. I Ф P EД ЖИДАН
Б О Ж О М И Л О Б А Р
ЛЮБИТЕЛСКИ
ТРАНЗИСТОРНИ
СХЕМИ
Сканиране: Deltichko, обработка: LZ2WSG
6 октомври 2008 година, KN34PC
СОФИЯ — 1У70
Ъ Р Ж А В Н О
ИЗДАТЕЛСТВО
ТЕХНИКА
УДК 621.396.6(023)
Книгата съдържа голям брой разнообразии транзис-
торни схемн, разпределени в няколко глави: приемници, ннско-
честотни уснлватели, измервателни -уреди, генератори, схеми за
КВ и УКВ любители, любителски електронни устройства, токоиз-
правители и стабилизатори, схеми с различии полупроводникови
елементи и др. Във всяка глава схемите са подредени по слож-
иост.
Предназначена е за широк кръг радиолюбители-конструктори.
В нея могат да намерят подходящи за наработка устройства не
само тези, конто още не са много опитни в работата с транзи-
стори, но и напредналите радиолюбители, Редица схеми предста-
вляват интерес и за специалист.
Alfred Zidan — Boio Milobar
Spojevi sa tranzistorima
Shetne za samogradniu
Tehnicka knjlga
Zafrreb, 1967
621Л
1. Сравнение между транзистора
и електронната лампа
Много малко електронни елементи подобно на тран-
зистора получиха толкова широко разпространение само ня-
колко години след откриването им. Действието на транзистора
се оснонава на никои свойства на полупроводниковите мате-
риЭли, конто бяха известии отдавнд. Като се имат пред вид и
някои по-стари работи, откриването на транзистора бй трябвало
да стане значително по-рано. Върху. възможността да се усил-
ват напрежения и токове с кристали се е работало десетина
години преди това. Едва през юни 1948 г. обаче сътрудниците
на фирмата „Бел телефон" съобщиха за конструирането на нов
полупроводников елемент, изпълняващ функциите на ламповия
триод, и беше предложено той да се нарича транзистор. Пър-
вият транзистор е бил точков, т. е. с Острие, и за разлика от
кристалните диоди е имал две остриета вместо едно. Неговите
недостатъци са били повече от предимствата му. Едва след
конструирането на плоскостния транзистор, една година по-
късно, се оказа, че той има редица предимства в сравнение с
електронната лампа. Наистина някои недостатъци на транзи-
стора и днес все още не са премахнати. В някои области из-
ползуването на транзисторите е по-изгодно, но в други все още
се употребяват предимно електронни лампи.
Транзисторите иматмалки шумове, издръжливостнам еханич-
ни сътресения, по-голяма трайност (време на живот), слабо влия-
ние на външните магнитни полета, възможиости за използуване
и при по-високи честоти, малко захранващо напрежение, липса
на микрофонен ефект и разбира се, голяма икономичност.
Но транзисторите имат и недостатъци, като например: го-
леми разлики в характеристиките на отделните образци, сйлна
температурна зависимост на основните параметри, ниски захран-
ващи напрежения, Което понякога е неизгодно (напр. при мощ-
ните транзистори), ограничени са възМожндстите им за управляване
с няколко електрода или с външно електрическо или магнитно
поле.
5
Да се спрем по-подробно първо на предимствата. Транзи-
с горите напоследък достигнаха пределно малки размери и в
това отношение може да се каже, че са постигнати значителни
успехи. Днес вече има транзистори, конто почти не се виждат
с просто око. Съществуват граници за размерите на електрон-
ните лампи, под конто те не могат да бъдат намалени. Но и
най-малките от тях са няколко пъти по-ролеми от обикновените
гранзистори. Например съотношението между обема на най-
често употребявандта лампа за НЧ усилване (ЕСС 81) и кор-
пуса на нискочестотния транзистор АС 150 е около 1 :85. Поради
простата им конструкция серийното производство на транзи-
стори е много по-евтино, а освен това и трайността им (времето
на >йивот) е значително по-голяма, отколкото при електронните
лампи, тъй като токът в тях преминава в резултат на съвсем
другй процеси. От появяването на транзисторите е изминалог
много адалко време, за да се даде окончателна оценка на сред-
него им време на живот, но стойности между 50 000 и 100 000
часа непрекъсната работа можем да смятаме за реални. Освен
това шумовете на транзисторите, стига да са направени каче-
ствено, са по-малки. Въпреки че е разпространено обратного
мнение, електронните лампи имат по-голе^и Шумове поради на-
личного на части с висока рдботна температура (напр. катода).
Транзисторите не са съвсем осигурени против механичен удар,
но все пак не се повреждат от доста годеми ускорения и при
изпитания с центрофуга издържат такива натоварвания, при
конто електродната система на нито една лампа не може да
остане здрава. Транзистори с подходяща конструкция могат
да се използуват и при много по-високи честоти, отколкото
обикновените електронни лампи. За да работят и при високи
честоти, лампите трябва да са много малки, но да се намаляват
размерите им неограничено не може, напр. поради виоокото им
захранващо напрежение. Трагззсторите могат да работяг
с вапрежение, по-малко от 1 V-, а засега най-ниското
захранващо напрежение на електронна лампа, и то със спе-
циална конструкция, е 6 V. Ако сравним консумацията на тран-
зистора с тази на- електронната лампа, ще видим, че транзи-
сторът е много по-икономичен, • т-ъй като осигурява същата
полезна мощност, но няма нужда от енергия за отопление.
Например спеЦиалният двоен диод-пентод EBF83 при анодно
напрежение 6,3 V изразходва мощност 0,02 W, докато за ото-
пление на катода е необходима мощност 2 W, значи 100 пъти
повече. Разбира се, малката икономичност на електронните
лампи създава трудности главно когато за захранване се из-
6
еюлзуват батерии. Между другого в транзисторните апаратури
няма микрофонен ефект, а и влиянието на външните магнитни
Лолета не е по-голямо, отколкото върху останалите (пасивните)
«елементи на схемата.
Още няколко думи за неДостатъците на транзисторите. По-
вечето от тях могат да бъдат отстранени поне до известна
отепен, ако се вземат- подходящи мер!<и. Чрез въвеждане на
отрицателна обратна връзка може да Се намали влиянието на
температурата върху основните параметри на транзисторите
(техният най-голям недостатък), а също така разликите в ха-
рак'теристиките на отделните образци няма да ни създават
трудности при замяна на транзисторите с други от същия тип.
Ниското захранващо напрежение, което е тяхно предимство,
понякога е и недостатък, особено при много големи мощности
•(напр. няколко киловата), когато стойностите на тока при та-
кивд ниски напрежения трябва да са много големи. Но и тук
при сегашните бързи темпове на развитие можем да очакваме
значителни подобрения. Вече има транзистори за напрежения
250 V, а са направени и лаборатории образци за около
1000 V и йяколкостотин ампера. Много перспективни в
това отношение са силициевите транзистори, конто освен
това работят при двойно по-високи температуря в срав-
нение с германиевите. Подобно на електронните много
«лектродни лампи са конструирани и полупроводникови-
елементи с няколко управляващи електрода (например полу-
проводниковое тетрод и), но те още не се употребяват доста-
тъчно в прайггиката. С ъщото важи и за управляване с външно
електрическо или магнитно поле. Що се отнася до последний
случай (магнитно поле), т\к засега са постигнати най-добри
резултати (напр. гене ратср на Хол, магниторезистор).
Как работа транзастор&т
В тази книга няма да се дава подробно теорията на тран-
зистора. Предполага се, че читателите имат известии знания в
тази облает и затова ще се припомнят само никои по-съще-
ствени положения. Транзисторите се изработват почти изклю-
чително от германий или силиций и затова ще разгледаме тук
един от тях, иапр. германия. Ако вземем парче много чист гер-
маний и приложим към него напрежение, ще получим съвсем
незначителен ток— чистият германий е почти изолатор. С вна-
•сянето на съвсем малк и количества подходящи примеси можем
7
обаче да увеличим проводимостта на германия. Ако го легираме
с алуминий, галий, индий или бор, т. е. тривалентни елементи,
те получим проводимост. от т. нар. /?-тип, тъй като по тонн
начин се получава недостиг на електрони в дадения обра-
зец германий. Местата, където липсват електрони, представля-
иат особен вид микродефекти и можем да ги приемем за поло-
жително заре-дени носители на ток. Тези тривалентни елементи,
конто в сравнение с германия (четиривалентен) имат по-малко
ейектрони, се наричат акцептора, тъй като приемат електрони.
Ако легираме германий с петвалентни елементи, проводимостта
му също ще се повиши, но тозй път това става вследствие на
получения излишък на електрони и затова наричаме такъв полупро-
водник «-полупроводник. Тези примеси, конто водят до образуване
на излишни електрони, се наричат донори, защото отдавят електро-
ни. В /z-полупроводниците електроните са много повече от дупките
и затова първите се наричат основни, а вторите (дупките) нео-
сновни носители. В /г-полупроводниците, обратно—неосновни
носители са електроните, а основни—дупките.~Прибавянето на
даден вид примеси в полупроводниците наричаме още дотиране.
Ако съединим две парчета германий с различен тип прово-
димоет (р и я), както е показано на фиг. 1-1, 1-2, и след като
нанесем на външните им повърхности подходящи електроди,
приложим напрежение, ще установим, че ако положителния
Фиг 1-2. Ток в обратна
посока
полюс на източника свържем с ^-германия, а отрицателния с
«-германия, ще получим сравнително голям ток и съвсем не-
значителен, ако сменим поляритета на приложеното напрежение.
В първия случай електроните от л-област и дупките от
р-област се движат по посока на граничния слой (т. Нар.
8
р-h преход), натрупват се там, в резултат на това се намалява
съпротивлението на този слой и токът е силен. В р-п прехода
или в непосредствена близост до него елекФроните и дупките
се срещат и взаимно се унищожават — това явление се нарича
рекомбинация. Вроят на рекомбиниралите електрони се попълва
от източника (през външнйта верига и електрода на л-област).
От другия електрод (на р-област), напротив, излизат електрони
в посока към източника и в резултат на това се образуваг
дуйки. Те се движат в обратна посока и попълват броя на
рекрмбиниралите дупки при р-п прехода. Така токът от дупки
в р-област се проявява във външната верига като ток от
електрони.
Ако сменим посоката на приложеното напрежение, става
обратното електроните и дупките се „изтеглят“ от областта
на р-п прехода, неговото съпротивление нараства и токът е
съвсем слаб Посоката,’в конто тече по-силен ток, се нарича
права (пропускаща) посока, тази, в конто токът е пренебрежимо
малък — запираща или обратна, а съответният ток — обратен
ток. Описаната конфигурация, състояща се от два полупрово-
дника с различен тип проводимост, е позната под името полу-
проводников плоскостей диод. Като основен материал освен
германий се употребява и силиций, който има редица пре-
димства.
Трябва да подчертаем, че за да опростим разгледания от
нас модел, взехме под внимание само подвижните заряди-—
Фиг. 1-3. Изнравително действие на полупроводниковия диод
електрони и дупки, но в същност в областта на р-п прехода
полето се определи от положителните или отрицателните йони,
т. е. от неподвижните товари.
Тъй като полупроводниковият диод работи като електрк-
чески вентил, в случай че включим променливо напрежение,
както е показано на фиг. 1-3, ще получим на товарного сопро-
тивление изправено напрежение. В положителния полупериод
токът е голям, а в отрицателния — много по-малък. Все пак
стойностите на обратния ток при електронните лампи са несра-
Емитер база Колектор
база
5 —
емитер
Фин 1-4. Конструкция на р-п-р транзистор (вляво) и неювия знак (вдясно^
внимо по-ниски и в това се състои единствената разлика между
характеристиките на тези два изправителни елемента.
На фиг; 1-4 е показана структурата на транзистора или по-
точно на р-п-р транзистора. Той се състои от две ^-области,
между конто има трета — л-област. Към всяка от тях е поста-
Фиг. 1-5. Конструкция на п-р-п транзистор (вляво) и неговия знак (вдяснор
вен електрод, т. е. транзисторът е полупроводников елемент с
три електрода. Единият се нарича емитер и се означава с Е,.
другият — база (Б) и третият — колектор (Я). Знакът на този
транзистор, с който се отбелязва на схемите, е показан на
фиг. 1-4 отдясно. Транзисторът може да се състои от две «-об-
ласти и една р-област между тях според фиг. 1-5; съответнияг
10
знак е малко по-друг. Тъй като във всички транзистори има
два р-п прехода, можем да го смятаме за комбинация от два
диода, както схематично е показано на фиг. 1-6— вляво за
о-п-р транзистор, а вдясно за п-р-п. Конструкцията и на.
Р-п-р транзистор
г—X—г—И
£ б К
п-р -п транзистор
Фиг. 1-6. Диодите на р-п-р транзистора (вляво) и на п-р-п транзистора (вдясно)
двата типа изглежда приблизително както на фиг. 1-7. Ако из-
мерим съпротивленията между отделните електроди на тран-
зистора, ще установим, че съпротивлението между Е и Б, както
и между Б и К е голямо или малко в зависимост от посоката
на приложено™ напрежение, докато между К и Е винаги ще
£митпер
Фиг. 1-7. Конструкция на плоскостей транзистор
измерим голямо съпротивление независимо от посоката на при-
ложено™ напрежение и от типа на транзистора. По този начин
можем да проверяваме дали транзисторът е в изправност, но,
разбира се, не дава представа за начина на работа на тран-
зистора.
Да разгледаме транзистора от фиг. 1-8. Ако между базата
и емитера приложим напрежение в права посока, уредът /t ще
покаже сравнително силен ток. Ако включим (фиг. 1-9) между
колектора и базата напрежение с по-голяма стойност, но в об-
ратна посока, уредът /2 ще показва пренебрежимо малък ток.
Положение™ няма съществено да се измени, ако включим
двата източника на напрежение между емитера и колектора
11
(фиг. 1-10), понеже за диода база-колектор напрежението е при-
ложено в обратна посока. Резултатите от тези три опита не са
в противоречие със схемата на фиг. 1-6. Тя обаче не важи, ако
свържем и третия извод на транзистора, както е показано на
фиг. 1-11. Ако двата диода на фиг. 1-6 са независими, уредт^
Фиг. 1-8. Токът в права по-
сока па диода емитер-база е
голям
Фиг. 1-9. Обратният ток на
диода база-колектор е малък
/, и /3 ще показват един и същ ток, т. е. тока в права посока
на диода Е-Б, а уредът /2 — обратния ток на диода Б-К,
който е много по-малък. Получава се обаче така, че Д и Д
показват почти една и съща стойност, а /3 — много по-слаб
гок. Така нареченият транзисторен ефект се състои в това, че
силният ток-от диода Е-Б се пренася в диода К-Б, т. е. от ве-
ригата с малко съпротивление във верига с голямо съпротив-
Фиг. 1-10. Токът между емитсра и ко-
лектора е малък, ако базата не е
включена
Фиг. 1-11. При включване на бл
зата се получава голям ток в еми
териата и колекторната верига
ление. Оттук е произлязло и названието транзистор — от
англ, transfer resistor (пренасяне на съпротивление). Във вери-
гата с голямо съпротивление тече почти същият ток, както във
веригата с малко съпротивление. Това значи, че изменението на
12
тока във веригата Е-Б, получено с по-малко напрежение, ще
предизвика. много по-голяма промяна на напрежението върху
подходяще избраното товарно сопротивление, включено във ве-
ригата К-Б, т. е. получаваме усйлване на напрежението, а значи
а на мощността.
© © 0 О 0 0
0 6 0 0 0 0
е
© ®
'009 0 0^0, ® 0 0 6 6 0 0 F
О © 0 0 о~о © 009000
.»Електрони
°- Дупки
©»Донора
“бе


Фиг 1-12. Процесите, конто протичат в транзистора, са показани по
опросген начин
От това обаче не се вижда какво става вътре в транзистора,
какъв е механизмът на транзисторния ефект. Това са доста
сложни пронеси и тук ще ги опишем по много опростен начин.
Като приложим напрежение към един р-п-р транзистор, както
е показано на фиг. 1-11 (а също така и на фиг. 1-12), в съг-
ласие с разгледания на фиг. 1-1 случай от емитера (р-област)
в базата (я-област) се впръскват дупки. Този процес още се
нарича инжектиране на дупки. В базата има много малко сво-
бодни електрони и затова рекомбинацията не е така интензив-
на. Броят на рекомбиниралите електрони се попълва от тока,
конто втича в базата (този ток, макар и малък, не е равен
на нула). Дебелината на базата е много малка (само десетина
микрони) и затова по-голямата част от дупките минават през
нея (дифундират), без да рекомбинират, и щом стигнат до ко-
лектора, се изтеглят от електрическото поле в преходната об-
лает между колектора и базата. По този начин в дясната р-об-
ласт се .събират дупки и затова тя се нарича колектор (т. е.
събирател). Дупките, конто стигат до извода на колектора, ре-
комбинират с електроните, идващи от външната верига. Така
потокът от дупки, конто тече в областта на колектора, е равен
на потока от електрони във външната верига. При липса на
транзисторен ефект, т. е. когато всички дупки, инжектирани в
13
базата, рекомбинират там, токът на базата ще бъде равен на
емитерния ток, а колекторният ток ще бъде равен на обратния
ток на съответния диод, т. е. съвсем незначителен. Обикновен<»
около 92 до 99 °,0 от дупките стигат до друтата /?-област, д
от 1 до 8°/п рекомбинират в базата, затова нейният ток с£-
ставлява същия процент от емитерния. Броят на дупките, кои/^о
навлизат от р-област в базата, се попълва за сметка на дврй-
ките електрон-дупка, конто се образуват на емитерния елщд-
род. Оттам новосъздадените дупки се движат към базатН, а
електроните — през външната верига в посока към батерията
и така се поддържа постоянен поток от дупки между емите-
ра и колектора.
В п-р-п транзистора стават подобии процеси, но тук роля-
та на дупките се изпълнява от електроните, а освен това тряб-
да се промени поляритетът на източциците Z>t и Б2. Трябва да
помним, че в р-п-р транзисторите токът се пренася главно от
дупките, а в п-р-п — от електроните.
Фиг. 1-13. Токът в колекюрната
верига се отличава от тока в еми-
терната верига със стойн ост,, рав-
на иа тока на базата
Фиг. 1-14. С увеличаване на на-
прежението • на батерията Б, се
увеличава токът и в трите вери-
ги на транзистора
От всичко казано досега следва, че емитерният ток е равен
иа сбора от колекторния ток и тока на базата. Съответните
стойности са показани на фиг. 1-1-3. От нея се вижда, че колек-
торният ток е приблизително равен на емитерния, а разликата
между тях е равна на тока на базата. Ако увеличим напреже-
иието във веригата на емитера например така, че да се увеличи
с 50°;колекторният ток ще стане 1,47 mA (фиг. 1-14), а през
базата ще тече 0,03 mA (30 р.А). С тази схема, която се нари-
ча схема с обща база, не може да се усили токът, защото из-
ходният, т. е. колекторният ток е по-малък от входния (еми-
14
терния), но както беше вече казано, може да се постигне усил-
ение на напрежението и на мощността. Впрочем и тук се упот-
ребява терминът усилване по ток (означава се с а), който се
определи като отношение между колекторния ток /к и еми-
терния /е :
Х--= 'к- (1)
ZL
Разбрахме вече, че « (на плоскостните транзистори) не може
да бъде по-голям о от 1.
Усилването на транзистора от фиг. 1-13 е
7к °-98 п оя
х : - JE 1,0 “ °’98-
Усилване по ток, по-голямо от 1, ще получим, ако свържем
транзистора така, че общият електроД за входната и изходната
верига да е емитерът (фиг. 1-15). За пример ще Гразгледаме
Фиг. 1-15. Токът в колекторната
верига се отличава от тока в еми-
териата верига със стойност, рав-
на на тока на базата
Фи1. 1-16. С $величаване на на-
прежението на батерията Бх се
увеличава токът в трите вериги
на транзистора
същия транзистор (от фиг. 1-13). Ако изберем напрежението на
батерията Бг така, че във веригата на базата да тече ток 0,02
шА (20 ц А), колекторният ток ще бъде 0,98 mA, т. е. много
пс-голям. Отношението между входния и изходния ток в този
случай наричаме коефициент на усилване по ток £:
'к 0,98
Р /Б 0,02
(2)
15
Стойността на р показва (при малки сигнали), че токът в
колекторната (изходната) верига е 49 пъти;по-голям от входни^
ток (на базата). Следователно, ако изменим напрежението на б^|-
терията така, че токът на базата да се увеличи от 20 иа
30 р.А, колекторният ток ще се повиши от 0,98 на 1,47 н/А
(фиг. 1-16). Трябва да се подчертае, че стойностите за к г р
важат за изходна верига, дадена накъсо, т. е. без товарно с/ъп-
ротивление в нея или по-точно за постоянно напрежение медкду
колектора и базата. Коефициентите а и jj са свързани с опре-
делено съотношение и ако знаем единия,  можем да пресмет-
нем другия по формулата
Освен а и 8 за постоянен ток можем да въведем и коефи-
циенти н^'усилване по променлив ток. За тях важат също фор-
мулите (1) и (2) с тази разлика, че за /ь, /к, /е трябва да за-
местим със съответните изменения.
Свързване на транзисторите
Вече направихме сравнение между транзистора и електрон
ната лампа с оглед на техните предимства и недостатъци. Сега
ще ги сравним по начина на свързването.
И транзисторът, и електронната лампа се употребяват за
усилване, но от разгледаните досега примери видяхме, че меж-
ду тях има значителни разлики. Лампите са елементи за усил-
ване на напрежения, тъй като техният входен импеданс е голям —
от порядъка на мегаоми. Транзисторът, напротив, е типичен
елемент за усилване на ток. Затова техниката на свързване за
лампите и за транзисторите се различава поне по начина на съ-
гласуване на съпротивлението им с другите елементи на схе-
мата. Трябва да изтъкнем още една разлика, за която трябва да
се държи сметка в различимте схеми. Всяка електронна лампа
независимо от конструкцията и параметрите й има еднаква по-
лярност. За да се получи аноден ток, анодът трябва да бъде
положителен, катодът — отрицателен, а посоката му е от ано-
да към катода. Транзисторите, както знаем, са или р-п-р или
п-р-п и от това зависи полярността на приложеното напрежение.
Въпреки че в тези два вида транзистори протичат различии про-
неси, във външната верига се получават еднакви токове и на-
ярежения.
16
По отношение на това, кой от електродите ще бъде свър
зан към нулевата точка (общият за входната и изходната верига
електрод), за транзистора важи същото, което за лампата. Схе-
мата със заземен катод (фиг. 1-17) е най-често употребявана. На
Фиг. 1-18. Схема с общ емитер
със заземен катод
Фиг. 1-17. Свързване на лампа
вся отговаря схемата с общ (заземен) емитер (фиг. 1-18). Този
.начин на свързване също се използува най-често.
При високи честоти най-добре ра’ботят лампите със зазе-
мена решетка (фиг. 1-19), както и аналогичната транзисторна
схема (фиг. 1-20). Тя се нарича схема с обща (заземена) база.
Ако искаме в дадена лампова схема да получим голям входен
Фиг. 1-19. Свързване на лампа
със зазе мена решетка
изхоа
Фит. 1-20. Схема с обща база
м малък изходен импеданс, трябва да използуваме тъй наре-
чения катоден повториТел, при който товарного съпротивление
се намцра в катодната, а не в анодната верига (фиг. 1-21).
Усилването по напрежение при тази схема е по-малко от 1. Ана-
логична на нея е транзисторната схема от фиг. 1-22, която се
нарича схема с общ (заземен) колектор или емитерен повтори-
тся. И тук усилването по напрежение е по-малко от 1.
2 Любнтелскм транЗ 1сюслл схем!
17
Трите различии начина на свързване имат своите недоста-
тьци и предимства. От всеки от тях ще получим различии вход-
ни и изходни съпротивления, различно усилване по ток, напре-
жение и мощност, както и различно фазово отместване на изт
Фиг. 1-21. Свързване на лампа
със заземен анод
Фи>. 1-22. Схема с общ колектор
ходния сигнал по	отношение на	входния. Всички тези ни па-	
раметри са дадени	в таблицата	по-долу И ОТ Ш'	им.
Характеристики на транзисторните стъпала			
Схема	Общ емнтер	Обща база	Общ колектор
Характеристика	£	* .	/✓эр*
Входен импеданс	1 -10 k 2	30 -150 2	50- 500 к 2
Изходеи импеданс	30 -500 k 2	0,3-. 2 М 2	50 юоо а
Усилване по мощност	25-40 dB	20 30 dB	10-20 dB
Усилване по напрежение	300-1000	500 1500	<1
Усилване по ток	25- 1.50	< 1	25—150
Обръщане на фазата	има	няма	няма
18
лредстава за специфичните свойства на тези схеми. Не е вклю-
чена само граничната честота, тъй като тя зависи предимно от
типа на транзистора. Все пак можем да кажем, че един и същи
транзистор работи при по-висока честота, ако е свързан по схе-
ма с обща база, отколкото по схема с общ емитер. Съответ-
тщте гранични честоти се различават приблизително р пъти.
Трябва да се има пред вид, че стойностите на съпротивле-
нията и усилването, дадени в таблицата, не са някакви твърди
стойности, а само дават приблизително граничите, в конто се
движат параметрите на обикновените транзистори. Има, разби-
ра се, различии видове транзистори, чиито параметри мбгат да
бъдат извън тези граници.
Работна точка на транзистора
и температурна стабилизация
Видяхме вече, че транзисторът се влияе силно от изменения
на температурата в областта на р-п прехода. Високата темпе-
ратура може не само да промени режима на транзистора, но
и съвсем' да го повреди поради протичането на т. нар. топли-
нен пробив. Колко е чувствителен транзисторът към темпера-
турни изменения, се вижда най-добре от това, че при герма-
ниевите транзистори с повишаване на температурата на всеки
десет градуса колекторният ток се удвоява. Нарастването на
колекторния ток предизвиква ново повишение на температу-
Фиг. 1-23. Схема с фиксиранр
преднапрежение на базата
Фиг. 1-24. Схема с автоматично
преднапрежение на базата
рата, а това на свой ред води до лавинообразно нарастване
иа тока, докато транзисторът не бъде повреден. Това явление
се нарича топлинен пробив.
