Text
                    /1лЛ

СБОРННКЪ
ЗА
ИЗ ДА ВЛ
МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОЮ ПРОСВЕЩЕНИЕ.
I. НАУЧЕНЪ ОТДЪЛЪ.
СОФИЯ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1900.

Съдържание. Crp. Д-р» Ин. Д. Шишкиной». Десетгодввшнката па Сборника, 1881» 1899................. V Сбню <»дьр;ка11не, сьтрудиицп и лр. на г. т. 1.—XVII.......................... XIX I. Д’Ьлъ историко-филологичен» и фо лк лорвн». В. Добрусин. Материали по археолог па га на &ьлгприя............................ В Борис» Диковин». IHi.iLkiui по археодогвяга на крайдуппвска Быгарил............117 В. Кузнецов». Иисмап* на Льва Магистра к Римана .Ьиапина..................... 179 С. Аргнровт.. . 1гЛ.1Я11(килп. български рл»«;чии<ъ. огь XVII. <г1к»...........216 А. И. СоболевскИ. Черковио л.1вяис|,ит1. стихотворения въ IX.—X. nliKi. и rtixuuro li пнячение аа черкопиославянскпя езшв................................... 314 М. Сперянсшй. Злгребскиять рукопись на Владислава гранатик*..................• 325 Д-р» Л. Мвлетнч». Кяижлината и езнкьгь па баиатскитЬ българн...................339 II. Нячовъ. \джарскиягь рукопись...............................................483 А. II. Стоиловт» Вь Тр'Ьг«п!ккия Miiiiucri!|n>.................................492 Д-ръ .1. Мн.тетнч». Кьчгь братовой rt влахобь.тгарсхи грамота................ 496 Д-р» Ив. Д. Шмшманов». Крктнчеиь ирЬгледь на въироса за ириилхода на праб-ь-па- piirt от» езиково гледшце и eiuMiMoninri па името „бытарипь".............505 Кирни» Цинков». 23 иисма н бктйжкн на Василь Левеки ио неговата аиостолска дМность в» Бьлгария npiat готииигЬ 1871. и 1872.................. 754 Д-р» Ли ржи Поливка. Le rhat botti. Сравтгтелна фплклориа студия.......... 782 Ветки К. Гжбюк». Прниось ныть бьлгарскитЬ тайня езпци..........................812 II. Чнлевь. Тайишиъ еликь на гМицитЬ вь Вшодско . ... ^.......................876 Д-р» Б. Цонелъ. Ирограмд :ia нзучаме быгарскитЬ пародии юнори...............л79 К. А. Шаикаревъ. Док у мент и ио В1>:<ражданието...............................912 II. Д1лъ па държавни науки. Д-ръ 1>. МинцесЧы Д^ржавпошинтичнитЬ и ащналностоиалскиг-к идеи вь бьлгарската доогнпбоднгели» лнгератури .............................................. 3 Г. 1>1>лко1!скн. Кредитьть и Банкового дЪло въ Би гари л....................... 59 Ш. Д4лъ природоученъ. Д-р» Л. Банков». Геологически плучнаеиа па нограпнчиата м-кстност» на напидь итт. Тргп-11'|и-тсндилт>....................................................... 3 Д-рт. Г. Бончевъ. Сакаръ иланиня. (Петрографско описание)..................... 44 II. Бахметьев». Вьрху темиерагурата на иасЬкоиит'!» вь Болгария................ 82 t Д‘РЪ * т. Георгиев». НамЬрена ли е до сега Itamondia Sorbic* Рапс, вь Выгарки? 160 !• 1
Критиченъ пр!гледъ на въпроса за произхода па прабългаритЪ отъ езиково гледище и етимологиитЬ на името „българинъ“. Отъ Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ. Уводъ. Облсиеппе на нрпстия термин ь ,ирабьлп1риЕ. Нулцага от* одно мчитрафично изслкдвзиие на вьироса за ирошход.г па прибклтригк оть сгнографско, аптроиологично, археологнчио и единого гледкще. Задача на. пркдстоящнта студня. Часть нървп. Ihmponnn ла слика на правил, арияпь. Крупин датн въ неговата сволуция. Разнркдклеппе на изказаннтк до днесь хииотедн споредь тпя лоти. — Гл. 1. Най- старп известия за пхето л езика па праГгь-чаригк. — Гл. 11. Начала на научного изсдкд- вапие (Шлоцеръ, Тупманъ, Епгедъ, Карам ин ь). - Гл. III. Венелииь и иегомна школа. Гл. IV. Френъ и негоиат.г хииотепа иа схксения харнктеръ на бьлгаритк. Оползотвореиис на арабскнтк нзвори. — Гл. V. Шзфарнкь и Цайеь. Въэтържеству ванне на хииптедигЬ :ш не- славлискил нровяходъ на нрабългаригк. Гл. VI. Най-попо развитие на выгроса отъ 1Ь46. год. насамъ оть гледище на урало-чудскятл, турко-татарската и славянсклта теория пркднмно вь свръзка съ „нмепннка" на бъдгарскитк князе. Оннти, да се иарЬдкли ио-точно, кьмъ кое не- сдавянско члене принял.!екать нрабългаригк. Куниковлта чувашка теория. Часть втора. Етимом>лкитн> на името пбглгорниьи. 1. Най-стпрп тълкувяния отв X. до XVIII. вккъ н свьрзанн'1-i. съ ткхъ народна стихологии. 2. Етимологин на имело оть гледището на Тупмаиовата теория. 3. Етимологин на пхето оть гледището па Венелииовата школа. -1. Етимологии на името отъ гледището па Фреиовата теория. 5. Егимологни иа пхето оть становището ил урадо-чудсыта теория. 6. Етнмологнн на името отъ гледището на турско- татарската теория елкдъ Цайса. 7. Етимологии на пхето оть гледището на но-новата сла- влнека школа. Часть трети. Критика на хииотезитЬ за езика н името на ирабългарнгк. 1. Г>ри тиха на хмютезитп за тнксния еликь. Проверка па нзворигк. Проверка иа аргументитк: а. Лнчпи имена. I». Титлп. с. Топографскн названия, d. 1Ччникъ: а) еаиковптк остагьнн у нби-Фодлаиа и други 1ьтгочни спасатели, вь л lion нс art. и въ черковио-славяиския езпкь; ;) ешкопитЬ остатъци вь „нмгнпика". Критика иа Куинмовата чупашха теория Заключение. 2. Критика иа гтимоло^ииты,. Разпркд1иеиие иа етнматогиитЪ ио материя. Нужда, да со усчанопи осиовпиятъ обликь иа името. Црйыедъ на венчкн uo-важни стари и нови, лигера- турни и днмектични формч, вь каквиго се яьала пхето пбьлгарипъ“ въ разнитЬ едини. За- ключения отъ тал формн. Пьрвоиача.111иягь икцентъ па пхето. Етихологня на името. Ilpu.toi'b. Свидктелствата иа археологилта н авгроиологията. V в о д ъ. L*etymoL.|rift 4н1 ийн rtianee tw/’«»o!re <!<• (l.ittrt, Hut. do 1» l&ngue fruuy. 18Ы)., 25 ). iii.pHcui. едва дума за прметотл аязванпе япрМкаарии. Оь него вис искаме да изразимъ едннъ терминъ, който сс ср1иц<ч още у Шло- цера — Urbutyaren, и който ни се вижда не само по-точенъ отъ всичкп други имена, употрЬбени до днесь въ историчпата книжнина (i^t-вни,
506 Д-РЪ НВ. Д. ШИШМАЯОВЪ, стари, езически, неславянски, уралочудски, тагански, фино-уралски, ту- рински, тюркски българи, хагано-българи, торюо-българи, аспарухови българи и пр.), но слицевременно е и по-удобент., защого не поен явно печата на илткстна ус.тановема хипотеяа. Нашата задача ще бжде, да провюримъ чржзъ сзика вопроса за про- изхода на „първобитни>п1ъи българи, памт. се палата за това едниъ неутраленъ термин».. За избк|вая»н‘ па педоразумкипя »це заокгЬклмъ още тукъ, че се ркшихме да употркбяме вместо неудобного за насъ име тюрки просто турци, като ще разборам»* подъ пего цкюто »урско- татарско плене; турцитЬ хат’ me на ричам»* османски турци. Нашего изслЬдванне и,ставя часть on. но-отдавна наченатигЬ ни студии върху чуждитЬ елементи вт. нашата обща, материя.шя и духовна, култура и специално иь езики. ’Го изннкпа огь |>едъ in.iipucii, конто не можеха да не ни се наложат! още къ началото на тая работа и рйшепието па конто представ» и до днесь извкстпи ма.ч»»отии. Едппъ on. тпя вънроси 6Ь и гоя: какво влияние е могло да упражнн върху осповната маса на нашего население онова нлемс, коек» пт.рво пи даде политична организация, като само се залнчи, но пи наложи своего име, какие» влияние вт. тройпо отношение: физиологично, еткограф'ко-кул- турно и сзикою? Може ли въобще да се понажать несжмп’Ьппп елкди on. такова влияние, или спорадично изказванптй гвърд’кпия за гЬхпото существу ванне ел, плодъ на много или малко см'Ьли хнпотези? Да по- ставим». този въпросъ, значеше естествен»» да отворим! ц'Ьлия проблем», за етногенията на прабтлгаритЬ, да пр'Ь|’ледаме значителната му лите- ратура, а с.ткдт. това, апо с вьзможно, сами да н|ишЪрим». нЬкои хнпо- тези. Колкой» той труд», и да I'hnie тежъкь, пие бкхые длъжни да го нркдприемемъ. и, ако не се лт.жемъ, той не е останалъ съвсЪмт. без- полезень. За тая ц’кть между друго пне паправихме iipfeb лЪтото на 1897. година и одна по-длд.жка екскурсия до областьта на бившего волжско- камско царство, ст. намерение, да изучим! особен») на самого мФсто кьироса за прЬдполагаемото сродство па прабьлгаритЬ ст. сегашпитЬ чуваши, »л.:п. основа па типа и нарЖчието на иослЬднигк Това путе- шествие ни б+. и ипакт. полезно, .защото ни даде въаможностц да се запознаемт. по-отблизу съ руската литература по въпроса и ст. пккои отъ по-важнигЬ за пасть турско-татярски наркчия. Чисто историчного изсл-Ьдвание уб'Ьди и наст., че само с! помощьта па ист'ричнипиь свидЬтелсгва, не е възможно да се pkinii н'Ькога удовле- творптелно трудният! въпросъ за нроизхода на прабт.лг»1рит1, че ту кт. се изискватт. усплилта на н'Ьколко диецпплнни, — едпа истин»», конто не тукт. се изказва за първъ п&ть, но конто има о»це нужда отъ по-обстойно развитие. Още огь времето на Енгела (1797.) историята търси п«»дкрЬпа за своитЪ хнпотези въ исторнчната етногра»|»ия и гл. лиш'вистнкага и кллкото ндемъ по-насамъ, толкова повече ст.юзници тя гледа да при-
КРМТИЧКНЪ ПРИГЛЕДЪ ИА ВЪПГОСА ЗА ПРОИЗВОЛА ПА ИРАЕ’МГАРИГИ. 507 вл’Ьче на помощь: антропологията, лрхеологията и пр., ала въ тия усилия не може да не се заб'Ьл'Ьжи известна песистематичность и случайность. ДоказитЬ се комбинуватъ. но не се изчерпвап. достатъчно, или се пред- ставать место много безкритично, безъ фижлива проверка, тьй щото твърдФ лесно могать да бждатъ оборепн отъ всккн нот. факгъ. отъ всФки по-основенъ анализа. Въ похналпото си желание. да дадать по- скоро удовлетворитслно рЬшенне на единъ тъменъ въпрось, место и по- съв1;стнн учепп забривать хубавото латплско изречение: qni nimiiiin probat nihil probat. Много прЬчн на спокойного изслЬдвание ня т.п рос и отъ нашата категория и обстоятелегвото, че прЬдставлтъ изв1и тпо обществено значение, което певолно по нЬкога кара дори и инакъ ио-обективнм нлел+.двачп. да се влпяять отъ чужди па паушгга съображепип. По такъвъ пачинъ вт.проспгЬ отъ научни се прЬобрыцагь, за жалость, въ партийно. и на- мЬсго истината да ба,де едничкага цкп. на изслФдваннето, много пяти иолптичната тенденция опрЬд'Ъля неговитЪ задачи и средства: единъ педжгъ, който се дължи впрочемъ нзобщо на болезиеного развитие па нацшшалнигЬ щей отъ началото на в’Ькя. Още въ 1876. год. Дриповъ вь свонта критика на Нречековата история (Пер. (’пне. Брайля, XI.—XII, 219.), се оплат, гдкто „по паев се е укоренилъ такъвъ обичяй, че конто псторицн не са, съгласпи съ посл'Ьдньото мнение (именно, че българигЬ сл славили) т1; с<ь или врагов»* на нашнй пародъ, или пакъ не еж учепп хора. II азъ гледамъ, че нЬкои отъ пашигЬ пнсаче, когато имъ т|гЬбва да уни.зжтъ пФкпго отъ тия историци въ очитЬ на пародътъ ни. тЬ казватъ: „той парима Българете финн!4 — Дриповъ тьй добр-Ь иознава идиосинкралията на тия наши писячи, щото се вижда дору прииуденъ. да имъ признан, че но-добцтЬ щ4ло да бьде, ако да и.ъгкзеше тая ордпя славяпска, по че нищо срам'ппно п'Ьмало за наст», ако да е и ось финска рода“! (ibid.). Въ гористо отношение вт.п])осыъ за произхода па праиългаригк прЬдставн близка аналогия съ тоя за произхода на Русь, комуто вщючемъ и отъ друга страна той дължи твт.рд!; много, тьй пято е изв^стпо, че много отъ рускигЬ нзсл Ьдвачи се посветиха па българската история, само защото см+.таха руси и българн за най-близки сродници (Пене.ишъ, Ило- iiaftcKitt и др.). Познато е, че и до днесь учепигЬ не сж папълно съгласни, къмъ коя етнична трупа трЪбвя да се причислять първобипштк руси? Полемик.»та се намела още въ срЬдата на мипалия вЬкъ съ статията па Миллера „О происхождешн народа и имели Ршчййскаго" (1749.) и се прод'южава и до днесь, повече отъ вЬкъ и половина. Обаче погрФшно би било да се млели, че гая вФковиа, место ожесточена, разпра е била безполезна. Нищо друго да не бЬше се постипшло съ лея освФнъ това, да се елиминпрать съвсЬмъ невъзможнитЬ хшюгези отъ колтмнгод'Ь п[)авдоподоб||ит+. и това би било голЬма печалба. Ала кр»ггиката може да укажи на нЬколко паистина важнп сполуки, и прЬди всичко, на <|uiKTa, че колкото идемь ио-пасамт. методигЬ ставать по-съвършени и слоасни,
508 Д-РЪ ИВ. Д. IIIIIIIHUHOBb, анализитЪ по-точпп. СмктптФ аналогии, поиръхнитЬ яосмыслЬн1‘я“, ставать все по-рЪдки. Наистииа правь е до пЬгдЬ Фияевичъ (Исгорш Руси 62.) „что только крайности славянской шкота давали у насъ (въ Pocciu) по- водъ къ глумлснтямъ и изд+>ват<‘Л1.сгвамъ въ паукЬ, а крайностямъ немецкой школы — отъ Байера до Ламбина и даже посл'Ь — наша наука внимала съ благоговЪшемъ въ полномъ убЬждеши. что это посд’Ьдшя слова науки**, — ина и между прпвърженицитЬ на пославши кш! теории въ въпроса за произхода па Русь, иска кажемъ и па прабьлгаритЬ, немалко „осмыс-тЬтя** и см'Ьли сблнжевш, кости накара още Шлбцера, да се отчае отъ „слово- производството1* (Несторъ, I., 198.— 199.); обаче справедливое тьта го из- искна, да се ирнзнае, че и оть двЬгЬ страни нече много ио-малко прЬ- сташлсния се править (наир, противъ закопитф па етимологията), че съ ущшчванието иринципит!; на посл1цната, постепенно и смкюстьта ня самигЬ изг.гЬдвачи отслабна и подигравкигЬ ставать бе.'.прЬдмЬтии. Догад- кптЬ (И'ст&пвагь м’Ьсто на точннтЬ аналнзи и сравнения, и прЬдъ строгото научно доказателство се иокланятъ место и приятели и противница — илп попе това пос.гИдното се иоставп като искание па строго обектпвната критика. По-гореща Серба се води собсгвено само между рамипиъ методи, а не п между резултатнгЬ на тмя поел Г.шит I., както ио-рано. //сомрмяшя, </н1ло.югия1па. аширопо.югията и ирхеомгията се стрЬмятъ къмъ из- вестно първенство въ ркшението на въпросн отъ нашата категория. До като наир, одни, фнлолозитЬ, твърдятъ че е вевъзможпо да се рЬшап» гЬ ио чисто исторнчепъ пжть и че тЬхното решение ио-скоро може да се очаква отъ лингвистика™ ЯВЪ области которой также какъ и въ мате- матик!, не могу гь играть роли пи софизмы, пи сентиментальности1* (Б’цникъ, Дорнъ, Kacnifl, р. 460.), други почти нзключигелно се надЪватъ на антро- цологията, краниометрпята, кол то обаче оть миозина се смТ.та за „folie, SfhtcintHerci*, (Богданов?., (ongres intern, d’ archeol. prehist. et d’ anthrop. M 1892 t. I. p. 3.), трети възлагагь вемчкигк си упования па археоло- гията, четвърти оелйкдатъ прогрссшшия (филологичния пжть) и смЬтагъ за едничко спасптслна nocoiut — регресивна га (Филевичъ), ако дкЬгЬ по- соки и ia ел еднакво паучип и т. н. Лстннага обаче е, че собствено всичкл горни науки и методи см равноправии и че вс'Ька едва отъ т1>хъ, старайки се да изчерпи гп.прш а оть свое гледище, нриближава ц'Ьлня п|м»блемъ къмъ неговото окопчателпо решение. Тй взаимно се допълнятъ п провЬряватъ. В'ь туй отношение много вкрно е схвяналъ Ягичъ ссгашпото становище на изслЬдваиията по руската история н древность въ противуположность па нЬкон рускн учевп, конто биха желали, да представать своята огра- ничена метода за едничка спасителна, като осуждать векки други опить, да се постигне истина га и по други пжтнша: „ОпититЬ, да се проникне въ русво-слашшската старина, ставать съ напрбдъка на вркчего все по пнтенсивнп и ды-многостранни; изслйдвачигЬ се оглеждатъ постоянно за нови срЬдства, за да уловить правилпо сгщината на работала; писание), думи на старигЬ исторични нзвори се скопчватъ съ свидктелствата на
крнтЕиь тглвдъ нл въятасл за осотом на прабългарнт». 509 сег&шнята пародоудо, на историчната география, археология и антро- пологии, та да може се получи чрЬзъ съдЬйсгвието па всичкн то факторн и лосгове едннъ хармониченъ резултать“ (Archiv f. slav. Phil. XIX., p. 232). Tvrt коего Ягичъ казва за нзслЬдвапията ио рускатя история в древ- ность, може отчасть да се приснособи, както ще видимъ. и за българската. Хаосътъ и паивностьта па голФма часть оть хппотезнтк на пръвъ погледъ порадовать, обаче не е трудно да се вида, че <-ь усъвършенствувапието и комбииуваннето на научнптЬ методи зпачптелно се намалява и броягь па пссъстоя гелнитФ предположения, смкюстъта на доключепнята отетхпва па критичпата прфдпадонвость и аподпкгичпигЬ твърдепия се замЬсгять ст. вФроатни догадки.1) При това. ако и in. много по-ма.тькъ размерь, почватъ да вземагъ участие и въ рЬтението на въпроса до нашата етногеппя такива факторн. конто до скоро се см’Ьтаха по-чужди па нсторията. Ние сме още далечъ огь едпо нзчерпателно антропологично, историко-етно- графско, археологичио, лингвистпчно изслФдванис на вьпроса, но доста- тъчно е и това, че тпя разни паучий становища се опрЬдФлятъ ясно и точно. Едппчкото лЪщо, което остава да се желае въ гона отрадно съревнование на нФколко днециплпии, то е, да се па;ш строга система- 1пичн(мчнъ in. изс.гЬдванията и да се иска възможпа пълпота на паб.но- дениига, като пр1;ди венчко се установи точно развеять на проблема вь неговото мппало. Естествено е, че ни едва отт. номенятитФ пауки не може и не бпва да прИзре резул гатигЬ на другие!;, конто работать въ слщата. посева като ней. Пито фвлологътъ, пито археолоп>гь, пито антро- пологьтъ или етнографт.тт. не могатъ да се и.юлирать едппъ оть други и взаимно оть историка. Обаче въ интереса па крайната цФль е, веккп единъ отъ тЬхъ да работа колкою г възможно самостийно, безъ да се нлияе отт. резултатитЬ на другигЬ. 'Гадо ще се получать едва редица огь мпого илн малко изчерпателнп монографии, конто историкъгь е най- комнетептепь да евърже и осветли. При тона тр!;бва да се очаква, че разиитЬ дпециплипп могать да дойдатъ вь р'кшението па пашня въпросъ и до нротивуположни за- ключения. 1’езултатигЬ па лингвистидота, аптропологията, етпографията и археологнята съвсФмъ не е необходимо, да се покривагь налгьлно. Едната може да пп даде иапр. нан-здравн аргумента за турския ха- рактера на прабългарскпя езикл. — а другигЬ (аптропологията, архео- ло1 ни га) могатъ да ни докажатт. пвй-уб1;дително, че расата па тоя народъ, който е говорилъ оноиа турско парЬчие, не е могла да бжде ocBt.ni. финскп, славянска, смпсена, и така натат. — Повтаряме, на историка, дойто нма да евърже всички полученм данни, остава да рЪши, какъ да се комбиниратъ гЬ, какъ се освФтляватъ тЬ взаимно. *J liupoit^b даже такъ1гь едппъ нрЬлиалниь тчс.и., като Ди^речбаль, не оежжда Т1>ьрд1> сцюго смЬлитЬ ctiimolioiuii. Ср. VMerk«nde (Меыго1>ая, Darinst. П-80. I. р. 100: „Wir begntigen tins mit einer kleinen Auslese ultbulgarisclier Eigcnnamen aur Vergleictiung init deueu anderer VClker uod гиг etymologischeu Uutmuchting, wobei del veryebliches Ttutcn nicht 'jetsdieut werden darf, weil die Abstammung des Vulkes nach unontschiedeu ist“.
510 Д-РЪ ИВ. Д. Н|И11|»Л11О1ГЬ. УбЬдепц въ нуждата отъ такова едно моногрзфичпо изс.гЬдванне на выцюса, мзслЬдвание което се палата впрочем’!» и отъ трудности, да се съвлад’Ьяг!» съ едваква вЬпина нЬколко обширны дисциплины като филологипта, етнографията. антропологията и археологията, пне си по- ставяме за цЬль да разгледаме въ тая си студил проблема ла произхода на прабългарытЬ само ось езиково гледище. EuuioejxuficKumib duxa.iu въ спора за националноггыа имъ пне мисдимъ, да разгледаме съ врЬые въ отдфлпа студня. Да изслЬдвагъ въпроса основно отъ становнщето на антрополога и археолога, оставаме на ио-ком истец гни. Само твърдЬ па кратко ще покажемъ пай на края полученитЬ до ссга ось археологията 11 авт|юполоп!ита резулгати. за га се вили, до колко гЬ се силасявагь и. ноказанинта па лынтвистиката. Нуждата отъ едио подобно ново мопографично, всестранпо мзслЬд- вание на въпроса за произхода на прабългарптЬ. се доказва впрочгм’1» и отъ друга страна. Иаукага наистина въ послЬдно врЬчс се у ста по ня на върху една хипотеза. конто дълго врЬме горещо се оспорваше: хипотезата за турско-татарскпя пропзходъ на прабкпаригЬ. обаче всЬкп, който е вникналъ 1гь развоя на цЬлня въпросъ, зпае чпого добр-b, колко пл.тп вече той е билъ обявяванъ за окончателно рЬигевъ и колко плти поставит съвсЬмъ на лови основы; така че канонгстцпята на извЬстна хипотеза не е още достатъчна гаранция за нейпата вЪчпа трайность, особено, когато основитЬ, па конто почина, не сж твърд'Ь здрави. Цече Енгем не допуща никакие съмнЬнпе въ правотата па свонта хипотеза. споредъ кояго българигЬ сх татарско племе, и при всичко това минаха се едва 30 годинн и сто че въпрЬки Тунмана и Енгела п Клапрота и Карамзина, — Вемелинъ си въобрази, че е рЬшилъ сллцо п.й окончателно трудния прабългарски въпросъ въ полза на тЬхната славянщина. Венелино- виятъ триумфъ пе трая обаче дълго врЬме. Осемь годинн по-къспо (1837). излЬзе Шафарикъ и заяви пе по-ма.1ко рЬпппелнл, че счита за беа- полезпо, да хаби деру дум и за единъ отдавна дока.запъ въпросъ (думата е за tiee.taeiiHciHeoHio на прабтлгарпгЬ). Както е нзпЬстпо обаче и неговата урало-чудска теория, при всичката увЬреность на автора ii, не тури точка на разпрата. Ие само че Венелинъ възкръсна въ лицето па П.*маиск1й, пи и привърженицигЬ на неславяпсгвото на црабкпаригЬ се разцЬпиха и урало-финската хипотеза отступи мЬсто на чисию- турската, съ конто бЬше се и наченалъ собетвепо паучниягь въпросъ за (‘тпо1х‘нията на быгаритЬ. Тъкмо въ слщата година, въ конто се иоявиха 111нфарпков1!гЬ знамениты xStaroBtno8tiu (1837.), изл'Ьзе не iio-MiuKO капиталниятъ трудъ на Цайса, „Die Deutschen und Hire Nachbarnt<imme“, гд'Ьто прабългаритЬ се провъзгласявагь за хуни, а нЬколко годинн по-рано Френъ 6Ь поставил, хииотезата, че българигЬ с.ь ималгамп отъ финн, турцн и славяпи. конто хипотеза намЬри сжщо не малко послЬдователн. Както виждаме прочее, нъпросътъ за вациопалпостьта и езика на българптЬ попе въ 40-т-Ь годинн съвс+.мт. пе бЬше тъй ясень, та да не си
КРИТНЧНЯЪ ПРЫЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОНЗХОДЛ ИА ПРАГ.ЪЛГАРИТ». 511 Г струва никакъ труда, да се разисква. Още гл. 1853. едппъ оть най- добрптЬ познавачи на иолжскитЬ българи, fl. IL Березинъ, се вщЬ при- нудепь да прнзнае напрогикь откровенно: „'Гому, кто знакомь съ со- временным! состоящем! вопроса о болгарах!., ни мало не покажется удивительным ь, если мы скажемъ, что не только не определены ни харакге,гь, ни эпоха булгарским, здатй, пи даже народе» булгарсюй не примкнуть определенным!. образомъ нп гл. одному изъ извести ыхъ пле- менъ.“*) Далеч ь оть да се начерни, нашиягь въпросъ, ел Мт. кратко за- тишие, наложено оть гежестьта на Шафариковия авторитстъ, се раз- горЪ. както ще видны ь, вь GO-тЬ годным отново, безъ да може обаче да се pinin окончително и той пжть. Вь 70-гк години нзлЬзе нзвкстниять учет, трудт. на J. //. Гаркави. „Сказами мусульманским- писателей о славянах!, и русскихъ", въ който авторы! се съгласява напьлно съ горкприведенигк думп на Березина. Нанстина Хвольсонъ въ рецензията си па тоя трудт. заяви напротив'!, категорично, че въпросътъ за на- цпоналностьта и езика на прабългаритк билт. „ргыиень довольно реши- тельно*, именно вь смисълъ, че нрабмгаригк не ел; нито славяни, нито турци, нито финн, а по „вс’Ька вероятность" смщо като хазаригЬ угри, обаче н'Ьма освЬнь да се погледне на богатата литература по въп|нка, конто се нояви тъкмо слЬдъ 70-гЬ години (Рбслеръ, Иловайскш, Куникъ и др.) и въ конто произходътъ на прабългаритФ се разгледва отъ най- раашчип становища, и ще се види. колко малко ркшително ofc рТ.шепь въпросътъ. Его защо и заявлении!» на Соколова (Изъ давней ncropiii Болгарь, СПБ. 1879.. р. 89.), именно, че колкото се касае до нацио- налностьта на прабългаритк „въ настоящее время можно считать окончательно доказанным!, къ какой группе народовъ они принад- лежали", и това заявление т|гЬбва да се приеме съ известна резерва, ако то и да прЬдставя мнЬнието на най-компетентнигк въ натппя ньпросъ учени (Томашекъ, Кунпкъ, Вамбери и др.) Има, както ще виднмь, още много страни ось въпроса нсдостагьчно разяснени, конто могагь да измЬнятъ значителио hcioboto „окончателно рЪптепис". 11р1;дп вснчко би т|г!»бшыо, да се споразум^емъ вър.ху термина „народь*, ст. който твърд'Ь леко се оперира. Кои различени отъ Дийфепбаха кате- гории (Vorschule <1ег Volkerkumle, I’ranf. 1864. Id. Volkerkunde Osteu- ropas, DannsL 1880. I., пркдг. и по-рано Origines Europae® 1861., p. 20) тркбва да блдагь мкродавни въ оиркд^юппето произхода на прабълга- рптЬ: езикьтъ, рахата? Едпо „окопчателпо" решение пе би тр1и5вало да оставя тукъ ни паи-малкото сжмпЬпие. Критиката е основавала до сега свопгЬ сшкдення главно ва езикови и етнографски аргумент. Нищо не н дава обаче право да обобщала тип даннп и да пмь нршшсва значение, каквото гк не могагь да имать. Раса, езикъ, обычаи, кцлтура не са понятия, конто Moi arb да се зам'кстятъ. Има не малко народи, конто за- пазвайки своя оргиналеиъ антропологичепъ гинь, говорить чуждь езикъ, ') Пул гарь па Надгк, Казань 1858, р. 3.
51 2 д-ръ ив. д. шппилновь, пматъ чужд» обичап и ку.тгура. „Окончателното решение*1 има слкдова- телно <ице да почака, до като се «иди, какво ще ни отговорить антро- пологията, етнографилтя и археологията. До тогава венчал, което бнхме могли да твърдимъ възъ основа па досева шнитЬ изслФдвання е tier-1 и, че c.uutniumn (окази, съ коит» разнолагаме, говорят оъ ползи на едка принадлежность ни прадългярския езикъ къмъ извгъстна група отъ на- речия. Ио огь тукъ до заявата, че е вече доказало и къмъ коя групп народи, или къмъ коп раса с,т. принадлежали прабълпцнггЬ — има зна- чптелно расстояние, коего пеможе да се прискочи само съ помощьта на лпнгвистикята. Езикт.п. не pluiiaiui още въпросд, къмъ кой антрополо- гиченъ типъ сж принадлежали пърнонзчалпо прабългаригк Тукъ има п1а:ои по-надФжднн довали — кефалометричнитЬ даппи наир, конто остава още да се намерять чрки> наченатптЬ масовн антщиюлогичии измерения, разкопки и пр. Огь тукъ се вижда не само каква голГ.ма rplanaa се права пзобщо, като on. езикз се заключана за расовата принадлежность па пра- българигк но и колко е емкю въ частность да се бъркатъ разнптФ епохп и разпитФ отайки отъ чисто физиологиянигЬ кръстоскания при стапалитФ миграции. On. това гледище историям прави iipkin всичко едпа го.гЬма грГ.шка. като не тегли достагьчно ясна граница между волжско-камскитЬ българи и дуиавскитк Което за едпит+. е истина, не е необходимо при- ложимо и къмъ другитк Тъкмо аптропологията и археологията могатъ да дадатъ тукъ и тамъ не съвгЬмъ еднакви резултати. конто не трфбва па сила, да се сиьрзвап.. Сжщята грФшка права и лингнистиката. като иска да призпае, както ще видимъ, днешннгк чуваши за най-близкн потомци па всичкн прабългари и тьреи докази за това отъ езиковитФ (нтатъци както па дунавскнтФ тъй на волжско-камскигЬ българи. Пне ще разгледаме ио-долу подробно Куниковата чувашка хипоп-за, ако пне я поменуваме на това мксто. то е само да припедемъ още единъ аргу- менгь. че въпросъть за произхода па нрабългарптФ дЬйсгвително не е pIiincHT. още окончателно, и че има още доста да се поработи, до като се поститне едва пълна хармонпя ин резултатмгк До кплко такова едно ново, оспователно изучваппе е нуждно, това се ввжда най-сетн'Ъ и отъ хаоса, който и до днесь още владЬе по българскня въпросъ дору вт. голЬмитЬ европейски екциклопедип и екциклопедпчпи трудове, конто би тркбвало да давать ужъ квиптесенцията на научпитЬ истини. 1Тпщо no-но! чптелно on. сравнението па мнЬнията, конто се изказвагь по въироса за произхода (расата, езика) на праб-ыгаритЬ и сегашнитЬ българи папр. вь Encyclopaedia Britannica, въ Врокхаузовкя Епциклопедически рЬчппкъ (нфмеко и руско издание), in. Живописная Pectin, вт. голкмня .lapyc:.. tri. Универсал пни нсторичепъ и ширафскн рфяникь на Нуйе или дору въ капиталната Всемирна География на Elute Рек.ио. Encyclopaedia Britannica (IX изд. р. 516) см-Ьта българпгЬ нт.рво- пачално за народъ отъ угърски или фински произходь, — споредъ Г<>- слера отъ самоедска раса. („The Bulgarians were originally a people of
КРИТИЧЕН! 11Н.ГЛК'<Ь ПА ВЪПГОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБ’ЬЛГАРИГЬ. 513 Ugrian or Finnish extraction, — according to professor Roesler. a sanioyedt* race®). Hi. рускня „Нпциклопедичесшй словарь Ф. J. Брокгауза и //. J. Ефрона* т. IV. р. ‘261. се казна за прабългаритЬ, че би.тп „бродшпб на]юдъ, уральско-чут-каго ii.ni фипскаго нропсхождгпш". Въ схщпя словарь обаче на друге мксто (т. IV, р. 895.) се твърди. че били „народъ тюрк- ского проне.хождешя, къ кото]юмъ шюслЬдстши примкнули еще алеменгы финсый и даже славянсшй? Нпмскот) издание па Вумжхау лопата енци- к.юпедпя (изд. XIII. 1882) иркдетавя друга версия: прабългаритЬ били именно първоначалпо пяточное вропейскн народъ, който щюизлкгьлъ отъ сммиснис на фински ч турски племени. Пмето „Bo]ghar“, както го пи- тать арабите, означивало вероятно „Волжяни" (jWolgaer"), защото рЬката Волга била се нарнчала п Bulghar. Въ Живописная Pocciu, т. \ II. ч. II., 1899. Е. И. Карновпчъ, с.гЬдъ като признака, че „племенное проис- хождеше Волгарь съ точностью не опрс.гЬлено" (р. 258.), изказва все пакт. мнЬнието че българитЬ „представляли с.шьсъ племенъ сланннскихь, фин- ских!. и тюркскихъ, ст. преоблядптемъ, молить быть, славянских!. нле- ментовъ" (р. 259.). Ларуп (Larousse, Grand dictionnaire universe], т. II. p. 1399) нровъзгласява дору еегашнитм българи за народъ отъ скитски или славяне-татарски пропзходъ (people d’origine scythe он slave-tartare, qui habitait priuiitivement h*s rives du Volga). По-нататькъ се казна, че cs се разпространилп малко (ин реп repandu) и in. Австрия, гд4то се занпмавали съ земеД'Ьлне и скотовъдство, че повечето изпов’Ьдва.ш пра- вославного, но нЪкои били запалили старший. си религия, ислямипма (quel- ques tins copendant ont conserve leur ancirnnc religion, qui est I’mlamimue). . lapyci. прЬдяна обаче потрЬпшо само единъ пасажъ on. изв-Ьстната енциклопедия на Erech и Gruber, гдЬто (1 Sect. 14 Th. р. 2) се казна само толкова, че между сегатнипиь българи пма и нЬкон мухамедани, безъ да се твърди, че исляммзмътъ е билъ нюкогатната религия на бъл- гаритЬ. Споредъ тал но старя ей цикл оцедил, отъ конто .lapyci» е черпнлъ въ нашил случай буквялно. безъ добрЬ да разборе смисъла на думигЬ, — българитЬ (Bulgiiren. Bolgaren) ель славянска народность (slarischc Urdkerschafl), конто н Ькога е обита вала първоначалпо Волы. Споредъ Нуйе (М. У. BouiUet, Di< tionnaire imiversel d’histoire et <]<• geographic. Paris 1893, p. 300) българитЬ сж народъ смЬсенъ отъ угро-финска и сла- вянска раса (peuple nielavgv les races fhinougrienne et slave), on. конто първата e .кивкля по брЬговетЬ на Волга. Отъ иос.тЬдпата пзглежда да еж получили 11. и micro си. Пай-сетнЬ Елисей В-клю in. снонта зна- менита „Нова всемирна reorpar|nni“ (Nouvelle geographic univcrselle 1877. т. I. p. 118) посвещава нЬколко думи и на въпроса .ui нациоцалпостъта на българитЬ. конго топ провъзгласява за упрека раса като .гуннт>ь (race ougrienne coniine les huns). а езикыт имъ e. споредъ него, по- добен!. па еамо/Уския (leur langue est analogue a celle <|uc paiient aciu- ellenient les sanioyedes). Най-вуриозното e обаче, че още отъ срЬдага па IX. вЬкъ всичпи българи разбирали „сръбски" (comprenaient le serbe) и скоро слЬдъ това пр'Ьстанали да говорнп. майчлното си нарЬчие. Въ С«оркш», иауишъ <пд&п, I. ДТл, atTop.^iu. iui. XVI. 33
514 Д-М. ИВ. Д. ШЯШИДНОВЪ, сегашния бългярски езикъ едва намира човФкъ н'Ьколко хазарски думи (a peine trouve-t-on quclques mots chazares)!1) С-тЬдъ това, чудно ли е, че и въ иаучно-попударната и учебнята европейска литература сл още въ обръщспие толкова неверии и разно- гласии мнения по въпроса за народности» и сзика не само на пра- българитЬ по и на сегашнитЬ българи. Едппъ Реклю извиняю, може би, най-добрЗ» п нашего настоявание, да се подложи въпросътъ още веднажъ на иай-оспователна проверка. Ние почвами тая проверка съ въпроса за сзика. Тя ни е необходима и за втората часть отъ наша та студия, конто е посветена специалпо па миогобройнигЬ етимолопш па името българинъ. Безъ прЬднарителпа ориентация въ немалкото хипотези върху прабъл- гарския езикъ въобще, естествено е, че е мжчпо, да се сади правилио за гия етимолопш. за степеньта на гЬхната правдоподобность. Какие зничи името пбългаринъ“? 11а това изслЪдвачигЬ отговарагь и до днесь отъ общего си исторично и езиково становище. Привърженици'гЬ на сла- вянската теория чуватъ въ пего чисто славянски звукове; турско-татар- скитЬ хипотези го обясняватъ съ помощьта на турскитЪ нарЪчия и т. нат. Критнката значителпо разчиства пжтя за решенного и на тоня питание, което образува само часть отъ общия пп проблемъ. като показва състоятелностьта пли несъстоятелностьта на поставеннгЬ до днесь хипо- тези върху езика па прабьлгаригк Значението па самого име „българинъ* вь реда на езиковнтЬ докати, е толкова по-го.тЬмо, колкото лексикалнияп. материалъ, съ който разполага филологичнага критика, е въобще оскж- ден’ь. Hue търсимъ етимолошята на нашето националы) название не само отг просто любопытство — вс'Ька етимологична загадка при- става интересъ, колко повече едно загатно национално име — пе само за да увеличимъ броя на всевъзможнитЬ тълкувания на имела като русь, чехъ. лсхъ, сърбъ, хървагъ и пр., не само защото и до сета не пря- тежаваме пито одна нзчерпателна монография, конто специално да се занимава съ стпмологнята на „българинъ", когато за толкова други на- цноналпи имена, наир. за горинтЬ, се е натрупаля лначнтелпа литература, on. която можемъ да приведет. подъ чъртата само одна малка часть, колкото за показъ,1) а защото мислимъ, не даваме съ това на науката *) Ср. впрочем* и такънъ единъ капитален* трусь като Allyemeine JStkHoyraphie на Ф. Мюллеръ, 11нена, 1879. Ни стр. 397. (прп дунав'-китЬ бьлгари) четемъ, че подъ името бьл- гари иаглежда да еж се разбирал» нГ.кодко финско-турски племена, а иа р. 541. се казна за дунавскит! българи, чс били нккогаж'ь „одно диво финско плене* (ein wilder tinnischer Stamm). (Пж. ii p. 882.) Bulgar — Wolgaer (p. 381.). He ci no-ro.ii.ua агпость опрЬдЪля иацноналностьтя на прабъдгвригЬ и J. can den Gheyn, Les populntions dannbienni*. etudes d'ethnogriiphie сотрагёе, Bruxelles. Споредъ пего прибългаритк сж ,d’origine onralo-albilque* (p. 262 ). Сжио на стр. 266: „Quoiqti’il en soit de ces divergences de detail on voit qua 1’aeconl est general (?) sur le point principal, celui de 1'origine ouralo-altaique des Bulgares*. Какви сл обаче тиа урало-алтайци, иигдЬ не се кмва. За филсмогичнигЬ незнания на автора достатъчпо е да номсвемъ, че името быгарияъ, споредъ него, било тласело .cn vicux slave Blngaru, Bligaru, en slave modern» (?) Bulgar“ и „Bugar, ancien serbe et ancien russe”! (p. 364.). *) Сворьгь ла егимодогията па Русь се иачепа, както забЬлЪлахме, 1»ъ 1749. год. гь цитуваната вече статна иа Миллера „О upoucxoaueiiiu народа п имени Российского11, обаче много ио-рапо още шииологията се уиражнлва върху сммсъп па името. И до днесь тоя спорь яе е рЬшепь. За раанитй дооегашни плк. вж. И.ювайск!п, Раз. 498. Той е бнлъ отварянъ
КГИТИЧКНЪ ПРЪГЛВДЪ НА ИЪПГОСА ЗА ШМИЗХОДА НА 111‘АВЪЛГАРИГЬ. 515 с^ммо о/ма най-здравитп аргументы, отъ коипю тя се пуждае, при ргыиението на нашата тема. Въпросътъ за езика на прабългаригЬ и въпросъть за етпмн.югиита на ихето „българипъ® ел. оть наше гледище най-тЬсно свързани. почт па венчай археологпчяи конгреси вь Русия, така п па поелкдння въ Кнеиъ, гдФго ироф. Киауеръ се опита, да тьлкуаа Русь, оть пЬиогашното име па рЬката Волга, Ra, съ помощьта на еравнителиага граштика. Индоеарои. г»,3.7 = сир. rusJF, ленд. rah“, роса, 1’ось. Индоевр. ♦гопъД = ranha, руса. руса, Русь. Етимологняга па срьбъ (още огь IX. и X. вЬаъ насамъ — semis) со оспорил яо-малко. Още Шафарикь (Stmiz.) съглежда въ това име gens, natio — пароль, напил. (По-рако Шзф. го ироизвеждаве отъ сармат ь). Скщо ГоямЗД.-, l'r. w. 53. Инъкъ Zeuss, Deutsch. 58., 608. Даинчик, Основе 370., Ког. 223. оть кор. sar и др. За хърватъ (Шаф. ehrebet), вж. Geitler, Elimologija imena Hrrat въ Rad XXXIV, отт. chrsv, chan id, tueri, defendere. Спор. ДаиичиЬа обаче, Основе, 213., 370. отъ surbh. Перволфь, Arch. VII. 625 = Krieger; I.isty tilol. 111,87.—95. Penka, Orig. ariacae 128., ocuonna форма sm-at. МногоброПнн ел. особно стнмологнигЬ на ведь и лак». За тгьрвото име вж. нзчерпателната библиография въ Зибрговата -Bibliogralie ceskd historie“, Прага 1900., р. 126. бр. 2110. 2152. „Imeita xeml (uarwiu): C'echy, Morava, Slcz.se»), Luiice" (a Suditi,; Balbin; Hajea; Dobner; Dubrovsky, Ueber den Ursprung des Kamens Tschech 1782.; Safar. Staroz.; Prusik, и др.). За Легь, Nehrinc, Arch III. 463. Uber die Namen fur Polen and Lecben. Тукъ к литер, огь сжщ. Arch. IV. Пери<иы)и>, 1'olen, Ljacheu, Wenden, отгов. на Неринга р. 63. Отъ слщил: Slavische VOlkernamen, Arch. VII. 590. 629., и сл. Вж н куриокн. «тимол, на Лунъака, О происх. именъ Чехъ, .1ехъ, Русь и Славяне, Зап. Каи. Уине. LV1I. кн. 2. 1890., 277. 288. Общъ прФгледъ на народиитЬ имена въ слав, еиикь у Шафарвка С. С. М. 1835.367.—399. ;щ литер, вж. и Krek, Einleitung, етимол. ил Сърбъ 218. Хьрвагъ 150. 251., и пр. СтатнИтЬ на Г. Klate въ аагрсбското сипе. Vienac, 1885, р. 622. „1ше 8rb“ и 1890, 424. и сл. „line llrvat“ пе сл ни ио-блилу нознатн.
Часть първа. Въпросътъ за езина на прабългаритЬ. Като пристжняме къмъ първата часть on. своита задача, ине емс длъжни да зао'ктккнмь нрИдн вспчко, че сме проследили паистпна въпроса още оть иеговитЬ начала, както тон пи се лрЬдставн отъ оскаднптЪ б’ктЬжкп па първнгЬ срЬдпевековп латински, гръцки, арабски и армейски спасатели. и че сме се стирали да постигпемъ известна пълнота, до колкото средствата сж ни позволявалн, (а тй бпха били още по-скромпи, ако не бфлме имялп случай да поработимъ и въиъ on. Българпя), но че не сме мислили и не мислимъ. да дадемъ ст. труда си одна пълна библиография иа всички съчинеппя, ггЬто нжтемъ или възъ основа на чуждн авторитета се говори за прабъягаритй. текила щюизходъ и езикъ. За паст, въ случая не сж нажни многобройиитй, кое верни, кое нзвъ])гйнн повторяй на известки основой хипотези изъ разните учебппцп, пжтоиисни или научим труднее. конго не черпать отъ прямигй нзвори, а самитЬ тин хипотези, до колкого гЬ представить некое било czflm.Wo, било отчисть ново становище.1) Иогледнато така на въпроса, не е трудно да се забктЬжап. въ пеговата еволуцин нйколко круппи дата, конто означивать неколко по- следователю!, важни •тайн и конто ще послужить и шип. като удобно критерии при разпредктеиието на цйлин ни материал'!.. П|тЙдд!олагайкп, че всекпму еж нзкйстпн тригй основой нсторични xiiiiotc-iii за пронз- ходз на българптЬ: славянски, фински и турско-татарски, отъ конто всички други сж комбинации, и немайки, какво да добавимь къмъ краткий но система тиченъ прйглед|. на гия хипотези у ,(рином (Погледъ врьхь происхожданье-то на блъгарскШ народъ, 1869., р. ЬО. и сл.) пне се ограничивало да представим!, едщмя въпросъ отъ чисто езиково г. iedit те ’) Отъ туй медпще нне octmuimh па страна не сама ио-поаата литература ио геогра- фии га и етио*'рафплта иа Г/игарпя (Ami liouc, Grisebadi, С. Robert, Desprez, Jukid, BLmqui, Lejean, Bnker Paton, Walker, Barth, Mackenzie n Irby, Kanitz, lleilwnlil, Kuhlow, Tozer, St. Clair и Brophy. Berkeley, Urotis.se, Loveley, Ihigonnet и пр.), но и часть отъ игторичвата книж- iinna. Дору iniutua едпа доста добра еистематзацня па краб игарский иъпросъ, какайте, ни |цгк*ставл '/Ke/rti/wo h bi. спея трулъ „ Vi'Jkerl»>ide (Mehropa». insbi sondere der Hai ninshalbin.e! und der untcren Donaugebiete", Darmst. 1380, m. II. V. <i. p. 97.--122, нкиа голкмо шачепие за нашит! nt л и (»ще no-малка е аФиностьта на много по-слабата впмпнлпция на 3. сан <1ео (Jliej/n, 1.е? populations ilannbiennes и пр.
КГИТИЧКНЪ ППНЛЕ.ГЬ ПА ВЫПЧКА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЪ. 517 въ иеговою .гронологично развитие, като мис.тпмъ, че за иеговпя ге- незиса това изложение е най-удобно. ГЦе забкт1пкнмъ, че не постаняме интереснати тракийска теория каю отделил категория, защою въ въпроса за езика на ирабългаригк. е безразлично, да ли славянитк се ироиз- веждатъ огь траки гк или обратно; въ единим и другим случай — езикътъ <п остана смвянаки.') Сжщо и по-старит'Ь „готомани*, не сл. ни оставили и най-малката бкгЬжка за езпка па готитЬ като ирабългари и пай-малкпитъ оригинален 1> етимологиченъ опптъ върху нашего на- родно пме „бъ-парииъ*. Фактьть, че още въ XIII. кккъ сърбигЬ считать българитк за хора „отъ племени Гоои, нарекомаго блыарскаго“, не подига нито на станка напр!дъ въпроса за гЬхния езикъ.») Крупниг! датп. коню могатъ се различи въ развоя на въпроса за itpao'uiiapciiiiii езикъ сж собствено само слЬднитЬ: 1771 появя па ТунманшнипП) J ГзслЗцвания върху нсюрнята на нзючннгк европейски народи*, (Ink-rsucliungen liber die Gcschichte dec 6>ilichen curopilischen N olker. Erster Theil. Lpz.). 1829 Венелинь печати „Ньш'Ьшще и древше Болгары". НЗО—1832 'Фрснъ публикува свошк лабкгкжигелии статин „Drei Mffnzen der Wolga-Bulgharen аш deni 10 Jahrliiindert* и „Die altrsten arabischen Nachrichen liber die Wolga-Bulgharen". 1837 излизать lllatf)tipuKoeuinn> „Славянски древности* (Slov. staro- zitiiosti) и Цайсовипшь грудь „НкмцигЬ и гГ.хнигк съскдпн племена* (Die Deutsche!! und ibre X'tichbarstamme). IbtMi се открива гьй наречении тъ Имснникъ на българскитЬ князье отъ Поповъ. 1 кички измазали до днесь хнпотези върху езпка па ирабългаригк могатъ се групира удобно около тип даги, конто означивать и отдкшигк глави, различена въ първата часть па нашею изсл+.днаппе: Глава I. Пай-стари шннъстия за името w езпка па прабъзгаритп. ИрЬдставя отчисть (въ съобщенията на арабит!) едпо съкращение на цклия ироблемъ. какго той се разни тет.рвя въ пашин в!и;ъ, съ вснчкигЬ иегови разнообразии форми, обаче тиа зарогпшп сж тъй нашим, безкри- тнчии, п.Й случайни, щото щЬше да бжде само въ вр'1иа на ясностьта, ако бихме искали да отб’кгкжимъ и rlixi. иодъ отд+лпи рубрики. Хипо- тезит!; на арабит! се отнаспп. при това само къмъ волаа ко-камскигк бъл- 1дри. Сркдниятъ irliin. още оть X стол+.тие и новиятъ дору до XVIII-to съглеждать въ българптк изключителпо славяин (малко вяжи отъждествс- нието пмъ сь готп, мизи. скиги и пр.) Глава II. Начала на научното изслп/)вацие на вопроса за произхода и езика на прабългаритзъ. Шлбцеръ. Тунмаиъ, Енге.п, Карамзина. ') Нс памЪрихме нищо за своигЬ nb.ni и вь тракосгката теория, която се в.ыага съ тлкапя обстоппость въ сине. Съироипще, 1ЫИ), кн. I. м II. ноеяври ки. 111. и IV, януари 273,—219, кл. V.—VI. марта 475.-528 и VII,—VIII, ».ни 653. 701. (inc cat*aa), и отъ която се паучаваке, че „траки ироммнза оть шридсаатЬ тр*чаци“, Страиджл отъ стража, Родоии отъ руда, Нптоша отъ видъ н т. и. *) Подано сръбсхктЬ дЬтописяи смЬтагъ стари гЬ сърби за даки.
518 Д-Н. НВ. Д. ШИШМЛНОВЪ, Глава ПТ..’ Веныинь и неговата школа (рускн и наши псторици). Пловайскш, ако и да е само Вемелинъ redivivns, сие припуденн да отнесемъ къыъ глава VI, защото е въ известна зависимость отъ развоя па въпроса отъ 1866 насамъ. Глава 1\. Френъ. Пзслкдваиие на аробскипиь извори. Хипотеза за смпления произходъ па прабългаритп. Глава V. Шафарикъ и Цайсъ. Урало-чудска и хунска теория. Въз- тържествувание па в-ьзследигЬ за неславянския пронзходъ на прабългаритк Глава VI. Пай-пово развитие на въпроса отъ 1866 година насамъ. Одити, да се опрЬдкш по-точно, выть кое неславянски племе принад- лежать прабългаритЬ. ПаддЬлявавие па турко-татарскиrh хнпотези. Нуникъ и негивата чувашка теория. Глава I. Най-стари известия за името и езика на прабългарит'Ь. (irkjЬнпята, конто пампраме у срлднеопковитп, списатели. съ изклю- ченме на арабскнтЬ, за пационалностьта и езнка на прабългаритЬ см допа оскждни и пенсии. Както е известно българигЬ за първи пжть се ивнвагь подч, това име въ евршейската литература едва въ V вЬкъ, обаче естествено е, че тЬ сж сжщеггвувяли и по-рано. Познато е, че историчната критика още отъ Епгела и Шлбцера и особою отъ Цайса насамъ, е наклонна да съглежда въ разнитЬ названия па варварскитЬ племена, конто отбкгЬзватъ още Ирискъ и Прокопи и Агаши и Ме- нандъръ и 1орданъ (Ирискъ: оногури, сарагури, уроги; Прокопи: кутур- гури и утургурн; Атаги: оногури, котригурн, утигурн, ултизури, и вуру- гунди; Менандъръ: контригури и утигурн: 1орданъ: хунугурп и у.щимзури) имена на разни хунски народности, къмъ конто се иричислявагь и българитп. *) Името „б'ьлгаринъ" и „хунъ* сж синоними у Прокопия (De bello Pers. II., 4., р. 95., idem, De aedif. IV., 3., p. 73.). Тамъ, гд!то 1орданъ говори за българи. Прокопи употр’Ьбя термина хуни (Jordanes, De regiior. xuccessione: Hi sunt casus Koniame rei publiciv prvter instantia cottidiana Bultjarum, Antium et Sclavinoriuu. (Jord. Romana et Get. rec. Mommsen. Mon. germ. V. 1. p. 52.). Ср. падл. м’Ьста у Прокопия р. 595., ’) Аналогично и до днесь миою инородки ш. Русия се uapiriai ь и означиьагь нь ефицнал- нигЬ документ и вь учебннцит1> еьвсЬм'ь не ноль тьл имена, сь какьиго тЬ сами се эовагь. Киргн.ип! сими пнкога по се каивап таки, а ашмкь, якутигк — сага, алтайскнт! шници — ojpom, копдомцвт'Ь шор, черемисиг]. - марм, пермлцнтк камп-отир, i»oiлцнтЬ рд- морт-пм, вогулитЬ — люмен или манчи, остлцпт+. — сЬнериит! чондихо, южиптТ. — ас- jajc, туягузит! — енен-ки, сахоедитЪ нинеч и така иататъкъ. Нс по-чайка бьркотил на- м в рам е кт. вааихвнгЬ яа.тпания на тиа мароди. ТъЙ наир, лупшит! черемиеп наричять татарит! с рас (т. е. чуваши), а < л. mart чуваши иаричать тгрукмпри, тптаритк пари чать нотацнтЬ ар, а вотяцигЬ — тагарит! бисер (т. е. vurapu), при и art каавагь па саяосдитЬ japan, а сами* едитк на огтяцпг!. — таг. Тия поелЬдиитЬ иеслгь у тупгуаитЬ името остекелъ, а у погулигЬ мпнек (така паричат-ь тЬ и себе си). ЧуаашигЬ аоватт. каргизагЬ — нога), а пакт, тал иодъ това име разбирать tuocuie татаритб. Тия многобройии примири, конто черииль огь сьвре- мониата оппматология на рускитк инородки, са иесмми-1и1пг> одно добро иотгарииеннв на поиеиатата no-ropi хипотеза, че българитЬ ир1.ди б вккъ се крмятъ, молю би, и иодъ други имена. ИолотнчцкИл, Чув. русса, слов. 244. Ирид. XVI.
КРИТНЧВВЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАЕЪЛГАРИП. 519 596.). — За разнитЬ хунски племена (утургури, кутургурп и пр.), конто Проколи поменува вж. Цайсъ op. cit.1) Генеси повнава наш тина бъл- гаригЬ подъ собственото имъ име, но па ед ио и Ьс то, гдЬто укорша импера- тора • 1ъва Армянина, че гм накаралъ при скдючваниего на едппъ мнръ (814.1, да се закълнать по христиански, ако и да не били християнм, — той ги нарича хуни: тх Xpiar:av<>»v кар’ ouSiv {Ьгал'тратх Aoyt^opsvo;, е>; SfpHv ха: тх:; zpS; too; O5vvgo; sJp^vata:; аир[5£згз1 тайга auve'/ssv, ixefvoig piv avalkt; груаэазОа: та т'ргтера гиоОбта, гаитф 5г ха'. то’.; ия’ aurdv та sxstvrov Ортрхгэрата. (Irenes. Ed. Воин. I. 28.). Теоу>ановия1пъ продол- жатель като говори за смщото събитие, употрфбя терминигЬ хуни и бъл- гари като равнозначим: Kat ухр тх; трсахомтоотоц ozovoa; то:; O5wot; 5^ тобто:; то’.; zazoopevot; BouXyipoi; Ьырбтиг; tookov и up. (Coinin. Theoph. p. 19.— 20.). Подобно и Малала ннше луни тамъ, гдЬто Теофапъ и Кедринъ питать българи. (Ср. Malalas, Ed. Bon. р. 437. — 438., 451. съ Teoph. р. 184., 185. и Cedr. I., р. 371., 372.). Ала и сами Теофанъ и Кедринъ паричать българитЬ пимЬсти хуни (Theoph., Cedr. ibid.). Често се поыенувать хуни и българи наедно. Така папримЬръ у патриарха Никифора (ф 815.): Aexrsov ci т]Вт] zspi tv^; T<i»v Xsyopcwv OSwtov xxt BotAyiptov ap/Jj; (Niccph. archiep. const, opusc. hist., ed. de Boor, Lps. 1880,. p. 33.). lx Si xxtx too; Ouvvoug Ikozyapou; szpirrsTO t^Bs (id. p. 69.). Подобно поменува Агами хуни и котригурн наедно: тобтс:; Oiivvoo; xxt Котрсуоброо; (Agatliias V. 17., р. 161.). Споредъ Константина I тгренородни АспаруховптФ българи почпалп да се паричать така едва слЬдъ като прЬминалп въ Мизия (въ прФмето на Константина Ногоната). По-рано тЬ посели името оногундури: ’Eyavsro oi г' тшм Bo’Aydpwv ze- ра:<оз:; cat rev "larpcv кстарбм it; тх тадт/Ц; тт(; Заз:лг:х; Ktovaravrivou той Поугомйтои, Sts xa: тб cvopa auxAv tpavspSv syivsTO, хрбтвром yap Ovc- ysuvSo'jpou; aorou; ix<iAouv(I)e Themat 11., 21.). Отъ гдЬ черни Копстантииъ Багренороднн това си спЬдЬние, не се знае точно, но всЬка вероятность оть Теофана, който не счита обаче оногундури, българи и котраги ан сино- ними, а ги смФта за отд'ктнп, отчасть сродни племена (вж. по-горк): xxl тоитф тф ХР^хр Xi’)V BooXyipwv г«Ьт; iz^XD-s т^ OpdxiQ' dvayxa’cv Ss elze’.v zai zspl тт(; хр/а:бттро; tiov OvoyouvSo'jpwv BouX- yapwv zxl Кэтрауюм. (Theop. chronogr. rec. de Boor, Lps. 1883., I., 356.).2) На едно м1;сто обаче Никифорь д'Ьйствително нарича Кубрата оногун- дурски князь: Коб^рато; б а>гф:б; ’Opyava б twv OvvsyouvSoipwv хорю; (Niceph. rec. de Boor p. 24.). До тукъ ние събрахме всички но-важна косвении езнкови свидЬ- гелства (отъждествения на бългпрского име съ хупското), конто сочатъ, че византийскитЬ списатели отписать езнка на прабългарнтЬ, заедно съ тЬхната националность, къмъ хупската групп. Както ще вид1Ш'ь обаче по-долу отъ тия свидЬтелства пе ноже да се правятъ много смкт за- *) Гордап». изброяна >ри глаияи хунски (чергарскн) ияемена иа сЬверпия брЬгъ на Черного морс, обаче 1пгивж*а, чс постапя бмгарптЪ като огдЬлеиъ нарсдч. оть хупитЬ. *) При вспчко че Геофакь счнга за нуждно ла говори за мнналото ил оногунлуригк, (гигарнгЬ и котрагигк, гои не каина ио-нагатьдъ ми1цр аа пирннгк.
520 Д-М. ИВ. Д. 111ИШМШ>ВЪ, клточения, както не може нищо опрфд^лево да се нзвлди и отъ архн- нзирующата ономатология на византин цигк (мизи. сенти = българи, трибали = сърбн и пр.). Ti получаватъ известна цкна само въ |и‘да на другитФ ло-прочни доказагелства, и само за това не бива да се зпнемарватъ. Сжщо такъвъ косвенъ характеръ иматъ показан и ига на вппаптий- скитЬ описатели върху прабългарския езикъ и тогава, когато вл'Ьзва (доста кьсно) въ употр’кба и името българинъ. За пъраъ пжть нашего национално име се сркща въобще не у визан- тийскитк, а у латин<кипиь списатели, Еннодия, епнскопъ тиципскн. и Касиодора (468.— 575.), мшшстъръ па остготским краль Теодорихъ (187.—526.), по поводъ па поражелпето, което единъ огь предводители г); на остготитЪ, Теодорихъ, синь на Триарпя, нанееьлъ на повиканнгЬ огь императора Зенона българи (482. г.).1) Ettnodii Opera, ed. Sirinond. 1598., 1599., iii. Mon. Germ. VII., 205: slat ante oculos meos Vulyaruin ductor Liberteni и пр. — Cassiod. var. 8. 10 .id. Mon. Genii. \ 111. 239: Bultfares toto orbe terribiles etc. Сжщо и въ царувапието на 1< >< гипняиа (527. 565.)бълса- pirrbce я пивать подъ това име пакъ само у латиненитну списатели. у Коми а Маришина (цисаль вь 581. год.),») Тордана (552.)’) и африканскойепнскопъ Вихторъ 7 унунекски.*) Па визаптийскигЬ псторици огь ган сноха, Про- кони, но-младнн А гати и щнцължатсля му Менандъръ, то е непозпато. Пакъ вь V вГ.къ поменува бьлгарцгЬ и армейский исторнкъ Л/ойсей Хоренски (писалъ около 470 год.), войта разказва, че въ царувапието на второй арыенски арсакидъ, Аршакгь (синъ на Ва.хартака, около 129 г. |||гЬ.1и Рожд. Христово), възникия.111 голкми смхтоне въ Кавказски vk пла- нннн, въ земята на быгаритп>. огь конто много пркмипали въ Армения ня югь оть Кох’а въ плодоносна и хлЪбороднн мкста. Па друго мксто Мойсей говори, че гая страна, гдЪто се поселили „Вх пдур-Булгар“. била нар'Ьчена Винанд по името на предводителя имъ ВунА (llrropia Арменш Моисеи Хоренскаго, Новый перевидь II. О. Змпна, Москва 1893. гл. IX. кн. 2. р. 56 и 62)®) Известие за тин кавказски българи на- мираме и въ едка стара арменска география, конто сжщо така се при- писваше до скоро па Моисея Хорепски. но се отпася диен, къмъ по- *) По-ирЬди се CMtiaiue. че бмгпритЬ стппали извЬетпи и щь типа име с.два W>l. г. (iai:i <ж<‘ Strilter 11, 412 . Bulgari, innudilum antra nomen). *) Chron. Marcelliui eomit. У Itoncall. Vetust latin script Chron. II., p. ЗОЯ: CouAu ta gens Bulgarurum saepe Tlii.ni.uii, nullo Rinnan num inilite resislente, iterant ili vasi. ' it. П , 320: in Thraciam qnoqmi advolans, jiracdantcs cam Bulgaros feliriore ptigna ceeidit cf. r) .lord, de reb. gi t. Mon. Осип. V, rcc Mommsen, p. 03: distendunt supra mare I'onticam Btilgarum sedes. I) • regtiornm sneer.-sinue p. &2: Hi sunt casus Rumunno ret pub- licae preter instant!* cottidiana iiultfarum, Antium ci Sclaviiioram. •) Bulgarw Thr.iiium iuvaditut et usque ad sucas Constantinop lim reniunt Runcu), Vet. lat. Chron. II., 377. •) Нремнто, нога БългарптЬ ще са приминали, еппредо Паткапова, не с utpuu прЬладеип у Moftrea. Той черни извЬсгиего за ипсе.и нието на 6. въ ua)>yu:iunero на Аршака (Г II Пр. Хр.) отъ скрипения списатель Марь-Абаса-Катниз, пойти живМъ въ II вЬкь пидиръ Г. Хр. Паткаповъ като сади по пмтрТлпнпя ежпемь па naatoiiara, конто Моисей арЬдава за МарЪ'Лбаса, прТ.дполага, че тол сирийски сиисатедь не е можвдъ да ашвЪе ио-рано отъ 111 вД.къ иодиръ Р. Хр. (Ср. <К. М. И. Ир. 1875. ан. ,О Панскихъ иадвкелхъ* га. П, и 1883. марта, р. 25). СяЬдокателпо Съобщентто за иогелеиието па Ьъагари ш. Армения меже.ю да има значение само като изв1и тие от ь 1П. в. nodupt Г. Хр.
КРИТНЧИИЪ ИРкГЛЕДЪ ИЛ ВЫНЧКА ЗА ПРОНЗХОДЛ ИЛ ПРЛВЪЛГЛРИТЪ. 521 iiocuIhiiho време. вероятно къмъ края на VII. в1шъ( Единъ по-новъ прЬппсъ отд. гая география издяде К. Патклновъ въ Ж. М. II. Пр. 1883. марта, стр. 21—36. «П.чъ новаго списка географш, приписываемой Мойсою Хорен- скоыу“). Лвторътъ па тая редакция, като описва азиятска Сарматия, говори за разнитЬ българскп племена, що били получили имената си отъ рЬкпгЬ. при конто се населили. Такива племена той наброява чстире: Нупи-1>улгар, Лучи-Булгар, Оггондор-Клкар и Чдар-Болкар. Споредъ автора, тия племена били жпвФяли на сФверь отъ КавказскитЬ пляпини на рЬката Кубань и по па югъ. Въ Купи-iБулгар) Паткаповъ съглежда имело на ркклга Кубань въ формата Cup 18 или Cophen, както отв VI. вккъ тая рЬкч почва да се нарича. Вт. 4<)ар-Булгар френскиягь прЬводачь на Монсея Хоренскп съглежда котрягигЬ. Огхондор-Блкар— Пяткановъ идентифицира съ оногундуритЬ на византийски rh спасатели и съ Вх'ндур- Булгар, извФстни отъ историята на Мойсея Хоренски. Какво зпачи обаче Дучн-Булкйр никой не се опнтва. да тълкува. (По нататъкъ за тия армейски българи вж. при формитФ на името.) ПървитФ вам нпш иски спасатели, конто поменуватъ прабклгариппъ подъ настоящего имъ име,1) см 1<>анъ Антиохийски (II полов, на VI вФкъ), едпичкиятъ. който говори и за повикваннето па прабългаритФ отъ .(енона и 1еофилактъ Си.чока та (пт.рва четнъртиня ня VII вФкъ.) 1<>анъ Ант. Fragm hist. Grace. <•<! Didot. г. IV. p. 619: II WsoStoptyjwv аиЭт; та 'PtnpaCtov гтаратсБ ха: та; пар1, та; тир! Hpaxvjv хздг:; eSsnopQsi, to; ivayxislMjva: tov Zr'vurza tote np orov tz>; xakoupevou; Всдкуарои; Ё:; jjiipaytav тгртрЦеаО:. Theuph. Simocat. Hist., ed. Bonn, p. 276: q-jto: зхатотаз: 8ёха Вомдуаро:; хрозх:~то’дз:^; — ibid.: d ВзбХуарос хзззбз:; e'ezejitcsv тт/v te piyr,v dKoxTjpuxE,jov'ZQ$ etc.; ibid.: ot pev 5'jv Всйдуарс- xp8g etc. — Теофаиъ (VII в.) помемува българичиъ подъ това име за първъ пжть подъ годипята 499. За нахлуваиилта имъ въ Мизпя прфдп тая дата (въ цяруванието на Зенона) вФма у него никакъвъ помеыъ. Той съвсФмъ кратко бФлФжп: Тф с яэтф gist xal zi xakoupevot Ikukyapot тф ’1ллт(р'.х(;> xal Hpixir, izetpe- •yo’ja: xal ixavarp^yjayai xptv -pmoO^vai аитоэ;. (t'hron. rec. de Boor, 143. iiobt. у .Зонара, Ann. 1. XIV, 2. p. 55). Тъй като отъ събитиетО^ за което Теофаиъ ]шзка:;ва въ тая бклЬжка, се били мипалп вече 180 годили, тр);бва да се предположи, че името бьягаринъ щс е било известно въ Цари- грядъ много ио-рапо, и Теофаиъ ще го е узпалъ неглп отъ по-старп доку- мептп, конто му сж послужили за изворъ, или пъкъ ще е допью до него по устно придание. Въ общо употрпба илФзва името българи между впзан- rnncuHTt. списатели едва въ IX вЬкъ, отъ Теофаиа и Никифорп насамъ, *) Mnt.Kn. io. че името „българи*1 ее лзлвп въ гръцкита .1нтерату]>» >iaH-naii|iiiAi. въ един гръцва хроника, колто со спърпва <я. год. 287 под. Р. Хр. не е нГ.рно. Отъ гая хроника ее е очувала въ латински ирЬнодъ едва габлица на народит!, in. конто между друго се во- меиуватъ «ъвскмъ га края „Ziczi ex quo ГгЬ/лгел". (Мошшвсп, liber den dironograplien vom Jahre 351. Lpz. 1850. p. 541). Професорь Гутшмидтъ наказа обаче слмпЪние въ голЬмата древность на тол иасажъ. Tort со догяжда, че бШжката аа българигЬ, ще е била врибавена пъ 530 година огь лпцето, което е обработан за аоы'Ьдеаъ плть хронографа огь 354 година. Споредъ Гугшиида Ziezi е развалено оть библ. lezel (Кцннкъ, Ал-Кекри 1483.
522 Д-Н. ПВ. Д, 1Г1НП1МАТ10ВЪ, но и въ тон периодъ нс срЪщаме ннгд! и най-малкотопрямо указание, за характера на прабългарския езикъ. II тукъ трЬбва да се задоволммъ съ косвенитЬ свид'Ьтелства на 'Геофона и Генесия. Първинтъ говори, че българитп и ктпрагитп» сж сродни племена: Iv6a хб jpaxov аурбигха: Воолуарглоу d^apcv, т/ TzaXata BouXyapia гэтЬ т' peyaXfy ха: cl Xeyipevo: Котрауо: брб^оХо: attaov ха1. обха xuyydvsvxB; (rec. de Boor, I., 357.). Генеси (X bIjkb) cm E ra, че българигк произхождать отъ аварипиъ и хаза- ритп>: о Зе apyj(yd; BsuXyapfag (olg xi yevog Ц ‘AjJapeov xs xa: Xa^dprov, i"o BooXydpou x'jpio’j cvoparoc, eg пара 'Pwpalov $v zatotx^ae: ЛсриатбХоо ха1, xijg Mu a lag ysyivryo) ina/Of) npottjat ЭДцата iziSpop-^v 'Pwpaiag iza- TWtXtov. (Genesi, Begum L. IV. Ed. Bonn. p. 85). Едппчкото познаю памъ Micro въ д'канта по-стара византийски литература, вь конто въобще се по- менува пмтемъ за езика на црабългарпгЬ и не само за пародпостьта имъ, е житного на Св. Димитрия Солунски отъ VIII стол. То е толкова по- вадно, че е писано само едппъ в'Ькъ с.тЬдъ пдвапнето па Лспаруха въ Мизия. Ако и да не се опрЬдЬля тукъ прямо, какъвъ езикъ е прабългар- скиитъ, оть мето ясно се вижда ионе одно, че писачътъ на житието не го отъждествяви съ славянская: ха: xt)v xal>’ //pd; et::5x4[isvov yXroaaav ха1. xVjV Ptopalwv ZxXdStov xa1. BcoXyapwv xa: duXcBg, sv zaatv t^xovtj- p^vov. (Vita S. Demetrii въ Act. Ss. M. Oct IV. p. 181. I. II. Begin. 197., id. Toupard, Extr. des Bollaudistes, P. 1874., p. 190. Ср. тукъ p. 130: ара xe x<5v ndvxwv XxXa(icvwv xa1. BcoXydpaiv и пр.). Не се мннаватъ обаче два вгЬка и терминигЬ „славянски" и „бъл- гарски" езикъ ставать наньлно равнозначим, синонимии, както може да се убЪдимъ вече отч. друго едно грьцко житие, житието на Св. Климента: s^suploxoua: plv xi aOXoSsv'.xi ypappaxa ipprjvsuooa: 8« xag i^sczvetiaxoug ypa^a; ix хт,; гХХаЗод уХтоаат,; sig xv)v BouXyaptxiljv*. (Vita S. Clementis ed. Miklosich, 1847. cap. II. p. 3.) скщо: 8s xi r<ov IjOXoSsv&v ysvo; six ouv Bc’jXyapwv (ibid). Съ това се свършва всичко сжществено, коего намираме въ визан- тийската литература за езика на npa6b.iiapini и ние можемъ да прЬ- минемъ къмъ свидф/гелствлта. коню ни дава самята старобългарска (чер- конно-славянска) книжнина. Тукъ бихме очаквали по-точни указания, основали на неиосрНЦнн наблюдения, обаче надеждигЬ ни не се оправдаватъ. Името българинъ се cpiipa наисгина отце въ най-старите черковно- славяпски паметници. обаче и тукъ нигд'Ь не намираме и наб-малкото прямо указание за езика на завоевателптЁ прабългарп. Едничкото свпдЬтелство, че мостЬдиинтъ не се отъждествява съ езика па покоренптЬ славянски населения, лежи въ обстоятелството, че до като самиг!; кннзье се наричатъ быгарски, литературного нарЬчпе nnrji пе се казва „българско", а винаги езикъ „слотънскъи. Ср. у СрсзневскШ, CBijinin и зам’Ьтки о малоиз- вЬстныхъ и псизв'Ьстныхъ памятникахъ, Прпт. къмъ XXXIV т. на Записи на Петерб. Ак. № 4. 1879. LXXXT. Древтя 1>олгарск1'я Грамоты и друп’я записи. Изъ пролога па Константина Пумквитера 894. г. (руск.
КРИТИЧЕНЬ ИПГЛЕДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЛГАРЯТЪ. 523 прЬп. отъ XII в.): отъ грьчьска газика въ словпмыжъ. р. 2. Пзъ пролога на 1оана, ексарха Българскн, къмъ прЬвода му па Дамаск. богословие, год. 907. (руск. прЬп. XII в.): мьногы троуди прига строга пнсмена сло- впмъскыхъ къпигъ. р. 3. Записка въ .гЬтоплса на loaua Малала (руск. прФп. XV в.) г. 927.: преложёныя ы грескаГ газика в’ словенский при кн'зи блъгарашъ Симеоне сн"'Ь Бериши. Зан. при Словата на св. Атанасян Александр, противъ ариашггк (Руск. прЬп. XV в.), год. 907.: повелЬнгем кинза нашего Болгаром. Именем” Сгыеона преложи и епископ Константин в’ словенехъ шьгк. — р. 5. ibid всГ црквшГ блъгар’г кьГ цретвпг. Много но-пндробни свФ.дйппя за езика ионе на едиа часть огь потомцптЬ на прабългаритФ пи давать арабитл и за това заслужва при тЪхъ да се спремъ малко повечко, ако и тЬхнпгЬ показании и да нЬмать, както ще видимъ, тан голФма стойкость, която имъ се отдана по п’Ькога (вж. по-долу часть III, 1. критика на изворитЬ). Иознато е, че ярабитФ известно врФме бФха най-добритф позпавачн на свгЬта, благо,пцм-нне па обшнрнитЬ имъ владения, конто се п|к>тягаха огь р. Пндь дору до Атлантичнин океанъ и обгръщаха така едно щюстранство много по-голЬмо и огь «нова на римската империя. щгГ.пки връзки съединянаха това огромно царство: вприта и езньъ/мг, офпцгшлниятъ органт. на админш грацнята, наука га и правоеждието. По патура скитницы. арабит t, слЬдъ Мухамеда, намФрпха тлно удовле- творение на своитФ скитнншки инстинктн въ далечннтГ. путешествия съ чисто религиозни, паучки или търгокски ц'Ьлн. Арабскага поезия е пълна съ похвали па плипуванияпш. Отъ друга страна сцоредъ думитЪ на пророка зданието па ислама почива па петь стьлба, петиять отъ конто г — поемцениепю на ceemumn Mibcma и го иг само на Мека, но и на знаменита Гробове на пророЦи, светци, ыжченици, и пр., in. каквато далечпа страна и да се намиратъ. II до днесь векка година ыногобройни кервани потеглятъ дору отъ дт,пото на Африка, и оть всички крангца на Азия и мухамедаиска Европа къмъ Мека. 1»олко по- значителпи трЪбаше да бждагь тин набожни шествия въ най-набожиата епоха на ислама. При това не малка рола тркбва да сж играли и нФкои чисто економични факторн. Мека въ врфме па поклонение се обръщала въ г|К1мадспт. пананрь, гдЬто произведен и лга на три материка се раз- меняли. Вроденото пгЬчение къмъ далечпитФ Путешествия биде усилено у арабит!; несжми Ьно оть развнтието па търговияти. Необикновениягь луксъ на арабскитЪ княжески дворца нзискваше, за да буде удовлетворил., често далечни търговскп експедиции. 'Гака арабски кервани пропиквагъ вь вутрФшностьта на Африка за злато, въ най-далечнин азиятскп сГ.верь — за скллюцкннп кожи, дору до Китай, — за коприна, мошусъ и порцеланъ. Обаче не су само чисто религиозни и економични пнтергчи. конто подбуждагь араба къмъ далечни путешествия, въ конто крл;го:и»ритГ> му не можете да пе се разширятъ значително. Арабыъ е по природа интелн- гентенъ и любознателенъ: двЬ качества, коню обралувачъ основала на вгЬкн наученъ духъ. ЗнаменитигФ теологични или юрнднчнн школи
524 д-и. нв. д. шишванонъ, кь Багдядъ Бухаря, Буфа, Кай]юанъ, Кордова, Каира, Туннсъ, Дамяскъ и пр. ставать мощна центрове па арабската образованость, гдкго се стнчап. жеднитЬ за паута юноши on. нсичкп крашца на широкия арабски снЬтъ. Найчттн'Ь освФнъ любопитстоото ва мнозипа пжтешесгвеници, конто посЬщавать П'Ькои темп безъ иТкакни особени интереса, трЬба да прибавит. къмъ мотивптЬ за развитнето на арабскитЬ геогряфски по- знания н честитЪ официални мисии и пратеничества до управителнгЬ на еьсЬдннгЬ страви. Хадифшк често пронвяватъ желание, да познавать подвластнптЬ тЬмъ зеин и натоварватъ спецнални лица съ изучваппето имъ. Още по-често сж случаитк гд'Ьто спецнални посланник се явнвать при чужднтЬ днорцп. кое за размена на ]юбп, за сключванпе договори — отъ политичен!, или ж>нидбеиъ характер'!., за закрЪпяваппе на ислама н така на пат. Тип официялпи мпсии се пзвършжггь обикновено тьр- жестаено, съ голкмо разкошество, ала и арабътъ съ по-скромпи средства, па дору и съвсЬмъ бкдннятъ, има пспчка возможность. да пжгува сряв- пптелно безъ голкми лишения въпр1>ки яедостатъчностьта на ижгшцата и съобщнтслпптк ср1;дстш1, благо да^юппе па сплпо развитата благотво- рителпость на мюсюлмапина. Навредъ пжтппкътъ е сигуренъ да бжде радо прнегь. и да намЪри подслот. въ нарочно за чужденцнтЬ. по- сгроенн караванъ-сараи. Така подкрТпепъ и огь своя фатализмъ, който го правы да noepl; ци нп-сърщато всЪка опасность, арабскиягь пжте- ш стнепикъ, npfcuipiieMi далечни обиколки, конто и до днесь ни ее виждатъ cxibni. Тццове, кгго тир. Мгсуди въ X вЬкъ или като Тап- герецьтъ и )<-/»’« rt /н с (вь XIV вЬ.ъ) кай гл, тръгяаль д! поскги Мека, цропжтувалъ цкла скверна Африка, Марэко. Алжиръ, Тупись, Триполпсъ, Егниеть, Араблл, Сирин, Персия. Иранъ, Месопотамия. Мала Азия, Кипчакъ, Южна Русин. Царпградъ. Бухара, Лвганистапъ, Индия, Ки- тай, МаладивскигЬ острови, Цеплопъ, Индийская архипелага, Испания, Суданъ (до Тимбукту) — такива гииове напомнить модерптггЬ <*кспло- ратори.’) Не по-мялко знаменити огь ибн- Батута сж ц'Ьла редица други арабски пжтешесгвеиици-кчлрафи, конто сжщо като пего сж ни оставили и иптересин описания на ж-митГ. и пародптЬ, конто нмалн случай it видптъ. Пне ще номенемъ обаче тукъ с.мо тия. конто пред- ставить по-близч.к!. интересъ за насъ, понеже между друго дав.ггъ и нЪкои прями или косшчн! съобщенин за самке на волжскптЬ българи.2). Тукъ птрво м'Ъсго държн знаменигиптъ мбн който отъ нсичкп арабски списатели се ползуна въ славннскпя ученъ св'йтъ съ най-го.гЬма язв'Ьстность, благодареппе на трудовет'Ь на академика Фрепа (вж. по-долу). /1.1.и»);. ибн-Фод.шнъя) ибн-Абисъ ибн-Рапипк ибн-Хаммадъ *) Ср. De/reinery. Ibn Bntoutab, прЬцговорт.. ’) Ocraiiu.init, kiito иапр. aj-Кумп (ивсялъ 981—997), (+ 939 или 910), Мука- il-.eu (пислл ь въ 985- 6 >одД както и гия <.гь \ 111 и IX г.Т.къ псменуштъ сомо името на *pinr- еинтТ. или ммжекигк българи (буруаи или Сургар). (Ср. .t.i-'l’;i:uipn 772 773, ал-Калбн | 819, ал-Фаргани t 880, ал-Хорами пис. около 40-rt год. на IX а., ал-Кутанби + 884—5 или 889). *) За oproip:ii|ii>aia на името нж рецепзията на Готвалла нърху Хаолсоновии тру.еь, отд. отп. р. 4. Cuope.ii. Крымсии, Нииикл. слои. Врокгау-ш и Ефроил, XII., 743. пай-нравоФедланъ; тукъ и литература. У unci. /Тръсжмимч» ните iioqibiinio <1’а 1.1.1111., Bo.iko«> (Сбм. VIH, 219) Фоц.чпъ
КРИТИЧЕН! ПРЪГЛВДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЯГАГИТЬ. 525 придружавалъ вь 922. годила посланника на арабский халнфъ Муктс- дира (908.—932.), на име Саусенъ-ел-Расп, изпратепъ до царя ни току що объриатитЬ вь мухлмеданство волжски българи съ спсцшина мидия. Споредъ нФкои арабски описатели (Казвшш и др.) ибн-Фодлапь бплъ самь шефъ па мисия га, споредъ. Френа той засмалъ само много по- скромното Micro на непнъ секретарь и като такып. билъ натоварспъ да нанише офицпнлняя рапортъ до Муктедира. Тоя раиортъ се нарича спб- ствено „записка* и се е очувалъ само въ откъсдеци въ гол’Ьшя словарь на Якута иодъ имената Пти.гь, Башгурдъ, Бу.парь. Хазаръ, Ховарезмъ и Русь. Споредъ запиеката на ибп-Фодлана пратенмчеството па Мукте- дира имало за ц1ль, да укрепи въ ислама новообърнатнгЪ българи, да пмъ построй джамиц п крепость за защита оть выппнитЪ краплю. Вснчко това било пзвьршспо по просбата па самня царь па българитФ, името на когото с» ч» те различно (вж. по-долу.) Тьп каго сьобщенинта па ибн- ф пиане сж особепо пнтереспи не само като материал!» за историка и етнографа. но и за критиката на въпроса, конто ни занинава. ние ще нрнведемь подъ чъргата гия мФста изъ заппската му, конто ни инте- рес увагь тукъ по-сш цшиио споредъ привода на Гаркави о. е. р. 85 к ел.1). Изъ „Заннекатл* ня Ахмеда ибя-Фодлана ибн-Абаса ибн-Гпшида нбвъ-Хамада; 1. е името на един толкла рккз, подобна иа Дпрла, въ странята на хшшрнтЬ н тече край страната па руент! и българитЬ (Булгаръ). Кааватт, че /Тти.п е столица на стра- патл на хазаригЬ, а рЬката с наркчепа по ней. Четнхъ в» «мнеянш «а Ахмеда иПн-Фодлана нбп-Абася ибн-Рашид а, пбн-Хаимада. посланника иа Муктедира въ стуаната ха ыавяпитп. т. е. къмь жнделгггк на Булгаръ. Рапказьтъ па ибп-Фодлана и поржкнта, (Адена нему отъ Муктадира за Булгаръ, сж събряпп вь книги, идикстип сж и сс намФрвагь въ рашЬтк на хората, азъ вн.дкхъ мною копия отъ тЬхъ. 2. Кулгаръ — градгтъ на (.’.шняпижм, лежи иа ciMept А:л> чегохъ гапнекпта, конто сьчини.1Ъ Ахмедъ пбн-Фадл1ШЪ иби-Абасъ нбн-Рапидъ ибп-Хам.мадъ, клиентъ ни Мухаммеда ибн-Сулеймана, посланникь на Муктадяра-Биллахв до поря па слаеянитп, п въ конто той е описал. вснчко, наквоте видкль отъ като мзлкзълъ оть Багдад», до Като се знвърие пакъ таль. Въ ноя гоп каава: кошто ннсмото на Алнаса ибн-Шалки Ьалтавара. царя на славя- нити-, стигня, до повелителя на вкрннтк, Муктпдпра-Бпллахн, въ коего (ппсяо) той мили (халифа), да му прати дякъпь пД.кой чог.ккь, който да го обучи вь икра да, да го пветпви въ законитй иа ислама, да му иострон джамнн и да му иостави катедрп за утвърждевие на вея нрокаппгдат! вь венчката му страна н въ всичкнгк области на негоиото царство; моли тъп сжщо и та съоруженнс па кркпосги, въ конто би могыъ да со защищав» отъ царетй-вразп — го той (халифьть) се гьгласи.гь па вснчко това. ПосрФдигаъ чу билъ Надирь вл-Xhimu. Дат. злхваиахт. да чета ннсмото до него (халифа) и да прЬдявамъ подаръцигЬ, прядспи нему и иа шернфптк отъ законоучателигЬ и ученитк. Отъ страна па султана (халифа) билт. прзтеникъ Сусаль ал-Расн, клиентъ на Надира ал- Хазми. Ний се лпжтихме, казна той, оть града иа Мира па 11 сафаръ 3<>9. год. Слйдъ типа юй развязна, какво му се случило па патл кг Ховарезмъ и оттукъ въ empanatna ха славя- вита, косто бп 6u.ui дълго за ралкачванис. Сдк.ть това, казна той, ко.-а>по бжеле но един» йея» и ядно коцв рахтпянпс (ин- царя па слтвлмиши, къмъ когото се отираияхме, той проводи да пп еркщнагъ, чстнриил паре, конто .му елг подчинены, и брагята си и дЪцата си. . . . К п ято евършпхме ибЬда, кекки отъ нагъ си мпесе въ кжщп, каквото бкше останадо па маната. Като ся ее;.|»ин (обхдмпъ) той мповиЛг д(« донесат* nnini/ei/ia оть .мед», косто се нарича ч т».еь сацу. и той « инй пях.ме от» пего. . .. провзпссоха му хутба\яа „Бейке благослови царя Налтаввра, царя па 6ългпрнтЬ!“; по а,ъ му казахъ, че само Погъ е парь, и чс никому не прилича такова име, особепо отъ катедрата. Его гвоятъ покровитель. . . . Веники uocnmi калансуяв. Котато царятъ имъ иалкзва той била самичькъ, беаъ пажъ и безь друга свита. Богато илва на паапръ, всЬкгг става, спем.ч калансумта отъ ма- ната си и я гужда иодъ MiiniHiina, а когадо той си огива турятд. кллансувата на глава. Сыцо вейхя, който в.дйае при царя, малко и толкло, даже дкцата и братята му, щомъ аидятъ царя, свалять калаясувата п я турлтъ иодь мишпица, елкдь туй обрыцатъ глава къмъ него и скдатъ, noc.it ставить и ие скдатъ, до като гой ио ааиовкда. Пекки, конто скдпе иркдъ него, л»да на
526 д-еь ив. д. шншмлновт». По-долу, при Френи, ще се зшюзнаемъ по-обстойпо съ значение™ на ибн- Фодлана, откритието па когото означаю един важна дата въ нсторията на нашил прЪдмЬ’гъ, па туй мФсто ще се задоволимъ сам*» съ указание на ФодлановигЬ попятил за езпка па волжскитЬ българи. Ибн- Дастп (Абу-Али Ахмедъ ибн-Омаръ, писалъ около 30-тЬ годпнп па X. в'Ькъ подиръ 1’. Хр.), авторъ на одна „ Книга на драго- цлнншпп съкровищйи. стана особен»» изИитенъ чр’кл, публикациигк на Д-ръ Шеи и Д. А. Хвольсона, койго издаде вч. Ж. М. II. Пр. 186"., дек. часть отъ ржкоппса му въ рускп пр'Ьводъ и комснтаръ. Споредъ руския издатель ибн-Дяста има много по-гол Г.ма важность дору on. ибн-Фодлапа, защото е писалъ по-рапо отт. него (913—914). Справедливо биде показано обаче огь Гаркави, че тая хппотеза не е възможна. Папротнвъ, ибн-Даста, конто никога не е билъ въ Булгпръ. с ималь подъ ржкя заппската ни очсвидеца ибн-Фодлана, когото копира, като разбърква чесго нЬкоп негови показания.') Масуда (Лбул-Хасанъ Али ибп-Хусениъ) принадлежи сжщо като ибн-Фодлана и ибн-Даста па X. в'Ькъ (+ 956), По своята епциклопе- дична учеиосп. гой падмипава далечъ свонтЬ сьпркмеипици. ПеговигЬ пжтешествия ее простирал, on. Испания до Питай, отъ Ценлонъ до Каспипското море. Отъ пего нритежаваме повече огь 20 съчинения, Н'Ькои ип. конто състоптъ он. 20—30 тома. Пан-интсресниитъ му за насъ трудъ »•: „Златнипиъ лжгове п руднициниъ на драгоцпннигтъ камени11, сокращение отъ други двЬ съчинения.8) » Исталри (Абу-Псхакъ ал-Истахрп ал-Фарси, около половината на X. в'Ькъ). За тоя авторъ дъдго врФме сжществуваха пап-певЬрни свгЬ- д'Ьпия. ПЬкоп (Хаыакеръ и Айленбрукъ) го смЬтаха за тъждественъ съ ибн-Хордадбе, а Узелн го см'Ьсва съ по-младня му съврЬненннкъ нбн- Хаукала въ следствие на това, че послЬднилп. собсгвено ирЪработва и ралтппрява труда на Пстахри: „Книга на климатитгъ* .*) Ибн-Хаукалъ (Абул-Касимъ Мухамедъ, писалъ около 976.—7. год- под. р. Хр.), (юдомъ on. Бнгдадъ, ижтептествувалт. дълго врЬме за да по- правп своптЬ търговскн работа. Плодъ на тин пжтешествия е съчинеиието му „ Книга на пжшищапип и на.рспимнм“, която е, както казахме, второ поправено и допълцено издание на Пегахриевата „Кинга на к.1иматигЬ“.4) Въ ио-ново врЬме н'Ькои ориенталистп, папр. Хвольсонъ и Гаркави, предполагать, че както ибн-Хяукалъ, така и Пстахри сж се ползувалп отъ единъ но-етарт. арабски юографъ, ногою Хаукалъ прЬдава изцЬло, а Пстахри — въ ст.крат»тп. видь. Тол общъ образецъ ще е билъ е.1- кошнн, пе изсажда Ka.tanct)t/anta си, не я показнп, ю като не нзл*зс царлгъ, тогава я ua.it.ua пакт.. Гариаки, о, с. р. 91. ПрЬпогь на uluara ибн-Фодланоиа записка лапа Ясоядуоя» ИАчеп въ сине. Учег/ышки Другарь. Год. II 15. сект. 1899. icn. I. НолжскитЬ българи. Истор. о чернь р. 5—8. Ср. и Слааямимъ год. 11., 1880. р. 155—156. :ш происхожд. на 5ъд.гарит11. ') Гаркани op. cit. р. 261. ’) Ср. за литерагцшта Кримсмб, Энцикл. словарь, XVIII. 776. *) Th.- oriental g«:ograph) of Ebn Haukal, an Arabian ТгатаПег of the Tenth Century, transl. by Sir William Ouseley, London 1800. 1. За xirrepar. вж. КримскШ, о. с. ХП1. 463. *) 3a oTHOiaeuHara на Хаукала къмъ Истахрп пж. Гаркави р. 215 и 216. Тукъ и за предполагаема общъ пзворъ и на двамата.
КНИГИ Ч К1П. пригладь ПА ВИНЧИ* ЗА ПРОИЗХОДА ИА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 527 Jitu.ru') (Абу-Саидъ Ахмедъ ибн-Сахлъ, f около 940. или въ 951. год подир. р. Хр.|. авторъ на единъ трудъ „Книга на земнипиъ видове“.г) Отъ XI. вЬкъ полппваме само два арабски сгшсателя, конто дакать н ккои по-иод]юбни cBhitHun за быгаритп (волжскитЬ) тока сж Лируни и ал-Яекри, it 1094.). Абу Ридам? |М\хамедъ ибп-Ахмедъ), нарЪченъ и Лируни огь |и»дното м\ м ксто Пирунт. (974, —1048.). астроцомъ и астрологъ, познать особенно <ъ споит!; 40 глдптппи путешествия въ Индия. Ал-Кекри биде нздядепъ въ 1878. год. отъ Барона Розена и Куника (ч. I. при.1. къмъ XXXII. т. отт. ЗапискитЬ на Ими. ак. на наукиг!. .¥ 2). Споредъ Хвольсоиа ал-Бекри се е ползувалъ отъ нзв'Ьстията на ибн- Даста, но е познавалъ още другъ единъ нензв'Ьстенъ изворъ*). Вь ХП. вЪкъ намираме нёколко свкд’Ьния за обитателитФ. на Булгаръ въ известна та география на Едриси, конто биде напечатана въ френскп пр'Ьвоп. отъ Ж<итера, Geographic d'Edrisi Paris 1840. Отъ нФкоп пасажи за гряда „Булгарь" Може да се сжди, че Едриси се е ползувалъ отъ пбн-Хаукала. Отъ сжщня в'Ькъ сж се очували опнсапията на още двама пжтсшс- ственнка до Булгаръ, това сж Абу Хамид?, ел-Андалуси и ел-Джевалики. Иървинтъ посетить Булгаръ въ 1135. г. Извлечения пзъ пеговигЬ из- вЬстии намираме въ рёчника на Казвипн (XIII. в.) и въ одно съчиненне на Аашикъ Мухамеда, което цитувамс по-долу. Ел-Джеиалики (t 1145.) се цитува огь компилятора ибп-ел-Варди (XIV'. в.) при описанного на Булгаръ като очевидець. Отъ XIII. в!ап. нЬмамс паистина пи единъ иитересенъ за насъ само- стоень арабски описатель на Булгаръ съ (ЙЬлЬжкп :<а тамшиигЬ жители, ние притежаваме обаче два голпми географски рпчника, едмниятъ отъ конто принадлежи на Якута, другиятъ на Казвини. II двата сж особено нажни, защото се ползувятъ оть нзв'Ьстията на ибн-Фодлана (вижъ iio-ropi). II въ XIV. и XV. в'Ькъ арабски пжтешественнпци и списатели по- гЬщавагь млн поменуватъ на кратко Булгаръ (наир. Абулъ Феда, пбп- ел-Варди. ибн-Батута и др.), обаче свЬдкнията на тип по съдържатъ шпцо орипшално по въпроса, който ни занимава, и се отнасятъ къмъ един епоха. конто прискачи далечъ границит1. на нашего изсл+>дванпе, *) Г>Ь|ЬжкятЬ на по. лТдппя ,й бъ.1гарнт1> вж. у Хвозмона, отчасть у Гиркани, и особ. Шпилевский. Jpennie города и друпе булгаргко*татарс1Пв памятники иъ Казанской ryuepuiu, Казань, 1В77. р. 7 и сз. *1 Само мазко по-младь отъ Истахри (951.) и ибн-Хаукалъ (913.-9*5.) е нов1юткри- тиятъ отъ Туманной апопимепъ исрсийскп географъ отъ X. вЬкъ (Зап. ноет. отд. руса. арх. общ. X. Спб. 1897. 121), обаче пха ли за езпка на бъдгаригЬ у него Hkuio, не ни е известно. Тол трудь нк е по .натъ само отъ ]»ец. въ Vfistn. Slav. Staroz. I. p. 13. *) СнБдБппята си за славлннтй Ал-Г>екрн черии главно оть Ибрахимь вбн-Якубь, Кнреннъть, писалъ около 965. година. Оть него имаме и холандскн ирЬкодь отъ De Оог/е. Вж. С. С. М. 1,11, 1878. и 1.1 V, 1880., стат, на 1ос. Нречекъ. Най-ноиъ ирЬьодъ отъ Weslbery въ Зап. Ихп. Ак. П.тукъ VIII, 111 бр. 4. 1898,, IbnUilra s ibn la'kilb’s Keisebtricht Qber die Slawenlandc atis dem Jahre 965. Резюме въ С. С. М. отъ Е, Sebesta, 1900. LXX1V, ib. 1., и. 87.-57),
528 д-м» ив. д. шишллвовъ, ;т това ги минаваме. Изключение ще направимъ само за Шемееддинъ Димешки, който ни пркдава въ своя космог|*афски трудт. Ншбетъ-ед-дерь, н’Ькон место цитувави свЬд'Ьшш за езика на прабыгарптЬ. Ще поменемъ и извФстния Хаджи Xa.ujia (17. вФкъ). Пеговата географии (Джиханъ- нума) съдържа една кратка бкткжка по смщата тема. СлЬдъ тоя крагысь прЬгледъ на арабскитЬ списатели, у конто сж се очували нккон свДдЬния за една часть ось потомцпгЬ на прабълга- ригЬ (отъ X. до XVII. вккъ), пека виднмь каши» шигЬрваме у тЬхъ спе- циално по въпроса за езика на тин быгари, съ конто гм има ли случаи да се запозпаятъ пепосркдпо или косвенно. Едно по-грижливо прФглежданне на арабскитЬ нзвори въ това от- ношение ни учи прЬдп вснчко, че не смществуои никакой единению иъ мнгънията имъ за етничния съставъ на бъягаринчь и с.чъдйвателно за езика ими. Колкото свфдф.ппята и дя са оскжднн, тЬ пзчерпвать всички вьзможпп хипотези, конго се поставить и днесь. IIatt-авторитетнпятъ оть всички арабски прографи. когото всички други коппратъ, ибн-Фодламъ, парича навредъ царя на българнгЬ Алмась нбн-Шалки Балтаваръ— царь на с.таянипчъ, града Булгаръ — градъ на славянимчь, и българското царство — страна на е./авннинчь (Вж. по-горЬ нзвадкитЬ изъ пеговата записка стр. 525., заб. 1.) Сжщото повтаря почти буквално и ибн-Даста. Споредъ него р. Птилъ (Волга) тече между зенита на хазарптФ и с.швяниннъ (разб. българитк)’) С’нмянн сж бъл- гарпт'Ь и споредъ Хаджи Xa.tifii. За тЬхпия езикъ и тФхнитЬ обичаи той твърдн, че сж „сжщтггЬ като сзпкътъ и обичаптЬ па руситЬ. ТЬ сж прФгърналн ислама въ врЬме па абаспдгггЬ и жпвФятъ между хазарнтЬ и руситЬ? (Хвольсонь 699. отд. 89. 90.). СъвсФмъ п]ютивуиоложно па ибн-Фодтана, и ибп-Дасга и Хаджи Халфа, Масуди взема българитЬ за мурена племе. (Хвольс. 665). За тургко племе см'Ьта българнтЬ и Едриеи. — Споредъ него „вснчкн турски народи: Хнзилджм. Тибетп, Хнрхиръ. Багаргаръ, Кнмаки, Мохаманъ, Адкапгь, Тюркешъ, Хафшакъ. Хнлхн. Гозъ и Булгаръ били останени отъ Александра отвждъ граннцата". — Почти вснчкн тня народи сж идуло- покдовницн и обожатели на огъня. По характерь см груби, жестоки, над- м'Ьннп и беэоч.тивп, при вснчко това за българигЬ бктЪжи. че културата имъ е сходна съ тал на гърцитЬ. Градыь Булгаръ, споредъ Едриси билъ населенъ отъ христилнн и ыюслюмапи. (Jauberl, Geographic d’Edrisi de Гага be en fran<;ais etc. т. II.) Може да се сравни и Андалуси, споредъ когото многобройни турски племспа окржжявлтъ Болгяръ. (Пж. географ. рЬчннкъ пи К’азвппн въ птии+.чеппето на Хамера изъ ,Мепазп]»улъ авалихп? па Аптика, («each, dor gold. Horde p. XIII. — Хвольс. 698., Шпилевсьчп, op. cit. 10.). Друго мтгЬние намираме у llcimt.rpn, ибн-Хаукалъ и гЬхнпл първообразъ e.i-J>a.tJru. Ilema.rpu мнс.тн, че езикъгг» на българитЬ прп- лпча па езика па хазарнтЬ: Bulgarornin genuinonnn lingua siniilis est *) Гарка»и о с. р. 262. — 2<И.
КРИТНЧВНЪ ПРЪГЛКДЪ НА KWIWA ЗА ПР0И8Х0ДА НА ПРАГ.ЪЛГАГНГТ>. 529 lingua: chazarorum (Dorn, Grogr. Санс. Mem. de Гас. de St Petersb. VII. p. 484. (531.). Сжщо и споредъ ибн-Хаукала езикътъ па българигЬ е подобепъ на езика на хазаритзъ, а буртасптЬ икать други езикъ. Сжщо се различив» езикътъ па руст I; отъ езпка на хазарптй и буртасптЬ. 'Гака буквално и у ел~ Kajt.ru: lingua Bulg.irorum sinzilis est linguae Chasarorum. Burtasi autem ilia utuntur lingua Similiter Bulgaronnn lingua a lingua (•hasaronnii et Burtasornm diftert, (Fraehn. De Chitsaris). Значи езикътъ на българпгЬ не e глаоянски. Пбн-Хаукалъ не дана пшикни показания за характера на хазарский езикъ. по конто би могло да се сжди н за бъл- гарския. Такива намираме обаче у ибн-Фодлана (Fraehn. De Chasaris, р. 15): езикътъ на хазарит’Ь огь турскпя н персийския се различи на, нито има н’Ьщо общо съ него езикътъ на други нЬкоЙ народи. ХазаригЬ не сж подобии на турцитЬ (lingua Chasarorum a Turcica et 1’ersica dift’ert, ncc ullius populi lingua aliquid commune cum ea habet. ('hasari Tunis similes non sunt).8) Българскипть и хазарскпягь езикъ. значи. не еж нито слаштски, нито ту реки. Най-сетнЬ къмъ тип три рода различии показания, споредъ конто българигЬ се црЬдставятъ ту като славяни, ту като турци пли халари, обаче винаги като гомогенно плене, трЬбва да се прпбавять арабскитЬ свид'Ьтелстна, въ конто българигЬ се явяватъ като амалгама отъ разни други племена и езикътъ имъ като смгъсъ отъ езика на съставнитзъ етнични елементи. Такова е мнФпието на Кируни I Biruni. Kitab el atar, livre des monuments, publie par Quatreinere, p. 404), който казна, че българигЬ не говорить арабски, а одна c.wzbewga отъ туреки и хазарски. |Ср. и Jloesler, Нош. р. 5. Вж. но-гор'Ь и свид1»телството па Генесия: ysveg if ’ASiptov тг zxt Xa^ipcov). Подобно твърдп и Арабътъ Шемс- еъ)динъ Мухамедъ Димешки, който разсказва въ своя космографскп трудъ Нохбегь-ед-деръ, че едииъ пжть едва дружина българскн поклоиници като отивалн прЬзъ Багдадъ за Мека, били зашггани: къмъ кой народъ принадлежать и какт.въ народъ сж быгаригЬ, тЪ отговорили: „Ыне сме бьлгари, я българитЪ сж народъ, произгЬз'мъ огь ем1ъшение на тъ/рии и славянии или но-крагко казано iraiai тълкува Фрепъ) ние сме смЬсь оть турци и славяни. Глава 11. Начало на научного изслЬдвание на вънроса за езика на праб'ьлгаритЪ. Шлоцерь, Тунманъ, Енгелъ, Карамзинъ и др. АрабигЬ сж пьрвигЬ и послЬднигЬ вч. срКдиия в’Ькъ, конто нс само косвено, но и прямо свпдфтелствувагь за езика попе па познатитЬ тЬмч. *> У геогра>№ па ОнмеЛсу (The oriental geography of llm Haukal, Lend. 18001 стон no- rpinitio: their language is Me that of the Turks ard is not understood by any other nation. Нь тоа пасажъ, npkueteo бувиалио оть пбп-Фодлапа, e имгустната частниата на отрнпаинето отъ тамъ п грктката: Fraehn, De Chas р. 27. >аб. 75. Hue-tier. Roman. 251., <аб. 1., Леи»., Die Deutsch, и др. Сбораап, отд-|.гь, 1. ДЬа-i. петир.-4<и. XVI. 84
530 д-ръ ив. д. шншшиооъ, волжски българи. Въ западня Европа въ спох&та, отъ когато дятувап. п'ьрвитЬ имъ бктЬжки ио тол въпросъ (X нккъ) българитЬ се отъждест- вяватъ вече съ слявянигЬ — благодарение па сливанието имъ съ масата на завоюванигЬ племена, и гол възгледъ се прЬдаде и на последующигЬ Иакове и владЬ безпрЬчно, дору до края на миналия В'Ькъ, когато ггЬмската исторична критика не се осямни въ неговата правдоподобность и не впесс въпроса за произхода (с.тЬдователно и езика) на прабълга- pirrh въ областьта на науката. Хипотеаата за славянская произходъ на българитЬ, конто особено полската историография отъ XVI нЬкъ 6Ь успЬла да понуларизува пай-вече между съплемепнитЬ народи и между самитЬ българи, за първь нжть се подложи гака на по-грпжлпва кри- тика въэъ основа на прямитЬ исторички свидЬтелства, а не на ле- гендитЬ. ВсензвЬстно е, че заслугата за гоя знаменателепъ поврать in. нажата исторична наука, се отдава па Тунмана, справедливостьта го изпсква обаче, да отб’кгкжимъ, че Тунманъ собстнено развива идеи, конто нЬколко годинн црЬди него 64 изказалъ вече знамепитпятъ Шлоцеръ. Тунмановнятъ епохаленъ трудъ „ИзслЬдвания върху псторията на нзточ- ннтЬ европейски народи“ излЬзе въ Халле въ 1774. година.1) Още три годинн по-рано обаче (1771.) Шлдцеръ издаде своята „Всеобща ОЬверна История и пр.“8), въ конто твърдЬ накрагко се зачеквать и българитЬ, „историята, на конто е скрита още вь дълбокъ мракъ. като всичко, коего зас4га народопргЬселепието“. ДнепшитЬ българи, споредъ Шлбцсра, см безспорно славянн; но старигЬ дошли отъ Волга (българи) безспорно не сж славянн, t по всгъка впрояпшоанъ турски народъ. НласнгЬ сж тЬ.хни братия, (р. 240.) Обаче какви годЬ докязателства за тая хипотеза, чер- пепп отъ правитЬ или езика на българигЬ не се привеждатъ. Само in. глава II. IX Шлбцеръ бЬлЬжи изобщо за днешния български езикъ, че мтмина (писатели твърдфли, какво гой билъ особено, макаръ твърдЬ грубо славяпско парЬчпе. „Обаче пикой още до сега нс ни е даль образци огь него. Мень не са познатн пито едпа бтигарска граматика, вито единъ български рЬчтшкъ. При всичко това и едпото и другого би било много важно за историята“. Шлоцеръ изказва именно мнение, че може би въ днешния бмгарски езикъ да се нажъряпп думы, който биха ни оплтили. да узнаем, какъвъ народъ сж били неславянскИ1П1ъ българи. (р. 331). ‘) ’) luhann Thtuunauns ordent). Lehrers dcr Beredtsamkrit und Philosophic auf der Uni- versitat zu Hallo (Jutersuchungen uber die Geschichte der dstlichen enropkischen Volker. Krstcr Theil. Leipzig 1774. *) Allgemciuo Kurdisehe Gesclihlite и up. \on August Ludwig Schlrtzcr, Halle 1771. •) Кратка история на ДунпаекигЬАТшгари намираме тукъ на стр. 240. Вж. п стр. 378, 379, 382, 383. За етногенняга ни българиrl> нимнраме и’Ькон бЪгкжки и въ другъ едпиь Шдоцероиъ грудь, който ни 61. подъ р.ъка въ руекн нрЬводъ: „О iipoMCxoiKieniii rjoneni. вообще и 1>ъ особенности г ловет. роосшошхъ и пр. Москва 1810“. Тукъ (63) той со съгласява еь Гитерера (Synchr. Universrdhist. 558 и 5691, че българитЬ а яиджпритк см принадлежали къмъ едко плене — финско. Малко по-дол у четсмъ обаче: „Друпе утверждать ст. такою же, а мож'етъ быть и большею в»у>ояш«ос»мю, что болгары по видимому били Татарп“. СлЬдвать нзв'Ьстиитк дпказп отъ титдата хаганъ, оть лнчнигЬ имена „которая беи. самими!# походятъ’па татарского происхождета*1 (§. 54).
КРИТИЧВНЪ ПГЬГЛЕДЪ HA ВЪПРОСА ЗА ЦРОИЗПЦА НА ПРАБЪЛГАРИШ. 531 Шлбцерова га идеи иа неславянството на българитЬ биде енергнчно под’ета отъ Тунмана и тон нжть развита по-обстойно и скрЬнена съ пЬкои до казн. коею дави право на псторията, да смЬта него, а не Шлбцера. за |и>дон<ччалникъ на така парЬчената турско-тагарска хипотези. >) Споредъ Тунмана първобитнигЬ българи (прнбчигяригЬ) по никой пачнпъ не са били сшвяпи (р. 36.) ТЬ принадлежать къмъ с&щата групп народности като кутригуритЬ и са били слЬдователно крыши прия гели на маджаритЬ (Bhitsfrennde dor Ullgem.). — Въ гона убЪж- даватъ Тунмана прЬди вснчко тЬхпитЬ нрави и обичаи, конто били най- вече турски, слщо като у старптЬ маджари (wie bei den niton I ngern ineistentheiB tuerkisch). Подробности обаче не се привык дать. Важ- ною за насъ е, че Тунманъ изкарва за първъ пить и н-Ькои езикови <Ькази. Пресвитеръ Дноклеасъ парича кпяза на българитЬ г«г«н?.. С.гЬдъ това всичкнгЬ имъ лични имена се отллчавать съвсЬмт. отъ сла- вянскитЬ и се съгласяватъ наопнки съ маджарскипмь. (Тунманъ нс дана обаче нито едппъ примЬръ за показъ). По-натагькъ: българитЬ се па- ри чагь моею, като другитЬ маджарски племена, хуни. — СиноветЬ на царя, който управлпвалъ въ време на Константина Порфирогепета се наричалн — елиппятъ Кап Artikinos (sic), а другиятъ Bulias Tarkan. Тунманъ се опнтва да оближи тия имена съ подобии турски. Таска (sic) е едннъ сапъ у турцитЬ още ири първата имъ полна въ историята, а Кап е титла, конто турцитЬ давали само па пай-лнчпптЬ си принцове, обаче той не се рЬшава, да тълкува Artikinos п Balias, ако и да било можело да се обяснятъ оть турския езикъ; „той би поставили еь това само една вероятна хипотеза. За тона прЬдпочпта да остави гая м*ка па други"?) Тая пр'Ьдпазливость. конто би правила честь на Туимааовата кри- тична метода, ако ia би се проявявала тя п въ общнтЬ гь-ьрдЬннн на автора, се забЬл’Ьзва и въ труда на най-близкпя му последователь Енгела, „История на българитЬ въ Мизия" (1 797.)/) по въ чнелото и катего- рии гЬ на доказнтЬ за турско-татарски я произходъ на българитЬ се вижда вече по-голЬма систематичность и пълнота. Енге.гь приема прЬди всичко ряздЬлението па българитЬ, „както се намира въ рускпгЬ хроники": на Болгаре Волошк/е и.ш просто Волохи ’) Вече Вемелииь rptinn, като пнели, че „Шлоцерь вмиель на скверь учеником^ Тгиманни, и состарклея учеником!, же, то есть иодиисаьшисъ подъ глаллнй догмата Тув- маапова учеши, вкриль татаризму вародокъ восточной Евреям". Венелннь, Древше и пни. Болгаре 24. *) ЛгОДаяоя und littWae lieszen sich wohl auch aua der tiirkischen Sprache erklAren; aber da ich weiter nichts, ak nnr etwas wahrBcheinlichea angeben kann, so will ich Heber diese Muhe andern aberlacien. •( JoImhii ('hriitian eon Engel, FortzetBung der allgein. Weltgeschiohte dnrch eine Gesellschafk von (ielehrten in I eutsehl.ind nnd England ausgefortiget, Halle 1797., стр. 293.—171: Geschichtc der Bnlgaren in Mfisien nelel einer kritbehen Erlantcrang, Berichtigung nnd Be- statigung der Thunmannigchen Villkergenealogie und altesten Gescbichte der Bnlgaren, Tiirken. Chazaren, Ungeru, Putschencgon, Uz.en oder Cotnanen nnd Walachen. По-раио стр. 251., § 20. Erste Eracbeinutig der Bnlgaren, einer iatarifdten Nation in grvszcrer Menge. 34 ‘
532 д-гг ни. д. шашяАновъ, и Еолгарс КамсюеЛ) Че дЬйстнитслно българигЬ сж били народъ отъ татарски пронзходъ, за това Енгслъ принежда н'Ьколко доказатслства, между конто намираме и два аргумента, черпсни on. езика на пра- българитЬ. 1. Имената на старипнъ им?. прпАводители звучать смоьмъ по татарски (klingen ganz tatarisch, р. 252.), папр. Kubrat (огь гърцигЬ развалено по нЬкога въ (iobat), Batbajas, Cotragus (отъ когото бълга- ригк се наричатъ отпасть и котрагп, отъ гдЪто пъкъ ироизл кзва сме- шенного имъ съ кутрпгуригЬ), ЛярагнсЪ, Terbelis, Tddzes, Bajanus (отъ гърцитЬ прЪвърнатъ in> Paganos), Ibctue, ('атрадания ((’han Campa). Tzerigus, — слЬдъ това имената на благороднитл (vornehme) българи: Boilue, Tzigatus, Conartikinus, Bulias, (sic) Tarkanue и пр.1) 2. БългарскнтЬ царе се наричатъ въ по-старитЬ византийски пз- вЬстнм, когото българигЬ ие били се смЬсили още съ славяни и власи — лановс или хагани (Chaus oder Chaganen). Тика у Щрптера II, 499. Както виждаме, езнковитЬ докязателства на Енге ла сж сумарни. Главннятъ му аргумента се опира на слуха. ИзвЬсгни имена „звучать* ио татарски. Тълкувания не се давать нигдк ако не се вземе за ети- мологиченъ опить разд елен исто на Сатрадапмв (( han ( anipal и на Zamergan (Chan Zamer) — войвода на yiyprypmi.. стр. 255.:|) На стр 254. Енгелъ поиенува. споредъ рускптЬ л Ьтописи, имена га на слЬдннгЬ българскн градища (въ бассйна на Кама и Волга): Brachiiiiow, Tugtschiu. Bogard. Sabakul, Tsclielmat, (ihomol. Torotscheek и Казав, но не се ползува съ гЬхъ като доказатслства за своята хипогеза. Въ стжпкигЬ на 1Плбцера-Тунмана вьрви и Варам зинъ. който кт. т. I. па своята История not. 41. забЬл'Ьава, че въирЬки Нестора миозина считали българигЬ за славяни. Но българигЬ гово|н?лн по-прЬди особенъ езикъ. Най-старитЬ имъ собсшвени имени не сж славянски, а подобии на турскитп, (прэтЬри не се привсждагь. указка се само на сппсъка на *) Енгелъ июбщо не нолемилува. Едавшего Micro, гдЪто гой паыДрнв за пуждно да СО разправч съ друга едва творил за нрии)хода на българигЬ, е една мазка, случайна 61л4.Ж1Ш на стр. 252., ирЬдизвикаиа отъ мнЬиието на Щритера (Mem. pop. II, 498.), че тамъ, гдЬто у н!кои византийски сиисатели се говори за ха ионе и хаганн, тая титла се отпася не къмъ българскитф кня1ьс, а къмъ хана иа aeapuri. —Пжтемь Енгелъ каика, че въобще пкк<н обичатъ да прнпнсватъ на бглгарнгЬ угърско «.гм фиаско потекло (ugrisehen oder tinnisihen Ursprung), но за това, колкого му се чини, шя нЬмнгъ други осяования, освЪиь ем4>1иеннего па българнтЬ съ утрнгуритй и кутригуритй у гьрцигЬ *> Па сжщага стр. Еигелъ поменуаа и Саиднлъ и Хиииазъ (Chioialus), храбърч. генерал?, на кутригуригЬ (може*бм „волошви българи*?). ни имената имъ не облевана. *) Другие! (исторични и етиографски) докалг на Енгила вь малио нам1ненъ редь ел слкдннтЬ: 1. Носторъ пзкарва бългярвг! отъ лемята па хазаригЬ. 2. Кпязетй нмъ пмать обитай да жертвувап жнвотнп, да сн мнить нозЬтЬ ггь моретн, да нматъ голЬмъ брой наложпици (Kebsweiber), посдДдппт! ги иосрДицагь нростнати наземь, a uoH. KHrt нмъ — съ крЬськь (Stritter, II., р. 554.). 3. Кългарит-t (и еппциално вОлжсжигЬ) се наричатъ въ н41кои маджарски хроники пемае- лиги. ПрДселенит-Ь вь Маджарско исмаеигитн нодъ нрктводителството на Тохшг см нареченн у Anonymus Belre Notarius прямо Bular име, което хпоаипа срф.1нев!кови списатели давать на азиятскитк българи (ср. Vincent. Helhiaeenxis, 1. 32., с. 23. Comania ab aquilone habet Byleros, id est magnam Bulgarian!). — Подобно и рускигй хроники наричать _азнятскигЬ бьлгари“ пкколко наги исмаелнтн и сарацнни (у Нестора и. год. 990.). — Гил българи (немаолпти) см прнели мухамеданствого заехно съ другитй гнатарски племени.
КРИТИЧЕНЪ ПРПГЛКДЬ НА въпроса за произхода ПА ПРАЕЪЛГАРИТб. 533 бългярскитГ. царе въ Миног. pop. IL, 457.), сжщо такива сж и обичаитЬ имъ ГГуимапъ, Gesek и up. 36.). ВнзантийцигЬ наричатъ угрит!. и и българитЬ лу/ми (Мин. р<>р. !., 451. и II., 441.). Карамзин*!. повтаря буква.тно Тунмана дору и въ заб'МЬжката 65.. гд-Ьто различава бъл- гаритк on. власи il,. ИървигЬ сж турци, а «торитк ост ятьци on. старит!; п*ти или траки, i Гуны. 323.1. Глава 111. Венелинъ и неговата школа. ВЬрни ня своего решение, ла изтысваме въ искан отдкть само по-важни г1; трудом*. ниг и въ произведена™ <иъ Тунмана реакция, конто << явява собствен!» като одно подпревание па одна uo-стара теория върху славянска национялна основа,’) ще привсдемъ само вай-крупнигк явления, като и Тукъ не аабравяме пр+.ди вепчко свояга най-близка цкль. Вьпросътъ за емка ня прабългаритЬ неполно пи застава, да се огра- ничимъ само еь гни произведения, гл. конто дЬйствително езиковитЬ аргументи играитъ одна ио-голЬма рола и въ това отношение собствено само два труда заслужвап. да се цнтувагь: Венелиновитп „Дретйе и нынп>шн1е Колгареи'1) и изслЬдваннята на Нръстъоеича (колков» тЬ и да не сж самостойни и да сж повлияю! отъ Савельева Ростиславича), въ конто намЬрваме п първитЬ онитп, да се обленить старит!; български имена съ помощьта на славянската «типология. Както о известно, появата на Венелнна съвпада съ начатого на ромаитиката въ славянската история. ВъзбуденигЬ пациопални чувства се отра.каватъ и въ антагонизма на историчнитЬ изслЬдвания. На турско- татарската хипотеза — като плодъ на нгъмскатя наука, се протпвупоставн едва чисто славянина. Историчната критика с д.плена. да лава аргументи въ нодза на едиата или другата теория. Огь тамъ и безцеремоннигЬ изнасилвання па факговег!;. Редомъ съ непрндирчнвата ревность върви впрочемъ и неподозирапието на известии правила, конто днесь се сметать за елементарни. Отт. тамъ и cakini-l. етимологии безъ огледъ на фонетичнитЬ закона. ПрЪднзвикана по реакция оть турско-татарската хипотеза на Тунманъ-Енгела, Венелпиовата критика на нърво м'кето лучи, да обезеили аргументигЬ на тия посл'ЬднигЬ, и но- специално ЕнгеловигЬ, като по-обстойни. ') Славянската теория се подьржа обаче а прЬдн Венелнна отъ иЪеон европейски учена. Така наир. 1)’ Ohsson въ своя много ннтересенъ за иасъ трудъ, иъ конто той подъ фикдията на «дао идтешествие до Булгаръ е снстематизукалъ венчан свЬдЬнил на араб- скитЬ списателн л в пл жск it rt българи: Des peuplca du t'aucase et des pays au nerd de la nier noire et de la met caspienne dans ie X-me siitcle ou voyage dTAbou el Casaim, Paris, 1928., p. 72: ,Si loti Massondi, les Bourtas et les Boulwares etaient des peuples lures, ce qui пе поив pantit pus exact.“ p. 78: „Yai out. . dans son art, Boulgar... dit tantiit roi des saclahes, tantiit rol des Boulgares... Cette synonymic prouve que Yacout regardait lea Bonlgare* comm»' i'tint de race stare: ce qut nous parait hors de doutt1'. ’) Jpcniiie и nnninuia Болгаре въ шмктнчеемкъ, иародонисномъ, историческомъ и ре- .ипоэномь ихъ отиошем1и къ Росаянанъ. Исгорико-Кртнчесшя Hauciiaubi K)pia Веиелииа, томи I., Москва, 1829.
534 Д-РЪ ИВ. Д. ШНШМЛИОВЪ, Няй-голГ.мъ трудъ шпага Вепелинъ. да обори фи.юлогычнии(п, до- казн на Енгела, — тькмо тия, конто и насъ интерссувагь нап-нечс, (Дрейн. и нын. Болгаре, р. 25 к ел. „Разборъ доказате.гьствъ о гатарскогь происхождсн in волгарь"). ’) Енгель твърдп. че собственнгЬ имена на стари ifc българсян войводн эвучатъ (зв^нятъ) по татарски. „То-то и б!да“, отговаря Венелинъ, „что cin имена вождей прозвенели Енге.но но татарски; то-то и Гккдя, что участь древнихъ Болгарь зависитъ ось состоят» слух.» сочинителя! Такъ какъ вся важность сего .... доказательства, зависитъ только отъ слуха, то я сшику см'Ьло и решительно, что имена отнюдь пе знЬнятъ по та- тарски и — д'Ьло съ концомъ и великолЪпнымъ отв'Ьтомъ, и вед; доказа- тельство опровержено по достоинству". — При всичко това Венелипъ добрЬ чувства тежестьта. на ЕигеллвитТ. езпкови доводи, и ако и да си дави вндъ, че не ги счита за сериозни, че не иска да се разпро- странява върху „развалешгн слухъ на автора", — явно е, че лекото имъ отф'ьрляппе с само едппъ чисто рнюричеиь по-хвать*). Особепо явно е това оть дългия екскуреъ върху славянскигЬ личин имена въобще. прибавевъ за иодкрЬпа па Венелпновит'Ь выражения, конто тон най-серпозпо прави, ако и вь начало и да нзглежда, че ще Зимине само гь една подигравка.— Венелиновиятъ отговорь на тая точка ось ЕнгеловитЪ доказп за тата- ризма на българитЬ заема повече отъ 22 страница, ако прибавимъ и тъл- ку ван пата на думптЬ Тарканъ, Кинауъ-Тикинъ и Хагам. (р. 29 — 34, reap. 51). Вепе.типъ първень натяква Енгелу, че търси въ вс'Ько славянски име непр'Ьмкпцо -славь. Псторията почти на всички славянски племена пи покалва, че нмената на първитЪ имя мадЬтели не с.т. се сньршвали на -славь. — Ио има още одна причина, защо нмената на старит!» бъл- гарскп войводн „прозвенели вь ушахъ изыскателя по татарски", а именно: отъ н'Ькое вр’Ьме захватать да изискнатъ отъ славянскнтЬ собствени ‘) Пропить друтгк аргумент на Еигела Пепел инь кьзражяка: 1. Никль ненЬрни тьлкува нзнкс1пия насади, у Нестора: Словсасву же языку, якоже рекохомъ живущим!, и» Думай, npi идиша оть Скиоъ, ренте отъ Коиарь, рекомш Сол rape, и 11.Д011Ш по Дунаева, и иасильницы Слоьономь бнша. 2. ОбнчаигЬ иа быгариат! кнлзье: да жертв/гнать животин. ди си омиватъ ныптп въ морето, да шиать много жени, да бмдатъ поерйцапи отъ вобскиииь и.ю съ радостно въмлицания— пе сл> неиркменно татарски. Това до- кааатолспо е толкова маловажно, споредъ Венелипа, того не шелужва и внимание. Как» че подобии прави и обичан ие е никло и у другитк слапяпн. (СлФхватъ ирнмкрм) 3. Имею Ьесер- мени. което рускитк лЬюииси. отдавать на бъдгарлтй, сс отншл само кьмъ волвсавтй българи. а не н къмъ дупавскитЬ. Тив иоелкдиитк грЬбва строго да се рааличаиать отъ иървигЬ, „Волжск» Волгаре были дЬйс1ьиге.1ы1о татаре, и вЪрую могаметане (XI, XII, Х111 стол, и пр.), какъ и ирочГе ихъ единоплеменники. Народное нхъ нааааше пешвЪстио; по крайней мкр! наккрно было татарское, которое, пометь быть, еущегтвуегь и до енхь норъ; /м>леярамм жг себя они не называли, ибо не были епмъ народомь, а однииь изъ тпгярскихь нлемепъ; по болгарами нхъ называли только Россияне, пли лучше, РусслйЙ лкюкиеецъ, потому, что они за- няли, поглк выхода иасгоашихъ Полгаръ за Дунай, йю древнюю lioaiapin, или еще лучше потому что населяла древшй знаменитый па ВолгЬ города Волгары". ) Самъ Венелипъ се ползуна въ ишроки ранмйрп отъ еткмологилта, когаго се каеае, да сс докаже папр. гъаиеството и славянството на хуинтй и българитЬ, стр. 04 и сл.: Вх>.хрг,р или ВаХар^'р Нладимирк Мундюхь? — Аттила —Т-Ьланъ млн ДЬлань (ср. и ТЬлецъ). - Bledas Владъ. — Малакъ малокъ (у бълг.). — НаХа, Ktc/.aj Воислввь. Авгаиъ, (ер. блг. имена пи Кань, наир. Канкаиъ). — Кутплцъ образувано оть Тьльцъ (ко ТЬльцу), — Нояпъ = блг. Воянъ и up. (о. с. 94).
КРНТИЧВНЪ ПМ1ГЛЕДЪ ПА ВЪПГОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПМБЪЛГАРИТХ. 535 имела смЪтка за етимологичния имъ пропзходъ и значение, и ако се оправдаить съ сегашния езикъ, удостояватъ ги, да ги наричатъ славянски, ако ли н1> — смЬтатъ ги за варварски, именно татарски иди сканди- навски. Обаче колко ще иамЬрите и сега въ Русия, Ческо, Моравиа, Славония имена, коню не означивать нищо и нЬмагъ ннкаква свръзка съ езика. Мима народыъ има нужда да знае, какво значи Иванъ, Григоръ, Мария. Ваня, Гриша, Маша и пр.? Да нрЬдположимъ, че речений бъл- гарски имена не сж означивали нищо, какво може да се заключи отъ тЬхъ за татармзъма имъ? (’лЪдъ това поражда се още единъ не по-малко важенъ въпросъ: пита се, въ такъкъ ли видь сж ни оставили Внзантий- цитЬ гин имена, както сж били произнасяни отъ тогявашния българскн народъ? ВсЬки ще се съгласи, че не може да се отговори на това иначе, осв'Ьнъ отрицателю; защото, „ако тЬ даже и по-послЬ сж извъртали кече явно славяискитЬ и имащи значение и драматично происхождение българскн имена, толкова повече сж ги разваляли въ ониа времена, когато сж били още по-малко запознати съ тол народъ. „И такъ, пменъ прпведеньт.хъ изыскателей за настоящих, правописан ныя, принять нельзя, а судить по звуку нхъ, худо толкуемому, суирй вздора. — Это ВЪ OTHO- inenin къ слуху изыскателю”. Сл'Ьдъ тиа выражения огь общъ характеръ Венелинъ нрЬмипава къмъ разбора на самигЬ спорнп имена и неднага заявнва, че който по- знана по-добрЬ татарнтГ, н'Ьма да намйри ни най-малко сходство на тип имена съ татарскитк Самъ той напрасно измжчилъ единъ татарски молла, да го разгпттва за татарски iraeiia, но въ получсного не намЬрилъ нито най-малка прилика съ българскнтк Впрочемъ нЬкое съзву чие, ио нЬкога даже твърдЬ сполуч.тпво съзвучие, може се намЬри и между арабскигЬ и нЬмскитй имена, — какво с.гЬдва огь туй? Обаче иска анализуваме спорпитГ. имена по редъ (Венелинъ сжщо като Интела не отдкчя лич- шпТ. имена отъ титлитЬ): а) Ку- Орать да звучи ио татарски? (Оть раздЬлната чъртица с явно, че В. съглсжда in> името Пропп), б) Batbajas, иначе Basianus (Mem. pop. 457) о развалено отъ Баянъ. И това име да има татарски произходъ? (Етимологията обаче не е показана изрично). в) Котрагъ, Нз penes juilicem. защото е загубило граматичпото си зна- чение; а мнЪпието че народътъ по туй име се наричалъ котраги или котри- гури е овехтЬла басня. г) Аснару хъ. ГърцитЬ сж затъмнили значеннето на това име; ала то звучи като у южнигй славяни: снляиъ, лпмнаъ, коню.1ь, к<ык'у.п, и проч. Ergo? д) Тербель (Terbelis). Зато българитЬ(?) сж го нарекли тъй, ще облеки она, конто ни каже, защо поляцитЬ сж дали такнва имена на Леха, Крака и .1окЬтка и пр. Или не сж ли го ирЬименувалн византиицитЬ ? или нима иЬма славянски думи. конто мъннчко да ударять на Тербель? е) ТЬлецъ. Етимологията на името е Венелину толкова ясно, щото той прибавя само иронично: „Покорный слуга*. ж) Боянъ. Както вече Щритеръ забкгЬзва. гърцитЬ ирЬобръщатт. ио нЬкога Вояна и въ Пагаиъ, като употрЬбять - нам'Ьсто б, и уа нам. я.
