3. Б., К., Коз., Л, М. Г.,
Н. Г., Ц. Г., Ю.; смокина - Б., Д. Ц.,
J., К., Н.Г., С.Д. В„ У., Я.; смокиня -А. Т., Ах., В. К., Г. Б., ДВ., 3.
Б., К., Коз., Л, H. M., Н. Г„ С Г„
У,, X. Г., Ц. Г., Ш., КХ; смоковни -

166

Б. Ахтаровъ

цв - Д. Д., Н. Г., X. Г. ; смукиня (Търново) У.; табани - Я.
ПлодоветЪиа смокинята
иматъ голяма употреба въ нар. медицина. Кафето отъ сжшите облекчава болките на дихателните органи
и се препоръчва противъ пневмония,
бронхитъ, магарешка кашлица. О тварата отъ зрелите плодове действува сжшо така омекчително
върху слизестия епителъ на дихателните орТани и се употребява противъ
кашлица, ангина и за жабуркане
при болки на вгьнцитгь. Лапи отъ
плодовете (нарезани на две) се
употребяватъ противъ циреи и ангина
като се слагатъ от в
* т ре върху сливиците и ствънъ върху гърлото.
Смокините се сметагь за леко
слабително средство.

Ficus elastica Вохв — гумовица- Д. U.; каучуково дърво - А.
M., Н.
каучукова смоква - Б. Д.;
каучукова смокиня - М. Г.
Ficus sycomorus L. — египетска смоква- М. Г.; египетска смокиня - М. Г.. X. Г.
Fico-morva (чех.); smokvina egipetske (хрв.).
Filago L. — бгьла дъвка - C. С„
H C., C. П.; жабници - M. Б.; рунолистъ - Ах.
Filago arvensisL. — б1ладавка
- (c. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.;
бгьла дъвка - Ю.; дивъ чай - Н. Г.,
Я.; дребенъ пилинъ - Я.; маясълива
трева-Н.Г., Я.; маясълниче-У.; рунолистъ-Ах; хайдушка трева - У.

Filago germanica L. — германски рунолистъ-(прев) Ах.; дребенъ пелинъ - У.; магарешка диря С. Д В.; трева за сърдне - Н. Г., Я.
Тази, както и предходната, билка
се употребява въ вародната медицина
за пречистване кръвьта, противъ
маясълъ: отварата се пие, а съ остатъка. въ видъ на лапи, се налага болното место. Настойка въ дървено
масло отъ пресната и счукана билка
служи противъ циреи и рани.

Filipendula hexapetala Gilib
(= Spiraea filipendula L.) — диви
кошнички - H. J'., Я.; друмиче - В. H.,
У.; живица-У.; живиничавъ буренъ
-У.; клинава трева - (Гор.-Optxoвина) Б. Д.; кочи мжде-У.; кошнички-Н.Г.; ливалникъ - Н. Г., X.
Г., Я.; моминска китка - Н. Г., (Дупница) С. Г., Ю.; мъжка клинава
трева • Я.; орТшко - Кал.; оргъхче (Ст.-Загора) А. Т., Ах., В. K., Н. Г.,
С. В., (Ловечъ) У., Я.; орГхчи - А. Т.;
орТшецъ - Н. Г„ (Берковица) С. Г.,
(Ловечъ) У., X. Г., Ю.; отвратничеЮ.; отвратничи - (Търново) У.; отвратъ - (Търново) У; отврътничиB. Н., (Търново) У.; отврътъ-(Търново) У.; сарадживче - Н. Г., С. В.;
сараджиче - У.; срамежливче - С. Г.;
скрофулче - А. С.; срамниче - М. Б.,
Н. Г., Ю., С. Г., Ю.; увисналолистний лнвадникъ - Я.; увисналъ ливадникъ- Я.; урТхчи - (Търново) У.;
тжжникъ - Ах., Гр., М.Б., Н. Г., С.
Г„ У.
Землянме орТшки (рус.);
t и 2 е b n i k (чех.).
Орехчето има голема употреба въ нашата народна медицина. О тварата отъ целата билка действува потогонно и пикочогонно и се
употребява противъ кашлица, ангина
и хрема; същата пречиства кръвьта
и се употребява противъ кожни обриви, ревматизъмъ и особено се препоръчва противъ скрофули: служи
още противъ болки въ стомаха и червата, диария, болки въ матката и
като ароматична подправка
на чая.

Foeniculum capillaceum Gilib
(= F. officinale AII.; F. dulce Mill,
F. vulgare Mill.) — аптекарски копъръ - В. H.; влашки копъръ - Б. Д.;
дивъ копъръ - Н. Г., У., Ю.; зименъ
копъръ - Коз., H. М.; копарь-Гр.,
C. Д. В.,; копър ь - Д. Д., Коз., Н.
M., И., X. Г., Ц. Г. ; маногьрь K., H. M., Н. Г., 1О„ Я.; морачг> -

Материали за български ботаниченъ рсчникъ

Б. Д., М. Г., Н. Г., С. Г1.; м ьнотъръ (Търново) У.; резанб - (Трънъ) Ах„
Я.; резание - Б. Д.; резене - Vel.;
сминду - м. Г.; сминдъ - Д. Ц.
Sladki kopar, ni ora f, k omorac (хрв.); vlasky kopr
(чех.).
Инфузията (чай) отъ семената на морача засилвадейностьтл на
слизестия епителъ на всички вътрешни органи и особено на храносмилателната система, като успокоява болкипиъ въ стомаха
и червата, пропъжда газоветгъ, действува противъ
спазмитгь въ коремната область и

засилва храносмилателния пронесъ;
сжшата действува възбудително и
върху отделителните органи, успокоява болкитгъ въ бъбрецит/ъ и пикочния м/ъхуръ, служи противъ пгъсъкъ въ съшит!; действува омекчи-

те h i o и върху дихателните органи,
заради което се употребява противъ

настинка, ангина, кашлица, хрема;

употребява се още за

компреси

при възпаление на очитгь и клепкит/ъ и за увеличаване млекото

въ кърмачките.
Въ офиц. медицина плодовете се
употребяватъ като дрога Fructus
F o е n i c u I i.

Fragaria L. — зуница - А. T.;
планица - Я.; плюскалнииа - Ш.; суница-А. Т.; ягода-Ах., М. Б., Н.
С„ Я.
J а h o d n i k (чех.); j а g o d n i k,
j a g o d а (хрв.).

Fragaria collina Ehrh. — градинска ягода-C.C., H. C.; зуница(РодопитЪ) A. T.; орнички-(с. Koстенецъ- Ихтиманско) С. Г.; планица
- Я.; плюскавици - (Трънъ) Ах., Б.
С., М.Б., Н. М„ Н.Г., (с. ВрабчаТрънско) С.Г.; суница - (Родопите) А. T., Н. Г.
Fragaria elatior Ehrh. — горски ягоди-(с. Врабча - Трънско);
зуница - 3. Б.; супина - Г. Б.; агоди (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.

167

Fragaria vesca L. — горска
ягода-Д. Ц., H. М., У.; гбтка-(Гумендже - Мак.) Д. А.; зуница - (Неврокопъ) Ах., Д. А.; звонини-(с.
Каменина - Пещерско) Ах.; збиипа Н. Г.; зуница - (с. Габровец ь - Пазарджишко) С. Г., (с. Шабанли Неврокопско) Ах.; капалиии-(с.
Баня-Чепино - Пещерско) С. Г.; ку»
кбнина - (Драма) А. Т.,Н. Г,; мечи
ягоди-(с. Костенепъ) С. Г. ; малиг^зици-(с. Костенепъ) С. Г.; обикновена ягода - Я.; осойки - Коз.;
пламенина - (Горна-Джумая, с. ГаЧтаниноно - Тетовско) А. T., Н. Г., X.
Г„ Ю.; планица - Н. Г.; планинйци(с. Плевня-Драмско) ДА., Коз.;
планйци - (с. Горно-броди - Мак.) А.
Т., Д. А., (Омортагъ) Д. Й., М. Б.,
H. M., Н. Г., (Карнобатъ, с. Жеравна - Котленско) С. Г., X. Г., Ю; планушка - (Воденъ - Мак.) Д. А.; планучка-(с. с. Бобища и ЗагоричаниКостурско, Мак.) А.Т., Н.Г,; плюскавица - Н. Г., (Врачанско) С. Г.;
пласкудавци - (с. Костенецъ) С. Г.;
праскавини - (Тетевенско) С. Г.; суница - (Кюстендилско, Трънско. Софийско, Асеновградско) Ах., С. Г.;
търнани - (с. Баня-Чепино) С. Г.; чилелекъ - (тур.) Dor.; ягода - А. М., А.
Т„ Ах., Б., В.Д., Vel., Д. В., Д.Д.,
3. Б„ Коз., Л„ В. Н„ М. Б.. М. Г„ Н.
М„ Н.Г., Нейч., П„ С.Г., С.Д.В.,
У., X. Г., Ю., Я.; самодивски ягоди (Тетевенско) С. Г.; йгуда - (Паланка
- Мак ) Д. А.; ягбднякъ - (Кавадарци) Д. А.
.Много ягоди, малко плодородие" — Търновско и Врачанско, Нар.
Мет., Сп. Вац.
Отварата отъ коренището
илистата на ягодата действува
пикочогонпо и се употребява противъ
пгъсък» и камъни въ бмбрецитгъ, пи-

просъщата действува стегателно и служи
противъ диария; противъ болеститп,
на далака и триперъ; отварата

кочния мгъхуръ и черния дробъ;
тивъ кожни обриви и подагра;

168

Б- Ахтарояъ

отъ изсушените млади листа действува омекчително при възпаление
на дихатетвит! тржби, противъ астма
в кашлица. Зргълитгъ плодове се препоржчватъ противъ подагра и пгъсъкъ
въ черния дробъ.

Fraxinus L. — асенъ-Н. Г.;
мжждрянъ - Н. Г.; оксенъ - А. И.,
Я.; осенъ - А. И., К., Коз., Н. Г., Ш.,
Я.; ясенъ - А. И., Коз., Н. Г., Н.С.
Ясень (рус.); jasan, jasen
(чех); iasen (хрв.).
.Минжхъ горд, минжхъ другж,

Настахъ горд я с е н о в ж,

У «сЪнъ ми славей nte,
Како nte, дорв дума'. — Н. Г.

Fraxinus excelsior L. — б!лъ
осенъ-К.; бктъ ясенъ - А. T., К.,
М.Г.. Ю.; женски ясенъ - (с. с. Г,Лозенъ. Панчарево - Соф.) С. Г.;
мжж.транъ - А Т.; мжждрянъ - У.,
Н. Г.; обикновенъ осенъ - К., Я.;
обикновенъ ясенъ - А. Т., Д. В., К.,
H. М.; осеново - Коз.; осенъ - Б., В.
К„ Д. В., К., Л., М. Б.. Н. Г„ С. Б„
(с. Гайтанево - Соф.) С. Г., X. Г„ Ц.
Г.; планински ясенъ- Ах.; черенъ
осенъ - (Тетевенско) С Г.; черъ
ясенъ - С. Г_, С. П.; църиъ ясенъ (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; ясенъ А.М . Б„ В.Д., Д Д, J., Л., Н.Г.,
Нейч., С. Г„ С. ДВ., У., Х.Г., Ш.,
Я.; диспулакъ - (тур) Ах.
Отварата

отъ

кората

на

младите клонки се употребява прои дизентерия;

сжшата

ство противъ малария
укрепително сргъдство; чай

(и н фу-

тивъ

диария

служи като много добро c р е д-

и като

з и я) отъ листата действува пикочогояно и се употребява противъ ревматизъмъ в подагра, а въ по-гол1мо
количество — като слабително средство и противъ глисти.

Fraxinus ornus L. — б1л ь ясенъ
- (Драгоманъ - Соф.) С. Г., С. П.;
високъ ясенъ - Д Ц, ; клечатъ

B. К., Ю; маждрянка - Н. Г.; мана
осенъ-М.Б.; мана ясенъ-У.; мановъ ясенъ - А.T., Н.Г.; млмсдрп>нъ-А. T., В. К., (Омортагъ) Д. Й„
К., (Сливенско, Ямболско) Коз., Н.
M., Н. Г., Ю., Я., (с. Кюлявча - Новопазарско) С. Г.; мжжки ясенъ
(с. с. Г.-Лозенъ, Панчарево, Бистрица, Кокалене - Соф.) С. Г.; обикновенъ ясенъ - Ах.; оксенъ - Я.; осенъ (Ст.-Загора) Ах , А. T., Vel., J., (Ловчанско. Търновско) У., Н. Г., (Тетевенско) С. Г., Ш.; черенъ ясенъ Д. Ц., У.; черъ осенъ - В. K., Н. Г.,
Ю.;
черъ ясенъ - Коз.; йсенъ (Трънъ) Ах., Vel., В. K., Н. Г., С. Б.,
(Кюстендилско) С. Г., У., Ю.; ясянъ - У.
Чай отъ цветовете на м ж жд p t н а се употребява въ нар. медицина противъмагарешката кашлица;
отварата отъ кората служи като тонично сргъдство, за заякване на
болни в/ънци и противъ диария. Маната, която се добива отъ сока при
нараняване клонките, се употребява
за засилване дейностьта на червата
и като леко слабително средство противъ запекъ.

Fraxinus oxyphylla M. В. —
оксенъ -(Странжда пл.) Д. Й.
Fritillaria L. — ведрина-Ах.,
С. П.; диво лале - (Елхово) II. Б.;
какелъ-С. П.; кандилка - H. C., С.
C. ; магарешко лале -(Радомиръ) Б.
Д.; тугове-М. Г.; тюмбеше-(тур.)
Д. Д ; царска коронка - Д. В.

Fritillaria imperialis L. — булка - (Ст.-Загора) Ах., С. Д. В.; видрици - Н. Г.; вунещо лале - Ш.; кандили • (Разградъ) II. Б.; криво лале
-(Разградъ) II. Б., X Г., Я, Я.К.;
къкилъ-Н. Г.; невеста - (София) Г1.
Б.; пашииа туга - Н. Г.; трошакъ 11J.; туга - Н.!’.; туг ове - M.I .; тугъ (Ст.-Заюра, Ах., 1>„ Д. Ц„ М. Б.,
М. Г., Нейч , Х.Г., Я. К.; туй - H. I

Материали за български ботаниченъ речникъ

Г.; тугиина - М. Г., (Дупница) С. Г.,
Х.Г.; тулумъ паша • (Ст.-Загора)
Ах.; тюй - Б„ С. Д. В.; тюмбешеД. Д., 3. Б.; ходжево лале - (Ст.Загора) Ах., Б.; царска корона (прев.) Ах„ Д. А., С.Д. В.; царски
вЪнецъ - (прев.) У.; царска кждра(пргв.) Ах., Я.К.; черъ чаушъ-3. Б.

Fritillaria pontica Wahl. — ведрина - Ах.; видрийци - (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г., Ю.; диви
лалета - (Сливенъ) Коз.; каколъ - Н.
Г.; кошнички - (с. Брестовица Пловдивско) Коз.; к ькелъ - С. Г„ Ю.
Fritillaria skoprili Vel. — кошнички - Ш.

Fritillaria tenella M. В. — какелъ - Vel.
Fuchsia Pium. — коконки - Б. Д.;
мингишки - Б. Д.; мингюши-Ах.;
обечки-М.Г.; обички - Ах., Д. Ц.,
(Сливенъ) Коз.; царцарушка -(Тревна) С.Г.; чирчилика-(Сливенъ)
Коз.; чурчурушъ-Я.

Fuchsia coccinea Ait.-чурчурушъ - Я.
Fucus crispus L. — вж. Chondrus crispus Lingb.
Fucus vesiculosus L. — морски
водорасълъ - X. Г.; м/ъхуреста водорасло - (прев.) А.М., Д. В., Н.
М.; мехурест ь водорасълъ - (прев.)

169

А. Т., Д. В., Нейч.; мехурина водорасъль - У; мехурникъ - С. Д. В.
Fuligo varians Gm. — лигава
глба - А. Т., Нейч.

Fumaria officinalis L. — горчивка - H. M., H. Г., (Търновско) C.
Г„ X. Г., Ц, Г.; горчивче - Н. Г_,
(Търновско) С. Г., Ц. Г.; димна трева - (прев. отъ лат. дума Fumaria)
Гр.; димянка - (прев. отъ Fumaiia)
М.Б., С.Д.В.; кукавйчено грбзйе
-(Велесъ) А.Т., Н.Г.; лисичина-Н.
Г.; лекарски русопасъ - Я.; нерадиче - (с. Текира - Пазарджишко) С. Г.;
росопасъ - Ах., М.Б., М.Г., Нейч.,
(Чирпанъ) Ф. Б.; самодивски босилекъ • (Търново) У.; френково билье
- (с. Брестовица - Пловдивско) С Г.;
шефтериче - Н. Г., (Търново) У.;
съхтаре - (тур.) Гр.; шахъ-дарж
- (тур.) Dor.
Димника (рус.); rautiCka
(чех.); dimnjaca, rosnica (хрв.).
Отварата отъ росопаса
действува като укрепително, пикочогонно и потогонно средство, пречиства кръвьта и се употребява противъ скрофули, жълтеница, обриви
по кожата, маясълъ, лишеи, пмпки
по тгьлото и лицето ; противъ водянка ; сжшата служи и за премив а н е кожни обриви, лишеи и з а
компреси на болни очи.

Fusarium solani Sacc. — барабойна плесень - А. Т., Д. В.; грудкова картофена плесень - Б. И. ;
картофена плесень - У.

170

Б. Ахтаровъ

G
Gagea Salisb. — диво мартинче
-(Дупница) С. Г.: жълтъ гарвански
лукъ-К.; паче краче -Я.; пачи
- (Ст.-Загора) Ах., С.П., (Чирпанъ; Ф. Б.

Gagea arvensis Schult. — паче
краче-Ах.: полски пачи кракъ Ах., М.Б.; карабикенъ - (тур.) Б.Д.
Gagea lutea Schult. - горски
пачи кракъ - Ах.; жълта звезда - У.;
мирика - С. Д. В.; пачи-краче - Я.;
пачи-кракъ - М. Б.. С. Г.; птиче
млГко - С. Д. В.

Gagea stenopetala Fries.
тригрудестъ пачи кракъ - Ах.

—

Galanthus L. — какиче-П. Б.;
калоянче - П. Б.: каргаджикъ - (тур.)
Б.Д ; карчижи - (тур.) Б. Д.; кокиче
-Ах., H. С.; конски з
бъ-П.Б. ;
*
каръ-чичекъ - (тур.) Б.Д.
.Иъвнало и бкяо кокиче,
i’ Маринит! дворове,
Вечерь го Мара полива,
Сутривь го Иванъ обира.“
Galanthus elvesii Hook. — бабки
- Н. Г., (Варна, Дупница, с. Врабча Трънско) С.Г., У., Я.; бардаджикъ
- Н. Г.; бктушки - Н. Г.; виси куръ (Софийско) Б. Д.; гаджунка - Н. Г.;
гаджюнка - Н. Г.; какичка - А. T., С.
Г., М.Г.; качиче - (София) С.Г.;
качка - (с. Бобища - Мак.) А. T., Н.
Г.; кйчунка - (Велесъ, Прилепъ,
Крушево) А.Т.; качунка - (Дойранъ,
с..Чешко - Горно-Джумайско) А. Т.,
Н.Г.; качютка-(с. ПЪсочница-Леринско) А. Т.; кокиче - Kt l
k.
M., А.Т., Б., В.Д., Vel., Д. В., Д.
Д.. ДЦ„ J., К, М.Б., М.Г., Н.М.,
Н Г., Нейч., С. Г., У.. Я.; кокичина
- Н. Г.; кокичка - Н. Г.; конски зжби
-Н.Г.; костиче - Н.Г.; костчициН.Г.; котеринка - А. T., Н. Г.; кочиче-Коз.; кочичка - Vel., Н. Г.,

(Ловечъ, Търново, Дряново, Елена) У.; кукиче-Ш.; кукичина - Ш.;
кустиче - Н. Г.; кухчичи - (Ст.-Загора) А. Т.; кт.ртче - (Скопие) А. Т.,
Н. Г.; минзифаръ - С. Д. В.; обикновено кокиче - Д. В., H. М.,; охлитки
- Н. Г.; сиЪжниче - С. Д. В.; снажно
кокиче - (прев. отъ лат. име) H. М.
Galega officinalis L. — диво
салкъмче-У.; жаблекъ- Ах., Б. Д.,
С. Г., С. П.; кавалария - (Босилеградъ) П. Б.; конски ребра ■ (Пловдивъ) Б. Д.; плюскачъ - (с. Подцърненци - Радомирско) С.Г.
Отварата отъ цвЪтовеИ
се употребява въ нар. медицина като
пикочогонно и потогонно средство и
за увеличаване млекото въ кърмачките.

Galebdolon luteum Huds. — вж.
Lamium
galeobdolon (L.).
Crantz.

Galeopsis L. — бударица- Ах.,
C. C., H. C., C. П.; бъзовлЪкъ - H. Г.,
У.; кухозжбъ - Ах.; пикулникъ Д. Д.;
Пикулникъ (рус.).
Galeopsis ladanum L. — бъзовл!къ - H. Г., У.; зурници - С. Д. В.;
обикновена бударица - Ах.

Galeopsis tetrahit L. — коноплика-(с. СтойкитЪ - Асеновградско) С. Г.; пЪтлева глава - М. Б.;
петниста бударица-Ах.
Конопельникъ (рус.).
Galeopsis versicolor Curt. —
бударица - (Трънъ) Ах., Б. Д., Н.
Г., (Трънско) У.; дива г^рста (клб.
Зелениката - Тетевенско) С.Г.

Galium L. — драгайка - C. С.,
C. II.; енева трева -11. Г.; еневецъН.Г.; еневче-Н.Г.; снювче - Ах.,
K., H. I , H. C., C. 11.; иванковкаД.Ц.; лепавеиъ-II.) .; лепка Ах.,

Материали за български ботаниченъ речникъ

M. О., Н. Г.; свитакъ-Коз.; торица - Н. Г., С. Г.

Galium aparine L. — гергевка
- (с. БрТзье - Софийско) С. Г.; енювче - А. Д.; лепавецъ - (Велесъ) Д.
A. , Н.Г.; лепешка - (Щипъ, Тиквешъ- Мак.) Д. А., Н. Г.; лепна - А.
Т., (Кукушъ, Паланка, Гевгели Мак.) Д. А., (с. Брестовица - Пловдивско, Сливенъ, Чирпанъ) Коз., М.
Б., H. M., Н. Г., H. С., Нейч., (с. Костенецъ- Ихтиманско, с. Габровецъ
- Пазарджишко) С. Г., У., Ю.; обикновена лепка-Ах.; тбрица-Б. Д.;
свигакъ-(с. Шейтаново - Родопите) С. Г.
Отварата отъ л е п к а т а действува пикочогонно и потогонно и се
употребява противъ водянка и болеcmumtb на черния дробъ; сжшата
служи за пречистване кръвьт а: противъ скрофули, ревматизъмъ, гуша, скорбутъ; противъ диария. Сокътъ отъ пресната лепка,
счукана въ видъ на каша и прецедена, се употребява противъ епилепсия, кожни обриви, лишеи.

Galium cruciatum Scop. — венчила - (с. Костенецъ) С. Г.; гергевка - (Тетевенско) С. Г.; енево цвете У., Я.; кръстата лепка - (прев.) Я.;
кръстато енювче - (прев.) Б.Д. ;кръстовидно енювче - (прев.) Ах.; кръстолистно енювче - (прев.) Ах.
Отварата отъ тази билка служи като укрепително средство
и противъ болки и разстройства на
стомаха ; сжшата служи за спиране
кръвоизлияния
при маясълъ, силна и продължителна

противъ

менструация,

кръвоизлияние изъ носа и

др.

Galium mollugo L. — бела подкваса - С. Д. В.; бело енювче - Б. Д.;
белъ енювецъ - Ц. Г.; брошъ - С. Д.
B. ; еневче-Д. Д., К., Я.; жилаво
енювче - Ах.; нросгь брошъ - М. Б.,
У.; сирите - (Пловдивско) Б. Д.;
роснецъ - (колибите въ Тетевенско)
C. Г.

171

Това растение съдържа единъ сизимъ, отъ който млекото се съсирва и
отамъ произлизатъ имената му бела
подкваса и сирище.

Galium palustre L. — блатно
енювче - (прев.) Ах.;

Galium tricorne With. — лепка
-Vel.; трирога лепка Ч,рев.) Ах.
Galium vernum Scop. — еневче - А. М., Нейч., 11J.; £нювчи - (Ст.Загора) А. Т., Ах.; пролетно енювче-(прев.) Ах.
Енюочето се употребява въ
нар. медицина противъ кръвотечение
изъ носа. За тази цель изсушената
билка се стрива като брашно, пресеяна се и се смърка като емфие.

Galium verum L. — брошъ С.Д. В.; драгайка - В. Н., Я.; еневецъ-Н. Г., С. Г.; еневиче - H. С.,
С. Г.; енево цвете-М.Б., Ю., Я.;
еневче - Н. Г., Ю., Я.; еневъ цветъ
- Ю.; енчевчецъ - Ю.; енюва трева
-А.Т., Коз.; еньовиче-(с. Костенецъ - Ихтиманско) С.Г., Ю.; енюво
цвете - (Чирианъ) С. Г., У.; енювче
- Ах,, Б. Д.; жълтъ енювчецъ - Ц. Г.;
иванско цвете - М. Г.; сирище - Ш.;
яново цвете - Н. Г.; яновче- Н. Г.
Syfistowa by I i па (чех.);
ivanjsko cvetje (хрв.).

Geaster hygrometricum Pers.
- влагомерка - (прев.) С.Д. В.;
влагомерна Звездица - (прев.) Я.;
звездата пърхуда - (прев.) С. П. С.
Genista L. — желтуга - Ах., А.
M., Vel., К„ H. С.; жълтуга - Нейч.,
С.С.
2 u te 1 j i c а (хрв.).

Genista pilosa L. — космата
жълтуга - (прев.) Ах.; косместа жълтуга - (прев.) М. Б.

Genista rumelica Vel. — жилавика - (с. Широка-лжка - Смолян-

172

Б. Ахтаронъ

ско) Ах.; жилавика метла-(с. Широка-лжка - Смолянско) С. Г.; черна метла-С.Г.

Genista sagittalis L. — претипъ- Vi.b., Н. Г., (c. c. Суходолъ
н БрЪзье - Софийско) C. Г., X. Г., Ю.

Чайятъ отъ ш t т о в е 11 и
листата на прещипа се употребява противъ подагра и ревматизъмъ.
Genista tinctona L. —багрило (прев.) С. Д. В.; бояджийска жълтуга-(прев.) Ах., K., М. Б.; жълтуга - Б. Д.; типецъ - (Босилеградъ)
Б. Д; ивГтило - С. Д. В.
Употребява се въ нар. медицина
като иикочогонно средство.

Gentiana L. — горчива трева
-Я.; горчивъ буренъ-Н. Г.; горчавка - Д. Д., Н. Г.; горчивка - А. Н.,
Ш.; горчиво биле - Н. Г.; горчило У.; линзура-М.Г.; равенъ-Н. Г.;
синя тинтява - Я.; тентева - (сб. Шапк., ч. I.. отд. I. и II., кн. I., стр 18.);
тинтава - (БрЪзнишко) Б. Д.; тинтяваH. С., Мус.. Я.
Горечавка (рус.); horec
(чех.); 1 i п c u г а (хрв.).
.Отдалеть викай мама си.

Дебело да ти постила,
Високо да ти подлага.
Да иде да ти набере
Врътигж и комунига И едяостръкж тинтява.
*

Н. Г.
.Ако поникне теферичъ,
Тефери-иець сн съсъ мене.
Ако поникне т е н т и в а,
Попъ-тъ ще да ги венчава.
*
Н. Г.

Бистрица - Соф.) С Г.; тинтява Н. М„ С Г.
Gentiana asclepiadea L. — богородични свгьщи - Н. Г.,У., Я ; обикновена тинтява-Ах.; св+>щила-(с.
Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; свЬшилка-Н. Г.; свЪщилникъ - Н. Г.,
(с. Владая - Соф., клб. Зелениката Тетевенско) С. Г., Ю.; свгьщицаД. Ц., М. Б., Н.Г., С,Г„ 10.; стухажъ-(с.
Чепеларе - Асеновградско) С. Г.; тинтява - Н. Г.; тантява (с. Бистрица - Соф.) С.Г.
Светчица (срб.).
Въ нар. медицина се употребява
както синята тинтява
(Gentiana cruciata L.),

Gentiana cruciata L. — облиставиче - (клб. Зелениката -Тетевенско) С. Г.; глиставиче - Я.; горчавка-Я.; горчива трева-Н.Г., Я.;
злъчкж - (Търново) У.; злъчкатж на
земь^тж - (Търново, ЛЪсковецъ) У. •
кръстоцветна тинтява -(прев.) Ах.;
мжжка тинтява - В. Н.; простр/ьлъ М. Б., М.Г., Н.Г., Я.; свещилникъ
-(с. Княжево) С.Г.; синя тинтява - В. Н., Кал., Н. Г., У., Я.; сЪчинъ
буранъ-(Жеравна-Котленско) У.;
тинтява - Я.
Prostfelenec (чех.); p r o s tr е 1 (хрв.).
Синята тинтява е една отъ
най-популярнит! билки въ нашата народна медицина. О т в а р а т а й възбужда дейностьта на храносмилателната система и нейнитЪ жлези, увеличава апетита, служи за пречистване
кръньта, успокоява болките въ сто

Gentiana acaulis L. — безстеблена тинтява - (прев.) Д.Ц., К.;
големоцвЪтно горчило - У.; неопашата тинтява-(прев.) К.

маха и червата, отстранява киселините въ стотаха и газовете въ
червата и помага противъ леноеть
на червата, запекъ, диария, дизен-

Gentiana aestiva R. S. — едноцветна тинтява - Ах.; тинтява - (с.

кръвохрачене, подуване и шъсъкъ въ
черния дробъ, жълтеница ; сжшата

терия, стомашна треска, малария,
моминска бледность,
туберкулоза,

служи

за

пречистване

кръвьта

и

Материали за български ботаниченъ речникъ

се употребява противъ кожни обриви,
маясълъ, скрофули, подагра; за урегулиране

недостатъчна

и

болез-

нена менструация; засилва млгъкото на кърмачкит/ь; помага противъ
бронхитъ, трахеите; противъ възпаление и шьсъкъ въ бмбрецитп> и пикочния мгъхуръ. Служи за лапи противъ циреи, гнойни и мячно заздравили и скрофулни рани, сжщо и противъ рани отъ изгаряне. H а с т о fi-

ката въ спиртъ на пресната и счукана тинтява се употребява сжшо
противъ м,кчно заздравили и гнойни
рани.
Отварата
на синята
тинтява действува укрепително и
върху нервната система и се употребява противъ нервна отпадналость,
хипохондрия, виене свгътъ, истерични припадъци и др.; служи и противъ
глисти. Тинтявата служи и за засилване на добитъка, като се смесва

съ кърмата му.

Gentiana lutea L. var. symphyandra Murb. — горчива тинтява У.; горчивка -M. Б„ Х.Г.; горчивъ
коренъ-У.; едра горчивка- С. Д.
В.; жълта линцура - М. Б., М.Г.;
жълта тинтява - В. Н„ Коз., П.,
У.; кантарионъ- M., М. Б., М.Г.;
линцура - М. Г.; посечено билеM., М. Б.; сЪчено биле-Б. Д.; султание-оту - (тур.) Гр.

Горчавка, горечавка
(рус.); h o r е с (чех.); 1 i n c j u r a
(хрв.); линцура (срб.).
Въ народната медицина ж ъ лтата тинтява се употребява както и синята тинтява (G. cruciata), обаче, тя действува по-силно
отъ последната ; отъ нея се употребяватъ главно корснит!, които сж известни като дрога Radix Genetiaп а е.

Gentiana pneumonathe L. —
блатна горчивка - С. Д. В.; горчивка
- С. Д. В.; едностр ька тинтява - М.
Б„ 11. Г„ Ц. Г.; сеневику - (с. БаняЧепино) C. I',; синя-бЬла тинтява(1<азан.| ькъ) I I. Б.; синя тинтяваВ. II., II. Г., X. Г., Ц,1.; сьрчаникъ-

173

Н. М.; тинтевица-С.Г.,К).; тинтява
- Н. Г„ С. Г„ И).

Gentiana punctata L. — горчиво биле • Н. Г , (с. КостенепъИхтиманско, с. Габровецъ - Пазардж.) С.Г..Ю,; горчивъ буренъ Н. Г„ С. Г., Ю.; планинска тинтява
-У.; равенъ-Н. Г„ У., Ю.
Въ медицината се употребява
главно коренътъ. Действието му е
почти еднакво съ това на жълтата
тинтява.

Gentiana verna L. — горечавка - Н. Г. ; пролетна горчивка (прев.) М.Б., С.Д. В.; пролетно
горчило-(прев.) У.; пролетна тинтява-(прев.) Д. Ц., К.; прострелъX. Г.; синя тинтява.
Geranium L, — бабино винцеH. Г.; жива трева-Н.М., X. Г.;
здравецъ - Б. Д., Коз., Н. Г., С. В.,
X. Г„ Я.; здравинче (Шапк. Сб., ч.
I. , отд. V., стр. 256.); здравчецъКоз.; змийска трева-Коз,; индришахъ-(тур.) А. Н. Д.; индрише(тур.) Я.; клинавиче-Коз.; молоха
-А. Н.Д., Н. Г.; сарделка - Н. Г.;
стамболски здравецъ - Н. Г.; хъгъръ
-А. Н.Д.; чешки буренъ-Коз.
„Еленъ у градинж улезнж,
Сво-то ти цвете погази,
Зеленъ ти здравецъ утжпка.
Сва-ти рода сбралися,
Дребни сльзн роняхж.“ — Н. Г.

Geranium columbinum L. —
гължбовъ здравецъ - (прев.) Ах.
Geranium dissectum L. — nactченолистенъ здравецъ - (прев.) Ах.
Отварата отъ листата и
цветовете се употребява въ нар.
медицина противъ скрофули.

Geranium macrorrhizum L —
градински здравецъ-Я.; дивъ здранецъ - У.; здравецъ - А.М., В.К., Коз.,
М.Б., М.Г., Нейч., С.Г., У., Ю.;

174

Б- Ахтаровъ

здравчецъ - В.К.. У„ Ю.. Я.; обикновенъ здравецъ - Ах.; кая-чиче (тур.) Б. Д.
.Провикнжлся зеленъ здравецъ
Изъ тор
*
зелева." — H. I.

Който пие вода, въ която има семе
отъ здравецъ, лови го гуша. Който
глътне семе отъ здравецъ, става гушавъ. Гушата, която се среша въ некои подбалкански места, се причинява отъ водата, която минава презъ
здравецъ въ планината.
Срешу Георгьовдень кичагь външните врати съ здравецъ .за здраве." За елшата цель се пие вода въ
които е потопенъ здравецъ.
Народни поверия.
Чай (инфузия) отъ листата
ва здравеца се счита като едно
добро средство противъ диария, особево за малките деца.

Geranium molle L. — бабино
вМние - (Гевгели) А. Т.; мекъ здраве пъ-(прев.^ Ах.
Geranium palustre L. — дивъ
здравецъ - Нейч.
Geranium phaeum L. — дивъ
здравецъ - C. I.. Ю,; кафявоцв1тенъ здравеиъ - Ах.; п6вратъ-(с.
Врабча - Трънско) С.Г.

Geranium pratense L.— жеравовъ клюн ь - С. Д. В., жива треваШ.; ливаденъ здравеиъ - (прев.)
Нейч., ливадна иглика - У.; полски
здравецъ - (прев.) А. М., Д. LL; щъркова човка - У.

Geranium pusillum L. — кучешки здравецъ - (Ст.-Загора) Ах.; малъкъ здравеиъ - (прев.) Ах.
k.

Geranium pyrenaicum L, —
мджко клинавиче - У.; ниринейски
здравецъ - (прев.) Ах.
Употр4бава се въ нар. медицина

■МВШЪ клвмо (колики) болки въ ко

Geranium robertianum L.—дивъ
здравеиъ - Я. К.; зъмеки буренъ (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.;
ктинавиче - У.; розоивЪтенъ здравеиъ- Ах.
Отварата отъ тази билка действува възбудително върху отделителната система и служи за пречистване кръвьта, противъ водянка,ревматизъмъ, подагра, малария, пгъсъкъ

и камъни въ бмбрецитгъ и пикочния
мгъхуръ; противъ болки (колики) въ
коремната область; за гаргара
противъ ангина ; зз засилване матката при безплодие.

Geranium rotudifolium L —
крлглолистенъ здравецъ - (прев.)
Б.Д.
Geranium sanguineum L. —
върти-попъ - У.; дивъ здравецъ М. Г,, (Босилеградско, БрЪзнишко,
Пирдопско) П. Б.; дивъ кървавъ
здравецъ - (прев.) Я ; жива трева У.; здравецъ - Д. Ц.; клинавиче Н. Г., У., Я.; клинявиче - Н. Г., Я.;
кръвноцветенъ здравецъ - (прев.)
Ах.; щъркулнялче - (Пирдопъ) С. Г.
Употребява се въ нар. медицина
както G. robertianum L.

Geranium silvaticum L. — горски здравецъ - (прев.) Ах.; дивъ
здравецъ - М. Б., С. Г_, Ю.
Употребява се въ нар медицина
както G. robertianum L.

Geum L. — богородична свЪщъ
-П.Б.; калешъ-А.М., Ах ; керино
око-П. Б.; невен ь-С.С., Н.С.;
омайникъ-Ах., Б Д.; омайниче Н.
С.; подщрекъ - М. Б.; Царичина С. Г.

Geum coccineum S. S. — алено11и1.гент. омайникъ
*
Ах.; богородична CBtmb - (Пирдоп i.) 11. Б.; i рочелепъ-(с. ЮговО - Родопи! Г.) И. С.;
юропв!,! i, - Я.; дивъ нев1.н ь - У.;

175

Материали за български ботаниченъ рсчпикъ

Н. Г., (Самоковско) С.Г., Ю.; кальо Н. Г.; омайникъ - Ах., Б.Д.; подщрекъ - Б. Д., М.Б., Н. Г., Ю.; свекървини очи-Б.Д., Н.Г., С.Г.; хубавия калю - М. Г., Н.Г., С.Г., Ю.;
царичина - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.; червенъ невЪнъ-У.;
червенъ подщрекъ-(с. Костенецъ Ихтиманско) С. Г.
Geum montanum L. — жълтъ
калешъ- М. Б., Н. Г„ С. Г., Ю.;
жълтъ подщрекъ - М. Б., Н. Г., (с.
Костенецъ - Ихтиманско) С.Г.; калешъ - (Самоковъ, Разложко) С.Г.;
планински калешъ - (прев.) Ах.;
планински омайникъ-(прев.) Ах.;
свекървини очи-Б.Д.; царичина (Тетевенско) С. Г.

Geum urbanum L. — гребникъ
- А. Н. Д., С. Д. В.; зайча сткпка М.Б., М.Г.; зайча сЪнка - А. Н. Д.,
М.Б., М.Г.; смърдушка карамфилъ - Dor.; обикновенъ омайникъ Ах.; смърдушка- (Велесъ) А.T., Н.
Г.; чичякъ-С. Г.; гюзелъ авратъ(тур.) Ах.
Гребеникъ (рус.); g r е bn i k (хрв.).
Отварата му действува възбудително и укрепително и се употребява въ нар. медицина противъ диария,

за

дизентерия,

укрепване

коремна

слаби

нерви

треска;

и пр.

Gladiolus sp. div. — балтийкаПт., Х.Г.; конско ребро-Н.Г., (с.
ХлТвене - Ловчанско) У.; nt/глево
перо-Н.С., C.С.; пЪтлювъгребенъ
- Я.; пЬтлюво перо - Ах., H. С.; пламъкъ - Коз.; ребрика - Vel., Ах., Н.
Г„ У.; саблина - М Б., Х.Я.; саблянка - С. Д. В., Я.; шаваръ-Б. Д.
S а b 1 j а п (хрв.).
О т в а р а т а отъ рсбриката
се употребява за пречистване кръвьта.

Glechoma L. — будра - Д. Д.;

П.; самобайка - H. С.; самобойкаАх.; урбаличе - Н Г.

Glechoma hederacea L — бръшленолистна самобойка - (прев.) Ах.;
върбалаче - М. Б.; гергьовденче - М.
Б„ У„ С. Г.; тергьовдень - (Сливенско) С.Г.; земний имелъ-С. Д.
В.; повлекливо истравниче - (клб.
Зелениката - Тетевенско) С. Г.; самобойка- Ах., Д. Ц.., М.Б., М. Г„
X. Г., Я.; снлникъ - (ромънски) Б,
Д.; сладкънз-Я.; урбаличе - Б. Д.
Отварата отъ тази билка се
употребява въ нар медицина противъ
болки въ вгънцитгь —урбаличе

(Sto-

отъ което произлиза и името
й урбаличе; същата засилва храносмилателния процесъ.увеличива апетита. действува противь болкитгъ в»
стомаха и червата, пречиства кръвьта и се употребява противъ скрофули.
matites],

подагра,

малария,

кожни

обриви:

действува омекчително върху дихателните тръби, улеснява отделяне на
храчките и се употребява противъ
кашлица, астма, кръвохрачене, туберкулоза; възбужда дейностьта на

отделителната система — едно хубаво пикочогонно средство, което успокоява

болкитгъ

на блбрецитгъ и

помага при пгъсъщите. Отварата отъ самобойката се препоръчва за топли бани противъ
подагра, п/ъсъкъ и камъни въ отделните органи. Топлите лапи отъ самобойката се считатъ за добро
средство срещу гнойни и мямно зарастващи рани и циреи. Отварата отъ тази билка се дава за засилване млгъкото у кърмачкитгъ. За сжщата цель се дава и на домашните
животни, като растението се нарезва
надребно и се смесва въ кърмата имъ
пикочния мгъхуръ и
съкъ и камъни въ

Clechoma hirsuta W. K. — благо
И81те-(Самоковъ) У.; върбаличеБ.Д.; космата самобойка-(прев.)
Ах.; рубйлчи-Н.Г„ (Търново) У.;
урбаличе- Н.Г„ С. В , У.; урбалчиН. Г.,(Търново) У.
Урбаличето

се

употребява

176

Б. Ахтаровъ

Gleditschia triacanthos L. —
христовъ трънъ - Д. 11., У.
I л е д и ч i я, х р н с т о в ъ т o р н ъ
(рус.).
Отварата отъ зр^лит! плодов е (чушки) се пие противъ бронхита.

Globularia willkommii Nym.(=
G. vulgaris L.) — вУрцуди - (Boденъ) A. T.. H. Г., Х.Г.; голозлавиче - H. Г., У.; гологлавче - (Трънъ)
Ах., (c. Врабча - Трънско) С. Г., C.
П.; донадба - (Скопие) А. Т„ Н. Г„
Х.Г.; кандюндюме - (тур.. Велесъ)
А.Т., Н. Г.; кълбета - С. Д. В.; рубийка - (с. Пастуша - Пловдивско)
С. Г.; топусче - (тур.) А. Т„ Н.Г.;
т о п у с ч и - (с. Горно-Броди - Мак.)
А. Т.

Glyceria R. Вг. — балдаранъ-С.
Г.; роси ца - C. C.. С. П.; одемка - Ах.
O d е m k а - (чех.)
Glyceria fluitans R. Br. — мана - C. Д В.; пача трева - Коз., Ф. X.;
росица - Ах, Коз., Ф. X.; рЪчна росица - (прев.) Ах.
P а t j а trawa (хрв.).
Glyceria plicata Fries — одемка - Ах, Б. Д.

Glyceria spectabilis М.К. (—
G. aquatica Wahl.) — балдаранъ(с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; бгьлъ
шаваръ - (Софийско) Б.Д; росица

- Н. С„ Ф. X.

Glycyrrhiza L. — женско биле
- М. Б, C. С ; лакрииъ - Коз.; сладко дърво М. Б.; слаОникъ ■ К.; сладъкъ коренъ-Гр., Коз.
Glycyrrhiza echinata L.
сладникъ - С. Д В.; миамъ-кьокю (тур.) Б. Д.

Glycyrrhiza glabra L. — блата
папрать - Н. Г.; женско биле-В. II.,

М. Б., М.Г,; лакрииъ - Коз.; ликвириция - Коз.; сладииа - Д. Ц.;
сладка папура - Н. Г.; сладка пап ьрь-Н-Г.; сладкий корепъ - Н. Г',,
С. В.; сладко дърво-М.Б, М.Г.;
сладко коренче - Н. Г.; сладникъ •
Н.М., С. Д. В., Я.; сладъкъ корен ь
- В. H, J, У., Ц. Г.; миамь-(тур.)
Dor.; миямъ-балж. - (тур.) Н. Г., У.,
Я.; миямъ-кьокю • (тур.) H. М.; ниамъ
биле - (Ямболско) Б.Д.
Lekofice, sl adk£ drzewo, sladky koten (чех.); siad i c (хрв.).
Отварата отъ сладника се
препоръчва като добро средство срещу хроническа кашлица ; употребява
се още като пикочогонно средство
противъ възпаление и болки въ пикочния мгъхуръ, бл,брецшшь, противъ
шьсъкъ и камъни въ сяицитгъ; противъ болки въ стомаха и черния
дробъ п
като слабително ср-Ьдство
противъ запекъ.

Gnaphalium L. — алпийска
звезда - А. Т.; бгьлъ смилъ - H. С.
Gnaphalium arenarium L. —
вж. Helichrysum arenarium DC.

Gnaphalium dioicum L. — вж.
Antennaria dioica Gartn.
Gnaphalium leontopodiumScop.
— вж. Leontopodium aplinum Cass.
Goniolimon collinum Boiss. —
зъмска трева - (Ямболско) C. Г.; маясълива трева - (Болградъ - Бесарабия) С. Г„ 1О.

Gompherna globosa L. — ашлама - (тур , София) Н. Г.; керезка
(с. Мезек в-Свиленградско) Ах., Н.
С.; чирешки - (с. Търнава - Ямболско) С. Г.
Gossypium herbaceum L. —
бабайкъ- А. T., 11. Г.; бубакеръ - И.
Г.; бубайкь - (Дойранъ, 1 шиели,
Кукуш ь, Воденъ) А. T, Н. Г.; бъ-

177

Материали за български ботаниченъ речникъ

бекъ - (Загоричане - Мак.) А. Т„ Н.
Г.; бубакъ - (Прилепъ, Велесъ, Кавадарци) Л. Т.; зеленъ памучникь М.Г.; п^мбукъ- (Дебъръ, Струга,
Охридъ) А. Т„ Н Г.; памук ь-А. Д.,
А. Г., Б Д., Н. Г., Я.; памугликъ (Скопие) А. T., Н. Г.; памучникъА. Т., Б., К.; травепестъ памукъ М. Б.; тревесть памучникъ - А. Д.,
Л., Я ; тревисти пачучникъ- Нейч.

Отварата отъ цялата билка в ъ
вино се упогрЪбява въ малки дози
като укрепително средство, за засилване апетита, противъ болки въ стомаха и противъ малария.
По-рано тази билка се е ynorptбявлл.а и нъ официал. медицина като
дрога Radix et Herba Gratiolae,
Въ по-го л i м и дози е отрови а.
ти.

Gymnadenia conopea R. Br. —
богородична ржка-С.С., Я.; дланнпа - Ах ; ллаиогрудка - Ах.; момчета -(Босилегралско) П. Б.

Отварата отъ семената на
п а м у ч н и к а служи за увеличаване
млгъкото въ кьрмачкипиъ.

Тази билка се носи зашита въ
дрехитФ като муска за предпазване
отъ .напасти и зли духове
.
*

Gratiola ollicinalis L. — горчивличе - (Ботевградско) H. С.; горчивче - У.; мал ькъ златохилядникъ А. П., сиротица - Ах., А. П., Б. Д.,
Коз., С Д. В., С. П„ У.

Gypsophila L. — чувенъ - С. Г.;
чуенъ - С. Г.
Gypsophila muralis L. — гипсарка • (прев. отъ лат. име) Ах.

Сиротица та се употребява въ
видъ на чай (и н ф у з и я) като силно
възбудително средство върху храносмилателната и отделителната система и като драстично слабително средство; служи противъ водянка и глис-

Gypsophila struthium L. — чувенъ -Я.; хаяваджи-чувенъ - (тур.)
Dor.

н
А. Т.; брушлеи ь - (Петричъ, с. Долни-Порой, НеврОкопъ) А.
брушнелъ - А. Т.; брътвене - Н. Г.; бръчлянъ - Н. Г.; бръшлянъ - Ах., (Изт.
Haematoxylon campechianum България, Прилепъ) А. Т., Б. Д., J.,
L. — бакамово дърво-Х.Г.; ба- Коз., М.Б., Н.Г., С.Б., С.Г., Ц.Г.;
камъ - Б. Д.; моръвъ бакамъ - X. Г.; бръшнелъ-(с. Баня-Чепино) С. Г.;
брьчленъ-А. Т.; бръшлянъ - (Тръсинь санталъ- 3. Б.
нъ) Ах., М. Г., Нейч.; бършлянъБакамътъ се употребява въ
(Велесъ,
Призренъ) А.Т.; (Шапкар.
бояджийството.
сб., ч., I., отд. IV., кн. V., стр. 163.);
Hedera helix L. — брашлянъ - бършлбнъ-(Ресенъ, Охридъ, СтруС. Д. В., IO.; брешленъ - А. Т., (с. га, с. Бобища. Мак.) А.Т.; б<рМезекъ - Свиленградско) Ах , H. С., членъ - (Кукушъ) А. Т.; крушнелъ
В. К., Д. Д., Я.; брешлянъ - Б., Н. Г., - (с. Горни-Броди - Мак.) А. T., Н.
(Търново) С. Г., Ш., Я.; брешнелъ - Г.; сарамашикъ-(тур.) Ах., Б.Д,
Г. Б., Коз., С. Г., К).; брешнялъ - Dor>
В r е C t 4 n, b 1 u 5 t (чех.); briM. Г., Н.Г., С. Г., Ц. Г„ Я.; брошнелъ - Н. Г.; брбшленъ - (Дебъръ) 1 j а п (хрв.).

Haberlea rhodopensis Friv. —
силиврякъ - (е. Колибито - Троянъ)
С. Г.

Ботанич, речникъ

12

178

Б. Ахтароиъ

Отварата отъ листата и
клонкит1ня бръшляна служи
м пречистване кръвьта и се употребява въ нар. медицина противъ
жълтеница, сифилисъ, лишеи, кожни

обриви,
туберкулоза.
Отварата
отъ плодовете се употребява като
слабително средство.

Heleocharis palustris В. Вг. ( =
Scirpus palustris) L. — азмашка
тръстика - Ф. X.; блатенъ камъшъ(прев.) Ах.

Helianthemun vulgare Gartn.—
жслтакъ - Ах., H. C.. С. Д. В.. X. Г.,
С. П., Я.; ружа - В. Д.; ружииа Б.Д.

Helianthus annuus L. — к>
чанъ-(с. Чепеларе - Асеновградско)
С, Г.; слънгльодъ - (с. Шайтанкьой
- Родоп.) С. Г.; слънцогледъ - (Гевгели, Кукушъ. Гумендже) А.Т., Ю.;
слънчева сестра - В. K., Н Г., Ю.;
слънчево око-(с. с. Бобища, Загоричане - Костурско-Мак ) А.Т., Н.
ГМЮ.; слънчова любовница - А. Т.,
Б. Д, Г. Б, Д, Вч М. Г, С. Г., С. Д. В.,
У., X. Г., Ш.; слънчова майка-А.
Д_ Б. Д.. Д. В., С. Г., У.; слънчовнииа - Н. Г.; слънчогледъ - А. Д., А.
М„ А. Т. Ах^ Б„ Б. Д., В. Д., В. К.,
Г.Б., Д.В.. Д.Ц. Д.Д., 3. Б.. J., К„
М. Б. М. Г„ Н. М„ Н. Г„ С. Г., С. Д.
В., Уп Ф. X., X Г., Я.; сониогледъ
-(Прилепъ) А.Т.; сбуичогледъ (Ресенъ- Мак ) А. Т.; с^нчоглелъ (Велесъ, Тиквешъ, ДоЯранъ) А. Т.

Под сой е ч н и къ (рус.); s 1 unefnice (чех.); suncocret
(хрв.).
Слънчогледътъ се бере иа
Преображение; за да изгрее презъ
вето слънцето, рано сутриньта, преди
започване беридбата му, пробива се
гъ средата едно съцгЬтие н презъ
дупката наляватъ вода до три пжти ;
съ тая вода се миятъ и пиятъ отъ
■еа тЪ«. конто лесно урочасватъ.
Нар. пои+.рие.

Helianthus tuberosus L. — болики - Я.; голия - Г. Б., Д. В., Д. Д.(
Н. Г.; градуни - Нейч., С. Г.; грудкъвъ слънчогледъ - Д. Ц.; гулия А. Т„ Ах., Д. Д., 3. Б„ М. Б., М. Г„
Н. Г., С. Г, С. Д. В., У., Ф. X., X. Г„
Я.; гулки-Н. Г.; гульки - (с. Гайтаниново - Тетовско, Мак.) А. Т.; дива
ябълка -(с. Бобища - Мак.) А. T., Н.
Г.; дивакъ - (с. Чепеларе) С. Г.; дувакъ - С. Г.; ералма - (тур.) Я.; ералмасъ-(тур., Дойранъ - Мак.) А. Т.;
ерелмаси-(тур., Велесъ) Д. А., М.
Б., С. Г.; еревъ кочанъ - Н. Г.; ерълмасж-(тур.) Н. Г.; земна гулия Ах., Н. Г.; земна круша-У.; з^ина
ябълка - А.. Т., Ах., Д. В.. (Битоля)
Д. А., М. Б.; зймни ябълки-Б.Д.,
(Калоферъ) С. Г., (Леринъ - Мак.)
Д.А.; зимни ябулки - (Ресенъ - Мак.)
А. Т.; зимни ябочки-А. Т.; каракушки - (Тиквешъ - Мак.) А. T., Н.
Г.; кирхалъ-(с. Церово-Соф.) С.
Г.; колики - Н. Г., Я.; кочйни - (Гевгели) А. T., Н. Г., Я.; кочене • (с.
Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.;
къркушке - (Тетово - Мак.) А. Т.;
къркужи - (Гевгели) А. Т.; морска
рЪпа-М.Г.; рЪпа - (Скопие, с. с.
Драгоманъ и Искренъ - Софийско)
С. Г., Д. А.; р^пки - (Скопие, Призренъ) А. T., Н. Г.; тбпинамбуръФ. X.; чйлгани-(Прилепъ) А. T., Н.
Г.; червенъ кочень-Б. Д.; чичоки
-Б. Д., Г. Б.; чялгани - Н. Г.; цЦлгани-(Струга) А. Т., (Прилепъ) Д.
А., Н. Г.; шалганъ - (Калоферъ)
С. Г., С. Д. В., Я.; шалгънъ - Н. Г.,
Ф. X.; шарлагунъ-(Калоферъ) Ах.,
Б. Д.; шялгани - Н. Г.; ярълм ькъ (тур.) Б.Д, Г. Б.; ярълмъсъ - (Велесь) АТ.; жрдокви - А. Т., Н.Г.
Земляиая груша (рус.);
zemsk.1 jablka (чех.); C i Cora
(хрв.).
Отварата отъ r р у д к и т 1> на
земна ти ябълка служи за пречистване кръвьта,
противъ боле-

Материали зя български ботаниченъ речнихъ
на черния дробъ и бмбрецитгъ,
противъ кожнитп обриви, маясълъ.

ститп,

Лишеи.

Helichrysum DC. — смилъ-h.
M., H. М„ H.C., H. Г., М.Б, C. C.;
сухо цвете-Дац.; черешки - Дац. |
S m i 1 (хрв.).
.Пойде мома со брата си
Смилъ да бере, смилъ брала,
Жълта смила за венчило
И неранзи за харизма".
(Илиевъ сб, I., 161., 112.)

„Де ти й Янке китчицата.
Китчицата смиловата".
Янковъ сб.

Helichrysum arenarium DC. (=
Gnaphalium arenarium L.) — жълтъ
смилъ - H. Г., C. Г.; симиникъ - (ром.)
Б. Д.; симинокъ - Б. Д.; смилчецъ Н. Г.; смилъ - Ах., Д. Ц, K., М. Г.,
Н. Г., С. Г., У.; смилъ трева - Н. Г.,
С. Г.; сминчецъ - Н. Г.; сминъ - Н.
Г., С.Г, Я.; старо цвЪте-Н. Г.;
староцвЪтъ - Н. Г.; сухо цвете - Н.
Г.; шменъ-Б. Д.; шминъ-Б. Д.
S m i ) (хрв.).
.Коса коси, три откоса кара:
Единъ откосъ дрьта детелина,
Другъй откосъ билка омразница.
Трети откосъ смилъ ибосилякъ",
Н. Г.
Отварата отъ смила се употребява въ нар. медицина като пикочогонно средство противъ водянка,
втвърдяване на черния дробъ.

теница, застой на кръвьта
ремната область.

жъл-

въ

ко-

Heliotropium L. — знойка - Ах.;
никръкъ - А. Т.; подсунка - Ах., М.
Б, H. C, C. С.
Sun fac (хрв.); подсунац
(срб.).
Heliotropium europaeum L. —
знойка - Ах., Б. Д.; обикновена подсунка - М. Б., М. Г.; подсунка - Ах.,
Б.Д, М.Г, X. Г.; посечена треваБ. Д, Н. Г, Я.

179

Отварата
отъ знойната
служи противъ болки въ стомаха, за
пречистване кръвьта, противъ маясълъ. Пресната билка, счукана въ
видъ на каша, се употребява за налагане на рани и мазоли.

Heliotropium suaveolens M. В.
— миризлива подсунка (прев.) - Ах.;
никръкъ - (с. Питигово- Пазардж.)
А. Т.

Helleborus odorus W. K. —
баба тура - А. П, (Разградъ) Я.;
бамба тула - (Шуменъ) А. Т.; бамбатура - (Шуменъ) Б. Д„ (Омортагъ)
Д. Й.; вонещъ кукурякъ - X. Г.; зеленъ кукурякъ - Я.; кукур^гъ (Трънско) Ах.; кукурекъ-(с. Брезье - Соф.) С. Г.; кукуринъ - Н. Г.;
кукуригъ - (ромънски) Б. Д.; кукуряка - (Шуменско) А. Т.; кукурягъ Г p, Н. Г.; кукурякъ - А. М, А. П,
Ах., Б, В.Н, Vel, В. K, К, М.Б,
М. Г, H. М, Нейч, C. В, С. Г, У,
X. Г, Я.; кукурякъ бамбатула-Б. Д.;
куткурякъ - Н. Г.; кжтникъ - С. Д. В.;
обикновенъ кукурякъ - А. П.; папийна глава - Н. Г.; питомна спрежьЯ.; скрежъ-А. П.; спрашъ-С. Г.;
спрежь-Б. Д, В.Н, Я.; сжклицаА. П.; христово цвете-Б.Д.; чумерика-А. П.; турски: буйнизъ-отуБ. Д.; караджа - Б. Д.; коджа каржчичекъ - (Омортагъ) Д. Й.; куруданъ-оту-Я.; куркуданъ-оту - Б. Д.;
чьоплеме - Б. Д.
Чемерица, гореив1тъ, г ороцветъ (рус.); Cemfcrice
(чех.); sprei, kukurek (хрв.);
коукоуречк (слав.).
Отварата отъ коренището и корените на кукуряка
се пие въ малки дози противъ маясълъ, кашлица, плевритъ, туберкулоза ; елшата служи зз премиване гнойни рани, като същевременно съоста-

тъка огь билката се правятъ и топли
лапи; противъ пърхутъ и за нарастване на косата, противъ гнойни
пмпки по клепкитгь; противъ бо-

180

Б. Ахтаровъ

лестьта спрежь по добитъка — пробива се малка дупчица въ едното ухо
■а животното и въ нея се слага една
малка клечка, изрязана отъ коренището аукуряка. За засилване
овцете и агнетата слага се въ
ярмата имъ нарЪзано надребно коренището на кукуряка. Растението
въ всичките си части е силно отровно.
Употребява се и за помгътане
(абортиране), но съ голяма опастность за живота.

Heracleum ternatum Vel. — градински дивисилъ - У.; дсвссилъ-{С.о.
фийско, Кюстендилско, Ямболско)
С. Г„ Ш.; дивисилъ - Б. Д., 10., (Ямболско) С. Г.; кръстатка - (с.с. Стойките иХвойна - Асеновградско) С.Г.;
кръстачка - (с. Чикуркьой - Родопите) С. Г.; меча стъпка - Ах , Б. Д.,
(клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.;
тржбуника - Ах., Б. Д.

Helvella crispa Fr. — есенна
кладиина - Д, Ц,; кладница - А. М.,
Д. IX, К.

Коренътъ действува пикочогонно и въ видъ на отвара се употребява противъ епилепсия.

Hemerocallis L. — кремъкъ (Казанлък!.) П. Б. ; богородично
ивЪте - Ах
Hemerocallis flava L. — богородично ив-tre - Д LL

Hemerocallis fulva L. — богородично цвЪте-Б. Д; червенъ кринъБ. Д

Hepatica nobilis Mill. — вж.
Anetnone hepatica L.
Hepatica triloba Gilib. — вж.
Anemone hepatica L.

Heracleum L. — девесилъ - A. M.,
H. Г., H. C., C. Г., C. C.; кръстатка СГ.; мечи-уши-Я.; меча стжпкаАх; русалия - Н. Г.; селимъ-Н.Г.;
срамниче - Д Д; тржбуника - Ах
Medvjedji dlan, medvjedja
stopa (хрв.).
Heracleum sphondylium L. —
девесилъ - A. T., M. Б., H. Г., C E.
Ш.; меча стжпка - (Горна-Джумая)
T., H. Г.; мечи уши-С. Д В.; пиA.
томенъ бъздуняк ь - Н. Г.; руселия А. T., М. Б., Я., Н. Г.; русалина - М.
Б., Н.Г.
М е д в 1 жь я стопа (рус.);
меч;а шапа (срб. - Панч.).
Отварата отъ корена
употребява противъ епилепсия.

се

Heracleum verticillatum Panf.
— девесилъ- Н. Г., Я.; дивисилъЯ.; черъ девесилъ - Н. Г., Я.; черъ
дивисилъ - Я.
Herniaria L. — б/ълило - C. С.;
изсипливче - Н. Г.; припктница Ах.; развързанче - C. С.; усипливче Н. Г.
P r i p u t п i с а (хрв.).
Названието Herniaria произлиза отъ Hernia — кила, изсипване, понеже тази билка още при
старите народи се е употребявала
противъ тази болесть.
Нашето народно име изсипливч е, вероятно, не е преводъ на научното название Herniaria, а е създадено независимо, поради широкото
приложение на тази билка въ нар. медицина противъ сжшата болесть.
Отварата отъ изсипливчето действува пикочогонно и се употребява противъ водянка, възпаление
на пикочния мгъхуръ, противъ кашлица. Пресната билка, счукана въ
видъ на каша, се употребява противъ
лишеи, обриви, рани. Като дрога въ
медицината — НбгЬа Herniaria е.

Herniaria glabra L. — припмтница - Ах.; изсипливче - С. Г.;
усипливче - С. Г.
Herniaria Incana Lam — бп>лило-И.С., (с. Драгоман i. - Соф.)
С. Г.; изсипниче - (Ловеч ь) У.; сива
иривжтиипа - Ах.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Herniaria hirsuta L. — изсипливче - Н. Г., (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г., У., Ю.; изпливче - Н.
Г., С. Г.; изсипливо биле-Коз.;
раки-сапунъ - Н. Г., У., Ю., Я.; раз
вързанчи - (Търново) У.; развързанче - H. M., Н. Г., Ю.; развързанъбурянъ-Н. Г., (Търново) У.; сапунче
- Н. Г., Ю.; съпунчи - (Търново, Арбанаси) У.; усипливче -(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; четинеста
припктница - (прев.) Ах.
Hesperis matronalis L. — вечерникъ- Ах.; зарань-вечерь - Б. С.;
люлякъ-Н. Г., (Дупница) С. Г.; нощна фиалка • Д. Д.; синя люляка (Чирпанъ) С. Г.; клека-оту - (тур.)
Н. Г„ Я.
Вечерница трава, почна я ф1алк а (рус.).
Вечерникътъ се употребява
въ нашата нар. медицина противъ болестьта клека по домашния добитъкъ:
билката се нарЬзва надребно и се
смесва съ ярмата му. По-рано вечерникътъ се е употребявалъ въ официалната медицина като дрога S£ine n et H d r b а Hesperidis.

Hibiscus L. — бамия-Ъ\. Г.;
гръмче - H. C.; трънче - C. C.
Hibiscus esculentus L. — бабка
- X.Г.; бо.кмя-Ах., A. M., А. T., В.
K., Д.В., Коз., М.Б., М.Г., H. Г.,
С.Г., Х.Г., я.; бамня-А. Т., Н. Г.;
бамя-Д. В, К., Коз., Ю., Я.; бзхамия - Б. Д.
Б а м i я (рус.).

Hibiscus trionum L. — гърлица - Б. Д.; гърличавото - Н. Г., У.;
дннь памукъ-(Чирпанъ) С.Г.; лубеничникъ - Ах., М.Б., М. Г.; лубоничникъ - М. Г.
11,мето л у б с и и ч н и к ъ произлиза, перонгно, огъ миризмата па растението, която наподобява тази на
лобепип.на (днияга) Формата на лиciata му наподобява, ежиш така тая
па .юбепицлга.

181

Hieracium L. — беснурка-П.
Б.; миши уши-Н. С., Я.; рунянка Ах.; стръвниче - Ах.
R u n j а v i c а (хрв.).
Hieracium murorum L —стенна рунянка-(прев.) Ах.

Hieracium piiosella L. — бФснурка - (Казанлъкъ) П. Б.; еньовъ
трънъ-(с. Лиляче - Кюстендилско)
С. Г.; извиче-Н. Г.; истравиче - Н.
Г., (с. Костенецъ - Ихтиманско) С.
Г., Я.; миши уши -Коз., M. O., Н.
Г., С. Д. В., Я.; обикновена рунянка
-Ах ; стръвниче - Ах., Н.Г., Я.
Hieracium umbellatum L. —
сФниковидна рунянка - (прев.) Ах.

Hieracium vulgatum Fr. — горска рунянка - Ах.
HierochloS odorata Wahlenb.
- миризливка - (прев.) X.
Himantoglossum hircinum Spreng.
(= Satyrium hircinum L.) — пърчовка - Ах.
Името пърчовка произлиза
отъ неприятната миризма на грудестите корени, която наподобява тази
на козелъ (пръчъ). Отварата отъ
елшите служи като афродитично
(полововъзбудително) средство.

Hippocrepis comosa L. — конско петало - С. Д. С.

Hippuris vulgaris L. — бориха
- (с. Горно-Броди-Мак.) А. T., Н. Г.,
С. Д. В.; водна сасанка - Д. Д.; пивница - (Куру-дере) А. Т.; пиявица А. T., Н. Г.; раставиче- М. Г.; сърпъ
- (Охридъ) А.Т., Н. Г.; трьсковииа
- Д. Д.;
Truscawec (чех.).
Holcus L. — косматка - Ах.; медовина -С.С,., С. П.; медовница- Ai.
M е d у п ек (чех.).

182

Б. Ахтаровъ

Holcus lanatus L. — едро просо С. Д В.; кос матка - Ах.; мсдовица Ах.. Коз., H. С.; медовница - Ах., Б.
Д, Ф. X.; мека медовница - X.; олей(ромъчски) Б. Д.
Holcus mollis L. — медовница Ф. X., X. Г.; мека медовница - Я.
Holosteum umbellatum L. —
веслецъ - С. Д. В.; плгъву.гъ - Ах.
Ple wel (чех ); pl je vel j (хрв.).

Hordeum L. — ечемикъ-H.C.;
ечемици - М. Б.; ечмикъ - H. С.
Ячмень (рус.); jeimen (чех.);
j е c а m (хрв.).
Hordeum distichum L. — двуреденъ ечемикъ - (прев.) У., Ф. X.; двуреденъ ечмикъ - (прев.) Д. Ц., М.
Б., Н.Г., У.; обикновенъ двуреденъ
ечмикъ - Ф. X.
Hordeum hexastichum L. — зименъ ечемикъ - X. Г.; шестореденъ
ечемикъ - М. Г., Н. Г.; шесторедъ
ечимикъ-Д LL; шестореденъ ечемикъ - М. Б., У.; шестореденъ ячмикъ - Ф. X.

Hordum murinum L. — дивъ
ечемикъ - Ах; жйтнииа - (Тиквешъ Чак.) А- Т.; класатица - (с. Пищигово - Пазардж.) А. Т., (с. ОпицвТтъ
- Софийско) С. Г.; класйна - (Ямболъ) А. Т.. (с. Искрешь - Софийско)
С. Г.; миши ячемикъ - (прев.) Ах,
Б.Д; пбдположка - (Прилепъ) А.
Т.; тумъ-таралежъ - LLL; тумъ-тумъ
тъпанче - Ш.
Hordeum vulgare L. — ечемикъ H. М., Нейч., C. 1.. Я.; ечменъ-А.Т.,
(Ресенско, Воденско, Леринско) Д
А.; ечмикъ-А.T., В. К., Ю.ичимикъ - Я.; йчменъ - (Воденско-Мак.)
Д.А.; ичмикъ-J.; ичум£нъ-(Гумеидже - Чак.) Д. А.; обикновенъ
ечемикъ - Ах., .4. Г„ Н. Г.; обикновенъ ечмикъ-ДЦ; обикновенъ

ячмикъ-М. Б.; учменъ - (КукушъМак.)Д. А.; четириреденъ ячмикъФ. X.; чумепъ- (с. Ватилъкъ-Солунско) Д. А.; ячемикъ - Коз., Н.С..Я,;
ячмикъ-В. Д., Д. Д„ Коз., У., Я.;
ячмент, - (Прилепъ, Битоля, Дебъръ,
Кичево, Паланка) Д. А., Коз.
Ячмень, о б н к н о в е н н Ь1 й
я ч м i н ь (рус.); j е бт е л, ja б mе n
(чех.); j е б а т (хрв.); >л.чкл\к1,
ьъчкмъ (слав.).

Отварата отъ ечемика се
пие за урегулиране недостатъчна
менструация. Е че м ич но то брашно въ видъ на лапи се употребява
противъ отоци, циреи, бодежи (плевритъ).

Hottonia palustris L.— воденъ
хилядолистникъ - С. Д. В.; плавешъ (Панагюрище) С.Г.

Humulus lupulus L. — бТличе - Я ; горецъ- А. Т., Б., В. Д., Vel.,
Д. В., М. Б„ Н.Г., Нейч., (с. Градецъ - Котленско) С. Г., У., Ц. Г.;
горечъ-Коз., Н.С.; горчецъ-К , Н.
М., Ц. Г,, Я.; горицъ-Ц. Г.; горчица-Н.Г.; горчицъ - Б. Д., Н. Г, Ц.
Г.; гурецъ-(Търново) У.; гурчицж (Търново)У.; дивъхмелъ-У.; мелъ(Трънско) Ах., (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; повитъ-Н. Г.; пафитъ - (КриворТчна-Палаика, Тетово - Мак.) А. Т.; печенъ - А. Т.; печенъ кракъ - (Гумендже - Мак.) Н.
Г.; пбвитъ - (Малко - Търновско)
А. T., Н. Г.;повой-(с. Баня-Чепино)
С. Г.; пбфитъ - (с. Гайтаниново Тетовско) А. Т.; сербетъ - (тур.) Ах.;
хмелъ - А. M., А.Т., Ах., Б., В. К.,
ДВ., Д.Д., Д.Ц., З.Б., J., K., М.
Б„ М.Г., 11. М., Н.Г., Нейч., 11.11.,
С. Г„ С. Д. В., У., Ф. X., X. Г., 1О„ Я.
X м е л ь, горкач ъ (рус.);
c h m е 1 (чех.); h ni е I j (хрв.);
мел (срб.); jfMfrtK (слав.).
X м е л ъ т ъ има доста голТма употр+,ба въ нашата народна медицина.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Чайятъ(инфузията ) отъ плодовете in и ш а р к и т t) действува
възбудително върху храносмилател. система и нейните жлези, засилва храносмилането, помага при болестите
на лимфатичните жлези, скрофу ui.
особено противъ детската анемия;
помага и противъ скорбута, жълтеницата. пгъсъкъ и камъни въ черния
дробь: противъ малария; сжшиятъ
действува успокоително при възпаление на пикочния мгъхуръ, пикочния
каналъ и при болезнена нощна ерекция на мъжкия полонъ органъ; противъ неволно семетечение (полюции)
и болезнена менструация; противъ
глисти; действува
успокоително на

нервната система и се употребява
противъ главоболие и безсъние. Въ
последния случай, освенъ чай, на болния се препоръчва да спи върху възглавница, напълнена съ хмелови шишарки. Лапи отъ хмеловите шишарки се препоръчватъ при болезнени отоци и болки въ разни части
по т-Ьлого. Настойка на хмелови
шишарки въ червено вино се препоръчва противъ жълтеница.
ХмеловитФ лекарства въ по-големи дози съ вредни и опасни за здравето. Въ официалната медицина шишарките съ известни като дрога
Strobule Lupuli.

Hyacinthus Tourn. — зюмбюлъ
-(тур.) Ах., Д. Д, Н.С.
Z u m b u 1 (хрв.); с у м б у л
(срб.).

Hyacinthus leucophaeus Stev.
(= Hyacinthella leucophaea Schur)
— Оиво зюмбюлче - Ах., H. Г., У.

Hyacinthus orientalis L. — градински зюмбюлъ - A. T., B. K., Г. Б.,
Д. В., M. Б., У.; зимбилъ - A. M.,
Нейч.; зюмбюлъ - Ах., В.Д., Д. Д.,
J, К, М.Г., H. М., Нейч., С.Г., С.
Д. В., Ю, Я.
Hydnum coralloides Bull —
мечй-г.тава - С. П. C.; космата гъба
-Б.Д.
Hydnum erinaceum Scop. —
гъба таралежъ - (прев.) С. П. С ;
косместа гъба - С. П. С.

183

Hydnum Imbricatum L. — бодилеста гжбп-А. М„ Д. Ц.. K., Н.
М., Я.; сърненка - Б. Б.

Hydrocharis morsus ranae L. —
водень жабникъ - (прев.) Я.; водно
алое - Ю. ; водянка - Ах.
Лягушни къ (рус.); wodank а, vodnanka (чех.); vodarka
(хрв.).

Hyoscyamus niger L. — базизайка-А. П.; бланика - (с. БрФзьеСофийско) С. Г.; бланика - (Банско)
А. Т, А. П„ Н. Г., (с. КазичениСоф.)С. Г„ Н.М., Я.; блгънъ-К. М,
А.П., А.Т, Ах., Б, В.Д., В. Н, Г.
Б, ДВ, Д.Ц., К„ H. М, Н.Г.,
Нейч, (Софийско, с. КолибитоТроянско, с. Каменица - Пещерско)
С. Г, С.Д.В, Кал, Я, Ш„ Ю.; блФно биле - Н.Г.; бунйка - А. П, А. Т..
(Паланка - Мак.) Д.А, J, М. Г, Н.Г,
(Софийско, Троянско, с. Камени
ца - Пещерско, с. Сотиръ - Сливен'
ско) С.Г, Ф. X, Х.Г, Ю, Я.'
гърне-А. П, (Копривщица) А. Т.ч
Н. Г.; гърнбниа • А. П, (Банско) А.
T, Н. Г.; змийско цвете-Н.Г, У.;
з жбова билка - (с. Плевня - Драмско) Д.А, Н.Г.; пишбобъ - Н. Г.;
пиши-пиши-попадийка - (Омортагъ)
Д. Й.; пиши-пиши-попадия - С.Г, У,
Я, Я. К.; пиши-попадийка - Я, Н.
Г.; пиши-попъ - (с. Пишигово-Пазардж.) А. T, Н. Г.; пишй-попъ-марка-А. Т.; пиши-тодоръ-А. П.; попадийка- А. П, А.Т, Ах, Б, Б. Н,
Д. В, Д. Д, Д. Ц, 3. Б, К, Кал, М,
М. Б, (Г.-Джумая) С. Г, H. M, Н.
Г, Нейч, С. В, (Ловечъ) У., Ш., Я.;
попадия - А. П, М. Г, X. Г.; попъпопадийка - Ц. Г.; попъ-попъ-попадийка - Н. Г, (Ловечъ) У.; попъ-гюпадия- А. П, Ц. Г.; полуд1вка-Н.
Г, С. Г.; шарка - А. П, А. T, Н. Г.;
червона билка - А. П.; банъ-(тур.)
Dor.; нирбапь-оту - (гур.) г1.. L

184

Б. Ахтяровъ

БЪена, блекота (рус.);
b 1 i n. Ь1£п (чех.); biinika, vojka, ba 1 a m (хрв.).
.Магия с а мои-т! цръни очи,
БлЪно-биле, мое 6t.io гръло.'
Н. Г.
Б л t н ъ т ъ се употребява, както
въ вародвна, така и въ официалната
медицина. Отварата му въ малко
количество се пие протииъ болки въ
стомаха,
невралгия, спазмична и
магарешка кашлица, безсъние, рев-

сжшата служи за жабурИзсушените
листа се пушатъ въ малко количество противъ нузла—пяпки по вгънцитл. Отварата служи за премина не червясали рани по добитъка,
като съ остатъка се правятъ компреси. Настовяа отъ листата въ спиртъ
служи за разтриване противъ невралгия, ревматизъмъ, подагра. Противъ
сжшвте болести много добри резултати се получлватъ отъ лапи, приготвена >тъ смачкани б.теаови листа,
обвята ■ сварени съ зелевъ листъ.
Сдтвте служагь противъ рани отъ

;
*
матизъм

кане при

змбоболъ.

контузи.

Въ научната медицина сеупотрЬбдва като дрога F 61 i а et Semen
Hyoscyami. Растението е
силно отровно, заради което,
особено вл.трешио, се употребява
само по предписание на лекаря.
Hypericum L. — дзуника - Н.
Г,; журавенъ - А. П„ жълто гадийче-Б. Д; жълтъ кантарионъ - П.
Б.; звъника - Ах., С. П.; звъиииа Д. LL, Ш.; звъниче - П. Б., кал ‘.чево - Н. Г.; кантарионъ - H. C.; optшакъ-Я.; цлешчица - Коз.; порЪзнмче - Ах.; русиче - Коз.; смакногащъ-Коз.; сЬчена треяа - Г1 Б.;
шуллекъ - Н.
Я.
Hypericum calycinum L. — кръс:4чка-(с. с. Кос ги, Броди ово. Странджа) Д. й.

Нуре ricutn hirsutum L. — душии» - К).
Hypericum perforatum

бо-

городична трева - Б. Д„ М. Б., Н. Г.,

И., Я. ; дзуника - (Паланка - Мак.)
Д. А., Н. Г.; журавлекъ - А. П.; журавецъ-А. П.; жълта горчица -Н.
Г.; жълтъ кантарионъ - В. Н„ Д.
Д., Н. Г., (гара БЬлово - Пазардж.,
с. Габровець-Пазардж.) С. Г., У.,
Я.; званика - Vel., Н. Г., (Ловечъ)
У.; званиче - Vel., Н. Г., (Ловечъ)
У„ Я.; звоника - Б. Д., М.Б., (Калоферъ) С. Г., Ю.; звониче - А. ГТ., Б.
Д„ В.К., Н.Г., С. Д.В., У., Х.Г., Ц.
Г., Я.; звъника - Ах., А. П., В. Д.,
В. Н„ Н Г., С. Г., П., (Търново) У.,
Я.; звъничи . (Търново) Ц. Г.; звьнчя - Н. Г.; звЪробой - Д. Д., Я.;
калъчево - Н. Г., Ю.; калъчиву (Търново)У.; калъчово-Н. Г., С. Г.,
У., Я.; кантарионъ - (Ст.-Загора) А.
Т., (Пловдивско) Коз., Я.; кангория-П.; канторонъ-В. К.; катрионъ - Н. Г.; кънтарионъ - Н. Г., (Търново) У., Ц. Г.; кърски чай-Н. Г„
Я.; мераклива трева - Н. Г., Я ; обикновена звъника - Ах., Б„ Я.; optтакъ - Я.; пелешница - Н. Г., (с. Костенецъ) С. Г„ Ю.; порязана трева - А, И., Б. Д., Я.; порТзаното Н.Г.; порязаното биле - Н. Г., Ц. Г.;
поргъзниче - Ах., В. К., Коз,, Н, Г.-,
посЬково билье-С. Г_, X. Г., Ц. Г.,
Ю., Я; посечена трева - Н. Г., Ц. Г.,
Я.; русиче - (с. Баня-Чепино) С. Г.;
сечено биле -(клб. Зелениката - Теj тевенско) С. Г., Н. Г., (Търново) У.,
j Ю.; твърдокупъ - (с. Църклевци| Соф.) С. Г.; шуплекъ - Н. Г., С. Д. В.,
Я.; яневички- (с. Сатовча - Невроконско) Ах.; турски: калъчъ-отуН. Г., (Търново, Ловечъ) У., Ц. Г.,
Я.; кесикъ-оту - Б. Д., В. K., Н. Г„
Я.; сарж-кангарионъ- Dor.; саржсеймен в-Б. Д., Н. Г„ Я.
3копки, з в+>робой (рус.);
| zwonecck, zv/onec (чех.).
Звъниката е една отъ найпонулириитк билки in, iiauiaiH нар.
медицина. МногобройниИ-, й названия,
много отъ които посочват», и нишата

Материали зя български ботаниченъ речникъ

185

употреба, сж ясно доказателство за (
Hypochoeris maculata L. — neтова. Отварата й засилва хранотнистъ свинякъ - (прев.) Ах.; потайсмилателния пронесъ, действува стеникъ-Б. Д.; пробита билка-Н.Г.,
гателно, заради което се употребява
Я.; пробитиче- Н. Г., Я.
противъ диария и дизентерия; противъ болки въ стомаха и червата ;
Отварата й се употребява въ
препоржчва се и като добро средство
нар. медицина противъ туберкулоза
за пречистване кръвьта, противъ
и за урегулиране недостатъчна менподагра,

ишиясъ, ставень ревмати-

скрофули, туберкулоза, а особено противъ кръвоизлияния — изобилна менструация, кръвохрачене, маясълъ и пр.; противъ белотеченията
въ жените.
Отварата й служи
още противъ болки и пгъсъкъ въ черния дробъ и блбреците; противъ неволно попикаване и спазми въ пикочния мехур
*
; сжщата успокоява болките при нервно главоболие. Не по

,
*
зъм

малко е популярна настойката на
счуканата билка въ дървено масло,
която се употребява противъ гнойни
и ммчно зарастващи рани, рани огъ
изгаряне и за разтриване подутости
и болни части отъ подагра, ревмати-

.
*
зъм

ишиясъ, навехване,

контузи;

отъ сжща га се даватъ по нЬколко капки върху захарь противъ спазми и болки въ стомаха и другите вжтрешни
органи и застой на кръвьта въ коремната область.

Hypericum quadrangulum L.—
четириржбна звъника -(прев.) Ах.;
четирижгьлна звъника - (прев.) Б. Д.,
М. Б.
Hypericum tetrapterum Fries
— крилата звъника - (прев.) Ах.;
смакногащъ - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.
Hypochoeris L. — свинякъ Ах.; пробитиче - Н. Г., Я.
Свикни к ъ (рус.); s v i п j а k
(хрв.).

струация.

Но рано тази билка се е употребявала като дрога Herba etFldres
Costi nostriles.

Hypochoeris radicata L. — четинестъ свинякъ-Ах.
Hyssopus officinalis L. — зулафа-(тур.) Dor.; изопъ-K., H. M.;
исопъ • C. Г.; суфа-оту - (тур.) Гp.;
хисопъ - C. Д. В.
И c с о п ъ (рус.).
Въ видъ на чай (инфузня)
и с о п ъ т ъ действува като силно възбудително средство на храносмилателната система и помага особено
противъ стомашна слаб >сть (диспепсия), противъ запекъ; намалява гниенето и газовете въ червата; служи за
пречистване кръвьта и се употребява
противъ ревматизъмъ, скрофули, моминска бледность (хлороза); аейезву-

ва възбудително и на дихателната система, улеснява отделянето на храчките при възпаление на дихателните трмби и алвеолите» помага при
мократа астма; употребява се още
противъ глисти и за компреси при
възпаление на очите; за гаргара
противъ ангина. Въ видъ на лапи
дава много добри резултати при рани
отъ контузи съ съсирена кръвь. Служи още като ароматична подправка на храната и при правене на ликьори. При остри възпаления иа слизестия епителъ, особени на дихателните тржби, препоржчва се да се смеси съ ружа (Althaea) или с л h з ъ (Malva).

186

Б. Ахтаровъ

Ilex aquifolium L. — бодлива
зеленика - (Странджа) Д. Й.; бодлива палма - К. Байкушевъ,- заешки
бодилъ - (Странджа) Ах.; зеленика - Б. Д ; кошличаръ- А. T., Н.
Г.; люлевина-Д. Д.; миши тръне С. Д. В ; остролистникъ - H. М.; паджбъ-Д.Д; парнаръ-Ш.; пернаръ
- Б. С ; пъвнаръ • Ш.; самодивски
чемширъ-\.Т.\ чимрикъ - С. Д. В.
П а ду б ъ (рус.).

Impatiens balsamina L. (= ВаГ
samina hortensis DC.) върбица - БД, Дан.; градинска недопирка-ДЦ.; кан4-(тур.) Б. Д.; кана-чичекъ
-(тур.) Н. Г., (Омортагъ) Д. Й.; кана-чиче - (тур.) Д. Ц„ К.; капачка Я.; кънаръ-чиче-(тур., Струмица,
Велесъ. Скопие-Мак.) ДА., Н. Г.;
къна-чичекъ-(тур.) Н. Г.; м^дине(Прилепъ) Д. А., Н. Г.; меке - (тур.)
С. П., (с. Мезекъ - Свиленградско)
Ах.. Н. СД мике - (Кукушъ, Дойранъ,
Енидже - Мак.) Д. А., Н. Г.; нйжи
сламка - (Паланка - Мак.) Д. А., Н. Г.;
сламка Н. Г.; сусамйка-(с. ПлЪвня
-Драмско) Д.А., Н.Г.
Impatiens noli tangere L. — латина - С. Г.; дива латина - (колиби
Зелениката - Тетевенско) С. Г.; живачище - (колиби Зелениката - Тевенско) С.Г.; кана-чичекъ-(тур.,
Сливенъ) Коз.; не бутай ме-Д.Д.;
недопирка - М. Б-, АД Г., Нейч., С.
Г. ; не ме бутай-Я.; не ме закачай
-Ю.; не ме пипай-(прев. отъ лат.
име) Нейч., С. Г.. У.; обикновена
недопирка - Я.; слабондга - Ах., М.
Б„ М. Г„ Н. Г., (с. Костенепъ) С. Г.,
С. П., H. С., Ю.; филданче - (Крушево-Мак.) А. T., Н. Г.; чувствителна
недопирка - Д Ц.
Slabonoha (чех.).

Inula L. — главочъ-У.; девисилъ - Ах.; жалофие - У.; желто
биле - Н. Г.; жълто цвЪте - Н. Г.;
издавиче - У.; невЬнъ - Ш. ; оманъ Ах., H. C., С. П.; рема-Я.; ружа Ш.; шумкавче - Н. Г.

Девясилъ (рус.); o m а п
(чех., хрв., срб., полски).
Inula aschersoniana Jka. — бабиче - (с. Текара - Пазарджишко) С.
Г.; жалофие чай - У.; жалфие-Я.
Отварата му се употребява
противъ туберкулоза.

Inula britannica L. — ливаденъ оманъ - Ах.; коюнъ-гьозю (тур.) Б.Д.

Inula conyza DC. — горски
оманъ-Б.Д.; кжсолжчестъ оманъ Ах.
Inula dysenterica L. — вж.
Pulicaria dysentherica
В e r n h.
Inula ensifolia L. — вТтрева
трева - Я.; вДтрена трева - Н. Г.; вЪтърчева трева - Я.; женска треваН. Г.; мечолистенъ оманъ - (прев.)
Ах., Б.Д.

Inula germanica L. — главочъ
- (Търново) С. Г., У.; жълти буренъ
-(с. Костенепъ - Ихтиманско) С Г.,
У.; зеленика - (с. Сотиръ - Слив.)
Коз.; зелениче- (с. Сотиръ-Сливенско) Коз.; издавиче-У.; лайкучка - Я.; рема - Я.

Въ нар. мелинииа се употребява
противъ хрема (ре мя т а), отъ което
не ме I е произлязло името рема.

Понечето отъ имената като — и е-

хопиркя, не бутай ме,

пипай и др. п. сж преводъ отъ
научното (латинското) название или
заимствувани отъ други народи.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Inula helenium L. — бЪлъ,
оманъ-Н.Г., Я.; девесилъ-Б. Д.;
'
деветсилъ - Б. Д.; дивисилъ - В. Д.,1
М.Г., Н. Г., Я.; дивясилъ - Д. Д.;1
жълтъ оманъ - У.; оманъ - Vel., В.
H., М. Б., М. Г., Н. М„ Н. Г„ (с. БрЪзье - Софийско, с. Колибито - Троянско, Сливенско, Пазарджишко) С.
Г., (Довечъ) У., Х.Г., Я.; уманъН. Г., Ц. Г.; чернокосъ - Vel., Н. Г.,
’
(с. Донорско - Соф., Тетевенско,'
Троянско) С. Г., У., Я.; черъ оманъ■
-(Ловечъ, Елена) У.; черъ уманъКал., Ц. Г.; турски: андузъ-отуГр.; илдъзъ-оту - Б. Д.; индузъ-оту
Dor.; кара-адъзъ - Я.
О м а н ъ т ъ има голяма употреба
въ народната медицина, защото лечебните му свойства сж почти еднакви съ тия на средноевропейската А гnica montana L. Най-често
се употребява коренътъвъ
видъ на чай (запарка, инфузия); сжщиятъ действува възбудително
особено на слизестия епителъ на храносмилателната система и нейните
жлези, служи като тонично средство
и помага при хроничния катаръ на
стомаха и червата и неговите вторични явления — запекъ, диария, коремоболие,

газове

въ

червата,

из-

и др.;
сжщиятъ възбужда и слизестия спителъ на дихателните органи като помага противъ хрема, кашлица, особено при хрониченъ бронхитъ, магарешка кашлица, астма; засилва
дейностьта и па отделителната система — едно силно пикочогонно и потогопно средство, заради което се
употребява при възпаление на бмбрелишни

киселини

въ стомаха

цитгъ, пикочния мгъхуръ, млчно пикане и водянка; служи още за пречистване кръвьта — противъ маясълъ, кожни обриви, кожни струпи,
особено противъ скрофули (живиница), туберкулоза, малария, краста,
жълтеница, втвърдяване на черния

187

противъ ангина и змбоболъ; уоотребяпа се още като средство за засилване матката и предпазване отъ

преждевременно раждане.

Изсущениятъ и стритъ на прахъ
коренъ се употребява за дезинфекциране стаите на родилките. Пресниятъ коренъ. нарезапъ
надребно, се слага въ ярмата иа добитъка за увеличаване млечно с т ь т а му. Коренътъ, зашятъ въ
дрехите, се носи като муска .за предпазване отъ зли духове и урочасване.
*
По-рано въ официалната медицина е употребяванъ като дрога Radix
(R h i z d m a) Helenii.

Inula oculus christi L.— дивъ myтунь - (c. Бр1зье - Софийско) C. Г.;
шапиче • (c. БрЪзье - Софийско) C. Г.
Inula salictna L. — върболистенъ оманъ - (прев.) Ах.
Ipotnoea purpurea Lam. — градинска поветица - К.; градинска роклица - Д. Ц.; джифи - (тур.) H. ,М. ;
зурлички - Дац.; полунощникъ Дай.; рокличка - Ах., H. М.; сармашикъ - (тур., с. Мезекъ • Свиленградско) Ах., H. С.; телеграфче Дац.; чадърче-(тур.) X. Г.

Iris L. — бибета - Я.; гололурчо - Д. Д.; замбакъ - Vel., Ю., Н. Г.;
калугерица - Н. Г.; калугеричка Н. Г.; каремъкъ - П. Б.; кремъ - К.;
кривъ дедо - Н. Г.; корда - С. Г.; ливадаръ - Н. Г.; магарешки уши - Н.
Г., Ю.; монастирско цвете - Н. Г.;
патета - Н. Г., П. Б.; патенца - П. Б.;
перунига - K., Н. Г.; перуника - Н, Г..
H. С., Ю.; ружа - У.; турско цвете Н. Г.; тжжекъ - Н. Г.; хурка - Н. Г.
Перуника (срб. - Панчич).

Iris florentina L. — бЪлъ кремъ М. Б.; бгълъ тжжекъ - В. Н.; жълдробъ, застой на кръвьта въ коремто-бе.тъ тжжъкъ • Б.; кремъ - Б. Н.;
нитгъ органи, за урегулиране
недостатъчна менструация, бп>лотеперуника - В. Н.; флорентинска печенията въ женитгъ; възбужда нерруника - М. Г.; флорентински кремъ
вната система и помага противъ вие- А. Т.; флорентински тжжекъ - Б.,
не свгьтъ, припадъци, сърцебиене, главоболие, епи lencux; за гаргара] Д. И.

188

Б. Ахтаровъ

Iris germanica L. — градинска
перуника - Б. Д, Нейч.; гогопурчоДД.; едъръ замбакъ- Я.; замбакъ(тур.) H. M., Н. Г„ Я.; зъмбакъ (тур., Търново) У., Я.; кремъ-Г.Б.,
В. H., K., Н. Г., Я.; кремъкъ - Я. ;
кривъ д-Ьдо-(Прилепь) А. T., Н.
магарешка ружа-Н. Г.; магарешки
уши - (Сопотъ) А. Т., Б.Д, Н. Г.;
монастирско цв!те - Б. Д, Н. Г; мънъстирско цвЪке - (с. с. Бобища, Загоричане - Костурско, Мак.) А. Т„
Н. Г.; обикновена перуника - Ах.,
М. Г.; патета-(Панагюрище, Копривщица) А. T., Н. Г., Я.; патици В. К.; пеперуга - (Кавадарци, Воденъ) А. T- Н.Г.; перонига-А. Т..
Б. Н.Г.; перунига-(с. Лешко-Горно-Джумайско) А. Т,’ перунига - (с.
ПЪсочница-Леринско) А. Т„ Н. Г.;
перунйча-(Трънъ, Бр^зникъ, Софийско) Ах., А. Т., В. Н„ Д. В., М.
Б., H. M., Н. Г., (Дупница) С. Г., Я.;
перушка -(Папрадища, Струга, Охридъ) А. Т.; пирзнига - (Ресенъ,
Гевгели) .АТ.; питоменъ замбакьУ.; ружа - Н. Г., (с. Църклевина Соф.) С. Г.; руженъ - (с. Хвойна Асеновградско) С. Г.; синь замбакъ -У., Я.; синь кремъ - А. Т., Б„
Д В.. М. Б.; синь-кренъ - (Сливенъ)
Коз.; синь тжжекъ - Д LL, Я.; синя
градинска перуника - А. Т.; синя перунига -К.; сиия перуника - H. М.;
синя ружа - Н. Г.; турско ив!те - Б.
Д. Н.Г.; тжжекъ - (Троянъ) С. Г.,
Б.Д; тжжъкъ- А.П., Б., В. Д, В.
Н„ Г. Б., Д В., Н. Г., С. Г.; хурка В Н„ Н.Г.
.Лели тя рекохъ, девойче,
Не сади тжжекъ въ градииж,
Майка ти т
жи
*
по тебе,
Ваша ти тжжи за тебе " — Н. Г.
Отварата отъ коренището
на точи, както и предходния видъ,
служи като укрепително средство,
особено за елзбогръдни. Отъ коренището се правятъ малки пржчки, съ
които малкитЪ депа—бозайничета—

триятъ вЪниитЪ си за по-леко поникване на зжбит+..
Въ медицината като дрога R h izoma Iridis germanica е.

Iris graminea L. — бибета - Я.;
голопурчо - Б. Д.; замбакъ - (Ловечъ) У.; корда -(Тетевенъ) С. Г.;
кремъ-(Троянъ) У.; патенца-Б. Д.,
Я.; патета - Б. Д., Я.; патици - Ю.;
перинака - Н. Г.; перинъ-Н. Г.; перуника - Н Г.; тревовидна перуника-(прев.) Ах.; ружа-У.

Iris mellita Jka. — зайчи замбакъ-C. Г., Ш.
Iris pseudacorus L. — блатна
перуника - Ах.; блатенъ жълть
кремъ-А. T., М. Б.; воденъ жълтъ
замбакъ - Я.; воденъ жълтъ тжжъкъ
- Д. Ц.; водна перуника - Ах., А. М.,
Н. Г., Нейч.; жълта патичка-Д.
Д.; жълта перуника - Ах.; жълтоцвЪтенъ замбакъ - Ш.; жълто кремичс-В. К.; жълть замбакъ-У.;
жълта патичка - Д. Д.; калугерйчка
- (Воденъ - Мак.) А. T., Н. Г.; калугерица - (Енидже - Мак.) А.Т., Н.
Г.; коса - С. Д. В.; кьрвавиче-А. Т.,
Н. Г.; лаля-Н. Г.; патб - (Копривщица) А.Т., Н. Г., Я.; патенца-С.
Д. В.; патета - Нейч., Я.; патя - Н.
Г.; пенюрйга - Vel., Н.Г.; тжжакъVel.

Iris pumila L.— галапуръ-Ш.;
галапурче-(Търново) У.; дивъ замбакъ-Н.Г., (Ловечъ) У.; йордечи
замбакъ-Н. Г.; низка перуника (прев.) Ах.; низки тжжъкъ-(прев.)
Д. Ц.; патета - Кх.-, патинцж(Търново) У.
Iris sintenisii Jka. —дивъ кремъ
- У.; сини йордечина - 11. Г.

Iris variegata L. — птичи замбакъ -11. Г., (с. ХлЪвеии - Лончанско) У.

Материали за български ботаниченъ речникъ

189

В а й д а, с и н и л н и к ъ, с ин и л ь (рус.); v а j t (чех.).

Isatis tinctoria L. — вайда-3.
Б.; вайдъ - У.; върбовка - Д. Ц.; домашно индиго - А Д.; европейско индиго - Ф. X.; пастелъ - Ф. X.; синилникъ-к. Д.,(Сливенско) Коз., М.Б.,
У., Ш.; синилниче - М.Б ; синилчеX. Г.; сърпецъ- Ах., А.Д., Д. U., J,
М.Б., Х.Г., Я.; сърпица - Нейч.

Isopyrum thalictroides L. —
бЯлъ бреберь-Н Г., (Трънско) У.;
бабки - (Трънско) Ах.; кокошка Ах., Н.Г.. У.; кокошчици - Ах.

J
Jasione heldreichi; Boiss. et
Orph. — вятърничава трева-Н.Г.,
Я.; вгьтърнине - Ах.; синята - С. Д.
В., Я.

jasminum fruticans L. — жълтъ
ясминъ - Ах.; сминдухъ-С. Д. В.;
сминь-Ах., Коз., H. C.. С. Г1.; ясминъ- Ах.; хрущелъ-Уе!.. Ш.; хрущял ъ - Н. Г.

Jasminum officinale L. — бгълъ
ясминъ - kx., М.Г.; бЯлъ сминдухъ
- С. Д В.; жасминъ - Б. Д.; ясминъ М. Г.
Juglans L. — оргьхъ - lir, H С.
ОрЯхъ (рус.); oreSak (чех);
o r а h (хрв.).
„Ако орЯховитЯ листа почнатъ да капятъ есень отъ върха, зимата ще е напредъ, ако капятъ отъ
дъното, зимата ще е надире, а ако
капятъ навсЯкАде извсднъжъ — зимата ще е срЯдна." — Пловдивско,
Нар. Метеор., Сп. Вай.
.Тяжъкъ товаръ носяше :
Два орЯха шюпливи,
Две ябълки црьвливи.
*
— Н.Г.

отд. IV., кн. V., стр. 277.), А.Т.;
орЯхово дърво ■ X. Г.; оргьхъ - А.
Т, Ах., Б, Vel., В.К., В.Н., Г.Б.,
Гр„ Д.В., Д.Д., Д.Ц., J, Коз, Л„
М. Б, H. M, Н. Г„ Нейч, Н. П.. С.
Г, С.Д.В, У, Х.Г., Ц.Г, Ш, Ю,
Я.; оряхъ - ( Гьрново) У, Ю.; урЯхъ
- (Воденъ, Енидже - Мак.) А. Т.;
черъ орЯхъ - Д. Ц.
,Ся сгоди болно сейменч
,
*
Посака пустА понждж;
1Ждкъ1 орЯхъ! трЯбенъ!,
ПрЯсна яболка люпенъ!.“ — Н. Г.
.Когато на Илинъ-день прогърми,
казватъ, че o р Я х и т Я и лешницитЯ
презъ тая година ще бядатъ шупливи". — Люб. Баба Ега, стр. 19.

ОрЯхътъ има голЯ.мо приложение въ нашата народна медицина.
УпотрЯбяватъ се листата и зелени?!
обвивки (люспитЯ) на плодовет!. 0 тв а р а т а имъ помага противъ възпаление и болки въ стомаха и червата.

противъ диария и се смЯта като много
добро срЯдство за пречистване кръвьта, противъ кожни обриви, циреи,
лимфатични жлези, скрофули,
беркулоза, сифилисъ, маясълъ.

тупо-

дагра, жълтеница ; прогивъ изобилна менструация, кръвохрачене; противъ меланхолия и глисти: САщата
се употрЯбява и за премиване матката при бгълотечение: за
ком-

Juglans regia L. — джевизъ •
(тур.) Б. Д.; обикновенъ орЯхъ-В.
Д., K, М. Б, С. Б.; ора-(Велесъ, преси (сваренитЯ на каша листа)
Призренъ, Скопие, Щипъ) А. Т.; противъ рани и ядки въ гьрдитгъ
орахъ - Н.Г.; брей-(с. с. Бобище, на кърмачкитгъ, гнойни и скроЗагоричене, Ресенъ) А. Т.; орЯкъ- фулозни рани, лишеи, циреи, кожни
обриви: противъ сжшит! се препо(Воденъ) А. Т.; бреф ь - (Охридъ, ржчзатъ бани въ отвара отъ листаПрилепъ, Дебърь) (Шапк. сб., ч. I, | та на орЯха ; такива бан 1 се прело-

190

Ь- Ахтаровъ

ржчватъ и на болни отъ рахитизъмь.
рев мат изъ мъ, подагра, кожни струни, шарка, екзема, сифилисъ и маясълъ.

Настойка на корена въ дървено масло (дълго време заровена
въ стъкло въ земята) се употребява
противъ маясълъ, като на болното
место се слагатъ топли лапи отъ
сварени листа. Настойка отъ млади зелени орехчета въ силна
ракия или спиртъ се употребява противъ болки въ стомаха.
Студената отвара отъ зелените
люспи служи за боядисване косата на тъмно-кафяво. Въ
медицината като дрога Folia Juglandis.

Juncus L. — гологлавянче-C.
Г.; дзука - А. М., Ах., М.Б., М. Г„
Н. Г., H. С.; кошута - Ш.; сазъ - Д.
Ц., Я.; сита-У.; шаваръ - Н. С„ С.
Г., C. С.; черноглавецъ - (с. Бояна Софийско) Д. Й.
Ситъ, жабикъ (рус.); s i t i
(чех.); sita (хрв.).

Juncus acutus L — дзука - Vel.
Juncus bufonius L. — дзука M. Б. Ш.; едногодишна дзука - Ах.

Juncus conglomeratus L. —
главеста дзука-(прев.) Ах., Б. Д„
М. Б.; кичаста тръстъ - С. Д. В.;
обикновена сита - У.
Juncus effusus L — дзука - Б Д_;
разперена дзука - (прев.) Ах.; рос6ггь-(клб. Зелениката-Тетевенско)
С. Г.

Juncus filiformis L. — гологлавенче-Н. Г., Ю.; нишковидна дзука-(прев.) М.Б.
Juncus glaucus Ehrh. — кошутина-У.; синкава дзука - (прев.)
Ах., Б. Д.
Отварата й се употребява
противъ болки въ стомаха.

Juncus lamprocarpus Ehrh. —
лъскавоплодна дзука - (прев.) Ах.

Juniperus L. — андръчъ-(тур.)
Н. Г.; ардъчъ-(тур.) Iir., Н.Г.;ахра
- Н. Г.; боровица - Л.; вересъ - Н. Г.;
вуйна - Н. Г.; канарка - Н. Г.; клека Л., X. Г.; овина - Н. Г.; пиръ - C. С.,
H. С.; рунда-Коз.; смрека-Л., Н
Г.; смрика - Ах., Iir., H. C., Н. Г„
С. И., X. Г.; смърчъ- Л., Н. Г.; смрека - Н. Г.; уйна - Н. Г.; хвойна - А.
М„ Ах., H. C., Н. Г., Нейч., X. Г.,
Ш., Я.; хойна - Н. Г.; хуйна - Н. Г.
Плодътъ: блека - Н. Г.;
брюка - Н. Г.; брюкъ - Н, Г.; бейка Н. Г.; дека-Н. Г.; мазня-(тур.) Н.
Г,; мъзия - Н. Г.; шикалка - Н. Г.;
шикла-Н. Г.; шишка-Н. Г.; шишкарка - Н. Г.

Juniperus communis L. — андръчъ-(тур.) Н. Г., (с. Клисура - Карловско, с. Баня-Чепино - Пещерско,
Самоковъ) С. Г.,Ю.; ардъчъ- (тур.)
А. Т., Д. В., Dor., Д. Д., Коз., Н. Г.,
H. M., С. Б., С.Д. В., Я.; боровица Д. Ц., Я.; война - (Казанлъкъ) II. Б.;
елховникъ - Ш., Я. ; кацарка - Н. Г.;
клека-А.T., М. Г., Я.; можевилникъ
- Д. В.; обикновена смрика - П., Я.;
обикновена хвойна - Ах., С. Г., Я.;
обикновена хвоя - H. М.; обикновенъ мжжевилникъ - 3. Б.; обикновенъ яловникъ - У.; овина - Н. Г.;
ойна- (с.Лешко - Горно-Джумайско)
А. T., Н. Г., (с. Костенецъ) С. Г.;
пиръ-В. Н.; смерика - Н. Г.; смрека - (с. БрЪзье - Софийско) С. Г ,
(Кукушъ, Гевгели, Ресенъ, Струга,
Охридъ, Прилепъ) А. Т., (Воденъ,
Леринъ)Д. А., Н. Г.; смрика -(Трьнско) Ах., (с. Лешко - Горно-Джумайско) А. Т., В. Д., Д. Ц., В. H., К.,
М. Б., Н. Г., (Софийско, Самоковско, Дупнишко) С. Г., У., Ш„ Ю.,
Я., Я. К.; смръчи - Я.; смръчъ-Н.
Г.; увииа - (с. Баня-Чепино) Коз.;
уйна-Б., Я.; хвойна-Ах., (с. с. Горно-Броди, Гайтаниново - ТегОвско)
I А.Т., Б„ В. Д„ В. H., Vel., Д. И„

191

Материали зя български ботаниченъ речиикъ
М. Б., Н. Г., ГГ, (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г., У., Ю., Я.; хойна Н. Г., У.; хуйна - Н. Г.; фунда - (с.
БрЪзье - Софийско) С. Г.; яловникъ
- А. Т.
Можжевельникъ (рус.);
smrSka, borovica, k 1 6 k а (хрв.);
jalovec (чех.); феньа (срб. Панчич).
Хвойната се употребява извънредно много въ нашата народна медицина, и то главно нейните плодове.
Чайятъ (инфузията) отъ плодовете действува възбудително върху слизестия епителъ на всички вжтрешни органи, особено на отделителната система. Той се счита много добро пикочогонно средство и
се употребява при ммчно пика не.
противъ пгъсъкъ и камъни въ пикочния мгъхуръ и бжбрецитгъ и противъ
водянка; сжщиятъ засилва дейностьта
на храносмилателната система, отстранява лошия дъхъ отъ устата, помага противъ болкитгъ въ стомаха
и червата, противъ излишнитгъ киселини и уригванията; служи за
пречистване кръвьта и за това се
употребява противъ ревматизъмъ,

Въ официалната медицина като
дрога Fructus (Вяссае) Juniperi.

Juniperus папа Willd. — ардъчъ
-(тур.) Vel., Коз., С. П., У.; мечаойна - (с. Баня-Чепино) С. Г.; мечахвойна -(с.Брезье-Соф.)С.Г.; низка смрика - М. Б., Ю., (с. БрФзье)
С. Г.; низка хвойна - Ах., С. П.;
перликъ - (с. Гела - Асеновградско)
С. Г.; пиръ - Коз.; ф^нда • (клб. Зелениката - Тетевенско, с. БрФзье Софийско) С. Г.; планинска смрика - С. Г.; смрека - (с. БрФзье - Соф.)
С. Г.; хойна - (с. Баня-Чепино - Пещерско) С. Г.
Juniperus oxycedrus L.— смрика -С.Г., У., С.П., Ю.; хвойна-У.;
червена хвойна - Ах.

Juniperus sabina L. — казашка хвойна - H. М.; клекъ - М.; смрика- Я. К.; трънка - С. Д. В.; караардъчъ - (тур.) Dor.

подагра, обриви по кожата, циреи,
сифились. малария, маясълъ, шарка;
за урегулиране недостатъчна менструация ; противъ ангина, кашлица. Плодовете се ядатъ и сурови (2—8

Jurinea Cass. — медоглавка Ах.; мискъ - Ах., H. C., C. C., С. П.,
(Враца) С. Г.; миска - (Враца) С.Г.

Jurinea arachnoidea Bge. —

дневно) противъ горепосочените болести. Отварата отъ м л а д и т е
клонки действува като слабително
средство. Поради силното действие,
требва да се избегва при възпаление на бжбреците, особено при кръвопикане.

мискъ-Ах.,

Н. Г.,

У.;

мушкато -

Н.Г.

Jurinea mollis L. — медоглавка - Ах.; мискъ - Ах.

к
Kentrophyllum lanatum DC. —
вж. Carthamus lanatus L.

Kerria Japonica DC. — абланово
дърво - Н.Г.; абленъ - H. Г., (Дупница) С. Г.; абленово дърво-Н.Г.

Knautia arvensis L. — зайчи
уши-Д. Ц.; лугачка-Ах., Б.Д.
Уоптрфбявя се противъ

келъ.

Kochia scoparia Schrad, — метла-(Трънъ) Ах., H. С., (Асеновградско, Пазарджишко, с. Баня-Чепино) С. Г., (Търновско) У.; метличка - Н. Г.; метлица - Н. Г.; овчарска метла - Н. Г., (Ловечъ) У.; харманска метла-(Омортагъ) Д. Й.
Kohlrauschia

prolifera

Kth.

(= Dianthus prolifer L.) — вж. T unica prolifera Scop.

192

Г». Ахтаровъ

L
Laburnum vulgare (L.) Grsb.
вж. Cytisus laburnum L.

Lactarius deliciosus L. — ж ьлта
гжба • M. Б.; крива млечница - К. В.;
м.г/ьчница - Ах., Д. В., Коз,, H. М.,
X. Г., Я.; обикновена млечница - Б.
Б.; пиперенка гжба - (Омортагъ)
Д. Й.

Коз., М. Б., H. M., Н. Г„ (Ловечъ,
с. Хвойна - Асеновградско) С.Г., X.
Г.; главичаста салата-Д.Ц.; градинска бардоква - К.; градинска салата - Д. Ц., Коз., С. Г., Я.; кждрава маруля -М.Б.; кждрава салатаМ.Б., H. М.; кждравъ марулъ - С.Г.;
маруля ■ Ах., А. Т., Г. Б., Д. Ц., Н.
Г., Нейч., С.Г.; обикновена салата Ах., J.; салата - А. M., А.Т., Ах.,
Б„ К., Коз., М.Б., М.Г., Н.Г., Нейч.,
С.Г., У„ Я.; сбръчкана салата-Д.
Ц.; чуфутска салата - М.Б.
Са л атъ (рус.); sal at (чех.);
салата (срб.).

Lactarius piperatus Scop. —
бьла .M.itMHHUa - K, В.; лютеница Н. Г.. (с. с. Вардунъ и Върбица Шуменско) С. Г.; лютивка - Б. Б.,
С.Г.: млечница - Н. Г.; пипернина
- (Разградъ) С, Г.; пиперки ■ (с. с.
Вардунъ и Върбица - Шуменско)
С. Г.

Освенъ като салата, употребява
се още като пикочогонно и слабително
средство.

Lactarius subdulis Buil. —
мл±чница - Б. Б.; гжба х.тЬбница (Лозенградъ) С. Г.; с±родриска (Търново, с. Беброво) С. Г.; ctpoгрйска - (Габрово) С, Г.: сурогриска
- (Габрово) С. Г.; сирогриска - (Габрово) С. Г.

Lactuca scariola L. — горска
салата - М. Г.; жлъчка - (Софийско,
Котленско, Сливенъ) С. Г.; метлика - (с. Баня-Чепино) С. Г.; млЪчка (Тетевенско) С.Г.; посЪкливче-(с.
Костенецъ) С. Г.; свиньокъ - (с. Каменица - Пещерско) С. Г.

Lagenaria vulgaris Ser. (= Cucurbita lagenaria L.) — кратунаT., B. K., M. Б., M. Г, H. Г., X. Г.,
Ю., Я.; крачуна - Б. Д.; крачунъ(Шуменско) Б. Д„ (Омортагъ) Д. Й.;
Lactuca L. — бърдоква - Б. Д.; t лейка - Н. Г., А. T., X Г.; лелка-Н.
дъвка - Я.; маруля - М. Г.; млЪчокъ
Г,; сусакъ - (тур., Шуменско) Б. Д.,
-Д.Й .; салата - Ах,, Д.Д; хайду(Омортагъ) Д. Й.; тежко-бойче- Н.
чииа - Ах.
Г.; тиквипа - X.Г.; цацарка - Н.Г.;
цацурка - Н.Г.; цънцарка - Н.Г.;
Lactuca muralis L. — позидна
цръпка - Н. Г.; чупка - (Разградъ)
трева - (прев.) С. Д. В.; хайдучица Б. Д.; чупка-(Охридъ) Б.Д.
Ах., Б. X М. Г.

Lactarius torminosus Sch. —
брЪзовка - Д LL; вълниста гжба К.; вълняста гжба - H. М.; отровна
млпчница - Б. Б.

Lactuca sagittata W. K. — бърдокви-(Ловечъ) У.
Lactuca saligna L. — тЪснолистна салата - Ах.

Стжпва като въ кратуна.
Не било въ тикви, а въ кратуни.
Главата му празна като кратуна
Лъши като кратуна на месечина.
Празна кратуна всЪкога гърми.
Прокопсалъ е като синигери въ кратуна.

Lagoseris bifida K. — вж. P t eLactuca sativa L. — бърдоква - i
В. X Г. Б., Д. В., 3. Б., (Сливенъ)
r o t h e c a bifida F. M.

193

Материали за български ботаниченъ речникъ

Lamium L.— великденче - Ах.;
глуха коприва - Б. Д.; дива коприва
- Н. Г.; дЪдово винце - Н. Г.; коприва - А. Т.; лъвска уста - Д. Д.; мрътва коприва - А. М., Ах., М. Б., Нейч.,
H. С.; подплетъ - Ах.
K р а п и в bi мертвой, глухой (рус.); hlucha kopfiva
(чех.); mrtva kopriva (хрв ).
Lamium album L. — бЪла ко-

прива - C. Д. В.; бп>ла мрътва коприва - Ах., Б., В. Н., Г. Б., K., М.
Б., М.Г., Н. М„ Н.Г., У., Х.Г.;
дйва копрйна - (Копривщица) А. Т.,
Н. Г.; д!дово винце-Н.М., Н. Г.,
X. Г.; кошутина - Н. Г., Ц. Г.; мрътва коприва - В. Д., В. H., X. Г.; сладкия буренъ - Я.
Отварата отъ балата
мрътва коприва служи за пречистване кръвьта и се употребява
противъ кожни обриви, скрофули,
туберкулоза; противъ кръвоизлияния
—

кръвохрачене,

дизентерия,

мая-

сълъ; особено противъ бгълотеченият i въ женитгь и за урегулиране
нередовна и недостатъчна менстру-

при възпаление слизестата
ципа на дихателните тржби — противъ кашлица; противъ виене свгътъ,
безсъние и болеститгъ на далака.

Lamium maculatum L.— мрътва коприва - Б„ K., С.Г., У.; петниста мрътва коприва -(прев.) Ах.,
Д. LL, K., М. Б,, H. М., Я.; подурица ■ (с.Желюша - Царибр.) С.Г.; проклетийски буренъ-(с. Костенецъ Ихтиманско) С.Г.; проклетия бурен ь - (с. Костенецъ) С.Г.
Lamium purpureum L. — великдень - (11ирдопъ) П. Б.; великденче-Б.Д.., (Казанлъкъ) П.Б., (Ст.Загора) Ах., (Омортагъ) Д, Й.; гергьовче - (Разградъ) П. Б.; глуха ко прива-Б.Д.; пбпско цвЬке . (с. Цапари • Битолско) Д. А.; дива коприва - Н. Г.; мрътва коприва - Ах.,
Б. Д., Н. Г., Ю.; обикновена мрътва
коприва - Ах.; подплетникъ - (с.
Мачуково - Гевгелийско) Д. А., Н.
Г.; подплетъ - Ах„ Б. Д.; пунско
цвЪкье-Д. А.; петлови гащи-(с.
Негованъ - Солунско) Д. А., Н. Г.;
червена мрътва коприва - Б., М. Б.,
У.; червено великденче - Я.; черна
мрътва коприва -М.Г.

ация :

Lamium amplexicauie L. —ба-

бинъ прешленъ -(Кукушъ, Д ^ранъ,
Струмица) Д. А., Н, Г.; великдень (Ст.-Загора) Ах„ (Дупница. Сливен ь) Коз.; дядова лула - (Неврокопско) Д. А., Н. Г.; дТдово винце (Гевгели) А. Т., Д.А., Н. Г.; мрътва стъблообхватна коприва - (прев.)
Ах.
Lamium bithynicum

едъръ подплетъ - Б. Д.

Benth. —

Lamium galeobdolon (L.) Crantz
( — Galeobdolon luteum Huds.) —
жълта мрътва коприва - Ах., M.
Г.; жълто великденче - М. Б., У.;
питомно струпниче - (Търновско)
Н.С.
ботанич. речникъ

Lappa Tourn — бутракъ - Н. Г.;
лепка - У.; лбпушъ - Н. Г.; репей Ах., Н. Г., H. C., С. П.; чичекъ - Ах.,
Н. Г.; чички-Ах., Н Г.; чичъкъАх., П. А.
Репей, л а п у ш и и к ъ (рус.);
lopuch, lopun (чех.); CiCak,
lapuh, lopuh, lapak (хрв.); лoпух (срб.); аапота (слав.).

Lappa major Gartn. —бутракъ(Омортагъ) Д. Й., Н. Г.; глутеранъ
-Гр.; гол±мъ репей-Ах., Ф. X.;
горчива лйбода-(Омортагъ) Д. И.,
Б. Д.; еднолистенъ репей - М. Б.;
кущрява - С. Д. В.; лепка ■ (Сливенъ)
Коз., Н. Г., С. Г„ (Ловечъ, Дряново,
Търново) У.; лепкачъ - Н. Г.; логачка - Д. Ц., М. Б.; лопуй - (с. Колибито-Троянско) С. Г.; лопошъ У.;
лопушъ-Н. Г.; льопка-(с. Шир.13

194

Б. Ахтаровъ

лжка - Смолянско) С. Г.; репейАх., Б. Д. В. К., Кал., Н. Г., С. В.,
(с. Габровецъ - Пазардж.) C.
С.
Д. В.. (Ловечъ, Дряново, Търново)
У., И. Г„ Ш., Ю., Я_; репж - (с.
Хвойна - Асеновградско) С. Г.; репошина - Кал.; ръпа-(с. Хвойна Асеновградско) С. Г.; чичекъ • Н.
Г., (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; чичка - Н. Г ; чичокъ-Н. Г., (с. Косгенецъ - Ихтиманско, с. БрТзье - Соф.)
С. Г ; чичъкъ • (Трънъ) Ах.; чичьокъ - (с. Каменица - Пещер.) С. Г.;
авратъ-оту - (тур.) Гр.; дулъ-авратъ - (тур.) Dor.
Репейятъ се счита за една важна лечебна билка въ нашата народна медицина. Отварата отъ листата и корена действува като
силно пакочогоняо н потогонно средство. пречиства кръвьта. заради което
се употребява противъ ревматизъмъ,
подагра, кожни обриви и струпи по

теклото и главата, противъ маясълъ,
скрофули. малария, начална туберкулоза, сифились и триперъ; сжшата
действува успокоително при болки въ
стомаха и червата, засилва храно-

смилателния проиесъ. пропжжда газовете ; действува облекчително н при
настинка, ангина, кашлица и старъ
бронхитъ; служи за гаргара при
ранички въ устата и глътката. Отварата отъ корена на репея
се смФта като еди'' добро ср-Ьд-тво
за нарастване на косата. Отвя р ат а отъ семената се употребява противъ виене свгътъ. Счукани въ видъ
на каша, прФснит! и зелени листа
м корени служятъ за налагане болият! м!ста отъ ревматизъмъ, пооагра.
циреи, контузи, навъжания. Н астойка на счукани прфсни листа
въ терпентинъ или c п и р т ъ
служи за разтривки сжшо така противъ ресннт /зъмь и подагра. Сваренат! листа служатъ за лапи пун
тииъ циреи, о.поци. контузи, навгъх-

ваная,
лимфа епични
жлези, рани
ои» изгаряне, лишеи и особено противъ маясълъ (хемороиди). реем tтизмени отоци и подигра.

Коренътъ е и«в.-стенъ въ официалната медицина като дрога R 4 d i х
Bardanac

Lappa minor Hili. — малъкъ
репей - (прев.) Ах.; репей - С. Г., 1О.,
Я.; чичекъ - Н. Г„ С. Г., Ю.; чичокъ - Б. Д.
Въ народната медицина се употребява както предходния видъ.

Lappa tomentosa Lam. — бутракъ - Я.; логачка-М. Б.; лопухаД. Д.; лопухъ - Я.; плъстенокосматъ
репей - (прев.) Ах.; репей - Д. Д., Я.
Има сжшата употрФба въ нар.
медицина, каквато иматъ и предходните два вида.

Lapsana communis L. — посЪкливче - (с. Костенецъ) С. Г.;
сгърбунъ - Ах.
Larix europaea Lam. et DC. (=
L. decidua Mill. = Pinus larix Pali.
= Abies larix Lam.) — европейска
лиственица - M, Б.; лиственица ■
Ах., А. М., Б. Д.; листиикъ - С. Д. В.;
обикновена лиственица-3. Б.; смрика - Я.
Лиственица (рус.).

Laserpitium latifolium L. —
бгълъ дивисилъ - Я.; девесилъ - С.
Д. В.; срамниче-(Велесъ) А.Т, Н.
Г.; срамъ - Н. Г.
Lathraea squamaria L. — бабинъ коренъ - Ш.; водняче - Н. Г.;
гладникъ - С. П.; горска майка - Ах.,
Н. Г., С. П., У., Я.; кукувичи млТко
- Н. Г., Я.; кукувичина - Н. Г.; луспатъ ластар ь - С. Д. В.; луспестъ
коренъ - У.; люсповъ коренъ - Д. Ц.;
петровъ кр ьстъ - А. M., X. Г.; иодгилъ - Ах.; потайниче - X. Г.; рабавецъ-hx., К., М. Б., М.Г.; яновка(Горно-Джумайско) А. Т., Н.Г.
Чешуйникъ (рус.).
Въ нар. медицина се употребява
като срЪдство за засилване матката — за зачеване, отъ което произлиза названието й горска майка.
Сжшата билка, нарезаиа надребио, се

Материали зя български ботаниченъ речникъ

слага въ ярмата на добитъка за

уве-

личаване млгькото му.

Lathyrus L. — ахча-М.Ш.;
глушина - П.Б.; граворика - Н.Г.;
грахулецъ - X. Г.; грахъ - Д. Д.; грахоръ-Ах.; кикерка - Б. Д.; кости.
ломъ-Н. Г.; лисича опашка - Ю.;
орЪшакъ-Ах.; орЬшковина - А. Т.,
М. Б.; орЪшковине - Ах.; сгъкирче Ах., НС, С.С.; фасулче - H. С.;
шекерче - Д. Д., Н. Г., Я.
Гороховникъ, горошекъ
(рус); hrachor (чех.); grahorovina, grahorica (хрв.).

Lathyrus aphaca L. — змийски
очи - H. C.; кикерка - Б. Д.; сЪкирка-Ах.; явру-азж - (тур.) Б.Д.
Lathyrus cicera L.—граворика(Велесъ) А. Т., Ю.
Lathyrus latifolius L. — диво
шекерче-(Чирпанъ, Сливенъ) Коз.;
костиломъ - Я.; сакъзче - Я.; шекерче - Я.

Lathyrus niger Bernh. — вж.
O robus niger L.
Lathyrus odoratus L. — благовоненъ грахъ - (прев.) Д. Д.; каносникъ - Б. Д.; кана-чичекъ - (тур.)
Б.С.
Употребява се за к а нос в а н е на
косите и ноктите.

Lathyrus pratensis L. — дивъ
грахъ - 3. Б.; жълто шекерче - Я.; ливаденъ грахъ - (прев.) Ф. X.; ливадна сккирка - (прев.) Ах.; ровъ - С.
Д. В.

Lathyrus sativus L. — шикерче - (Казанлъкъ) Г1. Б.; пунски грахъ
- Ф. X.
Lathyrus silvester L. — горска
сЬкирка - (прев.) Ах.; костиломъ М. Б., Н.Г, (Софийско) С. Г.; шикйрчп - (Ловечъ) У.

195

Отварата отъ костилома
се употребява въ нар. медицина противъ ревматизъм».

Lathyrus tuberosus L.—арешки-С. Г.; ахча - (Ресенско- Мак.)
М. Ш.; главестъ ровъ - С. Д. В.; гулиен ь грахулецъ - X. Г.; дивъ грахъ
- А. Д; костоломь-(Берковица) С.Г.;
кучи косъ- Ш.; медова китка -(Водепъ) А. T., Н. Г.; орехче-М.Б.;
оргьшакъ ■ Ах.; орЪшецъ - Ах., М.
Б., С. Г.; орЪшкиДс. Брезье-Софийско) С. Г.; орешковиня - М. Б.,
(с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; фасулйче - (Панагюрище) А. T., Н. Г, ;
овча-гюз&лъ Дтур.) А. Т., Н.Г.
Oriska, iervene o f е § i (чех.);
oraSCie, grahorica gomoljava (хрв.).
Lathyrus variegatus G. G. — вж.
Orobus variegatus L.
Lathyrus vernus Bernh. — вж.
Orobus vernus L.
Laurus nobilis L. — благороденъ лавъръ-Д. Ц.; вечнозеленъ
лавъръ - С. Д. В.; дафина - Коз., Н.
Г.; дафиново дърво - Б. Д., X. Г,;
дафинъ-Б.Д., Ах.; дафна - Гр.; лавра - Б. Д., К., Я.; лаврово дърво Г. Б., М. Г., У., X. Г.; лавъръ - H. М.,
Н. Г.; тефнеДтур.) Dor.
Лавръ (рус.); lavor i ka (хрв.).
.Изникнало едно дърво.
Едно дърво дафиново,
Колко вишно, толко лично."
Н. Г.
.Заспала мома, заспала
Въ широко поле, край море,
Подъ дърво зелено д а ф и н ж."
Н. Г.
Листата се употребяватъ като
ароматична подправка на
ястията. Отварата имъ действува газогонно при подуване на червата.

Въ официалната медицина се уиотрЪбяватъ плодовете като дрога Fruc-

196

Б. Ахтаровъ

fes (Baccae) Lauri, отъ които
се жобнва специално масло—Oleum
Lauri.

Lavandula spica L. (==L. vera
DC.) — лаванда - 3. Б.; лавантаБ. Д.. С. Д В.; лавандула - K., Н. М„
М. Б., М.Г., У.; ливанто-Б. Д.
Лаванда (рус.); 1 а v а п d u 1 е,
lavanda, levanda (хрв.).
УпотрЪбава се въ видъ на чай
(и н Ф у з и я); сжщиятъ действува възбудително на храносмилателната система. намалява гниенето въ червата, пропъжда газоветгъ и успокоява
болкитъ въ стомаха и червата. За
елшата иель се слагатъ и топли лапи
отъ тази билка. Изсушенит! стъркове
се слагатъ между вълнени и копринени дрехи противъ молци.

Lavatera thuringiaca L. — синь
слЪзъ - У. ; синя ружа - У.; тюрингска ружа-(прев.) Ах.
Отварата оть коренитЪ се
пие противъ болки въ стомаха и противъ съроцебиене.

Lawzonia alba L. — киперъ Я. К.; къна -(тур.) Я.
Leersia oryzoides Sol. — оризенъ тросъкъ - Ф. X.

Lemna L. — водна леща - Ах.,
H. С ; жабунякъ - Ш.; лещовина АТ., Д.Д.; водна л€ча - (Трънско)
Ах.
Lemna gibba L. —
водна леща - (прев.) Ах.

гърбава

Lemna minor L. — водна леща
• А. M., Н. Г., (с. Бездъиъ - Соф.) С.
Г.; дребенъ жабунякъ - Я.; дребна
водна леща - (прев.) Ах., K., Н. Г.,
С. Г„ 111., Ю.; жабино семе-С.Д.
B. ; жабунякъ - X. Г.; лачевина - С.
Г.; лещовина - Ь. Д.. В. Д., М. Б.;
лжчевина - (с. Бездъиъ - Соф.) С. Г
Ю.; плавеиъ - (с. Казичене - Соф.)
C. Г.

Lemna polyrrhiza L. — многокорсиеста волна леща - (прев.) Ах.

Lemna trisulca L. — ланцетолистна водна леща - Ах ; трирмбъ
жабунякъ - (прев.) Я.

Lens esculenta Monh. — вж.
Ervum lens L.

Leontice leontopetalum L —
вранска стжпка - (Софлу) H. C.; epсамунъ - (тур., Ивайловградъ) H. C.;
пукалъ - (c. Енидже - Лозенградско)
C. Г.; пукалче - (Свиленградско) Д.
IL; чувенъ - Б. Д.
Leontodon L. — глухарче - II. Б.;
жълтица - Ах.
Leontodon asper W. K. — грапаволистна жълтица - (прев.) Ах.;
жълтица - (Софийско) Ах.

Loontodon autumnalis L. —
есенна жълтица-Ах.; есенна радика - С. Д. В.
Leontodon hastilis L. — копиевндна жълтица - Ах.
Leontopdium alpinum Cass. ( =
Gnaphalium leontopodium Scop.)
— балканска звезда - Ах., H.C., C.
П., У.; еделвайсъ - (н1м.) У.; левски кракъ - (прев. отъ лат. име) С.
Д.В., Я.

Е d е 1 w е i s s (нЪм.); r u n о I i s t
(хрв.).
Leonurus cardiaca L. —домашна
коприва - У.; дяволска уста - Ах.,
Б. Д., (Брацигово) У.; наметливо
билье - (с. Каменица - Пещерско) С.
Г.; поималка - (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; чубурлово билье (с. Каменица - Пещерско) С.Г.
Отварата се пие като укрепително средство противъ туберкулоза.
Сжшата действува възбудително на
нервната система, служи за укрепване
нервитп,
и се
упогрЬбява
противъ съроцебиене, спазми, за урегулиране

недостатъчна

и

пере-

197

Материали зя български ботаниченъ речиикъ
менструация; употребява се
още като пикочогонно ср+.дство, противъ ммчно пикане; противъ кашлица. Г1рЪснит+> листа се слагатъ върху
доена

рани отъ изгаряне.

Lepidium L. — горуха -Н. Г. ;
гроница - М. Б.; гърбица- Ах.; жеруха-Д. Д.; родилна трева - Н. С.,
C. С.; тере - (тур.) Н. Г.; тере-оту (гур.) Н.Г.
Ж е ру х а (рус.); gfbai\gfon i с а (хрв.).

Lepidium campestre L.— полска гърбица - Ах.
Lepidium draba L. — гушеста
гърбица - Ах ; дива ptna - (Чирпанъ)
С. Г.; магарешка лобода - (Ст.-Загора) Ах.

Lepidium perfoliatum L. — прораслолистна гърбица-Ах.; родилна
трева - Н. Г., Я.
Употребява се въ нар. медицина
при раждане — за напъни, отъ което
произлиза названието й родилна
трева.

Lepidium ruderale L. — гроница -Д. Ц.; мундарлива трева(Болградъ - Бесарабия) С. Г.; мурдарлива трева - (Болградъ - Бесарабия) С. Г.; п,ктна гърбица - Ах.
Отварата отъ тази билка служи за бани прогивъ мундарлъкъ —
обриви, ранички, струпи по тялото на
децата, отъ което произлиза името й
мундарлива трева.

Leucanthemum vulgare Lam.—
вж. Chrysa nthemum leucant h e m u m L.

Leucojum aestivum L.—блатно
кокиче - Ах., Коз.; гергьовско кокиче - Ах., Б. Д.; дремавче - Ах., Б.
Д.; кокичка - (Копривщица) А. Т.;
картопъ - (Велесъ) А. Т.; картупи(1Ципъ) А.Т.; л Ьтно кокиче - (прев.)
С. Г.; обеси-турчинъ - (Дупница) С.
Г.; пъстро кокиче -ILI.; папуръчиче- (тур.) Б. Д.
D r i е гп ovaс (хрв.).
Levisticum officinale Koch. —
бъздунякъ- Н.Г.; девесилъ - Н. М„
Н. Г.; заря - М„ H. М., Н.Г.; кименъ - Н. Г.; левущанъ - (Бургасъ)
Д. Й.; питоменъ бъздунякъ - Н. Г.;
русалка - Н. Г.; русалия - Н. Г.; селимъ - (тур., Трънъ) Ах., Коз., Н.
Г., У.; смилъ-Н. Г., Пач., У.
Селен (срб.).
Въ народната медицина се употребява главно коренътъ, а по-малко
листата.
Отварата отъ корена действува възбудително на дихателните
органи, улеснява отделянето на храчкитЪ при кашлица; сжшата намалява болкитЪ при възпаление и подуване

на

стомаха,

като

пропмжда

действува пикочогонно и се употребява противъ
водян ката; урегулирва недостатъчна
менструация; възбужда нервната система, действува укрепително на
нервитгъ и помага при нервна слабость, виене свгътъ, противъ спазми
газоветгъ изъ червата;

въ

коремнитгъ

органи,

припадъци,

истерия и хронически страдания на
сърдцето. Ли тата на селима влизатъ

Lepidium sativum L. — горваБ.Д.; горуха - H. M., Н. Г., X. Г.;
градинско тере-С.Д. В ; гроница А. M., М. Б„ М.Г.; жеруха-Д. Д.;
тере-(тур.) М. Б., Н. Г.; укроиь X. Г.; тере-огу - (гур.) Н. Г., X. Г.
Жеруха са до вая (рус.).

по лицето.

Lepiota procera Scop. — чадъресга ежба - Б. Б.; сърнела - (Софийско) Б. Б.

Ligustrum vulgare L. — 6t.,ia
люляка-(Елена) С Г.; дива черница - Д. В., М. Б., М. Г.; дивъ люлнкъ

въ състава на билките, отъ които се
приготовлява майската ракия—
„укрепително средство противъ разяи
болести“!
Отварата отъ корена се
употребява противъ лунички и петна

198

Б. Ахтаровъ

- Д. U... С. Г.; кечи-пидеси-(тур.) Я.; замбакъ - Д. В., Д. U., K., М. Б., М.
козе грозде - Д. В., М. Б„ М. Г.; ку- Г., С. Г., Я.; б+>лъ кремакъ - Кал.;
чешки др!нъ-Д. В., Х.Г., Ш.; кучи бгьлъ кремъ - А. M., А. Т., Ах., Б.,
дрТнь- А. М., Ах., Б, Г. Б., К., (Сли- Д. В., Д. Ц„ 3. Б., Коз., Нейч., С. Г.,
Я.; бТлъ кремъкъ- Я.; бГлъ кринъ
венъ) Коз , М.Б., Нейч., С. Г.; ма-(Трънъ) Ах., У.; градински кринъ
слинка - В. К„ H. С., Ю.; миризлива
черничка - Н. Г., У., Ю.; мжждрЪнъ - У.; замбакъ - (тур., Битоля) А. Т.,
- Н. Г., (с. Шипка - Казанлъшко) С. Д. А., К., (Дупница) Коз., Н. Г., Ш.;
Г. ;офикъ-(с. Бистрица - Соф.) С. зъмбакъ - (тур., Паланка) Д. А.; зъмбакъ - (Велесъ) Д А.; зъмбукъГ.; птиче гроздье - С. Б., (с. Казълъ(тур.)
Н. Г.; зъмбулъ - Н. Г.; кремъ
Мурагь - Разградско) С. Г.; птиче
- М. Б„ Н. Г.; кремъкъ - Кал.; кринъ зърно - Н.
(Ловечъ) У.; птичи
дргьнъ • А T., K, H. M., Н. Г., Я. ; (Трънъ) Ах„ М. Г., Н. Г., Я.; лилия пъси др!нъ-(с. с. Подиърнении и | Б., К., Нейч.; хурка-Н.Г.
Цървеняно - Кюстендилско) С Г.; |
Отварата отъ луковиците
на бЪлия кремъ действува пикосмръдика - С. Г.; църна калинка чогонно и се употрЬбява противъ пп>(с. Костенецъ - Ихтиманско) С Г.;
съкъ и камъни &ъ черния дробъ и пичерна каляна - (с. Гайтанево - Соф.)
кочния мгъхуръ и противъ албуминъ.
С. Г.; черничка - С. Г.; черниче-(с.
Наслойка отъ пвЪтовстЬ въ дърПоганово - Царибродско) С. Г.; чер- вено масло се употребява противъ
гнойни рани, рани отъ изгаряне и
ничка-В. K., Н. Г.. (Търново иоколпоргьзване.
нит! села) У., Ю.; чешкодрЪнъ (с. Суходолъ - Софийско) С. Г.; чърLilium jankae Kern. — кремъ
нйчкж - (Търново) У.
(с. БрЪзье - Софийско) С. Г.; самодивско лале - Коз., Н. С., С.П.
Lilium L. — замбакъ - (тур ) В.
Д., К.: златовръхъ - Д. Д; зъмбакъLilium martagon L. — зам(тур.) П. Б.; кремъ - Ахп Б., X. Г.,
бакъ - (тур.) Н. Г.; златовръхъ - А.
H. С.; кренъ - Д. Д; кринъ - Ах., М.
Т., Б., Д В., М. Б., С. Г., С. П., X.
Г., H. С.; кждравче - Ах.; петровъ
Г., Я.; златовръхъ кремъ - С. Д. В.;
кръстъ-Ах.; р?сенъ-У.; хурказлатовършецъ- У.; кждравиче - Vel.,
Х.Г.
Н. Г., (с. ХлЪвени - Ловчанско) У.;
кринъ - (Трънъ) Ах.; кърши калLilium bulbiferum L. — жълть |
пакъ-Б. Д.; кждравче - Ах., Б.Д.;
замбакъ-ДШ, М Б., М.Г.; зъм- I петровъ кръстъ - (Трънъ) Ах., Н.
бакъ - (тур., Енидже, Струга, Во- I
C., С. П., (с. с. Драгоманъ и Брезье
денъ) А. Т.; зъмбулъ - (Велесъ) А.
-Соф.) С. Г.; ресенъ-Н.Г.; роТ.; дзъмбулъ-(с. Гумендже - Мак.)
ськнъ - (Търново) У.; реслнъ-Н.
А. Т.; зймбакъ - (с. Горно-Броди Гд руганъ-(с. Бобища - Костурско)
Мак.) А. Т.; зймбакъ - (Прилепъ)
Д. А., Н Г.; тигрова лилия - (СофийА. Т.; жълть кремъ-Я.; златовръхъ
ско) П. Б.; цървенъ замбакъ - (Би- Н. Г.; златоглавъ - Н. Г.; парчюла толя) Д. А., Н. Г.
Н. Г.; петровъ кръстъ - Н. Г.; червенъ жрсланъ - С. Д. В.; жрсланбо
Limnanthemum nymphaeoides
бко - (Крушево) А.Т.
Link — жебина - Я.; какички - Коз.;
малка плуга - В. К.
Lilium candidum L. — арслаиово око - Н. Г.; б!ла лилия - Д. В ,
Linarla Med.— клинавиче -11. Г.;
М. Б., М Г.; бЪла хурка - Г. Б.; бЪлъ
клинаво бите-Ц.Г.; конопка-Я.;

199

Материали за български ботаниченъ речникъ

линянка - (прев. отъ лат. име) А. М.;
лулички - Ах., Коз., Н.С.
Л ъ н я н к а (рус.); p о I а n а k
(хрв.).

Linaria arvensis Desf.— лулички - Коз.; малка луличка -М.Б; полска луличка - (прев.) М.Б.
Linaria cymbalaria L. — конопка - Нейч.
Linaria dalmatica Mill. — едронвФтна луличка - Ах.; лйляка-(Чирпанъ) У.
Linaria elatine Mill. — копиевидна луличка-Ах.; лошъ в/ьтъръ
-Н.Г., Я.
Отварата на тази билка се
употребява противъ „лошъ ветърь"
— настинка.

Linaria genistaefolia Mill. —
жълтуголистна луличка - (прев.) Ах.
Linaria minor Desf. — малка
луличка-(прев.) М.Б.
Linaria spuria Mill. — космата луличка - Ах; трескава
трева - Н. Г., Я.; трескавче- Ах.
Отварата отъ тази билка се
употребява противъ треска, отъ което е получила и името си.

Linaria vulgaris Mill. — асланче - (Карнобатъ) П. Б.; горчивче Н. Г.; диви зайченца-(Враца) П. Б.;
диво хаджийче - Н. Г.( У.; жабрей А. П.; жълто асланче- С. Д. В.; залистниче-(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; клинавиче - Н. Г.; клинаво биле - А. П., Н. Г., Ц. Г., Я.;
клинавче - А. П.; количаво биле - Н.
Г.; коминче - (Чирпанъ) С. Г.; коно.
пенка - У.; коиопка - (прев.) Ах., Н. Г.,
Нейч., H. M., С. Д. В., Я.; кученца
- (Казанлъкъ, Карнобатъ, Сливенъ)
II. Б.; ленолисть-(прев.) М.Г. \ луличка . Ах., А. П., Д. Ц., K., М. Б.,

Н. Г„ С. Г.; обикновено линиче-К.;
обтень-С.Г.; рибени уста - (Пирдопъ) П. Б.; рибьовче - (Пирдопъ)
П.Б.; романче - (Пирдопъ) П. Б.;
хаджийче -(Разградъ) П. Б.; ярбата
фата - (ром., Св и щ о в ъ ) П. Б.; силкинги-оту - (тур.) Н.Г., Я.
L а n i 1 i s t, pol a n a k. plana k, konopljanka obifna
(хрв.).

I
|
>
'

Отварата отъ луличната
служи за пречистване кръвьта пои
кожна обриви, противъ маясълъ; елшата действува като пикочогонно и
слабително средство.

Linosyris villosa DC. (= Aster
villosus DC.) — дивъ чай - Ю.;
добружански чай-Б. Д.; чай-(Сливенъ) С.Г.

Linum L. — лена-Ах., Н.Г,
Н.С., Х.Г., LLL; лънъ-Ах., П. Б.;
сейрекъ - (тур.) Ш.
Ленъ (рус.); 1еп (чех., полски) ; 1 а п (хрв.); L е i п (нФм.);
1 i и (фр.); вкнъ (слав.).
Linum austriacum L. — дивъ
ленъ - Ах.; модра трава - А. T., Н. Г.

i
!

Linum capitatum Kit. — кичуресть ленъ - Ах.

i

Linum flavum L. — дивъ ленъ
-В. К., Ю.; жълтъ ленъ-Я.-, луда
трева - Я.
Linum tenuifolium L. —
листенъ ленъ-(прев.) Ах.

t

В

Ic h o -

Linum usitatissimum L. — зейрекъ - (тур.) Б. Д.; кетенъ - (тур.)
Dor.; ленъ - А. Д., А.М., А. Т., Б.,
В. Д., Г. Б„ Д. В„ Д. Д, Д. Ц, J., К„
Коз., H. М„ Нейч., Н.П., С.Г., У.,
Ф. X.; обикновенъ ленъ-Ах., К.,
М. Б., М. Г., Я.; питоменъ ленъ - У.;
сейрекъ - (тур.) Ш.; сийрекъ - (тур.)
Б.Д.

’Л

2U'J
.Зора c
* е зазорила,
Не 61 зора, клто зора,
Я ми 61ше ясна звезда,
Ясна зпезда кервапката.
Мома сака, сьвнжлое.
Да отиде л е н ъ да бере
.
*

D. Ахтаровъ

— Н. Г.

Отварата отъ семената на
лена действува омекчително при
възпаление на слизестия епителъ ня
дихателните тржбн и алвеолите, улеснява отделяне на храчките и се употребява противъ ангина, кашлица,
астма ; сжшата действува пикочогонно. облекчава болкитгъ при възпаление ни б.ъбрецитгъ. пикочния мгъхуръ
и пикочнитгъ канали, улеснява отделяне на пикочьтз ; употребява се още
противъ диабеть (захарна болесть),
при недостатъчна и болезнена мен-

противъ триперъ; като
слабително средство. противъ диария ;
противъ ревматизъмъ. Лененото
семе, смляно на брашно, служи за
лапи при циреи, гнойни рани, рани
струация.

отъ изгаряне, ревматизмени отоци

и др. п.
Въ медицината семената сж известни като дрога Semen Lini.
Отъ лененото семе добиватъ ленено масло (безир ъ)

Lippia citriodora (Lam.) Kunth
(=L. triphylla O. Kuntze) — лимончи - (Сливенъ^ Коз.; лимонче (Трънъ, София) Ах.
Listera ovata R. Br. — двулистникъ-Ах.; обичниче - Н.Г., Я.;
тайникъ - Ах., Н. Г., H. С., Я.
Споредъ едно народно поверие
това цв!те възбужда чувство на обичь,
затова съ него се кичатъ момите и
ергеинт!; отъ това произлиза и името му обичниче. Името тайникъ.
вероятно, произлиза отъ това, че цветовете отчасти с
* скрити между двата големи листа.

Lithospermum L. — бабино вретение - Н. Г.; белоочииа - Ах., Б.Д,;
врабчово семе - Ах., Н.С., Д.Д., С.
! I.; врано просо - А. Т ; птиче просо - С. Г1.
В o р о б е й и и к ъ, в ъ робе иио c t. м и (рус.»; vrabi seineno
(чех.); врабсеме (срб.-ПанчиК).

Lithospermum arvense L. —
бабино вратенце - (Гевгели - Мак.)
А. Т., Ю.; бабино врйтенце-(с. Биралпи-Мак.) Д.А.; бабино вьртенце - А. M , X. Г, Ю.; врабчево семе
-Ах., Д. Ц., M. О.; врабчено семе A. Д„ М. Г., (Чирпанъ) С. Г„ С. Д.
B. ; враню просо-Ш.; ливадно птиче семе-М. Б.; медунина ■ У.; птиче просо-(Търново) У.; червило (Чирпанъ) С. Г.
Отварата отъ целата билка
се пие противъ неволно попикаване.

Lithospermum officinale L. —
бЪлоочица - Ах., Б. Д.; врабчено
семе-Нейч., У., Я.; лЪкарско семе(прев.) М. Б., У.; птиче грозде - Н.
Г., У.; птиче просо-Кал., Н.Г., У„ Я.
Отварата отъ семената
действува пикочогонно и се употребява противъ тъсъкъ и камъни въ
пикочния м/ъхуръ и бмбрецитгъ; противъ неволно попикаване, диария и
дизентерия.

Lithospermum purpureo-coeruleum L. — великденче - (Велесъ)
А. T., Н. Г., Ю., Я.; врабчово семеАх.; медунипа - Коз.; медниче - Н. Г.,
Я.; поддече-У.; птиче просо - У.,
Ю., Я.; пурпурно-синя бЪлоочица (прев.) Ах.
Отварата й се пие противъ
и като слабително
средство противъ запекъ.

бмбречни болести

Lolium L. — глушина - Д. Д.,
H. С.; глушица - Н. С„ C. С.; пиявица - Д.Д., Д. 1Д ; райграсъ - М. Б.
Lolium perenne L. — английска
глушина - Ф. X.; английски райграсъ - А. Т., Дай.., K., М. Б., М. Г.,
H. М.; глушица - Ах., С. И.; кжкалъ - С. Д. В.; многогодишен ь нл квелъ-Х.; обикновена метлица - У.;
пивница - С. И ; пиявица - 11сйч., C. Г.;
пирье - (с. с. Лозно и Диляне - 1<к>с г.)
С. Г.; пирелъ-С. Г.; пир ь - (c. 11о-

201

Материали зя български ботаниченъ рсчникъ

i аново - Царибродско) С. Г.; райграс ь - Б. Д., Я. К.; църнъ пирсят»(с. ОпицвЪтъ - Соф.) С. Г.; църнъ
пиръ - (с. с. Драгоманъ, Яртово - Софийско) С. Г.; черенъ пирей-С. Г.;
черннлка - С. Д. В.
Плевел ъ, райграссъ а нг л i й с к i й (рус.).

Lolium temulentum L. — блувайца - (Битолско) Д. А., Н. Г.; блуявииа - С. Г.; блуяйца - (Прилепъ, Битоля) А. П., А. Т.; бл ьвавипа - Н.Г.;
блъвица - Н. Г.; блювавйца - (Призренъ) А. П., А Т., Н.Г.; больвайца
- (Дебъръ) А. Т.; булавйаа - (с. Вощарани - Мак.) Д. А., Н. Г.; бьлавйца - (с. Билярци - Каялийско, Мак.)
Д. А.; бълвавица - Ах., А. П.; бъльвъйца - (Ресенъ, Охрид ь) А. Т. ;
бьльвайца- (Струга) А. Т.; бълвййца-А.П., А.Т., (Дебъръ, с. Янковецъ - Ресенско, Б Ьлица- Кичевско)
Д. А., Н. Г.; бълвйца - (с. Баница Мак.) А.Т.; бъльвавица-(Крушево)
А.Т., Н. Г.; врата - С. Г.; вратъ(Трънь) Ах., А. П., (Софийско, Самоковско) С. Г.; делиджан ь- Н. Г.;
делидже - Коз., Н. Г., Я.; отровенъ
райграсъ-J., М. Г.; отровно жито А. П., Д. В. М. Б.; пача трева - А. П.;
пиевица-Б., В. Д., М.Б.; пивница (с. Горно-Броди, Мак.) А. T., С. Г.;
пйивииъ - (Гевгели - Мак.) А. Т. ;
пийвецъ - (Струмица) А. Т.; пийвъи ь - (Дойранъ) А. T., Н Г.; пийвяцъ - А. T., Н. Г.; пиквиче - (Ботевградско) H. С.;
пиовеиъ - Н. Г.;
пиявица - Ах., Д. В., (с. Сорокиново-Воденско) Д. А., Н. Г., X. Г.,
Я., К.; пиянецъ - (Софийско, Самоковско) С. Г,; пиявецъ - (Неготинъ, Велесъ) А. П., А. T., Н. Г„
(с. Петръч ь-Соф ) С. Г.; пиявецъ(Кавадарци - Мак.) А. Т.; пл+.велъII. Г., X. Г.; плЪвенъ-(Велесъ) А.Т.,
Н.Г.; упоителна глушина - H. М.;

упоителна глушина - Ф. X.; упоително жито - А Т., Н.Г., У.

Врат (срб.-ПанчиЪ); vrat (хрв.).
Пиявицата е лошъ пл%велъ,
който се срТмна между жнтнит-fe растения. Понеже узрява заедно съ последните, семената му оставатъ въ
житото и. ако в. се пречистятъ, с.ъдъ
смилането имъ оставатъ въ брашното.
Такова брашно е отровно. Ако пиявицата е въ малко количество, предизвиква опойване и повръщане, отъ
което произлизатъ имената бълвавица, пиявица и др. п., а вь поголЪмо количество—смьрть.

Lonicera L. — анъмили - И. Г.;
- Н. Г.; богородична рккаН. Г.; богородични пръсти - Н. Г.;
богородично цвЪте- Н. Г.; жимолостъ - Н. Г.; мустаки - Н. Г.; нокътъН. Г., H. C., C. С.; орлови ноктеА. M., Мус., Н. Г.; пЪтлюви нокти Н. Г.; скребъри - М. Б.
бивушка

Жимолость
1 е z (чех.).

(рус.);

г

i m о-

Lonicera caprifolium L. — анъмили - (Неврокопъ) А. T., Н. Г.; анъмини-А.Т., Н.Г.; богоройчна рХка
- (Енидже) А. Т.; богорбдични пръсти-(Скопие) А. Т., М. Б., Н. Г., Ю.;
богородйчино цв Ькье- (Велесъ, Прилепъ) А. T., M., Н. Г., X. Г.; богородично цв Ьте - H. М.; дяволски нокти-Б. Д., (Омортагъ) Д. Й.; кози
лисгъ-(прев. отъ лат. име) У.;
козя стжпка - Б., М. Б.; къдънска
ржка - В. К., Ю.; мустаки - (Воденъ)
A. Т.; мъндиня - Н. Г.; нокетъ - Б.,
B. Д., Д. А., М. Б., С. Г., Я.; нбкитъ(Призренъ) А. Т.; нокътъ - Ах., (с.
Баница - Леринско) Д. А., Б., Г. Б.,
М. Б., М. Г., И. Г., С.Г.; орлови
нокти-K., М. Б., С. Б., X. Г.; орловъ
нокетъ - Д. Ц.; ггЬтлюви гащи - Б.,
C. Г.; пЪтлой нокти - (Тетово) А. Т.;
пкт.пови мжнлйня - (с. Дълбоки-Леринско) Д. А., Н. Г.; пЪтлюви мл»ди -

202

Б- Ахтаровъ.

Н. Г.; п1тлюви нокте - Н. В„ Ю.;
п^тлои нокти - А. T., Н. Г.; седмогашникъ-С. ДВ.; скребаръ-К., М.
Б.. У.; ханъмска ржка-В. К ; челеби перчанъ- (тур.) С. Д В.; секисъдонъ-(тур.) М.Б.
К о з i й л м с т w к ъ (рус.); k оzi 1 is t iqex.); k о z j a krv, orlovi nokt i (хрв.).
Отварата отъ листата на
нокът а се уиотрЬбяза та гаргар а противъ рачички въ устата: елшата се пие отъ родилките при
мжчно раждане за даване напъни.
Отварата отъ
стъблото
се пие за пречистване кръвьта. а
външно — за премиване при опадане
на косата. ЦвЪтоветЪ се употрЪбяватъ въ видъ на чай (и н ф у з и я)
за засилване дейностьта на сърдце-

зя по-лесно отделяне на храчкипри кашлица. като стегателно
срЪлство при диария и за компрес и при възпаление на очитгъ.
то.

т!

Lonicera etrusca Santi — скребъръ - Б. Д
Lonicera nigra L. — църнъ
гермижъ-(с. Бистрица - Соф.) С. Г.;
черенъ скребъръ-М. Б.; черна бивушка - С. Б.
Lonicera periclymenum L. —
богородйчина рака - (Скопие) Д А.
Lonicera tatarica L. — пЪтлеви
гащи - Д.Д.; татарски нокетъ(прев ) Я.; татарски скребъръ - .4.
Б„ Я.
Lonicera xylosteum L. — бивушка - (с. Шипка - Казанлъшко) А,
Т, Ах., Б.Д, С. Б, С. Г., Ю.; бъзовина - М. Б., М. Г.; въшчо грозде
-Д. Ll, М. Б., М. Г.; горски нокътъ
-Ах.; кучи др!нь-М. Г.; обикновенъ нокетъ - Я.
Жимолость, волчьи ягода (рус.).

имелъ - K., H. М., Нейч., X. f'.; имела - Коз.; имелъ - Коз.; черъ имелъ
- Н. С.
Дубовая омела (рус.); jm£I i d u b o w i (чех.); orne ia, 2uto
oc hme£ е (хрв );имела (срб. Г1 а нч и h).
Lotus L. — грахоръ - X. Г.; гърбогледъ - H. C., C. С.; звезданъ - Ах.,
А. M., H. С.; фасулица - А. T., М. Б.

Lotus corniculatus L. — влахци - (с. Суходолъ - Соф.) С. Г.; гиздей - Б. Д.; женска гръбогледка (Казанлъкъ) П. Б.; детелина - С. Г. ;
дзвезданъ - (с. Мисловщица - Трънско) Ах.; зановецъ - А. M., Н.С.,
(с. Бездънъ - Соф.) С Г.; звоноподобна детелина - У.; звезданъ - А.
М., (с. Алдомировци) Ах., М.Б.,
Н. Г., (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.,
Ю., Я,; звезделъ - (с. с. Алдомировци, Сливница) Ах., Н. Г., (с. Кремиковци - Соф.) С. Г., Ю.; кокоша
стжпка - С. Д. В.; охлювка - Д. Ц.,
Н. Г., Я.; фасулица - Д. Ц., М.Б., М.
Г., Н. Г., Я.; каишъ-копаранъ-оту(тур.) Н. Г„ Я.; сарж-юндже - (тур.)
Я.
Zvezdan, zvizdan (хрв.).
Отварата отъ влодоветЪ
се пие противъ главоболие и болни

въ стомаха и червата.

Lotus siliquosus L. — крилобобъ-Б. Д; шушулковита детелина - У.

Lunaria rediviva L. — actipu (Калоферъ) Ах.

Lupinus L. — жълтъ бобъ - Д.
Д; кафе-Х. Г.; лупинусъ - А. М.;
лупинъ - Д Д.
Луни нъ, в о л ч i й б о бъ, л ик i й кофе (рус.); vuCjak (хрв.).

Lupinus albus L. — 61>л о и в 1>т Loranthuseuropaeus L. —жт лта на лупи на Ф. X.; кафе-(с. БЬлипиела - Я., жълта лепка - У.; жълтъ | Осъмъ-Ловчанско)У.; луиина • Коз.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Lupinus angustiiolius L. — синьоцвЪтна лупина-Ф. X.
Lupinus luteus L. — вълчи
бобъ-С. Д. В.; жълтоцветна лупина - Ф. X.; жълта лупина - Д. Ц.

Luzula DC. — зайчи хлп>бъ Ах.; свгьтлика - Ах., Д. Ц.
Luzula albida DC. — рособъртъ - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.

Luzula campestris DC. — зайчи хлгъбъ - Ах., М.Б. ; острица-У.;
свгьтлика - Ах.

203

пръдежка - Н. Г.; гзйгурово яйцеБ, Д.; дождевикъ - Н. Г.; дождяникъ-Н. Г. ; дожевикъ - Н. Г.; мети-Н.Г.; пампуръ - Н. Г.; папавица - Н. Г.; папушнаръ - Н. Г.; пархавица - А. М.; прахавица - Н. Г.,
Нейч.; прахуница - Н. Г.; прахутка
- Н. Г.; пръхуда - Н.Г.; пувка-Н. Г.;
пушянка - Н. Г.
Дождевикъ (рус.); p й § а,
р й h а r а (хрв.); purchawka
(пол.); pychawka (чех.).

Lycoperdon bovista L. — бабинъ пърдетъ - (Битоля. Кичево) Д.
Luzula forsteri DC. — едно- А., У.; бйбинъ пуешъ - (Прилепъ) А.
цветна светлика - Ах.
Т.; бжбжрудка-(с. Бобища-Мак.)
Luzula maxima DC. — мекишъ А. Т,Н. Г.; вълкова пърдешка - (с.
- (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г. Палеоръ- Кайял., Мак.) Д. А.; вълча
пръдня - X. Г.; гжба бабинъ пуешъ Luzula multiflora Cei. — зайчи Н. Г.; дъждовница - Д. Д.; кучефъ
хлебъ-Ах. ; многоцветна светлика
пуфешъ - (с. Ватилъкъ - Солунско)
-Ах.
Д. А.; меоница - С. Г.; мечкинъ пуLychnis L. — арнаутчя-Н. Г ; фбшъ - (Кавадарци) Д. А.; м!ше - Н.
горицветъ - Д. Д., Н. Г.; полски ка- Г.; обикновена прахавица-Д. В.;
рамфилъ - Н. Г; руменка - Ах., Б. Д., обикновена прахутка - H. М.; пйпайца
-(Ресенъ, Струга, Охридъ) А. Т.;
H. С.; свиларка - Н. Г., C. C., H. С.
пампуръ - (с. Пищигово - ПазардLychnis coronaria Lam. — вж. жишко) А. T., Н. Г.; папавица-Н.
Agrostemma coronaria L. Г.; папушнаръ - (Горно-Джумайско)
Lychnis flos cuculi L. — куку- А. T., Н. Г.; парахутка • (с. Пл1вня)
вичи карамфилъ-(прев.) M. Б., У.; Д. А., А. М„ Б., Д. В., K., Н. Г., С.
кукувичи цвете - (прев.) С. Д. В., Г.; попбво мудб - (Трънско) Ах.;
Я.; кукувичино цвете - (прев.) Д. Ц.; праканица - С. Г.; прахавица - 3. Б.,
полски карамфйлъ - (Банско) А.Т.; Коз., М.Б., Н.Г., X. Г., Я.; прахуда
руменка - Б. Д, H. С.; свиларка - Ах.,
- А. T., Н. Г.; прахудка - X. Г.; праH. С., Н.Г'., C. С.; сукървиче-У.
хулница - (Копривщица) А. Т.; прахуница - Н. Г.; пуавица - (Паланка Lycium halimifolium Mill. —
дафинъ - (с. Мезекъ - Свиленград- Мак.) Д. А., Н. Г.; пупаица - (Ресенъ) Д. А ; пуфка - (Петричъ ско) Ах., H. С.; драка-С.Г.; живъ
плетъ - Я.; мерджанче - Ах.; мерд- Мак.) А. Т., (Леринъ, Прилепъ, Воденъ, Гевгели) Д. А, Н. Г.; пухажанъ - Б. Д., У.; мирджанъ - (Ловечъ, Търново) У.; обички-Н. Г.; вица - Н. Г.; пърхавица - Ц. Г.; пърхавка - Коз., Ш.; пърхава гжба - У.;
чарчалуша - Н. Г.
пъг(>ица - (Охридъ) А. Т.; пърхутка
Lycoperdon L. — бабинъ пръ- - Коз.; пърхуда - (Малко-Търновдеш ь - I I. Г.; бабин ь пуешъ - Н. Г.; ско) А. Т.; тушанка-(с. Белицаблчбжрудка гжба - Н. Г.; вълкова
Кичевско) Д. А.; пушянка - Н. Г.

204

Б. Ахтаровъ

Прахапицата, при узряване
вя споригЬ. служи за спиране кръвь
отъ поргъзани рани.

Lycoperdon gemmatum FI. dan.
— бодлеста пърхуда - С. П. C.
Lycopersicum esculentum Mill.
— вж. Solanum Jycopersic u m L.

Lycopodium L. — плавхнъAx., Нейч.; плаунъ-Б. Д., K.
П лаунъ (рус.); plawum (чех.).
Lycopodium clavatum L. —
махатчестъ плаунъ - K.; обикновенъ
плавунъ - Г. Б., Д. Ц., М. Б., У.;
обикновенъ плаунъ - Б., H. М.; плавунъ ■ Нейч., С. Д. В.
Отварата отъ плавуна се
употребява като пикочогонно средство при жжчмо пикане, прзтивъ въз-

върбовникъ - C. Д. В.; жълта върбина - Д. Д.; ленивче- Ах.; противиче - А. М.; разгонъ - Я.
В е р б е й н и к ъ (рус.); v r b iп а (чех.); p r o t i v а k (хрв.).
Lysimachia nummularia L. —
бабичка-У.; змийно билье - (с. Габровецъ - Пазардж.) С. Г.; кржглолистно линивче - Ах.; ленивче-Ах.,
Н. Г., J.; ленивъ буренъ -Н. Г.; линивчи - (Търново) У.; мети.ть - Б. Д.;
посЪчена трева - Я.; противиче - Г.
Б., М. Г„ Н. Г., Я.; пълзящо противиче-М. Б.; разгонъ - Н. Г., Я.; ctчена трева - Н. Г., У.; хайдушка
трева - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.
Метил (срб.).

Сварената билка се употребява
въ видъ на топли лапи противъ рани
паление на пикочния мгъхуръ и пии отоци. За сжшата цель се употрекочния кана.и.
бява и прасната билка, счукана въ
Въ официалната медицина се упо- >
видъ на каша.
трЪбявагъ спорят! като дрога Sem е п L у c o p б d i i.
|

Lycopodium selago L. — обикновенъ плаунъ - M. Г.; плавунъ - Ах.;
плаун ъ - Б. Д.

Lycopsis orientalis L. — волско езиче - С. Д. В.
Lycopus europacus L. — благ
на коприва - М. Б.; вълча стжпка (прев. отъ лат. име) С. Д В.; дива
мерудия - Н. Г.; дйва нагезма-(Ресенъ, Струга, Охридъ) А. Т.; дива
нана-(Прилепъ) А. Т.; д^во мерудье - (с. Бобища - .Мак ) А. Т.;
дйво нЗне -(Велесъ, Скопие) А. Т.,
Н. Г.; дивъ димлюсъ - (Кукушъ) А.
T., Н. Г.; к^йнска нана - (Прилепъ)
А. Т.; катушка - Ах., Б. Д.; мерудия - Н. Г.; пипериче - С. В.; страшникъ- Н. Г., У.
Крапива болотная (рус.);
katuSka, vici noha (чех.);
vucja Sapa, vukonog (хрв.).

Lysimachia punctata L. — брокъ
-(Гевгелн) А. Т.; точколисгно линивче - (прев.) Ах.

Lysimachia vulgaris L. — върбовникъ - С. Д. В.; обикновено линивче - Ах.; противиче - Д. Ц., М.
Б.; хайдушки 'пютюнъ - Н Г., (с. Рибарица - Ловчанско) У.
Lythrum salicaria L. — върболистъ - (прев. отъ лат. име) А. Т.,
С.Д. В., Х.Г., Я.; дивъ джоджунъ (Кюстендилско) С. Г.; кукумЬркоЯ.; маремиче - Н. Г., С. В.; маясълче - Я.; обикновена в ьрбица - Д. Ц.;
плакун ь-Ах., М.О.; ухаплино билье
- (с. Каменица - Пещерско) С. Г.;
ухапливото - (с. Каменица - Пещерско) С. Г.
11 л а к у н ъ, в е р б о в 1111 к ъ
(рус.); plakun (чех.); v r b i c a,
vr b o v n i k (хрв.).
11 а й я

t

ъ (и в фу а и я т а) отъ ш»Г>-

205

Материали за български ботаниченъ речникъ

М
Maclura aurantiaca L. — бояджийска черница - М.Б.
ПлодоветЪ па топа растение вьншно наподобяватъ т+,зи на чинара, но
сж съ величината на лимонъ. СрЪща
се изъ градипит! въ Македония и
Южна Тракия.

Magnolia grandiflora L. — великоцвЪтна магнолия - (прев.) Я.
Malachium aquaticum Fries —
мокрица - Ах.; повлЪкъ - С. Г.

Malva L. — камбулешникъ - С.
Г.; камбулешъ - 3. Б., Н.Г., С. Г.,
X. Г.; камбулишъ - 3. Б., С. Г.; камбуляшникъ - Г1. Б.; камилек ь - X. Г.;
камилка- С. Г.; камилякъ - Ах., Д.Д.
3. Б., С. Г.; молоха - Н. Г.; окрилче
- Ц. Г.; пампулка- Я.; слЪзенка- С.
Г.; с л /м й -З.Б., Н.С., С.Г., X. Г.,
Я.; укличи - Н.Г.
SI е z (чех.); § 1 jezovacа (хрв.);
s 1 а z (пол.).
Malva rotundifolia L. (= M.
borealis Wallm.) — бЬлъ слЪзъ (Ловечъ) У., Я.; дребенъ камилекъ
- С. Д. В.; дребенъ слЪзъ - Б. Д.;
камбулешъ - Гр.; камилекъ - В. К.;
камиляк ь - Ц. Г., Я.; кржглолистенъ
слТзъ - А. М., Ах., K., М. Б., H. М.;
молофа - В. К., Ц. Г.; окрелче - В. К.,
Ц. Г., Ю.; питомепъ слТзъ - (Ловеч ь) У.; еве-помечъ-(тур.) Гр.

Malva silvestris L. — божя ржчица - Н. Г.; вбло око - (Дебър ь) Д.
А, Н. Г.; горски сл+>зъ - (прев.) Ах.,
Д. Ц.; Н.М., Нейч., У., Ш.; гжеча
трева - М. Г.; дзанкамила - (Враца)
II. Б., дивъ слЪзь-К.; камбулешъ (Ю. България) С. Г., У.; камбула11. Г.; камбулишекъ - ILJ.; камбулишникъ - А. T., М. Б.; камбулишякъ
- (Сливен ь) Коз.; камбулишъ - Д. Д.;
камилекъ - С. Г„ У.; ками.шикъ - Н.
Г ; камилка - (с Габровеггь - 11а-

зардж.) С. Г.; камилнякъ - (с. Мезекъ - Свиленг радско) Ах., H. C., Н.
Г.; камилско цвТте • Кал.; камйлякъ- (Ст.-Загорi) Ах., А. М„ А. Т.,
Б., В.Н., Д. В., Кал., М.Б., Н.Г., М.
Г.,Н.М., (Разградъ,Тр1вна, Чирпанъ)
С. Г,, (Ловечъ, Търново) У., Ю., Я.;
кралица - Н. Г.; лесен ьст Ьзъ-(прев.)
A. Т„ Б., Д. В., K., М. Б., Я.; молоха
-Н.Г.; молофа - (Търново) У.; моюфа-Ю.; обикновенъ слЪзъ-Б., К.,
Нейч.; о крел ч е - Кал., У., Я.;
окрелъ-Я.; окрилче - Б. Д., У., Я.;
пампулка - Я.; пампулякь - (ГорнаОр Ьховица) Б. Д.; пелешъ - (тур.,
Омортагъ) Д. Й.; проскурнякъ - Н.
Г.; слЪзене - h’. Г., (Ботевградъ) У.;
слТзянка - Н. Г., (с. Каменица - Пещерско, с. Костенецъ - Ихтиманско)
С. Г.; слТзенъ-(Охридъ, Кичево)
Д. А., Н. Г., Ю., (с. Бр Ьзье-Соф.)
С. Г.; елгьзъ - (Трънъ) Ах., (Битоля,
Воденъ, Ресенъ) Д. А., В. Д.. Vel,
B. H., Н. Г., (Софийско, Кюстендилско, Пещерско) С.Г., (Търново, Ловечъ) У., Ш., Я.; слясъ - (с. Хвойна
-Асеновградско) С. Г.; черъ с.тЬзъ
- М. Г.; шлязъ - Б. Д.; шяпка - Н. Г.;
ябанъ-гюмеджи - (тур.) Dor.
Слязъ, слезъ (рус.); слез о в а ч а (срб.); sljez, erni slez
(хрв.); s 1 6 z 1 e s n i (чех.).
Листата и цвЪтоветЪ на
с л t з а иматъ въ народната медицина голяма употреба въ видъ на ч а й
(инфузия). Носледниятъ действува
възбудително върху слизестия епителъ на дихателнигЬ тржби, омекчавя
възпалението и помага за отделяне
на храчкитФ, заради което се употребява противъ настинка, хрема, кашлица, ангина. За сжщага иель сь
сварената и прецедена билка се правятъ на гърлото топли лапи. Последните се препоржчватъ и при болки,
въ

коремнитгь

органи

и

заушки.

СлФзовиятъ чай се употребява ■

206

Б. Ахтаровъ

маха, червата и черния дробъ, за
пропжлсдане
газоветгъ изъ
черва-

та, противъ диария ; с ж щи я тъ действува омекчятелио и при възпаление
на пикочния мгъхуръ и пикочнитгь канали. противъ мжчно пикане и кръвопикане ;
служи
за пречистване

кръвьта и затова се употребява противъ скрофули, туберкулоза н обриви ; за засилване дейностьта на
сърдцето. Външно се употребява зя
компреси при възпа 1ение на очитгъ и клепкитгъ и за гаргара при
ангина. Отвя рата отъ корените
и листата служи за клизми при
възпаление слизестия епителъ на червата.
Въ официалната медицина се употребявагь листата като дрога Folia
Malvae противъ кашлица, ангина
и др.

Marasmius oreades Bett.—гвоздейна гжба - H. М.; чеснова глсба Н. М.

Marchantia polymorpha L. —
дробичен ъ мъхъ • Д. В.; кладенчсвъ
мъхъ - Д. В., Д. Ц., K., H. М., У.;
многотваренъ лробиченъ мъхъ-М.
Г.; мъхово требило - С. Д. В.; чернодробен ь мъхъ-(прев.) Нейч., Я.

i
Marrubium L. — бодлика - С. Г.;
i бабухъ-Я.; кучосеръ - Н. Г., Я.; коноплика - С. Г.; кръшигарь - Н. Г.,
i X. Г.; матърка - А. Т., Я.; мламосникъ-У.; пчелникъ- Ах., Б.Д., С.П.;
райкинче - Нейч.; сучерка - Ах., С.
: Г.; съсерка - Б. Д., С. Г.; тетралянъ
I - Ах.; шандра-Ах., Я.
Malva vulgaris Fries (= M. neШ а н д р а (рус.); тетрал)ан
glecta Wallr.) — божа ржчица-Н. i' (срб.).
Г.; 6t.ia молофа-У.; вблово бкоi
Marrubium peregrinum L. —
(с. Галичникъ-Мак.) А. T., Н. Г., Я.; j бодлика - (с. Каменица - Пещерско)
дива молофа - У.; дива слЪзъ-У.;
С. Г.; бЪла метла - У.; коноплика камбула - (Дойранъ) А. T., Н. Г., Я.; j (с. Чепеларе) С. Г.; кучешка метла
камбулашъ - (с. Жеравна - Сливен- (с. Алада - Свиленградско) Ах.,
ско) А. Т.; камйлнче-(Струмица)
H. С.; мрътва коприва - Н. Г., Я.;
А. Т„ Н. Г., Я.; камилникъ - Н. Г.,
петозжбенъ тетралянъ - Ах.; пръшкамйлякъ - (Ст.-Загора) Ах., А. Т.,
лика-'с. Текира - Пазарджишко) С.
Н. Г._ Я.; малага - Кал.; молофа - Я.;
Г.; пЪсъчиво - Н.Г., Я.; сбсерина молохо - Н. Г.; обикновенъ сл 1зъ (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; сусерМ. Г.; окрилачъ - Н. Г.; окрелче ка-(Велесъ) А.Т., Н. Г., (с ЛиляН. Г., Я.; пампулка - А. М., Я.; пуйне - Кюстендилско) С. Г.; съсеркачи буренъ-Кал.; роклечи - Кал.;
Ах., Б. Д.; тетралянъ-Ах.
слЪзенъ- (Трънъ) Ах., (Щипъ, СтруУпотребява се въ нар. медицина
га, Охридъ, Крушово) А. T., Н. Г., противъ болеститгь на черния дробъ.
Я.; сл!съ - (Скопие, Бобища, ВоMarrubium vulgare L. — баденъ, Прилепъ, Енидже, Кавалербухъ-Я.;
бръчковець - (Ломъ) Н.
ии) АТц слгъзъ - (Трънъ) Ах., Кал.,
Я.; слязъ -(с. с. Горно-Броди, Дол- С.; бЪла шандра - С. Д. В., Я.;
ни-порой - Мак.) А Т.; слясъ-(Во- б!лъ чичекъ-А.Т.; десетозжбенъ
денъ, Гевгели, Битоля) А Т.; шйп- тетралянъ - Ах.; кучосеръ-I I. Г., Я.;
ка-(Кукушъ) А. Т., Н.Г.; шлязъ- кръщигаръ - Н. Г., X. Г.; мант ьрка(Неврокопь, с. Сухо - Мак.) А Т., X. Г. ; мйтърка - (Крушево) А. Т.,
Н. Г., Я.; мламосникъ - У., Ю.; млаН. Г.
мосниче-У.; пчелинек ь - Н. Г.; пчеMarasmius caryophyllacea — лйнокъ-(Воденъ) А.Т., Н.Г.; пчбчеладиики - (Трънско, Софийско) линок ь - (Велесъ, Прилеп ъ) А. Т.;
Ах.
пчелникъ - Ах.. Б. Д.. С.П/. пчелбкъ

Материали за български ботаниченъ речникъ

-(Петричъ) А. T., Н. Г.; пчельбкъ(Банско) А.Т.; пчелякъ-(с. ГорниБроди - Мак.) А. T., Н. Г’.; пчилйпъкъ - (Гумендже - Мак.) А. Т.; пчилбкъ - (Кукушъ) А.Т.; ракийниче Нейч.; съсерка - Б. Д.; чалбкъ (Струмица) А.Т.; чблинокъ - (Охридъ, Ресенъ, Струга) А. T., Н. Г.;
челйнокъ - (с. Бобища) А. Т.; челокъ - (Гевгели-Мак.) А. Т.; чилйнокъ-Енидже) А.Т., Н. Г.; турски:
кукасъ-оту - Dor.; карасанъ-оту Н. Г., Я.; куртъ-оту - Н. Г., Я.
Шандра (рус.); тетрал)ан
(срб.).
Отварата отъ пчелника се
употребява въ нашата нар. медицина като едно важно средство срещу възпаления на слизестия епителъ
въ дихателните трлби: ларингитъ,
бронхитъ, трахеитъ (даже хронически), магарешка кашлица, туберкулоза; сжщо противъ възпаление на
бмбрецитгъ и пикочния мгъхуръ; елшата възбужда дейностьта на храносмилателния каналъ и черния дробъ
и се употребява противъ диария,
жълтеница, спазми въ коремнитгъ
органи; противъ глисти; пречиства

кръвьта

и

се

употребява

противъ

треска (малария), обриви, скрофули,

жлези, маясълъ, ревматизъмъ, подагра, болеститгъ на далака, нередовна и недостатъчна менструация.

Сварената въ видъ на лапи или
пресна и счукана на каша билка се
употребява за налагане гнойни и
червясали рани по домашните животни. Отварата служи за бани
на децата противъ кожни обриви.
По-рано пчелникътъ е употребяванъ въ официалната медицина като
дрога H^rba Marrubii.

Matricaria L. — белеочъ - А.
T., Н. Г.; лайка - Ах.; лай-кучка Б. Д., H. С.; подрумиче- Ах.; попадийка - А. T., Н. Г.; рамонъ - А. Т.,
Н. Г.; ромашка, роменъ - Ах.

