масови ииолиотеки)
 J юли'	ЗВ6		| 8—10 ]
Кяигата арялн да ОТ ПОСОЧч.		се върне не по-късно	( дин тук срок	|	
f № -Л5-Ф£ ^j/ЛР	Л 11Н $№	«7 к ! Л.4 J	^'71 з Ийи [ дарг JL 200?
1 q Р.	L ТО		
. г ?6	ив Л		
12^6-130001100 ДТП ,Т 6asa- 018 лв Стер. «635 га-
ИВАН БЕЛКОВ
* з *
НАШИ СТАРИННИ ГРАДОВЕ
Поредица
НАШЕГО ГЕРОИЧНО МИНАЛО
ИВАН БЕЛКОВ
ИЗДАТЕЛСТВО НА ЦК Нд ДКМС „НАРОДНА МЛАДЕЖ" СОФИЯ. 1960

ОКРЪИП' ЫКЭТЕКА БУРГАС
Д-р Иван Белков е роден преч 1891 година в село Байлово, Софийско Племенник е па бележития българ-ски писатсл Елин Пелин. Завършил t археология и история на древността във Виена. След завръщането си в България с работил в Н; родння археологически музей в София като уредник на античния отдел и като директор- Покрай споите на учи и занимания д-р Иван Белков като активен турист е обиколил всички кътове на нашата родина. Резултат на това са неговите над двеста научно-популярни статин н няколко пътеписнн книги за наши исторически места и градсве. По-нзвест-ни пегови научно-популярни книги са: „Мъртвн гра-1ове“ (1932 г к „Прочути крепости1' (1938 г.) „Но ди-рнте на вековете" („Народна младеж“. 1956 г.) н др Иван Белков почина на 10 май 1958 г., като до последний си дел рабогеше върху настояшата книга. Тя съ-държа очерцн за около двадссстина наши старинни гра дове. В популярна форма са разказани най-важните исторически събит^я и са иосочени известимте археологически факти за всекн един от тия градове. Разгле-дан е античпият и срсдновсковният им период най-късно до Освобождение™ от ту реки иго. Посочени са големи
те кулуурни постижения иа тия български градове и прииосът им в съкровищницата иа общоиациоиалната ии култура. Разкрити са важии моменти от героичното им минало и борбата им за свобода и правдини. Авто-рът е разказал и за прекрасните природни условия, сред конто са се развили, живели и живеят тия старинии градове.
в и Д И н
Премине ли се Стамбол капия, вратата, от коя-го някога е тръгвал главният път за Цариград, на-влиза се в друг далечен свят. Така беше пене до-зкоро, когато из тесните улички се криеха някак си страхливо ниски къщурки, дюкяни с дълги надвесе-ни стрехи. Времето не е пощадило ни улици, ни врати, ни крепостни стени. Останали са да стърчат като изоставени стражи само високите Бабини Ви-дини кули.
Върху стелите на кулите, кацнали на брега на Дунав, върху заринатите крепостни основи е гра-дил не един народ. В мътните води на широката река се взирали римските легионери на кастела Бо-нония. Това име срещаме и по-късно, в началото на V век, когато тук станували далматински кон-ници.
Видин, като укрепен и със стратегическо значение град, заемал винйги едно особено положение. Яките стени на старата крепост не спрели обаче силните напори на хуните. През 441—442 година Атила нахлул от Горна Мизия и предприел жестоки нападения на юг от Дунав. Той грабел, разруша-вал jio пътя си всички градове, а между тези много-бройни селища се е намирала без съмнение и Бо-нония. Това плачевно положение продължило и по-късно, през годините 474—479, когато провинция
7
Долна Мизия пострадала от нападенията на остго! тите. Тогава много крепости и селища били сринатЛ до основи. По времето на Юстиниана (527—565 г.1 част от разрушеното бързо се поправило, би | ли издигнати нови крепости, зашото от север bcJ по-често налитали други, по-страшни врагове. О. половината на V век навред по брега на Дунав за.| почнали да се тълпят славяни, конто цели два века не престанали да преминават нашироко реката 1 да се спускат все по-дълбоко на юг в силно пострJ далия еот нашествията Балкански полуостров. I
След Юстиниана за известно време в Дунавсра та облает настъпило сравнително спокойствие. Сл; вянското преселване било -спряно. Но сега на Д; нава се явили аварите. Страшно и опустошители) било тяхното нападение през 626 година. Тогава за гинали почти всички градове, останали още по Ду нава и в близката планинска облает. Загинала старата Бонония.
Славяните, закрепили се вече като пълни rocrl дари на земите отвъд реката, населили наново Бо нония, като го преименували на своя език — Бъ дин, Бдин — име, запазено и в Средновековиеп Така Видин, възобновен, легнал на кръетопътя м< жду Изтока и Запада, станал главен град на цялат облает вместо близката Рациария, унищожена з винаги и заличена от списъка на градовете. От тез дни Видин не излиза вече никога от страниците на нашата история.
Крепоетта Видин играе голяма роля още в само то начало на образуваната славяно-българска дър жава. Тогава границата й е западно от града. Пър вото историческо сведение за Видин обаче датирг от 976 година, когато започват големите борби меж
8
Бабини Видини кули — изглед от река Дунав
ду България и Византия. В тази година българите от земите на братята комитопули Давид, Моисей, Аарон и Самуил се надигнали против византий-ската империя. В началото на 1003 година пред сте-ните на крепостта застанал Василий II. Защитници-те на града, водени от Гаврил-Радомир, сина на Самуила, показали голяма смелост и опитност при от-браната на придунавската твърдина. „Зашото, като натрупвали много мидийски огън в един съсъд, как-то пише византийският летописец Кедрин, с него унищожавали всичко.“ Самуил се опитал да напад-не Одрин и да отклони императора, но Василий останал упорито пред крепостта и едва след осем-месечна обсада можал да я превземе с пристъп. Им-ператорът наредил да се укрепи добре Бъдин и поел към столицата, опустошавайки и разорявайки всич-ки българ'ски крепости по пътя си. Той се спуснал по Морава и през Ниш стигнал Скопйе, гдето се
срешнал с войските на Самуила, конто безгрижно се били разположили на лагер. Тук се решила окон-чателно съдбата на Видин, пък и на цяла Северна България. Така Видин преминал за дълго във ви-зантийско владение.
Византийского робство донесло тежки и неиз-броими злочестини на българското население. То-гава в тези области се явили и куманите, конто в продължение на десетки години минавали безнаказан© Дунава и грабели страната. Население™ се разредило, частъпил тежък икономически упадък, изчезнала всякаква търговия, замрели занаятите. Това отчаяно положение намерило израз в едно пи-смо на неизвестен видински митрополит до охрид-ския архиепископ Тсофилакт (1082—1108 г.). Дъл-| боко опечален и безпомощен да се справи с ужасного зло, митрополитът горчиво се оплаквал на своя архиепископ, че положението на епархията му било такова, че „отвън — сражения, отвътре — ужаси и отникъде помощ“, че „куманите преминавали Дунава, грабели и убивали населението, като оставили убитите за храна на пернатите и дивите зверове, понеже нимало кой да ги погребе, и откарвали население™ в робство", че „военните преселници без-' чинствували, а бирниците ограбвали останалото оголено население".
През 1186 година в Търново избухнало въста-ние, което довело до образуване на Втората бъл-гарска държава. По-късно, по времето на Калоян (1196—1207 г.), Видин преминал под българска власт. Значението на града като първа и най-важна погранична крепост на българската държава срещу Унгария пораснало твърде много. Сега Видин и Ви-динската облает станали ябълка на раздора между
10
България и Унгария. След смъртта на Калоян на бъпгарския престол се настанил узурпаторът Бо-В Бдин народът, подпомогнат от силни куманики отряди, се дигнал срещу царя и феодалите. Въ-станието се разширило и достигнало дори до Ого-ста На помощ на Борила се притекъл унгарският •кпат Андрей П. Бунтът бил жестоко сломеи. Обсален бил и самият град, унгарците изгорили две градски порти, през конто нахлули във Видин и го завзели. Борил наново възстановил царско-феодал-ната влает в града и през 1211 година местният митрополит Климент участвувал на събора в Търново, устроен против богомилите.
При Иван-Асен II (1218—1241 г.) били полага-ни грижи за стопанското повдигане и на Видин, то-
зи винаги важен търговски център за износ към Унгария, Влашко и Рагуза. „Дубровничанските тьр-говци, ее казва в една грамота от 1230 година, лю-безни и всеверни гости на царството, могат свободно да дойдат до Бъдине, до Браничево и Белград или до Трънова.“
Все по онова време (1240—1241 г.), след пада-
нето на Киев под властта на татарите, руският княз Яков Светослав избягал в България, дето намерил добър прием. Той получил владения в Западна Стара планина и Софийско и постепенно заел видно мя-сто сред българското болярство, като получил ви-соката титла „деспот"-
Яков Светослав бил ловък и гъвкав феодал. Не-говата далечна цел била да достигне до положение на независим владетел. Той потърсил поддръжката на унгарския крал, станал негов васал, който пък
за отплата го провъзгласил за български цар — „император на българите". Така се подготвила и
11
почвата за образувалото се по-късно независщ Видинско княжество на Шишмановци.
Съдбата на Светославовото княжество била мн< го променлива. Към 1268 година Яков Светосл; разпространил властта си не само над Видин, но над Ниш, Пирот, Трън и София. Той бил вече оп сен съперник на цар Константин Тих. По внушен на коварната и хитра царица Мария Яков Светс лав бил подмамен в Търново. Той бил посрещн тържествено, осиновен и приет за член на царско-семейство. Скоро обаче бил коварно премахнат. Т ва, разбира се, не ликвидирало феодалната ана хия в България. Сепаратистичните тенденции на о делните феодали се усилвали и десетина години сл| загиването на Светослава, в самото начало на 90-години на XIII век, във Видинската облает се офо мило едно ново княжество. Негов владетел би Шишман, български феодал от кумански произхо, Това княжество било последно огнище на свободен политически живот на българския народ до пад; нето му под турско робство. Не е известно кота умрял Шишман Видински. Към 1313 година в cni съка на приятелски настроените към Венеция чуя ди князе се явява вече името на неговия син Мих; ил, назован деспот на България и господар н Видин.
В началото на 1323 година деспот Михаил В а дински бил избран за български цар. При замина ването си за Търново Михаил оставил на своето мя сто малолетния си син Шишман, а за негов настой ник брата си Белаур Но само след осей годинй българският престол бил зает от Иван-Алексадър! (1331—1371 г), а Шишман преминал Дунава, ка< то потърсил спасение при татарите. Видинските вла-1
Врата от Видииската крепост
дения били присъединени към Земите на Търнов-ското царство.
След смъртта на Иван-Александър България от-ново се разпаднала. Като „благоверен цар болга-ром“ във Видин заставал неговият син Йоан-Сра-цимир. Срацимир се борил дълго с маджарите за своята независимост, но той бил принуден да стане васал на турните, да търси често тяхната помощ, много пъти да търпи унижения, докато не бил във-лечен и погубен в кръговъртежа на голямата бор-ба за завладяване на Балканский полуостров от турците.
Видин изпитал напора на кръстоносната армия, водена от унгарския крал Сигизмунд. През пролет-та на 1396 година кръстоносците преминали Дунава при Оршова и ударили града. „Тогава излязъл из
13
него господарят (нар Срацимир), който бе гръцкя (православен) християнин и беше насила поставе! под турска власт, дойде и предаде града с всичката си стража на унгарския крал, а още му предаде и всички турци, конто бяха вътре в града" —така разказва френският рицар Бусико.
Християнската войска скоро претърпяла страна но поражение при Никопол. Сигизмунд избягал и едва успял да достигне пределите на Унгария. По. бедителят Баязид потеглил веднага за Видин и къ» края на 1396 година бил вече пред града, решен ц накаже Срацимира за неговата измяна. Срацими£ подмамен да отвори портите на Видин, бил пленен вързан и изпратен за Бруса. Така свършва Срацимир, а заедно с него и Видинското царство.
С падането на Видин загинал и последният сво бод.ен град от българските земи. България бил окончателно завладяна от турците.
В онези смътни години трябва да се е родила и легендата за Бабините Видини кули. Легендата га вори за три царски дъщери: Вида, Кула и Гъмза Първата получила полето до Дунава и Карпатския предел. Тя издигнала непристъпен замък на Дунава — Будин. Кула получила Тимошко до Ниша ва. Построила си там замъка и го нарекла на свое име — Кула. Гъмза останала в Моравско, дето из градила Гъмзаград, и се оженила за сръбския княз? Тя била много нещастна, загубила скоро всичко и прекарала последните си дни далеч от родината в Краинския манастир. Не се усмихнало щастието и на Кула, оженена за български болярин. Вида не посмяла да последва примера на двете си злощаст-ни сестри, скрила се от хората, усамотила се в замъка и там дочакала старост и смърт. Минавали
14
пътници и сочели високите кули: „Тук царкиня Вида живее" — казвали те, а после, когато тя не била вече между живите — „Тук баба Вида някога живя-ла“. Оттам иде и името на Бабини Видини кули.
Видин бил важен стопански и културен център на средновековната българска държава. Местни и чужди писатели го описват като многолюден и велик град, отрупан с богатства, град, конто „без-погрешно могъл да се нарече пища (житница) на цялата страна".
Към средата на XIV век във Видин съществувало училище. Тук получил своето образование бележи-тият видински просветител Ромил. Тук се заражда и просветно движение, но от това книжовно наследство са запазени малко писмени трудове. Трябва да се спомене бдинският патерик от 13,60 година, написан по поръка на царица Ана, с жития на преподобии жени или похвали за тях. Трва е характерен и важен датиран паметник за историята и културата на Ви-динското царство от втората половина на XIV век.
В града имало монетарница. В нея се секли мед-ни и сребърни пари с образа на Йоан-Срацимир. Тук работали изкусни златари. Сребърните и злат-ните накити на тези местни майстори били прочути далеч из страната.
По време на турското владичество Видин станал център на пашалък или санджак. Той и тогава бил яка погранична крепост със задача да държи в покорност западните покрайнини и да бди над доли-ната на Тимок, а в същото време бил и опорна точка и главна база на всички завоевателни походи на Турция, насочени към Средна Европа.
Към края на XVII век, когато започнали честите войни между Австрия и Турция, околностите на
15
Видин отново се оживили. Под стените на града с« явили австрийски войски. Баденският граф Людвик, след като превзел в 1689 година Ниш, навлязъл във Видинския санджак и през Връшка чука и Кула, по стария римски път, достигнал до Видин. Изоставе ната и негодна за времето вече крепост била на бързо преустроена и пригодена за по-силна отбра на. Това извършил австрийският генерал Ветерани но още следната 1690 година крепостта отново пад-нала в ръцете на турците. Планът за укрепването на Видин от австрийците бил продължен и разши рен от турните, като обхванал и крепостните стеш далеч от цитаделата. Този план предвиждал и на правата на землени укрепления. Работата продъл жила дълги години, материали били докарвани от-далече, от Флорентин, Кула, Арчар, стените погъл-нали много средства и много човешки жертви. Так< с годините израснали широките двойни крепости! -стени, градени под ръководството на Мустафа ага За него казват, че бил „изкусен в геометрия", а „планът му бил плод на голяма опитност*1- Това станало в годините 1122—1136 от егира1 (1744—. 1758 г.).
Едва заздравени, крепостните стени на Видин трябвало да посрещат през 1737 година за втори път австрийските войски, предводителствувани се-га от граф Секендорф.
В историята на Видин трябва да се отбележи и заселването на евреите, конто оказали благотворно влияние върху замрялата търговия на града, особе-но след изгонването на дубровничаните подир Чип-ровското въстание (1688 г.). Тези евреи донесли
1	Егира — начало на мохамеданското леточисление.
16
маврйтанската култура и архитектура, отразена в много от запазените тук паметници.
В края на XVII век, когато султанската власт отслабнала и се засилила феодалната анархия, се появили организирани разбойнически отряди от ени-чари, арнаути и др., наречени кърджалии. Те палели и грабели безнаказано села и градове. Видинският паша Осман Пазвантоглу ги използувал като наем-на войска. Благодарение на тях той държал ред години под напрежение цялата Турска империя.
Бащата на Пазвантоглу, Омар, бил награден за военни отличия с две села около’Видин. Станал бай-рактар, навсякъде бил съпровождан от телохрани-1ели и музиканти. Това предизвикало завист у то-гавашния Видински паша и той се опитйл чрез нае-мен убиен да премахне Омара, но планы му не ус-пял. Тогава Омар смело проклел и закон, и пророк, затворил се в замъка си, борил се огчаяно, но все пак бил хваназ и жестоко наказан.
Сины му Осман също за военно отличие получил обратно бащините си имоти. Настанил се вед-нъж отново тук, той намерил привърженици и скоро станал обединителен център за развилнелите се кърджалии. С помощта на хиляди арнаути, енича-ри, Пазвантоглу разбил войските на видинския паша и проникнал във Видин (1794 г.). Тогава той се заел да укрепи още повече своето убежище. Оградил крепостта с широк ров. Във връзка е тези съ-бития се говори за отлична българска конница, на-събрала се около недоволния Осман.
През 1796 година румелийският бейлербег Мустафа паша се надигнал с четиридесетхилядна войска срещу Пазвантоглу, но бил лесно о гбит. През
2	Наши старинны градов^,	17
ОКРЪЖНА и<БЛи?ТЕЙГ|
БУРГЛС I
1798 година крепостта на Видин вижда и грамадна. га армия на Хюсеин паша, конто съшо не могъл ц се справи с бунтовника. За борба със султанскат; власт Пазвантоглу решил да използува и подкрепа та на местного българско население. Той издава.) манифеста със силни фрази за свобода и справедливост, сякъл пари — пазвантчета, свиквал местни-те селски князе (кметове) на областни събранп i, разглеждал икономически въпроси. За трети пъ през 1800 година султанът нападнал Видин. Па ванюглу му противопоставил три корпуса кърджа лии. Софроний Врачански, който бил принуден д прекара във Видин цели ipn години, ни дава вярн и погресна картина на югавашнше събития страданията па народа, изложен на грабежите н вилнеещитё кърджалии.
Пазвантоглу ловко използувал безсилието щ властта и съпрогивата на еничарите против новс въведенията на Селим III и продължил да се дър-жи здраво във Видин до края на своя живот -1807 година. Неговото властвуване разорило насе лението в Северна България, но за град Видин то направил много. Били прокарани нови улици и европейски вид и издигнати монументални общееi вени сгради и джамии, била създадена библиотека построени чешми, кладенци. Запазеният и днес не гов надгробен паметник ни напомня за този нема рен и неспокоен дух, замислял някога далечни, и неосъществими планове — да завземе Цариград и да възобнови стария блясък на загниващата Осман ска империя.
На паметаика четем:
Тук е вечният дом.
Само бог е вечен и творец
18
Посетителю, ти, конто поднасяш молитв й, От мене повече слова недей търси.
Знай, че духът напуска тялото,
Че нма съд божий и ден на възкресение, Затова, докато е в ръката ти възможността, Бъди великодушен и щедър към народа.
Докажи, че си успял да vctohui на обещанието си срещу злото.
Помени с добро горкия Осман Пазвантоглу, За да бъдеш и ти благодетелен . . .
. Преминавам наново Стамбол капия, мина-вам по изостанали калдъръмени пътеки, край изви-силого се към небето стройно минаре на Пазванто-глувата джамия, минавам край библиотеката, ста-ринния 'свети Пантелеймон (1636 г.), приближавам Кръстата казарма, издигната някога от еничарите, назъртвам в старата църква „Света Петка“, построена или подновена по заповед на влашкия княз Матей Бесараба (1634 г.), и по каменей мост навли-зам в същинската крепост. През тъмен двор и по каменни стьпала се покачвам горе на самите Баби-ни Видини кули.
Седя дълго и гледам как спокойно се носят тихите води на Дунава, плискат кротко старите крепостей стени и отминават морни някъде далеч на изток.
РА Ц И АР ИЯ
Развалините на големия римски град Рациа-< рия, един от най-богатите през римската епоха градове в българските земи, се намират западне от днешното село Арчар, в името на което се крие и преобразуваното от славяните римско име. Най-високата част на града, вероятно нейната цитаде ла, се заема от една махала на днешното сели Градът бил разположен на хубава тераса, обърна та към юг и издигната на север, така че бил за пазен от студените северни ветрове, духащи oi днешна Румъния.
Старо тракийско селище на мизите, чието тра-кийско име още не знаем, Рациария се споменава като силна крепост на това племе при похода на римския пълководец Крас през 29 г. преди н. е. След упорита и героична борба селището е прев-зето от римската войска и за него започва нов етап на развитие. Завоевателите разбрали добре стратегическото значение на това място. Още към 12 г. от н. е. тук има вече пристанище на дунав-ската флотилия, издига се кастелът, настанява се военен гарнизон. Към 15 г. от н. е. започва разме-стване на тукашните войски — IV Флавиев легион е изпратен на стан в тази облает. Златни и ере! бърни монета от император Веспасиан (69—79 г.)
20
както и открити надписи от това време разкриват един бърз икономически напредък на селището.
По времето на император Траян (98—117 г) Рациария бива издигната вече в колония и на нея се възлагат важни задачи във връзка с романи-зацията на тази част от провинция Горна Мизия, към конто градът спадал териториално.
Важно обстоятелство, което води до икономи-ческото замогване на града, е неговото благоприятно кръстопътно и стратегическо местоположение. Той е лежал на крайдунавския път, който от Сингидунум, днешния Белград, покрай Дуна-ва, неговото устие, черноморский бряг, е водел за Византион, по-късно Константинопол, днешния Цариград. От друга страна, от Рациария излизал пътят, който, пресичайки западните области на полуострова, е стигал до античния Лисус, днешния Алесио, на Адриатическо море. Това е бил най-краткият път от Италия през днешна Албания и Югославия за Долни Дунав. Поради трудного иреминаване на кораби през Железните врата по гози път са вървели стоките от западната част на балканските земи за Долни Дунав и обратно. От-тук е пренасяна и еол, конто се вадела от солни-ците на Седмиградско. Оттук най-после минавали и войските, конто бивали разпределяни по окол-ните гарнизони.
Времето след Траян — втората половина на II и първата половина на III век — е блестящ период от историята на Рациария. Няма друг град в България, от който да произхождат толкова златни предмети, както от Рациария. В разкрити гробове са намерени цели накити и нанизи, огър-лици, многобройни златни пръстени, конто раз-
21
криват една богата робовладелска класа. Рациа-рия бил центьр на златарската индустрия в цяла Северна България.
В Арчар са намерени стотина латински надписи, конто съдържат имена на починали жители на Рациария. Това ни дава добра възможност да проследим етническия състав и социалната структура на града. Тук намираме преселници от Ита-j лия, от Мала Азия, от Гърция, траки, романизо- > вано население и др. Те донесли със себе си и своите многобройни култове, конто намерили добро разпространение. Тук вероятно е имало гра маден храм на Юпитер, и то на Юпитер Долихен. С прякора Долихен е известен сирийският бот Ваал от града Долихе в областта Комагена, отъж-дествен по-късно (III в.) с Юпитер. Култът му бил донесен от сирийски преселници в Рациария, Той бил изобразяван обикновено възседнал бик в пълно въоръжение като Марс, но не с шлем, а с фригийска шапка. В лявата ръка богът държал мълния, а в издигнатата нагоре десница — двойка брадва.
Тук бил разпространен и култът на персийския бог Митра, представян като конник, който убива бик при специални церемонии. Намерен е и па-метник, посветен на италийското божество Па-лес, единствен екземпляр от балканските земи.
Богатата аристокрация, конто трупала своето богатство, използувайки труда на роби и селяни, тъй като нейната материална база била земевла-цението, била погребвана в богата каменни гроб-ници, много от конто са намерени и проучени. Особено известии са каменните саркофази, някои
22
от конто достигат до метър и повече висо-чина и до два метра ширина. Те са укра-сени с гирлянди, цветя, фигури на божества и Др. Преди го-дини от богатая не-кропол на Рациария, конто се намира за-падно от селото, надясно от пътя към село Държаница, бе прибран във Виднн-ския музей хубав саркофаг. От надпнса се вижда, че Флавия Юлия направила този саркофаг в лия си съпруг Марк
Саркофаг от Рацнария (II в. от н. е.)
чест и памет на почина
Аврелий Хрест и на све-
къра си Марк Аврелий Юлиан, конто помота-
ли за построяването и поправките на водопровода в града. Този водопровод се е намирал на днеш-иия Жидовец, около 14 км югозападно от Рациария. Оттам получават вода сега и жителите на Арчар. Наскоро във Видинския музей бе прибран и друг саркофаг, истински образец на този вид из-куство. В центъра две малки фигурИ поддържат поле, в което е пзчукан надпис. От него личи, че Гай Антоний Евтихес поставил този саркофаг на своята покровителка Антония Клавдия, и то при-живе. От надписа става ясно, че този Гай бил роб на споменатата Антония Клавдия и вероятно от
23
благодарност, че бил освободен, той й направил този дар. От едната страна на саркофага е изоб ра.зен богът Хермес, а от другата — някаква 6oJ гиня.
След оттеглянето на романского население и гарнизоните от Отвъддунавска Дакия Рациария става главен град на новосъздадената провинция Крайбрежна Дакия. Тук се настанява XIII Двоен легион. Рациария е център на долнодунавската флотилия. В нея се изгражда императорска оръ-жейна работилница, каквито имало още пет в це-1 лия Балкански полуостров.
Градът достига голям икономически подем. Ви-1 зантийският историк от V век Приск, който познавал тия области, го нарича „Голям и многолюден град“. От началото на V век знаем имената на видни местни семейства. Едно от тях носи старого римско име Сула, белег за силната романизация на града.
Хуните слагат край на това развитие. При тех-| ните нападения в Балканский полуостров пострадала сериозно и Рациария. Градът не е оконча-гелно разрушен, защото се споменава и при авар-| ските нашествия, а из околностите на града се на-1 мират златни монети и от края на VI век. Него-1 вият предишен блясък обаче е изчезнал завинагн и от началотр на VII век и името му изчезва от всички писмени извори.
В Рациария разкопки не са правени. Старият град лежи под ниви, лозя и къщи. Тук-там стърчи някоя колона, част от зид, намират се останки от тухли и керемиди. Не е разкрита обаче нито една
24
по-голяма сграда. Не знаем нищо и за големината иа града. Ако се покачим на възвишението на платото, където някога се е простирала старата рациария, напразно ще се оглёждаме и ще тър-сим да зърнем нещо от „големия и многолюден град“. Всичко сега е дълбоко заринато и скрито 8 земята.
ЕСКУС
От ред години вече в западните покрайнини на село Гиген се работи непрекъснато за разкри] ване останките на един от най-забележителнит< антични градове в българските земи. Това е Ес кус, разположен недалече от брега на Дунава i получил името си от реката Искър (Некое). Ескус е едно от многото селища, конто римляните заварили при завладяването на Долна Мизия (днешна Северна България). Гръцкият историограф Клавдий Птолемей (II век) го споменава като „Ескус на трибалите“ (тракийско племе), за да покажи тракийското му произхождение.
Грамадните останки на това римско селище за пръв път са описани в 1717 година от Марсили, известен географ, естественик и пътешественик „Гегенде (Гиген), пише Марсили, е кастел, разположен отсам Дунава близо до вливането на Искъра, върху един твърде живописен хълм, по-крит с лозя и отделен от сушата с ров. Видът му е квадратен, а към Дунава има бразда, конто се лростира към реката, върху самия бряг, на която се намират до водата развалините на една гра-мадна стена. Това съоръжение е твърде пострадало от дългото време.“
Сгодното стратегическо положение позволило на Ескус да бъде в продължение на векове важен
спорен пункт на римляните за защита на Долния Дунав. От един чисто военен спорен пункт Ескус се развил постепенно в голям градски център, ста-нал с време едно от значителните огнища за раз-пространение на римската култура в провинцията..
Обикновено край римските военни лагери въз-никвали малки селища, в конто се настанявали дребни търговци и занаятчии и изобщо хора, конто произвеждали и търгували с разни дребни стоки, необходими за войната. Тия крайлагерни селища се споменават в римските надписи под името „канабе“. Те се състояли от ветерани, конто след продължителна служба във войската, поня-кога до тридесет и пет години, получавали право на римски граждани, земи в околностите на лагера, където са служили, и разрешение да встъпят в брак. Ветераните обикновено произхождали от Италия и от други римски провинции. Така въз-никнал и Ескус като крайлагерно селище.
Още с идването на римския гарнизон градът бил обиколен с дълбок ров и яка крепостна стена, широка до три метра, изградена от дялани камъни, снабдена с много кули и няколко порти. Изглежда, че към трети век градът се разраснал много, излязъл от чертите на първата защитна стена и се разширил в посока на юг и изток. Като юбре устроен римски град, Ескус бил прорязан от прави, успоредни и напречни улици, застлани с широки каменни плочи. От двете страни на ули-ците имало тесни тротоари. Главните улици има-ли по-широки тротоари с колонади, конто пазели минувачите от слънчев пек и проливен дъжд. Под каменната настилка на улиците гъста канализа-ционна и водопроводна мрежа кръстосвала града.
26
ц 27
я адм
L 6EKIVC.
Надгробен надпис от Ескус
(II в. от н. е.)
Водата за пиене била докард! на от около 20 км далеч на юг| Градът бил естествен центьн на важни пътища и преди всич! ко крайна станция на пътя! който съединявал Тракия Дунава през Балкана (Хемус) през Троянския проход. В из точна посока от Ескус е про дължавал път за Нове (до Свг щов), където е станувал Първ, италийски легион, а на ю имало път за Сердика, дней на София, също през Балка на.
Историята на Ескус е исто рия на Пети македонски ле гион. Този легион се настаняв гук още при император Клав ций (41—54 г.), но към 62 го дина бил препратен някъде на изток. След около десетгодиш! но отсъствие легионът се вър-нал обратно в Ескус, където! взел участие в упоритите и тежки за римляните Дакийски! период за селището обхваща II|
войни. Цветущият
век от нашата ера. Тогава римляните разширили! своите владения в днешна Румъния и северната гра-’| ница била преместена чак до Трансилванските Алпи.| Ескус и всички други укрепени градове по дунав-1 ския бряг изгубили военного си значение и спо-1 койно се развили в градски центрове. Тогава им-|
28
ператор Траян издигнал Ескус в ранг на колония, г. е. в град със собствено градско управление и редица привилегии. Жителите на Ескус от благодарност към императора прибавили към назва-нието на града и фамилното му име Улпия и градът почнал да се нарича „Колония Улпия Ескус“.
Във всеки римски град център на икономиче-ския, културния и религиозен живот бил форумът — градският площад. На него се издигали обществени сгради, градският съвет, храмове на главните богове, раздавало се правосъдие, науча-вали се последните градски новини. Търговци, за-чаятчии, селяни предлагали своята стока. При все-'народни тържества били пренасяни от главния жрец жертви за здравето и величието на императора и семейството му, за благоденствието на града. Форумът на античния град бил обикновено ограден с колонади, около конто се образували уютни кътове за разговор.
Форумът в Ескус още не е напълно разкрит. Но разкрита е част от него, където се е издигал храмът на Фортуна (богинята на щастието), построен към края на II в. от н. е. със средства Jia заможни граждани.
Храмът се е намирал в дъното на един право-ъгълен двор, заграден с колонада в йонийски стил и постлан с каменна настилка. В самия храм се издигала статуята на богинята, пред която почита-телите й поставили своите дарове. Към двора на храма водел един портик (колонада), дълъг 28 м и широк — 4,70 м. Върху горната част на портика е бил намерен надпис, от който именно се устано-
29
вява, че това е храм на Фортуна. В надписа е п( сочено времето на построиването, както и лицатд дали средства за строежа.
От друга страна, на улицата е открита друг грамадна сграда с много помещения, снабдени ,< отоплителни инсталации (хипокауст). Най-ценноц в тая сграда е многоцветната подова мозайка о HI в. Мозайката е направена от малки кубчетг от мрамор, печена глина .и стъкло. Тази висом художествено изработена многоцветна мозаик представлява изображение на театралка сцена о, цикъла на Илиадата, и то сцена от неизвестна г комедия „Ахейци“ на прочутия атински коми Менандър (343—291 г. до н. е.)
В Ескус са открити бани, магазини и др.
Когато се говори за археологически паметнищ от Ескус, не може да не се спомене колосалнат мраморна статуя на Деметра, майката земя (сем в Археологический музей в София), издигала I някога величествено в никой античен храм, мож£ би в храма на Фортуна. Тази статуя принадлежи към най-големите скулптурни произведения на древността, намерени в българските земи.
За Ескус от времето на Аврелиан (270—275 г.| знаем повече. Тогава римляните напуснали земит( отвъд Дунава, а на юг от него образували две нови провинции: Крайбрежна и Вътрешна Дакия. Пети македонски легион, конто бил изпратен в Трезмис (Иглица), в делтата на Дунава, към 107 година се завърнал отново в Ескус и остана.! гам до късна античност.
Упадъкът на Ескус, на провинция Мизия, е във връзка с нашествието на готите. Под водителство
30
Мозаика от Ескус (края на II в. от н. е.)