536 Д-РЪ НН. Д. П1И1ПИДИОН1.. з) C'ampaganug, сжщо Боянъ. Изсл’Ьдвйчъгь гь.(кува „Ханъ Кампи“! и) Tzerigusl инакъ Telerigus? i) Boil us и Bulias или по-добр-h Bolias (Вило;, Bg-jXiok, Волю;). Гър- цитЬ наричали българскитЬ военачалницн: BotXxor,;. BoeXxBtjc, т. е. воев r/v.— Впрочемъ въ България е имало и особенъ класт, велможа: бо.гЬри (чети бо- ляри), но руски бояри. ГърцигЬ ги наричали Bulias и Bolias. к) Тарканъ и Конартикинъ, тнтли на българскигЬ иринцове, Ромлнъ и Борись. За вЬриостьта на гръцката. транскрипция не може да се таран тира, за това Венелннъ не се онитва и да ги тълкуна. Енгелъ впрочемъ нарочно е избрала гькмо най-невразумливитФ и необж нимнтЬ имена, сдавяиството на конто мжчно може да се съгледа. л)1) Хаш. и Хагапъ, така te нарычать българскитЬ кралье, прЬди българитЬ да се см'Ьсятъ съ славянигЬ и власитф. Обаче още е въпросъ да ли хаиъ и хагапъ сл идентлчии терм гни. Споредъ Вене. (ина хаганъ, жаганъ. кегонъ), коего се издава вече за славлнска дума съ своето окончание па анъ, не е лито други освЬнъ княгинь и.ш огонь, негли унотрЬонвано нам. княи,. Ако ли българигЬ пе сж познавали подобна дума, то хаганъ ще е, образу нано оть византнпцитЪ отъ нЬкое българско собствено име на анъ (Ср. Кохаиъ у карпато-руситЬ, Кокаиъ у сърбнтЬ. Кавканъ — два български велможа;. както иЬхското Kaiser огь Caesar (отъ caedo, режа). Огъ ВенелиновитЬ привържепицп въ руската паука ще поменемъ за нашитЬ цЬли пакратко //. Бушкова (Оборона .Нтописи русской Несторовой on. ннпЬта скептпковъ СПб. 1840) и Савельева-Росшие.ншича. (Славянсюй Сборпикъ, М. 1845). По-длъжко ще се спремъ само върху Уварова (De Bulgaroruiu utroruinque origine et sedibus antiquissimuni, llorpati 1853). //. Бутковъ (p. 98) главно напира па обстоя тел ството, че не е въз- можпо единъ народъ въ 190 годинн сз.вгЬмъ да се ир'Ьобряяува. — За толкова кратко врфме българитЬ, ако да бнха били татари, не би могли да се прЬвъриап. въ славянн. Обаче той се ползува и он. нЬкои имена, като избира естествепо само тия, конто нему се струвать безспорно славянски, а иропуща изтъкнатитЬ отъ Енгела и псговигЬ привърженнци. „РазвЬ находимый у Болгаръ въ VIII и IX п1пгЬ до Хриспяпства, имена царей и знатныхъ мужей: Валдимира (Владимира), Богориса, Даргомпра (Драгом1ра), Бой-ладовъ или нашнхъ Бояръ, пе суть славявс!пя?“а) Саве.1ьевъ се произнася за езика на прабъ-ТгарнгЬ шьтемъ по поводъ на необяснената и до сега формула етхь бехти въ послЬсловието на Тудора, черноризеца Доксовъ, който въ 907 г. по зановЬдъ на Симеона нрЬписалъ словото па Атапасия Александрийски, приведено одна година по-рано огъ гугьцки па славянски отъ ученика па Методия, епископа Константина. Въ това послесловие намираме сл-Ьдната лЪтописна бЬлЪжка: *) 'Гая точка образуяа у Енгела и Веиелина оиобиа рубрика, но пенною мГсто е оче- 11И.Щ0 иь реда на егниологичиитГ. аргументи. •) Нь одна лаб. (р. 286) Нутковъ ноиеиуна, че бнлъ лашипканаль славянствою на ду- павскитЬ п волжски гГ българи още отъ 1821 год. насамъ вь счатнитЪ си нзъ разни г! жур- пали: я11+.что къ Слону о полку Игоря4, „О имени ковакъ" и пр.
КРИТИЧЕН!. ПМИ'ЛЕДЪ НА М>111Ч№А ЗА ПРОИЗХОДА НА IIPAKTUrAITITI.. 537 eft же Борись Болгары крестнль есть in. л к то тт бсчпи въ ими отца и сына и Свята го Духа. амин" (Калайдовичъ, 1оапнъ Екзархъ Бол- гаркой, м. 1824. р. its, заб. 40). Споредъ Савельева тьмната фраза -кип, бехти, конто, както ще видимъ с мжчила въображеннето и на други учени. не може да бдде кЬрно записана. „Слова етхь бехтн явная ошибка: Калайдовичъ, невидимому не разбралъ хорошенько буквъ, которыми быль обозначенъ годъ крещентя Болицкь, и поставилъ па угадь каш я то непо- нятая слова; а мнопе не-ориенталисты, выставляя :»ти слова какъ образец!. ()ревняс,о языка Болгаръ, обявили въ с.гЬдъ за Енгелемъ, отатарившимт. Волжскихъ переселен цепь на Дунай, что этими двумя ркчешями дока- зывается Аз)атское н|к>исхпждеше им.. Папротивь, ор1епталнсты, которым !, это дЬло должно быть изв'ЬстнЬе, утверждать совершенно противное: по свидетельству члена Парижского Аз!атскаю общества II. С. Савельева и нисколько лЬгъ црожившаго вт. Перин, С. II. Черняева, таким, слот. нЬтт. ни вт. арабскою языкф, ни въ турецкомъ, ни въ персидскомъ, ч1.мъ и разрушаются псторпчесшя мечты не-ор)ента.1истовъ о какомьто аз1ятскомъ язык! Волгарь". (Слав. ( бори. 59, заб. 14.). Пръснати изъ разнигк стадии па Савельева намираме още сл+.дпитТ. иЬколко стихологии пли сближении па прабългарски имена:') 1» рубишь Cnibiisi или Кркрв^, въ франкскигЬ лктоинси Cnunas: is, ав=слав. ашъ, ишъ. Кркра; е Крувошъ или Крубошъ (Грубошъ), а Крхр&с=. Крумошь (Грумошъ, Громонп.). „Какое нропзпошеше правильнее предоставляю ptiuim. Болгарамъ. НЬтъ ли у пихъ теперь такого или подобна!» имени?" (Сл. ('бори. стр. 50, заб. I). Преснямъ (Пргххр). Така („исковерканымъ нменемъ") наричатъ цгьцкитк описатели Владимира. ЗвуковетЬ на името му са нес.т.мп1нно славянски, но смисъла му топ не знае да тълкува. „Такъ варварски искажались у Грековъ славившие звуки!" vib. 53, заб. 3.) С&щото е и съ: Енрппота. „Что за странное имя Ен-ушбата (ио лат. выговору! или Е-лрташт (ио греЧ/ лролзношешю)! Хотя въ этомъ слов! и слышатся родные звуки* (явно е отъ начина какъ отдЬля еричкнтЬ, че Савельевъ чуни въ тиа дума вт, едаишя случай рпбшнц, въ другим ирм —), „однакожъ точно такого имени у С'лавянъ не встречается, почему и должно заключить, что опо дошло до насъ испорченное, гЬмъ паче что другое имя тогоже самаго лица чшто глчвяигкое: Воянъ (Iloinus) и Вчинъ (Boinos). (Слав. Сб. 51, заб. 11. (tpeu Увароеъ (De Bulgaroniui utronimque engine и up.) повтяря иъ общи чърти Венслипонит! възражеиия протии. ЕнгеловигЪ езпковн доводи, дана обаче и н4кои свои етнмологпчни гьлкувания: „Dicunt noiniiia veteruin Bulgarmu iliieuin tataricum sonare" (p. 84). Но това 1'ьвсФмъ не e вЪрно. Iloc.rh това въобще. кой не знае, „nomiua explicate arduuni et ingnituin est vel turn, quum recte scripta et enunciata tenes“. При вскчко - тона и J варовъ като Венелина ири- вежда п+.колко лични имена, за да покаже, че могатъ да се тълкуватъ и отъ славянски езикъ. Найрим. Кубратъ: „Kubratus, cur Tataricum sonet nescio, quum jam cnniulatae litterae consonant.es idpotius slavicis viudicent dialectic, quae iis libenler utuutur — et potestas noiuinis slavica poseit ') lltiioM imiMoAoiua щи се нахйрятъ кегли и язь рецензиитк му, конто ие un otx* на рлка.
538 Д-ГЬ ИВ. Д. 1ПИШЧАИШИ.. inveniri". Уваровъ тълкувя Кубратъ оть рус. вращать съ частица ну, като вь кувырдать, кувыркать и пр. — Baias, Batbaia* и пр. (вспчкп форма се снеждатъ къмъ Balan), „vocabulnin tain pure slavicum, nt vix intelligi |M>ssit, tain din de eo cur sit. dubitarum". Ралбпра се, че имею произхожда on. глагола баять. Кюпрагъ (Cotnigns, lege Cotrag vel etiain Cotorag) оть „котора, antiquissimum rt ipsum slavicum vocabuluui®. Телецъ (Telizes) — отъ теле, „sensum hala t apertum - vituluni designat*. Колкого за Аспарухь, то е персийско, „cu te igitur нес fennicum, пес tartaricum®. Прнвеждатъ за доказателство, че българит!; сж финн или татари, тиш- липиь на бълг. князе и тЬхпит!; саповници, по не взимать къ внимание, че ибн-Фодлааъ парича царя на българи! I. Vladavaz. Поел!. хань еъвсЪмъ не е цуждно да бжде ориенталска пила. Ср. слав, окопч. анъ, шанъ, хань (Венед. 1. 41). Тарканъ ще е, споредъ Уварова, лично име сл. Дрожапъ, Дорожанъ. Въ Kaviptt Kstvog (sic) първото ще е титла, второго лично име. Хагапъ е не само старобългарска, но и аварска и руска титла (Си. Владшпръ). Разбнра се, че за боляре, бояре (boilades) не може и дума да става; тя личи още на 1гьрвъ ногледъ, че е слявянска, Топогр. Kut- mitziwi, Kotokium, Bulgar какво значаватъ, м&чно с да се каже, „sed solosne apud Bulgaros loca nominilnis intellect!! ditticiliinis inveiiias?® 'Гака ед. неубКиггелни и н'ккои отдЬлни думи. конто Шафарикъ смфга за старобъ. нареки: нуль (думата е гръцка), вмермить (bombyx) — „rei externae peregritium vocabuhuii, nullam videtur molestiani facturum® (p. 86) 11 Рюминаваме къмъ привърженицнтФ па Венелппан (’авельева-Рости- славича у нагъ и пр1;ди всичко къмъ Критьовича. Тукъ главно ни инте- ресую неговото „ Кратко изеллдованге на българскм-пьп древность* въ Царц|'1»адскигк „Влыарскы Книжици® оть 1858 годила, Май ч. 11. кн. 2, и К >ии ч 11 кн. I и II. (особ. р. 135 и сл.: 1шк<, бьлгаре-те были Славене) и на второ мГ.сто неговата Icuiopiu блъгарска подъ име Унмвь ч. 1. Цградъ, 1871., въ колю сж поиторепи много irbiua отъ първата му студия, но не намираме гъкмо пай-главното: етимологичното гьлкувание на прабългарскитЬ лнчпи имена. Теорията на Крьстьовича за славяпския произходъ на хунитФ и българптФ е нознатя. Тя не е иегова, а на пеговптЬ най-близкн учители. Вене.шна и особепо Гавельева-Ростиславича. Българит!;, конто изпърво се паричать хуни, утургури, кутургури п пр. били или часть отъ антигЬ или славяпско племе (Пзсл. 137). Сжщо гака не е оригиналка и исто- рнчната метода па Крьстьовича. II тукъ доказателствата сж сжщигк. критиката едпаква. Подобно на Веиелина — Крьстьовичъ отдана па езиковнпиь докази, черпепп особепо отъ етимологията на личнитЬ имела, условна важность, защото тт.кмо тоя материала билъ твър.гЬ малко на- дежен!. породи мпогоброппнтГ. грГ.шки въ графичного му пркдавание, поради н'Ькои особености на славянската ономатология въобще, ио п.п като тъкмо протпвпицнт!; па славянскага теория боравятъ много
КРИТИЧЕНЪ ПРВГЛЕДЪ НА ВЪОГОСА ЗА ПГОНЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 539 често съ езиковн аргумента, то и Крьстьовичъ се вижда принуденъ да обърне внимание па гЬхъ, като си дава обаче видъ, че върши това само огь лгобогштство, при всичко че на друго мЬсто, когато се касае, да се докаже сдавяиството на хунитЬ той (саицо като Венелиня) мною ревностно се ползуна оть свид'1;телствата на етамологмпта,’) та съвскмъ не изглежда миЬнието му за стойностьта на таи категории докази да е много низко,— наиротивъ. За прабъ.1гарскитп> имена Крьстьовичъ прйди всичко не иска да поптаря туй що билъ казалъ за хунсхитп имена (91 — 94 и особ. 30 —155), то есть, че нма между гЬхь мною такива, оть конто не се вижда ясно славянский имъ произходъ, „обаче това, не бы было само доволно за да речемъ че Бълх’ари-тп не см были Славени, понеже и днесь иице се нахождатъ между Бкнары-ты, (какъ-то и у Русы и у Сьрбы) имена безъ никое зиачеше, иди защо были огь край исиьрченн и исхабени, или защо см бстествомъ не значдтелни, какъ-то, наир.: Груйо, Дачо, Люлчо, Люцканъ, Гриша, Вани, Неша, Маша, Цоиа, и проч.“. (Пзсл. р. 137). Известно е първо, че много хунски или славянски имена не см ни дошли право и непогрЬшно з&писашг отъ чуждитЪ гръцки и и латнно-френски описатели.*) Огь тамъ се разумЪва. колко бихме rpfc- 111Н.1И, ако бихме смдили отъ такнви криво записано имена за произхода на единъ цклъ и многоброенъ народъ. Второ, славянн rh, смщо като бьлгаритЬ и сърбитЬ днесь, обичали страстно O7wxop(anxa и взманивали пмената често до неузнаваемость. (Папр. отъ Драг анъ — Ганьо, Гандьо, Ганчо, огь Стояна — 'Гоша, отъ НедЬля — Неда, Неша и пр.). Най-сстн'к трето, даже и га се намФрватъ между славянскитЬ имена н’Ькои татарски или фински, това не би било доказателство за чуждня произходъ на древ- нит4 българи (или хунитЪ). Мною отъ тЬхъ „твърд'Ь лесно см «ожили, като ;кителн на крайны-ты прЪдЪлы славенскаю рода, да си заематъ имена и отъ свои-ты иноплеменны сосуды, огь кои-то см си кйроятно и жены даже земали; а сЪки знае общыя-гь обычаи що нматъ родители-ти да си пазвавап. .рЬца-тя на бащипо и на маичино си имя, като за ггродъл- жете на своя-тъ челядный 1>одъ“. (ib.). При всичко това Крьстьовичъ. както казахме, пе наМ'Ьрва, че е излишни да се проглодать „ради любопытства" „речены-ты древны Бъл- гирскы имена", и да се внди, дали не прилипать на славянски „загцо-то ггя имена се четжтъ за самь остатькъ отъ древны-ятт. Българскы языкъ" Кто и етимологиигк на Кръстьовича въ малко измЪненъ (азбученъ) редъ ') Срв. Каламиръ = слав. БЬлохиръ или Владимиры — Улдь = Влад*. — Харатоиъ — Радо, Рахоя. — Роилась = ,нсиьрчено" ыь Роесдавь - Рул (Ро5аб) = Руйо или Грубо,— — Мьиьдухь или Мьньдихъ огв мы их т. е. мшх (&1хй == сХкам!., масля) и *ухъ или дыха или душа (Mvrijia). А може би = Мьиьдуи1ь, Мьиьдухь, чоиЬкь сь малыл. духъ, ммайушеиъ (|ШфО*3 iroupato;). -- Mmwuua —Тиланъ или ТЬланъ огь тЪдо. — Влида = Владъ, Владко. — Деигилмли. — Деиин'ии, Денница. У Гордаиа Dincio = блг. Тиичо оть Тихонь. Ср. и История Униовь, р. 539. лаб. 1, 2, р. 5<7. зяб. 2, 3. *) Ср. (Доброгистъ), (Вишагридъ), Вал«Грч₽’« (Владимирь), Rati- solaus (Расгиславъ), Ratzidue (Рлстица), Zwatebolug, Sfetopelek, Centupukhu, Zuatebolch, (СвятоаоАкь) и up. p. 92.
510 Д-ГЪ ИВ. Д. 111И111МЛНОК->., Алвеко (Alzeco). Това име се е запалило само у лтпимскитп списатели (у Павла Диакона), за тона не може да се знае. дали е н^рно записано. „Обаче Русо-Славяпско-то ветхо и ново имя (sic) весна справедливо е могло да стане йяохсрют.хытеро> < >лжеко, кое-то но Русски сл произноси Jj.w* ко J/rn»u. Аспнрухъ ('Аслароэу). Крьстьовичъ имели, че виза in и и ци с h сл. писали Аснарухъ нмФсто Аснару както Коистаятинъ Багренородни нише < ia?po|kuv:- zpa-/, вм'Ьсто „Островным прагъ“ и BouXvipcpdy вм. „Вълнып нрагъ“ (de a<im. imp. с. 9. р. 60.). Въ гакыгь случай името Аснарухъ „като иоказна доволно про- исхождеше-то си оть славенскл-тж рФч». иенра (видъ цвФта), те да ся види че има и тгпъ и харяктеръ и обраяъ сот 1;мъ Славенски.“ Баянъ, Висишь, Ват--Паян-. /мапъ-Баеганъ. Banian (Ba'.avi;. BaT.avic. BxTpai&v. или Harpaiiv, Baibas eyxv(?|, BxT>aiiv(?)i. Оть тия пет», разни тран- скрипции на едно и сжщо име (първнтЬ ди|. сл. отъ Никифора, ноелЬдннтЬ три оть Теофана), ноже да се види, колко добр!, сж се съхрашми българскнтЬ имена у гръцкпгЬ сиисателн! Разбнра <е, че и петьтЬ не са могли да бждпп. н').рпи. Критикт.тъ е прочее свободенъ да нзбере, каквато форма обпча, и Kpi.- стьоннчъ се рЪшана за нърната Баянъ, защото и до днесь се употребила у българитЬ и защото явно произхождала оть слаюшеката рФчь „бая* „коя-то и днесь iouio употребляватъ и най-нросты-ты българе: баы. дЬте-то пмГ.сто преспипамь дЬте-то, или да тп побаы. имЬсто да тн иочнуимШк*.1) Борись, Босорнп, <BipT,;, Вбугорф. Затона име „нс може никои да има CMMH'hnie, че е чисто еланипско, защото и корфина-та му рЬчь нахо- дим!. и сама; Ьоръ($ б, Вбусрх е развалено от ь Бборисъ и гложешь ст. други части за составлено па премного славепски рФчи, папр. бора, борм, борьба, соборъ и пр. и въ Русскы-ты лФтонисн намйрямы мнозинж именуемы ст. това исто-то имя Борись или Боритъ*. Кардамъ Kapcajw^, Кар5арт,;ь „Веема вероятно cie имя происходи on. корба р!>чь Славепски, значущлы, сабли., и е было Кордянъ произносимо но Русски обычай Кардянь.“ (ГърцитЬ понеже нФматъ я питать a, v промФинли па близкого р и т. л.). KoMepcid или Кормесгй i K&pepoiof у Теофана, Coniiesins у Анастаса Библ.). Крьстьовпчъ памЬрла че втората транскрипция е по-ийрна, „и тогава (името) iaiiuo происходи оть Славенскж-тж р!.чь но българсЕЫ кърмъ, кърмн.ю, кт.рмьт.. като да речешь корнеей кормесъ кърм<цъ, то есть кърмитель.“ По може да произхожда и оть сланянската подобна рЬчь к<рма ino гръцки a:s.v, но турски дюимевъ), „като да рФчемь че Kopnecii) лор.ччо7, дюменджи).1* Котрагъ, Контрагъ (Кбтрмуос, Kontragus), „весьма вероятное стан&ло оть С лавено-Бтагарскж-тж рЪчь к.у,Оръ. ккбряп, като да рече кждрявъ." А тун е толкова повече вероятно, че Прокопи нише ежтцото име Коуиоруоор (кждър- горъ) и произвежда оть него племето KwroOfyovpa (както Теофанъ и Ники- форъ произвежда гь Кэт^зЕуи оть Korpiyof). Кровать, Ицнртнъ, Паранг,. (Крббато;. Теоф.. Кгоррато;, Коирато; НнкифЛ Първото споредъ Крьстовича е пан-право, „защото iauiio происходи оть сло- венскж-тж рЬчь Kpofo., коя-то по българскп ся е писала и си нише крьвъ или кървь, и отъ пень речено>то имя бы ся такожде писало кр^аоп или нйрнатъ (както дрът, дьрт, крьст. кьрет, прьт, пт.рт. блъгарлн, б’ьлгарин и ир.)“. Круиъ, Л/у/аш:., Хрутп, Крума. Кргмъ, Куувъ iKpoopc^;. Kpoopvo;. Chrunniis, Cruinas, Кргр. КроОро?). Б’аьто Кермеса), така и Крумъ произхожда оть слав, коренпа дума корм- (бълг. кърмъ и кръмь) н „понеже произведепо-то ’) Идентично съ Г.аяиь е Нягань (Qayavef, llalSxvd;). р. 140. Cuopexi. Крьстьовича няего пт.рвоиачлх1го с било 1>айо, on. него Г.лянг, както отъСтоВо — Стоянь, оть Люцо, Люцко, Лк.цкаиъ, оть Мнно — Мпланъ, оть /Драго — Дршаиь, оть Вьльо, Вълчо — Въ-егянь и пр.
КГИТНЧЕНЬ ПРЬГЛВДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЛГАРИП. 511 треба да е различно отъ снова, и.гь кое-то происходи, треба да речей» че иаи- право с било написано Крумънъ, защо-то писано по бтлгарскы /.'/ »н и i > Русски Кормнъ. знача страдателно налраненъ, вакъ-то значи дФйстви- телно хранецъ. питатель". Мортагь, Owo/oho.* . Мутрап, Кргта.ъ. U.wtpunt'ieb tMopTxywv. Omortac MouTpocyuv. KpjTx-.'Gv. Oppprtifo;), Ако изваднмъ on. всички тия формы Kpu- -.i-рчч (у Кедрина i. конто явно е погрф.иша, п.й като сайт. Кедринъ на друго Micro нише Мортг'соч нолучаваме одна основна форма на иря» (блг. мьрт или мрьт), къмъ която ако се приложи нрЬдлога съ получала ее смьрть или смрить, „р!чь существенно Славянска." —„То ны стнга да ни увЬри, че и това е имя Славянске: а отъ нею произведено какво ли о било то имя наш тину: Мрмпя.г ли, като да речешъ Мр/миякъ или Омъртягъ, или друго нккое, т.) е намт. все одно.4 Савин I. или Сайин;. (Язф&к. Sabinns) и днесь още бьЛгаригЪ уиотр!- бятъ името С,кб/е .происходящее iaBHO огь себе, себьъ.“ Телкжь /<л" Телец» (ТеХвоти^. Teletzis). „Треба ли и тука тол- ковате'С Нървата форма происхожда отъ славянската дума те.»ы*а, „кокь-то днесь българи-тн зовжтъ по просто тялига, и тогава телЬжъ, произносим!, те- л1жъ и отъ тамо Греческо-то ТеХЁатй;, като да речешь телпмшикъ* Втората форма произлиза отъ слав, иные и значи „сдицо-то что е и писано телецъ, Те.теръ, '/’rjcp/f... Телерикъ, Елеригъ, Имлсригъ, Черигъ (TiAEpoj. ГгХе- р-.ус;. TeAiptyc;, Елгре/о;. ПгллЁрг/с^ Т^Ёрсуо;). Шесть разни формы за едко име! Кои е права? Тъй като нито една отъ тЬхъ нс може даже съ належки да се оближи съ н!коя славанска дума. Крьстьовичъ е на мнФиие. че всички до една су криви. „Обаче совсе това виды ея пакт. on. двФ-rh му начялни начертатя ТШрос, Ttiiptyoc, кои-то еоотвЬтствоватъ доволно съ Телеръ, Тетерин, че тя има окончашя Славснски, какъ-то и корень Славенеки и сл!дователпо било е иризваше Сланенско.* Тервелъ или Териелъ (Tep'isZ:;, Terbelisi. „Не ще много мислеиье, за да си каже. че това имя е. 1авчо сложено on. двФ Славснскы р!чи: тре и велш или б1лый“... ВсЬки знае че тре отговаря на гр. тр1.; и се прилага къмъ нФкои думи „за да имъ дадемъ степень превосходителства", наир, тресвятъ TpisdEyto;, трегубъ трлйоОй треклятъ тргоха-^ратк. треволнеше Tpixupta н ирЛ Така и нашего име е било или Тревель тревелш. т. е. много великъ. Tpiopiytar©; или требЪль трсбФлый. т. е. много бЬлъ. Хеох6т«гто{ или „върло слободенъ" nivu ЁХ£итеро; „защо но старославенски бм..»ь значи и слободенъ". Иочналъ. сжщо като Уварова, да се зантгмава съ българската истории слЬдъ епохалпитФ трудове на Шафарика и Цайса, и особено слЪдъ от- критието па важпитФ арабски извори on. Фрегтя, естествено е, че и Крьстьовичъ не можете1 да не се възползува за подкрФпа па своята хипотеза оть гвпдФгелството на арабскптФ географи и отъ тълкуваиията на Фрейя („ученый издатель Ибнъ-Фач.ииа (sic), арабскаго писателя. 10-го в'Ькя“| косого той познавя обаче само по етатията ня В. В. Гри- горьешь Волжске Булгары нъ библ, для Чтен1я 1836. т. .XIX. 1—31 (вж. по-долу). — Крьстьовичъ изтъква прФди всичко, че ибн-Фодланъ „смущаналь обычайно имената славяны и бъ.пары“ и ги приемалъ одно за друго. ('жщиятъ нарнча бгипарскиип. царь, името на Koioro било Алмусч.. синь Силковъ или Василковь, „царь славянсюн" и казва, че по- даппицитЬ му го нарычал и „своего влидпвца, то есть владетеля" титла, която той не можелъ да носи „ако не быхж истинно были славене бьл-
542 Д-ГЪ ИВ. Д. ШИ111ЧЛ11оНЪ, гяре-ти негови подданници. защо мюслюмански-ти пегови пр>с1гЬтители не сж могли in бжджть in. толкова заблуждеше, що да пе знажтъ съ каким люди имжтъ да принять, съ Турцы ли или съ Славянн". — По- нататъкь ибн-Фодлапъ съобщава, че българскиятъ царь заповедать, да му дадать да ине медово вино, „кое-то по туземиыя-гь языкъ ся зовало сывочка (sic)". — Подобно и другъ арабски списатель Хаджи Халфа казна, че българитЬ имать езикъ и обичаи сходни съ рускитЬ, а Шемседдинъ Мухамедъ „арабски географь приводимый оть Фрона, ппсалъ, какъ нккои быгаре, кои-то отходили въ 10-тъ н4ип> на Мекка за поагонеше, като дошли па Багдагь, были огь него попитани що были за народъ? а они му отв'Ьщали: „Hiii смы българе, а българе-тн сж емесени отъ Турцп и Славены". Това свпдйтелство Крьстьовичъ го тьлкува така: „българе-тн, бывше огъ край чисти славене, размЬсили св моа«ж съ Турцы, кои-то нашли на земш-т& имъ и гы покорили, какъ-то ны казна 1стор)я-та“. Като тегли чърта подъ всичкитЬ си аргументи. Крьстьовичъ свъртпва така (пзсл. 146):Ч „Tin и други свидФтелствш докпзватъ направо и безпреко- словно, че българе-ти были и нт. начал!; и непосл йдокъ племя славянско, и говорили, какъ-то и днесь говоряпп, языкъ чисто славянски, инакъ бы много трудно да ся разумно, какъ бы забранили така .тесно и скоро языкъ-ть си, и какъ не быхж сохранили пито еднгь р!;чь отъ пьрвын-тъ си татарски, или <|ннскы или кой-другы языкъ, когато вилимъ въ Франция, въ Англия и вь другы такива мЪста. конто дошли и завоевали народи иноязычнп, че като ся размесили съ туземны-ти покоренный имъ пароды, ралмЬсиль имъ ся и языкъ-тъ и така стой и дору и до днесь размЬсенъ, (ирЬчь составенъ размФсено и огь дв'йтй язычки стихли, безъ да ся из- губи совеймь ни одна. А напротив1!. въ Българ1кк-тж, какъ-то днесь така и въ Борисово-то время, сирЬчь ок. 184 само годины, оть какъ дошли само българн-ти и ся размести ужъ съ Славены-ты, говоримыя-тъ языкъ е быль чисто слявснскы, безъ да ина въ себ'Ь ни едва рЬчь татарски пли фшскж, кое-то е невъзможпо, ако не бы были Славене пзъ начала". При вспчката популярность на Венелпновата хипотеза у наст., къмъ конто клони още дору Любенъ Каравеловъ (Знание, 1. р. 136), чудно е, че — съ изключение на КрьстьовичсвитЬ нзслЪдваиия — нпе мнлко намираме у наст, опити, да се дяде по-здрава основа на славянската теория, като се привлЪче по-енергично на помощь сюилюлогняжа и на- родната ономастика. Даже такъвъ единъ любитель на филологичнитЬ <|»окуси, какъвто бЬше Раковски, упражнява своего остроумие ып.ргй pt.jKO върху сто pin I; •j’Sii възиелигЬ ua Крьстьовича е характерна и рецеппията му на Дракона „Teopia за проксх. на бьлгарскмя народъ* нь Чяталице II, 1ь71 ки 5, 1й6 -188, и ин. 6. 231—288. «1а езика па прабмгаритЬ тукъ К. не казяа обаче ницо ново к шправя тагателя иьмь свенгЬ докази г.ъ иды. Кина. 1858. (bsk. но-гор-Ь). *) Ако се еллл по едка бД.л+.жка въ съч. му „О АсЬн».“, ИЗ, 28 топ е ншыь, ножи би намкрепме да сгори това иъ особепъ трудъ.
КРИТИЧЕН!. ПРТ.ГЛЕДЪ па ВЪПРОСА 3* ПРОИ8ХОДА ПА ПРАГ.ЪЛГАРИТА. 543 прабългарскп имена.2) По-го-тЬмо изключение топ права, както ще видимъ по-долу, само .; । нацноналното име българштъ. Пнакъ кь всичкитЬ му много- бройпп студии ние ото! лЪзв&ме само 2—3 тълкуиапня огь цървата категория: Кубрать. Тов.г име е съставено „отъ купъ digue или dago францушко мнимо, и отт. брать bert. кум» — рапи, высокий, славный вт. бранЬхъ, бъл- гярскый Ihigobert или почасно да кажи ми оть купъ и ратъ — съвъкунление воины, воииаштый. юнакъ guerrier: куп-рат, п на б убьрнжто, какъ то въ рЪчыгЬ бобъ в бо|гъ по народному изгоиору, ро»п> и ропъ и друг, куп-рат Кубрать сьвокунлшюштый рать, военный юиакъ . brave guerrier*. (Ключь бкгг. 1аз. 1121. Възхптенъ огь своята етимология Г’аковски въак.шцана: ,Колко сж cmIbihh историцытЪ и любосливцыт!». между коимъ и много славимы зоннми, вт. они коимъ таш рЪчь ie была кату грань татарштина, и отъ того с.я за- ключавали и рГшили, чи дошивший . . . отъ ВолжяпскытФ стрьны Кубрать съ едно отделение, быль татарипъ!" (ibid). Круиъ. .Та рЪчье чиста бьлгарска и значи горЬщыи и приносно силннн. Сходна пен plan, имамы на бмгарскы скрумъ огорфлое въ огни вещество, кое ся е събрало и съкарало на но-малкн чисты. Съ-кьрумъ — сь-караное вещество: безъ иркдлога съ, оставя кърумъ" круиъ. Тукъ никиква татарщина не ся вижда, нъ чиста старо-бьлгарска р’Ьчь, коей каждый с.тагь си нма значение: с ь-кь-рььь-мъ (sic), става екрумъ и безъ предлога — Крумъ“. (О Лаьню р. 113, заб. 23.) Ха кант. „происходи отъ глагола гакшк — хакамъ — бутамъ, насилвамъ, приносно: гаканъ значи пасилникъ, владетель. царь". Срав. по значение гр. vkzvvo;, наснлннкъ. (О Ааъню, 113, 25.) Тарханъ. „Исто и pi-чь тарханъ или таркатп. сж чисти бьлгарски рЬчи и происходить оть глагола тархана; — вьртьк — управшмъ или тьркамъ. Тарханъ — тарканъ значи управитель1, (ibid). Ср. тукъ (93.) и етимологията на Ьп/ма (собствепо Бьлгарско имя) отъ а отрицателю и тилъ, кран, т.гЬние „безкрайиий. нетленный* или отъ а -|- тулъ (кжть, затуляние, тьмнота) Атула, Атила. „не-тьмный", АсЪнь. Савельеватя етнмологпя па Крумъ (Кроб^о;— Крувашъ или Крубашъ, ГрубГнпъ, Крэбри; — Крумопгь, Грумошъ, Громошъ) нампраме п въ l>\te. Книжнии 1858. ч. II. Авг., „Новь источнпкъ за Българскж-тх niTopiii огь IX н+.къ“. II. В. С. р. 263. Между двЪтЪ форми „Мутрогонъ или Крутогонъ" 1госл+.дяага се смЬта за по правилна (ibid). — Сжщото гьлкупанпе па Крут» се нрввежда още по-рано въ Царигр. В. 1857, .¥ 328 въ едка фплологпчии статин. Въ по-ново врЬме още у Загариева Г<ч1графикп-историко-статпстическо Опис. на Тат.-Паз. каазж, Bt.ua 1870, (р. 9 Грумошъ) и. Гръмч. дорн въ Ендиклоп. 1’кчн. на Касжрова (1899). Въ „Гайдн" год. I. 102. ( лавейковъ тьрси старитЬ собствепи имена Аспарух’ь и Кубрать нъ сеппннитЬ народпп имена Паре и Пара (нроизв. Иарова, Парння) и въ женското име Кубра. Глава IV. Френъ и неговата хипоте.за за сийсения ироизходъ на бъягаритЬ. Оползотворение на арабскитФ известия. СлЬдъ ГупманонитЬ нзслЬдванмя, конто се основавать, сжщо кати В<‘нелинопнгГ>. лзключптелпо на впщгнтиПскитЬ извори, шмвата на Фре-
54 J Д-1'Ъ ИВ. Д. ШИ1ПМАН01П,. новигк студии, оть конто за пасть с» особено шикни „Drei Мйплеп dur Widfiti-Bidfjhare.n aus dem 10. Jahrh.“ in. Memoircs de 1’aead. imp. de St. Petesbourg VI. 171. и с.гЬд. и „Die flttestrn агаЫмкен Xachrichten fiber die iVoiffa-Bulyharen aus Ibn-Foszlans Reisei/erichteu, въ сжщптк мемуарн, VI. серия, т. 1. р. 572. — 577. 1832., оЬше естествено единъ видь откровение за нсторичната наука и <нецнялно за нсгорията на пашин въпросъ. Оскждицата на дотогаиашшпФ материа.гн обяспява най- добрЬ благоприятпия приемь на Френовшк издирвания върху нккон древни български монетп и въобще на ар’.бскигЬ извЬсгия :а едка часть огь прабългаритЬ. Тъй като развнтието на цклата исторична критика огь ЗО-гк годной насамъ ио пашня въпросъ е въ най-rkcna зависимость огь оползотворенигк огъ Френи арабски сви.тЬтелства, намъ пи се палата длъжпость, да се спремъ мя гко повече при иптерпретацията па тоя тол- кова важенъ за насъ пзворь. Гукъ на първо Micro ще имаме пр кдъ очи Френовия трудъ: „Aelteste Xachrichten1*, като обръщаме пакъ главно внимание на езикавитп, аргу- мента. За жалость лннсата огь арабски шрпфтъ въ Държавпята печатннцм, въ конто се набира настоящата студия, ян заставя. да се задоволпмъ навредъ само съ транскрипция на имепата и думптк. Фреш. иоставя пркдп всичко въпроса: къмъ коя pva принадлежать нрабългаритп>' ('лкдъ като поменува накратко мпогобройпитк хинотези, поставенн вь отгоноръ на тоя въп|юеь (славпнска, източпо-фпнека или уралска, татарска) гой евършва, че никой собствено пе е доказал. своего гвърдЬние, никой не е рФшилъ въпроса (р. 547.). И какъ би било гона възможно, когато изелкдвачнгк сж прннуденн да се ограничатъ почти изключително съ познатигк, инякъ впрочемъ много нажни. Rrsponst ad consult;! Bulg.irorum на папата Николая I огь 866. год., и се ли- шаватъ отъ фуги по-специални даннн върху езика, управата, нравнтк и обпчаптк па българитЬ. Наистина сьобщенията на ибн-Фодлана, конто Френъ за гтървъ пжть осв'Ьтлива. идвать ди изпълнять пене отчасть одна голкма блезпа, обаче и гЬ не ек отъ такова естество, щото нсторикъгь да може да се ползуна огь т!\ъ съ пгограннчено говЬрнс. Пьрвень rk сх много нз<1лирапн пли сж много общи и недостагьчно характерни, при това сж п много малко на брой; а тъй като критиката трЪбва още да ги хабилнтпра, особено езиковн гФ остагьцп, тк сж проблематпчни. При всичко това Френч, е па мпФние, че нсторикътъ не може да не се възиолзува огь покггзалцнтЬ, конто лежагь въ тия даипи, въпрФкп ткх- ната непмнота. не може да не гп нриведе въ свръзка съ други намъ познатн и да не се опита, да нрьсне колко год'Ь < вФглина върху въпроса ла п|юизхода на нрабъягаритк Тъкмо тал задача се опптва да ркгпи по-нататъкъ и самъ '1'ренъ, като изхожда on. езика. на българнгк, доколкото може да се с&ди по н’кколкото думи. очуваки въ рапорта на ибн-Фодлана. Тоя, както знаемъ, съ(»б1цава че билъ изпратенъ отъ арабский ха.шфъ Муктаднра Бнллахи до царя на славянипт, който се наричалъ Валтаваръ Алмусъ, синь на
КГИТВТЕНЪ игъмндъ НА ВЫ1ГОСА ЗА нгоизюдд НА ПГАЬЪЛГАГНГЬ. 5 15 Шилки.1) Споредъ Френа д. Валтаваръ е титла, конто се давала по всЬка вероятность на българския царь, прЬди да приеме мухамеданството. Ако приетото оть него четение и да е проблематично, гьй като in. куфп- ческата транскрипция па името лицевать диакритичнигЬ знакове, Френъ се црисъединява къмъ изказаното нему устно мнение на проф. Сенковскпк че Блтвар не е нищо други, 'М'В'Ьнъ славянского Владавац — wlatavacz и wladavac у далмятинскигк и босянскитЬ славяни, гьждествсно съ руск. владетель, полек, wladurz и пр. За да се получи тая форма, нкма оевкнъ да се тури една точка върху знака за р. И така Блтвар (или владавацъ) не е лично име, за каквото го млели нбн-Фодланъ, а титла и то спе- цназ но славянски титла. Сжщо славннско тркбва да бжде и името Слки или Шаки. Сенковсюй, къмъ когото Френъ се отпссълъ за обасненне, и въ тоя случай кзказалъ мнение, че тукъ трЪбва да четемъ Баснлко (Wasilko) пли Силка, както е известно, двФ славянски имела, отъ конто едното се употркбя цовече у руслггЬ, другого у поляцитЬ (Drei Mftnzen, р. 182.). Къмъ гид дтгЬ евикови доказателствя, конто Фрепъ приема безъ възражеппе възъ основа на Сенковелпевня авторитета, той црибавя още хумата сиджу. Ибн-Фодланъ съобщава между друге, че като се евършплъ обфдътъ, царить на славянитЬ (т. е. българитк) заповкдалъ да довесить питие отт. медъ, което се нарича тамъ „ел-сиууа. (Вж. no-ropi). Френъ мпслелъ първень, че думата е идентична съ татарского cutty, но-послЬ 1гр'1цполаг:иъ, че cutty е развалено оть тат. сахту и го сравнявалъ съ фипско sahli, леко пиво. На това противуркчи обаче изричната бктЬжка на Фодлана, че сиру е питие отъ медь. По тая причина вь Aelteste arali. Nachr. и пр. (стр. 545., заб. 46.). Френъ цриема тьлку ван пето на по- менатия Сенковстй, именно, че въ cutty тркбва да тьреимъ руското сыта, сычовкп, едно питие, което се пригатвяло сжщо съ хмкгь и малцъ, обаче, още ирк(и да кипи, му се прибавило ппгкстно количество медь. Това питие се наричало още и „сыченое пиво" и било много упонтелно. Че тип чисто езиконп остатъци сж славянски, това се подкркпя, споредъ Френа, огь едппъ много характерен!, обитай, който нбн-Фодланъ отбфл'кзва у волжскитФ българи, и който не може да бжде осв’Ьнъ славянски. Ио- сланникътт. на Муктадира пиите именно, че всички жители на Булгаръ носятъ шапки, наречены калансуви. Богато царягь имъ идва на пазаръ, вгкки сгава, сваля калансувата отъ главата си и я гуждя подъ мишпиця, а когато той си отива, туря калансувата на глава. Сжщо всички. конто вл+латъ при царя, малки и голкми, даже дкцата и братята му, щомъ видать цари. св;иятъ калансувата и я гурятъ подт. мишница, слЬдъ туй обръщать глава къмъ него и скдатъ, ноелк ставать и ие скдагь, до като той не зановйда. Бекки, който скдне пркдъ пего, скда на колкий, не изважда калансувата си. не я пока-:ва, до като не изл’Ьзе царягь. тогавя я надква пакъ“. llaft-сетнк вь „Drei Mtinzen** (р. 194., заб. 50.). Френъ отдана известно значение и иа обстоятелството, че елкдь като българ- ’) Въ Drei Manzen Френъ чете Алмс (или А.тмш), еппъ па Шлкн Гилтвар. р. 182. (Mvpaan, п*;ч<.пъ отдАлъ, I. Даль астор.-фал. вп. XVI. 35
546 д-гь ик. д. шпшнановъ, скиятъ царь приелъ мухамеданството. баща му (III.tkhi почва да се иа- рича Абдулла (т. е. рабъ Ножи). МухамедавитЪ имагь именно обитай, да наричагь така нккое ненознато т'Ьмъ лице. Обаче но сжщия начивъ тЬ вазоваватъ н бащата на некого, който е ирЬммна.гь отъ християн- ството къмъ мухамеданството. Всички тин аргумента, а може-би и други н’Ькои, отбФлЬзанн отъ ибн-Фодлана (навр. че българигЬ се хранясь съ просо), могап» да се отнесать, споредъ Френа, къмъ нЬкой славянски народъ (konnte auf eine slawische Nationalitat sich beziehen laszen. Alteste Nachr. p. 547.). Съ това се съгласява, гдЬго Ибнъ-Фодлянъ и Якутъ употркбять рязмФсомъ назвавията българи и славяни, както напр. и Абул- Фараджъ (Historia Dinast. р. 181. Chron. Syriac, р. 178. сл.) парича дунавскитЬ българи ту българи, ту славяни. Па славянството изглежда обаче да е чуждъ (scheint inir fremd zii sein, Aelt N. 548.) обичаятъ, да се см+.та лЬвата страна за почетна. Ибн-Фодлань пзрично пише: „С.тЬдъ това той (царятъ па славяпитЬ) прати аа насъ, и ние влЬюхме въ шатра му; при него се пам+.рваха царетЬ отт. доснята страна, вамъ той казн да С'Ьднемъ отъ лЬвата му страна*. Сжщо така не е славянски, споредъ Френа, обичаятъ на бъл- гарнтЬ, да с'Ьдатъ на петигЬ си, да прфдсказвать но лаянието на куче- тата, да не се приблпжавагь до кжща, въ която е ударилъ тръмъ, да убивать крадцитЬ и блудницитЬ. Не е славянски и името на „царя на славянитЬ* — Алмусъ (така чете Френъ), което се указва маджарско (sich als ein unyarischer verralh). (Aelt. Nachr. p. 548. Сжщо и Drei Miinzen p. 182.). Алмусь се нарича бащата на Арпада, главагаря на маджаритЬ въ IX. в’Ькъ, сжщо и .1а- диславовия внукъ въ края на XI. вЬкъ. Като се основана на това сбли- жение, Френъ прфдполага, че и показанитЬ по-гор’Ь обичаи ще тр'Ъбва. може би, отчисть да се отнесать къмъ категорията на угърскипиь (урал- скитЬ или източно-финскитЬ). Въ полза на единъ народъ съ фински пропзходъ говорить и покаланията на Истахри и ибн-Хаукялъ, конто пи говорить, че езикътъ на българигЬ прилича на езика па ха.зарит>ь. Споредъ Френа хазаритЬ сж били по вскка вероятность diochst wahr- scheinlich) ниточно-финско племе. Поне така се вижда оть името на н+.когашиата хазарска крепость Саркелъ, етимологията на което Френъ търси въ изроденото наркчие (verbasterter Idiom) па чувашитк (Съоб- щепие въ одно заседание па Петерб. акад. отт. 27. поември, 1822.). Саркелъ е чув. пюре-килъ. б!ла кжща. Обаче освЬнъ славянски и фински елементи въ езиковигЬ остатъци и живФячката па древпитЬ българи, особево въ нккои имена и термини на дунавскитЬ българи, Френъ сылежда_ и нЬкои турски. (Aelteste Nachr. р. 548. Подобно и Drei Mllnzen р. 188.). Гакива сж очевидно гнтлитЬ ханг, и терханъ въ имената BouXcag tapxivog, и KaXofrcepxavo;, сжщо и текинъ (т. е. юнакъ) въ имен» KovxpTixetvoc
КГИТНЧТЗГЬ пригладь НА ВЫ1Р0СЛ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЛГАРИТЪ. 547 Турскп сж и личнитЬ имена Органасъ т. е. Урхань, Токтусъ т. е. Тукту, Ваянусъ т. е. Боянъ.1) Умаруа (Омаръ) е собствено арабско, а Аспарухъ — персийско. (Stritter, Mem. пор. II. 461, 457). Турски са пай-сети! имепата на нЬколко стари български граница на Волга и Кама, конто се поменуватъ нь рускитГ. хроники <нце пр!ди нахтлтва- нието па монголит!. ако и да сж отчасть много развалени, наир. Кря- химовъ. Сабакула, Челмата, Ашли и др. „Толкова разнообразии сж“, заключав» Френъ, „отсЬнкит! и формат!, надъ конто пи се прЬдставя гоя народъ*. Огь всичко се вижда ясно, „че още вь одна ранна сноха той не е билъ ни то чисто славянски, нито чисто фински или турски, а одна амалгама отъ всички три рас и. По вспка впроятнос.тъ той е принадлежалъ първоначално на го- лп>мото фишка племе, нослъ обаче въ течение на вргжто се е подложилъ на силно смешение съ славянски и турски народи. Кългаритн на Волга сж се нрп>върнали най-сетнп съвспмъ въ турци. а братията имъ на ,1унава въ славяни“. Потвърждение на тан си хипотеза Френъ съглежда вт. показания™, на н!коп българи въ X. в+.къ. Арабъгь Шемседдинъ Муламедъ отъ .('/маек?, разказва, че единъ пжть одна дружина бълглрскп поклонници като минавали цркзъ Багдатъ били запмтаии: къмъ кой народъ принад- лежать и какъвъ народъ сж българитЬ, а т! отгововорпли: „Иие сме българи, а бъдгарит! сж народъ, произлЬзълъ оть смешение между турци и славили* — пли по-кратко казано, смЬсь огь турци и сла- вннн (вж по-гор!.8) Френъ е обаче на мн!нне, че подъ турци тр!юва да се разбирать и източнофински народи, тъй като е доказано, че арабит! употркбятъ това име сжщо така неопр!д!лепо, както гърцнг!; и римляннг! — името скить. Туркестанъ у арабит! обгрыца скверна Азия и земигЬ на гкверъ отъ Каспийского и Черно море, а турци е ко- лекгивно име въобще за всички народи безъ разлива на раса, конто обитаватъ тая широка область. Арабит! наричатъ турци както истински турски племена, като папр. печенегигк и куманптк, гака и славянски и фински — русиг!. хазарит!, буртасигк и др. Ако се допустив гова, естествено е, че българитЬ въ X в!къ ще сж зпанли, споредъ Френа, че сж амалгама не само отъ турци и славянн, по и отъ финн. Отно- сите.! но езика обаче, който българит! сж употрФбяли въ сжщня в!кь, Френъ не изглеж да да изпов!два сжщин еклекпщизъмъ. Гой е наклоиенъ да в1(рва, че българскигк поклонници въ Багдадъ, както и въ отечеството си, сж говорели турски, а не нккакво смксено фино-турко-славянско нар!чие. — Това не е чудно, споредъ Френъ, защото още отъ половинага на IX в!къ Багдадъ билъ паводпепъ оть турски мамелуцн, а спо|н‘дъ Хаджи Ха.н|>а, (Hammer in. Eichhorn, Gesch. <ler Litter. B<1. 111. ч. II. ’) Фреиь не обяснвоа обаче етпчологилтн имъ. -ta оодкрЬпа гой 1грив<яца само, че и имепата па нккеи ссари по.иггио-бмгарскк хааове, конто царували, споредъ тагарскитЬ тра- диции, още прйди MoiiiojL'Koro нашествие гм Typcjui, шпр. Айдаръ, Ирхапъ. •) Собствен» фрааата трГбва да се приведет народъ природе» (zugeboren) между турци и славянн. Ф. 3fi*
548 д-р i. ив. д. ши шил новь, стр. IIII) УГуктедиръ (въ края на XI ггЬкъ) билъ даже обработвалч. на- учно турски» езикъ. — Отъ това може да се заключи, че и пбп- Фодланъ ще се е разговарялъ съ българския царь Алмусъ по турски, па и ннсмото на Халифа ще е било състявепо па тоя езикъ, н'Ьщо което се доказна и оть обстоятелството, че ппгдф въ пзвЬстието па ибн- Фодланя, не се казна, че той е нмалъ нужда отъ пр^водачь, когато това нзрнчно се твърди вч. извЬстията му за сношенинта Съ русптЬ. Па Френовипиь нзслФдвяния се основаватъ дв-fc статин върху волж- скитЬ българи, из.тЬзли въ 1836. год., едната отъ В. Григорьева, въ „ L'ud.ii опека для unieuin, журиплъ словесности, наукъ, художествъ, про- мышленности, новостей и моды“ т. XIX, III. наука и художество р. 1,—32. „Волжск!?. Г»улг<фн\ (Сжщото въ ('боря. „Роачи и Asia®, р. 95.), друга га отъ И. Кеппенъ въ Журналъ Мин Пар Проев. Окт. (.¥ X.) „О в м.ясских* Волгарахь*, р. 6 4.—80. Il щЬтФ обаче не внасягь нищо ново нъ науката. Кеппенъ обръща повече внимание на политичнитЬ сношения на руситЬ съ българитЬ. а досЬжпо въпроса: каким сж били по иртизходъ тмя бьлгарп, псторията на конто той еъобщава твърдЬ някратко и конто е била въ тошны тЪспа свръзка съ мсторията па отечеството му, той се задоволлва да отговори само, че па гоя въпрось .еще н'Ьтъ удовле- творнтельпаго отвЬга“ (р. 73). Кеппенъ не прняежда даже ФреновнгГ. съображенпя. С.тлцо нс става нигдЬ дума и а езика на българнтк По-обстойна е статнята па В Григорьева, но и неговата главна ц’Ьль е да популарнзува между широката публика ФреповигЬ заб-ЬлЬ- жителни изслЬдвания — да покаже само отъ кол страна т|гЬбва сева да се следа на предмета и на кждф гр'Ьбва да бждатъ иасочени нздиркигЬ. 11о-подробно засЬгагь irt.npoca за Произхода по-специално на волж- скнтЬ бългпри Сенковскш въ „Эн циклоп. словарь П.иошара“ подъ д. булшръ и Савельев!., който нъ своя цЬпенъи днесь грудь „Муламмеданская нумиз- матика*, Спб. 184 7. сн е усвоилъ собствено безъ никаквп възражения иъзглидитЬ на Сенковсшй. II двамата се опирать главно на ФреновптЬ изс.гЬдвапия, но >гь нЬкои отношении сж по самостойни, особено въ въпроса за етннчнпя съставъ на българигк. Сенковсюй (и Савельевъ) приематъ ст. Френа, че като пародь българитЬ п]гЬдсгавятъ емксь оть тритЬ раси: славянски, финска и турска, обаче донято '1']н“нь иолага въ основата на тая амалгама финския елементь, Сенковсвдй и Саве- льевъ считать за най-силпа стихия въ тал смЬсь турската, а ла кул- турно най-зпачипмна — славянскнта, която паселявала прфдимно клавиш градъ и могла да новлняе даже върху пацпопалностьта. па турсяата династия. 11 двамата, подобно ни Френа, изхождатъ главно оть езико- витгъ остатъци въ лпчпп п топографскп имела, тптлп и пр. В.щварь у ибн-Фодлана е несжмпЬно владавацъ. „Въстаповката па ('епковстйп е толкова по-правдоподобна, че думата нлае)авецъ сжществува п до сева въ езика иа дупавскнтЬ българи: впрочемъ вещацитЬ Hii арабским
КРИТИЧНО. ПРЬГЛЕДЪ НА ВЫШКА ЗА ПРОИЗХОДА НА ИРАВЪЛГАРИТЬ. 549 езикъ зпнятъ, че думата „владавацъ" нс може иначе да се напшпе сь арабски букви освЪнь „Блтваз* Сан. о. с.). — За името Силки Савельевъ само отбФлЬзна гълкунанието на Сенковсшй (род. над. „Силко", „сынъ Силки"), и че Френъ ирЪдпочпталъ да счита това име за развалено огь Васи.1ко. Между българскитЬ топографски имена има нЬколко та- кнн-1, коиго не е възможно да не се признаятъ за славянски: Лй/- котинъ, Кременчукъ, Цасовь и Исбилъ или 1Ге'>олъ (у ибн-Хаукала), име коею се с начеведо ст. дв1; съгласни, та не с могло да бжде пи турско. ни финско, вФрилгно тр'Ьбва да се чете Свиль или Св<ш (Сан. р. 17). Бряхимовъ, нам. Ибрахимовъ, е можело да а* образувп само in. славянски уста. По-патагыгь, имего на „Великин градъ" (така се парича „Булгарь" въ рускитЬ .тЬтопнси) ще е заето отъ езика на самнгЬ бъл- гари. Можемъ даже да се ежмняваме, да ли Булгаръ се с наричалъ инакъ ocirliiri. „Великъ градъ“. Иървото име може да му е било при- своено оть арабит!;, по гЬхната привычка, да наричагь сголицит); по името па самата область, за да избФгнагь мжчннтЪ чуждн звукове. Ilaii-ceTfit. може да се напомни, че Нвань Грозин изисквчлъ отъ тата- рин!;. да му прЬдадагь Казань, като стара славянски земя. „Това до- казал, чс прТ.дянието за славянским хирактерь на Булгаръ е живФло въ Русик до XVII в!и;ъ, когато сега и името на тоя градь било забравеио" (р. 17). Сл1;дъ това не е за чудо, че арабскятЬ списатели наричагь българигЬ славяни, а българскин царь — царь на славянитЬ. Обаче има доказателстаа, че оснЬнъ славянский еле.ченть вь българското царство е пмало още други два фински н турски. Нзтпчпо-фпнс ко-маджарско е името J лмул- (у ибн-Ф. A.IMCM до скоро четено Алмаев. Шма нищо общо сь Алмазъ, а трЬбва да се пропзнасл Алмусъ пли Ульмась — вь пос.ткцшя случай би било обаче турскок Въ ползя на турския съетавъ говорить нЪкои собствен!! (sic) имена на дупанскнгЬ българи — шерханл, толпу, пи кинь и др., имената на нФкои тр.адища на волжскитЬ българи звучать еллцо но татарски: Атли, Челмчть, Сабакула, Тукчинъ, Арнасъ и пр. Па и самата дума „Булгаръ1* пли по друго произношение „Булнръ“ „какъ н<-Л1-;я б(м!;е татарская" (Сели. Енппкл. Слов. п. д. „билпрь". Сав. Пум. р. 15). Въ думата я7>’<и.пм>нг.а се заключаватъ обаче още до-сидни улики за татарщината на волжскигк бтлгарп (вж. я/»1м.<пииг“, въ Еиц. Слов, па СенкОвскш): ако самиг); бьл< <ри сж парпчали Мухамеда Бахметъ (отъ тамъ у Нестора „Бохмптъ"), то rh трЬбви да сл. говорили но та- тарски. За пеславниски нроизходъ на българитк говори и иоказаниото на Нестора, че българигЬ сж ирнтЬсвители на славянитЬ, обаче на това показание не може да се отдава голкмо значение. Вспчко говори въ полна не па единъ чисто нсслакянеки народъ, а на единъ н.чродч. смЬсенъ оть разни етничнм съставин части. Само така може да се обяснятъ и протипурЪчпвигЬ свидктелства на арабскитЪ списатели върху елика па бтигарнтк Сенковсшй (Еиц. слов. п. д. „Булгарь" Сав. р. 17) н радиола га, че собствен© всички тия свидЬтелства сж справедливи, ако виемемъ въ съображеппе, какъвт. с съставъть на лолучергарскнгЬ империи вь оная
550 Д-РЪ ИВ. Д, ШИШИАВОВЪ, сноха, и достоверного обстоите.! ство, че българската държава сьстояла отъ „много поколения*, управляванн отъ особени князье. Тип поко- ления, разбнра се, принадлежали на разнородна племена. Тукъ е е имало несжмиФно и турски и фински и славянски племена, конто съедпнявала само властьта на една династии, вероятно турска, но м- слаоянчена въ „Великим градъ* (Булгары. Явно е, че всЬки on. тия списатели говори само за една коя да е часть on. бьлгарскпя народъ, изключително нему нозната, и нрмлага къмъ пея общото име „бълглри“, като разпространява така своею понятие за йен и върху другнгЬ нему нензвФстни части. По такъвъ начинъ един утвърждавать, че българитЬ говорить ио турски. други, че езикъть имъ е хазарски, трети (конто мчать нрЪдь видь пославннченага династия на българигЬ и славянского население на Булгаръ) — че тон еликч. е славянски и най-сетн'Ь н1кои, виждайки, че най-лначителната часть на населението (вънъ оть столи- цата) е турска, питать че славянин (т. е. българитЬ) сж турци. Сеи- ковсчлй имели, че славянската часть на българгкия народъ е била съсрЬдоючена пр'Ьдимно въ гридь Булгаръ. Но постоянного й смы- вание съ турскигЬ и финскнтЬ подаиици па „славянским царь-, вероятно още до нахлуванисто па мопголнтФ, ще с изменило нървобитния и характера., а при повил приливъ огъ татарски маем въ врФмето на Катим, тя съвсЬмъ ще о изчезнала. При всичко това, казанскою та- гарско нарЬчие вь произношснието си и до днесь носи отпечатъкъ на сла- винизъмъ вь първоначялното му образование. Оть гдЬ и кож се е ноя- вило славнпското население въ „Великим градъ“ — юва е съвсЬмъ другъ въпросъ: може би да се е появпло на Волга при прокоренисто на за- паднитЬ и южпитЬ области отъ руситЬ, a нос.гЬ да се е увеличило отъ робигЬ. конто българигЬ грабили въ вр'Ьме на своитЬ ионии. Фрсповата хипотеза повтаря въ общи чърги и В. Григорович* вт. своигЬ лекции „Славянстя древности*, четени въ 1867/8 година въ Одеския университет» (Руссшй филол. В. 1880. Л: 4, 222 и сл., р. 266. Проиехождеше болгаръ). Всне.шнъ счига българитЬ за славянн, по ла сега (пока) пие нЬмаме за това доста давни (р. 226.) Вч. самою тЬхпо име (българит) не може да се намЬри нървобитното значение, което да би изразявало гЬ.хния славянски произходъ (ibid.) П тъй българнтЬ не сж чисти славянн (227), а но всЬка вЬроятность сж били смлсъ отъ турко-фински и славянски племена.1) БългаригЬ с ж могли на Волга, да приемать славянски елемеши и безъ да сж били сами славянн (особен!» чрЬзъ гьргонски сношении) р. 228. Ср. чисто славнпското име на града Жукотинъ. On. друга страна вж. титлипиъ, шн.тЬ има и нЬкон думи, конто могать да се обяснятъ само съ помощьта па „турко-финския “ езикъ. наир, каганъ (така се наричя.гь обаче и князь Владимиры м бори-таканъ, („у нась тарканская грамота давалась <»тъ хапа разнымч. болярамъ и означала свободу, независимость-.) Сравни иаш. Куг/ртурн н УтУргури. Оги иихь иазишой удирлимоеь дос<м!; глоно «1. Средней Atiin: оно означаеп. емн,<л. (9S7).
КРИТИЧЕН'!. Ш-ЫЛЕДЪ НА ВЪПГОСА ЗА ПРОИЗЮДА ИА 111-АВЪЛГАРНТЪ. 551 Привърженикъ на теорията за сйгЬсения произходъ на българитЬ у насъ се явява //. В. Оджаковъ, (Исторш ня българского право и пр. Часть Обща, кн. пт рва, Видннъ 1894. р. 29. и сл), споредъ когото „и стари гЬ българы не сл чисты безъ славянщин», но и новытЬ бъл- гары не сж само славянщина чиста безъ инородщинж" (р. 31.). „Аспа- руховитЬ орды са; были смЬсь славяно-българска, а не чиста тюрска- монголска смЬсь; сжщо така и днешнитЬ българи са; с.м!сь славяно- българска, а не чиста Славянска смЪсь. . . Старата Аспарухова славяно- българска смЬсь не е исчезнала, а още сжществува у българит! и по языкъ н по в,Ьра“ (р. 32.). Потомството отъ неславянски българи го нмяло още и до сега „въ Источи Българи у Гагаузиг! отурчепи и у ТузлуковцптЬ отурчени Българи не славяни®. (р. 49.). ‘) Своит! „из- слЬдвания® Оджаковъ основана па ./. Доброва (Южное Славянство, Турцш и соперничество европепскихъ правптельствъ на Балк. полуостров!, СПБ. 1879.. р. 34. и сл. Пронсхождеше Болгаръ), обаче не се е стьрн!лъ да не прибави къмъ негонпт! заключения (р. 50.—51.) ц!лъ редъ крайно конфузии свои съобрагкепия. конто отпематъ вс!ка сериозпость на труда му, забктЬжителен'ь и ня кт като едннчъкъ къ своя родъ въ нашата ли- тература. Тукъ тамъ Оджаковъ поставя и н!кои забавнп стихологии: името Ворисъ показва че царь Борись е билъ руски славянннъ, а иикакъ не татаромонюлъ. „Впрочемъ името, но своето происхождение, не могло ли да бжде и Еврейско-Хозарското имя Бохоръ — Богоръ, пр!обърнато оть гърцн въ Бохор-осъ и Богор-осъ. Кой знае, по въ Българи има много Евреи, конто, като че ли сж кримски Каранмп и Хозяри® (р. 53.). Альмасъ Алмошъ, al-Мойсей, Мжжь, Мжсю, Мишо (р. 79.). Атила Т-Ъланъ, Дебелапъ. Мжндза (баща на А тала) Мандзукъ, менднкъ, мьндю, мждю. „Т!зи слова сл; чисто славянски и до сега сжществуватъ у БългарытК като Минди село, мьндю, мьндикъ, мждю, мжнза имя на челон’Ьци и прЬкори®. (ib.) „Ерхакъ (Атиловъ синь) Нако, Начо, Никола. Емнедзоръ и Узундуръ (сжщо синове на Атал*) Еминь-агп и Узупъ- ага? или Имядаръ и Божидаръ?® (р. 81.). „Нмената Уны, Унобундоболгары, Кондраты, Оногундуры, Унногуры и всякакви Уры и Ары сж было прп- надл!жали сё па единъ и сжщъ народъ БългарсюЙ, т. е. Българы за- горим, отвзи^>горцы, опюнудыорцы; оногорцы и т. н." (р. 80.). Куриознит! Оджакови стимологии иа името българилъ ще дадемъ по-долу. *) Оджаковъ в твг.рдо уб!деиъ че и евреигЬ, цпгапптЬ, каракачанигЬ и пницаригГ. сд. били с*то „лружиици“ въ АспаруховигХ орди. „Гагаузвгк са биле грько-турци, потомки белкимъ на ЦарсапН Скнти пли иа ЕлипигЬ колоиисти по брЪговегЬ иа Чьрно Море‘ (ib)., с*що р. 98. и са. Тукъ ЕврентЬ „шиаиюли“ се пааарватъ „хазаро-караими1*, конто придру- auoiUAH бъзгирнтЬ, печеиегнтЬ и турцвгЬ. Милко по-долу Оджаковъ ги провыгласлва обаче ш „нгалс-ке.пи-фп11пк1япи съ еврейекж пЬрл“. ЦиицарнтЪ-каракачини не сж тоже ннцодруго, псаЪиъ „сродни съ ЕврентЬ Шпатали, но ст отличавагъ по в Грата, или no-ясно казано по беав l.pie го си*. Сродни съ енреитЬ сл. и пи га unit.! (р. 9.*>.).
552 Д-РЪ ив. д. шипшновъ, Глава V. Шафарикъ и Цайсъ. Възтържествувание на хипотезитЬ за несла нянек ия произходъ на прабългаритЬ. До като Фреповата хипотеза се явява като единъ видь компромисъ между протииупо.южниг+. посоки, Шафарикъ и Цайсъ рашивагъ успешно слабитЬ позиции на Венелиновата школа и осигуряватъ побЬдата 8а старнтЬ и новнтЬ прнвърженици на Тунмана. СжщеврЬменпо обаче се очъргавагь и двата лагера, конто нЬколко врЬме ще се борятъ за пър- венство, до като и тукъ чисто турско-татарс ката хипотеза взема сл'Ьдъ Шафаришг върхъ нядъ така иаречепата финска или урали-чудска теории. Обикновено за родоначалникъ на послЬдната се с’пгга Шафарикъ. обаче, както Тунманъ се ползува оть мдеитЬ на Шлбцера, така и Шафарикъ се опира въ пашня въпросъ на Клапрота и Френи, конто сямъ цитува нередко. За това заслужва да се нажать по-напрЬдъ нЬколко думи за първии отъ два мата. Споредъ Клапрота (Tableau liistorique de 1’Asie depuis la monarchic de Cyrus jusqit’a nos jours etc. Paris, 1826., p. 260.) прабългаригЪ сж yrpo- хуяскн народъ (nation hunno-ogorique,... peuple d’origine hunnique), тьй като Пикнфоръ и Теофаиъ нзрично твърдять това, а нослЬдниятъ поло- жително шиша, че принадлежали на С&щата раса като кутригурнтЬ. Из- глежда въобще, че Boulgar е било известно врЬме общо название на вепчки хупо-угърсЕН народи (ii parait еп цёш ral quo Boulgar fat pendant quelque temps la denomination generale de toules les peuplades hunno- ogoriques). Езпка на българитЬ той засЬга пжтемъ, като говори за старитЬ имъ линии имена. Тил пе прЬдставять никакая аналогия съ нмената на славянскитЪ и се прпближавать напротив!. къмъ маджарскитп» (Les anciens nums propers de ее peuple conserves par les auteurs du inoyeu age n’oflrent aucune analogic aver ceux des peuples slaves; ils se rap- prochent au contruire du hongrors). Клапротъ пе ce опитва обаче да даде иодкрЬпа на това си мнТ.ние попе съ едпо сближение. Само думала ballad гой обясиява отъ лезгински beled, началникъ (chef). — Клапротъ ншцо не говори и за обичантЬ па древнитЬ българи. Като нрЬминаваме къмъ Шафарика, ние сме длъжни да забЪлЬжнмъ прЬди всичко, че неговиять главенъ стрЬмежь не е собствено, да създаде една пока теория, а да подбпе ооновитЬ на една стара. За него е най- важно, да се докаан* неславянспюото па древпитЬ българи, а много по- малко му лежи на сърдце, да опрЬдФли къмъ кое пе славянско племе г1; принадлежать. Къмъ това трЬбва да се прибавн още одно обстоятельно отъ голЪма важность, което твърдф често се забравя при ощЬпката на гака иаречената урало-чудска теория: непвезъмъ яената пршкчпава за отношениями на финскитп племена къмъ турскипиъ въобще въ врЬмето на Шафарика. Още Соколовъ (Изъ древней исторш болгаръ р. 89) за-
КРИТИЧЕПЪ ПГЬГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАРВТЪ. 553 бйлйза колко терминитЪ „фино-уралски* и я турско-мински “ сж по- вредили на ясностьта на работата. 11 дййсгвително, кого трГ.бва да раз- бпраме нодъ „уралски <(шни“ и какво значи „турско-фински" народъ? Пауката днесь ряхдичава двЬ групп финн — източнн и западни.1) Къмъ първитЬ принадлежать фипитЬ въ Финляндия или Суоми, еститй, каре.нп I., ливптФ и други нккои. Къмъ втората трупа се отнаслтъ: пермяци, зп- ряпп. вотяци, остяци, черемисы и мордвины. Ср'Ьдно мЬсто между тип заематъ лопарптк (Лапландия). ШафариковптЪ уралскн финн могатъ да се отнесать естоствепо само къмъ втората трупа, наречена по-специално и утьрекя. БългаригЬ биха принадлежали така къмъ нзточннгЬ финн. Обаче иеедпакво ясно значение има термипътъ „туре по-фински народъ", който сжщо се срЬща у Шафарика, н конто ирфтполага съвсЬмъ близко родство между финского и турско- татарското племе — нЬщо, което и до днесь не е доказано. СъвсЪмъ irlipHO забФлФзва Куникъ (Ал-Бекри, р. 124), „если бы и действительно удалось когда пибудь доказать лингвистическое родство Гатаръ и Фенновъ, то въ всякомъ случай ото родство въ грамматическомь отношенш оказалось бы очень отдаленным ь. Исгорикъ же пока не долженъ блуждать вь таким, тумаппыхъ областяхъ знашн. какими представляется воиросъ о родствй фепнекаго и татарскаго племени". Тъй ако е, ясно е, че терминътъ „турско- фински народъ11 може да означав» само единъ народъ смпсенъ отъ фини и турци, а не и народъ чисто утро-фински. Че Шафарикъ правы обаче тькмо покаянного отъ Бунина смешение, това се вижда много добрф отъ обстоятелството, че ако и да сайта прабългаритй за уралскн чуди, гой ги права близки сродници съ турцитй. Интересно е при това, че той се опира въ гая си хппотеза върху Клапрота. Френа и дору върху Тунмана. (pode vysetfeiij Klaprothowa, a Frahnowa nej podobneji ugorsky c. uralskofudsky, welmi casne > Turky spijbuzneny1*, Staroz. 11. p. 578.). Сжщпять въз- гледь прознра много ясно п отъ бйлйжкитй на Шафарика върху ибичаипиь и езика на прабългаритй.1) Гака той Памира че венчкитй имъ обичаи сж неславянски по пигдй не казна прямо, че ноне нйкои огь тйхъ сж фински, както това се опитвагъ да докажатъ но-пос.гЬ Рбслеръ и Хунфалви. Напротивъ при два отъ отбйлйзаннтй изъ llesponsa и пр. обичаи Шафарикъ изричпо говори, че единиягь е турски (несенье шалвари на zpiisob Ttirkiiw), а другшттъ перс и иски (ейдйнье на пеги). Като разглежда бйгло езиковшшъ остатний (въ личин имена, топограф! ки названия и титли), сь етимологията на конто не иска да се занимава (razbor techto jnieii sem nenalezj), топ казна само че *1 За uij-iOJtMA ясность Куникъ (Aj-Г.скря) прТ.длага, за jr.trk грунм иасдио общин терчинъ i|iHi<a, а финн да се паричаи. саяо западиитФ. За исторнческапш правда Шафарикъ не иска да хабя думи, laitroro я cxkru за до. качана, (р. 575).) При венчко това иамнрияе и у него пккон испюричии докази за неславаи- стиото ни бьдгарнтЬ. •) Ч<1вДшкн шергии, мяевье иозье къ морето, мппгожепство, паданье ннчкомъ вь зиакь на вкрноподансгво, ко и ска опашка нам. знаке, клетка аадъ юл. мечь, разсячаньо па кучета при сключпанье на договори, човЬшкн черёни пмЬсго чаши, звЬрско пакалпне на ядодФйцитФ, ноеепе шалварн и ча.шн, сЬденье на нети. лФва страна — почетно мксю, ну хаиедаиство.
Д-ГЪ НИ. Д. ШИШМАНОП, 554 много отт. ткхъ се намкрватъ у уралскигк народи, подъ конто разбира финн и турци. По-нататькъ обаче привежда само двЬ думи Алмушъ и таръ (въ Тарханъ), конто напомнели маджарски думи. (Madarske jest .Minus knjze kaniskych Bulharfiw 1. 922.). Какво значи обаче това ные не се обяснява. (р. 576. заб. 59.). — 'lar-khan inagua thesauro prae- tectus, Groszschatzmeister. ср. мадж. tar — съкровнще, отъ тамъ слав, товаръ, оть тамъ и tavernicus, thesaurarius. Всички други сж и споредъ него турски, нЬкон арабски, одно персийско. Турски сж слЬдшп-Ь лични имена и титли: Bajan т. е. Btijan (р. 576. nota 59, безъ обяснение), Toktus, г. е. Tuktu (ibid. <жщо безъ обяснение), Aidar (id.), (han и образувв- нигк отъ него имена Borita- Кап, Каи- Кап (т. е. Kauchan), Marta- yon (т. е. Мурадъ- Ханъ), lr- chan, Kalu-ter-clian, Bullas Tar-chan (за tar вж. uo-ropb), иаЙ-сетнЪ Or- у anas т. е У]»- ханъ (р. 576. заб. 59.). — Въ Texsfvog (Konar-tikenos) Шафарикъ съглежда съ Френа турската дума tekin (юнакъ, горой), ibid; hollas, Ъ Hades, ballades се сравпява съ аварсги la-led, procures (вж. сжщо у Клапрота. Ср. п р. 576. заб. 59.). Думата е турски, ако се сади по окончание™ (ib.). Въ славянский езикъ се е очувала въ дв'Ь форми: быль и боляринъ, боярипъ, ст. р. бааринъ, отъ него съкратено еркднолат. Ьаго (както царь on. Цезарь). Подобно ban оть Bajanus, Bocauus. Арабско е името Г ma ins Омщгь (р. 567, заб. 59). Персийско — Аснарухъ. (ibid.). За .иямчинм/н/ь имена у волжскитЬ и дунавскигЬ бъл- гари (Bolar. Bulgar, Brahim, Sabakula. Celinat, Asli и др., Bular, Kut- initziwi, Kotokium и др.) той казна само, че не с.т. славянски, обаче да ли сж фински или турски, това не е ясно. Въ вс!жи случай Brahim, Celinat, Asli той не е могълъ да смЬта за фински. Неславянски се вижда Шафарику и обичаяп. на быгаригЪ, да турить титлигЬ задъ личнигЬ имена (Borita- chan, Bulias Tar-chan. Kan- chan. I r-chan. Konar-tikenos). Обаче тоя обичай и споредъ него не е изключнгелно чудски, а се еркщалъ и въ турския и монголския езикъ. Тукъ той сравнявя мадж. Bors-ur; Gyula Herczeg, Bela Kiraly и up. (576., Nota 59.). Характерни сж и думигЬ ропать (р. 577.), аулъ (577.), велериитъ и етхъ иехти, конто по формата си сж далечъ оть славянски (formal! swan daleka slowancini), обаче и тукъ Шафарикъ не казвч, че сж фински. Ропать той гьлкува отъ арабски ribat, ay.ib отъ киргизки аулъ, мадлс. 61, stabnlum, а етимологията на другитк думи му е тъмна. Само толкова узнаваме че велермитъе коприна (hedbaw. р. 577), а етхь бехти значало четвъртъ отъ мксеца (gista ctwrt niesjee), обаче на кой езикъ, Шафарикъ не казва. Изглежда nart-cernt, като че ли окончание™ гари въ пацпопалното име прабътгаринъ му е най-силвиятъ е.зиковъ доказъ за чудския произходъ на българитЬ въобще, обаче между урглскитЬ народи съ имена на -горн, -гури, той привежда и такива, конто днесь науката причислява къмъ турко- татарското племе, напр. I turguri. Kutrignri, Sareguri, Sabirugori и пр. Тъй като така наречената финска или урало-чудска хипотеза биде развита собствено по-късно и е въ сврьзка съ цкла-га исторична кри- тика on. 1866. година насамъ, ние ще оставим ь да говорнмъ за Шафа-
КСИТИЧЕНЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАГИТК 555 риковитп> ученицы въ въпроса за езика (resp. произхода) ня прабълга- ригЬ въ с.гЬднпн отдфлъ, кждФто отнасяме и всичкп адепти на турскл- татарската хипотеза, конто съглсжда in. Цайса — енол Шафарикъ. Споредъ Цайса, както е известно, българитЬ сж хуни, който сж се orrer.in.in къмъ Черно мо|н- и Меотисъ. Bulgaivs, Bulgari е само друго име за хуиигЬ. конто много по-рано се явиватъ подъ разни други на- звания (о. с. р. 7 11.). II днесь но горното течение на Волга. гд’Ьто тргъбна да сж се очували остатъци отъ българитп, намираме покрай финскнгЬ народи само турски, а това, споредъ Цайса, е вече дошил., че номядитЪ- българи — и слЬдователно и хуиигЬ — сж принадлежали къмъ гол-Ьмото номадско племе на турцитп». Това се потвърждава по-нататъкъ огь езика па древнитЬ бьлгари споредъ източпигЬ снисателн. Геогряфътъ на Ousc'ley op. cit. нише: the language of Bulgar oiul of Khozr is the same p. 190. Сжщо B>n Haukal въ ФреповитЬ Ексцерцти p. 27: lingua Bulgarorum shnilis est lingme (’hasaromm; Burtasi autem alia utuntur lingua. Пита ce сега, какъвъ народъ сж хазаритп? За жалость по-старигЬ отаиви за тон народъ не се съгласявать. Пбнъ-Фодланъ (у Якута) нише (Кг. Ехс. 15): lingua Chasarorum a Turcica et Persies diflert nee ullius populi lingua aliquid commune cum ea habet. Chasari Tunis similes non sunt Nigrum capilluni habent. СъвсЬмъ противно казна Узелиовиять географъ: The principal persons of Athel (главния градъ на хазаритЬ) are mussulmaiis and merchants: their language is like that, of the Turks and is not understood by any other nation, p. 186. II па друго мЬсто: the people of Khozr are near the Turks, whom they resemble. They are of two classes; on of blackish complexion, and such dark hair, that you would sujipose them to be descendend from the Hindoos: the other race feir comple.xioned. p. 188. За да пзлЪзе оть това противурЬчие Цайсъ допуща само една възможность, че пасажъгь у Увели трфбва да о нарочно измкненъ, ако и да с засть огь нбн-Фодлапа. Доказателство за това Цайсъ съглсжда вт. хазарски пт имена, конто самъ пбн-Фодланъ иривежда, п конто сж оче- видно турски (ottenbar tllrkischl, напр. като Chasar, Tschauschiar. (i'raehn р. 16., турски чяупгь; ср. и Bak, Fraehn р. 13. вероятно Век, 6 ?:=•/ Ха£арга§ Const. Porpli. de adm. imp. c. 42.), Tudun (cpt.iga ее и у ава- риек). Имя обаче още една възможность да се изравнятъ ]1азногласията па списателитк, ако се предположи, че хазаритЬ сж турци, а отъ тЬхъ различии сж само ониа кара-хазари. конто може да представать по- старитЬ обитатели на страната, южнитзъ българи? Може би всЬкн спи- сатель да мисли друго отделение отъ хазарския народъ. — Противъ тона говори обаче фактътъ, че на ropt. по Волга, гдЪто се е залазило и днесь българското име, срЬщаме и днесь мухамедани турци. За това все пакь не може повече да се заключи, освЬнъ че българитк и хунитЬ сж били едно по-малко красиво и по езикъ отлнчающе се отделение огь сжщото племе, като по-поел к явившитЬ се турци. — Доказателство за това Цайсъ
556 Д-РЪ НН. Д. ПТНШМЛПОИЪ, сьглежда още веднажъ въ езика на прабългяритЬ, и слЬдовятелно и па хупигЬ, който не може да е билъ различенъ отъ турския. По-пататькъ титлатя тарханъ, у турцитЬ Tas/av, Менян»!. р. 384 се ср+.щя у бъл- гаригЬ: llwj s/oustv 6 Kavaprtx«{vsg zxl 6 Вг/ла; Taozivo;, (Const. P. di; саегеш. p. 393.). Гръцкатя легенда за избфгялия отт. аваритЬ главатарь Мавръ казна: zip xaO’ vjpi; iiuarapevov удйалау, zxl Ptopaiwv, MxXdc^oiv xal BooXydtf-tov, xai шше iv ^5Z7(;uvc;. Boll, oct. 1. 481. Легеидатя не различав» езпка на аваритЬ (турски народъ) кнто особепъ езикъ отъ българскн»!. Цайсъ не изтъква обаче много iit'i-isa.иного, че българсклятъ и славян» внять езикъ тукъ се яваватъ като различии езици. Глава VI. Иай-ново развитите на въпроса отъ 1866. година насамъ отъ гледището а) ня уралочудската, б) турско-татарската, в) сла- вянската теория. Опити, да се опрФдФли пс-точно к’ътл’ъ ксе неславянс.чо племе припадлеяеатъ праб’ългаритФ. Куниксвата Чувашка теория. ШафариковитЬ и ЦайсовигЬ авторитет изсл Ьдва ни и за дълго вр'Ьме спр'Ьха разпрата върху националностьта и езикя, на нра българигЬ. Вь раз- стояние па повечс огь 30 годной историчната наука прпвиква да сыЬта добптата истина (пеславяштвото на българигЬ) за аксиома, конто не може вече се оборп, до като къмъ срЪдата па 60-11 годики една неочак- вана находка внесе отново животъ in. нрипщшпалыо решения въпросъ. Въ 1866 година излФзе именно хубавиятъ трудъ на проф. Л. Попова „Обзоръ xponoepatjioei, русской редакций, конто 6Ь ирЬдизвиканъ отъ една задача, предложена въ 1857. г. on. Петербург» ката академия за Ува- ровска премия: да се опишятъ южнославяяскитЬ н рускигЬ статин въ тьй нарЬченитЬ хронографа. Проф. Попит. 61; честигь въ течение на своигЬ изслФдвания да нам1;ри in. два ржкопнеа оть гъй нарЬчепия „Еллинтй л кгописецъ“ еднит. ешк'ъкъ па българстаггЬ хагани, единъ видъ родословие, което сполучливо биде паречепо огь Загребскин Кай — имен- нихъ. Гил дна ржкописл сж .¥ 280 на московската синодална библиотека и .¥ 1437 (ржкописъ Погодпновъ) па Ими. пубд. библиотека въ Петер- бургъ. Първиягь е пр'Ьписанъ въ началото на XVI. в'Ькъ (в1;|И1Ягио отт. единъ ржкописъ, прпнадлежащъ на XV. в'Ькъ), а сжщо така и вториятт. (Погодиновиять) е on. XVI. в. — Гъй като откритнего па именника про- изводе силно впечатл Ьнке на врЬмето си и даде по-послЬ поводъ, дя иъзникис дору «дна нова хипотеза за родството на быгаритЬ съ чува- шигЬ. пне ще го приведемъ тукъ тексгуално (Попоит,, о. с. р. 25.).') Апитохолъ жить лЬть т, родь емоу Доуло, а лФтъ емоу <?иламь пюорсиъ. Принят, жытъ лЬтъ р и и лЬть, родъ емоу Доуяо, а л'Ьтъ емоу Оилом;. ь^чиремъ. ’) ТатлнтЬ са илиу» нлти ияирсдъ.
КГЯГНЧКЯЪ ПГШВДЪ НА 1П»ИГиСЛ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАГИГИ. 557 Гостунъ (Погод. Гостунъ) намЬстникъ сын к лЬгъ. родъ ему Ерми, а alm. емоу доч-ъ (Погод, рк. дох’съ) твиремъ (Погод, рк. втиремъ). Коур’гь х лСтъ дръжа, родъ емоу Доуло, а д’Ьть смоу \иегоръ иечемь. ВезмЬръ г л!.гь, а родъ смоу Доуло, а лЬгь емоу шегоръ тьчемъ. Спи о 1СЫ1А31. дрьжапге (Погод, дръжаше) кплкеппе мбону страноу Доунам лЬгъ ф и fi. острижена мп главами, н потомъ ирнде на страноу Дунам Испернхъ кнзь. тожде и досел!,. Еспернхъ кнзь 1 и адипо лЬто, родъ емоу Доуло, а лЬть емоу vepe- ниалемъ. Терший к и л лЬто, родъ емоу Доуло, а лЪтъ ему текоцчетсмь твирс.чъ. ........к и н .гЬть, родъ емоу Доуло, а л+.ть емоу Лмм>«в.п»ез1б. Севард, ii лЬтъ, родъ емоу Дуло, а л Im, смоу шоепУимм». Кормпсопп. ji л<ггъ‘), родъ емоу Покпль, а .гЬтъ емоу шемр> твиримъ. Сипже кн*зь нзмЪнп родъ Доуловъ, рекпге Вихтунь. Випехъ (?) *) з лЪтъ (спор. ржкоииснтЬ: ви.хтунь випехъ в .гЬть) а родъ емоу Оу киль, емоу им»ше (Погод, нмпше) «деилашь Телець г л1>тл, родъ емоу Оугаииъ. а .гЬть смоу еоморъ алтемъ. И сии иного радъ3). Оуморъ, м .min, родъ емоу Оукилъ, а ему дилочь нюупюмъ. Пз.гЬзълъ въ руско издание, естествено е, че откри гнить отъ Попова нменнпкъ не можа веднага да произведи и върху западноевроиейската наука онова впечатление, което се забкгкша вече ТЪЙ силно напр. вч> Гильфердинговип грудь (вж. но долу). ТрЪбва да се отиесемъ и'Ьколко години по-късно къмъ Хунфа.пш. Пречека. и особепо Томашека, Вамбери и Куппка, ако пскаме да видпмъ вспчкото значение па тол паметвикъ. За да завардпмъ обаче изттЬстна система п да не пр’Ькжсваме твърдЬ место естествспото изложение на пр1;дм1,та си, ние ще вървиыъ по редъ и ще наченемъ съ Гильфсрдинга, който улови охотно открнтието на По- пова за подкрЬпа па ypajovydcttaina теория, като ирисы динимъ къмъ него всички по-пови псторицп on сжщата школа (тколата па И1афарика\ у конто (.ъщо така niiM’IiiiBaMe б'ктЬжкн и за езика на прабъдгаригЪ. (1’бслеръ, Хунфалвн, Дрнповъ, Пре’пшъ). Па второ мЬсго ще поставимъ въ отдкша трупа пденгптЬ пи Цийеа, и пай-сетнЬ тип на Веиелина. а) Развитие на уралочудската теория, прДдимно въ свръяка съ именника. Споредъ 1\>лы/>ердика (Собран)е Сочинешй. т. I. HcTopia Сербовъ и Волгарь СПб. 1868.) прабълпцштЪ припад.п жатъ къмъ мпогоброппитЬ чертарскн племена оть ура.ккк корень, конто сл; се гкнтялн нЪкога но волжскитЬ и черноморскпгЬ степи. ТЬхнигЬ най-близки родннни сж хуннтЬ и по-подир'ЬпгнитЬ мнджпрп. Асиаруховата ордия е била, въ това н Ьма сжми'Ьиие, клонъ оть неточна га групп на финскитЬ народи, къмъ коята принадлежать зиринитк, вотпцнтД, черемнеигк И.ггочни финн сж били и камскитЬ и волжскитЬ българи. Впщйки обаче дълго вр'Ьме подъ властьта па една турска ордия, г. е. на ав&ригЬ^ българското ') Пречекъ нр1шага дп се чете з (7) вмЬето si (17). *i Така споредъ догадката ua Kyauita. *) Чети: риРи.
558 д-it. ип. д. шиипиновъ, племе изобщо е приело по вейка вероятность отъ послЬднитЬ тия турски особици, конто забйлЬзияме въ негмитн» нрави и език». Гильфердипгь счита за турски не само почетната титла тлрханъ, но и личпнтЬ имена на разнигЬ български вел ножи, воеводп въ \ II. и IX. вЬкъ. (р. 20). Той е тъй увйренъ въ това, щото не счита .ia нуждно, да разнсква особепо етимологията имъ. Само пжтемъ, като говори за Симеона, забЬлйзва, че голйма часть огь имепата на СимеоновитЬ вой води, Алобоготуръ, Кавканъ, Мармай, Калутерканъ, Сигриця или Сигричъ, Кнннъ. Пмннкъ или Миншгь, lk^(36xkta, Сурсубулъ, носить още хярактеръ чуждъ на славянскитЬ звукове и при това се опитва, ia дяде гукъ-тамъ обяспспня. Кавканъ споредъ Гилфердинга е хаганъ, Калутерканъ е Калу-Тарчапъ; *) въ Алобоготуръ се слуша ясно турскою батыръ. На друго мйсто (р. 118) намираме съвсЬмъ изолирана частичка етпмология па Сурсувулъ и ’Пт$Ихл’.а отъ булъ или буля, споредъ Гпльфердипга— сжщо като тарханъ нйкаква турска титла. (Ср. у Менандра Диза-булъ, име на единъ турски ханъ). Сурсувулъ е Сурсу-бу.п9), ’Нт^хХмс (у Константина Багрепородии явна грФшка намЬсто Нц-буля. Какво лначи обаче Сурсу и Иц — Гилфердингь не казва. Само за боляринъ той по-нататъкъ се пита, да ли не е турен. бул-ларъ (множ. ч. отъ булъ). Въ личнитп имена, па прабългаритЬ Гилфердингь прямо вижда потвържденис на това, че българигЬ, коиго завоюваха Мизия. сж се подложили известно врЬме на туреко влияние. Има факти обаче, конго говорить въ полза ла одно равно славянско влияние, не само у дунавскитй българи, но п у волжско-камскптЬ. Царятъ на пос.гЬднитЬ се наричалъ Малекъ-ел-саклабъ, сампгЬ тЬ. споредъ арабигЬ, се назвали смЬсь огь турски и славянски племена (р. 2(>). Въ полза на славянскою влияние говори и едно огъ имепата на древнитй български царе: Гостунъ (стр. 21), може би славянин!.. Обаче тия чужди елементи не сж били въ състояпие да изменять основпата фино-уралска стихия на прабългарнгЬ, както се доказва on. пзиЬстния именпикъ на българскитЬ цярье, нздаденъ огь Ионова. Убйденъ a priori въ фннскпя произходъ на прабългаритЬ, Гильфер- дингъ съ ревность се залавя, да облени гъмнитЬ думи въ пленника съ по- мощьта на съврлменния маджарскп рЬчпикъ, като излнза огь пркшоюже- нието, че тЬ не сж ншцо друго освЬнъ спецнални названия на известии годили. Тукъ гой изхожда отъ формула!а е/нлъ бехти въ поелЬслониего па Тудора ’Тернорнзеца Доксовъ: сей же Ворнсь. Болгары крестилъ есть в .гЬто егхь бехти (вж. по-ropt. при Савельева! и прЬдполага, че подъ *) Ср. Тархинь вь Ih-tZix; Txpxivi; (у Коист. Багрлпоридпи); таи турска титла срЬщлме още у Менандра, който раяказка, че турп'иягь хаганъ, конто жиь4я.1ь иь средня Давя пъ иланинта Ектатъ (матна гора) бил. отправил, нъ 569 г. при визаитийекия пратсиикъ 3«- марха lit кого си Тагмн, по панне Тархан к (i^rp’ia ?г Тарх®’)- Р- ®*. името на бъл- гарския ндч.иникъ Воригпакан^. който itoeptщпаль сп. Климента, Днтедара и Наума, Гильфер- лингь скмежда очевидно ханъ, зицото дЬди Ги>рнта-каиъ. — Титлата Лоиар-тм*-»»* (у К. Багр. б xsvxpT.xs'.vo;) му е cbB<"tsn. тъмпа I Гпакф нише Бопарти-кииъ) р. ИЙ. Саца така не .mac да обяскм iofl и р. КО. заб. 2. •) На друго Micro (р. 112) 1'ильф. лише Сусур-бу.ть.
КГИТИЧКНЪ ПРЫ'ЛЕДЪ НА ВЫ! Л» А ЗА НГОНЗХОДА НА НГАКЪЛГАГИ Г11. 559 етхь бехти ие може да се разбнра друго освЬнъ годината, въ конто Борись билъ кръстенъ. „Обычай, давать прозвище году, обыченъ на Восток! и мы можемъ полагать, что онъ быль заимствуванъ болгарами еще когда они странствували между Волгой, Дономъ и Кубанью*. По аналогии Гильфердпшъ намира че и тъмнигЬ формул» въ именпика не сж ппщо друго осггЬнъ прозвища. Дали ппъ см се прислали обаче при въииряваниспю на всяки нова князь, или пакъ името на нзькоя година (въхтизаниего м\ на прЬстола или годината на смъртьта му) се е вземала за титла на пилота князувание, Гильфердингъ не може да отгатне. Ио тиа прозвища прТ.дставигь споредъ него любопитенъ паметпикъ огь езика на завоева тел иг! българи, до сливанието имъ съ славянитЬ и сж несъмнЬно свидЬтслсгво за произхода на Аспаруховата ордия. „Опп имЬютъ явное сходство съ словами языка мадьарскаго и сродныхъ ему языков?. Уральской вЬтви Финского племени, вотяцкого и зырянского*. Гильфердппгь е ув'Ьренъ, че единъ позпавачъ па тин езици би изтълкувалъ папълпо удовлетво- рително загатпигЬ за нась българскн прозвища. Ако и самъ да не знае обаче тиа езици. той не може да се избави отъ изкушението, да нронмкнс до смисъла на тъмнигЬ формули на именпика съ главпата помощь на маджарския рФчникъ. II его какво тьлкувапие се получава „при весьма бЬгломъ попев! въ словарн.хъ зтихъ нар!ч(йи. ’) 1. Авитохолъ жнвЬлъ 300 годинн. 1’одътъ му е Дуло, а название™ на годинитЬ му е диломъ(?) гвирель (ср. зирянск. тыр, пъленъ, изпълпенъ, съ- вършенъ, ср. и мадж. tiiro, тьрпкливъ, tolerans, patiens; ем, азъ съмък 2. Куртъ царувалъ 60 годинн. Родътъ му е Дуло, а названного на го- динитЬ му шегорь вечем I. азь съмъ помозцникъ или азъ съмъ обиленъ сь помощь (ср. мадж. segetom, iuvo, segellb, помощники и vagyok азъ съмъ. vagyon, иметь).—Подобно е и названного на Безмеровит! годинн(Гильф. нише ВезмФръ). 3. Исперихъ... названного на годинитЬ муевернниалемъ азъ жив/ъя вь кръвь (ер. мадж. ver, кръвь, знряпски вир кръвь. вирыи — въ кръвь; мадж. elni, жпвФя. elem, азъ живЬя, зир. олны, живЬя, олбм. живФ.ние. 4. Терпел!.. названного на годинитЬ му е текоучетемь твнремъ азъ съмъ съ почетъ (или слава) изпълненъ (ср. мадж. tekentem, intueor, teken- teleui. aspect», respecto, tekentetes. illustris, spectabilis и г. н. За думата твиремъ вж. no-ropi). 5. (Името на. княза е нзпусшгго)... а названного на годинитЬ му е дван- шехтеиъ добавь добивамъ (ср. руск дума дувань, плячка, .добыча11, упо- трЬбявана въ приур;ыската покраипа), а за шехтемъ ср. мадж. sakniany. praeda, manubiiv, rapina. ti. Севаръ... а названного па годинитЬ му е тохалтомъ — азъ утвърж- давамъ или азъ изпъ.шямъ (ср. мадж. tokellem, statuo. ratifico, obtirmo, tokelletes perfectus. absolutus. exactus). 7. Кормисошъ... названного на годинитЬ му е шегорь гвирипь азъ съмъ изпълпенъ съ помощь <вж. ио-горЬ). Тол князь „иэмЬнилъ* Дуловия родъ, т. е. евърпииъ го („учинилъ ему копецъ**) внхтуиъ винехъ (ср. мадж. veg край, v6ghez vinni нзвършвамъ нЬщо (изкпрвамъ до край). 8. Телець... названного на годинитЬ му е соморъ алтемъ вогасявамъ скърбь (Ср. мадж. szomoru, tristis. moestus, oltom, stinguo. *) Гильферлингь давя цодъ чьртата (стр. 28 и cj.) пр+водь на цЪни нвиимекъ и въ скобки обясплка тъжлитЬ думн.
560 д-n. ив. д. шишилнавъ, Отъ всички тъмни думи Рильфердишъ не знае да тълкува само tes,1) ди.гомъ, тутомг. горалёмь. Ыаистина и другитЬ си етимолопш той не издана за достовЪрни, ио като нървъ опить мислп. че ще му бмдать просгенп. Вь вскки случай любошппо е, че и заппсаното пть Тудора Доксовъ име на годината, въ конто българскиитъ кшшъ се нокрыти.гь. .. доста удовлетворително се обяснява ио иеговата метода” оть маджа]н-кия езикъ: етхъ белтн би значело „жажда за спокойствие или миръ“: п<> мадж. eli гладь, ehetneni, гладенъ съмъ, Ьёке, спокойствие, lieket винит, падежъ оть сжщата дума. „Можете ли да се даде по-сполучливо име на едпа година, въ която войкственитк българи прпеха христиннстното"? (р. 23.. заб.). Въ 1871. година се появи изнЬстнилгь трудт. на Рйслера, Roma- nische Studien, Intersuchungen zur alteren Geschiclite Roinniiiens, Lpz., който съдържа една специална глава върху нациоиалното положение па прабългаритЬ (V. Die Volkcrstellung der Uulgaren, p. 232.—260.). Авторътъ e едппъ оть най-убЬдепитЬ прнвържешщи па фипсаата теория. Което |’о прави особепо интересепъ за наст., то е голФмото значение, което той отдави на езиковптк доказп и неговиять опитъ, да открпе сл'Ьдп отт. прпбългарския езикъ и въ днешиитЬ български парЪчия чркзь посркдството па ромънския езикъ. Рйслеръ съглежда съ Цайса наедно въ прабългаритЬ отделения отъ ста- ригЬ хуни, само че не се съгласява съ него въ най-каииталиия въиросъ, въ въпроса за пациоиа.шостьта на пос.ткднптк, конто Цийсъ смЬта за турско племе, а Рослеръ за угрофинско. С.гЬдъ като дави едппъ крагькъ исто- риченъ прЬгдедъ на гЬхшггЬ миграции и нашествия въ Мнзпя, Панов ин, Италии и пр., на скверь до Кама и пр, той вь двЪ глава разглежда обнчантк на заиаднигЬ и нзточннгк нрабългарн (осповайкн се главно на Nicolai рар;е responsa ad consulta Bulgarorum с. 33. Mansi XV. отъ една страна и на ннтересиптк съобщепия на ибн-Фодлана оть друга); обаче вижда се неполно нринудепъ да признае, че тип обичаи иматъ повече турски харашеръ. Само нккои р'Ьдки чъртп мотать да се изтькнатъ като по-сиециа.1110 фински, или ионе като танина, конто се ср'кщап. и у нккои угрофински племена. Не е за чудо за това, че Рбслеръ не- особено напнра на обнчаигЬ, като докчзъ за националностьта на прабълга- ритЬ и пр^дпочита да черни свонтк аргумент главно оть гкхния сзикь. Въ ркшеипето на въпроса за пациопалпостьтн па првбьлгарнтФ 1’нслеръ се опира главно на ffcmnxpu вж. по-nipfc, споредъ когото еяикътъ па българпт!; и па хамритФ. е едппъ и сжщъ: Biilgaroniin genuinonim lingua similis est lingua* CIrizaroruin. Ибн-Хаукам парича езика на българитк «оробей» на хазарския. Остава само да се знае, къмъ коя езикова трупа принадлежи хазарскнятт. езикъ — къмъ фписката или *) Сравни o&vte името па Чсрпорпэеца Тудора Доксовъ. Пжтемь Гильфсрднагь тьлкува въ имепаика к етимологнлга на рода ,(уао = опусгошитель, Ср. мадж. dulo, depnpolatar.
КРИТПЧЕНЪ тгЛЕДЪ ИА ВЫИ’Ю ЗА ПРОНЗХоДА ПА 111’ЛКЪ 1ГДГИТК. 561 турсклта? — Тукъ Рбслеру иди» на помощь ибн-Фод.чанъ. споить ко- тото езикъть на хазаригЬ се |*ах1ичавя огь турский и персийскня и не ирилпча на никой другъ езикъ (пес iillius populi lingua alitpiid com- mune aim ea haliet). Съ това свидЬтелство ce съгласява показанието на Rabbi Petachia, единъ пжтешественикъ отъ 12 вЬкь,1) споредъ ко- гото хизаригк и ку манит!» (} него Kedaij говорить различии езици. Малко по-пнакъ сади Нируни, който казна, че българнтЬ не говори п> арабски, а една ем)ъсица отъ турски и хазарски. Като не оспорва свид'Ь'гелството на тоя арабски сиисатель. Роедеръ си задана само въпросъ: какъ трФбва да се разбнра то, тьй като неЪки смЬсгнъ езикъ съетон огь единъ осноненъ елементъ и единъ второстепененъ. Th. случал може да се предположи, че основата е хазарски или турска. Като се опмра на Истахрп и на пбн-Хаукалъ, Рбслерь се рЬшава кт. полза на ха- зарская езикъ; а тъй като споредъ него е „изгубена мжка“, да се сви- нина нйкой въ уп.рщпната на хазаригк (ан dem ugrisclien Gliarakter der Cliazarvn aber zn zweifeln, halte ich fill verlorene Millie), то огъ само себе ее рЬшава и въпросътъ за националностьта па прабългаритЬ. Т'Ь с* финн, езнкътъ имъ е въ основата си фински — съ шъкои турска и славянски примп>си. Къмъ първитЬ принадлежать несммнЬно нЬкои думи. наир. Karachazar, Tscli.iiKchiar. bak. tarchan, и лични имена, наир. Organa* (Urchan), Toktus (Tugtu), Rajan (Btljan).*) Между тиа има нЬкон означения ни службы, нкщо. което не може да ни очуди у единъ чер- гарскп народъ. Византийски тит.тп се ерфщагь далечь у разни народи. Обаче покрай турски имена намираме голЪмъ брей нстурски. конто могатъ да се обяспятт. само огь п’Ькой угро фински езикъ. Като такива имена Рбслерь привежда Kruin, К uber, Kuvrat. Apsich, Alzich, Sundich, безъ обаче да се опита да ги тълкува. Само за послЬднпгк забЬлЬзва, че напомнить хупскитЬ Dengizich, Auibazuch, Mundiuch. Като одно важно свидктелство за у гро-фи нството на българигЬ Рбслерь привежда обаче думата оуръ, (Miklos Lex. ling, palaeosl. Отт. тамъ личпитЬ имена Урошъ, Урица), госиодннъ, буккално идентична ст. мадж. иг. Огь угроф. и ио-точно юрацки тълкува Рбслерь и kalensuwe (sauwa, saw на шапка, see, sank, sawik шуба. p. 243., заб. 2.). Ila постояннптЬ сношения на прабългаритЬ съ рускмтЬ славянн Рбслерь отдави факта, че въ езика на първитЬ сж се вмъкиади и н’Ькои *) Travels of Rtibbi Г< tuehia of Batisbon, trans), by Dr. A. Beniscb. Lend. 1856., стр. 9. ’1 Frahu. Die alt Nacbr. etc. Mdm. VI. Serie I. Bd. 54b. Bulartai fils de Bulamschah- Bek. Надпись отъ Вулгарь у Клапрота п. с. При тол случай Реслерт. укаша и иа думата tioiyn, конто Schott, Altaiscbc Studien oder I’utcrsiicliungeti auf detn Gebiete der tatarischen (tiinmiM'lM'ii) Sprachcn, Abb, der Beri. Ak. d. Wiss. 1866.. s. 147., прниежда п л. едпнь журекч (ikkoiihci. на Вера, i.pa-i. библ паь Дийцомта сбирка, и колю зиачела на бм^ареки - бол». Г я се ср'Ьищ гукь hi. единъ радъ оть пъпрм’н, конто единъ гръцкп царь ир-Ьдлат на халифа Муавия, llbptiuiib 1.ъпросъ гласп: коп ел. спешена i Ь имена на ьсегашпая Аллах ь на пси чей еаицн. Халнфьгь му парежда такива 13 имена и между друго казна б1/мпр1,-дилш<джс тан- грндъръ, т. е. ив български езикъ (името е) „пшгрн1*. Съиършеио справедливо пита обаче Рбслерь, он. коса е тал записка? Кота е съегапень гурскпатъ рыюнисъ, запало нзвкстпо е, че ио-послЬ българигЬ били потурчевн (dase die .Biilgaren eputar lurcimert ннгУвп, ot bekannt) p. 252. (заб.). Сбьраивъ, квучввъ этдЪп. I. Дьаъ ветер.-фил. кв. XVI. 36
Д-ГЬ ИВ Д. ШИШЧАНОКЪ, 5 «2 славянски думи. Кати такина той смФта сь Френа титлага и.кчпалолл па н1>кои мопети и името Шилко Василко. Обаче думата сиру, коати се cirfrni тоже за славянски. той постава подъ въпросъ. Оть ирисжт- ствието на иЬколко славянски думи вт. (‘.чипа на волжскнтЬ българи да се заключава, че ирабългаригк сж славами или смЬсь отъ славами и финн, това Рослеръ го смФта само за твърдФ прФбързапо „doch zu voreilig* (253Д1) Всички до тукъ аргументн, както виждаме. сж чсрпспн или отъ исторични свид'Ьтелства (арабски и гръцки), или оть рФдкитФ прабъл- гарски езпкови останки въ иккои личин имена и т. под. Още Шлоцеръ 6h изразилъ обаче иркдиоложението, че може би въ езика на съврлмен- нитгъ българи да се намкрятъ ио-похватни докази за произхода нмъ и rr.rt като сегашпитФ етногрвфски даппп не могатъ да ни дадатъ ни- каким опорам точка, за да опрФдклимъ по-точно мЬстото на българигЬ въ угро-фппската фамилия, Рбслеру идва на умъ една оригннална мисъль: да прФтърсп езика на днешнитЬ ролями, да ли въ него не могатъ се памЬри н'Ькои думи, конто биха могли да понажать непосрфдното оте- чество на българитФ. Гой съзннва, че би постигналъ по-прЬмо цФльта си. ако би подложил ь ня и.и-лЪдваиие самитп> българсхи наркчип, обаче пеподготвеиъ за тая работа, той се вижда нринуденъ, да л прЬдостави другиму. Само ижтемъ въ една бФлЬжки той изтъква дв1; българскн думи. конто му се виждап. пр&български: бара, конто се cpbiiia и въ гр. pnipx, ср. бара (Рослеръ я памира у камасшщигЬ, слЬдователпо грЬбва да е собственно ирабългмрска) и сиракь, сираче, бл. ср. ром. siractt, sirinian, мптинап, sunnan (ср. самоедски мга вдовецъ, вдовица, silemano, siremado, овдовявамъ, фински suru, грижа, тжга, suruinen, тжженъ, sinetan, опечалнамъ. surkia, мизеренъ, surkutam, оплаквамъ, пмамъ състрадание съ некого). — ДвФ-трп други думи той привежда на стр. 256: пени (по- год 1>мъ брать), тятя (по-голЬма сестра) и голлминъ (япуари) и ги срав- няем съ тавги-самоед. ш ипе (по-стмръ брать), tftte, сестра, юрацк.-самоед. tali по-млада жена, и юрацки arka-jiry, име па единъ мЬсецъ (букв. пмЬмъ-мФсецъ). Споредъ Рёслера ром. д. noian, дълбочина. пропасть, не може да бяде чужда на тавги-самоедската поапе нурникъ (Taucher). „Необяснепото" (das unerklarto) calicu— бфдеиъ, може ли да нЬма ншцо общо съ тавг. kaaliltu? Ром. ileal юрацко самоедски teal (планина); ром. так брЬгь ср. юрацк. ишга, н’Ьсгьчливъ брфп>, тавги-сам. шога, ениеей сам. niola; ром. topatli се сркща вт. най-кратка <|>орма вт. ост. сам. lap, lab, lappa, laba (лопата за веслспие), епис. ост. laba, Мп, id., labotao, lobUcilo, весля: ром. toropi, отупвамъ (бия), toroipan, сопа, не е обленено до днесь. Не е ли чудно (nierkwurdig), че юрак. сам. tyra, tira, tire значи юмрукъ, tyrieu, tyrian, tyripiu отупвамъ. набивамъ (durchpriigeln 254); р. bojar отъ еамоедск. jier, jer, князь, госиоднвъ, ост. payor, ') С’лиц» така огрицатмно се отпася Рослеръ и къмъ гмкувапието, което Френъ дана на илвЬстиия иасажъ оть Шемспдхииъ, че българигЬ сж „народъ, проп.и1;эмь on. cjmute- нипно па m>fpnn u niaimnnu. Тукъ трФбпа да се рапира, споредъ Ромера, само тодкоиа, че ибластыи на българит^ е между тал на турцитЬ и славянитЬ. (Iler Satz lie.<agt nicht, ah die Alt-Ansassiijceit der Bulgaren sviachen Slaven mid Tttrken, p. 238., заб. 1.).
КРНТИЧЕНЪ ПРЪГЛКДЪ И* 1ГЫ1Р1ИА ЗА IIPHH3I01A НА ПРАЕЪЛГАРПТЬ. 563 терем. btijar, как во зиачи първата часть за сега не може се ркши. загатното ром. tiilhariu (крадецъ) може да ее сравни еъ юрацки tali'-u, talieu, talc, крадя, tala, totea и сродного мадж. tolvaj крадецъ; а ром. teapa. колъ съ юр. сам. teab, тавгн-самоед. tefa, ta(a, еннс. сам. Мю, гвоздей, ром. .swr (сивъ), въ сжщ. апач, и ост. ср. и мадж. млйгАч?; р. piscara видъ риба (cyprinus gobio), ср. юрак. piize cyprinus lacustris: р. pisii котка, умал. pisicii, очтовара па юрак. сам. pisca, умал. piseaku. piseako. Ром. суфнксъ icS съотвЬтствува на самоед, ако (сжщо безъ ударение). Дълго се смири Рослеръ върху рум. дума за джга сигсибеи, въ която тон открнва едппъ кръшлекъ отъ старата вкра на самоеднтЬ. Благодарение на цкла редица оть риску ванн сближения, гой идентифицнра именно curcubeu съ самоедского название на джгата Nuin-haini, което той npt>- вежда съ .меча шуба" или по-опрТ.дЪлено „пола на мечата шуба". Тт.п като въ нЬкои диалект мечката се казва и work, wark (юрацки). korg (елогун. и тасовски диалектъ отъ ост.-сам.). kuerg (караснмско наречие), kuerge, kuerga (сам. пи срЪдното течение на Лена), kouko (у Н’инитк), то за Numbami моше да се приеме една ио-стара форма kuerga korga worka-banu, а това не е нищо друго освф.нъ рум. curcnlieu. Най-интересно е обаче сближение™ на рум. siktir (ein walaehisches jelzt giinzlich unverstandeiies Verwunschnngswort) съ алия духъ на уралскигЬ племена Schitkir или Tschitkir! (р. 259.). Възъ основа на всичко гореказано Рослеръ (р. 259) заключала, че езикьпн, на она на]юдъ, ось когото ромънигй сж заели горптггФ. думи, т. е. езикътъ на нрабъдгаритк, тргЬбва да е билъ самоедски. Отт. сега СЖществуещитЬ самоедски нарфчия най отговярягъ на приведепптФ. ро- мънски остатъци — юрацкото и остяцко-самоедското. Нрабыгарското племе ебим елпдователно самоедско, най-сродно съ юраципт и остяцитп,.1) Въ тЬсна зависимость отъ изслФ.дванията на Рбслера е мнЬиието на \унфалви за произхода и езика на прабългарптФ. (Ethnographic von Un- garn, нр’Ьв. отъ нроф. I. II. Schwicker, Burlap. 1877. § 45, Die Nati- onalitat der Hunen, Bulqaren. Hazaren, Avaren, Petschenegen und Kumanen, p. 251.—265.). Той приема безкритично всички неговн догадки и риску- няни етнмологнн; дору опптътъ му, да открне въ (ишънския езикъ е.тЪди отъ прабългярския рФчнпкъ, не срФща ннкакъвъ отноръ. Напротивъ, Хунфалви няпълно се съгласява съ методата на нкмекия ученъ, тъп като до сега. до колкото му е известна само една дума именно оцръ, мадж. йг, е иркминаля въ езика па подчпненптЬ славянн. Обаче и отъ тая единичка дума той ежди, че българскиятъ езикъ тркбва да е угърско на|г1>чие (dadurch wild das Bulgarische als ein ugrischer Dialect gekenn- zeichnet, p. 255.).2i Това се доказва и оть ибн-Фодлана и други арабски «•писатели, конго твърдятъ, че бь-парскиять езикъ се ра;Аличава оть тур- ’) Тьй като бъоарсаилтг п хазарскилтъ еаикъ сиоредь Истахрн и ибн-Хаукалъ сл, сродни, то н хаыритк трЪбиа да с* били самоеди, както сс доказва, споредъ Рбслеря, оть името иа главямя хазарски гр»дь Sarkel, гдкто хаг значи СЪль, а kel-градъ, id. въ юрацк. сам. пар. (юра«к. вег. sei бЪлъ, ваг>/.г. sat, id., чуваш, sore id.; вовул. kel, keel, kual, koi, ккща, жилище, чуи. kllj id. пакт, тамъ и до днесь schore kil 61да клща.) *) Оть оуръ е произведено личного име Урушь, Урнца. Оуръ мадж. йг оповаря па остяцкото uort и urt, което зпачм гоешцивь, князь. Хунфалан op. cit. заб. A58. вьмь стр. 255. Ср. отъ ежщия „Az Cszaki osztjAk nyelv“, Budap. 1875., рЬчникь p. 183. .Dieses our ( ur) und das Kaleatuwe des Frahn steigern gegenseitig den Wert." 86
564 Д-И» ИВ. Д. НИНКАНОШ, скип и переяйскня и е сходенъ сь хазарскпя (тоя послФдниятъ, споредъ Хунфалви, е угро-фински р. 254). Относително Рбсдеровнтк ромънскп етимологии Хунфалви погрФтпно бклЪжи обаче, че авторътъ мий-?.««вно се опира па ром. думи та! (бр!и’Ь) и йнг (мадж. szftr-ke), очевидно защото сж едпичкитЬ, къмъ конто и той може да нрибавн н1.що отъ себе си. Рбслерь ернвнява „ша1“ съ самоедски „тига“ (вж. по-горЪ), „защото общомаджарското „ша1* (въ Besenyo mal) не му е било известно®, :ia- бклФзва Хунфалви и указка на ногул. majl и остяцки ineil. мадж. part niiilja — брЗлъ (Uferabhand). Обясненнето па sur szQr-ke е правилно, само че Рослеръ го тълкува отъ самоедски, защото не познавалъ остяц- кого иаркчие, когато търселъ въ ромъпския езикъ прабългарскн езикови остатъци. (Hunf. 424.. заб. 454. къмъ стр. 255.). Съвскмъ повръхни сж б'Ьл'Ьжкит'Ь на Хунфалви и върху |гкдкн11> липни имена, като Ави- тохолъ, Дуло, Нрникъ, („подобно на името Прнакъ. Атпловил, синъ“), Тервелъ, Вокилъ, Уки.гь, Угаинъ, Уморъ и up. — Всичкп тиа му изглелс- датъ да сж on. фински произходъ (scheineu ugrischer Abkunft zu seiii), обаче ни при едно той не се опитва. да постами попе хипотеткчня етп- мология. 'Гой знае нанстина, че Гильфердинп. се мжчилъ, да ги тълкува огь маджарски. но съ какъвъ успЬхъ — не се произнеся. Критика па Гильфердинга, както и на Рбслера пе еркщаме. Само като говори за старобългарското държавно уст]ЮЙство. Хунфалви се еппра върху титлата 1анъ“, конто сравняла съ мадж. „ham* въ XVI. и XVII. вФкъ, и „Bolja-s* въ Вол(%5гс 'А ;иуалоц конто му напомнить мадж. Jo-bagy, сжщо такива близки съвФтници па краля (споредъ него bagy билъ по-близко у» блг. boll отъ колкого до хаз. bak), обаче и тукъ прямо не се пропзнася, емкта ли тия титлп за фински? — Пречскъ обяснява Bolias-Tarchau отъ мадж. tar съкровище. Обаче това (аг е гласило нЪкогажъ „taver*, on. тамъ „tavernicus*, съкровшциикъ. сега финансовъ министъръ. II бълга- ригк до колкого Хунфали знае. ичали такъвъ Btaveniik“, което показва сжщо така сходство съ маджармтЪ <б*Ьл. 455. къмъ стр. 255.). Въ име- нита на градищата Хунфалви внжда отчасть фински, отчасть турски елементъ. което го кара да заключи, че българи тп> сж били фински народъ, върху който още отъ рано се е упражняло както турско, така и славянски влияние (dass die Bulgaren ein ugrisches Volk waren, auf welches schon frtlher sowold ttirkischer als slavischer Eintiuss eingewirkt hat, p. 255.). Въ полза на слоеянско влияние говоряп. и думитЬ: Was- silko, W lata was (sic) и Sidschu, може щ бжде Sidschowka (ибм-4,одланъ). Ка.п'нсува напротпвъ му се вижди финско. Хунфалфи тълкува думата огь kaleng, kalang, kalen остяцки сФверенъ еленъ (Bennthier) и sah, sau, su — гугла. Kalensuve Kutte aus Bennthierfellen p. 121?) Обаче Хунфалви не ее ркшава. да опрФгкли. къмъ кой клонъ отъ финскою племе прабъл- ’) На сгр. 254. Хунфалви указка и оа обв'1аит1| яа дреичпгГ бкияри споредъ Regponsa, обаче за евоята фииска теория може да югькяе сяяо факта, че българигЬ, коса сключаали сыозь, жергвуиали кучета (и утрнгЬ особ, умжавалп кучето р. 128. зяб. 449. къягь стр. 254). Да се носи чал из било стярома 1жа|м:ки, ио и турски обичай. Зчнятн била и до дспь лиепгеиъ свешено животно у вогулитЬ и остааитф (р. 424.).
КРПТИЧЕНЪ ПРЫЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПГОИЗХОДА ПА ИРАБЪЛГАТЯТ». 565 гарнтФ (шедно съ хунигЬ) с» принадлежали, и въ туй отношение се иоказна по-п|гЬдппзливт. огь Рбслера, който ги см’Ьта за самоеди. Само огь eni.Mo.ioi ни11; на уръ н калансуве се вижда, че Хунфалвн прФдпо- чита остпцигк‘1 1Ико.|ю» ннтереспп бкгЬжки върху езика на прабългаритЪ нами- р!»А1е и въ Хунфалтшеватя критика на Вамберневня трудъ J rsprung бег Magyarvn* i Vaiiibery’s I'sbprung dor Magyaren bvsprochen von —.Wien und Tex-hen. 1883, p. 13 и ci.). Иай-смлно доказателство за финщината па прабългарнгЬ Хунфалвн съглежда тукъ въ постнозитивния членъ, който. споредъ Него, е тъкмо характерен!, за угьрскит4 езици, мордвинския, остяцкий, вогулския и др. (р. 14).®) Въпроса за езика на прабълг&рнтЪ засТ>га и Др инот, ако и твърдЬ на кратко, въ двата си труда: „Последе връхъ происхожденье-зио на бг.лгирскзй народъ и начало-то на българ<ка-та испюр1я“ 1869, и ,•?«- te.ieuie H'i.ikuhckuco полуострова славянами*. Москва, 1873. Дриновъ по иринципъ не иска да се занпмава съ произхода на неславянскитЬ българи. Само въ одна кратка (ЙЬлЬжка на стр. 41 като привежда разшггФ. мнЬпил за гНхпото потекло, се прнсъединява сайт, ктмъ мнЬнието на Шафарика, че тФ» сж били чуди или финн. „Тун- маннъ и Епгель сж допаивали, че т!;зи Българс сж огь татарски порекло, 1'апчъ и Венелинъ ги сж пр!емалп за славенн, въ наши ши се появн една пова Teopin за нмхъ, която ги искарва монгола. Особпо много е распространено сега едно мнЁте, което ги искарва за една смЪсь отъ татарско-то и чудско-то плене и ги парича фннно-татаре. — Ные npie- мамс Шафариково-то мнп>ше, че тзь ел, были отъ чудско или фиаско нарекло. При това бръзаме да забкгЬжимъ. че нась твърдЬ малко ни за- иимава норекло-то на rlan бкпаре, защо-то този въпросъ си нкма м'Ь- сго-то въ нсторш-та на напнй народъ, който не е гЬхеиъ потомъкъ и п Ьма пнщо общо съ тЬхъ, освЬнь само име-то. което той случайно npie огь гкхъ.“ ') Тукъ му е мкстото да номепемъ едва статия, която ее яви »ь едппъ отъ квнпвекнтк иЬстппци (Камско-выжск/й край, 1897, 27 ока .V 5(52) по повод». на нашего присутствие въ Казань (Кь Волжско-Дунайскому болгарской»’ вопросу). Аноппмнага авторкп, ученица на 1>в- стюжева Рюмина, никла случай да изучая оп. блиэу шопитЬ к била воразеиа оть сходствого на типа 1» аулгурага иль сь типа и кулгурата на вожяцнтп. Между друго ги обириалл внимание и на и'Ьк'ои бьягарСБИ думи, коню к се иплЪли много сходпп сь hIkoii вотяцки. Наир. блг. мечка, = у терем. ( и у н-Ькок сыгЬди вотяцн) мачка, мацька, мастька, маска. Нлг. мима, момкче = вот. мума (женка, майка, пропзводптелпа), блг. науче ср. вот. ларчась = разрЬтмь на части жертвепиото жншпно, б.тг. куче = вот. куча, (кучка); блг. кж>чта = гурско кииатау (у КнргнзитЬ), и вот. кышет (всЬка покривил оть платъ, може би палатка). ) О. с. р. 15: Die Eigcnthiimlichkeit des dem Ilauptwort hinten angehangten Artikels iiu Kea-Bulgariachen wage ich z.um grtissten Theile der Einwirknng der untergegangenen ur- sprdnglichen nichtelaviecnen llulgarenspraclic ztizuschreiben, ebenso wie dieselbe EigenthOm- hchkeit dec Artikelstellung in der ostrnssischen Sprache den in dteser anfgegangenen, vordein doit gesprochenen iigrischen Sprachen zngeschrieben werden darf. Und wenn ineine Hypo- these nicht ganz irrig ist, wenn mindestens die erwiihnte Eigenthumlichlieit der Artikehtdiung anders nicht erklart werden kaun: BO ist die Sprache der alten heidnischen Bulgaren keine aussi-hlieszlich tllrkische, sondern viehnehr eine ugwke gewesen.
566 Д-Н. ИВ. Д. ШИШМАНОВЪ, Колкого за езика на АспаруховитЬ българи той скоро се е загубил, и завоевателитк сж взели „езикъ-ть па многобройнитк съединенп подъ гкхпа власть славене, взели го сж, безъ да оставыипъ въ нега ни канва елзъда отъ свое-то чудсхо на,рп>ч1е. Въ налпй сегашенъ езыкъ п до сега пе е издирено нЬвое слово, за което може да се шике, че се е зачувало отъ езикъ-гь на Аспаруха. Вспчкн-тЬ чужди души, що ги има сега вь езыкъ-ть ни, вземени сж on. Грьцшй, on. Турскш, може бы още on. Албансшй, B.iaiiiuiii и т. и. А за н’ккоя чудска дума не се знае. Сжщото може да се шике и за строй-тъ на наш(й езыкъ, т. е. за негови-гк сраматически закони. Та и не само сега, нъ още въ 9-ifl и 10-in вккъ, когато сж были иреведени по-вкчето цьрковпн киши и сж написани много спнсашя ua старо-блъгарскш езыкъ, впди се. да не е nine сжще- ствовалъ нъ Славеио-Блъгарски-rh зеки блъгаро-чудешй езыкъ; въ про- тивень случай не бкше въаможно да се пе вмъкне въ ткзи проводи и списан1я поне каква-год! елкда он. него*. (Ногл ед ъ, р. 67) Шафарикъ наистпна счптн, че имя нкколко славлно-български думи on. чудскп корень: кумиръ, кашице, влъхвъ, ирппратъ, сопель, млъния. чудь, не полпнъ, но самъ той никакъ нс миелп, че сж били засти отъ езика на Аспаруховата орда, а доказва, че сж вгкзли въ нашил езикъ много ио- рано, когато наипп к пркдци славяне сж жнвкелн нъ със-Ьдство съ чуд- скптЬ алкмена. Другояче не може и да бжде, защото ако да бкхж влЬзли отъ Аспарухови-тк б.гыаре, тогава rk пТ.маше да се < ркщатъ въ езыкъ-тъ на други-тЬ славене, а ные ги намираме почти всички-тк въ Русойй езыкъ*1. Шафарикъ счита за ста|ю финско и окончанието -чия или -джин въ думата бирджия, ио тукъ той се е излъгалъ. До колкото Дриновъ знае, това окончание пе се срЬща въ старо-българешй езикъ, а нт. иония то е внесено on. турски, и ее употркбя повече въ турски думи, наир, халваджия, конакчия. вергиджия, бозаджия и пр. (Шафар. Staroz. § 30, 7).1) На друго мТсто (Заселеше балканская полуострова славянами м. 1873. р. 144) Дриновъ критикува обаче мн'Ьппето на Шафарика, че н'йколкото чудскп думи въ езика на южнитк славяни сж остангичи отъ оння времена, когато славянитк са живкели въ сквероизточннтк страни, съпркдклни съ чудския снЬтъ, и пркдполагя, че тия думи южнитк сла- вяни сж ги заели отъ хунитл, останали на балканския полуостровъ слЪдъ разпадапието на хунската държава, а отчисть и отъ аваритк. ,Такимъ образомъ съ VI и VII вв. населеше Балканскаго полуострова, кромк нечнеленныхъ племенъ Индо-Европейской семьи, зак.поч;ио въ себ’Ь и представителей Уралскаго поколФшя (хуни и ввари споредъ Дри- новя сж финн), отъ языка которыхъ естественно предполагать, также перешли къ Славяиамъ нккоторыя слова*1. По сжщия начинъ може да ’) „'Го»а беэиЬдно изчезиинм> па Аспарухова-та дружина се доказва и отъ нашата мытологы . . . . “ (р. 68.) „ТЬзи наши саически предан) я < х отъ чисть едосиски корень, а чудскн паи фински елементь иъ иихъ нЬха иикакып.. До колкото ные ашгемь и други-тЬ ни езычески npe.uiuia, ные вЬрваае, че и ю. нпхъ н!ма да се нашатъ никаким фишки чрьти“. (р. 79).
КРИТИЧЕВЪ ПРЬГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА НГОНЗАОДА НА ИРАБЪ.ИАГИГ». 567 се облени и присатствието на фински думи вь ромъпския езикъ. конто Рбслерь смйта за остатъци огь нарЬчмето на прабългаритЬ (споредъ него самоеди) „По щюжде чЬмъ дЪлать такой выводъ, ни основаны этихъ слоит.®. възраткавя Дриповъ. безъ да оспорва вФ.рностма на 1’осле- ронитФ етимологии „требуется доказать, что они действительно заммство- ваваны Румннами огь Болгаръ, а не унаследованы ими отъ названыхъ чудскмхъ поселешй на нижнемъ Дуна!®. Иречекъ, както по своего положение въ реда на ШафариковитЪ последователи. така и по постепепната си еволуцнн огь становището на урало-чудската теория къмъ турко-тагарската, принадлежи къмъ посрЬд- пицнт'Ь между двЬгк посохи, безъ да изгубва оная критична резерва, конто отлмчава всичкнте му трудове. Наченалъ да нише своята „Бъл- гарска История® подъ илинннето на Шафарика, той нркг|гьща най- наврЪдъ хипотезата за финским произходъ па ирабългаритй, безъ обаче да се увлича отъ крайноститФ па школата. За него, както и за Шафа- рика, не е важно, да се види къмъ кое неславянски племе принадлежать Т'Ь, колкото да се докаже, че т+. въобще не см били емвяни, а това доказателство дана и финската теория, конто гр1ши, както видЪхме, само въ туй, че не правы по-строга разлива между чудскн и турски племена. Тъй като о, естествено е, че Иречекъ се внжда иринуденъ, да прЬмине къмъ най-б.ызкня лагерь на турко-татарската теории, щомъ паупага установлен горната разлика. Това се внжда огь всички по-повп бкгЬжки пи Иречека досЬжно на ша га история. Тукъ той върви обикповепо паедно съ Томашека, съ когото още вь 1876 година не бФше напълно съгласенъ (вж. по-долу). Ние ще нокажемъ uo-нататъкъ нйкои отъ неговитЬ по-пови тълкувания на рйдкигЬ ирабългарски езикови остатъци. За да запазимъ пгторичння ходъ на въпроса, ние ще се спремъ тукъ само върху тоя пеговъ трудъ, въ който се отражава още влиянието па Шафариковата школа. Като приема, подобно Дринову, IПафариковата финска или ууало- чцдека теория, Иречекъ правя въ своята „Българска история1* строга разлика между исторнята на волжскитЬ и тая па дунавскптЬ. За езика па волжскиииь българи ние знаем ь огь арабскитЪ сппсателп, че е билъ хазарски, съ турски елементи, а хазаригЬ см принадлежали къмъ угърския клонъ на финском) племе (руск. пр1>в. р. 160) „Предполагать, че чувашитп около Казань см остатъци отъ волжскигЬ българи® (ib.) Като привежда текста на извЪсгпия именникъ, („текстъ его хотя и славянсюй. но пере- мкшанъ необъяснепнымп до пыпЬ словами нзъ совершенно забытаю языка коренныхъ, неславянскпхъ болгаръ®, р. 156), Иречекъ забкдЬзва, че Гильфердингъ зйлудо се опитвалъ да обясни тия думи съ помощьта на маджарския езикъ. Споредъ мнЬннето на казанскигЬ орненпинсги. тип думи можели по-леспо да се обясиять сь помощьта на чувашкия езикъ, но Иречеку, за жалость, но тоя вьнрось нищо повече не било нзвйстно, за това той се и пе пронзнася върху тая хипотеза пито пакт.