Matricaria chamomilla L. —
амамила-(Охрид ь) Д. А.; бблеочъ(Бобища - Мак.) А. Т., (с. с. Заго-

207

ричани и Петърско - Костурско) Д.
А., Н. Г.; ббли очи - Д. А.; белиоч ь (Костурско, Леринско) Д. А.; ббливач ь - (Битолско, Ресенско) А. Т.,
Д. А., Н. Г., X. Г.; боли-очи - (Леринъ, с. Кономлади- Костурско) Д.
А.; болиочъ-(с. Вощарени-Леринско) Д. А., Н. Г.; бблоачъ - (Дебърско) Д. А.; болеочъ ■ Н. Г.; бела кукулайка - С. Г.; бела радя - Г1ач.;
бЬлъ пбпокъ - (Галичникъ - Мак.)
A. T.. Н. Г.; върти-попь - (Скопие,
с. Лешко-Горно- Джумайско); А.
T., Н. Г.; друмиче - Я.; дру.мниче Н. Г.; £нево цвете - Vel., (Ловечъ)
У.; кумичъ - Б. Д., Vel., У.; кумичъ - кумичъ - енево - пиленце Н.
Г., (Ловечъ) У.; кучилайка - Б. Д;
кучка - Я.; лайка - Ах., Б. Д, Я.;
кучилайка бела -(с. Каменица - Пещерско) С. Г.; лай-кучка - А. М., А.
Т„ Ах., Б., В.Д., В. К„ В.Н., Г.Б.,
(Неврокопско) Д. А„ Д. Ц., 3. Б.,
J., К., М. Г., Н. М„ Н. Г„ П„ С. Д.
B. , X. Г., Ш., Я.; лай-куца - (Кукушъ) А.Т., ДА., Н.Г.; лай-кучица - Г. Б.; лай-лай-кучица - П.; лайлай-кучка - (Ст.-Загора) А. T., В. К.,
(Сливенъ) Коз., Н. Г., (Търново) У.,
Ю., (Омортагъ) Д. Й.; обикновена
лай-кучка - Пач ; папйтка-(Паланка
-Мак.) Д.А.; питомна белоочииа10.; подрумиче - (Трънъ) Ах., (Банско) А. Т., Н.Г., (с. Кремиковци Соф.) С. Г., X. Г., Я.; попйдийка(Велесъ) Д. А., А. Т., Б. C., Н. Г.;
попйдийца - (Костурско) Д. А.; поладйче - (Струмица - Мак.) А. Т„ Н.
Г.; попадия - (Велесъ) А. Т., ДА.,
Н. Г.; рамонъ - (Гевгели - Мак.) А.
Т., Д. А., Н. Г.; романъ - Я.; ромонъ Я.; ръманъ - (Леринско) Д А., А.
Т.; ръмбнъ - (Енидже) А. Т., (Тиквешко) Д. А., Н. Г.; сжщинска лайка - Ах. ; жмжмила - (Охридъ) А. Т.,
Н.Г.; Арманъ-(с. Горанци - Костурско) Д. А.; елъ-оту - (тур.) Я.
Ромашка, роменъ, р о-

208

Б. Ахтаровъ

ма нъ (рус.); h е f m а n е k, r m е п,
о r m i n e k (чех.).
П o д p у м и ч c т o (лайката)
има извънредно голяма употреба въ
нашата народна медицина. Чайятъ
(и нфуз иятз) отъ ц et то в е т t действува възбудително на храносмилателната система, уталожва болките
при възпаление на стомаха, червата,
пикочния мгъхуръ, матката и др.;
сжшиятъ действува противъ спазмите въ коремнит! органи, служи
за пречистване кръвьта и се употр!бява противъ ревматизьмъ, ишиясъ,

Matthiola R. Вг. — менекша - Ш.;
обикноненъ шибой - Г. Б.; шебой Н. Г., X. Г.; шибой - Б„ Д. Ц.

Matthiola incana R. Br. (=Cheiranthus annuus L.) — вйенъ шйбой (c. Зарово - Солунско) Д. А., Н.Г. ;
лТтенъ шибой - С. Г.; пълно менекше-(с. Зарово - Неврокопско) Д. А.;
плътно менекше - Н. Г.; миникше (тур., Търново, Варна, Шуменъ) У. ;
редоватъ шйбой - (Кукушъ) Д. А.,
Н.
Г.; синь шибой- К.; шебой-(Паподуване и пгъсъкъ въ черния дробъ
ланка - Мак.) Д. А.; шиброй - (Треви се см-Ьта като едно отлично средство за промиване матката при възна) У.; шибой - (Пловдивъ) Коз., Я.;
паление и белотеченията; за съчервенъ и/ибой - К.; четвбренъ шищата цель подрумичето е употребявано отъ най-го.ткма древность . бой - Н. Г.; четвбренъ шебой - (Скопие, Щипъ, Велесъ, Кавадарци)
и оттамъ произлиза научното му име
Ма tricar ia. Сжщиятъ чай се дава
Д. А.

на кърмачетата като очистително средство, преди да започнатъ
да бозаятъ, а отпосле за разредяване
млекото и като успокоително средство. Употребява се още за урегулиране недостатъчна менструация при
възпаление на

бъбреците и пикоч-

ния мехуръ, мъчно пикане и кръвопикане; служи за гаргара при ангина, з/ъбоболъ. ранички въ устата; |

за компреси и промивки

при

възпаление на очите и клепките,
болни уши, обриви по кожата, рани
по гърдите
на кърмачките
нарастване и боядисване
на

и за
ко-

Сварената билка въ видъ на
лапи се употребява противъ ангина,

Matthiola tristis R. Br. — чакълъ
чиче- (тур.) Я.
Matthiola tristis R. Br. var varia DC. — зимень шибой - У.; минекше - (тур.) Коз.; шибой - У.
Medicago L. — забанъ-каранъ Н. Г.; люцерна -H.V., Н.С.; медуниче - C. С.
Медунка (рус.); lucerna,
kozioroiec (пол.).

сата.

отоци,

гнойни

и

мямнозаздравими

лишеи и циреи. Изсушената
билка служи за опушване стаите противъ дървеници.

рани,

Въ официалната медицина се употребява като дрога Flores Chamomilae Romanae.

Matricaria inodora L. — лайка Б.Д.; немиризлива лай-кучка-(прев.)
А. П., М. Б.

Matricaria trichophylla Boiss.
— миризлива лай-кучка-У.
Отварата отъ миризливата
лай-кучка се употребява противъ

Medicago falcata L. — германска люцерна - Ф. X.; дива детелина-С.Д. В.; жълта люцерна -Ф. X.;
звезделъ-(с. ХлТвене - Ловчанско)
У.; сърповидна люцерна - (прев.) М.
Б.; шведска люцерна - Н.П., Ф. X., X.

Medicago lupulina L. — вълча
детелина - (прев.) С.Д. В.; вълча
люцерна - (прев.) Ах.; гибндже(Неготинъ - Мак.) А. T., IO.; гйбндже - (Гевгели, Воленъ, Енидже, Мачуково - Мак.) А.Т., 1О ; жълта люцерна- X. Г.; зановецъ-(с. Бездънъ
-Соф.) С. Г.; звезделъ - М. Б., (с.
Петръчъ - Соф.) С. Г.; йбндже - (с.

Материяли за български ботаниченъ речиикъ

ски буренъ- (с. Костенецъ) С. Г.;
проклетия - (с. Костенецъ) С. Г.;
хмелна луцерна-Ф. X.
Chmelovinka (чех.).

209

Melampyrum silvaticum L. —
гайтаника - (Сливен ь) Коз., Ю.
Melandrium Roehl. — вечерник ь-Ах.; шефрия-Н. Г., Я.

Medicago minima Bert. — чи- I
Melandrium album Garcke. —
чьОкъ-Н. Г.; чичякь-(с. ХлЪвени - | вечерникъ - Ах.
Ловчаиско) У.
Melandrium
pratense Roehl.
Medicago sativa L. - звезделъ— шефрия - (тур.) Н. Г., Я.
У.; конска детелина - Ф. X.; ливадMelica L. — бисерникъ - Д. Д.;
на луцерна - А. Т., Д. В., М.Б.; любисерна
- Ах.
церна- А. M., А. Т., Б., 3. Б., К.,
Перловникъ (рус.).
Коз., М.Г., Н.М., Нейч., Н. П„ С.
Г„ Ф. X., X. Г., Я.; медуниче - Коз.;
Melica nutans L. — бисерна
медунка - А. Т.; обикновена люцер- трева - X.; класовита трава - С. Г.
на-Ах.; синя луцерна-X.; синь
Перловая трава (рус.).
трилистникъ - У.; забанъ-каранъ Melica uniflora Retz. — ибри(тур., Кукушъ) А. Т.; сабанъ-кашимъ-(тур., клб. Зелениката - Теранъ-(тур.) А.Т., 10.
тевенско)
С. Г.
На стояща я люцерна (рус.).

Melampyrum L. —гайтаника Ах., H. C., С. Г1.; гайтанлика - В. Д.;
житникъ-Я.; лисича опашка - Я.;
обривъ - А. И., С. Д. В.; огнецвЪтник ь - Н. Г.; циганско жито - Я.
Огне цвГтникъ (рус.).
Melampyrum arvense L. — бекярка-(с. Грамада • Кулско) H. С.;
гайтаника - (Трънско) Ах., (с. с.
БрЬзье, ОпицвФгь, Драгоманъ, Ярловци - Соф.) С. Г.; демиръ-бозанъ (тур., Търново) У.; житникъ - Я.;
житница - Б. Д.; крави жита - А. П.,
С. Д. В.; лисича опашка - А. Д., М.
Б., С. Д. В., Я.; лесича опашка - А.
П.; магарешки зжбъ - Коз.; обривъ
- А. H., С. Д. В.; полска гайтаника(прев.) Ах.; пъдпъдъче жито-Ф. X.;
черве ло - А. П.( В. К,
Melampyrum cristatum L. —
гребенеста гайтаника-(прев.) Ах.;
жълтъ п Ьтлювъ гребенъ-А. М.

Melampyrum pratense L.

—

Melilotus Tourn. — еньовка - А.
Т.; зведелъ - Ц. Г.; куманига - Д. Д.;
ко.чунига - Ах.; конско ребро - А.
Т.; яновка-Пач.; яньовка-М.Б.
K o m o n i с е (чех.).

Melilotus albus Desr. — бгъла
ко.чунига - Ах., Н. Г., С. Г.; бЪла куманига - М.Г., С. Г., (Ловечъ, Търново) У.; бкла ку.мунига - М. Б., У.,
Я.; еневка - С. Г.; звездель - Б. Д.;
конско ребро - (с. Мъглингь - Мак.)
А. T., Н. Г., Ю.; ку.монига - Vel., Н.
С.; овчарска комуника •• Я.; яньовка А. П„ М. Б.
Melilotus caeruleus Desr. —
вж. Trigonella caerulea Ser.
Melilotus officinalis Desr. — дятелина-Н.Г.; едъръ звезделъ-Н.
Г., Ц. Г.; еневка-Н.Г.; еньовка М. Г., Н. Г., X., Я.; жълта еньовка М.; желта команика - (Ловечъ, Търново) У.; жълта ко.чунига • Ах.,
Н. Г., Я.; жълта ку.мунига - Ах., У.;
жълта кумуника - Я.; жълто биле-

210

Б. Ахтаровъ

звезделъ-Н.Г., Я.; команйга - (с.
Горно-Броди - Мак., с. ПишиговоПазардж.) А. T., Н. Г., X. Г., Ю.;
комонига - Н. Г.; комоника - Н. Г. ;
конско ребро - А. Т.; куманига - Vel.,
(с. Косгенецъ - Ихтиманско, Софийско, Чирпанъ) С. Г.; кумунига - Н.
Г., Нейч., Я.; кумуника - С. В., Я. ;
лекарска детелина - (прев.) У., Я.;
лекарска куманига - (прев.) М. Б.;
лекарска кумунига - (прев.) Я.; медна детелина - С. Д. В., Я.; медовенъ
трилистникъ - Гр.; иЪрителна детелина - 3. Б.; интибри ть-лиски (тур ) Гр.
„Либя хубава Скумрие,
Сиопчето мога запали,
Ала сеното не мога,
Че си има въ сеното
Всякакви билки разгонки :
Синята бела тентява
И жълтата куманига.
Та щжгь мя, либя, накади,
Та шжгь тя огъ менъ намрази“.

Н. Г.

Съ изсушена комуиига кадятъ
уплашените отъ гръмотевица. Съ нея
кадятъ или въ отварата й кжпягьония,
коиго .слабеятъ отъ любовьта на
змея”, — ,да се отвърне змея.“
Нар. поверия.
.Рада си змею думаше:
Запали змею, сеното!
— Азъ ше запаля сяопето,
Ала сеното не смея,
Въ него сж билки всЪкакви:
Кумата кумониката
И едностърка тентява:
Като ме, Радо, напушатъ.
Азъ ше те, Радо, оставя
.
*
. ,
Нар. пЪсень.
Комунигата действува възбудително на нерзиата система, ето
защо от варят а и се употребява
като укрепително средство на нерви те, противъ главоболие, безсъние,
неврастения, нервни припадъци,
терия,

меланхолия,

ис-

ипохондрия,

спазми, за
урегулиране недостат чна и
болезнена менструация ;

употребява при отичане и втвърдяване гьрдитгъ на кърмачкитт, ревматизмени

противъ

и

подагрени

гнойни рани,

отоци

циреи,

и

болки

въ стомаха. Отварата сс употребява за клизми и промивки на
дебелото черво и матката.

По-рано се е употребявала като
дрога Herba Meliloti c i t r i п i.

Melissa officinalis L. —вресъЯ.; лимоника-Я.; лимонче - (Омортагъ) Д. Й., Я.; лимоннчъ - Н. Г.;
лекарска матечина - (прев.) М. Б.,
Н. Г.; матечина - А. Т., Б., В. К., 3.
Б., К._ М., М.Г., Н.Г., С.Г., У.,
Ш., Я.; маторка - (Паланка - Мак.)
Д. А., Н.Г.; маточина - Ах., В. Н.,
Д. Ц„ К., Н.Г., Нейч., Пач„ С Г„
X. Г., Я.; матъчина-Б.; мащерикаС. Г.; орисчецъ - С. Д. В.; пчеларникъ-Н. Г.; пчелекъ - С. Д. В.; пчелинъкъ - Н. Г.; пчелинякъ - (Хасково) С. Г.; пчелникъ - Н. Г., Я.; пч£лнокъ ■ (с. с. Буково и БеранциБитолско) Д. А., Н. Г.; пчелякъ-Н.
Г., X. Г., (Хасково) С.Г.
Ли мон н а я мята, маточни к ъ (рус.); w£elnik, mateCn i k (чех.); p б e 1 i n j a k, maticn j a k (хрв.).
Маточината действува възбудително на нервната система и за
това се препоръчва въ видъ на ч а й
(инфузия) като укрепително средство на нервите при сьрдцебиене,
спазми въ коремните органи, виене
евгътъ, безсъние, припадъци, главоболие, истерия, меланхолия, моминска бледность, мокра астма,
апо-

при нервни болки въ зябитп,
сжщиятъ засилва дейностьта и на храносмилателната система, помага противъ болки въ стомаха
и червата, действува
противъ диарията.
служи за урегулиране нередовна менструация. Въ видъ на
лапи се употребява противъ болки
въ стомаха, червата, противъ ангиплексия,

и ушити,;

на,

и

реьматизмени

отоци,

ядки въ гърдитп, на

жлези

кърмачкипиъ.

211

Материали за български ботаниченъ речникъ

смФсва съ отвара
ружа.

отъ слъзъ или

Melittis melissophyllum L. —
голямо медуниче - (с. Врабча - Трънско) С. Г.; женска кушутина - (Т ьрново) У.; кандилниче - В. К.; кушутича- Ах., (Търново) У., С. П,;
медовникъ - У.; медуника- У.; медуница-С. Г.; пчелякъ - С. Г.; смукалецъ-(с. Бр Ьзье - Софийско) С.Г.
Doubravnik, medovnik
(чех.); m е d е п i k а (хрв.).
В ь нар. медицина се употреза чай (и н ф у з и я) противъ
болки въ стомаха и червата, при
недостатъчна менструация, противъ

бява

пгъсъкъ въ бябрецитгь.

M.; гюзумъ - (тур., с. Мезекъ - Свиленградско) Ах, В. Н, Д. В., Н.С.,
К. В., М.Б., Н. Г,, III.; гюзюмъ (тур.) 3. В.; джодженъ - А. Т., В.,
Д. Ц., М. В., Г1ач., Я.; джоджунъ В. Д., З.Б., Нейч.; джоджунъ-А.М.,
В. Н„ Д. В.; мента - Б., С. Д. В.; мерудня-Б. Д.; нанг-(тур.) А.Т., Б.,
В. Н., Д. В., Dor., Д.Ц., С.Г., М.Б.,
М.Г., Я.; нагизмо - А. T., Н. Г.; надъзъ-А.Т„ Н. Г.; чубрица - П. ;
юзамъ - (тур.) Я.; юзумь - (тур.)
Коз., Нейч.; нане-оту-(тур.) Ах.
Джодженътъ действува възбудително па храносмилателната и
нервната система. Употребява се въ
видъ на чай (инфузия) противъ
болки

Melocactus communis L.— диньоподобень какгусъ - (прев.) У.;
кактусова диня - М. Г.

Mentha L. —- волиника - Iir.;
гюзумъ - (тур.) Iir., H. М.; гюземъ(тур.) H. М.; джоджанъ - H. М. ;
джодженъ - Ах., Н.С., Я.; джоджопъ-Ах.; димлюсъ - Н. Г.; коча
билка-У.; мача трева - Я.; мента Д. Д.; мята-Н.М.; мятва-Н. М.;
на«<?-(тур.) K., H. М., Я.; овчарски
босилекъ - (Соф.) Ах.
ЛА.кткд (слав. — Евангелие отъ
Лука, XI. 42.; Матея, XXIII. 23.);
мята, мнята (рус.); mdta (чех.);
metva, meta, metvica (хрв.);
m i е t а, m i e t k a, m i e n t а (пол.).
Mentha aquatica L. — воденъ
джодженъ-(прев.) Ах.; водна мента-(прев.) А.Н.Д.; джодженъ- Ф. X.;
дивъ джодженъ - Н. Г., (Ловечъ) У.;
ливанто - Н. Г.; ливанту - (Търново)
У.; ливанче - Н. Г., Ю.; лив^нчи (Търново) У.

Mentha crispa L. — водно нане Ф. X.; гьозумъ - Н. Г., С. Д. В.
Mentha piperita L. — английски

рия и

въ

стомаха и червата,

диа-

за пропъждане
при подуване на червата;

дизентерия,

газоветгъ
при нервно заболяване на стомаха,
противъ спазми въкоремната область;

служи за укрепване нервитп> и се
употребява противъ главоболие, сърдцебиене,

апоплексия,

меланхолия,

виене

свгътъ,

епилепсия;

употребява
пречистване
кръвьта,

се още за
помага при ревматизъмъ, маясълъ,
подагра ; противъ пгъсъкъ въ черния
дробъ; възбужда дейностьта на дихателните органи и се употребява противъ ангина, хрема, кашлица. Отварата въ вино действува противъ
лошия дъхъ на устата, а въ о ц е т ъ
— противъ стомашни кръвоизлияния.
Въ видъ на лапи се употребява противъ болки въ коремната область
и противъ ангина. Отварата въ
вода служи за гаргара при змбоболъ.

Противъ маясълъ (хемароиди) се
употребява ментовото масло —
Oleum menthae pulegium, като
съ него се мажатъ фистулигЬ (цицкитЪ) въ седалищната часть съ по
мощьта на кибритена клечка, на която се завива малко памукъ.
Вь медицината като дрога — Folia Mentae Crispae.

Mentha pulegium L.—бласкунъ •
Б. Д., H. Г.; дивъ джодженъ- У.;
днмлюсь - Б. Д.; кекликъ- (Омортагъ) Д. Й.; лехусннчава трева - Б.

212

Б. Ахтаровъ

ливанче - У.; мента - Нейч.; нане Я.; огничавобиле- У.; полски джодженъ - Ах.
Въ нар. медицина се употребява
к акто Mentha p i p е r 11 а L.

Mentha silvestris L. (= M. longifolia Huds.) — бабка - (c. Каменица -Пещерско) C. Г.; воленика-Н.
Г.; воленниа-H. Г.; бабушка-(с. Чепеларе - Асеновградско) С. Г.; горска мента - (прев.)М. Б„ Я.; гюзумъ
-(с. Шабанли - Неврокопско) Ах.;
дива мерудия - Н. Г.; дива мята - Н.
Г.; дива мятва-Н. Г.; диво нанеН. Г.; дивъ босилякъ- Ю.; дивъ бусйлгжкъ -(с. Малкия-чифлнкъ - Търновско) У.; дивъ гьозумъ - М. Г.,
Н. Г., (с. Хвойна - Асеновградско)
С. Г.; дивъ гюзумъ-Н.Г.; дивъ
димлюсъ - Н. Г.; дивъ джоджанъ (Трънъ) Ах., У., (с. БрЪзье-Софийско) С. Г.; дива меродия - (с. Сатовча - Неврокопско) Ах.; диво нане (Пазарджикъ) Ах.; дивъ юзамъЯ.; дивъ юзьмъ-Я.; джбдженъ (с. Искрецъ - Соф.) С. Г.; джоджанъ
-(Трънъ) Ах.; джбджунъ-(с. Шабанли-Неврок.) Ах.; жабешки гьозумъ-Н.Г.; жаблякъ - Н. Г.; кайнска нана-Н. Г.; конски бусйлгжкъ
-(Търновско)У.; кучешка мерудия(с. Каменица - Пещерско) С. Г.; мача
билка-(с. Костенецъ) С. Г.; мента С.Г.; мераклия трева-Н.Г., Я.; мерудия-Н.Г., (с. Каменица - Пещерско) С.Г.; нана-Б. Дд юзумъ-(тур.,
Сливенъ) Коз.
K о н j с к и б o с и л j а к (срб.).
Въ нар. медицина се употребява
както Mentha piperita L.

Употребява сс въ нар. медицина
въ видъ на ч а й (и н ф у з н я) за засилване дейностьта на храносмилателната система и жлезата,, като
слабително средство противъ запекъ ,
за по-силно отделяне на жлъчката
— противъ жълтеница; служи още
за пречистване кръвьта. противъ ревматизъмъ, скорбутъ, малария, за урегулиране
ция;

недостатъчна

противъ

менструа-

водянка ; протннъ каш-

лица.

Въ .медицината като дрога Folia
Trifolii fibrini.

Mercurialis L. — живолина Ах.; одвратъ- С. Г.; пролЬзъ - Б. Д.,
Н.Г., Я.
Про леска (рус.).
Mercurialis annua L. — едногодишенъ щиръ - (прев.) М. Б.;
едногодишна живолина - (прев.)-Ах.;
пролЪзъ - Н. Г., С. Д. В., Я.; татарски босилекъ - Н. Г., Я.

Mercurialis ovata Sternb. et
Hoppe — одвратъ - (c. Костенецъ)
С.Г.; яйцелистна живолина - (прев.)
Ах.
Тази билка споредъ народните поверия възбужда чувство на отвращение, отъ което произлиза името одвратъ. За сжщата цель се употребява и при правене магии.

Mercurialis perennis L. — горска живолина - Ах.; живолина - Ах.;
многогодишенъ щиръ - (прев.) М. Б.,
Я. К.; обикновенъ щиръ - А. М.; прол!зъ- А. П.
ПролЪска, щиръ (рус.).
Отварата се употребява въ
нар. медицина като силно слабително
средство противъ запекъ и за урегулиране

нередовна

и

недостатъч-

Въ по-големи дози
е отровна Г1о-рано се е употребявала въ медицината като дрога Herba
Mercurialis.
на менструация.

Menyanthes trifoliata L — богородична лъжичка - B.H., У.; бБла
трева - Н. Г.; воденъ трилистникъ С.ДВ.; водна детелина - Коз.; горчива детелина - С. И.; горчива трева -М. Б., М.Г., Н. Г.; горчивче -

Merulius lacrimans Wulf. — далачна гжба-Н. Г.; домашна гжба Д. В.; дървена гжба - Д. В.; дърво-

Материали за български ботаниченъ речникъ

213

Н.М.; подкопачка гжба-С. Д. В.;
разрушителъ гжба-3. Б., М. Б., Я.

Moenchia mantica L. — поревка - Ах.

Mesembrianthemum
cristallinum L.— ледениче -(София, Трънъ)
Ах., (Дупница) С. Г., Я.; ледниче(Дупница) С. Г.
Lednafka (чех.).

Moehringia muscosa L. — мъховъ звезделъ - С. Д. В.

Отварата отъ листата на
ле ден и чето се употребява противъ магарешка кашлица и астма.
Смачканите листа въ видъ на каша
служатъ противъ гнойни рани и рани
отъ изгаряне.

Mespilus germanica L. (= M.
vulgaris DC.) — мбекулье - (Карнобатъ) Коз.; мбшмулъ - (Ловечъ,
Троянъ, Търново) У.; москулъ-Б.
Д.; мушмула - А. М., Ах., Б., В. К.,
Д. В., Д. Ц„ J., Коз., H. С., Л.. М.
Г., Н.М., Нейч., Н.П, С.Г., X. Г.,
Ю., Я.; мушмул и - Б., (Пловдивъ)
Коз., К„ М.Б., Н.Г., С. Д. В., У.;
оскруша - (Крушево - Мак.) А. Т.
M u § m u 1 а (хрв.).
Mespilus pentagyna (W. K.)
Koch — вж. Crataegus pentagyna W. K.
Meum athamanticum Jacq. —
дивъ копъръ - (c. Ново-село - Сливенско, колиби Зелениката - Тетевенско) С. Г.

Millium effusum L. — горско
просо - X.; редко просо - С. Д. В.
Mimosa pudica L. — мимоза М. Б.; срамежлива мимоза-(прев.)
А. М„ В. Д„ K., М. Б., Нейч., Я. К.;
срамлива мимоза-(прев.) М. Г.;
срамниче - С. Д. В., X. Г., Я.; усЬтливо растение - Д. Ц.; усЬтливче - Д.Ц.
Mirabilis jalapa L. — вечерница - (Бургась) Д.Й.; нощна сефаС. Д. В.; с«$а-(тур.) Дац.; чудно
цвете - Дац.
H о ч н а я красавица, чуд оц в 1; т ъ (рус.).

Moehringia trinervia Clairv. —
зайча трева - (Ст.-Загора) А. Т.; нутявка - Ах.
Monotropa hypopltys L. —
бФла гвйчка - (Копривщица) А. Т.;
гвйчка- Ах.; самостъркъ-С.Д.В., Я.

Morchella Dill. — бучка- K.
М., Д.Ц., K., B.K., я.
Morchella conica Pers. — конусовидна бучка - (прев.) Д. Ц.; бучка Б. Б.; вертенка - Б. Б.

Morchella esculenta Bull. —
бучка - А. Т., Д. В., М. Б., H. М.,
Нейч., Б. Б.; едлива бучка - (прев.)
H. М.; ядлива гжба - (прев.) С. Д. В.;
гжба кузу-гьобе - (тур.) Н.Г.

Morus L. — Згуда-Н. Г., Я.;
дуда - Б. Д., Н. Г.; дудъ - Н. Г.; муренка - Н. Г.; мурвинки - (Дебърско)
Б. Д.; сакаменица - Коз., Я.; черница - Б. Д., Н. Г., H. С., Я.; черничева
бубонка - В. К.
Тутовое дерево, мерва
(рус.); moruSen, moruSe (чех.);
дуд, мурва (срб.); dud, murva
(хрв.); m o r w а, morowe drzewo (пол.).

Morus alba L. — бЬла бубонка - В. K., Л., Ю.; бгьла черница • А.
M., А. Т., Б., В. К., Д. В., Д. Ц., 3.
Б., К., Л., М. Б., М. Г„ Нейч., Н. Г1.,
Н.М., С.Г., С.Д.В., У., Я.; бФлъ
дудъ - (Трънъ) Ах., (Софийско, Враца) С. Г.; дудъ-(тур., Трънъ) Ах.,
Н. Г.; дудо - (с. Суходолъ - Соф.) С.
Г.; муренка - Н. Г.; черница - Н. Г., С.
Г., 10., Я.; сакамянца - (Сливенъ)
Коз.; ягода-(Омортагъ) Д. Й. Плодовете: агодница - Б. Д.; агудница -

214

Б. Ахтаровъ

Б. Д.; барабонка - Н. Г.; боболка Б. Д.; боболкнида - Н. Г.; бобонкаН. Г.; бробонка-(Търново) У.; брубонки-(Трънъ) Ах.; бубена черница - Б. Д.; бубонка - Б. Д.; вацани (Скеченско) Н. Г.; галашки - Н. Г.;
ду дули - Н. Г.; лудъ - (Трънъ) Ах.;
кжкъли - Н. Г.; кжпинки - Н. Г; мурви- Н. Г.; мургви- Н. Г.; муренкиН. Г.; мури - Н. Г.; мухла - Б. Д.;
мухтовнна - Б. Д.; нуте - (Шуменско)
Б. Д.; скандали - Н. Г.; съкаменина Н. Г.; туренки-Н. Г.; црънички-Н.
Г.; чрънички - Н. Г.; ягодница-Н. Г.;
шанъ-дуду - (тур.) Б. Д.
Отварата отъ корена на 61лата черница се употребява въ
нар. медицина за урегулиране недостатъчна менструация.

Morus nigra L. — бобонка - Л.(
Я.; иърнииа-Л., Я.; иърнъ дудъ(Трънско) Ах.; черенъ дудъ - Л., Я.;
черна бубонка - В. К., Ю.; черна
черница-hx., А. M.. А. Т., Б., Д. В.,
Д.Ц., З.Б., К., Л., М.Б., М. Г„ Н.
М., Нейч., Н. П., У., Я.; чърница(с. Брестовица - Пловдивско) С. Г. ;
дудъ-агаджи - (тур.) Dor.; шамъдуду-(тур.) Г.Б.
Отварата отъ кората на
младите клонки се употребява въ нар.
медицина противъ тении и като слабително средство. Отъ плодовете се
добива сиропъ, който се употребява
противъ гърлоболъ (ангина).

Mucor mucedo L. — главеста плесень - K., H. М., Нейч., Я.; мухълъ - А. М., (Омортаг ь) Д. Й.; обикновена плесень - А. М., М.Г., У.;
обикновена сметова плесень - Нейч.;
плесень - Ах.; х.тЬбна плесень - А. Т.,
Д.В.
Musa enseta L. — абисински
бананъ - Б. Д,, С. П.
Musa sapientium Kuntze — ба-

нанъ-Б.Д.; обикновенъ бананъ Б. Д.; пизангъ - (тур.) У.
Muscari Tourn. — вилинъ лукъУ.; гугерки- Ах.; змийско грозде ■ К.;
калугерче - Ах., С. П.; куковиче
грозде - C. С.; кукувичи грозде - Ах.,
Нейч., H. С., Я.; кукувича плюнка Ах., А. Т., У., Я.; кукувичина - Ах.,
Б. Д.; пресличица - Ю.; самодивски
лукъ - А. M., М. Б.; чукъ-чукъ-гьрне - В. К., Ю.
Ви'лин лук (срб. - ПанчиЬ).

Muscari botryoides DC. — гугерка-Б Д.; змйово грозье - (с. Баница - Деринско) Д. А., Н.Г.; какайчино грозье - (Битоля) Д. А., Н. Г.;
кукувйчино грозье - (Велесъ, Кавадарци- Мак.) Д. А., Н. Г.; кукувичино грбйзе - (Паланка-Мак.) Д.
А., Н. Г.; куковици - (с. с. Зърново
и Скребатино - Неврокопско) Д. А.,
Н. Г.; кукуво гроде - (с. Церово Деринско, с. Сорокино - Водепско,
Кукушъ, Гумендже - Мак.) Д. А.,
Н. Г.; кукувйчино - грозде - (с. Вощарани - Деринско) Д. А., Н. Г.; ластовично грозде-(с. Пателе - Леринско) Д. А., Н. Г.; широколистна
кукувичина - Ах.
Muscari comosum Mill. — клчуреста кукувичина - Ах.; кукувича плюнка-Б.Д.

Muscari racemosum DC.— видински лукъ-У.; вилинъ лукъ-У.;
дзюмбюлъ - Ю.; змийно грозде (Охридъ) А. Т.; калугирчи-патерчи
-А.Т., Vel., (Довечъ) У.; кукавйчино грбзие -(Призрен ь, Скопие)
А. T., Н. Г.; кукайчено грбзие - (Дебъръ) А. Т.; кукб-грозие - (Ресен ь,
Струга) А.Т., Н. Г.; куково-грбзде
- (Водеиъ, 1'евгели, Струмица, Дойранъ) А. Т.; кукувича плюнка - А.
Т., (Дупница) С.Г., У., Я.; кукуви-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

215

кукувиче - (с. Бездънъ - Соф.) С. Г;
кукувиче грозде -(Омортагъ) Д. Й.,
(Сливенъ) Коз.; кукукувичено грозде - М. Б., Н. Г., Ш.; кукувйчена
плюмка - (Панагюрище) А. Т.; кукувйчино гроздие - (с. Бобища - Мак.)
A. Т.; кукувичи - грозде - А. Т., Ш.,
Я.; кукувйчено гройзе - (Щипъ) А.
Т.; кукувичина - (с. Желюша - Царибродско) С. Г.; кукувичина плюнка - Н. Г.; самодивски лукъ-(Чирпанъ) Ф. Б., М. Б.; чукъ-чукъ-гърне B. К„ Ю.

мина сълза - С. Д. В.; незабравничеС. Д, В.; не ме забравяй блатно(прев.) H. М.; осипъ-(с. КазиченеСоф.) С. Г.; помниче - А. П., Ах., Б.,
Г. Б., Коз., М. Б., М. Г., Я.; поляниче-Н. Г.; срамежливче-(с. Цървеняно - Кюстендилско) С. Г.; татаръ-куроду - (гур.) Н. Г., С. В.

Muscari tenuiflorum Tausch —
тржбоив1>тна кукувичина - (прев.)
Ах.

Myosotis sparsiflora Mikan —
рЪдкоивктно помниче - (прев.) Ах.

Myagrum perfoliatum L. — клинавиче - Н. Г., Я.; скърбица - Б. Д.;
шупливка - Ах.; шупливче - Ах.
Myosotis L. — диво червейчеЯ.; змийска трева - (Босилеградско)
П. Б.; змийски очи - (Босилеградско) Г1. Б.; липица - X. Г.; незабравка-^^.) H. С.; не забравай меД. Д.; не ме забравяй - Нейч., (Казанлъкъ) П. Б.; помниче- Ах., К.,
М.Б., Нейч., Х.Г.
Незабудка (рус.); роmnSпk а, pomSnka (чех.); Vergissm е i п n i c h t (нЪм.).

Myosotis alpestris Schm. — алпийска незабравка - (прев.) H. С.;
алпийско помниче - (прев.) Ах.; планинско помниче- К.
Myosotis hispida Schlecht (=
M. collina Hoffm.) — i рапаво помниче - Ах.

Myosotis intermedia Link. (=
M. arvensis L.) — полско помниче Ах.; помниче - А. Д.; трескава трева - А. Д.
Myosotis palustris With. — блатно помниче - (прев.) Ах., К., Я.; възпоменание - У.; жабинецъ - М. Г.;

Myosotis silvatica Hoffm. —
горско не ме забравай-(прев.) Н.
М.; горско помниче - (прев.) Ах., К.;
диво помниче-М.Б.

Myosotis stricta Link — право
помниче - Ах.
Myriophyllum spicatum L. —
ловунъ - (c. с. Бездънъ и ОпицвЪтъ Соф.) С. Г.

Муristica fragrans Houttuyn (=
M. moschata Thumbg.) — детски
ор кхи - Б. C.; детско оргъхче - Ах.;
мускусно орЬхче -Б. Д.; мушкатово
ор Ьхче - Б. Д.; миризливъ орЪхъ Гр.; мускатово дърво - Д. Ц., Я.;
мушкатово дърво - X. Г.; орехче Ц.Г.; буза джевизи -(тур.) Б. Д.;
индостанъ-джевизи - (тур., Омортагъ) Д. Й., Dor.; хиндостанъ-дживизи - (тур.) Гр., Ц. Г., Я.
M у m к а т н м й o р Ъ х ъ (рус.);
o р а ш а к (срб.).
Плодовет-fc, настъргани съ малко млЪко, се даватъ на малкит! деиа
за успокояване болкитгъ въ стомаха
и червата. Плодовете служатъ и за
ароматична
подправка на
храната.

Myrtus communis L. — мирсина - Гр.; мирта - Д. Д.; миртъ - С. Д.
В., X, Г.; обикновена мирта - Я.;
обикновена миртина - У.; мърча -М.
Г.; мерсинъ-агачи-(тур.) Гр.; мерсинъ-оту - (тур.) Dor.

216

Б. Ахтаровъ

N
Najas minor L. — русалка - Я.
P t з к а (рус).

Narcissus L. — бургия-Н.Г.,
A. T.; гергьовче - П. Б.; заръмкадия(тур.) Я.; заръмкъде-(тур.) Я.; зарунъ-Д. Д., Н.Г.; заръмкаде-(тур.)
А. М., Нейч.; зерине - (София) Ах.;
ливанче - П. Б.; лула-М. Б.; нарцисъАх., Д. Д., H. М., Нейч.
Narcissus poeticus L. — бургия-(Дойранъ) А. T., Н. Г.; бела
заръмкадия • Я.; бЪ.тий зарунъ - Г.
Б.; бГло лале • (Панагюрище. Копривщица) А.T., Н.Г., (Пирдопъ,
Казанлъкъ) П.Б., С.Д.В.; бе.тъ
журулъ-Х.Г.; бгъ.и нарцисъ - Ах.,
Б„ Д.Ц., К.. М.Б., М.Г., Нейч., У.;
гергевденче-Н Г.;гергьовче-(Панагюрише) А.Т., Н.Г.; деве-бой-(тур.,
Воденъ) А. T.. Н. Г.; залимкаде(с. Петричъ - С1рско) Д. А., Н. Г.;
заръмкаде -(Омортагъ) Д.Й.; зарамкадя - Я.; зарунъ - Б, X. Г.; зеремкаде - Н. Г.; зъре.мка - (Гевгели)
Д. А.; зрънкаде-(с. Долни-Порой Мак.) А.Т.; зърнакаде - (Солунско)
Д.А., Н. Г.; зъръмка - (Кукушъ) Д.
А., Н. Г.; зжбеста зарамкадя - Я.;
качунка - (Мелнишко) А. Т., Н.Г.;
лале-Б.; латинче-(с. Дешко-Горно-Джумайско) А. T., Н. Г.; ливанче - (Казанлъкъ) П. Б.; лула - М. Б.;
луля-Б., М. Б.; майско очице-С.
Д. В.; мензуфаръ-(Мехомия) А.Т.,
Н. Г.; миргишиле - (Енидже - Мак.)
А. T., Н. Г.; мергишеле - (Енидже)
ДА.; нарцисъ - М. Г.; овчина-М.
Б.; овчица-J., М. Г.; ризе - (Банско)
А. T., Н. Г.; ръземка-(Гевгели) А.
T., Н. Г.; чавче - (Дупница) С. Г.;
чарчичокъ-(с. Бухъ - Леринско) Д.
А., Н. Г.; шишарка - (Киречъ-кьой Солунско) А. Т., Н.Г.; щръково
цвбкье - (Крушево, с. Смилено-Би-

толско) Д. А.; щръко-цвЪкье - (Прилепъ, Ресенъ) А. T., Н. Г.
O v C i c а prava (хрв.).

Narcissus pseudonarcissus L.—
желто лале - С. Д. В.; журулъ - Г. Б.;
жълта заръмкадя - (тур.) Я.; жълтъ
нарцисъ - Ах., Д. U.., K., М. Б., М. Г.,
Нейч.; заръмкадя-(тур.) М.Б.; зеленка - М. Г.; зеленкаде - М. Г.; зелимкаде - Д. А.; зъремкаде - (тур.)
Д. А ; зърмкаде - Д. А.; зарънкаде(тур.) Д. А.; зюмбюлъ-(тур.) Dor.;
кошаревско цвГте - (Босилеградско)
B. Д.; лале • У.; лъжовенъ журулъ X. Г.; мартенче-У.; мартинче-(Дупница) C. 1'.; тацетъ - М. Б.; щърково цвГте - Д. А.
Zelen-kada (хрв.).
Отварата отъ луковиците на жълтия нарцисъ се употребява като слабително средство и
зз повръщане; о т в а р а т а отъ цветовете се употребява
противъ
спаз.ии въ коремнит/ъ органи.

Nardus stricta L. — козя брада C. Д.В.; биволско чело-(БерковскоЗап. Ст.-планина) Д. Й.; амджйкълж-(Центр. Ст.-планина) Д. Й.;
къртълъ - (Центр. Стара-планина)
Д. Й.
Nasturtium R. Вг. — друмиче H. C., C. С.; поргьчъ - Коз., H. C., С.
С.; поточарка ■ Ах., М. Б.; мокришъ
- Ах.
PotoCarka (хрв.).
Nasturtium amphibium R. Br. —
воденъ мокришъ - (прев.) Ах ; водна поточарка - (прев.) М.Б.

Nasturtium armoracia Fries
(= Armoracia rusticana Gartn. =
Cochlearia armoracia L.) — крЬнъ У.;ренъ-(Трънско)Ах.; рянь-Д.Д.;
I хргънъ- А. Д, А. М., Ах., В. К., Б.,

Материали за български ботаниченъ речникъ

217

Г. Б., Д. В., Д. Ц., Коз., M., М. Г.,
Нейч., У., Ф. X.; ябанъ-трупу - (тур.)
Dor.
X р е н ъ (рус.); c h r £ п (чех.);
сгеп, геп(хрв.); ур-кнъ (слав.).

Nasturtium pyrenaicum R. Br.
— друмиче- Н.Г., Я.; пиринейски
мокришъ - (прев.) Ах.

Отварата отъ корена на
хрЪна действува възбудително на
храносмилателната система и засилва
апетита, сжщо и на отделителната
система, и затова се употребява противъ водянка, пъсъкъ въ бмбрецитгъ
и пикочния
мгъхуръ; сжшата пречиства кръвьта и се употребява противъ скорбутъ, ревматизъмъ, подагра, коклюшъ. Счуканиятъ коренъ
въ видъ на каша служи за налагане
болни места огъ ревматизъмъ, по-

Nasturtium silvestre R. Br. —
горска поточарка - (прев.) Б. Д.;
горски мокриш ь-(прев.) Ах.; дива
поточарка - М. Б.; женско изтравниче-Н.Г., У.; стравииче- Н. Г., У.

дагра, плевритъ.

По-рано коренътъ на хрена се е
употребявалъ въ медицината като дрога
Radix rdcens Armoracia е или
Radix Raphani rusticani. Въ
по-големо количество, взетъ вжтрешно,
причинява кръвопикане и други разстройства. Действува като а ф p о д итично (полововъзбудително)
средство.

Nasturtium austriacum Crantz
— австрийски мокрешъ - (прев.) Ах.
Nasturtium officinale R. Br. —
друмче - Коз.; истравиче - (Тетевенъ) С. Г.; истр^вничи - (БрезовскитЪ колиби - Ловчанско) У.; кресонъ - (франц.) X. Г.; лекарска поточарка - K., М. Б.; мокрежъ- Н. Г.;
мокрешъ-H. M., X. Г., Я.; мокрицаН. Г., У.; мокришъ - А. Т., Д. В.;
обикновенъ мокрешъ-Ах.; поргъчъКоз.; поточарка - А. M., М. Г., Н.
М.; поточенъ кресъ-У.
Поречътъ се употребява пресенъ като салата и служи за пречистване кръвьта, противъ скорбутъ,
скрофули, кожни обриви, лишеи, жълтеница, пгъсъкъ и камъни въ черния
дробъ и бл\брецитП1, малария.

По-рано като дрога H £ r b а nasturtii aquatici.

Nasturtium palustre DC.
блатенъ мокрешъ-(прев.) Ах.

—

Отварата отъ друмичето
се пие противъ кашлица.

Nectaroscordum bulgaricum Jka
— самардала ■ Б. Д.
Nelumbium speciosum Willd.
( = Nymphaea lotus L.) — деве табанъ - M. Г., C. Г.; лотосово цвете Б. Д., К.; лотусъ- \х.; русалкаКоз.; шапливецъ-М. Б., С.Г.

Neoftia nidus avis Rich. —
гнездица - (прев.) Ах.; гнездовидно коренче - (прев.) Д. Ц.; птичи
гнездо - (прев.) Я.
Nepeta cataria L. — бабици ■
Н. Г., Я.; котешка трева - Н. Г., Я.;
коча билка-Н.Г., У., Я.; кочо биле
-У.; майчина мятвика-Н. Г.; мача
билка - H. I'., Я.; мачо биле - У.;
мятвика - Н. Г.; кеди-оту - (тур.) Н.
Г.. Я.
Кошачья мята (рус.); та£ja meta (хрв.).
Въ нар. медицина тази билка
има доста голема употреба противъ
бабичасване — разстройство на стомаха и червата у децата, отъ което произлиза названието й бабици.
Котките обичатъ да гризятъ това растение, както и д и л я н к а т а, особено коренището му, отъ което сж
произлезли имената: котешка трева. коча билка и др. под.
Отварата отъ тази билка действува възбудително на нервната и
храносмилателната система и се употребява противъ главоболие, виене
свгътъ; противъ възпаление и болки es
стомаха и червата, противъ гниенето и газоветгь
запекъ,

въ червата, диария,

спазми въ коремнит/ъ орга-

218

Б. Ахтаровъ

I дивь) Коз.; лавра - (Бургасъ) Д. Й.;
I леандро - (Македония, Шуменъ)
и недостатъчна менструация; проБ. Д.; лиандру - Коз.; лиандъръ тивъ глисти; за засилване мат(Трънъ) Ах., Б. Д.; лянъ - (Шуменката — за зачеване; противъ кашлица.
ско) Б. Д.; олеапдеръ - X. Г.; олеПо-рано се е употребявала като
андъръ - Я.; розолавра - Гр.
дрога Herba Nepetae.
Леандръ, олеандръ (рус.).
Nepeta pannonica Jacq. — гръцОтва рата отъ листата се упока маточина - (Босилеградско) Б. Д. требява въ нар. медицина за гаргани, изобщо
таръ;
за

противъ

хронически каурегулиране
нередовна

Nephrodium dryopteris Mch.
(=Polypodium dryopteris L.)— b h рулка - Я.; смърчова папрать- A. T.

ра

при болки въ злбитгь и в/ънциСилно отровно растение.
Употребява се за абортиране съ голема опаси ость за живота.
тгъ.

Nicotiana L.— тютюнъ -X Г., Я.
Nephrodium filix mas Rich.(=
Aspidium filix mas Sw.) — горска
Nicotiana macrophylla Spr. —
малка- Н.Г.; горска папарь-Гр.;
големолистенъ тютюнъ - (прев.) А.
горска папрать - Гр.; дйва папрать Т.; едролистенъ тютюнъ - (прев.)
(Панагюрище) А.Т., Коз., Ю., Я.;
А. Т., Д. Ц.; широколистенъ тюмеча папрать - Н. Г ; мжжка папарь тюнъ - М. Б., Ф. X.
(прев.) С. Д. В., Я.; мжжка папрать Nicotiana rustica L. — градин(прев.) А. T., А. М., Ах., ДВ., К.,
ски тютюнъ - А. Т.; махорка-(рус.)
М.Гп H. C., H. М., Нейч., У.; мжнсА. M., М. Б., H. М.; нЪмски тюка противоглистна папрать-В. Н.;
навалникъ - Б. Д.; обикновена па- тюнъ - С. Г.; простъ духанъ - J.;
прать - Д. Ц.; папрать - Я.; проти- I селски тютюнъ - (прев.) А.Т., Д. Ц.,
Ф. X.; турски тютюнъ - Ф. X.; тюмвоглистна папрать - А. Т., Д. В.,
бекия
- (тур ) Д. Д.
Д. Ц., 3. Б., K., М. Б., Нейч., Я.;
широка папрать -Я.; кара-янъкъ М а х о рк а (рус.).
(тур.) Ах
Nicotiana tabacum L. — вирОтварата отъ корена и когински
тютюнъ-М.Б., Н.М., Ф. X.;
ренището още отъ времено иа
духанъ - Б., Д. В., Д. Д., 3. Б., J., К.,
Теофраста (371 —286 пр. Хр.) сее
сметала като едно превъзходно средМ. Б., У., С.Д. В., Я.; обикновенъ
ство противъ тениите; сжшата
тютюнъ - А. Т. ; табакъ - Б., Д. В.;
служи за бани противъ кожни обтутунь-(Трънъ) Ах., Д.Д., 3, Б.,К.,
риви и струпи въ малките депа.
М.Б., С. Г., С. Д. В., У.; тютунъ Въ медицината е известна като
дрога Rhizoma Filicis. Употре(тур.) Dor.; тютюнъ -(тур.) А. М.,
бява се и въ ветеринарната медицина
А. П., Ах., Б., В.Д., Г.Б., Д.В., Д.
— влиза въ състава на разни препаЦ., K., М. Б., Нейч., Н.П., С.Г., Ц.
рати противъ метила въ рогатия доГ., Ю., Я.; хавана тютюнъ-А. Т.
битъкъ и противъ глисти въ конете.
Neslia paniculata Desv. — дробина - Ах.

Nerium oleander L. — закумъ(тур.) Ах., Д. Ц., (Дупница) Коз., М.
Б Н Г (Казанлъкъ Пирдопъ Со-

,Не струва ни лула тютюнъ.“
Н. Г.

,Дай му лула тютюнъ ла ти
изкаже и майчиното си млеко.“
Н. Г.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

компреси при подагра. Настойката на тютюневи листа въ спиртъ
служи противъ зъбобол
.
*
Изсушените
листа служатъ за пропъждане молцитгъ.

Въ ветеринарната медицина се
употребява като дрога F б I i а N i coti й и а е противъ краста по овцете и
козите.

Nigella L. — перушанъ - (тур.)
Ах.; челибийка - (тур.) У.; челебитка - (тур.) H. C., C. С.; черника
-Ах.

Чер пушка (рус.); £ernucha
(чех.); crnika, crnika (хрв.);
чръноур (слав.).
Nigella arvensis L. — дивъ перушанъ - (с. Костенецъ - Ихтиманско, с. Габровецъ - Пазардж.) С. Г.;
мустакера - Б. Д.; мустачки • Я.;
паячна кжклица - С. Д. В.; перишанъ-(тур.) У.; перушанъ-(с. Костенецъ)С. Г.; бухалче - X. Г.; полска
черника - (прев.) Ах.; полски кимионъ - (прев.) М. Б.; челебийка (тур.) У.; челебитка - (тур.) С. П.;
черна миродия - X. Г.; черника - Ах.,
А. M., М. Г., Нейч., Я.
Nigella damascena L. — перушанъ - (с. Габровецъ - Пазарджишко) Н. Г.; челебитка - (тур.) Коз.;
перчанъ-чичекъ - (тур.) Б. Д.; челеби-перчанъ - (тур., с. Кюлевча- Новопазарско) С. Г’.
Отварата отъ семената на
челебитка та се употребява като
укрепително средство и за урегулиране недостатъчна менструация.

Nigella sativa L. — коуколицаБ. C.; кжклина - X. Г., Я.; миладъЯ.; паячна кжклица - С. Д.В.; черъ
кимеонъ - М. Б., М. Г.; черъ сусамъ

- X. Г.; ягиль - Б. С.;
(тур.) Я.

219
чоръ-оту -

Nonnea pulla DC. — кривошийка - Я.; кучешко чървило - (Пирдопъ) С. Г.; черна трева - У.; шекерче - (Ст.-Загора, Чирпанъ) Ах.,
Ф. Б.
Nuphar luteum S. S. — бардачеVel.; бърдуче - Б. Д., Коз., H. C., С.
Г1., С.С.; деве табакъ - (тур.) Н. Г.;
водно лале - Б. Д.; жълта водна роза
- H. М.; водна тиква-(Свищовско)
Д. Й.; жълта камилска стъпка - К.;
жълта поточна роза-Д. Ц.; жълтоцветна поточна роза - У.; жълтъ
воденъ трандафилъ - Я.; калабакъ(тур.) Б.Д.; плюскаваиъ - С. Г.; пъстъръ коренъ - (Бургасъ) Б. Д., С. Г1.
Nymphaea alba L. — бкла водна роза - М.Б., М. Г., H. M.; 6tта
морска роза-Д. Ц.., У.; белезникавъ воденъ трандафелъ-Я.; б!ла
камилска стъпка • К.; бклъ лопъБ. Д.; водна лилия - А. М.; водна
морска вила-Д. Д.; водна морска
русалка-Д. Д.; водна роза - Ах., Б.
Д., Нейч.; водна тиква-Н.Г., Я.;
водно лале - Н. Г., С. Д. В., Я.; голема плута-В. К.; деве-табакъ(тур.) Vel., Н. Г.; дива тиква - Vel.,
В. K., Н. Г., Я.; калабакъ-(тур.) Н.
Г., Я.; камилска стъпка-Н.Г., Я.;
малаешъ - Н. Г., (с. Гарванъ) Я.; русалка ■ Б. Д., Д. В., С. П., C. С.; шапливецъ - Н. Г.; лаферъ - Ах.
Отварата отъ грудестите
корени се препоръчва като успокоително средство противъ полова
възбуденость.

Nymphaea lotus L. — вж. Nelumbium speciosum Willd.

220

Б. Ахтаровъ

0
Ocimum basilicum L. — босилекъ-К, М., Ах., Б., В. Д„ В. К., Д. Д.,
З.Б., К., Коз., М Б„ М.Г., H. M., Н. П.,
Нейч., С.Г., С.Д.В., У., Я.; босилякъА.Т.,Гр.,Д.Ц.,К,Н.Г.,Ц.Г.; бусилякъ • Коз ; обикновенъ босилякъ Н. Г.
Б а з и л и к ъ (рус.); b а z а 1 i k а
(чех.); bosil ja k (хрв.).
.Садило моме ранъ бФлъ бос и лек ъ,
Какъ го садило, не го видФло.
Растъ порастнжло буйно голямо.
Буйно голямо конь да пладнува
.
*

Н.Г.
.Шътала е момата,
Кжд1то е шътала,
БЕли полн в!яла.
Ранъ босилякъ сФяла."

Н. Г.

.Шетала мома, шетала
По тжя равнж градинж.
Та ранъ босилякъ сЪяла ;
Не народися босилякъ,
Но сж народи маргаритъ“.
Н. Г.

„Дето сълдза капне, земята се
пука, ранъ б o с и л е къ никне.”
Янковъ сборникъ. стр. 262.

Листата и цвЪтоветЬ на б o с и л ек а се употр-Ьбяватъ въ видъ на ч а й
противъ възпаление на бябрецитсъ,
пикочния мгъхуръ и пикочнитгъ канали; противъ триперъ, настинка,
хрема, ангина, треска. Отварата

Н. Г.
.Чюбричиие девойко,
Чюбъръ ли си сФяла,
Или ситенъ босилякъ?”

въ оцетъ съ малко соль служи
за жабуркане противъ болки на в/ънципиь. Сокътъ отъ пр-Ьсни
листа
служи противъ гнойно възпаление на
ергьдното ухо.

Н.Г.
.Стойна въ градинж сед±ше
Между два трага босилякъ
.
*

Н.Г.
.Чивчиа и бакалинъ,
Тодоро, Тодоро!
Едничка на мама.
Едничка самичка,
Като стъркъ боснлекъ!
Не либн чифчиенъ."
Янковъ сборникъ.
.Малка мома му се кани:
Леле варе младъ ялаварь,
Не прЪпашай ранъ босилякъ,
Стори-щж сж риба мрЪна
.
*

Н.Г.
.Урвай ми, моме, салба босилякъ,
За да закачямъ на бЕлж чалмж!“

Н.Г.
.Садила Доста бЕлъ босилекъ,
Туй ми поминж Стоянъ неженатъ.
*
Н. Г.
.На лудо на младо
Брада-та му е, дружкъ!,

Като тулупъ бубакъ,
Духъ-тъ му мирише
На моминъ бос илякъ."

Oenanthe sp. div. —воденъ морачъ - А. Г1.; тржбатка - Ах.; шушанъ-Ах.; суми чинаги - (тур.) Ах.
Отварата отъ семената действува пикочогонно и помага при възпаление на пикочния мгъхуръ; сжщата действува успокоително противъ болки и газове въ стомаха и
червата и помага при хронически
бронхитъ,
астма;
употребява се
и противъ малария и туберкулоза.

Oenothera biennis L. — двогодишна върбовка - (прев.) Д. Ц.; магарешка трева - С. Д. В.; нощьа
свЪшь-(прев. отъ лат. име) Ах.;
пупалка - А.
*..,
Б. Д., Д. Д.; свЪщица- Ах.; гюнъ-гьормесъ -(тур ) Б.Д..
P u p а 1 k а (чех.); p u p а 1 j k а
(хрв.).
Отварата отъ цвЪтоветЪ и
листата се употребява за пречистване кръвьта, противъ ревматизъмъ.

Oidium tuckeri Berk. (= Uncinula necator Burr.)— ишлеме-(тур.)

221

Материали за български ботаниченъ речникъ

Б. И; гроздова-гжбица-Д. Ц.; гроздова плесень-J.; лозена плесень А.Т., Б.; лозова плесень - Б., Д. В.,
Я., У.; същинска лозова плесеньБ. И.
Olea europaea L. — маслина А. Т„ Б., Г. Б„ Д. В„ Д. Д., Д. Ц.,
K., Н. Г., Нейч., С.Д. В., У., Я.; маслинка - J.; маслиново дърво - А. М.,
Д. В„ М. Г.; обикновена маслинаМ. Б.; зейтун ь-агаджи - (тур.) Dor.
Маслина (рус.); m а s 1 i п а
(хрв. и всички слав. езици); .«лелина (слав.).
Дървеното масло, добито
чрезъ пресуване плодовете на маслината, се употребява противъ рани отъ
изгаряне, слънчеви обгаряния, болки
yuiumtb, хрема; плодовете, счукани на каша заедно съ костилките, се употребяватъ за л а п и противъ отоци.

въ

Onobrychis Gartn. — грашица Ах.; диви грахъ-Ю.; дива детелина - М. Б.; еспарсетъ - Ах.; еспарцетъ - Д. Д., Я.; шекерче - Д. Д.;
миянъ-бал-ъ - (тур.) Д. Т.
Еспарсетъ (рус.); grahork а (хрв.).
Onobrychis arenaria(Kit.) DC.—
Ах.; еспарсетъ - Ах.; червена комонига- Н. Г.; червена кумунига- У.

грашица -

Onobrychis sativa Lam. — вЬтърничава трева-Н. Г., Я.; грашица- Ах.; дива детелина - Д. Ц., М.
Б., М. Г'., X., Я.; еспарзета - Д. Ц.,
К., Н.П., С.Г., Ф.Х., Я.; еспарсетъ J., K., М. Б., H. М., Я.; испански
трилистникъ-У.; намитова трева (с. Кюлевча • Новопаз.) С. Г.; намитъ - (с. Кюлевча - Новопаз.) С. Г.;
сладка детелина - С. Д. В.; трилнстник ь - С. Д. В., Я.

Г.; милободъ - Н. Г.; огниче - С. П.;
шилободъ - Н. Г., Я.
Ononis columnae - АП.—жълтъ
- Б. Д.; милободъ - Б. Д,

гръмотрънъ

Ononis hircina .Jacq. — бабинъ
бодилъ-Vel.; воденъ кара-янъкъ (тур.) Я.; милободъ- Б. Д.
Ononis procurrens Wallr.— коМ. Б., М. Г., (с. Кремиковци
-Софийско) С. Г., Ю.; милободъМ. Б., (с. с. Драгоман ь, Опицветъ Соф.) С.Г., Ю.

ловозъ -

Отнарата отъ корена и
листата се употребява както и при
Ononis spinosa L.

Ononis spinosa L. (=0. campestris K. et Z.) бабини бодили - Vel.;
бодливъ гръмотрънъ - (прев.) Ах.;
гръмотрънъ-Ц.Ц., В. Н., Б., Коз.,
M., М. Б., М.Г., Н.Г., Нейч., Х„ X.
Г., Я.; кокоши тръне - Н.Г., У.,
(Елена) Я.; коловозъ - (с. Кремиковци) С. Г., В. Н.; милободъ - (с. с.
Драгоманъ, Опицветъ - Соф ) С. Г.,
У.; сахагче-С. Д. В.; сухь караянъкъ - Н. Г., Я; трънливъ троскотъ - Н. Г., С. Д. В., Я.; черъ трънъ
-Н.Г., (Търново) У., X., Ю.; шилободъ - Н. Г.ДКотленско) С. Г., Ц. Г„
Я.; каикъ-(тур.) Dor.; табанъ-каран ь - (тур ) Гр.
Отварата отъ корена и листата възбужда отделителната система, действува като много добро
пикочогонно средство и се употребява противъ водянка, ревматизъмъ,
подагра,

скрофули,

кожни

обриви,

сжщата се смета като отлично средство противъ възпаление
на пикочния мгъхуръ, противъ спиране пикочьта и кръвопикане, противъ пгъсъкъ и камъни въ пикочкраста;

ния

мгъхуръ,

бмбрецитгъ

и черния

употребява се оше като слабително средство противъ запека, противъ затлъстяване, триперъ и като
средство за зачеване.
Пресната зелена билка, нарезана
Ononis L. — гръмотрънъ - А. М., надребно, се слага въ ярмата на доАх., K., H. C., С. П.; коловозъ - Н. I битъка противъ дрисъкъ.
дробъ;

222

Б. Ахтаровъ

По-рано гръмотрънътъ сс
е употрЯбявялъ като дрога Radi
*
O п o n i d i s.

Onopordon acanthium L. — бодилъ - Ю.; бодливо тръне - H. Г, ;
генгеръ-Я,; гйнгеръ-(Драма, СЯресъ) А. T., Н. Г., Ю.; главесто
търнье - (с. с. Драгоманъ и Искренъ
-Соф.) С.Г.; камилско тръни - М.
Г.; магарешки бодилъ-Н. Г.; магарешки будилъ-(Търново, Г.-ОрЯховица) У.; магарешка трънъ-(Сопотъ) А. Т., Ах., М. Б., Н. Г., Ш.;
магарешко тръне-Н.Г., (Търново,
Г.-ОрЯховица) У., Ю.

Onosma L. — омразниче- Ах.,
H. C., C. C., С. П.; иървило-Н. Г.;
червило - Н. Г.; чръвило • Н. Г.

Onosma echioides L. — омразниче ■ Ах., Б. Д.; умраза - У.; умразничи-У.; умразенъ буренъ-У.;
червило - Б. Д.; цървило - (БолградъБесарабия, с. Костенецъ - Ихтиманско) С.Г.
Споредъ народните поверия тази
билка възбужда чувство на омраза,
отъ което произлиза името й омразниче. За елшата цель се употребява
при правене магии.

Onosma tauricum Pali. —омразникъ-Ах.; умраза, умразничи, умр^зенъ бурянъ (ЛЯсковецъ, с. Арбанаси) У.
Onosma visianii Clem. — четинестъ омразникъ-Ах.
Ophioglossum vulgatum L. —
зъмеки езикъ - (прев. отъ лат. име)
С.Д.В.
Пресните зелени листа служатъ
за налагане рани.

Ophrys L. — бръмбарче - кх.,
C. С.; бъзуиче-У.; кокица-Ах„
Д. Ц.; нежитче-У.; пчела и муха Ах.; пчела-гължбъ - Ах.

Ophrys atrata Lindi — бъзунчи, бъзункккъ - (Търново, Г.-Оряховица) У.; пчелина перуника - С.
Д. В.; чнличецъ - (с. Ново-село Тополовградско) H. С.

Ophrys bicornis Sadl. — бръмбарчи - (Ловечъ) У.; бъзунче - Б. Д.;
кокица - Ах.; малку бъзунчи - (Гор,ОрЯховица) С.Г.; нежитче - У.;
пчела-гължбъ - (Ст.-Загора) Ах.,
(Шуменъ) Д, Й„ Я.
Съ о т в а р а т а на тази билка
сс прави гаргара за закрепзане
вгънцигп/ь.

Opopanax chironium Koch. —
джаваиръ замкъ - (тур.) Dor.
Opuntia coccinelifera L. —
арабска ржка - (Кукушъ - Мак.) Д.
А.; арабска смоква - (Воденъ) Д. А.;
арабски язйкъ - (Неврокопъ) Д. А.,
Я.; волски язйкъ - (Неврокопъ) Д.
А.; далакъ - (с. ПлЯвня-Драмско)
Д. А.; жаба - Б. Д.; жаба кактусъС. Д. В.; кошениловъ кактусъ - М.
Г.; кърмъзоаъ кактусъ - Б., Д. Ц.,
М. Б., X. Г., Я.; лопата - Н. Г.; лопатка - Н. Г.; ржка - (Гевгели - Мак.)
Д. А.; свекървинъ езйкъ-(София)
Ах.; френска смоква-А.T., Н. Г.;
язйкъ - (Солунъ, Прилепъ, Шипъ)
Д.А.
Opuntia macrorrhiza L. — жаба
-(Сливенъ) Коз.; голЯмокоренестъ
кактусъ - Г. Б.; свекървинъ езикъ (Пловдивъ) Коз.

Opuntia vulgaris Mill. — арабска ембква - (Енидже - Мак.) А. Т.,
Н.Г., Я.; арабски езикъ-(Неготинъ-Мак.) А. Т.; арабски йзикъ (Неврокопъ, Дойрань) А. Т., Н.Г,,
Я.; далакъ - Н. Г.; жаба - Я.; лимба (Омортагъ) Д. Й„ Я.; лбпати - (Прилепъ) Н.Г.; лбоатки - (Струга, Бобища - Мак.) А. T., Н. Г.; рмка -

Материали за български ботаниченъ речникъ

Н. Г.; френска смбква - (Ресенъ Мак.) А. T., Н. Г.; йзикъ - (Велесъ,
Кавадарци) А. Т.; жзикъ - (Охридъ)
А. Т.
Отварата въ вино сс употребява противъ пиянство.

Orchis L. — бъзунче - (Трънско) Ах., У.; гороивЪтъ- Н. Г.; клинавиче-Д. Д., X. Г.; кукувичина
сълза - Ш.; ливадарниче - Н. Г.; ливадарничи - Н. Г. ; ливаларъ - Н. Г.;
перунига - Н. Г.; перуника - Н. Г.;
пиронига-Н. Г.; пироника-LU.; салепче - Н. Г.; салепъ-кх.., Н. Г., Н.
C., X. Г.; свраче-С.Г.; тжжякъ Н.Г.

Orchis coriophora L. — перука - (клб. Зелениката - Тетевенско)
С. Г.
Orchis latifolia L. — кукувича
сълза-М. В., У.; петнистъ салепъ Ах. ; широколистна
перуника (прев.) С. Д. В.
Orchis maculata L. — капчастъ
салепъ - Д.Д., H. М.; кукувичи сълзи - Д. В., Д. Д.; пятиестъ салепъ(прев.) Д.Ц.
Orchis mascula L. — точковатъ салепъ-(прев.) Ах.

Orchis morio L. — боски-(сДокорско - Соф.) С. Г.; гороцвФтъКал., Н. Г., (с. с. Цървеняно - Кюстендилско, Врабча - Трънско) С. Г.,
Я.; детинска трева - У.; женска клинова трева-Н.Г.; клинова трева Н. Г., Я.; клинавиче - А. T., Н. Г.,
Я.; кукувичина сълза - Г. Б.; ливадарниче - Н.Г.; ливадаръ-(Банско)
А. T., Н. Г.; ливадски гороивЪтъ(Софийско) Ах.; обикновена перуника - Я.; обикновенъ салепъ - А. М.,
А.Т., Ах., Б„ Д.Д., Д. Ц., К..М.Б.,
H. М., Нейч., С. Г., Я.; перуника -

223

С. Г„ С. Д. В., Я.; пиронига - Vel.,
Кал., (Ловечъ) У.; расковниче (Софийско) Б. Д.; салепче - Н. Г.;
салепъ - (Воденъ) А. T., В. H., М. Г.,
Н. Г., Нейч., (Самоковъ, Сливенъ)
С.Г., С. Д В„ Я.; салепъ - (Прилепъ,
Охридъ) А. Т.; свраче и сврачетйя
-(с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; едерлесъ-чиче - (тур.) Б.Д.
Отварата отъ салеповото
брашно, добито отъ подземните
грудки на този и други видове салепи.
служи като омскчнтелно ср+дство противъ кашлица, диария и дизентерия.
Въ научната медицина се употребява като дрога T й b е r а S а I <5 р.

Orchis pallens L, — бледъ салепъ-(прев) Ах.; салепъ-В. Д., У.;
перуника-(Врачанско) С.Г.
Orchis palustris Jacq. — блатенъ салепъ - (прев.) Ах.; пиронига
- Ш.

Orchis sambucina L. — бъзомеризенъ салепъ-(прев ) Ах.
Orchis simia Lam. — маймунски салепъ - (прев.) Ах.; салепъ - У.;
пиронига- У.
Orchis ustulata L. — изгоркаС. Д. В.; салепъ - Ц. Г.

Origanum L. — душица - С. Д.
В.; риганъ -Н.С.; черновръхъ-(ЬрЪзнишко) П. Б.; черновръшко - А. Т.
Душица, материнка (рус.).

Origanum majorana L. (= Маjorana hortensis Moench.) — вранилова трева-J., М.Б., М. Г., H. M.,
Пач., У.; душица -С. Д. В.; магеранче-Я.; магеранъ-J., Я„ (Сливен ь) Коз.; маеранъ-М., С. Д. В.;
майорана - У.; майоранъ - Д. Ц., С.
Г.; м ьргеранче - У. Ю.; ригань-К.,
С. Г., X. Г., Ш., Я.; чубрица-Я.
Майоранъ (рус.); majorana

224

Б. Ахтаровъ

Въ народната медицина се употребява както Origanum vulgare L.

за б а ни противъ обвъ малките деца. Сварената билка служи за лапи противъ

се употребява
риви и лишеи

болки въ

Origanum vulgare L. — враннлова трева-Коз., С. И.; кекличъ-(тур.)
Dor.; маеранъ - М.; овчарски босилекъ-В. Н.; ориганъ - С. Д. В.; рйгань - (Трънъ) Ах., В. H., Н. Г.,
(с. Бездънъ • Соф., с. Каменица Пещер., с. Костенецъ - Ихтиманско)
С. Г., С. И., У., X. Г., Я.; риганова
трева - Коз.; ригенъ - (Ст.-Загора)
А. T., Vel, С. Г., У.; руски чай (с. с. Хвойна, Чепеларе - Асеновгр.)
С. Г., Я.; чай-(с. с. Хвойна, Чепеларе - Асеновгр.) С Г.; черновръхче Н.Г., У.; черновръхчи - У.; черновртшка - Н. Г.; чубрица - У,
V r а п i 1 o va t r а v а (хрв.).

Въ медицината се употребява като
дрога Herba Origani vulgaris.

Orlaya grandiflora Hoffm. —
срамливче - (c. Костенецъ - Ихтиманско) C. Г.; срамушка - (Чирпанъ) C.
Г.; срамниче женско, срамичине
женско - (с. Брезье-Соф.) С.Г.
Ornithogalum L. — белушка Ах ; бЪсень лукъ-С.Г.; гарвановъ
лукъ-Ах., А.М., Нейч., Ю.; врански
лукъ-У ; гарвански лукъ-hx.., К„
Н. С_, Я.; змиинъ лукъ - Ах.; конски
лукъ - У.; ливаденъ лукъ - С. Г.;
лучка - Ах., Я.; пачи-кракъ - Ш.;
чешки лукъ - С. Г.

Наверно, за това растение се
говори у .Pseudoplutarchi de
fluviorum et montium nominibus“, гдето се казва, че старите
траки сж го употребявали като упоително средство; те, обикновено подиръ вечеря, хвърляли въ огъня върховете на това растевие и чрезъ ин
халация сж се упойвали и следъ това
заспивали.
Риганътъ има гслема употреба въ нашата нар. медицина главно въ
видъ на чай. който действува възбудително върху слизестия епителъ на
храносмилателната и дихателната система, а така сжщо н върху нервната система. Този чай помага при възпаление и

болки въ стомаха

Ornithogalum chloranthum Saut.
— гарвански лукъ-Ш.

Ornithogalum refractum Kit. —
змйенъ лукъ-(Ресенъ-Мак.) Д. А.,
Н. Г.; змйулецъ-(с Бухово - Битолско); крбмидка-(Велесъ) Д. А., Н.
Г.; изкривена бе.тушка - (прев.) Ах.;
лучка - (с. Песочница - Деринско,
с. Биралци - Каялийско, Мак.)Д. А.,
Н. Г.; чафкинъ лукъ-(Кукушъ) Д.
А., Н. Г.; щръкови лукъ - (с. Беранци - Битолско) Д. А., Н.Г.

и чер-

Ornithogalum montanum Cyr.—
планинска бЪлушка - (прев.) Ах.

вата, намалява гниенето на храната въ червата, пропяжда газовете,

помага противъ диария, дизентерия
и запекъ и изобщо служи да активира и да урегулира целия храносмилателень процесъ. Сжшиятъ чай помага противъ спазмите въ коремните органи, служи за урегулиране и

за успокояване болкитгь при недостатъчна и болезнена менструация
и за засилване дейностьта на матпата и черния дробъ, противъ застояване

и

кръвь

въ

последния

и

коремните органи; за разнасяне
образуваните втвърдявания (ядки)
а» млечните жлези на кърмачките;
сауна още противъ бронхитъ и тра-

стомаха и червата, анги-

на и рани.

Ornithogalum nanum S. S. —
гарвански лукъ-К., Ш.; малка 6t>■ лушка - (прев.) Ах.
;

I
Отварата отъ луковиците
j
се употребява противъ пърхутъ по
i главата.
|

Ornithogalum narbonense L. —
бабалучки - (c. с. Драгоманъ и Ярловпи-Соф.) С. Г.; дълюгроздес1а
б+>лу|нка - Ах.
Ornithogalum umbellatum L.—

Материали за български ботаниченъ речникъ

лукъ - А.Т., М.Б., Н. Г., У., Х.Г.;
конски зжбъ-Х.Г.; чадъреста 6t>лушка- (прев.) Ах.

225

ловодецъ - Б.Д, М. Б., М.Г.; тютюнева чума - Ах.

Orobanche rubens Wallroth. —
Ornithopus sativus Lk. — сера- бесна трева-Н.Г., У.; бТсничаво
дела - Ф. X.
i биле-У.; бесниче - Н. Г., (ЛовчанИмето серадела е отъ портуско) У.; воловодецъ - (с. Драгогалски произходъ.
манъ - Соф.) С. Г.; воловодиче Orobanche L. — бЬсниче-Vel., (Трънъ) Ах., (Трънско, Искрецко)
П. Б.; водениче - Ах.; водняче - Н. Г., С. Г.; дедовъ зжб ь - (Търново) У.;
51.; воловоденъ-Н.Г., С. Г,; волово- зъмска уста - (Сливенъ) С. Г.; зяпдецъ - Ах., Н. С„ С. П., Н. Г., Я.; ка - (Сливенъ) С. Г.; червена з^пка •
М. Б.; червенъ лТтенъ коренъ-У.
жълта перуника - Я.; воловбдиче -

Ах., С.Г.; дядовъ зж.бъ - У.; зяпка - А.
M., Vel., Ш., Я.; зъмина уста-Ш.;
лехусниче-Ах.; луфусниче - У.; лъфусничавъ буренъ-Н.Г., Я.; синя
китка-Ах.; тютюнева чума-Н.Г., Я.
V о1 o vo d (хрв.).

Отварата отъ тази билка се
употребява противъ родилна треска,
отъ което произлиза името й лехусниче; същата се употребява и противъ кашлица. Изсушената билка,
стрита и пресета като брашно, служи
противъ ракови тумори. Споредъ народните поверия, .родилките и новородените деца се запазватъ отъ зли
духове, ако билката се сложи подъ
възглавницата имъ“.

Orobanche alba Steph. — воловодецъ - Ах., K., С. Г.; мащирчина
чума-Я.; шербетче - Н. Г., Ю.

Orobanche caryophyllacea Sm.
—■ дядови зжби - Н. Г'.; дТдовъ
зжб ь - У., Ю.
Orobanche gracilis Sm. — воловодиче - Н. Г., У.
Orobanche minor Sutton —
лафусничавъ буренъ - В. К., Ю.

Orobanche purpurea Jacq. —
воловодецъ - У.
Orobanche ramosa L. — бгжснйчи, бжснйчжву били - (с. Чакалите- Търновско) У.; водняче-

Orobus L. — бобеиъ - Нейч.;
зли етърви -Н. Г.; Орешковини - С.
Г.; сгъкирка - Ах.; фасуличе - Н. Г.;
шекерче - X. Г.
Orobus albus L. — пукавипа(София) Я.

Orobus niger L. — черна ctкирка - (прев.) Ах., Б.Д.
Orobus variegatus Ten. — пъстра сТкирка - (прев.) Б. Д.; секирче-Н.Г.; разноцветна сЪкирка(прев.) Ах.
Orobus vernus L. — диво шекерче - (Ст.-Загора) Ах,, Н. Г.; зли
етърви - (с. Пищигово - Пазардж.)
A. T., Н. Г„ Ю.; лесни пролктенъ
грахъ-(прев.) Н. Г., У.; пролТтна
сйкирка - (прев.) Ах.; орйшак ь-Д.
Ц.; п^тлюва опашка - (с. ХлТвениЛовчанско) У.; свилинеиъ - (с. Цървеняно - Кюст.) С. Г.; сгъкирка (Трънъ) Ах., (с. Драгоманъ - Соф.)
С. Г.; сТкирче - (Софийско) Ах., Б.
Д.; фасуличе - (Панагюрище) А.Т.,
Ю.; фасулче - М. Б.; шалгунъ - С. Д.
B. ; шекерче - X. Г,

Oriza sativa L. — оризъ- А. М.,
А.Т., Б„ Д.В., Д.Ц., З.Б., К., Коз.,
Л., М. Б„ H. M., Н. Г„ Нейч., Н. П.,
C. Д. В„ У., Ф. X., Ц. Г., Я.; орись-

226

Б- Ахтаровъ

Отварата отъ ориза дей- I лица - Ах., H. С.; киселъ щавелъствува омекчитслно при възпаление
Д. Ц..Ю.; киселъ щавлекъ - М. Г.,
на стомаха и червата, противъ диаЯ.; киселякъ- Ю.; кукувичи хлебъ рия и особено се препоръчва за малС. Д. В.; кисела детелина - Д. Ц.;
ки деца. Въ видъ на лапи се употребява противь отоци и циреи.
кисъл£цъ - (Ловечъ) У.; овчи кисе-

Ostrya carpinifolia Scop. —
бЪсно дърво - Б. Д.; воденъ габъръ H. C., С. П., (Пазарджишко) С. Г.;
дяволско дърво - В. К., Ю.; пикливъ
габъръ - (с. Габровецъ - Пазарджишко) С. Г.; черенъ габъръ - (с.с.ЕниДере, Црънча, Варвара - Пазардж.)
С. Г.; църнъ габъръ • (с. Габровецъ
- Пазардж.) С. Г.
Crnograb (хрв.); ц р н o г р аб и к (срб.).
Oxalis L. — заечки киселецъ П.Б.; зайчи киселецъ - Нейч.; кисела детелина - Ах.; киселецъ-С.
П.; киселица - Ах., H. C., C. С.; щавелъ - В. Д., С. П.; щавлякъ - Н. Г.
Кислица (рус.); Stawel
(чех.).

Oxalis acetosella L. — гърчки
киселецъ - (с. Габровецъ - Пазардж.)
С.Г.; зайновъ киселецъ-У.; зайчи
киселецъ - Нейч.; кисела детелина Ах.; киселецъ-K., С. Г., Ю.; кисе-

лецъ-Н.Г., У.; турски киселецъ (колиби Зелениката - Тетевенско)
С. Г.; щафилъ - С. Г., Ю.; щавелъ М. Б., Н.Г., Нейч., С. Г.; щавилъ С. Г., Ю.; щавунякъ - М. Б., Н. Г.,
С. Г.; кузу-куладжи - (тур.) Dor.;
козу-колаги • (тур.) Ах.
Зайчья кислица, заяч1'й
щавелъ, кислица (рус ).; § t аw е 1, kysdnek (чех.).

Отварата отъ киселицата
служи за пречистване кръвьта, противъ скорбутъ-, сжшата действува като
пикочогонно средство и се употребява противъ недостатъчно уриниране; като стегателно средство противъ изобилна менструация и други
кръвоизлияния; служи
като едно
важно лечебно средство противъ артериосклероза. Взета, обаче,
въ по-големи дози, причинява възпаление на бжбрсците, което може да
бжде опасно за живота. Пресните
листа, счукани на каша, се употребяватъ противъ гнойни рани и циреи.
За сжшата цель се употребява и въ
1 видъ на л а п и.

Р
Paeonia L. — божичка-Н. Г.;
божуръ - H. М., Нейч., H. С.; божюрига - Н. Г.; бужуръ - Ах., В. Д.,
Д. Д„ К, У.
Boiur (хрв.); ксиц-ръ (слав.).
.Брала й мома
Божуръ цвете,
Хсмъ го брала,
Хемъ плакала."
Янковъ сборникъ, стр. 250.

Paeonia decora Anders. — божуръ-А. M., У.; дивъ бужуръ - У.;
красивъ божуръ - (прев.) Ах.; миндеръ-чиче - (тур.) Б. Д.; хаиъмъчиче - (тур.) Б. Д.

Paeonia officinalis L. — арапче(Прилепъ) А.Т.; арапчя-Н. Г.; божуръ- А. T., В.К., К., Н.Г., X. Г„
Ю.; божюръ - Н. Г.; божюрякъ Н. Г.; бужуръ - А. Т„ Б., В. К., Д. В.,
Paeonia corallina Retz. — бо- I Я.; жабурка-(Леринско) А. Т.; женжуръ - С. Г.; бужуръ - (Ловечъ) У.; ски божуръ - С. Д. В,; калина -11. Г.;
бужуръ дърво - У.
лекарски божуръ - (прев.) М. Г.;

Материали за български ботаниченъ речникъ

марьонъ корен ъ - Н. Г.; обикновенъ
■бужуръ - С. Д. В., Я.; миндйръчиче - (тур., Петричъ - Мак.) А. Т.;
жньмъ-чичб - (тур., Гевгели - Мак.)
А. Т.
.Заспала е малка момя
Въвъ градинка подъ трандафилъ,
М-Ьтнж. ржкж въвъ босилякъ,
Простим крака въвъ божюрякъ.’
Н. Г.
Отварата отъ корена и коренището на божура действува
възбудително на нервната система и
се употребява противъ спазми и болки въ коремнитгъ органи, истерия,
епилепсия; сжщата действува пикочогонно и се употребява противъ водянка, пгъсъкъ и камъни въ бмбреi<umib,
дробъ.

пикочния

мгъхуръ

и

черния

Изсушеното коренище, стрито
и пресето като брашно, се взема въ
малко количество противъ маясълъ.
Отварата отъ семената служи
като слабително средство и за повръщане.
Въ п о - г о л е м и дози растението е отровно.

Paeonia tenuifolia L. —тФснолистенъ божуръ - (прев.) Ах., А.Т.;
червени котки - А. T., Vel.
Отварата отъ коренището
и корена служи за урегулиране недостатъчна

и

нередовна

менстру-

ация.

Paliurus aculeatus Lam. (— P.
australis Gartn.) — джигра - H. Г., У.,
Ю., Я.; драка - (тур.) В, K„ (Шуменско) Д.Й., Iir., Н.Г, С.В.,У., X. Г.,Ш„
Ю., Я,; кайранъ - (тур.) Vel.; кайраче- (тур.) Б. Д.; просовски трънъ Ш.; трънище - Н .Г.; христовъ трънъ
-Ш.; чалия - (тур.) Н. Г., (Довечъ)
У.; черно тръне-(Ловечъ) У.; чернъ
трънъ-Н.Г., У., Ю.; чигра - У.;
кара-чалм, - (тур.) Iir.
DraCa (хрв.).
Отварата отъ плодовете
на драката се употребява въ народната медицина противъ диария,
дизентерия, обикновена и магарешка

кашлица; за пречистване
противъ екзема.

227
кръвьта,

Panicum L. — просо-Ц. Д., М.
Б., H. С., Ш.
Просо (рус.); proso (чех.,
хрв., полски).
Panicum grus galli L. (= Echinochloa grus galli Roem. et Schult.)
— дараджанъ - (c. Садово - Пловдивско) C. Г.
Panicum miliaceum L. — бирница - (Мъгленско-Македония) Б.
Д.; обикновено просо-М.Г., С.Д.
В., Ф. X.; просо-А.Т., Б., В.Д., Vel.,
В.К., Д.В., J„ К., М.Б., Н. М.,Нейч„
H. П., У., X. Г., Ю., Я.; умно просо - Я.

Panicum sanguinale L. — пиръ
- (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; тросна трева-С.Г.; троскотъ - С. Г.

Papaver L. — божичка - Н. Г.;
божюрига - Н. Г.; божюрокъ - Н. Г.;
божюръ - Н. Г.; божя-Н. Г.; божянка - Н. Г.; була - Н. Г.; булка Ах.; гелинджикъ-Б. Д.; глушина Н.Г.; дивъ хашашъ - Н. Г.; жабурка-Н. Г.; кадъна-Н.Г.; калинкаШ., Я.; капи-коса - Н. Г.; кокуружъ
-Н. Г.; макъ - Vel, Ш., Я., Н.С.;
мачецъ - Н. Г.; папаронка - Н. Г.;
папаруна - Н. Г.; пеперуга - Н. Г.;
пишъ-кукла - Я.; пламянипа - Н. Г.;
плюсковецъ - Н. Г.; плюсковъ - Н.
Г,; пукалче - У.; пукалъ - Д. Д., Н.
Г., С. Г.; пуплекъ - П. Б.; пуплякъ Н. Г.; пжплякъ - Н. Г.; трамбула Н. Г„ П. Б.; турченъ-палапукъ - П.
Б.; тутенка-Н. Г.; хашашъ-Н. Г.
Макъ (рус., пол., чех., срб.,
хрв.).
Papaver bracteatum Lindi. —
градински макъ-Б.Д.
Papaver dubium L. — дивъ
макъ - У.; дребенъ макъ - Б. Д.; ка-

228

Б. Ахтяровъ

дъвка - (Ст.-Загора) Ах., В. К.; кали
коса - (с. Брестовица - Пловд.) Коз.,
С. Г.; кукувица - (с. Брестовица Пловдивско) Коз.; продълговатоплоденъ макъ - Ах.

дивъ) Б. Д.; кокбни - (Солунъ, Скопие) Д. А., Н. Г.; кокбружа - (Велесъ) А. T., Н. Г.; къпй-косж - (с.
Пищигово - Пазардж.) А.Т.; лйле(Велесъ) А. Т., Д. А., Н. Г.; летикоса - Ш.; макъ - Н.Г.; мачецъ(Гевгели, Гумендже) А. Т., Д. А., Н.
Г.; нинекъ-Х.Г.; обикновенъ макъ
- Ах. ;опадй-косъ - (с. Брезье - Соф.)
С. Г.; орманянка -(с. Чепеларе - Асеновградско) С. Г.; пади-коса-В. К.,
М. Г., X.; падйкосъ-(с. БрЪзье) С.
Г.; папарбнка • (Пазарджикъ) А. Т.,
Н.Г.; папорунка - Н. Г,; пенурика (Дебъръ) Д. А., Н.Г.; пеперуга (Воденъ, с. Бобища - Мак.) А. Т.,
(с. Загоричани - Мак.) Д. А., Н. Г.;
пеперуда - (Неврокопъ) Д. А.; пЪтлевъ макъ - С. Д. В.; пиунякъ-(Хасково) С. Г.; пишъ - пишъ - кукла (Русе) Ах., Я.; пламеница - (ГорнаДжумая) А. T., Н. Г.; пуплекь (Панагюрище) А. Т.; плюсковънъ(Дойранъ - Мак.) А. Т.; плюсковъ(Струмица - Мак.) А. T., Н. Г.; плюсковецъ - (с. Долни-Порой - Мак.)
А. Т., Д. А., Н. Г.; полски макъ - М.
Г., Пач„ С. Г.; просурникъ - Н. Г.;
пукалче - В. Д., Д. В., 3. Б., М. Б.,
Ю.; пукалъ-Н Г., (Пл+>венъ, Хасково) С. Г., X. Г., Ц. Г., Ш.; пукълъ
-А. Т., Б., С Г.; пуллекъ - А. T., Н.
Г., С. Д.В., X. Г., Я.; пжплякъ - Н.
Г.; пъпъруиа - (с. Арбанаси - Търновско) У., Ю.; ружа - Б. Д.; слитикоса • Я.; слети-коса - Н. Г., (Търново) У. ; трамбула - (с. ГайтаниновоТетовско) А. T , Н.Г.; турченджикъ
• (Паланка - Мак.) Д. А., Н. Г.; турче - (с. Янковеиъ - Ресенско) Д. А.,
Н.Г.; тутенка - (Ресенъ, Охридъ,
Струга - Мак.) А.Т, Д. А , Н. Г.;
геленджи-чиче - (гур.) Dor.

Papaver rhoeas L. — божа (с. Горно-Броди - Мак.) А. Т., (с.
Екши-су - Леринско) Д. А., Н. Г.;
бож^нка - (Гевгели - Мак.) А. Тп (с.
Сорокиново- Воденско) Д. А., Н. Г.;
ббжннка- (с. АЯтосъ - Леринско) Д.
А.. Н. Г.; божйнка - А. Т., (с. Кономлади- Костурско) Н. Г.; божйчка - (Кавадарци, Тиквешъ - Мак.) А.Т., (с.
Дълбоки - Костурско) Д.
Н. Г.;
божурига - (Прилепъ, Битоля) А. Т.,
Д. А.. Н. Г.; божурика - (КрушевоМак.) А. Т., (Леринъ, Кичево - Дебърско) Д. А., Н. Г.; божурокъ (Енидже - Мак) А. Т., Д. А., Н. Г.;
божуръ - (Призренъ, Тетово) А Т.,
Н. Г.; божюрига -Н. Г.; божюрокъ Н. Г.; була - (Кукушъ, Банско) А.
Т., Д, А.. Н. Г.; бубонка - (Омортагъ) Д. fi.; булка - Б. Д., Н. Г., X.
Г., (Търново) С. Г., Ц. Г.; булке •
(Трънско) Ах., (с. Драгоманъ • Соф.)
С. Г.; булька - (с. Биралци - Мак.)
Д. А.; е ъ л ч и макъ - А. Д., У.; герино око-(с. Костенепъ) С. Г.; горска булка - Берковско) С.Г.; дива
кадънка - В. К., Ю.; дивъ ашашъ (тур., Гостиваръ, Тетоеско - Мак.)
А. Т., Д. Д.; оивъ макъ - Ах., А. М.,
А Т„ В. Н., Д. В., Д. Ц. 3. Б., K., Н.
Г., Нейчл С. И., (Ловечъ) У., Ф. X.,
X. Г„ Ю.; дивъ хашашъ - Н. Г.; жабурка - (с. Вота рани - Леринско) Д,
А., H. I.; кадънка- (Ст.-Загора) Ах.,
А. П., В.H.. H. М., Б. Д., В. K., (c. 11адеоръ - Мак.) Д. А., Д. Ц., K., H. I
(Сливенъ) С.Г., С. ДВ., X. Г., IJJ.,
Я; къдънка - (Ст.-Загора) Ах., А. Т.,
като пукалъ. Гледа като
(Търново) У.; калинка - Б. Д., М. Б., п у к ,Стои
а л ъ'.
И. Г.

Материали за български ботаниченъ речникъ

ми барат Яна едно лудо младо,
Едно ябанджийче, едно баш-терзайче ;
Да le крбит Яне отъ тутенка кафтан;
Да le кладит Яне бел тряндафил йстар;
Да 1е кладит Яне карафил кападзи,
Карафил кападзи, зъмбаци шерити.
Зймбили йлидзи, чбрешни п^тлаци
.
*
Шапк. сб., ч. 1., отд. IV.. кн. VI.,
стр. 299 (Македония).
Да

Отварата отъ плоднитФ
кутийки на дивия макъ се
употребява въ предписани дози противъ сърдцебиене, болки въ коремните органи,

спазми въ малките де-

ца; за урегулиране

нередовна и не-

достатъчна менструация; противъ
остра кашлица, особено въ малките
деиа; при начална туберкулоза. От-

варата отъ цветовете служи
противъ диария, дизентерия и неволно

попикаеане.

Въ медицината като дрога Flores Rhoeades.
Растението е отровно.

Papaver somniferum L. —
афионъ-(тур.) А.T., Dor.; ашашъ(тур., Велесъ Прилепъ, Крушево,
Петричъ - Мак.) А. Т.; градински
макъ- А.Т., А. M., А.Т., Ах., Б., Г.
Б„ Д. В., Д. Ц„ К., Коз., М. Б., С.
Г., У., Я.; мако-(Воденъ - Мак.) А.
Т.; макъ - (Охридъ, с. с. Горно-Броди, Гумендже - Мак.) А.Т., В. Д.,
В.Н., Д.Д., J., Коз., Н.Г., С.Д.В.,
Ф. X., X. Г., Ц. Г., Я.; обикновенъ
макъ - М. Г., С. Г.; папаруна - Ц. Г.;
питоменъ макъ - А. М.; сънотворенъ макъ - Д. В.; хашашъ - (тур.)
Н. Г.; хашешъ - (тур., Сливенъ,
Пловдивъ) Коз., С. Д. В., Я.; хашишъ-(тур.) В. Н., Ц. Г.; хасхасъоту ■ (тур.) Гр.
М а к ъ б t л bi й, макъ с а д овий (рус.).
Отварата отъ плодните
кутийки на градинския макъ
се употребява за успокояване силни

болки въ вътрешните органи,
кашлица, дизентерия, диа-

противъ

229

за промиване рани, за гаргара
противъ пъпки по венците (нузла).
Счуканите пресни листа въ видъ
на каша сж едно превъзходно
средство противъ отоците отъ
ухапване на оса, пчела др. под.
Отварата отъ цветовете
се употребява противъ маясълъ. Въ
медицината плодовете като дрога —
Fructus Papaveri Immaturi, а
семената — Semen papaveri.

Pariataria officinalis L. (=P.
erecta M. K.) — лепкава разваленка
-У., Н.Г.
Parietaria diffusa W. K. — мачкинъ сапунъ- H.Г.; са пу нъ - Н.С.

Paris quadrifolia L. — вранско
око-А.П.; врани око-ДД, Я.;
врани очи - H. М.; вранско око - Ах.,
Коз., Н. Г., С. П.; гарваново око K., H.М., У., Я.; кара коления-Г.
Б., X. Г.; кароленца • X. Г.; клекавиче-Н. M., X. Г.; кръстачъ - Ах.,
У., (Самоковъ) Б. Д.; мечо грозде С.Д. В.; омразниче • Ах.; петровъ
кръстъ - А. П., (Тетевенъ) А. Т., Д.
Ц, М. Б„ С. Г„ М. Г„ Н. Г., У., Я..
Я. К.; свинярникъ - Н. Г., У.; умразниче - Я.
BopOHiA глазъ (рус.);
wrani око, wranowec (чех.);
krstac, vranjino око (хрв.).
Papnassia palustris L. — 6Флозоръ - Д. Д.ливадйиа - Б. Д.;
милка • Ах., Б. Д; росица - С. Д В.,
X. Г.
БФлозоръ (рус.)
Отварата отъ тази билка
служи като стегателно средство противъ диария.

Parthenocissus quinquefolia L.
Planch. — вж, A m ре I o p s is
quinquefolia Mix.

Passiflora caerulea L. — марта Б.Д.; мушникъ-С.Д. В.; офицерска

230

Б. Ахтяровъ

ннче - А. Т.; срастоцвЬтъ - Д. Д.;
чаргифилекъ-(тур., Кукушъ, Дойранъ, Солунъ) А. Т.; часовникъ(Шуменско) Б.Д.
Кавалерская з в 1 з д а
(РУС.).

Pastinaca sativa L. — дивъ
морковъ - Д. Д.; пастарнакъ - Нейч.;
пастърнакъ - Ах., А. М., Д. Д., 3.
Б„ М.Б., М.Г., Н.Г., С.Д.В., Х.Г.;
пастинакъ-Ах.; пащернакъ - Б. Д.;
пащърнакъ - H. М.; пашканагъ - Д.
Ц.; селимъ • (тур.) М. Б., М. Г.
Пастернакъ (рус.); paStrл а k (чех.); ра st r n j a k (хрв.); pasternak (пол.).
Pedicularis L. — ботушки -111.;
въшковецъ-(прев. отъ лат. име) Б.
Д., М. Г., X., Я.; заушница - Ах.;
пропадниче - Ах.
Wsiwec (чех.); uSljivac
(хрв.); ушиван (срб.).

Pedicularis oculta Grsb. — пропадниче - (Софийско) Ах., Н. Г., Я.
Употребява се въ нар. медицина
противъ изсипване въ жените следъ
ражда не нли пометане,отъ което произлиза и името на растението
пропадниче.

Pedicularis leucodon Grsb. —
тЬснозжбна заушница - Ах.

Pedicularis orthantha Grsb. —
червена заушница - Ах.
Pedicularis palustris L. —въшкавецъ - (прев.) С. И.; въшковецъ (прев.) М. Б.

Pedicularis verticillata L. —
ботушки - (Сливенъ) Коз., С. Г.;
въшкаво биле-(прев.) С.Г.; въшкавче-(прев.) С.Г.

Peganum harmala L. — зеркула-Б Д ; зърнешъ - С С С П ; се-

Семената на зърнеш а сж
упоителни. Отварата имъ се употребява противъ безсъние. Въ пого л Ъ м о количество е отровна.

Pelagronium Вигт. — джилезница - Б. С.; жилезница - Б.С.; индрише - (тур ) Нейч , Я.; молоха - Н.
М., Х.Г.; мушкато-H. М., Я.; мушки-Д.Ц., М.Б.
Pelargonium roseum Willd. (—
P. radula L’Herit.) — инбрише - (тур.,
София,Трънъ,Ст.-Загора) Ах.; молбха-(Щипъ) А. Т.; мушка-(Сливенъ) Коз.; мушкатово цвЬте- М.
Г.; мушкйту - (Търново) А.Т., Я.;
сардела - А. Т., (Крушево - Мак , Калоферъ) Коз.; сардюня - (Тетово) А.
Т.; слЪзенъ - (София, Трънъ) Ах.,
(Щипъ) А. Т., Н.Г.; сърдела - (Сливенъ) Коз.; стъмбблски здравецъ(Панагюрище) А.Т., Н.Г.
ПрЪснит! зелени листа, счукани
на каша, се употрЪбяватъ противъ
гнойни рани. Сжшит! се слагатъ,
b m Ic t o ванилия, при правене сладка.

Pelargonium zonale(L.)Aiton—•
барбароса - (Самоковъ) Ах., Б. Д.;
молоха - Ах.; жлезница - Б. Д.; мушкато-Ах., Б. Д.; сардела-(с. Ме-зекъ - Свиленградско) Ах., Н.С.
жтъръ - (Софийско) Б.Д.
Penicillum glaucum Lk. — броеницовидна плесень - У.; манистовиденъ мухолъ-М. Б.; нишковидна
плесень - Я.; м у х о л ъ - Б. И.; плесень - Б. И.; мухълъ - Ах.
Periploca graeca L. — бЪсно
дърво - Б, Д., Н. Г., У.; гърбачъ - Б.
Д., Коз., H. C., С. Г1.; сърмъшикъ (с. Ново-село - Тополовградско)
Н. С.

Perenospora viticola de В. (=
Hasmophora viticola Ber. et de Toni.

231

Материали за български ботаниченъ речникъ

сень-Д. U.; лозова плесень - А. М.;
лъжлива мана - Б. И.; мана - А. М.,
(Омортагъ) Д. Й.

Отварата отъ корена на
магданоза действува възбудително
на храносмилателната система, облек-

Persica vulgaris Mill. — вж.
Prunus persica Sieb. et Zucc.

увеличава апетита;

Petasites Tourn. — голгьмъ nodбгьлъ - Ах., Ш.; лопъ - Б. Д.; лоповъ
листъ-Б. Д.; лопушъ - Ах.; овчарка
-Ах, У.; рЪпуни-М.Б.; чобанка Н. С.
Repuh (хрв.); podbSI (чех.);
лопух, лопушина (срб.).

Petasites albus Gartn. — бЪла
чобанка-У.; камилска сгжпка - У.;
лопушъ - Ах.; овчарка-У.

Petasites officinalis Mnch. — кадънка - У.; лопухъ - Б. Д., Д, Ц.; лопушина - М. Б., Ш., Я.; лопушъ - Н.
M., X. Г.; овчарка - Ах., Б.Д.; ptпухь - Б. Д_, Д. Ц„ М. Б.; чобанка Б. Д., У., (с. Суходолъ - Соф.) С. Г.
ПодбЪлъ (рус.); лопух, репух (срб.); lopuSina, lapuh,
lopuh (хрв.); плюта (слав.).
Отварата отъ този, както и
предходния видъ, се употребява въ
нар. медицина противъкашлица. Пр Ьсh h t L зелени листа се слагатъ върху
рани.

Petroselinum sativum Hoffm. —
(= Apium petroselium L.) — байданозъ-Б. Д.; кокоша миродия - H.
Г.; майданозъ - Б. Д., Dor., Д. Д.,
(Омортагъ) Д. Й , 3. Б., Коз., М. Б.,
Н. Г., Ш., Я.; магданозъ - А. М.., А.
Т., (Трънъ) Ах., Б., Б. Д., В.Д., Д.
В., K., Н. Г., Нейч., X. Г.; магданосъ Б. С., Д. Ц., Коз.; майданозъ-Гр.;
меродия - J., К., Коз., M., М. Б.,
H. М., У., X. Г., Ю.; миродия - БД„ 11. Г.; невЪстица - Б. С.; петро>килъ-(с. Баня - Разложко) Б. Д.;
риба - Ю.; рибска чорба-Н.Г.; рибя
миродия - В. K., Н. Г.; рибя чорба -

чава болкитгъ при възпаление на сто-

маха и червата, пропмжда газоветгъ.

сжшата възбужда и отделителната система, дейвува пикочогонно и се употребява
противъ възпаление на бмбрецитгъ и
пикочния мгъхуръ, противъ ммчно пикане и

пгъсъкъ

въ

бмбрецитгъ,

пи-

кочния мгъхуръ и черния дробъ; елшата служи още за урегулиране недостатъчна а болезнена менструация, противъ бгълотеченията въ женитгъ и противъ триперъ. Отва-

рата отъ корена и семената
се дава на кърмачките за увеличаване млткото имъ
Лапи отъ
сварените корени и листа се употребяватъ противъ циреи, отоци и за
очистване лицето
петна. Коренътъ и

отъ

лунички

и

листата сж ценна
подправка на ястията.

Petunia violacea Lindi. — петунка - Ах.
Peucedanum Koch. — дивисилъ-Ш.; майсаливче - (с. Костенецъ) С. Г.
Peucedanum cervaria L. — дивисилъ - Ах.
Отварата се пие противъ
По-рано коренътъ се е употребявалъ въ научната медицина като
доога Radix et S £ in е п Cervariae nigrae.
маясълъ.

Peucedanum alsaticum L. —
невесика - Б. Д.
Peucedanum officinale L. — самодивска трева - Я.; чимерика - Я.
Коренътъ служи като потогонно и пикочогонно средство. С емената се ядатъ за засилване матката — като средство за зачеване. Коренътъ, нарЪзанъ надребно, се слага
въ храната на свинете противъ гърлица.

По-рано коренътъ се е употребявалъ като дрога Radix Peucedani

232

Б. Ахтзровъ

Peziza Fr. — керино ухо-к.
М.; чашечна глбичка - К.; чашковидна глба - Д. Ц.
Чашчнца (рус.); CaJovka
(хрв.).

Peziza aurantiaca FI. dan. —
бабино ухо - Б. Б., С. П., Ш.; глба
червено копанче - С. Д. В.; заячо
ухо - Ш.; керанкино ухо - С. П. С.;
керино ухо - Нейч., Я., С. П.; чашковидна глба - Д. Ц.; чашкообразна
глба-Д. Ц.; червено копанче-С.
Д. В.

Peziza vesiculosa Bull. — буреста чашечна глба - К.; керанкино
ухо - С. П. С.; керино ухо - А. М.,
H. М.; мехуресто керино ухо (прев.) К.

Phalaris L. — канарично семе
-Д Д.; канарско семе - Ах.; кушево - Ах., H. С„ C. C., С. П.

Phalaris arundinacea L. — канарейка-С. Д. В.; канзрско семеМ. Г.; кушевб- Ах.; писана треваЯ.; плантичка - М. Г., Ф. X., X.;
птиче просо-Ах.; пъстра панделкаМ.Б., У.
Phalaris canariensis L. — канарско семе - М. Г.; кушево - Коз.
Phallus impudicus L. — благата - Я.; вонеша глба - С. П.; змийска глба - Б Б.; кучешка гмба - Б.
Д., С. П.С.; сладка глба-К. В.;
смТшилка глба - С. Д. В„ Я.; срамна глба-(прев.) К.В., Б.Б.; смърдечка - Я.
Phaseolus L. — бобъ- Б. Д., Д.
Д., Нейч., 1±1.; бГлъ бобъ - X. Г., Я.;
пасуль-Ах.; фасолъ-Д.Д.; фасулъ-кх., Д.Д., Нейч., X. Г.
Фасоль, TypeuKie боби
(рус.); fasol, fazol (чехJ; pаsu 1 j,
fasol (хрв.).

Phaseolus multiflorus Lam. —
(= Ph. coccineus (L) Koch) - албириндж£ - (Струмица) А. Т.;биволъ(с. Костенецъ) С. Г.; биринджб(Енидже) А. Т.; бобовлякъ - Б. Д.;
графъ - (Крушево) А. Т.; казанлъшки фасулъ-А. T., Н. Г.; костуряче(Банско) А. T., Н. Г.; пъстъръ бобъ
- С. Г.; пъстроцвТтенъ фасулъ - У.;
царвенъ грахъ - Н. Г.; цървенъ грахъ
(Велесъ, Охридъ) А.Т.; червенъ
бобъ-Б. Д.; шаренъ бобъ-В.Д., Д.
Ц., Нейч.; шаренъ фасулъ - А. Т.,
Н.Г.
Phaseolus vulgaris L. — бобъ А. М„ Д. Ц„ J., K., Н.М.. У., Ю.;
бТлъ бобъ-А. Т., В. Д„ 3. Б_, (Омортагъ) Д. Й, Коз., М. Б., Я.; васуль (Трънско) Ах.; обикновенъ фасулъ
- М. Г., У., Ф. X.; пасуль - (Трънско)
Ах.; сбчиво - Н. Г.; сбчио - (Гостиваръ - Мак.) А. Т.; фасулъ-k. М_,
А.Т., Б., В.К., Г.К., Д.В , Коз., К.,
М„ М. Б„ Н. Г„ Н. П , С. Г„ Ш„
Ю„ Я.
Отварата отъ сухитt люспи на плода (чушкитЪ) действува пикочогонно, пречиства кръвьта и
се употребява въ нар. медицина противъ възпаление на бмбрецитгь и пи-

кочния мгъхуръ, захарна болесть, водянка, подагра и ревматизъмъ; елшата помага и при сърдечнитгъ болести.
Phaseolus vulgaris L. var. communis Asch. — градински фасулъ
-Ах., Б.Д.; прашкаръ - Б. Д.
Phaseolus vulgaris L. var. nanus (L.) Asch. — безвейникъ - (Чирпанъ) Б. Д.; безвръшникъ - (Търново) Б. Д.; полски бобъ-Б. Д.;
пешакъ - (Трънско) Ах., Б. Д_; турски бобъ - Б.Д.
„Ако бобътъ напролТть расте много, годината ще блде нсплодородна“.
- Търновско.
11ар. Метеор., Сп. Вац.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Philadelphus coronarius L. —
бирбина - Б. Д.; бирбинка - (Сливенъ) Коз., М. Б.; дивъ ясминъ-М.
Г.; ф и л ч е -(Калоферъ) Ах.

Phleum L. —бойнекъ - Д. Д.;
миша опашка - Ах„ C. C., H. C., С.
П.; тимотейка - C. С , Н.С.
Тимофеевка (рус.),

Phleum pratense L. — класатка - С. Д. В.; кошрава -1<„ Н. М„
Ф. X., X. Г., Я.; ливадно прасенцеУ.; марйиа-(Кокушъ) А. Т., Н.Г.;
миша опашка - Ах., Коз.; попино
прасе-М.Б., М.Г., H. M., X.; тимотейка (рус.) Ах., Коз., Ф. X.
Phlomis pungens Willd. — копринарка-(Чирпанъ) С.Г.
Phlox drummondii Hoock. —
очички-J.; пламъче - Б.Д.; букетче
- Я.; московчи-(Сливенъ) Коз.
Phlox decussata hort. — букетъ
- (София) Ах.

Phoenix dactylifera L. — палма
пръстиua - А. T.; финикова палма Ах., А. М„ А. Т., Б„ Д. В., М. Б„
Нейч., С. П.; финикъ - Г. Б.; фурма
- (тур.) Ах , Б., В. Д„ Dor., Д. Ц.., Л.,
М.Б., М.Г., Н.М., С.Д. В, У., Ю.;
хурма - Н. Г., X. Г.
Финиковая пальма(рус.);
prstak (чех.); persta k (хрв.);
у р м а (срб.).
Phragmites communis Trin. —
балуръ-Я.; камишъ - Б. C., Н. Г.;
камъшъ - А. T., М. Б., С. Г., С. П.;
метлянка - С. Д. В.; обикновена тръстика - А. Т., Б.; обикновена тръсть
-Нейч.; сазъ-(Бургасъ, Сливенъ)
С. Г.; стрелига - Н. Г.; тръслика(с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.; тръстелига-А.Т., М. Б„ М. Г., X., С. П.;
тръстелииа - М. Б.; тръска - (с. Драгоманъ - Соф.) Ах., (Велесъ, Ресенъ)
Д. А.; трьстига . Н. Г.; тръстика -

233

Ах., Б., Д.Ц., Коз., У., Я.; тръсъ (с. Драгоманъ-Соф.)С Г.; тръстъАх., У., Я.; треслика - (ПлЪвенъ) С.
Г.; треска - (с. Подиърненци - Радомирско) С. Г.; трешлига - (с. ОпицвЪть - Соф.) С. Г.; търска - (Битоля, Леринъ, Воденъ, Прилепъ) Д.
А., Н. Г.; търскьи - Шапк. сб., ч. I.,
отд. I. и IL, кн. I., стр. 109.,(Струга);
шаваръ - Б. C., Н. Г.
трсстк (слав. Библ.); гростникъ (рус.); trest (чех.); trska
(хрв.); трст, треска (срб.).
.Узе тръстлигж и примери
сЪнкж-тж.
Не хвела да сж пие водж пр%зъ
тръстлигж.
Отъ жито,отъ тръстикж, отъ
бученишъ. — Н. Г.
„Синко, Никола, Никола,
Като е толко далеко,
Да ли е, синко хубава,
Да ли е, синко, гъгздава,
БЪла червена на образъ,
Тънка въ1сока у снагж,
Като прЪзморскж тръстикж?"
Н. Г.

Phyllirea media L. — зеленика -(Иваиловградъ) Ах., Н.С.
Отварата отъ листата на
зелениката служи противъ малария. Изсушените, стрити и пресети
като брашно, листа се употрЪбяватъ
за сжшата цель.

Physalis alkekengi L, — горчлйви пиперки - (Воденъ) А. T., Н. Г„
Ю.; дива череша - С. Д. В.; добрина - Ю.; добриче - Н. Г., (с. Костенецъ-Ихтиманско) С.Г., X. Г„ У.;
добричъ - Н. Г.; добруджикъ - Я.;
лазаркиня - (с. Пшцигово- Пазарджишко) А. Т„ Н. Г., Ю.; лазарово
цв!те - М. Б., Ш.; люзгавиче-М.Б.,
М. Г., Н. Г„ Х.Г., Я.; миунче-< Ботевградско) С. Г.; михунка - Н. Г„
(Ловчанско) У.; михунче - Vel.,
(Ловчанско) У.; мЪониче - (Ботевградско) Vel.; м1униче-(с. Пищигово - Пазардж.) А. Т.; мЪунче - С.

234

Б. Ахтаровъ

Г.; мЪхунипи - (с. БрГзье - Соф.) С.
Г.; мгьхунка - Ах., Vel., Н. Г., С. Г.,
С. П., Ю., Ш.; мЪхунче - (Ловечъ)
У.. Я.; м!хуниче - Н. Г., X. Г.; мехурче - Кал., Ш. ;мурдарбти - (Призре нь) А. T., Н. Г.; назлово биле Н. Г.; плюскавиче - Н. Г., Я.; плюскавниче - В. K., Н. Г., Ю.; плюскавче
Ш.; плюшавиче-Н. Г., LL Г.; плющавче - В. К.; пукалче - Н. Г., Я.;
пукалчи - Кал.; пукълче-У.; тъпанче - Н. Г.; цървеница - (Скопие) А.
T., Н. Г.; ушно билье - (Чирпанъ)
С. Г.; червени бобонки - Н. Г.; червенина-Ю.; червено биле - Н. Г.;
мурдаръ-оту-(тур.) Dor.; фенеръчиче-(тур.) Dor.
Махунка. мяхунка (рус.);
-ijocKaBau (срб. — ПанчиН.);
mounica, m o h u n i c а (хрв.).
М1хувката е отровно растение. освенъ плодовет!, които се употуЬбяватъ въ нар. медицина, но отъ
които грижливо требва да се махне
мехурестата чашка. Отварата отъ
плодовете пречиства кръвьта и се
употребява противъ ревматизъмъ, подагра, жълтеница: противъ кръвоизлаяная. болки въ вмтрешнитгь орга-

ни в като пикочогонно средство— противъ водянка, мъчно уриниране. О т-

варата отъ листата се пие (въ

малко количество) противъ

треска

(малария); сжшата се употребява и
за жабурене при зъбоболъ. Противъ

и бодежи се
правятъ то-.ив лапи отъ сварената
билка (заедно съ п.юдоеет-t). ЗрЪлит!
плодове, безъ чашката, се ядатъ протмъ маясълъ. Отъ пелельта иа изгорените плодове и пресно масло се
прави помада противъ лиани и
кожни обриви. Плодовете се даватъ
на свинете заедно съ храната имъ
противъ болестьта гърлица.
По-рано плодовете сж употребявани въ медицината като дрога Васс а е Alkekengi.
ангина, силна простуда

Phytolacca decandra L. — ашик ь
боя-(тур., Лоьечъ, Тьрново) H. 1.,
У., Ю.; бахча гюзелия - (тур.) Н. Г.,
Ц. Г, Я.; бахча гюзелъ-(тур.) У.;

винобой - Б. Д.; кърмъзъ - (тур.) Н.
Г., Я.; мерекепъ- (тур., с. МезекъСвнленградско) Ах, H. С.
V i п o b o j (хрв.).
Отварата отъ л и с та т а, даже и
въ малко количество, действува като
слабително средство при силенъ запекъ. Отварата отъ корена служи за повръщане. Настойката отъ
плодовете въ спиртъ или силна ракия
служи за пречистване кръвьта и се
употребява противъ скрофули, ревматизъмъ,

подагра,

ракъ,

сифилисъ.

Червената боя на плодовете служи
за боядисване изкуствените вина.
Въ по-голЪми дози е отровно.

Phytophtora infestans de В. —
барабойна плесень - А. М., В. Д.,
H. М., Нейч., Я.; картофена балсара
- С. П.; картофена плесень - А. М ,
Б. И.

Picea excelsa Link — (= Pinus abies L. = Picea vulgaris Link
= Abies excelsa DC.) ардъчъ-(ДоспатскитФ Родопи) Ах.; бЪла ела(Доспатскит! Родопи) Ах.; ела червена -Ах., А. Т., Г. Б., С. Б., Н.Г.,
(с. Костенепъ) С. Г., Ю.; елха червена -(Ловчанско) У.; смърча-(Самоковско) С. Г., Ю.; смърчъ - (Рила, Родопит!) Ах., А. T., Н. Г., (Самоковско) С. Г., Ю.; смърчя-Н. Г.;
черна ела - (с.Габровецъ - Пазардж.)
С. Г.; черенъ чамъ - (с. с. Костенепъ
и Мала-църква - Самоковско) С.Г.
Ель, елина, смерекъ
(рус.); smrC, smrCek, smrCka,
smrek (чех.); j е I e, smrta,
smereka, smreka (хрв ); j е л и к а,
чам (срб.).
.Когато чернената ела и борината иматъ много шишарки, а джбътъ и букътъ — желжди, зимата
бива много тежка и съ голЪми снегове, а когато лешниците се иародятъ съвсемъ много, голината бива
плодородна и ще върлуватъ много
болести.' — Пловдивско.
Нар Метеор Си Вай

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Picris hieracioides L. — боли
глйва-(Банско) А. Т„ H. IЮ.;
горчивка - Н. Г. ; лъжлива снаха С. Д В.; снахица - Ах.
Горчакъ, горчавка (рус.);
h o r у С (чех.).
Pimpinella L. — анасонъ-М.
Б., Я.; бедренецъ - Н. Г.; бедреница - Ах.
Бедренецъ (рус.); bedrnik
(чех.); be d r е n i k (хрв.).
Pimpinalla anisum L. — a.iaсонъ - (Воденъ, Гевгели, Бобища Мак.) А. Т., (Омортагъ) Д. Й., Н.
Г., У., Я.; аласонъ - (КавадарциМак) А.Т,; анасонъ - А. Д., Б., Ах.,
(Щипъ) А. Т., Б. Д., Vel., Dor., K.,
Коз., Н.Г., Нейч., Пач., У., Ф.Х.,
X. Г., Я.; анасонъ - (Велесъ, Скопие.
Ресенъ, Битоля, Крушево - Мак.) А.
Т.; ликанство - (Кукушъ) А Т., Н.
Г.; обикновенъ анасонъ - Пач.; резане - (Трънъ) Ах.; резйяне-(Прилепъ) А. Т.; разиянъ - (Охридъ) А.
Т.; резнякъ - А. T., Н. Г.; сжшински
анасонъ - М. Б.
Анисъ (рус.); anyz (чех.)
а n i z (хрв.).
Семената на анасона
иматъ приятенъ сладко-ароматиченъ
вкусъ. Те съдържатъ О 1 е um Anisi,
който е главниятъ лЪчебенъ лринпипъ.
Чай (инфузия) отъ семената на анасона действува възбудително на дихателните и отделителните органи, както и на храносмилателната система и свързаниге съ нея
жлези; служи като сгреваваше средство на стомаха и червата, намалява
болкитгъ при техното

възпаление,

засилва техната дейность; служи противъ спазмите и коликите въ коремните органи, пропъжда

те изъ
лиране

газове-

червата; помага за урегунедостатъчна и болезнена

менструация: възбужда
млечните
и
предизвиква увеличаване
млекото въ кърмачките; помага за

жлези

отделяне ня храчките и се употребява противъ настинка, ангина и
кашлица', противь безсъние и хъл-

235

се употребяватъ семената въ
видъ на брашно, което се поглъща
съ малко вода.
Анасоновото масло се
употребява при добиване ликьори и мастика. Въ медицината плодовете сж известни като дрога
Fructus Anisi и неговото масло —
Oleum Anisi.

цане

Pimpinella magna L. — roлЪмъанасонъ-(прев.) М.Б; едъръ
анасонъ - (прев.) Пач., С. И,
Употребява се въ нар. медицина
както бедреницата (Pimpinella saxifraga L.).

Pimpinella saxifraga L.— бедренецъ- H. Г.; бедреница - Ах.; бедринецъ - Н. Г.; горски анасонъ - Б. Д.;
дива мерудия -С. Д. В.; дивъ анасонъ - С. И ; каменоломка - (прев.) У.
Бедреницата е една важна
лечебна билка въ нашата нар. медицина. Отварата отъ корена
възбужда дейностьта на храносмилателната, отделителната и дихателната
система, служи за засилване апетита и се употребява противъ болки
въ стомаха, червата, противъ газовете и противъ диария; сжшата омекчава възпалението на слизестия епителъ въ глътката и дихателните тржби, улеснява отОеляне на храчките и съ успФхъ се употребява противъ ангина, обикновена

кашлица,

хрониченъ

бронхитъ;

употребява се и противъ астна;
действува като потогонно и пикочогонно средство, облекчава болките
при възпаление на пикочния мпхуръ и бъбреците и служи противъ песъкъ и камъни въ сжщите органи
и черния дробъ и
оттамь научното й название Saxifraga (каменоломка); служи
като много добро средство противъ
подагра и за урегулиране недостатъчна менструация. Отварата й
служи и за компреси при възпаление на очите; за гаргара противъ ангина. Сварениятъ като каша
коренъ служи за топли лапи противъ циреи и отоци. Отва ря та отъ
корена на бедреницата се
употребява и противъ безсъние н
главоболие, причинени отъ лошо смилане па храната.

236

Б. Ахтаровъ

Pinguicula vulgaris L. — жирянка - М. Ш., H. С.; петлуга • (Банско) А. T„ Ах., Коз., Н.Г., С. П.;
тученица - Д. Д., С.Д. В.; тучницаС. Д. В.; тлъстига - Д. Д.
Ж и р я н к а (рус.); t u C n i c e
(чех.).
Pinus L.— борика-Д.Д., Л.;
боръ - Д., H. C.; мура - Я.
Корк (слав.); bor (хрв., чех.,
пол.).
.Дека слънцето захожда,
Тамо с равно равнине,
Подъ равнинето рудннье,
Подъ рудиньето зеленъ боръ,"
Н. Г.

Pinus austriaca L. (= Pinus nigricans Host = Pinus laricio Poir.)
— борика- (c. Хвойна) C. Г.; сивъ
чамъ-М. Г.; црънакъ - Н.Г., С. Г.;
черенъ боръ - Н. Г., С. Г„ Ю., Я.;
черна борика - Iir., Н. Г., С.Г., Ю.;
черна борина -М. Б.; черноборка С. Г.; черноборъ - С. Г.; чернокъ •
Ах., Б.Д, Н. Г., (с. Баня-Чепино) С.
Г., Ю.; чернокъ боръ - С. Г., С. П.,
Ю.; чернъ боръ - Ах , Д. Ц., Коз.,
М. Б., (Самоковъ) С. Г., Ю., Я.;
черъ боръ-Ах., Б. Д., С. Б., У„ С.
П.; черноборъ - (с. Хвойна) С.Г.
Crni bor (хрв.); црни бор
(срб.); borovice бегпа(чех.)

Pinus halepensis Mill. — алепски боръ - Н. С.

Pinus leucodermis Ait. (= P.
heldreichii Christ.)— черна мура (Банско) Ах., Б. Д., К. Байкушевъ,
С. Б.

Pinus mughus Scop. (= P. montana Mill.) — клекашъ - Коз.; кленъ
- (Пиринъ • Банско, Разлогъ, РилаСамоковско) Ах., Vel., М. Б., Н. Г.,
С. Б., (с. с. Костенецъ, Радуилъ) С.
Г., С. П., Ю.; низкорасълъ боръ
-А. M., Н.М.; планински боръ-К.,
Н. С„ Я.; слабъ боръ-Б.Д., Н.Г.,

Pinus peuce Grsb. — бгьла мура
-(Банско) Ах., Б.Д., К. Байкушевъ,
С. П., У.; молйка-(с. с. Радоилъ и
Костенецъ) С. Г.; мора- (с. БаняЧепино) С. Г.; моряка - Н. Г.; морика - (с. Габровецъ - Пазарджишко)
С.Г,, Ю.; мура - Ах., Vel., Iir., (c.
Мала-църква - Самок.) C. II., H. С.,
У., X. Г., Ю.
Pinus silvestris L. — борика - А.
T., Vel., А. И., Н. Г„ С. Б„ У., X. Г.,
Я.; борина - Ц. Г.; боръ - А.Т., А.И.,
В.Д., Vel., Д.Д., Д.Ц., З.Б., J, Iir.,
K., М. Г., У., X. Г.; бела борикл-Iir.,
М. Б., Н. Г., (с. Баня-Чепино) С.Г.,
Ю.; бЪла мура - А. Т.; бЪлоборка A. Т., Д В., Iir., М.Б., Н.Г., С.Г.,
Ю.; бЪлок ь боръ - С. Г., Ю.; б>ълокъ - (с. Баня-Чепино) С. Г., Н. Г.,
Ю., С. П.; бгълъ боръ - Ах., В. К., Д.
B. , K., Н. Г., С. Б., (Самоковъ) С. Г.,
C. П., Ю.; обикновенъ боръ - А. М.,
К„ М. Г„ H. М., Нейч., С. Б., С. Д. В.,
Я.; чамъ-А.Т., 3. Б., М. Б., С.Д. В.;
червенъ боръ - Ах., К.

Beli bor, belobor, obiCni
bor (хрв).
Отварата отъ младите борови клонки действува възбудително върху слизестия епителъ на дихателните органи, омекчава възпалениато му и улеснява отделяне на храчките, заради което се употребява
противъ настинка, ангина, кашлица,
бронхитъ, начална туберкулоза; елшата служи като пикочогонно средство и за пречистване кръвьта и
се употребява противъ скрофули, маясълъ,

скорбутъ, сифились,

ревмати-

отварата служи и за бани
противъ реаматизъмъ. Разтопената
борова смола се употребява противъ рани по краката, получени отъ
тесни обута. Боровата смола
се взема въ малко количество вжтрешно противъ маясълъ.
зъмъ;

Piper cubeba L. (= Cubeba
officinarum Miq ) — кебабие - (тур )

Материали за български ботаниченъ речиикъ
Употребява се като укрепително
срЬдство на нервите, противъ стомашни болести и триперъ.

Като дрога въ медицината — Fructus Cubebae.

Piper nigrum L. — черенъ пиперъ-Я.; черъ пиперъ-JX.l].., М.Б.,
М.Г., Н.Г., С.Д.В., Ц.Г., Я.; карабиберъ - (тур.) Б. Д.
Плодовете се употребяватъ
като подправка на ястията.
Въ народната медицина се употребяватъ вътрешно като настойка въ
вино или ракия противъ настинка.
Стрити на брашно и размесени съ
медъ, служатъ за пластири противъ настинка, кашлица, бодежъ,
плевритъ,

ревматизъмъ,

невралгия.

Настойката имъ въ спиртъ се
счита за едно много добро външно
средство за разтривки противъ
сжшите болести.

Pirus Tourn. — брекиня - Ах.;
круша-Ах.; мукиня - Ах.; офикаАх.; скоруша - Ах.; ябълка - Ах.

Pirus amygdaliformis Kit. —
алфатка - Б. Д.; ахладка - Б. Д.; ахладка круша - Я. ; бозалфатка (Омортагъ) Д. Й.; горница - Б. Д.;
дивякиня - Б. Д.; дивячка - Ах.; каменки-(с. Гедеклий - Ямболско) С.
Г.; кокалица - Н. Г.; круша - У.;
руйница круша - (с. БатембергъРазградско) С. Г.; сланопаджа - (с.
Желюша - Парибродско) С. Г.; сърнъчъ - (Родопите) А. Т.
Pirus aria Ehrh. (= Sorbus aria
)L. — брашнянка - Ах.; брекиня(c. Брезье - Соф.) C. Г.; бЪла брекиня - X. Г.; дяволско дърво - (Кюстендилско) С.Г.; мукина-Н. С.,
(с. Желюша - Царибр.) С. Г., C. С.;
мукиня - А. Т., Ах., Б. Д., С. Г., Н.
Г„ С. П.; скокотлика - С. Г.; скоруша - (с. Костенецъ) С. Г.; сланопаджа - С. Г.; смръд.шка - С. Г.
Мучное дерево (рус.);
— - - 1 - 7 • ---

• — • • I' » »'

а

/ vnu

237

Pirus aucuparia Gartn. (= Sorbus aucuparia L. — брекиня - A. T.,
M. Б., H. M., H. Г.; възкруша - A. T.,
H. Г., C. Г., Ю.; дива скоруша - A.
T., (Ст.-Загора) Ах.; калина-Н.Г.,
C. Б., (c. Широка-лжка - Смолянско) С. Г.; меко дърво - Н. Г., С. Б.,
(Кюстендилско) С. Г., Ю.; мяко
дърво - Н. Г., С. Г.; оскоруша - Н. Г.,
С. Г„ Я.; оскруша - А. M., А.Т., В.
Д., В. К„ Н. Г„ С.Г., Ю., Я.; офикаАх., Н. Г., (с. Колибито - Троянско)
С.Г., С.П., Н.С., У.; офиково дърво(клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г,;
офикъ-(клб. Зелениката - Тетев.)
С. Г.; проклето дърво - (с. Костенецъ) С Г.; птича черница - С. Д. В.;
рябина - Д. Д.; самодивско дърво Ах., Коз., Н. Г., С.Г., Н.С., С.П.,
У.; скоруша • 1, Н. Г., Нейч., Ю.,
Я.; смрадливо дърво-Н. Г., Ю.;
смрадлика - Н. Г., (с. Бояна-Соф.)
С Г„ Я.; смръдливо дърво-Н Г.,
С Г.; смърдика-(с. Бояна-Соф.)
С. Г.; смърдлика - Н. Г„ (с. БоянаСоф.) С. Г.; цървена калина-(с. Костенецъ) С. Г.; шейтанъ очи-(тур.)
Б.Д.
Смрдл)иковина (срб.— П а нчиЬ), s m r d 1 j i k o v i n a, smrdljika, jarebina (хрв.).
Отварата отъ м л а д и т ъ
клонки се пие противъ кожна туберкулоза — офика, отъ което произлиза и сжшото име на това дърво.
Отварата отъ плодовете действува стегателно и се употребява
противъ диария и дизентерия.

Pirus communis L. — армудъ
Б. Д.; алфатка - (тур., Омортагъ)
Д. И.; дива круша-С.Б.; дивачка(Соф.) Ах.; круша - А. Т., Ах., Б,
Vel., В. Д„ В. К„ Г. Б„ Д. В„ Д. Ц.,
К., Коз., Л., М.Г., Н.М., Н.Г., Н.
П., Н.С., С.Г., У„ Х.Г., Ю., Я.;
обикновена круша - М. Б.; присад ь Б. Д.; преседулка - Ах.
Г n v ш а (ove.); h r u 5 k а (хрв.);

23Я

Ь. Лхтяровъ

k r и < v я (хрв.); hruie, h r н S к а
(чех.); g r u s z я, g r u r z k а ( пол K
крушка, круша (слян.).
.Турила ми с детенце
Подъ тж1ж круша
*
китушя,
Гол+,ма нива жняля.“ — 11.1.

.Няучился знае пя чете до к р у т и.
кринж-тж к р у ш ж.
Обралъ си к р у ш и т 1.
Пратилъ го да брули кру ш и.“
Н. I’.
.Туриль му сямяръ, пя го прятилъ
Да брули круши." — Н.Г.
Дп

.Сиромашия и круши продава
и телци пасе" — Н.Г.
.Зр1лл круша сама пада.“
Н.Г.
.На зла круша зълъ прътъ"
Н.Г.

.Гркхъ иа орГхъ, душа к р у ш я“.
Н. Г.
.Листата на крушевитк дър-

вета, ако почнатъ да опадать първо

отъ долнигЬ клонове, това е знакъ,
че ще бжде го.тЬма зимата
— 1Пу“енс*
°Няр. Метеор., Сп. Вац.

Pirus domestica (L.) Sm ( =
Sorbus domestica L.) — възкруша (Айтисъ) C. Г„ X. Г.; градинска скоруша - Д. IX; оскоруша - Я.; Дскруша-А. Т., (Софийско) Ах., (Омортагъ) Д Й., Л„ М. Б., H. М., (Сливенъ, Кариобать, Котлсиско) С. Г.,
Ш.; скороша - Б„ У.; екбруша(Трънъ, Царибродъ) Ах., H. C., Д.
В., К., М.Г., С. Б., (ПлЪвеиъ, Врачанско, Ихтиманско) С. Г., (Ловечъ)
У., X. Г.; смръдлика - (с. Бояна Соф.) СГ.; ювесъ-Б.Д
WoSkeruSe, oskeruSe,
oskoruSe (чех.); oskoruSa,
oskoruSnjak (хрв.); ссксроуша
(слав.).
Pirus malus L. — ябълка - Коз.,
Н.Г., Ц.Г., Ш„ Я.; ябълкнина - Н,
Г (Солунско) А Т ; дина ябълка -

(Трьнн) Ах., В.К., Кои., С. Б., III.,
И >., Я.; лисиипя -1>, Д.; йбока-Я.;
ябблкнипа - (Крушево - Мак.) А. Т.;
йбука - ( Грмп.) Ах., Шанк. Сб. стр.
55.; ябълка - А. M., А. Т., Ах., Б., В.
Д„ Г.Б., Д. В., Д.Д., К„ М.Г»., М. Г.,
Н.М., Н. Г., Нейч., Н.С., II. II., С.
Г, С.Д.В., У., II. Г„ Я.; ябълкпипа - II Г.; ябълчшша -11. Г.; ябнлчнипи -11. Г.; алма-ельма - (тур.) Б.
Д.; кечб-алмаеж - (Омортагъ) Д. Й.
Яб.тоия, ки слип а (рус.);
jablon (чех); jabuka (хрв.);
акланк, мкланк, лндккл, мклука
.Пазило я два лии, три дни,
Два дни, три дни, три нсдТли,
Отпазило три я б л ъ к и.
Три златочервенки." — II. I .

.Пенчо сж жалба нажали,
Червснъ си поясъ разпаса,
На яблъкж го прсмЪтнж
И тамъ сж Пенчо обеси "
II. I .
.Той что ми даде яблъкж,
Да сж тръкаля като него;
Той, что ми даде пръстена.
Да се разлЪе като него;
Той, что ми нЪлуна лице-то,
Да сж блажния со мене!"
II. Г.

,У градинж подъ яблъкж
С1ди тънка Мяра,
Съсъ пръстенъ! потропува,
Ивану сръдне разтропува,"
II. Г.
.Тамо е израсло той дрьво зелено,
Родъ ми е родило, все златни яблъкъ!,
Уцанихъ соколъ, нждярь да имъ бжде.“
II. Г.

,1>+.ла съмъ, бойно юначе,
Бкла съмъ като млЪчице,
Тънка съмъ като книжицж,
Румяна като ябл ьк ж."
II. Г.
.Не вЪй, вГ.тру, не л+.ляй ме,
От и сумъ си обродила
На дн! вЪтки три я болка!"
II. Г.

Материали зя български ботяничеи!, речникъ
До пладне пнКтъ зяврьзя,
До икиндия узрЪя,
До три ми златни ябълки.
*

Н. Г.
.Ергени облокъ си чинятъ:
Кой ке прЪвърли лръпото
( ъсъ триста оки желЪзо,
Съ тридссятъ благи яболки,
Тоя кс зсме Иринж." — II. Г.
.Много съмъ даръ! готвила :
Всякому свата по ларж,
Старому свскру два дара,
На Кумо Пстъръ таилия,
На шямлияга яблъкл,
У яблькята жлътииз.
*
— Н. Г.

„Jltrh ако има много дрЪнки и
киселини, презъ зимата ще има
голЕмъ снТ.гъ.” — Сливенско.
Нар Метеор., Сп. Вац.
„Киселините, даватъ ли много
плодъ, зла ще е зимата.” — Софийско.
Нар. Метеор., Сп. Вац.
.Нетронкит! ябълки ако ролята. и по Петкопъ день презъ годината, зла ше е зимата.
*
—Кюстендилско.
Нар. Метеор., Сп. Вац.

.Кога има много трънки и киселици, зимата е зла.” — Бургаско.
Нар. Мет, Сп. Вац.

Pirus torminalis (L ) Ehrh. (=
Sorbus torminalis Crtz.) —брекиня(Трьнъ) Ах., Vel., C.Б., (Търново,
Гop.-Opt.xoBHiia, Берковица,Врана)
С. Г„ У„ Х.1., К)„ Я., Н.С,; дива
коприна - Б. Д ; дива оскруша - М
Б.; дива скоруша - Д. Ц., М.Б.; дяволско дърво - (Карнобагь) С. Г.,
Я.; дяволъ - (с. Г.-Лозенъ - Соф.) С.
Г.; мждрява-Б.Д.; обрекиня-(с.Ребарково - Врачанско) С.Г.
Берекъ (рус.); b r е k, brak
(чех.); brekinja, brek (хрв.).

Pistatia lentiscus L.
мастиково дърво - A, T., X. Г,; сакъзко
- M. Г.; сакъсовъ фастькъT.,
A.
Ш.
Мастиконое дерсво (рус.).

Pistacia terebinthus L. -- бгьснмпка -(с. Бпксговина -Пловдивско)

239

С. Г.; дамянъ - (с. Ново село-Тополово) H С.; кукучъ - (с. Чепеларе Асеновградско) С. Г.; скипиларь Б. Д.

Скипидарное дерево, терпентинное дерево (pyc.j; tereb i п t h (чех.).
Pistacia vera L. — персийски
фъстъкъ - Б. Д.; шамъ фъстъкъ (тур.) Б.Д,
Pisum L.
грахъ - Я.

бизелъ-(тур.) Ах.;

Горохъ. горошекъ (рус.);
groch (пол.); hrich (чех.); grah,
graSak (хрн.); гра)(ъ (слав.).

Pisum elatius M. В. — полски
грахъ• (ирии.) Ах., М.Б,, Н.Г1, С.
Г„ Ф. X.

Pisum sativum L. — би зели Б. Д; бизеля - Х.Г., Я.; бурчакъ-Б.
Д.; градински |рахъ-Д.В.; 1рахъК. М„ Б„ В. Д, В. К., Г. Б., Д В., Д
Д, Д 11., 3. Б„ J., К., Коз., М. Г„
Н.М, Н. Г„ Нейч., У„ X. Г., Я.;
грешка - (Софийски пазаръ) Ах.;
гр^шокъ-(Македония) Б. Д.; мазаре грахъ-С. Д. В; обикновенъ
грахъ - А.Т., Б., М. Б., H. II., С. Г.,
Ф.Х.

Plantago L. — баба - В. К.; борецъ • Я.; бръци - Н. Г.; буквица Н. Г.; буковина • Н. Г.; бърда -Я.;
живовлЪкъ-Н.С., Н.Г_; жилавецъАх.; жиловенъ - Н. Г.; жиловлакъВ. Д, Vel., Н. Г.; жиловлгъкъ - кх.,
Iir., Н. Г., С. Г.; жиловникъ - Vel.,
Iir., Н. Г., Ш., Я.; жиломратъ - Я.;
жилоглавъ - Н. Г.; клинавиче - У.;
петрожилка - Н.Г.; пятожили • H. I'.;
сучи-тъчи - Н. Г.; тегавеиъ • А. Т., Я.;
тъчи-тъчка - Н. Г.; тъчи-тьчи-стаиъ
-Г1. Б.; тягавецъ - H. Г.; тяговецьН. I .
/К и л о в л j а к (срб. — 11анчиЬ).

240

Ь. Ахтлровъ

Plantago arenaria W. K. - ntсъченъ жиловникъ - (прев.) Б.Д.

Plantago carinata Schrad. —
горски жиловл Ъкъ-У.; гребенестъ
жилов.тЬкъ - (прев.) Б. Д.; клинавиче-У.; прЪко клине - (Софийско) Н.
Г.. Я.
Plantago lanceolata L. — бърда - Я.; дълголистенъ жиловлЪкъС. Г., М. Б.; дълголистенъ жиловникъ-У.; жилавецъ-Я.; жилавичиС. В.; жиловлакъ - Н. Г., Я.; жиловл 1къ - М. Б., У.; жилбвникъ - Н. Г.,
(Омортагъ) Д. Й„ Я. ; жиловлъкъ Ф. X.; жилоглавъ-М„ Н. Г.; копиевидень жиловлгькь - (прев.) Ах. ;
копиелистенъ - жилов.тЬкъ - (прев.)
Г. Б.; копиелистенъ жиловникъ (прев.) П.; копиеобразенъ жиловлакъ - (прев.) Б.; копиеобразенъ
жиловлакъ - (прев.) Б.; ланцетолистенъ жиловлакъ - (прев.) Ах., В.
Н.; обикновенъ жиловлакъ - М.Г.;
остролистъ жиловлЪкъ - С. В.; суличний жиловлЪкъ - С. Д. В., Ф. X.;
петложилка - Я.; сгьргуиь платънци - С. В.
Копиевидниятъ жилов л i к ъ има извънредно голtма употреба въ нашата нар. медицина. Отварата му въ вода или червено
вино е едно превъзходно средство за
пречистване кръвьта и за смекчаване
и изхвърляне храчките, поради което
се употребява не само срешу обикновена кашлица, но и срешу старъ
хрониченъ бронхити сжшо противъ
магарешка кашлица', служи оше противъ

разни кръвоизлияния: кръвохра-

чене, маясълъ, дизентерия

тивъ

и др.; про-

диария, възпаление и болки въ

стомаха и червата, поригване и киселини въ стомаха;

противъ

болести

проСчуканите прасни и
зелени листа въ видъ на каша или
сварени и прецедени въ видъ на
лапи, се употребяватъ противъ гнойни рани, рани отъ отровна змия,
циреи, мокри лишеи и отоци отъ
на черния дробъ,

тивъ

малария.

жълтеница;

т а служи за гаргара като средство за заякване
болни
втнци,
противъ змбоболъ и за компреси
при възпаление на очитт. Противъ
згъбоболъ се дъвче суровиятъ коренъ.
Копиевидниятъ жиловлакъ по-рано е употребяванъ като
дрога Herba Plantaginis la пс е o I а t а е.

Plantago major L. — борецъ С. Д. В., Я., (с. Буковица - Мак.) Д.
А.; бръци - Коз., Н. Г., (с. Ченге Айтоско) С. Г., Ю.; буквица-(Леринъ) Д. А., Н. Г.; буковица - (с. Бобища-(Мак.) А. Т., (с. с. Шестеово
и Горанаи - Мак.) Д. А., Я.; голЪмъ
жилавецъ - (прев.) Д. Ц.; голЪмъ
жиловлакъ - (прев.) Б., Н. Г.; голгьмъ жиловл/ъкъ - (прев.) Ах., Б.;
голТмъ жиловникъ - (прев.) У.; едролистенъ жиловлакъ - Ах.; едролистъ
живовлЪкъ - Коз., С. Д. В., С. Г.;
едъръ жилов.тЬкъ - Я.; едъръ жиловникъ - Я.; едъръ жиловратъ Кал., Я.; живовлТкъ-(Копривщица)
A. T., Н. Г.; жйлавецъ - А. Т., (Крушево- Мак.) Д. А., Коз., Н.Г., (с.БаняЧепино, с. Пищигово - Пазаржишко)
С. Г., Я.; жиловецъ - (Паланка - Мак.)
Д. А.; жилаецъ - (с. Селска-Доруна Дебърско) Д. А., (Омортагъ) Д. Й;
жиловлакъ - (с. Каменица - Пещерско) С.Г, У.; жиловлТкъ- (Копривщица) А. Т., М.Б., Н.Г., С. Г„
У., Я.; жилбвлякъ - (Трънъ) Ах., (с.
с. Костенецъ и Габровець - Ихтиманско, с. Бездънъ - Соф., с. БЪлиОсъмъ - Тетевенско) С. Г.; жиловникъ-Коз., П. Г., (е. Ченге - Айтоско) С. Г., (Ловечъ, Търново) У.,
Я.; жилоглавъ-(ГрЪвна) С. Г., 10.;
цетрожилка - С. Г.; миша опашка B. К , Ю.; моска га иетрожилка - (с.
Чепеларе) С. Г.; петложилка - Я.;
петожили - (с. Куру-дере - Мак.) А.
T., Н. Г., Я.; ве1ружилка-(с. Чепеларе) С. Г.; петржи.гь - Б. Д.; пегрожилка - (с. Гайтаниионо-Тетов-

Материали за български ботаниченъ речникъ

новградско) С.Г., Я.; скърбуцъскърбуцъ-платънце - Б. Д.; стъргукъ - Н. Г.; стъргукъ-стъргукъ Коз., Н. Г.; стъргукъ-стъргукъ-платъние - Н. Г., (Ловечъ, Търново) У.;
сучи-тъчи- (с. Горно-Броди - Мак.)
А. T., Н. Г., Я.; т£гавецъ - (Воденъ,
Велесъ) А.Т., Д. А., Я.; тегйвецъ(Неготинъ - Мак.) А. Т.; тегаецъБитоля, с. Янковецъ - Ресенско, с.
БЪлица - Кичевско, с. Бухъ - Леринско) Д. А.; теговецъ - Н. Г.; тегувецъ - (Кукушъ) А.Т.; т£гецъ-(Ресенъ, Охридъ, Прилепъ, Тетово) А.
Т.; тъчи-тъчи-платио - М Б., (Сливенъ, Котелъ) С. Г„ Ю., Я.; тъчитъчка - (Враца) А. T., Н. Г., Ц. Г., Я.;
широколистенъ жиловлакъ - (прев.)
М.Г.
Употребява се както предходния
видъ, макаръ и по-малко.

Plantago media L. — буквицаН. Г.; бръни-Н. Г.; дивъ живовлЪкъ
-Д. Д., С. Д. В.; живовлакъ - Ц. Г.;
жиловл^къ-В. К., Д. Д.; жиловлякъ
- Ю.; жилавецъ - Д. Ц.; жиловникъ
Б. Д.; жиловрътъ - У.; миша опашка - В. К.; срЪденъ живовлакъ (прев.) М. Г.; срЪденъ жиловлЪкъ (прев.) М. Б., Я., С. Г.; срЪденъ жиловникъ - (прев.) У.; срЪднолистенъ
жиловлЪкъ- (прев.) Ах.; съчи-тъчи Н.Г.; тегавецъ-Б. Д.; тъчецъ - Н.
Г.; тъчи-платно - Н. Г.
Plantago montana Lam. — жиловлякъ - Ю.
Piasmodiophora brassicae Wor.
— зелена лигава г/кба-Нейч.; зелена кила - Б. И.

Platanthera Rich. — кукувича
опашка - Ах.; чингелче - А. Т.

Platanhera bifolia Rich. (= P.
solstitialis Вбпп.) — кукувича опашка-Ах.; гороивЪтъ - Б. Д.; ченгел-

241

Platanthera chlorantha Rchb.
— зеленикава кукувича опашка (прев.) Ах.
Platanus Tourn. — абланъ- А. И.,
С. П.; водокленъ-Б.Д., Я.; платант»
-А. И., Я.; чинаръ- Ах., Д. Д., А. И.,
H. C., С. П.; ябланъ - А. И.
Г1 л а т а н ь (рус.); w o d o k 1 е n
(чех.).
Platanus occidentalis L. — абламъ- Н. Г.; абланово дърво- Н.Г,;
абланъ - Н. Г.; абленъ • Н. Г.; американски платанъ-Я.; западенъ платанъ-(прев.) М. Г., У.; западенъ
чинаръ -(прев.) М. Б.; платанъ-Д.
Ц., Н. Г„ С.Д. В., X. Г.; чинаръ-Н.
Г.; ябланъ - Н. Г,

Platanus orientalis L. — абламъ
Б. Д.; абланово дърво - Н. Г.; абланъ
А. T., Vel., Н. Г., Ш.; абленъ - (с.Б1лово - Пазардж.) С. Г.; аворъ-Н. Г.;
азиатски платанъ-Я.; водокленъБ.Д., Коз., Л.; източенъ платанъ(прев.)М.Г., У.; източенъ чинаръ(прев.)М.Б.; кленъ- Д.Ц.; платанъБ. Д., Н. Г., С, Д. В.; чинаръ - (тур.)
Ах., Б.Д., В.Д., Коз., Н.Г., Н.С.,
С.Г.В., Ш., Я.; ябланово дт рво Н.Г.; ябланъ- Н Г.; ябламъ-Н.Г.;
ябленъ-(с. БЪлово - Пазардж.) С.
Г.; яблинъ - Н. Г.
Pleurotus ostreatus Jacq. —
гжби припънки - X. Г.; припънки Х.Г.
Plocaria herminthochorton L.—
глистоморка - М.Г.; глистоморна
водорасълъ - Г. Б.; .тЬчива власовина-М. Г.
Отварата отъ глистоморка т а се употребява противъ дет-

скитгь глисти.

Plumbago europaea L. — зеркула • Н. Г„ Я.; зеркеле - (с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.; со

242

Б. Ахтяровъ

Отварата отъ кореня нл
сяркофая служи за лапи противъ ревматизъмъ и за гаргара
при змбоболъ. Счуканиятъ прЪсенъ
коренъ въ видъ на каша, см+.сена
съ дървено масло, се употр+.бяна
Са ш о противъ ревматизъмъ и ракови
тумори. Отъ пр+.сния коренъ, счуканъ на к а ш а съ готварска соль и
синь камъкъ, се прави помада противъ краста
По-рано като дрога Ridix Dentariae.

Роа L. — ливадина • А М., Ах.,
H. C., С. П., C. С., Я.; метлица -Д.
Ц., K., М. Б.; метликъ - Д. Т.
Метели а, метлица, метликъ (рус.).
Роа annua L. — едногодишна
ливадина -(прев.) Ах.
Роа bulbosa L. — луковична
ливадина - (прев.) Ах.

Роа cotnpessa L. — плоскостъблена ливадина-(прев.) Ах.

Роа pratensis L. — ливадина СД В., Я ; ливадна метлица - X. Г.;
ливадна трева -Ф. X.; обикновенз
ливадина - Ах.
Роа trivialis L. — грапава ливадина - Ах.; обикновена ливадна
трева - Ф. X.

Polyanthes tuberosa L. — тубероза-Б.Д., Дац., Х.Г.

Polygala L. — змийска трева Б.Д,; подлесъ - А. Т., Д. Ц.; телчарка-Ах., c. С., С. «I.
Palygala comosa Sch. — телчарка - Ах.; телчярка - Коз., Н. Г.;
тилчарка -(Ловечъ) У.

Polygala senega L. — сенега Ах..
Коренътъ на това растение
доста голяма употреба, особено
въ официалнята медицина като дрога

■ма

кашлица, бронхптъ, кято слабително
ср+.дство и зя повръщане; противъ
водянка.

Polygala major .Jacq.— телчарка-Б. Д.; голФма телчаркя - (прев.)
Ах.
Polygala vulgaris L. — горчивъ
млФчокъ-С. И.; млЪчникъ-Х. Г., Я.;
обикновенъ млЬчникъ - Я.; обикновена телчарка - (прев.) Ах., Б. Д.;
сиво-червен ь млЪчникъ - С. Д. В.
Polygonatum Tourn. — гърненца-Я_; калинка - Н Г., С. Г.; момина сълза-Я.; момкова сълза - Ах.,
Нейч., H. С.; момска сълза - А. М.;
одржка - Vel.; мжжка сълза - Я.;
одраки-Н.Г., Коз.; пТтльовъ гребенъ-У.; пЪтльово перо - (Луковитъ) Ах.; петрово перо - В. К.; нресЪкниче - Н. Г,, С. Г.; стойка - Б.Д.

Polygonatum latifolium Desf.
— б+>лъ вЬтъръ- Н. Г., У.; дива моминска сълза • У.; мъхеста момкова
сълза - Ах.; момкова сълза - Ах.;
одраки - (Сливенъ) Коз., Н. Г., С. Г.,
Ш., Ю.; отокливо билье - (с. Брестовица- Пловдивско) С. Г.; п1тлува опашка - У.; пЪтлоьво перо - IO.;
пресЪкниче - Н.Г., С.Г., Ю.; ;кръмъоту-(тур.) Б.Д.
Polygonatum multiflorum АП.
— момкова сълза - Н, Г., (Ловечъ)
У.; многоцв+>тна момкова сълза(прев.) Ах.

Polygonatum officinale АП. —
вФтрликъ - (клб. Зелениката - Тетевенско) С.Г.; гърненца-Я.; женски
одраки - (с. Сотир ь - Сливенско)
Коз., С. Г.; калинка - Коз., С. Г.; л 1>ковита момкова сълза - (прев.) Ах.;
моминска сълза - X. Г.; нресТкниче(с. с. Костенепъ и Габровецъ - Ихтиманско) С. Г.
Polygonum L. — горець - Н. Г.,

Материали за български ботаниченъ речиикъ

днорняци - Д. Ц.; дина греча ■ Д. Д.;
елда-Ах.; лисецъ-Ах.; лютивичеКал.; лютивче - C. С.; лютиче-Я.;
марсолъ-М.; маясълче-У.; напрекъ
-К,; пачина - В K., С. Г„ Н. Г.; пиперпче-Н. C, C.С.; пиперче - Ах.;
прасковче-У.; слачецъ-Ах.; сопол'ie-Я.; троскотъ-Ах.; фасуличе С. Г.; хелда-Б. Д.; червенка - Я.;
щавелъ - Н. Г., С. Г.
Гречиха, гореиъ (рус.).
Polygonum amphibium L. —
лютика - (клб. Зелениката - Тетевенско) С.Г.; пипериче - (с. с. Подцърненпи - Кюстендилско, с. Габровецъ
-Пазардж.) С.Г.; плаващо пиперче
-Ах.
Горецъ, горчица, водяная
r ре ч и х а (рус.).

И поишъ мя студена водж.
Дека момъ1 платна белятъ,
А невести ризъ! перятъ,
*
— Н.Г.

.НамЪри либя край пжтя,
Дека косило заспало;
Мермсръ му камъ1къ въгглав1е,
Троска му треяя постилка.
Тъменъ му облакъ зяпивка.
*
Н. Г.

л

II а ч и на т а има голяма употребя
въ нашата народна медицина. Отварата й действува като силно пикочогонно средство и помага при пгъсъкъ и камъни

въ бмбрецитгъ

и пи-

сжшата действува
възбудително върху храносмилателната система, намалява болките въ стомаха и червата ; помага противъ рани
и циреи въ стомаха; действува и като
стегателно средство противъ кръвоизлияния въ стомаха, червата, при
маясълъ, изобилна менструация, а
сжщо и противъ диария, дизентерия; противъ триперъ, сифилисъ и
бгълотеченията въ жените. Пресната
билка, счукана па каша, се употребява противъ рани. При възпаление
на бжбреците и пикочния мехуръ
требва да се избегна употребата на
тази билка.
кочния мгъхуръ;

Polygonum aviculare L. — гжсеница • Н. Г.; гжскина трева - Н. Г.;
гжшеница - (Трънско) Ах., (с. Драгоманъ - Соф., с. Текира - Пазардж.)
С. Г.; дивъ фасулъ - (с. Шейтаново Родопите,) С. Г.; кокоша билка Polygonum bistorta L. — го(с. Чепеларе) С. Г.; кокошинка рецъ-M., Н. Г., Я.; кървавиче - Н.
(с. Алада- Свиленградско) Ах., Н.С.; Г., Я.; пача трева-С. И.; куртъкокоша трева-Н.Г.; кокошатинапанчаеж - (тур ) Dor.
(с. с. Баня-Чепино и Каменецъ)
Отварата отъ корена и коС. Г.; пача трева - (Трънъ) Ах., Н.
ренището на кървавичето
С., (Омортагъ) Д. Й., Б. Д„ В. К., действува стегателно и се пие проМ. Б., Н.Г., (с. Гедиклий-Ямболско) тивъ кръвоизлиянията въ стомаха,
червата и матката; противъ диС. Г., (Ловеч ь) У., X. Г.; паче житозентерия,
диария; сжшата служи
У.; пачина - Ах., В. K., Н. Г., (Котпротивъ силна менструация, малаленско) С. Г.; троска трева - М. Б., рия, сперматорея (семетечение въ
М. Г„ (с. БрЬзье-Соф., Кюстендил- мжжете) и бгълотечението въ жеско) С. Г.; троскотъ - (Софийско, нитп>. Външно за гаргара като
Трънско) Ах., Н. Г., П., (с. с. Ли- средство за закрепване вгънцитгъ; за
промиване рани и на матката при бгъляне и Подцърненци - Кюстен.)С. Г., лотеченията; за гаргара противъ
Троянско - (клб.Зелениката - Тетев.) ангина. Коренището се яде сурово при силни стомашни болка.
С. Г.; фасулявче - (с. КостенецъПо-рано кървавичето се е
Ихтиманско) С. Г.; червенка - Я.;
употребявало въ медицината като
иланъ-оту - (тур.) В. K., Н. Г.
дрога Radix Bistortaе.
Гусятиикъ (рус.); t r o s k o t
Polygonum convolvulus L. —
(хрв.).
лисецъ-Ах ; поветица -С Г ; по-

I

244

Б. Ахтаровъ

Н. Г., (Болградъ, Бесарабия) С. Г.,
Я. Т.; слачецъ-(БрЪзнишко) П. Б.;
фасуличе - Н. Г., (с. Габровецъ Пазардж.) С. Г.; фасулявиче - Н. Г.,
(с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.
S v 1 а C е с (чех.).

Polygonum dumetorum L. —
пача трева.
Отварата отъ всички части
ва тази билка се употребява като
силно слабително ср’ъдство.

Polygonum fagopyrum L. (=
Fagopyrum esculentum Moench.) —
гречика - J.; гречиха - Б., Г.Б., Д. Ц.,
3. Б„ M. Б„ M. Г., H. П.; елда - Ах.,
Б. Д., Vel., Н. Г., (Босилеградско)
С. Г.. X. Г., Я.; едъръ ■ Я.; лисецъ Н- Г.; обикновена гречиха - Б.; обикновена червенка-Я.; сополянъ - Н.
Г., С.Г.; хелда-Д. Ц., Н. Г.; червенина-А. Т., С.Д.В.; червенка-А.
М., Н. М, С. Д. В.

Polygonum lapathifolium L. —
лапатолистно пиперче - (прев.) Ах.;
лапатъ-(с. Чепеларе - Асеновгр.)
С. Г.; лапатникъ-(с. Чепеларе) С.
Г.; лютивче-У.; пипериче - Н. Г.,
С. Г.; прапоръ - (с. Чепеларе) С. Г.;
щавелъ - Н. Г., С. Г.; щавунякъ - Н.
Г„ С. Г.

Polygonum mite Schrank. —
бГ,лъ в Ьгъръ - У.; змийски пиперъ(с. БрЪзье - Софийско) С. Г.
Това растение се употрЪбава за
лекуване бЪлня
п t т ъ р ъ (настинка), отъ което е получило и
названието бЪлъ вЪт ъръ.

Polygonum orientale L. — лютиче - Н. Г., Я.; мисирчн сополъ Н. Г., Я.; мисирекъ - Ах.
Отварата отъ м и с и р е к а се
употребява за урегулиране нередовна

и

недостатъчна

менструация :

противъ маясълъ се пие отварата, а
съ остатъка отъ билката се правятъ
топли лапи върху болното мЪсто.

Г р е ч и ха (рус.); h f е C k а
(чех.); h е 1 j d а (хрв.); е л j д а
(срб).

Polygonum persicaria L. —
дива върба - А. П., Я.; колЪнчеста
върба-А. П., Я.; конски чушки (Ловечъ) У.; лисецъ - А. П., М. Б-,
Polygonum hydropiper L. —
М. Г., Н. Г„ H. M., X. Г„ Я„ Я. К.;
воденъ пиперъ -(прев ) С. И., У., Я.
лютиви че - Я.; лютиче - С. В., У.;
К.; водно пиперче - Ах.; лютивче лютъ буренъ-Н.Г.; марсолъ-Н.
У.; маясълче - У.; папрекъ - М. Б.,
М.; мисирекъ-У.; мисирски соМ. Г.: пнперика - X. Tg пипериче - У.
полъ - У.; маясълчи-У.; мисирчеОтварата отъ водния пи- ' Н. Г., Я.; мърсолъ - X. Г.; обикноперъ се употребява въ нар. медицивено пиперче - Ах ; прасковинана противъ възпаление и рани въ сто(прев.) Н. Г.; прасковиче - (прев.)
маха;
с а щ о за
урегулиране нереА. ГГ, Н. Г., (Ловечъ) У.; прасковче
довна менструация; противъ пгъсъкъ
въ б
.брецитгь
*
и въ черния дробъ,
-(прев.) Vel., Н. Г., (Ловечъ) У.,
маясълъ, треска; за промиване при
Я.; сополянъ - Н. Г.
възпаление и бгълотеченията на поL i s а с (хрв.).
лсвитгъ органи въ женитгъ; за гаргара противъ

и възпаление
Счуканата билка на
каша служи за налагане гнойни
рани; въ видъ на лапи се налага
■ърху болното место отъ маясълъ.
рани отъ обуща, скрофулни рани,
краста, гангрена. Вътрешната упона

глътката.

ангина

Вь нар. медицина се упогрЪбява
както Polygonum hydropiper L.

Polygonum viviparum L. — i opeiri, - Ax.
Отварата

огъ

корени m c-

Материали за български ботаниченъ речникъ

приготви отвара, коренището се яде
сурово.

Polypodium vulgare L. — блага билкя - (с. БрЪзье - Софийско) С.
Г.; блага билка-С. В.; блага папарь-Н.Г, Ц. Г.; блага папра (Банско) А. Т.; блага папрать-Н.
Г., Я.; благ ь коренъ-Б.Д., С. Б.;
навалникъ - Б. Д .; папарь - Н. Г.;
папра - Н.Г.; папреть • Н. Г.; папура - Н. Г.; папуръ - Н. Г.; пъпръть Н. Г.; райково коренче - Н. Г., Я.;
райковъ коренъ -Н.Г, Х.Г, Ц. Г,
Я.; сладка папарь - Б, Д. В, М.Б,
Ц. Г.; сладка папрать ■ X. М, А.
Т, Ах., Б, В. Д, Vel., В. К, Д. В.,
(Омортагъ) Д. Й, K., М.Б, М.Г.,
Н.Г, Нейч., С.Г, У, Х.Г, Ц. Г,
Ю, Я.; сладка папура - (Копривщица) А. Т, Ц. Г.; сладко коренче (с. Пищигово - Пазардж.) А.Т, Г.
Б, Д. В., К„ Н.Г, С.Г, У, Х.Г,
Ц. Г, Ю, Я.; сладъкъ коренъ-Н.
M, С. Г.; сладунъ-А.Т, Д. В, Н.
Г, С. Г„ Я.; сладъкъ папратъ-Д.
Ц, H. M, H. C, С. Г; тужинъ - Н. Г,
Я.; ямболо - М.
Папоротникъ, папороть,
сладк1й коренъ (рус.); s 1 а dka paprat (хрв.); paprotka
(пол.).
„Съ масло сж. яде и папратьт а. Има ли масло и па п рать-та
манджа става". — Н.Г.
.ПосЬяхъ си дребенъ папретъ,
Дребенъ папретъ край Дунава,
Дано папретъ родъ роди;
Не си папретъ родъ роди.“
Н. Г.
Отва рата отъ коренището
на сладката папрать действува
омекчително върху слизестия епителъ
на дихателните тржби, улеснява отделяне на храчките, заради което се
употребява противъ обикновена и
магарешка кашлица, сжщо и при начална туберкулоза. Употребява се
шир уатл ИА1/Л гпбитрлил И ГТИКОЧО-

245

болестите на черния дроб» н противъ глисти.
Вь медицината като дрога Rd d i х
Filiculae dulcis или R i d I x
P o I y p o d i.

Polyporus fomentarius Fr. —
букова прахань - Д. Ц.; дървена
гжба-Н.Г.; прЗана - (с. Стояново Гевгелийско, Мак.) Д. А.; прйвунъ (с. Мачуково - Гевгелийско) Д. А.;
праханова гжба-У, Х.Г.; прахань
г,кба - Б, М. Б, С. Д. В.; прбхань А. П, Б, Д. В, М. Б, Нейч, X. Г,
Я.; прахань-(с. Плевня - Драмско)
Д. А.; прахунъ - Н. Г.; сбкаль - (Битоля, Ресенъ, Воденъ, Енидже) Д.
А, Н. Г.; сбкель - (с. Палежь - Мак.)
Д. А.; секълъ - А. Т.; труть - (Трънъ)
Ах, (Скопие) А.Т, (Паланка - Мак.)
Д. А, Н.Г.; тратъ - (Прилетгь, Велесъ, Дебъръ, Кичево)Д. А.; трътъ
- (Охридъ) Д. А, Н. Г.
Трутъ (рус.).
Polystichum aculeatum Roth. —
вж. Aspidium aculeatum (L.)
Doell.
Polystichum lonchitis Roth. —
вж. Aspidium lonchitis (L.)
Sw.

Polytrichum commune Hedw.
— власестъ мъхъ-Я.; едностръкъ
мъхъ-С. Д. В.; многовлакнестъ мъхъ
-У.; многовластий мъхъ-Г.Б.; нерадичя - Н. Г.; обикновенъ мъхъ •
А.М, А.Т, Д.В, З.Б, М.Б, Нейч.;
обикновена мъховина - М. Г.; страхличе - Н. Г.; срашниче - Н. Г,
.Това биле се вари и се пие за
уплашване, за болесть огнжнж, и за
родилка, кога й се слоши нечто."

Н. Г.
.Съ тоя буренъ кадятъ родилките, кога имъ сж слоши н1что.’ —Н. Г.

Polystygma rubra Tui. — червенка- Б. Д, Б. И.; червени петна-

246

Б. Ахтаровъ

Populus L.
топола - Б. С.,
М.Б., Н.С., С.Г. Х„ Ш.. Я. ; кавакъ - Ах.; осика • Н. Г., H. С.; трепетлика - Ах.
Тополь (рус ); topola. t оpol (хрв., пол.); topol (чех.);
тспслк, топели (слав.).
„Сънь посъннла млада Явкулица
Въ сжбботж вечерь спорядъ неделя:
Тъхвя двор и въ вод
*
обтжнжли.
На ср!дъ двора дв! тополи
*
Н. Г.
.Вясокъ колко топола. Висока
Tonoia. во свраки по нея." — Н Г.

Populus alba L. — бгь.га топола -А.М., Ах.. А. Т., Б., В.Н., Д.
B. Д.Ц, З.Б.. К.. М.Б., М.Г., Н.
Г.. НеЯч., Н.С., С.Б., С.Г., С. П„
У., Х.Г., Ю.; пиринъ - Н. Г.; сребрецъ - Н. Г.; сребриста топола - С.
П.; сребрслистна топопа - А. Т„ Г.
Б„ С. Б.; сребролиста топола - Д. Д.;
сребърна топола-В.H.. H.М., Н.Г.;
топола - Vel., Н. Г„ Ю.
СеребристнА тополь, 61лолистния тополь (рус.); bе 1 а
topo 1а (хрв.); biala topol а
(пол.).
Въ вар. медицина се употребява

както Populos nigra L.

Populus italica Moench. — вж.
Populus pyramidalis Roz.

Populus nigra L. — кавакъ (тур.) A. M. Б., B. K, Д. В., (Омортаг ь) Д. Й., Д. Д.. Dor., Д. LL, H. С.,
C. П., Х.Г., KJ., Я.; топола -ДП;
черна топола - Ах., Б, Д Д, Д Ц..,
З.Б., К„ М.Б.. М.Г., Н.Г., Н.С.,
Нейч, H. М., С.Б., С. Г, С. П„ У.,
X. Г.; вейка - X. Г.
Осокорь (рус.); topol cfcrпу (чех); crna topola (хрв.).
Отварата отъ пжпкит! и
корите иа младвте клонки
пречиства кръвьта и се употребява
йротигь подагра, ревматизъмъ, ишн-

<г»,

скорбути,

сифилисъ.

малария;

сжшо противъ сърдцебиене. За п реми в а н е и компреси на гнойни
рани и рани отъ изгаряне; сжщата
омекчява възпаленията въ дихателните тржби, улеснява отделяне на храчките и се употребява противъ кашлица и ангина.

По-рано въ медицината като дрога G е m а е Populi

Populus pyramidalis Roz. —
висока топола - K. H. Г., У., Ю.;
голЪма толола - У.; кавакъ - К_, Коз.,
Н. Г.; италианска топола - В. Д., Г.
Б.; пирамидална топола - А М.,
Ах„ Б„ Д. Ц„ К„ Н.М., Нейч., С.
Б., С. Г.; пирамидна топола-М.Г.,
С. Г„ Я.
„Есенно време на тополите
листата ако капатъ по-напредъ отъ
върха, зимата ще е лоша въ началото, а ако падатъ отъ дъното, ще е
лоша къмъ края.
*
— Кюстендилско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

„Когато шумата на тополите
отпадне по-напредъ отдолу, значи че
тежката зима тая година ще бжде
изначало; ако ли отпадне по-преди
отъ върха — въ края“.
Люб. Баба Ега, стр. 37.

Populus tremula L. — б!ло
дърво - Н. Г.; дивъ кавакъ - Н. Г.;
кавакъ - (тур., Омортагъ) Д. Й.;
осенъ - С. Д. В.; оейка - (Малко-Т i рново) А. T., lir., Н. Г., С. Б., Н С.,
С. П., (с. Чепеларе - Асеновградско,
с. Габровецъ - Ихт.) С. Г., (Странджа)Д. Й.; осина-Д. Д., Н.Г. сопола - Д. Д.; трепери! а - Н. Г.; трипетлика - В. К.; трипитлика - У.; треперушка - Д. В., 3. В., Н. Г., С.Г.;
трепетникъ - С. Д. В., Ю.; трепетлика топола-Д Ц.; трепетлика топола - М. Г.; трепетлика - А. М., А.
Т., (Трънъ) Ах., Б., Vel , Д. В., J.,
К., М.Б., Н.М., Н.Г., Нейч., С. Б„
С.Г., Н.С., С.Н., У., Х.Г., 1О„ Я. ;
черна топола-У.; ясика-(Битоля,
Охридъ, Ресенъ) Д. А.; яейка - А.
T., Vel., lir., (с. Бобошево - ДупНИШКО. С. Кост eiu-u i. г YuoUiia-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Асеновградско, Трънъ) С. Г., Ю.;
яшка - (Ресенъ- Мак.) А. T., Н. Г.;
черна топола-У.
O c h к а, o с и н а, o с и к а (рус.);
j а s i k а, trepet 1 ji ка (хрв.); osyка (чех.); osina, osika (пол.);
ееннл (слав.).
.Зарадва ся святъ1й Георги,
Изъ друмъ връви, п-ксень пее,
Что го зачю, все послуша;
Едно дърво трепетлика
Не сж запря, не послуша,
И прокля го святъШ Георги:
Да би далъ Богъ трепетлика,
Все тъ! да треперешъ!" — Н Г.

„Проговаря святъШ Иванъ:
Застой, горо, застой водо,
Кое чюе, да застане.
Да си кръстимъ млада Бога!
Грепетлия не дочюла,
Прокляй я е святъШ Иванъ '
Н. Г.

Отварата отъ кората на
младите клонки на трепетликата
се употребява за пречистване кръвьта, противъ ревматизъмъ, шииясъ,
скорбутъ. сифилисъ; противъ сърдцебиене, кашлица; външно
за компреси и промивки на гнойни
рани и рани отъ изгаряне.

Portulaca L. — тученйца- С.
С.; глъстига - Ах.
Т у ш а ц (срб.).

247

ко, Мак.) А. Т.; гушница-(Кукушъ)
А. T., Н. Г.
Отварата й действува като
слабително и пикочогонно средство;
служи за пречистване кръвьта и се
употребява противъ скорбутъ. Взета
въ по-голЪмо количество се употребява противь глисти.

Portulaca sativa (Haw.) ThelIung. — питомна тученйца-(c.
Габровецъ-Пазардж.) С.Г.
Potamogeton natans L. — воден ь жегалъ - С. Д. В.; мръснякъ Ах.; плаващъ мръснякъ - (прев.) Ах.;
плаващъ рЪченъ юзъмъ-Я.
Жагла (рус.); taglja (хрв.).

Potamogeton crispus L. — къдраволистенъ мръснякъ - (прев.) Ах.
Potentilla L. —бабиче-Н. Г.;
гърличе - Ах.; дива ягода • H. М.,
Н. Г.; загърличе - У.; зъминиче-Я;
лехусниче - Н. Г., Я.; очеболецъ-С.
С.; очиболецъ - Ах., H. М., Нейч.,
Н.С., Х.Г.; петолистъ - Коз.; петопръстка - А. M., К.; прозориче - Н.
Г.; прозорче - Н. Г„ H. C., С. П., С.
С.; почудиче - Н. Г., У.; сърдцеболево биле -К.; сърдцеболецъ - H. М.,
Х.Г.; твърдецъ - Н. Г.; усойна трева-Н.Г.; уфикъ-Я.; чичекъ - Я.;
ягода - Н. Г.
P е t o pr s t (хрв.).

Portulaca oleracea L. — вахса (Пнрдопъ) П. Б.; дива тученйца(с. Габровецъ - Пазардж., с.Гайтаниново - Теговско - Мак.) А. T., С. Г.;
Potentilla alba L. — 6i.io сърдкластйиа - Н. Г., (Ловечъ) У., Я.;
1 цеболово биле - М. Б., Я.; бЪлъ очиклъстйга - (Сливень) Коз.; клъболецъ - Ах.; б!лъ петолистникъ сгииж - (Търново, Гор.-ОрЬховица)
У., Я.; живачна трева-Н.Г., Я.;
У.; овча кластнна - Н. Г.; овча тлъпетопръстница - Н.Г., Я.; сърдцебостица - Н. Г., Ю.; тлъстига - А. Т.,
лево биле -Н. Г.
II. Г., С. Г., (Ловеч ь) У., Я.; тлъстиОтварата отъ тази билка се
ка - I I. Г.; т.гъстица -11. Г.. У., Ю.,
пие за урегулиране недостатъчна
Я.; тлъчница ■ Н. Г.; тревла - (грц., менструация; сжшата служи и проКукушъ) А. Т.; тученйца - Ах., В. тивъ болеститгь на сърдцето и отК„ 11. С., Х.Г.; тученйца - (Панагю- там ь името й сърдцеболово биле;
споредъ народните вЪрвания, недорарище) А. Т„ 111., IO., Я ; тучницазуменията и кавгите може да преста(Велесъ, Тетово) А. Т„ Н. Г., С. Г„
на тъ въ една кжшя, ако се пие отва!(>.; тучница • (с. Вагоша - Тиквеш- | р а отъ тази билка.

248

Б. Ахтаровъ

Potentilla anserina L. — гжсешки петолистникъ -(прев.) У.;
гжсино цвЪте - (прев.) П.; златурче-С.Д.В.; пача трева - С. Д.В.;
пачи кракъ - M. О.; пачи очиболецъ П.. Я.
Отварата отъ тази билка се
употрЯбява противъ спазми въ стомаха и коремиитЯ органи.

Potentilla argentea L. — бабиче-Н. Г.; дива ягода - Н. Г.; зъминиче - Я^ зъмска трева - Н. Г., Я.;
лехусниче • Н. Г., Я.; очиболецъ (Ст.-Загора) Ах, А. Т„ Н. Г, Ю, Я.;
пачи кракъ - M. О.; петопръстица В. K, Н. Г„ Я.; петопръстница- Я.;
петопръстче - Я.; поджбецъ - Н. Г,
Я.; прозориче- Н. Г, С. В, У, Я.;
прозорниче-Н. Г„ Я.; прозорчеН. Г„ С. В, У, X.; сребаренъ очиболецъ - (прев.) Я.; сребролйстенъ
очиболецъ-(прев.) Ах.; сребъренъ
петолистникъ - У, Я.; твърдеиъ-Н.
Г.; терекьовото биле-У.; усойна
трева - Н. Г.; тереке-(тур.) У.; бешъ
пармакъ-(тур.) Б. Д.; тереке-оту (тур.) Ах.
Отварата отъ корена и
листата на очиболеца действува стегателно и се употребява
противъ болки въ стомаха и червата ; противъ диария и дизентерия;
елшата служи за пречистване кръвьта
и се употребява противъ маясълъ,
малария: противъ ухапване отъ отровна змия, отъ което произлизатъ
и меиа та — зъминиче, змийска
т рева идр.п. Отварата й служи
за компреси при възпаление на
оЧмтЯ, отъ което произлизатъ имената
°_чеболеиъ, прозориче и др. п.
J'потрЯбява се още за премиване
и компреси на гнойни рани и
рани

отз

изгаряне.

Potentilla cinerea Chaix —дива
ягода-(c. с. Диляче и ЦървениноКюстендилско) С.Г.; петопръстница -(Тетсвенъ) С. Г.; петопръсче (Пловдивъ)Коз.; прозориче-(с. Ко- I
стенецъ • Ихтим ) С Г ; гвърдецъ -

(с. Желюша - Царибродско) С. Г.;
усойна трава - (с. Драгоманъ - Соф.)
С. Г.
Въ нар. медицина (пъ с. Драгоманъ) се употребява противъ ухапване отъ усойница, отъ което носи названието си усойна трава. За елшата цель се употрЯбяватъ и другитЯ видове отъ рода Potentilla.

Potentilla hirta L. — маясълска
трева-(Берковица) П Б.

Potentilla micrantha Ram. —
дива ягода - H. С.; див/к ягодж (Търново) У.; малъкъ очиболецъ (прев.) H. С.
Potentilla recta L. — бЪсна
трева - Н. Г., Я.; змийска ягода-У.;
почудиче - Н. Г, У.; правъ петолистникъ - (прев.) У.; терекьовото-У.
Счукана въ видъ на каша, прЯсната и зелена билка служи за налагане рани отъ отровна змия.

Potentilla reptans L. — гърличава трева - Н. Г, Я.; дива ягодаГр.; катерлива трева-Д.Ц.; петопръстниче - А. М.; петопръстче Vel, Ш. ; пълзящъ очиболецъ (прев.) Ах.; сърдцеболево биле-Х.
Г.; уфикъ - Д. Д.; ябланъ-чеече (ТУР) ГР.
Отварата отъ тази билка се
употребява противъ болестьта гърлица по свинетЯ; елшата служи за
пречистване кръвьта и сс употребява
противъ малария; като стегателно
средство служи противъ диария, дизентерия, хемороиди (маясълъ); елшата служи за гаргара като едно
добро срЯдство за закрепване вгьнцитгь и противъ ранички въ устата
(афта).

Potentilla rupestris L. — загьрличе - У.
Въ нар. медицина се употребява
протинъ заушки. О(ъ което е произлязло названието загърличе:
пие се отварата отъ билката, а сз>
остатъка се правятъ топли лапи на

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Potentilla supina L. — осойна
трева - М. Б.; усойна трава - (с. Драгоманъ - Соф.) С. Г.
Potentilla taurica Sch. — петопръстче - Ш.
Potentilla tormentilla Schrank
(= Potentilla silvestris Neck.). —
бутуракъ - H. Г., C. В.; вжзел ь - C.
Д. В.; планински очиболецъ - Ах.;
четиривЪнчелистенъ
очиболецъ
Ах.; индживаръ - (тур.) Гр.
Отварата отъ коренището
на тази билка се смета като много
добро средство срещу разните вътрешни кръвоизлияния — въ стомаха,
червата, белия дробъ и за това се
употребява противъ кръвохраченето
при

туберкулоза,

повръщане

кръвъ

при язва въ стомаха, противъ дизентерия, силна и продължителна

сжшата се употребява противъ диария; за прем Иване и к о м п p е с и на кръвни рани отъ
посичане и контузи; за п р е м и в а н е
правото черво при изтръсване; за
гаргара като средство за заякване слаби вгънци.
Настойка въ
дървено масло на счуканата заедно съ коренището билка се смета
като много добро средство противъ
менструация;

напукване на кожата по ръцетгь,
устнитгъ, носната кухина.

Отварата отъ целата билка
(подземна и надземна часть) служи
за пречистване кръвьта и се употребява противъ малария (много добре действува смесена съ тинтява
— Gentiana cruciata, G. puncta t а или G. а s c 1 е p i а d е а), бгълотеченията въ жената, триперъ, сифилисъ;
противъ главоболие; на-

стойка въ червено вино на
счуканата пресна билка се счита за
едно добро укрепително средство.

Potentilla verna L. — пролетенъ очиболецъ-(прев.) Я.; прол ктенъ петолистникъ - (прев.) У.

Poterium officinalis Benth. et
Hook. — вж. Sanguis orba officinalis L

249

Poterium sanguisorba L. — вж.
Sanguisorba minor Scop.

Primula L. — ангелика - H. Г.;
ангелинка - H. Г.; аглика - H. Г.;
баранчики - H. Г.; барашки - H. Г.;
бкла буквица - H. Г.; бЪличка - H. Г.;
бе.зочка - Н. Г.; горонветъ - Н. Г.;
еглика - Н. Г.; еглича - Н. Г.; егличе Ах.; иглекъ - Н. Г.; иглика - М. Г.,
H. C., С. Г., Я.; игличина - Д. Д., Н.
Г.; игличж-Н. Г.; кукувиче цветье
- Н. Г.; меча стжпка - Н. Г.; пятопръстница - Н. Г.; пятопръстъ - Н. Г.;
самовилско цветье -Н. Г.; христово
цвете - Н. Г.
J а g 1 i k а (хрв.).
.Че какъ сж лика прилика.
Като два стръка иглика
Като единъ стръкъ тинтява —
Самси та попа венчава."
Янковъ сборникъ, стр. 261.

Primula acaulis Jacq. — безстеблена иглика - (прев.) Ах., Д. Ц.,
К.; червена градинска иглика-У.