Тъй като във всички схеми тук са употребени няколко ти-
19
пични начина за определите на работната точка и за стабили
зиране н'а режима, ще ги разгледаме сега, за да не става нужда
често да се връщаме към тях.
В схемата на фиг. 1-23 токът, необходим за установяване
на работната точка, се получава, като свържем базата с ис-
точника за захранване Б посредством съпротивлението М.
Този режим на. фиксирано преднапрежение или по-скоро ра
фиксиран поляризира’ц ток има редица недостатъци. Най-ца-
пред токът на базата е определен от съпротивлението и
захранващото напрежение, затова транзисторът не може да се
смени, без да се промени стойността на /?г. Освен това тази
схема се влияе силно от температурата. Известно подобрение
може да .се постигне чрез използуване на т. нар. схема с ав-
томатично преднапрежение, показана на фиг. 1-24. Тук съ-
иротивлението /?, не е свързано направо с източника, а с
колектора. Акр се измени режимът така, че колекторният ток
да нарасне, ще се увеличи падението на напрежението върху
/?2 и поради това ще се намали напрежението както между
колектора и емитера, така и между колектора и базата. Токът
на базата се намалява, а вследствие на това колекторният ток
също.
С тази посюяннотокова отрицателна обратна връзка се по-
стига известна суабилност на схемата по отношение на темпе-
ратурните изменения, а също така при смяна на транзистора.
Фиг. 1-25. Схема с фиксираио Фиг. 1-26. Схема, стабилизирана
преднапрежение на базата и еми- с делител на напрежение, захран-
терпо сопротивление за стабили- $ан с постоянно по стойност
зация	напрежение
Схемата на фиг. 1-25 е подобна на тази от фиг. 1-23, тъй
като преднапрежението е също фиксирано, но за отстраняване
на недостатъците на схемата от фиг. 1-23 се използува отри-
цателна обратна връзка [посредством емитерното съпротивле-
ние /?3. Базата, чрез конто се управлява, е отрицателна спрямо
емитера. От емитерния ток върху съпротивлението /?3 се полу-
20
чава Падение на напрежението, което намалява напрежението
между базата и емитера. Така нарастването на колекторния ток
предизвиква увеличение на напрежението върху /?3, токът- на
базата намалява, а порадй това и колекторният ток става по-
малък. По такъв начин чрез осъществената посредством съ-
противлението /?3 постояннотокова отрицателна обратна връзка
Вход
Фиг. 1-27 Схема, стабилизирана
с дслител на напрежение, захран-
ван с нромспливо по стойност
напрежение
Фик 1-28 Температурна стаби-
пиация’на транзисторно стъпале
с термистор
стабилйзираме схемата. За да не се намали усилването на стъ-
палото от допълнителната променливотокова отрицателна обрат-
на връзка, емитерното съпротивление обикновено се шунтира
с кондензатор, конто има голям капацитет. Ако трябва пък да
се намали изкривяването чрез такава променливотокова отрица-
телна обратна връзка, кондензаторът Ct се отстранява.
В схемата на фиг. 1-26 напрежението на базата се получава
чрез делителя /?2 конто cei захранва от източник на на-
прежение с постоянна стойност.
Чрез съпротивленията /?2 и /?3 се
постига отрицателна обратна връз-
ка по постоянен ток. В схемата от
фиг. 1-27 се въвежда отрицателна
обратна връзка както по ток, та-
ка и по напрежение—първага чрез
съпротивленията /?2 и а втора-
та чрез съпротивлението У?!, тъй
като десният край на съпротивле-
Вход “
272?
Фиг. 1-29. Температурна стаби-
лизация ца транзисторно стьпаяо
чрез диод
нието /?2 е свърЗан не 'Направо с
източника, а с колектора. Схемата работа подобно на тази от
фиг. 1-24 (с автоматично преднапрежение), но порадй наличие-
то на делителя стабилизацията е по-добра.
21
За температурка стабилизация честя) се използуват, особе-
но в крайните стъпала на транзисторните приемници, и усил-
ватели, термистори с отрицателен температурен коефициен г
(фиг. 1-28). Долното съпротивление на делителя за базата £
разделено на две части (/?, и /?2), а успоредно с R., е свързц'н
термистор. Ако температурата нарасне, а поради това и. колек-
торният ток, съпротивлението на термистора ще се намали,
което предизвиква спадане на напрежението база-емитер.
В резултат на това колекторният ток ще се намали, т. е. сток-
ността му ще остане приблизително същата, каквато е била.
За стабилизиране на колекторния ток по отношение изме-
ненията на температурата и захранващото напрежение можем
да използуваме във веригата на базата вместо термистор плос-
костей диод (фиг. 1-29). Ако изберем подходящ диод, ще по-
лучим по-добра стабилизация, отколкото със съпротивления
или термистори.
Допълващи се транзистори
Под допълващи се транзистори разбираме два транзистора,
единият от конто е п-р-п, а другият — р-п-р. Ако става дума
за симетрични транзистори, това значи, че характеристиките на
двата транзистора са еднакви, но посоките на токовете им са
различии. Тези понятия не съществуват при електронните лам-
пи и в това отношение транзисторите ни дават нови възмож-
ности. В тази книга има няколко схеми, където са използувани
допълващи се транзистори.
Видове транзистори
Както беше вече казано, първите транзистори са били точ-
кови. Техвите недостатъци са отстранени до голяма степей при
плоскостните транзистори и днес те се произвеждат най-масо-
во и най-широко се употребяват. В зависимост от това, как се
получават кристалите, от конто се изработват транзисторите,
т. е. в зависимост от тяхната конструкция и производствена
технология,., съществуват различны видове транзистори, което е
важно предимно само при използуването им на высоки честотн.
В-нискочестотната техника преобладават плоскостните транзис-
тори. Между високочестотните транзистори -според конструк-1
цията им различаваме следните видове: дрейфови, меза, планар-
ны, епитаксиални, планарно-епитаксиални и др., подробности за
конто могат да се намерят в специалната литература.
22
Съществуват транзистори за усилване на напрежение и за
усилване на мощност. Между транзисторите от тези два вида
има както високочестотни, така и нискочестотни. Особен вид
са тъй наречените импулсни транзистори, конто се използуват
в ключовите схеми, в импулсните генератори и т. н.
Други полупроводникови прибора
В транзисторните схеми освен транзистори се използуват и
други полупроводникови елементи. На първо място това са раз-
личайте полупроводникови диоди, конто служат за детектиране
на ВЧ сигналы, за изправяне на променливи и стабилизиране
на постоянны напрежения (опорни диоди) и др. Съществуват
специални диоди, с конто се произвеждат трептения (тунелни
диоди), диоди с променлив капацитет (варикапи), светещи дио-
ди от галиев арсеник и т. н. От останалите полупроводникови
елементи най-важни са фототранзисторите, фотодиодите, фо-
тоелементите, фотосъпротивленията, управляемите сили-
неви изправители (тиристори), варисторите, термисторите,
еднопреходните и полевите транзистори. 11оследните, при които
се използува тъй нареченият ефект на полето, са много пер-
спективны, тъй като свойствата им са подобны на свойствата
на електронните лампы (имат напр. голям входен импеданс).
Въпреки че някои от тези полупроводникови елементи са
.малко познати в практиката, в книгата са дадени някои схеми
с тях.
23
2 Приемници
Детектор с НЧ усилвател
Детекторният приемник от фиг. 2-1 не се отличава, общо
взето, от схемата, по конто много начинаещи правят своите първи
приемници. Вместо остарелия детектор с кристал от оловен
сулфид тук е използуван
Детектираният сигнал се
усилва от прост НЧ усил-
вател за слушалки (2000..
. 4000 й). За да се намали
затихването на трептящия
кръг, предизвикано от дио-
да, изводът на бобината,
към който е свързан дио-
полупроводниковият диод ОА160.
дът, се прави след около
Д, до V, ОТ общия брой фиг- 2’L Летекторен приемник с НЧ
на навивките, смятано от
долния край.
Точната стойност на захранващото напрежение не е от зна-
чение, а също така може да се използува кой и да е НЧ тран-
зистор. Оптимална изходна мощност може да се постигне, като
се избере подходяще съпротивление във веригата на базата,
затова се препоръчва да се опита първо с променливо съпро-
тивленир. Разбира се, стойността му ще зависи и от импеданса
на слушалките в колекторната верига.
Бобината на този приемник може да бъде и въздушна. На
цилиндрично тяло от изолатор с диаметър 25 mm се навиват
около 90 навивки от литцендрат. Могат да се направят някол-
ко извода за включване на диода и после да се установи на
кой от тях приемникът работи най-добре.
Връзката с антената се регулира с тример, включен между
нея и бобината. Можем да използуваме и променлив конде н-
затор с подходящ капацитет.
24
Приемник с просто устройство
На фиг. 2-2 е показана по-проста схема от тази на детек-
торния приемник от фиг. 2-1. В нея има само един транзистор,
свързан- направо с трептящия кръг. В колекторната верига са
включени слушалките. Диодът база-емитер работи като ВЧ иэ-
Фиг. 2-2. Прост приемник с един
транзистор- - вариант I
Фиг. 2-3. I [рост приемник с един
транзистор вариант II
правител (демодулятор), а в слушалките се получава усилен
сигнал. Външната антена може да се свърже чрез тример (око-
ло 200 pF) или посредством отделна бобина Lx. Бобината
може да бъде производна бобина за средновълнов входен кръг
(например същата, както в схемата 2-1), но мястото за извод
трябва да се определи при изпробването на приемника. Ако ис-
каме да си направим бобините сами, но не въздушни, а с фе-
ритно ядро, трябва да се навият на феритна пръчка около 80
навивки за Z2 и около 20 за Lx. L> не е винаги необходима.
Тя намалява влиянието на антената. Транзисторът може да се
включи и по друг начин — както е показано на фиг. 2-3, но
тук най-подходящият извод на бобината трябва да се потърси
на друго място.
Захранващото напрежение в тези схеми също не е нужно
да бъде точно определено. Може да се използува дори батерия
от 1,5 V. Акр се намираме близо до никой по-силен предавател,
можем да използуваме за захранване на приемника ВЧ енергия
вж. схемите 2-7 до 2-Н).
Приемник с един р-п-р и един п-р-п транзистор
С един р-п-р и един п-р-п транзистор може да се направи
при емнцк, кейто има минимален брой съставни части (фиг. 2-4
и 2-5). Треятящият кръг е свързан с базата на първия тран-
зистор, който може да бъде р-п-р или п-р-п. Връзката между
транзисторите е галванична, т. е. колекторът на първия тран-
25
зистор е свързан направо с базата на втория, в колекторната
верига на конто са включени високоомни слушалки. Източни-
кът за захранване (батерията) е включен между земята и еми-
тера на втория транзистор. Полярността му (плюс или минус
^.Ю.-ЮО
Фиг. 2-4. Прост приемник
с- един п-р-п и един
р-п-р транзистор
Фиг. 2-5. Вариант на схе-
мата 2-4 — транзистори ге
са с обратен тип
проводимост
заземен) се определи от типа на вгория транзистор. Както се
вижда, в този приемник няма никакви съпротивления, нито бле-
киращи кондензатори. Първият транзистор трябва да бъде ви-
сокочестотен р-п-р или п-р-п. В зависимост от това вторият
(нискочестотният) трябва да бъде п-р-п или съответно р-п-р,
т. е. винаги обратен на първия.
Бобината за този приемник може да се направи по същия
начин, както за приемниците от фиг. 2-1, 2-2 и 2-3.
Приемник с обратна връзка
Както с лампи, така и с транзистори могат да се направят
прости приемници. Като пример за това може да послужи схе-
мата на приемник, с обратна връзка (фиг. 2-6), конто прилича
много на познатия еднолампов. регенеративен приемник. Създа-
дената между колектора и базата на транзистора ОС 613 капат
цитивна обратна връзка се регулира, като меним преднапреже-
нието на базата с потенциометъра Р. Данните за трептящия
кръг важат за средновълновия обхват и за феритна антена, но
подобен кръг може да се направи и за кой да е обхват, ако
се употреби подходящ транзистор. НЧ напрежение се филтрира
и се подава на НЧ усилвател. Няколко подходящи за тази цел
усилвателя са описани в трета глава. Изводите на бобината,
чрез конто се осъществява обратната връзка, са посочени на
схемата. При изпълнението й е добре да се направят пове’че
26
изводи от двете страви на бобината, например на всеки десет
навивки, и после да се установи кои от тях са най-подходящи_
За късовълновия обхват външната антена трябва да се включи
врез тример.
Фик. 2-ti, Приемник с обратна връзка
Практиката показва, че е по-добре връзката между базата
на транзистора и потенциометъра Р да се осъществи с ВЧ дро-
сел вместо със съпротивлението Rt. Може да се използува
стандартен ВЧ дросед с индуктивност от 2 до 2,5 mH. Ако ня-
маме възможност да се снабдим с дросел, мо!жем да си напра-
вим сами, като върху ВЧ ядро с диаметър 6 mm се навият
около 500 навивки тип „универсал“ с литцендрат Л 10x0,053
Дроселът може да се ваправи и без ВЧ ядро, като на цилин-
дрично тяло с-диаметър 20 mm се навият около 600 навивки,,
разделени напр. на 6 места по 100 навивки, за да се намали
собственият капацитет. Проводникът може да бъде с дебелина
от 0,10 до 0,15 mm с изоляция от лак или лак и коприна. ВЧ
;росел можем да направим и върху ядро от ВЧ желязо с пре-
градки, конто се запълват с навивки от проводник с определе-
на,"дебелина.
Тъй като не е необходимо стойностите на съпротивле-
нията и на захранващото Напрежение да бъдат строго опреде-
лени, няма значение точно кой от работещите в дадения чес-
тотен обхват транзистори ще употребим.
“Може също да се \ потреби одножилен проводник, нарр. ПЕЛ 0,1.
27
Приемници без батерии
Въпреки че използуването на приемници е без батерии, на-
ричани още „пасивни приемници**, е все още спорен въпрос,
предлагаме тук няколко такива схеми, понеже са твърде свое-
образии и интересни. Осъществяването им е възможно само с
транзистори, тъй като за тях са достатъчни много малки на-
прежения и токове. Захранването на такива приемници става
за сметка на приетата от антената ВЧ енергия. Ако се намира-
ме близо до някой предавател, чрез изправяне на ВЧ сигнал
можем да получим достатъчно голяма постояннотокова ком-
понента и да я използуваме за захранване. Естествено тя ще
бъде толкова по-голяма, колкото по-голяма е мощността на пре-
давателя и колкото е по-малко разстоянието до него. Така при
известии условия може да се осъществи приемане даже на
30—40 km от някой силен предавател (над 100 kW). Условие
за това, разбира се, е наличието на добра (достатъчно дълга и
висока) външна антена и сигурна земя. Близо до предавателя
(до 10 km) не е необходима външна антена, можем да употре-
бим и стайна.
Схема на пасивен транзисторен приемник, който не се раз-
личава много от обикновения детекторен приемнищ е показана
на фиг. 2-7. Трептящият кръг се състои от променлив кон-
дензатор и бобина L*. Ако включим слушалките в клемите b
Фиг. 2-7. Прост приемник
без батерии
0С70
Фиг. 2-8.1 [одобрен вариант
на схема 2-7
и с, приемникът работи като обикновен детекторен приемнйк.
Ако пьк ги включим в клемите «.и Ь, транзисторът работ
като НЧ усилвател. и приемаието е по-добро.
Схемата на фиг. 2-8 представлява разширён вариант на
тази от фиг. 2-7. Използувани са два отделни променливи
* Със сыните стойкости като в обикновения детекторен приемник (вж.
фиг. 2-1, 2-2 и 2-3).
28
кондецзатора Ct и С2. Оптимално приемане се установява най-
напред с първия от тях, а после с втория. За да се намали
затихването на паралелния трептящ кръг (А2/С2), предизвикано
от диода, той се свързва с бобината след около 1/,! от броя
ОС7О
Фиг. 2-9. Прост приемник
без батерии, работещ с
удвоител на напрежението
Фиг. 2-10. Прост приемник
без батерии и без диод
на навивките (смятано от горния й край). L, и L2 имат една-
къв брой навивки.
На фиг. 2-9 е показан друг вариант, където напрежението
се удвоява посредством два диода ОА160 и по този начин
сигналът в слушалките се усилва. Бобината е същата, както
преди, с тази разлика, че изводът, към който са евързани ан-
тената и базата на транзистора, се намира в средата й:
На фиг. 2-10 е показан пасивен приемник, който няма
диод, тъй като сигналът се детектира направо от транзистора.
Изводът на бобината, към който е запоен емитерът, се нами-
ра някъде между 1/., и 1/а от същия брой навивки. Променли-
вото съпротивление във веригата на
базата не влияе много на силата, а
служи за намаляване на изкривява-
нето. Тази схема це е удобна, кога-
то приетият сигнал е много силен, и
тогава трябва да използуваме един от
трите варианта, описани по-горе. При
добра антена и не много голямо раз-
стояние от някой предавател прием-
никът може да работа и с високо-
говорител. За тези схеми е подходящ
кой да е НЧ транзистор.
Най-добре ще бъде обаче, ако употребим отделен трептящ
кръг, настроен на честотата на най-близкия предавател. Полу-
ченото по този начин право напрежение можем да използуваме
за захранване на обйкновен транзисторен приемник. Схема-
0А160 ВЧДр.
±50п±50
L.
Фиг. 2-11. Изправител за
пол} чаване на захранващо
напрежение or ВЧ сигнал,
приет от антената
29
та на такъв ВЧ изправител е показана на фиг. 2-11. Бобини-
те се изработват по същия начин като тези на фиг. 2-3. '
Сврьхрегенеративен приемник за къси вълни
За КВ и УКВ обхвати се използуват често свръхрегенера-
тивните приемници. Схемата на такъв свръхрегенератор за
къси вълни е показана на фиг. 2-12. Обратната връзка се
регулира с включения в емитерната верига потенпиометър от
Фиг. 2-12. Свръхрегенеря!ивен кьсовъяюв приемник
2 к 2. Трябва да се изберат подходящи за дадения обхват про-
менлив кондензатор и бобина, а изводът, към конто е свър-
зан емитерът, да се направи на около до 1,8 от общия брой
навивки, смятано от долния край на бобината. Връзката с ан-
тената може да бъде както капацитивна, така и индуктивна.
За захранване на приемника са необходими два източника,.
тъй като базата на транзистора е заземейа направо и трябва
да се създаде както положителен, така и отрицателен потен-
циал спрямо земята. За емитерната верига е достатъчно на-
прежение 1,5 V, а за колектора — от 4,5 до 9 V.
НЧ напрежение се отвежда от вторичната намотка на НЧ
трансформатор с отношение между броя на навивките 4: 1
Такъв трансформатор може да се направи, като се навият
върху железно ядро със сечение 1 до 1,2 ста 2400 навивки
за първичната и 600 за вторичната намотка. Дебелината на
проводника трябва да бъде 0,06 mm за първичната и 0,10 mm
за вторичната. Съпротивлението 500 <2 може да се намали на
200 или 100 2, ако обратната връзка се окаже много силна.
Кондензаторът, чрез който е заземена първичната намотка на
30
трансформатора, може да има стойност и повече от 2 nF, но
тогава ще дава накъсо по-голяма част от високите звуков»
честоти.
Приемник за къси или ултракъси вълни
Още един свръхрегенеративен приемник е показан на фиг.
2-13. Базата на транзистора е заземена направо и затова с а
необходими два източника за захранване. Трептящият кръг се
намира в колекторната верига, а обратната връзка между ко-
0б!70(.ЗШ)
АРЮБ(заУКВ)
3-30. НЧТр. "
<-4,5и
'Изход
антена
.«4^® ж-
I Ф 10п i
-II 1
22п
Фиг. 2-13. Свръхре1 оперативен приемник за КВ или УКВ
лектора и емитера се осъществява посредством тример 3 до
30 pF. Тя се регулира с включения в емитерната верига по-
тенциометър от 10 к£>. Между потенциометъра и емитера се
намира дросёл, а НЧ трансформатор е свързан последовател-
но с трептящия кръг. Изходът може да бъде включен към
някакъв НЧ усилвател с един транзистор за слушалки или др.
За КВ обхват са подходящи транзисторите ОС 170, ОС 169,
ОС614, АР105 и др., а за УКВ ОС171, ОС615, AF106,
AF114 и др. Елементите на входния кръг се определят за
съответния обхват по данните на фиг 2-14 и 2-19.
Този приемник прилича много на приемника от фиг. 2-12,
но тук бобината на трептящия кръг има само два извода, кое-
то е негово предимство — не трябва да се търси къде е най-
подходящото място за третия. Може вместо дипол да се из-;
ползува обикновена антена, връзката с която да бъде или ин-
дуктивна (прсредством още една бобина, другият край на кон-
то е заземен), или капацитивна (през въздушен тример Ът око-
ло 5 pF да се свърже със статора на променливия конден-
затор).
ВЧ дросел има около 100 навивки от проводник ПЕЛ 0,1,
навит върху тяло с диаметър 3 min. НЧ трансформатор тряб-
ва да има коефициент на трансформация около’4:1.
31
Свръхрегенеративен приемник за УКВ
За'УКВ обхват може да се направи свръхрегенеративен
приемник по схемата 2-14, конто не се отличава много от
тази за КВ. Необходим е само един източник на захранващо
напрежение, но останалите съставни части са повече.
£,=4на6. ПЕЛКЕ 0.2 (между Eg)
L,- 6 not. Ф 0.6, извод на 2-та наг
2	' ’	(:х г^-звомн:
Фиг. 2-14. Cupbxp^i ежративен УКВ приемник
Обратната връзка се регу.тира с високоомен потенциометър
(1МЙ), включен във веригата на базата. Трептящрят кръг е
предвиден за УКВ обхват от 8(1 до 100 MHz. Връзката’С анте-
ната е асиметрична, но можем да я направим и симетрична,
като отстраним тримера и заземим средата на Lv
НЧ напрежение се отвежда от вторичната намотка на транс-
форматор с отношение на броя на навивките 4:1. Вместо него
може да се използува RC-церига, което не е толкова сполуч-
ливо, но е по-просто. ВЧ дросел може да се замени със съпро-
тивление от 100 до 300 £>. Коя от тези две възможности е
но-добра, трябва да се установи опитно. Дроселът се изработ-
ва, като се навият върху тяло с диаметър 4 mm около 30 на-
вивки от проводник ПЕЛ 0,3.
За УКВ могат да се използуват и други транзистори, но
най-добри резултати се получават с тези от типа AF. Свръхре-
генеративиите приемници, представени на фиг. 2-13 и 2-14,
32
могат да се използуват както за КВ, така и за УКВ, ако се
изберет по подходящ начин транзисторите и елементите на
трептящите кръгове.
При изработването на УКВ приемници трябва всички метал-
ни части да се заземят (магнитопроводът на трансформатора,
нотенциометърът и т. н.), за да не се получат нежелателни
обратни връзки и за да не оказват влияние капацитетите на
околните тела. Поради последното се препоръчва да се екра-
нира пялата входна част.
Прост рефлексен приемник
Транзисторът, както и радиолампата, може да се използува
за усилване на НЧ и ВЧ едновременно в т. нар. рефлексна
схема. На фиг. 2-15 е показана схемата на рефлексен прием-
ник без обратна връзка във входния кръг.
006/3
Фиг. 2-15. Схема на рефлексен приемник (I)
ВЧ сигнал се подави на транзистора през бобината за връз-
ка L>, която служи, за да се съгласува голямото съпротивле-
ние на трептящия кръг с малкото входно съпротивление на
транзистора. За Z,t може да се използува обикновена фе-
ритна антена с намотка, върху която да се навият и някол-
ко навивки за Усиленото ВЧ напрежение се подава на де-
тектиращия диод през ВЧ трансформатор Z.3/Z.4. Оттам полученият
НЧ сигнал, след като се филтрира, се отвежда в базата на
транзистора, която заедно с детектиращия диод получава от-
рицателно преднапрежение през съпротивлението 47 kQ. Пър-
Лн>би1 е.гски 1 р.ниисi'»рнн схеми
33
вичната намотка на ВЧ трансформатор не е направена като
трептящ кръг и е свързана последователно с тази на НЧ
трансформатор, от чиято вторична намотка се отвежда НЧ сиг-
нал. Енергията, конто осигурява феритната антена, обикновено
не е достатъчна, за да работа приемникът. В такъв случай е
желателно да се употреби и някаква външна антена, напр. по-
дълъг проводник, който да се включи през кондензатор от
десетана pF, за да бъде избягнато разстройването на трептя-
щия кръг от антената. В тази схема можем да използуваме
кой да е ВЧ транзистор. ВЧ транзисторът трябва да се екра-
нира от входния кръг, за да не възникнат паразитни обратни
връзки и да се стигне до самовъзбуждане на приемника. Ком-
плектуваните приемници от този тип имат обикновено още
един транзистор, където НЧ сигнал се усилва и после се по-
дана на малък високоговорител. Регулирането се осъществява
с потенциометър, включен между вторичната намотка на НЧ
трансформатор и базата на втория транзистор.
Ррфлексен приемник
На фиг. 2-16 е показана схемата на още един прост рефлек-
сен приемник. Работната точка на транзистора се нагласява с
±30	ОСБ12,Б13
3 ..30 ВЧ Др
2к М
±ln HJ/r ±10п
, w^-нчТ _
dti-г~~н—----4,5V —Ч
ЮК	ЯК 2x06160 или 2хОА174
Z,=30наб, литцендрат 20к 0,04
1^40 наб-----»-----я----”---
-L3 - ЮнаЬ---»------г----it--
Фиг. 2-16. Схема на рефаексеи приемник (II)
потенциометъра от 10 кй. Нейното положение зависи от това
на променливия кондензатор. Едновременно се нагласява и
преднапрежението на демодулиращите диоди.
34
Усиленият ВЧ сигнал се детектира от изправителна схема
с удвояване на напрежението. Така полученият НЧ сигнал се
подава на базата на транзистора, усилва се и се отвежда от
колектора през филтър към НЧ усилвател, който може да се
направи по някоя от схемите, описани в трета глава.
Вместо RC-филтър може да се използува НЧ трансформа-
тор, но тогава трябва преди него в колекторния кръг да се
включи ВЧ дросел (означен на схемата с пунктир), за да не се
наруши работата на ВЧ усилвател. Коефициентът на транс-
формация трябва да бъде около 4, а дроселът може да се
направи според данните на фиг. 2-6.
Както и преди, данните за трептящия кръг важат за сред-
новълновия обхват.