Д-РЬ ИВ, Д. ШИШИАНОНЪ, 568 се опитвя, по примера на Гплъфсрднпга, да гьлкува тъмнигЬ думи ст. помощьта на нФкое финско парФчпе (вотяцко, черемиско, знрянско). Само като говори за старобългярския държавенъ строй (р. 164). той сближаю! плтемъ титллта Булиасъ Тархапъ съ мадж. tar съкровище. Но залудо би било да търсимъ и славянски звукове въ списъка на князьетЬ (имеп- ника.)1) Само въ азиятсхипиъ езпци можемъ нам'Ьрн аналогии съ пра- б'мгарскигЬ личин имена: Курть, Батбай, Котрагъ, Церигъ, Тербелъ, Телецъ, Цст’атъ, Баянъ,-У март.. Кардамъ. Крумь, Оморпдгь, Сурсувулъ, Алобоготуръ, Товтусъ и пр. и пр. Колкото за сегашння български езпкъ, то прабългарскиять фински езикъ нс с имплъ никакво влияние върху него. „Что насъ только поражаеть въ новоболгарскомъ паркчш, происхождения какь было показано еракоиллиржскаго, это то, что финнск)е элементы пе существуют» нъ язык-h славянъ, живущихъ при ГемЬ, РодопЬ и lllapt.“ (р. 169). 6) . По-ново развитие на турско-татарската теория. УснЬхигЬ на тургко-гатарскага хппотеза се дължатъ на развитнето на лингвисшиката. По-точното познание както па разпнгЪ турски, гака п на фннскитЪ нарЬчия, показа, че тЬхпото см-Ьшенне не е допустимо — н-Ьщо което толкова дълго вр-Ьме бЬпге се практмкувало, и даде на филологнята, като помощница на псторията, повн и по-точыи средства. 'Ган зависимость на изслкдванието особепо он. успкхнг!» на ориенталист»- ката се заб-ЬлЪзва ясно и нъ трудовстТ. на тин учени, конто прфдставягъ най-добрк турско-татярската теория въ по-ново време. Както ще видимъ, гькмо у тия изслЪдвачн етимологнята добнва необикнононо значение, каквото по-рано пикой не 61 п придавал». На езиковиг); докази вЪкои давать даже изключнтелпа важность (наир. Куникъ), въ ущърбъ на вснчкн други. Тепърва въ тоя периода, сернозно наченатото изслЬдвание на турско- татарскнгк диалектн дана възможность пе* само изобщо да се ркпти, къмъ коя трупа сзицн спада езшгьтъ на прабългарит-Ь, но дору и къмъ кос паркчие. ПзвЪстпи звуковн сходства повеждатъ нИкои учепп. да търсятъ потомцит!. на н1коташпнгЬ прабьлгарн между сегашнитЪ татарски на- родности. Възникиа сдпа особена теория — чувашката, която се стрТ.мн да прнвърже прабългариН къмъ една часть оть сета живущигк въ басейна на Волга инородци. Тая теория, поставева ось Бунина, срФща първепь извФстснъ отпоръ, но постененно уси-Ьва да се закрЪпп. Къмъ новата турско-татарска школа принадлежать главно Томашей. Куни/съ и Вамбери. Като прнстлпваме, да изложимъ мнЬннята н аргу- мептитФ па тля ученв по нашпя нъпросъ. вне започваме ст. готова, който сравнителпо пай-мпого е новлнялъ за възгьр-лк-ству-ваппето па турско- татарската хипотеза и който като етимологь е пай-тркзвепъ, това е В. Томашекъ.11) *) Само sa Гостам Иречекъ забкгЬзиа на други мЬсто, не носи славянск» име (р. 157). 5 И тукъ естесгаенп иапуишме всички научна трудове, конго черпать оть втора ракл
КРНТИЧКНЪ ПРИГЛЕДЪ НА ВЪПРНС* ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАГИТ*. 569 Едно систематично изложение на 'Го маше ков и пиъ възгледи върху нсторпята. националностьта, езика, културата на прабългаригк, намираме въ пепшата прЬвьзходна статнйка Bulyarni въ Реалната Енцнклопедпн на Паули (Pauly's Keal-Encyclopiidic <ler cliussischen AlterthumswisMii- schaft. Neue Bearlieitung von Georg Wissowa, 5 Ilalbbauii, Stuttgart 1897. стълбецъ 1040 и ел.I, обаче не малко цЪнпи б'Ь.гЬжки ни давать и двЬгЬ негови го.тЬмп рецензии. нз-гЬзли въ Zeitsehrift fur die oslerreichtechtn Gymnusien, едната върху разгледания no-ropt. трудъ на Рёслера „Roman. Stud?. (1872, 23 год. теч. стр. 111—157), другатя върху Българската История на Иречека (1877, 28 год. геч. стр. 674 — 686). ОсвЬнъ това срЬщаме нккои допълненин къмъ съобщеннтЬ тукъ данни въ Archaeuloqisdi- epigrayhische Mitlheilungen aus Oesterreicb-l ngarn. Год. XVII и XIX. Старайки се, да цолучимъ една по-цгЬлна нрЬд става :а мп+.пппта на вс'Ьки изс.гЬдвачъ по специалпия пи въпросъ (езика на прабългарит'Ь), вне съеди- нихме на края всички пръснати изъ разни мЬста Томаптековп етимологии и in нркдлагаме тукъ въ азбучепъ редъ, като указнаме, on. гдЬ сж засти. Първнятъ интересен!. за паев Томашековъ трудъ е пепшата критика на Рбслера. Въ пел прЬди всичко се натяква на автора, че съ твърдЬ голЬмо довЬрие се отпася къмъ показаннята на арабскптЬ си свидетели. Колкото сиЬдЬиията патин цос.гЬдннгк за разни странм и па]юди, особен» за политичнигЬ н социалнптЬ имъ отношения, сж цкнпи, толкова гЬ сж неспгурни и безсъдт.ржателни (unsicher und gehaltlos), нога се касае за езика или сродството на рпзнигЬ народпп племена. Каквито и да казна Рослеръ. Томашекъ си остава убЬденъ, че пе е пасивната финска раса, конто е могла да даде потикъ за народопрпселението: нотикыъ е из- Л’Ьзъ.тъ отъ турскнтЬ номади Вече тона общо съображепие, трЬбваше да покяже Рёслеру, че българи, авари и хазяри пе сж нищо друго, осв’Ьиъ пай-старитЬ метанастн на голкмата азиятска турска маса. Колкото за езика. на прабългаритЬ,- Томашекъ не съглежда никакие цротивурЪчне въ прЬдиоложеннсто, че хазаритЬ и прабългаритЬ може да см пшорели двЪ доста усЬтно рахтичнн парЬчпя, конто нростото ухо не е могло да схване тутакси, че сж турски. Впрочемъ ние нмаме прями докали за турскпя характеръ на прабьлгарскин езикъ въ очуванитЬ отдклни думи и собствени имена. Както нъ дргпнеславянския, тъи и въ новобъл- гарския езикъ, с,к се вмъкмаяи u niat:тенъ брой думи отъ алтайски произходъ. Томашект. не е вт. състояние ta изчерпн предмета, но и единъ цримкръ, споредъ него е достатьчепъ. Имаме въ старобълг. езикъ думата яхуб<тъа (Mikl. Lex. р. 1100). повоб. „хубавъ1*, която е нроизлкзла, споредъ критика, отъ монг. гобай (ffobai) „краснвъ“ и ту рек. кувас, кувез, кое „1'Ордъ. гнздавъ, красивъ". ОсвЬнъ това и много лични имена, и не само тип, конто прп- вежда Френъ, носять турски печать. Томашекъ на това mIm'to пе ее опигва обаче да тълкува ни едно отъ гкхъ. Само толкова забкгЬзва, че е готовь, да ги обяспи огь турскитЬ иарЬчия (Referent maclit sich hiezu erbiitig). Изключение прани Томашекъ само за с.тЬднитк думи и имена: Wlatawac, kalensuwe и Bulgar. Рослеръ чете нецравилно ибн-Фодлавовото
570 д-гъ нв. д. твтмлновъ, С.лки Блт.вяр Васнлко Владанацъ. Б.л.т.вар е Болутавар, Полбхпгро;, оть уйгур, болу „изобилно** и товар „скотъ, имотъ, съкровище**. Етимо- логията на Булгар ще дадемъ но-долу. Най-гол'Ьмо значение добива д. кааенеуви, защото дава право на Томашека да заключи, че наистина владЬещето плене на волжскитЬ българи ще е било отъ турски про- изходъ, обаче въ областьта ииъ ще сж обигавали и фински племена, конто ще сж убогатили мЬстния езикъ съ нЬкои културни думи. Такава tfiuwxa дума е каленсува (шапка), конто Рбслерь сравпявалъ в+>рпо съ самоедско-юрацк. saw на, sauwa; самь Томашекъ показва още мадж. slivrg „шапка**, по въ първата съставна часть на думата (кален) той съглежда турск. кален, калин, дебель, плътенъ, нласатъ (pelzig). „И до сега гкдятъ по течението ни срЬдна Волга покрай турскитЬ чуваши и казански татарн, мпогобройии финско-уралски племена; за по-старо врЬме прЬдполагаме подобии отношения и смЬтаме волжскигЬ българи за отайка (Residuum) он. разнообразии по-рано и по-късно нахватали турски племена**. Краятъ на Томашековпя |»еферагь съдържа единъ подробенъ разбора, на чпимнгЬ уг|и)-фински е леменги въ ромънскмя езикъ. конто споредъ Рбслеря <•& оста па ли оть старитЬ българи. Тая часть отъ Рбслеровата студия, конто инакъ е писана съ Образцова критичность, Томашекъ не се сгЬснява, да нар’Ьче: съвсЬмъ несполучена (g&nzlich missgltlckt), Ром. noiun (пропасть) се сравняв* съ самоедск. njdaiie. njunjea (име па одна птица coluuibus articus, 'Fancher, нурка, но ние незнаемъ да ли тя е получила името сп гькмо оть пурвамъ се). Ром. deala и ddrne (ридт.) може да се сблнжн съ алб. глап>лъ dflllj „изпъквамъ, изхождамъ, из- дигамъ се**,— ср. dallje „бъбънецъ**, djehne и djallje „възрастенъ, момче** и др. Споредъ Рбслеровата хипотеза би трЬбвало и ром. pedure „гора** да отнесемъ къмъ юрацк. puedara, pydira „гора**, или ром. Jcokoru „жеравъ**, тавги kokare сжщо юр. hoharai „лебедь** и пр. Ром. malii „брЬгъ** е алб. inallj „иланина**, (ср. нрско meall оть inagal), та пЬма нужда да търсимч. шага „пЬсъчливъ брЬгь*1. Ром. toropi „бия1* е слав, трупати отъ трупъ. Юрацк. Гуга, (юмрукъ), което привежда Рослеръ, грЬбва да е имало одно врЬме ио-пъленъ прЬдзвукъ, ср. мопголско nidurg'a (юмрукъ) тунг, nurga, nurka, суоми iiyrkhi. Ром. lalhariu (крадецы има славннско окончание и може бп кумански корень, ср. мопг. talag’ai „кражба**, talag'aici „хайдукъ**. Ыадлежната българска дума с звучала споредъ Суида (II, 2 р. 1650) •/evade (пара Вюл^арс:; ot /.Хелта;), отъ него заето слав, хуса (Мим. р. 1101), както готско hansa „чета** отъ суоми kansa. Ром. pise, котка Рослеръ сравпява съ юрацк. pisea „мишка** (sic), безъ да си спомпи алб. pisso (котка) и лит. piszys. Ром. lopata е общеславннско. ГолЪмо значение отдави Рбслерь на ром. kurkubeu, джга, въ коего съглежда остатъкъ отъ старата самоедски irfcpa. Томашекъ счита гова за илузорно; сямъ папстина не може да обяснп значението на думата, но въ ней може да се види и1ицо подобно па алб. сложна дума liliber. Много по-подробно разглежда Томашекъ въпроса за пационалностьта и езика на прабългарнгЬ въ своята рецензия на Иречековата история.
КРИТИЧЕН! ПРЪГЛЕДЪ ИА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА 111’АБЪ.И АРИГЛ. 571 . АргументигЬ на Томашека сл отъ три вида: исторички, етнографски и езикови. — ПървитЬ, конто са изобщо тия на Цайса, ее подкр1шятъ отъ вторит!; и особено оть третигЬ. СлЬдъ кратко указание на прабългарскитЬ прави и обичаи1) То- машекъ минава къмъ езиковиниъ доказателства. Тукъ заб’Ьл’Ьжително е иркди всичко. че Томашекъ вече нищо не говори за фински елементи въ езика на прабългаритЬ. Дору думая» kalensuure не се поменува, която въ рецензията на Рослера се признака за остатысъ отъ крайволжекиг!; фински народи. РазгледанигЬ оть Томашека личнм имена сл засти само отъ историмта на дунавскитЬ българи (изъ хроникигЬ или изъ Поповна именникъ). Както видкхме по-1 opt, още въ рецензията на Рбслеровата книга Томашекъ заявява, че е въ състояние, да обясни всички тия личин имена отъ турскитк нарЪчин. — Тукъ той дошита, че заявата му не е била голословна.*) При това Томашекъ изказва едно предположение, коего въ по-прЬдишната му рецензия не ср'Ьщаме иигдЬ — именно, че езикъгь на прабългаритЬ трЬба да е ималъ н'Ькоя особеность въ своя консонан- тизъмъ, подобна на чувашкото и въ разлика отъ чагатайското и осман- ското нпрпчие. (ЗамЬстванието па гутуралнитЪ съ лабиални, чув. tuwan, осы. doglian; наклонность къмъ пазвучно w и in въ окончания™, наир, чув. wurum, дълъгь и осм. пхни). Urb по-нататыпиото изложение виж- даме, че Томашекъ е билъ принуденъ, да |»азшири своя възгледъ върху характера па прабългарското нарЬчие, като се папозналъ отъ Иречеко- вата история (или по-рано?) съ извЬстния именникъ. ЗагатнитЬ фразп въ паметника Томашекъ смЬта или за числи <иелни (Numeralia) или, което е по-в1>|юятно, за epitheta ornantia на управления™ или на личноститк на отдЬлнит!; ханове. Отъ тъмнигЬ думи Томашекъ гьлкува обаче само четире: тутомъ, текучемъ, соморъ и ал темь: (Диломъ) Тутомъ, ср. турск. тут „държа крЬпко®, оть тамъ тутан, тутуи = (Machthalier), ср. тоб&йдос. Текучемь твнремъ. Ср. Текуче, местность въ Молдавия, гд'Ьто ио-нанр Ьдъ сЬдЬли българи. Соморъ Алтемъ, кегли „чисто злато” оть сомор (Pavet de Courteille, р. 161.) и алтун, чув. Ы.1ДЫМ = aurum. За остапалптЬ (вечеыъ. двапъ шехтемъ, тохахтемъ, горалемъ, вере- ниалемъ, дпломт,, твпремъ, дохсъ, шегорь, внхтунъ, винехт.) не намираме пнкакво обяснение. ТъЙ като Томашекъ повтаря или поправя въ Реалпата енцпкло- иедня иа Паули нЬкои етимолопш на прабългарскигк личпп имени, конто ’) MAutcerli си стряхать косптЬ н оставить саяо пДксыко плетенки, послтъ ча.1ми, ылже и жени искать шалиари, жеииск ocntiii. това колави и украшения оть желБио, медь, стмио кость (Teetzts. Clul. X. 224 233), иокривать си дицето, ямагь сребършг и бронзовн идоли, храивта иль състон оть леса, -it.вата страна, като у хупитЪ, е почетна, главната имъ воеяна сила с коииицата, зиамето имь о поиска опашка. •) Фразата обаче „Die Eigcnnamen lassen, sich «icAt so gut ans ugrischctn, win ai№ tflrkisi-hcni Sprachgut deuten* (p. 6S3), ci която Томашем, вьвежда свои липгвистичепь еаскурсь пе е тпьрд! категорична.
572 1-ГЪ НВ. Д. ШИШИАНОВЪ. намираме и въ рецеизията му на Иречсковата история, нека пи бжде позволено да кажемъ нЪколко думи и за тая статнйка, която до тал часъ нрЬт,ставя пай-система тичното, ако и твърд'Ь кратко, изложение на въпроса за праб’Ьлеарит'Ь. Споредъ Томашека името българи е обир термин* за разнит!» хунски племена,’) конто сл+лъ смъртьта на Атила вставали по долното течение на Ду на на, па ДнЬпърь, ггь русиигЬ степи и се усилвали отъ ордитЬ, конто пахлувалп отъ вжтрЪшна Азия. Затова се твори за хунабмеаргки племена. За първъ пхть името българииъ се помеиуна въ 481 година, но много по-рапо българигЬ се явяватт. подъ разни други имена (ultinziiroi, vurugundoi. angisciri, bnrdoms, bittugores, utiguroi, onogiiroi. kutriguroi и пр.). МнграциитЬ на прабългарскнтЬ пле- мена пе сж пр’Ьдставешг вЬрио въ вн;игнтийскитЬ хроники. РяздЬлението на прабългаритЬ на петь клона слЬдъ смъртьта па Купрата — е чиста басня. Между 660 — 669 хунско-турски метанастн, свободнитЬ оногун- дури и кутригурп. мипавать Дунава, покорявагъ иЬколко славянски пле- мена и осповаватъ бъ л rape ката държнвн; обаче истпнскпягь, стариять езикъ на владЬкицата ордия е старотурски (ultttirkisch). *) За доказателство се принеждатъ тгЬкои личчи имена, титли и т. н. — Ала характерно е и заслужва да се отбЬлЬжи, че тукъ Томашекъ не е вече гъй увЬренъ въ своигЬ етимологии. като въ рецензнлта си отъ 1877 година, повечето отъ тЬхъ сж изпустиати, н'Ькои поправели. На т]и*то мЬсто само се при- веждагь и н’Ькои еншографски докази за турския пропзходъ на прабъл- гаритЬ. Th сж почти сжщигЬ като въ рецензнята па Иречсковата история. Редъп. имъ е малко ио-други 3). Ето и emu.no. »ог« и т» на Томашека, иивлЬчени изъ поменатптЬ no-ropt. статии, рецензии и кратки бЬлЬжки, и иостанени въ азбученъ редъ съ точно означение на мЬстото. отт. гдЬтосж взети: /'. Аёи. (рецензия ня Рбслера), Г. Пр. (рецензии на Пречековата история), Pauly (lleal- Encyclopiidie) и йс. .1/. (archacologisch-i'pigriipliische Mittheihingen aus OebreiTeich. XVII и XIX)4). Алобоготуръ (Ако^оубтоор) on, т. ала = пъетъръ, багатур = юиакъ, герои. /*. Ир. ') чХупи“ и „выгари* сж синоним... *) Българиг!, конто основала волжской. царство и града Булгаръ, сж очевидно остатъкъ отт. старят! sabiroi р. 1045. За 11>хъ притажаваме отлпчпн арабски св%д!ниа, ио Тома1нек'Ь п. тиа българи малко се занижала. •) 1) Главпата носина сила иа българигЬ е коиппцат»; 2) зпамето е конек, опашка; 3) лЬнлга страна е почетна катоу хуяигЬ; 5)уиотр!ба па чов1.ип;и черепи пая. чаши; б)хжжег! « и < .рижагь косит! гладко и останятъсамо н!кои плетенки: 3) nmmкожепи Kaimn(H(Pelzm(Uzen) и кожуси ось оача кожа; 7) женит! си иокриватт, .шц^ю', обличат., се съ шадвари, послтъ на кръсга иоясп, и украшении отъ жел!по, мк.ь, <тък.ю и кость, ( iretx., Chil. X, 224—233); 8) прЬди да шрнематъ хрнсгкянстпото покл н.лтъ се на слъвцето, м!сеца и иа другит! ibIxo. t rheophil Arch. Ш. р. 497); 9) приписать чов!шки жертв., иа ботовет! сп; 10) утнгуритк ..мать идола отъ сребро и бронза: 11) тлаипата имъ хрлиа състои отъ и о. о. особенно коиско месю п прЬбиго .млЬко. Па разня Micra Томашекъ иохеиуиа и други имена, освЬиъ тип, конго дичать in. съставения отъ нась сииськь, обаче бел. да тълкува етимологнята имъ: Ллшнохолъ (Pauly 1013), Вмгтут, ib. 1044, 1<и:а, българскн воевода (Рец. Рос... 72), Днцеил (Panly 1044), (’E/.epi-fc;, Pen. Ир.), lej/ми Pauly, 10431. Каикачъ; (Рец. Ир.), Kop/tivo^ у Ски.п.ца (Рец. Ир.’, Тярт!.м»; BopiTixiwc (Рен. Ир.), Умерь (Pauly, toil).
КРИТИЧЕН!. ИРЫЛКДЪ НА 1ГЫ1Г0СЛ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 573 Аспарухь lAa-a^jy, Есиерихъ или Иснерихъ). Това име звучи, споредъ Томашека, повече като иранско. Р. Пр. Id. Pauly, 1043. Isperich (= Asparuchl. Безт. обяснение. Багамит (Baya‘’v(o$). Ае. М. XV1L 208., X 98., мрям. стьлбъ оть село Шаблп. Спор. Томашекъ отъ сжщия корень баг и злачи, може бм „борецъ, пълкоиодецъ'1. Намнра ее и въ Шум. надп. (СЮ 8691. b. хА тоб; ^лаба; x(ci (Jayacvcx- > Суф. -мн се срЬща и въ бълг. лично име Mappaiv и въ името на рода Оугяинт.. Pauly, 1044. (Иречекъ, Ае. М. XIX., 238.—239., мисли, че ра- ya.vog означала пЬкое нисиге аристократско съсловие и на мира тоже, че фоие- тнчно гл-;а-:<% отговаря на Оугаинъ). Багатурь ! Вхухчоор, Воуотор по-рано подознрапа отъ Гильфердинга in. АХойоуотоир I. Томаш. Ае. М. XIX., 238., 239. За значенисто вж. отъ сатин Ае. М. XVI!.. 208. Въ повечсто сегашни турски нарфчпя батур (мадж. bator). монголски багатур — юнакъ, он. тамъ руск. богатырь и перс, бехадёр, Pauly, 1044. liaiairb iBa:av6c ср. Ват-paidv, най-стариятъ Кубраговъ сипъ) отъ багу — енленъ и 6aj, мопг. Oajan, че/ie-tt. najaH = богачъ, богатство. Р. Ир. Id. Pauly, 1014. Bajan (безъ обяснение). Безмеръ, ненакичениять, неукрасениятъ, отъ турск. безме-мек. Р. Ир., Paaly, 1043. Beziner (sic). Безъ обясп. Като че ли го смЪта за славяне»», ако се сади по транскриицнята. Бойла (ВоХ-.х; или poiXi; мп. ч. (3oX:oi£e$. о? i: poxuESs; о: реуохо’., ci Ул'.тл v. Ёсы ха: Е!ро релизе;) нФма нищо общо ст. слав. Отъ турск. болу, бол, много, пълно, пространно, могущъ Д- tip, jep, ир „мжжъ, сила". Paaly, 1044. прибив. poi’Xaoet ср. турск. 6oj.»y= внеокъ. боль.» = възвшпавам се. стигам на високо; оть тамъ слан. боляръ, рум. bojarii. Болутапаръ. (У Фодлана С. лкн Б. л. т. вар). И&кбхтт.т^ уйг. болу богато и tawar, скоп., имотъ, съкровище. Р<и. Рбы. Богорисъ (Вйуюре;, Biyopi?). ср. мопг. богори = низъкъ. доленъ (niedrig). Р. Ир., Pauly. 1044. Bogoris или Boris. Сына етимологии. Вокилъ или Укилъ, име на единъ родъ, може-би турск. бкалы = по- хваленъ, почтена, tloblirli. ehrenhaft), или ако произхоаща он. татарски изворъ, 'ютяики: уныл = незаконенъ, непу ннадлФжепъ (illegithn. ungeborig), въ смиеълъ на Дулоидската партия. 7'. Пр. Гора^чечь, предикап. на Савина (?) отъ рода Укилъ. нсгли Гръмъ он. гбрюлмак = гърмя. Р. Ир. Гостунъ, споредъ Иречека славянипъ. Ср. трем, костан = смЬлъ (awlax), покрай турск. кустух = силепъ. kriiftig, ако и да пропзхожда оть съвс'кмъ неславянский родъ 1ермн. Р. Ир. Ы. Pauly, 1043. kostun оть рода 1ерми. (Безъ обяснение). Дуловъ или Дуло, княж. родъ, ср. т. долук, доло, пт.лнъ, изобилие (vol). Fiille). /*. Пр.. Pauly, 1013. Dnio, турск. толук. осм. долу — нчонъ, силент. (veil, stark). 11цбок.1М1а, (’Нт^рбхХ.а!, отъ боклта, noni. ag. он. бакламак, вързвамъ, магьоснамч.. ifesseln bezaubeni). Ср. аварски Вох'Азсрра = piyo; iepev; (Theoph. I. 8., стр. 47.), гдфто аррх = турск. абес = жрец. /’. Пр. Калонгу не. Рбслерь указва irhpiio па самоедско-юрацк. савуа. сауна. Ср. още Aia ia:. sitveg шапка и т. кален, калын. дебелъ, плътень. нлаеап.. Р. Рбел. Калутеркинъ t Какс.о"?хг/с;| ер. к:иагу = (Kundschoftcr), тархан = боляръ. Р. Пр. Сравни Вора-тархйто;. Р. Рбел. Колабурт. (КоХоирро;», нЬкакна тптла. Ае. М. XIX.. 239. Може би иЪкой военепъ чинъ. Ср. турск. колагуз = сЬк турско колабур, колобур = калаузъ, идтепоказалецъ.
574 Д-И> НН. л. IIIHIIINAIIOBb. Канартпкннъ (Kavdfraxeivo;), внсока сжо*сб«<1 длъжиость, ср. турск. капа- мак = окървавенъ. (ensanglantd, saigner) и текин = храбъръ ‘'(brave, cou- rageux), почетна титла на много юнаци. Наир. Гур-текин, Кара-текин и пр. Пр. Id. P«i4y, 1044. „Blutrichter“. Турск. канар = който пролива кръвь, тикин = младъ юнакъ. Кардамъ (КарЭДрт^), т. Кардамиш. /'. Ир. Id. Pauly, 1044. Kanlamyl Itру m i. (Кроброс или Крёр у Суида), може би бълг. Waniba, бълг. корен = тьрбухъ (Bauch. Wannst = чув. хырым, оси. карын). Р. Пр. 77. Id. Pauly, 1044. der gewaltige Kriini (Krem). Везъ обяснение. Кринъ, (Kpuvo;). лично име отъ времето на Симеона. Ср. якут, кирынас = херне.гинь. Р. Ир. Корянсошъ,негли турск. курмиш настоятель, прпгитиитедь, лжко-обтегачь (Besorger, Herrichter. Bogenspanner), съ партиции. суфиксъ мши. както въ Ток- тамиш и др. Р. Ир. Id. Pauly, 1044. Kormesios или Korrnesos (Zurichter etc.). Кубратъ (Коо^ратас), негли турск. Кувёр-ат, Кор-ат, гвЬтлочервенъ конь съ жълти петна. Ср. Кобрер, име на едипъ българннъ въ Acta S. Demetrii, § 196., 199. и Teoph. а. 774.. оть ат = конь. Пр. Id. Pauly, 1043. Kuwrat (безъ обяснение). Либертемъ (Lib-cihm) съдържа уйгурск. ертем „ virtue”. Ср. имею на печенежкою племе 1авды-ергем Р. Расл. Мпготнпъ (Maycrctvo;) ср. уйгур, магу = височнна. величина, магутмак = славя. Р. Ир., Pauly. 1044. Ср. турск. магут въадигамъ, славя. Мннпкъ (Мт(у.х6{|, ср. якут, маник — глупавъ (einfaltig) или защите Кедринь II., стр. 299. го нарича •по/ tTnwxdjMov 6 -рйт,; = Ьздачь, отъ минмек, бинмек = 1>здя. Р. 11р. Оиортагъ, Морта.-,., негли спить на кълбо, обьлъ (geballt, oval), )умуртаг, ср. уумурта = яйце. Р. lip. Id. Pauly, 1044. Прнбавено „massiv”, сближе- иието съ уумурта изпусиато. Пагаи ь, illayivoc). ср. Кяр-zxystvo? (N’iceph. р. 97.). Турск. K*M = (Wahr- sager. Zauberpriester) и багана — стълбъ, колъ. стълба (Saule. Wahl, Leiter). Р. Ир. IIpecMHiMb — слав. прЬсенъ (frisch). Р. Ир. Савпнъ (Sapftoc), осм. саван = любящъ (liebend) оть рода Укилъ съ прЬкора Горалемъ (вж. подъ 9.). Р. Ир. ( апчы, 1‘ам'ьчн (Мхр-ф’.с) ср. турск. санмак. размислямъ. съвЬтавамъ. отъ него nom. ag. спичи „съвФтникъ*1 (якут, саначчи, разуметь, мнелящы. Pauly, 1044. Sampsis, ирндворень сань, (бълг. санчы, самъчыш) отъ сапъ = турск. сан. почить, (Ansehen, Schatzung), сана — ц1>ни, платам, якут, саначчи = мислсщъ. обс&ждащъ. мъдъ]гь. Въ личин имена се срЬщатъ турскигЬ окон- чания (-чы), -бул (така и якутски == осм. -гул) и -ни, наир, въ Маготии. Севаръ оть сави = любовь, уйгур, си вар, еибар — приятель, любовникъ, якут, сабар = милъ. хубавъ (gefiillig, sauberl. Р. Пр. Id. Pauly, 1044. безъ обяснение. Супдика (у Прокопия Xgmxxxj), негли турск. сунук = кость, ребро, кирг. ак-супгак. бЬлокость,, благороденъ (weissbeinig, adelig). Р. Пр. Името Sundicus гласи и Xojvtxx{ и изглежда да бжде персийско. Ср. Малала, XVIII.. 453. Р. Pi'ic.i. Тарканъ (Tapxxvo;) турск. гаркай, „ein Freiherr”. Pauly, 1044. Te.iepnx.i. (Телёр.^о; или ТеШриуо;), негли оть тблбрук, ср. якут, тб- jiipyni = развързвамъ се (sich loslosen). Р. Ир. Id. Pauly, 1044. Telerich или Tellerig, тюрк, гбдорук = „einer der sich loslost*. Телець (TeXscIJijc), едва ли с.1ав. гелецъ = vitulus; no-иЬроятно якут, талаччи = отворенъ, конто отваря (geortnet, Ertifiner) съ су<[». ци, ччн, като напр. въ ’Е/ат^, Ха;е!лс, Vita s. Clem., стр. 23. Миклош. Р. Пр. Id. Pauly, 1044.
КРИ’ГИЧЕНЪ ПМИЛЙДЪ НА ВЪИРЛ'А 3* ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪ-ПАРИГЬ. 575 Тербелъ (Tep^ix?). Ср. якут, тирабил, тат. тарул = опора, иодкрТ.на. /*. Ир. Id. Pauly, 1044. само якут, тирабил. Токтъ, (Tcxts;), турск. токтамак = стоя. мирувамъ (stehen, nihig sein), токташ = починка (Rast. Ruhe). Ср. Токтамнш, хазарско лично име. Р. Ир. Id. Pauly 1044.: Toktos = id. т. токташ, починка. (Stillstand, Ruhei. У га и in. <име на единъ родъ), кегли турок, бгун = мждъргь (king, berathen) огь ок, монг. уха = умъ, разумъ (Verstand, Eiusicbt) съ суф. ин, като кь Mxypaiv T’.zsNc;, (Const Porph. de adm. imp. 32. p. 157.). P. lip. Хагань (X ayavo; i. титла на бълг. князье, сжщо като у аваритФ. Монг, хагай = конто разцФпва, отсича. рфшава. (Zerspalter, Entscheider), отъ хагу = на дв1. ж. р. хагатун. отъ тамъ турок. катун. Хубаиь, pulchre. Монг, гобаи. красивъ, т. кувас, кувез, коз, гордъ, красивъ. гиздавъ. Р. Риса. Хуса Микл. 1Ю1. (yovaa napi v. хХётгив. Suidas II., г. 1650). Сжщо като готского hansa, дружина, чета, отъ финского isuoini) kansa. Роса. Цербулъ лично име изъ паискитк актове. Огь якут. кыр, чародФйствувам tzatibern) съ номиналн. суф. бул, оси. гул като въ —оорооброиХо; и въ тур- ского име iy Менандра). Р. Ир. Цокь, (T^czcs), монг. цок = жарава, Nimbus, величие. Р. Ир. Id. Pauly, 1044. Сжщо тьлкувание. Шишмант., лично име още въ X. вФкъ. нарФченъ слав, н линпръ, турски Crassus (оси. шишмин и шишко = дебелъ). /’. Ир. Юинги, (Kxvx; шрхртау въ два Пров, вадикса у Каница Ае. М. XVII.. 199л XIX.. 238.) vpuyr, споредъ Томашека отговара. можеби, на куианско-турск. бвегу, овгу величествен!, възхваленъ. Но характер! сходни съ изслфдванията па Томашека нъ въп|юса за езика па прабъдгаритФ сж тия на маджарския учен!, Вамбери. Оть неговитФ трудове особено важна за наст. е етнологичната му студия върху произхода иа маджарити. (Вег Ursprung der .Mugyaren, eine ethnologische Studie, Lpz. 1882), която съдържа и една особена глава, посветена на българиннъ (V. Bulgaren р. 50 и с.11>д.), гдФто намираме и единъ голкмъ брой отъ етимологии. Тия послЬдннтЬ ще системагизирамс за по-голФма пр'кгледность, сжщо като ТомашековнтЬ. Споредъ Вамбери хунитЬ и аваритФ сж турски племена. Гъй като най-впднигЬ учени се съгласяватъ, че прабългаритЬ сж били въ близко сродстно съ хунигк и аваритЬ, то пе би трфбвадо* и да се говори за тЬхната гурщнна; но тукъ именно се оправдана блкскаво изркчението: si duo faciunt idem, non est idem, тъй като Вамбери e съгласенъ съ cbohtI. иркипественнци, но въ г.гавната точка има съвекмъ различен! възгледъ. По-пататъкъ авторыъ шпага на кратко изказанитФ до пего мнения за произхода на прабългарнгк (Френъ, Рослеръ, Хупфалви, Иречекъ, IIIaiJinpjiKT., Куннкъ. Сбоевъ), безъ да се впуща вт. полемика, съ тин учени, и критнкува само начина, какъ сж се ползували огь изворигк сн. Френа той гадп, че пе е црЬвелъ правилно едппъ много важень пасажъ у арабсквя списатель Шемседдннъ Мохамедъ отъ Дамаскъ (вж. по-долу», още по-строго осжжда Рбслера, че се довФрява много паивно на араб-
5 7 6 Д-РЪ нн. д. шнпшлновъ, скитЬ извори Познато е достатъчно кякни нсв’Ьжи сж ярабитЬ и визаи- тийцигЬ. когато се касае за сзнка на съсФдпнгЬ имъ народи. Още йо- гол'Ьма грЪшка е обаче, че Рбслерь счита за непоколебима истина угърското промзхождевне па хазаритк НамФсто да се занимава съ тълкувание на арабсвигЬ фнлологнчпи умувания. Вамбсри прфдпочита да се възползува огь позигивнитЬ показ длин, конто се отнаслтъ къмъ народнипнъ обычаи и езика на прабългаритЬ (етнографски и езикови докази). ПървитЬ не сж сгь голЬмъ брой и випяги чисти, защото прабългаритЬ сж се поддали на чужди влияния, славянски, угрофински, мухамедаиски. Тукъ етнографътъ може да се въз- ползува само огь отдкти чърти.’) Вамберп призпава самъ. че етногряф- скигЬ докази не тежатъ много (стр. 56—57), освФпъ това и изворигЬ ни не се съгласяватъ, — тЬ идатъ оть двЬ различии мГ.ста. ИзвФстията на арабски/пгь описатели (ибп-Фодланъ, ибп-Даста) пи представать прабъл- гаритЬ като полу-номади — (дървени кмщя - зап. влияние), а визант. описвагъ прабългаритЬ като чисто помадеки народъ. И така етнографски rlt докази не мигать да иматъ тая сила, конто прнтежаватъ езиковимнъ паметници. Гии той счита за много по-важни. — Къмъ тия се отнасять: а) имена на прпдмети, б) имена на лица, градове, племена, конто ако и да сж ни прЬдадени оть днЬ различии мЬста въ разстолние на два вЪка, сж запалили изобщо свои турски харяктеръ. II тукъ имаме два извора: 1) първень открития отъ Попова именникъ, конто пръска известна свЪтлина върху исторнята на прабългаритЬ до 765. г. Имепата, конто се съдържатъ въ пего, прЬдстапя гъ много повече сходство съ подобнптЬ въ хроникята па патриарха Никифо]ш, отколкото прфд- полага Иречекъ (Gesch. <1 Bulg. 127). 2) Именами, конто ни сж запязпли Несторъ и арабскитЬ описатели. ако и да сж се изменили до пепозна- вание, все пакъ сж отъ сжществена полза. Относително първпя туземенъ изворъ (имеппика), който разгорещената фантазия па единъ рускн учет» (Гильфердингь) искала да обясни даже отъ маджарскн. Вамберп се вижда принуденъ, да изкаже своего дълбоко съжа.гЬиие, че е сполучилъ да обясни само нЬколко личин имена, и че още доста пеганки очакватъ тукъ своего рЬшение. Въ цзвЬстния тексгъ на първо м'Ьсто стой името, *) а) Споредъ Ибвъ Фодлана етпкегьть изпсктмь, доновлодиката да вземе първил кьсь огь гостбата, обитай, който се срЬша к до нега у ообегиг). и кнргизит!. — Обитали., на нсЬки гость да се слага отд'Ьлиа трапеза, сжществушм'Ь и при лаореца на Агнла, както сь- общава Пркекъ ( Bonn. е<1. р. 204 5). о) .Ььаата страна е почетната страна, като у турци г к с) Глайна хрипл конеко мем и просо. Просою е пацпопална гостба на турцитЬ споредъ Кtxlatku-Bilik. Л за конското месо е пзвкстно, че е спецналпо само турска храпа, d) Схцо и пптието ci/жр о турски (пж. по-долу). е) Турски е п обпчалть, да се остаал чубт. (Haarbti- schell на палата. С’ь това се отличапать монгола п турки отт, други народности. Maiiisypurt прЬпасяп. тоя обичаВ нъ Китай. У наеч. norptainn иода га ее счита зд кигайска. 1) Ko.it- П11чсгп1ето (като знает, па страхопочнтапие) о in употр-Ып и до днесь вь цситрална Алии при дакание на нЬкой чппь. Ср. и турск. укуиме. gi Давание клитва ври голь мочь, hi Кошка опашка нам. знаке п особгно >) близкого 1иакомсгво съ коня (бтагариг!, пл<3’.цатъ данъкъ въ копе и коиска кожи (?) — Ибпь Дасти ги прКдставя като добра конница. Това иротивуркчи па yipo-фипскпя имъ иронахадь, пятого копить спородъ Алквпсгь (CnltnrwOrtur der -westtin- niscnen Sprache p. 8) нс билъ нзвЬстеиь на crapnri i|ihub и самого нм» .sa коня тк ex заели оть штдогерманцитй.
КРНТИЧКНЪ ПРИГЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА НРАВЪЛГАРНТЪ. 577 послЪ слЬдва възрастт.та, родътъ, отъ който князъгъ е произлйзълъ и най-сетий подиръ думитй „а лйтъ ему“ или просто „а лйтъ“ (т. е. него- вата година) единъ цитатъ отъ сдинъ еъвоъмъ непознатъ езикъ (ein Citat ans einer vollig nnbekannten Sprache). Папр. „Авитохолъ жить лйтъ f, родъ ему Доуло, а лйтъ ему диломъ твиремъи. Вамберн мисли, че нйыа да сгрйши, ако предположи въ непознатата фраза рожденната година на княза, специално изъ нйкой старотурскп циклъ. Както днесь кнргизътъ или йзбегъгь казва: азъ съмъ роденъ въ свинята, въ овцата (тонггуз . (или, i:oj jn.ffl) и пр., така може да е било и едио вр'йме.1) Въ полза на това говори обстоятелството, че ийкои дати се повторять. Така наир, диломъ, диломъ твиремъ, алтемъ вечемъ се срЙщатт. пйколко пати, но да ли тия думи сж първоначално турски и развалена до непознавание, или сж остатъци отъ шькой съвпъмъ неизвпетенъ езикъ, за сега, за жалость, не може още да се рпешм. — Въ вейки случай не може и дума да става за сходство на тия езиковн паметници съ чувапгкпя диалекгъ, както приема Пречекъ, ка го се основа ва на мнйпието па ийкои казански ориенталист; защото, първо, между тйхъ се ерйща една дума съ пача.тпо j (ермп), а това въ Чувашкил езикъ е невъзможпо, ттй като тоя звукъ тукъ винаги се промйня въ Р и, второ, това турско. нарйчие, ако и да е най-развалено отъ всички свои сестри, пе прТ.дставя пито въ свояга морфология, ни въ рйчпика сп такива отклонения, конто да сж за днешнигй турколози съвеймъ пепопятпи и пеотгадаеми — Пап-сетнЪ само едипъ едпичъкъ звукъ те прЬдегавя чувашки характеръ. Тон се явява пйколко пжти въ думата твиремъ (ср. т. тьорг, чув. тваГт чети ре), която при всичко това не може да се обясни отъ чувашки. — За това толкова по-ясио изпъква турскиятъ езиковъ характеръ въ лични>юь и служебными» имена (имена на чинове), който се съдържагь п въ даата извора, папр. хакапъ. тарханъ. Баянъ, Кара-Хазаръ, Органъ, Токту, Алмупгь п пр., особепо въ цитуваната отъ Шота дума тангри, която по българскп значела, споредъ едипъ турски ржкописъ, богъ, една дума, която се ерйща въ това значение въ цйлата турска езнкова область. Слйдъ това несжмнйно отъ турски пронзходъ сж и ийкои географски имена, като Итплъ ( Волга), Чалиата, Ашли, и „което прптежава пай-голйма доказателпа сила" — сгмото етнично название на б'кпаригЬ е турско. Твърдението на нйков учени (на пр. на Рослера), че тия лични и служебии имена се дължатъ на хазарско или аварско културно влияние, значи. че сж огь угро-фински пршзходъ, не може да има нпкакво зпачеппе, защото вт. българскигй езивови паметници п1ма пп най-малка сл’Ьда отъ угърщина. Наистина Рослеръ се опитва да докаже своятп теза по околии пжтища, като търси ((шпеки остатъци въ ромънскня езикъ, (паслЬдство огь прабългарскпя езикъ), по пеговигй гтпмологпи, т. е. неговитЬ •) Ср. за о.1пачепия7а на годилата у турскнгЬ народи Friedrich H<rth, Nachwort zur Jnschrift des Tonjukuk SPB. 1S99. (къмъ РадлоыггЬ старотуроки падппсп отъ Монголии) р. 123. vJahresbezeidmnngen“. Цми-1«ш«г 1> со движатт. иг. ингериали отъ 12 годики, папр. я3м1.й“ 680, 692, 704 и up. „Змия* 681, 693, 705. и пр. Сворим**, ityien отдать, I. Ill* вст.-фш. кв. XVI. 37
578 Д-ГЪ ИВ. Д. ШИШЯАНОВЪ, сравнения на пЬкип гъй наречени непонятни ромънски думи съ юрацко- самоедски-остяцки сж толкова безсмисленн и бевсъдържателни, щото всЬки почитатель на тоя ипакъ добъръ изслЬдвачъ тр'Ьбва дълбоко да скърби, като вижда името Рослеръ вт. св^гьзка съ тая ужасна комика. Ср. наир. сиктир (повел, наклон. II лице огь сикмекГ - coire cum foemina, страд. CHKTJipMClf, употр. и вь смисълъ отивамъ и пращамт. по дяволитк, Vauib. 59 заб. 2.), която дума. спор. Рёслера, била съвсЪмъ непонятна уралска ругателна дума. (Той я търси въ името на алия ду.хъ па уралскнтЬ племена Шиткнр, Читкир!) Още по-иесъстоятслпа е хипо- тезата па Рёслера, че хазаригЬ сж угри, когато и споредъ ибн-Фодлана и нбн-Хаукала гЬ се родясватъ съ българигЬ, слЬдователно тр’Ьбва да сж турци. Отъ всичко горЬказано би трЬбвало да се заключи, че Вамбери не допуща въобще никахво финско влияние in, образуваннето на българската народность. Обаче пе е така. Гой нс допуща наистпна /имения нронзходъ на прабългаритЬ, но признава по-послЬшния имъ смЬсенъ характеръ (Mischlingscharacter) — сало че върху момента, кота се е нзвършила амалгамата той не се съгласява съ своигЬ предшественник. — Той е на мпЬ.ппе, че прабългаригк, дору до края па V. в’Ькъ, когато се раздЬлягь на двЬ части, сж били чисти отъ чуждп влияния. До тая еноха гЬ пред- ставить една чиста отъ всЬкакви npnMt.cn национална стихия. Това сж хунн, турци. Огь тан дата нататькъ тЬ почватъ, да губятъ полека-лека първо- началпия си физнченъ типъ. Една часть, тия конто потеглягь на инъ — влЬзватъ вь сношение съ славянитЬ и се иослаиянчватъ, друга — около год. 650, е нзтнкана на сЬверъ отъ хазарнтЪ и тукъ подъ влиппието па тгрофиннгЬ — влрынпмо на черемис и поь — нзчезвагь и физичнитЬ бЬлЬли па старонародния имъ типъ, и турскиятъ имъ езикъ се впдоизмЬпява, обличи се въ тая форма, която ни прЬдставя днешното чувашко шцткчие. Огь тамъ се обяснява и угро-финскшггъ характеръ на чувашкия типъ и само въ тая смнсъль може да се донустне, че днешнитЬ чуваши сж идентнчни съ древппгЬ волжски българи, огь което сстествепо сл'Ьдва по-натагькъ, че чувашкото нарЪчие е сравнително нова диалектична фор нация оть турскпя езикъ, (почнала е да се образува между 7 и 8 вЬкъ). и че слЬдователно нЬма и пе е могло да имя нищо общо сь старил езикъ на дунавскитп българи. (р. 601. Впрочемъ колкото се отнася до смксенин характеръ па волжски гЬ българи, тр’Ьбва да се зш'»ктЬжи, че той се проявява повсче ггь езиково отношение, отколкото въ облястьта па сравнителната етнология, тьй като днешнитЬ чуваши и по видъ и краска па кожата и космнтЬ не сж турци, а угро-финн. (’лавяпско влияние може да се заб1л&ЕН въ отдЬлии бнтовп чърти, наир, свялянието на шанката при поздравь. Колкото за славянството на отдктни думи. наир, влатававъ и Василко. — това се чини автору съмни- телно. Гой слмъ тълкува тия имена отъ турски, както ще се види отт. етпмологиитЬ му, конто нзлагаме тукъ пепосрЬдно:
кгитичкпъ игылкдъ на въпроса за пгоизхода на игабългагит». 579 А вито холл. (?), Аба-тохол, т. е. аба = баща и тохол = синъ, роден, »-л! ь>в. батино д!те (Vaterkind). По вс-Ька вероятность митично означение, като тол- кова други въ но-старата турска генеалогия. Алмушъ. (Алис у ибн-Фодлана и Ллмш у ибн-Даста), име на единъ сзичнически български царь. Върху произхождемието му, както забфлкзва много право Хвольсонъ <етр. 91). владЬе слмн кние. До Вамбери се четЕю Алмуш или А лмус и по значение се отъждествявило съ „съненъл (sdiliifrig). — Вамбери чете аламиш или по-право улумуш = велмкъ, нъзвн1пенъ (Der giwc, Erliabenei отъ таг. глаг. улумак = растя, отивямъ на внеоко. Алогобатурь, прабългарско лично име, по вскка вЬроягносгь изоиачено (einc Verdrehung) огь Алуг, право Алуг-батур = турск. великъ юпакъ. Алцикъ, i име на единъ български вождь, въ което Вамбери узпава турск., resp. кашнск. алчик (Будаговъ I- 82) = умореиъ, отстоялъ (tuiiile, ahgestanden). Аснарухъ. Вамбери прЬдпочнта тая форма прфдъ ф. Иснерих въ княже- ский спи< ъкъ, защото въ Асиарухъ се узнана много лесно турск. вз-б«/о/.г = 61- денъ. малко иканье. Балгнцесъ. (ВаХугх^) споредъ визаптийскитФ спасатели (Теофнлакть и Зонара) име на единъ български архонтъ, отъ турски балгитчи = въоруженъ съ боздуганъ, балга. БатбаЛ = кирг.-алт. бат-бщ (чагат. и осм. 6aiMaj и батмаз) — който не пропада (einer tier n cht untergeht). Самъ Вамбери намърва обаче това тълку- нание странно (etwas frem lartig) и за това прфдпочнта етимол. tiamy-tjaj = високпять князь. Богоръ. Букиално: мхжкото отъ извкстни животни (пай-вече еърна). Дълго врЬме въхтюбепо име у турцигЬ. Ср. Богор-хан и Богра-хан, име на уйгурски князьс въ Източния Туркестанъ. Влагана л. пака чете Френъ, точката върху /» ще о изпаднала). Даже да се приеме, че името така се нроизнасело (Влатаваз, а не Блатавар), Вамбери не може да разбере, какъ единъ арабъ (а ибп-Фодлан такъвъ ще е билъ) не с транскрнбиралъ прфдзвука ст. в. а съ б. Даже ио-пататъкъ и да се допустив идсн- тичностьта па Блатавар н Владавац (слав, владетель), пакт, е, споредъ Вамбери, крайне невероятно, че така ще се е наричалъ българскиятъ князь самччъкъ; повече е за вЬрвание (.viel mehr glauben wii“—значи Вамбери се съгласява условно съ тьлкуванието на Френи), че арабскитЬ пратеници сж чуди тая титла огь славянитЬ, (конто тьп ще се наричали бълг. князь), защото иослЬд- ниятъ се наричалъ акань и no-iioc.il гинръ. Впрочемъ Вамбери пе изиуща случая, да забЬлЬжи, че н!коп учепп. наир. Jerney съглеждатъ въ Блтвар раз- валено Булгар („vielleicld nicht mit Unrecht" В.). Дукумь. Ср. т. tnoKi/м = конски хамоне и други уредп. състоящи on. нДколко части. Дуло. Ср. кирг. дулаи = глуиавъ. иросгь, с&що и глухъ. Ирник'1., лесно може да се оп.ждестви съ хунското лично име Вриакъ, означава юноша, младъ .мжжъ. Ирхапь, лично име, означава князь, млжь. (СрДща ее за сета само у по- мадскитЬ турски племена). Пцбок.1Н1а, старобълг. лично име. Първоначалпо пч-бокли, по право ичи- бокли, огь кч = вжтрЬшно и 6оа-л« = нечисть. Подобии личин имела намЬр- наме у сегашнитЬ туркомани, напр. Бокли, С’ичмас (qui non cacat) и пр. Калепсува (шапка). Споредъ Хунфали отъ остяцки кален = сДверень еленъ и са, сау, су = гугла. Вамбери тълкува отъ башкирски: куланчнк или кулансик = шапка. Iid.iy-гархан ь, високъ чинъ у българитЬ, значи внеокъ или висши тархан (вж. и. д.). Ср. калга — висши, титла у кримскит! татари и погаицитФ. 87*
580 Д-РЪ ИВ. Д. ШНШМАНОВЪ, Кара-хазарь, старобълг. (sic) лично име = т. черъ хязяръ. Кардамъ, изглежда да е съкратено отъ кара-дам или кара-там — черна к£ща, черно зданре, там първоначално значи пГ.що твърдо, т. е. каменпа страда; оть него произлЬзва осм. дам = стрЬха. Котрагос.ъ, име на вторил Кубратовъ спнъ. По-право котраг, кутраг, китрак, = т. честит, блажен igliickselig), nomen verbale, оть котур, кутор = прЬ- усиЬва, суф. ак. Краьрасъ, стблг. лично име Кракра, пославянчепа форма оть първона- чално т. киркара = черъ като смола огь кир = смола и кара = черъ. Крумъ. Понеже въ уралатгаискитТ. езици двФ. съгласпи in. началка сричка не мигать да существу ватт., тотрФбва името да е r.iactuo корум или курум, въ която форма ведпага може да се познае турската дума корум = защита, владн- чество (Schutz. Herrecliaft). Ср. т. корум, куруна = владнчество, управление. Купартнкинь, noiptiiiHo се смФ.та за н1какъвъ чинъ у българитЬ. Споредъ Вамбери думата е лично име = кумир, амулетъ и тчгин = нарЪченъ. Ср. сехуктикпн. алптнкин и пр. Курмисось, т. е. Курине (като се изпустне гръцкото окончание) = т. Курмиш, курмупх = изнравенъ, поставсиь, нздигпатъ. Куртъ (у визант. списатели Куврагь. КоврагЫ. II въ двата случая чисто турска дума. Курт = вълкъ и червей, а Коврат = б.гЬдножълтъ копь. Пос.гЬд- пиягъ вяриянгь се чини Вамбери по-правъ, защото подобии имена се ср-Ьщать и другадЬ. Папр. Кунграт, име па едио озбегско племе (Vainliery, Cairat. Stud, р. 360.). Оиортагь (у Теофилакта Омбрнтагъ. споредъ открнтия огь Даскалова. вь 1868. год. Търновски надпись Омортагь). ПоелФдната версия се вижда на Вамбери по-приемливл. може да се сравни съ източнотурски омщннка = яйце. Възможно е обаче да имаме тукъ и сложна дума огь ощоу» — отвесенъ, из- правенъ, възвншенъ и таг == планипа. при което може да се забкгЬжн. че коренната сричка о.и = отгорЬ, горЪ (въ чуваши. нар. упогрЬб. иостпозитивпо) лежи вт. основата на кирг. охран = глрди и осм. омуз — рамо. Орган?. (ас), блг. лично име, развалено отъ Орханъ, ио-право Урхан = господарь, князь, отъ ур = господарь, господинъ (ср. по-долу) и ханъ. Сабннъ, по-право Савикъ (зеть на Кормнсогаа), изглежда да е идентично съ кирг. алт. савин = гьржество, пиръ, праздненство. Сабакула, име на едипъ градъ на р. Кама. вм. сабах-кала = утренна крЬпоетъ или сефах-кала = радостна крЬпость, вь всФ.ки случай сложна дума, втората часть oib която е идентична съ арабската д. кала, кале. Сужу, питие у волжскигЬ българи. Споредъ Вамбери гьждеств. съ т. сужу = сладъкъ или су-жи, еу-жик = ракия. Сенаръ, име въ кпяжеския списъкъ. по-привидно Сев<уъ или Сивера въ уйгурск. = приятель, любовникъ. Тархан ъ, у волжскнтЬ българи. Прастпрв монголско-турска дума = благо- роденъ (князь), но и ковачъ, масторъ. Тор, тер. тар = събирамъ, събирачь на войска. ЗабкгЬжите.ню е, че тархан се срЬща едноврЬменпо у дунавскитФ и волжскнтЬ българи и дЬистонтелио е разирострапепа твърд'Ь широко между чувашптЪ и казапскнтЪ татари. (Ср. Золотннцмй, Чувашско-русск. слов. р. 272». Телецъ, (TeXetJ) староблг. лично име. първонач. ще е гласило телсци, по- лравилно телочи или талачи = плячкоспикъ, грабитель оть кор. тал или тел = грабя, плячкосвам. 'Гервелъ, 'Гербе.гь (седло име въ княж. списъкъ), единчкото, въ което може да се открие чув. ди.ыектиченъ характеръ. Тербел, чув. тирбель означава понят, нареждам, редя. — Тервел би било, значи. идентично съ старотурск. име Дизебл. Токто и Токту отъ токта — спираль, спирамъ се, значи който се спира, застоява.
КРИТПЧКНЪ ППЧ'ЛКДЪ НА ИЫ1ГОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАГИТЬ. 581 J ръ или Оуръ, дума остан&ла у дунавскнтй българи отъ нЬкогашнитЬ имъ господари, означава господарь, повелитель, вь конго смнсъль ее употрЬбя и въ мадж. езикъ. Лаж.м>«м. — РПсмръ и Хунтами см'Ьтатъ думата за угро-финска. и я сравнивать съ остяцки оурт = господине. Вамбери нФма нищи какво да възрази противь тая аналогия, но забфлфзва, че вьпросната дума може по- лсспо да се отъждествп съ т. оур = защита, покровитель. Ср. осы. Аллах- оур-ола = богъ да ти бжде покровитель. Церягъ (Т^ер’.у, гр. т» отговаря на т. ч) т. черик, чернг войска армия. (Споредъ Вамбери, веднага узнаваемо). ЦокыТ/г/л;) т. чок, множество, могущество. Въ оси. като прилагателно. Чаушшаръ, стблг. isic) лично пме, може-би развалена транскрипция отт. първоиач. чаушлар войници, конто се изпращат като аванпостъ i Vorliut), on. чауш, дума позната у осм. и кримскнтЬ татари, въ значение на стража, пазачъ (ср. мадж. < !>osz пазачъ) -ф- оконч. за мн. ч. лар. Челнать, име на единъ бълг. градъ на Вами. Чалим, челнм якъ. съеди- пеиъ. свързанъ и ат, пи-право ата — баща, а може би и ата — островъ? П1м.1ку или ///озку, споредъ пЪ ;ои - Василко. Вамбери счнта тона отъждествепие за несигурно, защото арабскиятъ транскрибенп. е ималъ не- близки форми «ас.» или «асал. Отт. прФдходнитЬ изсл1’.диачн Куникъ се разлпчава пр'Ьдимпо по това, че съср'Ьдоточава своею внимание главно върху единъ гмгциалсиь въпросъ оть цЬлатл область на българологнята. До като опии се стараятъ да прпнесатъ колкото е възможно по-вече аргумеити въ полза па цЬлата турско-татарска теория, Кукикъ приема тая за доказана ’) и упо- трФбя всичкнгЪ си средства, за да даде основание па една мисълъ, конто била се появила у него още кьмъ с|>Ф.дата на вФ.ка и конто получи нова храпа сь публнкацията на Поповия имепнпкъ. ’Гая мисълъ е: че по- то.чципнь на „хагано-бъ.сгаришп>и трпбва да се търсятъ между днсшннпиъ чуваши Тя е, която образува и прФ.дмФ.1т. па неговото „Разыскате 1-ie. О родснинъ хагано-бо.сеаръ съ чувашами по смвяно-бмгарскому име- нику“, което се появи като приложение кьмъ често цитувания тукъ трудъ „Пзвсъспня Ая-Пекри п другихъ авторовъ о Руси и Слалинахъ“ (с татьи и разыскан (я А. Кунпка п барона В. Розена ). 11 рил. къмъ XXXII т. оть ЗапиекитЬ на Петсрб. Академия, .V 2. Спб. 1878. Его какъ излага самъ Куппкъ историята и сжщностьта на своята „чувашка теория4: Още въ 1845 година той билъ дошел, до убеждение, че чувашитЪ сж се прЪселили тамъ, гд!то живЬягь и днесь, още прЬди гатаригй, (р. 145, .заб.)*) а когато захваналъ да си изяснява мпналото и сегашното поло- жение на нриволжскит'Г народи, той обьрналъ особено внимание на чувашитЬ (1ть казаиската, симбирската губерния и пр.) и скоро се убЬшль, че въ тЬхъ имаме остатъкъ огь една стара турска трупа (р. 118). „Побуждаемый 1пемнымъ предчувсттемъ, что чувашский языкъ, не смотря ’) Ср. «ще „Тохгамшиь и ФнрЕоввчъ" ирит, къмъ XXV11. т. ви Зап. Ак. II., № 3, СНГ.. 1876., 35.—60. огь с&щкл. ’) Ср. и И. Дормъ, Kacuifl, О похолахъ ipeuioixi. Русскихъ въ Табарисгапъ 1875, р. 387, бЬлЬжка на Кунпка.
582 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШНАНОВЪ. на его бедность, со времеиемъ станетъ обильнымъ источникоиъ для точ- паго опред-Ьленш проетннческа го состояшя тюркскаго языка и вмЬегТ. съ гЬмъ явится важнимъ источником!. для строгой научной классифи- кацш древпЬйщнхъ и позднЬйшпхъ тюркскихъ племенъ, ждалъ я съ край- нимъ петериЬнк-мъ, что бы кто добудь занялся основательнее изс.тЬдо- вашемъ этой интересной лингвистической реликвш*. (р. 120). И така подбуденъ огь одно »<?. who прпдчувспише за толФмата важность на чувашкото nap-Ьчие, Кутить почналъ да се замисля и върху отношение™ на чуватитЬ къмъ измрФлитЬ камски българи и колкою повече мислелъ, толкова повече се убФждавал'Ь, че въ чувашит! ще на- мкримъ „если пе остатки такъ называемыхъ бЪлыхъ или серебряныхъ болгаръ (Камскпхъ Болгаръ), то все же одну изъ тюркскихъ отраслей, къ которой принадлежали и жители болгарскаго ханства на срФднемъ ПоволжьЬ, я также- убеждался въ тоыъ, что когда нибудь при помощи чувашекяго языка, равно какъ при пособии встречающихся еще и до пастоящаго времени въ земл! чувашей доенъ собствепяыхъ и топогра- фическихъ пазванШ, ученые внесутъ св!ть въ область изучения древне- тюркскато элемента, замФчаемато у хагано-болгаръ на Дуна!, у Черныхъ болгарь па Кубани, у Хазаръ и у другпхь незначительныхъ тюркскихъ племенъ, извФстныхъ на.мъ почти только по однимъ русскими лЬтописямъ1*. Най-сетпЬ откритиять огь Попова именникл измЬпплъ неговото пред- положение въ твърда увФреность. „При первомъ же взгляд! на зтотъ именикъ разобрала я при помощи давно уже мн! язвЬстпыхъ чмелн- тельныхъ имеиъ чувашского языка м noria изъ этихъ послЬднихъ зага- дочпыхъ числительных!. пменъ. При ближайшемъ сравнено! этихъ бол- гарскпхъ чиселъ сь числами якутовъ, осмапопъ (восточным, тюрковъ итд.) встретилось поразительное сходство въ звуковомъ отношеши, но въ то же время встретились п значителныя различи" (р. 121). Ползувайки се отъ една щастлива случайность, именно че п.кмо по онова врЬме единъ отъ пай-добрмт! позпавачи на турскитЬ нар-Ьчия въ Русин, В. Радловъ, нзслЬдвалъ н!;кои сибирски татарски диалекти, Куншсъ не шыгьенктъ да то запозняе още вт. 1866 юдина съ откритнето на Попова и ст. своето ,6-Ьгло опркдкюние па това откритие", и Радловъ му нзпратнлъ пр!зъ февруари 1867 год. сравнителна таблица на раз- нит! турски нарЬчия, благодарение на която ц’Ьлата работа можгма значнтелно да се изяспп. Въ емщото врЬме той съобщилъ както на петербургскитЬ така и на казанскит!;, московски!! и парпскит! учени, че ключътъ къмъ числится и пт! имена въ именника е открн гь. Но тъй като вт. течение на ц!ли десеть годинн ие се намЬрилъ никой, да оцр.ни неговото съобщедое, Куникъ се р!ши.гь, да напечата ашыиза на прабъл- гарскиг! чис.1ителни, както му го изпратиль Радловъ огь Барнаулъ (10 фсвр. 1867 ТОД.).1) р. 138 и сл!д. *) Оть Кунчьа (iH-1'.екри) узиаламе между друго че бил. сс отпесьи. и кьмь Гндьфср- динго, още когато той бн.гь начь-нпль да печата сиоята ист.фия на быгарнгЬ и мисаель да иимЬри въ именника слЬди отъ над «карски я езикъ. „Я сообщили ему, -по болгар<к!я числи-
КРИТИЧКНЪ ШЫ'ЛГДЪ II* ВЪПРОСА 31 ПГОИЗХОД* НА ПРАБЬЛГА1НГК 5ьЗ Като прЬдоставя прочее Радлову, да докаже хипотезата му за чу- вашката форма на тип числителю, Куникъ се залавя изклютнтелно ст. етимологията на личнит! имена, поменаги въ пленника. „Такт. какъ. можете быть, пройдете, еще много времени, прежде ч!мъ положено будете, осно- ваше научному изслЬдовашю древней исторпг и дрсвнято быта тюркским. народом, то я падф.юсь. пока будутъ не бесполезны и кос-каин обя- снешя къ вышеупомянутому имешпсу”. (р. 129). Отъ всички имела Куникъ тълкува обаче само <?еое»пь.3а Пинт, Кормисошъ, Курт*. Твиремъ (споредъ него име на осмии хаганъ, „едва ли е обаче правилна форма отъ собственного име“), Телець, Тероелъ или Тербель, пе намираме етимологии: Л вито холь, може би Лбптохолъ (р б). „ТрЬбва ли дЬйствително да се чете Абмтохблъ, това ще р!ши, вероятно, съ врф.ме старотурската онома- стика". Отъ ОмировскигЬ полумитичнп ‘Арса можемъ толкова малко да се възиолзуваме, колкого и on. тотрипнь, конто едио нреме покорила гръко- бактрииското царство и името на конто ВпзантинцитЬ по-новл! употр’Ьбяте за означение иа османскит! турци. Прнскъ подъ год- А70 поменува едипъ хунъ ХеАухА. За турскитЬ XoAtxrx. XAtzra: (VI в.) вж. Менандра e<l. Вопи, р. 300,388,385. Теофилакте поменува (р. 175,285) едипъ турски етнархъ К6А/. Be3Ml.pi. звучи споредъ Бунина съвсЬмъ по славянски, но не би било възможно да се покаже въ старит! паметници друго подобно име. Очевидно формата nie е била развалена отъ българския прЬписвачь. Гръцки ще е било или Ве^реар (! еа). „Едва ли се лъжемъ, като прЬдполагаме, че въ гръцкня орнгиналъ ще е стояло Ват.а>о;, когото познаваме отъ Никифора като по-сгаръ синъ на Кубрата. Ср. у Ириска нмената иа двама хунски вое- води liaa-ty и Koupa-:/, ср. и Безъ съмнЬнне другата форма Ват^аТац (у Теофана, 298— 5171 трЬбва да се остави безъ внимание*.1) Гостунъ звучи, разбора се, („конечно звучите") съвсЬмъ по славянски. Иречекъ наистнна го смЬта за славянско име (Geseh, р. 127), ала и на тур- скит! имена, като се нообърнать, може да се придаде славянина форма. Ср. наир, печен. КФтга;. турск. AvxyzwTT,; у Менандра, и името на турското племе Tauyabr (у Теофклакта, известно още на арабит!). Слщо би било преждевременно, да се счита това име и за готско. макаръ и да не е м&чио, да се докаже, че е существу вала една готска имения форма Гаступъ. Първияп. мннистъръ на Атвла въ 448 год. билъ едннъ готе Hunigais. Много е възможно •|н)рмата Гостунъ да не е отъ турски нроизходъ, а да е принадлежала къмъ чнслото на застиг! оте турцигЬ ирански нмепа. На това мнЬние опжтва Кулика името на родя, къмъ конто принадлежи Гостунъ (Ерми). Куникъ се пита, да ли п!ма нфкаква връзка между името па рода Гостунъ и името на аварския ексархъ ’Eppi-^g (при обсадата па Ц-градъ въ 626 г.) Дуло. Ако това име да произ.1ииаше оте. по-старото Дуро, могло би да му се намф.ри съзвучие въ турскитЬ илемеини имена. Впрочсмъ и Дуло се срЬща въ нЬкон такива имена, напр. Дули (ср. у Miillenhof, Germ. ant. Berl. 1873), очевидно германски народъ. Ср. и "ЕррбомбоиАо: (Miillenli. р. 166). Ориента- листигЬ иоменуватъ нФкакво турско племе Дулъ пли Тулъ. У ибн-Даста ср!щаме едипъ народъ Туласъ който живЪялъ, както изглежда („какъ кажется"), не дадечъ оте Чернит! българи и оси. По-натагыпно обяснение по тоя прЪдметъ трЬбва да очакваме оть ориенталиститЬ. ------- Z тс.11.ныл имена ближе нсего сходствують ст. тувашкпми, но онъ нс носпользуиалси монмь ука- .ццолмь.и *) Тукъ носамиЪпо има нТкакиа грешка, неинсЬл!; iaiia отъ Куннка. Втората часть, очевидно, в обяснение на името Нпянь, а пе из UeiMlipb.
584 Д-М. НВ. Д. ШНШКАНОВЬ, Еепернхъ или Испернхъ, нроизлЪзло on. Аспарухъ. Ако Аспарухъ наметила се е изселилъ изъ по-послЬтната Черна България, то vpanatama форма на името му може лево да се обяснн, тьй като аланитФ (сета оси) in. туй време сж живЬелн много no-иа сЬверъ. Единъ аланъ Лвнаръ играв in. V В'Ькъ значптелна рола въ западная 1’имъ. Не е ли била старо-иранската форма отъ името Аспарухъ — Асрагака?1! Принят.. Вт. гръцкия текста на именпика вероятно е било съ 'II (ср. форм, съ и и е) Напомни името па одного отъ АтиловитЬ синове 'Hpvay (Прискъ, Вони. р. 161). Тъй като съ Иринка се прЬкъспа династилта Дуло може би да се намфрятъ нЬкои любители, да смЬтатъ Ирпика за Атиловъ спит.. Ота една бЬлЬжка на стр. 133 се вижда обаче. че сачь Куникъ нс от- фърля тан догадка („если бы вышеупомянутая догадка о тоясдествЬ Эрнаха и Иринка имкла значешл и ир.“). Севара пли (?) Себнра не бива да се отождестви на съ Zipepos ip/wv Ехкафот&ч (Теоф. 367) вече по чисто хронологични соображения. Пай-много напомнят горнего име СавиригЬ — Xapetp (oi), конто близо стоятт. до бъл- горитЬ и хунитЬ. Не е ли обаче развалилъ името на 9. хаганъ прЬписвачътъ ? Тосту (Тбхто;). Това име е сжщо турско. То се срфща и ио-послЬ въ името на хана на златната ордпя 2’о.гт«мы1«ь (мыш е причастен'!. суфиксъ). Св1.д1>ния за имената, въ състава на конго влФзва ,.Токто“. Куникъ дава въ своята статин „Могли ли крммсше евреи уже вт. 3-мт. вЬкЬ носить татарское царское имя „Тохтамыша-*) (1864.) Улоръ (ОйрлЕро;). Името е много близко по своего съзвучие съ името па халифа Омара, по тъждеството на двЬгЬ имении форми още пе е доказано, мажаръ и да знаемт. достоверно, че въ IX в. между прабългаритЬ (т. е. между неславянскитЬ подаиици на хагана) се е водела мухамеданска пропаганда. Ср. Rcsponsa ad cons. etc. Единъ българскн хапъ се парича Омортагъ (вар. Mortagon, ’Ор^ргсэсу, Муртага). Въ самим текста, въ разни гЬста па книгата намираме у Купика само още слЬднитЬ тълкувания па отдЬлни думи: р. 153, (Corp, inscr. grace. IV) бани (банове)? р. 152. yayivov... xa: Ikvtxiv (у Кедрина), нЬма съмнФние, че това пе сж дички имена, а звания н при това рнзвалени въ текста (Ср. у продължатедя на Георгия Аыартола: ajta zaozivip zal ртркхф). Какво значи обаче Миникъ, пе се обяснява. — Подобно и въ Книнъ (Const 1’orph. De adin. imp. c. 32, 5:a гой Kvv'vou zal той 'Upv^zou zai гой ’Пт^бхлюс) Куникъ съглсжда тптлата кавканъ (въ llpv/fz. — меникъ)', р. 153 имею на кавханъ Есбу.п (б 'HajfcuXos б Kanyav6', Corp, inscr. grace. IV, 319) се сравняла ст. -оэогой^оулс;, A^a'icuXog или A:a£:3o'jao£, турски хаганъ въ Азин 569 год.; Го^кйлод — аваринъ въ 691 год.). Ето елйдъ това и Ра/Ьовиятъ разборъ на прЬдполагаемигЬ чнелителви въ имепника.*) ') Ср. wpaiicKUTt имена оорадунаии отъ asp: егаробактр. асра, конь, ioicku aihvus = equus, лит. asava к пр., opjrca. asvina и up. Пьрвоиач. слав, ошва, измЬстеио uoc.it о^ь комонь = lioilb. *) Тохтамышь п Фпрковичь. *) И тукъ по техвпчеекн причини сме припудепк да употр-Ьбимъ за лылоедь една па пегьвършена тумшекрипцил на чувашкиг! и тагарскитк думи. Топа пажи и за ио-нататыпнигВ ни полаупаиил on. ЯзелВдванижта па Раддока, Золотницин и др.
КРИТИЧКПЪ ПМП'ЛЕДЪ Hl ВЫ1Г0СА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПГАБЪЛГАГВТЬ. 585 Едно пЪщо се внжда Радлову безусловно впрно, именно че тия числа принадлежать на единъ народ*. който е говорелъ на турско на- рЬчие, и че това наречие е много близко до чувашкото. (р. 1381. Изхож- дайкп оть предположенного, че зягатннтЬ числа трЬбва да означивать годинитЬ на живота на веЬки князь, Радловъ заключала нравилно, че тЬ трЬбва да състоять оть еднници и десстицп. — Обаче тукъ се изпречва една пеочаквана мжчиотия. По аналогия па другитЬ турски езици, десети- цит'Ь трЬбваше безусловно да се означивать съ първото число. Въ даде- ннтЬ числении названия Радловъ намЬрва обаче :« свое най-голЬмо очудванне съвсЬмъ противупо.тожпого. — Тъй като въ всичкигЬ езици десет ицигЬ сж съставепи отъ едппици съ прибавка ня кореня я,,есеть“, то тЬ гркбва да нматъ безъ изключение еднакви окончания. Между туй такова еднобразие почти съвсЬмъ не намираме въ първигЬ числа, и почти безъ изключение се забЬлЬзвя въ вторитЬ. — Това расположение на единицитЬ и десетицнтЬ с толкова противно па духа на веЬки уралоал- тайски езикъ, щото Радловъ се внжда иринудень, да предположи, че иен ранил кого положение па десетицнтЬ се дължи на нЬкоя Писарева грЬшка. Писарьгь, може би, да е прЬписалъ числага отъ нЬкой арабски или еврейски текст!.. — СлЬ.дъ тая догадка, конто Радлову се внжда много вероятна, той устаповява че ом въ второго число отговаря несжмтсЬнно он, (десеть, м прЬминава често въ и). По натагькъ гьмнигЬ думи се тьлкуватъ така: 1. Алтомъ = алт-ом. е, безъ сжмнйние. алтайско-татарско алтаи <С0>, тьй че алт' = алты трЬба да има значение па чувашкото алта (6). 2. Шехтечт. = шехт-ом — алт. еаксан (86), тъй че ноли» значи петли осемь пли (както показвать числата шегор вечем и шегор алом) им. шехт, може да има с&щото значение и шегор (нравилно би било безъ сжмнЬние шагор пли nieriip), до което най-близко стой чувашк. саккыр*). 3. Нечемъ = веч-ом, вероятно отговаря на алтайского учбн (30), тъй щото веч уч трЬбвало би да означав» три. Много близка къмъ това число с чув. ниссе. Трндесетг. по чув. е вутур. Кореня веч (три) не намираме въ еди- ницитЬ на нашитЬ числа. 4. Тутомь, разбира се, не е нищо друго, освЬиъ алтайского тортов (40), торт отговаря на тут. Че е изпустнато р не е чудно. Сжщото на- мираме и въ чув. дватга (4). Въ единицитЬ на българскитЬ числа намираме двои (4), коего сме длъжни да съпоставимъ сжщо съ дватта и торт. Тукъ зч- служна внимание замЬната на звука и ст. т. Радловъ ирЬднолага, че може по- прЬдн да ее е произпасяло дваит, така че гласната у въ тутомъ е проихтЬзла отъ «а (тут = дваит). 5. Алемъ = ал-ем стой, както се чини Радлову близко до турскою еллмр и чув. алла, и означава слЬдователно 50. Но за „петь“ той не Памира на- звание въ единицитЬ, ие намира и ал, коего би отговаряло на ал-ем, пито дума, прилична на турского беш. Само едпо on. единичпитЬ имена, дилом, би отговаряло повече отъ другигЬ на ал, ако бихме допустцали че дилом е на- *) Радлои ь остам адсега на страна п>.нроса, да ли ие е и рай или о да со нише сехт и сегор, тъй като арабскитЬ Сукин с к in се отличать само сь диакрнтичень зпакъ и .тесно могатъ да б&дагь размЬнепи.
586 Д-П. ИВ. Д. ШНШЯАНОВЪ, писано но иогрЬшка, иамЬсто билли*, ст. което би могло да се сравни тогава чув. ПИ.ТИК (5). Дилом възбужда вече csMirbime но своего окончание. 6. Твиремъ „бнхъ могьлъ да съпоставя“, казна Радловъ, съ тат. jiirupMii (20). кирг. дщрма, телеут. (ширма (tjigirma), пронзнася се чагарба. 1!о-нравн.тно би било да се нише чая дума тивирем. Вь такъвъ случаи бнхме имели тукъ прЪходь па г въ в, какъвто прф.ходъ, ако и рЬдко, се срЬща въ татарскитЬ нарФчия, напр. тат. аг прЪминава въ киргизкото ау. У барабиппитЬ се срЬща ср1>денъ звукъ между двата: ав, бараб. jaruu (лото време), кирг. yarn; агз (уста), бараб. авыз. кирг. ауз. 7. Текучетемъ е, споредъ Радлова, най-загатното огь всичкитЬ числа. .Тукъ, етрува ми се, безусловно се е вмъкнала нЪкоя грЬшка14. Радловъ прЬд- иолага, че това пе е просто, а сложно число, което трЬбва да со шине теку- четем и озпачапа 7!), ты), че тегу отговаря па думата ток т. е. 9, чстем = 70 = честен (алт); при това чет би означивало седемь и съ него бихме могли да съпоставимъ чув. сичча. Възъ основа на горнил разборч. Радловъ получав» сл'ЬднигЬ названия за единиципиъ: пегоръ (8) саккыр — сегиз, ср. шехтем. двапъ (4) двести гбрт, ср. тутом. диломъ (5) (билом?) пилив, ср. алем. верен», раябира се, не е нищо друго освЬнъ тат. бир. чув, пер. Ако ду- мата е приписана оть гръцки, може да се предположи, че по български тона число се е произносило бер или бере (р б и в). дохсъ, mor, теку, безъ сжмнЬние произлЬзва отъ тат. гогус (9) и се е произнасяло, както тркбва да се пр'Ьдполага но аналогия на шегор, първона- чално токор, по чув. 9 тукур. По всЬка вероятность 90 се произнасяло по аналогия на шехтем — тохтом. Соморъ. За тая форма Радловъ не намнра аналогия въ татарскитЬ на- р'Ьчия. Ако чет е 7, то остава само числото двЪ, и слЬдователш» „ако не i ме направили гр'Ьшка въ обяснението па значепието па друтнтЬ, числа, то самор трЬбва да означава дв'Ь“. По тукъ не намЬрваме подобна форма въ турскитЬ езици, тъи като би било до нЬгдЬ рискувано да се съпоставн сомор съ jump (огь )игирма), макаръ и якут, сурба и да би могло да с.гужи като ир'Ьходъ къмъ чув. сирым; слщо бн било смФ.ло, споредъ Радлова. да се привежда тукъ за сравнение монголската форма r;/;<y<.’) ПослЬдпитЬ по-систематпчни тълкування на нрабългарскитЬ езиковн остатъци огь гледището па турско-татарската теория намираме у Блау и грпфь Геза Куунъ. Първпятъ се ограиичава обаче само съ обяснение на нЬколко лични имена. НеговитЬ етнмологии намираме въ сборника на Ф. Бруна, Черноморы;, Одесса 1879, И. 1880. Въ една бЬлкжка къмъ стр. 317 Брунъ съобщава, че билъ молилъ покойния Блау, да му каже мнЬнието си за Томашековата рецензии върху Иречековата история въ Zschr. for. fist. (Jyuni. и Блау ималъ любсзностьта, да му изпрати слЬдипя отзивъ, който се привежда буква.шо „какъ слабый знакъ необыкновенного егч) дара комбинатов:** ’) Куникъ ti. едпа б!м1жг.а кьмъ Радлоиого обяснение се пита, да ан гонор не е ра.1- иалено ога шогор (8)?
КРИТИЧЕН!. ПРЪГЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ОРОИЗЮДА ПА ПСАВЪЛГАРИТЪ. 587 Дуло, споредъ Блау, означава по турски просто (schlechthin): династия, дул, дол. Abutoxo.it>, ще рЬче: който се занимав» съ ЛОВЪ (der Jagd-betreibendei. единъ видъ турски Ннмродъ. Прникъ, Ирнахъ, значи по турски, храбъръ. юнакъ (inannhaft, Held). Куртъ или Куврат едвали има нЪщо общо съ ат, конь; а ще е или курт „вълкъ“ или кыврак, кыврит „кждроглавъ” (Krauskopf). Безмеръ, (турска форма като катмер) = конто много се гиздн („Zier- bengel**), а не „неукрасенъ-. Тервелъ, може би „който държн рода* (Stammhalter) отъ тире. Томашекъ сраниява сподучливо якут, тирабял „подпорка**. Кормишь = стража, (Wachter), ср. курци, garde-corps или кбрмуш — къртнца. В о к иль може би отъ арабск. векил, иамФстпикъ, (еваръ е турск. (ist gut tiirkisch)upmiTe.ib. Том. Телецъ (Телец) = т. делеци, диленри, чагат. типун, иросмкъ, шпионь? Би1анъ и llayav сж може би гьждественни: „6ajan“, нринцъ, господарь; съ якут, багана, коль, нЬма нищо общо. Токтосъ е просто Токтагу. Блау се съгласлва съ Томашека, че всички тия имена указватъ на турский произходъ на прабългаритЬ. — ТъмнитЬ фрази въ извЬстния имешшкъ не овначавать epitheta ornaiitia, а нФкакви число; печень, твиремъ, алтемъ, шехтемъ, дохсъ звучать много блнзу като турскитЬ чнслителнп за 3, 4, 0, 9. Граф» Geza Киин говори за езика на прабългарпгЬ въ своя трудъ „Relationuin Ilungarorum cum orirnie gentibusque orientalis ori- ginis liistoria antiquissima**, vol. II. Claudiopoli 1895., p. 10. и сл. Споредъ автора „linguam Bulgaroruiu ex uumero dia lector urn tiucicarum fuisse, non solum scriptures occiden tales, sed ipsa hujus linguae pauca in- dent attestantur*. СлЬдватъ извЬстнлтЬ свид'Ьтелства на ибн-Хаукала и др., по особен» важность отдана авторътъ на Иоповия именпикъ, който му билъ доставепъ ьгь буквалепъ латински, пркводъ отъ проф. Пречека. и е ном'Ьстенъ in extenso на рр. 11. и 12. отъ съчипениего му. Пркдн всичко имената на българскигЬ князье, конто се поменувать тукъ „е.х vocabulario sermonis turcici facile explicate possunt**: Прниъъ, ср. Прнакъ (Атиловъ синь), чагат. прмак, рЪка, нрмачук, рЪкпчка (rivus, rivuhis). Дуло, ср. мадж. геогр. име Dulov (стар. мадж. глаг. duhii seutentiam exequi), ч«г. доли „tempestas*. Ааитолшъ, ср. чаг. огул. ул, „tilius“ и пр. Сл’Ьдъ това се привеждап. одно по едко н тъмнитЬ изречения изъ плен- ника. като при векко се съобщавагь на кратко и поставенитй етимологии (Гильфердипгт^ Томашекъ, Радловъ, р1;дко Блау) р. 12.—15. По-важви с* попранкптф па Кууна къмъ ГнльфердипговпгЬ гьлкування на изр^- ченията съ помощьта на маджарския рФчникъ. Гильф. обяснява шегоръ вечемъ отъ мадж. segitom »iuvo“, vagyok Bsum**, „sod segitoni1* (cum 6 longa) i. q. „auxiliator**, nec veto niuvo“, et dictio „segitom vagyok aliud de- signat1* (p. 13.). — llorpkiiiHo e и тълкувапието на верениа.1емь отъ vere „sanguis**, лир. vityn „in sanguine**, мадж. elni „vivere**, cion (sic) „vivo**, зир. olny id. (elrn norp. нам. elein). II nocjrb не e вероятно, че единъ князь самъ ще се наркче „sanguinolentuin**. Текучстемъ твиремъ „сит
588 Д-РЪ ИВ. Д. ШНШИАНОВЪ, hung, vocabulis male scripsit, lekentein loco tckintem „iutueor", tekentetes loco tekintetcs „sjiectabilis* et non .illnsni>", nt ab co scribitur, contulit, et totem phrasiiu [tessinie ite interpretatur Jama plenus sum", Inec enim translatio vocabulis hung, adductis niinime respondet". — Дваюиехтемъ огь мадж. sakinany Jalso pro szakmany" — Соморъ алтемъ. Мадж, szo- mon'i non „tristitiam" sed „tristem" signiticat." ОсвФнъ тия поправки Куунъ не ирибавн нищо огь себе си къмъ опитигЬ на Томашека и Радлова, конто той приема безъ выражение. Само при Вихтунъ Винехъ авторъгь указва па „Vychen til. IVolcherh in Hung, quod in dipl. anni 1236. obvenit", и при co.woyn, n.ime.w.: „nobis altem cum lure, alt-on sexaginta, osin. alt-mis. vid. nleni supra, et senior cum cagat. seiniz, jak. amis, cuv. samlr idem esse videtnr. sonior altem ergo „sexaginta annos pingues" signilicare opinamur." — Много по-емкгь оть Радлова, Куунъ намира дору съмнкннята па последний относително реда на десстицитк и еди- ницигЬ въ тьмнитЬ «|>рази (вж. по-горЬ) за неоснователни, защото „аВншеи inversionis exempla in diversis linguis nos seniel obveniunt". Обаче при- мкритк му, заети отъ гв|н.'йскин и арабская езикъ, сж твърд+> малко уб’Ьдигелни. Къмъ именнпка Куунъ прибавя и загатното „етхъ бехти* (р. 15.), което значи може би „in (minis) felicitatis. etch enim tore. ic. bechti vero turc. bacht „felicitas", „fortuua" quod voc. Turcie e 1. pers. sumpserunt" (p. 15.). На сжщата стр. Куунъ ее поиръща отново къмъ лич- тик имена на бълг. кпязье и княжески родом*. Дуло тол пжть се срав- пява съ мадж. име Bulch (nomen viri hung.) изъ една срам, отъ 1294. г. Ерми. ср. мадж. геогр. назв. Ennus., грим, огь 1291». г. Вокилъ и Укилъ, може би чаг. окул „multitude". Курпп е турско курт, курд. Кезмпръ, ср. мадж. Boszermeny. Исперихл, осм. копир. Tepec.t* може би отъ перс. терпулще. Севаръ, уйг. север „amicus". Кпрмисоиа, ср. турск. куруман „custos". Винехъ, чаг. ннаг „socius regni" (така и Вамбери). Телека (sic), чаг. телек. Уморъ, турск. омуз „humerus". НослЬдната дума (подобно шегор секпз) показва съ своята промкна па .? въ р явно, че „dialectus hodiernum Ciivasurum ant. bulgarica* tilia est, Cuvasi enim n Bulgaria originem sumpserunt" (p. 15.). На стр. 17. памнраме още нкколко езиковп доказа за турския произходъ на прабългаригк Титлитп, bulias tarchan, konartikin, ps’tXaSsg „item e lingua turcica deprompta sunt" (етимологии липсвагь), и панъ нЪколко личин имена: Боянъ, Алмусъ, Токтусъ, Телекъ (sic) ср. съ мадж. Ahnos, Tehich, I’elug, име изъ една гра- мота 1210., Toesun ( Гохин, T££i;, Taksony) и Tocus въ трам, отъ 1211. Пай-сетн’Ь се привежда показаното отъ Шота (Altaische Studien) бъл- гарско име на бога tekri, tengri, сравни чагат. тенгри, осм. тари (sic), чув. тора, и думата cutty у Пбиъ Фодлапа, в’Ькакво питие, конто е чагат. суци, суцик „dulcis, е". Доказателствата на Кууна се завършватъ съ ука- зание па дуализма, който се забкткшалъ въ вФрата на старпгЬ българи (Bel Bog и Cseren Bog) „quern dualismuni mnjores Bulgaroruni Huni certe a religione Persarum sumpserunt". Най-интересното e. че том заетъ on. перситЬ дуализмъ се отразявалъ и до днесь въ изр1>чепията на диет-
9 КРНТИЧЕНЪ ПГЫ.ЩЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАГ.ЪЛГАГИТЪ. 589 ИигЬ българи „prekarah beli dni „allms transegi dies® и „prekarah mi (lni“ „nigrus peregi dies" (p. 19.). Къмъ горнигк систематична тълкувания на nlia редица огь имена или думи тркбва да се прибавить и отдктитЬ етнмологични бЪлЬжки, конто срЬщаме у Иречека и В. Н. Злшпарски главно върху н-1;кои титлы на дунавскигк българи. Пречекъ изобщо не е голЬмъ любитель на „выдут ноте" етимологи- зувание. както то се практикува по пккога даже отъ корифеи па пау- ката, за това пеговитк тълкувания и сближения сж ркдки. Въ пздаде- нпт+> гръкО’български надписи (Archiiol.-epigraph. Mittheiliingen, XVII. и XIX.) Пречекъ сс задоволява обикповено да попрана формата на нмената и титлптй, да гп освЬтлява исторически (напр. О T?jxo, Ае. М. XIX. р. 241. — Т(3х5{ Migne, patr. gr. v. 117. col. 276.), като прЬд- оставя гкхното обяснение Тимашуку (вж. но-горЬ). "Ep(pyapr/g), напомни Иречеку рода Ерли въ пленника. (Томашекъ го срявнива ст. аварскою собственно име Ерр(т<г(;. Chron. 1‘aschale ed. Попп I, 724., къмъ 626. г.), по какво значи Ерми, — не се каава. Къмъ payatvog (Ае. М. XIX., 238., стьлбъ отъ Сиютли) Пречекъ добавя CIG IV.. 318. —320., X 8691. b. payasvsug. Думата означава очевидно една низша аристо- кратска класа, сравни У.вин» въ пленника, което отговаря фонетичио добрк на payatvo;. Въ разлика огь багаинигЬ — рс’Хасг; (сто. бол ж ре) представать внсшата аристокрация (р. 239.). Kar/xv($;) Ia£ouk(ijg) въ Ае. М. XIX., 242., X 8. (сиенитенъ стьлбъ' отъ Шуменъ), напомни UIG IV., 8691. I). ла/До; a’JTO'J рот(лх; 6 о Kaoyavo;. Лавхат, което чесго се срЬща, може да е било титла (р. 243.). ПЬкои сближения и тълкувания намираме и въ Иречековата рецензия на Зла- тарски. Arch. f. Slav. Phil. XXL, 3. и 4. кн. 1899. 607.—617. Вресиямъ се сравнява тукъ съ llpotmavog, едннъ синь на царя 1оанъ Владиславъ огь началок» на XI. в. За окончанпето на двЬтЬ имена вж. турск. шан. слав, санъ, чинъ. Ср. по-натагькъ бълг. име ’AXouatavi; (срЬща се въ XI. в'Ькъ и въ XIV. у Кантакузина. Ed. Bonn. IL. 377. едппъ стрЬлецъ Alusiauos при Верея). Титлата xava; (-vv, -vs;\ какго се установява оть надписигк е ханъ. съкр. огь хаганъ (у а варит!, и хазариг!>|. Въ вид'Ь- • нието на пророка Дянаила: „Михаилъ Каганъ на БлъгарЬхъ" ('пом. V., 12. —13.). За эЗ:ут, Пречекъ приема гьлкуванието на Томашека (кум. турск. увегу. бвгу вж. по-горЬ). ЦЬппа е бкгкжкага върху днЬгЬ болярскк съсловия (р. 610.1: или е. ч. jisYlaf, (-a;, aSs? e гръцки окончание като dpijpaSi; оть dp^oig, емиръ, новогр. тсазаЗбс и пр.). Трупипата iic'/.-, ^oai- отговаря на старослав. бы.и, (ср. Миклош. Т. Elein. 1., 30., X. 1., 16.). — По-долнитк iSayaivo: и тукъ се сравнивать съ името на рода Оугаинъ въ именника. Bayatoup, {Ь- уохор отъ едппъ корепъ баг, може би борецъ, като монголското багатор. новоперс. бехадер, руск. богатырь, турск. батыр, мадж. bator (Томашекъ).
590 Д-Н. ИВ. Д. tlllinilAIKlB'b, Exo/avc;, (Bulias)- Тагкан, (Кхлои)- тгрхЛмо;, (Вор:)- таххм, (Олгу)- Тпрканъ, споредъ Златарски, сж тигли. 1(речекъ не възражава; само при Кавханъ напомни Сарсапиз у аварнгЬ: Capconns princeps lliiiiornm, 805. Въ Kxvxprfxetvo; Пречекъ съглежда съ Томашека (Zschr. f. Ost Gymn. 1877., 686.) турск. tckin, храбьрь (binvc, conrageux, така още у Френа). Етимологичнит!» бЬлФжки на З.Ш1Н'1рски сж прьснати изъ разни мЬста па сл'ЬднигЬ негови студии: 1) Студии по бъл rape ката история ПриемпицитЬ на Омортага. (сПсп. LIV, 189G, 755—778); 2) Студии но българската истории. Кой е билъ Гудоръ Чсрнорпзецъ Доксовъ? (Бълг. Прегл. IV. кн. 3.); 3) Два известии българскн надписа огь IX вЬкъ. (Сом. XV. 131 —111) и 4) Критика иа Бгласчевъ: „Новонайдениятъ надпись отъ времето на царь Симеона1*. Бълг. Прегл. год. IV. кн. XII. G1— 78 (Сбм. сжща кн.. криг. отд. 20—41). Въ пьрвата студии (Прием- ницит'Ь на Оморта) Е/рх.Зысх;. Z(i7(v^vj;, Mxwop^pi; се четатъ Ен- равопа, Звиница, Маломнръ. Той; Вс:Х15х; и Bxyxtvou; въ CIG. IV, 8691, Ь се прЬвежда болЬри и първенци (голЪмци). Студиата „Кой о билъ Тудоръ Черноризецъ Доксовъ1*, се основана на изв+.стната приписка въ тьй нареченото Чивидалско Евангелие за първъ пять описано и илда- дено вь миналия в1къ огь Della Torre. Златарски се ползуна отъ ста- тията на Bethinann „Die Evangclienhanibchrift zu Cividale1* нъ „Neues Arch, tier Gesellscli. fllr iiltere deutsche Gescliichtskunde" (Ханов. 1876 т. И. стр. 113.). Вь таи приписка пампраме слкднитк българеки имена (noniina de bolgana): Georg, dojr, gabriel, inihachel, maria, resale. simeon. jacob, pniri. anna, zvrQQbula. СрФщу тая приписка: sviduke, anna, iohannes, maria, iniliael, uudectten, bogomilla, kali.i, mar(tha), elemi, sotjesclawi, petrus, georgius, sofia (Бълг. ITp. 4G.). Авторътъ чете подчъртанитФ имена: Доксъ, Расате, Епраксня, Сондоке, Vuelecneo (Беленко?), Согеслава (Седе- слава ?). Иречекъ прЬдлага да се чете нам. Расате— Хръсата.1) Това име не се схожда обаче гь известного огь други изворн име „Влади- миръ“, за това Златарски се пита, да ли не с възможно да се обясни тал разлива съ това, че Расате или Храсата е било агичссвото име па Владимира? (р. 49). Доксъ е Ексарховиять „чьстьиыи человЬкъ Доуксъ чрьпоризьцъ“. Да ли името е обаче славянско или турско-татарско, не се казва. Студиата № 3. (Сбм. XV) ни дава главно нЬколко бкткжки върху нрабългарскигЬ титли. „Едва ли ще трЬбва да се сжмнЬваме, че xavvx; или zxvx; (въ търновскпя надпись на Омортага) не е пшцо друго осв’Ьнъ турско-татарского какъ или ханъ“. „1Цо се отнася до (ib), то, ако споредъ остроумната догадка на Гомаппчш, може да се счпта, че тази дума пронзлиза оть кумано-турската oweghtl, iiwghti erhaben, gepriesen,*) тя означава „възвишенъ, висит**, „велики®, „прославенъ1*, „славенъ®. /О MipidLytov да ли не е оть таухам ?“ (ср. сжщата догадка •) Arch. ер. М. XIX. 238. “) Нъ Иречековата рецензия на Бетманоите пз.щние С. С. М. 1876, 773 —776: I nele- спео (иеглк Velegudv), Sogesclauua (Sob&clava), Resate (Christita?), 1’raxi (Eupraxia). Sondoko e Snndicus, когото поменува чапа Гоанъ VIII, спорецъ Мвыопича Lex. отъ схд-.
КРИТИЧКНЬ ПГМЛКДЪ НА В'ЫП'ОСА XI ПРОИЗХОДА НА ПРАКЪЛГАРИТ». 591 у 1Пафарика). „Kdvva; l-^cpTav — Великнятъ Хаиъ (слав, князь) Омортагъ*.— Въ Малами|ювия надпись (Kir. IV. Л». 8691 1>. и други надпись отъ сжщия князь Ае. М. XIX, 242, 243 се помснува боляршгь Псву.п Хавханъ, който се явява като личность исторична п близка до княза Маламира: топ билъ неговъ Kaoyavog. Но какво значи тази дума Kaoyivo;? „Още Купит. (Ал-Беирц 152) бк обърналъ внимание на нари- цателното значение на тази дума, която у византийскигк спнсатели (none въ гкхнитк издания) се явява като собствено име, въ <|ю]>мата ту xauxavo;, ту yayavo;. 'Гака цродължателягь на Георгия Амартола ни разказва, че царь Симеонъ, когато въ 921 год. тръгналъ въ походъ срЬщу ромеигк, пдтрЧ; BoyXydpwv anoaxstAa; apa Kaozavw xal Mvjvtxjij xal sxepoifc £xe- Xsuas и iip.iMur.ilt, 819). Цродължателягь па Теофапа, който буквадно пре- дана думнтк на Амартодовия продължатель. inline: apa Xdyavcp xal Мтулхй (Bonn. 401). У Скилиция-Кедрина пъкъ за схщото събитие четемъ: 'О 8i ziXiv oovapiv . . . ivzapxsi.. . i^apyev Syo’jaav yaydvov Sva rwv nap dur.i) peya oovapevtov xal Mtvtxiv ntbv innoxoptov xiv nptoxov (Ed. Bonn. II 299). Огь горнитк цнтяги ясно ее внжда, че византийских^ спнсатели сж считали „кавхапа* или „хагана* за собствено име, при всичко, че Скнлнцп-Кедринъ дава обясневие, кон с билъ той: „ёма тйм пар аотА |йуа Suvapbtov*, т. е. единъ огь неговнт!» велможп. Обаче на друго Micro сжщиятъ Chili ици-Кедринъ ясно дана да се разбе|>е, че тази дума е собствено име. Така на стр. 462. той пиите: AopsntavJ; 6 Kaoydvog, av^p BuvdoTTjg xal то Га^сЦХ зэрпхргоро;, т. e. че този Дометиапъ кавканъ билъ влиятеленъ мжжъ и съвГ.тникь на царь Гаврила-Романа; а ;ia ноелкдень пжть се срГица тази дума накъ у Скнлиция-Кедрина. Когато Петъръ станалъ на чело на българскитк въетаннци. той изпратилъ войска, която имела за полководецъ тъй пар'Ьчения кавканъ, да npi- вземе Драча, с.ньдон. тукъ „кавканъ* не е пито друго оевгънъ една титла. Но най-ясно ни показва, че думата „кавканъ* или „кавханъ* не е соб- ствено име, а просто титла, самого и Micro въ нзраженията: 'О Пауэлл; 6 xaoyavc; и. аитоО то’Э xauydcvou ’Ilajis’jAOU rjiro тя поменяна, какъвъ е билъ този Иевулъ. Но кой е носил?, тази титла у (>ългаритп>? Вече самитй звукове на думата, конто тя съдържа вь втората си половина xavcj и yavo;, поназвать, че тя со е давала на личность, конто е имала прави отношения къмъ „кана“ или „хана“, т. е. българскии князь. Отъ думитЪ на Скнлиция-Кедрина се внжда, че той бн.гь единъ огь иелмо- житЬ на княза, че билъ личность твърд’Ь влиителна (Suvdangg), и че билъ най-ближенъ неговъ съвЬгникъ (aupzdpsSpsj), сл'Ьдов. кавханътъ, който с»’ е пазпачавалъ оть болярского съсловие, както това ясно показва нашнятъ надпись, е заема.гь най-високата длъжность сл'йдъ княза или царя. Дриновъ. как го се вщи, го причислява къмъ числото на „великитк болярн*, но намт. ни се струва, че това е орла длъжность сама но себе си, както показва и надсловъть на XIII писмо па Николая Мистика: „тф nptoTtp dvD-ptona» той Mup&ov, т. е. „до първия човЬкъ па Симеона*, подъ когото нес&мнЪно трЬба да разбнраме Кавхана. Бавхапътъ е стоялъ
592 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШВАПОВЪ, на чело на уцравдениего па дърювата и е вероятно прйдсЬдателствувалъ огь лицею на кинза пли царя въ съвЬта. кой го сж състлвялп дванай- сеггЬ велики боляриа. (141). Колкого се касае до [ir]v:xd; или ptvixi; то и тя, споредъ Златарскп. означава вероятно юък>я придворна или воснна титла, както се вили отъ отг|гЬдЬленнето на Кедрина, че билъ нървиагь огь ковлритЬ па кияза (ib. заб. 4). Подъ думата ЪЧ/.аЗг; трЬба да разбираме несжмнЬно старата „българо-сл/мян кiu дума болнрн иди бол’Ьры. конто сж съставяли висшето бългярско съсловие. (112). „1Цо се отнася до думата то тя за сега остана още нсобяснена". Зла- тарски цптува тълкуванието па Томашека отъ баг, сближение™ на Иречека съ Оугаинъ и мнЬиието му, че jizyaivy' означава името на особно съсловие, което е стояло по-долу отъ болярското и привежда за доказъ че тая дума дЬйстшпелыо озиачава съсловие, а не титла или прозвище: 1) сыгостявяннею и съ 2) израженията i jJayzivo; и б Както така и ^zyaivs; сж поста- вепн, за да се покаже съсловиего, къмъ конто с прппадлежалъ п;в+.степъ {1ауатобр. „Обаче въ какви отношения сж се напирали ^zyz'ivol спр'Ъмо ^о-даЗг; и изобщо какво общественно положение сж тЬ заемали въ дър- жавата. трудно е да се каже сега; несжмнЬно е туй, че jJzyzivo:, като съсловие, имипъ турско-татарско произхождение, и къмъ него сж при- надлежали само българитk-завоеватели “ (112). Bzyzzojo е вероятно пЬкоя българска военнт, титла. ..Томашекъ счнта тази дума за турска. гцо е не- съмнпмно* (ib. заб. 8). Крнтиката на Баласчената статин (Сом. XV),1) съдържа пугЬди всичко единъ дълъгь екскуръ върху титлата „тарханъ* по поводъ па името ОАуоо -zzpxzv въ Симеоновна надпись (Б. Пр. IV, 12, р. 61),*) която Б. съглеждя провилно въ Bo’jXfz; izpxzvo; (К. Багрен. De сегеш. ed Bonn. 1. 681.) въ Kazoyncxzvs; (Teoph. rd. Bonn. 413.) и най-сетнЬ въ Bsprazav (първообр. вероятно Bsprcapzzv), името на Борисовна хипостратш’ъ, пр’Ьдъ когото се явили въ БЬлградъ учепнцитЬ на славянскигЬ апостоли (бълг. легенда). Здатарски намира само, че на Б. пе е достатъчио ясно, да ли думнгЬ булиасъ-тарканъ, калу-тар- канъ, бори-таркапъ, а така сжщо и капартикпнъ (Б. дЪли кянарти кинъ, о Kavdtpxt xelvog у Багрепор. Б. Пр. 72) сж собетвенн имена или титли, защото едппъ пжть пиите „важни чиновници" или „най-вшеиъ чиновникъ“, ') Вь шмата статна на Иаласчева интересно за насъ о аначението, Киото той отдави па езнковнтЬ доказп въ раапрзта за пацнопалпостьта на прабългаритЬ: „Въ иадкиса се съ- държа още едио име (Олгутарканъ), което ще послужи па утеянтЬ, конго припмать теорпята ;щ турско-татарската националное) ь на гтарнгЬ Лългари*’. СлТ.двать дна цитата изъ Куника (Ал-Векрп 120) ы гродството на чувапгпгЬ гъ прабългаритЬ, и иль Соколова (Изъ Истор. (толгарь, 90): „Гунин, Волгаре и Авары были только дреинЬй1ппми пероселепцамн изъ огромной турецкок-татарсюп маем®, бълг. Ир. 77. Въ Олгтт&рканъ Оагу пе може да со от&ждесгви съ т Оглу и да ее прЬпежда ,.Cnni.“ (Змамо 189s, 14 Янупри), р. 72. Олгу, споредъ !>., е име, по етимологплта му с неи.шЬстпа. — Въ iiaxiinca се uoxeuyia и единъ комптъ по име Лменяра. *) Иадпнсъть биде намЬрень огь дансхим «рхеологь Dr. К. F. Kinch (а не ,.м1. й шведски пжтукатъ®, както нише Валасчевь, Иречекг. Arch. f. Slav. Phil. XXI рец. на Злат, при Наришъ-кьой въ околпостьта на Солупъ прЬзъ Януарий 1898 год. се чете; ’Оро; ^u>|ia;<uv х>х; Bov?.-fdp.<U7| 4itt Xojitfiv йм Hei’J ipyovza; Воилухрюк, ini Osciiipoo OXfOU Tpaxavoil »ni Ар:т5?о-э xoptou**. Вж. н Виз. Врем. VI, 215.
КГИТИТЕПТ ПРЬГЛЕГЬ ПА ВЪПРОСА ЗА ПГОИЭХО1А ПА ПГАГ.ЪЛГАГИГЪ- 593 а на труп» „българскн висшъ чпповннкъ". В, е дошелъ до такова про- тиворечие поряди това. че не е разбралъ текста у К. Багренородни. „Па да ли ще трЬова да се съмнкваме, че както „калу-гаркант.", и „олгу- тарканъ" сж гитли. коню сж ги носили личностнтЪ Снмеонъ и Теодорч. (вт. натписа . гака и „канартикинъ" и „булиасъ-тарканъ" сж били тигли, конто сж носили синовегЬ на българския князь. Такава титла е и борн- тарканъ. ХтьжностнигЬ лица, конто сж носили тия титли сж били, спо- редъ Златарски. но характера на своигк длъжности еднакви, защото въ ктората часть срйщаме одна и сжщата дума „тарканъ" и сж се отлича- ва.тп само по прпставкигЬ: булиасъ-, калу-, бори-, и олгу-. „СлЬдователно за да знаемъ, канва е била тал длъжность по характера, си, ще трЬбва та разгледаме, кой е бплт. този тарканъ и каква дума е тя (р. 32). .Думата „тарканъ" или „тарханъ" е обща на всичкитЬ турско-татарски • зиии и до днесь се употрЬбя у казапскптЬ татари, у чуваппгН» и у минголигк Първоначално та о означивала собиратель на войски, войводи и ио-сетнЬ изобщо свободенъ и благороденъ човЬкъ, който се намиралъ кънъ отъ данъчни повинности (Вж. В. Васильевские Русско-визант. Изсл. в. П, СПБ. 1893, р. CCLXXXIV). Моито.тскптЬ господари или ханове сж давали тази титла на опия огь своигЬ поданици, конто имъ сж оказвали голЬми заслуги. Чипгисъ-хапъ е далъ сжщата на двама Мон- голии, конто му бЬха спасили живота още пркдм покачваньето му на ирЬстола" (Вж. Каает-Вед, Derbeud-Nanieh, р. 644. заб. 71 Ю. Нула- коаппй, Къ Исторш готской enapxin въ VIII в. Ж. М. II. Пр. 1898, Февр. стр. 183. заб. 3). Сл’Ъдва изброение на привилегии!!; ня таркяна споредъ Кааемъ-Бега. Титлата тарханъ е била употрЬбителна у бълга- ригЬ и аваритЬ, но ние я срЬщаме и у Менандра въ историята на византийского посолство при турцитк „Зимархъ, римско-византийски ира- генникъ, на връщанье се придружавалъ отъ друго турско посолство, на чело па одна личность на име Тагманъ, я по своя сянь тарханъ. ВоеннитЬ главатари на хазарскигЬ хаганп, съвр’Ьменници на Лъва Псавра, така сжщо носятъ прозвище тархани. Споредъ разказа на Хелон^а, ар- менски сппсатель отъ VIII в!;къ, едппъ пжть хаганъп. се бавнлъ да нлкзг нъ бой, защото очаквалъ Алт-Таркана, когото той повикилъ на помощь. Другь пжть хаганъп. събралт. сплпа войска и я повЬрплъ па своя пълко- водецъ Важу-Тар гана. За хазарскпгк тархани право говори и ибн- Хордадъ-беп. (Ваеалье-ак'/а, пакъ тамъ р. CCLXXXIV). Въ жпшето на св. Ст< <]>ана Сурожскн, нам’Ьстгшкъть ня хазарский хаганъ или удравн тля въ Кримъ така сжщо се нарпчалъ тарханъ (ib. CCLXXX1II)". .Не ще никякво съмнкнне", продьлжава Златарски, „че и у бъхгаришп тарканъ е имал ь сжщото значение, както и у другитк му(>ско-татарски народи. Отъ посоченитЪ по-горЬ пояснения за ггьрвоначалното значение и длъ;к- ностьта па тархана, за неговигЬ привилегии и преимущества мозкемъ да заключимъ, че въ Бългирчя тимл ипа ятарканъ“ ее е давала на лица отъ вовнната арист'жрниия. конто сж водили iiotciuoto си огь дружин- пигрггЬ на Аснаруха — отъ боляритЬ, и сж окажги особени заслуги ня COoimim. «ужвпъ oriin., I. ДТгь »ст.-фих. жв. ХУТ. 38
Д-ГЪ НВ. Д. ШИШМЛНОНЪ, 5!Н държавата и държанппп глава, а пъкъ по длъжяосгьта, конто той < за- сма.гь нъ държавата. тархянъгь г билъ областенъ управитель, или на- .иЪстникъ на българския царь въ известна область, зависел I. е направо огь него и кдто тагьнъ, вероятно, е съединявалъ въ лицето си воепната к вражда нската власть, подобна на визаптийскигЬ капетани, дукн, стра- теги па темитЬ. „Що се отпася до приставший булнаеь-. калу-, бори-, олгу-, то пне пе се вземаме да ги обяспяваме п прбдоставяме това на ориенталистпгЬ.1) Обаче като имаме пр+.дъ видь, че и у хазарскнт! таркани се ср'Ьщять подобии приставки, Алпъ-, Ражу-, то ние сие на- клонил да мнелимъ, че гова ел. били ратгови отличия, тъй като една отъ гар.ханскитЪ длъжности — булпасъ-тарханъ, се е заемала отъ царский еннъ, а пъкъ споредъ житието на св. Клнментъ, бори-таркаяъ се при- равнява па блстс^хттрр; — подвойвода, подпамЁсгинкъ на българската область: с&що такъвъ билъ и споменатиятч. въ житието на 15-г1; тпве- риополски ижченици „българинъ Таридннъ, човккъ не само внатенъ, но п д1;ителенъ“. и управительтъ на ги'ластыа Кутмичевица — Добспис (ж. на св. Клименгь гл. Х\ П)“. Вж. и стр. ‘25. за титзага ханъ. конто Б. смЬта ла хазарска. Тази титла е чисто турско-татарски и с занесена вь Бол- гария още отъ вр+.мето на Аспаруха. (Ср. zavx; „великъ" „главки ханъ4 или кань). Колкого за твърд^ипето па Б., че нТ.кои отъ латин- скнгЬ (sic) писатели давать па пЪкои бъ.’П'арски господари титлата Са- ganns (Pertz. Mon. («епп. t. I. Ann. Hineman 465), — това с едпичкото m'Iicto и тиърдЪ съмиптелно (вж. обаче ropt>. Иречекъ).2)—Българскит! езическп господари до Маламира нключително, до колкого може да се С.Т.ДП по изв’ЬстмигЬ до <-ега паметнпци, с.т, носили титлата ханъ или кань, конто се приравняв:! обикновеппо за пкмание съотгг(ипага въ гръцкиа езикъ дума: между jixaiXi’j; и io/j>rz наедно съ x'jpwg и хег/трр; и н. аруму. Въ ( Ж’.циость тинй. като титла на нат.лно самодържавепъ господарь и като варварски. конто не може да се сравни съ титлата на богов'Ънчания *) Цо-смЬаь <нъ Злагярсхк Уеяскайй, конто въ Из». Русек. Арх. Инет, въ Конст. г. III. ДвЬ иеторическгя иадииен. р. 186 тълкува Плгу отъ собсгв. име Олееь: „Въ и|н?д11осл1дней строк! ixl ОкоЭДрм OZfoo TpxxawJ. во иервихъ осгаиовливаел на себ! niiiiMiuiie двойное имя Оеодорд я Олега, во втирыхъ. титула. и unauie. Что касается двойного имени веодоръ it Олегь, любопытно конечно это второе пня, которое ноеллъ н современный бол гаревому вельмож! руегкш Kienri.iiT кили., Должно думать, что это было я штееши* имя и притом!. егнир1>сламмсхос, пбо трудно нркднолпшть присутстше нормапекяго элемента нъ тогдашней Полгарш. Олега, no-iynuiiniiu при Kpeiqeniii имя Оеодора, занимал при лвор11 Симеона важное мЬсто“ и пр. Г>а.1асчевъ се потруди да опровергав мнЪнпето на Златарскн, че вь ирисшвиита Г.у- .шасъ — нЬмаме лично пче, вь Пав. руск. арх. Пост, въ Кплъ, VI вып. S, 1898. „Повыв данный для Hcropin грекоболгарекихь воннъ при СпмгонЬ иа осноиаи>я жипя Mapin Повои*1 р 219. 11ъ носаТдното се иомеиува единъ български пълхоподецъ на име RcoXia;, който билъ постааепъ отъ Симеона да па.ш пдвЬстпо aptue Инза: xxi wtupit is ВздМат uvi ip- хачаст»;за; ’s^si (р. 194). Тайга 51 »1; юта тЛ 1ИэХ£а iklHxxa (ib.) б Upio; it» Во»Х(а, (р. 195). 'О ВочлСа- я пр. (р. 196). „Такъ какъ Архопть Вул1Я, начальники 'юдга]>скаго гарнизона въ ВизЬ, былъ сивремеииякоаъ Константина Вагрлоородиаго, то u i- вЬстное Micro въ нсремогпяхъ — syouat» 4 Kzvapnxsivo;, (навйрно вь олигина-гЬ б zavapu- xavof) xal 4 Rvilta; xapxdvo; (Const. 1‘orph. de Cerem. atilae Вух. 11 i d. Вопи) мпжетъ быть истолку нано не въ смысл! уелпвнаго обрядового нрнв 1>тств1л, а вь приложашн кт. оирадйлеи- ному ье.11.иож!,“. ПогрЬшно пр!дава обаче Валасчевъ Baavr,; въ едпдото житие (сииъ на св. Мария) сь 1>аяп1. (р. 200). Името е очевидно армепеко (Св. Марпл Нова била арменха). *) Интересна бЬлкжкв за т. хакапъ у Цайса, op. cit р. 729, nota.
КРИТИЧКНЪ ПРИГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 595 и смещения [iaatXeug пли imperator, съотнЬтствува на лат. гех, както с ж и гитулирали заттаднптЬ л'Ьтолисци всичкигЬ тЬыъ известии български господари отъ Тервелин до Бориса". Византнйскит! лЪтописцн помещ вать като особепо българсво съсловие. Това споредъ Златарскн сл „българос.тлвпискитЬ“ oo.itpn Jk/.'.aScg'j p. 22. в) Развитие на славянската теория. Еднпчкиятъ пп-повъ представитель на Вепелилова та посока въ бьл- гарската история б!ше до скоро, Д. ИмаайскШ. Ср1щната огь самого начало съ недоверие (съ изклточение у насъ и въ нЬкои руски кржгове), неговата подпр!снена славянска хипотеза въ въпроса за началата на Русь и па българит!; даде новодъ, да възникне цЬла полемична лите- ратура. която навара самим авторъ да се брани въ ц!лъ редь жур- налпп статин. Известно е, че тая полемика пе се евърши въ полил на ПловайскШ. На трезвената критика не oi трудно да разбие една аргу- ментика, която б bine тнърд! малко подготвена, да се м-Ьри съ ерЬдствата на по-повата история и филология. Обаче въ момента, когато възкре- сената Венелинова хипотеза елнзаше вгори пжть отъ сцената, яви се неочаквано единъ новь непнъ адептъ въ лнцето на Томский професоръ, ФлоринскИ, конто отъ едио съвсЬмъ ново гледище — гледището на археолога —, под’е тъй несполучливо защшцаваното положение на Ило- вайскШ. Вече по тая причина и още повече порадп това. че нашата исторична скнца трйбва да бжде едно точно изображение на разви- тпето на вг.проса. ппе ще се спремъ и при Иловайаяй, ако и научната критика изобщо да не е съгласиа съ него. Поставпхме „сдавмнскати теория" на нос.тбдно Micro, защото тя прЬдполага, пене вь полемпката на ПлованскШ, познанието на вснчкн прЬдходнн хипотези. включнгелно и Куниковата чувашка теория. Сжщо като Венелина и ПлонайскШ биде иринуденъ да се занимав:! съ българитЬ главно като изс.тЬдвачъ на рускатп история. „Изыскашя о начал! Руси, натолкнули меня между прочимъ, па вопросъ о народности древпихъ болгаръ*. (Раз. 499). А въпросътъ за на циннал ностьта ня Бълга- pnrfc накара по-посл! тоя учопь. да прЬгледа н хнпотезитЬ за произхода на хупит'1;. „Кто сл!дилъ за постепеннымъ ходомь моихъ „Разыскашя“ тотъ могъ видЪть, что, считая вопросъ о Болгарахъ важнымъ для начальной русской ncTopiit и поднимая его въ 1874 году, я думалъ тогда уклониться огь 1'уннскаго вопроса вообще. Но нотомь, чЬмъ бол!е впикалъ въ дкю, гЬмъ бол-he убеждался, что правильное piinenie сего посл-Ьдняго необходимо для правильной постановки самой русской исторш“. (Eujc о Тураннзм!. нъ славянской исторш, Ж. М. Н. 11р. 1883. Авг. Раз. Дополи. Пол. р. 51. заб.). Огъ студпптЬ и иолемичнигЬ статин на Пловайсшй, конто сж въ но-тйсна свръзка гь нашего изелкдвание, щс отбЪлйжнмъ: 1) „О с.ш- вянскомъ нроиехо жден/и Дунайскихъ Имгч.ръа, нзлкыа първень въ „Русск)Г| Архивъ,“ 1874, Юнн, припечатана кь „Разыскатя о начал); Руси,1* изд. 38‘
д-ръ ив. д. шшшинт, 596 2. М. 188'2.—1886, р. 166—228; 2) „Къ вопрос)/ о Болгарии»*, Русская Старина 1879 Май. Ответь it. Макушеву и Кунику, прЪпеч. въ Разыскашя, 4'23—436. (Ср. и другъ оттоворъ Макушеву въ Сборн. госуд. зяашй, т. VII. СПб. 187!). ,Славянство Болгаръ передъ критикой Сжависта". 3) „Заключительное слово о народности Руссокъ и Болгаръ*, Ж. М. II. Ир. 1881 Май (Размок. 4 89 — 507, особ. 499 и нат.); 3) „Поборники Норманизма и Туранизма*, Русек. Старела 188'2. дек. (Рамок Дополи, полемика по вопросамъ Варяго русскому и Болга|ю- Гунскому, стр. 1 и с.1. Отгово|гь на стат, иа лроф. ВаснльевскШ „О мвиыомъ Слав. Гунповъ, Болгаръ и Раксоданъ. Ж. М. Н. Пр. 188'2, Юли) 5) „Еще о Туранизмп» въ Слав. Нсторш*, Ж. М. Н. Пр. 1883. Авг. (Розыск., Доп. Пол. 50 и сл.). Гъй като изслЪдванията на ИловяйсюИ върху началата на бкп-арнтЪ сж въ зависимость огь изелкдвзнията му върху руската начална истории и отъ друга страна историчната метода приложена въ едппгк и друпггк, е една и слща, — то немалко ннтереепп за яасъ б4.тйжки се срЗицагь и въ тая часть на неговитЪ „Разыскатя", г.тЬто се засЬга по специално въпроса за варягнгк и пормапизъма. Въ крятпката му се сьглежда ясно нзвЪстепъ паралелизъмъ. Пай-систематпчно е разг.теданъ въпросъгь за езика па прабълга- ритЬ въ първата отъ приведеяитк студии: „О славлнскомъ происхож- денш Дупайскихъ Волгарь", състояща отъ 8 главк, раздЬлени на три голЬми групп: 1) доказателства исторпчни, 2) доказателегва еънографични и 3) докаэателства филологичпи. — 11ършгт4; пне изпущаме. За вторник ще говорпмъ въ специална студия. Само пжтемъ тце укажемъ на връзката на Пловайск1й съ Ви'но- ли и а вт. въпроса за прЪврыцаиието на българигЬ нъ славяни. Подобна метаморфоза въ такова кратко врЬме се вижда и нему невьзможна. Вь особена глава (V1 авторътъ разглежда нравигЬ и обичаитЬ на дунавеки rk българи спо]н?дъ Kcsponsa и иодемизува главно сь Шафарика.1) ’) ИзгькпатигЬ оть него страниц обичаи (чоаЬшкв жертви, мненье на Hoot въ морето, многоженство, поиска оиашка нам. знаке, клетка нагь голь мечъ, ииенье огь човЬики черепи, биенье на крадцигЬ сь сопи но маната, несенье шалпарп и чалмп, селенье на иетитФ, лЬва страна като почетно мЬсто) — конто се взимать за док а за тел ст во на тургко-фпнекага теории не о учТЬдигелни. „Эти доказательства набросаны поверхностно, ннФштъ только подобй научныхь иртемовь п лишены гссстороиио критически го р i;n'MorptuiKu. Сега е доказано, че за pfeneaue на emo графи чиитЬ вьироси ехидството и различного на обичаитФ представать най-сдайа огнива; че общи черти могатъ дд се ерйщптъ вь бита, и релпгпята па най-различнигФ нироди, не само веродетвени но нроиэходь, но даже жнвущи вь сьвсЬич. разни части на свЬта и нЬмащн викакви ( ношении по между си Колко иовече могатъ да сжществувать еднакви обичаи у народи сьсЬдни или който са биди известно врГ.ме подъ чуждо вдадичество. Тукъ Идовайсмй иривежда нЬколко nj.iiм!ра за доклдатедство. Споредъ Аминин Марцелнна купи и алани и мать еднакви обитай. ПЪщо повече — luanHTt схалпирвап. главпгк на вразнтЬ си, ежпто като сЬверо-америкаискитЬ дипаци. Кумись, кобилско млГ.ко, е пай-лптбнмото питие не само на татаро-монголитЬ, но и на лнтовнигЬ и еаушатитЬ. Просопи (De bello goth. I. I1L c. 14) като описка иравитЬ на ставнинт!; и питптФ, казна, че имать хупски прави. Специално вь пра- вить на бъ.1гарчтп намнраме еб|цославинсжи или общоварварскн търтн. Клетка, падь голь мечъ с и старь русей обитай. Уиогркблга на човЬшки черепи памФсто чаптп се cpi>ma почти 'у всички варварски пароли (штор, ня ллнгобардскпя кушь Албоииъ въ VI в.). Конские опашка нам. зиаме ис трЪбв» да ни очудва у одно чергареко п.теме, пр1;дпг>читанието на лЬвата страна, седЬинсто па йети (споредъ самая Шафарикъ переписка обичаи), ширен и шалвари (споредъ
КРИТИЧЕН* тгЛЕДЪ UA ВЪПРОСА 31 ВРОИЗХОДА НА ПРАВЫ! АРИТЬ. 597 Въ полза на предполагаемою .июстианслио иа дунавскигЬ българи може да се приведе само единъ отъ выцюСнтЬ на българитЬ къмъ папа Николая. гдЬто се говори за сарацински книги. Обаче турко-фпнската теории съвсЬмъ забрав», че Мяла-Азия и Сирия са. много ио-близки до Балкански» полуостров*. отколкою Кама и Волга, и бълнува за нЬкаквп нспосрЬдни връзкн между дунавскигЬ и камскигЬ българи, за каквпто връзкн исторнята нищо не пи говори, Ио-рано може да се предположи, че сж сжшествували нЬкаквп сношения между дунпискитЬ българи и таврическш 1. и гамэнскитЬ, по тия послЬднигЬ бЬха чужди па мюсюл- мапството. — Това строго различаваппе между дунавски и камски българи е огь гп.гЬма важность, защото то ни обяснява и малкиятъ интерес* па Иловайсшй за снид+.телствата на арабит Ь огь ибн-Фодлана пасам*.— Авторы* очевидно приема мнЬнието на Френа, че камскигЬ българи нрЬдсгавигь една амалгама отъ разнородна етнични елемепти. „Очевидно угро-тюрксше элементы подавляли своею массою элемеигь болгаро-сла- вянскш. но не могли его совершенно усвоить. Въ свою очередь болгаро- славянскш элемеигь, положивших начало государственному быту въ том* краю, был» слишком ыабъ численно и слишком* изолирован* отъ других* ]юдствеппыхъ народов* (а собенно къ привяжем* ислама), чтобы осла- нянить туземные угорсше и тюрксшс народцы*. (Раз. 226, заб.). За това и въ третата часть на своего изслЬдванне, което се занимава специално съ филологнчнитЬ доказателсгва, Иловайсшй взема въ внимание само тип, коиго се отнаслгь къмъ дунавскигЬ българи. Своего гледище относигелно ролата, която фнлологията тр’Мва и може да играе въ рЬшеннею на чисто историчнигЬ въпроси, Иловайсшй опрЬ- дЬля много ясно въ изслЬдванията си върху началата на Русь. — Това гледище е прямо враждебно на осветепата огь родоначалника па нор- манската школа, Байера, етимологична метода, която намЪри много- бройнн почитатели. — „Въ впду ненадежности всякой фугой поддержки, некоторый изъ норыаннистовт. уже высказали мысль: яко бы вопросъ о происхождения Руси есть вопри* не нсгорическш, а филологичесшй®, Не вь съсюяние да оборп етимологиигЬ на своптЬ противницы, Ило- вайсшй нампра за най-удобно да нокаже въобще неспособностьта на фнлологията, да рЬши съ един* ненадежен* материал*, такива сложив исторична въпроси, като огь своя страна, ползувайки се с* сжщата метода, извалца съвсЬмъ противуположни резултатн. на който той като че ли не дава пмЬмо значение. На много мЬста изглежда наистина, че Иловайсшй употрЬбя филологичната критика, само за да нокаже нейната абсурдность: така например* като прави разбор* на иЬкои нор- мапскп имена, той свършва: „Въ всяком* случаЬ мы считаешь свои на- тяжки бол'Ье сносными, чЬм* натяжки норманисювъЛ Обаче явно е, че ибв-Фодлаид uuuBupii nocejn и русвгк) и пр. и пр.— Вснчко това сл чьрти, конто не може да се причнаягь аа фннскн или турски. Ср. и стр. 199, гдЬто Плоппйскк говори :и чоиЬшки жертве, ра:«'ичанне ня «учета при свързнапие на договори, многоженство, да обичал на бъл- дарнтЬ, да се разпасватг, като пристживатъ къмъ какво и да е свещеио,д1ло — и т. и.
Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАНОВЬ, 59b авторътъ забравя често своята тактика и съвгЬмъ сериозно взема за нЬщо положително своигЬ собствени „натяжки*. Тъй постжпва той и въ въ- проса за езика на прабългаритЬ (Разыск р. 208. и слА II тукъ той начева съ това, че показва „цФлата несъстоятелность и произвол ность1- на фмлологичиитЬ докали. „Филология тогда только можеть дЬлать точные выводи, когда она имЬеть передъ собою языкъ парода съ достаточнвм. ко.тичествомъ лексическаго матер!ала и грамматическим формь”. Фило- логичната наука е направила огромни успЬхи въ областьта на сравни- гелното езикознание, но тя е още твърдЬ слаба, да рЪшава етнографски въпроси изъ областьта па отдавна-миналитЬ вЬкове, на основание само на нЬколко отдЪлпп думи, както палеонтологиата по н'Ьколко парчета огь кости опрЬдЬлл по и’Ькога обема и строежа на прЬдпотоппитЬ жи- вотин (впрочемъ пе винаги достов’Ьрни). „Личпыя имена конечно огражаютъ въ себЬ корни и характер!, словопроизводства въ народномъ языкЬ. По чтобы добраться до этихъ корней п уяснить характеръ словопроизводства, прежде всего надобно возстановитъ народное произношеше или «[юнетику данным пменъ; это рЬдко бываетъ возможно, потому что рЬчь идетъ обыкновенно объ именах ь, уже несуществующихъ въ живомъ употреблено! и дошедших* до насъ въ иноземной, искаженной передач^ притом* иногда вт. нЬсколькихъ вариан- тах*. Далгъе, личныя имена и прозвища нер/ьдко переходили изъ одного народа въ дщгой по причин», близкого соспдства, политической зави- симости, родственник союзов;. п т. и.; с.тЬдовате.тьно могутъ понадатт. ся и таюя, когорта, хотя чужого произхожден!я, но пе означаюсь, чтобы лица пхъ носивппя принадлежали къ этому чужому племени. Наконец,, въ ucmopiu всякого народа могутъ попадаться лица иноплеменным, на- ходившая ся на службФ туземпыхъ господарей или близких* по каким* либо другим* причинам**. СлФдъ тия твърдЬ умЬстнн съображения веЬки би очаквалъ, че Пло- вайсвдй ще се задоноли да заподозри само июбщо резултатитФ на фило- логичиата критика, да дискредитира неппитЬ резултатн, обаче излЬзва ст.всФм'ь друго. Авгорътъ се ползуна отъ нейната несъстоятелность, за да подкрЪпн своята теория. Както при етнографскитЬ доказателства. тъй и тукъ Иловайшй полемизира единствено съ Шафарика. Той иска да види, въпрф.ки горпигЬ съображения, до колко е правъ великиятъ чески ученъ, че българскигЬ имена по вт.нптнпя и вжтрЪшвия си видъ не за- 1Ь!ючавали нищо славяпско. За гая цТ.ль той анализува обаче само 12 отъ приведснитЬ у Шафарика имена, „за да не уморява вннманието на читателитЬ" и защото между останалигЬ има и такива, конто принадле- жать само па каыскитЬ българи (А.тььмъ (?), Ахмедъ и пр.). Пос.гЬ н-Ъкои оть тЬхъ сж тъй развалени или тъй мжчно може се памЬри смисъла имъ. щото едва ли могатъ се обясни отъ какъвто и да е езикъ (напр. Пцбокля, Ехаци п пр.). Най-сетнЬ нбкои имена могатъ да бждагь наистина чужда, което е твърд'Ь естествено. „Туть им'Ь.ти влйтае бывшее господ- ство Аваровъ, соседство Угровъ и Валаховъ. родственный связи княже-
КГИТИЧЕИЪ ПМГЛВДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПГОИЗКОДА И* ПРАБЪЛГАРИТЬ. 59!» скихъ фа.ми.нй того и другого народа, кромЬ того въ числЬ бояръ и дружины, какъ и у пасъ на Руси, были ио всей вероятности люди дей- ствительно утро тюркскаго или другого какого происхождешя" (21 1). СлЬд ь тия уговорил, иска видимъ какъ Пловайскгё, който обвинява фипомаиитГ. въ „иедосгагокъ критическим пр1емовъ“ и въ това, че тЬхпптЬ тыку- вания се отличавагь „ироизвольнымъ, едносторопнымъ и поверхностным ь характеромъ“. — какъ самъ пистжпва въ разбор на 12-тЬ прабългарски имена, введи отъ сппсыш на ПГафарпка. За по-го.тЬма прЬгледность мне и тукъ привеждаые етимологиитЬ на ИловайскШ въ азбученъ редъ: Аспарухъ. Въ списъка набълг. князе ILcnepu>ъ или И>снерихь. ПослЬдпиять вариантъ указва на славянскпгЬ умалителни на икъ и ко. Защо това име (а бъде турско. когато самъ Шафарикъ го смГ.та за персииско шначн арийско) и когато то се срЬща и у ыанитЬ? Въ V. вЬкъ Прискъ поменува между алап- скнгЬ воеводи единъ Аспаръ (Мень pop. IV. 336.). ОсвФнъ това името Гагпиръ с.ыпествува и у нкмцитЬ. Асаерикь. Иеперикъ, разбира се, не е нищо друго. освЬнъ умалнтелна форма on. Аспаръ (както Рюрикъ отъ Рюря). Въ това об- гтоятелство Иловансюи намира подкрЬпа на своята мисълъ. че българигЬ и ала- интЬ били блмжни сарматски племена. Аопарму може да се чете Аспярмхъ, а не Аспарухъ (Скития и ( кутил i, обаче и да оставнмъ носл-Ьдпята форма (Аспарухъ или Аснарукы, то и тя не е чужда па славянским езикъ. Нпма въ думптЬ: н'Ьтухъ, пастухъ, барсукъ и г. под. еуфиксътъ не е славянски ? (р. 210) ср. и Ж. М. Н. Пр. 1883. Авг. 363. Аспаръ iy Ириска) се потвърдява on. Мойсея Хоренски: Асиаръ-Хрукъ. Алогоботуръ, единъ отъ вжиодитЬ на Симеона. Името не е нрЬдадено съвсЬмъ точно отъ византийцитЬ. Схщото му произношение трЪбва да е било Алобоготуръ (ср. Гоборисъ нам. Богорисъ у Симеона Логотета». Алобоготуръ е „конечно" сложно име отъ ел пли яр и богтпуръ или богатырь. Нис имаме слЬдователно нЬщо подобно на Яртура въ Слово о Полку ИторенгЬ. Есте- ствено е, че богатырь, споредъ Иловайсюй, не е заето отъ татарски, а е сла- вянски дума (огь богъ и туръ. Ср. заб. къмъ р. 213.). Батбан (наи-старинть Кувратовъ синь, споредъ Легецдата). СрЪща се чисто въ нсторията съ леки вариянти. Ср. нанр.: Бабай. князь на ирндуиавскитЬ сармати, конто по всички призпапи с* били сжщо българи. — Кореньтъ на името о общоарийски тип или бит; санскр. pitar, зенд. pat аг, гр. лат. pater и пр. И до сега се е очуваль въ рускитЬ думи батя и баба. У сърбигЬ бабо и сега значи баща. Иловайскш напомня още. че споредъ 1ордана башата па императора Максимина въ ТП. в'Ькъ билъ готъ. на име Менка, а майка му аланка, на име Абаба. „СлЪдовательно каким!, же образомъ ото имя должно быть не славянское, а неиремЪнно турецкое или финское?*. Баянь. Кореньтъ по всЪкя вероятность е (йыцияп. като въ глагола баять: яс.11.довате.п.по боянъ тоже что вЬшунь4. Борисъ или Богорисъ. Дп се счита такова едно име за неславяиско. а за <|шнско, било би несъобразно. То е едно огь наи-употр±бнтелнит1; ыавянски имена: ср. Борило, Борко, Порикъ. Боричъ и пр. Koprieairt (въ списъка на бълг. князье Кормисопгь). Защо, напримЪръ, да пе бжде отъ СЖШ.ИЯ корень като думата кормило или кормчШ? Котрагь. Това име нотвърждава само пзкдеството на българигЬ съ ко- трагитЬ, котралуриг!. или кутургуригЬ. Иловайсшй указва на старото ческо име Кутра и па рЬкнчката Котра въ Литоиската Русь (Барсовъ, Геогр. нач. лЬтоп. р. 36). Крумь (вар. крумнъ и кремы. Защо да пе можемъ да сближимъ това име ст. pyciurrii названия: Кромы, Брелиъ, кремникъ и кремень?