Primula auricula L. — градинска иглика • Б. Б., X. Г.; градинска
игличина - Д. Ц.; игличина ■ С. Д. В.;
мечо ухо - С. Д. В.; червена игличина - Ш.; жглика - J.
Primula elatior Jacq. — агликаН. Г.; бЪличка - Д. А., Н. Г.; бледожълта иглика - Я;; белючка - Н. Г.;
висока иглика - (прев.) Д. Ц., М.Б..
У.; жълта игличина - С. Д. В.; жълто еглйче -(Банско) А.Т.; игличкаД. А., Н. Г.; кукувично цвекье - Д.
А., Н.Г.; планинска иглика-С.Г.;
петопръстъ- (Гостиваръ - Мак.) А.
Т.; самовилско цвекье - Д. А„ Н. Г.;
христосово цвекье -(Крушево-Мак.)
А. Т.; иглика - Н. Г.; яглика - Н. Г.;
ягуличка - Д. А., Н. Г.; янгуличкаД. А., Н. Г.

Primula exigua Vel. (= P. farinosa L. var. denudata PanC.). —

250

Б. Ахтаровъ

малка иглика-Ах.; розова иглика H. С.; червена иглика-С. Д В.

Д.; жглйка - (Шуменъ) Б. Д.; жгликовина - Б. Д.; жгличина - Б. Д.

Primula officinalis Jacq. var.
suaveolens Bert. — (вж. Primula
suaveolens Bert.

Игликата има голяма употреба въ нар. медицина. Отварата
отъ всичките и части (коренъ, листа
и цвЪтоие) действува като слабо възбудително средство на нервната система и се употребява противъ гла-

Primula pubescens Jacq. — градинска иглика-K.; космата иглика(прев.) Н.М.
Primula sinensis Bert. — китайска иглика - K.
Primula suaveolens Bert. (=
P. officinalis Jacq. var. suaveolens
Bert.) — аглика - C. Г., (Ловечъ, Търново)
Я.; агличичина - H. Г.,
(клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.,
(Ловечъ, Търново) У.: адлйка(Омортагъ) Д. Й.: бкличка - (Битолско, Деринско, Костурско) Д. А.;
бЪлючка - (Леринъ) Д. А.; гброцвЪтъ-Д.А.. (с. Палрадища, Велесъ-Мак.) А. Т.. Д.А.; горбнвЪте
(Галичникъ-Мак.) А. Т; гороцвЪкье(Дебъръ) Д. А.; гороквецъ - (Костурско) Д.А.; грогвецъ - (с. с. Бобища, Загоричани - Макед.) А. Т.;
грбтвецъ -(Костурско) Д. А.; еглика-Б. Д.; егличе - (Трънъ) Ах.
(Софийско) С. Г., У„ Ю.; иглика. Ах., H. С.; игличе - (Дупница) С.Г.;
иглйчина-(с. с. Б1лъово и Габровецъ - Пазардж.) С.
Ю., (Копривщица) А. Т., (Ловечъ) У.; йглекъ
-(Малко-Търновско) А. Т.; игличка -(Солунско, Воденско) Д. А.; калуяиъ-Б. Д.; ключанка - М. Б., М.
Г.; кукавичйно цв1кье - Дебърско)
Д. А.; обикновена иглика - Ах.; п£топърсъ - (Битоля) Д.А.; петопръстъ - (Прилепъ, Скопие) А. Т.;
п^ти-пьрсъ - (Воденско) Д. А.; пролетна иглика - Нейч., У.; самбдивско
цв!кье - (Битолско) Д.А.; яглика (с. БТлица - Кичевско) Д. А.; ягу.тичка - (Ресен ь) Д. А.; янгуличка - (Костурско) Д. А.; христово цвЪте - Б.

воболие. виене евгьтъ, безсъние, спаз-

ми. болки въ гърдитгъ и коремнитп>
органи ; елшата облекчава възпале-

нието на слизестия епителъ въ дихателнитЪ трлби и се употребява противъ обикновена кашлица, хрониченъ бронхитъ, астма; помага оше
при възпаление на бжбрецитгъ и пикочния мгъхуръ, при мжчно пикане;
противъ заушки, ревматизъмъ
и
подагра.

Prunella L. (Brunella L.) — гърленикъ - Н.Г.; живениче - Ах., С. П.,
H. С.; посЪчниче - Ах.; пришникъА. С.; притека трева - М. Г.; прищница - Ах.; усоиче - Ах., У.; черноглавка - Д. Д.
Горлянка (рус.); grk 1 ja n kа
(хрв.).
Prunella alba Pali. (= Brunella
laciniata L.) — б>ьло живениче - Ах.;
6t.ia пришница - Б. Д.; пришницаАх.

Prunella grandiflora (L.) Jacq.—
едроцвЪтенъ гърленикъ - С.Д. В.;
прищена трева - М. Б.
Prunella vulgaris L. — богородице-С.Г., У.; въстегъ - В. Д„ Н.
Г.; гърленикъ - Н. Г., С. Д. В., Я.;
добриче - Н Г., Я.; живеничава
билка - Б. Д.., Н. Г., У.; живиничавъ
буренъ - Н. Г., У.; посечена трепа Н. Г., У.; посечено биле - Н. Г.; прищена трева - М. Б.; сЪчено биле H. 1., У., Я.; усоиче - У.; усувичеН. Г., У., Я.; хайдушка трева ■ Я.;
черноглавка - Б. Д.
Въ иар. медицина се употребява
протинъ скрофули (жавиница), рани
отъ

посичане,

рани

змия -усойница,

отъ

противъ

отровна

гърлица

въ

Материали за български ботаниченъ речникъ
свинете, обриви (пришки) пот+лото отъ
което сж произлезли съответните нар.
названия усоиче, живиничава
билка (живи пич е), гърленикъ,
сечено биле, хайдушка трева, пришница и др. п. Отварата отъ тази билка сс пие за пречистване кръвьта противъ обриви (пришки),
скрофули; сжшата се употребява противъ кръвохрачене, кашлица, възпаление и болки въ стомаха и червата, гла-

воболие; противъ втвърдяване (образуване ядки) въ гърдитгъ на кърмачки-

като съ остатъка отъ сварената
билка се правятъ топли лапи. Счукани пресни листа въ видъ на каша или
настойка на такава каша въ дървено масло се употребява противъ
те,

гнойни рани, циреи, скрофулни рани,
изгаряне, отъ отровни
и др. Нарезаната билка надребно, когато е прЬсна. или сварена,
когато е изсушена, се смесва въ храната на свинете противъ болестьта

рани
змии

отъ

гърлица.

Prunus Tourn. — вишни - А. T.’
Ах.; зарзала-Ах., Н. Г.; кайсия"
А.Т., Ах.; слива - H. С., Ш., Я.;
праскова - Ах.; трънка-Ах.; трънкослива-Ах.; череша - А. М., Ах.,
Нейч.

Prunus amygdalus L. — вж.
Amygdalus communis L.

Prunus armeniaca L. — дзерделии-Коз.; зарделия - Коз., Н.Г.;
зарзала - А. M., А. Т„ Ах., В. Д., В.
К„ Д.В., К„ Л„ М.Б., Н Г„ Н.П.,
У., X. Г., Ю., Я.; зарзалия-Б., В. К.,
Г.Б., Д.В., Д.Ц., Коз., М.Б., С.Г.,
У.; зарзалуйка - Н. Г.; зерделй (тур., Омортагъ) Д. Й.; зерделйя(Омортагъ) Д. Й„ Я.; каисия - А. Т„
Ах.; кайсия - Д. В., Коз., Л., М.Г.,
Н. Г., Нейч., С.Г,, X. Г.; смилкаX. Г.
Prunus avium L. — кирезъ (тур.) Б. Л.; кнрезъ-агаджи - (тур.)
Ах.; птича череша - Д. Ц., X. Г.; ntсъкиня-Кал., X. Г., 11.1,; сладка череша - Д. Ц., С. Б.; ср£шя - Н. Г.;
среша - Н. Г.; црешки - (с. Желюша -

251

Царибродско) С. Г.; цреша - Н. Г.;
череша - А. M., А. Т., Ах., Б., Vel.,
Г. Б., К„ Л„ М. Б., Н. Г.. Нейч., Н.
П., H. С., С.Г., У„ 111, Я.; чирешна-Н. Г.; чиреша-Л.; чирешя-Н.
Г.; чиряша - Н. Г.; чирешня - Л.;
чернушки • С. Г.; чр^шня - (Трънъ)
Ах.; црбшня - (Трънъ) Ах.
Ч е р е ш н я (рус.); t f е§ n а. t fe§еп (чех.); трешн^а (срб.ПанчиИ.).
„Да види мама и тате.
Какво съмъ либе залибилъ,
На този чюждъ1й вилаетъ:
Ниде го нема по светъ-тъ:
На снага тънка топола,
Лице й пресно сирене.
Очи й черни череши.
Веждъ! й тънки гайтапи,
Уста й чаша сребърна,
Язикъ й захарь продава.
*
— Н.Г.

.Ока вълна — ока череши. Зелените умове тичатъ на зелени череши.
Дето чуешъ много череши, зимай малка кошница.' — Н.Г.
.Ха дяволе де. ела бабж-тж да ьк.
турнешъ отъ црешнж-т ж.
*
Н. Г.
.Череша си родъ родила.
Отъ рода сж потрошила.
*
— Н. Г.
.Леле мале, каквж мома
Что хубава, Богъ да >ж
Два образа — два гюла
Две-т1 очи — две црьнъ!

видохъ,
убие:
цръвени.
*
череши.
Н. Г.

„Горице-ле, гжста горо,
Веднжжъ дойде у годинж,
Донесе ми стлъбъ череши,
Стлъбъ череши, скутъ ябълкъ!.
*
Н. Г.
.С тънки в±жди гайтанови,
С’черни очи черешови.“— Н. Г.
Отварата отъ кората на
черешата се употребява въ нар.
медицина като укрепително сргьдство ; отварата отъ плодовете служи
противъ диария и дизентерия, а отъ
дръжките на плодовете — противъ
кашлица.

Prunus cerasus L. — вишна А. М., Б., Н. П., H. С., С.Г.; вишня-

252

Б. Ахтаровъ

А.Т., Ах., Г.Б., Д.В., Д.Д., Д.И.,
J., К., Л., М. Б. М. Г„ H. M., Н. Г.,
Нейч., Н.С., С.Г., У„ Х.Г., Ш., Я.;
герульовки-(Плевенъ) С. Г.; говнушки-(ПлЪвенъ) С.Г.
Вншня (рус.); wiSnia (пол.);
w i 5 е п (чех.); v i 5 п j а (хрв.);
вишн/а (срб.); вишни (слав.).
.Кога сж натамъ отишли,
ЛЪтно ми слънце гр1яше,
Вишни-т! цреши иъвтяхж ;
Кога сж навамъ врънжхж.
Тихая Дунавъ дотечелъ,
Зимпи CBtroee връляхж." — Н, Г.

Вишната почти съ всичките
сп части има много голяма употреба
въ вашата народна медицина. Отварата отъ дръжките на плодове т t действува пнкочогонно, заради
което се употребява противъ водянка, пъсъкъ и

камъни въ б^брецитгь

сжшата служи
оше като стегателно и омекчително
средство и се употребява противъ дии пикочния мгъхуръ;

ария, кашлица, моминска бледность.

Отварата
огь
корените —
3j урегулиране недостатъчна менструация. Ко м п о тъ тъ отъ в и шн п действува за урегулиране храносмилателния процес» и като леко
слабително средство. Сжшиятъ съ
малко оризово или овесено брашно и
иРко-тко счукани кокички се препоръчва противъ ревматизъмъ и подагра. Кокичките отъ плодовете, счукана като брашно, по 2—6
дневно, се препоръчвай като едно
добро средство противъ пгъсъкъ и камъни въ бмбрецитгъ и пикочния мгъ-

Противъ същите се препоръчва
и настойка въ 60%-въ с п и р т ъ
на счуканите кокички, следъ
като престои 10—15 дни. Отъ тази
настойка се взема по I чаена лъжичка 2 пъти дневно.

хуръ.

Prunus chamaecerasus Jacq.—
дива вишня низка черешаС. Г.; низка черешъ-С. Г.; ситень
мишнапъ■ (Плевен!) С.Г.
Дикая вншня (рус.).
Prunus communis (L.)Fritsch —

Prunus divaricata Led. — джангурки-Б.Д.; джанка-k
*.,
H. C.;
джанти-Б.Д.; дженки-Б. Д.; джагали - (Софийско) Ах.; джандерица (Трънско) Ах.; дива слива - Б. Д.;
трънкосливка - Vel., Ш.; кьопекъери - (тур., Омортагъ) Д. Й.

Prunus domestica L. — разни
породи: авдали- (с. Сатовча - Неврокопско) Ах.; бардакири - Н. Г.; бардачки-(Русе) У.; бистрица - (ром.)
Б. Д.; бузисици-(с. Сатовча - Неврокопско) Ах.; бърцки сливи Н. Г.; белини - (с. Сатовча) Ах.;
бЬлявини - (с. Кремиковци - Соф.)
С. Г.; белвици - (Тргнь) Ах.; дургунье-(с. Цървеняно - Кюстенд.) С.
Г.; дургуни - (с. Габровецъ - Пазарджишко) С. Г.; гърлешки-(с. Габровецъ) С.Г.; домашна слива- (прев.)
Б.; домостойка - Н. Г.; драгулъ - Н.
Г.; драгунъ - Н. Г.; зимневка - Н. Г.;
зимникини - Н. Г., зингали - (с. Сатовча) Ах.; караджейка-Б. Д.; магарешки сливи - Н. Г.; маджаркиня Н. Г., (Ловечъ) У.; маджаркиня слива - Н. Г., У.; мбдрица - (Трънско)
Ах.; орепка - (с. Сатовча - Неврокопско) Ах.; пожега-Н.Г.; пършливки - (с. Чепеларе) C. I'.; синаквици - (Плевенъ, София) С. Г.; синявини-(с. Кремиковци) С. Г.; синя
слива - Д. Ц.; слива - k. M., А. Т.,
Ах., Б„ Б.Д., В.К., Д.В., Д.Д., К.,
Л„ М.Г., Н.М., Нейч., Н. П„ С. Г.,
У., X. Г., Ю., Я.; слива бардачкаМ. Б., Н. Г„ У., Я.; църци - (с. Цървеняно - Кюстенд.) С. Г.; чибуци (с. Сатовча) Ах.; шеренини - (с. Сатовча) Ах.; бардак ь-ери-(тур.) Б.Д.

Слива (рус.); sl i wki (пол.);
шл]ива (срб.); Sljiva, sliva
(хрв).
.Не го бии.1 пи за слипа,
Чегато яма сливи въ устата си.

Материали за български ботаниченъ речникъ
Върба сливи не ражда.
Вчюдвася като жя въ сливи.
*
Н. Г.
Изсушените плодове се употрГбяватъ въ видъ на компотъ като леко
слабително средство.

Prunus insititia L. — тръносливка - Ах., Н. Г., У., H. С.; търносливка. Д. Ц, М. Г„ H. I'., С.Г, У.
Тернослива (рус.); trno
§ I j i v а (хрв.); t r n o s 1 i w а (чех.).
Prunus laurocerasus L. — дафнянъ-Гр.; дафно-керосъ - Гр.; зеленика - Vel., Нейч., (Тетевенъ, Троянъ.Габрово, Шипка,Странджа) Ах.,
Д. Й, С. Г, У.; зеленикъ-Vel, Н.
Г., (Тетевенъ, Троянъ) У.; зимнина - У.; лаврова вишня - (прев.) Д.
Ц.; лавровишня - (прев.) Ах., К,
H. M.. H. C., C. С.; лаврова череша J., Я.; тафланъ - (тур.) Dor., Б.Д.
Чай отъ листата на л а в р ов иш я ята пречиства кръвьта и се употребява въ нар. медицина противъ кожни обриви и за успокояване нервипиь;

сжщиятъ се употребя!.а външно за
компреси противъ гнойни рани,
невралгия, болезнени хемороиди и
противъ болестьта шапъ по добитъка.
Като дрога — Folia Laurocerasi.

Prunus mahaleb L. — дива
вишна - Д. Ц , Коз., Н. Г., С. Г., (Ловеч ь, Тьрново) У., Я.; дива вишня
- Ю.; дива череша - Vel., H. C, Н.
Г., C. С., (Търново. Ловечъ) У., Ю.;
дивакиня - Н. Г., (Ловечъ) У.
Ц р е м ж а (срб. - ПанчиИ.).
Prunus nana (L.) Stokes— вж.
Amygdalus n an a L.

Prunus padus L. — гроздена
череша - Д. Ц, Я.; гроздна череша
-Х.Г, Я.; гроздова череша-Б.Д.;
гроздоподобна череша - У.; дива череша - Я.; ппнекиня - А. Г1, Ах., Я.;
смрадлика -(Самокови) Б.Д.
11 е р е м у х а (рус.).

253

Prunus persica Sieb. et Zucc.
(= Persica vulgaris Mill. = Amygdalus persica L.) — прасква - Коз.;
праскова - А. М., Ах., В. Д, В. К,
Д. Ц, Коз., Нейч., 11J, Я.; шефгелия - (тур., Трънъ) Ах., Л, Я.; шефтели-(тур.) Б.Д.
„На дървото малка Ангелина,
У ржка й клонче ш е в т а л и а.
*
Н.Г.
„Когато цъвти прасковата, деньтъ
и нощьта сж равни.“ — Пловдив^
Нар. Метеор., Сп. Вац.
Ч а я т ъ отъ листата и ц в +.товете на прасковата слу^н
като леко слабително сргъдство, противъ болки въ стомаха и червата.
противъ захарна болесть (диабет
/.
*
Отварата отъ кората на м т здите клонки се употребява като
укрепително сргъдство, противъ малария и начална туберкулоза. Счуканите въ видъ на каша зелеви
пресни листа служатъ за налагане
червясали рани по добитъка.

Prunus spinosa L,—диво грозде-(c. Сатовча - Неврокопско) Ах;
дива слива-Л, Я.; дрислива слива Б. С.; зТпки - Я.; пруна-(Воденъ)
A. T., Н. Г.; тарълинка - С. Г.; тръника - Н, Г.; трънинки - А. T., Н. Г.;
трънка- (Банско) А.Т., Ах.,Б„ В.Д.,
B. Н„ Vel., В.К., Д.Д., К„ Коз , Л,
М.Б, М.Г., Н. М, Н.Г., Нейч., Г!„
Н.С., С.Г., С.П., У, Я.Г, Ш, Ю.,
Я.; трънъ-Б.С.; търленки-(Прилепъ) А.Т, Н. Г.; търлинка-(Велесъ, Ресенъ) А.Т.; търнйнка-(с.
Бобища - Мак.) А. Т, (Трънъ) Ах.;
синка-трънка - Б. Д.; слива трънка Я.; черенъ трънъ-У.; черна трънка - У.
Терносливъ (рус.); t r п,
trnka (чех.); erni t r n, drni
t r n, t r n i k a, t r n i c а (хрв.).
.Ако трънките се нзродять
презъ летото много, зимата ше е
тежка и продължителна, а следуюшзта година ше бжде много плодородна“.
— Свищовско.
Нар. Метеор., Сп. Вас.

254

Б. Ахтаровъ

.Акопрезълетоточерните трънки дядатъ много плодъ, зимата ще
е големя и лютя.’ — Шуменско, Ст.Загора.
Нар. Метеор. Сп. Вац.
.Тръка праскови ряжда ли ?*
Н. Г.

.Много трънки, люта зима;
малко трънки мека зима.’ — Хасково, Пазарджикъ.
Нар. Метеор., Сп. Вац.
.Когато т р ъ н к а грозде пусне,
тогава ще вндншъ твоята майка.
*
Янковъ сб„ стр. 219.
Отварата отъ цветовете
на трънката действува за пречистване кръвьта, за засилване стомаха
в като леко слабително средство; отварата отъ листата действува
пикочогонно й се употребява противъ
обрива по кожата и възпаление на
бмбрецитгъ и пикочния мгъхуръ; оз вярата отъ кората на стъблото,
особено на корена, действува като
стегателно. тонично и пикочогонно
средство, заради което намира приложение противъ диария, начална туберкулоза, водянка, астма; отварата отъ плодовете въ червено вино се смета като едно добро
средство противъ диария и дизентерия.

Psaliota arvensis Schaf. — горска печурка - Б. Б.
Pleri dium aquilinum Gled. ( =
Pieris aquilina L.) — орлова папрать - Ах., K., H.C.; в и с о к а папрать - (ДрЪново) У.; едра папарь С.Д. В., Я.; дива папрать-(с. Поганово- Царибр.) С. Г.; конска папрать (Св.-Врачско) Ах.Д1.Г.,(с. Габровеиъ
-Пазардж.) С.Г„ У„ Ю.; кюмюрджийска пйпръть-(Търново) У.; папрать-(Сливенъ) Коз.; орлица папрать-У., Я.; орлова папрать-(прен.
отъ лат. име) А. М., Ах., Б., 3. Б.,
К„ М.Б., Н.Г., Нейч., С.Г., Ю., Я.;
орловъ папрать - Д. U.., Н.М.; папракъ -(с. Драгоманъ) С. Г.; папрекъ
•(с. Брезье-Соф.) С. Г.; папра-Н.

Г., С. Г., Ю.; папреть - В. Д., Н. Г..
С.Г.. Я.; папурдйкъ - (Копривщица)
А.Т., IO.
.Азъ
Дано
Дано
Дано
Ляно
Дано
Нито
Нито
Нито
Ни го
Нито

довсдохъ пръла мечка.
мечка биполъ яде.
биволъ Дунайъ пие,
Дунавъ огънь гаси.
огънь папреть гори.
папреть родъ роди;
мечка биполъ яде,
Дунавъ биполъ пие,
Дунавъ огънь гаси.
огънь папреть гори,
папреть родъ роди."
Н. Г.

Отварата отъ конската
папрать служи за б а н и противъ
обривъ по кожата (мулдарлъкъ).

Puccinia graminis Pers. — .житна ръжда - А. M., А. Т., В. Д., Д. Ц„
K, М. Б., Н.М., Нейч., Я.; петняна
ръжда - А. Д., У.; ръжда - Коз.;
тревна ръжда-А. Д; чернилка- Б.Д.

Pulicaria Gartn. — кжпалка Ах.; шумкавче - Ах.
Pulicaria dysenterica Gartn. —
главица - Н. Г.; глависто трънче-Н.
Г.; главичица- h. Г.; главочъ - Н.
Г., У., Ц. Г.; големо шумкавче - Ах.;
жълто биле-А.Т., Н.Г.; жълто uetте-А. T., Н. Г.; зъхтавиче - Я.; кхпалка - Ах.; слъниеликъ - С. Д. В.;
слънчеликъ - С. Д. В.; шумкавче Ах., (Банско) А. Т., Н.Г.
Pulicaria vulgaris Gdrnt. —
дрислива трева-У.; дрисливче -У.;
кмпалка - Ах.; малко шумкавче - Ах.
Отварата отъ листата и
корена се употребява противъ диария и дизентерия, отъ което носи и
названието си дрисливче.
По-рано е употребявано пъ медицината като дрога И 6 r b а Pulicariae или НйгЬа Conyzae minoris.

Pulmonaria L. — великденчетаМ.Б.; медуница - Ах., Д. Д., С. С„

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

C. II.; медунйче - Ах., Я.; меча
та - Ах., H. C, C. C,, С П.
М сдупица (рус ).

пи-

Pulmonaria mollis Wolff. — великденче - У.; маясьливъ бурен ьУ.; медунка-(Самоковъ) Б.Д.; медуниче - Н. Г, У.; меча-зурла - (Брацигово) У.
Pulmonaria officinalis L. — великденче - М. Б., М. Г.; В1жремчи(Търноно) У.; медуница - Ах., В. Н.,
ДЛ., К, Коз., Нейч., У., Х.Г., Я.;
медуниче-(Трънъ) Ах., С. Г.; медунка - Ах. ; мбча пйта - (Ст.-Загора) Ах., А. Д, В. Н., (Омортагъ)
Д. Й , Коз., Нейч., У.; мечо цвЬте(клб. Зелениката - Тетевенско) С.
Г.; мар^мичи - (Търново) У.; маремче- Б. Д.; мъремичи-(Търново)
У, 10.; мъремски буренъ - (Търново) У.; мъремчи - (Търново) У.;
обикновена медуница - Н. Г'., Я.; проклетийски буренъ-(с. ГабровецъПаззрцж.) С. Г.; проклетия буренъ (с. Габровецъ) С. Г.; разноцвЪтенъ
дробникъ-С. Д. В.; сладуниче - С. Г.
Медуница, медунка (рус.).
Меду ницата още отъ найдревни времена е употребявана противъ болестите на дихателните органи,
отъ което произлиза и научното й
название Pulmonaria. Отварата отъ тази билка действува противъ
възпалението на глътката, гърлото,
дихателните тркби и алвеолите,

улеснява отделяне на храчките и за
това се употребява противъ ангина,
обикновена кашлица, бронхитъ, аст-

Отварата отъ корена се
употребяпа противъ неволно попикама.

ване, маясълъ.

кръвохрачене,

кръво-

пикане.

Pulmonaria tuberosa Schr. —
бугурбдична тр1
*вж-(Търново)
У.;
великденче - (Паланка - Мак.) Д.
А., Н. Г.; млЬчна тр1жвж - (Търново) У.

255

Pulsatilla pratensis Mill. — вж.
Anemone pratensis L.
Pulsatilla vulgaris Mlli. — вж.
Anemone pulsatilla L.

Punica granatum L.—дива калинка -Х.Г.; дивъ наръ-У„ Х.Г.;
калина - Н. Г.; кйлинка - (Крушево)
А.Т, Д.Ц., Н.Г, С.Д.В.; наръ(тур.) Ах. Dor, Д. Д, Д. Ц„ Коз, Л„
Н.Г, С. Д. В, У, Х.Г, III.; обикновенъ нарь- Н. Г, Я.; шипка-Н.Г.

§ i p а k, (хрв.); шипокъ (славянски); m инак (черног.).
Отварата отъ всички части
на нара и особено отъ кората на
плода действува стегателно и се
употребява противъ диария и дизентерия. кръвохрачене,
кръвопикане,
силна менструация ; за г а p г а р а—
прогивъ ангина; зя промиване
матката противъ белотеченията
въ жените; сжшата се употребява
съ успехъ противъ тении и глисти.

Въ медицината се употребяватъ
кората на корена — Cdrtex grana11, цветовете — F1 6 r e s granati и
кората на плодовете — C ort e x granati fructus.

Pyrethrum corymbosum Willd.
— вж. Chrysanthemum corymbosum L.
Pyrethrum parthenium Sm. —
вж. Chrysanthemum parthenium Benth.

Pyrola L. — мурава-Я.;
- Ах.

нава-

личе

Pyrola minor L. — малка мурава - Я.
Pyrola rotundifolia L. — зимна
мурава-С. Д В.; наваличе - Ах, Я.
Pyrola secunda L. — едностранно наваличе-Ах.

25 6

Б. Ахтаровъ

Q
Quercus L. — благунъ-Ах.;
горнякъ - Б. С.; горунъ - 3. Б., H. М.,
H. Г. - граница - Н. Г.; дубица - Ах.;
лубъ - Ах.; джбика - Н. Г.; джбица Н. Г.; длбъ-Ах., В. Д., Д. Д., А. И.,
3. Б., Ш., Я.; меше-(тур.) Ах.; сладунъ - Н. Г.; церъ - Н. Г.
Дубъ (рус., чех., хрв., срб.);
dab (полски); д л б ъ (слав.).
.Когато джбътъ има много
жиръ. зимата бива тежка и съ много
сн!гъ.‘ — Пазарджнйско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

.Д ж б о р. и я т ъ ж е л ж д ъ ако
се роли много, хранят! ше сж скжпи."
— Врачанско, Търновско.
Нар. Мет., Сп. Вац.

.Сите дейна си иматъкапи, татко
имъ си нема ? — джбъ и желжди. Гатанка 01 ъ Швпъ.
Quercus aegylops L. — пала.иудъ
- Ах., Н. Г.; паламуди - lir.
Quercus cerris L. (=Q. austriaca Willd.) — меше - (тур., Омортагъ) Д.Й.; церакъ-(с. ГедиклийЯмболско, Софийско) С.Г.; церовина - М. Б.; церъ - А. М., Ах , Д. Ц.,
K.. М. Б_.М.Г. Н.Г., Нейч., (Софийско. Кюстендилско) С. Г., С. П.,
H. С., У., X., Ю, Я.; церово, церка,
церакъ - (с. Бистрица - Соф.) С. Г.;
перачка - С. Г.
Се r (хрв.).

Quercus coccifera L. — кърмъзовъ дж.бь - Л.; парнаръ - Ах.,
Коз., H. С.; пърнаръ - С. Г1., К. Байкушевъ; стежеръ - C. С.; тр ьливъ
джбъ - Коз.

Quercus conferta Kit. — баладжа - В. К., Ю., Я.; благунъА.Т.. Ах., H.C., С.П.; боренач-

ничаво - (Трънско, Софийско) С.
Г.; гранъ едра - (Софийско) С. Г.;
гръница-(Трънско, Софийско) Ах.,
С. Г.; едра граница - (Софийско) С.
Г.; лапухъ и лопухъ-(с. с. Власи,
Ржанъ, Цървеняно- Кюстендилско)
С. Г.; магарешлякъ - (с. Видя - Соф.)
С- Г.; лопухъ - (с. Владая - Соф. и
с. Поганово - Царибр.) С. Г.; сладунъ - Ах., В. К„ М. Г., Ю.; стежеръ
- С. П.; унгарски джбъ-(прев. отъ
Q. hungarica Borb.) К. Байкушевъ.
Blagun, s 1 а d u п, sladka
g r a n i c а (хрв.).

Quercus pedunculata Ehrh. ( =
Q. robur L.) — бЪла граница - Ах.,
Ю.; б!ла гръницж - (с. Келифарово - Търнов.) У.; б Ьла суровица Ю.; бЪлика, бкшкаръ, бЪликово (с. Бистрица - Соф.) С. Г.; бЪло меше-Ах.; бгьлъ дябъ - Ах., В. К., В.
H., С. Б., С. Г., Я.; горнякъ - А. Т.;
горунъ-А. T., М. Б., М.Г., (ЧамъКурия, с. БрТзье - Соф., с. ДивляРадом.)С.Г., X. Г.; граница - Ах.,
(с. Мъглишъ - Казанлъшко) А. Т.,
B. Н., Н.С., С.П., С.С., У., Х.Г.,
Ю.; груница - (с. Келифарово - Търновско) У.; горнякъ - (Копривщица)
А. Т ; дабъ - (Крушево, Прилепъ)
А. Т.; джбйка - (с. Гайтаниново Тетовско) А. Т.; джбъ - А. М„ А. Т.,
Vel., Нейч., С.Г., С. Д. В., Х.Г,, Я.;
кърнъкъ - Д. А.; лъжникъ - Ах., С.
II.; лгьтенъ дкбъ - А. M., А. Т., Ах.,
Б., Г.Б., Д.В., Д. Ц„ 3. Б., С.Б.,
C. Г., Н.С., С.П., С.С., У., Ю. Я.;
лЪтгжнъ джбъ - (с. Келифарово Търнов.)У.; люгакъ- М.Г.; меше (с. Мъглишъ - Казанлъшко) А. Т.;
сгожаръ джбъ - X. Г.; суровина-Я.,
Г. Б., С. Д. В.; чер ь-пелитъ ■ (тур.)
Б Д.; пелитъ-меше - (тур.) Б. Д.

Материали тя български ботаниченъ речникъ

Отварата отъ джбопитЪ
кори на младит! клонки въ вода или
черпено вино се см-Ъта въ нар. медицина за едно много добро тонично
средство, което засилва обмяната на
веществата и урегулирв.1 храносмилателния процесъ, увеличава апетита
и пречиства кръвьта, заради което се
употребява противъ анемия, рахитизъмъ, скрофули и начална туберкулоза ; сжщата действува стегателно,

особен' при кръпоизлиянията
употребява съ ycntxb при

и

се

кръвохрачене, повръщане кръвь, маясълъ,
силна и продължителна менструация, дизентерия и диария; употребява се и противъ глисти, еризипелъ. албуминъ, малария, възпаление на пикочния мгъхуръ, кашлица
— трахеитъ, ларингитъ и бронхитъ.

Като силно стегателно срЪдство противъ диария, дизентерия и маясълъ
се употребява и отварата отъ шикалките. Отварата отъ д а 6оBiiTt кори служи за промивки
противъ триперъ, противъ бгълотеченията въ женитгъ, при кръвоизлияние
въ матката, при спадане на правото
черво ; за гаргара като средство за
закрепване вгьнцитгь и противъ рани
въ устата; за компреси па прзъсни
рани отъ поргъзване и рани отъ изгаряне и измръзване. Желждово-

то кафе (добито отъ опечените плодове) се употребява противъ анемия,
диария,

скрофули и за успокояване

нервитп,

Въ официал. медицина се употрЪбяватъ корита като дрога Cortex
Quercus.
КоритЪ на другитФ видове джбове иматъ почти сжгцитЪ свойства и
сжщата употреба въ нар. медицина

Quercus pubescens Willd. —
благунъ-Коз. ; бЪлъ джбъ-H. С.,
C. C., С. П.; влакнестъ джбъ-(прев.)
Коз.; граница-В.K., М.Б., Ю.; йозово дърво-Б.Д.; йозъ-Ах.; карагач ь - (с. Габровенъ - Пазардж.)
С. Г.; можделъ - (с. Суходолъ-Соф.)
С. Г.; мажделъ - (с. Литаково ■ БоI ещ радско) С. Г.; парнаръ - (с. Цър.
веняно - Кюстендилско) С. Г.; ньрнарь - (с. Поибрене - Панагюрско)
С. Г.; пъзлакъ - (с. Гедиклий - Айтоско) С. Г.; пърлякь-(с. Дивля-Ра-

257

домирско) С. Г.; ситна граница (Трънско) Ах.,А.М..Н. М.,(с. Кремиковци - Соф., с. Ноганово - Царибр.,
с. с. Ржана и Власи - Кюстендилско)
С.Г ; ситна гранъ-(с. Гор.-Лозенъ
- Соф.) С. Г.; с тадун ь - Н. Г„ (с. Хл-Ьвени-Ловчанско) У., Ю.; сладунякъ
- Н. Г.; сч ьдунъ - (Др Ьново) Гр.;
стежаръ-(с. Ченге - Айтоско) С.Г.;
циганка-(с. Литаково - Ботевградско) С.Г.; черна меша-(с. Гедиклий -Айтоско) С. Г.; стежъ, стежякъпьрлякъ -(с. Днвля - Радомирско)
С.Г.
Sitna granica (хрв.).

Quercus robur L.— вж. Quercus pedunculata Ehrh.
Quercus sessiliflora Salisb. —
акъ меша • (тур., Айтосъ) С. Г.;
баладжа - (Чамъ-Кория) С.Г,; благуница-(с. Ноганово - Царибр.) С.
Г.; благачъ - (с. Поибрене - Панаг.)
С. Г.; благунъ - (Софийско, Кюстендилско) С.Г, (Габрово) Нейч.; бФла
меша - (с. Ченге - Айтоско) С. Г.;
б%лика-(с. Гайтанево - Соф.) С. Г.;
бЪликашъ, бЪликашъ джбъ, бФликаръ - (с. Кремиковци - Соф., с. Мирково - Пирдопски) С. Г.; горунъ - Ах.,
Б., К„ Н. С„ С. П , C. С., (с. с. Драгана и Славииа - Ловчанско, Търново) У., Ю.; градунъ - Ах., В. К.,
Ю.; гурунъ - А. Т., У.; гърника (Малко-Тьрновско) А. Т.; гърницаЯ.; зименъ джбъ - А. !А., А.Т., Ах.,
Б., ДВ., З.Б., К„ М. Б., М.Г., Н.
М., Нейч., С.Б., H. C., С. П„ С.С.,
У., Я.; зимно меше-Ах.; медено
дърво-(Чамъ Кория)С.Г.; морунъ(ПлФвенско)С. Г.; мъжделъ-(с.БрЪзье-Соф.) С. Г.; ситна 6Ълика-(с.
Гор.-Лозенъ - Соф.) С. Г.; сладун ь (Софийско, с. Цьрвеняно -Кюстендилско, с. Дивля - Радой., Искрецко)
С. Г.; сладунчу - (Айтосъ) С. Г.; стежер ь-Б. Д.; църна бЪлика-(с. Гор.-

258

fi. Ахтлровъ

Лозенъ - Соф.) С. Г.; черно меше Ах.; черенъ длбъ - Ах., С. Б.
Зимн1й дубъ (рус.); z i mпак, zimdk (чех.); Ijutik, belj i g (хрв-)-

Quercus
во - Д, Д.;
джбъ-ДВ.,
джбъ - В. Д.;

suber L.— глба дъргжба - H. М.; гжбенъ
3. Бп H. М.; гжбестъ
гжбовъ джбъ - Д. В., Л.,

Н. М., У., X. Г.; гжбокоръ джбъ Г. Б., М.Г.; корковъ джбъ - А. М.,
А. Т., Ах., К., Нейч.; плута - М. Г.,
У., Я.; плутовъ джбъ-Д. Ц.
Пробковмй дубъ (рус.);
Korkowy dab (чех.); п л у т,
плута (срб,).
Quercus vallonea Kotschy —
вж. Q. aegylops L.

R
Ranunculus L. — блатна трева Я.; джурджовецъ- Ах.; джурджуванка - П. Б.; жълтурче - Ах., Б. Д.;
лютивеиъ - Д, Д, H. M., Н. Г.; лютика - X. Г.; лютиче- Ах., В. Д, Н.
М., Н. С.
L j u t i C, i a b i n a c, 2 a b i j a k
(хрв.).

Ranunculus acer L. — гергювче (Соф.) Ах.. Я.; гороцвЪтъ - А. П.,
(Копривщица) А. T., Н. Г.; горчивъ
лютикъ - (прев.) Б. Д; дива попадийка - А. П.; жабунякъ - Н. Г., С. Г.;
жабърнякъ - Н. Г.; желтурче - Н. Г.,
Я.; жълтеница - (клб. Зелениката Тетев.) С. Г.; златна чашка - С. Д
В.; злато цвЪте - А. П.; капикбсъ А. П., (Малко-Търновско) А. T., Н.
Г.; качюнъ трева-Н.Г.; кървавиче - Н. Г., (Дупница) С. Г., Ю.; кървинбсъ - (Старч-ша - Мак.) А. T., Н.
Г.; лескавеиъ - А. П.; лютивеиъ - А.
П., А. T., М. Б.; лютикъ -ДВ.; лютиче - А. М., А. Г1., Ах., А. Т., Б., Д
В„ .Ш К., М.Б., М.Г., Н. Г.,
Нейч., С. И., С. Г„ Ф.Х., Х„ Я.;
лютница - А. T, Н. Г.; люти лютивець-(лрев.) Я.; люто жълтурче (прев.) LLL; люто лютиче - (прев.) Я.;
обикновено лютиче - Ах., К.; осгролистно лютиче - K., H. М.; острочумаво цвЪте - У.; офиково биле-У.;
папратъкъ - Н. Г., Я.; попова шап-

ка • H. Г.; пърльва билка - C. Г. ;
разложъ - А. П.; скопирниче - А. П.,
M. Б., H. Г., (c. Козосмаде - Твърдишкия Балканъ) С. Г., Ю.; слети
коса-А. П., (Врана) А.Т, Н.Г., Я.;
струмишко цвькье - А. T., Н. Г.;
трсскавиче - (с. Костенецъ) С. Г., Ю.
LjutiC, 2 а b 1 j а k (хрв.).
Отварата му се пие противъ
малария,

кожни

обриви,

коженъ

маясълъ. Въ по-го.тЬми дози предизвиква повръщане и е отровно. Смачканите листа въ видъ на каша
служатъ за
*
везикативъ противъ
малария, подагра и ревматизъмъ.

По-рано е употребявано въ медицината като дрога Herba Ranunculi acris.

Ranunculus aquatilis L. — вж.
Batrachium a qua t i 1 e Wimm.

Ranunculus arvensis L.
лютиче-А. Д.; полско лютиче - (прев.)
Ах.; пускръвчипа - (Кюстендилско)
Б.Д
Ranunculus auricomus L. — златокосместъ лютикъ - (прев.) H. М.;
злагоцвЬтно лютиче-(прев.) Ах ;
лютиче - К.
Ranunculus bulbosus L. — грудесто лютиче • (прев.) Ах.; грудкестъ лютивеиъ - (прев.) Д. IL;
грудчастъ лютивеиъ - (прев.) Я.; ту-

Материали за български ботаниченъ речникъ

листо лютиче - (прев.) К.; луковичен ь лютикъ - (прев.) H. М.
Ranunculus ficaria L. (= Ficaria verna Huds. = Ficaria ranunculoides Roth.) — букрачка - A. T.;
бутрачка - Б. Д.; гергина - Д. Д.;
желтурче - (Софийско) Ах., Б.,
(Търново) У., В. Д., В. Н., Д. В., Д.
Ц., М. Б., Н. Г., Нейч., С. Г., У., Я;
женска клинова трева - А. П., Н. Г„
Я.; жълтурче-Ах.; зайча мастьБ. Д., У., 10.; зайча мась - Н. Г.;
кравени боски - (Битоля) Д. А., Н. Г.;
лединякъ - М. Г.; ледникъ - А. П., Д.
B. ; леднякъ - Б. Д., Я.; лютиче - У.,
Ф, X.; мазнецъ-(Дупница, Самоковъ) У., Б. Д.; мазнй-кдкалче ■ А.
П., М. Б., Н. Г., (Ст.-Загора) Ах.,
(Сливенъ) С. Г.; мазно кокалче-Б.
Д., Д. В., C. I'., Я.; малко лютичеА. М.; млЪченъ буренъ-У.; падикоса - А. П., Н. Г., Я.; пролЪтно жълтурче -Ш.; пченичка - (Костурско,
Паланка - Мак.) Д. А., Н. Г., (Босилеградско) П. Б.; разгонка - Д. В.;
разгонъ - А.П., М. Б., (Дупница)
C. Г.
Z i а t i с а (хрв.).
Отварата отъ тази билка служи противъ маясълъ, кожни обриви,
малария, болки и подуване въ коремната область въ децата. Въ по-голЪми дози е отровна. Външно — смачкани листа въ видъ на каша — противъ подагра и ревматизъмъ. като
образуваните мЪхури се намазватъ съ
дървено масло.
Въ медицината по-рано е употребявано като дрога H^rba chelidonii.

Ranunculus flammula L. — лютика - X. Г.; огнено лютиче - (прев.)
М.О.; жабърнякъ - (с. Подпьрнен11н - Радомирско) С. Г.
Ranunculus fluitans Lam. —
вж. В а t г а c h i t! m fluitans
Wiinin.

259

Ranunculus Illyricus L. — алтънче -У., IO.; лютиче - У., Ю.; моминска сълза - В. K.
Ranunculus lanuginosus L. —
космато лютиче • (прев.) K.; мъхнатъ лютикъ-(прев.) Н.М.
Ranunculus lingua L. — джорджованка - (Босилеградско) П. Б.;
жабърнякъ • М. Б., (с. ПодцърнецциРадомирско) С. Г.
Ranunculus millefoliatus Vahl.
(= Ranunculus garganicus Ten.) —
лютика - H. Г„ (c. Хл^вени - Ловчанско) У.; лютиче - Н.Г., (с. Хл1вени - Ловчанско) У.; хилядолистно
лютиче - (прев.) Ах., У.
Ranunculus montanus Willd.—
планинско лютиче - (прев.) Ах.

Ranunculus platanlfolius L. —
жабунякъ - Ю.
Ranunculus polyanthemus L. —
ливадно лютиче-Ах.
Ranunculus repens L. —.жълтурче - H. Г.; мазни-кокалче - Н. Г.;
пълзящо лютиче - (прев.) Ах.; разгонъ -Н.Г.; скопирниче-С.Г.; трескавиче-С. Г.
Употребява се въ нар. медицина
противъ треска (малария), отъ.което
произлиза името му трескавиче

Ranunculus sardous Crantz. —
бледо лютиче - Ах.; калешъ - (с. Баня-Чепино) С. Г.

Ranunculus sceleratus L. — жълтурче - А. П.; лесичникъ - М. Г., X.;
отровенъ лютивецъ-Я.; отровно
чумаво цвЪте-У.; отровно лютиче
-Ах.; очини - (Софийско) С.Г.;
офикова трева - J.; пбдланица - (Софийско) С. Г.; сводница - Д. Ц.., J.,
М. Г„ X.
Сводница (срб.-ПанчиИ).

260

Б. Ахтаровъ

Raphanus L. — дива рЬпицаH. G, С.С.; рапонъ-Н. Г.; ргьпаН. Г.; рЪпица - В. Д; ргьпички - М.
Б.; ръдокви - Н. Г.
РЬдька (рус.); f е t ke v (чех.);
г а d o k v а (хрв.).

Reseda luteola L. — багрилна
резеда - Д. Ц.; бояджийска резеда М. Г, У, Я.; вапцарска резеда - А.
Д.; жълта резеда-Х.Г'.; жълтеникава бойка-Ах.; резеда-J, Ф. X.;
церва - А. Д, С. Д В.

Raphanus raphanistrum L. —
дива ргьпица - А Д, А. П„ Нейч..
Я, H. С.; дива репичка - X. Г.; огюша-А. Д; полска pina-Ф. X.
P t д ь к а дикая (рус.); ohniс е (чех.); r е p n i с а (хрв.).

Reseda odorata L. — благовонна резеда - Д. Д, С. Г, У.; миризлива бойка - Ах.; миризлива резеда - Д. Ц, М. Г, Я.; резеда - J.;
рузалииа - Д. Д.

Raphanus sativus L. — ардиква-J.; ардъква-Б. Д; градинска
рапица - Д И, У., Ю.; градински
рупонъ- У^ радъква - (Трънско) Ах.;
рапонъ-(Врана) АТ., Б., Н. Г.;
репа-(Трънъ) Ах, (Воденъ, Кукушъ, Гевгели, Енидже, Дойранъ)
А. Т.; рейпа-(с. с. Зарово, Високо,
Сухо-Мак.) АТ, Н.Г.; рипаня(с. Гумендже) А. Т„ Н. Г.; роткваМ. Г.; рупа -(Крушево) А T., Н. Г.;
pina - Б., Д. В, Д Д, Коз., Н. Г., Я.;
рТлииа - Ах., 3. Б.; ргьпички - А. М,
Ах., К, Коз, М.Б, Нейч, Я.;
ряла - (с. Горно-Броди, Мак.) А. Т„
Ю.; ръдоква - (Щигтъ) А T, Н. Г.;
трупка - (тур, Прилепъ, Скопие,
Крушево) А T, Н. Г.; цариградска
рЪпичк4 - X. Г.; жрдокеа - (Щипъ,
Велесъ) А. Т.; жрдъква - Н. Г.

Rhamnus L. — джунджуле - Б.
Д.; зърнастецъ - Кти., М. Г, С. П.;
зърника - Ах.; жълта боя - Ах.; крушина - Д. Д.
Кру ш и на (рус.).

Rhamnus cathartica L. — ашлама боя - С. Г.; боя - Д. Ц, С. Г, Я.;
джехри боя -(тур.) Н. Г.; джиншриена боя - Б. Д.; джуверъ- (тур.)Б. Д.;
желта боя - Н. Г, X. Г, (Ловечъ) У.;
зърника - Ах, Н. Г.; миждребка - (с.
Сатовча - Неврокопско) Ах.; насламика - (Драма) Б. Д.: пжтенъ кръстъ
-У.; пжтенътрънъ-У.; черна леска Д. И, Я.
Жостеръ, круши на (рус.).
т

Употр1бява се въ медицината какRhamnus frangulaL.

Raphanus sativus L. var radicula Pers. — ргьпички - Ах, H. C,
У.; рЪпончета - Ах.

Rhamnus frangulaL. — боя-(тур,
Сливенъ) Коз, Ш, Я.; боя ашлама(тур, Сливенъ) Коз.; горска зърника-Ах.; бабушка-(с. Сатовча Неврокопско) Ах.; дива боя-Н.Г,
H. М, С.Г, Ю.; джунджуле - (тур.)
М.; жълта боя - У, Х.Г.; зърнавеиъ - У.; зърнастецъ - Ах, М. Б,
Н. Г, С. Г, Ю.; зьрнецъ- Н. Г.; зърника-Б.Д; крушина-(рус.) Д. Д,
Ш.; мжждр+,нъ - С. Б.; обикновена
чернилка - Д.Ц.; черна леска - С.
ДВ.

Reseda lutea L. — бойка- Ах,
Б. Д; жълта бойка - Ах.; жълта
оезеда - (прев.) Д. Ц, У, Я.

Отварата отъ н лод о не т t,
на зърна стена се употр+.бяна противъ чапекъ. Отва ратя отъ п л одовет! и коритГ се употрЪбя-

Raphanus sativus L. var niger
Pers. — черна ргъпа - hi., H. C.
Coкъt ъ отъ черната pina
(съ медъ) се употрЪбявя въ вар. медицина противъ плсъкъ и камъни въ
бъбреците и черния дробъ. противъ
магарешка кашлица.

Материали за български ботяпиченъ речиикъ

261

на
противъ подагра, водянка, болести на черния дробъ, жълтеница,

отъ коренището на ре вена се
употребява и противъ пгъсъкъ и ка-

маясълъ,

мъни въ черния дробъ.

хронични

кожни

сжшата действува противъ

обриви;
треска и

глисти.

Отварата отъ плодовете
се употребява за компреси и проми в к и на кожни обриви, струпи,
гнойни рани и циреи; плодовете, стрити на прахъ съ оцетъ — противъ
краста.

Въ медицината корите и плодовете сж известни като Cdrtex et
F r ii c t u s Rh а m n i f r ingul a e.
Корите требва да престоятъ поне
една година, за да може да се употребяватъ. Пресните кори сж отровни.

Rhamnus rhodopaea
зърно - Vel, У,

Vel, —

Rhamnus saxatilis Jacq. — бояУ.; дива боя-(Сливенъ) С.Г.; желта буя - (Търново) У.; зърнастецъ(с. Текира - Пазардж.) С. Г.; зърнецъ - (с. Брестовица • Пловд.) С. Г.;
ладжувертъ - У.; лъцуветъ - У.; ntсакиня-(с. Гедиклий - Ямболско) С.
Г.; чашкодрЬнъ - (с, Габровица Пазарджишко) С. Г. ; япракъ - (с.
Бистрица - Соф.) С.Г.
Rhamnus tinctoria W. K. — apшлама - (тур.) Ю.; боя - (тур.) Н. Г.;
желта боя - М. Б., У., Ш. i зьрпика - М. Б.

Rheum rhaponticum L. — рабарбари - Д. Ц.; равандъ - Dor.; равенъ - Д. Ц., H. С; ревенъ - Д. Д., К.,
H. М., Пач., X. Г„ J., Коз.; южни равенъ - М. Г.; ревентъ-оту - (тур.) Гр.
Р е в е н ь (рус.) ; r е v е n (чех.);
ravend, revend, reved, rabar b а r (хрв.).
Отварата отъ коренищет о па р е в е н а се счита като добро
слабително средство за малки
деца, а въ малки дози като укрепително средство. Отъ коренището
на ре вена се приготовлява кафе,
което сжщо служи като укрепително
c р е д с т в о. Отварата

Въ медицината се употребява коренището като дрога R hi zdm а Rh6f.

Rhinanthus L. — дзъвкамада H. Г.; клапашка -Н.Г., C. Г.; п%телче-Я.; петелевъ гребенъ-Д. Д., Я.;
плюскаръ - Н. Г.; хрускалка - Я.;
хлопка - Ах.; шушняръ - Ах.
Rhinanthus major Ehrh. (=
Alectrolophusmajor(Ehrh.) Rchb.—
ботушки-Ш.; вълчецъ-(с. БрезьеСоф.) С. Г.; дзъвномждъ - (с. с. Бездънъ, ОпицвЪтъ, Петръчъ - Соф.)
С. Г„ Ю.; дзъвномудь-(с. с. Ярловци и Драгоманъ - Соф.) С. Г.; дуваника - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.; клапашка - Ю.; клокбчка-(с. с. Ярловци и Драгоманъ) С.
Г.; клопачка - Коз., С. П.; пЪтлевъ
кръстъ-М. Г.; плюскавиче - (с. Ксстенецъ) С. Г.; плюскаръ-С. Г., Ю.;
прещипъ - (с. Баня-Чепино) С. Г.;
хлопка - Ах., Я.; хрускалка - А. Д.,
С. Д. В.; шушнарка-Н. Г.; шурняръ
- (Софийско) Ах., С. Г.; чантичка (Ботевградско) H. С.

Rhinanthus rumelicus Vel. —
клапашка - (с. Крапецъ) Б. Д.
Rhodiola rosea L. — вж. S еdum rhodiola DC.

Rhododendron L. — алпийска
роза - H. M., H. C.; алпийски трандафилъ - K.

Rhododendron myrtifolium Sch.
et Ky. (= R. kotschyi Smk.) —
алпийска роза - H. C.; балканска
роза-Б. Д.; миртолистна алпийска
роза - (прев.) С. Г.; чай - (с. Костенецъ) С. Г.
Rhododendron ponticum L. —
зеленика - (Странджа) Ах., Д. Й., Н.
Г.; страндженска зеленика - H. С.

262

Б. Ахтаровъ

стрица-Соф.) С. Г.; бабня-(с. Бистрица -(Соф.) С. Г.; блютуовици (ЬрФзнитко) II. Б.; влашко грозде Отварата огъ листата, к л оHHTt и плодовет! действува сте(Габрово) С.Г.; гроздета - Я.; кагателно н се употребява противъ лугерско грозде-У.; крижовникъдиария и дизентерия.
Д. Д.; морско грозде - Д. LL, Коз.,
Rhus cotinus L. (= Cotinus Л., М. Б., Я.; нЬмско грозде-Vel.,
Н. Г., С. Г., С. Д. В., Ю.; нямску
coggygria Scop.) — кукучъ - (c.
Чепеларе - Асеновградско) C. Г.;
грбзди-(Търново) У.; отчево грозруЯ - Коз., H. Г., C. Г„ У.; с.чрадли- де - С. Г., Ю.; отчьово гроздье - Н.
ка- (Ст.-Загора) Ах., А. Т., Б., Vel., Г., (Рилския монастиръ) С. Г.; пъB. K., J.. Коз., М.Г., Н.С., (Врачан- I стро грозде - Коз., Л., Я.; руско
ско, Сливенско, Ботевградско) С. Г., I грозде - В. Д.; татарско грозде - К.,
У., Ш., Ю., Я.; смрадлекъ - М. Б.; (Търново, Севлиево) С. Г., Ю.;
смрадлика -(Търново) У.; смрад тякъ френско грозде - kx„ М. Б., Н. Г.,
-Н. Г.; тбтере - (тур., Омортагь) (с. Габровица - Пазардж., с. БистриД.Й. ; тетра - (тур., Ст.-Загорско, ца-Соф.) С. Г.; цариградско грозСливенско, Ботевградско, Врачан- де - H. С., (с. Бистрица - Соф.) С. Г.,
ско, Пловдивско) С. Г.; тетря - С. Г.; (Ловечъ) У.; френкъ-юзюми - (тур.)
япракова шумка - Коз., (с. КокаленеDor.
Соф., с. Костенецъ- Ихтим.) С. Г.;
А г р у с т ъ, а г p е с т ъ, крмяпракъ - (тур., с. Кокалене - Соф.,
ж о в н и к ъ (рус.).
с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.;
Отъ този, както и отъ останаликарж-япракъ• (тур.) Б.Д,
те видове близки на френското
Rhus coriaria L. — смрадликаШ.; тетре- Ш.

Отварата отъ кората въ
кореня на смрадликата се
употребява въ нар. медицина противъ
кръвохрачене. Отварата отъ л ис т ата служи противъ разни кръвоизлияния. противъ диария и за бани
при кожни обриви, лишеи въ децата и
противъ подуване на краката. Отъ
листата се правятъ лапи противъ
гнойни рани, циреи, пхлки и лишеи.

•Отварата отъ листата съ готварска соль и нишадъръ служи за
жабуркане при змбобзлъ и за
закрепване вгънцатгь.

Ribes L. — h Im c k o грозде Vel., Н. Г., У.; френско грозде-В.
Д., H. С.; цариградско грозде -Ш,;
Meruzalka (чех.); а г р у с т ъ,
а гр ес т ъ (рус.).
Ribes alpinum L. — френско
грозде -Ю.; дивъ мерджанъ и червенъ мерджанъ - (с. Бистрица-Соф.)
C. Г.

Ribes grossularia L. — аргусъ

грозде, отварата отъ листата, клонкитЪ и плодоветЪ се
употребява като пикочогонно средство противъ водянка и подагра ;
сжшата служи и като стегателно средство противъ диария.

Ribes nigrum L. — черно френско грозде - X. Г.
Ribes petraeum Wulf. — дивъ
мерджанъ и червенъ мерджанъ (с. Бистрица - Соф.) С. Г.

Ribes rubrum L. — мерузалкаЛ„ У., Я.; морско грозде - Коз.;
немско грозде - Д.Ц., Коз., Л., М.
Б., Н. Г„ Я ; руско грозде - В. Д.;
татарско грозде - В. Д.; френско
грозде - K., X. Г., Я.; цариградско
грозде - (Сливенъ) Коз.
Meruzalka (чех.).
Ribes sanguineum Pursh — татарско грозде - Н. Г., У., К).; френ-

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Ricinus communis L. — абдиселятникъ- У.; аптиселятинъ- Я.; канушъ-Н. Г., Ц. Г.; килида-Н. Г.;
кърлежъ - А. М., Ах., Б„ Г. Б., Д. Ц.,
Н. Г., Нейч., С. В., Ш.; кърлешъ А. М , Б., В. Д., В. H., J„ К„ М. Б„
М. Г., Н. Г., С. Д. В„ X. Г„ Ц. Г., Ш.,
Я ; морска кждЪлка - М. Г.; протока - Н. Г.. Я.; проток ь - Н. Г.; рецина - М.Г.; рицина - М.Г.; рициново дръвче-Коз.; рицинъ-Б., Я.;
ричина - Д.Д.; хабулъ-мулукъ-(тур.)
Н. Г.
Семената се употрЯбяватъ за
добиване Oleum Ricini — рициново масло, което се счита за
едно отъ най-добритЪ слабителни средства.

Robinia L. — акация - Д. Д.;
салкъмъ - М. Б., Я.; лилякъ - Ах.

Robinia hispida L. — моравъ
салкъмъ - С. Г.; червенъ салкъмъ Я.; червена акация- Ах.

Robinia pseudacacia L. — акация - А. М., Ах., Л., М. Г., С. Б., С.
Г., С.Д.В., Я.; абленъ - (Дупница)
Б.Д ; багремъ - (Прилепъ) А. Т., Д.
А.; бгьла акация - М. Б., Нейч , У.,
Я.; бЪлъ лилгжкъ - (Враца) А.Т., Н.Г.,
(с. с. Панчерево и Бистрица - Соф.)
С. Г.; бЪлъ салкъмъ -С. Г., М.Б., Ц.
Г.; бЯлъ трънъ - (с. Гумендже - Мак.)
А. Т., (Кукушъ) Д. А., Н. Г.; драка J. ; катъръ тртнакъ-(с. МезекъСвилеш радско) Ах., Н.С.; крйль-чиче - (Велесъ, Кавадарци.Щипъ,Скопие) А. Т.; лйлякъ - (Видинско, Ломско,Софийско) Ах ,С.Г.;кралче-(Кавадарци, Неготинъ- Мак.) А.Т., В.Д.,
(Тиквешъ) Д. А., Н. Г.; лъжеакация
- (прев. отъ лат. име) Б., Г. Б., Нейч.;
лъжовна акация - Д. В., X. Г.; люлякъ - Н. Г., С. Г.; обикновена акация - Д. Д.; обикновенъ салкъмъ K. ; салкъмъ - (тур.) А. Т., Ах„ Б.,
Д.В., J., К., Л., М.Б., М.Г., H. М.,
Н Г„ Нейч., С. Г., X. Г., Я.; солун-

263

ски трънъ - Д. А., Н. Г.; френски
трънъ - (Гевгели) А. Т., (Енидже) Д
А., Н. Г.
А к а ц i я (рус.) ; acacia (чех.).
Отварата отъ цвЯтоветЯ
и листата на балата акация
се употребява противъ кашлица и
ревматизъмъ.

Rosa L,— гю л ь - (тур.) X. Г., Я.;
роза - X. Г.; ружа - Ах., Н. Г.; трандафилъ - Я.; трьндафилъ - X. Г.;
шипка - Ах„ Д.Д, К„ Нейч., H. С.;
шипокъ - Д. Д.
Роза, ружа, шипокъ (рус.);
ruie, 5ipek (чех.); 5 i рак, ruia
(хрв.) ; шнпъкъ (слав.).
.Нито ружа безъ трьне,
обичь безъ свадба
.
*
— Н. Г.

вито

.Да би далъ Богъ, Стояне,
Капнала ти дФсна ржка.
А лавата разгранила,
Като ружа у градина!
*
— Н.Г.

.Пауни сж разиграли
По твоите равни двори,
Билбили се разпеяли
По твоите трендафил и".—Н. Г.
.Ружа безъ тръни, либя безъ
пречка пе бива“. — Н. Г.

.Снощи додохъ на сФдянкж,
Заварихъ те самж тебе,
Посрънала, повянала,
Като просо презреяло,
Като ружа преиъвтелъ“—Н.Г.
.Развивася ружа у гранина,
Подъ ружата мома Катерина,
На ржце й сиво соколенце."
Н. Г.
.У кукята една бахча голФма,
А у бахчата какво цвете нФмаше!
Настредъбахча моръ трендафелъ,
Подъ трендафелъ малка мома
*
сФдяше.
— Н. Г.
.Что хубава, Богъ да я поживи'
Два образа, два гюла цръвени,
Две ю трепки — крила ластовички,
Две ю вежди — морски пиявици,
ДвЪ ю очи — две капки муракешъ
*
!
Н. Г.

264

Г>. Ахтяровъ

.У хорото до три МОМИ
Няй-хубави, най-гитдави:
Пръвата е сополуша.
Втората е пепелуша,
А третата тъпка Стана,
Тънка Стана гюлъ фиданка.'
Н. Г.

ния мгъхуръ, при ммчно пиканеМ а рмаладътъ, приготвенъ отъ плодонетЪ, има сжшото значение. Отварата отъ ntHC4Rifrti листа или
кората на корена
дсйствупа
стегателно и сс употребява прогивъ

диария,

при

дизентерия,

кръвохрачене,

менструация; сжшата
противъ спазми въ стомаха.

силна

служи
Rosa canina L. — гюлъ-(тур.)
С. Д. В., Я.; дивъ гюлъ - (Ресенъ)
Rosa centifolia L. — градинА. Т, Н. Г., Ю.; дивъ трандафелъ ски тръндафилъ - Д. В. ; гюлъ Д В, H. M, С. П, У.; дивъ тран(тур. ) Б. Д.; градинска роза - Ах.;
д^филъ - (Воденъ) А. Т„ Н. Г.; дивъ
питоменъ тръндафилъ-Д. В.; стотръндафилъ - (Велесъ) А. Т, ДА,
Ю.; дивъ трандафелъ - Я.; дивъ листа роза-(прев. оть лат. име) Б,
М.Б, У.; столисгна роза - С. Г.;
трендафили - (Гевгели) Д. А.; дивъ
столистенъ трандафелъ - М. Б, Я. ;
тръндафяяъ - У.; дивъ тръндафилъ столистенъ тръндафилъ - H. М. ;
Б, ДВ, 3.Б, У, Ц.Г.; обикновена
тренд^витъ-(Трънъ)
Ах.
шипка - Ах.; сърбогжзка - (с. СаОтварата отъ вЪнечнит!
товча - Неврокопско) .Ах.; трендана градинската роза
фе.ть - Н. Г.; трендафилъ - А. Т.; j листа
действува като стегателно срфдство
триандафилъ - Г. Б.; тръндафелъ и се употребява противъ диария,
А.М, С.Д.В., Я; Шлпка-К М, дизентерия, кръвохрачене ; сжшата
служи за гаргара при ангина и за
A. Т., ад. В.Н, Д.В., ДА., Д.Ц.,
компреси при възпаление на очиК., Коз., М.Б, М.Г.. Н.М., Н.Г.,
тгъ. При последния случай се упоП, С. Г., Х.Г, Я.; шиповникъ - Н.
требява и розовата вода. Въ меГ.; шипокъ-(Паланка - Мак.) Д. А ,
дицината се упо1р1бяватъ цв^товетФ
каю дрога Flores Rosae.
Н. Г., (с. БрЪзье - Соф.) С. Г, С. Д.
B. Я.; шипъкъ- (Тртнъ) Ах., Д. В.,
Rosa damascena Mill. — гюлъC. Г, Я.; шипъ - (Охридъ, Прилепъ,
С.Г, Коз.; месенъ трандафелъ-Я.;
Бобища, Загоричане - Мак.; А. Т,
трандафилъ - Коз.
(Кавадарци, с. Горанци- Костурско)
ДА„ Н.Г.. Ю.; шупииякъ-(Щипъ)
Rosa dumetorum Thuill.— горБ Д. Плодът ъ — дращи гжзъ ска шипка - (прев.) Ах.; дивъ трен(Пирдоп ь) Г1.Б.; сърби дупе-(Омордафилъ-Ю.; шипка-С.Г, 10.; шитагъ) Д. Й.; сърбогжзка-ДА, Я.;
покъ- С. Г, Ю.
шикла - (с. Зарово - Солунско) Д А.;
Rosa rubiginosa L. — виненошипки, шипеики-Д А.; шипцицв1тна шипка - Ах.
(Трънъ) Ах.
Шиповникъ (ру; i i p е k
Rosa spinosissima L. — черна
(чех.); Sipak (хрв.у, шипак (срб.;.
шипка - У.
Отварата отъ кората на корен а иТжога се е употребявала при ухапване отьбкснокучеиоттямъ произлиза
научното название Roaa canina —
кучешка розя. Отварата отъ
месестата часть на плодовет t се упо!рФбява като пикочогонио
•срЪдстио противъ лгьськь #ь бжбреииянъ.

пикочния

мгъхуръ

и

черния

Rosa tomentosa Sm. — космата
шипка - (прев.) Ах.
Rosmarinus officinalis L. — бабини косъмъ - У.; божо дърво - У.;
индриливо - Я.; иилирлино - (Разградъ) Я.; индирлия - (тур, Шуменъ)

Материали за български ботаниченъ речникъ

М.Б., Н.М., У., Ш.; лГкарски розмарипъ- М. Б.; ро.змаринъ - Гр., Д. Ц.,
З.Б., К„ М.Г., II., Пач., С. Г., У.,
X. Г., Я.; росмаринъ - Гр., С.Г. ; биберше-оту - (тур.) Гр.
Pоз ма ри н т, (рус.); rosmarina (чех.); r u 2 m а r i л (хрв.).
Ч а ят ъ
(и н ф у з и и т а)
отъ
розмарина сс употребява противъ
опадане на косата, отъ което произлиза названието му бабинъ косъмъ. Сжщиятъ действуна възбудително и ободрително на нервната система и се употребява противъ епилепсия, сърдечни болки, спазми, при-

меланхолия, астма; служи
урегулиране
нередовна и
недостатъчна
менструация,
при
апоплексия; сжщиятъ помага и при
болки въ стомаха и червата, противъ гниенето на храната въ последнитп, пропжжда газоветт, западъци,

още

за

храносмилането;
действува
още като пикочогонно средство и се
употребява противъ ьодянка, кожни

силва

обриви, жълтеница.

Въ медицината се упогрЪбяватъ
листата като дрога F61ia Rosmarini.

Rubia tinctorum L. — бояджийски
брошъ-(прев.) А. M., K., H. М., У.,
Ю., Я.; брожъ- H. M., С. Г.; брождъ
- Н. Г.; брочъ - (с. Врабча - Трънско,
с. с. Драгоманъ и БрФзье-Соф.) С.
Г.; брошъ - (с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С., Б., Д. Ц., J., М. Г.,
Нейч., С. Г., С. Д. В., С. П., (Ловечъ,
Търново) У., X. Г., Ш„ Ю., Я.;
брускъ-Н. Г.; гаранца-Гр.; дивъ
брошъ - Я.; крапъ-Н. Г.; марена Н. Г.; червенъ бояджийски брошъУ.; червенъ ваицарски брошъ - А.
Д.; боя - (тур.) Dor.; боя-кюкю(тур.) Гр.
Марена, крапь (рус.); m аf е п а, b r o с (чех.); b r оС (хрв.).
Отваратаотъ корена на
б p о ш а служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ скрофули, ревматизъмъ, жълтеница, ра-

хити /ъмъ;
сжщата служи за урегулиране
недостатъчна менструа-

265

Изсушените листа служятъ зя
к а л е и е протииъ главоболие. Г1 л одовсте сс употребяватъ въ бояджийството.
ция.

Rubus L. — калинка - Н.С.; капана - Гр., H. С., 111.; керина-С. С.;
копинка - Б. Д.; купйна-Б.С.; кжпина Ах.; малина - Ах.
Куп и н а, малина (рус.); m аlinnik (чех.); Kupina, malinjak
(хрв.); кжпина (слав.),
.Тръгнали буля и зълва,
Булята метли да бере,
Зълвата — черни к а п и н и.
*
Янковъ Сб , стр. 225.

Rubus caesius L. — капйна - А.
M., В. K.. Н. М„ Нейч., Н.С., С. Г._
Ф. X., Ю.; кйпина - (с. Г.-Лозенъ Соф.) С. Г.; кбпиня - (с. Вишанъ Соф.) С. Г.; купйна - (Трънско) Ах.;
куманика - 3. Б., М. Б.; кжмпинз Ах.; кжпина - Ах ; полска капйна Д. И., 3. Б., Я.
Шило боло, по гора ходило, тръиъ
не оставило? — капйна.
Народ, гатанка.

Този, както и останалите видове
к а п и н и, се употребява въ нар.
медицина. О т в а p а т а отъ листата и корените действува стегателно противъ диария, дизентерия.
при силна и продължителна менструация и кръвохрачене. Отварата
отъ корените действува като пикочогонно средство и се употребява
противъ водянка: служи и за гаргара противъ ангина (гърлоболъ).

Rubus fruticosus L. — капйна А. Т„ Б., Д. В., Д Д._ 3. Б., И., Л.,
М.Б.. М.Г., Н.Г., С.Г., С.Д. В., У.,
X. Г., Я.; калинка-(Крушово) А. Т.,
Н Г.; купйна - (Трън t) Ах., Б. С.,
H. С.; купина - (Тетово) А. Т.; кжпина - Н. Г.; план^чка - (Деринско Мак.) ДА., Н Г.; оулейка-(тур.)
Dor.
Rubus hirtus W. K. — капйна Ю. ; кжпина - Ах., С. Г., У.

266

1>. Ахтаровъ

Rubus idaeus L. — бабйнки(c. Бобита - Мак.) A. T., H. Г.; малина-A.. M., A.T., Ах., Б., В.Д.,Уе1„
Д В, Д.Д., Д.И.. З.Б., К., Коз., Д.,
М. Б.. М. Г.. H. M., Н. Г„ Нейч., Н.
M., Н.С . С.Г., У., X. Г.. Ш., Ю..Я.;
тутиника - (Софийско) Ах.
Отварата отъ листата и
корена действува като стегателно
средство и служи противъ диария,
дизентерия,
жителна

и

кръвохрачене,
силна

продъл-

менструация ;

отварата отъ кореня действува

потогонно и пикочогонно и се употребява противъ настинка и водянка; отварата отъ плодове т t
шо
*
с
действува потогонно и се употребява противъ настинка, хрема,
ангина и за гаргара при плпки
по вгьнцитгъ 1нузла).

Въ незнайната се употребяватъ
плодовете като дрога Fructus Rubi
i d а е i.

Rubus plicatus Wh. et Nees —
ресната капина - Я.

Rubus saxatilis L.— каменика (прев. отъ лат. име) 3. Б.; каменче - (прев.) Коз., С.С.
Rubus tomentosus Borkh. — капина • J., Ю.; кжпина - С Г.
Rudbeckia purpurea L. — червеноперка - с. д. в
Rumex L. — кисе.гецъ ■ Ах., В.
Д.. Д.Д., Н. С., Я.; кози стжпкаП. Б.; конски киселецъ - Д. Д.; лапатъ - H. С.; ортякъ - Ах.; щавелъ Ах.
ИДавель (рус.); Stow i k, Stavel (чех.); &tav, Stavalj, s t avelj (хрв); WTaenje, штав,
киселица, кисел jax (сръ);
щакъ, u i j k h h (слав.).

Rumex acetosa L. — гластаръ(Банско) Б.Д.; гластуренъ - (Банско) А.Т., Н.Г.; живовникъ - Н.Г.;
киселецъ - Ах., А.Т., Б., В. Д., Vel.,
М.Б., Н.Г., У., 111, Я , Я.К.; кисе-

ликъ - Н. Г.; кисблииа - (11рилепъ) А.
T., Н. Г.; киселокъ-J., 3. Б.,(Омортагь) Д. Й., М. Б., Н. Г., У.; киселъцъ-(Трънъ) Ах.; киселяк ь- М.Г.,
Н.Г., Ю.; кисилецъ - А. П., А,Т.,
У., Ф. X., X. Г., Ю.; кислекъ- Н. Г.,
С. Д. В.; кислякъ-Н. Г.; кишлекъ БС„ Н. Г.; кишлякъ - Н. Г.; кбзилячка - (с. Дешко - Горно-Джумайско) А. T., Н. Г.; козя брала - (с.
Дешко - Горно-Джумайско) А. Т.,
Н. Г.; лопсшь-Я.; малъкъ киселецъ - М. Б.; обикновенъ киселецъ Д. U.., K., Н.М., Я.; шестотичинковъ
киселокъ - М. Б.; щавелъ - (Гевгели)
А.Т., Н Г.; щавунякъ - Н. Г_; кузукулашъ - (тур.) Dor.
Км сл и на, ш а в е л ь (рус.); k уs е 1 е C, kyselak (чех.); киселj а к, киселица (срб.).
.Цена бЪли бе,10 платно,
Цено ле, зеленъ гластарю.
*
Банско.
Отварата отъ целата билка
действува като тонично средство, засилва обмената на веществата, увеличава апетита, служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ скорбутъ, обриви и лишеи по
кожата, диария, дизентерия и като
пикочогонно средство.

Rumex acetosella L. — киселецъ-А. П., С Г., У., Ф. X., Я.; киселокъ - Гр., У.; киселъ лопушъ С. Г.; киселъ лют ежъ-(с. Чепеларе
- Асеновградско) С. Г.; кисилецъ (с. Костенецъ) С. Г.; кишекъ - (с.
Баня-Чепино) С. Г.; киожлбкъ (Ловечъ, Търново, Елена) У.; козя
брада - (Урън ъ) Ах., (с. Каменина Пещерско, Омортагъ) Д. Й., С. Г.;
лопошъ-Я.; малъкъ киселецъ - М.
Б.; щавелъ - (с. с. Бездънъ, Опицв!тъ, 11етръч ь - Соф.) С. Г.; щавиль-Я ; кузи-сулакъ - (тур.) Гр.

Rumex aquaticus L. — водент.
киселецъ - Ах.

Материали за български ботаниченъ речиикъ
Употребява се пъ нар. мелиииня,
както и Rumex acctosa L.

Rumex alpinus L, — дЪдови
дисаги - Н.Г.; жабова нога - Н.Г'.;
киселецъ - С. Г.; киселокъ - С. Г.;
маченъ-Н. Г.; овчаровъ станъ - Н.
Г.; пазия - Н. Г.; щавитъ - Ю.; щавунякъ - (с. Костенецъ) С. Г., Ю. ;
щавилъ - (с. Костенецъ) С. Г.; щафинякъ - (селата въ ИскроветЪ Рила) С. Г.
Rumex conglomeratus Murr.—
кичурестъ щавелъ - (прев.) Ах.
Rumex crispus L. — кждравь
киселецъ - (прев.) М. Б.; кждравъ
щавелъ - (прев.) М. Б.; лапатъ Ах.; обикновенъ щавелъ- Ах.; орлякъ - (Трънско, Софийско) Ах.;
сладка лабада - (Омортагъ) Д. Й.;
щаволь- (Трънско) Ах.

Rumex hydrolapathum Huds.—
рЬченъ щавелъ - Ах.

Rumex obtusifolius L. — лападецъ-(Ловечъ) У.; лападииъ - (Ловеч ъ) У.; лападъ-У.; лопушж-(Търново) У.; лопушъ - (Търново) У.;
тжполистенъ щавелъ - (прев ) Ах.
Rumex paluster Sm. —блатенъ
лапатъ-Б. Д.; дивъ киселецъ-У.
Отва рата отъ корена и листата се употребява противъ сърдцебиене.

Rumex patientia L. — градински лападъ - M., С. Г.; лападецъ X. Г.; лападъ - Б. Д.; лапатецъ - X.
Г.; лупацъ-(Елена) У.; литоменъ
лападъ- Б.; питоменъ лапатъ - Ш.

267

каните корени, сварени съ оцетъ и
следъ топа смесени съ сжщото количество свинска мазь, даватъ п омада, което се счита за много добро
средство противъ краста.

Rumex pulcher L. — красивъ
щавелъ-(прев.) Ах.; полско зелеМ. Г.
Rumex sanguineus L. — червенъ киселецъ - X. Г.
Ruscus L. — дивъ чемширъАх., Г1. Б., С. П.; залистъ - H. С.;
миши трънъ - Н. Г., С. Г1.; пчела Ах., С. Г1.
Ruscus aculeatus L. — бауме- Я.;
бодилка - (c. с. Типчаница, Ребърково, Игнатица - Врачанско) С. Г.;
дивъ чемисиръ - Ах., А. М., А. Т„
Vel., М. Г„ Нейч., С. Г., У„ Ш., Ю„
Я.; дивъ чЖмширъ - (Г.-Ореховииа)
У.; залисъ - У.; миши трънъ - Д. Ц„
М. Г., Н. Г., С. Г., Я.; самодивски
чимширъ- X. Г.; трънъ-иветъ-С.Г.;
пчела • (Ст.-Загора) Ах.
Мишьа веха (рус.).
Отварата отъ корена на
дивия чемширъ действува пикочогонно и се употребява противъ водянка ; сжшата служи за засилване
апетита.

Ruscus hypoglossum L. — 3iлисъ - (Котелъ) У.; залистъ - (Пазарджикъ, с. Кипилово-Търновско)
А. T., Н. Г., Я.; миши трън ь - Н. Г.;
пчела - Vel.
Russula integra Linn. — миризлива червенушка - A. M., H. М.; ядлива червенушка - H. М.

Отварата отъ коренището
се употребява въ нар. медицина прогивъ кожни обриви, струпи, келъ,

Russula vesca Fries — едлива
червенушка - (прев.) А. М.

въ жени-

Russula emetica Schaff— бгъска
глба - Б. Б.

малария,

бн>лотеченията

и особено противъ скорбутъ. Коренището, счукано на к а ш а, се счита като едно много добро средство
за налагане при обриви, кожни струни, циреи, лимфатични отоци; счу-

тгъ

Ruta graveolens L. — обикновено седефче-(тур.) Я.; пжтниче-

268

Б- Ахтаровъ.

С.Д. В., Я.; садефче - (тур.) Н. Г.,
У., Я.; садефъ-(тур) J., Н.Г., Пач.,
С. Г.; седефче - (тур.) Ах., Vel., В.
K., В. H., С. Г., Я.; седеф ь-(тур.)
Кал.. М.Г., ЦГ„ Я.; сидбфче-(тур-)
Д. Д, П., (Търново, Ловечъ) У., Ю.;
сид^фчи - (Търново, Ловечъ) У.;
апиганъ - (гръцки) Гр.; садефъ-оту
-(тур.) Dor.; седефъ-оту-(тур.) Гр.
Ч а я т ъ отъ листата на седефчето действува възбудително и
укрепително на нервната система и
се употребява при малокръвие, виеПри

и

за

и

вът-

каните листа въ видъ нл каша служатъ за налагане при ухапване отъ
отровна змия и на корема при болвъ

коремнитгъ

органи,

Въ по-големи дози
повръщане и е отровно.

болезнена

засилване

червата и други тп>

диария,

капки отъ сокъ на пресни, счукани и
прецедени листа отъ тази билка. Нает o II к а т а на седефчето въ
спиртъ или силна ракия има
елшите лечебни свойства.

спазмични припадъци

недостатъчна

менструация

стомаха,

решни органи ; противъ диария, дизентерия; противъ глисти, малария,
настинка, а въ по-голФми дози — като
средство за повръщане и помгътане.
За гаргара — противъ ангина. Счу-

дизентерия; за налагане болни места отъ ревматизъмъ. Противъ болки'
въ външното ухо слагатъ неколко

на малкитп, деца, пресните листа
на седефчето се стривзтъ на к а ш а и
сънен се разтрива вратьтъ и гърдите
имъ. Сжщиятъ чай служи и за урегу-

лиране

той възбужда дейностьта и на храносмилателната система и се употребява противъ възпаление и болки на

ки

не свгътъ,
припадъци,
епилепсия,
спазми, сьрдцсбиене, запъхтяване,
истерия.

точните съкращения следъ ражда-

не;

ма-

предизвиква

S
Saccharomyces sp. diversa —
квасни гъбички - А. М.
Saccharomyces cerevisiae Меу.
— бирена квасна гъбичка - Нейч ;
бирена мая - Б. Д.; пнвна гжбица - М.
Б , К.; пивен ь квасъ-Б. Д; спиртна гжбица - А. Б.
Бирената мая служи за пречистване кръвьта и се употребява
противъ скорбут
,
*
кожни обриви и
злокачествени циреи.

Saccharum officinarum L. —
захарна тръстика - А. М., Б, ДВ.,
Д. 1Д, М Б., Я.; захарна тръстьА.Т., В.Д., Гр., З.Б., К„ М.Г., Н.
М„ Нейч., У„ С. Д. В.; шекерева
тръстика - Д. Д
Сахарньтй тростникъ (рус.).

А. М.; стрелолистъ - (прев.) Ах.;
стрелникъ - (прев.) Ах.
Стрелолистъ (рус.); streloza (хрв.); Sipenka (чех.).

Sagus rumphii W. — сагова
палма -А. М„ Б., Д. Ц., Нейч., Я.;
саговница - Я.
Salicornia herbacea L. — солника - (прев. отъ лат. име) С. Д. В.;
солинока - (прев.) С. Д. В.; стъкленка - Ах.

Sagina procumbens L.
кривострелка - С.Д В.; мъховка - Ах.

Salix L. — върба - Н. Г., Н.С.,
Ш.; върбелъ - Н. Г.; ива-Ах.; ракита-Л.; ракида - 1Папк. сб., ч. I.,
отд. IV., кн. V., стр. 235; фърба (Самоковъ) Б.Д.
Верба, ива, ракита (рус.);
wrba, j i va (чех.); vrba, vrbica,
iva (хрв.); кркг.а (слав.).

Sagittaria sagittaefolia L. —
воденъ
шипъ-Я.', стрела - (прев.)

Отварата отъ корите на
на младите клонки на разните видове
върби действува като укрепително и

Материали за български ботаниченъ речиикъ
стега гспно средство, служи за пречистване кръвьта и се употребява
противъ диария, дизентерия, изобилна и продължителна менструация, обривъ по кожата, сифилисъ и
особено противъ малария.

По-рано въ официал. медицина
като дрога С б r t е х Salicis.
Въ видъ на г ж с т а отвара или
кората стрита и пресата като бра шн о — противъ гнойни рани и гангрена.

,Я го не дамъ, та не дамъ,
Дори не сгради, не сгради
На Тунджж р-Ькж мостови,
На всяка ракла по чешмж,
А до чешмж-тж и врьбж.
*
Н. Г.

„Ти идешъ, Радо, да си видишъ
Твоя, Радо, клята рода,
Кога врьба роди грозд i е,
А ракита жлъти д ю л ъ1.“
Н. Г.

Salix alba L. — бгъла върба А. M., А.Т., Ах., Б„ Г.Б, Д. В.,
Д. Ц„ З.Б., К., Коз., У., Х.Г., Ц.Г.;
сребриста върба -К.; сребролистна
върба-Ах.; сребърна върба - Д Ц.
Б Т л а я верба (рус.); w r b а
bild (чех.); vrbabela (хрв.);
врба бела (срб.).

Salix babylonica L. — вавилонска върба - В. Д„ М. Б., М. Г„ 3.
Б., У.; жална върба - М. Б.; жаловита върба - Д. Ц., Коз.; жалостна
върба-Г. Б; печална върба - Б., Коз.,
Нейч., У.; плачеща върба - X. Г.; плачуща върба - Ах., Коз., Я.; скръбна
върба - Я.; скърбяща върба - Я.
Плакучая ива (рус.).
Salix caprea L. — бФла ива Коз.; върба-Ю.; дива върба-(с.
Баня-Чепино, Пещерско) С.Г.У.;
ива - (Софийско) Ах., Vel., Д. Ц., Н.
Г„ Нейч., (с. Габровина - Пазардж.)
С. Г., У., 10., Я., H. С.; ивачка(Троянъ) У.; козя върба - (прев.)
3. Б., К, У., С. Д. В.; планинскаиваМ.Г., H. M., С. Б.; планинска вър-

269

ба - Г. Б., М. Б., С. Г.; ракита - Vel.,
Н.С., Х.Г., III., Я.
Ива (рус.); jiwa, iwa, (чех.);
i va (хрв.).

Salix cinerea L. — ива-Ах.;
сива върба - Ах.; соргунъ - Б. Д.
Ива, и в и н а (рус.).
Salix fragilis L. — върба-Vel.,
B. K., В. Н., Коз., Ю.; крехка върба
• (прев. оть лат. име) Ах., Б., Д. В..
Д П., 3. Б., К., Коз., М.Б., М.Г.,
Н. М„ Н.Г., Нейч., С.Б., С. Г„ У.
Ломка верба (рус.); k f еhowka, wrba kfehka (чех);
vrba krhka (хрв.).

Salix purpurea L. — кушничарска върба - (Ловечъ) У.; пурпурова върба - (прев.) 3. Б.; ракита
върба - (Паланка - Мак.) Д. А., М. Г.;
ракйта - (Софийско) Ах., М.Б., Н.
Г., Нейч., Н.С., (Самоковско) С. Г.,
(Ловчанско) У.; рФкита - (Трънъ)
Ах.; червена върба-K., Н. Г., (Ловечъ) У.; червена фърба - (с. Костенецъ - Ихтиманско) С. Г.; червена ракита - Коз., Н. Г.
Рокитина (рус.); rakita (хрв.).
„Отъ ракита грозде не *
бива.
Н. Г.

Salix viminalis L. — жилавика
върба - С. Г.; кошничарска върба А.М., Ах., М. Б., Н.М., Нейч„Н.С„
C. Г.; кошнична върба - Д. Ц.; млажа - Ах., Б. Д., Н.Г., С.Г.; ракита Vel., Н. Г„ С.Г., Я.
Wrba koSarska (чех.).
Salix triandra L. — кошничарска върба - Б. Д.; ракита - У., Ц. Г.;
тритичинкова върба - (прев.) Ах.

Salsola L. — вълмо - H. C., C. С.;
солно зеле - (прев.) Д. Ц.
Сол янка (рус.); s 1 а n i с е,
s 1 а n е n k а (чех.); s 1 а n i с а (хрв.).

270

Б- Ахтаровъ

Salsola kali L. — льл.но-(с. Peсенъ - Търновско) У.; корай и куряй - (Болградъ) С. Г.; луга - С. Д. В.
К у рай (рус.); lauhowa bylinia (чех.); slanica (хрв.).

Salvia L. — бъзовлякъ - А. М..
Я; гомняръ - С. Г.; какула - Ах. ;
какуле - Н. Г.; конски босилякъ Ах„ С.С., H. С., С.ГЦ рофакя-Н. Г.;
ружковица - Б. Д.; шалфей - А. М.;
шалвей-Ах.
Шалфей (рус.); s а 1 w £ j. s а 1 fia (чех.); жалфи;а (срб.).

Salvia aethiopsis L. — бгъла
какула - Ах.; меча стжпка-Я.; мечо
ухо - (с. с. Драгоманъ и БрФзье Софийско) С. Г., У.
М е д в 1 ж j е ухо (рус.).
Съ nptcHBit листа се налзгатъ рани отъ поргъзване, гнойни
[ин.и и циреи.

Salvia glutinosa L. — бабка(с. Каменица - Пещерско) С. Г.; бабухъ - (клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.; богородице - У.; жълта
какула - Ах.; лепкавъ гомняръ Нейч.; медакъ - .4. Б., М. Г.; медунйиа - (Трънско) Ах.; медунче - (с.
Врабча - Трънско) С. Г.; смохтилу (с. Баня-Чепино) С Г.; сиухтика (с. Широка-лжка- Смолянско) С.Г.
Medunica. medak (хрв).
ИзсушенвтФ листа се пушагъ като
тютюнъ противъ астма.

Salvia officinalis L. — ада-чай
-Гр., Dor, Ц Г, Я.; божо дърво У.; градински чай - (Ст.-Загора, София) Ах„ В.Н., Б, К., Кал., II. М.,
Нейч., П., Пач., (Търново, Тетевенъ) С. Г., Ц. Г., Я.; жълфия-Кал.;
зеленъ джегеръ - (Берковица) С. Г.;
каделка -10.; какуле-(Самоковско)
Ах., Б., Д. Д., Н. Г., (Пловдивъ) С.
Г.; кжделка - М. Б.; лефешка-М.
Б.; ливанче-У.; лекарски бъзовлФкъ - (прев) Я.; лЪкарски шалфей-(прев.) H. М.; лФчебенъ шалвей - Пач.; мезлеке - (тур.) У., Ю.;
рожково биле-У.; ружково биле Н.Г.; ружковото- У.; салвей-Коз.;
тазе джигеръ - (тур., Царибродъ)
С. Г.; чайче - В. К., Ю.; чай-Н.Г. ;
шалвей-Кал., Коз., М.; шалвея-Я.;
шалфей -Д. Д.. 3 Б., П.; козлу-оту
-(тур.) Н.Г., Я.
Шалфей, шальв1я (рус.);
SalwSj (чех.); калавер, жалвБ
ja, кадула (срб.); kadulja, slav u 1 j а, 1 a j b е 1 (хрв.).
Градинскиятъ чай има много голяма употреба въ нашата народна медицина. Чаятъ (инфуз и я т а) отъ листата и ц в +> т оветФ действува възбудително на храносмилателната система, засилва храносмилането, успокоява болкитгь въ
стомаха и червата, пропъжда газо-

и помага противъ диария; сж,щиятъ служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ кожни
ветгъ

обриви, лишеи,

скорбутъ,

сипаница,

действува стегателно при
кръвоизлиянията и се употребява противъ кръвохрачене, повръщане кръвь,

шарка;

Salvia nemorosa L. — ада-чай Б. Д.; говняръ - (Софийско) Ах., С.
Г.; гбмнеръ - (Кюстендилско, Со- I дизентерия, маясълъ, продължителна менструация: възбужда и укрепва
фийско, Трънско) Ах., С. Г.; горска нервната система и служи противъ виекакула - (прев.) Ах.; горски бъне свгьтъ, припадъци, сърдцебиене,епизовлФкъ - (прев.) К.; горски шал- лепсия; като леко афродитично(полововъзбудително) срФдс гво; действува профей - (прев.) H. 1А.
Употребява се въ нар. медицина
както Salvia verticillata L.

Salvia nutans L. — вфтровйто
билье - (c. Брестовица - Пловдивско)
C. Г.

тивъ нощното изпотяване; като пикочогонно срфдствослужи противъвъзпаление на черния дробъ, жълтеница,
пгьсъкъ н камъни въ черния дробъ,

действува в>збудително на слизестия
епителъ на дихателнитФ тржби и ллвепикочния мгъхуръ и бмбрецитт;

Материали за български ботаниченъ речникъ

олите и се употребява противъ
лица, хрокичень
астма, особено

кашбронхитъ и мокра

въ старците. Сжщиятъ чай се пие като средство за
намаление мл/ькото на кьрмачкитгь
при отбиване на малкит/ъ деца и
при възпаление и образуване ядки въ
гьрдит/ъ имъ, при което се слагатъ

и топли лапи на болното место отъ
сварените листа; гжстъ чай съ
вино — за компреси противъ

гнойни рани, контузи, нав/ьхване,
ставенъ ревматизъмъ, подагра; последниятъ се взема за пом1ьтане
и за
гаргара
противъ ангина, кашлица, ранички и възпаление
въ устата и за заякване
вгънцптп> Съ отварата се правятъ бани
на малки деца противъ кожни обриви. Служи за топли лапи при подуване и болки (колики) въ коремната

часть на малките деца.

Въ медицината като дрога Folia
Salviae.
Требва да се изоегва при остро
възпаление на бжбрецитЪ и остра
кашлица.

Salvia pratensis L. — бабухъ Я.; бъзовлгькъ-Н.М., Н. Г„ С.Д.В.,
Я.; говняръ - (Софийско) Ах., С. Г_;
гбмнеръ - Н. Г„ (с. Лиляне-Кюстендилско, с. Врабча - Трънско, с. Габровица - Пазардж., с. Костенецъ) С.
Г., Я.; дива мятва - Н. Г.; дивъ димлюсъ.(Гевгели) А. T., H. M., Н. Г.;
добринка - (с. Чепеларе - Асеновгр.)
С.Г.; комонига - Н. Г.; комоника(Велесъ) А. T., Н. Г.; конски босилекъ - В. К., Ю.; кжделка - М. Б.;
ливаденъ бъзовлЪкъ - К., Ф. X., Я.;
мезлека - Н. Г., Я.; мезлеке - (тур.)
М.Б.; мидаръ - Н. Г.; полска какула - (прев.) Ах.; полски чай-А.М.;
полски шалвей - (прев.) М. Г., X.;
полски шалфей - (прев.)Н. М.; Шабла - Н. Г., Я.
Ч а я т ъ отъ тази билка се пие
противъ кашлица, болки въ стомаха
и червата, за пречистване
кръвьта — противъ кожни обриви въ малките деца ; сжщиятъ служи и за
бани противъ казаните болести.

271

Salvia sclarea L. — бабини -Я.;
меча пета - Н. Г., Я.; меча стжпка
■ Н. Г., Я.; червеникава какула-Ах.
Ч а я т ъ отъ мечата пета се
се пие противъ кашлица, болки и газове въ стомаха и червата: противъ
гуша. Съ пресните зелени листа сс
налагатъ гнойни рани и циреи.

Salvia splendens Sellov — пламъкъ - (София) Ах, Н.С.

Salvia verticillata L. — бабичеН. Г„ (с. Костенецъ) С. Г., Я.; 6Абой ибйбуй-(Троянъ и колибит!)
С. Г.; бабухъ - Н. Г., С. Д. В., У., Я.;
бабушка-(с.с. Хвойна и Чепеларе)
С. Г., (с. Широка-лжка) Ах.; бобушка-(с. Сатовча - Неврокопско) Ах.;
гюрлюкъ - (с. Чепеларе) С. Г.; гомнеръ - (Софийско) Ах.; гбвняръ(Софийско) Ах.; коленчестоивЪтенъ шафлей - (прев.) H. М.; прешленеста какула - (прев.) Ах.; пръстеноцвЪтенъ бъзовлЪкъ - (прев.) К.;
шабла - (Омортагъ) Д. Й.;
Бабка (рус.).
Чаятъ отъ баби чето се
употребява противъ диария въ малките деца-бабухъ, бабичасвая е. Сжщата билка служи противъ
кръвохрачене и за л а п и противъ рани и циреи и болки въ коремната
часть, особено въ малките деца.

Salvia virgata Ait. — клонеста
какула - Ах.
Salvinia natans Hoffm. — лгъйка - Б. Д.; салвиния - А. М., Нейч.
Sambucus L. — абъдъ ;
бъзе - В. Д.; бъзовина - Ах.; бъзъ Ах., H. С., Гр.; свирчовина - Ах.
Бузина, безъ, бзбвникъ
(рус.); bez (чех., пол.); абзов,
а в та, а пт а (срб.).

Sambucus ebulus L. — абудьМ.Г., Н.Г., С.Г., Ю.; абъдъ- (Трънъ)
Ах., Н. Г., (с. с. БрЪзьс и Опицветъ - Соф.) С. Г.; абътъ - (Па.тан-

272

Ь. Ахтяровъ

ка - Мак.) Д. А., Н. Г.; базакъ-Кал., Н.Г., (Ботевградско) H. С., Ц. Г.;
бъзунякъ - Н. Г., С. Г., Ш. ; бъзъ(колиби Зелениката) С. Г.; базунекъ
-Кал.; буриянъ - М. Б.; бъзакъ - (Трънъ) Ах., (с. Горно-Броди, Македония) А. T., Vel., (Трънъ, ПаВ. К . У., Я.; бъзье - В. K., Н. Г.,
(Трънско) Ах., С. Г., У., Ц. Г, Ю„ Я.; ланка - Мак.) Д. А., Д. I I., Д. Ц, Н.
бъзей - X. Г.; бъздовина - Н. Г.; бъзГ., С. Б., (Софийско, Плевенско, Орханийско) С. Г., С. Д. В., Ц. Г., Ш.,
лей - (с. Чепеларе) С. Г; бъзие-Н.
Ю., Я.; дранбъзъ - Н. Г., Я.; драмГ., Ш.; бъзи - В К„ ( Омортагъ) Д.
бъзъ-Б. Д.; дрънбъзъ-Н. Г., Ц. Г'.;
Й„ Кал.. (Ловечъ) У., Я.; бъзина Н. Г_; дивъ бозъ -(с. Палеоръ - Кай- | дрТнъ-бъзъ - (Търновско) С. Г.;
лярско-Мак.) Д. А ; бъзлекъ- С. Г.; дървенистъ бъзъ - В. Н.; дървенъ
басъ-Ю.; дървенъ босъ-(с. Бобибъзоеина - Ах., М.Б., П.; бъзякъ (Ботевградско) H. С.; дивъ бъзъ ща - Мак.) А. Т.; дръвенъ бозъ - (с.
Н. Г.; земений базъ - (с. Габровица Бухъ - Леринско) Д. А.; замбакъПазардж.) С. Г.; мезлеке - (тур.) Б.
В. Д ; замбук ь - Гр.; мймеръ - Б. Д.;
Д ; низко бъзе - У., Ю.; обудъ - Н. мужкой бузъ-Б.С.; мжжки бузъГ.; свирчекъ -Н.Г; свирчовина - М.
Б. С.; питомъ бозъ - (с. Палеоръ Б., Н. Г„ (Ботевградско) С. Г.; свир.
Мак.) Д. А.; свирчина - (клб. Зелечокъ-М. Б., Н. Г., ( Ботевградско)
никата - Тетевенско) С. Г.; свирчоС. Г.; селешникъ-Н. Г. ; султанъвина - Ах., Кал., Н. Г., Нейч., С. Б.,
сту - (тур.) Ц. Г. Я.
(Карнобатъ, Ловечъ, Елена) С. Г.,
У., X. Г„ Ц. Г., Я.; свирчовка - Ш.;
Б у зина, бузникъ (рус.).
свирчокъ-(с. Беброво - Търновско)
Въ нар. медицина а б ъ д ъ т ъ
Ах., M., Н. Г.; свирчочена - (Тър■ма почти сжшото употребление ка- ново) С. Г.; свирчякъ-Н. Г; селешкаото има и бъзът ъ. само че въ
никъ - Б. Д.; трамбузъ ■ Я.; тръмбъзъ
по-големи дози той е отровенъ.
- В. К., Я.; трънбъзъ - В. К., Ю., Я.;
Sambucus nigra L. — базакъмурверъ-агачъ - (тур ) Гр.
(Карнобатъ) С. Г.; басъ - (Петричъ Бузи на, бузокъ (рус.); bez
Мак.) А. Т., Ю.; ббйзелъ - А. Т.;
сегпу (чех.); bazga, baz, baza,
бойзенъ - Н. Г.; бозай - (Велесъ) А.
ba z а g (хрв.); базга, б а з r o виT., Н. Г.; ббзелъ - (Стр\мииа) А. Т.,
на, б з о в а (срб.).
Н. Г.; бозе - (Прилепъ) А. T., Н. Г.,
Бъзътъ е единъ отъ най-упоМ. Б.; бозей - (Велесъ) Д. А., Н.Г.;
требимите храсти въ нашата народбозель - (Неготинъ, Щипъ) А. Т., Д.
на медицина. При лекуване отъ него
А., Шапк. сб., стр. 339.; ббзикъсе изволзуватъ почти всички части:
коренъ, кора, листа, цветове и плоА.Т., Н. Г.; бозилъ - (Еиидже, Гумендже, Гевгели - Мак.) А. T., Н. Г.; дове. Чаятъ отъцвАтоветЪи
листата действува потогонно, пибозъ - (Охридъ, Ресенъ, СТресъ)
кочогонно и омекчително, улеснява отА. Т., (Битоля, Лерниъ, Кичено) Д.
делянето на храчките и се счита за
едно отъ добрите средства противъ
A. , Н. Г., (с. Чепеларе) С. Г.; 66настинка, хрема, присипналость, анзъль-(Дойран ъ) А. Т„ Д.А; ббзгина, кашлица; сжшиятъ помага и при
ликъ - (Воденъ) А. Т.; ббйзен ь (Долвъзпаление на бмбрецитгъ и пикочнн-Порой - Мак.) А.Т.; бъзакъ-М.
ния мгъхуръ и
се употребява при
мячно пикане и кръвопикане, п р оБ„ Н. Г., (Сливенъ) С. Г., Ш.; бь■екъ - Н. Г.; бъзелъ - С. Г.; б^зе - С. ти въ водянка; служи за пречистване кръвьта — противъ маB. , Ю.; бъзи - (Омортагъ) Д. Й., ясълъ, обриви по кожата, подагра,
(Пл1венъ) С.Г., У.; бъзоеина-У.,
шарка.
Отварата отъ к o р е -

273

Материали за български ботаниченъ речникъ
II а се смета като едно добро срЬдство противъ водянка и затлъстяването на
вжтрешните органи.
M а р м а л а д ъ т ъ отъ плодовеИ
на бъза действува пикочогонно, помага при болестите на бжбрсците и
пикочния мехуръ и служи като слабително средство. Отварата
отъпресните кори на корена сжщо служи каго слабително
средство и за повръщане. Чаятъ отъ листата и цветоветЪ
н а бъза служи за бани противъ
ревматизъмъ,
подагра,
маясълъ
и
кожни обриви, като съ остатъка се
правягъ топли лапи. Противъ ревматизменитгъ отоци
и
подагра
се
см-Ьтатъ -като добро средство и
лапи отъ попарени листа и цветове.
Чаятъ отъ листата и ц в етовет t се употребява за компреси при възпаление на болни очи
и червенъ вгътъръ (еризипелъ). C о къть отъ плодовете служи за
боядисване виното и коситп>.
Въ медицината се употребяватъ
цветовете, листата и кората на бъза
като Flores, Folia et Cortex
Sambuci.

Sambucus racemosa L. — бъзовина-Д. Ц.; бъзунекь - Ш.; гроздов ь бъз ь-(прев.) Д.Ц.; женски
бьзъ - Б. С.; червенъ бъзъ - С. Б.,
(с. Бистрица - Соф.) С.Г.
Красная бузина (рус.); bеz
C е r w o пу (чех.).
Sanguisorba L. — разваленка Ах., H. C., С. П.; динче - Ах.; чернилникъ - Н. Г„ Я.

Sanguisorba minor Scop.— бибернела - Ф. X.; гологлавче - (Ловечъ) У.; динче - Ах., (с. ЖелЬзна Ловчанско) У., Ю.; динка -Н. Г., Н.
М., У.; динени - (Търново) У.; любеника-Коз.; обичниче - Н. Г., У.,
Ю.; разваленка - В. K., H. M., Н. Г.,
У., IO.; ръзвъленкж - (Лесковецъ,
с. Арбанаси) У.; развалниче - Ах.,
Н. Г., (Гроянь) У.; червеноглавк а - А. М.

Sanguisorba officinalis L. —
гологлавъ -Я.; динче - У; динка - У.;
Ботамнч. речникъ

динче - Ах., H. I., Я ; кълчанъ - Н.Гкървавець - (прев.) С. И.; кървавка - (прев.) Ах.; къчан ь - Я.; лепкава разваленка - Н. Г., Я.; мжжка
клинова трева-Н.Г., Я.; разваленка -Коз., Н. Г„ Я.; развалниче - У.;
ревнувана трева-Н.Г., Я.; черни tникъ - Н. Г., С. Д. В., Я.; ома-оту (тур.) Я.
Отварата отъ целата билка и
особено отъ корена действува cteiaтелно и сс употребява противъ диария
и кръвоизлияние при силна
менструация, маясълъ.

дизентерия,

сжщата засилва дейностьта па храносмилателната систеm i и помага при болки въ стомаха
и червата; засилва и дейностьта на
млечните жлези и се дава за увели-

кръвохрачене;

чаване

млгькото

на

кърмачките;

действува и като пикочогонно средство. Въ видъ на л а п и се употребява противъ циреи, отоци, гнойни
рани, втвърдяване и образуване яоки
въ гърдитгь на кьрмачкитгь.

По-рано се е употребявала въ
официал. медицина като дрога Radix
P i m p i n е I a e Italicae.

Sanicula europaea L. — дебрянка-к\. \ мжжкж кошутж - (Търново, c. Арбанаси) У.; петопръстница (Берковица) С.Г.; чичякъ - (колиби
Зелениката - Тетевенско) С. Г.
Отварата отъ дебрянката
действува като стегателно средство и
се употребява противъ болки въ стомаха и червата и противъ диария ;
сжщата помага противъ разни кръвоизлияния — при дизентерия, маясълъ, кръвохрачене, повръщане кръвь
изъ стомаха, кръвотечение изъ носа,
силна менструация, кръвопикане и

др. Смачканите пресни листа въ видъ
на каша или сварените листа въ
видъ на лапи помагатъ противъ
гнойни рани, циреи, обриви, контузи, ревматизъмъ. Отварата служи
за гаргара при възпаление на глътката, противъ ангина.

По-рано като дрога — RAdlx et
Herba Sanicula е.

Santalum album L. — бакамъH. Г.; санталъ - H. Г.
18

274

Б. Ахтаровъ

Saponaria officinalis L.— бгълочогд-М. Б„ М.Г, X. Г., Н.С.; бЪ.то
сапунче . (Босилеградско) П. Б.;
гърличе - (с. Гложене) У.; лекарско
мазавиче -(прев.)С. Г.; лекарско сапунче - (прев.) М. Б.; мазавиче - К.,
М.Б., М. Г., H. М., Х.Г.; пЪнявецъБ. Дп М. Г.; ракй-сапунъ - Н. Г., (с.
Костенепъ, клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г., (Ловечъ) У.; сапунарка - Д. И.; сапунарска трева -Д.
LL; сапуниария - Гр.; сапуниче - А.
М.; сапунче - (Ст.-Загора) Ах., В.
Н., (Омортагъ) Д.Й., М. Г., К., (Сливенъ) Коз. H. M., Н. Г„ Нейч., С.
Д.В., (Ловечъ) У., Х.Г., Ц. Г.. Я.;
сапунъ-Н.Г.; чоенъ-Б.Д.; чувенъБ. Д.; чювенъ-В. Н.: кюплюджикъоту - (тур.) В. К.; сабунъ-оту - (тур.)
Dor.; коенъ-оту - (тур.) Гр.

Бр!зье - Соф.) С. Г., (Ловчанско) У.;
овчарска чубрица - Н. Г., У.; синя
чубрица - (прев.) Ах., С. Г.

Satureja hortensis L. — градинска чубрица - М. Б., У.; мерудия-Б.; питомна чубрица - У.; риганъ • Н. Г.; трЪбица-(с. КаменипаПещерско) Коз.; чобрица - 3. Б.;
чубаръ-Н. Г.; чуберъ-Б. Д.; чубрика - Коз., Н. Г., Ц. Г.; чубрица (Трънъ) Ах., А. M., А. Т., Б., В. Д.,
В.К., В.Н., Д. В, Д. Ц., 3. Б., К„
Коз., М.Г, H. М., Н.Г., Нейч., С.
Д.В., У., Х.Г., Ц. Г„ Ю.
Чаберъ, чебрецъ (рус.).
.Девойченце, дяволченце,
Ч у б е р ъ ли си садило,
Или ранъ б!лъ босилекъ?
*
Люб. Баба Ега И.

Отварата отъ коренят!
яа сапунчето служи за пречисгване кръвьта и се употребява
противъ кожни обриви, скрофули,
ревматизъмъ,
подагра, сифилисъ и
особено противъ хронични кожни
струпа; служи оше противъ болки
въ стомаха и противъ кашлица. Въ
по-гол!мв дози е отровно. По-рано
като дрога — Radix Saponaria е.

Ч а я т ъ отъ градинската
чубрица възбужда отделителната
и храносмилателната система, действува като пикочогонно и потогонно
ср!дство, служи за засилване апетита и се )потр!бява противъ настинка, хрема, кашлица ; противъ
диария и глисти; действува възбудително и на нервната система и се
употребява при сърдцебиене, виене

Saponaria vaccaria L. — вж.
Vaccaria parviflora Moench.

като леко афродитично (полововъзбудително) средство и за абортиране (помгьтане). Изсушената билка
служи като ароматична подправка на ястията, особено при
готвенето на бобъ и леща, гдето намалява гниенето и образуване на газовете.

Sargassum bacciferum L. —
гроздоподобна capraca-У.; саргасола водорасъль - А. M., А. Т, Б„
Д. В., К„ Нейч.
Sarothamnus scoparius Wimm.
— жълтъ цв!тилникъ - С. Д. В.;
черна метла - Я.

Satureja L. — чебрика - Н. Г.;
чубрица - М. Б , Н. Г„ H. С., Ш.;
чюбрица - Н. Г.
Чаберъ (рус.); C а b r, t i b r,
Stubrik, Cubr (чех.); Cubar
(хрв.).
Satureja coerulea Jka. — дива
чубрица - (Сливенъ) Коз., Н. Г., (c.

свгьтъ, спазми,

припадъци,

главобо-

лие;

Satureja kitaibelli Wrzb. — дива
чубрица - Ах., У.; овча чубрица Н. Г., (с. Микре - Ловчанско) С. Г.,
У.; овчарска чубрица-Б.Д.
Ч а я т ъ отъ дивата чубрица се пие противъ болки въ стомаха и червата и противъ маясълъ, като
съ остатъка се правятъ и топли бани
върху болната часть отъ т!лото.

Satyrium hircinum L. — вж.
Himantoglossum hircinum
Spreng.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Saxifraga L. — каменоломка (прев.) Ах., К., М.Б.; ломикаменъ(прев.) H. М.; ломикамъкъ - (прев.)
Х.Г.; обичникъ - Ах., Н.С., C. С.;
обичниче - С. П.; потайниче - C. С.,
С. П„ Н. С.
Ка м е н о л омк а (рус.); lomiкйтеп (чех.); lomika, kamenika
(хрв.).

Saxifraga aizoon Jacq. — дива
тлъстига - У.; ломикаменъ - Я.; ломикамъкъ - У.; обикновенъ обичникъ - Ах.

Saxifraga bulbifera L. — луковиченъ обичникъ - (прев.) Ах.
Отварата отъ цялата билка служи като стегателно средство
противъ диария и кръвохрачене: сжщата действуза и като пикочогонно
средство; употребява се и противъ
туберкулоза.

Saxifraga rotundifolia L. —
мжжки обичникъ - (Берковица) С.
Г.; обичникъ ■ Ах., Коз.; потайниче - Коз., (Казанлъкъ) Г1, Б.
Споредъ едно народно поверие,
тази билка възбужда чувство на обичь,
и за това съ нея се кичатъ момите
и ергените. За да се направятъ поблагосклонни единъ къмъ другъ, вземат ъ отъ обич пика два листа,
намазватъ ги съ медъ, залепятъ ги
единъ срещу другъ и ги поставятъ
подъ прага па външната врата. Това
обикновено се извършва чрезъ посредникъ, най-често некоя известна знахарка-врачка или билярка. Отъ тукъ
произлиза и името обичникъ.

Saxifraga tridactylites L. — трипръстенъ обичникъ-(прев.) Ах.
Scabiosa Tourn. — араповче Д. Д.; арапче - Я.; бгьлоградче - Н.
Г.; заешки уши - C. С„ С. П.; зайчи
уши-Н.С.; звезда-Н.Г.; звездица
-Н. Г.; короставникъ - Н. Г.; панаирна-Н.Г.; панаирка попадия-Н.
Г.; самогризка ■ Ах.; храставецъ Д. Д.; кавръкъ-оту - (тур.) Dor.

275

Короставникъ (рус.); chrasta w ес (чех.).
Scabiasa columbaria L. — белогрйдчиче-(Велесъ) А.Т., Н. Г.; бгълоградче - (Неготинъ - Мак.) А. Т.,
Н. Г.; звезда - (Скопие) А. Т„ Н. Г.;
звездица - (Прилепъ) А. Т„ Н. Г.;
ьжлдъзъ - (Струмица) А. Т.; панайрска попадия-(Неврокопъ) А. Т.; попадия • Н. Г.; ялдъсче - Б. Д.

Scabiosa mlcrantha Desf. —
заечи уши - (Чирпанъ) Ф. Б.
Scabiosa ochroleuca L. — самогризка - Ах.; метла - Я; дръма гюзелъ - (тур.) Б.Д.
Отварата отъ самогризка та служи за жабуркане като
средство за заяква не слаби вгънци.

Scabiosa ucrainica L. — обикновена самогризка - Ах.; пЪсъчна
самогризка- Б. Д.

Scilla L. — бъклецъ-Н. Г.; горски синчецъ - П. Б.; дивъ зимбулъ П. Б.; синчецъ- Ах., Б. Д., А. T., К..
С. П., H. С.; синчецъ-бъклецъ - П. Б.
Scilla autumnalis L. — есененъ
синчецъ - С. Г., Ш.

Scilla bifolia L. — бакълчецъН. М.; бъклецъ - Н. Г.; горски гороцвЪтъ - (Софийско) Б.Д.; горски
синчецъ- Ах.; дивъ зимбюлъ - (Преславе А. T., Н. Г., (с. Кюлявча - Новопазарско) С. Г.; лучка - Ах.; синиче - (Преславъ) А. T., Н. Г.; синче А. Т.; синчецъ - Ах., А. M., А. Т.,
Vel., В. K., K., М. Б., Н.Г., Нейч ,
(Софийско) С. Г., (Ловечъ, Търново) У., Ю., Я.; синчецъ-бъклецъ Н. Г., (Ловечъ, Търново) У., Я.;
синь бабинъ бакълчецъ - Я.; синь
бъкълчецъ - (Ст. Загора) Ах., А. Т.,
Н. Г.; синь-синь-бакалчецъ - Д. Д.;
синявина - Я.; сънчецъ-бъклецъ (Омортагъ) Д. Й.

276

Б. Ахтаровъ

Scirpus L. — камъшъ-Ах.; папуръ - С. Г.; рогозъ - Б. Д.; ситка Б. Д.; тръска - С. П.; шаваръ-Ах.
Камншъ, ситовндкъ,
ситъ, т poст н и к ъ (рус.); sitowina. sitowie (пол.); ситина,
сити на ц (срб.); sit, sita, sitiпа, s i t i п а с (хрв.).
Scirpus lacuster L. — го.юглавиче - (Софийско, Тетевенско) СГ.;
дзука-Н. Г.. (с. с. Драгоманъ и Казичене-Соф., Тетевенско, Пазарджишко) С. Г.; езеренъ камъш ь(прев.) Ах.; камъшъ-кх.; кровъБ. Д.; мекичаръ и мекишаръ - (с.
Подиърненци - Радомирско) С. Г.;
обикновенъ папуръ - С. Д. В.; папуръ - (с. Драгоманъ) С. Г.; рогозъБ. Д.; ситка-Б.Д.; тръска-С.П.;
шаваръ - Ах., С. Г.; шуфаръ (с. Широка-лжка - Смолянско) С. Г.
Каиншъ, рогозъ, сита
(рус.): r o h o z i е (.чех.); сита (срб.).
Scirpus maritimus L. — морски
камъшъ - (прев.) Ах.

Scirpus palustris L. — вж. Не1 е o c h а г i s palustris R. Br.
Scirpus silvaticus L. — горски
камъшъ - (прев.) Ах.; шаваръ-Я.
Scieranthus L.—хрущялна - Ах.

Sderanthus annuus L. — едногодишна хрушялка-(прев.) Ах.
Scieranthus perennis L. — бела хрущялка - Ах.; гърличаво биле(Жеравна) У.

Sclerochloa dura Р.В. — 61ла
трева - Я.; метлииа - Н.Г. ; юдина
стжпка - Н. Г., Я.
Отварата служи срещу силна

на-

стинка.

Scleroderma vulgare Fr. — пореста пърхуда - Б. Б.; обикновена
пърхутка - Б. Б., С. П.; твърда пърхудка - С. П. С.

Следъ узр1ванена спорите, п ъ рпърхутка та сс употр+.бява за налагане прпкни рани отъ посичане.

Scolopendrium vulgare Sm. (=S.
officinarum Sw.) — биволски язикъ H. Г.; волски езикъ ■ (Сливенско)
Коз., В. Н„ Vel., К„ М.Б, H. М,
М. Г., H. С, У.; волски язикъ - А. М,
В. К„ Д. В., K, М. Б, Н. Г, Нейч,
У, Ц. Г, Ю, Я.; елени езикъ-Б.Д,
Ц. Г.; елеиинъ язикъ - Д. Ц.; еленовъ езикъ - Ах, Д. Ц.; еленовъ
язикъ-Д. В, М.Г, Нейч, Я.; еленски язикъ - А. Т, (Довечъ, Търново,
Гор.-Ор Ьховица) У.; женски волски езикъ - В. К.; женски елени
езикъ - Я.; мл;жки волски езикъ-В.
К.; мжжки елени езикъ-Я.
Еленья я з m к а (рус.); j е1 е n i j а z у k (чех.); j е 1 е n s k i j еz i k (хрв.); dieHirschzunge
(h Im ).

Отварата отъ листата на
волския езикъ действува омекчително на слизестия епителъ въ дихателната и храносмилателната система и се употребява противъ кашлица, стомашни болки, диария ; сжщата действува пикочогонно и се упо
требява противъ болеститгъ на далака, черния дробъ и противъ воденъ
плевритъ. По-рано е употрЪбяванъ
въ медицината като дрога Herba
Scolopendri lingae cervinae.

Scolymus hispanicus L. — четка - Б. Д.; кушъ-калдаран ь - (тур.)
Б. Д.
Scorzonera L. — змиякъ-Ах.;
кокешъ - Ах, Н.Г, Н.С, C. C, X. Г.
Z;m i j а k (хрв.).

Scorzonera austriaca Willd. —
кбзя л£пка-(Чирпанъ )С.Г.; кокешъ(с. Текира-Пазардж.) С. Г.
Scorzonera hispanlca I, — голгьмъ кокешъ - Ах,; черенъ коренъ Ах, Н.М.; чернокорен ь - С. Д. В.

277

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Scorzonera jaquiniana Koch —
кокешъ - Б. Д.
Scozonera laciniata L. — змиякъ-Ах.; листодЪленъ кокешъ-Ах.
Scorzonera lanata М.В. — кози-мами - Vel., М. Б.; кокешъ - Ах.

Scorzonera mollis M. В. —калакйшъ - (с. Ново - селе - Тополовградско) H. С.; кокешъ - С. Г., Ю.
Scrophularia L. — гърличе - Ах.,
С. П., С. Г., У.; гърличава билкаЯ.; живиница - Ах,, Нейч., Я.; живиниче - H. M., C. С.; заушки - М. Б.;
заушнииа - А. М.; пчелядъ - С. Г.;
пйнявецъ - М. Б., М.Г.; сапунче-М.
Б., М Г.; разгонъ - Ах., Н. Г., H. С.,
C. C., С. П.; шапиче-Я.
Scrophularia alata Gilib. — гърлица и гърличе (колиби Зелениката Тетевенско) С. Г.; крилато живиниче
-(прев.) Ах.; пчелядъ и пчелякъ -(с.
Каменица - Пещерско) С. Г.; разгонъ - (с. Костенепъ - Ихтиман.) С. Г.
Scrophularia aquatica L. — гърличава билка - Н. Г.; живеница-Я;
тънявецъ - М. Б., М.Г.; сапуниче М.Б., М.,Г.; сапунче - М. Б., Н. Г.,
Я.; сараджа-оту - (тур.) Dor.
Употребява се противь скрофули ;
сжшо и противъ болестьта гърлица
по свинетЪ, като за тази цель билката се нарЪзва надребно и се поставя вь храната имъ.

Scrophularia canina L. — зърнастецъ - У; куча живеница - (прев.)
Б. Д.; кучешко живиниче - (прев.) Ах.
Отварата се употребява противъ болеститгъ на бмбрецитгь

Scrophularia nodosa L. — гърлица - (клб. Зелениката - Тетевенско)
С. Г., У.; гърличе - (клб. Зелениката) С. Г., У.; живиница - С. Д. В.;
живиниче - Коз.; заушнииа - Д. Ц.,
Коз., М.Б.; коленчесто живиниче-

(прев.) Ах.; пчелядъ и пчелякъ (с. Каменица - Пещер.) С. Г.; полско
шапавиче-У.; разгонъ-(с. Каменица - Пещерско) С. Г.; скрофула Коз., М. Б.; сараджа.оту - (тур.) Ах.
Въ нар. медицина се употребява
противъ скрофули (живиница), отъ
което е получило името живиниче;
сжгцо противъ треска и гуша. Сварената билка служи за лапи противъ
ракови тумори и ревматизмени отоци. УпотрЪбяв! се и противъ болестьта гърлица по свинет%, като за
цельта се нарязва надребно и се слага въ храната имъ.

Scrophularia scopolii Hoppe —
живеница - Б. Д.

Scutellaria L. — лимонче - Ах.;
маринка - Ах., Б. Д ; шлемче - (прев.
отъ лат. име) Ах.; превара - С. П.
Шлемникъ, щ и т о в к а (рус.).

Scutellaria galericulata L. —
лимоната - (Щипъ) А.Т., Н.Г.; лимониче - (Гевгели, Струмица) А. Т.;
лимднъ - (Неврокопъ) Ах., Н. Г.;
лубъ - С. Д. В.; марйнка ■ Ах.; превара - C. С.; шлемка - Ах.
Отварата действува възбудително на нервната система и се употребява противъ сърдцебиене. болки
на

сърдцето, виене

свгьтъ,

анемия,

сжшата възбужда и храносмилателната
система и служи като укрепително

епилепсия,

спазми, припадъци;

сргъдство.

Scutellaria orientalis L. — превара - Коз.
Secale cereale L. — оржь - (Дебъръ) А.Т.; ръжь- А.М., (Воденъ,
Щипъ, Дойранъ, Кавадарци, Енидже, Велесъ) А. Т„ Ах., Б., В. Д., Г.
Б„ Д. В., Д. Д, Д. Ц„ 3. Б., J., К.,
М. Б„ М. Г„ H. М„ Н. Г„ Нейч., Н.
П„ С. Г„ С. Д В„ У., Ф. X., X. г., ц.
Г., Ю. Я.; ръшь-(Воденско, Кая.тийско, Паланка - Мак.) Д. А.; жржь(Охридъ, Ресенъ, Струга, Крушево,
Бобища-Мак.) А.Т., Н. Г„ (Леринъ,

278

Б. Ахтаровъ

Битоля, Дебъръ, Прилепъ, Кичево,
Воденъ) А. Д.
Pо ж ь (рус.); r е I (чех.); р а ж.,
рж. (срб.); га2 (хрв.); ръжк (слав.).
Sedum L. — бабини гниди - А.
М.; бабино грозде -С. П.; брадавична трева - Ш.; дебела-мара - К.;
калдаръмче - Б. Д.; кози бозки - Vel.;
кози-цици - К.; кукавичино гройзе Д. А., Н. Г.; лисичино гройзе - Д.
А.. Н. Г.; мечкнно грозье - Д. А.,
Н. Г.; младилъ - Д. Д.; прозориче Ах.. М.Г., Нейч.; очитокъ• Д.Д.;
разходникъ - Д Д; тлъстига Vel.,
H. C., С. П., С. С„ Я.; тученина - К.;
цицки - Ах., Н.Г.; щръко-грозде Д. А., Н. Г.; щръково грозье - Д. А.,
Н. Г.
Sedum acre L. — горчивъ дебелецъ - Ах.; дебела драгана - Н. Г.,
С. В., дивъ пиперъ - М. Б.; желти
кози бизки - М. Б.; желто прозориче - Я.; жълтъ дебелецъ - Б Д.;
кози бизки-А. М.; кози цицки-Н.
М„ Х.Г.; копнежъ-(с.с. Драгоманъ
и Църклевци - Соф.) С. Г.; лютъ зидаръ - У.; прозориче - Д Ц, М. Б.,
М. Г., Нейч.; цицки - Ах., Я; червекова горчилка - С. Д В.; яречъ - М.
Б„ М. Г.
Отварата отъ тази билка се
употребява въ вар. медицина противъ
епилепсия,

гане

и

скорбутъ. кръвно

артериосклероза.

пресна на каша — противъ

налгъ-

Счукана
ракови

тумори.

Sedum album L. — бабини унуки-Ю.; бабини цицки-Б.Д, Н. Г.,
У., Я.;’бабино грозде - Н. Г., (Ловечъ)
Я., У.; б!ли кози бозки-М.Б ,Я.;
блло прозориче- Д Ц,, М. Г., Н. Г.,
Я.; бЪлъ дебелецъ - Ах., Б. Д.; б!лъ
зидаръ - Н. Г., У., Я.; вассна - Н. Г.,
Я.; жабория - Н. Г., Я.; зидаръ-Б.
Д; кози бизки-Н.Г.; кози цицки X. Г.; копнежъ - (с. Вишанъ - Ц.а-

рибродско) С. Г.; копненгь-У; цицки - Н. Г.
Отварата сс употребява за урегулиране

недостатъчна

ция : за ба н и
кожни обриви.

менструа-

на малки деца противъ

По-рано се е употребявала като
дрога Herba Sedi minoris.

Sedum annuum L. — одвържици(c. Бистрица - Соф.) C. Г.
Sedum cepaea L. — копнежъ (c. Вишанъ- Царибр.) С.Г.

Sedum glaucum W. K — зайчуву сирище - H. Г., У.; пепелива
тлъстига - (прев.) Ах.
Sedum grisebachii Heldr. —
желтоцвЪтни кози бизки - Ш.
Sedum maximum Sut, ( = S.
telephium L.)— гърличе - (c. Бистрица - Соф.) C. Г.; дебела мара - Ах.,
B. H., М. Б., Нейч., (Ловечъ) У., Н.
C. , Ю.; дебела драгана - Б. Д , У.;
дебелецъ - Б. Д ; обикновен ъ зидаръ
-У.; тлъстигж-(Ловечъ)У.; семизъоту-(тур-) Б- ДСчуканите пресни и зелени листа
въ видъ на каша служатъ за налагане гнойни рани За сжшата цель
се употребяватъ и пресните листа,
следъ като се отстрани кожицата имъ.
Такива листа (безъ кожица) се употребяватъ и противъ мазоли, а сокътъ имъ служи за успокояване болки въ външното и сргъдното ухо.

Sedum rhodiola DC. — златовръхъ -С. Г., Ю.,С. П.; шапиче -(Троянъ, Самоковъ) С. Г., Н. Г., У., Vel.;
шапливо биле - Vel., Н. Г., У.; шап ь Vel., Н. Г„ У,; шапливче - (Центр.
Ст.-планина) Д. Й.
Отварата отъ тази билка служи въ народната медицина за промиване и налагане рани отъ шапъ въ
добитъка; сжщата служи каго стегателно средство противъ диария и за
увеличаванемл/ъкото въкърмачкитп,.

Sedum anopetalum DC. — благо проюриче - Д. Ц.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Sedum sieboldii Sw. — фирфириче - (Разград ь) Я.
Selaginella Helvetica Link —
бронецъ - Б. Д.; селагинела - А. М.,
Ах , Нейч.

Sempervivum L. — бабинъ квасъ
- С. Г.; дебелецъ - H. C., C. П.; кашличавче - М. Б., Н.Г., С. Г.; младилъ - М. Б.; нежчть - С. Г1., H. С,;
тлъстига-Vel., Ш.; тученица - М. Б.

Sempervivum patens Grsb. —
бабинъ квасъ-Б.Д.; кашличе - Б.
Д.; нежитъ-Б. Д.; кулакъ-оту (тур.) Б. Д.; хизарети-чече - (тур.)
Б. Д.
Sempervivum schlechani Schott
— бабинъ квасъ - H. M., Н. Г., С. Г.;
дебела мара - У.; дебелецъ ■ Н. Г.,
(Калоферъ) С. Г.; кашливецъ - (с.
Драгоманъ - Соф.) С. Г.; кашличаво - П. Б.. Я.; кашличавче - М. Б.,
Н. Г., (с. Цървеняно - Кюстендилско)
С. Г.; кулаково-(тур.) У.; мече зеле
(Карловска Ст.-планина) Д.Й.; немито - Н. Г., (Айтосъ) С. Г.; нежитъН. Г., (Калоферъ, Троянъ, Тетевенъ,
Софийско) С. Г.; тлъстига - Н. Г.,
(Трявна) С. Г., Я.; тлъстика - X. Г.;
тученица - Н. Г., С. Г.; тучница - М.
Б., Н. Г., С. Г.; ушно биле - Б. Д.;
кулакъ-оту-(тур., Омортагъ) Д. Й.,
Н.Г., Я.
Дебелецътъ има голяма употреба въ нар. медицина. Пресни и счукани листа въ видъ на каша се взематъ влтрешно (въ малко количество)
при недостатъчна и болезнена менструация; отварата служи за пречистване кръвьта, противъ спазмичниболки въ вътрешната, органи, противъ малария и жълтеница ; елшата
действува стегателно и се употребява като едно добро средство противъ
диария и дизентерия, продължителна и силна менструация,
противъ
язва и кръвоизлияние въ стомаха.
Н+.колко капки сокъ отъ листата, предварително слабо загрЬти, служатъ за

279

успокояване болката, въ външното
и ертдното ухо. Топли лапи отъ
сварените листа служатъ противъ
гнойни рани и рани отъ натъртване, изгаряне, циреи. Помада, приготвена отъ смачкани на каша пресни листа и свинска мазь, служи противъ напукване на ръце та, и устната, (екзема}, лунички, петна и пъпки по лицето. Пресните листа, следъ

отстраняване на ножицата, се у пот ptбяватъ противъ мазоли и брадавици,
По-рано дебелецътъ се е употребявалъ иъ медицината като дрога Н е гb а Sempervivae.

Senecio L. — бубакерка • Ах.,
H. С.; жабя трева - А. M., М. Б. ;
кръстецъ - Ах.; спорежъ • Ах., C. С.,
С. П.
Крестовникъ (рус.).
Senecio erraticus Bert. — кресница-Ш.

Senecio jacobaea L. — желтушка - М. Б.; разнолистна бубакерка - Ах.
Желтушникъ (рус.).
Senecio silvaticus L. — горска
бубакерка - (прев.) Ах.
Senecio vernalis W. K. — го.тъбосъ-гологлавъ - (Берковица) С. Г.;
пролЪтна бубакерка - (прев.) Ах.;
споришъ - Я.; спорежъ - Ах., Коз.;
спорите - Я.
Senecio viscosus L. — леплива
бубакерка - (прев.) Ах.

Senecio vulgaris L. — бубакерка - Б. Д.; бубакярка - (Гевгели)
А.Т., Н. Г.; жаблякъ-X. Г.; жаби
трева - Д. Ц., М. Б., М. Г.; кръстецъАх., М. Г.; кръстовникъ - А. Д., Д.
Д., У.; кръстникъ-С. Д. В.; обикновена бубакерка - Ах.; спорежъАх.; спорите - Я.; спориш ь-Я.
Serratula tinctoria L. — змиеглавче. С. Д. В.; серпецъ - М. Г„ Н.
Г., С. Г., У.; сърпецъ - (Софийско)

280

В- Ахтаровъ

Ах.. М. Г.. (Дупница, Търново) С.
Г., X. Г., Ю.; русопенъ - (Софийско) Б. Д.
C е р п у х а (рус.); s r p е k (чех.);
sprac (хрв.).

Sesamum indicum L. ( = Sesamum orientale L.) — милатъ-Б.Д.;
cvcfl-wa - (тур.) В. Д . Vel., Коз.. M.
Б., M. Г., У.. Ф. X., X. Г.. Я.

(Ловечъ, Сливенъ) У.; прешленеста кощрява - (прев.) Ах.
Setaria viridis P.B. — зелена
кощрява - (прев.) Ах.; кощрява - В.
К., У., Ю, Я., Н. Г., У.; лепка - Н.
Г., У.

Scherardia arvensis L. —вгънчеАх.; гръдникъ - С. Д. В.; тдрица (с. Драгоманъ-Соф.) С. Г.

Seseli L. — маясълъ - (тур.) Ах.,
H. Г„ Я.; шапиче - Ах., С. Г1., У.;
шалъ - У.

Sida abutilon L. — вж. Abutilon avicennae Gartn.

Seseli rigidum W. K. — дивисилъ - У.; шапиче - (Ловечъ) У.

Sideritis L. — маясълче - Ах.,
H. Г„ У.; миризливъ буренъ - H. С.,
С С.

Отварата се употребява противъ д-аария, лаясо.п/сжщата служи
противъ болестьта шапъ въ добитъка.

Sideritis montana L. — маясъливче - Н. Г., (Ловечъ) У.; маясъливъ буренъ - (Ловечъ) У.; маясълSeseli tortuosum L — маяче - Н. Г.; мъясъливъ бурянъ - (с.
сълъ - н. г. я.
Драгижево-Търнов.) С. Г.; миризSesleria argentea L. — гяж- j ливъ буренъ - Коз.; тъмнянче - (с.
ва-Б. Д.; синя гжжва-С. Д. В.
j Поганово-Царибродско) С.Г.
Отварата отъ тази билка се
Setaria P. В. — гмсеничка - У.;
употребява противъ маясълъ.
диво просо - Ф. X.; дивъ мохаръ Ф. X.; кощрява - H. С.; лепавецъ Sideritis scardica Grsb. — маАх., Б.Д.
I кедонски чай В. Н.; миризливъ буренъ - В. Н.: пирински чай Setaria italica P. В. (=S. ger- j (Банско, Разлогъ, Неврокопъ) Ах.,
manica P.B.) — диво просо-Ф. X.; I В. Н.
лудо просо - Ф. X., Я.; мохаръ - Ф.
Ч а я т ъ отъ тази билка възX.; мухорика ■ М. Г.; дели-дарж бужда слизестия епителъ на дихател(тур., Омортагъ) Д. Й., Ф. X., Я.
ните тржби, улеснява отделяне на

храчките и се употребява противъ

Setaria glauca P. В. — вжсенич- ! кашлица, старъ бронхатъ, астма.
ка - У. • гъсенична - У.; орехче-Ах.; I
ръждива кошрява - Б. Д.; сива ко- I
Silene L. — гърлица - Ах.; плюсшрява - Ах.
кавиче - Ах , K., H. С.; лепка Ах.; прилепъ - Ах.; скрипалка - У.;
Отварата служи прлтииъ изобилна менструация.
тоболина - А. Т., М.Б.; хлопка-Д.Д.
Смолиха, с м о л я н к а (рус.);
Setaria vertirillata P. В. —
11 е p i с а (хрв.).
кощрява - (Софийско,Ст.-Загорско)
Ах., (с. Лиляче - Кюстенд., с. КамеSilene armeria L.
гърличе ница - Пещерско) С. Г.; кушряиа Ах.; гърличава билка и гърличава
(с. Габровица - Пазардж )С 1 ,(Г ьртрева - (С швен ъ) С. Г.; кичуресто
мово) У.; лепаве1!1.-Б Д.; :епка плюскавче - Ах.

.Материали за български ботаниченъ речиикъ

Silene dichotoma Ehrh. — вилужно плюскавиче - (прев.) Ах.
Silene inflata Sm. — бий-бийтжпанче - Я.; надуто плюскавиче Я.; обикновено плюскавиче - Ах.;
плюскавииа-Н. Г., С.Д.В., Я.; плюскавиче - Ах., А. М., Б.Д., М.Б., Н.
Г., Нейч., С.С.; пукалецъ - (с. БрЪзье - Соф.) С. Г.; пукалки - Н. Г.;
пукалче - Н. Г.; скрипалецъ - (с.с.
Чукуръ-кьой и Чепеларе - Асеновградско) С. Г.; тоболници - Н.
(с. Петръчъ-Соф.) С.Г., Ю.; тжпанчепъ - В. К„ Н Г., Ю_, Я.
Хлопушки (рус.); guSavica
(хрвА
Споредъ едно народно поверие,
ако бременна жена работи презъ русалската седмица, детето й се ражда
съ бели плюски — обриви по тЬлото.
Последните може да се премахнатъ,
ако се изгори всичко изработено отъ
майката и съ пепельта се посипятъ
обривите (плюските). Освенъ това, на
такива деца правятъ бани въ отвара отъ плюскавичето.

Silene italica L. — италианско
плюскавиче -(прев.) Ах.; обичливъ
буренъ - В. К., Ю.
Silene subconica Friv. — конично плюскавиче - Ах.
Silene watdsteinii Grsb. (= Silene macropoda Vel.) —дна и днайвина-(с. Бистрица - Софийско) С. Г.

Silene nutans L. — клончеста
плюскавица - С. Д. В.; птича щавелъ - М. Б.
Silene otites L. — арменици Н. Г., Я.; студиото - Н. Г., Я.; ушно
плюскавче - (прев.) Ах.
Названието арменци произлиза ori. болестьта арменикъ и легендарните сжщества а р м я н к и.
Споредъ народниrb поверия, а рм яик и т е посешаватъ лехуситЪ, ако
сж оставени самички следъ освобождаването имъ отъ бременность. Отъ

281

тази болесть се предпязпатъ и лекува тъ съ зърнести вещества: тринн,
пшеница отъ венчило, задържана върху булото на булката, и цветове отъ
тази билка. Това растение има ежию
зърновидни цвКтчета и плодчета.
Отварата отъ тази билка се
употребява въ народната медицина
противъ настинка, сгърчване на тп>лото (урама) и противъ треска.

Siler trilobum Scop. — девесилъ - Н. Г., Я.; деветсилъ - Я.; девисилъ - Я.; дивисилъ - Я.; загърличе-У.", дивъ морачъ - (Берковица) И. Б.; демиръ-бузань-(тур.) Н.
Г., Я.
Отварата отъ корена се
пие противъ ангина, като съ останалата часть се правятъ топли лапи
на гърлото; сжшата се пие като стегателно средство противъ силна менструация, диария, болки

въ стома-

Топли лапи отъ сварения коренъ помагатъ при сжшите
болести.
ха и червата.

Silybum marianum G2rtn. —
бЪлъ трънъ - Гр.; деве-дикенъ (тур.) Гр.
Sinapis L. — адалъ - Н. Г.; ардалъ - (тур.) H. C., Н. Г.; горчица Ах.; синапъ- H. С.; хардалъ - (тур.)
Н. Г.
Г орчица (рус.); goruSica
(хрв.); h o r C i с е (чех.); горур,
горушица (слав.).
Sinapis alba L. — б!ла горчица - А. Д., Д.Д., Ф. X.; бгълъ синапъ •
Ах., Б„ Д. Ц., K., М. Б„ М. Г.; бЪлъ
хардалъ-Я.; горчица -Д. В., Ш.; синапъ-А. Д., Д. Д., Ш.; хардалъ (тур.) Д.Д., У.
Семето на белия синапъ
има голяма употреба въ медицината.
Синапеното брашно (смляното
синапено семе), взето въ малко количество, служи като слабително средство противъ запекъ; сжщото се употребява противъ кашлица и болки въ
стомаха Отварата му служи като
пикочогонпо средство противъ воЛянка.

282

В. Ахтяронъ

Сняапеяото

брашно

въ

видъ вя горчица сс употребява
прв недостатъчна солна киселина въ
стомаха и като афродптично (по-

отварата служи за бани на краката
при апоплексия и приливъ на кръвь
въ главата и за гаргара противъ
лововъзбудително) сргъдство ;

ангина.

за

Синапеното брашно служи ошс
пластири противъ ревмати-

з»В.

подагра, невралгия, пневмония,

се
за бани
при
правене на трушия, като подправка яа храните — горчица. Въ медицината като дрога —Semen Erucae.
плевритъ

(бодежи). Употребява
противъ ревматизъмъ,

Sinapis arvensis L. — адалъ (тур., Прилепъ) А. T., Н. Г.; ардалъ(с. Габровица - Пазардж.) С. Г., Ю.;
горчица - Д. Д., У., Я.; дина горчица-Х.Г.; полска горчица - Б. Д.;
полски синапъ-(прев.) А. Д., Б„ К.,
М. Б., С. И ; полски хардалъ - Я.;
рапчукъ- (с. Подцърненци - Радомирско) С. Г.; синапъ - Ах., Д. Д.,
Н.Г., (Софийско. Ихтиманско, Калоферъ) С.Г., У., X. Г., Ш., Я.; хардалъ - (тур.) Б., Н. Г., С. Г., Ш., Я.
Sinapis nigra L. — вж. Brassica nigra (L.) Koch.

Sisymbrium Ali. — гулевникъ Д. Д.; конско ребро-H. Г.; мждриua - Ах.; ранонелебникъ-H. C.; целебникъ - Д.Ц.
Г ул я в н и къ (рус.); hule w ni k
(чех.).
Sisymbrium officinale (L.) Scop.
— дива лАхна - (c. Брестовица Пловдивско) C. Г.; медицинска мждрица -(прев.) Ах.; пойна треваС. Д. В,; ранонелебникъ - Ах.; целебникъ - Д. U,
Отварата се пие противъ кашлица и скорбуть; листата,
стрита
въ ввдъ яа каша съ дървено масло,
служатъ за лекуване рани.

Sisymbrium orientale L. ( = S.
columnae Jacq.) — източна мжд-

рииа-(прев.) Ах.; койнско рббро(с. Мачуково - Гевгелийско - Мак.)
Д. А., Н. Г.; конско
копъ) Д. А., Н. Г.; кбньско рббро (Паланка - Мак.) Д. А.

Sisymbrium sophia L. — медрина - (прев. отъ науч. име Sophia);
ранонелебникъ - С. Д. В., Я.
Листата, стрити въ видъ на
каша, служатъ за лекуване рани,
отъ което произлиза и името ранонелебникъ.

Sisymbrium thalianum L. - вж.
Stenophragma thalianum
Gei.

Sium angustifolium L. — крайводникь - Ах.; стравиче - С. Г.

Sium latifoliun L. — крайводннкъ Ах.; хрн>накъ - Ах.
H r e n a k (хрв.).
Smilax excelsa L. — джигра Б. Д.; йозлукъ - Б. Д.; скрипка ■ Ах.,
Б. Д„ К„ Коз., С. П., Vel., Н. Г., Ю.,
Я.; змилакъ-(с. Ново-село - Тополовградско) H. (..; тържулка-(Бургазко) Д. Й.; тързулка - Б. Д.
Отварата отъ корена действува възбудително на храносмилателната система и засилва храносмилателния пронесъ; елшата възбужда
и отделителните органи, действува пикочогонно, пречиства кръвьта и се употребява противъ ревматизъмъ, подагра. скрофули, кожни обриви,

ли-

шеи, сифилисъ.

Smyrnium perfoliatum L. —
дивъ трибЪлъ - (Трън ь) Ах., Н.Г.,
У.; трибгьлъ - Ах., Н. Г.; трубень(с. Врабча - Трънско) С.Г.
Soja hispida Moench — сояФ. X.
Solanum L. — барабой - Ах.; домати-Н.Г.; зърнищецъ-Н. Г.; картофи - Ах.; кучешко грозде - 11. С.;
мехле - Н. Г.; михле - Н. Г.; нотна

Материали за български богяпиченъ речникъ

с Ьнка - А. М.; разводниче - X. Г. ;
патладжанъ - У.; утроил - П. Б,

Solanum capsicastrum Lk. —
пиперчи - (Сливенъ) Коз.
Solanum dulcamara L. — алена калинка - (с. Костенепъ) С. Г.; барабойникъ - А. Г1, С. Д. В.; гороцвЬтъ-Н. Г.; горчиво-сладка нотна
сЪнка - А. Г1, У.; дива пенель • (Босилеградъ) П. Б.; куче грозде-Н.
Г., Ц Г, Ю, Я.; кучево грозде ■ Н.
Г.; кучешко грозде - А. M, X. Г., Я.;
нощна сФнка - А. М, Б. Д.; обикновено разводниче- 3. Б.; обикновенъ разводникъ - А. Г1., М. Г.; отровна разваленка- Б, Г. Б., Д. Д.;
отрова - А.П, А.Т., Б., Д.Д., H. М,
Нейч., (ПлЪвенъ) С. Г., У., Ю.; разваленка - Н. Г„ У., Ю.; развалничеН. Г.; разводникъ - А. Т„ Ах., Б.,
B. Н., В.К., Д.В., Д.Ц., К, М.Б,
H. M, Н. Г., Нейч, С. Г, (Ловечъ)
У, Я. К.; разводниче - Н.Г, Х.Г,
Я.; разгонка - (Ботевградско) H. С,
(Чирпанъ, с. БрЪзье - Соф.) С. Г,
C. Д. В.; разгонъ - Я.; разходка - С.
Б.; разходникъ - Н. Г, (с. Колибито Троянско) С. Г.; рупелйво биле (Кукушъ) А.Т, Н.Г, Ю.; ръзвъленкж. - (с. Келифарево - Търновско) У.; утрова-Н. Г.; червено кучешко грозде - J, (Омортагъ) Д. Й,
К, Ц.Г, Я, Я.К.; черна голия - А. П„
Д. Д.; черна отрова - (с. Каменица Пещерско) С. Г. ;ябане юзюми-(тур.)
Dor.; ябанъ-асими - (тур.) Гр.
Разводи ик (срб.).
Разводи икътъ е отровно растение. Отварата му се ynorptбява като пикочогонно, потогонно и
слабително средство при запекъ, противъ кашлица, астма, магарешка
кашлица,
водннка; за пречистване
кръвьта противъ обриви по кожата,
краста, ревматизъмъ, сифилисъ. Счуканите въ видъ на каша прЪсни
листа и плодове съ дървено масло
служатъ за налагане циреи, рани отъ

283

изгаряне, отоци, контузи, навяхване, маясълъ.

По-рано е употр+.бяванъ въ медицината като дрога Stipites Dulca m а г а е.

Solanum lycopersicum L. (=S.
esculentum Dun.) — дбмата - (Крушево) А.Т, Н.Г., X. Г.; домати(Ст.-Загора) Ах, А. T, В. К, Коз,
Н. Г, Нейч., H. M, С. Д. В, Я.; домат ъ - А. M, Н. Г.; мехле-(Малко-Търновско) А. Т, Н. Г.; мнхлеА.Т, Коз, H. М, Н.Г, Я.; патладжанъ - Б, K, С. Г, Я.; патлиджанъ (Трьнско) Ах, Ю.; райска ябълка У.; томати - А. Т.; френски патлъджанъ - Н. Г.; червенъ патладжанъ А. T, J, Коз, М. Б, Н. Г, У, Я.;
цървбнъ патлиджанъ - (Трънско)
Ах.
Баклажанн (рус.); п а т л и дж а н (срб.).
ЗрЪлитЪ плодове се употр-Ьбяватъ
въ нар. медицина за налагане противъ
мазоли.

Solanum melongena L. — бадиджанъ - Н. Г.; демянка - Н. Г.; мелиджана - X. Г.; мбдъръ патлиджанъ - (Трънъ) Ах.; моравъ пагладжанъ-У.; морвакъ-Х.Г.; морваци-Б. Д, Г. Б.; мбръвъ патладжанъ-(Трънъ) Ах, Д.Д., З.Б, Коз,
Я.; моръ-патладжанъ - Я.; патладжани - Ю.; патладжанъ-В. К, Я.;
патлиджанъ -X. Г.; синь патладжанъ ■ (София) Ах, А. Т, Г. Б, Д.
Д, Коз, М. Б, М. Г, Н. Г, Я.
Дръжките и зеленитЯ
чашки на патладжана, счукани
въ видъ на каша или сварени въ
видъ на топли лапи, служатъ за налагане болното мЯсто отъ маясълъ.
За сжщата цель се пие, отварата и
болниятъ сЯда върху гърне, въ което
сж сварени тия части, докато сж
още топли.

Solanum miniatum Bernh. —
червенъ з ьрнищецъ - С. Г, Ю.; червено кучешко грозде • С. Г, Ю.

284

Б. Ахтаровъ

Solanum nigrum L. — горска
Solanum tuberosum L.-- бараразгонка - (Берковица) С. Г.; гявол- бой - h. П., (Копривщица) A. T., Б.
ско грозде-Н.Г.; зърнйгка-(с. Гу- В.Д., Г.Б., Д. В., Д.Д., Д.Ц.,
мендже - Мак.) А. Т., Н.Г.; зърнекъ Коз.. M. Б., H M., Н.Г., Нейч., H.
-А.П.; зърнешникъ - А. П., (Гевге- Г1., C. Г., Ф. X., X. Г„ Ю., Я.; брамлн) А.Т., Н Г.; зърнищецъ- Н. Г., бой - (c. Каменица - Пещерско) C. Г.;
(с. Костенецъ) С. Г.; кокоши гроз- бръбой - Н. Г.; влашка голия - Г. Б.;
де-В.К., Я.; куче грозде - Ах., А.Т., юмбелки - (с. ГЪпрадиша - Мак.) А.
B. Д, H. M., Н. Г., Нейч., С. Г., У., T., Н. Г.; гулия - (Казанлъкъ) П. Г.;
Ю., Я.; кучево грозде - А. Т. *, ку- зименъ бобъ-(с. Искрецъ- Софийчешко грозде-(Трънъ) Ах., (Дой- ско) С. Г.; картофелъ - В. K., М. Г.,
раиь) А. Т., А. П., Б., Д. В., Д. Ц., Н. Г.; картофи - А. Т., Ах., В.)(., Д.
З.Б., J„ К., М.Б., Н.Г., С.В, С.Г.,
А., Коз., Н. П., 10., Я.; картофлиC. Д В., У.. X. Г„ Ц. Г.; кучешко Коз., Я.; картофъ-А М., А. П., М.
грбздиеДБитотя, Неготинъ - Мак.) Б., X. Г.; кбмбара - (Банско) А. Т.,
Н.Г., Ю.; комбири - (Дебъръ) А. Т.;
А.Т.; кучишко грозде - У.; кумово
грозде - (с. с. Бобища, Загоричане - кбмлири - (Трънъ, БрТзникъ) Ах.,
Мак.) АТ.; кучешка отрова-(с. Пи- (Велесъ) А. Т., Д. В., М. Г., Н. Г.,
щигово-Пазардж.) А.Т., Н.Г.; кър- (Софийско, Ботевградско) Ах., С. Г.,
тули-Б. Д.; мачкино грбзне- А. П., (Радовишъ) Д. А.; компири - (Омор(Галичникъ, Крушево - Мак.) А Т., тагъ,тур.) Д.И.; кромпилъ - А. П.;
Н. Г.; мбдрицъ-(Велесъ) А. Т., А. крбмпири - (Велесъ) А.Т., (Битоля,
П., Н.Г., Ю.; муркенъ • (Водень) Прилепъ) Д. А.; кромпиръ - (ДупниА.Т., Н. Г.; отрова - (с. Каменицаца) С. Г., X. Г.; патата - (тур.) X. Г.;
Пещерско)С.Г.; отровачка-(Горно- къртули - (Леринъ) Д. А.; пататеБроди, Струмица - Мак.) А. Т_, Ю.; (тур.) Г. Б.; патати - (тур., Ресенъ,
отрувачка-А. П.,(Струга) А.Т., Н.Г.; Бобища, Кукушъ, Дойранъ - Мак.)
пчешко грозде - А П., М. Г.; раз- А. Т., (Костуръ) Д. А., Коз., Н.Г.,
валенка - Я.; разводниче - 3. Б.; разЯ.; ромпулъ-Н. Г.
гонка - Н. Г., С. Д В., Я.; разгулъ Бараболя, тулена, карто(с. Шейтаново - Асеновградско) С.
фен ь, зем л я н bi я я б ло к и, к омГ.; черно кучешко грозде - (ОморП1ръ(рус.); brambor, zem£e,
тагъ) Д. Й.; черно разводниче - Б.,
zemski jablko, krumpir (чех.);
ДВ.; чернъ разводнихъ - А. Т., М.
korun, krtola, krumpir (хрв.).
Г., Ф. X.. Х.Г., Я.; черно утроено
„Гяволътъ зелъ връшето, что е
биле - Б. Д; кьопекъ-юзюми - (тур.)
цволиката
на компира, а главата
Dor.
Пр^снит! л и с т а и плодове,
счукани на к а ш а съ дървено масло,
служатъ въ нар. медицина за налагане гнойни рани. Сварената билка служи за лапи за по-лесно пробиване и
очистване на циреи. Отварата се
употребява за гаргара противъ
плпви по лгьнцитгь (нузла).

Въ официалната медицина по-рано

се е употребявало като дрога Herba
Sol in 1.

останжла на цинцарина." — Н.

I' р у д к и т 1 на к а р т о ф и т t
се употребяватъ за топли лапи противъ циреи. ПрЪснитЪ грудки, нарязани на колелца и посипани съ малко чисто смляно кафе, служ.нъ за налагане слЪпитЪ очи противъ главоболие.

Solidago L.
енчецъ • Ах.

зла га розга - Д. Д.;

Материали за български ботаниченъ речникъ

Solidago canadense L. — енчецъ
-У., Б.. Д.; питумънъг£нчеиъ-(Търново) У.; питоменъ енчецъ - К).;
питоменъ янчецъ-Н. Г.; янчеиъН. Г.
Solidago serotina Ait. — нратига - У.

Solidago virga aurea L. — горски енчецъ-У.; жълтъ енчиць-У.;
златка - (прев.) Ах.; златна пръчица-(прев.) Г.Б.; златпикъ - (прев.)
С. Д. В.
Отварата отъ тази билка действува стегателно и се употребява
противъ диария, дизентерия, кръвохрачене,

силна

и

продължителна

сляната действува пикочогонно и се употребява противъ

менструация;
възпаление

на бмбрецитгъ и пикоч-

ния мгъхуръ, противъ млчно или неволно попикаване, пгъсъкъ и камъни
въ бмбрецитгь и пикочния мгъхуръ,

противъ водянка и отравяния. Порано като дрога Radix et H е r а b а
Virga aurea.

Sonchus L. — кострецъ - Ах.;
мл+.чка - Ш.; млЪчокъ - Ш.; свинска
млЪчка - Ах.
М л е ч ъ (рус.); m 1 е f (чех.).
Sonchus arvensis L. — млЪчка (колиби Зеленика - Тетев.) C. I'.;
полски кострецъ-(прев.) Ах., Б. Д.;
млФчокъ - (Омортагъ) Д. Й.

Sonchus asper Hili. — грапавъ
кострецъ - (прев.) Ах.
Sonchus oleraceus L. —жълтъ
трънь-Д. Ц,; кострецъ-Б.Д ; мл tuка - (Омортагъ) Д. Й.; обикновенъ
кострецъ - Ах.; паламида - (Велесъ)
А.Т.
Sorbus amelachier Crtz. —
вж. Amelanchier vulgaris
M o e n c h.

Sorbus aria Crtz. — вж. Pirus
a r i a Ehrh.

285

Sorbus domestica L. — яж. Pirus domestica Ehrh.

Sorghum halepense Pers. —
балуръ - Ах. Б. Д., С. Г., (Ловечъ)
У.; канеть - (с. Садово-Пловд.) С.
Г., Ш.; канешъ - С. Г.; котрянаН. Г_; кутрява - Н. Г.; орелъ - (Гор.OptxoBHiia) У.; урелъ-(с. с. Брестовица и Садово - Пловд.) С.Г.
Sorghum saccharatum Pers. —
захарна метла - Ах.; медена метла, сладка метла -(Разградско) Д.
Й.; сладъкъ сирокъ - Ф. X.

Sorghum vulgare Pers. — балуръ - М. Г., Я.; кощрява - М. Г., М.
Г.; метла- А. Д„ С.Г., X. Г., У.;
сирокъ - Ф. X.
Отварата отъ семената на
обикновената метла се употр!бява
противъ кашлица.

Sparganium L. — боздуганъ Б. Д.; ежева главичка - Д. Д., Н.
C., C. С., Я.; ежеглавка - Ах.; ежевка-\х', резавецъ - С. П.
Еже го ловка (рус.); j е J iп а с (хрв.).
Sparganium affine Schnitzl. —
ежева главичка-Коз.
Sparganium ramosum Huds. боздуганъ - Б. Д.; ежевка - Ах.; жакавецъ - Б Д.; самарика - Б. Д.; шаваръ - Б. Д., X. Г.
Sparganium simplex Huds. —
проста ежева главичка-(прев.) Я.;
таралежче - С. Д. В.

Spartium junceum L. — пръшлига - А. Т.

Spartium scoparium L. — вж.
Sarothamnus scoparius
Wimm.
Specularia speculum A. DC. —
огледалце - (прев. оть лат. име.)
Ах.; орница • Ах.; шпергили - М. Б.

286

Б. Ахтаровъ

Spergula arvensis L. — коленна - Ах.; торнииа - Д Д

-(Ловечъ) У.; турско цвТте-(КрушевО-Мак.) А. Т., Н.Г.

K ole пес (чех.); kolj enica
(хрв.).

Отварата отъ тази билка действува стегателно и пикочогонно. увеличава апетита, засилва храносмилането. помага противъ болки въ стомаха и червата, протипъ диария и
повръщане; сжшата възбужда дейностьта на отделителната система и
се употребява като силно потогонно
и пикочогонно средство противъ во-

Spergularia rubra Pers. — коленчица ■ Ах.

Sphagnum sp. diversa — бЪлъ
мъхъ -ДВ.; мъхъ • Н. Г.; торфенъ
мъхъ - А. М., Д. Ц., Нейч.; торфяний мъхъ-Б., Д. В., К.; торфяникъ
мъхъ-3. Б.; торфянъ мъхъ-.М. О.
Spinacia oleracea L. — зименъ
спанакъ- К.; обикновенъ спанакъ А Т„ Б., Д В., Д. Д, 3. Б., J., К.,
М.Б., М.Г., С.Д.В., С.Г., У., Я.;
питоменъ спзнакъ- Коз.; спанакъАх.. Б„ В. Д. Д В.. Д Ц., К., Коз.,
М. Б„ Н. Г., H. М., Я.
Шпинатъ (рус.); spinak
(чех.); s p а п а с (хрв.).
Спаяакътъ действува възбудително на храносмилателната система, засилва лейностьта на жлезит!,
служи за увеличаване апетита; сжшиагъ действува пикочогонно, пречиства кръвьта и се употребява противъ анемия, моминска бледность,
хронически екземи (лишеи), скорбутъ.

Spiraea L. — ливадникъ - Я.;
орп>хч£ - Ах., Я.; огвратниче - С. П.;
русалско цв!те - П. Б.; тавелникъ Д. Д.; тмлсникъ - А. М., Д Ц.; тжжници- М. Б.
Таволнига (рус ); t а w u 1 а
(пол.); tawolnik, tawola (чех.).

Spiraea filipendula L. — вж. F ilipendula hexapetala Gilib.

дянка, пгъськъ въ бжбрецит/ъ и пикоч-

ния мгъхуръ; за пречистване кръвьта
ревматизъмъ, подагра,
кожни обриви; употребява се оше
противъ глисти и бгълотеченията въ
женитп>.

— противъ

Spiraea ulmifolia Scop. — 6ptстолистна спиреа - (прев.) У.; турско цвЪте - Н. Г.

Spirogyra sp. diversa L. — глиноза - Б. Д.; глянъ - Б. Д.; жабунякъ - А. М., Ш.; спираленъ жабунякъ-А. М., Нейч.; спирална водорасълъ - К.

Stachys L. — бека-Н. Г.; вж,сеничка - Н. Г.; житница - Н. Г.; класатица - (прев. отъ лат. име) Н. Г.;
класатница - Н. Г.; класица - (прев.
отъ лат. име) Н. Г.; класница - Н. Г.;
латица - Н. Г.; подполошка - Н. Г.;
ранилистъ- Ах., H. C., С. П., C. С.;
ранолистъ - А. T., М. Б.; смърданъ Ах.; ялешъ - Ах.; чистецъ - А. Т.,
Ах., М., Ш.
Чистецъ (рус.); Cistec (чех.);
Cistae (хрв.).
Stachys annua M. В. — гололистенъ ялешъ - Ах.; миризлива коприва -А. Д.; чистецъ - А. Д.; кованъ-оту - (тур.) А.Т.

Spiraea salicifolia L. — върболистенъ ливадникъ - (прев.) Я.; чибуци - (с. Шабанли - Неврокопско)
Ах.

Stachys germanica L. — косматъ ялешъ - Ах.; смърданъ - (Софийско) Ах.; ялешъ-Б.Д.

Spiraea ulmaria I.. — блатенъ
тжжиикъ- М. Г.; ливадникъ - С. Д.
В.; орЪхче - (Ловечъ) У.; ор+>шеиъ

Отварата отъ тази билка се
пие за засилване матката — за полесно зачеване. Съ изсушената билка
се кадятъ денага срещу уплахи.

Материали за български ботаниченъ речникъ

287

Stachys italica Mill. — бабухъЯ.; котешка билка - Я.; котешка
трева - Н. Г. ; мача билка - Я.

Statice L. — гърлица - Б. Д„ Н. Г„
Я.; гърлячова трена - Б. Д.; маслива
трева - Н. Г.; чемерика - Н. Г.

Употребява се както предходната.

Statice limonium L. — гърлица Н. Г., Я.; гьрличава трева - Н. Г., Я ;
маясьлива трева - (Болградъ, Бесарабия) С.Г.; пачи кракъ-Н.Г., Я.;
спержъ - Н. Г„ Я.; чемерика - Н. Г.;
казъ-ая - (тур.) Н. Г., Я.

Stachys palustris L. — блатенъ
чистецъ - (прев.) М. Б. ; блатенъ
ялешъ - (прев.) Ах.
Stachys recta L. — правостебленъ чистецъ - (прев.) М.Б.; правъ
ялешъ - (прев.) Ах.; ранолистъ-М.
Б.; устоцвЪтенъ чистецъ - Ш.; чистещ, - М. Г., С. Г.
Чистецъ (рус.); ч и с т а ц
(срб )■
Отварата отъ тази биака действува възбудително на нервната система и се употребява противъ епилепсия, истерия.

Stachys silvatica L. — вонеща
коприва - С. Д. В.; горски чистецъ(прев.) М. Б.; горски ялешъ -(прев.)
Ах.

Staphyllea pinnata L. — висулка - Н. Г., С. Д. В.; висулки - Я; гбчовица - Я.; дивъ мъргъритаръ- (Търново) У.; зайчи лешници - (Омортагъ) Д. Й., Б. Д.; кликочъ - Я.; клокочина - С. П.; клокочъ - Ах.; кло
чина - Б. Д., Коз.; кочи мжди - Б.
Д.; куркотикъ - Н. Г., (Търново) У.;
куркотина - (Сливенъ) С. Г.; кучи
дрЪнъ-Н. Г„ Я.; кълкочъ-Я; мекишовина - Vel., Н. Г., (Ловечъ) У.,
Я.; мекишъ - Vel., Н. Г., (Ловечъ)
У., Я.; пимпернуса - Д. Ц.; скокотица - (с. Казълъ-Муратъ - Разградско) С. Г.; скутлйкъ- (с. Ново-село Тополовградско) H. С.
Клекочка, клокичка, к л оч и ц а (рус.); k I o k o t (чех.); k 1 оk o т', k io k o f i k а (хрв.).
Споредъ едно народно поверие, недоразуменията и раздорите въ едно
семейство може да престанатъ, ако
се пие отвара отъ тази билка.

Гърлицата, нарезана нздребно, се слага въ храната на свинете
противъ болестьта гърлица. Отварата й действува пикочогонно и се
употребява противъ маясълъ и за
премиванс рани.

Stellaria L. — врабчеви чревна H. С.; Звездица - (прев. отъ лат. име)
Ах., H. С.; звездичка-М. О.; мишакина ■ Ах., М. Б.; чревца - Ах.
Hv^zdnice (чех.); z v j е z d ic а (хрв.).

Stellaria graminea L. — бЬла
трева - H. Г., (Ловечъ) У.; тревовидни чревца - (прев.) Ах.
Stellaria holostea L. — горска
мишакиня - Б. Д.; горски чръвца Ах.; горска звездица- Ах.; чръвца Ах.; чревца - Ю.

Stellaria media L. — врабчеви
чревца - К., Нейч.; врабчиново црево - Н. Г.; врабчови чръвца - Ах., Н.
Г.; врабчянови цръвиа - Н. Г., С. Г.;
вражалка - Н. Г.; врйпчанови цревца - (Велесъ) А. T., Н. Г.; врапчинбво
црево - (с. Мачуково - Гевгелийско,
Мак.) Д. А.; гжскино црево - (Кукушъ -Мак.) Д. А., Н. Г.; звездица (прев.) Коз.; кокоша слЪпота - Б.С.;
мишакиня - K., М, Б., М. Г.; мокрица-Д.Д.; овчи цревца - Ю.; пгича
трева - У; цревца - (Паланка - Мак.)
Д. А., Н. Г.; цръвца - (Дупница) С.
Г.; черевца - (Берковица) С. Г.; чревца - Д. Ц,.
Stellaria nemorum L. — звездица • M. O.; чревца ■ Ю.

288

Б. Ахтаропъ

Stellaria uliginosa Murr. — блатни чръвца - (прев.) Ах.

Stenophragma thalianum Cei.
— войничица - Ах.
Stipa L. — навило - Н. Г., Ш.; ковилъ-Д.Д., H. М.; повило - Н.Г., Ш.;
ковилъ - Д. Д., H. М.; ковилякъ - Н.
М.: койло - Ах., H. M., H. C., С. Г1.,
Ш.; кофило-Ш.
Ковь1ль (рус.); kawil (чех.);
k o v i I j е (хрв.).
.Извелъ бихъ те на врьхъ на планинж.
Де се вие ковилъ детелина,
Среди ковилъ е каменъ столоватъ.
На качена младъ нежененъ стои,
Та си брои яЪсеци и години.“
Н. Г.

Stipa capillata L. — бузалъкъ (с. Лиляче - Кюстендилско) С. Г.;
койло и койлъ - (с. Драгоманъ - Софийско) С. Г.; кои.ть-детелина - Б.
Д ; кувилякъ-(Хасково) С.Г.
Stipa pennata L. — бузалъкъ (с. Лиляче - Кюстендилско) С. Г.;
ковелъ - Н. Г.; ковилъ - Н. Г., Ю.;
ковилякъ - X. Г.; койло - Ах., Vel.,
М. Б, Н. Г., Нейч., С. Г., Ш„ Я.;
койло - (с. Драгоманъ) С. Г.; койлъ Н. Г.; коиленъ-Vel.; кувилъ-Нейч.;
кувилякъ - (Хасково) С. Г.; кукувича
трева-Н.М^ кукувича прежда - Н.Г.
Отварата отъ коилото се
употребява противъ пгъсъкъ и камъни въ пикочния мгъхуръ и бябрецит/ь.

Succisa pratensis Mch. — синьоглаече - Ах.; синьовръхче - Ах.;
кавръкъ-оту - (тур.).
Отварата отъ листата и
цветовете служи като укрепително средство за засилване апетита
и като стегателно средство противъ
диария и

бгълотеченията

въ жени-

тгъ; сжшата действува пикочогонно
и потогонно, употребява се противъ
кожнитгь обриви.

Symphoricarpus racemosus Michx — булско цвете - (Казанлъкъ)

II. Б.; гроздовче - (БрЪзиишко) II.
Б.; инджирче - Д. Ц., Коз., М. Б.,
Ш.; инжиръ - (тур., Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.; маргаритаръ
- H. М , (Пловдивъ) С. Г.; маргаритка - (Софийско) С. Г.; маргаритъ - С.П.; маргаронъ - Ах.; плюскавче-(Самоковъ) Б.Д.; фурмузъВ. К., Нейч., Ю., Я.; шекерче - Ах.,
Нейч.
Symphytum Tourn. — зарастличе-С.Г., Коз., М.Б.; зарастъ-Б.Д.;
лЪкарско зарасличе - (прев.) Д. Ц.;
лЪкарски черъ коренъ - (прев.) Б.
Д.; мазенъ коренъ-Н.М.; обикновенъ зарастъ - Ах.; сграсгникъ - С.
Д. В.; черно коренче - А. Д., Я.;
чернокосъ - Н. Г.; черъ коренъ-М.
Б., У.; черъ о.чанъ - Н. Г., Нейч., Я.;
черъ бмънъ - (ДрФново, Търново)
У.; кара-кафесъ - (тур.) Гр., Dor.
Името з а p а с т л и ч е води началото си отъ употребата на тази билка
като средство за зарастване на мжчно
заздравпми рани. За тази цель сжшата билка е употребявана оше отъ римляните и други стари народи. Научното име Symphytum има сжшого
значение. Споредъ римския природоизпитатель Плиний, (XXVII.. 2-1) з а р астличе го има такава чародейна лековита сила, че може да предизвика зарастване на мръвките месо въ
еждъ съ кипеша вода I
Зарастличето (черннятъ
о м а н ъ) има голЪма употреба въ
народната медицина. Отварата
отъ корена и листата действува омекчително на слизестия епителъ
на дихателните тржби и се употребява противъ кашлица (ларингитъ,
трахеите, бронхитъ),

начална ту-

сжшата действува стегателно И се употребява противъ диария,

беркулоза;

туберкулоза въ червата и рачии *
ръвоизлияния: дизентерия, кръвохраче-

не, повръщане кръвъ, кръвотечение
изъ носа, продължителна менструация и пр. Кореиътъ, сваренъ като

каша, се употребява за лапи върху мкчно заздравими рани, противъ
циреи, контузи, противъ нодагрени,
ревматизмени и лимфатични отоци

Материали за български ботаниченъ речникъ

ежто противъ

кожни обриви, струни,
при навехване и счупване кость, рани
и втвърдявания (ядки) въ гърдите на

Отварата отъ к ор е и а служи за гаргара противъ

кърмачките.

ангина и рани въ устата и гърлото
(афта).

Коренътъ като дрога Radix Symphyti и сега се употребява въ
пфкои страни въ официалната медицина.

Symphytum tuberosum L. —
грудестъ зарастъ-(прев.) Ах.; грудкасто зарастличе - (прев.) Д. Ц.
Syringa vulgaris L. — Арганъ(Струга) А. Т., Д. А., Н. Г.; Аргаанъ
- (Ресенъ) А.Т.; аргавАнъ-(Воденъ)
А.Т., (Леринско, Костурско) Д. А.,
Н. Г., С. Г.; аргафанъ - (Охридъ) А.
Т., Н.Г.; арговАнь - (Дойранъ) А.
Т., (Паланка - Мак.) Д. А„ Н. Г„ С.
Г.; Аргованъ - (Скопие, Щипъ) А. Т.;
крушнелъ - Б. Д.; лилека-Я.; лилекъ-Vel., Д. В., Н. Г., X. Г.; лиляка - Л., Н. Г., У., Ц. Г., Я.; лилякъ(Трънъ) Ах.,(Гевгели,Гайтаниново Тетов.) А. T., М. Г., Н. Г., (Врачанско) С.Г., Ю., Я.; лйляче-(Велесъ)
А. Т., Д. А.; люлека - А.Т., Б., М.
Б., У., Я.; лильжка - (Търново, Сли-

289

вень)У. ; люл^къ - А. Т., Б. C., Vel.,
Н.Г'.; люлйка - (Изт. България) А.
Т„ В. К„ Л., Н. Г., С. Г„ У., Ц. Г.;
люлякъ- Ах., А. M., А. Т., В. Д„ Г.
Б.. Д. Ц„ .1., K., Н.Г., Нейч., С.Г.,
IO.; бргаанъ-(Дебъръ) А. Т.; бргоанъ - (Крушево - Мак.) А.Т.; оргонъ-Н Г.; бргоонь - (Прилепъ) А.
Т.; слабинки-(Тетово) А. Т., Н.Г.
Lilak (пол.); jorgovan. jargovan, jergovan (хрв).
..Кукувала й кукувица
Въ зелена ми гора люлякова."
Янковъ, Сб.
.Горице ле лилякова,
Подигни си листъ да мина.
*
Нар. пЪсень.
Споредъ едно предание, люлякът! е произлез i лъ отъ кръвь, затова
днесъ го срещаме по развалините на
крепости и др. мЪста, гдето нКкога сж
ставали боеве и е проливана кръвь.
Отварата отъ листата и ц в tтоветЪ се счита като едно добро
срЪдство противъ малария, а отъ семената — за урегулиране недостатъчна менструиция.

Swientenia mahagoni L. — гкажу - H. M.; махагоново дърво - Ах.;
червено дърво - X. Г.

т
Tagetes erecta L. — була - H.
Г.; дупекъ - У.; желта ружа - У.; изпжди овчаръ - Н. Г.; кадийка - Д. Ц.,
Н. Г.; кйрафилъ - (Велесъ, Паланка Мак.) Д. А ; кадифе - У., Дац., Н.
Г.; нев+нъ - (с. Мезекъ - Свиленградско) Ах., H. С.; овчарка - Н.Г.;
старци - Б. С.; самунче - (с. Мезекъ Свиленградско) Ах., H. С.; туртаДац., У.; чалмичка-Дац., У.
Отварата се употребява за
урегулиране недостатъчна и нередовна менструация и противъ жълтеница.

Tagetes patula L. — була - Б.
С.; джунжуле - (Велесъ, Щипъ, Паланка) Д. А., Н, Г.; кайма - У., (Чирпанъ) Ф. Б.; камшица - У; карадинче-(Струмица-Мак.) ДА., Н Г.;
туртки - (с. Бездънъ - Соф.) С. Г.;
фунда - (Петричъ - Мак.) Д, А.; ц > рнобко нвфкье-(Кукушъ, Енидже,
Гевгели) Д. А.

Tamarindus indica L. — варзия -Б.Д; тамаринтъ - Гр.; демиръинди ■ (тур.) Dor.; демиръ-хинди (тур.) С. Г.

290

Б. Ахтаровъ

Плодовете служатъ за чай (ин- )
Tanacetum balzamita L. — вж.
фузия) като стегателно ср!дство.
Chrysanthemi! m balsami-

Tamarix pallasii Desv. — върбичка-Н. Г., (Търново) У.; дива върбичка-Н. Г.; миризлива върбичка(Търново) У., Ю.; ракидивица Vel.; тамарика - Ш.; дуръ-да-бакъ (тур.) У.
Tamus communis L. — блюшъ (Трънъ) Ах., (с. Врабча - Трънско)
С. Г.; брей - А. М.. Ах., В. H., Н. Г„
С В., (Софийско, Кюстендилско, Пазарджишко, Айтоско) С. Г. (Търново, Ловечъ, Троянъ) У., X. Г., Ю.,
Я.; брешнялъ - (Сливенско) С. Г.;
водогонъ- Н. Г.; дадаланъ - Н. Г„ Я.;
полско телеграфче - Я.; яндъранъ Н. Г„ Я.; плюшъ - (с. Поганово - Царибродско) С. Г.
Ьлюштъ (слав); blust (хрв,).
Споредъ народнит! вЪрвания има

мжжки и женски брей: мжжкиятъ

се увива надясно, а женскиятъ —
на.тЬво.
Отварата отъ всичквтЪ части
на бр!я действува като слабително
и пикочогонно ср1дство и се употребява за лекуване малария, маясълъ и ревматизъмъ. Особено е популярно лекуването на ревматизма
съ тази билка. Противъ маясълъ и
ревматизъмъ се пие въ малко количество отварата въ вода или вино
отъ корена, листата и плодовете на брея. Противъ ревматизъмъ се правятъ н топли лапи върху
болното место съ сварените листа,
плодове и корени или пъкъ сжщите, когато с
* пресни, се стрнватъ въ видъ на
каша, съ която се налага болното место: последната помага и противъ рани
отъ натъртване (контузи), краста,

при силна простуда, невралгия, плевритъ. бодежи.Н ас тойка въ спиртъ

на корена, листата и плодо-

вете служи за разтриване при сжшите болести. При образуване пришки болното место се намазва съ дър-

вено масло.
По-ранокоренътъ се е употребявалъ
въ медицината като дрога R adi х Brio-

t u m L.

Tanacetum suaveolens Hooker
— вж. Chrysanthemum b а Isamitum L.

Tanacetum vulgare L. — вж.
Chrysant hem u m vulgare
Benth,
Taraxacum Web. — борецъД. Д.; глухарче - \x., H. C., У.; глушило-М.Б.', мартенче - П. Б.; пикралида - (гръц.) Д. Д. ; радика (трън.) H. C., М. Б., У.
Taraxacum officinale Web. —
ббрецъ - М. Б., Н. Г.; бърдовка - (с.
Чепеларе) С. Г., У.; глухарче-К.
M., А.Т., Ах., Б„ В.Д., В. H., Vel.,
Д. В., Д. Ц„ 3. Б., H. М„ Н. Г„ Нейч.,
С. И., (Довечъ) С. Г., У. ; глушйло М. Б., H. М., (Сливенъ) С. Г., У., X.
Г., Ю.; глушило - (Велесъ, Прилепъ)
А.Т.; глушйна - С. Г., С. Д. В., У.,
Ю.; глушина - (Ресенско) Д. А., Н.
Г.; слушка - (Велесъ, Битоля) Д. А.,
Н. Г.; глушникъ - М. Г.; глушниче(Тиквешъ) Д. А., Н. Г.; глюшинаН. Г.; горепъ-Н Г.; желта млЪчка - М. Б_, Ш.; жл ьчка - Н. Г.; жълтиче - У; капикосъ - Н. Г., (Дупница) С. Г., Ю.; келавче - Vel., Н.
Г., (Ловечъ) У.; койнско цвЪкье (Галичникъ - Мак.) А. Т.; конско-ребро-С. Д. В.; конско цвЪте-Н. Г.;
магарешка млечка - (Кукушъ) А.Т.,
Н. Г.; маслениче - Д. В.; млбчка - (СЪресъ, Петричъ) А. T., Н. Г.; обикновена радика - Д. Ц.; отровачка - Коз.;
пади-косъ - Н. Г., С. Г., Ю.; павунко-Н. Г., Ц. Г.; пикралида - Д. В.,
Я.; пикрирадика - Н. Г., Ю.; пикрърйда - (Търново) У.; рйдика -(11рилепь) А.Т.; радйка - (Трънь) Ах.,
Б., Г. Б., Д. В., (Паланка - Мак.) Д.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

вечъ) У., Я.; салата - Vel., Н. Г.,
С. Г., У.; свинокъ - Г. Б., X. Г.; утолка - (Гостиваръ - Мак.) А. Т.; хиндиба - (тур.) Dor.
Maslatak (хрв.); одуванч и к ъ, м о л о ч н и к ъ (рус ).
Глухарчето има голфма употреба въ нашата нар. медицина. Отварата отъ ц-Ьлата билка действува възбудително на цялата храносмилателна система и нейните жлези,
засилва храносмилателния процесь и
увеличава апетита; увеличава дейностьта и на дихателните органи и
служи противъ кашлица; сжшата действува като слабително средство —
противь запекъ и за пречистване
далака и черния дробъ, особено следъ
малария, като помага противъ подуванията, запушванията и

втвърдя-

ванията на тия органи, противъ жълтеница и за урегулиране
коремното кръвообращение.
Сжшата от-

вара служи за пречистване кръвьта
и помага противъ маясълъ. ревматизъмъ и хроническа екзема; тя действува като пикочогонно средство и
помага противъ възпаление на пикочния мгъхуръ. при водянка и диабетъ.
Ако се употребява по-дълго време, вреди на храносмилането. Пролетно време, съ лимоновъ сокъ и
дървено масло, се употребява вместо
салата и противъ сжщите болести.
Днесъ се търси, особено въ Америка, като сурогатъна франке-кафето.
По-рано е употребявано въ медицината като дрога Radix Тагах а c i.

Taraxacum serotinum (W. K.)
Poir — глуши.то - Ш.