го на Книва те нахлули в Мизия през 250 година. При Нове готите се разделили. Една част оста-нала да обсажда града, а друга се спуснала през Балкана към Пловдив. Когато наместникът на Долна Мизия Требониян Гал се притекъл на помоги на Нове, готите се обърнали и нападнали близкия Никополис ад Иструм (Никюп). Тук се явил вече сам император Деций и им нанесъл те-жък удар. Разбитите части се отправили за Пловдив и при Берое, днешна Стара Загора, нападнали неочаквано безгрижно разположените римски вой-
31
ски. Сега пък Деций се прикрил в Ескус, гдег< се опитал да събере и организира наново разве битената си войска.
За да се изтъкне особеното стратегическо по ложение, което заема Ескус, трябва да се спомеи и вторият солиден римски мост, построен на Ду нава след Траяновия мост при Турно Северин Кастелът Палациолум, който защищавал южнш край на моста, още при Мавриций (582—602 г.) бил гарнизон на римска войска. Мостът бил по строен по времето на Константин Велики и откри' |РеЖивяло дългою турско робство, за да се раз-R ЧРГПРП ПГШГ1,ГТТШР п	глпипо ос Сом пт-п	_   _______________ ____ ________
екове. Неговите останки говорят за живот през । и през X—XIV в., когато то станало напълно павянско. От това време е разкрита и църква,
5 зградена върху разрушения храм на Фортуна. I I църквата бил взидан надпис на старобългарскн зик, в който се говори за един богомил. Засега ози паметник е най-значителният веществен из-гчник за историята на богомилството в България.
Това селище преживяло и събитията, свързани идването на турците в българските земи. То
в негово присъствие в 328 година, засвидетелств} вано с възпоменателна бронзова монета.
Освен за самия град Марсили говори и з останките на този дървен мост. При пребивава-пето си по тези места през 1691 година той нау| чил, че когато водите на Дунава намалявали, мо| жело да се видят множество колове, забити в леглото на реката. За сидите останки на мостя! конто се виждали да стърчат понякога над вод! ното равнище (между Гиген и Челей), говорят много по-късно Феликс Каниц и Константин Ире чек. Тези сведения са потвърдени и в най-ново време от румънските учени, конто са правили изучвания на този римски мост.
В по-късните векове, при нашествието на народите от север, Ескус наново се появил в стра ниците на историята. След смъртта на Атил I (453 г.) хуните нападнали и завзели земята на крайбрежна Дакия със селишата Утус на Вит, Ескус и Алмус (Лом).
Със загиването на Римската империя сели-щето заглъхнало, но не изгубило своето значение и продъпжавало да съществува и в следващиге
асне днес в голямо благоустроено село, познато 1авред из страната под името Гиген.
32
Наши старииии гр адове
н и к о п о Л
Притиснат от надвесилите се високи тераси , Дунава, в тясна долинка се крие от погледа н пътника малкият градец Никопол, възникнал едв но времето на Хераклий през 629 година, след н каква победа на този византийски император на лерсите.
В околностите на сегашното село Черковиц се издигала някога римската станция на Kpai брежния път Секуриска, а там някъде над устие! на Осъм стърчали стените и на Асемус, една кр| пост напразно обсаждана от Атила. Малко друп крепости могат да се похвалят с такава издръд ливост пред напора на един народ като хуннт« След кървави загуби хуните обещали да пощад! градеца с едничкото условие обозите им да мина свободно надолу по долинага на Осъм.
Останки ci по далечната древност в Никопо не се намират. Запазената и взидана в градская чешма прочута надгробна плоча на Елия, изди! пата от един известен само по име чиновник н провинция Долна Мизия — Фронтон, който в ст| чотворна форма излива скръбта си по своята ран ючинала съпруга, е пренесена >ук вероятно о ipyro място. Другата старинна останка в Ниш нол е малката еднокорабна куполна църква, сег
34
в развалини, чието построяване се отнася към XIII—XIV в.
Трябва да се погледнат стръмните брегове, конто се спускат право към Дунава, за да се по-чувствува могъщата сила на изчезналата средно-вековна крепост на Никопол. Градът се гордее със своята запазена крепост, но тя, легнала си-гурно върху по-стари основи, е от по-ново време. ..Султан Махмуд, цар на царете и сянка на бога, се казва в надписа на крепостта, чиято воля и войн-ci вено желание е за унищожаване на божиите врагове, заповяда построяването отново на крепостта Никопол. С божията воля назначи за инженер и архитект старозагорския велможа, телохранителя Хаджи Мехмед ага на 1229 (1820 г.). С жертвоприношение започна постройката.“
И сега горе на запад стърчат високите землени валове на тази крепост. Останки от стени достигат по склона дори до бреговете на Дунава, но всичко е много разрушено. Останала е здравсамо една крепостна врата, но тежко обкованите с желязо порти отдавна са престанали да се движат.
Някога в яките твърдини на по-ранната крепост на Никопол потърсил спасение и сам Иван-Шишман. Градът издържал първия турски напор и едва пристигапето на султан Мурад с грамадна армия принудило защитниците на крепостта да искат мир. Иван-Шишман успял да задържи града още известно време, но понеже не склонил глава и продължавал да се готви за нов отпор, то Мурад за втори път обсадил силната крепост, коя-то сега окончателно паднала в турска власт Едно-временно с юва бил пленен и Иван Шишман.
Крепостта на Никопол е записана в световната
35
история и със знаменитата битка на 28 септемврй 1396 година.
Западният свят бил все още политически раз-покъсан, когато откъм изток се надигала и напирала нова сила — турците. Рицарството било из-живяло своего време, но конницата все още гле-дала с презрение пехотата и не искала да се сра-жава с нея А нового оръжие не можело без пехотата.
В 1365 година Одрин станал столица на осман-ците. Европейските държави виждали вече страш-ната опасност. При Мурад I (1359—1389 г.) и не-говия син, войнствения Баязид, Сърбия, Босна, България, Влахия и други страни били подчинени и когато Сигизмунд, унгарският крал, се опитал да протестира, Баязид показал само върха на своя меч.
Съчувствието към Сигизмунд било общо. Обещана му била помощ от византийския император Мануил, от папа Бонифаций IX и от други владетели Притекли се на помощ и много феодалы, като се записали за новия кръстоносен поход против завоевателите турци Не останали спокойни и рицарите на Франция. Не казал ли Баязид, че след покоряването на Унгария ще нахрани конете си с овес на олтара на „Свети Петър" в Рим! На чело на похода застанал бургундският херцог Гой желаел да постави начело на експедицията най-стария свой син, едва двадесет и четири годи-шен — Йохан граф Неверски. Набрали се хиляда рицари, организирала се една войска от десет хи-ляди души. Всичко било подготвено най-бляскаво.
Сигизмунд се обърнал към италианските дър-
36
жави. Генуа приготвила флота от четиридесет и четири галера, а венецианецът Манчениго поел командуването. Тази флота трябвало да проникне до Дунава и да подпомогне сухопътната войска.
На 24 май Йохан бил вече във Виена. Седем-десет кораба, натоварени с брашна, припаси и вино, се отправили надолу по Дунава.
Някъде по пътя се присъединили и англичаните със своите хиляда конника. Сигизмунд бил така очарован от огромната войска, че извикал: „Кой ще посмее да ни се съпротиви? И ако даже не-бето падне, ние ще го задържим на копията си.“
Видин бил първото укрепено място, което вой-ската среща на Дунава. Гарнизонът на Иван-Сра-цимир се предал. Малкото турци тук били избити. В града били оставени триста души. Войската преминала през Оряхово, укрепен град, с двойни крепостни стени и с много кули, превзела го с под-крепата на българите и на 12 септемврй достиг-нала пред стениге на Никопол. Градът бил обсален, обаче обсадата вървяла бавно, защото тур-ският гарнизон бил силен, а самият Сигизмунд не искал да разрушава града. И докато рицарите се отдавали на празненства и весели пиршества, Баязид със своята войска с бързи преходи се до-ближавал до техния лагер. Изпратените за разуз-наване рицари донесли, че турската войска набли-жава. На 28 септемврй станала страшната битка. Поради противоречията между отделяйте етниче-ски групи от рицарската войска те не могли да организираг добре своя боен ред. Въпреки много-числеността и храбростта на рицарите, въпреки нървоначалния им успех конницата на Баязид, която влязла последна в боя, казала своята дума.
37
Страшна ще да е била кавалерийската сеч. Веек оставил кон и оръжие, всеки търсел спасение. Си-1 гизмунд се опитал с малкото останали свои верни хора, с немиите, поляците и други рицари да по-| мотне, но след тежки борби и той трябвало да от-1 стъпи, и той трябвало' да дири спасение. Съдбата на малката му и вярна се сражава последна с на французите. Каквото нено или загинало при на Дунава. Избягалите
войска, конто останала да него, била същата, както не било избито, било пле^ бягството в мътните води пък и намерили спасений на другия бряг на реката били ограбени във Вла-кия и загинали после от глад и студ.
Кръстоносците, казват, загубили на бойното пс| ле дванадесет хиляди души, османците — триде| сет хиляди. А след битката Баязид заповядал да бъдат докарани пред него и избити всички иле™ ници. Тези нещастници били около три хиляди Шилтбергер, главният източник, от който научава! ме за тези събития, пощаден поради своята мла! дост (той бил тогава едва шестнадесетгодишен)! дава числото десет хиляди. Чак късно следобед Баязид дал нареждане да се сире кланёто.
Средновековна
църква в Никопол
Така завършил този печален есенен ден н 1396 година.
След турското завоевание на едно от първит места сред дунавските крепости изпъква Никс пол — Нихболи. Старите византийски и българ ски крепостни степи и кули били подновени и за силени, а в самата крепост, конто обхващала ви сочината, бил съсредоточен доста голям гарнизон Заедно с този гарнизон в града се заселило граж данско турско население.
Два века по-късно, към края на XVI в., край Никопол се развихрят нови борби.
През 1593 година австрийските войски отбеливали нови победи над Турция. Това раздвижило покорения от турците свят. Трите васални на Турция княжества — Влашко, Молдавия и Трансил-зания — под влияние на Австрия и Рим образу-вали съюз с цел да отхвърлят турската власт. оорбата започнала в 1594 година. Войските на
39
33
влашкия войвода Михаил Витязул нападнали mi го дунавски крепости, опустошили и оплени Плевенско и Никополско и след като нанесли уд над няколко еничарски отряди около Никопол, н говарени с богата плячка, се оттеглили оттат; Дунава, като оставили след себе си пепелище развалини. Много скоро след това (1598 г.) i бухнало Търновското въстание, първият по-орг низиран опит на българите да отхвърлят турско иго.
В тия тревожни времена историята отбеляз^ името на един никополски гражданин — Тодор Б лина, познат със своето пламенно родолюбие, с своя копнеж за свобода. Единствен той от ник полските първенци участвувал в подетата бср( за освобождението на българския народ. В 15' година Тодор Балина отишъл в Прага, за да пр говаря със самия император Рудолф II. С на заминали и представители на Михаил Витязу Въстанието избухнало през 1598 година. Миха! преминал Дунава, превзел Никопол, Видин, Вр ца, Флорентин, Оряхово. Повече от две хил я. селища пострадали от неговите войски, конто д стигнали дори София Но внезапно той спрял св< поход и се оттеглил отвъд Дунава, като отвлякУ със себе си около двадесет хиляди души и ги г селил във Влашките просторни равнини. Въст нието пропаднало, пропаднало в мрака на иср рията и името на първия бунтовник на Никопо ския санджак Тодор Балина.
Въпреки войните и опустошенията, конто ск щавали градовете по Дунава, Никопол се разт вал и възмогвал като седалище на голям сандж
40
и крайгранична крепост. Освен тази крепост долу до брега на Дунава имало отделна, пристанищна крепост, наречена Пене. Същинският Никопол — Варошът, се намирал на изток от тая крепост по брега на Дунава. Тук имало двадесет и шест джамии, девет текета, един безистен, десетина об-ществени бани, повече от хиляда дюкяна, пълни със стока и работлив еснаф. Евлия Челеби в свое-то описание на Никопол, като отбелязва шестна-десет чешми, изтъква особено чешмата на благодетеля Юмер Мустафа, построена през 1554 година. Около Вароша по височините били разпо-ложени единадесет мюсюлмански и шест християн-ски махали, а в подножието на хълма, дето сега се издига паметникът на свободата, била Дубров-нишката махала със своята чаршия. Дубровниш-ката колония изчезва от Никопол към края на XVII век, когато в тукашния стопански живот навлизат евреите.
След настъпилия упадък в Турската империя и под угрозата на руските нападения в Балканский полуостров в 1720 година Никополската крепост била преустроена, а крепостта Пече на Дунава изоставена.
Никопол вижда за малко и сам Осман Пазвантоглу (1797 г.), когато отива да отмъсти на русен-ския паша. В тия размирни години и Софроний Врачански се крие за някое време в Никополско (1799 г.), преди да премине Дунава за Влашко.
Никопол е превзет от русите през 1810 година, крепостта му унищожена на следната година при оттеглянето на войските. Но това място е все още важно за Турската империя и крепостта, както
41
вече се отбеляза, наново е възстановена в 1820 година.
Старият храм бил изграден през 1840 година. Тук правят особено впечатление иконите, творения на майстори от Тревненската школа. Край църквата наново продължило своя живот и народного училище, създадено от Мончо Тревненеца.
НОВЕ-СВИЩОВ
Над Дунава са се надвесили сиви, дъждовни мъгли. Вали непрестанно и аз с мъка се промъквам по пътеката, която води към развалините на из-цезнал римски град. Тук, в лозята, на изток от Сви-щов, в местността „Стъклен", се е издигал някога лагерът на Първи италийски легион, докаран в I този край още при Веспасиана (69—79 г.). Дори I до 395 година се знае за този легион, който пра-I щал свои малки части из цяла Мизия.
Създаденото през I век цивилно селище край I лагера на Първи италийски легион продължава I да съществува през цялата античност, като още I през II век се слива в едно цяло с гарнизона. Се-I лището е имало оформен градски вид, както това I личи от развалините, от градските му стени и во-I цопроводите.
Днес не ще видите много от този някога значи I телен по размерите си град. Сега тук минава нов I път, а цялата околност е заета от ниви и лозя. Трябва да слезнете долу, ниско до самия Дунав, да проследите насипа, отнесен от водите и време-то, за да обхванете останките от едно селище, свързало живота си с много събития и много све-товни дела.
Когато готите на Книва преминали Дунава при Нове (250 г.), градът ще да е доста пострадал.
43
И старата църква „Свети Димитър“ под
1Инава под турско иго. Градът, проснал се около репостта, е представлявал изглежда силна твър-ина, за да може да се държи по-дълго време. 1атова турците решили първо да превземат Сви-дов и Никопол край Дунава, а после Търново. И пункт д-еи Паисий в своята история пише за тези съби-ия: „В тоя убо бой след девет месяци, виде Иоан-Цишман защо ще навият турците, та избегна со 1
з Тернов и отиде на Средец, то ест София. По-
а некой в
1акия. И тога обладаха турците и Тернов и сич-Географското разположение на Свищов е било
макар те да били скоро прогонени. И по-къ< ,уз г.). Г	...	~
при Атила (448 г.) се споменава Нове, когато xj адето говори за много далечно минало. ският вожд предявил искане пред източноримск Свищов навлиза в историята, когато България император да му се отпусне широка ивица Зе за заселване. Готският крал Теодорих избира Ь ве за своя резиденция и пребивава тук до замш ването си в Италия (448 г.).
Прокопий споменава селището в своя спис на крепости като важен стратегически главен оръжеен център. Народите, напиращи север, предпочитали винаги прехода на Дуна при Нове, свързан с широки пътища на юг пр ичкото воинство и со сичките си велможи нощем Никополис ад Иструм и Августа Траяна (Ста з Тернов и отиде на Средец, то ест София. По-Загора) за Хадрианополис (Одрин) или през Me ,обно избегнаха и сичките, конто живееха в Мата (Ловеч) и Троянския проход за Филипополи ,ин, Растол или Силистра, Рушчук, Свищов, Ни-Трети път водел на запад през Ескус и после з. опол и Плевен, некой убо в Средец, вивал на юг през Сердика за Скопие и Тесалом .........	____ "_______ ™ ,
ка (Солун). Затова Нове и по-късно, до 601 годуйте речени градове, в лето господне 1396.“ на, е все още гарнизон на римска войска и опоре 1 _ , , пункт на Маврикий в борбата му срещу аварит мнаги от решаващо значение за живота на града
При нашествието на аварите, при страшнш ie само в миналото, но и във всичкн по-късни во-разрушения и опустошения на всички римски с лища край Дунава, Нове бил сринат до ochobhj като крепост загубил значение™ си. Кога град> Г	'
е неизвестно. На това място Дунав е по-сгоден I пристанище, пък и близките блата, богати с риб ще да са привлекли придошлите славяни. 1
През Първата българска държава Нове, вер^ ала върха на своето могъщество, Дунав, замрял ятно вече с новото име Свищов, не се споменав След освобождението от византийско иго град! играе по-значителна роля, ако съдим по запазен. те керамични останки и монетите на Иван-Але ките на запад или със стоки, предназначени за сандър (1331—1371 г.) и Иван-Шишман (1371 бмяна. Оживил се и старият римски път край
мни събития. Сухопътните съобщения пък, конто с насочват на юг към трите прохода на Балкана, , „J водният път на изток и запад са правили града бил пренесен по на запад, около чуката — КалетАо всяко време важен търговски център за вътреш-юстта на страната.
Когато Турция след големше си войни в XVI ек завладяла Унгария, Персия, Грузия и достиг
отогава за няколко века, станал отново важен ърговски път. Сега по реката минават многоброй-|ите турски кораби, натоварени с храни за вой
44
45
Дунава, съживили се и проходите на Стара пл нина. Съживила се и търговията, събудили се J замрелите дубровнишки търговски колонии, какв) то съществували в Никопол, Свищов, Русе оц през XV век. Тогава Франция била в добри отн< шения с Турция. Тя имала договор (1535 г) з мир, дружба и търговия и право да покровите ствува чужденците католици Оттук и силно влияние на римската църква в България, започн, ло още в XVI век, когато започнало и покатол, чването на павликените около Свищов и Пло» дивско.
По време на турското иго българите павликен живеели в пълна духовна пустош, изоставени н своята икономическа немощ. Но в тях национал ното съзнание било непоколебимо, особено у т( зи младежи, конто били изпратени да се учат ц запад за бъдещи свещеници. Никои от тези бъ| гарчета се издигнали много и достигнали до епис копски сан, какъвто бил и Филип Станиславой родом от село Ореше, което се намирало тогав! до самото свищовско блато. Той учил в Рим л открито заявявал в онова тъмно време, че е бъл гарин, когато името българин не се споменавал? а на запад изобщо не се знаело за съществув; пето на български народ. В едно латинско писл от 1636 година се пише: „Филип Станиславов, бъ! гарин, апостолски мисионер в кралство България Филип Станиславов станал и никополски еписко а през 1651 година с дълбоко национално съзн| ние за изпълнен дълг към родината си напечатай в Рим едно сборниче — Абагар, с апокрифни м| литви и заклинания против никои болести, наш сани на прост народен език. Това сборниче е изш
46
пхо пърйатй печатая книга на новобългарски език.
Евлия Челеби, който минал през града към 1651 година, пише: „Свищов е войводалък и кааза в Никополския санджак. Варошът, продължава Челеби, бил извън крепостта, на дунавския бряг, и се състоял от триста къщи. Тук имало една цжамия, един хан и двадесет дюкянчета. Лозя-га били много и климатът приятен."
Турското население още отрано се настанява в богатите дунавски градове, а това настаняване се засилва много след 1683 година, когато османци-те претърпели голямото поражение пред стеките на Виена. От това време настъпили тежки дни за българите поради притесненията на еничарите, на спахиите и минаващите войски, конто на тълпи заливали и ограбвали селата. Тези събития принудили павликените да започнат да напускат родните си огнища и да бягат към Седмиградско и Банат. Изселването продължило дори до 1731 година, а‘ после то се насочило към Свищов и се засилило особено в началото на XVIII век. Градът привличал околното население със своето стопан-ско, търговско значение, но изглежда, че Свищов се ползувал и с някои права, конто помагали за неговото икономическо развитие.
За тези привилегии научаваме от монаха Сим перта, който придружавал посланика на Австрия— Волфганг Етингенски — за Цариград след сключ ването на Кдрловацкия мир в 1699 година. Сим-перта говори, че на 26 декември 1699 година при голям студ достигнали и се настанили в големия турски град Свищов. Жилището на пътниците било разположено на един хълм. Там престоялн два дни, докато си намерят кола. Гоя град принадле
47
жал на султанката, на конто плащал всяка година дванадесет хиляди талера. Като такова владение Свищов се ползувал с известно самоуправление начело с войвода, назначаван направо от султана. Това положение градът си запазил дори до средата на XIX век.
Размирните години в Турция в края на XVIII век едва не разсипали царството на османлиите Още повече се раздрусала Отоманската империя от войните, водени с Австрия и Русия. Тогава се сключил и мир, подписан в Свищов (1791 г.). Но и този мир не донесъл спокойствие в Турция. Сега се надигнали пък отделни паши, конто се боре-ли за независимост. За известно време в Свищов се мярка името на Пазвантоглу, ярък противник на реформите на Селим III. Тези събития били благоприятни за българското население, което се опитало да потърси изход и спасение от настъпи лото тежко и непоносимо положение. Така, голямаД, част от раята около Свищов, Търново и Видин, обременена с налози, напуска посевите си и на мира при Пазвантоглу закрила и земя за обра-ботване. В настъпилите междуособици, при поя вата и на кърджалиите българското население от полето, повечето земеделци и скотовъдци, неза щитено в селата. започва да прибягва към градо-вете по Дунава или в закътаните и естествено за-щитени селища на Стара планина. В тях животът бил поспокоен, с по-големи сгопански изгоди. Тези градове, било на Дунава или в планината, получили все повече български облик и станали цен-трове на домашна промишленост, средища на за-наяти и разменна търговия. Като такъв голям център от края на XVIII и началото на XIX век
|изпъква и Свищов, прочут със своя износ на зър-нени храни, донасяни от цялата Дунавска равнина. Свищов се повдигнал и с разменната си търговия, с произведенията на прибалканските град-Т[ета, предимно Габрово, Трявна, Ловеч, Троян. Стопанското развитие на тези градчета засилило и икономическото развитие на Свищов.
Свищов имал здрави търговски връзки с Виепа, |ПеЩа, Лайпциг, Букурещ. Галац, Браила, Одеса и Москва. Той търгувал и с по-далечните области  на обширната Турска империя, с Македония и Ал- бания. Македонците имали в града цяла колония. 1|Те докарвали в Свищов кервани коне и камили, на-товарени със сусамово и афионово масло, анасон, маслини, ориз, а търговци от Разлога и Горна Джу 1мая (Благоевград) — катран, медни звънци, тютюн, 1самоковско желязо и памук. Най-вече идвали тър-Иговци от Велес, конто образували цял „велишан-Jckh“ пазар в махалата, позната с името Велиша-Циа. Така с време Свищов се прославил с търговия-;а. В селището пристигат все нови преселници откъм планината — особено ловчанци, а местният элемент се изселвал в Румъния. Придвижвания-ia ставали предимно при войни. През 1810 годи-•а, при Руско-турската война, Свищов е изгорен, । през 1829 година става изселване към градеца Александрия, основан през 1810 година от излагали свищовци. Изселници от Свищов намира-*е още в Букурещ, Галац, Исмаил, Брашов.
Гърговията в Свищов се засилила след 1830 го-1яна, когато по Дунава започнали да пътуват па-'зходи с индустриални стоки от Запад, а от Бал-аните се изнасяли суровини и зърнени храни. Пре-асянето на стоките се извършвало не само с на
48
Наши старинии градове
49
раходй, но и с Гемин Към средата на минаЛия век в Свищов се наброяват шест работилници з гемии, изработвани с материали, донасяни откъй Герлово. Колко е бил развит икономическият жи| вот се вижда и от това, че след пожара на при станището през 1810 година били построени нано! во 260 магазина, конто могли да поберат голямя количество различии стоки.
Свищов не останал назад и в културно отш шение. В града се пазел винаги буден българския1 народностей дух. Заедно със стоките от Румънвд и Русия били пренасяни и книги. За опазване и народностния дух спомогнали и павликените, кой то съхранявали ревниво с вековете апокрифна^; си книжнина. Известен е в науката Свищовския дамаскин от 1763 година, напйсан на местно на родню наречие.
За културното повдигане на Свищов в мина лото говорят и църквите, и манастирите. Най-ста рата църква в Свищов е „Свети Димитър“, построе на под Калето. В нея се пази художествено изра ботен сребърен кръст с дата 1642 година и с им« то на Иоан Матей Войвода. В църквата „Петър Павел“, построена през 1644 година, потънала ве че дълбоко в земята, има плоча, под която почи вали останките на Дамаскин Габровски, обесе
на същото това място през 1771 година.
Върху темплото на църквата „Преображение (1836 г.) е работал някой си Даскал Георги ] Казакът, а чудните малки металически обнови н иконите са дело на Стоян Златар — Майстора, pq дом от Велес (или Воден), известен куюмджия Свищов към средата на XIX век.
Широка, просторна и красива е по новата църя
Църква в Свищов, дело на майстор Кольо Фичето
за „Света Троица'1, построена през 1867 година и работена от самоука-архитект Кольо Фичето, ро-цом от село Дряново. Камбанарията е довършена от известния майстор на църковните строежи Уста Генчо от Трёвненските колиби. Ценного в църквата са иконите, рисувани през годините 1870—1878
50
51
от първия българин художник, свиЩовеЦа Николай Павлович, в конто майсторът е показал цялота свое изкуство.
В началото на XIX век с настъпилия прелом в икономическите условия на градското населени| в Свищов се почувствувало нужда от по-добре уре-дени училища. Тук още през 1812 година е направил големи дарения за училищата Филип Са] келарович, виден търговец във Виена. След тази дата сведенията за учебного дело в Свищов са по| изобилии. Нека се споменат само имената на учи-телите Неофит Возвели, Емануил Васкидович и по-късно Христаки Павлович — забележителни и яп| ки дейци от време на Възраждането.
Емануил Васкидович (даскал Манулаки) о™ крил през 1815 година учил ищете при църкват! „Преображение", дето преди това имало килийн! „елиногреческое" училище. Към 1832 година броя! на учениците значително нараснал — достигнал дс сто и двадесет, и не било възможно вече да се поместят в старото училище. Затова на едно събрани! на гражданите Васкидович рекъл: *
„Братя, едно отечество се похвалява токмо п1 училища, учения, а не от друго нещо; това похва» лява отечеството и согражданите, то прави сограж дани да биват просвещени и почтени и похвален пред просвещених народов".
Година преди възобновяването на това училг ще в града пристигнал за учител от Рилския ма] настир Христаки Павлович. Той уредил пък учи лището в долната махала и го нарекъл „Славяне] българско". Христаки Павлович издал наскор| (1835 г.) и разговорник „греко-български" за за] доволяване нуждите на търговското съсловие. Е
-52
голямото предисловие Христаки Павлович съвет-ва народа да изучава гръцки език, но веднага напомни да не престане да обича България. „Който успее же в тоя толку потребен език и научи го совершенно, молим му се со слези да не уничто-жи своя род Болгарски".
Цветущият търговски живот наложил на Свищов и отварянето на по-специално училище — пър-вото търговско училище в България (1873 г.). Тук се заражда и идеята за първата наша художестве-на академия. Николай Павлович, син на Христаки Павлович, завършил Виенската академия на изящ-ните изкуства, запознат добре с художествените творения на Запада, пптьреил откачало условия за своята работа в Белград, Москва, Одеса. Посъвет-ван от П. Р Славейков, той посветил по-късно цялата своя дейност в полза на българския народ.
В тази епоха, епоха на нови народни пориви, когато в Свищов се спира и Неофит Возвели и почва борбата срещу гръцкото духовенство, тук се влйват в борбата за пърковна независимост. П. Р. Славейков и Драган Цанков. две също така харак-терни личности на времето.
Все в тази борба дейно участие взема и един ДРУГ учител в Свищов Тодор Хрулев. Истински борец, скромен в живота, той без шум, без външни подбуди и всякакви материални изгоди изпълнява цокрай своя дълг към народа си. В Свишов Тодор Хрулев е не само учител, той е и книжовник, съ-ставя учебници, преработва Кириакодромиона на Софроний“Врачански (1856 г.) като „много н₽ра-зумително" и затова трябвало да бъде „преписано и поправено на чисто български език". Хрулев пре-скача синурите на града, буди националното съв-
53
нание и организира населението в околността, като го подготвя за решителна борба. Той е във връз] ка с Раковски, разпространява брошури с револю] ционно съдържание. Като противник на султана, Хрулев бил осъден и изпратен в Диарбекир, meid и починал през 1866 година.
Център на голяма търговия и свързан с много градове в Турция, Свищов не останал чужд на раз* личните политически събития, разиграли се в на-шите земи в близкото мин ало. Градът взел участие в „Заверата" от 1821 година. Тук се споменава името на войводата Хаджи Панко, който бил готов със 75 лодки и 350 човека да причака хетеристите на Александър Ипсиланти на Дунава. „Когато хе] теристите (1821 г.) вдигнали оръжие във Влашко, пише Иречек, войската им се състояла повече от български и сръбски войници. Дори в числото на водачите им имало много славяни. Така сърбите имали някои си Младен и Хаджи Продан, бълга-рите — Македонски, бивш руски капитан, и много други.“ Пратениците, конто очаквали Ипсиланти,' били събрани от Свищов, Сливен, Пловдив, Осман пазар (Омуртаг). Не получили исканата помощ, хетеристите се отчаяли, а пратениците на връщане в Свищов били заловени и всички избити.
Свищов не останал незасегнат и в събитията, свързани с похода на Дибич през 1829 година. В тази война българите много помагали на русите, в конто с право виждали свои освободители. Помощ-та на българите е голяма и в Кримската война. С безграничен възторг посрещали българите брат-ските руски войски. Раковски подготвял своите сънародници да съдействуват на руската армия. Като добър организатор и човек с опит той дошъл|
54
Старинна чешма в Свишов
и в Свищов, където основал „тайно общество" в 1853 година. Тук Раковски намерил най-силна опора и доста съмишленици за борбата срещу турска-га власт. „Аз же останах в Калафат даже до зна-менитата битка на Читатка, пише Раковски. Мои съдеятели бяха в това предприятие много българи по разни градове и села, а най-паче в Свищов, где беше управител на тия работи познатий родо-любец апостол Конкович “
55
Историята на Свищов е история на част от на шето Възраждане, на нашите политически борбг за народно освобождение. Тук могат да се наброят още редица имена на хора, работали като мирни културни дейци или устоявали правата си с оръ жие в ръка. Такива са Тома Пантелеев, Иван Ца i-ков, Тодор Л Каракашев, конто се били като др! броволци в легията на Раковски в Белград през 1862 година. Между тях е и доктор Димитър Хд Павлович, тогава оше студент по медицина във Виена. Д-р Павлович по късно основал в Свищов първата болница в новоосвободеното си отечество!
Интересна личност в Свищов е д-р Георги Ата-насович. Той учил на времето си в прочутото училище на даскал Манулаки. Продължил учението си в Атина, д-р Атанасович заедно с други българ-чета образувал кръжок (македонско дружество), който имал чисто революционен характер: поставил си за цел да повпигне въстание в България. Свършил по-късно в Париж, д-р Атанасович останал през Кримската война при руските войски. за да помага на ония, конто тръгнали да освобож-дават родината му. Веднага след Освобождението д-р Атанасович бил назначен за пръв минисгьр на народното просвещение в свободна България.
Друг заслужил син на Свишов е Димитър х. Василев. Той до смъртта си бил във връзка с всич-! ки наши просветни и обществени прояви, като по-магал много с материални средства. На неговата щедрост се дължи построяването на Търговската гимназия в Свищов.
Водите на Дунава при Свищов виждат на 15 май 1867 година да минава малката чета на Фи-
чип Тотю. Към тази чета се присъединили и десе-гина младежи свишовци. Много от тях загинали j-еройски в боевете при Върбовка или увиснали после на бесилката. Янко Минчев в спомените си за това време пише: „В оган беши плавнал града ни, р оган гореше . . “
Само след една година, на 5 юли 1868 година, пак близо до Свищов, преминала Дунава и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
В редицата синове на Свищов не бива да се за-бравя името на Киряк Цапков, сподвижник на Л. Каравелов, на Левеки, а после и на Ботев. Киряк слушал от баща си заветната мечта: „О, мило мое отечество, Българийо. Дано и твоите чада видят славата да се приближава до тебе, дано и те се освободят от многовековното иго на тиранията и за-дишат сладкия въздух на божествената свобода.“ Закърмен в тоя дух, при солидно образование, получено във Виена и Париж, той дошъл в Букурещ и се отдал на народна работа, за да бъде верен син на баща си и така да изпълни неговия завет.