600 Д-РЪ ИВ. Д. ПШШМАНОВЪ, Ку врать или Нуйротъ. К&къ това име, основниятъ слоге на което е нрипг. или Яранг.., да не бжде славинско? Ср. Евлати Коловратъ. единъ ряза- нецъ, и ческата аристократии, фамилия Коловратъ. Сжщиятъ корень се срЬща и въ началото на нЬкои славянски имена, напр. Вратиславъ или Братислава. Самото име Куврать може би да о съкратено on. Колуврать, т. е. Коловратъ. У Теофана срЬщаме варианта Кробатъ или Крашгп*. Така (кровати) наричагь ВизантийцитЬ хърватитЪ. Иловайсшй напомни и старого руско име Курбатъ. Най-сетпЬ ако предположи мъ въ името старо юсово произношение (Кквратъ) иолучаваме Кунрадъ или Конрадъ, което се срЬща не у ФинитЬ, а уиЬмцитЬ и иоляцитЬ (р. 20Р). Телецъ. Да се доказва, че това име е славянско би било излишне. Ср. още името Теми ьъ нЬкон влахо-български грамоти и Т>-.\я (у Морошкина). Къмъ сжщин коренъ се отнася „коиечно“ и името Те.ирнм. което заодно съ Исиерикъ иотвърждава, че името на ?«;. не сж само нЬмски. а и славянски i p. 212). Тербе.п. или Тервчлъ. Иловайсшй не внжда никакво основание, да от- фърля като Шафарика, славянството на това име. Константинъ багрянородни (De aihii. imp. гл. 24.) 'гьлкува че името на областьта Тернуння или Тербуния значи „укреиено мЬсто“ (твърдния). Може он и личного име Тербель (Терпел.) е отъ ежщия корень съ Тербуния. СъотвЬтната му форма in. старорускигЬ имена би била Тербило или Теребил », подобно на .гЬтоиисното име Твердило (Теребиха, ср. Именословъ на Морошкина i. Умаръ (Оумаръ). Имаме доста имена, славянски и нЬмски. на мир,. и марь. При всичко това Шафарикъ го сблнжава съ арабского Омаръ. Но и въ тоя случаи това име не би могло да служи за доказъ на турко-финская му произходъ. Къмъ тия 12 имена, славянскиятъ характеръ на конто. споредъ Иловайсшй, е очевиденъ, могагь да се ирибавятъ още с.тЬднитЬ „съ славянскимъ оттЬнкомъ“ изъ нзвФсгпия „именникъ1*: Гостунъ (напомни легендарння рускн Гостомыслъ и княза на бодрпчигЬ Гостомысл). отъ IX в.), Безмлръ и Севаръ (вЬронтно отъ единъ корень съ името на сла- вянина Сварупа у Агатия. а гоя («арума руск. Сварно или Шварно), Прникь (съ обичнни славянски умалителенъ суфпксъ). Споредъ имениика Ирникъ живЬлъ 108 години и по това напомни изгочно-готския Ерма- парикъ. Пт.рвата половина отъ посл'Ьдното mie напомня и рода Ерми (въ именпика р. 216, заб.) Къмъ бъягарскитф княжески имена Иловайский отнася и тмя. конто намираме въ исторнята на хупитЬ — Кутургурм и Утургури: Синнио (ср. Синко въ Игоровня договоръ), Заб^ганъ или За- берга (може да се сблшки съ Beurgus, аланскм князь въ V в.) и Санди.и. или ('андилхъ (ако вземемъ въ смЬтка старого юсово произношение ще получпмъ ('ждилъ чисто слав. Судим пли Судияко) сложно Судиславъ, р. 215.*) СлФдь личнигЬ имена Иловайсшй подлага на критика по сжщия начпнъ и другитФ. думи, in. конто „финоманигЬа съглеждать чуждъ елемснтъ: боилади, тарканъ, Конартикинъ, Вулий Тарканъ. Но какъ ’) Слакяяска стихьл сылежда Иловайский и bi. пхевата па гил българи, конто се cpt- щали иъ дружипигк на BMiiiamra и сж ошачсни у Прокопия подъ общего име хуни и ма- еагетм: Аяганъ или Айга, у Менандра, Анагай или Анаигай (ср. сь Угаинь иъ Имепника) и пр. р. 21В. заб-
критичвиъ шъглвдъ на въпроса за пронзила на правългармт-ь. 601 може бойлади да се произвежда огь угърски, когато тая дума съвсЬмъ и нЬма въ финскитЬ езици? (217). Конартикинъ е може би развалено огь Контарканъ. Вулий Тарканъ „конечно8 означава Be.iitt тарканъ (Всликъ Тарканъ). Произхода на послЬдната дума ИловайскШ не се наема да обясни. По и да црфдположимъ, че тя наистина привадлЬжи на пзточннгЬ езици. съ това още не се доказва, че българигЬ сж финн или турци. Известно е. че гиглнтЬ най-лесно се заематъ отъ други гЬ народи. (ТитлмтЬ царь, императоръ, графт, и ир. нима сж славянски?) ОснЬнъ това думата тарканъ никой не я е обяснилъ филологически отъ фински. Шафарикъ търсн въ тарканъ — ханъ, но топа е производно. ФинигЬ не познавать титлата ханъ. която се срЬща вт. разни езици (канъ, ханъ, ганъ). Тъждеството на хазаро-аварск. каганъ, хаканъ съ тат. ханъ още нс е доказано; колкото за д. аулъ (дворецъ), че била иден- тична съ туре, аул или мадж. ol, — тукъ трЬбва, споредъ Иловайскш, да има недоразумение. Н’Ькои визант. спнсатели поменувать, че гърцигЬ нрЬвиели въ 811 год. Крумовата авла (£'ja7(v). Какъ може обаче думата хт/чт„ която намираме in. старитЬ гръко-латински нарЬчия, да бжде та- тарски. или финска? По-скоро може да се донусне, че обратно гръцката дума е пронякнала между варваритЬ. Съ тия вьзражения Пловяйсюй евършва разбора на нЬкои личи и имена и отдп>лни думи и прЬминава къмъ именника на българскитФ князи? съ загатнигЬ фрази, единъ паметникъ, „который, казалось, долженъ быль доставить окончательное торжество тюрко-финской теорий". Тукъ емкшягь инакъ етимологь се вижда неволно прияуденъ да признае, че Елинскиятъ л'Ьгонисецъ ни дава наистина „кашя-то загадочная фразы на нспонятномъ язык!1*. Иловайсюй добросъвФстно иривежда in extenso цЬлия именнмкъ подъ чт.ртата (р. 219 и с.1.), поменува какъ послЬдо- нателитЬ па Тунманъ-Енгеловата теория тгрибързали, да обяснятъ тия фрази сь помощьта на маджарския рЬчнпкъ и други фински нарЬчия (Гильфердингъ). „Темный фразы приведенной записи, ио мн’Ьшю ихъ толко- вателей, суть ничто иное какъ ламятникь того финскаго нарФч1я, на которомь говорили древше болгарс, и который долго еще существовалъ рядомъ съ славянскимъ языкомъ8 (р. 220). Но това заключение най- малко е прЬбързано. ПрЬди всичко, значението на самитЬ фрази се тъл- кува още твърдЬ хгшогетично. та трЪбва да се очаква по-правилно разл- снение огь вЬщацнгЬ на източнитЬ нарЬчия. Второ още не се знае добрЬ отгдЬ и огь кое врЬме пронзхожда въпросниятъ именникъ. Най- сетнЬ на какъвто и чуждъ езикъ да принадлежать тьмнигЬ фразн, — отъ това не може да се заключи, че прабългаритЬ сж говорили именно на тоя езикъ. — Даже и да сж фински, не трЬбва да забравяме близ- кого съеЬдство съ угритЬ. Но гЬ могатъ да бждатъ и случайни. Въ хождением па Атанасия Никитина „за три моря" се срЬщать татарски фрази: може ли отъ това да се заключи, че авторътъ на това хождение е бплъ отъ татарски племе? Или да прЬдположимъ, че тайниятъ езикъ на тьй нареченит'Ь руски Офени, който сжществува до сега, с осгавилъ
602 д-ръ ив. д. пилшиновъ. (.тЬда въ н'Ькой лптературенъ паметникъ па прйдпетровскя Русия. Може ли отъ това да се заключи, че тая Русия е била неславяпска ? И така споредъ Иловайсшй, загатнигЬ фрази никак!, нс потвърдяватъ турко- финскага теория. Той постав» за тона въпроса, ба ла не означала пи, пиъ но-скор» юькакы;, брой, отколкото формула (какой либо ечетъ. не- жели формулу, р. 2211? НЬматъ ли нФкакво отношение къмъ сектятл на бого.милит? Въ вс1жн случай, трЬбва да се чака по-удовлствори- телно разяснение, прЬди да се править каквито и да било заключения (ibull Такипа сж възгледигЬ на Иловайыпй върху езика на прабългаритк както ги нанпраме пздожени въ основната му студия. Въ полемичнптЬ статин. конто посл’Ьдваха тоя трудъ въ течение на десеть годинн и по- вече ние не намираме собствен© нпкаква промФна въ пойнцнитЬ или тактика!» на автора. Сообразно съ н.чтрупвапнето на нови доказн про- тив!. неговата теория, топ не можете, естествен©, да не се брани и по нЬкога твърдЬ енергично, но оржжнята му сж старнтЬ. 11 тукъ той напада прЬди нспчко филологията. „Главнымъ оруд!емъ подобных!» Tropin служить все та же несчастная этпмолопя собственныхъ именъ, который не поддаются никакимъ строго паучнымъ объяснен1я.мъ“ (Заключительное слово о народности Руссовъ и Болгаръ, Ж. М. Н. Пр. 1881, май, Раз. р. 49!) цо поводъ на Куннковата чувашка теория). Но при всичко това. самъ не се отказва отъ тая „пещастна (‘типология11 и на разни мЬста вт. критикнт!» си и антикрптшшгЬ си чвръсто се държи о свонгЬ словопро- изводства. Р>ъ рецензията си на Иречсковата история Макушет, между друго, загЬга и славян скага теория на Иловапсшй и се пзразява кратко, че е „иесъстоятелиа и производна*1. Иа това Иловайскш отговаря: „пл ею словаыъ выходить, будто я положительно объясняю Купрата 1ы»- ловратомъ. Ватбая батюшкой и т. д.; а между тЬмъ я предлагаю только прнмФрныя сближен!»!**. Кои отъ гЬхт, сж сполучлнви, кои не, — това нека рЬши безпристрастната филологична наука; може би тя ще вземе нЪкоп отъ гЬхъ за св1;д'кние. „Ио пока никто ие далъ ровно нпкакпхъ объяснений для этнхъ именъ; мы кстрЬчаемъ только голое заявлеже. что он! якобы неславянсше и не могуть быть славянскими. Возмемъ хоть имя Кормисошъ. Спрашиваю: почему бы оно не могло быть славяискимъ? Почему, иаприм'Ьрь, оно не можеть быть одного корня съ сложит кор- мило и кормчгй, или кормъ и кормилецъ? Въ самом!. дкт!; пусть г. Ма- кушевъ по всЬмъ правпламъ филологическаго искусства попытается до- казать, что этою пе можеть быть на основанш такихъ-то и такпхъ-то лингвистических!» законовъ. Голос-товно то отрицать можеть вснкШ; для этого пе нужно быть ученымъ спецдалистомъ11. (lib вопросу о болгарам,. Русская (тар. 1879 май, и Розыск, р. 425). Макушевъ не се отзови обаче на това изрпчно пр$дизвикванне. ИамФсто него парира три годинн по-късно В. Г. Василъевскёй въ своята статин „О мннмомт. славянсгГ. Гунновъ, Болгарь м Роксолань*1, иасочено право противъ Иловайскш (Ж. М. И. Ир. 1882 юли). — именно, че на специалнсти е ctetbciHHu да отговарять па подобии въпроси, а да ги шитавнгь е срамота. Като
КРИТИЧЕН!- ПРЫЛЕД1 НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБТ-ЛГАРИТ®. (>03 разд'Ьля Кормисошъ на корчи и сопл., той забктЬзвп. че такъвъ суфиксъ е нечуванъ въ славанскитЬ езици. Обаче ИловайскШ обидено отговаря (Поборники норманизма и турапизма. Русек. Стар. 1881. Разыск. Дои. Иол. р. 13», че подобно разделение е производив. Гр. Кормезиосъ не позволяла да се разчеква думата на Корме и зиосъ. Тогава наир, и имею Богишнчъ он трЬбвало да се разцЬпи на Воги-шичъ, та да шьгЬзе неславянски. — Макушевъ много ио-добрЬ направиль, че замълчалъ, отколкою да отговаря кати Васидьевскш. (Ср. и Ж. М. И. Пр. 1883. Авг. р. 357. Еще о ТуранизмЬ въ Сдав. Псторш, Размен, р. 62. Тукъ намираме нФколко думи и въ защита на аулъ пть гр. аиЦ, стр. 63. Подобно и въ Русская Стар. 1882. Дек 595, id. за формата на името Лспарухъ, сдав. Еспернхъ). 11Ьщо сравнително по-ново намираме само въ полемиката на Пло- вайсшй съ Пунина, по новодъ на чувашками му теория (Къ поп ] юсу о Волгарахъ, Русек. Старина 1879 май, Разыск. р. 429 и сл.), гдФто на кратко се предавать и критикуватъ КуниковмтЬ етимологии. (’урсубулъ или Сурсувулъ наир. н’Ьма защо да се сравняла съ турск. Дизавулъ. Има даже грт.цки думи и имена съ окончание вулъ: ’1 рпшбулъ. хризовулъ и еврейск. велзевулъ. Ср. и Сурдулъ, Урсулъ. Драгулъ и пр. нъ нЬкои старо-бълг. грамоти. ТитлнгЬ каганъ и кавканъ и да сь чужди, не могатъ да служить за доказъ на неславянски произходъ па българигЬ, (р. 431.). ПеубЬдително е тълкува нието на тъынигЬ фрази огь нЬкаквп турски (чувашки) числители и. Самъ Радловъ признака неудовлетворигелпостыа на своитЬ нзслЬдвания. Въ тия гълкувания има противурфчня. При това. и въпросэтъ за народностьта на чувапштЬ не е рЬшенъ.1) Така, че тъмнитф фрази въ именника п сдЬдъ обясненията на Кунина и Радлова си оставить тъмни. Па и къмъ lU'ilio езикъ и да принадлежать. — отъ тФхъ пе може да се заключав^, че тЬ сл останки отъ стария езикъ на българитЬ (р. 434). Така Пловайсшй си остава при старого мн-Ьние. Само една важна станка напрфдъ забкгЬзвамс въ пеговия възгледъ, то е, че науката прави една голТма грфшка, като мФсн постоянно татаритЬ съ финитЬ. (Славяно- балтшекан теор1я, Русск. Стар. 1877., Разыск. 421.). Иловайскш натяква тукъ па противиицитЬ на славянский произходъ па прабългаритЬ, че се обръщатъ съ своитЬ съображения ту къмъ фннигЬ, ту къмъ татаритЬ, като че това е едно и с.тлцо. Но че това е ново и за самим Плоиалсшй, това се внжда ясно отъ осиовння му трудъ по въпроса за българигЬ, гдЬто се говори изобщо за фино-турската теория безъ да се ирави още разлика между финн и турци. СлФдъ Иловайскш, като пай-новь защитникъ на Венелиновата теория се явява, никто казахме, В. М. Флоринские съ своя голЬиъ трудъ „Перво- бытные славяне но памятникамъ нхь доисторической жизии“. Томскъ ч. I. 1894, ч. II. 1896. Тоя ученъ се опитва между друго да рЬши въпроса за *) Ср. к Разыск. р. 047. алб.
4504 Д-ръ ив- X шишжановъ, етногенията на прабългаритЬ отъ едио съвсЬмъ ново гледище — гледн- щето па археолога. Тъй като авторътъ не заскга обаче прямо въпроса за тЬхпия езикъ и се ограничив» само съ тълкуванне на името „бъл- гарипъ** (вж. по-долу), ние ще кажемъ нЬколко думи за неговитЬ изслЬд- вания на края на своята студия, гдЬто изобщо ще поговорит- за зада- читЬ на архсологияга и антуюнологията въ нашита материя. * * ♦ Оь това ние изчерпваме вснчко по-важно, което намираме въ ли- тературата за езика ни прайългаритп> в прЬминаваме къмъ етимоло- гиипиъ на името „(ыгаринъ* on. становищсто на разнит! нзложени но- горЬ хипотези. Критичепъ ирЬгледъ на тия шк-лЬднитЬ и проверка на ралиитЬ гьлкувания на името съдържа третата часть огь студията ни.
Часть втора. ЕтимологиитЪ на името „б"ьлгарин-ь“. 1. Най-стари тълкувания отъ X. до XVIII. в!къ и свързанитЬ съ т-Ьхъ пародии етимология. Най-старото обяснение иа народного име българинъ намираме у Гснесия (X. в.) въ скнщя пасажъ, който вече цнтувахме no-ropi (р. 522.), а не както се прЪдполага и до днесь у Никифора. Григора (XIV. в.).1) Като говори за българския князь (Ь oi ару^удс Воодуар'а;), племето на когото било пропзл'Ьмо отъ аварнт+. и хазарит'Ь, той твърди. че така се нарекло то (племето) по името па единъ господарь Булгаръ olg ri yho; ’AjJaotov тг xai ya^iptov, ало Воолуйро’э xopioo ovipaioj. Седого повтори въ началото на XI. в+.къ и другь византийски спасатель, Лът Дияконъ: opovGpwc се tt)v убрам ало Воолуароо тоб (f'jAapyou BotAyapfav халгза; (Leo Diac. 1. VI., 8.). Сл-Ьдъ Генесия и Льва Диякона дору до Никифора Григо]» (XIV. в.), който дана съвсЬмъ друго тълкувание на имею, не намираме въ внзан- тийската литература ннкаква етимология на „българинъ“. Нне можем», слфдовнтелно да се обърнеыъ за по-старата епоха къмъ арабипиъ, тъй като въ старо българскитп (черковнославянскитЬ) паметници нигдЬ не ср'Ьщаме да се говори нФг.гЬ за значението на „быгаринъ®. Както трйбваше да се очаква, арабитп, кате» го.тйми любители на словопроизводството (ние притежаваме интересни примири on. тйхната творчески народна етимология. ср. Zsr.Ar. /Яг. Vulkerpsych. т. XVIII., р. 69. п слЬд.1, не с.т. оставили неизтълкувано п името Булпцть, което тЬ давать на народа и на главами пмъ градъ (на Волга). Пьрвата подобна етимология намираме in. храни ката на Булгаръ (on. тп.рвата половина на XII. в'Ькъ), конто Казвнни цнтува споредъ Лбу X’j.ttith ЛнЛиуси (Kaswiny. Asar-el-bilad, Cod. Iialinsk. fol. 226.. *j T-ка 1кир<.шпо още у Щрнтера: Rationem huitis denominations ex toto seripti.rum llyzantinoram aginino ио,сн.< Nice|iborus Grcgoras prodidit, cum cos a i'ohja iBuz-fav vocal) tbnio, ad quern olim occoluerunt, dictos esse refect (Mem. Pop. П. 441.).
Д-РЪ НВ. Д. 111И1ИМЛН01Л>, <»0<» у Френа Drei MiUizen и up. р. 185.1) Ето какво нн се развязна тукъ: Единъ наблжепъ мюсюлманипъ доптелъ въ гряда Булгаръ и заварнлъ цари и жена му на смъртното легло. Повиканъ при гкхъ, той обЗицадъ да ги нзлЬкува, ако царьтъ съ всичкитк си поданици приеме мухаме- данството. Когато дЪйствително царьтъ се пхгЬчнлъ, признателниятъ народъ почпалъ да се парича „булгар* — по името на она благочестива човЪк’ь. който се кшзвалъ Булар, — като даль иа името арабска форма. Разказа на Андалуси намираме и нъ съчинснието „Меназирулъ- АвалиМп' (Пр'Ьгледъ на свЬтоветЬ) на Аашикъ-Мухамеди (f 1596.), on. което Хамеръ дана извлечение въ своята история на златната орда ((ieschiclite dec goldenen Horde, p XLVI., 422. — 424.): „Буларъ, т. e. Булгаръ e името иа главння градъ на тая страна, която лежи въ 28. кли- матично отд’Ьленне и обгрыца разни народности... Градътъ Буларъ, па арабски се парича Булгаръ... Ибн-Хамидь отъ Андалузия разказва, че жената на едппъ българскн царь, като била се отчаяла вече за живота си, била обещала на единъ случайно тамъ дошелъ набоженъ чов'Ъкъ, че ако я ялтЬкува. ще приеме пеговата irfcpn и че но такъвъ пачинъ биди стапели н та и туземнитЬ жители — мюсюлмаяи... Набожниягь чов'Ькъ се казвалъ Булар, и по пеговото име билъ нареченъ и градътъ Булар, пл арабски прГправено па Булгар".*) Салцото билъ разказваль и Българскияпп кадия Якубъ бен-Номанъ въ историята на града (Булгаръ).’) Ако и да датува огь но-късно врЬме, ще отбкгЬжнмъ тукъ и друга една етимологии. която напомни повече гая на Генсспя. Споредъ персийския списатель Мирхондъ (Hammer. Extrait de 1’hi*- toire univereelle, p. 52.), българи mn> проплтизать on. единъ cum. на Ку- мана, синь Яфетовъ, който много обичялъ лова. Като открилъ единъ день весели полета и приигет. климагь нъ областьта на послЬшнитЪ българи, той се поселить тамъ и Бон. му да.ть два синя: Булгаръ и Бертасъ. Когато диамата пораст нали и ста пали по-разумни. г!> си избрали мЬста. конто почнали да обработвагь... „ЖптелитЬ на тия страни сж т4хни иотомцп". (Ср. и Herbelot, 2. НамЬсто Куманъ намираме тукъ *) Абу-Ххмндъ еа-Лнйалуси иосЬгнлъ Ьулгарь вь 1135. гол. Изыбтеиие отт. погонит!; иликстия намираме вь Географически л словарь ан Калинин, гьегавенъ въ ХШ. в!;къ; ср. Geo- graphic d’Edrisi. т. 11., р. 102. 1Шпилечек*», Apeuuie города, р. 10.). •) 'Гака и споредъ нЪкон no-стари татарски нзвксгия, конто итнасятъ приемлнието на ислама оть бьлгаритб още кьмъ пьрвитЬ годин и оть Ходжра. Споредъ тЬхь Мухамедъ билъ и.шраталъ нъ 9. год. отъ бкгетпото си грима отъ свонтк учеяпцк при бьлгарнгЬ. Тамъ it иървепь ее отличили като изкусям лФкари и се проч ул и до пари (хана), копти ималъ една лъщоря, тежяо йо-тна оть давно яркие, Царлтъ ги повнкаль и нмъ обЬщчлъ, че ако нхтЬкувать любимого му чадо, ще се ировъзг.|аск здедно сь всичкигЬ си поданици ;а прмвържвиикъ на Мухамеда. И иапетнпа гримата апостсыи сполучили да спасягь цпрската дъщеря. породи коего бьлгаригЬ етаналп мюсюлмани и сьгрпдили скоро едки, тона една джамня н едио учи- лище. Обаче яь татарскигЬ раэкази лиисва u.iu-главкого яа на. ъ: етимологията на имел' (Вж. текегь н пркиодь ня тоя разка» in extenso у Френа. De пшпог. bulgliaric. f. antiqui— simo pp. 75 —8®.). *) Името на тоя списатель, който билъ жиякль около иоловината на 12. вккъ, 50 юд и ни подиръ Нестора, ни е известно отъ арабигЪ, ни оть иегомта история на Гол др. писана вероятно на арабски, не се е очувало. ля жалость, инщо.
КРИ'ГИЧЕИЪ ПРкГЛДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОНЗХОДА НА ПРАВКИ АРИП. 607 Гпмари. Б\лгаръ и Г» рга< ь пострпйватъ по единъ гридь на който давать името сп. Подобно и у Desyuigtics, Hist, generak; des Hun-, des lures etc. Paris 1756.—1758.) Интересно e. че inuiiiapuiMb, конто и до сега се гордЬлгь като по- томки на треввигк в<>лжско-камски българи (и до днест» вт. СрЬднн Азии гЬ се наричягъ .булгарлык”, вж. ио-долу), и сж едннчкигЬ измежду всички инородци п<> течение™ на Волга, конто сж запалили нЬкои при- дании -а пркжнага слава на болгарского царство (такива прЬдания сж въ обращение както между образован игк, тъй и между неграмотен гк татарве *' не познавать етимологиитк на Андалуси и Мирхонда. До сега можачме да на.Агкрпмъ у гЬхъ само елкдната народна етимологии, която еьобщава Мулла Шихадъ-уд-дииъ Бага-уд-диновъ въ своя „Очеркъ Исторш болпцн-каго и казанскаго царства" (Изв. IV. Арх. (ъЬзда, 1., р. 40.): . Мулла АЪОуррахимъ сит Осмамовъ опа Отузъ Имянъ, казна въ своего l’iiihi ние, че когато Алексангьръ Велики се отправилъ въ своята из- ючна война, закопалъ въ една пещера припаентк и като се върналч» осповалъ на сжщото мксто единъ градъ, н го нарекълъ еь одно име. < ьставено отъ една перспйска и една арабска дума Гунигар. което ще рече: дъно на пгщеуата. Поел!» on тия думи, като се изм-Ьнили бук- вигЬ (и на л) и се приспособило името къмъ арабских езикъ, се обра- зовало Булгар. А нккои назвать, че името на града произхожда отъ туй. че жители! Ь му се славили съ производство™ си на юфть (булгар)". Въ XIII вккь неизвестно какъ и гдк възниква въ запади» Европа една етимологии. на конто бЪ еждено да нрккнвке ц’Ьли вккоие и да пам’Ьрп одобрение™ нс само на народшпа н полуучената, но и на строго научната филология. За първи пжть именно се поставя хипотезата, че българиииь са получили совета име отъ р/ъката Волга,. Общо нрнето е и до днесь, че първиятъ, който цривежда името 'мгаринъ въ свръзка съ названного на рккята Волга е византийскпятъ (писатель HuKUtfiopi Григора, споредъ когото българнтЪ сж добили името сн. отъ ркката. която сомита туземии (oi iy/topio:) наричали 1»'/'»лух Его н сам пять пасажъ: ottev Bi тВ x?t; Bo’j/.yapiac STtttiV’jpov В -y-zc, B7jA«>sti)V co/opa'. XwpBj tC; lartv г? та i~axa:va тг xat ~.z'o [отрои xeipsvoj, xai “старВ; 'Awt ci абтоб ой p'.xpig Ih jAyav ajTGV ivo|ta^y>3:v ci i-f o-j Bv( xai aoid zz Tiov Bcja- уарм'» рзт^Ат'угза-/ Bvspa. Ix’jQa: ri j; 5vts:u (Xiccplmras Ere- goras Ed. Bonn. vol. I. p. 26.). Bi. латинским пркводъ на топа м4и-то Ik’jAya е нркдадено съ Bulga (така и у Ihicange, 20!), ВВлуа. Bulgak така н у Щритера. .Mem. pop. II. 723: Bulga, Huvins a quo Bulgari nomen acceperunt. *1 C[>. A. (MHTpiein., н Та»иу>ск1н о нем м^ва<|и»Д. И ;ъ Кая. (Юм. Арх. и пр. VI!.. 1880.
608 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШИАНОВЪ, При прйглежданието на литературага по напшя въпросъ ние се убйдихме обаче, че първенството не се нада ннкакъ на Никифора Гри- гора, както не с п+.рпо и туй, че той е едннчкиятъ измсжду всички византийски списатели, който обменяна името българинъ. (Вж. по-горцЫ. Много по-рано прЬди Никифора Григора тьлкуванието на бчи- гаринъ on. Волга се срЬща именно у ийкои западноевропейски списа- тели. До сега ыожахме да откриемъ като няй-старъ изворъ за тая ети- мология извЬстнада латински хроника, конто се приписка на познанския еппскопъ Богухвал* ( + 1253) и на Башко отъ Познань, редигувана сл+.дъ 1296 г.,‘) обаче възможно е, да е тя и по-стара. Въ вейки случай Никифоръ Григора изглежда. да я е заелъ.8) Его какъ гласи въпроеннлтъ пасажъ у Богухвалъ-Башка: Веуиит Bulyarorum a Balya fluvio nominalttr. (Boguphali 11 episcopi I’os- naniensis Clironicon Polouiae cum continuatione Basconis custodis posna- nieiiMs. Monuineiita Poloniae historic.!, l. II. Lwow 1872., p. 469.). Голймата популярность на Богухваловата х|юника бй причина, че етн мо логи я та на българинъ отъ Волга прймина и въ полската хроно- графия па XV' и XVI в'Ькъ. Полскигй аналисти обпчагь въобще страстно да етимологизуватъ. Ние имаме голймъ брой отъ най-рискувани сбли- жения н осмислявания. Особепо XVI вЬкъ е великъ in. това отношение. Обаче заб'Ь.тЬжителпо е, че до като за всички други славянски пародии имена (чехъ, сърбъ и пр.) се править най-разнообразнн предположения, за името българинъ, до колкого знаемъ, нЬма двЬ мнйния. Етпмологията на Богухвала пе се оспорва отъ никого, толкова тя се вяжда па всички сетествепа. Отъ Волга гьлкува името напр. още Мартинъ Белски вл. своита Kronika polska (изд. 1597). С&щиятъ поменува и Велпка България или Болгария (на Волга) между Азия и Европа. Отъ тая произхождатъ славянлтЬ ,slowacy“. На с&щото мнЬние е и Стриаковски (Kronika polska, litewska и пр. 1582 ). Споредъ него русипнъ. конго потеглнлп на югъ оть р'Ьката Волга, се нарекли волгари или българи. Гака че всичкитй южни славяни с& потомци на рускитЬ волгари. Стрийковски, който въ 1572. год. ималъ случай да поейтп и България, нзрично забйлйива, че българитЬ, съ конто често се разговарялъ, помпеян още за своего нйкогашно оте- чество, Пафлагония. *) Кой е аморь па гая хроника, тоя г.ъи]кнь оставяме иа страна. Нж. Zeissberg, Poln. Geschichtssihr. im Mittclalt. p. 100. ’) Изобщо Mos,- ла ce i.aate обаче, че hii:uiнтиниигк обпчагь да eruH<>Joriuyiian>. Вж. папр. Ваоиьевснн, Сов-кти п ра к. Ина. боярина XI. и. гьлкуь. па бпгап. оть богоподобень: 'Обtv xel d BiiZ^apc; zh-t плбч-з'лм JofaTOv Xi*p*jaiv, 4яв₽ 4n,i.'A SHosi^. p. 13. Подобно ии- кувапне и на гбогомнлъ“ = z-'»/.» iXivjsov. Zygadeni inirr.itio de Hogomilis, Gottingao 1842. (Ed. Gieseler) p. l:>.: Вод piv дар Воилд^ршу дХйг-se xaXal l>eov, pi/ло 5s to Comoro и у Ник. Хон ня та, Montfanconii Palatograph, graeca 333. Itifiki, Rad VII, Bog. i Patareni 93.
КРИТИЧЕН'!. ВРКГ.МД'Ь НА 1Л.П1МСА ЗА ПРОИЗХОДА ПЛ ПРАБЪЛГАРИТЬ. 009 Вь втората половина на XVII в'Ькъ повтаря сжщата егимология Пастории вт. своята статин J>e originibus Sarmaticis. Най-сетаЬ ние я намираме дору и въ XVIII вЬкъ у Нарушсвича (Нерв. 11. 145). Полша е оня ]н?зервуаръ. отъ който. начинайки отъ XVI в'Ькъ. се распространи по цЬла Европа не само мнЬнието, че българигЬ са сла- вянп. но и че си водятъ името отъ Волга. line намираме тан хипотеза не само на нзтокъ, въ Русин, гдЬто иолската историография упражпи такова силно влияние, но и на югъ и на западъ. Така наиримЬръ у неизвЬстнпя авторъ на Relazione dell Iinpvrio di Moscovia 1553: „che habitavano la Vulga“. (У Аделунга, Kri- tisch-literiir. ( bersicht. der Reisenden in Russl. bis 1700. г. I и II. 1846. p. 197.: тукъ и за Vine. Bellov. I 3, Ibn. Foszl. 83, Tudeki 85. Carpini 88, Schiltberger 137. и др ); у Дркйша, Histor. inagnac legat. caesar. и пр. 1721. .1. Милетпчъ Сбм. VI. 127 (Българии се е нарнчала Болгария оть скитската р1и;а Волга, отт. тамъ и „Волгари"). Подобно по-раио у Гико, 1670, Хр. Кесяковъ. Сбм. VI. 169. (Българи вместо Волгари). Около сжщото врФ.ме п у John Burbury, 1671. A relation of a journey и пр. Р. Славейковъ въ сПсп. LX, 1899. 946. (Името Българии с оть ВолгаритЬ, конто дошли огь р'Ьката Волга и пром'Ьнилн в на б, породи което се наричатъ българи). Въ XVII. и XVI11. вЪкъ много помогна, да се нопуларизува ети- мологията на българинъ отъ Волга дубровчанииътъ Мавро Орбини сь « воя изв'Ьстенъ п< гориченъ трудъ: II regno de gli slavi lioggi corrota- menti detti Schiavoni. Пезаро 1601. p. 207. „Вщнто che da Volcha, Vulgari 6 Bulgari intino ad lioggi sono chia in a ti" и p. 398: ,il gran iiunie Volga, dal quale tratto Гноше, chiainaronsi Vulgari e poi Bulgari". Въ руския ирЬводъ на М. Орбини отъ 1722., „Кинга icTopiorpa<|»ia“ и пр. пасажъть гласи: „Волгары, порождеше славянское прТшли изъ скандЬ навш, и oc'kiica ко оныхъ краяхъ Германш окружаемы.хъ моремъ По- мерапскгмъ, и ба.тпйскимъ, и обггали тамо н-ЬколТко b|r'm;i. Потомъ от- шсдше отъ опия страны, остановился пружшмъ аь пространныхъ поляхт. береговъ велпия рЬки Волги, огь нея же нарекошя си волгары, а потомъ болгарм.Л Въ руската исторически литература тая етимологпя стана обаче известна и пр+.ди привода на Мавро Орбппп, когато именно русптб захванаха да се запозпаватъ съ разнптФ. псторичнп и географски произ- ведения па западпа Европа, особено чр-fcn. поср'Ьдството па Полша, и когато разскалптЬ па Кплеки, Сарницки, Кромеръ, Гванъини, Стрий- ковски и другптЬ полски исторпцп за старата пстории па славянитЬ и руситЬ проникнаха и въ руската .тЬтоппена литература (отъ края на X V вЬкь). Особено силно е повлнянъ огь измнслицнгЬ на Страйкооски нз- иЬстнпя'гь „KiencKiil Синопсисъ или краткое собрате отъ различпыхъ лЬтопнсцовъ о пачалФ. славенороссТйскаго народа" (първа печатна руска Оборвать, научеиъ оздЪхь, I. Д1ль нсдор.-фмл., ки. XVI. 39
610 Д-ГЪ НВ. Д. ШИШЛАНОВЪ, хроника 1674.) Тукъ намираме не само, че бмгариннъ, но че и а»- .гинцинпъ се наричатъ тъй по името на р. Волга:* „Ибо тыяжде народы славеноросс'1йс|йи, по вымени умножающесл, и по рааличныхъ мЬсгкхт. вселнющеся, еще и иными различными оспы отъ рЬкъ, лЬсовъ, при- мЬтовъ, ноль, отъ дЬлъ, и огь князей свопхъ пменъ и нарЬч!й, прознаны быша, якоже Волгари и Волынцы отъ }гЬкп Воли; Муровляне огь р1;ки Муравы, или отъ князя Мората; Поло чане огь р’Ькн Полоты; Донцы отъ Допу и пр." Сунопсисъ изд. отт. 1823. г. р. 9. (Над. 1810., р. 13.). Стрийк. листъ 114. Вдияннето на Синопсиса се съглежда ясно и вь „Ядро pocciнекой ucTopin" на J. Маюйева (1715.) и къ „Исторш Россшская on. древ- пейшихъ времянъ" па князь Мих. Щербатою, т. I. 1770. СНВ. между друго и отъ производство?© па българитЬ отъ Волга. (Болгары или Бол- гары, такъ именовались по тому что имЬш сперва свое жилище па бре- гахъ рСг.и Волги. Щербатовъ, 1. р. 101). Сжщата етимология намираме впрочемъ и у велпкпя философъ ,/айбнмца. ПзиЬс тио е, какъ иослЬдниятъ, благодарение на Петра Велики, биде попуденъ да наитие една кратка история па славяннгЬ (1712). Като говори за българитЬ и Лайбницъ гьлкува наедно гь всички еркдно- нЬковп и ио-нови лЬтописци и историци отт. Богухвала цаеамъ — името имъ отъ р. Волга.1) Пап-сетнЬ огь Волга тълкува националното ни име и историкътъ ///>«« (1761.), когото нрнвеждаме на посл'Ьдно мФ.сто, защото е единъ on. непосрЬдпптЬ нзвори на иашигк домашни историци: Wolgii, a quo et ношен adepti fuerint. ita it priintnn Vulgari, suit Volgari, delude convent» littera Bulgari dicerentur. Satis id verisiniileter, quod noineuclatnnv ratio aliunde, quant a Volga Humiiie, repeti coniinodiiis non possit (Annales Veteres Llunnonim, Avaruni et Hungaronini, Georgii Pray etc. Vindo- bonie. 1761., p. 253.) (лЬдъ толкова авторитета, не е за чудо, че както Раичъ. гака и Нанси, конто черпягь главно отт. Мавроурбшш, Бароння, II рай, полско- рускнгЬ хроники и др. под. прЪгрыццтъ папълю Богухваловата, псп. в'Ька стара, етимология. У Панча (HcTopia разпыхъ слав, народовъ най-паче же Болгаръ, Хорватом., Сербовъ. Пзъ тЬпы забвешя нзятал и во свФ.тт. пстори- чесьчй произведенная и пр.) намираме една сиециална глава (т. I, гл. III. р. 102 и сл.)1). „О наименовании сего (т. е. болгарскаго) народа*1, огь която кии; щм<*. че въ етпмологията на името се е водплъ главно огь Прая („Иран! 1езувнть“). Огь него той веема псторичнпгЬ доводи, че българитЬ сж се нарекли така ио името на ]гЬката Волга. (Вж. по- юрЬ). Раичъ ]1азпраия първепь, какъ се наричалн българитЬ „прежде иеже получплт. пародъ сей имя болгаровъ изъ самый древности", именно ’) Вж. Герье, OrnonieniD .кябница кь l*occin и Петру Великому Сгб. 1871. и Сборники инсемъ и мемор!алоиь Лейбница относ, ся кт. L’occiu и Петру Вел. (1873.). г) Цитуиаме ио нздаппето огь 1823. го*. Вудимъ Пеща.
КГИТМЧЕНЪ ПГШГДЪ ПЛ 1ГЫ1Г0СЛ зл шчшзхода на игавългагить. 611 че in> начало „обще имя съ другими Славянами Скгеовъ най-паче упо- требляли по свпдктелству Кедринову, которой Сербовъ, Хорватом, и про- чихъ въ Тллуриц! (лавянъ Скгоазш называетъ (т. II. стр. 3 — 1. В. С.), между коими и Волгари считати надлежить". Л какъ сами тФ сж се наричали („кая же паки опал собственная ихъ прозван!я была"), това поменуватъ много псторицн, „то есть провывалися они Оногундурами, и по том' УнниЪундо — Булгарами, на конецъ Болгарами, кое щюзвате придержать и .то днешняго дне. За имя Оногундуронъ довлЬстъ во сви.гЬ- телство единъ Порфгрогенигъ во своихъ Нематахъ ппшущъ: Болгарии» и Спгтовъ прехождеиТе чрезъ Пстръ рФку около конца владФшя Констан- тина Погопата случися. откуду и имя тЬхъ проявенно и разглашен но было: прежде же они Оногундурами называли ся". (Оем. I. стр. 16., въ гомТ. I. тревн. Bia.) Ясно cie сиидЬтелство Пра1й. 1езувТтъ (въ части II. кн. 11., стр. 251. .тЬтописа Аваровъ) тщится развратили, и не свойственно Болгаром'ь, но Унномъ своимъ доказали. По сустепъ трудъ его видится въ приведены спидЬтелствъ поздныхъ Агкторош», когда ближайший тк.хъ нкковъ Порфсрогепигъ, кромФ всякаго изяты Болгары Оногундурами назывяетъ" (р. 402. и сл. § 1.). „Другое подобий древнее ихъ проявите било Уинобундо Болгароаъ, свид-Ьтелствующу блажспому Оеофапу, (въ хроног|кн[>1и своей на стр. 236)“. С.тЪдва паеажъгъ (§ 3. р. 704). „Свойствен иййшее ихъ има и до пышь употребляемое есть Болгаровъ; когда же они гое получили часто поми- наемый Upaiu (въ л1топп< I. Аваровъ въ части II. стр. 253.) тако оии- суетъ изъ свидйгсльствъ Араповъ, Персовъ и Турковъ, яко они посЬлн оныя земли, который отъ Волги р!;ки къ востоку лежать по коей и ими приобрели, и въ первыхъ назвали ся Вулгари, или Бул гари, гаже измГ.- ненну первому пнемепп, щюзванн Волгари или Волгари. Вероятно Citi есть, что по рпцп той имя получили. 11 иопеже греческ/и исторюграфи поселения ихъ около езера МеотТческаго вмкщают', якоже мало выпге упомянуто, веема прилично сказали можно, яко сТя поселенКя вторицею они при'гежали, изъ великгя Болгары изселившеся. Л трете поеелешс ихъ въ Мтссш, пдФ же и ни нФ п|жбыв:потъ, ннд’Ь увидимт., Ваьгъ исто- р'Ьсовъ есть мнгъм1е cie и самому опыту приклодно. яко Волгари, или Волгари отъ Волги прозналися: единъ точ1'ю Смсйцел!й зд+> сл’Тшотствуеть, сказывая, яко ниже славенскш пО]Юды суть Болгарн, ниже отъ Волги на|»ек.111ся, но оть НЪмгцкаго парЪчп! Велшснъ, еже hmuiauna значить, (въ гл.: 111., членъ 10. стр. 207.), MHt.nie обаче его гЬмъ самымъ опро- вергается: яко и 1стор1амъ Д]хчип.тм1. и самому искусу противно есть. Лучшаго ради извгЪ|цен1я послушаемъ Никифора I’perojiaca, который вся up’IiHia сТя разр кшаетъ сице: въ кн. I. Гречес. !стор. стр. 18., 19." (ел кдва изв-кстниять иасаигь) „къ епмъ и MarpoypftiHooo придали свид’Ьтелство при- кладно есть, который о древнпхъ столицахъ ихъ повествуя пишетъ" (ел кдва цитатъ въ пр'Ьводъ. Вж. по-ropl;). „КромЬ всякаго убо сумнЬшя свидктел- ствующымъ и тревпымъ Гречсгкимъ, п позднымъ ЛатТкскимъ 1стор!комъ. познаваемъ яко Волгари отъ ркки Волги прозванге свое получили. Но 89*
612 Д-ГЪ ИВ. Д. ШИШМАНОВЬ, въ кое время они тако нареклися, молчащей icropin совеЬмъ неведомо: cie обаче известно есть, яко имя ихъ прежде неже Авари вь ЕвроиЬ появнлп ся, латКнскимъ писателямь вЬдому было еще при великомъ &ео- doclu около л. г. 393. въ которое но о1шсав!ю Магроурбшову стр. 289. разбилъ онъ Болгары и взялъ отъ рукъ ихъ градъ Сирзпю.“ (§. 4. р. 406). Ето най-сетнЬ какъ тълкува нашиять Иаиси името българинъ, като сшисва прЬдваригелно разселението на развит!» славянски родове (Тео- доровъ, Тремъ, р. 35): „У московская земля има некой страна, зовется Скандав1я. Како ся разсЬяли всиерио они, що были на оная страна, звали гп Скапдаляне. Оны Скандаля ни ио много лЬта и времена, когда ся умножили на оная земя, дгп пали ся отт, оная земя къ западу и нашли тамо земля по край Окиянъ-море. Пазивася оно море Бо.тпское п Помариское. 11 населилися тамо по край Брандибура оны Скандаляпе, и по то имя Скандаляпе посл’Ь нарекли оны родъ Славяне п до днесь. Они що осталп тамо. зо- вутся Славимы. Крести ги Святы Кирш» п МеоодШ, и поряди нихъ на- рекли наши книги и весь родъ и языкъ СловЬнски родъ. Оны няй-ираво и най-чисто беседатъ словенски язнкъ д много речи подобии на болгарски |ючи беседатъ; по сега держать римска вЬра и вен воинствуюгь Кеса- ревн Неясному. Обратили ихъ римляны подъ власть и вЬру папину. Тля слонен'Ь единъ родъ и язнкъ со Волгари. Когда ся населили по опая земля, край Немщг н Брандибуръ, по некое вр’Ьмя востали огь нихъ много народъ и пошили паки во землю Московскою; но Москали и Русы не пускали ихъ в землю пыхну. 11 было война и брань велика. 'Гу одолели на брани и влезли паки в ону землю, и населили ся по край ведшая реки Волги, коя течеть отъ южна страна на северъ презъ московская держава и входить вь ок1янъ море; но ради тая рп>ка Волга нареклися Волгари-Славяне и до днесь* „Греки налипали ихъ Волгари иди Вбргарп, за що неимкютъ.......буки, но веди пишусь въ место буки и кажутъ Воргари, а не Волгари? (р. 34. 35.). Многобройни сж, какго нрЬправкнгЬ, така и отраженията на Иаисие- вага история. За това и етимологията на българинъ опп Волга е одна отъ иай-популарнитГ. въ нашата ио-стара учебна и исторична книжника. Ср. наир. Фотиновъ. Любослов1е. щюб. брой 32: „й оша, конто жикЬеха тога тамы около Волгата р'Ька парекоха се Волгари*. 11>. „Сокращена болгарски icTopia“, р. 88: „кои-то же беха по край Волга, Волгаре, или Болгаре я пр.“ Ине я пампраме дору въ иървитЬ българскн поетически ошгти, напр. въ „Плутарха Хероне а*, стр. 44: Въ рыданТе илемето ми б'Ьдно споминайте! Кее точно ироизхожда on. БолгарПта Името си що прндоби отъ Волга р’Ьката. Обаче покрав нея циркуляра и друга една, произходъгъ на която не е точно пзвЬстепъ. но отчисть указва на нЬкой старъ изворъ, може-би г]гьцки? (Сравни ио-горЬ етимологията на Генесия). Именно въ нЬкои рускн хронографи отъ XVII. вЬкъ се срЪщя, че българитЪ сж
КРИТНЧЕЯЪ пгаглгдъ ИА въпроса за произхода па праеългарить. 613 получили името си отъ Болгаръ, единъ огь 5-тЬ сипа на Скифа. Яфетовия правнукъ. (ДрупггЬ сл Словенъ 1’усъ, Команъ, Потерь). Ср. Попов*. Изб. 442: .первый Словенъ, вторый Русь, третей Болгаръ, четвертый Команъ. пятый Истеръ“; Ib Бутковъ, Оборона р. 426. изъ Тимотея Клменевпча РвовскШ. Тукъ се поменувать: Славенъ, Русь. /хм- гаръ. Команъ. Потерь. сестра Пльмеръ, Славенова жева Шелонь, сыпь Волхонъ. сынъ Волхова Жплотучъ, Русова жена Поруса, дыцеря Полнота. Тая етимология п.чмирам** въ ыалко по-друга комбинация и у насъ у Богорпва: .Българы и Руссы... сж огь одно потекло, както два че- кера отъ единъ стжмбель: Бългеръ и Юрюкъ или Рюрикъ были отъ едно колено, отъ два мжжа д'Ьца". (Упжтв. III. 1872.). Мною по-разпространено у насъ г друго одно, въ форма.шо отно- шение малке различно, гьлкува ние, което по пЪкога се щютивуноставя тенденциозно па Пайсиевата етимология, то е, че българитЬ сж се нарекли пи името на своя родоначалникь Тхмг» (не Болгаръ). Гака вече у Спири- дона 1еросхимонаха ДстбрКя вкратцЬ <*» болгарскою народt славенскомъ". (В. 11. Златарски, къмъ въпроса за тьй нареченитЬ прЬправки нп Паисиеватя история, сПсп. LIX, отд. отп. р. 11). Царь Коледа родить два сини, единиятъ Бремъ, друтиятъ Болгъ, или 2>’б,у. „Пзшёдшin нарйди м бремя назвал пася брёми, плп пёми; а й (блга, болгаре* (р. 2 отъ изд. на Златарски, което и.хтиза па скоро). „Болгъ же брать Брсмунъ завоева Трашю, Македотю, Далыацпо даже до Белое Mojm* и до Р1‘мъ. II той 6Ь подобенъ отца своего — мучитель ведший, повели, народовы звати ся именемъ его Бомаре и отъ то время чазваша ся йглирицы Болгары, а не якоже пЬцыи мнятъ, яко огь рЬкн Волги изыдоша болгары, по вол- гари; а рГмляне имущее слово бп>, могутъ сказать болгары. “ Сжщото повтаря и пепечатапиягь още прЪписъ на Харитона Монаха (отъ J 831, сега у Пачева. Златарски op. cit. р. 29.). Само аргумептпкага на края е ма.тко по-обстойна: „а пе Гаки же нЪкш мнятъ, пша й рЬкы нолгы изыдоша болгары, ио нЬсть такы: не йм1;й вЬру. Греки пе ймутъ слово буки, за то irb мбгутъ сказати болгары, но кажусь и болгары (sic): а р1мляны имЬютъ слово буки и говйрять болгары Ташоаде и латены, й прйчТп европейцы". Гака четемъ и въ Царспыснникъ или Истор'м болгарски, р. 10: „Болгъ. II отъ него Иллирицы назваха се Болгаре, а пе какво то некой думать, зато Болгаре те npiaxa наименование отъ рЬка та Волга." Най-сетн'Ь етимологиита българннъ отъ Болгъ, срЬщаме и у Ба- ковски, който. спо]и‘дъ Златарски, е пмалъ па ржка нЬкой щуЬиисъ, що дч.ржи срЬдата между Паисия и Спиридона (Плит, 101, 172). На друю м1;сто обаче (Бьлг. Старина 1857., р. 195 и сл.) той се отказва отъ туй гыкувание и дава сьвстЬмь друго: българинъ огь благъ (вж. по-долу). Гл. послЬдпе врЬме я прпе дору и Богоровъ заедно ст. други нЬкон, конто отговарятъ на нового .му общо-славянско направление. (Мысль за цьрк.-гражд. правой. С. 1892 р. 2, заб. 1).
614 д-ръ нв. д. шншмановъ, Въ свръзка съ тия дкЬ различии „учепп" етимологии, конто памп- рами къ нашита ио-стара книжнина. сж и повечето народны етимологии на името, конто и до дпесь еж въ ходъ между ио-старитЬ грамотки хора у насъ, и н-Ъкои отъ който ни достави М. Щлтепковъ ’)• Че още въ XVI кккъ нЪкои българи си сиомняли за своего старо отечество Пафла- гоння (вж. по-ropi Сгрийковски), това разбира се, е басня. (Пафла- гоння е измпслица на полскитл хроно график, обаче заслужен иълно внимание туй, което бкгЬжн Венелпнъ нт. своята студия: „О характер! нар. п1;с.епъ у Славянъ задувайскихъ" р. 99 и оть което се вижда, че Пансионата етимологии (българи огь Волга) била усггЬла още къмъ пър- вата третпна на в!ка, да стане популярна въ Бьлгарня: „Нс мало меня поразило и то, что у Болгаръ и досе.тЬ всенародно предате, что они вышли за Дунай съ Волги. Одипъ изъ ннхъ мн! разсказывалъ небы- валый чудеса объ этой рЬкк. не предполагав, что она въ Рост. Вообще народъ счптаетъ себя русскими выходцами*. II дкйствително на ЦЪпенвова единъ майсторъ отъ При.гЬпъ раз- кжхиъ „оти бугариге дошле от Pycnia от xpai река Волга и од реката го зеле името бугари. Ако се викаме бугари, ама сме биле руси". За това, споредъ майстора, руситЬ дошли да освободить бчигаритЬ. „Што ie у сжрце, то ie прнсдрце*. Синъть на майстора знаялъ не само това, по и какъ петьтТ. снна на единъ български царь се разделили. „Еднпио оставил вт. руската земьа, другие во влашката, трекьяо въ ержпцката, четвмртшо въ цмрпогорската, а петио дошил во бугарската от Kai река Волга, та коа in прашелс г&рците от Kai дотдо’а, тше му кажале, оти идат от Kai р. Волга. II от тоа сме се нарекло Волгари, демек Бугари." Другь единъ разказалъ Цкпенкову с.гЬдпото: „Имало нкксн цар многу силен и ю викале: К»л; на цари Кол му се родило доте и го нарекол детого: Болк; силен бндечкьи цар Кол и патерал сите деца, што биле во градо, да одаат по кукьи, да земаат мужде, от сешн домакьин и да му кяжуат эти синму от цари гл викале Болк, викале по кукьите децата: Коледа роди Болк. От гоа виканье оегавало да викаат в депеска пашите деца пред Божик: коледе, коледс; а пак от коа се аоцарил Полк, народо ипно и повелал цар Болк, се нарекло болгары*. Единъ старт, учитель отъ Скопце на младн годинн билъ се уч иль у пзнЬстпия л. Торданъ Джинотъ, който разкалвалъ, че имало одно врЪме четворнца братия, конто били дошли въ Русия отъ далечъ „може-би огь Индия." Едипплть отъ т!хъ се заселилъ, гд+.то сега живЗигп. руситЬ, другиягъ вт. влашката земя, третиятъ въ сръбската, а четвъртиятъ, конто се казналъ Когор, се зас’кгилъ край рЪката Волга, а поел! се iiph- ({л.рлилъ нрф.ко Дунава. Огь Бдгора с* се нарекли така и „бугарнгк". ’) Такииа !1<ыуиаучпи пли пародии етимологии на името бьлгаршо. г^тестиуиать uiipouTiio и между другитЪ балкански пароди. Tiutaua една е яапр. прпкедената огь Ьогорова (Ммоль :а церк.-гршкдапско npauonneanie, Офия 1892): „Во старя и евгашпн примени селииытЬсу ходили велкогажь у градонстТ., да еп куиушггь едпо друго; :ui ю ГрецитЬ гм нлрешп Вулгари, <пч. ВбоХоре &fa>pav, желая да куия“. Иронично гь.тк)'влиио па <m. Bv5; xal рж, вт. Гайда, I.
КРИТИЧЕН!. ПРЫЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПГАБЪЛГАРИТЪ. 615 Споредъ друг» тоя вождь се казвалъ Болгар, и неговото име поселъ не само на(ииъп., но и едппъ градъ „што бил во Персам, расипан от Koi .'{Hain коса? а единъ знаялъ, че той се казвалъ ЛЬг, плп Бого. та отъ тамъ Бугари. Както виждаме простолюдпето дЬйствително повтаря in. общи чъртп полунаучнпгЬ книжно етимологии1). 11о-чисто нарндеит. характеръ нматъ само сл'ЬднигЬ тълкуванпп. конто обаче и.тлсжда да СЯ по-пови: БългаригЬ се нарекли така, защото нТ.когашъ много идЬлп булгур*.*) Таи етимологил ще с]г6щнемъ по-натагькъ и у Раковскп. likirapiiTt. си нматъ името отъ това, защото били „боллукт,® (,демек мошне много"I. Подобно и Погоровъ (Мысль за церковно-гражд. правой. София 1ь92, р. 2): ,Болпцп» или Болхаръ (както Дашйското телхары, бчл значи множество. Българи значи боляри. Тукъ народната етнмологпл се срЬща съ Катанчича и съ Богорова, конто in. своего Ш упжтвание привежда слкд- ното оригипалпо тълкувание: llalgarin, Bulgare. Balgorin est une epithete propre aux employes qui signifie ayant etc superieur. Les princes thraces qui ont regne en Dorie donnaieiit aux employes des titres tels quo bil cliutcliar, bil postelnic. bil singer. Ilalgarin correspond aux epilhetes gen- tleman. Iwer, neniiche, leh. По-новъ литературенъ изноръ иматъ песжмнЬнно с.гЬднигЬ пародии емимологни: БългаригЬ сж получили името си отъ града ЛЬ./г/wh, или отъ llyjapa. ПослЬдннга е заета вФронтпо отъ в. Македония (1869. год. III. бр. 10), гд'Ьто единъ пътникъ въ особепа дописка се оплаква, че въ Б'Ълградъ сърбигЬ го уб'Ьждявалп, да не се казна „бугарин*, защото „бугаритЬ* не били славяни; гЬхното име пропзлизало огь Бухарин. (Тая дописка биде припечатана на врТмего си п вт. други наши вЬстннцн). Възможно с обаче, инозина да сж я чулп и въ самата Сърбня. Етимологията бугаринъ бухарипъ напомни СреЬковиЙевото тъл- куванпе на макед. бугаринъ. Блъгарипъ и бугаринъ нЬмать, споредъ СрсЬковиЪа и неговптЬ привърженници нищо общо. Иървото е отв Волга, второго on. vulgaris: булгарп цростаци, нросголюдие. (Срс£кови£, llcTopnja Српског тцигда I. 311. Чеславь 28—30, ПротиК, О. Маке- донии и македонцима, Беогр. 1888. р. 85, 99.*) *) Подобно Людевить Гай разказвалъ «11840 год. на полскня истнрикъ и учет. npainnKt. Мициеювехи, че хърпатскилть пароль въ Вараждинско в-Ьрвалъ и до ест, че при Крапина била жнпГли нГ.кога тршЪ браги ЛЬхь, Чехь и Мехъ (=Руеь) конто, споредъ пллскнтЬ хропп- rpaijin, сж родоначалници на чехитЬ, нодяцнгк и руспгЪ. (Lech, Czech, Rus przez A. Maciejow- skiego въ Oredownik Naukowy, Познань 1840, p. 84.). *) Г-нь Счросграновь ни сьобшн, че въ нсгово bjH.bc турцигЬ пинали поди]и> българ- скпгЬ учению) въ Солунъ: „булгар, булгар, 6ynifp квбп кашар“ (кнняп. наго булгуръ). ’) Его какъ СреЬковиЬ (Чеслааъ) се м.ъчи да докажо, че ср. б?гар, rtViapim irkna пито общосъ нашего национално пне българвнь. Той се плавя главно о значёняето па д. б?гар sub, <ич4>ена свинекя порода, и сь нЬкахво въшущеиие отфърлл дору ми<т..1ьга, че бугар въ тоя случаи пма нГ.що общо съ българинъ. Едиичкого вьзножно с, ла се предположи, че 6j’rap е сгапяло оть лат. vulgar (is) простакъ. „Vulgare (аресте oiiuiru), vulgaris (опции, прост), vulgaritas
616 Д-РЪ ИВ. Д. ШНШНАПОКЪ, СъвсЬмъ изолиранн стоять иъ XVIII в'Ькъ сл-ЬднитЬ „учени" эти- мологии: 1) Bulgar огь татарската дума Dulgalut. 2) Болгаръ огь главная градъ Боогардъ. 3) /iKteupuHi боляринъ. Първата етимология е интересна и за туй, че тя е, до колкото знаемъ едпичката вь лнтературата прЬди Тунмана, въ която името българинъ се (скотина), vulgariter (просто), vulgarius, vulgaria, vulgmum (значи него што vulgaris), vul- gator (hacmuo, телах), vulgatus (обпародваиье), vulgivagus (сквт»)уЪи cel); па и глаголь .tilgo (разглашавати) и nap. vulgo (yonntre), долам од речи rulyin, луди, простаци, светина, на отдален — и Vulgutu и грч. реч Vulgurosp); и као шго cue ове речи iieiiajy ннкаква посла са пародом, noju се юж- блгари: така лето н<ма вене измену зпачеи.а речи бугари (евшие) и блгари (народ блгпрскн)... Апсолутно нема) у измену себе шиита отите l,.irapuja и llyrapuja. 1‘еч Блгарни долази о* ikirapnja, a lurapuja дошзе од Vvlyare! 1’еч пак Byeapuja додали од речи Vulgarin, a Vulgaria додали од речи valgus светива, простачки, прогний (ругни: чернь, мужичьи), фукарт. а го значи и реч Vurgaros, или Vulgiu-os (како говоре грчке it.ni- днке), а од one речи oner турска реч bulgur — итеЬарР), работник. За реч бугор или б?- гариип, noja значи спии.т, ухватили се бдгарофили и створили тако велику Ikirapnjy, ла какву иезнаду висим никаквог времена1* . . . .jep у ucropujcKmi изворима, завоуевачи чуурског по* рекла Вомари (sic) нигде и цикада не па лип.ъу се Бугари, пего се лову Volgari или Блы-ари, па ирема томе и ове две речи у изворима веэдуу вею измену себе као годгод што пев а веде измену речи Volgaria (!) и liyrapnja, или као што веян возе измену речи Багорки и Вол арин са poTiijy Vulgaris н пр.“ Колкого за товп, какъ лат. дума vulgaris е могла да ирфмине и нт. срьбскпи езикъ вь бУгар С pel, ков и Б не се затруднена да отговори, че тя ще о вьзникпа.1а въ гаи форма пап-наирЬд ь въ Далматинского приморие, гд1>то лмиискиятъ елемепть 6Ф особенно сидеть. „За Гермаиске варварске ncwijaso Италн]е, sojii су постале властпицн не- кадаиньих облад.юца света — мзображеипх Рим.ъана, они изображены рнмлани подали су vulgns, vulgaria; као год што су „Влахи® — Poneju, Далиацнуе били vulgus и vulgaria за нлемеише побило и властелу, Koja ua.je била изображена, па euje икала ин онаквих весами, какие су певали ii.nnn простаци, |н»бови, робарп влахи, за i:oja вели Ектарх Пугарски (Simio, стр. 26): „Велит мн, да сам подив.ьао, живеЬн са овим булгарима (бугарвма), од коувх бездн (смрдп) носким лаодом... кожуха*. Гака споредъ С’рсЬковиЬа не само ср. бугор, но и гръцкото g'/>Z-fapo; в!ма пищо общо съ блъгарниь, а провалив отъ лат. vulgarus, проставь. Оть тамъ се обясняватъ по-пататмл. и нмената „бугарштяца* (вж. по-долу), прост шика простолюдна iiiceiib, бугар-к.тбапица, — врьхна дреха оть проста аба. „Ако би ми какав филолог приметно, да ль долази у напр. плькь вук, шго ja и неооспорвам, ад и у српском уелнку пнкада пе предазн о у у од eai ха буде пул, на тако не може од Волгар или од Болгар докп булгаръ*. Бутар е нроизлФзло отъ Vulgar- — Vul . бул, а л-то е „просто изоставлеио, као што je из- остпь.ч.ен у речи гол или вол*! Лротиб (р. 85, 99) излила отъ предположенного, че българит). страшно мрззели да ги паричать бугари, защото „бугари, бугарнти ииа]у досга ружно зпачелье у српском уеаику*. Обаче напрасно е всичко топа; българит* могагь именно да се утфгаатъ: г. ПротвЬ въ н-ьзио съгласие сь г. СртКковиЪ доказва иженно, че бугарни произлиза не <нъ бдьгарип, а отъ vul. gains (sic): . Патане je сад откуда ове речи у Македонии и да ли joj лосчапак гал.а тражати у облику блъгиринъ или у — vulgarus? — Протик е убКдеиъ, че ср. бутарии не може да бжде „домака net,ако да би била огь името на народа, който покори Долиа-Мвзия, би трфбвадо да гласи блыарипь . .. „Што сс нас тиче, ми миелпмо, да he и гыу бнти востанак иа речи vulgarus иа нети начин, као и epuexoj — и да jo дошла са заазда, jep да узмемо, да je просто прешла из ерискога уезика не би нам допустно нп г. Офеуков, пошто се зна да облик бугарни у српском jeauny датпра, према сиомеиицвма оть 14 нФка*. Всселинови^. Срои у Македошуп и jyatHCy Старо) Cp6njn, nptii. изъ „Српство“, 1!1.л- градь 1880, р 4. 6. пе е сы-ласепъ съ етияолошата на Суюккоиика, защото била противу- ркчала на исторнята и ;//н.1п.{Ожкитн> накопи (р. 11). Споредъ пего македонскиrli сьрбп сж били „С1'лом примерами пати се бугорима. нарочито од пропасти српске пекске uaTpujapinnje, jep су и вида, а и join при свртегху 17 п о пометку 18 века ерби били najateinhu буиговикцн уз aycTpnjcity Bojcsy. а против турске, ме!;у тим блгари су били мирпп као jaunar, те су они код турака мин лег (народ) а грби 1>аури (ртпадници), ла су и )адни Срби у помеиугим обла- стима ириггьечени, и на име бугарин, само да умнлостлвс свога господара турчние, кад му je мило име бугарин или болгарин, опда му изусти бугарип; ни у.змп ни остави, ио као у отите парод шго на 1ивл.е разно бол.ести и .ъуте аверове другим блажв)им имспима само да бп их умилостивили или им што учинили (отчивилп), као што чуму зову тетка, вука чу)ка, aMcjy вдечарица, naj-.ъуту болеет блага рана ит. д.“
КРИТНЧЕНЪ ПМГЛВДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 617 тълкува отъ татарски. Тя си дължи на извЪстнии шведски шьтешественшп. Страленбергъ. Въ своя трудъ „Das Nord-uild ostliche Theil von Europa und Asia insoweit solches das gantze Ruszische Reich init Silierien und der gross, n Tatarey ill sich begreift'et. Stockholm. 1730“, Ограленбергь твърди имение, че столицата на волжскигЬ българи, огъ която посл'ЬднитЬ ск получили името си, не се е наричала Bulgar a Bulyahn, а тан пос-тЬднята лума означивала по татарски — единъ обиколенъ съ земенъ ва.гь хански лагер.. Такъвъ единъ лагерь се наричалъ по гръцки Byliros или Boleros, затова и Vincent. Belluaceiisis наричалъ източпнтТ. Българи Biliros. Отъ 1>оогар<)ъ пропзвежда името Вигарь нигЬстннятт. руски исторнкъ огь мнналии вЪкъ, Татищев*, който положи основата за критичната обработка на руската история (1768.). Въ своя главен!. трудъ кн. I. ч. II.1) той поснещава една спецпална глава па българигЬ и хвалиситЬ, конто, споре съ него, се наричали у древнитЬ (Херодотъ кн. 1. гл. 16.) аргипеи п цседони (гл. 25, стр. 346. и ел.) Колкого за днешното име на бълга- ригЬ обаче, то н'Ьма ншцо общо съ Волга, а ироизлнза огь името па гланння имъ градъ, който на тЬхния езикъ се наричалъ Воогардъ. „Ими же болгары, мног!я мнить, какъ сп.хъ такт. Дунайски.хъ, (on. сихъ безспорно пропзшедишхъ), огь Волги болгары именовали, разеуждая яко бы буква в вт. б извращена; но мн!. мнится, что cie неоснова- тельно тФ.мъ, что у Руски.хъ древнкйшнхъ болгары, а не Волгари имено- вались, и РусгЛе онаго обычая переменять, какъ Латинисты, не иы-Ьли, но вездТ. Греческую точно в выговариваютъ, яко Васили, Власи и пр. Второе рТ.ка Волга называлась съ вершины токмо до усг1я Оки, а ниже Гаа. Ока же, правильно Окна, у ('арматъ значить правая или прямая, и сходно, что она таким. кривизнъ велнкихъ какъ Волга не им’Ьгтъ; она же съ правой стороны пришла, а у наст., испорчено, Ока именована. Птоломей именуегь ей Вал западная, Волга же въ Сарматскоыъ значить судоходная.......Ио сему Болгаръ отъ Волги производить не можно, но суще отъ главпаго ихъ города, который на ихъ языкк Боогардъ, т. с. „главный градъ*, а у Рускихъ Велиюй градъ име нова нъ“. Обаче това име сл го дали на българитЬ чуждеицигк (така наир. поляцитк отъ Москва паричать ц-kia Русин Московия), Собственото имъ име, ако се ежди ио Карпини. (по Карпеипу) е било „билири*. (Татаритк пропзпасягь булиръ). „Билировъ имя мтпо собственное и общее всЬхъ болгаръ, ибо и Татаря испорти булнръ. Русте отъ града Болгары именовали11. И така Болгары и Билпри н'Ьма ншцо общо. Първого име ироизлнза огь името на главния градъ Боогардъ, което значи „Го.гкмъ градъ", второго е име на саыия народъ. Каква с обаче етнмологията му, Татпщевъ не казва, както въобще нпгд’Ь нс говори за езнка на древнитЬ българи. Като ги смЬта за потомцп на ХеродотовигЬ аргипеи, той ги има за волжанн ') Истор<я Рособскчя еь самыхь xpountttiBiixi времен* неусыпными трудами через* тритцатъ jrbTt. собранная н описанная покойпнмъ таппнмъ corbiинкомь н астраханским* губернатором*, Пасплым* Ннкишчемъ Тагищев*. Канга первая. Часть II. Москиа 17118. Глава даадесяп пятая „о болгарах*, и хкаяисахъ, у древних* аргинин и нсседони* (стр. 3411. и ел.).
G18 Д-РЪ ив. д. шиинмновъ, още отт. ттамтивЬка и иослЬдователно сылежда вт. чувашипиъ, що обц- тяватъ иФкогашпото българс!и» царство, остатьци огь аргппептЬ, конто споредъ Херодотя., били брахмани. и но нататъкъ отъ българигЬ. „Заклят, у нихъ билъ Брахмановъ, какъ выше сказано (по Херодотя), что еще пт. остаткахъ ихт. видимо, ибо о ирехожденш дупгь изъ одной» пт. другое животное пФ.что чуваши вЬрятъ“. . . (р. 350.). Най-сетпЬ Катанчичъ вт. края на мпналия вЬкт. пропзвежда Бъл- гарппт. отт. болярит, като изхожда отъ положението, че <7т,л1аригЬ и днесь (1798.) се паричали боляри: „Bulgari se et hodie Bolyarios nun- cupant, quod optiuiates vult significant . . . Eadcm adpcllatione prioribus qnoque Neculis usi ftiere Bulgari". . . Нотвърждснпе на своята етимологии Катан чичъ сылежда въ формата Bular, която се срЬща у анонимния нотаръ на краля Бела: g-ю въ Bulgar собствено е j и е служело само за смекчение на л-то. Така Bular Боляръ, Болиринъ.’) 2. Етимологии на името отъ гледището на Тунмановата теория. Турско-татарската теория на Тунманъ-Енгела, която иоставн на съпсФмч, нови основа цктия т.прост. за произхода на ирабългарит-Ь и «ъ това ирониведе цкгь прквратъ вт. областью на нашата история, сп остана при старата Богухвалова етпмология на имею българинъ — отт. Волга, безъ и да се опита да обяспи по-пататъкъ това название и да покали* попе, какъ сж се извт.р1пили фонетичпиг!; изменения, коню образуватъ и до днесь най-главниятъ crux intrrpretnni. Още Шлбцеръ къ своя „Несторт," (рускп прЬводъ ч. I. гл. X. р. 196.—198.)2) гд'Ьто йасЬга между друго и въпроса аа националностьта и езика на древнитЬ българи, дава една кратка б-кгЬжка и за имею имъ. „Че древнитЬ българи сж съставяли снлеиъ народъ, и сж жипЬли па Волга, това е ясно доказано; за това, никой се и не сямнява, че сж получили името си оть шан рп>ка (Валуа у Ник. Григора)." „Само че па руски езикъ", прибавя П1лоце}п., „Волга и Болгаръ сж съвсЬмт. различии": — за жалость смисълътъ на пос гЬдиитЬ думи не е ясень. Самъ Тунманъ нигдЬ не се заннмава съ етимологията. па имею българинъ, вТ.репъ па своя нринцшгь, да не поставя смФли хнпотези. По-рЬшигелеиъ се авява и вт. туй отношение Енгелъ. Имею си българигЬ сж получили, споредъ пего, отъ р'Ьката Волга, за тола Несторъ ги дЬли на Волгаре Волоиик1с или просто Волохи и Волгаре ) Math. Petro Katanaieh, pannonio, De litre ejw-iq»e adeoUe comme»tati it np., Buda, MDCCXCVlll. Olah'/ teste qui Bulgaros liene novit, Valachorum etium optimates Bojaroncs (Boljarones) dicebuntur.tnonymus Belae regis notarius, n.ibiles Hilla et Bocsu ex terra j.itlar ad Toxum ducein v< nisse pernibet: quod nomen, uptime conservation, Bulgarian! deeignaro non facile quis dubitarit. Id notandum Bular (Bolar, к pro о uuctori familiare) al»5qne litera g dice, quae cum apud alios compariat scriptores ad emoUienduiu 7 servisse turn quidcin vi- detur; certe pro j nostro saepe usurpatuin g est, uti in Ba-p?a₽»(x quoque videbimus, et hodie etiarn I’ok.ni Bohemiqne utiuitur; sed et Gcrtnani apnd nos pro у у uiolli in diction! bus donus- ticis, et in Latinis quoque ante г et i, ut j exprimunt. ) Иееторъ, I’ycsia aftronitcii ua Дре|иге-Славенско>г1. aaust и up. 2. части. Пр1>кодъ отт. поиски Д. Я luitoua. ч. I. 1809., ч. II. 1810.
КРЯТНЧЕНЪ ПРЬГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 619 Камск1е. БългаритЬ не сж власи, т. е. ромъпи, но тЬ сж волохи. т. е. нЬкогашнн обитатели на Волга, а ]юмънит1; сж заели имею си огь българитЬ. (Die Ihilgaren sind koine Walachen, d. It. Ruinunji: >ie sind al»i Wolochcn, d. h. ehemalige Wolga-Anwohner, und die Ruinunji hal* n ihren Nanien Walachen. von den Bulgaren gtdmrgt o. c, p. 291.). Какъ обаче имею българпвъ ce e образува.10 огь Вплт. Еигелъ не казва. Само слЬдъ като билъ напечатала съчпнението си, той узнал, отъ едва |Н'цензин на Ite'umgg, Ilistor.-geogr. Beschreibung vom Caucasus in. Getting Gel. Anz. (7. ini. 1797, .V 4.), че гатаригЬ наричали и сега Волга — Unli/ft, когато кавказкптЬ пароди а зовать Etel. Като отб'Ь- лЬ:п;а юна пптс]й сп<» сведение (узнато за жалость твърд’Ь късно) вт. своя прГагоноръ, папечатанъ слЬдъ каю трудъгъ му бил. приключенъ. Епгелъ 1обцви: „Това би дало одно много естествено производство на татарскою име на татарскмгЬ национални сродници — българитЬ, огь името на рЬката®. (hies gabe ja eine sehr nattirlichc Fhisz-Ableitung des tatarischen Namens der tatarischen Nationsverwandten, der Bul- garen", p. V11.). OcBtira тал етимологмя ине намираме обаче у Енгела още една. На стр. 252. като говори именно за двама български нойводи Drongo и Wtdgtr, той се нита пжтемъ: „кой може да смЬта, че е невъаможно, да е получить пародътъ собствено огь посгЬдния опр'ЬдЬлено име, и то както у ВизантнйцнтЬ, така и у славянитЬ и у руситЬ однообразно?"') Отт. Волга тълкува „бъ-наринъ" и Клрамзинъ, ст. тая рахита, че споредъ пего самата Волга со е назвала едпо врЬме Булгар, както били твърдЬли и арабскнтЬ историцп. За Карамзина остявя само едпо пЬщо неясно, „народъ ли on. pfcitn, или pt.i.a отт. парода получила свое имя?" (Карам:?. Ист. Росс. I., заб. 41.). Както се внжда обаче отъ одна малка бгкт+.жка у Карамзина, мп'Ьннсто, че Волга се е назвала нЪкога Булгар, се дължи прямо па Хербело (dllerbelot), конто безъ ппкаквн цитата твърди въ своята извЬстпа „Bibliotliivpie orientate он di< lionnaire univrrsel nontenant gcneralenient tout ce qui regarde la connoissance des pruples de I’Orient" etc. Maestn’cht MDCCLXXVI., стр. 197., 1776: „Bulgar, que Гоп appelle aussi Ihilar, est le 110m d’un grand pays septentrional, qui s’etend :i I’Orient du Rha, fieuve que nous appelons aujourdhui Volga et qui n port? autrefois le нот de Bulgar*.*) ’) Einer dieser Aniiihrer hi ess itrnuyo, dor andere Wulger: und wnr kann es fur unmuglich hslten, dasz von don letztcren die Nation egentlich einen bestimmtcn Nomen, und zwar bey den Byzantinern sowohl ala Slaven und Russen gleichformig erhalten hat? •) Интересно e, че още Хербелб обменяна и дуката бдлгуръ, която и грае гакава рола вь сгямологилга на Ра кошки, оп. ппето бьлгарннъ. Г.удгуръ билъ едпнъ видь дробно жито, на- речено така, аащото растЪло вь и:юбилие аъ аемяга на българитЬ: ... „Les Tures appellant сп leur langue Ihtigur, une ospdce de pedt froment, que les I .at ins ont appelld Far at les Italiens notnmont aujourdhui Farro, <i cause i/u'H eroit. en abandonee tlans le ради des Ht<lgarcsu Xep- бсдо привпжда О1цо и това, чп булеирм се илрпча единъ видь кожа 1маг>октгь) и че така с прЬзимето иа единъ арабски cntirare.it. „On appelle aussi еп la in<me langue IMgart la ma- roqnin de Levant, commo qui dirait e.uir de, Jlldgorie; de la meme manidre que nous disons cuir de Russia ce quo le vulgairo vache de Rousd. — Bulgari est encore le snrnom de Dorhan Ibrahim Ben Josef, auteur d’un Srharh on commontaire sur le livre de Samarcandi, intitule Adab".
G20 д-н> нв. д. шишмлповг, 3. Етимологии на името отъ гледището на Венелиновата школа. Както и въ Тунманомата школа, така и вь тая на Венелина — въ- прЬки противуположнитЬ възгледи относително езика на прабългаритЬ — въпросътъ за етимология га на името българинъ се рЬшава главно въ смисъла на старого Богухвалово тълкуванне: балгарпнл оть Нолга. Едпа гол-Ьма станка напрфдъ се прави само въ туй отношение, че критнката не се задоволява вече да нокаже фонетичното сходство на двТ.тЬ имена, но и да открие и смисъла имъ. „Волга" трЬбва да има н+жакво значение като име на Славянска рЬка. Така е убЬдепъ още основателятъ на шко- лата, който на двЬ мЬста се занимала съ етнмологиита на името Бъл- гаринъ: въ „Древше и пынЬпппе Болгаре" п въ една сиециалпа статин въ списанного „Телескопъ". Вече въ своя основенъ трудъ (р. 68.) Венелинъ твърди, че името българинъ е произлЬзло огь най-знаменития въ гЬхнитЬ жилища прЪдмЬтъ — рЬката Волга.1) Това положение не заключала никак») противурЬчие, а напротивъ се потвърждава отъ многого подобии примЬри въ останалия славянски миръ. Кой не знае, че германскнтЬ украинца се наричалп полаби, защото живЬели по двата 6pl.ni на рЬката Лаба (сега Елба)? Така и знамешгппЬ ободрите сж наречена по името па рЬката Одеръ (Одера). Кой не знае, че моравцитЬ и цЬла Моравия сж получили назва- нного си отъ рЬката. Морава? ГолЬма часть отъ славянскитЬ племена въ Германия се иаричали по нмената на рЬкитЬ; подобии примЬри имаме и въ Русия: суличи, вятичи; кой не знае, че една часть отъ влашкия народъ се паричать молдовани. а зенита имъ Молдавия, отъ името на рЬкичката Молдова, която изтича огь КарпатскитЬ плавили? Очевидно е, че и знаменигата Волга трЬбвало е да получила подобна пометь... „Славяне вь странахь ею орошаемыхъ, сделались Болгарами* (р. 68.). А колкото за туй, какъ волгаритЬ сж се прЬобърналп въ бъл- гари, това, споредъ Венелина, пе е мжчно да се разборе: 1) разликата между б и в пе е го.тЬма, 2) може-би Волга въ старо врЬ.ме да се е назвала Волга, или, може-би, сами българитЬ тъй да сж я няричали. Между туй обаче иска се забЬлЬжи, че не само визаптийцитЬ, а и Павел. Дпаконъ въ Gesta Longob. ги парича вулгари. „но гьй или иначе, за сжщпостьта на ряботата е все едно“. Въ една добавка обаче къмъ своя скскурсъ върху етнмологпята иа името българинъ (подъ надсловъ „до- гадка") Венелинъ се врыца отново къмъ сжщата тема, за да обяснм единъ въпрось, конто „на педантитЬ би се показал. загруднителенъ", именно: защо сегашнитЬ българи се наричагъ болгаре, а не волгаре? За да отговори на тоя въпрось Венелинъ се опитва да открие старого име на Волга и -за тая цЬль прЬтърсва старитЪ рускн фамилии имена, въ конто сж се занизили нЬкоп отдавна забравени думи, папр. отъ Кор- ’) KiuiBo е било собсткено народного име иа 6i..irapnri, или все едио валн-акить? Кеаь слмпеппе—Г'осеи. СлЦователно мЪството име бкилри е иидово пме отъ руситЬ; г. е. б-игаритЬ еж с*що гакьвь рускн народъ, както поллкмтЪ, деревдинптк, раднмичитГ и пр. (Дроли, и пик. I». р. 198).
КГИТИЧЕИЪ ПРКГЛЕДЪ НА ВЪПРНСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪПАР1ГГ6. 621 саковци се вижда, че старитФ руси сж наричали едно вркме курландципиъ — корсаки, така и името на сЬмействого Булгакова о произведено на- верно отт. Булга, .което е явно Волга. И така не сж ли наричали древ- пптЬ руси, пли самптЬ българи тан р'Ька Булга или Волга? Попе но- казалецъ за това намираме 1-во вь но.менатото фамнлно име и 2-ро въ факта, че и сегашпптФ българи лишать о, а не в.“ ТЦо значи обаче Волга, Венелинъ въ „Древше и нынФшше Вол- гаре" пе ни казна. Той само се задоволява да покаже. че името е сла- вянско, гьп като огь старо вркме само славянитЬ сж го уиогрЬбяли. ТатарскпгЬ племена наричагь Волга — Атель. Етелъ. Етилъ. Пита се. прочее, ако старнтЬ българи сж татары, какъ можете да се нарекать тЬ волгари оть едно име иа р'Ьката, което татаритФ не иритежавать? Това, което не казна въ иървия си трудъ (що значи Волга?), той го допълня вь една статна въ списанието Телескопъ (Журналъ совре- меннаго просвФщенш, издаваемый Ппколаемь Надеждинымъ, ч. X., М. 1632., .¥ 15., стр. 394.): ,Старый долгъ или запоздалая антпкртика на Древше и НынДиппе Болгаре**. съ която гой отговаря на рецензиитФ. излФзли върху неговия трудъ въ вркме на отсжтствието му въ България прфзъ 1830. год. (О. I. Бпчурниъ въ Литера г. Газета, АГ. Т. Каченовсглй нъ Б. Европы. АГ. П. Погодинъ вь АГосковскГб ВЬстнпкъ, А. АГ. Ку- баревъ въ Атеной. н особено П. О. Калайдовичъ въ АГосковскШ ВЬстнпкъ, 1829. г., АТ). Венелинъ главно се сппра върху едно тълкувание ня Калайдовича, който твърди че: „Слово Волга тожественно съ словомъ влага: волга, волгу, волжить, волгну, волгнуть; влага — влажу, влажпть, влажный. Явно одна перестановка согласной и превращете о въ а. II такъ Волга — влага, по преимуществу предъ другими малыми влагами, рФкамп — рФка; Болжапппъ. Волгарпнъ, Болгаринъ — житель береговъ Волги-. (Моск. В 1829. ч. АТ, стр. 150.). Венелинъ е съгласенъ и несъгласенъ съ Калайдовича. Той мысли, че думата влага е несьмнЬнно отъ сжщпя корень като Волга, обаче името на послЬдната не е образовано направо огь влага, а оть друго едно сжществително, по звукъ наистина подобно, но съ по-друго зна- чение. Наистива ако се гледа на качество™ на буквигк влага и Волга и.я’леждать да сж тъждествени, но прФходъгъ огь общего изображение на качеството на течностьта къмъ названного на едно м’Ьсто, е толкова наенлетвенъ, щото мжчно е да се съгласи човФкъ сч. мнЬнието на Ка- лайдовича, колкото сходством и да е съблазнително. Влагата означава състояпието на одна материя въ рфдко. у.шърено количество. Влагата е иовече или по-малко скрпта огь нашитЬ погледи. Когато единъ прФдмФтъ е много влаженъ, той вече се казна мокъръ. Влагата въ чисть видь се парича просто вода. Затова много славянски рФкп се нарпчатъ вода (напр. Черва, Червена вода и пр.1, но пикога — влага. (.’лФдователно п Волга не може да е произлФзло отъ влага. — Обикновепо рФкитЬ получаватч. обаче имената си още при извора си огь нФкой пргъд.юътъ
622 д-гъ ив. д. шншадновъ, или качество (напр. 1’ыбнпкъ, Быстрица, Песочка, Глубока и пр.). Въ плапипскитЬ мЬста се срЬцагь доста разнообразии нр'ЬдмЪти, по конто р+.китЬ могагь да бждатъ наречени. Обаче въ Русин, която е no-ro.il- мата часть поляна, не е чудно, че много рЬкн сж получили името сн отъ блатнщата, тресищата, прудищата, огь конто извпратъ. За това и въ името Волга трЬбва да търспмъ название на нЬкое мочурливо мЬсто. II наисгипа Венелинъ нам'Ьрвя едппъ народень географски терминъ, който налълно подхожда: това е нблогло или вблгло — а областьта, въ конто се намирагъ такивп Вологда се парича волога. „Micro, покритое травою, но въ которомъ можно увязнуть довольно глубоко, есть валогло, а короче и волгло. Одииъ мужичекъ мнЬ скязалъ даже: „не идите, барипъ, туда, тамъ вологно". „Въ ины.хъ лЬсистыхъ и ровныхъ М'Ьстахъ cin по- слЬдшя топи, вязкая мФста, занимаютъ вдоль и впоперегъ значительное пространство^ которое называется по сему облога, хорошею и обыкно- венною Славянскою формою на га, какъ и Ладога, Судогя, Судорога, Oirbra, ВЪтлуга, БЬлуга, Дорога, Выгега. Если же вцрочемъ сюда встав- лено и д. Вологда, Судогда, Вытегда или еще хуже Вычегда, то это просто одпнт. провишрализмъ нъ произношенш. Теперь прошу взглянуть на карту и замЬтпть, что въ Осташковеномъ у'Ьздк Тверской Губерпш находятся значительный Волога. Одна изъ нпхъ и поньпгЬ подъ мменемъ Во.югло пли Волгое озеро. Зга Волога съужается въ протокъ, который течегь, течегь все дал’Ье и втекаетъ вт. Каспийское море. Вотъ Волга. (401.). У дареше на первомъ слог!: Вблога, которое посему поглащаетъ сле- дующее: Волга. По до лтаго намъ дЬла н'Ьгь. По сему II. О. Калай- довнчъ не правь, утверждая что зд-Ьсь находится перестановка согласной и превращение о вь а; зд’Ьсь просто слово выговорено скоро пли выпу- щено о скрытное. Однако съ другой сторони II. О. правъ: ко]Юва — крана, ворона — врана, сто]юна — страна и волога — влага! По намъ до влаги опять дЬла нЬтъ!“ Ако продължимъ словощюизводството, ще по- лучимъ за волога единъ корень влк, вь значение на влЬка (влеку, во- локу). Огь тамъ нроизхождатъ думнтЬ влакно (волокно), а може би и власъ (велось). Оть тамъ се парича и всЬка точность, която се влпме — слЬза, слюнка, медь или съ общото име влага (полога). Отъ тамъ всФко намо- крено тЬ.ю става влажно (влагнмь) „или выговорквъ в покрЬиче, благимъ, т. е. мягким; а отсюда иа сердце т. е. добрымъ, а отсюда и бла- женство, г. е. счастье". Оть Волга (волога) произхожда отъ друга страна вологань или нолгапт. пли. наговорено меко, волхань, т. е. дръвета, конто обикновенно растатъ п«> мокригЬ м'Ьста. Отъ тамъ — волька пли ольха, Ольша и името Олыпевск1й и Волховъ. Отт. глагола влека — Водочокъ и градъ Битный Волочнкъ и „животное, имеющее видъ тянртъ за собою щинный свой хвостъ. волок::, короче волю". Пакъ отъ друга страна отъ многократного волкаю (огь влека). 1) като отфърлимъ в-то, получа- ваме алкаю и алкаю (т. с. гладенъ съмъ като вълкъ), 2) като измЪнимт. в на м — старославянского „молкаю (mulceo, mulctare), дою, молкаю, молзаю (mulgeo, niulsi, einulsio)*1 огь тамъ молокно или ио-кратко молоко
КГИТНЧЕИЪ Ш-ЫЛКДЪ ИА ВЫ1Р0СА ЗА НГиВЗАОДА НА lll'Al.b.UAPHTt. 623 (млЬко). Своя екскурсъ върху името Волга, Венелинъ завършва съ с.гЬд- itiirfc думи: „Я привел* ;»то объяспсше единственно потому, что почитав» ссчгЬ за обязанность побеседовать съ одним* изъ лучших* наших* сла- вистовь. Кром1> сего, чтобы показать возможность, что болгаре действи- тельно могли Волгу называть и Волгою. гЬмъ болЬе, что и сами Русаки одно и тож« ими произносить двояко: Волхов* рЬка (404.) вь НонЬ- городЬ и Болх- горо.п- и ptniia въ Орловской губершн. Волгое родъ озера въ Тверской, а Бологое пли Волгое въ Новгородской вь Вал- дайском* у Ki ik Но Болгарин* требует* Волги. Огь Волга вышло Болгаръ, ибо въ Гм>лгареюзмъ язык! -аръ, -гъръ, яръ очень обыкновенная форма: какъ и бо.гЬрь. овчарк писарь, другарь. Къ сему Волгарь прибавлено ннъ. по тому же поводу, по которому имя же составлено болпринъ, или по которому въ моем* присутствш говорили: офицерннъ, майоринь, г< и- рзлинъ и генералецъ. Того же источника и города Болгари, коего развалины видны на Bo.irk Посему Болгарию — житель Волжской стороны, Волжанин*, и Болгарин* — житель Болгари? Пай-видниятъ представитель па славянската исторична школа у нась, Кръстъогичъ се колебас въ етимологията на името българинъ — между производство™ огь Бома и оть благъ. Въ HcTopia Унновъ гл. I. р. 20. той прЪди всичко по се ежмнява, че името на р. Волга е славянам Влъга. „Р’Ька-та Волга, коя-то писана така ио Русски, отъ ветхо ся писала Вмга. по блъгарскы ппемеаъ обычай4, Ср. и р. 453. заб. 9: „Какъ тая ркка ся наистина Волга пли Влъга именувала отъ туземпы-ты славено-бльгарскы народы, то са доказва и огь Росайскы - ты лЬтопнси, и отъ внптеречено-то извлечен ie Никифора Григора, гд’Ьто точно онъ казна, че тьй сж ту- земци-ти (A kyytooizi) наричали. и огь то что до шпгЬ тоще въ Росам; и въ сичкж даже Европж Волгж ся называла. кога-то ветхи-ти грьци и латтни. и околнити фшеки и татарски жители, ипакъ сж имепувагь. Неправедно убо ся усоипява Шафарпьт», гоиоршщи: Не могу сказать, какъ древне ея славянское имя, Волга*. (Шаф. слав. Древи. г. I. кн. II. § 22. 20 3. р. 362, изд. II, год.) Въ .Кратко изс.тйдов. па Бълг. древн.“ р. 42 четемъ: „Снорядь почти пси-ты лйтопнецы българети ся сж iaBn.m пай-ветхо населенн на ейверо- въетокъ on. Азовско-то море по края рйкж-тж Волга; огь kohs-to казватъ и че ся кжимли Влт.гаре и по това б.тыаре4. Въ другим си грудь „Уинн и пр.“ р. 22, той отт.жд<‘ствяпа Оарцп съ Волгарци, т. е. блъгаре. (лрабонъ по- менува два едпоилеменни и доста многобройнн народа Аорси‘ и ('ираки между МеотиГн кого езеро и каспийского море. Споредъ Крьстьовичъ тия народи сж би.111 българн „защо имя-то Дорси, кое-то по-нашему ще да ся нише Лорци, твърдй лесно може да се е писаю тьй вместо Оарци: а Оарци ще каже Волгарци т. е. блъгаре, ако рЬка-га Геродотова Оарь
624 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАИОВЪ, е наистинж Полю, какъ-то ся выше р4че*.’) По сжщпя пачннъ Крь- стьовичъ доказва, че и Уроги — б'ьлгарн. У роси Оаргя Оарцн (огь р. Оаръ Волга) или — Вурги — Вулси + урн или ари — Вулгури, Вул- гарн. Българи. (р. 25)/ Най-сетнЬ въ Бълг. кн. (1858.) и Нет. Унн. 450, заб, 2. той прЬд- полага, че дору името Атила —Волга: „Менандръ (Enc. leg. р. 109) называва р£кж-тж Волга такожде съ имя Аттила. Огь тамо дали не бы можилъ правдоподобно да заключи irfiuoft че, кткъ-то рЬка-та Волга плн Болза ся именовала огь вностраны-ты Ателъ и Аттила, така и собсгвен- но-то ими /Jws ся промЬпило отъ нихъ и ся писало Аттила? Знайпо е д'Ьйствително, че много ржконисни българскн царствепппци помянуватъ единъ българскн краль на имя 7>o.tes, ако и да го полагать мною время предъ Аппла; ВизантШцп-тн 1’enecirt и Леонъ Дтконъ иишжгь и Tin, какъ-то впше <р. 44) вндЬхми. че българи-ти ся назвали така огь Волга своего началника“.(р. 134.)2) Успоредно съ тая етимологии (бьлгарннъ отъ Волга) върви обаче у него и друга (българинъ отъ блага). Така напрнмЬръ още въ Блъг. кииж. 1858. р. 136, заб. 1. „Защо ли сж ся така зовали, (т. е. хунитЬ) не знай никой. Негли Унии е было писано вместо й’нши, и това вм+> то вжнып вжндп вънди венди: или вм'Ьсто жиги анти. Какъ да е да и, сравни славепскж-тж рЪчь уни, която значи добро, съ другж-тж сла- венскж ркчь благо, коя-то такожде значи добро, и мысли какъ прилпча да сж ся назвали Уппп-ти отъ пьрвж-тж, а българе-ти отъ вторж-тж“, По-обстойно е поставена тая етимологии въ Пет. Унновъ, 29 — 30. „Понеже унни-ти сж были блъгарн, а блъга1>е-тн сж славянски племя: по-добр+> и но-естественно е да търсимъ и на нмято инны знатен ie-ro въ старо-славянскыя-гь. сирЬчь въ стяро-блъгарскыя-тъ языкъ, нежели въ кинезскин-тъ или въ НЪмдскыя-тъ. Убо мы находись въ реченыя-ть нашъ старь языкъ двЪ pfain: Унын и Ютй, н сократителпо 5 нъ и Юнъ, а вт> множественно число у ни. и 1уни, коп-то и двЬ-т$ почти сж еднакви съ пмя-то Унны, понеже юни, въ |реческы усга, такожде учи ся произ- нося, и значжтъ 1П.рва-та, доб))ъ, благъ; а втората, шадъ, юнахъ. Гака нмн-то Унии, произведено оть пьрвж-тж. ще зпачн добры, благы; а цронзведено отъ вторж-тж, ще каже юнацы, храбры. Ако и папстннж Унни-ты, когато ся пьрво явнхж па Егропж, бЪхж чрезвычайно храбри и юнаци. и можахж цраведно да си назовжгъ съ това посл4.дн<1е имя, но мы предпочитали да ь'ажемъ, че прозвап1е-то нмъ е пропзпшло оть първжтж р4.чь значукицжкк благи, коя-то пакъ рЪчь, като npieune ироз- вателно-то окончаше аре. става блатаре, и то пакъ, като ся промЬни въ произпо1пен1е-то а на ъ, лесно е стинжло блъгаре, какъ-то страна е станжло стръна: optima, връта: обращамъ, обрыцамъ; мраль, замръз- *) Stpap. ДОХ. м' К»?. § I. isk. 492 'Aspaa xal Xipaxol. •) Id. Ист. Униоьъ, p. 540. заб. 2. И въ Bypyrye.tu Крьстьовнчъ съглежд.ч Выгари. Вуруг = Нург, бург, булг, бь.и; гьрииг! и до сега качватъ Boufryapci. Сжщо и Wtirgunthaili (Р. Diac.) = Г.ьдгариа, българска земи (Вургаипя и eibk = кран, околица). I!. Кн. BH. заб. 1.
КРИТНЧт* ППГЛЕДЪ НА Ш1Р<« Д ЗА 11Р0И31«ДА ИА ПМБЪЛГАТИТЪ. 625 ноппмъ; мрак». замръкновамо п пр. II гьй пакъ Упнп-тм са гоказкатъ. че были блъгаре. и че блъгйре-ти били Уинн". Па кого дължи Крьстьовичъ втората египтологии (българит огь благъ) не може да се каже точно, но че тя не е иегова, това се впжда отъ обстоятелството, че пне и срйщаме въ машапм литература мною по-рано. Така напр. ► ц«- въ Члприонъ Стояновия нрйводъ на „Право- славное учение" о гь московский митрополитъ Платона. (Ц-градъ 1844.1*1 Тукъ па стр. 22о—229 намираме една малка статийка отъ npfaio- дача .а оупоip< -бёнпото правописаже въ превбдъатъ", гдЪто между друго подробно се говори и за егимологията иа името българинъ (стр. 224 и ел.। „Чуждинциге, не имуще особенно то произношбнТе на българше. писали го, един бушаринъ, други бблгаринъ, други Вулгаринъ, или Волгаринъ, и таю! понеже п|юнзпошён1ето имъ было съгласно съ ймато на нйкой си племя татарски, коёто живЗыо «коло Волга, й което Н1.КОЦ си казватъ, чи знаяло ,ia пиши и въ най-дйвыте бпТя годины й H.ui чудного, чи и пкнезы rhino, и ймято му написаппо по татарски, й понеже «кончан1ето аръ прилага на татаръ. б*м«ъ ся произвело « волгь. то есть Б-то станадо В; а народъ огь българскн татарски. „Не сомнйтёлио е, какъ, «свёнь дсторйческыге доказатедства, освень домашныте обичаи и нравы за пОколЬшето на ёдйнъ народъ служи за знаменито. характеръ й ймято народно. Оставямъ сега кторйческыте доводы, оставямъ иогр 1'.шёпыте мнЬт'я, конто йматъ за нашего поколЪнТе icTopiinu же. «предЬлявамсн сам« тука да йзс.тйдва.мь ймято българин'Ь, да ли е славёнско или пе: зшцб цЬгьта на сочппёпТсто не ми допуща да си простйрамъ на широко, токмо що си «нося до правописашето. I [епревратително е, чи българскШатъ народъ « какъ СЯ е прочулъ на свйтската Iciopia славней съ това имя. както и днесь: това г.тЬдамъ въ старите р&кописы писано, това и въ оустатл на народъагь, то есть пиши ся и називава ся българипъ й блъгаринъ. множ., българе и българи пли блъгаре и блъгари: ш+. п’Ьща сж за ^шМ-тй/канье вь него, сложА*н!'ето й значёшето. Пока да радглубймь сложёнДето па ймято българинъ на часты, изъ който ся види мбжено. На три часты ся види, чи е можно ia ся ра.иожи. па мкончанКето инъ. на аръ, и на вългь u.ni блъгъ, 1) инь <акончате има значёчйя двй. принадлежанге па вещь, й звапТе: както гранчлръ. п>апчйринь: говедаръ, говедаринъ: козаринъ, Рвчарипъ, сви- наринъ и пр.: то есть пасе овцы, прави транцы и пр.: ii «плгарннъ, селяншгь, елёнчаиинъ и пр.: показва чи принадлежать на м'Ьсто. 2) аръ «кончите иокйзва власть врьхъ кбренна та рЬчь, както овчарь, господарь, тб есть йма подъ своята власть бвцы, человйцы и пр. 3) бългъ или блъп. пе съмъ ся случи.Пч когато наши те праотцп сж си првдобйли това имя. но мыслив, чи е б.гягь блчгл, коёто значи ucicinie, понеже ’) ПраиФ'лависн' oyteeie пли сокращении .хрк твик'ко богосломе. Сочинён на рус.кп ff ||рисноп.1нягиаго мит|н>полн1а ж<жконска1’о Плаги!иа вь 1704 |х>дйпа. НинЬ же лреаёдено на б-Ьлгарг'кп и издано Я? сващсппойшжа хнлиндарскаго Lrapidua Стоянова елёнчаинна. 1!ь ЦариграхЬ 1844. CAopiin, науч. вь слдАль, L ДАп »с«р,-ф“Л-. ва. ХП. 40
Д-РЪ ИИ. Л- ШНШИЛИОВЪ, 626 ньрвошразпа та Корсика рЬчь на всйчкиге ’языцы има слога кратъкъ както вьрчу — верчу, то есть вьртнмъ: ii <5 верчу става (обращаю мбращамъ. заиращамъ, повращамъ. отнращамъ, то есть ь е а: така й блъга блога — благъ. то есть ъ о а. I! не може да бжде S ймн то Вблга за тая причина: пьрвм въ ’Icropia та не зна’емъ никоей да ся е нязывавала Волга Бблги, нить» пъкъ Блога, нежели Булга или Блугя. По да ся ркши, чи бълга или блъга е кбренна рёчь славенска требва да забелЬжнмъ, какъ българск1й-атъ языкъ, който безсушгЬше ? сла- венски, йма иречудно свойство, коса полугласныте буквп ь-гь и ь-га сн слагать <гь съсласныте л н р, йматъ си полугласни те своббда га да ся слбжагь ii на прёдъ й после съгласно то, както ся вйди въ слЬ- дующыте рЬчы, бълнувамъ ii б.тьнувамъ, вълкъ ii влъкъ, гълтамъ й глътамъ, дълженъ ii длъженъ, жьлгъ и жльгь, сьлза. пълнь, сльпце й проч.: така и 6’iun. или блъга йма си славенско то свойство и славенско бе-зъ сум- нЬню значёше, то ?сть блъга — блога блага, то есть щаспе. Илъгпръ значи щаспиивъ, то Ъстъ йл« подъ власть щаспйе то: ii съ приложёнТе то ня втбро то ьжончанКе инъ, блъгарннъ, то есть М'Ьстото на коёто принадлежи. И коса ймн то блъгарннъ, йлн българннъ е м край до край славёнско, какъ българн те, конто Цзт, начало си ймали това имя не были славёпски родъ, кйкто и днесь; това нёка ркшжтъ onia, който за нага разсуждаватъ въ книги те, пакъ въ лпцё не ни сж вйдкпг. ни языкъ ать пе знанктъ, ни домашни те обйчаи й нравы". Най-горещиятъ защитники на етимологията българинъ отъ бласъ нъ пангата литература обаче е Ра ковени, който въ своята „Бъ.парска Старина" Бук. 1865. отдели голЬмо место па выцюса: какво значи бъл- гаринъ? (рр. 195, 196, 197 —199, *201, *203. 204. 206, ср. и 191}, Въ Горскы Ллтнит (Нови Садъ 1857.) тон бЪ още па мнение, че българигЬ сж получили името сн отъ своята столица Българь: „А (гьлгарн имя ё ночшьло и npikw ся пр'Ьимжщесгвенно надъ вся славяпы, кто сж освободили Волжанск1й имъ братн, и учрьдпли вЬкы царство и и нрЬстолы въ Прославь и другадк огь пристойный градъ Българь. Какъто и Царигрядскш Римогрьци вместо народное си имя употрЬ- блявжгь в’ общЪ местное имя. „’Еум stpac или само „8уЫ gtjixt nski-nq;" (р. 206, заб. 23). Въ „Бьлгарска старина" тан ети- мологил е пожертвувана вече за друга, конто ласкае много повече нацио- нал ното самолюбие. „Европейски ггЬташ си учени даромъ мждрувжгь чи тин българн (дошавпти ушъ чакъ въ 50*2 год. подирь Xpicra въ днЪшнж БьлгариЕк!} были татар'>-11нгорекаго племени,1) нъ като дошли въ Бьлгарпи, найтли тамо седемъ народа, слашани, смЬсили ся съ гЬхъ и ся послявинило до шушъ за твърде малко врЪмя! Нъ тин учени не ни показвжга, огь д1; и когы сж были дошли тип седёыъ народа слав1ански въ Българшж, и нЬкаквж сп ннй-.маничкж татаро-днгар^-км остатка нъ нззика ни?! *) Ср. и Горски Пжгникъ, 20ti.
КРИТНЧКНЪ ПГПГЛКДЪ НА ВЪПГПСА I* ПРОИЗЮДА НА 11РАКЪЛГАГИП. «27 Намъ е познать коронно татаро-турскый 1азыкь и съ спчки т1. старания, конто сме положили нФколко годины да открыйме такова нЬнгю. ...ч свята та истина» покЬстности, ништпчко nt. сме найшли!“ Раковски признана, че въ нашил говоренъ езикъ см се увели мною ту|и*ки думп (сжщо както п гръцки), по пе по всичкитЬ мФста, и „ткмт. съогкЬтствуюшти рФчы чисты наши българскп имаме тоже живы вт. 1-оно|н'нъ сп тазикъ. А кой не знае отъ гдф. и косы см ся въвели гни рЬчи?“ Впрочемъ Раковски обЪщава, да докажи на друго мксто. че въобще вт> всички индоевропейски племени езици се напирать по нЪколко чисти i)iiipK'>->it<4ita/itKu цкти и пороняй думп. „нъ гЬ.мъ источника трФбна ia иштпме не въ турко-татары тф, пъ въ обилий таришнскы т«зыкт.!“ — Като цптува на края единъ пасажъ отъ извФстния трудъ на Лежапа „Ethnographic de la Turquie d’Europe“ (1861). гдкто между друго се казва. че вгь съврФ.меннпя българскн езикъ намираме много малко дирн on. финския елементъ, че въ типа на расата се забклфзватъ различи огь (ъсктнитЪ славяни, безъ да може отъ това да се извадята нЬкакви прими заключения. Раковски възклнцава: „Чюдпи сж сврон’ЬйскигЬ нФ кон сн учени, кои то гъй даромъ ся впуштнктъ въ работы конто не ио- знавжтъ! Въ бъдгарский новь тзикъ ся находили дири огь упгорскы •азыкъ! А зашго не положи господство му по нФ. еднж рФчь, да 1>к види евЬта. и да раземди по разложение то й!“ Което е чудно обаче, то е, че Раковски при своята необикнонена страсть къмъ етимологията, не се опитва нигдф систематично, да оборн нраждебпитФ. на неговата славянски теории хипотези върху произхода на прабългаритЬ, нонЬ чрЬзъ анализа на старитк български лнчни и топографскп имена. При неговото необикиовепо лево отношение къмъ знуконитФ. закони, нему едва ли щкше да бжде по-м.т.чно, отколкото на Вгнелнна, Крьстьовнча или Иловайскй, да даде и на най-странно зву- чанрггк думи славянска смисълъ. Той се задоволява само, както виждаме, енергпчно да протестира противъ мнФнието на нев’кжитк европейски учени, конто дору въ сегашния българскн езикъ, гьреягь татаро-унгорска сл-Ьда (и Раковски не правя разлива между турци и финн). При това ине узнаме само единъ пятерАчч'НЪ факта, че. повнаианки самъ коренно татаро-турский езшгь, напрасно търсилъ нккаквн стари татарски елементи въ сесашнитФ ни наркчия. Гака едничкията му но-обстоенъ етимологиченъ опита, що служи за подкрТ.па па теориита му, ржюира се ота неговото своеобразно гле- дшце, е разборт.п. па етничпото име ^./гаринъ, което име той отьжде- твява, като се ползуна отъ единъ пасажъ вт. труда па Амедей Тиери „Llistoire dos (ianlois“. гь името на 1>'-.>гиппь (или по право болти), конто се наричали по-поелк и >п<>кт<)<<1ги и тп./истчбои (единъ шефъ на тсктосагитЬ се казвалъ Bolgins: гаелскигФ. придания наричатъ белгай- скитФ племена, конго дошли въ Ирландия отт. Галия — Болта и Болта). Но пе само б<лги'гк (бёлгари) сж българи, а п кимритЬ. защото въ единъ рукопись, който се нямиралъ въ р&цЪтФ на Раковски, „Исторш вкратцЪ 40»
($28 Д-и> ,,R- -V шиппиповъ, <>» Болгарословенскомъ народЬ" било се назвало c.iijnoro: „бол rapt i:i народъ изыде древле от чернею моря от р’Ьки волги и звяху ся там» /'и мер и и Кимеры. . .“ Тия имали два краля, два бра га, Бремъ и Гтлгъ „А Болгъ на восточным страны и землю повоева и оусвои и со своимъ пародомъ посели ся, и вазваша ся болгары'* А) 11 тьй като по-нататькъ въ ржкописа се казва „тогда разумЬтпа грецы како сот волги велик!» нри1доша и пазваху ихь Волгари1*. Раковски се ползува оть случая, да излЬе своя ядъ върху византийскнтЬ спнсатели. конто били „заблждили“ и европейскитЬ учени. ужъ че българитЬ прпелн името си отъ Волга. Това не е вЬрио. Арменската истории поменува българитЬ 120. год. прЬди Христа подъ името Българн, а нЬ Волгари. Saint. Martin твърдЬ право е на- гадилъ, че Волга е наречена съ това славянски име отъ славннитЬ (какво значи обаче Волга. Р. не казва); а тия славянн пе могатъ да бждатъ други освЬнъ българитЬ, конто сж дЬйстнително живЬли ио гия мЬсга. II тъй като отфт.рлн рЬшително тълкуванието на името „българинъ" отъ Волга, безъ обаче да се произиесе, каква стойкость имя другата приведена отъ него стихология — етимологшгга на негоиия ржкописъ (Волгари on. името на царя Болгъ) — Раковски търси значепието на думата съ помощьта на слЬдния анализъ (р. 196): „Коренная рЬчь е бмг или блъг. кон» съотнЬтствува съ образована тж отъ пек благъ, благый и пр.; съ окончание то же слога ар става Бь.тгар пли Г>лыар, цопьлнено съ удвоении ъ, ставя Бьлгаръ, Вльгаръ; а съ додадснын ionrre слогъ па мча, бльг-ар-инъ; кой слогъ дава на таш рЬчь ioniTb «‘.дно по-обширно. по-ра:шрострьнено значение. Подобно съставены рф.чы въ газика си имаме млого. огь кон то знбЬлЬжваме слЬцшн: Огь овцт. (овца) става прплагатьлно овчь [овчы мЬсо казнами]; он. овчь же съ додаденое ар става овч-ар, a ionrre съ додаденый слогъ на инь. става овч-ар-инъ, я значи онъ-зи. кой го притяжава и пасе овцы: оть грьнць, става грьнчь. грънч-арь — грьнч-яр-пнъ и значи онъ-зи кой-то има за- ведение и правя грьнцы, и другы млого". Раковски привежда on. „сам- скрытъ 1азыкъ“ една дума, която се съставя по сжщия крой като въ пашня езикъ: „земептар", конто била значила яонъ-зи, който наЬмж зЬмьк да гж ряботи, равно съ fennier®. — СгЬдъ като разглежда какъ се е съ- стявила думата бльг-ар-инъ „по што го свойство самскрытскаго языка", той прЬмпнава къмъ нейнята езимология. „ВндЬхме чи кореннага р!тчь е блъгъ равна съ рЬчьта; благь, благый; рЬчь га же благь нма нЬколко си значения приносны, кои сж: кроннилн, мирный, нытомый, счястливь, (благополучный), богатый, имотный, (ср. благо и благайппцж), благо-родный, и друг., шгото ако is тмкуваме по тын значения. грЬба да is разтьлкуваме: Българинъ онъ-зи който при- надлежи на кротки т)>. мирны ты. упытомены тЬ, счастливы тЬ, бога ты гЬ. имотны тЬ. благородны гЬ. Топа е значение то на бьлгаринь въ нриноснж смысль". ’) Ср. в Клю'а, 120, 123.
КГИТИЧЕНЪ ПРЬГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА 11РиИ2ХОДА НА ПНБЪЛГАРИП. 629 По всичкнтЬ първооитни думи, споредъ Ракот ни. пматъ естествепо значение, „дадено имъ отъ пьрвы гГ. створителы газыка по самы тЬ вешты или д'Ьла, а приносны it значения отъ послЪ сл; имъ длдены. штото трЬба да нскаме и пьрвобытно то й значение*. Читателятъ очаква прочее, че авторътъ ще аналн.зува естественен» значение на коренната р!;чь бльгъ благъ. оп« която топ произвежда „припоснитж смысл.* пн бьл- гаринъ. обаче намЬсю юна Раковеки почва единъ съвсЬмъ новь апалпзъ. Ди вато iio-rupt .кореннан рпмъ* въ блъгарннъ е бльгъ, тукъ топ ни- мира. че ..коренный слогъ“ па рЬчь та българинъ е бы. Но тъй като гоя слон нЬма nni.ai.Tio значение, („нЬма пьрвобытно то си значение явно*’. Раковскп и.игт.ршва една лека операция съ нею и получала — смисълъ .Кату нзмнпиме буквжтж л на р, става бър, кос е бер, берж. съ<'ирамъ11: отт. кое с.тЬдва необоримо чи трЬба да нстьлкуваме пьрво- бытнот<> значение на рЬчь тж Българинъ сь: онъ-зи който събира, т. е. Ч1..1пц1,1;ъ който принадлежи на он'Ьй-зи. конто събыржть*.2) Но какво । ж събнрали българитЬ, когато имъ се е дало това име? (Кой имъ го е имъ, Раковски не казва). „Зпайно е чн пьрвп т1; чьловЬци кота то сж й>ште жив'Ьли въ диво то състотаиие и н+. сж плите ималн обштества та, пьрво лЬшто на свЬта, за кое то ся сж грыжили было е да ся при- храшжтъ, и пьрво н-Ьшто кое с,у. почнжлп да бержтъ, были сж эеме- родны тЬ плодове. а кату сж изпам’Ьрилн жито то, огь кое го сж вндЪли чн могжть да живмятъ, почнжлп сж да го събиржтъ и да ю спаять. Тутакъ си ся е родила нужда та, да ся застожть на достояны жилыппа, да си напрашжгь .\и;кы около спидбы тп си и да съставкть пьрвы т!> обштества и селения: пьрвп тЬ обштествены законы, притяжяния, пьрвы тЬ сънкзны сношения за отбравж отт. мгЬрове тЬ и огь нападателы rb скит- ницы ionrre, пьрвп та постжпка въ образование то и пр., съ други р+.чп пьрво то иошвлсиис на орачъство то. А тин. кон го сж направили танк пьрвж постжпкж. т. е. кон то сж почнжлм да сЬвыь жита, да си на- править хижы и домове, селения и да събиржть мжкж тж си, казва.ш сл сж берги, бергари, въ пьрвобытно значение. А зашто то тип, сравнм- Tc.ii.no съ други нЬкои ionrre нЬ сж были достигли въ подобно състошнне, были сж в'Ькы отличии въ начина живота си. за това то има ньрво- бытно то си значение бергари бергаюшти, зЬло прппосно то значение Бьлгари кротки, мирим, постою ни въ жнлишта та си, имотни, богата, благополучии и прочее*. *1 На друго »гЬсто той гомри обширно, какъ въ вашия езикъ л се нромЬия на р и ойратно, ла това не се простора тукь иьрху тоя въпрось. Ср. и Ракоаск!Ъ. Краткое ра.|сжждеппе врьху тьиник и льжовимл начала иа коню, е основана стара пов-Ь.'гнисть всЬхъ оиропемскнхъ ииродовь, 1>1лгр. 1860. р. 61. „Д'Ьйстии- телио имя Славить е приложено на народное имя Г.ьагаркнъ, кое значи сЪжщий, Жить иди Жнтмй, 1>д1|цыи жито или бьлгуръ, бльгурь и булгурь, т. е. чьловЬкь имв.регийи орачмгво, сьтворившый 1ККТ0ЯНИ0 жилище п пптатжщнп сл съ жито, а иЪ ubiui съ кореянн и плодике, какь-то други. Съ други рЬчн Г.ыгарииъ пли Кльгармнь и Булгаринь значи чьлшзЬкъ, народъ кой ся е веки y6.iaio]>0AHjii сравшпеляо съ Кленъ и Гьркъ яишъшщый еще въ лЬсове и гори и ииганицый ся ст. корень, трьгащнп !> xpdrfev. О тому щЬмь говори ио-долЬ въ настоящее съчкиенне еще iio-ooiuupuo сь новДствуватьдиы локазатьлстна*. Idem 82.
630 Д-Р1. ИВ. Д. ШИШХЫЮВЪ, И тьй изхождайки отъ „коренная рЬчь“ блъгъ или оть „коренный слогь“ бы бьр нис получаваме едно и сжщо значение. Обаче съ таи толкова пр'Ьиоржчи'пмна и лестна за културното състояние па първо- битвитЬ българи етимологии, Раковски пе се задоволява. Българинъ зпачи кротькъ, мнренъ, имотенъ, благо-роденъ и нр. Какъвъ чуденъ съвпадежъ ст. значението на „самскрытското* име арии (les Arias)! Това име се цроизвежда on. корениия слогъ ар. Арии значи орпчи, а по-послй благородии „въ отношение на чьрно то индийско н.гЪме, кое то юште не е было облагородено“ и пр. „Ные въ напгь нгяыкъ имаме рЬчы орм, орачь, кое юьма никаком разликм отъ Apuia, какъ то го тьлкувжп. дн'Ьсг. учени гЬ индшаписти, и кое е едно и исто съ рЬчь тж българинъ, какъ то н»; рязложихме и разшспихме1*. Въ свръзка съ името българинъ е, споредъ Раковски. и думата булгуръ, и ето защо (р. 198): „ш.рвы гЬ арии орачи нЬ сж тутакъ-си почнжли да м^лшть жито то на брашно и да си мТ.нжтъ х.гЬбь, нъ Ели сж го тжй сурово, нослЬ сж почнжли да го варить цЬло, носл'Ь да го чукжтъ ио-дрЪбно, да го нравьктъ на бьлгурь и да варжгь, и млого по-пос-тЬ да го мкпжть на брашне», да си варнтъ кашж или мамалигж, и пай- послЬ да си м’Ьсжгь прЬсенъ безъ квась х.гЬбъ, и гжн поетжпено сж. дошли до дн кшното съвьршеяство, нъ нЬ пакъ юште сичкитк зашто то има ioiuie млого племена, кои то ягивЬить по старому. Въ напгь газыкъ имаме рЪчь тж бьлгурь, бльгурь или булгурь, кое иккакь си съотвЪт- сгвува съ народно то ни имя, въ пзмяпепне то българинъ, бльгарпнъ и булгаршгь. А бьлгурь е счукано то жито на дрЬбно, кое вариктг. и Ьджть Българи гЬ, и кое сж види чн значи българско Ьденье, т. е. българско изобретение. Въ народит.) rh ни же обряды бългуря и варепо то жито нграшть едно твьрд!» обширно тайнственно действие. Кога ся роди Д'ЬгЕ на понудь тж му (понуда приност. Богу) варжть жито бьлгурь, кога гужджть имя на д1гй то варнкть бьлгурь, кога му наиивжтъ годинж тво- рьътъ истое. Свадби те почвжтт. отъ заимки на жито, т. е. чисти ся жито за бьлгурь, кого вариктъ на свадбж тж. На мьртвеца варжгъ и раздавать жито пьрвый день, въ трытыны гЬ, девятнны гк и такъ дад'Ь. Тука ся itpue една голЬма тайна кож анкакъ не е отъ христижнскаго вЪка, нъ остатка гавна отъ най-древнн rh времена, кога. то е нзнайдено орачьство то и жито то с было гзьрдЬ драгоценно н-Ьшто, штото ся увело въ рели- гиозны тЬ тайнства.*1 (р. 198). ( ближениею на булгуръ съ българинъ пи показва още веднажт. духовного родство на Раковски съ оригиналния даскалъ 1орданъ хаджи Тьонстантпновъ Джпногь, конто е родоиачалникыъ и на теорията за индийский произходъ на българигк Че и въ случая, конто ни ипге- ресува, Раковски вървн въ етжпкигк на своя учитель, се вижда отт. една бкткжка на Джнноть въ Цяреградскп БЬстникъ оть 1859. год. бр. 433. въ единъ „именникъ“ на „кжща и покжщннна", гд'Ьто между друго се обяснява че бунгуръ, било собсвено бугаръ т. е. „болгарско старо ястк‘*.
КРИТНЧЫГЬ ИРЫЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРИНЭХиДА НА 1И-АБЪЛ1АГИП. 631 Оть б.мгь тълкува името българинъ шце и (’лавепковъ въ своята компиляция аПа]ю.дытЬ въ турско* (Изводъ и пркводъ отъ една статня на Ф. Брадашка въ Чинииище, 1, 556 и сл., 617 и сл., 655 и гл.. Въ една малка бфдккка къмъ стр. 657. той пише: „Чуда или '/»«ним. Та гари или У ни и(ли.' чисти (лавени сж были нашытЬ нрядкди бъл- гаритк това кат<» недоказано еще ный пе можемъ да го подтвьрдимъ, любопытно е сам»' въ назвашето Българи и У ни спосрйщашето на тожде- ственного значение на тЬзи двЬ думы въ славенскый языкъ. напр. благъ (блъгъ) и благый въ положителен степень, въ сравнигелнж прави уный и ynmift’. — Отъ това етимологично сближение на българи и уни се внжда влиянието па Крьстьовича. Оригинално е обаче но-натагыппото мнЪпи' на Славейкова, че отъ имената на нървигЬ българи пришелцп и jo <1 га били се очували двЬ: Аспару.хъ и Кубратъ, първото in. скра- гената форма Паре, а второго като Кубра. Първото вече о на нзчезвание и се еркща твърдф р’бдко, „а второго се е пр1>1гьрнжло и сн нр'Ьвраща на Куна и Кунчо (Кубрчо)*! Както въ първпя отдЬлъ така и тукъ ние ще сн позволим!, да при- ведем!. нккои ио-нови наши тълкування на името българинъ, ако и да не сж повлпяни направо отъ Венелиновата, изобщо несимпатична на на- iiinrfc „учени* етимологии (on. Волга), отрицания™ на Конго се забЪ- лЬзнап. още въ мипалия вккъ въ противупоставката на етнмологнята: българинъ отъ болгъ или болгаръ. Куриознп е прЬди всичко етнмологнята, която единъ аионнмъ прЬд- лага въ одна забкгкжка къмъ една фиюлогична статин in. Цариградски ВЬстникъ, годъ А, часть 7. (Кннжнина. За равноппсанье то на языкъгь ни): Думе бжлгаринъ можеше човФкъ по-добрф. да парагапма отъ нж./г»,*) нмлгарикь, българинъ. г. е. орачъ, както е стапжло огь привсоанка, само- дина бриисояика, сир. слово п на б*. Споредъ Лани Гинчова, българигЬ сж се нарекли така, защото сж дошли откъмъ рЬкага Бугъ: ^Бъ-тгаригк конто сж дошли и сж основали българска държава сж отъ групата на МалоруснгЪ п ВеликорусигЪ — среднюю най-южно и най-развито звено. Th сж живЪли на Бугъ и край Черного море и твърд1> е вероятно да сж се звали Бугари или Българи on. самата рЬка, както това се е завардило и до днесь: Моравци, Олтени, Тимочени и г. н. Туку тъй не ни зовжтъ македонтггЬ и сърбигЬ Бугари. Th сж дошли, а може би и да сж били викани отъ Тракийскинпь славяни, да ги избавить огь Византийского иго ...“ (Вж. въ Юбилеенъ Сборникь на Слав. Беаъда нашата статня „Тракийската теория на Цаня Гинчовъ", р. 42; ср. и Трудъ 111, кн. 9, р. 1059 сл.) On. Цяни Гинчева повлнянъ е II. 1’. Оджаковъ споредъ котото АспаруховигЬ бълпгри сж получили името си on. р. Бугъ „между ДнЬ- ’) О к ии.цю >1луп.
632 Д-РЪ ИВ. Д. НШПГМЛНОВЪ, стъръ и Днкпъръ, гдЪто сй; живФлп и оть гтЬто сж ее дш’ижли за кьдЬ Дупавъ и остановили вь буджака въ улеитЬ на р. Бугъ при г. Николаев!.". (Op. cit. р. 35). Това че е по-вЬроятно, подкрЬпя се п огь сърби и огь македоици, конто наричатъ и до сега Бугари и Бугари, т. е. жители по р. Бугъ — Бужани и Буджакъ — Буджаны. (р. 36). Възможно е обаче и р. Бугъ да се е наричала Бь.нь (ib.). Сами българитЬ не се назвали така, а получили това име отъ съсТдигЬ си сърбохървати. Колкото за eo.tjKCKumib българи тЬ сж нарЬчени не по р. Буш», а по името на р. Волга. Резултагьтъ е обаче с&щиигь. „Какво явление важно: р. Волга за волжскитЬ българи. р. Бугъ за бугскптЬ българи! Споредъ сръбского произношение, както р. Волга се пзговарл Буга юл. ъл, у), така и р. Бугъ се изговарва Бългъ (у ъл, ол; угъ олгъ и ългь). СлЬдова- телно, думигЬ Бугъ, бужани ще бжде сжщо както думитФ Волга, болгары, че пай-послЬ българы"! (р. 70). На друго мЬсто обаче за Булгаръ (на Волга) Оджаковъ дава съвсЬмъ друга етимология. Като изхожда оть ф. биляр (по арабскп бълкаръ, блкяръ, посл’Ь бьлхары, блгхари, и бъл- гари; турско бл. може да се чете и бол и бул оттамъ болгхаръ п болгарь и булхаръ [бухаръ, бухарцы?]) той обяснява името на народа огь т. билир, т. с. знае. Билнры, т. е. знающи и двата азика — славянский и турский! Пай-сетнЬ Оджаковъ допуща че гр. Болгаръ е билъ пареченъ, може би и отъ името на „единъ кждия или царь" Биляръ ефенди! (р. 31). Както виждаме вснчкн наши uo-стари списатели (дору и нЬкои по- нови) тьлкуватъ името българинъ отъ славянски. До колкото можемъ, да прЬгледаме юнната книжнина, оскЬнъ О г,какова, който допуща, че „бъл- гаринъ" може да се обяснн и отъ г. бнлир, едничкнять който приема, че думата българипъ не е славянска, а татарски е Богороп. Въ едно отъ своигЬ унжтваини (111, р. 17), за да докаже, че трЬбва да се нише. Българипъ, а не Блъгарннъ, той шине именно: „Истый (безим. бесар. списатель, кой не казна!) нише и рЬчь Блъгарннъ, нам. Българинъ. а споредъ истор/я та тя была татарски дума.1) Тхй свойщината на татарский езыкъ нс може да тговаря рЬчь, която започнева съ двЬ съ- гласни буквы, както: Кржмъ, славеп, блъгарннъ, а каржмъ, славей, бъл- гаринъ". Неславянството на името българинъ се допуща и въ Букурещкиять ВЬстникъ „ Отечество11, год. Т (1Ь69.) бр. 9., гдЬто иъ една статийка върху търговпята на българитЬ четемъ. че българинъ лпачало на нЬкакъвт. татарски езикъ ..търговеиъ”. „Искать да нажать нЬшти нсто- рицн, че името си българп натпитЬ прадЬди добыли, защото были тьр- говци, и че името българи некто да рЬче но н'Ькакъвъ си татарскы языкъ търговцн*. ') Вь Ччпшлище гдЪго шмираме сжитого Третт рплнмане I, 1871, (стр. 611 и <м.) тол иасажъ гласи малко по-ииакь: „Истый пите и рЬчь Юьгаринь паи. К'ьлгарипъ, а мила са чин», че тя е тагарска дума".