Taxus baccata L. — отровачка - Коз., C. C.; отровна ела-Б.Д.;
тиса - М. Г.; тисовина - J., М. Г.,(Г1огановски манастиръ) С. Г.; тиса Д.Д.; тисъ- А.М., Ах , Б., В.Д., Д.Ц.,
К„ М.Б., Н..М, Н.Г., Нейч., (Рилския манаегиръ) С.Г., У., К)., Я.,
я. к.
Тисъ (рус.); t i s, t i s а (чех.) ;
t i s, t i s а (хри.); тнса (слав.).
Bruuirurh иягти на т и гл

осненъ

291

вете, употребени въ видъ на сиропъ,
действуватъ омекчително и служатъ
протииъ кашлица и ангина: употрфбявятъ се още като пикочогонно средство противъ пгъсъкъ и камъни въ
бмбрецитп> и пикочния мгъхуръ.

Telekia speciosa Bmg. (— Buphthalmum speciosum Schreb.) — бухловче - C. Д. В.; оманъ - H. Г., C. Г.,
Ю.; репей-(c. Шипка - Казанлъшко) C. Г.; уманъ - H. Г.; чернокос» Ах., Н. Г„ (колибите въ Троянско
и Тетевенско) С. Г., Ю., (Търново) У.

Tetragonolobus siliquosus Roth
— вж. Lotus siliquosus L.

Teucrium L. — горчива треваH Г.; мазило - C. И.; маясълче - Ах.,
У., Я.; под,кби че - Ах., А. M., H. С.,
C. (I.; подджбниче - Ах.
DubaCac (хрв.) Ах.

Teucrium chamaedrys L. — бабиче - Н. Г„ Я.; горчива чубрица Я.; дубче - С. Д. В.; джбче - Б. Д.,
Н.Г.,(с. Ново-село -Тополовградско)
H. С., Я.; змийско биле - (Бургасъ)
Б. Д.; зъмека трева - Н. Г., Я; количавъ буренъ - Б. Д.; количе -Н. Г„ Я;
къса-махмудъ - (тур.) В. Н., (Омортагь, Калоферъ) Д. Й., Я.; кьсаджикъ-махмудъ-(тур.) Dor., Я.; кжсий-добри - Я.; кжсь-добри - Н. Г.,
Я.;обикновено подджбниче- Ах.; подабниче-У., X. Г.; подабиче - (Донорско) С. Г., Н. Г., Я.; подубниче У.; поджбица - (Ловечъ) У.; подкбиче - Ах., Б. Д., В. H., Н. Г„ У.,
Я.; подджбниче - У.; червено поджбиче - У.
Дубровка трава, дубр о в н и к ъ (рус.); duWac (хрв).
Поджбичето е една отъ найупотрЪбимите билки въ нашата народна медицина. От и арата му дейегвува възбудително на цфлата храносмилателна система и жлезите й.

Б- Ахтаровъ

292

увелича вя апетита, като същевременно действува омекчително, успокоително н стегателно върху слизестия епителъ на тази система; тя
се употребява при болки въ стомаха и червата, киселини и портване въ стомаха, противъ гниенето въ червата, като пропмжда газоветгъ, противъ диария и дизентерия; сжшата действува и като пико-

чогояно средство, пречиства кръвьта
■ се употребява противъ ревмати-

зъмъ. подагра, рахитизъмъ, малария,

обриви по кожата, пгъсъкъ въ черния
дробъ и скрофули. Отварата отъ
поджбичето, сварено заедно съ
корените, дегетвува и като стегателно средство при кръвоизлияние —

кръвохрачене, дизентерия,

маясълъ,

силна менструация и бгълотеченията въ женитгъ. Това действие се

засилва, ако отварата се прави съ
червено вино. Сжшата действува ■ като афродитично (полововъзбудително) средство.Свареното подджбиче сл\жв и за лапи противъ
циреи, гнпани рана, рани отъ отровна змия, ревматизмени отоци,
подагра и за компреси при възпаление на очитгь.

По-рано е употребявано като дрога Herba Chamaedrys.

Teucrium polium L. — бела горчивка - H. Г., Я.; бела трева - Н.
Г„ Я.; бгъло подмбиче - Ах.; горчавче - Я.; горчива трева -Н. Г„ Я.;
горчлива трава - А- Т„ Н. Г.; количава трева - Н. Г., Я.; маясъливъ буренъ - У.; маясъливче - Н. Г.; маясълче - Н. Г., У., Я.; поджбииа - С. В.;
сива трева - Н. Г., Я ; червивъ буренъ - Н. Г., Я.; маясълъ-оту - (тур.)
Н. Г„ Я.
Отварата отъ билото п о-

1 ж б и ч е или маясълче се употребява противъ маясълъ, болки въ стомаха и червата, противъ диария;
сжшата служи за гаргара противъ
змбоболъ. Сварената билка С'ужи за

налагане червясалирани

по добитъка.

Teucrium scordium L. — чесъ-

Отварата отъ тази билка действува пикочогонно и потогонно, помага при възпаление и болки въ стомаха и червата
и се употребява
противъ диария ; сжшата служи противъ маясълъ и за гаргара при
ангина,
зябоболъ,
за
закрепване
вгънцитгъ; противъ глисти. Сварената билка служи за лапи или компреси противъ гнойни рани, циреи
и ревматизмени отоци, кожна туберкулоза (Lupus).
По-рано е употребявано въ официалната медицина като дрога Herba
Scorodoniae или Herba
S c o r d i i.

Thalictrum L. —гущерче- Ах.;
диви кандилки-Ах.;обичникъ- H. C.,
С. П.; обичниче - Ах., Н. Г., У., Ю.
Thalictrum angustifolium Jacq.
— гущерче-Н.Г., С. В.; желтеничеЯ.; тФснолистна гущерка-Ах.

Thalictrum aquilegifolium L. —
гущерче - Б. Д.; диви кошнички - В.
К., У., Ю., Я.; дивъ селимъ - (Соф.)
Я.; дивж кошничкж - (Търново) У.;
желтениче - Н. Г., Я.; кандилколистна гушерка - Ах.; маремовъ коренъН Г., У.; обичниче - Ах., Н.Г., У.,
Ю.; пембе - С. Д. В., Я.; ревничавъ
буренъ - Н. Г., Я.; убйчничи - (Търново) У.; демиръ-бозанъ - (тур.) Н.
Г, Я.
Споредъ народните поверия, тази билка има чародейната сила да
възбужда обичь и ревност ь, отъ
което произлизатъ имената обичниче, ревничавъ буренъ идр. п.
Отварата отъ тази билка служи противъ болестьта г у ш е р ъ (дифтерия), отъ което носи името си
гущерче; сжщата се употребява
за успокоение нервите, при сгърчване
на тгьлото отъ настинка (урама),
за пречистване кръвьта — противъ обриви по

кожата,

циреи,

малария;

употребява се като стегателно средство при кръвоизлияния — прО1ИВЪ
маясълъ, силна менструация, кр>вохр>чене; като пикочоюнно средство
противъ пгъсъкъ и камъни въ черния
дробъ, бмбрецитп,, пикочния мгъхуръ

Материали за български ботаниченъ речникъ

Thalictrum flavum L. — жълто гущерче - (прев.) Ах.

Thalictrum minus L. — гущерче - Н.Г., У.; обичниче- (Ловечъ) У,;
демиръ-бозанъ-(тур.) В. К., Ю.
Thea sinensis L. — китайски
чай-Я.; московски чай-Ц. Г.; чаево дърво-Б., X. Г.; чап-В. Д., X.
Г., Я.; чайно дърво - А. Т., Д. Ц.
Чайное дерево (рус.).
Действува пикочогонно и потогоино и се употребява противъ настинка, хрема,
ангина,
диария и дизентерия.

кашлица,

Theobroma cacao L. — какао Б., У., Я.; какаово дърво - А.Т., Д.
Ц„ М.Г., X Г.
Thesium ramosum Наупе —
ленолистъ ■ Б. Д.
Л е н о л и с т ъ (рус.); Inenka
(чех.); I а n i k а (хрв.).
Thlaspi L. — бабини гниди Ах.; попова лъжичка-С. Д. Бл,старчецъ- А. П., М.Б.; ярутка-Д.Д.

Thlaspi arvense L. — бабини
гниди - А. Д., В. Д., Д. Ц„ Нейч., У.,
Я.; обикновени бабини гниди-Ах.;
старчецъ - Д. Ц.( М. Б., М. Г., Н Г., У.
Изсушената и стрита като брашно билка служи за посипване гнойни
рани.

Thlaspi perfoliatum L. — офйково билье - (с. БрЪстовииа - Пловдивско) С. Г.; старчецъ - (Чирпан ь)
Ф. Б.; ушни бабини гниди-Ах.

Thlaspi praecox Wulf. — ранни бабини гниди - (прев.) Ах.
Thuja L. -боже дьрво-А.М;
боже дръвце - Ах., Нейч ; божи
дърво - Коз.; мазия - (тур.) Ах.,
Коз., Я.

Thuja occidentalis L. боже —
дърво-K., H. M. ; китайска мазия -

293

Thuja orientalis L. — боже
дръвце - Ах.; чазия - (тур.. Шуменъ)
Ах., Коз.
Отварата отъ листата и младит+, клонки на божето дръвче
дейстпува пикочогонно и потогоннопротивъ водянката, спиране пикочьта въ
старит/ъ хора ; служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ
ревматизъмъ,

сифилисъ,

малария,

триперъ, възпаление на матката и
мяжкитп? полови жлези, кожни обриви и струпа; сжщата действува н

като стегателно срЪдство при
крьвоизлиянията и
се употребява
противъ силна менструация и кръвохрачене. Употребява се и противъ
глисти.

Растението е отровно и
се употребява само въ предписани
дози.

Thymus sp. diversa — бабина
душица - А. М-, А.Т., (Трънъ) Ах.,
B. Н., Д.В., Д.Ц., Н.Г., Нейч., Пач.,
(ПлЪвенъ, с. БрЪсговица - Пловдивско) С. Г., С.И., У., Х.Г. Я.; бЪла
мащерка - С. Г.; вбленика • (с. Широка-лжка - Смолянско) С. Г.; воденица - (с. Чепеларе Асеновградско)
C. Г.; дива мирудия, дива чубрйца(с. Баница - Деринско) Д. A..H.I .;
иринкина душица - X. Г.; майчина
душица - А. Т., Б., Коз , М. Б., Н. Г.,
X., Ш., Я., (Чирпанъ)Ф.Б.; марина
душица - Д. В., Н. Г., Я.; материна
душица - (с. Църк тевци - Соф.) С. Г.;
материка - (Велесъ) А. Т„ Н. Г.; мйтерка - Н. Г., (Зап. България) С. Г.;
матерка бЪла - (с. с. Лиляче и Богословъ - Кюстендилско) С. Г.; материна душица - (с. Драгоманъ - Софийско) С. Г.; маторъ - И. Г.; махрй
- Н. Г., (с. Баня-Чепино) С. Г., Ю.;
материка - (Панагюрище) А. Т., Б.,
М. Б„ В. Д, Д. В., Д. Ц„ Н. Г., С.
Д. В., (с. Бркзье - Соф.) С. Г., X. Г.;
мЗщерииа - (с. Бкиша - Кичевско)
Д. А., Н. Г.; мащерка - А. .4., Ах.,
В.Н., Vel., J., K., Н. Г.. Нейч., ГИч.,

294

Ь.

Ахтаровъ

Я., мащирка - (Омортагь) Д. Й., Я. ;
машрика - Н. Г.; овчарска мирудия Vel., Н Г,, (с. Костенецъ - Ихтим. и
с. Габровица - Пазардж ) С. Г.; овчарска чубрица -(колиби Зелениката Тетевенско) С. Г.; овчарски босилякъ - Н. Г.; рибя миродия - X. Г.,
Я.; риганика - Н. Г.; сминдухъ - Vel.;
тминъ - М.; чобрина - Б. С., (с. ОпиuetTb - Соф.) С. Г.; чубрика - C. С.;
чюбрица - Н. Г.; шапово биле - Н. Г.;
шеркж - (Търновско) У.; ябълкиня Н. Г., (с. Бездънъ- Соф.)С. Г.; яребичина - Н.Г., (с. ОпицвЪтъ-Соф.)
С. Г.
Богородская трава, чубр и к ъ (рус.): materidou&ka
(чех.); majfina duSica (хрв.).
Мащерката има голема употреба въ народната медицина. Ч аятъ (в нф узната) действува възбудително на храносмилателната, нерввата и дихателната система и служи
като добро средство противъ болки

липа - A. M., Ах., Нейч., М.Б., M.
Г., У., LU.; ламбуръ - (тур., Омортагъ) Д. Й.; липа - Б. Д., Ю.; сребролистна липа - (прев.) А. Т„ В. Н„
Н. М„ С. Г.
Чайятъ отъ цветовете
както на бел а та, така и на останалите липи, действува възбудително на дихателните органи, омекчава
възпалението на слизестия имъ епителъ и улеснява отделянето на храчките, затова се смета като едно
превъзходно средство прогивъ настинка, ангина, хрема, обикновена и хроническа кашлица; сжщиятъ, като силно потогонно средство, се употребява и противъ водянка

и

за

пречистване

кръвьта

— противъ

шарка, кожни обриви,
ревматизъмъ, подагра; като добро
средство и за успокояване болкитгъ
въ стомаха и червата; противъ спазмични повръщания, диария и дизентерия; възбужда нервната система
и помага при виене свгътъ, главобо-

лие,

спазми,

истерия

и

епилепсия.

Чаятъ отъ цветовете, приготвенъ съ смесь отъ червено вино и
и спазми въ стомаха и другитгъ ковода, употребяванъ продължително
ремни органи, намалява гниенето ei 1
време,
помага противъ моминска бледчервата; пречиства
кръвьта и се
hocmb, а като обикновенъ чай (съ чиупотребява противъ скрофули, ревмаста вода) — за бани противъ разни
тизъмъ; противъ главоболие и при
нервози.
болезнена
менструация. Сжшиятъ
Въ медицината цветовете сж изчая се смета за едно добро средство
вестни като дрога Flores Tiliae.
не само противъ настинка, хрема и
обикновена кашлица, но и противъ
Tilia grandifolia Neilr. (= T.
магарешка кашлица. Сварената билка служи за лапи противъ гнойни
platyphyllos Scop.) - дива липа рани, рани

отъ изгаряне,

контузи,

навчхване, циреи и противь
болестьта шапъ по добитъка. Ч ая т ъ служи за бани протиеъ неврастения и за гаргара противъ змбаболъ. Изсушената билка се пуши
отоци,

вместо тютюнъ.

Въ официалната медицина се употребява като дрога H £ r b а Thymi.

Tilia L. — липа - Ах., Б. Д,, Н.
C., С. Д. В., Ш„ Я.; фламуръ-агачи
-(тур.) Б.Д
Липа (рус. и всички славянски
езици); липа (слав.).

Tilia argentea Desf. (= T. alba
Alt) — ахламбуръ - (гу p.) Б.Д.; бп>ла

M. Б„ M. Г„ У.; едролиста липа - Г.
Б.; едролистна липа - (прев.) А.
M., А. Т„ Ах., В. Н., Д. В„ 3. Б., В. К.,
Нейч., С. Б.; липа -J., М.Б, У.;
л!тна липа - С. Б.; миризлива липа
(Търново) У. ; широколистна липа - У.
Употребява се винар, медицина
) както предходната.
I
J
Tilia parvifolia Ehrh. (= T. cordata Mill.) — дребнолистна липа (прев.) A.T., Ах., В. Д, В. И, Д. В„
Д.Д., З.Б..К., М.Б, М.Г., С.Б.,
С. Д. В., Я.; зимна липа - С. Б.,
У.; липа - А. М., Д, Д., Нейч, С.Г.;

Материали за български ботаниченъ речникъ

295

малолистна липа-С. Г., У.; обикновена липа - Б.Д.

да -М.Б., У.; козина - (Битоля, Кичево) Д. А.

Употребява се въ нар. медицина
както бедата липа.

Tragopogon orientale L.
прьча трева - (прев.) С. Д. В.

Tilletia levis Kiihn — вонета
главня - К., М.Б., H. М.; вжгленъ C. Д. В.; главулъ -(с. Баня - Чепино)
С. Г.; главня - С. Д. В.; едра главня - Ф. X.; мазлива главна - Я; мазна
главня - А. M., А. T., K., М. Б., М. Г.,
H. М., Нейч., Н. П., У.; мазна житна главня - Б. И.;пченична главня Д. Ц., В. Н.,М. Г.; пшенична гладка
главня - (прев.) С. Г„ чернилки и
чернилници - (Ст. Загора) С. Г.
Tilletia secalis Kiihn — вонеща
ръжена главня - А. Д.; мазна ръжена главня - Б. И.

Tordylium maximum L. — дивъ
кимионъ - Б. Д.; нузла-Б. Д.; нузливо биле - Б. Д.; чепашка - Б. Д.
Чай отъ семената на тази
билка служи за гаргара противъ
болестьта нузла — пжпки по венците и за к о м п p е с и на главата противъ главоболие.

Torilis anthriscus Gmel. — обикновена мирудия- С. Д. В.
Tradescantia viridis hort. — телеграфче-(Трънъ) Ах.; телеграфни Б. Д , (Сливенъ) К з.
Tragopogon L. — брадица - Ах.;
козакъ-Н.Г,; козя брада - (прев.
огъ лат. име) Б. 3., М. Б., Н. Г.,
Нейч.; млечка - Ах.
Koiebrada (чех.); k o z j а
b r а d i с а (хрв.); к о з е л е ц ъ, к о зья борода (рус.).

Tragopogon balcanicum Vel.
балканска брадииа - (прев.) Ах.

Tragopogon majus Jacq. брадица -Ах., Б.Д.; козица - (с. Вотарани-Леринско) Д. А., I I. Г.; голе-

—

Tragopogon pratense L. —
козя брада - (прев.) А. M., Н. Г.,
Нейч., С.Г., У., Х.Г., Ю., Я.; ливадна брадица - (прев.) Д. Ц., М. Б., У
млечка - (Трънъ) Ах., У.; млкчъУ.; скорчино - X. Г.
Отварата отъ разните видове
отъ рода Tragopogon служи за
пречистване кръвьта и се употребява противъ маясълъ.

Тгара natans L. — водни кестанъ-М. Г.; водно орехче -С. Д.
В.; воденъ орехъ - М Б., М. Г.,
Нейч.; гяволче - Нейч., С. Г,; джулинъ-Vel., Я.; джулюнъ • H M., Н.
Г., Нейч., С. Г.; джулунъ -111.; дяволско орехче - М. Б.; дяволче - Vel.,
М. Б., Ш., Я.; дяволчета - М. Б.;
кустенъ-Б. Д.; рогачка - X. Г.; рогчета - Vel., Я.; решакъ - М. Г., Нейч.,
С Г.
Орехи водяние, чортов и o p i х и (рус.).
Tribulus terrestris L. — бабаручка-(с. Пателе-Леринско) Д. А.,
Н.Г.; баби зжби- В. К., (Бесарабия,
Тревна, Ловечъ, Чирпанъ) С. Г.,
(Сливенъ) Коз.; бабини зжби-Ах.,
Н.С., C. II., Ю.; бабинъ зжбеиъА. Т.; бйбици - (с. Пищигово - Пазарджишко) А. Т., Н.Г., Х.Г.; бодлйнка - (с. Сорокиново - Воденско)
Д А., Н. Г.; въртк попъ - (Паланка Мак.) Д А., Н.Г.;гускини з4би-(с.
Беранци - Биголско) Д. А , Н. Г.;
гжекини зжби - Н. Г.; йглина - Н. Г.;
йглини - (Дебъръ) Д. А , Н. Г.; трабозанъ - Н. Г.; тробузанъ - Коз.;
чикирдекъ - Коз. ; чюнка - Н. Г. ;
щръкалбва чбнка - (Гевгели, Стру-

Б. Ахтаровъ

296

Вошарани - Деринско) Д. А., H. I.;
щръкова нбга -(с. Биралии - Мак.)
Д.А.. Н.Г.
Отварата отъ п л од ове т t
служи за пречистване кръвьта и се
употр^Ьбява противъ маясълъ и гонорея (триперь).

Tricholoma album Schaff. — миризлива гжба. миризливка - Б. Б.
Изсушената гжба служи за ароматична подправка на ястията

Trifolium L. — детелина -А.
М., В.Д., Vel., Д.Д., Д.Ц., З.Б., К.,
H. М„ Н. Г., H. C. С. Г., Ш.; детелъVel., Я.; дюлъ-С.Г.; дятелина - Н.
Г., С. Г.; жълто цвТте-Н. Г., С. Г.;
звезделъ - Д. Д, Н. Г., С.Г; кърклянъ - Б. Д ; материиа - Ах.; трифилъ Н.Г,, С. Г.; разковниче - Ах., У., Я.
Дятлина (pycj; de telina,
d j е t е 1 i п а (хрв.).
.Д1то падне Стани руса коса,
Тамъ да никне тр-Ьва детелина;
Д1то паднлтъ Стани ирънки очи.
Тамъ да бликнатъ два бистри
*
кладенци.
— Н. Г.

.Бре Иване, горнянине,
Не си спущай сиво стадо
Изъ ливади край грамади.
Не ми тръли росна трЪвж,
Росна тр!в
*
детелина-.

Н. Г.

Trifolium agrarium L. — детелина -СГ.; жълта детелинаБ., С. Г., Ф. X., Я.; златна детелина Ф. X.; златонвТтна детелина - Ах.;
звезделъ - (с. Казичене - Соф.) С.Г.
Trifolium arvense L. — власато
цвЪте - Н. Г., Я.; детелина - Н. Г. ;
зайча трева-В. K., Ю.; конски оризъ
- Я.; котенца - Я.; мачки - (Босилеградъ)П.Б.; полска детелина-(прев.)
Ах., Д. Д., *М.Б., С. Г., Я.; трилистникъ - У.
Trifolium aureum Poli. — вж.

Trifolium campestre Schreb. —
лежаща детелина - Ах., Ф. X.
Trifolium hybridum L. — оленка - Ф. X.; смесена детелина • С. Г.;
шведска детелина - Н. Л., Ф. X

Trifolium incarnatum L,. — инкарнатка - Дац., Ф. X.; червена детелина - С. Г.
Trifolium medium L. — юрска
детелина - Ах., У.; звезделъ - У.
Trifolium balansae Boiss. —
кухостеблена детелина - Ах.
Trifolium minus Relh. — малка
детелина - (прев.) Ах.

Trifolium montanum L. — горска детелина - Ф. X.; планинска детелина - (прев.) Ах., Б. Д., X.
Trifolium pannonicum Jacq. —
жълтъ звезделъ - У.
Trifolium pratense L. — детелина- (с. Пищигово - Пазардж.) А.
Т.; дстелйна- (Трънъ) Ах., (Драма) А. Т., Б., Б. C., К., Нейч., Ю.;
дителина - (Воденъ) А. Т.; дюлъ (тур., с. Гедиклий - Ямболско) С. Г.;
звезделъ - А.Т., Б.Д., С.Г., Я.; касметче - Д. В.; ливадна детелйна (прев.) Ах., Б. Д„ Д. В., М. Б., С. Г.,
X. Г., Я.; полска детелина - (прев.)
Г. Б., Д. В., М. Г.; трилистникъ - Д.
В.; трифилъ - (с. Чепеларе, Хвойна,
Ямболъ, Сливенъ) С. Г., (с. с. Загоричане, Бобища - Мак.) А. Т.; гирфилъ - (с. Гедиклий - Ямболско) С.
Г.; троелистна детелина-Д. В.; черна детелина - У.
Отварата отъ листата и
u в +> т о в е т t се употребява въ нар.
медицина като сръдство за повръщане при отравяне; сжщата служи
и като пикочогонно срГ.дство. Сварената билка се употребява за лапи

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Trifolium procumbens L.
нж.
Trifolium c а m p е s t r е Schreb.
Trifolium repens L. — бкла детелина - H. M., H. II., Ф. X., Я.; b t +;ката детелина • (прев.) Я.; вл+.куща
детелина - (прев.) С.Г., Я.; детелина - Б. Д., Н. Г., Я.; к ьсметничи - Н.
Г., (Търново) У.; късмбтчи - (Търново, Гор.-Ор Ьховица) У. ; кьсметънъ - Н. Г.; пълзяща детелина (прев.) Ах., М.Б., С.Г., X., S\.\ разковниче - У.; разконно биле - Н. Г.;
разковно - Н. Г.; расковиче - Н. Г.,
(Ловечъ) У., Я.; ситна детелинаБ. С.; трифилъ - Н. Г.
Trifolium resupinatum L. — извърната детелина ■ (прев.) Ах., Б. Д.;
червенъ кръклянъ - (Софийско) Б.Д.

Trigonella L. — замбунъ - H. С.;
сминдухъ - Ах., Н. Г., У., Ш., Ю.;
телчецъ - C. С.; У.
Trigonella besseriana Ser. —
сминдухъ - Н. Г., У., Ш., Ю.; телчецъ - Н. Г., У., Ю.; тилъ-Ах.; тилчиць - У.
Сминдухът ъ, изсушенъ и
стритъ въ видъ на брашно, се употребява като ароматична подправка на храната; служи още
противъ бълхи и дървеници.

Trigonella coerulea Ser. —дивъ
тилъ-Я.; занбунъ - Коз., Н. Г., У.;
замбуну - У. ; мирчьо-чубрина - (с.
Шир.-лжка - Смолянско)С.Г.; .мерудия - (Сливенъ) С. Г.; миродия- Я.;
пой - Я.; смйпду - (Берковско) С. Г„
Я.; сминдухъ - (Копривщица) С. Г.,
(Ловечъ) У., Я.; телецъ-У., Я.; тилецъ - Я.; телчицъ и тилчбцъ -(Тьрново и с. Самоводени - Търновско)
У.; тнлъ-Ах.; тилъ-пиперь - (Берковско) С. Г.
Употребява се както предходната
билка.

Trigonella foenum graecum L.

297

гръцки сминдухъ • Ах.; камилско
chno-П,; сминдухъ - В. Н„ C. С.;
бой тохуму - (тур.) Dor.
Отварата отъ семето на

тази билка служи като омекчигелно
средство протинъ кашлица; сжшата
служи и противъ кръвохрачене, начална туберкулоза и болестнт! нз далака. Много но-го-тЪма употрЪба има
брашното отъ семената, което, сварено въ пидъ на каша, служи за пластири противъ гноани рани, циреи,
отоци, ревматизмени болки, подагра

и особено противъ

рани върху гърдите на кърмачките и болки на матката.

Отварата отъ семената
служи като едно много добро средство за гаргара противъ ангина.
за компреси и премиване противъ краста; сжшата се употребява
като слабително средство.
Източните народи я употребяватъ въ
харемитЪ като а ф p о д и т и ч н о (п олововъзбудително) средство.
Въ медицината като дрога S£m en Foeni Graeci.

Trisetum flavescens R. B. —
голъ овесъ - M. Б., М.Г.; заешки
свесъ - С. П., H. С.

Triticum L. — жито-Н.С., М.
Б., LLL; пченица-М., Б. С.; пшеница -Б.Д., М.Б., Н.Г., Нейч., Ш.;
чейнина - Н. Г.; ченица - Б. С.; червенка - Ах.; пшеница - Б. Д.
Пшеница (слав., рус., хрв.,
срб., чех.); HMiHHHua, жито (слав.).
Triticum cristatum Schreb. —
гребенеста пшеница-Ах.
Triticum dicoccum Schrk. —
двузърнестъ лимецъ - Ф. X., H. С.;
дмеръ - H.С.; лимъць - (Трънско)
Ах.

Triticum durum Desf.— загария
- С. Г.; загарка - Vel.; захория - .4.
Б.; твърда п иеница - М. Б , Ф. X.

Triticum monococcum L.
еднозърнестъ лимецъ - H. С., Ф. X.;
едрозърна пшеница - М. Г.; круп-

298

Б. Ахтаровъ

Triticum polonicum L. — полска пшеница ■ С. Г., М. Б,, M. Т., Ф.
X., H.C.
Triticum repens L. (=Agropyrum repens P. В.) - айрткъ - Я.; 6tлузнакъ - H. Г.; жито - Д. Д., Д. Ll.;
капладжа - C. Д. В.; пиревина - C.
Д; пирей ■ Kx., C. Г , X. Г., U. Г.,
Я.; пиренъ - (c. Бр1зье - Соф.) C.
Г.; пирье-(с. c. Лозно и Лиляче Кюстен.) С. Г.; пировина - А. Т., Коз.,
М. Г., Ц. Г., Я.; пиръ - (Па танка, Куманово, Ресенъ) Д. А., Г. Б., Д. LL,
М. Г.. Я.; троскотъ ■ Ах-. А. Т.,
(Шип-ь) Д. А., М. Б , У., X. Г., LL
Г., Ю., Яд тросъкъ- Ах., А.М., Ц. Г.,
Я.; црънъ пирель - (с. ПетръчъСоф.) С Г.: айрлчкъ-кьокю - (тур.)
Dor.
Пирей (рус,); ру r (чех.); pirika, pirevina (хрв.).
Отварата отъ коренището
на п и ре я действува като силно п икочогонно ср1дство, служи за
пречистване кръвьта и се
употребява противъ подагра, ревматизъмъ, пгъсъкъ и камъни въ пикочния мгъхуръ, бмбрецитгъ и черния

сжшата служи като омекчително средство при възпаление

дробъ;

на стомаха, червата, пикочния мгъхуръ и дихателнитгъ тряби и се
употребява противъ кашлица.

Въ медицината
z6m а Graminis.

като дрога Rhi-

Triticum spelta L. — ot ia пшеница - M. Б., .4. Г-; елимецъ - H. Г.;
иза ■ Vel., Н.Г.; капладнса - (Шуменско) Д. Й, H. C., Vel., M. Б., H
Г., Ф. X.
Гокинс (слав.); gobino (хрв.).

Triticum vulgare Vili. — мито - (Енидже, Воденъ, ГуменлжеМак.) А.Т., В.Д. (Прилепъ, Охридъ) Д. А , К.. Коз., Ю., Я.; зимнина - Коз.; колузъ - Vel; лЬтница Коз; мека пшеница - Ф. X.; обикновена пшеница - Д. В., М. Б., Ф. X.;
обикновено жито-А.Т.; пчййнца(Ресенъ, Струга) А.Т., (Дебъръ)
Д. А.; пчбница - (Прилепъ, Велесъ,
Негогинъ - Мак.) А. Т., Д. А., Н. Г.;
пченйиа - (Трънъ) Ах.,(Кавадарци Мак.) А. Т; пшеница - (Скопие, Дебъръ), А. Т., Ах., Б., Г. Б., Д. Б.,
Д. LL, Коз., М.Г., Н.Г., Н.П., С. Г.,
С. Д В., У.; чййница-(Битолско) Д.
A. , Н. Г.; ченина - (Паланка - Мак.)
Д. А.; ченица - (Велешко, Прилепско, Каялийско) Д. А.; чиница (Струмица, Гевгели, Призренъ, Ctресъ, Дойранъ) А. T., Н. Г.; червен,
ка - (Ст.-Загора) Ах., Vel.
Пшеница (рус.).

Trolius europaeus L. — абленъ Ах., С.Г.; гьоргйне - (с. Долни-Порой - Мак.) А. T., Н. Г.; гюрджинъ(Велесъ) А.Т., Н.Г.; жългбвръхъБ. Д, М. Б.; жълтоглавникъ - С. Д.
B. ; планински божуръ - (Банско)
A. T., Н. Г., Н.С.; уполинъ - Б. Д.,
B. Н.; ябленъ - Б. Д.
Желтоглавъ (рус.); upolin
(чех.); j а b I а в (хрв.).

Tropaeolum majus L. — а ттънка - (Крушево - Мак.) А.Т., Н. Г.;
анджоръ - (Кук,1 шъ) А. T., Н. Г.; венедик ь - С. Д. В.; венедиче-Я.; виденикъ - (Разградъ) Я; джифйрьTriticum turgidum L. -- QH. джифа-(тур., Битоля) А . T., Н Г.;
глийска пшеница - Д. LL, M Б M едра латинка - Я.; жълта лоза - (Охридъ, Струга) А Т., Н.Г.; лазйГ., Ф. X.
А н г л i й c к а я n h i е ниu a (pyc.). бубе - (Прилепъ) А. T., Н. Г.; лйтинка - (С1,ресъ, Велесъ) А.Т , Н.
Triticum villosum M. В. — бкчъ Г.; ла1ина - (Копривщица) А. Т., Б.
пиренъ-(c. Петргьчь - Соф.) С.Г.; C. , М. Б., Н. Г., С. Д. В.; латинка -

Материали за български ботаниченъ речникъ
латйнче - (Неготинъ, Велесъ - Мак.)
А.Т. ; латинчи - А. Т_, Н.Г., Я. ;латинчице - Н. Г.; латинчя - Н. Г.;
латинъ - (Гевгели, Енидже - Мак.)
А.Т.; лйтифъ - (Призренъ, Тетово)
А. T., Н. Г.; либидрагъ - Б. Д.; лятина - Н. Г.; лятйнъ - (Воденъ) А. Т.,
(Паланка, Струмица, Гевгели, Енидже) Д. А, Н.Г.; пеперйга-(с. ПлТвна-Драмско) Д. А.; саравендикъ(Свишовъ) Б. Д.; турчинъ - (Банско) А. T., Н. Г.; френче - А. Т.,
М. Б., H М., (Елхово) П. Б.; френчи
-(Сливенъ) С. Г.; хйнджеръ - (Кукушъ, с. Негованъ - Солунско) Д.
A. , Н. Г.; чбрле - (Дозенградъ) А.
Т.; френкъ-тереси - (тур.) Б. Д.

.Либя ле, Димко, Димано,
Стани ми подай ножове,
Изъ твой-тж малж градинж!
— Не подала му ножови,
Но набра цв"Ьтье всякакво,
Та уви китка шареня,
Смилевж и латиновж.
Та я Стояну подаде.“ — Н. Г.
Отварата отъ листата, цвЪтоветЪ и плодоветЪ на латинката служи за пречистване кръвьта и се употребява противъ скорбутъ; сжщата действува успокоително при възпаление и болки въ стомаха и червата, помага противъ диария и служи за пропъждане газ?ветгъ изъ червата.

Tuber album Pers. — свинска
гжба-С. П.; труфелъ - Б Б., С. П.

Tulipa L. — божур ь - Б. С.; лале - А. М., Нейч.; лула цв!те - Н. Г.;
нарчичекъ - (тур.) А. T., Н. Г.; чушки - А. Т., Б. Д.
Тули па нъ (рус., чех., пол.,
хрв.); л а л а (срб.).
Tulipa gesneriana L. — божуръ - (Велесъ) А.Т.; гаргуле - Б.Д.;
градинско лале-\.Т., Б., Д. В., К.,
М.Б., H. М., У.; лале - (тур.) Ах.,
B. К., Г. Б„ Д. В., Д.Д., Д.П., J..M.
Г c (' Y г Я • п у л ;! - (Банско. Ко-

299

привщица) А.Т., Н. Г.; нарчйчекъ (с. ГИсочница - Деринско) А. T., Н.
Г.; лйла - (Прилепъ, Охридъ) А.Т.,
К.; пъстра лула - С. Д. В.; чушка (Панагюрище) А. Т., Б., Д. В., Н.
Г.; чушулка - Б„ Н.Г.; шупле-Б.
Д ; перчи-кана - (тур.) Б.Д.

Tulipa silvestris L. — диво лале-Коз., М. Б., У., Я., С.Г.
Tulipa urumovii Hayek — диво лале - (с. Драгоман ь) С. Г.

Tunica prolifera Scop. (= Dianthus prolifer L.= Kohlrauschiaprolifer Kth.) — мантийка - (прев.) Ах,
Turritis glabra L. — козаркаAx.; кулница - (прев. отъ лат. име)
С.Д. В.; мечо зеле-(Враца) П. Б.;
устрелъ - У.
Turgenia latifolia Hoffm.
баби зЖби - (с. Кюлевча - Новопазарско) С. Г.; бодлокъ-(Чирпанъ)
Ф. Б.; пернатка - Ах.; рогачица (с. с. Драгоман ь, БрЪзье - Соф.) С. Г.

Tussilago farfara L. — баба
марта - (с. БрЪзье - Соф.) С. Г.; брандушки - (Русе) Я.; бЪло копито - Н.
Г., У., Я.; бяза-(клб. Зелениката Тетев.) С. Г.; жълта марта - Н Г.,
(с. Желюша - Царибродско) С.Г., Ю.;
кървавиче - Н. Г.; лопенъ - Н. Г., Я.;
лопушъ-Н.Г., Я.; магарешка диря С. Д. В., Я.; марта - (Трънъ) Ах.,
Н. Г.; мартениче - У; мащеха - Д.Д.;
меча стжпка - Н. Г., Я.; подвалка Н. Г., Я.; подбгълъ - А. М., Ах., В.,
H , Iir., M. О., Н.Г., (Софийско, Кюстендилско, Ихтиманско, Пещерско)
С.Г., У., Ф.Х., Х.Г., Ш., Ю.; подбила Б. С., Н.Г.; пустъ-кръвчица Н. Г.; руши скала - (Шуменъ) Б. Д.;
търкалеста билка - Я.
Подбил ъ (рус.); p o d b i а I
(пол.); podb jel (хрв.); подбел
(срб.).

300

Б. Алтяровъ

Подбелътъ еупотрЪбяванъ въ
медицината отъ яай-големя лревность
като облекчитель на кашлицата и оттамъ научното му име — Tussilago.
Въ нашата нар. медицина се употр!бявагь извънредно много всичките му
части, но главно листата, които служатъ за ч а й противъ възпаление на
стомаха и червата, диария; като
слабително сргъдство', при нередовна
и болезнена менструация-, противъ

М. Г.; рогозина - Д. Д.; рогозъ М. Г., Я.; сазъ - Н. Г.; твърдъчъ - В.
Д.; тгъснолистнарогозина - Нейч,,
Я.; ппъснолистенъ папуръ - Б., М.
Б., H. М., Нейч., У.; теснолистенъ
рогозинъ - С.Г.; шаваръ - М. Г.

Typha latifolia L. — калугери (с.
Горно-Броди
- Мак) А. T., Н. Г.;
болеститгь на б
*рецитп>
и пикочкошюди
Н.
Г.
;
кукудена
- Б.Д,; мения мгъхуръ, главно противъ кашка шъ - Н. Г.; мекишъ - Н, Г.; мйчкалица, старъ хрониченъ бронхитъ, хрема, ангина, начална туберкулоза и
(Трънъ) Ах.; мжжки папуръ-Я;
астма; служи за пречистване
палипа • (с Драгоманъ) С. Г.; папукръвьта, и затова се употребява и
ракъ - Н. Г.; папуръ - Б., Vel., (Оморпротивъ ревматизъмъ. кожни обриви
тагъ) Д. Й„ (Сливенъ) Коз., Н. М.,
и скрсфули. Пресните листа, счукани въ видъ на каша или сварени, като
Н Г., С, Д. В., Ш., У.; рогозъ - (Дойлапи служатъ противъ циреи, гнойранъ) А. Т„ Vel., Н. Г.; сазъ-Н. Г.;
ни рани, рани отъ обуща, изгаряне,
топузе-Б.
Д.; топуска - (Крушеконтузи, възпаление на очитп, и др.
во) А. Т.; тбпусъ - (Прилепъ) А.
Листата се пушатъ като тютюнъ
противъ астма
Т„ Н.Г.; чнкутъ-А. Т., Н.Г.; шаВъ медицината се употребяватъ
мЗкъ-Н.Г.; шаваръ-Н. Г.; ш4като дрога Folia Farfarae или
макъ-(Тиквешъ - Мак.) А. T., Н. Г.;
Herba et Flores Farfarae.
широколистна рогозина-Нейч., Я;
Typha L — дераишка пишка- широколистенъ рогозъ - Б., М. Г.,
П. Б.; калугери - H. Г.; кошюда - H. Ш.
Г.; папуръ - Ах, К„ H. C., С. П-,
Съплодието (плодовете съ кос(Кюстендилско, Карнобатъ, Слимите)
служи за спиране кръвь отъ
венъ) С. Г.; рогозина - А. М„ Д. Д.,
прп>снопорп>зани рани. Противъ рани
X. Г., Я.; рогозъ - Ах, Н. Г.; сазъ - отъ изгаряне и лишеи се употребяН. Г.; топузъ- Н. Г.; топузка - Н. Г.; ва помада, приготвена отъ п епельта на изгореното съплочнкуръ - Н. Г.; шамакъ- Н. Г.
дие и пресно масло.
Рогозъ (рус., срб.).

Typha angustifolia L. — падина - С Г.; папуръ - (Сливенъ) Коз.,

Typha stenophylla M. В. — рогозъ- Ш ; тЪснолистенъ папуръ - Ш.

Материали за български ботаниченъ речникъ

301

U
Ulmus L. — брЯстовина - Я. ;
- А. И., Д. Д., lir., Н. Г., Н.
С., Ш. ; брястъ-lir.; карагачъ (тур.) Н. Г.; черно дряво- Б.С.
Берестъ (рус.); brst, bfest
(чех.); b r е s t, briest (хрв.);
кржстъ (слав.).
бргьстъ

Ulmus campestris L. — брЬсговипа-Л., Я.; брЯсъ-(Трънъ) Ах.,
(с.Бездънъ-Соф.) С. Г.; брЯза-У.;
брЯзъ - М. Г., (с. Бездънъ - Соф.,
с. Каменииа - Пещерско) С. Г.; брп>етъ - Б., В. Д, Vel., В. К„ Д. Ц., J.,
Коз., М.Б., Нейч., С.Г., У., X. Г„
Ю., Я.; брястъ-У., Ю.; карагачъ (тур., с. Костенецъ) С. Г.; обикновенъ брЯстъ - Ах., С. Б.; полски
брЯстъ - (прев.) Б., С. Б., С. П., Н.
С.; полски вязъ - С. Д. В.; черъ
брЯстъ - Я.; кара-ачъ - (тур.) Гр.,
Н. Г.; птелса-(гръц.) Гр.
Берестъ (рус.); b te s t (чех.);
брест (срб.).

Ulmus montana With. — пла- (прев.) Ах., М.Г.,
С.П, Н.С.

нински бргьстъ

Uromyces pisi de В. — грахоА. М., Б. И., Д Ц., Н.
М„ Я.

ва ръжда -

Urtica L. — жюркя-Н.Г.; коД. Д., М. Б„ H. C., X. Г„ 1IJ.
Крапива, коприва (рус);
kopfiwa (чех.); коприва (срб);
kop r i va (хрв.); копрнка (слав.).

прива -

.Глядатъ да сж обллжжтъ, да сж
озлатятъ съ копривж на Св. Иванъ
Коприванъ и на Власовъ день и тогава вардятъ, да сж не покапятъ съ
нея, за да не ги ядатъ блъхи презъ
лЯтото." — Н. Г,

.Направихъ го бъзи и коприва."
Н. Г.
.Коприна носи, а коприва яде.“
Н. Г.

.Коприва не се *мирише.
Н. Г.

Отварата отъ кората на
младите клонки служи като тонично
срЯдство, пречиства кръвьта
и се употребява противъ кожни обриви, скрофули и малария; сжшата
помага при болки въ стомаха и червата. противъ диария: противъ кашлица; за компреси при възпаление на очитгь. Отварата отъ нарязания коренъ надребно, листатаи плодовете служи за премиване и компреси на гнойни
рани, сухи лишеи и триперъ. Сварените листа служатъ за лапи противъ циреи и гнойни рани.

.Коприва мерише ли се, та и
ежъ да се милва.“ — Н. Г.

Ulmus effusa Willd. — брЯстъвезъ - Б. Д.; бгьлъ бргьстъ - Г. Б., С.
C., H. C., С. П., Я.; веза - Ах., Д.Ц.,
Коз., М. Б., М.Г.; везъ-Б. Д„ М.
Б.; везъ-брЯстъ - Б. Д.; вязъ - Коз.;
черно дърво - Б. Д.
Вязъ (рус.); бели брест,
в е з (срб. — ПанчиИ).

Urtica dioica L. — висока коприва - А. П., K., М. Б., У.; голгъма
коприва ■ А. Т., Б., Д В., Д. U,., J.,
К„ H. M., С. Г.; дива коприва - Г. Б.,
(Ловечъ, Търново) У., Ю.; двудомна коприва - (прев.) M. О.; длъгнеста коприва - Д. В.; дълга коприва - Д. В.; дълголистна коприва-

.Не ме е ядъ кога ме пари коприва, а кога — щиръ." — Н. Г.
,Пъсь на нива, стопанъ въ коприва." — Н. Г.

.Пука като коприва въ гърня."

Н. Г.
.За жената коприна, а за мжжа
коприва. — Н. Г.
*

„Гръкъ кога се роди, най-напредъ
рече чирлзъ. а българинъ — коприва." — Н. Г.

302

Б. Ахтяровъ

М.Г.; коприва • А. Т„ Б.С., В. Д., I мени отоци, възпа /ени лимфатични
Vel., В.К., Г.Б., Гр., П., У„ Ю„ Я_; жлези. Настойка на прЪснит-Ь и
счукани листа въ дървено масло —
обикновена коприва - А. М., Ах., противъ кръвни и гнойни рани. О тНейч., H. С., Я.; питомна коприва - варята на кореня въ силенъоцетъ
служи зя премиванс косата — като
У., (Тракия) Коз.
Има елшата употреба както гръцката коприва, макаръ и въ помалко количество.

средство за нарастването й и противъ пърхутъ.
По-рано е употребявана въ медицината като дрога НбгЬа Urticae
minoris,

Urtica urens L. —гръцка коприUsnea barbata Fr. — брадатъ
ва- А. .М„ Ах.. Б.С., Д В , В.Н., Н. лишей-А Т., Д. В., 3. Б., К., Нейч.;
,М., Н. Г„ (Сливенъ, Пазарджишко) брадатъ лишей - Б., Д. В., 3. Б., М.
С. Г.. С. Д. В., У., Ю.; гръмка ко- Б., У , H. М.; брадестъ лишей - Д.Ц.
прива - (с. Габровица . Пазардж.) С.
Борода лкова (рус.).
Г. у дребна коприва - А. Т., Б„ Д Ц.,
Ustilago Pers. — главня • 3. Б.,
К.; коприва - В. К.; низка коприва У.; обикновена коприва - А.T., К„ Ш.; чернилка-Н. Г.
.М.Б.; парлива коприва - Д. В., 3. Б.,
Ustilago avenae Jansen — овесУ., Я.; питомна коприва - Н. Г., У. на прашна главня - Б. И.
Гръцката коприва има извънредно го.тбма употр"Ьва въ нашата
нар. иешна Отварата огь корена и листата възбужда храносмилателната система, успокоява болките въ стомаха и червата и се употребява противъ диария. Сжщата действува стегателно при разниrt кръвоизлиявия, заради което се употрЪбява противъ кръвохрачене, повръщане

кръвь.

кръвотечение изъ носа, продължителна и силна менструация,
кръвопикане, маясълъ. дизентерия ;

служи за пречистване кръвьта и се
употребява противъ анемия, мускуленъ и ставенъ ревматизъмъ, подагра. скрофули, нача зна туберкулоза, обриви по кожата, лишеи, за-

възбужда нервната
система, укрепва нервитЪ и служи
противъ сърОцебиене, виене евгьтъ,
харна болесть:

главоболие, припаоъци, истерия, епилепсия. спазми, апоплексия; като

' ■меичителио средство улеснява отделянето на храчкит! при старъ бронхить,
обикновена кашлица и астма: употребява се като пикочогонно срЪдстю противъ водянка, за пречистване
черния дробъ, противъ жълтеница;
засилва

млгькото

въ

кьрмачкитгь.

Отварата отъ корена и листата служи за бани противъ кожни
обриви и струпа. Свар- ната билка
съ всичкит% й части служи за лапи
противъ кожни обриви, отоци, рани

оть

посичане и контузи, ргвматиз-

Ustilago hordei Kell. et Sw. —
ечимична прашна главня - Б. И.

Ustilago maydis Corda — гължбоваглавня -Я ; главня -(с. БаняЧепино) С. Г.; кукурузна главняА. М„ У.; царевична главня-А. М.,
Д. Ц., Нейч., С. Г.; царевична прашна главня - Б. И.; чернило -(с. Литаково - Ботевградско) С. Г.
Ustilago tritici Jansen — главна
-(с. БрЪзье-Соф.) С. Г.; главница(с. Изатовци - Царибродско) С. Г.;
глбмница - (Битоля, Кичево, Охридъ)
Д. А.; гламня-(Леринь, Ресенъ, Паланка) Д. А.; главня - Б., С. Д. В.,
Н. Г., Х,Г.; главулъ-(с. Баня-Чепино) С. Г.; глявна - (с. Драгоманъ) С.
Г.; житна главня - А. M., А. Т., Д.
LL, К„ М. Б., Нейч., H. II., И. М.,
С. Г., У., Я.; житна прашна главня - Б. И.; житна плесень - Б.; летова главня -Ф. X.; прашлива главняА. Д.; пшенична главня -Д. Д.
Utricularia L. — водна .тьхунка - 11ейч., C. 1 .; м Ьхунка - Ах.,
H. C., C. 11.; м Ьхуриик i. - А. М ; нас1комои'ша мЕхунка- Нейч.

Материали

зя

български ботаниченъ речиикъ

303

(прев.) Нейч.; мкхунка -M. IU., С.
Г.; мЪхурка- M. III., С. Г.; мЪхурка-С.Д. В.; мкхурникъ - К.; насЪкомоядна мЬхунка-Мус.; обикновена водна мп>хурка - Я.

Utricularia minor L. — малка
водна мгьхунка - (прев.) Нейч.; мЪхурка - Коз.

Utricularia vulgaris L. — водна мЪхурка - Ах.; голЪмд мЪхурка -

V
Vaccaria parviflora Moench. (=
Saponaria vaccaria L.)— др ьнчилка Я.; калугерка - Ах., Я.; ливадно мазовиче - М. Г„ С. Г.

Vaccinium L. —боровинка - А.
М.; брусница - М. Б.; суница-С.Г;
Боровка, брусника (рус.);
boruwka, brusnice (чех.); bоrowka (пол.); borovnica, b оrovka, brusnica (хрв).
Vaccinium myrtillus L.— боровинки - M. Б., H. C., C. Д. В., (Софийско, Самоковско)С.Г., (c. c. Кнежа и ОрЬшакъ - Ловчанско) У., X.
Г.; боровица - Д. Ц., М. Г., Я.; боровки - Vel., 3. Б., Н. Г., (с. Бр ЬзьеСоф.) С. Г., У.; боровница - М. Г.,
H. М., Я.; борувка - Д. Д.; брашници-Ю.; брусници - Д. В., К„ Н.
Г., (с. Баня-Чепино, с. БрЪзьеСоф.) С Г.; бруснокъ - (с. Баня Чепино, с. Шир.-лжка - Смолянско)
С.Г.; крещяло - (Троянска Ст.-планина) Д. Й.; обикновена боровинка - Ах., С. Г1. ; черни боровинки (Софийско - Витоша, Самоковско Рила) Ах» В. H., Н. Г., П., (Софийско) С. Г.; черни диви череши-(клб.
Зелениката-Тетевенско)С. Г.; черника - С. Д. В., 3. Б.
Черника, черница (рус.);
boruwka (чех.) ; borovnica
(хрв.).
Отварата отъ листата служи
противъ захарна болеете, хрониченъ бронхитъ ; противъ повръщане,
спазми въ стомаха. Отпа р а т а отъ

корена се употребява противъ пгъсъкъ въ черния дробъ, а отъ плодовете — при хрониченъ катаръ въ
храносмилателния
каналъ, диария
и
дизентерия; противъ скробутъ:
сжшата служи за гаргара при възпаление на глътката (ангина).

Въ медицината е известна като
дрога Folia et Fructus Myrtilli(Baccae Myrtili i).

Vaccinium uliginosum L. —боровинки - C. Б ; гължбика - 3. Б.;
гълъбица - Ах.; синя боровинка Ах.
Г олубица (рус.).

Vaccinium vitis idaea L. — H.
Г.; боровинка - H. Г„ Ю.; боровкаД. Ц.; боровница- K.; брусника- Д.
Д., 3. Б., М. Г.; брусница - Ах., Vel.,
Д. Ц., М. Б., (с. БрЪзье - Соф.) С. Г.,
С.П., М.О.. С.Д. В., У., Х.Г., Я.;
бЪливици - (с. Широка-лжка - Смолянско) Ах.; кбкази - Н. Г., (с. БаняЧепино) Ах., С. Г., Ю.; обикновена
брусница - А. Д., Ах.; суници - (с. Чепеларе) С. Г.; червени боровини-С.
Б.; червени боровинки - Н. Г., (Со-.
фийско, Самоковско, Пазарджишко)
Ах., С. Г., Ю.; обикновена брусница-А. Д., Ах.; суници - (с. Чепеларе) С. Г.; червена брусница - Ах.;
червени боровки -(с. БрЪзье - Соф.)
С. Г.; червени диви череши-(клб.
Зелениката - Тетевенско) С. Г.
Брусника (рус.); brusnica
(хрв.) ; brusnice (чех.); брусница (срб.),
Отварата отъ листата и
плодовет!, при по-дълго употрЪб-

304

Ь. Ахтаровъ

ление, се см1та зз добро средство
противъ ревматизъмъ, подагра, малария. кръвохрачене и кръвоизлияние изъ матката. Отварата отъ
листата служи противъ малария,
стомашна треска, кашлица, възпаление и пгъсъкъ въ пикочния м/ъхуръ
и бмбрецитгъ,

Valeriana L. — балдаранъ - Ах.;
валерияна - Ах.; дилянка - H. С ; коча трева - Ах.; огниче-Ах.. С. Г„
У., я.
Б у л д w р ь я н ъ, валериана.

видъ на чай, който действува силно
възбудително на нервната система,
ето защо отъ най-гол+.ма древность
тази битка е употребявана противъ болестите на нервната система : сърдцебиене, виене св/ътъ, главоболие, припадъци, истерия, ипохондрия, спазми въ глътката, сърдцсто, стомаха;
и другипиь коремни органи, детски

и особено противъ епилепсия;
сжшиятъ чай служи още срещу болспазми

ки и подувания въ коремнитп, органи,

противъ, диария; противъ астма, тении и глисти; при нервенъ стомахъ.
захарна болесть. Коренътъ, нярЪзанъ

надребно, се слага въ кърмата на до

Valeriana officinalis L. — бал- битъка за увеличаване млекодарнанъ• У.; бандриумъ- С.Г.; ва- то му. Въ по-гол1ми дози предизвиква повръщане и е отровна.
лериана - С. Г„ Гр.; валерианъ - У.;
Въ медицината се употребява каде.тенка -(с. Бистрица - Соф., Берко- то дрога Rhlzdma (R^dix) Valeвица) С Г.; делянка - Б. Д., (с. Кре- rianae.
миковци - Соф., с. Цървеняно - КюVaierianella Hali. — дилянчица стендилско) С. Г., (Ст.-Загора) Ах.,
K.,
Я.
; мотовилка - Ах., C. C., C. П.
A. T, VeL. В. K., Н. Г„ Ш„ Ю.;
Motovilac
(хрв.).
дивлянка • Н. Г„ Я.; деленче • Н.Г.;
дилянка - (Ст. Загора) Ах., А. Т.,
Vaierianella coronata Krock.—
B. Н„ В. К„ Д, Ц., Кал., H. М.,
коронеста
мотовилка • (прев.) Ах.
Н.Г., С.Г., С.П, С.Д В., (Търново) У., Ц.Г., Я.; дилянъ - Н. Г., Я.;
Vaierianella dentata Pali. — зжкоча билка - В. Н., Кал., Н. Г., П., беста дилянчица -(прев.) М.Б.
(Довечъ) С. Г., Ю.; коча трева (Ст.-Загора) А. Т., Ах., Гр„ Н. Г., П.,
Vaierianella olitoria Pali, —граC. Д. В., Я.; кочо биле ■ Д Д, М , динска мотовилка - Ах.; делянка М. Б., Н. Гп Ц.Г., Я.; лЪкарска ди- М. Б.; дилианка - А. М., Д. Ц., J.;
лянка - H. М, Я.; лекарска мача тре- дилянчица - (Чирпанъ) Ф. Б., H. М.;
ва - М. Б.; лековита дилянка - Ах.; мотовилка - Коз.; полска- салата мача трева-(Трънъ) Ах^ J., M., М. Д ц.
Б„ М. Г„ Н. Г., Я.; навалникъ - Б.
Vallisneria spiralis L. — валисД; обикновена дилянка-К., У.; 6гниче - Vel., Н. Г., (с. Колибито - Тро- нерия-В.П., М.Б., С. Г1.
янско) С. Г„ (с. ХлЪвени - ЛовчанVanilla planifolia Andrews —
ско) У., Я ; развалниче - Н. Г.; слЪванилия - M, Б., Нейч., Я.; ванилкати коса - Н. Г.; трескавия буренъ В. Д, Д. В.
В. К.; чернокосъ - Н. Г„ Ц. Г.; кедиоту - (тур.) Dor.
Veratrum L. — чемерика - А. П.,
ДД,
H. C., X. I'., Я.; чемерликаДилянката е любима билка
А.П.; черемика - (Босилеч радско)
на коткит!: когато я иам!рятъ, Tt
играягъ съ нея, триятъ муцуната си
П.Б.; чумерика - А. П., III.
и я дъвчатъ, отъ което произлиза
Ч е м е р и к а, ч е ме ри и а (рус,);
името коча трева. Въ медиC е m е r i k а (хрв.); Се те t i се, С ецината се употребява извънредно
много само коренището и корена

въ

Материяли зя български ботаниченъ речпикъ

.Ще ти турж сено чемерикж,
День да ядешъ, два дни да болЪсшъ.
*
Н. Г,
„Вчасъ ми дойде Ерина Самовила,
Му донесе билки чемерликъ!.
*
Н. Г.

Veratrum lobelianum Bernh.—
бгьла чемерика ■ Ах., Д. Ц„ М. Б.,
М. Г„ У., X., Я К.; зелена чемерика- М. Г.; мечкинатрева - У.; чемерига - Vel., H. I’., С. Г., У.; чемерика - В. H., Н. Г., С. В., (Софийско,
с. Чепеларе - Асеновградско) С. Г.;
чемерица - Н.Г., Ю.; чемеръ-(с.Широка-лжка-Смолянско)С. Г.; чумерика - В. Д.. Ш.; чимирига и чимирика-(с. ОрФшакъ- Ловч.) У.; чюмерига-Н.Г.; чернокосъ - (Карловско) Д. Й.
Отварата отъ корена на балата чемерика действува като
силно слабително ср-Ьдство и пре
дизвиква повръщане; употребява се
въ малки дози противъ апоплексия.
Настойката на корена въ онетъ
се употребява като средство за нарастване на косата и противъ пърхутъ. Изсушените и стрити на прахъ
корени се употребяватъ като е м ф и е
противъ главоболие и хрема.
Като дрога Rhizoma veratri.
Бедата чемерика е силно
отровно растение.

Veratrum nigrum L. — чемерика - М. Б., Я.; черна чемерика - Ах.,
Д. Ц., М. Б., М.Г., Я.; битъ-оту(тур.) Dor.; папазъ-оту - (тур.) Я.;
тупазъ-оту - (тур ) Dor.
Отварата отъ корена на
черната чемерика служи противъ разни паразити и краста по
добитъка. Изсушениятъ и стритъ на
прахъ коренъ се употребява като
е мф и е прогивъ хрема и главоболие.

Verbascum L. — бабякъ-Б. Д.;
бурдюнъ - Б. Д.; биле - Б. Д.; билчина-Нейч.; грашица - А. Т., М.Б.;
дивизма - Пач., П. Б.; кукунаръ - У.;
мече-ухо - Н. Г.; лепен ь - Н. Г., Н.
С.; лелин ь-А. М., Н.Г"., II. Б.; ло-

305

.,
*
пенъ-Ь
С.Г].; овча опашка • А.
Т., Ах., Н.С., С. П.; любовачка - А.
Т.; папалечъ -С. Г.; свгьщилка - Ах.
Diwizna (чех); divizma
(хрв.).

Verbascum austriacum Schott
— австрийски лопенъ - (прев.) Ах.
Verbascum abietinum Borb. —
едролистень лопенъ - Ах.; ц^рнъ
лопбнъ - (Тр ьнъ) Ах.
Счуканите листа въ видъ яа каш а служатъ за тровене и ловене
риба. Този начинъ за ловеяе риба е
забраненъ отъ Закона за риболова.

Verbascum longifolium Теп. —
дълголистенъ лопенъ - (прев.) Ах.;
мечи уши - (Карловско) Д. Й.

Verbascum lychnitis L. — блестещъ лопенъ - (прев ) Ах.; лепенъ С. Г.; лопенъ-С. Г., Ю.; овча опашка - С. Г.; папалечъ - Ю.
Verbascum nigrum L. — лбпенъ
- (с. Колибито-Троянско) С.Г.; лопенъ и лопянъ-(клб. Зелениката Тетев.) С. Г.; луббвачка - (Велесъ)
А. Т.; любовника - А. Т; църний лопенъ - (с. Габровина - Пазардж.) С.
Г.; черна дивизма - М. Б.; черенъ
лопянъ - Б. Д.

Verbascum phlomoides L. —
бабякъ-Б. Д.; бйлье-(с. БобишаКостурско, с. Църско - Кичевско) Д.
А., Д. Ц., Н. Г.. Пач., Я.; билчинаБ., М. Б., Н. Г., Я.; великоивЪтна
овча опашка-Я.; волска опашка Н. Г., Ю.; вблекж упашкж - (Търново) У.; змййна пчбнка - (с. Айтосъ
-Деринско) Д. А., Н. Г.; змийскб
цвЪкье- (Битоля) Д. А., Н.Г.; лепенъ -Я.; лопянъ - Б., (Велесъ) Д.
А., Н. Г., Я ; лйнежъ - (Кукушъ) Д.
А., Н.Г.; лопенъ - (Трънъ) Ах., Д.
Ц., (с. с. ХлФвени и Радювени - Ловчанско) У.; лопянъ - Н.Г., У., Я.;
люпенъ-Я.; лбпенъ -(Паланка) Д.
20

306

Б. Ахтаровъ

А.; лъпенъ-(с. Янковецъ - Ресенско, с. Негованъ - Солунско) Д. А.;
овча опашка - Б., В. k., М. Б. Н. Г.,
Ю.. Я-; папалецъ- Vel.; папалечъН. ('..(Ловечъ) У., Я.; плъстенъ топенъ-Ах.; прнпъль-М. Г., Я.; рибебиле-Н Г , Я.; царска свЪть-(прев.
отъ немското име Kdnigskertze) У.;
съйръ-куйру - (тур.1 Н. Г., Я.
Употребява се както Verbascum thapsiformeSchrad.

Verbascum phoeniceum I.. —
гърличева трева-Н.Г., Я.; дивъ кукунаръ- Н. Г.; дифъ кукунаръ - (с.
Микре - Търновско) У.; красива
овча опашка -111.; моравъ лопенъ Ах.; опади-коса - (Софийско) П. Б.;
синаквина - Я.; синь лопенъ - Б. Д.
НарЪзанъ надребво, см±сва се съ
храната на свинете противъ болестьтя гърлеща.

Verbascum thapsiforme Schrad
— бйбекъ - Н. Г.. H. M., X. Г.: бабякъ - (Гостиваръ - Мак.) АТ.; билье - Пач., (Прикпъ, Тиквешъ) А.
Т.; билчина - (с. Шипка - Казанлъшко) С. Г.; богородичина - Н. Г.; богородичина хурка - Н. Г.; бЪлъ лопенъ-(Трънъ) Ах., (с. ГабровицаПазардж.) С. Г.; грашица-К., М.
Г.; ливизма - ( Берковско) С.Г., Н. Г.;
диьизна - H. M., С. Г., Х.Г.; дивъ
кобакъ - (с. Броди - Мак.) А. Т.,
Н. Г.; едроцвкгенъ лопенъ-Ах.;
кравнкъ - Д .1; кучешка царевица (с. Каменина - Пещерско) С. Г.; лепенъ-(Малко-Търновско) А.Т., С.
Г.; липенъ-(Сливенъ) С. Г.; лепиньН M.. С. Д. В.; лопенъ - (Трьнъ)
Ах., В.Н., (с. Бездънъ - Соф.) С. Г.;
лопенъ-(Горна-Джумая, Велесъ, с.
Кору-дере - Мак.) А .Т.; лубочка - И.
Г.; мана-билка - (с. Баня-Чепино) С.
Г.; мече-ухо - Н.Г., X. Г.; мбчи-ухб Ст.-Зягора) А. Т.; овча опашкаН. Г., (с. Колибито- Троянско) С Г„

вечъ) С. Г.; пукъ - (Карлови) А.Т.,
Н Г.; риби-билье - (Софийско)С. Г. ;
свишулка - (с. Пшцигово - Пазардж.)
A. T., Н. Г., С. Г.; ceibiuti.iKa - Н. Г.,
(с. Хвойна, Чепеларе - Асенонгр.,
ДоспатскитТ, Родопи) С. Г.; фенерче-Н. Г.; фъп£рче - (Дойранъ) А. Т.;
хурка - Н.Г.; царска свЪщь-Коз.
Листата и цв1, товетТ. на
лопена се употребяватъ въ нар.
медицина въ видъ на чай, който действува потогонно и омекчително върху слизестия епителъ на дихателните
органи, затова се препоръчва противъ настинка, хрема, ангина, задухь, кашлица; служи още противъ
диария, дизентерия; за урегулиране

недостатъчна менструация; противъ
болестит! на черния дробъ и далака;
за гаргара противъ ангина; сварените листа служатъ за лапи противъ циреи и отоци.
Въ медицината се употребяватъ
цвЪтоветЪ като дрога Flores Verbasci.

Verbena L. — версинъ - А. Н. Д.;
въобинка - Ах., С. П., X. Г.; желЪзникъ-А.Н. Д„ С.Д В.; коприва - Н.
Г_; спорешъ- В К., Ю.; споришъ -Ш.
Вербена, желЪзникъ
(рус.); vrbenka, ieleznik, spor у 5(чех.); s ро r i §, v r b i n а (хрв.).

Verbena hybrida hort — върбина - (Софийско) Ах., Б.Д.
Verbena officinalis L. — версии ь - A. H. Д; нърбика - Коз.; върбина - (Сливенъ) Коз. ; върбинка (Софийско) Ах.; желФзникъ - А. Н.
Д., С. Д. В.; коприва - Н. Г.; спорешъ B. К„ Ю.
Отварата отъ върбинката
(цЪлата билка съ корена) пречиства кръпьта и се употребява противъ маларая;снмаза действува като
пикочогоино средство, възбужда нервната система и помага противъ гл ieoболие, спазми, коклюшъ; служи противъ възпаление на бмбрециппъ, черния Оробъ и Оалака, противъ жълтеница, пгъсъкъ и
цитгъ,

пикочния

камъни въ бжбре-

мтхуръ

и

черния

Материали за български ботаниченъ речникъ

лапи противъ плевритъ. Отварата въ
вода служи за бани прогивъ обриви
по кожата и лишеи; за гаргара
прогийъ ангина и лошь дьхь на устата и за компреси противъ гнойни
рани, циреи и възпаление

на очитп,

Veronica L. — бобовлякъ-Ю;
боболякъ - Н. Г.; бабинъ прешленъН. Г.; великденче - Ах., 3. Б., K., Н,
М„ Н.С., Нейч., П.Б., С.С., Ш., Я;
гергьовденче - Ах., А.Т., Б., Д. Д..
Д. Н.; кавчарь - С.Г.; лазарничеП. Б.; любица - Ах.; любичица - II.
Г.; маремиче-У; осипъ-С. Г.; превара-А. Т., У., Я.; пукниче - Д. Д.;
разгонка - М. Б.
Veronica acinifolia L. — яйпелистно великденче - Ах.
Veronica agrestis L. — полска
Вероника - (прев.) У.; полско великденче-Я; ситенъ синчень-Я.
Veronica anagalis L. — бабавлякъ- Ю;бобовлякъ-(с. Костенепъ Ихтиманско) С. Г.; бббовлякъ - (с.
Врабча - Трънско) С. Г.; водна любица-Б.Д.; жебякъ - (с. Чепеларе)
С. Г.; змийко билье-(с. Костенепъ)
С.Г.; маремиче - Н.Г., (Ловечъ) У.;
маремъ-Н.Г., (Ловечъ) У.; мъремски буренъ - У; мъремчи- (Търново) У.; огнивчелистно вешкденче (прев.) Ах.

Veronica arvensis L.— полско
великденче - (прев.) Ах.

Veronica austriaca L. — зъмски
отровникъ - Н. Г., (с. Микре - Ловчанско) У.; змийска трава - (с. Врабча-Трънско) С. Г.; листодЬлно великденче - (прев.) Ах.; самодивска
трава - С. Г.; самосудникъ - (с. Бистрина - Софийско) С. Г.; утровник ь - II. Г.; хайдушка трева - С. В.
О г н а р а т а й се употребява зя
урегулиране недостатъчна менструации.

307

Veronica beccabunga L.
6<’r
бовлякъ - (c. Врабча-Трънско) С. Г. I
боббвлякъ - Н. Г„ (с. Костенепъ) СГ.; боболякъ - Н. Г.; буболякъ - НГ., С. В.; великденче - J.; жабякъ(с. Чепеларе) С. Г.; змийно билье (с. Костенепъ) С. Г.; ралюнка - М.
Б.; рЬчно великденче - Ах., Я.; маремиче и маремъ-(Ловечъ)У.; мхрбмчи-(Търново) У.
R а z go п (хрв.).
Отварата действува пикочогонно, служи за пречистване кръвьта
и се употрТ.бява противъ ревматизъмъ, подагра, скорбутъ; сжщата служи още за пречистване черния дробъ
и за урегулиране коремното кръвообращение.

Veronica chamaedrys L. — л
*болистно великденче - Ах.; змийска
трева-М.Б., М.Г., Я.; преварче-Ах.
Veronica hederaefolia L. —
бр ьшлянолистно великденче-(прев.)
Ах.
Veronica latifolia L. — широколистно гергьовденче-(прев ) М.Б.

Veronica orchidea Ctantz —
самостръче - Я.
Veronica officinalis L. — великденче -В. H., Н. Г., Х.Г, Я.; гергьовденче-Н.Г., X. Г., Я.; истравниче(клб. Зелениката - Тетевенско) С. Г.;
л Ькарска разгонка - (прев.) М. Г.;
лекарско великденче - (прев.) Я.;
лекарско гергьовденче - М. Г.; лековито великденче - (прев.) Ах.;
превара - (Копривщица) А.Т., Н Г.,
Я.; разгонка - Н. Г., Я.
Великденчето е една важна
билка въ народната медицина.
Отварата й се см-hra за едно
много добро средство срещу болестите на дихателниrh органи- ангина,
обикновена

и

бронситна

кашлица,

астма,
кръвохрачене, начална туберкулоза; елшата действува пикочо-

гонно, пречиства кръвьта и се счита за много добро средство срещу

308
кожни

Б. Ахтаровъ
обриви,

подагра,

ревмати-

зъмъ, а сжщо и срещу болестит! на

отделителните органи:
не,

въ

м^чно пикакръвопикане, пгъсъкъ и камъни
бъбрецитп> и пикочния мгъхуръ.

Счуканата билка въ видъ на к аш а или настойката й въ дървено
масло се счита за много добро средство противъ пргъсни и гнойни рани,
рани отъ изгаряне, циреи и др. п.

Veronica persica Poir. — персийско великденче - (прев.) Ах.
Veronica polita Fries — великденче - (Чирпанско) Ф. Б., (Ст.-Загора) Ах.: жабинякъ - Н. Г., (Ловечъ) У.; забунякъ Н.Г., (Ловечъ
и с. ХлЪвени ■ Ловчанско) У.; лъскаволистно великденче - (прев.) Ах.;
любииа - (Трънъ) Ах.
Veronica prostrata L. — полегнало великденче - (прев.) Ах.; превара - У.

Veronica serpyllifolia L. — машерколистно великденче - (прев.)

Ах.

Veronica urticaefolia Jacq. —
зъмски буренъ - С. Г.

Viburnum L. — буболякъ - Ах.;
ка.лина-Ах., H. C., М. Б.; калинкаД. Д.; картопъ- Ах.; лулови на - Ах;,
тутунига - Ах.
Калина (рус.); kalina (пол.).
Viburnum lantana L. — буболякъ - Н. Г., (Ловечъ) У., С. П.; буволякъ - У.; дивъ гермижъ - (с. Бистрица-Соф.) С. Г.; гермеше-Я.; Калина-(Трънъ) Ах., Коз., С.Г, Ю.;
калинка -(с. Мисловщица - Трънско)
Ах.; калиница-(с. Поганово-Царибродско) С. Г.; кокаръ-казалджа (тур.) Б. Д.; лулевина - Н. Г., У.; луловина-Ах., С. П., Ю.; лулованя (Търново) У.; люловнна - Н. Г.; люлувина - У.; тутунига - М. Б., Н. Г.,
(с. Бояна - Соф.) С. Г.; тутуника Д. Ц., С. Г; тутуница-(с. Гор.-Лозенъ) С. Г., Ю.; тутуниие - (Софийско) С.Г.; тутуново - (с. Гор -Лозенъ) С. Г.; тутунякъ- (с. с. Гайтанево-Соф.) С.Г.; тютюнка - В. К.,
Ю.; тютюнъ-чибу - (тур.) Я.
Черная калина (рус.).

Veronica spicata L. — класовидно великденче-(прев.) Ах.; количавт билка-Н.Г.; юдничава бил
*
ка-Н. Г., Я.; юдничава трева -Я.; |
Viburnum opulus L. — бодежъ колииа-оту - (тур.) Н. Г., Я.
i Н. Г.; бЪлоснЪкна топка - Ш.; гирмижъ - (с. Кокалени - Соф.) С. Г. ;
Отварата йсе употребява противъ болки в подуване (колики) въ
калина - Б., Vel., Д. Ц., М. Б., М.Г.,
стомаха и червата, отъ което проН. Г., (Дупница, Кюстендилско, с. с.
изляза името йколичява билка.
Бояна, Бистрица, Гор.-Лозенъ - СоVeronica spuria L. — спорничи фийско) Ах., С. Г , У., (Търново, Ло(Търново) У.
вечъ) У., Я.; калинка - Кал., С Б., С.
Veronica thracica Vel. — змий- Г„ С.П., Я.; картопу - В.Я.; картопъ
■ (тур.) Ах., Vel., Н. Г„ С. Б., (Дупска трева - (Берковица) С. Г.
ница, Чирпанъ, Сливенъ) С. Г., С.
Veronica triphyllos L. — ба- Д. В., (Ловечъ, Търново) У., X. Г.,
бинъ прешленъ- (Кукушъ, Петричъ
Ш.; кичеста снЪжна топка - Б. Д.;
-Мак.) А.Т., Н. Г., Ю.; великденче
мекишовина - Кал.; обики - Коз. ;
- (с. Горно Броди-Мак.) А.Т., Н.
обикновена снажна топка - Д. Ц.;
Г., С.Д. В.; любйчица - (Скопие) А.
снЪжна китка - Н.Г., (Дупница, ЧирT., Н. Г.; момина сълза - (с. Бипаиъ, Сливенъ) С. Г., IO.; сиЪжникъ ралаи - Мак.) Д. А ; трипръстно ве- С.Д. В.; тутуни! а -II. Г.; каръ-тонъ(тур., Омортагъ, Бургасъ) Д. Й.
ликденче • Ах.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

309

Зърнятяна плода, опечени и CkorfcКалина (рус.); k а 1 i п а (чех.); I
ни като кафе, служатъ за посяпване
калина (срб).
гнойни рани.

Отварата отъ цветовете
на калината действува за засилване храносмилателния проиесъ;като
стегателно средство противъ диария,
болки и спазми

въ червата и

мат-

и като пикочогонно сргъдство.
Употребява се още за изхвърляне
тении и противъ маясълъ.
ката

Viburnum tinus L. — кичеста
калина ■ Г. Б., М. Б., М. Г., С. Г., X. Г.

Vicia L. — борчакъ - Ах.; глушенецъ - Н. Г.; глушина - Ах., H. С.,
C. С.; горошекъ- Н. Г.; граоръ Ах.;
змийски грахъ - H. C., C. С.; ровъШ.; рошковина- Ах.; уровъ-Я.;
фий -111.; черъ бобъ - В. Д., Д. Д.

Vicia angustifolia L. — тЪснолистна глушина - (прев.) Ах.

Vicia cassubica L. — храсталачна глушина - Ах.
Vicia cracca L. — борчакъ - H.
Г.; глушина - X. Г.; оросъ - Н. Г.;
птича глушина - Ах.; птичи фий Ф. X.; ровъ-Н. Г.; рошковина - П.
Б.; девиръ-басанъ - (тур ) Б. Д.
Vicia ervilia Willd. —бурчакъ(тур.) Ах., (Омортагъ) Д. Й.; лещообразенъ уровъ-Ф, X.; ровъ - Ах.;
уровъ - Ах.

_

,Да се роди съсъ берекетъ,
Съсъ берекетъ вино жито,
Чейницити до стрФхити,
Леновити до пояси,
Уровити до кол!на!
Н. Г.

Vicia faba L. — бакла - (тур.) А. M., А. Т„ Ах., Б., Б.Д., В.Д., В.
К., Д.В., .1, К„ М.Б., М.Г., Н. М„
Нейч., Н. П.,С. Г., У., Ф.Х., 10., Я.;
врачовникъ - H. M., X. Г., 111, Я.; черенъ бобъ - К„ Коз.; черъ бобъ А. Т., В. Д., Д. В„ Д. Д., (Омортагъ)
Д.Й., J., Коз., М. Б., X. Г„ Ш., Я.

Vicia grandiflora Jacq. — едроивЪтна глушина - (прев.) Ах.
Отварата й въ силенъ опетъ
служи зл премиване косата противъ
пърхутъ.

Vicia hirsuta Koch — дивъ фий A. Д.; космата глушина - (прев). Ах.

Vicia narbonensis L. — дивъ
бобъ- (с. Брестовица - Пловдивско)
С. Г.
Vicia pannohica Jacq. — дивъ
уровъ - (с. Мисловшица - Трънско)
Ах.; панонска глушина-(прев.) Ах.
Vicia sativa L. — бурчакъ - Б.,
B. К., М.Б., М.Г., Н.П., Ю.; глушина- (с. с. Гедиклий и Мансарлий
-Ямболско, Софийско) С. Г.; глушенецъ-(Малко-Търновско) А. Т„
Б. Д., Ю.; граоръ - Ах., С. Г.; граориче и грахориче - (с. Костенецъ)
C. Г.; грахорица-М. Б., М. Г.; грахоръ-(с.с. Брезье и Бездънъ-Соф.)
С. Г.; греоръ - (с. Брестовица - Пловдивско) С. Г.; калафария-(с. Казичене - Соф.) С.Г.; ровъ - (с. Чепеларе) С. Г., Х.Г,; сухородица-(с-Казичене - Соф.) С. Г. .уровъ • (с. Казичене - Соф.) Ах., Б., J., K., М. Б.,
М.Г., Н.М., Нейч., Н.П., С.Г., Ф.Х„
X. Г., Я.; факъ-С. Г.; дбий-(тур.)
Ах., К., С.Г., (Търново) У., Ю.; чърнежъ - (с. Изатовци - Царибродско)
С.Г.; фикъ-(Омортагъ) Д. Й.
Vicia sepium L. — горска глушина - Ах.; глушина - (Горна-Джумая)А.Т.; дивъ грахъ-С.ДВ.; черенъ фий - Ф. X.

Vicia tenuifolia Roth — глушина -(с. Ново-село - Tono.iOBi радско)
H. С.; теснолисгна глушина-(прев.)
Ах.

310

В- Ахтаровъ.

Vicia varia Host — глушина - I
Viola Tourn.
калугерче - Ax.;
(Велесъ) А. Т„ Н. Г.; пъстроцветна
кокорче - Ах.; комунига - A. T.; люглушина - (прев.) Ах.
бика - Ах.; мащеха - У.; менекше H. Г.; мушанка - Ах.; таменуга - С.
Vicia villosa Roth — глушецъ Г.; тамянуга-Iir.; теменуга - М., Б ,
Я.; конски ребра - С. Г.; пЪсъкливъ
Х.Г.; теменужка ■ П. Б.; омразниче фий - Ф. X.; пХсъченъ фий-С. И.
Ах.
Vinea L. — бъкълче - Б. Д.; зеViola alba Bess. — бЬла тамяленика - lir. 111., С. П.; зимзеленъ нуга - Ю.; бгьла теменужка - Ах.;
Ах., С. П., Н.С.; любика-А.Т.; ре- бЪла тъменуга - (Довечъ) У.
сенъ - Н. Г.; слачеиъ - П. Б.
Viola ambigua W. K. — миризZ i mo zele п (чех.); z i m ze I е п
лива тамянуга- У.; тъмянуга - У.
(хрв.).

Vinea herbacea W. K.—женски
бръшлянъ - П. Б.; зеленика - Ах.,
(Омортагъ) Д Й. Ю.; зимзеленъ Ах.; любика - А. Т.; фотофоръ - Б.
Д; черковно ив!те - (Ст.-Загора)
А.Т.
Отварата отъ листата служи като стегателно гр!дство противъ
диария и дизентерия, за пречистване
кръвьта, противъ скорбуть и за премиване рани.

Vinea major L. — влачи градина - П. Б.; слачеиъ - (Босилеградско) П. Б.

Vinea minor L. — барвинкъД Д.; влачи градина - П. Б.; дребенъ зимзеленъ - (прев.) Д Ц.; зеленика - Ах., М. Б., Н. Г., (Търново,
Берковица, Довечъ) С. Г., С. Д В-,
X. Г., У., Я.; зелениче - (с. БЪлачерква - Търновско) С. Г.; зеленикъ -Ш.; зеленка-С. Г.; зилиника H. М, У.; зимзеленъ - Ах., М. Г., Н.
Г. ;зимнйкж - (Търново) У.; малъкъ
зимзеленъ- Ах., Н.Г., У. ;ресенъН.Г.; самодивско цвЪте - H. Г., Ц.
Г., синьо-б!ло ив^тение - (Търново) У., Ц., Г.; турско цв1те - Я.; фотофоръ- У; чупи-гърнье - (с. Гедиклий - Ямболско) С. Г.
Vincetoxicum laxum Godr. et
Gren. — вж.Cy n a nc h u m laxum

Viola arvensis Murr. — полска
теменуга - (прев.) У.; омразниче (Софийско) Ах.
Viola canina L. — дива теменуга - У.; кучешка теменуга - (прев.)
Ах., Д. Ц., М. Г.; кърска теменуга М.Б.

Viola dacica Borb. — балканска теменуга - H. С.

Viola hirta L. — космата теменужка - (прев.) Ах.; модра любичица-Н.Г., У.; тъменуга-У.
Viola odorata L. — благовонна
виола-Гр.; благовонна таменугаА. Т.; благовонна теменуга - Б. ;
горска теменуга - Я; диво оче - (Пирдопъ) П. Б.; калугери - С.Г.; калугбрички - (с. Буково - Битолско) Д.
A. , Н. Г.; кокорче - (Елхово, Пирдолъ) П.Б.; копиданъ Б. Д.; любика- (Трънъ) Ах., (Софийско) С.
Г.; любичииа - (с. Бездънъ - Соф.,
с. Костенепъ - Дупнишко) С. Г , (Дебъръ) Д. А.; любиче - (Трънъ) Ах.,
Н. Г.; маневша - (Разградъ) II. Б ;
меневшж - (с. Кюлевча) С. Г., Я.;
менекше - (гур.) Dor.; менушагаБ. Д; миризлива тамянуга-H. М.;
миризлива теменуга - Ах., А. М.,
B. II., Д. IX., J„ 1<„ М. Б., М. Г„
Нейч., П.Я.; миризлива теменуж-

Материали з.т български ботаниченъ речникъ

подлбской - (Охридъ) Д. А., Н. Г.;
питомно очб-(Пирдопъ) П. Б.; теменуга - (Струга) Д А.; теменужка
- (с. ПЪсочнииа - Мак.) Д. А.; темйнуга - (Битоля) Д. А , Н. Г.; темянужка - (с. БрЪзье - Соф.) С. Г., Ю.;
темян^чка - (Леринъ - Мак.) Д. А.;
тем/шушка - (Велесъ) Д. А., темянушка - (Воденско) Д. А.; тиминуга - С. Г.
Отварата отъ лис та та на миризливата теменуга омекчава
възпалението на слизестия епитель
на дихателните тръби и се употребява противъ остра кашлица и
особено срещу магарешка кашлица
и бронхитъ. Отварата отъ ли-

стата и коренището ободрява
нервната система и се употребява противъ главоболие, безсъние, припадъци,
епилепсия; сжщата пречиства кръвьта
и се употребява противъ кожни обриви и струпи; действува като пикочогонно и потогонно средство и служи
противъ пгъсъкъ и камъни въ бъбреците и пикочния мехуръ. Сжщата. взета
въ по-големо количество, действува като слабително средство и предизвиква
повръщане; служи и за гаргара
противъ ангина и ранички въ устата и за компреси при главоболие. Сварените листа сужатъ за
лапи противъ гнойни рани, циреи,
отоци, възпаление

на

кожата,

об-

и
др. п.
По-рано като дрога Herba V i бI а е.

риви,

сухи

лишеи,

келъ,

краста

Viola silvatica Fries — горска
теменуга - (прев.) А. М., Ах.; комонига - Н. Г.; комоника • Н. Г.; кумунйга-(Панагюрище) А. Т., Н.Г., Ю.;
подлбекой - (Охридъ) А.Т., Н. Г.;
силинци - (с. Бобища - Мак.) А. T., Н.
Г.; теменуга - В. Д. ; кюпе-чиче (тур., Петричъ - Мак.) А.Т.

Viola tricolor L. — акма и акмоио-С. Г.; день и нощь - М. Г.;
диви очета - Н. Г.; дина любика (с. Врабча - Трънско) С. Г.; засмянъ
epi сн ь - (Пазарджишко) А. T.. Н. Г.,
Ю.; кокдрче - (Ямбол ь) А.Т., М.Б.,

311

Н. Г„ III., Ю., Я.; кокорчн - (Сливенъ) С.Г.; комонига-Н.Г.; кумунйга - (Панагюрище) А. T., Н. Г.;
любика • Ах , С.Г.; любичецъ - (с.
Костенець) С. Г ; любимчипа - Ах.,
(с. Костенець)С. Г., К).; любйчепа(Тетово - Мак ) АТ.; любичица Ах., А. Т., Коз., Н, Г., С. Г.; машина - Д. Ц„ У.; мен£нше - (Омортагъ,
тур.) Д. И.; минуванка - (с. Врабча Трънско) С. Г.; минутата -(Пазарджик ъ) А, T., Н, Г.; мушанка - (Ст.Загора) Ах.; очета-Н. Г.; пилешничекъ - (с. Гела - Асеновградско) С. Г ;
полска теменуга-У.; пъстра теменуга - (Ловечъ) У.; пъстрж тъмгжнуга - (Еленско) У.; синчецъ - (клб.
Зелениката - Тетевен.ко) С.Г ; теменуга - J., Коз., М., Нейч., С. Г.,
С.Д. В., Ю.; теменужка - Н. Г.; теменужка - (Прилепъ) А. T., Н. Г.;
тъмненуга- У.; трицветна виола (прев) Гр.; трицветна теменуга (прев.) А.М., В. Д„ Д. В , Д. Д., Д.
Ц., К., М„ Нейч., С.Г.; трицветна
таменуга - (прев.) В. H., М. Б.; трицветна теменужка- (прев.) Ах.; троецвЪтнатеменуга-(прев.)Б., У.; троешарна таменуга - Н. Г.; троешарна
теменуга - М. Г.; умразниче - (Софийско) Ах., (Берковица) С.Г.; шаряна темянуга - У., Ю.; ябанъ-мексе
- (тур.) Гр.
Отварата отъ теменугата
действува пикочогонно и потогонно и
се смета като едно превъзходно средство за пречистване кръвьта. заради което се употребява противъ
кожни

обриви,

хроническа

екзема,

струпи, ставенъ ревматизъмъ, скрофули: сжщата действува омекчително

на дихателните тржби, улеснява отделянето на храчките и се употребява
противъ кашлица Въ по-големи дози
действува слабително и предизвиква повръщане. Отварата
се употребява и за компреси противъ кожии обриви, краста, скрофулни рани.

Въ медицината е известна като
дрога НбтЬа Violae trico loris.

312

Б. Ахтаровъ

Viscaria Roehl. — катраника П. Б.; лепило - Н.С., C. С.; прилепна • М. Б.
Viscaria atropurpurea Grsb. —
лепка-Б.Д., У.; лепило-Ах.. Коз.,
У.; прилепна - Ах., К.; прилепъ(с. БрЪзье-Соф.) С. Г., М.Г., Н. Г.;
сама китка - У.
Споредъ народните поверия, прилепната има особена чародейна
сила да привлича, (да притегля, да
прилепи), затова момите и ергените се кичатъ съ нея или я поставятъ
подъ прага на външните врата на
своя избраникъ или избраница. Търговците и бакалите въ некои села
кичатъ съ това цвете своите бакалниця и дюкени — .да се прилепятъ
повече клиенти!"

Viscum album L. — бабини
зжби - Н. Г.; бела лепка - Н. Г., У„
Я.; бкть имелъ - Б., Г. Б., В. H., К.,
М.Г., Н.М., Нейч., П„ Х.Г.; вимелъ-Ю.; вимя.ть - У.; вимьжлъ (с. Драгижево - Търновско) У.; емелика - (с. Стойките въ РодопитФС. Г.; имела - Н. Г, (с. Костенецъ)
С Г„ LL Г., Я.; имелъ - Ах., Vel.,
В. K, 111, М.Б., Н.Г., Нейч., С.
Б., (с. Костенецъ) С.. Г, (Ловечъ,
Пловдивъ) У„ Ю., Я. К.; имйла (Омортагъ) Д. Й.; имяла - У 4 имялъ
У.; клейникъ - Н. Гч У., Я.; кукувича плюнка - Н. Г., ТЕ, С.Д.В., Я.;
омела - Д. Д.; омелъ -Н.Г, Я.; скребъръ-ДД., Н.Г., Я.
1мела (рус.); imel (чех.);
омела, омел (хрв.); и.мгла, омели
(слав.).
И м е л ъ т ъ има голема употреба

въ нашата вар. медицина, но винаги
въ малки дози, понеже е от ровен ъ. Отварата отъ младите клонки и листа действува стегателно и се
употребява противъ диария, а сжию
при разни кръвоизлияния, дизентерия, продължителна и силна менструация, кръвохрачене, кръвотечение изъ носа. Плодовете нъзбуж-

дятъ нервната система и се употре-

бяватъ противъ

виене свгътъ, припадъци,
спазми
и особено противъ
магарешката
кашлица,
артериосклероза
и епилепсия (1—2 зърна
три пжти дневно); сжшо за засилва-

въ кърмачкитгъ и като
средство за зачеване. Листата и
плодовете се употребяватъ външно за лапи противъ ревматизъмъ,
не млгъкото

подагра и лимфатични отоци (жле-

Настойка на плодовете въ
спиртъ се употребява противъ артези).

риосклероза.

По-рано е употребяванъ въ официалната медицина като дрога Stipites Visci.

Vitex agnus castus L. — морска
върба - Б. Д.

Vitis L. — лоза - Б. Д., 3. Б., В.
Д., В. К., Ш.
Лоза (слав.); лоза (руски и
всички слав. езици).
„Драганка ходи изъ л о з ь е,
Изъ лозье изъ бело грозд ье;
Драганка люто ожъдне,
Потърси вода да пие.' — Н. Г.
„Носни, Недо, бело гроздье,
Да отровишъ лютж змия;
Носни, Недо, вакло ягне.
Да отровишъ лютж змия" 1 — Н.Г.
.Похвали сж крива лоза:
Азъ съмъ лоза родовита.
Родовита, плодовита :
Отъ главинкж по кошничкж,
Отъ дюлюмчж возилничкж,
Возилничкж, стотилничкж." — Н. Г.

Дамъ дека си везе и урнекъ захваща,
Сж долетели три бели гължби
И си застанали на белжтж лозж,
Съ кръ1ле затрепнжхж, цъвтътъ
заронили,
Цъвтътъ заронили, риза напрашили."
Н. Г.
.Гиди лудо младо,
Гиди росно грозде,
Лицето му бело,
Лицето му мжко
Като тулупъ памбукъ.“ — Н, Г.

Vitis vinifera L. — винанца Б,; винена лоза - А. Т., Б., В. Д., Д.
В., 3. Б., K., H. М., Нейч., У.; пипна
лоза - Б,; ниноградна лоза - Гр. ;

Материали за български ботаниченъ речникъ

винска лоза -МГ.; лоза - K. М., Г.
Б., Д.Д., Л., С.Д.В., С.Г., У., Х.Г.,
Я.; лозина - У.; лозница - У.; същинска лоза - М. Б.; баагъ - (тур.)
Ах.
Лозата има голяма употреба въ народната медицина. Отварата отъ листата действува стегателно и се употребява противъ
диария
и за компреси на болни
и
възпалени
очи.
C о к ъ т ъ
отъ горилата действува пикочогонно и се употребява противь затлъстяване. C о к ъ т ъ, добитъ при
подрезване — плаче не на лозата,
се употребява също противъ възпаление на очитгъ. Най-голема употреба,
обаче, иматъ зрелите плодове — гроздето. което, не само
представлява
една отлична храна, но служи и за
лекуване на редица болести: хронично

313

рецитгъ, пикочния мгъхуръ. черния
дробъ, жълтеница, пгъсъкъ въ черния дробъ, затлъстяване ; протинъ
остъръ и хрониченъ ставенъ и мускуленъ ревматизъмъ, подагра, неврал-

■

гия, маясълъ, екземи, ишиясъ; помага още при хроничнитгъ болести
на сърдцето, нервната система, полови тп> жлези

и др.

Vitis vinifera L. subsp. silvestris Gmel. — дива лоза - Ах., Д. Ц,;
дивъ лузж.-(Търново) У.; лозинаУ.; лозница - У,; птиче грозде (Ловчанско) У.

W
Wistaria sinensis Sieb. et. Zucc.
глицинъ ■ H. C.

възпаление на стомаха и червата,
хронична диария, възпаление на бяб-

X
Xanthium L. — бугракъ - Н. Г.;
казашки бодилъ - H. C., С. П.; свиница - Ах.; чумотрънъ - Ах.
Xanthium spinosum L. — бодилъ- Н. Г.,С.Г. ;ббдерица - (Трънъ)
Ах.; бодрица - (с. Поганово - Царибродско) С. Г.; ботуракъ-(с. Хвойна - Асеновгр.) С. Г.; бутракъ - Н.
Г.; бТло тръне - Н. Г., (Ловечъ,
Търново) У., Ю.; бгьлъ трънъ - У.,
Я.; казашка бодилъ - Ах., Н. Г'„ (Самоковъ, с. Костенецъ) С. Г., У., Ш.,
Ю.; казачки - Ю.; магарешки трънъB. K., Н. Г„ (Ловечъ) У.; бодилъШ.; московско трънье-(с. Драгоманъ) С.Г.; руски трънъ - X. Г.; свиница - Ах.; холера - Н. Г., С. Г., Я.;
черкезко трънье - (с. Брезье - Соф.)
C. Г.; чумотрънъ - Ах.; чюмишъ Н.Г.; чюмово тръне - Н Г.; чюмотръне - Н. Г‘.; чюмликъ- Н. Г.
Отварата му действува като
пикочогонно средство и се употрЪ-

бява противъ болки въ стомаха и
червата и противъ кашлица. Плодовете, опечени и смлени, се употребяватъ като кафе противъ маясълъ.

Xanthium strumarium L. — бутракъ - (с. Каменица - Пещерско) С.
Г., Я.; мишкини бодили -(с. АладаСвиленградско) H. С., Ах.; свиница - (с. Габровица - Пазардж.) С. Г.,
Ю.; свински въшки - Н. Г„ (с. Габровица) С. Г., X. Г.; свинкье- (с. Брезье - Соф.) С. Г.
Отварата отъ листата и
плодовете действува пикочогонно
и потогонно и се употребява за бан и противъ кожни обриви въ малките деца.
По-рано е употребявана въ медицината като дрога Herba et S6шеп Lappae.

Xanthoria parietina L. — жълтъ
стененъ лишей - K.; стененъ лишей K, Нейч.

*

314

Б- Ахтаровъ

Я.; метличе-(Сливень) C.I.; метличка - IO,; метличина - Ш., Я.; митлик ж - (Търново)У.; невЪхниче- Ах.;
папилки - (Ямболско) С. Г.; сухи
цв+.тъ - Я; червена метла - Ю.; цървена метла - (Костенецъ) С.Г.

Xeranthemum L. — бсзсмърткиче-Н. C. В.; метличка - Ах.; нев1хниче - Ах., сминъ - Н. Г.; сушенииа - Б. Д
Безсмертникъ (рус.); s u с h o k w t (чех.); n е p o v е п (хрв.).

Отварата отъ листата и
UBiToneTt на безс мъ ртии чето
се пие противъ маясълъ и сърдце-

Xeranthemum annuum L. —
безсмъртниче-(Софийско) Ах.. Коз.;
дяволска метла -(с. Гедиклий - Ямболско) С. Г.; метла • (Софийско,
Кюстендилско. Ловчанско) С. Г., У.,

биене.

Xeranthemum cylindraceum S.
S. — метла - C. Г., Ю.

Z
Zea mays L. — арапка-Н. Г.;
влашка - H. Г., Я.; гугули - H. Г.;
гутуци - Коз., H. Г„ Я.; гугуля - Б.
С.; гьлжби - А. Д, (Русе, Ломъ)
Коз., Н. Г., (Разградъ, Русе, Тутраканъ) П. Б., Я.; гьрчка - А. T., Н.
Г.; коломбокъ - (Призренъ) А. Т.,
Н. Г.; куку.марка -(Киречъ- кьой Мак.) А. T., Н. Г.; кукурузъ - А. Д.,
А Т., Б. С , В. Д. Г. Б., Д. В.. Д. Ц„
З.Б., J., К.. Коз., М Г., Н.М., Н. Г„
С Д В., У., Ф. X., X. Г., Ш„ Я.; кулени-(Рраиа) П.Б.; мамули-(Лозенградско) А. Т., Коз., Н. Г., Я ;
мамулъ-Х.Л. Б.С., Н. Г., (Дупница) С. Г„ У„Ф. X.; масуръ-Н. Г.;
мисйрка - (Дойранъ, с. Гайтанйново Тетовско, Кукушъ) А Т., Н. Г.;
мисипъ • (тур., Ст.-Загора, Карлово, Лозенгра кко) А.Т., (Битолско,
Неерокопско.Косп рско) Д А., Коз.,
М. Г., Н.М., Н. Г„ Ф. X., (Сливенъ)
С. Г„ LLL. У., Я.; мйсиръ- (с. Бобища Мак.) А Т.; моморозъ-Н Г.; морлзка-Н. Г.; моруза - (Тръиъ) Ах.,
Н. Г.; моморозка - (Кавадарци, Неготинъ - Мак ) А. Т., Н.Г.; морузье
- (с. Драгок анъ) С. Г.; мумурузка(Щипъ) А.Т., (Тиквешъ) Д. А., Н.
Г.; мурузъ- Б С ; муму^зка • (Ве-

лесъ) А. Т.; папуръ - А. Д., А. Т., Б.,
Г. Б., Д. В„ Коз.’, Н. Г., У., Я.; патки - Н Г.; печ^нка - (с. Баялии - Гевгелийско) А. T., Н. Г.; пченйчка (с. Загоричане - Мак.) А. T., Н. Г.;
пчбнка - (Охридско) А Т., (Солунско, Ресенско, Дебърско, Кичевско)
Д. А., Н. Г.; рабка - Н. Г.; рапка (РодопитЪ) А.Т., Н.Г.; цабланъ - (Гостиваръ - Мак.) А. T., Н. Г.; царевица - А. Л., (Паланка-Мак) Д.
А., А. М. (Горна-Джумая) А. Т.,
Б., Б.С., Г.Б., Д. В., Д.Ц., Коз., С.
Г., М.Б., М.Г., Н. Г., Нейч., Н.Г1.,
П„ С.Д. В., У., Ф. X., Х.Г., Ш, Я ;
паревка - (Прилепъ) А. Т., Д. А., Н.
Г.; ц^рка - (Копривщица) А.Т, Б.
С., Коз., Н. Г.; цомбуръ - (Гостиваръ-Мак.) А.Т., Н. Г.; ченйчка(Гевгели. Воденъ, Струга, Енидже)
А. Т., Д. А., Н.Г.; ченка.-(Битоля,
с. Биралци - Мак.) А. Т., (с. Вощарени Деринско, с. Палеор ь - Каялийско, Мак.) ДА.
Ку ку ру за (рус ); cucutice
(чех.); k u k u r u z (хрв.).
Въ иар. медицини сс употребява
главно косата (близълцата) по
коч. яигк. Отварата й действува
като силно пикочогонно c р Ьд c t во и се употребява про1ивъ бол-

Материали за български ботаниченъ речиикъ
ки и възпаление на бгвбрецитгъ и
пикочния мпхуръ; противъ ппсъкъ
и камъни въ сжшит-b органи и противъ водянка. От вар а т а отъ зър-

ната служи като укрепително средство и противь тении.

Zingiber officinale Roscoe —
асиотъ (тур ); амберъ-бой - (тур.) •
Н. Г„ Б. Д., Dor.; зенжефилъ - (тур.)
Б. Д.; зинджифилъ - (тур.) А. М , Д.
Ц., Я.; имберъ-(тур.) М. Б.; исиотъ(тур.) Ах., X. I'.
Отварата му се употребява
противъ простуда, кашлица, хрема,
сгърчване, изгубване гласа (афония);
противъ болки и газове въ червата.

315

Zinia elegans Jacq. - дупекъЯ ; жълта едра камшина - Я; иргованка - (с. Мезекъ - Свиленградско) Н.С., Ах.; камшица-Я ; московче-Даи.; панагюрче - Дан.; Царичина - Дац.; чалмица - Б. Д.
Zizyphus vulgaris Lam. — дивъ
хюнапъ-Ш.; джинджифъ ■ (тур.) Б.
Д.; жинзифа - (тур ) Н. Г.; сиркаН. Г.; хияапь-(Ст.Загора) Ах.,Коз.;
хюнапь-Б. Д.; хюняпъ - Vel Ш.,
Я.; ширка - Б.Д.
Zoostera marima L. — морска
трева - С. П., Ю.

ТРЕТА ЧАСТЬ

Български и научни (латински) имена
на растения1)
А
Абъдъ, бъзовина — Sambucus
Абанасово дърво — Diospyros
ebenum Retz.
ebulus L.
Абанозъ — Diospyros ebenum
Абълка, ябълка — Pirus maRetz.
lus L.
Абаносъ — Diospyros ebenum
Абълкница, ябълка — Pirus
Retz.
malus L.
Абдиселятвикъ, кърлежъ, ри- j
Абълковина, вълча ябълка —
цина — Ricinus communis L.
Aristolochia clematitis L.
Абътъ, абъдъ, бъзовина — SamАбясииски бананъ, бананъ —
Musa ensere L.
bucus ebulus L.
Абламъ, чинаръ — Platanus
Авайживи — Alkanna tinctoria
occidentalis L., Hatanus orientalis L. Tausch.
Абланъ, чинаръ — Platanus
Авлиджанъ — Alpinia galanga
occidentalis L, Platatanus orienta- Sw. (= A. officinarum Hange).
Аворъ, чинаръ — Platanus orienlis L.
Абланово дърво, чинаръ —Pla- talis L.
tanus occidentalis L., Platanus orienАвранъ, плюскавиче, лепка, приtalis L.
лепъ — Silene L.
АбЛенъ — 1. чинаръ — PlataАвратъ-оту (тур.), репей, чичекъ,
nus occidentalis L.; 2 акация, саллопушъ — Lappa major Giirtn.
къмъ (тур.) — Robinia pseudacaАвстрийски въртипопъ — Апcia L.; 3. планински божуръ— Trothemis
austriaca Jacq.
llius europaeus L.
Австрийски ленъ — Linum auАблъчина, вълча ябълка— Arisstriacum L.
tolochia clematitis L.
Абудь, абъдъ, бъзовина — SamАвстрийски лопенъ—Verbasbucus ebulus L.
cum austriacum Schott.
•) По-подробни сведения за български?! имена на растенията, употребата на последни?! въ медицината и нТ.кои данни и*,ъ фитофолклоря сж
дадени въ втората часть на ботаничния речникъ, гдето «о съответните научни (латински) имена се намиратъ българскит! имена.
Бел. ред.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Австрийски мокрешъ — Nasturtium austriacum DC.
Авучъ (тур ), морков ь — Daucus carota L.
Агаве, столЪтникъ — Agave
americana L.
Агачи (тур.), липа — Tilia L.
Аглика, иглика — Primula L., Primula elatior Jacq., Primula suaveolens Bert.
Агличичина, иглика — Primula
suaveolens Bert.
Агодница, черница — Morus
alba L.
Агрина, главица — Dactylis glomerata L.
Агрия — 1. троскотъ — Cynodon dactylon Pers.; 2. главица,
агрина — Dactylis glomerata L.
Агуда, черница (плодъ) — Morus L.
Агудница, черница (плодъ) —
Morus alba L.
Агуридки, жълто прозориче,
жълта тлъстига — Sedum acre L.
Адалъ (тур.), синапъ, хардалъ
(тур.), горчица — 1. полски синапъ — Sinapis arvensis L.; 2. бЪлъ
синапъ — Sinapis alba Z..; 3. черъ
синапъ — Sinapis nigra L. (—- Brassica nigra (L) Koch.
Ада-чай (тур.)— 1. горска какула, горски бъзовлЪкъ, горски
шалвей — Salvia nemorosa L.; 2.
градински чай, какула, шалвей —■
Salvia officinalis L.
Азиятски платанъ, източенъ
чинаръ — Platanus orientalis L.
Азмаиукъ, дивъ кервизъ —
Anthriscus Hoffm.
Азмашка тръстика,блатенъ камъшъ — Scirpus palustris L. (= Неleocharis palustris R. Br.).
Айръкъ (тур.), пирей, троскотъ
— Triticum repens Z.. (= Agropyrum repens P. B.).
Айръкъ-кюкю (тур.)— 1. пирей,
роскотъ — Triticum repens L. ( =

317

Agropyrum repens P. B.)\ 2. агрия,
бЪлузнакъ, троскотъ — Cynodon
dactylon Pers
Ай-юзими (тур.), диви боровинки, мече грозде — Arbutus uva
ursi L. (— Arctostaphylos uva ursi
Spren^.).
Айва (тур.), дюла — Cydonia
vulgaris Pers.
Айважива — Alkanna tinctoria
Tausch.
Айланть — Ailanthus glandulosa Desf.
Акажу, махагоново дърво —
Swientenia mahagoni L.
Акация, салкъмъ (тур.) — Robinia pseudacacia L.
Акма (тур.), градинска теменуга, трицветна теменуга, любичииа
— Viola tricolor L.
Акмово (тур.), градинска теменуга, трицветна теменуга, любичица — Viola tricolor L.
Акъ-гиритъ-оту (тур ), росенъ,
русалче, самодивско цвЪте — Dictamnus albus L. ( = Dictamnus fraxinella Pers.).
Акж-оту (тур.), върбовка, върболика, кипрей — Epilobium L., Epilobium angustifolium L., Epilobium
parviflorum Schreb. и др.
Алабашъ (тур.) — 1. бТлъ алабашъ — Brassica napobrassica Mill:,
2. червенъ алабашъ — Brassica oleracea L. var. caulorapa DC.( = Brassica oleracea L. var. gongylodes L.).
Алада (тур.), ливадно лютиче —
Ranunculus polyanthemus L.
Аласонъ, анасонъ—Pimpinella
anisum L.
Албиринджи (тур.),шаренъбо6ъ,
шаренъ фасулъ — Phaseolus multiflorus Lam.
Александрийски листъ, майчинъ листъ, селемики (тур.) — Cassia acutifolia Del.
Алена, морковъ — Daucus carota L.

318

Б- Ахтаровъ

Алена калинка, разволникъ —
Solanum dulcamara L.
АленоцвЪтенъ омайни къ.омайникъ. калешъ, подщрекъ, свекървини очи — Geum coccineum 5. S.
Али бей-оту (тур.), рошовина,
рпшавела, ранилистъ — Betonica
officinalis L.
Алма-ельма (тур.), ябълка —
Pirus malus L
Алпийска звезда, балканска
звезда, еделвайсъ (н!м.) — Leontopodium alpinum Cass. (= Gnaphalium leontopodium Scop.).
Алпийска незабравка — Myosotis alpestris Schm.
Алпийска роза — Rhododenron myrti folium Sch. et Ky.
Алпийски травдафилъ, алпийска роза. балканска роза — Rho.
dodendron myrti folium Sch. et Ky.
Алпийско звънче — Soldanella
aJpina L., Campanula alpina Jacq.
Алпийско помниче — Myosotis alpestris Schm.
Алтънка (тур.), латинка —Tropaeolum majus L.
Алтънче (тур.) — 1. жълтина —
Chrysosplenium alternifolium L.; 2.
лютиче — Ranunculus illyricus L.;
3. глухарче, радика — Taraxacum
officinale (Ly Web.
Алтънъ топъ (тур.), ралииа —
Delphinium consolida L.
Алтънка (тур.), плюскачъ, m Lхурникъ, смърдлика — Colutea агborescens
Алфатка, а хладка крута, каменина круша, сланопаджа — Pirus
amygdaliformis Kit.
Алфита, б!ла рада, маргаритка, едра лай-кучка (= Leucanthemum vulgare Lam.)
Алъчъ (тур.), джанка — Prunus
divaricata Led.
Амберъ, катраника — Artemisia abrotanum L.

Амберъ-бой, метличина — Centaurea cyanus L.
Американска лоза, дива лоза,
лозина — Ampelopsis hederacea Michx (= Ampelopsis quinquefolia Michx).
Американски ор1хъ — Bertholletia excelsa H. B.
Американски платанъ, западенъ чинаръ — Platanus occidentalis L.
Американско грозде, ашикъ
боя (тур.), бахча гюзелъ (тур.), мерекепъ (тур.), винобой — Phytolacca decandra L. (= Ph. americana L.).
Ананаси — Ananassativus Lindi.
(== Bromelia ananas L.).
Анасонъ — Pimpinella anisum L.
Ангелинка, иглика — Primula L.
Ангинария — Cynara cardunculus L. subsp. scolymus (L.).
Ангинаръ — Cynara cardunculus L. subsp. scolymus (L.).
Английска глушина, английски
райграсъ, глушииа — Lolium perenne L.
Английска пшеница — Triticum turgidum L.
Английска чешлика, лугачка,
чесалка — Dipsacus silvestris L.
Английски джоджунъ, джодженъ, нане, мента — Mentha piperita L.
Английски оманъ—Inula britanica L.
Английски райграсъ, глушица
— Lolium perenne L.
Ангрестъ, френско грозде —
Ribes grossularia L.
Анджаръ (тур.), латинка —
Tropaeolum majus L.
Андръчъ (гур.), ардъчь (тур.),
хвойна
Juniperus L., Juniperus
communis /.. и др.
Андузъ-оту (тур.), оманъ —
Inula helenium L.

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

319

Ардалъ (тур.), хардалъ (тур.),
Лномили, нокъть — Lonicera
caprifolitim L.
синапъ
Sinapis L, Sinapis arАпиганъ, седефче — Ruta gra- vensis L., S. nigra L.
veolens L.
Ардиква, рЬпички — Raphanus
Аптекарски копъръ.морачъ.ре- sativus L.
зание — Foeniculum officinale AU,
Ардоква, pf.na — Brassica ole( = F. capillaceum Gilih., F. vulgare
racea var. esculenta Cass.er. (lerm.
Mill.).
(= var. rapa L.).
Арабска коса, богородиченъ
Ардъква, phiia — Brassica oleкосъмъ — Adianthum capillus ve- racea L. var. rapa L
neris L.
Ардъвка — l.pl.na
Brassica
Арабска ржка, арабски езикъ, oleracea L. var. esculenta Cass. et
лимба — Opuntia coccinelifera L.
Germ. (= Brassica oleracea L. var.
Арабска смоква,арабски езикъ, rapa Z..); 2. рЪпички — Raphanus
кърмазовъ кактусъ — Opuntia coc- sativus L.
cinelifera L., Opuntia vulgaris Mill.
Ардъчь (тур.), хвойна — JuniАрабски езикъ,кърмазовъ как- perus L , Juniperus communis L., Juтусъ, арабски езикъ — Opuntia
niperus nana Willd. и др.
coccinelifera L.
Арешки, орЪшакъ, костоломъ,
Арабски езикъ, кърмазовъ как- фасуличе — Lathyrus tuberosus L,
тусъ— Opuntia cocinelifera L., OpunАрменици, ушно плюскавиче —
tia vulgaris Mill.
Silene otites L.
Арабско просо, сълзпца, треАрмонъ,бЪла рада, полски върперушка — Briza media L.
типопъ — Anthemis arvensis L.
Арапка, царевица, кукурузъ,
Армудъ, круша (порода)— Piмисиръ (тур.) — Zea mays L.
rus communis L.
Араповче, бЪлоградче, самоАрнаутче, горицвЪт ь, слити когризка — Scabiosa Тоигп.
са — Adonis aestivalis L.
Арнаутчж, руменка, свиларска
Арапче, божуръ -- Paeonia
officinalis L.
— Lychnis L.
Арапчя, божуръ — Paeonia
Арнаутъ, парички, очиии —
officinalis L,
Bellis perennis L.
Арпаджикъ, лукъ, кромидъ лукъ
Арбусъ (тур.), карпузъ (тур.),
диня, лобеница — Cucumis citrullus
— Allium сера L.
Арсланова уста, кученце, лъвSerirtg.( = Cltr ullus vulgaris Schrad).
Аргаанъ, люляк ь — Syringavul- ска муцунка— Anthirrhinum ma jus L.
Арсланови уста, кученце, лъвgaris L.
Аргаванъ, люлякъ — Syringa ска муцунка — Anthirrhinum mavulgaris L
jus L.
Арсланово око, бЬлъ кремъ,
Арганъ — 1. върболистъ, плакунъ (рус.) — Lythrum salicaria L.; замбакъ (тур.) — Lilium candi2. люлякъ — Syringa vulgaris L.
dum L.
Арсланче, кученце, лъвска муАргафанъ, люлякъ — Syringa
цунка — Anthirrhinum majus L.
vulgaris L.
Аргованъ, люлякъ — Syringa
Арсланъ, кученце, арсланче —
vulgaris L.
Anthirrhinum majus L.
Аргусъ, френско грозде — RiАртичокъ — Cynara carduncubes grossularia /..
lus L. subsp. scolymus (L.).

320

Б. Ахтаровъ

Артишокъ — Cynara cardunculus L. subsp. scolymus (Z..)
Арчаръ, яворъ, яворъ млЪченъ,
шестнлъ — Acer platanoides L.
Аршлама боя (тур.), жълта боя,
зърника — Rhamnus tinctoria U''. K.
Аръмъ-оту (тур.), момкова сълза, одраки — Polygonatum latifolium Desf.
Асенъ, ясенъ — Fraxinus L.—
1. мжждрЪнъ— Fraxinus ornus L.;
2. ясенъ — F. excelsior L.
Асиотъ (тур.), исиотъ(тур ) —
Zingiber officinale Roscoe.
Асланче (тур.) — 1. кученце,
лъвска муцунка — Anthirrhinum
majus L-\ 2. луличка, конопка — Linaria vulgaris Mill.
Асланъ аз и (тур)., кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Асма (тур.), лоза — Vitis vinifera L
Аспержа. спаржа, зайча сЪнка,
вилина метла — Asparagus officinalis L.
Аспри — Lunaria rediviva L.

Аспуртъ, преселникъ— Cartha'
mus lanatus L. (= Kentrophyllum
lanatum DC.}.
Аспуръ, шафраника, дивъ шафранъ — Carthamus tinctorius L.
Атанасия балсамическа, кариофилъ, калоферче — Tanacetum
balsamita L. (= Chrysanthemum balsarnita L.}.
Аучъ (тур.), морковъ — Daucus
са rota L.
Афионъ, макъ, градински макъ
— Papaver somniferum L.
Ахладка круша, каменина, (порода) — Pirus amygdaliformis Kit.
Ахламбуръ (тур.), бЪла липа —
Tilia alba Ait.
Ахча (тур.), орЪшакъ, костиломъ — Lathyrus tuberosus L.
Ашашъ (тур.), макъ, градински
макъ — Papaver somniferum L.
Ашикъ боя (тур.), бахча гюзелъ
(тур.), мерекепъ (тур.), винобой —
Phytolacca decandra L. (Phytolacca
americana L.}.
Ашлама (тур.), жълта боя, зърника — Rhamnus cathartica L.

Б
Баба, жиловл!къ — Plantago L.
Баба марта, подбЪлъ,марта —
Tussilago farfara L
Баба тура— Еогнивче—Adonis vernalis L.; 2. кукурягъ — Helieborus odorus IT. K.
Бабавлякъ, маремиче — Veronica anagallis L.
Бабайкъ, памучникъ — Gossypium herbaceum L.
Бабалучки, бЪлушка, голЪмъ
гарвански лукъ — Ornithogalum
narbonense Z,

Баберка, кривули, кудуруци —
деформирани плодове на слива отъ
гжбата Exoascus pruni Fuck.
Баби зжби — 1. бабинецъ, бабинни — Caucalis daucoides L.; 2.
пернатка — Turgenia latifolia Hoffm.
Бабини, коча билка, мача билка
— Nepeta саtaria L.,
Бабка — 1. горска съсънка —
Anemone nemorosa L., Anemone silvestris L.; 2. вълча ябълка — Aristolochia clematitis
3. кокиче —
Galanthus elvesii llooli.', 4. жълта
какула, медак ь — Salvia glutinosa L.
Бабарутка, трабозанъ, бабини
Бабина r ьлжбица,i ьрличе.кичузжби — Tribulus terrestris L.
I ресто плюскавче
Silene armeria L.

Материяли за български ботаниченъ речникъ

Бабина душица, мащерка, май.
чина душица — Thymus L.
Бабина злъчна, кантарионъ,
червенъ кантарионъ — Erythraea
centaurium Pers.
Бабина ружковица, бабиче, прешленеста какула, говняръ — Salvia verticillata L.
Бабина шапка, поветица, чадърче, телеграфче — Convolvulus L.
Бабинецъ, баби зжби, бабинци
— Caucalis daucoides L.
Бабини бодили, гръмотрънъ,
шилободъ — Ononis spinosa L.
Бабини внуки, тлъстига, прозориче — Sedum L.
Бабини гниди — 1. овчарска
торбичка, плешчица — Capsella bursa pastoris Moench.; 2. пролетна
гладница—Draba verna L.; 3. тлъстига, прозориче —Sedum Z..; 4. старчецъ — Thlaspi arvense L.
Бабини зжби — 1. клинавиче,
сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.; 2. бабинецъ, бабинци — Caucalis daucoides L.; 3. бабини зжби
— Cerathocephalus orthoceras DC.;
4. трабозанъ — Tribulus terrestris
L. 5, имелъ — Viscum album Z,.
Бабини иглици, часовниче —
Erodium cicutarium L.
Бабини пръсти, клинавиче,сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
Бабини сълзи, треперушка, сълзицн — Briza media L.
Бабини унуки, тлъстига, прозориче — Sedum L.
Бабини ушенца, керино ухо —
Peziza L.
Бабинки, малини — Rubus idaeus L.
Бабино биле, кантарионъ, червенъ кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Бабино винце, здравецъ, дивъ
здравецъ — Geranium L., GeraLiiiim molle L. и др.

321

Бабино вратенце, врабчово семе — Lithospermum arvense L.
Бабино вретенце, врабчово семе — Lithospermum arvense L.
Бабино вритенце, врабчово семе — Lithospermum arvense L.
Бабино въртенце, врабчово семе — Lithospermum arvense L.
Бабино грозде, тлъстига. прозориче — Sedum L.
Бабино руно, спаржа, вилина
метла, зайча сЪнка — Asparagus
officinalis L.
Бабино ухо, керино ухо — Peziza aurantiaca FI. Dan.
Бабинци, бабини зжби, бабинецъ — Caucalis daucoides L.
Бабинъ бодилъ, гръмотрънъ,
милободъ — Ononis hircina Jacq.
j
Бабинъ зжбецъ, трабозанъ —
Tribulus terrestris L.
Бабинъ каранфилъ, дивъ карамфилъ — Dianthus armeria L
Бабинъ квасъ, дебелецъ, нежить — Sempervivum L.
Бабинъ коренъ, горска майка,
рабавецъ — Lathraea squammaria L
Бабинъ косъмъ — 1. спаржа
— Asparagus officinalis L ; 2. самодивска коса (метла), зайча сЪнка — Asparagus tenuifolius Lam ;
3. розмаринъ, ливанче — Rosmarinus officinalis L.
Бабинъ прешленъ —1.великдень, дядово винце— Lamium amplexicaule L ; 2. великденче — Veronica L.
Бабинъ пърдешъ, прахугка,
прахавина — Lycoperdon bovista L.
Бабинъ пуешъ, прахутка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Бабинъ черапъкъ— 1. горещникъ— Ajuga genevensisZ..; 2. горска млЪчка — Euphorbia amygdaloides L.
Бабиче — 1. кантарионъ — Erythraea centaurium Pers,; 2. жалфие
— Inula aschersoniana Jrtka.; 3.

322

Б. Акта ровъ

очиболецъ, прозориче —Potentilla
argentea L.; 4. прешленеста какула,
говнеръ —Salvia verticillata L.; 5.
поджбиче — Teucrium chamaedrys/..
Бабичева трева, богородиче,
миризливче — Calamintha officinalis Mch.
Бабичевобиле— 1. метличина
— Centaurea L; 2 червенъ кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Бабина злъчка, кантарионъ,
червенъ кантарионъ — Erythraea
centaurium Pers.
Бабичка, ленивче, противиче
— Lysimachia nummularia L.
Бабица, трабозанъ — Tribulus
terrestris L.
Бабици — 1. коча трева —
Nepeta cataria /..; 2. меча пета, меча стжпка — Salvia sclarea L.; 3.
трабозанъ — Tribulus terrestris L.
Бабна, бамия — Hibiscus esculentus L
Бабин, френско грозде — Ribes grossularia L.
Бабня, бамия — Hibiscus esculentus L
Бабуй, прешленеста какула —
Salvia verticillata L.

Бабухъ— 1.пчелникъ — Marrubium vulgare L\ 2. какула, шалвей,
конски босилякъ — Salvia pratensis L; 3. чистеиъ, ранилисть.ялешъ
— Stachys italica Mill.
Бабушка, прешленеста какула,
шалвей, говнеръ — Salvia verticillata L
Бабякъ, лопенъ, овча опашка
— Verbascum phlomoides L., Verbascum thapsiforme Schrad.
Бага, градинска теменуга, трицветна теменуга, любичииа — Viola
tricolor L.
Багремъ, бЪла акация, сал къмъ
(тур ) — Robinia pseudacacia L

Багрило, желтуга — Genista
tinctoria L.
Бадемова млЪчка, горска мл+>чка, бабинъ чорапъ — Euphorbia
amygdaloides L.
Бадемово дърво, миндалъ, бадемъ (тур.) — Amygdalus communis L.
Бадемолистна млЪчка, горска
млЪчка, бабинъ чорапъ — Euphorbia
amygdaloides L.
Бадемъ (тур.), миндалъ — Amygdalus communis/.. (= Prunus amygdalus /,.).
Бадемъ агаджи (тур.), бадемъ,
миндалъ — Amygdalus communis L.
Баджуръ—1. печурка— Agaricus
(Psaliota) campestris L.\ 2, червенушка, манатарка—Boletus edulis Fr.
Бадианъ, росенъ, русалче —
Dictamnus albus L. (= Distamnus
fraxinella Pers.).
Бадиджанъ (тур.), патладжанъ
— Solanum melongena L.
Бажа пелини (тур ), пелинъ —
Artemisia absinthium L.
Базакъ, абъдъ, бъзовина —
Sambucus ebulus L
Базизайка, блЪнъ, папалийка
— Hyoscyamus niger L.
Базунекъ, абъдъ, бъзовина —
Sambucus ebulus L.
*
Байданозъ, магданозъ, меродия
— Petroselinum sativum Hoffm.
Байдонозъ, магданозъ — Petroselinum sativum Hoffm.
Бакамово дърво, бакамь —
Haematoxylon campechianum L.
Бакамъ (тур.) — 1. Caesalpina
brasiliensis L:, 2. Haematoxylon
campechianum/..; 3. Santalum
album L.
Бакла — Vicia faba L. (= Faba vulgaris Moetich.).
Бакълчецъ, синчецъ — Scilla
bifolia /

Мттериали зз български ботаниченъ речникъ

323

Балдаранъ — 1. водолюба —
Балтийка, ребрика, п^тлюно
Butomus umbellatus L.', 2. шушанъ,
перо — Gladiolus
шурулинци — Chaerophyllutn bulБалуръ(тур.) — 1. тръстика-bosum L.; 3. бучинишъ, цволига —
Phragmites communis (L.) Trin.-, 2.
Conium maculatum L.; 4. бЪлъ uiaбалурь—Sorghum halepense
варь, росииа — Glyceria spectabiPers.-, 3. метла — Sorghum vulgare
lis /И. KPers.
Балдариань, дилянка, коча-треБааушка — 1. влашецъ — Alва — Valeriana officinalis L.
lium ascalonicum L.; 2. бЬлушка,
Балдъранъ — 1. шушанъ, шугарвански лукъ — Ornithogalum
рулинци — Chaerophyllum bulbocollinum Ouss.; 3. голяма бЪлушка
sum L.; 2. бучинишъ, црочига —
— Ornithogalum narborense L. идр.
Conium maculatum L.
Балъ-оту (тур.), бл1нъ, попаБалзаминъ каначка, меке (тур.)
дийка — Hyoscyamus niger L.
— Balsamina hortensis DC. (=
Бамбакъ, памучникъ — GossyImpatiens hortensis L).
pium herbaceum L.
балканка, силиврякъ — HaberБамбатула, кукурякъ— Hellelea rhodopensis Friv.
borus odorus W. K,
Балканска брадииа — TragoБамбатура, кукурякъ — Hellepogon balcanicum Vel.
borus odorus W. K.
Балканска звезда, еделвайсь
Бамбукова тръстика — Bam(h Lm .) — Gnaphalium leontopodium
busa arundinacea Willd.
Scop. (= Leontopodium alpinum
Бамбукъ — Bambusa arundiCass.).
nacea Willd.
Балканска роза — RhododenБамбусова тръстъ — Bambudron myrtifolium Sch. et Kv.
sa arundinacea Willd.
Бамбусъ — Bambusa arundinaБалканска теменуга — Viola
da c i са Borb.
cea Willd.
Бамия — Hibiscus esculentus A.
Балканска трева, богородичБамя — Hibiscus esculentus L
ни свЪщи, свЪщици, тинтява — GenБамня — Hibiscusesculentus L.
tiana asclepiadea L.
Банатски челядникъ — EchiБалканска урока — Bupleurum
nops banaticus Roch.
apiculatum Friv.
Бананъ — Musa sapientium
Балкански здравеиъ — Geranium phaeum L.
Kuntze.
Бандриумъ, дилянка, коча треБалкански иглици, врьшнякъ
— BruckenthaIia spiculifolia Reich,
ва — Valeriana officinalis L.
Балкански пролЪтникъ, дивъ
Банъ, блЪнъ, попадийка —
слънчогледъ — Doronicum cordifoHyoscyamus niger L.
liurii Sternb.
Банювъ буренъ, дивъ слънБаладжа (тур.) — L благунъ,
чогледъ — Dorcnicum cordifolium
сладунъ — Quercus conferta Kit ;
Sternb.
2. горунъ, зименъ джбъ - Quercus
Бапка, горска съсънка — Anesessiliflora Salisb.
mone nemorosa L., А. silvestris L.
Балсара, лъжлива мана, лозова
Барабоева гжба — Phytophtoплесень — Perenospora viticola de
ra infestans de В.

324

Б. Ахтаровъ

Барабойна гжбичка, бара бойна плесень — Pnytophtora infestans
de В.
БарабоЙна плесень — Phytophtora infestans de в., Fusarium
solani Sacc.
Барабойникъ, разводникъ —
Solanum dulcamara L.
Барабонка (плодовет!) — Morus alba L
Баравчнки, иглика — Primula L.
Барашки, иглика. — Primula L.
Барбароса, мушкато — Pelargonium zonale (L) Ait.
Барвинкъ, зимзеленъ — Vinea
minor L
Бардакири (тур.), слива—Prunus domestica L.
Барданъ-ери (тур.), слива —
Prunus domestica L
Бардачка (тур.), слива — Prunus domestica L.
Бардачка слива (порода) —
Prunus domestica L.
Бардаче, бърдуче, жълта водна
роза — Nuphar luteum Sw.
Бардаджикъ, кокиче — Galanthus elvesii Hoocic.
Бардунъ — Asphodelus albus
Willd.
Бардюиъ — Asphodelus albus
VTilld.
Бареиъ, сама китка, омаякъ —
Aconitum cammarum Jacq.
Басма — 1. сама китка— Aconitum cammarum Jacq.', 2. кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Бастуиче, блатенъ хвошъ, блатна прешлица — Equisentum palustre L
Басъ, бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Батараиъ — 1. катраника —
Artemisia abrotanum L:, 2. пелинъ
— Artemisia absinthium L
Бауме, пчела, дивь чемширь

Бах амин, бамия — Hibiscus esculentus L.
Бахаръ (тур.) — Eugenia pimenta DC.
Бахча гюзелия (тур.), винобой,
мерекепъ (тур.), ашикъ боя (тур.)
— Phytolacca decandra L.
Бахча гюзелъ (тур.), винобой,
мерекепъ (тур.), ашикъ боя (тур.)
— Phytolacca decandra L.
Бахча иришъ (тур ), ралииа —
Delphinium orientale J. Gay., D.
fissum 1F. A'.
Бахче-гюзелъ, ралица — Delphinium ajacis L.
Бачковленка, парички, очиии
— Bellis perennis L.
Бегония — Begonia L.
Бедринеиъ, бедреница — Pimpinella saxifraga L
Безвременикъ, есененъ минзухаръ, мразовепъ, кърпи кожухъ —
Colchicum autumnale L.
Безвейникъ, пешакъ, полски
бобъ — Phaseolus vulgaris L. var.
nanus Asch.
Безвръшникъ, пешакъ, полски
бобъ, полски фасулъ — Phaseolus
vulgaris L. var. nanus Asch.
Безсмъртниче — Xeranthemum
annuum L.
Безстъблена иглика — Primula acaulis Jacq.
*тинтява
Безстеблена
— Gentiana acaulis L.
Бека — 1. острина — Carex
L.; 2. чистецъ, ранилистъ, ялешъ
— Stachys LБеладона, старо биле, отровно
биле, развалниче — Atropa belladona L.
Белеочъ, лайка, лай-кучка, подрумиче— Matricariachamomilla D
Величка, планинска иглика —
Primula elatior Jacq.
Беловица, слива (порода) —

Материали за български ботаниченъ речникъ

Белючка, планинска иглика —
Primula elatior Jacq.
Беренджи-фе (тур.), катраника
— Artemisia abrotanum L.
Бересклетъ, чашкодрЪнъ —
Evonymus L.
Беряза, брЪза — Betula alba L.
Бечъ карамфилъ, брадатъ карамфилъ — Dianthus barbatus L.
Бешъ пармакъ (тур.), очиболецъ, сребролистенъ очиболецъ —
Potentilla argentea L.
Бибернела, динче — Sanguisorba minor Scop.
Биберше-оту (тур.), розмаринъ,
ливанче— Rosmarinus officinalis L.
Биберъ, пиперъ — Capsicum
annuum L.
Бибета, перуника — Iris graminea L., J. pumila L.
Бивола, татулъ — Datura stramonium L.
Биволаръ, шаренъ фасулъ —
Phaseolus multiflorus Lam.
Биволе, блЪнъ, попадийка, буника — Hyoscyamus niger L.
Биволски езикъ, еленовъ езикъ
•—Scolopendrium vulgare Sm. (—
Scolopendrium officinarum Sw.).
Биволски язйкъ, еленовъ езикъ
— Scolopendrium vulgare Sm. (=
S. officinarum Sw.
Биволско око— 1. димитровче
— Aster amellus L.‘, 2. 6taa рада,
маргаритка — chrysanthemum leucanthemum L. (= Leucanthemum
vulgare Lam.).
Биволско просо — Beckmannia
eruciformis Host.
Биволско чело,кавтарика, черъ
бузалъкъ —'Andropogon gryllus
Trin.
Биволски очи, бЪла рада, майчина, маргаритка — Chrysanthemum
leucanthemum L. (= Leucanthemum
vulgare Lam.).
Биволче, татулъ— Datura stramonitim L,

325

Биволчи, татулъ — Datura stramonium L.
Биволъ — 1. татулъ — Datura
stramonium L.; 2. шаренъ бобъ —
Phaseolus multiflorus Lam.
Бивушка — Lonicera xylosteum L.
Бизели, грахъ — Pisum sativum L.
Бизеля, грахъ — Pisum sativum L.
Бий-бий копъръ, троскотъ —
Cynodon dactylon Pers.
Бий-бий кръвчица — 1. бузалъкъ, садина — Andropogon ischaemum L.\ 2. троскотъ — Cynodon
dactylon Pers.
Бий-бий стипца, бузалъкъ, садина — Andropodon fschaemum L.
Бий-бий тжпанче, кървавиче,
сукървиче — Agrostemma coronaria L. (= Lychnis coronaria Lam.).
Бийка, троскотъ — Cynodon
dactylon Pers.
Биле — 1. старо (отровно) биле,
развалниче — Atropa belladona L;
2. лопенъ, свЪщилка — Verbascum
phlomoides L. и др.
Били, бл!нъ, буника, попадийка — Hyoscyamus niger L.
Билчина, лопенъ, свЪщилка —
Verbascum phlomoides L.
Билье — 1. голяма прешлица,
голЪмъ хвощъ — Equisetum telmateja Ehrh; 2. лопонъ, свШилка —
Verbascum L.
Би л я к ъ -o t v (тур.), рибе биле
— Anamirta cocculus Vigth.
Бимбиликъ (тур.), старо (отровно) биле, развалниче — Atropa
belladona L.
Бирбина, филче, дивъ ясминъ
— Philadelphus coronarius L.
Бирбини, филче, дивъ ясминъ
— Philadelphus coronarius L
Бирбинка, филче, дивъ ясминъ
— Philadelphus coronarius L.

326

F>.

Ахтаровъ

Бирбирика, филче, дивъ ясминъ
•— Philadelphus coronarius L.
Бирена квасна гжбичка
Saccharomyces cerevisiae L.
Биринджи графъ (тур.), пъстъръ бобъ.— Phaseolus multiflorus
Lam
Бирници, просо — Panicum miliaceum L.
Бисерчи, моминска сълза —
Convallaria majalis L.
Бисерка — Melica L.
Бисерна трева — Melica nutans L
Бисерникъ — Melica nutans L.
Бисеръ, момина сълза — Convallaria majalis L
Бистрина, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Битолско цв!те, ралица — Delphinium consolida L.
Бишка — 1. татулъ — Datura
stTamonium
2. лугачка, чесалка
— Dipsacus L., Dipsacus silvester L.
Бишкье, татулъ — Datura stramonium L
Бишкя, татулъ — Datura stramonium L
Блага билка, сладка папрать —
Polypodium vulgare L.
Блага папарь, сладка папрать
— Polypodium vulgare L
Блага nanpa, сладка папрать
— Polypodium vulgare L
Блага папрзть — I. сладникъ
— Glycyrrhiia glabra L.; 2. сладка
папрать — Polypodium vulgare L.
Благата, срамна гжба, кучешка
гжба — Phallus impudicus L.
Благо прозориче — Sedum
anopetalum DC.
Благо ив-Ьте, самобойка, ypбаличе — Glechoma hirsuta U/. K.
Благовоиенъ брошъ, лазаркиня — Asperula odorata L.
Благовоиенъ грахъ — Lathyrus odoratus /..

Благовонна маслинчица —
Daphne cneorum L.
Благовонна резеда — Reseda
odorata L.
Благовонна таменуга, миризлива теменуга — Viola odorata L.
Благовонна теменуга, миризлива теменуга — Viola odorata L.
Благороденъ кестенъ, кестенъ
— Castanea vesca Gartn.
Благороденъ лавъръ, дафинь
— Laurus nobilis L.
Благороденъ равнецъ — Achillea nobilis L. var. neilreichii Kern.
Благуница, благунъ, сладунъ
— Quercus conferta Kit.
Благунъ — 1. яворъ — Acer
psendoplatanus £.; 2. сладунъ —
Quercus conferta Kit.
Благъ бъзъ, поганииа, капливка — Aegopodium podagragia L.
Благъ коренъ, сладка папрать
— Polypodium vulgare L.
Блажичка, ябълка (порода) ■—
Pirus malus L.
Бланика, блЬнъ, попадийка —
Hyoscyamus niger L.
Бласкунъ, диво нане, дивъ джодженъ, дива мента — Mentha pulegium L.(— Pulegium vulgare Milt.).
Бластави че, тинтява, прострЪлъ
— Gentiana cruciata L.
Блатенъ жълтъ коренъ, блатна перуника—Iris pseudacorus L.
Блатенъ камъшъ — Scirpus palustris L. (— Heleocharis palustris
R. Br.).
Блатенъ кипрей, блатна вьрболика — Epilobium palustre L.
Блатенъ кроконъ, блатнякъ —
Caltha palustris L.
Блатенъ лапатъ — Rumex paluster Smith.
Блатенъ млЪчокъ — Euphorbia
palustris L.
Блатенъ мокрени, — Nasturtium palustre DC.

Материали за български ботаниченъ речникъ

327

Блатенъ салепъ — Orchis paБледа ружа, дива ружа — Allustris Jacq.
thaea pallida W’. K.
Блатенъ тжжникъ — Spiraea
Бледенъ каранфилъ — Diantulmaria Scop.
hus pallens 5. 5.
Блатенъ хвощъ, блатна прешБледожълта козя брада —
лина — Equisetum palustre L.
Clavaria flava Sch.
Блатенъ чистецъ — Stachys
Бледожълта иглика, планинска
palustris L.
иглика — Primula elatior Jacq.
Блатенъ ялешъ — Srachys paБледо лютиче — Ranunculus
lustris-/,.
sardous Crantz.
Блатна върболика — EpiloБледъ карамфилъ — Dianthus
bium palustre L.
pallens 5. S.
Блатна горчивка — Gentiana
Бледъ салепъ — Orchis papneumonathe L.
llens L.
Блатна дрънка — Crambe maБлувайца, пиявица, бълвавица
ritima L.
— Lolium temulentum L.
Блатна зъминска хурка —
Блуда-оту (тур.), игловръхъ,
Equisetum limosum L.
сипаница — Alyssum calycinum L.
Блатна коприва, катушка —
Блуявииа, бълвавица, пиявица
Lycopus europaeus L.
— Lolium temulentum L.
Блатна любица, буболякъ —
Блуяйца, бълвавица, пиявица
Veronica beccabunga L
— Lolium temulentum L.
Блатна млФчка — Euphoibia
Блъвавица, бълвавица, пиявиpalustris L.
ца — Lolium temulentum L.
Блатна острица — Carex acuБлъвица, бълвавица, пиявица —
tiformis Ehrh.
Lolium temulentum L.
Блатна паламида — Cirsium
БлФка, хвойна — Juniperus L.
palustre Ehrh.
БлЪкъ, блЪнъ, попадийка, буБлатна перуника — Iris pseudника — Hyoscyamus niger L.
acorus L.
БлЪника, блЪнъ, попадийка, буБлатна прешленица — Equise- ника — Hyoscyamus niger L.
tum pulustre L.
БлЪно биле, блЪнъ, попадийка
Блатни чръвца — Stellaria uli- — Hyoscyamus niger L
ginosa Murr.
БлЪнь, попадийка, буника —
Блатникъ, блатнякъ — Caltha
Hyoscyamus niger L.
palustris L.
БлЪстящъ лопенъ — VerbasБлатниче — Caltha palustris L. cum lychnitis L.
Блатно енювче, блатна лепка
Блювавица, бълвавица, пияви— Galium palustre L.
ца — Lolium temulentum L.
Блатно кокиче, дремавче —
Блютуовици, френско грозде
Leucojum aestivum L.
— Ribes grossularia L
Блатно помниче — Myosotis
Блюшъ, хмелъ — Humulus lupupalustris U7z7/?.
lus
L.
Блатнякъ— Caltha palustris L.
Блянъ, попадийка — HyoscyaБлатокорникъ — Epipactis pamus
niger L.
lustris (MiU.) Crlz.
Блатски поветъ, разводникъ —
Боабабъ — Adansonia digitaSolanum dulcamara
ta L.

328

Б. Ахтаровъ

Бобецъ, с^кирка, фасуличе, шекерче — Orobus L.
Бобовлякъ — 1. шаренъ бобъ
— Phaseolus multiflorus Lam,', 2.
блатно великденче, буболякъ — Veronica beccabunga L.
Бобой — Centaurea orientalis L.
Боболка, 6t.ia черница (плодовете) — Morus alba L.
Боболкница,б1ла черница (плодовете) — Morus alba L.
Боболякъ. блатно великденче,
буболякъ — Veronica beccabunga L.
Бобонка, черница (плодовете)
— Morus alba L., M. nigra L.
Бобошка, петниста мрътва коприва. подурица — Lamium maculatum L
Бобъ, фасулъ— Phaseolus vulgaris L
Богова крава, татулъ — Datura stramonium L
Богородиче — 1. срешниче —
Ajuga laxmanni Benth.\ 2. божигробче, миризливче — Calamintha L.; 3. усоиче. живиниче —
Prunella vulgaris L; 4. жълта какула. медакъ — Salvia glutinosa L.
Богородиченъ буренъ, миризливка — Calamintha acinos L.
Богородиченъ косъм ь — Adiantum capillus veneris L.
Богородици, миризливка — Calamintha patavina Jacq.
Богородични — Aster chinensis
L (Callistephus chinensis (L.) Nees.
Богородична лъжичка, горчивче, горчива детелина — Menyanthes
trifoliata L.
Богородична ржка — 1. дланица, дланогрудка — Gymnadenia
conopea R. Br.; 2. нокътъ, орлови
нокти — Lonicera caprifolium L,
L. periclymenum L.
Богородична ржчица — 1 - просфорникъ — Abutilon avicennae
Gdrtn.; 2. ерихонска роза — Anastalica hierochuntica (L.) Cr>z.

Богородична ржчичка, ерихонска роза —Anastatica hierochuntica
(L) Crtz.
Богородична трева— 1. богородична ржчица, просфорникъ —
Abutilon avicennae Gtirtn.; 2. богородиче, миризливка — Calamintha
acinos L., C. suaveolens 5. S.; 3.
проклетия — Cerinthe minor
L.; 4. звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum L.;
5. медуница, меча пита — Pulmonaria tuberosa Schur,
Богородична хурка, лопенъ,
свЪщилка— Verbascum thapsiforme
Schrad.
Богородични пръсти, нокътъ,
орлови нокти — Lonicera caprifolium L.
Богородични св1щи —■ 1. cetщици — Gentiana asclepiadea L.-, 2. омайникъ, калешъ, подщрекъ — Geum coccineum 5.5.
Богородично биле, срещниче
— Ajuga laxmanni Benth.
Богородично млЪко, мишинецъ
— Cynoglossum officinale L.
Богородично цв!те— 1. кремъкъ — Hemerocallis flava L., H.
fulva L.; 2. нокътъ, орлови нокти —
Lonicera caprifolium L.
Бодежъ, картопъ (тур.), калинка — Viburnum opulus L.
Бодилеста гжба — Hydnum
imbricatum L.
Бодилестъ кактусъ — Echinocactus L.
Бодилка — 1. магарешки бодилъ — Carduus acanthoides L.;
2. дивъ чемширъ, пчела — Ruscus
aculeatus L
Водило—1. осътъ, магарешки
бодилъ — Carduus L.; 2, главочъ
- Cirsium afrum Hoffm.', 3. гингерь, камилски бодилъ — Onopordon acanthium L.
Бодилъ— I. осътъ, MaiapeniKHбоди.гь— Carduus L.; 2. пала

Материали за български ботаниченъ речникъ

мида —Cirsium arvense L.; 3. гингеръ, камилско тръни — Onopordon
acanthium Z..; 4. казашки бодилъ,
бЪлъ трънъ, чумотрънъ — Xanthium spinosum L.
Бодисора, лазаркиня — Asperula odorata L.
Бодлакъ, бабинецъ, баби зжби
— Caucalis daucoides L
Бодланка, трабозанъ — Tribulus terrestris L.
Бодлеста гжба — Hydnum imbricatum L.
Бодлеста пархутка — Lycoperdon gemmatum FI. dan.
Бодлива вълница, лугачка. чешлика — Dipsacus fullonum L.
Бодлива острица — Carex muricata L., C. stellulata Good.
Бодлива палма, кошличаръ, самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L.
Бодлива папрать — Aspidium
aculeatum (Z,.) Doell.
Бодливо зеле — 1. гьрличе,
свински ягоди, мерджанче — Blitum
virgatum L. (= Chenopodium foliosum Asch.)’ 2. чувенъ, дивъ спанакъ
— Chenopodium bonus henricus L.
Бодливо тръне, гингеръ, магарешки бодилъ—Onopordon acanthium L.
Бодливъ гръмотрънъ, шилобод ь — Ononis spinosa L.
Бодливъ какгусъ, — Echinocactus sp. div.
Бодлика, бЪла метла, съсерка
— Marrubium peregrinum Z..
Бодлякъ, магарешки бодилъ —
Carduus acanthoides L
Бодрица, казашки бодилъ, бЪлъ
трънъ, чумотрънъ - Xanthium spinosum L.
Божа ржчица — 1. богородична ржчица, просфорникъ —Abutilon avicennae Gdrtn.; 2. ружа — Althaea officinalis L.; 3. кам-

329

була, слЬзъ, окрелче — Malva vulgaris Fries.
Божанка — 1. лайка, лай-кучка,подрумиче — Matricaria chamomilla L.; 2. дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Боже дръвце — 1. катраника
— Artemisia abrotanum L.\ 2. боже
дръвце — Thuja orientalis L,
Th. occidentalis L.
Боже дърво — 1. миризливъ
пелинъ — Artemisia camphorata
Vili.; 2. боже дръвце — Thuja
occidentalis L., Th. orientalis L
Божигробски босилекъ, метла
— Artemisia annua L.
Божигробче, миризливка — Calamintha Z.., C. officinalis L.
Божи дръвце, катраника — Artemisia abrotanum L.
Божи дърво — 1. миризливъ
пелинъ — Artemisia camphorata Vili.;
2. боже дръвце — Thuja orientalis L., Th. occidentalis L.
Божи ржчици, петнистъ салепъ
— Orchis latifolia L.
Божи свЪшйци, светици, богородични свЪщи — Gentiana asclepiadea L.
Божие дърво, катраника —Artemisia abrotanum L.
Божика, чашкодрЪнъ — Evonymus europaeus L
Божинка, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Божичка — 1.божуръ — Paeonia L.; 2. дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Божо гробче, миризливка, богородиче — Calamintha officinalis L
Божо дръвце — 1. катран 1ка
— Artemisia abrotanum Z..; 2. миризливъ пелинъ — Artemisia camphorata Vili.; 3. метленъ пелинъ
— Artemisia scoparia U/. K.

330

Б- Ахтаровъ

Божо дърво — 1. катраника —
Artemisia abrotanum L.; 2. розмаринъ, ливанчи — Rosmarinus officinalis L\ 3. градински чай, какула,
шалвей — Salvia officinalis L.
Божорбга, хрутелка —• Scieranthus perennis L.
Божурига — I. градинска ружа
— Althaea (A'ceaj rosea (L.) Cav.
2. дивъ макъ, кадънка, пукалъ —
Papaver rhoeas L
Божурика, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Божуродина, лугачка, чешлика
— Dipsacus laciniatus L.
Божурокъ, дивъ макъ, кадънка,
— Papaver rhoeas L.
Божуръ - 1. обикнов^божуръ
— Paeonia L., P. corallina Rotz.,
P. decora Andre
P. officinalis L.,
P. tenuifolia L ; 2 дивъ макъ, кадънка— Papaver rhoeas L.; 3. лале
— Tulipa gesneriana L
Божурякъ, дивъ макъ, кадънка
Papaver rhoeas L.
Божурига — 1. божуръ — Paeonia L.: 2. дивъ макъ, кадънка —
Papaver rhoeas L.
Божюрокъ, дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Божуръ — Paeonia officinalis L.
Божурякъ, божуръ — Paeonia
officinalis L.
Божа ржчииа — 1. дива ружа
— Alcea (Althaea) pallida W. K:, 2.
ружа — Althaea officinalis L.
Божянка, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Бозай, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бозакъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бозалъкъ, бузалъкъ, бЬлизина,
садина — Andropogon ischaemum L.

Боздуганъ, ежевка — Spargauium ramosum L. (Huds.).
Бозе, бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Бозей — 1. бучинишъ, цволига — Conium maculatum L. \ 2.
бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Бозелъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бозикъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бозилъ, бъзъ свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бозланъ, перпатка — Turgenia latifolia Hoffm.
Бозъ — 1. бузалъкъ, бЪлизина,
садина — Andropogon ischaemum L.\
2. бъзь, свирчовина— Sambucus
nigra L.
Бозълъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бой тохуму, гръцко сено —
Trigonella foenum graecum L.
Бойзелъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бойзенъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Бойка, желта резеда — Reseda
lutea L.
Бойнекъ, миша опашка, тимотейка — phleum pratense L.
Болеочъ,лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Боли- глава — 1. бучинишъ, цволига—Conium maculatum L. ;2.кипариова млЪчка — Euphorbia суparissias L.; 3. снахица — Picris
hieracioides L.
Болй-очи, лайка,лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Боливачъ, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Ьолики, гулия, зимни ябълки —
Helianthus tuberosus

Материали за български ботаниченъ речникъ

Болоочъ, лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla LБольовайца. пиявица, бълвавица — Lolium temulentum L.
Бореначка, благунъ,сладунъ—
Quercus conferta Kit.
Борецъ — 1. жълтица — Leontodon asper W. K.; 2. голЪмъ жиловлЪкъ — Plantago major L.; 3.
глухарче, радика— Taraxacum officinale (Z.) Web.
Борина — 1. пиявица, тръскавица — Hippuris vulgaris L.', 2.
черъ боръ, чернокъ — Pinus nigricans Host.\ 3. бЪлъ боръ, бЪлокъ
— Pinus silvestris L.
Борина, бклъ боръ — Pinus
silvestris L.
Боровикъ, гърлица, мерджанче, свински ягоди — Blitum virgatum L.
Боровинки — 1. черни боровинки — Vaccinium myrtillus L.;
2. сини боровинки, гължбици — Vaccinium uliginosum/,.; 3. червени боровинки, брусници — Vaccinium vitis idaea L.
Боровица — 1. хвойна— Juniperus communis L.; 2. боровинки
— Vaccinium myrtillus L.
Боровка— 1. черни боровинки
— Vaccinium myrtillus L.; 2. червени боровинки, брусници — Vaccinium vitis idaea L.
Боровница — 1. черни боровинки — Vaccinium myrtillus L.;
2. червени боровинки, брусници —
Vaccinium vitis idaea L.
Борувка, черни боровинки —
Vaccinium myrtitllus L.
Борчакъ, глушина — Vicia cracca L., Vicia ervilia Willd.
Боръ — Pinus L., P. mughus
Scop., Pinus silvestris L., P. nigricans Host., P. peuce Grsb.
Босилекъ — Ocymum basilirtim /

331

Босилякъ — Ocymum basilicum L.
Боски, салепъ — Orchis morio L.
Боторче, бутурче, свински хлЬбь — Cyclamen neapolitanum Теп.
Ботракъ, магарешки бодилъ —
Carduus crispus L.
Ботрачецъ — 1. полевица —
Agrostis vulgaris With.; 2. бабинецъ,
бабини, баби зжби — Caucalis daucoides L.
Ботуракъ, казашки бодиль, чумотрънъ, бЪлъ трънъ — Xanthium
spinosum L.
Ботурче — Cyclamen neapolitanum Теп.
Ботушки — 1. заушнииа —Pedicularis L, P, verticillata L.; 2.
хлопка, клопачка, шушняръ — Rhinanthus major Ehrh.
Ботушче, кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Боченишъ, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Бошиянки, ябълка (порода) —
Pirus malus L.
Боя — 1. кипарисъ — Cupressus sempervirens L2. зърнастецъ
— Rhamnus frangula L.; 3. желта
боя — Rhamnus tinctoria W. K.\
4. брошь — Rubia tinctorum L.
Боя-кюкю (тур.), брош ь — Rubia tinctorum L.
Бояджийска бЪла рада — Anthemis tinctoria L.
Бояджийска жълтуга — Genista tinctoria L.
Бояджийска резеда — Reseda
luteola L.
Бояджийска черница — Maclura aurantiaca Nutt.
Бояджийски брошъ — Rubia
tinctorum L.
Боянка — Erysimum L.
Брадавиченъ чашедрЪнь —

332

Б. Ахтаровъ

Брадавична брЪза, б!ла 6ptза — Betula verrucosa Ehrh.
Брадавички, кокоши гребенъ
— Clavaria Vaill., C. coralloides L.
Брадавична трева, тлъстига,
прозорче — Sedum L.
Брадавично цвЬте, змийско
млЪко — Chelidonium majus L
Брадагь карамфилъ —Diantus
barbatus L.
Брадагь лишай — Usnea barbata L
Брадагь лишей — Usnea barbata L.
Брадесть лишей — Usnea barbata L.
Бради ua, козина, козя брада —
Tragopogon L
Брадишъ — Myriophyllum spicatum L
Брадуиика, бърдунъ — Asphodelus albus Willd,
Брадунъ, бърдунъ — Asphodelus albus TFilld.
Брамбой, барабой, картофи —
Solanum tuberosum L
Брамински бананъ, бананъ —
Musa sapientium O. Kuntze.
Брандушки, подбЪлъ, марта —
Tussilago farfara L
Брашнииа, черна боровинка —
Vaccinium myrtillus L.
Брашнянка мукиня — Pirus
aria Ehrh. (= Sorbus aria Crtz.).
Брей — 1. старо (отровно) биле, развалниче — Atropa belladona L.; 2. дива тиква — Bryonia alba
L; 3. об. брей — Tamus communis L
Бреква — 1. рапица — Brassica
napus L.; 2. pt>na — Brassica napus L var. esculenta DC.
Брекиня — Pirus torminalis (Z.)
Ehrh. (= Sorbus torminalis) Crtz.
Брешленъ — Hedera helix Z..

Hedera helix L.; 2. брей — Tamus
communis L.
Бробонка, черница (плодоветЬ)
— Morus alba L-, M. nigra L.
Брогъ, енювче — Galium verum L.
Брожа, дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Брождъ, брошъ — Rubia tinctorum L.
Брожъ, брошъ — Rubia tinctorum L.
Брокъ, ленивче — Lysimachia L.,
L. punctata L.
Бролъ — Aira capillaris Host.
Броненъ — Selaginella helvetica Link.
Бростуръ, рЪченъ щавелъ —
Rumex hydrolapathum Huds.
Брочъ — 1. 6L.TO енювче, жилаво енювче, сирище — Galium mollugo L.; 2. брошъ — Rubia tinctorum L.
Брошнелъ, бръшлян ь — Hedera helix L.
Брошъ — 1. бФло енювче, сирище — Galium mollugo L.; 2. жълто енювче — Galium verum L.;
3. об. брошъ — Rubia tinctorum L.
Брубонка черница(плодовегЪ)
— Morus alba L , M. nigra L.
Брускъ, брошъ — Rubia tinctorum
Брусника, червена боровинка
— Vaccinium vitis idaea L.
Брусница, червена боровинка
— Vaccinium vitis idaea L.
Брушленъ, бръшлянъ — Hedera helix L.
Брушнелъ, бръшлянъ — Hedera helix L.
Бръбой, барабой, картофи —
Solanum tuberosum L.
Бръздата глушина — Vicia
striata M. Ii.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Бръздатъ типчакъ, власатка—
Festuca sulcata Hack
Бръмбарски кюпове—Campanula persicifolia L.
Бръмбарче, кокица, пчела-гължбъ — Ophrys L., O. bicornis
Sadl., O. atrata Lindi.
Брътвене, бръшлянъ — Hedera
helix L.
Бръци — Plantago L., P. major
L., P. media L.
Бръчлянъ, бръшлянъ— Hedera
helix L.
Бръшленолистна самобойка
— Glechoma hederacea L.
Бръшлянова лоза, дива американска лоза — Ampelopsis hederacea Michx. (декоративно) (= Ampelopsis quinquefolia Michx).
Бръшлянолистна любица —
Veronica hederaefolia LБръшлянолистно великденче
— Veronica hederaefolia L.
Бръшлянъ — Hedera hilix L.
БрЪза— Betula alba L. (— Betula verrucosa Ehrh.).
БрЪстолистна спиреа — Spiraea ulmifolia Scop.
БрЪстъ — Ulmus L., U. campestris L., U. montana Willd., U. effusa
Willd.
БрЪстъ-веза — Ulmus effusa
Willd.
Бр1съ, брЪстъ — Ulmus campestris L. и др.
Брюка, хвойна (плодоветЪ) —
Juniperus L.
Блюкселско зеле — Brassica
oleracea L. var. gemmifera DC.
Брюкъ, хвойна (плодовет!) —
Juniperus L.
Брядовка, б+>ла ptna — Brassica napus L. var. esculenta DC.
Бръдовка, б1ла ptna — Brassica napus L. var. esculenta DC.
Бубакерка кръстецъ спорежъ

333

Бубакеръ, памучникъ — Gossypium herbaceum L.
Бубакъ, памучникъ — Gossypium herbaceum L.
Бубакярка, кръстецъ, спорежъ
— Senecio L., S. vulgaris L
Бубалекъ, картопъ (тур.), калинка — Viburnum opulus L.
Бубачъ, лайка, лай-кучка — Matricaria chamomilla L
Бубена плесень — Botrytis bassiana Bals.
Бубена черница, бЪла черница
— Morus alba L.
Бубеница, копринарка — Phlomis pungens L.
Бубниче, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Буболина, водна роза, русалка
— Nymphaea alba L
Буболякъ — 1. Veronica beccabunga L.; 2. луловина, тутунига
— Viburnum lantana L.
Бубонка, черница (плодовете)
— Morus alba L., M. nigra L.
Буволякъ, луловина, тутунига
— Viburnum lantana L.
Бударица — Galeopsis L, G.
versicolor Curt. и др.
Будра, самобойка, урбаличе —
Glechoma L.
Будракъ, дивъ морковъ, срамниче — Daucus carota L,
Бужурче, бутурче — Cyclamen
neapolitanum Теп.
Бужуръ, божуръ — Paeonia L.,
P. corallina Retz., P. officinalis L.
Бужуръ-дърво — Paeonia corallina Retz.
Бузалъкъ — 1. бЪлизина, садина— Andropogon ischaemum L ; 2. власатка — Festuca L.\
3. коило — Stipa pennata L.
Бузей, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Буйнизъ-оту (тур.), кукурякъ

г
334

Б. Ахтяронъ

Бука, букъ — Fagus silvatica L.
Букачка, букъ — Fagus silvatica L
Буквемишъ, бучинишъ, цволига — Conium maculatum L
Буквенишъ, бучинишъ, цволига — Conium maculatum L.
Буквица, жилов.тЬкъ — Plantago L-. P. major L. Plantago media L
Букетче — Phlox drumonondi
Hoock.
Букетъ -- Phlox decussata hort.
Букимишъ, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Букиниип, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Буклииа. букъ — Fagus silvatica L.
Букова лазаркиня, лазаркиня
— Asperula odorata L.
Буковина, лоза, винена лоза —
Vitis vinifera L.
Буковица — 1. букъ — Fagus
silvatica L.; 2. жилов.тЬкъ — Plantago L, P. major L ; 3. лоза — Vitis vinifera L.
Букрачка жълтурче, мазно кокалче — Ranunculus ficaria L.
Букова прахань. прахань, тратъ — Polyporus fomentarius Fr.
Букумушъ, бучинишь, цволига
— Conium maculatum L.
Букунушъ бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Букъ —Fagus silvatica L.
Букамишъ. бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L
Була — 1. дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.\ 2.
турга, чалма — Tagetes erecta L.,
T. patula L.
Булавица, бълвавица, пиявица
— Lolium temulentum L.
Булишекь, слЬзь, камилякъ

Булка гжба, царска гжба —
Amanita caesarea Scop.
Булки — 1. царска гжба —
Amanita caesarea Scop.', 2. царски
в+шеиъ, тугъ — Fritillaria imperialis Z..; 3. дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Булско цв1те, шекерче, фурмузъ — Symphoricarpus racemosus

Michx.

Бульки, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Буника, бл!нъ, попадийка —
Hyoscyamus niger L.
Бунове, черна острица — Carex
aterrima ,4. 1Г.
Буракъ, цвекло — Beta vulgaris L. var. cicla L.
Бурбонка,черница (плодовет!)
— Morus nigra L., M. alba L.
Бургия, нарцисъ — Narcissus
poeticus L.
Бургундско цвекло, цвекло —
Beta vulgaris L.
Бурдюнъ, лопенъ, свЪшилка,
овча опашка — Verbascum phlomoides L.
Буренна хрЬница, гроница, гърбица — Lepidium ruderale L.
Буреста чашечна гжба, керино ухо — Peziza vesiculosa Hull.
Бурнякъ, абъдъ, бъзов, на —
Sambucus ebulus L.
Бурувинка, зимзеленъ — Vinea L.
Бурчагачъ, имелъ — Viscum
album L.
Бурчакъ — I. уровъ — Ervum
ervilia L. (= Vicia ervilia Willd.); 2.
грахъ
Pisum sativum
3. фий
- Vicia sativa L.
Буоянъ, изсипливче, ириижгнииа — Herniaria hirsuta /..
Бусика, дива трева — Descii mpsia caespitosa P. Ii, (.= Aira caes-

Материали за бътгарски ботаниченъ речиикъ

335

Бъзакъ — 1. абъдъ, бъзовина
Бусливка, татулъ— [>atura stramonium L.
— Sambucus ebulus L.; 2. бъз ъ,
Бутишчета, кандилка, кошничсвирчовина — Sambucus nigia L.
ки — Aquilegia vulgaris L.
Бъздовина,абъдъ, бъзовина—
Бутракъ— Екамшикъ— Agri- Sambucus ebulus L.
monia eupatoria L.; 2. двузмбка,
Бъздунякъ селимъ (тур.) —
коноплянка— Bidens А.; 3. мага- Levisticum officinale Koch.
решки бодилъ, осътъ — Carduus L:,
Бъзе — 1. абъдъ, бъзовина —
4. чичекъ, репей, лопошъ — Lappa Sambucus ebulus L.; 2. бъзъ, свирL., L. major Giirtn., L. tomentosa
чонина — Sambucus nigra L.
Lam:, 5. казашки бодилъ, чумоБъзей, абъдъ, бъзовин i — Samтрънъ — Xanthium spinosum L:, 6. bucus ebulus L.
свиница — Xanthium strumarium L.
Бъзекъ, бъзъ, свирчовина —
Бутраче, решетка, вилиносито Sambucus nigra L.
— Carlina acanthifolia АП.
Бъзелъ, бъзъ, свирчовина —
Бутрачка, жълтурче, мазни-ко- Sambucus nigra L.
калче — Ficaria verna Huds (=
Бъзи — 1. абъдъ, бъзовина —
Ranunculus ficaria L.}.
Sambucus ebulus L.; 2. бъзъ, свирБутуракъ, планински очиболецъ човина — Sambucus nigra L.
— Potentilla tormentilla Schrank.
Бъзие, абъдъ, бъзовина — Sambucus
ebulus L
(— P. silvestris Necte).
Бъзина, абъдъ, бъзовина —
Бутурка,бугурче, свинскихлЪбъ
Sambucus ebulus L.
— Cyclamen neapolitanum Ten.
Бъзлекъ, абъдъ, бъзовина —
Бутурче, свински хлЬбъ — CySambucus
ebulus L.
clamen neapolitanum Ten.
Бъзовина — 1. абъдъ —SamБухловче, чернокосъ — Buphthalmum speciosum Schreb. (= Te- bucus ebulus L:, 2. бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.; 3.
lekia speciosa {Schreb.) Bmg.).
Бухтица. поветица — Convol- гроздовидень бъзъ, червенъ бъзъ
— Sambucus racemosa L.; 4. биvulus L., C. arvensis L.
Бучемишъ, бучинишъ, иволига вушка—Lonicera xylosteum L.
— Conium maculatum L.
БъзовлЪкъ — L какула, полБученишъ — 1. дивъ магданозъ ски шалвей — Salvia praten— Aethusa cynapium L ; 2. бучи- sis L.; 2. бударица — Galeopsis
нишь, цволига — Conium ma- ladanum L.
culatum L.
Бъзовлякъ, какула, шалвей —
Бучинишъ, цволига — Conium Salvia L.
maculatum L.
Бъзомиризенъ салепъ — Orchis
Бучка — Morchella esculenta
sambucina L.
Pers., M conica Pers.
Бъзунекъ — 1. шушань, разБуя, желта боя — Carthamus
пукниче,
шурулинии— Chaerophytinctorius L.
llum
bulbosum
L:, 2- червенъ бъзъ
Бъбекъ, памучникъ — Gossy— Sambucus racemosa L
piuni herbaceum LБьбра, копневиденъ жиловлЪкъ
Бьзунче — 1. кокица, пчела— Plantago lanceolata L.
гжлъбъ — Ophrys atrata Lindi., O.
Бъбърудка гжба, прахавица,
bicornis Sadl.', 2. салепъ O -

336

Б. Ахтаровъ

Бьзунякъ — 1. бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra Z..; 2. бучинишъ, нволига — Conium maculatum L\ 3. кокица, пчела -гжлъбъ — Ophrys atrata Lindi., O.
bicornis Sandl.
Бъзъ — 1. обикновенъ бъзъ,
свирчовина — Sambucus nigra
L; 2. черна бивушка — Lonicera
nigra L.
Бъклецъ, синченъ — Scilla bifolia L
Бъклица, кукурякъ — Helleborus odorus й". K.
Бъклици, гугерки, кукувичина,
кукувиче грозде, кукувича плюнка
— Muscari racemosum U
Бъкълче зимзеленъ — Vinea
herbacea IL. K.
Бълавица бълвавииа, пиявица
— Lolium temulentum L
Бълвавииа. пиявица — Lolium
temulentum L.
Бълвайца пиявица — Lolium
temulentum L
Бълвенъ коренъ — Cephaelis
ipecacuanhna \L.) Ric. (= Uragaga
ipecacuanhna Bnill. = Ipecacuanhna
asclepias vincetcrcum L.).
Бълвииа пиявица — Lolium temulentum L
Българска тинтява — Gentiana bulgarica Vel.
Бълдаранъ шурулинци, шушанъ — Chaerophyllum bulbosum L.
Бълка, ябълка — Pirus malus L.
Бълхавче, увЪхниче — Erigeron
acer L
Бърбороики, шпаргелъ, зайча
с1>нка, самодивска метла — Asparagus L.
Бърдоква— 1. синя жлъкча —
Cichorium intybus L.; 2. салата, маруля — Lactuca sativa L.', 3. глухарче, радика — Taraxacum officinale (L-) Web.

Бърдунъ, бърдуника — Asphodelus albus Willd.
Бърдуче, водна тиква, жълта
водиа роза — Nuphar luteum Sw.
Бърцки сливи (порода) — Prunus domestica L.
Бърчленъ, бръшлянъ — Hedera
helix L.
Бършлянъ — Hedera helix L.
Б1ла акация, салкъмъ (тур.)
— Robinia pseudacacia L.
БЬла билка, лопенъ, свЪщилка
— Verbascum phlomoides L.
БЪла бона — Begonia sp. div.
БЪла борика, б+.лъ боръ, 6tлокъ — Pinus silvestris L.
Б1ла брекиня, мукиня — Sorbus aria Crtz.
Б1ла бр1за — Betula alba L.
(= Betula verrucosa Ehrh.).
БЪла бубонка, бЪла черница
(плодоветЪ) — Morus alba L.
БЪла буквица, иглика — Primula L.
Б1ла водна роза, русалка —
Nymphaea alba L.
БЪла вратика — Pyrethrum соrymbosum Willd.
БЪла върба миризлива — Е1аеagnus angiistifolius L.
БЪла върба — Salix alba L.
Б1ла гвачка — 1, б!лъ сминъ
— Gnaphalium dioicum L. (= Antennaria dioica Gart.) \ 2. гвачка —
Monotropa hypopitys L.
Б1ла главня — Cystopus candidus Pers.(= Albugocandida Kuntze).
БТла горчица, бЪлъ синапъ,
бкгь хардалъ
Sinapis alba L.
БЪла граница, бТликаръ, лЪтень джбъ, бЪло меше, граница —
Quercus pedunculata Ehrh.
БЪла грудка, груфель
Tuber album Pers.
БСла гжба, червенушка — Boletus edulis Er.

Материали за български ботаниченъ речникъ

337

БЪла дъвка— 1. рунолистъ —
БЪла лобода — Chenopodium
Filago L., F. arvensis L.; 2. бЪлъ album L.
сминъ, бЪла гвачка — Gnaphalium
Б1ла лоза — 1. дива тиква —
dioicum L. ( — Antennaria dioica
Bryonia alba L., 2. павитъ — CleGiirtn.).
matis vitalba L.
БЪла люляка, кучи дрЪгъ, птиБЪла ела, ела —Abies alba Mill.
чи дрЪнъ — Ligustrum vulgare L.
(= A. pectinata DC.).
БЪла марта, парички, очениа
БЪла елха — Alnus incana
— Bellis perennis L.
Moench.
БЪла мащерка, мащерка, баБЪла елша, бЬла елха — Alnus
бина душица — Thymus L.
incana Moench.
БЪла метла — 1. горицвЪтъ,
БЪла живинка, бЪла живиница,
слЪти
коса — Adonis L., А. aestiбЪло усоиче — Brunella alba Pali.
valis L., А. autumnalis L,; 2. бЪла
БЪла заръмкадия (тур ), бЪлъ грозданка, бЪлъ зановецъ — Cytiнарцисъ — Narcissus poeticus L. i
sus albus Hack ; 3. съсерка—MarБЪла ива, ива — Salix caprea L. |
rubium peregrinum L\ 4. горунъ,
БЪла какула, бЬль шалвей —
зименъ джбъ — Quercus sessiliflora
Salvia aethiopsis L.
Salisb.
БЪла камилска стжпка, водна
БЪла млечница — Lactarius
роза — Nymphaea alba L
piperatus Scop.
БЪла канела — CinnamodenБ1ла молофа, камилякъ, обикdron corticosum Miers. (= Canella
новенъ слЪзъ — Malva vulgaris
alba Murr.).
Fries.
БЪла капка, кокиче — GalanБЪла морска роза, водна роза
thus elvesii Hoock.
— Nymphaea alba L.
БЪла комунига — Melilotus
БЪла мъртва коприва — Laalbus Desf.
mium album L.
БЪла кукулайка — ChrysanБЬла мура — Pinus peuce Grsb.
themum leucanthemum L.
БЪла мухоморка — Amanita
БЪла комонига — Melilotus verna Bull.
albus Des}.
Б1ла мърла, бЪла лобода —
Б1ла кумунига — Melilotus Chenopodium album L
albus Desf.
БЪла мехуреста плесень —
БЪла куча лобода, мърла — Cystopus candidus Pers. (= Albugo
Chenopodium album L.
candida Ktze).
БЪла лайкучка — ChrysantheБ1ла мЪхуреста ръжда—Cymum leucanthemum L. (= Leucan- stopus candidus Pers. (= Albugo
themum vulgare Lam.),
candida Ktze).
БЪла плесень — Cystopus canБЪла латина, горска поветица,
слачка — Calystegia sepium R.Br. didus Pers. (= Albugo candida Ktze).
Б%ла подкваса, б^ло енювче
БТла лепка, имелъ — Viscum
— Galium mollugo L.
album L.
Б1ла леска — Corylus colurna L.
Б£ла полевица — Agrostis alБЪла лилия, бЪлъ кремъ, зам- ba L.
бакъ (тур.) — Lilium candidum L.
БЪла пришница, бЪло гърличе,
БЬла липа — Tilia alba Ait. бЪло живиниче — Brunella alba
(=T. argentea Desf.).
Pali.

338

Б. Ахтяровъ

Б1ла пшеница, капладжа —
Triticum spelta /..
БКла рала — 1. въртипопъ,
мжжка лай-кучка — Anthemis L.,
А. arvensis L.; 2. голяма лайкучка, майчина, маргаритка —
Chrysanthemum leucanthemum L.
(= Leucanthemum vulgare Lam.);
3. поветица, чадърче, слачка —
Convolvulus arvensis L„ Calystegia
sepium R. Br.; 4. лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Б1ла рокличка, поветица, чадърче — Convolvulus arvensis L.
БЪла ружа ружа — Althaea
officinalis L
Б1ла ружковица, б!лъ шалвей, меча пета — Salvia aethiopsis L.
Б1ла ръжда — Cistopus candidus Pers. ( = Albugo candida (Pers.)
Kuntze).
Б1ла pina—Brassica oleracea
L. var. rapa L( — var. esculenta DC.).
Б1ла caca. б1ла съсънка, горска съсънка — Anemone silvestris L
Б1ла снажна топка, картопъ,
калинка — Viburnum opulus L.
Б1ла суровица, л-Ьтенъ джбъ,
бкто меше, граница — Quercus реdunculata Ehrh.
Бкла съсънка — Anemone nemorosa L.
Б1ла тамянуга — Viola alba
Bess.
БЪла теменуга — Viola alba
Bess.
Б1ла теменужка — Viola alba
Bess.
БЪла топола — Populus alba L.
БЪла трева — 1. бузалъкъ, caдина — Andropogon ischaemum L.;
2. овчарска торбичка, плешчица
Capsella bursa pastoris Moench.;
3, б1лъ сминъ, бЪла гвачка —

5. юдина стжпка — Sclerochloa
dura P.B. (= Poa dura L.); 6. тревовидни чревна — Stellaria graminea L.; 7. бЪло поджбиче — Teucrium polium L.
БЪла тъменуга — Viola alba
Bess.
БЪла хрущялна — Scleranthus
perennis L.
БЪла хурка, бЪлъ кремъ —
Lilium candidum L.
Б1ла чемерика — Veratrum lobelianum Bernh.
Б1ла черница — Morus alba L.
БЪла чобанка, бЪлъ лопушъ
— Petasites albus Gartn.
БЪла шандра, пчелникъ —
Marrubium vulgare L.
БЪлвици, слива (порода) — Prunus domestica L.
БЪлезникавъ воденъ трандафелъ, водна роза, русалка — Nym.
phaea alba L.
БЪлеочъ, лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
БЪли кози бозки, бЪла тлъстига, бЪло прозориче — Sedum
album L.
БЪли кокошки, бЪла съсънка,
горска съсънка — Anemone nemorosa L
БЪли очи, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
БЪли тръни, вЪтрогонъ—Егупgium campestre L.
БЪлизенъ, бузалъкъ, садина —
Andropogon ischaemum L.
БЪлизина, бузалъкъ, садина —
Andropogon ischaemum L.
БЪлизма, бузалъкъ, садина —
Andropogon ischaemum L.
БЪли зарунъ, бТлъ нарциси
Narcissus poeticus L.
БТлика, б!лъ джбъ, лЪтенъ
джбъ, граница — Quercus pedun-

Материали за български ботаниченъ речникъ

джбъ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
БЪликаръ, бклъ джбъ, лЪтенъ
джбъ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
БЪликово, б%лъ джбъ, лЪтенъ
джбъ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
БЪлило, припжтница, изсипливче — Herniaria incana Lam.
Белина, припжтница, изсипливче— Herniaria incana Lam.
Бклица — 1. череша — Prunus
avium L.\ 2. слива (порода) — P. domestica L.
БЪличе, хмелъ — Humulus lupulus L.
БЪличка, иглика — Primula L.
БЪлки конопи, мжжки конопъ
— Cannabis sativa L.
БЬло вЪтърче, табашка метла
— Centaurea stoebe L.
БЪло дърво, трепетлика, осика
— Populus tremula L.
БЪло енювче, сирите — Galium mollugo L.
БЪлоборка, бЪлОкъ, б!лъ боръ
— Pinus silvestris L.
БЪловълнестъ листъ, балканска звезда, еделвайсъ (нЪм.) —
Gnaphalium leontopodium Scop.
(= Leontopodium alpinum Cass.).
БЪлоградиче, самогризка —
Scabiosa columbaria L.
БЪлоградче, самогризка — Scabiosa columbaria L.
БЪло живениче, б1ло усоиче,
пришница — Brunella alba Pali.
(= Brunella laciniata L.).
БЬло звездиче — Dorycnium
herbaceum Vili.
БЪло копито, подбТлъ, марта
— Tussilago farfara L.
БЬло лале — 1. горска съсънка, бЬла съсънка — Anemone silvestris L ; 2. бЪлъ нарцисъ— Narcissus poeticus L.