В настъпилите революционни години се редят имената на Димитър Ценович, касиер на Българ-скпя революционен комитет, уважаван и почитан като истински родолюбец; Никола Славков, човек с будно пационално съзнание, помощник на Никола Обретенов в V революционен окръг; Иваница Дан-чов, сближил се с Ботев и останал докрай негов обожател и сподвижник; после Сава Пенев. Големи га заслугите и на Хр. Ц. Бръчков към освободител-ното дело. Мнозина от емигрантите и четниците на Бенковски, Ботев, Бачо Киро дължат нему живота си. Той бил голям патриот и съвременниците с
57
удивление си спомнят за неговата смелост и негу вите подвизи в навечерието на идването па руси|е
Животы па Свищов не свършва тук, той пр! дължава с нови хора, с други събития, гон се скъ| зва и с името на Алеко Константинов, но нека' датата 15 гони 1877 година — минаването па рус ките освободителпи войски през Дунава спуске завесата па неговата история и мипало..
дУРОСТОРУМ — дръстьр
Последимте лъчи на залязващото слъпце
се
цлъзгат по притихналите води на Дунава, проник-ват през надвисналите клони на върбите, заиграват по падналите блокове от грамадиите някога кре-пбстни с^ени, спираг за миг по покривите на град-скиге къши и замират в пастъпващия вечерен здрач.
Движа се по брега па Дунава п се вглеждам в останките на стария Дуросторум. тази „яка кре-пост“ па тракийциге, свидетелка на много борби. преживяла векове, а сега разрушавапа от водите на | великата река. Далечното мипало на Дуросторум гыгс в мрак. Смята се, че в древиостта тук живелп I гегите, една клонка от мпогобронпия тракийски ! яарод.
Историята на Дуросторум започва много късно, 1 едва когато Дунавската облает била завладяпа от Римската империя. За първи път до земите на три-балите, дарданите и мизите достигнал Гай Скрибо-ний Курион в 75 г. до н. е. Вторият римлянин, кой-ю се заел с окопчателното завладяваие на Мизия (днешна Северна България и Добруджа) е прокоп-су тьт на Македония Марк Лициний Крас. В 29 г до и. е. той преминал Хемус, догонял пахлулото през Дунава германско племе бастарнн и го унищожил Но и този път Мизия не била покорена. Това става
59
едва в 6 г. от я. е., когато навсякъде по Дунава рь»| ските гарнизоии били увеличени и засилепи. ЕдЯ към 105—106 година от Панония бил преместеи g Дуросторум XI Клавдиев легион, спи мен ат от Птц| ломей още като дуросторски легион. Това е времсЯ на император Траян, конто годи упорнта борба c’Jlj сармати и бастарни, конто напирали по Дунава J областта между Нове и Дуросторум. Пораженного! косто Траян нанесъл на басгарни и даки па изтом от града при Адамклисе, е голями. Величествен ей паметникът, издшнат па това място през 109 година, чиито останки и дпес стьрчат високо във етэЯ пистата равнина на Добруджа.	И
Дуросторум възникнал като лагерно-канабнс! селище на сломе на тия вече XI Клавдиев легион. I
Преден страж на Римската империя, седалиМ на легион и важна митническа станция, Дуростд-1 рум бил посетен от император Хадриап (117 I 138 г.) „при неговото пътуванс из провинциите. Той се движел по пътя, конто излизал от Марциано-1 пол и през Гропеум Траяни (Адамклисе) се отби-| вал за Дуросторум.	]|
При Марк Аврелий (160 170 г.), когато нанЯ во били укрепени градовете в Дунавската облает, поради зачестилите иснадейни нападения на вар-варнтс не. бил пренебреги ат и Дуросторум. По то в а време гой бил въздигнат в град (муниципиум! със своя територия. със свои села и магистрат (чиновници).
На разцвета на градския живот нанесли ci.J боносни удари варварските нападения, започнали още от маркоманските войии (170 г.). При нападе-| ннето на готи и карпи през 238 година бил ограбен! и Дуросторум. а жители го му отведени в робстиЯ
60
Един надпис от Силистра говори, че едно лице „е ^свободен© ст робство на варваритс по времето на хон сулите Пий и Прокъл“
Император Филип Арабинът (244—249 г.) ус-11ЯЛ да прогони гези племена от Дакия и Л1изия, I ю успехът му бил временен. На тези нападения ;тава жертва и император Деций при Абрит (251 г.) и едва Клавдий II (268—270 г.) и Авре-аиан (270 -275 г.) сполучили да сира г варварски-
1 те иахлувания. Неиапразно градът Дуросторум в знак на благодарност въздига в 272 година въз-
I иоменателен паметник иа Аврелиан.
к Непрекъснагиге иахлувания на варварите отие пи както на Дуросторум, гака и на почти всички дунавски селища па Римската империя и цеи-трове иа римската цивилизация главного усповис за стопанско и културно творчество така необ ходимия и желан от всички мир. Тьрговията бав по замирала, започвал песнирен упадък. А съд-бата иа Дуросторум отразявала общата съдба на империята-. Дуросторум е само един епизод, само началото на най-зпачителною историческо явление 1 в древността - залязвапе на римската цивилизация и иа античиия свят.
Дуросторум е укрепен и заздравен при Юстиниан (527—565 г.), за да може да спре застраши-гелните удари на славяни и авари. От тази епоха 1радът се спомеиава вече ® писмените извори ка-io Доростолос, Дорос голой — едно гръцко осмис-ляие на старото имс.
Доростол за пръв път вижда аварските тъл-пи към 578 година, дошли тогава като приятели на империя га и насочили се към спавянските селища. Скоро обаче те се завръта! като врагове, двн-
жат се По познатите им вече пътища и грабят бл гатите полета на Мизия. Сега в техни ръце г-эд и самият Доростол. В 594 година византийски! пълководец Приск с отбрана войска се иасош към ссверните граници, преминал Дунава при До ростол, напади ал славяните и опустошил земи! им. Две години по-късно се готви нов поход ере гну отвъддунавските славяни с база Марцианогод но планът бил осуетен. В борбите сега се намесва и аварите, но в следните години действията се и? мостват вече по на запад, към Нове и Никопо] Бурята около Дуросторум затнхнала
В онези годный Византийската империя е I смъртна борба с много племена, нападиали всички нейни граиици. За страннте на Балканский пел у. остров не знаем почти нищи цели осемдесет гЯ дини (602—680 г.). Това е времеiо, когато земи Я от устието на Дунава до Пинд и от низините на Марица до Истрия се заселват непрекъснато и се заемат. от идващите от север славяни. Но онона време (681 г.) след несполучлив поход на император Константин П огон ат към дунавската делта Ис} перих със своята дружина заел голямата част от източната половина на областта между Дуиава и Балкана.
Византия, установила някакъв ред на изтик, трепва от- онова, което вижда, че става в граници тс на нейиатз империя, и прави всичко, .за да въз становн своята загубеиа власт в земите иа Миапй и днешна Добруджа. В бурята на това славянска завоевание много от старите градовс били обър-нати в развалини и изчезиалм завинаги от crpaJ ниците на историята, ио Доростол, макар и пестра! дал твърде много от нашествията на славяни, а
62
Остинки от креностната стена ня Си. тетра
после и на Испериховите бъл1ари, продължил да сыцествува. При Крум и Омуртаг градът играс известна политическа и нкономическа роля, а към края на IX век, при Симеона, когато в околностга на града започват борби с маджари и печенеги, неговото значение на важна крепост пораства още повече. Сега Доростол се явява с новото си ела-гянско име Дръстър, с което име живее до сами я край на Средловековието, когато турните го пре-именуват в Силистра.
Маджарският поход от 894 година показал на < имеон каква цена представлява Дръсгър, (дето той тогава едва успял да се спаси („едва устоавъ въ Дръстрс4) Това го подтикиало да укрепи по-здраво този град, зато i о далеч още не били пре-мниали големик* беди, нанасяни на обласпа <л
63
J
hce нови прииждащи от север народи. Сега иа сцД ната се явяват печснегите, които заедно с мадь.а! рите предприемат дружно нападение в българедн! те земи (934 г.). Пътят на този нападения вод J все през Тобруджа и близо до стеиите на Д]»ь( стър.
През X век пред града сс явили войски на един друг народ, чиято слава отскоро прогърмяла но опия земи. Гова са били русите, насочени от Вязан г ия срещу цар Петрова България. „В 967 rn-i дина, разказва руският летопис. полегли Светослзв към Дуиава срещу бътгарите и като сс биха, над! ви Светослав българите и взе 18 града на Дуиава и остаиа да князува в Преславсц. каю вземаша Та пък от гърцнте.” Дръсгьр удържал напора иа < кетослав
През 968 година Светослав се върнал в Киев] за да протопи нахлулше в земята му печеном] а на следив га Юдина с огбрана войска се отпри] вил наново към Дунава (Lera вече без всякаква съпротива Дръстър отворил вратите си пред дру живите му. Пред омразата срещу Византия во ill ските от север били посрещнати като освободите! ти и съюзници. Българнтс с готовност сс стичалц! под знаменатд на руския кпяз.
След падаието на Преслав Дръстър останал| едничкият цеитър на българската държава. Тук намирал и Светослав с по-голяма част от вой! ската си. Сега старата бълтарска крспост 1рябвало1 са бъде свилетел на героичните борби. които за 1 почвали зад ненните стени.
На 23 апрнл 972 година византийская армия] стигнала височините на Дръстър. Пред стениге нл крспостта, построени в боен ред с дългите си ко 1
пия и големите триъгълни щитове, ги чакали русейте дружили. Завързал се бой. който продължил пял ден, но без иякакъв видим успех Едва към залез слънце Цимисхий хвърлил върху лявото крило на неприятеля многобройиата си конница. Това решило победата. Русите, които се сражава-!И само в пехотен строй, не удържал и напора на конната маса и отстъпили в самата крепост.
Цимисхий ис блокирал този път града. Той мака । още своята флота. А стените на Дръсгър, как-то изглежда, били в нан-добро състояние. И ку-,1ите? no Tjtfc осигурявали лесно отбраната. Така лдпочпала дълга обсада с чести и кървави сбльс-квапия, с чести излази из вратитс на крепостта. с опити от страна иа Светослав да си достави хрн-ри с лодки по Дунава. Храбростта обаче ие помог-пала тук и положението на русите се влошавало с всеки измииат ден. На mix липсвали подкрепления, •жпевали им припаси и всякаква възможпост да вьдат доставеии отвъи. При това положение не им । ч авали друг изход. освеп да опитат за сетей пъг щастието си в боя.
На 24 юли 972 година рано сутринта русте ънючнали първи. Дветс ст рани съзнавали, че съд-бага на цялата войска закиси от тоя деи, но русите инаели освен това, че от юзи леи завися и тя.хно io спасение Борбата продължил и гьлго време с промедлив успех. Най-после небето. както разказ «ат летопиецте, дошло в помощ на ромеите Из-<ц|да се страхотна буря, издиишли се об па ни прах. »-)йю помрачил очите на русте Сюмени л изто-(теии иг борбата, те се огъиали безеилии назад, за i-i си пробият с оръжие път към вратите иа града
На Светослав ие оставало пито друге», освеи да
' Иаши стирннни г|1адоае	йя
За да спаси балканските си земи от този страшен бич, Византия на два пъти организирала големи роенни експедиции: през есента на 1049 година» после през 1053 година, ио и двата пъти нзпра-'геиите войски били страшно разгромени. Сключен бил тридесетгодишен мир и и а печеиегите била (Ставена свободна областта на север от Балкаиа. За Дръстър липсват всякакви сведения и същин-ската граница на Византийската империя сега вече се намирала ие на Долния Дунав, а по билото ,на Хемус.
^Това привидно спокойствие скоро се наруши-
1И. През есента на 1064 година на брега на Ду-
поиска мир и позволение да се завърне своб»щм в отечеството си. Цимисхий, уморен от боя, ск,О нил бързо и мирът бил сключен. Светослав изгЯ зал само едно желание — да се види със саЯ щастлив противник. Срсщата стаиала на брега и? Дунава, далеч от градските стени. Цимисхий до. шъл там на ков с миогобройна свита, чието оръ-жие и брони блестели от злато. След мал ко се за дал Светослав в лодка, грсбещ сам с неколцинав си придружители. Хронисты Лъв Дякон е оста сил описание на неговата външност, която наира вила дълбоко впечатление на византииците: ие	vuvnvnvjonv enupu uc пируши-
висока плещеста фигура, от която повивало непи ло В 1050 година печенегите наново се раздвижи-мрачно и диво, сини очи и сплеснат нос, без бра ' гт—	-	".
да, с дълги гъсти мустаци. Главата му била 6pJ кава се появили пък узите, също туранско племе ната, но от двете страни виеял по един дълъг ки чур коси. Това показвало зиатния му произход. Н» едното му ухо виеяла обсца, украсена с черен ка мък и дба бисера. Бялото му облекло ие се отли ч а вале от това и а спътниците му, освен че би Л ио-чисто. Седягц в лодката си, Светослав parvus нил няколко думи с Цимисхий, който останал я брега и се въриал обратно.
Така след тримесечна обсада, в края иа кин Дрьстър отворил вратите си на византииците I След пълното завладяване на България от Ва силий II балканските земи били разлелени па тгдя (окръзи) с иачалиицн стратези, дуксове, пел чинени направо иа централното управление. Цен 7 ьр на областта на придунавските градове, и а По дунавието (Паристриум), през XI век станал эа яът Дръстър, получил в епохата на византийскД робегво значение, каквото no-рано той не е имя
Тона е епохата на нашествисто на печенегил 1
като печенегите, конто се преселвали с всичко, що икали. Реката се заливала от преселници. Всички големи и богати градове по Дунава гъмжели от нирвари. Тук властта иа империята като че ли не ъществувала. В продолжение на двадесетина го-(ини Подунавието се иамирало в пълен хаос. Властна била разпределяна между главатари, иачал-гвуващи над тукашните крепости. Дна Комнена, нисателка от XII век, съобщава имената на никои •»т тези главатари: Хали, Сеслав, Сацас. Най-влия-гелният между тях бил главатарят на Дръстър, Гатуш, който може би господствувал и над цялата облает на юг до Балкана, на изток до морето. Така в тази бурна епоха иа народии раздвижвания Дръстър си остава средище и все още най-прочут 'яежду дуиавските градове.
През 1088 година император Алекси Комнен решил да освободи веднъж завинаги империята от Ьсички размирмцн, чиею огииш.е била Дунавската
67
не
покраинина. В гози поход Дръсгър бил лесно ц@ взет, но императоры нмал да преодолява oil много трудности, докато възстапови реда и изга бената си власт в тази облает. Към края на XI ц обаче властта на империята в земите между Дут! ва и планината била напълно възстаиовена. Др! стър отново ставал резиденция на византийски! дуксовс. От това време за Иодунавието прекъев^ всякакви сведения. Историческите събития се пре. местват все по на запад. През цел и я този пернЯ едничкото известие, косто имаме за Дръсгър, е о] арабския писател Идризи. В географското си св чинение от 1153 година той пише за Дръстър, ч< бил „град, чиито улици са широки, пазарите много бройни и средствата изобилии1*
Няма сведения коса след въетанието през 1 година Дръстър бил завзет от Асеиовци. Столи цата на държавата била премесгена на запад] Дръстър загубил първоначалноте си значение ж главен ’град на погранична облает.
И след това името на Дръсгър не се спомена ва. За него не чуваме вече нищо. Може да се пред
Образци от стенописта на Силистрепската гробница Изображение на роб	Съпружсска двойка
полага само, че тази крепост поради надвисна. ат над цяла Средна и Ююизточна Европа татарси п опасност е била възстановсиа и обьриата пак] 5 с.илна гвърдина За иоследеп път в средн овеч.о! мата история Дръс1ьр се явява в страниците i ония събития. конто нансеоха гибел иа бт.леарсЯ та феодалиа държава	1
Дръстър се намирал в края на севериизточим [ ьгъл на Шишмановото царство. Oi него надо® и десният бряг иа Дунава изглеЖда, че е принадле Жал нв деспот Добро!ица КакШншман. тая и добруджанският дести неохотно понасяли .ур
гкегго владичество. През първите мссеци на 1388 година турска армия под началството на великия strap Али паша нахълтала в Северна България. 1ива сломило напълио духа на Шишман и той бил принуден да проси пощада и мир, като сам предложил на Мурада Дръстър, който „надмнна-сал всички други градове и крепости както по гвалта голем ина, тъй и по великолепието на по-сгройките, богатството на жителнте си н по своята крепост**.
Със завладяването на Дръстър от турците в
68
69
1388 година неговата история не свършила. В са мото начало на 1390 година Дръстър се явява к| го владение на влашкия войвода Мирчо, който | една договори а грамота се титулу в а „деспот цг земите на Дубротица и господар на Дръстър". Нс влашкият войвода не бил оставен дълго време j® се радва на владение™ си южно от Дунава. Баязид навярно още през 1391 година връхлетял вне запно на Дрьстър и обсадил града. Мирчо ие бш по това време там. Гражданите, оставени на соб. ствените си сил и, решили да предадат града, като издействували милости — право да се изселят пЯ
Б Р А Ц A
По утъпкана през снега пътека, през малки дървени мостчета, прехвърлени през сухи рововс. мивтизам в унесения в зимеи сън плаиииски град :яла премяна покрива иавред къщи и дървета, а вредими с оръжието, семействата си и всичко,'иасрсща са се иадвесили стръмни варовити скали, което могли да вземат със себе си. ИсторикЖ цмрсжени с тънкн утринни мъглици. Под бля-Леоиклавий описьа трагичната кончина на tea нещастнн жители на Дръстър, изпроводеии неЯ тече от грача и там при завързалата се уж не-
Еъка на слабите лъчи на слънцето всичко там се г;шва в чуден тъмносин цвят. пре пива се и чезие 1П»в висините.
винна схватка всички били избити от достигналия Враца,^забележителен цситьр на търговията в ги турци.
През 1407 година слушаме за втори път името на Мирчо. Владението на Дръстър от Мирчо е за-свидетелствувано и в 1409 година. В 1413 година обаче положение™ иапълио се променя. Осман ците се съвзели от ударите иа Тамерлан в Мали Азия, междуособните войии между сииовете на Баязида — Мохамед и Муса, престанали. (era силна турска армия се отправила на север, премй-нала Дунава и Влашко отиово признало власти на турския султан. Мирчо завинаги се простил! господството си над Дръстър.
Приключила се една епоха бури а, пълна с не прекъснати раздвижвания на народите, пътна с много борби и много жертви.
XV 1— XVII век, пък и през XVIII век, голямо сре-ziiiiue на буден народностей дух, се намирала в jrpcBHocTTa на юг от Вратцата. През това скалисто Бстис, широко само няколко дессткн метра, преми-ВНват Лева река и пътят за Згориград. Там, зад ЕМалите, скрито от погледа на човска, защитено от Криродата, се криело старото селище, съществува-ли в римско време и загинало в годииите, когато загиват и изчезват много стари селища и крепости в нашите земи. Това са годините на непрскъс-плтите придвижваиия на славянските племена, спито в края и а VI век вече заливат напълио це-шя Балкански полуостров. Те, според преданието, мварили Вратцата укрепспа със стени и врата, зена от будни стражи. И ссга иа Долната скала.
'•« К'апнташ. стоят развалините на стара куда, коя-
71
гинзл. Сега само името Войводин лол напомня този последен народен защитник.
Запустелн креностите по склоиоветс на плани-г1ата. разрушена били близките ыанастири, но бор-5а га на плапинцнте не прссганала, тя продължила лще дълго из гористия балкан. Един по един па-1зли борциге. загнвалн селишата. Пародът бич усмирен. Сега много от селища! а получили вой-ниижн права, други станали соколджии. Видни семейства от крепостта приели чуждата вяра, за да
।а власт две камснни кули, съсдинснн може би с Ьодзсмен вход. Първата куда, висока до 17 м.
«о бдяла над пътя, проточил се край реката, и ия пътеката, минаващ? високо над скалите.
Полото около Враца тогава бнло, както мнЛ по-късно, пусто Загоре и слабо населено. В сле*-иите по-спокойни времена планинните се събира.щ пак около укрепените скали, но вече по северниге скатове, по-блмзо до отворсното поле. На тези ска! ти били изградепи крепостни степи, от тези непрц. стъпни каиари властвували местните владетели. Тук се издигали църкви, маиастири В надпис от XIII век, намерен в развалииитс на това градищД спася г имота и властта сн. Така се създало и из-сс чете името Вратица, отпето идва и името Л раснало ново селише, сега вече малко по-далеч от днешна Враца.	11 рратцата, в иачалото на самото поле.
Животът на това укрепено селище прсди идва ( Новигё властници — местни аги, потомци иа вето на турците не ни е много познат. За този жи , ютурчени боляри издигат тук за зашита на своя-вот говорят само развалините. заринати още дч боко в земята и скрити между стръмпите скас
Започналнте напоследък проучвания за първ ,:ега юре с часовник, била построена от Мешчиите. път откриха някои гьмпи странипн из среднем! от рода на Шишмановците. Втората кула е дело ковното му мннало. Открити бяха крепостни стенй на Куртпашэвпнте. издигната близо до моста на погребения, занаятчийски произведения, останки п— --------
от глнненн съдовс, конто носочиха, че проз Втората българска държава и тук е съшествувало не малко селите, чиито жители са познавали добре материалпите богатства на близката околност и са умесли да ги прсработват.
Смътни Спомени за края на крепостта и загици вето на селишето иамираме в легендата за Радар войвода, който, опрян на плещите на Балкана, дълго време се отбранявал юнашки срещу нападе нията на турците. Загубил другарите си, загубил стняпите от турското иго. кръстоносците обърнали и дъщеря си. Радан войвода отстъпил в планинаг ” та, укрил се в непристъпнпте й дебри, а после стнгнал и Софийскою поле, гдето някъде и за рени, шестнадесет хиляди пленници
Лева река.
Новата Врана трябва да е била основана още срез първата половина на XV век, зашото в една бележка на ръкописно евангелие, писано през 1616 година. Врана се зове вече град. Това се виж-да н от събитнята, разиграли се в тази облает в <рая на XVI век.
Начело на последняя кръетоносен поход на папа Климент VIII стоял трансилванският княз Сигизмунд Баторий. Дошли уж да освобождават хри-
Северна България, главно севсрозападния й в пепелише Две хиляди сета били съвсем жеии
край, разо и де
72
73
ца, били откарани като стадо. Пострадали мнигЯ Видин, Плевен, Оряхово. Флорентин, но най-мноя пострадала Враца. Тук, изглежда, са се подвиза вали далматинецът Дели Марко и българомохаче. данинът Баба Новак, тръгнали заедно с крт.то-носците за илячка и грабеж. В тази страшна го. дина, 1596, от града останали да стърчат само две. те каменни кули.
Във Враца населението било откачало много смесено, но турският елемент особено се засилилк пришълци от Трансилвания и Пеща, когато з пзое» вателите турци билн принудени да напуснат Ун-гария и да търсят убежище отсам Дунава. Тогава за защита на града турците пос (роили нова кр! пост — Калето, над с амия мост над река Лева, подновявана и по-късно.
Враца растила и се разширявала към полете зад малката турска крепост и двете кули. Тази нова част била заградена с крепост, издигната от войводата бошнака Тонкович, за когото населението е залазило най-тежки спомени. Крепоет-га се състояла от широк ров с вода и висок «а-сип, укрепен с шест кули. На чстирите моста на рова имало четири враги. Само през тези врзти излизали пътища за близ ките и по-далечнитс -е-лища.
От Тонкович или от негов наследник с била издигната кьм 1762 година и часовниковата кула в града, която се намирчла някога на мястото, гдя то сега е паметникът на Христо Ботев.
Особено благоприятного положение на гр^ла, разположен непосредствсно в полите на планината, дава силен подтик за развитие на занаятите и про-мишлеността. Враца е голям златарски нентър -j
74
I
Стара куда във Враи и

L
златарските й произведения се разпространяват Я цялата страна Градът става средище на търгсЛ с вълна, кожи и сахтияи'. Търговията с кожи брА толкова развита, че в 1871 година, когато Канщ посетил града, намерил един представител на мар. силска транспорта къша, която изкупувала и про прашала годинню до триста хиляди кожи. 1
В тази тьрговия главна роля играели еснафи-ге. Най-напред бил основан еснафът на джелепите,! конто откарвали стоките си чак до Царигг ад_ Атина, Александрия и Виена. От всички еспафи пък пръв по значение бил табакчилъкът. Той бил пронесен във Враца от Самоков. С време тези гс-иафи станали така богати и влиятелци. чс си газ волявали дори да се съпротивяват на самата власи
В по-късните години тук се развило и копринар-ството. Търговията с коприна почнала да намаля-ва към началото на Кримската война, много за-патнала стед 1870 година, за да изчезне съисеи след ОсЕГобождепието.
Духовният живот във Враца не е заглъх! никога. Околните манастири, скрити в планинага] крепели наропиостпия дух през дългото робство! Скромни, но будни отшелници прсписвали в тъмни килии и разпасяли по села и градчета черковии книги. Още проз XIV век във Враца се явява еднн|| анонимен преписвач на Словата на Григорий Lo-d гослов. Дамаскини се пишсли много. Близкият ум репен манастир ,,Свети Иваи“ играел важна рсх’я в това отношение.
Първият познат дамаскин от Враца е история
1 Фине обработена кожа, о? която се правели обувки и чех ям.
76
Из творчеството на врачанските ?латари
га иа Византия, историята на България и Русин и тоси хата 1627 година. Авторы- или преписвачът на гози дамаскин завършва история га на Быпария с Иван Асен II, като след това премииава в облает -га па рускала история. Трябна да се припомни, че гази история се явява едно столетие и повече пре ди Паисиева1а. Друг дамаскин с поднис иа автор от Враца носи дата 1647 година. Авюръг е пои Тодор, „непотребен ни богу, ни человеку", както сам се подписал.
По-късно, между 1750 или 1790 юдипа, вьв Враца се подвизавал npyi поп 1одор (Врачаискн). учител скромен народен труженик, написал в 1761 година врачанския дамаскии. Поп Тодор е иеумирим съчииител и преписвач на църкивни кип и 1ака един негов дамаскии носи бележката-Гая книга пупих аз. поп Андрея ui село Горна Бе
77
Из творчесгвото на врачанските златари
шовица, за 4 гроша от поп Тодор от Враца, 17901 На друг дамаскин с автор никой си Иосиф стой дата 1750 година, а един ръкопис, писан в мапастира , Свети Архангел“ до Враца, носи дата 1764 година Все към края на XVIII век във Враца е свеще'тик Кръстю Граматик, автор на прочутото ръкопием съчинение „Сборниче“ (1801 г ) Това гборниче имя
78
Неизмеримо голямо значение за културния полем и ^ародностното съзнание във Враца. От рода на ](ръстю Граматик произхожда известният поет и просветен деец Кръстю Стоянов — Пишурката.
В редицата видии граждани на Враца не би грябвало да пропуснем имсната на братя Трохни-НИ- Един от братята Трохнини, именно Анастас Трохнип, е оставил пеней ръкописен труд — късо списание на видинския санджак от 1804 година. Това е първо наше географско, етнографско и сто-панско описание. В него е означена границата между Бълдария и Сърбия, дадени са главните градо-Бе, рските и селата. Дадени са сведения за тьр-говияга, населението и за поминъка му.
По това време Пазвантоглу се опитвал с хитрост и измама да превземе Враца, в който турци и българи заедно се бранели против кърджалий-ските нападения. През 1794 година за епископ на Враца бил ръкоположен Софроний. Той престоял Е -рада до 1800 година Трогателио са предадени от i-пископа страданията на народа в гая гьмпа епо «а па безправие.
Размирните годный ча властвуванею на 11аз-|антоглу се привършили (1807 г.), но пък започ-нали войнитс на Турция с Русия. Към средата на 1811 година русите стигиали Враца през тези го-лиии, когато силни турски войскови части постояв Нр преминавали през Враца на път за Видин и Вл 1шко, голяма роля започна.ч да играс врача нинът Димитър х. Тошев, конто бил в пълна услуга на русите Неговото име станало известно, бил нъзпят от народа и четвърт век то пълни история la на Враца.
Димитър бил елър търговец па паму'К и копри
79
на. Занимавал се и с рударсгво. Неговите видя за желязо се намирали в селата Краево, Рашки! и Радотина. Просвстен и много влиятелен, ДьиГ тър х. Тошев бил търсен за заступничество и от по. далечни палапки. Връзкитс му се простирали дс Цариград и Букурещ. Той бил добре познат на всички градове по Дунава, не само заради голямо-то му богатство, но и заради личните му качества Димитър х. Тошев бил строен, красив мъж. Всички предания, запазени за него, говорят, че той бил неустрашим и строг защитник на народните интя реси. Въпреки изричната заповсд на султан Махмуд да се съборят всички частни кули, той си построил нова до село Кунино. С навлизането на рус-ките войски а нашите земи по време на руско- ур-ските войни от 1806—1812 и 1828- 1829 година бъл гарите се осмелявали вече да дигнат гтас за прав-дини и свобода. Първенствою се пада на икономи-чсски замогналия се вече грат Враца. Недоволен ст злоупотребленията и изнудванията на врачац-ския епископ Мсгоди (грък), врачани отказали |<i му платят своя данък през 1820 година. Нацело на това движение застанал Димитър х. Гошев. Благодарение на неговите широки връзки гръЯ кият владика бил изгонен и заменен с българин Но гова не билона дълго. Запечнаяага борба завьр-* шила със завр шпане го на гръцкия владика (1827 г.) и посичаието на Димитър \. Тошев. (’ срагичната смърт на гози виден врачанин във В pal ца завършва борбата срещу (рыдайте владици. На стъпило страшно мъртвило и врачани, първи в пов дигане иа черковния въпрсд изосганали дала*» назад.
Враца внЖда руските войски л през 1829 годй]
80
,а. Гона са воеНйи части йа генерал Гайсмар, из-рагеи през Оряхово и Враца да попречи па шкод-Ьпския Мустафа паша, тръгнал с многохилядна -айска за Одрин срещу армията па Дибич. По ю-;а време градът бил обико.псн със стени: „Турки, Ге пише в историята па гази война, занимавшие иену, то изчезают, то снова появляються па бруствере, кричат и спорят между собой**. Описаната от русите крепост е Сарая, известна като Руши-Ьрвия конак, наречена така по имею на зна1ния Рушил ага, албанец по лроизход, дълго време ая-1ИИН на Враца и винаги в най-добри отношения с  ьлг^рите. Това било грамадна двуетажна постройка, изпъстрена с мраморни плочки, с просторен .вор, обграден с высоки стени. Четири широки дъ-|(.зви порти извеждали към различии посоки па по-1-ето Сараят просыцесгвувал до Освобожденного, когато бил обърпат в казарми, и наскоро след това нищожен от пожар. По онова време градът бил живописен. Многобройни търговски дтокянчета, . >ити близо едно до друге, изпълвали уличките на гдавната чаршия. Около шадравана и часовникова-|та куда, закрита между тънко извисили се към не-био тополи, около кафенетата с иадвесени дърве-|цц чардаци и пъстро боядисаните каменни кыпи jo. тълпял народ, кипял винаги оживен стопански [живот.
За тази все още неспокойна епоха са запазеии рнтсресни спомени и впечатления от граф Алексей Идлсгой интересен документ за по-новата исто-рня на града. Враца, пише Толстой, се отличава .ъс своею живописно разположение в подножието [На планииа|а. Той има прекрасна вода, която се •нлива в прозрачни малки ручей и рекпчки по
11 Паши старинни градове
81
главната улица, образува множество тесни p-J ви из другите улички и гъй ги измива.
Враца никога не е преставала да бъде rad просветен цеитър с различии училища, където се. разпространявала българската просвета и ку.™ ра. Така при църквата ..Свети Дванадесет апосп ли“ към 1824 година било изфадено градско yl лише. Наскоро било отворено и Девического уш лише, за коего Фотинов пише възторжена стат! през 1864 година. През 1848—1849 година гам б| учител Петко Славейков. В Девического училИ работсли Анастасия Тошева и Цвета Кръстеняко на, едки ог първите апостолки па женского обл зование във Враца от епохата на Възраждапето. ( Цвета Кръстенякова работел заедно и Крьсп Стоянов — Пишурката. Пишурката знаел френси немски, английски, гръцки и турски езици. Той я правил много за своя народ. Често наклеветяя като размирник и бунтовник, бивал арестуван I едва спасявал живота си. Разочарован и оскърбв Пишурката напускал рано Враца, преместил се Лом, иа който град посветил целия си остана живот.
В по-ново време Враца проживал и голямо I щдстие. През 1842 година на 22 март избухна стихиен пожар, който унищожил стотици българ ски и турски къщи. Тогава загинали в пламъци на огъня или затрупани в развалините много гр я дани.
Враца е свързан и с революционного движечи което доведе до Априлското въстание. Тук рабг тили Стоян Займов и Иваница Данчов, но граВ не се вдигиал в дните на иародния бунт и не 13 така очакваната и желана от Ботев помощ 1
82
Заличени са следите на римските владетели, ^зчезиали са крепостните стени на българските (лестни бол яри, не личат загцитните ровове на града. нито зидовстс на Сарая. Отдави а всичко е из-равнеио със земя!а Изчезнало е старото, изчезна-ли са следите от едно героично мин ало, с което мал ко градове у нас могат да се гордея г. Животът убаче гук не е изчезнал . Новияг град Враца расге, благоустроява се, изтнга своею материал-ио благополучие.
ЕТРОПОЛЕ
Зад връх Баба, в севсрните склонове на Бал. кана, заобиколен отвред с гора, сс крио граде цы Етрополе. В иедалечното минало той бил важнс духовно и стопапско средище.