КРИТНЧКНЪ ПРИГАР. 1Ъ НА ВЪПРОСА ЗА ПМНМОЦ II' ПРсБЪ.Р АРИТ».. 633 4. Етимологии на името отъ гледището на Френовата теория. Френовата хипогеза за езика на прабъдгарит! се отражав» въ етимологията на В. Григоровича, конто намираме вь цитуваннгк вече неговн лекции върху славян< ката древность. Тукъ между друго автирътъ поставя и въщнн-а: какво значн имею „българинъ®. Самъ обаче малко задознап. съ ориен галенит!; езици, той се огнесълъ къмъ професорнт1. на казанский университет!, (факултегь на източнигЬ езици), Каземъ-бекъ и Березинъ, к«ито му обжнилн, че думата „българинъ® означив» с.шъсъ он. разни народи: бага — наедни и шр хора. Пли може тая дума да е съставена. съобразно сь смЬсеиия характеръ на самия народъ, отт. два различии елемспта, единъ фински и единъ славянски: бол, болШ и гар j ра, „унгаро-поркско-фниское слово®. „И такъ конца VII в. разине народы, принимая разные элементы, стали именовать ссбФ. Болгарами на Дуна!; и на Волг-Ь". За Григоровича сжществува само една катанка: „ако бъл- гаригЬ не сж били славяни, какъ сж могли да се иославян чать®. (Ср. но-нагатъкъ и етимологията па Шестакова въ крнтиката на Зологницкгй: Волга [влага] + яръ или :цгь). 5. Етимологии на името отъ становището на урало- чудската теория. Гъй като окончаннята gari, guri, gori изглсждатъ да сж дай-сил- ниятт. аргументъ на Шафарика за неславянството иа българигЬ (ср. имената па толкова чудско-урзлски народи съ подобии окончания: un- ugari, hungari. uiigri. ogori. sabirugori, onuguri. hunoguri, utiirguri, kutrignri, sarognri и up.), пне бдхые очаквали, че той ще се опита да разложи името българинъ па сгставнитЬ му части и да покаже смигъла па вскка една — иди ионе на характерного за чудско-уралскитЬ народи окон- чание gar. gari. Обаче очакванията ни не се оправдаватъ. Шафарикъ наистнна прЬдполага, че името г сложно отт. Bui и gari, но какво значи одного и другого, не казна. За значението на втория елеменгь гой ни от правя къмъ § 16, чл. 10, гд'Ьто ни се казва само, че gir, gor, guri, gauri било значало у осетина,итч крайне, околностъ, наир. Walagir, Huger или Digir, Taguri и пр. 11 при това думата не е собствено осе- тинска, а първопачалпо сар.иатска. Обаче Шафарикъ категорично отблъсва сближенного на българи съ Волга. Тия двЬ имена никакъ не сж сродни, колкото Никифоръ Гри- гора и да твърдп това. Отъ Волга може да се образува само волжапинъ, волжане, конто «Jmijimu дШствително сркщаме въ старорускитФ лктописи, по пе и блъгаринъ. Много по-ркшително отъ Шафарика гълкува JUk-aejn името б'ьлгаринъ като финско (op. cit. 260). Гой изхожда отъ имената knt-ugur ut-ugur, (Zeuss кутигури и утигури), въ конто съглежда основа ugur, (’Оушр). 'Гъй като окончаннята ger, gar, gur вь нккои фински езици означивать „хора, люди, народъ®, тъй като въобще новечето финско-алтайски народи
634 Д-РЪ ив. д. шзшплновъ, се именувать или „земни люди" (Lente des Landes) или „воднн люди" (Lente am Wasser, Roesler 158) — къмъ нървата категория1) принадлежать естнтЬ — nut-inies, вогулитЬ—iiia-kiim, муромцигЬ— inurma, къмъ вто- рата*) — вотяцигЬ wut-niort, ыордвинитЬ — nmrd-wa ’) — го и въ имен» булгар трЬбвл да се търси смисълъ — «одни или земпп хора. Естествено с, че най-близкиятъ фински езикъ, който споредъ Рослера може да ин даде удовдетворително обяснение на името, ще е самоедскиягъ. И дЬй- ствително Рослеръ намира въ рЬчника на тоя езикъ одна дума, конто въ разнит! самоедски нарЬчия гласи be’, bi. ЬП, по има едно и сжщо значение — вода. И тъй етимолосмята на bulyar с водны. хора (както ina-ger--земни хора ). Липсага на I въ прнведенптЬ самоедски форм и не туЬбва да ни смущала, тъй като ось прпл. belea. bileggo — воденъ се внжда ясно, че 1-то е изпядвало. (р. 260). Сл-Ьдъ всичко това не е допустимо, да се говори, че българитЬ били нарсчени по името на рЬката Волга (Dass sie itber nach dec Wolga benannt worden siud, darf nicht Linger vorgebracht werden. p. 260). Още въ X в!къ Волга се нарича Atil, което име, споредъ В., може да е остяцко. Ала, напротивъ, не с невероятно, че Волга е получила туй название оть бъягарпт! и че нейното име ироизлнза отъ с&щия корень, като тоя на името българинъ. (т. е. bid — вода, Волга вода хат’ Етимологии на българинъ (Bulgar, градъ и народъ намираме) и у Хунфалви (op. cit. 254 и 252), обаче тълкуваниита му не се отличаватъ съ голЬма ясность. Името на старата българска столица той разлага на bul и gar, тьй като въ знрянското, пермского и вотлцкото нарЬчие gar градъ. Bul-gar би значело Пул-градъ, градъ на булигЬ. Какви сж обаче тия були, Хунфалви на това нЬсто не казва. Ио-обстойпо се .занимав» той съ етимологичвпя смисълъ па народнопю име Bulgar (българинъ). По аналогия на niagyar, kangar,— bul-gar, bol-gar гркбва споредъ него да означава „чов!къ on. Волга" (Мали von der Wolga). Ала по-нататькъ четемъ, че името Волга проызхождало отъ българитп и bolga wol-ya като вотяпткото nd на руското irjat. ('гол и цата на българитЬ се казвала сжщо Bolgar; вероятно съставната часть на рТ.чьта, конто означава „градъ", е изпусната; ако не исками да нриемемъ, че kar, gar, което въ зпрянско и вотяцко наречие значи градъ, с тукъ пзцуснато, така че bol-gar он значило Вол-градъ или градъ па ВолянитЬ (Bolnianner)". До колкото може да се разбере отъ горнего. българитЬ сж получили името си отъ Волга, което име обаче тЬ сами сж дали па рЬкага. Пра- вилно би тр^бвало да се заключи, че първонячалната форма на ркката *) Ср, коремии. пша. шум, та, зиряпски тя, перм. та, mu, вогул.. тя, лвЯж., ост, ui)g, ту, mych, — земя. ’) Ср. знрянсхч wa, tfom. wu. «о,'., черен, wts. фии wi'te, wesi, морде, wild, мпвж. wix — иода. •) Ср. и chondy-chui и as-<hui (остяци) иарЬчеии така по рккигк Конли и Ась, д«а ирнгока на Обь; коми или иермяци, иаречени пи р. Каха. Едпо eaxiH-iCKo пдеаи на р. Ka.se! Ki се нарича kasel-gum и пр. Сащ<> и ма-.злръ (=миджарь) апачи собстиенво ТЧД87*^ Р- 159-
КРНТИЧЕИЪ ПРЬГЛЕДЪ UA ВЪПРОСА ЗА ПРОН310ДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 635 ще е била Bui пли Bol. On. гдЪ се взема суфиксътъ(?) да и какво значи той, Хунфалви не казна, както не се изршшва прямо, какво ще рЬче Hui или ВоГ' Още по-го.тЬма става конфузията, ако се вземе нъ вни- мание. че малко но гор! имею на града се гьлкува: Л’ол-гуии^г или гран, на Но.шнитл (Bohuanner). Hue бн.хме очаквалн че Bul-gar градъ на Волга (Bui Волга). 6. Етимология на името отъ гледището на турско-татарската теория слЬдъ Дайса. ( ъобра.що съ мною пб-го.гЬмото значение, коего по-новит'Ь ири- нържепици на турско-татарската теория отдавать къобще на езикови'Н; шкали, ние намираме у тЬхъ и по-грижлини и по-обстойпи тълкувания на името българинъ. Още Цайсъ 6Ь иабклЬзалъ пжтсмъ, че Bolgar ще се е нарнчала първень зе.н.чша на българитЬ и че с.тЬдователно името трЬбва да е до- машно (cinheimische Benennung), по че това име не може да се облени отъ славянското название на рпката Волга. Тона отрицание на една толкова популярна стара етимология, която приеха дору родоначалитщитЬ па турско-татарската теория, е характерна за всички пзслЬдвачи отъ тая школа. Както Томашекъ, гака и Вамбери и Золотпицшй търсятъ да обяснятъ „булгар* сь помощьта на турскитЬ парФчия, по не отъ Волга. За първъ пжть Томашекъ засЬга етимологията на имею „българинъ" вт. своята рецензия па Рёслера (Bom. Stud.), като взема поводъ on. тълкувапието па посл'Ьдния. Както видЬхме Р. е на мнЬвие че „Bulgar" значи „в~дни хора" (Wasservolk). Обаче, възразява Томашекъ, корень 1ш1 вода не сжществува пигд’Ь. Въ тавгмйското belea „обиленъ сь вода" и егтпе. bi-leggo „ведешь" — Lie и leggo с* прилагателни суфиксн, ср. kinta-lea „опушенъ“, liieddu-leggo и пр. а като трупика трЬбва да се приеме, сжщо като въ друиггЬ фински езици, така и въ самоедскою нарЬчие, лървоначално wada (wadii, bede, bii’, wit, fit, it). — 3a gar „народъ6 привежда Рослеръ вогул, kiir „чов1;къ" което обаче Томашекъ отнася къмъ турского iir (ar, er, it ,) — „мжжъ“, която дума едно врЬме с имала лабиаленъ прЬдзвукъ (ср. мадж. ferj, зирянск. werii-s „мжжъ, еьпругь*1). ВьпрЬки Дайса Рослеръ привежда пакт, името на българитЬ въ свръзка сь названного на рЬката Волга. Томашекъ гагЬта това име за финско. защото само черемиситЬ сж залазили одно подобно пазваппе jul ( wulj), когато чу])ски Волга се парича Etyl, Adyl. Тъй като българитЬ сж отайка (ein Residuum) отъ разни по-рано или по-къспо нахълтали турски племена, то името Indgar, bitlar, пе значн споредъ Томашекл нищо друго освФнъ яе.м)ъсенъи (Mischling) отъ турск. булгамак, „мЬся, разбт.рквамч/ (mischen, (lurclieiminderrtllireii.) р. 156. ') При гои САуюй Тоялиекъ тмкукя и ви<'то на утигурпгЬ и вутригуритк Utig’ur iioc.n ними, миролг.бииь, гы*дин«и1. (Viimliery, Ku.latku-lnlik, р. 2.). може би „дмтеиь, иин'1еиьк. р. 156.
63G д-гъ нс. д. шишялновъ, Сжщата етимологии повтарн ТЪмашекъ и въ рецензията си на Ирече- ковята история, (р. 682), като сс задоволява просто да укаже на Zschr. f. 6st. Gym. 1872., p. 156. (Dulgar Mischling). Най-сетнЬ намираме това тълкувание и въ енциклопедията на Паули (р. 104 0), обаче съ една важна прибавка, макаръ и сь по-хипотетичент. характеръ: „името (българинъ) може да е вначале или „см1ьсенъ“ или „разбръквачъ* (Пег Name mat) enhveder „Mischling" «н!ег „Aufmischer" Itedeutet lialten"), отт. турекятл глпголна тема булга — мЬсн (3, лице единств, чисто, наст. врЬме булга-р, първоначално поминали» форма). Споредъ Вамбери (op. ей. р. 64.) булгар значи букнално бунтов- нишки, ме.межнишки, въетаннишки. (aufrtllirei'i.sch, rebellisch, wdlderisch), аористъ on. глаг. булга-мак възбунвамъ, разбърквамъ, ровя (aufrtthren, aiifinisclien, wiihleni, който въ турек. ез. се ерфща место вито нарЬчне. Дали това название е въ св|гьзка съ нЬкое отдЬлно движение (Souder- lieweguug) на това турско плене въ по-старата история на турцигЬ, ммчно би било да се рЬши; ако и да му се вижда крайне странно on. друга страна, че подобна идея лежи вт. осповата въ названието на иФкои турски племена, който отчасть см скществували едно вр'Ьме, отчасти сыцествувагь и сега. Ср. наир, кабар (кабари) съ турек. кабар-мак раз- бърквамъ, бунтувамъ. и пр., отъ конто дума, съ нзпущание ня гуту- ра.шия пр-Ьдзвукъ. явление нередко вт. турския езикъ. се е образувало родовою име абар или авар; пос.тЪ личнигЬ имена казар и казак. произл. огь общ. каз скитамъ се. ръшна насамъ нататъкъ (ср. Vambcry, Etym. Wl>. р. 23.), конто се рахтичаватт. само по това, че първото се употркбя като аорпстъ, а второго като пошей verbale. II двЬгЬ пмагь обаче основного значение скитппкъ, вагабонтъ, номадъ. Вамберп намЬрва сжщата идея и въ друго одно турско племенво или, ако искате, народно име, въ имею киргиз, което рф.шптелно произлиза отъ кир поле и гиз скитам се (гиз, осм. гез разхождам се. тегам. мека ф, отъ първон. каз) сжщо като казак и по-старото казар, номадъ, скитиикъ. Отъ киргизъ споредъ Вамбери произлиза и имею черкес». „Както може да се види on. 1ч>рнсто“. завърптва Вамбери своя етимологиченъ екскурсъ, „толкова люби- мата на славянитЬ етимологии на името булгар отъ бул и гар, и срак- пенпето му съ буларъ, бояръ почива на праздна фантазия, както въобще при мною други спорни въпроси въ тая область производного етимоло- гизувание отенча венчко (den Ausschlag giebt)“. Етимологията на Вамберп приеме папълно и Богдамь1) in. своята интересна сказка „lioininii bulgani. Haporturile cultunde si politico intre aceste dona popoare. Conferentc de—“ (Бук. 1895.) p. 11.: „Dupii ninne, I-arn lua drep t un [topor turcesc, ciiii cuviutul bulgar este incon- testabil un cuvint de origine turceasca. In dialectele turcesti balyhai (bulgar) este un ailjedir ce insamidl „neastiniplirat, tiirburat“, innidit cu *) Вь :ia6. 1£-ьмь стр. 51. самъ Гюгдапь калва „etimologia cuvintuhii rbnlgar“ adoptaM de nui este cea datii de Vambery in „Unsprung der Magyartu* <Lpz. 1882. p. 03.i. Водил, ее u on. Toniaschek, Zschr. fur listen*. Uymn. XXII. и XXV11I.
КРИТИЧНИЪ ПРМ'ЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРаВЪЛГЛРИП.. 637 пи verb biilgha-inak (bulga-mak) саге insaiunii „а lurbnra а ашгЧега * „Bulgaria prin urmare, erimologhice^te vorbind, aunt „turburiitorii, пеаЧпп- pliratii, ratiicitorii, nomazii, razlminicii'“; el all iui нише analog, ca пьешпаг- jji forma. cu о suinii de alte nunie de popoare Uirce^ti, cum sunt a\aril, khazarii, abarii etc.“ Пай-подробно разглежда етнмологнята на „българинъ* Золотницк/й къ своята мон н-рафия „Лингвистическая замЪтка о назвашахъ Булгаръ, Виляръ и Морившим* печатана въ ИзвЬстията на Казанского Общество Археолопи и пр. г. III. 1884., р. 35—56. За да се узнае кому първо- начялно е принадлежало името булгаръ, да ли на страната или на града, тркбва, споредъ ЗолОТНИЦШЙ. точно да се ОПр'ЬдЬли първень значението на названного, като се узннятъ съставнигЬ му части и се пояснять взаим- пит Г. имъ отношении ио законигк на срявнителиата филология. Поряди всичко тр'Ьбва да не се забрява, че въ всички турски и монголски на- р1;чия владФе законътъ на съзвучнето или хармопиятя. на гласнитЬ. Отъ туй гледшце „булгаръ* отговаря напълно па тоя законъ. Ние имаме твърди (у и а), а не мекп гласим. Значи името може да бжде и е дЬйствително турско. Сега какво значить съставнигЬ му елементи? За да узнаемъ това, тр'Ьбва да излкземъ огъ елемента ар, което не е нищо друго освФнъ джагатайско-турското jep, по тал. jup, по кпрг. и алт. jep', но чув. сир (но башк., зир., як., сир), и което значи „земя, м/ъстчость, страна*. Въ повечето случаи това сжществително се подчивява на фоветичното влияние на прФдходната. дума и се явява въ впдъ на пр', jep', ер, ар и ар. (вж. Корн, чув Рус. слав. р. 258); наир. 1 Пин-ер (турск. адербсйдж. шеи)— весела местность (ib. 259Д кин-jep' ( чув. кипе сир), местность, вь която сж влЬзли), типьн-jep' ( чув. типне-бир) — изсъхнала местность, шемж-jep ( чув. пемзе сир') мека, п’кжпа мЬстпонъ, Карман-jep, укр*Ь- ш на местность; тукъ а* отиася и Биг-ер, bujr-ep, вотяцкото име на татаригй. СрФщу тия имена косн-ар ( чув. коош-сир), местность на която сж прЬмииали. тын-ар ( пшнны сп|П — заьцгазвала местность, чыган- ар, страна отъ която сж иил'Ьзли и така нат. — В ь категория га на тия послЬдпигЬ форми влкзва и името Булгар, което по чувашки, споредъ Золотницшй, се изговаря Мур-гар (у се произнася като глухо о). Нередко обаче мекозвучпата дума (въ нашил случай jep), като се слЬе напълно съ пркд.ходната, омекчява и тая. Такя се получава Вурм-jejif (чув. вурум), дълга мЪсгность, каш-ир (джагат. каш. хълмъ), висока местность. По тоя законъ отъ Булга]1ъ се получавагъ и слГ.днигЬ формп Биугер и Булйр. II тьй Булгар, Мургар. Булар и Би)гер сж напълпо вдентнчпи форми. Само остана да се обясни разликата между пачалпитЬ б и м; между л, (j), р и отсжтствиего на г въ думата Булйр. Това споредъ Золотницшй е много лсспо. По гочка 1. сравни Бохмить, Бахметъ нам. Махметъ. (у волжскитЬ българи. .:ii6ki. още оть В. В. Григорьева), бусурманъ (отъ сжщата епоха), нам. мусулманъ. ОснТ.пъ тия двФ думи могатъ да се пряведатъ още сто-
«38 Д-ГЪ ИВ. Д. ШИПШАНОВЬ, тина други, въ г.оито вижда ме скщи» пукходъ па звука м въ и б и обратно п б въ м, и то не само думи взети оть разам турско- татарски на|ючия. Ср. чув пип' (хи.пца) тур. бин тат. мен, кирг. чин алт. мун; чув. гаг. мамьпс тур. пумук, бумух - шшукъ; а и оть единъ и сжщъ гоноръ: алт. макаттыр, маатыр и паатыр юиакъ (р. бога- тырь); пажак и мажак великанъ, палта и малта— топоръ, алт.-кондомско муу.чук и пбзук (алт. пи)ик, чув иизык, тур. 6yjyK. тат. oejeKk голЪмъ. великъ, чу». ей' (язь) и май (мой), килеп' и кил-ем' (ще дойда азъ). из-ебер (ще пиемъ) и исьр-емер (пнхме ние) и т. я. ’1с прЬходътъ на м въ б не е обаче изкдючптелно свойство на източно-турскитЪ наречия, доста е да се нокаже руското блинъ, иначе млинъ (чув. илем, пйлем, черем. мел'на. вот. мылим. Огь всичко горЪказано се довазва ясно идентичностьта на чув. Мургар съ Бургар и по-натагысь 1>умар. 2. Колкото се касае до разлива га между звуковет), л, р, и j и» думигЬ булгар, мургар и 6njrep, то тя само на първъ погледъ се вижда доста значителна, при всичко че постоянно и ср&щам<* въ живота. Дпца и хора съ неразвит* езиковъ орган» произнасят* чеето .< и р като j, напр. бырл на j’bKk, joBiijii juoy. nujiijn др»ва. ко)ова, куница i были на р1;к-к довили рибу, пилили дрова, корова, курица). Съ усъвършгнствува- пиего на езика дЪтето иаговарл по-лесно л, но го ютува: люна была цельна, гольчокъ и т. и. НдмЪсто р д'Ьгето изговаря и л: либа, люка, длова, кодбва, кулица и т. н. Рускиятъ селенинъ често замена въ засти думи л съ р: нерьмень (вм. нёль-нянь) или ги размести»: .’1еве|к-|йи полкъ ( РевелскШ); л р, особепо когато р се ср)ица два пати въ една н сыца дума: левизоръ, ееклетарь, дилехторь, паликмахерь, левольверъ. лесора, леторта. оларь (орарь), Лнстархъ( Аристархъ). .тастократъ (аристо- кратъ) и т. н. Впрочсмъ като се обрьща „къ фактамъ болЪе научиымъ", Золотницый показва подобенъ прЬходъ (на л вь р) in. японским езикъ |1 (зверь. Никорай). Въ китайския шишаки р — л: Олосъ, им. тат Оросъ русинъ. ') ОсвЪнт. това за дока:гь че л р, и че j — л, могатъ да се принедатъ много татарски, киргизки, алтайски и чувашки думи: тат. балта чун. порда, гопоръ, тат. ejaM.ie чув. илемле, хубавъ, тат. yjun чув. вылля, играй; тат. Koj чун. хор, тури; тат. intjuii чув. .хорын, брЬза: тат. ту|ынъ чув. туран. наситп се, тат. yjan — чув. ву|1ян, събуди се, алт. jn чув. jap. праги, тат. ajau чув. ора, кра.1Ъ, тат. jyicapu чув. гуле, ropi; кирг. ургар чув. улгар, плеяди и т. н. Ако си спомнимъ, че п монголскитЪ татари въ началото на своята мюсюл- манска образование и. се нарича п. бусурман. нам. мусулман, то ние можемъ Гн'зъ (ъмнЁиие да признаемъ, че булшр, мургар и би)гер сх гъждествепи думи. 3. Още въ началото на XIT кЬкъ, както се вижда огь Андалуси и отъ ззбЪ.11>жката на Хвольсоиа, „Бу.пир" <е нарнчалъ lij/.tap и това име се приемало тогана ла първопачалио, гуземно. а Булгар се приз- навало за арабизувана форма огь Пулар. Булгаръ и Билмр (булар, билер, ’) Ети uaiib ее изгмарл гая омцата дум» игь рлзннгТ. инородци: нрем руш, пер.ч, речь, Hxi/m, луча, тунг., jytH; вот. ajycb, »«оя. орус; кит. олус; чув. нырыс.
КРЦГИЧВ1П. ПГЫЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ИГОНЗХОДА 11Л ПГЛБЪЛГАГИТ! 639 буляр) сж само двЪ различии диалектично произношения на г дня и сжща дума. Като намира това мнение за съвгЬмъ справедливо, Золотницмй търси само да облени отт> фонетичнитЬ закипи на чувашкнп езикъ илчеманисто па г въ булар. II до сега съгласяитЬ ш.рлепн звукове г и л изпадатъ въ чувяшкото нарЬчие при вс+,ки удобенъ случай или въобще се изфърлятъ, което давя своеобразенъ характеръ на чувашкитЬ думи въ сравнение съ другитЬ турски парЬчия. Между друго се срЬща и из- чезванието на г подлуп, плавно л, напр. таг. ал г из чув. ил-ер. нземете, кплТез кил-ер. ела те: бил'гйн - бил'не, знаемъ, булгачил бол-зассып, ако бжде и т. яат. Ако ге вземе цо-нататъкъ in, внимание, продтлжава Болотницшй, и шазаного иа едно заседание на IV археологически копгресъ (2 авг. 1 "77 । мпЬние на 1’адлова, че сегашнитЬ чуваши сж потомци иа ста- pin 4. българи, и на М. II. Ильминсюй, че чувашкигЬ форам, конто се еркцагь въ българскигЬ надгробии надписи, съставнть вь звуково отно- шение къмъ сегашняя чувашки езикъ, нЬщо като ср'Ьдна степень между сегашнигЬ чувашки и татарски форми (Изв'Ьсття о занятая хъ IV арх. съезда, р. 50), то можемъ съ пълна увЬреность да приемемъ, че двата града Бряхимовъ и Булымеръ се наричали по народного (българско-чу- ваптко произношение) Булар (билйр), а по общотурско (бългярско-тя- тарско) се пролзласели и пнпте.ти Булгар. Букнално проведено — еди- ниятъ и другиятъ градъ се наричатъ въ рускигЬ .тЬтописи Великъ градъ, споредъ туй кой отъ тЬ.хъ въ известно вркме е билъ столица на цар- ството, съ което напълно се оправдава и мпЬнието на Сснеонскш, че имало два гряда, конто се наричали Булгаръ, Биляръ „Велики". 11 тика булгар, булар, бщгер и мургар сж разнообразии форми отт, една и сжща дума. Пита се сега, коя оть тЬхъ е послужила за основа на другнтк кия е първопача.тна? За такава ЗолотницкШ признана — б^/гер,- I) защото наиълно отговаря на изложения no-ropt законъ на постепенното пркммнувание на j въ л п р. и 2) .защото точно onpt- дЬля значението на името и се е очувала въ вепчката си чистота у нЬкогашнитФ съсЬди на. българигЬ — вотяцитк единъ народъ, който едва почва да излила изъ съетояниего на първобитната си култура, който пай-малко огь всички свои еьсЬдп се е повлиялъ отъ историчнитк събптии и преврати, и за това най-чвръето се иридържа о своитЬ тра- диции. Въ виста степень убЬднтелно е прочее, че вотяцнгЬ и до днесь наушчатъ казанскитЬ татарп бирер, първти'итното име на българигЬ. А думала бм/гер Волотницшй я смЬта за съставена оть татяро-българ- С1й»то t'ujuK (алт. ттщик. тур. бу)ук) го.гЬмь главенъ, великъ и jep. jep', тат. ,jnp. земя. страна, мЬсто. .Полагая что первоначальное нязв. было тонкозвучпое б]йг-ар звук к между гласными и пос.гЬ плавныхъ л и р переходить въ г), толстозвучпоо Бу1уг-ар — „челикия страна" пос.гЬдующими, ио закону разшпта звуковъ, пзмФнешями въ названш страны должны были быть топкозвучнее Билиг-йр, Билъг-йр, а по народному выговору чувашско-болгарскому, за вкгпускомъ гортаннаго — Бил-ар.
Д-1"Ъ ИВ. Д. П111111ЧА111ИП., (МО Пулбр, толстозвучпое — Булг-ар народному Бул-ар. <hy форму на- ходпыъ въ имени булар-miu на XX VI надгробной надписи, „Булгар, на 15олгк,“ стр. 3S и пакопецъ позднейшее — зяволжско-чувашское Мургчр, Моргар.и Ио и въ първона чадного яме Би}иг-ар. пр1>ди още j да ирЬмине вь./ и да се образува Бал-ар грЬ'ва, споредъ Золотпицшй, да се допустне, че гьрленото г ще е било изпустнато („по шцюдному выговору"). Ио такъвъ пачипъ бихме получили Buj-ilp, Бау1р, одна форма, която мной» добре, пи обяснява името на загатната Бчармия. за която скандинав* скитТ, и византйскигЪ лктоппси ни давать най-противурЬчиви известия. ГърцитЪ нарнчатъ Волжска Българня Велика, а саацо така и Пермь in, рускптЬ летописи и документа огь XIV и XV вккъ се нарича сащо Велика. Отъ това може да се заключи, че и Пермската покраипа въ старо врЬме ще е влЬзвала въ състава на българското царство подл, общото име Би-iip. което зпачп именно Велика страна. ФпнитЬ iioc.il; с* прибавили маа ( земя. область), незнаяйки че ар вт. Би-Ар значи С&1Ц0Т0, оп> тамъ Биарма („го.гЬма страна земя"). Отъ етнмологнята па Золотницкий става ясно, че името Snjrap, (Билар и Булгар) е принадлежало първоначалпо на цклата страна или на всички български владЬиня. А тъй като името па страната нерЬдко се нрЬнася и па народа и на главнии градъ на страната (Витка, Вит- чане и г. Вятки, по-папрЬдъ Хлыновъ, Пермь, Пермяки и Пермь), го и съ името Булгар е станало слщото. Съ това става излишне указанного на Григорьева „че името Булгаръ може да е било дадено па „Великин градъ" отч, арабпгЬ по гЬхния навикъ, да нарнчатъ сто.шцата по името на страната, за да избЬгиагъ чуждитЬ звукове", защото самата дума „Булгар" значи голлмо главно лчьсто или столица. Па края на своею изслЬдвание Золотннцшй пмтемъ се спора и върху етпмологпитЬ на Булгар отъ булгамакь. Той взема поводъ он. една бктЬжка на Шпилевсюй, който се пита, що значи „Маръквашъ", одно име, което се поменува въ рускитЬ .тЬтоппси. Самъ •к»лотш!цк1й билъ обяспплъ това име Ритиху (Матер, для этногр. Россш, Баз. Губ. ч. П, р. 122) така: черемисигЬ сами се нарпчатъ Мари, рок земя. вам корень. Маръквашъ мар-рок-паж корень на черемиската земя. Гукь Золотницшй се отказва отъ това см гълкувание и като взема въ вни- мание. че въ еписыш па населеннтк мЬста на Кал. Губ. има едпо чу- вашке село Вась-кипу Моргоушы, че чув. уши тат. учи, че б прйми- нава въ м. и л вч. р, го моръквати моргауп1ы бумаучы отъ i.iai'o.ia булга, възму цапамъ се, бунтувамъ се („булгагить сн“| и значи „возмущающш ся, неуживчивый, бунтуюянй ся народъ или край". СлЬдъ това отъ себе си възниква вьпросътъ, ако Моръкваши Булгаучы. то н'Ьма ли и името Булгар н'Ьщо общо съ глагола, булгамак, възмущавамъ, бунтувамъ. Нолот- ницшй самъ пркдвпжда подобно сближение (гой като че ли и не подо- зира, че го .тЬпствптелно е било направено). по го отфърла категорично. Булга е 2. лице повелително наклонепие п пай-малко е възможно да
КРИТЯЧЕНЪ ИРЪГЛЕДЪ ПА ВЫП'ЧСА ЗА Ilf МИЗИЦА НА ПГАЬЪ1ГАГИГА. 641 служи като опрЬдклип-лно на една страна. „Вт. заключенш считан» яуж- нымъ прибавит!, одно заыкчашс нт. пргдуп|н,;кде[пе могущаго шилЬдвагь вопроса, не происходить ли и самое иазваше Лулгаръ отъ того че Булга, которымт. объяснено назваше маркваш. съ приставкою ар-страна ' Гакь кфгь Лулга есть кореш, глагола (т. г. 2-е лицо повел, накл. и значит ь: возмущайся, в.. ,му гпсы. го гакавая формата въ названы местности най- меюъе всего в лм>лсна. ибо глаголь предъ существнтсльпымъ при обра- зовали на-., anift упниребипшенъ исключи телно въ формЬ оп|и>д,Ь.1ающаго, т. е. прощедшаю или насгоящаго цричасля, какъ мы это и видЬли въ назвашяхъ тиин-лрь, чаган-ар и ир. Объ зтомъ не стоило бы и говорить, если бы нельзя было ожидать такого вощюса и если бы .мы не натал- кивались на уродливый обясненш пазванШ, ностроениыя на сочетая!» т>в>л ию лънаго наклонен!» съ существителънымъ таково напр., изъ числа мшнихъ, объясн. г. 11 l:i рлоиекаго назв. тат. дер. Кара-Шам (емотри-св'Ьчка) и (Пиридина Михайлова, чувашскаго назв. села Малаго С'ундыря, Ар- сюндерь — мелп (’. или гаси С. — По такому образцу ме трудно было бы произвести переводить и назв. б/-tip оть корня татарок. слова 6ine и переводить его „пляши страна". Научная правда для пзс„г1цователя должна быть всего дороже" (р. 55.). Лпнгвистнчната забкгккка на Золотннцкш за нмената Булгаръ Биляръ и Морквапгь. четена въ общего събрание на Казанского Архео- логически Общество, даде повод» на тогаваптнии прФдеЬдать па друже- ством, //. Шестакова. да каже първепь нккодко думи по поводт. на сьобщеннето (По поводу сообщен!!! П. П. Золотницкаго: Лингвисти- ческая зам. и пр.) и ведиага с.тбдъ това да папише друга одна бфлкжкя: „Кто были древн!е булгары* (замЛтка по поводу толковашя П. II. Зо- лотницкимъ значешя слова Булгаръ). Едпото и другого е печатано въ салцил брой на I кв'Ьстията, като прибавка къмъ статията на Золотннцкш (стр. 57. 59 и 60 — 73). Вь нървата критична бЬлЬжка Шестаковъ защищала Шпилевсшй огь н'Ькои несправедлива укори на Золотницый, указал. че отъждествяванпето на Булгаръ и Биляръ съ Великъ Градъ (въ рускигЬ л'Ьтописн) г производно („такой щюнзвольный выводъ сдФланъ единственно потому, что опт. быль нуженъ Н. II. Золотницкому"). Не напълио се еыласява Шестаковъ и съ произношенш го на Eujrep за иървоначална форма и съ пепното тълкуванне, но защо? — „объясните объ этомъ признаю пужнымь отложить". — Обаче III. приема предполо- женного на ЗолотпицкШ, че пермската покраин» е влЪзвала иккога т. границптЬ па българската държава. (Далп обаче бкарма, има нЬщо общо съ onjiip, булгар, за това критпкъгь не говори.) Потвърждение иа гор- него III. с'ылежда въ общин горбь па Пермь и Булгаръ. Едпппягъ и другиягь имать за ;накъ мечкапш, конто и сега се обожава отъ вогу- лнг1; и името на която било звучало още въ названного на стармя бъл- гарски градъ Отель (Шпил. Др. Гор. 151). Ош по зирянскн значи мечка. Сбюрижвъ, lapeirb итдкгъ, 1. д4л% nctup.-фил., вн. XVI. 41
642 Д-ГЬ HR. Д. ШИЮЖАНиВЪ, ель — м.гЬко (подобно въ името на старобълг. градъ Куль може да ге съгледа зир. куль — диаволъ „поклонеше которому не соынЬнно было въ бултарской-сторон#1). По обстойна е втората забКтЬжка на Шестакова, въ която той nt; само разисква въпроса, кои са били прабългаритЬ, но се опптва да поставн една особепа етимологии на името Булгаръ. — С.тЬдъ една доста подробна оценка на трудовегЬ на Золотницюй, който цЬлплгь си живогь билъ посветили иа една идея: „выдвинуть любимое имъ племя (т. е. чувашитЬ) п сделать его преобладающим ь древней Булгар in или какъ онъ самъ выражался „булгарскаго союза", Шестаковъ прЬминава първень къмъ въпроса: наистина ли Булгаръ значи буквално „Велика страна" и пеггвърдява ли се това съ авторитета на рускигЬ л'Ьтописи? Споредъ пего нищо не значи. че рускигЬ лЬтописи наричатъ Булгаръ Великъ Градъ, това може да служи само за доказъ че Булгаръ билъ д'Ьйствително голЬмъ градъ. ДревнитЬ римляни наричагь Римъ просто I'rbs, това значи ли, че Roma I’rbs? произвежданието на Булгар или Бирер отъ бу/укар Шестаковъ ги намЬрва 1) производно и 2) безъ никакво филологично основание, защото съ никаким закони за ирЬхода на звуковегЬ не може да се облени, какъ се е образувало onjrcp отъ 6yjyi: — ер. 'Га даже и да би било възможно, рискувано е, да ее осно- вавашъ само на етимологията на изв'Ьсгни думи. Това може да причини голЬми г]гЬшки и заблуждения. „РЬшеше этого вопроса могло бы способствовать р'Ьшеше другого вопроса: Brno далъ такое имя болгарамъ, сами ли себя они так» назы- вали или ихъ звали этим» именемъ другие народы, искони ли они такъ назывались или получили это назван/е поелп, по какому либо особому случаю? Если они сами себя называли булгарами, то корня этого слова елпдуетъ искать въ языкп, господствующего въ древней Вулгарги племени. Но здгьсь-то именно и представляется затруднение, состоящее въ неиз- впстности, какое племя скривается подъ именемъ Булгаръ и одно ли было это племя"? За да отговори на всички тия въпроси Шестаковъ разглежда нЬком огь показанията на византийскнгЬ списатели. РускигЬ .тЬтоппсн и из- точнигЬ географи наричагь наистина българнтЬ — българи, но на ви- зантппцитЬ г1; ставать познати подъ имената кимерийци (може би раз- валено отъ кёресъ-мари, или чи-мари, както и до сега се наричагь некръстенптЬ черемнеи), сармати (съзвучно ст- сярмысъ, както чуйашитЬ наричатъ черемиснгЬ, а енрмисъ споредъ Золотницюй значило войнственъ) оногундури, (което напомня Шестакову Ун-угаръ — Велики угри) и котраги. което може би да е развалено отъ комиотнръ (камски народъ, пермяцп). Коронит! на тия дв! имена не могатъ да се намЬрятъ въ гръцкия езикъ. слЬдователно не може да сж измислени. Който нев-Ьрва. че отъ коми-отнръ е можало да стане котраги н!ма Осн'Ьнъ да нити, какъ Порфирогене гь привежда имената на с.тавянскитЬ буквн: улхюЗ (глаголь), увета (есть), тсеДрЗсо (твердо) ср£рют (фергь), у£ат (ять) и пр.
КРИТНЧЕНЬ ПГБГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 643 (De them. Bonn. 363). Но България e била обитавана и огь други пле- мена. Земята въ конто жшгЬяли оногундуритЬ се назвала споредъ К. Пор- фирогенета |ubsv( ВтАуас'а (De them. 130). Споредъ Шестакова jii’jsv тукъ не може да значи черна, а неи-млстна (тъмна, неясна). Обаче Hi- колко реда по-нататъкъ му хрумва, да ли рабр^ не е пр^правено отъ мари, както и до днесь се наричагь черемиситп (мари значи хора, люди). А дума га мари му напомни племсто меря въ рускигЬ лФтописи. Възможно е. между племената, конто сж населявали България да е имало и мари (черемяси). ГорнитЬ предположения, основами на твърдЬ рискувани етимологии, дакать смелость на Шестакова да заключи, че въ Велика България на Волга сж жив’Ьелм нЬкога скитски, чудски, фино-угьрски племена, унугари. комиотири (зиряни, перммцп, вотяци, вогули, черемиси). Съ тия племена още въ старо врсме сж се смЬснли турци (чуваши) и славянн югтаналн тукъ може би огь първоначалпото движение на народитй). Шсстаковъ напомни, че нбн-Фодлапъ нарича столицата па българитЬ славянски градъ, че българитЬ. попитани въ Багдадъ, какъвъ сж народъ, отговорили „народъ смЬсенъ отъ турци и славяни“. „Слйдователно, в-Ь- роятно е че съ фпнскигЬ племена въ българското царство се сливали турски и славянски*. Повечето оть тия поелпднитп, споредъ Шеста- кова, може да сж се отделили заодно съ Аспаруха и да сж основали българското царство на Дунапа. Колкото за туй, че се напирать нЪкон чувашки думи въ извФстпята за прнеыиицигЬ на Аспаруха (Шестаковъ имя очевидно нрЬдъ видь пзвЬсгния именникъ) това не може да служи •та доказателство, че притпелцигЬ сж чуваши, а показва само, че между славянигЬ, дошли съ Аспаруха на балканским полуостровъ, е имало и чуваши, приежтетвието на конто между волжскитЪ българи се доказва огь надписигЬ на много надгробии паметнпцн. Разликата между дунав- скитЬ и волжскигЬ българи е могло да произлЬзе огь туй, че славян- екиятъ елементъ въ Волжска България „былъ сильно ослабленъ уходомъ съ Аспарухомъ большой массы славянъ въ дунайскую Б., п что in. ушедшей масс!» тюркскихъ и финнскихъ элементовъ было несравненно менЬе, ч!>мъ элемента славянскаго*. (р. 71). Това е окончателното заклю- чение па Шестакова за етничппя съставъ на населението въ нЬкогаИг- ната България на Волга („Волжскую Бо.тгар1ю населялъ въ древности союзъ племенъ славянскихъ, тюркскихъ и фин но угорскихъ“), заключение, което той основана, както виждаме, главно па н+.колко етимологии. Остава да видимъ, какъ той тълкува най-сетпЬ самою име „българинъ". Тукъ авторътъ, при всичко, че не е твърд! възхитенъ отъ фило- логичнигЬ способности на внзантийцитЬ, особенно огь дарбята имъ, да предавать точно чуждитЬ звукове, — (вж. no-roph) се дов'Ьрява напълно на Никифора Григора и приема негового сближение на името българинъ ст» името на р*Ьката Волга, прнбавя обаче единъ по-пъленъ разборъ и на двата елемента, па конто разлага названного. Шсстаковъ привежда in extenso на руски изв-Ьстния пасажъ изъ Григора, и тьй като последняягь 41*
641 ,1-1'Ь ПК. Д. ШИШЛАНОВЪ, (•лиспа подробно и скититЬ, той се спира и върху тР.хъ и най-сетн); свършва съ слГ.дпята етнмология споредъ която б'мгарппъ произхожда огь славинската дума Bo.ua (Волога, Благо) и тат. jap — брпгъ. Така чс булга|п. значи собгтвепо волжски брпаъ (така наир, и Черпоярскъ ще е просто пр’Ьводъ огь тат. Караяръ). „II такт., по свидЬтельству Ник. Грегоры племя, занявшее земли по Дунаю, прежде называлось (скипами -xoihu— Чудь), а потомъ прозвалось Болгарами по имени большой р}ъкп>. (р. 67.) которую туземцы называли Булга или Вулга. Въ этой рЬкЪ не трудно узнать пашу Волгу, которая и1.р >ятп1;.' всего носить славянское имя Волога, Влага, вода но преи- муществу и названа такъ славянами, можеть быть, первоначально въ своихъ верховьяхъ. Въ произношенш тюркскихъ племенъ Волга изме- нилась въ Волга, Булга, откуда городъ построенный на берегу, рГ.ки прозвался Булгарь. Булгаръ ложен. быть сложное нзъ Булга-яръ; яръ, по татарски береги, (яазвашя города Черпоярскъ вероятно дословный переводъ гатарскаго Караяръ), народъ булгарами, а страна By.irapiefl. По сами себя туземцы зт'ш страны называли иначе, по своему (какъ?) Ими Булгарь стало известно Вцзанп'йцамъ только со времени заняла Дупайскихт. земель многочисленными пришельцамы съ рЬки Волги, — съ этпхт» то порт, Волжская скипи получили назван ie Булгаръ, такъ говорить Визант. хроники11 (66). На края на статията си обаче Шестаковъ сьвскмъ псочаквяпо, като пзрежда на кратко резултатитЬ оть < воето нзс.гЬдвание, казва „па- зиаи1е страны Булгар!я происходил, он. имени рЪки Волга, по тюрк- скому процзношежю Булга и яръ. берегъ или аръ челов>ып> ‘. Така, че остава неизвестно, за коя етимологпя се р’Ьшава авторътъ. Втората вт. всЬкн случай итлежда да е хрумкала Шестакову вь вркме па писанието. тъй пято no-рано нигдЬ не говори :ш пел, нито пъкь на това мйсто с основана. 7. Етимологии на името отъ гледището на по-новата славянска школа. Пай-новпгЬ представители на славянската теория, Иловайск!!! и Флоринсюи, съ конто евършкаме, се придържатъ въ етимологията па бьлгаринъ къмъ старигЬ тълкування, съ конто вече се запознахме при Венелипа и пеговата школа. Единпятъ огь гк.хъ, ILiouaficKifi, приема че бългярнпъ п|юизлнза огь Волга влага: „Ихъ народна назваше Болгаре или Волгаре принадлежит!, славянскому языку; оно происходить отъ славянскаго слова Волга, тоже что волога или влага1-. (Раз. 222.). Другиять, Флоринский (op. cit. р. 315. и сл. „Заметка обь имени Болгарии очевидно независимо отъ иашитЬ домашни фи.юло :и. юхажда до заключен пето на Плариона Стоянова, Раковски. Крьстьовичъ, Славейковъ и други, че кореньтъ иа името бъл- гаринъ е благ. Възможнн сж обаче и други тълкувашш (вж. по-долу).
КРИТНЧКНЪ ПГЪГЛКДЪ 114 ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАЕЪЛГАРИТк. 645 Споредъ Флоринайй бьлгаритй сж слаояни, сжщо като тракийскитй племена. скититЪ и сарматигй (р. 89, 98). Тъй като и българ< нить археологичми паметници нФмать споредъ него фннско-татарскп. а сла- вянски характеръ, и понеже нс е достатъчно за р'Ьшението на толкова важная въпросъ за произхода на прабтигарнт!, да се ослапямс само на десетипа прабтогареки имена, конто вейки тълкува по своему — Флорипскй счита за достатъчно и туй. ако се докаже, че името бмгаринь не съ- държа неоспоримо домзателство за неслабяшлмото па прабългаригй. Безъ да издана св<<ит+. догадки за строго научна находка, той иска само да покали*. че името българипъ може да се произвело и огь арийски корень. За гая цйль топ съвсЬмъ вФ.рпо забктйзва (р. 347), че прйди всичко би било желателно да се облени, кое произношение е по-правилно, рус- Кого ли — „болгары14 или чуждою „булгары". — Па страна па руското п|юи..ношение, споредъ мнйнието на ФлоринскШ, има едно прйдимство, че то се срЬща у едппъ народъ, който най-блпзу сгон до самою име. Въ рускитЬ лЬтописи ние не срЬщаые формнгЬ булгарп. булгаръ, а по- стоянно — болгары, болгаръ. Едва ли мозге да се помиелп, че тая звукова форма русит! ще сж я заели огь южнигЬ славини. защото името болгаръ <• схществувало въ 1‘успя, още прйди тоя народъ да се прйеели отъ Волга п Кама на Дунава. Сжщо едва ли е вероятно, че руситЬ сж обър- па.ти по законптЬ на енол езикъ правилпото произношение на името българинъ, ако тона да би сжществувало; защото рускпятъ езикъ е много богагь съ звукови средства, та съ едпаква лекость би могълъ да си усвой и татарскою п славянскою произношение. Ако рускитй .гЬтописи паричать маджарнтЬ угри, на и по-гол’Ьмата часть отъ фпнскпгЬ инородци пе съ тия имена, конго гй сами си давать, то туй произлива не отъ мжчпотията, да се възпроизведе на рускн езикъ първообразното име, a on. налика, да се давать на чужди народи своп имена. Тякава пром!на съ името българинъ не г могла да стане, защото туй име не е било за- мЬнено сь друго, руско, а е взето отт. истпнското име па народа, елйдо- вателно, тркбва да е било възпроизведено съ звукова точность, за това но с ийролтно, че славянеката форма болгаръ. е по-правплпа, отколкою татарската булгаръ. Но отъ само себе си се разбира, добавя Флоринсгай, че това прйдположепне, ще получи ша само въ такыгь случай, когато се докаже, че волжсшпЬ бкиари иронзлождатъ не отъ татарски, а отъ славянски родъ, и че елйдователио не славяиитЬ сж били длъжпп да применять това име къмъ своя езикъ, а арабит! и татарит! сж го прй- правилн на своя езикт. отъ славянски. Немаловажна спорна точка за изелйдиачит! на българската старина, образуй! българската нумизматика. Но това, забктйзва ФлорннскШ, не може да бжде доказа гелство. че първото отъ тия имена е по-вкрно. „Българ- скпгй монета били ейчеии изключително въ тоя пернодъ, когато Камска България била вече мюсюлманска страна и жителигй и не били вече тия българи, конто отт. старо врйме паселявали тая земя. При иония етно- графски съставъ името и тр-Ьбк! да се е произнасяло по татарски, и не-
646 д-гь ив. д. шкппиновъ, избйжно е трйбвало да влйзе и въ нумпзматпката. Въ това врйме се появяватъ и арабские!; разкази за българигЬ. II въ ткхъ името се въз- ироизвежда но склада на източнитЬ езици. Най-сетнЬ салит!; българи произнасять името си блъгаръ, блъгары. Слйдъ като установява така, кое произношение е по-в'Ьрно, руского или чуждою, Флорннсшй принта»ни и къмъ самия етимологиченъ сьставъ на името българинъ и полага, че може да има двоякь произходъ „смотря по тому, городъ ли назывался по народу, или народъ по городу.и Възможно е било и едното и другото. „Если слово Блъгаръ иервоначално было уно- трпблено въ смыслп, народа, то основу словообразования въ немъ должна составлять первых четыри буквы — блъг, а ппелпдшя три (аръ) могу пи, быть разематриваемы какъ опред/ъли тельное окончание*. Окончанията на аръ и арь въ сжществителнигЬ сж една оть най-старптЬ форма па слово- образуванието още въ родопачалния индоевропейски езикъ. Въ тоя но- слЬдния кореньтъ аръ е ималъ слфдното значение: „1) аг — поднимать, возвышать, возбуждать, производить, заниматься ч!;мъ либо (ремеслом!.), отправлять что; 2) аг — достигать, равняться, доставать, подпадать, найти кого или что, угодить". Въ едното и другото значение тал дума е сжще- ствувала въ санскритския езикъ. Отъ нея въ гръцкпя езикъ имаме 5р, Spvont, възбуждамъ, произвеждамъ, лат. or-ior, възвипшвамъ се, подигамъ се, възлйзвамъ; тукъ се отпася и санскр. ага, ага, прквъзходенъ и пр., гр. iptexe;. Въ связи съ существителышмъ, этою приставкою аръ определялось знаше, способность, искусство, дЬйств1‘е. Такъ образовались санскрит, слова: gnat-ar, j-nat-ar — знатокъ, знаюицй челонЬкъ, експергь, поручитель, порука, по славянски было бы знат-арь. Ср. и ghvit-ar, зват- арь, зватель; dat-ar дат-арь, датель, даватель, дающШ, гр. Sor/jp; pakt-ar, пекарь, лат. coct-ar варитель; p;it-ar лаг. pot-or, пьюпйй; niat-ar, ваятель, художпикъ, творецъ, vaidt-ar, vatt-ar, вЬд-арь, тотъ кто знаетъ, видитъ, лат. vis-or. Въ славянскомъ языкй по тому же принципу образовались весьма мною существительных!., обозпачающихъ мастерство, знаше, д!;й- ств!е, такъ напримЪръ: пах-арь, знах-арь, ток-арь, стол-ярь, слес-арь, рат-арь, вертоград-арь, глав-арь, боч-арь, пек-арь, звон-арь, гонч-арь, кол- арь, гусл-арь и т. д. „Въ применен ift къ слову Блъг-аръ окончан!е аръ могло также обозначать свойство, искусство, способность, опред'ктяемыя вт. частности первою половиною слова — блъг.и По-мъчно е да се важе, поряди отежтетвиетс» ня гласнигЬ, какво би могло да значи поелкднята дума. „Возможно что оно имкло здксь смысл. блага, т. е. добра, имущества, достатка, счаст!я. При такомъ производств!; Блъг-аръ соответствовало бы возможной формЬ благаръ, благарь, т. е. человЪкъ досгигппй богатства, богатый, созидаюпрй благо, богачъ, соответственно слову боляръ — большой человккъ, аристократа — боляринъ“. До такова зна- чение дохаждаме, ако смЬтаме, че блъга]>ъ е било първоначалпо името на парода. Ала ако прпемемъ втората възможность, именно че блыаръ е било първень топографско име, тогава се получава друга смисълз., а именно елкдующим'гь. „Въ этомъ случай14, казва Флоринсюй, „оно могло
КРИТЯЧЕНЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБ1ЛГАРИТ1. 647 образоватся изъ боль и гарь пли гардъ, градъ11. Колъ отговаря на славян- скою бо.пй, велШ, а гар на санскритскою и перепискою гари — п.та- нина. руското у-гиръ. бу-горъ. „Слово гора въ русскомъ язытгЬ, какъ изве- стно обозначает! также яръ. или высошй берегъ рЪки“. Вл. такъвт. смпсд-Ь бол-гаръ може та значи и.ш го.нъми н.шнини или високъ брпгъ (либо бол ш in горы, либо висошй брЬ1т>). А ако на м’Ьсто гаръ предположим*!, първоначалната форма градъ, то името българ(инъ) би могло да отговаря на имею В'.кградъ или 1юлградъ („т. е. Веявши Градь“). „Такая форма не чужда древиеславямскому языку®, (р. 24!).). Съ това ’Ьлоунтпсшй свършва своя разбора. ГГа която отъ горнигЬ догадки и да се спремъ, въ всЬки случаи, т*Ь споредъ него, отговарятъ пов» че на смисъла на анализуваното име, отъ колкото обяспенията отъ npt.iполагаемитЬ финско-татарски корени. „НеимЪя основашя сомневаться въ томъ, что собственно болгарская, а за, нею и русская форма пронз- ношешя имени Волгарь суть най-бол*Ье точный, мы ио атому самому должнн признать, что финская и татарская reopia здФсь мен ке всею при- менима*. (ib.).
Часть трети. Критика на хипотезит-Ь за езина и името на пра- българитЬ. I. Критика на хипотезит! за прабългарския езикъ. СлЬдъ като се запознахме отд'Ьлно и подробно съ най-главнитЪ течения въ рЬшенисто на въпроса за прабългарския езикъ. отъ конто зависать, както вид^хме, тъй гЪсно и разнообразии^ етвмологин па името, намъ продетой да пр’Ьгледаме и пцЪппмъ изц’кло получепитЬ до днесь резултатн, тьй като само по тоя пачипъ ще можемъ съ по-голЬма ясность, да опркдкитмъ п посоката на по-нататыпното нхтЬдвание. Вървимъ ли посл-Ьдователно огь самитЬ начала на въпроса — а тия начала датувагь собствено отъ края на миналия вТкв, тъй като по-рано ние имаме работа и въ най-добрия случай само съ догадки — ние за- бЬл&зваме нрЬди всичко едно бавно, но постепенно нораствание на. материаая. съ конто науката оперира. Откривагь се нови, пспознати по-рано нзвори. Къмъ византийскитЬ и рускнН. хроники, почти едпич- китЬ съ конто боравягь още Шлбцеръ. Тунманъ, Енгелъ, Венелинъ, се прибавить арабитк Явява се и важниятъ „именникъ" па българскпт1; кинзы* съ своптЬ загатни фразп, и най-сстн1> се прЬдприемагг. дору скромна онити, да се откриять прабълтрскитй елсменти въ старпя (чер- ковния) и новня бьлгарски езикъ, съ конто со заебга попе една точка, ноставена in. програмата на нзслЪдшшиито още on. Шлбцера. Въ туй отношение не може да не се признае, че науката с направила похвалив усилия, ако п далечъ да не о пзчерпено още всичко, което он могло да служи за здрава основа на разнигЬ хипотези, тъй като има нзвори, конто едва сега се откривагь или конто се очаквап. въ бадеще. Едно сравнение между езнковитЪ доказателства на Тунмана и тия на Томашека дору in. чисто количествепо отношение сл. достатъчни, да ни покатать сравни- телния наирЬдъкь въ матернилната страна на въп|юса. Обаче, ако по разнао^азие на изворнгЬ и ко.шчеството на аргу- ментптк ио новнтЬ изс.гЬдванпн стоить впеоко надъ старптк — нс може да се кяже че и категориитл на сзиковитЬ доказателства сж се увели- чили. Иочти оть самого начало и до днесь критпката борави съ слЬд- нптЬ групп:
КРИТИЧЕНЪ ПРВГЛЕДЪ ИА И'ЫН’ОСА НА ПРОИЗХОДА НА ПГАЕЪЛГАГИТЬ. 649 а) Линии имена. Ь) Титли. с) Топографски названия. И) Рп>чникъ (съ изкл. на титлитп. пртдимно названия на прпЛмппщ). Това е най-непосрЬдниягь, основниягь матерпалъ, върху който по- чивать и.тп би трЬбвало ионе да починать всички т< ории. Той състон обаче вт. повечето случаи оть даппп, черпепн оть всички извори, без» раз- лака: тукъ евпдЬтелствата па внтаптпйскитЬ х|юники се мЬсятъ гь арабскпгк, рускигЬ, или ст. показаннята па ста|Ю-или ыовобългарския рЬчннкъ. Тъкмо вт. това емтиение на аргументитп>, взети оть разни мЬста и епохи, състои обаче една отъ най-голФмигЬ грЬшкн на изсл'Ьдванието. ПапрЬдт.кыъ па нашата наука върви така успоредно съ съзнанието, че трЪбва да се правн прЬди всычко изв'Ьсгна разлила между показаннята, копти се от- пасягь кьмъ волжско-камскигЬ българи и тип, конто се касаятъ до дунав- скигЬ. Въ това отношение голЬма заслуга иматъ както Венелинъ и 11ло- вайайй, така и Иречекъ, Томашекъ и Вамбери. Първилтъ признака В0.1Ж- скигЬ българи за истински татари и прЬдполага даже, че тЬ сами ыикога не сж се назвали българи, а сж били нарЬченн така, защото би.ти заели областьта на слЪднигЬ сл!дъ изскит ван исто нмъ вт. Мизин, Иречекъ съ- глежда in, нолжскнтЪ българи смФсь отъ хазарски и турски елементи. Томашекъ ги емкта за сабнри, когато дунаискпгЬ сж опогундури и кутрн- гури и т. п. Напротпвъ Фронт, и Цайст. п Г’ёслерт. и Хунфалвн и Куникъ и др. геверализиратъ обпкновеио резултатптЬ получены нъ нзсл’Ьдваниего на единил клопт, ось българигЬ върху цфлото плене, еь което се полу- чаватъ наистина по-общи, по и по-пев+.рни заключения, както ще видимъ при подробного раиледвапие на разныгЬ категории езикови доказы. Сжщата грФшка се правы, когато се прпвеждать като равносилии н свид1.телства, конго и по врпме се различаватъ зпачителпо. 'Гая грГ.шка става още по-чувствптелно, г.гЬто се касае за полупомадски народи, из* irf-.стпп по своята подвижность и бърза еволуцпи. Едно свид'Ьтелство отт. X в'Ькъ пе може вт. туй отношение да има еднакво значение съ такова подобно on, XIV в'Ькъ: вт. растояппе па тия 4 в'Ька етничниятъ съетавъ и (дору нарГ.чпето) иа едно нодучергарско племе може да се е измГ.нило доста чувствително, даже чр'Ьзъ мирни миграции, безъ особенъ выппенъ пагискъ. Друга каппталиа rphnnai отъ общъ методе.югнченъ характер!, е тая. че много нзсл1.двачи пристыдить къмъ своята задача вече съ готово мнЬние по нккои трудны етннчни въпроси, въ свъ]к;ка гь прабтлгарския. Пне вече изтъкнахме при Шафарика, че цЬлата ур.(ио-чудска теория се дължн собствено на едно погрЬшно априорно смЬшение на угро-фини»н>, съ турко-пштаритп,. „Шафарикъ правда быль на верной дорогЬ“, за- бкгЬзна и Куникъ (р. 123), „и лучше ч!;мт. его пр-дшестненннкн выяснилъ тюркское произхождшпе кониаго народа, смЬшашпаго ся впоел'Ьдств1и со славянами, но ояь внес:, в:, этотъ вопрос» неисправимую путаницу, назвав?, Болгаръ у рало-t (шнек имъ народом* и отнеся друпя родственныя имъ иле-
650 Д-РЪ ив. д. шишидновъ, мена къ отрасли „уралской чуди".... „Назваше „чудъ“ нривадлежшъ къ числу гЬхъ, который въ продолжен»! Ц’Ьлаго столЬпя являлись in. научной литератур!; причиною всевозможныхъ недоразргЬшй". Че ШафариковитЬ свидЬтелства говорить собствено само въ полза на единъ турски народъ, това ние видЬхме много добрЬ при разглеждннието на неговата теория, обаче, както казахме, Шафарнку не е важно толкова, да се отвесить българигЬ точно къмъ тая или оная етнична трупа, колкого да се до- кажи въобще тЬ.хното неславянство. *) Силна бърканнца причинява и прнвличанието на хазаритп и хунитп като свидетели за народностьта и езика на прабългаритЬ, защото едно неизнЬстно не се обяснява съ друго неизв'Ьстно огь сжщия родъ. Въ това отношение особена важность получава въпросътъ, какво е уб’Ьжде- нието на автора за ония двгЬ етнични групп? См’Ьта ли ги той за турски или фински племена? Огъ становището, което той заема тукъ, подучивать и показанията на гърцитЬ и на арабигЬ разна освЬта. Особенно се нуждантъ отъ ясность въ туй отношение папр. свидфтелствата на Генесня или па Ел-Балхи, Истахри, ибн-Хаукала, който само толкова ни казватъ, че езикътъ на българигЬ и на хазаритЬ е единъ и сл»щъ. Очевидно е, че стойностьта на всички тля свидЬтелства е въ нълна зависимость отъ рФшението на самия въпросъ за народностьта на хазаритЬ, а тьй като гоя въпросъ на нЬколко пяти е билъ отсичанъ въ най-противу- положна смисълъ, то и арабскитЬ показания за сходствата па българския и хазарская езикъ пе могатъ да иматъ освЬнъ релативна стойность. Най- напрЬдъ преобладавшие, както е известно. мнЬпието, че хазаритп сж турни. О тан хипотеза се държи още Клапротъ въ първнгЬ си трудове. Други сжщеврЬмснно предполагать обаче че хазаритъ см хуни. Турската теория получи особенно подкрЬпа, когато Узели издаде своя прЬводъ на ибн-Хаукала (оть перс, издание на Истахри). Не се мина обаче много, и Френъ доказа, че Узели е пр'Ьвелъ най-важнинтъ пасажъ за хазаритЬ погрФшно. Ибн-Фодланъ напротивъ твърди, че езпкъть на хазаритЬ се отличала отъ том на турцигЬ. Его че изведнажъ ученнтЬ измЬниха уб'Ьждението си. Единъ огъ първигЬ, Кланрогь (въ Journal asiatique, ser. 1, vol. 3. p. 153 и въ Tableaux hist, de 1’Asie 271) ce присъедини къмъ Френа, а заедно съ него и Vivien de St. Martin, D’Ohsson и др.2) Въ туй отношение много поучителнп сж метаморфозигЬ, конто прЬкара по въпроса за хазаритЬ едничкиятъ Xoi/ортъ, който нФколко пжти се видЬ принуденъ, да мЪнява мнЬнието си и да смЬта хазаритЬ. първень за турни, послЬ за хуни, послЬ за угро-финн, до като най-сетнЬ се върна къмъ началната хипотеза, именно чЬ тЬ сж турни. (Ср. Труды III. междунар. съЬзда ор1енгал. въ СПБ. 1876. т. II. „The Khazars ware they ') Колко жалко гапемъ още да отношения га ин финенлта rnyiia къмъ лрусптТ. стиичин груша, може да се вили и изъ Divfenbach, о. с. II, е. Vll. Die iinnisrhe Familic р. ЮТ н сл. Вж. тукъ иротииуречинитк пнЪпил на Еароноуеь, Кастрекъ, Раскъ и др. Несигурнн с* н антронологичшггЬ Дании, ibid. р. 2-17. Сооредт. Поюдинъ (Ж. М. II. Пр. 1608, CCCXXII, 493 -г>12) upaiiiiAocHpoiieiiiui и ирафпив еж обризушии въ aiiTpoiuuoi ично отиомиинс едко племе. *) За ироизхола на хазаритЬ нж. IHtfenbach о. с. 221.
КРИТИЧЕН! ПРЬГ-ОДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАЪЪЛГАРИТК 651 ugrians or turks? by M. Henry II. Howorth). Много характерно казна тукъ Хоуортъ за хазаритФ: Almost every inquirer has held 2 or 3 opi- nions on the subject during his life and I am only folowing in the foot- steps of Klaproth and others in modifying die conclusions with wich 1 ferst set on. Днесь въпросътъ за националностъта на хазаригЬ се смФга за рФшенъ нъ цодза на турската теория, обаче още Рослеръ 6Ф убЬденъ твърдо, че хазаригЬ сж угри. Такива (източнофинско племе) сж гЬ и споредъ Френа. Естествен© е, че въ тоя случай, възъ основа на Истахри и ибц-Ха\ка.1а, трфбаше и българитЬ да се уважать непременно фичи. Аналогиченъ случай прФдставп и отъждествепието на още по-малко извФстнигЬ хуни съ българитЬ. Кой не знае, че за рЬшението на хунския въпрось ние притежаваме даже още по-малко аргумент отколкою за самнгЬ прабългарв. ПрФди всичко намъ ни липсвагь един огь най-важнитФ докази — езиковипиъ. Оть ,хуни-варъ“, „вадонъ“ толкова мал ко може да се извлФче, щото напр. Хунфалви се опитва обратно да сжди за нацно- налностьта на хунигЬ по тая на българитЬ (о. с. р. 253). Дълго врФме хунигЬ се смЬтаха, като хазаригЬ, за угро-финско племе, ergo трФбваше и българитЬ да бждагь такива. И Венелинъ и Рбслеръ и Цайсъ, макаръ и да принадлежать на три противу положив школ и, признавать че бъл- гаритЬ и хунигЬ сж едно. Но споредъ първия послФднитФ сж славяни, споредъ вторим финн, а споредъ гретия — турци. Отъ тамъ и протпву- положнптЬ миФнпя за националностьта на прабългаритЬ. Днесь хупитФ се признавать за турско-татарско племе, така че ако бихме искали да вървимъ по чисто дедуктивенъ ижть, — и тона би било достатъчно, за да признаемъ прабългаритЬ за сжщо такова племе. Обаче провФрката на езиковигЬ дока- зателства за националностьта на прабългаритЬ ще бжде успФшна, само ако никакъ не се обрыца внимание на общнгЬ теории за произхода било на хунигЬ или хазаригЬ, ако тин теории и да се смЬтатъ за напълно установени. Къмъ тин методологични грФшкн се прибавя и не съвсЬмъ критич- ною иолзувание отъ изворитФ. Не стига че тЬ се смЬсватъ, но пе се и прЬцФждатъ прФдварително, отъ което и смФсьта остана мжтна. ПашигЬ сегашни нзвори все пакъ не сж много, и не е трудно да се изчернятъ. И дФй- сгвително нФкои изслФдвания (по-новитЬ особенно, отъ 1 Ьбб год. насамъ) отивать обикновенно колкото е възможно до основата, огь гдЬто се из- важдатъ извФстнитФ паброени ио-горЬ категории. ТФ сж винаги сжщмтЬ: личин и топографски имена, названия на прЬдмФти, тигли, остагьци въ старил или сегашпия езикъ на българитЬ. Очаквало би се, че при единъ и сжщъ материялъ, пе може да има такива огромни разлики въ иеговою обяснение. Тъкмо противуположното е обаче вФрно. Естествен© е, че тива не може да произлпза освФнъ отъ недостагьчностьта на крнтнчната метода, отъ интерщютацията, а не отъ самнгЬ факти. Ние ще покажемъ по-долу при всЬка категория най-чувствителнигЬ недогледки въ тава от- ношение, тукъ ние ще изгькнемъ само общигЬ грЬшки вь ползуванието отъ разнптЬ извори, конто ни сж на расположение, каю ще почнемъ
652 Д-П. ИВ. Д. ШНШИАИОВЪ, огь арабскитп. независимо отъ въпроса, до колко имаме право да генерали- зираме тЬхпитФ. данпн, сьбрапи отъ разни епохи. За подкрппа на своитЬ хипотези повечето изс.тЬдвачи огь Ф|м*на нагамт. се ползувать, както видкхме, отъ показаннята на арабитп,, върху характера на прабългарским езикъ (Генсси и Теофапъ се цитувап. по- рЬдко). Само цо себе си това привлнчание па арабскитЬ свидЬгелства е ум'Ьстно и допустимо. Едно старателно вппквапие обаче вь избора на тия аргумента ни убЬждава, че той се вършп едиостранно, като се из- тьквагь всички показании, конто говорят» нъ полна на авторовата хипо- теза, а се цркнебрЬ| вагь или нарочно се омаловажаватъ ониа, конто и иротнвуречать. Въ това отношение грЬ.птатъ повече или по-малко и Цайп. и Рослеръ и Гильфердииъ и др. Колко лесно може обаче при такт.вт. подбор* да се експлоатара ст. арабскитЬ снндЬтелства. и да се доказва всичко съ гЬхъ. това не е трудно да се видн и отъ нашею кратко изложение на разнптЬ арабски мнЬпия за езика на волжскитЬ българи. ПрнвърженицитЬ па славянската теория н’Ьмя освЬнъ да се опирать па ибн-Фодлана, ибпъ-Даста и Хаджи Хайфа, тия на турско-татарената — па Масудп, Едрпсн и Аидалуси. финската теории ще прнвежда лркд- импо свид'Ьтелствата на ел-Балхи, Пстахри, ибп-Хаукалъ, а който иска да докаже см'Ьсения .характеръ на българигЬ ще признан авторитета на Бпруни и Шемседдинъ Димешки, иа и на всички други. Това априорно съображение се потвърдява почти точка по точка отт. предилекциита на разнигЬ изслФдвачи за тоя пли она арабъ. Френъ, който не може инакъ да съгласи антиномнитЬ па арабскитЬ снндЬтелства, е принудит, да доиустне, че българскигЬ сж амалгама огь три елемента: славянски, фински, и турски. За тая цЬ.п. му служить ибн-Фодлапъ (слав.), Пстахри и Ибнъ Хаукалъ (фин.), и ИЬ'МСгддинъ Димешки (турек. и слав.) По тьй като показаннята на вторим и третий не сж твърдф убЬдптелнн (езшгьтъ на българигЬ нрилича па езика на хазаритЬ, а не прнлича на турским, слЬдователно трфбва да е различенъ отъ гЬхъ, сл’Ь- дователно трЬбва да е ([шнеки), Френъ допуща хинотетично, че подъ турцитЬ на Шемседдинъ Димешки, трЬбва да се разбирать и финн, за- щото арабигЬ не различала.ш твърдф. добрЬ финн отъ турци. Нашиягь Кръстювичъ, комуто свпдЬтелстната на Пстахри и ибп-Хаукала не сл. тнърд’Ь приятии, съ охота прЬгрыца напротив!. ибн-Фодлана и до негдЬ Шемседдина. който п])изнава все иакъ. че българитЬ сж славяни, макаръ и см'Ьсени ст. турци. Споредъ Гилъфердинга арабпгГ. твърдЬлп, че бъл- гаритЬ сж см'1'.ci. on. разни народности и т. и. 'Гая несигурность на арабскитЬ св-ЬдЬиия пе само, че не Tjrh'Bainr обаче да се експлоатира не до тамъ добросьвЬстпо въ шиза на тая или оная хипотезя, а трЬбваше отдавна да накара критпката да се тцюиз- несе окончателно и обективно ио въпроса, до колко въобчю тия св1ъдп,ния сд цпнни за нацката, единъ въпросъ, конто сме длъжни да си поста- вимъ и ние. слЬдъ като се потрудихме по-горЬ да изп.кнемъ всички демопсихологнчпп, р(‘.1ИГИОЗНН и социално полнтичнп причини, ЩО (П.Д'ЬН-
КРИТИЧЕН!. III-МЛКДЪ НА ВЪПТОС.1 ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 653 ствуваха най-много, да се развис у араба вкуса къмъ цжтешествията и геогрзфнята. Защото црЬгдедаме ли миогобройпигЬ мнЬннн за цЬн- постьта на арабскитЬ и-шори, изказани въ науката огь Френа насамъ. вне ще забфлЬжимъ най-голЬмигЬ нротикурЬчин, конто отиватъ отъ безу- словная ентусиязъмъ. до най-пълното отрицание. Къмъ цанегирицигЬ естествено принадлежать, като открмвачн на единъ новь исторически пзворъ. — нървитЬ ориенталиста. Шармуа наир. бЬ на мнЬние нъ 1>34. юдина. че арабит!; въ IX и X в'Ькъ владфели точна ист>рик»- < тн>.1>сичнц и географични свЬдЬння като ни единъ оть съврЬмен- hhtL на|и>ди.’) Много по-скромно онрЬдкш стойностьта на арабскитЬ • нидЬе .icina Френъ: именно че тЬ сл; шикни, най-главно за туй, че из- пьлнятъ една блезна, обаче и гон не можа, да не се увлЬче отъ твърдЬ естественото желание, да опилзотвори своитЬ открития за освЬтление на нЬколко тъмтш етнологпчни въпроса, ако и да знаете по-добрФ отъ нсЬкпго другого релативностьта на арабскитЬ показания, йога се каст1 ..а опрЬдЬлеиие произхода п езика па единъ народъ. — Подпръ Френа нсичкп псторпцп и етногрвфп, който пмаше да се занпмавать било съ паппггЬ начала или съ началата па руската народность, чисто мпнало е тъй тЬсно свърззно съ мнналото на племената. конто сж я обитавали нЬкога, не ыожеха да не обърнап. внимание па арабскитЬ показания. Един но-всче, други no-малко прнвличаха за докщшт(*л<тво на своитЬ тези ту тон. ту они арабъ, споредъ нужднгЬ на своята аргументика. Обаче още Томашекъ въ своята критика на „Кот. Stud? много право забФлФжц Рослеру. р. 154 (вж. по-горф), че колкого отъ една страна сж отличим нзвЬстията на арабмтЬ върху политичнигЬ и социялнмтЬ отношения на оинсанитЬ отъ тЬхъ народи, толкова оть друга страна сж несигурнн и пусти тЬхнигЬ сжждення върху езика и средством на народинтЬ племена. .Да нрЬдноложимъ, че нЬкой арабски търговецъ или мисионеръ е познавать достатъчно владФещото турско нарЬчне, па би чулъ да му говори нЬкой чувашъ или якугь. не он ли сждилъ той неполно, че чутптЬ нарЬчия сж сжществено различии огь езика на тур- цптк или — понеже въ много корени и флексии има прилика — че пай-малко тркбва да имя тукъ смешение на единъ съвсЬмъ нес|юдент. езикъ ст. турския? Ония търговци и апостоли на вФрата, не бЬха модерии езпковЬди. конто сл; длт.жни ia ('ыле.кдать въ слЬднитЬ чувашки и османски думи глина еднаквость: тувар. соль и туз. мырй. рогь и бо(нуз, сувар уста и агыз. ора ( ода), кракъ и ajat^ дивыс дьрво и агач, квел слънце и гупепг. вурум дтиъгт. и улун, пилик петь и бет. вутур тридесеть и отуз и пр.“. По-важно е, че по нЬкога и самигЬ арибиопи нЬматъ високо мнЬние за етнографскнгЬ (и езиковигЬ) свидЬтелства на арабнтк „Мтиографи- ческ!и показано! Арабовъ большей частью не имЬюгь цЬни‘, казва *) Charmov, Snr lTitiiit£ des langiws orientals рощ- I’Hude de ITiistoire de Russie, Sl’B. 1S31. p. 8.
654 Д-Р* ив. д. шншмлновъ, Хвольсонъ.1) Още по-рФзко се щюизнася по той въпрось Гаркави въ обясненията къмъ ияв'Ьстията на ял-Калби за славянитЬ. „Скажем* ни- сколько словъ о значенш и достоинств^ подобных* арабских* изпЬепй вообще. Скажем* откровенно, что по нашему мнению извЪстш эти лишены всякаго достоинства, и нон. почему: въ p+.inenie этнографических* задать играют*, какъ известно, первую роль сравнительное языкознаше и ан- трополопя; объ этих* двухъ науках* пе тгкш въ древности и средних* вккахъ никакого понял я. Греки, пмФвппе за собою опыт*. пр?обрктенный многими сто.ткпями фи.тософсттювашя и наследованi«, имФвппе сверх* сего, ещо то важное преимущество. что не были связаны библейским* предашемъ о раз,г6леи1и земли между трехъ сыновей Ноевых* — даже Греки, говорим*, и тк дкшли грубкйпне промахи вт. народов'кдфнш. Что же хорошаго могли произвести въ этом* отношение Аравитяне, начавппе только въ УШ. в4кФ присваивать себ4 элементарныя св'ВДЬшя Греков*. и то не прямо огь нихъ, а чрезъ посредство Нестор1анскихъ Сщийцев* и Евреевъ, постоянно примешивавших* порядочную долю древне-еврейскихъ предашй? Одних* этих* соображепШ достаточно чтоб* подорвать уважеше и дов4р!е къ этнографическим* пзв'Ьсляиъ Арабов*; неуважеше и недовкрш еще усиливаются по м4р1; ознакомление съ этими св£д4>н!ями покороче. Действительно стоить только сопоставить различный показания главнейших* арабских* писателей о каком* нибудь вопрос?; из* родослов?я народов*, чтоб* видЪть, кроме зависимости отъ св. Писан in, еще непроходимую путаницу, господствующую у них*, и легко убедиться, что все это построено на воздухе и не имеет* ни историческаго, ни какого бы то ни было основан in”.2) Тия крайни мнения за цФнпостьта па арабскигк показания сж вече подозрителни, ала за тогова, който е ималъ възможность да изучи въпроса отблизу, не е трудно да нам+.рп песъвгЬмъ чисгитнгЬ нзвори както на безкригичното възхищение, така и па не съвсЬмъ критичного отрицание. МотивитЪ на това неравно отношение лежать, както казахне и по-горк, in. не до тамч. обектинното експлоатнранне на нзворитФ в* полза на тая или оная хипотеза. Известно е, каста злоупотреби вършиха норманнеги и антпнорманнсти вч. Русня съ комоднитк араба. Обаче за това едпо- страпчиво или пристрастно тълкувание на гЬхнит4 показания самитЬ арабски свидетели не сж виновни н не е право да се правят* тЬ отго- ворнп за срЬткитЬ или недобросъвкстностьта на ткхпитФ ексегети. АрабнгЬ искать да бждагь м’Ьрени с* масщаба на своето врФме; не е справедливо, нито е критично, да се поставят* дору на най-ученитЬ арабски нжтешествевици оть X. вЪьъ исканията, конто ние пр'Ьдявяваме на един* съвркмененъ експлораторъ. въоруженъ с* всички средства на модернпта наука. Искало ли да имаме по-ясно понятие за стойностьта на тЬхнитЬ показания в* нашия въпрось, ние тркбва да гп сравнимъ съ европейскиintb ерлдневпхови пжтешественници. и тогава ще се получи ‘) Ийиъ-Даста, 8. ’} Гаркави, Сказ. р. 16.—17.
КРНТИЧИНЪ ПРВГЛКДЪ ПА въпроса за ПРОИЗХОДА UA правкпаритв. 655 «ъвсЬмъ друга картина. А колкото за това, че арабит!; се прЬписвагъ единъ другъ, и това даже не е нЬщо специално тЬмъ присжщо, както знае всЬки. конто е пмалъ случай да прЬгледа наир, едно по голЬмо число пжтописи, конто се отнасятъ къмъ балканская полуостровъ. Стойностьта на арабскитЬ свндЬтелства по отношение къмъ пашин нт.просъ трЬбва да се оцЬня прЬди всичко, като се тегли една по-строга демаркационно линия между волжско-камски и дунавски българи. Ара- битЬ трЬбва да се править отговорни само за показаннята, конто се отнасятъ къмъ първитЬ, а не и за обобщениям, конто се принять и за вторптЬ. — Крптпката тр'Ьбва да провЬри. до колко свидЬтелствата на нбн-Фпдлапа. ибн-Даста и пр. се съгласявать съ другитЪ даннп (стари и нови) върху обитателигЬ на древния Булгаръ — и нищо повече. Ако си постави такива по-гЬсни границн, възможно е, даже in. парадоксалното мнЬиие на ('енковсжй. да намЬри тя извЬстна, ако и малка доза истина, именно че арабскитЬ свидЬтелства сж справедливы, ако вземемъ въ соображение, какъвъ е съставъть на получергарскигЬ империи въ оная сноха и достовЪрното обстоятелство, че българската държава състояла отъ много поколЬння, оправлявапп отъ особени кпязье. Тия поколЬння принадлежали на разни племена. . . АрабигЬ ни давать свндЬтелства за «дни българи, конто сж прЬтъртгЬли вече извЬстни метаморфозы вслед- ствие на чуждп етнични прпмЬси, характерътъ на конто остава още да се опрЬдЬли, не толкова съ помощьта на етимологията, колкото съ тая на аптропологията и археологията. Съ това ще може да се тури най- сетн'Ь точка и на спора за цЬпностьта на арабскитЬ свидЬтелства вообще. Да видим ь. слЬдъ като ограничихме областьта, за който показаннята на арабигЬ имагь значение, — до колко можемъ да се ползуваме н'1и)бще отъ заиазепигЬ до нам. арабски текстове, конто сж по-нажни отт. общитЬ отображения за езика на прабългаритЬ. Тукъ както видЬхмс, ние ралполагаме съ нпколко думи, записаны отд. ибн-Фодлана и прЬ- дадепп отт, Якута въ неговия рЬчиикъ. По-долу ще видимъ, до колко сж вЬрни, дадспигЬ до днесь етимологии на тия 3—4 думн (личин имена и названия па прЬдмЬти), а тукъ ще посочимъ само една важна причина, която правы илузорно всЬко тълкувание, то е недостатьчностьта на арабската графика. Арабската географска и етнографска номенклатура вече по есте- ството на арабского писмо, съ коего много мжчпо могатъ да се пре- давать чужди думи, страда отъ голЬма неточность. Куфпчното писмо е лишено даже огь дпакритичнп знаков»*, но и при обикновеното писмо сж нъзможни разни четенпя поряди неупотрЬбата па отдЬлни буквы за всички гласни. Естествено е. че тая неясность дава место пр<н:торъ на най-протинурЬчивитЬ хипотези и най-смЬлитЬ догадки. 11римЬ|УЫъ съ името Б. л. т. пар. е особено поучителенъ. Прибави ли се къмъ всичко гона и небрЬжностьта па арабскитЬ прЬписвачи, яме ще имаме едно ясно понятие за фонетичната вЬрность на чуждытЬ имена у Фодлана или Масуди или ал-Бекри.
656 Д-11 ИВ. Д. ШИШЯАНОВЪ, Сл'Ьдъ арабит I. — внзантийцинмъ. За тЬхнигЬ ет1И1Г])а<1»ски и ези- кови незнании и сиособностн може да се каже оце uo-малкп и on. туй. което се каза за първнтЬ. — У гЬхъ .пшена даже тан наивна любо- знателностг., тая иаблюдателность, конто дава irairbcTiia цЬна ионе на одна часть отъ арабскитЬ показания. Горди съ своята много ио-висока кул- тура. погомци на древнигЬ едини, внзантиГщнгЬ не се унижавагт. лесно, да удостоятъ съ внимание мпогобройнитЬ явариари“, съ конто неполно илизать въ сгълкновение.1) При това визангийскитЬ спнсатели — по една стара привичка — дълго врЬме употр’Ьбягъ пзкуствена стара термино- логия, памЬсто да привеждатъ иастоящнтЬ пародии имена. Известно е, че българитЬ дълго врЬме за гЬхъ сж мизп, а сърбитЬ трнбали, ако не ги означивать съ други имена (хуни. скита п пр.). РуситЬ се явявагь като мирмидони или кумапп, угритЬ като турци, сарматн или даки и т. и. Тая археологична терминология огнема много отъ цЬната и на ониа ви- зантийски свидЬтелства. конто см'Ьсшпъ българигЬ съ згунитл и давать подкр'Ьпа на турско-тагарската теория-). За добра честь византийскигЬ хронисти сж ни очували обаче единъ 1Ч).гЬмъ брой огь прабБЛгарскп л«чн« имена и muia.tu. конто за иасъ сж по-ц'Ьини отъ всичкитЬ имъ частно миЬнии за етнпчння съставъ на българигЬ. Тин езикови остатъци сж. конто давать и.шЬстно значение и на впсоковажнитЬ ипакъ свидЬтелства на Генесия и Теофана, а не обратно. Обаче и тукъ тр'Ьбва винаги да се има ирЬдъ видт. певъзмож- ностьта, да се предавать чуждп звукове съ ограппчената гръцка графика. Колкого повече тая послЬдната е иедостап.чна, толкова повече крптпката би Tp’l>6iuuu да бжде прЬдпазлива. и да доиуща винаги изв-Ьстепъ коефп- цнептъ за грЬшки оть небрЬжностьта на ирФппсвачнт'Ь. За жалость гы.мо вт. това отношение много се е грЬппыо. Третиятъ главепъ изворъ, отъ конто критиьата се ползуна въ pt.inc- ппето на пашин въпросъ, янкЬъшслсямааш рускнтл лъ>ш»ни-н. е до- статъчно оц+.пенъ, ако кажемь, че и тия свидЬтелства се отнасятъ повече къмъ во.1ж<киииь бтлгари, ли етппчппя сьставь па конто се говори по- горк Много важна е изричпата разлика, която Пееторъ правя между славянн н гГ.хнптЬ насилнпцн ,българии, обаче не такива стойкость вмять показапинта на рускнтЬ лЬтшшси за волжскитЬ българи и особенно е погр’Ьшно, както ще видпмъ по-долу, да се нравясь нзобщо в'Ькакви заключения за прабългарскпя езикъ огъ и.чената на юъкаи градове- по течеппето на Волга или Кама, конто се помеиувать за първъ пжть една вь 12 вЬкъ. При гона и тукъ остана въпр<»съть отворепъ: до колко вТ.рпо сж прЬдадени тия имена. ') Ср. MitUenhof, Deutsche Alterthuuiskuiuk В. 1887. 11. 889, 390 спепиадио за шжа- заиията на внаантмЯскигЬ спнеатели иьрху народностьта на пра&ьлгарпгк. ’) Вече Щригерь о. с. I. 151. заИдкжа, че вияантпйцнгЬ ияагь такова широко и не- ясно понятие за името хуни, щото ее вижм, че и сами ие сж инаяли, кого да нарекать <-ь това пме. Поль хуни у тЬхь се крилть често но само турци. ио и германи и славяпи (Скор, t hron. pasch. гсвидитЬ сл хупи, спор. Кедрина хуиигЬ сл славянн и т. и.).
КРИТИЧЕИЪ 11МНЛЕ.11 НА ВЫП’ОСА ЗА ПГОИЗХОДЛ НА ПГЛГ.ЪЛГДСИГК. 657 Единъ важенъ изворъ прЬдстакя Поповиятъ именникъ, като едничъкъ домашенъ славянски памсгйикъ, съдържащь по-голЪмъ брпй образца (нъ имена и тъмии фра:и) отъ предполагаемого парЬчие на прабългаритЬ завоеватели на Мнзии. За жалость пр1шистТ>, въ конто гой ни се е очувалъ, са толкова нови, тою критиката пе може сь иълно доверие, да се ползуна отъ што. Тукъ е& възяожни голГ.ми гр1;шки въ припискам исто на наметннка. КонйектуригЬ. конто прави Радловъ не отстранявагь папълпо иедо- умЬиинта. ако и да е най-вФроятно. че имаме работа ст. остатьцп, отъ нЪкое туреко-raiapcKo нар’Ьчпе, и че загатнитЬ думи. въ конто Куникъ иодозира чувашки Фрази. прТ.дставятъ числителни (Радловъ, Куникъ) а не epitheta oniaiitia i Томашекъ) или н'Ькакъвъ цикль отъ години (Вамбери). Въ спръзка съ това стоя цФлата Куникова чувашка теория, която ще раз- гледаме обстойпо по-долу. Къмъ тия нксмекни извори. се прибавить доказагелствата, чериени отъ черковно-славянския или дпсшпия български езикъ. Пдеита, да са* гърсятъ въобще. слЬди отъ прабъл каре кото няркчие въ писмепитЬ и уст- iiiirh паметници на българскитЬ с. юани. е сама за себе си много добра. Критиката заслужил тукъ, може би, само единъ укоръ, че съвсЬмъ слабо се е ползуваля отъ показапита още оть Шлбцера метода. ОнитнтГ. сж случайна или като гол па Рёслера, съвсЬмъ несполучливи. Его защо е толкова нуждпо, да се ировЬрн малки по-еистематичио. до колко къ старая и новин български езикъ мигать да се констатирагъ слГ.ди on. предполагаемого прабългнргко паркчие. (АтЬдъ всичко горФказано за изворипиъ, отъ конто историчиата кри- тика се е поддувала за да дяде удовлетворптелпо рЬшеиие ня въпроса за езика и иационалностьта на прабългаритЬ, ние можемъ да прЬмннсмъ къмъ едппъ кратъкъ критиченъ ирФгледъ па разнить категории сзикоеи дохази, като имаме нрЪдъ вндъ приведеппгЬ въ наша га студия тълкувания. а) ЛичнитЬ имена. Тая категория обема най-голЬмиа брой езикови остатъци, съ конто оисрира критиката още отъ врЬмето на Тунмана. Tt се набирать отт. разни нзвори: славно нзъ пби-Фодлана, впзаптий( кит1; и заняднот вропей- <т;ит1; хроники и именника. Първиятъ съобщава (,«•!» имена, конто се четагь въ куфична транскрипция (безъ всЬкакви диакритични знаков»:): J./.4C, С.гки.Ц Иакъ сж се произнасяли тиа имена огь са.чипиь волжски българи въ X. в-Ькъ, какъ отъ арабитЬ, — това сж въпроси, конто едва ли нФиога ще се рФшатъ? Толкова може обаче въ всЬки случай да се каа;е, че досегашнитЬ опити, да се дяде смисълъ на тия имена, сж крайни нагегна ги, а особено фантастичппгЬ славянски етимологии на Сспковсшй, ') Въ Пт Eotclan. LVI., лаб. 1. Френъ чете и Валтаваръ = Валтимапъ, IIcxaiIi се отказа обаче отъ тона тыкувапие (кж. по-д<му). Не гака обаче и гаркави, коиуто Ка.1таварь шпомнд слааапскктЬ имена Валднжь, 1>;ыдимерь, (амдырь, Боаеиоръ (о. с. 10G.K Сборнжнъ, яаучст. отдФл. I. Jt.Yb жтр.-фм., «я. XVI. 42
Д-П. НН. I. 1ПИ1ПМЛ>ЮНЪЧ 658 конто iijoieMfii'i. съ thkobji доверие и Френъ и толкова други с.гкдъ нет.1) сл прямо абсурдни. ТЪ сж прЬдизвикани очевидно on об( товтелството, че Фодданъ нарича страната п царя на быгарит! — «трапа и царь на славянитЬ. Ала днесь се знае, че подъ „саыаб“ (мн. ч. сакалиба) арабигЬ не разбирать само славянитЬ, а въобще бЬлокожитЬ обитатели на Руси», между тЬхъ и фини>шъ. Въ словаря па Камуса ние нам-Ьр- и.чме свЬдЪние. че името „саклаб", Леиклаби се давало въобще на хора съ б'Ьла кожа (ср. Ппйдсрле, Челов. 595). Единъ отъ сьнр^меиницигЬ на Абд-ер-Рахмапп I. билъ нареченъ породи високия си ръегъ, руситФ си коси и синит); си очи — саклаб. Аналогично Френъ допуща, че подъ турци арабптЪ схващатъ и други нетурски племена. (’лЬдъ критиката на арабскитЬ извори става впрочемъ излишни да се говори по-натлтъкъ за условпата стойпость на арабскитЬ показания нъ нашил въпросъ.2) Сенковек/й съглежда въ Слки — сегашннгЬ славянски имена Cw.no или Василк<\ конто нелЬпость повтаря дору Рослеръ, а единъ казански професоръ я потвърждава съ удпвителното открятие, че сегашнитЬ чу- ваши много се радватъ, когато имъ кажешь Васько, Василь или Васи гь Ивановичъ.*) Въ Лзмс обаче (у ибн-Даста Лллп«) още Френъ гьреи фински звуком*. Неговото мнЬгше приема и ПТафарпкъ, но вече Са- вельевъ се съмнява, дали Алис не трЬбва да се чете Ульмас. въ кой го случай бихме имали турско име. Не сигурно се вижда произношението и Хволы ону (вероятно името се произнася Алмус или Алмос съ ударение на а).4) До Вамбери тълкуваха, че Алмуш или Алмус значи „съненъ*1. Вамбери чете иламнш или улумуш великъ, възвнптенъ.5) * ) Даже Гаркави (о. с. 106.) привежда за сравнение сь славямекото име Сип ii.ni III.IKH с.гЬдннтЬ форми изъ Морошкиновня „Славянсый нмеиословь1* (СПб. 1867.): Салка, (дико, Селакъ, Сел ко, Силекъ, Силка, Слуго. Сулхо, Шум (ум:и. Шилько), [Полога, Шульга и up. ’ ) В. Смасовъ въ ЛьМНПр. авг. 1681. (ЛамЬтки о „руссахь" Пбя-ь-Фадлана и друг, арабскнхъ инштедмхъ) прямо отпаси много отъ арабскитЬ свидйтелстиа эп руситгь, къмъ гпя, конто мотать да вхатъ значение само за единъ народъ оть i/ииско потекло. ТвърдЬнието на Стасова не срЪщна голФмо сочувствие, по то заслужва внимание и проверка. • ) Hemaput. восаомнматйя иа путы «я. Саратова ei Лс»<рах«пъ. Отъ проф. при Каи. уннв. В. Будыгыиъ ЖМНПр. 1836., ч. XII., № 10. окт., р. 82. 63- „lloe.it мпогочиглеииыхь распросовъ Черехнсъ и Чувашъ случилось мн* встретить Сялко между гЬмп нивками ио- е.г1>диихъ, который они, по сохраняющемуся въ гдухнхъ иЪстахъ обычаи, даютъ сами себЬ въ елЬдстме передаваемого изъ рода въ родъ языческаго суевФри. Особенное уваженie къ этому имени, какъ бы преемственно сохраняющему томное воспоминанге о временахъ влады- чества Чувашъ, поддерживается до нынЬ: ибо всЬкой Чувашепниъ оказывает* какое то удо- eaacmeie при иаимоповати его Ваською, Васипсмъ или Baciuiein. Ивановичехъ“1 (р. 33.—34). * ) Произпошенпето на това име не е иаиълно известно Ибн-Фо.ыаиъ нише само бук- Biiii „.4л.*с“. а ибн-Даста „Алмш“ и ири това първата буква може да се чете като е или у. ,,ОДроитно, это имя произносится Алмусъ или Алмось гь ударетехъ на а. Какъ известно, отечь Арпада, основателя первой мадьярской динас-пи, пнгпедпли мадьяръ изъ ихъ перво- начального обиталища, по иавкспямь самаго древпаго мадьярского историка анонима (Апо- пушив Notarius Belae) назывался Алмось... Не подложить сомиФшю, что имя нашего болг. царя тожд. съ имепемъ мадьярского предводителя и мы прежде всего можемъ заключить, что имя первого произносилось Алмусъ или Алмосъ, ио пикакъ пе Алмась, Улмась или Ульмось. Тождественность обоихъ этихъ именъ весьма зам-Ьчательна вь атногрнфическохъ ornomeiiin, потому что у калы па сть па сродство языковъ Малья рань и Болгаръ. Ближайшее нзслЬдоишпс итого предмета я припужденъ предоставить зиагокамъ финскаго п турецкого языковъ, прпчемь иолагаю, что въ разсмотр-Ьнш итого вопроса прежде всего елкдовало бы разъяснить то о-нггоя- тельство, которому нзъ двухъ нлементовь мадьярскаго языка, финскому ним татарскому, при- надлежать мадьярское имя Алмосъ1'. • ) Рфдко iiIri.h обяснявать Ажмс или Алмиь оть славянски. Гаркави наир, сравпява юна име съ Альмъ, Оль на у Морошкина (о. с. р. 106.).
КРИТИЧКП'Ь ПМИЛЕДЪ ПЛ ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЛГАРИТк. 659 О»№ двп>тп> лични имена у Френа не може. прочее да ее заключи нищо сигурно. Ясно е само, че тЬ се подавать много по-лесно на тъл- куване огь нЬкакъвъ неславянски корень. При това синдЬтелствата чер- нели отъ Фодлана пматъ, както вече казахме, важность само за волж- скитЬ българи отъ X. вЬкъ. Тфхното несение съ другитЬ имена изъ византийски пчъ и зачадноевропейскипнъ хроники, новена мпренитп гръцхи надписи и именника е за сега недопустимо. Минемъ ли къмъ тал достЬднигЬ. ние забЬлЬзваме одно забЬ.г!;- жително съгласие между финската и турската теория. Споредъ Тунманъ, старитЬ български имена се съгласявагъ съ млджарскигЬ, обаче у него разлика между турци п маджари не се правд. При това не се дава ха цоказъ ни едва етнмологня. Схщо и Клапротъ безъ пикакви прим-Ьри гвърди, че тия имена се приближаватъ къмъ унгарскитЬ, но и у него финн и турци се м’Ьсятъ. Няй-сетпЬ Хунфалви съвсЬмъ повърхно забф- тЬава, че гЬ изглеждапп да сж фински. Всички други привърженицн на урало-чудската или смЬсената теория, се съгласяватъ, че тия имена безъ или съ малки исключения сж турски — което твърднтъ именно Енге.ть. Карамзинъ. Томашекъ. Вамбери и др. Така още Френъ (пзклю- чение правд той за Алмсъ. Умаръ, Аспарухъ, второю арабско, третото персийско), подобно и Шафарикъ. Гпльфердингъ е тъй убЬдеиъ въ турския характеръ на тия имена, щото даже се откязва да разпсква етпмоло- гията нмъ и съсрЬдоточава всичкото си внимание върху тъмпптЬ фрази на именника. Най-сетнФ дору Рослеръ допуща, че по-голЬмата часть огь тая имена сж турски. Угро-фипскп му се виждатъ само Куберъ, Кубратъ, Апснхъ, Алзихъ. Сундихъ. който напомнили нЬкон гунски имена. Пап- сетнЬ косвено признана неславяпскпн тицъ на прабългарскитЬ имена и славянската теория съ своею не съвсФмъ охотно допу ща ние на ети- мологмчното имъ тълкуване, при всичко че ннакъ никоя друга теория не злоупотр'Ьбява тъй често и тъй безцеремонно съ словопропзводството. ВснчкитЬ ннакъ разумни выражения протпвъ твърдЬ голФмото значение, което се отдана въ угрофпнския и турско-татарский лагеръ на етпмоло- гяята на лпчпигЬ имена, иматъ собствено за цфль да умаловажатъ ней- нигЬ резултати. Отт. сжщитЬ мотиви се обяс.пява и стараннето шт сла- вя ношколпитЬ. да доведать въобще ad abeurdum етимологнчната метода. Едно обаче не може да не се призпае на противпицягЬ на ети- мологията, то е, че омо.мп»ю.»огйчн«ят» материал*, съ който разполагате наукатя до скор<». не е такъвъ. щото да не е възможно даже при най- го.тЬмята точность на методата, щ се получать при анализа различии резултати. Това се внжда дору и он. етимологиитЬ на най-добритЬ из- с.тЬдовачи, нанр. Томашекъ, Вамбери. копти, ако и да излизать отъ едно общо г.тедище, почти въ всички подробности си противуречатъ. 11'Ьма освЬнъ да погледнг'мъ наир, на ттлкуваннята па Кубратъ и Крумъ Пжортагь или Телерикъ за да се убЬдпмъ, че н нри най-доброто желание етимологиитЬ не могатъ да пе си противуречатъ, като вземемъ въ вни- мание разнообразного на стигналйтЬ до насъ форми н недостатъчностьта 42»
д-ri. ИВ. Д. HJHinMAUOirb, (>60 ни гръцкото ппсмо. Огь Кубрашъ пие притсжаваме <|юрмит1; КроЗатос, Ki’jjJfxro;, Кобратос, (’hubraat (ары. геогр.), Quetrades (у Цотенберга, Злат, ('бы. XI, Иреч. Arch. XXI, 3 и 4 ); оть Кпумл: Kpojppo;. Kpotfiog, Kpvj|ivog, (’hrunnus, (тишая, Kpip, Кробр?$, въ Бктградския синаксарь отъ 1310 год. Кржгь (Гильф. 37.); огь Омортогъ: Mopr4ywv, Ор^р'.таус;, КритАуыу; отъ Телерикъ: Taziprpg, Тглёр'/о;, Тглгро;, Exepiycg, IkAAlpiyoc;, TsA^ppo? T^iptyoc. Кол on. тин форы и е най-вФрпата, това може естествен» да ее рЬши само по догадки, отъ тамъ и разлит!. основи на аналпзитЪ, конто инакъ могагь да бждать най-точнн. Гака за Кубратъ ние притсжаваме почти толкова. етимолопш, колкото и нзслФдовдчи сж се опитвали, да обленить смпгълл па това име. Венелинъ изхожда отъ форм. Карате; и съглежда въ нея слав, брать (Ку-брать), подобно и Иловайсшй (— врать или — брать) сжщо п Уваровь, Крьстьовпчъ прфдпочита KpojJxT^ и търси въ името кръвь, Раковсшй — рать (Куп-рат), Вамбери намира -я пай-правилна фор. Коб- (вь именника коуртъ) п гьлкува кургь on. турск. — вълкъ. подобно и Куунъ и Блау (пос.гЬдпиятъ допуща обаче и кыврак). — Крумъ се тъл- кува оть кормъ, кърмъ, пахраиенъ (Крьстьовпчъ) <крумъ (Раковскп), корень (Томашекъ), защита, владичество (Вамбгри), кремль, кремень и пр. (II.io- вайсшй). — Въ Мортагонъ, Омортагъ Шафарикъ съглежда ханъ (Морта-уыу). Крьстьовпчъ — мрьтягь, мрывягь. Томашекъ — свить па кълбо, масивенъ, Вамбери — яйце и така натат. Отъ тия место нелЪии, но много пжтп и сернознн тълкувания, обек- тившшп. изслЪдвачъ може да извлЪче само една порш: то е, че ети- мологията при всичкитгъ си усилия въ повеченш случаи до днесъ не в отошли по-далечъ отъ субективното доказатслстао ни Енге.м, именно че тия стары имена звучать по татарски (klingeii tatarisch), и съвсзъм» нп>матъ славянски обликъ (съ изключенпе на двЬ-три), коего собствен» за сега е достатъчно. Съ това пе е казано обаче. че вс'Ькн опить да се дойде до основпии смисълъ на нмената е и за въ бмдеще излишень. Иапротивъ — за етимолога тг.кмо сега се огкрива за първъ пжть възможность, да получи по- надЬжспъ материалъ, благодарение на археодогичниг!; находки, конто се направиха въ пос.гЬдно вр1ме у насъ. Грч.цкнгЬ надписи on. първото вр!;м<“ па българскитЬ князе съдържагь и н'Ькои имена, названия на титли, конто установавать нравилнита имъ форма, развалена on. грьцкигк л'Ьтописци. Ние знаемъ сега напр. че Mop-rdytov, ’((р^р^хуо;. Крэт£уо»7 се свеждагь къмъ едничката правилна форма Омуршагъ, която намираме и у Айнхарда (Omortag): ’Орсэртау, Ае. М. XIX, 238., Томаш, id. 248, хипот. въ скалния надп. при с. Мадара, Преч. У]роир[тау.] Ае. М. XVII, 1!)!), мрям. егьлбъ on. Абоба, IIIкори. 12ро’л(рт]4у, Kanitz, Donaub. Ill, 354, Ае. М. XVII, 199 .¥ 72. До сега публикуванпт!; надписи ни давать още слКдпптТ. имена: Kpoopog, Ае. М. XIX. 212. Иреч.; сиснитенъ стьлбъ нам. въ Шумень, може би и на Мадарската скала ib. 248.
КРИТИЧКИТ. ПРЫЛЕДЪ НА ИЪПГОСА ЗА ПГОИЗХПДА ПА Ш’АБМГАРНГК. 661 Макар’.р, Маларт/р Ae. М. XIX. 239. Томаш. 242. Преч. ср. нядп. ('Hi. IV, 8691, 1>. Kava; Maxapyjp. За разнигЬ форми на името вж. Иречекъ, Arch. XXI | Малл(орт4;6; у архиеп. Теофилакта, ВаШргр у Теоф. продьлж. Фотий или неговингъ копнетъ наричатъ и бащата на готскиа краль Теодорнка MaAaps’po; нам. Bakapstps;, Dindorf, hist gr. min. 1. p. 383. Valamer у Марцелина, filing Valaineris въ ('onsularia italica). Isj^ja(7(;i ib. i НзроэАс; s Kavyavcj. S^vsyajkv. Kanitz, op. с. Ae. M. XVII. 199, J& 72. Kvjkaprj; (yevsa; К I, ib. пади, отъ Ировадиа при Чобанъ Джам ней, спетъ отъ 3.1а- та|и-ки (лично съобщ.). T^axapv/g (ysvsa^), пакт, отъ тамъ. |O]jwKav$; (?). ib. < bka(*Ava;. Ae. M. XIX, 238. стълбъ отъ село Сюмтлн. Собсгв. име т. арслан л аслан, лъвъ. Томаш, ib. о T£jxc. Ae. М. XIX, 244. стълбъ (?) намЬренъ in. едно гробшце между Синибиръ и Кариба шли отъ г. 820.; безъ сжмнФнне единъ он. тримата пълководцп, конто опустоптапатъ страшна до въцарявянието на О.муртага. Преч. ib. Въ менологптФ Т^схос. ДругигЬ двама Асг^вууо; и A^’jxs’jp (Meiiol Ba.s II Imp. 22. Ян., Migne, Pair, grace, v. 118, col. 276). Okyou (Tpaxavcu) in. погр. надпись, нам’Ьр. отъ Данеким археолог!.. К inch при Паришъ-кьой Иречекъ, Arch. f. slav. Phil. XXI, 3. 4. (Вж. подробно по-горЫ. Ло'.т:^;, въ сжщия надпись (st:: Apiorpsu хорсгсд), споредъ Баласчева ндентиченъ съ Дистра въ жилисто па Тпверпонолскитк мхченици. Т^етса (роуо-ор), Ae. М. XIX, 239. Eptpyapvjg:], хппотет. ib. 240. Напомни Пщ-чеку Ермн, родъ въ именпика, Томашеку — апарското собствено име Epph^s, Chron. Pascli. Bonn. I. 724, къмъ г. 626. Гия имена, броятъ на който ще се увеличи несхмнкнно вт. много скоро вркме, благодарение па пркдириетитЬ отъ Цар»градским археоло- ги ченъ институгъ разкопкп при Абоба, благодарение и на нублнкуванисто на нФкон житиста, като шшр. тона, което ]>азглсжда Баласчеш. въ \ кн. на И:ш1’.сгията па скщия институтъ. представить вече по-друга основа за етимолога, ако н тукъ гръцката графика да може още силно да бъ|нш. Поне ще се узнал гь кол ко-год! основнит к формн. Г. К. Шкорпилъ, комуто се дължп не малко за открнтието на Абоба, има любезностьта да пи съобщи, че при разкопкитФ въ това село бпли наыЬ]>ени до сега още два надписа огь вркыето на Омортага; въ единил огь гЬхъ името се чете Орирхау, въ другия Ороортау съ обикповената титла xavac Въ 1гьрвш1 се еркща и едно ново лично име Oy(a)i»vcs ’ Zotwcav Tapxavog; на края се чете t4tqv xs то ysvo; оготои Kopiyr/p. Въ вторил: ОхоХо(рр)з^о) Zoopyo'j xoXo^pog. fi-рглто; avOpoxog.1) *) Н;|чЬ|и‘нъ биль и единъ слявиигки падпясъ сь титлата бань и името Дмл(нъ)? 01-ь ipyrio l; надписи сл. ги гаиали само фрагменты (всичко 29. к*са>, та не може да се прочете
662 д-ръ нв. д. шкшидновъ. Съ откриванието на единъ по-голФмъ б]юй имена обаче не се изчерпна задачата и на онамоиюлога, който трЬбва да знае нЬщо повече отъ чисто звуковитЬ закони. Гой тр'Ьбва да бжде не само филологь, но и добъръ фо.гклорнсии>. Ономатология гя е тЬсно свързано съ народнатн психология, съ цЬлия мнрогледъ на простил народъ, съ неговитЬ повЬрия, обнчаи и правы. Ето защо прЬди да се приступи къмъ анализа на личнитЬ имена, тр'Ьбва добрЬ да се нзслЬдватъ тия понятия, конго ся, дФйству- iui.ni иай-много при ироцеса па тФхпото образуванне. Гая задача отчасть е показана отъ Kleinpaul, Menschen und Volkeniauien. Lpz. 1685. (Ср. и Zschr. f. Ethnol. VIII, 1876., 253.—263., Die Personcnnainen in der Volkerkunde отъ с&щня и Нопишппо пжтеломно сьчпненне върху личнитЬ и фамилнитЬ имена, 1853.), обаче тя далечъ не е начерпана още, и би трЬбало да се изсл’Ьдва пр'кдварнтелно ономаюлогията на всЬко племе отдЬлно, начинайки съ така парЬчепитЬ „диви" племена. За жалость тъкмо тукъ и намъ липсва иай-много. Старата турска ономастика ни е въобще мною малко позната. Ние н'Ьмаме даже достатъчно материалъ за сравнение, камо ли да ни сж извЬстнм нейнитЬ закони, а „пока древне-тюркская ономастика остается веизслЬдованною, но гЬхъ иорь нельзя сказать ничего вЬрнаго о свойств^ пменныхъ формъ, встречающихся въ ИменшгЬ". Това признана даже Куникъ, конто ннакъ е доста смЬлъ етимологь. (Ал-Бекри, р. 127). Тая лился показва и наи-близката задача на етимолога-онома- тологь: да се събератъ и нзслЬдватъ единъ но-голЬмъ брой старотурски имена и да се изучать мотивигЬ, кото опрЬдЬлятъ тЬхното образуванне. Тая задача начертана отъ гледпщето на историка много добрЬ и Иречекъ въ своята рецензия на Златарскн (Arch. XXI р. 614): „Единъ списъкъ огь старотурски и монго.тски срЬдневЬкови лични имена, за конто еднич- кигЬ руски лЬтописи биха представили купъ печенежки, половски (ку- мански) и монголски имена, би билъ за историка па Неточна Европа една много желана подкрЬпа; онамастиката на сегашпигЬ турски народи е повечето съвсЬмъ заличена отъ влпянието на ислама". За насъ тая работа би трЬбвало да се начене съ единъ пълевъ списъкъ на всички прабмгарски лични имена, конто се срЬщатъ въ срЬдпевЬковитЬ хроники, въ житиедата, въ надписятЬ, у източнтЬ спи- сатели к пр. и който и на първъ погледъ се указватъ неславянски. Списъкъть на Щритеръ, отъ който сж се ползували до днесь иовечето изслЬдвачи на прабългарскитЬ имена, не изчерпва още материята.’) нищ». Само се познавать имепата на н1кои Грахове, като Sozopolis, Arcadiopolis и др. Тия надписи ще блдать публикуванп къ Пав. на Русса. Арх. Паст. ') Само наколка баберки, конто исторнкьтъ ще м<>же пай-добр! да допълпи: на Царнгр. Сьборь (869) прш ьтстаували сдЬхппгЬ "apy.ovTs; (judices; иь .ттивск. акть нмената и гптлит! имъ са развалени до неузнаваемость): Stasizerco horlas neesundicus vagantur il vestrannatabare pmestit zisunas canipsis, et Alexius, et Alexius Sampsi Hunnu. Яспя с* титдитЬ p'AXa?. aiplt?. — I’ctrii, Cerbulae et Sundico, сьпЬтпицн на быгарсжил царь (надпись на пааско послапне). Имена SoKtioke, liasate, Zergobtdas въ Чниодадското ржкоп. сванге.тно. 1Нкои имена у аинпимпня Потарь па Беда: Кеаиь (Keanus,) (.’длань (внукъ Крумивъ), владетель Мепумороутъ, князь Gelou и Glad (управители на Ти<жа Бьлсария). Едат^т); вь житието на ев Климента, ohtum Лкил. Сбм. XII. 242. ТИН,, H^kun, Heten „llismahelitae de terra Bullar" вь Мадхирско 957. г. и др.
КРНТИЧЕВЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА 11РАБКГГАРИГИ. 663 Психологична га страна на тх река га ономастика, ще трЬбва да ее изелЬдна и възъ основа на сегашнитЬ обичаи па мпогобройннгк турск»»-татарски племена въ Европа и Азия. Може да се привлекать за сравнение подобнигЬ обичаи у нЪкои фински племена, повлияни отъ проката култура. Гака напр. не е безинтересно, че въ личнитЬ имена и прЬкоритЬ на черемисипиъ и вотяцшть въ мамадишския \ Ьздъ и на чувашипиъ въ чистополския, чебоксарский и цнвилския у'Ьздъ нр1о<блмдавап> татарски in >ъ имена, благодарение па близкого имъ съ- <1.|1тв<« ст. татаритЬ н културното влияние на послЬднигЬ. Интересно е обаче. че у луговпгЬ черемиси намираме и хибридни имена, съставепи ось <-ремиски и татарски думи. Споредъ Изноекова (труды V арх. съкзда, Казань т. 11. 1ЪЬ4. „О личныхъ пнородческихъ именахъ" р. 1о0| » рЬщагь се и такива имена, въ конто черемпската дума е въ началото, а та* тарската слЬдва: напр. Мардан: Мар (черен.) чермисъ, и дан (тат.) хвала, слава. Мардан славенъ черемись. 1елгибпш 1ел'ты, 1ел'чи че{№Н.) ходатай; баш (тат) глава, начало началникъ, 1елтыбаш на- чалникъ, ходатай. Има п обратим ирммЬри, напр. Opcuj орг урыс (таг.) русинъ, caj (чер). здравъ, добъръ, Opcaj добъръ русинъ. .Танвихта jaH, жаи (тат) душа, вихта (чер.) усилвамъ. Лаивпхта който усилил д ушата. Тия черемиско-татарски личин имена давать возможность па оно- матолога, да има пр!дъ видь въ нзв'Ьстнп случаи и въ анализа на пра- българскитЬ имена образуванието на форми огь два различии слемента. b) Т и т л и. Турскиятъ характеръ на црабълг’арскигЬ титли е толкова явенъ, тою собсгвено, оскЬпъ Венелина и нЬкои неговп ученицп, никой отт. нашигЬ изслЪдвачи не се самнява въ него. Тукъ още пб-вече, откодкото въ разбора на личнитЬ имена, схществува шлно еъгласие между ири- върженицитЬ на урало-чудската и турско-татарската теория. Исклю- чение правятъ само ХуифалфовигЬ повърхни сближения на хат — съ мадж. jobagy. Шафарикъ и Пречекъ (въ Бълг. Пет.) съглежда гь само въ първпя елементъ на титлата тар-хап финска дума (ср. мадж. tar. ськровшце), огь тамъ натагькъ обаче всички други, познати гЬмъ няз- вания па чинове, се признавать за турски. I ъй като фантастичного Ненелииово тълкуване на хаганъ княгинь, кншиъ и Раковскиевата забавна етимология на смщата титла огь блг. глаг. хакамъ и на тарханъ отъ тарханя, въртн, управлявамъ, пе заслужвагъ внимание, — критиката сь пълио право съглежда въ категорпята на титлитЬ много по-ясно on. колкото въ тая на личнит+. имепа, едипъ сидень аргументъ въ полза на турско-татарската хипотеза, прЬдъ който се виждагь припудени да се при- клонять всички по-нови изслФдвачи, безъ мзключение дору на Иловайсшй. — Тая сила аргументътъ не притежаоа- обаче самк за себе си, а спръзка съ всички други, и вт. интересъ на самата истина о, да се доиустне въз- ражеинето, което се прави отъ нЬкои страви: именно, че титлигЬ при-
664 Д-И. ИВ. Д. ШИШМАНОВЪ, надлежать къмъ тоя лексиченъ магериалъ, конго .тесно минава отъ 11и|м)дъ въ народъ. Фактъ е, че и вт, Киевъ, поряди дългото господство ни хазаритЬ, пародъть билъ привикналь да нарича своитЬ нови вла- детели отъ племето на руситк, Асколда и Дира — кога-ни. Сжщата титла носи още Владимнръ („ведший Когаиь пашей земля В.1адимер|Л.) обаче тая титла. съвстмъ изол крана еъ Киевь, дибива съвпъмъ друго значение въ Болгария, гдпто тя е само часть отъ ethta обща явно- турека термине,югия. АрхеологичнитЬ пзслЬдвання увелпчпха значително чие.юто на до-скоро изнкстнигк прабь.ггарски титли. По-старитк нзс.гЬдшвш знаяха само ханъ, тарканъ, текинъ, бойла, кавканъ. Ьлшгряфикята не само по- твърдв и опркд+.лп формата на тип названия иа разни ерархичии чинове, (xavec$, xxvvag, xav=;, xavs;, Ae. M. XVII. 199 и XIX. 238, 239; Kau/av(og), Ae. M. XIX. 242, CIG. IV. 8691 b. '> Haio'j/.og о Katyxvog, Преч. Ae. M. XIX, 242;Txpxavo; (гака чете Златарски Каницовил нядписъ 111. 354. лично съоб.); ср. и г~-. Одум Tpaxavso, Парнпгь- кбйски надп. Вии. Bp. VI, 215; ВзХдх;, (ВЯлхЗх; въ пади, на Мяламнра CIG. IV, 318—320, 8691 b., Ас. М. XIX. 239 ВотДх), но и откри тгккои нови y^yt, [iayxYv, (Зхухтоир. Отъ го.гкма важность е, че нЪкоп отъ пра- бтх.парскнт'к тигли се констатирагь и въ най-старптк нзвЪстнп до сега турски надписи на монголитФ, конто издаде недавно Радловъ н то не само каган, кан, таркан. но п сбм (Ср. стб. самъчнн, санъ) н 6m.ni. Ср. Die nlfttirkiscben In.'chriften dir Mougolen, zweite Folge. Die .Inscbrill des Tonjukuk, Спб. 1899. Glossar p. 92—93. каган, кан, p. 98. Таркан „Лойя бага таркан, ana таркан гуру*, р. сам, нФкакъвъ чинъ: „Тонгра самиг, Der Sein der Tongra", p. 102. вж. и. 98. Сл'Ъдъ всичко това намъ остава да кажемъ само една дума за мнимата славянска титла владаваи, която СенковскШ и заодно съ него и Френъ и толкова други съглеждагь въ ибн-Фодланового Блтвар. Иървснь пне ще повторюсь обаче своята уговорка: тая 4к>рмя важи само за волжскигЪ българи въ X. в+.къ, егничниятъ характеръ на конто може да не ё вече нрабъ.1га]»ски. Второ, ще заб'ктЬжимъ. че южно-славпнска форма владавац, па коиго се опира Сенковскв! не сжществува (имаме само сръбски кгадалац, Herrscher, icgiians, Вук,’) и трето, да би даже сжществувала тн, пачалното « н кмаше защо да се пркдава у арабигЬ съ б, гъй като за тал цкль могьлч. би да послужи знакътъ .ia вавъ. Всичко това пряли невъзможнл см'ЬлитЬ заключения, що се изваждагъ отъ това име, за коего не се знае даже дали не стом иогркшно намксто булгар. 'Гака наир, маджарскиятъ учень Лерной сориозпо мисли, че може да се поправи тексгъп. на ‘крона съ помощьта па Якутовия ржкописъ 1гь Окс<|юрдската библиотека. Сшцюдъ него тркбвало би да четемъ името: Шелкиевъ синь Алмушъ, царь на *) Ср. Нерп. I. 104. за слявяпскптЬ i|x»puu отъ владарь. *) Въ русин xbrouucu се пимонуиа като at каки а пила на воажско-камскнгЬ пългари — mpi/иъ (м. ч. труни). Вече но туй. ч<* дтмата се иачеив ст. днГ сь/знсни, тл не наглеждя да ба.до турска (Btriladeu oder Гггфп, Пг'ч Mtinzcn). Тл обаче не е и сдаилиска.
КРИТИЧЕН!. ПР-ЬГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛСАГПТВ. 6(15 Балатваръ. Валатваръ или Балатъ е споредъ него сиионимь на Byarajn. (Ср. заб. на Гаркави. ki.mii това р. 107, ib Вамбери тукъ р. 579). Сайт» Френъ първоначално 61» мислилъ че 1>лтвар тр'Ьбва да се чете Балтимар, B.t(u)tt.vipb (Ilm I oszlan. p. LVI. заб.). с. Топо графски имена II тая категория страда отъ една методологи чиа грешка, кол ю по- казахме вече по-горЬ. Тп се черпи главно огъ рускитЬ лЬтописи, отчасть <>гь ajKiocKirrfc известия и има значение, само за волжско-камски гЬ бъл- гари — Въ чис.юто на аргумгнтиг!» въ няшия въпросъ топогр.чфскигЬ имена бидоха въведени първень огь Френа. Енгелъ наистина поменуна нЬкоп градища въ обласгьта на волжско-камского българско царство, но не прави никаквн заключения отъ назвпнвятя имъ. Ннакъ Френъ, който съглежда вече вт. Брнхпмовъ, Челмата, Сабакула, Ашли турски имена. Саве.невъ прибавя къмъ тия още Тухчппъ, Арнасъ, Булгаръ, но нзтъква, че се поменуватъ въ рускнгЬ .гЬтоииси п такива, който тр'Ьбва да. сж били славянски: Жукотинъ, Кременчугъ, Басовъ, Псбилъ (Свплъ. Сволъ). Хун- фалви смЬта тия сжщигЬ имена отчасть за фински, отчасть за турски. Шафарикъ привежда нЬкои отъ гЬхъ. безъ изрично да гьчже, какви сж. Вамбери признака за турски Сабахкула, Ча.гмата, Ашли. Итилъ, назв. на Волга. (Вж. по-горЬ гыкув. на сабах-кула сабах-кала утренпа крепость или сефах-кала радостна крепость: Чедматъ чалим, че.шм ятп. и ат, баща или ата остцовъ». ДругнтЬ изслфдвачи не се поддувать отъ топо- графскигЬ имена, кое воденп огь вЬриото критично съзнанпе, че тЬ нФматт. никаква доказателна сила, кое защото не имъ сж удобни. Стойностьта на тая категория се опрЬдЬля най-добрЬ отъ обстоя- телството, че „български" градове, освЬнъ Лолгоры, за тп.рви пжть се по- менуватъ въ рускн/нн, хроники едва въ Util, год., гд'Ьто се описва знаме- нитая походь на Андрея Бого.иобскШ (Ubtu.i. 118.1. Отъ гЬхъ моо;> (Пикон., Тверск., ('ген. кнл Ибрнхимоп (Переясл. ( узд.) е наречент» по името на Ибрахима, сирпмемяша на Андрея Боголюбски. (ШпилевскШ, ill.) Подъ г. 1184. се говори въ рускитЬ гЬтоииси за Собпку./я, Чалматъ, Темтюзи, Тухчин-, '/ере.иисанъ, конго нграятъ такава го.гЬма рола у ’1’реиа, Савельева и пр. Обаче огь Ппатск. .гЬтои. се внжда, че това сж отчасть названия па нпкакави б;>хгирски чпкЬъ.ш, а не на градища. Какъ се с Вмъкнала тая грЬпп;а въ дцугитЬ руски лЬтописи се разправя подробно у Шпилеосшй 139 и сл., споредъ когото СобЬкуляне или Соб^Ькуль състои огь двЬ думи, С’аба п Куль, дв1; бъ.па])ски ордии. Сжщо такива отд'Ьли сж и Темтюзи и Челмата (р. 151.). Градищата съ мнимигЬ славянски имена се поменуватъ за пт.рвъ пжть още по-късно, едва въ XIV. в’Ькъ или най-рано въ XIII., така Жукотинъ (може би 1236.) Кременчугъ (1399. Вж. IIIiui.i. 171. и 186.) Какво значение могатъ да имагь подобии до- казателства, остава се всЬкиму да рЬшп самъ. — За К.ременчу1ъ наир, (въ руск. гЬтоииси Керменчукъ) сега се знае, че е л4»жал1. на р. Кирмеиь (мамадншски уЬздъ, кал. губерния), а кирмеиь е татарски дума = крепость.
666 Д-РЪ НВ. Д. ШНШМЛНОВЪ, । Вж. А. Соловъевъ, Гд1> былъ древшй булгаройй городъ Керманчукъ? Изв. Каз. Арх. Общ. VIL р. 7). Пе по-уб!>дителни сж и арабски инь свкдЬпип, съ нзключенне, може би, па гьобщениего за единъ градъ Сучар, недалечъ отъ Булгар, което срЪщаме у ел-Балхи и други мюслюмански спасатели, и което се по- твърждава отъ падпшитЪ на монета, печатана въ X. нЪкъ въ тоя градъ. За формата на името (Сувар, Сивар, Сивад. Су, Сун, Суваз) се спори. |1Ппил. 49.’) Мукаддеси поменува нанстпна освЬ.нъ Булгар и Сивар още единъ градъ, но Хвольсонъ заявив», че не можалъ да прочете името му. (Изв. Пбп-Даста, 84. 85. Готвалдъ чете „ХадаръЧ Едриси говори за нЪкакъвъ бълг. градъ Табун (на друго мЬсго „Хамуни"). У Ет~1уси срЪщаме: Басов, Мерха, Ернас, Тахасту (Яхасну, Бахасну?) — обаче всички тип снЬд'Ьния сж оть сжщия вккъ (XII.), въ който за първи пжть и рускнгТ хроники заговарватъ за български градшца па Волга п Кама. При това арабскигЬ названии се четатъ още но-неспгурно. Пай-сетн! нъцросъ е, дали въобще може да се вЪрва на единъ Ет-Тусп, за когото Хвольсонъ говори: „Пзв-Ьспя его не нмЬютъ никакой цЪны; оиъ даже пе знаегъ, гдк лежитъ Волгари. ИзнЬспи его о го]юдахъ, находящихся въ этой СтранЬ, по моему ынЪшю, также не имкютъ для насъ никакова »начешя“ (Пав. 11. Даста, 88.). Много по-друга важность бнха нмали нЬкои имена па нассленн мЬстности отъ вркмето на прабългаригк, по долното течение на Дунава, наир. isi; BooXyapfav ш; tw T^ixaj, Theoph. p. 436,) въ при- вода на Anast, Bibl. „ad Tzicas“, което име напомни Иречеку Tiya; у Прокопия (Arch. f. si. Phil. 613.). Мундрага или Мудрого, MooSpiya (Porpli. Ill 172, MooSapya Cont. Ceorgii Ed. Bonn. 855) и др. До когато не се открнятъ обаче такива вч. по-го.тЬмо число, всЬкаква операция съ тонографам имена отъ категорията на привежданит'Ь до днесь, е ноне за напштЬ ц’Ктп за осжждание. d. Р'Ьчникъ. I. ЕзиковитЬ остатъпн j ибн-Фоллана и други източнн списатслн въ .тЬтописитЪ и въ черковно-славянския езикъ. Ако още Шлбцеръ и да б-fe цзтъкпалъ важности на нккои пра- бългнрски остатаци, конто биха могли да се открнятъ въ сегашнигк български наречия, — първиятъ който сериозно подема тан идея и се старас систематично да докаже пейната ползя за ркшението на нашил въпрось е Рвслеръ. Още прЪди него обаче н’Ькои изслкдвачи търсятъ ’) МГстонахожлението иа иаи-пажш:я подиръ Bj.irap цеить|Л. иа Нолжсва българия - Сувар биде отк; иго въ 1893. год. оть Ахмерова. Сувар билъ изьЪсгень на арабигЬ още въ X. в., тол градъ ималъ, ано се <ьди ио моиетитЬ, смок ханог.е; туиъ eAiioaptMcnuo сь булгар, било най-старото огнище иа чыоихаимтЬ на Волга. — По-нататашната ну скдба 6Ь до сет тъмна.— НЬщага, конто г. Ахмаровъ намТ.риль ня мЪстото па саиил гралъ, иокаанатъ, че roii е с*щеегвупалъ и иъ по-ио<*л1>диата гатаро-бьлг. епоха. — Рпзкопкигк. конто били произведет! за см1тка на Имнср. архно-i. комнсня доставили иЬколко нови факта и:гь обласгьта па тата|и-к, периодъ въ исгор. на Вулгар. Сиирновъ, ИзвЬспя Каа. Арх. Общ. г. ХП. вни. I. хроника р. 80.
КРВТМЧВНЪ ПРЫ.ПДЪ НА ВЫ1ГОСА ЗА ПГОНЗХОДА НА IITABTJII АГ’ИТЬ. 667 доказателства за своята хипотези въ отдклни думи, очувани главно въ арабскитЬ известия. На първо мЬсто огь врЬмето на Френа тукъ се цитуватъ обикно- вено двЬ думи изъ ибн-Фодлановия раиортъ: су у у и киленсуве. Подъ влианиего на СенковсшЙ Френъ се заблуди да търси въ първата дума славянского (т. е руското) сычивка, сита (вж. ио-горЦ когато турски-тапцкжото сучу бк тьй близу. (кор. sQz, sue, rile, еес, cic, сладко, мило, хубаво, гиздаво. Уйгур, sheik, slizhk, сладко, вино; чагат. 'iizilk. idem.; cuchk, сокъ, сладко; казан, shell, сладко. ( Vamlrry. Et. W. 67.). Цодиръ Френа тръгнаха неговитЬ нривърженици въ Ругня. Pociejn. тура думата само нодъ въпросъ. На Томашека и Вамбери не бк есте- сгвено млчно да отблъснятъ тая абсурдна етимологии. Думата каленсуве биде признала отъ Рбслера за угрофинска (юрацки 'autca и пр.). Томашекъ (Крит, на Преч.) допустна само фишцината на вторил елементъ (суве), за калин той прфдполага турски ироизходъ, а Вамбери се произнес?, че цФлата е турек;» (башкмрска, куланчпк или кулансик). За пасъ разиигЬ гия етимологии имагъ второстепенно значение — по соображения конто вече изказахме нЬколко пяти. Че супу е татарам дума, това не е трудно да се докаже, обаче да ли въ каленсуве не може да се допустне, както иска Томашекъ, и едппъ фински елементъ, това с едппъ въпросъ, рфшетшето на който и въ положителна смисълъ не противур'чп па нашата хипотеза за волжскигЬ българи.1) Много по-важпи CS старигЬ турски езикови осташъци въ церковно- славянская езикъ и въ днептпитф българскп парЪчия. За жалость гькмо гия пай-рфдко се привеждатъ отъ пашигЬ изс.тЬдвачи, ако изобщо тЬхната голЬма доказателна сила да се изтъква толкова по-енергпчно, колкото повече н'Ькои историци твърдятъ, че пе само въ сегашнитЬ парФчия, но и въ черковния ни езикъ ггЬма никаким прабългарски елкди. Тия сл’Ьди споредъ становп1цето на изслФдвача се указватъ есте* ствено или фински или турски. Още Шафарикъ б'Ь допусналъ че слфд- нит1; думи въ черковно-славяискии езикъ: кумиръ, млънъя, капище, влъхвъ, припратъ, сопелъ, чудъ, исполинъ (Staroz. 30. 7.) сл заети отъ фински, обаче въ единъ нернодь, когато финн и славяни сл били съскди. Дрмновъ първень се съгласилъ съ това мнкние, ноедф те измкни и допустил, че тк сл вякали въ стария бътгарски езикъ, благодарение на влиянието на хунпгк слФдъ разгрома на Атпловата държава. Така той обясни и мнимитФ фински елементи, конто Рослеръ открп въ ромънския езикъ. Да говоримъ за стойностъта на тия послФднятЬ би било губенье врФме слФдъ Томашековата критика, и особено елкдъ важного съобщение на ’) Bi имаме в-Ьроятио сл.щия кор. kal, конто намираме и вь думигЬ kulpak, kalkan (чаг.) Ср. кирг. kulka, Wetttrdach.. Schirtn. — Пнут, kalga, защити. (Aim. kalin, дебсль, илыииъ). Ср. I'amliery, Wb. р. 67. Подробно ;ia калапсупа вж. I raehn, Ibn l-'oszl. Russen p. 115. заб., гдЬто н лат. са- lantiea се произвеждл оть ней дума- Мсйдаин я обясвява сь kiilla (Pluttmilse), еиоредь други видь шугереш шайка (Mbncbskappe), с&щи и Zippelmilue.