339

ница, лЪтенъ джбъ — Quercus pedunculata Ehrh.
Б^лопламенно цвЪте, повитъ
— Clematis vitalba L.
БЪло плюскавнче— Silene inflata L.
БЪло поджбиче — Teucrium
polium L.
БЪло прозориче, б!ла тлъстига
— Sedum album L.
БЪло сапунче r- Saponaria officinaiis L.
БЪло сърдцеболово билье,
бЪлъ очиболецъ — Potentilla alba L.
БЪло тръне — 1. вЪтрогонъ
— Eryngium campestre L.’, 2. казашки бодилъ — Xanthium spinosum L.
БЪло чадърче — Calystegia sepium R. Br.
БЪло шикерче — Lathyrus sativus L
БЪлозоръ, милка — Parnassia
palustris L.
БТлойка, мжжки конопъ—Cannabis sativa L.
БТлокрилникъ, блатнякъ —
Caltha palustris L.
БЪлокъ, бТлъ боръ — Pinus
silvestris L.
БЪлокъ боръ, б!лъ боръ —
Pinus silvestris L.
БТлонога, сапунче — Saponaria officinalis L.
БЪлоочица — 1. бЪла рада,
въртипопъ — Anthemis L., k.
cotula L. и др.; 2. лайка, лайкучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.; 3. врабчово семе —
Lithospermum officinaleZ..
БТлоцв1тна лупина — Lupinus albus L.
БЪлоцв1тна съсънка, б1ла
съсънка, горска съсънка — Anemone nemorosa L.
БЪлочка, иглика — Primula L.
БЪлузнакъ — 1. троскоть—Су-

340

Б- Ахтаровъ

Triticum repens L. (== Agropyrum
repens P. B.).
БЪлурка, слива (порода) — Prunus domestica L.
БЪлушка — i. гарвански лукъ
— Ornithogalum L. 2. слива
(порода) — Prunus domestica Z..;
3 кокиче — Galanthus elvesii
Ноок.
Б1лъ алабашъ — Brassica napobrassica Mill.
Б1лъ бадианъ, росенъ — Dictamnus albus L (= Dictamnus fraxinella Pers.).
БЪлъ бобъ — Phaseolus vulgaris L.
Б1лъ боръ — Pinus silvestris L.
Б1лъ бреберъ, кокошки —
Isopyrum thalictroides L.
Б1лъ брЪстъ, веза — Ulmus
effusa VPilld.
Б1лъ в1търъ, момкова сълза
— Polygonatum latifolium Desf.,
P. officinale AU.
Б1лъ габъръ — Carpinus betulus L.
Б1лъ глогъ, глогъ — Crataegus monogyna Jacq.
Б1лъ дарчинъ — Cinnamodendron corticosum Miers.
БЪлъ дебелецъ, тлъстига, прозориче — Sedum album L.
Б1лъ дивисилъ — 1. шушанъ,
шурулинии — Chaerophyllum bulbosum L.; 2. срамниче — Laserpitium
latifolium L.
Б1лъ дудъ, б!ла черница —
Morus alba L.
Б1лъ джбъ — 1. граница, л1тенъ джбъ — Quercus pedunculata
Ehrh.. \ 2. йозъ, ситца граница —
Quercus pubescens Willd.
Б1лъ енювецъ, сирище — Gallum mollugo L.
Б1лъ журулъ, б!лъ нарцисъ
— Narcissus poeticus L.
БЪлъ замбакъ, б+.лъ кремъ,

б!ла грозданка — Cytisus leucanthus IT. K. (= C. albus Hack.).
БЪлъ зановетъ, б!ла метла, 61ла грозданка — Cytisus leucanthus
U7. A'. (C. albus Hack.).
Б1лъ зидаръ, тлъстига, прозориче — Sedum album L.
Б1лъ зюмбюлъ, момина сълза
— Convallaria majalis L.
Б1лъ имелъ — Viscum album L.
Б1лъ кантарионъ, сиротица —
Gratiola officinalis L.
Б1лъ каремъ, б!лъ кремъ, 61ла градинска перуника — Iris florentina L.
Б1лъ кленъ, яворъ — Acer
pseudoplatanus L.
Б1лъ конопедъ, б!ла лобода
— Chenopodium album L.
Б1лъ кремакъ, б!лъ кремъ —
Lilium candidum L.
Б1лъ кремъ — 1. б!ла градинска перуника — Iris florentina L.',
2. б!лъ кринъ — Lilium candidum L.
Б1лъ кремакъ, б!лъ кремъ —
Lilium candidum L.
Б1лъ кринъ, б!лъ кремъ —
Lilium candidum L.
Б1лъ кръклянъ, кухостъблена
детелина— Trifolium balanse Boiss.
Б1лъ лилякъ, акация, салкъмъ
(тур.) — Robinia pseudacacia L.
Б1лъ лопенъ, лопенъ — Verbascum thapsiforme Schrad.
Б1лъ лукъ — 1. влашецъ —
Allium ascalonicum L.; 2. чесънъ —
Allium sativum L.
Б1лъ морковъ, кервизъ, целина — Apium graveolens L.
Б1лъ нарцисъ — Narcissus
pofcticus L.
Б1лъ оманъ—Inula hellenium L.
Б1лъ осенъ, мжждр!нъ — Fraxinus ornus /..
Б1лъ очиболецъ — Potentilla
alba L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

341

Б%лъ ясенъ, мжжлрЬнъ —FraБЪлъ петолистникъ, бТлъ очиболецъ — Potentilla alba L.
xinus ornus L
БЪлъ пиренъ, власата класица
БЪлъ ясминъ — Jasminum offi— Triticum villosum /И. В.
cinale L.
БТлъ попокъ, лайка, лай-кучка,
БЪлючка, планинска иглика —
подрумиче — Matricaria chamo- Primula elatior Jacq.
milla L.
БЪлявица, слива (порода) —
БЪлъ равнецъ — Achillea mil- Prunus domestica L.
lefolium L. и др.
БЪляка— 1. череша — Prunus
БЪлъ салкъмъ, бЬла акация — avium L.; 2. слива (порода) Prunus
Robinia pseudacacia L.
domestica L.
БЪлъ самодивски лукъ, зюмБЬсенъ буренъ, напръстникъ,
бюлче — Hyacinthella leucophaea бТсниче — Digitalis l.., D. viridiStev.
flora Lindi.
БЪлъ санталъ, бакамъ — SanБ^сна гжба — Russula emetalum album L.
tica Schiift.
БЪлъ синапъ — Sinapis alba L.
БЪсна трева — 1. бЪсниче —
БЪлъ слЪзъ — 1. ружа — Al- Digitalis ferrunginea Z..; 2. червенъ
thaea officinalis L.; 2. окрелче, древоловодецъ — Orobanche rubens
бенъ камилякъ — Malva rotundiWallroth.
folia L.
БЪсна турка, лисичи зжби —
БЪлъ смилъ — Gnaphalium areCytisus nigricans L.
narium L. (= Helichrysum arenarium
БЪсничаво билье — 1. волоDC.).
водецъ — Orobanche rubens WallБЪлъ сминдухъ, бЬлъ ясминь roth; 2. тютюнева чума — Pheli— Jasminum officinale L.
paea ramosa C. A. Mey.
БЪлъ сминъ — 1. гвачка —
БЪсничавъ буренъ, бЪсниче,
Antennaria dioica Gdrtn. (= Gna- напръстникъ — Digitalis lanata
phalium dioicum L.) ; 2. бТлъ ясминъ Sibth.
БЪсниче — 1. напръстникъ —
— Jasminum officinale L.
БЪлъ трифилъ, бЪла детелина
Digitalis L., D. grandiflora Jacq, D.
lanata Sibth.; 2. воловодецъ — Oro— Trifolium repens L.
БЪлъ трънъ — 1. вЪтрогонъ banche L., O. rubees Wallroth.;
— Eryngium campestre L.; 2. 6tna
3. тютюнева чума — Phelipaea raакация, салкъмъ (тур.) — Robinia
mosa C. A. Mey.
pseudacacia L.; 3. деве дикенъ (тур.)
БЪсно дърво — 1. бЪсниче —
—- Silybum marianuui Gdrtn.', 4. ка- Coronilla emeroides Boiss. et Spr.',
зашки бодилъ — Xanthium spino- 2. вълча ягода, вълча жила — Daphne m е s е r е u m Z..; 3. воденъ
sum L.
БЪлъ тжжекъ, бЪла градинска
габъръ, черенъ габъръ — Ostrya
перуника — Iris florentina L
carpinifolia Scop.; 4. гърбачъ —•
БЪлъ хардалъ, бЪлъ синапъ —
Periploca graeca L.
Sinapis alba L.
БЬснурка — 1. миши уши —
БЪлъ чичекъ, пчелникъ — MarHieracium pilosella L; 2. даминъ,
rubium vulgare L.
кукучъ — Pistatia terebinthus L.
БЪлъ шаваръ, росица — GlyБЪснурче, напръстникъ — Diceria spectabilis M. K.
gitalis ferruginea L., D. lanata Sibth.
БЬлъ щиръ — Amaranthus bliБЬсовниче, мискъ, медоглавка
htrinao □rorhnnirlpa RliniTfi.

342

Б. Ахтяронъ

В
Вавилонска върба, печална
върба, плачуша върба — Salix baby ion i са L.
Вайда, брошъ — Isatis tinctoria L.
Вайдъ, брошъ — Isatis tinctona L
Валавукъ, паламида, гингеръ,
осътъ — Cirsium L.
Валевукъ. решетка — Carlina
acanthifolia All.
Валериана, дилянка, коча трева — Valeriana officinalis L
Валерианъ, дилянка, коча трева — Valeriana officinalis L.
Валиснерия — Vallisneria spiralis L.
Валчестолистно звънче —
Campanula rotundifolis L
Ва.чявукъ, паламида, гингеръ,
осътъ — Cirsium L
Вампиръ, горска поветииа —
Calystegia sepium R.Br. (= Convolvulus sepium L).
Ванилия — Vanilla planifolia
Andrews.
Ванилия — Vanilla planifolia
Andrews.
Вапиарска 61ла рада, жълтъ
въртипопъ — Anthemis tinctoria L.
Вапиарска резеда, бояджийска
резеда, жълта резеда — Reseda luteola L.
Варзия, бакамъ — Caesalpina
brasiliensis L, Tamarindus indica
L. (боя за яйца).
Вартика, вратига — Tanacetum
vulgare L.
Васильекъ, метличка — Centaurea L.
Вахлачка, паламида, гингеръ,
осътъ — Cirsium L.
Baxea, тученица — Portulaca
oleracea L.
Вдигани, 61ла черница (плодо-

Вдлъбнатогрудеста лисичина
— Corydalis cava Schw. et Кбг.
Ведрина, тугъ, диво лале ■—
Fritillaria L.
Ведрици, кандилки, кошнички
— Aquilegia vulgaris L.
Веза, б1лъ бр!стъ — Ulmus
effusa Willd.
Везъ, б!лъ бр1стъ — Ulmus
effusa Willd.
Везъ бр1стъ, б!лъ брЪстъ —
Ulmus effusa Willd.
Веле билье, старо билье, отровно билье, развалниче — Atropa
belladona L.
Великдень, мъртва коприва —
Lamium L.
Великденче — I. планинско миризливче — Calamintha alpina L.;
2. мъртва коприва — Lamium amplexicaule L., L. purpureum L. и др.
3. пурпурно-синя бЪлоочица —
Lithospermum purpureo-coeruleumZ,.;
4. медуница, меча пита — Pulmonaria L.', 5. любичица —Veronica L.
Великденчецъ— Anemone fulgens (L.) Gay.
Великолепенъ каранфилъ —
Dianthus superbus L.
ВеликоивЪтна магнолия, магнолия — Magnolia grandiflora L.
Великоцв1тна овча опашка,
лопенъ, св!щилка — Verbascum
phlomoides L.
Венедикъ, латинка — Тгораеоlum majus L.
Венедиче, латинка — Тгораеоlum majus L.
Венерина папрать, богородичен ь косъмъ — Adiantum capillus
veneris L.
Венеринъ косатникъ, богородичен ь косъмъ — Adiantum capillus
veneris L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

ченъ косьмъ — Adiantum capillus
veneris L.
Вербейникъ, противиче, жълта
върбина, ленивче — Lisimachia L.
Верзия — 1. демиръ хинди
(тур.) — Tamarindus indic3 L.',
2. бакамъ (тур.) — Caesalpina brasiliensis L.
Вересъ, хвойна — .Juniperus L.
Версинъ, върбинка — Verbena
officinalis L.
Вертенка — Morchella conica
Pers.
Bepyra — Convolvulus arvensis L.
Вечерникъ — 1. синь люляк ь
— Hesperis mafronalis L.; 2 шефрия (тур.) — Melandryum album
Garcke.
Вечерниче, кадиризина, срешниче — Ajuga laxmanni (£.) Benth.
Виденикъ, латинка —Tropaeolum majus L.
Видовиня, синьо огнивче —
Anagallis coerulea Schreb.
Видрийци, тугъ, диво лале —
Fritillaria pontica Wahl. и др.
Видрици, тугъ, царски вЪнецъ
— Fritillaria imperialis L.
Виена джефа, горска поветина
— Calystegia sepium R. Br.
Виенъ шибой, червенъ шибой,
минекше (тур.) — Matthiola incana
R. Br. (= Cheiranthus annuus Z..).
Вий-вий-караджа, часовниче—
Erodium cicutarium L.
Вика, фий — Vicia sativa L.
Вилена коса, кукувича прежда
— Cuscuta epithymum L.
Вилина коса, кукувича прежда
Cuscuta epithymum L., C. europaea L.
Вилина метла, шпаргелъ, самодивска метла — Asparagus officinalis L.
Вилино сито, решетка — Сагlina acanthifolia All.
Видински лукъ, гугерки, куку-

343

виче грозде, кукувича плюнка, кукувичина — Muscari racemosum L
Вилинъ лукъ, гугерки, кукувичина, кукувиче грозде, кукувича
плюнка — Muscari racemosum L.
Вилужка — Pterotheca bifida
F. /W. (= Lagoseris bifida L).
Вилужна гължбица — Silene
dichotoma Ehrh.
Вилужно плюскавиче — Silene
dichotoma Ehrh.
Внмелъ, имелъ — Viscum album L.
Вимялъ, имелъ — Viscum album L.
Винайца, винена лоза — Vitis
vinifera L.
Винена лоза — Vitis vinifera L.
виненоцвЪтна шипка — Rosa
rubiginosa L.
Винна лоза— Vitis vinifera L.
Винобой, ашикъ боя (тур.), бахча гюзелъ (тур.), мерекепъ (тур.)
— Phytolacca decandra L. Отъ това
растение се добива боята алкеръ.
съ която боядисватъ виното.
Виноградна лоза — Vitis vinifera L.
Винолозова плесень — Oidium
tuckeri Berk.
Винска лоза — Vitis vinifera L.
Винче, паче гнЪздо — Anchusa
L., A. officinalis L. и др.
Виргински тютюнъ, тютюнъ
— Nicotiana tabacum L.
Виргонъ, вихрогонъ — Eryngium campestre L.
Вирулка — Nephrodium dryopteris Mich.
Висока бФлушка, голЪмъ гарвански лукъ — Ornithogalum narbonense L.
Висока власатка — Festuca
elatior L.
Висока детелина — Trifolium
elegans Savi.
Висока дзука — Juncus lamprocarpus Ehrh.

344

Б. Ахтяровъ

Висока иглика — Primula elatior Jacq.
Висока коприва, гол£ма коприва — Urtica dioica L.
Висока лайка — Matricaria trichophylla Boiss. ( = Chamaemelum
trichophyllum Boiss.).
Висока овсига — Bromus inermis Leyss.
Висока папрать, конска папрать, кюмюрджийска папрать, орлова папрать — Pteris aquilina L,
(= Pteridium aquilinum Gled.).
Висока решетка — Carlina vulgaris L.
Висока топола, пирамидална
топола — Populus pyramidalis Roz.
Високо гугерче, висока кукувича плюнка, висока кукувичина —
Muscari tenuiflorum Tausch.
Високъ папуръ — Cyperus longus L
Високъ типчакъ, типчакъ, висока власатка — Festuca elatior L.
Високъ ясенъ, мжокдрЬнъ —
Fraxinus ornus L.
Висулка, клокочъ — Staphyliea pinnata L.
Витва. повитъ — Clematis vitalba L.
Витлоплоденъ звезделъ—Medicago orbicularis AU.
Вихрогонски буренъ, вихрогснъ — Eryngium campestre L.
Вихрогонъ — Eryngium campestre L.
Вица, цвекло — Beta vulgaris L.
Вишна, вншня — Prunus cerasus L
Вишница, вншня — Prunus cerasus L.
Вишни — Prunus cerasus L.
Виякъ, власатка — Festuca
ovina L.
Влагалищна пушииа
Eriophorum vaginatum L.

Влакнеста папрать — Asplenium septentrionale Hoffm.
Влакнестъ джбъ, йозъ, ситна
граница — Quercus pubescens Willd.
Влакъ, полевица — Agrostis
vulgaris With.
Власата пшеница, власата класатица — Triticum villosum Л4. В.
Власатка — Festuca ovina L.
Власато цвЪте, влакнеста детелина — Trifolium arvense L.
Власестъ мъхъ, обикновенъ
мъхъ—Polytrichum commune Hedw.
Власица —Eragrostis Host., Е.
pilosa (L.) P. B.
Власникъ, водна звезда, звездатка — Callitriche vernalis KUtz.
Власовина, овсига — Bromus L.
Власуня, власатка — Festuca
ovina /,.
Власъ лукъ, влашець— Allium
ascalonicum L.
Влатлика, вратига, вратика —
Tanacetum vulgare L. (= Chrysanthemum vulgare Bernh.).
Влахци, звезделъ — Lotus corniculatus L.
Влачи-градина, зимзеленъ —
Vinea major L., V. minor L.
Влашецъ — Allium ascalonicum L.
Влашка, царевица, кукурузъ
— Zea mays L.
Влашка гулия, картофи, барабой — Solanum tuberosum L.
Влашки копъръ, морачъ, резание — Foeniculum officinale Ati.
(= Foeniculum capillaceum Gilib.).
Влашки лукъ — Allium ascalonicum L.
Влашки спанакъ, чувень, дивъ
спанакъ — Chenopodium bonus
henricus L.
Влашки ябълки, решетка, вилино сито — Carlina асаnthifolia ЛИ.

Материали за български ботаниченъ речпигь

ВлЪката детелина— Trifolium
repens L.
ВлЪкуща детелина, пълзяша
детелина — Trifolium repens L,
Водачка, тютюнева чума —
Phelipaea ramosa С.Л./И.
Водениче, воловоденъ — Огоbanche L.
Воденъ балдаранъ, бучинишь,
нволига — Conium maculatum L.
Воденъ ботракъ, жаболъжичка, шилникъ — Alisma plantago L.
Воденъ бученишъ, бучинишъ,
нволига — Conium maculatum L.
Воденъ габеръ — Ostrya carpinifolia Scop.
Воденъ джодженъ — Mentha
aquatica L.
Воденъ жабенякъ — Hydrocharis morsus ranae L.
Воденъ жабникъ — Hydrocharis morsus ranae L.
Воденъ жегалъ, мърснякъ —
Potamogeton natans L.
Воденъ жълтъ замбакъ,водна
перуника — Iris pseudacorus L.
Воденъ жълтъ тжжекъ, водна
перуника — Iris pseudacorus L.
Воденъ кара-янткъ (тур ), милободъ, гърмотрънъ — Ononis hyrcina Jacq.
Воденъ лютивецъ, водно лютиче — Ranunculus aquatilis L.
(Batrachium aquatile Wimm.).
Воденъ мокришъ, водна поточарка — Nasturtium amphibium R.Br.
Воденъ морачъ — Oenanthe
phelandrium Lam.
Воденъ орЪхъ, дяволче, джулюнъ — Trapa natans L.
Воденъ осенъ, ясенъ — Fraxinus excelsior L.
Воденъ пиперъ, пипериче —
Polygonum hydropiper L.
Воденъ трилистникъ, горчива
детелина — Menyanthes trifoliata L.
Воденъ хилядолистникь, планенгь — Hottonia nalustris L.

345

Воденъ шипъ, стрелникъ —
Sagittaria sagittaefolia Z,
Водна детелина, горчива детелина
Menyanthes trifoliata L
Водна елха — Alnus Tourn., А.
glutinosa Gdrtn., A. incana Moench.
Водна звезда, жабетина —
Callitriche vernalis Kiltz.
Водна коса, глиноза, жабунякъ
— Spirogyra sp. div.
Водна леща, плавецъ-Lemna L.
Водна лилия, вода роза, русалка — Nymphaea alba /,.
Водна любица — 1. водолюба
— Butomus umbellatus L.; 2. маремиче — Veronica anagallis L.
Водна мента, дивъ джодженъ
— Mentha aquatica L.
Водна мишакиня, врабчови
чревна, чревца — Stellaria media L.
Водна морска вила, водна роза
русалка — Nymphaea alba L.
Водна морска русалка, водна
роза — Nymphaea alba L.
Водна мЪхунка — Utricularia
vulgaris L.
Водна мЪхурка — Utricularia
vulgaris L.
Водна папрать, богородиченъ
косъмъ — Adiantum capillus veneris L.
Водна перуника — Iris pseudacorus L.
Водна поточарка, воденъ мокришъ — Nasturtium amphibium
R. Br.
Водна роза, русалка — Nymphaea alba L.
Водна росица, росица, одемка
— Glyceria fluitans R. Br.
Водна сасанка, пиявица, водна
борика — Hippuris vulgaris L.
Водна тиква, водна роза, русалка — Nymphaea alba L.
Водна цвилуга, бучиниш ь, двоят а -- Conium maculatum L.
Водна цуцулига, бучинишъ —
Conium maculatum L.

346

В. Ахтаровъ

Водни кестанъ, дяволче, джулюнъ — Trapa natans L.
Водника, круша (порода) —
Pirus communis L.
Водница, круша (порода) —
Pirus communis L.
Водно алое — Hydrocharis morsus ranae L.
Водно лале — 1. водна роза,
русалка—Nymphaea alba L.; 2,бърдунче, жълта водна роза — Numhar
luteum Sw.
Водно лютиче — Batrachium
aquatile Wimm. (— Ranunculus aquatilis L), B. trichophyllum F. Sz.
Водно нане, воденъ (днвъ)
джодженъ — Mentha aquatica L.
Водно ор!хче, джулюнъ. дяволче — Trapa natans L
Водно пиперче, пипериче —
Poligonum hydropiper L
Водняче— 1. рабавецъ, горска
майка — Lathraea squammaria L.;
2. тютюнева чума — Orobanche ramosa L
Водогонъ, брей — Tamus communis L
Водокленъ, чинаръ — Platanus
orientalis L.
Водолюба — 1. балдаранъ, cyсазъ — Butomus umbellatus L;
2. водянка — Hydrocharis morsus
ranae L.
Водопийка — 1. Catabrosa
aquatica (L.) P.B.; 2. синя жлъчка — Cichorium intybus L.
Водорасъль глистоморна, глистоморка — Plocaria herminthochorton L.
Водянка — Hjdrocharis morsus ranae L
Воененъ салепъ — Orchis militaris L.
Война, хвойна — Juniperus communis L
Войничица — Sisymbrium thalianum L (= Stenophragma thalia-

Войнишко цвЪте, глухарче, paдика — Taraxacum officinale Web.
Воленика — 1. жилавика —
Genista rumelica Vel.; 2. прещипъ
— Genista sagittalis L.; 3. дивъ
джодженъ — Mentha silvestris L.
(= M. longifolia Huds.); 4. мащерка, бабина душица — Thymus L.
Воденица — 1. Дивъ джодженъ
— Mentha silvestris L. ( _ M. longifolia Huds.); 2. мащерка, бабина
душица — Thymis L.
Волиника, джодженъ, мента
— Mentha L.
Волово око —■ 1. ружа — Althaea L„ А. officinalis L.; 2. слЪзъ,
камилякъ — Malva silvestris L.,
M. vulgaris Fries.
Воловоденъ — Orobanche L.
Воловодецъ — Orobanche L.
Воловодиче — Orobanche gracilis Sm., O. rubens Wallroth. и др.
Волска опашка, лопенъ, св+.шилка — Verbascum phlomoides L.
, Волски езикъ — 1. винче, паче гнездо — Anchusa officinalis L.;
2. айважива (тур.) — Alkanna tinctoria Tausch.; 3. решетка, вилино
сито — Carlina acanthifolia All.;
4 арабски езикъ, кърмазовъ кактусъ — Opuntia coccinelifera L.;
5. еленовъ езикъ — Scolopendrium
vulgare Sm. (= Scolopendrium officinarum Sw.).
Волски язикъ, еленовъ езикъ
— Scolopendrium vulgare Sm. (=
Scolopendrium officinarum Sw.).
Волско езиче — Lycopsis arvensis L.
Волско око, жълть въртипопь
— Anthemis tinctoria L.
Волско цв1ке, метличина —
Centraurea cyanus L.
Волче, татулъ
Datura stramonium L.
Вонеща главня, мазна житна
главня — Tilletia levis KUhn.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

данъ, чистецъ — Stachys silvatica L.
Вонеща куча лобода, мърша
— Chenopodium vulvaria L.
Вонеща ръжена главня, мазна
ръжена главня — Tilletia secalis
Kiihn.
Вонеща смола — Ferula assa
foetida L.
Вонеща трева - Ferula assa
foetida L.
Вонещъ буренъ, мърша, вонеща лобода — Chenopodium vulvaria L.
Вонещъ здравецъ, дивъ здравецъ — Geranium robertianum L.
Вонещъ кукурякъ, кукурякъ,
— Helleborus odorus 1Г. K.
Ворсилка, лугачка, чесалка —
Dipsacus L.
Вослецъ,плЪвулъ — Holosteum
umbellatum L.
Востегъ, сграбиче, клинавиче
— Astragalus glycyphyllos L.
Восъкъ — Hoya carnosa R. Br.
Восъче — Hoya carnosa R. Br.
Восъчникъ, проклетия, богородична трева — Cerinthe minor L.
Восъчно цв4те, проклетйя, богородична трева — Cerinthe minor L.
Вошерия, глиноза — Vaucheria sp. div.
Врабчеви чревца — Stellaria
media L.
Врабчево семе — Lithospermum arvense L.
Врабчено семе — Lithospermum arvense L., L. officinale L.
Врабчино нв1те, бЪлъ равнецъ
— Achillea millefolium L.
Врабчиново црево — Stellaria
media L.
Врабчови чръвца — Stellaria
media L.
Врабчово семе — Lithospermum arvense L.

347

Вражалка, врабчови чръвца —
Stellaria media L.
Вражица — Cephalaria transylvanica (L.) Schrad.
Врана, градинска перуника, тжжекъ — Iris germanica L.
Вранево просо, бЪлоочипа —
Lithospermum officinale L.
Вранево око, кръстачъ — Paris quadrifolia L.
Вранецъ, ресникъ — Actaea
spicata L.
Врани нокте, сграбиче, клинавиче — Astragalus glycyphyllos L
Врани око, кръстачъ — Paris
quadrifolia L.
Вранилова трева, риганъ, черновръхче — Origanum majorana L.,
O. vulgare L.
Враново просо, врабчено семе
— Lithospermum arvense L.
Вранска стжпка, пукалче —
Leontice leontopetalum L.
Врански лукъ, бЪлушка, гарвански лукъ — Ornithogalum collinum
Guss., O. umbellatum L. и др.
Вранско око, кръстачъ — Paris quadrifolia L.
Вра нци лукь, гарвановъ лукъ
— Allium rotundum L.
Врапчанови цревца, врабчови
чревца, чревца — Stellaria media L.
Врапчиново црево, чревца —
Stellaria media L.
Врата, пиявица, бълвавииа —
Lolium temulentum L
Вратига — 1. б!лъ равнецъ —
Achillea millefolium L.\ 2. вратика
— Tanacetum vulgare L.
(= Chrysanthemum vulgare Bernh.).
Вратика, вратига — Tanacetum
vulgare L. (= Chrysanthemum vulgare Bernh.).
Вратня — Tanacetum vulgare L
Вратливо жито, бълвавииа, пиявица, вратъ — Lolium temulentum L.
Вратлнка — Tanacetum vul-

348

Б. Ахтарлвъ

gare L. (— Chrysanthemum vulgare I
Bernh.).
Вратовратникъ, слъичогледъ
— Helianthus annuus L
Вратъ, пиявица, бълвавина —
— Lolium temulentum L.
Врачовникъ — 1. самодивка —
Circaea lutetiana L.; 2. бакла, черенъ бобъ — Vicia faba L.
Вресъ, маточина — Melissa officinalis L.
Врътига— 1. метла — Artemisia
annua L; 2. вратига, вратика —
Tanacetum vulgare L.
Връшнякъ, мурика — Bruckentbalia spiculifolia Rchb.
Всевлакъ, поветииа, чадърче
— Convolvulus arvensis L
Вуйна, хвойна — Juniperus L.
Вунешо лале, тугъ — Fritillaria
imperialis L
Вурцуди, гологлавче, топузче
— Globularia vulgaris L.
Вуча жила, бЪснО дърво, вълчи
ягоди — Daphne mezereum L.
Вучки ябуки, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Вьзкруша, скоруша, оскруша
— Sorbus domestica L.
Възпоменание, незабравка, поминче — Myosotis palustris With.,
M. alpestris Schm. и др.
Вълевукъ, паламида, гингеръ,
осътъ
Cirsium L.
Вълетина, винче, паче гнездо
— Anchusa officinalis L
i
i
Вълкова пърдешка, пърхутка, I
прахавица — Lycoperdon bovista L.
Вълковина, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis /.
Вълново пърдешка, прахавица, пърхутка — Lycoperdon bovista L
Вълко — Salsola kali L.
Вълиестъ напръстникъ, б1»сни-

Вълниста гжба, отровна млечница — Lactarius torminosus Sch.
Вълница, ленакъ — Camelina
microcarpa Andr.
Вълновидна бусика, дива трева — Deschampsia flexuosa Trin.
Вълча абълка, вълча ябълка
— Aristolochia clematitis L.
Вълча детелина — Medicago
lupulina L.
Вълча жила — 1, грозданка,
зановецъ, метла — Cytisus L.;
2. 6tcHO дърво, вълчи ягоди —
Daphne mezereum L.
Вълча люцерна — Medicago
lupulina L.
Вълча опашка, напръстникъ,
бЪсниче — Digitalis purpurea L.
Вълча пръдня, прахутка, прахавица — Lycoperdon bovista LВълча стжпка, катушка, дива
меродия — Lycopus europaeus L.
Вълча трева, жълта сама китка
— Aconitum ranunculaefolium Rchb.
Вълча ябълка — 1. Aristolochia clematitis/..; 2. бЪсно
дърво, вълча жила — Daphne mezereum L.
Вълча ягода, 6tcno дърво —
Daphne mezereum L
Вълчецъ — 1. магарешки бодилъ, гингеръ — Carduus crispus /..;
2. паламида, осътъ — Cirsium L.;
3. хлопка, шушнярь — Rhinanthus
major Ehrh.
Вълчи бобъ — Lupinus luteus L.
Вълчи грахъ— Lupinus varius L.
Вълчи макъ, дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Вълчи нокетъ, плавунъ — Lycopodium clavatum L.
Вълчи шлемъ, сама китка, ж ълта сама китка, жълто шлемче — Aconitum ranunculaefolium Rchb.
Върба — Salix L.
Върбалаче, самобойка, урбаличе — Glechoma hederacea /.., G.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Върбика — Verbena officinalis L.
Върбина—Verbena hybrida hort.
Върбинка — Verbena officinalis L.
Върбица, каначка — Balsamina
hortensis DC. (= Impatiens balsamina Z..).
Върбичка, ракидивица — Tamarix pallasii L.
Върбовица, пипериче — Polygonum amphibium L.
Върбовка — 1. върболика —
Epilobium L.; 2. синилникъ, сърпецъ — Isatis tinctoria L.
Върбовникъ, хайдушки тютюнъ,
ленивче, противиче — Lysimachia
vulgaris L.
Вьрбовъ оманъ — Inula salicina L.
Вьрболистенъ ливадникъ, чабуци — Spiraea salicifolia L.
Вьрболистенъ оманъ — Inula
salicina L.
Върболистна спиреа, чабуци
— Spiraea salicifolia L.
Върболистъ, плакунъ, кукумЪрко — Lythrum salicaria L
Върболиче, самобойка, урбаличе — Glechoma hirsuta W. K.
Върбелъ, върба — Salix L.
Върболистна млЪчка — Euphorbia salicifolia Host.
Върганъ, манатарка, червенушка — Boletus edulis Fr.
Въремиче, медуница, меча пита
— Pulmonaria officinalis L.
Въремчи, медуница, меча пита
— Pulmonaria officinalis L.
Вързия — 1. Caesalpina brasiliensis L.; 2. Haematoxylon campechianum L.
Върла чума, житна прашна
главня — Ustilago tritici Jansen.
Въртипопъ — 1. б!ла рада —
Anthemis; 2. маргаритка, голяма
йла-кучка, майчица — Chrysanthemum leucanhemum .Z. (= Leucan-

349

themum vulgare Lam.)-, 3. часовниче — Erodium cicutarium L.; 4. кървав ь здравецъ — Geranium sanguinem L.; 5. лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla
L.; 6. трабозанъ, баби зжби —
Tribulus terrestris L.
Върти слънце, слънчогледъ —
Helianthus annuus L.
Въртига, вратика — Tanacetum
vulgare L. ( = Chrysanthemum vulgare Bernh.
Въртика—Tanacetum vulgare Z..
Въртовратникъ, слънчогледна
млЪчка — Euphorbia helioscopia L.
Вършнякъ, мурика — Bruckenthalia spiculifolia Rchb.
Въстегъ, живениче, усоиче —
Brunella vulgaris L.
Въсца, бЪла тлъстига, б!ло
прозориче — Sedum album L.
Въшкавецъ, заушница — Pedicularis palustris L.
Въшкаво билье, ботушки —
Pedicularis verticillata L.
Вьшкавче, ботушки — Pedicularis verticillata L.
Вьшкино билье, чашкодрЪнъ
— Evonymus europaeus L.
Въшковецъ, ботушки, заушница — Pedicularis L.
Вьшковиче, чашкодрЪнъ —
Evonymus europaeus L.
Въшчо грозде, бивушка — Lonicera xylosteum L.
ВЪйникъ — Calamagrostis epigeios Roth.
ВЪнецъ, зайчина, кичурка —
Coronilla varia L.
ВЪнче, торица — Sherardia arvensis L.
ВЪнчило, кръстолистно енювче
— Galium cruciatum Scop.
ВЪсларка, плЪвулъ — Holosteum umbellatum L.
ВЪтрева трева, мечолистенъ
оманъ — Inula ensifolia L.

350

Б. Ахтяровъ

Вктрена трева, мечолистенъ
оманъ — Inula ensifolia L
ВЯтрило, съсънка — Anemone
pulsatilla L (= Pulsatilla vulgaris
MU!.).
ВЯтрликъ, момкова сълза, одраки — Polygonatum officinale All.
ВЯтровалъ, вЯгрогонъ— Eryngium campestre L.
Ветровита вонешииа, вЯтрушка — Agrostis spica venti L.
Ветровито билье — Salvia nutans L
ВЯтрогонецъ, вЯтрогонъ —
Eryngium campestre L.
ВЯтрогонъ — 1. пушица —
Eriophorum L', 2. вихрогонъ —
Eryngium campestre/..
ВЯтрушка —Apera spica venti L'
ВЪтъряица. бЯла съсънка —
Anemone nemorosa L.

Вжзелъ, планински очиболенъ
— Potentilla tormentilla Schrank
(~ Potentilia silvestris Neck.).
Вжсеничка — 1. острииа —
Carex L.; 2. кощрява — Setaria
glauca P. В.; 3. чистецъ, ялешъ —
Stachys L.
Вятърничава трева, вЯтърниче — Jasione heldreichii Boiss., J.
montana L.
ВЯтърниче — Jasione heldreichii Boiss.
ВЯтърничева трева, грашица,
еспарзетъ — Onobrychis sativa Lam.
ВЬтърчева трева, мечолистенъ
омань — Inula ensifolia L.
ВЯчнозеленъ лавъръ, дафинъ,
лавъръ — Laurus nobilis L.
Вязъ, бЯлъ брЯстъ -- Ulmus
effusa Willd.
Вяхта, горчива детелина — Меnyanthes trifoliata L.

Габеръ — Carpinus betulus L,
C. duinensis Scop.
Габица — Polyporus L.
Габъръ — 1. бЯлъ габъръ —
Carpinus betulus L ; 2. клечаръ габъръ — Q duinensis Scop. (=C.
orientalis Lam.).
Гававка, печурка — Agaricus
(Psaliota) campestris L
Гавезъ — 1. коноповидна ружа — Althaea cannabina L.; 2. дива ружа, бледа ружа — А. pallida V. K.
Гавязъ, мишииеиъ — Cynoglossum officinale L.
Гавъзъ, мишииеиъ — Cynoglossum officinale L
Гаджуика, кокиче — Galanthus
elvesii Hoock.

Гаугурево яйце, прахутка, прахавица — Lycoperdon L.
Гайка, енювче — Galium verum L.
Гайтаника — Melampyrum arvense L.
Гайтанлика — Melampyrum arvense L.
Галабови оченца, потайниче
Hepatica triloba Gilib (= Anemone
hepatica L.)
Галабови уста, арсланче, кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Галапуръ, патета, малка перуника — Iris pumila L.
Галашки, бЯла черница (плодоветЯ) — Morus alba /..

Материали за български ботаниченъ речиикъ

351

Галгушка, копривка — Celtis трънъ, камилски трънъ — Опоaustralis L.
pordon acanthium L.
Гапливка, дяглица, поганица —
Гергевденче, б%лъ нарцись —
Aegopodium podagraria L.
Narcissus poeticus L.
Гаранца, брошъ — Rubia tincГергевка — 1. моминска сълза
torum L.
— Convallaria majalis L.; 2 кръстоГарапча, айва (тур.), чашко- листно енювче —Galium cruciatum
Scop.
дрЪнъ — Evonymus europaeus L.
Гарваница, винена лоза — ViГергина, тодора — Dahlia vatis vinifera L.
riabilis (Willd.) Desf.
Гарваново око, кръстачъ, пеГергйовденче, самобойка, урбатровъ кръстъ — Paris quadrifolia L, личе — Glechoma hirsuta W. K., G.
Гарвановъ лукъ, бЪлушка —
hederacea L.
Ornithogalum L.
Гергйовско кокиче, блатно кокиче, дремавче — Leucojum aestiГарвански лукъ - 1. дивъ
лукъ—Allium schoenoprasum /,., А. vum L.
scorodoprasum L.\ 2. бЪлушка, лучка
Гергьовденче — 1. моминска
— Ornithogalum L.
сълза — Convallaria majalis L.\
Гарванъ, глушеиъ — Vicia vil- 2. зановецъ, грозданка — Cytisus
L \ 3. самабойка, урбзличе — Glelosa Roth.
Гаргуле, лале — Tulipa gesne- choma hederacea L; 4. любииа —
riana L.
Veronica L, V. agrestis L., V. hederaefolia
L., V. officinalis L. и др.
Гасилка, синя жлъчка — CiГергьовдень, овчарска торбичchorium intybus L.
Гашка, ралица — Delphinium ка, плешчица — Capsella bursa
pastoris Moench.
consolida L.
Гергьови баби, моминска сълза
Гашниче, печурка — Agaricus
—
Convallaria
majalis L.
(Psaliota) campestris L.
Гергьови
бабки,
моминска сълГащички — 1. кандилки, кошнички — Aquilegia vulgaris L.; за — Convallaria majalis L.
Гергьовско цвЪте, блатнякъ —
2. ралица — Delphinium consolida L.
Гвачка — 1. синя жлъчка — Caltha palustris L.
Cichorium intybus L.; 2. самостръкъ
Гергьовче — 1. горещникъ —
Monotropa hypopitysA.
А juga L.; 2. мъртва коприва, веГвоздейка — Marasmium orea- ликденче — Lamium purpureum L.;
des Fries.
3. бЪлъ нарцисъ — Narcissus poeГвоздейна гжба — Marasmium ticus; 4. лютиче — Ranunculus
oreades Fries.
acer L.
Геве-дживе (тур.) — Alkanna
Гериловка, круша (порода) —
tinctoria Tausch.
Pirus communis L.
Гедже софа (тур.), горска повеГерино око, дивъ макъ, кадънтица — Calystegia sepium R. Br.
ка,
булка, пукалъ Papaver rhoeas L
Геленджи чиче (тур.), дивъ
Германска люцерна, жълта люмакъ, кадънка, булка, пукаль —
церна — Medicado falcata L
Papaver rhoeas L.
Генгеръ — 1. магарешки боГермански рунолистъ, дребенъ
дилъ, бодракъ, осътъ — Caraduus L , пелинъ, магарешка диря — Filago
C az-on»hr>iz1₽c / И ПП • 2. ГЛЯВеСТЪ Permanica L.

352

Б. Ахтаровъ

Гермеше, буболякъ, луловина,t, ка — Pulicaria dysentherica Bernh.
тутунига — Viburnum lantana L
Глависто тръне, шумкавче, кжГерульовки, вишня — Prunuss палка— Pulicaria dysentherica Bernh.
cerasus L.
Главица — Dactylis glomerata L.
Гиздей, звезделъ — Lotus corГлавичаста салата, салата, маniculatus L
руля — Lactuca sativa L.
Гингеръ — 1. паламида — CirГлавичеста грозданка, заноsium L.; 2. камилски трънъ, гла- вецъ, метла — Cytisus supinus L.
весть трънъ — Onopordon асапГлавна, главня — Ustilago tritici Jansen.
thium L
Гипсарка — Gypsophila muraГлавница — Ustilago Pers.
Главня — 1. прашна главня —
lis L
Гиргина, тодора — Dahlia va- Ustilago Pers.', 2. мазна главня —
riabilis Dtsf.
Tilletia levis Kuhn.
Гиритъ-кеклиги (тур.), мащерГлавня рогче, мораво рогче —
ка. бабина душица — Thymus L.
Claviceps purpurea Fr.
Гирмижъ (тур.), калинка, карГлавокоренна дилянка, лиситопъ (тур.) — Viburnum opulus L. чина, кокошки—Corydalis solida L.
Гйондже, вълча люцерна —
Главочки, жълтъ въртипопъ —
Medicago lupulina L
Anthemis tinctoria L.
Гйонче — Medicago lupulina L.
Главочъ — 1. бЪла рада, мжжка
Гйоргйовденче, зановецъ, гроз- лай-кучка, въртипопъ—Anthemis L;,
2. магарешки бодилъ, осътъ, гинда нка, метла — Cytisus Z_
Главеникъ, конопъ, гръсти — геръ — Carduus L.; 3. бЪлъ бодилъ — Cirsium afrum Hojfm.;
Cannabis sativa L
4. зелениче, издавиче — Inula gerГлавейка, конопъ, гръсти —
manica L.; 5. шумкавче, кжпалка
Cannabis sativa L
Главеста дзука — Juncus con- — Pulicaria dysentherica Bernh.
Главулчеста гжба, мораво рогglomeratus L
че
—
Claviceps purpurea Fr.
Главеста звъника, кичуресто
Главунякъ, метличка — Centauзвънче — Campanula glomerata L
Главеста плесень, мухълъ — rea L., C. iberica Trev.
— Mucor mucedo L var capitata L.
Гладка припжтница, изсипливГлавесто тръне — 1. магареш- че — Herniaria glabra L.
ки бодилъ, гингеръ, осътъ — CarГладка хрЪница, гърбица —
duus acanthoides L.; 2. главестъ Lepidium draba L.
трънъ, камилски бодилъ — OnoГладникъ — Draba verna L.
pordon acanthium L
Гладница - - Draba verna L.
Главесто трънче, челядникъ —
Гладииче
— Draba verna L.
Echinops L
Гладно
пролетно
цвЪте —
Главестъ лукъ, гарвановъ лукъ,
Draba
verna
L.
дивъ лукъ — Allium sphaerocephaГламница — Ustilago Pers.
lum L
Гламня — Ustilago Pers.
Главестъ ровъ, орЪшакъ — LaГластаръ, киселецъ — Rumex
thyrus tuberosus L.
acetosa
L.
Глависта плесень, мухълъ —
Mucor mucedo L
Гластурецъ, киселецъ — RuГлавистнца, шумкавче, кжпал- mex acetosa Л.

3.53

Мятерияли зя бългярски ботяниченъ речният»

Гледичия — Gleditschia tria- |
canthos L.
I
Глечова шума, мекишъ, жешля I
- Acer tataricum L.
Глиставиче, тинтява, прострял ь
— Gentiana cruciata L.
Глистна трева — Artemisia
cina Berg.
Глистоморка — Plocaria herminthochorton L
Глицинъ — Wistaria sinensis
Sieb. et Zucc.
Глогина — 1. киселъ трънъ —
Berberis vulgaris L.\ 2. бФлъ глогъ
— Crataegus monogyna L.
Глогинка — Crataegus monogyna L.
!
Глогинъ - Crataegus mono- i
gyna L.
Глогиня — Crataegus monogyna L.
Глоуъ — 1. бЪлъ глогъ — Crataegus monogyna L.\ 2. черенъ глогъ
— C. pentagyna
Ko<h. (=C.
tnelanocarpa /И. B.).
Глокъ—1. бЬлъ глогъ — Crataegus monogyna L:, 2. черенъ глогъ
— C. pentagyna (W.K.) Koch. ( = C,
melanocarpa /И. B.).
Глутеранъ, чичекъ, репей, лопушъ — Lappa major Gfirtn.
Глуха коприва, мъртва коприва, великденче — Lamium L., L.
purpureum L.
Глуха овсига — Bromus inermis Leyss.
Глухарче, радика — Taraxacum Web., T. officinale Web. и лр.
Глушенецъ — Vicia L.
Глушецъ
Vicia villosa Roth.
Глушило — 1. магарешки бодил ь, гингеръ, осътъ —■ Carduus
L., C. nutans L.; 2. глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Глушина
I. сЬкнрче, шексрче - Lathyrus L.; 2. пиявица,
бьлвавица
Lolium perenne L.;
3. дивъ макъ, кадънка, булка, пуБотанлч. речникъ

кал ь — Papaver L.; 4, глухарче,
радика —Taraxacum officinale Web.\
5. борчакъ, уровъ — Vicia
Глушинецъ, уровъ, фий
Vicia sativa L.
Глушица, pattipacb — Lolium
perenne L.
Глушка, глухарче, радика—Taraxacum officinale Web.
Глушникъ, глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Глушниче, глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Глюшина — 1. глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
2. борчакъ, уровъ — Vicia L
Гнилодървна плесень — Rhizomorpha subterranea Roth.
ГнЪздица
Neottia nidus avis
Rich.
Г нЪздовидно коренче— Neottia
nidus avis Rich.
Говедарка, червенушка, манатарка — Boletus edulis Fr.
Говнушка, вишни — Prunus cerasus L.
Говняръ, какула, шалвей — Salvia pratensis L., S verticillata L
Гогилъ, морковъ — Daucus carota L
Годничава билка — Veronica
spicata L.
Гола бФлина, изсипливче, припжтница — Herniaria glabra L.
Гола мома, синя жлъчка —
Cichorium intybus L.
Голия—1. решетка, вилино сито
Carlina acanthifolia AII.; 2. земна ябълка, гулия, шарлагунъ Heliantus tuberosus L.
Голо койло— Stipa capillata L
Гологлавенче — Juncus filiformis L.
Гологлавецъ, прешлица, полски хвошъ, змийска хурка
Equisetum arvense L.
Гологлавиче
1. топузче —
23

354

Б- Ахтяровъ.

Globularia vulgaris L.\ 2. блатенъ
камъшъ — Scirpus lacuster L.
Гологлавче — 1. топузче —
Globularia vulgaris L ; 2, динче, разваления — Sanguisorba minor Scp.
Гологлавчи, топузче — Globularia vulgaris L
Гологлавъ, динче, разваленка
— Sanguisorba minor Scop.
Голаглавъ райко, острина —
Carex L
Г ологлавявче, дзука—Juncus L.
Гололистенъ ялешъ, чистеиъ
— Stachys annua M. B.
Голопнтникъ, бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Голопурчо, градинска перуника. замбакъ (тур.), тжжекъ — Iris
germanica L.
Голугунъ, глогъ — Crataegus
monogvna L.
Г олъ-босъ-гологлавъ, спорежъ,
кръстецъ, бубакерка — Senecio
vernalis U/. K.
Голъ овесъ — Trisetum flavescens R. Br.
ГолЕма брадица — Tragopogon majus Jacq.
Голяма козя брада — Tragopogon majus Jacq.
ГолЕма коприва—Urtica dioica L
ГолЕма мЕхунка — Utricularia vulgaris L
ГолЕма пишялка, бучинишъ,
цволига — Conium maculatum L
ГолЕма плута, водна роза, русалка — Nymphaea alba L.
ГолЕма преслица, голЕмъ хвошъ
Equisetum maximum Lam.
(= Equisetum telmateja Ehrh.).
ГолЕма решетка, вилино сито
— Carlina acanthifolia ЛИ.
ГолЕма топола, пирамидална
топола — Populus pyramidalis Roz.
ГолЕмо кокиче, блатно коки-

ГолЕмокоренестъ кактусъ —
Opuntia macrorrhiza L.
ГолЕмо медуниче, кошутина
— Melittis melissophyllum L.
ГолЕмо цвЕте, невЕнь — СаIendula officinalis L.
ГолЕмонвЕтно горчило, безстъблена тинтява — Gentiana acaulis LГолЕмо шумкавче, шумкавче
— Pulicaria dysentherica Bernh.
ГолЕмолистенъ тютюнъ — Nicotiana macrophylla Spr.
ГолЕмото билье, беладона, старо билье, отровно билье, развалниче
— Atropa belladona L.
ГолЕмъ анасонъ — Pimpinella
magna L.
ГолЕмъ жилавецъ — Plantago
major LГолЕмъ жиловлакъ — Plantago major L.
ГолЕмъ жиловлЕкъ — Plantago major L.
ГолЕмъ жиловникъ — Plantago major L.
ГолЕмъ кокешъ— Scorzonera
hispanica L.
ГолЕмъ подбЕлъ, овчарка, чобанка — Petasites L.
ГолЕмъ прострЕлъ — Vincetoxicum laxum Godr. et Gren. (= Cynanchum laxum Bartl.).
ГолЕмъ репей, чичекъ, лопушъ
— Lappa major Gtirtn.
ГолЕмъ страторъ — Amaranthus paniculatus L.
Гомбелки, картофи,барабой —
Solanum tuberosum L.
Гомнеръ, какула, шалней —
Salvia pratensis L.
Гомняръ, какула, шалвей —
Salvia pratensis L
Горка — 1. мокришь, нЕнливка — Cardamine L.; 2. чувеиъ
Gypsophila struthium L.; 3. ropyxa,

Материали зя български ботаниченъ речникъ

355

Горенъ, хмелъ
Ilitmtilus ln- j вини очи — Geum coccineum S'.,S'.;
pulus L.
I 7 . бабки, кокошки — Isopyrum thaГорецъ — 1. хмелъ — Humu- i lictroides L.; 8. салепъ — Orhis
Ius lupillus L.; 2. кървавиш- — Po- L.; 9. кукувича опашка, чингелче
lygonum bistorta L.\ 3. глухарче, | Platanthera solstitialis Reich.; 10. иградика — Taraxacum officinale Web. лика — Primula suaveolens Bert.,
Горечавка, пролетна тинтява
11. лютиче
Ranunculus acer L\
— Gentiana verna L.
12. разводникь — Solanum dulcaГорещникъ
A juga geneven- j mara L.
sis L.
!
Горошекъ, глушина, гряхоръ,
Горещо вечерниче, горещникъ | борчакъ — Vicia L.
— Ajugagenevensis L.
Горска бубакерка — Senecio
ГорицвЪтъ — 1. слити кога — silvaticus L.
Adonis L ., А. aestivalis L-, А. verГорска булка, макъ, кадънка,
nalis L.; 2. прилепна — Viscaria пукалъ —- Papaver rhoeas L.
atropurpurea Grsb.
Горска бЪлоочица, пурпурноГорка, метличина — Centaurea I синя бТлоочица
Lithospermum
cyanus L.
i purpureo-coeruleum L
Горкова майка, метличина —
Горска глушина — Vicia seCentaurea cyanus L.
I pium L.
Горкова метла, метличина -- |
Горска детелина
Trifolium
Centaurea cyanus L.
I alpestre L., T. medium L, T. montaГорлянка — Gnaphalium dioi- num L. и др.
cum L. (= Antennaria diolca Glirtn.). '
Горска живолина, пролАзъ
Горнево дърво — Quercus L. Mercurialis perennis L
Горница, ахладка — Pirus amygГорска злолЪтница, бълхавче
daliformis Kit.
увкхниче — Erigeron acer
Горнякъ, б!л ь джбъ, граница,
Горска зърника, зърнастепъ
лЪтенъ джбъ — Quercus peduncu— Rhamnus frangula L.
lata Ehrh.
Горска какула —Salvia nemoГоровъ цвЪтъ, гороцвЪтъ, опаrosa
L
дикосъ, слАти коса — Adonis verГорска
кикерка — Lathyrus
nalis L.
nissolia
L.
Гороквецъ, иглика - Primula
Горска кжклица, кървавиче —
suaveolens Bert.
ГороцвЪкье - Primula suaveo- i Agrostemma coronaria L.
Горска лазаркиня
Asperula
lens Bert.
odorata
L.
ГороцвЪте — Primula suaveoГорска любица
Veronica
lens Bert.
ГоронвЪтъ— 1. горицвЪт ь, na- chamaedrys L
Горска майка
1. мока падикосъ
Adonis aestivalis L ; 2.
слЪти коса - Adonis vernal i sZ~; прать, противоглистна папрать -3. съсънка — Anemone pulsatilla E j Aspidium filix mas (L.) Su>. (= Ne(= Pulsatilla vulgaris Af///.); 4. мо- phrodium filix mas RLh.)-, 2. рабаминска сълза — Convallaria maja- вецъ — Lathraea squammaria L
lis Z..; 5. змийско мл+.ко, лишейче
Горска майчица, горска 'чар— Chelidonium majus L.; 6. омай- гаритка
Pyrethrum parthenium
никъ, калешъ, подщрекъ, свекър- (L) Sm.

356

Б. Ахтяровъ

Горска мента, дивъ джодженъь
Mentha silvestris /.. (= Menthaз
longifolia Huds.}
Горска миризливка, боюродиче — Calamintha officinalis Moench,
Горска мишакиня, чревиа —
Stellaria holostea L.
Горска млЪчка — Euphorbia'
amygdaloides L.
Горска папрать, мжжка папрать, противоглистна папрать —
Aspidium filix mas (L.) Sw.
Горска поточарка, горски мокришъ— Nasturtium silivestre /?. Br.
Горска п1нливка, лешениче —
Cardamine silvatica Link.
Горска разгонка.кучешкогрозле —• Solanum nigrum L.
Горска ружа, коноповидна ружа — Althaea cannabina L.
Горска рунянка — Hieracium
vulgatum Fr.
Горска салата — Lactuca sca- ||
rioia L.
JI
Горска caca, горска съсънка j,
— Anemone nemorosa L.
Горска свЪтлика, рособъртъ
— Luzula albida DC.
Горска соса, горска съсънка
— Anemone nemorosa L.
Горска сЪкирка — Lathyrus
silvester L.
Горска теменуга — Viola silvestris Lam.
Горска чубрица, дива чубрица, овчарски босилякь — Satureja j|
Kitaibelii \Frzb.
,
Горска шипка — Rosa dumetorum Thuiii.
Горска ягода, планина, зунииа !I
— Fragaria vesca L.
Горски анасонъ — Pimpinella
saxifraga L.
Горски божуръ
Paeonia
decora Anders.
Горски бучинишъ, пищялка —
Angelica silvestris L
Горски бъзовлЪкъ, горска ка-

кула, шалвей, говнерь— Salvia пе| morosa L.
Горски генчецъ, горски епченъ,
златна пржчигп — Solidago virga
aurea
Горски гороцвЪтъ, синчецъ—
Scilla bifolia L.
Горски жиловлакъ — Plantago carinata Schrod.
Горски зарастъ, грудестъ зарастъ — Symphytum tuberosum L.
Горски здравецъ, дивъ здравецъ — Geranium silvaticum L.
Горски камъшъ — Scirpus silvaticus. L.
Горски мокришъ, горска поточарка — Nasturtium silvestre R.Br.
Горски нокътъ, бивушка —
Lonicera xylosteum L.
Горски оманъ — Inula conyza DC.
Горски пачи кракъ — Gagea
lutea Schult.
Горски пелинъ, дивъ пелинъ,
черно-бкпъ пелинъ— Artemisia vulgaris L.
Горски подплетъ, петниста мъртва коприва — Lamium maculatum L.
Горски пролЪзъ — Mercurialis
ovata Sternb.
Горски синчецъ, синчецъ —
Scilla bifolia L.
Горски синь минзухаръ — Crocus variegatus H. H.
Горски слЪзъ, слЪзъ, камилякъ — Malva silvestris L.
Горски хвощъ — 1. зименъ
хвощъ — Equisetum hiemale L.; 2.
насгавниче — Е. silvaticum L.
Горски чистецъ — Stachys silvatica L.
Горски чръвна, чревна — Stellaria holostea L.
Горски шаваръ, горски камини. — Scirpus silvaticus LГорски шалфей, какула, шалвей, говнерь — Salvia nemorosa L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Горски ягоди, планини, зуни- |
ци — Fragaria vesca
I
Горски ялешъ — Stachys silvatica L.
Горско енювче — Galium silvaticum L.
Горско кокиче — 1. горска с ьсънка — Anemone nemorosa L.; 2.
кокиче — Galanthus elvesii Hoock.
Горско не ме забравяй, горска незабравка, помниче — Myosotis silvatica Hoffm.
Горско помниче — Myosotis
silvatica Hojfm.
Горско просо — Millium effusum L.
ГоруНЪ — 1. бЪлЪ д.ъбь,
тенъ Д/^бъ, i ранина — Quercus реdunculata Ehrh:, 2. зимен ьджбъ—
Q. sessili flora Salisb.
Горуха, гронина — Lepidium
sativum L.
Горечъ, хмель - Humulus lupulus L.
Горчавка — 1. синя тинтява,
прострТль — Gentiana cruciata L.;
2. жьлта тинтява - G. lutea A. var.
symphyandra Murbeck. и др.
Горчавче, 6t.no поджбиче —
Teucrium polium L.
Горчецъ, хмелъ — Humulus lupulus L.
*
Горчива детелина, горчивче,
водна детелина — Menyanthes trifoliata.
Горчива дъвка, синя жлъчка
— Cichorium intybus L.
Горчива линцура, синя тинтява, прострТль — Gentiana cruciata /..
Горчива лобода, чичекъ, репей, лопушъ — Lappa major Gdrtn.
Горчива пЪнливка, горва
Gardamine amara L.
Горчива трева — 1. жълт ь равнецъ— Achillea clypeolata Sm.; 2.
прострТлъ, синя тинтява — Gentiana cruciata L.; 3. горчивче, вид-

357

на детелина
Menyanthes trifoliata L.; t. 6fc.io поджбиче
Teucrium polium
Горчива чубрица, подлбиче
Teucrium chamaedrys L.
Горчивъ буренъ, тннгяви Gentiana
Горчива трева, горчивче. водна детелина — Menyanthes trifoliata L.
Горчивка
I. синя жлъчка—
Cichorium intybus L.; 2, гингяна —
Gentiana/..; 3. червенъкантарионь
— Erythraea centaurium Pers.; 4.
росопасъ — Fumaria officinalis L;
5. ентхииа, боли глава
Pi ris
hieracioides
Горчиво билье,тинтява — Gentiana L.
Горчивъ разводникь, сладка
нощна скнка.разводникъ— Solanum
dulcamara L.
Горчивче— Есиротица Gratiola officinalis L.; 2. росопасъ —
Fumaria L.; З.луличка, конопка —
Linaria vulgaris МШ.; 4. водна детелина — Menyanthes trifoliata L
Горчивъ бадемъ - Amygdale-,
communis L. var amara Koch.
Горчивъ дебелецъ, тлъстта,
прозориче — Sedum acre L.
Горчивъ коренъ, жълта тинтява — Gentiana lutea L. var. syphyandra Murbeck.
Горчивъ кресовникъ, горва,
горчива, пТнливка — Cardamine
amara /..
Горчивъ кресъ, горчива пЪнливка, горва — Cardamine amara L.
Горчивъ лопухъ, репей, чнчекъ, лопушъ — Lappa major udrtu.
Горчивъ лютикъ — Ranunculus acer L
Горчивъ миндалъ
Amygdalus communis L. var. amara Kwh.
Горчивъ млЪчокъ, телчарка —
Polygala vulgaris L.
Горчило — L тинтява — Gen-

358

Ь. Ахтяровъ

tiana L.\ 2. кантарионъ —Erythraea
centaurium Pers.
Горчица — 1. Brassica nigra
(L) Koch.; 2. хвошъ, прешлица —
Equisetum L, E. arvense L.t E. hiemale L.; 3. бълхавче, увЪхниче —
Erigeron acer L.; 4. кантарионъ —
Erythraea centaurium Pers.\ 5 хмелъ
— Humulus lupulus L; 6. бкпъ си- i
напъ — Sinapis alba L-; 7. полски
синапъ — S, arvensis L.
Горчицъ, хмелъ — Humulus
lupuius L.
Горчлива трева, подлбиче —
Teucrium L.
Горчливи пиперки, мЪхунка
— Physalis alkekengi L.
Госпожина коса,богородиченъ
косъмъ — Adiantum capillus veneris L
Гостица — Brachy podium silvaticum R. S.
Готка, горска ягода, планина, |
зунииа — Fragaria vesca L
Гочовииа, клокочъ — Staphyllea pinnata L
Граоръ, фий — Vicia sativa L.
Грабина, б!ла брЪза — Carpinus betulus L
Грабъ, б!ла брЪза — Carpinus
betulus L
Граворика — Lathyrus cicera L. i
Градинска балсама, каначка— '
Impatiens balsamina L. (= Balsamina hortensis DC.).
Градинска бардоква, салата
— Lactuca sativa L.
Градинска богородична трева,
бабина душица, мащерка — Thymus L
Градинска жлъчка
Cichorium endivia L
Градинска иглика — 1. червена иглика — Primula auricula L.;
2. космата иглика — P. pubescens
Jacq.
Градинска игличина, червена

Градинска лай-кучка — Pyrethrum parthenium Sm.
Градинска лобода — Atriplex
hortense L
Градинска млЬчка — Euphorbia lathyrus L.
Градинска мотовилка — Valerianella olitoria Pali.
Градинска муцунка, лъвска муцунка, кученце, арсланче — Anthirrhinum majus L.
Градинска недопирка, каначка — Impatiens balsamina L. (= Balsamina horhensis DC.).
Градинска перуника — iris
germanica L.
Градинска поветица, рокличка, телеграфче — lpomoea purpurea Lam.
Градинска ралица — Delphinium ajacis L., D. orientale J. Gay.
Градинска роклииа — lpomoea
purpurea Lam.
Градинска ружа — Alcea rosea
L (= Althaea rosea Cav.)
Градинска салата — Lactuca
sativa L.
Градинска скоруша — Sorbus
domestica L.
Градинска столистна ружа
Althaea rosea Cav.
Градинска хубость, винобоп,
мерекепъ (тур ), ашикъ боя (тур.)
— Phytollacca decandra L.
Градинска черника, черниха
Nigella damascena L.
Градинска чубрица — Satureja hortensis L.
Градинска ягода, плюскавица
I — Fragaria coilina Ehrh.
Градински бобъ — Phaseolus
l vulgaris L.
Градински грахъ — Pisum saI tivum L.
Градински джодженъ
Meti| tha piperita L.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

меча стжпка
Heracleum ternatum Vel.
Градински здравецъ,здравецъ
— Geranium macrorrhisum L.
Градински зурлички, телеграфъ, чадърче — Convolvulus tricolor L.
Градински зюмбюлъ — Hyacinthus orientalis L.
Градински каранфилъ - Dianthus caryophyllus L.
Градински копъръ,копьръ —
Anethum graveolens L.
Градински кринъ, бЪлькремъ,
замбакъ (тур) — Lilium candidum L,
Градински лападъ, градински
щавелъ — Rumex patientia L.
Градински макъ — 1. Papaver
bracteatum Lindi. ; 2. Papaver somniferum L.
Градински млЪчокъ—-Euphorbia lathyxis L
Градински напръстникъ, червенъ напръстникъ, дЬдовъ зжбъ
— Digitalis purpurea L.
Градински невЪнъ — Calendula officinalis L
Градински перуники— 1. синя
градинска перуника — Iris germanica L.; 2. 6taa градинска перуника — Iris florentina L.
Градински подплетъ — Lamium amplexicaule L.
Градински рупонь, рЬпички —
Raphanus sativa L.
Градински стратуръ, червенъ
щиръ, страторъ, мърсолъ — Атаranthus paniculatus L.
Градински тръндафилъ—Rosa
centifolia L.
Градински тютюнъ — 1. махорка — Nicotiana rustica Z..; 2.
обикновенъ тютюнъ — Nicotiana
tabacum L.
Градински чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Градински щиръ,червен ьщирь,

359

страторъ, мьрсолъ — Amaranthus
paniculatus L.
Градинско зеле — Brassica oleracea L var capitata L
Градинско звънче
Campanula L.
Градинско лале
Tuiipa gesneriana L.
Градинско тере, горуха - Lepidium sativum L.
Градинско цвекло — Beta vulgaris L.
Градница — Gleditschia triacanthos L.
Градуни, голия, земна ябълка
— Helianthus tuberosus L.
Градунъ — 1. бърдунъ — Asphodelus albus Willd.-, 2. горунъ,
зименъ джбъ — Quercus sessiliflora Salisb.
Гранатъ, наръ — Punica granatum L.
Граника — Quercus L.
Граница, бЪлъ джбъ, лЬтенъ
джбъ — Quercus pedunculata Ehrh,
Г раничаво, благунъ, сладун ъ —
Quercus conferta Кч.
Гранъ, благунъ, сладунъ—Quercus conferta KiiГраориче, фий — Vicia sativa L.
Граоръ — 1. фий — Vicia sativa L.; 2. борчакъ — V. varia Host.
Грапава ливадина, ливадина —
Poa trivialis L.
Грапаво помниче — Myosotis
hispida Schlecht.
Грапаволистна жълтица —
Leontodon asper IF. KГрапаволистиикъ, боречъ, иоречъ — Borago officinalis L.
Грапавъ кострецъ, свинска
млЪчка — Sonchus asper Vili.
Грахова кикерка, граворика —
Lathyrus cicera L.
Грахова ръжда — Uromyces
pisi de В.
Граховъ звезделъ, вълча ооцерна — Medicago lupulina L.

360

Б. Ахтаровъ

Грахорица, фий—Vicia sativa L.
Грахориче, фий — Vicia sativa L
Грахоръ, звезделъ — Lotus
corniculatus L
Грахулецъ — Lathyrus L.
Грахъ — 1. градински грахъ
— Pisum sativum
2. полски
грахъ — P. elatius Л1. B.
Грахялка, ябълка (порода) —
Pirus malus L
Грашецъ, червена комунига,
еспарзетъ — Onobrychis arenaria
(Kit.) DC.
Граши клинавиче — Astragalus onobrychis L
Грашииа — 1. еспарзетъ —
Onobrychis Gdrtn., O. arenaria DC.
O. sativa Lam. и др.; 2. лопенъ —
Verbascum thapsiforme Schrad.
Грашка,грахъ—Pisum sativum/..
Грашокъ, грахъ, грашка — Pisum sativum L.
Гребенарка, сЪнокласъ — Cynusurus cristatus L
Гребенеста гайтаника — Melamphyrum cristatum L
Гребенеста пшеница — Triticum cristatum Schreb. ( — Agropyrum cristatum P. B.).
Гребенестъ жиловлЪкъ — Plantago carinata Schrad.
Гребеяеиъ, сЪнокласъ — Cynosurus cristatus L.
Гребенчаста трева, сТноклась
— Cynosurus cristatus L
Гребенъ, татулъ
Liatura stramonium L.
|
Гребникъ,зайчастъпка—Geum i
urbanum L.
i
Греч ика, елда — Polygonum
fagopyrum L
Гречиха, елда
Polygonum
fagopyrum L
Гречихи, елда Polygonum
fagopyrum L. (=bagopyrum escu-

Гривеста телчарка — Polygala comosa Sch.
Гриланто, бирбинка, филче,
дивъ ясминъ — Philadelphus coronarius L.
Грогвецъ, иглика — Primula
suaveolens Berl.
Грозданка, зановецъ — Cytisus L.
Гроздатъ зюмбулъ, гугерки,
кукувичина, кукувиче грозде, кукувича плюнка — Muscari racemosum DC.
Гроздена плесень, лъжлива
мана, балсара — Perenospora viticola de В.
Гроздена череша, пФсъкинн
— Prunus padus L.
Гроздета, френско грозде
Ribes grossularia L.
Гроздна кошуда, лунна панрать — Botrychium lunaria Sw.
Гроздна череша, пЬсъкиня —
Prunus padus L.
Гроздова власовина, мехуреста водорасъль — Sargassum bacciferum L.
Гроздова гжбица — Oidium
tuckeri Berk. (=Uncinu)a necator
Burr.}.
Гроздова плесень — 1. същинска лозова плесень, келеме
(тур.) — Oidium tucketi Berk.; 2.
същинска гроздова плесень — Botrytis cinerea Pers.', 3. лъжлива мана, балсара — Perenospora viticola
de В.
Гроздова череша, пГ.ськиия —
Prunus padus L.
Гроздовидна кукувичина, iyгерки, кукувичина, куковича плюнка, кукувиче грозде
Muscari
racemosum DC.
Гроздово гугерче, i yi ерки, кукуничина, кукувича плюнка — Muscari racemosum DC.
Гроздовче, шекерче
Sym-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Гроздовъ бъзъ, червен ь бъзь
— Sambucus racemosa L.
Гроздоподобна череша, пЬськиня — Prunus padus L.
Гроница — 1. гърбица — Lepidium ruderale L.; '2. горуха —
L. sativum L.
Гроовецъ, ш лика — Primula
suaveolens Bert.
Гросулица, аз.маиук ь, дивъ кериизъ — Anthriscus cerefolium
Hofjm.
Гротвецъ, иглика
- Primula
suaveolens Bert.
Грудесто лютиче — Ranunculus bulbosus L.
Грудестъ зарастъ — Symphytum tuberosum L.
Грудестъ лютивецъ— Ranunculus bulbosus L.
Грудкасто зарастличе
Symphytum tuberosum L.
Грудкова картофена плесень
— Fusarium solani Sacc.
Грудчастъ лютивецъ
Ranunculus bulbosus L.
Груница, лФтеиъ джбъ, i раница, бЪликаръ — Quercus pedunculata Ehrh.
Гръбнакъ, челядникъ — Echinops rithro L.
Гръдникъ, вЪиче, юрина
Sherardia arvensis L.
*
Гръклянъ
прешлица, хвошъ —
Equisetum arvense L, E. telmateja
'Ehrh. (= E. maximum Lam.) и др.
Гръмотръне — Ononis L.
Гръмотрънъ — 1. бЬсенъ бурень, дЪдови зжби — Digitalis viridiflora Ehrh.\ 2. шилободъ
Ononis spinosa L. и др.
Гръмче, лубеничникъ — Hibiscus trionum L.
Гръница— I. благунъ, сладун ь
Quercus conferta Kit.; 2. лЪтень
джбъ, i раница, б+.ликаръ — Q. реdunculata Ehrh.
Грънличе, дивъ спаиакъ, чу-

361

вень
Chenopodium bonus henricus L
Грънче, лубеничникъ
Hibiscus trionum t..
Гръня, fiifciib, попадиина
Hyoscyamus niger L.
Гръсте, конопъ — Cannabis
sativa L.
Гръсти, конопъ
Cannabis
sativa L.
Гръстица, коноп t.
Cannabis
sativa L.
Гръцка коприва, дребна коприва — Urtica urens /..
Гръцка маточина, бабини, ко
тешюа трева — Nepeta cataria L.
Гръцки киселецъ, киселица —
Oxalis acetosella L.
Гръцки ор1хъ. миндялъ, бадемъ (гур.) — Amygdalus communis L.
Гръцко сЪно, i ръцки сминдухъ
-- Trigonella foenum graecum L.
Гугерки, кукувичина, кукувича
плюнка, кукувиче |розде — Muscari L.
Гугерче, кукувичина, кукувича
плюнка — Muscari L.
Гугули, царевица,кукурузъ.мамулъ, мисирь — Zea mays L.
Гугуля, царевица, кукурузъ,
мамулъ, мисирь — Zea mays L.
Гугуци, царевица, кукурузъ,
мамулъ, мисирь — Zea mays L.
Гудещо билье, татулъ — Datura strainonium L.
Гулакъ — L бСлъ алабаш ь
Brassica napobrassica МШ.\ 2. Червенъ а лабашъ — Brassica oleracea
L. var gongylodes L. f= var. caulorapa DC.
Гулевникь, ранонелебникъ
Sisymbrium L.
Гулиенъ грахулеиъ, орешак и.
i рудесто секирче — Lathyrus tuberosus L.
Гулисто лютиче, грудесто чотиче — Ranunculus bulbosus L

362

Б. Ахтяровъ

Гулия — ). кервизъ, целина
Гължбика, сини боровинки —
— Apium graveolens L.; 2. бЪлъ Vaccinium uliginosum L.
алабашъ — Brassica napobrassica
Гължбинка, сини боровинки
Mill.; 3. Червенъ алабаш ь — В.
Vaccinium uliginosum L.
oleracea L var. gongylodes L. (= var.
Гължбица ■— I. конично плюcaulorapa DC.)', 4. морковь — скавиче — Silene conica L.; 2. сиDaucus carota L.; 5. земни ябълки ни боровинки — Vaccinium uligi— Helianthus tuberosus L.-, nosum L.
6. картофи, барабой — 'Solanum
Гължбови оченца, потайниче
tuberosum L.
— Hepatica triloba Gilib.
Гулки, земни ябълки, гулии —
Гължбовъ здравецъ — GeraHelianthus tuberosus L.
nium columbinum L.
Гулупурче, низка перуника, паГъмза, винена лоза (порода) —
тета — Iris pumila L.
Vitis vinifera L
Гульки, земни ябълки — HeГърбава водна леща — Lemna
lianthus tuberosus L
gibba L.
Гумовица — Ficus elastica Boxb.
Гьрбачъ — Periploca graeca L.
Гура, лъвска муцуна, кученце,
Гърбица
Lepidium L.
арсланче — Anthirrhinum majus L
Гърбогледъ, звезданъ — LoГурецъ, хмелъ — Humulus lutus L.
pulus L
Гърленикъ, живиниче, усоиче
Гурунъ, зимеиъ джбъ, черенъ — Prunella vulgaris L.
джбъ — Quercus sessiliflora Salisb.
Гърлешки, трънкослива — PruГурчица, хмелъ — Humulus lu- nus insititia L.
pulas L.
Гърлица — 1. лубеннчникъ —
Гускиии заби, трабозанъ, ба- Hibiscus trionum L.; 2. живиниче
— Scrophularia nodosa L.; 3. спержъ
бини зжби — Tribulus terrestris L.
Гушавица -- Cucubalus bac— Statice limonium L.
cifer L
I
Гърличава билка, живиниче
Гушевица — Cucubalus bac- ! — Scrophularia L ; 2. кичуресто
cifer L
плюскавче — Silene armeria L.
Гушеста гължбица, плюска- '
Гърличава трева — 1. Potenвиче — Silene inflata L.
I tilla reptans L.; 2. Statice L.; S. liГушеста гърбица, гърбица, ма- > monium L.
гаринка лобода — Lepidium dra- ,
Гърличаво билье—Scleranthus
ba L
, perennis L.
Гушериче — Delphinium fissum |
Гърличавото — Hibiscus trioU/. K.
i num L.
Гушерка, диви кошнички, обич- ,
Гърличе— 1. мерджанче, свинниче — Thalictrum aquilegifolium ски ягоди — Btitum virgatum L.
L. и др.
(= Chenopodium foliosum Asch.)-,
Гущерова опашка, бЬль рав- 2. лунна папрать — Botrichiuin luInaria Sw.; 3. сапунче — Saponaria
неиъ — Achillea millefolium L
Гущерче — 1-бутурче — Cy- officinalis L.; 4. живиниче — Scroclamen neapolitanum Ten ; 2. обич- hularia nodosa L.; 5. дебела мара
ниче — Thalictrum L.
— Sedum maximum Sut.
Гължби царевица кукурузъ

Материали зя български ботаниченъ речникъ

363

Гърмъ, граница, бЪликаръ,бЬлъ
Гюневикъ (тур.), синя жлъчка
джбъ, л+,тенъ джбъ
Quercus ре— Cichorium intybus L.
dunculata Ehrh.
Гюнско цвЪкье, мъртва коприГърне, блЪнъ, попадийка
ва, великденче — Lamium purpureum L.
Hyoscyamus niger L.
Гърненца— 1. блЬнь, попадийГюнъ-гьормесъ (тур.), пупалка,
ка - Hyoscyamus niger L.; 2. ле- снЪщнца
Oenothera biennis L.
ковита момкова сълза, н+>търликъ
Гюргенъ, бЬлъ габъръ — Carpinus betulus L.
— Polygonatum officinale AU.
Гюргина, гергина, годора —
Гърника, граница, б+ликаръ,
Quercus peduncu- Dahlia variabilis (U/r7/</.) Desf.
л Ьтень джбъ
Гюргювденче, моминска сьлза
lata Ehrh.
Гърница, i раница, бюшкаръ, — Convallaris majalis L.
Гюрджинъ — I. гергина, тогЬтень джбъ — Quercus pedunculata Ehrh.
дора, стамболче — Dahlia variabiГърнякъ, граница, бЪликарь, lis (Willd.) Desf.\ 2. абленъ, плалГ.тенъ джбъ — Quercus peduncu- нински божури
Trollius eurolata Ehrh.
paeus L.
Гърсница, конопъ — Cannabis
Гюсукъ-оту (тур.), червенъ наsativa L
пръстникъ, дЪдовъ зжбъ — DigiГърчка, царевица, кукурузъ, talis purpurea L.
морузъ, мамулъ — Zea mays L.
Г яволско грозде, кучешко грозде
—
Solanum nigrum А.
Гьозумъ (тур.), джодженъ, наГя вол че, джулюнъ, воден ь орЪхъ
не (тур.) — Mentha L.
— Trapa natans А.
Гьозъ-оту (тур.), Очанка —
Гжба бабинъ пуешъ, прахавиEuphrasia officinalis Buch.
Гьоршне, абленъ,планински бо- ца, прахутка — Lycoperdon bovista L.
журъ — Trollius europaeus L.
Гьорджинъ, гергина, тодора
Гжба бучка, бучка — MorI
chella esculenta Bull.
Dahlia variabilis (Willd.) Desf.
Гюбреница, печурка — AgariГжба гозбена плесень, мухьль
Ascophora mucedo Lnk.
cus (Psaliota) campestris L.
Гжба дърво, корковь джбъ —
Гюзелъ-авратъ (ryp.), беладона, старо билье, отровно билье, раз- Quercus suber L
валниче — Atropa belladonna L.
Гжба желтурка, припънка
Гюзумъ (тур.), джодженъ, нане Cantharellus cibarius Fr.
Гжба зелчица, кладница —
(тур.) — Mentha L.
Гюзъмъ (тур.), джодженъ, нане
Helvella crispa Fr.
Гжба зъмска. мухоморка —
(тур.) — Mentha L.
Гюла, ружа — Althaea officina- Amanita muscaria L
lis L.
Гжба кузу-гьобе (тур.), бучка
Гюлъ (тур.) — 1. роза, трънда— Morchella esculenta Fr.
филъ — Rosa L.\ 2. ружа
AlГжба пантерка, петниста псthaea L.
чурка
Agaricus pantherinus DC.
Гюлъ-фатме (тур.) — 1. мели- j
Гжба печурка, печурка —Aga
цинска ружа — Althaea officinalis L.\ ricus (Psaliota) campestris L.
2. |радинска ружа
Althaea roГжба припънка, печурка -

364

6. Ахтаровъ

Гжба таралежъ, космата гжба — Hydnum erinaceum Scop.
Гжба хлИбница, млечница, ctродриска — Lactarius subdulcis Вик
Гжба червено копанче, керино ухо — Peziza aurantiaca Fk dan.
Гжбенъ джбъ, корковъ джбъ
— Quercus suber L
Гжби булки, булница, царска
i жба — Amanita caesarea Scop.
Гжби припънки — Pleurotus
ostreatus Jacq.
Гжби царски, булка гжба, булница — Amanita caesarea Scop.
Гжбовъ брЪстъ — Ulmus campestris L. var. suberosa Wahl.
Гжбовъ джбъ, корковъ джбъ
— Quercus suber L
Г жбокоръ джбъ, корковъ джбъ
— Quercus suber L.
Гжжва — Sesleria argentea L.
Гжзногледица, източна ралица
Delphinium orientale J. Gay.
Гжсеница — 1. пачина, пача
грева, троскотъ — Polygonum aviculare L.; 2. сива кощрява — Setaria glauca P. R.

Гжсеничка, сива кощрява —
Setaria glauca P. B.
Гжсенична плесень — Botrytis
bassiana Bals.
Гжсешки петолистникъ, пачи
очиболецъ — Potentilla anserina Z.
Гжсино цвЪте, пачи очиболецъ
— Potentilla anserina L.
Гжскина трева— 1. 6tm, равнецъ — Achillea millefolium L.; 2.
начина, пача трева, троскотъ — Polygonum aviculare L.
Гжскини зжби, трабозанъ —
Tribulus terrestris L.
Гжскино чрево, врабчови чревца, мишакиня — Stellaria media L.
Гжсча трева, слЬзъ, камилякь
— Malva silvestris L.
Гжшарка — Arabis L.
Гжшеница —■ 1. полски пачи
кракъ — Gagea arvensis Dmrt.
Schlt.; 2, пачина, пача трева, троскотъ — Polygonum aviculare L.
Гжшеници, пачи кракъ — Gagea arvensis Dmrt. Schlt.
Гжши лисецъ, пачина, пача
трева, троскотъ — Polygonum aviculare L.

д
Даа-чичекъ (тур.), росень — жълтина — Chrysosplenium alterniDictamnus albus L. (= Dictamnus folium L.
fraxinella Pers.}
Далачна гжба, дървоедна гжба,
Дабъ, джбъ, меше (тур.) — кжщна гжба — Merulius lacrimans
Quercus L.
Wulf.
Дадалакъ, брЬй —Tamus comДалачна трева, алтънче, жтлmunis L.
тина — Chrysosplenium alternifoДалагъ (тур.), арабски езикъ, lium L.
кърмазовъ кактусъ — Opuntia сосДалачница, алтънче, жълтина
cintiifera L
— Chrysosplenium al t er ni folium L.
Далакь (тур.), арабски езикъ—
Далия, iиргииа, тодора — Dahlia
Opunita vulgaris Mill., O. coccine- variabilis (Willd.) Desf.
lifera L.
Далче, гиргина,тодора — Dahlia
Далакъ-оту (тур.), алтънче, variabilis (Willd.) Desf.

Материали за български ботяпичепъ речиикъ

Дамла (тур.), сама китка, ома1кь — Aconitum cammarum Jacq.
Дамско сърдце —Dicentra specabilis L. ( = Diclytra spectabilis L.)
Дараджанъ (тур.) — Panicum
jrus galli L.
Дари-фирфилъ (тур.) — Piper
ligrum L.
Дарчиново дърво, канела —
Zinnamomum zeylanicum Breyn.
Дарчинъ, канела — CinnamoTitim zeylanicum Breyn. (= Laurus
:innamomum L.)
Даръ-фирфилъ (тур.) — Piper
ligrum L.
Датула, татулъ — Datura stranonium L.
Дафина, лавъръ — Laurus nobilis L.
Дафиново дърво, лаврово дърю — Laurus nobilis L.
Дафинъ — 1. 6tcno дърво,
1ълча ягода, вълча жила — Daphne
nezereum L.; 2. лавъръ — Laurus
lobilis L.
Дафна — 1. 6t>CHO дърво, вълa жила — Daphne mezereum L.;
!. лавъръ — Laurus nobilis L.
Дафнокеросъ, зеленика — Prui u s laurocerasus L.
Дафнякъ, зеленика — Prunus
aurocerasus L.
Двоереденъ ечемикъ — Hor.
leum distichon L.
Двоестраненъ оманъ — Inula
>ifrons L.
Двойтрой гащи, лисичина.коошки — Corydalis solida L.
Двойдомна дилянка, котешка
рева - Valeriana officinalis L.
Двойлистенъ салепъ, чингелче,
укувича опашка — Platanthera
i folia Rich.
Двойлистенъ кромидъ, синецъ
Scilla bifolia L.
Дворняци — Polygonum L.
Двугодишна аспра — Lunaria
iennis Moench.

365

Двугодишна върбовка, пупалка, светица ■ - Oenothera biennis /.
Двудомна коприва, обикновена коприва, гол+>.ма коприна Urtica
dioica L.
Двузърнестъ лимецъ
Triticum dicoccum Schrk,
Двузжбка, бутрак ь
Bidens/..
Двузжбникъ, бутракъ—Bidens
cernuus L.
Двуликъ, моминска сълза
Convallaria majalis L.
Двулистна кукувича опашка,
чингелче — Platanthera bifolia Rich.
Двулистникъ, тайникъ
Listera ovata R. Br.
Двуреденъ ечмикъ — Hordeum
distichon L.
ДвуцвФтенъ минзухаръ, шаренъ минзухаръ — Crocus biflorus
Mill.
Дебела драгана — L тлъсти■ а, прозориче — Sedum acre L.;
2. дебела мара — Sedum maximum
Sut.
Дебела мара — 1. тлъстига —
Sedum maximum Sut. (= Sedum
telephium Z..); 2. дебелецъ, нежитъ
— Sempervivum erytraeum Vel.
Дебелецъ — 1. дебела мара —
Sedum maximum Sut.-, 2. нежитъ,
кашличавче — Sempervivum L.
Дебранка, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Дебрянка, петопръстница —
Sanicula europaea L
Деве-бой (тур.), бФлъ нарцисъ
— Narcissus poeticus L.
Деве-дикенъ (тур.) — Silibum
marianum Gtirtn.
Деве-табанъ (тур.) — 1. бьрдунче, жълта водна роза, водна
тиква— Nuphar luteum 5w.; 2- 6tла водна роза — Nymphaea alba L;
3. лотусъ — Nymphaea lotus L.
Девесили, меча стжпка
Heracleum L.
Девисилъ — I. бучинишъ, цво-

366

Б. Ахтвровъ

лига — Conium maculatum L\ 2.
тимянка —Ferulago silvatica Bcss.-,
3. меча стжпка — Heracleum L ;
4. оманъ — Inula hellenium L ;
5. селимъ (тур.) — Levisticum officinale Koch.; 6. загъргиче— Siler
trilobum Scop.
Деветредъ, невЪнъ — Calendula officinalis L
Деветсилъ — 1. оманъ—Inula
hellenium L \ 2. загърличе — Siler
trilobum Scop.
Девеиицовецъ. невенъ — Calendula officinalis L
Девнръ-басанъ (тур.) — Vicia
cracca L.
Девисилъ — 1. б!лъ девисилъ
- Laserpitium latifolium L‘. 2. селимъ тур.) — Levisticum officinale
Koch
Дека, хвойна (плодътъ) — Juniperus L
Дели-дарж (тур.), лудо просо,
диво просо, мохаръ — Setaria italica P. В.
Делиджанъ (тур.), пиявица, бьлвавииа, вратъ — Lolium temulentum L.
Делидже (тур.) — 1. мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.; 2.
тиявица, бълвавица — Lolium temulentum L
Делтовиденъ каранфилъ —
Dianthus deltoides L
Делянка, дилянка,котешка трева — Valeriana officinalis L
Демиръ-бозаиъ (тур.) — 1. болуръ, кавтарика — Andropogon
gryllus L. (= Crysopogon gryllus
Trin.); 2. гайтаника — Melampyrum arvense L; 3. гущерче, диви
кошнички, обичниче — Thalictrum
aquilegifoiium L
Демиръ-бузаиъ (iyp.)— l.iuaпиче— Alchemilla vulgaris L.\ 2. загърличе — Siler trilobum Scop.

Демиръ-хинди (тур.), варзия
— Tamarindus indica L.
Демянка, патладжанъ, синь
патладжанъ —Solanum melongenaZ..
Денизъ-кадаифъ (тур.), морски
кадаифъ — Chondrus crispus Lyngb.
Денисъ кадаифъ (тур.), морски
кадаифъ — Chondrus crispus Lyngb.
День и нощь, любичица, кокорче, градинска теменуга, трицветна теменуга — Viola tricolor L
Дервишка пишка — 1. козлецъ, змийски лападъ, змийско
грозде — Arum italicum Mill., А.
maculatum L.; 2. рогозъ, папуръ —
Thypha L.
Дервишко пишче, козлецъ,
змиярникъ, змийско грозде, змийски лападъ — Arum maculatum L.
Деридженъ (тур)., прешлииа,
полски хвошъ — Equisetum arvense L.
Десетозжбенъ тетралянъ.пчелникъ — Marrubium vulgare L.
Детелина — Trifolium L.
Детелъ, детелина —Trifolium L.
Детско орЪхче — Myristica
fragrans Hull. (= M, moschata
Thunbg.)
Джагалици, джанки — Prunus
divaricata Led.
Джадж-тарна (тур.), сграбиче,
клинавиче — Astragalus glycyphyllos L.
Джамбасу (тур.), кавтарика —
Andropogon gryllus L.
Джангурки, джанки
Prunus
divaricata Led.
Джанки—Prunus divaricata Led.
Джанги, джанки — Prunus divaricata Led.
Джваркало, бучинишъ, цволига — Conium maculatum L.
Джвъкало, бучинишъ, ннолигя
— Conium maculatum L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Джевизъ (тур.), орЪхъ — Juglans regia L.
Джеяджефилъ (тур.) — Zingiber officinale Rose.
Дженки, джанки
Prunus divaricata Led.
Джеранбеди мюдеверъ (тур ),
вълча ябълка
Aristolochia clematitis L.
Джергало, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Джефа (тур.), горска поветина,
ладолежъ — Calystegia sepium R.
Br. (= Convolvulus sepium L).
Джехри боя, зърника — Rhamnus cathartica L.
Джигра — 1. драка — Paliurus
aculeatus Lam.; 2. скрипка — Smilax
excelsa L.
Джиеръ-оту (тур.), исландски
лишей — Cetraria isiandica Asch.
Джилезница, мушкато — Pelargonium zonale (L.) Ait.
Джилюнъ. дяволчета, воденъ
орЪхь — Trapa natans L.
Джингириена боя, зърника —
Rhamnus cathartica L.
Джинджифи (тур.), хинапъ —
Zizyphus vulgaris L.
Джифи (тур.), рокличка, телеграфче — lpomoea purpurea Lam.
Джнфиръ-джифа (тур ), латинка — Tropaeolum majus L.
Джоджанъ — Mentha L.
Джодженъ — Mentha piperita
Schm. и др.
Джоджонъ — Mentha piperita
Schm. и др.
Джоджумъ — Mentha piperita
Schm. и др.
Джоджунъ — Mentha piperita
Schm. и др.
Джорджованка — Ranunculus
lingua L.
Джргало, бучинишъ, цволига Conium maculatum L.
Джуверъ (тур.), зърника —
Rhamnus cathartica L.

367

Джука. дзука — Juncus L
Джулинъ, дяволчета, воденъ
оркхъ
Trapa natans L.
Джулунъ, дяволчета. полян
optxn — Trapa natans L
Джулюнъ, дяволчета, водни
орЪхи — Trapa natans L
Джунджуле (тур ) — 1. невЪнъ
— Calendula officinalis L. ; 2. зърника — Rhamnus frangula Z..; 3.
турта, кайма — Tagetes patula L
Джунджуля (тур.), невЪнъ —
Calendula officinalis L
Джурджовецъ (тур.) — 1. лютиче — Ranunculus Z-; 2. блатнякъ
— Caltha palustri s £.
Джурджуванка, лютиче — Ranunculus L.
Джюнджюля (тур.), невЪнъ —
Calendula officinalis L
Дзандзара, тиква—Cucurbita Z..
Дзанкамила, слЪзъ, камилякъ
— Malva silvestris L.
Дзерделии, кайсия, зарзала —
Prunus armeniaca L
Дзинзивка, плачуща върба, печална върба — Salix babylonica L.
Дзука — 1. прешлииа, хвошъ
— Equisetum arvense L. и др.; 2.
сита — Juncus L.\ 3. блатенъ
камъшъ, блатенъ шаваръ —Scirpus
lacuster L.
Дзукова урока — Bupleurum
junceum L.
Дзуника, звъника, жълтъ кантарионъ, пор^зниче — Hypericum
perforatum L.
Дзъвнамади. хлопка, шушниръ,
клопачка — Rhinanthus major Ehrh.
Дзъвномадъ, хлопка, клопачка,
шушняръ Rhinanthus major Ehrh.
Дзъвномудъ хлопка, клопачка
— Rhinanthus major Ehrh.
Дзюмбюлъ, гугерки, кукувичина, кукувича плюнка, кукувиче
грозде — Muscari racemosum DC.
Дива американска лоза,лозина — Ampelopsis hederacea .Им?Лх.

368

■ Ахтяровъ

Дива ачикъ джефа (тур./, поветииа, чадърче — Convolvulus arvensis L.
Дива боя — 1. зърнасгеиъ
Rhamnus frangula L; 2. жълта боя
— Rhamnus saxatilis Jacq.
Дива брълоква, синя жлъчка
— Cichorium intybus L.
Дива вицета. горска глушина
— Vicia sepium L
Дива вишна — Prunus mahaleb
L., P. chamaecerasus Jacq.
Дива вншня
Prunus chamaecerasus Jacq.
Дива вълница. лугачка, чесалка — Dipsacus silvestris L
Дива вълча ябълка — Aristolochia clematitis L.
Дива върба, пипериче, лисецъ
— Polygonum persicaria L
Дива върбичка — Tamarix pallasii L
Дива горва, мокришъ, ливадна
п1нливка — Cardamine pratensis L.
Дива горчица, полски синапъ,
хардалъ — Sinapis arvensis L.
Дива греча, елда — Polygonum
fagopyrum L.
Дива гръста, бударица — Galeopsis versicolor Curt.
Дива детелина — 1. дива люцерна, жълта люцерна— Medicago
falcata L; 2. грашица, еспарзетъ —
Onobrychis sativa Lam.
Дива джефа. поветица, чадтрче — Convolvulus arvensis
Дива дюля, ирга — Amelanchier vulgaris Midi.
Дива зелка, решетка, витино
сито — Carlina acanthifolia AU.
Дива кадънка, дивъ макъ, кадънка, пукалъ— Papaver rhoeas L.
Дива кандилка
1. сибирско
звънче — Campanula sibirica L\
2.италиански повилъ — Clematis

Дива кокошка, кандилки, кошнички — Aquilegia vulgaris L.
Дива коприва, мъртва коприва — Lamium L.
Дива котка, съсънка — Anemone pulsatilla L. (= Pulsatilla
vulgaris Mill.).
Дива кошничка, гущерче, обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.
Дива краставица, къркало —
Ecbalium elaterium A. Rich. (=Momordica elaterium L).
Дива краставичина, къркало
— Ecbalium elaterium A. Rich.
Дива краставичния, църкало
— Ecbalium elaterium A. Rich.
Дива краставичка, църкало—
Ecbalium elaterium A. Rich.
Дива круша —- 1. каменка,
ахладка, сланопаджа — Pirus amygdaliformis Kit.\ 2. линечка — P.
communis L.
Дива кжклица, кървавиче —
Agrostemma coronaria L. (= Lychnis coronaria Lam.').
Дива лападъ, змиярникъ,змийски лападъ, змийско грозде, козлецъ — Arum maculatum L
Дива латина, слабонога, недопирка — Impatiens nolitangere L.
Дива лахна, раноцелебникъ,
мждрина — Sisymbrium officinale
(L.) Scop.
Дива лекя, игловръхь, сипаница, поималка — Alyssum calycinum
L., А. minimum Willd. и др.
Дива леска - 1. бЬла леска
— Corylus colurna/..; 2. елха, елша
— Alnus glutinosa Gtirtn., А. incana Moench.
Дива леща - Alyssum calycinum L. и др. .
Дива липа
Tilia grandifolia
Ndlr.
Дива лобода
1. магарешка

369

Материали зя български ботаниченъ речникъ

L, Ch. album L., Ch. murale L.; 3.
чувенъ, дивъ спанак ь — Chenopodium bonus henricus L.
Дива лоза — 1. лозина, дива
американска лоза — Ampelopsis
hederacea Michx.; 2. дива тиква —
Bryonia alba L.; 3. лозница Vitis
vinifera L subsp. silvestris (Gmel ).
Дива любика, грицвЪтна теменуга, любичица, кокорче — Viola
tricolor / .
Дива маслина, миризлива върба — Elaeagnus angustifolia L.
Дива мерудия — 1. дивъ магданозъ — Aethusa cynapiuin L.;
2. катушка, блатна коприва, диво
нане — Lycopiis europaeus L.; 3.
дивъ джодженъ — Mentha silvestris
L.; 4. бедреница, дивъ анасонь
Pimpinella saxifraga L.
Дива метла, пиренъ, метла —
Erica arborea L.
Дива метлица, метличина —
Centaurea cyanus L.
Дива миродия — 1. дивъ магданозъ — Aethusa cynapium L.; 2.
мащерка, бабина душица — Thymus
L.\ 3. бучинишъ, цвг лига — Comum
maculatum L.
Дива мирудия, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Дива молофа, сл1зь, камилякъ
— Malva vulgaris Fries.
Дива моминска сълза, момкова сълза, одраки — Polygonatum
latifolium Desf.
Дива мушанка, кокорче, трицветна теменуга, любичица — Viola
tricolor L.
Дива мята, дивъ джодженъ,
диво нане — Mentha silvestris L.
Дива мятва — 1. дивъ джочженъ — Mentha silvestris L.; 2.
бъзовлЬкъ, конски босилекъ, какула, шалвеП — Salvia pratensis L.
Дива нагезма, катушка, блатна коприва — Lycopus europaeus L.

Дива нана, катушка, блатна коприна
Lycopus europaeus L.
Дива оскруша
1. офнка самодивско дърво — Sorbus aucuparia
L.; 2. брекиня
Sorbus torminalis Qrtz.
Дива папрать — l. мжжка папрать, противоглисгна папрать —
Nephrodium filix mas Rich. (= Aspidium filix mas (L.) Sw.; 2. изтравниче, страшниче, черна папрать
Asplenium trichomanes L.
Дива пепель. разводникъ
Solanum dulcamara L
Дива попадийка, лютиче —
Ranunculus acer L.
Дива поточарка, сгравниче,
горски мокришъ — Nasturtium silvestre R. Br.
Дива прасква,праскивини, дивь
бадемъ — Amygladus nana L.
Дива пшеница, пирей — Triticum repens L. (— Agropyrum repens P. Bf.
Дива радика, синя жльчка —
Cichorium intybus L.
Дива ралица, ралииа — Delphinium consolida L.
Дива раличка — Delphinium
consolida L.
Дива рапица — Brassica elongata L
Дива рокличка, поветица, чадърче — Convolvulus arvensis L.
Дива ружа — 1. бЪла ружа,
л+ковита ружа — Althaea officinalis L. ', 2. бледа ружа, тополка —
Althaea pallida UZ. K.
Дива р%па, гърбица, магарешка
лобода — Lepidium draba L.
Дива рЪпица
Raphanus raphanistrum L.
Дива репичка—-Raphanus r„phanistrum L.
Дива скоруша — 1. офнка, самодивско дърво — Sorbus aucuparia
2. брекиня — S. torminalis
(L.) Crtz.
24

370

Б. Ахтаровъ

Дива скруша, офика, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
Дива слачка — 1. горска поветииа, ладолежъ — Calystegia sepium R. Br.; 2. полска поветииа. чадърче — Convolvulus arvensis L.
Дива слива, джанка — Prunu;
divaricata Led.
Дива смокина — Ficuscarica L.
Дива теменуга — Viola canina L
Дива тиква — 1. луда тиква,
черна тиква — Bryonia alba L.;
2. водна роза, руса тка — Nymphaea
alba L.
Дива тлъстига, обичникъ, каменоломка — Saxifraga aizoon L.
Дива тученица, тученица, тлъстига — Portulaca oleracea L.
Дива хурка, прешлица, хвошъ
— Equisetum arvense L.
Дива цикория, сиья жлъчка —
Cichorium intybus L
Дива череша — 1. копривка,
читламбукъ (тур.) — Celtis australis
L.; 2. мЪхунка, фенерче — Physal s alkekengi L; 3. дива вишня —
Prunus mahaleb L ; 4. пЪсъкиня —
P. padus L
Дива черница, птичи др!нъ —
Ligustrum vulgare L.
Дива чубрица — 1. овча чубрица — Satureja coerulea Jka, S.
kitaibelii Wrzb.; 2. мащерка, бабина душица — Thymus L.
Дива шипка, шипка — Rosa
canina L. и др.
Дива ябълка— 1. голия, земна
ябълка — Helianthus tuberosus L;
2. ябълка дивечка, киселица — Pirus maius L
Дива ягода — 1. гърличе, свински ягоди — Blitum virgatum L.;
2 очиболецъ — Potentilla L.
Дивачка, ахладка круша, рудница круша — Pirus amygdali-

Дивдилянка, дилянка, коча трева — Valeriana officinalis L.
Дивекиня, дива вишня — Pru
nus mahaleb L.
Дивекъ, голия, земна ябълка —
Helianthus tuberosus L.
Диви боровинки — Arctostaphylos uva ursi (Z. ) Spreng.
Диви детелини, грашица,еспарзеть — Onobrychis L.
Диви зайченца, луличка, конопка - Linaria vulgaris МШ.
Диви карамфилчета — Dianthus L.
Дивъ карамфилъ — Dianthus L.
Диви кошнички — 1. орЬхче,
тлсжникъ — Spiraea filipendula L.;
2. гущерче, обичниче — Thalictrum
aquilegifolium L.
Диви краставички, църкаю —
Ecbalium elaterium A. Rich. ( = Momordica elate, ium L.).
Диви лалета — 1. ведрина —
Fritillaria pontica K'ahl.; 2. тЪснОлистно лале — Tulipa silvestris L.
Диви очета, кокорче, любичина, трннвТтна теменуга — Viola
tricolor L.
Дивизма, лопенъ, свЪщилка,
овча опашка — Verbascum L., V.
thapsiforme Schrad. и др
Дивизна, лопенъ, свЪццилка—
Verbascum thapsiforme Schrad.
Дивия грахъ — Lathyrus L.
Дивисилъ — 1. череиъ дивисилъ
— Heracleum verticillatum Pant.;
2 тиммнка — Ferulago silvatica Bess.;
3. меча сгжпка - Heracleum ternatum Vel.; 4. омснь — Inula heilenium L.; 5. б!>лъ дивисилъ —
Laserpitium latifolium L.; 6. самодивска трева — Peucedanum L.;
7. шапиче — Seseli rigidum U7. K.
и др.; 8. загърличе, дивь морачъ
— Siler trilobum Scop.
Дивискалумъ, ралица — Del-

Млгерияли зя български ботаниченъ речникъ

371

Диво хаджийче, луличка, коДивличей, тиквички — Cucurbita melopepo L.
копка — Linaria vulgaris /W/7/.
Дивлянка, дилянка, коча трева
Диво цвекло — Beta trigyna
— Valeriana officinalis L.
W.K.
Диво арапче, бЪлоградче, саДиво червейче, незабравка,
могризка — Scabiosa L.
помниче — Myosotis L.
Диво грозде — Vitis vinifera
Диво шекерче — 1. костиломь
L. subsp. silvestris Gmel.
— Lathyrus latifolius L ; 2. сЪкирДиво динче, църкало, дива кра- ка, фасуличе
Orobus vernus L.
ставица — Ecbalium elaterium А,
Дивски чамширъ, кошличаръ,
Rich. (= Momordica elaterium Z,.). самодивски чемширъ — Ilex aquiДиво дърво, плюскачъ, мЬхурfolium L.
никь — Colutea arborescens L.
Дивякиня, ахладка, алфатка,
Диво зеле, блатна дрЬнка — руйница — Pirus amygdaliformis Kit.
Crambe maritima L.
Дивясилъ, оманъ, чернокосъ
Диво зюмбюлче— Hyacynthus — Inula hellenium L.
leucophaeus Stev.
Дивячка, алфатка, ахлатка, руйДиво кукунарко, ралица — ница — Pirus amygdaliformis Kit.
Delphinium consolida L.
Дивячкина, ахладка круша,
Диво къзнъзлии, ралица —
руйница, сланопаджа — Pirus amygDelphinium consolida L.
daliformis Kit.
Дивъ анасонъ, бедреница —
Диво лале — 1. горска съсънка— Anemone silvestris L.; 2. вед- Pimpinella saxifraga L.
Дивъ ашашъ, дивъ макъ, карина, туг ь — Fritillaria L.; 3.
тЪснолистно лале — Tulipa sil- дънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Дивъ бадемъ. прасковиня —
vestris L.
Диво лико, 6tcno дърво, вълча
Amygdalus nana L.
жила — Daphne mezereum L.
Дивъ бадианъ, росен ь, самоДиво мартинче, пачи кракъ — дивско ивЪте — Dictamnus albus L.
Дивъ бобъ — Vicia narbonenGagea L.
Диво мерудье, блатна коприва, sis L.
Дивъ божуръ
Paeonia deкатушка, диво нане — Lycopus
cora Anders
europaeus L.
Дивъ бозъ, абъдъ, бъзовина—
Диво нане — 1. блатна коприва, катушка — Lycopus euro- Sambucus ebulus L.
Дивъ босилекъ, богородиче,
paeus L.', 2. дивъ джодженъ —
Mentha silvestris L.
миризливка — Calamintha L.
Диво оче, миризлива теменуга,
Дивъ босилякъ — 1. богоролюбика — Viola odorata L.
диче, миризливка — Calamintha
Диво помниче, горска неза- 2. дивъ джодженъ, дива мента —
бравка, горско помниче — Myoso.
Mentha silvestris L.
tis silvatica Hoffm.
Дивъ брочъ — 1. лазаркиня —
Диво просо, мохаръ — Setaria
Asperula odorata L.', 2.милссърдниitalica P. В.
че — Asperula taurina L.
Диво салкъмче, жаблекъ —
Дивъ брошъ, брошъ, боядGalega officinalis L.
жийски брошъ—Rubia tinctorum L.
Диво телеграфче,поветица, чаДивъ бъзъ, абъдъ, бъзовина
дърче — Convolvulus arvensis L.
— Sambucus ebulus L

372

Б. Ахтяровъ

Дивъ вълчецъ, решетка, вилино сито — Carlina acanthifolia All.
Дивъ грахъ — 1. каносникъ—
Lathyrus odoratus L.; 2, жълто шекерче. ливадна сЬкирка — L. рга- ,
tensis L.; 3. орЬшакъ. орЪшенъ — I
L. tuberosus L; 4. грашнна, еспарзетъ — Onobrychis L.; 5. полски
грахъ — Pisum etatius .И. 5.; 6.
горска глушина — Vicia sepium L. j
Дивъ гьозумъ, дивъ джодженъ
— Mentha silvestris L.
Дивъ гюзумъ, дивъ джодженъ
— Mentha silvestris L.
Дивъ гюлъ. шипка —Rosa canina L.
Дивъ джоджавъ — Mentha
silvestris L. и др.
Дивъ джодженъ — Mentha
silvestris L н др.
Дивъ джоджунъ — 1. плакунь,
върболнстъ — Lythrum salicaria L\
2. диво нане, дива мента — Mentha
silvestris L
Дивъ днмлюсъ — 1. водна ко- j
прива. катушка — Lycopus europaeus L.; 2. дивъ джодженъ —
Mentha silvestris L ; 3. бъзовл^къ,
конски босилекъ, полска какула.
шалвей — Salvia pratensis L.
Дивъ дрЬнъ, мекишъ — Acer
lataricum L
j
Дивъ ечемикъ, класатицг, миши ечемикъ — Hordeum murinum L
Дивъ живовлЬкъ,срЪденъ жиловлЪкъ — Plantago media L
Дивъ жиловлЬкъ, срЪденъ жиовлЪкъ — Plantago media L
Дивъ замбакъ, патета, малка
перуника — Iris pumila L.
Дивъ здравецъ—Geranium L.
Дивъ зкмбулъ, сииченъ —
Scilla bif.dia L
Дивъ зюмбюлъ — 1. зюмбюлче — Hyacynthus leucophaeus Stev.\
I.сннчецъ — Scilla bifolia L.

Дивъ каранфилъ — DianthusZ..
Дивъ каранфилъ—Dianthus L
Дивъ кервизъ, азмацукь —
Anthriscus silvestris Hoffm.
Дивъ кестенъ, конски кестенъ
— Aesculus hippocastanum L.
Дивъ кимионъ, нузла — Тогdylium maximum L.
Дивъ киселецъ, киселъ трънъ
— Berberis vulgaris L.
Дивъ кобакъ, лопенъ, св+ицилка, овча опашка — Verbascum thapsiforme Schrad.
Дивъ копъръ — Meum athamanticum Jacq.
Дивъ косгенъ, дива краставица, църкало — Ecbalium elaterium
.4. Rich. (= Momordica elaterium Z..).
Дивъ костонъ, дива краставица, иъркало — Ecbalium elaterium
А. Rich.
Дивъ кремъ, дива перуника,
патета, бибета— Iris sintenisii Jka.
Дивъ кукунаръ — Verbascum
phoeniceum L
Дивъ кустенъ, дяволчета, джулюнъ — Trapa natans L.
Дивъ кучанъ, вилино сито, решетка — Carlina acanthifolia All.
Дивъ кървавъ здравецъ—Geranium sanguineum L.
Дивъ лападъ, шавелъ — Rumex L.
Дивъ лапатъ,шавелъ— Rumex L.
Дивъ ленъ — 1. пушица —
Eriophorum latifolium Норре', 2. бударииа, бъзовлЬкъ — Galeopsis
tetrahit L.', '3. синь дивъ лень —
Linum austricum L.; 4. жълтъ дивь
ленъ — L. flavum L.
Дивъ лилякь, бЬсно дьрно,
вълча жила — Daphne mezereum L.
Дивъ лукъ — Allium schoenoprasum L, A., scorodoprasuni
A.
ursium L. и др.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Дивъ магданозъ — Aethusa
cynapium L.
Дивъ майданозъ— Aethusa суnapium L., Conium maculatum L.
Дивъ макъ. кадънка, пукалъ
— Papaver dubium L., P. rhoeas L
и др.
Дивъ мерджанъ, червенъ мерджанъ, френско грозде — Ribes
petraeum Wulf.
Дивъ морачъ, нузла — Siler
trilobum Scop.
Дивъ морковъ — 1. морковъ,
срамниче — Daucus carota L.; 2. пастърнакъ — Pastinaca sativa L.
Дивъ мохаръ, гжсеничка, кощрява — Setaria Р. В.
Дивъ нарь, наръ—Punica granatum L.
Дивъ невЬнъ, омайникъ, калешъ, подщрекъ, свекървини очи
— Geum coccineum 5. 5.
Дивъ невянъ, острига — Asperugo procumbens L.
Дивъ овесъ — 1. Avena fatua
L.; 2. овсига — Bromus L.
Дивъ орефъ, татулъ — Datura
stramonium L.
Дивъ памукъ, лубеничникъ —
Hibiscus trionum L.
Дивъ пелинъ — 1. жълтъ равнецъ — Achillea clypeolata Sm.; 2.
чернобЪлъ пелинъ— Artemisia vulgaris L.
Дивъ перушанъ, черника —
Nigella arvensis L.
Дивъ пипери — 1. бТсно дърво, вълча жила — Daphne mezereum L.; 2. прозориче, жълта тлъстнга — Sedum acre L.
Дивъ пипонъ, дива краставица,
църкало — Ecbalium elaterium .4.
Rich. ( = Momordica elaterium L.
Дивъ рожковъ -- Cereis siliquastrum L.
Дивъ рошковъ — Cereis siliquastrum L.
Дивъ селимъ, гущерче, диви

373

кошнички, обичниче — Thalictrum
aquilegifolium L.
Дивъ синапъ — Brassica nigra L
Дивъ слънчогледъ — Doronicum L., D austriacum Jacq., D. cordifolium Sternb.
Дивъ слЬзъ, с.1Ьзъ, камилякъ
— Malva silvestris
M. vulgaris
Fries.
Дивъ спанакъ — 1. гьрличе,
керджанче, свински ягоди — Blitum
virgatum L.; 2. чувенъ — Chenopodium bonus henricus L.
Дивъ тилъ, занбунъ, сминдухъ,
тилчеиъ — Trigonella coerulea Ser.
Дивъ трандафелъ шипка —
Rosa canina L. и др.
Дивъ трандафилъ, шипка —
Rosa canina L
Дивъ трендафилъ, шипка —
Rosa canina L. и пр.
Дивъ трибЪлъ, трибкзъ —
Smyrnium perfoliatum L.
Дивъ трубенъ, дивъ слънчогледъ — Doronicum cordifolium
Sternb.
Дивъ тряндафилъ, шипка —
Rosa canina L.
Дивъ тръндафилъ, шипка —
Rosa canina L. и др.
Дивъ тютюнъ — 1. мекь буренъ — Conringia austriaca Andrz.',
2. боянка, маясълче — Erysimum
L., Е. crepidifolium/?cAZ>.; 3. шапиче
— Inula oculus christi L.
Дивъ фасулъ, пачина, пача
трев’, троскотъ — Polygonum aviculare L.
Дивъ фий, космата глушина,
косматъ уровъ— Vicia hirsuta Koch,
Дивъ хашашъ, дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Дивъ хмелъ — Humulus lupulus L.
Дивъ хюнапъ, хиналь (.гур.) —
Zizyphus vulgaris Lam.
Дивъ чай — I. бСла дъвка, рунолистъ — Filago arvensis L.; 2.

374

Б. Ахтяровъ

добруджански чай — Linosyris villosa Cass (= Aster villosus DC.);
3. риган-ь, черновръхче — Origanum vulgare L.
Дивъ чемширъ— 1. пчела, самодивски чемширъ — Ruscus aculeatus L; 2. киселъ трънъ — Berberis vulgaris L.; 3. зеленика —
Phyllirea media L.
Дивъ чесанъ — Allium schoenoprasum L, A. ursinum L
Дивъ чесънъ — Allium ursinum L, A. schoenoprasum L.
Дивъ шафранъ — 1. шафраннка — Carthamus tinctorius L ; 2.
есененъ минзухаръ, мразовенъ —
Colchicum autumnale L.
Дивъ юзамъ, дивъ джоджень
— Mentha silvestris L
Дивъ юзъмъ, дивъ джодженъ
— Mentha silvestris L.
Дивъ ясминъ, бирбинче, филче — Pfiiladelphus coronarius L.
Дилианка, мотовилка, дилинчииа — Valerianella olitoria Poli.
Дилянка, коча трева — Valeriana officinalis L.
Дилянчица, мотовилка — Valerianella olitoria Poli.
Дилянъ, дилянка, коча трева
— Valeriana officinalis /„
Димиръ-инди (тур.), варзия —
Tamarindus indica L
Димитровка, димитровче, свободна вдовица — Aster amellus L.
Димитровска ружа — 1. димитровче, свободна вдовица — Aster
amellus L.; 2. хризантема — Chrysanthemum indicum L
Димитровче — 1. свободна
вдовица, димитровка — Aster amellus L; 2. хризантема — Chrysanthemum indicum L.
Димлюсъ (тур.), дивъ джодженъ, дива мента
Mentha pu-

Димна трева, росопасъ — Fumaria officinalis L.
Димяниче, благъ бъзъ — Агchangelica officinalis Hoffm.
Димника, росопасъ — Fumaria
officinalis L.
Диневка, динче — Sanguisorba
minor Scop.
Диниче — Sanguisorba minor
Scop., S. officinalis L.
Динка — Sanguisorba minor
Scop., S. officinalis L.
Динче—Sanguisorba minor A7o/>.
Диньоподобенъ кактусъ —
Melocactus communis L.
Диня, лобениоз, лубеница, карпузъ (тур.) — Citrullus vulgaris
5c/irad.(=Cucumis citrullus Sering.).
Дланица, дланогрудка, богородична рлка — Gymnadenia conopea R. Br.
Длановка, шапиче — Alchemiila vulgaris L.
Дланогрудка, дланица, богородична ржка — Gymnadenia conopea R. Br.
Дчъгнеста коприва, гол!ма коприва — Urtica dioica L.
Дна — Silene waldsteinii Grsb.
Днайвица — Silene waldsteinii
Grsb.
Добра дева, прасковолистно
звънче — Campanula persicifolia L.
Добринка, бъзовлЬкъ, какула,
конски босилекъ, шалвей — Salvia
pratensis L.
Добрича, мЪхунка, фенерче —
Physalis alkekengi L.
Добриче— 1. мЪхунка, фенерче—Physalis alkekengi/,.; 2. живиниче, усоиче — Prunella vulgaris L
Добричъ, мЪхунка, фенерче —
Physalis alkekengi l..
ДоброцвЪтъ, динь рожковь—
Cereis siliquastrum /..
Добруджански чай — Linosyris
villosa (DC.) Cass. ( = Aster villo-

Материали за български ботаниченъ речника.

Добружникъ, м1>хунка, фенерче — Physalis alkekengi L.
Дождевикъ, прахавица, пърхутка — Lycoperdon bovista L.
Дождяникъ. прахавица, пърхутка — Lycoperdon bovista L.
Дойкинче, лъвска муцунка, кученце, арсланче — Anthirrhinum
majus L.
Докусъ-дену (тур.), кандилки,
кошнички — Aquilegia vulgaris L.
Докусъ-донлия (тур.), кандилкн, кошнички — Aquilegia vulgaris L.
Доленъ, самодивско изтравниче
— Cardamine impatiens LДолма (тур.), тиквички — Cucurbita melopepo L.
Долма-кабакъ (тур.), тиквички
— Cucurbita melopepo L.
Домата, домати — Lycopersicum esculentum MiH. (= Solanum
lycopersicum Z,.)
Домати — Lycopersicum esculentum Mill. (— Solanum lycopersicum L.}.
Доматъ — Solanum lycopersicum L. (= Lycopersicum esculentum
Mill.).
Домашенъ коренъ, дебелецъ,
нежитъ — Sempervivum L.
Домашна гжба — Merulius
lacrimans WulJ.
Домашна коприва, дяволска
уста — Leonurus cardiaca L.
Домашна слива — Prunus domestica L.
Домашно индиго, сърпецъ, синилникъ — Isatis tinctoria L.
Домостойка, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Донабда, гологлавче, топузче
— Globularia vulgaris L. (= Globularia willkommi Nym.).
Донадба, гологлавче, топузче
— Globniaria vulgaris L.

375

Драгайка, енювче, денка — Galium
Драговицъ, винче, паче гнИто
Anchusa barellieri DC.
Драгулъ, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Драгунъ, слива (порода) Prunus domestica L.
Драка — I. мерджанче, обнчки — Lycium barbatum L; 2. христов ь трънъ, чалия (тур.)
Paliurus aculeatus Lam. (= Paliurus australis Liiirtn.); 3. акация,
салкъм ь (тур) — Robinia pseudacacia L.
Драконово дърво — Dracaena
draco L.
Дракь, горска метла — Sarothamnus scoparius Wimm.
Драмбъзъ, бьзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Дранбъзъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Дранза, синя жлъчка — Cichorium intybus L.
Драфилъ, детелина — Trifolium
pratense L.
Драхнали, комарки — Arbutus
andrachne L.
Дращи гжзъ, шипка (плодоветТ) — Rosa canina L.
Дребенъ бадемъ, дивъбадемъ,
прасковиня — Amygdalus nana L
Дребенъ жабунякь, дребна
водна леща — Lemna minor L
Дребенъ звезделъ — Medicago
minima Bert.
Дребенъ зимзеленъ — Vinea
minor L.
Дребенъ камилекъ, дребенъ
сл!зъ, окрелче — Malva rotundifolia L
Дребенъ лопушъ, малъкъ репей, малъкъ чичекь — Lappa minor (L.) DC.
Дребенъ лукъ -Allium schoenoprasum L.

376

Ь. Ахтаровъ

Дребенъ макъ — Papaver dubium Ln P. rhoeas L.
Дребенъ малаешъ, лотусь —
Nymphaea lotus L
Дребенъ овесъ, франиуски райграсъ — Arrhenantherum avenaceum
Р. В.
Дребенъ пелинъ, 6tna дъвка
— Filago arvensis L.
Дребенъ пилинъ, бЪла дъвка
— Filago arvensis L.
Дребенъ слЪзъ, окрелче —
Malva rotundifolia L
Дребенъ червенъ рЪпонъ, репички — Raphanus sativus L. var.
radicula Pers.
Дребна водна леша — Lemna
minor L
Дребна коприва, гръцка коприва — Urtica urens L
Дребна кукувича прежда —
Cuscuta epithimum L
Дребна лай-кучка — 1. подрумиче, лайка, лай-кучка — Matricaria
chamomilla L.; 2. парички, очици—
Bellis perennis L
Дребна пластица, бусика, дива
трева — Deschampsia caespitosa
Р. В.
Дребна поималка, игловръхъ,
сипаница — Alyssum minimum
Willd.
Дребна сушеница — Xeranthemum cylindraceum 5. 5.
Дребна маргаритка, лай-кучка,
лайка, подрумиче — Matricaria chamomilla L
Дребно кокиче, парички, очички — Bellis perennis L.
Дребно сапунче, изсипливче,
приплтница, белило — Herniaria
incana Lum.
Дребнозърнесто просо, мо- '
харь — Setaria italica P. В.
I
Дребнолистна липа ~ Tilia '■
parvifolia Ehrh. (= Tilia cordata :

ДребноцвЪтна върболика, върбовка — Epilobium parviflorum
Schreb.
ДрЪмавче, блатно кокиче —
Leucojtim aestivum L.
ДрЪмникъ, блатокорникъ —
Epipactis Crantz, E. palustris Crantz.
Дримбица, мащерка, бабина
душица
Thymus L.
Дрипавка — Crepis L., C. rhoeadifolia /И. В. и др.
Дрислива слива, трънка —
Prunus spinosa L.
Дрислива трева — 1. жълтъ
бардунъ — Asphodeline liburnica
Rchb.\ 2. малко шумкавче, кжпалка — Pulicaria vulgaris Gartn.
Дрисливче, кжналка,
малко
шумкавче — Pulicaria vulgaris
Gartn.
Дрисливъ шебой, жълтъ шибой, менекше — Cheiranthus cheiri L.
Дробица — Neslia paniculata
Desv.
Дробиченъ мъхъ, кладен-евъ
мъхъ — Marchantia polymorpha L.
Дробникъ, гължбови очички,
потайниче — Anemone hepatica L.
( = Hepatica triloba Gilib.)
Дрождие, квасни гжбички —
Saccharomyces sp. div.
Друмиче — 1. лай-кучка, лайка, подрумиче — Matricaria chamomilla
; 2. пиринейски мокришъ
— Nasturtium pyrenaicum R. Br.;
3. орЪхче, тжжникъ — Spiraea filipendula L
Друмниче, лай-кучка, лайка —
Matricaria chamomilla L.
Друмче, поточарка, кресонъ
(франц.) — Nasturtium officinale
R. Br.
Дръвесница, червенушка, ма-

Мятерияли зя български ботаниченъ речникъ

Дръвестъ мъхъ, брадатъ мъхъ
Usnea barbata Fr.
Дръма-гюзель (тур.) — 1.
зайчи уши — Knautia arvensis L.
Дрънбъзъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Дрънчилка, калугерка — Vaecaria parviflora Moench.
ДрЪне — Cornus mas /..
ДрЪнина — Cornus mas /,.
ЛрЪнииа — Cornus mas L.
Дрънка — Cornus mas L.
Дряновица — Cornus mas L.
ДрЪнче — Callitruhe vernalis
Kiitz.
ДрЪнъ — Cornus mas L.
Др1нъ-бъзъ, бъзъ, свирчовина
— Sambucus nigra L
Др-Ьнъ некучи дрЪнъ, устрелъ
— Cynanchum laxum Bartl. (=Vincetoxicum laxum Gordr.
Дрявка, бутурче — Gyclamen
neapolitanum Ten.
Дуалки-ачи (тур.), драхнали,
комарки — Arbutus andrachne L
Дубче, поджбиче — Teucrium
chamaedrys L.
Дувакъ, тулия, земни ябълки
-- Helianthus tuberosus L.
Дуваника, хлопка, клопачка,
шушняръ — Rhinanthus major Ehrh.
Дуда — 1. бЪла черница —
Morus alba L.; 2. черна черница —
M. nigra L.
Дудули — 1. бЪла черница —
Morus alba L.; 2. черна черница —
M. nigra L.
Дудъ — 1. бЬла черница —
Morus alba L.; 2. черна черница —
M. nigra L.
Дудъ-агаджи (тур.), черна черница — Morus nigra L.
Дула, дюла — Cydonia vulgaris Pers.
Дулъ-апталъ (тур.), бЪсно дърво, вълча жила — Daphne meze— .... /

77

Дулъ-овратъ (тур.), репей, чичекъ, лопушь Lappa major Gdrtn.
Дуля — Cydonia vulgaris Pers.
Думбравникъ, конопка Eupatorium cannabinum L.
Дуня — Cydonia vulgaris Pers.
Дупекъ — 1. турта, чалмичка
— Tagetes erecta L; 2. камшика,
иргованка — Zinia elegans Ja<q.
Дургунье, трънкослива —Prunus insititia fsdh.
Дурдулянъ, коча трева, дилянка — Valeriana officinalis L.
Дуръ-да-бакь (тур.), ракидивица — Tamarix pallasii L.
Духанъ, тютюнъ — Nicotiana
tabacum L.
Душица — 1. космата звъника — Hypericum hirsutum L.; 2. риганъ, връшнякъ — Origanum vulgare L.; 3. мащерка, бабина душица — Thymus L.
Дъвка — I. синя жлъчка —
Cichorium intybus L.; 2. салата —
Lactuca L. ; 3. сакъзно дърво —
Pistatia lentiscus L.
Дъждовница, прахавица, прахутка — Lycoperdon bovista L.
Дълга коприва, голяма коприва — Urtica dioica L.
Дългогроздеста бЪлушка, гол+.мъ гарвански лукъ — Ornithogalum narbonense L.
Дълголистенъ жиловлЬкъ, копиевнденъ жиловл+>къ — Plantago
lanceolata L.
Дълголистенъ жиловникъ, копиевиденъ жиловлЪкъ — Plantago
lanceolata L.
Дълголистенъ лопенъ — Verbascum longi folium Ten.
Дълголистна коприва, ro.itua
коприва — Urtica dioica L.
Дългоосилна овсига — Bromiis sterilis L
Дървена гжба — 1. дървоед-

378

F>. Лхтаропъ

2. прахань — Polyporum fomentarius Fr.
Дървена ружа, градинска ружа — Althaea rosea Cav.
Дървенистъ бъзъ, бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L
Дървеница, круша (порода) —
Pirus communis L.
Дървеничавъ буренъ, метла
— Artemisia annua L.
Дървениче, метла — Artemisia
annua L
Дървенка, метличка — Centaurea cyanus L
Дървенъ басъ, бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Дървенъ бозъ, бъзъ. свирчовина — Sambucus nigra L.
Дървенякъ, круша (породи)—
Pirus communis L
Дървоядна гжба, кжщна гмба
— Merulius lacrimans Wulf.
Дьонъ-дьонъ, часовниче—Егоdium cicutarium L.
ДЬдилница, дяглииа, капливка.
поганица — Aegopodium podagraria L
Дядова лула— 1. бабинъ прешленъ, дядово винце — Lamium
amplexicaule L ; 2. петниста мъртва
коприва
L maculatum L
ДЪдови дисаги, гцавунякъ —
Rumex alpinus L.
ДЪдови з
би
*
— 1. напръстникь — Digitalis L., D. viridiflora
Lmdl.; 2. воловодецъ — Orobanche
caryophyllacea Smk. и др.
Дядово винце
Lamium /,.,
L. album Z.., L. amplexicaule L
ДЪдовъ зжбъ
1. бЪсниче,
напр1стникъ
Digitalis/.., D. anibygua Murr., D. purpurea L; 2. b o ловодень. лехусниче — Orobanche
caryophyllacea Smh., O. rubens
Wallrolh

ДЪленче, дилянка, коча трева
- Valeriana officinalis L
ДЪльникъ, дяглииа, капливка,
поганипа — Aegopodium podagraria L.
Делянка — 1. дилянка, коча
трева — Valeriana officinalis L.;
2. мотовилка — Valerianella olitoria Pali.
Дюла—Cydonia vulgatis Pers.
Дюлъ, детелина — Trifolium L.
Дюля — Cydonia vulgaris Pers.
Дяволецъ — Chaiturus marriibiastrum Lhrh.
Дяволска върба, миризлива
върба — Elaeagnus angustifolia L.
Дяволска гризка, синьоглавче
— Succisa pratensis Moench.
Дяволска Г/кба — Boletus satanas Lenz.
Дяволска кръвь — Dracaena
draco L.
Дяволска метла, безсмъртниче, неувЬхниче — Xeranthemum
annuum L.
Дяволска смърдечка — Boletus satanas Lenz.
Дяволска трева, ралица —
Delphinium consolida L.
Дяволска уста — Leonurus
cardiaca L.
Дяволски нокти, нокътъ —
Lonicera caprifolium L.
Дяволски орЪхъ, дяволче, джулюнъ — Trapa natans L.
Дяволско говно, вонета смола — Ferula assa foetida L.
Дяволско дърво - 1. воденъ
габъръ — Ostrya carpinifolia Scop.',
2. мукиня — Sorbus aria Crtz-; 3.
брекиня — Sorbus torminalis /..
Дяволско лайно, вонета смола — Ferula assa foetida L.
Дяволско орЪхче, дяволче, джу-

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Дяволъ, брекиня — Sorbus torminalis L.
Дяглица, капливка, поганица—
Aegopodium podagraria L.
Дятелина — Trifolium L.
Джбика, д,ъбъ, меше (тур.) —
Quercus L.
Джбица, джбъ, меше (тур.) —
Quercus L.
Джбова любица — Veronica
teucrium L.

Джболистно великденче
Veronica chamaedrys

379
—

Джбравка, кошутина — Melittis melissophyllum L.

Джбравникъ, конопка — Eupatorium cannabinum L.
Джбче, поджбиче — Teu.rium
chamaedrys L.
Джбъ, благунь, юрунъ, граница, перъ, меше (тур.) — Quercus L.

Е
Европейска лиственица —
едногодишна живолина — MercuLarix europaea DC.
rialis annua L.
Европейска червеножлътка,
Едногодишна дзука — Juncus
чашкодрТнъ — Evonymus euro- bufonius L.
paeus L.
Едногодишна живолина, проЕвропейско индиго, синил- .тЬзъ — Mercurialis annua L.
никъ, сърпица — Isatis tinctoria L.
Едногодишна ливадина — Роа
•
annua
L.
Египетски майчини листъ, сеЕдногодишна метлика ливалемики (тур.) — Cassia ас ut i fol ia Del.
дина
— Роа annua L.
Египетска смоква, смокиня —
Едногодишна хрушялка —
Ficus sycomorus L.
Scleranthus
annuus L.
Еглика, иглика — Primula suaЕдногодишна
чернилка, пиявиveolens Bert.
Еглича, иглика — Primula sua- ца, бълвавица — Lolium temulentum L.
veolens Bert.
Еднодомна дива тиква, дива
Егличе, иглика — Primula suaтиква
-- Bryonia alba L.
veolens Bert.
Еднозърнестъ
лимецъ — TriЕделвайси (нйм.), балканска
ticum monococcum L.
звезда — Gnaphalium leontopodium
Scop.
(= Leontopodium alpinum
Еднококичковъ глогъ, б!лъ
Cass.
глогъ — Crataegus monogyna L.
Едерлесъ-чиче (тур.), салепъ —
Едностранно звънче — CamOrchis morio L.
panula rapunculoides L.
Еди бостанъ (тур ), ралина —
Едностранно наваличе — PyDelphinium consolida L.
rola secunda L.
Едлива бучка, бучка — MorЕдностръка тинтява — Gentiana
chella esculenta Btill.
pneumonathe L
Едлива червенушка — RusЕдностръкъ мъхъ, обикновенъ
sula vesca Fris.
мъхъ — Poly trichum commune Hedw.
Едливъ папирусъ — Cyperus

380

В Ахтаровъ

Едноцветна светлика, зайчи
хлебъ
Luzula forsteri DC.
Едноцветна тинтява — Gentiana aestiva /?. S.
Едра власица — Eragrostis
major (Z,.) Hos).
Едра главня,мазна житна главня
— Tilletia levis Kiihn.
Едра горчивка, жълта тинтява
— Gentiana lutea L. var. symphyandra Murfr.
Едра граница,благунъ,сладунъ
— Quercus conferta Kit.
Едра еньовка. жълта комунига
— -Melilotus officinalis Desf.
Едра лай-кучка — Chrysanthemum parthenium Benth.
Едра лай-лай-кучка, маргаритка. бела рада. майчица — Chrysanthemum leucanthemum L.
Едра латинка, латинка — Тгоpaeolum majus L.
Едра любица, джболистно великденче— Veronica chamaedrys L
Едра момина сълза, блатно
кокиче, дремавче — Leucojum aestivum L
Едра папаръ конска папрать,
орлова папрать. кюмюрджийска папрать --- Pteridium aquilinum Gled.
{ — Pteris aquilina L.)
Едра пришница, живиниче,
усоиче — Prunella graudiflora Jacq.
Едра цръшлика, едра прешлица, големъ хвошъ — Equisetum
maximum Lam. (= Е. telmateja
Ehrh.).
Едра хайдучица — Lactuca
scariola L
Едрець, линериче
Polygonum amphibium L.
Едро винче, паче гнездо
Anchusa italica Betz.
Едро кокиче — 1. маргаритка,
бела рада — Chrysanthemum leucanthemuin L\ 2. дремавче, блатно
кокиче — Leucojum aestivum L

Едро просо, медунипа — Holcus lanatus L.
Едрозърна пшеница, едрозърнест ь лимецъ — Triticum топососсит /..
Едролистенъ жиловлекъ —
Plantago major L
Едролистенъ лопенъ, черенъ лопенъ— Verbascum abietinum Borb.
Едролистенъ репей, чичекъ,
лопушъ — Lappa major Gartn.
Едролистенъ тютюнъ — Nicotiana macrophylla Spr.
Едролистна липа — Tilia grandifolia Ehrh. (= T. platyphyllos
Scop.).
Едролистъ жиловлекъ—Plantago major L.
Едроцветенъ гърленикъ, живиниче, усоиче — Prunella grandiflora Moench.
Едроцветенъ лопенъ, свеши.тка, овча опашка — Verbascum thapsiforme Schrad.
Едроцветенъ напръстникъ —
Digitalis ambigua Murr. (= D. grandiflora Jacq.
Едроцветна глушина — Vicia
grandiflora Jacq.
Едроцветна луличка—Linaria
dalmatica Mill.
Едроцветна шипка — Rosa
gallica L.
Едъръ анасонъ — Pimpinella
magna L.
Едъръ бученишъ — Angelica
archangelica L. (= Archangelica
officinalis Uoffm.
Едъръ жиловлекъ — Plantago
major L.
Едьръ жиловникъ — Plantago
major L.
Едъръ жиловратъ — Plantago
major L.
Едъръ замбакъ, синя ipaaniiска перуника
Iris germanica L

Мтгерияли за български ботаниченъ речникъ

Едъръ звезделъ, жълта комунига — Melilotus officinalis Desf.
Едъръ каранфилъ — Dianthus
giganteus D'Urv.
Едъръ макъ, дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Едъръ подплегъ, едра мъртва
коприва — Lamium bithynicum
Benth.
Едъръ салепъ — Orchis simia
Lam.
Едъръ чистецъ, пчелникъ —
Marrubium vulgare L.
Ежа главица, главица, агрия —Dactylis glomerata L.
Еже -- Echinocactus L.
Ежева главичка, рЪзавецъ, боздуганъ — Sparganium L., S. ramosum Huds., S. affine Schnitzl. и др.
Ежевка, рЬзавецъ, боздуганъ
— Sparganium ramosum Huds.
Ежево семе — Echinospermum
lappula Lehm.
Ежовка, сладникъ — Glycyrrhiza echinata L.
Ежоглавка, челядникъ — Echinops L., E. sphaerocephalus L.
Езерень камъшъ — Scirpus
lacustrer L.
Езерна тръсть — Scirpus 1аcuster L.
Езиколистно звънче — Campanuia lingulata UZAz.
Езичеста звъника — Campanula lingulata U7. A”.
Ела — Abies alba MHI. (= Abies pectinata DC.).
Ела б1ла — Abies alba Mill.
(= Abies pectinata DC.).
Ела червена — Picea excelsa
{Lam.) Link.
Елда — Fagopyrum esculentum
Moench. (= Polygonum fagopyrum L.).
Елени езикъ, волски езикъ
Scolopendrium vulgare Sm.
Еленинъ язикъ, волски езикъ—

381

Scolopendrium vulgare Sm. (=Scolopendrium officinarum Sw.).
Еленовка, волски езикъ - Scolopendrium vulgare Sm
Еленовъ езикъ, волски езикъ Scolopendrium vulgare Sm. ( = Scolopendrium officinarum Sw.).
Еленовъ язикъ, волски езикъ—
Scolopendrium vulgare Sm (=Scolopendrium off.cinarum 5w).
Еленски язикъ. волски езикъ —
Scolopendrium vulgare Sm.
Елешка, елха — Alnus glutinosa Gartn.
Елха, елша — Alnus Tourn. A.
glutinosa Gartn.
Елховникъ, хвойна — Juniperus
communis L.
Елша, елха — Alnus Tourn.,
A. glutinosa G(irtn.
Елъ-оту (тур.), лай-кучка, лай.
ка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Ель, ела — Abies alba Miti.
(= Abies pectinata DC.).
Еллч, ела — Abies alba Miil.
Емишенъ, б!лъ глогъ — Crataegus monogyna L.
Енева трева — Galium L.
Еневецъ — Galium L., G. verum L.
Еневиче — Galium verum L.
Еневичка, жълтъ равнецъ —
Achilla clypeolata Sm.
Еневка, жълта комунига —
Melilotus officinalis Desf.
Енево цвЪте — 1. парички,
оченца — Bellis perennis L.\ 2. кръстолистно енювче — Galium cruciatum Scop.\ 3. енювче — Galium
verum L.; 4. лай-кучка, лайка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Еневче — Galium verum L.
Еневъ цвЪтъ — Galium verum L.
Ени-дюня кьокю (тур.), вълча
ябълка — Aristolochia clematitis L.
Енчецъ — Solidago canadense

382

Ь. /Ххтаровъ

Еньовииа бЪла, бЪль равнецъ
— Achillea millefolium /..
Еньовка, жълта комунига —
Melilotus officinalis Desf.
Еньовчецъ — Galium verum L.
Еньовъ трънъ. миши уши,
стрьвниче - Hieracium pilosella L.
Енюва трева — Galium verum L.
Енювецъ — Galium verum L.
Енювииа жълта, жълтъ равнецъ — Achillea clypeolata Sm.
Енювиче — Galium verum L.
Енюво агне — Asphodeline lutea Rchb.
Еиьово билье, бЪлъ равнецъ
— Achillea millefolium L
Енюво цвЪте—Galium verum L.
Енювче — 1. бЪлъ равнеиъ —
Achillea millefolium L; 2. лазаркиня — Asperula L.; 3. енювецъ
— Galium verum L и др.
Ералма (тур.), гулия, земни
ябълки — Helianthus tuberosus L.
Ералмасъ (тур.), гулия, земни
ябълки — Helianthus tuberosus L.
Ергенска сълза, парички, очици — Bellis perennis L
Ергиванъ, люлякъ — Syringa
vulgaris L
Ерготинъ, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
Еревъ кочанъ, гулия, земни
ябълки — Helianthus tuberosus L.
Ерикъ, слива (порода) — Prunus domestica L.
Ерихова роза — Anastatica
hierochuntica (/..) Crtz.
Ерихонска роза — Anastatica
hierochuntica (L.) Crtz.
Ерихонски трандафилъ — Anastatica hierochuntica ((..) Crtz.
Ершера, злолФтница — Erigeron canadense L.
*
Еръ-алмас
(тур.), гулия, земни ябълки— Helianthus tuberosus/..
Есененъ минзухаръ — 1.мра-

cum autumnale L.; 2. шафранъ
— Crocus sativus L. и др.
Есененъ синчецъ—Scillaautumnalis L.
Есененъ хвошъ — Equisetum
hiemale L.
Есенна жълтица—Leontodon
autumnalis L.
Есенна качунка, мразовеиъ,
есененъ минзухаръ — Colchicum
autumnale L.
Есенна кладница — Helvella
crispa Fr.
Есенна радика, есенна жълтица — Leontodon autumnalis L.
Есенна рФпица — Brassica napus L. var. oleifera Koch.
Есенна ръжь, ръжь — Secale
cereale L. f. biennis Koch.
Есенни минзухаръ — Colchicum autumnale L.
Есенски минзухаръ, мразовеиъ
— Colchicum autumnale L.
Есенче, сираче — Crocus pallasianus Herb.
Еспарзета, грашица — Onobrychis sativa Lam.
Еспарсетъ, грашица — Onobrychis sativa Lam.
Естрагонъ —Artemisia dracunculus L.
Етърва, ралица — Delphinium
consolida L.
Ефикъ, глушецъ, пФсъченъ фий
— Vicia villosa Roth.
Ефла, елха — Alnus glutinosa
Gartn.
Ефриче, абленъ, планински божуръ — Trollius europaeus /..
Ехла — 1. елха — Alnus glutinosa Gartn.', 2. бФла елха — Alnus
incana Moench.
Ечемикъ — Hordeum vulgare/..
Ечмична прашна главни —
Ustilago hordei Kell.
Ечменъ — Hordeum vulgare L.

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

383

Ж
Жаба, лимба, арабски езикъ —
Жабория, тлъстига, прозориче
Opuntia coccinelifera L., O. macro- Sedum L., S. album L.
rrhiza L., O. vulgaris Mill.
Жабрей, луничка, конника —
Жаба-кактусъ — Opuntia coc- Linaria vulgaris МШ.
cinelifera L.
Жабунякъ — 1. водно лютиче
Жабетина — Callitriche stag- — Batrachium trichophyllum F. Sz.,
nalis Scop.
B. aquatile Wimm.; 2. водна леша,
Жабешки гьозумъ (тур ), дивъ плавецъ — Lemna L-; 3. лютиче —
джодженъ, дива мента — Mentha Ranunculus acer L.; 4. глиноза —
silvestris L.
Spirogyra sp. div.
Жабешки муцунки, водянка —
Жабурка — 1. божуръ —
Hydrocharis morsus ranae L.
Paeonia officinalis L.; 2. дивъ макъ,
Жабешко цвЪте, блатнякъ — кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L.
Caltha palustris L.
Жабърнякъ — I. блатнякъ —
Жаби босилякъ, дивъджодженъ Caltha palustris L.; 2. жабунякъ,
— Mentha pulegium L.
глиноза — Spirogyra sp. div.; 3.
Жаби очи. пепелива тлъстига, лютиче — Ranunculus acer L
прозориче — Sedum glaucum W. KЖабя трева, кръстецъ, споЖаби платна, глиноза, жабу- режъ — Senecio vulgaris L.
някъ — Spirogyra sp. div.
Жабякъ — 1. лютиковидна съЖабина лъжичка, жаболъжич- сънка— Anemone ranunculoides L.;
ка, шилникъ — Alisma plantago L.
2. дивъ джодженъ — Mentha silЖабина риза, глиноза, жабу- vestris L.; 3. буболякъ,рЬчно великнякъ — Spirogyra sp. div.
денче — Veronica beccabunga L
Жакавецъ, ежевка, боздуганъ
Жабинекъ, блатнякъ — Caltha
palustris L.
— Sparganium ramosum L.
Жабинецъ, блатна незабравка,
Жална брЪза, б+.ла бр-Ьза —
блатно помниче — Myosotis pa- Betula alba L.
lustris With.
i
Жална върба, печална върба,
Жабино семе, водна леща, плаплачуща върба — Salix babyloniвецъ — Lemna minor L.
са L.
Жабинякъ, блатна незабравка
Жаловика, синя жлъчка —
— Myosotis palustris With.
Жаблекъ — Qalega officinalisZ,. Cichoria intybus L.
Жаловита върба, печална върЖаблякъ, кръстецъ, спорежъ
ба,
плачуща върба — Salix babylo— Senecio vulgaris L.
nica
L.
Жабникъ — 1. жаболъжичка,
шилникъ — Alisma plantago L.; 2.
Жалостна върба, печална върводянка — Hydrocharis morsus ra- ба, плачуща върба — Salix babylonae L.
nica L.
Жабници, бЬла дъвка, руноЖалофие — Inula aschersoлистъ — Filago L.
niana Jka.
Жабова нога, дЬдови дисаги,
Жалфие — Inula aschersoniana
щавилъ — Rumex alpinus L.
Jka.
Жабольжичка, шилникъ —
Жасминъ, ясминъ, бЪлъ ясминъ
Alisma plantago
— Jasminum officinale L.

384

Б. Ахтаровъ

Жебина, какичка, малка плуга
стига, жълто прозориче — Sedum
acre L.
— Limnanlhemum nymphoides Link.
Желтика, киселъ трънъ—BerЖевлЪкъ, поветина, чадърче —
beris
vulgaris L.
Convolvulus L.
Желто лале, жълтъ нарцисъ —
Жегълъ, мръснякъ — PotamoNarcissus
pseudonarcissus L.
geton natans L.
Желто прозориче, жълта тлъЖелта акация, жълта грозданстига
— Sedum acre L.
ка — Cytisus laburnum L.
ЖелтоивЪтна лупина — LupiЖелта боя, зърника — Rhamnus
luteus L.
nus cathartica Z.., Rh. saxatilis Jacq.,
ЖелтоцвФтни кози бизки —
Rh. tinctoria IT. A’,
Sedum grisebachii Heldr.
Желта грозданка — Cytisus
Желтуга — Genista L., G. tinlaburnum L.
ctoria L. и др.
Желта гжба. припънка, козячъ,
Желтунче, блатнякъ — Caltha
пачи кракъ — Cantharellus cibapalustris L.
rius Fr.
Желтурче — 1. блатнякъ —
Желта детелина, раменикъ —
Caltha palustris L.\ 2. лютиче —
Anhyllis vulneraria L.
Ranunculus acer L.; 3. жълтурче —
Желта мл!чка, глухарче, раRanunculus ficaria L.
Fiдика — Taraxacum officinale Web.
caria verna Huds.).
Желта ружа — 1. невЪнъ —
Желту салкъмче — Cytisus laCalendula officinalis L.; 2. турта,
burnum L.
чалмичка — Tagetes erecta L.
Желтушка—Senecio jacobaea L.
Желта тиква, тиква — Cucurbita pepo L.
Желтъ минзухаръ — Crocus
moesiacus Ker.
Желтакъ — Helianthemum vulgare Gdrtn.
Желтъ морковъ, морковъ —
Daucus carota L.
Желтачка, припънка, козячъ,
Желтъ отредъ, боянка — Eryпачи кракъ — Cantharellus cibarius Fr.
simum odoratum Ehrh.
Желтъ трандафилъ — Rosa luЖелтеника— 1. киселъ трънъ
tea Mid.
— Berberis vulgaris L; 2. полско
Желтъ шебой, менекше (тур.)
лютиче — Ranunculus arvensis L.
Желтеница змийско млЪко, ли— Cheiranthus cheiri L.
Жел1ъ шибой, менекше (тур.)
шейче — Chelidonium majus L.
Желтеничева трева, змийско
— Cherianthus cheiri L.
Жел1Ъ ясминь — Jasminum
млЪко, лишейче —Chelidonium majus L.
fruticans L.
Желтяниче, змийско млЪко, лиЖелтеничавъ буренъ, змийско
шейче
— Chelidonium majus L.
млЪко, лишейче — Chelidonium maЖелТ.зникь, върбинка — Verjus L
bena
officinalis /..
Желтениче — 1. блатнякъ —
Ж< лЪзнииа, брадат ь каранфилъ
Caltha palustris L.; 2. змийско млЪDianthus
barbatus L.
ко, лишейче — Chelidonium maЖеля, мекишъ, жешля — Лсег
jus L ; 3. гуии рче, обичниче —

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Женска клинава трева—l.caлеп ь — Orchis morio L.; 2. жълтурче — Ranunculus ficaria L.
Женска кошутина, кошутина
— Melittis melissophyllum l„
Женска папрать — Athirium
filix femina Roth.
Женска трева, мечолистенъ
оманъ — Inula ensifolia L.
Женски божуръ, божуръ
Paeonia officinalis L.
Женски бръшлянъ, зимзеленъ
— Vinea herbacea W.K..
Женски бъзъ, червенъ бъзъ
— Sambucus racemosa L.
Женски волски езикъ, еленовъ езикъ — Scolopendrium vulgare Sm.
Женски др!нъ, кучи др!нъ —
Cornus sanguinea L.
Женски елени езикъ, еленовъ
езикъ, волски езикъ — Scolopendrium vulgare Sm.
Женски косъмъ, богородиченъ
косъмъ — Adiantum capillus veneris L.
Женски одраки, момкови сълзи — Polygonatum officinale All.
Женски ясенъ, ясенъ, черенъ
ясенъ — Fraxinus excelsior L.
Женско билье, сладникъ —
Glycyrrhiza echinata L.
Женско изтравниче, горска
поточарка, горски мокрешъ — Nasturtium silvestre R. Br.
Женско клинавиче, клинавиче,
сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
Женско срамичине — Orlaya
grandiflora Hojfm.
Жеравовъ клюнъ, дивъ здравецъ — Geranium pratense L.
Жеруха (рус.), гроница — Lepidium sativum L.
Жерявка, мжждрЪнъ, бЪлъ
чеень, осенъ — Fraxinus ornus L.
Жестеръ, зърника — Rhamnus

385

Жетваркиня, елина (порода/ —
Prunus domestica L.
Жешель, мекишъ, жешля —
Acer tataricum L.
Жешель, мекишъ
Acer tataricum L.
Жива трева
1. часовниче Erodium cicutarium L; 2. полски
здравецъ — Geranium pratense L;
3. дивъ кървавъ здравеиъ — Geranium sanguineum L
Живачице, слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
Живачка трева, бЪлъ очиболецъ — Potentilla alba L.
Живеница, живинииа, разгонь,
гърличе — Scrophularia aquatica L.,
S. scopolii Hoppe.
Живеничава билка, живиниче.
усоиче — Prunella vulgaris L.
Живеничавъ буренъ, живиниче, усоиче — Prunella vulgaris L.
Живиниче, усоиче, прищница
— Prunella vulgaris L.
Живинииа, разгонъ, гърличе —
Scrophularia L„ S. aquatica L.. S.
nodosa L.
Живиничавъ буренъ, тлжникъ
— Spiraea filipendula L.
Живиниче, разгонъ, гърличе
— Scrophularia Z... S. nodosa L,
S. canina L.
Живица — Spiraea filipendula L.
Живовлакъ — Plantago L.
ЖивовлЪкъ — Plantago L.
Живовникъ, киселецъ — Rumex acetosa L.
Живолина — Mercurialis L.
Живучка,горещникъ—Ajuga LЖивъ плетъ, обички, .мерджанче — Lycium halimifolium Mill.
Жигуиецъ, повитъ
Clematis L.
Жилавецъ, жиловлекъ — l.
копиевиденъ жиловлекъ — Plantago lanceolata
2. голЬмъ жило-

386

Б. Ахтяронъ

денъ живовлТкъ — Plantago media /..
Жилавика върба, кошничарска
върба — Salix viminalis L.
Жилавика метла, жилавика —
Genista rumelica Vel.
Жилавичи. копиевиденъ жиловлЪкъ — Plantago lanceolata L.
Жилаво енювче — Galium mollugo L.
Жилаво цв!те,синя жлъчка —
Cichorium intybus L.
Жилавурка, печсрка — Agaricus (Psaliota) campestris L.
Жиладъ. желждъ (плодовет!)
— Quercus LЖилаецъ, голЪмъ жиловлакъ
— Plantago major L.
Жилезница, мушкато, молоха
— Pelargonium zonale (£.) Ait.
Жиловецъ. жиловтЬкъ — Plantago L, P. major L.
Жиловлакъ, жиловлакъ —Plantago L. P. lanceolata L, P. major L.
Жиловлакъ—1. голЪмъ жиловлЪкъ — Plantago major L : 2. cptденъ жиловлЪкъ— Plantago media
Z_; 3. малъкъ жиловлакъ — Plantago lanceolata L.
Жиловлъкъ,жиловл1къ - Plantago L
Жиловлякъ, жиловлакъ — Plantago major L и др.
Жиловникъ, жичовлТкъ —
Plantago L
Жиловратъ. жиловлЪкъ—Plantago L
Жиловрътъ, жиловлЪкъ—Plantago L
Жилоглавъ. жиловлакъ—Plantago L
Жимолостъ, бивушка, нокъть
— Lonicera L.
Жинзифа (тур.), хинапъ — Zizyphus vulgaris Lam.
Жиръ (плодъ) — Quercus L.
Жирянка (рус.), ггКтлуга —

Житна прашна главня — Ustilago tritici Jansen.
Житна ръжда — Puccinia graminis Pers.
Житникъ, гайтаника — Melampyrum arvense L.
Житница — 1. острица — Carex L.; 2. гайтаника — Melampyrum arvense L; 3. чистецъ, ялешъ
— Stachys L
Жито, пшеница — Triticum L.,
T. vulgare L.
Жлъчка — 1. сама китка, ядиче
— Aconitum cammarum Jacq.’, 2. синя
жлъчка — Cichorium intybus L.\ 3.
червенъ кантаринъ — Erythraea
centaurium Pers;, 4. горска салата —
Lactuca scariola Z..; 5. глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Жминда, гърличе, мерджанче,
свински ягоди — Blitum virgatum L.
Жмонда, гърличе, мерджанче,
свински ягоди — Blitum virgatum L.
Жужелка, малка коприва, гръцка коприва — Urtica urens L.
Жужубъ, хинапъ — Zizyphus
vulgaris Lam.
Журавецъ, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
ЖуравлЪкъ, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Журжовецъ, блатнякъ—Caltha
palustris L.
Журулникъ, жълтъ нарцисъ —
Narcissus pseudonarcissus L.
Журулъ, жълтъ нарцисъ —
Narcissus pseudonarcissus L.
Жълга бойка, жьлта резеда —
Reseda lutea
Жълта боя — 1. шафраника,
аспуръ — Carthamus tinctorius L.\
2. зърнастецъ — Rhamnus frangula
L;, 3. зърника — Rhamnus tinctoria L.
Жълта водна роза, бърдуче,

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Жълта върбина, линивче —
Lysimachia L.
Жълта
горчица,
звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum L.
Жълта детелина — Trifolium
agrarium L.
Жълта едра камшица, камшица, дупекъ — Zinia elegans Jacq.
Жълта еньовка, жълта комунига —■ Melilotus officinalis Desf.
Жълта заръмкадя, жълтъ нарцис ъ — Narcissus pseudonarcissus L.
Жълта игличина — Primula
suaveolens Bert.
Жълта имела — Loranthus
europaeus L.
Жълта какула, медакъ — Salvia glutinosa L.
Жълта кандилка — Aquilegia
aurea Jxa.
Жълта камилска стлпка, бърдуче, жълта водна роза — Nuphar
luteum Sw.
Жълта комунига — Melilotus
officinalis Desf.
Жълта комуника — Melilotus
officinalis Desf.
Жълта лайка — Anthemis tinctoria L.
Жълта лай-кучка — Anthemis
tinctoria L.
Жълта лепка, жълтъ имелъ —
Loranthus europaeus L.
Жълта линцура, жълта тинтява — Gentiana lutea L. var. symphyandra Murb.
Жълта лоза, латинка — Tropaeoltim majus L.
Жълта лупина — Lupinus luteus L.
Жълта лъжеакация, жълта
акация, жълта грозданка — Cytisus laburnum L.
Жълта люцерна — Medicago
falcata L.

387

Жълта марта, подбклъ, марта
— Tussilago farfara L.
Жълта мъртва коприва
Galeobdolon luteum Huds.
Жълта мухоморка — Amanita
phalloides Fr.
Жълта одърътъ, енювче —
Galium verum L.
Жълта острица —Carex flava L.
Жълта патичка, блатна перуника — Iris pseudacorus L
Жълта перуника, блатна перуника — Iris pseudacorus L.
Жълта попадия — Anthemis
tinctoria L.
Жълта поточна роза, бърдуче, жълта водна роза — Nuphar
luteum Sw.
Жълта пънчушка — Clavaria
flava Sch.
Жълта резеда — Reseda lutea L.
Жълта ружа, невЪнъ — Calendula officinalis L.
Жълта caca, лютиковидна съсънка — Anemone ranunculoides L.
Жълта свиларка, гороивЪтъ,
слЪти коса — Adonis vernalis L.
Жълта смърдечка — Boletus
luteus L
Жълта соса, лютиковидна съсънка
Anemone ranunculoides L
Жълта съсънка, лютиковидна
съсънка — Anemone ranunculoides L.
Жълта тинтява — Gentiana
lutea L. var. symphyandra Murb.
Жълтеникава бойка — Reseda
luteola L.
Жълтеница — 1. шафраника,
аспуръ — Carthamus tinctorius Z~;
2. лютиче — Ranunculus acer L.
Жълтениче, змийско m .i Lk o , л и шейче — Chelidonium majus L
Жълтика, киселъ трънъ — Berberis vulgaris L.
Жълтина, алтънче — Chrysosplenium alternifolitim l.

388

Б. Ахтаровъ

Жълтица — Leontodon L.
Жълтиче, глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Жълто асланче, луличка —
Linaria vulgaris Mill.
Жълто билье, шумкавче — Pulicaria dysentherica Bernh.
Жълто великденче,
жълта
мъртва коприва — Galeobdolon luteum Huds.
ЖълтобЪлъ тжжъкъ, б%ла градинска перуника — Iris florentina L.
Жълто вечерииче. кози нЪнки,
огниче — Ajuga chamaepitys (L.)
Schreb.
Жълто гадийче,звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum L.
Жълто игличе. иглика — Primula suaveolens Bert.
Жълто кремиче, блатна перуника — Iris pseudacorus L.
Жълто салкъмче, жълта акация, жълта грозданка — Cytisus
laburnum L
Жълто шекерче, жълта с!кирка — Lathyrus pratensis L.
Жълто шлемче, жълта сама
китка — Aconitum vulparia Rchb.
Жълтовръхъ, абленъ, планински божуръ — Trollius europaeus L.
Жълтоив1тенъ замбакъ, блатна перуника — Iris pseudacorus L.
ЖълтоцвЪтенъ
равнеиъ,
жълтъ равнеиъ — Achillea clypeolata Sm.
ЖълтоивЪтна поточна роза,
бърдуче, жълта водна роза — Nuphar luteum 5u’.
ЖълтоивЪтъ, ropouetrb, СЛ1ТИ
коса — Adonis vernalis L.
Жълтуга — Genista tinctoria L.
Жълтуголистна луличка —
Linaria genistaefolia Mill.
Жълтурче —1.блатнякъ— Caltha palustris Z_; 2. мазникокалче —
Ranunculus ficaria L.\ 3. пълзеше

Жълтъ бардунъ — Asphodeline lutea Rchb.
Жълтъ блатнякъ — Caltha palustris L.
Жълтъ бобъ — Lupinus luteus L.
Жълтъ божуръ, ropouetrb,c.ntти коса — Adonis vernalis L.
Жълтъ воденъ тръндафилъ,
бардуче, жълта водна роза — Nuphar luteum Sw.
Жълтъ върти-попъ — Anthemis tinctoria L.
Жълтъ гарвански лукъ, пачи
кракъ —■ Gagea lutea Schult.
Жълтъ генчицъ, златна пръчица — Solidago virga aurea L.
Жълтъ горещникъ, кози н!нки,огниче — Ajuga chia Schreb.
Жълтъ гръмотрънъ — Ononis columnae All.
Жълтъ енювецъ, енювче —
Galium verum L.
Жълтъ замбакъ, блатна перуника — Iris pseudacorus L.
Жълтъ звезделъ — Trifolium
pannonicum Jacq.
Жълтъ имелъ — Loranthus europaeus L.
Жълтъ калешъ — Geum montanum L.
Жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum L. и др.
Жълтъ ленъ — Linum flavum L.
Жълтъ лукъ — Allium flavum£.
Жълтъ напръстникъ — Digitalis ambigua Murr.
Жълтъ нарцисъ — Narcissus
pseudonarcissus L.
Жълтъ оманъ— 1. чернокосъ
— Inula hellenium Z.; 2. грудестъ
зарастъ
Symphytum tuberosum L.
Жълтъ пЪтлювъ гребенъ, гребенеста гайтаника — Melampyrum
cristatum L.
Жълтъ подплетъ, жълта мъртва коприва
Galeobdolon luteum

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Жълтъ подщрекъ, жълтъ калешъ — Geum montanum L.
Жълтъ пЪтелъ, лютиковидна
съсънка — Anemone ranunculoides L.
Жълтъ равнеиъ — Achillea
clypeolata Sm.
Жълтъ салкъмъ— 1. плюскачъ,
смърдлика — Colutea arborescens L:,
2. жълта акация, жълта грозданка
— Cytisus laburnum L
Жълтъ смилъ — Helichrysum
arenarium DC.
Жълтъ стененъ лишей — Хапthoria parietina L.
Жълтъ сълкъмъ, жълта «розданка — Cytisus laburnum L.

389

Жълтъ трендафилъ
Rosa
lutea L.
Жълтъ трифилъ, жълта детелина — Trifolium campestre Schreb.
Жълтъ трънъ—1. аспутъ, преселникъ — Carthamus lanatus L",
2. кострецъ, свинска мл^чка —
Sonchus oleraceus L.
Жълтъ шибой. менекше (тур.)
— Cheiranthus cheiri L.
Жълфия, какула, шалвей, градински чай — Salvia officinalis L
Жълждъ (плодъ) — Quercus L.
Жюрка, коприва — 1. голяма
коприва —Urtica dioica L.\ 2. малка
коприва, гръцка коприва — Urtica
urens L.

3
Забанъ-каранъ (тур.), люцерна
— Medicago sativa L.
Забунякъ, жабунякъ, глиноза
— Spirogyra Sp. div.
Завързакъ — Centunculus minimus L.
Загарка, твърда пшеница —
Triticum durum Desf.
Загорска ружа — 1. дива ружа
— Althaea pallida W. K.;2. градинска ружа — Althaea rosea Cav.
Загърличе— 1. скаленъ очиболецъ — Potentilla rupestis L:, 2. девесилъ, дивъ морачъ— Siler trilobum Scop
Заечи уши — Scabiosa micrantha Desf.
Заечки киселецъ, киселица —
Oxalis acetosella L.
Заешки бодилъ, кошличаръ,
самодивски чемширь
Ilex aquifolium L.
Заешки овесъ — Trisetum flavescens P. fi.
Заешки уши, бЬлоградче, самогризка — Scabiosa L.

Заешко жито, власатка _ Festuca ovina L.
Зайчова сЪнка, спаржа, вилина
метла — Asparagus officinalis L.
Зайцовъ киселецъ, киселина,
щавелъ — Oxalis acetosella L.
Зайча масть, жълтурче, мазникокалче — Ranunculus ficaria L.
Зайча мась, жълтурче, мазникокалче — Ranunculus ficaria L.
Зайча острица — Carex leporina L.
Зайча пичка, глухарче, радика
— Taraxacum officinale Web.
Зайча пишка, змиярникъ, змийско грозде, змийски лападъ, козлецъ - Arum maculatum L.
Зайча стжпка — Geum urbanum L.
Зайча сЪнка — 1. спаржа,вилина метла — Asparagus officinalis
L., А. tenuifolius Lam. и др.; 2. зайча с-Ьька — Geum urbanum L
Зайча трева — 1. нутявка
Moehringia trinervia Clairv.-, 2. полска детелина—Trifolium arvense L.

390

Б. Ахтаровъ

Зайче грозде, бардунъ — Asphodelus albus Willd.
Зайче дърво, плюскачъ, смърдлика — Colutea arborescens L.
Зайче ухо, бутурче — Cycla.
men neapolitanum Ten.
Зайчи хлЪбъ. светлика — Luzula camestris DC.
Зайчи замбакъ, патета — Iris
mellita Jka.
Зайчи киселецъ, киселица —
Oxalis acetosella L
Зайчи кремъ, блатна перуника
— Iris pseudacorus L
Зайчи лешници, клокочь —
Staphyllea pinnata L.
Зайчи макъ, гороцвЪтъ, слЪти
коса — Adonis vernalis L
Зайчи
мустаци, прешлица,
хвошъ — Equisetum arvense L.
Зайчи перчавъ, зайча сЪнка,
вилина метла — Asparagus tenuifolius Lam.
Зайчи уши — Knautia arvensis
Coult.
Зайчи хлЪбъ — 1. планинска
острица — Carex montana L.; 2.
светлика — Luzula DC.
Зайчи ябълки — 1. бЪлъ глогъ
— Crataegus mono^yna Z..; 2. пчела, дивъ чемширъ — Ruscus aculeatus L.
Зайчиву сирище, сива тлъстига, прозорчче — Sedum glaucum

W. K.
Зайчина — 1. кичурка — Соronilla varia L; 2. нутявка — Moehringia trinervia Clairv.
Зайчо грозде — Asphodeline
lutea Rchb.
Зайчово сирище, тлъстиг а, прозориче — Sedum L.
Закумъ (тур), олеандерь —
Nerium oleander L.
Залимкаде (тур.), 61лъ нарцисъ,овчица — Narcissus poeticus L.
Зйлистъ, миши трьнъ
Rus-

Залисъ, миши трънъ — Ruscus hypoglossum L.
Замбакъ (тур.)
1. градинска
перуника — Iris germanica L:, 2.
б!лъ кремъ — Lilium candidum L.
Замбуни,сминдухъ,тилчецъ —
Trigonella coerulea Ser.
Замбунъ,сминдухъ,тилчецъ —
Trigonella besseriana Ser., T. coerulea Ser.
Заминякъ. змиярникъ, змийско
грозде, змийски лападъ,козлепъ —
Arum maculatum L.
Замъкова гжшарка — Arabis
turrita L.
Замъниче, змиярникъ, змийско
грозде, змийски лападъ, козлеиъ
— Arum maculatum L.
Занзукъ, шушанъ, шурулинци
— Chaerophyllum bulbosum L.
Занлъкъ,
звънче — Campanula L.
Зановецъ— 1. грозданка, метла-- Cytisus Z..; 2. звезделъ — Lotus corniculatus L.’, 3. вълча люцерна
— Medicago lupulina L.
Зановитъ. зановецъ — Cytisus L.
Зановетъ, зановецъ — Cytisus L.
Западенъ платанъ, занаденъ
чинаръ — Platanus occidentalis L.
Западенъ чинаръ (тур.) —
Platanus occidentalis L.
Зарамкадя (гур.), бЪлъ нарцисъ, овчица — Narcissus poeticus L.
Зарамкъде (тур.), бЬлъ нарцис ь — Narcissus poeticus L.
Зарань-вечерь, горска поветиua — Calystegia sepium /?. Iir
Зарасличе, черъ оман ъ — Symphytum officinale L.
Зарастъ, черъ оманъ Symphytum officinale /..
Зарделии, зарзала
Prunus

Материали за български ботаниченъ рсиикъ

341

Зардичавъ (тур.), исиотъ(тур.)
Званика, жълть кантарионъ —
— Curcuma zedoaria Rose,
Hypericum perforatum L.
Зарзала — P.unus armeniaca L.
Званиче, жълтъ кантарионъ —
Зарзалия, зарзала — Prunus
— Hypericum perforatum L.
armeniaca L.
Звоника, жълтъ кантарионъ
Зарзалуйка — Prunus arme- Hypericum perforatum L.
niaca L.
Звониче, жълтъ кантарионъ Зарниче — Astranlia major L
Hypericum perforatum L.
Зарунъ, б1лъ нарцисъ
NarЗвоноподобна детелина, звезcissus poeticus L.
дель — Lotus corniculatus L.
Зарунъ - нарцисъ, бЪль нарЗвукало. бучиниш ъ, цволига —
цисъ — Narcissus poeticus L.
Conium maculatum L.
Заръмкаде (тур.), жълтъ нарЗвуникн, жълтъ кантарионъ —
цисъ — Narcissus pseudonarcissus L
Hypericum perforatum L.
ЗасмЪнъ ергенъ, трицветна
Звъника — 1. звънче — Camтеменуга, любичииа, кокорче —
panula L.\ 2. жълтъ кантарионъ Hypericum perforatum L.
Viola tricolor L.
Засънъ, гъл/кбови очички, поЗвъника-кантарионъ, жълтъ
тайниче — Anemone hepatica L. (= кантарионъ — Hypeiicum perforatum L.
Hepatica triloba Gilib.).
Заушки, живиниче — ScrophuЗвъница, жьлтъ кант'рионъ—
Hypericum L.
laria L, S. scopoli Hoppe и др.
Заушница — 1. пропадниче,
Звъниче, жълтъ кантарионъ—
ботушки — Pedicularis L.; 2. жи- Hypericum L.
виниче, разгони — Scrophularia
Звънче — Campanula L.
Звънчета — Campanula L.
L„ S. nodosa L , S. scopoli Hoppe.
Звънчя, жълтъ кантарионъ —
Захария, загорка, твърда пшеHypericum perforatum L.
ница — Triticum durum L.
Звезда — 1. димитровче, боЗахарна метла — Sorghum
городични
— Aster L \ 2. бкаоградsaccharatum Pers.
че, самогризка — Scabiosa columЗахарна тръстика — Sacchabaria L
rum officinarum L.
Звезданъ, звезделъ — Lotus
Захарна тръсть — Saccharum
corniculatus L.
officinarum /..
Захарно просо - Sorghum
Звезделъ — 1. димитровче, боsaccharatum L.
городиче — Aster L ; 2. звезданъ
— Lotus cornicu'atus L.; 3. жълта
Захарно цвекло — Peta vul.
люцерна
— Medicago falcata L.
garis L.
Звезденъ
дробникъ, лазаркиня
Захория, загорка, твърда пше— Asperula odorata L.
ница — Triticum durum L
Звездеста острица
Carex
Зайчо ухо, керино ухо — Pestellulata Good.
ziza aurantiaca FL dan.
Звездица
1. богородиче,
Заяшка острица — Carex le- димитровч — Aster L.; 2. звезporina L.
диче — Dorycnium herbaceum Vill.\
Заяшка сЪнка, вилина метла,
3. бЬлоградче, самогризка — Scaспаржа — Asparagus officinalis L.,
biosa columbaria
4. чръвна —
A. tenuifolius Lam.
Stellaria /..

392

Б. Ахтаровъ

Звездиче — Dorycnitim herbaceum Vili.
Звездичка, чръвиа — Stellaria L
Звездовидна острица — Carex
echinata Murr, (= C. stellulata
Good.).
Звездоглавка — Cephalaria
transylvanica Schrad.
Звездатка, жабетина — Callitriche vernalis Kiitz.
Зв1робой(рус.), звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Здравецъ — Geranium macrorrhizum L.
Здравинче — Geranium L.
Здравчецъ — Geranium L.
Зевалииа, лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum majus L.
Зейрекъ (тур.), ленъ — Linum
usitatissimum L.
Зейтунъ-агаджи (тур.), маслина — Olea europaea L.
Зеле — Brassica oleracea L var.
capitata L

Зелева голия, червенъ алабашъ — Brasssica oleracea L. var.
gongylodes L.
Зелева гулия, червенъ алабашъ — Brassica oleracea L. var.
gongylodes L
Зелева паламида — Cirsium
oleraceum Scop.
Зелемкаде (тур), жълтъ нарцисъ— Narcissus pseudonarcissus L.
Зелена гулия, червенъ алабашъ
— Brassica oleracea L, var. gongylodes L
Зелена елха — Alnus viridis
Lam.
Зелена кила — Plasmodiophora
brassicae IFor.
Зелена кощрява — Setaria
vividis P. B.
Зелена лигавя гжба — Plas-

Зелена мурава, наваличе —
Pyrola L.
Зелена мухоморка — Amanita
phalloides Fr.
Зелена чемерика — Veratrum
lobelianum Bernh.
Зеленецъ, кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Зелени бостанъ, ралица —
Delphinium consolida L.
Зеленика — 1. чемширъ —
Buxus sempervirens L.\ 2. зърнестъ
дафинъ — Daphne laureola L\ 3.
кошличаръ, самодивски чемширъ—
Ilex aquifolium L.; 4. зеленика —
Phyllirea media L.; 5. лавровишня
— Prunus laurocerasus
6. странджанска зеленика — Rhododendron ponticum L.; 7. зимзеленъ —
Vinea L.
Зеленикава кукувича опашка
— Platanthera chloranta Rchb.
Зеленикъ — 1. чемширъ —
Buxus sempervirens L.; 2. лавровишня — Prunus laurocerasus L.\
3. зимзеленъ — Vinea minor L.
Зелениче — I. главочъ —
Inula germanica /..; 2. зимзеленъ —
Vinea minor L.
Зеленка — 1. жълтъ нарцисъ
— Narcissus pseudonarcissus L.', 2.
зимзеленъ — Vinea minor L.
Зеленъ джегеръ, какула, шалвей, градински чай — Salvia officinalis L
Зеленъ джигеръ, какула, шалвей, градински чай — Salvia officinalis L.
Зеленъ копитнякь, потайникъ
— Asarum europaeum L.
Зеленъ памучникъ
Gossypium herbaceum L.
Зели-бостанъ, ралица — Delphinium ajacis L.
Зелие — Brassica oleracea L.
var. capitata A.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Зелка — Brassica oleracea L.
var. capitala L.
Земезлъчка, синя жлъчка —
Cichorium intybus L.
Земенъ базъ, абъдъ, бъзовлЪкъ — Sambucus ebulus L.
Земенъ орЪхъ, фастъкъ —
Arachis hypogaea L.
Земна гулия, земна ябълка —
Helianthus tuberosus L.
Земна жлъчка, кантарионъ,
червенъ кантарионъ — Erythraea
centaurium Pers.
Земна круша, гулия, земна
ябълка — Helianthus tuberosus L.
Земни мигдали — Cyperus
esculentus L.
Земни ябълки, гулия — Helianthus tuberosus L.
Земни имелъ, самобойка, урбаличе — Glechoma hederacea L.
Зенджефилъ (тур.), исиотъ
(тур.) — Zingiber officinale Rose.
Зенжефилъ (тур.), исиотъ (тур.)
— Zingiber officinale Rose.
Зени бостанъ, ралица — Delphinium consolida L.
Зерделия, зарзала — Prunus
armeniaca L.
Зердичавъ (тур.), исиотъ(тур.)
— Zingiber officinale Rose.
Зеремкаде (тур.), бЪлъ нарцисъ, овчица — Narcissus poeticus L.
Зерине (тур.), бЪлъ нарцисъ —
Narcissus poeticus L.
Зеркула— 1. зърнешъ—Peganum harmala L:, 2. зеркале, саркофай — Plumbago europaea L.
Зеркеле, зеркула, саркофай
— Plumbago europaea L.
Зидаръ — Sedum album L.
Зиденъ косатникъ, стенно изтравниче — Asplenium ruta muraria L.
Зидибази (тур.), синя жлъчка
/■ ' i r-h глг 111 m

intvhlK /

393

Зидна мърла — Chenopodium
murale L.
Зидна овсига — Bromus tectorum L.
Зидно изтравниче — Asplenium ruta muraria L.
Зизифия (тур.), миризлива върба — Elaeagnus angustifolia L
Зилиника, зимзеленъ — Vinea
minor L.
Зилиниче, левурда — Allium
ursinum L.
Зимбилъ (тур.), зюмбюлъ —
Hyacynthus orientalis L.
Зимена мурава, наваличе —
Pyrola rotundifolia L.
Зименъ бобъ, барабой, картофи — Solanum tuberosum L.
Зименъ джбъ, горунъ, черенъ
джбъ — Quercus sessiliflora Salisb.
Зименъ ечемикъ — Hordeum
hexastichum L.
Зименъ копъръ, морачъ, резание (тур.) — Foeniculum officinale
AU.
Зименъ лукъ — Allium fistulosum L.
Зименъ спанакъ, спанакъ —
Spinacia oleracea L.
Зименъ хвошъ — Equisetum
hiemale L.
Зименъ чесънестъ лукъ —
Allium fistulosum L.
Зименъ шибой — Matthiola
tristis R. Br. var. varia DC.
Зимзеленъ — 1. чемширъ —
Buxus sempervirens L\ 2. фотофоръ,
слачецъ — Vinea L., V. herbacea
IT. K., V. minor L.
Зимзеленъ дафинъ, зърнестъ
дафинъ — Daphne laureola L
Зимна липа — Tilia parvifolia
Ehrh.
Зимна роза, б^ла съсънка, бабка — Anemone nemorosa L.
Зименъ хвощь — Equisetum

394

fi. Ахтяропъ

Зимна хурка — Equisetum hiemale L.
Зимна ябьлка. гулия — Helianthus tuberosus L.
Зимневка, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Зимнина— 1. лавровишня, зеленика — Prunus laurocerasus L.\ 2.
зимзеленъ — Vinea minor L.
Зимникиня, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Зимница — 1. лобеница, диня —
Ciirullus vulgaris Schrad.; 2. пшеница — Triticum vulgare L.
Зимно зеле, главесто зеле —
Brassica oleracea L. var. acephala
DC.
Зимска прежда, кукувича прежда — Cuscuta epithimum L
Зимско ив1те, богородични —
Aster chinensis L
Зинджифилъ (тур.), исиотъ —
Zingiber officinale Rose.
Зинзерида, зарзала — Prunus
armeniaca L.
Зинзивей (тур.), ружа — Althaea officinalis Z_
Зинзиривка, зарзала — Prunus
armeniaca L
Зини-бийче, ралица — Delphinium consolida L.
Зини .тапии, кученце, лъвска
муцунка — Anthirrhinum majus L.
Злаколистна хреница — Lepidium graminifolium L.
Злакъ, острица — Carex L
Златенъ дъждъ, жълта акация
— Cytisus laburnum
Златенъ
кринъ,
петрови
крьстъ, кждравче, златоврьхъ —
Lilium martagon L.
Златенъ люгикъ — Ranunculus auricomus L.
Златка, златна пржчица, горски
енчецъ — Solidago virga aurea /..
Златна детелина — Trifolium

заешки овесъ — Trisetum flavescens P. B.
Златна пржчица, горски енчецъ — Solidago virga aurea L.
Златна чашка, лютиче — Ranunculus acer L
Златникъ,
златна пржчица,
горски енчецъ — Solidago virga
aurea L.
Златно цвЪте, лютиче — Ranunculus acer L.
ЗлатоивЬтъ,лютиче — Ranunculus acer L.
Златовръхъ — 1. ne iровъ
кръстъ, кждравче — Lilium martagon L.\ 2. шапливче — Sedum
rhodiola DC. (= Rhodiola rosea
L.\ 3. енчецъ — Solidago canadensis L.
Златоврьхъ кремъ, пегровъ
кръстъ, кждравче — Lilium mariagon L.
Златовръшецъ,петровъкр ьстъ,
кждравче — Lilium martagon L.
Златоглавка, дивъ
слънчогледъ, банювъ буренъ — Doronicum cordifolium Sternb.
Златокосместъ лютикъ, златоh b Lt h o лютиче — Ranunculus auricomus L.
Златописенникъ, кантарионъ
— Erythraea centaurium Pers.
Златоръ, страторъ, червенъ
щиръ, мърсолъ — Amaranthus paniculatus L.
ЗлатонвЪтна детелина — Trifolium agrarium L.
ЗлатоцвЪтно лютиче — Ranunculus auricomus L
Златурче, пачи очиболет, —
Potentilla anserina L.
Златуръ, сграторь, червен ь
щиръ, мърсолъ
Amaranthus paniculatus L.
Зли етърви — 1. равина
Delphinium consolida Z ; сЬкирка

Мятерияли зя български ботаниченъ речникъ

395

ЗлолЪтница — Erigeron сапа- змийски лападь, козлецъ
Arum
dense L.
maculatum L.
Злъчна — 1.сама китка, ядиче
Змийна пченка, лопенъ, св1— Aconitum cammarum Jacq.\ 2. щилка — Verbascum phlomoides L.
метличка — Centaurea cyanus
Змийно билье, буболякь, жаб3. синя жлъчка — Cichorium inty- лякь — Veronica beccabunga L
bus; 4. кантарионъ — Erythraea
Змийско билье, линнвче, ироcentaurium Pers ; 5. тинтява, про- тивиче — Lysimachia nummularia L.
стрели — Gentiana cruciata
Змийска гжба, ерамна гжба —
Злъчната на земята — 1.
Phallus impudicus /..
кантарионъ — Erythraea centaurium
Змийска лубеница, блатнякъ
Pers.\ 2. тинтява, просгрЪлъ —
— Caltha palustris L.
Gentiana cruciata L.
Змийска прежда, кукувича преЗмеевецъ — Dracaena draco L.
жда — Cuscuta epithimum L.
Змеево грозде, кукувичина,
Змийска пченка, змиярникъ,
гугерки — Muscari botryoides DC. змийско грозде, змийски лападъ,
Змеево дърво — Dracaena
козлецъ — Arum maculatum L.
draco L.
Змийска трева— 1.дивъ здраЗмейово млЪко, отровна мл!чвецъ— Geranium L.\ 2. незабравка,
ка, мече руно — Euphorbia myrsiпомниче — Myosotis/..; 3. телчарnites L.
ка — Polygala L \ 4. сребролистенъ
Змейче — Odontites rubra Pers. очиболецъ — PotentiIla argentea Z..;
Змеюва млечна, отровна млеч- 5. отровникъ, самосудникь - Veна — Euphorbia myrsinites L
ronica austriaca L.', 6. змийска треЗмиева лубеница, блатнякь—
ва
Veronica thracica Vel.
Caltha palustris L.
Змийска хурка — 1. змиярЗмиевь трънъ, блатнякъ —
никъ, змийско грозде, змийски лаCaltha palustris L.
падъ, козлецъ
Arum italicum
Змиеглавче, сърпииа — Ser- Mill - 2. прешлица, хвопгь — Equiratula tinctoria L.
setum L.
Змиено грозде, блатнякъ —
Змийска ягода, лочудиче,очиCaltha palustris L,
болецъ — Potentilla recta L
Змиено ножчи, блатнякъ —
Змийски грахъ, глушина, граCaltha palustris L.
хоръ, уровъ — Vicia L.
Змийски лападъ, змиярникъ,
Змиенъ лукъ, бЪлушка, гарвански лукъ — Ornithogalum re- змийско грозде, козлецъ - Arum
maculatum Lfractum Kit.
Змийски лапатъ, змиярникъ,
Змиянецъ, змиярникъ, змийско
змийско
грозде, козлецъ — Arum
грозде, змийски лападъ, козлецъ—
italicum L.
Arum maculatum L.
Змийски очи, незабравка, помЗмийна
ченка, змиярникъ,
ниче
Myosotis L.
змийски лападъ, змийско грозде,
Змийски папуръ, змиярникъ,
козлецъ — Arum maculatum L.
змийско i розде, змийски лападъ —
Змийни лубеници, блатнякъ —
Arum italicum .Mill., A. maculatum L
Caltha palustris L.
Змийски пипери, пипериче, воЗмийно грозде — 1. блатнякь дещ, пиперъ ■- Polygonum inite

396

Г>. Ахтаровъ

Змийски яйца, прахавица —
Lycoperdon bovista L.
Змийско билье, горско великденче — Teucrium chamaedrys L.
Змийско грозде — 1, змийски
лападъ, змиярникъ, козлеиъ — Arum
maculatum L.\ 2. гърличе, свински
ягоди, мерджанче — Blitum virgatum L; 3.кукувича плюнка, кукувичина, гугерки — Muscari L.
Змийско грозде калугирчи,
кукувичина, кукувича плюнка —
Muscari racemosum D C.
Змийско млЬко, лишейче —
Chelidonium majus L.
Змийско мл1ко камбула, лишейче — Chelidonium majus L.
Змийско цвЪте — 1. блЪнъ, поладийка — Hyoscyamus niger L.;
2. лопенъ, свЪшилка — Verbascum
phlomoides L
Змийче, шапиче — Alchemilla
vulgaris L
Змиувъ шавелъ, змиярникъ,
змийско грозде, змийски лападъ,
козлецъ — Arum maculatum L.
Змиулецъ, бЪлушка, гарвански
лукъ — Ornithogalum refractum Kit.
Змиурка — 1. змиярникъ, змийско грозде, змийски лападъ —
Arum italicum МИЦ 2. мръснякъ —
Potamogeton natans L.