Пътувате ли към Егрополс и иаближите ли се-нищего, с почуда ще гледате иа дели киломсгри път, изпълнен с черна сгурия. Това са остаиките от оиези времена, когато о г близкиге склоиове на планината се вадело желязо, олово, сребро, пък даже и злато. Отдалсч пристигали чужденци и пре-селниди. Родът „Аламаиците" и сега напомия за никаква иемска колония в Етрополе, настаиила се вероятно в града към първата половина на XVI век, когато било преселено рударско-саксонскс население от Грансилвания. По гова време се заселили в Етрополе и Други чуждеици - рудари, главно от някогашните големи еръбски рударскн центрове. В края иа XVI век в града имало и „сръбска махала", както това се вижда от някои приписки, запазеии в стари ръкописни книги. Не била малка и гръцката колония. ,.Гино грък, касании от село Етрополе", се споменава в едиа при писка на ръкоиис от 1020 година. В Етрополе ^ил застъпеи и еврсйският елсмент. Еврсите има» своя махала със синагога. Имепата на семейсгф Аврамови, Бохорови са ociarbiiii or оиази епоха.
84
Доскоро имаше хора, които си спомняха да са виж-дади изоставената и разрушена куда кръг с двата ррсплетени триъгълника, а и сета още не са отне-сени грамадните покривни камъни от еврсйските гробита. Много от евреите се изсслили в периода на упадъка на града, а мал кото остаиали от тях се претопили, смесили и изчезнали в българското население, като оставили само имсната си. Следите от старото рударство в Етрополе още могат да се видят иа юг от градеца по течението на Малки Ис-кър. Тук сс намирали пещи, ковашки огнища. Наврет още стърчат зсмлеиитс и камении заграждения, в когато се събирала водата за придвижванс-то па грамаднитс чукове за оформяване на получе-иото желязо. Няколко от тези чукове. захвърлени м изоставени, оше напомнят за това рутарско селище, достигиало своя разнвет през XVI—XVII век.
Във връзка с рударството в Етрополе се развили и доста странички заиаяти. Работели се брадви, иожове, пушки, катинари я разни зсмеделски се-чива. Било развито и златарството. В Етрополе бичи изработсии златиите съдове и полилси за стара-та софийска синагога В 1690 година при войната с австрийцитс на етрополци било поръчано да изко-ват оси за топовете на турската войска, а по-рано, през 1684 година, били изработенм и двадесст и че-тири оръдейни оси за крепогтите в Буда. В стара-та книга за дарения на Черспишкия манастир е от-белязано, че в лято 7192 (1684 г.) ня кой си етропо-лец Сл оян обещал да дава ежегодно на манастира по дссет оки желязо.
Рударството в Етрополе почнало да запада в края на XVIII век поради изчерпване на достъп-нитс рудии залежи. Заодно със загасвансто на ру-
85
дарството започва да запада и градът, който в то. 1(оето положение, като станция на важен път, кой-ва време лреживява и големи нещастия. Към р — ” "Г------------------. ' — — ••	---_ —
средата на XVIII век Етрополе пострадал от зе! «ре преминавал през Балкана. Предполага се, че метресение, а в края на същото столетие бил от- |К> т*?й®г г,1'г	й	г"уг?^
рабен и разорен от кърджалии. Знае се, че гра| ^едприсл похода си по Дунава. По това време
,р още в древността, а също и през Средните ве-
този път се върнал Александър Велики, когато
дът бил нападай от кърджалии на два пъти Я през 1793 и през 1794 година. „Селото, со казва в приписка от 1793 година, се разбягало от половина и повече по градове и села/ В приписката 1794 година пък се казна, че турните се затворили в калето, а българите избягали по горите. Останкине от това кале и сега могат да се видят па те-расата в източната част на града, в местное!та ...______ —	..г--------------- -------—___-*
„Камика“. От тази късна крепост на Етрополе мо- ->|цоле, на^десния бряг на Малки Искър. Разпо-,гат да се проследят пякои землени укрепле"йя( рововс, ъглови странични кули, някъде подсилени от вътрешната страна със здраво изградени зидо-ве. Тези крепостни стени от южната страна са при косявали -всякакви препятствия и достигали ю страничиите скали иа срсшните възвишения.
Началото на тези градски укрепления не е цо| статъчно изяснепо, ио изглежда, че стените са из! дигнати по време на рударството в Етрополе. Около това време, към 1710 година вероятно, е била издигната и градската кула-часовник, която е за- к*че като манастир „Свети Атанас“. С втор затпи-пазена и доСега.
Със западане на рударството Етрополе почва* да губи своето положение като стопански цеитэд но все още запазва своето прежно благосъстояние Неизвестен летописец в една приписка ог 1820 година съобщава, че тя е писана „въ великомъ града Етрополе".
Етрополе не дължи своето благосъстояние само
на рударството. Зиачеиието си градът дължи и /‘4 ио е загинала при идването на турните, когато на-
,.,к е имало тракийско селище, което се и а мир ало |? близкото изолирано възвишение Боготвор, где-L и сега могат да се иаброят до десетипа по-мал-, или по-големи надгробии могили. Тук били на-Срени оръжия, култови предмети, глинени съдо-tv, конто датират от V IV в. пр. и. е.
Главного селище обаче през ранного Средно-, ковие се нами рало югоизточно от сегашното Ет-
ужено било върху най-западпага част на билрто, Бвестно в цялото си продължение под името Чер-IK връх. Тук започва проломът и проходът за Зла-пта и Стъргел. На това място някога се издигала Иширна по размерите си крепост с останки от убнлиа керамика, която може да се датира към [—XII век. В най-високата източна част на гра-цидето била изградена цитадслата на крепостта, । която се намирала и одна еднокорабна църквица. Затова и градището е известно на населението по-
тин зид е бил об разувай просторен двор, гдето при нужда и опасност околното население намирало Кгурно убежище. Тази крепост достигнал визан-мйският император Исак Комнен, когато гонел шхлулите в полуострова печенеги (1059 г.). По-<1л‘но дотук достигнал и Исак Ангел (1189 г.) в борбите му с въетаналите братя Петър и Асен.
Средновековната крепост при Етрополе вероят-
86
87
селението от градището слязло в долииата и се hJ ставило по-близко до водите на Малки Искър. II
Унищожен от земетрессние, разорен от кърдиД лни, в Етрополе все още има нещо останало и пазено от голямото му цветуще мипало ЗапазД са няколко стари улички, няколко с гари българЛ къщи с всички признаци на голямо благосъстояпЯ 1 Високи каменки дувари, издигнатк като крепостя стеии, закрива г дворовете на тези бисери на бълг ар ската архитектура. Открехпат ли се пък тежко Я кованите порти, вътре ще видите обстановка от др! 1 свят, друге време, отделяло вече далеч от нас.
Останки от това мипало са и няколкото църквц който са доизграждани след земетресения или я ! падения на кърджалии. Около тези църкви е имя I килийни училища. Ние знаем имената на тогава,дя учители - даскал Тодор (1613 г,), даскал Дими 1рия Койчев (1751 г.), даскал Никола х. Семк® (1786 г.) и др. В църквнтс се намират н се па» много старопечатни или ръкописни книги още  началото на XVII век с цении и важни приписки ж живота иа града. В тези книги и в тези приписа може да се вид и отразен целият духовен живот и някогашното Егрополе.	
Както Арбанаси е евързано с Търново, как* Патлейиа — с. Преслав, така близкият мапаеЛ „Св. Троица**, известей с името Варовитец, е евързэ с Етрополе. Ако долу в доли пата е била създаден!! материализм култура на града, там, иа пет километ ра източио от него, в май астира, разположен върг варовпиковата (ераса, по която се провира пемире и буен планински поток, се творяла в онези тъш робски години, иисока за времето си, духовна кул тура.
88
Етрополе - Хаджи Григоровата къща
Сетатпната мапастирска църква е нова, строена през 1858 година, и то от същия онзи майстор Иван от Брацигово, който построил някога и стария ка-гедрален храм „Свети Крал“ в София. Основите на първата цьрква едва лича! в покрития вече с гъста трева широк двор. Обкръжсн с лови постройки и със запазени оше няколко нздадепи чардаци, тук в двора спокойно се почива в i оплате лет ни вечери.
Според намерена плоча, сега зазидапа в новия храм, манастирът е издигнаг още през XII век. О г приписка в сгарата манастирска кондика, започпа-та още към 1648 година, се вижда, че първата църква, сега разрушена, била подновена в 1682 година.
89
Кърджалиите достигнали и до това усамотено и
скрито в пазвите на планииата кътче. Сега тук п ° в Е 4 всичко е замряло, а иякога е било пълно с живот. Тук се преписвали със стотици книги, които били рдзнасяни далеч из поробенага страна. Защото едва ли има някъде в Северна България друго мястс като мапастира Варовитец, откъдето да са запазеии и достигнали до нас толкова много стари ръкопнени книги.
Потънало в зеленина, освежавано от буйните и бистри води на Малки Искър, малкото планинско градче Егрополе наново се събужда. Нови пътища прорязват вече плапината, нови рудари навлизги по-смело в дълбоюпе недра на Балкана и носят* нови богатства в града. От плапината ковява свеЯ жест и прохлада и се носи леко нов напев на за-J глъхиала и забравена стара песен.
Де гиди Ловеч, хубав град. Де като Ловеч други град. Нар. песен
Преди да се измъкпе от пазвите на Балкана, [река Осъм^прави остър завой, промъква се’през тесни и схръмни надвесени скали, забързва с шум кьм полете, за да се загуби тиха и успокоена в 'Дунавската равнина. Тук, около скалите, в самото подножие на последните разклонения на Стара цианина, по двата бряга на реката е, разположен .^веч. Някога селището се намирало само по скатите и под скалите, по десния бряг на Осъм. Това с Варошът — старата част на града, същинският 1рад, разположен амфитеатрално по стръмните склонове под крепостта. Тук улиците са тесни, криви, а къщите — хубаво белосани. Застроени гъсто, един до друга, къщите са без градини, с малки дворове. Надлъж през Вароша минава главната улица, наричана Друма. Това е старият римски път, оставил следи и извън града.
Богатата долина на Осъм в близост до Ловеч е била обитаваиа още в най-далечните времена. В пещерите до старата част на града са открити материали от палеолита. Получените нови матс-рнали от тези пещери разширяват значително по-
91
знанията ни върху бита и културата па първол ния човек в българскмте земи през късния пер] па палеолита, особен© за лова, конто през ! р.реме би I главиият помипък иа човека.
По-късио селището около старата крепост! Хисара, играе значителпа роля. Това селищЛ ' Мелта на траките, за кратко време. познато I । Птолемей и под името Президиум Мелта. То станция па римския път. конто идва от Ескус (Г 1ен) па Дунава, преминава Балкана през Tpq , новая проход и се спуска вТракия.	i
Развалините па Мелта се иамират до caw Ловеч. в старата крепост на Хисара Останките! зашитни стени и постройки, които се виждат дчЯ произхожда! от по-късно време. Те са. издигпя вероятно, когато на Дунава се мярват първи племена на нахлуващите от север народи. По-kJ но гия укрепления са разширени и подобрели, осс бено в VI век. за да се попрели главно иа а«ая и славяни ла мипат Балкана и да нахлуят в дородната Тракийска равнина. В тези десетш борби славяиите са победители, тс разрушат ‘ завземат византийскитс крепости. Превзста и раз! рушена била и крепостта на Мелта, г- " възстаиовена много по-късно. когато други совев пи народи (кумаии, печенеги) п ремин ават Дунай и търсят земн-*за заселваие.
Голямото благосъстояиие иа областта около Ловеч през римската епоха личи добре от вели-колепната гробница мавзолей при село Лъжгие от голямото съкровище. състоящо се от златни к срсбърни накити, намерено при село Николаево и заровено през 248 -249 година, и от откритите няколко латински надписи Макар и силно рома-
Ьзирани, траките дочакали славяиите към V VI Кк, на конто завещали и имею на своята река Трамос, наречена после от тях Осъм.
Градът, вече пот името Ловеч, разположен Прет Трояиския проход и заставал като сграж на Нин от главнитс пътища между Южна и Се-^.риа България, през цялото Средповековие е иг-винаги голяма стратегически роля.
Първите известия за Ловеч сс отиасят именно гн, това време, когато печенеги ie преминали в го-14М брой замръзналия Думав (1048 г.) и почнали се иамират до сашда опустошават и грабят Иридунавска България. ................ I Цечецргите се движели свободно из планипата. но
L-.Оро билн Крииуденп ла сложат оръжие и да бъ Ьдг припудителпо заселени в околностите па Срс-,ец. Ниш и из Овчо поле. После тс били използу-'ujiiii от Константин IX Мономах (1042 -1054 г.) 1.ато наемници средцу нападепията иа гурцше 1ьтлджуци в Мала Азия. Печенсгите се възпротиви нлилт обаче да вървят по-навътрс из азиатските пу-лсМринпи области, завърнали се обратно, за да се те разрушават ил I । щсъединят към сънародниците си, които остапа-u г.™.	..	в България. Каю проминали Стара планина
за да бъЛпрез Трояиския проход, печенсгите разпънали шат-(рате си в равпипните долини край река Осъм. Само главатарят Селте останал в Ловеч. Неговата Над била да се укрепи и оттам да отбива всяко нападение. Но нападпат от визангийския пълково-дец Константин Арианид, Селте, без да окаже ня ».аква съпротива, напускал крепостта и заминал, златни кЯкзто оставил целия си ла!ер.
В тори път Ловеч се споменава, когато в 1059 година под града се иастанил на лагер сам импе-раюр Исак 1 Комнен (Ш57 1059 г). Гук им-
92
93
ператорът бил настигнат от страшна буря. Из.-п се проливен дъжд над ромейския лагер, а не! временният снят и студ (това било на 24 септ!, ври) причинили големн щети на войската. Ско| се почувствувал н глад, понеже почти всички хр пителни прнпаси бнли отвлеченн от водите ]( страшно придошлня Осъм. При това положен» и поради слуха за избухванс па някакво въеин: в Мала Азия Исак 1 побързал да се върпе в ci лицата, като оставил в града гарнизон и казн чил стратег.
При крепостта на Ловеч стан ало и друго важи за българнте събитие. След вторая сн поход при' гнв въетаналите българи начело с братята Петы * и Асен императорът Исак II Ангел се убедил, 3 цяла Източна Стара планина била за него нем стъпна. Тогава той решил да я премнне в запад ната й част. През късната ссен па 1186 годим от Пловдив императорът потеглил за Средец, где| то станало нужда да се презимува, защою „р, ките замръзнали от студ и снегът, който навали в грамадно количество, съвссм покрил земята, кг то не само изпълнил долнщата, но и затрупал! вратите па къщите".
Щом пукнала пролегта на следната 1187 годи на, Исак II Ангел отново потеглил в поход проги българите с намерение този път окончателнй I усмири въетаннето. От Средец през Етрополскв проход войската навлязла в Северна България По-пататък от крепостта Ловеч императорът обач нс можал да отиде. Целият поход се евършил I тримесечна безуспешна обсада на тая трудн достъппа крепост Никита Акоминат забеляя при юва, че през време на обсатата на Лоне
91
императорът наметила хванал в плен жената па дсеня и взел каго заложник неговня брат Иван, но при все това работите гръгнали още полото".
Тогава между Исак II и водителите на въета-нието бил сключсн мирен договор. Този мирен договор, сключеп в Ловеч’през 1187 година, има в наша га средновековна история такова значение, каквото има Санстсфанският в най-новата, защото както Ловчанският мир, така и Санстсфанският допссоха освобожден и сто на българския народ и вълрановяването па българската държава. Като на мел ник йа това събнтне горе в крепостта на Ловеч на самия връх на скалата била издигната зна-чигелна по размери църква, сега в развалини, скрн-ти в гъсти бурснаци. Нсзависимостта на българската държава сс залазила за. малко повече от два века. Нови завоеватели нахълтали в България. След Търново дошъл краят и на Ловеч. Синът на султан Баязид Челеби с всичката си сила се на-сочил към Ловеч. Яка била крепостта край Осъма и Челеби напусто обсаждал града. В тези смътни и неспокойни години се споменава името на Станко Войвода, който носил още прякора Хусан. Ловеч не бил превзет. Той се предал доброволно и Варо-шът с крепостта, както пишат турските хронисти, останали още за дълго време във властта на бълга-рите. Това продължило до 1474 година, когато Ловеч бил нападнат от нова войска, предвождана от Синан паша. Завързала се кръвопролитна битка. Сам Синан паша паднал в боя, но крепостта, кац-нала на скалите на Осъма, и тогава, както някога, удържала вражеския напор. Крепостта нс паднала, ио вратите били отворени по измамнически начин.
95
Г Споменатйте трима Граматици не биЛи духоьни 1(ца, но граматици бивали и духовници. Така | 1653 година е познато името на йеромонах Сте-
Всичко било разграбено и разрушено. Гордата чанска крепост престанала да същсствува. | Едва в 1558 година за пръв път се спомепая.ш	--	-	-п
името на ловчанския епископ Еремия. Това пок^ЕмВ Ловечки, а в 1768 година — на дана . , юу
W|"‘ Г. YrinounonrUlia МЯПЯГТИП ППРПИГПЯП R JIO-ва, че въпреки нреживените нещастия, въпрЛ’  ” разрушения ia градът не западная, той не npecrjl нал да бъде просветеп и религиозен цептър. 'Я това време в Ловеч се подвизавал и работил nJ кой си Петър Граматик, родом от Крушевац, въз питавал се в Ниш и дошъл „в загорскую с;д:;л сиреч маторие горн“. Петър Г раматик работел |L Ловеч, но изглежда, че той пребивавал главно в|, близкий манастир „Ястреб", чиию развалини cel сочат и сега на едно възвишение до село С ливера Името на манастира „Ястреб" се споменава в пйска на евангелие, писано в Ловеч през 1661 "о4 дина. Този манастир бил истински крепител nJ бьлгарскня дух и сьщевремепно школа, гдето ед подвизавалц много граматици църковни книги, ната.
През XVI и XVII век Ловеч отново се въздий нал, водил оживена търговия, забогатял. Н/на-т празно в някон паметници от това време се споме- И‘ни не ^л-коз 2Т нава даже като „алтън" (златен) Ловеч, име, кое-то изчезва в йачалото на XIX век.
От това цветущо време с и граматикът Душко.
\<н на Хилендарския манастир, преписвал в Ло-н ч църковни книги. В Ловеч се пазел един ръ-Е.писен сборник с жития на светии, датирап н &рая на XV или началото на XVI век. В този сборок е стояла оная приписка, която говори за зато-прапикнисто на патриарх Евтимий в Асеповград и за ютелИцъргта и погребението му в Банковский мана-1’1 ир.
Oirte npea^XVI век в Ловеч намирамс и зогра-Ц. За жалост сп всичките тези безименни зографи
iBtKVpf За жалисг vi всичките тези оезименни зогра^н про! запазсна само иконата на света Гроица, обра-
Ьгге на трима крилати ангели, изографисана о г [якой си Педялко от Ловеч в годипата 1593.
. ___, ______ По-гюдробни сведения за историята на Ловеч
— препневачи на имаме за времею от 1794 до 1827 година. Това е разнасяни после далеч из сгра-ijna епоха бурна, неспокойна, несигурна, това е | меме, когато кърджалиите безнаказано вьрлува-I pi в Ловеч и близките селища до града. През тези I [едини в Ловеч се наброяват седсм църкви, пра
(и от нуждата да се събират хората на свободни разговори.
____---________Ловеч не избягнал от погледа на пътешественн-В библиотеката на Рилския манастир се пазн ръ- ,М1е’ милавали през този край. Така Хаджи Кал-- -_ __________ _ ------ ( (1655 г ) пише: „Лофджа лежи на източния плон на една планина, заобиколена от поля и радини. Реката Осъм минава през града и над
— Ангелаки, който също е живил ,|1Я се издига един голям мост.“
1 Филип Станиславов, никополски католически «исков, пише за Ловеч през 1659 година, че бил
кописен 1ребпик, прописан през 1686 година „руч кою меншего в человецех граматик Душко в град Ловеч". До нас е дошло името и на още един л од чански граматик * , ___________________......
в края на XVII век и работил в близкий мана стр „Ястреб“»
96
Наши стя[>инпи гридине
97
сеДаЛнЩе на епископ и че в сыция град ci ивя прочу? пазар, гдето се събирали разни народ!
За ловчанската крепост пише и Евлия Челс(^ пътувал в България в средата на XVII век. ГН завладяването иа тия места, пише той, отомН цитс видели голима мъка. Два дни престол хм» продължава той, в този красив град и се запозпЖ ме с аяннте н първснците. Заинтересувахме се л видим и забележитслнос।иге на града, В град има тридесет храма, от конто седсм са джамщ Най-известпи са: Хюнкяр, Кирпичли, Бобера I Ада джамия. Кыците са красиви и стеките са о, борови дъски. Има сыцо и много камснни сараи От прозорцизг и чардаците на кыците край Осъм сюпаннте ловят риба. Този град е цветут, разно ложен с 01 двето етрапи на Осъм, и се свързвд с гри моста. Има седем малки н големи ханипш Чаршийският хан е разкошен и прилича на без! степ. Иай-прочутото производство са разните цвет, ни сахти'яни. Те са много хубаво нашарени.
Джеймс Бсйкър, пропътувал Турция в паве чсрието на Освободители ата война, пише: „Ловеч t един от най-жнвописните н красиви градове, конто съм видял, без да изключваме и Търново, на който прилича донякъде. Кыците са разположени пръснато bj дълбок извит пролом, чиито степи а издигат стръмно около него, а между кыците туй таме се подават дървета и минарета. Бързозечна га река Осъм минава през града, а върху нея|е построен на сводови устои нов каменей мост, кой-го би бил прнлика на всяка земя. Целият град представя жива и весела картина."
Мостът, за който говори Бейкър, с някогашншм прочут покрит дървен мост с дюкянчета, работа на
98
Стари къши в Ловеч
СаМобитния наш майстор Колю Фичето, зап@й1( да се правы през 1872 година и довършен окоц чателно след две години. Мостът стана жертва и а пожар, избухнал на 3 август 1925 година. I
В един доклад на руското комаидуване в 178^ година, като се споменава Ловеч като Алтьн Я веч, се казва, че той. е по-богат от много другв градове. Това богатство се дължи предимно щ табашкия занаят, един от цветущите занаяти ь града още от най-ранните години. Този факт е из тъкнат от повечето пътешественици, преминалц през града. Това именно добро благосьстоянне на Ловеч му създало в миналото името Алтън ,Л# веч.	I
В Ловеч е било застъпено н астарджийството (платнарството), Знае се, в първата половина н? XIX век мнозина намирали своего препитание в астарджийския хан. Тук съществувал и памукчий-ски еснаф, който доставил памук за астарджиите Познат бил добре и кафтанджийският (терзийскняг) еснаф.	'	*
Този именно град на табаците Левеки с право бил избрал за столица на комнтетските организации. Ловеч привличал Апостола и като център на три уугделни области: Северна България, Тра-кия 'И Румъния. Той е бил и най-сигурно прибежище иа пътя от Тракия за Северна и Източна България. Географското местоположение пък на са-мия град давало естествена закрнла на вечно без-домния апостол на свободата.
Българската махала заемала господствуващо положение на десния бряг па Осъм. Отвън тя била лесно достъпна и същевременпо отделена от тур-ската махала. Къщите достигали до самите стеки
100
Старият мост в Ловеч, дело иа Колю Фичето
на старата крепост. А тук Левеки намирал вина-ги най-доброто си скривалище и най-лесен изход към полете или планината.
Ловеч привлича пътника по всяко време, но той е чуден в ранпите пролетки дни, когато' още цъф-ти гората и долината на Осъм кънти от омайните песни на птичия свят. Буен и бързотечен е тогава : Осъмът, който, ©свободен от прегръдките на пла* । нината, за последен път се плъзга край стражните  крепости и стени и изчезва укротен в плодород-ните и сенчести долини.
Г А Б Р О в О
рорния етаж. гъсто наредени от дзете страни на рената улица.**
Непрогледна тъмнина покрива по-далечното ми-ла.то на Габрово. Като първо селище тук би тряб-|fajio да смятаме градището, разположено върху 1-^алистото възвишение па два километра нзточно от Габрово. От на ме рените тук монет и от шести ₽ек изглежда, че около днешното Габрово е ки-пял живот, а пътят през В алкана е бил зорко па-кчюдаван. За по-старата история на Габрово говорят незначнтелните развалини, конто се намират ь южна посока - на Киселчова могила. Тук се намарало £е малко тракмйско светилище откъм V в. до н. е. Това показва колко гъсто е било на-п-лението по това време по долината на Янтра.
Старинните останки при Кр*ьп също говорят за важността на прохода, около който по-късно се из-дига градът. Това потвърждават така наречените Преградите или още Марковите прегради, разпо-ложени по билото на планината. За някои от тези паметници бележи огце Марсили, минал през Габрово в края на XVII век. Река Янтра, пише ой, захваща от върха Хемус бли-зо до едно рим-,-ко укрепление, наречено Каброа. В названнето па -това ранно византнйско силно укрепено място може би се крие самого име иа града: Габроа — Габрово.
Редицата укрепления в близост на Габрово по-казват ясно голимого значение на Шипченския проход още в древностга. Проз прохода минавал главният път от Тракня за Мизия. Този най-стар иът е познат най-вече с името Малкия друм, който, като преминел Габрово, поемал Калдърмата и после през Узункуш и Свети Никола слизал в
Под северните поли на Шипченския балкан, на, който се издигат легенда рните върхове Бузлудф и Столетов, в малка красива долина, прорязай от водите на още буйната Янтра, се разстила зна чителният наш промишлен център Габрово. I
Австрийският дипломат Тип (1834 г.) пище „Трябва да беше два часа сутринта, когато при стигнахме в Габрово — село, разположено висо ко в плаиината, край един шумен поток с мноп водоскоци. То се обитава само от български желе зари. На’ всяка улица през отворените врати о пръскаха червени огньове и навремени ечаха уда рите на много чукове. Това беше истинско циклоп ско селище. Ако блаженопочившият бог на огъия Вулкан, приживе познаваше Габрово, гон би го из брал за своя резиденция.**
Известнидт пътешественнк Каниц, преминал i 1871 година през Габрово, пише: „Габрово е едн< градче. познато с промишлената дейност на свои те жители Човек би могъл да го нарече ролям работали ица“. Иречек, дошъл след Освобождение то, бележи: „Габрово е град чисто христиански, без джамии и минарета. Тук няма турски сгради, обиколени отвън с тежки стени, а правилно построе-, ни къщи с дюкяни отделу и с големи прозорци в
102
Т ЮЗ
Тракийската равнина. От края на XVII век и J чалого на XVIII век Малкият друм почва да С( изоставя. Започва да се разработва пътят по д0 -лината на Паничарка през Червен бряг.
По-стари от Габрово са близкнте колиби. И1 предания, че жители'от съседните колибн БожеД са били първите заселиици на сегашния град. Мно го данни обачс говорят, че селището Габрово е съ гцествувало още преди ндването на турците в на шнте земи. В полза на това твърдение се при веждат два документа. Единият е ръкописен ца метник, запазен в Зографския манастир, съдър жащ имена на лица и места от 1527 до 1706 го дина, гдето се споменава и село Габрово с имен; на поклонники и трима свещеници, Както се вД да, Зографският манастир се посещавал от га бровци още от началото на XVI век. Ако межд] имената на десетината поклонники се споменава! три мареве щеници, явно е, че Габрово по онова вре ме е било вече значително селище. Другият доку мент е едно разрешително от началото на XVII век (1704 г.), издадено за поправка на старая църква „Света Петка“.
Като планинско селище, Габрово не е мог! да бъде земеделски град. Балканът със своите об ширни гори и с изобилието на водата си още от рано е насочил жителите към стопанската дейиос на селището, направил ги е по-будни, по-предпрл емчивн, по-изобретателнн. Като занаятчийски пей тър той е бнл вече добре известен още през XVIIf век. Неговите изделия на домашната промишле ноет били търсени и разнасяии далеч зад граня цата на Европейска Турция — в Анадола, бело морските острови, Гърция, Сърбия, Румъния, Ун
104
I гария и Русия. Във всички тези съседпи странй I ге търсели главно изделията на железарството, । ножарството, особено ятаганите, изделията на г фънчарството, шаяците, плагиата, гайтаните, ко-даните и кожите. ’ Непапразно първите заселници на Габрово образували Ковашката махала и ко-вашката улица е давала дълго време един особен | облик на градепа.
Работата на габровските железари-ковачи е била самобитна. Любозпателният габровец при свои-те странствувания е усвоявал и пренасял в род-ното си място вснчко Достъпно за неговите въз-I можно^тп. Това намерило отражение в онова голя-I мо разнообразие на изделията, пзработвани в Габрово н добре познати от всички панаири.
Като изделие на ковашкия занаят трябва да се спомене и наиравата на чарковете за селските и градски часовници по кулиге. Такива чаркове за часовници са изработвани в Габрово още през XVIII век. В края на този век са познати майсто-, рите — двамата братя Къньо и Геньо Сахатчий-ски. Същите тези майстори са изливали часовни-кови камбанки. Така дряновската часовникова кам-бана е излята през 1778 година, тревненската и еленската — през 1815 година, а врачанската още през 1762 година. На камбанарията на Хилеидар-ския манастир имало голяма камбана, излята също от габровски майстори.
Ьъпреки умението на габровчани да изливат камбани, до началото на шестдесетте години на XIX век габровските църкви не са ималн камбани, а само дървета с железни клепала. Още в средата на XIX век габровци закупили камбана за църквата „Света Богородицано турците не позволили да
105
се окачи и затова! тя била отнесена в Соколскц. манастир.
Ако трябва да се спрем на други йякои зан^ ти, необходимо е да споменем бояджийството, поч вило се в Габрово навярио в деня, когато тук е д0. несено синилото. През 1766 година споменава Cf името Иван Бояджи. Бояджиите в Габрово назвали още „синачи“.
Куюмджийството в Габрово е познато още с първата половина па XVIII век. В 50-те години щ XIX век в Габрово е имало двадесет души -Mag. сгори куюмджии (блатари), а през 60-те годин;, те са вече 35. Запазени паметници от този зана^| са едно кандило в църквата „Иван Предтеча* и един сребърен дис.кус от 1766 година.
Басмаджипството в Габрово е съществувало вече в началото на XIX век. Към 60-те години то бърже западнало, а около Освобождението замря-ло. В началото на XIX век се споменава и сапун-джийството един от най-добре развитите за-наяти в града към 1830 година. Друг много стар занаят в Габрово е било копринарството, съществувало още преди ндването на турците. Към края на 60-те години на XIX век цветущото дотогава копринарство започнало да запада поради появи-лата сел болеет по бубите.
Изобщо пълният разцвет на занаятите в Габрово започва към края на първото десетилетие на XIX век, когато вътрешните размирици в Турция започват да затихват. Прекъсване се чувствува само по време на Заверата и руско-турските вой-ни през 1829 година. Вече към средата на XIX век Габрово е значителен занаятчийски и търговски център с добре развита домашпа индустрия.
JOG
I с развитието на занаятите и повдигапето на .'дагосъстоянието на селището запоуват да се гра-(ЯТ църкви, училища, мостове и други обществени ^стройки. Така през 1749 година бил построен оДемият каменей мост (Игото), наричан в тур-сКо време Конашки мост. През 1788 година бил яаправен и друг мост в горния край на селището, нарнчан по-рано Каменннят мост. Тук трябва да се спомене и Байовият мост, построен през 1855 година иа мястото на друг мост от 1803 година.
Обществени постройки, останали като архитек--гурни паметницн от миналото, са църквите ..Иван ,Прсдтеча“, „Света Богородица", „Света Троица" и дър^зата в девическия манастир. Църквата „Иван Предтеча" е най-ст арата в Габрово. През 1798 годи-йа при нападението на Капудан Хюсеин паша тя е била изгорена и трябвало през 1815 година да бъде поправена. Тогава изгоряла н църквата „Све-а Пстка". Вместо да се възобнови, през 1804 година (шла построена в съседство нова малка, схлу-гена църквица.
Заслужава да се отбележат две стари чешми: едната от 1750 година и Априловата чешма. На плочата на последи ата е написано: „Тази чешма иаправи хаджи Кръстю Априлов 1762 годнна". Сре.щу чешмата е била къщата на Васил Априлов.
Часовникът на пазара е също паметник от епо-,\ата на турското робство. След Руско-турската война от 1810—1812 година обществени нужди на-лагат да се направи обществен часовщик в Габрово и такъв часовник се построява през 1812 година. Днешната часовникова кула е изднгната през 1835 година на мястото на по-старата кула.
Габрово не останало незасегпато от събития-
107
та, разиграли се в последняя век на турското днчество. Първата катастрофа настъпва през 17$ година, когато войските на Капудаи Хюсеин г.ац, го ограбват и опожаряват. Не са спокойнн и ела ннте годнни, когаго върлуват даалии и кърджапц| а заедно с тях н турската редовна войска, тр-^ нала да се бори с кърджалиите.
През 1821 година по време на Заверата стотЯ ското положение на габровци за известно вр?м се влошава. Развитият дотогава занаят — пушка ството — бил забранен. Правого за носсне орт жие било отнето. Събрано било и наличного opt жие у населението.