При избирането на подходящ режим на приемника трябва
да се опитаме да меним в известии граници стойностите на
съпротивленията и дросела Z,4 и да изберем оптималните. Те
ще зависят от типа на транзистора, монтажа и т. н. Посред-
ством тримера нагласяваме обратната връзка мал ко преди
Прага на възбуждането. По този начин получаваме значително
по-голяма чувствителност.
Рефлексен приемник с НЧ усилвател
11риемникът, представен
флексна схема, макар че тя
на фиг. 2-17, работа също по ре-
се различава до известна степей
ОС 613	ОС 71
Фиг. 2-17. Схема на рефлексен приемник (III)
от предишната. Обратната връзка се регулира р потенциоме-
тьр, включен в колекторната верига. Усиленото ВЧ напреже-
ние се подава на демодулиращите диоди, конто са свързани
ni> схема с удвояване на напрежението. Те са включени направо
в базисната верига на първия транзистор. НЧ напрежение се
отвежда от колекторрата верига през делител (за да бъде отг
делена ВЧ от НЧ верига) и се подава на НЧ усилвател с тран-
зистора ОС71. В неговата колекторна верига са включеии слу-
талки или високоомен високоговорител.
За входния кръг е предвидена феритна антена. Захранващото
напрежение е относително ниско, но може да се повиши и
тогава приемникът ще работи по-добре. Акб обратната връзка
е много силна, трябва в горния край на бобината в трептящия
кръг да се направи извод и там да се включи кондензаторът,
конто я свързва с потенциометъра.
Металните части на потенциометъра трябва да се заземят.
Бобините £, и £.2 са направени върху феритна пръчка с
диаметър 8mm. Т, има 90, а /,.>—10 навивки от литцендрат
20 0,05.
Самоосцилиращо входно стъпало за средни вълни
В схемата на фиг. 2-18 транзисторът ОС613 изпълнява
три различии функции, т. е работи като ВЧ усилвател, сп’ома-
гателен осцилатор и смесител. Като осцилатор той работи по
схема с обща база, а като ВЧ усилвател с общ емитер. Вход-
ната бобина е навита върху феритна пръчка по данните на
схемата. Намотката о тряова да има до -рг от ороя на
навивките в намотката а. Нреднапрежението на базата е стаби-
лизирано. Спомагателният осцилатор работи с обратна връзка
между колектора и емитера. Емитерът е свързан с подходящи
направен извод на бобината в осцилаторния кръг, зада се оси-
гури по-малко затихване. Намотката в колекторната верига е
свързана с първия междинночестотен трансформатор. Междин-
ната честота може да бъде напр. 455 kHz; данните за генера-
торната бобина са дадени на схемата. За да се отдели посто-
янният ток, емитерът е свързан с бобината посредством кон-
дензатор.
На фиг. 2-18 е показан и друг вариант на тази схема.
Емитерният ток минава през бобината, докато по отношение
на високите честоти тя е заземена с блокиращ кондензатор.
Кондензаторът 200 pF служи за намаляване капацитета на
генераторния кръг (т. нар. падинг).
Бобината на осцилатора може да се нание и върху секцио-
36
нирано тяло, за да се осыцестви колкото може по-тясна врьз-
ка между намотките а, b и с.
Вместо транзистора ОСЬ 13 могат да се използуват ОС44
или AF1O1, без да се правят каквито и да са други промени

160
2 fa-75наб литцендрат
Фиг. 2-18. Самоосцилирато входио сгьнаю л средни выпи
ДО а-100наб-литцендрат-10х0,05
-------------"-----”-----”-----
™ П 0-20 наб. ПЕЛКЕ 0,2
в схемата, докато, ако употребим транзистор ОС170 илиОС(>14,
трябва да се коригират стойностите на съпротивленията (вж.
схемата на преобразувателното стъпало за къси вълни). В това
стъпало не се използува автоматично регулиране на усилването
(АРУ), за да не се мести работната точка на транзистора, ко-
ето би довело до нестабилност на осцилаторната честота и
изместване на станциите върху скалата на приемника.
При нагласяване режима трябва да се следи осцилаторното
напрежение. Може да се случи така, че при използуване на
нови батерии трептенията да бъдат много силни, което. да пред-
извика самовъзбуждане на МЧ стъпало. Напротив, порадй
изтощаване на батериите може да се появи „празнина“ върху
скалата, т. е. в някои части на вълновия обхват да се получи
прекъсване на трептенията.
За бъде осцилаторното напрежение еднакво по целия въл-
мов обхват, може да се включи последователно на конденза-
тора 3 pF съпротивление от 50 до 200 Q.
Във втория вариант на схемата това съпротивление се
включва между емитера и извода на бобината.
Захранващото напрежение може да бъде от 6 до 7,5 V
37
Самоосцилиращо входно стъпало за къси вълни
Транзисторът OC17J работи като ВЧ усилвател<ио схема!
с общ емитер, а ио схема с обща база — като спомагателен.
осцилатор и смесител (фиг. 2-19). Входният кръг може да
бъде направен или с феритна антена, или като обикновен трет-
фиг. 2-19. Самоосцилиращо входно сгнило за кьеи выпи
тящ кръг. Даже при наличието на феритна антена се получав®
по-добро приемане, ако се включи и външна антена. Впрочем^
феритната антена е по-подходяща при комбиниран приемник*
за къси и средни вълни. Данните за бобината са дадени върху
схемата. Осцилаторът работи с обратна връзка между колек-
тора и емитера. Както във входния, така и в осцилаторнигг
кръг електродите на транзистора (базата, съответно емитерът)?
са свързани с подходящи направен извод на всяка от боби-
ните, за да се намали затихването на съответния трептящ кръг..
Бобината за обратна връзка съединява колектора с първичната
намотка на МЧ трансформатор. Междинната честота, както»
обикновено е прието, може да бъде 455 kHz.
Ако се получат много силни трептения или ако цялото
38
сгьпало лесно се самовъзбужда, трябва да се включат неу-
трализиращи елементи, начертани на схемата с пунктир.
Тук не може да се използува автоматично регулиране на
усилването, тъй като работната точка на транзистора ще по-
чке да се мести, а това ще доведе до нестабилност на осцила-
горната честота и до отместване на станциите върху скалата.
Ако все пак поради това, че фадингът при късите вълни е
по-силно изразен, трябва да се коригира приемането, може
нреди самоосцилиращия смесител да се включи ВЧ предусил-
вател, като връката между тях бъде апериодична.
Осцилаторното напрежение трябва да се нагласи по същия
.начин, както в схемата 2-18. В обясненията към нея -са да-
лени и указания как да се уеднакви осцилаторното напреже-
ние по целия обхват.
Захранващото напрежение може да се избере между 6 и
7,5 V.
УКВ приставка за честоти от 80 до 100 MHz
Входното стъпало за УКВ обикновено се прави като отделна
мриставка с един или по-често с два транзистора. Първият от
тях работи като ВЧ предусилвател, вторият - като спомага-
телен осцилатор и смесител. Входният кръг няма променлив
кондензатор (фиг. 2-20), а се настройва с тримера на средата
на вълновия обхват.
Антенният фидер представлява симетрична двупроводна ли-
•ния, но може да се използува и несиметричен (коаксиален) кабел.
Двата транзистора работят по схема с обща база. За да се
филтрира по-лесно захранващото напрежение, заземен е минусът
на батерията. Осцилаторът работи с капацитивна обратна връзка
'.между колектора и емитера. В колекторната верига ё вклю-
чена и първичната намотка на междинночестотния трансфор-
матор за междинна честота 10 7 MHz. Бобината служи за
лагласяване фазата на входното напрежение.
Данните за всички бобини са под схемата. Ако се използува
лосребрен проводник, приставката ще работи по-добре.
При изработването на тази схема отделяйте стъпала трябва
ща се екранират едно от друго, а изводът за положителния
лол юс на батерията да се изведе през проходен кондензатор.
Захранващото напрежение може да бъде от 6 до 7,5 V, но
.ако приставката се прави за приемник със захранващо напре-
гжение от 9 V, трябва към положителния край да се включи
39
предсьпротивление, за да се намяли напрежението. Металните
корпуси на транзисторите трябва да бъдат заземени, т. е. да
се свържат с шасито.
0С171	0Ct7f
Lf-2x2 наб. ПЕЛКЕ 0,4- (бифил. между L2)
L2 -5 наб.нецэол проб. 9 0,3
LT* 4 ------>>---
Lg = 25 наб ПЕЛКЕ 0,1
L7 = 2---„----D.Z
Фи|. 2-20. ’ Htt нрисзанка за чсспиа oi NO до 100 MHz
За изводите на транзистора ОСJ 71 са предвидена специални
гнезда, защото се запояват по-трудно, отколкото изводите на
другите транзистори.
СВЧ конвертор за телевизор
След въвеждането на втора телевизионна програма на СВЧ
изведнаж много радиолюбители ще започнат да се интересуват
за изработването на такива конвертори, конто да направят въз-
можно приемането й с обикновени телевизори без съответната
фабрична приставка. Коннерторът работи по следния нач} и:
40
честотата на приетия сигнал и тази на спомагателния осцилатор
трябва да дадат междинна честота, отговаряща на някой те-
левизионен кавал, а УКВ приставката на телевизора изпълнява
Фш. 2-21. СВЧ конвертор за телевизор
ролята на първия МЧ усилвател. И така имаме двойно прео-
бразуване, наир, от 527,25 на 62,25 MHz, и от 62,25 на 38,9 MHz
(междинната честота иа телевизора).
Монтажната техника за тези високи честоти се различава
от тази при описаните досега схеми. Например трептящите кръ-
।ове се правят като резонатори, честотата на конто се опре-
дели от техните геометрични размери.
Иа фиг. 2-21 е показана схемата на такъв конвертор с меза-
транзистора AF139. Той работи като самоосцилиращ смесител
по схема с обща база, а обратната връзка е осъщес-
твена между емитера и колектора. За да бъде затихването на
•осцилаторпия кръг по-малко, колекторът е свързан с вътреш-
2
ния проводник на 3 от неговата дължина посредством кон-
дензатор от 6 pF. Междинночестотният АС-кръг е свързан с ко-
лгктора чрез четвъртвълнов дросел и се намира в отделив
преграда, конто не е резонатор. Резонатори са само първите
три (фиг. 2-21). Те са направени от медно или месингово фолио,
но могат да бъдат и от фолиран гетинакс, който се употребява
за печатни схеми. На едната му страна е нанесен тънък слой
мед. Металните слоеве трябва да бъдат от вътрешната страна
и да се запоят по цялата дължина на ръбовете. Вътре в ре-
зонатора се намира средният проводник (вибратор). Единият
41
му край е свързан с щасито, а другият е свободен и така се
получава само един резонанс (максимум на тока на заземения
край, максимум на напрежението на свободния).
Взаимного положение на Ц, £а и £3 трябва да бъде така,,
както е показано на фиг. 2-21, и всичките три да са на еднаг
линия. Разстоянието между и £а, Ла и Ья и т. н. е от IJ5 до
2 mm.
При пускане на конвертора трябва най-напред да устано-
вим дали транзисторът осцилира. По най-прост начин това
става, като последователно на захранващия източник включив®
амперметър и ако транзисторът осцилира, токът ще бъде от
3,5 до 4 mA, а когато не осцилира — около 1 mA.
Фиг. 2-22. СВЧ конвертор за телевизор с два транзистора
Фш. 2-23. Резонатори на СВЧ конвертор
Конверторът може да се направи и с два транзистора спо-
ред схемата на фиг. 2-22, конто представлява селективен пред-
усилвател и смесител. Антената тук е включена по друг на-
чин, за да се съгласува ио-добре с входа на усилвателн. Сиг-
42
иалът от входа се подава на емитера на първия транзистор
отчасти индуктивно, отчасти капацитивно. Този транзистор ра-
боти по схема с обща база и се намира във вторив резонатор.
Неговите изводи са запоени направо. Връзката между втория
и третия резонатор е индуктивна и те двата образуват лен-
той филтър, настроен на честотата на приемания сигнал.
Резонаторите са изработени по същия начин, както в пре-
дишния пример. Всички преградки имат еднакви'размери освен
последната (МЧ), която не е необходимо да бъде с точно оп-
ределена големина. Тук имаме един кръг повече, отколкото в
предишната схема. Той може да се настрои с тримера на че-
стотата на приемания сигнал. Трябва да внимаваме при затва-
ряне на резонаторите (горния капак) да не се получат нежё-
лателни -връзки и да се стигне до самовъзбуждане на пред-
усил вател я.
Данни за бобините
Lr, Lg, £r> — ПЕЛ 0,8; L>, L4, L,- посребрен меден провод-
лик 1 mm, Z---30 inm; L- - 4 нав. от неизолиран меден про-
водник / 0,5 mm; L^-2 нав. от проводник ПЕЛ 0,5 между
.навивките на „студения“ край на L-, (£7 и L9 са навити върху
тяло с ВЧ ядро 0 6 mm); Др — проводник ПЕЛ 0,4 с дъл-
гжина 15 ст, навит като бобина с 0 4 mm.
Вход но стъпало — първи МЧ усилвател
за AM ЧМ приемник
В комбинираните АМ/ЧМ приемници почти винаги първият
МЧ усилвател за 10 7 MHz се използува като входно стъпало
.за предвиде.чите AM'обхвати. Превключва се с превключвател
АМ-ЧМ обикновено в комбинация с превключвател (най-често
клавиши) за различайте AM обхвати.
В схемата на фиг. 2-24 транзисторът ОС 17Э работи с общ
емитер като МЧ усилвател за 10.7 MHz (ЧМ) и като ВЧ
усилвател, осцилатор и смесител за AM обхвати. Както пър-
вичните, така и вторичните намотки на междинночестотните
трансформатори са отделени.
При ЧМ към базата се включва изходът на УКВ пристав-
ката. И в този случай е заземен отрицателният полюс на бате-
:рията по хъщите причини, както в схемата на фиг. 2-20.
43
Вместо транзистора ОС 17) може да се използува никой;
друг, предвиден за КВ обхват. Входният и осцилаторният кръг,.
както и междинночестотните трансформатори могат да се цз-
работят според представените преди данни.
Фиг. 2-24. Схема на входио сгъпа.ю на сунерхсгеродин за средни вълни
(служи и като първи МЧ усилвател за ЧМ синим)
Когато транзисторът работи като ЧМ усилвател, емитеръг
му е заземен през същия кондензатор, конто се използува
във веригата за обратна връзка при AM приемане. Превключ-
вателят за различимте AM обхвати трябва да бъде след пре-
включвателя АМ-ЧМ във веригата на базата (емитера).
МЧ трансформатори могат да се екранират заедно или по-
отделно.
МЧ усилвател и детектор за 455 kHz
По схемате на фиг 2-25 може да се изработи МЧ усилва-
тел с два транзистора ОС612и два диода ОА160, с МЧ трачс-
форматори, а не с лентови филтри. Лвата транзистора рабо-
тяг по схема с общ емитер. Базата ва първия транзистор по-
лучава преднапрежение с променлива стойност, понеже е из-
нолзувано автоматично регулиране на усилването. Първият диод
OA1GO служи за непряко регулиране на силни сигнали. Кога-
то усилвателят не получава сигнал, диодът е запушен, понеже
колекторът на първия транзистор има положителен потенциал
по отношение на колектора на смесителя. Ако подадем (поло-
44
рштелно) напрежение за регулиране на базата на пьрвия тран-
зистор, иадението на напрежението на колекторното съпротив-
ление 3 кй се намалява. 11ри силен сигнал колекторът на пър-
вйя транзистор получава отрицателен потенциал по отношение
0СЫ2	ОС 612
21,3,5-2* МО наВлитпцеидрат Юх 0,05;
из боапо сре дата
2-0 1 - 30 ---я------»------->} —
I' * 45	------„----
<1411. 2-25. Схема на МЧ усн-твател и демодиаюр за 455 кН/.
на колектора на смесителя, диодът се отпушва и шунтира
пьрвия МЧ трансформатор, като по този начин се осыцест-
вява непряко регулиране.1
Напрежението, необходимо за регулиране, се получава от
детектора, т. е. от втория диод OAltiO. За да работи той без
изкривяване и при малки сигнали, трябва през него да тече ня-
какъв малък ток в права посока. Този ток се нагласява с по-
тенциометъра 0,5 MQ. Със същия потенциометър едновремен-
но се нагласява и необходимото за базата на първ’ я транзи-
стор преднапрежение.
Товарното съпротивление на детектора е 10kQ, а сыцата
стойност има и потенцяометърът за регулиране на силата.
Схемата може да се измени и така, че потенциометърът да
бъде същевременно и товарно ст.противление на детектора,
но тогава ще се иолучават повече шумове при въртене на по-
те нциометъра.
>Тоз|| и.тчин з.1 АРУ е извеС1ен и к;ш> демнфирапе.
45
Данни за междинночестотните трансформатори са дадени на/
схемата. Връзката между първичната и вторичната намотку
трябва да бъде колкото може по-силна. За да се намали за-
тихването на трептящите кръгове, колекторите на транзистб-
рите са включени и тук към подходящи изводи на първични-
те намотки. Тримерите между двете стъпала служат за нёу-
трализация, ако такава е необходима. При новите типове тран-
зистори (AF) в. повечето случаи тя изобщо не е необходима.
Захранващото напрежение е от 6 до 7,5 V.
Междинночестотен усилвател с керамичен
МЧ филтър
Напоследък все по-често се появяват на пазара керамични
филтри, напр. фирмите Clevite и Intermetall произвеждат пиезо-
електрически филтри на базата на керамични материали (транс-
филтри). Те са по-евтини от кварцовите филтри и са особено
подходящи за използуване в транзисторните приемници.
Цбцполюсен керам фимпкр
Механична	.	.,4
Триполтсен керам филтър
Фиг. 2-26. Начин на работа и размори па керамичните филтри
Тези филтри представляват кръгли пдочки от керамичен мате-
риал, известии под названието PZT (PbO, ZrO2, TiO). Керамич-
ната плочка е поставена в корпус от птастмаса, за да бъхе
46
нредпазена от външни влияния. В сравнение с /Х'-филтрите ке-
^амичните имат това предимство, че при малки размёри и тег-
ло имат сравнително голям Q-фактор и добра електрическа и
механична стабилност. В сравнение с обикновените кварцови
филтри керамичните имат значително по-нисък импеданс, по-
рами което са подходящи за използуване в транзисторните
стъпала. Произвеждат се керамичнй филтри с резонансна че-
стота 455, 465 и 500kHz (Clevite), 465 и 472 kHz (ГДР), както
и 5р и 10,7 MHz, т. е. за междинночестотните стъпала на ЧМ
приемници. Филтрите биват двуполюсни и триполюсни (фиг.
2-261 Двуполюсният филтър има характеристики, подобии на
носледователния трептящ кръг, т. е. при резонансната честота
има много малко съпротивление. Триполюсните филтри рабо-
тят цато лентови филтри и се използуват вместо тях.
Ето параметрите на някои керамични филтри:
	Работа . резонансна	Ширина на лентата	Резонанс- но СЬПро-	Входен	Изходен
Тип	честота	за 6 <1В	1 лв.Н'ние	импеданс	импеданс
	(kl’Z)	(кН/)		к.О	
TF-01A	455 2	25+7	15		
TF-01	465.. 2	25,5 ±7	15		
TF-01C	500 -2	27,5 ±7,5	15		
ТО-01 А	455 + 2	25 + 7		2	0,3
ТО-01 В	465+2	25,5.1-. 7		2	0,3
ТО-01 С	500 + 2	27,5 ±7,5		2	0,3
ТО-02А	157 ±1	11,5:7		3.9- 15	0,68 3
ТО-02В	465 ±1	11,6:7		3,9 15	0,68— 3
1'0-02(2	500 1	12,5+ 7,5		3,9 15	0,68 3
На фиг. 2-26 е показано как работят керамичните филтри
На входните изводи се подава сигнал с определена честота,
който може да съдържа и други честоти, но механични треп-
тения на керамичната плочка се предизвикват само от тази
честота, за която е предвиден филтърът. Тогава в резултат на
пиезоелектричния ефект на изходните клеми се получава само
сигнал с честота, равна на резонансната. Ширината на пропус-
кане на двуполюсния филтър е около 25 + 7 kHz, а на трипо-
люсния също толкова или 11,5 + 7 kHz, ако е направен по
друг начин (по-големи изходни и входни капацитети и съпро-
тивления). Порадй тоВа керамичните филтри могат напълно да
заменят обикновените междинночестетни 7С-филтри.
Схема на МЧ стъпало за обикновен AM приемник е по-
казана на фиг. 2-27. След него може да има още едно такова
стъпало, ако трябва да се получи по-голяма селективност. Се-
лективността може да се повишй и като успоредно с емитер1
Фт. 2-27. Схема на МЧ усилвател с керамичен филтър
ните съпротивления се включат двуполюсни филтри с подхо-
дяща честота. Ахо като четириполюсен филтър се използува
ТО-02В, този двуполюсен филтър трябва да бъде TF-01B.
Междинночестотен усилвател за 10,7 MHz
ЧМ междинночестотен усилвател за 10.7 MHz може да се
изработи по два начина: с транзистори, свързани по схема с
общ емитер, или с обща база. Тези два варианта са показани
на фиг. 2-28 и 2-29. Използувани са транзисторите ОС17) и
лентови филтри. За да се предотврати появяването на неже-
лателни трептенияв междинночестотните стъпала, предвидени са
специални намотки за неутрализация и захранващото напреже-
ние се филтрира по-старателно. Заземен е отрицателният по-
люс на батерията, а освен това в колекторните вериги са вклю-
чени съпротивления от 201) до 250 2. И с двата вида усилва-
тели се получават, общо взето, еднакви резултати, но схемата
с общ емитер малко по-трудно се неутрализира.
В първия случай, т. е. при обща база, МЧ сигнал се пода-
ва на емитера на транзистора, а във втория случай — на ба-
зата. При обща база за неутрализация се използува само кон-
дензатор от 5 pF, а при общ емитер — RC-елементи. При но-
вите транзистори (AF . . .) рбикновено не е необходима неут-
рализация, но ако все пак се стига до самовъзбуждане на МЧ
4>
стъпало, трябва най-напред да се опитаме чрез по-добро фил-
триране на захранващото напрежение да го отстраним и ако
це се получи добър резултат, едва тогава да се използува не-
уТрализаиия.
О С ПО
ОСЛО
*6.7,57
±z.j
а -ЗноЬ Ацтцендрат 3x005 ± Др
Л с 5 ~ 35 -------। о
с = 28---»----- Юк 0,04 £ , „
d-2на6ПЕЛКЕ 0,2 Tz J
МЧ1--МЧ1
Др. = ЗОнаЬ- ПЕЛ КЕ 0,к.
бхрху tpepumhj
<b 3-4 rr
5 30
15
ОС170
200
—ёзо,<=35нй8штцен3кш\
0.8’3	••	а-1
С С’35
-i d’f
Фиг. 2-28. Схема на МЧ усилвател за ЧМ 10.7 МН? .вариант с обща база)
ОС 170
Юп
5... 30
+2
J3
ПЕЛКЕ0,2 Взрху
lOno Q3-4mm
10n Кбм драйОернотпз
” '"стгпало на де-
модулатора
п-
-><
S	3
-Л7е’35на8.литцеи.ЗЦ!^‘"пп
e2f,3 —»— +2
1.3 g’28—» -	_
-4 h--2 - -» — Tz Зп
Фиг. 2-29. Схема на МЧ усилвател за ЧМ 10.7 MHz (вариант с общ емитер)
4 Любителскн транзистор) и cxcvn
49
При иаработване на усилвателя трябва да се екранираг
междинночестотните трансформатори, за да не се влияят вза-
имно. Стойностите на съпротивленията и в двата случая са
едни и същи. Данните за МЧ трансформатори и дроселите с;,
дадени на схемите. Металните корпуси на транзисторите трябвя.
да бъдат заземени, т. е. свързани с шасито. За изводите y<i
транзистора ОС170 са предвидени специални гнезда, тъй като
се запояват малко по-трудно, отколкото изводите на другите
транзистори. За захранващото напрежение вж. забележкат< в
края на обясненията към фиг. 2-20.
Комбиниран МЧ усилвател за 455 kHzj!O,7 MHz
При приемниците за AM и ЧМ се използува комбиниран
МЧ усилвател за двете междинни честоти. В схемата на
фиг. 2-30 са използувани два транзистора 0C17J. Единият от
тях работи като първи МЧ усилвател за 455 kHz и като втори
МЧ усилвател за 10 7 MHz, а другият работи като драйвер за
Фиг. 2-30. Схема на комбиниран Л1Ч усилвател за AM 15.) kHz и
ЧМ 10,7 MHz
50
дискриминатора, съответно като втори МЧ усилвател за 455 kHz.
И двата транзистора работят по схема с общ емитер.
При AM първият транзистор получава напрежение за авто-
матично регулиране, а с потенциометъра 0,5 Мй се нагласява
стДцевременно и преднапрежението, необходимо за демодули-
рагЦия диод. При ЧМ този транзистор работи с фиксирано
преднапрежение. Първият диод ОА160 служи за непряко регу-
лирдне по същия начин, както при МЧ усилвател за 455 kHz.
Тук са свързани последователно както първичните, така и
вторичните намотки на вторите МЧ трансформатори, но само
първичните намотки на третите МЧ трансформатори. При AM
детекторният диод е свързан по обикновения начин, а ЧМ
модулятор работи като фазов дискриминатор с двойката диоди
-2-ОА 72. За да се отведе НЧ напрежение от единня или от
другия детектор, използува се единият от контактите на прев-
ключвателя АМ-ЧМ.
Понеже усилвателят се използува и за УКВ обхват, тук
също е заземен отрицателният полюс на батерията. Трептя-
щите кръгове на МЧ трансформатори са свързани последова-
телно и затова конде нзаторите на втория и третия AM транс-
форматор са по-малки.
Ако е необходимо, и тук може да се осъществи нейтрали-
зация с RC-елементи, както беше вече показано.
Вместо фазов дискриминатор може да се употреби и дро-
бен детектор, какъвто е показан на фиг. 2-33, а вместо даде-
ните транзистори и диоди може, разбира се, да се използуват
л други с подобии характеристики.
Междинночестотните трансформатори могат да се екранират
заедно или поотделно. Желателно £ захранващото напрежение
да се филтрира, както в описания по-горе МЧ усилвател за
107 MHz, за да се намали възможността за самовъзбуждане
на междинночестотните стъпала. Стонността на потенциометъра
за НЧ регулиране може и тук да бъде 10 кй.