Змиявецъ, змийско
грозде,
змийски лападъ, козлецъ — Arum
maculatum L.

Змиякъ, кокешъ — Scorzone
ra L, S. laciniata L. и др.
Змиянеиъ, змийско грозде.
змийски лападъ — Arum italicum
Mill.
Змияникъ,
змийско |розде,
змийски лападъ — Arum maculatum L
Змиярникъ, змийско грозде,

ле, змийски лападъ — Arum maculatum L.
Знойка, никръкъ — Heliotropium europaeum L.
Зобецъ, пролетна гладница —
Draba verna L.
Зобъ, овесъ — Avena sativa L.
Зовнииа
Amaryllis formosissima L.
Зокумъ (тур.) — Nerium oleander L.
Зольникъ — Cineraria hybrida
hort.
Зоница, ягода — Fragaria vesca L.
Зора, селимъ (тур.) — Levisticum officinale Koch.
Зорка, кичуреста мишовка —
Alsine glomerata Deg.
Зорничка, поветииа — Convolvulus tricolor L
Зрьнкаде (тур.), бЪлъ наринсъ,
овчица — Narcissus poeticus L.
Зулера, исопъ — Hyssopus
officinalis L.
Зулумба (тур.), исиотъ (тур.)
— Curcuma zedoaria Rose.
Зулфингяръ (тур.), зовнииа —
Amaryllis formosissima L.
Зумбулъ (тур.), зюмбюлъ —
Hyacinthus orientalis L.
Зунииа — 1. ягода — Fragaria L.\ 2. съсънка, сънъ-сънъ-котка
— Pulsatilla vulgaris Mill. (=Anemone pulsatilla L.).
Зурличка — 1. кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus
L.', 2. полска поветииа — Convolvulus arvensis L.; 3. горска поветииа — Calystegia sepium R. Br.-,
4. рокличка — lpomoea purpurea
Lam.
Зурна — 1. полска поветииа,
чадърче—Convolvulus arvensis L ;
2. горска поветииа
Calystegia

Материали за български ботаниченъ речиикъ

397

Зурумбасе (тур ), исиоть (тур.)
Зъмско цвЪте, блатнякъ —
— Curcuma zedoaria Rose.
Caltha palustris L.
Зъмбакъ (тур.), б!ль кремъ—
Зъмъниче, очиболець — PoLilium candidum L.
tentilla argentea L.
Зъмбукъ (гур.), бЪлъ кремъ —
Зъндракъ, мухоморка — AmaLilium candidum L.
nita muscaria /,.
Зъмено ножче, блатнякъ —
Зънзукъ, бучинишъ, цволига —
Caltha palustris L.
Conium maculatum L.
Зьмениче, змиярникъ. змийско
Зъремкаде (тур), жълтъ наргрозде, змийски лападъ — Arum
цисъ — Narcissus pseudonarcismaculatum L.
sus L.
Зъмина уста, воловодецъ, леЗърмкаде (тур.), жълтъ нархусниче — Orobanche L.
цисъ — Narcissus pseudonarcisЗъминска сълза, змийско млЪsus L.
ко, лишейче — Chelidonium majus L.
Зърнавецъ, зърнастецъ —
. Зъминска хурка, хвощъ, преш- Rhamnus frangula L.
лица — Equisetum arvense L.
Зърнакаде (тур), бЪлъ нарЗъминско
млЪко, змийско
цисъ, овчица — Narcissus poetiмлЪко, лишейче — Chelidonium
cus L.
majus L.
Зърнастецъ — 1. дива боя —
Зъмска
прежда,
кукувича
Rhamnus frangula L.\ 2. куча живинина — Scrophularia canina L.
прежда — Cuscuta epithimum L.
Зърнатка, кучешко грозде —
Зъмска трева — 1. маясълива
Solanum nigrum L.
трева — Goniolimon collinum Boise,
Зърнекъ, кучешко грозде —
2. очиболецъ — Potentilla argenSolanum nigrum L.
tea
3. поджбиче — Teucrium
Зърнеста червенушка — Bochamaedrys L.
Зъмска уста, воловодецъ, леletus granulatus L.
Зърнестъ дафинъ — Daphne
хусниче — Orobanche L.
laureola L.
Зъмска хурка, хвощъ — EquiЗърнецъ, зърнастецъ — Rhamsetum arvense L.
nus frangula L., Rh. saxatilis Jacq.
Зъмски буренъ — Geranium
Зърнешникъ, кучешко грозде
robertianum L., Veronica urticaefolia Jacq.
— Solanum nigrum L.
Зърнешъ — Peganum harmaЗъмски езикъ — Ophioglossum vulgatum L.
la L.
Зърника — Rhamnus catharЗъмски лападъ, змиярникъ,
змийско грозде — Arum macula- tica L.
Зърницецъ, кучешко грозде —
tum L.
Зъмски миенръ, змиярникъ,
Solanum nigrum L.
змийско грозде, змийски лападъ —
Зъръмка (тур.), бЬлъ нарцисъ,
Arum maculatum L.
овчица — Narcissus poeticus L.
Зъмски отровникъ, самосудЗъхтавиче, шумкавче — Puliникъ, отровникъ — Veronica auscaria dysentherica Bernh.
triaca L.
ЗЪйка, кученце — AnthirrhiЗъмско грозде, змиярникъ,
num majus L.
змийски лападъ — Arum maculaЗЪйко, кученце, лъвска муцун-

398

Б. Ахтаровъ

ЗЪпка воловодецъ, лехусниче
— Orobanche LЗкпки, трънка — Prunus spinosa L
ЗЬплякъ, кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Зкптянъ. кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L
Зюмбюлъ — Hyacynthus orientalis L.
Зя ека, кученце, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Зянзукъ, шушанъ, шурулинци
— Chaerophyllum bulbosum L.

Зяпна, воловодецъ — Orobanche Z,., O. caryophyllacea Smith.,
O. rubens Wallroth и др.
Зжбарка — Dentaria
bulbifera L.
Зжбеста дилянчица — Vaierianella dentata Pali.
Зжбеста зарамкедя, б!лъ нарцисъ — Narcissus poeticus L.
З^бникъ, хаджийска люляка —
Dentaria bulbifera L.
Зжбова билка, блЪнъ, попадийка — Hyoscyamus niger L.

И
Ибришимъ (тур.), бисерна —
Melica uniflora Retz.
Ива — Salix caprea L
Иванковка, енювче — Galium
verum L.
Иванова ружковица, ме а пета — Salvia sclarea L.
Иванско цвЪте, енювче — Galium verum L
ИванцвЪтъ, жълтъ въртипопъ
— Anthemis tinctoria L.
Иванковка, енювче — Galium
verum L
Ивачка — 1. бр!за — Betula alba L.; 2. ива — Salix caprea L.
Иглекъ, иглика — Primula
suaveolens Bert.
Иглика — Primula L.
Иглица, трабозанъ — Tribulus
terrestris L.
Иглици, трабозанъ — Tribulus
terrestris L.
Игличе, иглика - Primula suaveolens Bert
Игличи, иглика — Primula suaveolens Bert.
Игличина, иглика — Primula
suaveolens Bert и др.

Игличка — 1. пушица — Eriophorum latifolium Hoppe\ 2. иглика
— Primula L., P. elatior Jacq., P.
suaveolens Bert. и др.
Игличя, иглика — Primula L.
Игловръхъ, сипаница, поималка — Alyssum L.
Иглолистна, връшнякъ — Bruckenthalia spiculifolia Rchb.
Игова душица, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Идиозъмъ, джодженъ— Mentha
piperita L.
Иела, ела — Abies pectinata
DC. ( = Abies alba Mill.).
Иеранджи (тур.), смокиня —
Ficus carica L.
Иерихонска роза — Anastatica hierochuntica L.
Иерихонски трандафилъ —
Anastatica hierochuntica L.
Иетлика, ела — Abies pectinata DC. (= Abies alba Mill.).
Иза, капладжа
Triticum spelta L
Избарка, конопъ, 1рьсти —
Cannabis sativa L.
ИзвитовЪнеченъ дебелецъ —
Sedum anopetalum DC.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Извиче, бЪснурка, миши уши
— Hieracium polosella L.
Извърната детелина — Trifolium resupinatum L.
Изгорка, салеп ь — Orchis ustulata L.
Издавиче, главочъ, рема —
Inula germanica L.
Изкривена бТлушка, гарвански
лукъ — Ornithogalum refractum
Kit.
Изопъ — Hyssopus officinalis L.
Изпливче, припжтница — Herniaria hirsuta L.
Изправенъ паветъ — Clematis
recta L.
Изпжди овчарь — 1. турта,
чалмичка — Tagetes erecta Z..; 2.
мразовецъ, есененъ минзухаръ —
Colchicum autumnale L.
Изроиче, жълтъ равнецъ —
Achillea clypeolata Sm.
Изсипливо билье, припжтница,
развързанче — Herniaria hirsuta А.
Изсипливче, припжтница, развързанче — Herniaria hirsuta L.,
H. glabra L., H. incana Lam.
Изсипниче, припжтница, развързанче — Herniaria glabra L., H.
incana Lam.
Източенъ платанъ, чинаръ —
Platanus orientalis L.
Източна войничица, конско
ребро — Sisymbrium orientale L.
Източна мждрица, конско ребро — Sisymbrium orientale L.
Източна ралица, опади-коса,
леснородиче — Delphinium orientale J. Ga v.
Източна сипаница — Alyssum
orientale Ard.
Изтравниче— 1. срещиче, кадиризица — Ajuga laxmanni Benth.’,
2. страшниче, черна папрать —
Asplenium trichomanes L.
Изтравничи порЪчъ, поточарка - Nasturtium officinale R. Br.
Икотнихъ — 1. сипаница, по-

399

ималка. игловръхъ — Alyssum L.;
2. сравниче деветь лжти
Farsetia clypeata R. Br.
Иланъ-оту (тур.), пачина, пача
трева, троскотъ — Polygonum aviculare L.
Илдъзъ-нишанъ (тур.), шапиче
— Alchemilla vulgaris L
Илдъзъ-оту (тур.), оманъ
Inula hellenium L.
Илимонъ, лимонъ — Citrus
medica L.
Имберъ (тур.), исиотъ (тур.),
Zingiber officinale Rose.
Имела — 1. жълтъ имелъ —
Loranthus europaeus L.; 2. бЪлъ
имелъ — Viscum album L.
Имелъ — 1 бръшлянъ — Hedera helix L:, 2. жълтъ имелъ —
Loranthus europaeus L ; 3. бЪлъ
имелъ — Viscum album L.
Имело, бЪлъ имелъ — Viscum
album L.
Имяла, бЪлъ имелъ — Viscum
album L.
Имялъ, бЪлъ имелъ — Viscum
album L.
Инбиръ (тур.), исиотъ (тур.)
— Zingiber officinale Rose.
Ингенари, артишокъ — Cynara
I cardunculus L. subsp. scolymus L.
Ингинари, артишокъ — Cynara
cardunculus L. subsp. scolymus L.
Индживаръ (тур.), планински
очиболецъ — Potentilla tormentilla
Schrank.
Инджирия (тур.), смокиня —
Ficus carica L.
Инджирче (тур.), маргаритъ,
ормузъ — Symphoricarpus racemosus Michx.
Инджиръ (тур.), смокиня —
Ficus carica L.
Индивия, градинска жлъчка,
китайска цикория — Cichorium
endivia L.
Индийска трьсть — Canna
indica L.

400

Ь. Ахтяровъ

Индийски бамбусъ — Bambusa arundinacea Willd.
Индийски конопъ — Corchorus capsularis L
Индийски optxb, кокосовъ
ор!хъ — Cocos nucifera L.
Индийски саговннкъ, сагова
палма — Cycas cininalis L
Индирливо. розмаринъ, ливанче — Rosmarinus officinalis L.
Индирлня, розмаринъ, ливанче
— Rosmarinus officinalis L
Ивдостанъ-джевизи(тур.), детско орехче — Myristica moschata
Thunb.
Индриливо, розмаринъ, ливанче — Rosmarinus officinalis L.
Индришахъ — Pelargonium roseum Villd.
Индрише — Pelargonium roseum Willd.(— P. radula LHtri.t.').
Индузъ-оту (тур.), оманъ —
Inula hellenium L
Интифилъ-лиски (тур.), комунига — Melilotus officinalis Desf.
Иозлукъ (тур), скрипка —
Smilax excelsa L.
Йона, дюла — Cydonia vulgaris L.
Иовузъ-топу (тур.), бутурче —
Cyclamen neapolitanum Ten.
Иосканъ-черъ,бл!нъ,попадий■
ка, буника — Hyoscyamus niger L.
Ирга — Amelanchier vulgaris
Mch.
Иринкина душица, мащерка,
бабина душица — Thymus L.
Исиотъ — 1. зардичафъ (тур.),
зулумба (тур.) — Curcuma zedoaria
Rose;, 2. амберъ-бой (тур.), зинджифилъ (тур.) — Zingiber officinale
Rose.

Исландски лишай — Cetraria
islandica L.
Исландски лишей — Cetraria
islandica L.
Исландски лишейникъ — Cetraria islandica L.
Исопъ — Hyssopus officinalis£..
Испански здравеиъ — Geranium pyrenaicum L.
Испански кокешъ — Scorzonera hispanica L.
Испански ранбобой, артишокъ,
ангинаръ — Cynara cardunculus L.
Испански трилистникъ, грашица, еспарсетъ — Onobrychis sativa
Lam.
Исполинъ прахутка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Истравниче—1. овчарска торбичка, плешчица — Capsella bursa
pastoris Moench;, 2. бЪла рада, маргаритка — Leucanthemum vulgare
Lam;, 3. миши уши, стръвниче,б^снурка — Hieracium pilosella L\
4. порЪчъ, поточарка — Nasturtium officinale R. Br;, 5. л1карско
великденче — Veronica officinalis Z..; 6. страшниче — A splenium trichomanes L.
Италиянска гължбица — Silene italica L.
Италиянска топола, пирамидална топола — Populus pyramidalis Roz. (= PopulusitalicaMoench.).
Италиянски паветъ — Clematis viticella L.
Италиянско плюскавиче —
Silene italica L.
Ичимикъ — Hordeum vulgare/,.
Ичменъ — Hordeum vulgare L.
Ичмикъ
Hordeum vulgare LИчуменъ — Hordeum vulgare L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

401

й
Йозово дърво, ситна граница
— Quercus pubescens Willd.
Йозъ, ситна граница — Quercus pubescens Willd.

Йондже
Medicago lupulina L.
Йордечи замбакъ, патета, малка перуника — Iris pumila L

K
Каба-суванъ (тур.), лукъ, кромидъ лукъ — Allium сера L.
Кавакъ (тур.) — I. черна топола, осика—Populus nigra L.;
2. пирамидална топола, италиянска
топола — Populus pyramidalis Roz.
Кавалария, жаблекъ — Galega
officinalis L.
Кавланъ ^тур.) — 1. кленъ —
Acer campestre L.; 2. шестилъ —
A. platanoides L.; 3. мекишъ, жешелъ — А. tataricum L.
Кавтарика, черенъ бузалъкъ—
Andropogon gryllus L. (= Chrysopogon gryllus (L.) Trin.).
Кавтаринка, черенъ бузалъкъ
— Andropogon gryllus L.
Кавунъ (тур.), пъпешъ — Cucumis melo L.
Кавчаръ, великденче — Veronica L.
Кавъ (тур.), прахань — Poly
porus fomentarius L.
Кадийка, турта, чалмичка —
Tagetes erecta L.
Кадиризица, срещиче — Ajuga
laxmanni Benth.
Кадифе — 1. червенъ щиръ,
страторъ — Amaranthus paniculatus L.\ 2. турта, чалмичка — Tagetes erecta L.
Кадифе-чичекъ — Knautia L.
Кадревиче, петровъ кръстъ —
— Lilium martagon L.
Кадънка— I. дивъ макъ, пукали— Papaver rhoeas L. и др.;
2. овчарка, лопушъ — Petasites offi-

cinalis Mch.; 3. турта, чалмичка —
Tagetes erecta L
Кадънче, поветица, чадърче —
Convolvulus arvensis L.
КадТлка, градински чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Кадъна, дивъ макъ, пукалъ —
Papaver L.
Казакъ, брадица, козица —
Tragopogon L.
Казанлъшки гюлъ — Rosa
damascena Mill.
Казанлъшки фасулъ, шаренъ
фасулъ — Phaseolus multiflorus
Lam.
Казачки бодилъ, бЪлъ трънъ,
чумотрънъ — Xanthium spinosum L.
Казашка свиница, казашки
бодилъ, бТлъ трънъ, чумотрънъ —
Xanthium spinosum L.
Казашка хвойна — Juniperus
sabina L
Казашки бодилъ, б!лъ трънъ,
чумотрънъ — Xanthium spinosum L.
Козъ-ая (тур.), гърлица —- Statice limonium L.
Каикъ (тур.), гръмотрънъ, шилободъ — Ononis spinosa L.
Каинъ, букъ — Fagus silvatica L.
Каишъ копаранъ-оту (тур.),
звезделъ — Lotus corniculatus L.
Кайма (тур.), турта, чалмичка
— Tagetes patula L.
Кайнска нана — 1. водна коприва, катушка — Lycopus euro-

402

Б. Ахтаровъ

Калешъ — I. омайникъ, подpaeus L ; 2. дивъ джодженъ—Menщрекъ, свекървини очи — Geum
tha silvestris L
Кайраци (тур.), драка — Pali- coccineum 5.5.; 2. Царичина,
urus aculeatus Lam.
жълтъ калешъ — Geum montanum
Кайраче (тур.), драка — Pali- L.; 3. зайча стжпка — Geum urbanum L:, 4. бледо лютиче —- Ranunurus aculeatus Lam.
Кайреку (тур.), кавтарика, че- culus sardous Crantz.
ренъ бузалъкъ — Andropogon gryКалина— 1. божуръ — Paeonia officinalis
2. наръ (тур.) —
llus L
Кайсия, зарзала — Prunus arPunica granatum L.; 3. офикъ, саmeniaca L.
модивско дърво — Sorbus aucupaКайчанъ,класица.къндра, миша
ria Z..; 4.картопъ (тур.)— Viburопашка — Alopecurus L.
num opulus Z..
Какаичино гроздье, гугерки,
Калинина, калина,
картопъ
кукувичина, кукувиче грозде —
(тур.) — Viburnum opulus L.
Muscari botryoides D C.
Калинка — 1. шпаргелъ, саКакалашка, пиперъ — Capsiмодивска метла — Asparagus officum annuum L.
cinalis L.; 2. брЪза — Betula alba
Какао — Theobroma cacao L.
L.; 3. бЬлъ глогъ — Crataegus
Какаово дърво — Theobroma
monogyna L.; 4. чашкодрЪнъ —
Evonymus europaeus L.; 5. дивъ
cacao L.
Какелъ, ведрина, тугъ — Fri- макъ, кадънка — Papaver rhoeas
tillaria tenella At B.
L.; 6. момкови сълзи, одраки —
Какички — 1. кокиче — GaPolygonatum L.; 7. наръ (тур.) —
Punica granatum L.; 8. малина —
ianthus elvesii Hook.-, 2. жебина,
малка плута — Limnathemum nymRubus idaeus L\ 9. луловина, тутуphoides Link.
нига, буболякъ — Viburnum lantana
Кйклина, кжклина — AgrosZ..; 10. картопъ (тур.) — Viburtemma githago L
num opulus/.
Каколь — 1. кжклина — AgКалифронъ, кариофилъ, калоro st e m m a gi t ha go Z-; 2 ведри- ферче — Tanacetum basamita L.
на, тугъ— Fritillaria pontica Wahl.
Каличавъ буренъ, змиярникъ,
Какгусова диня — Melocactus змийско грозде, змийски лападъ,
communis L.
козленъ — Arum maculatum L.
Кактусъ — Cactus L
Калмуканъ, шушанъ, шуруКакула, шалвей — Salvia L
линни—Chaerophyllum bulbosum L.
Какуле, шалвей — Salvia L.
Калника, бЪла елха — Alnus
Калабакъ (тур.), водна роза,
incana Moench.
русалка — Nymphaea alba L
Калбнка, метличина — CentaКаламфилъ — Dianthus L.
urea L., Centaurea cyanus L.
Каламфиръ — Dianthus L.
Калофарче, кариофилъ — TaКаланфиръ — Dianthus L.
nacetum balsamita L. ( = ChrysanКалафария, фий, уровъ — themum balsamita Z..).
Vicia sativa L.
Калоферска трева, кариофилъ
Калдаръмче, тлъстига, прозо- — Tanacetum balsamita L. (=
риче — Sedum L
Chrysanthemum balsamita Z..).

Материали зя български ботаниченъ речникъ

403

hemum balsamita L. = Balsamita
Камбула — I. змийско млЪко,
vulgaris Willd. = Balsamita suaveo- лишейче — Chelidonium majus L.,
lens Pers. = Pyrethrum tanacetum
2. дива ружа — Althaea officinaDC.)
lis L.. A. pallida W.K^ 3. слЪзъ,
Калоферъ, кариофилъ — Taкамилякъ — Malva vulgaris Fries.
nacentum balsamita L. (= ChrysanКамбулешникъ — 1. слкзъ, каthemum balsamita L. = Balsamita
милякъ — Malva silvestris L.', 2. руsuaveolens Pers.).
жа — Althaea officinalis L.
Калоянче, кокиче — Galanthus
Камбулешъ — 1. ружа — Alelvesii Hook.
thaea L.\ 2. слЪзъ, камилякъ — MalКалугери — 1. папуръ, рого- va silvestris L
зина — Typha L, T. latifolia Z..,
Камбулишникъ, слЪзъ, камиT. angustifolia L.; 2. миризлива лякъ — Malva silvestris L.
теменужка, любика — Viola odoКамбулишъ, слЪзъ, камилякъ
rata L.
— Malva L, M. silvestris L.
Калугерица, перуника, блатна
Камбулки, дивъ макъ, кадънки,
перуника — Iris pseudacorus L.
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Калугеричка, блатна перуника
Камбуля, змийско мл^ко, ли— Iris pseudacorus L.
шейче — Chelidonium majus L.
Калугерички, миризлива темеКамбуляшникъ, слЪзъ, каминуга, любика — Viola odorata L.
лякъ — Malva L.
Камелия — Camellia japonica L.
Калугерка — Vaccaria parviКаменарче— Draba aizoides L.
flora Moench. (= Saponaria vaccaria L.).
Камененъ лукъ (тур.), ашлама
— Allium fistulosum L.
Калугерско грозде, френско
Камениста лазаркиня — Азгрозде — Ribes grossularia L.
Калугерчи-патерчи, гугерки, perula cynanchica L.
Камениста паламида — Cirкукувича плюнка, кукувиче грозде
sium lanceolatum Scop.
— Muscari racemosum DC.
Камениста самогризка, б!лоКалуянъ, иглика — Primula
градче — Scabiosa micrantha Desf.
suaveolens Bert.
Калъчево, звъника, жълтъ канКаменисто богородиче, боготарионъ — Hypericum perforatum L. родиче, миризливка — Calamintha
Калъчиво, звъника, жълтъ кан- patavina Jacq.
тарионъ — Hypericum perforatum L.
Каменки, ахладка, каменина,
Калъчка, млЪчка — Euphorbia сланопаджа — Pirus amygdaliforgerardiana Jacq.
mis Kit.
Калъчово, звъника, жълтъ канКаменоломка — 1. бедренина
тарионъ — Hypericum perforatum L.
—
Pimpinella
saxifraga L:, 2. обичКалъчъ-оту (тур.), звъника,
никъ,
потайникъ
— Saxifraga L.
жълтъ кантарионъ — Hypericum
Каменоломче, обнчникъ, потайperforatum L.,
никъ
— Saxifraga L.
Калю, омайникъ, калешъ, подКамилекъ, слЪзъ — Malva L.
шрекъ, свекървини очи — Geum
— 1. б!лъ (дребенъ) слЪзъ — Malcoccineum 5. 5.
Камбанка — 1. звънче — Сат- va rotundifolis L.; 2. обикновен ь
panula L.\ 2. момино сърдце — сл!зъ — Malva silvestris.
Dicentra spectabilis /..
Камилешки трънъ, магарешки

404

Б. Ахтяроиъ

Камшикъ, гребникъ— Agrimonia eupatoria L.
Камшица — 1. иргованка, московче — Zinia elegans Jacq.; 2.
турта, чалмица — Tagetes patula L:,
3. бърдунъ — Asphodelus albus
Willd.
Камшиче, камшикъ, гребникъ—
Agrimonia eupatoria L.
Камъшъ — 1. палестинска тръстика — Arundo donax L:, 2. тръстика — Phragmites communis Trin:,
3. шаваръ — Scirpus L.
Кана — Cana indica L.
Кана-чиче (тур.), каначка —
Balsamina hortensis DC. (= Impatiens balsamina A.).
Кана-чичекъ (тур.) — 1. каКамилска стжака — 1. водна
начка — Balsamina hortensis DC;,
роза, русалка — Nymphaea alba
2. слабонога, недопирка — Impa2, овчарка, лопушъ — Petasites
tiens noli tangere L.
albus Gdrtn,
Канадско увЪхниче, злолЬтнина — Erigeron canadense L.
Камилска трева — CorisperКанапъ, конопъ, гръсти —
mum nitidum Kit.
Камилски трънъ, пресечка,
Cannabis sativa L.
шефкетъ-оту (тур). — Cnicus beКанарейка, плантичка, канарско семе — Phalaris arundinacea L.
nedictus L.
Камилско сЬно, гръцки сминКанарично семе, кушево —
духъ— Trigonella foenum graecum L.
Phalaris canariensis L.
Камилски тръни, гингеръ, маКанарско семе — 1. плантичка
гарешки бодли» — Onopordon
— Phalaris arundinacea L.\ 2. куacanthiumA.
шевб — Phalaris canariensis L.
Камилско цвЪте, обикновенъ
Каначка — 1. градинска нес.тЬзъ — Malva silvestris L
допирка, меке (тур.) — BalsamiКамилякъ — 1. обикновенъ
na hortensis DC. (= Impatiens balсл!зъ — Malva silvestris L; 2. дре- samina L.); 2. камшица, иргованка
бенъ (бктъ) сл^зъ — M. vulgaris j Zinia elegans Jacq.
Fries и др.
Кандили, тугъ, ведрина
—
Камишъ— Phragmites commu- Fritillaria imperialis L.
nis Trin.
Кандилка — 1. кошнички —
Камфора — Cinnamomum camAquileg ia v u 1 g a r i s A.; 2. ведриphora Nees et Ebrm.
на, тугъ — Fritillaria L.
Камфорно дърво — CinnamoКандилколистна гущерка, диmum camphora Nees et Ebrm.
ви кошнички, обичниче — ThalicКамфорово дърво — Cinnamo- trum aquilegifolium L.
mum camphora Nees et Ebrm.
Кандилница, кошнички, канКамфоръ — Cinnamomum cam- дилка — Aquilegia vulgaris L.
бодилъ, обикновенъ бодиль, гингеръ — Carduus acanthoides L.
Камиличе — 1- обикновенъ
стЬзъ — Malva silvestris Z~; 2. дребенъ слЪзъ — Malva vulgaris Fries:,
3. дива ружа — Althaea pallida VF.K.
Камилка — 1. дребенъ сл!зъ
— Malva vulgaris Fries; 2. обикновенъ слЪзъ — M. silvestris L; 3.
дива ружа — Althaea pallida W.K-;
4. ружа — Althaea officinalis L.
Камнлникъ — 1. дребенъ слЪзъ
— Malva vulgaris Fries:, 2. обикновенъ слЪзъ — Malva silvestris
3. ружа — Althaea officinalis.
Камилска млЪчка — Euphorbia helioscopia L

Материали за български ботаниченъ речникъ

Ballota nigra L:, 2. кошутина —
Melittis melissophyllum L.
Кандило, кошнички, кандилка
— Aquilegia vulgaris L.
Кандилче, кошнички, кандилка
— Aquilegia vulgaris L.
Кандилъ-чиче (тур.), кошнички,
кандилка — Aquilegia vulgaris L.
Кандилъ, кошнички, кандилка
— Aquilegia vulgaris L.
Кандюндюме (тур.), топусче,
гологлавче — Globularia vulgaris
L. (= Globularia willkommi Nym.).
Канела — Cinnamomum zeylanicum Breyn.
Канелово дърво — Cinnamomum zeylanicum Breyn.
Канетъ, балуръ — Sorghum
halepense Pers.
Канешъ, балуръ — Sorghum
halepense Pers.
Каникесъ, глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Канишъ, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Каносникъ — Lathyrus odoratus L.
Кантарионъ — 1. метличина —
Centaurea cyanus L.;2. червенъ кантарионъ, трескавиче — Erytraea
centaurium Pers.; 3. жълта
тинтява — Gentiana lutea L. var.
symphyandra Murb.; 4. звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum L,
H. perforatum L.
Кантория, звъника, жълтъ кантарионъ— Hypericum perforatum A.
Канторонъ, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Кантрионъ, червенъ кантарионъ — Erytraea centaurium L.
Канушъ, кърлежъ, рицина —
Ricinus communis
Капи-коса — 1. гороцвЪтъ,горинвЪть — Adonis L.; 2. змийско
мл1ко, лишейче — Chelidonium
majus L.; 3. кукувича прежда —

405

Cuscuta epithymum L, C. europaea
L:, 4. ралица
Delphinium consolida L.\ 5. дивъ макъ, кадънка, пукалъ — Papaver rhoeas L
Капикосъ — I. змийско млЪко,
лишейче — Chelidonium majus L:,
2. лютиче — Ranunculus acer L
Калина — Rubus L.
Капичка, чушка, пиперъ —
Capsicum annuum L.
Капладжа (тур.) — Triticum
spelta L.
Капливка, дяглица, поганица —
Aegopodium podagraria.
Капуска (рус.), главесто зеле
— Brassica oleracea L var. capitata L.
Капуста (рус .), главесто зеле
— Brassica oleracea L. var. capitata L.
Капчастъ салепъ, петнистъ caлепъ — Orchis maculata L.
Капшуна, горска ягода — Fragaria elatior Ehrh.
Кара-ангъчъ-оту (тур.), змийско млЪко — Chelidonium majus L
Кара андъзъ (тур.)—Inila hellenium L.
Кара ардъчъ (тур.) — Juniperus sabina L.
Кара балдири (тур.), венеринъ
косъмъ — Adiantum capillus veneris L.
Кара бикенъ (тур.), пачи кракъ
— Gagea arvensis Schult.
Кара бузалъкъ (тур.), кавтарика, болуръ — Andropogon gryllus L.
Кара динче (тур.), зърника —
— Rhamnus cathartica L.
Кара кафесъ (тур.), зарастъ —
Symphytum officinale L.
Кара коленца (тур.), кръстачъ,
петровъ кръстъ — Paris quadrifolia L.
Кара пиперъ (тур.), черенъ пиперъ — Piper nigrum L.
Кара меше (тур.), йозь, сит-

406

Ь. Ахтаровъ

на граница — Quercus pubescens
Tilld.
Кара фурма (тур.) — Diospyrus lotus L.
Кара чаля (тур ), драка — Paliurus aculeatus Lam.
Кара чомлекъ (тур.), кукурякъ
— Helleborus odorus IT.A'.
Кара янъкъ (тур.), противоглистна папрать, мжжка папрать —
Aspidium filix mas (L) Sw.
Караганъ, морски кадаифъ —
Chondrus crispus Lyngb.
Карагачъ (тур.) — 1. йозъ,
ситна граница — Quercus pubescens Willd.; 2. брЪстъ — Ulmus L.
Караджа (тур.) — 1. часовниче — Erodium cicutarium L.; 2. кукурякъ — Helleborus odorus W.K.
Караджейка (тур.), слива (порода) — Prunus domestica L.
Карадинче, камшица, кайма —
Tagetes patula L.
Каракушки, гулия, земни ябълки — Helianthus tuberosus L.
Карамфилио дърво — Eugenia caryophyllata Thunb.
Карамфилово дърво — Eugenia caryophyllata Thunb.
Карамфилско ив1те, невенъ
— Calendula arvensis L.
Карамфилчета, метличина —
Centaurea cyanus L
Карамфили — 1. карамфилово
дърво — Eugenia caryophyllata
Thunb.; 2. карамфилъ—D i a n t h u s
L.; 3. зайча стжпка, гребникъ —
Geum urbanum L.; 4. кариофилъ,
калоферче—Tanacetum balsamita/..
Карамфилово дърво — Eugenia caryophyllata Thunb.
Каранфиловъ коренъ — Eugenia caryophyllata Thunb.
Каранфилъ — 1. каранфи.юво
дърво — Eugenia caryophyllata
Thunb.; 2. карамфил i,
Dianthus L.
Карасанъ-оту (тур.) — Marrubium vulgare L

Карафилъ — 1. карамфилово
дърво — Eugenia caryophyllata
Thunb.; 2. карамфилъ — Dianthus
L.; 3. турта, чалмичка — Tagetes
erecta L.
Карафица — 1. турта, чалмичка — Tagetes erecta L.; 2. кайма,
камшица — Tagetes patula L.
Карбузъ (тур.), лобенииз, диня,
карпузъ (тур.) — Citrullus vulgaris Schrad.
Каргаджикъ (тур.), кокиче —
Galanthus elvesii Hook.
Кардамомъ — Elettaria cardamomum Withe et Maton.
Карделъ, зеле — Brassica oleracea L.
Кари-ачъ (тур.), брЪстъ —
Ulmus campestris L.
Kap ина, капина — Rubus L.
Кариофилъ, калоферче — Tanacetum balsamita L.
Карнабитъ, карфиолъ, нвЬтно
зеле, конопида — Brassica oleracea
L. var. botrytis L.
Кароленца, кръстачъ, вранско
око — Paris quadrifolia L.
Карпузъ (тур.), лобеница, диня,
— Citrullus vulgaris Schrad.
Карпусъ (тур.), лобеница, диня — Citrullus vulgaris Schrad.
Карпъ. кукурякъ — Helleborus odorus U". KКартолъ — Festuca spadicea L.
Каргопу (тур.), калинка, картопъ (тур.) — Viburnum opulus L.
Картопъ (тур.) — 1. блатно
кокиче, дрЪмавче— Leucojum aestivum L.; 2. калинка — Viburnum
opulus L.
Картофелова плесень — Phytophtora infestans de ti.
Картофелъ — 1. бутурче —
Cyclamen neapolitanum Ten.; 2. картофи, барабой -- Solanum tuberosum L.
Картофена гжба
PhytophI tora infestans de H.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Картофена плесень — Phytophtora infestans de B., Fusarium
solani Sace.
Картофи, барабой — Solanum
tuberosum L,
Картофли, барабой — Solanum
tuberosum L.
Картулъ — Festuca spadicea L.
Картупи, блатно кокиче, дрЪмавче — Leucojum aestivum L.
Карфиолъ, карнабитъ, цветно
зеле, брюкселско зеле — Brassica
oleracea L. var. botrytis L.
Карчижи (тур.), кокиче
Galanthus elvesii Hook.
Каръ-чичекъ (тур.), кокиче —
Galanthus elvesii Hook.
Каръчки млЬчъ, кипарисова
мл!чка — Euphorbia cyparissias L.
Карячки млФчъ, кипарисова
мл!чка — Euphorbia cyparissias L.
Касметче (тур.), пълзяща детелина — Trifolium repens L
Катанецъ, резеда, бойка —
Reseda lutea L.
Катерлива трева, пълзящъ
очиболецъ — Potentilla reptans L.
Катина — Hippophae rhamnoides L,
Катмеръ (тур.), карамфилъ —
Dianthus chinensis L.
Катраника — 1. боже дръвце,
амберъ — Artemisia abrotanum L.;
2. миризливъ пелинъ — Artemisia
camphorata Vili.', 3. прилепна —
Viscaria atropurpurea Grsb.
Катрионъ — 1. червенъ кантарионъ, трескавиче — Erythraea
centaurium L.; 2. жълтъ кантарионъ,
звъника — Hypericum perforatum /..
Катушка, водна коприва —
Lycopus europaeus L.
Катърка, прешлица, хвощъ,
змийска хурка — Equisetum arvense L.
Каунъ (тур.), пъпешъ, пипонъ,
— Cucumis melo L.

407

Каучукова смокиа — Ficus
elastica L
Каучукова смокиня — Ficus
elastica L.
Каучуково дърво
Ficus
elastica L.
Кафе — 1. кафено дърво — Coffea arabica L,; 2. лупина — Lupinus L., L. albus L. и др
Кафеено дърво — Coffea arabica L.
Кафейно дърво — Coffea arabica L.
Кафено дърво — Coffea arabica L.
Кафуръ-оту (тур.), катраника,
боже дръвце — Artemisia abrotanum L.
Кафъ (тур.), прахань — Poliporus fomentarius L.
КафявоцвЪтенъ здравецъ —
Geranium phaeum L.
Кахве, кафе — Coffea arabica L.
Кахвяво дърво, кафе — Coffea
arabica L.
Кацарка, хвойна — Juniperus
communis L.
Кача-денисъ-пелини (тур.),пелинъ — Artemisia absinthium L.
Качино цвФте, бЪлъ равнецъ
— ■ Achillea millefolium L.
Качино цвЪкье. бЪлъ равнецъ
— Achillea millefolium L.
Качитка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Качка — 1. жълтъ минзухаръ
— Crocus moesiacus Ker;, 2. кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Качулка, минзухаръ — Crocus L.
Качулъ, горска поветица —
Calystegia sepium R. Br. (= Convolvulus sepium L.).
Качунка — 1. мразовецъ, eceненъ минзухаръ — Colchicum autumnale; 2. жълтъ минзухаръ -- Crocus moesiacus Ker.; 3. шафранъ —
Crocus sativus L.; 4. кокиче — Ga-

408

Б. Ахтаровъ

Janthus elvesii Hook:, 5. б!лъ нарцисъ — Narcissus poeticus L.
Качунъ — 1. мразовеиъ, есененъ минзухаръ — Colchicum autumnale Z_; 2. минзухаръ — Crocus L
Качуръ — Coronilla varia L.
Качутка — 1. жълтъ минзухаръ — Crocus moesiacus Ker:, 2.
кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Качюлъ, горска поветииа —
Calystegia sepium R. Br.
Качюнка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Качюнъ, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Качюнъ трева, лютиче — Ranunculus acer L
Качютка. кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Каширъ (тур.), цвекло — Beta
vulgaris L.
Кашкинъ босилякъ, машерка,
бабина душица — Thymus L.
Кашлеваиъ, дебелецъ, нежитъ
— Sempervivum L.
Кашличаво, дебелецъ, нежитъ
— Sempervivum L.
Кашличавче, дебелецъ, нежитъ
— Sempervivum L
I
Кашличе, дебелецъ, нежитъ —
Sempervivum L.
Кая-чиче (тур.), здравецъ —
Geranium macrorrhizum L.
Квасни гжбички — Saccharo- I
myces Sp. div.
Кеди-оту (тур.) — 1. бабици |
Nepeta cataria L: 2. дилянка — Va- i
leriana officinalis L.
'
Кедъръ—Cedrus libani Loudon. I
Кедъръ ливански — Cedrus I
libani Loudon.
j
Кекличъ, риганъ, черновръшка ‘
— Origanum vulgare L
Келавче. глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Келевъ габъръ, клечатъ га-

Келевъ габъръ — Carpinus
duinensis Scop.
Келеме-оту (тур.), бЪлъ равнецъ — Achillea millefolium L.
Келяфъ габъръ, • клечатъ габъръ — Carpinus duinensis Scop.
Кеневиръ (тур.), конопъ, гръсти — Cannabis sativa L.
Кентаврио, кантарионъ, трескавиче — Erythraea centaurium L.
Керанкино ухо,керино ухо —
Peziza aurantiaca FI. dan.
Кервелъ, разпукниче, шушанъ
— Chaerophyllum L.
Кервесъ, дивъ кервизъ, азмацукъ — Anthriscus
cerefolium
Hoffm.

Кервизъ — 1.
дивъ кервизъ, азмацукъ — Anthriscus cerefolium Hoffm., А. trichosperma
Schlult.\ 2. целина — Apium graveolens L.
Кервисъ, кервизъ, целина —
Apium graveolens L.
Керевизъ — 1. дивъ кервизъ, азмацукъ
—
Anthriscus
cerefolium Hoffm:, 2. целина —
Apium graveolens/..
Керина, капйна — Rubus L.
Керино око — 1.горицвЪтъ—
Adonis L:, 2. омайникъ, калешъ —
Geum L
Керино ухо— Peziza aurantiaca
FI. dan.
Кесикъ-оту (тур.) — 1. бЪлъ
равнецъ — Achillea millefolium L:,
2. звъника, жълтъ кантарионъ —
Hypericum perforatum L:, 3. устрелъ,
клинавиче — Vincetoxicum laxum
Godr. et Gren.
Кестанъ, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кестене, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кестенка тиква — Cucurbita
maxima Duch.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Кестенъ дивъ, конски кестенъ
— Aesculus hypocastanum L.
Кестенъ конски — Aesculus
hypocastanum L.
Кестере (тур.), рошовина, ранилистъ — Betonica officinalis L.
Кестере-оту (тур.), рошовина,
ранилистъ — Betonica officinalis L.
Кестянъ, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кефири (тур.), камфора, камфорово дърво — Cinnamomum camphora Nees et Ebrm.
Кецатка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Кечи-агаджи (тур.), рожковъ—
Ceratonia siliqua L.
Кечи пидеси (тур.), птичи
дрЪнъ — Ligustrum vulgare L.
Кизилъ (тур.), дрЪнъ — Cornus mas L.
Кикерка, сЪкирка, змийски очи
— Lathyrus aphaca L.
Кикерна глушина — Vicia
lathyroides L,
Кикеръ,
сланутъкъ, нахутъ
(тур.) — Cicer arietinum L.
Кикида, кърлежъ, рицина —
Ricinus communis L.
Кикула-була, дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.
Кимвонъ, кимионъ — Carum
carvi L.
Кимелъ — L кимионъ — Carum carvi £.; 2. кнмонъ, кименъ —
— Cuminum cyminum L.
Кименъ — Cuminum cyminum L.
Кимеонъ — 1. кимионъ — Carum carvi Z..; 2. челебитка, nepyшанъ — Nigella sativa L.
Кимионъ — 1. кимеонъ — Carum carvi L.', 2. кимелъ, кимонъ —
Cuminum cyminum L.
Кимъ, кимионъ Carum carvi L.
Кимьону-френкъ (тур.), кимионь, кимеонъ — Carum carvi L.

409

Кимьонъ. кимионъ, кимеонъ
Carum carvi L
Кина, хининово дърво — Cinchona Sp. dii’.
Кина-кина, хининово дърво —
Cinchona Sp. div.
Кининово дърво, хининово дърво — Cinchona Sp. div.
Кипарисна млЪчка — Euphorbia cyparissias L.
Кипарисова млЪчка — Euphorbia cyparissias L.
Кипарисъ— Cupressus sempervirens L.
Киперъ, къна (тур.) — Lawzonia alba L
Кипрей, върбовка, кжделка —
Epilobium L., E. angustifolium L.
Кипъръ, кипарисъ — Cupressus
sempervirens L
Кирезъ, череша — Prunus avium L.
Кирвизъ — 1. дивъ кервизъ,
азмацукъ — Anthriscus cerefolium
2. целина — Apium graveolens L.
Кнривизъ — 1. дивъ кервизъ,
азмацукъ — Anthriscus cerefolium
Hoffm.-, 2. целина — Apium graveolens L
Кирказонъ, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Киркозанъ, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Кирхалъ, гулия, земна ябълка
— Helianthus tuberosus L
Кисанджикъ махмудие (тур.),
чесъново поджбиче — Teucrium
scordi um L.
Кисела детелина, киселица —
Oxalis acetosella L.
Кисела трева — 1. гърличе,
мерджанче, свински ягоди — Blitum virgatum L:, 2. папирусъ —
Cyperus L.
Киселецъ — I. киселъ трънъ
— Berberis vulgaris L.\ 2. киселица. шавелъ — Oxalis acetosella L;

410

Ь. Ахтярон1.

3. обикновенъ киселецъ — Rumex
acetosa L
Киселикъ, киселецъ — Rumex
acetosa L.
Киселица — 1. щавелъ — Oxalis acetosella Е; 2. дива ябълка —
Pirus malus L\ 3. киселецъ — Rumex acetosa L.
Киселекъ — 1. киселъ трънъ
— Herberis vulgaris /,; 2. киселецъ
— Rumex acetosa L; 3. козя брада
— Rumex acetosella L.
Киселъ лапатъ, киселецъ —
Rumex acetosa L
Киселъ лопушъ, козя брада —
Rumex acetosella L.
' Киселъ лютежъ, козя брада —
Rumex acetosella L
Киселъ трънъ — Herberis vulgaris L.
Киселъ щавелъ, козя брада —
Oxalis acetosella L
Киселъ шавлекъ, козя брада
Oxalis acetosella L.
Киселякъ, козя брада — Oxalis
acetosella L
Кисилецъ, козя брада -- Rumex acetosella L.
Киска, хвойна — Juniperus L.
Кислекъ киселецъ — Rumex
acetosa L
Кислякъ, киселецъ — Rumex
acetosa L.
Кисялеиъ, киселица — Oxalis
acetosella L.
Китайска иглика — Primula
sinensis Lind.
Китайска цигория — Cichorium endivia L.
Китайска цикория — Cichorium endivia L
Китайски звезделъ - Aster
chinensis L.
Китайски чай — Thea chinensis L.
Китица,кантарионъ — Erythraea
centaurium Pers.

Китка, кантарионъ—Erythraea
centaurium Pers.
Китка жълта, гороцвЪтъ, сл-Ьти
коса — Adonis vernalis L.
Китка червена, горицвЪть —
Adonis aestivalis L.
Китковъ каранфилъ — Dianthus corymbosus Sibth.
Китнякъ, бЪликаръ, лЪтенъ
джбъ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
Китчица, кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Кифирия (тур.) — Cinnamomum camphora Nees et Ebrm
Кифория
(тур.), камфорово
дърво — Cinnamomum camphora
Nees et Ebrm.
Кицатка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Кицетка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Кичеста душица, мащерка, бабина душица — Thymus L
Кичеста калинка — Viburnum
tinus L.
Кичеста майчица — Pyrethrum
corymbosum Willd.
Кичеста снЪжна топка, калинка, картопъ — Viburnum opulus/..
Кичесто лале, лале — Tulipa
gesneriana L.
Кичица, кантарионъ — Erythraea centaurium Pers,
Кичуреста мишовка — Alsine
glomerata Deg.
Кичуресто плюскавче — Silene armeria L.
Кичурестъ карамфилъ — Dianthus armeria L.
Кичурестъ ленъ — Linum capitatum Kit.
Кичурестъ рожецъ — Cerastium glomeratum Thuill.
Кичестъ щавелъ — Rumex
conglomeratus Murr.
Кичурка, зайчина — Coronilla
varia /..

Материали за български ботаниченъ речникъ

Кичурчеста кукувичина —
Muscari comosum Mill.
Кичурчесто звънче — Campanula glomerata L.
Кишекъ, козя брада — Rumex
acetosella L.
Кишлекъ, киселецъ — Rumex
acetosa L.
Кишлякъ, киселецъ — Rumex
acetosa L.
Кишнишъ, кориандъръ — Coriandrum sativum L.
Кладенчевъ мъхъ — Marchantia polymorpha L.
Кладница — Helvella crispa Fr.
Клапачка, хлопка, шушняръ —
Rhinanthus major Ehrh.
Клапашка, хлопка, шушняръ —
Rhinanthus major Ehrh.
Класатица — 1. сърника, циганско жито — Bromus sterilis Z..;
2. острица — Carex L.; 3. миши
ечмикъ — Hordeum murinum L;
4. чистецъ, ялешъ — Stachys L.;
5. власата класатица — Triticum
villosum M. B.
Класатка — Bromus mollis L.
Класатница — 1. острица —
Carex L:, 2. чистецъ, ялешъ — Stachys L.; 3. Triticum villosum M. B.
Класачка. мека овсига — Bromus mollis L.
Класенъ ресникъ — Actaea
spicata L.
Класииа — 1. миша опашка,
къндра — Alopecurus L., A. agrestis L , A. pratensis L.\ 2. овсига —
Bromus L.\ 3. чистецъ, ялешъ —
Stachys L.
Класница, чистецъ, ялешъ —
Stachys L.
Класова любииа — Veronica
spicata L.
Класовидно великденче —
Veronica spicata L.
Класовидно звънче — Campanula macrostachya Willd.

411

Класовита трева, бисерна —
Melica nutans L.
Пластина — 1. тученица —
Portulaca oleracea L; 2. миши ечмикъ — Hordeum murinum L
Ктейникъ, клинавиче, сграбиче
— Astragalus glycyphyllos L
Клека, ктекъ — Pinus mughus
Scop.
Клека-оту (тур.), вечерннкъ
Hesperis matronalis L.
Клейникъ. б!лъ имелъ — Viscum album L.
Клекавиче, кръстачъ, вранско
око — Paris quadrifolia L
Клекъ — Pinus mughus Scop.
Кленовка, ябълка (порода) —
Pirus malus L
Кленица, кленъ — Acer campestre L
Кленъ — Acer campestre L.
Кленъ млЪкосоченъ, шестилъ
— Acer platanoides L
Кленъ обикновенъ — Acer
campestre L
Кленъ остролистеиъ, шестилъ
— Acer platanoides L.
Кленъ полски — Acer campestre L.
Кленъ черъ, мекишъ, жешля
— Acer tataricum L.
Клепушъ (ту р.),миндалъ, бадемъ
(тур.) — Amygdalus communis L
Клетчатъ габъръ — Carpinus
duinensis Scop.
Клечатка, клечатъ габъръ —
Carpinus duinensis Scop.
Клечатъ, клечатъ габъръ —
Carpinus duinensis Scop. (= Carpinus orientalis Lam.).
Клечатъ габаръ — Carpinus
duinensis Scop.
Клечатъ габерь — Carpinus
duinensis Scop.
Клечатъ габъръ — Carpinus
duinensis Scop.
Клечатъ осенъ, мжжлрЪнъ —
Fraxinus ornus L-

412

Б. Ахтаровъ

Клечъ габъръ, клечатъ габъръ
— Carpinus duinensis Scop.
Клеяяъ каранфилъ, прилепка
— Viscaria atropurpurea Grsb.
Кликочъ, клокочъ — Staphyllea pinnata L
Клинова трева — 1. устрелъ,
клинавиче — Cynanchum laxum
Bartl.
(= Vincetoxicum
laxum
Godr. et Gren,); 2. часовниче —
Erodium cicutariumL: 3. орЪшакъ,
*.жникъ
т
— Spiraea Filipendula L.
Клинавиче — 1. сграбиче —
Astragalus glycyphyllos L;
2. бкпа паламида — Cirsium canum
M.B.; З.кичурка, зайчина — Coronilla varia L; 4. часовниче — Erodium
cicutarium L; 5. здравецъ — Geranium L: 6. луличка — Linaria L..L.
vulgaris MilL; 7. шупливка — Myagrum perfoliatum L; 8. салепъ —
Orchis L; 9. горски живовлЪкъ —
Plantago carinata Schrad.; 10. устре.тъ — Vincetoxicum laxum Godr.
et Gren.
Кливавниче, часовниче — Erodium cicutarium L
Клинаво — 1. косатникъ —
Asplenium septentrionale Hoffm.;
2. сграбиче — Astragalus glycyphyllos L; 3. луличка — Linaria L,
L. vulgaris Mill.
Клинаво билье, часовниче —
Erodium cicutarium L
Клинавче— 1. сграбиче —Astragalus glycyphyllos L; 2. гатЬмъ напръстникъ, б!сниче — Digitalis
ambigua Murr.
Клинавче памуклия. блатна
върбовка — Epilobilum palustre L
Кливавъ буренъ — 1. клинавче — Astragalus chlorocarpus Grsb.;
2. сграбиче — Astragalus glycyphyUos L.; 3. устрелъ — Cynanchum
laxum Bartl. (= Vincetoxicum launn Godr. et Gren.).

Клинова трева, салепъ — Orchis morio L
Клинове, устрелъ — Cinanchum laxum Bartl. (= Vincetoxicum
laxum Godr. et Gren.).

Клиновидно пънче — Clavaria
pistillaris L.
Клиновиче — 1. сграбиче —
Astragalus glycyphyllos L; 2. устрелъ — Cynanchum laxum Bartl.;
3. салепъ — Orchis morio L
Клиновче, устрелъ — Cynanchum laxum Bartl.

Клинско билье — 1. сграбиче
— Astragalus glycyphyllos Z,.; 2. часовниче — Erodium cicutarium L.
Клинъ, клинавче, сграбиче —
Astragalus L.
Клинявиче, дивъ здравецъ —
— Geranium sanguineum L.
Кличатъ, мжждрЪнъ — Fraxinus ornus L
Клокочина — Staphyllea pinnata L.
Клокочка, хлопка — Rhinanthus major Ehrh.
Клокочъ—Staphyllea pinnata L.
Клонеста гжба, кокоши гребенъ — Clavaria coralloides L.
Клончеста какула — Salvia
virgata Ait.
Клонеста плюскавица — Silene nutans L.
Клонеста прешлица — Equisetum ramosissimum Desf.
Клончестъ лопянъ — Verbascum lychnitis L.
Клопачка, хлопка — Rhinanthus major Ehrh.
Клочина, клокочъ — Staphyllea pinnata L.
Клъсинка, треперушка, сълзиua — Briza media L.
Клъстииа, дебела мара — Sedum maximum Sut.

.Материали за български ботаниченъ речиикъ

Клюмналъ генгеръ, главочъ—
Carduus nutans L.
Ключанка, иглика — Primula
suaveolens Bert.
Ключетика, клечагь габъръ —
Carpinus duinensis Scop.
Ключъ, змийски езикъ —
Ophioglossum vulgatum L.
Кчюшъ, мерджанче, обички —
Lycium halimifolium Mill.
Клястига, тученйца — Portulaca oleracea L
Кминъ. кимеонъ — Carum carvi L.
Книжна кисела трева, папирусъ — Cyperus papyrus L.
Книжна тръстика, папирусъ—
Cyperus papyrus L.
Княжецъ — Atragene alpina L.
(= Clematis alpina Mill.).
Кованъ-оту (тур.),
чнстецъ,
ялешъ — Stachys annua M. B.
Ковелъ, койло — Stipa pennata L.
Ковило, койло — Stipa pennata L.
Ковилякъ, койло — Stipa pennata L.
Ковръхъ, бЪлоградиче, самогризка — Scabiosa L.
Козакъ, козина, брадина —
Tragopogon majus Jacq.
Козарка, мечо зеле, устрелъ —
Turritis glabra L.
Козаръ, мечо зеле, устрелъ —
Turritis glabra L.
Козачъ, лрипънка, пачи кракъ
— Cantharellus cibarius Fr.
Козе грозде, птичи дрЪнъ —
Ligustrum vulgare L.
Кози бизки, жълта тлъстига,
жълто прозориче — Sedum acre L.
Кози бозки, прозориче, б1ла
тлъстига — Sedum L., S. album L.
Кози брада, козица, брадииа
— Tragopogon L.
1/-"-

и,1тг1^мг,

МИЛОбОДЪ.

413

Кози лапатъ, козя брада —
Rumex acetosella L.
Кози листъ. нокьтъ — Lonicera caprifolium L.
Кози мами, кокешъ, змиякъ—
Scorzonera lanata M. В.
Кози рогца. двузжбка, конопляика, череда — Bidens tripartitus L.
Кози скребъръ, нокьтъ —
Lonicera caprifolium L
Кози трънъ, мерджанче, обички — Lycium halimifolium Mill.
Кози циии, тлъстига, прозориче — Sedum L.
Кози цицки, тлъстига, прозориче — Sedum L.
Козилячка. киселецъ — Rumex
acetosa L
Козинецъ, клинавиче — Astragalus L., А. chlorocarpus Grsb.
Козирогъ, рошковъ — Ceratonia siliqua L
Козица, брадина — Tragopogon majus Jacq.
Козлецъ, змиярникъ, змийско
грозде, змийски лападъ — ArumL,
А. italicum Mill., N. maculatum L
Козурйца, рожковъ — Ceratonia siliqua L
Козя брада — 1. жълтъ бардунъ — Asphodeline liburnica Rchb:,
2. синя жлъчка — Cichorium intybus L:, 3. кокоши гребенъ, реси —
Clavaria coralloides L ; 4. жълта козя брада, коралоподобна гжба —
Clavaria flava Sch.\ 5. къртълъ —
Nardus stricta L\ 6. киселецъ —
Rumex acetosa L:, 7. малъкъ киселецъ, щавелъ — Rumex acetosella L-, 8. козица, брадииа —
Tragopogon L, T. pratense L
Козя върба, ива — Saiix caprea L.
Козя детелина — l. кичурка,
зайчина — Coronilla varia L\ 2. зановецъ грозданка — Cytisus hir-

414

Б. Ахтаровъ

жъ ттъ салкъмъ — Cytisus laburnum L.
Козя лепка, кокешъ — Scorzonera austriaca L.
Козя стжпка, лапатъ, шавелъ
— Rumex L.
Козя цвилуга, дивъ магданозъ
— Aethusa cynapium L.
Козя цица, жълта тлъстига,
жълто прозориче — Sedum acre L.
Козячъ, припънка, пачи кракъ
— Cantharellus cibarius Fr.
Коило — 1. хвошъ, прешлица
— Equisetum arvense L.\ 2. ковилъ
— Stipa L.
Коилъ, коило — Stipa pennata L.
Коилъ-детелина —Stipa capillata L.
Коило — Stipa pennata L.
Койнско ребро — 1.глухарче,
радика—Taraxacum officinale Web.;
2. конско ребро — Sisymbrium columnae Jacq. (= Sisymbrium orientale L).
Койнско цвЪкье, глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Кокази, червени боровинки,
брусниии — Vaccinium vitis idaea L.
Кокалица, ахладка, каменина,
сланопаджа — Pirus amygdaliformis Kit.
Кокалче, лютиче — Ranunculus millefoliatus Vahl.
Кокаръ, кромидъ лукъ, червенъ
лукъ — Allium сера L.
Кокаръ-казалджа (тур.), буболякъ, тутунига, луловина — Viburnum lantana L.
Кокешъ, змиякъ — Scorzonera L
Кокица, пчела-гължбь— Ophrys bicornis Sad.1., O. atrata Lindi.
Кокиче — Galanthus elvesii
Hook.
Кокичииа — Galanthus elvesii
Hook.

Коиичка — Galanthus elvesii

Коклица, к/кклица — Agrostemma githago L.
Коковица, кукувича прежда —
Cuscuta L.
Коколь — 1. съсънка, сънъсънъ-котка — Anemone pulsatilla
L. (= Pulsatilla vulgaris Mill.); 2.
кжклица — Agrostemma githago L.
Кокони — Papaver rhoeas L.
Коконка, момино сърдце —
Dicentra spectabilis L. (= Diclytra
spectabilis L.)
Коконки, обички — Fuchsia L.
Коконче,
горицвЬтъ, слЪти
коса — Adonis aestivalis L.
Кокоружа, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Кокорче, любичина, трицветна
теменуга — Viola tricolor L.
Кокорчи, трицветна теменуга,
любичица — Viola tricolor L.
Кокосова палма — Cocos nucifera L.
Кокотица — Cuscuta L.
Кокоша билка, пачина, пача
трева, троскотъ — Polygonum
aviculare L.
Кокоша миродия, магданозъ
— Petroselium sativum L.
Кокоша слепота — 1. огнивче
— Anagallis arvensis L.; 2. врабчови чревца, мишакиня — Stellaria media L.
Кокоша стжпка, звезделъ —
Lotus corniculatus L.
Кокоша трева — 1. огниче,
кози н1,нки — Ajuga chamaepyiis
Schreb.; 2. пачина, пача трева, троскотъ — Polygonum aviculare L.
Кокоши гребенъ, реси — Clavaria coralloides L.
Кокоше грозде,кучешкогрозде
— Solanum nigrum L.
Кокоши кракъ, бузалъкъ, садина, бЪлизина
Andropogon

Материали за български ботаниченъ речникъ

415

Колики, гулия, земни ябълки—
Кокоши салепъ — Anacamptis
pyramidalis C. Rich.
Helianthus tuberosus L
Кокоши тръне, гръмотрънъ,
Колица-оту (тур.), класовндно
шилободъ •— Ononis spinosa L.
великденче
Veronica spicata L
Кокоши трънъ. гръмотрънъ,
Количава билка, класовиано
шилободъ — Ononis spinosa L.
великденче
Veronica spicata L.
Кокошки — 1. лисичина —
Количава трева, бТло поджCorydalis solida Lam., Q. cava биче — Teucrium polium Z,
Schweig et Korte', 2. бабки, бЪлъ
Количаво билье— I. часовниче
бреберъ — Isopyrum thalictroides —Erodium cicutarium L ; 2. луличка
£.; 3. кандилки, кошнички — Aqui- — Linaria vulgaris Mill.
legia vulgaris L.
Количавъ буренъ
- 1. наКокошотина, пачина, пача тре- пръстникъ, бкснурка — Digitalis
ва, троскотъ — Polygonum avicu- ambigua Mnrr.; 2. поджбиче —
lare L.
Teucrium chamaedrys L
Кокошчица, лисичина — CoryКоличе — 1. поджбиче —
dalis solida Lam.
Teucrium chamaedrys L; 2. устрелъ
Кокошчици, бабки — isopyrum — Cynanchum laxum Bartl. (= Vinthalictroides L.
cetoxicum laxum Crodr. et Gren.).
Кокудиче, червенъ щиръ, страКоличето, устрелъ — Супапторъ, мърсолъ — Amaranthus cauchum
laxum Bartl.
datus L., K. paniculatus L
Коловозъ — 1. милободъ —
Кокуружъ, дива перуника, каOnonis
procurrens Jacq:, 2. шилодънка, пукалъ — Papaver L.
Колабакъ
(тур.), бърдуче, бодъ, гръмотрънъ — Ononis spinoжълта водна роза — Nuphar lu- sa L:, 3. пшеница — Triticum vulgare L.
teum Sw.
Колозъ, пшеница — Triticum
Колака (тур.), кипарисова млЪчvulgare L.
ка — Euphorbia cyparissias L
Коломбокъ, царевица, мисиръ,
Колакъ-оту (тур.), дебелецъ,
кукурузъ
— Zea mays L.
нежитъ — Sempervivum L.
Колесница, острица — Carex L
Колафиръ, карамфилъ — DianКолузъ, пшеница — Triticum
thus L.
Колбари, червенъ алабашъ — vulgare L.
Колца, рапица — Brassica naBrassica oleracea L. var. gongylopus L. var. oleifera DC.
des L.
Колонка — Spergula arvensis L
Колелолистъ, урока — BupleuКол1нчатка, вълновидна бусиrum rotundifolium L.
Колендра, колендро — Bifora ка — Deschampsia flexuosa Trin.
КолЪнчесто живиниче, разгонъ
radians L.
— Scrophularia nodosa L
Колендро — Bifora radians L.
Кол1нчица — Spergularia rubra
Колецъ, койло — Stipa pen- Pers.
nata L.
КолЪнце, прешлица, хвощъ —
Колиандро, кориандъръ — Equisetum L
Coriandrum sativum L.
КолЪнчеста върба, пнпериче,
Колика, кипарисова млЪчка — воденъ пиперъ, лисецъ — PolygoEuphorbia cyparissias L.
num persicaria L.

416

Б. Ахтаровъ

КолЪнчестоцв-Ьтенъ шафлей,
Конопенка, луличка — Linaria
vulgaris Mill.
прешленеста какула, шалвей, ювнеръ — Salvia verticillata L.
Конопеиъ, конопъ — Cannabis
Ком бал ка слива, слива (поро- sativa L.
да) — Prunus domestica L
Конопи, конопъ, гръсти —
Комбара, картофи, барабой —
Cannabis sativa L.
Solanum tuberosum L.
Конопида.карнабитъ, карфиолъ,
Комбири, картофи, барабой —
u b It h o зеле — Brassica oleracea L.
Solanum tuberosum L,
var. botrytis L.
Конопка — 1. джбравникъ —
Комбула, слива (порода) —
Prunus domestica L.
Eupatorium cannabinum L.; 2. луличка — Linaria vulgaris Mill.
Команига — 1. бЪла комунига
Коноплика — 1. бударица, ку— Melilotus albus Desf:, 2. жълта
хозжбка — Galeopsis tetrahit L.
комунига — Melilotus officinalis
Desf.
2. съсерка, бодлика — Marrubium;
peregrinum L.
Комарки—Arbutus andrachne L.
Коноплянка — Bidens tripartiКоминче, луличка — Linaria
tus L.
vulgaris Mill.
Коноповидна ружа — Althaea
Комонига— 1. жълта комунига |
— Melilotus officinalis Desf:, | cannabina L.
Конопъ, гръсти — Cannabis
2. какула, бъзовлЪкъ, шалвей —
Salvia pratensis L\ 3. горска теме- sativa L.
Конопълъ, гръсти — Cannabis
нуга — Viola silvatica Fries:, 4.
кокорче, любичииа, трицветна те- sativa L.
менуга — Viola tricolor L.
Конска борика — I. полски
хвощъ, прешлица — Equisetum
Комоника — 1. дивъ пелинъ
— Artemisia vulgaris L. 2^ жълта ко- arvense L:, 2. зименъ хвощъ —
Equisetum hiemale L.
мунига — Melilotus officinalis
Desf: 3. какула, бъзовлЪкъ, шалКонска борина,
прешлица,
хвощъ — Equisetum L.
вей— Salvia pratensis L.; 4. горска
теменуга — Viola silvatica Fries.
Конска гжба, пънчушка, сваКомпири, картофи, барабой —
тята гжба — Armillaria mellea
Wahl.
Solanum tuberosum L
Комунига — 1. жълта комуКонска детелина, люцерна —
нига — Melilotus officinalis Desf:,
Medicago sativa L.
2. 6kia комунига — Melilotus alКонска опашка,
прешлица,
bus Desf.
хвощъ — Equisetum arvense L.
Конска папрать, кюмюрджийКонекъ, лапатъ, шавелъ — Ruска папрать, орлова папрать —
mex pulcher L
Pteridium aquilinum Gled.
Конецъ, власатка — Festuca
Конски босилекъ, бъзовл+жъ,
ovina L.
какула, шалвей — Salvia L., Salvia
Комично плюскавиче— Silene
pratensis L.
subconica Friv.
Конски босилякъ — 1. дивъ
Конопа, конолъ, гръсти — Can- джодженъ — Mentha silvestris L:,
nabis sativa L.
2. какула, шалвей — Salvia L.
Конопе, конопъ, гръсти — CanКонски зжби, кокиче — Ga-

417

Материали за български ботаниченъ речникъ

Конски зжбъ — 1. кокиче —
Коларъ — Anethum graveoGalanthus elvesii Hook.\ 2. кривъ lens L.
дТдо — Erythronium dens canis L.\
Копиданъ, любика, миризлива
3. бТлушка, лучка, гарвански лукъ теменуга — Viola odorata L.
— Ornithogalum umbellatum L.
Копиевидна жълтица, жълтиКонски кестенъ — Aesculus
ца — Leontodon hastilis L
hippocastanum L.
Копиевидна лобода
- AtriКонски киселецъ, лапатъ, щаplex hastatum L.
велъ — Rumex L.
Копиевидна луличка — LinaКонски млЪчокъ — Euphor- ria elatine Mill.
bia L.
Копиелистеиъ жиловлекъ —
Конски оризъ — Trifolium ar- Plantago lanceolata L.
vense L.
Копиелистеиъ жиловникъ —
Конски ребра— I. жаблекъ—
Plantago lanceolata L.
Galega officinalis L:, 2. космата глуКопиеобразенъ жиловлакъ—
шина — Vicia villosa Roth.
Plantago lanceolata L.
Конски хрЪнъ, бойка, резеда
Копиеобразенъ жиловлЪкъ —
— Reseda lutea L.
Plantago lanceolata L.
Конски чушки, лисецъ, пипеКопинка, кжпина — Rubus L.
риче, воденъ пиперъ — Polygonum
Копина, кжпина—Rubus L.
persicaria L.
Копитникъ — L нотайникъ —
Конски щавелъ, лапатъ — Ru- Asarum eu гора eum L:, 2. 6ymex L.
турче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Копитнякъ — Asarum europaeКонско билье, прешлица, хвошъ
um L., Cyclamen neapolitanum Ten.
— Equisetum L.
Копито, копитникъ, потайникъ
Конско петало — Hippocrepis
comosa L.
— Asarum europaeum L.
Копнецъ, жълта тлъстига, проКонско ребро — 1. ребрика,
пЪтлюво перо — Gladiolus Z..; 2. зориче — Sedum acre L.
Копнежъ — Sedum cepaea L.
жълтица — Leontodon L:, 3. бЬла
Копнешъ, прозориче, тлъстига
комунига — Melilotus albus Desf.\
— Sedum album L.
4. жълта комунига — Melilotus
Копреиъ —1. копъръ—Anethum
officinalis Desf;, 5. мждрица —
Sisymbrium columnae Jacq. ( — Si- graveolens L.-, 2. морачъ, резание
symbrium orientale Z..);6. глухарче, (тур.) — Foeniculum officinale All.
Коприва — 1. голЪма коприва
радика — Taraxacum officinale Web.
—
Urtica dioica L.\ 2. малка коприКонско цвЪте, глухарче, радива,
гръцка
коприва—Urtica urens L.
ка — Taraxacum officinale Web.
Копривина
— Leonurus cardiКонсолида,
раноцЬлебникъ,
дива лахна — Sisymbrium officina- aca L.
Копривка — 1. подплетъ — Balle (Z..) Scop.
lota nigra L:, 2. галушка, чатламбукъ
Конусовидна бучка—Morche- (тур.) — Celtis australis Z.:3.
lla conica Pers.
върбина — Verbena hybrida hort.
Конче, татулъ — Datura straКопривна кукувича прежда
monium L.
— Cuscuta europaea L.
Конско ребро, мждрица —
Коприволистно звънче —CamSisymbrium columnae Jacq.
panula trachelium L.
27

418

Б. Ахтаровъ

Копринарка—Phlomis pungens
че, изтравниче — Asplenium triТШд.
chomanes L.
Коприненъ оманъ, дивъ тюКосица, кукувича прежда —
тюнъ, шапиче — Inula oculus Chri- Cuscuta europaea L.
sti L
Космата бЪлина, припжтница,
Копъръ — 1, обикновенъ коизсипливче — Herniaria hirsuta L.
пъръ — Anethum graveolens Z..;
Космата върбовка — Epilobi2. морачъ, резание (тур.) — Foeum hirsutum L.
niculum officinale All.
Космата върболика — Epilobium hirsutum L.
Коравецъ, пъпешъ, каунъ (тур.),
Космата глушина — Vicia hirпипонъ — Cucumis melo L.
suta
L.
Коравка, пъпешъ, пипонъ, каКотмата грозданка, зановецъ
унъ (тур.) — Cucumis melo L.
— Cytisus hirsutus L.
Корай, вълмо — Salsola kali L.
Космата гжба — Hydnum coКоралова гжба, кокоши гребенъ, реси — Clavaria coralloides L
ralloides Bull.
Космата жълтуга — Genista
Коралоподобна гжба, кокоши
pilosa L.
гребенъ, реси — Clavaria coralloКосмата иглика—Primula puides L.
bescens Jacq.
Корда, бибета, патета, тревоКосмата кикерка — Lathyвидна перуника — Iris graminea L.
rus
hirsutus L.
Коренецъ, кервизъ, целина —
Космата леща, дивъ фий, коApium gTaveolens L
смата глушина — Vicia hirsuta
Коренъ. кервизъ, целина —
Koch.
Apium graveolens L.
Космата луличка — Linaria
Кореста пърхуда, прахавица —
spuria
Mill.
Scleroderma vulgaris Fr.
Космата острица — Carex
Кориандъръ — Coriandrum sahirta L
tivum L
Космата порЪзка, космата звъКорковъ бр1стъ — Ulmus
ника — Hypericum hirsutum L.
campestris L. var. suberosa Wahl.
Космата ружовина, четинеста
Корковъ джбъ — Quercus suружа — Althaea hirsuta.
ber L.
Кормитъ лукъ, кромидъ лукъ
Космата самобойка, урбаличе
—
Glechoma
hirsuta U7. К.
— Allium сера L.
Коронеста мотовилка — VaКосмата сипаница, игловръхъ,
поималка — Alyssum hirsutum М.В.
lenanella coronata Krock.
Короставникъ, самогризка, 6tКосмата теменуга — Viola
лоградиче — Scabiosa L.
hirta L.
Коряшннкъ, петниста мъртва
Космата шипка — Rosa tomenкоприва
Lamium maculatum L.
tosa Sm.
Коса, блатна перуника — Iris
Косматка — 1. пушица —Eripseudacorus L.
ophorum L.', 2- медовина — Holcus
Косатникъ — 1. зовница, зулlanatus L.
фингяръ (тур.) — Amaryllis formoКосматогърлено винче, винче,
tissimi L.\ 2. влакнеста папрать, са- паче гнЪздо — Anchusa italica Retz.
модивска папрать — Asplenium
Космато дърво — Ailanthus
•eptentrionale Hoffm:, 3. страшни- glandulosa Desf.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Космато лютиче — Ranunculus lanuginosus L
Космато сЪкирче — Lathyrus
hirsutus L.
Косматъ горещникъ, горещникъ — Ajuga genevensis L.
Косматъ ленъ — Linum hirsutum L.
Косматъ овесъ — Avena pubescens L.
Косматъ оманъ — Inula hirta L
Косматъ ялешъ, ялешъ, чистецъ — Stachys annua M.B.
Косместа вика, космата глушина — Vicia hirsuta Koch.
Космата гжба — Hydnum erinaceum Scop.
Космата желтуга — Genista
pilosa L.
Косместълукъ— Allium schoenoprasum L.
Косместъ мъхъ — Polytrichum
Sp. div.
Костенъ, кестенъ — Castanea
vesca L.
Костенъ зжбъ, кривъ д^до, конски зжбъ—Erythronium dens canisL
Костенье, кестенъ — Castanea
vesca L.
Костиломъ — 1. горска с!кирка, шекерче — Lathyrus silvester
L.; 2. Anthericum liliago L.
Костиче, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Кострецъ, свинска млЪчка —
Sonchus L., S. oleraceus L.
Костуряче, пъстъръ фасулъ —
Phaseolus multiflorus Lam.
Костчици, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Коте, съсънка, сънъ-сънъ-котка — Pulsatilla vulgaris Mill. (=
Anemone pulsatilla L.
Котенца — L съсънка, сънъсънъ-котка — Anemone pulsatilla
L. (= Pulsatilla vulgaris Mill.); 2.
полска детелина — Trifolium arvense L.

419

Котенце, съсънка, сьнъ-сънъкотка
Pulsatilla vulgaris Mill.
(== Anemone pulsatilla L).
Котеринка, кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Котешка билка, бабухъ, косматъ ялешъ Stachys italica Benth.
Котешка опашка, бабухъ, косматъ ялешъ, смърланъ — Stachys
italica Benth.
Котешка пишка. змиярникъ,
козлецъ, змийски лападъ — Arum
maculatum L
Котешка трева — 1. вонеща
смола, вонеща трева — Ferula assa
foetida L; 2. бабини — Nepeta cataria L.; 3. бабухъ, косматъ ялешъ,
смърданъ — Stachys italica Benth.;
4. дилянка — Valeriana officinalis L.
Котешки кракъ, б^лъ сминъ
— Antennaria dioica Gdrtn.
Котка, съсънка, котенце, сънъсънъ-котка — Anemone pulsatilla L
(= Pulsatilla vulgaris Mill.).
Котка жълта, гороцвЪтъ, слЪти
коса — Adonis vernalis L.
Котлика, мукиня — Sorbus
aria {L )Crtz.
Котуръ, богородиче — Aster
chinensis L.
Котчина, бабици — Nepeta cataria L
Коуколица, черника, миладъ—
Nigella sativa L.
Кофило, коило — Stipa pennata L.
Коча билка — L джодженъ
— Mentha L.; 2. бабици — Nepeta
cataria L; 3. дилянка — Valeriana officinalis!.
Коча трева — L бабици —
Nepeta cataria L.; 2. дилянка — Valeriana officinalis!.
Кочани, гулия, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L
Кочанъ — 1. бЪлъ алабашъ —
Brassica napobrassica Mill.; 2. чер-

420

Б. Ахтаровъ

венъ алабашъ — Brassica oleracea
L var. gongvlodes L.'. 3. гулия, земни ябълки — Helianthus tuberosus L.
Коченно зеле, зеле — Brassica
oleracea L.
Кочи билье, дилянка — Valeriana officinalis L.
Кочи кракъ, б!лъ сминъ —
Gnaphalium dioicum L. (= Antennaria dioica Gartn.}.
Кочи мжде, орехче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Кочи мжди, клокочъ — Staphyllea pinnate L
Кочиче, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Кочичка, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Кочо билье— Ебабици — Nepeta cataria E\ 2. дилянка — Valeriana officinalis L
Кочутъ, дзука — Juncus effusus L.
Кошари, поветииа, чадърче —
Convolvulus arvensis L.
Кошениловъ кактусъ, кърмазовъ кактусъ — Opuntia coccinelifera L.
Кошеринка. кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Кошличаръ, самодивски че.мширъ — Ilex aquifolium L
Кошничарска върба — 1. ракита — Salix purpurea L:, 2. млажа
— S a i i x viminalis/,.
Кошничаръ, мекишъ, жешелъ
— Acer tataricum L
Кошничка — 1. лютиковидна
съсънка, жълта съсънка — Anemone ranunculoides L.\ 2. кандилки
— Aquilegia vulgaris L.; 3. ралица
— Delphinium consolida L:, 4. кукурикъ — Helleborus odorus UE K.
Кошнички — 1. кандилки —
Aquilegia vulgaris
2. ралица —

I
j
I
■

орЪхче, тжжникъ— Spiraea filipendula L,
Кошнична върба — Salix viminalis L.
Кошуда — 1. лунна папрать —
Botrychium lunaria Sw.; 2. главеста
дзука — Juncus conglomeratus L.
Кошута — 1. острица — Carex
L.; 2. дзука, сита — Juncus L.
Кошутина — 1. острица —
Carex L.; 2. конски зж.бъ, кривъ
дЬдо — Erythronium dens canis L:,
3. синкава дзука — Juncus glaucus
Ehrh.', 4. бЪла мъртва коприва —
Lamium album L.; 5. смукалецъ,
кандилниче — Melittis melisophyllum L.
Кошчета, прасковолистно звънче — Campanula persicifolia L.
Кошюда, папуръ, рогозъ —
Typha L.
Кощанъ, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кощеникъ, класина, къндра,
миша опашка — Alopecurus agrestis L., A. fulvus Sm., к. pratensis
L. и др.
Кошенье, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кощень, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кощрава — 1- овсига, дивъ
овесъ — Bromus L.; 2. кошрява —
S e t a r i a P. В.
Кошрява — 1. мохарь — Setaria
italicaP. В.', 2. обикновена кощрява
— Setaria verticillata P. В.\
3. гъсеница — Setaria viridis Р.В.,
Setaria glauca P. B.', 4. балуръ, канетъ — Sorghum halepense Pers.',
5. обикновена метла — Sorghum
vulgare L.
Коюнъ-гьозю (тур.) — Inula
britanica L.
Крава, татулъ — Datura stramonium L.

Материали зя български ботаниченъ речнихъ

Кравени боски, жълтурче, мазни-кокалче—Ranunculus ficaria L.
Кравешко зеле, зимно зеле,
померанско зеле — Brassica oleracea L. var. acephala DC.
Крави бозки — 1.бърдунъ—
Asphodelus albus Willd:, 2. жълтурче, мазни-кокалче — Ranunculus
ficaria L.
Крави жита, гайтаника — Melampyrum arvense L.
Краница, гОлЪмъ жиловлакъ —
Plantago major L.
Кравякъ, лопенъ, свЪщилка —
Verbascum thapsiforme Schrad.
Крайводникъ — Sium angustifoiium L (= Berula angustifolia
Koch.), S. latifolium L.
Крайморска салата — Crithmum maritimum L.
КрайрЪченъ лютикъ — Ranunculus sardous Crantz.
Кралевина, бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Кралица, ружа — Althaea pallida W. K., A. officinalis L.
Кралско цвЪте, бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Кралче, акация, салкъмъ (тур.)
— Robinia pseudoacacia L.
Крапушникъ — Cirsium lanceolatum Scop
Крапъ, брошъ — Rubia tinctorum L,
Красива дрипавка — Crepis
pulchra L
Красива овча опашка, синь
лопенъ — Verbascum phoeniceum L.
Красивъ божуръ — Paeonia
decora Andres.
Красивъ шавелъ — Rumex
pulcher L.
Красникъ, метличина — Centaurea L
Краставецъ, винче, паче гнЬздо
— Anchusa officinalis L.
Краставица — Cucumis sati-

421

Краставичаръ, винче.паче гнездо — Anchusa officinalis L.
Краставиче, боречъ — Borrago officinalis L
Краставичина трева, боречъ
— Borago officinalis L.
Крастачъ, крьстачъ, вранско
око — Paris quadrifolia L.
Кратуна — Cucurbita lagenaria
L. ( = Lagenaria vulgaris Ser.).
Крачуна, кратуна - Cucurbita
lagenaria L. (= Lagenaria vulgaris
Ser.).
Крачунъ, кратуна — Cucurbita
lagenaria L.
Крека, клень — Acer campestre L.
Кремушъ, чесънона трева —
Alliaria officinalis DC.
Кремша, дива черепи — Prunus mahaleb L.
Кремъ — 1. перуника, замбакъ
(тур.), тжжекъ, патета — Iris L.\
2. самодивско лале — Lilium jankae
Ker.\ 3. б£лъ кремъ — Lilium
candidum L.
Кремъ дивъ — Amaryllis formosissima L.
Кремъкъ — 1. богородично
цв!те — Hemerocallis L; 2. градинска перуника, тжжекъ — Iris
germanica Z..; 3. бЪлъ кремъ, кринъ
— Libium candidum L.
Крена, бЬлъ кремъ, кринъ —
Lilium candidum L.
Кресница — Senecio erraticus Bert.
Кресовникъ, горва, мокришъ
— Cardamine L.
Кресовница, горва, мокриш;,
— Cardamine pratensis L.
Кресонъ, поточарка, порЬчъ —
Nasturtium officinale R. Br.
Kp ива игла, кокиче — Galanthus elvesii Hook.
Крива млечница, млечница
гжба — Lactarius deliciosus L.
Кривецъ —Chondrilla juncea L.

422

Б. Ахтярогь

Кривина — Calepina corvini
Desf.
Криво лале, тугъ, ведрина —
Fritillaria imperialis L.
Криво момиче, ралица — Delphinium consolida L
Кривогледъ, ралица — Delphinium consolida L
Кривострелка, мъховка — Sagina procumbens L
Кривочашкова миризливка—
Clinopodium vulgare L. (= Calamintha clinopodium Moris).
Kp ивошийка, шекерче —Nonnea pulla DC.
Кривъ д!до — 1. конски зжбъ
— Erythronium dens canis
L.', 2. градинска перуника, тжжекъ
— Iris germanica L
Крижовннкъ, френско грозде
— Ribes grossularia L.
Крилата звъника — Hypericum tetrapterum Fries.
Крилата порЪзка — Hypericum tetrapterum Fries.
Крилато живиниче — Scrophularia alata Gilib.
Крилобобъ — Lotus siliquosus
L. (= Tetragonolobus siliquosus
Roth).
Кринъ — 1. бЪлъ кремъ —
Lilium candidumZ_;2. петровъ
кръстъ, кждравче, златовръхъ —
Lilium martagon L
Кровъ, езеренъ камъшъ —
Scirpus lacuster L
Кроконъ, невЪнъ — Calendula
officinalis L
Крокусъ, невенъ — Calendula
officinalis L.
Кромидка, б1лушка, гарвански
лукъ — Ornithogalum refractum Kit.
Кромндъ — Allium cepa L.
Кромидъ лукъ — Alium cepa L.
Кромпилъ, картофи, барабой
— Solanum tuberosum L.

Крупникъ, еднозърнестъ лимецъ — Triticum monococcum L.
Круша — 1. ахладка, каменина
— Pirus amygdaliformis Kit.', 2.
обикновена круша — Pirus communis L.;
Круша киселица, ахладка, каменина — Pirus amygdaliformis Kit.
Крушина, зърнастецъ — Rhamnus frangula L.
Крушнелъ — 1,бръшлянъ —
Hedera helix L.; 2. люлякъ — Syringa vulgaris L.
Кръвенъ дрТнъ, кучи дрЪнь
— Cornus sanguinea L
Кръвецъ, разваленка, чернилникъ
— Sanguisorba officinalis L.
КръвнонвЪтенъ здравецъ —
Geranium sanguineum L.
Кръкалеста билка, подбЪлъ,
марта — Tussilago farfara L.
Кръклика, кървавиче — Lychnis coronaria Lam. (= Agrostemma
coronaria L.
Кръкучка, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus A'er.
Кръмна pina, цвекло, чукундуръ (тур.) — Beta vulgaris L.
Кръстата лепка — Galium cruciatum Scop.
Кръстатка — 1. меча стжпка,
девесилъ—Heracleum ternatum Vel.;
2. кръстецъ, бубакерка, спорежъ
— Senecio L.
Кръстато енювче — Galium
cruciatum Scop.
Кръстатъ буренъ, лазаркиня
— Asperula odorata L.
Кръстачка, меча стжпка, девесилъ — Heracleum ternatum Vel.
Кръстачъ, вранско око — Paris quadrifolia L.
Кръсташка, дивъ спанакъ, чувенъ — Chenopodium bonus henricus L.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

423

Кръстникъ, спорежъ, кръстецъ,
Ксълтъкъ, вонеща смола —
бубакерка — Senecio vulgaris L.
Ferula assa foetida L.
Кръстовидно енювче—Galium
Кувилъ, коило — Stipa pencruciatum Scop.
nata L
Кръстовникъ, спорежъ, бубаКувилякъ, коило — Stipa penкерка — Senecio vulgaris L.
nata L.
Кръстоволистно енювче —
Кудретъ-агачи (тур.), мжжGalium cruciatum Scop.
дрЪнъ — Fraxinus ornus L. var.
Кръстосана куча лобода —
rotundifolia Lam.
Chenopodium hybridum L.
Кудуруци — деформираните
Кръстоцветна тинтява, тинтя- плодове на сливата при заразявава, прострЪлъ — Gentiana cruciata L. нето имъ съ торбестата гжба —
Крътълъ, къртулъ — Festuca
Exoascus pruni Fuck.
spadicea L.
Кузи-сулакъ (тур.), козя брада
Кръчунка, жълтъ минзухаръ—
— Rumex acetosella L.
Crocus moesiacus Ker.
Кузу-куладжи (тур.), киселиКръщигаръ, пчелникъ — Mar- ца, шавелъ — Oxalis acetosella L.
rubium vulgare L.
Кузу-кулашъ (тур.), киселецъ
КрЪнъ, хрЪнъ — Armoracia — Rumex acetosa L.
rusticana Gartn.
Куило, коило — Stipa penКрЪхарка, крехка папрать — nata L.
Кукавичино грозде, гугерки,
Cystopteris fragilis Bernh.
Крехка върба — Salix fragi- кукувичи грозде — Muscari botryoides DC.
lis L.
Куколь, кжклица — AgrostemКрехка папрать — Cystoptema githago L.
ris fragilis Bernh.
Кукувйчино гройзе, тлъстига,
Кржглолистенъ звънецъ —
прозориче — Sedum L.
Campanula rotundifolia L.
Кукавички, гугерки, кукувичи
Кръглолистенъ здравеиъ —
грозде — Muscari racemosum DC.
Geranium rotundifolium L.
Кукайчено грозие, гугерки,
Кржглолистенъ млЪчокъ —
кукувича плюнка — Muscari raceEuphorbia lathyris L.
Кржглолистенъ сл1зъ, бФлъ mosum DC.
Кукайчина плувка, прешлица,
слезъ, дребенъ камилекъ, окрелче
хвошъ — Equisetum arvense L.
— Malva rotundifolia L.
Кржглолистна звъника —
Кукасъ-оту (тур.), пчелникъ—
Campanula rotundifolia L
Marrubium vulgare L.
Кржглолистна росица, росянка
Кукиче, кокиче — Galanthus
— Drosera rotundifolia L.
elvesii Hook.
Кржглолистна росянка, росянКукичина, кокиче — Galanthus
ка — Drosera rotundifolia L.
elvesii
Hook.
Кржглолистно богородиче, боКукла, дивъ макъ, кадънка, пугородиче — Calammtha nepeta L.
калъ
— Papaver rhoeas L.
Кржглолистно звънче — Campanula rotundifolia L.
Куклички — 1. дивъ макъ,
Кржглолистно линивче, линивкадънка, пукалъ — Papaver rhoeas
че, противиче — Lysimachia num- L\ 2. пълзяща детелина — Trifo-

424

f>. Ахтаровъ

Куко грозие, гугерки, кукувичи грозде, кукувича плюнка —
Muscari racemosum DC.
Кукови око, горицвкгъ, слЬти
коса — Adonis vernalis L.
Куковици, гугерки, кукувичи
грозде, кукувича плюнка — Muscari botryoides DC.
Куковиче грозде, гугерки, куковича плюнка — Muscari L
Куково грозде, гугерки, кукувича плюнка — Muscari racemosum DC.
Куколь, кжклица — Agrostemma githago L.
Куконица. горска ягода, планина — Fragaria vesca L.
Кукорко, кукурякъ — Helleborus odorus IT. K.
Кукувича опашка — Platanthera bifolia Rich.. P. chloranta Rchb.
Кукувича плюнка — 1. прешлица, хвощъ — Equisetum L ; 2.
гугерки. кукувичи грозде — Muscari racemosum DC. и др; 3.
бЬлъ имелъ — Viscum album L.
Кукувича прежда— 1. вилина
коса - Cuscuta L.; 2. коило —
Stipa pennata L
Кукувича сълза, петнисти салепъ — Orchis latifolia L.
Кукувиче око, горинвЪтъ, слЪтн коса — Adonis aestivalis L
Кукувиче цв1те. иглика —
Primula suaveolens Bert.
Куковичено грозде, гугерки,
кукувича плюнка — Muscari ггсеmosum DC.
Кукувичи грозде, гугерки, кукувича плюнка — Muscari Tourn.
Кукувичи карамфилъ, свиларка, р»менка — Lychnis flos cuculi/.
Кукувичи МЛ1КО— 1. змийско
млЪко, лишейче — Chelidonium malas L; 2. горска майка, рабавецъ
— Lathraea squammaria L
Кукувичи сълзиии, петнистъ

Кукувичи хлЬбъ, киселица, щавелъ — Oxalis acetosella L.
Кукувичи цвЪте, руменка,свиларка — Lychnis flos cuculi L.
Кукувичина — 1. кукувича
прежда, вилина коса — Cuscta L.\
2. рабавецъ, горска майка — Lathraea squammaria L.; 3. гугерки, кукувича плюнка — Muscari Tourn.
Кукувичина плюнка, гугерки
— Muscari racemosum DC.
Кукувичина сълза, салепъ —
Orchis morio L.
Кукувичино грозде, гугерки,
кукувичина, кукувича плюнка —
Muscari botryoides DC., M. racemosum DC.
Кукувичино гроздие, росопасъ
— Fumaria officinalis L.
Куковичино грозие, гугерки,
кукувичина, кукувича плюнка —
Muscari racemosum DC.
Кукувичино цвЬкье, иглика —
Primula suaveolens Bert.
Куковичино цвЪте, руменка,
свиларка — Lychnis flos cuculi L.
Куково грозде, гугерки, куку.
вичина, кукувича плюнка — Muscari botryoides DC.
Кукуда, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Кукудичя, ширъ — Amaranthus L.
Кукуляцъ
старецъ, конски
зжбъ, кривъ дЪдо — Erythronium
dens canis L.
Ky ку марка, царе вица,кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Кукуморъ, червенушка — Boletus edulis Fr.
Кукумявски кракъ, ралица —
Delphinium consolida L.
КукумЪрко,
вгрболистъ —
i Lythrum salicaria L.
Кукурекъ, куьурякь — Helleborus odorus U7.A'.
Кукурече, кокиче
Galanthus

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

425

Кукуригъ, кукурякъ — HelleКумонига — L 6t,.ra комунига
borus odorus VI'.K.
— Melilotus albus Desf.\ 2. жълта
Кукурино, петровъ кръстъ,
комунша — M. officinalis Desf.
кждравче — Lilium martagon L.
Кумоника. комарки,планина —
Кукуринъ, кукурякъ — Helle- Arbutus unedo L.
borus odorus W.K.
Кумуга, комунша — Melilotus
Кукурузена главня, царевична
Tourn.
прашна главня — Ustilago maydis
Кумунига - 1.комунига — MeCorda.
lilotus Tourn.’, 2. горска теменуга
Кукурузна главня, царевична
— Viola silvatica Fries:, 3. трипрашна главня — Ustilago maydis
цветна теменуга, любичииа, кокорCorda.
че — Viola tricolor L.
Кукурузъ, царевица, мисирь
Кумуника, комунига — Meli(тур.), мамул ь — Zea mays L.
lotus officinalis Desf.
Кукуряга, кукурякъ — HelleКондуруда, кученце, лъвска
borus odorus W.K.
муцуна — Anthirrhinum majus L.
Кукурякъ — Helleborus odoКунурява. репей, чичекъ, лоrus W.K.
пушь - Lappa major (jiirtn.
Кукурякъ бамбатула, кукуКупина, кжпина — Rubus L
рякъ — Helleborus odorus W.K
Курай, вълмо — Sal sola kall L
Кукучка. жълтъ въртипопъ Курвичка, лисичина. кокошки,
Anthemis tinctoria L.
пЪтльови гащи — Corydalis solida
Кукучъ — 1. бЪснурка — Pi- Lam.
statia terebinthus.; 2. смрадлика,
Куркотикъ, клокочъ — Staтетра (тур.) — Rhus cotinus L.
phylea pinnata L.
Куркуданъ, кукурякъ — HelleКулаково, дебелецъ, нежитъ —
Sempervivum L.
borus odorus W.K.
Куркума, исиотъ — Curcuma
Кулаку (тур.), дебелецъ, нежитъ — Sempervivum L.
zedoaria Rose.
Кулакъ-оту (тур.) — 1.тлъстига,
Куртъ-оту (тур.), пчелникъ —
прозориче — Sedum /..; 2. дебелецъ, — Marrubium vulgare L
Курть-панчасж (тур.>, кърванежитъ — Sempervivum/..
Кулени, царевица, кукурузъ, виче, горецъ — Polygonum bistorмисир ь (тур.), маму.тъ— Zea ma>s/..
ta L.
Куруданъ-оту (тур.), кукурякъ
Кулница, козарка
Turritis
glabra L
— Helleborus odorus W.K.
Куми, дивъ пелинъ — ArtemiКуряга, кукурякъ — Hellebosia vulgaris L.
rus odorus W.KКуманига, комунига — MeliloКускочъ, орьшакъ, орЬшецъ,
tus Tourn.
фасуличе, шекерче - Lathyrus tuКуманика, къпина
Rubus
berosus L.
caesius L.
Кустенъ, дяволче, джу.ионь —
Кумарка — Arbutus unedo L.
Trapa
natans L.
Кумичъ - кумичъ- енево - пиКустиче, кокиче
Galanthus
ленце, лайка, лай-кучка
Matrielvesii Hook
caria chamomilla L
Кумия, лайка, лай-кучка, подруКутелъ, червенушка, манатарка
миче — Matricaria chamomilla L.
— Boletus edulis Fr.

426

Б. Ахтаровъ

Куткурякъ, кукурякъ —Helleborus odorus W.K.
Кутчици, кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Куфа лисичина — Corydalis
cava Schweig. et Kdrte.
Кухозжбъ, бударииа — Galeopsis L
Кухостъблена детелина - Trifolium balanse Boiss.
Кухчичи, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Куча гжба, мухоморка — Amanita muscaria L
Куча живенниа — Scrophularia canina L.
Куча липа, дребнолистна липа
— Tilia parvifolia Ehrh.
Куча лобода — Chenopodium L
Куче грозде — Solanum nigrum L
Кучево грозди — Solanum nigrum L
Кученце, лъвска муцунка, з1плякъ — Anthirrhinum majus L.
Кучефъ пуешъ, прахавииа —
Lycoperdon bovista L.
Кучешка гжба — 1. червенушка, манатарка — Boletus edulis Fr:, '1. срамна гжба — Phalus
impudicus L.
Кучешка дъвка, синя жлъчка
— Cichorium intybus L.
Кучешка лобода — Chenopodium murale L.
Кучешка лоза, дива американска лоза, лозина - Ampelopsis hederacea Michx.
Кучешка
отрова, кучешко
грозде — Solanum nigrum L.
Кучешка пичюрка, мухоморка
— Amanita muscaria L.
Кучешка теменуга — Viola
canina L.
Кучешка царевица, лопенъ,
свЪшилка— Verbascum thapsiforme

дрЪнъ — Cornus sanguinea
L.; 2. птичи др1нъ — Ligustrum
vulgare L.
Кучешко грозде — Solanum
nigrum L.
Кучи грозде — Solanum nigrum L.
Кучешки здравеиъ — Geranium pusillum L
Кучи езикъ — Cynoglossum
officinale L.
Кучи лишей — Peltigera canina L.
Кучи магданозъ, дивъ магданозъ — Aethusa cynapium L.
Кучешко живениче — Scrophularia canina L.
Кучешко чървило, шекерче,
кривошийка — Nonnea pulla DC.
Кучи грозде — Solanum nigrum L.
Кучи дрЪнъ—1. черенъ дрЪнъ
— Cornus sanguinea Z..; 2.
чашкодрЪнъ — Evonymus europaeus L; 3, птичи др!нъ — Ligustrum vulgare L; 4. бивушка —
Lonicera xylosteum Z_; 5. клокочъ
— Staphyllea pinnata L.
Кучи езикъ—1. мишиненъ —
Cynoglossum pictum Ait:, 2. усойниче, лисича опашка — Echium L.
Кучи зжбъ, кривъ д%до —
Erythronium dens canis L.
Кучи косъ — Lathyrus tuberosus L.
Кучи моръ, сама китка, ядиче,
омаякъ — Aconitum cammarum Jacq.
Кучи пелинъ — Artemisia vulgaris L.
Кучи язикъ — 1. мишиненъ—
Cynoglossum officinale L; 2. винче, паче гнездо — Echium italicum
L., Е. vulgare L.
Кучилайка, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.

Материали за български ботаниченъ речяикъ

427

Кучка, лайка, лай-кучка, поКъна-кичекъ (тур.) — Impaдрумиче — Matricaria chamomilla L. tiens balsamina L
КучкодрЪнъ, кучи дрЬнъ —
Кънатъ-чиче (тур.) — каначка,
Cornus sanguinea L.
меке (тур.) — Impatiens balsamiКучосеръ, пчелникъ — Mar- na L.
rubium vulgare L
Кънтариоиъ,жълтъ кантарионъ,
Кушево — 1. плантичка —
звъника — Hypericum perforatum L
Phalaris arundinacea L\ 2. канарско
Кънтърнонъ, кантарионъ —
семе — Phalaris canariensis L.
Erythraea centaurium Pers.
Кушъ калдаранъ (тур.), четка
Кървавецъ, разваленка, чер— Scolymus hispanicus L
нилникъ — Sanguisorba officinalis L
Кушъ кондурмазъ (тур), в!тКъравиче — 1. сукървиче —
рогонъ — Fryngium campestre L
Agrostemma
coronaria L. (= LychКушъ конмасъ (тур.), калинка,
nis
coronaria
Lam.y 2. блатна перушпаргелъ, вилина коса, зайча сЪнника — Iris pseudacorus L.
ка — Asparagus officinalis L.
Кървавиче — 1. горецъ —
Кушиче, кокиче — Galanthus
Polygonum
bistorta L.; 2. лютиче
elvesii Hook.
—
Ranunculus
acer L.; 3. подбЪлъ,
Кущрява — 1. класица, миша
опашка — Alopecurus L, А. praten- марта — Tussilago farfara L.
Кървавка, разваленка, чернилsis £; 2. овсига — Bromus arvensis L .; 3. гжсеничка, лепавецъ —
никъ — Sanguisorba officinalis L
Кървавъ рибизъ, френско грозSetaria v е r t i c i 11 а t а P.B:, 4.6aде — Ribes sanguineum Pursh.
луръ — Sorghum halepense L.
Кървиносъ. лютиче — RanunКхиаръ-шеме (тур.), майчинъ
culus acer L.
листъ — Cassia acutifolia Del.
Кърджацъ, копитникъ, потайКъзнъзлия — 1. кученце, лъвникъ
— Asarum europaeum L.
ска муцуна — Anthirrhinum majus
Кържецъ,
копитникъ. потайL.\ 2. ралица — Delphinium consoникъ — Asarum europaeum L
lida L.
Кържицъ, копитникъ, потайКъкюнка, жългь минзухаръ —
никъ — Asarum europaeum L
Crocus moesiacus fter.
Кърклянъ, детелина — TrifoКълбестъ лукъ, гарвановъ лукъ lium L.
— Allium rotundum L
Къркушъ, гулия, земна ябълка
Кълбестъ челядникъ — Echi- — Helianthus tuberosus L
nops sphaerocephalus £.
|
Кърлежъ, рицина — Ricinus
Кълбета, гологлавче, топузче ; communis L.
— Globularia vulgaris L.
Кърлешъ — 1. татулъ — Datura
Кълкочъ, клокочъ — Staphyl- stramonium
2. рицина — Ricinus
lea pinnata L
communis LКълтчища, сама китка, ядиче,
Къриалче, момкова сълза, одраомаякъ — Aconitum cammarum Jacq. ки — Polygonatum officinale All.
Кълчанъ, разваленка, чернил
Кърмъзовъ джбъ, парнаръ —
никъ — Sanguisorba officinalis L. Quercus cocci fera L
Кълънфиръ, кариофилъ, калоКърмъзовъ кактусъ — Opun-

428

Г>. Ахтарот.

боя (тур.), мерекепъ (тур.) — Phytolacca decandra L
Кърмъзж-биберъ (тур.), долма
(тур.) — Capsicum grossum L
Кърнъкъ (тур.), бЪликаръ, лЪтенъ дъбъ, граница — Quercus
pedunculata Ehrh.
Кърпи гуня, мразовецъ, есененъ минзухаръ — Colchicum autumnale L.
Кърпи клашяикъ. мразовецъ,
есененъ минзухаръ, качунъ — Colchicum autumnale L,
Кърпи кожухъ, мразовецъ, есененъ минзухаръ, качунъ — Colchicum autumnale L
Кърпули, картофи, барабой —
Solanum tuberosum L.
Кърпусъ (тур.), лобенииа, диня — Citrullus vulgaris Schrad.
Кърпче, кокиче — Galanthus
elvesii Hook.
Кърска теменуга, кучешка теменуга — Viola canina L.
Кърски чай, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L
Кърско червило, усойниче.лисича опашка — Echiutn vulgare L
Къртули, кучешко грозде —
Solanum nigrum L
Къртълъ — Festuca spadicea L.
Кърши калпакъ. кждравиче,
петровъ кръстъ — Lilium martagon L.
Късметниче, пълзяща детелина
— Trifolium repens L
Късметче, пълзяща детелина
— Trifolium repens L.
Късметчи — Trifolium repens L.
Късметънъ—Trifolium repens L
Къчанъ, разваленка, чернилникь — Sanguisorba officinalis L
Кьокъ (тур.), гергина, тодора
— Dahlia variabilis (IFH/d.) Desf.
КьопеКъ-дили (тур ). мишииеиъ, к?чи езикъ — Cynoglossum

j
I
,
|
;
i
I
i
•

I
j

Кьопекъ-юзюми (тур.), кучешко грозде — Solanum nigrum L.
Кьостенъ, кестенъ — Castanea
vesca L.
Кюмелъ, морачъ, резание —
Foeniculum officinale Ali.
Кюмюлъ-чичекъ (тур), жълта
кандилка — Aquilegia aurea Jka.
Кюмюрджийска папрать. конска папрать — Pteridium aquilinum
Gled.
Кюпе-чиче (тур.), горска теменуга — Viola silvatica Fries.
Кюплюджикъ-оту (тур.), сапунче, бЪлонога — Saponaria officinalis L
Кюпюлъ-чичекъ (тур.), кандилка, кошнички - Aquilegia vulgaris L.
Кяфире (тур.), камфорово дърво — Cinnamomum camphora Nees
et Ebrm.
Кяфурия (тур.) — Cinnamomum
camphora Nees et Ebrm.
Кжделка — 1. върбовка, върболика — Epilobium spicatum Lam:,
2. градински чай, какула, шалвей
— Salvia officinalis L.
Кждрава марула — Lactuca
sativa L.
Къдрава тЬснолистна зелена
салата — Cichorium endivia Willd.
Кждрава салата — Lactuca
sativa L.
Къдраво зеле — Brassica oleracea L. var. sabauda L
Кждравче, петровъ кръстъ —
Lilium martagon L
Кждравъ киселецъ, лапатъ,
щзвелъ — Rumex crispus L.
Кждравъ марулъ — Lactuca
sativa L.
Кждравъ щавелъ. лапатъ
Rumex crispus L.
Кждравъ иръстнякь — Potamogeton crispus L.
Кжжелъ, зеле — Brassica ole-

Материали за български ботаниченъ речникъ

429

Кдпалка, шумкавче
PulicaКжкаль — 1 .рай-грасъ —Lolium
perenne L.; 2. кжклица — Agro- ria dysentherica Bernh.
stemma githago L.; 3. пиявица,
Кжпина — Rubus L.
бълвавииа — Lolium temulentum
Кжпинки — 1. бЪла черница
Z..; 4. ведрина, тугъ — Fritillaria I
Morus alba L', 2. черна черница
pontica Wahl.
— Morus nigra L.
Кжса-махмудъ (тур), поджбиКжкилъ, ведрина, тугь — Friче — Teucrium chamaedrys L
tillaria imperialis L.
Кжсаджикъ-махмудъ (тур.),
Кжклецъ, кжклииа — Agrosподжбиче
— Teucrium chamaedtemma githago L,
rys L.
Кжклица — Agostemma githaКжсий добри, поджбиче —
go L.
Teucrium chamaedrys L.
Кжкъли, черница (плодоветЪ)
КжсовЪнеченъ рожецъ — Ce— Morus alba L
rastium branchypetalum Desf.
Кжкъль, кжклица— AgrostemКжсолжчестъ оманъ — Inula
ma githago L.
conyza DC.
Кжмпина, кжпина — Rubus caeКжтникъ, кукурякъ — Hellesius L.
borus odorus U7. K.
Кжнхель, кжклица — AgroКжщна гжба — Merulius lacristemma githago L.
mans Wulf.

Л
Лаванда — Lavandula spica All.
Lavandula vera DC.).
Лавандула — Lavandula spica
All. (= Lavandula vera DC.).
Лаванта — Lavandula spica All.
Лаванто — Lavandula spica All.
Лавданъ, ламуклийка — Cistus
creticus L.
Лавра, дафинъ, лаврово дърво
— Laurus nobilis L.
Лаврова вишня, зеленика —
Prunus laurocerasus L
Лаврова канела, канела —
Cinnamomum zeylanicum Breyn.
Лаврова череша, лавровишня,
зеленика — Prunus laurocerasus L
Лавровишня, зеленика — Prunus laurocerasus L.
Лаврово дърво, дафинъ — !
Laurus nobilis L
Лавъръ, дафинъ — Laurus nobilis L.

Лаговица, б!ла елха — Alnus
incana Moench.
Ладанъ, тамянъ — Cistus ladai
ni ferus L.
Ладжувертъ (тур.), зърнастецъ
— Rhamnus saxatilis Jacq.
Ладолежъ, горска поветииа —
— Calystegia sepium R. Br. (= Convolvulus sepium L).
Лазарка, лазаркиня — AsperuIa odorata L.
Лазаркини, м%хунка, фенерче
— Physalis alkekengi L.
Лазаркиня — I. миризливъ
брошъ — Asperula odorata
L.', 2. м^хунка, фенерче — Physalis alkekengi L
Лазарниче — L блатна незабравка — Myosotis palustris With.;
2. великденче — Veronica L.
Лазарово цвЪте, мЪхунка, фенерче — Physalis alkekengi L.

430

Б. Ахтаровъ

Лазарче, дивъ здравецъ — Geranium robertianum L.
Лази-бубе, латинка — Тгораеolum majus L
Лай-куца, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Лай-кучица, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Лай-кучка — 1. въртипопъ,
мжжка лай-кучка — Anthemis L.;
2. маргаритка, б1ла рада — Chrysanthemum leucanthemum
3. главочъ— Inula germanica L; 4. лайка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L
Лайлай-кучица, лайка, лай-лайкучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L
Лай-лай-кучка — 1.б1ла рада,
въртипопъ — Anthemis L:, 2. лайка, лай-кучка, подрумиче — М аtr i caria chamomilla L
Лайка — 1. немиризлива лайкучка — Chamaemelum inodorum
Vis:, 2. лай-кучка, подрумиче —
Matricaria chamomilla L.
Лакрииъ, сладникъ, сладъкъ
коренъ — Glycyrrhiza glabraZ-

Лале — 1. б1лъ нарцисъ —
Narcissus poeticus
2, жълтъ нарцисъ — Narcissus pseudonarcissus
Z~; 3. дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L:, 4. градинско лале —
Tulipa gesneriana/_;5. диво
лале — Tulipa orientalis Lev. (=
Tulipa hungarica Borb.
Лаля, блатна перуника — Iris
pseudacorus L
Ламбертова леска, б!ла леска
— Corylus maxima Mill. (= Corylus tubulosa Willd.)
Ламбертовъ орЪхъ, 61ла леска
— Corylus maxima Mill.

Ландъшъ, моминска сълза —
Convallaria majalis /,.
Ланцетолистенъ жиловлЪкъ,
— Plantago lanceolata L.
Ланцетолистна водна леша —
Lemna trisulca L.
Лападецъ, лапатъ, щавелъ —
Rumex L.
Лападицъ, лапатъ — Rumex
obtusifolius L.
Лападъ — 1. змиярникъ, козлецъ, змийски лападъ — Arum Z..;
2. лапатъ, щавелъ — Rumex
crispus L
Лапатецъ — Rumex crispus L.
Лапатолистно пиперче — Polygonum lapathifolium L.
Лапатъ — 1. пипериче, лапатникъ — Polygonum lapathifolium L:,
2. обикновенъ щавелъ — Rumex
crispus L:, 3. градински киселецъ
— Rumex patientia L.
Лапухъ — 1. репей, чичекъ —
Lappa major Gdrtn.; 2. благунъ,
сладунъ — Quercus conferta Kit.
Ластовица, змийско мл!ко, лишейче — Chelidonium majus L
Ластовича трева, змийско мл1ко, лишейче — Chelidonium majus L.
Ластовичета, ралица — Delphinium consolida L.
Ластовичникъ, змийско млЪко,
лишейче — Chelidonium majus L.

Ластовично грозде, гугерки, кукувичина, кукувича плюнка — Muscari botryoides DC.
Латина — 1. слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L:,
2. латинка — Tropaeolum majus L.
Латинка— Tropaeolum majus Z..
Латинче — 1. б1лъ нарцисъ,
овчица — Narcissus poeticus L:, 2.
латинка — Tropaeolum majus L.

Материали за български ботаниченъ речнигъ

Латинчице, латинка — Тгораеolum majus L.
Латинчиче (тур.), кандилки,
кошнички — Aquilegia vulgaris L.
Латинчя, латинка — Тгораеоlum majus L.
Латинъ, латинка — Тгораеоlum majus L
Латица — 1. чистецъ, ялешъ —
Stachys L:, 2. власата класица —
Triticum villosum L.
Лафусничовъ буренъ, воловодецъ — Orobanche L.
Лахутъ,
сланутъкъ, нахутъ
(тур.) — Cicer arietinum L.
Лачевица, водна леша — Lemna minor L.
Леандро, олеандъръ, зокумъ
(тур.) — Nerium oleander L.
Лебеда, лобода — Atriplex hortense L
Лебеница, лобеница, диня, карпусъ (тур.) — Citrullus vulgaris
Schrad.
Леванда, лаванта — Lavandula
spica All.
Левендула — Lavandula spica All.
Левеница, лобеница, диня —
Citrullus vulgaris Schrad.
ЛевЪнъ — Calendula officinalis L.
Левови уста, кученце, лъвска
муцунка — Anthirrhinum majus L.
Левска муцунка, кученце —
Anthirrhinum majus L
Левска стжпка, шапиче — А1chemilla L., А. vulgaris L.
Левски кракъ — Gnaphalium
leontopodium Scop. (= Leontopodium alpinum Cass).
Левурда — Allium ursinum L.
Левче, усойниче, лисича опашка — Echium vulgare L.
Ледена трева — Mesembrianthemum cristallinum.
Леденица — Mesembrianthemum cristallinum L.

431

Лелениче
Mesembrianthemum cristallinum L
Лединякъ, жълтурче, мазни-ко
калче — Ranunculus ficaria L.
Ледниче — Mesembrianthemum
cristallinum L.
Леднякъ, жълтурче, мазни-кокалче — Ranunculus ficaria L.
Лежаща детелина — Trifolium
procumbens L„ T. campestre Schreb.
Лекья, леша — Ervum lens L.
(= Lens esculenta Moench.).
Лекя, сипаница, игловръхъ, некъркъ — Alissum L.
Лелка, кратуна — Lagenaria
vulgaris Ser.
Леля, леща — Ervum lens L.
Ленакъ — 1. леновка, рилъ —
Camelina sativa Crantzz, 2. конопъ,
гръсти — Cannabis sativa L
Ленелистъ, луличка — Linaria
vulgaris Mill.
Ленена кукувича прежда, вилина коса — Cuscuta epithymum L.
Лениво почудниче, пълзящъ
очиболецъ — Potentilla reptans L
Ленивче, противиче — Lysimachia nummularia L.
Ленивецъ, противиче — LysiI machia nummularia L
Ленивь брокъ, противиче —
Lysimachia nummularia L.
Ленивь буренъ, противиче —
Lysimachia nummularia L.
Леновка, ленакъ, рилъ — Camelina sativa Crantz.
Ленолистно димитровче —
Aster linosyris Bernh.
Ленолистъ — Thesium L.
Ленъ — Linum L„ L. usitatissimum L.
Лепавецъ — 1. класица, миша
опашка — Alopecurus agrestis L.,
A. fulvus Sm. и др.; 2. гжсеничка
— Setaria viridis P. В.; 3. кощрява
— S. verticillata P. B.
Лепаеиъ—Alopecurus fulvusSm.
Лепенъ — 1. бучинишъ, цво-

432

Ь. Ахтлрояъ

лига, балдарань — Conium maculatum
2. лопенъ, свЪщнлка, овча
опашка — Verbascum /,., V. thapsiforme Schrad. н др.

Лепешка — 1. класица, миша
опашка — Alopecurus fulvus Sm.;
2. лепка — Galium aparine L.; 3.
гжсеннчка
Setaria viridis P. B.;
4. кощрява — Setaria verticillata
P. B.
Лепило — Viscaria atropurpurea Grsb.

Лесенъ слЪзъ, ся Ьзъ,камилякъ
— Malvia silvestris L.
Лесича опашка — 1. усойниче — Echium vulgare L. и др.; 2.
гайтаиика — Melampyrum arvense/..
Лесича опашчица, миша опашка, класица — Alopecurus pratensis L.
Лесичи кремъ, градинска перуника — Iris graminea L.
Леснчина, кокошки, пЪтлюви
гащи — Corydalis L.
Леснчина пачина, лисичина,
кокошки — Corydalis L
Лесичникъ, сводница, отровно
лютиче — Ranunculus sceleratus/..
Леска — Corylus avellana L,
Лескавецъ, лютиче — Ranunculus acer L.
Леснородиче, източна ралица
— Delphinium orientale J. Gay.
Лесоча опашка, лисича опашка,
усойииче — Echium vulgare L.

Лепка — 1. класица, миша
опашка — Alopecurus pratensis L;,
2. репей, чичекъ, лопушъ — Lappa
major Gartn.; 3. прилепна — Viscaria atropurpurea Grsb:, 4. енювче
— Galium; 5. гжсеничка — Setaria
P. B.
Лепкава разваленка— l.caпунъ — Parietaria officinalis L2. чернилникъ — Sanguisorba officinale L.
Лепкави карамфили, прилепна
Лестовична трева, змийско млЪ— Viscaria atropurpurea Grsb.
ко, лишейче—Chelidonium majus L.
Лепкаво женско билье, сладЛетова главня, житна прашна
никъ — Glycyrrhiza glabra L.
главня — Ustilago tritici Jansen.
Лепкавъ брЪстъ, елха — Alnus
Лефешка, градински чай, какуglutinosa Gartn.
ла,
шалвей — Salvia officinalis L.
Лепкавъ
гомняръ,
медакъ,
Лехусничева трева, дивъ джожълта какула — Salvia glutinosa L.
дженъ — Mentha pulegium L.
Лепкавъ каранфилъ, свиларка
I
Лехусниче, сребролистен ь очи— Lychnis flos cuculi L.
! болецъ — Potentilla argentea L.
Лепкавъ каранфилъ, прилепна
Лехусче, ралица—Delphinium
— Viscaria atropurpurea Grsb.
consolida LЛепкачъ — Lappa major Gdrtn.
Лешнякъ, леска — Corylus
Леплива бубакярка — Senecio
avellana L.
viscosus L
Лещакъ, леска — Corylus avelЛеплива куча лобода, огниче
lana
L.
— Chenopodium botrys L.
Лешениче, горска пЪнливка —
Леплива мокрица — Alsine
Cardamine
silvatica L.
viscosa Schrad.
Лещникъ — Corylus avellana L.
Лепливо енювче, лепка — GaЛешча, леща — Ervum lens L.
lium aparine L.
Леща — Ervum lens L. ( = Lens
Леповецъ, лепка — Galium
esculenta Moench.).
aparine L.

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Лешообразенъ уровъ — Vicia
er vili ia Willd.
Лиандро, олеандъръ, зокумъ
(тур.) — Nerium oleander L.
Либи-драгъ, латинка — Tropaeolum majus L.
Ливадарниче, салепъ — Orchis
/.., O. morio L. и др.
Л и вадарничи,салепъ—Orchis/..
Ливадаръ — I. перуника, патета — Iris /..; 2. салепъ — Orchis
L., O. morio L.
Ливаденъ бъзовлЪкъ, какула,
шалвей — Salvia pratensis L.
Ливаделъ, лЪтно кокиче, др1мавче — Leucojum aestivum L.
Ливаденъ грахъ, жълто шекерче — Lathyrus pratensis L.
Ливаденъ здравецъ — Geranium pratense L.
Ливаденъ кресовникъ, мокришъ — Cardamine pratensis L.
Ливаденъ лопенъ — Verbascum blattaria L.
Ливаденъ овесъ, райграсъ —
Arrhenatherum elatius M. В.
Ливаденъ оманъ — Inula britanica L.
Ливаденъ редухъ, мокришъ—
Cardamine pratensis L.
Ливадина — Роа L., P. pratensis L., P trivialis L. и др.
Ливадица милка, росица —
Parnassia palustris L.
Ливадна брадица, брадица, козица — Tragopogon pratense L.
Ливадна власатка — Festuca
elatior L.
Ливадна глушина — Vicia
grandiflora Jacq.
Ливадна гжшеница, тригрудестъ пачи кракъ — Gagea stenoDetala Reich.
Ливадна детелина — Trifo'ium pratense L.
Ливадна дрипавка — Crepis

433

Ливадна звъника — Campanula expansa Frir.
Ливадна
иглица, ливаденъ
здравецъ — Geranium pratense L
Ливадна кикерка. жълта ctкирка — Lathyrus pratensis L.
Ливадна козя брада, брадииа,
козина — Tragopogon pratense L.
Ливадна люцерна, люцерна —
Medicago sativa L.
Ливадна метлика, ливадина —
Роа pratensis L.
Ливадна метлица, ливадина —
Роа pratensis L.
Ливадна метличина, полска
метличина — Centaurea jacea L.
Ливадна мишакия — Stellaria graminea L.
Ливадна овесница, френски
райграсъ — Arrhenatherum avenaceum P.B. (= А. elatius М.В.).
Ливадна опашчица, класица,
миша опашка — Alopecurus pratensis L.
Ливадна острига —Carex vulgaris Fr.
Ливадна острица — Carex vulgaris Fr.
Ливадна паламида — Cirsium
canum (/..) Moench.
Ливадна ружковииа, бъзовл%къ, какула, шалвей — Salvia
pratensis L.
Ливадна съселъ-котка, съсънка, сьнъ-сънъ-котка — Pulsatilla
pratensis Mill.
Ливадна ct кирка, жълта ctкирка — Lathyrus pratensis L
Ливадна трева, ливадина —
Роа pratensis L.
Ливадна чашка, съсънка, сънъсънъ-котка — Anemone pulsatilla L
(= Pulsatilla vulgaris MillX
Ливадно лютиче — Ranunculus polyanthemus L.

434

Ь. Лхтаровъ

дръжилка — Saponaria vaccaria Moench. (= Vaccaria parviflora Moench.
Ливадно птиче семе — Lithospermum arvense L.
Ливадски гороцвФтъ, салепъ
— Orchis morio L
Ливански кедъръ, кедъръ —
Cedrus libani Loudon.
Ливанто — 1. лаванта — Lavandula spica All.', 2. дива мента,
дивъ джодженъ — Mentha aquatica L
Ливанче — 1. дива мента, дивъ
джодженъ — Mentha aquatica L,
M. pulegium А.; 2. бКтъ нарцисъ —
Narcissus poeticus Z,.; 3. розмаринъ
— Rosmarinus officinalis L; 4. градински чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Ливанъ, кедъръ — Cedrus libani Loudon.
Ликансово, анасонъ — Pimpinella anisum L.
Ликвириция, сладннкъ — Glycyrrhiza glabra L.
Лилека, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Лилекъ, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Лилия, кремъ, бЪлъ кремъ —
Lilium L.
Лиляка, люлякъ — Syringa vulgaris L.
Лилякъ — 1. бФсно дърво,
вълча жила — Daphne mezereum L.',
2. акаиия, салкъмъ (тур.) — Robinia pseuodoacacia L", 3. люлякъ —
Syringa vulgaris/..
Лиляче, люлякъ —Syringa vulgaris L
Лимба, арабски езикъ, кърмъзовъ кактусъ — Opuntia vulgaris
Mill., O. coccinelifera L.
Лимецъ, еднозърнестъ лимецъ
— Triticum monococcum L.
Лимон ата, лимонъ, преваря,
ui 1емче — Scutellaria galericulata L.

Melissa officinalis L.', 2. кариофилъ,
калоферче—Tanacetum balsamita L
Лимониче, маточина — Melissa
officinalis /,.
Лимоничъ, маточина — Melissa officinalis L.
Лимоново дърво — Citrus
medica L.
Лимонче — Lippia citriodora
(Lam.) Kunth.
Лимончи — Lippia citriodora
(Lam.) Kunth.
Лимончиче (тур.) — Scutellaria
galericulata L.
Лимонъ — i. обикновени лимонъ — Citrus limonium Risso
(= C. medica /..); 2. маринка,
шлемче, превара — Scutellaria galericulata L.
Линцура. жълта тинтява —
Gentiana lutea L var. symphyandra
Murb.
Линянка, луличка — Linaria LЛипа — Tilia L., T. alba Ait.,
(= T. argentea Desf.), T. grandifolia Ehrh., T. parvifolia Ehrh.
Липенъ — Verbascum phlomoides L., N. thapsiforme Schrad.
Липица, незабравка, помниче
— Myosotis L.
Липолистна елша — Alnus
incana Moench.
Лисанъ селви (тур.) — Borago
officinalis L.
Лисецъ — 1. фасуличе, поветиченъ лисецъ — Polygonum convolvulus L.\ 2. пипериче — Polygonum persicaria L.
Лиси-четиня, усойниче, лисича
опашка — Echium vulgare L.
Лисича опашка — 1. класица,
миша опашка — Alopecurus L., А.
pratensis /..; 2. усойниче — Echium
vulgare L.', 3. с+.кирка, шекерче —
Lathyrus /..; 4. гайтаника — Melainpyrum arvense L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

миша опашка — Alopecurus pratensis L.
Лисича острица — Carex vulpina L.
Лисича трева, винче, паче
гнЪздо — Anchusa officinalis L.
Лисичи зжби — Cytisus nigricans L.
Лисичина — 1. кокошки, пЪт-1юви гащи — C o r у d а 1 i s L., C. solida Lam., C.marschalliana Pers. идр.;
2. росопасъ — Fumaria officinalis/..
Лисичина пачина, лисичина,
кокошки — Corydalis marschalliana Pers.
Лисичино гройзе, тлъстига,
прозориче — Sedum L.
Лисичова острица — Carex
vulpina L.
Лисница, ябълка (порода) —
Pirus malus L.
Лисова опашка, класица, миша
опашка — Alopecurus pratensis L.
Лиственикъ — Larix europaea
Lam. et. DC.
Лиственица — Larix europaea
Lam. et. DC.
Лиственица обикновена —
Larix europaea Lam. et. DC.
Листникъ, лиственица — Larix
europaea Lam. et. DC.
Листовецъ — Haplophyllum
biebersteinii Spch.
ЛистодЪлно великденче —
Veronica austriaca L.
ЛистодЪленъ кокешъ — Scorzonera laciniata L.
Листокапна борика, лиственица — Larix europaea Lam. et DC.
Литакъ, горунъ, зименъ джбъ
— Quercus sessiliflora Salisb.
Литъ шибой. жълтъ шибой,
менекше — Cheiranthus cheiri L.
Л ихутъ,сланутъкъ,нахут ь(тур.)
— Cicer arietinum L.
Личинъ, червенъ напръстникъ,
дЬдовъ зжбъ—Digitalis purpurea L.

435

Лишавецъ, жиловлекъ — Plantago L.
Лишавче, змийско млЪко
Chelidonium majus L.
Лишайвенъ, лишейче, змийско
млЪко — Chelidonium majus
Лишево билье, лишейче, змийско мл+.ко - Chelidonium majus L.
Лишево цвЪте, лишейче, змийско млкко— Chelidonium majus L
Лишейче, змийско млЪко
Chelidonium majus L.
Лишена трева, змийско млЪко
— Chelidonium majus L.
Лобеница, диня, карпузъ (тур )
— Citrullus vulgaris Schrad(= Cucumis citrullus Sering.).
Лобода— 1. градинска лобода
— Atriplex hortense/..;2.гърличе, мерджанче, свински ягоди —
Blitum virgatum /..; 3. куча лобода
— Chenopodium L.
Лобуда — 1. градинска лобода — Atriplex hortense L:, 2. дива
лобода—Atriplex roseum/..; 3. куча
лобода — Chenopodium album L
Ловунъ — Myriophyllum spicatum L.
Логачка — 1. лугачка, чесалка — Dipsacus laciniatus L.; 2. репей, чичекъ, лопушъ — Lappa major GUrtn.
Лагожичка, лугачка, чесалка
— Dipsacus L., D. laciniatus L.
Лоза — 1. повитъ — Clematis vitalba L\ 2. винена лоза —
Vitis vinifera/,.
Лозена плесень, сжщинска возена плесень, кюлеме (тур.) — Oidium tuckeri Berk.
Лозина—1. дива американска
лоза — Ampelopsis hederacea Michx.\ 2. повитъ — Clematis
vitalba L. 3. винена лоза — Vitis
vinifera £.;
Лозица, повитъ — Clematis
vitalba L.

436

b'
i' ■

4

6. Ахтаровъ

Лозница, винена лоза — Vitis vinifera L.
Лозова плесень, слицинска лозова плесень, кюлеме (тур.) — Oidium tuckeri Berk.
Лозовина, дива американска
лоза—Ampelopsis hederacea Michx.
Ломикаменъ,
каменоломка,
обичникъ — Saxifraga L
Ломикамъкъ — Saxifraga L.
Лоиносъ, повитъ — Clematis
Z.., C. vitalba L.
Лопата, арабски езикъ, кърмъзовъ кактусъ — Opuntia coccinelifera L., O. vulgaris Mill.
Лопатка, арабски езикъ, кърмъзовъ кактусъ — Opuntia coccinelifera L
Лопатки — 1. аспри — Lunaria
rediviva L; 2. арабски езикъ —
Opuntia vulgaris Mill.
Лопенъ — 1. подбЪлъ, марта
— Tussilago farfara; 2. свЪщилка,
овча опашка — Verbascum L.,
V. phlomoides L, V. thapsiforme
.Schrad. и др.
Лолой — 1. змиярникъ, козлецъ, змийски лападъ — Arum maculatum L:, 2. бърдунче, жълта водна роза — Nuphar luteum 5. 5.
Лопошъ—1. репей, чичекъ —
Lappa major Gartn.', 2. киселецъ—
Rumex acetosa L; 3. козя брада,
малъкъ киселецъ — Rumex acetosella L.
Лопунъ, благунъ, сладунъ —
Quercus conferta Kit.
Лопуръ, б!ла водна роза —
Nymphaea alba L.
Лопуха, чичекъ, репай — Lappa
lomentosa Neilr.
Лопухъ — 1. змиярникъ, козлеиъ, змийски лападъ — Arum maculatum L.; 2. репей, чичекъ —Lappa tomentosa Neilr:, 3. овчарка,
лопушъ — Petasites officinalis

Лопуша — Rumex obtusifolius L.
Лопушина, овчарка, лопушъ —
Petasites officinalis Mch.
Лопушъ — 1. чичекъ, репей
Lappa Adans., L. major (Z..) Gdrtn.\
2. овчарка, чобанка — Petasites
officinalis Mch., P. albus Gartn.-, 3.
лапатъ, щавелъ — Rumex crispus
L.\ 4. подбЬлъ, марта — Tussilago
farfara L.
Лопъ — 1. бърдунче, жълта
водна роза — Nuphar luteum 5.5.;
2. овчарка, чобанка — Petasites
Tourn.
Лопянъ — 1. черенъ лопенъ —
Verbascum nigrum L.\ 2. бЬлъ лопенъ, свЬщилка— Verbascum phlomoides L. и др.
Лоскутница, метличина — Centaurea L.
Лотусово цвЪте — Nelumbium
speciosum Willd. (= Nymphaea lotus Z..).
Лотусь — Nelumbium speciosum Willd. (= Nymphaea lotus Z..).
Лохъ, миризлива върба — Elaeagnus angustifolia L.
Лочка, репей, чичекъ, лопушъ
— Lappa tomentosa Neilr.
Лошъ в-Ьтъръ, копиевидна луличка — Linaria elatine Mill.
Лубейница, лобеница, диня,
кърпузъ (тур.) — Citrullus vulgaris Schrad.
Лубеница, лобеница, диня,кърпузъ (тур) — Citrullus vulgaris
Schrad. (=Cucumis citrullus Sering).
Лубеничникъ — Hibiscus trionum L.
Лубовачка, лопенъ, св1щилка
— Verbascum nigrum L., V. thapsiforme Schrad.
Лубоничникъ, |убеничникь —
Hibiscus trionum L.
Лубъ, лимон ь, прекара, шлемка

Материали за български ботаниченъ речиикъ

437

Лугачка — 1. печурка — AgaЛукъ чесанъ — Allium satiricus (Psaliota) campestris L:, 2. ре- vum L.
шето, вилино сито — Carlina acanЛукъ чесновъ — Allium satithifolia All.; 3. чесалка— Dipsa- vum L.
c u s L.; 4. зайчи уши — Knautia
Лула — 1. нарцисъ, овчица —
arvensis Coult.
Narcissus poeticus L.\ 2. градинско
Луговачка, лугачка, чесалка— лале — Tulipa gesneriana L; 3. горско лале — Tulipa silvestris L.
Dipsacus laciniatus L.
Лула цв-Ьте, лале — Tulipa L
Лугочка, лугачка, чесалка —
Лулевина, тутунига. буболякъ
Carlina acanthifolia All.
—
Viburnum lantana L
Луда тиква, дива тиква —
Лулицн,
луличка — Linaria geBryonia alba L.
nistae folia (L) Mill.
Луда трева, жълтъ ленъ —
Linum flavum L.
Луличка — Linaria Med., L.
Лудничаво билье, старо билье, vulgaris Mill. и др.
Луловина, буболякъ, тутунига
развалниче — Atropa belladona L.
Лудо билье, старо билье, раз- — Viburnum lantana L.
Лунна папрать — Botrychium
валниче — Atropa belladona L.
lunaria
Лудо просо, мохаръ — Setaria
Лупацъ, градински киселецъ—
italica Р.В.
Rumex patientia L.
Луженица, лугачка, чесалка —
Лупина — Lupinus L.
Dipsacus L., D. laciniatus L, D. silЛупинъ — Lupinus L.
vestris L.
Луспатъ ластаръ, рабавецъ,
Луковиченъ лютикъ — Ranunгорска майка — Lathraea squamculus bulbosus L.
maria L.
Луковиченъ обичникъ — SaЛуспеста боянка, остроплодна
xifraga bulbifera L.
боянка — Erysium cuspidatum DC.
Луковична метлика, луковична
Луспеста овсига — Bromus
ливадина — Роа bulbosa L
squarosus L.
Луковъ дебелецъ,копнежъ—
Луспеста папрать — Ceterach
Sedum cepaea L.
officinarum Willd.
Лукъ — Allium L:. 1. кромидъ
Луспестъ коренъ, рабавецъ,горлукъ, кромидъ — Allium сера L.;
ска майка — Lathraea squammaria L
2. чесновъ лукъ, чесънъ — Allium
Луфусниче, воловодецъ,лехусsativum Z,.; 3. празъ лукъ, празъ—
ниче — Orobanche sp. div.
Allium porrum L. и др.
Луцерна, люцерна—Medicago
Лукъ арпаджикъ — Allium
sativa L.
сера L.
Лучка — L бЪлушка, гарванЛукъ бЪлъ, чесновъ лукъ —
ски
лукъ — Ornithogalum refracAllium sativum L.
tum
Kit.', 2. синчецъ — Scilla bifoЛукъ мжжкулякъ, празъ лукъ
lia
LAllium porrum L.
Лукъ обикновенъ, кромидъ—
Лъвови уста, кученце, лъвска
Allium сера L.
муцунка — Anthirrhinum majus L.
Лукъ празъ — Allium porrum L.
Лъвови устенца, кученце, лъвЛукъ червенъ, кромидъ —
ска муцунка — Anthirrhinum maAllium сера L.
jus L.

438

Б- Ахтаровъ

Лъвови устица, кученце —
Anthirrhinum majus L.
Лъвска муцунка, кученце —
Anthirrhinum majus L.
Лъвска уста, мъртва коприва
— Lamium L.
Лъджувертъ (тур.), зърнастецъ
— Rhamnus saxatilis Jacq,
Лъжеакация, акация, салкъмъ
(тур.) — Robinia pseudacacia L.
Лъжичина, чесънова трева, кремуш; — Alliaria officinalis DC.
Лъжичникъ —• 1. голЪмъ жиловлЪкъ — Plantabo major L2.
бТ.сниче, вълнестъ напрьстникъ —
Digitalis lanata Slbth.
Лъжлива акация, акация, салкъмъ (тур.) — Robinia pseudacacia L.
Лъжлива снаха, снахица —
Picris hieracioides L
Лъжлива прахань — Polyporus ignarius L
Лъжникъ, бЪликаръ, лЪтенъ
джбъ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
Лъжовенъ журулъ, жьлтъ нарцисъ—Narcissus pseudonarcissus L
Лъжовна дафна, б!сно дърво,
вълча жила — Daphne mezereum L.
Лъжуветъ, зърнастецъ — Rhamnus saxatilis Jacq
Лънъ, ленъ — Linum L.
Лъскаволистно великденче—
Veronica polita Fries.
Лъскавоплодна дзука — Juncus lamprocarpus Ehrh.
Лъфусничовъ буренъ, воловодеиъ, лехусниче — Orobanche L
Лъхусничева трева, дивъ джодженъ — Mentha pulegium L.
Лейка, кратуна — 1. Lagenaria
vulgaris (=Cucurbita lagenaria Ser.)\
2. Salvinia natans Hojfm..
ЛЪкарска войничица, раноце-

Лекарска детелина, жълта комунига — Melilotus officinalis Desf.
Лекарска дилянка, дилянка,
коча трева—Valeriana officinalis L.
ЛЪкарска куманига, жълта
комунига — Melilotus officinalis
Desf.
Лекарска кумунига, жълта
комунига —Meliotus officinalis Desf.
Лекарска маточина, маточина
— Melissa officinalis L.
Лекарска мача трева, дилянка
— Valeriana officinalis L.
ЛЪкарска поточарка, поречь
— Nasturtium officinale R. Br.
ЛЪкарска разгонка, великденче, превара — Veronica officinalis L.
Лекарска ружа— Althaea officinalis L.
ЛЪкарска ружовина, ружа —
Althaea officinalis L.
Лекарска салвея, градински
чай, какула, шалвей — Salvia officinalia L.
Лекарска стеница, лепкава
разваленка —Parietaria officinalis L.
ЛЪкарски божуръ — Paeonia
officinalis L.
Лекарски бъзовлЪкъ, градински чай, какула, шалвей — Salvia
officinalis L.
Лекарски изопъ — Hyssopus
officinalis L.
Лекарски поречъ, боречъ —
Borrago officinalis L.
Лекарски розмаринъ — Rosmarinus officinalis L.
Лекарски росопасъ, росопасъ
— Fumaria officinalis L.
Лекарски сл!зъ, ружа — Althaea officinalis L.
Лекарски трънолистникъ, медуниче, меча пита — Pulmonaria
officinalis L.
Лекарски черенъ коренъ, зарастличе, черенъ оманъ —Symphy-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Лекарско великденче, великденче — Veronica officinalis L.
Лекарско гергьовденче, великденче — Veronica officinalis L.
Лекарско зарастличе, зарастличе, черенъ оманъ — Symphytum
officinale L.
Лекарско мазавиче, сапунче,
б+лонога — Saponaria officinalis L.
Лекарско сапунче, б^лонога
— Saponaria officinalis L.
ЛЪкарско семе, бЪлоочица —
Lithospermum officinale L.
Лековита дилянка, дилянка,
коча трева — Valeriana officina-'
lis L.
ЛЪковита мишина, мишинецъ
— Cynoglossum officinale L.
Лековита момкова сълза, одрани — Polygonatum officinale All.
Лековито великденче, великденче — Veronica officinalis L.
Лепкава елха — Alnus glutinosa Gdrtn.
ЛЪстовичка — Dolichos lablab L.
ЛЪтенъ горицвЪтъ, горицвЪтъ
— Adonis aestivalis L.
ЛЪтенъ джбъ, бЪликаръ, граница — Quercus pedunculata Ehrh.
ЛЪтенъ лукъ, кромидъ лукъ,
червенъ лукъ — Allium сера L.
ЛЪтенъ устноцв^тенъ коренъ,
воловодецъ, лехусниче — Orobanche L.
ЛЪтенъ шибой — Matthiola
incana R. Br.
ЛЪтна липа, едролистна липа
— Tilia grandifolia Ehrh.
ЛЪтна слЪти коса, горицвЪтъ
— Adonis aestivalis L.
ЛЪтница, пшеница, червенка —
rriticum vulgare L.
ЛЪтно кокиче, блатно кокиче,

439

ЛЪтово почудиче, пълзешъ
очиболецъ — Potentilla reptans L.
ЛЪчебенъ шалйей, градински
чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
ЛЪчива власовина, глистоморка —• Plocaria hepminthochorton L.
Любеника, динче - Sangnisorha minor Scop.
Любеница, лобеница,диня, карпузъ (тур.) — Citrullus vulgaris
Sc7rrad.(=Cucumis citrullus Serlng).
Любика — 1. кандилки, кош
нички — Aquilegia L., А. vulgaris/..;
2. бутурче — Cyclamen neapolita, num Ten.; 3. зимзелен ь — Vinea
herbacea W. R:, 4. миризлива теменуга — Viola odorata L; 5.
любичица, трицветна теменуга, кокорче — Viola tricolor L.\ 6. гълъбови очички, потайникъ — Anemone hepatica L. (— Hepatica triloba
Gilib.).
Любимчица, трицветна теменуга, кокорче — Viola tricolor L.
Любица, великденче — Veronica L.
Любиче — 1. моминска сълза
— Convallaria majalis L ", 2. любика
— Veronica L.3. теменуга —
Viola L.
Любичица — 1. бутурче —
Cyclamen neapolitanum Ten.\ 2. великденче — Veronica L.; 3. трицветна теменуга, кокорче — Viola
tricolor L.
Любичиче, бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Любиякъ, любика, миризлива
теменуга — Viola odorata L.
Любовачка, черенъ лопенъ —
Verbascum nigrum L.
Любовниче, сълзици, треперушка — Briza media L.
Любучица, любика, миризлива

440

Б. Ахтаровъ

Люлевина, кошличаръ, самодивски чемширъ—Ilex aquifolium L.
Люлека — Syringa vulgaris L.
Люлекъ, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Люловина, буболякъ, тутуника, лу.ювина— Viburnum lantana L.
Люлувина, буболякъ, тутуника, луловина — Vibunum lantana L.
Люля, горска поветица — Саlystegia sepium /?. Br.
Люляка, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Люлякъ — 1. вечерник ь —
Hesperis matronalis L‘, 2. акация,
салкъмъ(тур.) — Robinia pseaudacacia L.; 3. Syringa vulgaris L.
Люпенъ, лопенъ, свЪшилка,
овча опашка — Verbascum L.
Люскавиче, мЪхунка — Physalis alkekengi L.
Люсповъ коренъ, рабавецъ,
горска майка — Lathraea squammaria L
Люта чубрица — 1.дива чубрица, овча чубрица — Satureja kitaibelii Wrzb.\ 2, мащерка, бабина
душица — Thymus L
Лютакъ. бЪликаръ, граница,
л!тенъ джбъ — Quercus pedunculata Ehrh.
Лютеница, б!ла млечница, лютивка -- Lactarius piperatus Scop.
Лютива пЪнливка — Cardamine acris Grsb.
Лютивецъ, лютиче — Ranunculus L, R. acer L
Лютивче, лисецъ, пипериче,
воденъ пиперъ — Polygonum L.,
P. hydropiper L, P. persicaria L., P.
lapathifolium L
Люти лютивецъ, лютиче —
Ranunculus acer L.
Лютика — 1. пипериче, воденъ

пиперъ — Polygonum amphibium
L.; 2. лютиче — Ranunculus L.
Лютиковидна съсънка — Anemone ranunculoides L.
Лютикъ, лютиче — Ranunculus
acer L., R millefoliatus Vahl.
Лютица — 1. минзухаръ —
Crocus L.\ 2. карамфилъ — Eugenia caryophyllata Thunb.
Лютиче — 1. овчарска торбичка, бабини гниди, плешчица —
Capsella bursa pastoris Moench.-, 2.
пипериче, воденъ пиперъ, лисецъ
— Polygonum L., P. persicaria L.;
3. лютивецъ — Ranunculus L.
Лютница — 1. лютивка, бЪла
млЪчница — Lactarius piperatus
Scop.-, 2. лютиче — Ranunculus
acer L.
Люто билье, отровно билье,старо билье, развалниче —Atropa belladonna L.
Люто жълтурче, лютиче —
Ranunculus acer L.
Люто лютиче — Ranunculus
acer L.
Лютъ буренъ, лисецъ, пипериче, воденъ пиперъ — Polygonum
persica ia L.
Лютъ зидаръ, жълта тлъстига,
тлъстига — Sedum acre L.
Люцерна — Medicago sativa L.
Лющавекъ, шпаргелъ, калинка,
вилина метла — Asparagus officinalis L.
Ляле,лале—Tulipa gesnerianaL,
Лянъ, олеандъръ, зокумъ(тур.)
— Nerium oleander L.
Лжговица — 1. елха — Alnus
glutinosa Gdrtn.; 2. бЪла елха —
Alnus incana Moench.
Лжчевица, водна леща - Lemna
minor /.,

Материали за български ботаниченъ речникъ

441

м
Маврудъ, лоза (порода) —
Vitis vinifera L,
Магаре, полско лютиче — Ranunculus arvensis L.
Магарешка диря — 1. рунолистъ — Filago germanica L:, 2. подбЪлъ, марта — Tussilago farfara L.

Магарешка лобуда — Atriplex
roseum L.
Магарешка млЪчка — 1.мл%чка — Euphorbia esuloides Vel.\ 2.
глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Магарешка ружа, синя градинска перуника — Iris germanica L.
Магарешка трева, пупалка,
свЪщица — Oenothera biennis L.
Магарешка халва, гингеръ, магарешки трънъ, камилски трънъ—
Onopordon acanthium L.
Магарешки бодилъ — 1. осътъ
— Carduus L, C. collinus W. K.,
C. nutans Z,.; 2. главочъ — Cirsium
afrum Hoffm.; 3. гингеръ, камилски
трънъ — Onopordon acanthium Z..;
4. чумотрънъ, казашки бодилъ,
бЪлъ трънъ — Xanthium spinosum L.
Магарешки езикъ, винче, паче
гнездо — Anchusa officinalis L.

Магарешки зжбъ, гайтаника
— Melampyrum arvense L.

Магарешки пелинъ, дивъ пелинъ — Artemisia vulgaris Z.

Магарешки сливи, слива (порода) — Prunus domestica L.

Магарешки трънъ — 1. осътъ,
Maiарешкибодилъ — Carduus L,
C. acanthoides L., C. crispus L., С.
nutans L. и др.; 2. гин1ерь, камилски трън ь
Onopordon асап-

Магарешки уши
перуника,
тжжекъ - Iris
I. germanica L
Магарешки ягоди, динче —
Sanguisorba minor L.
Магарешко лале, ведрина,тугъ
— Fritillaria L.
Магарешко тръне— 1. осътъ,
магарешки бодилъ — Carduus Z.;
2. челядникъ — Echinops Z.; 3.
гингеръ, камилски бодилъ — Onopordon acanthium L.
Магарешлякъ, благунъ, сладунъ — Quercus conferta Kit.
Магарешка лобуда — Atriplex
laciniatum L.
Магданозова папрать, крехка
папрагь—Cystopteiis fragilis Bernh.
Магданозъ, меродия — Apium
petroselinum L. ( = Petroselinum sativum Hoffm.).
Магданосъ, меродия — Petroselinum sativum Hoffm.
Магеранче, майоранъ — Origanum majorana L.
Магиранъ, майоранъ — Origanum majorana L.
Магнолия — Magnolia grandiflora L.
Маджаранъ, майоранъ — Origanum majorana.
Маджаркиня, слива (порода)
— Prunus domestica L.
Маджаркиня слива — Prunus
domestica L.
Маджарска войничица, раноцелебникъ — Sisymbrium pannonicum Jacq.
Маджарска глушина — Vicia
pannonica Jacq.
Маджарска детелина — Trifolium pannonicum Jacq.
Маджарска котчина — Nepeta
pannonica Jucq.
Маджарска пролЪтиикъ —
nnmniciim hunearicum Rich.

442

Б. Ахтаровъ

Маеранъ, майоранъ—Origanum
majorana L.
Мажденъ, йозъ, ситна граница
— Quercus pubescens Willd.
Маждранъ, мжждрТнъ — Fraxinus ornus L.
Маждрявка, мжждрТнъ— Fraxinus ornus L
Маждрянка, мжждрЬнъ — Fraxinus ornus L.
Мазавиче, сапунче, бЪлонога
— Saponaria officinalis L.
Мазало, горещникъ — Ajuga
genevensis L, A. reptans L.
Мазаре, грахъ — Pisum sativum Z_
Мазенъ коренъ, зарастличе,
черенъ оманъ—Symphytum offici,
nale L
Мазило, поджбиче—Teucri umL
Мазия (тур.) — 1. кипарисъ —
Cupressus sempervirens L.; 2. хвойна
— Juniperus L.; 3. боже дръвце —
Thuja occidentalis Z_,T. orientalis L.
Мазлива главня — Tilletia levis KHiin.
Мазна житна главня —Tilletia
levis Kuhn.
Мазна ръжена главня — Tilletia secalis K&hn.
Мазнецъ, жълтурче — Ranunculus ficaria L
Мазникокалче—1. жълтурче
— Ranunculus ficaria T.; 2. пълзящо
лютиче — Ranunculus repens L.
Мазниче — Ajuga chia Schreb.
Мазно-кокалче, жълтурче —
Ranunculus ficaria L.
Мазно кокълче — 1. блатнякъ
— Caltha palustris L; 2. жълтурче
— Rinunculus ficaria L.
Маиче, моминска сълза — Сопvallaria majalis L.
Майданозъ, меродия — Petroselinum sativum Hoffm. (= Apium
petroselinum L.
Майданосъ дивъ маглянпчт —

Майка, подбЪлъ, марта—Tussilago farfara L.
Маймунски салепъ — Orchis
simia Lam.
Майорана — Origanum majorana L.
Майоранъ—Originum majorana
L. (= Majorana hortensis Moench.').
Майсаливче, дивисилъ — Peucedanum L.
Майсиличе, камшикъ — Agrimonia eupatoria L.
Майско очице, бЪль нарцисъ
— Narcissus poeticus L.
Майсьливъ буренъ, горещникъ
— Ajuga reptans L.
Майчина душица, мащерка,
бабина душица — Thymus L.
Майчина млЪчка — Campanula lanata Friv.
Майчина мятвика, бабина, котешка трева — Nepeta cataria L.
Майчинъ листъ — Cassia acuti folia Del.
Майчица, маргаритка — Chrysanthemum leucanthemum L.
Македонишъ, магданозъ, меродия — Petroselinum sativum Hoffm.
Македонокишъ, магданозъ, меродия — Petroselinum sativum
Hoffm.
Македонска лугачка — Knautia macedonica Gtisb.
Македонски чай,пирински чай
— Sideritis scardica Grsb.
Макленъ — Acer monspessulanum L , Acer hyrcanum F.M.
Маколистна дрипавка — Crepis rhoeadifolia M.B.
Ma къ — Papaver L.\ 1. дивъ
макъ, пукалъ, кадънка — Papaver
rhoeas L\ i. градински макь — Papaver somniferum L. и др.
Малага, дивъ слФ.зъ, камбула,
окрелче — Malva vulgaris Fries.
M

м*
i a ■

«

X4

x»

«

Материали за български ботаниченъ речиикъ

443

Малако, татулъ — Datura straМалъкъ зимзеленъ — Vinea
monium Lminor L.
Малатра, дивъ пелинъ — ArМалъкъ златохилядникъ, сиtemisia vulgaris L.
ротииа
Gratiola officinalis L.
M алаче, татулъ — Datura straМалъкъ карамфилъ
Dianmonium L.
thus microlepis Boiss.
Малина — Rubus idaeus L.
Малъкъ киселецъ, козя бряпа
Малинова куча лобода, гьр- — Rumex acetosella L
личе, свински ягоди, мерджанче —
Малъкъ лопъ, водна детелина,
Blitum virgatum L.
горчивче — Menyanthes frrfoliata L.
Малка водна мЪхунка—UtriМалъкъ меденикъ, прокгетия,
cularia minor L.
богородична трева, млечна трева
Малка детелина — Trifolium — Cerinthe minor L.
minus Rlh.
Малъкъ очиболецъ — PotenМалка зимна мурава, малко tilla micrantha Ram.
Малъкъ репей, малъкъ чичекъ
наваличе — Pyrola minor L.
—
Lappa
minor Hili.
Малка иглика — Primula fariМалъкъ
челядникъ — Echinosa L. var. denudata PatiC.
nops microcephalus S. 5,
Малка кукувичина, кукувича
Маматарка, червенушка — Boпрежда — Cuscuta epythymum (А).
letus edulis Fr.
Murr.
Мамонтово дърво — Sequoia
Малка луличка — Linaria argigantea L.
vensis Desf., L. minor Desf.
Мамулъ, царевица, кукурузъ,
Малка папрать, изтравниче,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
страшникъ — Asplenium trichomaМамутово дърво — Sequoia
nes L.
gigantea L.
Малка плута — Limnanthemum
Мана — 1. сжшинска мана —
nymphaeoides Link.
Е r у s i p h е communis Link:, 2.
Малка сипаница, игловръхъ, лъжлива мана, гроздова плесень.
поималка—Alyssum minimum Willd. балсара (тур.) — Perenospora viМалка сладка папрать, люс- ticola de В.
песта папрать — Ceterach officinaМанастирска любика, самаrum Willd.
I китка, ядиче, омаякъ — Aconitum
Малко богородиче, скална ми- cammarum Jacq.
ризливка — Calamintha acinos (L.).
Манастирско цвЪте, градинска
Малко бъзунче, кокица, пчела- перуника, тжжекъ — Iris germaгължбъ — Ophrys bicornis Sadl.
' nica L.
Малко лютиче, жълтурче, маМанатарка, червенушка — Boзникокалче — Ranunculus ficaria L letus edulis 7r.
Малко шумкавче, дрисливче
Манга, орЪхче, тжжникъ —
— Pulicaria vulgaris Gdrtn.
Spiraea filipendula L.
Малолистна липа — Tilia parМангалъкъ, бучинишъ. цволиvi folia Ehrh.
га, балдаранъ — Conium maculaМалфолумъ, равнецъ — Achi- tum L.
llea millefolium L.
Мангуна, бучинишъ, цволига,
Малъкъ здравецъ, кучешки балдаранъ — Conium maculatum L
r'—nusiium /.
Мангълъкъ, бучинишъ, цволн-

444

Б. Ахаровъ

га, балларанъ — Conium maculatum L.
Мангъръ, росень, русалче, самодивско цвЪте — Dictamnus albus L.
Мандарина — Citrus nobilis
Pour.
Мандаринъ, мандарина — Citrus nobilis Pour.
Мандражикъ, кипарисова мл^чка — Euphorbia cyparissias L.
Мандрежина. мл!чка — Euphorbia L.
Маневша, миризлива теменуга,
любика — Viola odorata L.
Манджетка, шапиче— Aichemilla vulgaris L
Маннстовиденъ мухълъ —
Penicillium glaucum Lk.
Манитарка, мантарка, червенушка — Boletus edulis Fr.
Мана, росица — Glyceria fluitans R. Br.
Маненъ осенъ, мжждрЪнъ —
Fraxinus ornus L.
Маненъ ясенъ, млждрЪнъ —
Fraxinus ornus L
Мановъ ясенъ, мжждрЪнъ —
Fraxinus ornus L.
Манотъръ, морачъ, резене,
(тур.), резение (тур.) — Foeniculum capillaceum Gilib. (= Foeniculum officinale All.).
Мантарка, печурка — Agaricus
campestris L
Мантийка — Tunica prolifera
Scop. (=Kohlrauschia prolifer Kth.).
Мантрачъ, риганъ, черновръхче — Origanum vulgare L
Мантьрка, пчелникъ — Marrubium vulgare L
Мануга, бучинишъ, цволига,
балдаранъ — Conium maculatum L.
Марачъ, зайча сЬнка, самодивска метла — Asparagus tenuifolius
Lam.
Маргаритаръ — 1. парички,
очици — Bellis perennis L.\ 2. кло-

кочъ—Staphyllea pinnata L.; 3. шекерче, маргаритъ — Symphoricarpus racemosus Michx.
Маргаритка — 1. майчица, 6tла рада — Chrysanthemum leucanthemum L.; 2. шекерче, инджирче — Syphoricarpus
racemosus
.Michx.
Маргаритъ — 1. момина сълза
— Convallaria majalis Z..; 2. шекерче, инджирче — Symphoricarpus
racemosus Michx.
Маргаронъ, шекерче, маргаритъ — Symphoricarpus racemesus
Michx.
Маремиче — 1. върболистъ,
плакунъ — Lyhhrum salicaria Z..;
2. бобовлякъ — Veronica anagalis L.
Маремовъ коренъ, диви кошнички, гущерче — Thalictrum
aquilegifolium L.
Маремче, медунина, меча пита
— Pulmonaria officinalis L.
Маремъ — 1. гороцвЪтъ, слЪти коса — Adonis vernalis L.\ 2.
бубовлякъ — Veronica anagalis L.
Марена, брошъ — Rubia tinctorum L.
Марина душица, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Маринка, лимонъ, шлемка —
Scutellaria albida L., S. galericulata L.
Марица, миша опашка, тимотейка — Phleuin pratense L.
Марсолъ — 1. лисецъ, пииериче, воденъ пиперъ — Polygonum
persicaria L:, 2. страторъ, червенъ
щиръ — Polygonum orientale L.
Марта — 1. часовникъ — Раssifora L:t 2. подбЬлъ — Tussilago
farfara L.
Мартениче, подбЪлъ, марта Tussilago farfara L.
Мартенско кокиче, лЪтно кокиче, дрЪмавче -- Leucojutn aestivum L.
Мартенче — 1. жълтъ нар| цись—Narcissus pseudonarcissus/..;

Материали за български ботаниченъ речникъ

2. глухарче, радика — Taraxacum
officinale Web.', 3. подб-Ьлъ, марта —
Tussilago farfara L.
Мартинче, жълтъ нарцисъ —
Narcissus pseudonarcissus L.
Маруля, салата — Lactuca sativa L.
Марьинъ коренъ, божуръ —
Paeonia officinalis L.
Масличе, глухарче, радика —
Taraxacum officinale Web.
Масленка, жълта смърдечка—
Boletus luteus L.
Масленъ грахъ, соя — Soja
hisqida Moench.
Маслина — Olea europaea L.
Маслинка, птичи дрЪнъ — Ligustrum vulgare L.
Маслинчица, бЪсно дърво, вълча жила — Daphne mezereum L.
Масури, разпукниче, шушанъ
— Chaerophyllum L.
Масуръ, царевица, кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Материка, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Матерка, мащерка, бабина душица - Thymus L.
Материна душица, мащерка,
бабина душица —Thymus L.
Материна трева — Thymus L.
Материца—1. детелина — Trifolium L.; 2. мащерка, бабина душица — Thymus L.
Матечина — Melissa officinalis L.
Матичина — Melissa officinalis L.
Маторка — L маточина —
Melissa officinalis L:, 2. мащерка,
бабина душина — Thymus L
Маторъ, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Маточина — Melissa officinalis L.
Маточна, маточина — Melissa
officinalis L

445

Матренка, конопъ, гръсти Cannabis sativa L
Матрика, лайка, лай-кучка,подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Матруня — Aremonia agrlmonoides L.
Матъчина -■ Melissa officinalis L.
Матърка, пчелникъ — Marrubium vulgare L.
Махагоново дърво — Swientenia mahagoni L.
Махалчестъ плаунъ—Lycopodiutn clavatum L.
Махорка—Nicotiana rustica L.
Махра, мащерка, бабина душица — Thymus L
Махрутъ, мразовеиъ, есенень
минзухаръ—Colchicum autumnale А.
Маца билка, лопенъ, свЪщилка
— Verbascum thapsiforme Schrad.
Мача билка — 1. бабици —
Nepeta cataria L.; 2. ялешъ, чистецъ,
смърданъ — Stachys italica Mill.
Мача трева — 1. мента, джодженъ — Mentha L.; 2. бабици —
Nepeta cataria
3. дилянка — Valeriana officinalis L.
Мачетня — 1. съсънка, сънъсънъ-котка — Pulsatilla vulgaris
Mill. (— Anemone pulsatilla L).
Мачецъ — 1. дивъ макъ, кадънкв, пукалъ— Papaver rhoeas L.;
2. д!дови дисаги, щавилъ—Rumex
alpinus L.
Мачка, лТтно кокиче, дрЪмавче — Leucojum aestivum L.
Мачки — 1. съсънка, сънъсънъ-котка — Anemone pulsatilla L
(=. Pulsatilla vulgaris .Mill.)', 2. пушица — Eriophorum L.; 3. полска
детелина, зайчи оризъ — Trifolium
arvense L.
Мачкино грозде, куче грозде
— Solanum nigrum L.
Мачкинъ сапунъ, сапунъ —
Parietaria diffusa М.К.
Мачо билье — 1. бабици —

446

Б. Ахтаровь

Nepeta cataria L.; 2. дилянка
— Valeriana officinalis L.
Мащерига, мащерка, бабина
душица — Thymus L.
Материка — Thymus L.
Машеркова кукувича прежда,
кукувича прежда — Cuscuta epithymum L.
Мащерколистно великденче
— Veronica serpyllifolia L.
Мащеха, подбКлъ, марта —Tussilago farfara L.
Машнрка, бабина душица —
Thymus L.
Маширчина чума, воловодецъ
— Orobanche epithymum DC.
Мащиха, трицв!тна теменуга,
любичица, кокорче — Viola trico- |
lor L
Машрика, бабина душица —
Thymus L.
Маясълива трева — 1. бЪла
дъвка, рунолистъ — Filago arvensis L', гърлица —Statice limonium Z..
Маясъливче — 1. камшикъ —
Agrimonia eupatoria
2. темянче,
маясълче — Sideritis montana L.
Маясъливъ буренъ — 1. медужина, меча пита — Pulmonaria
mollis IFo//.; 2. маясълче, темянче
— Sideritis montana L

Маясълниче, 6t.ia дъвка, рунолистъ — Filago arvensis L.
Маясълска трева, косматъ
очиболецъ — Potentilla hirta L.

Маясълче— 1. боянка — Erysimum sp.div;, 2. върболистъ, плакунъ
— Lythrum salicaria L ; 3. дивисилъ
—Peuce danum L.; 4. лисецъ, пипериче, воденъ пиперъ — Polygonum
hydropiper L.; 5. темянче — Sideritis montana L:, 6. б1ло поджбиче
- Teucrium polium L.

пипериче, воденъ пиперъ — Polygonum persicaria L.
Маясълъ (тур.), шапиче —
Seseli L.
Маясълъ-оту (тур.) — 1. синя
жлъчка — Cichorium intybus L:, 2.
бЪло поджбиче—Teucrium polium L.
Мека медовница — Holcus
lanatus L.
Меглогъ, бЪлъ глогъ — Crataegus monogyna L.
Медакъ, жълта какула — Salvia glutinosa L.
Меденикъ, проклетия, богородична трева — Cerinthe minor L.
Меденка, пънчушка — Amillaria mellea Wahl. (= Agaricus melleus Wahl.)
Медено дърво, зименъ джбъ,
горунъ—Quercus sessiliflora Salisb.
Медива китка, орЪшакъ, шекерче — Lathyrus tuberosus L.
Медина каначка, меке (тур.)
— Balsamina hortensis DC. (= Impatiens balsamina L.).
Медицинска мждрица, раноцелебникъ — Sisymbrium officinale
(Z..) Scop.
Медна билка, бЪсенъ буренъ,
дЪдови зжби — Digitalis viridiflora
Lindi.
Медна детелина, комунига —
Melilotus officinalis Desf.
Медниче — Lithospermum purpureo-coeruleum L.
Медова ружковииа, медакъ,
жълта какула — Salvia glutinosa L.
Медовенъ трилистникъ, комунига — Melilotus officinalis Desf
Медовина — Holcus mollis L.,
H.lanatus L.
Медовница— Holcus lanatus L.,
H. mollis L.
Медоглавка,мискъ—Jurinea L.
Медодавенъ трилистникъ, детелина — Trifolium L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Медуника, кошутина — Melittis melissophyllum L.
Медуница — 1. врабчово семе
— Lithospermum arvense L.\ 2. медниче, пурпурно-синя бЬлоочина
Lithospermum purpureo - coeruleum
L.; 3. меча пита — Pulmonaria
L., P. officinalis L. и др.
Медуниче — 1. люцерна —
Medicago L., M. sativa Z.; 2. кошутина — Melittis melissophylium L.\
3. медуница, меча пита — Pulmonaria officinalis Z.., P. mollis
Wulf. и др.
Медунка — 1. люцерна —
Medicago sativa L.; 2. медуница,
меча пита — Pulmonaria mollis
Wolf., P. officinalis L. и др.
Медунче, медакъ, жълта какула — Salvia glutinosa L.
Межливче, орЪхче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Мезлека, бързовлЪкъ, какула,
шалвей — Salvia pratensis L.
Мезлеке (тур.) — 1. бъзовлЪкъ,
шалвей, какула — Salvia pratensis
Z..; 2. абъдъ, бъзовина — Sambucus ebulus L.
Мезлекъ, градински чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Мека овсига—Bromus mollis L.
Мека пшеница, червенка —
Triticum vulgare L.
Мекашъ, широколистенъ папурь, рогозъ — Typha latifolia L.
Меке(тур.), каначка — Impatiens
balsamina L. (= Balsamina hortensis DC.~).
Мекичаръ, камъшъ, шаваръ —
Scirpus lacuster L.
Мекишаръ, камьшъ, шаваръ—
Scirpus lacuster L.
Мекишовина — 1. клокочъ —
Staphyllea pinnata L;, 2. калинка,
каргопъ (гур.)—Viburnum opulus Z.
Мекишъ — 1. жеше.ть —
Acer tataricum L.; 2. чашкодрЪнъ — Evonymus europaeus

447

Z.; 3. светлика — Luzula maxima
DC.; 4. клокочъ — Staphyllea pinnata L:, 5. рогозъ, широколистенъ
папуръ
Typha latifolia L.
Мекишъ дребнолистенъ, м<гкншъ, жеш ъл ь — Acer tataricum L.
Мекия буренъ, дивъ тютюнъ,
целебнина — Conringia austriaca
Andrz., C. orientalis Andrz.
Меко дърво, мукиня — Sorbus aria (L) Crtz.
Мексикански спанакъ, миризлива лобода — Chenopodium ambrosioides L.
Мекъ здравецъ,кучешки здравецъ — Geranium molle L.
Мекъ миндалъ, миндалъ, бадемъ (тур.) — Amygdalus communis L.
I
Мелаикъ-оту(тур.),благъбъзъ,
— Angelica archangelica L.
Мелиджана, патладжанъ—Solanum melongena L.
Мелодинче, копитникъ, потайникъ — Asarum europaeum L.
Мелъ, хмелъ — Humulus lupulus L.
Меневша (тур.), любика, миризлива теменуга — Viola odorata Z.
Менекша (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Менекше (тур.) — 1. жълтъ
шибой — Cheiranthus cheiri L: 2.
любика, миризлива теменуга — Viola odorata L.
Менекше-мъсъръ (тур.) —
жълтъ шибой — Cheiranthus cheiri Z.
Мензифаръ, бЪлъ нарцисъ, овчица — Narcissus poeticus L.
Мензухаръ, минзухаръ —Crocus Z.
Мента, джодженъ, нане (тур.)
—Mentha Z., M. piperita Z, M. pulegium Z., M. silvestris L и др.
Манушага, миризлива теменуга, любика
Viola odorata Z.

448

Б. Ахтаровъ

Меонииа, пърхавица — Lycoperdon bovista L.
Меониче, м^хунка, фенерче —
Physalis alkekengi L.
Мераклива трева, звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum L.
Мераклия трева, дивъ джодженъ — Mentha silvestris L.
Мерджанче — 1. гърличе, свински ягоди — Blitum virgatum L.; 2.
обички — Lycium halimifolium Mill.
Мерджанъ, обички — Licium
halimifolium Mill.
Мерджемекъ (тур.), леша —
Ervum lens L.
Мердженче, гърличе, свински
ягоди — Blitum virgatum L
Мерджуиекъ (тур.), леща —
Ervum lens L.
Мерекепъ (тур.), винобой.кърмъзъ (тур.), ашикъ боя (тур.) —
Phytolacca decandra L. (—Phytolacca
americana L.)
Меризлива лобода — Chenopodium ambrosioides L
Меризлива теменуга, любика
— Viola odorata L
Меризлива черничка, чашкодрЪнъ — Ligustrum vulgare L.
Меризливка — Anthoxantum
odoratum L
Меризливъ спанакъ — Chenopodium ambrosioides L.
Мерметка, решетка, вилино сито — Carlina acanthifolia All.
Меродня — 1. тилчецъ, сминдухъ — Trigonella coerulea Ser.\
2. ма;данозъ — Petroselinum
sativum Hoffm.
Мерсинъ-агачинъ(тур ), миртъ
— Myrtus communis L.
Мерсинъ-оту (тур ), миртъ —
Myrtus communis L
Мерудалка, френско грозде —
Ribes L
Мерудия — 1. магданозъ —

водна коприва, катушка — Lycopus europaeus L.; 3. джодженъ, мента — Mentha piperita L. 4. дивъ
джодженъ — Mentha silvestris L.;
5. чубрица — Satureja hortensis L.;
6. сминдухъ, тилчецъ — Trigonella coerulea Ser.
Мерузалка, френско грозде
— Ribes L.
Месеста детелина — Trifolium
incarnatum Presl.
Месечница, сиротица — Gratiola officinalis L.
Месечякъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Месиче — 1. невЪнъ — Calendula officinalis L;, 2. полски нев!нъ — Calendula arvensis L.; 3.
алтънче, жълтина — Chrysosplenium alternifolium L.
Месична ptna, р1пички —
Raphanus sativus L.
Мескули, мушмули — Mespilus
germanica L
Метилъ, линивче, противиче —
Lysimachia nummularia L.
Метла — 1. бролъ — Aira capillaris Host.\ 2. дървениче, градинска метла — Artemisia annua
L; 3. брЬза — Betula alba L.; 4.
метличина — Centaurea cyanus L:,
5. табашка метла — Centaurea
stoebe L. и др.; 6. пиренъ — Erica
arborea L.; 7. харманска метла —
Kochia scoparia Schrad.', 8. бЪлоградче, самогризка — Scabiosa
ochroleuca L:, 9. обикновена метла
— Sorghum vulgare L.; 10.
безсмъртниче, нев+>хниче — Xeranthemum annuum L.
Метлевъ лукъ — Allium paniculatum L.
Метлига — 1. метличина —
Centaurea cyanus Л.; 2. безсмъртниче — Xeranthemum annuum L.
Метлика — 1. б+>ла елха —
Alnus incana Moench.\ 2. самодив-

449

Материали зя бългярски ботяиичеит. речиикъ

— Asparagus L.; 3. брЪза — Betula alba L.; 4. метличина — Centaurea cyanus L; 5. посЪкливче,
свиньокъ — Lactuca scariola L.\ 6.
ливадина — Poa trivialis L.
Метликъ, ливадина — Poa L.
Метлинка, метличина — Centaurea cyanus L.
Метлица — 1. метличина —
Centaurea cyanus Z..; 2. ливадина —
Poa L.
Метличе, метличина — Centau.
rea cyanus L.
Метличина — 1. Centaurea
cyanus L.; 2. безсмъртниче —
Xeranthemum annuum L.
Метличка — 1. метличина —
Centaurea cyanus Z..; 2. харманска
метла — Kochia scoparia Schrad:, 3.
безсмъртниче — Xeranthemum annuum L.
Метловидна мждрица, раноцЪлебникъ, мждрица — Sisymbrium
sophia L.
Метловидно звънче — Campanula expansa Friv.
Метлушка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L,
Метлянка — 1. метличина —
Centaurea L., C. cyanus L.; 2. синя
жлъчка — Cichorium intybus L.;
3. тръстика — Phragmites communis Trin.
Метленъ пелинъ — Artemisia
scoparia UZ K.
Мехле, домати — Solanum lycopersicum L.
Меча глава, космата гжба —
Hydnum coralloides Scop.
Меча зурла, меча пита, медуница — Pulmonaria mollis Wolf.
Меча леска, бЪла леска —
Corylus colurna L.
Меча ойна, низка хвойна —
Juniperus папа Willd.
Меча папрать, мжжка папрать,
противоглистна папрать — Aspidium filix mas (Z). Уц’.

Меча пета — Salvia sclarea L.
Меча пита— 1. рабавецъ, горска майка — Lathraea squammaria
L.; 2. медуница — Pulmonaria
officinalis L.
Меча стжпка — L A juga reptans L; 2. девесилг, тржбуника—
Heracleum L; 3. иглика — Primula suaveolens Bert:, 4. б4>ла какула — Salvia aethiopis L:, 5. меча пета — Salvia sclarea L:, 5. noaбЪлъ, марга — Tussilago farfara L
Меча хвойна, низка хвойна —
Juniperus папа Willd.
Мече вретено — 1. змиярникъ,
козлецъ, змийски лападъ — Arum
italicum Mill:, 2. прешлица, хвощъ
— Equisetum L., Е. arvense Z. идр.
Мече грозде, диви боровинки
— Arctostaphyllos uva ursi Spr.
Мече зеле, рабавецъ, горска
майка — Lathraea squammaria L.
Мече руно, змейово мл!ко, отровна млЪчка — Euphorbia myrsinites L.
Мече ухо, лопенъ, свЪщилка—
Verbascum L.
Мечешко зеле, рабавецъ, горска майка — Lathraea squammaria L.
Мечи копъръ, — Meum mutellina Gtirtn.
Мечи лукъ, левурда — Allium
ursinum L.
Мечи ухо, лопенъ, св!щилка
— Verbascum thapsiforme Schrad.
Мечи уши — 1. девесилъ —
Heracleum sphondylium L.; 2. меча
стжпка — Heracleum ternatum Vel.
Мечи ябълки, глокъ— Crataegus monogyna L.
Мечи ягоди, кръстачъ, вранско
око — Paris quadrifolia L.
Мечини очи, ралица — Delphinium consolida L.
Мечки, меча пита, медуница —
Pulmonaria mollis ITo//.
Мечкина пченка, змиярникъ,
29

450

Б. Ахтаровъ

козлецъ, змийски лападъ — Arum
maculatum L.
Мечкина трева, чемерика —
Veratrum L.
Мечкини уши, развалниче, старо (отровно, лудо) билье — Airopa
belladonna L.
Мечкиногрозье, тлъстига, прозориче — Sedum L.
Мечкинъ пуфешъ, прахавица
— Lycoperdon bovista L
Мечо грозде, кръстачъ, вранско око, петровъ кръстъ — Paris
quadrifolia L.
Мечо зеле — Turritis glabra L.
Мечо ухо — I. червена (градинска) иглика — Primula auricula/-: 2. б!ла какула — Salvia
aethiopis L
Мечо ивЬте, меча пита, медуница — Pulmonaria officinalis L.
Мечолистенъ оманъ — Inula
ensifolia L.
Меше (тур.)— 1. богородични
— Aster chinensis
2. лЬтенъ
джбъ, бЬликаръ, граница — Quercus
pedunculata Ehrh.
Меше-чиче (тур.), димитровче
— Aster amellus L.
Миамъ (тур.), сладникъ — Glycyrrhiza glabra L
Миамъ-кьокю (тур.), сладъкъ
коренъ — Glycyrrhiza glabra L.
Мидаръ, бъзовлЪкъ, какула,
шалвей — Salvia pratensis L
Мике(тур.), каначка.меке (тур.)
— Balsamina hortensis L. (= Impatiens balsamina L.
Микишовина, мекишъ, жешелъ
— Acer tataricum L.
Микишъ — l. кленъ
Acer
campestre L:, 2. мекишъ, жешелъ —
Acer tataricum L.
Миладъ (тур.), градинска мерника — Nigella sativa L.
Милатъ (тур.), сусамъ — Sesamum orientale L-

Милободъ — 1. Centaurea triumfetti AH.', 2, жълтъ милободъ —
Ononis columnae AU:, 3. обикновенъ
милободъ — Ononis hyrcina Jacq:,
4. коловозъ — Ononis procurrens
| lTzfl//r.; 5. гръмотрънъ, шилободъ,
— Ononis spinosa L.
Милобъдъ, милободъ, гръмотрънъ — Ononis L.
Милогледка, бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.
Милогледъ, копитникъ, потайникъ — Asarum europaeum L.
Милостивка — 1. сиротица —
Gratiola officinalis L.; 2. хлопка,
хлапачка — Rhinanthus L.
Милосърдниче, чиришъ
—
Asperula taurina L.
Милувинка, трицветна теменуга, любичица, кокорче — Viola
tricolor L.
Мимеръ (тур.), бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Ми моза — Mimosa pudica LM ингишки, обички—Fuchsia L.
Миндалъ — 1. бадемъ (тур.)
— Amygdalus communis L:, 2. дивъ
бадемъ, прасковиня — Amygdalus
nana L \ 3. шушанъ, шурулинци —
Chaerophyllum buibosum L.
Миндалъ храстъ, дивъ бадемъ,
прасковиня — Amygdalus nana L.
Миндеръ-чиче (тур.), божуръ
— Paeonia decora Anders, P. officinalis L.
M. инекше (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Минеше (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
M инешъ (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Минзифаръ — 1. мразовеиъ,
есененъ минзухари — Colchicum
autumnale L:, 2. минзухаръ — Crocus L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

харъ, мразовецъ — Colchicum autumnale L.
Минзухаръ --- 1. мразовецъ,
есененъ минзухаръ — Colchicum
L.; 2. обикновенъ минзухаръ —
Crocus L.
Ми никше (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
M иникши (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Миниша (тур.), жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Минушава. тринвЪтна теменуга, любичица — Viola tricolor L.
Миргишиле (тур.), бЪлъ нарцисъ, овчица—Narcissus poeticus L.
Мирдженче, гърличе, свински
ягоди — Blitum virgatum L.
Мирдженчи, гърличе, свински
ягоди — Blitum virgatum L.
Миризлива бойка, миризлива
резеда — Reseda odorata L.
Миризлива върба — Elaeagnus angustifolia L.
Миризлива върбичка, ракидивица — Tamarix pallasii L.
Миризлива коприва, чистецъ,
ялешъ — Stachys annua M В.
Миризлива лазаркиня — Asperula odorata L.
Миризлива лай-кучка —Chamaemelurn trichophyllum Boiss. ( =
Matricaria trichophyIla Boiss.).
Миризлива липа, едролистна
липа — Tilia grandifolia Ehrh.
Миризлива лобода — Chenopodium ambrosioides L.
Миризлива резеда — Reseda
odorata L.
Миризлива тамянуга, любика
— Viola odorata L.
Мир излива теменуга, любика
— Viola odorata L
Миризлива теменужка, любика — Viola odorata L.
Миризлива червенушка —
Russula integra Linn.