Наскоро габровии посрещат и руски войскц Габровецът П. х. Христов в бащиния си тефЯ бележи. че руенте дошли на 28. IX. 1829 година идващи откъм Свищов. Пашата (руският генерал отседнал в Паскалевата къща, а в тяхната —  питан Василий Александрович Феленски, кот служел при генерал Киселев. В Габрово те оста налн до 30 октомври, като след това се оттеглД по пътя за Свищов. Дошлите по-късно габровц в Одеса, както пише В. Е. Априлов в своята „Ден ница“, не могли да се нахвалят от реда, бдая родството и строгата дисциплина на руската ар мня.
Неспокойни за габровци са годипите 1831-1832, когато търновски войвода е арапинът Хади Мехмедаа. Не била лека и годината 1841, когак в Габровско върлувала разбойническа чета от лет десет души. Не били сигурни пътищата и пре Балкана, отдето мннавала пощата от ЦаригрЯ за Сърбия. Изобшо 40-те години на XIX век с билн тежки за Габрово във всяко отношение. I
108
Часовникова хула в Габрово
Oi 1852 година се започнали нови излит ам за габровци. свързани с подготовката на Крщ ската война. Всеки може да си представи поД жението на одно селище, летало на важен пъ?
Идва и 31 юли 1856 година — дядо Никои! вото въстание, когато капитан Никола се явил I чегата си в Габрово. Две десетилетия по-кт<.цс избухва Габровското въстание в 1876 година. Тук восводата е габровецът Цанко Хр. Дюстабапов. 
Духът след потушаването на въстанието е Л крусен, всяка търговия спира, замира целият живот в Габрово. Остава само една надежда и вира вярата в Дядо Иван. Надеждата н вярата. че Русия, Дядо Иван, ще освободи българския народ, се сбъдват. Събигията през историческая 1877 година, развили се около Шипченския про ход, са свързани неразривно с живота на Габрово
Габрово като търговски цептър, благодарение на своите връзки с по далечни и културнн страии. е почувствувал рано нужда от по-голяма проем та. Една голяма глава в историята на Габрово е неговото учебно дело. В края на XVIII век и началото на XIX век габрбвеки деца се учели вече в Букурещ и Братов. В самото Габрово пък освея монасите в мстосите е имало и частии мирски] духовни лица, конто учели децата в своите соб-ствени къ!ци. Нещо повече, тук по снова време имало и учителки. Така към 1825 година се сп® менава името на някоя си Симеоница.
В църковната килия при църквата „Света Троица" от 1825 до 1830 година се подвизава рил ският духовник Гаврил Рилец, човек с широк то глед и с ново схващане за наука и обучение. По иегова идея габровци решават да направят общо
110
к^илиЩе с безплатно преподаване за всички де ца, като разходите се покривит от църквите. Скоро След това с грижите па живущия в Одеса габро-^ец Васил Априлов, човек с високо народностно иЪзнание, се полагат основите на първото габров-ско училище (1832 г.). Това училище поема своя рстински път едва в началото на 1835 година, когато тук идва за учител Неофит Рилски. Училище се открива в 1836 година и в близкия Соколски манастир, гдето преподавател е хилепдарсцът Неофит Возвели.
Геатрално представление в Габрово за пръв цъ! се дава в 1870 година. Училищното иастоя-[тепство 1 протокол от ноември 1870 година реша-ва „Да се направят ня колко представления, по не же имало матери ал на и умствепа нолза44. Пиесите са ,.Геновева“ и „Михалаки чорбаджи44. През 1872 година се представя вече „Райна Княгиня4*, и го г огромен успех. Наложило се да се играе седем гид и.
От миналото могат да се наброят много га-уровни, конто работя! на обществсното поле Гова гя просветим дейци и революцнонери, чиито имена <4 записани в новата история на България! Тук ы четницнте на Ботев — Димитьр Тодоров и Ни-юла Дончов Войновски, тук е и войводата на га-бровското въетаиие Цапко Дюстабанов, човек със юна воля, с твърд характер и голямо безстра-И'ие. Дюстабанов бил за времето си и учен човек, с много разнообразии познания, особено в обла рта на отомапското законодателство.
Дюстабанов не бил за революцията, той подержал, че освобождението на България трябва да стане по еволюционеи път. Това не попречва на
Ju
гози балкански сий 6 самого навечерйе на Априд ското въстанне да се присъедини към наднгналия се народ и да застане дори нацело на движений Дюстабанов заедно с миозина свои другари увигн.1 на бссилката в Търново (15 юни 1876 г.) с думи-ге: „Бесилка1а не е позорна за мене“. Пожелал само да бъде окачен иа въжето с лице, обърната на север. Желай исто му било изпълнено. Послед, нияг поглед на войводата действително бил наем чей на север - към Русия, иткъдето очаквал Да цзгрее зората на Освобождението.
В Габрово е загаснал отдавна блясъкът на мг-ньовете в Ковашката улица, замрял е шумът на големитс чукове, нзчезнал е еднообразният шу^ и на мпогобройннте примитивни точила, наредени по нритоциге па flnipa, по Етьра и Паничарка Кепеините на стотиц-мте занаятчийски дюкяни |а плътно притворени и димът от малкитс работилпи* ци не се стеле ниско по покривите на наянговйге балкански къщи, но вмъкнат в стройни заводски комини, се издига високо над долината и се губи високо над облаците.
Г ъ Р н о в о
В Търново трябва да се пристигнс късно вечер, рогато блестят като звезди запале.ните лампи по улици и къщи, или сутрин рано през май, когато Градът още спи, когато лъха отвсякъде мирис на цъфналн дървета, Пътникът, дошъл гук за първи iij/r, с омаян, учивен. Никъде не е виждал той (акъв лабиринт от разхвърляпи хълмове, около чоито се увива като змия река Янтра.
Замине ли влакът. заглъхне ли грохотът на колелата му под града, изкачете се на Трапезица п тук посрещнете изгрева на слънцето. Само една пътека води за „славнемъ граде. Трапезици**. Шесл-надесет църкви са открити досега между развалините на крепостта. Най-лична е църквицата на Иван Рилскн, гдето някога лежали неговите мощи, Тук е било средището на болярите. То сега е обраснало с такива гъсти храсталаци и бурени, та за да се долови пешо от безвъзвратно изчезна-лото минало, трябва дълго да се броди по тесни пътечки, Гражданите, изглежда, са заемали север-ната половина на това укрепено място, гдето сс издигала и грамадна крепостна кула.
Спущаме се от Трапезица, прекосяваме арба-иашкия път и през стобора надзъртаме към църк-®ага „Свети Димитър“, към мястото, гдето през И86 година двамата братя Асен и Петър провьз-
Панги mpiiiiiiH i районе
113
гласили свободата на поробената от внзантийццЯ България. Тук тоже да сс разгледа само мястоИ защото зсметресението през 1913 година дор Л руши и малкото останало.
В ранната утрина се отбивам н до църквата „Свети Георги", застанала над пътя, пот ска.щ. отите спусъци иа Трапезица, стара църквшц строена вероятно още при Иван Александър. После по дървения. по Владишкия мост сс прехитр, ляме в източнага част на Леонова махала.
Срещу църквата „Свети Димитър* в голям двор сс на мира митрополитската църква на свет lire апостоли Петър и Павел, гдето някога е преби вавал патриарх Евтимий, когато бил прогоне иггоре, от Царевец. Доскоро ио-добре запазена, сега вече и тази църква спед земетресеиието леод в развалиии.
Много не е останало и от гордостта и слават] някога на Търново — от цьрквата „Свети Четнрп-десет Мъченици*, построена от Иван Асен II и ос-ветена през 1230 година по случай Клокотиииь ката победа. От старата постройка е запазеяа само западната част с останки от живопис на стар стенописен календар. В главната част на църквата са запазени също две мраморнн колони! с надписц от времето на Ому рта г и Асен II. Вър-1 ху Асеновата колона в правилни редовс със ста-! рославянски букви е написано: „В лето 67381 (1230 г.) индикт III Аз, Иван Асен, во Христа! бога благоверен цар и самодържец на българнге,! син на стария Асен, съзидах от основи този тъй| свет храм иа св. Четиридесет мъченици, с чиятЦ помощ Аз на дванадесетата година от царуванетД си. когато храмът бе вече украсен. отидох на воЯ
114
Свети Четиридесет мъченици в Търново
• л срсщу Романия, разбих грьцката войска и пле-самия цар Кир Тодор Комнен с вснчките му Внляри. Прсвзех всички земи от Одрин до Драч, иръцката, освен това албанската и сръбската страхи. Франките си запазиха само градовете около Цариград, но и те се покориха на царствеиата ми ресница, защото нямаха никакъв друг цар освен Кне и живесха пот моя в тает по божие повеле-
115
и не. Защото без него ншцо не се върши и не I произнеся ни дума. Слана на него во веки. АмцЯ
А на другата колона, колоната на Омуртг.г| коя io повдига важни въпроси из историята Първата българска държава, четем: „Кан юбЛ (великият кан) Омуртаг, като остава в стария А дом, съгради нреславсн дом на Дунава. И като из. мерих разстоянието между двата вссславни дош направих в срсдата могила. От самата среда дс стария ми дворец има двадесет хиляди разтега л до Дунава има двадесет хиляди разтега. Спок! натата пък могила е всеславна и като измерила земята, издигнаха този надпис. Човек, колкого л добре да живее, умнра и друг се ражда. НекЙ роденият по-късно, като разглежда този памет-ник, да си спомня за онзи, конто го е направил. А името пък на владетеля е Омуртаг юбиги кай Нека бог му даде да преживее сто години.“ ’
Стоя сам в църквата. отнякъде прониква слън-чев лъч и се хлъзга по колоните на дваМата бъл-
гарски царе, събрани гук със своите писмена да будят далечни спомени.
Слънцето езаляло вече скалите на Гарга баир,	................................
стените на 1рапезица и се мъчи да потопи лъчите щ.| с мраморни подове и фрески по стените, тър-си във водите на тихата сега Янтра. Напускам този спокоен кът и се опитвам да се промъкна ло стария калдъръмен страничек път за малка и порта до крепостта на Царевец, към същинското ;,то у нас през XIII и XIV век, което задовеля-иякогашно Търново. Не ме спират тука вече дву- |д0 нуждите преди всичко на войската и двореца. крили тежки дървени врати, не ме спира и будна линените съдове са с хубава глазура, украсени стража.	--------------- --------- 	*
с трева правям
Сега
Свободно се прехвърлям през обрастите
полуразрушени крепостни стени и се от* кивотни, птици. Намерени са части от златотъ-по пътеката към старите дворци.	"
напълно разкрити, старите дворян са били
Развалини на Царевец
I унцитени с отделим крепостни стени, с отделяй I |рйни кули. Тук са разкрити жилищни помеще-
Цествена дворцова зала, водохранилища и много 1руги стопански помещения. Намерени са много Ьедмети, конто дават представа за занаятчийст-
геометрични фигури и с фигури на растения.
(сно в богато ориаментирано облекло, метал ни ъдове и много монети.
По всичко се вижда, че това са останки от
116
117
одни истински феодален, укрепен замък, пригп ча сс отбранява при нападение и да издържи cj продължителна обсада.
Вътре в тая малка крепост е открита и цовата църква „Света Параскева1', кътето г ц мерена и една гробница. Вьрху гроба с им/ похлупак с изобразена върху него лежаща релХ на фигура в сстествеиа големина. На запасе/ фрагмент ог този похлупак се виждаг два крЛ
j-ьрху стари основи и налом ня повече кулата. за-Казсна в блнзкия изчезнал град Чсрвен. Надии-[нам и към Френкхисар, квартала, където някога хивсели чужденците от за паден произход.
Надвесвам се и над стръмните скали на Янтра. (0 пищо не спомпя тук вече за онова мипало на Ьлава, на много радости и успехи, на много наречии скърби. Като видения преминават пред ме-Lt чаре, патриарси, вождове, шествия на далечни
На единая края върху обувката е изобразена л. |чуЖДИ посолства, тревожни снгиали от крепостта.
Г1ТПЛ чн	.—.л —	Т‘_-_________ К	ГТ.-Т' ГГ г, ГГП11ЛП5 О О V О U ГПЧ П Н Ч ПЕН/ЛПО ИО О ОТ.’ТТПТЫ
гура иа двуглав орел. Този малък знак се схои с една миниатюра на Иван Александър и семей ството му в Александровото четириевангелие,  това се предполага, че гробницата принадлежи i един от последпитс български царе от XIV век -Иван Александър (1331 -1371 г.).
Тази находка показва, че в Търново през \1 век се туря начало на едно ново изкусгво, нсоЯ чайно за Из точна Европа надгробната пласт.-ка. Турскою робство обаче туря край на I начинания на нашето средновековно изкуство.
Изкачвам се към Чантепе, спущам сс към Ба’
дуин Фландърски, застанал начело на Латинса та империя. Когато кръстоносците от IV кръ«Я носеи поход в 1204 година вместо в Еру салим I озовали пред Цариград, те превзели града и ос
ропогът на народа, заканителни викове на заклсти ррагове, писък на деца, откъснати от своитс май-Лки. Кадь че ли тук всичко това не е съществувачо Едакога, като че ли всичко това е било само съи. гамо някаква легенда ...
Тук върху скалите намираме следи от селище на траките. а после и от ранно-византийската епоха, както сочат по-голсмите каменни блоковсот 'крепостна стена пред вратите на Царевец. Това е спохата, когато се из .читала и мощна крепост иа срещния хълм. на Момина крепост.
Името на Търново се споменава в историята ,	— -- —‘едва в края на XII век, и то откачало като кре-
дуиновата кула, евързана с името па граф Ба.- пост Стринавос, когато тук вече е столицата на Вгорото бъпгарско царство. Тогава били издиг-нати яките и високи стени около Царевец и Трапезица, съединяващи се със стени и мост през буйната река, та градът станал „пай-добре укре-
il	и uj иуина>а река, ia 1рады cianavi „шш-диирс
повали своя държава — Латинска империя. Ба. пен и най-личен измежду градовете при Хсмус“, както казва византийският ми пат.
Като българска столица и на киижовння живот на кпижовно-просветен разцвет
Дуип поискал българският цар Калоян да му cia не васал. Вмесю отговор Калоян пападнал рнщ рите, пленил Балдуин и го затворил в тази кула откъдсто гордият и надменен рицар не излязт* вече жив. Всъщност тази кула с възстаповен
хронист Никита Ако-
Търново бил център страиата. Най-голям градът достигнал във
118
119
I
времето на последний български патриарх Ев?и мий (около 1331 —1404 г.), който основал прочу  ата търновска школа, откьдето излезли видн! тогавашни пърковни писатели като Григорий Нам. блак, Сава Киприяп и др.
В Гърново е съшествувала и особсна живописна школа, на чиято дейност се дължат и зап а зените диес стенописи в различии църкви из стрЛ пата от XIII—XIV век. На тази търиовска жи*Д писна школа се приписват между другого извест-ните боянски стенописи до София, конто могат да се причислят към иай-хубавитс хуложествени произведения от XIП век. ।
Търиово е център и на миниатюрна живопис, която добила широко разпространенис в Бъл'а-рия през XIII XIV век. Главните паметници иа тази живопис са два старобългарски ръкописа на пергамент. Единият паметпик е Манасиевата хроника. Това е един от малкото славянски ръкописи на Ватикаиската бнбпиотека в Рим, конто съдър-жа българския провод на стихотворната хроника на Константин Манасес, живял през първата половина на XII век. Ръкописът е бил приготвен за българския нар Иван Александър, както това се вижда от началната миниатюра, иа която е пред-ставен Иван Александър между Христос и лето* писеца Манасес.
Тези миниатюри са приготвени явно в Търно-во, и то от местни майстори българи. Това се вижда от няколко подробности. Така в едиа от чмниатюрите тичат два хълм а, разделени с дъч-бок дол. Върху единия хълм се виждат две го-теми куполни църкви и няколко по-малки сградя. докато върху другия хълм се издигат само укреп-
120
1Рлия. Тук художникът е имал предвид явно Тър-Ково с Трапезина и укрепсните дворни иа Цз-•евен.
Наред с миииатюритс иа Манасиевата хроника Ьгоят и миниатюрите на Лондонского евангелие Това евангелие, приготвено по поръка на Иван Ддександър в 1356 година, съхранявано в Британский музей в Лондон, принадлежи към най-цеи-iiinc български ръкописи от XIV век. Като осо-бено важны се смятат двете иачални миниагюри. Хойю представят Иван Александър и неговото семей-гло, и то не тол коз, че принадлежат към редюите изображения па един български вл а детел, но нс хвърлят известии свеглина и оком никои исторически иеясноти, евързани с живота на този цар
Гези запазепи нлюстровани рькописи, излезли от местните майстори на търновската живописна школа, представляват еднакъв интерес както за историята на византийската историческа живопис. така и за историята на българскою изкуство.
Съдбага на Търново проз първите два века на гурското робство (XV и XVI в.) не е много известна, но Гърново си оста в а важен търговски център През XVI и XVII век търговията била в ръцсте преди всичко иа българи и по-малко на чужденци — дубровиичани (до края на XV1T век), евреи и армеици. По-късно, когато Дунав става главен търговски път, търновските търговци за-ночват да се изселват в Свитов. Русе, Румъния, тори във Внеиа.
Свилетел на иякогашната оживена търговия в Търиово е известният хан „Хаджи Николи", който и сега прави впечатление със своята архитек-
121
тура и е дело на българския майстор строи-?! Колю Фнчето.
Насслението на Търново е било винаги будД и свободолюбиво. Търнсвци са водили борби J духовно и политически освобождение. Гака I 1598 година Търново е център на първия бългап ски голям опит за въстание. През 1686 година । града се подготвил нов, много по-голям опнт L народно движение. Българите се опитали сега да пзползуват вомните на Турция с Австрия и УнА. рия, започиати отце в 1683 година. Организатор на въстанието бил Ростислав Страшимирович, у^ потомък на Вндинския цар Иван - Срацимир. Рои тислав, добре запознат с активната политика на Русия по това време и а Балкана, ходил дори к Москва. Въстанието било обаче жестоко потуцЯ но и Ростислав със съмишлениците си избягал през Габровско, Троянско и Златишко за София добрал се до Рилския манастир, гдето се укривал около.три години, и успял да замнне пак за Москва.
В 1835 година се прави опит за бунт, известен под името Велчова завера, начсло с Велчо Атанасов Джамджията, капитан Мамарчев и други ро| долюбиви бълтари. В 1856 година избухва Дядо Николовото въстание, а в 1862 година — въста-нието на-*Хаджи Ставри. В 1876 година в Търново] след Априлското въстание, били обесени Б«<ю Киро, Иван Панов, Цанко Дюстабанов и други бунтовници на мястото, гдето днес е издигнат по-добаващ паметник.
Търново като град на мина лото бил посещавав от много пътешсственици. Хаджи Калфа говори за пет порти, а францисканецът Петър Богдан
Търново - ханът на хаджи Николи
11640 г.) казва, че стените били съборени, а кули-те почти всички изпадали. Местоположението на «рада, продължава той, е нещо, което не може да • опише: гри острова между завойте на реката, наречена Етър, а върху гях три крепости. Двете
123
122
са действително вече развалени, ала средната ч най-голямата стой още, но и тя е полусрутеиаъ заселена само при първата врата. Към нея вод! път през скала, която от двете си страни има np0J пасти. В съседство на първата врата тази скал8 се разцепва и образува дълбока пропаст, иад която има подвижен мост. А над входа на първата врага има голяма куда, както и иад втората ц третата врата, но всички са почти съборени. На пай-високото място, дето бил главният храм, стой псловината от много висока камбанария и наоко-| ло се вижда живопис, но сега не може нищо се разпознае. В стайте се намират мрамори и го-леми камъни, върху конто са издълбани на разни | места римски царе и латински надписи, но тези, конто ги поставили в зидовете, не са разбирали от латинско пнемо или не 'сз се грижели за ста-ринитс.
Старото Търиово е отдавна • замряло, изчезна-ло. Новият град, израснал след запустяването на столицата, се е преместил по на запад и накацал но стръмните скали. Долу ниско реката Янтра, | която се промъква през паднали канари, шуми, вне се около града и бърза да относе водите си към полете.
q Е Р В Е Н
След сутрсшния дъжд въздухът е свеж, простоит прозрачен. По пътя южно от Русе ни тали ’•лаб ветрен, който къса облаците, вдигнали се вече високо в небето. Навред наоколо се е шир-ta.ia ^вълнистата Дунавска равнина, нз която се носят ритмичният шум на трактори, гласове на работники, плъзнали като мравки из полете.
В долината проблясва Черни Лом, мярва се за лиг и се губи бързо надолу между скалистите брегове. Ня koi а тези каменисти брегове и тези йоди на Лом са криели в пазвите си едно селище, един значителен град — стария Червем, изчезнал преди ияколко века от страниците на историята.
Спускаме се по каменисти пътечкн, премина-ваме по дървено мостче реката, все още спокойна въпреки падналите пороища, и гърсим старите изоставени пътища към замрелия град. Изрязани в самите скали, те са били разширявани с дървени греди. Нощем или при нужда са били преграждай и с тежки порти Мислех, че не бих могъл да изкача тази пътека - така плътно е прилепиала до отвесната канара. Горе, от билото, се откри чудна гледка: мощно изградеиите някога крепостни стени на града — сега купища камъни — се бяха разеипали надолу към реката. Тази част на град Червен, обърната към изток, била най-до-
стъпна, най-уязвима, затова и най-силно защитД на. Един дълбок ров. прорязвал тясното съедицЯ телно билце, като било оставено само място калдъръмния път, водещ към града. Но този застлан с тежки камъни, се отправим нагоре кД, изчезналата кула на крепостта. Всичко гука сега е само развалини, всичко е разровено, претьрсмд но за скриги съкровища и нотънало в храсти ц треволак. Л някога тази главна час! на 1радаИ била неиристъпна. Скали от север и о г юг са давали опора и защита. Отделки, добре изгралспЯ крепостни стени, дебели повече от два метра, из-дигнати по ръба на скалите, са усилвалн чупе* вото за сигурност у жители ге на града. К
Югозападният крепостей зид с малко по-доб|с запазен. И в западпата част на 1рада е издиш ната стражна кула единствен и най-добре 5 al пазеп старинен памстник в развалините на Чернен. Кулата е правоъгълиа постройка с четирш етажа^ широка до пет и половина метра, дълбока до седем метра. Зидът, излизащ вън от крепост! ната стена, до третия етаж, е бил по-дебел, над-! виснал напред и нодкренян вероятно с кснзоли] Двата долни етажа са без отвори, третият етаж нма към запад два стеснени навън прозореиа, пригодени за отбраиа. Старите жители на дпеш«' иото село Червен помнят на четвъртия етаж още одна платформа и зидани зъбци.
Все по стари пътеки — малки улички, вряза-ни в скалите — преминавам седловината на зз! пад и навлизам в средната най-голяма част в.н града, защнтсна само от стръмните екали. Каккя централната част на града, така и наи-западнат » е била запълпена някога с гъсто наредени по-
126
Крепостна кула в Червей
. । ройки край тесните улички, с големи и малки цьрквици, с всевъзможни н разнообразии занаяч-’.дйски работилииии. В средната част иа Червем ... намират останките и на една от най-хубавите орквн на времето си, с интересен архитектурен ыан, строена с правнлии блокове от местен бял . ।ровик, някога с великолепна външна украса от камъни и тухли, напомняща много мессмврийскн-। и търноЕСКите църкви. Запазенаяа живопис за (калост е изчезнала при разкриване на старините.
Град Червен не се е ширил само в стеките и а ьрепостта. Много и значителни останки от сели-ш ето се срешат и по склонивете на изток и toi
127
близо до реката, гдето изглежда да са се пам]1 ради различии работилници. „Тук била чаршия1й на стария град“ — казва насслението. МногЛ сгур говори също за один голям промишлен цея.‘ 1ър в Дунавската равнина, конто снабдявал иао»,
L скалистите зъбери и силните завой на реката Ьи използувани главно малко по-късно към Г.VI век, в годините, когато нашитс земи започ-щи да се пълнят с пришълци от север. За да
лснисто с необходимее домашни потреби н си ^Ре ПРИТОКЪТ 07 нови прииждащи народи, особе-чива.	 к
В най-ниската, югозападната част па крепост. с ДУнава и нздигнала нови по всички пътища и та са открнти пещи за гопене иа желязна руда железарека работилница с инвентаре й и жилищ, ни помещения от XIV век. В тия жслезарски ра-ботилиици се е ковяло оръжие за въоръжепието на българската войска, а също и селскостоп^И ски оръдия и предмета за града и селото. Червей е бил не само военно-административен и феодале) център, но и важен промишлено-тьрговски център за Севсроизточ'на средиовековна България.
Червенският тип пещи са продължение на одна много стара металургическа традиция в иашите земи, която води начатого си от времето на траките.
А през Срсдните векове Червен е бил сигурно важен съобщитслен пункт на река Лом. Оттук са излизали пътища към .Разград, Шумен (Коларов-град) и морето, към запад и юг, към Търново и към градовете по Дунава на север. Останки от тези началки пътища са добре запазени вън от препостлите стени.
Червен има дълга история. От незначителните керамични останки може да се заключи, че ошс j раките са познавали добре тези места и нс са пренебрегвали естествената защита на околнигс възвишения. Намерените антични монети от римската епоха говорят и за поселение от това време.
L на славяните, Византия подновила крепостите
исходи към Балкана. В редицата на тези защит-л съоръжения стой и нашият Червен, избран от [мата природа за опора и съпротива. Следите на з л епоха виждаме в основите иа запазената ку | г едри, добре обработени и плътно прилепени ам .ни с йравоъгълиа форма - градеж, лознат ни )бре от крепостните съоръжения на Момииа кре- г при Търиово.
Завзет oi българите през IX век, Червей става мдищен център и на нова!а държава. От един щерен гук надгробеи паметник с падпис на ар гдякон Октивауд, служил при епископ Николай, рчииал на 6. X. 870 година, в дните па княз |алаил“, се вади заключение за същес*1вуванего j епископство в Червен. Великолевната църква » оадена в гози град още през IX X век, говори за по-гилям духовен живот в онези места, който афти и в по-кьсни|е векове до падането на бъл-рекнте земи под 1урска власт.
Около Червен е имало ияколко цьрквн и ма-I гири. 1ези места са били добре иизнати на врс-I Пи си, защото се споменават още в житието на I гидосии Търновски. Сам Теодосий, родом от Тър I Ию, с прскарал цялата си младост в тези от шел-I носки гнезда.
За развитието па Червен след освобождението
Наши старинки градов*
129
128
Кулата в Чернен
от византийско иго, когаго той г сьперничел г значение дорн иа самою 'Гърново, говорят мна находки намерение тук монеты, останките i хэрактериите гл имени съдове с гео ме г рн чески, р стителни и животински орнамент, боядисапй разноцветна глеч. Но дока го Гърново е бил Л днще на политический живо г на страната, Че вен, легпал в просторната Мизийска равнина, i издигнал като голям икоиомически център, це тър със силно развито занаягчийство, с богат а ховен живот. Митрополитският град Червей] га влияние на близката столица, имал вероятно своя живописна школа, чиито творения вижда»
130
оссбено по стените на ска л ните църкви и мана-стири, разположени надлъж по долината на Лом.
Червей се споменава и у Мануил Фил около 1305 година в похвалната поема, посветена иа протостратора Михаил Главас Тарханиот, в списъ-ка на многого крепости, завладени уж от този византийски пълководец. Турското иахлуване турило край на това блестяще духовно среди ще на българите. Като говори за Русе, Хаджи Калфа пише така за Червен: „Старата крепост и старият |рад лежаха някога половин ден път далеч от Дунава и се наричаха Червен. Подир завоеванието той п^опадна и се издигна Русчук. Виждат се още развалили на града, но той изглежда като бедно крисчианско село.“ По това време Червен има оше гридесет къщи и две църкви, .но той продължава да се споменава и по-късно. През 1652 година сре-шамс името епископ Червенски. Един епископ Серафим Червенски се споменава към 1725 година със седалище Червена вода, а и досега русенският митрополит носи титлата Доростоло-Червенски.
Връщам се наново по стари пътеки към разва-лините на града, вглеждам се в разрушените крепостни степи, в нзоставените църкви, порти и защитим кули, кото тепърва ще бъдаг проучвани основно. Червен питъва все повече в забрава. Ocia-нала е да стърчи сега високо към небеiо едиа-единсгвена куда — потъмняла мною от времето и непресчанните бури. Над мъртвия град лежи  ншина.
ШУМЕН
Коларовград, наричан преди Шумен, се е прогнал нашироко и е достигнал самата тара. В старин град особено живописен и пълен с живот беше ннкога „Кушира“, площад, по средата на който се издигаха два рсда дървени дюкянчета, построени след Освобождеиието, и старого голямо. четвъртн-^ го здание „Таш маза “с малки дюкянчета с желез-пи врати и прозорци Сега гози площад е отдавна прочистсн, подредеи, станал е някак ио-официален и по-гържествен.
Първо ще ви посрещне и ще ви поздрави тук бю. сгът наг Волов, юзи виден син па града, един от ръ-ководигелите на Анрилското въпание, загинал още млад в мътните води на Янтра.
За да почувствувате изчезващата вече стара романтика, за да подишате въздуха на един стар из* точен град, конто вече си отнва, прекосете моста на Боклуджа дере или Поройна, минете край стара га Сунтур баня и надникне1е в ул идите на Къллека. Не бих могъл да си представ я един по-прелестен и по-здравословен град кацнал на юна възвишение, изложен на гоплнге лъчи на ельнцето, закъ1ан о« вятъра.
Коларовград с свързап неразривно със своите „Кьошкове“. „Кьошковете*1 е местността на запад, под скалите, кьдето се крие мипалото, където се
132
Крият легендите и историята на града. Защото иякога тук е кипял живот, долу ниско около извор-четата и потоците, или горе по платото. Тук е Зан-дана, онази пещера, която според някакво предание и мала изход чак към Ески Джумая, сега Търгови-ше. Тук са Крумовите порти, тук долу е Лъвчето, изворче, гдето някога са идвали хора от разни места да търсят изцеление.
Горе, на скалист и стръмен нос, издаден така иапред, че от него лесно може да се гледа полете чак към Плиска и Мадара, се издигала някога сил-на крепост. Тук бил старият град. Тук е Хисарлъка, за конто намираме сведения у много хронисти и историки. На тази крепост е имало стража още в римско време, тя е използувана добре и при Крума и Омортага. Тази силна и непревзимаема "гвърдина е използувана и в късното Средновековие, та дори до нахлуването на турците. Какво е било старого име иа крепостта, на града, горе на платото, ние това още не знаем. Името Шумен се среща за първи път в хрониките, които описват завладявансто на Ггьлгария от турците. Това име се споменава и в сведен ията за Владиславовия поход през 1444 година. Вероятного обясненис на името на града е, че в Средновековието Шумен се намирал в гориста, зашумена облает. Иречек ее опита откачало да евърже това име с името на Симеоиа, защото Алек-си Комнен в похода си за Дръстър, като преминал прохода прн Сидера (Чалъкавак) в 1088 година, простоял в Шуменската облает на „Симеоновия върх“ Арабинът Идризи споменава близо до Прес-ав стар и прочут град Мисионос, град, разположен при полите на върховете, в добре напоявана и прекрасно обработена облает, един град със значител-
133
на и-голяма търговия. Никои уцени четаттова им§ като Симеоиос и го тълкуват, че е Шумен. Всичкц| тези сведения за стария град може да бъдат вер№ но мъчно' би могло да се обясни името Шумен като производно от Симеонос.
Старата крепост Шумен се предава на турните след превземането на Търново. В едно описание на похода на Владислав в България се разказва за крепостта и свързаните с нея събития: „Хрнстиянит! заминаха по-нататък н дойдоха до една крепост, на. речена Шемла, доколкото чух. Тя лежеше върху скала на една планина и не можете да се превземё] с леки обсадни машнни. Турците се бяха прибрали в i крепостта н християните само чрез добър разум мо-жаха да я турят натясно. Кралят беше неумерен, той нападаше крепостта всеки ден и изгуби гук мно- , го повече добри хора, отколкото по-рано пред всички крепости. Загова хрнстняните се измъчваха и безпокояха. На третия ден те превзеха сградата с щурм. И понеже бързо вземаха крепостта, то изби-ха много турци. Но главатарнте можаха да нзбягат в кулата. С тях заедно избягаха още около 50 души н захванаха да ее защищават. На християните пред-стоеше тежка работа. Те направиха скеля и докара-ха ударна машина, с която пробнха дупка в стена-та на кулата, натъпкаха в нея слама и дърва и ги запалиха. Пушекът задушаваше турците и те хвър-1 лнха оръжие и лъкове, и на драго сърце бнха се пре-4 дали, но като внждаха, че не ги чака мир и милося от страна на християните, хвърлиха се от кулата и така намериха смъртта си, а християните превзея ха кулата."
Развалините на тази кула се споменават и по- ]
134
Коларовград старият градски часовник
късно. Тази именно куда трябва да се търси на №| сара.