Захранващото напрежение е от 6 до 7,5 V.
АМЧМ междинночестотен усилвател
с керамичен МЧ филтър
Керамичните МЧ филтри могат да се използуват и в ком-
бинираните транзисторни АМ/ЧМ приемници. Като пример нека
да разгледаме схемата на фиг. 2-31. В това стъпало, типично
за МЧ усилване, към обикновения УКВ-МЧ лентов филтър,
51
който се състои от два LC-кръга, е свързан още керамичен
триполюсен филтър. По този начин не става нужда да сч
превключва при различии видове приемане (AM и ЧМ).
Когато се приема AM сигнал, междинночестотният лентов
филтър не представлява забележимо-съпротивление, а при ЧМ
ОС ПО	ОС ПО
им
Фиг. 2-31. ("хеми на МЧ \силвател за AM и ЧМ ; за AM вместо
трептящ крьг е използуван керамичен филгьр
приемане керамнчният филтър поради своя голям изходен и
входен капацитет представлява късо съединение, т. е. отвежда
ВЧ сигнал на земя. Селективността при AM приемане може да
QC613
Фиг. 2-32. Схема на МЧ усилва-
те.1 с керамичен филтър и детек-
торно стъпало с удвояване на
напрежението
се увеличи още, както в пре-
дншния случай, ако вместо кон-
дензатор успоредно с емитер-
ното съпротивление се включи
керамичен филтър TF-01B. Към
тях можем да свържем кон-
дензатор от 20 nF и ключ по-
сле довател но с него, както е
показано на фиг. 2-32. Когато
ключът е отворен, керамнчният
филтър работи и се получава
по-голяма селективност. Като
затворим ключа, кондензаторът
шувтира филтъра, поради което
се променй селективността, а
заедно с това и тембърът iut
приеманите сигнали.
Ако искаме сами да изработим МЧ лентов филтър, за ЧМ
обхват можем да използуваме даннпте от схемата на фиг. 2-29.
52
МЧ стъпало с керамичен филтър
и детекторно стъпало
Схемата на фиг. 2-32 в сравнение с другите описани схеми,.
кт,дето са използувани керамични филтри, не представлява
нещо ново, а е само едно от възможните решения.
МЧ сигнал се усилва от транзистора, и то апериодично,
т'ьн като в колекторната верига има омично съпротивление.
Известно повишаване на селективността се получава и в това
стъпало, ако използуваме керамичен филтър, който при необ-
ходимост може да се изключи (успоредно с него можем да
свържем кондензатор от 50 nF заедно с ключ).
Усиленият сигнал от колекторната верига се подава на
детекторните диоди, конто са свързани по схема за удвояване
на напрежението. Така се осигурява достатъчно голямо на-
прежение за автоматично регулиране на усилването, ако това е
необходимо за предходните МЧ стъпала. Това напрежение се
взема от горния край на потенциометъра (10 кй).
Дробен детектор
Демодулятор за ЧМ междинна честота 10.7 MHz може
да се направи или като дробен детектор, или като фазов дис-
криминатор. Схемата на дробен детектор е показана на фиг.
2-33. В драйверното стъпало работи транзисторът ОС 170, и то
по схема с обща база, а дробннят детектор с двойката
диоди 2-ОА 72. Данните за изработване на междинночестотния
трансформатор са дадени на схемата. Впрочем драйверното
стъпало може да се направи н по схема с общ емитер, както
е показано на същата фигура.
Дискриминаторът е напълно симетричен по отношение на
земята, но възможни са и други варианти. Обикновено се пре-
поръчва всички кръгове да се настроят при максимално откло-
нение на индпкаторния уред (лампов волтметър), включен към
електролитния кондензатор, който е свързан успоредно със
съпротивленията от 20 кй. Настройването може да стане и
като всички кръгове освен вторичната намотка на демодуля-
тора се настроят на максимум, а тази намотка така, че инди-
каторът, включен между средната точка на съпротивленията
от 20 кЙ и шасито, да покаже нула.
11ри изработването на този дискриминатор от любители
мрже точката на максимално потискане на AM да не съвпадне
53
с нулевого положение при настройване на вторичната намотка.
Тогава трябва да се извърши симетриране с потенциометъра
3 кй при едновременен акустичен контрол на потискането на
AM, т. е. потенциометърът за НЧ регулиране да бъде завър-
ОС 170
!ОО
±33
200
2-О А 72
МО- * -
зоо 4 33п
±5.0	.
3,0
±10п	100
1к
ЛП оспь
с. О а -11 наб. от литцендрат
л щ щ л 4
6 = 17 наб —>>—
с = 2 х 11 наб. от проб
ПЕАКЕ 0,2 биф
±10 л
10x0,04 ЗГ
т
Фш. 2-33. Схема на дробен детектор
тян до края; сигналът от сигнал-генератора не трябва да б: де
модулиран или да е със слаба AM.
В драйверното стъпало можем да използуваме и друг тран-
зистор, а в детектора -двойките диоди 2ХОА 7J, 2 <ОА 172
и т. н.
Захранващото напрежение не е необходимо да бъде фил-
трирано отделно, а може да се вземе от същата точка, от
която се взема напрежение за първия НЧ усилвател. Захран-
ващото напрежение може да бъде от 6 до 7,5 V. Потенцио-
метърът за НЧ регулиране и тук може да има стойност 10 kQ.
Фазов дискриминатор
Друг вид ЧМ демодулатори са така наречените фазови
дискриминатори, конто се употребяват често в транзисторните
приемници. За разлика от дробния детектор фазовият дискрн-
54
минатор дава двойно по-голямо напрежение, но при него AM
е по-слабо потисната.
На фиг. 2-34 и 2-35 са показани два варианта на този диск-
риминатор — първият с капацитивна, а вторият с индуктивна
Фиг. 2-34. Схема на
фазов дискриминатор (вариант 1)
връзка между първичната и вторичната намотка на трансфор-
матора. И в двата случая дискриминаторът е несиметричен по
отношение на земята.
Драйверното сттпало тук може да бъде направено както
по схема с обща база, така и с общ емитер според данните
на фиг. 2-33. Фазовият дискриминатор се настройва по същия
начин като дробния детектор с тази разлика, че нндикаторът-
трябва да се свърже успоредно на съпротивлението 22 кй.
Фиг. 2-35. Схема на фазов дискриминаюр (вариант II)
За симетриране на дискриминатора служи потенциометър-
от 3 кй или пък могат да се коригират стойностите на съп-
ротивленията от 45 кй
Ако трябва да употребим други транзистори и диоди или
да променим захранващото напрежение, можем да използуваме-
данните от дробния детектор, разгледан по-горе (фиг. 2-33).
Кой от двата демодулатора ще изберем, зависи от материалите,
с конто разполагаме,-от броя на стъпалата в НЧ усилвател, от
качеството на приемането, което трябва да се получи, и т. и.
За схемата на фиг. 2-34 данните за бобините са същите,
както и при дробния детектор, представен на фиг. 2-33, а съот-
ветните данни за схемата на фиг. 2-35 са дадени под нея.
Рефлексен супер
С малък брой транзистори moi ат да се изработяг допа
сложни приемници. Като пример за това да разгледаме схемага
на фиг. 2-36, която представлява рефлексен супер само с два
транзистора; първият работи като ВЧ усилвател и самоосци-
лиращ смесител, а вторият работи като МЧ и НЧ усилвател,
т. е. по рефлексна схема. Използувано е само едно стъпало за
МЧ усилване, след което е включен детекторът (ОА160). Полу-
ченото НЧ напрежение се връща отново на базата на втория
0Cf7O
0СГ7О
Фиг. 2-3(>. Схема на прост рефлексен приемник
транзистор през потенциометъра от 10 кй. Последователно с
втория МЧ трансформатор е свързан нискочестотният транс-
форматор с отношение между броя на навивките около 4:1.
Вместо трансформатора могат да се включат високоомни слу-
шалки. Както входният, така и осцилаторният кръг могат да
се оразмерят според данните от фиг. 2-18, а МЧ трансформа-
тори — според фиг. 2-25.
56
Разбира се, в този прост усилвател не е изнолзувано авто-
матично регулиране, тьй като не е необходимо.
Ако в детектора се получат изкривявания, може горннят
край на товарного съпротивление да се свърже с отрицател-
ния полюс на батерията през съпротивление от 150 до 300 kQ,
за да тече през диода известен ток в права посока.
Този приемник може да се изработи с много малки размери.
За настройването му важи всичко, което беше казано за обик-
новените приемници.
3. Нискочестотни
усилватели
Прости НЧ усилватели за слушалки
На фиг. 3-1,3-2 н 3-3 са показами няколко прости схеми
•на НЧ усилватели за високоомни слушалки. Усилвателят от
фиг. 3-1 е с транзистор ОС71 н работи с фиксирано преднапре-
гжение на базата. Слушалките са включени направо в колектор-
Фиг. 3-1. Прост НЧ усилва-
тел с фиксирано преднапреже-
ние иа базата
Фиг. 3-2. Прост НЧ усилва-
тел с делит ел на напрежение-
то за базата на транзистора
пата верига, а НЧ напрежение
се подава на базата през
елек-
-Фиг. 3-3. Прост НЧ \chi-
нател с трансфор-.-.iiopiM
Вр'ЬЗ<1
•тролитен кондензатор.
В следващия пример (фиг. 3-2) е използуван транзисторът
0(372. Разликата между тази и предишната схема е само това,
че лк може да се нагласи работната
точка па транзистора в зависимост от
стойността на захранващото напрежение,
тъй като коефициентът на усилване по
ток > на тези транзистори обикновено
е доста но-голям.
Ако нръзката с предното стъпало е.
трансформатора а, усилвателят може да
се направи според схемата на фиг. 3-3.
Също като no-горе, работната точка на
транзистора трябва да се нагласи с по-
тенциометър 0,1 МЙ.
Тези }силватели могат да работяг еднакво добре и с дру-
ги транзистори • (вж., забележката на края на книгата).
.Цапните за НЧ трансформатор с коефициент 4 са на стр. 30
Двустъпален НЧ усилвател за слушалки
Ако за захранване на слушалките не е достатъчен едностъ-
пален усилвател, може по много прост начин да се направи дву-
стъпален с два еднаквн транзистора. Използувана е RC-връзка
между стъпалата и ако употре-
бим миниатюрки кондензатори и
съпротивления, размерите на це-
лия усилвател ще бъдат много
малки. Захранващото напреже-
ние може да се мени в доста
широки граници (от 4,5 до 9 V).
С такъв двустъпален усилва-
тел може да се постигне усил-
ване около 100 пъти и даже
без специални мерки за стабили-
зиране той работи нормално при Фиг. 3-4. Схема на НЧ усилвател
температура на околната среда	с сгь"а;|а
от +10 до -г 40°С.
Ако вместо втория транзистор употребим някакъв изходен:
транзистор, най-добре ще бъде да се нагласи преднапреже-
нието на базата с потенциометър, както на фиг. 3-2 и 3-3-
Нискочестотен усилвател 250 mW
На фиг. 3-5 е дадена схемата на НЧ усилвател, който се
състои от драйверно стъпало и противотактно крайно стъпало.
Употребепи са транзисторите АС250 и 2> AD 150, т. е. двойка,
изходни транзистори. Драйверното стъпало работи с транзис-
тора АС250, а фазите се обръщат чрез трансформатор. Делителятг
с който се определи преднапрежението на базата, е избран така,,
че колекторният ток да бъде около 3 шА при напрежение 9 V-
Същото важи и за изходните транзистори. Когато на входа
няма сигнал, техният колекторен ток трябва да бъде 3 mA.
Той може да се нагласи най-удобно, ако вместо съпротивле-
нието 4,7 к2 използуваме потенциометър 10 кй. Изходният-
трансформатор е предвиден за високоговорител 52.
59
За да имат симетрнчните намотки на трансформа горите ос-
вен еднакъв брой навивки и едно ц сыцо активно съпротивле-
ние, те се навиват, както е показано на фиг. 3-5. Едната- вто-
рична намотка на Тр{ и съответно първичната на Тр., са разде-
-jvAC250	2xAU/j
+sr-
Тр2
.и —	1 —о	о	ui
ЩенабЛел е.!} гмнслпелмр __
£ 120 на/fit Л ДЮ44ШП1 (Н ^/2на£ ПЕЛ 0,4
£_ ЫНйМШ# ГМдайЛВД
Сечение наяд рыло 1,5..-2стг	Сечение ноздрото 2-3 ст*
Фиг. 3-5. Схема на НЧ \ силвател за мощное? 0,25 W
лени на две части, между конто се намира другата симетрична
намотка. Така получаваме почти напълно еднакво активно соп-
ротивление в двете намотки.
Съпротивлението 250 Q и кондензаторът 0,1 [iF, снързани
последователно, служат за корекция на честотната характерис-
тика. Ако искаме да постигнем определена изходна мощност,
трябва да монтираме транзисторите върху някаква охлаждаща
повърхност, напр. алуминиева плочка с дебелина от 1 до 1,5 inin
и повърхност от 15 до 20 ст2.
След изработването на усилвателя трябва непременно да се
проверят стойностите на тока в колекторните вериги при ма-
ксимален сигнал и съвсем нови батерии, т. е. при напрежение
точно 9 V. Това е необходимо, зада се избягнат евентуални
температурно-режимни изменения, конто могат да предизвикат
прегряване и да се стигне до повреждане на транзисторите.
Ако стойността на тока превишава допустимата, трябва да се
увеличи емитерното съпротивление. Още по-добре е, ако пара-
де. ию на съпротивлението 100S се вю.'очи термистор 130 £2.
<’>()
DC71 0С74
Фиг. 3-6. Схема на НЧ усилвател
вариант I
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (/)
На фиг. 3-6 е показана една много икономична схема на
НЧ усилвател. Тук в изходното стъпало има само един тран-
зистор. При нормален режим той работи в клас А, но в съ-
стояние на покой, т. е. без сигнал, консумацията е минимална.
Едва след като бъде пода-
ден сигнал, отрицателното
иреднапрежение на базата се
увеличава така, че транзисто-
рът работи с максимална
мощност само при силен сиг-
нал» Това преднапрежение се
получава обикновено, като се
изправи променливото напре-
жение от изхода и се пода-
де на базата на изходния тран-
зистор или направо (когато е
отрицателно), или посредст-
вом предусилвател (тогава е положително). В схемата, която раз-
глеждаме, като предусилвател работи транзисторът ОС 71 с
„пълзяща“ работна точка. Положение™ й зависи от изходния
сигнал. Връзката между двете стъпала е галванична, за да се
получи на базата на изходния транзистор необходимо™ пред-
напрежение. Високоговорителят е включен направо в колекторната
верига и затова трябва да има по-голямо съпротивление (око-
ло ЗОЙ). Може да се използува и обикновен високоговорител
с по-малко съпротивление, ако го включим през трансформатор,
който може да се изработи с ядро М 30 7, като се навият
300 навивки от проводник ПЕЛ 0,30 за първичната намотка и
70 навивки от същия проводник за вторичната.
От изхода напрежението се отвежда чрез кондензатор, из-
правя се от диОда ОА 160 и. се използува за получаване на
положително преднапрежение на базата на предусилвателя. Тъй
като транзисторите са свързани в постояннотокова усилвателна
-схема, подаденото на базата на ОС 71 положително напреже-
ние намалява неговия колекторен ток, а следователно увелича-
ва отрицателното напрежение на базата на ОС 74 и обратно.
По този начин при по-силен сигнал колекторният ток на из-
ходния транзистор нараства. С потенциометъра Рх се нагласява
началният ток на двата транзистора (усилвател за постоянен
ток!), а с Р2 се регулира режимът на усилвателя при силен
сигнал. Изходната мощност е около 0,2 W при максимален сиг-
нал, а сьответният ток е около 100 mA, докато началният ток
е само 15 mA, така че схемата е много икономична.
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (II)
На фиг. 3-7 е показана схемата на просто изходно стъпало,
направено по същия принцип, както разгледаното преди. И тук
преднапрежението на базата зависи от амплитудата на изход-
ния сигнал. Колкото по-голяма е тя, толкова по-голямо е отри-
W720C74
Фиг. 3-7. Схема на НЧ усилвател
вариант II
цателното преднапрежение, а сле-
тователно и изходната мощност-
Връзката с предното стъпало е
капацитивна, а на базата се по-
цава необходимото преднапреже-
ние през съпротивление 2,2 кй.
Изходният трансформатор може
да се направи според данните
по-горе в зависимост от изпол-
зувания високоговорител, а за да
се получи необходимото отрица-
телно преднапрежение, отноше-
нието между навивките Z,t и
трябва да бъде между 10:1 и
20:1.
Делителят на напрежение 1 кй, 10 кй служи за получаване
на необходимото отрицателно преднапрежение на базата, когато
няма сигнал, съответно при много слаб сигнал (0,9 V). В даде-
ния пример (транзистор ОС 72) максималният ток е 100 mA, а
минималният само няколко mA, значи може да се регулира в-
доста широки граници.
Вместо съпротивлението от 10 кй може да се използува
потенциометър от 20 кй и с него да се нагласи най-подходящо-
то начално преднапрежение на базата, т ри което малките из-
ходни сигнали не са още нзкривени.
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (III)-
Друга подобна схема е показана на фиг. 3-8. Връзката меж-
ду транзисторите е трансформаторна и преднапрежението се
подава на базата направо на изходния транзистор. Първият
транзистор е свързан по схема на обикновен НЧ предусилва-
62
тел. Изходното стъпало работи с автоматично преднапрежение
зависещо от изходния сигнал. То се получава от изходното на-
прежение, което се изправя с диода ОА 81 и се подана на ба-
зата на изходния транзистор като отрицателно преднапрежение.
Схемата е стабилзирана с термистор.
ОС 71 0CBMS
Фш. 3-8. Схема на НЧ }силвател - вариант III
11реднапрежението, което определи началния ток, се полу-
"1ава посредством делител на напрежение /?., и
Изходната мощност зависи от типа на използувания изхо-
ден транзистор, от стойността на захранващото напрежение и
от начина, по който то е стабилизирано. Резултатите от измер-
ването на някои величини са дадени в следната таблица:
'1 ранзястор
/г2 (.о»
ОС 601 S		200	6	200	1000
ОС 71	5	300	6	300	2000
ОС 26	К)	350	6		1000
ОС 26	2(1	.500	9		1000
Коефициентът на трансформация на изходния трансформа-
тор трябва да се определи в зависимост от това, какъв тран-
зистор е използуван. Най-добре е при навиването на вторичната
намотка да се направят повече изводи и после опитно да се
установи най-подходящият брой навивки. Данните за трансформа-
тора са представени по-долу.
Диоды, чрез който се получава необходимого преднадре-
жение, трябва да има колкого може по-малко вътрешно соп-
ротивление. Често във фабрично изработените усилватели вместо
диоди се употребяват по-некачествени изходни транзистори, и
то само техните диоди колектор-база, а изводът на емитера не
се включва никъде.
Данни за трансформаторите
Гр^ ядро М 42/15;
/1^=1800 нав. от проводник ПЕЛ 0,14;
«2^=105 нав. от проводник ПЕЛ 0,25;
Тр2 ядро EI 48/17 или М 52x15;
л3^ 280 нав. от пров. ПЕЛ 0,25;
nt- 160 нав. от пров. ПЕЛ 0,50.
Изходен усилвател 3 до 4 IV
За да получим по-голяма изходна мощност (напр. в прием-
ниците за автомобили), крайнего стъпало може да се направи
според схемата 3-9. Изходната мощност е 4 W. Изнолзуван е
само един, но достатъчно мощен транзистор. За по-добро сь-
Фит. 3-9. Схема на краино
стъпало за мощност 4 W
ОС 26
Фит. 3-10. Схема на крайно
стъпало за мощност 4 W
гласуване на високоговорителя в колекторната верига е включен-
изходен трансформатор Тр2 (автотрансформатор). Lr и L.> имат
еднакъв брой'навивки, приблизително по-150 навивки от про-
одник ПЕЛ 0,7, навити върху магнитопровод EI 48. Преди да
пристъпим към изработване на трансформатора, трябва да се
64
убедим дали изобщо е необходим. Някои високоговорители
имат достатъчно голямо съпротивление, за да се включат на-
право в колекторната верига.
Температурната стабилизация сепостига с делител на на-
прежение (50 2, 20 2), термистор (50 2) и съпротивление 0,252.
Тъй като стъпалото работи в клас А, консумацията е значителна
и без да има сигнал. Затова се препоръчва стъпалото да се
изработи по схемата 3-10. Тук транзисторът също работи с
пълзяща работна точка, така че, когато стъпалото не е възбу-
дено, консумацията е 15 до 20 % от тази при максимална мощ-
ност. -Термйсторът нека бъде 4 2, а крушката 7 V — 0,3 А или
8 V — 0,25 А. Вместо съпротивленията и /?2 по-удобно е да
се употреби потенциометър 102, с който да се нагласи точно
началният ток. Изходният трансформатор може също да се
изработи върху магнитопровод Е1 48. За да получим оптимален
режим, желателно е при навиването на/^иАз, а също така ина
Ц да се направят един-два извода. Lr трябва да има приблизи-
телно 150 навивки от проводник ПЕЛ 0,7, £2— също. В някои
случаи високоговорителят може да се свърже направо с еми-
тера. Ц има 40 навивки от проводник ПЕЛ 0,2, но добре ще
бъде, ако направим три пъти по 50 навивки и после да уста-
новим кой е най-подходящият извод.
За захранване на това крайно стъпало обикновено се изпол-
зува някакъв по-маломощен транзистор, напр. ОС 72 или друг,
подобен на него.
Изходният транзистор трябва непременно да Се монтира на
някаква охлаждаща повърхност, напр. алуминиева плочка.
В дадения пример минималният ток е 50 mA, а максимал-
ният — 600 mA, така че и тук може да се регулира в доста
широки граници.
Висококачествен НЧ усилвател 2 до 3W
В приемниците за УКВ или за качествено възпроизвеждане
на грамофонни плочи и др. желателно е да имаме добър НЧ
усилвател. По схемата на фиг. 3-11 можем да направим такъв
усилвател с транзистори. Той се състои от НЧ предусилвател
с транзистора ОС 71, драйверно стъпало с транзистора ОС 72
и противотартно крайно стъпало с двойката транзистори 2XTF
78. Посочените на схемата данни важат за захранващо напре-
жение 9 V, когато максималната изходна мощност е 2 W и за
12 V при изходна мощност 3 W. На входа освен регулатор на си-
5 Любите кки транзистори» схеми
65
лата има трупа за честотна корекция, с конто могат да се издигат
или потискат басовете (В), съответно високите тонове (V)-
На предусилвателя се подава напрежение от крайното стъ-
пало, за да се получи отрицателна обратна връзка (посредст-
вом съпротивлението от 270 kQ). При това трябва да се вни-
UC71	ОС 72	2х7К7о
270к
и, - о-и. ълим "‘I нисилилачествен ПЧ усилвател за мощност 2 или 3 W
(стойиостите в скобите важат за захранващо напрежение 12 V)
Фиг. 3-11 Я. Схема на трансформатор-
ните намотки (вариант II)

Фиг. 3-11 Л.Схема на транс-
форматорните намотки
(вариант 1)
мава с колектора на кой от изходните транзистори ще бъде
евързано това съпротивление, за да не се получи положителна
обратна връзка (звуков генератор). Обръщането на фазата,
необходимо за противотактното стъпало, се извършва с транс-
форматора 7'Рр
66
Преднапрежението на базата на изходните транзистори трябва
да се нагласи с тример-потенциометър 2 кй, така че началният
колекторен ток на двата транзистора да бъде 20 mA. Това
преднапрежение е стабилизирано с термистор 40 й. Изходният
трансформатор е изпълнен като автотрансформатор и когато
включваме високоговорителя, трябва да внимаваме да не се по-
лучи неправилна връзка между бобината и масата на високого-
ворителя.
Данните за трансформатора са събрани в отделна таблица.
Той може да се направи по два начина: вариант 1 с бифиляр-
ни намотки и вариант 2 - едната симетрична намотка се раз-
дели на две части, между конто се навива втората симетрична
намотка (вж. фиг. 3-11Б). Така се получават почти еднакви съп-
ротивления в двете симетрични намотки.
Данни за	трансформаторнте
2 W Tppiy 940 пав. от пров.	Вариант 1 3 W 1300 нав. от пров.
ПЕЛ 0,12 «2—2x210 нав. от пров. ПЕЛ 0,18 бифил ярно 7/л nt-n,^2x4O нав. от пров. ПЕЛ 0,7 бифилярно	ПЕЛ (',1	Q- 0,9--1 cm2 2X210 нав. от пров. ПЕЛ 0,18 бифилярно 2X40 нав. от пров. НЕЛ 0,7 бифилярно
л3-;-л,= -2Х94 нав. от пров. ПЕЛ 0,45 2 W л,-=940 нав. от проводник ПЕЛ 0,12	2X108 нав. от пров.	Q 1,7—2 ст2 ПЕЛ 0,45 Вариант 2 3 W 1300 нав. от проводник ПЕЛ 0,1
л2--=л4---105 нав. от проводник ПЕЛ 0,18 Л;=210 нав; от проводник ПЕЛ 0,18 Тр2	нав. ог проводник ПЕЛ 0,7	105 нав. от про-	(2--0,9-1 ст2 водник ПЕЛ 0,18 210 нав. от проводник ПЕЛ 0,18 20 нав. от прово- ник I1EJJ. 0,7
л; = 40 нав. от проводник ПЕЛ 0,7 п4-=пв---47 нав. от проводник ПЕЛ 0,45 п5=94 нав. от проводник ПЕЛ 0,45	40 нав. от проводник	(2-1,7 -2 сш2 ПЕЛ 0,7 54 нав. от про- водник ПЕЛ 0,45 108 нав. от про- водник ПЕЛ 0,45
67
НЧ Усилвател 1 W без изходен трансформатор (I)
Според схемата на фиг. 3-12 може да се изработи качествен
НЧ усилвател за преносими приемници с относително голяма
изходна мощност. Тук няма изходен трансформатор, тъй като
високоговорителят е включен към среднататочка на два после-
Фиг. 3-12. Схема на НЧ усилвател за мощност 1 W без изходен
трансформатор — вариант I
дователно свързани транзистора. Така се избягват изкривява-
нията, причинени от изходния трансформатор.