Д-РЪ ИII. д, шипшлновъ, 668 Куникя, че самъ Рослеръ нЬшмкп врЬме прЬди смъртт.та си билъ съзпа.п. пткровено споете заблуждение. „Рослеръ самъ не задолго до своей смерти понялъ спою ошибку, послЬ того какъ одипъ знатокъ (A. III.) объяснил, ему какъ свойство его самоЬдскаго матерный, такъ и опрометчивость сдЬланной имъ оценки этого материна*. (Куникъ, Ал-Бекри. р. 122.1. Това ни освобожд.чва да говорит, и за Хунфалви, конто приема РбслеровптЬ етимологии почти безъ резерва, като отдава схщо така го- лЬмо значение на думата оу/м. въ Миклошичевнн Lex. palaeslov., безъ да гледа отъ гд'Ь и въ коя сноха е влЬзла тая дума въ черковно-славяпския езикч>. Както Рбслерь. тъй и Хунфалви и не иодозирагь, че рЬчнпкъгь на Миклошича черни не само огь пайгСтарптЬ паметпнци.но и отъ по- нови. Така тъкмо думата „оуръ“ е васта късцп отъ маджарския езикъ. (Ср. Миклош. Et. Wl>. 372., urii, doininus das Wort ist spat aufgeiioniineii).') При всичко че турско-татарската теории изобщо отдава много но- голЬмо значение на езиковитЬ докази, отколкото всички други, чудно е. че до сега не притежаваме оть тая страна пи едно колко годЬ систе- матично пзсл Ьдванне на прабългарскитЬ езикови остатъци ноне нъ черковно-славяпския лексиконъ. ЕдннчкитЬ думи. конто се привеждан. тукъ като доклзатедства за турско-татарский характеръ па прабългарскпя езикъ, сж хубавъ (черковно-Слав. и новобл. споредъ Томашека отъ мопг. g'obai, ср. т. gUwez, koz. и пр. сан, и тангри, име за вбоп»* у българигЬ. споредъ единъ турски ржкописъ въ Берлинъ, f.Sr-Jtn//,. о. с. Тъй като не се знае обаче точно отъ кога е въиросниять ржкописъ, думата е безъ го.гЬмо значение. Ал-Бекри р. 155.). Оскждицата огъ повече подобии слЬди ни застоен да прЬгледаме niypcKUinib слемснит въ черкоано-славянския еликъ, нолзувайки се отъ из- вЬстнигЬ изслЪдвания на Мип.юмича, bit* tdrkischen Eleniente in den sQdost-und osteuropaischen Sprachen вь Denkschr. der. Wiener Ak. XXXIV. 1884. 134. и сл., XXX V. 1885. 105,—195. съ допьлнепинта (Nachtiilge) въ т. XXXVII. първа половина 1888. и т. XXXVIII. втора половина 1890.2), гдЬто само едно пЬщо трЬбва да се съжалява, че не сж съвсЬмъ ясно опрЬтЬлеии по врЬме разнит!. заемкп, единъ иедостатъкъ, който бЬше указанъ наврЬмс още отъ Корша (Arch. f. Slav. Phil. V 111. 639.). При всичко това, воденки се огъ наказания по-юлу оть самая Миклошнчъ принцнпъ, ние се опптахме да извадпмъ отъ общата мяса тин турски думи, конто принадлежать само на черковно-славянския езикъ и могагт. да се смЬтатъ тукъ за прабългарскп езикови остатъци. Като се опира на свидЬтелствата на езиковата истории, Миклошичт. различава три периода въ влиннието на разппгЬ турски племена върху славяпскигЬ — и сл'Ьдователно и три наыояния отъ турски елемгнти въ славяпскигЬ езици. Още прЬди да се раздЬлягь и когато сж образу- вали още една по-малка, но компактна мяса, славяннгЬ сж живкш въ ') Кпреныъ на фипсв. uros мжхъ се е заиа-чши. и пъ цЪ.п. рель морЛоксхи думи, конто Оман, отношение кь>л. брака: урс. урокс, ур<‘»еи, урынма u up. С!чнр»овл, Мордик р. 17. *) IIh.ixmi* iip't.n, пндь и MiiK-uiiiiHT-ц Kti/iiiolojf. II7«. гМс fl/ivi'chru Sprach-m W. 18Ы>.
КРИТНЧКПЪ ПМИ’ЛВДЪ HA Bblirou* ЗА ИГОНМОДА II* ПГАГЛЛГЛГИТТ 66!) (•ъскдство <1. турци, отъ конто еж иие.ш нЬком думи. древшм* тьта па конто се познава пе само но това. че сж се приспособили къмъ сла- ияпскитЪ звуков)! накопи, по че сж и общи на вснчкн славяни. Тия Луми сл засти въ нървитп» вп>кове отъ нашита ера. Такава една дума е наир. cic.iaB. к.юбукъ, pileus, нсл., хърв., ср. клобукъ. ческ. klobtik (kobluk). ист. <]>. klobuk, д. ср. klobuk, klobyk. полек, klobuk, руск. клобукъ. Вснчкн тип форма почивать па турск. калиакъ или на една подобна ней. Подобна дума с стел, топоръ огь перс, tabar чркзт» турско 1Ю( ptn тво. Вт гриятъ период* отъ турско влияние се начева съ основание™ на дунайского българско царство въ втората половина на VII. нЬкъ. li' iiiil. въ тон цериодъ турски думи пе сж разнространени между вснчкн iBiiini. а ограничен)! сж върху българскитЬ в върху тия славяни. конго п v тиха черковнптк си книги отъ българпгк. За прим'Ьръ Миклошичт. привежда тукъ думата санъ, конто не е поднята на славннскигЬ пародии иаркчия. Тя е именно тургчш и е въ свръзка съ глагола санмак, гкв.- lypcu. санамак, брои, иочнтамъ. Отъ санъ е обравувано га.мъчей, самъчит oizovijisj. Въ старослав. езикъ таи лума е влкзла чркзъ българпгк. Ifart-ccTiit третиятъ период* се начева съ установявапието па тур- цптЬ въ Европа, около еркдага па XIV. irfnn.. Отт. туй врЬме датуватъ и най-многото заемки, когато другигЬ сж малко па брой. Иска п]юче<* впдимъ коп думи въ старославянская езикъ Миклошнчъ см'Ьта за засти отъ турски, въ първия и вторая периодъ, тъй като тия сж естествепо едштчтштк важпп за наст., Изъ цклата студня на Миклошича „Die ttlrkisclieii Eleincnte" и up. заодно съ двТлк допълнения ние извлнчаме като турски елементи въ старославипскип (пра- п черковнославянския) с.тЬднитк: бараиъ, стс,). руск. малор. сЪв. т. bariin. — Словацк. полек, ческ. курд. мадж. N. И., 83., Et. Wb. 7. Ср. мордв. boran. батогъ, flagellum, budak. botug. пъртъ, пръчка. Рус. ческ. полек, рум. лит. X. 1.. 17. Малор. каш. лет. ср. X. II., м9. Et. Wb. 8. „тъмноъ байта, сравнивать го съ тюрк, bajinak. вързвамъ. магьосвамъ, лъжа, bajilze, магьоснпкъ, лъжецъ. X. L р. 9. Мадж, baj, магия и пр. УйтЬсгу, Wb. |*л2. опсеръ, ар. biisiireli, biisre. — Нсл. блг. ср. рус. рум. X. II., 'Л. Et. Wb. 13. боляринъ, вероятно отъ т. ooj, боулу. — Елг. ср. алб. рум. мадж. рус. лит. лет. 1., 266. Et. Wb. 17. бръшлянъ, т. bers. — Пелов, блг. X. II.. 85. ср. ческ. пол. мадж. рум. игр. Et. Wb. 21. бубрЬсъ, biibrek'. X. I., р. 19. — Сравни ср. бубхто. Блг. ср. пел. хърв. Et. Wb. 23. буяаи. turgere, furere. stulte agere оть т. Inijiunak, biijiimek'. раетж, buj, bbjiik, голкмь. — Пел. блг. ср. рус. малор. полек, ческ. рум. I.. 268. Ср. и X. I.. 16. Et. Wb. 24. бЬлъчугъ, bilezik' (ср. рус. рум.) Коршъ: bol, bil. fug. X. 1., 15. Et. Wb. 13. бЪлГ.гъ, bilgii. — Вл. ср. хърв. алб. мадж. I.. 261. Чагат. bclek N. 1., 15. Et. Wb. 12. всугра и зугра, ар. zulira. ziilire. Venus X. 1!.. р. 69. и 7о. дикела, <lik el. — Блг. дике.гь. X. 1.. 28. руск. гр. се/лХа, с.хг/л. старогр. ахекХя. Et. Wb. 16.
670 Д-РЪ ИН. Д. ШННИАНОПЪ. ic.ta, gelinek, ср. рум. N. I., 74. емерихъ, пр. luirri*/. Планета Марсъ. X. I.. р. 85. »угель, ар. ziih'l. zuh’l. zuhal. Сатурнъ. X. II., р. 70. и мара, ар. mirrix, inerrih'. Марсъ. N II., 175. казна,/azine, -/azana. yazne, kaznudze. -/azinedar.—Ср. руск. лат. игр. yaCxvi;. кат pi. га. стел. стер, руск., ср.-рум., гр. xirspp. — 'Г. kaderga. кератъ, kerrat.. lohanisbrot. — По ick. ср. гр. хгрзЕтют.- X 1., 63. клобукъ, pileus. Т. kalpak.— Нел. хърв. ср. ческ. полек, ист. ср. долне ср. руск. р. 324. Въ III. стад, калпакъ, ibid, и X. I., 56.. калпакъ N. II.. 111., 190. Kt. Wb. 120. ковъчегъ, knpcuk, kapcek X. II., 142. Et. Wb. 136. caucus stiff, сгъ. ко мам а ръ, ap. kamer. kainr. м-Ьсецъ. I. 325. канъ.ди.ю, kandil. — Блг. ср. рус. алб. псп. курд. гр. -лесч&фл. отъ което щи> изхожда и ар. I., 325. Et. Wb. 111. копръ, uep. k'uper, anethum. — Нел. блг. ср. ческ. полек, руск. алб. мадж. Думата о прастара, ако е заета. N. II., 160. Et. Wb. 129. крагуй, с-Ьв. т. катали, kergu.— Блг. вел. хърв. сърб. руск. ческ. неточно ср. полек, рум. мадж. кум. курд. р. 327., малор. слбвацк. рум. X L. 58. катунъ, castra, сЬв. т. katan. kutan. кошара (Hiirde fur Schafe). — Блг. ср. малор. рум. алб. гр. I.. 329.. пт. кан оне, гр. ххмибма. X. II., 145. Et. Wb. 113. коръда, gladius. Перс, k'ard, ножъ, кама. Зейд, kareta. ножъ. — Ср. хърв. рус. малорус, иол. чес. лит. qipyM. алб. яслов. куман, мадж. II.. 106. Et. Wb. 132. керамида, к'ёгётё!. k'drdmid, k'irdmit. — Блг. руск. рум. ерртм. алб. гр. херарВз, xepxpf;. II.. 109. Et. Wb. 115. калъха, k'emha, — Блг. волов, рус. малор. рум. Фр. сатосап. Ср. canqiie. X. 1.. 70. Et. Wb. 110. кумерък-ь, gumriik. рум. N. I.. 76. .rtuna, 1ё11а doinina. — Блг. малор. ней. X. II., 166., алб, ГаГе. банда, ио-старъ брать, рум. 1ё1е по-стара сестра. Et. Wb. 167. чоштнръ, ар. miiSteri. Планета Юпитеръ. X. I.. 88. частрапа, mesreb. — Блг. ср. рум. гр. X. L 84. Mi.ine.iT>, turpis quaestus, materia, ар. tnuhassal, събранъ, спечеленъ. р. 130, Et. Wb. 209. иакенмадь, ptfk'simat. — Блг. рус. мадж. рум. гр. raebqpiiSiov. N. II., 12. инстикъ, пистнкый, перс, festek.— Блг. рус. рум. алб. гр. старогр. перс. I., 297. пашеногъ, badianak. — Нел. ср. X. II.. 188. Et. Wb. 233. саяурннъ, seminar. — Блг. ср. рус. рум. гр. курд. ср!>днелат. I- 151. санъ, сановитъ, сановышкъ и пр. самъчит. xxti|ij;. t. san, sanle (прочусь), santnak. sananiak. — Руск. X. IL. 151. Et. Wb. 288. самаръ, onus, seiner, sem6rd2i. — Блг. ср. рум еррум. алб. гр. курд. с!.в. г. нслов. мадж.. малор. лат. sagma, гр. oafypa. I!.. 155. Et. Wb. 287. сирмкнъ, senna. — Блг. ср. игр. N. II., 31. сокачь, бод,г,. хаиы>. Sokmak. X. II.. 33. сосопъ, перс, зияёп, sevsen. — Гр. полек. 1.. р. 160. N П., 35. срацииинъ. ар. sark, изтокъ, sarki. гр. aapax^i;. мадж. курд. иен. II., 163. емнь, т. sin. гробъ. Statua sepnlcralis. Звукътъ и знач. говорить iipoTinri, Сравнен. X. II.. 32. топорь. топорщите. Перс, tabar, tdMr. tebr. tavar. — Нел. блг. руск. полек, ческ. източиоер. рум. кум. мадж. курд, армон. < тароиран. Г.р. 1ь7. X. II. малор. бклор. словацки игр. ост. <|ши. черем. циг. Et. Wb. 359. талта, raiuivirentes. Т. tai, клонъ. сьрво, вида, върба. II., 169. рус. Et Wb. 346. телкга, talika. — Блг. хърв. ческ. игр. X. П.. 46. ср. вел. пол. малор. рус. мадж. рум. лит. EL Wb. 348.
КРИТНЧЕНЪ ПГВГЛЕТЬ НА ВЪПРОСА ЗА 1ВЧ1НЗХОДА НА ПРАВЫ ГЛ Г И ТВ. (171 тетркпь, тетерю. Пере, tdlzrev. tezr6v. tezerv. — Ср. руск. бЬдор. мплор. чеек. полек, лит. лет. пруск. гр. лат. староиид. L, р. 172. малор. N. II.. 50. Et. Wb. 350. тлъмачь, сЬв. т. tihna z. tihinadl dilinadz. — Нелов, блг. хърв. рус. полек, чес. рум. куман, мадж. скв.-т. якут. II.. 177. тайна, т. tojaka. ta.jak. — Блг. ср. рум. За турския произходъ говори т. ta- jaiiu.k. Манен, прот. 84. I.. 178. Et. Wb. 358. токарь, onus. merx. С1>в.-т. tovar, домашпо животно. Монг, tovar, иметь, da va г. жив тно и пр. 11.. 179. X. II., 57. — Блг. ср. хърв. нслов. руск. малор. полек, лит. рум. мадж. (гЬв.-т. Et. Wb. 359. фарижь стбл. (altbulg.). Ар. feres = конь, кобила. I., 295. — Стер, старор. i*j>. ср. нЪмск. ср. лат. исп. Et. Wb. 57. хаганъ. yakan. Блг. Boritakan, Tarkanus. — Стр. руск. полек, ческ. I., р. 30(5, X. I., 44. Мопг. перс. исп. N. II., 123. чекан ь, malleus, cekif.. чукь. — Нслов. ческ. малор. N. I., р. 22. Полек, мадж. ср. рум. гр. X. П.. 94. *) ipi.roi b, й-яХаро;. vjp^Av, чрьтожьникъ, чрьтожышца отъ перс, cartak, cardак. Руск. Въ III. пер. чардакъ. — Блг. ср. нслов. рус. рум. алб. гр. I., 273. азерб. малор. Сравни мадж. esdrda. X. 1., 21. Et. Wb. 35. чума, cuina. — Малор. X. I.. 25. чьпагъ, saccus. dsvab. espap. N. II.. 113. Cp. Et. Wb. 38. iiieiib.iiirb, sen. — Ср. рум. N. IL. 40. щурь, шуринъ, et.B. t. Seven, Schwager. — Нслов. блг. ср. полек, рус. N. 1!.. 41. Et. Wb. 345. Сравни штуръ, праштуръ pronepotis filius.*) Изброений до тукъ 60 думи сж заети едки въ ньрвия други вт. впория периодъ. — Ако Миклошичъ и да не указва навредъ, кои отъ гЬхъ принадлежать къмъ първата категория и кои къмъ в гора га. пне можемъ възъ основа па неговия собстненъ критери. да различишь слЪд- нит1. двЬ групп. ПрЬди това обаче тр'Ьбва да отД'Ьлимъ сьмнителнит!» ту1ики елементи, за каквито признана самъ Миклошичъ: мыпелъ, саыаръ (ваета е само ср. семеръ). сока чъ, сынъ. чьпагъ, (ела, катунъ (Et. Wb. 1131, ковъчегъ, байта. Сжщо гака тр’Ьба да се елиминиратъ арабскитЬ астропо- мични термини: сутра (зугра). емерихъ, зугелъ, имара. мощирь, комаръ. — Слкдъ тая първя прксЬвка лолучаваме слЬдното разпрЪд'Ьление: Ал.ма иърааша (предполагаема) епоха принадлежать: баранъ (? Въ Лет. се цпт. изъ пам. отъ XV. в.), батогъ, бугати, клобукъ. коиръ, крагуй, коръда, бръш.пвиъ, телега, топоръ. тетрЪвь, тлъмачь, говарч., чекань, щурь. Всички тия думи сж заети въ едпо врЬме, когаго слав, племена не сж били раздктетти. Повече турски елементи принадлежать па втората трупа: дцми n.Dbjjii еамп вь черковносмвянския езит (п въ здвисимигЬ оть него книжнинн) направо отъ езика па t; папскнгЬ быгарп. Оть гкхъ обаче ’| Сиоредь Савельева (Мухам. IIvmiiim. р. XVI, заб. 12.) ,самое слово чекань, кморос мы yuotpeo.ia.iu, но всей вЪргмтносгм, проиеходих ь огь арабск. еккхе, искаженна!» усгами Ви.1жскихь булгаръ, it.ni иоаднЬе, татарекинъ, iipouaiionteHiHMb*. ’) За гиа елементи ср. важнотЬ поправки на Лбршъ, Arch. f. slav. Phil. IX., 490. и сл. bilezik, бодарин!. 491., cardak 494.. fere., . гь up. fiTris, yan 502.. kalpak 60S., каньдило 509., karga 510, k'ercmit 616., gOmrilk 519., uibiel 656., peksimat 662.. simer 667., tedzrev 578., товар! 674. Ср. и MatieHnuer. Cizi slova etc. s. v. и наш. „Праши ь къмъ оьдг. нар. era- мологмя® (Сом. IX.): сън-котка (сосонь), бомгринъ, бубркгь, бк.г(>1'ъ, бЬдчугь, пашевогь, бЬлЬ- 1ици, крагуй.
оязцияЫх ни эи — чяняа иияэнвогв ‘кпязичксм! ин и 1111190 — нилогофйок и ВЗИХЭНОф *ЛЕЧо 'Ml И.1.ЮН. Им 130 qXH.UhHlU BUUlJ.O 1П1 0)110111 -apj 'l,!|llpui oi(| ’lot <l) >[>un.U) imuodaoodj чя oiyoa 'чскииэщ *д’ *dnnn iraMifiBiiiHlii них чмд| iiiii.tpIt’H ия.н1влгчо «рпнтанг \\<1чя (.яяияа i!iffl3HwiIi-o’i3ilv.ii‘i.(,HBh!j..»u) iiii.’i.Mlv.iL'imlii i:h опнкпгя онгиз-оп онГа .tii’.bV TXtrtiiAiiol' охиоя HHOTiA пнеон(1ээ-оп и vnh aii oHiaquriUMo a ajj oiiaadoxnn оашшГЭ а чгчэикэ Buraxvliudlo urn uiua.i ну.огон чя aiiH.niiipI oxouo.ii]] iinh’lao aa i:l’ вяио an xioaoduia из ayaj иг чипа нвьдгл ишрн ч,<| *чЛ'оН(1ои iiHiadi. 4,1.0 iiKdoi|i qjainloxo чкцаячо чхо iiHUdiii-нкиэв ш по чз «Г ажок икбоф ndii.L) о,Юнк oxvliiw* ‘odoxa и SiaHiiin аз вя(1чпа.1. wil'a ихяогвнУ ipiiinitm пн охаинвиьХеи oioliiri- ‘онгахижогоп aliio udou(u.LO .13 ut атом ан охцоя ви l43odn4« a вяох ‘itiiiqdiin иза<1влгчо цлиншанГ ча •iloiidaii ioh/ouw -H.o Brq.i'3 няонигэ nonipi aiiio 4J.ih1i|.k8h ла иг .1*111 •oiiraLHiiHoso чпвп<1оы:и а ан ojijoh 4ebik[o.uik чпагвяп.иыг ияэпвявеэ -oiiHo.udaii wnrqli ни aniiutiBar.q.dii ояпгжиН.т-оп onto udii ипгчпоГ аз o*ih ои^икчаан ц.01 он Чкцгол а ан undo чхвинх^.], плаз of oriidnd -апо а 03 0.1.П0Я 40 *11КАГ lldx фЯЙГ ].Т.ПНДШ1АГ.) 0ХОМЕОЛХ0 ‘ояьаяоп ижлгэои 4J.U10K я.мвп а.ш ‘jiHh'UtM.ioraH ч'л nt' и охомгол ii.uio.4 ‘ииивевяХ цлин -do.i чо ак1!яиг(и101вв аз оин ‘эпхияЕ1м1 oiono.ian вн nYar.iqxln Tnoi.n.uid'i ч.нпга онвэ ч.коГв1 вГ в “roodim ч.кппдоы:и пт ‘чпр! ияц^.ки aj] luu.iux Чнвэ чэ иенне.и.е]] diid.U -ndoxiir о ч(1эзио f<i.Hi:tdi!h 4!ii!HB!iiVi:o Чяииагио tiVoudou hh.umI.i. г.1,0 iihdoip пн o,L3q.K 1111:114.1.3.10 43 uoiadh Члоношви 4.iакчец.<| — *4.110303 4.1'4 гц.о 4.iq,doAO Чни<1нгои *11.1.11 во :ииыр{цп 1га;иЬигч.о q.i inimant яя и вк<1оф чкн 1;.1.1пи.иоояНч.п чя ипшльо оз чз чхцл. «uq '<i2W<4<lh ‘гньгих ‘':hojoj ‘чнь.) 'чгонэпит ‘igwlgfa) ‘•itinduroij чпииьо :ц.хиг.и.вч.»оя1п: вн чяшю «низ<1«.1гч^1п чю ояЫпвн *i:dA.i. -в<|.м.ие Biv:i3uiuiBi'3VHHo.4doii вп xtondau ииншлЬцвн чи .1*1110 ихавв ‘иклг ].г.ип1ц.ЕЛ 'LVoiidon imdojn bi: оз члжвьаеои iiuliBinmiira ияьизя ч)':р;) *В\’ЧКВИ *4UM(IaKB3 ‘ВЯАЬ 43 HflOH OJ] *Ч.Ч!|Я ]|\’ ni’plu чло члпнхаквп nx.tfirt чниГэ чи оквэ Binqdj аз вх и вгв 'si:)i.ni[ii| ‘Ч П1ГЧКЭ1П вгио по пил!' Bii.iadaxiui охон]^ *(шп]у хтИг.с d.i и di) *пхокв<1.1 *UeEJ0B8*jf МЕИ (1|МГООО\1!Г<| *411111011.^1 ЧЕН Ч.Н’4.К(1из *11 ЦДХ ‘р.1,1 4je ||1!| 7f|ll(| чвп — B.IHI01 ‘(‘101 X.iody (1ох.)|| ‘чяавгзлц) ВНЕВЛ ВЛВД •ияон (МОНК чз йен ‘iiiili'.l'Bl'.Ml илз.й! пн окно члпиэгГвнн(111 iiliHHiawvii |1язн11явгзо11яол<1эь чхо Hiiaiidah чз вУ и омв *(Ш1оя *омгом!}н апвоо вки ЧГоИ(1зп BUdo.W ЧКЧЯ НЭВНХО ЧЫППОППЦУ О1ПОЯ НКАГ (J | НИХ Ч.1( ) •ЧЛИЕЧНаШ ‘ВКА11 ‘Ч.ЮХЧ1111 Чнвлвх ‘в.пнох ‘ч.нозоз ‘4iiqKdii3 ‘чипа £чнш1аквэ ‘4..10H0111B11 *чявгоя ‘вхчквя ‘ВНЯВЯ ‘ЧЛфГЦ.у *Ч.1А1|ЧГ'].О £Ч.1Цл|оАо •LHIldliroo *4,d.гэио ‘ил.вво u.loiidaii muh wo чя hxobs икАГ О.Т.ВЯ oahodu чхиянхэд •B.ndxBM ‘чячл1лкая •in nxiidaM ‘iiBd.iB ‘(si.ibj oBdi: iiViKniihii) яжкИпф ‘втпгпх ‘'LHiiiniti -nd.) Чяихэип Ч)икплявп bihmIxobk ‘огнгчнвя ‘вгамиг :чэ вяияпл ‘оя.|зГц.<1.»о11 оя11'м1.1 1Н1 Ч.1.1.И*.Г1.Г а.) ОЛ.1ЮЛ ‘них ильная чл.В1|Ч1Х0 aa nV imoqdx g'9 ‘4.'I<»IIV»IIIHIII 1* ни ЧЛ-Г
КРИТИЧЕИ'Ь ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪ.ЧГАРИТВ. 673 влияние, а на „туранско-българско". Сжщата идея развива той и въ Ilchester Lectures on greeco-slavonic literature, bond. 1887., стр. 130. и сл. n .. ther is no other nation to whom we can ascribe this change but that of the Bulgarians. The number of the Bulgarians could not have been inconsiderable, as one can perceive, if one thinks of the numerous popu- lations whom they ruled. Besides, they managed to keep alive their language about more than two centuries, although in a continuous struggle with other peoples and languages; and though it passed over into these, yet not, a> was previously thought, without leaving deep traces on them" ip. 134 ). >) До колко тия предположения за такава една по-радикална нам'Ьса на прабългарския езикъ въ образуваниего на новин сж основани, пе искаме тукъ да разгледваме, защото това би ни завело много далечъ и защото имаме въобще работа само съ догадки, конто ставать излишни, •цомъ е доказана възможностьта, да се обяснятъ въпроснит’Ь „турински" собености, много по-естествено отт. вжтрЪпгнп причини, независимы огь никакие чуждо влияние Колкого обаче за отдктпитЬ прабьлгарски (турски) елементн вь стария церковнославянски езикъ, ние не мпелпмъ че rt сж безъ значение, колкото и да сж малобройни. Обстоятелството, че тЬ сж се вмъкнали дору въ чисто литературнпя езикъ, като сж успели да по- лучать право на гражданство и въ говорпптЬ паркчия, не може да се ягнорпра. — Малкиятъ имъ брпй тукъ не важи толкова, колкото въобще фактътъ на т+.хпото прпежтетвие. Въ epfcдневЪковии и днепшия гръцки лптературсяъ езикъ славянски елементн н1;ма или се избЬгвагь, при всичко, че история га пи говори за една епоха, когато една гол-Ьма часть отъ гръцката етнографска область е била подложена на силно сла- вянски влияние. Днесь споредъ Г. Майеръ само 11 думп славянски се срЪщатъ въ всички гръцки диалекти. ОстаналпгЬ сж нровинциализми. ') Ср. и biefenbach, о. с. 99. BEs tragt sich sugar, tib sich irgend sichere Reste der- selben in der nenbalgarischen Sprache erhalten h.iben. :tus.ser der dettnn liven Wirkuug auf ibre Grammatik, an welcher nbrigeus viellricht noth andcrc Coefficienten Anthill haben“. Аналогично Крауеь и tllpaye-. се явяяать ui. по-пово upfcxe прпвьржеипци па едпо iio-chjiio вл и лине на праб‘Лгарския ifin.tnjnpb върху съврЬмеипата паша народна сапка, на- родни вЬрвапня, косиогпиични аогеиди и т. под. Ср. J'. KrauSf, Das Fraulein von Knnisza вь Etlihol'igischo Mitttieilungen nus Ungarn, IV lid. 1895., Hityapn 1 св. p. 28: „Die Fotni and Stilistik. das dichterischo Clichd and die Macho alter christlirhon and moelinuechen, ser- bischen, sowio der c.hruwotischen Guslnrenlicder find unstreiiig bulgarischer Herkunft. An den Hufen unilaltajischi r Eroberer Moasicns machte sich wohl nach dem alren, bis auf den heutigen Tag unter Monguhn and T.itaren erbaltonen Hofbrauch furstlicher Hanswirthsclinften der Sanger kiihner Heldenihaten unentliehilich. In Thrakien nnd Mazedonien tauchte mit den bnlgaiischen Emberen zntn erstcnin.il die mit oinem itosshaarbnschel hesaitete Geige auf, die wir unter deni Natnen <ht»Un kennen, cine Geige, die noth in der Gegenwart bei den am althorgebrachten tiesthaltenden Mungrdcn tief ini Innern Asiens zu linden ist“. Подобекъ вьз- I'.ieii. ерЬщамо впрочем). още у Свиными, Картины Pociitt пбнть разноплеменпнхъ ел пародовъ и пр. ч. I. СНВ. 1839. ТатарсжотурскнтЬ бмгари се поседявагt. отвадь Дувава въ 678 при- в.гкчени отъ прплтпостьта иа климата „сохранял впрочемъ Амятскую пн.ткость и суровость, проявляющеюся вь салют пюсвяп, ujchu. (р. 206.). Щраусь, Die Bulg.iren, Lpz. 1S98. си постава мЬжду друго ха цкль въпъ основа па етпографпяга да даде „nine nene Stutze fitr die von netteren Sprach and Volksforschern Ungams erwiesene Ansicht, dergemas’ Bnlgaren nnd Magyaren in ihrer Urheimat mit einander in enger Bernhntng gestanden sind“ (Kosmogonische Spitrcn p. 1.). САорвстт. Bsyxrna crxta», I. ДВлъ ветор.-фил. кп. XVI. 4g
674 Д-И. ИН. Д. IIIIIIIIMAHilHb, 'Гия аналогии сж доспггъчни, да пи направить чалки по-прйдпазлнви къмъ толкова често повтарянпгЬ отрицании па всйко влияние на нрабъл- гарскнтй завоеватели върху пзвйстпа часть отъ иавоюваппгЬ балкански славянн. Това влияние въ вейки случаи се отражава сравнително доста ясно нъ лексикалнпя запись на черковнпн езикъ, което е за насъ въ случая пап-важно. Като евършваме съ единъ въпросъ, провйрката на който е възможна, въпрйки нйкои трудности; намъ ни оставя дя кажемъ само още нйколко думи за прйдполагаемигЬ прабъягарски остатъци въ Поповия иыенникъ. Тъй като топ въпросъ е обаче въ свръзка съ Куипкувата чувашка теория, пне ще го разгледамс на отдйлно заедно съ тал посл'Ьдната. з. Езиковнтй остатъци въ именника. Критика на Куннковата чувашка теория. Че Чувашией може да сж потомцп на древнитй волжски българи, тая идея биде исказана, до колкого можемъ да пр'Ьгледаме днесь лнтера- турата, за първъ пжть въ края на минялия вйкъ огь Татищева. По посл'Ь тя биде повторена огь Рычкова, Савельева и др., ние я намираме и у Хоуорта.1) Така че не е Куникъ, комуто се дължи въ вейки случай оригиналната мисълъ, да се тьреятъ въ скромнятй чуваши стари българн. Обаче нейното развитие и теоретично обоснование е негово дйло, за това и чувашката теория може съ право да носи неговото име. Пие вндйхме, какъ Куникъ още in. 1845 година билъ мжчепъ отъ нйкакво тьмно предчувствие, че чувашкпять езикъ въпрйки своята бйдпость ще стане обилепъ нзворъ за точного опрйдйление проетипчното съ- стояние на турскпя езикъ, и какъ въ открптия отъ Попова имепникъ намйридъ нотвърдйнпе на своитй предположения. За нсторията на въпроса обаче трйбва да ппмепемъ, че още прйдн това важно открптие, още in. 1863. г. ваа;ностьта на чувашкото нарЬчие бй изгъкната огь единъ ученъ молла, който първъ пзтълкува съ помощьта на чувашката фонетика и рйчннкъ вь цйлъ редъ отъ надгробии надписи, •) ILonorth заскга въпроса :ы пронзхода на бьларитЬ еъвсЬмъ ин кратко иъ своята статна „The Khazars were they ugrians or turks“ въ /Груди третьи го междунар. съезда орнеи- галн. говъ въ Спб. 1876.“ т, II. р. 147. Споредъ него първобитиигЬ българн (the original Bul- garians) бнлн близки съсЬди гь маджаритЬ (Hungarians! и слщо като тЬхъ нринпдлкжяли къмъ угърското племе (ugrian stock). Това се внжда ясно огь несдаваискятЬ думи, конто пахираме на югь отъ Дупава. Самъ Хо/ортъ не дава обаче ни единъ иримТръ, а отвага читателя къмъ Шафарика (2. 165). Формата на езика илглежда да е била много сходна съ маджарската (seems to have been very like the Hungarians), а маджарскиять езикъ много прилнчз на ко- гулекяя. Пейната орпгинадна форма се ирЬдстави, може би, оть тая на меремпеит». Когато обаче хазаритЬ под ч и и и л и угърекит1> българи, г1> потурчили и езика нмъ и upanurb имъ. Такива потурчепп българи (финн) сл чуепшит»: „I believe that they nut only impressed their culture upon the greater part of the Bulgarians but also their language anil it is thus J account for the Turcitication of the Chitvaches .... Their language has been clearly thown by Klap- roth, Schott and others to be tnrkish, while their physike, their mythology, their customs etc. show, that they are ngrians by blood and by desseni . . . 1 believe that theee choca^hm were the iiutgarirmi of the 9 th anti euccetlin'j centueiee'*. Hbiou ирЪдиолагатъ, че потомцигЬ на древнктЪ българи см днешнигЬ черемис», но това ае може да б.ьде, защото Несгорь гн помепува oT.ik.ino оть българитЬ. II така българигЬ, споредъ Хоуортъ, сл иохазарени (погурчеии) финн.
КРИТИЧЕН'!. ПРЫ'ЛЕДЪ НА BHIhlCA ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБ'ЬЛГАРИТ®. 675 нам^репи въ области.! на волжско-камското царство, станали извЬстни още оть врЬмето на Петра Велики, едпа фраза, конто дълго врЬме се смЬташе за арабска, именно нлрЬчението ятарик fcaam yfjyp*. Исторнята на тия «мари надписи е дълга и доста тыина, обаче това въ случая не е интересно. Важно е да зиаемъ, че мнимага арабска фраза още оть Клащмиа биде приведена: ,година оть иришествиего на угнетенпето- т. е. па монголското нашествие и биде изгьлкувана като хронограмъ. тоесть че таи фраза (цпат v<‘jyp) 1X11)1 численного значение 623 <1226 огь I штата ера; първата буква 3, втората 10, третата 1, четвъртата 100, нетата 3, шестата 6, седмата 200, наедно 623.). Клапротовото тълку ванне биде прпето и огь Березина, така че НЛП- rpl.Mc годи нага 623. се прпемаше безъ възраженне отъ всички за точна дата на монпмското нашествие въ Булгаръ. Вч. 1863. година 'пе мол ла Хусенпъ-Фепзъ-Хановъ въ едпа статийка. „Три надгробпыхъ о irapcKiivi. надписи** напечатана въ IV т. на „IfcirbcTin Археолог. бщесгва*1 излЪзе ст. едно съвсЬмъ ново тълкуваниг на мннмата арабска Формула, което тълкувание подои Березцновия авюритетт. въ тоя въп|и»съ. Ученпять молла, осповайки се на два надннса on. симбпрскпя уЬидъ и на единъ оть тепопгския, въ конто той откривя сжщата арабска формула и която обпкновено се прЬвежда съ „пришествие на угнетенпето**, — възражава пр’Ьдп всичко, че ако ф]»азата ’"п била арабска, то би грЬб- вало да четемъ „iiajant iwyp*, а на камъка е ясно издълбано: „liUfiinu уур“. ОсвЬнъ това. ако фравага е анаграма, то какво би трЬбвало да се прави съ чнслага, конто слЬдватъ подирь вея па вторил снмиирсш! надпись (уиаръ меныш — 20) и ни тетюшския (циерем- fija.te.v 25). Споредъ мулла Хусешгь не остана нищо друго освЬнч. да четемъ „циати иур**, което не е нищо друго освЬнъ нити jyi тат. Jude j(i3 (осм. )едп jya) 700. „Въ пользу моего mhIihh (динатп джюръ джитн юзъ)“, обленишь учепиятъ молла, „говорить обыкновеше татаръ начальное й п|юизносить и писать какъ что касается до буквы „р“, употребленной вм'Ьсто „з“ въ слов’Ь джюръ, то ото можно объяснить yuoipeo-ienieMT. чуваш- скип" HUc.iuine.ibHhi.ri с./овъ вь нпптаф|‘яхъ этого времени. Чуваши же семь называюгь „чюръ“. Това съвс'Ьм'ь ново тълкувание нс само нзмЬпп датата на монгол- ското нришестивне въ Булгарь отъ 623. подирь Хеджра на 700. ( 2301), дата, конго биде принта между друго и оть най-отличння ка- зански арабпеть но онова времс I. О. Готвальдъ, но се от|ши съвс-Ьмъ неочаквано силио и върху въпроса за националностьта на българнгЬ. Вече молла Хусеннь се вижда прпнуденъ, за да обясни формат ОН’ вч» Фражгга циатн цур. да прикгЬче за сравнение единъ чувашки фонетиченъ законъ, споредъ конто тат. „з“ необходимо прЬминава въ чуваш. „р“, уур, отговаря на гаг. ,/ёз. Обаче много по-систематично разгледа въпроса за фопетичннт!) отношения между чувашкня езикъ н турскитЬ е.шци двк години ио-къспо 11. //. П./ьминск/й въ една малка 43*
676 Д'Р* QB- Л- ШИШНАВОВЪ, статийка въ сжщигЬ известия па Археологичпото общество (т. V, 1865. стълбецъ 80—85, „О фонетических* отношешяхъ между чувашскими и тюркскими языками"). „Статья Хусейна-Феизъ-Ханова", казва тукъ Иль- мннсшй, „интересна открыпем* с.тЬдовъ чувашская) языка въ древних* магометанских* надгроГилхъ. Таким* образом* мы положительно им'Ъсмь чувашсше факты пятпсот.гЬтней древности". И няпстипа, като се вземе в* внимание, че чувашитЬ нлгдЬ не се поыенунатъ подъ това име по- ра но от* XVI в'Ькъ. откригието на молла Хусейна, получавшие за исто- рията па той народ* изключптелно значение. Обаче фопетичнитЬ форми който намираме в* надгробпитЬ надписи, не се сьгласяватъ напълно съ сегатнинпъ чувашки фонетичип закипи. Какъ трЬбва да се тьлкува това? За да отговори иа тоя въпросъ, Нльминипй показва на кратко всички по-главнн фонетичип особицн на чувашкото нарЬчне въ сравнение съ другитФ турски диалекти: 1) турек. к прфмпнава въ х или j; 2) турек. з чув. р., казан* — хорам; ;«) т. j чув. С, jya бур, ирми сирми; 4) т. а - чув. о, и, ал — ил вземп, кара хора (чер*); 5) тат. у чув. о; гул кон, н идва до заключение, че форм in i; на чувашкигЬ думи въ старит?; надписи представят* „что-то среднее, переходное между тюркским* и пыиЬшпиыъ чувашским**'. „Если предположить", продъл- жава Ильмпнсюй, „отношеше чувашскаго языка къ тюркскому такое же, какое находится между романскими языками и латинским*, т. е. чпн чуваии-кШ языкъ, некогда особенный, фннск! й, въ послп>дств>и уж< существенно изменился отъ в.йянгя тюркскаго языка, то вышеупомя нутые памятника VIII в'Ька гиджри могут* указывать эпоху такою пе- реворота въ чувашском* язык’Ь, эпоху довольно позднюю, когда между татарами господствовало мусульманство. Па ато указывают* нЬсколько арабских* и персидских* слов* вт. лзыкЬ чувашском*. Если же чу- вашски! язык* был* таким* искони, то фонетическгя особенности над- гробие были ли общи къ данную эпоху всему чувашскому языку или при- надлежали особому нарпч'ио, въ последствии поглощенному татарскиме нм я темь? П еще къ какому именно изъ тюркскихъ наупгпй чувашскш языкъ и.чпетъ най-болъшую близость?* Естествено о, че Кунику не можете да не бждат* познати, както тьлкувапинта на молла Хюсеииъ Феизъ-ханъ, така и предположения™, на Нльминсшй, обаче по известии причини, конто ще изложим* по-долу той пе отдаде на надгробнитЬ надписи съ фраза™ „циат yjfp" туй значение, което гой приписва на друг* много по-важенъ, споредъ него, наметши»* — на именпика. И наистина формула™ циат цур прЬдставя вече на първъ поглед* нЬщо странно. Тя е хибрндна, нито чисто чувашска, нито чисто татарски. Въ втората часть (цур) тьлкува тел ять открива чувашска форма, тьй като з ре свойствено, споредъ него, само на това нарйчие; ц^р цуз. Но въ такъвъ случай, какво търси прфдзвучното ц в* сжщата дума, което никак* не е позпато па чувашкия диалект*. Тук* може да се очаква само С. Ср. сук (не) - т. jyK, бул (пжть) — jya, бёр (земя) = j&p, jnp. Формата би тргьбвало
КРИТИЧВИЪ ПР-ЬГЛВДЪ ЙА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАЬЪЛГАРНТВ. 677 да звучи по чувашки бати-бур както дЬйствително по чув. 8 бит а сто бёр. Кто защо Куникъ се усжмни въ хипотезата на молла Хусеинъ Феизь-Ханъ, че въ цпати yjp имаме чувашки форми. Още Пльмипсшй 6Ф принудевъ да прпзпае, че диалекгыъ, конто ни се рисува въ изпЬст- нигЬ надгробии надписи, тр'Ьбва да е пркдставялт. н’Ьщо ерпдно, прЬходпо между турскитЬ диалекти и сегашпия чувашки езикъ. Куникъ, комуто откритието на молла Хюсспна тр’Ьбваше да беде особено драго, и който не би закъснФлъ, да се възшшува отъ него за подьрЬпа на своята теория, че чувашитЬ сж потомци на древнитЬ българи, се задевали само да отйкгЬжи пай-интереснитЬ форми изъ надписигЬ: циатп цур, циар меншп, цпрми бпалем. цнрми ту ват у, туватд. А по-нататъкъ той се и не вдава въ въпроса „не должно ли скорЬе считать эти отдФльпия слова и числа бЬлоболгарскими (остатки Болгаръ. безъ сомпЬшя, смЬшались ст. татарами), Ч'Ьмь чувашскими*. (Ал-Бекри, р. 146). Така, Куникъ основана ц'Ьлата си теория върху едничкия именникь, ако иос.гЬдниятъ и да нЬма нпкакво съотношение къмъ Н’ЬкогашнитЬ волжско-камски българн и днешиитЬ чуваши. РезултатитЬ отъ Куникъ— 1’адловни разборъ на имеппика ни сж вече иознати. Намъ ни пркдетои тукъ на кратко да ги оцЬппмъ. Като не се съгласяваме и тукъ съ смЬшениего на волжски и дунавски българи, ние посгавнме слФдппгк два въпроса: 1) до колко Куникъ има право, да емплпа въобще чувашит», за турско племе и 2) до колко само отъ сегашния чувашки езикъ може. да се обясняшъ загатнитп> дума на именника. Първипгь въпросъ ни заставя попе на кратко, да нрЬгледаме по- главната литература вт.рху произхода, етпичннп гит., и езика на чувашитк ПървитЬ ни св'Ьд'Ьния за тип мЪста, гдЬто по-послЬ биде основана волжско-камска България, и за ткхппгЬ народности датуватъ отъ вркмето на готскип царь Ерманрпкъ, който около 350 год. покоряю Mordens (Мордва), Merens (Меря, сега измрЬли) и Srein(n)iscans (черемисиУ). За българи въ тая раппа епоха пито поменъ става, очевидно, защото и въ VI вЬкт., когато Горданъ писалъ (около 550 год.), тЬ още не ще сж били пзбутанп на сЬверъ (отъ аварнгЬ или хазаритЬ?). Това постЬдното имъ прЬселение е ставало слЬдователно едва ли прЬди края на VI в+лег.. Което обач<* е по-чудно, то е че Горданъ ншцо не говори и за чуваши, а и у по’-посл'ЬшннтЬ историцн н пжтешественици rh пикакъ пе фигу- риратъ, като че ли не сжществуватъ. За първъ пжть тЬхпото име се помепува въ рускитЬ хроники, и то едва вт. XVI вЬкъ. ЧувашитЬ сж равфърлени днесь на доста гжетп групп вт.рху про- странством на 4 губернии: кязанска, ореибургска, симбирска и еаратовска, Сш>|н*дъ Сбоева п'Ькога тЬ сж образували една компактна маса и сж се разпокжеали само вследствие на политичны преврати. Обаче както
Д-11 ИВ. Д. ППНПМАПОВЪ, 078 видТ.хме, нигдЬ (даже шт» въ рускитЬ и арабскнгЬ лФтописп и пжтоппси) не намираме сиоменъ за тоя народъ пркдп Х\ I в!;къ (1551 тд.). Несторъ нищо не говори за чупашигГ. нъ своята народна генеалогия. Гд1; прочее сж били чунаппггЬ ио-рало? Ii.il като it не сж пзпик- нали въ едппъ деш., тркбва да се пр'Ьдполага. че сл. вшили вь древпо времс друго име, но какие? Това е именно и най-главниятъ въпрось. на който п до сега не е дадепъ удовлетворителен!. отговора., както пГ.ма съгласие и нъ мнкнията на по-новнг!; етнографп и пжтешестшчшци за етничния характеръ и тшгъ и езика на чувашигк Тин мнения прЬд- сталятъ по пЬкога рки.-и нротнвуркчня. До като одни (но-старпН.) смГ.тагь чувапплТ. за чисти (/ими. други ги считан, за чисти ту/ти. Най-сгтак има и мнЬния, че т1; сж потурчены /инн. ЧувапштЬ бидоха покръстенн още въ 1743 година и могло би стЬдователно да се очаква, че пжтетествепицптЬ, конто имаха случаи да ги посЬтять прЬди или скоро подирь таи дата, ще сьобщавать пзй- в+.рпитЬ св'ЬдЬння. Обаче пито СтралснИсргл (<». с.1, нито Mu.t.iepi1) не се от.тпчаватъ като тьнки наблюдатели. Посл Ьдпиип. внаем въ кппгата си безъ разборъ всичко. каквото слушалъ отъ официалнит!. си прЬводачи. Самъ той не ходилъ пи вч. одно чувашки село. ЧувашитЬ иматъ, споредъ него, жълти или червем и коси. ПарЬчието имъ с по-близу до татарекото. СлЪдъ 1743 1ч»д. имаме нкколко описания отъ академицнгЬ fhuaci-), Георги*), Рычков**) и Лепехин,,л), изпратени по занов1;дъ на Ими. Екатерина II изъ разнит!; крашца на Ругня, да ги и.тслЪдватъ и опиптагъ. Налов* памЪрва, че чунашиг!’. по езика си. образа па живота си. по пост |н»йкнт1; си и по а;енскптЬ си костюма много приличатъ на шатарипнъ. Отъ чър- титФ. па лицето имъ се вижда силна прим1;сь съ татарски кръвь. Георги е па противно мнение, именно че чувапткпягь езикъ е фински. Само ио въпкашноегь чувашитй приличатъ повече па татари. прзвствениятъ имъ характеръ е черемиски. Рычков* увйрява. че чувашит% черсмиснтГ. и вотяцигЬ сж законни погомци на др( вппт!; скити и сармати. ('жщилн. въ „Топограф|>1 О]мпбургская“ твърдп, че 'юл.мати-чиь били бкпари. с.тР.дователно Татнщевъ справедливо паричалт. ч\нашит!; бьлгарски народъ, Лепехпнъ мФсп постоянно чунаиттЬ съ мордва. Оть началото на нашил idan. почвагъда се пняватъ вече по-по,д])обпи и по-точни св+.д’Ьнш1 за чувапштк Ердманъ (1822) привежда фнзполо* гични до];ази, че чувашит!; сж отт. (/иноки произх(»дт.. ’) Ф. Миллеръ, Oimcnitie живущихъ иь кйаяпскпй губериш лзичсскихъ иародсшь. СП!.. 1791, първень 1760. * ) Пилась, Пу4'inc-crnie по рязиши. iipoBnimiHMi. Росййской Импер1п, СПБ. 1788. Id. Heise (lurch verschiedeno Pmvinzen des russ. Ней hs. • ) Георги, Описаше веЪхъ «бигиниихъ въ РосгЧиекомъ rocviapiTB-li парпдонь, СПБ. 1799. г. 1. Idem, Bcmerkungen einer Heise ini russisch. Keich in den Juhren 1773 it 1774. Spb. 1775. * ) 1’нчковъ, Дневник аапискп путешехспии по разиымъ провиицЕихъ IVicciin клго roey- хдрстпа, 1769 и 1770, СПБ. » ) Лепехкиъ, Диешал записей, СПБ. 1795, г. I.
КГНГИЧЕНЪ ПРЪГЛЕДЪ И* ВЪПРйСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПГАБЪЛГАРитЬ. G79 Въ 1840. год. се появнха ннтереснигЬ „Записки о Чувашах!** на г-жа J. А. Фуксъ, конто изказпа мнение, че чувашитЬ сж потомци на древнитЬ халири. II. С. Саве.гъеп, ползувапки се отъ съобщепията па г-жа Фуксъ, съглежда въ чувашитЬ потомци па старит! българи. Г-жа Фуксъ, като описва единъ чувашки панапръ, злб!л!зва че той билъ па 10 верстн отъ селите. и че чувашитЬ въобще „нс любить прилива посторонних! жителей въ ихъ селен1я“. Савельев! съглежда въ това българска черта, сжщо и руст! не били допущапи въ вр'Ьме на пазаръ въ Булгаръ, а били принуждавани да се спирать па бр!га на Волга.') Още по-страиенъ е вторпятъ Савельев! доклзъ (Мухам. Нуы. р. 100). ЧувашитЬ сж потомци на старнгЬ българи, а опии споредъ Сенковский сж смЬсь отъ финн, турци и славяни; тьй като е, то думата семикъ, която ср’Ьщаме у гЬхъ, трЬбва да е славянски малъкъ сенмъ (сеймикъ).-') Сбоевъ декада, че т<>ва смкю сближение се дължи просто па една печатня грЬшка вт> книгата на г-жа Фуксъ Не далечъ огь Чебоксар! има чувашко тържище ( емнкъ-баларъ, наречено но името на едппъ крьчмарь Семикъ. Печатната гркшка състои въ туй, че <'гмпкъ со явява съ малка буква, намЬсто съ го.гЬма, оттамъ и фалшивото тьлкуванпе на Савельева. Hatt-подробного описание на чувашитЬ, гкхния произходъ, езикъ, об|м*ди, повЬрия, придания и нр. се дължи и до днесь на В. Сбоева, който п'Ьколко годинн наредь се заппмивалъ съ етногряфпига па казанский край н пма.гь намерение да обпародва своит! нзсл^дванпя подъ общего заглавие „ПзглЬдвашя объ ипородцахъ Казанской Губержй". СвоигЬ 64- л-Ьжкп върху чувашитЬ той напечата най-иаирЬдъ въ „Казанскит! Гу- бернски Ведомости** въ вндъ на писма къмъ редактора (всичко XIV). Тукъ Сбоевъ се труди да докаже, че чувашитЬ пе сж отъ финско потекло, а оть турско (писмо 11). Въ XIII писмо топ разисква въпроса за чувашкия езикъ, който оть повечето филолозн се смЬга неправилно за финско на- рЬчне, когато то е чисто-турско, съ смЬсь отъ арабски, перспйскн и руски думи и почти безъ смЬсь on. фински. (Сл!двап. подробны доказа- телства, стр. 170—177, и указания на разлижит! между татарскою на- рЬчие и чувашкото з р; ц Ju, ja, jy) — с, к —х и нр.) Последнего писмо (XIV) се занимала подробно съ въпроса за произхода иа чувашитЬ. С.гЬдъ като разглежда всички цосгавени до него хипотези, и отфърля всички (особенно топ остро иапяда прнвьр;кеницитЬ на теорията, чс чувашитЬ сж потомци па дренннгЬ бъпарп),2) Сбоевъ изказва мнЬние, чс чувашитЬ сж остатькъ огь буртмиппъ, конто жпвЬе.ш ио брЬговсгЬ на Волш и се помепуватъ тьй често у арабскитЬ географии и ижтешественици. ’) Ci'oeuy пе 6k трудно, да доаже, че чуваш&птк паннпрп стапад-ь ьъиь оть селата по по подражание на древннтЬ быгари „а нъ слЬдсши распоряжен!я nuunaiu откупа*. *) Нъ сном трудъ „О бнгк врестьаиь вь Камиской Губёрши*, Казань 1836., 30 стр. Сбоевъ пзкязка слкдпото мнЬние :и uoazcKiirt выгари: „Ьодг. государство состояло изъ carfccu плшенъ тюрксхнхъ и слапянскихъ, и царь ихь гитулуналсл владаяцамъ слмннъ. Этотъ то обра-ишавипи ся нль смксп слвянь и тюрковь народъ мы теперь назыкаемь иштарали, ио самъ и посед-к вел и час п, себя бул гари ыкомъ, булгарствомь. И такъ настоящее нала, ихъ должно бить by.wapu, и въ нихъ и пъ Дупанскихъ ихъ соямеянпкахъ, течетъ кровь Славянска*, (р. 14).
680 Д-РЪ ИВ. л. ШШПЯАНОВЪ, За да потвърди своет*» предположение, авторътъ разглежда подробно въ- проса за буртасигЬ, намФ.рва, че самого име буртасъ може да се обясни най-добрЬ отъ сегашното чувашко нарЬчие: чувашъ е букваленъ прЬводъ отт. буртасъ („живунцй домомъ, осЬдлын. также мирный**); тълкува нЬкои типографски названия въ область™ на отдавна изчезналптЬ буртаси оть чушашки и т. нат. Като се основана на думигЬ на Якута, че „буртасигЬ пматъ свой собственъ езикъ. различснъ оть хазарския п българския**, Сбоевъ пам’Ьрва, че тукъ тр'Ьбва да се подразбнрятъ пе отд'Ьлни езици, а разни нарЬчия on. единъ и сжщъ езикъ — турски. „Много е вероятно, че въ българския езикъ е прЬобладавалъ славянскиягъ елементъ, въ хазарския — еврейский, а въ чувашкия — монголския**. СлЬдъ Сбоева заслуживать да бждатъ поменати тукъ като описатели или изс.тЬдвачи на чувашитЬ още Л. Ф. Ритихъ,1) и особено 11. II. Золотницкие, най-отличпиятъ познавачъ на чувашкото нарЬчие, авторътъ на често поменувания тукъ: „Корневой чувашско-русюй словарь сравненный съ языками и нарЬч1'ями разных». народовъ тюркскаго, финскаго и другихъ племенъ". (Ср. и ЗамЬтки для ознакомлешя съ чувашек. нарЬч1смъ И. Золот- ницкаго. Вып. I. Отд'Ьлъ Звуковой. Издате братства св. I’ypui. Казань въ Унив. Топогр. 1871.). Рититъсе ползуна главно отъ изсл’Ьдванията на Сбоева и г-жа Фуксъ. Неговиягъ обектъ не с* обаче само чувашитЬ. конто заематъ само една часть отт. книгага му, а въобще всички етннчпи наслоения въ казагската губерния — съ огледъ и на миналото. При такива широки грапнцн естествено с, че авторътъ засЬга п въпросыъ за българитЬ „коихъ по- томки и до пынЬ живут». въ казанской губернпъ** Тия нотоыцп обаче и споредъ него, не сж чувашитЬ, а татар итЬ. ПървитЬ сж „монголо- тюркскаго пуюнсхохденш и napbuia", тъждествепп съ вЬкогашпитЬ буртаси. На мЬсгата, гдЬто живЬять сега, сж се явили нодлръ българитЬ. Името си „чуваши" сж получили не отъ татаригЬ, а огъ единъ отт. своитЬ родо- началницп. Споредъ Сбоева буртасъ-бурнасъ значи „жить, быть осЬдлымъ**, но това пе се съгласяна ст. характера на единъ чисто чергарскп народъ. — Бурдасъ пуртасъ (алт. парЬч.), отъ «>//> „поворачивать, загибать" и тас = „плешивый н голый (о зеылЬ)**. Пуртасъ „поворачнваюнцй голую землю, пашущш новь", — характерно свойство на буртасигЬ и особено на чувашитЬ като земледЬлци. (р. 66) За научната стойность на Рити- ховигЬ „изелЬдвания" въобще свид'Ьтелствува най-добрЬ заб. на стр. 68, гдЬто се съобщава като интересен?, фактъ, който той щЬлъ да съобщи „какъ окончательное доказательство11, че въ селото Урмаево, Алиновска община, Ядринска околия, старцитЬ ттЬрвали, какво настоящего отечество на чувашитЬ е Китай. 1’итихъ наивно бкгЬжи по-натагькь: „Также они говорили, что тЬ изъ ппхъ, которые Родили въ Китай, и возвратились, нашли большую перемену въ тоыошномъ(?) мзыкЬи. ’) Marepiau для этпографш Росчаи. Кала искал Губершя. На ». 1870.
КРИТИЧЕПЪ ПРЪГЛВДЪ UA ВЪПРОСА 3* ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 681 Едпа пълпа монография върху чувяшитЬ готви отличниять позналачъ па инородшггЬ племена въ волжската покраина, щюфесоръ //. 11. Смирнова въ Казань, авторътъ на нЬколко цЬнпи, често тукъ цитуванн труда върху мордовцитЬ, вотяцитЬ и черемиситф. До колкото можемъ да сждимь обаче п отъ досегашнитЬ му изслЬдования, ние можемъ, да заключимъ, че не- говото мнЬпие за етничния съставъ на чувашитЬ се схожда сь това на Сбоева. Въ „Мордва" стр 59. (ср. и 5* *2.) топ съглежда въ чувашитЬ потомци на буртаситЬ, конто обаче сж потурчены фиыи (мордва), а древпнтЬ българи споредъ него сж татари, а не чуваши. Всички тия прогинурЬчиви показания ни припудиха да провЬримъ на самою мЬсто, кои е правь: да ли тия. конто твърдять, че чувашитЬ сж потурчена ffmHu или че тЬ сж искони турско племе? За тая цЬль прфзъ ваканцинтЬ на 1897 година, ние посЬтихме Казань, отгдЬто прЬд- приехмс една екскурспя до чувашитЬ въ сьдружие съ простора Смирнова. НепосрФдпото ни наблюдение върху физичнпя типъ и матсриалната култура на чувашитЬ закрЬпи и у насъ иапъ.тно мнЬнието, че имаме въ мпнмитЬ потомци на прабългаритЬ — финн, което се потвърждава отъ цЬлата тЬхна езнческа лито- логия, обичаи и прави.’) ТъЙ като сегашното нарЬчие па чува- шитЬ. е обаче песжмн'Ьняо турско, то е очевидно, че тукъ имаме работа съ доста късно потурчени финн (вероятно черемисв), както прЬдполага Пльмипсклй възъ основа на помснатитЬ надгробии надписи, както мнели и Хоуортъ.-) ЛичнитЬ ни наблюдения и всички показания на разгледапитФ по- горЬ езиковн категории потвърдиха прпди всичко напълно изказаното отъ Вамбери мнение за расовата принадлежность и езика на днешнипиь чуваши, (вж. по-гор'Ь стр. 578). ДЬйствително всичко което може да се признае Кулику, то е, че чувашкото нарпчие. прЬдставя едно по-ново раз- витие на единъ турски диалект върху чужда, </>инска почва, нЬщо което, както ще видимъ по-долу, щгЪдполага и Радловъ въ по-ново врФме. Само въ туй, чисто езиково отношение, може да се допустне, че чу вашитЬ сж наслЬдници на древнитЬ, изчезнали турско-татарски българи, конто сж се поселили въ областьта на фипитЬ по ср'Ьдното течение на Волга едва ли ио-рано отъ VI вЬкъ. СлЬдъ като отстранихме възможностьта, да се смЬтатъ днешнитЬ ([шнеки чуваши за потомци на турскитЬ прабългари, иска отговоримъ на ') ВсгЬки би очаквалъ, че иотомцитЬ па такъьъ едппъ фанатичен! ми>екимансин народъ, какъвто бЬха вемжекитк българп, ще ех реииостни мухамедапп. Нищо подобно. ЧувашитЬ <4. и въ религиозно отношение — финн. Сблсиенията па Куиика (Ал-Бекри 158) сж несиолучливи. „Причины, почему исламь какъ передь тагаргкпмь вторжеп1емъ, такъ и пост), него, почти совеЬмъ не рзслрострнии.1ъся между Чувашами, очень ясны. Когда-то и сами бклме болгары не заявили себя вовсе мусульманским?, фапатизомъ.** Куникъ забравя че солжскитЬ българи се явяватъ дору вь Киевъ и въ Маджарско като мкспонери на ислама. Пне имаме и хриетнянски светци, пострадали въ Булгаръ. Ср. Житиего на св. Аврамов. *) Потурчианието на фивскитЪ чуваши пе прфдетавя нищо пеобнкновено. Ние имаме и друш iwiinapeim фински племена, напр. кааалскитф корапхии и др. (Ср. Смирною, Мордва р. 114).
Д-П ИВ. Д. 111И111ГАНОН!.. 682 вторил выцюсъ: до колко само опа сегишния чувашки езикъ могатъ се обясни загатнипнъ думи въ именника? Първепь иска констатирамс, че Радловъ вижда само едно нЬщо безусловно вЬрно, което приемамс и пне, то е че прЬдполагаемитЬ числа „принадлежать на единъ народъ, конто е говорелъ па турско нарЬчие, и че това нарачис. в много близко до чувашкото*, обаче нигдЬ топ не казва, че тЬ могатъ да се тълкуватъ само огь сегашния чувашки езикъ. По нататъкь той самъ прпзпава откровепо, че неговигЬ тълкувания не сж още напълно удовлетворителпи, като отб'Ьл+два прЬди всичко факта, че тцютивъ правплата на всички турски нарЬчия, десетицнтЬ въ прЬдпо- лагаемитЬ числа ие се означать съ първата дума, а съ втората. За да обясни таи аномалия, той се внжда припудепъ, да предположи, че неправилното положение на десетицнтЬ се дължи па нЬкоя Писарева грЬшка. Пнсарятъ може би да е прЬпнсалъ числата отъ нЬкой арабски пли еврейски текстъ. ПрЬгледаме ли по-нататъкъ самия анализъ на загатнигЬ думи, както пи ю пр’Ьдстави Радловъ. ние забЪлкзваме сжщо голЬ.ма резерва въ ноставе- питЬ етимологии. ЕдннчкигЬ числа, въ стойностьта на конто, споредъ него, не можемъ да се сжмнянаме иикакъ, това сж а.ином (оть което той изхожда въ своя разборъ) и дохе (тох. теку). За тутом и всренп той твърди. че сж „конечно не что иное какъ" и пр., обаче при пос.гЬдното топ допуща грЬшка, като пр-Ьдполлга, че е било писано съ гръцкк букви (р б), та засова е по-правилно беренн. — Вечем само „вероятно* отговаря на алтайского учён (30). Плс.ч „какъ кажется* е 50. Ше-пп „должно би значить" 8. За шегор той забЬлЬзва, че бц било no-правмлно нтагор или шегар, а може-бн нам'Ьсто шехт и шегор да тр'Ьбва да се чете сект и сегор. Д«ло.м възбужда съмнЬние по своею окончание и може би е погрЬшпо нам. билом. Въ текучетем „безусловно вкралась ошибка", а числепната стойность па сомор се опрЬдЬля само по конйектура (— 2). Което е обаче no-важно и па което още Пловайсюй обърпа внимание, то е че на нЬколко м’Ьега откритптЬ числа, който означивать колко годинн е царувалъ гсЬкн князь, падмпнаватъ числото на годинитЬ, конто надлЬжннячъ кпязь е м-нтъ.гп. Пз.гЬзва, че нЬкои сл. владЬли по-дълго врЬме, от колкою сж жнвЬлп. Иапр. Куртт. царувалъ 60 годинн, а жшгЬлъ 38 (тетерь вечемь), Есперихъ 61. а достигналъ 51 год. възрасть. При такава песпгурность естественно е, че Радловъ прпзпава въ писмото сн д<» Куника всичката „нгудовлетворителвость" па своею изслЬд- ванне. Куникъ обаче се задоволи съ иеговата уверенность, че въ за- гатямтЬ фрази имаме числа, при надлежащи па единъ народъ, който о говорелъ турско на]»Ьчие, много близко до чувашкою, и това му бЬше дооатъчпо, да пригласи чувашитЬ за поюмци па дреннитЬ българн. Така най-сетнЬ иеговою „тъмно пр’Ьдчувствме", което още въ 1845 год. бЬ го подбудило да пзучава чувашитЬ, се оправдаваше. Това улеснява зяачително задачата на критлката: да разчисти за- тру папин и тъй много съ разни мпютезп теренъ па въпроса за п]юиз-
КРНТИ’ГЕПЪ ПРЪТЛЕДЪ НА «ЪПРоСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 683 хода и езика на ирибз-лгаригЬ оть едва шш-малко излишни хипитеза. Съ това обаче не е к;ыано, че подигпатнать отъ Кулика въпросъ не е принесълъ своята ползя. Пр'Ьди всичко Куникъ неполно застава крити- ката на бмдлщето, да торги, дали освЪнъ чувашкото наречие я’1>ма и други турски диалекти, конто биха могли да се приагЬкатъ съ едпакво право за облененне на тъмнитЬ думи въ пленника. II д’Ьйствите.пто отъ отлпчпптЬ изс.гЬдвання на Радлова. пне и сега можемъ да се убЬдимъ. че колкото чувашкото наречие и да пе е още достаточно изучено и кол- кото малко и да ни е поднято особено мегового отношение къмъ дру- гигЬ турски диалекти, все пакъ и огь досегашнит! изучванин става явно, че то нс стой той изолпрапо, както се предполагайте но-напр'Ьдъ. Както ще видимъ ио-долу дору и пап-типичнитЬ му фонстачни особпцп се срЪщагь и въ други турски диалекти, а сравненного му съ якутския диалекгь указва па родствени връзки, конто накЬрно сж били въ по старо вркме още по сил пи. Между аг.утската и чувашками фонетика ине на- мнраме наир, слТ.днптЬ сходства: 1) тат. к чув. и як. X. (тат. кара, черъ чув. хора и як. хара, тат. кат (редъ) чув. хут, як. хат и пр); 2) тат. ш чув. и як. л или с (тат. тот сънь, як. тул, чув. тулук; тат, баш глава = як. бас, чув. пос; 3) таг j — чув. и як. с (тат. jy.i. п*ть лк. суол. чув. сол; 4) приставка на у (чув. в) прЬдъ начално тат. у или о (тат. уп. десеть — як. уон, чув. вон).1) За едпнчка пл специалво чувашка фонстичпа особенность въ ц’Ьшя нменникъ се смГ.та собствен» чув. р таг. з нъ предполагаемого число шегор (по-правплпо шагор и.ш шегар), което стон пап-близко до чу- вашкото саккнр ( тат. сигиз, 8) Обаче днесь е известно, че тал осо- беность не е чужда и на други турски нарЪчня.*) Всичко, което може да се каже, тукъ е, че къ чувашкото наречие пр'Ьходъть з | р е билъ въ единъ доста рапъ периодъ всеобщъ, когато въ други тущкп диалекти това явление се констатирва сега ноне, по-ркдко, спорадично. Его иЬ- колко примера изъ Рад.ювага фонетика на с!в. турски езици (Лип. 1883): алт. кос (око), кирг. кбз, каз, куз, но кбр, кур (виждамъ); кнрг. цаткыр (по- сгавямъ) тар. jaтгур. Въ ВолжскигЬ диалекти се казва уткар и уткйа (прк- карвамъ). До като всички други наречия образувагь parr. fut. шли praes.) съ окопч. мае, мая, мае, мал, ние намЪрваме вт. пдербейджанския диалекгь мар, Miip, напр. гачмар — качмас, дамар ратпас (jar-маз). Phon, der nordl. Tllrkspr. 189. § 288. По-малко убЬдително с назвучпо в тамъ, гд4то други тущ-ки нарЪчня нматъ просто вокалъ, въ хнпотетпчното веч уч, 3 — сег. чув. вибёе т. (ср. чув. ват, жлъчка от, вуппа, десетт. он; вут отоиь - от (якут, уог) и др.3). ’) Ср. особ HiMliu'//.', Die Sprache der Jukuten. “) „Die moisten Turk-Dialecte zeigen deutliche Spuren des Ueberganges der vorderlin- gtialen Spirante з (z) in r.“ Миогоб|Юйии примГ.ри вж. у Wb. 20, 56, 57, 147, 173, 176, 185: чаг. бор, 6Knt шикгиь, синь и пр., осм. б<м id, алт. поре, койб. бора (р. 206); чаг.— казмак, як. кор, копая ]н>в'ь, койб. карагаскп карербеи, ийпрввамъ (р. 20); уйг. у:«, йзе, nipt, и ору, ори, чаг. op, suit. Ope; койб. вар. ури (р. 56); чаг. узак, игкрокъ, id. оси. каз. урун, як. орон, чаг. ур (р. 57); чаг. сирхак, суриек, еиаиек алт. сур, оси. чизмск, сизмак (р. J47); уйг. терн, терк, чаг. тел, тиз (р. 173); уйг. тор, прахт., чаг. тол id. (р. 176) и пр. •) Radiofl, 1’hon II. 13в, g 189
684 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАВОВЪ, За лабиалния прЬдзвукъ Радловъ прЬдполага иаистпна че може да се е яви.тъ тепърва въ чувашкото нарЬчне, като сж ее развили лабиал- нигЬ гласим о, о, у, у първенъ въ дифтонги уо, уа, уа, а послЬ първата часть на дифтонга е прЬминала въ вокалния консанантъ в, но той до- пуща, че може въ чувашкии сашгь да сж се очували нЬкои ст. турскитЬ нарЬчкя по-отдавна нзгубенн лабналн, наир, вурйс — урупт, ср. осм. вурмак; вагйр (воль) бгуз, буга. Обаче чувашкото нарЬчие не само че не е едничкото, отъ което бнха могли да се обяснятъ чуждигЬ думи въ именника, тъй като има и други турски нарЬчия, конто прЬдставягь фонетични особености по- добии на неговитЬ, по има и нЬщо ш (-важно, то е че пмепникътъ ни прЬдставя, както ст. личнитЬ имена, така и вь прЬдполагяемитЬ числи- телем, фонетични особености, конто съвсЬмъ не сж прпсжщи на сегаш- uotno чувашко парЬчие. ПослЬдното познана само слЬлнитЬ начални съглясни: I) глухи х, у, к, т, ч. с, d, п (п); 2) вокални коне. j. в.; 3) м. п. л. р. А въ именника ние намираме имена и числигелнн, начинающи съ звука д. напр. Дуло, диломъ, дохсь, едно име н едно числително (?) съ назвукъ г, Гостунъ, горалемъ друго ст. б. Ь'езмпръ. ПротивурЬчатт. на чувашката фонетика1) Батбай (BaT-Baixv), Боянъ (Batavc;\ Борись (В6- у$р!{), Др’.тсро- Bayattvot, Волга; (Вала;), .Jayarajp. Haii-сетнЬ противу- рЬчи и самого име булгар, което по закопптЬ иа чувашската фонетика би трЬбвало да звучи пулгяр или мургар. Но своитп, фонетични осо- бености прабългарскиятъ езикъ изглежда въобще да се приближала по- вече къмъ чагатайското, откоманпо къмъ алтайското нарпчие, което въ нпкой отношения се схожда съ чувашкото. Окопчателиа приежда върху чувашката теория ни дана впрочемъ отъ чисто езиково гледище въ най-иово врФме санъ Радловъ, който ст. своята цитувана тувъ фонетика на турскитЬ диалекти рЬшително се произиася, сжщо като ио-рапо Вамбери (вж. тукъ р. 578), че чувашки.ятъ езикъ се е образувалъ на чужда етнична почва. Като говори на стр. 87. за неправилноститЬ въ вокализацията на якутския и чувашкпя езикъ, той прЬмо твърди, че сдиниитъ и другиятъ сж се образовали чрЬзъ потур- чванието на други нетурски езици и за това прЬдставягь явно езикови наслоения отъ по-прЬдпшни турски нарЬчия.2) Чувапткпятъ езикъ стой споредъ него но своята вокализация отъ турскитЬ езици по-далечъ дору и отъ якутския. ПрЬходигЬ на гласнигЬ сж толкова непостоянни ст. г) Ср. уйг. 6a.i, богать, эаможевъ км», (сжщо чагат., кирг., лк., осм.), чу», nojau, uyjaii; уйг. бисмек, варя, чув. пизер; чаг. бет, лице, чув. num id.; yiir. биллем (знаиъ, id. чаг., осм., як. бид) чув. пил id.; таг, (паз., осм.) 6uj, рьегь, чув. пу\ уйг. баш (id. осм., час., яа., койб.), чув. пос, пус; уйг. би чек, нож (чаг. бичнек, рЬжа, осм., бич мак и пр.), чув. пичик, ивччик; чаг. бирмек, давай (осм. вермек), чув. пар u up. (F4m6dry, Et. Wb. 191, чаг., 202, 203. 204 и tip.) В* отношение на началяо б = п чувашкою наречие се ирнбли- жава къмъ алайского. •) „Sprachen die durch die in frflheren Epocheu cingctretena Titrkisiernng nichttiirkischer Sprachen entstanden sind und daher deutlich schichtweisc Ablagernngen des Sprachmalerials frttherer Ttlrkdialectc darbieten*. p. 87. § 114.
КРИТИЧЕН!» ПРЪГЛЕДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 685 пего, щото Радловъ се вижда припудепъ въ своята фонетика да го изключи оть таблицата, въ която прФдставя удивително правилната про- мыла на корешшгк гласнн въ разнигЬ други турски наречия (р. 84. § 112). Тал ненравилиость п особено тъй общо являющиятъ се пркходъ на палаталнитк гласнн въ гутурални убЬждаватъ отличпия ученъ, че прпходътъ се с извършилъ на една чужда нетурска почва, когато чува- itiuntn см говорели свой, нетурски езикъ. Даже възъ основа па гласнигЬ, конто отговарятъ въ чувашкитк дули на тат. а (именно ы, у, а), може да се види. какъ е върв'кло постепенно потурчванието на това чуждо племе. Радловъ различава тукъ три периода. Въ първпя периодъ думитк се прислать въ много накърненъ видъ. Тат. а се пркдава съ ы, наир, хырам карын. Въ вторил тат. а — чув. у, пус баш. урба — арба. Най- сетн'Ь въ третия периодъ чувашитп сх толкова потурчена, щото вече сх способна да выприематъ и изговарятъ точно цепки турски звукъ, напр. кажык, импкыр (ще прибавимъ — булгар) и пр. (р. 90, § 116). Съ 1ч»рнето ние осЬтаме п поставения отъ Куиика въпросъ за из- черпанъ. Ние можемъ прочее да се опптаме да дадемъ единъ сводъ на всички по-важни основни положения, конто оставить С-гЬдт. критичния прЪгледъ на хипотезитЬ вт.рху езика на прабългаритЬ: I. Езикътъ на прабългаритп е неславянски. Аргументи: ценного евндктелство на тръцкото житие н.ч св. Димитрия, сцюгата разлика между терминигк „славянски11 и „български11 вт. първитк паметници на черковно- славянската книжнина, показаппята на Генесия и Теофана, свидктел- ството на Нестора, етимологиигк па езиковптк остатъци. II. Езикътъ на прабългаритп не е фински. ЦЪлата уралочудска теория почина на една неясна пркдетава за сродегвото на финского и турското племе. III. Прабългарсхиятъ езикъ спада къмъ турскотатарскитп нарпчия. Доказателства: пркдимпо турскиятъ характера на личиягЬ имена, ц-Ьлата система па прабългарската ерархпчна терминология, турскигЬ елементи въ черковпославяпскпя ркчннкъ, езиковптк остатъци въ „именника11 на българскигк кннзьс. до колкото е възможно ткхното тълкувание. IV. Но своитп фонетични особности нрабъ карскияпа езикъ из- глежда да се прибяижива повече къмъ южнотурскитп, отколкото къмъ алтайското и сходнитп нему нарпчия. V. Сродствата съ чувашкия диалектъ се обясняватъ отъ факта, че чувашитп сх потурчена фини. VI. Да се ехди отъ сегатното чуватко нарпчие въобще за харак- тера на прабмгарския езикъ е погрпшно, тъй като поелпдниятъ (ако се допустне кеговото влияние) е прптърпплъ силно изменение върху чуждата (финска) почва. VII. Чувашитп могатъ да се емптатъ за потомии на древнитп волжскокамски бъмари, само до толкова, до колкото тия поелпднитп
686 Д-ГЬ НК. Д. 111И1НЧЛП0ВЪ, съ течение на врлмето сл изчезнали въ много no-гол гъма та финска маса, капю ел it наложили своя езикъ. VIII. Съвспмъ обратниятъ процесъ се с uempuiu.n на Налкпнскип полуостровъ, гдппю нампсто финн се явяватъ като абеорбируещъ елементъ славянит/ъ. Между тия два сргъди юъма нищо общо. IX. Разделение то на прабългари тп> на нпколко клона прпднояага самоетоиното слществувание на нрабългарския езикъ прпди тая раз- дпта. X. Първоначалното отечество на нрабългарския езикъ нс може да се установи отъ разгледонитп езикови остатищ. (НсговитЬ хшютетични граници могатъ да см откриятъ обаче, както ще видимъ. отт. етимологията иа името българинъ, отъ нЪкоп особи ногти на турскитЬ елементн въ маджарския езикъ и отъ показаннята па Арменската история). XI. Не може само съ номощъ'на на езика, да се опрпдпли и мо- мснтътъ иа раздптата, както не може да се каже съ точность колко врпме сл траяли миграциитт на двчта клона до окпнчателното имъ заселвание по срп>дното течение на Bo.ua и Дунавъ (\ 1., rcsp. VII. вЬкъ). XII. Въ вр1ъме на тия бавни или бързи скитания сл били есте- ствен') таможни н/ъкои смятения съ нетурски елементн. II. Критика на етимологиитЪ. Въ поставенnrh до днесь етимологии па имею „българинъ" могатъ се различи ясно всичкитЬ стадии, конто е ирЬкарала въобще самата паука ети- мология отъ своит+. начала до днесь: народна, учена и научна етимология (volksthllmliche, gelehrte, wissenschaftliche Etymologic, E. Forstenuinn, Ueber deutsche Volksetymologie въ Kuhns Zschr. 1852, p. 2.) „Пай-наиркдъ не ex етнмологизували филолозит-Ь, а простигЬ хори, самъ народътъ е търселъ да си обяспп, какъ сл. се образутыли думигЬ му. С.гЬдъ това сж дошли уценит!. — въ това отношение гръцкит!; и рпмскитЬ граматнцн су. били много ио-малко дЬятелни отъ пЪмскитЬ, особито пакт, отъ когато нзучванието на Д1нвцееврейския езикъ произведи новь шпикъ... Т'Ьхннт!; резудтати, место свидЬтелства па мощно знание, ио не по-малко и на огромна безкр1пичност1., сж повечето хаосъ огь неевързани бкгВжки безъ система и разной .... Нашего столетие има заслугата, да погребе тан посока, едипчкиягъ почти резулта гь на която 61; онова прЬфЪние къмъ етимологията; за това който прппадлежи още на оная стара етимологии, той се скита като нЪкой прпзракъ въ единъ чуждъ за него свЬтъ. Върху дкЬ яки оспови — познанпего на звуковигЬ закопи и изслЬдванието на разностепенвото сродство между езицитк е захванала най-сспгЬ да се гради днешната етимология. Азъ я наричамъ научна". (Вж. и пашни Приносъ къмъ бълг. нар. етимология, Сбм. IX, р. -144). Машо драстично озпачава Куникъ (Дориъ, Kacnifi 460) тия три стадия вт. развитието на етимологията: 1) простонародна или квасна етимо- логия (etymologia vulgaris). ВсЬкий народъ има право да изострл своего
КРИТНЧКНЪ ПГЪГ.ГЕЦ ПА ВЪПГОСА ЗА ПРОИЗХОДА КА ПРАБЪЛГАРИТЬ. G87 остроумие надъ запаса оть свонгЬ собствени или засти думи, безъ дя се стФснява оть езиковитЬ закони, защото творческшггь духъ на езика е въ- нлотенъ in. парода; 2) дива етимология (дикая этимологш", etymologia bovina). Тя се е разнила благодарение на грищитЬ философи, поел!: па талмуднстигЬ и пндппскит'Ь граматнци и nari-сетн L 3) научна етимология (etymologia grainnMitica), конто се развива съ появата па сравннтелната гранатика и мшке да се раздЬли на ваз.«о.лсин. вероятна и вгърна. Самата история на етммологнчната наука опрЪд'Ьлл въ общи чърти, I? nt отъ поставенптФ до днесь етимолопш на името „българинъ" могагь да се отнгсатъ къмъ иародната (кваената), къмъ учената (bovina) и кои къмъ научна га (graiiimatica), за това ние пФма и да ги класифицираме спорен. тиа три категории. Научного изслфдвание се начева съ Тунмана и съ него собствено се почва и третиятъ стадии. Отъ X в. до края на XVJII нГ.къ ние имаме само „диин“ и „пародии етимолопш". Обаче ние бпхме сбъркалн, ако бихме числили, че тритЬ степени сл'Ьдватъ строго Прошино една подирь друга. Ti; се кръстосватъ и до днесь. „Паучната" етнмологнн върви успоредно съ „дивата"; не сл. ркдко дълбокоученитЬ етимология, конто бнха правили честь и на срФдния вккъ. Отт. друга страна и иародната етимолопш продъъкава да вмрФе я едва ли 1Ц<‘ при- стане пЬкога да сжщесгвува, защото „чов^кътъ е етимологизирующо животно хат’ Цо/V;/ (шан is etymologizing animal, Palmer). Коего e интересно, то е че иародната етимология черпп повечето огь „ученитЪ" тълкувания. Ние ще раизрФд&шмъ всички поставени до днесь етимолопш на името „бьлгарпнъ" по лшшсрмя, въ който случай се получаватъ слЪднигФ. категория: А. Тълкувания отъ хидро- и топографски имена (рФки, страни, местности, градове и т. под.). 1. Най-го.гкмото число тълкувания пзхождатъ отъ името на рЬката Волга. Въ туй отношение се съгласявать не само тритФ категории ети- молопш: иародната, учената и научната, по и тритФ главии теории върху произхода и сапка на прабългарнтФ. Сбшжеяието на Волга съ българинъ намираме пе само у Богухвала, Никифора Григора, БЪлски, ('трпйковскк, Пастория, Нарушевича, М. Орбпни, въ стари пжтоппси, въ Синопсиса, у Мапкиева, Щербатова, Лайбница, Прай, Раичъ, Паисия, въ по-старата наша литература, въ не малка и|юстолюдни пнкуванин, но и у Шлбцера, Епгела п Карамзина, а така сжщо и у Венелина, Крьстьо- вича, п въ по-ново врЬме у Хунфалви (Biil-g.tr, човФкъ on. Волга) и Шестакова. (Булга + яръ или Булга 4-аръ, Волжски брЪгь или Волжски човф.ьъ). При това името иа Волга или сжщо така се плкува (Волга on. волога, Вгнелипъ; Волга отъ влага, Иловайсшй, Шестаковъ) пли остава пеобяснепо (въ всички други случаи). Споредъ 1»арамзпиа (Хербело), сама Волга се назвала пЬкога Кулгаръ.') ’) Ср. и L/Ulmm, the native races of the russiau empire, L«>nd. 1851 p. 263. Id. Ian den Gheyn, np. ciu p. 261.
I-------------------------------------------------------------------------------------------- 688 Д-н> UB- я- швшвииовъ, 2. Българинъ отъ рЪката Бугъ. Гинчевъ и Оджаковъ. 3. Bulgar = водны. хора въобще. Рбслерь. 4. Булгар биуг-йр, Велика страна. ЗолотницкШ. 5. Бол-гаръ отт. бо.» (бо.пй, велш) и гар санскр. и перс, гари, планина; руск. у-горъ, бу-горъ. Бол-гаръ больная горы или високый брпгъ или - Бол-градъ, Веле-градъ Флоринсшй. 6. Огь Бухара. 7. Огь название на градъ: Боогардь, Татищенъ; Болградъ, народна етимологии; Болградъ, Велеградъ отъ бол (болШ, ве.пй) и гарь или гардъ — градъ, Флоринсшй; Bul-gar, Bolin&nner, Хунфалви; Булгар на Волга, Раковски. 8. Отъ таг. Bulgahn. Страленбергь. 9. Огь перс. ар. бунигар - дъпо на пещеря. Тат. учена етимология. В. Тълкувания отъ лични имена. 10. Огъ името на н'Ькой родоначалникъ, вождь и т. иод.: Булгар, Болгар, Бългер, Wulger, Булар, .кадия или царь" Биляръ Ефенди Богор, Болг, Бог. Така още у Генеспя, и у арабски гЬ спнсатели, въ hIkoh руски хровографи, въ една часть отъ нашата по стара исторична литература вт. свръзка съ труда на 1еросхимонаха Спиридона, огь тамъ въ народната етимология. Wnlger у Емгапц Бългерь у Богорова. I С. Тълкувания отъ разни качества (физиологична: смЬсенъ характеръ; морадни: нежность, благородство, буйность и т. под.) или занятия. 11. Булгаръ. а) Смтсснъ или размЪсвачъ, отъ глав, тема булга мЬса (3 лице *, ед. число наст. врЬме булгар). Томашекъ. Ь) Бунпювникъ, метежникъ, въспшнникъ. Аористъ отъ булгамак. Вамбери. с.) Бога + гар хора наедно. с.ч/ъсъ отъ разни народи. Григорович!.. 12. Болгарию. боляринъ. Катанчичъ; пар. етим.; ФлорпнскШ (бо- ляръ — большой человФкъ, арисгократь), подобно бол + гар, оть болШ. . Григоровича Под. и нар. етим. огь боллукъ. 13. Болгарию. отъ благъ. ПрЬимуществено у васъ огь 40-г1> годинн насамъ: Иларионъ (’гояповичъ, Крьстьовичь, Раковски, Славейковч. и др. — Между рускигЬ учени въ най-ново врЪме — Флоринтй (блъгаръ бла- га ръ. човЬк'ь който е достмгналъ богатства, богать, „созидаюпри благо“р 14. Българи — биляри, знающи и двата езика, славянски и турски. Оджаковъ. 15. Българинъ (бугаринъ) vulgaris. С|»еЬковиЬ, ПротиЬ и др. « 16. Българинъ — търгмецъ на п£какъвъ тат. езикъ. D. Отъ културни пр^дю^ти. 17. Отъ плугъ (пл;лгь). Пллгаринъ. Цар. В. 18. Огь булгуръ. Нар. Етимол; Раковски.
КРИТНЧКНЪ НГЪГЛВДЪ НА ВЪПГО.А ЗА ПРОИЗХОДА НА ПГАВЪЛГАРИГЬ. 689 Сп» малки пзключешы (Золотницкие ФлорипскШ и нккои нар. тълку- вапия), всички етимологии сл сыласни, както виждаме, че българ(инк), с името на народа, а не на страната. Татпщевъ, Хунфалвн, нар. етим. произвеждатъ наистина „българинъ14 отт. пазванпето на единъ градъ, ио имената не см нацкгио идентичны. Ролата на рфката (Полга), водата (Рослеръ), окопитЬ (Bulgahit), трапп, тукъ Boogard, Бмградъ и нр. ПрЬди да приступимъ къмъ критичная раз'ицгь па многобройннтФ етимологии, важно е нървеиь, да се установи, da ли народъшъ (« Пик. Григ.) самъ сс с нарекълъ „българинъ*, или това име му с било дадено отвъмъ? Споредъ Якова Грима, за народиптЬ имена може да се постави правило»), че никой народъ не си дава име самъ, а му го прикачать други народи. Както новородспото дЬте получав» името си отт. родиге- литЬ си или on тЬхнитФ. приятели, така и народит?, сс имепувать но пазванпето, което имъ давать околнит? народи. Таи аналогия обаче не се оправдана on. фактит?.. СъсЬдитЬ си прикачать разни имена, но тЬ сж много рЬдко лестпи. Пащютивъ — съсЬдството създава често не- ириязнени отношения, конто се отражавагь и въ имената. Никой другъ народъ, осв-Ьнь самнтЪ нЬмци, не е могълъ да измисли имею Deutsch. Deutsche сж именно тия. конто цринадлЬжагг. къмъ парода (Dent или diet, готов. tliiuda значи на|мцъ, deutsch народент., пационаленъ). С&щото значение има споредъ Шафарика и сърбъ gens, natio. Клайипауль upii- вежда името Bantu, подъ което се разбирать всички негърски племена, що населяватъ Африка отъ земята на хотентотитЬ дору до Екватора, a bantu значи сжщо като thluda и сьри;. народъ. (Kk inpaul. о. с. р. 284). Само при мялки или иоробени народи се случава, благодарение на по- литичния нагискъ или на много по-силното културно влияние, да за- править популярного, нацпонадното си име и да почнатъ да употрЬбятъ чуждого (примФри у Kleinpaul, р. 287). А гъй като българигЬ доказаха своята политична и органнзаторска мощь, като завладФха Мизпи и на- ложиха собственного си име на една голЬма часть отъ славянитЬ, ние съ пълпо право можемъ да приемемъ, че българитп сж се нарекли така сами, пЬщо, което се потвърждава и отъ приетото отъ насъ тьлкувание па им(>то (вж. по-долу). Критиката на вснчкигЬ разнообразии (*тимологми на името „бъл- гаринъ41 се улеснява значително отт. прЬдходнмя црФгледъ на хппотезпгЬ за нрабългарския езикъ. ПрЬди всичко вънъ отъ всЬко разискванпе оставить естествено всички пародии и учени етимологии до Тунмаиа, ако и да се указва. чс г?, стояп. по-близу до истината, отколкото много строгонаучни тълкувания. — В<-1;какъвъ спорь тукъ е невъзможенъ, защото етимологиигЬ не сс подкрФпяп. <л. нищо. ЗДорявкъ, пвучоиъ отдЬгь, I. д4гъ детор.Цшл., кв. XVI. 44
690 Д-РЪ ИВ. Д. ШЯШМАНОВЪ, 1Це кажемъ одна дума само за тъякуванията отъ лични имена, защото дору и Енгелъ се е увлЬкълъ отъ тоя родъ етпмологпчни играчки (тълкувание нл пародии имена отъ родоначалника или нЪкой вождь на племето), конто сж толкова стари, колкото почти и първитЬ ппсменнн иаметници. Известно е, каква рола rb играятъ особено въ библпята, гдЬто ср'Ьщаме вече обяснения на племеннягЬ имена: семити, хамити и яфегп огь името на тригЬ Ноеви синове, родоначалницитЬ (имъ, Хамъ и Яфетъ. ДвападесетьгЬ племена на Израиль сж няречени така по имею на ЯкововптЬ синове. Споредъ арабскитЬ придания трстиатъ Ноевъ синь, Яфетъ, има.ть единъ синь Тюркъ. отъ когото си водять името всички турци. — АрмеицитЬ се наричали така, споредъ римляпитЬ и гърцит!;, по името на единъ аргонавтъ Annenios. Сами арменцитЪ се произвеждатъ отъ единъ синъ на Ханка — Арменакъ или Арамъ. Подобенъ heros eponynnos пматъ и елпнитЬ (огь Елияъ), римлянитЬ (Ромулъ и Ремъ), нлиритЬ (огъ lAAijfio; синъ па Калма и Хармодпя), брититГ, (Bryt. или Brydein), готнтЬ (Gaut), славннигЬ (Чехъ, Лехъ, Русь, Радимъ, Вятко, Хоркать) и пр. (Ср. Kleinpaul. о. с. Die Stammvater, р. 289 и сл.) СтЬдъ т<»ва е ясно какво значение може да се отдаде и на Енгеловия Bulger, който вщючемъ се дължи само на една гугЬшка у Анастасия библио- текаря. 1) Иаучната етимология оть Тунмана насади. т*ь]»см въ името българинъ ту славянски, ту фински, ту турски звукове. Обореиа общага хипотеза, естествено е, че пада и тьлкуванието на името. Ние можемъ прочее да отфърлимъ: 1) Всички етимологии на Венелнновата школа, конто впрочемъ и отъ чисто формалисте становище на фонетиката сж невъзможни. Волга не м<>же да се произволе нито огъ вблога (Венелинъ), нито огь влага (Иловайскш и др.). Посл'Ьдпото пр’Ьдполага Волоса, като име па рЬката. За означение жителитЬ на известна местность служи суф. — шнинъ, а не — арь. Ср. Banjaui, Brdjani, Brezany, Bystrany (отъ p. Bystra), Goricani, Doljani. Doubravany, Mokfany, Maravany и пр. Miklos., Die Bildimg der Ortsiiam. и пр. Denkschr. XIV. p. з; суф. — ари, — ары означава лица, конто се занпмаватъ съ извгЬстенъ запаять или принадлежать на известно съеловие. Обикновено въ множ, число, ср. Bednari, beevary, grobari, hrncife, Зайчаръ, златари, Mlynary, Седлари и пр. Miklos., ib. 7. Оть Волга слав, можете да стане нравилно само Волжанинъ, Волжане, което се срЬща вь староруски лЬгописи (Шафарикъ). — Сжщо така не- прпемлпво е и „ученого" тълкувание на българинъ отъ нЬкакъвъ корень благ. Волгарь пли блатарь не отговаря и по акценте. на българинъ. *) Апа/Чаи. B/bliM р. 179. ed. Ншш. У Щрмтера II. 498: WeJger, secundum Ana- stasium Bibliothei ariuin Bulg.irorum rex. Тукъ ue,e с указано на грЬшкага и нейнитЬ поправки (у Goar, Fabrotus). Ср. Теоф. Chronogr. ed. de Boor, I p. 217: ретх BsoXdpwv xel Sfot.-'-fcu. За стойностьта на Генсе.1евоти и Jutb Дяконовото гьлкуванне, конто иахождать тоже огь името на единъ прЪдпоиагаемъ heros eponymos, може ла се сравни подобпата етимо- логии, която намираме вь гжщки X И>Кг у Симеона Логотетя „Russi a Ros quodam viro forii dicti sunt1*, Stritt. II. 9(iG.
КГИТИЧЕПЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОНЗМДА НА ПРАБЪЛГАРНТЪ. 691 2) Вснчкн фински етнмологнн. Bul-gar водни хора 6Ь осилено впрочемъ отъ самия Рослеръ заодно съ цЬлня му опитъ, да тьрси вт. ромънския езикъ докази, че българитЬ см самоеди. Хунфалви не е даже ясенъ. Остова ни прочее да разгледаме само научнигЬ етимологии на турско-татарската школа, конто обаче дхючъ не се съгласяватъ. Нис имаме с.гЬдннгЬ хипотези: 1) Отъ Волга. а) Енгелъ — отъ Bui у а, както паричагь татаритЪ (гЬката, когато кавказскитЬ народи я зоватъ Етелъ. Какво значи суфиксъгъ (а)г не се обмен ава. Ь) Карамзин* — отъ името на Волга, която била се кязвала, спор. Хербело, Булгар. с) Шестаков;. — отъ славянското име на рЬката Волга (влага), по татарски Булга + яр. (брЬгъ). П&темъ се загатва обаче, че може би въ вторил елементъ, да се крие ар. 2) Отъ странапга. d) ЗолотницкПг — Buje-jfip, Велика страна. 3) Отъ нпкое физиологично или морално качество. с) Томашекъ, — смЬсенъ. f) Вамбери — метежникъ, бутовникъ. Всички тия тълкувания ияхождагъ отъ една основа булгар (съ ударение на вторил слогь). Толкова стихологии отъ една форма възбуждать вече сжмнЪнне и ни заставить, прфди да се нронзнесемъ за гЬхната стойность, да про- вЬримъ най-грижливо прочности» на сама га основа, като поть|>симъ, коя е могла да бмде първоначалиагпа форма на името българинъ'!' Дали тя е дЬйствително булгар или друга нЪкол? за тая ц^ль пне ще дадемъ единъ подробен* пртледъ на името, каки» и» намираме въ литературата на миналото и въ живигЬ още езици. Нашита студии съдържа така сжщеврЬмепно първъ опитъ за една генсалтична българо.гогия, подобна на тая що напр. Куникъ се опита да състави въ по-малкн размЬри за името Русь. За да бжде отчетътъ ни по-пъленъ, ние разширихме гра- ницигЬ на своето нзслФдванне въ тая материн, като имахме ирЬдъ главката си цФль: да установим* първоначалния облик;, на името българинъ. За първъ пять ние даваме тукъ, благодарение особепо на съобще- нинта на г. г. А. П. Стоиловъ и С. Н. Шиптковъ, п единъ пъленъ пр'Ьгледъ на домашнитЬ диалектичны форми па името, конто се указватъ много по-вече отколкото подозирахме сами и отколкото до скоро се знаете и въ науката. Дору такъвъ едипъ добъръ поинавачъ на народа, като Раковски. познана само три диалектпчпи форми: бьлгариыъ, блыаринъ и булгарннъ. Така, споредъ него, се наричало бтлгарското население въ разнитФ краища на етнографска Бъиярия (Ключъ, р. 14). Пречекъ привежда блъгирииъ въ 44*
692 Д-РЪ КВ. Д. )|1НПШАН01Л», срЬднен^ковигЬ паметници (сега само дгь Тракия) и българинъ (нъ дру- гигЬ местности и въ писмения езикъ). Ifcmopia р. 16!). Мапювъ, като говори за Миладиновия Сборпикъ, поменува като специално македонски форми па името само „бугарн" и „блатари® (Кратка Расправил, р. 47). Дювернуа познана само ф. ф. българинъ, блъгаринъ. булгаринъ и бугаринъ,') а Верковнчъ твърди дору, че македонского население се нарпчало само „болгари*: „Но я сайт. ове песме назвал бугарскимя, а не словенскима, збогъ тога, връ дапасъ кадъ бы когодъ македонскогъ славенпна запитао: што си ты? съ места бы му одговорю: я самъ болгаринъ, а свой «зыкъ зову болгарскимъ, прейдя многи юле племени .поди, свагда себе назнваю с ла вено-бол гарима®. (Нар. II. мак. Буг. р. XIII). Голкмото разнообразие на диале ктичпигк форми е между друго единъ добъръ докшгь. че националист» сямосъзпанме на българина не ще е било тьй притхпЬло, както се прЬднолага обивновено. Името българинъ е живо, както ще видимъ въ литературата па ДамаскинитЬ (XVII. и XVIII. В'Ькъ), на се запазва непр'Ькъснато и вь народннгЬ нарЬчия, като се подлога тукъ на фонетичнипиъ .закона на вспки диалекта отдплно. Тъкмо гопа есгествено развитие говори въ ползя на древностьта на името. Едно- образието би било напротивъ пай-вкренъ иризпакъ на външпо влияние при липсата отъ общъ литературенъ езикъ. както гопа се съглежда въ ф. бугарпя .въ го.гЬма часть отъ македонскигЬ диалекти (вж. по-долу). Лмна забрава на народною име едва ли ще е имало прочее. Имало е обаче перподи. когато народната самое вЬсть о отслаивала и когато името българинъ въ известии области е отстаивало mImto на други по-общи термини: християнинъ, рая, дору кауринъ (Верк., -V 180.). Заб'Ъл'Ьжи- телно е само, че това явление ноне въ писменитЬ паметници не е старо. То се срЪща главно отъ края на мипалма и началото на на- стоящая вЬкъ. Черновеждъ забкгЬзва въ една своя статийкя „ПЬколко записки отъ сегашния в'Ькъ® (Сбм. VI., 378.), че рЬдко въ тия записки дору до 1861. год., ще се срЬщне думата болгаринъ, бТ.тгаринъ, блъ- гаринъ. българинъ, бклгаринъ или бугаринъ. Въ противуположность на турцитЬ мухамедяни, агарянп. българигЬ се наричагь обыкновенно рютени, plcreuia. (Ср. и Материяли за новата история на Българня. cllcii. 1890., XXXV, 670. и сл.). Както въ по-старигЬ записки, така на много м+.ста и между народа намираме терм, християнинъ — българинъ. Ср. Сбм. XI, р. 75. рисьанин (бугарин). Често ристннияъ значи православенъ, Кач. 217: „11 сега и Рус1я и Болгар!я се едно — ристягпя", както и обратно: еръбете са бугари. Така и въ офицналнмтк турски документи преди да се учреди екзархиита. Ср. Сбм. XV., 375. Милетичъ, „Единъ документ!, огь първото вркме на танзимата.® Въ Битолско: „христианин или „урумъ- ыплстм.® Ср. и ВеселнновиЬ, о. с. „Пре 15 година био сам у Гурско), и нмао сам прилике да подуже разговарам са многима, нарочито са •) За жалость у Дювернуа не сж озпачепи дору ударен ията. Оше но-мал ко може да нн послужи Гврпв» (РЪчнпкъ), който признака само една форма — блЪгарннъ. Вж. подробно при „форми па името®.
КРИТИЧЕН! ЛПГЛЕДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОНЗЮДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 693 се.ъацима из naxnja: вранщке, лесковачке, нишке, тряске, кривопаланачке, кумановске, скошьанске и т. д. па сам увидео, да се они naj-qeiiihy зову: или рисдани, или кавури. или paja. Кад га турчин упита: шта си ти бре pajo? Одговара му: ja сам кавурип ага. А кад га хршпЬанин запита, одговара да je рис]‘анин“. Покрой това естествено е. че с пмало и такива етнографски области. гдЪто п.цюдното име никога не е можало да изм+>сти напълно племен- ного (шопи, ппннцп, бърсаци, мървацн, мориовци, турлаци п пр.) и гдЪто то е било наложено отвънъ, оть околнигЬ народи, конто но-доб|гЬ см чувствували общага връзка, която съединлва тия племена въ единт. на- цноналенъ тииъ и ги отличава отъ други (бугари) ДомашнитЬ форми въ много отношения се обясняватъ отъ чулсдитп, :ia това ние събрахме и тЬхъ, до колкого имахме възыожность да сторнмъ това. Ние сами признаваме пепъл потата на нЪкои отд'Ьли (напр. ние не можахме да намЪримъ, за жалость, примЬри за гю-сгарата ческа ф. на името), обаче и събраното отъ насъ е достатъчно за нашитЬ цЪли. Ползата оть чуждитЪ форми ще се види особено въ опрЬдЬгкнието първо- началнии акцеюпъ на името, пЬщо което е отъ такова капиталпа важность за етимолога, и което ст.веЬмъ е било ирЬпебрЬгнато. Къмъ името пие прпбавпхме навредъ всичкитЬ иеговы по важнн производил въ географската номенклатура, въ ономастика та и въ нФкои пултурни термина. Въ тия производил (като напр. въ фр. Iwiigre) сж се упазили често форми, конто имагъ значение не само за семасиолога и историка на културата, но и за историка и етимолога на името. Пай-малко се нуждае отъ оправдание приеманнето на п{юмзводинт,Ь огь името българипъ въ географската номенклатура, значеныето на която не се нуждае вече отъ доказателства.*) Това пи се налагайте толкова новече, че и до сега не е рЪшент. още въпросътъ, да ли името българинъ принадлежи на странами, народа или града — Булгаръ? При това се старахме да съберемъ както ста pint названия, заназени често нев-Ьрно въ пнсыенннгЬ паметници, така и новитЬ, съ соблюдение на диалектичниг!» особености, до колкото това 6t възможно, за да дадемъ достатъчно материалъ па сравлителпата география, да установи първоначалната форма на името и неговптЬ постепенны изменения. Само така може да се очакватъ и отъ етнмологвята по-нрочни резултатп. 1’екълъ би чов'Ькъ на първъ погледъ че пационалнптЬ и личнитп. имена не сж много благодаренъ материалъ за семасиолога, обаче, ако и ’) Литературата но тоя въпросъ, иачинайкн особе по on. Forstemanu, Die dcutschen Orts- numen, e нарастнала зиачително. Подпали сж грудою! 1; на Войцеховски, Вайнхолда, Карло- вича, Миклошича и др. Вь нскл+.дно врЬме ю.Н>мо значение отдана па геогра||иката номенклатура Фмлеоич», Нстор)и Древней Руси. г. I. Территория и населете. Baptnana 189«>. Задача ц метоль изслЬло- вап>л, р. 1. 09 Ср. оть сжщил „О разработка географической яомевклатурц11, 3L 1890. Жалио е само, гд1то се забраяя, че но о .тостагьчно, да зпаетъ цЬпата на гня ма1ериали, а грЬбиа да бждешь и добъръ лннгянгтъ. „U tom leKi kiimen lir.-izn", както мною добрЬ шбЬлФзыл крмтнкъгь на V£stn. S)ov. Staroz III. 7. По тоя вьнросъ ср. Co6<ueecxiii А. И. lla inaiiia иаеслеиыхь м1< гъ въ исторической этаографгё, Труды IX арх. сьФпдп въ ВильпФ т. II ирот. стр. 101.
694 Д-М. ИВ. Д. ШИШИАНОВЪ, иъ по-ограниченъ размерь, тЬ прЬдставятъ интересна примири за рал- ширението и прЬхода на цонятията. Слав. яобръ“, пкмск. „Нине", руск. „чудь", зпачать исполнит», гигантъ, и сж първоначалпо имена на народи (аваръ, хунт», финъ); фр. ogre, чудовище е hongre, маджаринт»; вж. и раз- нитЬ придания за елини, жидове, лапши и пр. (Илиевъ Сбм. III, р. 179 и сл. и др.). Отт» тамъ произгича обратно готЬмото значение па извЬстни културни термини за ономатолога. Его защо ние цриехме въ студията си и гЬхъ. Известии сж френскигЬ културни термини assassin, louis, brocard, bicoque, ripaille, galetas, rnolz, massicot, chassepot, guillotine, Valenciennes, elbeuf, cretonne, champagne и пр., конто означивать прЬдметн, произ- ходящи отъ известии местности, или изобретени и наречени по из- вп>сшни .tuna и пр. (Bannesteter, La vie des mots p. 95). НЬкои лични или пародии имена ставать ругателям думи: Михо, шот», шваба, ein Michel, и пр. (Ср. Vondrak, Ueber die person]. Schimpfwort. ini Bohm, in. Arch. f. Slav. Phil. XII, 47—78, 319 — 320). Известно e, че нЬкои животни (обикновено противни) носить имена на националности. (Нн- сектигЬ х.чъГмрки, bhltta orientalis, се нарычать въ Германии Schwaben, въ Австрия — Russen, въ Русин — прусн и нр. (Вж. наш. Пришил» къмъ бълг. нар. егимол. Сбм. IX р. 490, Klelnpaul, о. с. р. 395). За географимного ]>азпространение на многоб|юйнитЪ отб-кгкзанп огь наст» диалектична форми на името бьлгаринъ не може естествено още ншцо точно да се коже, тъй като не само грапицитЬ на отдплнит/ь езикови особености не сж още опрФ.Д’Ъленм, но дору по-главнит! нарЬчия не сж подробно изучепи. Една диалектична карта е още плат» на бжде- щето. Тя ще стане възможна, когато се изпълпи нрограмата за съби- ранието на народнит! говори, която се печата въ тоя томъ на Сбор- ника, и когато самнтЬ филолози почнать да изслЬдватъ диалектичнигЬ особености оть устата на самия народъ ио примера на Облака, Миле- тича и др. Въ това отношение инициатива™ на Ягича, който усик да уб’Ьди Виенската академия, да вземе въ ржц!» диалектичного нзучвание на балкаискитЬ славянски земи, ще остане паметна. ГорнигЬ б-кгЬжки извннявать и неточпостьта въ ирЬдаванпето на н*Ькои форми, конто не можахме лично да установим*}». Обаче, когато даже единъ Бодуенъ де Куртене се онлаква, че пе можалъ да постигпе пълна точность въ прЬдаванието звуковетЬ на изслЬдканпя оп» него резянски диялектъ, какво оставя до хора като Берковича напр.. който въ една и сжща п’Ьсень пише серце и ерце, церква и црква. Л като нето са почти всички по- пари събирачи или издатели на фолклорни магериали: Везсоновъ, и Ми- ладинови и Чолаковъ п Дозонъ и пр. Това прави тия сбиркп не съвсЬмъ годин за нашит! ц*Ьли. Такива точни ра-’ыики, как» наир, между българинъ и блъгарннъ, у тЬ.хъ се не править. Сжщо така нешцЬжна е и по-гол'Ьмата часть огъ нашата по-стара литература, начннайкн отъ Паисия, защото се придържа повече о архапчви форми па името. РЬдко е и вт» лЪтопнсни записки да си пробиягь пжть диалектичнигЬ форми. За най-стария периодъ много иолезнн биха били грамотигЬ па българскитЪ царе, ако да бихме
КРИТИЧЕНЪ ПРЬГЛЕДЪ НА ПОРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЪЛГАРИТЬ. 695 прнтежавали такива въ по-п»лФмъ брой, или да бкхме имели попе всички познати до сега 6—7 грамота (на 1оанъ Айня, Константана Айня, |оанъ Александра 2, 1оанъ ПТишмапа 2, и 1оанъ Срацимпра 1) въ точна репродукции. Едно сравнение па ШафариковитЬ Pamatky съ издаиията на СрезневскШ или Априлова пи убЬждала досгатъчно, колко може да се дойрлва па точностьта на копията, ако не сл гЬ фотографично снимки. Въ изстЬдвания огь нашил родъ се изисква толкова по-голФ.ма нр’Ьд- пазливость, въ установи ванието на основнигЬ имении форми. колкото о общгпризпато, че пигд'Ь произволпитЬ гьлкувания не сж така па дневеиъ редъ, като тъкмо въ областьта па мкстшггЬ имена. „Споредъ сегашната метода, съ малко добра волн могатъ. да се обивать за славянски дору Мека и Медина®. (Мпклопшчъ, „Slav. Ortsuamen an* Appelativen®, Denkschr. XXI. 8. A. p. 3). Подобно и Шафарикъ (Spisy, 2. 417): Славянскпягь езикъ е толкова богата, щото какпато дума и да земешъ, еврейска било или мексиканска: „naposledy vzdy nejake slovanske zvuky vynutis*. Обаче тин вкрни бкткжки се отнасятъ само къмъ известно лекомислено еги- мологично фокусничество, каквото вирке за жалость тукъ гамъ и до днесь, въпркки гол-Ьыия папркдъкъ на филологичната наука. (Ср. Ягнчовага рецензия на извФстпия трудъ на Прусика „Puvod jinene „Cech", Прага 1885, въ Arch. f. slav. Phil X 218, вж. и оригиналнигЬ етимологии на Луняка, о. с., или смклитк догадки на Шембера „Zapadni slovanv® и пр.), а не и противъ самата метода, да се тълкуватъ имена съ помощьта на една етимология, основана на строго научив <|юнетични законн. Самъ Миклошичъ ни давя най-добрия доказъ за това, като потвърждава ст. собственниц си примЬръ високата важность на етимологията въ нашата материя. 'Гой е именно единъ отт. първитк, конто туриха край на диле- тантский играчки вт. областьта на слав, етимология и иоказаха, че влия- нието на звуковий законн се проявива и въ приспособението на заетигЬ чужди личпи и етнографски имена. НапримЬръ нкмцигЬ прЬобразявата въ славянский топографски названия обикновено всЬко начялно б въ f или /с (но-послЮ, папр. breg става Frog (Коринтин), breznica — Friesniz и Wriesniz, bystrica — Feistriz и пр., и вйко s въ z, напр. Suha — Zuuchen, Sedlo — Zedl, Sopot, — Zoppothof и пр. Пнакъ се измЬняватъ сжщитЬ славянски имена споредъ звуковий завопи на наджарския езикъ, гдфто голкма рола играе цринципъть на вокадната хармония, наир. Blatbiio — Balaton, Bradno — Baradna, Brehy — Beregh, Brezna — Berezna и проч. Повече примЬри вж. у Мик.юш., Orfenamen aus Appel. 26, гдкто сж показани и измкненията на слав, имена въ устата на италиянеца, гърка (липса на б, ш. ч, тьмни звукове и up.) на турчина (замкствапие па ица ст. иджа и др.) и така нататъкъ. КласичвитЬ изсл’Ьдвания на Томашека, на Мак >.ia, отчасти и Веске върху нървобитнитЬ сношения на <|>инигк съ славянигЬ почивать всички върху едно мннуциозно съблюдеиие па звуковитк законн на двФтк q>ynn езици. За жа.юсть ние нс гтритежаваме и до сега единъ цЕхенъ трудъ, който да би ни показал* всички характернп изменения, па конто се под-
696 Д-ГЬ ИВ. Д. ШИШХАП0В1, лагать не само нмената, но въобще чуждицитЬ ионе въ по-главнитЬ арийски езици. Интересната книжка на Дарместетера „La vie des mots'1 (Paris, 1889) би заслужила едно допълпение „La vie des mots etranrjers*, гд’Ъто бнха били отб'ЬлФвани всички чисто физиологичен или пспхологични фактори (rayonneinent, en< haineinent), конто взематъ участие въ асими- лацията, прЬработката на чуждигб елемептп въ единъ езикъ. Това би било едиа интересна глава отъ философпята на езика въобще. За сега с амо толкова се знае, че много се лажать опия, конто предполагать, че чуждигЬ думи не подлежать на нвкакви звуков» правила, обаче не е по- мадка грЫпкя, да се мисли, че тия правила мотать вииаги да се схванатъ въ общи формули. (Ср. Miklosich, (’her FreindwOrter, Arch. f. slav. Phil. XI. p. 105). Пне сме пт. неизвестность дору по такъвъ единъ капитллснъ въпрось: оть какво завис» по-гол'Ьмата или по-мадкага способность на на- ]н>дигк да си усволвап, чуждигЬ езикови материали? Кота тая способность е по-голкма?') Мпклошичъ различав» въ това отношение два периода въ исторнята па всЬктг езикъ: единъ по-старъ когато спотпепилта съ чужди народи сж още рЬдкн, та и чуждитк думи се притъкмяватъ къмъ готовигЬ формп на родния езикъ, и други по-ноо», когато чуждпцигЬ се усвоявятъ точно.*) На това противур'Ьчи обаче показанпето на Микола, че финскилтъ езикъ въ по-старитЬ спохи е билъ по-чувствителенъ за чуждигЬ заемки. т. е. усвоявалъ си ги е съ по-голкма вФ.рпость, отколкото нъ по-пово врЬме. (Slav. I.elinw. in den westtinn. Spr. Helsingfors, 1894.). Форми на името. А. Славянски. i. Български. а. Старо- и срЬднобългарски. 1. Въ иаи-раннитЬ намет- ници 6л«гирннъ, Ольгарскь. Волоиски псалтирь XII. вЬкъ (1196.): при при АсЬни алъгарск^.чъ. Срозн. о. с. р. s. — Грамота на Тоана АсЬня II. (1218.): царь (6).i;.,4q>(tr)M и гръком. Ср. р. 9. Грамота на Константина Ас'Ьня (1278.): црию Грьчцн ы Блъгарсцных (обаче въ подвига: самодрьжецъ бллгаромь). Ср. 22. У Шафарика, Painiitky р. 23: Блъгарьсцны. — Изъ хилендарското Четверо- евангелие (1322.): ciiiinpa БЛеарскаго, Ср. 23.— Грамота на Александра, >огра<|,ски Манастиръ (1312.): Блъеире, Ирин Блъгарскыа.п,, блъгарьскаго цртва. Ср. 25. — Грамота на loana Шишмана. дадена на Рилския манастиръ (1379.): стола бл;.г<у>1’яа.’<», Блийрскыиг щсЬд'Ьдовь. Ср. 38. (У П1афп о. с. блъгар'.скиих безъ ударение) и пр. Грамота на царь 1<>апъ Срацимиръ (1369.—1398.), Archiv XVII., р. 517 .Т<1. Гм г. Прегл. II, кн. 9—10, р. 308. !<•> Срацимиръ царь блъгаромъ. 2. Иъл.аран». Много р'Ьдко: Прологъ, сътвореиъ Июаноиъ Про- ') Споредъ Мш.лопшча слявинекнтЬ мЬстни имена сж се очували но лрнишю на шяде* ната несложность и елабото влияние на акцента удивителпо чисти, безъ голЬма фонетични и:<мкнения, сьвсЪиъ противуположио на нЬшквгЬ, гдЪто въ пЬкон имена едва се узнана първопачалмата форма ислЬдсчвно па <%К]ш|цениа и пр. (ММов. Ortsn. aus Appel, р. 7). При- чинит! на таи консервативность отч. една страна и тая деструктивность оть друга да ли сж само чисто граматични? За е«н».чодог»1*ки»«1» способности па разнит! народи и за 11хпитЬ хипотетични физиологи чип и in психологнчни причини вж. пашня „Прпкогъ къмъ бьлгар. пар. етим.“ Сбм. IX р. 487. *) Така обменяна Мпклошичъ и тьи нареченпг! „mots d’origine populairea* u „mots d’origine savante“ въ френскпя рг.нкъ.
КРИТНЧЕПЪ ПГЪГЛЕДЬ НА ВЬПГОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИГб. G97 звутерьмь Експрхомь Бъмарыжомъ, иже юсть и приложить книги сны. (К. Калайдовнчъ, Тоанъ Ексархъ болгарсшн. М. 1824, р. 129). Писмо на Якова Святъслава, деспота ,Лльгарьсклчр“ (1262.): Оголъ бмъгаръски Срезн. р. 11. (руски ирфиисъ отъ XVI. в-Ькъ). 3. Блъгарннъ, бльгярскъ. Мрамор, стълбъ въ Тьрновската Съб. Черква (1230.): самодрыкець блъгарюмъ. Срезн. р. 10. — Корин. Михан, у Миклопгича, Lexic. (1262.): Быкъ есть оть блъгаръ. — Изъ Търновското Четвероевангелие (1273.): блъгарм, бльгар(м)ъ. Срезн. р. 13. Lcskicn, Arch. f. si. Phil. IV., p. 512. Годината e турепа само по догадка. — Сборникъ Срезн. р. 30. (1348.): Ioan Алекс, црю блъгаромъ и грькомъ. — Апостолъ, Срезн. ib. (1359.) црства блъгарскаго. — Грамота на 1оана Шишкина (1379.) цит. по-горЬ вь подписи: царь бльгаромъ. Срезн. 39. У Шафарика обаче б.тьгаромъ, Рат. 109. У Владислав» Гранатика (1469) блъгнрс, начальника блъгарскаго, проказьнь вь блъгарллъ, Вж. въ тоя Сборникъ стат, на Сперанскш, Загребскиягь ржкописъ на Владислава Граматика, р. 329. 4. Блгаринъ, блгарскъ. Главно въ надписи, грамоти (съкращения), на монети. Срезн. надпись оть Бояна 1259. — Грамота на 1оаиа Александра, дадена на ОрЬховския манастиръ, (1348.). Срезн. р. 30. — Грамота на Александра, дадена на Зографския манастиръ (въ подписи). 1342. и други. Илиевъ, Сбм. I., 110., 117., Бълг. мумиям, б. Новобългарски (отъ XVII. в-Ькъ насамъ): а). Лмтературни форма. 1. блъ- гаринъ. Записка на попъ Методия Драгииовъ отъ село Еорово за по- турчваиието на ЦФпинскитЬ иомаци (1600.): „и такй Божию попущен!» раси- иахаее бльгарйте ва ц±пина*. Захариевъ, Опис. на Татар. Назар. каазл, В. 1870., р. 68.— Въ Люблянския Дпмаскинъ iXVIl. в.): „И вьон(а годины ci.6pa.xa се бльгмре, и мажаре, и татаре и миди, и турцш. (67*), но Икато прЬмйна сйнорь фрё^скы, и влФзе натьзи стран!’ блъгар'скааЛ Аргировъ, Сбм. XII., р. 524. и 555. За мн. ч. б.гыйрс, вж. Сбм. XVI., р. 274.’) За бльгарскяа, вж. Милет. Сбм. XII., р. 447. Изъ ржкописа на Велко Поиовнчъ отт. 1704. г.: Cia книга избранна различиями слови, чрьтахь ю оу Будимскои вароши д!акь ВФлко Поповмчь, отьчьством же отъ Бльгарскге земли ють места Кратова... въ лето 1704. cllCn. кп. XXXI., Сбм. IV., 299. 2. Бългйр(инъ). Изъ единъ паметникъ отъ 1728. година: бьл*г«рскы езыкь. Карановъ. по етнографията на Македония. Сбм. IVn р. 305. Оть странитЬ има приписки: зрй коса се пТса f книга болъгарска f 130 лето ..туи цл года, како се. писала кпигата болгарска. 3. Булгйринъ: Още вт. XVI. в-Ькъ (?) „бульгаринъ**. (ударение не означено). Вт. Царигр. ВЪстникъ 1853. Май 23. брой 122 К. X Петковичъ, като описка нЬкои ржкоп. на Зографския манастиръ, поменува и една празднична Минея, въ която имало приписка: Азъ смеренный мнихъ эромонахъ Даншлъ грЬшни родомъ булъгаринъ оть дунавску страну отъ градъ Дрьсторъ.... Съврьши се cia книга отъ бит въ гЬто 7020 (1512) м+.сяца авг. 6 у Святой Гор-h у Зу- гравь. — Сжщо въ Бълг. новость за падапието на Цариградъ (Сбм. XII. 461): Защо бяха две воивбди — единать на булгар1те да иди, а едшатъ Цариградь да б!е . . . .*) Ама дето отидоха на булгар'Ш и пр. 4. Болгарию, и Славяне- Болгарию. Огь края на XVIII. в-Ькъ подъ славяно-сръбско и славяно-руско влияние: Породи что ся срамишь да се наречешь Болгаринъ. Панси, 1стор1я Славепо-болгарская (1762), Теод. ТрЪмъ, р. 26: Въ то врФмя незнаяли Греци Волгари, како ся називали болгари. ib 35. Болгарски речи, ib. 34. Цари бол- гарски, р. 96. Книга болгарская р. 103. За ударепието вж. р. 119. Послесловие: ') Мнлетичъ (Сбм. XII. 427.) забФлФзва, че иай-много се кол-Ьбае пранонисъть на раз- глодания он него паметникъ при сричкигк ър-рь, ъл-лъ. Въ това той съглежда влияние на рускага орфография, наир, дьржи, фьрлям, кадырень, крьвъ, стьлбм, вьлкь, но мдержаха, перво, персть, столби, волю., наполни, ополчила, са, слези, загорие, гормиль, кровь, обаче погр-Ьтно привежда той тукъ н Вулгарня. Тая форма не е нъшнкнала подъ влияннето на рускви нравопнсь, като наир, а’рбеыичъ, ерёю-те (Милет. Сбм. X1L, р. 447., 426.). — Вж. но-долу. ’) У Яковлева: „друпи же на Волгари отт.нде воевати** 27. Ср. ио-долу при Геогр.
698 Д-М. ИВ. Д. ШИШМАНОВЪ, Бблгари, болгарски прости речи р. 120. Простила, бблгаромъ просто и нашЬ сахъ; рбду нашему болгарскому, р. 121. — Така и у Пепчмиовича1) и 1оакима Кърчовски, Фотинова. Кипнловски, Кпфалова, РаЙно Поповича, и пр. още до 60-тй годинн. Сбм. VIII., 383. У Неофита 1’илски до постЬдно вр1ме: Оппе, бол rape наго свящ. Мои. Рыльск. 1879. Ударението ту на първия, ту на вторил слоты Хаджи [оакимъ: „болгарский юзыкъ"' Сиси. 1892, 39, 40G, id. 34. 570. „]езикъ болгарсюи* (1839) Сбм. III. 50, Кипнловски (Кайдоновъ) Яславяпо-бол- гарск1й языкъ11 и др. По-обикновено па първата сричка. 5. Плыарннъ, пр1>- обладава слЬдъ славяно-болгарския периода.. Кьмъ края на 50-тЬ годинн се въабужда горещъ спорь, коя форма е по-правилна блйаринъ или (Имиринъ. Защитника, на иосл Ьднята се явлва Богоровъ, който самъ първень 61 упо- трЪбялъ първата.2) Въ Г»лъг. кннж. ч. III. 1858. Ноем ври, кн. 1.а), той нише *) НоваковпА, Глас XII, i. в 1; у мак. нар. дн)ал. 1889. ирЪдполага не въ надслова па Пейчиновичеиото „Шгледало, шанса сл . . . . препросткншымъ и иекикжнымь лазыкомь бол- гарскими* поелкдпата дума с била вмькпита огь коректора. Ср. обаче Сриска Крал.. Ак. Сиоменик. XXXI. Други раяредъ 29. 1898. стр. G. „Македонски .|борннк прошлом века за штампу прнредио 1онан X. Баси т.евпк“. За слоисто на Дамаскина философа, тукъ е казано, че е приведено яот(ь) езика грьческаго на ббгараси езикъ*. (Ср. во-долу рФсонската ф. па името). *) Въ. Царигр. Ви,етникъ. 1851. брой 68, нккой Драгойскш като кригпкува Андреевна езикъ (Вотировки) н го иприта „Проего-Старо-Бпб>Бл;1хо-Вьртиилро-Цигамо-1мыгаро-11икаквый языкъ* иаиада Роторов», чс пишелъ /йжмрски, а нс болгарски: „Въ кои книги п.шнсува Болгаре-те съ такива емкшиы буквы „Блжгаре*, а не ее докарвя на умъ, че се наричагь отъ Болта пихпаго царя болcape и но-право отъ прпсГдЬвлнЪю имъ при Волга пли Волга ии- добрД ркка, въ Pocciu, както и онъ самъ знае това; а не оть Блана, царя или отъ Бльга pfcxa. Ако ли пакъ искаме да речеме че сущото име на р-Ька-та было Бльгх, и царя имъ Бльгъ се нменувалъ, отъ кок произносателно naptnie ся провзвохда тая рДчь Бльгъ царь н Блык ркка? никакъ се не нахожда по-зав Ьроятно отъ да се ироизвожда оть napinie „Болше", а не Плъже, к Боясь царь и Волга ркка к Болгаре, какво-то свидЬгелетвуватъ сачки ветхн и нови исторнци. — И ако речеме че речь-та е стапала прилежно отъ блага царя и блага ркка, и то може да се приемне за истинно, попели! н единъ разумъ пдаазва съ Волше, и тркба да се писватъ Болгаре отъ Блага, а не Бльгжре, Андреовскн. — И пека дири г-иь Аплреевъ отъ гдк е оетанпло това име верху Болгаре-те, и ако naxtpti, че е право да се пнеувагь блжгжре да го покажи явно отъ гдк пронзлиза, та и всякБ! отъ чнтателите кето се увкри, да го пиеува или блжгжре пли болгаре. Защото азь до сига пито отъ сто год шипы старцы и бабы, нито отъ сегашныте млады самъ чулъ да назвать, азъ самъ Бльгжрннъ, но гички назвать Болгаринъ в Бал гари п ъ. Както и турцы-те иавремеаи назвать на нЬкой отъ пашите болгаръ или болгаръ- оглу, а но инакъ“. *) „Чюдио отметина ся вижда единъ толко:я многоброенъ народъ да не знае още да си пнше право имято. Лв^бонитный пжтпккъ по българ<кы-ты мкста кого и да иопыта: какъвъ си ты? ще приеме отговоръ: азъ сьмь българинъ. Въ грамоты и цьрковны книги това име стой написано блГаре и блъгаре; да ли божемъ неся е писало въ старо вркмя блъгаре, и ся из говаркло българе? Какъ написано-то еврейско ръпю1мь (печестппыхъ) и ся изговаря днесь ършо!м? подобны обрыцашя не нахождатъ ли сл и въ турскый языкъ, какь сахыбъ, есхабъ? н самнти 6ьлга|>е не выкатъ ли Ъраатчхъ памксте ръватин»? Въ наскоро печатаны българскы книги тона имя стон написано Илъ&аре. Спнсате-пе-тп нмъ ся вижда, че слЬдвать правсийса- ше-то на сгиробьлгарскгй языкъ, что имъ дава пившие честь; обаче lift не изясиявагь иа другн-ти си < ъбра-йя какъ тркба да се изговаря отъ ткхъ папнеапа-та дума; — блыарниь пли българинъ; това струна ни ся тркбаяе и тркба ла направить, че повкчето може рс нккой и цклъ народъ ииоваря: българинъ. Зачюдно е обаче, че такыва-го Господте каго елкхватъ старсбългаревою дравописаи1е, та пишкть блъгаринъ, вь пихпы-тга кнкгы трети-ты глаголим липа не ся свьршсвать на есть и аать, както днесь гы пзговарятъ българе-ти въ Македотя, и са намырать вапнеапы н въ старобългарски книги. Karo npiewe чловккъ :ia правило, че на- писяиа-та рЬчь въ пккое старо еванге.йе слице така ся изговаря днесь и отъ бьлгаре, нс тркба ли н иинкшпп-ти утопи да гж пишжтъ съ иста ортограф)я? Истина е, че ся нахожда въ едно две села да ииговарятъ вь нея рЬчь пьрво-то гласно поелt слово л, нь TiS го про- изпасять какъ а Благарпнъ, a nt съ жновый гласъ, что днесь живо ся чюе у Власи кьрлнт, у сърбы гчрло, у цожацн згфаагпъ, у лЪси тьрг»,- тин и вен р).чп сж написаны въ Старо- българскнй языкъ крьма, гръло, хръватъ, тръгь. Ако българе-ти отъ пепроевкщеше или отъ дру|а иккоя причина си развалила; произносевге-то то не маатяше и други народи да со оелкдватъ тъкмо, ткхпый примкръ. А изговоръ благарынъ, какъ мЪстпость, може ся остави на страна, че ако яркие нккой за главно правило бжмаримъ, не тркба ли да направв сжще-га за червъ и дервъ още повкче за тФхиа-та тьикость н кр'кхкость, гласность и сладость, гласовс, конто сл носятъ днесь въ нкколко села огь българетв и сл иамвратъ и въ цьрковны книги
КРнтичинг шигледъ на вопроса за произхода на ПраеългаРип. 690 цЪла статна „Собствено за имя българинъ*. Вж. по сыция въпросъ и „Уижтв за бълг. языка/ В. 1869.’) Македония, V, 22, 1871. „Лзыкоил. Разисквашя”. И до днесь у Герова само блъгарннъ, РЪчникъ I, 49. (id. блъгарннъ, блъгаригя, блъгарско, блъгарскый, блъгарчя, блъгарщина, блъгарЪж сл, блъгарФвшге). 6. Щлшримъ. Отъ края на 40-rfc години. Съ ж, ъ, и ь въ коренната сричка. У Л прилова а: „Мысли за сегашното балгарско учете*. О. 1847. Раковски: бьлг — Илючъ, 80. и др. (Бьлгарвьк, Вьлгарско, Българинъ). О Аспню, р. 27. Бьлгариьъ, Отъ Бьлгаръ,- Бьлгарско. Така още ЦвЬтообраше (Шаф.) 1849. Бьлгарш,, Бьлгарска IcTopim и пр. Днесь всеобща. (Вж. ro-ropi). 6). Диалек- тичны форма: 1. Б.гСгарин. Коприещица Сбм. XIV. 73. (Бога са е сватил турчин еже бл Апарин; р. 67, 88, 92. Марко блжгарина, постоя пенъ епитетъ на Марка); Id. VIII 97 (Марко блжгарина); Дим. Кн. Бълг. 10. Пирдопъ, Златица, Мирково, Бу ново. (По лично съобщение на Д-ръ М. Ивановы. Така рЪдко и между помацигЬ въ нЪкои Ловченски села (Вж. при бъгарии). Айватово. Сбм. IV. 193 (блжгарцкьи. Матовъ. Ударение не означено). Безсои. CXLI. р. 118. (нова) Мил. 95. (блжгарче) Матовъ, Раснр. бугари и блжгаре. (cIIch. XXXIV, р. 471). Вж. и XXXVI, 702, 711). 2. Быгарин. Въ Неточна България. Габ- ровско Сбм. VII. 105., XIII. 48. 131. 136. (бжлг&ркл); XI, 70 (бжлгжреки цигани). Id. Търновско, Етрополско, Карав. 158. Чирпанско Сбм. VII. 92. Котелъ Сбм. 1 70). Ilni бжлгарин погубихми; Маршке бела бжлгарко: чи дума Величку бжлгарски). Елена, Сбм. XIV. 71. Шуменско, Сбм. ХП. 103. СПсп. I. кн. 7. и 8, 111 Id. Варненско, Силистренско, Русчушко, Ла- чоглу, 107. (БЪла. болгарка). Свищовско Ил. 139. (хаджи Муса). (ТурцнтЬ ште пубйлгмрчм), 254. (Стежерево). Севлиевско Сбм. IX. 67 (бжлгарка). Пловдивско Сбм. XII. 75. (бжлгаре). Старо-Загорско, Чолак. .V 108 и пр. Банатъ. Balgarin,-ka (Винга). Въ Бишновъ — palueene. Ср. Милетичъ въ тоя отъ XV в4къ? Зачто съсЬдиикъ-тъ ни като ся нарича самъ си сьрбивъ, мы ла го пишем! ерьбнпъ. У*4реии, че въ повыше-то градове и сева иародъ-тъ ся нарпча българе, а нЬ бдъ- гаре, и зачтото много гласкто пранк закона, и по весно е, да изрече ч.тов4къ българинъ, нс- пълпевамъ, отколкото: блъгарннъ, иенлъиевахь, то щемъ задьржимъ това правописанм jioK.it покажлтъ nt кон какъ приличя ио-добрй то има да ся пише. Друго щяше бы ако ся поло- жа ше правило, че тя рфчь тр!ба гай да си нише, а иакъ инасъ да ся нзговарл”. „Струна ин ся, че инкой н!ма правда, да раякривява но своя воля вмя-то па единъ народъ безъ обцш аговоръ и да кара MiuionH чловХци да си подвивать языка споредъ свыи- иаты-ты свои ортографически правила, пли най-псил! зачго-то това нЬчто било гай въ rtxiio село”, (р. 201—208). *) „Той (г. е. ред. на .Няоструй) пише, че тракыецъ казна: Zineapwn. Съ нашето натувяяе по българскытЬ иХста, вый паиЪрнхме само въ сдиа Копрнвщкца да казватъ Блъ- гарвиъ, а другадй наксждй Българинъ. Тай пый вевпца за либоиь на Копривщянцн ве можеиъ сн подии «а лзыкъ-тъ и да пзговаряме rtxnoio сел с ко Haptxie: 1) Защото всичкый народъ казва: Бъдгаринъ. 2) Защото у всичкыН народна ntenn стон: Българипъ; У македоискигЬ стой по турски Будгарнпь: Декъ са е чудо, чудо видело, На бела лоза църно грозде, Иа църна лоза бело грозде, Та н Булгарка Арапипь да люби. (Гл. Нар. п. ж. Бутара, Отъ С. И. Верковичъ. Bi.irp. 1860. 261). 3) Защото въ хрвсову- лнтЬ стой Блг и титла отгор4. 4) Защото е по-лесно да иарече члов!къ: Българинъ. 5) За- щото гръякитЪ историки пишатъ Be'Xytxpo;, a nt ВХв'уоро;. 6) Защото у латинский спнса- тедн стон Ilulgarus, a nt Blugnrus. 7) Защото казвале Българинъ е ставало отъ билъ горевъ, което ще рече gentilhomme, клввлеръ или дворяпинъ.” На стари години Богоровь се отказа обаче и отъ ф. българинъ. Вж. Мысль за церковио- гражд. прасоиисаше, с. 1802. р. 2. „Имя болгары и негово правописание”. — Отъ сега иа- татъкъ, той се мачи да докаже, че едничката правилка форма е бол гари пъ, а блъгарннъ били нзмвыидн РилскитХ калугерн, конто не знаяли, какъ да чстать „мопограмъ Блг.” НХмцн и французы uorptuiHO пишатъ Bulgarie, Bulgarian, когато името е Bulgarie. Никои не пише Busnie, a Bosnie.