Хаджи Калфа, като описва града, който парцЦ Шумла, но прибавя, че се нзговаря Шумна, кааД следното: „голямо селнще, раз положено на хълм | има джамия, баня и малка река.“
По-късно Евлия Челеби дава по-подробим свои ния: градът има вече дссст махали и около две л лядн хубави къщи, обграденн с. лозя и градини. П вечето къши били покрити с тънки дъеки. В не( имало хаи, хамам, текс, триста дюкяиа н седом б гати първоначални вакъвски училища. Жителите Я търговпи и занаятчии, били много гостоприемни. j
Срсдновековната Шумснска крепост на плате’ то рано почва да губи значение, почва да се руц* и камъните сс евличаг постепенно надолу и влиял в сгроежа на гр аде ките стени и в строежа на рази| I те обществен»! постройки
Шумснската крепост добива наново зиаченн когато Екатерина II започва войните за изгонваш. то на турците от полуострова. Великият везир X сан паша (1768 г.) засилва веднага крепостта. Къ 1774 година значителна руска войска достига доса мия Шумен и разбнва турците, но не успява д; првземе крепостта, защото тя бнла вече станала не уязвима, а и голямата гъега гора в западиата чЯ на града бйла недостъпна.
Не винаги животът в тазн някога голяма тур ска крепост е протачал спокойно и без шум. Так; през 1780 година тук бил изпратен Мехмед паша, а да накажс въета налип? българн, конто изгонили о грача всички административнн лица.
И в следнитс години, във всички свои ПОХОДИ русите не забравят Шумен Те са пред него и пре
136
Коларовград Т\мб\л джамия
1810 година. През 1829 година Дибич минал близо кран града, като разбил rypcxaia войска в полето при Кюлевча. Във всички тези походи и войни сла-вата на Шумен все расге.
Наново се заговаря за Шумснските укрепления през Крнмската война, когато градът и крепостта утават сборище на всички войски, конто сс отправили за север. Тук е главната квартира иа Омер паша, а усилването иа защитннте степи бнло възложе-по на френски н италиаискн инженери. Тази именно война донесла благоденствието на града. Бълга-рите за богатели, издигнали се бързо в културио отношение и почнали да вдигат глава.
137
В годините на благосъсгояние и културен подея в Шумен пристигнали унгарски н полски смигран-ти, взели участие в революцията от 1848 година на чело с Кошут. Тази емиграцня скоро преобразила | духовния и обществен живот на българите в града. Основали сс кръжоци, създал се оркестър, в който взел участие и Добри Войников. Започнало се нз-даването на ръкописен вестник. Когато през 1849— 1850 година за учител в Шумен идва Сава Добро-плодни, той вече намира готова почвата за своите! културни новаторства, подкрепен на първо място от емигрантите, мнозина, от които не се завърнали в родината си, а останали да живеят в града. При _ __ пиоо„ гези условия по-лесно било да се основе и читалище Д|е станах ли човек? и то действитслно възннкиало проз 1856 година. От | него изникнал и театър в Шумен. Така се родило театралното дело у нас.
След Освобождением животът в Шумен се променял. Настъпнлиге нови икономически условия на-i----	- - -.... -	_________________
съсловиё. За мрели старите чаршни, заглъхнали и 1 старите и ожнвенн хапища. Отворили се новн мага-знии с хубави стоки, внасянн от чужбина. Изграде-ният от камък и защитен като малка крепост бези-1 стен станал излишен, бил обърнат на склад за раз-1 лични вещи. Новата железоиътна линия привлякла! града къмигарата и той придобил вече нова физиономия. Всички богати турци се изселили. Тънките минарета на многото джамии в старня град, изви-силн се към небесата, почнали да чезнат едно по-дир друго. Само Тумбул джамия все още привлича погледитс на всички посетители в града с хубавата си архитектура. Тя била построена в 1745 година по пареждане на Шериф паша, родом от Шумен, а
Ьрред легендата — от Мадара. Буен и немирен ' 1адеж, мъмрен често от род^телите си, че „човск Гма да стане“, той напускал родния кът и се загу-в необятната тогава Турска империя, Скитал J Албания, из далечни източнн страни и един ден L явил отново в Шумен чато знатен паша, назна-0Т на голям пост. Седнал пашата на висок диван, Збкръжен от пъстра свита и заповядал да доведат Вотителите му от Мадара. Изправила се пред паша-L изплашена и примряла от страх, старата му май-$ не познала своя сии. Спокойно се изправил и заставал пред него белобрадияг старец.
I — Е, казал пашата, не ме ли познахте? Кажете, — станах ли човек?
- Не — отвърнал старецът, — и сега не си чо-Ако беше станал човек, трябваше сам да дой-нш при баща сн н манка си, сам да дойдет в род-шя кът.
несли удар върху богатого дотогава закаятчийскЛ Кат° КаЗЙЛ ТОва' баща',а помогнал на бабата ла п-х.оттгчпиъ	__..... _____ J _иисксз_дстаие и папуснали конака. Засрамил се пашата, за-
повидал да съградят чудната Тумбул джамия, да я украсят с надписи, с великолепии арабески, да съ-1 градят джамия и в Мадара на името на баща му I X ги бен, после нзчезнал и не се върнал вече ..
Стоя в двора, прн едва шуртящия шадраваи, I гледам как весело цвърчат малките птички, наме-I рили сигурно убежище във фиридките, направеии I нарочно по стенте на джамията от строителя, н | Ьгсля дълго за изминалите столетия ...
138
КОПРНВЩИЦА
Копрнвщица — типичен наш планински град, J скътан като гнездо в пазвитс на Средна гора по | соката котловина на река Тополка. Ако над Панд-гюрнще бди отдалеч Братня (1517 м), тук, около Копривгцица, бдят Буная (1566 м) к (1573 м). В близост до градеца и околовръст се ре. дят .различии височини. Доскорю,, само предн някод. ко десеткн годинн, всички тези върхове и спусъцн]
и Въстанието бнло потушено, но планннцнте нс узнали спокойни. Те со вълнунали, не могли да .^асят военннте наредбн на римляннте сннове-Гцм да бъдат откарвани лалеч от родината. И рйлалетите започнали нови упорити и жестоки бор-описани пак от Тацит. Траките се оттеглили в цанинските крепости, там скрили жените и старцн-L на сигурно място' и се приготвили за отчаяна съ-[ротнва. Но стесненн и обсадени от силна и много-Ьойна войска, лишени от храпа и вода, те отчасти Ге предали, отчасти си пробили път с оръжие в ръ-L. Суровата зима турила край на борбнте (26 г. 'и'^БгаП1^ е’)’ Това е една каРтина нз нсторнята на нашн-да1|’|земи, конго се повтаря неведпъж в по-кьсните и векове.
Траките се помирили със съдбага си. В Римска-нмперня настъпил продължи гелеп мнр, но удоб-jtc и прани пътнща се отклонили далеч от плани-мга. Културата не могла да проникнс в мъчно до-иъпниче гористн местности, где! о траките продъл-кавали да живеят по своя първобитеп начин, зани-|1авайки се главно със скотов ьдсч во, как го гова равят н сега каракачаните.
Ковривщица, изникнала високо в планината, е Дуавнително по-нов град н по-ново селище от близ-койлалети, което обн’гавало’ зените около Топот» ПанагюРиц1е Основатели на това селище са и река Стрема.	‘ на първо време пастнри, конто са но1ърсили
UJ Trirrri ntzu	Клгпяи и К КМ ин-
бяха голи, безлесни, пусти, а сега са обрасналн L d гъсти иглолистни ГООН. КОНТО НОСЯТ ППОХ.ПЯПЯ и
гъсти иглолистни горн, конто носят прохлада и ди I ват свежеет на малкня градец. Някога в далечнозд минало всички чези върхове с имена на светци Ва бнли често спохожданн и от старите траки, конто пък сред горите и високнте планински поляни cai отдавали почит на своите божества. Близкият Бу-ная, най-изгледният връх на Средня гора, е бил про ] чуто светилище на траките, може бн на
Историкъг Тацит нарича това племе „силен на род“ Тези койлалети, една частица от свободолю-бивия тракийски народ, не могли да се примирят с управленнето на пратення от Рим управител на про-винцията Тит Руф и заедно с друго тракийско племе — одризите — вдигналн въстание (21 г. от н- е.).| което заплашвало да вземе големи н опасни разме-,
коло извори|е на Тополка, към Богдан и кьм ки-Гстия Буная удобни пасища за сгадата си. Това не
С1анало по-рано от XV -в, а може би и през XVI ек. Преданието говори за идването на преселници । Копрнвщица чак от Малашевско в Македония. В I гари турски докуменги селището под името Аврат у шан (жеиска поляка) се споменава каю колиби или
141
140
махала на Стрелча. Според някон пък сведения привщица била основана от болярка, родом от с ’ ло Рила нли Самоков по времето на султан СюдД ман II (1520—1561 г.), който дал на селището изве1 стни привилегии. Други предания сочат за ochqbJ тели на селището бежанци от Търиово, получив право да се заселят в тези планински места. ЧелиД ни прякори в Конривщица и родовн презимена Kaj I Десны ир, Радомир, Грозлек, Моровенек, Батул, ft, 1ул, Тороман показват пъсгра смесица от иещадЯ бежанни, кои го в началото на XVII век са намерз I ли гук сигурно н спокойно убежище.
Развитисто на Копривщнца в първите два BfJ след основаването се свързва със скотовъдствотоД което време започва и джелепството, изднгналоЗ по-късно до големи размери. Дока го откачало дже лепите като едри скотовъдци откарвали охранещ овин за Цариград само за байрама, по-късно ie пре купувалн и чужда сгока, която предлагали за про дан и по други делении турски пазарища. Джем пи ie бързо за богател и, завързали приятелство I видни и влиятелии лица и поради юва те били мно го ценени от власпа. Джелепите, ка го пътували по с гоянио в чужбина, запознали се с един друг свят, придобили рзвестна кулцура и голям а жигейсв опигност. Така те се опертават каю най-събуденичг хора на врем его и удрят свой печаг на целия обще ст вен живот на Копривщица.
С джелепството се свързва и бегл икч илъкът, кЯ го оставил нсизлечими следи в нашето духовно въ-раждане. Копривщенцн закупували и събирапек на данъка върху добнтъка. Така те получили чзве стни привилегии, с каквито се нолзували жители!
142
1( иа други средногорски селища като панагюрнще, Калофер, Клисура.
Въз основа иа нздадени фермами копривщенцн запазнлн това привилегировано положение до 1869 година, когато турското правителство започна-,ю само да събира дапъка беглик. Знае се, че бегли-кът в Европейска Турция, с изключсние на част от Дупавския вилает, през цялото царувапс на султан Махмуд (1808 -1839 г.) и на пеговия сип султан Меджи! бил в ръцете на големия копривщенски род Чалъковци.
й* След джелеиию и бегликчннте по значение нд-вало абаджийскито съсловие. Работа га кипяла обикновено през ляюю. Тогава се шиели абнте. Тогава ставали сватбите, весел бите. Наближавала чи есента, пял а га израбогена стока била иатовар-вана и откарвапа към турската столица или по другите градове на обширната Осмаиска империя, главно в Мала Азия, но бреговете на Бяло море, дири до Египет.
Копривщенски ie абаджии особен© много забога-1сли по време на строежа на Суецкия канал. Те добавили на многого работници гопли вълнени завивки, необходим и за студенте нощи в пусзннята.
Копривщенцн, кото шивали далеко по печалба, се врыцалм от време на време но домовете си, за да видят семейства г а си. Ге донасяли със себе си не само парн, но подарьпи н редки източпи колоииал ни стоки. Закърмеио с чужда култура, това абад жийско съсловие носело със себе си и демократич-ния дух па един друг свяг. Това съсловие се явило като проводник на всичко ново в отдалечената Средна гора. Абаджиите бнли хора учеиолюбиви, затова н синовеге им са първите българн с по-висо-
143
ко образование в епохата на робството. От това и ь-словие нзлезли много учители, които нръскали светя лина сред българското население нз цялата ТурсгЯ империя. Из неговата 'среда излезли и много рево-люцнонери. Между тях трябва да се посочи н кара-абаджията Гавраил Груев Хлътев, известен под името Георги Бенковски — главен апостол в ПдиагкиИ ския революционен окръг през 1876 година.
От края на XVIII век е запазен н най-стария-Л български лечат, който показва силно развита об щественост и цветущо състояние на градеца прев този век. През 1793 година става първото опожаря-ване на Копрнвщица от кърджалиите. До 1810 гоЯ дина градът претьрпял още две опожарявания,] населението ve разбягало по близки и далечниЯ краища. Мнозииа достигнали до Пловдив, Одрин, Днмотика, а никои се озовали чак в Бесарабия и Молдова.
В 1810 юдина почти не осганала здрава къща ь| Копривщица", всичко било изгорело и опустошено  След юзи години започнало ново въздигане на гра-Я леца, но юна въздигане взема големи размори едва след 1830 година. Може да се кажс, че нерподът между 1830 и 1876 година е злагнияг век за Коп- I ривщица. Това с времсто на небивал икономнчески Ц подем. Голи въ^ход и подем на селището виждаме огразен в изгражданею на новага църква „Свеги ’ Николай'4 (1842 -1844 г.). Сiара га църква „Света ' Богородица- била построена още през 1817 година, I но макар и доста голяма, към 1839 година се оказа-Я ла недосгатъчна да побнра нарасналото население.  Като памегннк в тази църква сс пазн ръкоцисно । евангелие с белсжки о г 1644 година, прописано от | даскал Рашо вьв Врана. Протоколът на събрание- 1
Къщата на Каблешков в Копривщица
и на старейшините за изграждане на иовата църк-а, наннсан саморъчно от даскал Неофит Неофит илскн на Петровден 1839 година, се пазн съшо църквата. Неофит Рилскн бил новикам в Коприв 1нца ог бегликчиите през 1837 година главно по ргтояванего на Вьлки Чальков н учителствува.т гка две год инн.
Подема и възхода на Копривщица виждаме иг-иен и в запазеннте още сгари къщи, изграденн сички на два етажа, обърнати на юг или изток По
144
I (I Наши г1ариБни i-радоае
L4.‘>
парите постройки са дървсни, стените са направо
_	«Г..	г,..,,™,! ,lf> о г, 'ItlMlIt'
студове. Копривщенскиге къщи имаг много o6i>fl|
Блена, Трявна, Те гевеи, но тук се забслязва по-сидЛ ио влияние на Цариград, Одрии и Пловдив и по. голямо благосъстояние на техиите притежателн. Къ щите, често бояднсаии с оранжева и синя боя със скривалища и тайни входове, са ограденн с вц соки зидове, снабдени са с юлеми порти и малщ
парите постройки са дървсни, стените са направеди така Копрнвщица, закътана в гористите пазви от широки дъеки, не особено пригодни за зим« на Средня гора, залазила с векове свободния дух гтудсве. Копривщенскиге къщи имаг много ооцг,,! на ЖИлавня планинец, закърми в недрата си хиляди с къщите на дрхги паши планински градове кай, борци, конто се бунтуват, борят се за освобожде-г----	тлга»ои IV» гр аябрля-чвя по-с йне и загиват във внхъра иа борбата. Само тук, в
дебрите на букаците, можете да пламие Април-ското въстание, само тук можете да -се роди без-страшният Дончо Ватах, легендариите войводи Бенковски и Каблешков, иисателят и революционе-рът Любек Каравелов и цяла редица дейци от Въз-
Кодривщица от миналото е заглъхнала. Кал-
пратички. Къщите на богагите някога ^слепЦ
бегликчии и търговцн из Тракия, Мала Азия и Era Колрившица от миналото е заглъхнала пет се отличават по своите	по\"Р°™РнЛ дьръменнте клички не са така оживени. както ’са
ге си високи гостей стан, по украсеиите с резб. й|Ла преди Пресъхнали са чучурите на много чеш-,аваии и с художествен»	ми, но в този Средногорски край са записаии мнте
Стаите |ук имат мною прозорцп, д°^а™’ Р°Ято главки дела и много имена, конто ще остаиат мипдери, застлаии с пъст роцветни иокривки, W,. вечнр в историята на българския народ ги полици, по конто се редят разнообразии метали и глинени съдове.
Все по снова време копривщенци решават та вй панравя! иесамо калдъръмп из градеца, но и да vj прокараI пътища до околните селища, главно ч-посока на Пловдив и София. Полна г с тук пътят цт ело Душанцн през върха Климат та Копрнвщица носман с камбии oi Дракул. Отделил лица в град, cjpot-лн камонни и дървени мостчета, чешми, укра I сели с дълти надписи, училища. Може да се каже че в Копрнвщица е било отворено първото общест де но, народно училище у нас. и то още през 1822 го дина. Тук тогава бил учигел ласкал Никола от Са мокли, заместен после ог Хаджи Гснчо. нознат н от „Ьългари От старо време“ на Л Каравелов иг. • лажи Геро	баща на Найден Геров, първинг оы
трин, получил висте ооразонаиие в Русия
СЛИВЕН
Сливен, разположен в южиите склонове на Ciapa планина, под величествените скали иа Сините камъни, е едничкият град в Източна България със славянско име. Сливен е старо селище, по това селище се е нами рало някога североиз- ' . точно от сегашния град, в Хисарлъка, където се крият остаиките иа голяма ранновизантийска крепост. Всички находки говорят тук за значителен град, изчезнал по всяка вероятност при идваието на славяните.
За лръв път под името Сливен градът се ено- | меиава в 1153 година от арабския иисател Идри-зн. „От Афлн на разстояние един дев западно, I пише Идризи, се отива в града Истлифнос, който още от по-старо време беше известен, а понастоя-шем се радва иа едно значително благосъстояние*'|
Отбеляэаи накратко през XIV—XV век. когато । 1 ази облает пада под гурска власт, за Сливен става дума едва в историята на Паисий Хилендар-ски (1762 г.). „И Свети нреподобний Теодосий Териовски, ученик светаго Григория Синаи! а, във време царя Иоанна, сипа Асенова, и патриарха светаго Евтимия просиял в гору Сливенскою. Тами corp а дил цар много монастири и а подобие Светие гори Атонски и бил над вси они монастири начал ник и наставник свети отец Теодосия Терновски"]
148
Така пише Паисий за сливенската Малка света гора, дето някога бнли пръснати ред. манастнри и закътаии кнлии за многобройни отшелницн.
С идването на турците средновековният Сли-вен, разположен иякога по на нзток, в днешното Ново село, бил разрушен и жнтелитс се разселили после на запад, като образували днешните отделки части на града: централния Слнвен, Клуцохо-рът и Кумлукът. Географското положение на нового селище помогнало скоро то да сс развие бър-зо пак в град и да процъфти икономически.
През XVII век градът е гюсетен от известиите пътешествеиици Хаджи Калфа и Евлия Челеби. 1’ака разказва Хаджи Калфа за Сливен: „Исли-мие се Памира в песъчлива паднна с привлека-гелно местоположение. Далсч от Цариград осем дена, нему са гюдчинени околностнте на Карио-бат, Ямбол н Нова Загора. Граничи с Балкана чрез устия и граднни, лежа щи в самото подножие на планината. През него мннава една малка река, която напоява градините и от водата на която се ползуват местните дворове. Тук вирсят толкова овощни дървета, че мъчно е да се види от тях самият град. Има три джамии н едиа баня. Раз-полага с изобилие иа плодове, но рядка е тпе-иицата. Жителите му са повечсто абаджии. Преи-муществото на сливенските вълнеии произведения пред тези иа аигорските и бегпазарските се дължи главно на чистия сливенскн въздух и изобилиа вода."
През турското робство Сливен е принадлежал към войнишките селища. До средата на XVI век там преобладавало войнишко население, но когато през XVII век силата иа еничарите надделяла, Сливен изгубил правдините си и приел печалната
149
Стара
къща в ' аивсн
съдба на останалите негтрнвилегировани градове] Това е времето пък, когато Сливен от чисто вой-нишко селище почва да се обръща във важен про-| мишлен цеитър.
Въпреки промсните, които настъпват за града, голяма част от привилегиите на сливенските семейства се залазили и съшествували и през XVIII век. Соколничеството тук се залазило до 1800 roJ дина, а дервентджийството до средата на миналия век. Срещу нападенията иа кърджалиите стаиало| нужда Сливен да бъде защитен и укрепен с ка-мснни стенн, които заобикалят града до 1829 година. Тези стени са известии сред населснието под името шарампол. С не само за защита на околиите села,
' рали тук сигурпо убежище. Стеките иа Сливен-1 ския шарампол почнали да се сриват и били изо-1п ставени след 1810 година, когато вече нападенията на кърджалиите и а мал ел н, докато след 1829 го дииа се заличават почти всички следи.
По това време Сливен бързо разбогатял и на- , расиал толкова, че се обърнал в едно от в аж ните търговски средища в Турската империя.
Най-интересните архитектурни паметиици в града, запазени от турското робство, са градският часовник и, джамиите. Основите на сливеиския градски часовник са от началото на XIX век. Спо-ред надписа на кулата часовиикът бил построен през 1808 годииа от Хаджи Юсмен. Механизмът на часовника пък бил изработеи от известиия на времето си сливеиски майсгор часовинкар, споме-иат от Фотинов под името Атанас ЧасоправителЯ 1
За иай-стара джамия в града се смята Ески ।
Сливси за Ново село. Гя сс XIV век. Датите на построя-
й<ами, иа пътя от Ктпася към края на Канет о на останалите джамии не са известии. По-Ei чего от тях са съборени, а много други съвсем «пустели и вече изоставени. Така източио от град-кия народен съвет се е издигала Чорбаджнлар рками, строена за сметка на сливенските първенци вто наказание за участието иа българите в револю-шоииото движение (Заверата) през 1821 година.
Разположен настрани от главните пътища, Слм-(£н бил по-рядко посещаван от пътешественицитс. пито прскоеявали страната ни през дългите роб-Ж‘1 години Едва когато след похода на Цнбич
150
151
(1829) завесата над Балкана се вдига, едва toi лва и сведенията за Сливен зачестяват.
През XVIII и XIX век мииават през Сливен К- Нибур (1762 г.), фреиският генерал Божур (края на XVIII в.), един английски офицер Кепёд (1829 г.), генерал Енехолм от свитата на Дибич, (1829 г.) Ами Буе (1837 г.), Молтке (почти ед-повременно с Ами Буе), към края на века Константин Иречек и др. В своите спомени те са par казали интересни впечатления за града и са разнесли името му по далечни страни. Те описват ту. катните постройки (църкви, джамии, пазарища, I фабриката за сукно), разказват с възторг за вс тиколепната паиорама па слнвеиските околности,' за прекрасните местни градини, за произвежданитв. през това време в града вина, Платове, розов© ’масло, кожи, сахтиян, цеви за пушки, аби, шаяци и други стоки. С възторг те пишат за местниц жители и особеио за жените. „Сливен, подобно на Казаилък.^ пише френският генерал Божур, е раз положен в подножието на високи планиии и сред розови градинн. През пролетта момичета българ-ки ежедневно напояват тия градини и бсрат i попали рози, конто занасяг с кошницн н коли, гег лени от биволи. Понякога тия момичета слагат н< «емята кошиицитс си и играят иаоколо под зву цитс иа овчзреки свирки. Това са най-красивит*^ и най-мили селянки на Турция."
През Руско-турската война 1828—1829 годин!, Сливен бил градът, в който дружбата между руси и българн се запечатва с пеизгладими спомеим Поради дългото прсбиваване в него на руски вон ски, поради подигпатото въетание и масовото из селване, поради оказаноtо от сливенци съдейс.вие
152
| на тези войски тук се създава нова ера в отно-| щенията на взаимно слабо познатите дотогава руси I я българи Най-възторжени отзиви от по-ново време са тия на И. Д. Иванович в труда му „За геронте на българските въстания". Сливеи, казва той, благодарение на буйния и упорит характер иа жители гс си не се ползувал пред турската власт с добро име. Градът е дал повече от вески друг български град известии хайдути, воеводи и въобще борци против турците’
Особено ыясто в пкономиката на града през XIX век е играла първата българска фабрика за сукно, основана от Добри Желязков Фабрика-тЖията Q865 г.). Това събшие било посрешнато с радост от съвремеината българска обществе ноет я Константин Фотии о в в своего известно съчине-иис ..Общое землеописание" (1843 г.) отдели няколко възторжено иаписани редове^за тази „руко-делница сукнена". Идсята за тази фабрика с дотла у Добри Желязков по време на неговото сми-граптство в Русия. В град Екатерииослав (днес Днепропетровск), където работсл в една фабрика за сукно, той снел тайно скини и приготвил модели, конто успял да прсиесе в Сливен. През 1834 година в Маигърската махала Добри Желязков си направил малка работилничка. Тя скоро се развила в същииска фабрика и станала главен до-ставчик на сукно за турската армия. Тук са работали до четиристотин-петстотин българи
Сливен, възпят в народннте песни, спомснаван като „Сливеи града голям а“, се описва и от Раков-ски. Много от историческите сведения за паметни-ци, стари ръкописи и други старики, съобшавапи от Васил Априлов или oi Георги Сава Раковскн, се
153
g А Л К О ТЪРНОВО
?ного от миналото.
Близо пред Звездец минаваме край изоставен
дължат на сливенеца Ат ан ас Дукиади, прсселен До късно в Браила. Дукиади се е връщал няколко пъгц в Сливен и обикалял Югоизточна България, за да събира български писмени паметници и надписи. Намерените ръкописи в Жеравна през 1838 година, а също така и коментариите на Паисисвата история, между конто и един от Сливен, се дължат пак на Дукиади. Сам Раковски пише така за него: „Дукиади, роден сливенец, в него време от любородно-сти подбудсн, ходел нарочно да издири нещо си от наши драгоценни стариии."
Дукиади трябва да се смята за един от първи-те археолози и библиографн.
Балканът винаги е бдял над Сливен с широките	_	....	____
си бащински плещи. Балканът винаги е вдъхвал 1ековиатаг си гора, скрила и залазила още толкоз ,гук свободен дух. Той осигурява закрила от гоне-У нията на потисниците. През всичките тьмни векове на робството в Сливен не заглъхнал никога стре- юлмен, една останка ог траките от първото хнля-межът към иезависимост. Затова тук под челото на планината между гори и скалисти зъберн са из-i	а_________
хвръкнали прочути хайдути, възпявани през веко-1 |;аждата сн при Бялата вода, а сетне спираме за вете в иародниге песни. Тук се редят Индже, Стояи, л Кондата, Христо войвода, Хаджи Димитър, Арнаут Пеню, Мартин, Радой, Злати войвода и много, много други герои, позкати и нспознаги, останали с векове близки на народа, запечатани в неговите чуд-ни песни.
Наред с имената на тия бунтовиици и революч циоиери се реди името и на скромиия народен y4H-J тел Добри Чинтулов (1822 1886 г), автор на пър вите български революционни песни. Тия песни са	_.	--- ----------..г..___
израз иа пламенните чувства и рсволюционния въз Ки градец. Посрещат ви любезни хора, посрещат ви торг на едно цяло поколение от нашата възрожден- °знатите български къщи с широки надвесени стре-ска епоха.	 н’ със С1'ени, облепени с --
Трябва да се премине сел ото Звездец, да се пре-Лине и възвишението Босна, за да се открие пред Lac във всичката си широта гористата Странджа. | Пътувам с будни тракийци, чувам от тях имена на селища, на върхове, чувам легенди. Но аз сам ф^живявам в душага си легендата на Странджа с
|рлетнс до нашата ера, зърваме после Урумкьой (Индже войвода), селото на Инджето, утоляваме
ю-дълго и при Ковач. Това е малка котловина, об-радена на север о г екали, под конто блика студе-ia планинска вода. Оттук почвала Хасекията, цар-жата земя, отгдето съгласно дадеиите права от сул-1н Мурад турците са тръгвалн с неподковани коне.
Новият път криволичи, спуска се в долинки, из-ачва се нагоре, завива, но се движи все из прочуйте странджански гори. Когато вече влизате в Чалко Търново, миелите, че не сте толкоз далече ia юг от Бургас, но че сте в някой наш прибалкан-
дъски, прнтиснати и сгу-
155
шени близко една до друга, а до тях се извисил|1 тънки тополи. В миналото жив стопански цеитър съа| силио развито заиаятчийство, след Освобождение^ Мал ко Търново за па ди а. Прекъснат бе пътят ца юг към Лозеиград. заглъхиаха калдъръмените улички, затворёии са големитс ханища, гдето са спирали кехаите, спуснати са дървените капаци на куюн| джийските дюкянчета, пълни някога със скъпи укра ] си. Няколкото изобилии извори са привлекли човека । още в дълбоката древност. Разхвърляните навред из града жертвеници, мраморни колони, зазиданиЯ в църквата плочки с образа на тракийския коипЯ говорят сами вече за еДно старо селище.
„Големият врис“ (извор), хваиат сега в някол-' ко буйни чучуои, извор, някога обгърнат от храстии? трънаци, имал и своя „дух-стопанин“, що пазел во-дата и наказвал вески, който доближавал до него. Някога на това място, на извора, палели свещи, ка-дели с. тамян, правели водосвет през суша.
Останки от древиостта са намерени северозапад 1 но от града, при Толя мата тумба. Останки от стари постройки се виждат и сега още при църквата гдето по-рано бил откриг и камък с посвещение и Дионис. Оспови па стара постройка били открит в Пазлъка, източно от града, също при Големия из вор. Опук много камъни бнли отнесени и зазида-ни в меелдата църква, построена през 1830 година но преправена в 1879 година. Навярно на гова мя | сто имало още по-стари постройки, защото вър» I колонка под престола иа църквата се чете 1ат 1754.
Но не е била само во дата. която е привлякд" тук човека. Многобройните ями и купища сгурм наблизо и далеч около града свидетелствуват за иЯ
Стара улица в Малко Търново
погашен голям рударски център. Сега тези рудници са изоставени, ио тук в далечната древност е кипял живот, как го личи и от намсрените надписи. Така върху жертвеник (диес в Бургаския музей) стой написано: ..На Аполон Авлариок, бог вслушващ сс в молбата на хората. Аз, Стратон Сграюнов, сто-ейки пачели на железниге рудници па едините, по свегих жертвсника в. 18-тата година ог царуването на Антонин (средата на 11 в. от н. е.), молейки се за спасението на самим себе си, на близките. си. иа работниците.4*
За на се видят гези изоегавени .руднини, грябца
156
157
търновци се смятат за потомци на великотърновци, конто спед падаието на (рада под турците (1393 г) забягиали към Странджа и никои от тях се установили откачало в близката местност „Сушнца“, про-гоиени после от разбойници. Смята се обаче, че градчето е заселено в начало!о на XVII век, когаю дошли преселнвци не само от „Сушица", но и or во дата от ия-j, Копан (сега изчезнало селище), от Мавродисво и “ другаде.
Стопанското развитие на Малко Търново се свързва и с развитието на скотовъдсiвото из близката околност.
Някога важно културно срсдище в недрата на Странджа, легнало иа лътя за Цариград, Малко Гърново доскоро бавно замираше. През последите 1ОДИНИ обаче положенною и на този град корен но <-е пром спи. Тръгнали но пътя на своите прадеди рударше, новите хора навлязоха в недрата на пла-пинага, намериха още по-богати рудни находища и щес тук кипи грескава работа по преработката на i ия така пенни суровини за нашата индустрия Глин ^аринен грап намери своето бъдеше
да се отправите малко Югозападно от града, да ппЛма в Странджа “O'Neil и по’	д\13Дигнат храм
минете новата „Света Троица" — един дървен пЦ тямото грядите. И с_право т>ке
раклис — и да тръгпете по стария път към ЛозеД н-' £лъ11“"°’ ”а Спедиовековие за Малко Търново град. Оттааък, вече на самата граница, при Миц | пРез ц	Спопеп едка легенда малко-
кова нива, е било самого средище на рударите. Tyj не се cn0Mell®®^J^ се намирало голямото светилище на Аполона, gJ което говори н надписът при църквата Изградем върху малка тераса над реката, цяло от мрамор.
светилището е имало кръгла форма. Основите му затрупани с пръег и вековни дървета, личат ощ. добре, а около него са разхвърляни грамадии дяла-| ни каменни блокове. Светилището с имало и свой, собщвеи водопровод, който довеждал г~ колкостотин метра далечина.
На отсрещната, по-голяма южна тераса се виж дат други грамадни останки от постройки. Това < по-скоро малка крепост с размери 30 X 40 м, сы зидове. от едри камъни без хоросан, снабдена н ♦ малка защитна кула. Без съмиение тук ще да cl пребивавали жрецнте на светилището на Аполоиа
Във връзка с това светилище и с рудниците е стояло и Голямото градище, изградено високо от върха, северно от светилището. По форма градище-то е почти кръгло, със заоблени ъгли, със стени до| 2.50 м дебел и, градени с по-едри камъни също бе» хоросанна спойка. В иай-високата част на гр адм» | щето, върйу скала, било издигиато и тук светилищд и то посветеио пак на Аполона. Запюто и сега още до южната стена на градището се тьркаля част oi жертвеиик с иадпис и посвещение на Аполон Авла риок.