Предусилвателят е направен по обикновена схема и работи
като драйверно стъпало за изходния усилвател. Посредством
трансформатора на всяка от базите на изходните транзистори
се подават променливи напрежения с обратни фази. Освен това
вторичните намотки трябва да бъдат отделени, понеже двете
бази имат различии постоянни потенциали.
Тъй като изходните транзистори са свързани последователно,
всеки от тях работи с половината от захранващото напрежение
на останалите части на усилвателя, съответно наприемника.преди
него. Съпротивлението на високоговорителя трябва да бъде от
5 до 6 пъти по-голямо от това на обикновените високоговори-
тели, конто се включват щэез трансформатор (от 25 до 302)..
За батерийното напрежение трябва да се предвиди двоен
ключ, който да прекъсва два от трите извода.
За температурна стабилизация са използувани емитерните
съпротивления 2 2.
В предусилвателя могат да се използуват транзисторите АС
250, ОС 601 и др., а в крайното стъпало — транзисторите O(S
604 S, TF 78 и др., малко по-мощни от ОС 72, за да се полу-
чи необходимата изходна мощност от около 1 W.
68
За стабилизиране на захранващото напряжение и за да се
мзбягнат евентуални нежелателни обратни връзки, изводите за
батериите са блокирани с електролитни кондензатори от 100
jiF. Двата изходни транзистора трябва да се монтират на обща
•охлаждаща плочка (напр. алуминиева плочка IX50 у60 mm).
Данни за трансформатора
Сечение на ядрото: 1 ... 1,5 era2;
«1=2300 нав. от проводник ПЕЛ 0,07 ;
«>=«3=380 нав. от проводник ПЕЛ 0,13;
Намотките лм и пз се навиват бифилярно.
НЧ усилвател без изходен трансформатор (II)
Схемата на още един усилвател без изходен трансформатор
е показана на фиг. 3-13. Тук е използуван само един източник
за захранване, но затова високоговорителят е включен през елек-
Фиг. 3-13. Схема на НЧ усилвател за мощиост 0,5 (0,2) W вариант II
тролитен кондензатор с голям капацитет. Тъй като батерията
•няма среден извод, за по-добра. стабилност съпротйвленията, оп-
ределении преднапрежението на базата, имат по-малки стойко-
сти от пред и.
Изходната мощност е приблизително 0,5 W при захранващо
напрежение 9 V и 0,2 W при захранващо напрежение 6 V.
В този усилвател работната точка на драйверния транзистор
с избрана на друго място и затова коефициентът на трансфор-
мация на входния трансформатор се различава малко от този
в предишния пример.
69
Данни за трансформатора
Магнитопровод М 42'10;
«1 = 1400 нав. от проводник НЕЛ 0,12;
«.-—750 нав. от проводник ПЕЛ 0,12 ;
«3=750 нав. от проводник ПЕЛ 0,12 ;
Намогките «2 и «:1 са бифилярии.
Крайно стъпало със симетрична транзистора
НЧ усилвател с противотактно крайно стъпало без транс-
форматор може да се направи със симетрични транзистори, т. е.
с двойка транзистори, единият от конто е р-п-р, а другияг
п-о-п. Схемата му е показана на фиг. 3-14. В драйверното стъ-
Фиг. 3-14. Схема на НЧ усилвател без
изходен трансформатор - вариант със
симетрични транзиеторй
пало работи транзисторът ОС
602 (обикновена RC-схема).
Връзката между крайното-
стъпало с транзисторите АС
250, АС 350 и драйверното-
стъпало е галванична. Необ-
ходимото за базите на двата
изходни транзистора предна-
прежение се получава от па-
дението на напрежението вър-
ху колекторното товарно съ-
противление. Базите на изход-
ните транзистори не са свър-
зани Направо, а през съпро-
тивление 50 Q, за да се полу-
чи подходяще напрежение
между базата и емитера на
всеки от тях.
Високоговорителят е включен през кондензатор 250 p,F към:
общата точка на емитерните съпротивления. Тъй като товар-
ното съпротивление на транзистора ОС 602 е свързан о с отри-
цателния полюс на батерията през високоговорителя, осъщест-
вена е отрицателна обратна връзка за коригиране на честот-
ната характеристика. Захранващото напрежение може да бьде
от 6 до 9 V. Качеството на възпроизвеждане с този усилвател
е много добро, понеже изкривяванията, конто се получават във.
входния и изходния трансформатор, са избягнати. Към емитер-
ните изводи на изходните транзистори са включени защитни.
съпротивления по 4 Q, конто предпазват от претоварване. При
захранващо напрежение 6 V те трябва да са по 2 7 Q.
70
НЧ усилвател с два входа
Место се налага да бъдат смесени два сигнала със звукова
>честота, което лесно може да се постигне с транзисторен пред-
усилвател. Известии са няколко начина за смесване на сигналя,
аювече или по-малко подходящи. Един от тях е да се подадат
2хАС540
(2x0071)	220
Фиг. 3-15. Схема на НЧ усилвател с два входа
щвата сигнала на един и същ транзистор, като при това между
<базата и плъзгача на потенциометъра да се включат съпротив-
ления, за да не се влияят сигналите един от друг при регули-
ране. Много по-сполучливо решение е да се използуват два
транзистора и всеки вход да бъде свързан с една отбазите.
Такава схема е показана на фиг. 3-15. Транзисторите АС 540
•са свързани така, че да имат общо колекторно и емитерно
•съпротивление, а към всяка от базите е включен по един по-
тенциометър. Сигналите се смесват в общото колекторно съп-
ротивление (и в по-малка стелен в емитерното). Като се върти
потенциометърът на един от входовете, това оказва само едва
забележимо влияние на другия.
На изхода на усилвателя има трупа за потискане или изди-
гане на високите, съответно на ниските честоти, така че чес-
тотната характеристика може да се регулира според нашето
желание.
В тази схема консумацията на ток е минимална (под 1 mA).
Целият предусилвател може да се изработи с много малки раз-
бери, ако трябва да представлява отделна единица. Може съ-
що така да се вграДи в някой друг усилвател, където трябва
.да се смесват два сигнала.
Трябва да. се избере транзистор с колкото може по-малък
апум, значи с минимален /кео-
71
4. Измервателни уреди
7ранзисторни волтметри
Транзисторните волтметри са измервателни уреди, по-
добии на ламповите волтметри, като под ламповн волтметри раз-
бираме обикновено уреди за измерване на напрежения, конто са
направени с електронни лампи, Общото за тези два вида из-
мервателни уреди е това, че имат голямо входно съпротивле-
ние. Все пак при транзисторните волтметри то е по-малко. Във
входната им верига винаги тече някакъв малък ток, тъй като
транзисторите са усилватели на ток.
Колко голямо ще бъде входното съпротивление, зависи or
коефициента на усилване по ток на използувания транзистора
от чувствителността на стрелковия измервателен уред и or
броя на усилвателните стъпала. Най-често се използуват уреди
с максимално отклонение от 0,1 до 1 mA. Ако са употребенн
два транзистора, вторият обикновено не служи за усилване, а
ца компенсиране началния ток на входния транзистор. По прин-
зип в транзисторните волтметри може да се постигне вът-
решно съпротивление от 50 до 500 kQ/V, което зависи от из-
броените по-горе фактори. Техните предимства в сравнение с
ламповите волтметри са, че имат по-малки размери и че не е
нужно да бъдат включвани в мрежата. Освен това при лампо-
вите волтметри често е задължително. шасито ,да бъде заземе-
но, което в редица случаи може да създаде известии трудно-
сти. Освен по-малкото им входно съпротивление недостатък на
транзисторните волтметри е и силната зависимост на точността
от температурата на околната среда.
72
"Транзисторен волтметър с един транзистор (I)
На фиг. 4-1 е показан прост еднотранзисторен волтметър.
Той е изпълнен по мостова схема, като по този начин се ком-
пенсира началният ток на базата. Предвидени са само три из-
гмервателни обхвата (1, 10, и 100 V), но уредът може да се
<Фш. 4-1. Схема на прост транзисторен вол мет ьр (вариант I)
ааирави и с други обхвати или подобхвати. Ако употребим тран-
зистора ОС 71, може да се постигне входно съпротивление 150
Ш/V чрез подбор на подходящ образец. В случай че не из-
мерим такъв, може да се използува друг транзистор (напр.
ОС 70).
Волтметърът се калибрира, като най-напред при отвбрена
входна верига с /?2 се нагласи стрелката на нулата, след това
се подаде напрежение със стойност, .необходима за максимал-
но отклонение, т. е. 1, 10 или 100 V и тогава при съответното
положение на ключа 5 c/?t се нагласи стрелката на последно-
то деление върху скалата. Като изключим източника, с който
Сме калибрирали уреда, трябва пак с да коригираме нула-
та. Регулирането с и /?3 се повтаря, докато се получи пра-
вилно нулево положение, съответно максимално отклонение.
Транзисторен волтметър с един транзистор (II)
На фиг. 4-2 е показана схема, до известна степей подобна
на тази от фиг. 4-1. Разликата се състои само в това, че за
компенсация е използуван отделен източник и че е употребен
по-нечувствителен (стандартен) измервателен уред 1 mA, който
може по-лесно да се набави. Въпреки това с транзистора ОС
72 се получава относително голямо входно съпротивление (100
kQ/V). Разбира се, трябва да се избере транзистор с възможно
най-голям коефициент на усилване по ток.
73
Уредът се калибрира, като най-напред при отворена вход-
на верига с се нагласи стрелката на нулата, което значи
да се компенсира колекторният ток. След това се подава на:
входа напрежение, необходимо за максимално отклонение на;
Фиг. 4-2. Схема па прост транзисторен нолтметър с отделка
батерии за компенсация (вариант II)
стрелката, а нейното положение се нагласява с /?,. Ако е нуж-
,но, се прани корекция с /Л и пак с /?| и т н., докато се по-
лучи точна пула, съответно максимално отклонение. След това-.
може да се фиксира докато с /?2 се коригира нулата преди
всяко мерене в зависимост от температурата на околната среда-
Ако с отделим образци на транзистора ОС 72 не може да
се получи при калибрирането максимално отклонение на стрел-
ката даже и при крайно положение на плъзгача на потенцио-
метъра У?,, трябва да се увеличи батерийното напрежение U.#
и обратно, когато стрелката се отклонява до крайното деление
при много малка стойност на /?, (което служи за намляване
чувствителността на уреда), трябва да се намали'напрежението
на източника U.>.
Транзисторен волтметър с два транзистора (I)
За да се избегне нагласяването на нулата преди всяко ме-
рене като в предишната схема, може да се употреби за тем-
пературна корекция транзистор, напр. според схемата 4-3. Той
се използува само за коригйране началния ток, който минава
през измервателния уред. Ако електрическите характеристики на
двата транзистора не се различават много и ако условията за
топлоотдаване са еднакви (и двата транзистора са монтирани
на един и същ метален лист), техните токове също ще бъдат
еднакви и стрелката ще показва нула.
74
Уредът се калибрира, като се нагласи нулата с потенцио-
гметъра Ру при вход, даден накъсо, а след това се нагласява и
максималното отклонение с потенциометъра Р2 по познатия
вече начин. Вместо транзистора ОС 71 може да се използуват
0С71	0С71
Фиг. 4-3. Скемд на транзисторен волметър с два
транзистора (1)
и други НЧ транзистори, но тогава евентуално ще трябва да
се променят напреженията на източниците Uy и U.3 или стой-
ностите на предсъпротивленията във входната верига.
7ранзисторен волтметър с два транзистора (77)
Схема с два транзистора, в която вторият също участвува
в усилването, е показана на фиг. 4-4. Тук изходният колекто-
рен ток на първия транзистор минава през веригата база-емитер
Фи1. 4-4. Схема на ' транзисторен волтметър с два транзтстора (Ц)
на втория транзистор и така се получава двойно усилване. На-
чалният колекторен ток на втория транзистор представлява су-
ма от неговия собствен ток и усиления начален ток на пър-
вия. Този ток впрочем може да се компенсира с мостовата схе-
75
ма, състояща се от Р}, двете съпротивления от по 820 Q и ко-
лекторното съпротивление на втория транзистор.
11отенциометърът Ру служи за нагласяване на нулата при
отворена входна верига, докато с Р2 се нагласява максимално-
то отклонение.
Приставка за лампов волтметър
За да се повинти чувствителността на ламповите волтметри
с обхват над 0,5 V, може да се използува предусилвател за про-
менливо напрежение. Такъв предусилвател може да сё направи
по два начина — или пригоден за включване към лампов волт-
метър за променливо напрежение, или към такъв за постоянно1
напрежение.
Схема на приставка към лампов-волтметър за постоянно на-
прежение е показана на фиг. 4-5. За нея трябва да изберем,
транзистор с възможно по-голямо усилване. Усиленото напре-
жение се изправя чрез схема за удвояване на напрежението к
след това се подава на ламповия волтметър. Общото усилване
на приставката е около 100 пъти и може да се регулира с
включения в колекторната верига потенциометър от 5 к£2.
Съпротивлението Р има стойност 1 М£2 за входен сигнал
50 mV (напрежение на изхода 5 V) и 2 М£2 за входен сигнале
5 mV (напрежение на изхода 0,5 V).
Фиг. 4-5. Схема на приставка към
лампов г.о.пметър за постоянен
ток
АО 150 2хОА1бО
Фиг. 4-6. Схема за приставка към*
лампов волтметър за промеиливу
ток
Ако първият измервателен обхват на ламповтя волтметър-
е 0,5 V и използуваме тази приставка, максимално отклонение
се получава при входно напрежение 5 ;tV. Скалата не е линей-
на и трябва отделив да се градуира.
76
Към дампов волтметър за променливо напрежение може да
се направи много по-вроста приставка според фиг. 4-6. В него
е използуван само един транзистор с източник за захранване,
тъй като не е необходимо изправяне. По-голяма стабилност
може да се получи, като включим съпротивление (напр. 1 Mf2)
между базата и шасито, но така се намалява и чувствителността.
Усилвател за много слаб ток
Ако използуваме транзистори с различен тип проводимост,
т. е. р-п-р и п-р-п, можем да направим прости няколкостъпални
усилватели, тъй
усилватели) ирави ненужни
дими по-рано (фиг. 4-7), а
освен това и захранващото
напрежение може да бъде
много малко. Колекторът
на транзистора ОС 72 е
свързан направо с базата
на транзистора АС 350.
Нулата на уреда се нагла-
като (галваничната връзка (постояннотокови
някои от съставните части, необхо-
0С72 AC3S0
5Ki
Фиг. 1-7. Схема на усилвател за много
слаб то
сява с променливото съп-
ротивление 5 kQ. Този
крайно прост усилвател е
удобен за усилване на
много малки токове, конто след това лесно да се отчитат със
сравнително нечувствителни уреди (0,2 mA). За да се получи
максимално отклонение, достатъчно е във входната верига да
тече ток само 5 рА. Още по-голяма чувствителност може да
се постигне, ако се изключат съпротивленията в базите на
първия и втория транзистор, но тогава стабилността ще бъде
недостатъчна.
Този усилвател е подходящ за усилване на много слаби
токове, каквито дава например фотоелементът на фотографския
светломер.
Транзисторен омметър
Транзисторните омметри в сравнение с обикновените имат
това предимство, че работят с малки захранващи напрежения
и даже ако измервателните им уреди са сравнително нечув-
77
Това важи попе за схемата
Фиг. 4-8. Схема на транзисторен
омметър
та на , след като бъде у
ствителни (от 1 до 5 mA), с тях могат да се мерят но прост
начин съпротивления от няколко мегаома. Те са обаче по-скъпи,
а освен това необходими са няколко източника за захранване.
~	фиг. 4-8, където са използувани
три захранващи батерии вместо
една. Също така точността на
уреда ще бъде малка, ако не
се вземат мерки за компенсира-
не на началния ток на транзи-
сторите.
За да работи омметърът, до-
статъчен е само един транзистор,
а другият служи за компенси-
ране на споменатия по-горе на-
чален ток. Съпротивлението ,
което трябва да се измери, се
свързва последователно с база-
та на транзистора Т2, така че
токът, определен от стойност-
лен, да се отчете с уреда- в ко-
лекторната верига.
Транзисторът 7', служи за компенсиране началния ток на
Т2 при условие, че електрическите и топлинните характеристи-
ки на двата транзистора са еднакви. Затова се препоръчва да
се монтират на един и същ метален лист с колкото може по-
голяма топлопроводност (напр. от мед).
Уредът се калибрира, като най-напред при отворена верига
се нагласява нулата с Ри а после входът се дава накъсо и с
Р2 стрелката се нагласява на последното деление от скалата.
Междинните деления се получават чрез включване между кле-
мите Рх съпротивления с познати стойности. Точността на
съпротивленията, с конто градуираме уреда, трябва да бъде
по-добра от ±2%, но ако нямаме такива, за любителеки нужди
е напълно достатъчна точност ±5%. Ако измервателният уред
е с обхват 1 mA, може да се употреби транзисторът ОС 72,
а ако е с обхват 5 mA — транзисторът ОС 74. Може да се
използува и ОС 71, но тогава стойността на постоянното съ-
иротивление във веригата на базата трябва да се намали на
100 к 2.
78
RC-Mocm
RC-мостове се използуват често в радиолюбителската прак-
тика, тъй като тяхното изработване е сравнително просто и
евтино. Те представляват обикновено Уитстонови мостове, за-
хранвани с променлив ток, тъй като само така могат да се
измерват капацитетите на кондензаторите. По-рано за тази цел
са използували най-често променливото напрежение от мрежата,
но при тази относително ниска честота кондензаторите с ма-
лък капацитет представляват голямо съпротивление за про-
менливия ток и това създава трудности при измерването им.
Кто защо за захранване на моста обикногено се използува
напрежение с по-голяма честота (няколко kHz), но тогава е
необходим НЧ генератор.
Благодарение на транзисторите днес такива RC-мостове мо-
гат да се изработят с много малки размери и да бъдат незави-
сими от мрежата.
На фиг. 4-9 е показана проста схема на мост, който на-
пълно отговаря на йзискванията в радиолюбителската практи-
ка. С него могат да се измерват кондензатори с капацитет от
100 pF до 100 F и съпротивления от I £2 до 1 М£2.
Фиг. J-9. Схема на RC-moct
Мостът се захранва от звуков генератор с честота около
1000 Hz.
Точността на измерването записи от качество™ на линей-
ния жичен потенциометър Р (10 к£2) и избраните за „еталони“
сопротивления и кондензатори. Поне първите не трябва да се
различават с повече от + 1" „, тъй като при измерване на со-
противления е необходима по-голяма точност, отколкото
79
при измерване нгг кондензат.орите. За пулев индикатор се из-
ползуват слушалки, като предварително сигналът бъде усилен
с един транзистор. Със схемата, показана на фиг. 4-9, се по-
лучава много остър минимум на звука в слушалките.
Данни за
Сечение на магнитопровода:
Пъриична намотка: 450+120
Вторична намотка : 100 нав.,
трансформатора
1,5 ... 2 ст2;
нав.. / 0,15 тт (пг I- ;
0 0,15 тт (п.,}.
Сигнал-генератор
Сигнал-генераторът се употребява обикновено само в работал -
ниците за поправки на радио- и телевизионни апарати, но ако
се направи с транзистори, става лесно преносим и независим
от мрежата. Такъв сигнал-генератср може да бъде изработен
Фиг. 4-10. Схема на сигнал-генератор за СВ, КВ и МЧ обхват
само с един транзистор, но честотата му ще зависи от товара и
затова е по-добре, ако се направи с буферно стъпало. Една та-
кава схема е представена на фиг. 4-10. Тук транзисторът от-
ляво работи като ВЧ осцилатор по схема с обща база, а бу-
ферното стъпало — по схема с общ емитер. Модулирането с
ниска честота става в емитерната верига на втория транзистор.
Като източник на сигнал може да се използува всеки НЧ генера-
80
тор (най-добре с фиксирана честота от 800 до 1000 Hz). Като
модулаторен трансформатор може да се употреби НЧ транс-
форматор с коефициент на трансформация 3 или сами да си
направим такъв (сечение на магнитопровода 2 ст9, вторична
намотка 800 нав., първична 2400 нав. от проводник ПЕЛ 0,1).
Дълбочината на модулацията зависи от амплитудата на из-
ползувания сигнал със звукова честота, но може да се изменя в из-
вестии граници, като се мени стойността на кондензатора в
емитерната верига (от 50 nF до 0,25 p.F). За източник на мо-
дулиращ сигнал може да се използува някой от звуковите ге-
нератори, описани в тази книга. Предвидени са три обхвата:
КВ, СВ и МЧ. Съответните бобини имат следния брой навивки :
кв	св	мч
L1=25 нав. от проводник
ПЕЛКЕ 0,4
Извод на 2-та нав.
L2 — 6 . . . 8 нав. от
проводник ПЕЛКЕ 0,2
ВЧ жел. ядро: 06 mm
L„ ----110 нав.
10X0,05
Извод между
7-а и 10-а нав.
£Г)-=15 ... 20 нав.
от проводи. ПЕЛКЕ 0,2
06 mm
/<з—260 нав.
10X0,05
Извод на 20-та нав.
30 . . .40 нав.
10X0,05
0 4 mm
Началото и краят
<с желязните ядра на
на обхватите се нагласяват с тример или
бобините.
УКВ сигнал-генератор
Сигнал-генератор с честотна модулация за обхват от 80 до
100 MHz, изработен според схемата на фиг. 4-11, се състои
от ВЧ осцилатор, модулаторно стъпало и НЧ усилвател за
модулиращия сигнал. Като осцилатор работи транзисторът
AF 106 с обратна връзка между колектора и емитера, а ба-
зата му е заземена по отношение на високите честоти. Боби-
ната на трептящия кръг е включена между отрицателния по-
люс на батерията и колектора, а кондензаторът за обратна
връзка и този за отвеждане на сигнала са свързани със сре-
дата на бобината. Честотата се регулира с въздушен промен-
лив кондензатор 11 pF. Честотната модулация се извършва с
капацитивен диод (варикап) ВА 102, който е свързан през кон-
дензатор от 5 до 10 pF паралелно на трептящия кръг. Най-
-6 Любителски транзисторни схеми
81
подходящото преднапрежение за този варикап е 4 V. То се-
получава с делител на напрежение. При това напрежение ка-
папитетът на диода ВА 102 е приблизително 25 . . . 30 р1'„
което представлява доста голям капацитет за УКВ обхват и.
Фн|. 1-11. Схема на сш na.i-i енерагор за УКВ
затова се намалява, като се включи последователно към него
кондензатор с по-мальк капацитет, конто одновременно затва-
ря пътя на постоянния ток към трептящия кръг.
За усилване на модулиращото напрежение се използува
транзисторът ОС 002 в схема с общ колектор. Честотната
девиация се нагласява с потенциометър от 5 к£2, включен в
емитерната верига на ОС 602. За да се иремахне съвсем влия-
нието на делителя на напрежение и НЧ верига върху капаци-
тета на нарикапа (без НЧ сигнал), напреженията от тях се по-
дават на варикапа през съпротивление от 100 к(2.
Модулиращият НЧ сигнал се подава на базата на транзис-
тора 0(2 602. Тъй като всяка промяна на захранващото напре-
жение предизвиква промяна на капацитета на варикапа, често-
тата ва осцилатора постояннощесе „отмества" и затова трябва
непременно да се стабилизира напрежението. За тази цел се изпол-
зува опорен диод (ОА 126,6). Захранващото напрежение е
9 V, при което общата консумация на ток е около 10 mA-
82
Сигналотърсач и сигналоподавач
Ако искаме по прост и евтин начин да извършим никои из-
?1ервания в даден приемник или търсим дефект в него, можем
да използуваме главно два вида уреди:
а)	сигналотърсач и
б)	сигналоподавач (сигнал-ипже ктср'
В първия случай като източник на сигнал служи приемни-
кът при условие, че работят поне входните му стъпала, а в
другия случай трябва да работи поне крайното стъпало. Ако
не работят нито входните, нито изходните стъпала на прием-
ника, трябва да се използуват и двата уреда.,
Сигналотърсачът е много разпространен уред. Служи за
установяване дали в определена точка на приемника се полу-
чава сигнал независимо от това, дали става дума за ВЧ или
за НЧ сигнал. Ако започнем да търсим от входното стъпало
в посока към изхода и стигнем до някаква точка, където
няма сигнал, това означава, че дефектът се намира някъде на-
близо. Работата с уреда' значи се свежда до локализиране
на дефекти.
Сигналотърсач
Схема на сигналотърсач със
фЛг. 4-12. Тук входът е с една
слушалки е показана на
клема за НЧ и една за ВЧ
Фиг. 4-Г2. Схема на сигналотърсач със слушалки
сигнали. Разликата е само в това, че ВЧ сигнал най-напред се
демодулира, а после минава по същия път. Тъй като при НЧ
сигнали напреженията са по-големи, към входа е включен по-
тенциометър за регулиране. За усилване на сигнала се изпол-
83
эува двустъпален усилвател, което в повечето случаи е напъл-
но достатъчно. Ако е нужно, можем да прибавим още едва
стъпало, еднакво с първото (потенциометър, разбира се, не е-
необходим). Получения? сигнал се възпроизвежда със слушал-
Фиг. 4-13. Схема на сигналотърсач с високо,oBopnie.i
ки, но ако е по-удобно да има високоговорител, можем да из-
ползуваме схемата на фиг. 4-13. Ако усилването е недоста-
тъчно, можем, както беше вече казано, да прибавим още едно
стъпало с транзистора ОС 71.
Сигналоподавач с един транзистор
При работа със сигналоподавач постъпваме обратно в срав-
нение със случая, когато изиолзуваме сигналотърсач. Подаваме
сигнал, като започнем от изводите за антената и стигнем до-
някоя точка, от която нататък сигналът се чува във високо-
говорителя.
Сигналоподавачът е също много разиространен уред, тъй
като изработването му не е трудно, има малък брой съставни
части и е евтин. Също така по размери не е по-голям от обик-
новена автоматична писалка.
Сигналоподавач може да се направи само с един транзис-
тор, напр. по схемата 4-14. Транзисторът работи с обща
база и произвежда трептения с честота около 100 kHz. Треп-
тящият кръг се намира в колекторната верига, а напрежението
за обратна връзка се подава на емитера. Посредством конден-
затора 0,25 tiF и съпротивлението 10 kQ се получават ПЧ
трептения, в чийто ритъм периодически се прекъсват високо-
честотните трептения. Изходният ВЧ сигнал се отвежда врез-
84
полупроводников диод, т. е. елемент с нелинейна характерис-
тика, така че освен основната честота получават се още и мно-
го хармонични даже до УКВ обхват.