451

Миризливка — Anthoxantum
odoratum L,
Миризливче — 1. кариофилъ,
калоферче — Tanacetum balsamita
L. (= Pyrethrum tanacetum DC.). 2.
богородиче
Calamintha sp. div.
Миризливъ брошъ — Asperula odorata L.
Миризливъ бурень — 1. темянче, маясълче — Sideritis montana L ; 2. пирински чай — Sideritis scardica Grsb.
Миризливъ главочъ — Carduus nutans L
Миризливъ дафинъ — Daphne
cneorum L.
Миризливъ карамфилъ —
Dianthus barbatus L.
Миризливъ класъ, миризливка
— Anthoxantum odoratum L.
Миризливъ пелинъ — Artemisia camphorata Vili.
Миризливъ хрушелъ, жътгь
ясминъ, хрушелъ — Jasminum fruticans L.
Мирика, пачи кракъ — Gagea
lutea Schult.
Мирна пиявица, райграсъ. глушина — Lolium perenne L.
Мирна пияница, райграсъ, глушина — Lolium perenne L.
Миродийна папрать — Aspienium adiantum nigrum L.
Миродия — L магданозъ —
Petroselinum sativum
2.
сминдухь, тилчецъ — Trigonella
coerulea Ser.
Мирсина (тур.), миртъ — Myrtus communis L.
Мирголистна алпийска роза
— Rhododendron myrtifolium Sch.
et Ky.
Мирть, мирсин ь (тур.) — Myrtus communis L.
Миродиен ь каранфилъ, карамфилово дърво — Eugenia caryophyllaia Thunb-

452

Б. Ахтяровъ

Мирудия, магданозъ — Petroselinum sativum Hoffm.
Мирюдия, магданозъ — Petroselinum sativum Hoffm.
Мисирекъ, лисецъ, пипериче,
воденъ пиперъ — Polygonum persicaria L
Мисирка — 1. жълтъ шибой —
Cheiranthus cheiri L.; 2. миризлива
върба — Elaeagnus angustifolia L.\
3. царевица, мисирь (тур.) — Zea
mays L
Миснрски сополъ, лисецъ, пипериче, воденъ пиперъ — Polygonum persicaria L
Мисирче — 1. лисецъ, пипериче — Polygonum persicaria L.;
2. страторъ, червенъ щиръ—Amaranthus paniculatus L
Мисирчи сополъ — 1. мисирекъ — Polygonum orientale L\ 2.
страторъ — Amaranthus paniculatus L.
Мисирь (тур.), царевица — Zea
mays L
Мисиръ-сополъ — 1. страторъ,
червенъ щиръ — Amaranthus paniculatus L; 2. мисирекъ — Polygonum orientale L
Миска, медоглавка — Jurinea
Cass.
Мискъ, медоглавка — Jurinea
Cass., J. arachnoidea Bge., J. mollis
L. и др.
Мискъ-оту (тур.) — Artemisia
vulgaris L.
Михле. домати — Lycopersicum
esculentum Mill, (= Solanum lycopersicum L).
Михунка, мЪхуика, фенерче —
Phvsalis alkekengi L.
Михунче, михунка, фенерче —
Physalis alkekengi L.
Миша билка, мищинецъ —
Cynoglossum officinale L.
Миша опашка — 1. класица
— Alopecurus pratensis L.; 2. тимо-

j
j

:
I

ловлЪкъ — Plantago major L.; 4.
срКденъ жиловлакъ — Plantago
media L. и др.
Мишакиня, врабчови чръвна—
Stellaria media L.
Мищинецъ, кучи езикъ — Cynoglossum officinale L.
Миши тръне, кошличаръ, самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L.
Миши трънъ — 1. пчела, дивъ
чемширъ — Ruscus aculeatus L.;
2. залистъ—Ruscus hypoglossum L.
Миши уши, стръвниче — Hieracium L., H. pilosella L. и др.
Миши ячемикъ — Hordeum
murinum L.
Мишовка — Alsine Wahl.
Мишорка, гипсарка — Gypsophila muralis L.
Мишченца, съсънка — Anemone pulsatilla L. (= Pulsatilla vulgaris Mill.).
Мишякина, звездица, чревна —
Stellaria L.
Миямъкьокю (тур.), сладникъ
— Glycyrrhiza glabra L.
Миянъ-балж (тур.), грашица,
еспарсетъ — Onobrychis L.
Млада булка, брадатъ карамфилъ — Dianthus barbatus L.
Младилъ — 1. тлъстига, прозориче — Sedum L.; 2. дебелецъ,
нежитъ — Sempervivum L.
Млажа, кошничарска върба —
Salix viminalis L.
Мламосникъ, пчелникъ — Marrubium vulgare L.
Мламосниче, пчелникъ — Marrubium vulgare L.
Млоха, мушкато — Pelargonium zonale (L.) Ait.
МлЪкушъ, кипарисова млЪчка
— Euphorbia cyparissias L. и др.
МлЪчекъ, слънчева млЪчка —
Euphorbia helioscopia L. и др.

Материали ад български ботаниченъ речникъ

мазникокалче — Ranunculus fica- I
ria L.
МлЪченъ яворъ, шестилъ —
Acer platanoides L.
Мдечина, мл+>чка—Euphorbia L
Млечка — 1. кривецъ—Chondrilla juncea L:. 2. обикновена млЬчка — Euphorbia L.; 3. горска
салата, свиньокъ — Lactuca scariola L:, 4. костреиъ — Sonchus L,
S. oleraceus L., S. arvensis L. и др.;
5. глухарче, радика — Taraxacum
officinale Web:, 6. брадица, козииа
— Tragopogon pratense L.
Млечна трева — 1. проклетия
— Cerinthe minor L:, 2. медуница
меча пита — Pulmonaria tuberosa
Schr.
МлЪчникъ, телчарка—Polygala
vulgaris L.
Млечница — 1. обикновена
млечница (гжба) — Lactarius
deliciosus Fries\ 2. лютивка (гжба), пиперница — Lactarius piperatus Scop:, 3. проклетия — Cerinthe
minor L.
Млечокъ -— 1. млечка — Euphorbia А.; 2. кострецъ—Sonchus/.
МлЪчъ — 1. мекишъ, жешелъ
— Acer tataricum L:, 2. обикновена
млечка — Euphorbia L.; 3. брадица, козина — Tragopogon pratense L.
МлЪчъкъ — Euphorbia L.
МлЪчьокъ — Euphorbia L.
Млъчникъ, ленакь — Camelina
sativa Crantz.
Многовлакнестъ мъхъ,обикновенъ мъхъ — Polytrichum commune Hadw.
Многовжзелна звъника, класовидно звънче — Campanula macrostachya Willd.
Многогодишенъ плЪвелъ, глушина, райграсъ—Lolium perenne/..
Многогодишенъ гциръ, живолина — Mercurialis perennis L.

453

Многогодишна аспра. аспри—
Lunaria rediviva L.
Многогодишна чернилиа, глушина, райграсъ—Lolium perenne L.
Многокоренеста водна леша
— Lemna polyrrhiza L.
Многолистенъ лопенъ — Verbascum blattaria L.
Многолистникъ, ракидивииа—
Tamarix pallasii L
Многоногъ — Blechnum spicant
With.
Многосеменна куча лобода—
Chenopodium polyspermum L.
МногоцвЪтенъ лютикъ, ливадно лютиче — Ranunculus polyanthemus L.
Многоцветна гължбица, ушно
плюскавиче — Silene otites L.
Многоцветна светлика — Luzula multiflora Cei.
Модра любичица — Viola ambigua IT. K., V. hirta L
Модра метла, метличина —
Centaurea cyanus L.
Модра трева, австрийски ленъ
— Linum austriacum L.
Модри кокошки, гължбови
очички. потайникъ—Anemone hepatica L. (— Hepatica triloba Gllib.).
Модрика — 1. метличина —
Centaurea cyanus L:, 2. синя жлъчка — Cichorium intybus L.
Модрииа, кучешко грозде —
Solanum nigrum L.
Молрииъ, кучешко грозде —
Solanum nigrum L.
Модъръ шаторъ, горска поветииа — Calystegia sepium R. Br.
(= Convolvulus sepiumL).
Мождренъ, мжждренъ — Fraxinus ornus L.
Можевелникъ, хвойна
Juniperus communis L.
Мокра горчивка, малъкъ кантарионъ — Erythraea pulchella
Fries.

454

Б. Ахтаровъ

Мокра маринка, шлемка —
Scutellaria galericulata L.
Мокрежъ, мокрешъ, поточарка
— Nasturtium officinale R. Br.
Мокрешъ — 1. мокрица, повл!къ — xMalachium aquaticum
Frier, 2. поточарка — Nasturtium
officinale R. Br.
Мокрица —1. огнивче—Anagalis
arvensis Z~; 2. повтЪкъ — M a 1 achium aquaticum Frier, 3. nopi4t, поточарка — Nasturtiumofficinale R. Br:, 4. лейка — Salvinia
natans Hoffm:, 5. мишакинн, врабчови чръвца — Stellaria media L.
Мокрицъ, мишовка — Alsine
IFaAZ.
Мокришъ — l.ropea— Cardamine L., C. acris Grsb., C. pratensis
L:. 2. порЪчъ, поточарка—Nasturtium officinale R. Br.
Мокра горчивка, кантарионъ
— Erythraea centaurium L.
Молачка, татулъ — Datura stramonium L.
Молика. ot.ia мура — Pinus
peuce Grsb.
Молофа — 1, окрилче, дребенъ
сл!зъ — Malva rotundifolia L:, 2.
камилякъ,сл1зъ — M. silvestris L:,
3. камбула, б!лъ сл!зъ — M. vulgaris Fries.
Молоха— 1. здравецъ — Geranium L:, 2. стЬзъ — Malva L:, 3.
дива ружа — Althaea pallida W. K:,
4. мушкато — Pelargonium zonale
(L) Au.
Момина маргаритка — Chrysanthemum parthenium Benth.
Момина сълза — 1 парички,
очениа — Bellis perennis
2. треперушка — Briza inedia L:, 3. обикновена момина сълза — Convallaris majalis L:, 4. блатна незабравка — Myosotis palustris UZith.;
6, любиш, трипрктно великденче

Момино сърдце — Dicentra
spectabilis L.
Моминска китка, орехче, тжжникъ — Spiraea filipendula L.
Моминска сълза — 1. горска
съсънка — Anemone nemorosa L:,
2. треперушка — Briza media L ;
3. момина сълза — Convallaria
majalis Z..; 4. лютиче — Ranunculus illyricus L. и др.
Момински перчанъ, съсънка,
сънъ-сънъ-котка — Anemone pulsatilla L.
Моминско сърдце — Dicentra
spectabilis L.
Момиче, двузжбка, бутракъ —
Bidens cernuus L., B. orintalis Vel.
Момиченца, трицвЬтна теменуга, любичица, кокорче — Viola
tricolor L.
Момкова сълза, одраки — Роlygonatum L.
Момски перчанъ,
съсънка,
сънъ-сънъ-котка — Anemone pulsatilla L. (= Pulsatilla vulgaris
Mill.).
Момчета, дланогрудка, богородична ржка — Gymnadenia conopea R. Br.
Монаторъ, рапица — Brassica
napus L. var. oleifera DC.
Монотъръ, копъръ — Anethum
graveolens L.
Мора — 1. бФла мура — Pinus
peuce Grsb:, 2. черна мура — Pinus
leucodermis Ait.
Морава
съсънка,
съсънка,
сънъ-сънъ-котка — Anemone pulsatiilla L.
Моравици, патладжанъ — Solanum rnelongena L.
Мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
МоравоцвЪтенъ лопенъ —
Verbascum phoeniceum /.
Моравъ минзухаръ - Crocus

Материали за български ботаниченъ речиикъ

455

Моравъ патладжанъ — Sola- I
Морско грозде, французко
num melongena L.
грозде
Ribes grossularia /., R.
Моравъ салкъмъ — Robinia rubrum L.
hispida L.
Моруза, царевица, кукурузъ,
Морачъ — 1) дивъ пелинъ —
мисиръ (тур.)
Zea mays L.
Artemisia vulgaris L.\ 2. рапица —
Морунъ, зименъ джбъ, горунъ
Brassica napus L. var. oleifera DC.\ — Quercus sessiliflora Salisb.
3. резание, резане (тур.) — FoeМоръ патладжанъ, патладжанъ
niculum officinalerA// (== F. capi- — Solanum melongena L
llaceum Gilib. — F. vulgare Mill.).
Моръвъ бакамъ, бакамъ —
Морвакъ, патладжанъ — Sola- Haematoxylon campechianum L.
num melongena L.
Моръвъ патлъджанъ, иатладМорваци, патладжанъ — Sola- жанъ — Solanum melongena L.
num melongena L.
Моската, петрожилка, гол1мъ
Морика, бЪла мура - Pinus; жиловлакъ — Plantago major L.
peuce Grsb.
Московски бодилъ, казашки
Морква, морковъ — Daucus; бодилъ, чумотрънъ — Xanthium
carota L.
spinosum L.
Морко, морковъ — Daucusi
Московски чай, чай — Thea
carota L
chinensis L.
Морковъ — Daucus carota L.
Московско тръне, казашки боМоровенка, ябълка (порода) — дилъ, чумотрънъ — Xanthium spiPirus malus L.
nosum L.
Морозка, царевица, кукурузъ,,
Московче, камшица — Zinnia
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
elegans Jacq. (декоративно).
Морозье, царевица, кукурузъ,,
Московчи, букетъ—Phlox hort.
мисиръ (тур.) — Zea mays L
Москулъ, мушмула — MespiМорска върба — Vitex agnus; lus germanica L.
castus L.
Мотовилка — Valerianella L.
Морска кждЪлка, кърлежъ,,
Мохаръ, лудо просо — Setaria
рицинъ — Ricinus communis L.
italica P. B.
Морска рЪпа, гулия, земни |
Мошковица — Adoxa moschaябьлки — Helianthus tuberosus L. tellina L.
Мошмулъ, мушмула — MespiМорска салата — Crithmum '
maritimum L
lus germanica L.
Мразовецъ, есененъ минзухаръ,
Морска трева — Zostera maкърпи кожухъ — Colchicum autumrina L.
Морски водорасълъ, мЪхуnale L.
рестъ водорасълъ — Fucus vesicuМразенъ — Colchicum autumlosus L.
nale L.
Мръснякъ — Potamogeton naМорски кадаифъ — Chondrus
crispus Lytigb'( = Fucus crispus/..).
tans L.
Морски камъшъ — Scirpus
Мръсолъ — 1. червенъ щиръ,
maritimus L.
страторъ — Amaranthus paniculaМорски копъръ, крайморска
tus L.; 2. мисирекъ — Polygonum
салата — Crithmum maritimum L. orientale /.
Морски шаваръ, морски каМрьтва коприва — 1. кандил------- marjfjrnus
ниче, копривка — Ballota nigra /.;

456

Б. Ахтаровъ

Мускатъ, детско оркхче — My2. великденче
Lamium L„ L.
ristica moschata Thunb.
purpureum L.; 3. съсерка —
Мускусно орехче, детско орехMarrubium peregrinum L; 4. блаче — Myristica moschata Thunb.
тенъ чистецъ, блатенъ ялешъ —
Мустакери, черника — Nigella
Stachys palustris L
Мрътва стъблообхватна ко- arvensis L
Мустаки, нокътъ — Lonicera L.,
прива — Lamium amplexicaule L.
Муаръ — 1. класица — Alo- L. caprifolium L.
Мустачки, черника — Nigella
pecurus L \ 2. гжсеничка, кощрява
arvensis
L.
— Setaria P. B.
Мутардъ, черенъ синапъ, черенъ
Мужникъ, джбъ — Quercus L.
Мукина—Sorbus aria (L.)Crantz. хардалъ — Brassica nigra Koch.
Мухалъ, сжщинска плесень —
Мукиня — Sorbus aria Crantz.
Erysiphe communis Link.
Мумурузка, царевица, кукуМухла, черница (плодовете) —
рузъ, мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Мундарлива трева — I. ми- Morus alba L.
Мухоловина, черница (плодошовка — Alsine setacea M. et K.',
вете) — Morus alba L.
2. гроница — Lepidium ruderale L
Мухоловка - Dionaea musciМура - 1. бЪла мура — Pinus
pula E!lis.
peuce Grsb.-. 2. черна мура — Pinus
ieucodermis Ait.
Мухолъ, мухълъ, сива плесень
Мурава, наваличе — Pyrola L.
— Aspergillus glaucus Lk.
Мухоморка, срамна гжба —
Мурверъ-агачъ (тур.), бъзъ,
Amanita muscaria Pers.
свирчовина — Sambucus nigra LМурви, черница (плодовете) —
Мухорика, мохаръ, лудо просо
— Setaria italica P. В.
Morus alba L.
Муравинки, черница (плодовеМухоръ, диво просо — Echiте) — Morus alba Lnochloa crus galli (L.) P. B. (=PaМургви. черница (плодовете)
nicum crus galli L.
— Morus alba L.
Мухълъ — 1. сива плесень —
Мурдароти, мехунка, фенерче
Aspergillus glaucus Lk.-, 2. главеста
— Physalis alkekengi L
плесень — Mucor mucedo L.
Мурдаръ-оту (тур.), мехунка,
Муцунка, кученце, лъвска муфенерче — Physalis alkekengi L.
цунка — Antirrhinum majus L.
Мурдарлива трева, гроница— j
Мушанка, трицветна теменуга,
Lepidium ruderale L.
i любичица, кокорче — Viola tricoМуренка, черница (плодовете) j lor L.
— Morus alba L.
Мушанчи, трицветна теменуга,
Мури, черница (плодовете) —
любичица, кокорче — Viola tricoMorus alba L
lor L.
Мурканъ, кучешко грозде —
Мушка, индреше (тур.) —PelarSolanum nigrum L.
gonium radula L'Herit (=PelargoМуркенъ, кучешко грозде —
nium roseum Willd.).
Solanum nigrum L
Мушкато—Pelargonium zonale
Мурузъ, царевица, кукурузъ,
(L.) Ait.
мисиръ (тур.) — Zea mays L
Мускатово дърво, детско орехМушкатово дърво — Myrisче — Myristica moschata Thunb.
I tica moschata Thunb.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Мушкатово (детско) орехче
— Myristica moschata Thunh.
Мушкатово цвЪте — Pelargonium zonale (Z,.) Ait.
Мушкату — Pelargonium zonale
(Z.) Ait.
Мушки — Pelargonium L.
Мушмула — Mespilus germanica L.
Мушмулъ — Mespilus germanica L.
Мушникъ, часовникъ — Passiflora coerulea LМушница, пиперъ — Capsicum
annuum L.
Мъгуля, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Мънгуна, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L
*
Мънъстирско цвЪте, перуника
— Iris germanica L.
Мъргеранче, майоранъ — Origanum majorana L.
Мъремиче— 1. медуница, меча
пита — Pulmonaria officinalis L.\
2. маремиче, жебякъ — Veronica
anagalis L.
Мъремски буренъ, маремиче,
жебякъ — Veronica anagalis L.
Мъремски бурянъ, медуница,
меча пита — Pulmonaria officinalis L.
Мъремче, медуница, меча пита
— Pulmonaria officinalis L.
Мърла, куча лобода — Chenopodium L.
Мърсоли — 1. страторъ, червенъ щиръ — Amaranthus paniculatus L.t 2. мисирекъ — Polygonum
orientale L.\ 3. пипериче, лисецъ —
Polygonum persicaria L.
M ьрша — Chenopodium vul- I
varia L.
Мъсърка—Cheiranthus cheiri L.
Мьсъръ (тур.) — Cheiranthus I
cheiri L.
Мьсъръ меневша (тур.) —
Cheiranthus cheiri L.

457

Мърча, миртъ - Myrtus communis L.
Мъхеста момкова сълза —
Polygonatum latifolium Desf.
Мъхнатъ лютикъ — Ranunculus lanuginosus L.
Мъховка — Sagina procumbens L.
Мъховъ звезделъ — Moehringia muscosa L.
МЪуниче, мкхунка, фенерче —
| Physalis alkekengi L.
МЪхница, пиперъ — Capsicum
annuum L.
МЪхуница, фенерче — Physalis alkekengi L.
МЬхуниче, фенерче — Physalis alkekengi L.
Мкхунка — 1. фенерче —
Physalis alkekengi L.; 2.
водна мЪхунка, мЬхурка — Utricularia vulgaris L.
МЪхунче, фенерче — Physalis
alkekengi L.
Мехуреста водорасла — Fucus vesiculosus L
МЪхурина водорасълъ — Fucus vesiculosus L.
МЪхурка — Utricularia L.,
U. minor L., U. vulgaris L.
МЪхурникъ — 1. плюскачъ.
жълта акация — Colutea arborescens L.; 2. мехуреста водорасълъ
— Fucus vesiculosus L.\ 3. мЪрурка
— Utricularia vulgaris L.
МЪхурче — 1. плюскачъ —
Colutea arborescens L:, 2. мЪхунка,
фенерче — Physalis alkekengi L.
Mtme, прахавица — Lycoperdon bovista L.
М1шя, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Мята, мента, джодженъ —
Mentha L.
Мягва, мента, джодженъ —
Mentha L.
Мятвика, бабици, катушка —
Nepeta cataria L.

458

Б. Ахтяровъ

Мддра войничица, мждрица, I прать—Nephrodium filix mas Rich.
раиоикаебникъ — Sisymbrium so-

phia L
Мждрява, брекиня — Sorbus
torminalis L.

M джденъ. зименъ джбъ, горунъ
— Quercus sessiliflora Salisb.
МжждрЪнъ — 1. кучи дрЪнъ
— Cornus sanguinea L.; 2. мжжки
ясенъ — Fraxinus ornus L.;
3. птичи др^нъ — Ligustrum vulgare L.; 4. зърнастецъ — Rhamnus
frangula L
Мджка гърбогледка, зановеиъ, грозданка — Cytisus hirsutus L.
Мджка клинава трева — 1.
разваленка, чернилникъ — Sanguisorba officinalis L:, 2. ор+хче, тжжникъ — Spiraea filipendula L.
Мджка кошута — 1. острица
— Carex L : 2. дебрянка — Sanicuia europaea L
Мджка лайка — Anthemis L.
Мджка лай - кучка — Anthemis L.
Мджка лоза.лозина, дива американска лоза
Ampelopsis quinquefolia Miihx.
Мджка папарь — Polystichum
filix mas Sw.
Мджка папрать, протиьоглистна папрать — Polystichum filix
mas Sw.
Мжжки папуръ, широколистен^ папуръ,'роюзъ — Typha latifolia L.

Мджка противоглистна па-

(=Aspidium filix mas (L.) Sw.).
Мджка сълза, момкова сълза,
одраки — Polygonatum L.
Мджка тиква, бърдунче, водна
жълта роза — Nuphar luteum Sw.
Мджка тинтява, тинтява, простр!лъ — Gentiana cruciata L.
Мджка трева — Inula ensifolia L.
Мжжкаръ, противоглистна папрать
Nephrodium filix mas Rich.
(= Aspidium filix mas Sw.).
Мджки бузъ, бъзъ, свирчовина
— Sambucus nigra L.

Мджки волски езикъ, еленовъ

езикъ — Scolopendrium vulgare Sm.

Мджки еленинъ езикъ, волски

езикъ — Scolopendrium vulgare Sm.
Мжжки обичникъ, обичниче,
кржглолисгна каменоломка — Saxifraga rotundifolia L.
Мджки ясенъ, мжждрЪнъ —
Fraxinus ornus L.
Мджко изтравниче, маргаритка, майчица — Leucanhemum vulgare Lam.
Мджко клинавиче — 1. клинавче, сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.-, 2. дивъ здравецъ —
Geranium pyrenaicum L \ 3. часовниче — Erodium cicutarium L.
Мджко клине, клинавче, сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
M джко срамниче, морковъ —
Daucus carota L
Мжндиня — Lonicera caprifolium L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

459

н
Наваличе — сърповидна папНакитница, звездиче — Dorycрать, навълъ — Aspidium lonchitis
nium herbaceum Vili.
(£) Sw.; 2. мурава — Pyrola L-,
Намелъ, мораво рогче — ClaP. rotundifolia L. и др.
viceps purpurea L.
Навалникъ — 1. противогли
Наметливо билье, дяволска
стна папрать — Nephrodium filix уста — Leonurus cardiaca L.
mas/?57r. (=Aspidium filix maxSw.);
Намитова трева, грашииз, ес2. сладка папрать — Polypodium vulпарсеть — Onobrychis sativa Lam.
gare L ; 3. наваличе, мурава — PyНамитъ, грашица, еспарсетъ —
rola rotundifolia £.; 4. дилянка, коOnobrychis sativa Lam.
ча трева — Valeriana officinalis L.
НамЪтка, мишинецъ — CynoНавалниче--1.сърповидна папglossum
officinale L.
рать, навълъ — Aspidium lonchiНана
(тур.), мента, дивъ джоtis (£.) Sw.; 2. мурава — Pyrola roдженъ — Menta silvestris L. и др.
tundifolia L.
Нане (тур.), джодженъ — MenНавалче — 1. жълтъ въртиtha
L:. 1. дивъ джодженъ—Mentha
попъ — Anthemis tinctoria L:, 2.
сърповидна папрать, навълъ — As- silvestris £.; 2, градински джодженъ
— Mentha piperita Schm.
pidium lonchitis (L.) Sw ; 3. мурава
Нане оту (тур ), джодженъ —
— Pyrola rotundifolia L.
Mentha piperita Schm.
Навалъ, люспеста папрать—Ceterach officinarum Willd.
Напръстникъ, бЪсниче — DiНаведена овсига — Bromus gitalis L.
tectorum L.
Напръстниче, б!сниче — DigiНаведенъ бодилъ, магарешки
talis L.
трънъ, главочъ—Carduus nutans L.
Напръстякъ, б^сниче — DigiНаведенъ бутракъ, двузжбка,
talis L.
бутракъ — Bidens cernuus L.
Напръстъкъ, лютиче — RanunНаведенъ д!до, кривъ д+>до, culus acer L.
конски зжбъ — Erythronium dens
Нарцисъ — 1. бЪлъ нарцисъ—
canis L.
Narcissus poeticus
2. жълтънарНавълъ — 1. сърповидна пап- цисъ— Narcissus pseudonarcissus L
рать, наваличе — Aspidium lonНарчичекъ (тур ), лале — Tuchitis (£.) Sw:, 2. крехка папрать,
lipa gesneriana L.
меродийна папрать — Cystopteris
Наръ — Punica granatum L.
fragilis Bernh.
Насламика, зърника — RhamНагизмо, джодженъ, нане —
nus
cathartica L.
Mentha piperita Schm.
Наставниче, гушевина — CuНадводникъ — Elatine hydrocubalus
baccifer L.
piper L.
Наставче, прешлица, хвощъ
Надуто плюскавиче, плюскаEquisetum
arvense L.
виче — Silene inflata L.
Нас^комоядиа
м£хунка, MtНадъзъ, джодженъ, мента —
M Ontlin П1ПОГ||Д Schm.
хурникъ — Utricularia vulgaris L.

460

Б. Ахтаровъ

НасЬченолистенъ здравецъ —
Geranium dissectum L.
Наутъ (тур.), сланутъкъ — Cicer
arietinum L.
Нафутъ (тур.), сланутъкъ —
Cicer arietinum L.
Нахутъ (тур.), сланутъкъ —
Cicer arietinum L
Не ме бутай, слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
Не ме забравяй, незабравка,
помниче — Myosotis L.
Не ме забравяй блатно, блатна незабравка, блатно помниче —
Myosotis palustris 1Г77Л.
Не ме закачай, слабонога, недоиирка — Impatiens noli tangere L
Не ме пипай, слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
Небесно дърво — Ailanthus
glandulosa Desf.
Невесика — Peucedanum alsaticum L
Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.
НевЪаъ — 1. кроконъ — Calendula o f f i c i n а I i s
2. източна ралица — Delphinium orientale J. Gav.', 3. омайникъ, калешъ
— Geum coccineum 5.5.
НевЪста — 1. царски вЪнецъ
тугъ, ведрина — Fritillaria imperialis L.; 2. дивъ макъ, кадънка —
Papaver rhoeas L.
(
НевЪстица, магданозъ, мирожия — Petroselinum sativum Hoffm.
НевЪхненъ, страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
НевЪхниче, безсмъртниче —
Xeranthemum annuum L
Недопийка, синя жлъчка —
Cichorium intybus L
Недопирка, слабонога — Impatiens noli tangere L.
Нежитиче — 1. дебелейь —
Sempervivum L\ 2. пчела-гължбъ,

Нежито, дебелецъ — Sempervivum L
Нежитъ, дебелецъ — Sempervivum L.
Незабравка, помниче — Myosotis L.
Незабравниче, блатна незабравка — Myosotis palustris U77/z.
Некленъ, мекишъ, жешълъ —
Acer tataricum L.
Некръкъ, подсунка, знойка —
Heliotropium L.
Некъркъ — 1. игловръхъ, сипаница — Alyssum calycinum L.;
2. турия, поималка — Berteroa incana DC.
Немиризлива лай - кучка —
Chrysanthemum inodorum L. (=
Matricaria inodora Z,.).
Неопашата тинтява, безстъблена тинтява — Gentiana acaulis L.
Непохватникъ, слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
НепълновЪнечна пЪнливка.доленъ, самодивско изтравниче —
Cardamine impatiens L.
Нерадиче, росопасъ — Fumaria officinalis L.
Нерадичя, обикновенъ мъхъ —
Polytrichum commune Hedw.
Неранджа, портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Нерандза, портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Нерандзъ, портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Нерандца, портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Неранца портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Нивна хурка, прешлица, хвощъ
— Equisetum arvense /..
Нйжи сламка, капачка, меке
(тур.) - Balsamina hortensis DC. (=
Impetiens balsamina L.).
Низка бЪлушка, малка бЬлушка,
малъкъ гарнански лукъ — Orni-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

461

Низка дзука — Juncus bufoНихутъ (тур.), сланутъкъ
iius L.
Cicer arietinum L.
Низка коприва, гръцка коприНишковидна дзука — Juncus
<а — Urtica urens L.
filiformis L.
Низка палма — Chamaerops
Нишковидно водно лютиче —
mmilis L.
Batrachium trichophyllum F. Sz.
Низка перуника, патета, голоНишковидна плесень, плесень,
1урчо — Iris pumila L.
мухълъ — Penicillium glaucum Lk.
Нови чревца, врабчови чревНизка смрика, низка хвойна —
на,
мишакиня — Stellaria media L.
Juniperus nana Willd.
Новъ коренъ, карамфилово
Низка хвойна — Juniperus
дърво — Eugenia caryophyllata
nana Willd.
Thunb.
Низка череша, дива вишни, сиНокетъ, орлови нокти — Loniгень вишнапъ — Prunus chamaecera caprifolium L.
cerasus Jacq.
Нокитъ, нокътъ, орлови нокти
Низка шипка —Rosa spinosissi—
Lonicera caprifolium L.
ma L.
Ноктецъ, лисичина, кокошки,
Низки тжжькъ, малка перунипЪтлюви
гащи — Corydalis soliка, патета, голопурчо — Iris pumida Ltn.
la L.
Назкия паветъ — Clematis recНокти, лисичина, пЬтлюви гащи
ta L.
— Corydalis solida Lm.
Низкия повърть — Clematis
Нокътъ, орлови нокти — Lorecta L.
nicera caprifolium L.
Нбна, чувенъ, дивъ спанакъ —
Низко бъзе, абъдъ, бъзовина
Chenopodium
bonus henricus L
— Sambucus ebulus L.
Нофтецъ, лисичина, пЪтлюви
Низкорасълъ боръ, клекъ —
гащи — Corydalis solida L.
Pinus mughus Scop.
Нохутъ, (тур ), сланутъкъ —
Низъкъ бадемъ, дивъ бадемъ,
Cicer arietinum L.
прасковиня — Amygdalus nana L.
Нощна сефа. вечерница, сифа
Низъкъ магарешки трънъ, па(тур.)
— Mirabilis jalapa L.
ламида — Cirsium L.
Нощна сЪнка, разводникъ —
Низъкъ папуръ — Cyperus
Solanum
dulcamara L.
fuscus L.
Нощна фиалка, вечерникъ —
Низъкъ плакунъ — Lythrum
Hesperis
matronalis L.
hyssopifolium L.
Нощна хубость, пупалка, св%Никодимка, лоза (порода) —
щииа
— Oenothera biennis L.
Vitis vinifera L.
Нощница, вечерникъ — HesНикръкъ, подсунка, знойка —
peris matronalis L.
Heliotropium suaveolens L.
Нузла — Tordylium maximumZ.
Нинекъ, дивъ макъ — Papaver
Нузливо билье, нузла — Torrhoeas L.
Ниранза, портокалъ — Citrus dylium maximum L.
aurantiaca L.
Нунавецъ. бърдунъ — AsphoНирбонъ-оту (тур.), блЪнъ, бу- delus albus Willd.
ника, попаднйка — Hyoscyamus
Нунунка, дивъ макъ, кадънка,
niper /
пукалъ — Papaver rhoeas L.

462

Б- Ахтаровъ

HLmc k h лукъ — Allium schoenoprasum L

НЪмски оманъ — Inula germanica L.
НЬмски тютюнъ, махорка —
Nicotiana rustica L.
HLmc k h ялешъ — Stachys germanica L.
HImc k o
грозде, француско
грозде — Ribes grossularia L., R.
rubrum L.
HLmc k o кафе, синя жлъчка,
недопийка — Cichorium intybus L.

Обеци, обички—Fuchsia Pium.
Обечки — Fuchsia Pium.
Обяки, калинка, картопъ —
Viburnum opulus L.
Обикновена акация, салкъмъ
(тур.) — Robinia pseudacacia L.
Обикновена боровинка—Vaccinium myrtillus L
Обикновена брусница —Vaccinium vitis idaea L.
Обикновена бубакярка, спорежъ. кръстецъ — Senecio vulgaris L
Обикновена бударица, кухозлбъ — Galeopsis ladanum L.
Обикновена водна мЪхунка
— Utricularia vulgaris L
Обикновена водна теменуга,
водолюба — Butomus umbellatus L,
Обикновена кима ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Обикновена върбица, върболистъ, плакунъ — Lythrum salicaria L.
Обикновена гречиха, елда —
Polygonum fagopyrum L.
Обикновена дилянка, коча
трева — Valeriana officinalis L.
Обикновена дюла, дюла —
Cydonia vulgaris LОбикновена елха, елха —
Alnus glutinosa Gartn.

Обикновена елша, елха, елша
— Alnus glutinosa Gdrtn.
Обикновена жива трева, часовниче — Erodium cicutarium L.
Обикновена звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L
Обикновена зелка — Brassica
oleracea L.
Обикновена злина — Barbarea
vulgaris L.
Обикновена иглика— Primula
suaveolens Bent.
Обикновена кисела детелина,
киселица — Oxalis acetosella L.
Обикновена коприва, голЬма
коприва — Urtica dioica L.
Обикновена круша — Pirus
communis L.
Обикновена кускута, кукувича прежда, вилина коса — Cuscuta
europaea L.
Обикновена лай-кучка, лайка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Обикновена левска стжпка,
шапиче — Alchemilla vulgaris L.
Обикновена лепка — Galium
aparine L.
Обикновена леска — Corylus
avellana L.

Нутявка — Moehringia trinervia Cia i ги.
Немска попадия — Anthemis
austriaca Jacq,
НЪмски ленъ — Linum austriacum L
НЪмскя лопянъ — Verbascum
austriacum Schoti.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Обикновена лесковина — леска — Corylus avellana L.
Обикновена ливадина — Роа
pratensis L.
Обикновена ливадна трева,
ливадина — Роа trivialis L
Обикновена лигава гжба —
Fuligo varians Gm.
Обикновена липа, дребнолистна липа — Tilia parvifolia Ehrh.
Обикновена лисичина, кокошки, пТтлюви гащи — Corydalis solida L.
Обикновена лиственица —
Larix europaea Lam et DC.
Обикновена лугачка, чесалка,
лугачка — Dipsacus fullonum L.
Обикновена луличка—Linaria
vulgaris Mill.
Обикновена люцерна — Medicago sativa L.
Обикновена маргаритка, майчица — Chrysanthemum leucanthemum L.
Обикновена маслинка— Olea
europaea L.
Обикновена медуница, меча
пита — Pulmonaria officinalis L.
Обикновена метлика, ливадина — Роа trivialis L.
Обикновена метлица, глушина,
райграсъ — Lolium perenne L.
Обикновена метличина—Centaurea cyanus L.
Обикновена мирта, миртъ, мърча — Myrtus communis L.
Обикновена миртина, миртъ
— Myrtus communis L.
Обикновена мъртва коприва,
великденче — Lamium purpureum L.
Обикновена мухоморка —
Amanita muscaria L.
Обикновена мърча, миртъ —
Myrtus communis L.
Обикновена мЪхунка — Utricularia vulgaris L.
Обикновена мъховина, обик-

463

новенъ мъхъ — Polytrichurn commune L.
Обикновена недопирка, слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
Обикновена острица — Carex acuta L.
Обикновена пархудка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Обикновена подсуика, знойка
— Heliotropium europaeum L.
Обикновена перуника, градинска перуника, тжжекъ — Iris germanica L.
Обикновена плесень — Mucor
mucedo L.
Обикновена прахавица — Licoperdon bovista L.
Обикновена прахутка — Licoperdon bovista L.
Обикновена прехуда — Lycoperdon bovista L.
Обикновена прешлица, хвошъ
— Equisetum arvense L.
Обикновена пшеница, червенка — Triticum vulgare L.
Обикновена радика, глухарче
— Taraxacum officinale Web.
Обикновена ралица — Delphinium consolida L.
Обикновена ружа — Althaea
officinalis L.
Обикновена рунянка, стръвниче, бЬснурка, миши уши — Hieracium pilosella L.
Обикновена салата, маруля —
Lactuca sativa L.
Обикновенасамогризка. бЪлоградче — Scabiosa ucranica L.
Обикновена сита, дзука —
Juncus effusus L.
Обикновена скоруша — Sorbus domestica L.
Обикновена слива — Prunus
domestica L.
Обикновена сметова плесень
— Mucor mucedo L.

464

Г>. Ахтяровъ

Обикновена смокина — Ficus carica L.
Обикновена смрика, хвойна—
Juniperus communis L.
Обикновена снЪжна топка,
калинка — Viburnum opulus L.
Обикновена съсънка, сънъсънъ-котка — Pulsatilla vulgaris
Mill.
Обикновена телчарка — Роlygala vulgaris L.
Обикновена тиква — Cucurbita pepo L
Обикновена тинтява, богородични свЪщи, свЪщица — Gentiana
asclepiadea L.
Обикновена тръстика, тръстика — Phragmites communis Trin.
Обикновена тръсть, тръстика
—Phragmites communis Trin.
Обикновена тржбатка — Oenanthe fistulosa L
Обикновена хвойна — Juniperus communis L.
Обикновена хвоя, хвойна —
Juniperus communis L.
Обикновена цикория, синя
жлъчка, недопийка — Cichorium
intybus L
Обикновена червенка, елда
— Polygonum fagopyrum L.
Обикновена червеножлъчка,
чашкодрЪиъ — Evonymus europaeus L.
Обикновена черника, зърнастецъ — Rhamnus frangula L.
Обикновена чернилка, зърнастецъ — Rhamnus frangula L.
Обикновена черноглавка, разваленка, чернилникъ — Poterium
officinalis L
Обикновена шипка
Rosa
canina L.
Обикновена ягода - Fragaria vesca L.
Обикновени бабини гниди

Обикновено винче, винче, паче
гнездо — Anchusa officinalis L.
Обикновено жито, червенка
— Triticum vulgare L.
Обикновено зеле, главесто
зеле
Brassica oleracea L. var.
capitata L.
Обикновено изтравниче, страшникъ — Asplenium trichomanes L.
Обикновено кокиче — Galanthus elvesis Hoock.
Обикновено линивче, противиче, хайдушки тютюнъ — Lysimachia vulgaris L.
Обикновено линиче, луличка
— Linaria vulgaris Mill.
Обикновено лютиче— Ranunculus acer L.
Обикновено огнивче — Anagallis arvensis L.
Обикновено пиперче, лисецъ,
воденъ пиперъ — Polygonum persicaria L.
Обикновено плюскавиче —
Silene inflata L
Обикновено поджбиче — Teucrium chamaedrys L.
Обикновено просо — Panicum
miliaceum L.
Обикновено разводниче, разводникъ — Solanum dulcamara L.
Обикновено седефче — Ruta
graveolens L.
Обикновено сърдцеболово билье, шапиче—Alchemilla vulgaris А.
Обикновено твърдо с1но, звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Обикновено ув1хниче — Erigeron acer L.
Обикновено цвекло — Beta
vulgaris L.
Обикновенъ анасонъ — I impinella anisum /..
Обикновенъ бадемъ, миндалъ
— Amygdalus communis L.
Обикновенъ бамбукъ — Ваш-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Обикновенъ бананъ — Musa
sapientium O. Kuntze.
Обикновенъ
блатокорникъ,
дрЪмникъ — Epipatis palustris
Crantz.
Обикновенъ бобъ, фасулъ —
Phaseolus vulgaris L.
Обикновенъ бодилъ, магарешки бодилъ — Carduus acanthoides L.
Обикновенъ боръ, бЪлъ боръ,
бЪлокъ — Pinus silvestris L.
Обикновенъ босилекъ, босилекъ — Ocimum basilicum L.
Обикновенъ брЪстъ — Ulmus
campestris L,
Обикновенъ божуръ, божуръ
— Paeonia officinalis L.
Обикновенъ врачовникъ, самодивка — Circaea lutetiana L.
Обикновенъ габъръ, б%лъ габъръ — Carpinus betulus L.
Обикновенъ глогъ — Crataegus monogyna L.
Обикновенъ грахъ — Pisum
sativum L.
Обикновенъ дрЪмникъ, блатокорникь — Epipactis
palustris
Crantz.
Обикновенъ дрЪнъ — Cornus
mas L.
Обикновенъ ечмикъ — Hordeum vulgare L.
Обикновенъ жиловлЪкъ, ланцетолистенъ жиловлЪкъ — Plantago lanceolata L.
Обикновенъ зарастъ, зарастличе, черенъ оманъ — Symphytum
officinale L.
Обикновенъ здравецъ — Geranium macrorrhizum L.
Обикновенъ зидаръ, дебела
мара — Sedum maximum Sut.
Обикновенъ кестенъ — Castanea vesca L.
Обикновенъ киселецъ — Rumex acetosa L.
Обикновенъ копитнякъ, потаИ-

465

Обикновенъ кострецъ — Sonchus oleraceus L.
Обикновенъ кукурякъ
Неlleborus odorus UZ KОбикновенъ ленъ
Linum
usitatissimum L.
Обикновенъ макъ — 1. дивъ
макъ, булка — Papaver rhoeas L.',
2. градински макъ — Papaver somniferum L.
Обикновенъ миндалъ, бадемъ
(тур.) — Amygdalus communis L
Обикновенъ млЪчникъ, телчарка — Polygala vulgaris L.
Обикновенъ мокришъ, поточарка, поречъ — Nasturtium officinale R. Br.
Обикновенъ мухолъ — Erysiphe communis L.
Обикновенъ мъхъ — Polytrichum commune Hediv.
Обикновенъ
мжжевилникъ,
хвойна —Juniperus communis Lnk.
Обикновенъ наръ — Punica
granatum L.
Обикновенъ нокетъ, орлови
нокти — Lonicera xylosteum L.
Обикновенъ обичникъ — Saxifraga aizoon L.
Обикновенъ овесъ — Avena
sativa L
Обикновенъ омайникъ, калени», подигрекъ — Geum coccineum S. S.
Обикновенъ орЪхъ — Juglans
regia L.
Обикновенъ осенъ, ясенъ —
Fraxinus excelsior L.
Обикновенъ папуръ, камъшъ
— Scirpus lacuster L.
Обикновенъ пелинъ —• Artemisia absinthium L.
Обикновенъ плавунъ — Lycopodium clavatum L.
Обикновенъ плаунъ — Lycopodium clavatum L.
Обикновенъ повитъ — Clema* • *» i ♦ I
/

466

D. Arraровъ

Обикновенъ поречъ — Borrago officinalis L.
Обикновенъ рожецъ — Cerastium triviale Lnk.
Обикновенъ разводникъ —
Solanum dulcamara L.
Обикновенъ сабуръ — Aloe
vulgaris Lam.
Обикновенъ салепъ — Orchis
morio L
Обикновенъ салкъмъ (тур.),
акация — Robinia pseudacacia L.
Обикновенъ слЪзъ — Malva
silvestris L.
Обикновенъ спанакъ — Spinacia oleracea L.
Обикновенъ татулъ — Datura
stramonium L.
Обикновенъ трънъ, магарешки
бодилъ — Carduus acanthoides L.
Обикновенъ тютюнъ — Nicotiana tabacum L
Обикновенъ фасулъ, бобъ —
Phaseolus vulgaris L.
Обикновенъ фъстъкъ — Arachis hypogaea L.
Обикновенъ хвощъ, прешлица
— Equisetum arvense L.
Обикновенъ хрЪнъ — Armoracia rusticana Gtirtn.
Обикновенъ цволъ, бучинишъ,
цволига — Conium maculatum L.
Обикновенъ шафранъ — Crocus sativus L
Обикновенъ шибой — M^tthiola incana R. Br.
Обикновенъ щавелъ, лапатъ
— Rumex crispus L
Обикновенъ щиръ, живолина
— Mercurialis perennis L
Обикновенъ яловникъ, хвойна
— Juniperus communis L.
Обикновенъ ясенъ — Fraxinus excelsior L.
Обикновенъ ячмикъ — Hordeum vulgare L.
Обици — Fuchsia Pium.

ки — Fuchsia Pium.’, 2. мерджанче
— Lycium halimifolium Mill.', 3.
калинка, картопъ (тур.) — Viburnum opulus L.
Обичливъ буренъ — 1. италиянско плюскавиче — Silene italica L.; 2. прилепка — Viscaria
atropurpurea Grsb.
Обичникъ — 1. потайниче —
Saxifraga rotundifoiia L.; 2. гущерче, диви кошнички—Thalictrum L.
Обичниче — 1. копитнякъ, потайникъ — Asarum europaeum А.;
2. невЪнъ--Calendula arvensis L.;
3. двулистникъ, тайникъ — Listera
ovata R. Br.; 4. разваленка, чернилникъ — Sanguisorba officinalis L.;
5. потайниче — Saxifraga rotundifoiia A.; 6. гущерче, диви
кошнички—Thalictrum L., Th. aquilegifolium L; 7. прилепка — Viscaria atropurpurea Grsb.
Обленъ — 1. луличка — Linaria vulgaris Mill; 2. абленъ, планински божуръ — Trollius europaeus L.
Оборчлива билка, вратига —
Tanacetum vulgare L.
Обрекиня, брекиня — Sorbus
torminalis L.
Обривъ, гайтаника — Melampyrum arvense L.
Обудъ. абъдъ, бъзовина —
Sambucus ebulus L.
Овесна главня — Ustilago avenae Jansen.
Овесица — Bromus secalinus L.
Овесница—1. француски райграсъ — Arrhenatherum avenaceum
P. B; 2. овсига — Bromus arvensis L.
Овесъ — Avena sativa /..
Овина, хвойна — Juniperus
communis /_. и др.
Овсига — Bromus L.
Овча власатка, власатка —
Festuca ovina L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

467

керче, фасуличе — Lathyrus tubeОвчарска торбичка — Capserosus L.
lla bursa pastoris Moench.
Овча гжба, печурка — AgariОвчарска чубрица — 1. дива
cus (Psaliota) campestris L.
чубрица — Satureja coerulea Jka,,
Овча кластица, тученица —
S. kitaibelii Wrzb.; 2. мащерка, баPortulaca oleracea L.
бина душица — Thymus
Овча опашка — 1. бЬсниче,
Овчарски босилекъ — 1. джовълнестъ напръстникъ — Digita- дженъ, нане (тур ) — Mentha L; 2.
lis lanata Sibth.-, 2. дивъ слънчориганъ, черновръхче — Originum
гледъ—Doronicum austriacum Jacq:,
vulgare L.
3. лопенъ, свЬщилка — VerbasОвчарски босилекъ, мащерка,
cum L.
бабина душица — Thymus LОвча печурка — Boletus eduОвчарско огнище, лобода —
lis Fr.
Atriplex L.
Овча тлъстица, тученица —
Овчарско руно, гължбови очичPortulaca oleracea L.
ки, потайниче — Hepatica triloba
Gilib. (= Anemone hepatica L.
Овча чубрица — 1. дива чубрица -— Satureja kitaibelii Wrzb.;
Овче руно, гьлжбови очички,
2. мащерка, бабина душица — Thy- потайниче — Anemone hepatica L
mus L.
Овчи типчакъ, власатка —
Festuca
ovina L.
Овчарка — 1. кривъ дЬдо, конОвчи чревца, огнивче — Anaски зжбъ — Erythronium dens cagallis
arvensis L.
nis L:, 2. чобанка, лопушъ — PeОвчи
чрьвца — Stellaria metasites albus Gartn., P. officinalis
Moench:, 3. турта, чалмичка — Ta- dia L.
Овчина, б%лъ нарцисъ — Nargetes erecta L.
Овчаровъ станъ, дЬдови диса- cissus poeticus L.
Овчица, бЬлъ нарцисъ — Narги, щавилъ — Rumex alpinus L.
cissus
poeticus L.
Овчарска иглика, мишинецъ —
Овчо
руно — 1. гьлжбови
Cynoglossum officinale L.
очички,
потайниче
— Anemone
Овчарска комуника, жълта комунига — Melilotus officinalis Desf. hepatica L.; 2. горска съсънка —
Anemone silvestris L.
Овчарска комунига, тимянка
Овъсъ, овесъ — Avena sativa L.
— Ferulago silvatica Bess.
Огледалце — Specularia specuОвчарска метла — 1. табашка
метла — Centaurea banatica Roch:, lum L.
Огнено лютиче — Ranunculus
2. харманска метла — Kochia scoflammula L
paria Schrad.
ОгнецвЪтенъ гороцвЬтъ, гоОвчарска миродия, мащерка,
рищгЬтъ
— Adonis flammaea Jacq.
бабина душица — Thymus L.
Овчарска мирудия, мащерка,
ОгнецвЪтникъ, гайтаника —
бабина душица — Thymus L.
Melampyrum arvense L.
Овчарска торба, овчарска тор.
Огнивецъ, огнивче — Anagaбичка, плешчица — Capsella bursa
llis arvensis L
pastoris Moench.
Огнивче — 1. слити коса —
Овчарска торбица — Capsella
Adonis aestivalis L.; 2. огниче —
bursa nas toris Moench.
Chenopodium botrys L

468

Г>. Ахтаровъ

Окамиона, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L.
Оклопъ — Androsace maxima L.
Окрелче — 1. дребенъ слЪзъ—
Malva rotundifolia L.; 2. слЪзъ, камилякъ — Malva silvestris L , Malva
vulgaris Fries.
Окрелъ, слЪзъ, камилякъ —
Malva silvestris А.
Окрилакъ, слЪзь, камилякъ —
Malva silvestris L.
Окрилачъ, слЪзъ, камилякъ —
Огниче — 1. кози нЪнки —
Malva silvestris, Althaea/,
Ajuga chamaepytis Schreb.; 2. orОкрилче — 1. слЪзъ, камилякъ
нивче, видовиня — Anagallis arven—
Malva silvestris L.; 2. дива ружа
sis L; 3, огнивче — C h en o po— Althaea pallida W. K.
dium bot rys L:, 4. дилянка. коча
Оксенъ, мжждрЪнъ — Fraxiтрева — Valeriana officinalis L.
nus ornus L.
Огничева мърла, огниче —
Олеандеръ — Nerium oleanChenopodium botrys L
der L.
Огничево билье, кози нЪнки—
Олеандъръ—Nerium oleander L.
Ajuga chamaepytis Schreb.
Олей, медовина — Holcus lanaОгничевъ буренъ, кози нЪнки
tus L.
— Ajuga chamaepytis Schreb.
Олива, маслина — Olea euroОгничише, огниче, кози нЪнки
paea L.
— Ajuga chamaepytis Schreb.
Оловянка, зеркеле, саркуфай
Огничъвъ буренъ, огниче —
— Plumbago europaea L.
Chenopodium botrys L.
Олха лепкава, елха, елша —
Огойка, дива тиква — Bryonia
Alnus glutinosa GUrtii.
alba L
Олше, елха, елша — Alnus gluОгорникъ Daphne cneorum L
tinosa Gflrtn.
Оградна повитица, горска поОма-оту (тур ), разваленка, червети ца — Cdystegia sepium R. Br.
нилка — Sanguisorba officinalis L.
ОгрЪслънце, слънчогледъ —
Омайникъ — 1. калешъ, подHelianthus annuus L
щрекъ — Geum cocci ne u m 5. 5.;
Огулъ-оту (тур.), маточина —
2. усойниче, лисича опашка—EchiMelissa officinalis L.
um vulare L.
Огуреиъ, поречъ — Borrago
Оманъ — 1. бЬлъ оманъ, девеofficinalis L.
силъ — Inula helenium L.;
Огърлица, шапиче
- Alche- 2. чернокос ь — Telekia speciomilla vulgaris L.
sa Bmg.
Одемка, росица — Glyceria L.
Омаякъ, ядиче, сама китка —
Одракн, момкови сълзи
PoAconitum cammarum Jacq.
lygonatum L
Омегъ, бучинишъ, цволига
Одржка. момкови сълзи — PoConium maculatum L.
lygonatum L.
Омела, имелъ — Viscum album L.
Ойна, хвойна — Jirtriperus comОмелъ, имелъ — Viscum al-

Огнивчелистно
великденче,
маремиче, бобовтЬкъ — Veronica
anagallis L
Огняна, дива рЪпица
Raphanus raphanistrum L.
Огничаво билье — 1. горешникъ — Ajuga
2. Огниче —
Chenopodium botrys L.\ 3. дивъ
джодженъ — Mentha pulegium L.
Огничавъ буренъ — Ajuga L.,
Chenopodium botrys L

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Омеръ (тур.), двузърнесть лимецъ — Triticum dicoccum Schrk.
Омразниче — 1. проклетия —
Cerinthe minor L.\ 2. червило —
Onosma L.; 3. трицветна теменуга
кокорче — Viola tricolor L.
Омякъ, сама китка, ядиче —
Aconitum cammarum Jacq.
Опади коса — 1. ралица —
Delphinium consolida L.; 2. източна
ралица — Delphinium orientale J.
Gay.; 3. горицвЪтъ — Adonis L.
Опадикосъ — 1. горицвЬтъ—
Adonis L:, 2. ралица — Delphinium
consolida L.
Опалица, шефрия (тур.) — Melandryum pratense Roehl.
Опашка, ралица — Delphinium
consolida L.
Опоителна глушица, пиявица,
бълвавица — Lolium temulentum L.
Ора, optxb — Juglans regia L.
Орасане (тур.), глистна трева
— Artemisia cina Berg.
Орахъ, орТхь — Juglans regia L.
Органъ, люлякъ — Syringa vulgaris L.
Оргоанъ, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Оргонъ, люлякъ—Syringa vulgaris L.
Оргоонъ, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Орелъ, балуръ — Sorghum halepense Pers.
Оржъ, ръжъ— Secale cereale L.
Ориганъ, риганъ, черновръхче
— Origanum vulgare L.
Оризенъ тросъкъ — Leersia
oryzoides Sol.
Оризчецъ, маточина — Melissa
officinalis L.
Оризъ — Oryza sativa L.
Орлица, жаблекь — Galega
officinalis L.
Орлица папрать. конска папрать, кюмюрджийска папрать —

469

Pteridium aquilinum Glad. (= Pteris
aquilina L.).
Орлови ногте, сграбиче —
Astragalus glycyphyllos L.
Орлови нокти — 1. клинавиче, уровникъ - Astragalus L; 2.
зановецъ, грозданка — Cytisus L;
3. часовниче — Erodium dentarium L.; 4. нокъть — Lonicera caprifolium l„
Орловъ звезделъ, жълта лю.
церна — Medicago falcata L.
Орловъ нокеть, нокьть —
Lonicera caprifolium L.
Ормянка, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Орница, огледалце — Specularia speculum DC.
Орниче, огледалце — Specularia speculum DC.
Оросъ, борчакъ, глушина —
Vicia cracca L.
ОрЪстъ, брЪстъ — (Jlmus campestris L.
ОрЪй, оркхъ — Juglans regia L.
ОрЪкъ, орЪхъ—Juglans regia L.
Ор1фъ, орТхъ — Juglans regia L.
OptuiKO, орЬхче, тжжникъ —
Spiraea filipendula L.
Optxoeo дърво, орЬхъ — Juglans regia L.
ОрЪхче — L орЪшакъ, meкерче, фасуличе — Lathyrus tuberosus L:, 2. детско optxue — Myristica moschata Thunb.', 3. тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Optxb — Juglans regia L.
ОрЪшакъ — 1. звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.; 2. шекерче, фасуличе —
Lathyrus t u b e r o s u s Z..; 3. ctкирка — Orobus vernus L.
ОрТшецъ — 1. шекерче, фасуличе — Lathyrus tuberosus L\ 2.
тжжникъ — Spiraea filipendula
; 3. блатенъ тлжникъ —
Spiraea ulmaria L.

Б- Ахтаровъ

Орешкова кикерка, орЪшакъ,
шекерче, фасуличе — Lathys tuberosus L.
ОрЪшковина. шекерче, фасуличе — Lathyrus tuberosus L
Оряхъ, ор!хъ—Juglans regia L.
Осеница, мжждрЪнъ, б!ль
ясенъ — Fraxinus ornus LОсеново, ясенъ, черенъ ясенъ
— Fraxinus excelsior L
Осенъ — 1. ясенъ, черенъ ясенъ
— Fraxinus excelsior L\ 2. мжждрЪнъ, 61лъ ясенъ — Fraxinus
ornus L.; 3. трепетлика — Populus
tremula L
Осика, трепетлика — Populus
tremula L
Осикова топола, трепетлика
— Populus tremula L.
Оснлка — Aegilops cylindrica
Host.
Осина, трепетлика — Populus
tremula L
Осипъ — 1. блатна незабравка,
блатно помниче — Myosotis palustris 1Г/7А.; 2. великденче — Veronica L
Оскоруша — 1, скоруша —
Sorbus domestica Z..; 2. офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucupa- i
j
ria L
Оскруша — 1 мушмула —
Mespilus germanica L.; 2. офикъ,
самодивско дърво — Sorbus aucuparia
3. скоруша — Sorbus
domestica L
Осойка, ягода, пламеница —
Fragaria vesca L.
Осойна трева — Potent illa supina L.
Осойница, лисича опашка —
Echium vulgare L.
Осойниче, лисича опашка —
Echium vulgare L.
Осока — Carex flava L.

Острига — Asperugo procumbens L.
Острика — 1. острига — Asperugo procumbens L.\ 2. острица—
Carex L.
Острило, острига — Asperugo
procumbens L.
Острица — 1. острига — Asperugo procumbens Z..; 2. къндра,
обикн.острица — Carex L., C. hirta L. и др.
Остролистникъ,
кошличаръ,
самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L.
Остролистно лютиче, лютиче
— Ranunculus acer L.
Остролистъ жнловлЪкъ, копиевиденъ жиловлЪкъ — Plantago
lanceolata L.
Остроплодна боянка — Егуsimum cuspidatum DC.
Острочумово цвЪте — Ranunculus acer L.
Осъдъ, осътъ, магарешки бодилъ — Carduus L.
Осъдье, магарешки бодилъ —
Carduus acanthoides L.
Отвратниче, орЪхче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Отвратъ, орЪхче, тжжникъ —
Spiraea filipendula L.
Отврътниче, орехче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Отврътъ, орехче, тжжникъ —
Spiraea filipendula L.
Отклишниче, клинавче, сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
Отокливо билье, момкова сълза, одраки—Polygonatum latifolium
Desf.
Отредъ, б янка — Erysimum
odoratum Ehrh.
Отрова
1. разводникъ —
Solanum dulcamara L:, 2. кучешко

Материали за български ботаниченъ речникъ

471

Отровачка, кучешко грозде
Ligustrum vulgare L.; 3. самодивско
— Ribes grossularia L.
дърво — Sorbus aucuparia L.
Отровенъ зулфингяръ, зовниОфикъ бЪлъ, равнецъ б+лъ —
ца — Amaryllis belladonna L.
Achillea millefolium L
Отровенъ козлецъ, змиярникъ,
Офицерска звезда, часовникъ
козлецъ, змийско грозде — Arum
- Passiflora coerulea /.
maculatum L.
Охлитки, кокиче — Galanthus
Отровенъ лютивецъ, отровно
elvesii Hoock.
лютиче — Ranunculus sceleratus/..
Охлювка, звезделъ — Lotus
Отровенъ райграсъ, пиявица,
corniculatus L.
бълвавица — Lolium temulentum L.
Охтивче, камшикъ — AgrimoОтровна ела, тисъ — Taxus
nia
eupatoria L.
baccata L.
Охтичаво билье, камшикъ —
Отровна мирудия, дивъ магдаAgrimonia
eupatoria L.
нозъ — Aethusa cynapium L.
Очанка — Euphrasia L.
Отровна млЪчка — Euphorbia
Оче, кржглолистно звънче —
myrsinites L.
Campanula
rotundifolia L.
Отровна млечница — Lactarius torminosus Sch.
Очеболецъ, огнивче — AnagaОтровна разваленка, разводllis arvensis /,.; 2. очиболецъ, проникъ — Solanum dulcamara L.
зорче — Petentilla L
Отровна цвилуга, бучинишъ,
Очемилка, очанка—Euphrasia /.
цволига — Conium maculatum L.
Оченца, гължбови очички, поОтровно билье, старо (лудо) тайниче — Anemone hepatica L.
билье, развалниче — Atropa bella- (= Hepatica triloba Gilib.)
donna L.
Очета — 1. парички — Bellis
Отровно чумово цвФте, отроperennis L:, 2. трицветна теменуга,
вно лютиче — Ranunculus sceleraкокорче, любичица — Viola tricotus L.
lor L.
Отчьово грозде, француско
Очиболецъ, прозориче, почугрозде — Ribes grossularia L.
диче — Potentilla L.
Оулейкъ, кжпина —Rubus fruОчиболка, очанка, очиболецъ
ticosus L.
— Euphrasia L.
Офика — 1. птичи дрЪнъ —
Очистъ, маясълче, тъмянче —
Ligustrum vulgare/,.; 2. самодивско
Sideritis
montana L.
дърво — Sorbus aucuparia L.
Очитокъ, копнежъ — Sedum
Офикова трева, отровно люcepaea L.
тиче — Ranunculus sceleratus L.
Офиково билье, лютиче—RaОчица, парички — Bellis penunculus acer L.
rennis L.
Офиково дърво, самодивско
Очици, парички — Bellis perenдърво — Sorbus aucuparia/..
nis /..
Офикъ— 1. камшикъ — AgrimoОчички, букетче, московче —
nia eupatoria /..; 2. птичи дрТнъ —
Phlox drummondi Hoock.

А72

Б. Ахтаровъ

п
Палдаранъ-оту (тур.), бучиПавелка, матруня — Aremonia
нишъ, цволига — Conium maculaagrimonioides L.
Паветъ, повитъ — Clematis vi- tum L.
Палестински камъшъ — Aruntalba L и др.
do donax L.
Павитъ, повитъ— Clematis viПалисандрово дърво — Jacantalba L
Павой. повитъ — Clematis vi- dra brasiliana Pers.
talba L.
Палица, папуръ, рогозъ —
Павуй, повитъ — Clematis vi- Typha angustifolia L.
talba L. и др,
Палма кокосова — Cocos nuПавунко, глухарче, радика — cifera L.
Палма пръстица, фурма —
Taraxacum officinale Web.
Павунче, глухарче, радика —
Phoenix dactylifera L.
Taraxacum officinale Web.
Палма сагова — Cycas circiПадемъ (тур.), бадемъ, мин- nalis L.
далъ — Amygdalus communis L.
Памбукъ, тревистъ памучникъ
Пади-коса — 1. ралица — Del- — Gossypium herbaceum L.
phinium consolida L', 2. източна раПамидъ, лоза (порода) — Vitis
лица — Delphinium orientale J. Qay.\ vinifera L.
3. горицвЪтъ — Adonis Z..; 4. дивъ
Памитъ, лоза (порода) — Vitis
макъ, кадънка, пукалъ — Papaver
vinifera L.
rhoeas L.; 5. лютиче — Ranunculus
Пампулка, сл!зъ, камилякъ —
ficaria L
Malva L., M. silvestris L., M. vulПадикосъ, глухарче, радика —
garis Fries.
Taraxacum officinale Web.
Пампулякъ, сл-Ьзъ, камилякъ —
Паджбъ.кошличаръ, самодивски
Malva silvestris L.
чемширъ — Ilex aquifolium L.
Пампуръ, прахавица — LycoПазарски бадемъ (тур.), мин- perdon bovista L.
далъ, бадемъ — Amygdalus commuПамуклийка—Cistus creticus L.
Памукъ, тревистъ памучникъ
nis L.
Пазия (тур.) — Beta vulgaris
— Gossypium herbaceum L.
L. var. cicla L
I
Памутникъ, тревистъ памуч-

Пазж (тур.), пазия —Beta vulgaris L. var. cicla L
Паклеиъ, мекишь, жешелъ —
Acer tataricum L
Паламида — 1. полска паламида — Cirsium arvense/..; 2.
костреиъ — Sonchus oleraceus L.
Паламидъ — Cirsium oleraceum Scop.
Паламудъ — I. винче, паче
гнЪздо — Anchusa italica lietz:, 2.

никъ — Gossypium herbaceum L.
Памуци, тревистъ памучникъ
— Gossypium herbaceum L.
Памучникъ — Gossypium herbaceum L.
Панагюрче, камшица — Zinia
elegans Jacq.
Панаирна, самогризка, бЪлоградче — Scabiosa L.
Панаирска попадия, самогризка, бЪлоградче — Scabiosa L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Панонска глушина — Vicia
pannonica Jacq.
Панчиръ-оту (тур.), устрелъ—
Vincetoxicum laxum Godr. et Gren.
(~ Cynanchum laxum Bartl.).
Панчушка — 1. кокоши гребенъ — Clavaria coralloides L ; 2.
бухалковидна гжба — Clavaria pistilaris L.
Папавица, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Пападийца, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Папаица, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Папалецъ, лопенъ, свТщилка
— Verbascum phlomoides L.
Папалечъ, лопенъ, свТщилка—
Verbascum L , V. lychnitis Z.., V. phlomoides L., V. thapsiforme Schrad.
и др.
Папарига — 1. гръцка коприва — Urtica urens L.; 2. папуръ,
рогозъ, калугери — Typha angustifolia L.
Папаронка, дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.
Папаруна — 1. дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.\ 2. градински макъ — Papaver somniferum L.
Папарь, сладка папрать —
Polypodium vulgare L.
Палатка, лайка, лай-кучка, подрумиче— Matricaria chamomilla L.
Паперь, люспеста папрать —
Ceterach officinarum Willd.
Папийна глава — Helleborus
odorus W. K.
Папилки, неув!хниче,безсмъртниче — Xeranthemum annuum L.
Папирусъ — Cyperus papyrus L.
Папорунка, дивъ макъ, кадънка
— Papaver rhoeas L.
Папра — 1. конска папрать,

473

linum Gled.-, 2. сладка папрать —
Polypodium vulgare L.
Папракь, конска папрать, орлова папрать - Pteridium aquilinum Gled.
Папрать венеринъ косъмъ, богородиченъ косъмъ — Adiantum
capillus veneris L.
Папрать — 1. противоглистна
папрать — Aspidium filix mas.Sw.;
2. конска папрать — Pteridium
aquilinum L и др.
Папрекь — 1. пипериче, лисецъ — Polygonum hydropiper L;
2. конска папрать — Pteridium
aquilinum Gled.
Папреть, сладка папрать —
Polypodium vulgare L.
Папура, сладка папрать — Polypodium vulgare L.
Папуракъ, папуръ, рогозъ —
Typha latifolia L.
Папурдакъ, конска папрать —
Pteridium aquilinum Gled.
Папуръ — 1. водолюба —- Butomus umbellatus Z..; 2. камъшъ —
Scirpus lacuster L.\ 3. тЪснолистенъ
папуръ, рогозъ — Typha angustiI folia L.; 4. широколистенъ папуръ,
рогозъ — Typha latifolia L.; 5. царевица, кукурузъ — Zea mays L.;
6. сладка папрать — Polypodium
vulgare L.
Папуръ-чиче (тур.), др%мавче,
лЪтно кокиче — Leucojum aestivum L.
Папушнаръ, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Пара-чиче (тур.), очици, парички — Bellis perennis L.
Парахутка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Парици, парички — Bellis perennis L.
Парички, очици — Bellis perennis L.
Парлива коприва, гръцка ко-

474

Б. Ахтаровъ

Патлиджанъ—Solanum melonПарнаръ — 1. кошлнчаръ, самодивски чемширъ — Ilex aquifo- gena L.
Патъче. плюскачъ, жълта акаlium L.; 2. зеленика — Phyllirea
ция — Colutea arborescens L.
media L; 3. обикновенъ парнаръ —
Патя, блатна перуника — Iris
Quercus cocci fera L
preudacorus
L.
Пархавица, прахавииа — LycoПауника — Anthericum ramoperdon bovista L.
Пасбишенъ борецъ, жълтица
sum L.
Пауново око, кандилки, кош— Leontodon hastilis L.
нички
— Aquilegia vulgaris L.
Пасбншна бубакерка — SeneПафитъ, хмелъ — Humulus lucio jacobaea L
pulus
L
Пасбншна ружковица, бъзовл!къ, какула, шалвей — Salvia
Пацернакъ, пастърнакъ — Pasnemorosa L
tinaca sativa L.
Пацърнакъ, пастърнакъ — PasПастарнакъ — Pastinaca satitinaca
sativa L.
va L
Паиърнякъ, пастърнакъ — PasПастелъ, сърпецъ, синилникъ
tinaca
sativa L.
— Isatis tinctoria L.
Пача перуника,тревовидна пеПастернакъ — Pastinaca satiруника,
бибета — Iris graminea L
va L.
Пастервякъ — Pastinaca satiПача трева — 1. равнецъ —
va L.
Achillea millefolium Z..; 2. троскотъ
Пастинакъ—Pastinaca sativa L.
— Cynodon dactylon L:, 3. росица,
Патати (фр.), картофи, бара- одемка — Glyceria fluitans R. Br.-,
бой — Solanum tuberosum L
4. пиявица, бълвавииа — Lolium
temulentum
L; 5. пачина — PolyПате — 1. градинска перуника,
тжжекъ — Iris germanica L; 2. gonum aviculare Z.; 6. пачи
блатна перуника — Iris pseudaco- очиболецъ — Potentilla anserina L.
rus L.
Паче гнЪздо — 1. винче —
Патенца — 1. гороцвЪтъ — | Anchusa L.; 2. айважива (тур.) —
Adonis vernalis L; 2. перуника,
Alkanna tinctoria Tausch.
бнбета — Iris L
Паче жито, пачина, пача трева
Патета — 1. богородични —
— Polygonum aviculare L.
Aster chinensis L:, 2. перуника —
Паче краче —■ Gagea Schult.,
iris L.
G arvensis Salisb.
Патинца, малка перуника —
Пачи кракъ — 1. гълъбови
Iris pumila L
очички, потайниче — Anemone heПатици — 1. градинска перу- patica L. ( - Hepatica triloba Gilib.)',
ника — Iris germanica L; 2. бибе2. козачъ, припънка — Canthareта, тревовидиа перуника — Iris gra- llus cibarius Fr.; 3. козя брада —
minea L
Clavaria flava Sch.; 4. жълтъ rapПатки, царевица, кукурузъ — , вански лукъ — Gagea L.; 5. 6tZea mays L.
лушка, гарвански лукъ — Or.iithoПатладжаиъ — 1. домати —
galum L; 6. сребролистенъ очибоSolanum ly^opersicum
2. моравъ леиъ — Potentilla argentea L.; 7.
патладжаиъ — Solanum melon- j гърлица — Statice limonium L.
gena L
i
Пачи краче — Gagea L.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Пачи очиболецъ — Potentila I
anserina L.
Пачи пера, равнецъ — Achillea millefolium А.
Пачи пелинъ, дивъ пелинъ —
Artemisia vulgaris L.
Пачина— 1. лисичина, кокошки
— Corydalis marschalliana Pers.; 2.
пача трева — Polygonum а viculare L.
Пачкракъ, гължбови очички,
потайниче—Hepatica triloba Gilib.
Пашина туга, тугъ, ведрина—
Fritillaria imperialis L.
Пашканатъ, пастърнакъ —Pastinaca sativa L.
Пашкарназъ, пастърнакъ —
Pastinaca sativa L.
Паячна кжклица — 1. полска
черника — Nigella arvensis L:, 2.
градинска чернилка — Nigella sativa L.
Пекьорка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L
Пеланика, планика — Arbutus
unedo L.
Пелешница, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Пелинъ — Artemisia absinthium L
Пелитъ-меше, бЬликаръ, л1тенъ джбъ, граница — Quercus
pedunculata Ehrh.
Пембе, гущерче, диви кошнички — Thalictrum aquilegifolium L
Пенурика, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Пенюрига, блатка перуника —
Iris pseudacorus L.
Пепеливъ дебелецъ, тлъстига,
прозориче — Sedum glaucum 1Г. К.
Пепелянка — Cineraria hybrida hort.
Пепелярка — Cineraria hybrida hort.
Пеперуга — 1. градинска перуника, тжжекъ — Iris germanica

475

L.; 2. дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L; 3. латинка — Tropaeolum majus L.
Пеперуда, дивъ макъ, кадънка
— Papaver rhoeas L.
Пепонъ, пипонъ, пъпешъ —
Cucumis melo L.
Пепунъ, пъпешъ, пипонъ, каунъ
(тур.) — Cucumis melo L.
Переста брЪза, б1ла брЪза —
Betula alba L.
Перинака, тревовидна перуника, бибета — Iris graminea LПеринъ, градинска перуника,
тжжекъ ■— Iris germanica L.
Перичунъ, дивъ магданозъ —
Aethusa cynapium L.
Перишанъ, черника — Nigella
arvensis L
Перликъ. низка хвойна — Juniperus nana Willd.
Перлусъ, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Пернаръ, кошличарь, самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L.
Пернатка — Turgenia latifolia
Hojfm.
Перонига, градинска перуника,
тжжекъ — Iris germanica L.
Персийски фъстъкъ, шамъ
фъстъкъ (тур.) — Pistacia vera L.
Персийско бутурче — Cyclamen persicum Mill.
Персийско великденче — Veronica persica Poir.
Перука — Orchis coriophora L
и др.
Перунига — 1. перуника —
Iris L:, 2. салепъ — Orchis L.
Перуника — 1. патета, бибета,
тжжекъ — Iris L.; 2. салепъ —
Orchis Z..; 3. макъ, кадънка, пукалъ
— Papaver L.
Перушанъ — Nigella damascena L.
Перушка, градинска перуника,
тжжекъ — Iris germanica L.

476

Г». Ахтаровъ

Перчанъ-чнчекъ (гур.) — Nigella damascena L.
4 Перчи-капа, лале — Tulipa
gesneriana L.
Першунъ, дивъ магданозъ —
Aethusa cynapium L
Пестелка. бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Петниста бударица — Galeopsis tetrahit L
Петниста мрътва коприва —
Lamium maculatum L
Петниста мухоморка — Amanita pantherina DC.
Петннстъ горещникъ, срешниче, вечерниче — Ajuga laxmanni
Benth.
Петнистъ салепъ — Orchis
latifolia L
Петнистъ свинякъ, пробитиче
— Hypochoeris maculata L.
Петнята ръжда, житна ръжда
— Puccinia graminis Pers.
Петожили, голЬмъ жиловлТкъ
— Plantago major L.
Петожил ка.срЪденъ жиловлЬкъ
— Plantago media L
Петожилъ, голЬмъ жиловтЬкъ
— Plantago major L.
Петозжбенъ тетралянъ, съсерка — Marrubium peregrinum L.
Петолистъ бръшлянъ, лозина,
дива американска лоза — Ampelopsis hederacea Michx.
1
Петопръстица, сребролистенъ
очиболеиъ — Potentilla argentea L
Петопръстка—Potentilla argentea L
Петопръстиииа — 1. сребролистенъ очиболеиъ — Potentilla argentea L.; 2. дебринка — Sanicula j
europaea L
Петопръстниче, пълзешъ очиболенъ — Potentilla reptans L.
Петопръстъ — 1 очиболеиъ

Петопръстче, очиболеиъ — Potentilla cinerea Chaix.
Петотичннковъ рожецъ — Cerastium semidecandrum L.
Петрови гащи, лисичина, кокошки — Corydalis L.
Петровка, ябълка (порода) —
Pirus malus L.
Петрово перо, момкова сълза,
одраки — Polygonatum L.
Петровъ кръстъ — 1. дивъ
карамфилъ — Daphne cneorum L.;
2. рабавецъ, горска майка — Lathraea squammaria L.; 3. кждравче
— Lilium martagon L.; 4.
вранско око, кръстачъ—Paris quadrifolia L
Петрожилка, жиловлЬкъ —
Plantago L.: 1. голЬмъ жиловлЬкъ — Plantago major L:, 2. cptденъ жиловлЬкь — Plantago media L.
Петрожилъ, жиловлЬкъ— Plantago major L.
Петрушка, дрЬмавче, лЬтно кокиче — Leucojum aestivum Hoffm.
Петунка — Petunia violacea
Lindi.
Печална върба, плачуща върба,
тжжна върба — Salix babylonica L.
Печенка, царевица, кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Печенъ, хмелъ — Humulus lupulus L.
Печенъ кракъ, хмелъ — Humulus lupulus L.
Печорка, печурка — Agaricus
(Psaliota) campestris L.
Печурка — Agaricus (Psaliota)
campestris L.
Печурка царска, булка—Amanita caesarea Scop.
Печюрка, печурка — Agaricus
(Amanita) campestris L.
Пешакъ — Phaseolus vulgaris
L. var. nanus (L.) Asch.

Материали за български ботаниченъ речникъ

477

Пиперика, лисецъ, пипериче —
Пешка — Phaseolus vulgaris L.
var. nanus (£.) Asch.
Polygonum hydropiper L.
Пиавица, пиявица, бълвавииа
Пипериче— 1. водна коприва,
— Lolium temulentum L.
катушка — Lycopus europaeus L.\
Пивяица, пиявица — Hippuris
2. лисецъ, воденъ пиперъ — Povulgaris L.
lygonum L„ P. amphibium L., Р.
Пиевица, пиявица, бълвавииа
hydropiper L. и др.
— Lolium temulentum L.
Пиперка, пиперъ — Capsicum
Пиеница, пиявица, бълвавииа
annuum L.
— Lolium temulentum L.
Пиперна мента, джодженъ.
мента — Mentha piperita L.
Пизавгъ (тур.), бананъ —Musa
Пиперница, лютивка.бЪла млечsapientum Kuntze.
ница — Lactarius piperatus Scop.
Пизевенкъ чиче (тур.), богоПиперовъ лисецъ, пипериче,
родиче — Aster chinensis L.
воденъ
пиперъ — Polygonum hydroПийвицъ, пиявица, бълвавииа
piper L.
— Lolium temulentum L.
Пиперче, лисецъ, воденъ пкПийвъцъ, пиявица, бълвавииа
перъ
— Polygonum L.
— Lolium temulentum L.
Пиперчи, пиперъ — Solanum
Пийвяцъ, пиявица, бълвавииа
capsicastrum Lk.
— Lolium temulentum L.
Пиперъ — Capsicum annuum L.
Пикливче — Euclidium syriaПипирига, блатенъ камъшъ —
cum R. Br.
Heleocharis palustris.'/?. Br.
Пикливъ габъръ, воденъ гаПипойнъ,
пъпешъ, пипонъ,
бъръ — Ostrya carpinifolia Scop.
каунъ (тур.) — Cucumis melo L.
Пикличе — Euclidium SyriaПипониче, иъркало, дива красcum R. Br.
тавица— Ecbaiium elaterium А. Rich.
Пикралида, глухарче, радика
(= Momordica elaterium L).
— Taraxacum officinale Web.
Пипонче, иъркало, дива красПикрирадика, глухарче, радика
тавица - Ecbaiium elaterium А. Rich.
— Taraxacum officinale Web.
(= Momordica elaterium L.).
Пикулникъ, бударица — GaПипонъ, пъпешъ, каунъ (тур.)
leopsis L., G. tetrahit L.
— Cucumis melo L.
Пилашкинъ, шаренъ бобъ —
Пирамидаленъ салепъ—АпаPhaseolus multiflorus Lam.
camptis pyramidalis C. Rich.
Пилета, кокоши гребенъ —
Пирамидална топола — PopuClavaria Vail.
lus pyramidalis Roz.
Пилешничекъ, трицветна теПирей — 1. троскотъ — Cynoменуга, любичица — Viola tricolor L. don dactylon Pers. -, 2. пиръ, пироПилинъ, пелинъ — Artemisia L., вина — Triticum repens /.
A. absinthium L. и др.
Пирелъ — 1. глушина, райПимпернуса, клокочъ — Sta- грась — Lolium perenne L.; 2. пиphyllea pinnata L.
рей— Triticum repens L. (== AgroПиовецъ, пиявица, бълвавииа
pyrum repens P. B.).
— Lolium temulentum L.
Пиренъ, метла — Erica arboПиперига, лисецъ, пипериче,
rea L
воденъ пиперъ — Polygonum hydПиринейски здравецъ — Ge** ’•«»»
*'
**

ntrrAri o iri im /

478

Б. Ахтаровъ

Пиринейски мокришъ — Nasturtium pyrenaicum R. Br.
Пирински чай — Sideritis scardica Grsb.
Пиринъ, 6kia топола — Populus alba L
Пировина — 1. троскотъ —
Cynodon dactylon Pers.; 2. пирей
— Triticum repens Z.. (= Agopyrum
repens P. B.).
Пиронига — 1. градинска перуника, тжжекъ — Iris germanica
L; 2. салепъ — Orchis L.
Пироника, салепъ — Orchis L.
Пнрониче, градинска перуника,
тжжекъ — Iris germanica L.
Пиръ — 1. троскотъ — Cynodon dactylon Pers.; 2. пирей —
Triticum repens L.; 3. хвойна
— Juniperus L.', 4. глушица, райграсъ — Lolium perenne L
Пирье, пирей — Triticum repens L
Писана трева, плантичка, канарско семе — Phalaris arundinacea L.
Писанка, съсънка, сънъ-сънъкотка — Pulsatilla vulgaris Mill.
Писанъ-котка, съсънка, сънъсънъ-котка— Anemone pulsatilla L.
(= Pulsatilla vulgaris Mill.).
Писенка, съсънка, сънъ-съиъкотка — Anemone pulsatilla L.
Пискюлчи, парички, очици —
Bellis perennis L
Питаръ, метличина — Centaurea cyanus L
Питоменъ бъздунякъ — 1. девесилъ, русалия — Heracleum sphondylium L.; 2. селимъ (тур.) — Levisticum officinale Koch.
Питоменъ бъзъ, бъзъ, свирчовина — Sambucus nigra L.
Питоменъ енчецъ — Solidago
canadensis L
Питоменъ замбакъ, градинска
перуника, тжжекъ — Iris germa-

Питоменъ лападъ, градински
киселецъ — Rumex patientia L.
Питоменъ ленъ — Linum usitatissimum LПитоменъ
макъ, градински
макъ — Papaver somniferum L.
Питоменъ пилинъ, пелинъ —
Artemisia absinthium L.
Питоменъ слЪзъ. окрелче, дребенъ сл!зъ — Malva rotundifolia L.
Питоменъ спанакъ — Spinacia
oleracea L.
Питоменъ тръндафилъ - Rosa
centifolia L.
Питоменъ янчецъ — Solidago
canadensis L
Питомна бЪлоочнца, лайка,
лай-кучка, подрумиче — Matricaria
chamomilla L.
Питомна върба,
миризлива
върба — Elaeagnus angustifolia L.
Питомна коприва — 1. голЪма
коприва — Urtica dioica L.; 2.
гръцка коприва — Urtica urens L.
Питомна круша (присадъ) —
Pirus communis L.
Питомна лобода, градинска лобода — Atriplex hortense L.
Питомна спрежъ, кукурякъ —
Helleborus odorus W.K.
Питомна тученйца — Portulaca sativa L.
Питомна тучница — Portulaca
sativa L.
Питомна чубрица — Satureja
hortensis L.
Питомно оче, миризлива теменуга, любика — Viola odorata L.
Питомъдракъ, акация, салкъмъ
(тур.) — Robinia pseudacacia L.
Пихта (рус ), ела — Abies alba
Mill. (= Abies pectinata DC.).
Пишбобь, блГ.нъ, попалийка,
буника — Hyoscyamus niger
Пиши пиши, бл+>нъ, попалийка,
буника — Hyoscyamus niger L.
Пиши-пиши-кукла, дивъ макъ,

Материали за български ботаниченъ речникъ

Пиши-попадийка, блЪнъ, буника — Hyoscyamus niger LПиши попадия, блЪнъ, попадийка — Hyoscyamus niger L.
Пиши-попъ, блЪнъ, попадийка,
буника — Hyoscyamus niger L.
Пиши-попъ-марка, блЪнъ, пспадийка — Hyoscyamus niger L.
Пиши-тодоръ, блЪнъ, попадийка, буника — Hyoscyamus niger L.
Пишъ кукла, дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.
Пищалка — Angelica L., А.
panCidii Vel., A. silvestris L.
Пищялка — 1. пищалка—Angelica L.\ 2. бучинишъ, цволига —
Conium maculatum/..
Пиявецъ, пиявица, бглвавица
— Lolium temulentum L.
Пиявица— Ераставиче, сърпъ
— Hippuris vulgaris L.; 2. бълвавица,
вратъ —Lolium temulentum/..
Пияница, пиявица, бълвавица—
Lolium temulentum L.
Плаваща салвиния, лейка —
Salvina natans Hoffm.
Плаващъ мръснякь — Potamogeton natans LПлавецъ, водна леща — Lemna
minor L.
Плавешъ—Hottonia palustris/,.
Плавунъ — Lycopodium clavatum L., L. selago L.
Плавуща салвиния, лейка —
Salvinia natans Hoffm.
Плакунъ, върболистъ — Lythrum salicaria L.
Пламеница — 1. горска ягода
— Fragaria vesca L.; 2. дивъ макъ,
кадънка — Papaver rhoeas L.
Пламъкъ — L ребрика — Gladiolus /..; 2. огнена салвия — Salvia
splendens Sello-w.
Пламяница, дивъ макъ — Papaver rhoeas L.
Планиннца, ягода — Fragaria
vesca /..

479

Планинска бЪлушка, гарвански лукъ — Ornithogalum montanum Cyr.
Планинска върба, ива — Salix
caprea L.
Планинска върбовка
Epilobium montanum L.
Планинска върболика — Epilobium montanum L.
Планинска детелина — Trifolium montanum L.
Планинска елха — Alnus viridis Lam.
Планинска ива—Salix caprea L
Планинска иглика — Primula
elatior Jacq.
Планинска куча лобода, чу
венъ, дивъ спанакъ — Chenopodium bonus henricus L.
Планинска лаговица, планинска елха — Alnus viridis Lam.
Планинска миризливка - Саlamintha alpina Lam.
Планинска поималка — Alyssum montanum L.
Планинска пърхутка — Bovista gigantea Batsch.
Планинска ружа — Aster alpinus L
Планинска смрика, низка хвойна — Juniperus nana Willd.
Планинска теменуга, любика,
миризлива теменуга — Viola odorata L.
Планинска тинтява, свЪщици,
богородични свЪщи — Gentiana
punctata L.
Планинска ягода, пламеница —
Fragaria vesca L.
Планински божуръ, абленъ —
Trollius europaeus L.
Планински боръ — Pinus mughus Scop.
Планински бр!стъ — Ulmus
montana L.
Планински калешъ — Geum
montanum L.

480

Б. Ахтаровъ

Планински лукъ — Allium carinatum L.
Планински минзухаръ — Crocus veluchensis Herb.
Планински омаАникъ — Geum
montanum L.
Планински хвошъ, наставнице
— Equisetum silvaticum L
Планинки ясенъ, черенъ ясенъ
— Fraxinus excelsior L.
Планинско димитровче — Aster amellus L.
Планинско енювче — Galium
vernum Scop.
Планинско истравниче — Aspleniam septentrionale Hofjm.
Планинско лютиче — Ranunculus montanus W/d.
Планинско помниче — Myosotis alpestris Schmidt.
Планинско почудиче, планински очиболецъ - Potentilla tormentilla Schrank.
Планина, ягода — Fragaria vesca L
Планишка, ягода — Fragaria
vesca L
Планитичка, канарско семе —
Phalaris arundinacea L.
Планучка —1. ягода — Fragaria
vesca
2. кжпина — Rubus LПланушка, ягода — Fragaria
collina Ehrh.
Платанъ, чинаръ (тур.) — Platanus orientalis L.
Платика, гледичия — Gleditschia triacanthos L
Плаунъ— Lycopodium selago /,
Плачугца върба — Salix babylonica L
Плачеща върба — Salix babylonica L
Плашеница, шапиче — Alchemilla vulgaris L.
Плесень — 1. мухълъ, сива плесень
Aspergillus glaucus /J?.; 2.
шавеста плесень сметова плесень

Плетена повитица, горска поветица — Calystegia sepium R. Br.
(= Convelvulus sepium L.)
Плетенъ повитъ, горска поветина — Calystegia sepium R. Br.
Плешчица, овчарска торбичка
— Capsella bursa pastoris Moench.
Пловка, лейка — Salvinia natans Hoffm.
Плосколистна млЪчка — Euphorbia platyphylla L.
Плоскостъблена ливадина —
Роа compressa L.
Плувашъ рЪченъ юзъмъ —
Potamogeton natans L.
Плута, корковъ джбъ — Quercus suber L.
Плутовъ джбъ, корковъ джбъ
— Quercus suber L.
Плъстенъ лопенъ, свЪщилка —
— Verbascum phlomoides L.
Плътно менекше, шибой —
Mathiola incana R. Br.
Плътнокосматъ репей, чичекъ
— Lappa tomentosa Lam.
ПлЪвелна бударица, бударица,
кухозжбъ — Galeopsis ladanum L.
ПлЪвелъ — 1. овсига — Bromus L.’, 2. пиявица — Lolium temulentum L.
ПлЪвулъ — Holosteum umbellatum L.
Плюскавецъ — 1. водна роза
— Nymphaea alba L.\ 2. дивъ макъ,
кадънка — Papaver rhoeas L. 3. бърдунче, жълта водна роза — Nuphar
luteum Sw.
Плюскавица — 1. жълта акация — Colutea arborescens L.; 2.
ягода, пламеница — Fragaria vesca L.
Плюскавиче — 1. плюскачъ—
Colutea arborescens L:, 2. гушаница
— Cucubalus baccifer L ; 3. m +>хунка, фенерче — Physalis alkekengi L.; 4. хлопка, клопачка —

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Плюскавниче, мЬхунка, фенерче — Physalis alkekengi L.
Плюскавче — 1. плюскачъ —
Zolutea arborescens L.; 2. мЪхунка,
фенерче — Physalis alkekengi L;
i. шекерче, маргаритъ — Symphoicarpus racemosus Michx.
Плюскалница, ягода — Fragaia L.
Плюскаръ, хлопка, клопачка,
цушняръ—Rhinanthus major Ehrh.
Плюскачъ — 1. жълта акация
— Colutea arborescens L.; 2. татулъ
— Datura stramonium L.
Плюсковъ, дивъ макъ, кадънка
— Papaver rhoeas L.
Плющавиче, мЬхунка, фенерче
— Physalis alkekengi L.
Плющавче, мЬхунка, фенерче
— Physalis alkekengi L.
Повей, повитъ — Clematis
/italba L.
Поветица — 1. повитъ — Clenatis vitalba L.; 2. полска поветите, рокличка, чадърче — Convol/ulus arvensis Z..; 3. горска noзетица — Calystegia sepium R. Br.;
J. фасуличе, поветиченъ лисецъ —
3olygonum convolvulus L
Поветиченъ лисецъ — Polygonum convolvulus L.
Поветъ, повитъ — Clematis L.,
Z. vitalba L. и др.
Повивка — 1. горска поветица
— Calystegia sepium R. Br. (=Con/olvulus sepium L.); 2. хмелъ —
Humulus lupulus L.
Повий, повитъ — Clematis vialba L.
Повилика, кукувича прежда,
зилина коса. —Cuscuta europaea L
Повитакъ — 1. повитъ — Clenatis vitalba L.; 2. кукувича прежia — Cuscuta europaea L
Повитица — 1. горска повегина — Calystegia sepium R. Br.;

48!

3. полска поветица — Convolvulus
arvensis L.
Повитъ — 1 поветъ — Clematis vitalba L.; 2. хмелъ —
Humulus lupulus L.
Повиятъ, повитъ — Clematis
vitalba L.
Повлакъ, горска поветица —
Calystegia sepium R. Br.
ПовлЪкъ, горска поветица —
Calystegia sepium R Br. ^Convolvulus sepium L.).
ПовлФченъ лютикъ, пълзите лютиче — Ranunculus repens L.
Повой — 1. повитъ — Clematis
vitalba L.; 2. поветица — Convolvulus arvensis L.; 3. хмелъ — Humulus lupulus L.
Повратниче, волско езиче —
Lycopsis orientalis L.
Поганица, дяглица — Aegopodium podagraria L.
Поганска бледна, срамна гжба
— Amanita phalloides Fr.
Подабиче, поджбиче — Teucrium chamaedrys L.
Подабниче — Teucrium chamaedrys L.
ПодбЪла, марта — Tussilago
farfara L.
ПодбЪлъ — 1. овчарка, чобанка — Petasites L.; 2. марта —
Tussilago farfara L.; 3. кървавиче — Agrostemma coronaria L.
Подвалка, подбЪлъ, марта —
Tussilago farfara L.
Лодземенъ ор1хъ, фъстъкъ
(тур.) — Arachis hypogaea L.
Подкопачка гжба — Merulius
lacrimans Wulf.
Подланица, сводница, отровно
лютиче — Ranunculus sceleratus L.
Подлезокъ, морковъ — Daucus
carota L.
Подлесакъ, миризлива теменуга, любика — Viola odorata L.
Подлеска — 1. пърчовка —

482

Б. Ахтаровъ

(=Satyrium hircinum Л); 2. черве- I
на подлееха — Cephalanthera rubra L.
Подлесъ — Polygala L.
Подломица, лютиче — Ranunculus acer L
Подлудлива краставица, дива
краставица, църкало — Ecbalium
elaterium А. Rich.
Подметушка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L.
Подабиче, поджбиче — Teucrium chamaedrys L.
Подплетникъ, мъртва коприва
— Lamium purpureum L.
Подплетъ, мъртва коприва —
Lamium p.rpureum LПодплетуша, мъртва коприва
— Lamium purpureum L.
Подположка, класатина, миши
ечемикъ — Hordeum murinum L.
Подполошка, чистецъ, ялешъ
— Stachys L
Подрумиче — 1. б!ла рада,
мжжко подрумиче, въртипопъ —
Anthemis L; 2. лайка, лай-кучка—
Matricaria chamomillaL
Подсилъ, рабавецъ, горска майка — Lathraea squammaria L
Подсунка, знойка — Heliotropium L.
Подубиче, огниче, кози н!нки
— Ajuga chamaepytis Schreb.
Подубниче, поджбиче — Teucrium chamaedrys L.
Подурина, петниста
мъртва
коприва — Lamium maculatum L.
Подщрекъ, омайиикъ, калешъ
— Geum coccineum S. S.
Поджбецъ — 1. сребролистенъ
очиболеиъ — Potentilla argentea
L. *, 2. дива ягода, малъкъ очиболецъ — Potentilla micrantha Ram.
Поджбииа — 1. подлбиче —
Teucrium chamaedrys L.; 2. б1ло
поджбиче — Teucrium polium L
Поджбиче —Teucrium chamae-

Поджбниче — Teucrium chamaedrys L.
Поджбче — Teucrium chamaedrys L.
Пожарница, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perforatum L.
Пожега, слива (порода) — Prunus domestica L.
Позидна трева, хайдучица —
Lactuca muralis L.
Позланииа, класица — Alopecurus pratensis L.
Позлу-оту (тур.), градински
чай, какула, шалвей — Salvia officinalis L.
Поималка, игловръхъ, сипаница — Alysum L.
Поималки, дяволски уста —
Leonurus cardiaca L.
Пой, тилчецъ, сминдухъ —Trigonella besseriana Ser., T. coerulea Ser.
Пойна трева, мждрица, раноцЬлебникъ — Sisymbrium officinale
Scop.
Покосничко билье, равнеиъ—
Achillea millefolium L.
Полевица — Agrostis L.
Полегнало великденче — Veronica prostrata L.
Полика, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Полнякъ, левурда — Allium
ursinum L.
Полска брадица, козица—Tragopogon campestre Bess.
Полска бЪлоочица, врабчово
семе — Lithospermum arvense L.
Полска вицета, фий, уровъ,
бурчакъ — Vicia sativa L.
Полска гайтаника, гайтаника—
Melampyrum arvense L.
Полска горчица, полски синап ь
— Sinapis arvensis L
Полска гърбица — Lepidium
eampestre L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

483

оризъ—Trifolium arvense L.; 2. ли.
Полска светица, бкла дъвка
вадна детелина — Trifolium pra- — Filago arvensis L
tense.
Полска сънкотка — Anemone
Полска какула,
бъзовлЪкъ,
pratensis L.
шалвей — Salvia pratensis L.
Полска теменуга, трицветна
Полска кжпина — Rubus cae- теменуга, любичица — Viola tricosius L.
lor L. var arvensis Murr.
Полска лазаркиня — Asperula
Полска тръсть, свЪтлика, зайчи
arvensis L.
хлЪбъ — Luzula campestris L
Полска лисича опашка — AloПолски хвошъ, прешлипа —
pecurus agrestis L.
Equisetum arvense L.
Полска луличка — Linaria arПолска хрЪница — Lepidium
vensis Desf.
campestre DC.
Полска любица — Veronica arПолска черника, черника —
vensis L.
Nigella arvensis L.
Полска метличина — CentauПолски анасонъ, кимеонъ —
rea cyanus L.
Carum carvi L.
Полска млЪчка — Euphorbia
Полски бобъ, пешакъ — Phaseagraria M В., E. platyphylla L.
olus vulgaris L. var. nanus L.
Полска нана — Mentha puleПолски брЪстъ — Ulmus camgium L.
pestris L
Полска паламида, паламида —
Полски въртипопъ — AntheCirsium arvense L.
mis arvensis L.
Полска поветииа — ConvolПолски вязъ, 6picn> — Ulvulus arvensis L.
mus campestris L.
Полска повитица — ConvolПолски вжзелъ, кичурка, зайvulus arvensis L.
чина — Coronilla varia L.
Полска попадия — Anthemis
Полски грахъ — Pisum elatius
arvensis L.
M. B.
Полска прешленица — EquiПолски джоджанъ — Mentha
setum arvense L.
pulegium L.
Полска пшеница — Triticum
Полски здравецъ —Geranium
polonicum L.
pratense
L.
Полска ралица — Delphinium
Полски
карамфилъ —■ 1. дивъ
consolida L.
карамфилъ — Dianthus L.; 2. pyПолска раличка— Delphinium
менка,
свиларка — Lychnis flos cuconsolida L.
culi
L.
Полска роклица — ConvolvuПолски кимионъ, черника —
lus arvensis L.
Nigella arvensis L.
Полска ptna, дива рЪпица —
Полски кострецъ — Sonchus
Raphanus raphanistrum L.
Полска салвия, бъзовлЪкъ, ка- arvensis L.
Полски лютикъ — Ranunculus
кула — Salvia pratensis L.
Полска самакитка, жълта сама- i arvensis L.
китка — Aconitum ranunculaefoПолски макъ, дивъ макъ, каhum Rchb.
дънка — Papaver rhoeas L.
Полска санкотка — Pulsatilla
Полски невЪнъ — Calendula

484

Б. Ахтаровъ

Полски пачи-кракъ — Gagea
arvensis Schult.
Полски пелинъ — Artemisia
campestris L
Полски рожецъ — Cerastium
arvense L.
Полски рунолнстъ. бЪла дъвка
— Filago arvensis L
Полски синапъ — Sinapis arvensis L.
Полски старчецъ, бабини гниди — Thlaspi arvense L.
Полски хардалъ, синапъ —
Sinapis arvensis L
Полски хвошъ, хвощъ, прешлица — Equisetum arvense L.
Полски чай, бъзовлЪкъ, шалвей, какула — Salvia pratensis L.
Полски шалвей, какула, бъзовлЪкъ — Salvia pratensis L
Полски яворъ — Acer campestre L
Полско великденче — Veronica arvensis L.
Полско зеле, красивъ щавелъ
— Rumex pulcher L.
Полско лютиче — Ranunculus
arvensis L
Полско помниче — Myosotis
intermedia Lk.
Полско роже — Cerastium
arvense L
Полско телеграфче — 1. поветица — Convolvulus arvensis L\
2. брей — Tamus communis L
Полско шапавиче, живиница,
разгонъ — Scrophularia nodosa L
Полудлива краставица, дива
краставица, църкало — Ecbalium
elaterium А. Rich.
Полудявка, блЪнъ, попадийка,
буника — Hyoscyamus niger L
Полулужнякъ, поветица —
Convolvulus arvensis L.
Полуиошникъ — Ipomoea purpurea Lam.
Полунощница — Ipomoea pur-

Поляниче, блатно помниче, незабравка — Myosotis palustris With.
Помата — Solanum lycopersicum L
Померанско зеле — Brassica
oleracea L. var. acephala DC.
Померанчъ, портокалъ — Citrus aurantiaca L.
Помница, плюскавина, ягода —
Fragaria collina Ehrh.
Помниче, незабравка — Myosotis L.
Попадийка— 1. парички, оченua — Bellis perennis L.; 2. майчица, маргаритка — Chrysanthemum leucanthemum L ; 3. мишинецъ — Cynoglossum officinale L.;
4. б.тЬнъ, буника — Hyoscyamus niger L.; 5. лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Попадиче, лайка, лай-кучка, подрумиче— Matricaria chamomilla/..
Попадия — 1. въртипопъ, б!ла
рада — Anthemis L.; 2. блЪнъ,
буника — Hyoscyamus niger L; 3.
3. лайка, лай-кучка — Matricaria
chamomilla L.\ 4. бЬлоградиче, caмогризка — Scabiosa L.; 5. глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Попадия чиче, въртипопъ, бЪла
рада — Anthemis L.
Попенецъ, поветица — Convolvulus arvensis L.
Попивникъ, копитникъ, потайникъ — Asarum europaeum L.
Попилникъ, попивникъ, потайникъ — Asarum europaeum L.
Попова лъжица, змиярникъ,
козлецъ, змийски лападъ — Arum
italicum Mill., А. maculatum L.
Попова лъжичка — 1. блатнякъ — Caltha palustris L.; 2. овчарска торбичка — Capsella bursa
pastoris Moench.", 3, бабини гниди

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

Попова чаша, лютиче — Ranunculus acer L.
Попова шапка, лютиче — Ranunculus acer L
Попови въшки, овчарска торбичка, плешчиаа — Capsella bursa
pastoris Moench.
Попово ухо, копитникъ, потайникъ — Asarum europaeum L,
Попска коронка, чашкодрЪнъ
— Evonymus europaeus L.
Попска шапка, чашкодрЪнъ —
Evonymus europaeus L
Попско мждо, чашкодрЪнъ —
Evonymus europaeus L
Попъдивка, майчица — Chrysanthemum leucanthemum L.
Попъ-попадийка, блЪнъ, буника — Hyoscyamus niger L.
Попъ-попадия, блЪнъ, буника
— Hyoscyamus niger L
Попъ-попъ-попадийка, блЪнъ,
буника — Hyoscyamus niger L.
Попжтенъ азмаиукъ, азмаиукъ
— Anthriscus vulgaris Pers.
Поревка—Moenchia mantica L.
Поречъ—■ Borrago officinalis Z..
Поройникъ — Orchis purpurea
Huds.
Портокалено дърво — Citrus
aurantiaca (Z.) Pisso.
Портокалъ — Citrus aurantiaca
(Z.) Risso.
Портукалъ — Citrus aurantiaca
(Z.) Risso.
ПорЪзана трева,
звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum Z.
ПорЪзано билье,
звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum Z.
ПорЬзика — 1. равнецъ —
Achillea millefolium L.; 2. раменикъ
— Anthyllis vulneraria Z.
ПорЬзка, звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum Z.
ПорЪзникова трева, звъника,

485

жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum Z.
ПорЪзниче, звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum L
ПорЪчъ, поточарка — Nasturtium R. Br„,N. officinale и др.
ПосЬкана
трева,
звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum Z.
ПосЪклива билка, равнецъ —
Achillea millefolium Z.
ПосЬкливче — 1. равнецъ —
Achillea millefolium Z : 2. змийско
млЬкО, лишейче — Chelidonium majus Z.; 3. горска салата — Lactuca
scariola L; 4. сгърбунъ — Lapsana
communis L.
Посечена трева — 1. равнецъ
— Achillea millefolium L; 2. подсунка, знойка — Heliotropium europaeum Z.; 3. звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum
Z.; 4. линивче, противиче — Lysimachia nummularia Z.; 5. живиниче.
усоиче — Prunella vulgaris L.
Посечено билье — 1. жълта
тинтява — Gentiana lutea Z. var.
symphyandra Murb.\ 2. живиниче,
усоиче — Prunella vulgaris L.
ПосЬчка трева, равнецъ —
Achillea millefolium L.
Потайка, гълъбови очички, потайниче — Hepatica triloba Gilib.
(= Anemone hepatica Z.).
Потайникъ — 1. гължбови
очички, потайниче — Anemone hepatica L.; 2. копитникъ — A s а rum europaeum Z.; 3. пробитиче — Hypochoeris maculata L.; 4.
двулистникъ, тайникъ — Listera
ovata R.Br.
Потайниче — L копитникъ,
потайникъ — Asarum europaeum L\
2. гължбови очички — Anemone
hepatica Z. ( = Hepatica triloba
Gilib.y, 3. обичниче — Saxifraga
rotundifolia Z.

486

Б. Ахтаровъ

Поточарка — Nasturtium /?. Br.,
N. officinale R. Br.
Поточенъ кресъ, поточарка,
пор^чъ —Nasturtium officinale R.Br.
Пофитъ, хмелъ — Humulus lupulus L
Похаба, житна ръжда — Puccinia graminis Pers.
Почудиче — 1. сребролистенъ
очиболецъ — Potentilla argentea L.‘,
2. змийска ягода — Potentilla recta L
Почудниче — Potentilla argentea L.
Пошениче — Asperula montana M.B.
Пошеячи — Asperula montana
.W. B.
Поясмо, коило — Stipa pennata L
Праана, прахань — Polyporus
fomentarius Fr.
Права мазвица — Festuca elatior L. (= Festuca pratensis Huds).
Правостъбленъ чистецъ —
Stachys recta L
Правостоещъ повитъкъ — Clematis recta L.
Правоунъ, прахань — Polyporus fomentarius Fr.
Правъ петолистникъ — Potentilla recta L
Правъ ялешъ — Stachys recta L.
Прази лукъ — Allium porrum L.
Празно менекше, жълтъ шибой
— Cheiranthus cheiri L.
Празъ — Allium porrum L
Прапоръ, лапатникъ, пипериче
— Polygonum lapathifolium L.
Прасенце, татулъ — Datura stramonium L.
Праска, тЪснолистна върбовка
— Epilobium angustifolium L.
Прасква — Amygdalus persica
L {— Persica vulgaris Mill., Prunus
persica Sieb. et Zuc.)

ca A, (= Persica vulgaris Mill.,
Prunus persica Sieb. et Zuc).
Прасковина, лисецъ, пиперче
— Polygonum persicaria L.
Прасковиня, дивъ бадемъ —
Amygdalus папа L.
Прасковиче, лисецъ, пиперче
— Polygonum persicaria L.
Прасковолистенъ звънецъ —
Campanula persicifolia L.
Прасковолистна звъника —
Campanula persicifolia L.
Прасковолистно звънче —
Campanula persicifolia L.
Прасковче, лисецъ, пипериче
— Polygonum lapathifolium L., P.
persicaria L.
Праса — Allium porrum L.
Прасъ — Allium porrum L.
Прахавица, прахутка — Lycoperdon bovista L.
Праханева гжба — Polyporus
fomentarius Fr.
Праханица, прахавица — Lycoperdon bovista Fr.
Праханова гжба — Polyporus
fomentarius Fr.
Прахань — Polyporus Fries.,
P. fomentarius Fries.
Прахань гжба — Polyporus fomentarius Fries.
Прахуда, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Прахудка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Пра хулница, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Прахунъ, прахань — Polyporus
fomentarius Fr.
Прахутка, прахавица — Lycoperdon bovista L.
Прахънь гжба — Polyporus fomentarius Fr.
Прашивице, змийско мл1,ко, лишейче — Chelidonium majus L.
Прашивицъ, змийско млТ>ко, лишейче
Chelidonium majus L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Phaseolus vulgaris L. var. communis I
Asch.
Прашлива главня, прашна житна главня — Ustilago tritici Jansen.
Прашлица, прешлица, хвощъ
— Equisetum L.
Превара — 1. лимонче, маринка — Scutellaria L.; 2. полегнало
великденче — Veronica prostrata L;
3. лекарско великденче — Veronica officinalis L.
Предилка, кукувича прежда —
Cuscuta europaea L.
Прежда, кукувича прежда —
Cuscuta europaea L.
ПрЪко клинче — Plantago carinata Schrad.
Препрать, конска папрать, кюмюрджийска папрать — Pteridium
aquilinum Gled
ПресЬкниче, момкова сълза,
одраки — Polygonatum latifolium
All., P. officinale Desf.
Преселникъ, аспутъ — Carthamus lanatus L. ( = Kenthrophyllum
lanatum DC.).
Пресличица, гугерки, кукувичина, кукувича плюнка—Muscari L.
Преслииа, хвощъ — Equisetum А.
Пресечена трева, срещиче,
вечерниче — Ajuga laxmanni Benth.
ПресЪчка, камилски трънъ —
Cnicus benedictus L.
Прешленеста какула, бабиче,
говнеръ — Salvia \ erticillata L.
Прешленеста кощрява, лепавецъ — Setaria verticiliata P. В.
Прешленица, хвощъ — Equisetum L.
Прешлица, хвощъ — Equisetum L.
Прещипъ—Genista sagittalis L.
Прибой, щъркелова човка —
Erodium ciconium Willd.
Привисналъ щиръ. червенъ
ширъ, страторъ — Amaranthus
ра niculatus L.

487

Прилепка — Viscaria atropurpurea Grsb.
Прилепче, свиларка, руменка
— Lychnis flos cuculi L.
Прилепъ — 1. прилепка, лепило — Viscaria atropurpurea Grsb.2. конично плюскавиче — Silene
conica L
Прйпеченъ генгеръ — Carduus
collinus Uz". K.
Припълъ, лопенъ, свЪщилка —
Verbascum phlomoides L.
Припънка — 1. печурка —
Agaricus (Psaliota) campestris L.;
2. червенушка, манатарка — Boletus edulis Fr.\ 3. козачъ, пачи кракъ
— Cantharellus cibarius Fr.
Припжтница, изсипливче —
Herniaria glabra L.
Присадъ (облагородена круша)— Pirus communis L.
Приспи котка, минзухаръ —
Crocus L.
Пристолникъ, богородична ржчица, просфорникъ — Abutilon
avicennae Gaertn. (Sida abutilon L).
ПрисЪчена трева, срещниче,
вечерниче — Ajuga laxmanni Benth.
Притка, фасулъ, бобъ — Phaseolus vulgaris L.
Приткаръ, фасулъ, бобъ —
Phaseolus vulgaris L. var. communis Asch.
Пришница — 1. бЪло живениче — Prunella alba Pali.', 2. живиниче, усоиче — Prunella vulgaris L.
Прищена трева — 1. едроцветно живениче — Prunella grandiflora Moench.; 2. живиниче, усоиче — Prunella vulgaris L.
Пришникъ, живениче, усоиче
— Brunella L. (Prunella L.).
Пришница, живениче, усоиче
— Brunella vulgaris L. (= Prunella
vulgaris L.).
Пробита билка, пробитиче —
Hypochoeris maculata L.

488

Б- Ахтаровъ

Пробитиче — Hypochoeris maculata L.
Продълговатоплоденъ макъ—
Papaver dubium L
Прозориче— 1. очиболецъ—
Potentilla L., P. argentea L, P.
cinerea Chaix.; 2.тлъстига — Sedum
acre L. S. album L.
Прозорниче, очиболецъ — Potentilla argentea L
Прозорче, очиболецъ — Potentilla L, P. argentea L.
Проклетийски буренъ — 1.
проклетия — Cerinthe minor L; 2.
петниста мрътва коприва, подурица
— Lamium maculatum L; 3. вълча
люцерна, гьондже — Medicago lupulina L.; 4. медуница, меча пита —
Pulmonaria officinalis L.
Проклетия — 1. богородична
трева, млЪчница — Cerinthe minor
L; 2. гьондже, вълча люцерна —
Medicago lupulina L; 3. медуница,
меча пита — Pulmonaria officinalis L
Проклетия буревъ, подурица,
петниста мрътва коприва —Lamium
maculatum L
Проклето дърво, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
ПролЪзъ — 1. татарски босилекъ — Mercurialis annua L.', 2.
живолина — Mercurialis perennis L
ПролЪтенъ минзухаръ — Crocus L, C. moesiacus Ker., C. biflorus Mill. и др.
ПролЪтенъ очиболецъ — Potentilla verna L
ПролЪтенъ петолистникъ, очиболецъ — Potentilla verna L.
Пролкгенъ шафранъ, минзухаръ — Crocus L
Пролетна бубакярка, спорежъ
— Senecio vernalis U/. K.
Пролетна гладница — Draba
verna L
ПролЪтна горчивка, пролетна

Пролетна иглика — Primula
suaveolens Bert.
Пролетна кладница, бучка —
Morchella esculenta Bull.
Пролетна мишовка — Alsine
verna (Л) Wahl.
Пролетна острица — Carex
praecox Jacq. (=Carex verna Chaix.)
Пролетна ръжь — Secale cerea le L.
Пролетна ptnnua — Brassica
napus L. var. oleifera L. f. annua
Koch.
ПролЪтна сЬкира — Lathyrus
vernus L.
Пролетна тинтява —Gentiana
verna L.
Пролетно горчило, пролетна
тинтява — Gentiana verna L.
Пролетно енювче — Galium
vernum Scop.
Пролетно желтурче, жълтурче,
мазни-кокалче — Ranunculus ficaria L.
Пролетно кокиче, блатно кокиче, дрЪмавче — Leucojum aestivum L.
Пропадниче, ботушки, заушница — Pedicularis comosa L.
Прораслолистна гърбица —
Lepidium perfoliatum L.
Просвурникъ — 1. богородична ржчица — Abutilon avicennae
GSrtn.; 2. ружа — Althaea officinalis L., Althaea pallida W. K
Просвурнякъ, ружа — Althaea
officinalis L.
Проскурнякъ — 1. дива ружа
— Althaea pallida W. K', 2. ружа
— Althaea officinalis L.
Просо — Panicum miliaceumZ..
Просовидна острица — Carex
panicea L.
Просовски трънъ, драка — Paliurus aculeatus Latn.
Проста ежева главичка, таралежче — Sparganium simplex

Материали за български ботаниченъ речникъ

Проста ливадна чашка, съсънка, сънъ-сънъ котка — Anemone
pulsatilla L.
ПрострЪлъ — 1. обикновена
тинтява — Gentiana cruciata L.; 2.
пролетна тинтява — Gentiana verna L.
ПрострЪлъ трева — Erysimum
repandum L.
Простъ брошъ, бЪло енювче,
сирище — Galium mollugo L.
Простъ духанъ, махорка — Nicotiana rustica L.
Просулида, левурда — Allium
ursinum L.
Просурникъ—Papaver rhoeas/..
Просфорникъ — Abutilon avicennae Gartn. (= Sida abutilon L.).
Просфорниче, богородична ржчица — Abutilon avicennae GUrtn.
Просце, моминска сълза — Convallaria majalis L.
Противниче — 1. линивче —
Lysimachia nummularia L.; 2, хайдушки тютюнъ — Lysimachia vulgaris L.
Противоглистна папрать —
Nephrodium filix mas Rich. (= Aspidium filix mas Sw.).
Протока — 1. татулъ — Datura stramonium L.', 2. кърлежъ,
рицина — Ricinus communis L.
Протокалъ, портокалъ — Citrus aurantiaca L.
Протокъ, кърлежъ — Ricinus
communis L.
Прусворникъ, ружа — Althaea
officinalis L.
Прълокъ, жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Пръстейче, метличина — Centaurea cyanus L.
Пръстенче, метличина — Centaurea cyanus L.
ПръстеноцвЪтенъ бъзовлЪкъ,
говнеръ — Salvia verticillata L.
Пръхуда, прахавица — Lyco- I
Oerdnn
/
[

489

Пръча трева, брадииа, козина
— Tragopogon orientale L.
Пръчици, кривина — Chondrilla juncea L.
Пръчъ, козица, брадииа
Tragopogon L., T. majus Jacq. и др,
Пръшлика, прешлица — Equisetum L., E. arvense L.
Пржчица — Chondrilla juncea L.
Птича глушина—Vicia cracca L.
Птича трева, врабчови чревца,
мишакиня — Stellaria media L.
Птича череша, череша — Prunus avium L
Птича черница, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L
Птиче грозде — 1. птичи др^нъ
— Ligustrum vulgare L.; 2. б!лоОчица — Lithospermum officinale
/..; 3. лоза — Vitis vinifera L.
Птиче жито, пачина, пача-трева — Polygonum aviculare L
Птиче зърно, птичи дрЪнъ —
Ligustrum vulgare L.
Птича люлка, птичи фий, глушина — Vicia cracca L.
Птиче млЪко, пачи кракъ —
Gagea lutea Schult.
Птиче просо — 1. врабчево
семе — Lithospermum arvense Z..;
2. бЪлоочица — Lithospermum officinale L.; 3. пурпурно-синя бЪлоочица — Lithospermum purpureocoeruleum L;, 4. плантичка, канарско
семе — Phalaris arundinacea L.
Птичи босилекъ, превара —
Veronica prostrata L.
Птичи гнездо — Neottia nidus
avis Rich.
Птичи грозди, бКлоочица —
Lithospermum officinale L.
Птичи дрЪнъ — Ligustrum vulgare L.
Птичи замбакъ — Iris variegata L.
Птичи клюнъ, ралица — Delphinium consolida L.
Птичи кренъ, бибета, патета,

490

Б. Ахтаровъ

тревовидна перуника — Iris graminea L.
Птичи фий, птича глушина —
Vicia cracca L
Птичулка, птичи фий, птича
глушина — Vicia cracca L.
Птолика, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L
Пувка, прахавица, прахутка —
— Lycoperdon bovista L.
Пуйча трева, слЪзъ, камилякъ
— Malva silvestris L.
Пуйчи буренъ, камбула, дивъ
слЪзъ — Malva vulgaris Fries.
Пуйчи сополъ, страторъ, червенъ щиръ — Amaranthus paniculatus L.
Пукавица, 6t.ia сЪкирка—Orobus albus L
Пукавици, трънкослива — Prunus insititia L.
Пукалецъ, плюскавиче — Silene
inflata L
Пукалки, плюскавиче — Silene
inflata L
Пукалче — 1. дивъ макъ. кадънка — Papaver rhoeas L.; 2. пукалъ, вранска стжпка, ерсамунъ
(тур)— Leontice leontopetalum L.; 3. мЪхунка, фенерче —
Physalis alkekengi
4. плюскавиче — Silene inflata L
Пукалчи, мЪхунка, фенерче —
Physalis alkekengi L
Пукалъ—1. плюскачъ —Colutea
arborescens £.; 2. пукалче, вранска
стжпка, ерсамунъ (тур.)— Leontice
leontopetalum L.; 3. дивъ макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.
Пукниче — 1. любица, великденче— Veronica £.; 2. бръшлянолистно великденче — Veronica hederaefolia L.
Пукъ — 1. поветица, рокличка,
чадърче—Convolvulus arvensis L:, 2.
горска поветица — Calystegia sepium R. Br. , 3. лопенъ, свЪщилка—

Пукълъ, дивъ макъ, кадънка —.
Papaver rhoeas L.
Пукълче, мехунка, фенерче —
Physalis alkekengi L.
Пунски грахъ — Lathyrus sativus L.
Пунско ивЪкье, мрътва коприва, великденче — Lamium purpureum L.
Пуовица, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Пупавицз, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Пупавка, б±ла рада, въртипопъ,
мжжка лай-кучка — Anthemis L.,
А. cotula L. и др.
Пупалка, cBiutnua — Оепоthera biennis L.
Пуплекъ, дивъ макъ, кадънка
— Papaver £., P. rhoeas L. и др.
Пуплякъ, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver L.
Пурпурносиня бЪлоочица —
Lithospermum purpureo-coeruleum L.
Пурпурова върба, ракита —
Salix purpurea L.
Пустъ-кръвчица,подбЪлъ, марта — Tussilago farfara L.
Пусъ-кръвчица—1. кървавиче
Agrostemma coronaria L.; 2. лютиче
— Ranunculus acer L.
Пусъ-пусъ-кръвчица, троскотъ
— Cynodon dactylon L.
Пуфка, прахавица, прахутка —
Lycoperdon bovista L.
Пушанка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Пушица — Eriophorum L., E.
angustifolium Roth.
Пушкалка,църкало, дива краставица — Ecbalium elaterium А.
Rich.
Пушянка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Пуши-кръвь, ребрика, пЪтлевъ
гребени — Gladiolus L.
Пиолика, бучинишъ, цволига —

Материали за български ботаниченъ речникъ

491

Пчейница, пшеница — Triticum I
Пченична, царевица, кукурузъ,
vulgare L.
мисиръ (тур.) — Zea mays А.
Пчела — 1. кокица, бъзунче,
Пченична мазна главня —Tilпчела-гължбъ — Ophrys atrata
letia levis Kiihn.
Lindi., O. bicornis Sadl.\ 2. дивъ
Пченична грапава главня —
чемширъ, самодивски чемширъ —
Ustitago tritici Jansen.
Ruscus aculeatus А.
Пченка, царевица, кукурузъ —
Zea
mays А.
Пчела-гължбъ — Ophrys atrata
Пчешки дрЪнъ, кучи дрЪнъ —
Lindi, O. bicornis Sadl.
Cornus
sanguinea А.
Пчеларникъ, маточина — MeПчешко грозде, кучешко грозlissa officinalis L.
де
—
Solanum nigrum А.
Пчелекъ, маточина — Melissa
Пчилинокъ, пчелникъ, мламосofficinalis L.
никъ
— Marrubium vulgare А.
Пчеленъялешъ.чистецъ, ялешъ
Пчилокъ, пчелникъ, мламосникъ
— Stathys annua M. B.
—
Marrubium vulgare А.
Пчелина, маточина — Melissa
Пшеница — 1. еднозърнестъ
officinalis L.
лимецъ — Triticum monococcum
Пчелина перуника, кокица,
А.; 2. двузърнестъ лимецъ — triбъзунче, пчела-гължбъ — Ophrys L.
tium dicoccum Schrk.\ 3. твърда
Пчелинекъ — 1. пчелникъ —
пшеница, загорка — Triticum duMarrubium vulgare L.; 2. маточина
rum Desf.; 4. мека пшеница, чер— Melissa officinalis L
венка — Triticum vulgare L. и др.
Пчелиникъ, маточина — MeПшенична, жълтурче, мазниlissa officinalis L.
кокалче — Ranunculus ficaria L.
Пчелинокъ, пчелникъ — MarПшенична главня, житна прашrubium vulgare L.
на главня — Ustilago tritici Jansen.
Пчелникъ — 1. пчелиновъ млаПшенична гладка главня, житмосникъ — Marrubium vulgare А.;
на мазна главня — Tilletia levis
2. маточина — Melissa officinalis А. I KUhn.
Пчелнокъ, маточина — Melissa
Пшенична трева, франнуски
officinalis L.
райграсъ — Arrhenatherum avenaПчелокъ, пчелникъ — Marru- ceum Р. В.
bium vulgare L.
Пжди овчарь, мразовецъ, есеПчельокъ, пчелникъ — Marru- ненъ минзухаръ — Colchicum aubium vulgare L.
tumnale А.
Пчелядъ, крилато живиниче,
Пъдпъдъче жито, гайтаника —
разгонъ — Scrophularia alata Gilib.
Melampyrum arvense А.
Пчелякъ — 1. пчелникъ, млаПъзлакъ, йозъ, ситна граница
мосникь — Marrubium vulgare L.;
— Quercus pubescens Willd.
2. маточина — Melissa officinalis А.;
Пълзяща детелина — Trifo3. кошутина — Melittis melissolium repens А.
phyllumA.; 4. живиниче, разгонъ—
Пълзяща острица. острига —
Scrophularia alata Gilib.
Asperugo procumbens А.
Пълзящо жълтурче — RanunПченика, жълтурче, мазни-коculus repens А.
калче — Ranunculus ficaria L.
Пченица, пшеница — Triticum
Пълзящо противиче, ленивче

492

Б- Ахтлровъ

Пълзяшъ горещникъ — Ajuga
reptans L
Пълзяшъ гръмотрънъ, милободъ — Ononis procurrens Wallr.
Пълзящъ очиболецъ — Potentilla reptans L
Пънчушка — I. кокоши гребенъ, реси — Clavaria L.; 2. меденка, свЪтяща гжба — Armillar i а mellea U"aA/.
Пъпешъ — Cucumis melo L.
Пъпръть, сладка папрать —
Polypodium vulgare L.
Пъпъруна, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Пърливки, припънка, козакъ —
Cantharellus cibarius Fr.
Пърлакъ. жълтъ минзухаръ —
Crocus moesiacus Ker.
Пърлова билка, лютиче — Ranunculus acer. L
Пърля, йозъ, ситна граница —
Quercus pubescens VTilid.
Пърнаръ — Quercus coccifera L.
Пъртена ружа, ружа — Althaea officinalis L
Пъртенка, ружа — Althaea officinalis L
Пърхавица. прахавица. прахутка — Lycoperdon bovista L
Пърхавка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L
Пърхова гжба, прахавица, прахутка — Lycoperdon bovista L
Пърхутка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Пърчовка — Himantoglossum
hircinum Spreng.
Пършаличе, скопарниче, пълзеше лютиче — Ranunculus L, R.
repens L
Пършеличе, змийско мл+>ко,
лишейче — Chelidonium majus L.
Пършливка. слива (порода) —
Prunus domestica L.

Пършолида, гарвановъ лукъ,
дивъ лукъ — Allium rotundum L.
Пъси дрЪнъ — 1. кучи др!нъ
— Cornus sanguinea L.; 2. птичи
др^нъ — Ligustrum vulgare L.
Пъстаръ бобъ — Phaseolus
multiflorus Lam.
Пъстра глушина — Vicia varia
Host.
Пъстра лула, лале — Tulipa
gesneriana L.
Пъстра миризливка — Calamintha nepeta L.
Пъстра панделка, плантичка,
канарско семе — Phalaris arundinacea L.
Пъстра теменуга, трицветна
теменуга, любичица, кокорче — Viola tricolor. L.
Пъстри кокошки, кандилки —
Aquilegia vulgaris L.
Пъстри лулици — Linaria vulgaris Mill.
Пъстро грозде, французко грозде — Ribes grossularia L.
Пъстро кокиче, дрЪмникъ,блатно кокиче — Leucojum aestivum L.
Пъстро сЪкирче — Orobus
variegatus Ten.
ПъстроцвЪтенъ фасулъ —
Phaseolus multiflorus Lam.
Пъстроцветна глушина —
Vicia varia Host.
Пъстъръ грахъ, кичурка, зайчина — Coronilla varia L.
Пъстъръ дивъ каранфилъ —
Dianthus deltoides L.
Пъстъръ коренъ, бърдунче,
жълта водна роза — Nuphar luteum Sw.
Пънчулешка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L.
Пънчушка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L.
ПЪкявецъ - 1. сапунче, 6t.noнога — Saponaria officinalis L.; 2.

Материали за български ботаниченъ речникъ

ПЪсакиня — 1. гроздова череша — Prunus padus L.; 2.
зърника — Rhamnus saxatilis Jacq.
ПЪсекиня, гроздова череша —
Prunus padus L.
ПЪсъкиня, гроздова череша —
Prunus padus L.
ПЪсъкливъ фий. глушецъ, конски ребра — Vicia villosa Roth.
ПЪсъчарка (прев.) — Arenaria
serpyllifolia L.
ПЪсъчево, съсерка — Marrubium peregrinum L.
ПЪсъченъ ечемикъ — Elymus
arenarius L.
ПФсъченъ жиловннкъ — Plantago arenaria W. K.
ПЪсъченъ фий, глушецъ, конски ребра — Vicia villosa Roth.
ПЪсъчиво, съсерка — Marrubium peregrinum L.
ПЬсъчливъ буренъ, устрелъ —
Vincetoxicum laxum Gord. et Gren.
(= Cynanchum laxum Bartl.
Пясъчна острица— Carex arenaria L.
Пясъчна попадия — Anthemis
ruthenica M. B.
ПЬсъчна самогризка, бЪлоградче — Scabiosa ucranica L.
ПЪсъчна трева, пЪсъчница, ntсъчарка — Arenaria serpyllifolia L.
ПЪсъчница, пЪсъчарка — Arenaria serpyllifolia L.
ПЪтелче, хлопка, хлопачка —
Rhinanthus L.
ПЬтлева глава, бударица —
Galeopsis tetrahit L.
ПЪтлеви гащи — Lonicera tata rica L.
ПЬтлево перо, ребрика — Gladiolus L.
ПЬтлевъ гребенъ, хлопка, клопачка — Rhinanthus L.
ПЪтлевь кръстъ, хлопка, клопачка — Rhinanthus L.
ГИтлевъ макъ, дивъ макъ, ка-

493

ПЪтлета, лисичина, кокошки —
Corydalis L.
ПЬтлешки гребенъ, страторъ
— Celosia cristata
ПЬтложилка — 1. копиевиденъ
жиловлКкъ — Plantago lanceolata
L.; 2. голЪмъ жиловлЪкъ — Plantago major L.
ПЬтлои ногти, нокъть — Lonicera caprifolium LПЪтлуга
Pinguicula vulgaris L
ПЪтльови гащи, лисичина, кокошки — Corydalis L
ПЪтльово перо, момкова сълза,
одраки — Polygonatum Tourn., P
latifolium Desf.
ПЪтльовъ гребенъ, момкова
сълза, одраки — Polygonatum latifolium Desf.
ГНтлюва опашка, момкови сълзи, одраки — Polygonatum latifolium L.
ПЬтлюва опашка, с^кирка —
Orobus vernus L.
ПЪтлюви гащи — 1. клинавче
— Astragalus
2. лисичина, кокошки — Corydalis L., C. solida
Lm. и др.; 3. кривъ дЪдО, конски
зжбъ — Erythronium dens canis L.\
4. нокъть, орлови нокти — Lonicera caprifolium L
ГИтлюви мжди, нокъть, орлови нокти—Lonicera caprifolium А.
ПЪтлюви мжндиня, нокъть, орлови нокти — Lonicera caprifolium L.
П1ТЛЮВИ нокти, нокъть, орлови нокти — Lonicera caprifolium L
ПЪтлюво перо, ребрика — Gladiolus L.
ГНтлювъ гребенъ — 1. страторъ — Celosia cristata L.; 2. ребрика — Gladiolus L.
ГНтлювъ кракъ, кокоши гребенъ — Clavaria
Пятнестъ салепъ — Orchis
maculata L
По-ruurrv КЛЗЛЙПЪ. амияоникъ.

-494

Б. Ахтяровъ

козлеиъ, змийско грозде — Arum
maculatum L
Пятожили, жиловлакъ — Plantago L
Пятопръстннца, иглика — Primula suaveolens Bert.
Пятопръстъ, иглика — Primula
suaveolens Bert.
Пжплякъ, макъ, кадънка —
Papaver rhoeas L
Пжпулекъ — Trinia Kitaibelii
M. B.
Пжпчива печурка, срамна гжба — Amanita phalloiodes Fr.

Пжпчиво зеле, брюкселско зеле — Brassica oleracea L. var. gemmifera DC.
Пжтенъ кръстъ, зърника —
Rhamnus cathartica L
Пжтенъ сл1зъ, дребенъ слЪзъ,
окрелче — Malva neglecta Wallr.
Пжтенъ трънъ, зърника —
Rhamnus cathartica L.
Пжтна гърбица, гроница —
Lepidium ruderale L.
Пжтникъ, кукурякъ — Helleborus odorus W. K.
Пжтниче, седефче — Ruta graveolens L.

P
Рабавецъ, горска майка, под- j
силъ — Lathraea squammaria L.
Рабарбари, ревенъ — Rheum
rhaponticum L
Рабарбаръ, ревенъ — Rheum
rhaponticum L
Рабка, царевица, кукурузъ, мисиръ (тур.) — Zea mays L
Раваидъ, ревенъ — Rheum
rhaponticum L.
Раваяецъ, равнецъ — Achillea
millefolium L и др.
Равенъ — 1. тинтява — Gentiana L; 2. жълта тинтява — Gentiana lutea L\ 3. пъстра тинтява —
Gentiana punctata L
Равнежъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Равнецъ — Achillea L., A. millefolium L
Равиешъ, равнецъ — Achillea
millefolium L
Равнина, равнецъ — Achillea
millefolium L
Равнишъ, равнецъ — Achillea

Радоква, б!ла ptna — Brassica
oleracea L. var. rapa L.
Радъква, бЪла ptna — Brassica
olerace L. var. rapa L.
Разакия, лоза (порода) — Vitis
vinifera L.
Разваленка — 1. игловръхъ,
поималка, сипаница — Alyssum
calycinum L.; 2. старо (отровно)
билье, развалниче — Atropa belladonna L.; 3. лепкава разваленка
— Parietaria erecta M.K.; 4. чернилникь — Sanguisorba officinalis
L; 5. динче — Sanguisorba
minor Scop.; 6. разводникъ —
Solanum dulcamara Z..; 7. кучешко
грозде — Solanum nigrum L.
Развалниче — 1. старо (отровно) билье — Atropa belladonna
L; 2. динка — Sanguisorba minor
Scop:, 3. чернилникъ — Sanguisorba
officinalis L:, 4. разводникъ — Solanum dulcamara L:, 5. дилянка, коча
трева - Valeriana officinalis L.
Разводникъ — Solanum dulca-

Материали за български ботаниченъ речникъ

495

Развързанче, припжтница, изРазперена боянка, прострЪлъ
сипливче — Herniaria hirsuta L.
— Erysimum repandum L
Развързанъ бурянъ, припжтРазперена дзука — Juncus
ница, изсипливче — Herniaria hir- effusus L.
suta L.
Разперена лобода — Atriplex
patulum
L.
Разгонка — 1. старо (отровно)
Разпукниче — 1, шушанъ —
билье, развалниче — Atropa bellaChaerophyllum
L.; 2. бучинишъ,
donna L.; 2. жълтурче, мазни-кокалче — Ranunculus ficaria L.; 3. иволжа — Conium maculatum L
Разрушителъ гжба—Merulius
разводникъ—Solanum dulcamara L;
lacrimans
Wulf.
4. кучешко грозде — Solanum nigРазставиче— 1, голяма прешrum L.‘, 5. буболякъ, жабякъ, речно
лица, голЪмъ хвошъ — Equisetum
великденче — Veronica beccabunga
6. великденче — Veronica offici- maximum Lam.\ 2. пиявица, тръскавица — Hippuris vulgaris L.
nalis L.
Разставничавъ буренъ, голяРазгонъ — 1, блатнякъ —
ма
прешлица, големъ хвошъ —
Caltha palustris
2. ленивче, npoEquisetum maximum Lam.
тивиче — Lysimachia L., L. numРазставниче, голяма прешлиmularia L.\ 3. жълтурче, мазница,
големъ хвошъ — Equisetum
кокалче — Ranunculus ficaria Z,.; 4.
maximum Lam.
пълзяще лютиче — Ranunculus
Разтворено звънче — Camrepens L; 5. живиниче — Scropanula
expansa Friv.
phularia
6. разводникъ —
Разтворенъ звънецъ — CamSolanum dulcamara L.
panula expansa Friv.
Разгулъ, кучешко грозде — SoРазсодка, разводникъ — Solalanum nigrum L.
num dulcamara L.
Разковниче, пълзяща детелина
Разходникъ — 1. тлъстига,
— Trifolium repens L.
прозориче — Sedum Z,.; 2. разводРазковно билье, пълзяща деникъ — Solanum dulcamara L.
телина — Trifolium repens L.
Райграсъ — Lolium perenne L
Разковъ, пълзяща детелина —
Райково коренче, сладка паTrifolium repens L.
прать — Polypodium vulgare L.
Различе, метличина — CenРайковъ коренъ, сладка паtaurea cyanus L.
прать — Polypodium vulgare L
Разложъ, лютиче — RanuncuРайска смокиня, бананъ —
lus acer L.
Musa sapientium O. Kuntze.
Размаринъ, катраника, боже
Райска ябълка, домати —
дръвче — Artemisia abrotanum L
Solanum lycopersicum L.
Размиръ,
катраника,
боже
Ракида, ракита — Salix purдръвце — Artemisia abrotanum L purea L.
Разнолистна бубакерка, жълРаки-сапунъ — 1. припжттушка — Senecio jacobaea L.
ница, изсипливче — Herniaria hirРазноцвЪтенъ дробникъ, ме- suta L; 2. сапунче, бЪлонога —
дуница, меча пита — Pulmonaria Saponaria officinalis L
officinalis L.
Ракидивица—Tamarix pallasii L
Разноцветна сЪкирка — LaРакийниче, пчелникъ — Marru-

496

Б. Ахтаровъ

Ракита — 1. върба — Salix L.;
2. ива — Salix caprea L.', 3. крЪхка
върба — Salix fragilis L.; 4. червена върба — Salix purpurea
£.; 5. тритичинкова върба — Salix
triandra L.; 6. кошничарска върба
— Salix viminalis L.
Ракита върба — Salix purpurea L.
Ракитовица, ракидивица —
Tamarix pallasii L.
Ралика, ралица — Delphinium
consolida L.
Ралица — Delphinium consolida L и др.
Раличка — Delphinium L, D.
a jacis L., D. consolida £., D. halteratum 5. S. и др.
Рамбобой, артишокъ — Cynara
cardunculus L subsp. scolymus L.
Раменикъ — Anthyllis vulneraria L
Раменна — Anthyllis vulneraria L
Рамнецъ, равнецъ — Achillea
clypeolata Sm., A. millefolium L и др.
Рамоние, лайка, лай-кучка, подрумиче— Matricaria chamomilla А.
Романъ, равнецъ, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Рамчеиъ — 1. жълтъ равнецъ
— Achillea clypeolata Sm ; 2. б!лъ
равнецъ — Achillea millefolium L.
Ранбоибой, артишокъ—Cynara
cardunculus L. subsp. scolymus L.
Раннлистъ — 1. рошовина —
Betonica officinalis L; 2. чистецъ,
ялешъ — Stachys L, S. recta L.
Равни бабини гниди — Thlaspi
praecox WulJ.
Ранолистъ, чистецъ, ялешъ,
смърданъ — Stachys L., S. recta L
и др.
РаиоцЪлебникъ — Sisymbrium
All., S. sophia L и др.

DC.; 2. овчарска торбичка — Capsella
bursa pastoris Moench.
Рапица — Brassica napus L.
var. oleifera DC.
Рапичка, рапица — Brassica
rapa L. var. oleifera DC.
Рапка, царевица, кукурузъ, мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Рапонъ — 1. б!ла ptna —
Brassica oleracea L. var. esculenta
DC. (= var. rapa L.); 2. рЪпички
— Raphanus sativus L.
Рапчукъ, полски синапъ, хардалъ (тур.) — Sinapis arvensis L.
Расковиче, пълзяща детелина
— Trifolium repens L.
Расковниче, салепъ — Orchis
morio L.
Расопасъ, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L.
Раставиче, пиявица — Hippuris vulgaris L.
Растица, клечатъ габъръ, черенъ габъръ — Carpinus duinensis
Scop.
Растопаска, змийско млЪко,
лишейче — Chelidonium majus L.
Растопасъ, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L.
Рачица, ралица — Delphinium
consolida L.
Рашетка, решетка, вилиносито
— Carlina acanthifolia All.
Рашкино цвЪте, горска поветица — Calystegia sepium R. Br.
Рашковина, росопасъ — Fumaria L.
Ребиикъ, камшикъ — Agrimonia eupatoria L.
Ребра конски, клинавче, сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
Ребрика — 1. клинавче, сграбиче — Astragalusglycyphyllos L.;
2. пЪтлюво перо — Gladiolus L.
Ревенгъ, ревенъ — Rheum rha-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Ревентъ-оту (тур.) — Rheum
rhaponticum L.
Ревенъ— Rheum rhaponticum L.
Ревенъ деветотичинковъ, ревенъ — Rheum rhaponticum L.
Ревничавъ буренъ, гущерче,
обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.
Редоватъ шибой, червенъ шибой — Matthiola incana R. Br.
Редухъ, мокришъ — Cardamine
pratensis L.
Резане, морачь — Foeniculum
officinale All.
Резание, морачъ — Foeniculum capillaceum Gilib. (= Foeniculum officinale All. — Foeniculum
vulgare Gartnf
Резеда — 1. жълта резеда, бойка — Reseda luteola/..; 2. миризлива резеда — Reseda odorata L
Резене, морачъ — Foeniculum
officinale Alt.
Резине — Foen:culum officinale
All.
Резияне, анасонъ — Pimpinella
anisum L.
Резнякъ, анасонъ — Pimpinella
anisum L.
Рекита, кошничарска върба —
Salix viminalis L.
Рема — Inula germanica L.
Ptnefi — 1. камшикъ, ребрикъ
— Agrimonia eupatoria L.; 2. ptпей, чичекъ, лопошъ — Lappa
Tourn.: 3. чернокосъ — Telekia
speciosa Baumg.
РЪпенъ, pineti, чичекъ, лопушъ
— Lappa L.
РТпошина, рТпей, чичекъ, лопушъ — Lappa L.
Реса — Myriophyllum spicatum L
Ресенъ — 1. петровъ кръстъ,
кждравиче — Lilium martagon Z..;
2. малъкъ зимзеленъ — Vinea
minor L.
— Arta₽a «nicata L. I

497

Реси, кокоши гребенъ — Clavaria coralloides L.
Ресникъ — Actaea spicata L
Ресовица — Valllsneria spiralis L.
Ресуля, равнецъ Achillea millefolium L.
Ресулява билка, равнецъ —
Achillea millefolium L.
Ресянъ, кждравиче, петровъ
кръстъ — Lilium martagon L.
Рецина, кърлежъ — Ricinus
communis L.
Решетарка, решетка, вилино
сито — Carlina acanthifolia All.
Решетка, вилино сито — Carlina acanthifolia All.
Решето, срешиче, вечерниче —
Ajuga laxmanni Benth.
Риба, магданозъ, меродия —
Petroselinum sativum Hoffm.
Рибе-билье—1. рибно билье —
Anamirta cocculus (L) Wig.
et Arnd.\ 2. черенъ лопенъ — Verbascum nigrum L.
Рибена коска, плешчица, овчарска торбичка — Capsella bursa
pastoris Moench.
Рибени уста, луличка — Linaria vulgaris Mill.
Риби-билье, лопенъ, свЪщилка
— Verbascum thapsiforme Schrad.
Риби уста, напръвтникъ, 6tcниче — Digitalis L.
Рибйовче, луличка — Linaria
vulgaris Mill.
Рибно-билье— Anamirta cocculus (Z.) Wig. et Arnd.
Рибрика — L кичурка, зайчина — Coronilla varia L:, 2. п%тлюво перо — Gladiolus L
Рибска чорба — L дивъ магданозъ — Antricus cerefolium
Hoffm.', 2. магданозъ, меродия —
Petroselinum sativum Hoffm.
Рибя миродия— 1. магданозъ,
меродия — Petroselinum sativum

498

Б. Ахтаровъ

Hoffm.; 2. мащерка, бабина душица — Thymus L
Рибя чорба, магданозъ, меродия — Petroselinum sativum Hoffm.
Риганина — 1. мащерка, бабина душица — Thymus Л 2. риганъ — Origanum vulgare L.
Риганова трева — Origanum
vulgare L
Риганъ — 1. майоранъ —
Origanum majorana L; 2. черновръхче — Origanum vulgare L
Ригенъ, риганъ, черновръхъ —
Origanum vulgare L.
Ридно-акж-оту (тур.), планинска върболика — Epilobium montanum L.
Ризе, б!лъ нарцисъ, овчица —
Narcissus poSticus L
Ризнява трева, равнецъ —
Achillea millefolium L.
Рилски
коренъ,
щавунякъ,
дядови дисаги — Rumex alpinum L.
Рилско звънче — Campanula
alpina Jacq. var. orbelica Pani.
Рилъ. ленивка — Camelina
sativa Cranz.
Рипаня — 1. овчарска торбичка, плешчииа — Capsella bursa
pastoris Moench.; 2. рЪпички —
Raphanus sativus L.
Риснява трева, равнецъ —
Achillea millefolium L
Рицарски шипъ. ралица —
Delphinium consolida L.
Рицина, кърлежъ — Ricinus
communis L.
Рициново дърво, кърлежъ —
Ricinus communis L.
Рицинъ, кърлежъ — Ricinus
communis L.
Ричина, кърлежъ — Ricinus
communis.
Робийци, парички, очици —
Bellis perennis L
Ровъ — 1. бурчакъ — Ervum
ervilia L (= Vicia ervilia Willd );

Рога, рошковъ — Ceratonia
siliqua L.
Рогале, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
Рогалка, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
Рогалъ, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
Рогачка, дяволче, джулюнъ —
Trapa natans L.
Рогачки, козачъ, припънка —
Cantharellus cibarius Fr.
Рогачъ, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.
Рогове — Glaucium phoeniceum
Crantz.
Роговица, мораво рогче —Claviceps purpurea Fr.
Роговка, рожецъ — Cerastium L.
Рогоглава мждрица — Centaurea calcitrapa L.
Рогозина — 1. папуръ, калугери — Typha L.; 2. тЪснолистенъ
папуръ — Typha angustifolia L.;
3. широколистенъ папуръ — Typha latifolia L.
Рогозъ — 1. камъшъ, сита —
Scirpus lacuster L.; 2. папуръ —
Typha L.; 3. тЪснолистенъ папуръ
— Typha anguistifolia L.; 4. широколистенъ папуръ — Typha latifolia L.
Роголистъ — Ceratophyllum
demersum L
Рогче — 1. рошковъ — Ceratonia siliqua L.; 2. мораво рогче —
Claviceps purpurea Fr.
Рогчета, дяволче, джулюнъ —
Trapa natans L.
Родилна трева, гърбица —
Lepidium perfoliatum L.
Рожецъ — Cerastium L.
Рожкино цвЪте, горска поветица — Calystegia sepium /?. /ir.
(= Convolvulus sepium L.)

Материали за български 6отявиче1гъ речникъ

499

Рожковъ, рошковъ — Cerato2. лайка, лай-кучка, подрумиче
nia siliqua L.
Matricaria chamomilla L
Рожкой, рошковъ — Ceratonia
Ромпулъ, барабой, картофи —
siliqua L.
Solanum tuberosum L.
Росенъ, русалче — Dictamnus
Роза — 1. градинска ружа —
Althaea rosea Cav.; 2. столистна albus L.
роза — Rosa centifolia L. и др.
Росица — 1. росянка — DroРозалия, селимъ — Levisticum sera rotundifolia L; 2. одемка —
officinale Koch.
Glyceria R. Br. ; 3. милка —
Розана, ерихонска роза — Апа- Parnassia palustris L.
statica hierochuntica (L.) Crtz.
Росманъ, росенъ, русалче —
Розмаринъ — 1. миризливъ Dictamnus albus L.
пелинъ — Artemisia camphorata
Росмаринъ, ливанче — RosmaVili.; 2. ливанче, обикн. розмаринъ rinus officinalis L
— Rosmarinus officinalis/Росна трева, росенъ, русалче
Розова върболика — Epilo- — Dictamnus albus L.
bium roseum Schreb.
Росница, росянка — Drosera
Розолавра, олеандъръ, зокумъ rotundifolia L
(тур.) — Nerium oleander L.
Рособъртъ, свЪтлика, зайчи
РозоцвЪтенъ здравецъ, дивъ хлЪбъ — Luzula albida DC. var.
здравецъ — Geranium robertia- rubella Hoppe.
num L.
Росоманъ, змийско млЪко, лиРока, ралица — Delphinium шейче — Chelidonium majus L.
consolida L.
Росопасъ — Fumaria L.
Роклечи, камбула, бЪлъ слЪзъ
Росопъ, дзука — Juncus effu— Malva vulgaris Fries.
sus L.
Роклица—1. горска поветица—
Росянка — 1. росица — DroCalystegia sepium R. Br. ; 2. полска sera rotundifolia/..; 2 милка
поветица — Convolvulus arvensis/..
— Parnassia palustris L.
Рокличка — 1. горска повеРосянъ, росенъ, русалче —
тица — Calystegia sepium R. Br. Dictamnus albus L.
(= Convolvulus sepium L.); 2. граРотква, рЪпички — Raphanus
динска рокличка, телеграфче —
sativus L.
Ipomoea purpurea Lam.
Рофакя, какула, шалвей —
Роксенъ, росенъ, русалче — Salvia /.
Dictamnus albus L.
Рохлатъ, челебитка — Nigella
Романче, луличка — Linaria damascena L.
vulgaris Mill.
Рошава боянка, прострЪлъ —
Романъ — 1. австрийски върти- Erysimum repandum L.
попъ — Anthemis austriaca Jacq.‘,
Рошава кадънка, вратига —
2. лайка, лай-кучка, подрумиче —
Tanacetum vulgare L
Matricaria chamomilla L.
Рошавела, ракидивица — TaРомболистна папрать, скал- i marix pallasii Desv.
но изтравниче — Asplenium ruta
Рошакъ, водолюба — Butomus
inuraria L.
umbellatus L.
Ромонъ— 1. австрийски въртиРошкови, рошковъ — Cerato„n„.
------ h,rn . j
nia siliqua L

500

Б. Ахтаровъ

Ружково, какула, градински
Рошковина, птичий уровъ —
чай, шалвей — Salvia officinalis L.
Vicia cracca L.
Ружково билье, какула, градинРошково билье. какула, градински чай, шалвей — Salvia officina- ски чай, шалвей — Salvia officinalis L.
lis L.
Ружовина, гавезъ, коноповидна
Рошковъ — Ceratonia siliqua L.
Рошовина, ранилистъ — Beto- ружа — Althaea cannabina L.
Рузалица, миризлива резеда,
nica officinalis L
миризлива
бойка — Reseda odoРубалче, самобойка — Glechorata L.
ma hirsuta U". K.
Рузмаринъ, катраника, боже
Рубе-чиче (тур.), парички, очидръвце — Artemisia abrotanum L.
ии — Bellis perennis L.
Руй, смрадлика, тетра — Rhus
Рубета (тур.), парички, очиии
cotinus L.
— Bellis perennis L.
Руйница круша, ахладка, каРубне (тур.), парички, очини —
менина
—Pirus amygdaliformis Kit.
Bellis perennis L.
Руменка, свиларка — Lychnis
Рубнйка, топузче, гологлавче
flos cuculi L.
— Globularia vulgaris L.
Рунда, низка хвойна, меча хвойРубийки (тур.), парички, очиии
на — Juniperus nana Willd.
— Bellis perennis L
Рунолистъ, бЪла дъвка —
Рубийци (тур), парички, очиии
Filago L.
— Bellis perennis L
Рунянка, бЬснурка, стръвниче,
Рубиче, богородични — Aster
миши уши — Hieracium L.
chinensis L.
Рупа — 1. плешчица, овчарска
Руганъ, петровъ кръстъ, кжторбичка — Capsella bursa pastoris
дравче — Lilium martagon L.
Moench.; 2. каменарче — Draba
Ружа — 1. дива ружа —
aizoon Z..; 3. репички — Raphanus
Althaea pallida U7. К-: 2. градинска
sativus L.
ружа — Althaea rosea L', 3. обикРупеличе, църкало, дива красновена ружа — Althaea offici- тавица — Ecbalium elaterium А.
nalis L. и др.; 4. богородични —
Rich. (= Momordica elaterium L.).
Aster chinensis L; 5. нев!нъ —
Рупонъ, б!ла ptna — Brassica
Calendula officinalis L.; 6. хризан- oleracea L. var. rapa L.
тема — Chrysanthemum indicum Z..;
Русакъ, пазия — Beta vulgaris
7. оманъ — Inula L.; 8. перуника,
L. var. cicla L.
тжжекъ — Iris germanica L.; 9.
Русалива, русалия, девесилъ
желтакъ — Helianthemum vulgare
— Heracleum sphondylium L.
Gdrln.; 10. дивъ макъ, кадънка —
Русалия — 1. девесилъ —
Papaver rhoeas L\ 11. роза, трън- Heracleum sphondylium L:, 2. меча
дафилъ — Rosa L
стжпка — Heracleum ternatum Vel;,
Ружеливо билье, разводникъ 3. бЪлъ девесилъ — Laserpitium
— Solanum dulcamara
latifolium L.; 4. селимъ — LevistiРуженъ, перуника, тжжекъ — cum officinale Koch.
Iris germanica L
Русалка — 1. селимъ — LevisРужица — 1. невЪнъ — Ca- ticum officinale Koch.; 2. русалче
lendula officinalis L: 2. желтакъ —
— Najas L: 3 б+>ла водна роза —

Материали за български ботаниченъ речникъ

— Nymphaea lotus L; 5. девесилъ
— Heracleum sphondylium L
Русалско цв1те, орехче, тжжникъ — Spiraea L.
Русалче — 1. росенъ — Dictamnus albus L. {— Dictamnus fraxinella Pers.); 2. лотусъ — Nymphaea lotus /
Русалчи, росенъ — Dictamnus
albus LРусалякъ, кукувича прежда,
вилина коса — Cuscuta epithymum
L„ C. europaea L. и др.
Русание — Artemisia vahliana
Kostel.
Русанлийче, росенъ — Dictamnus albus L. (= Dictamnus fraxinella Pers.).
Русенъ, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L.
Русиче, звъника, жълтъ кантарионъ — Hypericum L.
Руски въртипопъ — Anthemis
ruthenica M. В.
Руски трънъ, чумотрънъ, казашки бодилъ, бЪлъ трънъ —
Xanthium spinosum L.
Руски чай, риганъ, черновръхче — Origanum vulgare L
Руско грозде, француско грозде — Ribes rubrum L.
Русопасъ, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L.
Русопецъ —1. кукувича прежда, вилина коса — Cuscuta epithymum L., C. europaea L.; 2. сърпецъ
— Serratula tinctoria L.
Русопъ, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L.
Русянъ, росенъ, русалче —
Dictamnus albus L.
Руши скала, лодбклъ, марта
— Tussilago farfara L.
Рушки шибой, лъвска муцунка,
кученце — Anthirrhinum majus L.
Руякъ, равнецъ — Achillea millefolium /

501

Ръвнецъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Ръдоква — l. 61ла р1»па —
Brassica oleracea L, var. rapa L.;
2. плешчица, овчарска торбичка —
Capsella bursa pastoris Moench.; 3.
черна ptna — Raphanus sativus L,
Ръдъква — Brassica oleracea L.
var. nigra Merat forma rapa L.
Ръжда— Puccinia graminis Pers.
Ръждива кошрява, гжсеничка
— Setaria glauca P. B.
Ръжь — Secale cereale L.
Ръманъ, подрумниче, лайка,
лай-кучка—Matricaria chamomilla Z.
Рьмнецъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Рьмонъ, лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria chamomilla Z,
Ръстииа, клечатъ габъръ —
Carpinus duinensis Scop.
Рьшетка, вилино сито — Сагlina acanthifolia All.
РЪдко просо, горско просо —
Millium effusum L.
РЪдкокласеста острица — Carex remota L.
РЪдкоцв-Ьтао помниче — Myosotis sparsiflora Mich.
РТзавецъ, острица — Carex L,
РЪзка, русалка — Najas minor All.
РЪпа — Brassica oleracea L
vas. rapa L. (— var esculenta DC.).
РЪпица, репичка — Raphanus
sativus L. var. radicula Pers.
РЪпички — Raphanus sativus L
var. radicula Pers.
РЪповидна звъника — Campanula rapunculoides L.
Р1повидно звънче — Campanula rapunculus L
РЪпуни, чобанка, овчарка —
Petasites albus Gartn.
.
Р4пухъ, чобанка, овчарка —
Petasites officinalis Mch.
Р-Ьченъ лютивецъ, водно лютиче — Batrachium aquatile Wimm

502

Б- Ахтаровъ

Рядъкъ косатникъ — Asplenium septentrionale Hoffm.
Рянъ, хрЪнъ — Armoracia rusticana Gartn.
Ржбовъ бр-Ьстъ, брЪстъ — Ulmus campestris LРжка — 1. ралица — Delphinium ajacis L., D. consolida L.’, 2.
арабски езикъ — Opuntia vulgaris
Mill.
Ржчици — Clavaria L.

Р1ченъ лютикъ, отровно лютиче — Ranunculus sceleratus L.
Р1ченъ шавелъ — Rumex hydrolapathum Huds.
Р^чиа росица, одемка — Gliceria fluitans R. Br.
РЪчно великденче, буболякъ
— Veronica beccabunga L
РЪшакъ. дяволче, джулюнъ,—
Trapa natans L
Рябина, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L

C
Сабанъ-каранъ (тур.), люцерна
2. тръстика — Phragmites commu— Medicago sativa L
nis (Z_) Trin.; 3. папуръ, рогозъ —
Сабленица, ребрика, тЬтлюво
Typha L., T. angustifolia £., T. laперо — Gladiolus L
tifolia L.
Саблица, ребрика, пЪтлюво
Сакаменица — 1. б%ла черперо — Gladiolus L
ница — Morus alba L.; 2. черна
Саблянка, ребрика, пЪтлюво
черница — Morus nigra L.
перо — Gladiolus L
Сакъзно дърво — Pistatia
Сабунъ-оту (тур.), сапунче,
lentiscus L
б!лонога — Saponaria officinalis L
Сакъзче, костиломъ, шекерче
Сабуръ (тур.) — А1о€ vulga- — Lathyrus latifolius L.
ris Lam.
Сакъзъ, сакъзно дърво —
Caro — Cycas L.
Pistatia lentiscus L.
Сагова палма — 1. caro —
Сакъски, тиквички (за пълнеCycas L: 2. саговица — Sagus rumне) — Cucurbita melopepo L.
phii (F.
Сакъзовъ фастъкъ, сакъзъ,
Саговвикъ, сагова палма —
сакъзно дърво — Pistatia lentisCycas L
cus L
Саговнииа — Sagus rumphii IF.
Салабашъ, червенъ алабашъ
Сагово дърво — Cycas L.
— Brassica oleracea L. var. gongyСадефче (тур.) — Ruta graveo- lodes L
lens L
Салата — 1. маруля — LacСадефъ (тур.), седефче — Ruta tuca sativa L.; 2. глухарче, pagraveolens L.
дика — Taraxacum officinale Web.
Садина — 1. бЪлизина, бузаСалатно цвекло — Beta vulлъкъ — Andropogon ischaemum L\ garis L. var. rapa Dum. forma rubra
2. кавтарика, черенъ бузалъкъ — i DC.
Andropogon (Chrysopogon)gryllusL |
Салвиния, лейка — Salvinia

Материали за български ботаниченъ речникъ

503

Салепче, салепъ — Orchis L-, наведенъ бодилъ — Carduus nuO. morio L. и др.
tans L.
Салепъ — Orchis
O. morio
Самоградиче, бЪлоградиче —
L., O. pallens L., O. simia Lam., O. Scabiosa L., S. ochroleuca L и др.
ustulata L. и др.
Самодивка, врачовникъ — Circaea
lutetiana L.
Салкъмецъ, жълта акация —
Самодивска китка — богороCytisus laburnum L.
Салкъмъ (тур.), акация — Ro- диченъ косъмъ — Adiantum capillus veneris L.; 2. стенно изтравниче
binia pseudacacia L.
— Asplenium ruta muraria L.
Сама китка— 1. ядиче, омаякъ
Самодивска коса, кукувича
—
Aconitum
cammarum
Jacq.\ 2. дивъ карамфилъ — Dian- прежда, вилина коса — Cuscuta
thus griesebachii Boiss.; 3. канта- epithymum L.
Самодивска метла, зайча с!нрионъ— Erythraea centaurium Pers.;
ка — Asparagus tenuifolius Lam.
4. прилепка — Viscaria atropurpuСамодивска отрова, самосудrea Grsb.
никъ,
змийски отровникъ — VeroСама тинтява, лрасковолистно
nica
austriaca
L.
звънче —- Campanula persicifolia L.
Самодивска трева—1. росенъ,
Самардала — Nectaroscordium
русалче
— Dictamnus albus L
bulgaricum Jka.
(
—
Dictamnus
fraxinella Pers.); 2.
Самардаля, левурда — Allium
драка — Paliurus aculeatus Lam.;
ursinum.
3. самодивска билка — PeucedaСамарика, ежевка, ежова глаnum officinale L.
вица, жакавецъ, боздуганъ — SparСамодивска хурка—1. прешganium ramosum Huds.
лица, хвощъ — Equisetum L.; 2.
Самобой, урбаличе — Glechoполска прешлица — Equisetum arma hederacea L.
vense L.; 3. голЪма прешлица —
Самобойка, урбаличе — GleEquisetum maximum Lam. (= Equichoma L., G. hederacea L., G. hirsuta
setum telmateja Ehrh.) и др.
W. K.
Самодивска черна папрать —
Самобойче, урбаличе — Gle- Asplenium trichomanes L.
choma hederacea L.
Самодивска черна трева, изСамовила, кукувича прежда, травниче, страшниче — Aspleniвилина коса, — Cuscuta epithy- um trichomanes L.
mum L., C. europaea L.
Самодивски босилекъ — 1.
Самовилска коса, зайча сЪнка росопасъ — Fumaria officinalis L;
— Asparagus tenuifolius Lam.
2. дивъ дродженъ — Mentha puСамовилска трава, самодивска
legium L.
коса, зайча сЪнка — Asparagus teСамодивски босилякъ, джоnuifolius Lam.
дженъ — Mentha pulegium L
Самовилско цвЪкье, планинска
Самодивски буренъ, копитиглика — Primula elatior Jacq.
никъ, потайникъ — Asarum euroСамовилско цвЪте, планинска
paeum L.
иглика —■ Primula elatior Jacq.
Самодивски лукъ, бЪлушка,
Самоглавче, челядникъ — Echiкукувичина, кукувича плюнка —
nops sphaerocephalus L.
Muscari Tourn., M. racemosum DC.,

504

Б. Ахтаровъ

Самодивски метли, спаржа,
вилина метла, зайча с!нка —Asparagus officinalis L.
Самодивски свЪщи, голЪма
прешлица, голЪмъ хвощъ — Equisetum maximum Lam.(= Equisetum
telmateja Ehrh,),
Самодивски тръне, вЪтрогонъ
— Eryngium campestre L
Самодивски хвошъ, голЪма
прешлица, самодивски свЪщи —
Equisetum maximum Lam. (= Equisetum telmateja Ehrh.).
Самодивски чимшири, дивъ
чемширъ, пчела — Ruscus aculeatus L
Самодивско дърво, офикъ —
Sorbus aucuparia L
Самодивско изтравниче, доленъ — Cardamine impatiens L.
Самодивско лале — Lilium
jankae Kern.
Самодивско цвЪте — 1. росенъ,
русалче — Dictamnus albus L
(= Dictamnus fraxinella Pers.); 2.
кривъ д!до, конски злбъ — Erythronium dens canis/,.; 3. малъкъ
зимзеленъ — Vinea minor L
Самостръкъ, гвачка — Monotropa hypopitys L.
Самостъркче — Veronica orchidea Crontz.
Самосудникъ, змийски отровникъ — Veronica austriaca L.
Санкотка, съсънка, сънъ-сънъкотка — Pulsatilla vulgaris Mill.
Санталово дърво, бакамъ —
Pterocarpus santalinus L. (= Santalum album L.).
Санталъ, бакамъ — Santalum
album L
Сапарила, скрипка — Smilax
excelsa L.
Саполъ, страторъ,
червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.

Сапунарска трева, сапунче,
б%лонога — Saponaria officinalis L.
Сапунария, сапунче, бЪлонога — Saponaria officinalis L.
Сапуниче — 1. сапунче, б^лонога — Saponaria officinalis L.; 2.
живиниче, разгонъ, пЪнявецъ —
Scrophularia aquatica L.
Сапунче — 1. огнивче — Апаgallis arvensis/..; 2. припжтница,
изсипливче — Herniaria hirsuta £.;
3. бЪлонога — Saponaria officinalis L.; 4. живиниче, разгонъ
— Scrophularia aquatica L.
Сапунъ-чиче, сапунче, бЪлонога — Saponaria officinalis L.
Сапунъ — 1. мачкннъ сапунъ
— Parietaria diffusa М.К.; 2. сапунче, бЪлонога — Saponaria officinalis L.
Саравендикъ, латинка — Tropaeolum majus L.
Сараджа-оту (тур.), живиниче,
пЪнявецъ— Scrophularia aquatica L.
Сарадживче, ор!хче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Сараджиче, орехче, тжжникъ
— Spiraea filipendula L.
Саракуфай, зеркеле — Plumbago europaea L.
Capraca — Sargassum.
Саргасова водорасълъ — Sargassum.
Сардела (тур.), индреше —
Pelargonium roseum Willd.
Сарделка, индреше — Pelargonium roseum Willd.
Сармашикъ, бръшлянъ — Hedera helix L.
Саркуфай, зеркеле — Plumbago
europaea L.
Сармусакъ, чесновъ лукъ, че| сънъ, б!лъ лукъ—Allium sativum L.
Сарнелъ, печурка — Agaricus
(Psaliota) campestris L.
Сарж-кантарионъ (тур.), звъ-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Сарж-сейменъ (тур.), звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum L.
Сарж-тиканъ (тур.), вЬтрогонъ
— Eryngium campestre L.
Сарж-чиндемъ (тур.), жълтъ
минзухаръ — Crocus moesiacus
Moench.
Сарж-юндже (тур), звезделъ
— Lotus corniculatus L.
Сарж-япракъ (тур.), смрадлика, тетра (тур.) — Rhus cotinus L.
Сасанка, сънъ-сънъ-котка —
Anemone L., А. pulsatilla L., A. pratensis L.
Сасанъ, съсънка — Anemone
pulsatilla L., A. hepatiea L. (= Hepatica triloba Gilib.), A. pratensis L.
Сасанъ-котка, съсънка — Anemone pulsatilla L.
Сасъ, водолюба — Butomus
umbellatus L.
Сатанинска гжба, дяволска
гжба — Boletus satanas Lenz.
Сафлоръ, шафраника — Carthamus tinctorius L.
Сахатецъ (тур.), часовниче —
Erodium cicutarium L.
Сахатче (тур.) — 1. часовниче
— Erodium cicutarium L.; 2. гръмотрънъ, шилободъ — Ononis spinosa L.; 3. часовникъ, офицерска
звезда — Passiflora coerulea L
Сахатъ-чиче (тур.), часовникъ
— Passiflora coerulea L.
Сбитъ равнецъ — Achillea
compacta Willd.
Сбръчкана салата — Lactuca
sativa L.
Сватиче, горещникъ — Ajuga
genevensis L.
Свекла, цвекло — Beta vulgaris L.
Свекло, цвекло — Beta vulgaris L.

505

Свекървинъ езикъ
Opuntia
coccinelifera £., O. macrorrhiza L.
Свещена върба, печална върба
— Salix babylonica L.
Свещенъ лотусъ. лотусъ —
Nymphaea lotus L
Свийникъ, клечатъ габъръ —
Carpinus duinensis Scop.
Свиларка — 1. горицв^тъ.
слети-коса — Adonis aestivalis L.;
2. руменка, кукувиче нвЪте —
Lychnis flos cuculi L.
Свилинецъ, секирче, фасуличе,
шекерче — Orobus vernus L.
Свиница— L чумотрънъ, казашки бодилъ—Xanthium spinosum L.’,
2. свинкя, свински въшки— Xanthium strumarium £.
Свинкье — 1. татулъ — Datura stramonium L.; 2. свиница —
Xanthium strumarium L
Свинокъ — L татулъ — Datura stramonium L.; 2. посЪкливче,
горска салата — Lactuca scariola L\
3. глухарче, радика — Taraxacum
officinale Web.
Свинска брада, зайче грозде,
жълтъ бардокъ — Asphodeline lutea Rchb.
Свинска дъвка, глухарче, радика — Taraxacum officinale Web.
Свинска млЪчка, кострецъ —
Sonchus L.
Свински въшки, свиница, бутракъ — Xanthium strumarium L.
Свински гърлишникъ, гърлица,
мерджанче, свински ягоди — Blitum virgatum L
Свински хл4бъ, бутурче —
Cyclamen neapolitanum Ten.
Свински ягоди — Blitum virgatum L.
Свинье, татулъ — Datura stramonium L.
Свинякъ — HypochoerL L.

506

Б. Ахтяровъ

Свирчекъ, абъдъ, бъзовина —

Светлика, зайчи хл±бъ — Lu-

zula DC., L. campestris DC. и др.
СвЪтулкова гжба, пънчушка,
меденка — Armillaria mellea Wahl.
СвЪшила, богородични свЪщи,
свЪшици — Gentiana asclepiadea L.
СвЪщилка, лопенъ, овча опашка — Verbascum phlomoides L., V.
thapsiforme Schrad. и др.
ВвЪщилникъ — I. богородични св1щи, св1щини — Gentiana
asclepiadea!.; 2.тинтява, прострЪлъ
— Gentiana cruciata L.
СвЪщица — 1. богородични
свЪщи, свЪщици — Gentiana asclepiadea L.; 2. рунолистъ — Filago
germanica Z..; 3. пупалка — Oenothera biennis L.
СвЬшулка, лопенъ, овча опашка—Verbascum thapsiforme Schrad.
Священъ трънъ — Cnicus
benedictus L.
Сграбиче, клинавиче — Astragalus L., A. glycyphyllos L.
Сгръбунъ, посЪкливче — Lapsana communis L.
Свишулка, лопенъ — VerbasСгърбунъ, посТкливче — Lapcum thapsiforme Schrad.
sana communis L.
Свободна вдовица, димитровче
Сгъргуцъ-платънци, копиеви— Aster amellus L
денъ жиловлЬкъ — Plantago lanСводница — 1. жълта акация
ceolata L.
— Cytisus laburnum
2. отровно
Севлия (тур.), кипарисъ—Cupлютиче — Ranunculus sceleratus!.
ressus sempervirens L.
Свратига, вратига — Tanacetum
Седефена трева — Briza mevulgare L.
dia L.
Свратика, вратига — TanaceСЛефче — Ruta graveolens L.
tum vulgare L
Седефъ — Ruta graveolens L.
Седмакъ, трабозанъ — Tribulus
Свраче, салепъ — Orchis morio L
terrestris L.
Сврачетня, салепъ — Orchis
Седмогащникъ, нокъть, орлови
нокти — Lonicera caprifolium L.
morio L
Седмолистъ, поганица, капливСврачица, пирамидаленъ сака, дяглица — Aegopodium podaлепъ — Anacamptis pyramidalis
graria L.
Rich.
Седя ика, горска поветица —
Свърбига — Bunias erucago L
Свърбива — Bunias erucago L. Calystegia sepium R. Br.

Sambucus ebulus L.
Свирчина, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Свирчо-билье,прешлица,хвощъ
— Equisetum arvense L
Свирчовина — 1. абъдъ, бъзовина — Sambucus ebulus L.; 2.
бъзъ — Sambucus nigra L
Свирчовка, бъзъ, свирчовина
— Sambucus nigra L.
Сирчово-билье, голяма прешлица, голЪмъ хвощъ, самодивски
свШи — Equisetum telmateja Ehrh.
Свирчокъ — 1. абъдъ, бъзовина — Sambucus ebulus L.; 2,
бъзъ — Sambucus nigra LСвирчочена, бъзъ, свирчовина
— Sambucus nigra L.
Свирчякъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Свитакъ, лепка, енювче — Galium L
Свитъ, кучи др!нъ — Cornus
sanguinea L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Секалъ, прахань — Polyporus

fomentarius Fr.
Секелъ, прахань — Polyporus
fomentarius Fr.
Секисъ-донъ (тур.), нокъть,
орлови нокти — Lonicera caprifolium L.
Секълъ, прахань — Polyporus
fomentarius Fr.

Селагинела, бронецъ — Sela-

ginella helvetica Link.
Селви (тур.), кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Селвийка, кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Селвия (тур.), кипарисъ —
Cupressus sempervirens L.
Селдерей, кервизъ, целина —
Apium graveolens L.
Селемеки (тур.), майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Селеменкия (тур.), майчинъ
листъ — Cassia acutifolia Del.
Селемики (тур.), майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Селешникъ — 1. абъдъ, бъзовина — Sambucus ebulus L.\ 2. бъзъ,
свирчовина — Sambucus nigra L
Селимъ (тур.) — 1. девисилъ,
русалия — Heracleum sphondylium
L.; 2. заря, русалия, смилъ, девисилъ — Levisticum officinale Koch.-, 3. пастарнакъ — Pastinaca sativa L.
Селина, дивъ кервизъ, азмацукъ—Anthriscus cerefolium Hoffm.
Селинъ, селимъ, заря, русалия
— Levisticum officinale Koch.

Селски тютюнъ, махорка —

Nicotiana rustica L.
Семенякъ, влашки лукъ —
Allium ascalonicum L.
Семизъ-оту (тур.), дебела мара
— Sedum maximum Sut.
Сенгилагълъ (тур.), сама китка,
ядиче, омаякъ — Aconitum camma-

507

Сеневику (тур.), синя тинтява

— Gentiana pneumonathe L.
Сенемекия(тур.) майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Сенемики (тур.), майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Серадела — Ornithopus sativus Lk.
Серпецъ, сърнецъ — Serratula
tinctoria L.
Сефа (тур.), горска поветииа
— Calystegia sepium /?. Br. (=
Convolvulus sepium L.).
Сибирска звъника, сибирско
звънче — Campanula sibirica L.
Сибирски лукъ — Allium sibiricum Willd.
Сибирско звънче — Campanula sibirica L.
Сива боянка, боянка — Erysimum canescens Roth.
Сива върба, ива — Salix cinerea L.
Сива кощрява, гжсеничка —
Setaria glauca P. B.

Сива мухоморка —■ Amanita

mappa Batsch.

Сива плесень — Aspergillus

glaucus Lk.

Сива припжтница, бФлило, развързанче, изсипливче — Herniaria
incana Lam.
Сива трева, бФло поджбиче —
Teucrium polium L.
Сивка, турия, поималка — Вегteroa incana DC.

Сиво-червенъ млЪчникъ, тел-

чарка — Polygala vulgaris L
Сидефче (тур.), седефче —
Ruta graveolens L.
Сидявкуто, чадърче, телеграфче, градинска поветица — Convolvulus tricolor L.
Сийрекъ (тур.), ленъ — Linum
usitatissimum L.
Сикирка (тур.), фасуличе —

508

Б- Ахтпровъ

Силиврякъ — Haberlea rhodopensis Friv.
Силинця, горска теменужка —
Viola silvatica Fries.
Сялкинти-оту (тур), луличка
— Linaria vulgaris Mill.
Снлникъ, урбаличе — Glechoma hederacea L
Сялтание оту(тур.), жълта тинтява — Gentiana lutea L. var. symphyandra Murb.
Сименъ-чиче (тур.), момина сълза — Convallaria majalis L.
Симвникъ, смилъ, сминъ —
Helichrysum arenarium (L.) DC.
Снминокъ, смилъ, сминъ —
Helichrysum arenarium (L.) DC.
Синаквици, сливи (порода) —
Prunus domestica L
Сявамеки (тур.), майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Синамка, ябълка (порода) —
Pirus malus L.
Сивапово семе, бкть синапъ,
горчица — Sinapis alba L.
Синапъ — 1. хардалъ (тур.)
— Sinapis L.; 2. бЪлъ синапъ, горчица — Sinapis alba Z_; 3. полски
синапъ — Sinapis arvensis L.; 3. черенъ синапъ — Brassica nigra Koch.
Сине цвЪте. метличина — Centaurea cyanus L.
Синекорка, печурка — Agaricus (Psaliota) campestris L
СииецвЪтъ, метличина — Centaurea cyanus L.
Синехутка. метличина — Centaurea cyanus L.
Сини звънчета — Campanula
rotundifolis L.
Сини китки, ралица — Delphinium consolida L.
Сини кокошки, кандилка —
Aquilegia vulgaris L.
Сини котки,съсъкка,съиъ-сънъ
котка — Pulsatilla vulgaris Mill.

Сини патладжани — Solanum
melongena L.
Сини пърти, клинавица — Astragalus L.
Сини ралици, ралица — Delphinium consolida L.
Синигеръ, гугерки, кукувичина, кукувича плюнка — Muscari
racemosum DC.