Светилището на Аполона на 1 олямото тралите в Странджа е това, каквото е било светилището нА Циониса на Гьоз тепе (Видеиипа) н Рипопите Ня-
158
С А М О К О В
Трябва да се премипс Калково, сега потънало вече във водше на гигантского язовирио езеро, да се завие пи иовия пы, изровен в ниските склонов»-на Плана, за да се почувствува дъхы иа планииа-ia, дъхът на Рила, проспала се мощно иадлъж но южния небосклон. Ето гам се редяг увенчани със снежни покривки Чадър iene, Депо, после ио на за пад Соколец, Орлови скали, иадвесили се стръмио към Демир капия и долинага на Бели Искър. Тук веднага към висините се издига! Скакавците, на север се открояват спокойно Шишманов рид, Па-шаиица, гъмниге горн на Боровец.
В гоЗи кът на Рила, под Риде! и на десния бряг на Искъра, е разположеи сега Самоков. някога про чу г със свонте видни и мадани. Коне  ант ни Иречек, мииал пред тези места наскоро след Освобожден ие-10, така пише за града: „Самоков, легнал на Искъи ра, през който води дървен моем има заможеи вид и до неотколе е сгоял но богатство н нанредък но высоко см София н Кюсчендил. Улиците са широки и постланы с калдьръм, к ищите хубави, с простор I ии дворовс, по конто се вижди! стари като дърве<а црянове с големи плодове. Гук има дванадесет джа-мни и пет църквл. Високата С а ат куда (Саато) био ио европейски. Звьнецът на тази кула, донесен от ня коя църква от Сърбия или Далмация, носи дата 1630 година
|Околиостите на Самоков не били пусти и в пб-^алечиите времена. Разпръсиатите иадгробни моги-т в полете към Рила говорят и за други, свързани с добиването на желязо, селища на нашите траки през римската епоха. Следите на едно подобно зна-чителио селище личат в ливадите южно от село Алино, а поселения от тази епоха могат да се посочат и към Доспей — Петрова църква, към Ральово, Про-дановци и по-далеч на север към Горни Пасарел и Щпшманово.
Тези места били обитавани и през Средиовеко-вието. Тогава Самоков играс и някаква исторически роля, ако се съди по останките на Шишмаиовото кале н бвързаните с 1ази крепост легенди за последите борби на Иван-Шишман с гурциш (XIV в.).
Преданието говори, че турците срещнали при Самоков силен отпор. Вражеските войски достигна-Liii града от две страии: откъм Костенец и откъм Их-1иман. Най-жестокою сражение станало между Дъ-бова глава и Доспей. Там се сражавал сам Иван-Шишман, там загинал \ж и тогавашинят български митрополит. Бош се препесъл после по-далеч, по левия бряг па Искъра, при Царевы кладенци. Ранен ла седем места, Ивап-Шишман се оттеглил в планина!а. в крепост 1 а на болярина си Досю, гдето и починал.
Пак според предания старият Самиков се нами рат около чнешната Бельова църква. Това е една палка цьрквица, зарина!а дълбоко в земяiа, с нис иа вратичка. В надписа над вратата о) 1869 година чете: „Тя (църквата) беше и от ciapo време из нисана. Кога и как е соградена, не зпае никой да ».аже. По предание се приказва, да е сиградил някой
ши
II Илин ст^ринни гралове
J61
си Бельо и по тая причина ла носи и неговото име -. „Бельова църква.“
По на юг, към ущелието на Искъра, се сочи Бе-льово мадаиище, към Сефер чешма се намира и Бе-льова поляна. Съдбата на този Бельо, владетел вероятно на обширни пасбища и много добитък, е неизвестна, ио той трябва да е бил на времето си никоя известна личност, някой местен болярин, може би владетел и на самия Самоков.
Самоков е лежал на главния път от Македония за Тракия. Повечето пътници за гам минавали през прохода на Траяновиге врата, но към XIV век, след идването па турците на Б ал каните, самоковският път станал много оживен, даже понякога предпочитай. Харф през 1499 година не споменава още ни-шо за града, макар че от Пазарджик за Дупница (Станке Димитров) преминал навярно през тези по-крайнинн. Петанчич около 1502 година знае вече „Самоковското поле“, а Курипешич проз януари 1531 година обчанал цял ден на самоковския пазар. Неизвестен венецианец, минал през Самоков в 1559 година, го отбелязва като „добьр град“, с железин рудннци, разположен в полото край река Искър. Хаджи Калфа (XVII в.) нарича тозн градец център на кадилък с железоноспи води и мадани, в които се коват и кутви за кораби, а според Марсили (края на XVII в.) самоковските работилници доставили на гурския корабен арсенап годншпо 1395 кантара желязо на иръчкц.
Самоков приюгява в себе си доша оiрано и зна чнселен брой евреи. Знае се, че евреи от Солун ид ват гук към 1550—1600 година. По-късно дошли евреи и отдругаде. Така семейство Ариевци се пре се пили от Видин през 1690 година пирадм голя-
Къща в Самоков
мата търговпя п оживена промншленост на трада. Семейство Куюмджийски било доведено от Македония в началото на XIX век от Хусреф паша като май-мори златари.
След като Самоковският край бил напълно за-зладян, тукашнаэа железарска индустрия привлякла и много богати турци и бейове. Насел еиието в по-йи»е на Рила получило известии привилегии, обаче ю било подчинено на великия везир Мустафа паша, йаречеп още Чобан Мустафа паша (1508 г.).
Това население скъпо отплащало тия привилегии,
163
162
Защото било закрепостено и работело постоянно пс видните и маданите. Дори до втората половина на XIX век това тежко положение не се променило. | По горното течение на Искъра имало празни места, где ю били за селен и по-късно дока рани от запад пленници. Това били крепостници на никой си Ахмед паша от времето иа султан Сюлейман (1519—1566 г.). Така израснали селата Българс, сегашпото Говедарци, Маджаре и Сърби (Мала Църква).
Самоков, легнал на оживеи търговски път, не останал незасегнат и от кърджалиите (1792— 1806 г.). Самоковци обаче нс им се дали леко. Те се въоръжили и се опитали да се противопоставят и t прогонят кърджалиите от пътищата, що подели за Самоков. Те се сражавали при село Клисура с четата на самозванеца — дупнишкия аянин Сюлейман Каргалията, а при връх Лисец на Верила плацина — 1 с радомирския Билял ага и брезпишкия нрочут разбойник — лотурнака Кара Феиз. Тогава Самоков бил укрепен здраво със степи и окопи. снабдени с врати и високи кули.
Зле теглел Самоков и от местните турци табани, оръдия в ръцете на бейоветс, които държали в страх и трепе! българскою население. Тогава се явили юначни българн, които се борили за защитата на ограбвапия народ. Гук, в тези борби, се споменава ’ никой си Хаджи Янчо, после никой си Джелалия. Много известен обаче в Самоков и Самоковския край бил Христо Чакъра, Чакър войвода Оскър- I бен от турците, Чакър войвода с малка дружинка | прекосвал поля и долини да мъсти и се бори с при-1еснителите на раята. Лятно време бродел свободно из планиниге иа Самоковско, а зиме се криел в
им
рилския манастир като работник ковач. В продолжение иа седем години (1848—1855 г.) Чакъра е невидим, вездесъщ, винаги закрилник иа народа. Той е невредим, него куршум не го хващал. В тези борбн се преплита и името на дядо Станоя Балабанов от Ихтиман, тръгнал с торбичка през рамо н тояжка в ръка да търси правда срещу ангарията чак при султана в Цариград.
Самоков е един от старите български центрове па българската просвета и култура. Оттук са из-лезли видни дейци на църковната освободителна борба и просветного издигане на народа.
J3t дейците по църковния въпрос видно мястр заема митрополит Авксенти Велешки, роден са-моковец (1798 г.), човек извънредно строг, голям защитник на народа срепцу притесненията па бейове. аги и чорбаджии. Когато почувствувал, че силите му го напускат, написал (1865 г.) своего пред-смъртно послание до всички българи, което било напечатано и пръснато иавсякъде из отечеството. В него той съветва българите да водят борбата докрай. „Подражавайте, се казва тук, на всички онези, конто се трудят за напредвансто па отечеството ...“
Животы на друг деец от Възраждането, на За харн х. Гюров, е тясно евързан с народната борба ие само в Самоков, ио и в цяла България. Пре-карал години наред в Цариград, той бил сподвижник и съучастиик на всичкн действия срещу гръи-ките духовници, на всички постъпки пред турското правителство. Захари х. Гюров изразходвал всички свои и братови средства за 'народного дело. Димитър х. Йоановнч Смрикар е роден през 1810 Година. През 1826 година той е ученик в Габрово,
165
на другата година учи при спец Неофита в СаЛ ков. Отначало Смрикар помага в търговията иа баща си, после става самостоятелен търговец През 1837 година той иисталирал в Самоков пър. вите чаркове за гайтан. По-късно Смрикар се застоял за по-дълго в Цариград. От I860 година почва да издава ред книги, като никои сам пре-вежда л. Смрикар също пожертвувал всичкото си материално имущество за общото дело.
Ошс през XVII век в Самоков имало килийни училища в къщите иа иякои свещеници, а съшо в метосите: хилеидарски, зографски, ри.тски и др. По-късно, през XVI11 век, децата с? учили ио кн-лиите на Девическия манастир. В тмя килии в ибид началното си образование и Константин Г. Фо-тинов, най-нърво при баба си монахинята сгу-мения Фота, а после при духовника Софроний в Хилсидарския мстох. В описаиието на Самоков в „Български народепъ извЬстникъ“ от 1846 годииа се споменават три частим школи и една друга, основана още през 1800 година с библиотека само от гръцки книги Нс те съмнеиие, че преди да се преустрои училището, дълго време се използували килиите при митрополитската църква. Всъщност самоковското училище съществувало от 1791 годика, подобрено през 1805 година, а преустроено в 1816 годииа, когато сс наградило здание и бил съз-даден специален училищем фонд. За учители в тези училища се споменават духовниците игумен Герасим, иеромонах Софроний, Харитои. Йоани-кий, после известнияг Иоаким Кърчовски, а ® 182. година вече и отец Неофит. Като учител в Самоков Неофит Рилскм бил почитан и много търсен oi |ражданите. Неюви учеиици тук са Захари Круша,
166
И- Хр. Тонджаров, Захари Зограф, Димитър Смри-каров, Димитър х. Гюров — по-късно вече сами всички видии учители, търговци, иконописци, обществен ици.
За Девическия манастир пък в Самоков про-фесор Иван Шишманов пише: „Този манастир и Калоферският те се смятат за люлка иа женского образование у нас. Ог тези скромни метоси изля-зоха първите учителки, конто отвориха най-рапо девически училища в Плевен и Враца. В тия ме-| тоси отдавиа се преподавало и славянски език иа оаделни ученици. Макар след 1850 година да | отворили и други девически училища в България, । пак самбковският метох не изгубил значението си като училище. Тук много по-късно, към 1861 го-| дина, се отворило особено училище от Неделя Петрова, дето ид-вали да се учат и момчета. Тук идеал да се учи и Хр. Зографски към 1857 годииа 1 при монахинята Евпраксия. Тя била дъщеря на един чех, механик в отворената тук около 1850 година фабрика за стъкло. Като се поминали ро-। штелите й, самоковските първенци измерили за | нужно да я настанят в метоха, дето приела после монашест вою/’
Не само в Габрово, но и в Самоков намирамс училище, наредено по взаимната метода. Даже училището в Самоков съществувало много по-рано, оше към 1828 година, но към 1830 година тс било по-добре уредено, за да може по това време Фотинов да заиимава тук до двести ученика. Взаимного училище в Самоков, ръководеио по-късио ' от учителя Тонджаров, се прочуло по цяла Запад на България и станало разсадник на други по-юбни училища., като тези в Пловдив, Кюстендил,
16?
Белее. Тук дошъл да се учи на взаимната метод! ! и известният после учител в Македония Йордан I 1 Константинов Джинот.
Едно културно средищс както в миналото, така и днес в Самоков е читалището „Отец Паисий", основано още през 1856 година, а подновено през 1862 година В тази година за първи път от името па читалището младежитс дали пиесата „Ловчат ският владика".
В редицата големи културни дейци на Самоков на първо място седи Константин Фотииов, ро-дсн към 1790—1800 година. Фотинов се учи откачало в Пловдив, после в Гърция. Към 1825—1828 година той е търговец иа диски, конто изпращал * от Пловдив в Енос по река Марица. След потъ- I ване на гемията, с която прскарвал стоката си. Фотииов се иастаиил в Смирна и отворил училище, което се посещавало по никое време от двести ученика, Qtc своето списание „Любословие* 1844—1846 г.), издавано в Смирна, той туря оспорите на българския периодичен печат. Статиите в „Любословие" са първите искри на просвета н първият извор, отдето българите но села и градо-ве черпели паучий познания. Тук се дават най-ранните сведения за Манасиевата хроника, тук с/ повднгат културни въпроси: за общенародно бъл-гарско училище, за български просветен център. за български речник и за чистотата на българския език.
В „Любословие*1 за втори път след Паисий сс отправя зов към българите за просвета, напредък и народно осъзнаване. В това отношение Фотинов особно разчита на учителите. Тръгнал из България да събира „спомощннци" за своего „Любосло-
168
X
I вие“ и „Землеописание", Фотинов навсякъде раз-| менял и мисли за „народного доброщастие" и | ,.свестяваие“.
Фотинов - се явява голям защитник и на женского образование. Той е апостолът на жеиското равноправие. Фотинов има най-добро мнение за жената, за нейното признание и длъжиости. Не-напразио Фотинов лължал всичко на своята баба, баба Фота Освеи това по иегово време в Списков жената е работела абаджилък и гайтан-чжилък, тя е внасяла пари в къщи, тя е издър-жала семсйството.
ЛСлсд Фотинов в редицата дейци самоковци по възраждайето иа българския народ трябва да се спомене Христодул Костович Сичаи, по никое време (1891 г.) учител в Габрово. Него следва Захари Икономович Круша, справедлив и напред-иичав човек, един от иървите ученици иа Отец Неофит. Захари Круша работи откачало заедно с Неофит в Самоков (1829—1833 г.), а после учи-телствува в Копривщица, Враца, София, Панагю-рище, Одрин, дето имал добри връзки с тамошния руски консул. „Я всегда готов служит императорскому генерал ному копсулство для каких делах оно узнает меня способным" — пише той в едно иисмо до консула (1837 г.).
Една забележителна личност в Самоков е и Никола Карастоянов» първият български книгоизд ател и печатар.
Към 1825—1830 година се захвата с книжар-ство — купувал книги от Сърбия и ги продавал в България. В Сърбия той се снабдил с печатница, която тайно пренесъл в Самоков. Около 1835 готика захваиал да работи с нся в зимника на къ-
169
щата си, като отпечатвал откачало само щампц За да заблуди властта, Карастоянов означапат иа кориците на печатаните в зимника книги Бу дим или Венеция като градове, в които уж билм отпечатани.
Отраио с развита желсзарска индустрия, Са моков се издигиал и като зпачително търговсич средище. Самоковскн търговци се срещали в Лайв циг. Цариград, Смирна, Кайро, а после и по вен чки наши големи панаири. Със самоковското про изводство били •евързапи всички селяни о г ня когашния санджак - Самоковс.ко, Ихтимапско Радомирско, Трънско и Дупнишко. Виден турчш откъм 1860 година — Ясим бей, иа едно събрапис 'казал: „Три неща не могат да се купят с пари f Самоков — дюкяи в абаджийската партия. вида» или мадан и смирство**. А Митхад паша, като ми иал оттук през 1865 година, на тръгвапе казал нг самоковсИиге граждани: „Не намерих по-тобрь търговци и по-интелигентии хора между турни българи и евреи ни в София, ии в Кюстеидил, ни е Дуппица, ни другадс по моя видает, както вы иашия град“.
Самоков от столетия развивал, макар и при митивно, железарската индустрия. Тук не само се добивало и разпращало навън желязо в сурово сьстояние, но то се разработвадо във всичко, кое-то било потребно за живота. Благосъстоянието ча града, който нямал никакво земеделие, лежало в ръцете на едно малцинство турци, евреи и бъ.иа-ри. Между това малцинство и народного мнозии-ство — работники или занаятчии в чаршията, съшествувала огромна пропаст. Заможните издиг- > пали големи къщи, докато бедняците живеели в
170
Стара чешма о Самоков
най-мнзерпи условия. От тези турски и българскн къщи ияма eel а ни следа. Тс веднага след Осво-бождението били разрушени, за да бъдат построе пи други, по-модерни сгради. В Самоков бяха ос 1анади допреди годииа-две еврейски къщи, ед ната от тях на фамилията Арие. Тези големи дву-етажии постройки — същински дворци, били предназначен и нс само за обикновеи семсен живот, но и за по-големи прис.ми и тържества.
В Самоков било развито и абаджийството, ко-ето достига своите най-големи размери към 1840— 1850 година, когато се създават по-добри пътища и настанали по-благоприятни устовия за търговия.
171
Главният паз ар на самоковските произведения били Босна и Хсрцеговина, а когато тук се затворили вратите за нашите абаджии, стоките от Самоков се изпращали към Сърбия, Македония и Албания. Но скоро се промсият политическите условия, затварят сс и тук вратите за българските търговци и абаджийската чаршия заглъхнала.
В този подпланински град с изобилна и буйиа вода се развивало много и кожарството. Край Ис-къра до големия дървеи мост, се наброявали някога редица работилиици, на конто числото до-стигнало до тридесет и пет. Те всички произвеж-дали мсшиии, сахтияни. Сурови кожи се купували чак откъм Сер, Пирот, Узунджово. Обработените ня грубо кожи се изпращали във Виена, за да бъ-дат дообработени. След Освобождението това производство мин ало напълно в български ръце, но при голямо наводнение през 1897 година всич-ките работилиици били отнесени от водата и ко-жарският ес'наф западнал.	,
Както в много други наши градове иа минало-тс, така и в Самоков е било развито много мед-никарството. Дори и до днсс то единствено се el добре залазило и държи едно от първите места по изработване на бакърени предмети предимно на ръка.
Самоков се слави много и със своите художе-сгвени занаяти. Тук се създали благоприятни условия, за да се развие живописта, главно икоио-пиството и резбарството. Първият самоковски ико- | нописец е Христо Димитров от Доспей. Той рабо-тил отначало в Света гора, а после, към 1770 година, заминал „а Виена, за да допълни знанията-си. От Виена Христо Димитров се завръща наиово
в Самоков, дето негови ученицы са синовете му Захари (Зограф) и Димитър (Доспевски). Христо Димитров е създателят иа най-голямата и с иай-| голямо значение за развитието на нашата живопис през XIX век иконописна школа — самоков-ската.
Към 1810—1820 година в Самоков работи и Иван Д, Образописов. Той пребивава също дълго в Света гора и когато се премества в Самоков, негови помощници са синовете му Димитър и Никола (Образописов). Никола Образописов, наречен още Консула, е интересна личност. Още през , 1873 годииа той е „сос желание да се освободи " Македония*и желае доброго въобще иа всичкитъ I славяни без разлика на вероизповедание“.
Особен подем в изкуството се забелязва към 1845—1847 година, когато заработват и лица, за-9 вършили художествена академия. Между тези | академици бил и Георги х. Митов, даровит и на-I дежден младеж. Към 1847 година той постьпил I във Флорентинската академия, която завършил с I успех през 1853 година, но наскоро се разбелял J и починал.
От този род художници е и Станислав Диспев- ски, завършил през 1857 годииа в Петербург. След { завръщането си от Русин той се настанява в Па 1 ларджик, дето рабоги до 1876 година, когато е I арестуван като бунтовияк от Априлското въета | ние, откаран в Цариград и гам огровен в гьм I ницата
От самоковските майстори жинописци, работали .. цяча Европейска Турция, като иай-издигнат и I даровит художник трябва да се смята Захари Зо | граф загинал още млад към 1861 година Захари
173
172
Зограф, една внушителна на времето си личност,। един установен и съзнателен стенописец, е нашия^ майстор художник, който бе обновил народното! ни изкуство.
Като самобитен мсстен самоковски иконописец, а същеврсменно прост занаятчия, трябва да се спомсне Христо Йовович. Той всяка година измаз-вал родната си къща н я изпнсвал със стенна живопис. Христо Йовович също украсил с оцве-тени рисунки и един превод на Езоповите басни.
Вторият художествен занаят, който се развнва а Самоков, е рсзбарството. То се явява по-късно1 от живопнста, към 1793 година, когато се гради митрополитската църква. Тук в митрополитската църква е прочуто темплото, направено ог някой си Антон (Андон) в Света гора, а донесено и сгло-бено в Самоков. Темплото на страннчните алтари на „Свети Иван Рилскн“ и „Свети Харалампи" е направеио по-късно, към 1830 година, от майстоя । AiaHac ВсЪщност началото на резбарсгвото в Са моков поставя гози именно майсгор Ата нас, пле 1 пен след въаанието в 1821 година от турците и юведен тук. След оженвансто си в Самоков той работил и в Рилскмя манастир Като негови уцени цн самоковци се споменава! Стойко Фандъков. ( Петър и Георги Дашин и др. Сюйко работи в Ям- I бол, Горна Джумая (днешен Благоевград), Пи-рот, Самоков — Метоха, Клисурския при Берковица
В Самоков се работ и злагарство га този занаят може да се проследи до сто години, до първомайсюра Георги оу пиарив -От него имаме запазено едно позла1ено тасче с 1 дата 1800 година, г »равнрани фигури па всички_|
манастир
11ачалото повече от Зуйбаров
диви животни и птици, що се въдят из Рила пла [ина, а по средата бил изобразен с гордо вирната ктава елец.
Този Георгн Зуйбаров е вероятно дядо или прадело на онзи Георги Зуйбаров, който през 1910
--— —-—	п
ДЯДО ИЗ ОНЗИ 1 topi n oyinjopwD, twmv	„
I родина е начело на първата българска комуна в
Самоков.
В Самоков бнло познато от много време и ча-0 совпикарството. Пръв часовникар тук е Георги Ив. I Сахатчиев, който работил заедно със сииа си. На-I правата на тези часовници била груба. Всичко I било правено в града в специална леярна и ковач-I наиработилница. Към 1825 годииа някой си Геор-, ги Екнмййът успял да усвой заиаята на майстор 15 Георги Сахатчията, та почнал и той да прави ча-совиици. Гова производство продължавало да съ-। шсствува в Самоков до 1850—1860 година, по което време гака наречените белградски часовиицп 1 започиали да наводняват страната и постепенно | и ггикали от пазара мепните изделия.
Самоков, някога едно от ггьрвите огнища на българското възраждане, Самоков. отдего се раз-иасяли нешироко лросветни искри по „шопската" земя, по Тракия и Македония, е применил отдавна своя лик, своя градски образ.
Загльхнали и обраснали в бурени и храсти видите и маданите. Замряла и изоставеиа е вече  Li арата абаджийска чаршия. Останала е да стър 11 чи сред града като паметник на едно изчезиало 1 чииало само Гилямата камениа чешма в да струп |все така весели из свонте чучури бистра пла нииска вода
174
ПО СТРУМА
Притисиат от Дряновскня рид на юг и Кулата на север, Джерман бързо носи бистрнте си пла-пински води и дава живот на приютилия се тук жив стопански център Станке Димитров (Дун] ница). Някога се редели десетииа ханове и хубави дървени къщи по тази река. Градът като че ли е напуонал рскага и се трупа по двете страни на шнроката централиа улица, която прекосва няко-гашната Дулница на цели километри. Турските кон’аци с п росторните дворове и гради ни отдави а са изчезнали. Навред сега сс издигат хубави новн постройки, прнгочени за новото време.
Развалините на Кулата на север от града ни крият тайиите на една крепост, застанала край Джерман, дето се събирали двата главки пътя oi у (упав и Цариград за Бяло море и Македония.
Много малко знаем за „хубавия град", споме-наван в самия край на XV век. За пръв път нем скияч рицар Арнолд фол Харф през 1499 година споменава Дулница каю име на град. За Дулница нише Куринешич в 1530 година. Безимен руски пленник от XVII век, споменава Дупница, като я нарича село Великое. Венециански пътннк говори .а големия и хубав каменен мост през града, иа правей от Мустафа паша през 1559 година. Най старите подробни сведения за града имаме от ха лжн Качфа и Евлия Челеби от XVII век
Към 1577 година Дулница била откъсната от Охридската патриарший и присъедниена към Ипечката. Във фермана на сръбския патриарх Ар-[ сенн, издадеп в 1731 година, в който се изброяваг митрополннте и околностите. които спадат в Ипечката патриаршим, срещаме и името на Дупннца.
Училище ю в Тупница сс развило стране. За учители тук се говори още в 1785 годииа. От из вестннте дейци на Възраждането позна> с Христа ни Павлович — Дупннчании, по-късно наречен Даскал Свито веки, роден в 1804 година. Трябва да се спомене и моначът Аверкн п. Стоянов, нз-раинал в рил скин манастир, един от първиie бор ни за духовна и политическа свобода.
Струма, киши при Радомир едва се дол а ня през полею, под Хупница е вече широка н пъ.1 нонодпа. Върху лн1ичпи моне1и Струма е пред ставепа като речей бог, държащ ладия или грт. стика, също клас символ на голямото плодоро inc, което е съществувало винаги по тезн долили Ладията ни напомни за голямото пълноводис на
рската, за една плава тына река.
Струма, толи Стримон па древннте. с място на големи събития. Открай време тук обитавали тра-
кийски племена, стримолцн. Още места потеглят <1м струмскитс
никои о г тях даже парнчанп през XII в. пр. п. е. от тезн за Троя в помощ на При грани на чело с вожда сн Ре-
йте Тс посели завигн лъкове на рамо, конете им били „по бели от снега и по-бързи от вятъра*1, а колссннцнтс обковани сьс злато и сребро. Бре-говете на реката са видели копиицата на Филнп Македонски и сипа му Александър Велики. Дот у к
|2 Наши старииии гр ад out-
177
11лдгробна Л QO'ia от долината на река Стрема
достнгна ло ца рс гви -то на одризите, тук бнла и границата иа свободна Леония.
В тази облает на Струма се намира р Бобошево, спомена. вале в турски д<>. кументи още пре | 1526 година. Село* то е съществувалс| без съмненис и пре-ди идвамето на гуц ците. Забележите-лен тук е манастн-рът „Свети Димитър “ със запазена стенна живопис от 1488 година. От мпогобройпите няко! га църкви около Бобошево днес са оига-пали само две по-полусъборена. Това са -   □	век в сграховития пролом
Оливерица, после „Свети Илия" н „Свегл Атана-сий“ Църквата „Света Богородица" е от по-пови време 1851- 1862 година. Постройката на църк-вата е правена от майстор Миленко от село Бла тешннца, а стенната живопис е изпълнеиа под ръ-ководството на Станислав Доспевски.
От Бобошево се достига до другото голямо селище на Струма, до Бнагосвград, по-рано нарнчан
[орна Джумая. Този град е разположен до мя--тото, където в древността било разположено тра-сийското селище Скаптопара, прочуто с известната и просба до римскня император Гордиан III (238—244 г.), поднесена му от жителя на селящего Аврелий Пир, конто служел тогава в император-ската гвардия в Рим. „Ти место си назвал в рсс-криптнте си, пишат скап топ арен ците, че повечс желает в твоето най-щастлмво и всевечно време да се населяват и да се подобряват селата, отколкото да се прогонват жителнте им; подобно нещо е пригодно и за благосъетоянието на хората и за полза Г,а твоето’'най-свещено съкровище. Затова и сами ,.де представяме на твоята божественост законна I просба, молейкн те да погледнеш милостиво на саедното ни искане: жнвеем и прнтежавамс нмот в гореспоменатото село, което е много приятно, понеже има топли води н лежи в средата на два лагера, находящи се в твоята Тракня. И докогато жители ге, живеещи там от старо време, оставали небезпокоенн н непокътнати, платали лесмо данъците и другитс налози. А когато о г време на време никои почнаха да вилнеят и да |изнаснлват, тогава и селото почна да се накърня-вз. Понеже две мили надалеч от селото ни става прочут панаир, тия, що пребивават там зарад па-наира по 15 дин, не остават на мястото на панаи-ра, а ми го налущат и дохождат в нашето село и ии принуждават да нм даваме жилище и да разход-ваме за лекуването ими много други неща без пари. Освен това и войницн, пращани другаде, оставят пътя си и дохождат при нас и също ни накар-ват да ги приемаме в домовете си н да им даваме припаси, без да плащат нещо Пребнвават повече-
добре запазени и едпа
-Свети Тодор" от XIV
178
179
го за ползуване от водите и наместииците на цп винцията, също и гвоите прокуратори. И властям непрестанно прием а ме. понеже с необходимо. По нататък, заявяваг жите.лите на Скаптопара, ние ц/ можем вече да търпим, амя дори имаме помисЯ да оставим я батините огнища вследствие наси лието на тия, що дохождат при иас.“
Надписът, сега загубен, нздълбаи върху кам1к с отговора на императора, бил поста вен пякъде д0 главния път към селото, за да го виждат гия, били на път към селището, преди още да влязаг в него. От надлиса се вижда, че до Скаптопара е би ло мястото на ежегоден панаир. Доколко тради-цията е била силна лук, личи от лова, че в село* (трумски чифлик, недалеч от Горна Джумая, па наиры е съществувал доскоро преди Освобождс-. нието. Нс ще съмненне, на това мясло е имало и светилище па никое божество. Тракинекого селнщр Скаптопара е било раз положено около днешното село Грамада по посока иа хълмовете, гдето се иа-мират и могили, както има могили и около Струм-СКИ чифлик.	“ I
Сегашният Благоевград е основан лук вероятно едва към първата половина и а XV век в равнина-та между минералните води и Делвииския рид, по двата брягажа река Бистрица. От фермам па султан Баязид, издадсн на Карамустафа паша за право на владение на известии земи в Солунската обдаст и около Рила от 1508 година и от разни дру ги съ ди иски акгове от 1502 година, се установи ва, че по това време градът е вечб същеовувал, и то в състава на дупнишкия каднлък. Сведения за града имаме по-късно за годините 1595 и 1620. Басил К'ьмчов ии говори за чисто турския град Йокари
Къща в Благоевград
Джумая за разлнка вероятно от Баракли Джумая |Серско), пак на река Струма.
Благоевград се съживява, когато тук се засил-ja производството на памука и тютюна, събиран в града и препращан към Дунава. За стопаиския полем иа българите в Благоевград, придотплн от близ-штс селнша, ни свнделе.лствува великолепната цър-<ва „Света Богородица**, построена през 1844 готика. Иконостасът на тази църква с нзработен от ъщия майсгор, който изработил и иконостаса на Рмлския манастир. Резбата на този иконостас е по-
180
181
малко позната. По своята наработка тя представ, лява едно истинско художествен© творение. Тряс, ва да се види само групата на момче и момнче конто носят грамаден грозд, за да се оцени изку- I ството на майстора резбар.
За килийно училище в Благоевград имаме । сведения още преди 1800 година. Основи на истиц. ско уредено учнлнще обаче се поставят през 1857 година, когато се основал общ граждански фонд за нздръжка на учнлището. Повод за образуване на тозн фонд дал руският учен Хилфердинг, посе. тил тогава града. Известна нн е и една интересна бележка, записана в тефтера на общия училищем фонд в 1872 година за нздръжка па училището, * някога едио от иай-големите училища в тия области. Пред нмената на дарителите е поставеп след-иият текст: „Понеже възднгането и опропастяване-то на един народ зависи от небесната поеланица — науката, която е действително въздигането на един народ, за туй и ние долуподпнсаиитс, возбудени от народно чувство, решаваме да запишем добровол-ните си подаръци в тоя тсфтер“.
Революционните идеи иамират почва тук малко по-късно. Носител па тези идеи е войводата дядо Ильо, който през 50-те и 60-те години на миналия век действувал из тази облает с дружина смели момчета. Известии са неговите борби с разложки-те турци, конто правели големи пакости в този край.
Благоевград е дал един смел борец на българ-ското освободители© движение — Георги Измир- I лиев Македончето, роден през 1851 година. Георги Измирлиев, определен за врдач на въетанието в
162

Горна Оряховица увиснал с чест на беснлката в тоя град сутринта на 28 май 1876 година.
В самия край на града по пътя за Делвино стон още къщата на друг бунтовник от Благоевград. Това е Мите Марков, учител в града, обе-сен през окюмври 1876 година на моста на река Бистрнца. Къщата на Мите Марков, сега поп ранена, била боядисана някога със синя боя н ня-къде по стеннте били изобразенн два лъва.
Много малко е останало вече от някогашння йокарн Джума я. Вснчко бърже чезне и сс губи, за да отстъпи място на един нов, модерен град, който е долям и важен стопанскн център на Струм-< ката облает.
Все по Струма скоро сс достига Снмитли, сре-дище на пътищата от Банско и пътищата, идващи от юг. С живописната си околност, с близостта на Пирина и минералните си топли. води Симитли ще бъде голям стопанскн център в бъдеще. както някога с бил Крупник в тази закътана облает. По много останки и старнпни паметннцн се вижда, че. около Крупник към IV—V век с съществувало зна-чително селнще. Крупник ни е познат и много къ-сно, в началото иа XV век, и то във връзка с живота на ссмейството на болярииа Яко. След идване-то на турците това семейство се оттеглило да живее в село Граница до Велбъжд (днес Кюстепдил). Яко приел духовен сан и станал епископ на Крупник. Синовсте му после последвали примера на баща си. Един след друг неговите еннове, Йоснф, Давид н Теофан, заминали за Рила и успели да въз-днгнат наново запустелия манастир, като Йосиф, най-старият от братята, станал и пръв нгумен.