Ниската честота, с която се прекъсват високочестотните
трептения, зависи от няколко фактора: от типа на транзистора,.
по точно от неговия начален
ток, от капацитета на кон-
дензатора във веригата на б ас-
тата и, разбира се, от сън-
рлтивлението.
Каква точно ще бъде та-
зи честота, не е от значение
(обикновено е от порядъка
на сто херца).
Бобината £гсе изработва
върху миниатюрно ядро, как-
вито се използуват в МЧ кръ-
гове на транзисторните прием-
ници. Тя има 2x35 навивки
0С613
Юк
0.25
1201.
7,5И
0А174
25п
L,-2*35 наб.
igi; L2 -20 наб.
Фиг. 4-14. Схема на сигналоподавач с-
един транзистор
от литцендрат 10 у 0,07. Нагласява се на необходимата честота
/ V"
с ядрото или пък чрез промяна на капацитета на кондензато
ра, свързан успоредно с нея. Най-добре ще бъде, ако резонанс
ната честота се нагласи на 91 kHz
нична може да се използува за
настройване на стандартна МЧ кръ-
гове. Стойността на изходния сиг-
нал е около 1 V.
Този сигналоподавач е подхо-
дящ за всички видове НЧ и ВЧ
измервания, а изработването му не
представлява трудност.
Сигналоподавач с два
транзистора
и тогава четвъртата хармо-
Най-често се употребява сиг- Фик 4-15. Схема на снпгалоно-
н члоподавач с два транзистора, лявач с два транзистора
свързани по познатата мултивибраторна схема. Транзисторният
мултивибратор, показан на фиг. 4-15, е аналогичен на симе-
тричния лампов мултивибратор. Известно е, че схемата пред-
ставлява двустъпален RC-усилвател с подожителна обратна
връзка. Въпреки че основната честота на мултивибратора е-
сравнително писка (няколко килохерца), все пак на изхода
може да се установи сигнал даже в УКВ обхват, тъй като
сигналът на мултивибратора е с правоъгълна форма и съдър-
жа редица хармонични с много висока честота. Амплитудата
на тези хармонични не е много голяма, но все пак напълно
достатъчна за динамична измервания в нригмниците. Тозимулти-
вибратор може също да се вгради в тръбичка с размери на
автоматична писалка.
На изхода на мултивибратора има една клема за НЧ и
•една за ВЧ, тъй като мултивибраторът е подходящ и може
да се използува както за НЧ, така и за ВЧ измервания.
Видът на употребените транзистори има значение само за
броя на хармоничните. Опитите показват, че напр. транзкстори-
те ОС 612 дават повече хармонични, отколкото ОС 71, а това
важи и за останалите видове транзистори,
С този уред освен да се търсят дефекти могат и да се
настройват приемници.
Пробник с газоразрядна лампа
В електротехническата и радиотехническата практика често
се използува пробник с газоразрядна лампа, но с него можем
да си служим само там, където трябва да се провери дали
има постоянно или променливо напрежение над около 100 V,
но не по-голямо от 500 V.
Фиг. 4-16. Схема на пробник с газораз-
рядна лампа
Често обаче такива пробници
се използуват за проверка на
непрекъснатостта на вериги
с голямо съпротивление, при
което,> разбира се, е необхо-
дим източник на по-високо
напрежение и затова се из-
ползува мрежата. За да мо-
жем да проверим дали да-
дена високоомна верига не
е прекъсната и в случай че
липсва източник с напреже-
ние над 100 V, можем да използуваме пробник с транзисторен
преобразувател, чиято схема е представена на фиг. 4-16. Пре-
образувателят служи само за да повдигне ниското напреже-
ние на батерията (3 V) до около ПО V, което е достатъчно
за запалване на газоразрядната лампа.
86
във вторичната намотка да
Фиг. 4-17. Схема на пробник с газораз-
рядна лампа
Успоредно на намотката п-л е свързана една от двете-
еднакви газоразрядни лампи, която служи като контролна (по-
казва дали преобразувателят работи) и едновременно не дава.,
вьзможност' напрежението
при празен ход. Втората
лампа е свързана после-
дователно с веригата, кон-
то трябва да се провери,
и се запалва само ако тя
е затворена. В случай че
при първото пускане в ход
на пробника лампата 1\
работи, a не се заыал-
ва, тогава трябва да ги
разменам взаимно или пък
да махнем Гг
Ако искаме с този уред
да изпробваме и конденза-
тори,трябва напрежението на изхода на преобразувателя да се из-
пр#ви Със селенов изправител, предвиден за ток само няколко
милиампера и за напрежение около 300 V (фиг. 4-17). Стой-
ността на изходното напрежение и режима на транзистора
можем да регулираме с вроменливото съпротивление, включе-
но във' веригата на базата. Ако транзисторът не произвежда
трептения, трябва да се разменят изводите на бобината п2.
Трансформаторът Тр е изработен с магнитопровод М20, на
конто се навиват намотки, както следва:
- - 20 нав. от проводник Jf-.'I 0,25;
//2 " 6() нав. от проводник ПЕЛ 0,1-К;
tij  500 нав. от проводник ПЕЛ 0,10.
Л, и Г., са миниатюрки газоразрядни лампи за напрежение
1 К) V, каквито се използуват във фазомерите обикновено в
комбинация с отвертки. Предсъпротивленията на тези лампи
трябва да се отстранят.
Ако към пробника от фиг. 4-17 се включи изправен конден-
затор, газоразрядната лампа най-напред ще се запали, а след
малко ще угасне. Ако кондензаторът е пробит или има лоща
изоляция, лампата непрекъснато ще свети.
Ключът 5 трябва да се направи така, че сам да се отваря,
когато пуснем копчето. Това е необходимо, за да не се изто-
щават батериите. Ако по този начин включваме уреда само
през вре.ме на пробата, една батерия може да издържи някол-
ко месеца.
87
Ако вместо трансформатора Тр, конто има обикновено ядро,
използуваме трансформатор със специално феритно ядро, це-
лият пробник може да се изработи с много „малки размери и
да се вмести в калъф от химикалка.
Тригер на Шмат
За преобразуване на променливо напрежение с какна да е
форма в правоъгълни импулси служи особен вид мултивибра-
тор, познат под названието тригер на Шмит. Такъв тригер ме-
же много практично да се изработи с транзистори. Схемата му
Фиь 4-18. Схема на тртер на Ilhwi
е показана на фиг. 4-18. За да се получат възможно по-стр:>м
ни фронтове, трябва да се използуват транзистори с малък
«фект на натрупване в базата, а такива са импулсните и УКВ
транзистори. При транзисторите, съотв. при тригера на Шмит,
изработен с транзистори, може лесно да се получат импулси
със стръмен преден фронт. Задният фронт е обикновено доста
по-полегат порадй споменатия ефект на натрупване. В това от-
ношение можем да сравним транзистора с кондензатор, който се
зарежда бързо, но бавно се изпразва. Затова трябва да се изберат
транзистори, при конто този ефект е по-слабо изразен, а това
са посочените по-горе видове.
Впрочем само изборът на транзистора не е достатъчен, за
да се получат добри характеристики. Освен това пред три-
.гера на Шмит трябва да има ограничителна RC-верига.
.88
В схемата на фиг. -1-18 са, използувани два транзистора OG
171. С потенциометрите 10 Ш във веригите на базите се на-
гласява работната точка или се симетрират полупериодите на
импулсите. Общото емитерно съпротивление трябва да се нг_
Фиг. 4-19 а. 2ХОС 171 и 2ХОС72 (честота 1 kHz)
гласи така, че схемата да бъде почти в режим на собствени.
трептения. Захранващото напрежение може да бъде от 4 до
9 V в зависимост от това, какво напрежение искаме да полу-
чим на изхода. Консумацията на ток при 6 V е около 8 mA..
Схемата започва да работи при входно напрежение около 0,15
V. Очевидната разлика при използуване на различии транзи-
стори се вижда от осцилограмите на фиг. 4-19. Даже при сра-
внително ниска честота (1 kHz), когато вместо ОС 171 са из-
ползувани транзистори ОС 72, фронтовете на импулсите не са-
мо че се виждат (при ОС 171 съвсем не се забелязват), но и
са и доста полегати. Още по-голяма е разликата при висока
честота (осцилограмите за 60 kHz), където вече не може да се
говори за правоъгълни импулси. При още по-висока честота,
напр. при 110 kHz, напрежението става трионообразно.
Честотният обхват на схемата е доста широк — от 20 Hz
до няколко MHz (с ОС 171 до 5 MHz).
Тригерът на Шмит се използува за различии цели. Ако
имаме например някакъв RC- или друг осцилатор с променли-
ва честота, можем с този тригер да получим правоъгълни им-
пулси. Когато напрежението за захранване на тригера е стаби-
лизирано с опорен диод, изходното напрежение ще бъде с
постоянна стойност независимо от честотата, затова можем да
го използуваме като еталон.
Правоъгълните импулси с променлива честота могат успеш-
но да се използуват за изпробване на широколентови усилва-
-89;
-гели. Ако на изхода на усилватели се получи право'ьгълен
импулс с непроменена форма, със сигурност можем да кажем,
че всеки друг сигнал ще бъде пренесен без изкривявания.
Фиг. 4-19 6. 2ХОС171 и 2 X 0’0 72 (честота 6'.) kHz)
Електронен ключ за осцилограф(1)
Ако трябва да се наблюдават два различии сигнала на
екрана на осцилографа, необходима е катодна тръба с две
системи за отклонение на лъча, но може също така с помощта
на електронен ключ да се показват на екрана една след друга
кривите на двата сигнала. Ако това става достатъчно бързо,
порадй инертността на нашето зрение ще видим две криви.
За да ги различаваме по-лесно, можем с електронния ключ да
меним положение™ им на екрана една спрямо друга. Схема
на такъв ключ е показана на фиг. 4-20.
Използувани са 6 полупроводникови диода и транзисторен
генератор на правоъгълни импулси. Когато генераторът не е
включен, диодите £)t и D.2 в канала /, съотв. D:) и £)4 в кана-
ла 2, са поляризирани така, че и двата канала са отпушени. С
потенциометрите Рл и Р4 трябва да бъде подадено подходяще)
преднапрежение на двойките диоди, за да не бъдат отрязани
долните или горните върхоне на кривите.
Ако след това включим правоъгълните импулси, през време
на техните положителни полупериоди ще се запушва единият
от двата канала и към осцилографа ще бъде пропуснато само
-едно от двете напрежения, конто трябва да ваблюдаваме. Вза-
имного положение на кривите върху екрана се мени с потен-
циометъра P|.
«)()
1)равоъгьлните импулси, получени от генератора, трябва да
имат колкото може no-стръмни фронтове—по възможност съв-
сем отвесни. Това обаче не винаги може да се постигне и
„опашките“ на правоъгълните импулси се проявяват като лек
Фиг. 1-20. Схема на електронен ключ за осцилограф (вариант I)
воал между кривите на напрежението върху екрана. Генера-
торът (мултивибраторът) работи с два транзистора АС 550 и
дава симетрични правоъгълни импулси. Симетрира се с потен-
циометъра Р.2. Ако импулсите не са симетрични, кривата на
единия сигнал ще бъде по-дълго време върху екрана и ще
изглежда по-ярка. Това също може да се използува за разли-
чаване на кривите една от друга. Яркостта им се регулира
много удобно с Р2. С превключвателя можем да меним
честотата на правоъгълните импулси. Предвидена са четири
различии честоти. Трябва обаче да изберем такава, че кри-
вите върху екрана да бъдат непрекъснати, а не да се
състоят от отделни точки. Затова, ако трябва да наблю-
даваме напрежения с по-ниски честоти, трябва да включим
правъгълни импулси с по-голяма честота и обратно.
За да не се движат кривите върху екрана, трябва да се
осъществи синхронизация с едно от наблюдаваците напреже-
ния, т. е. трябва да работим не с вътрешната синхронизация
91
на осцилографа, а с нънтна. На изхода на електронния ключ
можем да получим напрежение най-много 0,5 V и затова трябва
да го включим към изхода на вертикалния усилвател в осци-
лографа.
Общата консумация на ток при напрежение от 18 Ve около
20 mA.
Електронен ключ за осцилограф (И)
В добрия електронен ключ, „опашките" на праноъгълните
импулси трябва да бъдат колкото може по-незабележими, ако
.ги наблюдаваме на екрана на осцилографа, т. е. да имат доста-
тъчно стръмни фронтове. Освен това често е желателно и са-
Фиг. 1-21. Схема на електронен ключ за осцилограф (нариаш II)
мият електронен ключ да усилва. При такива изисквания,- раз-
бира се, трябва да изберем по-сложна схема, напр. като тази
ла фиг. 4-21, конто представлява транзисторен ключ за осци-
ллограф. Той се състои от усилвател с два входа, генератор на
правоъгълни импулси, два тригера, за да се получат стръмни
фронтове, и от предусилвател за синхронизация.
.92
Усилвателят работи с два транзистора AF261. Нреднапре-
гженията на базите се нагласяват с потенциометрите от 200 кй.
Усиленото напрежение се отвежда от общото колективно съпро-
тивление, което има стойност 3 кй. Напрежението от единия-
или другия вход (през превключвателя А\) се подава на усил-
вателя за синхронизация, който работи също с транзистора
AF261. Правоъгълните импулси запушват последователно или
'транзистора 7\, или 7\, след като бъдат подадени на техните
емитери.
И тук генераторът на правоъгълни импулси работи с два
транзистора АС550. Симетричните импулси се подават най-на-
пред на тригерите, конто имат по два транзистора AF261 (ТЗ
и Т4, съотв. Т5 и Тб). Двата тригера са еднакви и на изходите-
им се получават правоъгълни импулси, чиито отвесни и хори-
зонтални части са напълно правилни. По този начин „опашките*
са почти незабележими върху екрана.
С потенциометъра Ру се регулира разстоянието между кри-
вите върху екрана, а с потенциометъра Р2 се симетрират пра-
воъгълните импулси. За честотата им важй същото, което беше
казано в описанието на ключа I.
Електронният ключ може да се използува само за честоти
най-много до 1 MHz, но ако в усилвателя се поставят транзи-
стори с висока гранична честота, например ОС170 и др., можем
да използуваме ключа до 10 и повече MHz.
Ако направим отделни изводи за правоъгълните импулси
(на схемата начертани с пунктир), можем да получим източник
на напрежение с напълно симетрична правоъгълна форма, който
да използуваме за различии цели.
Въпреки че тоя електронен ключ е много по-чувствителен
от показания на фиг. 4-20 (десетина миливолта на входа), трябва
да го включим все пак към вертикалния усилвател на осци-
лографа.
Преди входните потенциометри, ако е необходимо, могат да
се включат подходящи атенюатори (подобии на тези в ключа 1).
Ключът И по отношение на ключа I има и това предимство,
че захранващото му напрежение е само 6 V.
Уред за насочване на УКВ антена
Точного насочване на УКВ антена може да се извърши със
специален уред. Той трябва да бъде лесно преносим, за да се
.•използува при самата антена, т. е. обикновено на покрива. Тран-
93
зисторите дават възможност да се изработи такъв уред по
много практичен начин (вж. схемата на фиг. 4-22).
Уредът, който в същност мери интензитета на полето, се
състои от двустъпален ВЧ усилвател и прост транзисторен волт-
ОСП!
DC 171
L L
0С71
0А7О
I 4
-БУ+
7-t
т~
t,W
нагл
fji/лата
Внимание! Абете стгпала трябба добре
дасе скранират ед ни от друга
Z,,Z. L, - 2х2нцБ.ПЕЛКЕ.0,7(между £г), бифилярна
“ 4 Z»=Sнаб.неизолиранмедей проводник Ф 0.8
L, -,2,5на6 ---»------»------»--------
г
Фиг. 1-22. Схема на уред за насочване на УКВ антена
метьр. Високочестотният усилвател работи с два транзистора
ОС171 по схема с общ емитер. Първото стъпало е същото,
както в обикновените УКВ приставки, а второто не се отличава
много от него. Входният кръг е настроен по средата на въл-
новия обхват, а трептящите кръгове в колекторните вериги,
могат да се настройват с двоен променлив кондензатор.
Усиленото ВЧ напрежение се изправя от диода ОА70 и след
това се подава на базата на транзистора ОС71. В колекторната
верига на този транзистор е включен милиамперметър, който-
служи за индикатор. Уредът се използува пр следния начин:
най-напред с променливия кондензатор го нагласяваме на тър-
сения предавател и след това въртим антената, докато полу-
чим максимално отклонение върху скалата на милиамперметъра.
С потенциометъра 50 кй се мени чувствителността на ин-
дикатора, а с потенциометъра 0,1 мй се нагласява стрелката
на нулата. При изработката на уреда трябва двете стъпала на
високочестотния усилвател да се екранират добре едно от друго,
за да не се стигне до самовъзбуждане на целия усилвател.
Във веригата на спомагателните батерии 1,5 V, захранващи
индикаторното стъпало, трябва да поставим ключове, конто на
схемата не са показани. Те служат за изключване на батериите,
когато уредът не се използува.
94
Уред за насочване на те левизной на антена
За да се насочи точно телевизионна антена, може да се
използува уред, чиято схема е показана на фиг. 4-23, като вме-
сто отделен ВЧ усилвател се използува телевизионният прием-
ник. Уредът представлява транзисторен волтметър/ и се включва
ill—’ll11
Ыасц т 220
телевизора
0071
Рег на
220
Кинескоп
{Катод или
у пр електрод)
3Y
Фиг. 4-23. Схема на уред.за насочване на аелеви-
зионна антена
между шасито и катода (или управляващия електрод) на кине-
скопа (в зависимост от това, как е направен видеоизходъх).
Сигналът се изправя с диода ОА161, а след това посредством
достатъчно дълъг кабел се подава на базата на транзистора
ОС71, в колекторната верига на който е включен милиампер-
метър. Така този, който насочва антената и се намира на по-
жрива, може да следи показанията на милиамперметъра.
Насочването се извършва, като се включи приемвикът на
необходимия канал и след това антената се върти, докато се
получи максимално отклонение на стрелката върху скалата на
индикатора. Преди всяко мерене трябва да се нагласи стрелката
на нулата с потенциометъра от 1 kQ. Чувствителността на инди-
катора може да се мени с потенциометър 0,5 мй.
При работа с този уред трябва да бъдем много внимателни,
тъй като повечето телевизори са без трансформатор за изпра-
вителното стъпало и шасито е свързано направо с мрежата;
95
5.	Осцилатори
Нискочестотен LC-осцилатор
Фиг. 5-1. НЧ АС-осцилатор
Нискочестотен LC-осцилатор, удобен за използуване в-
различимте уреди, описани в тази книга, може да се направи
сноред схемата на фиг. 5-1. Трептящият кръг се състои от
намотката а на ниткочестотния трансформатор и от конденза-
тора с капацитет 10 nF. Обратната
връзка между колектора и емитера
е осъществена посредством намотка-
та Ь. При дадените стойности на еле-
ментите получаваме осцилаторна че-
стота, която най-често се употребява
за НЧ измервания, т. е. около 800
Hz. Чрез изменение капацитета на
кондензатора С.честотата ще се по-
виши или намали с около 100 Hz.
Полученото напрежение е почти на-
пълно синусоидално поради отрица-
телната обратна връзка (емитерното
съпротивление не е шунтирано, а
за постонния ток веригата колектор—база се затваря през съпро-
тивлението за преднапрежение).
Полученото напрежение се отвежда от вторичната намотка
на трансформатора, чиито данни се намират по-долу. Този ос-
цилатор може да се употреби за различии цели, напр. за мо-
дулация в някои ВЧ генератор, за различии НЧ измервания и
т. н. Изходната мощност е достатъчна, за да задействува ня-
какво крайно стъпало, работещо в клас А или В.
В тази схема може да работи всеки транзистор, тъй като-
чрез трансформатора можем да получим достатъчно силна об-
ратна връзка, необходима, за да се появят трептения. Захран-
ващото напрежение може да бъде от 3 до 6 V.
96
Ако са нужни повече различии честоти, напр. 400, 800 Hz
и т. н., може да се използува превключвател, с който да се
включват кондензатори с различен капацитет на мястото на
кондензатора С.
Предимството на този осцилатор е, че ако се направят по-
вече изводи на вторичната намотка на трансформатора, може
много лесно да се съгласува съпротивлението му с входното
сьпротивление на консуматора.
Данни затрансформатора
Сечение па ядрото: 1 . . .2 ст2
Намотка а 2000 навивки от проводник ПЕЛ 0,10
Намотка 6=400 . . . 500 нав. от проводник ПЕЛ 0,10
Намотка с=50+100 нав. от проводник ПЕЛ 0,18 .. . 0,20
Каскоден НЧ генератор
Нискочестотен генератор по каскодна схема, определен главно
за изучаване на Морзовата азбука, е показан на фиг. 5-2. Той
работи с два транзистора ОС71, свързани каскодно. Интерес-
ного тук е, че двата транзистора работят без постоянен поля-
ризиращ ток в базата. Осцила-
торната честота се определи освен
от RC-веригата, състояща се от
иотенциометъра и кондензатора
със стойност 10 nF, също така и
от усилването на транзистора. Ако
употребим транзистори с по-малко
усилване (напр. от 20 до 30), не-
обходим е по-голям кондензатор
(между 1 и 5 p-F), докато за тран-
зистори с усилване, но-голямо от
50, кондензаторът трябва да бъде
от 10 nF.
ОС 7/ 27k 0С71
Фиг. 5-2. Схема на каско-
ден НЧ осцилатор
Слушалките са 'включени в емитерната верига на двата тран-
зистора. Посредством нея е осъществена обратна връзка, а ко-
лекторът на втория транзистор е свързан направо с батерията.
Схемата в същност представлява мултивибратор с емитерна
връзка.
Напрежението на базата не е стабилизирано, поради което
и осцилаторната честота не е много стабилна, но въпреки това
работата на генератора задоволява напълно поставените изис-
квания.
7 Люителски тр’изисюрнн схем»
97
В тази схема двата транзистора могат да бъдаг от кой да
е тип. Консумацията на ток е минимална и може да се упо-
треби миниатюрна батерия от 1,5 V. Генераторът има малък
брой съставни части и може заедно с батериите да се направи
с много малки размери. Ако включим към него просто край но
стъпало, можем да използуваме и малък високоговорител.
Мултивибратор с един р-п-р
и един п-р-п транзистор
За получаване на напрежение с правоъгълна форма обик-
новено се използува симетричен генератор с два транзистора
от един и същи тип. Такъв генератор може да бъде и неси-
метричен, ако се направи с един п-р-п и един р-п-р тран-
зистор. На фиг. 5-3 е показана схемата на мултивибратор с
транзисторите АС 350 (п-р-п) и АС 550 (р-п-р).
Тук едната обратна връзка е галванична, т. е. колекторът
на АС 350 е свързан с базата на АС 550 (постояннотоков усил-
вател), а другата е осъществена посредством RC-верига. Осци-
латорната честота се определи главно от нея, а ос?ен това и
от стойностите на R% и /?4.
Честотата се регулира грубо, като се мени стойността на
кондензатора С, а фино с потенциометъра Rt от 0,1 MQ.
Например при стойкости А*г 0,1 MQ и С—10 nF честотата е
Фиг. 5-3. Схема на мултивибра-
тор с един п-р-п и един р-п-р
транзистор
АС МО АС550
Sn Юк
Фиг. 5-4. Схема на прост осии-
латор за изучаване наМорзовата
азбука
приблизително 40 Hz, а при Rv 50 kQ и,С -200 pF — при-
близително 20 kHz. Затова тук е желателно да се използува
превключвател с повече положения и с него да се включват
кондензатори с различии капацитети.
<8
Импулсите се отвеждат от колектора на АС 550 и имат
почти напълно правоъгълна форма. Може да се симетрират
гюлупериодите им чрез корекция на стойността на R5, т. е. да
се намали на 4 kQ или да се увеличи на 6 kQ.
С тример-потенциометъра 500 kQ може да се мени отно-
шение™ на дължината на импулсите и интервала между тях.
По подобна, но още по-проста схема може да се изработи
звуков генератор за изучаване на Морзовата азбука или за
други цели. Тя е показана на фиг. 5-4. Тук броят на елемен-
тите е сведен до минимум. Честотата е около 1000 Hz. Схе-
мата е много икономична; при захранващо напрежение 6 V
консумацията на ток е по-малка от 4 mA.
RC-осцилатори за звукова модулация
За звукова (НЧ) модулация например в някой сигнал-гене-
ратор може да се изработи RC-осцилатор според схемата на
фиг. 5-5. За да се получат трептения, обратната връзка е осъ-
ществена посредством 4 дефазиращи RC-групи. Тъй като усло-
вие™ за самовъзбуждане е изпълнено само за една определена
честота, полученият звуков сигнал е доста стабилен. Той зависи
от стойността на избраните RC-елементи. Ако използуваме кон-
дензатори от 10 uF и съпротивление от 10 kQ, честотата,
получена от обикновените видове транзистори, ще бъде между
<гм изхода на
аспиратора
Фиг. 5-5. Схема на RC-ocцьлатор Фиг. 5-6. Схема за сыласуваие на ос-
цилагора с нискоомен потребител
800 и 1000 Hz. С полупроменливото съпротивление, включеьо
в колекторната верига,_се нагласява работната точка на тран-
зистора.
За да могат да се поддържат трептенията на осцилаторц,
транзисторът трябва да има коефициент на усилване по ток
поне 50. Ако се използува транзистор с усилване около 100,
90
RC-групите могат да бъдат само 3. При относително малък
коефициент на усилване по ток трептения ще се получат само
с 3 RC-групи при условие, че в колекторната верига са
включени слушалки, напр. ако осцилаторът се използува за
изучаване на Морзовата азбука. Същото важи и когато в ко-
лекторната верига има съгласуващ трансформатор.
Полученото НЧ напрежение се отвежда от колектора през
кондензатор 10 nF, но трябва да се внимава включеният товар
да не отслаби много трептенията. В такъв случай се препо-
ръчва колекторното съпротивление да се нагласи при натоварен
осцилатор.