700 д-м. ив. д. шишшвов'ь, Сборникъ.1) Безъ указание на мЬсто: сПсп. II. 166. Шанкиревъ III. 323. С£м. IV. 57. V. 106. VI. 64., 65., 85. И. 128. Dozoh .V Я, 46, № 51, 27, 32, Чолаковъ 144, Миладннони 76, 87. Каранеловъ 145, 227. и др. 3. Бол- гарин? Чукуръ-Кьой въ РодопитЬ, КаБна, Study.ja nad historyjti jtjzyka bulgarskiego. I. Краковъ 1891, p. 193. (linlyare като velna, jabolka, nok’at и пр.). 4. Рйлгарин, &<1л:арка,— че, — 'a — ску. Рупчосъ (Шишк.) Дарж- дере, Ксантийско (Шишк.). 5. Б"алгарнн. Ахж-Челеби, Чепелареи Широка Лжка у простоте население въ нЬкои села. Сувй селу еа балгарцку. Пуб”ал- гарил са. 6. Бааргарин, — ка, ч?а,—р«а—ску. ibid. 7.Болгарин. Рупчосъ Сбм. II 129. (pl. болгарини. Да отвори Велаграда, Да налезать бблгарини); сПсп. XXXII—XXXIII, р. 252. Ср. обаче Сбм. II. 128. тоже отъ Рупчосъ. (Бж.и’аре Bora мольаха. Ib. турцнне Бога молеха). Сбм. IV. 26. (болгарско момьачее 8. Болгарин — ка, че — еа (ску и цку). Въ нЬкои села у простою население. Ахж-Челеби, Чепеларе, Широка-.1хка. Тува се льу врьуть болгар-а.*) 9. Болгарин. С. Лобанипа (Корчанско-Костурско). Стоил.—10. Булгарин, бул- гаре. с. Кърчово, Демиръ-Хнсарско (Стоил.) с. ПлЬвня, Драмско (pl. булгара), гр. Нсвроконъ (pl.— с). Ахъръ-Чслебийско Сбм. III. 77. (Нах Мора, нах булгёреа-неа); Hi. 130. (турцене сас Булгйрене; Булгйре Богу викахас Сбм. II. 131 (булгйре). Брацигово. (Въ Брацнгово има две народности: булгарска и арнаутска; булгари). Устово Сбм. VII. 45 (булгарка). Ахж-Челеби. (Шишк.) булгйрцку. СЬрско. (Верковнчъ 282., 286. безъ ударение). 227., 328. (отъ гдЬ?) Разложко (?) Вук, Додатак р. 43. (се млади невести булгарски). Ср. булгари и греци. Безе. CXL. (р. 116.) id CXXXI. (изъ Додатак.) 11. Булгарин, бубгйри. гр. Петричъ. Мак. (Стоил.) 12. БЖгарин. Якоруда, (бжгжрин) (Яржновъ, студ.) и въ други нЬкои мЬста въ Разложко, гдЬто били назвали бжгарини и бжгйрша. Така и въ нЬкои помашки села въ .Товченско. така и въ с. с. Гра- дешница, Галата, Лешница и Турски Изворъ (Тетевенско. Устно съобщ. на г. Тома Васмльевъ), но влък, вълна. Така и въ с. Блъсничево (Луковитско, с<ыцо помашко).®) Така и въ Ломеко, Берковеко, Бплорадчишко (съобщ. па г. Д. Маринова). 13. Богарин. РЬсепско. Трайчо Кптанчевъ: „За ударепнето въ думитЬ въ рЬсенския говоръ оть западно-македонскою нарЬчие*. Съчин. Соф. 1898. стр. 137. (богарин, ббгари, богарите, ббгарче, богариньа, богарчйньата). (Id. cllnc. XLI—XI.II. 1893„ р. 867). „Националното име българим е останжло въ РЬсснскиятъ говоръ богарин по двЬ причини: 1) защото въ този обикно- венно ъ (а нЬкога и ь по подражание) се замЬнява съ о, като наир, волна, колна, (кълна), молза, полно, долго, тонко (тънко) и пр., та по тая причина и името българин трЬбало да се произнася бблгарин; и 2) защото споредъ друго едно правило въ сжщия говор буквата л въ слоговетЬ: ал. ел, ил, ол, ъл, ьл, юл, ie.i, йол се обрыца въ кратко у, и фонетически трЬбва да се отбЬлЬзва съ буквата nJ“, ако поднръ тЬзи слогове слЬдва съгласна буква ъ, като напр. каУ etc. ... за това и националното име се е произпасяло ббугарин, отъ което ’) Подъ Павликяни се разбирать и сега въ Капать прЬдимио българигЬ огъ Бешеоовъ и произлЬзлигЬ огь пего колонии, докато „българи" сж специалист ВингэнцитЬ. Мил. въ тоя Сбм. р. 377. „I p&renj se sabr.iha lialgarete nastc da Suvejat gas PaluA’-nete" (ib.). „U Bisnov, u Torontalskata varmegja sedi nasa rot, tija sa PaluCene". *) Спорей, Богорми (Мысль за церк.-гражд. правой.) бгелгарин било ее назвало и въ Осмапъ-Иазарско. Г-нъ инеп. П. Шишмановъ има любезностыа да ни съобп^к, че това пе е вЬрно. Тамъ се вроиэиася българинъ. *) Съобщення за с. с. Градсшница, Галата, Дешница, Турски Изворъ и Вльсппчево пи доставила чр+.зь г. инспектора Урумова учатслвтЬ Ц. Василевъ, X. Шумановъ и П. Давидов'^. Г-иъ Василевъ нише sa Блъсничево: „Указа се, че мжжетЬ помацп, конто постоянно обшить съ българитЬ се стрЬмлтъ и сж доста навпкнали да изговарятъ „61 лгариш.“, като л се по-ембо чува нлч ее прчу/ына „б-iг.гаривъ*, а помлкинигЪ пропзпаеягъ ясно „бьгаринъ". Тъй нроиа- наслтъ и опия помаци, конто малко сж общнлк съ 6ългарит1>“. Сжшо и въ Т. Изворъ, Галата и Градсшница у помацитЬ се чува по нЬкога блыарпн. „СчаритЬ и жепитк употрЬбятъ само ф. бъгарнп, само младитк — бЬлгаринт." (Шумановъ).
КГИГИЧЯНЪ НГВГЛВДЪ ПА ВЪОГОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 701 no-noc.it. стангло ббгарин/—Шапкаревъ Сбм. II. р. 329. иривежда Бйгарци като племенно име въ РФсенско. 14. Бугйрин. бугаре. (и бугарм). гр. Кукушъ (pl. бугарто) Сбм. II. р. ПО. (бугарин. мн. ч. бугаре-то, като да е събирателно- Ср. мадцарето, сельането). с. Драгомирци, Кукушке (Ст.) гр. Гумевдже. Гев. гелия ।р|. бугар/г). Мариовско (Ст.), с. Св. Врачъ, Мелничко (pl. бугйри). Мъгленско Сбм. III. 190 (гаркут и бугаринут, бугарите). 15. Бутрин, бугаре. Солунско (сЬв. околп. Oblak. Arch. XVI., 442). Скопье, гр. Прилкпъ, Сбм. XIII. 90. (бугарка: id. Яколта бу-гарнна р. 100. XI. (вФрв. за пар.) 75. Сбм. I. 124. (ДЬлежыъ на разни пар.). Сбм. IX., 86. (бугарка); XIII. 98., 206., 207., 208., 100 (Марко жолта бугйрина). Битоля и битолско. Кри вор. Пал. Сбм. XI, 33. (бугарско наставало). Охридско, Сбм. XIII. 115 (бугарко). Прекодримъ- Струга. Мъгленско. Горпо-Джум. Сбм. XI. 36. (Влайно бугарко). с. Лешко (Рор.-Джумаиско) и др. Банско, Разложко. (Въ други мТ.ста бжгари. бкгарша?). 1Цинъ (Бу гар и ia). Кратовско, Велению (Бугарша) Сбм. IX. 110 (бугарка) Дебърско. Сбм. II. 158. (Oi дево)че бугарче, ти бугарско момиче): Сбм. VII. 75. (1уначе. море, бугарче). Софийско Сбм. III. 101. (бугарйпче, ib. 104: да те побугарчнм, ib. 105; Двама наши дЬте побугарчй ib. 106); Сбм. II. 14. (Отъ Евреин на Бу гарин). ib. 35. XI. 28. (бугарска дружина); XIII., 39. 62. II. Р. С. Сбм. I. 51. иривежда отъ Горня-Баня въ икс. Гъркипя кралнця ф. бжлг. — (старо царство, болгарского кралетво; бжлгарската воккьа). Ср. Сбм. ХШ. 60. бждгарнкки га момчета. Соф. Бркзничко. Сбм. IV. р. 68. (Црни Бугаре). Радо- мирско, Тиховъ. Очсркъ 35. Трънско, сПсп. XI. 132. (бугарски доброволки), cIlcii.IX—XX, 197. Cesty 369. ВънЬкои селавъБФлоградчишко. Ихтиманско. Сбм. VI. 39. (бугарска neatста к Самоковско. Дупничко. Сбм. IX. 14. (Сега е царство Бугарско). Кюстендилско. Чолак. р. 349. (била бугарка, бугарска душа). Копрпвщица. Само въ една народна нЪсепь у Чолак. р. 287, бугарска робиня. Вж. още: Сбм. II. 2. 14. 80. 158, (Панк. IV., 192. III. 293. 200. 186. (Бугарина) 154. III. 52., 60., 153. Шапк. I. 130. (бугарка). Милад. 113., 401., 424., 444., 448. Kolo V. 52. сПси. I. (Соф.) коз. 176. Дим. Кн. I». 15. сПсп. XXXIX, 457. XXXI. 116, 116 (бугарски у Сърб.). Драг. 45. Братски трудъ кн. IV. 17. Ср. и р. 16. Кач. 125., 213. и сл. 357. (бугарче). 243. Таховъ, 8., 68. Мнл. 79., 150., 474.. 504п 556., 415., 4'11., 474., 527. Папагюрише. (Лично съоб- щение на г. Дринова. Вероятно отъ заиадно-български пркселенци). Въ единъ Котленски ржкописъ оть края на мина.тия вФкъ: „Кой извадн пугарскити книга'?“— „Кирилл, Фи.юсофъ". (Съобщ. на г. Дринова). Влияние па сръбски учители, каквито имало много изъ българско въ миналия вЬкъ? [За пълнота ще поменемъ и имената, съ конто българигЬ се означивать въ нншнипиъ езици на македонскитЬ дюлгери, просяци и цигу.тяри. и на родопскитЬ дръндари. Вж. въ наст. Сбм. студ. на II. К. Гжбюва: Посник, българинъ въ езика на македонскитЬ дюлгери. Сбм. XII., 36., 39., 49. пбеен, християнинъ; руеннъ. Бъл- гаритЬ въ Македония често нжти осиЪнъ съ народного си име се наричатъ и съ вЪрското си име .грноненнн, id. но дръндарски езикъ иценйчки прнл. христиански, българскн, пусначкн ништьалкьк, българскн (христ.) иопъ. Ленин по Мак. просешки езикъ човЪкъ, м*жъ, българинъ. Барба левак, сталь чов'Ькъ. Лёвачка жена, бългярка Сбм. XII. 50. Бизимур. но езика на Цнгул. въ Прнл. Битоля. Охрндъ КрушсвоВел. Скопив, християнинъ, българинъ, човЬкъ, цигански баламур,българинъ].|| Ге<»;р а. Старо-и сркднобългарсни: 1.Л'лльабльлгрск« България. Въ блъгарстФй земли: с'ы. ересь и въ блъгарстЬи земли разсЬавшаго, Попруженко, Сиопднкъ царя Бориса. Одеса, 1899. р. 32. — id. блъгарстЬй земли, Ржкон. XVI. в. акад. библ. Москва (ер. Arkiv pov. кн. IV. 71—97.). Въ Бзътрмъ. Mikl. Lex. 2. Земя б.пгирекч. Въ бльгар±хъ. Mikl. Lex. 3. Бзь'крия въ приводи отъ гръцки, много ркдко. Ср. Баласчевъ. Клименть Епнскопъ Слав. прнл. служба на св. Климента, приведена въ пачалото па XIII. в.?(р. LXXVII.I. ТворенЧе кур Григбрюа Архшискоиа нрьвУе ИоустшанТе и все БльгарТе. 4. Село Блнгирино се
702 Д-РЪ ив. д. шишмлновъ, поменува въ грамотата на 1оана Шишхана, дадена па Рилския манастиръ (1379.). Срезн. р. 36. У Шафарика и Априловъ (Волг. грам. 83.) безъ ударение: Бль- гарино (Рат., р. 106.) но по-долу: до блбгариня и въз бльгарнна. У Априлова до блъгарина и въз блъгарина. У Срезн. и тукъ ..до блъгарина и въз блъгарина. “ б. Новобългарски: а) Лтнернтурна форма: 1. Въ най-старитЪ Дамаскини: Булгары. Така още въ Люблинским рукопись (XVII. а). Аргир. Сбм. XII. р. 427. Така и въ повФстьта за паденнето на Цариградъ: „Мохахёть султан:. т/рсЮи, като призе сичка Булгар:*’) и Едрепе". Милетичъ, Сбм. XII. 430. „И Мухамёть яу прувбдУлъ хабёръ и рёк.тъ: ако мй на сяка год!на по сто хйляди червоних златых, да му остйви и сичка БулгарУя*.*) (Ibid. р. 449.). Ср. и Молитвы на бол- гарскомъ нарЬчш, собралъ Филипъ Сганиславовъ од велике Булгарке бискупъ Римъ 1641. Теод. Книгой. 7. Id. въ единъ новобълг. рукопись въ Люблянската музеална библиотека отъ 1815. г.: „пронзведеся и написася на простобулгарски ми языкъ отъ Петра Казаковича, рожденъ у Булгарта у градъ Лофча* (Jagic, Anz. der Wiener Akad., phil. hist. Classe 18. окт. 1899., .V XX., p. 11. № 30.) 1. Болгары. Още у Паисия. Така и у повечето стари списатели. По нккога и съ ударение на предпоследняя слогъ. Возвели, Землеон. 14. Болгар1а, но бблгари. По тгЬкога и съ члФнъ: Болгар!н-та, Царственпикъ. Id. Сбм. III. 398. 3. Блъгария и блъгарско, 4. България и българско. По пФкога и съ члЬнъ. За времето, кога се ввеждатъ фф. вж. по-гОрЬ при името. б) Диалектична форм»: 1. ВлУаарско, Копр. Сбм. XIV. р. 91. До сега блжгарско ют сега турско! Копр, блжгарската зехьа. Сбм. XIV. р. 91. 2. Бьлгарско, р-Ъдко. България (вж. за распространенного при името). НЬколко села въ Източпа България: Българенв, Ловешко окр. и околия. Българемс Свищовска околия. Вългаренитп (Махла), Дряновска околия, Игнатовска селска община. Сжщо колиби Българеннтп, Пършанска селска община). Българи, Махла въ МлЬчовска селска община, Севлиевска околия. (Ср. списъкъ на общииитЬ кь Княж. България издад. отъ Мин. на Вжтр. Работи, София, 1891.) 3. Б^игарику, Ахж-Челебийско. (Сжщо н Булгариа) 4. Булгдрша. Нсврокопъ (чува се и Бжлгар:На. както булгарски и бжлгарски. У-то не е чисто, нкщо средно между о и у. Въ нФкои мФста въ околностьта се казвало и чисто бхлгарин и Бжлгарша). Булгариа. Ах.к -Челе б. Г». Булгарйга. Соф. Слободна Булгарша. Сбм. XIV. 32. (Ср. Болгарии:, мила машо). Булгария и Македония, Драг. 115. (акц.?). Кач. 217. Волгари. (?). 6. Bx.edpuia. Разложко. 7. Бугарига. Кукушъ, Крупюво, С. Бистрица (Вел ей: ко) 1Ципъ, Скопье, Велешко Горно-Джуха 1ско (id. Бугарастйн). Енидже Вардаръ, Драгановъ, Мак. ела в. Сб. 223.8. ВугарМа. Солунско. Село Бугормйхю.Солунска каза. Верков, топогр.-этногр. очеркъ Македонп:, р. 260. Спб. 1889. СФрско (Byrspifrfl). Софийско Сбм. XIII. р. 53. и 54. Сбм. XI. 28. (Бела-БугарФа). Бфарско: Самоковско. Сбм. III. 97. (Да не пишти турско я б^гарско). Соф. Сбм. X. 84. (бёгарска эемльа) id. И. 94; ХП. 68. Кривор. Пал. Сбм. XI. 33. (бёгарско наставало). 9. Буггкрта Охрид ь. || Ку.ип. Булгарина, булгарам, булгаре. Особенъ видъ тамбура. Начочъ, сПсп. 1895. кн. 51. „Екскурсия изъ наш. нар. поезия“, р. 69. Раковски, Ключъ, 80. заб. „С булгары: ты свирьж* Сбм. VI. 27. Булгарии. Стапи-Мака. булгърё, Str. II 16. Булгжрьа Сбм. X. 27. Бург. Дювернуа 169. II. Сърбо-хърватски. а. Стари форми: 1. Блъгарннъ. Царь и самодрьжьцъ Срьб.пемь и Гркомь и Бльгар»м:., Monuments serbica spectantia historian: Serbiae, Bosnae, Ragusii, edidit Er. Miklosich. Виена 1858. 128. Стефанъ краль всФхь срьбскихъ и поморскихъ земль и нрфдфлъ грьчьскихь и бльгарскихъ. Гласникъ II. 25. 53. вьсФ земле бльгарьске. Monuments 35. Още XVI. в. блъгарскаа божьствьнаа писаша (Божидаръ Вуковичъ). 2. Срблем и блгаром, въ титли. *) Въ хругъ рлкои. Водгарм, •) Въ друг* рлъоп. ЕсшарГя.
КРИТИЧЕНЪ ИРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА иГАБЪЛГАРНТЬ. 703 3. Вугаре. (XIV вЬкъ) ыртжнт да не нос! пи у бумре ни у басарабину землю. Monuments 146. 161. Id. ДаничиЬ, Рувчник. 1863. стр. 51. Още по-рано: бу-'арскыи: царомь бхгарскомь въ док. огь XIII в-Ькъ Monuments 44. b. Отъ XVI вЬкъ насамъ. Дубровнишна литература. По-стари рЬчници. 1. Bugarin, Bagari. B'tgarski и up. Кайи Srbli i Bugari bistre vole se.lam vrela. Gundulic 312. Obrati sv. Metolio Bugare. S. Djonljid, ben. 5. Samuel krai bugarski, Kavanin, 251. Ali je Bugarin i festit vladalac, Vetrancic, I. 213. Bulgarin norp. паи. боляринъ. (Вж. Rjecn.). 2. Въ XVII и мнналия в-Ькъ нЬкои хърватски спнсатели по подражание питать Bulgarin нам. Bugarin: Zaradi Bulgara, A. Bafic. 245. Suprot Bulgarom povetle vojsku, A. Kanizic, kam. 2. I' bulgerskim kraljein ib. Ср. и Bulgarija. Вь повечето по-стари р-Ьчници (Мнкаля, Ямбрешичъ и др.) намираме името въ но-новата литературно <[юрма Bulgarin. Белостенецъ дава обаче и пародпата. Мнкаля: Bulgarin: bulgaro(um): bulgarus-ri. Белостенецъ: Bulgarin, Bugarin, Biigar, Bulgarus, ri, moesus. Bul- garkn, Bugarka. Bugarkina, Bulgara. Ямбрешичъ: „но плирски11 Bulgar и bogar (sic). Единъ хърватски описатель оть мипалия в-Ькъ (Каваньипъ.) изфърля въ нЬкои падежи a-то измежду g и г: Bugre (J. Kavanin, 244. Rjecn. 714), Bngri (259). У другъ описатель отт. сжщия вЬкъ: Bugarac, Bugarca. Rjecn. ib. 3. Ьолгиринъ. Главно подъ руско влияние. Така още у Брижанина, който между нримЬритЬ за пронзношсиието на лъ у разпитЬ славянски народи привежда и болгаринъ, което било се произносило ужъ така и у хъриатитЪ (покрай бугарин). По-нататашпото му показание, обаче, че и ноляцитЬ произносили балгаринъ (но вилк, волна), свЬдочи за неточностьта му. Самъ Крижаиичъ пнпте постоянно бол гари: задунауски Словении, Болгары, Серой, Хервати, уже давно jecyi’ згубили и пр. Формата става iio-общоупотр-Ьбитслна въ литературния езикъ отъ началото на XVIII вЬкъ: Моусеи архиепкь тскски и всем Срблшм и Болгар патриарх 1721. Споменик, Срп. Кр. ак. XXXIV, иг. разр. 31. 1898. р. 93. CepniH и Bo.napiu ib. 1‘ajuh, Историка разныхъ словенскихь народовъ най-паче Балгироп. Несковичь, Ilcropia елавено-болrapeкогь народа 1801. Едно издание е носветено Николаю Черноевичу, купцу болгарскому. Споредъ Ва- силла Петровича, митронолнтъ Черногорски, Скендерски и Приморски, Въл- кагкниъ (баща на Марка Кралевича) „быль огъ наше бол'арск1чп. Рув. О Кнезу Лаз. р. 186. Жнтт святихъ сербскихъ просветителей Симеона и Саввы, спи- сание Домепаномь 1еромонахом в Хилепдарскимь сокращенно же н ощищено Курьиомь Жнвковичь и пр. Въ В1еннЬ 1794. Тоя Жнвковнчъ, съкратитель и очиститель и първъ издат. па Домепт. живот на св. Сава е „рождень вь 11 и- ротЬ въ пред-ЬлЬ Болгарии 1730. ,гЬта“. (Рув. р. 156.) Жефаровичъ, ревнитель отечества „болгарского^. с. Новосръбска и хърватска книжника отъ Вука ни- самъ. Народна словесность: бутар, бугарин бугарка, бугарина. бугарче, бугарчад, бугарскн и пр. Хръв. Bugarin и пр. Те r.iejtajy кота у бутара. Вук. II. 140. Да he бити dojo с бугарима, Вук. И. 169. Начини се црпи бугарине II. 138. Ако мене Бог и cpeha даде, те добиуам кралт бугарина II. 170. Грка и бутара II. 436. — Ето ти, бугарке царице., хвала теби, бугарко царице., док лукава бугарка царица. ПетрановиЬ, .V 14. 116.—132: Код жих cjexe тридесет бу- гара, — il. Аё 18. 172. Са лщепом бугорком дуевоком. ВистиЬ, Л- 1. р. 59. Namctnu cu harac па Bugare, pokupiti harac ро Bugariui . . Hajd’odtale сёгш Bugarine. Jukic, p. 62. и сл. № 3. 46.: kad junnka nekai Bugara... o<l otolen crni Bugarine! 55. Samo osta Bugar i djevojka. Mazur, p. 43. Maru prose za Bugarska bana . . не бе Mara za Bugarska bana . . U tavnici, у Bugarskoj riici. Zupa p. 550. .V 726. n. || Геогр. а. старосръбски: а мая б.и,-арска. ВьсЬ въ землю бльгарскую. Домепт. *328. земле бльгарске. Моп. 35. Ь. Отъ XVI вЬкъ насамъ: 1. Вауагзка zcmlja. Cim pod tobom zemle ostanu srbske, raske i bugarske. Gundul. 420. Zemle bugarske. Mrnavie, Osm. 20. Bugarska zemglia, inoesia superior, р-Ьчн. на Мнкаля, p. 32. 2. Bugarska, Велковнчт.,
704 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАПОВЪ, р. 393. 3. Ifuyarija, въ мниалня В’Ькъ, Kavauin, 259. И ojcine ти се повратно ка лщепом Бугарци, Богнш. Нар. и. р. 109. 4. У нЬкои хърватски списатели отъ XV—XVIII. по подражание: Jlalyarija: Obujanisi Bulgariju. Mon. croat. 155. Bulgarija, IJakic VII; Ancic, Ogled. 112.; Badric, 16. A. <1. Costa, 1. 183. Гака още у едппъ старь лЬтописецъ: Amurat, Car turski, pasa u Greciu, Gali- pole, — i poplini kralevstvo oil Servia nizne, ka se zove bulgarija (Arkiv IV, Letup. II. p. 13.) Така и въ по-старигЬ ркчници съ изключенис иа Мнкаля, конто пише обаче инакъ Bulgarin. Ср. обаче р. 33. Белостенецъ: Bulgdrszki orszdg, но и Bugarszka zeinlya. р. 34. Ямбрешачъ: Bulgnrszka zeinlya. Kralyesztvo. Волтиджи: Bulgarski orsag (мадж. orszdg) Bulgarska. с. Въ новата сърбо-хърв. книжнина отъ Вука насамъ и въ народната словесность. 1. Док се вратим из земле бугарско, Вукъ II. 169. Земля, бугарска 11. 321, 349. 2. Из далеке земле из Бугарско,.........Па дороже у землу бугарску. РистиЬ. .V 1. р. 59. 3. А он суеде у зем.ъу бугарску и умири зем-ъу Byrapnjy. Вукъ 11, 171. Етотебн Кра-ъевика Марка, Од .ццене зем.ье Byrdpiije. |д. .V 15. р 87. „Иваповик Марко": Свака земля хвали господаря: Сен. биу'ели селянина Ива, Byrapitja Кра.ъевика Марка, Унгарша Сибижании 1анка, Србщанцн Милош Обманка, А сва бока два Ивановича, Два од боке кнеза и витеза, Kojh jecy мегдан задобили, н српску су славу проставили. Советник, .V 14. р. 48—56. Ширка крала од Левана. 4. У Бугаре. Шетале се три девочке тамо доле у Бугаре В. 1. 441. 5. Бугарска река. РЪчица въ Иожаревачкия окржгъ. Мидичевик, Срб. 1020. Бугар-Морана. Бугарка, нккаква нива въ Сърбия, въ крагуевачкия окрхгъ. Ср. Нов. 1873. 955. Бугариичпе, мЬсто въ Сьрбия, въ крушевачкия окрхгъ. .1ивада у Бугаришту. Ср. Нов. 1861. 339. Бугариновиа, бугариновца, село въ Сърбия, въ Топличкия окржгь, Добричка община Ср. Нов. 1879. 176. Бугарнне кЬкакво мксто въ Шабацкия окрхгъ. Виноград у Бугаринама. Ср. Нои. 1873. 235. || Оном. Бльгиринь. Попь Бльгаринъ, Мои. 59. Булгаринъ. Още отъ XIII в4къ: Семьюнъ булгаринъ, Мои. 45. Бугаринъ. Драгославъ Бу- гаринь, Гласникъ П. 12, 52. Радославь бугаринъ, Гласникъ 24. 273. Filip Bugarin, Rad. 131. 3.iaroje и Бугаривь. Гласи. II. 12. 48. || Култ. 1. Па обуци бугарска ^а.ыте. Вук. ПТ. 24. Oblaci si Bugarske haljine, Mazur, p. 43. Црне капе Kpoja бугарскога Вук. HI. 319. Бугар-кибанина Вук. II. 125. Збаци с главе бугарску шубару. II. 150. 125. Бугарка, 6je.ia бундева (така само въ Ср'Ьмъ). Вук. I’jcMH. 497. Rjet'n. 714. 2. Бугар, Biigar, porcus, свинче. Въ наше време. Само въ Вуковня ркчиикъ. отгдЬто е вэета и въ Rjecn. Споредъ Вука отъ Бока. „Бугар (у Боцн) vide свинче. Убмо самъ бутара". „У Боци свин»е се зову бугарн, а (одно бугар." Вук. Поел. XLVI. Ср. и Бопппик Зборн. 659: Вепар je овд(е него што прасе, крмак. бутар, свин>а. Rjecn. 714. Бугарска, bugarski, adj. suiltus, свински, (оть бугар — свинче.) Само въ Вуковня и Акад. рЬчникъ. Вукъ казна че въ прнморието евннското месо се нарнча„ бугарско месо“ споредъ Rjecn. (Дании.) тьменъ нроизходъ; може би. огь итал. boccalone: който вика, cici, ср. бугарити. Cpefdtoeuf. (Чеслав р. 25 и сл. заб.), комуто се века да докажи главно, че „бугаршпща* (вж. по-долу) nixa нищо общо съ пишете народно имё (споредъ него, както вндЬхме, бутирня, бугар про- излЪав’а отъ vulgaris, простакъ, а българин оть Волгаринъ) ве може да допустне, чс и бТгар = sus може да блде идентично съ bulgarus. Споредъ Данич. (Rjefin. 713), думата е „taniru ро- stanja", може би отъ итал. boccalone, който инка, ciji. Сжщо и liornniHh признана, че е м*чпо да се облепи тал дума. СрсЬкоаьЪ не е па това мпквне. Той провзпежда н тал дума отъ vulgaris. Въ Далмация бдагородпит-k парпчали простил народъ и свинит-Ь едпакво — вулгарни животни, оггамъ и сръбското бугар, бугарпн (строго да се отличаемо отъ блгарин!). „Па се та светнна у очвма побила, готово вичим пи je ни разлиновала од свия>е, одтален су дошли сивой, простота и СВНН.С и добили уедно име булгарп == бугарн.” Споредъ ^еселановий обаче о. с. р. 18. „Бугар, бугарн (евви.а, свитье) вела пикакве везе с латинском pefjy vulgaris, инти пак с именом суседног нам народа бдгара. Опа реч свакоуако мора да долааи од овога корена од кога je и букарнти се, отуда и букара“. Споредъ Л. lotauoeuf. (Критика па пом. ПротиЬева бролура въ „Коло", лист за забаву в каижевплсть. год. 1, Беогр. 1889, р. 24) бугар = (свинче.1, е
КРИТИЧЕИЪ ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ИР0ИЗХ0ДА НА ПГАБЪЛГАРИШ. 705 влашка хума, обаче той нито пита, кма ли я тая дума въ сегашпия плашки езикъ. Karo ее уткшзва съ гуй, че влашкиятъ езикъ не е още ис.гЬдваяъ, той Минина къмъ сродпия нтал. езикъ. Тукъ се cptiua еъ Даппчика 1. 728: може би отъ ита.т. boccalone? louamuoih се зялавя *а го докаже, итал. обоим, one, опа = срб, ина, етина, остава boceal = бокалъ. О —► у („не треба много довазинатн: (I’yMuja отъ Коша, ажула отъ asola): букалъ. Л —» р (арбуз [арбуо], jap6y.i [japSyo] отъ alhero, адрфат отъ «5«Хуатом(; букар. Отъ тамъ глаг. букарити се. Ио тукъ ДаинчвЬ го'осгавя. Дач. произвежда букарити се отъ „букати“. ЬнановиЬ е но смФлъ. Въ ромаиекнгЬ езици често едва и слща вспоена хума со янява съ к и у. Ср. и сръбск. буква и бугна. Отъ тамъ и бугвр отъ букар. Излишни тълкувания. Вь бугар sus нкма нищо обидно. Сравни Фр. Inquire (маджаршгь, унгаръ), или нФмското uwllach скопишь конь. hongrer, скопявамь свини. wallachen. скопквамъ копье. Още въ срфдння вЪкъ equus hnnnicns скопенъ конь, така огь етраннтЬ, гдЪто се добивали най-много по- добии копье (Маджарско и Влаптко). Вж. В. Kleinpaiil, Menschen- и. Vi.il- kernatnen. Lpz. 1885.. р. 381. Проф. Воре ни съобщи при една лпчна срГ.ща въ Внена, че подъ бугар пт. .Далмация се разбира и до днесь една оголено порода свини, едрн, бФли, съ дълга четина и дълги, но щръкналн уши. Така прЪдполага и Видь Вулетичъ-Вукасовпчъ: Na Peljescu... nemadu nego slijelece lijeci: bwjar, bijeli gu Inn (mozla bugarske pasmine sasvim dnigaciji ol 'ksikoca (обикновеппи свини» ovdasnje sqje“. Slovinac, 1883., 6p. 10., p. ]<»3: jdagol bugariti” p. 163. 3. Нугпр^а, Bugarija, тамбура. Nazvana po Bulgarima u nase vrijeme. Rjecn. 714. Sitna bugarija, krnpna h. Bad. XXXIX., 99., loo. 101. Споредъ Весел и нови It on. vulgaris. 4. IftjMpumu. G'ipnpiiimuttii. a. JSujptriti, bugariin, canere, neniam canere, zapijevati, pjevati sto zalosno pjevati. Rjecn. Отъ XVI. bIjki. пасамъ. Многобропни примЬри изъ по-старата сърбо-хърватска литература у Ягича, Gradja. Rad. XXXVII. 114. сл. Arch. fur. Slav. Phil. IV., 192.—242., у БогишнИа, Пар. Iljecxc р. 30. и сл., Миклоптича, Denkschrift. der Ak. d. Wissensch. Phil. Hist. cl. XIX., Buena, 1870., p. 57. и у ДаннчиКа (Rjecn.), гдЬто сь показанп всички значения. Изъ по-старитФ рфчници у Микаля, Вела. Белостенецъ, Стули. Вук. б. I>ii'np>ii)ntti<et, ВнуцгМмн. f. pjesma о sinrti kakoga junaka ili о zalosnu dogadjaju ili proma pjesini о sinrti junackoj, koja biva s djelom junackim. pjesma о djeln junackom n opce. Дании. Rjecn. — On. XVI. и XVII. вккъ у четири списателя нзрично наречени бугарпгтицн: Хек- торовичъ. Вараковнчъ, Газароиичъ, Канавеличъ: измежду рЬчницнтЬ у М икал и, Бела и Стули. Така се паричать не само и лгЬстенъ родъ пародии пФснп, ио и художествени. ОсвЬнъ ф. бугарштица срЪщаме и ЬндагМЬ/а (у Хекторовича, у два списателя оть XVI. и XVII. в. bugarscina, спор. Дания. Rjecn. по- гркшка), Ьнуагкн (въ едипъ р.ькоиисъ отъ мипалня вккъ). pjesaii Ьтрияка (само на едио мФсто. Споредъ Давим. погрФшка), buf/arkiiia (въ XVII. и XVIII. в. у 1’ундулича. Канаиьина и др. Измежду рФчницнтк у Стули и Бела). lloi raKcuuil до 1чта етиматогнк ия думата, съ иакдичеаие на Ягнчевата, с* пр4сил«ин или тенхенцшкши. Микмпцичъ мисаФшо, чо тя е къ сцръша съ името б^чар 'н!.. обаче само до толкова, до колкого и влахъ = оичирь, респапая има общо сь шцшдиото име па ромынттФ. ,,Нлражеиието над, може би. своего основание вь туй, че бългнри е* били опчарп п.ч прЪдлдешиЬ иовече на военного ии.устло сърбп и кърватв и сл дали на овчарското съ- словие своего име, което е .uiiirt.iH.To най-хълго подобии ukcuii**. (Denkselir. иок. гомг>. Beitrag zur Kenntms der slav. Volkspoede I. Die Volksepik tier Kroaten p. 57.). /эиеишкй :o. c.jce пи гл, ,vun бугцршгица не ii|kib ixoxta отъ bnlgarin.i. плвкегним музикаленъ инструмент! ДпяичиЛ ил мира, че ирпилход ъгъ hi думата е тъменъ. Може бн отъ една нтал. духа, която не на- чкри.гь въ pi'ijiiuitirf., що му бплп nt рж№1, ала би отговарял» на срЬдкелот. bncenlare, Ьиссаш intiare. Oti. яви ямч обаче boccalone и Itoccaloua, „muiko i zenako £eljade, koje vice i koje cvili, plin-e, po tome je .►<( cviljeti (jauknti, kukati) postal» glnrno znafrnje zapijevati, a iz nega druga, osobito u knjizevnika" (Rjecn. s. v. bugariti). Куриозна с хипотеаата на Сре&кот^а (Чеслаяъ, p. 25.), „да реч бугарштица нема апоолутно никакие незе га речьу „бумарнп* (m. j. блгарии), нити са namijox блгареком ... Држии, да пазив „бугарштица'1 нема никакие вето ни са садржином. Втгарштица, както и бугарни (пе блгарии:) ирои.ии- аало ОТЬ vtilgare, vulgaris, vulgaritas etc. и чначн ириеташка, пристопародиа пксень. Сербам»» с.к вынрк«.«п б^г«рг.'(«гс»(1л отъ цг>)>пб<‘ы'»ло рпиачмуиано население, за това дня niicnu имагъ т&жеиъ характеръ. Робътъ пе може да irfce веоели iitcuii. Къмъ края обаче СречковиЬ пркдлага и друга етимология отъ лат. бяссп, уста. А може би и отт. Ьнсаг (суд, створ!), Сборки», наутевь crxtn, I. ДЪлъ етпр -фил,. ва. XVI. 45
706 Д-РЪ ИВ. Д. ШВШМАПОВЪ, па сравни п buccina, римски аоепепъ инструмент!.... „Бугаритп, значи свирати или устима гудиги или эурлатп, муилати..Л (р. 28.). Тая «типология прпемать безъ всЬко выражение lIpoTiih и ВоселнновпЬ, отъ рускитЬ учени Хамнск/й, Крал. Марже II., 808. Ср. ст. руск. подлый, iio.i.iыя iifaciin. Перенять произвели;! бугарштица (както и вьобще бугарикъ) тоже оть vulgaris, U|wcn., иросташки, селавеки, по neusirtcmo защо намиса и богомилптЬ, конто у iituiiH западни спнсатели и у едипь хърватски спасатель, Кавагьинъ, се наричали и Tiiigri. (Rjecn. 716.) р. 100. Подобно и ВеселиновиЛ (р. 18.): Пугърити (иеиати и i-ьираги па и цу- ката), бугарштица (пссха) и бугари)» (ииструмепат спирала) халазе од латилске речи vul- garis, Koja означав» простоту, прост народ; отудя бугарин прост човек и бутар-кабаиица простачка гори.» хал.цна. Они просгаци, што су певали, свирели и купали, усгнха госпошлине, изговарало сс вулгарилн и будгарнна, а усгиха простое парода бугарилп и бугари)», на они просгаци (народ српски) у току времена примяли ту реч еа свич оиако и из оиих разлога, и прилика, као што су xomiuje примиди n.iajii.y (игру)*. Съпс'Ьмъ еериогшо взема тиърденьстп на СреЬковвЬа, че орбит! сж выириеди бугарщицн)! огъ пор.тбепото романизунано насе- ление (отъ гласит!), .Ьубочнр 1<начочи(, (op. cit). Дапичичъ тирен обленание па духата вь италиапския езикъ, когато влашкиять е иоблизу. СлЬдъ като ел пъзмущава (вж. нб-горк), че иЪкои евързпагь OVrap (свина) сь българинъ („по чему би се пак смело извести да би тако пп]юд XHC.1HO о Бугарнмп, наше) неточно) бряКи"), той ночь» да търси отъ коя ли влашка дум» могло би да се обясни бугарщаца. По иамДсго да пр!гледа сегашнит! |ю- мы ик и нарЬчия, съчииява една плашка форма отъ една хипотетитна латинскл духа: bueea, bticcella н iio-иагагькъ ерфднелат. buccelarius, bucelarius, luicato(nis), гр. fiauxsXXzpia; (пгти- Ъеннк, слуга, ко)н )еде хлеб господарей). „У1.и«.«о дякле да )е реч, таким значением била у српских Влаха*1. Коя отъ дв!г! форми (букелар и букарон) е послужила за основа па бугарин, бугор, нс може да ее шике. Въ веЬки случай пр!ходъгь на букароп вт. бугарин може да ее докажс много лесно. К —» г (буква, бугва’), бугарон. „Глас. „о“ могло je ослабптн у „у", па join AonHiije у „п“, пои je пр/иичии,е мнслити, да je век у машком било „у*, ко)е je за тим у нас услабидо у „и“. Отт. тахъ бугарон —► бугарун —* бугарин. (Roma, Рухи)е, Рим!). Куприн — штийенпк, слуга, koj'h )едо хлеб господаря, властелинов слуга, работник става еншишч на влах. Г.угарштица значи пЬсснь на слугиг!, па рабптницнт!. Кива на края 1ова- iKiuuh се с1.ща, че може да му со поиска да укаже и на настпящи ромънекк думи, конто да наполнять бугарштица, и дкйетвитедно въ една малка забфлфжка привежла изъ единъ гтаръ ром. ркчникъ (1825.): bucurie, радость, bucurosn, глаг. bucurtt. Това добр1ц но какъ да се евърже понягнето радость сь тъжнпя характера на бугарщпиит!? Въпросъ мъченъ, но г. 1ова- нови! не е оть тия, конто се стрЬскатъ отъ смДыи предположения. Споредъ него основного значение на глагола bucurare ще е било най-напрйдъ „осеЬам, потресан сам1*, което поел! се развило у ромънит! въ значение па „осеЪам весело1*, а у сърбит! въ значение на „осеЬам боно и тужим*. СлЬдъ толкова пеестественни пли явно тенденциозны етимологии, впушени отъ чувства, конто намять нищо общо съ научпата истина, толкова но-убЬди- те.тна се показва простата. очевидна!» етимология на Ягкча. „Изглежда. че не подлежи на никакво съмнЬние, какво това название (bugarstica) ирон зли за отъ „българинъ", „български": само обясненнето е ммчно*. (Archiv) Послйдното обаче ще се намкрн тоже. Има нйколко явления, конто прямо свидйтелствуиатъ, че отдавпа между сърбо-хърватского приморие и нЬкои български етнографеки области е имало тбепи сношения, конто обленивать и миграцннта на извЬстни пародии ггЬсенни мотивы. Името Вългарииъ тъкмо на много М'Ьста въ Далмация, въ областъта на Дубровиикъ, и други области, е било добрЬ познато. Въ Шебеннко има както про)». Зоре ни с ьобптава. и до днесь особепа Bugarska ulica. — НЬма да указ- ваме на такива културни термини като бугар-sus, бугар-кабапица, бугарски ха-ъине и ир. Наи-важната рола, като па поср1дшщн между народната поезия на българигЬ и сърбо-хърватигк, ние сме нак.гонни да припишем!» па оння много- броини чети оть македонски работннцн, конто много отдавпа, на и до днесь, споредъ личного съобщение па проф. Вудманп, поскщаватч» вейка година дал- матинского крапбрйжне, да търсятъ тамъ прфхраната си, главно като дърво- сЬкачи. pilari. Проф. Зоре, косого разпнтвахъ за значепието па бугари = pilari, ми съобщи, че тия стругари идели обнкновено отъ Македония и били схщи българи. Той самъ си спомня за първигЬ подобии стругари, че били едри впеоки хора, съ руси коси и сипи очи. Д'Ьцата (въ Дубровник) тичали подпрф, имъ и вик.яли. Xej tysupttHf, jecu лн Мпркбпс .ж-яле? Сега подъ бугари „pilari" се разбирать па нЬкои мЬста вь Далмация въобще работннцн, конто ейчать
КРПТИЧЕИЪ ПРЫЛКДЪ НЛ ВЫ1ИММ 3* ПРОИЗХОДА на ПРАБЪЛГАРИТЬ. 707 дърва. не само Македонии, а и сърби, херцеговници. Характерно е, че н тия ходить въ съдружие. (Вид ВулетиБ Вукасовик въ Slovinac, 1883, бр. 10. р. 163). Че българигЬ въобще ск познати добр! въ Далмация, това се вижда и отъ слЬдпигЬ примЬри. Въ Дубровничко подъ бугарин се разбирало въобще covjek atletican, bosonog, bezbrizun, skitaFina (skitalia) po drnecima i. t. <1. Bugarin ne krade, nit i prosjaka, nego se vrti d:i stogod ulaponji (ulapii ili onako usvine .. Bugarin je pelican, ali se ne dosjeca kao mudrica, da stogod ciganci. (Slovinac, ib.) Бугор и бугорок значило ио Дубровнички и човЬкъ мързеливъ, (faimnulloue, homo sine turn). Jos ват eno u nas rijec bugari, bugarin, a to bi l»io po Dubrovai-ku pridrstina. (Slovinac. ib.). Вт. Далмация на н'Ькпи чЬста се чуватъ слЬдиитЬ ..usklici snebivanja®, конто и Вид Вукасовик Вудегик (еъобщителлть) нсраз- бира: Oboj пк'пИ Ькуапм! Oboj tebi! Ъндагс! (ib.) Вт. Врсечнне при Дубровникъ кога се случи ядь и неволя, казна се: „Бугарнне Тодоре, до године и горе!® (ib. р. 163.). 111. Словенски. Bolgar, bolgarski || Гго/р. Bolgarsko, Bolgarija || Ki/.ihi. bngariti, — ini, kricati, razgrajati.1) hruineti3) (Priiuorsko, Istra). Celo nor so bngiirili, da ni bilo mogoce spati. 1895. Letopis Slov. Matice, (/.. Pinlur, ,,Slo- vanski in besedoslovui paberki" p. 1.1. IV. Рускн. Болгаринъ. болгаре, болгарский (болъгаре, болгары, болъгары. болъгарскый, болгаръскын и пр.). Така още у Нестора: СловЬньску же языку... живущю на Дунай, придоша оть Скуоъ. рекше оть Козарт», рекомш Б».гнрг. (Полное собрате русских!» .гЬтопнсен изд. по высоч. повел, археогр. ком. Спб. 1846. Древн. т. .гЬт. Нестора р. 5ь Угорьска земля и Болгарьска, id. р. 13; въ л'Ьго 6377. крещена бысть вся земля болъгарьская, id. р. 9; пая угры на Болгары id. р. 12: а Болгаре съ греки съступпшася, i 1. р. 18; послаще Бол- гаре игЬсть ко царю ibid.; болъгаромъ р. 19; черти Болгаре р. 22. Така н въ хронографитЬ, безъ раз/шка за дунавскитЬ и волжскптЬ българи (болгаре и болгари). Поповъ, Избери И кт. и пр. 34., 50., 4., 3., 135., 441. (болгары). Mt- стата ВЪ лЬтописигЬ, конто се отнасятъ къмъ волжскигЬ б. у Шнмлеыюй, 101.—191.: Таже па Волжсшя и Камсшя Болгары ходит» н побЬди. II. С. .1. IX. 4. — Иде Во.тодкмиръ па Болгары ... и сътвори мирт Володлмиръ съ Бол- гары... прЬша Болгаре. (Ипат. подъ 985. р. 56) ... Пршдоша Болгаре вТры Бохъмичп.. (Ипат. 56. подъ 9s6.). II Болгар! и Жидов! и вся погань (Ип. .1. 401.) и пр. Често вт. .гЬтоиисигЬ и следъ покоренного па волжскптЬ българи отъ татаритЬ (1236.) Въ формата нЬма никаквл промЬпа нито пр'Ьзь XIV, нн прЬзъ XV вГ. гь, когато Моск. Князь Пеггрын ирЬизема българскнт! земн (г. 1431). Воскр. .Итон. стр. 95.: Князь велпшп Василей посылалъ рачью на Болгары Полжете. По иовп руски списатели питать болсауяи (така още Татищевъ). Слов. Ими. ак. н. болгаре, чаще неправ, болгары. |гь. 234. Р!дко булгары: така Бодяпсьчй, Ж. М. Н. Пр. ч. XXXVIII. Шиплевскчй, Дорнъ и др. — Пос.|Ьдняга форма се cptiiia обаче и no-рано: Тяпинскш 1570.: буль гарскихъ. Вж. By.irapiH. 1696.4 || Геогр. Бллгарц 1. = България. ПоБорилЬ ') IIраня скандаль. ’) Дигамь шуме, врква. *) Още въ 1878 год. Макушевь крпгикувл В. А. Лютилеи, че ппше llcroput (lipin, па Нречек. История). „Г. JlKoit.ieny должно би бить пзвЪстпо, что етаро-слаиякское сочетюйе ль переходить у иась вь от, а не пъ ул, а с-тЬдовлтсляо староел. блъгаре будегь соответствовать вь русскомь aauKt форм. б<мrape, а не булгаре®. («К. М. И. Пр. 1878. Аириль р. 241.). Н ккоп руски спасатели праиагь ра пика межлу бисера (uo-imckh българи) и болгари (хупански бигари). Обратно у Ешгла р. 199 . у пегого ИоЕ-агеп сл. ciao вил;кскнгЬ выгари (спор. рускигЬ лЬговиси). Ср. и бЬл. па Веие.тна (Дрейн и ибпг. II. т. I. р. 11.): „Собственное имя парода, т. е. то, аэторнмь он г. самъ себя иааипасть, есть... или спросите лучше псакаго болгарина, кто опь гаковь? Оиь отв-Ьтнтъ вамь: ..4.о. с«м\ бо.г<’п/,мхь“ или во П1южествснпом1>: Лы смы болеаре*. Карах<нпъ, nipinmin ихъ Татаразму, склопялъ неправильно: Воллгры, 1>олгарг)«ъ к проч. Иные даже ппшугъ: Ьуллгры, Нулгаръ или Папай согласится, что cie имя должно склонять, кякь и Росс>диииъ, Лпгличапипь, Датчанин*; и если нельзя 45*
708 Д-РЪ НВ. Д. (ПИПИЛПОВЪ, цари бысть царь въ Болгаркхъ старый Иванъ Асанъ. Поиовъ избориикъ, 34. нъ БолгарФхъ царь Михаил», 50. D1 б» тогда гладь въ Болгаргхъ. 1. Яко ходихомъ первое въ Болгары и •хотрихомъ, како ся кланяютъ .. (Ипат. р. 74.) .. Посла Володимсръ Философа, иарицаемаго Марка Македоняпа, нъ Болгары иже есть во Агаряны (11. С. .1. IX, 58. 69; Степенная книга I. 147.—149.);.. Идоша но ВолзТ. вен людье въ Волгары и нривезоша жито (Ипат. 103. подъ 1024.). 2. Бокар/н се явява въ XVII вЬкъ. Беринда Лексиконъ слапенорос- CKin, 1певъ 1627.3. />v.i ‘арч»я. Поиовъ. Набор, р. 513. Космогра'ОЯ 1696. 4. /й>.;- лу.м, Вблгаре, село Успенское, клзаиска губерния, сноски уЬадъ, на нл.тя оть Спаскъ за Теткина, 6. в. далечъ оть Волга. Ci. акщемтъ на нървня с.нкъ. Много но-рЪдко (въ документ)!) Успенское, по името на черквата. По нккога и Покоры (така въ една стара „Межевая книга (ела Успенского бадлувы тожъ“ (1793.) 'Гака до Петр;! Велнкн: Въ болгорахъ. болгорско cTpoeiiie. Ках Пив. Общ. Арх. т. XIV. вин. 5. 575. Така и въ указа на Петра, съ конто се заповЬдва, нан- строго да се чуватъ старитЬ архитектурнн останки вь Волгари: „Въ бытность пашу въ Болгорахъ* и пр. 1722. ib. о. Викоры, иже на ВолзЬ, Ник. лЪтон. III, 14. || ltf/.ин. Вокорскм тын>. sorghum. Слов. Ими. Лк. н. 234. Даль, 112. За произхода вж. Fraehn, die alt. X.iclir. 562.. 575., Хвольс. 100., Штукенбергъ, землед. оруд!я древн. болгарт.. Уч. зап. Каз. упнв. 1896., Юнн- Юли 1896. и др. V. Малоруски. /ймгор, Вжпрнн. по.каровитын. <~т.карскИ< о пр. Желе- ховешй. Малор. нТмецк. сл. 1. 1886. 38. || Гго-’р. Пол, аршин к България ibid. VI. IIo.ickh. On. XVI вккъ насахъ Bolgar, Btfhptry п Bulyarotcie: 'Го Bnlgary со naprzdd plyna ро Duuajii. Кохаповскш. IToporzec albo hold pruski 1585. Serby i Bulgar у. Твардовскш, 1‘rzewazna legacy» n up. 1660. 1681. Serbi, Buhpiroicie. Стрнйковскп. О wolnosci korony polskiej, 1575. Opt.xoBCKin парича слов, езикъ български: \V jezyku slowianskim u Biilgaruw, Bulgary, Serbowie, Пашконскн, Dzije tatarskie и пр. 1615, 1618. У Linde (Slownik jezyka polskiego, Варшава 1807. I p. 194): Bolgarc'ult, Вн1уаг~ун (българинъу Balgurowit', Solsk. Arch. 81. Ten inetropolita roden by) BoUiarsyo. Bali/arka. Bnlgtirski. „Miyn bulgarski iest bez koi, bez palcdw, bez zebow“, Solsk. Arch. 81. || Геогр. Bul- garska ziemia. Bulgarya. VI1. *1еско-< левацки. Ilulhar, btJhaii (bulbari), ballon-sky, Bulharu nalezity (Junginann, Slownik ceskoiieuiecky 1835. I. 203.). || /’ ог/>. ВнПичнко (Otto. Slovnik nauenv), /М/Лпп/, Bulgaria. Bulharska zeiue. (Innginann). В. Тртэцки. VIII. 1. ВсиХухро;. 6, Sophocl. 311. Вбб/.уаро(. ol Suidas I. кол. 761. Вобдуароз; (inais ВоиХуароо; est preferable. Legrand, Bibl. grecque vnlgairc). 208. BojAyaprov, тб». 'кос hi. пад.писа на Мгыамнра, Златарски поправя тоЬ; ВоиЛухрои;. Сравни обаче форми като Apipi:;, Xauips^ у Teoijiana, лат. Bulgares, Vulgarcs (Еннодш), Касиодоръ) нам. Bulgari. Пречекъ, Arch. XXI, р. 611. 2. Manuel Malaxas in Chron. Ms. p. 629: Ikup/xpoj; у Due. 1239. s. v. j?pzfii<x: -zz: ivcn.x-jOs s:; тх; Bxpyzpxc то уерято xzijxij wpx- З'.тих — Bi. .XVI в. Крижаипчъ се оплаква, че. гърцпт!, паричать българина: \ urgaris apanthropos. Нерв. II. 333. Ср. и Engel, G«*sch. 317: Der geineiite Mann unter den Griechen neniit diess Volk noch heutiges Tags Wurgari. Гая р'Ьдка in, пнзапгинско врк.че форма е обнкпоиена въ по-новнтЬ гръцки наркчии: Ср. lannaraki (Крнтъ) р. 21. -Ер'р,’/-' о Xiwo; та jkovsi, фтДа та харуо^ла говорить Роаа'яиы, Росс>ян<>въ, топе мепЪе п болгары, Бо-паровь деретъ уши не только русскому грамматику, но и всякому болгарскому поселянину. Нссторь склонялъ cic имя правильно: Гкигаре, Болгарт.: по чему не слЬдвали ему наши писатели? — Сообральо сему надо писать Pairapia, а не Булгар1я, какъ этому ми выучились было огь ипостранцевь*.
КРИТИЧЕНЪ ПТВГЛЕДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАБЪДГАРИТВ. 709 As^svrat; avapd^ovs Boupydpou? xt’ ’Ap^avtraic; lann. 62.: out ’slvta Воируарб- коиХа. id. 65.: Passow. CCCCLXXX. р. 360: i, Воирухра: ВоируарбгоиХа: Zogr. I. 72. 172 (отъ Ениръ): Воирухра: Архр. 253 и 259: 11 ВоирухрбтоиХа; id. 263: Воирухра; id. 174. |ud хира Воирухра. id. 182.; Хачх 727, 14: Хха. р. 184. № 28: Bwpyxpa: id. 61, Л- 40: ВоируарбтоиХа ха: zxzij квОбра; id. р. 81. и др. По-р'Ьдко изглежда да бжде ф. ВоиХ—. Хха. 81. .\- 11 и 205. .V 27: 'О хх: fj ВоиХухрх: р: 57. .V 6: Хе;56'/тт($ ха: ВоиХуара. || 1 еогр. 1. ВоиХ- ydpiof. ас, V;, Sophocl. 314. (Дупавска и Волжска). Genes. 85. 25. Nic. С. Г. Histor. 38. и пр. По-постЬ съ нзиФнено ударение BouXyapfa. Така се нарича известно врЬме и с&ща Македония или Ематия. WsosaXta или BooXyapIa. BovXyap'x in. грамотигЬ па Василия II, Западня България. Ср. и 1>нс. 1264. llpwTobxXyapia, MaupT; BouXyaptx Коист. Вагринор.: fj izaXatd BouXyapIa iariv ij рвухХ7( Теоф. ed. de Boor, 357; Прют», В. id. 358; т, -хлх: zaXoqdv^ [uyaXxj BouXyapta. Niceph. ed. de Boor, p. ИЗ. Въ нар. ntcnu BouZyapta, 1‘assuw. LXX1X, LXXXI. кёрч; fyiwv gttjv BcoXyapia, pauova raXX^zdpta. id. Faur. 1. 194, LXX1X: и Boupyap'.i. Zwyp. 77. Bwpyapta; той у.ачто. E~: тт,; ВоиХуар.хт^ угора;. Mign. Patrol, gr. v. 12(5 c. 201. 2. Местности: BouXyapozpuyov, само Ксдринъ BxXyap^puTov, Bulgarophygum, Stritt. II. 581, 888; III. 876. 877, 890.— BouX- yaptxfj xXstastc, loam. Геометъръ и стари пжт. Троянови крата. BouXyapixi 6pTj нарича Теофнлактъ иланина въ Македония, която Кантакузинъ и Акро- полита наричатъ Ikepca хх: llupz/zaix. Споредъ Воне: Петрина, Галнчица, Днми- триевъ, Макед. въ миналото й. (Димина) сПсп. 1898. XXXVII—XXXIII. р. 205. ВобХуаро на О-въ Тасосъ. Вобрухро, село въ Епархията Кисамосъ (Крить). Alpvrj toj ВоиХухрт, нъ Акарнанпя. lezero Bulgari знае и Шафарикъ, Staroz 111. 247, заб. 126. ВбиХуарх. плавпна въ Етолия. ВоируарёХХ: поменува се често нъ пародии иЬсни: Хао. 109. .V 30 ото В.; id. 68. ото 5бХю В.: Арар. 96, 97, 242; Firm. 62. (Микушебъ, Историчссшя разыскашя о славянах?. in. ерфдше вЬка. Варш. 1871. р. 3.). || Оно.». ВобХуаро; У.хбХао; (лат. Bulgarus), роденъ въ Корфу, пзучавалъ медицина и философия въ Падуа. Писалъ но гръцки и латински. 1684. liicher. s. v. ВобХуар:; Euyevws, прочутъ учет, гръцки предать, роденъ въ Корфу 1716—1806. ВодитслитЬ му били се при- селили on. Занте. Nicolai, Geseh. der netigr. Lit. 123. ВобХухр:; I loAuzxpjTo;. митрополит!, на О-въ Корфу. оть края па XVII вЬкъ, списатель. Nicolai, 128. ВобХуярсс: Arjt^Tpio;, гръцки полит, мжжъ. 1801. Хидра. Vapereau, Diet, lies cont. 1870. С. Романски (съ албански). IX. Латински. 1. Biilffatus, b/flj/ari, liKli/urii, Мдагсз, r/tlgare-s, rulgarii и пр. Bithiart-f toto orbe terribiles. Cassiod. Var. 8.. 10. Mon. Germ. VIII., 239. Vulgaruni ductor Liberteui. Ennodius. Opp. Sirin. I.. 1598.. 1599. Mon. Germ. Vll., 1885. 205. Bulgarum globus.. Cypr. V., 1. Patricio athal. rex. an. 111. 527. Bul- garoruin sedes. (Jord. Mon. Germ. V., 63.). Fuhs ex Abaris et alius ex Bulgaris. Fredeg. c. 72. ut Bulgaros illos... iuterticenmt. ibid. Vulgarorum dux Alzeco, Paul. Diac. 5., 29., Vulgaros Paul. Diac. II. c. 26. A Vulgariluis vein (Karolus) ideo manuin retraxit etc. Monach. Sangall, fiesta Kar. M. II., 1. Така и въ картата на аноннмния Ривенски географъ. Отъ пасажа се вшкда. че .раиенецътъ" нс може да е иисалъ прЬди G6O.—67о. (между 650. и 680., около 670.) Dr. К. Miller. Die iiltesten Weltkarteri, lierausgegelien und erliiutert von — Stuttg. 1895., 1898. (6 тетр.1. VI. p. 21. ..Inter vero Thraciani vel Maceduniain et Mysiain inferioreiii mode Huh/aii habitant, qui ex supra scripta maiore Scythia egressi sunt*. (Павеп- natis anonynii Cosinograplua etc. ed M. Pinder et G. Parthey. Ber. I860., p, 185.). Cot.toniana сега въ British Museum (нан-рано около 1000. г., възможно е обаче да е нисана и едва гь XII. в1'.къ, Miller III., 31.11) и друга една стара карта отъ Повечето учени я отиасяп. ki.mi. X. b1;ki5 Дедеиель и Нугке. дору кынь IX. вЬкь.
710 д-ръ ив. д. шишмановь, XIII. В’Ькъ (Hereford-CKiiTa, Miller IV., 6., между 1276. и 1283.) питать Bulgaria (като огь bulgarius). Вь послЬдната българигЬ сж означени на сЬверъ отъ Дунава. Въ Annales Altahenses (Pertz. стр. 20., 787.4, съставителяп. иа конто се е ползувалъ огь загубенитЬ Annales Hersfeldenses, подобно:.... ilhic venere legati Graeconnn, Beneventorum cum muneribus. 12 primates Ungarorum, Bulgariorum duo. Подобно още въ IX. вЬкъ— баварскиятъ географъ, съ разлика, че тран- скрипцията издана гръцко произношение: Гик/агИ.* regio est immensa et populus multus, habeiit civitates V..... iLeiew. III., 29; Saf. StaroS. II., 173: Милет. Сбм. IX., 240.). Гръцката форма се сркща п ннакъ често: et. nunciis illustriuni imperatoris Vulgarorum. iXIII. в’Ькъ. 1273.). Докум. у Макушева. Итал. Архивы и пр. Прнл. къмъ XIX. т. Зап. Ими. Ак. Наукъ. р. 67. По-нататч.къ обаче: iinpe- rator Bulgarorum.... de partibus Bulgarie и np. Vulgarios, Pertz. XX., 815. у лФтон. Алтах. Ю64. 2. Па силнн изменения се подлага латинската форма на името, само когато става по-изв+.стно чрф.зъ Французе :кигк еретици (Bulgari, Bttlgri, Burgari, Вндагсх, Виgari, Bttgeri, Bagri). Вж. ио-долу подъ „bougre". Ср. и Вис. 692. Bolgri pro Bulgari in Vita Caroli M. apud Pithoeum: Coinmisso cum Bolgris praelio etc. Bulgri въ едно житие на св. Людмила, пок. сжщо у Вис. Отъ XV. и XVI. в'Ькъ насамъ въ путешествия, хроники и научни тру- днее, писаки на латински правилно — bulgarus, bulgari. bulgarorum terra, lingua (etc.). Bulgari, sen Rascii, Мегизеръ въ Thesaurus polyglottus 1603., in Bulgaros, Bulgari, Вонфинъ. Ker. ung. 1606. Въ лат. докум., Седмиградс.кпгЬ Българи: Bulgari и Bolgari. Милетачъ Сборн. Мин. Преч. Arch. XIX., 600. Cum uno Bnlgaro. Stoykan Bolgaro и пр. || 1. Bulgaria, Vulgariu, Bulgaria. Въ всички карчи на Itanulf Higden, (f 1363). ocbImit. една Miller, 100.) — Bulgaria. Въ една отъ дггЬтЬ карта на Гвидо Брюкселски (1190.) — Bulgaria (Miller Ill., 56.. Letew. I., 90.); въ една отъ така наркченитЬ карта на св. Теронима (въ единъ ржкописъ отъ съчнненията на св. кровима въ British Museum. вЬр. on. XII. В’Ькъ): Mesia hec est Bulgaria (ср. Баварский Географы. Miller III., 11. — СрЬща се и Burgaria (вж. burgari): Ecclesia Burgariae (Rad. VII. 161. заб.). По-обикновенно за означенно иа Волжска Бъл- гария. Каталанската карта XIV. в. нарнча Bulgaria само Дунавска Вългарня; Волжската— Burgaria, Булгаръ на Волга — Borgar въ катал. карта. (Lol. II., 63.).*) 2. По-нови пжгешествепици пишатъ обикновенно правилно Bulgaria, като различаватъ въ с.рЬдния вЬкъ Minor Bulgaria (Дун. Вългарня) отъ Major Bulgaria, Magna Bulgaria па Волга. Вж Rubrnquis. 252: Etilia est major Huvius quani unquam viderim et venit ab aquilone de inajori Bulgaria tendens at meridiem. НЬкоп on. тЬхъ се стараятъ да уловить и мЬстпитЬ имена. 1’1 Carpini (на три мЬста р. 677., 708., 747): Bileri, id est Magna Bulgaria. Idem у Vincent. Bellovacensis, I. 32. c. 23: Comania ab Aquilone habet Byleros id est: inagnam Bulgarian!. Anonyinus Belae Notarius, конто познана много добрЬ термина Българнл, нарнча пратеницигЬ па волжскигЬ българи, Billa, Boksn и Heten, конто вт, 957. год. идвали въ Маджарско: llismaliclitae de terra Bular. Bi. Чнвндалекого ржкоп. евангелие: Hie sunt nomina de Bulgaria и ilo Bulgaria qui primus venit. (VIII.—X. в.). С. С. M. 1876.. 776. 3. НамЬсто Вч1- tjuriu срЬщаме n terra. Така още въ Ебсторфскята карта (1284.). Miller V., 22. Въ XIII. в. (Epist. patr. Germ. ad. Cardinales оть 1252.) — regnum Bulgarorum. Още въ XVII. В'Ькъ (1601.): terra Bulgarorum, Мил. Сбм. IX., p. 246. Bulgaria = Албания: Gaufredi Malaterri Mon. Bened. Hist. Sicula. Murat V., t. III. c. 36., 587. Макушевъ, Истор. розыск, о слав, въ A.i6auiH, Варш. 1873., р. 3. Ио-рано = западня Вългарня. ВооХуар/а, подъ ') Cortambert чете иенравп.пю »ь Cottoniana — Bolgam. Miller, 111., 32. *) Метали ческа та карта оть 1452. г. пите Enogaria = Г.-ьлария на Волга. — Вагсуа или Bnrnaus(?) вь женевската рхкописпа карта (оть XV. в.) е иоже бп Bulgaria Miller lit, р. 141., ср. тукъ Balaqua — B.ianiKo.
КРИТИЧЕН!» ПРЪГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА IIА ПРАБЪЛГАРИТЪ. 711 имп. Василия II. 4. НЬкоп поселения въ Скверна Италия, особепо нъ Ране- ната. Ср. С. Schmidt, Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albigeois T. II., p. 282.: noms qui dans la Ilaute-Italie rappellent la presence des Bulgares; Fantuzzi, Monutncnti Uavennati di secoli di Mezzo per la magior parte inediti. Tonio I. Venezia, p. ISO I: Viaus Bulyaroritm (S. Laurentii in Vico Bulgaroruin) Ter. Arini. n. год. 1028. Bohjaria nora. Ter. Arini. 1050. Cikiitio III IMt/aria noru, 1144. год. Villti Bolyaritte 1371. Още ВЪ 1779. год.: викармятъ Bulgaria® вь Чазова (Ipsa Archipresbiteralis ecclesia plebis S. Blasii linlyiiiiac). Ср. по-долу итхтпянскитФ. форми иа името.’) По-нови български селища е имало и in. Южна Италия, особ. Пеано.штапско. Па тмя обърна ио- обстойпо внимание Макушевъ. (Итал. Арх.) За сношения между аижуицитФ и бъл- гаритЬ се гикори за първъ нлть въ единъ документа оть 1273. г. Рано намираме местности: Sclavi, Casale Sclavorum, Slavi, но съ име Bulgarus само едпа ко- лония: vicus qui vocatur Bulgarus и пр. Док. огь 1323. год. Макуш. о. с. 69. Много българи имало на островъ Иския. 5. Местности на Палк. П-овъ: Introitus alnsarum littltjuriaa. Ansb. Fontes rer. austr. V., 46., 47. (Hatisaa ultimas Bnl- i/nritie. Rad. XI.II., 129. (Ват.Х:х^ xXstaoupot). С&що elausurae S. Basilii. Had. XLIL, 125. (тукъ и литер.). Had. XLIL, 62.. 76. Sylratt Biflytiiotitw, Sylva Bulgariac. Silvas iinmeusas et inauditas regni Bulgaroruin Had. XLIL, 79. (XL «.). Daserta IMgariur. 1’ertz. VII., 535. Trita semita sen sh-ufu piiblica Bulytifiaa. 38. Alba Bulyttriao (ОДлградъ) въ маджарски лЬтописи. JMIttyrttVft, Bttlyttritia (tpyidnm, у кръстоносцптЬ въ XI. вЬкъ, Rad. XLIL, 79. Bilktyraru Lwjrtransis. 1147. Buryaeupolis (Bulgarophyguin). bescriptio itineris in terr, sanct,, анонимъ, Had. XLIL, 117. (BerguLie?) ib. Bttlyaria. in. ИрашовскитФ лат. градски книги = „ирЪдградЪ Вряшевско IIIkLiP. въ пЬмск. (сакс.) Belgerey, мадж. Bolgarszek. Иреч. Arch. XIX., 599. Схщо така (Bulgaria) се парича и одна махала въ Rosenau (въ док. отъ XV. в.) Пречекъ ibid. || Оно.и. J'nli/tiielhis, Subdjac. Rav. et abbas inonast. S. Eupheiniae toris portain S. Lau- rentii. Fant 1047. Vicarius B. Gerardi Arch. Rar. d. p. c. Peppo et. BulyareJlo. Id. 1190. D. BttlgurHtt Ab. Mon. 8. Bunini. (Fant. p. 112. и 109: A. I). Bidgttro Ab. S. Donini). 1290- I). EiTitgurde de Bulgaris, Abbatisse 8. Andreae. (Изъ ') Както тил, тьй и нтал. топографск»» (и личин) имена свидФтелствунать, споредъ проф. Иречека, който 6L тъй любезенъ, да отговори на едно паше запинание, за което пав- сьрдечпо му благодарима, нр1.ди пенчко за стари български (езпчпп и полуешчии) колонии вь Скверна Италия. Tt датуватъ още отъ V. и VI. litre».: 1) Павелъ Диакоиъ II., с. 26. помеиува българи като другари па лонгабардит-fc още въ 568. Unde usque hodie eorinu in quibus habitant, vicos Gepidos, Vulgarue, Sanna tos, Pannonios, Suavos, Noricoe siv« aliis buiuscemodi nominibus appeUamus. 2) Едва часть била заселена он. Алцекопата дружина, на колю Грн- моплдъ даль Изернил, Бовнлпумъ и Сепиапумъ (et aids cum territords eddtut&d. Пав. Диак. 5., 72. (< ip. и Фродегаръ с. 72. 3) За българитА въ Равената (Пентачолись). Theoph. ed. lie Boor 367........о 8к т»,ч про; vj Pifjvvn) nwwiaoX»* xaTixx^etv, 6тт4 tip $«siX*Uv tibv yj.i- cTjawnv 'fifoivev. Интересна свЪдЬнип за иослЪдпягЬ намираме вь публыкуваянтЪ огь Фантуцн документи, особепо въ Лё 1., единъ региыъръ па 1'авенската архиенискоиска черква, конго съ- държа любопитеиъ спигькь на подарьци, пппрачепи на евщата черква отъ VII,—X. вД.къ. Тукъ още между нървнт( подарит ели срТщлие имена на българи. Споредъ Krone, р. 20. (гр. у Шмидта) мпогобройннтк тонографски названия въ Италия отъ името „българинъ^ свидбтел- ствуватъ, че манихеизмьгь се е paanpoctpaiiH.ib въ Италия огь 1'рЪссленцн изъ Българил. Шмндтъ допуща, че тия имена укааватъ па сношения мелцу славлнекмт!» населения и сЬверно- нталпяпскнтЬ, но че пе е възможно да се oiipt.jtan, кон лица г& донесли катаритьма па ита- лиянцигб. „И nous suflit d’avoir en ces noms une prenve dvidente des rapports entre les populations slaves et cellos de la Haute Italie; determiner les personnel qui ont npporte le catbarisnie aux Ikiliens, e'est la nne chose impossible** (Schm. c. p. 286.). HtKoii имена ще eat нъ сирълка обаче к сь no-nocAtiiiHH ыалямско-български колонии, изъ западиа България (Маке- дония)? Въпросътъ с иитересепъ и .заелужвало би, да се изучи основ ио. *) Проф. Пречекъ има любезность га да оГгьрне ини.чаиието ни на Wilh. Brnckner, Die Sprache der Langobnrden, Strassb. 1895., гдкто се помеиува лонгобарАско лично кме Vul- can. Poleari. Dr. Much въ едпа рецензия, Getting. Gel. Anz. 1896., 888. f. мисли, че не e оть Bulgaren, може бн огь лично нме Purcari, I’ercari, burg + liari cf. Alberga отъ hariberga, pellegrino оть peregrinus, но пегоиото тьлкувапис о г.рвво.
71'2 Д-11 Ml!. Д. ШИШИАНОВЬ, архивата на калугеритк оть S. Andrea di Ravenna. Id. п. г. 1347. Fant. IL, стр. 339., 340.). Дълъгъ списъкъ отъ личин имена на южпи славянн, поселепи въ Неаполитански и на служба у анжуйцнтЬ вж. у Макушева, о. с. Изрично озна- чени като бм ’нрм намираме тукъ Sbp/eo/e.s Bnlgartts de Yscla 1290. Johannes el Jacobus Bulgari de Gaieta, землевладелиц 1295. Marinas Bulgarus и Petrus Bulgarus de Yscla — иолучавать за заслугитк си пеш ня. 1305. Marinus Bul- дагпв, praepositus opens galeorum curie, que Napoli construuntur. 1308. (Акад. год. се поменуватъ: Suctis Bulgarus, Stephanas Bulgarus, Putronius Bulgarus, Novellas Bulganin, „dicuntur societatein illicitam ordniassefc, ст. ц1иь да убиять епископа on. И» кия. Notarius Johannes Bulgarus. 1310. Perronus Bulgarus. 1314. Cxig. год. краль Робертъ потвърдяпа грамотата, дадена отъ Филипа Тареитскн Marino Bulgaro de Yscla, suoruni servicioruin intujtu и up. Bui- gurus tie Tholrutiuo juris civilis professor. 1316. Три годинн но-рано същиятъ ce тнтулува judex curie vicarii Regni Sicilie, а въ 1334. magno curie magister rationalis. Назначав» ce Marino Bulgar» de Yscla пенсия 10 унции злато за неговигЬ grata pluriinum et accepts servicia. 1328. Смщата година ее по- менува Marinas Bulgarus de Yscla CamMlunus et faniiliuris Regis Ro- berti. Краль Робертъ зяпов’Ьдва на съкровипишцит!. редовно да платать пенсия on. 15 унции злато pro domino Marino Bulgara de Yscla, milite, familiari et fideli. 1341. Vir nobilis Henrieus Bnlgarcllus miles, consiliarius. familiaris et tidelis, получава пенсия 47 унции злато. 1390. — Bulgarus (Ersch. и Grub. F.ncyeL), или Bulgarus de Bulgariis (Gottlieb .Richer, Allgeiaeines Ge- lehrten-Lexicon, Lpz. 1750., p. 1475.), прочутт. италияисни юристъ оть XII. вЬкъ, единъ отъ гака наречений. глосатори на Юстинияновня кодекст. (jus civile), родепъ въ Волоня (споредъ други въ Пиза пли Кремона). Bulgur inns, ученъ юристъ отт. Сиена, професоръ вт. Пиза и въ родним си градъ, живЬ.ть и дЬн- ствувалъ около 1490. год. Писалъ коментари върху нТ.кои закони (вж. титлнтЬ имъ у Jocher, Allg. Gel.-Lexicon. 1475.). Bulgarians (Octavianusi, учет, доми- никаиецъ и описатель въ Ciiuina, около 1641.—1712. Jocher. s. v. Познать и иодъ итал. <]». на името си Ottavio Bulgarini. Bulgarutius (Bernhardinus), юристъ-коиеулть, отъ селото Cantiano, живЬлъ въ срЪдата на XVII. вЬкъ. Писалъ на латински и ита.тиянеки. || Kg.nu. 1. Bulgari, Bulgri. Burgari. Bugares, Buguri, Bugcri, Bugri. a) Haeritici qui vulgo albigenses in Francin alibi patereni, cathari etc. Manichaeorum assedae. Bur. Glossarium med. et inf. latin. 1., p. 772. Muratori, Antiquit. ital. стълб. 89.. Schmidt IL, 282. Racki ML.42. b) Bulgarus — usurarius. Ipsi usurarii quos Fraud BugerOS vnlgariter appellant. Matthaeus Faris ann. 1255. У Due. 772., 773. Pro rebus Saisiendis Cnorsini capti propter Brot/risiain (sic), c) Bulgarus — paedico. Due. 772. Diez. 4., 530. Rocking къмъ Not. digit, p. 1084. и up. За съприкосновението на двЬгк по- нятия (еретикъ и pedicb) Grimm, Wb. s. v. Ketzer. t'p. и vaudois, qui cum beUua rein liabebant. >' Мусафия (по-долу цит. съч. р. 39.» итал. buzzerou — еретикъ и содомить. 2. Bulgarin нарича Fries едппъ видъ гхби, конто при- липать на Lycoperdon. (Ersch u. Gruber, Allgem. Encycl. der Wissensch. und Kiinste I., Sect. 14., p. 2. Grande Encyclop. MIL, p. 400.). X. Пталманскн. Balgaro, LnJguri. (ударение на иъpttun слогъ) Col prin- cipe de Gocia e con Ii Bulgari, Hopf, Chroniques greco-ronianes, B. 1873. p. 319. Con Bulgari, con Goti: id. p. 322. Ciimani: Turchi, Zigi e Bulgari id. p. 421. Cronaka di Morea. Slavi overo bulgari. Сбм. XIV. 291. linguagio bulgaro ibid. Така и у Арности, Orlando Furioso. За името въ XVI. irtiri. и насамъ. ьж. особ. Fennendzin, Acta cedes. Bulgaria’, passim. Id. въ стари пхтопиги. Bulgari вт. Македония (началото па XV11I. вФкъ 1706. г. Giornale del nobile Marino di Maroizza C. Caboga, nominate Maro Spaletich. Спом. Крал. Ср. Ак. XXXIV., 2 разр. 31. 1898.). Въ нЪкои паметшщи on. XVI. вЬкъ cpi.inaMe bulghero. bulghrri. Francesco Bracciolini, La Bulgheria couvertita, poema heroico, 1637. bulghere
КРИТИЧЕНЪ ПРЪГЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 713 falangi р. 16. a quelli Cliristieni Bulgheri, изъ една записка на Дубровничанина Павла Джорджина, ркп. въ Амврос. библ, въ Мнланъ, цитувана у Макушева. Ж.. М. II. Пр. 1872. Окт. 216. || Геотр. 1. Bulgaria, Bargariu, Bulgaria, Bulgheia. Laczaro che fu prime LHspotodel 1350. deli inferior Servia dicta Bulgaria, Hopf. Cli uniques greet» romance. p. 289., 311., 336. Superior Serbia overt) Bulgaria p. 305. Lazaro bispoto di Servia e Marco Redi Bulgaria, ib. 273. Col Ke Vucasino ch’era Ki* de Bulgaria, ib. 281.... c lit s e divide 1’Albania dalla Bulgaria. ib. Servia alias Bulgaria, p. 309. etc. Regno di Bulgaria, Сбм. XIV. Bulgaria, M. Орбини, II regno degli Slavi, 1601. Bulgkcria, Bracciolini op, cit. 2. Мпогобройни ex тонографекит!. названия вь самата Италия, вт. свръзка съ името българинъ. Особено чести вь скверна Италия. Кратка бклкжка за nt. ко и отъ тЬхь вж. у Schmidt II. р. 2SG: Norns qui dans la haute Italic rappellent la presence des Bulgares. — Нашиять синеюсь e изолфченъ главно изъ Dizzionario Corografico dell Italia, compilato per cura del Prof. Amato Amati, 1868^ p. 1085. Въ Южна Игалия само едно име напомни прямо нЬкогашнигк българскн колонии. Bulgaria, в н сока пляшша въ Principal о citeriore (Неаполитанско), между рккит! Melpi и Mongiardo. Образува съ Centaurino кюнъ on. АпешшитЬ, конто се протягать дору до морето. Всички други, конто елЬдватъ, сж понечето въ Ломбардия, Тоскана, Пиемонтъ, Емилия в Умбрия: Bulgaria, графство въ Миланско. Мига- tori, Antiquit. Ital, I. p. 14. Bulgar» (grasso), община въ Ломбардия, ирон. Комо, окр. Анияпо (Appiano). Bolgar? община въ Ломбардия, нров. и окр. Бергамо. Bulghero, часть оть общината Ardole S. Marino in. Ломбардия, нров. и окр. Cremona. Boiglarl della Gherardesca, часть отъ общ, Castagneto въ Тоскана, upon. Pisa, окр. Volterra. За пръвъ пжть се иомену ва Castello di Bolgheri въ единъ документа, отъ 23. ян. 1158. год. Наречешь della Gherardesca, по името на притежателитк, графове Г. Вж. истор. б-Ьл. у Амати. Bolgaro, часть отъ общ. Carmagnole пъ Пиемонгь. Bolgaro Топим, общ. въ Пиемонтъ, нров. Турпнъ. Borgheri, часть отъ общ. Флоренция, Тоскана. Bulgheria, часть отъ общ. Cesena, въ Емилия, нров. Форли. Borghcria. часть отъ общ. Narni въ Умбрия. Borgariu, сжщо. Bulgarello, общ. въ Ломбардия, нров. Комо. Вог- дагеНо, общ. въ Ломбардия, нров. Павия.') До 1847. съед. съ Borgaro и Altez- zano. Bolgaro»?. часть оть общ. Dei Corpi Siuiti di Milano, въ Ломбардия, нров. Milano. || Оно.*. Bnlgheriul Martino, итал. живоиисепъ on, XIV. в. ДЬиствувалъ въ (’иена. Bulgaria! Belisario, ноетъ отъ края на XVI. и началото на XVII. вЬкъ, извЕетенъ съ своята полемика върху Дантовата Bivina Comedia. Bulgar tai ГганСС8С0. XVII. вЬкъ (Psiclie, tiagicomedia. Mantova 1649.). Bulguriui Ottavio (вж. при лат. Bulgarians). BurgarvlU (Marianna Benti), знаменита игалиянска нЬвица въ XV1IL вккъ. Bulgaria! Augiolina, сънркменна италшшска списагелка. De Gubeniatis, Diet. 1891. 411. и др. || h'g.uii 1. Buzzerou отъ Фр. 1юидегои (содомить) още въ XV. вТ.КЪ. Ср. A Mussafia, Italienisch-deutsche Glossare des XV. Jahrh. въ beukschr der Wiener Ak. der Wise. Phil.-hist. Classc, 111. XXII.: Beitrag zur Kunde der norditalienischen Mundarten ini XV. Jahrh. Отд"Ьл. отпеч. стр. 29. n. d. huzzrroa. Въ едно on. МуелфиеаигЬ итааплнеко.пЬмски рЬчничета iC’) думата с ирЬседсиа сь „кее:ег“ lepei миъ). Ср. вт. ри. .4; miiIoim fio. Отъ ди Art значения (езичникь н иедерасть) се е yna-u.li* обаче само второго. Първото Мусафня нс уепфдъ нигдГ. да открие. За това шкв вь дне mu nit италияпеш иар'Ьчня второго е много широко рвиирострапепо. Думата се евързва сь пмФмъ брий понятия. Така I’anfani иривежда при тоск. bugger, — аге, — one, aniento много изучения, вь конто г.ыголътъ ее авлка вь смись-ч. на „нзл'Ы'памъ, иамамвамъ, прьскамь, фърллмт»**; biigger, — a. <ita значи и яаьжа, грЬшка, незпачвтелпо ntmo“ (често .та усил- ваиие на вегацнята), buggerio—голкмь шумъ, пмЬма тына. Въ тля каркчил, гд^то формата гласи buzz. bozz. сь или безъ е пр1>дъ г, глагольть значи и яб.тъща“ (prdgeln), млча се на- г) Могло би да бжде и умалит, оть Ьогдо, п.чланка, borgarello — малъкъ гтровииц, гра- деяъ; близкою Ьогг/аго говори обаче въ поаза па произхода оть .bolgaro1*. Не е отъ borgo и Ilorylari и Bwghtriu. (Огь borgo правилно става borghesi, граждан и, и borgheri а'.
714 Д-М. ИВ. Д. ПГИПЛЛНОВЪ, пресно; безсуфикеиото пронпв. слщ. ж. р. „пгЬаь*, мьжки р. малъкъ, спечен! чопФкъ, немирно дЬте к пр. При таиапа широка уиотркба не е чудно, че ее срЬщатъ и евфемнзии. Ср. тоек. buscherare, ромах. Ьизсагё, вен. Ьпзсага, Ьизсагопа, вен. bnstira, bustirao, нияч. bostica, Bosnia, карм. bustiuncarj тоск. buggiancare, ниеж. bosanche, гем. biizancii,jiom. buzaglie, вад. buzzague, num. крем, bologna, крем, bulugna, фриаул. budelar, woe*, imbubbolarsi — imbuggerstrsi, не си струнам ь спя (sicli iiichts, draus raachrn), нарм. бал, bold a— b .rza въ всички значения, ком. sbofara въ фразата vata far. sb. —Така се илмЬиява и bazzarona, уногр. жато въихли- панне, чрЬиь разни окончании (- ague, — озза,—osca и пр.). Мусафия привежда и евфемизми, образуваии по шеговнтъ начинъ съ прибавка на „и прочее^ къмъ първия слогъ: .мил. Ьп-е- fora, вен. bu-e-на, или buz. • evia (ср. вен. со-е-via coglone). Нъ други нЬкои думи се измЪня и иачалшгга ержчжа, коя го инакъ си остана за и а тепа. ЛЛм. bulgirii, brilgira, ком. bolgeri, Ix.lgera, мкл. сжщо boltriga, boltriga. Венек, gazanir (фриаул. gazaron, тир. sguzerado, мил. селе к. sglimrada, sghisiirvnto и up. ба», sgazurata), вероятно едщо евф. Обаче gazanir ще е евфем. отъ cutharus, (у Бонвелишг gazani), както bolgira огъ Bulgarus. Ilaii-cernl. заслужи» да сн иомене вен. fussara bi'iggera. 2. Bulgaro, юридпченъ терминъ. Името bulgaro in. тая функция ср'1.- щаме само нъ нталиниския езикъ. Petrocclii, Novo Dizzionario universale della lingua italiana, I. Milano 1887., привежда на стр. 296. подъ чъртатя: bhhjaro (consuetuiline di —I T. leg. L’usufrutto alia moglie die consiste negli aliiuenti „se vi sia prole4 (T). По-обшнрно Toinnseo, Dizzionario della lingua italiana: Biilgtiro (Consuetuiline di) (Leg). (Can). Cosi dices! dal suo luogo d’origine la consuetuiline per cui l’usufrutto di tutti i beni lasciati alia moglie si restringe agli aliiuenti (cibaria, vestitus et habitation se vi sia prole superstiti: in guisa perb che la vedova abbia diritto di prenderli da se stessa, come aniministrasice dei beni insieme coi tigli, e non sia teinito a chiederli all’ ere le. •) 3. Bulgaro, s. in. видь кожа, юфть: Sorta di cuoio rosso cupo, odoroso, usato per tanti oggetti di lusso e per legature di libri, che salva dall’ umido e da insetti nocivi. Petrocclii. стр. 296. Bulgaro, s. in. vacclietta, cuoio di Bulgaria (Giuseppe Boerio, Dizionario del 1’ialetto Veneziano, Венец. 1866. p. 106.).— Въ рЕчиика на Tonimaseo .пшена. Pele di bulgaro или само bulgaro — lucht (лично съоб- щение на проф. Будмани въ Загребъ). XI. Провеисалски: Bolyre, еретикъ: Que banc no m’en parti per nulli essabat Per beriu ni per bolyre, ni per encrivelhat. Such., p. 240. (Emil Letg, Provenzalisches Suppleinent-WSrterb. Berichtigungen mi l Ergiinzungen zh Ray- nounrds Lexique Roman. I Bd. A. C., Lpz. 1894 стр. 153.). XII. Френскн. ДвгЬ форми една ио-стара, народна, друга учена. 1. Bougie, Buyre, Boyhre. Е Ilingre е Bugre et tante gent averse, La Chanson de Roland par Leon Gautier, Tours 1872, v. 2922. A toz ses Baghres. Villehardouin c. 204. — Li Iwugres de la terre, Bulgari loci. ib. c. L56. 2. bulgure. On. XVI в. и т> художесшвемапш литература. R. Garnier, Bradamante 1582. Th. Corucille, Bradaiiiante, Tragd.lic P. 1696. и др. Появага на българи нъ френската ноезня се дължи на подражанията па Ариоопи, Orlando Furioso. || Геоер.: 1. Bottgrie и пр. Iohannis le Koi de Blakie et de Bougrie ne s’oubiia mie. Villehardouin, C. 210— La Boargerie. Sire de Vellervall, цит. у Engel 317. Biiguerir, Chanson de Roland, ст. 2328. Th. Muller, Chans de Roland, Gritting. 1878., 1., p. 253. прнвежда изъ разниrli рукописи нам. Buguerie — Bulgarie, Burguigne. Cpeing ее и ф. Boguerie, Bogrie. ТопографскнтЪ рЪчници на Франция (Adolphe Joanne, *) He e ли и гоя юридичень термииъ въ евързка съ името на аиаменигия юристъ Culgarus {вж по-ropt)? I'. 1охеръ прлвежм вь Allgcmeioes Gelehrtr-n-Lexicon, стр. 1475. между други анекдот, конто се paaica.-iB.uii вь 111 алия за гоя юристъ и предан исто, че той билъ учелъ, че ям нЬкоя жена умре прфди бкща си, то мыкъ и е дльжень да повърне на баад it нолучената эестра. Това учение било общоирието он. елхилмцата въ Италия. За ппщастие на Б. било ел,депо да и.чпита самъ тежеетьга на своею решение. Ий-иа му ухрЬла прЬди баща си, и Bulgarus, за да пе се посрами, се вид’1иъ прииудеиъ, да повърнс на тестя си всичката прикя. За подЬлата на нас.тЬдстпото у волжскитЬ българи говори Масуди. Ср. Котляревск1й, о. с. прил. т. III. р. 265.
Критпченъ пмиледъ на ВЪПРОСА ЗА ПРОНЗЮДА UA ПРАЕЪЛГАРИТХ. 716 Dictionnaire gtSographique de la France, 1869 и др.) не показватъ ни една лпъешноетъ, която да напомни името bougre. Ср. наопаки Италия. 2. Bulgarie по-често отъ XVI вЪкъ насамъ. 3. Bolgara, Булгаръ на Волга нт. френския п&тописъ на Марко Поло: et chevauchierent tant qu’il vinrcnt А uh seigneur Tartar, qui avoit a Noni Abarca kaan, qui estoit an Sara et A Bolgara (Le livre de Marko Polo par. M. G. Pauthier, P. 1865., T. I., p. 6., ch. II. Въ изд. на Yule I., 45.). || f/но.н- Единъ Johannes li Bougre намкрваме при краля Филипа Августа. Синь му Niveton le Bougre ее поменува въ единъ документъ on. 1242 год.: Nivelo tie Ponte rotundo dictus Bougre (Bulgarus). cf. Ratliu- siana, 15 p. 160., цитув. у Schmeller, Bayer. Wb. I. стълб. 217. || JCtf.itH. 1. Botdgre (Froissart 111. IV. 7), обнкновено bougre, а) име на извЬстри еретици, отывдествявани съ албигензитФ: Ь) който се предана па противуестественъ разврата: с) наи-грубо и тривиално ругателство въ сегапгния иароденъ езикъ.’) Въ тая смисълъ има и bougresse, за жени. Littre, Diet 1863. I. 186. 187. Тукъ и многоброини цитати. Idem, Grande Encyclop. VII. 637. Godefroy, Dictio- naire tie I'ancienne langue franyaise et de tons les dialectee du IX-e au XV. T. I. P. 1881. s. v. И пакт. въ спеииалната литература върху богоми.пггЬ, па- таренитЬ. албигензитЬ и пр. Па с. прогивуркчи Alfred Del van, Dictionnaire de la langue verte, ново изд. P. 1883. p. 47., споредъ когото въ сегашния френски езикъ, както въ литературная, тъй и irb разнит!» нарЬчия и argot, думата bougre. е изгубила отдавна своею позорно значение. Bougre 8. m. hoinine robust©, de bon poings et tie grand coeur dans 1'argot du peuple, qui пе донне pus a ce wot le sens obscene qu’il a eit pendant пн long temps. Отъ тамъ: Вой bougre bon canwade, loyal ami. Bwtgre a polls, homnie a qui la peur est inconnue. Сравни и Lucien Rigaul, Dictionnaire d’argot moderne. Ново изд. съ дояълн. Paris 1888 стр. 54.: Воиуге и polls. Homme determine, solide, courageux. Cost un bougre a poils, qui n’a pas froid aux yeux. — Bougre прил. rabougri. Отъ тамъ и bougreinent. F. Godcfrey, p. 698. — 2. Bmigrie, lnntgttcrie, hungnirrlr. bogrerie, bogiierrie, bvngrerie, borgue^ie (Die.) Bottgerie i Die.): а) самата ересь б) противуестественъ разврата. Пе е вече въ употрЬба. Littrd, ib.. Go lefrey, etc. 3. Bougcron, -gen-on, -queron bougre, содомить, fem. bougerontie. ЬондегониегЬ-: содомия. \ b. bougerouuer. On. bulgarus Ducange iipo- извежда и Boullacre. 4. Bulgare — bougre. Като унизителен!. терминъ ouie у В. Хюго 1852., Chatiiuen s: „О cosaques! Chauffeurs! rentiers! BulgaresH XIII. Испански: и нортугалскн 1. Исп. Bnlgaro. га. El natural tie Bulgaria 6 Io perteneciente a’ella. (D. Roque-Barcia, Primer tliccionario general etimologico de la lengua espafiola, Madrid I p. 655). Bulgaro — Bulgare: bulgaro — ra. bulgariseh, L. Tollhruscn. Ncues spanisch-dcntsches und deutsch spanisches Worterbuch. 1. Bl. L. 188.8. p. 116). Пеп. енренски (България и спец. София) krisguuu. българинъ. krlsiana. бъ.ггарка. || Гсогр. Bulgaria. Geogratia antiqna. Reino tie la Tartaria inoscovita. Provincia de la Europa oriental (D. Roque-Barcia). || Ид.ин.; Ьидге, юта фр. bougre) дана се като епитетъ само на чужденцитФ» „за унижение.11 и специално на |||ранцузиг1;, отъ конто исианцитЬ сх я и чуди: „Ъидгс, masculino familiar. Nombre quo suele darse por desprecio a los extranjeros, espicialmente a los franceses, por haberles oi Io esta. palabra. Etimologia. Franc, bougre. tennino bajo de injuria у conjuro (D. Roque-Barcia, p. 653). On. фрепски Ьондегшо пропсхожда исп. latjarron, niaaculoruiu concubitor (Due. Inf. Lat. p. 772). Въ сегашннтЪ диа- лекти bujarron — sodomita. 2. Порт.: Bdlgam. Bulgare. Fr. SoL Constancio, Novo tliccionario das lingoas portuguez c franceza, Paris 1887. || Гсогр.; Bul- ') Litre, 3-o „Теине de mepris et d'iujure usite dans le langagc populaire le plus trivial et le plus grossier*. И по-лолу. „En dehors du langage de I'histoire. bougre est reste dans le plus bus langage, cotmne utte injure et unjurement”.
71G д-м. ив. д. тншилиовъ, gdria ibid. || lu/.vii.t Има ли въ иортугалския езикъ думи, конто да от- говарятъ на фр. Ъоидге, Ъоидент, не ни е извЪстпо. Въ р^чиИщггЬ, конто ни б'Ьха на ржка (освЬнъ горния прФгледахме и голФмия рф.чникъ па 1). Frei Domingos Vieira, Diccionario portuguezi нЬма ни една дума, която да напомни иен. bugre или bqjerron. Вж. обаче Elisee Reclus, Xouvelle geographic universelie. т. XIX. Paris 1894. стр. 361,споредъ копии ЛраЗ".1нянщ/пиь и до днесь на- ричатъ нрЬзрително съ общего име дмвацитЬ, конто обитаватъ го- рМгЬ и ноляннтЬ на Парана и конто били наречени така (bougres) отъ пър- витЬ фрепски посетители на тая область (..genera Bement sous Г appelation collective de Intgres (bougres), dont les premiers visiteurs francais du littoral avaient H6tri les indigenes"). XIV. Ромънски и аромъпски. а. Ром. Jut форми: 1. S-ln'-ч, чс/»г7, sfhidti, xchitii, така още въ нан-старитф. ромънски хроники. Cf. Моха (llasdeu. Cuv. <1. batrani I. 102): Balazitu prinse pre .Susinanii doninulii schiailoru de ’1 tae, ani 1395. atinice luara Turcii tara Schiailor cu totulu. PimIko tn. mtjXMi- H tnui ноезия. 1’oesii populace din Transilvania culese adunate de S. G. Bibicescu Buc. 1893. 14. Id. 210. Етимологията на думата e ясна, огь sclavns, sclavi. . Cp. dice (оть chfne) on darem, c.hlaina on da ma I, riii оть rivum и up. (llasdeu, Strut si substrut). Едиактата форма у бал- банцвтк аж. по долу се обленлна споредъ Хъждъу оть сходе того въ фопстизьма иа диата е-шка (ib.). Чихакъ гм!.та и а протию, ромьпсытл форма ia паста (Di ct. 719, foments albanais). Споредъ Макушева, алб. и ром. ф. сж собственно пталилнекн: schiavo, им. ?clavo, schiavone им. sclavone, schiuvonia им. gdnvnnia, „по духа иа нталиянекия езикъ, конто пъ подобии случаи зам!.ил звука 1 съ звука i“. <>rt итал езикъ молсишитЬ сдавини с* злели своего шкмаунь. Тая ааемка може, споредъ Макушева, да се облепи и исторически. Павфг.тво <•, че илЖпитЬ италиянни, a noi-.tli неиецияпцит'Ъ, владЬха една часть он- Албании, която Mainterra парича ,1>ългарни" (Ж. М. II. Пр. аирплп 1878, р. 270 вь критиката на Иречсковага история). Споредъ Миленин (Сбм. IX р. 2 2). шкяу = българинъ се обленява огь обстолтелствотп, че на сквера оть Дунава името „бьлгарииъ" не е било много ркшространено. Тукъ повече се апазвало име слов1>нинъ (slaved, silavi, fchiai), което се прЬиаел и върху oixrapCKiirt славяни ittBii'i. Дунава. По-послЬ подъ юкяи се разбирал, само тия иослЬднитк. On. тамъ се обяенлвя, зато и седмнградскит-fc българи се наричатъ шкеи, па и тЬ самитЬ „mit Vorliebe пеппеп sich Schkei". ПЬмцитЬ имъ думать Serven (ва това. име вж. mt-долу). Ср. аа ф. scheati и нр. въ Toiiorp. имена. 2. Литер, и ио-рядката народна, специалио мчнЪминска, форми на името: bulgar, biilgara (Diet. Ioan Bobb. 1. 138). Cp. Cintece Moldovenesti de Elena Di lia O.lorica Sevastos, itgji 1888, стр. 60: „Cit oi ti oi mai tra. Balgara* n' oi tnai jubi, Ca Bulgartd are-un dari Mai intai ie ca zahar, tj’apoi i(i pare aniar*. 'Гая форма изглежда да се е очувала и между нЪкогашнитЬ еедмиградски българи (шкеи). Милетичъ можалъ да виды още едкого стареца нъ Баумгартенъ, който се казвалъ bulgar и говорелъ ,bulgareSte‘ (Сбм. IX 272). Може обаче да имаме и ново влияние. 3. Огь XVII вфкч. наснят, значение па „българинъ" получала между власитЬ и името „сърбннъ". (сърбул, ст.рбещи = българин, бъ.1гарС1»н). Първенъ ,сърбн1Г = „югославяпииъ“, отъ тамъ и безразличната му употр'Ьба за двата най-главни югославянски народа. (Милетичъ, Седмигр. Г>ч.лг. Сбм. IX, 272). Инакъ обленлва Раковски. (О АсФню, стр. III.) „защо влаги на- ричатъ бьлгары o>pw й газыкъ нмъ сьрбещы, а молдовани ги наричатъ чисто булгарн и глзикъ имъ пдлгирещы')* — Защото сърбигк нмали влияние въ Шатко, но не и въ Молдавия. Ь. АромънитЬ познавать само Mgar, vulgar (не и Weigand, Die Aroinunen 11. 286: парод sola mare veskuto ka Bul- gary и up. Biilgara l i dzise. Skl’ay означава само робъ. c.iyra. p. 164. Vulgarhi vine, Гопешъ. || Геогр.: 1. Въ ио стари памепшцн Tara Schhtillir и Srlu-i 2. Го.гЬмъ брой села: Schci, село въ окр. Btizaii, окол. Slanicu: Scheie, гора вь окр. Valce, окол. Cozic. Srheic, idem. in. окр. Roinauu, окол. Siietulii-de-sussu. Srltr-if, иланииа въ окр. Arge^U, окол. I.ovi^te. Scheie, село въ окр. Buinanu, окол. Moldova. Scheie, село въ окр. Vaslulii, окол. Funduri. Srhna-de-giossii, село въ окр. Vasluiu, окол. Funduri. Scheilu. е < Valea —), село въ окр. Buzaii
кгптиченъ пгъг.тедъ на въпроса за произхода па ирабълглрить. 717 окол. Tohani. Sclicita. отдклна местность въ окр. Falciii, окол. PrutM. Schein, село въ окр. Dftiubovi^a, окол. l)ambovi(a. Ъ'сАшо с. въ окр. Argeiju, окол. Oltii. Schciu, село въ окр. Arge^ii, окол. Topologii. Schein, мошия въ окр. Dfunbovifn. Schein, (Curcoa —). мошия въ окр. Arge^u, окол. Oltii. Schciulii, — Episcopiel, гора bi. окр. Dambovita, окол. Dami>ovi(a. Scheinin, — Vi^oiii село въ окр. Muscelii окол. X’ucuipra. Scheinln'i, (Valeai, село въ окр. Arge§ii, окол. Oltu. (Dint, Iruinlesiett, Dictionnaru topograticn $i statisticu alu Romanic!, Bucur. 1872. p. 423. и ст.) S-lu’i, махала въ Брашовъ. Центрътъ се парича Cetate. (Nunta in Sclieiu pinX pe la 1830. Revista nouX, An. I. 1888.) — Милет. Дакослов. Сбм. IX. 271. За пгкеи българи ср. и мадж. иазвапие па схщата махала Bolgarszek. Ibid. Милет, поменува изъ една влашка хроника бой „1а Scheie pre Siretii". Въ хрониката отъ Романъ се говори сжщо за. Шкея па Си- рота. Въ Путненската idem.: ,,0у блъгарехь на СирегЬ1*. Милетнчь се пита, кои и какви сж били тия българи? — Тукъ имаме обаче, ио-вЪроятно, название на местность. Ср. и руск. хроники. 2. Нова ф. Bulgaria.— Balyara село въ окр. Tecuciii окол. Xecoresci. Bulgurii (или Cometulii glogovenuhu) село въ окр. Ilfovii окол. Sabarii. Balgarii i Podulii), отдЬлна местность въ j. Romniculii Stiratii (Frun- descu o. c. p- 79.). Bulgarii, планински върхъ въ Кбварския окржгъ, между пла- нинитЬ Vurvu — Pizigusi и Fontinele, па едпакво растояпие отъ Preluka и Kapolnak-Monastor. Buhjdr или Nyirmon, село въ Солнокския окр., принад- лежи на nt колко аристократа, населено отъ влаги. (Ignaz Lenk v. Treuenfeld, Siebenbiirgens geogr. statist, hydrogr. и. orogr. Lexicon. Wien 1.8’39. p. 209.) || li'i/.iiu.. 1. linlguri. iuht, sattian (log. arh. II. 244: [tarifa vamala] bulgari. de 7 parcele. I leu vechiii): cuir de Russie. (L. Saineanu. Elemente turce^ti in limba Romans, Buc. 1885. p. 117. Apendice, 1392.) — Id. hogiieie, cuir de Russie, 483. 2. Вт. устата на простая народъ xchian значи и нанвеиъ, проставь (naiv sau rustic'. Митрой. Dosofteiii въ Synaxar, 1683: Bek. 29. p. 244»): „от prostacii iji §chiau §i cu totulu (ariinateriP. (Hasten, Strut §i substrat. XXV). V. Jahresb. des Inst, fur rum. Spr. zu Leipz. 1898. 136. XV. Албански: 1. Ska гег. Вългарин; гъркъ схизматнкъ (greco cretico, scismatico, Boss!). (Skl'a у гръцнтЬ албанци ,гъркъ‘. Sk'e si. въ Сирмия .маджарски сърби*). Meyer, Et. Wb. Mi. Alt. F. I. 369. Cihak, Diet. 719., гд-Ьто сж пока- зами и др. мЬста. Sk'enist, гег. .Български*. | ’) 2. Bugarts само въ значение па ,влахъ‘ нч. Сирмия. Mi. Alb. Forscb. 1. 355. Meyer Et. Wb. 50. Отъ сръбски .бугарни-. Думата въ ф. шкыиг, у Иречека шкьау, е премннала и въ тайния езикъ па брацнговскптк дюлгери, конто съдържа изобщо много албански елементн. (Вж. нашитк, бкдЬжки за „Български rk тайны езици и иословечки говори1* стр. 17.). Тукъ въ значение на „человЪкъ**. || Гсогр. 1. Sk'inikE, Sk'eni, Българин iskiiiiki = slavinira terra. Mey. Et. Wb. Skenija, Сърбия. Mi. Alb. 1.369.) 2. Bnlfjnri, селище между Curbino (на 60 мили отъ Драчъ) и Cheila. Изъ едно анонимно описание па Албания on. XVII вккъ (1671.—1672.) сега въ Бранкачанската библиотека. Неаполь. Вт. дррх) анонимно описание отъ сж- щото врЪме и Micro Cheila ее парича Chellu Bulgari (бкп-арска келия). — Поменува се ib. и hi cilia ilc Bulgari въ Лешката епархия, на сЬвсръ отъ горнитк дв! селища: означена и иа картата. издадена отъ Геккара: Bulgari. Montagnes d’ Alessio. — (Макушевъ, Историч. разискан!я о слапянахъ въ Албапш въ средп1е вкка. Варш. 1871. р. 3.). За името вж. при лат. бкл. иа Малатера: Bulgaria — Албания. XVI. Г>ч. свръзка съ а.п'. и име иа бкпарит!» (отъ sclavi) е и названието, което атанишп, имъ давать: <1ч.ч, българинъ, danini, бъ-и-арка ’) Or* ср. лат. sclavus, slavus ср. а иоиогр. зхла;^ (Due. 1891. SxXafkvta, r( Boukfecpla, ib. 1392.), нт. schiavo, и up. Meyer, 410., Mikl. Alb. 1. S3., II 59.; Diez D.’ 1, 871. и. up. Ssf. Star П, 25. — 48.; Cih. D. 719. — Гаконсаа. О АсЬню III тьреи s* ,1Пкеи‘ ХеродотивигЬ Sakes = саки t
718 д-ръ ИВ. Д. ШИШЯАНОВЪ, Рум. циг. das значи като брнциг. шкот мл>жъ, човФкъ. Пър вона чал ното зна- чение на das е робъ Ст. инд. пали dasa = робъ. Mi. Zig. VII. 42. Дим. Кн. Бълг. 80. потр'Ьшно миели, че циг. дасъ значи дакиецъ. Думата е позната и на българското население въ нЬкоя местности (Въ Габрово въ значение па нккакво ругателство.1) Ср. Бълг. Прем. год. VI. 3. П. Ю. Тодоровъ „Светить му крквъ“, р. 26 л „Я гледаи даса му съ дасъ! — ст. онулени очи, протегнато иодире му издуиа Генчо. ib. Я го погледнй, цялъ дасъ. р. 23. Ама не двесте: две х иля ди окп има да купи този дасъ“. D. Германски. XVII. Древне и новоскаидннапски: 1. д. сн. Vulgaria. Snorri отъ врЬмсто иа Олафа Свети. Heimskr. 2. 325.: Jarizleifr konungr ok Jngigerdhr drdttning hudhn Olafi Itonungi at dveljaz medh ser ok takka upp riki, that er heitir Vulgaria, ok er that einn lutr af < lard hank i, ok var that folk heidnit, thvi landi. Ср. Стурлез. Hist. Reg. Sept. т. I. p. 745. — Bolgeraland вт. Вилкина- Cara около 13.—14. в.: thviat sialfir Keysar rada nil most lit iinini Bolgeraland oc uni Grickland и up. .1. Perinsgskiold, Wilkina Saga eller Historic oni Homing Thiderieh af Bern и пр. Щокхолмъ, 1715, p. 350. Въ шведским прЬводъ ibid. Bolgeraland, въ лат. ad Bulgarian). Въ нЬмския на Н. v. der Hagen, Wilkina und Niflunga Saga и up. Breslau 1814, p. 265: „Bolgernland“. Bolgaraland y Иорв. кръетоносци въ XII в. lOrkn. Saga). Biant. p. 261. 2. Шведсни-дансно- норвежски: bulgare, мн. ч. bulgarer, bulgarisk, bulgariska folket || Геыр. Bulgarien. XV11I. Англосаксонски и английски: 1. a. c. Pulgaraland въ обра- ботка™ па Оросил. 2. Английски ludgarian || /'еог/.>. || Ви.ин. Bugger п. 1) One guilty of the crime against nature, sodomite 2) a term of reproach, a vile wretch. On. тамъ baggerer = a sadomite и buggery, the unna- tural crime of carnal intercourse of man or a woman with a beast, sodomy. Думата e заета отъ фр. bougre. IHctumHury <if the em/Usk language by Joseph E. Worcester (Lend. 1859., стр. 180.). XIX. HImckii: У Баварский географъ: l>eiri и utinnblrl, споредъ Шафа- рика — българи и б'Ьли българи Saf. Staroz. Ср. и Lelewel, III. р. 36. (Boulgars blancs). Belger, жители па махлата Шкеи въ Брашовъ. Иречекъ Arch. XIX, 599. Bulgar, Bulgare. Engel прави разлика между Bolgare и Bulgare. 1’1. Bulgara (—en'i, Bui garter (въ патописи отъ XVI ib., наир. Безо.ггъ 1584. Сбм. IV. 122), Bulgarer (id. Strahlenberg, 28., нокрай Bul- garen) || Геогу.: drii pulgrey, pulgery, pnlgarg. Shiltborger, Keisen, изд. Neumann 1859. p. 51.: ysuin tor. das da sehaidet vngern vnd pulgery vnd die Walachy: p. 52.: pulgary и pulgery: 93. Von erst bin ich in dreyen landen gewesen die heissent elle drii pulgrey. Das erst pulgrey., die under pulgery.. das drit pulgery, p. 135. Dio drit (Sprach) pulgery, die heissent die beidon (т. e. турцитЬ) wulgar. Шилтбергеръ поменува и tyaerip на Волга р. 105.: es ist och ein stat heist bular, die hat niergerley tier. — Beigerag, Pulgerey махала въ Roscnau при Брашовъ. док. отъ XV в. (лат. Bulgeria). Brlgereg— махла Шкеи въ Брашовъ. Иреч. Arch. XIX, 599. Отъ XVI вЬкъ насамъ въ стари натопнси: ’) Интересно съяшиепне сь имею Дасъу нъ Веднгк. Ср. Otto Hiihtlinyk and Rudolph Roth. Sanskrit-Wurterbuch, III, Theil S. P. U. I860. (Bogen 21.—30.) p. 558: Dasju l) Озна- чение ни елинт. видь евърхчов biiiKii с&щестна, врамдебни на боговетЬ и хората. К. V. 2. 12, 10, 9, 88, 4. А. V. 3, 10, 12. Soma 9, 88 и пр. Мною оть демоннтЬ, побкдени отъ Пидрл, noi-лгь еиитета дасью, на пр. Самбара, Сушпа и др. РЬдко нь no-старитк иаметппци = не- орнень, варларинъ. 2) Унизително означение на врнждебпи, или, > урони хора. R. V. 70. 1рубн народи Ait. Вг. 7. 18. По-посдЪ — разбойники. Саоредъ Ману общо означение на илеш'на, конто сгоятъ нънь оть брахиаисткото, било арийцн иди варинрп. Споредъ лек-ико- графитЬ дасыо — неприятель и разбовнпкъ.
КРНТИЧИНЪ ППГЛВДЪ НА въпроса за произхода на иравългаригв. 719 Bulgarin: Von Bulgaria in gemein zu reden, (Безолтъ, 1584.. Сбм. IV. 122.):.. in Serbia und Bulgaria (Веннеръ 1616., Сбм. IV, 141.).— Bulgarcy (Везолтъ, 122.); Bnlgara, Bulgarien, (У Eure.ia Bulgarei и Bulgarien). BulgerewaH, у Арнолдъ, пох. на Хенриха Лъва, У Матков. It. XI.II, 112. XII вЪкъ (Silva Bulgarorum). || 7м/.ы/. Buyer или Bagger-Thaler, баварски нЪмско-провинциялна дума, наз- вание на единъ видъ фр. монета отъ bougie. Споредъ Шмелера простою на- селение въ Бавария ще се е запознало съ думата bougre въ миналия вФкъ. Вж. Andreas Schindler. Bayerisches Warierhuch. Sauuuluay eon llor/m* mid Auiitlrii'-Kiu, Stuttg. и Tubingen 1827„ 1828., 1836.—1837. I. стълбецъ 217.: Der Buger-o.Ior Bugger-Thaler, franz. Laubthaler. Dieser, voiu gemeinen Mann ganz ernst genommennen Benennung, liegt. vermutlilh das franzOsische Kraftwort (bougie, etc.) zu Grande, das er am Anfange, in der Mitte und am Ende des vorigen Jalirhun lerts oft genug zu hiiren bokain. — Шмелеръ иривежда и нккаква ругателна дума Sta* buggara (Scliiiiipfnaine), ала не обяснява, какво значи и да ли е слщо въ свръзка съ bougre. Споредъ Kleinpaul думата се е очуваля и до днесь отт. времсто на фреиската окуиация въ тулпското поле (Tullner Feld) при Виена: Bugger de I’isang — Bougre de paysan. (op. ciL p. 384.). Die- fenbaeli, Vblkerkunde Osteuropas Dannst. I860, p. 98. иривежда дв! и. форми bugger и bucker = bougre. XX. Холандски: Bulyuar, Balyaar.iehe rrnatc (бьлгарка), Bulgarsck (българскн). Vries и Winckel, Wuordenboek der niderlandsche. Taal. Leyden 1864. j| L'eotp.; Bulgarie ib. s. v. E. Източни. XXL АрменсБИ. а. Староарм. У Моисея Хоренски, V. вккъ о. с. р. 56: Bjc'wlyp-Вул'вр (вж. по-горФ). Въ арменската география, приписвана неверно гоже на СЖЩИЯ авторъ (VII.): liyna-By.ifup, Ддчн-Вдлгар, Блкар и Ва.исар, имена на българскитк племена, конто били се населили па скверъ отъ кавказ- китЬ плаииии. Вж. Паткаповъ. Ж. М. II. Пр. 1883. марта.1) Вс. Миллеръ (Осе- THucKie этюды, ч. III. 60.—65.. 97., 102.—112.) съглежда въ тия имена разни диалекгнчни форми, а не грФшки па прФписвача. Оъставнтелътъ се е отнесълъ добросъвкстно, като е заиазилъ диалектнчнитк особеноети на всЬко племо ip. 103.). „Подъ именемъ болгаръ било соединено нисколько колкнъ тюркскаго печени, различавшихся вероятно въ отткнкахъ говора. Такт, одно кол'Ьно на- зываю себя булгаръ. другое произносило свое родовое имя съ звукомъ к и быть можеть съ нисколько иной вокализащей: (болкаръ?)“. (ib. 104.). При тоя случай той исказва вч. видъ на предположение догадката. която еркщаме впрочемъ още у Вуткова.1) че една отъ горпитк <|к>рми се е занизила и до днесь въ името на едно турско племо, което жив!-е на изтокъ отъ дигорцнгЬ, въ долината на рФката Черекъ — именно балкар».3) Споредъ балкарекатн. придания, коита Вс. ’) Tic. Миллеръ (Осст. Эт. 102.) с-ылежда въ 4-тГ. племена иа архенската география кловове огь орлията иа 1хмпИая, която останова къ огечествого си (г. е. около Азовского море, па ейверъ оть Кубань) слфдъ смъртьта на Кубрата (въ арх. географ. Худбадра, т. е. Хубряята, Пягк. Ж. М. 1883., Марть, 9 , ср. р. 26. Аспаръ-Хрукь, т. е. Аспарухъ, еппъ Хубраатл). Вь сьирякосиопеиие сь аланитЬ (т. е. осетнвитЬ в касогитФ) турскигЪ племена дохождать ыФдъ разгрома на xyiorrt въ V. u VI. в!>кь, и то подъ разни имена. Между друго подъ имею утур- гурн и по-послф българи. р. 60. *) Кутк'мъ, о. с. 280. „Слабив остатки сихъ слааяоъ и теперь илвФгтпн въ КабардФ подъ именемъ Чегемовъ н Палкаръ, или Чеховъ и 1>улгаръ.“ *) Споредъ Семеновъ, Гетр. Стат. Словарь Росйи (СПб. 1862., I. 200.) тия Балкири или Малкчры (грузипитЬ nt наричатъ Газиянн пли Пасияни) сж кабардппско турско плене, и живФлтъ по илонинитЬ край pl.Kinl, Чвгемъ и Черекъ вь Терската область (въ южната часть на 1ъаги1рда). Т4 с* дклять на 4 общества: 1) Ьалкарн по р. Черекъ, 2) Хуланъ. 3) Безенги, 4) Чегемъ. ЦКгою население не брой повече отъ 4 5000 души. До 1822. г. балкарнтФ били вь зависимость отъ кабярдпнцигЬ, въ 1822. приели руско поганство, Споредъ всички старп и нови
720 Д-ГЪ НВ. Д. ШШПМДНОВЪ, Миллеръ зашкаль, — предцит! на балкаритЬ били дошли въ сепшшиг! си м!ста откъмъ с!неръ, оть Маджари. Тукъ въ долшшта на Черекъ т! намЬрили осетинско население. По-пататъпшата турска колонизация, споредъ Миллера, (въ аудит! Бизенги, Хуламъ, Чегемъ и Урусбш, въ подножиего на Елбрусъ) си води началото отъ балкарит! Въ рускнт! известия on. XVII. вЬкъ бал- карцу ее варичатъ болгары (Осет. Ут. I. 172.). Въ 1650. год. Царь Алекси Михайлович!* пратилъ двама послаимка, Никифора Толочанова и дяка Алексия Яковлева при имеретинская царь Алексапдъръ. Тия на връщание минали прЬзъ земята на балкарит!, конто тЬ иаричатъ сл;що както и жилищата имъ — Бол- хары.’| Ь. Новоарм. булгар. || Геогр. За български црфселения въ Армения говорясь и до дяесь стЬднитЬ географски имена: 1. р'Ька Нанннть-чан. лЬвъ притокъ на Аракса въ Ерипанската губерния. Ордубатовски окр. (Семеиовъ Геогр. стат. Слов. Росс. Ими. 393.). 2. /»'оч'нру-ччй, степна рЬкичка in. южнага часть на Муганската степь, извира on. Хилхапъ и се излнва въ Къзълъ-Агачкия заливъ; образува гранмцата между ленкоранский и джеватския у!здъ на Ба- кннската губерния (Ваку), а тока сжщо и часть огь руско-персийската граница. До селого Буравяръ носи името Шамба-чай, до Ширинъ-су се нарича Лдина- базаръ-чай, а яататъкъ вече Волгара. РЬкичката существу вл само зим!. (Се- меновъ, I. 291. ..Болгару1). На европейскитЬ карта обикновено безъ-чой. Карта Кавк, края, съставл. при военно топогр. отд. Кавк, военн. окр. 1869, Тнф.1.: По,1.ч1/>у-чан. Въ карт, на генер. щабъ на Кавк. корн. 1834: Волгару (Р): \Ieinoire stir le cours <1е ГАгахе et du Cyrus, etc. Paris 1798. Карта отъ J. l>. Barbier, 1793.: lialltui'Dti (К.): Хатовъ. Carte de la Georgie et d’une partie de la Perse 1826.: Bulgaro» (R); Karte des tiirk. Beiths in Asieu etc. Vincke. Fischer, Moltke, Kiepert, Berl. 1853.: Balarut или УАЛ/Лагн; General-К arte des Osnianischen Keichs in Asien. ncu heart». v. 11. Kiepert Berl. 1868.: Bala-Rud iBolgarn): Kacniii, О походахъ древнихъ русскихъ въ Табаристанъ В. Дорна Спб. 1875. XXXI.: р!ка ЛЬ.ьчуп (Волгару чаи). XXII. Арабски. Името българинъ се ср!ща у арабит! въ двГ. форми йурчан и оу.ынр. <)тъ rtxr. първата се явява по рано, още въ VIII. вЬкъ, другата два в!ка по-къено (у ибп-Фоддана). И диЬтЬ |{юрми се питать съ членъ ал и безъ членъ, безразлично: булгар и ал-булгар. I. Първъ номенува бдруам не Ал-Фергаии. както мисли К’отляревсьчй (О погребальныхъ обычаяхъ язнческихъ славянъ, соч. т. Ш. Спб. 1S91. р. 259. и сл. н особ. 264.—267.), а а.1-Фч.{при въ VIII. в. (772.—773.) Гарк. 9. Сл!дъ него a.i-K<i.i<ht id 819.), но нито едпинять, нито другиятъ не опр!д!лятъ по-точпо, гдЪ жикЬятъ буруа- нитк. Едва огъ ал-Фаргани (+ 830.) узнаваме, че т! трфбва да се тьреятъ на занадъ огь Черно море (Гарьк. 19.); ал-Хорами (IX. в.) още по-опр!- дфлено съобщава, че земята на бурцанпт! лежи на изтокъ on. Визаптийската провинция Даракия пли Диракия (Барбис де Меиаръ ирФдлага да ее чете така Огра A’jppzx'.ov у Колет. Багренор.), и на скверь огъ Македония. Това отговаря напълно на сегашна България. Гарк. 20., 30., 32. Вж. за името още Масудн, споредъ когото „Борцаиит! ироиялизатъ оть колкпото на /Оя ин. сипа Я*(>е- товъ, гкхната область е гол!ма и обширна, нападать на гърцит! и славяннтЬ, хазаритЬ и турцитЬ, но най-силно на п.рцитЬ. Отъ Царигрлдъ до земята на Борранн'г! има 15. допа пжтъ.'‘ (М. различава Булгар и Буруан). Гарк. 125., 138., 136.; a.i-Кумн. Гарк. 246.. ибн-1»утанбп, Гарк. 26-7, ал-Бекри, Куникъ н Розень (въ зависимость отъ Масуди и др.). Че подъ /щцтн арабит! оть идтеикхгтвеницц тЬ с* иирютюиви и се запкманать главно ci cb^tobwibo и градпиарство, умЪягь с&вю да тьклть хубаои свилеип платва, сукна, да кован, оружие и пр. Иаповкдвать мухамеданствого и отворять на рамплеик татарски еиикь (Палась, 2 Voy. П 166., 270.; Георги, Опис. вар. 11. 58.; Klapr. Voy. I. 810, KOppen 146., 182.; Зубовь, Map. Кавк. 111. 135. и пр.). ‘) Ср. стат, на Вс. Мы./лера и М. Кон/иевскШ. „Въ отрскихь обществах!. Iu*6apju“, въ В. Европы, 1884., Апри.1и. Ср Волков», Свадб. обредн пл слав, народи Сбм. VIII., 222.
КРИТНЧЕНЪ ПРЫ'ЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 721 VIII.—X. вЪкъ и по-пос.111 разбирать дунавскигЬ българи, — това нриематъ и Engel, Gesclnchte. I., 317. сл., Д’Охсоиъ, Peoples du caucase, 260.—262., гдЬто с® събрани свид'Ьтелства отт. по-подирЬшии арабски списатели, Кагрмеръ, llistoire <les inongolsde la Perse. 405.—406,, Дефремери, Journ. Asiat. Join 1849., 476., Rey- nand, G6ograpbie d’Abul Feda II. 331. not. Меренъ въ регистра къмъ изд. па Ди- мешки (Спб. 1866. р. XXV.), Hammer, Gesclnchte der gold Horde p. 13., заб. 3., Гедеоновъ, О варяжскомъ вопрос!;, р. 38. и not. Подробно у Гаркави, id. Еотля- peecKiii о. с. 261. Само Hittpuyti, Relation de Mas’ouly, р. 386. и 169. и прфдн него Д’Ербело. i Bibl. Orient, s. v. Burgiaui и De Sacy, Notices et extrait, тьрсятъ погрйптно въ БурцанитЬ на арабскнтЬ географн— нс българи, a бдогуя^и.’) Споредъ Reynaud, Geogr. d'Abiil Fela. IT. 813. not. имею борцан се давало, вероятно, и иа аваритЬ и сърбит!.. Това протнвурЬчне се обяснява отт. не- ясностьта иа нФ.кои огь арабскитТ. географн. Споредъ Якута папр. Буруан е область отъ Хазария; мюсюлмапитФ. били я нападали въ врЬме на Халифа Османа (Якутъ, въ изд. на Вк»стен||и*лда т. L). Самата <|юрма буруан, беру ан и до сега нс е удовлетворително обленена. Котляревсшй млели съ Дефремери, че пр!.ходътъ на Болгар, бу.иар въ бурран се дължн на нЬкоя случайна „ошибка языка*: „у арабским, писателен не рЬдко употребляются имена Borghar, Borghal вм. Bulgar, Bolghar; такое нанменоваше представляло удобный новодъ къ даль- нейшей порчЬ собственная имена, и изъ Borgliar — явилось Bordjan. Ко- нечно такую ошибку языка (lapsus lingua?) сдй.талт. какой инбудь одинъ писа- тель, но съ той поры она могла войти въ общее унотреблеше т!.мъ легче, что арабы всегда пользовались трудами свонхъ предшественниковъЛ (р. 266.). Едва ли това тълкуванне е вфрно. Сравни въ всЬки случай апалогнчнн арабски форми като Цурран Velirkana въ Бупдехешъ. Г». Дорнъ, Kacniii, р. 80. Сжщо като Булглр (вж. по-долу), буруан означава не само българии, но и страната /Алл/рея. Ет-Магреби (иисалъ около 1230.) поменува даже единъ град» бурцап (у дунавекитк българи), който билъ страшно разрушенъ отъ ламанитЬ (елламаннунъ). Дорнъ, Kacrtin, р. 522. 2. Втората <|юрма булгар (блгар) ерфщаме още въ иввГ.стната записка на ибн-Фадлана. Манко по- noc.it* (30—-50 гол на X кЬкъ) намираме името и у Масуди, който нише обаче бургар (Море Бургара). Подобно и ал-Макпнъ, Hist. Saracenica. ed. Golius, p. 198. и Григори Баръ Еврей, въ Сирппската хроника, изд. огь Киршъ. стр. 492. (Вж. и Внлкниа-Сага, Малакса. Пав. Диаконъ Вургоптаибъ). СрЬщаме н бурш. Гарк. 127. Якутъ обяснява въ географ. си словарь Бургар и Булгар като двЬ различии имена, на разни мЬста. Гарк. 147. 148. С'аидъ нбн-ал-Батрикъ (4- 939- -40 п. Хр.) прЬдава плечо въ ф. булал, Гарк. 179. ( Булар). За булгар вж. още Истахри. около пол. на X в.), конто по- добно на Масуди бърка постоянно думавшей съ волжски българи (Гарк. 191. 191. 196. 203.1, при вснчко че се старае да разлнчава Вжтрсшенъ Булгаръ (волжска В.) огь Великин Булгаръ (дунавск. В.). Сжщо и ибн- Хаукалъ (976—7). Гарк. 214, 223; ибн-Дзета около ЗО-тЬ год. на X в. (въ ржкописа Блкар. Гарьк. 262.): ел-Балчн (4- 91(1 пли 951), Гарк. 273, 275—277; ал-Мукадеси (985—6). Гарк, 282. У ал-Бекри Бр-р, Блгбр, Блкар, Блкап или Брцан. Споредъ прапоииса па текста, отъ конто се е ползувалъ. той пе иоегжива пи по-лошо, ни ио-добрЬ отъ другнтЪ арабски компнлаторп (Rosen р. 18). Блкан е естественно погрЬшно нам. Блкар, Блгар. (Rosen, 62). Че и въ ал-бакария се приять бкиари. се потвърдява отъ единъ парале- ленъ насажъ у Ибнъ-Дзета, (ib. 63). Интересно е у ал-Бекри особепо името па единъ отъ 4-тЬ славянски карье, което топ привежда споредъ Ибра- химъ сииъ на Якуба Евреина: И парье имагъ четире: царь ал-Плгпрбн, и *) Ksuii Rciske он една погрЬшка въ своя ржконигь (Турлжань) създава въ текста турюмави, а къ црквода си Бургуади, вж. Hammer, op. с. 13. :ъ(6. 3. CdkipHnn., nujwi’in. отд4л>. I. Дкгь встор.-фи. жв. XVI. 4g
722 Д-РЪ ив. д. шишмлновъ, Бвйславъ (Брйслав), царь Фраги и Бвйми и Кракв-а и Мшка, царь на с'Ьвера и Пакур — на крайний западъ. Въ текста четемъ ал-Блкавйн (копистотъ на Шефсровия ржкописъ чете ал-Блкадйн). Споредъ Розена (заб±л. 5 къмъ стр. 46) не може да подлежи на никакво съмнЬние, че трЬбва. да се чете правилно ал-Блгаран. Д. и. р. въ арабскитЬ рукописи често едва се разли- чавать. По мжчно се вижда Розену, да се опрЬдЬли, какво значение има окон- чание^) нн? 1) Може да се предположи, че е арабско окончание на множ, число въ косв. пад. Но протнвъ това говори едно мЬсто (у Розена р. 38, 13, прЬв. 53. 13), гдЬто ал-Влкарнн стой въ правь падежъ. СлЬдъ това въ такъпь случай би трЬбвало да се очаква ал-Блкаринн. 2) Могло би да се отождестви окончанието мп съ сжщото окончание (пн), което се срЬща и у арабскитЬ географи, като окончание на славянски пленении имена (ср. Сас-нн., Срб-йп и т. п.). Но въ такъвъ случай става неудобенъ членътъ ал, който въ такива форми не се употрЬбя. Лично 1’озенъ е на мнФние, че членътъ трЬбва да се ушгщожи, тъй като окончанието пн, споредъ него не е арабско. Ср. Роз. стр. 52: ., 11рие християнството Блкадйн“. — Въ заб. 2 къмъ тоя текстъ Розепъ прЬд- полага, че въ туп име се крие пли собственного име на царя, или трЬбва да се чете „Царь Блкарйн®. XXI11. Еврейски. Булгар (булгр, Дорнъ, Kacnift, 124». 1осифъ Бенъ Горионъ (IX в.?), авторъ на одна еврейска история, въ която намираме едно библеяско родословие съ изброявапие на всички ж|»етски народи въ Европа и около Волга. Между тия се цитуватъ и Булгаръ ina Волга). Bulge, Lelew. 111. 10. У С&Ш.ИЯ се поменува и страна Borasan (Buren) стр. Lelew. отъ ар. „Вог- schan, Bor.ljan, pays des Bulgaies danuhiens suivant les arabes* p. 13. Венеамипъ отъ Тудела (1160—1173) иоменува Вонна, споредъ Леденела идентична съ Boulgria, Bougria, Воина. Lelew. III. p. 45. XXIV. Татарски: Булгар. Подъ това име еж извЬстнн специално казан- ски гЬ татари въ СрЬдна Азия. ЧистополскитЬ мишари ги наричатъ булгорлык,’) а вотяцитЬ — багчр. За българи емЬтатъ казанекигФ татари и мЬстнигЬ исто- рици Шере|]|-еддинъ и ПГихабитдинъ. ТатвритЬ се оскърбяватъ, кога ги нарЬче нЬкой така. Сами се назоваватъ татари, само кога се карать. МоллитЬ раз- бирать думата въ смисълъ „безвЬренъ11. НамЬсто остарЪлня терминъ булеорн употребить и мусулманъ. Езика си наричатъ нрЬдпочтнтелно торкииН, марки гили (турски езикъ), торкб сузи. || Геогр. 1. Булгар. нЬкогашенъ градъ па Волга, сега село Успенское. Руск. Успенское. Болгары тожъ. (вж. при руск.). Българи. така чухме името отъ едппъ татарин), въ самата пЬкоганша столица на волжскитЬ българи, недалечъ оть гака наречената Малка джамия (Малый минаретъ), гд-Ьто с* погребепи h1.ko.iko мюсюлманскн светци и гдЬто ежегодно идать на поклонение дори мухамедани оть Бухара. 'Гол татаринъ не раз- бпраше нм дума руски. (Изчерпателно описание на Б. и неговнтЬ древности у Шпилевскш, о. с. 1—18 Булгаръ, 57—64, 319. Тукъ е указана и по- старата пжтописпа литература). Споредъ Золотницкш, Булгар е арабизувана форма отъ Бул'1р. нървоначално onjr-ар, (бигор). Булгаръ и Биляр е тожде- ственно съ руското „Великъ градъ14 (Вж. при етимологията иа Булгар. Сжщо „Ознакомлена съ фонетикой и формами чувагаскаго языка11 Алекс. Ив. Добро- любова, подъ ред. Пик. Ив. Золотницкаго, Казань 1879“, р. 28: „Буляр, Биляр вт. дословномъ перевод!) значить „Великая страна". Пэдваше это перешло на народъ и потомъ на городъ/— Сжщо и споредъ Григорьева булгар и биляр (булар. билер. булгар), сж само двЬ различии диалектични форми ото една и ') Ср. и Frdkit. Aelt. Nachr. ‘Гака се наричатъ и въ Бухара и Турция, р. 515. В. В. Григоръевъ, Древи. гор. 41. „Hueeaieie татари ць вшмюминам1й лревяей славн иногда еще съ гордостью величаюи. себя И</лгарлик“. Золотмицк>Л Лингв, зам. р. 35, Кутт Ал-Бекри, 154-155, Reclus, V, 749.