Прелом в историята па Крупннк настъпил, ко-
183
гато тази облает била потурчена от всликия везнр Мохамед IV — Мехмед Кюприли (1656—1661 г.) ..В Македония посла (сулганът), пише легок исе-цът, свояго везнра сое 33 тысячи войска . . , вся потурчил. Доспат планина тогда истурчил, Чепину, Крупник, Кочанн, вен тогда истурчи.*
Други летоиисни бележкн обаче сочат, че по 1урчваисто иа тези области станало още при на руваието па султан Селим 1 (1512- 1520 година)
При Крупник разлятача Сi рума се прибира и се втурва през Кресненската клисура. Пред погле-да се мяркат само скалисти върхове и къс сипьо небе. Внсоко някъде горе се виждат кыцички от селото Кресна и склонове, изровени вече от вода-та. След много криволици Струма напуска плани-нйта и пролома, за да се разлес свободно отиовов Мелнишката котловина.
На север изпъкват ведмага пиринските първен-ци, а после.лриближилн до Сандански, отдален ви обхващат и завладяват острите зъбсри на Сина-ница.
Сандански, по-рано Свети Врач, е град, развил со особено след войните. Пенестите и буйнн водн иа река Бистрица, лсковитите минералки води, чудиата плапииска обстановка и мскнят климат ще направят бт Сандански един незаменим наш зимен курорт. Сандански расте и се развива. Той скоро ще стзне гова, което е бил по свосто значение в древпостга. Откриваните навред осиови от по-старн постройки, някои от конто се намират и около самата баня свидетелствуват за едно зна-чнтелно някога селище.
Името си Свети Врач градът носешс от църк-
184
Чешма в град Сандански
ьага „Свет Врач", построена вероятно върху осно-гите на ня koi а шеи Асклепнон Името на селището ст Римската еноха не е известно досега. Никои го стъждествява! с Десудава, други с Александрополис, трети с Партикополис. а съществува мнение, че се е парнчал и Гареск.
185
От откритите надписи и паметници, прибранц I малкня местей музей, се вижда, че тук е имало гс' лямо и значително селище, съществувало до края на VI век. Това показват остатъците от градед^ водопроводнн канали, от крепостни стени, останки, че от късно античния некропол н базилика, какти п доста надписи.
Многобройни са паметницнтс, песне гс ни на тра кийския конник, на Артемида, богиня на лова на бога на виното Днонис, но многобройни са от* крнваните ч типичии за тази облает надгробии плочн с образите иа цели семейства Места иге майстори се стремят понякога да придадат па тези образи и индивиду алии черт.
. За цветущото някога състояние на градеца говори и иамерената в по-iiobg време мраморна плеча с надпне, в който се съобщава за дарението на никоя Флавияна Фнлократия, като благодарное?, която тя дължала на родния сн град заради сказаните на съпруга й почести. Дарението се състоя-ло от десет хиляди драхми за учредяването на фонд, от който трябвало да се купува масло за мазане, използувано от всички граждапи, борци, участвуващи в състезанията, гости и роби. От над-писа се внжда, че в града ставал н тридневен па-наир. Панаирът тук е бил вероятие в тясна връз! ка с лечебиите божества Асклепий, Хнгия и Теле1 сфер, чиято оздравителна сила, според вярването иа старите, се е проявявала в теплите мннерални водн па града. С антнчния култ на боговете лечи-тели може да се обясии и имею на старата църква в Свети Врач, посветена на Козма и Дамян, който са мннавали също за лечителн и са наследили старите нзоставеии божества.
186
В един друг надпис, писмо-отговор на император Антонин Пий (138—161 г.) се разказва, че градскнят съвет, който управлявал някогашния град, се състоял от осемдссет души и че тук ставала оживена търговия с добигък, със сребърпн предмета и с роби. В грача идвалн търговпи от далечни места, което оказвало благотворно влияние върху икономнката на града.
МЕЛНИК
Иътувам пощем за Мелник. Минавам през заспали селца, изкачвам слаби възвишения, прекося-вам Не едно суходолие, засипано с пясък и едри камънн, донессни кой знае откъде из плаиината. Луната сс провира през облаии, огрява за мш върховете на Бсласица и Алиботуш и пак се зак-рива. В сумрака цвъркат хиляди щурци, а там. пред мен. над Пирии, се иадвесил застрашителио черен облак. Някъдс по-далеч се святка и тънти.
Цвнжа се така дълго по нспознати пътеки, спускам се после- по някакво надолнище, прегазвам плаиински поток н достигай изоставен на пътя самотек явор, направил се кран разрушен от водин-те стихии подграден зид. Скоро завивам в тясна долннка и навлизам в заспал дълбоко, забравен градец.
Събуждам се рано, плискам с вода лицсто сн на чешмата н се- радвам на двата вековни явора, разперили широки клони над уличката и малкня площад. Отвсякъде наоколо се виждат изпрсчсни стръмпи пясъчпи степи, а над тях блести и гори вече лятното слънце.
В Мелник не с останаяо много от пякогашния многолюден н богат град. По Ключко дере, по единствената улица на Мелник, по която се про-внра сдвам доловнма ваднчка, са нареденн още
188
।-----------------------------------------------
; чалкото останали и по-добрс запазепи къщи. По | на високо, на изток, се виждат и други няколко I по-големи жилнщии сгради с широко надвесени ' над уличките орехи На вредно място тук стърчат остаиките на така нарсчената ..болярека къща", един архитектурой паметпик, запазен още от да-гечното Средновековие. Това са здраво изградени стени, майсторски украсени с размесеии камъии и гухли, разнообразеии някъдс с геометрични фн-гурн.
Не лича г вече и стръмните улички, сега изро-пени от водата, запустели и обраспали с грево гйк. тичат много и оставите ш десетки к иьркви и параклиси. загубени сета меж чу разва шннге Тук се гюсочваг още само пърквпи* ..Свс 1И Никола”, „Свела Варвара”, „Свечи Антон" « жслезни вериги по колоните за ирнвьрзване на душевно бо 'иите, „Свети Петър" повсчсто из дигнати по средата на миналого столетие. Вър-вите из тази пустош н миспиге, че ее иамирате в никой нзоставен мавритански град. Какъв ти жи вот е кипял преди годннн в тозн «рад, включен между стръмните пясъчни скали. Колко радости и скърби са видели тези сготиии къщи, от конто стърчат сега само развалини. От тези развалини личи там горе на песъчливата скала като забранен страж само един параклис. Не са остаиали здрави н сгеннте на силната някога крепост. Те са сс наклонили и скоро ще полетят в дътбикаы пропасг.
Яка и иепристъгна е била крепостта Мелник, под която сс е прнютявало някога това чудно живописно селище, важен военен център в царството на Самуил и главно средище на жестоко преслед-
189
ваиите богомнлн. Василий II, след превземането на Струмица, през 1014 година стьпил и в Загория, гдсто се из дигала най-снлната крепост Мелник, изградсна на едва скала и обиколена оторед със стръмии и твърде дълбоки пропасти. „Напразно остаиали всички негови заплахи и обсади. Накрая Василий извратил никой си Сергий е предложения и обещания. Крепостта се предала доброволно, след като били дадеии уверения, че не ще пострада, и околното население потърсило и намерило тук убежище и закрила, а също така, че не ще бъде покътнато нищо от града.“
По-късно, след векове, когато латинците дър> жали за известно време Солун (1205—1223 г.), Мелник попаднал под властта на франките. Тази иласт обаче тук, в подножието на Пирнна, едва ли се е чувствувала толкова силно. Все в тези размирни години тук се разпорсждал свободно и родопският деспот Слав, един от тези феодални владетели, * конто бнли готови да служат вески-му, само да залазят властта и богатството сн. Той признал върховната власг иа латинския император, .като се оженил за незаконнага му дъще-ря. Известията за дейността на този деспот Слав се отпасят към периода 1207—1230 година. След битката при Клокотница за него вече престава да се говори. Той вероятно е евършил днигс си в плен при Иван-Асен II. Според думите на писателя Ак-рополит деспот Спав никога не се подчинил на околните господари, помагал ту на латин wife, ту на българите, но никога не дал надежда някому да разчита иа неговата искреиа привързаност.
Какви са съдбините на града през следващите години, когато започват жсстоките борби във Ви-
190
Стара къща в Мелник
..atiiHMCKaia империя, когаю от лея се късзг ча-ии и се образуват малки, пезависими владения, ** неизвестно. В тези борби Мелиик като силна кре пост е играл още важна роля. За южиитс области Мелник е бил гова, което е бнла Месемврия за Черноморского крайбрежие — средигце на добро-г.олио, а много по-често място на иасилпическо от-шелиичество. С това можс да се обясни големияг бром църквн. никои от конто, като Свети Никола", датират още от XIII век. Много от тях от цавна са изчезнали, а за седом се зиае само по предания.
Богат е бил Мелник в туреки време. прочугсъс
191
своите вина и изби, издълбанн в меките пясъчни сжали. Това богатство и благоденствие се вижда отразено още само в изоставенше многобройни ц малко запязени грамадни жилишни постройки, снабдсни с всички удобства, със скривалища. бани, с обширни н просторни вътрешни помещения. Собствсницше на тези богати къщи вижда ме место и като богомол ци в манасгирито на Свеса Го. ра. Така в един надпис от 1802-година във В а то-псдския манастир се чегат имената иа мелпичаии-Коста иерей. Панко чорбаджи, Стояну, Тому, Та сю, Христу . .
Катеря се по нагорещению от слънцето си пей. Нровирам се под диви смокинн, 'цъфиалц парой-и гърся старите храмове, старите улики на града .Навсякъде пари пустот и гитииа Всички се е при бра ио там дату около два га явора, гдето со i руна пъстър народ, с.тязъл от планинше или дишъл от полото, за да размепя своята стока.
Слънцето се издига все по-високо над крепосг-та, все по-силно парят н горят лъчитс по поблед* нелите пясъчни снпеи. Самотни птнци, диви гълъ-би прелитат и бягат да търсят прохлада. В юре-щия детей ден остава да виси над града само без-пределното синьо южно небе.
1, А Н С К О
Над Разложката котловина t легнзла 1ежка тяти а мара и я. На вред сухо, изгоряло поле Само F. дъпото на котловнната, близо до Пирина, лежи (крито в зелеиина Банско, оросявано от Глазня и '^шяница. Скалнстите и рязко очертани вьрхове ла Пирнйа изглеждат като лосипаян с ранен снят Ивдигиали се високо към небеса!а, тези върхове мамят път ника със своите тайии, със своите скри-ти озера и прнказната си хубост. Тук човек памн-ра отмора и закрыла, а някога в далечиого мина-чо и енгуриа защита от чужди племена. Скрит в долината иа Дамяиица, се нздига самотек изо-шран скалист хълм със стръмии спусъци към всички страни. На пего и сега висят простяге ка менян защитим стени иа траките, конто свободно а шарили из вековните гори преди много столетня, наблюдавалн са далеч полете на изток, пък и а бдели иад тесиия планински път, що водел по посока на дисшния Мелник.
Недалеч на север, на ссгапшото Ситан кале, пякога се изднгало друго укрспено 1ракийско селище. загннало в късиата римска епоха, когато .християпството взело връх иад езнческмте култо- е Старо селище се е намирало и в днешното Ши-потко, недалеч от Ситан кале, а това към Капе-тапец носи още името Карагонско.
Н	Г1-1(11П!П<1 ipnu'Re	19J
Банско е израснало ivk много по-късно, когатс старите селища от подножието на Пирина о главна били изчсзнали. Това било, ко!ато султан Мохамед IV и пеговият велик везир Мехмед Кюприлц бродили свободно из българските земи. По онова време тс се застояли по-дълго в Родопите, минали през Чепино и Разлога на пы за Сапун. Това с« години на ужас и страдания, години, когато бъл- ’ гарите планинци били застрашени да загубят сво >па народност. Те се разбягали далеч: един с с | криели в |ъстите гори по-близко до Пирина, други ш сс отправили на север към непристъпната Ри.ча.М От тези преселници изниква и Банско.
Будни и лреднриемчиви планинци, жителитс на • Банско се издигнали много бързо и грады достиг-М нал завидно матсриално благосъстояние. Това е времето от средата иа XVIII век до началото на XIX век, когато селището претърпяло и първите си големи търговски злополуки. Баискални били 1 търговци па па мук. Те купували част от намука, който се е произвеждал в Драмско и Серско, на II товарвали го на кервани от коне и така го разна- [ еяли далеч на север, главно в Буда Пеща и Вне- I па, гдето имали и свои собствсни кангори. Към края на XVIII век Банско има такива богати търговци, каквито още много рядко сс намирали из българските земи.
През Банско преминавали кервани с бали памук на север, в Банско се завръщали същите кер-1| вами, натоварсни с редки л непознати още за Из тока стоки, Така Банско постепенно се прсврыца в пазарен ценгър на цялата облает. Отделки ро-довс се издигнали икопомически, забогатели и съз дали много връзки с чужбина Това са ротовс като
191
Къщата на Неофит Рнлски а Банско
Хаджи ралонови, Хадживълчеви, Хаджимарковн и много други, конто вече вращали и дсцата си да учат в чужбина,
Икономическото и духовно възражданс на Банско виждаме отразено в старите кьщи — грамадпи к а мен ни постройки, обиколени с високи и дебел и защитим степи, а вътрс на много места сна б тени ст ' сигурнп скривалища не само от непадейни на падения, но и от случаен пожар. Тези скривалища имали масивни железни врати. Така всяка къща сгава крепост и Банско се издигнал като укрепен град, без сам да има защитим степи.
Някогашното голямо благосъстояние в Бансед се вижда отразено и в старата църква „Света Богородица4*. Неизвестно кога е строена 1ази иърц*. ва, почъиала малко в земята. В двора се вижда странни високи дървени кръстовс, някъдс личи и дата 1619 година. Тук, на северната сIрана на църквата, под самия локрнв, се вижда камеинц плочка с греб надпис и дата 1808. Това с година, когато църквата вероятно е разширяваиа и по-правяиа, защото на южната страна до BpaiaiJ едва личи надпис с дата 1774, а покровът на пр,-, стола носи дата 1761 година. В църквата „Свств Богородица4* има пенни икони, но 1ази църква се сдави със своя иконостас един рядък образец ,иа старинна църковна резба. Мотнвите тук са т»« вече растиюлни — акаитови листи с Цветове, прем плетен и лозови клонки с гроздове, между тях птички. Тук под големите икони се вижда изрязан и лъв, на-друго място двуглав орел, а горе гълъб и дракон. Навред личи тънката и художсствена ра бота иа някой на времето си даровит майстор резбар.
Великолепна по размерите и градежа си е и по-новата църква „Света Троица44 от 1835 година, завършена напълно през 1837 година дело на архитект Хаджирадопов, учил се в Италия. Об градена с високи каменни зидове, с широк двор, в който се издигат тъики тополи, църквата е ие по-малко великолепна с вътрешната си украса. Вътре се диша свободно. Тук има въздух, простор. Забележителиост са няколкото реда все големи икони, дело на месгни майстори зографи. Родона-чалник иа иконопиството в Банско е Тома Виша-нов, учил във Виена и дал името на фамилията
196

Кулата в Банско
Молерови (от пемското име малер - живописец) Изкуството в този род се предавало от баща ни син почти до края на мииалия век. Това изкустви може лай-добре да се проследи тук, в сама! а църква „Света Троица", гдето се редят да рису Bai Митър Мол еров, син на Тома Ви шанов, после Си мсон Молеров, Георги ('. Модеров. Това са все банскалии юлсми майстори зографи, това е едно поколение от ба щи и сииове, които запълват । изкуствою си цяло столетие.
19
В "вора иа църквата „Света Троица** се изди-га и друг, нс по-мал ко величествен памепшк на нашего народно творчество. Гова с камбанарията, лмислена като срсдновековна куда, издигната през 1851 Юдина, дело пак иа същия майстор — архи-тект Ха гжира донов. Камбаните са дело на Лазар Велеганов (1894 г.), а часовникът на Тодор Хаджирадонов. Годор Хаджирадлнов е първият, който направил железе и iвкачен стан, отнесен на показ в изложен нет о в Пловдив през 1892 година.
Банско, срелише на керванджиите и иа пър-BIHC гежки гърговни, Банско, родоначалиик на ця-чо поколение майстори зографи, е и селище, отгде-Tot излизат видин дейци по възраждапето па бъл-гарския народ. В Банско се тьреи сега и родното мясго на Отец Паисий, който нс бнл никой друг исвен Пеико Баанов. Неговн братя били Липко (Лазар) Баалов, по-късио отец Лаврентий, и х. Въл-чо. Бааиови били стар тьрговски и родолюбив род. Оттук изхвръква по-кьепо и Неофит Рилски, патрнархът иа българските книжовници и педагозп, патриархът на българските писатели, този, койю сьздаде първого пародопросвстпо огнище за раз-просг ранение на светски знания —4* народного цп училище в Габрово (2 'яиуари 1835 г.).
Банско със своего училище в метоха па Ри i-скня манастир през XVI11 век дава и първите иымотни хора на Разлога. Оттук излизат и видки сановницы, конто заемат висок н иостове в тога-вашната още млада, току-що сьздадснэ сръбска държава. От тези сановиици трябва да со спомс-не Михаил Германович, търговсц във Внспа, който през 1815 година става съветппк на крал Ми 1ош Обреноннч и конто като праюиик на Мило
198
ша огива в Русия да търси помощ. По гова време между българи и сърби пяма някакви сиоровс и българите са г. (едали на сръбскага държава кати па свободно славянско княжество. Затова и бан-скал пят Марко Теодорович Везгюф бу тара издава във Виска през 1792 година първня черковносло венски буквар за децата от Сръбско и Българско.
Благодепствието на Банско завършва с вомни тсь конто Наполеон води в Европа. С тези вомни се затварят пыищата па Запад, туря сс край па гърговията с памук за Австрия. Замират керван джипскитс пътекм. гърговските пътища се променят. нйвдига je сега Дунава, а по-късно се явяват вече и железниците. Кепенците иа старите тьрговски фирми в чужбина се захлупват, бавпо започват да заиустяват в Банско и м^смвпите крепостни жилища. Занъхват криви tc улички. Ни закрилями от планината, закърмени в свобочолюбив дух, бан-скалинте, винаги будни, прсдприемчиви, трудолю биви, нс се оставят на сълбата, те се борят, за да жнвеят. Сега банскалии стават джечепи, заиима-ват се с гребка тьрговия, почват да напуска г селището н да търсят прехрана пякъде по-далеч ш icmiutc любнми планиии. Ние ги вижда ме вече ирьснати чяк към Троян, Самоковско (Шипочеие), Птовдив, София, а много по-късно и в Америка Загова не случайно Банско става по-кьено и сре гище иа революционпнтс борби, конто дадоха Го-це Делчев и родиха Илинденското въстание.
И в голяма засуха в Банско е свежо, приятно. От вред планиии, а през полете, през уличкитс шуртят непрестанно чешми и потони, конто иося! прохлада и шеппаг за проминали вековпи събчтня
ОДЕСОС ВАРНА
В репа па гръцкитс колонии, кото мало. лп^р. кият град Милет основал по чападння бряг на Черно морс, принадлежи и Одссос, наречен в VII век от нашита ера Варна. Както съобщана Псев-югкимпос. градът бил «м-нонан, кота го чат тиднй unie нарувал Асти л г. около 570 г пр п < Цмето на града, не гръцко, показва, чс< па т на 1ясю с същесгвувало нечс пякакво тракийско см ппцс. В далечното мииало Одссое е бил винаги важен житарски център, важно пристанище на аптеки търговци, шею ихните кораби намирадн и с н гур но убежище при честите бури в Черно мо-е. В Одесос са пристигали гьрненн храпи oi щепи на Северна Бътгария, оттук били лрепращани роби, сурови кожи, затона гражданиге на старпя град са били прииудспи ш поддьржат постоянно юбри търговски и политически връзки не само съя «т.еедпитс тракийски племена, но и с по-пальните
КИ1СКИ царе.
Първото исюрпческо сведение за 1рада е от времето иа Филип II Македонски, от 341 година мнато негови войски обсадили града, но стълкно-вението бито скоро уредено. В тона уреждапе изо-in участие и някакви гегски жрепн. При Алексии тър Велики Одесос се държи настрапа от отбития-развива ши е Тракия. но при и ас ледники м
(изимах. градът се присъедицява към въстапието а Калатис, лнес ЛАангалия, в Добруджа. Смъртта
Калатис, лнес Л4ангалия, в Добруджа. Смъртта Лизимах проз 281 годииа донася и свободата Гй Одесос. От тази годииа зиачепието на града а*.те Скоро той става един от най-важните търговски среди ща ‘на север от Балкаиа. Неговите И^ръзки се простйр^ли’/алеч в Гърция и Средизем-Соморието.
Гози разцвет на Одссос се вижда отразен в мио-гобропните сребърни тетрадрахми от тази споха, семени с образа на Ачексаидър Велики, конто се Колзували с особей© предпочитаиие между съсед-Миле гракийски и скитски племена. За благоден-4 гвието нй града в доримската епоха можс да се Къди и по добре изработените надгробии плочи. На гази епоха принадлежи и известна га мрамор-ца трупа на Адонис и Афродита, измерена в мразвалииите на града, а от надписи иаучаваме и за присъствнето иа одесоските граждани в Агииа. Че огнпшеннята иа Одесос с близките съсгдии Ц гракийски области са били мирпи и лриятелски, ни сочат и монетите на скитския цар Каните и на друг един, иначе пепознат — Акроза, конто наподобяваг монетите па града.
!При нападепието на М. Л у куя в 72 г. пр п. е. Одесос ие пострадал Той се предал доброволно на римлянше. Нападеннето на Буребиста и нею-внте гети не останало обаче без следи в града, за-щото един надпис с означение на жреците. кой-| ю почва с израза „след завръщапею пи“. показва че (радът е бил напускай п по рано ог неговото население. Гона се предполш а да е оанало кьм
С идванего на римляните в бългириките земи
14 Наши стариинн градове
и I в. на и. е., <• намеоването им но-снергнчно в ^}j вота на областитс около Черно море, ОдессЯ (||, загубил своего стопанско значение. Градът заца зил и правого сн да сече моисти. В (азн ено а той заставал даже начело на съюза иа западните черноморски градове, наричан Пснтаполис Това първенство Одесос отстъпил по-късно на Tomi (Кюстсиджа).
Монетите на Одесос от императорската епоха се отличаваг по своего разнообразие и по изящ ни а сн наработка. От тези изображения по моно 1ите иаучаваме за съществунането в града па го |ям храм на някакво божество, може би иа Апо лон, главною божество иа Одесос. С време ту£[ сс наложил Всликнят бог, известен още с им Тарзалас, който има тракийски произход. В че на този бог през римската епоха се уреждали » специалии игри, наричаии дарзалеи От монетите иаучаваме още за посещенного иа града от импе j аIорите Траян и Хадрнаи. При Граяи.Я особснс при Хадриан (138 161 г), градът претърпял едне тлимо преустройсню. Тогава бнл подповен и ста рня! водопровод.
За икономпческото нздигане и разцвет на Одесос к иърви^ге два века на римского владичество свилетелствува и преусняването на заиаятчийските сдружен ин. Такова било сдружението и на одесоски те рибари, конто Се занимавали iдавно с ловеие на паламуд. Члсновстс на юва рибарско сдруже-ннс били предимио гракнйци. Гракийският елемент впрочем бил Biiiiaiii добре засчъпсн в града.
Не бил малые и потокъг о г малоазийци, коню не преставали да иахлуваг н града дори до VI в. от н. е. Малоазийските и ориен| ал ските пресеки
202
Мраморна трупа на Адонис и Афродита от Одесос (I в. пр н. с.)
ници са били един от нан-ревиостнитс разпросгрант ели иа поката хриоиянска религия. Одесос и близка!а околиисг са били изпьчнени с базилики С гова сс обясиява намнрапего па много късно ашични надписи в града.
203
Тук трябва да се споМсне само разкриванст0 на известната вече в науката църква прн Джана-вар тепе, гдето се откри едно златно саркофагче за мощи от VI век,-украсенф със сапфири и смарагда.
Градът, легиал иа главен кръстопът, не бил пощад ен от нашсствнята на северните народи. Той е засегпат и от готите, защото големите борби с рим-ляните се разигравали недалеч оттук, прн Мар-цианопол. Одесос е център и на събитията, свързани с известпото в историята въстание на Вита-лнан (514—515 г.), командир на римски войскн в Скития, надигнал се срещу Анастасий (418—518 г.). ’ Одесос ис останал настраиа и в по-късните съби- * тня, разиграли се в тези облащи, когато се явили 1 славяните и българите.	?
Огкъм края иа VII век вместо Одесос се споменава името Варна, което има славянски произ-ход и идва вероятно от името на реката Врана, която се влнва тук в морето. Византийскиге хро-нисти Никифор и Теофан разказват, че българите навлезли през 678 година чак до Варна близо до Одесос. Идризи (XII в.) знае Бариас каю голям крайморски град. Скоро след създавансто на бъл-гарската дьржава Варна и превзсч и включен в нейните граннци до падането на страна га под ви I заитийско робство.
В самото начало на XIII век Варна минава отново под българска власт (1201 г.). Калоян прев зел града с обсадни машини Скоро след юва зна  чениего на Варна се повдига огново, когато дотук I достигнал и но суша търговци о г Дубровник, а по I мире от Генуа и Венеция. В 1352 годнва във | Варна намнраме и венециански консул. Наскоро |
204
Надгробия плоча от Одесос (II в- от н. е.)
след това градът изпитал участта на всички български земи — той лада под властта иа турците. Скоро след тези събития (1444 г.) Варна наново [ записва името си в световната история. Тук близо,
205
западно от града, намира смъртта си младият под-ски крал Владислав, поради което е и наречен ..Вариенски".
От античиия Одесос и средиовсковния Варна не е запазеио сега много. От тези времена е оста-иала само така наречената „Римска кула“ — една забележителна късноримска -постройка, рядко за лазена старина в българскиге земи, със сложна архитектура.
Варна, най-големият морски град да България, е сега н първият курорт иа бъл1арскЙя черномор ски бряг, посещаван от летовници от много странн. )
Чудно красива е и близката околпост, пртьна-ла в зеленина. Право иа юг през залива се издига сгръмният бряг на Галата с малки укипи градинки, а иа североизток се вне крайбрежен път меж- • ду лозя и спрстнати вили. Гук е манастирът „Све- * ги Константин11, после обшириите нови плажове на местността.„Златни пясьци“, където се издигат все нови и модерни почивни станции и хотели. Малко по-далеч от брега се намира издълбан високо в скалите и Аладжа манастир (XII -XV в.) с най- j широк обзор към морето, а после и скалите при ’ нос Калиакра.
Известен античен и средновсковеи център, с богата и наситеиа със събития история, Варна лисе  отпово се развива като голям и красив град, чието 1 име и известност е падхвърлило далеч границите и иа нашата родина.
^ЕСЕМВРИЯ — НЕСЕБЪР
। Несебър, позиат на древните писатели като Ме-самбрия, Месембрия или Мссемврия, има дълга, хи  дядолетна история. Най-старите жители на това мя- сто и тук са траките, както се вижда от името на [' гдеда и както бе доказано при последимте археоло-гнчески рйзкопки- Дошлите колой исти от Мегарска-М та колония Калхедон разширили, укрепили и благо- устроили града. Те са гледали може би с уплаха Л бляскавите щитове на Дариевитс войници при пре- миваваисто им край морето иа път за далечиите  скитски земи (513 г. преди и. е.). В него, изглеж- да, намерили убежище и жители на Византион, ко- гато възстанието иа малоазиатските гърци срещу I иерсите (края на V в. пр. и. е.) не успяло. За съд-, бата и историята иа града в класическата древност още малко знаем, макар пякои запазени надписи
I ца ни говорят за храмове, за местните лозя, за I цветущото състояние Па селището. Оскъдни са и I писмените сведения, ио откриваните тук в послед-I ните години нови археологически материалы по-| вдигат малко завесата на миналото и иие научава-I ме вече иещо повече за бита на тукашното насе-/ ление и връзките му със съседните тракийски племена. Научаваме и за търговията на Месемврня с по-далечиите презморски страни - остров Де-
I лос, Египет, Гърция. Така от един измерен иа-
207
Надписът на Садала от Месемврия
скоро иадпис, изднгнат в чест на местния тракий-ски владетел Садала, узнаваме, че градът изказва похвала на този виден тракиец за иегови заслуги I и р.ешава той да бъде увенчан със златен венец в театъра по време на празника на Дионис. Плоча-та трябвало да се сложи в храма на Аполон дои плочите, постдвепи в чсст па няколко негови пред- I ци Този паметннк осветява важни страници от историята иа Месемврия и околността към края иа III в. пр. н. е.
За някогашното цветуще положение на града свидетелствуват и сеченнгс тука монети. Още рано (450 -350 г.) Месемврия има свои монети, а после гакива монети срещаме и при римските импе-
208
ратори от Хадриан (117—138) г) до Филип Млади (247—249 г).
Особеното морско разположение на града е залазило Месемврия от нашествието иа варварите през времето на големитс прсселения в ранно сред новековиата епоха. Когато пък славяните и бъл-гарнте сс настанили в Мнзня, Месемврия станала погранична крепост и най-силиото крайморско укрепление на Визамгийската империя в южною подножие иа Балкана. Затова по-късно тук е бил нзхолният пункт за морските и сухоземпи походи срещу българите, а понякога в града са прибяг--Чзали з$ убежище и свалени български владетели.
През IX век византийците издигнали кули на провлака. на градскитс врати н на одна от старите тукашнн църкви Пикаквн кули обаче не могли да спасят Месемврия от Крум, който през октом-ври 812 годииа след чегнринадесетдневна обса.та превзел града. Българските стенобитии мэшини управлявал един арабски майстор, нзбягал от Византия. Тук победите, щте намерили «ридесст и шест огнеметни машиии със значителен запас от „гръцки огън“. Подир тези събития имею на Me семврия позаглъхва за извей но време. Наново чу-ваме за града след въетаиието на Асеновци и през XIII — XIV век, когато той пала ту в български, ту във византийски ръцс.
За важността на Месемврийското пристанище, за неговата оживеиа търговия имаме не едно све депие. Тук идвали търговци от Венеция, от Дубровник, идвали н геиуезци. Византийският хро иист Пахимер нарича Месемврия голям град, а Ннкифор Грегорас — крайморски укрепен град.
209
Месемврия не излиза от страниците иа история та на българската държава в годините преди ид ваието на турните. През 1364 године Иоан Палеолог обсажда града. В 1366 година граф Амадей Савойски превзема Месемврия за византийцнте. По време на последимте Палеолози Месемврия с близката си околиосг е един от иай-важните гра дове на загиващото царство. Наскоро след това пък градът е ябълката иа раздора между самите Палеолози (1441 —1442 г-). Проживала много борби, Месемврия била завладяиа от турците през 1452 година, когато паднали и всички остаиали още свободни градове.
. Месемврия е сега един от иай-извсстните наши курорты. Но славата на града се дължи и на мно-гобройните развалини н запазени средновсковни църкви. Много от тезн църкви са малки, но те сви-детелствуват. за разцвета на висока архитектура. Мозайковата изработка на стените от два вида бял камък, простите орнаменти, иаправени от размс-стването на тухлите между камьиитс в цели или чупени ивици, във вид на ъглести меаидри, звезды, решетки и пр., нареждането иа малки, кръглн, глииеии плочки около сводоветс иа прозорцнте, както и остатъците от живопис, са характерны за месемврийските църкви, превърналн полуострова в малък музей иа балканска средиовековна архитектура.
Внзантийските грамоти споменават четири Matt астира в града в близката околност. Народът пък зпае за четиридесет църкви, но в града сега са останали запазени развалимте на около десе-тииа. Известен бил иякога манастирът „Свети
210
llbpKujT'j Алнт\ргетос н Н«чМ>ър
11есебър със своего островно положение, своите останки от крепостни стени, стл средпове ковпнте пьстри църкви, със старинните си къщи и тесни улички, запазени в сгария си вид, представ-лява един нстински град музей, един бисер по бъл* гарското чериоморско крайбрежие.
С Ъ Д ЬРЖАНЙЕ
Видин
Рациария
Ескус
Никопол
Нове - Свищов .
Дуросторум — Дръстър
Враца
Етрополе
Ловеч
"Г аброво
Търново
Червен
Шумен Конривтица ('.швеи Ма ,чко Т ьрново С амокон По Струма Мелник Ьанско
Одессу — Варна Несебър"
7
20
26
31
43
59
71
84
102 113 Ж 132 140 148
160
176
188
193
‘>и0
207
Иван Белков
НАШИ СТАРИНКИГРАДОВЕ
Редактор И л ч о Димитров Художествен редактор Михаил Руев Технически редактор Жак Бит е в
Коректор Величка Герова
Дадена за лечат на 6. V. I960 г. Излязла от печат иа 30. VI. 1960 г.
* Норъчка ИЗ. Тираж 2,000. Формат ‘/и ,o/ioe-
Печатнн коли 1.3-50
Иэдателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж" Державен полиграфичен комбинат „Димитър Благоеи*
София, I960