Ако потребителят е нискоомен, желателно е между него и
осцилатора да има буферно стъпало с транзистор, свързан по
схема с общ емитер, както е показано на фиг. 5-6. С потен-
циометъра 0,1 мй се нагласява преднапрежението на базата, а с
включения в емитерната верига потенциометър 1 до 5 кй може
да се регулира амплитудата на изходния сигнал. По този начин
напълно се премахва влиянието на товара върху осцилатора.
Отличителна черта на тези RC-осцилатори е, че получените
от тях трептения са синусоидални и обикновено твърде малко
изкривени.
Схема на подобен RC-генератор е показана на фиг. 5-7.
Тук стойностите на RC-елементите са избрани така, че чес-
тотата е около 1 kHz при съпротивления >от 1,5 кй и около
400 Hz при съпротизления от 3 кй. Ако транзисторът има
Фиг. .5-7. Схема на RC-
осцилатор
Фиг. .5-8. Касколно свърз-
ване на транзисторите за
нолучаване на по-голямо
усилване
коефициент на усилване по ток около 100 или повече, RC-rpy-
пата за обратна връзка също като преди може да има само
3 RC-елемента. Полученото променливо напрежение се отвежда
от потенциометъра със стойност 5 кй.
Ако се изменят стойностите на RC-елементите, могат да
«те получат и други честоти. Генераторът може да се изработи
•и с два транзистора, конто имат по-малко усилване, ако ги
•свържем каскодно, и по този начин да се получи усилване,
достатъчно, за да работи осцилат'орът (вж. фиг. 5-8).
За да не влияе товарът (особено ако е нискоомен) върху
работата на осцилатора, желателно е също да има буферно
-стъпало, т. е. нискочестотен усилвател с един транзистор. Тук
най-изгодно е да отвеждаме нискочестотното напрежение от
«емитера на НЧ усилвател.
Ако употребим транзистора ОС 71, ще получим при захран-
-ващо напрежение 6V изходен сигнал около 1,3 V, а с ОС 72
аце получим около 1,5 V.
Генератор на правоъгълни импулси
За получаване на правоъгълни импулси можем да изпол-
зуваме генератор с обратна връзка, чинго схема е показана на
-фиг. 5-9. С потенциометрите РЛ и във веригите за обратна
връзка се нагласява честотата и формата на осцилаторното
напрежение. При дадените стойности на RC-елементите чес-
-тотата на правоъгълните импулси може да се мени с потен-
щиометъра Р% в граница от 2,5 до 14 kHz. При по-ниски чес-
тоти получаваме напрежение с форма, по-близка до правоъг ьл-
яата, отколкото при високите.
ОС 71 ОС 71
ц Юл
«Jan. 5-9. Генератор на правоъгълни импулси
За още по-ниски честоти, разбира се, трябва да употребим
IRC-елементи с други стойности.
С потенциометъра Рх трябва да симетрираме правоъгълните
импулси в зависимост от стойността на захранващото напре-
101
жение. И цбратно, можем да получим несиметриччи импулси:,
т. е. единият им полупериод да бъде по-дълъг от друтия, което
често се използува за измервателни цели.
Всичко това, разбира се, трябва да стане, като едновременно
наблюдаваме импулсите върху екрана на осцилографа. На схе-
мата са посочени данните, необходими за изработването на
генератора. При захранващо напрежение от 6 V на изхода се
получават импулси с амплитуда 2,5 Vpp (от връх до връх), а прк
9 V — значително по-голяма.
Генераторът работи еднакво добре и с други видове тран-
зистори. Ако използуваме транзистори с по-висока гранична-
честота, можем да получим импулси с напълно правоъгълна
форма.
С оглед на различайте възможности за употреба на този.
генератор желателно е между него и консуматора да има бу-
ферно стъпало с още един транзистор. Така натрварването не
оказва влияние върху работата на осцилатора.
Консумацията на ток е около 3,5 mA при захранващо на-
прежение 6 V.
Генератор за трионообразно напрежение
Напрежение с трионовидна форма можем да получим също с
транзисторен генератор. Схемата на мултивибратора, макар и:
2x00170
Фиг. 5-10. Генератор трионионооб ранзо
напрежение
по-осооена, е аналогична-
на съответната лампова-
схема и е показана на фиг_
5-10. Този мултивибратор
дава напълно несиметрич-
но напрежение, с което се
зарежда кондензаторът Сг
включен в емитерната ве-
рига на втория транзистор,
С потенциометрите Р, и
Ра се коригира.линейност-
та на т'рионообразното на-
прежение, а с потенциоме-
търа Р9 се нагласява често-
тата, конто можем да ре-
гулираме грубо, като Me-
С.
ним стойността на кондензатора
Нискочестотните транзистори не работяг добре в тази схема,
102
тъй като не може да се постигне достатъчно бързо изпразване
ма кондензатора С.
Ако изберем съставни части със стойностите, означени на
схемата, интервалът, в който можем да регулираме честотата,
е приблизително от 1 до 5 kHz. Трионообразното напрежение е
•около 0,25 VPP (от връх до връх).
Осцилатор с кварцов кристал
Схемата на извънредно прост осцилатор с кварцов кристал
<е показана на фиг. 5-11. Кварцовияг кристал за честота от
мяколко MHz е включен между базата и колектора. Захранва-
мето се осъществява през ВЧ дросел. Схемата е разновидност
на осцилатора по Колпиц, тъй като
жристалът заедно с тримера от 4 до
40 pF образува капацитивен дели-
тел на напрежение. Обратната връз-
,«а, конто предизвиква трептенията
<на кристала, се осъществява между
жолектора и базата. Най-подходящата
.амплитуда на осцилаторното напреже-
яие се нагласява с тримера. Получа-
яаме не много висока честота и в
•схемата можем да използуваме тран-
зистори, конто обикновено се упо-
требяват в' смесителните стъпала на
«редновълновите приемници. По-добри резултати ще имаме,
ако употребим транзистор за КВ, напр. ОС 173 или др. За-
.хранващото напрежение може да бъде от 6 до 9 V. У потре-
бен е стандартен ВЧ дросел от 2,5 mH (вж. стр. 27).
Схемата е интересна с това, че работи извънредно стабилно
и сигурно, въпреки че стоцностите на съставните елементи се
ютличават доста от общоприетите за такъв случай.
Към горния край на кристала можем да включим пръчко-
видна антена и тогава осцилаторът се превръща в малък пре-
лавател, с който можем да проверяваме точките за регулиране
.на приемника. Тримерът се нагласява в зависимост от дължи-
жата на антената.
Фиг. 5-11. Схема на осци-
латор с кварцов кристал
103
Осцилатор с кварцов кристал по схема на Пирс
Много стабилен осцилатор с кварцов кристал можем ди
изработим според схемата на фиг. 5-12. Това е в същносг?
вариант на осцилатора
на Пирс, в който кристалът е включен,
между колектора и земята, а базата —
към капацитивен делител на напреже--
ние. Трептящият кръг напр. за 6 MHz,,
съотв. за 9 MHz или др., се намира в.
колекторната верига.
С потенциометрите във веригата на-
базата и емитера се нагласява ампли-
тудата на трептенията, като държмм*
ИЯ
Фиг. 5-12. Осцилатор с
кварпов кристал (схема на
Пирс)
Този осцилатор м
след който да има с
сметка за максимално допустимия ко-
лекторен ток.
Полученото напрежение се отвежда-.
от трептящия кръг капацитивно или ин-
дуктивно.
ке да бъде използуван като основен,
>пало за удвояване на честотата и т. н.
Повечето ВЧ транзистори са подходящи за тази схема, напр..
ОС 170, ОС 614, ОС 44, ОС 45 и т. н.
Ако използуваме транзистора ОС 170, трябва да нагласим.
колскторния ток на 0,6 mA, когато няма трептения.
Осцилатор с кварцов кристал за стандартна
честота 100 kHz (I)
Осцилаторът е за стандартна честота от 100 kHz и работи1.
с трептящ кръг и кристал за стабилизация на честотата, свър-
зани по малко необичаен начин (фиг. 5-13). Трептящият кръг
се намира в колекторната верига, а обратната връзка е осъще-
ствена през кварцовия кристал.
Осцилаторното напрежение се отвежда от емитера на тран-
зистора. Осцилаторът започва да работи едва когато се при-
ближим към резонансната честота, като въртим променливия>
кондензатор. След това чрез по-точно нагласяване на конденза-
тора постигаме максимално осцилаторно напрежение, което зна-
чи, че честотата е равна на резонансната.
Ако използуваме НЧ транзистори в тази схема, по-мъчно ше
получим трептения и затова трябва да се спрем hi някакъв ВЧ-
транзистор, напр. ОС 612, ОС 613, ОС 44, ОС 45 и т. н. Треп-
104
-уящият кръг трябва да бъде ©размерен за резонансна честота
от 100 kHz, но тя може да бъде и по-висока, ако употребим
ппроменлив кондензатор от 500 pF и бобина L, изработена вър-
ху ВЧ ядро, като се навият около 650 навивки от литцендрат
'20x0,05 или от проводник ПЕЛ 0,1. С
-този осцилатор може да се калибри-
ра някой друг осцилатор, ако изпол-
зуваме при това хармоничните често-
ти. За да получим по-голям брой • та-
кива хармонични, осцилаторното на-
этрежение • трябва да бъде колкото
може по-голямо. При това не бива да
чфевишим максимално допустимия ко-
.лекторен ток, който може да се кон-
тролира с милиамперметър, включен
•в колекторната нерига. Токът се огра-
ъичава,- като изберем достатъчно го-
лима стойност за съпротивлението,
определящо преднапрежението на ба-
Фш. .5-13. Схема на осци-
лаюр за 100 kHz
(вариант I)
зата. Евентуално това напрежение може да се стабилизира, като
включим съпротивление от 10 до 50 к У между базата и земята.
Високочестотният сигнал може да бъде модулиран със зву-
кова честота, ако заменим емитерното съпротивление с едната
.намотка на модулаторен трансформатор, а другата намотка
включим към подходящ източник на нискочестотен сигнал, напр.
на изхода на един от по-рано описаните транЗисторни тонгене-
ратори.
Осцилатор с кварцов кристал за стандартна
честота от 1ОО kHz (II)
Много прост, но качествен осцилатор за стандартна честота
от 100 kHz с кристал от кварц и само един транзистор можем
.да изработим според схемата на фиг, 5-14.
Кристалът се намира между базата и земята, а товарното
съпротивление е в емитерната верига, тъй като транзисторът
работи с общ колектор. За да работи добре осцилаторът, тран-
зисторът трябва да има усилване поне 50. От значение е също
стойността на кондензатора, с който е шунтирано емитерното
съпротивление. Неговата най-подходяща стойност трябва да
определим при изпробването на осцилатора. Преимущество
на тази схема е това, че в нея могат да работят кои да са
НЧ транзистори с достатъчно голямо усилване.
105
Могат да се използуват и два транзистора с по-малко уси.т-
ване, свързани каскодно според схемата на фиг. 5-15. Базатж
на първия транзистор е свързана, както на схемата 5-14, №
базата на втория — направо с емитера на първия, чието то-
Фиг. 5-14. Схема на осии-
.'iniop за 100 kHz
(вариант П)
Фиг. 5-15. Схема на осцялагор’
за 100 kHz (вариант И1|
варно съпротивление се състои от две последователно св-ързанж
съпротивления (1000 и 200 Й).
И в тази схема трябва да изберем най-подходяща стой-
ност за кондензатора, с който е шунтирано емитерното съпро-
тивление.
И в двата случая ВЧ напрежение се отвежда от емитерш
врез кондензатор от 500 pF. Амплитудата на ВЧ напрежение е-
приблизително 0,7 Vpp при захранващо напрежение от 6 V rs
около 0,5 Vpp при захранващо напряжение 4,5 V. Получаваме
напълно синусоидални трептения.
Включен към антената на някой приемник,, осцилаторът да-
ва хармонични, конто много добре се хващат през целия СВ
обхват, ио-слабо и на КВ.
Осцилатор с керамичен филтър
(2 керамични филтри, каквито бяха описани в главата за
приемниците (вж. фиг. 2-26), може по прост начин да се направо
осцилатор с доста постоянна честота. Ако използуваме керами-
чен филтър с два извода, трябва да изберем схемата, показана
на фиг. 5-16. Тук той работи като паралелен резонансен кръг
с допълнителни капацитети Ct и С.2. Те образуват капацитетен
делител на напрежение, който се захранва от напрежението^
получено на емитера, на транзистора. Осцилаторното напреже-
106
:зше се получава на „горещия11 край на емитерното съпротивление
и възлиза на 2,5 Vrp. Напрежението за обратна връзка се на-
.гласява с променливото съпротивление 5 к У.
Ако използуваме керамичен филтър с три извода, схемата
-'рябва да бъде малко изменена (фиг. 5-17), тъй като напреже
0С6/3
Фиг. 5-1G. Схема на осци-
латор с керамичен филтър
ОС 6/3
Фиг, 5-17. Схема на
осцилатор с керами-
чен филтър
ние то за обратна връзка се взема от колекторната верига, къ
дето то е обърнато по фаза на 180°. Емитерното съпротивление
не е шунтирано по отношение на високите честоти и служи за-
стабилизиране на работната точка на транзистора. С променли-
вото съпротивление от 5 kQ, включено във веригата на кера-
мичния филтър, се регулира обратната връзка. Осцилаторното
напрежение има приблизително същата стойност, както в пре-
дишния пример, и може да се отвежда от емитера.
107
Радиолюбителски уреди за
6.	КВ и УКВ
Свръхрегенеративен приемник за 144 MHz
За начеващите радиолюбители, конто искат да приема^'
наултракъси вълни(144 MHz), най-подходящ е свръхрегенерати-
вният приемник от фиг. 6-1. При изпробването на тази схема»
беше използуван отличният меза-транзистор AF 106, но добрш
резултати ще се получат вероятно и с други транзистори, пред-
.видени за този честотен обхват (напр. AF 116).
Фиг. 6-1. Свръхре! оперативен приемник за любител-
ски честоти
Схемата и начинът на работа не се различават много от те-
зи на свръхрегенеративните приемници за къси и ултракъега
вълни, показани на фиг. 2-12 и 2-14, и вейчко, което беше ка-
зано за тях, важи и тук.
Тъй като схемата не е сложна, изработването й едва ли ще-
ни сьздаде трудности, обаче трябва да се внимава как ще бъ-
дат разположени евързващите проводницы и кои точки ще бъдатг
108
избрани за заземяване. В този приемник демодулираните НЧ
сигнали се отвеждат от вторичната намотка на нискочестотния
трансформатор с коефициент на трансформация 4, който е вклю-
чен в колекторната верига. Данните за неговото изработване са
на стр. 30. Обратната връзка се регулира с потенциометъра Р.
ВЧ дросел има от 30 до 40 навивки от проводник с дебе-
лина от 1 до 1,5 mm, а бобината Lt има 5 навивки от провод-
ник ПЕЛ 1,0 (диаметърът на бобината е 6 mm). Изводът е
направен след първата навивка, смятано от долния край. Антен-
гата бобина има 2x2 нав.от проводник 0 0,50 mm и се навива
но или върху Ар Предвидена е за диполна анТена.
BFO-осцилатор
Много начеващи радиолюбители, конто приемат на къси въл-
ни, нямат специални късовълнови приемници, а използуват за
тази цел обикновени концертни приемници евентуално с разле-
ти подобхвати в отделните обхвати (променливи кондензатори
от около десетина pF се свързват успоредно с променливия
кондензатор на осцилатора). С такъв приемник обаче не могат
да се приемат немодулирани телеграфии сигнали и затова тряб-
ва да се направи спомагателен осцилатор, който обикновено се
нарича осцилатор за биеща честота или BFO (от англ. Beat
Frequency Oscillator).
Това е в същност осцилатор, който произвежда трептения с
честота, много малко различаваща се от междинната честота на
приемника, в който трябва да се вгради този спомагателен ос-
цилатор. Изработването на такъв транзисторен осцилатор не
е трудно и може да стане според схемата на фиг. 6-2. Тран-
зисторът работи по схема с общ емитер, а трептящият кръг е
в колекторната верига. Обратната връзка е капацитивна — чрез
кондензаторите от 50 и 100 pF.
В приемника, към който се вгражда този осцилатор, няма
нужда да се извършват никакви промени. Спомагателният ос-
цилатор се свързва с детектора на приемника, но не направо
(галванично), а капацитивно,.като се навие иголираният провод-
ник, излизащ от колектора, около извода на детектора. Тази
връзка е достатъчна, за да се получи после чрез демодулация
интерферентен звук, с който се възпроизвежда приемането на
телеграфии сигнали. Честотата на спомагателния осцилатор се
нагласява в непосредствена близост до междинната честота най-
чапред с ядрото на бобината L; при това нека тримерът С, да
109
се намира в средне положение. После е него можем да мен; r.j'
височината на тона (от 800 до 1000 Hz).
~ Бобината L се прави с универсална намотка о г литцендр^т
200,04 върху ядро с диаметър 4 mm (приблизите чно 120 < i-

181
wtw в
Фиг. 6-2. Схема на Ш'О- Фиг. 6-3. Схема на изпра-
осцилатор	вител за ВГО-осцилатор
нивки); точният брой на навивките зависи от капацитета на у---
поредно свързаните кондензатори и от необходимата резонанс-
на честота.
Захранващото напрежение на осцилатора може да бъде о г
1,5 до 6V; консумацията на ток е много малка (около 0,4 ш А
при 6 V). Спомагателният осцилатор може да се захранва вме-
сто от батерии от допълнитёлен изправител, с който се изправя
напрежението за отопление на лампите, ако приемникът е лам-
чов (фиг. 6-3)
Ако осцилаторът не произвежда трептения или работи лош<>,
трябва да се промечи стойността ia кондензатора за обратна
връзка Сг.
Q-умножител
С Q-мултипликатор може да се повиши селективността на
междинночестотните усилватели в приемниците за любителски
честоти. Неговата схема е показана на фиг. 6-4. Изходът му се
свързва към първичната намотка на първия МЧ лентов фил-
тър, т. е. към анода на смесителя. Повишаване на селективността
се получава, като цялата схема се доведе пред прага на само-
възбуждането, поради което се повишава Q-факторът. С про-
менливия кондензатор С2, който има малък капацитет, може да
се нагласява точката, в конто се повишава Q-факторът на
ПО
необходимого място в лентата на лропускане на МЧ кръгове.
Разбира се, бобината трябва да има подходяща индуктивност,
така че заедно с кондензатора С2 да даде желаната резонанс-
на честота. При това трябва чрез опит да се установи точ-
науа стойност на конденза-
тора С, (от 50 до 500 pF)
й едва тогава да се фиксира
индуктивносттта на бобината
/-<
За да, се получи разонанс-
на честота 468 kHz, капаци-
тетът на С, трябва да бъде
около 200 pF, а индуктивност-
та на високочестотния дро-
сел — около 1,5 mH.
Работата по Q-умножителя
не е сложна, но все пак изиск-
ва известно умение. Най-напред трябва да се нагласи съпротив-
лението Rr така, че Q-мултипликаторът да започне дл осцили-
ра. За трябва да изберем такава стойност, че корекцията
за прекъсване на трептенията да дойде горе-доЛу в средата
на регулационния интервал. Прагът на самовъзбуждане може
да се контролира с приемника, в който се вгражда мултипли-
каторът, ако предварително се включи неговият BFO.
Изработването на тази схема не е трудно и можем да упо-
требим почти всеки ВЧ транзистор. За захранване е достатъч-
но и напрежение 1,5 V, което може да се получи по същия
начин, както в предишната схема, чрез изправяне на промен-
ливото напрежение за отопление на лампите. Тъй като в тази
транзисторна схема е заземен отрицателният полюс на източ-
ника, напрежението за нейното захранване може да се взема
от катодного съпротивление в МЧ стъпало на приемника.
^Филтър за телеграфии сигнали
В любителските КВ радиоприемници често при приемане на
телеграфии (CW) сигнали в НЧ част на приемника се извърш-
ва звукова селекция, т. о. повишава се селективността. На фиг.
6-5 е показана схемата на един такъв филтър, който може да
служи като крайни стъпало на травзисторния КВ приемник,
при което слушалките могат да се включат направо в колек-
горната верига. Този филтър може да се използува и като
111
Междинно стъпало, трябва само изходното му съпротивление
правилно да се съгласува със следващото стъпало. С това
стъпало се пренася само една честота, която можем да избе-
рем между 800 и 1000 Hz, тъй като този тон е най-удо^ен
Фиг. 6-5. Схема на селективен НЧ
усилвател за телеграфии сигнали
Фиг. 6-6. Схема на селективен НЧ усит-
вател за телеграфии сигнали с два
транзистора
за приеманс. Трептящият кръг е последователен и затовавход-
ного съпротивление трябва да бъде малко.* Ако това ни съз-
дава трудности, тогава можем да запоим левия край надросела
L към шасито и в такъв случай сигналът се включва в точка с
Напрежението за обратна връзка се подава на капацитивния
делител в трептящия кръг, и то от емитера на транзистора.
С променливото съпротивление (10 kQ) обратната връзка се
нагласява така, че схемата да е пред прага на самовъзбужда-
нето и тогава работи като т. иар. Q-умножител за съответна-
та честота. И така по-голям коефициент на доброкачественост
се получава принципно по същия начин, както във високоче-
стотните стъпала.
Дроселът L се навива върху ядро М42 и има 5000 нав. от
проводник ПЕЛ 0,20.
Друг вариант на този филтър е показан на фиг. 6-6. Той рабо-
ти с два транзистора — първия като НЧ усилвател, от който
сигналът се подава на Т-филтър, а между него и емитера на
транзистора се осъществява силна НЧ отрицателна обратна
връзка. Тя унищожава усилването на това стъпало за всички
честоти освен за тази, на която е настроен трептящият кръг.
Следващото стъпало служи за НЧ усилване и за ,да отде-
ли веригата на слушалките от филтъра. И в тази схема е пред-
виден регулатор на селективността (Р).
112
Контролно устройство за предавател
В любителските предаватели се употребяват контролни уст-
ройства, конто могат да се изработят много просто и практич-
но с транзистори (фиг. 6-7). Схемата представлява в същност
звуков LC-генератор, захранващото напрежение за който се
Слишалки
Фи1. (i-7. Контролно устройство за предавател
получава чрез изправяне на високочестотния сигнал от преда-
вателя. За това служи диодът ОА160 и филтърът, състоящ
се от съпротивление 1 кй и кондензатор 2 пЕ. ВЧ сигнал
се получава, като се постави бобината, направена от няколко
навивки, близо до бобината на предавателя, а после чрез усу-
кан проводник се свърже с диода. Така транзисторният гене-
ратор получава захранващо напрежение само когато е натис-
нат ключът на предавателя. В слушалките се чуват собствени-
те сигнали на предавателя и това е достатъчно за контролй-
ране на работата му. Може да се -използува всеки НЧ транзи-
стор, а НЧ трансформатор трябва да има коефициент на транс-
формация около 4. Данните за изработването му са на стр. 30
Звуков генератор за изучаване
на Морзовата азбука
За изучаването на Морзовата азбука обикновено се изпол-
зуват прости генератори с един транзистор, предвидени за
високоомни слушалки. Те са направени така, че намотката на
слушалките се използува като съетавна част на трептящия
кръг. Честотата на тези осцилатори е от 400 до 800 Hz. Две
такива схеми са представени на фиг. 6-8 и 6-9.
Първата схема работи с транзистора ОС71. С ключа се
* Трябва да се използува съгласуващ трансформатор с коефициент на
-трансформация приблизително 15 (важи за 112 стр.).
3 Любнтелски транзисторно схеми
113
прекъсва веригата на слушалките, т. е. колекторната верига.
Осцилаторният кръг се състои от намотката на слушалките и
два кондензатора, свързани последователно. Така едновремен-
но е осъществена обратна връзка между колектора и емите-
ра (осцилатор на Колпиц).
OC7f	0070
Фик 6-8. Схема на зна-
ков 1 енератор за изучана-
не на Морзовата азбука (I)
Фиг. 6-9. Схема на звуков
генератор за изучаване на
Морзовата азбука III)
предишния случаи,
Слушалки
0.2
Морзвб
Фиг. 6-10. Схема на звуков ге-
нератор за из.чаване на Морзо-
i:aia азбука (III)
Напрежението на базата е стабилизирано с делител, света-
вен от съпротивленията 12 кй и 4 кЙ. Захранващото наире
жение е 4,5 V, но може да бъде както по-голямо, така и
по-малко. Този генератор консумира много малко ток (има съп-
ротивление от 27 кй в емитерната верига).
Втората схема е малко по-друга и работи с транзистора
ОС70. Ключът тук прекъсва веригата на батерията. Както и в
връзка се осъществява между ко-
лектора и емитера, а отчасти и
базата.
Честотата се мени, като из-
меняме стойността на единия от
кондензаторите в трептящия
кръг и най-добре е да изберем
тази стойност при изпробването
на генератора.
Генератор за изучаване на
Морзовата азбука може да се
направи и като RC-осцилатор,
като се използува индуктивноет-
та на слушалките за дефази-
ращ елемент (фиг. 6-10). .Между
колектора и базата са включени 3 RC-елемента. С клЛча се
прекъсва веригата на батерията. Необходимого за базата пред-
напрежение се получава врез съпротивлението от 15(Т кй. И в
±3Y
114
тази схема може да работи всеки транзистор, като най-под-
ходящата стойност на това съпротивление се определи опитно.
Осцилаторната честота се определи главно от RC-елементи-
те; за дадените на фиг. 6-10 стойности тя е около 400 Hz. Като
меним стойностите на тези елементи, можем да изменяме ос-
цилаторната честота.
Електронен Морзов ключ
В любителската практика електронните Морзови ключове се
използуват доста отдавна. С тях може не само да се постигне
ло-голяма бързина, но и по-добро качество на предаването, тъй
жато интервалите между отделяйте знаци са правилни.
Много прост електронен
Морзов ключ може да се изра-
боти само с един транзистор и
.малък брой съставни части (фиг.