КРИТНЧвВЪ ПРЬГЛЕДЪ UA ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 723 сжща дума. Бицикл. леке. Плюшара 1836. т. VII. р. 293. Ипакъ Сен ко вещ й споредъ когото имаю два града, конто се наричали Булгаръ, Биляръ и Велики. „Волжская Булгары1* въ Сборника „Рост и Аз:я“ р. 100. Сжщо и Шпилевсшй (р. 12, 59 passim), който доказва, че когато руситЬ изгорили въ 1164 год. Булгаръ (Бряхимовъ) Великъ Градъ почналъ да се нарича гр. Биляръ (Були- меръ). Това название отново се прффърли.ю върху Булгаръ, когато татарнтЬ въ 1236 год. изгорили Бюляръ. 2. Села Булгари въ южната часть на Пермским кран въ уЬздитФ охански и пермски поменува Смирновъ, Пермяки р. 144. Си. нас. м. Л'.¥ 25, 4515. 3. Болгаяры (Больппе и Малые! дв4> села въ гетюшекия уЬздъ, на 10 версти разстояние отъ Волга, срЬщу развалннитф на Булгаръ. МЬстнигЬ татари изговарятъ Булгаир. ТатарнтЬ въ други околии на Казан- ската губерния наричатъ тия села О.»<» Болгар, кичи Болгар (ГолФмъ и Ма- лъкъ В.) Въ пеиздаденага Писцевя книга на свяжския уЬздъ тия села се па- ричать Бблгор. МЬстното придание говори, че селенит!, се прЬселилн оть Булгар въ врЬме на Тимура. 4. Булар въ името Бу.мр-maii на единъ отъ пз- вЬстнитЪ надгробии надписи, намЬрени въ Булгаръ на Волг!', р. 18. 5. Биляръ, четире села споредъ снис. на насел. мЬста около Билярскъ пар. Черемшаиъ: Биляръ-Озеро (Преображенское при езеро Биляръ). Село Биляръ тамъ пакт. Степное Биляръ-Озеро. Новое Бн тръ-озеро. Шпильевсий, р. 365. || Сном. Булгарй, енитетъ при името па татарски списатели, за означение на мЬсто- жителството имъ. Шервфсддинъ бенъ-Хасамъ-Бддшп Булгарй авторъ па едно „Изложение на българската история1*, писано въ околностьа на Булгаръ, въ седого Ташъ-буляки (1551). 1Ппил. о. с. 25. Бур.гинъ ео-бинъ Ибра > имъ ион-lOcfpJih Болгара, авторътъ на единъ комеитаръ къмч. нрочутото арабско съчинение „Адабъ1*. Хвольс. 700. и др. || Б’улш. 1. Булгарй вид ь кожа юфть. Hrtihu (Aelteste Nachr. 534) прЬдполага, че <|»абрикацията на кожитЬ ще с цьвтЬла въ Булгаръ на Волга много рано. Сно|>едъ ибн-Фодлана тукъ билъ нъведенъ едипъ видъ данъкъ, състоящъ оть кожи. ВсЬка кжща или всЬка юрта (арабск. изражение бейт не дава да се разбере това ясно) плащала по една волска кожа, може-би юфтъ. Кожната индустрия въ всЬки случай и до днесь цъвти въ казянската губерния, между татарнтЬ. Така и въ Персия,’) Бухара, у калмуцигЬ, киргизитЬ юфтътъ и до сега се нарича bulyhary или bnlyhar (Fraehn, Aelt. Nachr. 434). У алтаицигЬ нулгайры. Самого име булгаръ юфть, споредъ Френа е ио-ново. Ибн-Фи Биясь (нач. па XVI в.) поменува черни български кожи. „най-хубавигЬ оть всички*. БЬлЬжката му е задета обаче оть Андалуси (XII в.). Ако се предположи, че тия кожи не сж специално юфтъ, а лесичи кожи то Бурханп-Катн (съч. 1652 г.) ще е наи-стариягь паметникъ, въ конто булгар се употреби въ смисълъ па юфтъ. Френъ допуща, името да е и отъ послфбългарско врфме (стр. 535). Днесь термипъгь е широко раз- пространенъ, както въ Азия, така и въ п±кои европейски страни. Заслужен да се забЬлФжн обаче, че въ арабски я езикъ думата е неизвестна. Поне tn. голЪмия р'Ьчникъ на Фрайтага, (Georgii Wilhelnii Freytagii, Lexicon arabico- latinum, т. I. Ilalis Saxonuin, 1830.) не се срФща. — Dictionnaire francais- arabe на M. Etl. Gasselin, Пар. 1880. 1. стр. 396: cuir tie liussie — tilali. (въ Африка). Ср. и стр. 181: Maroquin, Sakhtian (Levant, Syrie), tilali (Afrique). 2. Съ особена слава се ползували и българскнтЬ .»ьи1ни>о<. Frahn. Aeli. Ха- chricht. р. 542. Gitei Ън1ушу. XXV. Османски: Булгйр. (Б.П’ар и Булгар). Zenker, 207. Bianchi 225. Булкар (Блкар) се срЪща само за юхтъ. Zenk. ib., Bianchi ib. Mi. T. El. 268. Mi. T. El. II. 90: булгар-мил cm и. бълг. народность || Гсогр.: Булгар мемлекеши България. Zenk, ib.. Bianchi ib. Бу.\гарч1аг, часть оть стария Тавръ на юго-изтокъ отъ високата поляна на Копия, блнзу до Сирия. ’) Fraser, Journey into Khorasan p. 69 „hhatkal". 46»
724 Д-РЪ ив. д. шишжлновъ, (Saint Martin, Nouveau dictionnaire de geographic universelie, Keclus, IV. 471, 479, 654.) /я/.rvfp-Моден, рудници въ Булгаръ-дагь (Keclus, IX, 475). Булгар- махалё въ Бруса (съобщение на В. Кхнчовъ въ Кннж. Друж.. зас. отъ 26. марта 1899. Пр Ьпорецъ, 31 марта с. год.) || 1. Кд.ггн.: булгар, булкар, булгари, Shst. cuir, spec, cuir de Kussic, те.тятинъ. Zenker, I. n. 207. — Mikl. T. El. II. 18. Juchten. | 3. Булгари Mandoline, Eine art Laute Oder Mandoline mit Draht- seiten. Zenckcr. p. 207.*) XXVI. Перс., 1. Булгар, nom. urbis et regionis B. Vullers, Lex pci's, lat. p. 258. || Ky.im. Булгар, corium coloratuin bene olens et undulatuin: гарй corium russicum bubulum a Bulgar, Bulgaria, ubi tales pelles concinnantur sic dictum F. Vullers p. 258. XXVI1. Мадяшрскн. Balya г, българинъ и български, bolgarul, български. Ballagy, Wb. 79. || Геогр. Bolgdr-orszdg България. Bolgar emerged. (1306: Chergeoil, Chergewd Bulgaricum, Cherged Bulgarij, Chergewd Bulgarici Villa Bolgar Cserged 1399). Милет. Седм. Бълг. Сбм. XIII. р. 184. Bolgar TeJeh, българско поселение въ Ваната.. Bolgdrusek, махала въ Брашовъ. XXVIII. Чувашки: Булгар, (заемка отъ третня периодъ отътат.) име на страната, народа и на главння градъ на българския съюзъ. Булгйр-халых, български народъ. Зол., „Ознакомлено съ фонетикой и формами чувашски го языка1* (р. 13). XXIX. Вотяцки. Нигер татаринъ. Золотницкш, Корн. Чув. Рус. Слов, р. 245., Сжщо, Лингв. Зам. р. 35., В. В. Григорьевъ. Древн. Города 41. Золот- ницкш съглежда името българин (битер) и въ Бнармня. || Геогр. Биггр- taau, т. е. български или татарски г]юбища въ пркд'ЬлитФ на гла;ювския уЬздъ. Много отъ тЪхъ бидоха открити отъ Н. Г. Первухина. (Н. И. Смирновъ, Вотяки, р. 48.) Гд-Ьто сега се намиратъ тия гробнща, нкма ни с.гкда ота та- тари (бигёр). Смирновъ пр'Ьдполага че сж принадлежали на българското насе- ление, изтрЬбено отъ вотяцитЬ и татаритЬ. XXX. Китайски. Въ китайската. собственно монголската, карта отъ 1331 год. (Yuan-King shi ta tien si pei pi fi Ii t'a) името на града Булгаръ е пре- дадено Вн-xz’a-rk, споредъ Бретшнайдера (р. 81—84) *) norptшно нам. Bu-li-a-rh (Булар), както се внжда и ота Si-pei-ti, гдкто името е нравилно. Въ Ytian ch'iio pi намираме Bular (id. 84). P-то не тр'Ьбва да очудва; рис липсватъ само въ изговора на модерния мандарински диалекта (Friedrich Hirt.li, Nachworte Zur Inschr. des Tonjukuk Прнл. къмъ W. Radlofi, Die alttiirkischen Inschr. der Mongolei, p. 43. nota). Па стр. 37. Хиртъ (пок съч.) като разглежда геогра- фического разнространение на Тб1бя-скитЬ народи около год. 600 сл. Христа, различава слкднитЬ групп: трупа гола, тиень-шапска трупа, алтаиска, транс- оксанска, арало-каспниска, въ която спадать и Pel-ja (така споредъ китайската книга Sui-Schu). Въ тая послЬдната форма Хиртъ съглежда „olme Zwang" проста китайски транскрипция на името Buljar или Bulgar. Заключение отъ разгледанитЪ а>орми. I. У всички народи българитЬ се наричатъ съ гЬ.хното национала» име, съ което се нвнпатъ въ историята въ началото на срЬдния вЬкъ. Исключение править албанцп. ромъпп, цитапи и отчасть испански евреи: *) Въ перс, и ирабскн изгежда да е кеизв4етиа (лппспа у Freytag и Vullers вь зна- чение на сшц>адо). *) Е. Bretschneider. Mediaeval researches from Eastern asiatic sources. Fragments toward the knowledge of the geography and history of centrals and western Asia from the 13 th. to the 17. th. century. Loud. 1888, vol. IT part ПТ. explanation of a mongol-chinese mediaeval map of centra! and western Asia.
КРЙТНЧЕНЪ ПРИГЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАВЪЛГАРИТЪ. 725 шкеи, инка, дас, крисъану. АрабигЬ править разлика между буруан (дунавски българи) и булгар (волжски българи). СегашнитЬ българи сл занизили своего национално име въ единъ годЬмъ брой отъ диалектична форми: блъгарин, бблгарин, б'алгарин, б*а марин, б’аргарин, болгарин, болгарин, болгарин, булгарин, бубгарин, бъгарин, ббгарин, бугарин, бугарин. Въ извЬстни области и известии времена народного име е било залгЬстено огь по-общигЬ термина рис- тиянинъ, рая, кауринъ. Имената: пбснак, лёвак, баламур ( българинъ) сжществуватъ само въ н’Ькои тайии езици. II. Името означав» но н'Ькога не само народа, но и страната и главная градъ на българитк. Така у арабигЬ, татарнгк и други източни народи; така и въ българскн, руски, сръбо-хървагски, чески, паметници: въ блъгарпхъ, у бугаре, въ болгарпхъ, Bulhary. Инакъ страната се нарнча у хрьцкигЬ и западнпгЬ списатели отъ самого начало BouXy£pia Воулуар:а, Bulgaria (Vulgaria, Bulgaria, Borgaria), огь тамъ мной» рано итал., исп.-порт. и пр., фр.: Bougrie, Bogrie, Buguerie, Bourgerie, Bulgarie и пр. По пЬкога се различав» Bulgaria (дунавска българия) огь Burgaria, Borgar (Волжска): така въ Каталапскята карта. Обикновсно дунавска България Minor Bulgaria, Волжска — Major или Magna Bulgaria (Ilubriquis). Pl. Carpini нарнча послЬдпята Bileri, id. Vincent Bellovacensis. Terra Bular у анонимная нотаръ па Белла. Гръцки списатели помепуватт. lIptoTO^ioXyapfa, Mdcupj BojAyapta, llpwnj ПхХа:а Воолуар;а пли MeyikTj ВоолуарСа. Известно време името се разпространява и върху други страви. Bulgaria Албания у Малатерра. Воолуаргл въ грамотитЬ на Василия И Западня България. веазаМа или Воилуарса. По-старитЬ черковнославянски паметници не познавать гръколатин- ската форма Ияъгарию, конто се явява въ сто. доста късно и рЬдко напр. въ службата на св. Климента, издадена огь Баласчева. Въ руски паметници отъ XVI. в'Ькъ насамъ. Въ западнославянски по-рано. Сжщо и слов. Bolgarija. Въ хърватски отъ XV. в'Ькъ Bulgarija и Bugarija. Въ народната сърбохърватска ноезия — Byrapnja, рЬдко. Въ иатпигЬ дамаскини: Булгархя. Диалектичнитк форми: Булгарша, Булгарша, Бугарша, Бугжрйха, Вугжрша, Бжгарша сж по-нови. Обпкновено: его. землха блъгарска, стер, земли бльгарска, хърв. отъ XVI. в. насамъ Bugarska или Bulgarska zeinlja, Bugarski oi>zag, Бугарска, така и въ нар. поезия, ческ. Bulkarsko, BulharskA zemA Тают и въ народнитЬ наркчия: Бл1гарско, Българско, БАлгарцку, Бугарско. Аналогично на сто. ф. землха блъгарска лат. Bulga- rorum terra. III. Началниятъ звукъ е навредъ б (блъгарип, болгарин, бугарин и пр., Bnlgarus, bulgaro, boulgre и пр., булгар и нр.) съ изключепие иа формит'1» заети отъ гръцки, гдкго в се явява но необходимость. Лаж. vulgari, vulgarorum, vulgarios, Vulgaria; аром, vi'ilgar; древнескинд. Vulgaria покрай Bolgeraland и пр. Въ пЬкои латински форми може да се допустне впрочемъ механична асимилация, сближение съ vulgaris (ср. татаринъ, ставало въ средним
726 Д-РЪ ИВ. Д. ШЙШМАИОВЪ, вФкъ Tartarus като отъ таргаръ, адъ: „Sils arrivent, ces Та г tares, nous les ferons rentrer dans le Tartare, doii ils sont sortie и пр.* Тоя ка- ламбурь ее отдана на св. Лудвига. 1244., но се ср%ща и у негокитЬ <гьв]уЬменпнци. Ср. KJeinpaul, о. с. 391., Palmer, Folk Etyin. 561. и сл., Whitney, Language and the Study of language, bond. 1884., p. 38. Krek. Einl. 545. Нашиятъ приноса къмъ блг. пар. етим. Сбм. IX, р. 513. За етимологинта на името вж. Vamliery, Der Unsprung der Magyaren, 436. Пзк.почение править и нЬкои германски форми, въ конто б се <а- агЬстя съ «. Pulcari. Polcari (лонгоб.), Pulgaraland (англосакс), pulgrey, pulga у, pulgery (Швлтберг.). Това явление е обаче обикновенно: ср. Mi- klosich, Ortsnameu aus Appellat p. 7.: Priesa, Priesen, Priesnitz, I’ritz, Pritzen отъ слав. breza. brt’znice и пр. Фонетично нравилно се явява м нам. б и въ алтайского пулгайры. Въ тоя тат. дналсктъ въобще всФко начали б нрЪминава въ п (чагат., уйг., кирг., як., осм. 6aj богатъ, господинъ, алт. waj; уйг. и пр. баш, алт. наш и пр.). Ср. Radloff, Phonetik 11., § 177. Тълкуванието на чуваш- ката <|юрма Мургар Булгар (вж. но-гор'Ь у Золоти ицшй стр. 637) е възможно; м нам. начали б (и) се янява често не само въ чувашкото, но и въ други турски нарЬчия; алт. пока (силеиъ) абак, мою); палта. балта алт. малта; буруч, иуруч (пннеръ) гар. луч; тел. патгыр (юнакъ), кирг. батыр алт. маттыр, каз. ыатур (хубавъ, отличевъ). Тоя пр'Ьходъ намираме и въ чужди думи, напр. руск. печь става въ каз. мич, руск. бочка каз. мичка и пр. Ср. Radloft', Phonetik II., § 206. и 202. Какъ се обненива китайската ф. Pei-ju, въ която Хиртъ съглежда Buljar или Bulgar, не ми е известно. IV'. Гласнята въ първата сричка е била тъмна, както се вижда не само отъ старобългарскитб, старосръбскнтЬ и старорускигк паыетници, но и отъ ко.ткбаниятя въ графиката на името, както въ западнигк, гъй и източ- нитЬ форми: лат. Bulgaria и Bulgaria още въ чивидалского евангелие, Bulgaria въ стари кярти, Bulgari, Bulgri и Bolgari, Bdgri, Burgaria и Bargar на Волга (Bolgara у Марко Но ю), Bargaropolis (Bulgarophygum), Bellagrava bogarensis. Vicus Bulgarorum покрай Bulgaria nova (Fantuzzi). Id итал. Bulgaria. Bulgaro, Bulghero, Bulgheri, Bulgheria и пр. и Bol- gare, Bolgai’o, Bolgheri, Bulgaria. фр. boghre, bwgre и Bolgara, проч. bolgre, сканд. Vulgaria Bolgaraland; нпмеки pulgary, pulgery, pulgrey (Шп.ггб.) и Beigeray, Belger (Седмнгр.), у Ямбрешича Bulgar и bogar, ром. bulgarti и Imgitrie (cuir de llussie) мадж. bolgar. На сжщата при- чина ce дължатъ очевидно четпригЬ разнообразии <|юрми въ арменската география; булгар, блгар, блкар, болкар. Ср. и Болгару-чай, Balharou, народъ билкари, болхари. V. НамФсто л въ първята сричка се явява по нФ.кога р още въ срЬдн(‘1гЬковн лаыетници, безъ разлика па западни и източни. Явленкето е секупдарно и принадлежи на най-разнпгЬ езици. Отъ тамъ лат. Bur- gari, Burgaria, Borgar, Bargaropolis, гу>. Вобруаря, Вооруара, Вооруарб- поила, Воируар(а, ВоируарбХХц ипшл. Burgaria, Burgarelli. Тукъ прина-
КГНТИЧЕВЪ ПРЫЛЕДЪ ИА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ВА ПРАВЪЛГАРИГВ. 727 длежи, може би, и араб, бурцан. (За прЬхода л р вж. Pott, Vergl. Gramm. I., 35., 2. изд.; Diez, Gramm, der rom. Spachen, 5. изд. 1882., ]). 183., passim, Miklos. Vergl. Lautlehre, 2. изд., 1879., p. 212., 377., 410., 446, 476, 504, 539, Hadloff, Phonetik II, § 220.). Л e изчезпало въ, ста pint фрепски форми, въ сръбскигЬ огь XIV в. насамъ, въ нЬкои български диалектичпи форми, въ вотяцкото битер, вь ром. bogiirie. Въ френския езикъ общо правило е че лат. I послЬдвано отъ гь- гласна се вокализува въ и (lr, In, Im, Is, lv. If, 1c, 1g, Id, Ip, Ib). При Ir се вм'Ьства d: m<d(eire, moire, mold re, moudre. Al пава nu, el-au, ean; il-au, eau; ol-ou; ul-ou. Cp.: ulna-aune, calamns-cbauine, salsa-sauce, falsus-faux, delphinus-dauphin, silvaticus-sauvage, bismalva-guiuiauve, falconem-faucon, bulga-lwuge, cultelhis-couteau, altus-haut, cal(i)dus-chaud, tai pa-taupe, albus- aube; nmlitura-moiiture и пр.; I се измЬпя въ г: ulmus-ormu, reinulcum- remorque; пли изпада: pul(i)cein-puce, fil(i)cellnni-ticelle. Огь лаг. bulgarus съвсЬмъ правилно се образува bulgre и bougre, както напр. soufre on. sulphur, ecouter отъ ascultare и пр. Това явление се констатира още въ половппата па XI вЬкъ. Най-стариять прнмЬръ е Faucaudi (on. Falcaldi) curtis, cent Fecocourt on 1044. год. Ср. обаче ирммЬрътъ у Боеция, Griber, Grundr. 582. Diez, Gramm, der rom. Spracli. 5 изд. p. 170.*) Сръбската форма б\ гарин се развива успоредно съ прЬхода на гласно л въ у, който се извършва едва огь срЬдата на XIV вЬкъ насамъ. Едничкиять цримЬръ огь ХШ кЬкъ ирЬдставм граыотата на Хълмскил жунапъ. Радославъ оть 1254 год, който примЬръ приведохме и ние (Mon. Serb. 44.): буеаръскомъ.*) Въ XIV вЬкъ това фонетично явление става по-често: Хумсцемь (1332.), Вукашинъ (1398.) и пр. Оть XV и XVI вЬкъ насамъ то о обикновеио. За процеса на прЬхода л —• у вж. у Ягича Had IX. 121. Arch. f. slav. Phil. IV. 393. Пнакъ Миклошичь: tit, tolt, tout, tut, Vergl. Gramm. 1 389. Ср. и Флоринскш, Лекщи I. 260, Кочубинсьйй, Основн. вокал, и пр. 1877. 139. Само in. хървагско тукъ тамъ по ост|ювитЬ се е залазило тце гласно л, dlgovanje plk, pin. (Tncid, Ljetopis XII. Povj. 129. Jagit1, Arch. IV, 391. Подробно -Milcetic въ слщ. Arch. XI, 363: „Das silbenbildende und silbenschlieszende 1 im kroatischen ca-Dialecte". Тукъ ъ1, r.l - и било спорадично. По pin, vlk Милчетичъ пп веднажъ не чулъ. a d, ol, al; 1 по нЬкога изпада като въ нЬкои отъ нашитЬ македонски диалекти: jabeka, deg или jabuka, dog, sance, saze покрай valna, velna. Широкого разпространение на <|юрмата бугарин въ нккои отъ маке- донскигЬ диалекти, въ противурЬчие съ обикновеното замЬствание на л;> (ъл, ол, оу, ъ, о) показва явно, че имаме работа съ една механично усвоена чуждица. Паистина въ нккои македонски нарЬчия имаме у лъ, *) Вь ciap(K|>peHcic. е-.шкъ .(юриата не е още общо проклрана: ер. фор. anol, heals, col, colchier, salvage; и ди днесь I се е оч у надо въ cheval, nn'tal, vol, bel покрай beau, seel пикран seeau, fol покрай fou, J Пег. о. с. 170. *> Въ ШафариковшФ Pamatky, L. 22. четемъ но другь г pt. пись боудьгарьсвилгь.
728 Д-РЪ ив. д. шипшлновъ, но това у не е общо и се ограничава върху пФколко примера (Oblak, Arch. XVII, Einige Capitel aus der bulg. Gramm, p. 442.). По-често то ce cpinpi само въ тия диалекти, конто сж въ нан-близко съНцство сь сърбската територня. Географачного разпространевие на това звуком > явление и не го вага спорадичность показватъ, чс имаме работа съ арби-зми. (Oblak, ib. 442.). При това почти въ всички македонски иар'Ьчия, конто иматъ у нам. намираме и други с.тЬди отъ сръбско-културно влияние въ езика. Особенно характерны нь това отношение сж думнгЬ кука и суд. 'Гака напр. въ Дебърско — кука, но мошко; Леринсыо — кугк'а, по сж нош (вьсж ношть), въ Кюстендилско kvik'H и кашпш; въ Прилкпъ судот, пресудил, но внйтре, пйнют, ранете, лабите и т. и. Вж. Arch. f. si. Ph. XX, 38. id. XVII, 47. Vestn. slov. staroz. 21. Ср. и Млтоп Сбм. VII. „Къмъ българския р-Ьчникь", за велешкитЬ форми будрк'п (им. бпдеш'н) и мукук (запъргъкъ, ср. муЬак; инакъ въ Пелось винагн матам), р. 456. и 467. Къмъ сръбскптк ку.тгурнп думи въ нккон мак. говори при- надлежи и гуска. Пай-тнпичепъ прпм’Ьръ пристава обаче гькмо името болгарин въ сръбската му <}юрма бугарин. Неговото присутствие дору и въ такнва диалекти, конто инакъ сж свобода» отъ сърбизми, е най- краснорЪчивнагь свидетель за неговата импортации отвънъ. Пйма никакво сжмнЪнне, че името бугарин е остапало па македонского население пугЬди всичко огь неговигЬ господари въ XIV вккъ въ цару- ванието на Дуптана и сл'Ьдъ неговата смьрть, когато снлната му империя се разложи и Македония прЬмина въ ржцкгЬ на деспот» п севастокрагори като У слеша изъ рода на МрнавчевиЬи (въ Сересъ и Мелникъ), на Кесаря Вопхна въ Драма, на К *гь-Богдана (отъ Сересъ до Вардаръ), на Вълка- шина, Радослава Хлаиена н нр.*) Естествено е, че името не е станало всеобще, прЬди да се извърпш процеса, за който говорихме по-горЬ (пр4.ходъ па гласно л въ у). Днесь форм, бугарин се срЬща и вь такива диалекти, гд'Ьто обнквовено имаме съвсЬмъ друга звукова замена на праславяпско ьл, та и ль, лъ. 1м зъ да исками да р'Ьшаваме единъ въпросъ, който отъ нЬкои се см-Ьта за спорепъ, огь други за отскченъ, именно да ли въ ceeaumumib българскн диалекти сжществуватъ гласим р и л,2) ще посочнмъ нЪколко примера, гдЬто би грЬба.ю да очакваме ') Така прЬдпмяга и „'(римовь, сПси XXXI, р. 18. ’) Ср. МпогобриГшитЬ свидЬтелства за сжтествувкиие на гласно р и л вь понитЬ диа- лект, киши иривежда облакъ, Archiv. XVII, 132: Einige Capitel aus dor bulg. Gmmmadk изъ Вук, Долитак за Разложил, ни- сПсп. Ill, 185. in Вслесъ, изъ Arch. XIV, 80. НоваковиЬ и личин наблюдения за Прилепа, изъ Сбм. VII 474 за Щпнъ, (Матовъ), иль сПсп. VIII XIX — XX, 151. >а Трытъ (Тодоровь), I [речек ь (Cesty ЗИЯ.), из» сПси. V11I 82.—83 за Кюоеидил., Кратово, София, Чевино (Иречекъ), за СрЬдиа Гора ib., нзь Сол. Книжная за Враца, изъ Ястребов), н Плиевч, ш Дебърско, нзь сПсп. XI—ХП 148. за Панагюрнще, иа» стат, на Ценена вокал. Оби. 58. и СтауюСмг. грам. на Милетнча р. 32. иир. Възь основа на тия много- бройии даиии Облакь нзказва ирЬдположението, че гласим рил едно вр-Ьяе сж сжществували въ всички быгарскм диалекти, само tio-itoc.il> се с образувала една секундарма оолутласна конто д1.1и въобще еждбата на подугласнитЬ (р. 435.). За веса слогоо|'>ра.10ватедпото л (и р), се е очувало само въ пЬкои централпп и западни диэлевто. За старобкиарскгя езикъ Облакь допуща хноотентично I-sonans за тая епоха, въ конто сж писали пай-сгарнт! запаяепи иамет- иици, по не и :щ IX иЬкъ. Ср. за сл.щ. .Vacedonisc/ie Studieu, Sitzungsber. der. k. Akad. der Wisserwch. Hd. CXXXIV, Пнева, 1893., p. 38 и сл.
КРИТИЧКНЪ ПНН'ЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРЛВЪЛГАРИГЬ. 729 съвсЬмъ друга загЬна на прислав. лъ. а не у. Така въ дсбърскитп дил- лекти бихме очаквалк българин (блгарин) или болгарин; въ охридсхитп болгарин (ьл се срЬща рЬяно въ народен пЬспи, ал въ малчи); въ />’«- толско болгарин или бъгарин (солдзя, тболки, сыще); въ Ирилп>пско- Мориово, — бблгарии (едничко изкл. сонцето); въ Велешко бъгарин и българинъ (ол е много р'Ьдко. 1Абъко, дъбок и дълбок, дъзи и дълзп но солзи. Може би огь друго нарЬчие). Сжщо и вь Щипско (тукъ и длък) и Тиквешко, Горно-Джумайско, Банско, Кюстендилсао, Дупнишко, Кочапско, Кратовско. (Кратовско: вуна, жут, laoyiui, но слънце1) клъцам, глътам, длъжсн, кълну; хгЬста: Тлъминци, Дъдбочица, Слъбчани, Длъгп, Каранов* Сбм. IV. 315.), Бочани, Щппъ и Кюстендилъ: жът, бъ’а, въ naib. 1Пипк. Сбм. 11341.; лъ у само у Копаповци, но не и Щиияни и Тиквешани. ОскЬнъ сръбската форма на if мето българинъ ние намираме обаче нъ н’Ькои македонски диалекти и такива. конто отговарятъ напълно или ионе отчасть на обикновепптЬ рефлексн отъ прасл. лъ (resp. гласно л), наир. бл\гнрин, Якоруда и вь други нЬкои мЬсга на Галложко (вж. обаче ябока) и богарин отъ болгарин въ 1’Ьсенско, болгарин т, Корчанско — Костурско. (Ср. БоУно и BoJ’ko дере въ РЬсенско Сбм. IV. 42.) бльгарин вь Солунско (Ново-село, Гърдоборъ, Бугариево, Ватилъкъ, Вардаровци) тукъ Облакъ чулъ: слънце, пръст. Вокалниятъ елементъ се чува задъ л и въ нарЬчисто на село Сухо. (Obi. 437.). Една отдЬлна трупа образуватъ македонскигЬ народни имена, вт, конто лъ се замЬня съ ул (Демиръ-Хнсарско, Драмско, Неврокопъ, като въ 1гЬкои родопсин дналекти въ вняжеството, Ахъръ-Челебийско, У стово, Брацигово и др.) или уб (напр. Петричъ), отт. който изглежда да се е развило у-то въ КукушкитЬ, Гюмендженски, Мориовскм, Мжгленски форми. Облакъ съглежда гл. първитЬ (лъ ул) компромиснн образования отъ сръбската и българската форма (auch diese Foimen bind wahr- scheinlich auf serbischer Beeintiussung zurttckzuftibren. Es bind Conipro- inissbildungen и up. o. c. p. 443.). Ие би ли могло да се допусгне обаче и друго влияние въ тия крашца — гръцко? Ср. впрочемъ ябулка въ Чепе.пцх* и Пирдопъ. Всички тин фюрмп се отлич&ватъ и съ акцента си, за който це говориыъ по-долу. VI. Звукътъ г въ втората сричка изиада само въ нЬкои източни форми: булар(таи), бу.тйр, кит. буляр. Огь тамъ Bileri (Pl. Carpini), Ву- leros (Vine. Bellovac.), terra Bular (у анон, нотарий), Bolar у Шилтбер- гера. НаыЬсто г се явява к, съ изк-дочение на лонгоб. имена Pulcari, само въ нЬкои източни форми. У арабигЬ: Блкар, (осм. - юфть, тукъ р. 723), Блкан, въ армянската география Блкар. /’ ирЬминава нравилно въ ж въ фр. bougeron, ср. iaiuge отъ bulga. Оть тамъ итал. и др. ф. Г х само въ руск. произношение (Болхары, тукъ р. 720. Ср. и Balharou, карта Barbier, ib.) ’) Л иаче.ш особенно въ САънце и иь много други нар-Ьчил. Дебърско (сопце), Тресанчо (id), Охридско (свине), Прешцрииъ (сънце и сонце), Китам (стлщс), 11ркд. Мир. (совце), Косгурь, Ведесъ, Самоковъ.
730 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШЖАВОВЪ, VII. а въ втората сричка се запазва навредъ, гдфто името не се е съкратило, като въ некой срЪдневЪк. лат., прок, френски форми (вж. и Kavaiiin). Извлечение править 1) Bugeri (лат.), bulgheri (итал.), Bolgendand (сканд.), в. Belger, руск. Болгоры, Болгор; е, о а се обя- снява отъ безтонностьта на сричката. Ударението е на първня слогь (вж. IX.). 2) Въ татарски форми името се приспособ»ва къмъ закона на звуковата хармония, отт. тамъ булар, биг&р и пр. VIII. р не изпада нигде; з въ ар. боргаз, булаз е погрЬшка. Сжщо и н въ бакан, нам. р. Въ ар. боргал имаме обикновенна прЪмЪтка. р е и крайнингь звукъ на името. Окоичанията -од, -о:, -us, -ins, -es, -i, -ii, -инь, -и, -о, -е и пр. сж прибавенп отпослЪ. Голата »{юрма имаме въ србск. бугар, въ източнитЬ названия (ар., тат., перс, и пр., вот. и пр.), въ арменската география и пр. Ко.тЬбапията между плуралнитЬ форми i, es въ латинск. се дължатъ на това. че името се склапя ту по второ, ту по треп» склонение. Най-старите лат. форми (Касиодоръ, Еннодий, Хроногр. отъ 354 г. у Момз. ср. тукъ 521 .заб. 1: Ziezi ex quo Vulgaree) представить noin. plur. Bulgares, gen. bulgarum, daL bulgaribus. Това пред- оплата noin. sing. Bulgar. (111. скл.).1) Plur. Воблуаргд (no Ill скл.) изисква и ip. ф. Воблуарсд (въ лични имена), у крижанича Vulgaris apanthropos. IX. Лкцемтьтг е билъ несъмнпмно на първия слогь. Това не може да се докаже наистина огь старобългарскитЬ, старосърбскитЬ и старо- руСкитЬ паметници, защото ударението почва да се означава тукъ едва въ XIV. вЬкъ,2) то става явно обаче отъ акцента на гръцкага тран- скрипция: ВоиХуарод, Воблуарс: (пр’кмЬстя се правилно на прфдпослЪд- ната сричка пр-Ьдъ дълга гласна), отъ народнитЬ латински форми Bulgari, Bulgri, Bugri, оть сегашното италиянско, испанско и порту- галско произношение, което е залазило най-добрЬ старин латински ак- центъ — bulgaro, отъ провенс. Bolgre, отъ френск. boghre и bougre, а се вижда ясно и отъ сегашното сръбско ударение: бугарин. Това ударение (двоструки, двоенъ акцентъ "), както е известно, стой днесь тамъ, гд'Ьто е било и въ стария славянски езикъ (Ср. Цоневъ, За удар, въ бълг. езикъ. Сбм. VI., р. 39.). Най-сетнЬ могатъ да се приводить и днешнитЬ български диалектична форми, вт> конто акцентыъ е на- вредъ на първня слогь, остгЬнъ въ тля, гд’Ьто името е било принудено да се подчини на ОСобенитЬ закони на местного ударение. Цела Маке- дония въ това отношение1 може да се раздели на дв+. части. Въ едната нрЬобдадава така наречениятъ при.тЬпски акцентъ (на третий слогь пр-Ьди края, ПршЬпско, Дебърско, Охридско, РЬсенСКо) съ постоянно мЬстене на ударението споредъ числото на сричкитЬ, тамъ имаме бугарин, бб- гарин, но съ члЬнъ бугарнпот, бугарчина, богарчпньа, БугАрша и пр.; другата има постоянно ударение на предпоследняя слогь (костурскн ‘) Могло би и Bulgaris като vulgaris, ако пе nptneme ударението, което е било сигурно на играна слогь. *) Ср^днобългаргки рукописи съ ударения ни сж изо^стни едва от» нървата полови од на XIV. в., сръбски и руски още по-късио отъ половипата на вЬка. Вж. въ тоя Сбораикъ стат, на СоСолевскИ върху стб. стихотворения, р. 314.
КГИТИЧЕВЪ ПМГЛВДЬ HA ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 731 акцентъ) или и па послЬдния (воденски), огь тамъ бугйрпн, бугаринут и пр. (Сбм. VT, р. 23.). Тим явления изглеждатъ обаче да сж по-пови. Мазингъ (Zur Laut- und Accentlelire der macedoslavischen Dialecte, S. P. В. 1891.) съглежда въ македонскитЬ акценти отпечатъкъ оть латинского ударение, което е проникнало слЬдъ пославянчванието на ромънитЬ. Сжщата идеи б-Ь пзказалъ по-рано Матовъ (Осмий год. отчетъ на Солуысвата Българска м. гимн. 29.—30.), но послЬ въ рецензията си на Мазинга (о. с.) въ Archiv XIV, 135. той м напустна, считайки я за невероятна (scheint niir jetzt unwahrscheinlich). Много сполучлпво обърна Облакъ внимание на обстоятелството, че ако ударенного на трегия сло1ъ прЬди крал би се дължало на романски влияние, то би трЬбвало да го намЬриыъ тъкмо въ южнитЬ и югозападнитЬ нарЬчия, гдЬто го именно нЬма (Maced. Studien, р. 85.). Че това ударение не е старо, това се вижда много добрЬ и отъ такъвъ едина примЬръ като триба (Галичникъ — утрбба) гдЬто началното у/ е могло да се изгуби само поряди това, че е било безъ ударение (id. р. 84.). За първоначалния акцентъ на името българинъ голЬма доказателыа сила иматъ особено пров. txdghre и фреыската <}юрма Ъоидге, конто мо- жете да се образуватъ само отъ bfllgarus, Bulgarus дава bulgare, днеш- ната литературпа <|юрма на името. Известно е, че френскиятъ рЬчпикъ прЬдставя два голЬми пласта отъ думи, отъ конто единиятъ се е обра- зувалъ огь латински, германски и келгийски елементи още прЬди XII. вЬкъ и е несъзнателенъ продукта на народа, а другнятъ — слЬдъ XII. в-Ькъ, главно отъ ученитЬ, образованы гЬ, конто черпягь отъ класичнитЬ или модернитЬ езици (итялиянския въ XV. вЬкъ, испанским въ XVII. и ан- глийский въ XIX.). ПървитЬ думи се нарычать mots populaires, другитФ mots savants или d’origine savante. ПростонароднитЬ думи сж резултатъ на бавни, по правилни фонетичнн измЬнения. Три причини дЬй- ствуватъ главно въ тЬхното образуване: 1) ритмъть, 2) аналогията и 3) тоничниять акцентъ. 11рЬди всичко по принципа на най-малкото напрежение (principe de la moiudre action) новигЬ думи ce съкращаватъ, звуковетЬ се опростватъ, гласнитЬ се развивать въ ущърбъ па съглас- нптЬ, като се пази извЬстна евфония.1) ДЬйствието на аналогията се щюявява главно въ флексията. Най-го.тЬма рола играе обаче акцентътъ, който, споредъ сираведливата заб-ЬлЬжка на Дийца, е стожеръгь, около който се върти сдовообразованието на романскитФ езици. (Dies, о. с. р. 392. Accent). Именно акцентътъ въ простопароднитЬ думи си остава върху тая сричка, която го е имала и въ първоначалнитЬ латински думи. Около тая акцентувана сричка i-равитиратъ всички други. Стро- гого съблюдение на латинского ударение показва ясно, че тия „mots populaires* произлизагь отъ живня, говорния латински езикъ, противу- положно на „ученитЬ" думи, конто сж плодъ па изкуствено усвояване и се отличаватъ именно съ туй, че изнасилватъ правилния латински акцентъ. Акцентътъ, заедно сь измЬнението на ритьма (съкращение на ’) Ayer, Gramm, comp, de la langue framjaise •!., p. 20.
732 д-ръ ив. д. плппмлновъ, съгласнитЪ и т. н.), става така едно средство, по което още на първт. погледъ моям! да се познае, дали известна дума о чпстонародна френска, или е била заета отпосл’Ь огь латински. Въ послФднпя случай съглас- нигЬ се спаивать. Няпр. soucier е простонародна дума, solliciter, учена; и дв'ЬтЬ произхождать огь лат. sollicitare; metier и ministere — оть ministerium и т. н. Пог^яыинияпп акцент* и запазванието на съгласнигк указватъ вече па думи отъ секунд»|>енъ произходъ. Така напр. facile е погрФшно, защото лат. facilis има акцента на първата сричка, правилно би било fide, както оть fragilis frele и пр.1) Вс.гЬдствие на двойппя принцип* въ образуванието на ф]м*нскитЪ думи много основни латински думи се явяватъ въ двойни форми; така се получаватъ тьй нареченптЬ „дублети" („doublets" или mots a derivation divergente"), конто отговарята на различение!; по-горЬ дв-I; епохи вт, псторията на френсиия езикъ. Едната отъ тля форми е народна (съ правилен* акцента), другята „учена" (често съ погр^шен* акцента); така напр. имаме orteil п article отъ articuhis; dime и d£cime отъ decima; essaim и examen ота examen; frele и fragile ота fragilis; raide и rigide огь rigidus; hotel и liopital ось hospital; avoue и avocat on. advocatus; naif и native on, nativus; chose и cause отъ causa и т. н.2) Къмъ тия дублети принадлежать и думиг!; bougre и bulgare. Първата е именно простонародна п се е образувала въ първата епоха ота лат. btllgartis (съ правилен* акцента на първата сричка), като се е изменила формата вАлрйшно и вънптпо (/ пос.т'Ьдвано отъ съгласна се вокализува вт. и, вж. но-горЫ; втората форма е по-нова „учена" и има неправнлно ударение на втората сричка: bulgare отъ bulgarus. На акцента, установенъ upfe* анализ* на именнигЬ формы въ днеш- нитЬ българскл наречия, въ гръцкия. сръбския, италиянски, испанскил, португалския езикъ, особенно на старофренското bougre, отговаря, и ударението въ староруск. бблгаре, въ назв. на селото Болгары и пуд, обаче противур'Ьчи съвършенно акценты* на името, както то намЬрваме въ сегашпитк ориенталски форми. Въ словари на Камуса думата булгар по произношение се сравнява съ думата куртак; народы* изговаря наистина дълго булгар, обаче винаги съ ударение на вторил слота (Очерк* исторш болгарского и казанскаго царства. Мулы 111ихабъ-уд-дина Бага- уд-динова. Изв. IV. арх. съезда. I. р. 40.). Обаче че тоя акцента е ио- нов*, че името се е щюизнасяло въобще инакъ едно вркме, това се доказва мното добру, отъ надниситк на двЬ монети, конто проф. Катанов* и д Ьйств. членъ на Казанского Археологически Общество Н. И. Андерсон* ималн случай, да разгледата въ сегашното село Успенское (Болгары). И на двкгк се чете ясно сарб болгар. Катанок* забклФзва въ своя рапорт* (Пзв’кспя Общ. Арх. и пр. 1895. кн. I. р. 36.): „Тут* ... читаетя „Болгаръ", т. е. так*-же какъ п въ русских* лктописяхъ: сх уоарешемъ на „О“, а не на „Аи, тогда какъ казансше татары изменили это слово совершенно не- ') LUtrt, Histoire de la langue frnnfaise, IX. изд. 1886., 241. •) V. Brachet, Dictionnaire des doublets de la 1. fran^. 18B8. Suppl. 1871. Вролгь aa тиа дублети падипнава 1100.
КРИТИЧЕНЪ ПРЬГЛЕДЪ ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЬ. 733 правильно въ яБу.1гаръ“. слЬдуя отчасти арабскому выговору, въ которомъ н'Ьтъ „()“ и отчасти собственному обыкновению — изменять постоянно иностранное во“ вь яуа, какъ напр. „булшуй" (большой), „булваяъ® (бол- ванъ) „кунчалъ* (кончаль), „стуялъ® (стоялъ) и т. д. На монетахъ съ именами вышеупомянутыхъ царей, т. е. монетахъ древпихъ, мы видимъ, следовательно, самую правильную передачу долгаго „о“ буквами „уа“, что встрЬчаемъ постоянно и въ среднеаз!ятскихъ тюркскихъ текстахъ, тран- скрибированыхъ по арабски? С.тЬдъ горнето въпросътъ за удя[>ението на пмето българинъ може да се см^та за окончателно рЪшенъ. ПзмЬненията се дължатъ или на локалви акцентнн законп (като папр. въ н'Ькоп македонски нарЬчия) или па ана- логии, конто не може винаги да се уловятъ. За булгар сж виновни си- гурни такива форми, като татйр, мацар, хазар и пр. Въ измЬнениек» на акцента въ н’Ькоп западноевропейски форми ние имаме съвършенно аналогично явление въ думата мрягу, конто първоначално се изговаряла сжщо съ акцентъ на първня слогь, както се внжда ясно отъ гръцката простолюдна форма (xoivig) В4р-аууо; и Вараууо! древношведск. Waring — древно руск. вар-ягъ около 850. г. Варягъ съ производно ударение на вторпя слогь е чисто учена форма и въведена въ по- ново врЬме.’) Горниятъ анализъ ни дава прочее като осноена форма на името българинъ: българ — съ акцентъ на първата сричка. Отъ тая п само отъ тая форма може и е д.тт.жяа слЬдователпо да нзхожда всЬка етимология, а не отъ булгар, както править дору и най- новитЬ привърженици на турско-татарската теория. Отъ туп гледище не е възможно „българипъ® (булгар) да се тълкува ост. глагола булгамак, както още пр-Ьдп Томашека и Вггмбери бЬха искали Березинъ и Ка- зембекъ. Тукъ му е мЬсгого да забЬлЬжимъ имеппо, че Томашековата етимология не е съвсЬмъ нова, ако вероятно и да е поставена съвсЬмъ самостийно отъ автора. Проф. И. И. Берешнъ още въ 1852. год. въ свонтЬ. „ЗамЬчашя о восточныхъ словахъ въ областномъ велпкору» скомъ я.зыкЬ" въ ПзвЬстията на Спбургската Академия на иа- укитЬ (по отдаленно русского языка и словесности т. I. Матер1алы для Словаря I.) заб’Ь.т’Ьзва при провпнциалнпгЬ думи: булга, булгатитъ, булгатчтъся, булгачнми (отъ таг.-тюрк, булга, булакъ возмущеше, смЬ- nienie, булгамакъ возмущаться, смЬшивать ся): „Причаспе этого глагола Булгаръ, смгыаенный послужилъ собственнымъ именемъ для народа, оби- тавшаго на берегахъ Волги®. Сжщо така много по-рано отъ Вамбери п]юф. А. К. Казембекъ привежда въ сврьзка съ тат. глаголь, булганмак, „тре- вожа се — името на рЬката Волга. (Авторътт. не о гива обаче по-нататъкъ и не произвежда и булгар отъ сжщия глаголь). Ср. „Обьяснеше русскихъ •) Кукикг. въ бЬл. къмъ Б. Дорнъ, О походахъ Русскихъ въ Табаристаиъ, р. 411., 114., 115.
734 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАНОВЪ, словъ сходнихъ со словами восточныхь языковъ" въ Извксття Имп. Ак. Наукъ по отд. языка и слов, т. I. Спб. 1852, Матер1алы для словаря I., стр. 35: „булга тревога, булгатить — тревожить, булгачить — тоже, бул са- читься — тревожиться, булгачный тревожный. Огь глагола же будамагкъ въ иныхъ татарскихъ парЬ'пнхъ мы имЬемъ булгамагкъ (черезъ прибавлеше г поел! л, что очень часто, если не всегда, делается въ словахъ при пере- ход! изъ турецко-тат;ци;каго въ монгольско-татарслйй языкъ). Отъ этого глагола по общему правилу (см. Грам, турецко-тат. языка изд. 1846. год. 120) въ древности булга употреблялось какъ отглагольное имя въ зна- ченш смущеннаго; стодо быть и „тревожпаго"; но другому правилу (см. также № 136, А.) булгакъ. нъ смысл! смущенш, гнква (въ русскихъ старыхъ фамильныхъ имена хъ Булгаков!. вероятно происходить отсюда). Ото самое слово видно въ древнейшихъ эпохахъ сношеши Прана съ Тураномъ вошло въ Персидсшй языкъ въ томъ же смысл!. Че^зъ перемкну б въ в, что очень часто дЬлается вь идюматическихъ измЬнешяхъ, вулга будеть значить мутная вода; не опасаюсь утвердить, что назваше Волга про- исходить отсюда." Всички тия обяснения падать сь самата форма булгар, която и споредъ мнкнието на професора отъ Казанский университеть, Н. Ката- новь, самъ тат&ринъ, не може да има туй значение, което й се дава. „По татарски „булгар" значить „будеть мЬшать", ни пинге проф. Катановъ, „и по русски его „смешанный народъ" переводить, никакъ нельзя". Както Томашекъ, така и Вамбери, така и Березинъ и Казимбекь см се по- лъгали оть звукового тъждество на народного име „българинъ" въ него- вата ориенталска форма съ н!кои <(юрми отъ глагола бул гамак: което обаче не е удивително, защото въ никои други езици сврепата на ана- логия™ не е тъй опасна, като въ турско-татарскит!. Наистина, благода- рение въобще на прозрачность™ на турския езиковь материал, ети- мологыъ не ср!ща такива затруднения въ неговото обяснение, като напр. въ материала на арийскитй или семитскитЬ езици, обаче тъкмо това прЬдимство крие въ себе си и една немалка опасность. Поради голи- мого сходство на основната звукова материя, етимологьгь може тукъ да се подхлъзне иезаб!л!жено по пмтя на мамлпвата аналогия, когато при по-сложни и заилетени форми той би невидно стжпвалъ по-пр!д- пазливо. (Ср. Vuinbdry Ktymol. Wb. der Turko-tatar. Sprachen. Lpz. 1878. прЬдг. VII.) При това етимологьть срЬща го.гЬми затруднения и отъ липсата на по-стари езикови паметници, конго биха могли да му пр!д- ставятъ пр!ходнмгЬ степени въ развитието на изв-кстна форма. Още до скоро за най-старъ подобенъ турски паметпнкъ (уйгурски) се смкташе Kudatku Bilik (отъ г. 1069.), чисто нарЬчие Вамбери постава въ такова отношение къмъ другитй турски диалекти, въ каквото стон санскритскияь езикъ къмъ др у гит! арийски езици (Vimbdry, op. с. р. VII.). Едва въ послкд- нит1> години бидоха открити въ Сибирь н!кои нови материали за исто- рията на турскигЬ нарЬчия (надписи).
КРИТНЧЕИЪ ПГЪГЛБДЬ UA ВЪПРОСА 3* ПРОИЗХОДА В А ПРАБЪЛГАРИТЬ. 735 СъвсЬмъ несъстоятелна е и етимологията на Золотницкш: булгар, отъ 6«jr-jftp — велика страна. Да се нзхожда отъ изолираната вотячка <{юрма бигбр е недопустимо, независимо огь общото правило, че и въ тълкуванието па собсгвенитЬ имена ие трЬбва да се постжпва тъй безцеремонно съ фонетичнигЬ закона, както прави Золотницгай, за да докаже пдентичностьта на булгар, мургар, булар и 6ujeep. (Напр. доводътъ, че дЬца и хора съ неразвитъ езиковь органъ произнасятъ често л и р като j огь тамъ и разливата въ горнигЬ форми и т. под.). Заслужва обаче внимание предположен него на Золотпицшй, че въ Булгар имаме сложна дума, а не глаголна форма. Едно само трЬбвапте авторъгъ да си спомни, именно, че акцентъть би трЬбвало въ такъвъ случай да лежи на опрЬдЬлителната дума, а не на основната: булгар, oiijrep, и пр. а не булгар, бирёр. За сложна дума смЬта булгар и Ше- стаковъ, съ тая само разлива, че той съглежда въ двата елемента друго: въ първня славянского име на р. Волга, влага (по татарско Булга), вт. втория тат. jap брЬгъ или ар, човЬкъ. Тъй като Енгелъ и Карамзинъ само подозиратъ „Волга® въ Българинъ (подобно на „ученнтЬ® етимолози отъ Богухвала до Тунмана), безъ да прЬдставятъ пЬкакви доводи и при тона обясняватъ само една часть отъ името, тЬхпото тълкувание нЬма да ни занимава тукъ. Ние ще 1*о за- сЬгнемъ въ критиката ня Шестакова, къмъ която прЬминаваме, слЬдч. като изчерпихме цЬла редица огь осмисленил и обяснения на името „българипъ® и впдЬхме, че ни едно отъ гЬхъ до сега не удовлетворява нанълно. ШестаковитЬ етнмологнн сл нослЬднитЬ, конто ще пи занимаватъ, и при конто ще се спремъ и но-дльжко, защото трЬбва да признаемъ, че въщгЬки слабость™ на доводить, шпеата па по-строга филологнчна нодкрЬпа, фалшивото мнЬние че името Волга с славянско (влага), случай- ностьта па догадката, че въ булгар може би да се крие понятието Вол- жанинъ, човЬкъ отъ Волга, — тая послЬдната хипотеза, изказана пжтемъ, безъ никакой докази, ни се вижда все пакъ най-приемлива и пай-съобразна съ тая първоначална форма на името, която ние се потрудихме да установимъ възъ основа па исторична™ ономастика и география. До това заключение за етимологията на българ, ние бЬхме дошли наистина съ- всЬмъ независимо отъ Шестакова, още прЬди да се запознаемъ съ не- говитЬ критична възражения на Золотницьчй, обаче изказана първень отъ него, макаръ и съвсЬмъ случайно, — първенството е негово. Ние ще се потрудимъ само да дадемъ едно по възможность прочно обосно- вание на тая хипотеза, която ни се вижда по-вЬроятна, но къмъ която Шестаковъ по-малко клони. Той прЬдполага именно че булгар трЬбва да се разложи на булга + jap Волжски брЬ1ъ. Въ такъвъ случай булгар би било името на страната. Обаче прЬходътъ на aja (Волга + jap) вт. а въ турскитЬ на- рЬчия е възможенъ само въ сЬверна Монголии. Тамъ отъ лонг. такуа (кокотка) се е образувало „тага® (урянхайски нарЬчие), отъ xaninja (дворъ) — „кара®. Остава прочее хипонезата че „името па страната България
736 Д-РЪ ИI!. Д. ШИШМАЙОВЪ, пронзхожда огь името па рЪката Волгл, по турско произношение Булга и ар — човЬкъ“, която прнемаме и пне и къмъ докажбата на която при- стапваме пепоср'Ьдно. Пр+.ди всичко нека зябЪлЪниыъ, че основнята <|юрма българ от- говарн по своя акцентъ напълно на една сложна дума. Въ първня елементъ съглеждаме и ние „Волга*, обаче пе можемъ никакъ да се съгласимъ сь Шестакова, че това име е славлнско (Волга оть влага е невъзможно, както вече пмахме случай да изтъкнемъ). Името не може да бжде опгЬнъ финско. Това се доказва прфди всичко отъ окончанието — га, което намираме въ името на единъ гол+>мъ брой други р-Ькп, отъ който много принад- лежать къмъ басен па на самата Волга. Е го единъ снисъкъ отъ названия па рЬки съ суфнксъ — га, -нга. Нис го извличаме изъ гольмия „Гео- графическо-статнстнческШ словарь Россшской имперШ* на И. Семенова (СПБ. 1862., 5 тома): р. Забайк. абл, Амга, лЪв. пр. на Алдана (Сибирь, Лена), Лк/?ог«, р. Новгор. губ., Бохтюга, р. Вологодск. губ., лЬвъ притокъ иа Сухона., Вага, р. Вологодск. и Арханг. губ. лЬвъ прит. на р. Двина, Ваенга р. Арханг. губ., Векшенга, р. Вологодска губ., Влага, р. СПБ. губ., Вожега, Вожга (Вожа), р. Вологодск. и Новгор. губ., Волонга, р. Арханг. губ., Дакпшлга, р. Забайк. Обл, Вдолга, р. Сара г. губ, Вндига или Вндега, р. Арханг. губ, Тоденга, р. Волог. губ, 1ожуга, р. Вологодска и Арханг. губ. Карета, р. Забайк. Обл., Кипчечга или Тинчста, р. Волог. губ, Киренга, р. Иркутска губ. Кокемъга, р. Вологод. губ, Кялснга, р. Волог. Кочета, р. Волог. губ, Леденга, р. Волог. губ, Лыога, р. Вятска губ. Лига, р. Волог. губ, Мга, р. СПбургска губ, Мехрета, р. Олонецка и Арханг. губ. Молом, р. въ Новгор, Тверска и Проел, губ. .Нить прит. на Волга, — Молога, уЬвденъ градъ въ Проел, губ, Осуга, р. Тверска губ, Покшенга, р. Архапг. губ, ('тяга. р. Симб, и Казапска губ, пр. на Волга, Суета, р. Томска губ, Сурьяга, Вж. Чурьига, Сямшенга, р. Вологод. губ. Туруга, р. Ени- сейска губ, Урга, прит. на р. Сура. Нижегородски губ, Чаванга (Чавупга, Чеванга), р. Арханг. губ, Чуръяга (Сурьега), р. Олонецка губ, В1снъги, р. Арханг. губ, /Ота, десепъ притокъ на Волга. Юнга Большая, село въ Казапска губ. Юнга Малая (Спасское) Каз. губ. (село), Юняга, р. Вологодска. губ, ТОрга, дв!> рфки въ Вологодска губ, Янга, р. Ени- сейска губ, Яренга, 1) р. въ Архапг. губ.1) 2) р. въ Вологодска гу- берния. — Я щи га (село) вь Арханг. губерния и пр. Всички тин р+1КИ текатъ пркзъ страну, обитавани nlKora или и сега още обитавани отъ фински племена. Днесь е доказано въобще, че п)лЬма часть отъ географмчнитЬ названия не само въ сФверна и сродна Русия, но и въ прпалтайскнл край, въ Сибприя, имагь фински произходъ.2) *) Вж. дълъгь еяисъп на р!<шв имена съ суф. — ига, у Смчрпова. Пермяки р. 94. и сл. Тукъ и тыкуванието на това окончание като лопареко (Буденцъ, Поскикевь) или като угьреко (Европеуеъ), р, 103- 104. ’) Ср. Д. Европеуп, Къ nuipoey о народах ь оингашвих ь въ Средней н Северной Росаи до нробыпм Славанъ Ж. М. Н. Пр. 18G8, ю.ш, 55.—71. Саыцняп. въ Russische Revue,
КРИТЦЧЯИЪ ШЪГЛКДЪ НА ВЪПРОСА ЗА IIf'lIНИX।»ДА НА ПГАБЪ.11 АРИТЪ. 737 Значението на суфикса — га е рпки. Западпо-фински jona (кор. (ок Ту.ха-рки, Сурна-joKH, Лива-рки) рЬка, ытонски — juin (кор. jbir), лопарски, (окна (jwa), манзьски, остяцки, вогулски jyrau, jara, зырянски jy (jyr, jyra, joro, jora).') <>n. jora се e развило ога и по-нататькъ — га.1) Това окончание отговаря напълно на суфнкситЬ — ма, за, конто срЬщаме вь нмената на много рЬки нъ Вотским и Пермским край, нЬкоп оть конто иматъ даже общъ корень, напр. Иож-ма въ вотск. край и Иож-ва къ Пермскип, подобно Впль-ма п Виль-вя, Перт-ма п Нерт-ва, Сизь-ма и Сюзь-ва, Кос-ма и Кос-ва, Си-ма и Си-ва, 111<>т-ма и Сос-ва и т. н. II. II. Смирновъ заключала оть тоя редь имена, сходни по своитЬ опрЬ- дЬллющи части, че суфпкснтЬ ма и оа трЬбва да сл тъждественн но значение?) Тъй като ва въ зирпнеко-пермяцкото нарЬчие значи вода, рЬка, той прЬдполага. съвсЬмъ правнлно, че и ми трЬбва да има сжщото значение. — Въ пазвапнята на рЬкитЬ въ мордовская край ние нами- раме другъ суфнксъ — лей, наир. Пичи-лей, Чувар-лей, Лен-лей, У та- лей, Пару-лей, Ине-лей, който слщо така значи рЬка, вода. За по-малки рЬкички намираме употрЬбенн въ вотяцким край — »«///> и гурт, въ глазовскин, саранулекня и малмижскня уЬздъ — оай. (И. II. Смирном,, Мордва. Историко-зтногр. очерки». Казань 1895. р. 6. п сл.). Името Волга нма да се разложи така на суф. го (ora, jora рЬка) и он pl; vkm тел на та дума вол. Че това соображение не с безоснонно, се доказан иай-добр!; оть факта, че пне намираме къ новгородгката губерния една рЬпа Воль-ма а нъ вологодската — Вояъ-ю (Ср. Валь въ олонецката губерния). За Воль-ма н'Ьма освЬиъ да се вндять много- б]н)пниг1; р'Ьчнп имена на — ма, отъ конто црнведохме нкколко пб- п»рЬ. Волва ее поменува въ „Книга Большому Чертежу" (XVII. в.)?) окончаннето ю ( jyr и пр.) е по-специялно зирянско. То отговаря на — га ср. Косъ-ю въ Архапгелската губерния (вж. по-горЬ Кос-ма и Кос-ва), Куломъ-ю, Ягъ-то, Укъ-ю, Пирсь-ю, Саръ-ю, Расъ-ю, Седь-ю, Маткинъ-ю, Сой-ю въ Вологодската губерния.5) Какво значи самата опрЬдЬлптелна дума Вил или Воль намъ не пи е изв'Ьсгпо. Томаикк" бЬ по-рано наклонить да сблнжи Волга сь черемнекото название па рЬката jul wulj, (Zschr. f. Osterr. Gyniii. 1872., p. 15<».)e) Вь единъ по-новъ свой трудъ обаче (Kritik der iilt. Xadiricliten Ober den skythisclien Norden II, 1888, 32.1 той e на мнЬние, че Волга си води имею оть малкою нзворно езс]ю (Quellensee) Bn.iro, което значило .снЬтло, бЬло езерп“ (lichter, weisser See). Споредъ Peters!». 1871. т. VI. р. <Ю5. п сл. М. II. Песке, Сшвипо-<|>чнек:л крьт)рныл огнемета ни допиымь я та въ Ни. Общ. Арх. u up. при Ими. Ках Уник. т. VIII. вып. I. Каапт» 1890. р. 8, ‘| Песке op. cit. р. 8. ’) 1мро>К!/п, Huss. Revue, цит. бр. р. 605. ’) Ное'якн, Пзв. Общ. Археолог!», llcrupiii и Эгногр. при Ими. Каз. уннп. т. VIII. вин. 2. Иермлнц отъ ежи;, ib. т. IX. иии. 2. р. 78. *i Тукъ спада, може би, и р. Воль-са въ Мипската губеринл? ’) Ср. и Смирнгт, Перший, 81. *) Проф. А. II. II. Аидерсон!. иь Казань има любезно»гита да пи сьобщи, че череми- снгЬ uiiucTHiia иаричатъ Волга — jyjl и уул, но слогыъ ио нс лрЬяншиш у финитЬ льду. CriQruar»., ииуж. пъ <ид1>лъ, I. ДЪ1ъ не»ор.-<|.пл., ». ХУ'1. 47
738 Д-И. ИВ. Д. ШИШВЛНОВЪ, Сенковстй, Волга е финска дума и значи първоначалпо светъ („святой*). (Ср. двЬгЬ форми оть черемискпя глаголь „да се свети* волгалтемъ и волгу сер гемъ въ Адслупговпя „Митридать* стр. 544. и 545.). Шкота Волга и Ндилъ ск съставяли единъ общъ географски терыинъ, защото Ндилъ значи собствено рЬка, така че иаедно Волга-Цдилъ зпачело Света- РЬка. (Ср. руското простонародно име Волга-РЬка). По-послЬ иървиятъ елементъ останалъ да се употрЬбя само въ Европа, а вторингъ само въ Азия, (Собрате Сочинсшй Сенковскаго, Барона Брамбеуса, т. IX. СПБ. 1859. Статьи Энцшиоп. Лексикона р. 215.).') Както и да е вп|ючемЪ) наст. пе пнтересува значение™ на кореннага дума Вол въ Волга, а фактътъ, че името на рфката е финско, а не славянско млн турско, и по-спецпално западне фиаско, коего напълно се съгласяна съ щИЬдположението ка Коскинень, че западннтЬ финн с* жшгЬли нЬкога по срЬдното течение на Волга, огь гдЬто сл. се прЪселили на с-Ьверъ по течението на р. Юга (окончание™ -ига на много р-Ьки въ басейна на Волга е лонарско. Ср. Смирновъ, Пермяки р. 203.) С.гЬдъ като уетановихме приблизително етнмологнята на името, намъ пи остана да ирослЬднмь и неговага история. И тукъ ние узнаваме слЪдното: За нърви пжть името Волга се срФща у руския лЬтопнсецъ Нестора (около 1100.). Па западъ то става известно въ XIII. в-Ькъ изъ пжто- писигЬ на италияпскля Минорить Plano Carpini (1246.), Benedictus Polonus и др. оть тамъ у Vine. Bellovacensis Speculum, hist. 1. 31. 21: ii. Neper, Don, Volga. Сегашнит'Ь фински и турски населения, който обитаватъ брЬговстЬ на Волга не познавать тока име. Пос.тЬднитЬ парнчатъ рф.ката Аталъ, Ателъ, Адель, Идель. Въ подобна форма нам'Ьрваме името още въ 569. година у византийским описатель Менандра (Аттила), и у араб- скитЬ ср-Ьднев-Ькови географи и пжтешественпци (ибн-Батута, Едриси п пр.). МордовцигЬ назвать на Волга Rh.ni рЬка, ЧереыисигЬ — Юль пли Джуль.*) Както виждаме името Волга се явява въ литературата по- късно. Че то е сжществувало обаче много но-рано, за това не се изискватъ много доказателства, като се вземе щгЬдъ видь чисто фин- ската форма на името. РускитЬ славянн сж го приели слФдователно но традиции. Кон финн сж го употрЬбяли най-напрфдъ, тона е мжчно да се кажс. Само по окончание™ неглп би могло да се сади, че пле- мето, което най-папрЬдъ е царичало рЬката така (Волга) ще е прина- длежало къмъ по-сетн'Ьшната трупа ня вападшптъ финн. Фактъть, че днесь ни една отъ финскитЬ народности, конго живЬять въ басейна на Волга, не употрЬбя това име. показва само, че то ще е много стар), *) Смириоиь Пермяки р. 106. тьлкука името па единъ иритокъ на Вичегда-Воль on. вогулскн yoib = рлкаиъ. Ср. ио-гирЬ тълкуваипето на Татищева, р. 617. Волга = ^Сцдолодкаи" по сарматски. ’) Ср. Dr. J. J. F-'jli, Numitia Geographica s. v., 7v.«c?iW. Gesehiclite der Erdkunde p. 151, Safar. Starai I, 499, Humboldt, As. centr. 2. 505.. Klaproth, mem. 2. 374. — Опнтъть ни 1‘. Cai-Sil за жалость пи е пеиавЬетеиь (Anz. К. D. Vorzeit N. F. 9. 36.). За сгарнгЬ п.т.те- шестиил ОТ1 Х1П и. вж. JJ’Anetae, llecueil de voyage, т. IV.
КРНТИЧЕИЪ ИРЪГЛГДЪ НА ВЫНОСА ЗА ПГОНЗХОДД НА ПРАВЪЛГАРЯТВ. 739 пзчезпало заедно съ племето, което го е създало. Или пъкъ трФбва да се предположи, че Волга отъ памти в'Ька е била обитавана отъ разни фински племена, конто саг, наричали рЪката различно. (лавяшггк и нЬкои турско-татарски племена сж приели много рано едно отъ тЪ.чъ. КждЬ сж се дЬнали тъкмо тия фппп, конто сж и|гЬда.ш името на р'Ьката и иамъ, — за това могатъ да сжществуватъ само догадки. Псторичната егнографна дору на живи 11. фински племена о много малке» позната, колко повече на нз- 4e.ii1a.11nl.. Само сь помпщъта па лингвистиката ние можемъ да установимъ приблизитсяио етнографскптЬ границы па финского плене въ Русия, ие- гова ii. ра-;11р1.гк1еппя и културни сношении. Еднпчката мордва и племето Меря ceraiiiHiirh че]1емисм?) имать щастнето, да бждатъ очбЬл'Ъзяни оть исторнята още кг. V в'Ькъ (Mordens, Мегепч у 1ордана). Вь X вЬкъ поме- нтва Морта (МбрЗ:а) К. Богренородпи. Но за другиг1; многобройпп фински народи по срЬдиого течение на Волга, люлката на финского пл» че — нигд’Ь пи думнца въ това равно врФме. ГенграфскитЬ наз- вания ни говорить, че прЬди вотяцитЬ и черемисиН; да се поселять въ сегашпитЬ сп мЬста, последнигЬ сж били обитавани отъ особено неизвестно иамъ, чудско племе.1) Сжщо и Мордва пе ще е автохтопна въ областьта, конто заема сега. ако се ежди по много мЬстни названия, (мирповъ заб’ЬлФзва, че нито една по-голФма рЬка въ пр+.д’ЬлптЬ па ппжегородската, иензенската, симбпрската, тамбовгката, саратовската губерния не носи типично мордовски име. Повечето отъ тЬхъ сж чужди на мордовский езикъ но своп съставъ и главно по своитФ окончания.2) Прфди V в’Ькъ и много по-рано по тия мФста (и много по-па югъ?) ще сж жыв’Ъ.ш значи други фински племена, но каквн? Отговоръ на тон въпросъ ние за сега нЬмаме, както пе знаемъ, кога тия фппп сж били пзм'Ьстени на скверъ огь други племена, между конто въ единъ даденъ момептъ се явяватъ (не пзвЬстно точно отъ гдк) турско-татарски говорещигЬ прабългари, посЬляватъ се по плодороднптЬ бркгове на ши- ]юката, мощната Волга и почватъ, по примера па много първобнтни народности (фински, славянски, турски и пр.), да се наричатъ „обитатели на Волга, Волжски хора, Волжани*, косою е и лначснието на „бм- гарин7,и, както ще се потрудимъ тутакси да докажемъ. ПримЬръть, че народи се наричатъ по името па ro.it.MH рФки, не е рЬдъкъ и на изтокъ. Hindu води пачалото сп отъ ркката Ппдъ. (П до днесь дору циганптЬ се наричатъ по нЬгд'Ь sinte. жители па Ппдъ). Псрмяцнтк и до днесь се наричатъ камитпиръ (обитатели иа Кама), Вотяците уд-морт-пи (обитатели па р. Вятка). <-ЬверннтЬ остацп кон- ди.хо (отъ р. Конди и хо, човЬкд,). южнитк ас-яхъ (оть Ас р. Обь) и така нат.1) ’> Сжириол», Вотяки р. 6, 9, 13. ’) Мордпа р. 7. Много огь тия имена се оклавять «и'аче ськрагеии или рааямепи »п. усгвта иа руекил ии]юл1>. Ср. р. 8. it сл. "1 Ср. яаобцо ia ityjTvpuori) значение на го.т1|мит1; pttni Leon Metchniiuiff', La civili nation et les grand*) flenvos historiqnes, 1‘. 188#., p 130. и ci. 47»
740 д-гъ ив. д. ипипм.иювъ, Намъ ни остава слЬдъ това общо съображепие пай-главното: да докажешь прави-ипк-'п/га на своята етимология (бы гар Волга + ар) ст. зпкопитЬ на фонетиката и прЬди всичко да опрандаемъ промЬната на о въ б, най-голЬмата прЬчка, която критнката е съглсждяла нъ обясне- нпето на имею отъ названием на рЬката. 'Гои нрЬходъ е наистина пеобяснимъ отъ звуковитЬ закони на славянскптЬ езици; той е обаче съвършенно нравилно явление, той е ««‘обгодм.мг въ повсчето отт. турско- татарскнгЬ нарЬчия и тукъ именно лежи и най-голЬмата сила па па- шен > д<жазателство. Въ кореннитЬ турски нарЬчия (съ пзключепне на османского и рЬдко въ аде|нбейджанското и кримского) знукътъ в е съвсЬмъ чуждъ и нрЬминака обезателно въ нЬкои нарЬчия въ и, а въ други въ б. Напр. Василий Пазила] (алтайско нар.) пачыла] (урянхайско), арабск. пакт багыт (казанско-тат.), руск. вакса бакса (у кръст. татарп), заводь забор (ibid),1) р. лукавый — улкабы], саврасый сабырас, червей чарба], Паве.гь Набил,*) здорово тороба (абак.), деревня дерабна, пол- ковой пялкаба], кровать кырабат, воръ бур1) слщо и у якутнтЬ: спасибо базнба, прости быраста и пр.4) Па основание па горняя фонетичепъ законъ чуждою име Волга необходимо трЬбвапте прочее да се прЬобрпзува кг. устата на новигЬ турски поселепцм въ Волга и тто-нататъкъ, както ще видимъ, въ Булга. Както ни ci,обща па проф. Катановъ кпргпзитЬ дЬйствително и днесь изго- варятъ така имею на рЬката: Бблга. Съ това се оправдава и бЬлЬж- ката на Интела, че татарнтЬ на нЬкои мЬста наричали Волга пе Адиль, Атель, а Булга. ПрЬходътъ на о въ у е въ много турско-татарски нарЬчия обикновено явление; напр. алт. сок —тел. сук, алт. сопда тел. сунда, шор. кок —алт. кук, алт. позу шор. музам. Общо явление то е въ всички татарски диалекти въ Неточна Русия, конто Радловъ с.хваща подъ общото име волжски нарЬчия (Wolga-Dialecte, о. с. р. 14.). Къмъ тия принадлежать татарскптЬ говори въ губерпиитЬ: пермска, вятска, казански, нижне-повго- родска. спмбирска, самарскя, саратовска, астраханска, пензенска и отчасть оренбургска и уфска. (р. 14. ср. и табл, на стр. 84.) Сжщпятъ нрЬходъ намираме и въ башкнрскитЬ диалекти и отчасть въ пртитпкитЬ. 11а о у отговаря б, у. По-иататъшното развитие ня о, (прЬзъ »/) вървн въ волжскитЬ диалекти, конто ни интересуватъ най-вече, нъ посока на иа- шптЬ глухи гласим ъ н 1ъ (», кк). Ею какъ прЬдставя Радловъ тоя нроцесъ. Една особеность на волжскитЬ татарски нарЬчия, споредъ пего, е, че тЬсиигЬ лабнални гласнн у и у изгубватъ спергичното си произ- ношение и се прЬобращап. 1гь несъвършено образувапптЬ тЬснн лабнални гласни о п о. Его какъ се описва ввукътъ конто отговаря на тип знакове: ') II Л. IIIcC'HitKOtn, 0 впяш'и русского языка на языки ннецн.дческ!^ иь Труды IV арх.чм. . ьД ц.ч въ Pocciu г. II. р. 19. ’) Кишанонь. Отчетъ о uobuKli вь ХГииусипсый край. Кал 1897. р. 9. •) Radloff'. о. с. 13. 93. *) ПШНпдк о. с. 60, § 152.
КРИГИЧЕНЪ ПРВГЛЕД'Ь ПА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАВКИ АРНТВ. 741 „когато приближимъ при наговора на о и ц долната устпа неспергпчно къмъ горната, па спустишь гръкляна само незначитслно, п пропзшсемъ единъ кжсъ звукъ. така щото устната куфипа да пе се напыли гь въздухъ, образува се единъ неопрЬдЬленч» глухъ звукъ, конто се чува почт като о-то ги. английската дума „саго!**; 6 се изговггрл като еа въ агл. learned", (о. с. уводъ р. ХШ). Като се опираме прочее на горная фонетиченъ процесъ, пне дохождаме до сжгцото заключение, което ни даде и апалпзътъ на раз- нит'Ь имении форми, т. е че първоничалната форма на името „бъл- гаринъ* нс с могла да бядс оевпмъ българ. на* само защото това е есте- ственного развитие па о, у, ч.. но и защото турскитЬ пар’Ьчпл, както е изв'Ьстпо, не търпятъ въобще дкЬ началом съгласии. Това правило има сила нс само за чи<то турски думи, но и за чужди, конто се подлатать на слЬднигЬ изменения: 1) пр’Ъдпоставя се па двойния консонантъ н-Ькоя т'Ьсна гласна, наир, руск столъ ос-тал (каз.), руск. сг’Ьна ис-тйнй (каз). рус. иг таны ыш-тап (алт), руск. стаканъ ыстакан, 2) Гласнята се вмЪта между двЬтЬ началнп съгласии, напр. „кровать кыробат, крестъ кирас, клЬть килат (каз), руск. платишь пылат, руск книга - кипа га, руск. крепость кнрпис. Даже просто р, л, и, нога се явяватъ въ начало получаватч. пр’Ьдставна гласил: ырак нам. рак (пгпрокъ); ырыс нам. рыс (щастие), урус, урыс русинъ. 3) Двойната сыласпа се оннщожава, като се изфърля първити отъ т1г.\ъ, напр. руск. спасибо абак, пазыба, руск. здорово абак, тороба (добч.рч. день), руск. пчела те.теут. чол, руск. ДмитрШ — алт. каз. Матрй). Radi. р. 93. § 124. id. р. 172. Намстпна въ ггЬкоп нарЬчия се търпятъ и цЬкон двойни съгласии, обаче това с л. все нови образования, ггрЬдизвпкани чрЬзъ изпада нието на нЬкон гласна (Radloft', р. 170, § 24Ы или иъкь нови заемки. ('пециално за бл ние намираме вт. волжскигЬ диалекти наир, бла (той знае) отъ била, блак (потокъ) беляк. Обаче въ Волга, Булга такова съ- кращепие нс с могло да стане, едно че явлепието <• съвсЬмъ ново, и друго че би се получили три съгласии подъ редъ, нЬщо съвсЬмъ г не- допустимо споредъ турскнгк фонетични накопи. Старо<*лавнпската форма Блъгарннъ ще е прочее секупдариа, обра- зуема чрЬзъ метатеза но аналогия на многобройнитЬ думи на лъ първон. 5.» пр’Ьдъ съгласпа или пъкъ може да се предположи, че въ лъ имаме само едно чисто графично означение за слогообразовачелпо л (1), каквото Мнклопшчъ допуща дору за пр.чславянския периодь. Въ такъвч. случай огь булгар, болгар постепенно ще се е образувало вече на славинска почва бл(ъ)гар- Коя отъ двЬтЬ възможности е за прЬ.дпо читан не и тукъ не се рЬпгаваме да кажемг.. Както поменахме и по-горФ цкггпггь въпрось за 1-sonaiLs въ старобългарскня и новобългарския езикъ пе е още оконча- телно отемдгнь. Мнозинствого иа славистптЬ и най-компетентнигЬ между тЬхъ, са. на мнЬние че гласно р и л (прасл. ьр, ър, г.л, ъл, рь, ръ ль, л ь), сж били присущи и на сгаробългарския езикъ (кое по-рано, кое по-късно); Мцкдошнчъ и Брандтъ ги допущагъ дору и за праславянски езикъ и пр.
742 Д-П НВ. Д. DllimSABOBl., Ср. Михмжикл, Ueber den Ursprung der Worte von der Form trt, 45. f; Игичп, Arch. I. 381, II 213—219; .lecicum, Handb.® 28, Собол/ъсхШ, Древн. церк. сл. яз. 143; Ирандтъ, Грамм, зам. 80; Облакъ, Arch. XVI, 198 и сл. и др. Maced. Stud. 38 и сл. СрЬщу mu Kalina (Historyja, 320 — 331) и Милетичъ, Критика на Облакъ, Maced. Stud, нъ Arch. f. slav. Phil. XX, 594 и сл. He може обаче да не се прнзнае, че вт. случая който тукъ ни интерссува, хипотезага за сжществувание па гласпо л п въ най-стариитъ периода въ церковнославянски;! езикъ обяснява по-добрЬ не само старобългарскатя форма на името българинъ, но и неговитЬ новобъл игреки диялсктични видоизменения. 'Ьонетичната графика на старо- българското писмо нЫмаше кегли защо да иззгЬнява бълг въ блъг, ако ъл да не 6Ы отговаряло па 1 (sonans). Измежду всички ста]юбълг. прнмЪри, конго можахме до тоя часъ да открпемъ, само пъ два намети ика, кт. пролога на loana Екзярха и въ одно писмо па Светослава деспота (вж. no-ropt, стр. 697) можахме да констатирамг формата българинъ. Тая форма би могла да се прибави къмъ рЫдки гЬ ф. вълиами,вълнож, ыдьржимь, цьркви (Окт. Сетрум), гърдып, ськцнш (Бол. псалт; обнкновено ш. Мак. лист.), конто Калина иривежда, но тукъ може да се допустне и руско влияние (ст. бглгг-.), ср. дьльжак* (’рези. 192, дьлъгъ въ Святослав. Сбор- инкъ, Миклош, въ Мак. лист. (ср. Oblak. Archiv, XVII, 432, id. П. 217, Сбм. IX, 4 Лавровъ Обзоръ, р. 43). Постыдного, което остава още да се докаже, то е, да ли двЫтЫ думи, отъ конто, споредъ наст., първоначално е състояло името българ, сж могли да се споить въ тая форма. ВсЬки езикъ си има и тукъ свонгГ. особни законн, слЫдователио и бЫлгар трЬбва да отговаря напълно на сиециалнитЫ фонетичип правила на турскитЫ нарЬчия при образуванието на слои;нит I; думи въобще, инакъ цЬлинтъ напгь разборъ е погрЬпн пъ въ основата сп. За тая цЬль пека се занозпаемъ на кратко съ тик правила. Съедп- ияванието на н'Ьколко поминании и вербални трунини за означение па едно понятие е често явление въ турскигЬ езици (Kadlott, Plion. § 60. I. р. 37.). „Обаче такива съединения само тогява могатъ да се смЬтатъ за истииски сложна думи. когато аглутпнациоинялтъ п|юцесъ е сноилъ разнигк самосгойни елементн съ помощьта на вокалната хармоння“ (ib.)') 'Гака напр. алт: rain-yj (каменна кжща) алтыя-jyayK (златенъ пръетень) представить само логични съпоставкп. Отд'ЬлнптЬ елементн не сж израв- нени. ПстиискигЬ сложив думи, конто сж по-рЫдки, си отличаватъ именно сь туп. че т1; сж се слЬли вт. едно чр’Ьзъ изравпеннето на звуковетк Такива сж напр. алт. учоп отъ уч + он, тёртой -- торт + он, саксан cam + on, тарсак (къртпца) таре + njaK н пр. При това или гляснитЬ па втората дума се подчипяватт. па тия оть първата, както въ горнитЬ прпмЫри пли обратно, втората дума onpltykia звуковиа характеръ на ') За с,к|цностыа иа тел харакгернп. -пч турскитЬ нарЬчил закинь, вж Jtadloff, о. с. § 77., р. 50. и сл. Das \Vesen der Vocalb.'irmonie. Тукъ и хнио-гештЬ иа ВйЬtlingka, Lucien Adam, Stointhal за обяснепио иа гоя лакай». Волувкъ де Куртене открива и1що подобно in. парЬчпето па рсзьяпитФ, по то не е ежщото. На вокалната хармопня ее подчипяватт. и заетигЬ чужди думп. Ср. нолжпи-тат. ну мала руск. гоме-ю и др., Галлон», р. 48.
кгятичквъ игшедъ на въпроса за произхода яа правългарить. 743 целого съединенне, напр.: кирг. танартан (сутрень рано) тан 4- ар тан; алт. пугун, днесь — ну 4- кун и т. в. Вториятъ начинъ па пзравнение се практикува, когато втората дула изглежда да е по-важна за аюжното понятие (Radloff ib. р. 38.). На изв'Ьстнл изменения се излагать двЬтЬ съединеын дули и на самого Micro на спойкята, отъ конто обаче ние 1це нзтъкнемъ само едно, по-нуждно за нашит! ц-Ьли. СрЬщатъ ли се именно дв! еднакви гласив, то първиятъ огь ткхъ се изфърля; напр. сура 4- ар дана сурар, тблб 4- ор ту.юр и т. нат. (Сжщо и въ якутским дналектъ, когато се сркщнать двЬ широки гласнн: биса + ар бысар, ата + ар - атар и пр.) Radi. I. 71., 72. СлЬдъ като устаповпАме формата и звачението на първата съставна часть огь сложною име ,българинь“, намъ ни остава да кажемъ н’Ьшико дули и за втората часть, въ конто ние съглеждяме турско ар мжжъ, юн.чкъ. Въ тона значение ние намираме таи дума още въ най-стари rt. пзвЪстнн до днесь ту|н кп надписи. Ср. Радловъ, Die AltUIrk. Inschr. der Mongolei, II. I’. Die liisclirift des Tonjukuk, CUB. 1899. Glossar p. 88: iip, мжжъ, юнакъ; ялигчй iip, около 50 юнака; онраки ар, пркднитЬ хора; чо.п и Аз При, мжже отт. степнит! Аз. Въ сегашиитЬ турско-тат. диалекти имаме осеки ь iip — бр (сойонско пар ) и up. (Кчз. Гоб.). Вадловъ, Опытъ Словаря тюркскихъ нар!ч1й. Versuch eines Worterbuches der Turk-Dialectc. СПБ. 1888. и сл., п. 1445. Да видимъ прочее, до колко бЪлгар се съгласява съ гористо. ПрЬди всичко пис забФл1звамс въ тая форма правилно сьблюдение па вокал- пата хярмоппя. Имею принадлежи къмъ по-старитк и по-рЪдкп сложил думи. Оть Болта 4-ар се е образовало първенъ бблга + ар и по-нататт.къ болгар, (бу.пар. Бьлгар). По вторил начинъ се лолучавагь чрЬзъ при- ложение на с.ыция аяконъ за нокялната хармония: Болта + ар —* бблгар, булгар а по пататъкъ булар, битер, който по-новм форми дкйствптелно сжществуватъ и днесь (вж. по-гор! формат! на името). Пьлна аналогия на булгар (булга 4-ар) Гсулбр (булгй+йр) пр!.д- ставя името па печепегит! Kiyysc пли Ка-'хар у Константина Порфнро- родни, съ конто Marquart сблпжава така нареченигЬ KenycrPS. (Вж. 1Г. BarthM, Die akttlrkischen inschriften mid die arabischen Quellen. при- бавка къмъ W. Radloff, Die altttlrk. Inschr. der Mongolci, SPB. 1899, p. 13.). Още Вамбери б! указа.ть на уйгурск. канг, джаг. кан широкъ, пространеиъ. Споредъ Томашека тая етимология нс е за отфърляние. Подобно гьлкувапне (Канг 4 iip) ще се е мкркало и па Кош гантппа, (<•>; avSpsiOTepoi xal eir^eviarepoi тйм Xcizmv ; тоото yap S^Aoi, tvj ziypp r.p^3V1'oPCx). Най-силенъ докчп за правотата на своята етимология (по-см.»сн& и опа тшлогията съ името Каягар, Кангар) ние шлемдаме обаче въ мпстнопю татараю название на двп.пиь села въ тетюшкия ynaih: Колъние и Малые Нолгаяры. 'Гака е руското име на селата. Мшчпнопи» татарско население ги нарича обаче Волгаир, конто форма не е ншцо друго освма, една чисто логична апоапавка (begriffliche Zusanuneusetzung)
744 Д-РЪ ИВ. х пшпшновъ, на сжщитп елементи, който образуватъ и нагисто национално име: Волга 4- ир. Волга с Волга, а ир с именно казанско тоб. форма отъ турск, дума Лр мжжъ, юнакъ. (Вж. по-гор*Ь Pari.tom, Словарь, п. дум. йр. Остроумом, р. 97., ир, мужчина, мужъ, и т. нат.). Л така бълюринб значи буквално чотъкъ, мт ошй Волш, Вол- жанинъ. (h. това се рЬшава нс само едпа трудна фнлологичня гатанка. а се тгечели, както казахме отъ начало, и единъ новь аргументъ иъ полна Па турско-татарската теории, много по-тежъкъ. отколкото всички други езнкоии докази, защото българи с* могли да се нарекать само турко-татаритК поселени но брЬговетк на Волга. НепосрЬдното заключение отъ горного положение е, че за да се именуиатт. тъй, още прЬдп да се раздкпггь на hI.ko.iko клона, пра- българитЬ тр+.бва да сж жннкт дълго врпме наедно въ бассйна на рЬката, отт. конто сж получили иазванисто си. Оть туй гледище покл- запието па Мойсея Хоренски, че още и. II вЬкъ п|гЬди напита ера, вт. царуваппето на Аршака (ок. 120 пр. 1‘. Хр.), българитЬ населявалп кявказкигЬ планишт, оть гдЬто били п|кшикнали in. Армении, добива по-го.тЬмо значение отъ снова, което му придана Паткановъ (вж. no-ropt, стр. 520, заб. 5.). Остава да отговоримъ само на единъ въпрось: по кое течение на Волга тркбва да е обнтавало най-напрЬдъ онова турско-татарско племе, което нърво се е нарекло ябългарпс? Вече горепнменатото армеиско изв'Ьстие и исторически доказаното сжществувавие на Меотийска или Черна България ни карать да прТ.дпо- ложимъ, че главната .часа на бьлгарнтЬ ще се е нам и рала дълго вр’Ьме по долното течение ни Волга/) Че българитЬ по срЬдното й течение и въ басейна на Кама сж по-послЬшнн колонисти, пришел ци между одно чуждо население, това може да се заключи косвенно и отъ названного на главпия имъ градъ Кулгар (първоначално Болгары). — Така той ие би се нарекълъ, ако да 6-Ь билъ основапъ отъ едпо автохтонно население. Булгар е столица та на турско-татарскнтЬ българи, за разлнка отъ другигЬ фински поселения. (Ср. сегашпигЬ поселения у пасъ: Арбанаси, Гъ]щи, Сърби и ир.). По-лрямъ доказъ ни даватч. юурскитп, елементи въ сегашния ма- джарски езикъ, конто споредч. по-нони маджарскп ориенталпсти се см Ьтагч. за заети оть 1Ц)а'гьлгарскнп езикъ, on. врЬмето когато црабългари и маджари сж жив’кт като близки съекди. Тия елсментп приставить пркди всичко характерния прЬходъ на з р, конто Радловъ открива и въ *) Огь гд1 сл се пр’Ьсоаилп ио оркговегЬ нп Волга, да -та оть виеокото туранско оллто (Baker) пан огь другадк, за това могагь да слщеетвтвать само догадки. Ср. вирочемь Diefenbach, о. С. II, 120.
КРИТНЧЕНЪ ПРМ'ЛЕДЪ UA ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАВЫГАРИП. 745 езиковит! остатъци на пленника и който е тьй общъ въ сегяшяото чу- вашке нарйчня. (Вж. подробно у В. Munlacsi въ Nyelvtudonianyi Kozle- inenyek X. 133., гд’Ьто сж показали многобройни примкри, id. вь Ethno- graphia VI, 377. Ср. и F‘raehistorisclies in den inagyarischeii Metallnamen огь сжщпя вь Ethnologischc Mittheilimgen aus I'ngarn 1\ Bd. 1895, св. 1, 2 — 3, p. 92. id. Ethnograpliia, V, 1—25). Върху исторпята на въпроса за прабьлгарското влияние въ маджар- ския езикъ въ фонетично и лекспкалио отношение ние не можемъ да се спремъ,1) ще нзтъкнемъ само едно важно за нашит! Ц'Ьли обстоя- телство, именно че щм/гашг характеръ на заетиппъ пл мадмарския езикъ стари турски елементн указва на страна, конто никак* нс отговарятл на ссгатната чувашка область. Между застит! думи ние намираме именно названия на животнп и растения, конто сж свойствснм само на южни и.ш въобще на по-момлм климата: напр. oroszlaii (лъвъ), tevo (iai.Mii.ia), kapliin (тигъръ). szold iгрозды), luiza (пшеница), bors (пиперъ) п нр. Турско е п названного :;а море (tcngerl, каквото турскит1; племена сж могли да нидятъ само на кит.. Он. тукъ с.гкдна, че маджаригЬ сж могли да бждятъ съсЬди на ирабългаритЬ не но сродного течение па Волга, а негд! мпого по-на югъ. Споредъ Дсрбеидъ-Намё градътъ ЗГаджаръ вь Дагестана билъ съзпданъвъ VI — VII вЬкъ. Констангинъ Порфирородпп търси отечеството па маджаргп-Ь вь Персия. Така знаятъ и домашнигЬ маджарски хроники. 11 до днесь сж се очувалп ранвалинит! па Олу и Ку чу к-Мажар па р. Кума. Съ тона ппе сключваме своята монография, която огь сямото на- чало си ноставп за цЪль, да разгледа колкото е възможно изчерпателпо само една страна отъ въпроса за нашил произходъ: езика на ирабъл- гаритк Иде редътъ на другпт! монографии, конто са; по по-малко необ- ходимы, и конто oTolukiaxMr още въ увода на своя трудъ: 1) една обстойна студия върху нраоиппъ и обичаиппь на прабъл- гариниь споредъ запазеннт! извкстнл на източннт!. и западнигЬ списатели, особено Kespoiisa на папа Николая и съпрТ.менния фолклорь, 2) едва монография върху антропологичнил типъ на ирабьлга- ритт, и 3) подобна MOHocpaiJian върху пиьхната вещесткена култура, споредъ даннитп на археологията. Сш|»ия, ноем ври 1899. год. ') Xi/niJiiU'iu напр. е ил друго мпЬиие. Сипредь «ею турскигд муии ci. р пак. <t пь мадж. езшгь с.ь засти чр1>аъ аоср1дстп«то пл кабириноь отъ пЬнос парЬчие, новобко па чу- вашкою, ала тон cxl.ru чувашитЬ за остатъцп <п-ь старпгЬ моцпи хааарп, а не отъ пра- бь-иарптЬ. Ср. Die Volker' Oeeterreich-l.'ngam!!, Wien und Teschnn 1881, т. V, Die Ungern oder Alagyaren, p. СО и сл.
Прилогъ (къмъ стр. 510 ) Свид’Ьтелствата на археологията и антропологията. Нашиятъ опить ни дава пр4ди всичко право, да съвЪтваме както антро- полога. така и археолога, да избЪгва ве'Ько априорно смешение па волжско- камски съ дунавски българи. и всЪко прибързапо обобщение па едпо неина- чнтелно число факта, още повече па такива факт и. конто могатъ да евнд'Ьтел- стнуватъ на първо Micro само за страната. гдЪто с,к шшЪреии. Никои но ни дава право да заклшчаваме отъ антроиологичния типъ или отъ културата на волжскитЬ българн. за тия на дупавскитЬ. А тькмо тая rpiniKa принять, за жалость, и до днесь и наи-добритТ. изелФдначн. Така напр. Ф.юр/incKiii. като намнра вт. своя цнтувапъ трудъ „Перво- бытные Славяне и пр.“ .пордштелпо сходство- между сибирскитЬ древности, славянскитЬ и „булгарскпт!/— както въ общи чъртн, така и въ подробшнтнгЬ, заключат!, че българитЬ въобще трЬбва де с,к били славянн.1) Оннрайки се на прЬкраснитЬ описания на Лихачева и на собствеиптЬ ся наблюдения, Флоринскш въстапа спраш’.циво протнвъ мпЬпието на много рускн археологи, именно че ябултрскитЬ“ древности не сж пр'Ьднсторичнн, а произхождатъ отъ сравнително пеотколЬпшия татарски или но-точно мюсиммански пернодъ, и като сравнява отдЬлно нЬкои сибирски и булгарски археологични ирЬдмЬти, особено глипепитЬ подопроводни тржбн, Памира за възможпо, да опрЪд|,ли даже отгдЬ сж дошли прабъягаригЬ на брЬгоиетЬ па Волга— именно он. така нареченото „СЪш/иьч/е". (Первой. Слав. ч. II. шли. I. Томекъ, 1*96. стр. 246). *) О. с. р. 351. „Археология намъ ясно рисуетъ почти полипе тождество дрсвпссибпр- ег.ои и вообще славянской культур»: rfcate земляным курганння могилы, одинакоиия при- брежияя гоуюдища съ пмукруглымъ очертатсмь, н«р!дко двойных! и тройных!. валовъ, туже керамику, т).же оруд!я, украшешя и военное оружге какъ по ту, такъ и по си сторону Урала. Несомненно, что въ той и другой половин К нын!шиек Pocciu жиль некогда родственный народъ, процветала одна и тоже, сравнительно высокая, нндустрй. <>пр!д!ляемыи по архео- логическим! данным!. облнкъ итого народа отнюдь не похож?. ни на восточных! финнофъ, пн па татар!.. Равнымь обратишь онъ не соотв !тствуетъ древностям! ни Галл1и, ни ГермаШи. Кому же могли принадлежать эти безчислеппыя рудпня копи, »тв пскусння и своеообразныя под!.1кн и отливки нзь буюнзн, золота и серебра, зги бронзовые серны и прочая орудия земле- д!л!и, нлотничнапо м скорняжнаго ремесла, этн Сл!ды широкаго судоходства по р!кямъ и о.Ьддпй жизни въ укрЬпленныхъ городках!.? Только у одннхъ славян!, вь ихъ начальной нст<|рш ми встречаемы нродолжея!е тЬхъ же привычекъ н того же искусства, aaxia видимъ въ древнемь кургалномъ царств!, только у нихъ, а но у фпнно-тата|»скихъ народовъ, тысяче- лйтняя ncTopia подтвердила запасы духовной анерпн, политической устойчивости н прочныхъ задатков! сощалыгаго прогресса. Ни фипскгя, ни татарская племена не показали ничего по- добпаго, за псключешемъ небольшой части Мадьлръ, проявивших! политическую живучесть только благодаря воспринятым! ими елавяпскимъ основам!, судя по даппшгь ихъ языка. Таким!, образом!, мн можемь утверждать съ польпымъ уб!ждетемъ, что сибирская древности курганной зпохи суть сл!ды древней славянской культуры, а потому вопросъ о народвостн гупновт. и болгаръ, па почв! археологических! факторов!, не моя-.еть бить иначе рйшеиъ, какъ въ смысл! пхь славянства^.
КРИТИЧЕН!» ПРЫЛЕДЪ ИА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА ПА ПРАКЪЛГАРИП. 747 Подробно излага своята теория Флоринсюй въ първня томъ на своя трудъ (гл. VI. Городище Болгаръ и Камская Болгар1л), гдЬто той он» паходката на нЬкои древни римски монета въ сегашнигЬ развалили на Булгаръ. оть формата на неговитЬ укрепления, отъ характера на ийкои отъ зданията му и особенно отъ тъй наречепитЬ културни останки (орнаментиранн черени отъ грънци, костсни стрЬли, многобройни глишмш кресла, разношарвм мониста, бронзови и желЬзни изд±лии), заключава. че градъгь Булгаръ ще е билъ основанъ много рано, въ една прЬднсторична сноха, която може да се нарече нр'Ь- ходна отъ бронзовата къмъ желЬзната (р. 273). Тая сноха трЬбва да се отиесе най-късно къмъ началото на християнството. Древнебългарската култура се явява каю леиосрЬдио продължение па древнепермската и сибирската (то- болската) култура (р. 274). С.гЬдъ като из^нмкда точка ио-точка всички тинични сходства между българскигЬ археологични нр'ЬдмЬти и сибирскигЬ орнамента (глннени грънци, глинени кресла, водоироводни тржби, костсни и желЬзни стрЬли съ своеобразна сибирски форма. же.гЬзни копия и пр.) и указва ос.о- беио на едипството на сибирската съ пермско-бьлгарската култура въ ирЬд- метит'1. на личнитЬ и битовигЬ украшения, той протестира иротивъ вкоренения навикъ па истормцитЬ, да начинать исторнята на камскигЬ българи съ мюсюл- маш кия нериодъ, конто се започва едва въ X вЬкъ. — Когато за първн шьть се явяватъ известия за българитЬ (X.—XJ. вЬкъ), българската култура вече е загубила своя чисть типъ. както и самою население е ночнало да се смЬсва съ турски и фински елементи. За тоя вторы нериодъ нанълно сл оправдана думигЬ иа Днмешки, чс българитЬ сл смЬсь on. славяни и турци. Обаче Камска България е сжществувала и вреди 10 вЬкъ и въ тоя първн нериодъ тя с създала именно своята оригинална култура, която е въ наи-гЬсна свр’мка съ пермската и сибирската. Тъй като тая нослЬдната, споредъ Фло- ринпаи. е чисто славяпска, то и българската щ едиеторпчна култура с могла да блде дЬйетлително славян ка, както се доказва и оть историчинтЬ сви- дЬтелства и особепо on. едио писм» на хазарскня царь 1оси<[>ъ до Хосдаи ибиъ-Шанруту, финансовня миннспръ на иснашкия халнфъ, Лбдуррахмань III вт. Бордова, публикувано отъ Гаркави, иъ което се поменува за едно племе Вешчггеръ (ешцюдъ Гаркави и Флоринским — Вендъ, Венетъ, славяни) и за единъ народт. йу.ыар'). Флоринскш съглежда въ иослЬдното име областно на- звание. а общото име ще е било Венен.. Iio-нататъкъ авторътъ привежда и други историчпи доказателства за славянетвого на П'ьрвоначалпитЬ българи (слЬдъ X вккы, обаче тЬ сж неважна. и само за тЬхъ пе би заслужвало да се говори за теорнята на Флоринскш, ако тя да не прЬдсташппе, както казахме, единъ оригинален*!» онитъ, да се освЬтли етпогенията па българския народъ и елйдователно и въпроса за неговия езикъ. и огь енециалното гледище на археологнита. — Гун е, коею дЬист внтелно заслужил и да се задържи отъ ннакъ безкритичния трудъ на учения сибирски ирофесоръ. Тукъ дЬи< твително памЬр- ваме една значителна стыка папрГ.дъ въ отношение па научною обяснение на. многоброивитЬ останки на нЬкогашната вбългарска“ веществена култура. СлЬдъ основния трудъ на Лихачева. „Бытовые памятники великой 1>рлгирЬ<, конто се лояви въ трудоветЬ на вторая археологически съборъ въ Русия (вып. I. СПб. 1S76, 1—15) въ отговоръ на единъ въпрось, ноставенъ по-рано въ программа на конгреса. а именно _Вс'1> ли памятники находимые въ мЬст- ности древня1'0 Булгара относятся къ мусульманскому иерюду и не встречается ли между ними такихъ иамяпшковъ, которые могуть быть отнесены къ болЬе древночу нсрюду“, — сл’Ьдъ тоя трудъ съчинението на <1>лоринекш с първото, което се онитва да нривърже мнимага древнебългарска веществена култура ’) Гаркави, Труди четвертаго археом>ппеска.го и.1.»дл, бывшаго въ Ка лии въ 1877 году Т. 1. Казань, 1884, стр. 252.
748 Д-РЪ ИВ. Д. ШИШЯАНОВЪ, къмъ единъ по-общъ типъ (пермски, сибирски — славянски). Наистина и ио- рано въ иаучната литература со срЪщатъ указании па сходства™ между камско- бъдгарската култура. и гаи па мерянитЬ напр. и т. н., но трЬбва да се нризнае, че никои като Фдорипойн не се ползуна тьй широко отъ ирфдш горпчнитЬ паметници като cihho.iwhhhu Доказателствд. Дру1ъ е въпросътъ, до колко авторътъ е успЬлъ да докаже своята теза: че снбирската (иермската, българската и пр.), и славянската култура сж тъжде- ствепи. Критиката ее отнася твт.рдЬ отрицателю къмъ смЬлитЬ заключения иа автора, — и има пълно право,’) обаче една заслуга все пакъ му остава: той в въобще единъ оть нървитЬ изстЬдвачи на славинската древность, конто впасятъ нъ своего ииучвапие ирипципитЬ па археологията и особенно на щгЬди» торич- пата археологии. Оиитьтъ на Флоринский, колкою и не сполучливъ и да е, заслужив вече внимание поряди огрохнии матерналъ. конто съобщава, и осо- бено порадн често характернигЬ у спереди цп, конто, ще видимо, ди ли ще се умножать on. археологичнитЬ изс.гЬдианин. конто почватъ и у пасъ ио-система- тично да се вършатъ или ще се докаже, че и въ културио отношение кам- скит! българи и дунавскитЬ българи иЪматъ нищо общо. Ето защо сл оть такава гол'Ьма важность особено разкопкигЬ при Абоба, конто Царнградскияг!. Руски Археологически Институтъ е нр'Ьдириелъ подъ руководство™ на самия си директоръ. Tt. обЬщапатъ ие само да освЬтлать единъ тъменъ клтъ on. нашата история, но и да дадатъ новь матерналъ и за рЬшението па нашил въпросъ, като пзвадягь иа и nt. нови надписи съ езикови остагъци, паметници на вещсствената култура и материал'!, за краниолога. Сжщата i-р'Ьшка, конто отб'ЬлЬзахме у Флоринскм, прашпъ за жалость, въ още по-голЬми разм'Ьри антронаю-ипн»-, защото располагать съ единъ много ио-бЬденъ и много понеизученъ матерналъ. Антропологии и иг!. данни, но конто би могло да се оир’ЬдЬли българскиитт. типъ, ел; много скоро изчерианн. Th сж наистина малко повече, отколкою пред- полагайте още въ 1891- год. Еасановичь (Сбм. V. р. 31. заб. 1.». конто познана само краннометрнчиитЬ данни на проф. И. Конерницки (изъ Топннаръ, Антро- пология стр. 230.1, обаче и иамъ изтгЬстнигЬ по блФщять съ го.тЬмо богатств»» на материя.! нт!. Tt. се основаватъ много пути само на измЬрЬннл на 2—3 черепа, въ най-добрня случай на нЬколко десетки глави, произходъп. на конто не е бявалъ винаги съвсЬмъ точно устаиовенъ. Още Ртпнгъ въ 1870. г. (op. cit. 89.) объриа внимание на краннологич- пнт!» изм ЬрЬнин като важевъ критерии при рЬшението на многоброипитЬ етно- графскп въпроен, конто изпъкватъ при H3C.it>двапнето па разнит! руски ино- родци. и наиечата дору една рукописна краниологична таблиц», доставена нему отъ д-ръ Варминскхй (р. 90.), обаче тая таблица е тъи цовърхна (череннитк показалци не сл озиачени, а само диаметьрътъ въ мплиметри), щото нейното научно значение е ежмпително. Три годинн по-късио се ноявн въ V. т. на Zsclirilt fiir Ethnologic (Berlin 1873. p. 91.1 една таблица съ ii.iMl.pt,ния на дупавско-български черепи, до- ставенп on. lllaii'npa. По тия черепи българигЬ се ировъзгласиха за кпралн, протнвуположно на Капица. Jpona парече чистит! българскн черепи по тая причина „не славянски**. Върху два българскн черепа докладка I. l[<>celaap<f нь Bull. Soc. Ethn. 2. S. X. 1875. год. Първиятъ iio-сериозенъ опить, да сс опрЬдЬли краниодогичниятъ типъ на съврЬмениитЬ българи се дължи на К<»«рн1>нин. 'Гои нмалъ обаче всичко на всичко 11 черепа, огь коню 9 били прнготвепи отъ самия него въ Вуку- рещь. Гоя матерналъ му се видкп. достап.чент., да сьобщи сл Ьдпото заклю- *) *) Ср. Vfatnik Slov. Starui. 1., 10., И., 73. Зяи. Тов. Им. Шснг, XX. п др.
КРВТИЧКНЪ ППГЛКДЪ ИА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАКЬЛГАРИТЬ. 749 юние върху б'ыгарския типъ in. френското списание „Revue d’Anthropologie6 т. IV. 1875. год. стр. 68, „Зиг la conformation ties cranes bulgares6:1) въ бъл- гарскптЬ черепи (5 долихокефалии, 4 субдо.тнхокефални. 4 мезптпкефални и 1 суббрахнксфалъ) може да се различат!, два типа: а) единъ типъ, въ който брахикефалниятъ с.мчянски типъ о смЬсснъ съ черти отт. други племена, б) другиятъ типъ е краниологично съвсЬмъ отличепъ и нЬма ншцо анало- гично съ сч.врЬменнитЬ черепи на племената отъ бЬлатп раса. Гоя поел Ьдпнить именно, който нФ.ма нищо общо съ ариискитЬ, семнтскитЬ и финскитЬ черепи, Копершщкн го сигЬта за чисто български. Споредъ nei'o той може да се облени оть родството му съ волжскитЬ българи или други нЬкои ррилски народъ, конто е влЬзвалъ въ състава на аварскитЬ ордин, нахлули въ Европа въ VI. вЛ). ПрЬди откритието па руско-турскита (по-послЬ и на сръбеко-българската) война се заипторесува за бтлгарскнтЬ черепи и Вирхояъ — и на два пати докладва подробно за своитЬ наблюдения (Zschr. fur Ethnol. т. IX., 70. и т. XVIII., р, 112, Anthropologic dor Bulgaren. Вж. и т. X. 34.), като се опита възъ основа на чалкото давни, конто му доставнха нзмЬренията на нЬколко черепа (при първня си рефератъ той ммалъ само единъ черепъ, подареиъ нему огь Коперницкн, при вторим — всичко 19). да онрЬдЬлн дору и „националното положение* на българитЬ (т. IX. .Leber die nationale Stellung der Bulgaren6). Като разглежда изпратения нему отъ Коперницкн български черепъ, той не па- мира наистина ншцо пеобпквовено въ него, само нЬкои особености му напомнятъ иизкнтЬ черепиц форми на пвстралскипнъ днвацн (р. 7.4.) и за това той заклю- чала, че българитЬ но произходъ не сж с.имянк. Въ странитЬ, оть гд'Ьто гЬ сж се прГ.селилн въ Мизия, сега жпвЬягь фински племена. Възможно о впро- чемъ, да сл. се явили тЬ въ нового си отечество вече като с.шыгсмо ялс.чс. Заключенного на Вирхова биде нрието отъ John li>,trim (Nature 1878., N 45G. и Jonrn. of. the anthrop. Inst. 1879. i|^np,). On. всички български черепи ни единъ н1.ма, „true Slavonic type ... they wore probably Ugrian, than anything else6. Друго Mirbnuc нзказва in. Decliambre-овия „Bictionnaire encyclop. des Sciences тё Reales® (чл. region danubienne) бившпятъ профссоръ па Буку- рещкия университет!., ItiMhiuire. конто отъ формата на българекигЬ черепи, заключать че българигЬ тр’Ьбва да сж говорили одно нарЬчие, близко съ топа на силихчЬппн, и тдм>узытп> (Рослеровата хипотеза па антролологична основа). Наи-подробни краниологичнн давни но нашил въпросъ ние памЬрваме въ енронейската литература до днесь у Когданма. (Нзв. Импер. Общества Любителей естествознашя. аптропологш и .ттяографш, т. XXXV, ч. 1. вып. 4. м. 1882. Антропологическая выставка 1879. т. III. ч. I. вин. 4. Жители дрешшхъ 1юлгггръ но кришоло.'нческимъ при тика мь, р. 36-1.—377.) Тъй паю изс.гЬдва- нието на русский про<|юсоръ се простира върху цЬлата българска область, а засЬга в такива пнтереени нроблеми. като предполагаемого сродство между чувашитЬ и прабългаритЬ. ние ще резюмнряме малко ио-обстойно пеговня peifieparb. толкова повече, че гькмо най-подробното до сега сравнптелно из- слТ.двание па българскнтй черепи страда наи-много огь оная кавитална грЬптка. която показахме вече толкова пжти. ’) „L'origine de ее type singular est difficile li dtalilir. Ce qui est certain dependant, e’est qu'il n a rien de commun avec les cmues aryens, s&nitique* et tinnais. Aussi netis jiarait il tris admissible que ее type appartient ou aux descendants des atieien. bulgares dn Volga, ou mi me de quelque autre peuplade ouralienne, dant se lomposaieut les hordes des Avares, qui envahirent au VI. simile le snd-cst de 1’Earupe.* ’) Статпяката на Забороаски bi, Dictionnaire des sciences anthroju.logiques publ. sous la direction de M. M. A. Bertillun. Couderean и up. P. 1889. p. 213 „ Hui gates “ е само резюме оть IvotiepuiiuKn.
7Г»0 д-м. ив. ,ц. шшпялповъ. Богдановъ бил. подбудепъ, да лгмм'Ьдва тоя’ въпросъ, отъ богатстоото па одна Пелгщамова колекцня оть древнобъдгарскн черени, доставена на 06- ществого „Любителей Естествознатя*, и on. желашето да сравни тин череии съ новобългарскитЬ, та да се види има ли сходство между волжскигЬ и ду- навскигЬ българи или нЬма. А тъй като графт. Уваровъ му съобщилъ, че на единъ отъ археологичнитЬ събори било измазано мнЬние, че чувашитЬ имагь нЬкаква свързка съ дрсвнитЬ българи, тон привлЬкалъ за сравнение и пЬколко чувашки черепа. ИзмЬрешшта па Богданова дали с гЬднитЬ резултати: огь всички череии се указали 6Г76°,О долихокефа.iи (дългоглавн), 17'64% мезатикефали и 20'58% краткоглави (брахикефалы). Отъ тип Дании той заключав» („если бы можно было считать имЬюире ся черепа за верное отражеше этнографической картины народонаселешл въ его отиосительномъ соотношенш эгническнхъ груннъ“): 11 Коренного население на Булгаръ е било дългоглаво и при това субдо- лихокефално. сравннтелно доста чисто, тъй като имаме само 20% краткоглави. 2) НастоящнтЬ брахикефала сж много малко, 8’82%, а гьй като срЬдне- азинтскитЬ череии се отлнчаватъ съ иесжмнЬнна долихокефалия, както по- казнатъ наблюдения™ на Уифалви и измЬренията на самая Богдановъ, то ако и българитЬ и да сл; ималн сношение ст. ерЬдна Азия, именно съ турксстан- цитЬ, етничното влияние на нослЬднигЬ върху българитЬ ще е било незна- чително. Туркестанци ще е имало въ Булгаръ само като нрЬселенци или пжте- шественицн. 3) Ако брахикефал пята (т. е. суббрахикефалилта! трЬбва да се смЬта. както това с приетО вт. ссгашно врЬме. за нризнакъ на славяннтЪ, то иасе- лението е било неславянски. 41 СрЬдниять чсреиенъ ноказалецъ за вснчкн черени отъ Булгаръ е за мжжкитЬ 76'46, за женскнгЬ 79'78. 5) /КенскитЬ череии прЬдставлтъ по-малко чисть тинъ и по-смЬеенъ, а това се обяснява отъ туй, че българитЬ, като мюсюлмаии, с.т. си куиували жени у разни народи или сл. ги грабили отт. враговетЬ си, азиятнн. Малко ио-богатъ е матери а. н.п., конто Богдановъ ималъ иа разноложение при своего определение на емр1ьмеиния български краниологнчеиъ типы той опериралъ съ 30 черепа, конто били му доставени отчасти огь В. И. Ра- дикова отъ Неточна България и Румелня. отчасть били ст,брани за Москов- ского „Общество Любителей Есгествозпашя“ отъ А. А. Коротнева въ Букурещъ въ 1877. година. Его до какви заключения дохожда Богдановъ: 1) По черепния ноказалецъ черепитЬ се рззпрЬдЬлягь така: 19 долихо- кефали, 5 мезатикефали и само 8 брахикефала. Очевидно прЬобладава дълго- главиятъ типъ, но доста значителнинп. процентъ черени, конго се отиасятъ къмъ други групп, доказва. че имаме работа съ много смЬсено население. 2| ПрЬ.обладанисто на долихокефалиям тинъ се доказва и огдЬлно въ двЬтЬ колекции. конто сж събирани въ разни мЬста на България (Радаковъ, краи-балкански черени: 13 дългоглавн, 2 срЬдноглавн, 5 краткоглави; Ко- ротневъ край-дунавски: 6 дългоглавн, 3 срЬдноглавк и 1 краткоглавъ). Гия числа потвърдявагь нанълно наблюдения™ на Коперпнцки. именно че въ бъпърския тинъ ироцентъть на брахнкефалитЬ е незначнтеленъ. 3) Като разгледвкп. турскитЬ и европеискнтЬ череии, конто му билъ пратилъ Радаковъ on, Слизень, Богдановъ забЬлЬзалъ вт. тЬхъ често с&щнтЬ пеправил пости, както н въ бътгарскигЬ и за това. до като не се прЬднрнемап. иодробни изслЬдвания, мжчио с. да се допустив, че българскиягъ черенъ не нрилича ни го на единъ тинъ on. семитската или бЬлата раса. НеговитЬ осо- бепости се явяватъ и у други племена, конто жнвЪять сь българит!. наедно,
КРИТИЧЕНЪ ПРЬГЛЕДЪ НА ВЪ ПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА НРАВЪЛГАРИТ». 751 и могатъ да се обяспятъ както оть битовитЬ условия и смешение, така и отъ расови особености.') Измеренпята иа Богданова добивать особенъ иптересъ по това, че тутакси сл4дъ дянннтЬ за старив и новия българскн краннотогичент. типъ, слЪдватъ нЪколко цифри, получеии оть измерении на чувашки черепи. Указва се, че отъ измЪреннт!; черепи, 54*16% били долихокефал ни и субдолихокефални (всичко 26), мезатикефа.тпи 35*41 % (всичко 17), суббрахнкефални 8*33%(4), и саыци брахикефала само 1 жена или 2*08%. Като сравняв». срЪднитЬ черенни показалци на волжских!;, дунавскитЬ, край-бал канскитк българи отъ Сливенъ (Б. ги нарнча „турещпе болгары*) и чувашитЬ той получав» пай-мпого дългоглави черепи отт. край-дуиавскитГ. бъл- гари (75*40), поел!, отъ край-балканскитЬ (76*25), послЬ отъ чувашитЬ (77*19) и наи-сетнЬ отъ ядревнитЬ“ българи (78*12)?) Тия цифри обаче не могатъ да се вземать за доказагелство, че чува- шитЬ и българигЬ сж близко сродни, защото in. много други характерны 6Ь- лЬзи тЬ се разлиновать (преобладание на ннзкоорбитностьта, широконсбность и пр.). Така споредъ Богданова излиза, че древнипиъ българи не сл; били сла- вян", ако бра-птефалияша сс взсме за характерснъ признаки на славянский чсреиъ, но чс не см били и чуваши („по крайней мЬрЬ такими, какими мы ихъ имЬемъ въ пашнхъ черенахъ*), ако и да стоять по изпъкналостьта па ябъл- чицигЬ по-близу до чувашитЬ отт. колкото край-балканскитЬ българи. Най-сетнЪ относително въпроса, въ каква връзка се намиратъ волжскитЬ българи съ балканскитЬ, по досегашннтЬ краннологичнн данни може да сс наше само толкова. че тЬ пе доказватъ положи гелио тая връзка, но и не пред- ставить рЬзки данни. конто да противур'Ьчатъ на това предположение. Тия еж до днесь въ свропейската литература едничкитЬ но-подробни кефзлометричнии данни върху българския типъ, къмт, конто може да ее при- бавить само измЬрепнята па Д-ра Басановича у пасъ върху 2116 живи мжжки и 167 женски индивидуума отъ .Томске. (Сбм. V, Материалы за санн- тарпата этнография на България, стр. 30—31: 50. 99% брахикефалы, 27*64% хинербрахнкефали, 1*54% ултрабрахикефали; само 3% долихокефалы, 16*88% мезокефал и у мжжетЬ). Като изключимъ съобщенията на Басановича, всЬкн вижда, колко ксфаломстричнигЬ данни сж недостатъчии и колко е смЬло, цЬлнятт. въпросъ за расоиата принадлежность на българигЬ да сс смЬта за рЬшенъ шъ основа само на нЬколко десетки измерения на случайно събрани черепи. Самъ Богдановъ внрочемъ първъ призпава, че пеговнтФ изс.тЬдвапня не представить едно окончателно решение. „Само собою разумеется, что мн*Ь и въ голову не приходило окончательно решать подобный вонросъ, такъ какъ вообще л смотрю на рядъ этюдовъ, предложенныхъ мною съ'Ьзду, какъ на рядъ вопр зеовъ, ожпдающихъ давно уже своей очереди быть разсмотрЬнными съ крашологической стороны. Населеше Булгаръ должно было быть смФ- шаннымь и потому несколько десятковъ череновъ составляют!, далеко не KP’hiiKin фундамент. для окончательных!. рЬшешн, но самый эти рЬшешя никогда не иридутъ, или ихъ окажется нужнымъ ждать гораздо дольше, если но будут. делаться попытки, если не piiiteiiin. то хотя бы постановки во- проеовъ въ той форм!'., въ какой можеть дать ответь на нихъ кранюлогш“. (о. с. р. 363). Това може да бжде казано въобще in. извинение на всички боеегашна онитн, да се освЬтлн колко годЬ въпросътъ за. етногеиията на прабългаритЬ отъ гледпщего на краннолога. Нека се надЬемъ обаче, че за панрЬдъ, благо- ’) ДругнтЬ точки огь заклмисниего на Б. сыържап. подробности, конто тукъ пе с* нуждиц. Само па едно още заслужен да се обърис ниюшше, именно, че и Б. сжщо кит» Коиерницкн, HHMipiUb много м.иы.ь проценты огь черепи сь изиькиали ябъдчицм (мяггшекц типы) т. 7. р. 375. *) Пронорцнита е m i.hu» uo-друга, ако се сравнять само мджкигЬ черепа.
752 д-п> и», д. шиш mahout,, дарение на обширнитк антропатогични измерения, конто по инициатива па редакционная комитет!» на „Вългарско отечество8 *) Д-ръ Ватевъ с прЬдирпелъ у насъ и резултатнтЬ огь конго той нфма да закч.гнЬе да иублпкува.2) ше се даде пес.хмиЬнно на науката единъ много по-здравъ „ фундамента “ за окон- чателното решение на интересуютил пасъ въпросъ. Естеетиено с, че като нзказваме гая над1;;кда, ние очакваме самата паука, да се установи първеш. ио-крепко върху известии проблем» отъ приициниалиа важность, конто обра- зовать още пркдмктъ па горещн разори (Ср. особенно иодигнатията въ посигЬдно врТ.мс спорь за антронологнчння тинъ на славяпитк по поводь па Ниидерлевна книга -О pftvo !н slovanu. studio ku slovtinskym starozitnostenr, Прага 1896)Л) НЬма слмнф.ние: Вирховт. има право да се онлайна, че малко сл тия лингвнстн. конто като Дийфенбаха папр. да ycl.iiiari. важпостьта на фнзичната антропология (Zschr. f. Etlinol. IX, 1877. р. 7)), обаче не моше да се откажс отъ друга страна, че за типа до иЬгд1; е виновна и самата антропология, което се признака внрочемъ и огь хора като Вогда- ') II.iaui.rb иа я1лл’ареко Отечество", изработеиъ иъ тая часть отъ насъ, съдържа между друго слкдииго точки: Народонаселенье: Население вь ашронологическо отношение. Антропология (рдеть, краска на пожата, очятЪ и космат!, фнлнологични чърти). Краниометрия а остеология (яэмЬриапил череии, личина жгълъ н пр.). Фяанолшически характеръ (вьтраеть, кръстосвание, наелЬдствсность, аклиматиьацмл и др.) Патологически явления (Микрокефалня, хпдроксфалия и пр.). *) Д-ръ Ватевъ до сега е събралъ по своята програма (печат. въ Бълг. Прегледъ, год. V, кн. I, р. 138 п сл.), 45 черепа вь соф. Държавепь муеей, конто макать да бкдагъ иг.мфрепп, мзслФдвпль е nt.Ko.iKi> бы га реки мозъка (ср. Бълг. Прегледъ, год. V, кн. VII р. 110 и сл. и Archiv fur Antrtropol. 19о »>, водь пегово руководство и наблюдение сл и тЬрени 6000 войпнка („иолучепиятъ материалъ има да се обработка съ години и ще се иаблюдавать още мшио войници“ Г». Пр. VI, ки. VII, р. 73) и най-сегиЬ д-рь Ватевъ е прЬдириелъ наблюдения ноль ученицитк. (Резултатнт! огь иослЬдпиг! вж. вь Бълг. Прегледъ год. VI, ки. VI, р. 64 и сл.) ИлмЬрепа е краската на очитЬ, косит! и кожата на 250.000 дЬца. Вж. въ слщото свисание и полемнката върху стонностыа иа такива наблюдения, Бълг. Прегледъ с. год. ки. VII р. 08 н сл., опои, професору Юрпиичу (Б. II per л. VI, кн. V. р. 117.) Юрнпнчъ въиразлаа въ ки. VIII. с. г. р. 115 н сл. Интересътъ за ангропометрията почва да се проявхва, -ла добра честь, и у други паши лЬкари. Така въ „Медицински ПаирГдысь4 юд. I кн. I r-нъ д-ръ М. Михайловъ обиародва „Медицински наблюдения върху ученицчг! оть сголичпитк училища4, часть отд. резултатнтЬ, полутени отъ наблюден пят а и п .мЬриаиията на мплолФтпи гимнах. ученици отъ 6 — 10 год. вырасти и еъобшава, че е измЬрнлъ окрлжиостыа на славит L и гьрдит!, вясочивата и теглото на ткгото на 4045 ученика отъ основиигЬ училища въ гр. София. Въ Български Прегледъ, год. VI, ки. VII, р. 78 Ватевъ съобшава, че старшиягь лЪкарь на очного отд'Ьлеиие въ Александронската балийца, д-ръ Гиргвновь, и глааппять лккарь на Дивизпопнаго балийца, д-ръ Кирановъ. правили изслкдваиия на очит! у ученицнгк. ’) Главката литература върху произхода па славяннт! е указана у Xitderle, Lidstvo v doM predhistoricke и up., рускн прЬводъ (Челоккчеегво въ доисторически времена и ир. СПБ. 1898), р. 642. Ннпдерзе огфърлл гспеткчната разлива на славяниit оть германцпт! (р. 592). Слщага идея намираме още въ 1890. год. вь ueroinr! „Pnspevki k anthrop. wind бёвкё®. Вь 1892. Богдановъ въ единъ трудъ, пркдетавепъ па Московский Съборъ за прЬдисгор. археол., н цитувянъ и тукъ (Quelle est la race la plus anc.ienne de la Russie centrale, Ccngri’s intern, if arch. preh. и up. г. I. Cp. Niederle вь Ceskf Lid П. 402. it c.i. Prof. Ana- tide Bogdanov о pfedhistoricke anthropologii Rnska) твьрди елщо така, че рускнгЬ слапяпн сл проиилФын огь елпцото иьрвобитио di.ieo.rjrieo (д<мм.юкефадао) праевронейско племе, като германит!, фпнитФ, ехптптк. Микнието на Ннйдерде, че сланяпнт!, конто ceia сж пркдимпо краткоглави (брахикефали) и имать тънна комплексна, сл били н!кога далихиксфали, иркднзвика жива иолемнка (ер. отзнвитЬ иа Рамъ, Хормозакп, Лнспуеръ, Волковъ, Магнегка, Ястребов!., Калина, Зубат», Коварт, Смирнов!, Кунппгчъ и особенно Пипчъ). Ннндерле се вид! при- нуденъ. да нанншо „Na obranu, odpoveif па kritiku dilu О pflvodu slovand" (Прага 1897.). Cp. Vi’stnik slijv. Staro! 1898. d. I. p. 6, id. II. p. 8. (Zur Frage Uber di n Ursprung der Slaven, црнтурка къмъ Vestuik. Ein Nachwort и up.) — Ннндерле допуща, както внждаме, евил;/ц»я1на на череиипг! <|юрми. Съвскмъ протпвуположао обаче па топа Серджч па между- на|юдиия кчнгресь въ Москва (1897.) заявиль, че споредь него черепнпг! форми отъ нпмтн- вЪка си остаягь иепзмкпии. Единъ типъ изтикка другая. (Пж. Stieda пъ Sitzungslteriehte der anthrop. Gesellschaft, llueua, lb97, 81.).
КРИТИЧЕН!. ПРЫ'ЛЕДЪ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАГИТЬ. 753 нова’). Ала коя млада наука не е прЪкарвала подобии перподм на кннежъ и несигурностт»?8’) Тия нризнацн на едно живо развитие но давать въ веЬки случай никому право, да нарича изобщо даннитЬ на антропология™ — „Schwindelei, folio14. Особенно лннгвнегьтъ. конто често се внжда припудодъ да гряди теории върху единъ много но-пелдравъ материал., отколкото сж черепит!, би трЪбвало на драп» сърдце да приеме помощьта, която му подана аитропологътъ, сжщо тъй като помощьта па историка, етнографа и археолога, защото, пне пакт, ще повторим!., сложив етногенпчни въпроси не се р1.шаватъ сами сь граматиката вт. ржка. Тукъ се изнскватъ усилинта на нЬколко днсциплини, между конто важно мЬсто ще ваема винаги и автропологпята. ') Ougres internal, и пр. т. I, p. 18: Les craniologues doivent convenir qu’ils sent pour beauooup eu ce que les dunnees de leur science n'ont pas acquis line importance scienti- tique qirils meritent. Est-ce qu’ils no rherchaicnt pas quelquefois ce qui n'existe pas, cointuc par exempli: le type general des cranes slaves'? II n’y a ni crAncs slaves, ni alletnands, ni fraii- ;ais, car ces notions, coniine le demontre dans son rapport M. Topinard, sout des notions dun tout autre ordre: la race n’est pas la nationality. Est-ce que les cranioluguea solid dacconl stir leurs m< thodes de mensuration et ne sent ils pas les premiers ii nier les residents de mensura- tions, si ell. s ne sont pas faites dapre? leurs priucipcs? Est-ce qu on travaile sur des cranes bivn iliiti rminAs par rapport ii la race? Тая наука e собствен^ още толкова нона, того едва сега се правягь on нт и. да се дядо общъ ирЕгледь на геиграфптното разпрЬдЬленне на сомаго.иличиитЬ бЬлЬаи вь цЬла Европа (Ср. Deniker, Les races еп Europe пь сине. Anthropologie г., IX, Paris 1898, р. 181—133). Сбсрвньь, вап«п «тд*л», 1. дЬп. встор.-фкд., ви. XVI. 48