Синилия трева — Crozophora
tinctoria Juss.
Синилникъ—1. ерихонска роза
— Anastatica hierochuntica (L.)
Crtz.; 2. сърпецъ — Isatis tinctoria L
Синилниче, сърпецъ — Isatis
tinctoria L.
Синилнички, метличина — Centaurea cyanus L.
Синиче, синчецъ — Scilla bifolia L.
Синка-трънка, трънка — Prunus spinosa L

Синкава дзука — Juncus glaucus Ehrh.
Синкавина, синь лопенъ —
Verbascum phoeniceum L.
Синковецъ, метличина — Centaurea cyanus L.
Синамеки (тур.), майчинъ листъ
— Cassia acutifolia Del.
Синокъ, метличина — Centaurea cyanus L.
Синче, синчецъ — Scilla bifolia L.
Синчецъ — 1. метличина —
Centaurea cyanus L:, 2. горски синчецъ, синчецъ-бъклецъ — Scilla
bifolia L.
Синчецъ-бъклецъ, синчецъ —
Scilla bifolia L,
Синь-бабинъ-бакалчецъ
—
I Scilla bifolia L.
Сииь бъкълчсиъ, синчецъ —
Scilla bifolia L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

509

Синь кремъ, градинска перуСиньо сахатче — Passiflora
ника — Iris germanica L.
coerulea L
Синь кренъ, градинска перуСиньоивЪтна лупина — Lupiника — Iris germanica L.
nus angustifolius L.
Синь лопянъ — Verbascum
Синьокорка, печурка — Agaphoeniceum L.
ricus (Psaliota) campestris L.
Синь минзухаръ, двуцвЪтенъ
Синя боровинка, гьлжбица —
минзухаръ — Crocus biflorus Mill.
Vaccinium uliginosum L.
Синь одвратъ — Mercurialis
Синя-бЪла тинтява — Gentiovata Sternb. et Hoppe.
ana pneumonathe L
Синь патлиджанъ — Solanum
Синя градинска перуника —
melongena L.
Iris germanica L
Синь пелинъ, дивъ пелинъ —
Синя гжжва — Sesleria coeruArtemisia vulgaris L.
lea Scop.
Синь пръстъ — Delphinium
Синя диря, главица, агрия —
consolida L,
Dactylis glomerata L.
Синь пржтъ. ралица — DelphiСиня жлътка, синя жлъчка, воnium consolida L.
допийка — Cichorium intybus L.
Синь санталъ, бакамъ (тур.)—
Синя жлъчка, водопийка —
Haematoxylon campechianum L.
Cichorium intybus L.
Синь-синь-бакъл чецъ, синчецъ
Синя злъчка, водопийка —
— Scilla bifolia L.
Cichorium intybus L.
Синь слЪзъ, синя ружа — LaСиня йордечина, патета — Iris
vatera thuringiaca L.
sintenisii Jka.
Синь-сънъ-котка, съсънка —
Синя китка, воловодецъ —
Anemone pulsatilla L. (== Pulsatilla
Orobanche L.
Синя лугачка, чесалка — Dipvulgaris Mill.).
Синь трилистникъ, люцерна —
sacus L., D. Fulonum L. и др.
Medicago sativa L.
Синя луцерна, люцерна — MeСинь тжжъкь, градинска пе- dicago sativa L.
Синя люляка, вечерникъ —
руника — Iris germanica L.
Синь шибой, шибой — Matthi- Hesperis matronolis L.
ola incana R. Br.
Синя метла, метличина — CenСинь ятерникъ, гължбови очиtaurea cyanus Z.
Синя метличина, метличина —
ци, потайниче — Hepatica triloba
Gilib.
Centaurea cyanus L.
Синя метлянка, метличина —
Синь лопянъ — Verbascum
phoeniceum L.
Centaurea cyanus L.
Синя млЪчка, синя жлъчка, воСиньо-бЬло цветенце, малъкъ
зимзеленъ — Vinea minor L.
допийка — Cichorium intybus L.
Синя модрица, метличина —
Синьо връхче, синьоглавче —
Succisa pratensis Mch.
Centaurea cyanus L.
Синя перунига, градинска пеСиньоглавче — Succisa pratensis Mch.
руника, тжжекъ — Iris germanica L.
Синя перуника, градинска пеСиньо огнивче — Anagallis
coerulea Schreb.
руника, тжжекъ — Iris germanica L.
Синьо огниче — Anagallis
Синя ружа — 1. градинска
Coerulea
rah
перуника, тжжекъ — Iris germa-

510

Б. Ахтаровъ

nica L.’, 2. тюрингска ружа — LaСирокъ, метла — Sorghum vulvate-a thuringiaca L.
gare L.
Синя слива (порода) — PruСиротица — Gratiola officinanus domestica L
lis L.
Сита, дзука — Juncus L., JunСиня тинтява — Gentiana/..:
cus
compresus Jacq. и др.
1. прострЪлъ—Gentiana cruciata/,.;
Ситенъ вишнапъ, дива вишня
2. блатна тинтява — Gentiana рпе—
Prunus chamaecerasus Jacq.
umonathe L.; 3. пролетна тинтява
Ситенъ синчецъ, полско ве— Gentiana verna L и др.
ликденче
— Veronica agrestis L.
Синя чубрица, дива чубрица
Ситенъ трифилъ, полска дете— Satureja coerulea Jka.
лина
— Trifolium arvense L.
Синя шапка, сама китка, ядиче,
Ситка, камъшъ — Scirpus laомаякъ — Aconitum cammarum Jacq.
custer
L.
Синя шапчица, сама китка,
Ситна бЪлика, горунъ, зименъ
ядиче, омаякъ — Aconitum cammaджбъ
— Quercus sessiliflora Salisb.
rum Jacq.
Ситна власица — Eragrostis
Синя шапчица градинска, саminor
(L) Host.
ма китка, ядиче, омаякъ — AconiСитна детелина, пълзяща деtum cammarum Jacq.
телина
— Trifolium repens L
Синявица. синченъ — Scilla
Ситна граница, йозъ — Querbi folia L
cus pubescens Willd.
Синявици, слива (порода) —
Ситна гранъ, йозъ, ситна граPrunus domestica L.
ница — Quercus pubescens Willd.
Синята, вЪтърниче — Jasione
Ситна гущерка, обичниче, диheldreichii B. et O.
ви кошнички—Thalictrum minus L.
Синякъ — 1, метличина — CenСитни мешета, парички, очици
taurea cyanus
2. усойниче, ли— Bellis perennis L.
сича опашка — Echium vulgare L.
Ситница, дзука— Juncus comСиняче, метличина — Centau- pressus Jacq.
rea cyanus L.
Ситно помниче — Myosotis
Синячка, метличина — Centa- stricta Link.
urea cyanus L
Ситно цвЪте, росопасъ —
Сипаница, поималка, игловръхъ Fumaria officinalis L.
— Allyssm L
Сифа(тур.), вечерница — MiraСипанче, припжтница, изсипbilis jalapa L.
ливче — Herniaria glabra L.
Скаленъ равнецъ, жълтъ равСираче — 1. синь минзухаръ нецъ — Achillea clypeolata Sm.
— Crocus pallasianus Harb.\ 2.
Скалиста поималка — Aly— Merendera sobolifera C. A. M.
ssum orientale Ard.
Сирите — I. б%ло енювче —
Скалистъ кулакъ, дебелеиъ,
Galium mollugo L; 2. енювче —
нежитъ — Sempervivum L.
Galium verum L
Скална миризливка — CalaСирка, хинапъ (тур.) — Zisy- mintha acinos Clairv.
phus vulgaris L.
Скална млЕчка — Euphorbia

Материали за български ботаниченъ речникъ

Скандали, черница (плодоветЪ) I
— Morus alba L., M. nigra L.
Скачулки, ралица — Delphinium consolida L.
Скипидаръ, сакъзъ, сакъзово
дърво — Pistatia terebinthus £.
Скокотица, клокочъ —Staphyllea pinnata L.
Скопирниче — 1. обикновено
лютиче —• Ranunculus acer L.; 2.
пълзяще лютиче — Ranunculus
repens L.
Скорогойка, копринарка —
Phlomis pungens Willd.
Скоруша — 1. мукиня — Sorbus aria (L.) Crantz.- 2, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia Д. ; 3. оскруша — Sorbus
domestica Z..; 4. брекиня —
Sorbus torminalis (L.) CrantzСкорчина, брадииа, козица —
Tragopogon pratense L.
Скреба, повитъ — Clematis
vitalba L.
Скребаръ — 1. повитъ —
Clematis vitalba L.; 2. нокътъ, орлови нокти—Lonicera caprifolium L
Скребъръ — 1. повитъ —
Clematis L.; 2. нокътъ, орлови
нокти — Lonicera L., L. caprifolia
L., L. etrusca Savi; 3. имелъ —
Viscum album L.
Скрежъ — 1. бутурче — Cyclamen neapolitanum Ten.-, 2. кукурякъ — Helieberus odorus W. K.
Скрипалецъ, плюскавиче —
Silene inflata L.
Скрипелецъ, спаржа, вилина
коса — Asparagus officinalis L
Скрипецъ, козачъ, припънка—
Canthareilus cibarius Fries.
Скрипка — Smilax excelsa L.
Скрипци, козачъ, припънка —
Canthareilus cibarius Fries.
Скрофула, живиниче, разгонъ
- Scrophularia nodosa L.

511

Скруша, скоруша — Sorbus

domestica L.

Скръбна върба, печална върба
Salix babylonica L.
Скрибецъ, скрипка — Smilax
excelsa L.
Скрипалка, плюскавиче
Silene inflata L.
Скрипка — Smilax excelsa L.
Скърбица — Myagrum perfoliatum L.

Скърбу цъ - скърбуцъ - платън-

це, голЪмъ жиловлЪкъ — Plantago
major L.

Скърбяща върба, плачуща
върба — Salix babylonica L.
Слабинки, люлякъ — Syringa
vulgaris L.
Слабонога, недопирка — Impatiens noli tangere L.
Слабъ боръ, клекъ — Pinus
mughus Scop.
Сладица, сладникъ — Glycyrrhiza glabra L.
Сладка гжба, безсрамна гжба
— Phallus impudicus L.
Сладка детелина, грашииа,
еспарзетъ — Onobrychis sativa L
Сладка зелка, кремушъ, чесънова трева—Alliaria officinalis DC.
Сладка папрать — Polypodium
vulgare L,
Сладка папура — 1. сладникъ
— Glycyrrhiza glabra
2. сладка
папрать — Polypodium vulgare L.
Сладка папърь, сладникъ —
Glycyrrhiza glabra L.
Сладка pina — Brassica napus
L. var. esculenta DC.
Сладка трева, лобода — Atriplex hortensis L,
Сладка череша — Prunus
avium L.
Сладки коренъ, сладникъ —
Glycyrrhiza glabra L.

512

Б- Ахтяровъ

Сладко дърво. сладникъ, слядъкъ коренъ—Glycyrrhiza glabra L.
Сладко клинавче, клинавче,
сграбиче — Astragalus glycyphyllos L
Сладко коренче — 1. сладникъ — Glycyrrhiza glabra L.; 2.
сладка папрать — Polypodium vulgare L.
Сладководна скарида, живиниче, разгонъ — Scrophularia nodosa L
Сладкъна, самобойка, урбаличе — Glechoma hederacea L.
Сладникъ — Glycyrrhiza glabra
L, G. echinata L.
Сладуниче, медуница, меча
пита — Pulmonaria officinalis L.
Сладунче, сладка папрать —
Polypodium vulgare L,
Сладунъ — 1. сладка папрать
— Polypodium vulgare L.; 2. благунъ, унгарски джбъ — Quercus
conferta Kit.
Сладунякъ, благунъ, сладунъ
— Quercus conferta Kit.
Сладъкъ коренъ —1, сладникъ
— Glycyrrhira glabra L.; 2. сладка
папрать — Polypodium vulgare L.
Сладъкъ сакъзъ — Pistatia
lentiscus L.
Сламенка — Diplachne serotina (£.) Link.
Сламка, каначка, меке — Impatiens balsamina L.
Сланопаджа — 1. ахладка
круша, каменина — Pirus amygdaliformis Kit-', 2. мукиня — Sorbus
atia (L.) Crantz
Сланотокъ, нахутъ (тур.) —
Cicer arietinum L.
Слантокъ, сланутькъ, нахутъ
— Cicer arietinum L.
Сланутъкъ, нахутъ (тур.) —
Cicer arietinum L.
Сланутъ, сланутъкъ, нахутъ

Слаторъ, страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
Слатуръ, страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
Слачецъ — 1. поветииа —
Convolvulus arvensis L.; 2.
поветиченъ лисецъ, фасуличе —
Polygonum convolvulus L.', 3. гол!мъ зимзеленъ — Vinea major L.
Слачица, черенъ синапъ— Brassica nigra Aoc/z.(=Sinapis nigra /,.).
Сламка, поветииа — Convolvulus arvensis L.
Слепка, шекерче — Nonnea
pulla DC.
Слива — Prunus domestica L.
Слива бардачка (порода) —
Prunus domestica L.
Слива трънка, трънка — Prunus spinosa L.
Слимецъ, лимецъ — Tiiticum
spelta L.
Слити-коса — 1. горицвЪтъ—
Adonis aestivalis L.; 2. дивъ макъ,
кадънка — Papaver rhoeas L
Слити коса пролетна, гороцвЪтъ — Adonis vernalis L.
Слободона вдовица, богородична — Aster chinensis L.
Слоново дърво — Phytelephas
macrocarpa R. P.
Слъзница, жълтина, алтънче—
Chrysosplenium alternifolium L.
Слънцеликъ, шумкавче — Pulicaria dysenterica Bernh.
Слънцогледъ, слънчогледъ —
Helianthus annuus L.
Слънчева млЪчка — euphorbia helioscopia L.
Слънчева росица, росянка —
Drosera rotundifolia L.
Слънчева сестра, слънчогледъ
— Helianthus annuus L.
Слънчево око, слънчогледъ —
Helianthus annuus /,.
Слънчеликъ, шумкавче — Pu-

Материали зя български ботаниченъ речникъ

Слънчова любовница, слънчогледъ — Helianthus annuus L.
Слънчова майка, слънчогледъ
— Helianthus annuus L.
Слънчовница, слънчогледъ —
Helianthus annuus L.
Слънчовъ млЪчокъ, воловодецъ, лехусниче — Orobanche L.
Слънчогледенъ млЪчокъ —

Euphorbia helioscopia L.

Слънчогледна млЪчка — Eu-

phorbia helioscopia L.

Слънчогледница млЪчка —

Euphorbia helioscopia L.
Слънчогледъ — Helianthus annuus L.
СлЪзене, слЪзъ, камилякъ —
Malva silvestris L.
СлЪзенка — 1. слЪзъ, камилякъ— Malva L.; 2. ружа—Althaea
officinalis L.; 3. дива ружа — Althaea pallida IV7. K.
СлЪзенъ— 1. слЪзъ, камилякъ
— Malva L.; 2. плешчица, овчарска
торбичка — Capsella bursa pastoris Moench.; 3. индреше — Pelargonium roseum Willd.
СлЪзовка — 1. шапиче — Alchemilla vulgaris L.; 2. синя ружа
— Lavatera thuringiaca L.
СлЪзъ — 1. камилякъ — Malva
L.; 2. мушкато — Pelargonium L.
Сл1пий-мажъ,винче, паче гнЪздо — Anchusa officinalis L.
СлЪти-коса — 1. горицв±тъ
— Adonis L.; 2. кукувича прежда, вилина коса — Cuscuta epithimum L.; 3. дивъ макъ, кадънка
— Papaver rhoeas L.; 4. лютиче —
Ranunculus acer L.; 5. дилянка, коча трева — Valeriana officinalis L.
СлЪти-коса пролетна, гороцвЪть — Adonis vernalis L.
Слязъ, камилякъ, окрелче —
Malva vulgaris Fries., M. silvestris/..
Смакногащъ, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum perfora-

513

Смерика, хвойиа — Juniperus
communis L.
Смилка, кайсия, зарзала — Prunus armeniaca L.
Смилчецъ, смилъ — Helichrysum arenarium DC.
Смилъ — 1. жълтъ смигь —
Halichrysum arenarium DC.;
2. 61лъ смилъ, 61лъ сминъ — Antennaria dioica Gdrtn.; 3. селимъ
(тур.), русалка — Levisticum officinale Koch.’, 4. вратига — Tanacetum vulgare L.
Смилъ-оту (тур), млечка —
Euphorbia L., E. cyparissias L.
Смилъ трева — 1.б%лъ смилъ,
бЪлъ сминъ — Antennaria dioica
Giirtn.‘, 2 жълтъ смилъ — Helichrysum arenarium DC.
Сминду — 1. морачъ, реване
(тур.) — Foeniculum officinale All.’,
2. тилченъ, тилъ—Trigonella coerulea Ser.
Сминдухъ — 1. ясминъ — Jasminium officinale L.; 2. мащерка,
бабина душица — Thymus L.; 3.
тилчецъ.тилъ—T rigonellabess e r i a n a Ser.
Сминдъ, морачъ, резане (тур.)
— Foeniculum officinale All.
Сминкецъ — Helichrysum arenarium DC.
Сминъ — 1. б%лъ сминъ —
Antennaria dioica Gdrtn.’, 2. xpyщелка, жълтъ ясминъ — Jasminum fruticans L.; 3. б!лъ ясминъ
— Jasminum officinale L.\ 4. безсмъртниче, неувЪхче — Xeranthemum annuum L.
Смирдаръ — Rhododendron
myrtifolium Sch. Ky.
Смирна, балзамово дърво —
Balsamodendron myrrha Nees.
Смирно — Balsamodendron
myrrha Nees.

Смириово дърво — Balsamo-

dendron myrrha Nees.

514

Б. Ахтаровъ

Смоквина билка, миризливка,
богородиче — Calamintha officinalis Moench.
Смокволистна куча лобода
— Chenopodium fici folium Sm.
Смокина — Ficus carica L.
Смокиня — Ficus carica L.
Смоковица — Ficus carica L.
Смоковница — Ficus carica L.
Смоковъ хлЬбъ, змиярникъ,
козленъ, змийско грозде — Arum
maculatum L.
Смокъ, ливадна метличина —
Centaurea jacea L.
Смохтило, жълта какула, медакъ — Salvia glutinosa L.
Смоякъ, сама-китка, Омаякъ,
ядиче — Aconitum cammarum Jacq.
Смрадлива трева, струпейниче, вонеща лобода — Chenopodium
vulvaria L.
Смрадливо дърво, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L
Смрадлечъ, смрадлика, тетра
(тур.) — Rhus cotinus L.
Смрадлика — 1. пЬсъкиня,
гроздена череша — Prunus padus
L.; 2. плюскачъ — Colutea arborescens ; 3. тетра (тур.) — Rhus
cotinus Z~; 4. офикъ, самодивско
дърво — Sorbus aucuparia L.
Смрадлякъ, смрадлика, тетра
(тур.) — Rhus cotinus L.
Смрека, хвойна — Juniperus L.,
J. communis L. и др.
Смрика, хвойна — Juniperus L.
Смръделика, плюскачъ — Colutea arborescens L
Смръдика, птичи дрЬнъ — Ligustrum vulgare L
Смръдлика — 1. плюскачъ —
Colutea arborescens L.; 2. птичи
дрЬнъ — Ligustrum vulgare L.
Смръчъ - Picea excelsa Link.
Смухилка, жълта какула, медакъ — Salvia glutinosa L

Смърданъ, чистецъ, ранилистъ,
ялешъ — Stachys L.
Смърделика, плюскачъ — Colutea arborescens L.
Смърдечка — 1. червенушка
— Boletus edulis Fries-, 2. срамна
гжба — Phallus impudicus L.
Смърдечкова гжба, червенушка — Boletus edulis Fries.
Смърдешка — 1. плюскачъ —
Colutea arborescens L.\ 2. офикъ,
самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
Смърдлива дрипавка — Crepis foetida L
Смърдливо дърво, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
Смърдливъ въртипопъ — Anthemis cotula L.
Смърдлика — 1. плюскачъ —
Colutea arborescens L.; 2. офикъ,
самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
Смърдушка, зайча стжпка —
Geum urbanum L.
Смъркъ, смърчъ — Picea excelsa (L.) Link.
Смърча, смърчъ — Picea excelsa (Z..) Link.
Смърчова папрать — Aspidium dryopteris (Z..) Baumg { — Nephrodium dryopteris (Z.) Bautng.
Смърчъ — Picea excelsa (Z).
Link.
Смърчя — Picea excelsa (Z.)
Link.
СмЬнливолистно алтънче, жълтакъ — Chrysosplenium alternifolium L.
СмЬсна китка, брадатъ карамфилъ — Dianthus barbatus L.
]
СмЪшилка гжба, срамна гжба
— Phallus impudicus Z.
Снахица — Picris hieracioides L.
Снитъ, дяглица, каплинка —

Материали за български ботаниченъ речиикъ

515

СнЪжна буна, калина, картопъ
Сополъ, страторъ,
червенъ
(тур.) — Viburnum opulus L.
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
СнЪжна китка, калинка, карСополянъ, елда — Fagopyrum
топъ (тур.) — Viburnum opulus L. esculentum Moench. (= Polygonum
СнЬжна топка, калинка, кар- fagopyrum L.); 2. пипериче, лисецъ
топъ (тур.) — Viburnum opulus £. — Polygonum persicaria L
СнЬжна ягода, шикерче, марСоргунъ, ива — Salix cinerea L.
гаритъ — Symphoricarpus racemoСоса, горска съсънка — Anesus Michx.
mone nemorosa L.
СнЪжникъ, калина, картопъ
Соунчогледъ, слънчогледъ —
(тур.) — Viburnum opulus L.
Helianthus annuus L.
СнЪжниче, кокиче — Galanthus
Сочиво, фасулъ, бобъ — Phaseelvesii Hoock.
olus vulgaris L.
СнЪжно кокиче, кокиче —
Сочио, фасулъ, бобъ — PhaseGalanthus elvesii Hoock.
olus vulgaris L.
СовлЪкъ, поветица — ConvolСоя — Soja hispida Moench.
vulus arvensis L.
гороцвЪтъ, с.тктиСокле, метличина — Centaurea косаСпадикосъ,
— Adonis vernalis L.
cyanus L.
Спанаково цвекло, пазия —
Соколникъ, бЪснурка, румян- Beta vulgaris L. var. cicla L.
ка, стръвниче, миши уши — HieraСпанакъ — 1. чувенъ, дивъ спаcium pilosella L.
накъ— Chenopodium bonus henricus
Соколче, метличина — Centa- L.; 2. грааински киселецъ — Ruurea cyanus L.
mex patientia L.; 3. обикновенъ спаСокървиче, кървавиче — Lych- накъ — Spinacia oleracea Mill.
nis (Agrostemma) coronaria Lam.
Спарангелъ, спаржа, вилина
Солика, бучинишъ, цволига —
метла,
калинка — Asparagus L., А.
Conium maculatum L.
officinalis
L.
Солника — Salicornia herbaСпаранги,
спаржа, вилина метcea L.
Солинока — Salicornia herba- ла — Asparagus officinalis L.
Спаргелъ, спаржа, вилина метcea L.
ла — Asparagus officinalis L
Солно зеле, вълмо — Salsola
Спаржа, вилина метла, зайча
kali L.
Солтанка, пирамидална топола сЪнка — Asparagus L., А. officinalis L, А. tenuifolius Lam. и др.
— Populus pyramidalis Roz.
Спаришъ, бубакярка — SeneСолунски трънъ, акация, салcio
vernalis W. K.
къмъ — Robinia pseudacacia L.
Спержъ, гърлица — Statice liСолънка — Salicornia herbamonium L.
cea L.
Солника — Salicornia herbaСпираленъ жабунякъ, глиноза
cea L.
— Spirogyra sp. div.
Сонцогледъ, слънчОгледъ —
Спирална валиснерия — VaHelianthus annuus L.
lisneria spiralis L.
Сополко, страторъ, червень
Спирална водорасъль, глинощиръ — Amaranthus paniculatus L. за — Spirogyra sp. div.
Сополче, мисирекъ — PolygoСплескана дзука — Juncus
num orietale L.
compessus Ehrh.

516

Б. Ахтяровъ

Спорежъ — 1. равнецъ —
Achillea millefolium/..; 2. бубакерка, кръстецъ — Senecio/.., S.
vulgaris L, S. vernalis IF. K.
Споречъ, върбинка — Verbena
officinalis L
Соорешъ, равнецъ — Achillea
millefolium L
Спорина, върбинка — Verbena
officinalis L.
Споричи, върбинка — Verbena
officinalis L
Споришъ — 1. спорежъ, бубакерка — Senecio vulgaris L.; 2.
върбинка — Verbena officinalis L.
Спорите — 1. кръстецъ —
Senecio vernalis IF. K.; 2. спорежъ
— Senecio vulgaris L
Спорка, плешчица, овчарска
торбичка — Capsella bursa pastoris Moeuch.
Спорниче — Veronica spuria L.
Спразукъ — Allium atropurpureum IT. K.
Спражъ, кукурякъ — Helleborus odorus IF. K.
Спрежъ дива, гороивЪтъ, слЬти-коса — Adonis vernalis L.
Спрежъ, кукурякъ — Helleborus odorus IF. KСравниче деветь пжти — 1.
поималка, турия — Berteroa incana
ОС; 2. икотиикъ — Farsetia
dypeata R. Br.

Срамежлива мимоза — Mi-

mosa pudica L.

Срамежливия — Mimosa pu-

dica L

Срамливче, срамушка, срам-

ниче женско — Orlaya grandiflora
Hoffm.
Срамна гжба — Phallus impudicus L.
Срамниче — 1. морковъ —
Daucus carota/..; 2. девесилъ
русалия, меча стжпка — Heracleum L.; 3. бЬлъ дивисилъ — Laserpitium latifolium L.; 4. срамежлива мимоза — Mimosa pudica L.; 5.
срамниче женско — Orlaya grandiflora Hoffm.; 6. орЬхче, тжжникъ — Spiraea filipendula L.
Срамулка, морковъ — Daucus
carota L.
Срамъ — 1. морковъ — Daucus
carota L.; 2. бЬлъ дивисилъ —
Laserpitium latifolium L.
Срастниче, часовникъ — Passiflora coerulea L.
СрастоцвЪтъ, часовникъ —
Passiflora coerulea L.
Срастникъ, зарастниче, черенъ
оманъ — Symphytum officinale L.
Сребрецъ, бЬла топола — Populus alba L.
Сребриста върба, бЬла върба
— Salix alba L.
Сребриста топола, бЪла топола — Populus alba L.

Сребролистенъ очиболецъ —
Potentilla argentea L.
Сребролистна върба, 6i,.ia
върба — Salix alba L.

Сребролистна липа — Tilia

Срамежливче, морковъ — Dau-

argentea Desf.

Срамежличе, орехче, тжжникъ

топола — Populus alba L.

cus carota L.

-

Срамлива мимоза — Mimosa
pudica L.

Spiraea filipendula L.
Сраменъ, морковъ — Daucus
carota L
Срамижливче, морковъ — Daucus carota L.

Сребролистна топола, бЬла
Сребъренъ очиболецъ — Po-

tentilla argentea L.

Сребъренъ петолистникъ, сре-

бролистенъ очиболеиъ — Potentila

Материали за български ботаниченъ речникъ

Сребърна липа, б%ла липа —

filia argentea L.

Сребърна острица — Carex

canescens L.

Сребърна топола, б%ла топола

— Populus alba L.

Сребърникъ — Dryas actope-

tala L.

Сребърница — Dryas octopetala L.
Срекя, череша — Prunus
avium L.

СрЪденъ жиловлакъ — Plantago media L.
СрЪденъ жиловлЪкъ — Plantago media L.
СрЪденъ жиловникъ — Plantago media L.

СрЪднолистенъ жиловлЪкъ —

Plantago media L.
СрЪшниче, вечерниче — Ajuga
laxmanni Benth.
СрЪщичи, вечерниче — Ajuga
laxmanni Benth.
СрЪшище — Ajuga laxmanni
Benth.
СрЪщникъ, динче — Sanguisorba minor L.
СрЪщниче, вечерниче — Ajuga
laxmanni Benth.
Ставиче, голяма прешлица,
голЪмъ хвощъ, самодивски свЪщи
— Equisetum telmateja Ehrh. (=
Equisetum maximum Lam.)
Ставниче, прешлица, хвощъ —
Equisetum L.. E. arvense L.
Ставякъ, прешслица, хвощъ —
Equisetum L.. E. arvense L.

Сталинска

ружа, ружа —

Althaea officinalis L.

Стамболски здравецъ, индри-

ше — Pelargonium roseum Willd.
Стамболче, тодорка, гиргина,
— Dahlia variabilis (Willd.) Desf.
Старецъ, кривъ дЪдо, конски
зжбъ — Erythronium dens canis L.

517

Старо билье — 1. копитникъ,

потайникъ — Asarum europaeum
L.; 2, бела-дона, развалниче —
Atropa beladonnat.
Старо цвЪте, жълтъ смилъ —
Helichrysum arenarium DC.
Стародупка, ropouetn», слЪти
коса — Adonis L
Старчецъ — Thlaspi L., Th.
perfoliatum L.
Стежакъ, йозъ, ситна гранииа
— Quercus pubescens Willd.
Стежаръ, йозъ, ситна гранииа
— Quercus pubescens Willd.
Стежеръ, йозъ, ситна граница — Quercus pubescens Willd.; 2.
горунъ, зименъ джбъ — Quercus
sessiliflora Salisb.
Стежъ, йозъ, ситна граница —
Quecus pubescens Willd.
Стелникъ, зановецъ, грозданка — Cytisus hirsutus L.

Стенна гладница — Draba
muralis L.
Стенна куча лобода — Chenopodium murale L.
Стенна рунянка — Hieracium
murorum L.

Стененъ лишей — Xanthoria

parietina L

Стенно глухарче — Taraxacum seretinum Poir.
Стенно изтравниче — Asple-

nium ruta muraria L.

Стожаръ джбъ, л^тенъ джбъ,
бЪликаръ, граница — Quercus реdunculata Ehrh.
Стойка, момкова сълза, одракн

— Polygonatum officinale All.
Столиста роза — Rosa centifolia L.
Столиста ружа, градинска ружа — Althaea rosea Cav.

Столистенъ тръндафилъ —

Rosa centifolia L

518

Б. Ахтяровъ

Столистна роза — Rosa centi-

folia L

Столистна

ружа, градинска

ружа — Althaea rosea Cav.
Столистна шипка, тръндафилъ,
роза — Rosa centifolia L
СтолЪтникъ — Agave americana L.
Стравиче, крайводникъ — Sium
angustifolium L. (= Berula angustifolia Koch.).
Стравниче, горска поточарка,
горски мокришъ — Nasturtium silvestre R. Br.
Стражакъ, копитникъ, потайникъ — Asarum europaeum L.
Стражица, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Страниче, бЪснурка, румянка,
стръвниче, миши уши — Hieracium
pilosella L.
Стратореиъ, воловодецъ, лехусниче — Orobanche L.
Страторче, страторъ, червенъ
ширъ — Amaranthus paniculatus L.
Страторъ — 1. червенъ щиръ
— Amaranthus L., А. ра n i c u 1 а t u s
L: 2. п+тлювъ гребенъ — Celsia
cristata L.
Стратулъ, страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
Стратуръ. щиръ — Amaranthus L.
Страхливче — 1. гъллбови
очички. потайниче — Anemone hepatica L (= Hepatica triloba Gilib)',
2. кр+.хка папрать, магданозова
папрать — Cystopteris fragilis
Bernh.
Страшникъ — Естрашниче—
Acanthus longifolius Host;
2. богородиченъ косъмъ — Adiantum capillus veneris
; 3. изтравниче — Asplenium trichomanes L ;
4. паламида — Cirsium arvense L.;
5. челядникъ — Echinops sphaerocephalus L; 6. благ на коприва, ка-

Страшниче — 1. страшникъ
— Acanthus longifolius Host.', 2.
стенно изтравниче — Asplenium
ruta muraria Z,.; 3. изтравниче —
Asplenium trichomanes L.; 4. челядникъ — Echinops sphaerocephalus L.; 5. гължбови очички,
потайниче — Anemone hepatica L.
(= Hepatica triloba Gilib.)', 6. блатна незабравка, блатно помниче —
Mysotis palustris With.; 7. обикновенъ мъхъ — Polytrichum commune
Hedw.
Страшничи — Acanthus longifolius Host.
Стрела — Sagittaria sagittifolia L.
Стрелникъ — Sagittaria sagittifolia L.
Стрелолистъ — Sagittaria sagitifolia L.
Строченъ — Ephedra distachya
L. (= Ephedra vulgaris Rich.).
Струмишко ивЪте, лютиче —
Ranunculus acer L.
Струпейче — Clinopodium vulgare L. (= Calamintha clinopodium
Moris.).
Струпениче, гърличе, мерджанче, свински ягоди — Chenopodium
virgatum L.
Стръвниче, румянка, бЪснурка,
миша опашка — Hieracium pilosella
L. и др.
Стръхличе, гълъбови очички,
потайниче — Hepatica triloba Gilib.
Стръшничи, гълъбови очички,
потайниче — Hepatica triloba Gilib.
Студеница — Pyrethrum W.
Студиото, арменци — Silene
otites L.
Стухажъ, богородични свЪши,
св+.щици — Gentiana asclepiadea L.
Стъблена решетка — Carlina
vulgaris L.
Стъкленка — Salicornia her-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Стъргукъ, голТмъ жиловлТкъ
— Plantago major L.
Стъргукъ-стъргукъ, голТмъ
жиловлТкъ — Plantago major L

519

Суха маринка — Scutellaria
altissima L
Сухи цвЪтъ, безсмъртниче, неувТхниче — Xeranthemum annuum L.
Сухогризка — Amanita vagiСтъргукъ-стъргукъ-платанце,
голТмъ жиловлТкъ — Plantago ma- nata BulL
jor L.
Сухо поджбиче, б!ло полжбСтжпка, нокъть, орлови нокти че — Teucrium polium L.
— Lonicera caprifolium L.
Сухо поджбче, бТло поджСукнарска чешлика, чесалка биче — Teucrium polium L.
— Dipsacus fullonum L.
Сухо помниче — Myosotis coСукръвица — Lychnis flos cu- llina Hoffm.
culi L.
Сухо-умрЪло, безсмъртниче,
Сукървиче, руменка, свиларка невТхниче — Xeranhemum annu— Lychnis flos cuculi L.
um L.
Сулиджанъ-оту (тур.), русание
Сухо цвЪте, жълтъ смилъ —
— Artemisia vahliana Kostel,
Helichrysum arenarium DC.
Суличний жиловлЪкъ, колиеСухорЪпица, фий, бурчакъ —
виденъ жиловлТкъ — Plantago Vicia sativa L.
lanceolata L.
Сухъ караянъкъ, гръмотрънъ,
Султанъ-оту (тур.), бъзовина, шилободъ — Ononis spinosa L.
бъзъ — Sambucus ebulus L.
Сухъ осенъ, мжждрЪнъ, бкпъ
Сулуджань-оту (тур.), глистна ясенъ — Fraxinus ornus L.
трева — Artemisia cina Berg.
Сучерка, съсерка — MarrubiСулуджийка, круша (порода)
um peregrinum L.
— Pirus communis L.
Сучи-тъчи, голТмъ жиловл1къ
Суница — 1.плюскавица — Fra— Plantago major L.
garia collina Ehrh.; 2. горска ягода
Сучи-тъчи-тегавецъ, срТденъ
— Fragaria elatior Ehrh.
Суници, брусница, червени бо- жиловлТкъ — Plantago media L.
Сушанъ—1.шурулинни—Chaeровинки — Vaccinium vitis idaea L.
Суровица, бЪликаръ, лЪтенъ rophyllum bulbosum L.; 2. разпукджбъ, граница — Quercus pedun- ниче — Chaerophyllum temulum L.
и др.; 3. бучинишъ, цволига —
culata Ehrh.
СурЪпица — 1. злина — Bar- Conium maculatum L.
Сушеница — 1. бТлъ сминъ,
barea vulgaris L.; 2. ptna — BraбТла
гвачка — Antennaria dioica
ssica oleracea L. var rapa L.
Сусазъ, водолюба — Butomus Gdrtn.-, 2. безсмъртниче — Xeranthemum annuum L.
umbellatus L.
Сусакъ, кратуна — Cucurbita
Съвлакъ, поветица — Convollagenaria L. (= Lagenaria vulgaris
vulus arvensis L
Ser.).
СъвлЪкъ — L полска поветица
Сусамика, капачка, меке (тур.) — Convolvulus arvensis L.; 2. гор— Balsamina hortensis DC. (= Im- ска поветица — Calystegia sepium
patiens balsamina L.).
R. Br.
Сусамъ — Sesamum orientale Z..
Съйрж-койру (тур.), лопенъ,

520

Б. Ахтаровъ

Съкаменица,

бкта
черница
(плодовет!) — Morus alba L.
Съкъски, тиквички (за пълнене) — Cucurbita melopepo L
Сълзица — 1. треперушка —
Briza L.; 2. Melica uniflora Betz.
Съмни мръкни, б!ла водна роза, русалка — Nymphaea alba L.
Сънка, съсънка, сънъ-сънъ-котка — Pulsatilla vulgaris Mill.
Сънкотка, съсънка, сънъ-сънъкотка — Anemone pulsatilla L. (=
Pulsatilla vulgaris Mill.).
Сънотворенъ макъ, градински
макъ — Papaver somniferum L.
Сънъ-сънъ-котка. съсънка —
Pulsatilla \ulgaris Mill.
Сърбогжска, шипка — Rosa
canina L
Сърганъ, гръцка коприва, дребна коприва — Urtica urens L.

Сърдечникъ, мокришъ — Cardamine pratensis L.
Сърдцеболево билье — 1.б1лъ
очиболецъ — Potentilla alba L; 2.
пълзяшъ очиболецъ — Potentilla
reptans L.
Сърдцеболецъ, очиболецъ, прозориче — Potentilla L.
Сърдцеболка, планински очиболецъ — Potentilla tormentilla
Schrank.
Сърдцеболово билье, шапиче
— Alchemilla vulgaris L.
Сьрдчице — Dicentra spectabilis L (= Diclytra spectabilis L.).
Сьрначъ, клечатъ габъръ —
Carpinus duinensis Scop.
Сърндакъ, червенушка, манатарка — Boletus edulis Fr.
Сърненка — Hydnum imbricatum L.
Сърнела — Lepiota procera
Scop.

меница — Pirus amygdaliformis Kit.
Сърпецъ — 1. синилникъ —
Isatis tinctoria L.; 2. сърпииа —
Serratula tinctoria L.
Сърпица, синилникъ — Isatis
tinctoria L.
Сърповидна люцерна — Medicago falcata L.

Сърповидна папрать, навалниче — Aspidium lonchitis (L.) Sw.
Сърпъ, пиявица, разтавиче —
Hippuris vulgaris L.
Сърчаникъ, синьо-бЪла тинтява
— Gentiana pneumonanthe L.
Сърчьово билье, равнецъ —
Achillea millefolium L.
Съсанка, сънъ-сънъ-котка —
Pulsatilla vulgaris Mill.
Съседка, съсънка, сънъ-сънъкотка — Anemone pulsatilla L.
Съселче, сьсънка, сънъ-сънъкотка — Anemone pulsatilla L.

Съселъ— 1. вълчецъ, магареш-

ки бодилъ — Carduus crispus L.\ 2.
съсънка, сънъ-сънъ-котка — Pulsatilla vulgaris Mill.
Съсель котка, съсънка — Anemone pulsatilla L. (= Pulsatilla
vulgaris Mill.)
Съсерка — 1. бодлика, бЪла метла — Marrubium peregrinum L.; 2.
пчелникъ — Marrubium vulgare L.
Съсълъ котка, сънъ-сън ь-котка — Pulsatilla vulgaris Mill.
Съсънка — 1. горска съсънка
— Anemone nemorosa/..; 2. полска
съсънка — Anemone pratensis L.;
3. сънъ-сънъ-котка — Anemone
pulsatilla L. (= Pulsatilla vulgaris
Mill.).
Съсънкотка — 1. полска съсънка — Pulsatilla pratensis Mill.\
2. обикн. съсънка — Pulsatilla vulgaris L

Материали за български ботаниченъ речиикъ

tensis Mill.; 3. обикнов. съсънка |
-— Pulsatilla vulgaris Mill.
СЪдянка, градинска поветица,
чадърче — Convolvulus tricolor L.
СЪкирка — Orobus L.
Секирче— 1. шекерче—Lathytus L.; 2. пролетна сЪкирка — Orobus vernus L. и др.
СЬнка, спаржа, вилина метла
*— Asparagus officinalis L.
СЪниковидна рунянка — Hieracium umbellatum L.
СЪновецъ, мантийка — Kohlrauschia prolifer Kth. (= Tunica
prolifera Scop.).
СЬнокласица — Cynosurus cristatus L.
Сънокласъ — Cynosurus cristatus L.
СЬноклацъ — Cynosurus cristatus L.
СЪродриска, мл!чнииа гъба,
хлЪбница — Lactarius subdulcis
Bull.
СЬрско цвЬкье, богородиче —
— Aster chinensis L.
ОЬчена трева— 1. равнецъ —
Achillea millefolium L.; 2. звъника,
жълтъ кантарионъ — Hypericum
perforatum L.', 3. линивче, противиче — Lysimachia nummularia L ;
4. кървавиче — Lychnis coronaria
Lam.
СЬчено билье — 1. равнецъ —
Achillea millefolium L.; 2. горещникъ
— A juga genevensis L.; 3. пъл-

521

зящъ горещникъ — Ajuga reptans
L.; 4. лисича опашка, усойниче —
Echium vulgare L; 5. жълта тинтява — Gentiana lutea L; 6. зърника, жълтъ кантарионъ — Hypericum perforatum L; 7. живиниче,
усоиче — Prunella vulgaris L ; 8.
кантарионъ — Erythraea centaurium
Pers.
СЪченъ буренъ, тинтява, прострЪлъ — Gentiana cruciata L
Сюнгеръ, кокоши гребенъ, реси
— Clavaria L.
Сютъ-сюзедже (тур.), кокоши
гребенъ, реси — Clavaria.
Сясъ.бЪлъ слЪзъ — Malva vulgaris Fries.
Сяхтаре (тур.), росопасъ —
Fumaria officinalis L
Съклица, кукурякъ — Helleborus odorus W. K.
Същинска лоза — Vitis vinifera L.

Същинската лозова плесень

— Oidium tuckri Berk. (= Unci,
nula necator Burr.).

Същинска лайка, лайка, лай-

кучка, подрумиче — Matricaria
chamomilla L.

Същинска мана — Erysiphe

communis Link.

Същински анасонъ — Pimpi-

nella anisum L.

Същински кимионъ — Carum

carvi L.

Същъ шафранъ — Crocus

sativus L.

T

Табакъ, тютюнъ— Nicotiana ta-

bacum L.

Табани, смокини

(плодовете)

трънъ, шилободъ — Ononis spinosa L

Табашка метла — Centaurea

522

Б. Ахтаровъ

Таволникъ, ливадникъ, орехче
— Spiraea filipendula L.
Тайникъ — Listera ovata R. Br.
Тайшанъ-чалж (тур.) — Astragalus L
Таменуга, теменуга, любика
— Viola Tourn.
Тамяниче, мащерка, бабина душица — Thymus L.
Тамянуга, теменуга — Viola
Tourn.
Тамянче, розмаринъ, ливанче
— Rosmarinus officinalis L
Тамиянъ — Cistus landaniferus L и др.
Таракъ-оту (тур.), чесалка, лугачка — Dipsacus laciniatus L.
Таралежка, бодливъ кактусъ
— Echinocactus horisothallonius L
Таралежъ трънъ, челядникъ
— Echinops sphaerocephallus L.
Таралежче, ежова главичка,
рЪзавеиъ — Sparganium simplex
Huds.
Тарина, лазаркиня — Asperula L
Тарусъ — 1. ружа — Althaea
officinalis L; 2. тархосъ,естрагонъ
— Artemisia dracunculus/..
Тарфа, ракидивица — Tamarix
pallasii Desv.
Тархосъ, естрагонъ — Artemisia dracunculus L
Тархусъ, естрагонъ — Artemisia dracunculus L.
Тарчинъ, канела — Cinnamomum zeylanicum Breyn.
Тарълинка, трънка — Prunus
spinosa L.
Татарка, елда — Fagopyrum
esculentum Moench (= Polygonum
fagopyrum L).
Татарски босилекъ, прол!зъ
— Mercurialis annuua L.
Татарски нокеть — Lonicera
tatarica L.
Татарски скребърь, нокеть

Татарско грозде — 1. мерузалка, червено француско грозде — Ribes rubrum L.; 2. кръвоивЪтно
француско грозде — Ribes sanguineum Pursh.
Татаръ-курду (тур.), блатна
незабравка, блатно помниче — Myosotis palustris With.
Татлж-пелинъ (тур.), жълтъ
равнецъ — Achillea clypeolata Sm.
Татула, татулъ — Datura stramonium L.
Татулецъ, татулъ — Datura
stramonium L.
Татулина, татулъ — Datura
stramonium L.
Татулъ — Daturra stramonium L.
Таушанче (тур.), лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum
majus L.
Таушанъ-чиче (тур.), лъвска

муцунка, кученце — Anthirrhinum
majus L.
Тафланъ, лавровишня, зеленика
— Prunus laurocerasus L.
Таханъ (тур.), сусамъ — Sesamum orientale L.
Тацетъ, жълтъ нарцисъ— Narcissus pseudonarcissus L.
Таянъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Твърда пшеница — Triticum
durum L.
Твърда пърхудка, пърхавица
— Scleroderma vulgaris Fr.
T върдецъ, очиболецъ,прозорче
— Potentilla L., P. argentea L., P.
cinerea Chaix.
Твърдешъ, равнецъ — Achillea
millefolium L.
Твърдъ лукъ, камененъ лукъ,
ашлама(тур.)— Allium fistulosum/..
Тегавенъ, голЪмъ жиловлЪкъ
— Plantago major L.
Тегаецъ, голЪмъ жиловл1кь —
Plantago major L.
Теговецъ, гол1мъ жиловл+.къ

Материали за български ботяличенъ речникъ

Тегувенъ, голЪмъ жиловлекъ
— Plantago major L
Тежко-бойче, кратуна — Cucurbita lagenaria L.
Телеграфче — 1. полска поветица — Convolvulus arvensis L.‘,
2. рокличка, градинска поветииа
— lpomoea purpurea Lam.-, 3. телеграфъ — Tradescantia viridis hort.
Телеграфъ — 1. полска поветипа — Convolvulus arvensis Z..;
2. градинска поветииа — Convolvulus tricolor L; 3. телеграфче —
Tradescantia viridis L.
Телецъ, сминдухъ, тилъ — Trigonella coerulea Ser.
Телиграфче — Tradescantia zebrina L., T. viridis hort.
Телчарка — Polygala L.,P. comosa Sch., P. major Jacq. и др.
Телчецъ, тилъ, сминдухъ —
Trigonella besseriana Ser., T. coerulea Ser.
Телчарка — Polygala comosa
Sch.
Теменуга — 1. ботурче — Cyclamen neapolitanum Ten.', 2. любика — Viola Tourn., V. odorata L„ N. silvatica Fries., V. tricolor L. и др.
Теменужка — 1. трицветна теменуга, любичица — Viola Tourn.,
Viola tricolor L.; 2. любика, миризлива теменужка — Viola odorata L.
и др.
Теменушка — 1. ботурче —
Cyclamen neapolitanum Ten.’, 2. любика, миризлива теменуга — Viola
odorata L.’, 3. любичица, трицвЪтна
теменуга — Viola tricolor L. и др.
Темянуга, любика, миризлива
теменуга — Viola odorata L.
Темянужка, любика — Viola
odorata L.
Темянучка, любика — Viola
odorata L.

□23

Cyclamen neapolitanum Тел.; 2. любика, миризлива теменуга — Viola L.
Темянъ — Cistus ladaniferusL
Тентева, тинтява — Gentiana L.
Тентява — Gentiana L
Tepe (тур.), гроница, горна —
Lepidium sativum L.
Тере-оту (тур) — 1. копъръ
— Anethum graveolens L ; 2. горва,
гронииа — Lepidium sativum L
Теребентово дърво, бЪснурка,
дамянъ, кукучъ — Pistatia terebinthus L.
Терекьовото, очиболецъ, прозориче — Potentilla L.
Терпентиново дърво, лиственица — Larix europaea Lam. et
DC.
Терякъ, зайчи уши, лугачка —
Knautia arvensis L
Теспихъ — Robinia pseudacacia L
Тетра (тур.) — I. плюскачъ —
Colutea arborescens L.; 2. смрадлика
— Rhus cotinus L
Тетре (тур), смрадлика — Rhus
coriaria L., R. cotinus L.
Тетря, смрадлика — Rhus cotinus L
Тигрова лилия,
кждравче,
петровъ кръстъ — Lilium martagon L.
Тиква — Cucurbita pepo L
Тиква за вода, кратуна — Cucurbita lagenaria L.
Тиква съкъска, тиквички (за
пълнене) — Cucurbita melopepo L.
Тиквица, кратуна — Lagenaria
vulgaris Ser. (= Cucurbita lagenaria Z..).
Тиквички (за пълнени) — Cucurbita melopepo LТиквона, бардунче, жълта водна
роза — Nuphar luteum Sw.
Тиквонка, какички, жебини —

524

Б. Ахтяровъ

Тисъ — Taxus baccata L. —
Тикенъ, глогъ — Crataegus moТлъста тиква, дива тиква
nogyna L.
Тилелей, бЪсно дърво, вълча Bryonia alba L
Тлъстига — 1. пЪтлуга — Pinягода, вълча жила — Daphne meguicula vulgaris L.; 2. тученйца -—
zereum L.
Тилеиъ — 1. гО.тЬмъ жилов- Portulaca oleracea L.; 3. прозориче
лЪкъ — Plantago major L.; 2. смин- — Sedum L.\ 4. дебела мара —■
Sedum maximum Sut. (= Sedum
духъ, тилчецъ, тилъ пиперъ —
telephium L.); 5. дебелецъ, нежитъ
Trigonella coerulea Ser.
Тилчарка — Polygala comosa — Sempervivum L.
Sch.
Тлъстика (тур.) — 1. тученйца
Тилчецъ, сминдухъ — Trigo- — Portulaca oleracea Z..; 2. дебелецъ,
nella besseriana Ser.
нежитъ — Sempervivum erythraeТилчицъ, сминдухъ — Trigo- um Vel.
nella besseriana Ser.
Тлъстина, дебелецъ, нежитъ
Тиминуга, любика, миризлива — Sempervivum L.
теменуга — Viola odorata L.
Тлъстица — 1. дебела мара —
Тимотейка, миша опашка — Sedum maximnm Sut.\ 2. тученйца
Phleum L
— Portulaca oleracea L.
Тимянка — Ferulago L
Тлъчница, тученйца — PortuТимянова трева, мащерка, ба- laca oleracea L.
бина душица — Thymus L
Тминъ — 1. кимионъ — Carum
Тимянъ, мащерка, бабина ду- carvi L.; 2. мащерка, бабина душица — Thymus L
шица — Thymus L.
Тивецъ, жълтуга — Genista
Тоболица, плюскавиче — Sitinctoria L.
lene inflata L.
Тинтява, тинтява — Gentiana L
Тоболница, плюскавиче — SiТинтевииа, синьо-б!ла тинтява
lene inflata L.
— Gentiana pneumonanthe L.
Тодора, гиргина — Dahlia vaТинтява — Centiana L
Тинястъ хвошъ — Equisetum riabilis (Willd.) Desf.
Тодорка, гиргина — Dahlia valimosum L.
riabilis
(Willd.) Desf.
Типарче, богородична ржчица,
Тойна — Apocynum venetum L.
просфорникъ — Abutilon avicennae
Томати, домати — LycopersiGtirtn. (= Sida abutilon L.).
Типарчж, богородична ржчица, cum esculentum Mill. (= Solanum
просфорникъ — Abutilon avicennae lycopersicum L.).
Топика, печурка — Agaricus
Gtirtn.
(Psaliota)
campestris L.
Типелия — Aquilegia vulgaris L
Топикамбуръ, гулия, земни
Типецъ, власатка — Festuca ябълки — Helianthus tuberosus L.
ovina L.
Тополка — i. дива ружа —
Типчакъ — 1. типецъ — F e s- Althaea pallida UZ. A'.; 2. градинска
tuca elatior L; 2. власатка — ружа — Althaea rosea L.
Festuca vallesiaca Schleih.
Топузка, папуръ, рогозъ, роТиса, тисъ — Taxus baccata L гозина— Typha, T. latifolia Z.. и др.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Топузъ, папуръ, рогозъ, рогозина — Typha L.
Топуска, папуръ, рогозъ —
Typha latifolia L.
Топусче, гологлавче — Globularia vulgaris L.
Топусчи, гологлавче — Globularia vulgaris L.
Топусъ, папуръ, рогозъ —
Typha latifolia L.
Торбичка, плешчица, овчарска
торбичка — Capsella bursa pastoris Moench.
Торешнакъ, горещникъ— Ajuga genevensis L.
Торица — 1. бЪло енювче —
Galium aparine/..; 2. вЪнче — Sherardia arvensis L; 3. колЪнка —
Spergula arvensis L.
Торти чка, парички, очици —
Bellis perennis L.
Торфенъ мъхъ — Sphagnum.
Торфяний мъхъ, торфенъ мъхъ
— Sphagnum.
Торфяникъ, торфенъ мъхъ —
Sphagnum.
Торфянъ, торфенъ мъхъ —
Sphagnum.
Точковатъ салепъ — Orchis
mascula L.
Точколистно линивче — Lysimachia punctata L.
Трабузанъ — Tribulus terrestris L.
Травенестъ памукъ, тревистъ
памучникъ — Gossypium
herbaceum L.
Трамбузъ, бъзъ, свирчовина —
Sambucus nigra L.
Трамбула, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ — Papaver rhoeas L.
Трандафелевъ слЪзъ, градинска ружа, тополка — Althaea
rosea Gav.
Трандафилъ — Rosa L., Rosa
damascena L. и др.

525

Тратуръ, страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus L.
Тратъ, прахань — Polyporus
fomentarius L

Тревестъ памучникъ — Go-

ssypium herbaceum L.

Тревистъ памучникъ — Go-

ssypium herbaceum L.

Тревна ръжда, житна ръжда
— Puccinia graminis Pers.
Тревови чръвца — Stellaria
graminea L.
Тревовидна перуника, патета,
бибета — Iris graminea L.
Тревулка — 1. шипка — Rosa
canina L.; 2. тръндафилъ — Rosa
damascena L.

Трендафелъ — 1. шипка —

Rosa canina L\ 2. тръндафилъ —
Rosa damascena L. и др.
Треперига, трепетлика, осика
— Populus tremula L.
Треперуша, сълзини — Briza
media L.
Треперушка, сълзици — Briza
media L.
Трепетлика, осика — Populus
tremula L.
Трепитлика, трепетлика, осика
— Populus tremula L
Треска — 1. кантарионъ —
Erythraea centaurium Prs.; 2. тръстика — Phragmites communis Trin.
Трескава трева — 1. трескавиче — Linaria spuria Mill.', 2.
полско помниче — Myosotis intermedia L.
Трескавия буренъ, дилянка,
коча трева — Valeriana officinalis L.
Трескавиче — 1. червенъ кантарионъ — Erythraea centaurium
Pres.; 2. лютиче — Ranunculus L.;
3. сама китка, ядиче, омаякъ —
Aconitum cammarum Jacq.
Трескавче — 1. кантарионъ

526

Б- Ахтаровъ

Треслига. тръстика — Phrag*:
rrrte
communis Trin.
Триандафилъ, шипка — Rosa
canina L
Трибелъ — Smyrnium perfoliatum L.

Тригрудестъ пачи-кракъ —
Gagea stenopetala Fries.
ТридЪлнолнстенъ бутракъ, ко-

ноп.тянкз, бутракъ — Bidens orientalis Vel.
Трилнстникъ — 1. горчивка,
водна детелина — Menyanthes trifoliata L.; 2. грашица, еспарзетъ—
Onobrychis sativa L.; 3. полска детелина— Trifolium arvense L.; 4.
ливадна детелина — Trifolium pratense L. и др.

меноломка — Saxifraga tridactylites L.

Троепръстенъ обичникъ, три-

пръстна каменоломка — Saxifraga
tridactylites L.
Троепръстно обичниче, трипръстна каменоломка — Saxifraga
tridactylites L
Трицветна теменуга, любичица — Viola tricolor L.
Троешарна теменуга,трицветна теменуга, любичица — Viola
tricolor L.

Тройна осилка — Aegilops

triaristata Willd.
Трокъ — Ephedra distachya L.
(= Ephedra vulgaris Rich.').
Троска, троскотъ — Cynodon
Триндафелова тополка, гра- dactylon Pers.
динска ружа — Althaea rosea Cav.
Троска трева — 1. агрия, глаТрипетлика, трепетлика, осика вица — Dactylis glomerata L.; 2.
— Populus tremula L.
диво просо — Panicum sanguinale
Трипитлика, трепетлика, осика L.; 3. пачина, пача трева — Poly— Populus tremula L.
gonum aviculare L.
Трипръстенъ обичникъ, триТросковецъ — 1. троскотъ —
пръстна каменоломка — Saxifraga
Cynodon dactylon Pers.\ 2. агрия,
t.idactylites L
главица — Dactylis glomerata L.
Трипръстно великденче —
Троскотъ — 1. троска, троVeronica triphyllos L.
съкъ — Cynodon dactylon Pers.\ 2.
Трирога лепка — Galium triагрия, главица — Dactytis glomecorne With.
Трирогово енювче — Galium rata L.\ 3. диво просо — Panicum
sanguinale Pers.; 4. пачина, пача
tricorne With.
Тритичинкова върба — Salix трева — Polygonum aviculare L.-,
5. пирей — Triticum repens L.
triandra L.
Трифилъ, детелина — Trifo- (= Agropyrum repens P. B.).
Тросъкъ —- 1. троскотъ —
lium L
Трицветна таменуга, люби- Cynodon dactylon Pers.; 2. пирей
— Triticum reepens L. {— Agropyчица
Viola triocor L.
rum
repens P. B.).
T рицвЪтна теменуга, любичица
Троченъ — Ephedra distachya L.
— Viola tpicolor L
Троши
ралица, плюскачъ —
Трицветна теменушка, любиColutea
arborescens
L.
чица — Viola tricolor L.
Трабузанъ, трабозанъ — TriТрубенъ, трибелъ— Smyrnium
bulus terrestris L
perfoliatum L.
Троелистна детелина, ливадТрупка — 1. б+>ла ptna —

Материали за български ботаниченъ речиикъ

527

Трутъ, прахань — Polyporus
Тръсна, тръстика — Phragmifomentarius Fr.
tes communis Trin.
Труфелъ — Tuber album Pers.
Тръсковииа. пиявица, раставнТръливъ джбъ, паркаръ — че — Hippuris vulgaris L.
Quercus coccifera L.
Тръслика, тръстика - PhragТръмбъзъ, бъзъ, свирчовина — mites communis Trin.
Sambucus nigra L.
Тръстелнга — 1. водолюба —
Трънбъзъ, бъзъ, свирчовина Butomus umbellatus L; 2. тръстика
— Sambucus nigra L.
— Phragmites communis Triu.
Трънглогъ, глогъ — Crataegus
Тръстелица, тръстика
Phragmonogyna L.
mites communis Trin.
Тръндафелъ — Rosa centifoТръстига, тръстика — Phraglia L.
mites communis Trin.
Тръндафилъ — Rosa centifoТръстика за бастуни — Arunlia L.
do donax L.
Тръне, гингеръ, камилски боТръстика — Phragmites comдилъ — Onopordon acanthium L. munis TrinТръненка, трънка — Prunus
Тръсть, тръстика — Phragmispinosa L.
tes communis Trin.
Трънестъ главочъ, магарешки
Трътъ, прахань — Polyporus
трънъ, обикновенъ бодилъ — Car- fomentarius Fr.
duus acanthoides L.
Тръбица, чубрица — Satureja
Тръника, трънка — Prunus hortensis L.
spinosa L.
Трюфелъ, труфелъ — Tuber
Трънинки, трънка — Prunus album Pers.
spinosa L.
Тряскъфчи, червенъ кантариТръните, драка — Paliurus онъ — Erythraea centaurium Pers.
aculeatus Lam.
Тряска,
сама-китка, ядиче,
Трънка — Prunus spinosa L. омаякъ — Aconitum cammarum
Трънкослива — Prunus insi- Jacq.
titia L.
Тржбоцвфтна кукувичина, гуТрънкосливка — Prunus insi- герки — Muscari tenuiflorum Tausch.
titia L.
Тржбуника, меча стжпка, деТрънливъ троскотъ, гръмо- весилъ — Heracleum ternatum Vel.
трънъ, шилободъ — Ononis spiТржтъ-гжба, прахань — Polynosa L.
porus fomentarius Trin.
Тръносливка — Prunus insitiТубероза — Polyanthes tubetia L.
rosa L.
Трънъ — 1. осътъ, главочъ
Туга, ведрина, царски вЪнецъ
— Carduus L.; 2. глогъ — Cra- — Fritillaria imperialis L.
taegus L.; 3. аспутъ, преселникъ
Тугина, ведрина, царски в%— Kentrophyllum lanatum DC.; нецъ — Fritillaria imperialis L
4. драка — Paliurus aculeatus Lam.;
Тугъ, ведрина, царски в^ненъ
5. трънка — Prunus spinosa L.
— Fritillaria imperialis L.
Трънъ-таралежъ, челядникъ—
Тудори, тодорка, гиргина —

528

Б- Ахтаровъ

Туй, тугъ, ведрииа, царски et-

нецъ — Fritillaria imperialis L.
Туй паше (тур.), тугъ, ведрина
— Fritillaria imperialis L.
Туйя, божо дръвце, мазия (тур.)
— Thuja orientalis L
Тумъ-таралежъ, класица, миши
ечемикъ — Hordeum murinum L
Тумъ-тумъ-ТАпанче, класица,
миши ечемикъ — Hordeum murinum L
Турдженджикъ (тур.), дивъ
макъ, кадънка — Papaver rhoeas L.
Туренки, бЪла черница (плодовете — Morus alba L.
Туриаа — 1. игловръхъ, сипаница — Alyssum calycinum
2.
турия, поималка — Berteroa incana DC.
Турия, торица, поималка — Berteroa incana DC.
Турманчо, татулъ — Datura
stramonium L.
Турпутъ — Jpomoea purpurea
Lam.
Турска коприва, гръцка коприва, малка коприва — Urtica
urens L
Турска леска, б!ла леска —
Corylus colurna L
Турска млЪчка, кипарисова
млечка — Euphorbia cyparissias L.
Турски бобъ, пешакъ, безвейникъ, безвръшникъ — Phaseolus
vulgaris L. var. nanus L.
Турски були, димитровче —
Aster amellus L.

Турски зарастъ — Symphytum
otomanum Friv.
Турски киселецъ, киселица —
Oxalis acetosella L.

Турски седефъ, зърнешъ —

Peganum harmala L.

Турски тютюнъ, махорка —

Nicotiana rustica L.

Турско цв1те — 1. невенъ —

nica L. ; 3. тжжникъ, ливадникъ —
Spiraea ulmaria L.', 4. малъкъ зимзеленъ — Vinea minor L.
Турта — 1. тодорка, гиргина
— Dahlia variabilis (Willd.) Desf.;
2.чалмичка—Tagetes erecta/..
Турти — 1. парички, оченца
— Bellis perennis L.; 2. карадинче, була, кайма — Tagetes patula L.
Турунка, портокалъ — Citrus
aurantiaca L.
Турче, дивъ макъ, кадънка —
Papaver rhoeas L.
Турченъ — Carduus candicans
W. K.
Турченъ палапукъ, дивъ макъ,
кадънка — Papaver L.
Турчинъ, латинка — Tropaeolum majus L.
Тутенка, дивъ макъ, кадънка,
пукалъ'— Papaver rhoeas L.
Тутунига, луловина, буболякъ
— Viburnum lantana L.
Тутуника — 1. малина — Rubus idaeus L.; 2. луловина, буболякъ — Viburnum lantana L.
Тутуница, буболякъ, луловина
— Viburnum lantana L.
Тутунице, буболякъ, луловина
— Viburnum lantana L.
Тутуново, буболякъ, луловина
— Viburnum lantana L.
Тутунъ, тютюнъ — Nicotiana
tabacum L.
Тутунякъ, тутунига, луловина,
буболякъ — Viburnum lantana L.
Tyy, коило — Stipa pennata L.
Тучанина, тученипа — Portulaca oleracea L.
Тученица — 1. пЪтлуга —
Pinguicula vulgaris L.; 2. тлъстеница — Portulaca oleracea
L.; 3. прозориче, тлъстига — Sedum L.; 4. дебелеиъ, нежитъ —
Sempervivum L.

529.

Материали за български ботаниченъ речникъ

— Portulaca oleracea L; 3. дебелецъ, нежитъ — Sempervivum L.
Тушанка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L
Тушница, тученица, прахутка
— Portulaca oleracea L.
I
Тутянка, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.
Тъминуга, миризлива теменуга,
любика — Viola odorata L.
Тъмненуга, трицветна теменуга, кокорче — Viola tricolor L.
Тъмянуга, миризлива теменуга
— Viola ambigua U/. KТъмянче, маясълче — Sideritis montana L.
Тънка хрускалка, кривина —
Chondrilla juncea L.
Тънколистенъ ленъ — Linum
tenuifolium L.

Тънколистна

тржбатка

Oenanthe silaifolia M. B.

—

Тънъ-тънъ-тьрчица, б^лизина,
бузалъкъ, садина — Andropogon
ischaemum L.
Тързулка, скрипка — Smilax
excelsa L.
Търкалеста билка, подбЪлъ,
марта — Tussilago farfara L.
Търленки, трънка — Prunus
spinosa L.
Търлинка, трънка — Prunus
spinosa L.
Търнова гулия — Carlina
acanthifolia AH.
Търносливка — Prunus insititia L.
Търска, тръстика — Phragmites communis Trin.
Търски, тръстика — Phragmites communis Trin.
Търтички, парички, очици —
Bellis perennis L.
Тъчецъ, срЪденъ жиловлекъ
— Plantago media L.

Тъчи-тъчи-платно, гол1»гъ жи-

ловлЪкь — Plantago major L

Тъчи-тъчи-станъ, жиловлекъ
— Plantago L.
Тъчитъчка, жиловлекъ —

Plantago L, Plantago major L. и др.

ТЬснозжба заушница, ботуш-

ки — Pedicularis leucodon Grisb.

ТЬснолистенъ божуръ —Pae-

onia tenuifolia L.

ТЪснолистенъ вЪтрогонъ, пу-

шица — Eriophorum angustifolium
Roth.

Т1снолистенъ жиловлЪкъ, ко-

пиевиденъ жиловлЪкъ — Plantago
lanceolata L.

ТЪснолистенъ жиловникъ, ко-

пиевиденъ жиловлекъ — Plantago
lanceolata L.

ТЬснолистенъ кипрей, т-Ьснолистна върболика, кжделка, праска — Epilobium angustifolium L.

ТЬснолистенъ кокешъ, змиякъ
— Scorzonera stricta Horn.
ТЪснолистенъ ленъ — Linum
tenuifolium L.

ГЬснолистенъ папуръ — Typha

angustifolia L.

ТЪснолистенъ равнецъ — Achi-

llea setacea W. K.

ТЬснолистна рогозина— Ty-

pha angustifolia L.

ТЬснолистна

бубакерка —

Senecio erucifolius L.

ТЬснолистна върбовка, вър-

бовка, кжделка — Epilobium angustifolium L.

ТЬснолистна върболика, вър-

бовка, кжделка — Epilobium angustifolium L.

ТЬснолистна глушина — Vicia

angustifolia Roth.

Т1снолистна гущерка, обич-

ниче — Thalictrum

angustifolium

530

Б. Ахтаровъ

Тютюнъ-чибукъ (тур.), луловина, тутунига, буболякъ — Viburnum lantana L.
Тягавецъ, жиловлЪкъ — Plantago L.
Тяговецъ, жиловлакъ — Plantago L.
Тжга, кипарисъ — Cupressus
sempervirens L.
Тжжакъ, перуника — 1. синя
перуника — Iris germanica L.; 2.
бЪла перуника — Iris florentina L.
Тжжекъ, градинска перуника
— Iris germanica L. и др.
Тжженъ овесъ, дивъ овесъ —
Avena fatua L.
Тжжлици, тжжникъ, ливадникъ
— Spiraea L.

сова мл%чка — Euphorbia cyparissias L
ТЪснолистна пушица — Eriophorum angustifolium Roth.
ТЪснолистна рогозина —
Typha angustifolia L.
ТЪснолистна салата — Lactuca saligna L.
ГЬснолистно акж-оту (тур.),
върбовка, върболика, кжделка —
Epilobium angustifolium L.
Тюй — 1. тугъ.ведрица, царски
вЪнецъ — Fritillaria imperialis Z,.;
2. боже дръвце, мазня (тур.) —
Thuja occidentalis L
Тюлю баба (тур.), съсънка,
сънъ-сънъ-котка — Anemone pulsatilla L(= Pulsatilla vulgaris Mill.)

Тюмбекия (тур.), махорка —

Тжжникови, ливадникъ — Spi-

Nicotiana rustica L.
Тюмбеше (тур.), тугъ, ведрица,
царски вЪнедъ — Fritillaria imperialis L.
Тюрингска ружа, дивъ слЪзъ
— Lavatera thuringiaca L.
Тютунъ, тютюнъ — Nicotiana
tabacum L.

raea L.

Тжжникъ, орЪхче, ливадникъ

— Spiraea filipendula L.
Тжжъкъ, градинска перуника
— Iris germanica L. и др.
Тжжякъ, салепъ — Orchis L.
Тжпанчецъ, плюскавиче — Silene inflata Sm.
Тжполистенъ щавелъ — Rumex obtusifolius L.
Тжполистъ ревенъ, ревенъ —
Rheum rhaponticum L.
Тжайца, прахавица, прахутка
— Lycoperdon bovista L.

Тютюнева плесень — Alte-

naria tenuis Nees.

Тютюнева чума, б^сниче —
Orobanche ramosa L.
Тютюнка, буболякъ, тутунига,
луловина — Viburnum lantana L
Тютюнъ —Nicotiana tabacum L.

У
Увина,

хвойна —

Juniperus

falcata L.

communis L.

Увисналолистенъ ливадникъ,

орЪхче, тжжникъ — Spiraea
pendula L.

Угарна мл!чка — Euphorbia

fili-

Увисналъ ливадникъ, тжжникь,

орехче — Spiraea filipendula L.

Угарче, пернатка — Turgenia
latifolia Hoffm.
Угарь, пернатка — Turgenia
latifolia Hoffm.
Угница, огниче — Chenopodium botrys L.

■-.«‘J’

Материали за български ботаниченъ речникъ

Угниче, огниче — Chenopodium

botrys L.

Уйна, хвойна — Juniperus L.
Укличи.слЪзъ, камилякъ, окрелче — Malva L.
Укрилачъ— 1. ружа — Althaea
L.; 2. слЬзъ, камилякъ — Malva L.
Укрилче — 1. ружа — Althaea
L.\ 2. слЬзъ — Malva L.
Укропъ — 1. морачъ, резане
— Foeniculum officinale АП.; 2.
горуха, гронииа — Lepidium sativum L.
Уланка, обички, коконки, мингюшки — Fuchsia Pium.
Уличенъ кокешъ — Scorzonera
jaquiniana Koch.
Улична детелина, лежаща детелина — Trifolium campestre Schrb.
Улична мърла — Chenopodium
urbicum L.
Улуръ, маточина — Melissa
officinalis L.
Уманъ —- 1. оманъ — Inula
hellenium L.; 2. чернокосъ — Telenia speciosa Bmg.
Умно просо, просо — Panicum
milliaceum L.
Умраза, омразниче, червило —
Onosma L.
Умразенъ буренъ, омразниче,
червило — Onosma L.
Умразниче — 1, прасковолистно звънче — Campanula persicifolia L.; 2. омразниче — Onosm a L ; 3. вранско око, кръстачъ
— Paris quadrifolia L.; 4. любичица, трицветна теменуга, кокорче
— Viola tricolor L.
Унгарска млЪчка — Euphorbia falcata L.
Унгарски джбъ, благунъ, сладунъ — Quercus conferta Kit.
Упоителна глушина, пиявица,
бълвавица — Lolium temulentum L.

531

Упоително жито, пияница, бълвавица — Lolium temulentum L
Уполинъ, абленъ, планински божуръ — Trollius europaeus L
Урбаличе, самобойка — Glechoma L, Glechoma hederacea L.,
G. hirsuta IF. KУрбалче, самобойка — Glechoma hirsuta IF. KУрелъ, балуръ, канетъ — Sorghum halepense L.
Урка, градинска перуника, тжжекъ — Iris germanica L.
Уровникъ — 1. клинавиче —
Astragalus chlorocarpus Grsb.; 2.
орлови нокти — Astragalus
w u 1 f e n i i Koch.
Уровъ — 1. бурчакъ — Ervum ervilia L. (= Vicia ervilia IF.):
2. фий — Vicia sativa L
Урока — Bupleurum rotundifolium L.
УрЪхчи, ор^хчи, тжжникъ —
Spiraea filipendula L
УрЪхъ, орЪхъ — Juglans regia /,.
Усига, овсига — Bromus L., B.
arvensis L., B. sterilis L. и др.
Усипливче, припжтнина, изсипливче — Herniaria glabra L.
Усипливчи, припжтнина, изсипливче — Herniaria glabra L
Усовиче, усоиче, живиниче —
Prunella vulgaris L.
Усоиче, живиниче — Prunella
vulgaris L.
Усойна трава — Potentilla
supina L
Усойна трева — I. часовниче
— Erodium cicutarium L.; 2. очиболецъ, прозориче — Potentilla L.
Усойиикъ, лисича опашка —
Echium L., E. vulgare L
Усойниче, лисича опашка —
Echium L., E. vulgare L
Усойно вечерниче, пълзещъ
горещникъ — Ajuga reptans L

532

Б. Ахтаровъ

Устига, лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum majus L.
Устица, лъвска муцунка — Anthirrhinum majus L.
Устиче, лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum majus L.
Устички, лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum majus L.
УстоивЪтенъ чистецъ, ранилистъ, ялешъ — Stachys recta L.
Устреличаво билье, устрелъ,
козарка — Turritis glabra L.
Устреличе — 1. змиярникъ,
козлецъ, змийско млТко — Arum
maculatum L; 2. поветииа — Convolvulus arvensis L.
Устрелниче, часовникъ —Erodium cicutarium L
Устрелче, устрелъ,количе, клинавче — Cynanchum laxum Bartl.
(= Vincetoxicum laxum Gord. et
Gren.)

Устрелъ, клинавче, количе —
Cynanchum laxum Bartl. (= Vincetoxicum laxum Gord. et Gren.).
Усувиче, живиниче, усоиче —
Prunella vulgaris L.
УсЬтливо растение, срамежли-

ва мимоза — Mimosa pudica L.

Усктливче, срамежлива мимоза
— Mimosa pudica L.
Утрова, разводникъ — Solanum
dulcamara L.
Утровникъ, самосудникъ — Veronica austriaca L.
Уфикъ, пълзещъ очиболецъ —
Potentilla reptans L.
Ухапливо билье, върболистъ—
Lythrum salicaria L.
Ухапливото, върболистъ—Lythrum salicaria L.
Учменъ, ечемикъ — Hordeum
vulgare L.
Ушеница, ежево семе — Echinospermum lappula (L.) Lehrn.
Ушица, копитникъ, потайникъ
— Asarum europaeum L.
Ушици, ушенца, ежевосеме —
Echinospermum lappula (£.) Lehm.
Ушиче, дебелецъ, нежитъ —
Sempervivum L.
Ушни бабини гниди, старчецъ
— Thlaspi perfoliatum L.
Ушница, дебелецъ, нежитъ —
Sempervivum L.
Ушно билье, дебелецъ, нежитъ
— Sempervivum L.
Ушно плюскавче, арменци —
Silene otites L.

Ф
Фармузъ, маргарить, шекерче
— Symphoricarpus racemosus Michx.
Фарсионъ-оту (тур.), съсерка
— Marrubium peregrinum L.
Фасолъ, бобъ, фасул ъ — Phaseolus vulgaris L
Фастъкъ, шанъ фастък ь — Pistatia vera L.
Фасулица, звезданъ — Lotus
corniculatus L
Фасуличе — 1 ор!шакъ ше-

идр.; 3. поветиченъ лисецъ — Polygonum convolvulus L.
Фасулче — 1. орЪшакъ, шекерче — Lathyrus L., L. tuberosus
L:, 2. сЪкирка — Orobus vernus L.
и др.
Фасулъ, бобъ — Phaseolus vulgaris L.: 1. пешакъ, полски бобъ,
безвейникъ — Phaseolus vulgaris
L. var. nanus (/_.) Asch.; 2. градински бобъ, вейникъ — Phaseolus vul-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

ченъ лисецъ — Polygonum convol- I
vulus L.
Фасулявче, пачина, пача трева
— Polygonum aviculare L.
Фатме (тур.), ружа — Althaea
officinalis L.
Фатме була (тур.), ружа —
Althaea officinalis L.
Фенерче — 1. лопенъ, овча
Опашка, свЪщилка — Verbascum
thapsiforme Schrad.; 2. мЪхунка —
Physalis alkekengi L.
Фенеръ-чиче (тур.), мЪхунка
— Physalis alkekengi L.
Феникъ, морачъ, резане (тур.)
— Foeniculum officinale All.
Фен и кълъ, морачъ, резане (тур.)
— Foeniculum officinale All. (=
Foeniculum capillaceum Gilib.)
Фенкелъ, морачъ, резане (тур.)
— Foeniculum officinale All. (= Foeniculum capillaceum Gilib.)
Феслеенъ, босилякъ — Ocymum basilicum L.
Фий (тур.), уровъ, борчакь
(тур.) — Vicia sativa L.
Фийде, миризлива върба — Elaeagnus angustifolia L.
Филданче, слабонога — Impatiens noli tangere L.
Филджанче, маргаритка, майчица — Chrysanthemum leucanthemum L.
Филибелийче, лъвска муцунка,
кученце — Anthirrhinum majus L.
Филче, бирбинка, дивъ ясминъ,
— Philadelphus coronarius L.
Финикова палма — Phoenix
dactylifera L.
Финикъ, финикова палма —
Phoenix dactylifera L.
Фирфиричи — Sedum sieboldii «Sw.
Флогитъ, самодивска метла, зайча сЬнка — Asparagus tenuifolius

533

градинска перуника, тжжекъ —
Iris florentina L.
Флорентински кремъ, бЪла перуника, тжжекъ — Iris florentina L

Флорентински тжжъкъ. бкла

градинска перуника — Iris florentina
Фоторовъ, зимзеленъ — Vinea
herbacea IT. K.
Фотофоръ, малъкъ зимзеленъ
— Vinea minor L, V. herbacea W7. K.
Фраксомилея, какула, градински чай, шалвей — Salvia officinalis L.
Франкъ-кафе, синя жлъчка —
Cichorium intybus L.
Французка метлица, франиуски райграсъ — Arrhenatherum avenaceum Р. В.
Френково билье — 1. поималка, сипаница, игловръхъ — Alyssum minimum Willd.\ 2. росопасъ —
Fumaria officinalis L.
Френкъ юзюми (тур.), фран.
иуско грозде — Ribes grossularia L.

Френска глушина, дивъ бобъ

— Vicia narborensis L.
Френска салата, градинска синя жлъчка — Cichorium indivia L
Френска смоква, арабскиезикъ,
кърмазовъ кактусъ — Opuntia coccinei i fera L., O. vulgaris Mill.

Френски манотъръ, морачъ, ре-

зане (тур.) — Foeniculum officinale All.
Френски патладжанъ, домати
— Solanum lycopersicum L.

Френски райграсъ — Arrbenatherum elatius M. B. (= Arrhenantherum avenaceum P. B).
Френски трънъ, бЪла акация,

салкъмъ — Robinia pseudacacia L
Френско грозде — Ribes L.

Френско тереси, латинка —

Tropaeolum majus L
Френче, латинка — Tropaeolum

534

Б- Ахтлровъ

— Symphoricarpus racemosus Michx.
Фустанче, кокиче —Galanthus
elvesii Hook
Фъндъкъ (тур,), леска — Corylus avellana L.
Фънерче, лопенъ, свЪщилка —
Verbascum thapsiforme Schrad.
Фърба, върба — Salix L.
Фъркове, каисия, зарзала — Prunus
armeniaca L.
Фъстъкия, леска — Corylus
avellana L.
Фъстъкъ (тур.) — Arachis hypogaea L.

бкюочииа — Lithospermum ригpureo-coeruleum L
Фунда. була, кайма, караданче
— Tagetes patula L.
Фунийка, рокличка, градинска
поветица — Ipomoea purpurea Lam.
Фурма: 1. миризлива върба —
— Elaeagnus angustifolia L:, 2. финикова палма — Phoenix dactyli f е r а L
Фурмичка, миризлива върба —
Elaeagnus angustifolia L.

фурмузъ, маргаритъ, шекерче

X
Хабулъ-мулукъ (тур.), кърлежъ, рицина—Ricinus communis/..
Хаваджнва — Alkanna tinctona Tausch.
Хавана тютюнъ, тютюнъ —
Nicotiana tabacum L
Хавлиджавъ (тур.) — Alpinia
officinarum HangeL= Alpinia galanga Sw.)
Хавучъ (тур.), морковъ — Daucus carota L.
Хаджийска лула, зжбарка —
Dentaria bulbifera L.
Хаджийска люляка, зжбарка
— Dentaria bulbifera L
Хаджнйче, луличка — Linaria
vulgaris Mill.
Хазмацукъ, дивъ майданозъ —
Anthriscus cerefolium Hofjm.
Хайдутка, малина — Rubus
idaeus L.
Хайдучица, горска салата —
Lactuca muralis (/_) Friei.

Хайдушка билка, раннлистъ,
рошовина — Betonica officinalis L.
Хайдушка трева — 1. равнецъ

Lysimachia nummularia L.; 4. живиниче, усоиче — Prunella vulgaris
L.; 5. утровникъ, самосудникъ —
Veronica austriaca L.
Хайдушки брокъ, противиче,
хайдушки тютюнъ — Lysimachia
vulgaris L.
Хайдушки тютюнъ, противиче
— Lysimachia vulgaris L.
Хамамила, лайка, подрумиче,
лай-кучка — Matricaria chamomilla L.
Ханджеръ (тур ), латинка —
Tropaeolum majus L.
Ханъмъ-чиче (тур.), божуръ —
Paeonia decora Anders.
Ханъмска ржка, нокъть, орлови нокти — Lonicera caprifolium L.
Хардалъ (тур.) — 1. черенъ синапъ — Brassica nigra Koch. ; 2.
б!лъ синапъ — Sinapis alba L.; 3.
полски синапъ — Sinapis arvensis/..
Харибъ, рошкови — Ceratonia
siliqua L.
Хартиенъ папирусъ — Cype-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Хатемъ оту (тур.), ружа — Althaea officinalis L.
Хашашъ (тур.), градински макъ
— Papaver somniferum L.
Хашешъ (тур.), градински макъ
— Papaver somniferum L.
Хашишъ (тур.), градински макъ
— Papaver somniferum L.
Хаяваджи-чувенъ (тур.), чувенъ — Gypsophila struthium L.
Хвойна — Juniperus L.: 1. обикновена хвойна — Juniperus communis L.; 2. низка хвойна, меча хвойна
— Juniperus nana Willd.:, 3. червена
хвойна — Juniperus oxycedrus L4. черна хвойна — Juniperus sabina L. и др.
Хвойниче — Ephedra distachya
L. (= Ephedra vulgaris Rich.)
Хвойнова млЪчка— Euphorbia
cyparissias L,
Хвойнолистни

млЪчокъ —

535

Хининово дърво — Chinchona calysaya Wed. и др.
Хининъ — Cinchona calysaya
Wed. и др.
Хиняно дърво — Cinchona calysaya Wed. и др.
Хлопка — 1. клопачка, шушняръ — Rhinantus L; 2. плюскавче — Silene inflata L.
ХлЪбничкз, глогъ — Crataegus
monogyna L.
Хмелъ — Humulus lupulus L
Ходжаме-оту (тур.), леванто —
Lavandula spica All.
Ходжево лале, тугъ, ведрииа,
царски в!нецъ -- Fritillaria imperialis L.
Хойна, хвойна — Juniperus Z..,
J. communis L, и др.
Холендра, колендро — Bifora
radians M. B.
Холера — 1. чумотрънъ, казашки бодилъ, бЪлъ трънъ — Xanthium
spinosum L.; 2. свинина, свински
въшки — Xanthium strumarium L.
Хорасане (тур.), глистна трева
— Artemisia cina Berg.
Хортензия — Hydrangea hortensis Sieb.
Храна, др+нъ-—Cornus mas L
Хранакъ, крайводникъ—Sium
latifolium L.
Храставецъ, самогризка, б!лоградиче — Scabiosa L.

Euphorbia cyparissias L.
Хвошъ, прешлица—Equisetum
L.: I. обикновена прешлица — Equisetum arvense L.; 2. блатна прешлииа — Equisetum palustre L. и др.
Хвоя, хвойна — Junipers L.
Хелда, елда — Polygonum fagopyrum L.
Хизарети-чече (тур.), дебелецъ, нежитъ — Sempervivum patens Grsb.
Хилядогодишникъ, баобабъ —
I
Храсталачна глушина — ViAdansonia digitata L.
Хилядолистникъ, равнецъ — cia cassubica L.
Храстица, клечатъ габъръ —
Achillea millefolim L.
Хилядолистно лютиче — Ra- Carpinus duinensis Scop.
Хризантема — 1. обикновена
nunculus millefoliatus Vahl.
Хинапъ — Zizyphus vulgaris хризантема, димитровче — Chrysanthemum indicum L.\ 2, маргаритLam.
Хиндиба (тур.), глухарче, ра- ка, майчица — Chrysanthemum leucanthemum L
дика — Taraxacum officinale Web.
Хиндипа (тур.), синя жлъчка —
Христбви сълзи — Canna inCichorium intybus L.
dica Ait.
Хиндостанъ-дживизи (тур.),
Христово цвЪкье, планинска

536

6. Ахтяровъ

рякъ, спрежъ — Helleborus odorus 1F. К.', 2. иглика — Primula
suaveolens Bert. и др.
Христовъ трънъ — Gleditschia
triacanthos L.
Хромидъ, кромидъ, червенъ
лукъ — Allium сера L.
Хрускавииа, горска ягода —
Fragaria elatior Ehrh.
Хрускалка, хлопка, клопачка,
шушняръ — Rhinanthus L., R. major L. и др.
Хрушелка — 1. морски кадаифъ — Chondrus crispus Lyngb.
(= Fucus crispus L.); 2. хрущалка
— Sderanthus L.
Хрушалъ — Jasminium fruticans L.
Хру шелъ, жълтъ ясминъ — Jasminum fruticans L
Хрущялъ, жълтъ ясминъ — Jasminum fruticans L.
ХрЪнакъ, крайводникъ — Sium
latifolium L
Хр1ница — Lepidium perfoliatum L
XptHb — Cochlearia armoratia
L (= Armoracia rusticana FI. W.,
— Cochlearia rusticana Lam. =
Nasturtium armoratia Fries.).
Хубава дрипавка — Crepis
pulchra L.

Хубавица, горска поветица —

Calystegia sepium /?. Br.
Хубавия калю, омайникъ, калетъ, подщрекъ, свектрвини очи
— Geum coccineum 5. S.
Хубавъ равнецъ — Achillea
nobilis L.
Хумна, хвойна —Juniperus communis L. и др.
Хуйна, хвойна — Juniperus communis L. и др.
Хунийка, рокличка, градинска
поветица — Ipomoea purpurea Lam.
Хурка — 1. ралица — Delphinium consolida L.; 2. прешлица,
хвощъ — Equisetum arvense L.; 3.
перуника—Iris L; 4. синя градинска
перуника, тжжекъ — Iris germanica L.; 5. бЪлъ кремъ, кринъ, зачбакъ (тур.) — Lilium candidum L_;
6. лопенъ, свЪщилка — Verbascum
thapsiforme Schrad.
Хурма, фурма — Fhoenix dactylifera L.
Хъгъръ,здравецъ—Geranium L.
Хълмова лазаркиня —Asperula
graveolens M. B.
Хюнапъ (тур.) — Zizyphus vulgaris Lam.
Хюняпъ (тур.) — Zizyphus vulgaris Lam.

U
Цабланъ, царевица, кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Цалакъ, бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Царева трева, шапиче — А1chemilla vulgaris L.
Царевенъ грахъ, шаренъ фасулъ (бобъ) — Phaseolus multilot u s Lam.

Царевична прашна главня —
Ustilago maydis Corda.

Царевка, царевица, кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.

Царево дърво, киселъ трънъ
— Herberis vulgaris L.

Цариградска леска — Corylus

tubulosa L.

Материали за български ботаниченъ речникъ

Цариградско грозде—Ribes L.,

R. grossuiaria L., R. rubrum L.
Царичина — 1. омайник ь, калешъ, подшрекъ, свекървини очи
— Geum coccineum S. 5.; 2. планински омайникъ — Geum montanum L.; 3. камшица — Zinia elegans Jacq.
Цариче — 1. шапиче — Alchemilla vulgaris
2. часовниче —
Erodium cicutarium L.
Царка, царевица, мисиръ (тур.),
кукурузъ, морузъ — Zea mays L.
Царко-вай, саркофай, зеркеле
— Plumbago europaea L.
Царска гжба, булница — Amanita caesarea Scop.
Царска корона, тугъ, ведрица
— Fritillaria imperialis L.
Царска коронка, тугъ, ведрица
— Fritillaria imperialis L.
Царска кждра, тугъ, ведрица
— Fritillaria imperialis L.
Царска свЪшь, лопенъ, свЪщилка, овча опашка — Verbascum
phlomoides L., V. thapsiforme Schrad.
и др.
Царски вЪнецъ, тугъ, ведрица
— Fritillaria imperialis L.
Царцарушка, обички, коконки
— Fuchsia Pium.
Царцарушъ, обички, коконки,
мингюши — Fuchsia Pium.
Цацарка — 1. кратуна — Cucurbita lagenaria L.; 2. чупка —
Cucurbita piriformis Lobel.
Цацурка, кратуна — Cucurbita
lagenaria L.
Цвекло — Beta vulgaris L.
Цвикало, бучинишъ, цволига
— Conium maculatum L.
Цвилига, цволига, бучинишъ —
Conium maculatum L.
Цвилуга — 1. дивъ магданозъ
— Aethusa cynapium
2. бучинишъ, цволига — Conium macula-

537

Цволига, бучинишъ — Conium

maculatum L.
Цволика, бучинишъ — Conium
maculatum L.
Цволъ — 1. разпукниче, шушанъ — Chaerophyllum L.; 2. шурулинци — Chaerophyllum bulbosum L.; 3. бучинишъ, цволига —
Conium maculatum L.
Цвъркалче, дива краставичка
— Ecbalium elaterium Rich. (= Momordica elaterium L.).
ЦвЪте бисеръ, моминска сълза
— Convallaria majalis L.
ЦвЪте джефа, поветица — Convolvulus arvensis L
ЦвЪтило, жълтуга — Genista
tinctoria L
Цветно зеле, карнабитъ, карфиолъ — Brassica oleracea L. var.
botrytis L.
Целебникъ — 1. целебнииа —
Conrigia Rchb.; 2. раноцелебник ь
— Sisymbrium All.
Целебнииа — Conrigia Rchb.
Целина, кервизъ — Apium graveolens L.
Церва, бойка, жълтеникава резеда — Reseda luteola L.
Церешница, череша — Prunus
avium L.
Церовина, церъ — Quercus
cerris L.
Церъ — Quercus cerris L.
Цивлуга, бучинишъ, цволига —
Conium maculatumu L.
Циганка, йозъ, дребна граница
— Quercus pubescens Willd.
Циганска киселица, момкови
сълзи, одраки — Polygonatum latifolium Desf.

Циганско грозде, змиярникъ,

змийско грозде, козлецъ — Arum
maculatum L.
Циганско жито — 1. овсига
— Bromus L.; 2. гайтаника — Me-

538

Б. Ахтаровъ

Цигория, синя жлъчка — Cichorium intybus L
Цигра. драка — Paliurus aculeatus Lam.
Цикорий, синя жлъчка — Cichorium intybus L.
Цикория — 1. синя жлъчка—
Cichorium i n t y b u s L.; 2. градинска жлъчка — Cichorium endivia L.

Цименъ-чнче (тур.), моминска
сълза — Convallaria majalis L.
Цинерария— Cineraria hybrida
hort.
Циркофай, змийско млЪко, лишейче — Chelidonium majus L

Пирова трева, повитъ — Cle-

matis vitalba L

Цировникъ, повитъ — Clematis vitalba L
Цицки, т.тъстига, прозориче —
Sedum L.
Цицелка, цволига, бучинишъ
— Conium maculatum L
Цицулига, цволига, бучинишъ
— Conium maculatum L
Цмукн — 1. жълта тлъстига,
жълто прозориче — Sedum acre L;,
2. 6t.ia тлъстига, б!ло прозориче
— Sedum album L и др.
Цолка, цволига бучинишъ —
Conium maculatum L.
Цолика, цволига, бучинишъ —
Conium maculatum L
Цревиа, мишакиня, врабчови
чревца — Stellaria media L
Превие — 1. мишакиня, врабчови чревца — Stellaria media L\
2. чревна — Stellaria nemorum L
Цреша, череша — Prunus avium L.
Црешни, череша — Prunus
avium L
Црешница, череша — Piunus
avium L.

Црънички, черна черница (пло-

довет!) — Morus nigra L.
Црънка конопа, конопъ, гръсти (женскитЪ стъбла) — Cannabis
sativa L.
Црънъ пирелъ, пирей — Triticum repens L. (= Agropyrum repens P. B.).

Црънякъ, черенъ боръ— Pinus
nigricans Host.
Цръпка, кратуна — Cucurbita
lagenaria L.
Цуцулига, цволига, бучинишъ
— Conium maculatum L.

Цървена метла, неув!хче, безсмъртниче
nuum L.

—

Xeranthemum

an-

Цървеница, мЪхунка, фенерче

— Physalis alkenengi L.
Цървенъ вЪтъръ, табашка метла — Centaurea stoebe L.

Цървенъ грахъ, шаренъ бобъ,
пъстъръ фасулъ — Phaselus multiflorus Lam.
Цървенъ зъмбакъ, кждравиче,
петровъ кръстъ — Lilium martagon L.
Цървенъ кантарионъ, кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Цъвивиче, повитъ — Clematis
recta L.
Цървило, омразниче — Onosma L.
Църкало — 1. цволига, бучинишъ — Conium maculatum; 2. дива краставица — Ecbaiium elaterium A. Rich. (= Momordica
elaterium L.).
Църкалче, дива краставица —
Ecbaiium elaterium A. Rich. ( = Momordica elaterium L.).
Църна белика, зименъ джбъ,
горунъ — Quercus sessiliflora Salisb.
Църна елха — Alnus viridis
Lam.

Материали за български ботаниченъ речиикъ

Църна китка — Knautia ar-

539

Църнъ гермижъ, черна бивушка — Lonicera nigra L.
Цънцарка, кратуна — Cucurbita lagenaria L.
Църпка, кратуна — Cucurbita
lagenaria L.
Църци, слива (порода) — Prunus domestica L.
ЦЪрителна детелина, комунига
— Melilotus officinalis Desf.
ЦЪриче, момкова сълза,одраки
— Polygonatum officinale All.

vensis L.

Църний лопенъ — Verbascum

nigrum L.

Църнинка, кжпина—Rubus cae-

sius L.

Църница, черница — Morus

nigra L.

Църнооко, була, кайма, кара-

динче — Tagetes patula L
Църнъ в!търъ — Asplenium
septentrionale Hoffm.

ч
Чавдаръ, ръжь — Secale се-

чай, китайски чай — Thea chinensis Sims.
reale L.
Чайно дърво — Thea chinenЧавкини уста — 1. гърличе,
sis
Sims.
мерджанче, свински ягоди — Blitum
Чайче, какула, градински чай,
virgatum L.; 2. чувенъ, дивъ спашалвей
— Salvia officinalis L
накъ — Chenopodium bonus henriЧакма-оту (тур.), вЪтрогонъ —
cus L.
Eryngium campestre L.
Чавкинълукъ, гарвански лукъ,
Чакълна млЪчка — Euphorbia
бЪлушка, лучка — Ornithogalum
glareosa M. B.
collinum Guss., O. refractum Kit. и др.
Чакълъ-чиче (тур.), зименъ
Чавче, нарцисъ, овчица — Narшибой, шибой — Matthiola tristis
cissus poeticus L.
R. Br.
Чадъреста бЪлушка — OrniЧакъръ (тур) — Centaurea solthogalum umbeliatum L.
stitialis L.
Чадъреста гжба — Lepiota proЧакъръ-тикени (тур.) — Cencera Scop.
taurea solstitialis L.
Чадърче — 1. горска поветиЧаладинка — Canthareilus ciца — Calystegia sepium R. Br.;
barius Fr.
(= Convolvulus sepium L.); 2. полЧалия (тур.), драка — Paliurus
ска поветицг — Convolvulus arven- aculeatus Lam.
sis L.; 3. градинска поветица —
ЧалмД (тур.), тиквички (за пълConvolvulus tricolor L.; 4. роклич- нене) — Cucurbita melopepo L
ка — Ipomoea purpurea Lam.
Чалмица, камшица — Zinia
Чаево дърво — Thea chinensis elegans Jacq.
Sims.
Чалмичка, кайма, була, караЧай — 1. Linosyris villosa DC. динче — Tagetes erecta L.
Чалокъ, пчелникъ — Marrubi(= Aster villosus DC.); 2. риганъ,
червеновръшка — Origanum vul- um vulgare L.
Чамани, гулия, земни ябълки —
gare L.; 3. балканска роза — Rhodo-

540

В. Ахтаровъ

Чамарика, ракидивица — Tamarix pallasii L.
Чамширъ, чемширъ — Buxus
sempervirens L
Чамъ (тур.) — I. ела — Abies
alba Mill.; 2. боръ — Pinus silvestris L
Чамъ бЪлъ, б!ла ела — Abies
alba Mill.
Чарги-филекъ(тур.), часовникъ
— Passiflora coerulea L.
Чарчалиша — Lycium halimifolium All.
Чарчалуша. мерджанче — Lycium halimifolium All.
Чарчичокъ (тур.) — 1. нарцисъ,
овчица — Narcissus poeticus L.;
2. лале — Tulipa gesneriana L.
Часовникъ — 1. щъркелова
човка — 1. Erodium cicutarium L.;
2. сасовникъ — Passiflora coerulea L.
Часовниче — 1. сахатче —
Erodium cicutarium L; 2. дивъ здравецъ — Geranium robertianum L.
Чатламбукъ, копривка — Celtis australis L.
Чаума, майчица, маргаритка —
Leucanthemum vulgare Lim.
Чаумъ, майчица, маргаритка —
Chrysanthemum leucanthemum L.
(= Leucanthemum vulgare Lam.)
Чафкинъ лукъ, гарвански лукъ,
бЪлутка— Ornithogalum refractum
Kit.
Чафранъ, шафранъ — Crocus
sativus L
ЧашедрЪнъ— Evonymus europaeus L
Чашечна гжбичка, керино ухо
— Peziza aurantiaca Fl. dan.

Чашечна поималка, игловръхъ,

сипаница — Allyssum calycinum L,
Чашечно поимало, игловръхъ,
сипаница — Alyssum calycinum L.

Чашковидна гжба, керино ухо

ЧашкодрЪнъ — Evonymus eu-

ropaeus L.

Чашкообразна гжба, керино

ухо — Peziza aurantiaca Fl. dan.
Чашкоплодна сипаница, поималка, игловръхъ — Allyssum calycinum L.
Чашланбукъ, копривка — Celtis australis L.
Чашулка, горска поветица —
Calystegia sepiun R. Br.
Чебрика, чубрица — Satureja
hortensis L.
Чевирме, росенъ, русалче, самодивско цв!те — Dictamnus albus L.
Чейница, пшеница — Triticum
L., T. vulgare L. и др.
Чеканка, синя жлъчка, водопийка — Cichorium intybus L.
Чекаръ, салата —Lactuca L.
Челеби-перчанъ (тур), ралица
— Delphinium consolida L ; 2. източна ралица — Delphinium orientale J.
Gay.; 3. нокъть, орлови нокти —
Lonicera caprifolium L.; 4. черника,
челебитка — Nigella damascena L.
Челебийка, черника — Nigella
arvensis L.
Челебинъ-перченъ (тур.) — 1.
черника — N'gella arvensis L.; 2.
челебитка — Nigella damascena L.
Челебитка — 1. черника — Nigella arvensis L ; 2. челеби-перчанъ
(тур.) — Nigella damascena L.
Челинокъ — 1. пчелникъ —
Marrubium vulgare L.; 2. маточина
— Melissa officinalis L.
Челокъ, пчелникъ — Marrubium
vulgare L.
Челядникъ — Echinops L.
Челядниче — Echinops sphaerocephalus L. и др.
Чемерига, бЬла чемерика — Veratrum lobelianuin Bernh.
Чемерика — 1. тамянка — Feru-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Statice limonium L.', 3. бЪла чемерика — Veratrum lobelian u m Bernh.\ 4. черна чемирика —
Veratrum nigrum L.
Чемерица — 1. бЪла чемерика
— Veratrum lobelianum Bernh.-, 2.
черна чемерика — Veratrum nigrum L.
Чемерлика, чемерика — Veratrum L.
Чемеръ — Veratrum L.
Чемширъ — Buxus sempervirens L.
Ченгелче — Platanthera bifolia
Rich.
Ченица, пшеница — Triticum
L,, T. vulgare L. и др.
Чепашка, нузла — Tordylium
maximum L.
Чел ка, царевица, кукурузъ —
Zea mays L.
Чел чичка, царевица, кукурузъ,
мисиръ (тур.) — Zea mays L.
Червекова горчилка, тлъстига,
прозориче — Sedum acre L
Червело, гайтаника — Melampyrum arvense L.
Червена акация — Robinia
hispida L.
Червена бона — Begonia sp.
div.
Червена боровинка, бруснииа
— Vaccinium vitis idaea L.
Червена брусница — Vaccinium vitis idaea L.
Червена власатка — Festuca
rubra L.
Червена върба, ракита — Salix purpurea L.
Червена главичка, мораво рогче — Claviceps purpurea Fr.

Червена градинска иглика —

Primula acaulis Jacq.

Червена гюл-фатме (тур.), градинска ружа — Althaea rosea Cav.
Червена детелина—Trifolium
incarnatum L., T. pratense L., T.

541

Червена ела, смърчъ — Picea
excelsa Link.
Червена заушница — Pedicularis orthantha Grsb.
Червена зЪпка, воловодеиъ,
лехусниче — Orobanache rubens
Wadroth.
Червена игличина — Primula
auricula L.
Червена комонига, грашипа,
еспарзетъ — Onobrychis arenaria
(Kit.) DC.
Червена котка, гороивЪтъ,
слепи коса — Adonis flammaea
Jacq.
Червена кумунига, грашица,
еспарзетъ — Onobrychis arenaria
(Kit.) DC.
Червена лазаркиня — Asperula arvensis L.
Червена метла, безсмъртниче,
неувЬхниче — Xeranthemum annuum L.
Червена мухоморка — Amanita rubescens Fr.
Червена мърла — Chenopodium rubrum L.
Червена мъртва коприва —
Lamium purpureum L.
Червена мждрица,ливадна метличина — Centaurea jacea L

Червена подлеска — Cephalanthera rubra Rich.
Червена полевица — Agrosris
vulgaris With.
Червена ракита — Salix purpurea L.
Червена ружа, градинска ружа
— Althaea rosea Cav.
Червена рЪпица — Raphanus
sativus L. var. radicula Pers.
Червена свиларка, горицвЬгь,
слити коса — Adonis aestivalis L.
Червена теменуга, бужурче —
Cyclamen neapolitarum Ten.
Червена хвойна — Juniperus

542

Б. Ахтлровъ

Червени бобонки,

мЪхунка,

фенерче — Physalis alkekengi L.
Червени боровини, брусница
— Vaccinium vitis idaea L.
Червени боровинки, брусница
— Vaccinium vitis idaea L.
Червени боровки, брусница
— Vaccinium vitis idaea L.
Червени брусници, червени
боровинки—Vaccinium vitis idaea Z..
Червени диви череши, червени
боровинки — Vaccinum vitis idaea L.
Червени кози бизки, дебела
мара — Sedum telephium L.
Червени котки, тЪснолисгенъ
божуръ — Paeonia tenuifolia L.
Червени ралиии — Delphinium
orientale J. Qay.
Червенина, елда — Polygonum
fagopyrum L
Червеникава какула, меча пета, бабици — Salvia sclarea L.
Червенина, мЪхунка, фенерче
Physalis alKekengi L.
Червениче, звъника, жълтъ
кантарионъ — Hypericum L
Червенка — 1. печурка —
Agaricus (Psaliota) campestris L.;
2. ралица — Delphinium consolida L:,
3. пачина, пача трева — Polygonum aviculare L.; 4. елда — Polygonum fagopyrum Ц 4. червени
петна (гжбичка по листата на овоицнигЬ дървета) — Polystigma rubra
Tui:, 6. мека пшеница — Triti-'
c um vulgare А.
I

Червено билье, мЪхунка, фе- |

нерче — Physalis alkekengi L.

Червено градинско цвекло —

Червено кучешко грозде —

1. разводникъ — Solanum dulcamara L.; 2. червенъ зърниценъ —
Solanum miniatum Bernh.
Червено лале — Tulipa gesneriana L.
Червено поджбиче, поджбиче
— Teucrium chamaedrys L.
Червено цвекло — Beta vulgaris L. var. rapa Dum.
Червеноглавка,
разваленка,
чернилникъ — Sanguisorba officinalis L.
Червеноперка — Rudbeckia
purpurea L.

ЧервеноцвТтна

Vicia striata M. B.

ЧервеноцвЪтна

Червеноцъвтещъ кучи-езикъ,

мишинецъ — Cynoglossum officinale L.
Червенушка — 1. печурка —
Agaricus (Psaliota) campestris L.;
2. манаторка — Boletus edulis
Fr.; 3. връшнякъ — Bruckenthalia
spiculifolia Rchb.-, 4 поджбиче —
Teucrium chamaedrys L.

Червенъ (моравъ) алабашъ

— Brassica oleracea L. var. gongylodes L. (= var. caulorapa DC.)
Червенъ бобъ — Phaseolus
multiflorus Lam. (= Phaseolus coccineus Koch.).
Червенъ боръ, бЪлокъ, бТлъ
боръ — Pinus silvestris L.

Червенъ бояджийски брошъ

j — Rubia tinctorum L.

Червенъ

бъзъ — Sambucus

racemosa L.

дърво — Swientenia mahagoni L
Червеножлътка, чашкодр-кнъ
— Evonymus europaeus L.
Червено копанче, керино ухо

Rubia tinctorum L.

дърво,

махагоново

тръстелигг,

водолюба — Butomus umbellatus L.

Beta vulgaris L var. rapa Dum.

Червено

глушина —

Червенъ вапцарски брошъ —
Червенъ вЪтъръ, рошовипа, ра-

нилистъ — Betonica

Червенъ

officinalis L.
главопрашникъ, под-

Материали за български ботаниченъ речникъ

Червенъ дрЪнъ, кучешки др!нъ

Червенъ шибой — Matthioh

— Cornus sanguinea L.

incana R. Br.

кучешко грозде — Solanum miniatum Bernh.
Червенъ кантарионъ — Erythraea centaurium Pers.
Червенъ киселецъ, червенъ щавелъ — Rumex sanguineus L.
Червенъ книжовникъ, червено
француско грозде — Ribes rubrum L.
Червенъ коченъ, гулия, земна
ябълка — Helianthus tuberosus L.
Червенъ кринъ — Hemerocallis fulva L.
Червенъ кръклянъ, извърната
детелина — Trifolium resupinatum L.

Amaranthus paniculatus L

Червенъ зърнииецъ, червено

Червенъ лукъ,

Allium сера L.

кромидъ —-

543

Червенъ щиръ, страторъ —

Червива трева, бЪло поджбиче

— Teucrium polium L

Червивъ буренъ, бкло поджбиче — Teucrium polium L
Червило, омразниче — Onosma L
Червова билка, бл^нъ,буника,
попадийка — Hyoscyamus niger L
Черволо, врабчово семе — Lithospermum arvense L.
Черевце, врабчови чревиа, мишакиня — Stellaria media L
Череда, коноплянка, бутракъ
— Bidens tripartitus L.
Черемика, чемерика — Veratrum L.
Черемуха, пЪсъкиня, гроздова
череша — Prunus padus L.
Черемуша, дива вишня — Prunus mahaleb L
Черемушъ, левурда — Allium L.
Черенъ агрусъ, черно француско грозде — Ribes nigrum L.
Черенъ бобъ, бакла — Vicia
faba L.
Черенъ боръ — Pinus nigricans
Host.
Черенъ габъръ, воденъгабъръ
— Ostrya carpinifolia Scop.
Черенъ глогъ — Crataegus
melanocarpa M. В. (= Crataegus
pentagyna Koch.)
Черенъ дрЪнъ, кучи дрЪнъ —
Cornus sanguinea L.
Черенъ дудъ, черна черница —
Morus nigra L.

Червенъ лЬтенъ коренъ, воловодецъ, лехусниче — Orobanche
gracilis Lm„ O. rubens Wallroth.
Червенъ мерджанъ — Ribes
petraeum Wulf.
Червенъ напръстникъ,б!сниче,
дфдовъ зжбъ — Digitalis purpurea L.
Червенъ невЪнъ, омайникъ, калешъ, подщрекъ — Geum coccineum S. 5.
Червенъ патладжанъ, домати
— Lycopersicum esculentum Mill.
(= Solanum lycopersicum Z..).
Червенъ пиперъ — Capsicum
annuum L.
Червенъ подщрекъ, омайникъ,
калешъ — Geum coccineum S. S.
Червенъ типчакъ — Festuca
rubra L.
Червенъ трифилъ, ливадна детелина — Trifolium pratense L.
Черенъ джбъ, зименъ джбъ,
Червена чучулига, поветица горунъ — Quercus sessiliflora 5аlisb.
— Convolvulus arvensis L.
Червена чючюлига, поветица
Черенъ кимионъ, черенъ су-

544

Г>. Ахтаровъ

кокешъ — Scorzonera hispanica L.;
2. черенъ оманъ, зарастлнче —
Symphytum officinale L.
Черенъ лопянъ — Verbascum
nigrum L.
Черенъ милатъ, кжклица —
Agrostemma githago L
Черенъ осенъ. ясенъ — Fraxinus excelsior L
Черенъ пиперъ — Piper nigrum L
Черенъ пирей, райграсъ — Lolium perenne L.
Черенъ синапъ — Brassica
nigra Koch.
Черенъ скребъръ — 1. дива
тиква — Bryonia alba L.; 2. черна
бивушка — Lonicera nigra L.
Черенъ трънъ, трънка — Prunus spinosa L
Черенъ фий, горска глушина
— Vicia sepium L
Черенъ хардалъ, черенъ синапъ
— Brassica nigra Koch.
Черенъ чамъ — 1. смърчъ —
Picea excelsa Unkc, 2. черенъ боръ
Pinus nigricans Host.
Черенъ шаваръ, прешлица,
хвошъ — Equisetum arvense L.
Черенъ ясенъ, ясенъ — Fraxinus excelsior L
Череша — Prunus avium L.
Черешки, керезка — Gompherna globosa L
Черешна, череша — Prunus
avium L.
Черкезка мждрица — Centaurea iberica Trev.
Черкезки тръни, чумотрънъ,
б!лъ трънъ — Xanthium spinosum L
Чермонъ, лайка, лай-кучка, подрумиче — Matricaria
chamomilla L.
Черна бивушка — Lonicera
nigra L.
Черна борика, черенъ боръ —

Черна борина, черенъ боръ —
Pinus nigricans /fost.
Черна боровинка — Vaccinium
myrtillus L.
Черна бубонка, черна черница
(плодовет!) — Morus nigra L.
Черна голия, разводникъ — Solanum dulcamara L.
Черна горчица, черенъ синапъ
— Brassica nigra Koch.
Черна гжба, чернушка — Boletus scaber Buli.
Черна дива тиква — Bryonia
alba L.
Черна дивизма, черенъ лопенъ
— Verbascum nigrum L.
Черна ела, смърчъ — Picea
excelsa Link.
Черна елха — Alnus glutinosa
Ghrtn.
Черна елша — Alnus glutinosa
Gdrtn.
Черна калинка, птичи др1нъ
— Ligustrum vulgare L.
Черна леска — 1, бЬла леска
— Corylus colurna L.; 2. зърника
— Rhamnus cathartica L.\ 3. зърнастецъ — Rhamnus frangula L.
Черна метла — Sarothamnus
scoparius Wimnt.
Черна меша — 1. йозъ, ситна
граница — Quercus pubescens Willd.’,
2. горунь, зименъ джбъ — Quercus sessiliflora Salisb.
Черна миродия, черника —
Nigella arvensis L.
Черна мура — Pinus leucodermis Art. (= P. heldreichii
Christ.).
Черна мъртва коприва — Lamium purpureum L.
Черна отрова, разводникъ —
Solanum dulcamara L.
Черна папрать, изтравниче,
страшниче — Asplenium trichomanes L.
Черна плесень, сажди
Cap-

Материали :>а български ботаниченъ речиикъ

Черна рЪпа — Raphanus sativus L. var. niger Pers.
Черна сЪкирка — Lathyrus
niger fiernh.
Черна топола, кавакъ — Populus nigra LЧерна трънка, трънка - Prunus spinosa L.
Черна трева — 1. вонета лобода, мърша — Chenopodium vnlvaria L:, 2. кавтарика, черенъ бузалъкъ — Chrysopogon gryllus Trin.-,
3. мишинецъ — Cynoglossum officinale L.-, 4. кривошийка, шекерче
— Nonnea pulla DC.
Черна утрова, старо билье, развалниче, бела-дона — Atropa belladonna L.
Черна фурма — Diospyrus
lotus L.
Черна чемерика — Veratrum
nigrum L.
Черна черница — Morus nigra L.
Черна шандра, кандилниче —
Ballota nigra L.
Чернакъ, чернокъ, черенъборъ
— Pinus nigricans Host.
Черни боровинки — Vaccinium
myrtillus L.
Черни диви череши, черни боровинки — Vaccinium myrtillus L.
Черни рошкови, дивъ рожковъ
— Cereis siliquastrum L.
Чернийка,черника — Nigella arvensis L.
Черника — 1. черни боровинки
— Vaccinium myrtillus L.; 2. чер.
пика — Nigella arvensis L.
Чериилка — 1. кжклица
Agrostemma githago L.; 2. сажди,
черна плесень
Capnodium salicinuni Mont.; 3. райграсъ
Lolium perenne A.; 4. черника — Nigella arvensis/..; 5. жита р(жда
— Puccinia grammis Pers.\ 6. главня
— Ustilago sp. div.

545

Чернилникъ, разваленка
Sanguisorba officmallis L.
Чернило
I. жития прашн.з
главня — Ustilago tritici hinseii,;
2. царевична прашна главня
Ustilago maydis Corda.
Черница — Morus
1. M. ia
черница — Morus alba
; 2 черна
черница — Morus nigra
Черниче, птичи лркнь — Ligustrum vulgare L
Черничева бубонка (плодоветЬ): L бЬла черница
Morus
alba L:, 2. черна черница — Morus
nigra L.
Черничка, птичи дрЪнъ —
Ligustrum vulgare L.
Черно вЪтърче — Centaurea
diffusa Lam.
Черно изтравниче, страшниче
Asplenium adiantuin nigrum L
Черно коренче, черенъ о.манъ,
зарастличе — Symphytum ofilcinale L
Черно меше, зименъ джбъ, горунъ
Quercus sessiliflora Salisb.
Черно разводниче, кучешко
грозде — Solanum nigrum L.
Черно секирче — Orobus niger L.
Черно тръне, драка — Paliurus aculeatus Lam.
Черно утроено билье, кучешко грозде — Solanum nigrum L
|
Черно френско грозде — Ribes nigrum L.
I
Черноборка, чернокъ, черенъ
боръ
Pinus nigricans Host.
Черноборъ, чернокь, черенъ
боръ — Pinus nigricans Husi.
ЧернобЪлъ пелинъ, дивъ пелини — Artemisia vulgaris
ЧернобЪлникъ, дини пелинъ
Artemisia vulgaris L.
Черновръхче, риганъ - Origanum vulgare L.
Чернонръхчи, риганъ — Origanum vulgare L,

546

Б- Ахтлровъ

Черновръхъ, ригань — Origanum vulgare L.
Черновръшка, риганъ — Origanum vulgare L.
Черноглавка, живиниче, усоиче
— Prunella L., P. vulgaris L. и др.
Черноглавнна, глогъ — Crataegus monogyna L.
Чернодробенъ мъхъ — Marchantia polymorpha L.
Чернодробна съсънка, гълъбови очици, потайниче — Anemone
hepatica L.
Черноела — Picea excelsa Link.
Чернойка,конопъ, гръсти (женските стъбла) — Cannabis sativa Z..
Чернокленъ, кленъ — Acer
campestre L
Чернокоренъ, гол^мъ кокешъ
— Scorzonera hispanica L.
Чернокосъ — 1. богородиченъ
косъмъ — Adiantum capillus veneris L.; 2. изтравниче, страшниче
— Asplenium trichomanes L.; 3.
оманъ — Inula hellenium L ; 4. зарастличе, черенъ оманъ — Symphytum officinale L.; 5. обикн. чернокосъ — T е 1 e k i a speciosa L.
( = Buphthalmum speciosum Schreb).;
6. дилянка, коча трева — Valeriana
officinalis L
Чернокъ, черенъ боръ — Pinus
nigricans Host.
Чернокъ боръ, черенъ боръ —
Pinus nigricans Host.
Черноокъ невЪнъ, була, кайма,
карадинче — Tagetes patula L.
Чернушка — 1. черна гжба—
Boletus scaber Bull.; 2. черника —
Nigella arvensis L.
Чернушки, череша — Prunus
avium L
Чернъ боръ — Pinus nigricans
Host. ( = Pinus austriaca L)
Чернъ разводникъ. кучешко
грозде — Solanum nigrum L
Чернъ трънъ, драка — Paliurus

Черъ агрусъ, черно француско
грозде — Ribes nigrum L.
Черъ бобъ, бакла — Vicia faba L. (= Faba vulgaris Moench.)
Черъ боръ, чернокъ — Pinus
nigricans//os/. (=Pinus austriacaZ.)
Черъ брЪстъ, брЪстъ— Ulmus
campestris L.
Черъ глогъ — Crataegus L.,
C. pentagyna (IT. K.) Koch.
Черъ девесилъ — Heracleum
verticillatum Pani.
Черъ дивисилъ Heracleum verticillatum Pani,
Черъ имелъ — Loranthus europaeus L.
Черъ коренъ, черенъ оманъ, зарастличе — Symphytum officinale L.
Черъ оманъ — 1. дивъ слънчогледъ — Doronicum austriacum
Jacq.; 2. оманъ — Inula hellenium
L.; 3. зарастличе — Symphytum officinale L.
Черъ орЪхъ, орЪхъ — Juglans
regia L.
Черъ осенъ, черенъ ясенъ,
ясенъ — Fraxinus L., F. excelsior L.
Черъ пиперъ — Piper nigrum L.
Черъ синапъ — Brassica nigra
Koch.
Черъ слЪзъ — Malva silvestris L.
Черъ сусамъ, миладъ — Nigella sativa L.
Черъ трънъ, гръмотрънъ, шилободъ — Ononis spinosa L.
Черъ уманъ, оманъ — Inula
hellenium L.
Черъ чаушъ, тугъ, ведрици,
царски в^нецъ — Fritillaria imperialis L.
Черъ ясенъ — 1. ясенъ — Fraxinus excelsior L.; 2. чесалка, лугачка
— Dipsacus L.
Чесалка, лугачка — Dipsacus
fullonum L., D. laciniatus L.
Чесенъ, б1лъ лукъ, чесновъ

Материали за български ботаниченъ речникъ

Чеснова трева, кремушъ —

Alliaria officinalis DC.
Чесновъ лукъ, бЪлъ лукъ, чесънъ — Allium sativum L.
Чесънъ, чесновъ лукъ — Allium sativum L.
Чесънъ дребенъ, влашки лукь
— Allium ascalonicum L.
Четворенъ шибой — Matthiola
incana R. Br.

Четинеста бударица — Gale-

opsis tetrahit L.

Четинеста гжшарка — Arabis
hirsuta Scop.
Четинеста дрипавка — Crepis
setosa Hali.

Четинеста мишовка — Alsine

setacea Л4. et K.

Четинеста припжтница, изсипливче — Herniaria hirsuta L.

Четинеста пЪнливка — Car-

damine hirsuta L.

Четинеста ружа — Althaea hir-

suta L.

Четинестъ омразникъ — Onos-

ma visianii Clem.

Четинестъ свинякъ — Hypo-

choeris radicata L.

ЧетиривЪнчелистенъ очиболецъ, планински очиболецъ — Potentilla tormentilla Schrank.

Четириреденъ ячемикъ—■ Hordeum vulgare L.
Четириржбна звъника — Hypericum quadrangulum L.

Четириъгълна звъника — Hy-

pericum quadrangulum L.
Четка, артишокъ — Cynara cardunculus L. subsp. scolymus L.
ЧешкодрЪнъ— 1. кучи дрЪнъ,
черенъ дрЪнъ — Cornus sanguinea
L.; 2. въшкавче — Evonymus j
europaeus L.
Чешленбукъ, копривка
Celtis australis L.
Чешлика, лугачка, чесалка —

547

Чешникъ, чесъъона трева, кремушь — Alliaria officinalis DC.
Чивенъ, чувенъ — Gypsophila
struthium L.
Чиеръ-оту (тур.), исландски
лишей — Cetraria islandica Asch.
Чикирдекъ, трабозанъ — Tribulus terrestris L.
Чикута, бученишъ, нволига —
Conium maculatum L.
Чикутъ — 1. дзука — Juncus
effusus L.; 2. папуръ, рогозъ, poroзина — Typha L, T. angustifolia L.,
T. latifolia L.
Чилекъ (тур.), ягода — Fragaria vesca L.
Чилинокъ, пчелникъ — Marrubium vulgare L
Чилиръ, роголистъ — Ceratophyllum demersum L.
Чилокъ, класица, къндра —
Alopecurus fulvus Sm., A. pratensis L.
Чимерика — 1. самодивска
трева — Peucedanum officinale L;
2. б%ла чемерика — Veratrum lobelianum Bernh.-, 3. черна чемерика
— Veratrum nigrum L.
Чимрика, кошличаръ, самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L
Чимрикъ, кошличаръ, самодивски чемширъ — Ilex aquifolium L
Чимширово дърво, чемширъ
— Buxus sempervirens L.
Чимширъ, чемширъ — Buxus
sempervirens LЧинаръ — Platanus L.: 1. западенъ чинаръ — Platanus occidentalis L.; 2. източенъ чинаръ — Platanus orientalis L.
Чингелче — Platanthera bifolia
Rich., P. montana Rchb.
Чиндемъ, сираче, есененъ мннзухаръ — Crocus pallasianus Herb.
Чинкосъ, орехче, тжжникъ,
ливадникь — Spipaea filipendula L.

548

Б- Ахтаровъ

Чиравенди, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Чиреша, череша — Prunus
avium L.
Чирешня, череша — Prunus
avium L.
Чирешя, череша — Prunus
avium L.
Чирисъ, бардунъ — Asphodelus albus Willd.
Чиришъ — Asphodeline taurica
Kunth.
Чирокъ, класица — Alopecurus
pratensis L.
Чиртламбукъ, копривка —
Celtis australis L
Чирчнлика, обички, мингюши —
Fuchsia Pium.
Чиряша, череши — Prunus
avium L
Чистеиъ - 1. съсерка, прешлика — Marrubium peregrinum L.;
2. ялешъ, ранилистъ — Stachys L.
Чистителна кжпалка, шумкав-

че — Pulicaria dysentherica (L)
Gtirtn.
Читленбукъ, коприька — Celtis australis L.
Чичакъ, камшикъ — Agrimonia eupatoria L
Чичекъ, репей, лопушъ — Lappa
L, L. major Gtirtn., L. minor Hili.
и др.
Чичекъ жълтъ, камшикъ —
Agrimonia eupatoria L
Чичка — 1. жълтъ минзухаръ
— Crocusmoesiacus Ker.; 2. репей,
лопушъ — Lappa L., L. major Gtirtn.
и др.
Чички, репей, лопушъ — Lappa L.
Чичоки, гулия, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L.
Чичокъ, репей, лопушъ — Lappa £„ L. major Gtirtn., L. minor
Hili, и др.
Чичъкъ, камшикъ — Agrimo-

Чичьокъ — Medicago minima
Bert
Чичюкъ, камшикъ — Agrimonia eupatoria L.
Чичякъ — 1. зайча стжпка —
Geum urbanum L.; 2. репей, лопушъ — Lappa L.; 3. малка люцерна — Medicago minima Bert.;
4. дебрянка — Sanicula europaea L.
Чобанка, овчарка —- Petasites
Tourn., P. albus Gtirtn., P. officinalis Mch.
Чобрица — Satureja hortensis L.
Чоенъ (тур), бТлонога, сапунче
— Saponaria officinalis L.
Чоенъ-оту (тур.), бкпонога
сапунче — Saponaria officinalis L,
Чорле, латинка — Tropaeolum
majus L.
Чревца — 1. горски чръвца,
горска звездица — Stellaria holostea L.; 2. мишакиня, врабчови
чръвца — Stellaria holostea L
Чръвенъ бурянъ, гърлица, мерджанче, свински ягоди — Blitum
virgatum L.
Чръвило, омразникъ — Onosma L.
Чръвца, мишякиня — Stellaria
media L.
Чрънички, черница (плодовеt L) — Morus alba L.,
M. nigra L.
Чубаръ, чубрица — Satureja
hortensis L.
Чуберъ, чубрица — Satureja
hortensis L.
Чубрика — 1. чубрица — Satureja hortensis
; 2. мащерка,
бабина душица — Thymus L.
Чубрица — 1. горещникъ —
Ajuga L.; 2. джодженъ — Mentha
piperita L.; 3. майоранъ — Origanum majorana L.; 4. ршанъ, червеновръшникъ — Origanum vulgare
I..; 5. чубрица —S a t u r e j a hortensis/..; 6. мащерка, бабина душица

Материали ля български ботаниченъ речникъ

Чубурлово билье, дяволска
уста — Leonorus cardiaca L.
Чувенъ — 1. Astragalus thracicus Gsb.; 2. дивъ спанакъ —
Chenopodium bonus henricus L.; 3,
обикн. чувенъ — Gypsophila struthium L.; 4. сапунче, бЪлонога —
Saponaria officinalis L
Чувехъ, пукалче, вранска стъпка, ерсамунъ (тур.) — Leontice
leontopetalum L.
Чувствителна мимоза — Mimosa pudica L.
Чувствителна недопирка, слабонога, недопирка — Impatiens
noli tangere L
Чудно цвЪте, сифа (тур.) —
Mirabilis jalappa L.
Чуенъ, чувенъ — Gypsophila
struthium L,
Чукундуръ (тур.), цвекло —
Beta vulgaris L.
Чукутъ, дзука — Juncus effusus L.
Чукъ-чукъ-гьрне, гугерки, кукувичина, кукувича плюнка —
Muscari racemosum DC.
Чума, воловодецъ, лехусниче
— Orobanche L.
Чумакъ — Ailanthus glandulosa L.
Чуменъ, ечемикъ — Hordeum
vulgare L.
Чумерига, кукурякъ — Helleborus odorus W. K.
Чумерика—1. кукурякъ—Helleborus odorus W.K\ 2.6taa чемерика — Veratrum lobelianum Bernh:,
3, черна чемерика — Veratrum
nigrum L.
Чу нча, кратунка — Cucurbita
langenaria L.
Чунче, цацарка — Cucurbita
piriformis Lobel.
Чупи гърне, малъкъ зимзеленъ
— Vinea minor L.

549

Чупла
1. бкла елга — Alnus incana Moench:, 2. бркза —
Betula alba L
Чурчурушъ, обички, мннгюши
— Fuchsia L.
Чуфутска салата, салата, маруля — Lactuca sativa L
Чучки, черна острика, буноие,
къндра — Carex aterrima А. W.
Чучолнга, лисичина, кокошки
— Corydalis L.
Чучулига, лисичина, кокошки
— Corydalis L.
Чушка — 1. пиперъ — Сарsicum annuum £.; 2. лале — Tulipa gesneriana L.
Чушки — 1. Capsicum annuum/..; 2. лале—Tulipa gesneriana L.
Чушулка, лале — Tulipa gesneriana L.
Чърнежъ, фий, уровъ — Vicia
sativa L.
Чьоплеме, кукурякъ — Helleborus odorus IT. K.
Чьорна метла, жилавика —
Genista rumelica Vel.
Чюбрика, чубрица — Satureja
hortensis L.
Чюбрица, чубрица — Satureja
hortensis L.
Чювенъ, сапунче, бЪлонога —
Saponaria officinalis L
Чюмерига, чемерика — Veratrum album L.
Чюмишъ, чумотрънъ. казашки
бодилъ, бкть трънъ — Xanthium
spinosum L.
Чюмлякъ, чумотрънъ, казашки
бодилъ, бЪлъ трънъ — Xanthium
spinosum L
Чюмово тръне, чумотрънъ, казашки бодилъ — Xanthium spinosum L.
Чюмотръне, чумотрънъ, казашки бодилъ — Xanthium spinosum L.

550

Б. Ахтаровъ

Чюшка, пиперъ — Capsicum
annuum L-

Чялгани, гулии, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L.

Шабла (тур.), бъзовлЪкъ, каку-

Шанъ-дуду (тур ), черница —
Morus L.
Шапиче — 1. цариче — Alchemilla L.; 2. дивъ тютюнъ —
Inula oculis christi L ; 3. златовръхъ — Rhodiola rosea L. (=
Sedum rhodiola DC.); 4. дивисилъ
— Seseli rigidum W. K.
Шапише, живиниче, разгонъ —
— Scrophularia L.
Шапка — 1. бЪгь слЪзъ, камбула — Malva vulgaris Fries; 2.
дива ружа — Althaea pallida W. K.
Шаплива трева, бЪла водна
роза, русалка — Nymphaea alba L.
Шапливецъ — 1. бтрдунче,
жълта водна роза — Nuphar luteum Sw.; 2. лотусъ — Nymphaea
lotus L.
Шапливо билье, златовръхъ —
Sedum rhodiola DC.
Шапово билье, мишиненъ —
Cynoglossum officinale L.
Шапъ — 1. мишинецъ — Cynoglossum officinale L.; 2. тлъстига, прозориче — Sedum rhodiola
DC. (= Rhodiola rosea L.); 3. дивисилъ, шапиче — Seseli rigidum
IT. K.
Шарена мишина — Cynoglossum pictum Ait.
Шаренъ бобъ —Phaseolus coccineus Koch. (= Phaseolus multiflorus Latn.)
Шаренъ минзухаръ — Crocus
biflorus Mill.
Шарка, бл1нъ, попадийка, буника — Hyoscyamus niger L.
Шарлагунъ,гулия, земни ябьлки — Helianthus tuberosus L

ла, шалвей — Salvia pratensis L.
Шаваръ — 1. тръстика —
Phragmites communis Trin.; 2.
Острица — Carex L.; 3. ребрика,
пЪтльово перо — Gladiolus L.; 4.
дзука — Juncus L; 5. камъшъ —
Scirpus lacuster L.; 6. ежова главичка, рЪзавецъ — Sparganium ramosum Huds.’, 7. папуръ, рогозъ
— Typha L
Ш айтанъ-боку (тур.), вонеша
трева — Ferula assa foetida L
Шайтанъ-калбуру (тур.), решетка. вилино сито — Carlina
acanthifolia All.
Шалвей, какула, градински чай,
шалвей — Salvia officinalis L.
Шалвея, какула, градински чай
— Salvia officinalis L
Шалгани, гулня, земни ябълки — Helianthus tuberosus L.
Шалганъ, гулия, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L
Шалгунъ, пролетна сЪкирка —
Orobus vernus L.
Шалгънъ. гулия, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L
Шалфей, какула, шалвей —
Salvia L.
Шамакъ — 1. т!снолистенъ
папуръ, рогозина — Typha angustifolia L.; 2. широколистенъ напуръ, рогозина — Typha latifolia L.
Шамъ-дуду (тур.), черна черница — Morus nigra L., 61ла черница — Morus alba L.
Шаиъ-фъстъкъ (тур.) — Pistatia vera L.
Шандра, кандилниче, копривка

551

Материали за български ботаниченъ речиикъ

теменуга, любичииа — Viola tricolor L.
ШАтори, горска поветица —
Calystegia sepium R. Br.
Шафраника — Carthamus tinctorius L.
Шафранъ — 1. шафраника —
Carthamus tinctorius L.; 2. обикновенъ шафранъ —Crocus sativus Z,.
Шахъ-дарж (тур ), росопасъ —
Fumaria officinalis L.
Шваръ, острица — Carex L
Шведска люцерна, жълта люцерна — Medicago falcata L.
Швейцарска селагинела, бронецъ — Selaginella helvetica Link.
Ш вибка — Triglochin palustre!.
Шебой — Matthiola incana
R. Br.
Шевтелия (тур.), праскова —
Prunus persica L.
Ш ейтанъ буку (тур), вонеща
трева — Ferula assa foetida L.
Шейтанъ очи, офикъ, самодивско дърво — Sorbus aucuparia L.
Шекерке, сребролистень очиболецъ — Potentilla argentea L.
Шекерче — I. сТкирка —
Lathyrus L ; 2. костилоиь — Lathyrus latifolius L.; 3. кривошийка
— Nonnea pulla DC.; 4. грашииа.
есларзетъ — Onobrychis L.; 5.
пролетна сЬкирка—Orobus vernus
L.; 6. маргаритъ, фурмузъ — Symphoricarpus racemosus Michx.
Шелданъ, цвекло — Beta vulgaris L.
Шеница, пшеница — Triticum
vulgare L.
Шербетче (тур.), кукувича трева — Orobanche epithymum DC.
Шербетъ (тур ), киселъ тр1нъ
— Berberis vulgaris L.
Шерметка, решетка, вилино

Шестилъ, млЬчень яворъ —
Acer platanoides /,
Шестореденъ ечемикъ Hor-

deum hexastichum L.

Шестореденъ ячемикъ - Hor-

deum hexastichum L

Шестореденъ ячмикъ

deum hexastichum L.

Hor-

Шесторедъ ечмикъ — Hor-

deum hexastichum L.
Шесгоредъ невЪнъ, турта, чалмичка — Tagetes L.

Шестогичинковъ

киселокъ.

киселеиъ — Rumex acetosa L.
Шефкетъ оту (тур.) —I. метличина — Centaurea L.; 2. беиедиктийски бодилъ — Cnicus benedictus L.
Шефталия (тур), праскова —
Prunus persica L.
Шефтели (тур.), праскова —
Prunus persica L
Шефтериче (тур.), росопасъ —
Fumaria officinalis L.
Шибой — Matthiola incana
R. Br.
Шикалка, кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Шикалче, кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Шикерче, сЪкирка — Lathyrus L.
Шикла, хвойна (плодоветЬ) Juniperus L.
Шилникъ, жаболъжичка — Alisma plantago L.
Шилободъ, гръмотрънъ—Ononis spinosa L.
Шимширъ, чемширь — Buxus
sempervirens L.
Шипеста гжба, мораво рогче
— Claviceps purpurea Fr.
Шипка — 1. кипарисъ — Cupressus sempervirens L.; 2. трън-

552

F>. Ахтаровъ

Шипенки, шипки (плодовет!)
— Rosa L
Шиповникъ, шипка, тръндафилъ — Rosa L.
Шипокъ, шипка, тръндафилъ —
Rosa L
Шипъ, шипка — Rosa L.
Шипъкъ, шипка — Rosa L.
ШирбоА — Mattihola incana
R. Br.
Ширка. хинапъ — Zizyphus
vulgaris Lam.
Широка папрать, противоглистяа папрать — Aspidium filix mas Sw.
Широкозжбна заушнииа, ботушки — Pedicularis comosa L.

Широколистна стойка, момкова сълза, одраки —
latifolium Desf.

Polygonatum

Широколистно гергьовденче

— Veronica latifolia L.

Широколистъ пикорий, градинска жлъчка — Cichorium indivia L.
Шишарка, бЪлъ нарцисъ, овчица — Narcissus poeticus L.
Шишка, хвойна (плодоветЪ)—
Juniperus L.
Шишкарка, хвойна(плодоветЪ)
— Juniperus L.
ШишкодрЪнъ, птичи дрЪнъ —

Ligustrum vulgare L.
Шл емка, лимонъ, маринка —
пушииа — Eriophorum latifolium
Scutellaria galericulata L.
Hoppe.
Шлемче, сама-китка, ядиче,
Широколистенъ дремникъ — омаякъ — Aconitum cammarum Jacq.
Epipactis latifolia All.
ШлЪзъ — 1. дива ружа —
Широколистенъ жиловлакъ,
Althaea
pallida IT. K-; 2. ружа —
гол1мъ жи.ювлЪкъ — Plantago maAlthaea officinalis L.; 3. камилякъ
jor L
Широколистенъ папуръ — Ty- — Malva L.
Шлязъ — 1. слЪзъ, камилякъ
pha latifolia L.
— Malva silvestris L.; 2. б!лъ
Широколистенъ равнеиъ —
слЪзъ, камбула — Malva vulgaris
Achillea crithmifolia UZ. K.
Широколистенъ рогозъ — Fries.', 3. Ружа — Althaea L.
Шмакъ, смрадлика — Rhus coTypha latifolia L
i
Широколистенъ тютюнъ — riaria L.
Шменъ, смилъ, жълтъ смилъ
Nicotiana macrophylla Spr.
—
Gnaphalium arenarium L. (=
Широколистна кукувичина —
Muscari botryoides DC.
, Helichrysum arenarium DC.}.
Шминь, смилъ, жълтъ смилъ
Широколистна лавандула —
— Gnaphalium arenarium L- (=
Lavandula spica AU.
Широколистна лаванта — La- Helichrysum arenarium DC.}.
Шпарангелъ, зайча ctuna, саvandula spica All.
Широколистна липа, едролист- модивска метла, самовилска коса
на липа — Tilia grandifolia Ehrh. — Asparagus tenuifolius Lam.
Шпаргалъ, шпаргелъ, вилина
Широколистна перуника, петметла — Asparagus officinalis L.
нистъ салепъ — Orchis latifolia L.
Широколистна подлеска —
Шпаргелъ, вилина метлт —
Cephalanthera pallens Hich.
Asparagus L.
Шнроколистнапу шица —Erio- I
Шпоръ, ралица — Delphinium
I consolida L.

Широколистенъ

вЪтрогонъ,

Материали за български ботаниченъ речникъ

Штавилъ, киселица — Oxalis

553

Шучиняръ, хлопка, клопачка
— Rhinanthus L
Шушанъ — 1. шурулинци —
Chaerophyllum bulbosum L.; 2. бучинишъ, цволига — Conium maculatum L.; 3. тржбатка, воденъ морачъ — Oenanthe fistulosa L.
Шушнарка, хлопка, клопачка
— Rhinanthus major Ehrh.
Шушняръ, хлопка, клопачка —
Rhinanthus L., R. major Ehrh. и др.
Шушулковита детелина, крилободъ — Lotus siliquosus L.
Шюшанъ, шурулинци — Chaerophyllum bulbosum L.
Шяваръ, дзука — Juncus effusus L.
Шямани, гулия, земни ябълки
— Helianthus tuberosus L.
Шяпка, слЪзъ, камилякъ — Malva silvestris L , Althaea officinalis L

acetosella L,

Штафилъ, киселица — Oxalis
acetosella L.

Шумкавче — Pulicaria dysen-

therica Bernh.

Шупинякъ, шипка — Rosa canina L.

Шупле, лале — Tulipa gesne-

riana L.

Шуплекъ, звъника, жълтъ кантарионъ— Hypericum perforatum L.
Шупливка — Myagrum perfoliatum L.

Шурлинъ, шурулинци, шушанъ
— Chaerophyllum bulbosum L.
Шурулинци, шушанъ — Chaerophyllum bulbosum L.

Шуфаръ, камъшъ — Scirpus

iacustrer L.

Щ

Щавелъ — 1. киселица, зайчи
киселецъ — Oxalis acetosella Z.;
2. пипериче, лисецъ — Polygonum
lapathifolium L.', 3. лапагъ — Rumex L.; 4. киселецъ — Rumex acetosa L.; 5. козя брада — Rumex
acetosella L.
Щавилъ — 1. киселица, зайчи
киселецъ — Oxalis acetosella L.\
2. козя брада — Rumex acetosella
L.\ 3. дядови дисаги, щавунякъ —
Rumex alpinus L.
Щавлякъ, киселица, ззйчи киселецъ — Oxalis acetosella L.
Щавунякъ — 1. киселица, зайчи киселецъ — Oxalis acetosella
L. \ 2. пипериче, лисецъ — Polygonum lapathifolium L.; 3. киселецъ
Rumex acetosa L.; 4. козя брада
— Rumex acetosella L. и др.
Щалушакъ, глухарче, радика

граница — Quercus pedunculata
Ehrh.
Щиръ — 1. страторъ, червенъ
щиръ — Amaranthus paniculatus
Z,; 2. обикновенъ щиръ — Amaranthus retroflexus Z.; 3. куча лобода — Chenopodium Z.
Щитовидна маргаритка —
Chrysanthemum corymbosum L.
Щитовидна папрать, противоглистна папрать — Aspidium filix
mas Sw.
Щомбуръ, царевица, кукурузъ,
морузъ, мисиръ (тур.) — Zea
mays Z.
Щръкалова чонка. трабозанъ
— I ribulus terrestris L.
Щръклюва клюница — Егоdium ciconium Willd.
Щръклюва човка — Erodium
ciconium Willd.

554

Б. Ахтяровъ

Щъркова клюница — 1. щъркелова човка — Erodium ciconium
Щръково грозде, тлъстига, про- Willd.' 2. часовниче — Erodium
зориче — Sedum L.
cicutarium L.
Щъркова човка — 1, щъркеЩръково цвЪте, нарцисъ, овлова
гага — Erodium ciconium L.;
чица — Narcissus poeticus L.
Щръко грозде, тлъстига, про- 2. часовниче — Erodium cicutarium
L.; 3. полски здравецъ — Geraзориче — Sedum L.
Щръко игли, трабозанъ — Tri- nium pratense L.
Щърково цвЪте, жълтъ нарbulus terrestris L.
цисъ — Narcissus pseudonarcissus L.
Щръко ивЪте, нарцисъ, овчиЩърковъ клюнъ — 1. часоца — Narcissus poeticus L.
вниче — Erodium cicutarium L.\
Щръкова нога, трабозанъ — 2. lцъpкeлoвJ човка — Erodium
Tribulus terrestris L
ciconium Willd.
Щъркелски лукъ, гарвановъ
Щърковъ лукъ, б±лушка, гарлукъ — Allium rotundum L.
вански лукъ — Ornithogalum colliЩъркелъ, часовниче — Ero- num Guss., O. refractum Kit. и др,
dium cicutarium L.
Щъркулнялче, кървавъ здраЩъркова гага — 1. Часовни- вен ь — Geranium sanguineum L.
че — Frodium cicutarium L.; 2.
Щъркъ —1. часовниче — Eroщъркелова човка — Erodium cicodium cicutarium Z..; 2. щъркелова
nium Willd.
човга — Erodium ciconium Willd

Щръкови игли, трабозанъ —

Tribulus terrestris L.

Ю
Ювесъ, скоруша, оскруша — ,
Sorbus domestica L
;
;
Ювия, детско орехче — Bertholetia excelsa H. B.
Юдъ агаджи (тур ), сабуръ I
(тур.), сарж сабуръ (тур.) — Aloe j
;
vulgaris Lam.
Юдина стжпка — Poa dura
( = Sclerochloa dura P. B.)
Юаийчава билка, класовидно
великденче — Veronica spicata L.
Юдничава билка, класовидно
великденче
Veronica spicata L.
Юдничава трева — 1. вечерниче, срещиче — Ajuga laxmanni
Benth.; 2. класовидно ветикденче
— Veronica spicata L.
Южни равенъ.равенъ—Rheum
rhaponticum L.

Южноевропейски

кипарисъ,

кипарисъ — Cupressus sempervirens L.
Юзолъ (тур.), мента, джодженъ
— Mentha piperita L.
Юзумъ (тур.) — 1. обикн. джодженъ, градински джодженъ —
Mentha piperita L.; 2. дивъ джодженъ — Mentha silvestris L.
Юзъ-кечиидемъ (тур), сираче
— Merendera sobolifera С.А.Л1.
Юзъмъ (тур.), дивъ джодженъ
— Mentha silvestris L.
Юлафъ (тур.), овесъ — Avena
sativa L.
Юнашка кръвь, кървавиче —
Lychnis coronaria Lam. (= Agrostemma coronaria L).
Юрдечина, патета, тревовидна

Материали за български ботаниченъ речяигь

555

я
Ябане кестанъ, дивъ кестенъ,
конски кестенъ — Aesculus hlppocastanum L.
Ябане юзуми (тур.), разводникъ — Solanum dulcamara L.
Ябанско цвЪте, лъвска муцунка, кученце—Anthirrhinum majusL.
Ябанъ-асими (тур.), разводникъ — Solanum dulcamara L.
Ябанъ-гюмеджи (тур.), слЪзъ,
камилякъ — Malva silvestris L.
Ябанъ кабакъ (тур.), дива тиква — Bryonia alba L.
Ябанъ мексе (тур.), трицветна
теменуга, любичица, кокорче —
Viola tricolor L.
Ябанъ трупу (тур.). хр%нъ —
Cochearia armoracia L. (= Armoracia
rusticana Gartn.).
Ябанъ чилеги (тур.), зърника
— Rhamnus cathartica L.
Ябламъ (тур.), чинаръ (тур.) —
Platanus orientalis L.
Ябланово дърво, чинаръ (тур.)
— Platanus orientalis L.
Ябланъ (тур.) — 1. западенъ
чинаръ— Platanus occidentalis; 2.
източенъ чинаръ — Platanus orientalis L.
Ябланъ чеере (тур.), пълзящъ
очиболецъ — Potentilla reptans L.
Ябленъ(тур.) — 1. чинаръ—Platanus orientalis L.; 2. планински божуръ — Trollius europaeus L.
Яблинъ, чинаръ (тур.) — Platanus orientalis L.
Яблъкиня, мишинецъ — Cynoglossum officinale L.
Яблъчковина, вълча ябълка —
Aristolochia clematitis L.
Ябока. ябълка — Pirus malus Z..
Яболкница, ябълка — Pirus
malus L.
Яболкбина, вълча ябълка —

Ябълка, — Pirus malus !..
Ябълки, решетка, вилино сито
— Carlina acanthifolia All.
Ябълкиня — 1. мащерка, бабина душица — Thymus L.; 2.
ябълка — Pirus malus L.
Ябълкница, ябълка — Pirus
malus L.
Ябълчина, вълча ябълка — Aristolochia clematitis L.
Ябълчница, ябълка — Pirus
malus L
Ябънско цвЪте, лъвска муцунка, кученце — Anthirrhinum majus L.
Яворово дърво, яворъ — Acer
pseudoplatanus L.
Яворъ — Acer L. : 1. кленъ —
Acer campestre L; 2. шестилъ, M.rt.
ченъ яворъ — Acer platanoides L;
3. обикнов. яворъ — Acer pseudoplatanus L.; 4. жешля, мекишъ —
Acer tataricum L.
Яворъ б!лъ — Acer dasycarpus Ehrh.
Яворъ горски, яворъ — Acer
pseudoplatanus L.
Яворъ млЪченъ — 1. шестилъ
— Acer platanoides L.; 2. обикн.
яворъ — Acer pseudoplatanus.
Яворъ обикновенъ — Acer
pseudoplatanus L.
Яворъ остролистенъ, шестилъ
— Acer platanoides L.
Яворъ планински, яворъ —
l Acer pseudoplatanus L.
Яворъ полски, кленъ — Acer
campestre L.
Яворъ простъ, яворъ — Acer
pseudoplatanus L.
Яворъ сребъренъ — Acer dasycarpus Ehrh.
Явру-азя (тур.), сЪкирка, змий.
ски очи — Lathyrus aphaca L.

556

Б. Ахтаровъ

Ягилъ (тур.), миладъ — Nigella
sativa L
Ягледъ, кавакъ (тур ), черна топола — Populus nigra L.
Яглика. иглика — Primula L.
Ягличка, иглика — Primula L.
Ягло — Tragus racemosus (L.)
Hali.
Ягода — Fragaria L.: 1. градинска ягода — Fragaria collina
Ehrh. var. hortensis; 2. плюскавица — Fragaria collina Ehrh.\ 3.
горска ягода — Fragaria elatior
Ehrh:, 4. планина — Fragaria vesca L.
Ягодна детелина — Trifolium
fragi ferum L
Ягодница, черница — Morus
alba L
Ягодно почудиче, малъкъ очиболецъ — Potentilla micrantha Ram.
Ягодно почудниче, малъкъ очи- ;
болеиъ — Potentilla micrantha Ram. i
Ягодово дърво — Arbutus ;
unedo L
Ягодовосна саргаса, мехуреста водорасълъ — Sargassum bacciferum L.
Ягулика, иглика — Primula L
Ягуличка, планинска иглика —
Primula elatior Jacq.
Ядиче — Aconitum cammarum
Jacq.
Ядлива гжба, бучка — Morchella esculenta Bull.
Ядлива смърдечка, червенушка, манатарка — Boletus edulis Fr.
Ядлива червенушка, миризлива червенушка — Russula integra
Linn.
Ядливъ върганъ, червенушка,
манатарка — Boletus edulis Fr.
Язикъ, арабска ржка, кърмьзовъ кактусъ — Opuntia coccinelifera L

Яйцелистна живолина — Mercurialis ovata Sternb. et Hoppe.

Якъркъ, турия, поималка —
Berteroa incana DC.
Ялдъзче (тур.), богородични
— Aster chinensis L.
Ялдъсче, гиргина, тодорка —
Dahlia variabilis (Willd.) Desf.
Ялешъ, чистецъ, ранилистъ,
смърдаиъ — Stachys L.
Ялница, плачуща върба, печална върба — Salix babylonica L.
Ялова овсига — Bromus sterilis L.
Яловникъ, хвойна — Juniperus
L, J. communis L. и др.
Ямбало, сладка папрать — Polypodium vulgare L.
Янгуличка, планинска иглика
— Primula elatior Jacq.
Яндъранъ, брей — Tamus communis L.

Янецъ, камшикъ — Agrimonia

eupatoria L,

Яничево билье,равнецъ—Achil-

lea millefolium L.
Яновица, равнецъ
millefolium L.

Яновка, рабавецъ,

— Achillea

подсилъ,
горска майка — Lathraea squammaria L.; 2. комунига — Melilotus
officinalis Desf.
Яново цвЪте, пролетно енювче — Galium verum L.
Яновче, енювче — Galium verum L.
Янчецъ — Solidadgo canadensis L
Яньовка, комунига — Melilotus officinalis (L.) Desf.
Янювчикъ — 1. равнецъ —
Achillea millefolium L:, метличина
— Centaurea cyanus L.
Японска дуля — Cydonia japonica L.
Японска дуня — Cydonia japonica L.

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

Японска лай-кучка, камелия —

Camellia japonica L.

Японски

саговникъ,

палма — Cycas L.

сагова

Япракова шумка, смрадлика,

тетра (тур.) — Rhus cotinus L.
Япракъ (тур.),смрадлика,тетра
— Rhus cotinus L.
Ярбата фата (ром.), луличка —
Linaria vulgaris Mill.

Яребичина, мащерка, бабина
душица — Thymus L.
Яречъ (тур.), тльстига, прозориче — Sedum acre L.

Яровка, дивъ (конски) кестенъ
— Aesculus hippocastanum L.
Ярутка, бабини гниди, старчецъ
— Thlaspi L.
Ярълмъкъ, гулия, земна ябълка — Helianthus tuberosus L.
Ясеминъ, ясминъ — Jasminum
officinale L.

Ясененецъ, росень,
самодивско
albus L.

цв1те

—

русалче,
Dictamnus

557

Ясенецъ, росенъ, русалче, самодивско ив!те — Dictamnus albus L.
Ясенъ — Fraxinus L: 1. обикновенъ, черенъ ясенъ — Fraxinus
excelsior L:, 2. бЪлъ ясенъ, мжждрЪнъ — Fraxinus ornus L.
Ясика — I. черна топола, ка.
вакъ — Populus nigra L\ 2. трепетлика, осика — Populus tremula L.
Ясминикъ, лазакиня — Asperula L.
Ясминъ —Jasminum officinale L.
Ясянъ, бЪлъ ясенъ, ижждр^нъ
— Fraxinus ornus L
Ятерникъ, гьлжбови очички.
потайниче — Anemone hepatica L
(= Hepatica triloba Gilib.)
Ячемикъ — Hordeum vulgare L.
Ячменъ, ечемикъ — Hordeum
vulgare L.
Ячмикъ, ечемикъ — Hordeum
vulgares L.
Яшка, трепетлика, осика —
Populus tremula L.

Ж

Ахглика — 1. иглика — Primula L,; 2. пушица — Eriophorum
latifolium Hoppe.
Ахгликовина, иглика — Primula suaveolens Bert.
Лчгличина, иглика — Primula
suaveolens Bert.
Л\мъмила, лайка, лай-кучка,
подрумиче — Matricaria chamomilla L.
Жрлоква — 1. плешчица, овчарска торбичка — Capsella bursa
pastoris Moeuch.; 2. pinia — Brassica oleracea L. var. rapa L ; 3. ре-

пички — Raphanus sativus L
Ачрдокви, гулия, земни абълки
— Helianthus tuberosum L.
/Кржь, ръжь — Secale cereale L.
Лхрминъ, лайка, лай кучка,
•
друмиче — Matricaria chamomilla L.
Лршь, ръжь — Secale cereale L.
Лчтърь, мушкато — Pelargonium L..

ьк
Жчмекъ, ечемикъ — Hordeum vulgare L.

Азбученъ указатель на посочените болести въ
текста и употребата на растенията въ медицината

I. Болести на храносмилателната система и нейнитЪ жлези

1. Възпаление и болки въ стомаха (gastralgia, gastritis) и
въ червата (entralgia, enteritis, enterocolitis):

137,
176,
202,
231,
259,
274,
300,

88, 91, 96, 111, 114, 1 15, 1 16, 120,121, 123, 123, 127, 134, 135,
137, 138, 148, 149, 153, 156, 160, 162, 164, 166, 167, 172, 174,
177, 179, 184, 184, 185, 187, 189, 190, 191, 194, 196, 197,
204, 205, 206, 208, 210, 210, 211, 215, 217, 220, 224, 229,
234, 235, 235, 237, 240, 243, 243, 244, 248, 250, 251, 253,
265, 268, 270, 271, 271, 271, 271, 273, 273, 274, 374, 274,
276, 279, 281, 281, 286, 292, 292, 292, 294, 294, 298, 299,
301, 302, 303, 304, 306, 309, 313, 313, 315.
2. Нервенъ стомахъ (gastralgia nervosa):

211, 304.
3. Запекъ (constipatio, obstipatio), хронично възпаление на
червата (colitis, enterocolitis chronica):

88, 95, 105, 114, 136, 139, 168, 172, 185, 187,212, 217, 221,
252, 260 281, 291, 303, 311.
4. Газове и подуване на червата, клини, бабичасване въ децата (meteorismus, entralgia, enteritis), изсипване (hernia)’, газогонни сргьдства (carminativa) :

89, 90, 91, 94, 102, 102, 108, 111, 115, 120, 127, 137, 143,
148, 149, 153, 157, 162, 166, 167, 172, 174, 180, 185, 187. 194, 196,
197, 206, 208, 210, 211, 215,217, 224, 231, 234, 235, 235, 243. 248,
*)

Числата

посочвагъ

страниците въ текста; получерните числа
ия плетенията въ медицината.

560

Б. Ахтаровъ

265, 268, 270. 273, 274, 279, 281, 286, 292, 294, 294, 299, 300,
301, 303, 304, 315.
5. Киселини въ стомаха, сгорсвина, уригване (hyperaciditas,
pyrosis, ructus):
96, 97, 162 172. 187, 191, 240, 292.
6. Диспепсия (dyspepsia), недостатъчно киселини въ стомаха
и подобрение на храносмилателнит!ъ сокове (hypaciditas, achylia
gastrica):

124, 162, 164, 185, 282.
7. Даария (diarrhoc):

133,
171,
210,
248,
265,
280,
302.

88, 90, 91, 93, 95, 97, 99, 102, 1 14, 1 15, 129, 131, 131, 131,
134, 136, 137, 143, 143, 150, 162, 164, 166, 167, 167, 168, 168,
172, 174, 175, 185, 188, 200, 200, 202, 204, 206, 207, 208, 210,
211, 217, 223. 224, 227, 229, 235, 235, 237, 240, 243, 243,
248, 249, 251, 252, 254, 255, 257, 262, 262, 262, 264, 264,
266, 266, 268, 269, 270, 273, 273, 274, 275, 376, 278, 279,
281, 285, 286, 288, 292, 292, 293, 284, 294, 299, 300, 301,
303, 304, 306, 309, 310, 312, 313, 315.
8. Дизентерия, кръводрисъкъ (dysenteria):

150,
229,
264 ,
293,

90,
157,
237,
265,
394,

92, 92, 93. 97, 108,
162, 168, 172, 175,
240, 243, 248, 248,
266. 266, 268, 269,
303, 306, 310, 312.

114, 123, 129, 131, 131, 133, 143, 143,
185, 193, 200, 211, 223, 224, 227.
249,251, 254,254, 255, 257, 262, 264,
270 , 2 73 , 2 73 , 279 , 2 85 ,
28 8 , 2 9 2,

9. Маясълъ, хемороиди, кръвоизлияние въ червата, анална
фистула (haemorrhoides, enterorrhagia, fistula ani) :
88,90,91,95,102. 106, 108, 111. 114,123, 124, 124, 126,
131. 132, 133, 134, 150, 155. 162, 165, 166, 169, 173, 179, 185,
187, 189 190. 191, 193, 194. 199, 204, 211, 227, 229, 231,234,236,
240,243.244.245,248, 248,253, 255, 257, 259, 261, 270, 272,
273, 273, 273, 274, 280, 280, 283, 283, 289, 291, 292, 292. 292,
292, 295. 302, 300, 212. 313, 313, 314.

10. Язва и кръвоизлияние въ стомаха (ulcus ventriculi), по-

Материали за български ботаниченъ речиикъ

•561

123, 136, 138, 153, 160, 162, 215, 240, 243, 243, 249, 257,
270, 279, 288, 302.

11. Изтърсване (изсипване, спадане) на правото черво и ануса
(prolapsus recti et ani):

99, 112, 249, 257.
11. Слабителни
gantia):

(очистителни) сргъдства (purgativa, pur-

94, 99, 111, 113, 114, 118, 121, 123, 123, 127, 127, 132, 133,
136, 141, 142, 157, 166, 168, 176, 178,208,212,216, 221,227,234.
242, 244, 245, 252, 253, 254, 260, 261, 263, 273, 281, 283, 291,
297, 300, 311, 311.

12. Укрепителни (тонични) сргъдства за засилване на апетита и на обмгъната на веществата (stomachica, tonica et amara):
87,
139, 162,
210, 212,
267, 274,

102, 106, 107, 108, 115, 127, 128, 131, 133, 136, 137, 139,
164, 168, 169, 172, 175, 177, 183, 185, 187, 188, 191,
219, 224, 231, 236, 249, 251, 253, 254,257, 261,266.
277, 291, 292, 301.

13. Сргъдства за повръщане, бълване (emetica):
102, 118, 129, 136, 141,234, 242, 268, 273, 296,311,313.
14. Сргъдства за успокояване стомаха противъ повръщане
(antiemetica):

106, 121, 229, 286, 294, 303.
15. Хълцане (singultus):

24, 235.
16. Възпаление на вгънцитгь, вгьнцеболъ, слаби, подути, болезнени вгънци, нузла (gingivitis); възпаление на устата (stomatitis); ранички, язви въ устата (aphtae);

130, 137, 143, 149, 160, 166, 168. 175, 184, 194, 202,208,
218, 220, 222, 229, 240, 243, 248, 249, 262, 266, 271, 275, 284.
289, 292, 295, 311.

562

Б- Ахтаровъ

17. Злбоболъ (periodontitis, granuloma apicis dentis):

120, 163, 184, 187, 208, 210, 211, 218, 219, 234, 240, 242,
262, 292, 292, 292.
18. Лошъ дъхъ на устата (fetor ех оге) :

191, 211, 307.
19. Болести на черния дробъ (hepatopathia): възпаление на
черния дробъ (hepatitis):

106, 108, 114, 132, 136, 153, 171, 176, 179,206,208,224,
240, 245, 261, 270, 276, 291, 302, 306, 306, 313.
20. Втвърдяване на черния дробъ (cirrhosis hepatis):

91, 92, 172, 179, 187, 208.
21. Жълтеница (icterus); сргьдства противъ жълтеницата
(cholagoga):

88. 91, 92, 106, 109, 114, 115, 121, 123, 132, 136, 137, 137,
139, 150, 153, 157, 162, 169, 172, 178. 179, 183, 187, 189, 207,
212, 217, 234, 240, 261, 265, 265, 270, 279, 289, 291, 292, 302,
306, 313.

22. Пгьсъчъ и камъ1чи въ жлг<чния м:ъхуръ и жлъчнитпь канали (eho lelithiasis) :
87, 91, 92. 93, 99, 109, 120, 120, 123, 137, 139, 153, 160,
167, 172, 183, 185, 198, 208, 211, 217, 221, 227, 231, 235, 244,
252, 260, 261, 264, 270, 292, 292, 298, 302, 303, 306, 307, 313.
23 Глисти въ червата (helminthiasis, ascaridiasis — Ascaris
lumhricoides, oxyuriasis — Oxyuris vermicularis}; cptbdcmea противъ
глисти (anthelminthica):
87, 88, 94. 94, 106, 106, 107, 119, 126, 132, 135, 144, 153
153, 155, 162, 168, 173, 177, 183, 185, 207, 218, 218, 241, 245,,
247, 255, 257, 261, 268, 274, 286, 292, 293, 304.

24. Тенги (taeniae):
88, 94, 117, 126, 135, 147, 214, 218, 255, 304, 309, 315.
25. Затлъстяване (adipositas):

Материали зя български ботаниченъ речникъ

.563

26. Туберкулоза на перитонеума и на червата (peritonitis
tuberculosa et tuberculosis intestini):

162, 172, 188.
27. Водянка, вода въ коремната празднина (ascites):
93, 94, 99, 104. 105, 106, 108, 109, 112, 115, 118, 124, 126,
132, 139, 140, 141, 156, 157, 160, 162, 169, 173, 174, 177, 179, 180„
' 187, 191, 197,212, 217, 220, 227, 232, 234, 242, 252, 254,261.

262, 265, 265, 266, 267, 272, 273, 276, 281, 283, 285, 286, 2 91,
293, 294, 302, 315.

II. Болести на кръвоносната система
1. Сърдцебиене (palpitatio cordis) :
108, 109, 154, 187, 196, 210, 211, 229, 246, 265, 268, 270
274, 277, 302, 304, 314.

2. Сргьдства за засилване дейностьта на сърдцето (cardiaca):
141, 156, 197, 206, 232, 247, 265, 268.
3. Артериосклероза (arteriosclerosis):
94, 137, 145, 157, 160, 226, 278, 312.
4. Апоплексия, дамла, парализия (apoplexia cerebri):

1 12, 126, 153, 210, 211, 265, 282, 302, 305.
5. Малокръвие, анемия (anaemia):
87, 88, 104, 106, 115, 183, 257, 277, 286, 302.

6. Хлороза, моминска бледность (chlorosis):
172, 185, 210, 282, 294.
7. Застой на кръвьта въ коремната, органи (stasis); венозни
подувания по краката (varices); венозни язви по краката (ulcera cruris):
109, 179, 185, 187, 224, 291, 307.

8. Възпаление на венитгъ, флебитъ (phlebitis):

Б. Ахтяровъ

564

.9. Кръвно налагане (hypertonia) :

160, 278.
10. Малария (malaria), треска (febris):

87, 88, 90, 92, 94, 95, 101, 101, 104, 105, 106, 108, 1 15, 115,
119, 132, 133, 135, 136, 136, 139, 144, 157, 162, 168, 172, 174, 175,
177, 183, 187, 191, 194, 207, 212, 217, 220, 220, 233, 234, 240,
243,244,246,248,248,249, 253, 257, 258, 259, 261, 267, 268,
269. 277, 279, 281, 289, 290, 291, 292, 292, 293, 301, 304, 306.
11. Увеличение на далака (splenomegalia):

124, 167, 193, 207, 276, 291, 297, 306, 306.
12. Скрофули, живиница, туберкулоза на лимфатичнитгъ
жлези (scrophulosis, lymphadenitis colli) :
88, 91, 105, 106, 108, 112, 115, 121, 132, 134, 141, 150, 153,
156, 163, 166, 171, 172, 173, 173, 175, 183, 185, 185, 187, 189,
193, 194, 206, 217, 221, 234, 244, 251, 257, 265, 274, 277, 277,
282, 292 294, 300, 301, 31 1.
13. Скорбутъ (scorbut):
93,104, 114, 136, 137, 171, 183, 212, 217, 217, 226, 236,
246, 247, 266, 267, 268, 270, 278, 282, 286 299, 303, 307, 310.
14. Гуша (struma) :

271, 277.

III. Болести на дихателната система
/. ГърлоболЪ (angina), възпаление и подуване на сливицитгь
(tonsillitis), присипналость на гласа (laryngitis):

137,
208,
255,
292,

91,94, 95,96,97, 105, 109, 112, 123, 124,
127, 131,
139, 166, 166, 167, 174, 185, 187, 191, 194, 200, 205,
210, 211, 214, 220, 234, 235,235, 235, 236, 243, 244,
264, 265, 266. 268, 271, 272, 273, 281, 281, 282, 289,
293, 294, 294, 297, 300, 303, 306, 307, 307, 311, 315.

136,
206.
246,
291,

2. Хрема, кихавица (rhinitis), инфлуенца (influenza, grippe) :
91,93.96, 109, 123, 147, 149, 166, 167, 187, 205, 211, 220,
166. 272, 274, 293, 294, 294, 300, 305, 306, 315.

565

Материали за български ботаничегъ речнигь

3. Кашлица {tussis), възпаление на дихателните тржби;
ларингитъ (laryngitis), трахеите (tracheitis), бронхите (bronchitis):

115,
158,
193,
220,
245,
274,
298,

88, 90, 91, 93, 93, 94, 9<6, 99, 102, 102, 105, 108,
119, 120, 123, 129, 130, 130, 131, 136, 139, 143,
164, 166, 167, 173, 175, 176, 179, 180, 184, 185,
194, 197, 197, 200, 202, 205, 207, 210, 211, 212,
223, 224, 225, 227, 229, 231, 235, 235, 236, 237,
246, 250, 251, 251, 252, 255, 257, 263, 271, 271,
276, 280, 281, 282, 283, 288, 291, 291, 293, 294,
300, 301, 302, 303, 304, 3 06, 3107, 31II, 31 1, 3L3.

109,
149,
187,
217,
240,
271,
294,

115.
150,
191,
218,
242,
272,

297,

4. Задухъ, бронхиална астма (asthma bronchiale):
88, 94, 112, 115, 119, 129, 131, 139, 146, 152, 156, 175, 185,
187, 200, 210, 213, 220, 235, 250, 254, 255, 265, 270, 271, 280
*.
283, 300, 302, 304, 306, 307.

5. Магарешка кашлица, коклюшъ (tussis convulsiva, pertussis i:

90, 1 12, 115, 119, 128, 146, 157, 168, 184, 187, 213, 217,
227, 240, 245, 260, 283, 294, 306, 311, 312.
6. Плеврите, възпаление на плеврата (pleuritis);
108, 117, 1 19, 179, 217, 237. 255, 276, 282, 290, 300, 307.

7. Пневмония (pneumonia):
166, 182.

8. Охтика, туберкулоза въ бгълия дробъ (phthisis, tuberculosis
pulmonum):
88, 90, 91, 92, 99, 102, 106, 124, 132, 133, 133, 156, 172,
175, 178, 179, 185, 186, 187, 189, 193, 194, 196, 206, 220, 229,
236, 245, 249, 253, 254, 255, 257, 275, 288, 297, 300, 302, 307.

9. Кръвохрачене, кръвотечение изъ бгълия дробъ (haemoptoe,
pneumorrhagia) :
88. 91, 92, 92, 102, 123,
185, 234, 240, 243, 249, 251,
265, 266, 270, 271, 372, 273,
297, 302, 304, 307, 312.

124,138, 150, 157,

254,255, 255, 257,
273,275, 285, 288,

10. Кръвотечение изъ носа (epistaxis):

160, 172, 175,
262, 264, 264,
292, 292, 293,

566

Б. Ахтаровъ

IV. Болести на отделителната система

1. Възпаление и болки въ бжбрецитгъ (nephritis), — на бъбречното легенче (pyelitis) и на пикочния мгъхуръ (cystitis);

88,
159, 160,
206, 207,
285, 291,

94, 104, 105, 108, 111, 114, 115, 115, 123, 126, 135, 153,
162, 167, 173, 175, 176, 179, 180, 183, 185, 187, 200,204,
208, 220, 220, 22J, 231, 232, 235, 250, 254, 257, 272, 273,
298, 300, 304, 306, 308, 313, 315.

2. Болезнено и мъчно пикане (dysuria);

97, 108, 123, 136, 139, 142, 147, 158, 183, 191, 194, 200, 204,
221, 226, 231, 234, 250, 264, 272, 285, 293, 308.
3. Неволно попикаване (enuresis nocturna) :
88, 105, 163, 185, 200, 229, 255, 285.
4. Кръвопикане (haematuria, nephritis haemorrhagica) :

88, 105, 123, 136, 160, 189, 193, 206, 208, 221, 255, 255, 272,
273, 302, 308.
5. Пгъсъкъ и камъни въ бжбрецитгъ (nephrolithiasis, calculis renis), — въ пакочнитгъ канали (calculis ureteris) и въ пикочния мгъхуръ (calculis vesicae urinariae);

91,93,97, 99, 105, 108, 108, 109, 123, 124, 135, 135, 137,
139, 153, 155, 160, 167, 167, 173, 174, 175, 176, 185, 191, 198,
200, 217, 217, 221, 227, 231, 235, 243, 244, 248, 252, 260, 264, 270,
285, 286, 288, 291, 292, 298, 304, 306, 308, 311, 315.
6. Захарна болесть, диабетъ (diabetes mellitus) :

93, 105, 170, 200, 232,253, 191, 302, 303, 304.
V. Болести на половата система и свързаните съ нея жлези
1. Нередовна, болезнена и недостатъчна менструация (dysmenorrhde)спиране на менструацията (amenorrhGe); сргьдства за
урегулиране на менструацията (emenagoga):
88, 98, 106, 111, 121. 126, 127, 127, 132, 133, 135, 136,146,
153, 155, 162, 173, 182, 183, 187, 191,193, 196, 197, 200, 207, 208,
210, 210,212, 212, 214, 218, 219, 224, 229, 231, 235, 235, 244, 247,

Материали зя български ботаниченъ речиикъ

567

2. Изобилна менструация (menorrhagia), продължителна менструация (metrorrhagia).

88, 123, 138, 156, 160, 185, 189, 226, 240, 243, 243. 249. 2.55.
257, 264, 265, 266, 269, 270, 273, 273, 279, 280, 285, 288. 292, 293,
302, 304, 312.

3. Бгълотечение у жените ( fluor albus) :

105, 106, 115, 135, 138, 150, 155, 162, 185, 187, 189. 193.
208, 210, 231, 243, 243, 244, 249, 255, 257, 267, 2<“?6, 288. 292, 293.
4. Неволно семетечен ie, полюции (spermatorrhoea):

105, 138, 183, 243.
5. Сргъдства за увеличение млекото у кърмачките (lactagoga);
102, 110, 127, 130, 153, 167, 173, 175, 231, 235, 274. 278,
302, 312.

6. Сргъдства за намаление млекото у кърмачките:
95, 123, 141, 271.

7. Подуване и забиране гърдите на кърмачките (mastitis):

95, 121, 123, 141, 146, 210. 210, 211, 224, 250, 251, 271,
273, 289.
<9. Рани по гърдите и зърната на гърдите у кърмачките
(rhagades et fissurae mammillae):

97, 121. 146, 185, 208, 210, 251, 271, 289, 297.
9. Сргъдства за свиване матката следъ раждането (contractio uteri)-

93, 112.
10. Болезнена по гова възбуденость (priapismus) :
183, 219.

7/. Сргъдства за абортиране (abortiva):

568

Б- Ахтяровгь

!2. Сргъдства за засилване на матката и противъ преждевременно раждане (antiabortiva):

110, 121, 187, 218, 221, 231, 312.
13. Сргъдства за даване напъни при мячно раждане:

153, 197, 202.
14.
disiaca):

Полововъзбудителни

(афрсдитични) сргъдства

(aphro-

112, 181, 270, 274, 282, 292, 297,
15. Триперъ (gonorrhda):

97, 105, 146, 150, 167, 194, 200, 220, 221, 231,237, 243, 249.
257, 293, 301.
16- Сифилисъ (syphilis, lues):

88, 119, 125, 126, 132, 133, 141, 150, 178, 189, 190. 191, 194,
234, 236, 243, 246, 249, 269, 274, 282, 283, 293.
VI. Болести на нервната система
/. Отпадналостъ, нервна слабость, нервно изтощение и сргъдства противъ тгьхъ (nervina)!

92, 115, 126, 139, 146, 173, 175, 187, 196, 197, 210, 210, 211,
217, 237, 250, 253, 257, 265, 268, 270, 574, 277, 294, 302, 304, 311,
312, 313,

2. виене свгътъ (vertigo, anaemia cerebri), припадъкъ, падане
въ несвплть (collaps):
88,92, 102, 107, 109, 115, 126, 141, 173, 187, 193, 197, 194,
197, 210,211.217,250, 268, 270, 274, 277, 294, 302, 304, 311, 312.
3. Главоболие (cephalalgia, migraena):

88, 82, 94, 108, 109, 115, 119, 131, 135, 141, 153, 154, 183,

Материали за български ботаниченъ речникъ

.569

4. Безсъние (insomnia), сргьдства противъ безсънието (hypnotica);

94, 183, 184, 193, 210, 210, 230, 235, 250, 311.
5. Уплаха, страхъ (pavor):

1 10, 119, 158, 286, 304.
6. Меланхолия (melancholia):

109, 139, 210, 210, 211, 265.

7. Епилепсия (epilepsia):
106, 107, 112, 115, 119, 141, 152, 155, 158, 171, 180, 180’

187, 211, 224, 265, 268, 270, 277, 278, 287, 294, 302, 304, 311. 312.
8. Ипохондрия (hypochondria):

116, 139, 173, 210, 304.

9. Истерия и истериченъ припадъкъ (hysteria):

88, 102, 109, 112, 135, 139, 146, 155, 173, 197, 210, 210, 227,
268, 287, 294, 302, 304.
10. Спазми, гърчене, конвулсии (spasmophilia) \ сргьдства противъ спазмитгъ (antispasmodica):

88, 92, 102, 1 12, 114, 127, 131, 135, 141, 146, 150, 152, 154
157, 167, 185, 196, 197, 207, 208, 210, 210, 211, 216, 217, 224,
227, 229, 229, 235, 250, 264, 265, 268, 274, 277, 279. 294, 302,
304, 306, 309.
11. Невралгия (neuralgia):

1 12, 1 19, 141, 152, 183, 184, 237, 253, 282, 290, 313.
12. Неврастения (neurasthenia);

210, 294.
13. Сънна болесть (encephalitis lethargica):

112.

570

Б- Ахтяровъ

VII. Болести на сЪтивнитЪ органи

7. Възпаление на ципата на очната ябълка (conjunctivitis) и
на клепкитгъ (blepharitis):

87, 88, 97, 99, 164. 167, 169, 185, 202, 206, 208, 235, 240,
248, 264, 273, 292, 300, 301, 307, 313.
2. Гнойни пяпки (цирейчета) по клепкитгъ (furunculosis blephari):

179.
3. Възпаление и болки въ ср/ьдното ухо (otitis media) :

94, 208, 210, 220, 221, 268, 278, 279
VIII. Кожни болести

/. Гнойни обриви по ттълото, мундарлъкъ (impetigo, pemphigus infectiosus), сърбежъ (pruritus), маясълъ, екзема (eczema, neurodermitis), лишей (lichen), пърша (streptodermitis, trichophytia):

150,
180,
218,
266,
283,
307,

88, 91, 96, 110, 115, 121, 126, 127,
153, 155, 156, 162, 166, 167, 169,
187, 189, 190, 191, 193, 194, 197,
221, 224, 227, 234, 240, 253, 254,
267, 268, 269, 270, 271, 272, 273,
286, 286, 288, 289, 291, 292, 293,
307, 308, 311, 311, 313, 313.

132 *
171,
199,
258,
273,
294,

133,
172,
206,
259,
274,
296,

139,
175,
207,
261,
278,
300,

141,
178,
298,
262,
279,
301 ,

148’
179,
217,
265,
282,
302

2. Краста (scabies):

94, 108, 115, 119, 127, 132, 141, 153, 187, 218, 221, 242, 244,
267, 283, 290, 297, 311, 311.
3. Келъ (favus, trichophytia):

218, 267, 311.
4. Косопасъ (alopecia):

94,99, 127, 135, 150, 163, 179, 194, 202, 208, 265, 302, 305

5

Материали за български ботаниченъ речникъ

571

6. Петна и лунички по лицето (ephelides, lentigo, chloasma):

137, 146, 197, 231, 279.
7. Брадавици (verrucae):
106, 132, 157, 163, 279.

8. Мазоли (tylosis), кокоши трънъ (clavus):
106, 121, 137, 157, 179, 278, 279, 283.

IX. Рани, циреи, отоци, тумори
/. Рани (ulcera), гнойни рани (ecthyma):

87, 88, 911, 93, 95, 95, 97, 108, 112,, 115, 121, 133, 139, 141»
149, 150, 160, 162, 166, 173, 175, 179, 180, 185, 189, 198. 200,
204, 207, 208, 210, 213, 224, 226, 230, 231, 240, 243, 244, 246,
248, 251, 253, 257, 261, 262, 269, 271, 271, 273, 273, 278, 279,
282, 283, 287, 287, 288, 292, 292, 293, 294, 297, 300, 301, 302,
307, 308, 309, 310, 311.

2. Рани отъ изгаряне (combustio),
them a solare):

СЛЪН‘зеви

обгаряния fery-

112, 117, 119, 121, 146, 153, 163, 173, 185, 194, 197, 198,
200, 208, 213, 221, 246, 248, 249, 251, 257, 279, 283, 288, 294,
296, 300, 308.

3. Рани c>тъ натъртване, контузи (contu.sio) :

94, 160, 184, 185, 185, 194, 271, 279, 283, 288, 289, 290,
294, 300, 302.
4. Рани по краката отъ натискане (excoriatio et ulcera):

236, 244, 300.
5. Напукване на рмцетгъ, устнитгь и слизестата ципа на
носа (rhagades):
249, 279.

Б- Ахтпровъ

572

7. Гангренозни рани (vulnera gangrenosa, necrosa):

139, 244.
8. Рани отъ отровни змии (vulnera venena) :

105, 110, 115, 158, 240, 248, 248, 251, 292.
9. Рани и отоци отъ насгькоми — пчела, оса, паяци, скорпиона, комари, гъсеници и др. n. (vulnera insectorum):

94, 229, 240.
10. Циреи (furunculosis):

87, 88. 91, 93, 94, 95, 97, 121, 123, 131, 136, 141, 147, 136,
166. 166, 173, 175, 182, 191, 194, 200, 210, 226, 231, 235, 240,
251, 261, 262, 267, 268, 271, 273, 273, 279, 283, 284, 284, 288,
292, 292, 292, 294, 297, 301, 306, 307, 308, 311.
11. Отоци — ревматизмени, отъ навгьхване, подути жлези,
скрофулни отоци (oedema) и сргьдства за разнасянето имъ (resorbentia) :

88, 94, 97, 102, 112, 115, 119, 123, 131, 136, 141, 147, 152,
160, 182, 183, 183, 185, 189, 194, 200, 204, 207, 208, 210, 210,
221, 231, 235, 267, 268, 271, 273, 273, 273, 277, 282, 283, 288,
290, 292, 294, 297, 302, 306, 311, 312.
Ракъ,
12.
sarcoma):

злокачествени тумори (tumores maligni — cancer et

88, 112, 121, 125, 234, 242, 277, 278, 296.
X. Ревматизмени болести
/. Ставень ревматизъмъ (rheumatismus articulorum, arthritis
rheumatica), подагра (arthritis urica), мускуленъ ревматизъмъ (rheumatismus musculorum), усадено, лумбаго (lumbago) :

87, 88, 90,91, 94,101, 105, 106, 108, 112, 115, 117, 117, 119,
119, 123, 125, 135, 137, 140, 141, 150, 152, 153, 155, 156, 160,
161, 166, 167, 168, 171, 173, 174, 175, 184, 184, 185, 185, 189,

Материали за български ботаниченъ речнигь

573

263, 265, 268, 271, 272, 273, 273, 274, 277, 282, 282, 283, 286,
290, 291, 292, 293, 294, 294, 297, 298, 300, 304, 307, 308, 311.
312, 313.

2. Ишиясъ (ischias):
111, 160, 185, 246, 313.
XI. Болести на мускулната система

7. Настинка, сгърчване на мускулитгъ, вгьтъръ, урама и
средства противъ настинката:

93, 105, 117, 119, 124, 126, 147, 155, 158, 160, 167, 194,
205, 220, 234, 235, 236, 237, 266, 268, 272, 274, 281, 290, 292,
293, 294, 294, 300, 306, 315,
XII. Болести на костната система
/. Рахитизъмъ (rachitis):

190, 257, 265, 292.
2. Костоядъ, костна туберкулоза (osteoperiostitis, osteitis tuberculosa):
160.
XIII. Заразни, инфекциозни болести
1. Сипаници — шарка (variola), брусница (morbili), лещанка
(varicella), червенка (rubeola):

88, 191, 270, 272, 294.
2. Скарлатина (scarlatina):

88.
3. Червенъ вгьтъръ (erysipelas):

141, 257, 273.
4. Дифтерия, лошо гърло (diphteria), крупъ, гущеръ (сгоир,

574

Б. Ахтаровъ

■5. Коремен
*
тифъ (typhus abdominalis), възвратен
*
тифъ (typhus recurrens):

126, 132,

XIV. Пиянство (Alcoholismus)

108.

XV. Външни паразити (parasitae) и насекоми (insecta)

/. Дървеници, бълхи:
135, 208, 297.
2. Въшки:

153.
3. Молци:

196, 219.

XVI. Болести по домашнит! животни
/. Гърлица у свинетгъ.

119, 126, 133, 231, 234, 248, 251, 277, 277, 287, 306.

2. Шапъ по добитъка (aphtae episoticae):
93, 253, 378, 280, 294,

3. Пипка, шарка у кокошкитгь :
133, 133.
4. Задухъ у конетгъ (emphysema pulmonum):

90.
5. Диария и дрисъкъ у добитъка (diarrhoea et dysenteria) ;
108, 221, 240.

Материали за български ботаниченъ речникъ

7. Червясали рани по добитъка (myasis);

88, 152, 184, 207, 253, 292.
8. Укрепителни средства за добитъка :

91, 104, 173, 180.
9. Увеличаване млекото у добитъка (lactagoga)
130, 175, 187, 195, 304.
10. Дезинфекциране помещенията на копринената буба