-6-11). Той има три положения:
средно, което е показано на
схемата — при него не се пре-
дават никакви знаци, и положе-
нията А и В, в едно от конто
се получават тирета, а в дру-
гого — точки. Релето има един
работен и един спокоен кон-
такт. Ако поставим ключа в положение А (за тирета), към
кондензатора Ct през спокойния контакт на релето асевключ-
ва напрежение —6 V. При това запушеният досега транзистор
се отпушва, релето се задействува и работният контакт b за-
тваря веригата, където се получават сигнали. Същевременно
контактът а прекъсва веригата, чрез която се подава напре-
жение на базата, но транзисторът остава още известно време
отпушен, тъй като напрежението на базата се определи от кон-
дензатора Той се изпразва през съпротивлението /?2 и на-
.прежението на базата намалява, докато релето не отпусне. Ако
държим ключа непрекъснато в положение А, целият процес се
повтаря неколкократно и работният контакт на релето се за-
тваря и отваря, при което се получават тирета. Дължината им
можем да нагласим със съпротивлението (по-бързо или по-
бавно разреждане на кондензатора Ct).
По същия начин се получават и точки, ако ключът е в по-
ложение В. Сега напрежение се подава през променливото съ-
115
иротивление /?ъ което заедно със съпротивлението /?2 образу-
ва делител на напрежение. Кондензаторът Сг се зарежда до-/
тю-малко напрежение и вместо тирета се получават точки. Със
съпротивлението R, се регулира времетраенето на точките при:
-дадено положение на плъзгача на /?2.
Фиг. 6-12. Схема на електронен Морзов ключ с два транзитjopa
Подобрев вариант на тази схема е показан нафиг.6-12, къ-
дето е употребен още един транзистор, за да се задействува
релето със еигурност. Например, ако някой образец на транзи-
стора ОС72 няма достатъчно голям коефициент на усилване
по ток, тогава се налага да използуваме два транзистора. За-
да се избегне намаляването на бързината на предаване при
евентуално нарастване на температурата, може да се приложи
температурна стабилизация чрез елементите, начертани на
схемата с пунктир; точната стойност на емитерното съпротив-
ление зависи от използувания термистор Т и трябва да се ко-
ригира, ако употребим термистор с други параметри.
И в двата случая релето е телефонно с около 15000 нав-
ет проводник ПЕЛ 0,15. То може да бъде и по-нечувствител-
но, ако транзисторът, в чиято колекторна верига е включено,
е по-мощен.
Абсорбционен вълномер
Абсорбционният вълномер е познат още от първите дни на
радиотехниката. Конструкцията му е проста, но е много прак-
тичен за любителите, тъй като замества скъпите вълномери с
друга конструкция.
По-рано абсорбционните вълномери са имали за индикатор
електрическа крушка, която свегва, когато измервателният
116
трептящ кръг е в резонанс с източника на сигнал, чиято че-
стота се измерва. Затова, разбира се, предавателят трябва да
пък връзката между бобината
да бъде по-силна.
има доста голяма мощност или
на уреда и източника на сигнал
Днес транзисторите ни дават
възможност да изработваме по-
чувствителни и по-точни абсорб-
ционни вълномери (фиг. 6-13).
Честотата се определи от треп-
тящия кръг Z-tCf Веригата на
индикатора е свързана с него
посредством бобината А>, за да
не увеличава транзисторът мно-
го затихването на трептящия
кръг.'Токът на базата се полу- Фиг. 6-13. Схема на абсорбционен въл-
чава от изправения ВЧ сигнал.	номер
Във веригата на колектора е включен индикаторът. Колко да
е голямо отклонението на стрелката му, зависи от интензитета
’ на измервания сигнал, но за всеки един случай, като въртим
кондензатора С\ и получим максимум, значи, че сме стигнали до
резонансната честота. Ако отклонението на стрелката е много
голямо, можем да го намалим с потенциометъра Pt. Капаци-
тетът на кондензатора Ct и броят на навивките в Ц зависят
от честотния обхват, в който трябва да се проведат измерва-
нията. Ако използуваме променлив кондензатор от 50 pF, мс-
жем да изработим бобината Lx според данните за дипмера на
•с гр. 119. L, трябва да има около половината от броя на на-
вивките на Lt. Ако трябва да се следи честотата само-
в даден тесен интервал, например в един от любителските об-
хвати, тогава трябва последователно с променливия конденза-
тор да прибавим още един С2.
Измерването става, като бобината на абсорбционния вълно-
мер се постави близо до бобината на предавателя, чиято че-
стота трябва да се измери, или ако това не може да се на-
прави, да я включим през кондензатор С3 с малък капацитет
(от 1 до 2 pF). Най-добре е да се калибрира този вълномер с
друг точен вълномер и сигналгенератор.
С този вълномер може да се измерва и честотата на свръх-
регенеративните приемници, като бобината А, се постави близо
до трептящия кръг на свръхрегенеративния приемник. Положе-
нието на кондензатора С,, при въртенето на който свръхреге-
неративните трептения се прекъеват, отговаря на тяхната че-
стота.
117
Транзисторният абсорбционен вълномер е по-точен от въл-
номерите с крушка поради по-острия максимум. Такъв не ме-
же да се получи с крушка, защото инертността на нейната
нагрята нишка е голяма.
7ранзисторен грид-дип-мер
Дип-мерът, познат още като грид-дип-мер, ако е ншравен с
.лампи, се употребява много често за любителски ВЧ измерва-
ния, тъй като е доста универсален уред, а изработването му е
лесно, както и манипулаиията с него.
Основна част на схемата, която даваме за пример, е трак-
зисторът, свързан като осцилатор с обща база, понеже това
•свързване е най-подходящо за високи честоти. Напрежението
за обратна връзка, необходимо, за да настъпи самлвъзбуждане,
•се получава чрез кондензатора, включен между колектора и
-емитера на транзистора (фиг. 6-14).
QC171W1D6) 0А160°^71
Фиг. 6-14. Схема на транзисторен грид-дин-мер
Нреднапрежението на базата се нагласява само веднаж с
гример-потенциометър, и то така, че колекторният ток на пър-
вия транзистор да е около 2 mA.
Вероятно читателите вече знаят, че с грид-дип-мера се ра-
боти, като се постави неговата бобина в непосредствена бли-
зост с трептящия кръг, чиято резонансна честота искаме да
.измерим, и след това въртим променливия кондензатор на грид-
дип-мера,. докато се стигне до положение, при което резонанс-
ната му честота съвпадне с тази на трептящия кръг — стрелка-
та на уреда в този момент показва минимум (дип). Ако уредът
е предварително калибриран, може направо да се отчете ре-
:зонансната честота на измервания трептящ кръг.
.118
За да се използува сравнително нечувствителен уред (от 0,.>
до 1 mA), с който всеки може да се снабди, преди него е-
включен постояннотоков усилвател с един транзистор.
Стрелката се нагласява на последното деление от скалата-
с потенциометъра Р. В това стъпало може да се използува все-
ки НЧ транзистор с възможно по-голям (3 (коефициент на усил-
ване по ток), защото тогава индикаторният уред може да бъде
по-нечувствителен. Например, ако той е с максимално откло-
нение на стрелката от около 50 до 100 р.А, вторият транзи-
стор не е необходим. В този случай уредът се свързва пара-
лелно на диода, но трябва да има последователно с него и
променливо съпротивление 100 kQ, с което се нагласява стрел-
ката на последното деление, при което дип-мерът произвежда.
трептения.
,'1анна за бобините
Ooxh.it (МН?)
Навивки Проводник 0 1яю 0
'-X	.50 . .	. 100	I	1,3	ппн	18	mm
	29 . .	. .52	3	1,3	mm	18	mm
	18 . .	. 30	7	1,1	mm	18	mm
	11 . .	. 19	16	0,8	mm	1.5	mm
Р	.5.5 . .	. . 11..5	40	0,8	min	1.5	mm
'-<х	2,.5 . .	. . (1	.58	0,7	mm	1.5	mm
Бобините са въздушни и всичките освен Lt, L.2 и се на-
виват върху тяло от изолатор, а А, и L, — върху тяло от
качествена керамика за ВЧ. Тези тела могат да се монтират
върху цокли от стари лампи. Ако с никоя от бобините не мо-
же да се по'крие определеният честотен обхват, трябва пара-
лелно на нея да се свърже още и ед!ин кондензатор или евен-
туално да се коригира броят на навивките.
Ако искаме грид-дип-мерът да работи и в междинночестот-
ния обхват (от 420 до 750 kHz), трябва съответната бобина
да се навие върху ВЧ ядро, като се направят около 480 на-
вивки от литцендрат, намотка тип универсал.
Ако вместо променливия кондензатор 50 р F се употреби
променлив кондензатор с по-голям капацитет, трябва да се
намали броят на навивките.
НО
7.	Любите лека електроника
Реле за време
Честое необходимо никоя електрическа верига да бъде
«отворена или затворена след известно отнапред определено вре-
:ме, което става с т. нар. релета за време. Най-употребяваното
реле за.време е фотографският часовник, който се използува
не само при копирането на снимки, но и за много други цели.
Фотографският часовник се нагласява на определено време
(от порядъка на секунди) и след това се пуска в ход с на-
50 к
500
Фиг. 7-1. Схема на реле за време
•тискане на копчето, което едновременно включва и лампата за
копиране. Като мине извест-
Към уреда. но време, т. е. когато
престане да работи часов-
никовият механизъм, вери-
гата се прекъева и лам-
пата се изключва. Такива
механични устройства въп-
реки простата им конструк-
ция са сравнително скъпи
и затова има смисъл сами
да си направим електронно реле за време. За тази цел мо-
жем да използуваме схемата, показана на фиг. 7-1.
Чрез краткотрайно натискане на копчето 5 евързваме’ от-
-рицателния плюс с кондензатора С и той се зарежда. След
като пуснем копчето, напрежението от кондензатора отива на
базата на транзистора и в колекторната верига протича ток,
релето /?е се задействува и затваря веригата, където се нами-
ра уредът, който трябва да бъде включен за определено вре-
ме. Паралелно на кондензатора С е евързано съпротивлението
R. През него става разрежданёто — напрежението на конден-
сатора намалява до стойност, при която колекторният ток е до-
.120
статъчно малък, за да отпусне релето и да бъде прекъснатгг
веригата. Времето на релето може да се нагласява, като меним
стойността на съпротивлението /?, и затова положение™ на
неговия плъзгач може да се разграфи направо в секунди, напр-
от 0 до около 60 сек, ако спазим стойностите на съставните
елементи от схемата 7-1. Това време завися и от захранва-
щото напрежение, затова трябва да се вземат мерки за негово-
то стабилизиране, ако то се получава от мрежов изправител..
Времето на това реле може да се увеличи до известна гра-
ница, ако изберем по-големи стойности за С и /?, евентуално-
ако се използува по-чувствително реле. И захранващото на--
прежение може да се увеличи на 12 V. Транзисторът може
да бъде ОС71 или подобен на него.
Сигнализатор на влага
Ако трябва да се сигнализира за такива явления като па-
дане на дъжд или повишаване на влажността н дадено място₽
за тази цел може да се изработи прост уред само с един тран-
зистор (фиг. 7-2).
Фис. 7-2. Схема на уред за си-
।нааизиране на власа
Фис. 7-3. Различии вариац-
ии на датчика за схемата
от фи с. 7-2
Транзисторът ОС72 е свързан по схема с общ емитер..
Веригата на базата обикновено не е затворена, тъй като в нея
е включен датчикът D, който става проводим само когато пад-
нат върху него капки от дъжд или нлажността на въздуха
стане много голяма. Този датчик може да се изработи по ня-
колко начина, както е показано на фиг. 7-3 а, b и с. За
основа служи изолационен материал (нЭпр. гетинакс), върху
който се прикрепят две метални ленти така, че да не се до-
пират, а между тях да има разстояние от около 1 mm. Мо-
жем да ги направим от станиол, изрязан, както е показано на
фиг. 7-3 а или Ь. Ширината на целия датчик е около 15 ст,
121
щ дъжината около 25 сш. Може от станиол да се изрежат
няколко ивици, като се свържат през една, както на фиг. 7-3 с.
Първите капки дъжд, конто попадат в междинага, обра-
зувана от лентите, предизвикват- протичане на ток във вери-
тата на базата. Въпреки че този ток е слаб, обусловеният от
него колекторен ток е достатъчен, за да задействува релето
и то включва сигналната верига. Уредът ще бъде по-чув-
ттвителен, ако потопим целия датчик в наситен разтвор от гот-
варска сол, след което трябва внимателно да го изсушим. То-
гава и съвсем слаба влага предизвиква затваряне на веригата
на базата и включване на сигнализацията. При посочените на
•фиг. 7-2 стойности достатъчно е само една капка вода да
попадне между лентите, за да протече в колекторната верига
ток около 20 mA. Схемата е изпробвана със стандартно реле
от 500 Q. Като употребим по-чувствително реле, можем да на-
.малим захранващото напрежение на 6 V, съотв. на 4,5 V, а да-
.же по-малко.
Сигнализатор на прекъсната верига
Уред, който да сигнализира прекъсването напр. на някакъв
проводник или др., можем да направим, сйоред схемата на фиг.
7-4. Тук транзисторът ОС72 е свързан по схема с общ еми-
тер. Между изводите на базата и емитера няма никакво напре-
жение, тъй като са дадени на-
ОС 72
В
\ ^Сигнал за
ТЬ требога
____ZP
Фиг. 7-4. Схема на сигналима юр
за прекъсната верш а
късо през проводника между
точките А и В. Съпротивление-
то от. 50 к Й в този случай не
определи напрежението на ба-
зата, а освен това съвсем незна-
чително товари батерията. То-
кът, който минава през него, е
по-малък от 0,2 mA и може
спокойно да бъде пренебрегнат.
Прекъсне ли се обаче вери-
гата между точките А и В, ба-
зата получава преднапрежение и колекторният ток нараства
до около 15 mA, което е достатъчно, за да се задействува
релето /?е, чиито контакта затварят сигналната верига. Захран-
ващото напрежение е 9 V, понеже релето е сравнително не-
чувствително (500 2), но ако използуваме по-чувствително, мо-
же да ее намали захранващото напрежение на (> V.
122
При покой токът, който консумира целият уред, включи-
телно колекторният ток, е около 0,3 inA.
Този сигнализатор може да се употреби за различии цели-
Например за защита на прозорец без решетка или друг няка-
къв опасен отвор, през който могат да паднат хора, тряэва
да се опъне проводник с дебелина от 0,05 до 0,1 mm вътре в
рамката на прозорепа. Такън проводник почти няма да се виж-
да, но нсеки, който мине и го прекъсне, ще бьде предупредеи'
с подходящ сигнал.
Универсален генератор
ОС, 70	4 Y ОС 70
Фиг. 7-5. Схема на универсален
генератор
много бавни релаксационни коле-
С два транзистора и неголям брой сьставни части може
да се изработи според схемата 7-5 уред, конто да се изпол-
зува за различии опити с трептения на желаната от нас често-
та. Като се включат между клемите А и /3 различии елементи,.
честотата може да се изме-
ни от няколко десети от хер-
па до няколко десетки мсга-
херца.
Уредьт работи с два тран-
зистора, снързани така, че
да се получи положителна
обратна връзка. Ако включим
между клемите А и В съп-
ротивление (фиг. 7-6 Ь), ще
възникнат релаксационни
трептения с честота, която
записи от стойността на това
съпротивление. Ако се вклю-
чи варалелно на кондензато-
ра С|' още един кондензатор
със същия или по-голям ка-
пацитет, може да се получат
бания.
С НЧ трансформатор (напр. с коефициент на трансформа-
ция 4)* ще получим НЧ трептения, но ако съпротивлението за
постоянен ток на намотката е много голямо, може да се слу-
чи, както и в нредишния пример, той самият да предизвиква.
релаксационни трептения. Това може да се избегне, като пара-
лелно на вторичната намотка се включи кондензатор с капа-
цитет няколко хиляди pF (фиг. 7-6 п).
' За иеювите Дании вж. сгр. 30
123;
Може да се получат трептения и с кристал, но за да бъде
затворена веригата, по отношение на постоянния ток трябва да
се включи успоредно на кристала подходящ ВЧ дросел (фиг.
7-6 с).
Ако се свърже някакъв трептящ кръг (фиг. 7-6 d) с
клемите А и В, той ще почне да трепти на собствената си
Фин 7-6. L.ieMCHTHie, който мота, да се включ-
ват към клемите А и Н на уреда от фиг. 7-5
честота. Горната граница на честотата зависи от транзисторите,
конто сме използували, и от Q-фактора на трептящия кръг.
Транзисторите ОС70 произвеждат трептения с честота до ня-
колкостотин килохерца; ако искаме да повишим честотата,
трябва да се използуват ВЧ транзистори, напр. ОС44 или
ОС 170.
Индуктивността на бобината L и капацитетът на конден-
затора С зависят от избраната честота. Данни за подобии треп-
тящи кръгове са дадени на няколко места в тази книга.
Тъй като двата транзистора по отношение на постоянния ток
са свързани' последователно, необходими са три батерии за
захранването им. Желателно е да се изключват с троен ключ,
за да не се изтощават.
През кондензаторите Са, Сл, и С- се затварят вершите
по отношение на променливия ток и вместо означените стой-
кости могат да имат други.
Акустично реле
Често е необходимо за най-различни цели да се употреби
т. нар. акустично реле, т. е. реле, което реагира на звуков
сигнал, напр. говор, шум, викане или др.
Понеже трябва да бъде регистрирано само прист,ствието
на звука, може да се използуват най-евтините микрофони —
въгленовите, конто все пак имат сравнително голяма чувстви-
телност.
124
В схемата, показана на фиг. 7-7, микрофонът е свързан с
злървичната намотка на микрофонния трансформатор и се за-
хранва през предсъпрртивлението /?t, понеже поради малката
>чувствителност на релето (500Q) за захранване на транзистора.
0С72
Фиг. 7-7. Схема на уред,
реагират на звукови си-
гнали
ОС 7/ 0С72
Фиг. 7-8. Схема за увели-
чаване чувствителпостта на
уреда от фиг. 7-7
е използувано сравнително голямо напрежение. Ако имаме на
разположение по-чувствително реле, може да се намали захран-
гващото напрежение до 6 V или даже до 4,5 V.
Ако достигне до микрофона някакъв звуков сигнал, той ще
бъде предаден през трансформатора Тр и диода като постоян-
но напрежение на базата на транзистора и релето Re Ще се
задействува. То има две двойки контакти, като едните затварят
сигналната верига, където е включен напр. звънец, а другите
•свързват намотката на релето с шасито, така че и след като
звуковият сигнал е престанал да действува, релето „държи* и
звънецът остава включен, докато не бъде прекьсната веригата
•с ключа 5.
По-голяма чувствителност може да се постигне, ако се
използува още един транзистор и се свърже, както е показано
на фиг. 7-8. Изработването на този уред не е никак трудно,
обаче чувствителността зависи от много фактори (от коефи-
циента на трансформация, от микрофона, от усилването на
транзистора, от чувствителността на релето).
Променливото съпротивление /?2, включено във веригата на
базата, трябва да бъде нагласено така, че релето /?? да от-
пуске сигурно, когато към транзистора се включи напрежение
(с ключа 5), и пак се задействува, когато микрофонът „улови"
някакъв звуков сигнал.
Стойността на съпротивлението R} в зависимост от типа на
Э1зползувания въгленов микрофон варира от 200 до 500 S2.
125
Трансформаторы Тр може да бьде такьв, какьвто се изнол-
зуна в крайните стъпала^на транзисторните-или ламповите уил-
ватели.
Електронен мигач
С транзистори може да се изработи електронен мжач, който
в сравнение с обикновените има това предимство, че работи
без механични контакти. Освен това може по сравнително прост
начин да се меня честотата му в известии граници.
ОС 70	00 72
ГЛ фи,. 7-9.*[С.хема на елею ровен
мшач (вариант 1)
Фи,. 7-10. Схема на електронен
ми, ач (вариант 11)
Една модифицирана схема на несиметричен мултивибратор
е показана на фиг. 7-9. В колекторната верига на първия тран-
зистор е включено съпротивление, а в колекторната верига на
втория—електрическа крушка. Схемата работи, като периодично,
се запушва само единият или само другият транзистор. В мо-
мента, когато левият транзистор е отпушен, а десният не е,
крушката не свети.
Базата на десния транзистор получава напрежение пред
променливото съпротивление /?, с което може в известии гра-
ници да се мени честотата, т. е. времето между две последо-
вателни светвания на крушката. Времето, през което тя ос-
тава запалена, зависи линейно от капацитета на свързващия
кондензатор С2. Ако се използуват посочените на схемата
транзистори и други съставни елементи, честотата може да
се регулира от 0,5 до 1 импулс в • секунда с променливото
съпротивление /?. Ако вместо ОС72 се употреби по-мощен.
транзистор, мигачът ще работи и с по-силна крушка.
126
Много практично решение е кондензаторът С.> да бъде със-
"гавен от няколко електролитни коцдензатора, свързани пара-
.лелно. Ако с подходящ ключ ги изключваме един след
друг, можем да меним времето, през което крушката остава
да свети. Тя трябва да бъде избрана в зависимост от захран-
ващото напрежение и допустимата мощност на десния транзи-
стор. За тази схема може да се използува крушка 5 V/0,2 А.
Ако десният транзистор е AD103 и захранващото напрежение
е 6 V, може да се употреби автомобилна крушка 6 V/35 W.
Подобна схема, но с други транзистори е показана на фиг.
7-10. Тук не може да се регулира честотата и дължината на
светлинните импулси, но затова пък съставните елементи са
иодбрани така, че честотата е около 1Hz и времето, през което
крушката свети, е приблизително равно на това, през което
не свети. Крушката може да бъде за напрежение от 5 до 6 V
л да има мощност 2W.
Автоматична електронна светкавица с транзис-
торен повдигач на напрежение
Днес не само фотографите-професионалисти, но и фотолю-
бителите все повече използуват електронни светкавици, но по-
ради високата им цена всеки не може да си позволи това.
Ако обаче си купим само лампата и подходящ електролитен
Фш. 7-11. Схема на електронна светкавица с автоматично изключване
на преобразувате.тя при достигане на необходимото напрежение
кондензатор, не представлява трудност да си напраним сами
електронна светкавица.
На фиг. 7-11 е показана с изнестни изменения схемата на
127
електронна светкавица производство на фирмата „Интерметал".
Необходимого високо напрежение се получава от повдигач, из-
работен с транзистора GFT 3108. Това е мощен транзистор»
който захранва първичната намотка на трансформатора л3, до-
като включеният във веригата на базата му транзистор ОС72
служи като помощен управляващ транзистор. Променливото
напрежение, което се получава във вторичната намотка л3, се
изправя и удвоява така, че коидензаторът 500 pF се за-
режда до напрежение около 500 V. Паралелно на кондензатора
С е свързан делител на напрежение, който се състои от съпротивле-
ния, в чиято точка А е включена контролната газоразрядна
лампа Г. Ако потенциалът в тази точка нарасне до стой-
ността, при конто лампата се запалва, в момента на запалване
точката В става отрицателна и транзисторът Тл се отпушва-
Той шунтира намотката ,за обратна връзка пх,_ базата на тран-
зистора ОС72 става положителна и трептенията се прекъсват.
Така уредът не работи, когато напрежението на кондензатора-
С е достигнало необходимата стойност. След натискане спусъ-
ка на фотоапарата (кондензаторът Сх се разрежда през пър-
вичната намотка на трансформатора Тр.2) лампата Г изгасва и
повдигачът на напрежение започва отново да работи, докато
кондензаторът С пак не се зареди. Ако след това известно»
време светкавицата не се употребява поради утечките през
изолацията на кондензатора С, неговото напрежение намалява
и лампата пак изгасва. Повдигачът отново започва да работи и
отново престава, щом бъде достигнато напрежението на за-
палване на лампата; Точката на запалване, съответно на угас-
ване, може да се нагласи с променливите съпротивления R., и
Rx. Това се прави само веднаж — при първото пускане-
на повдигача в ход. Светлинен импулс може да се получи не
само при натискане спусъка на фотоапарата, но и с ключа Т.
Предимство на тези електронни светкавици пред светкавиците
с вибратор е по-голямата им икономичност, т. е. от един и
същ акумулатор ще се получат повече светлинни импулси..
Освен това трайността им е практически неограничена, тъй
като повдигачът на напрежение няма механични контакти.
Честотата на повдигача не е от значение, трябва само тран-
зисторът Тя да има коефициент на усилване по ток р, по-го-
лям от 100; какъв тип ще бъде транзисторът, също няма зна-
чение. Газоразрядната лампа трябва да бъде с работно напре-
жение 110 V и напрежение на запалване около 150 V.
Трансформаторът Тр трябва да има следните намотки:
НО нав. от проводник ПЕЛ 0,2,
п2 35 нав. от проводник ПЕЛ 1.1,
п; =050 - 150'-150 нав. от проводник ПЕЛ 0,3.
128
Изводите на вторичната намотка са направени, за да се из-
бере подходящо входно напрежение за изправителната трупа.
Ако не можем да намерим транзистор с усилване, по-голя-
мо от 100, трябва да свържем два транзистора в каскодна
схема.
Вместо специалния селенов изправител за удвояване на на-
прежението може да се използуват два отделни изправителя
за 250 V.
Ако искаме уредът да работи сигурно в по-голям тем-
вературен интервал (напр. от—10°С до около + 40°С), в първич-
ната намотка на трансформатора Тр, трябва да се включи
термистор с константа Ь — 5000° С.
Вместо транзистора GFT 3108 може да се използува AD
434 или някакъв друг, чийто допустим колекторен ток е ЗА.
Транзисторна приставка допълнително вгражда
не в електронна светкавица
Иедостатък на по-старите електронни светкавици, конто
вместо транзисторен повдигач на напрежението имат обикновен
вибратор, е тяхната неикономичност, тъй като и след пълното
зареждане на електролитния кондензатор за високо напрежение
вибраторът продължава да ра-
боти, ако не се изключи навреме.
Но даже ако го изключим, ще
грябва преди снимка винаги да
се убедим дали кондензаторът
е зареден (дали свети контрол-
ната лампа) и ако той се раз-
реди частично порадй утечки,
трябва пак да включим вибра-
тора, за да се дозареди до необ-
ходимата стойност. Ако обаче
оставим вибратора да работи
дълго време, без да има нужда,
Фиг. 7-12. Припципна схема на
вибропреобразувате.тя при елек-
тронните светкавици от стар тип
акумулаторът ще се изтощи
много бързо. Светкавиците с транзисторен повдигач на напре-
жението, но без автоматични приспособления за изключване
не са много .по-добри в това отношение. Само по-голямата иконо-
мичност на транзисторния повдигач по отношение на вибропре-
образувателя продължана времето, за което се изпразва аку-
мулаторът (но не много).
Любите 1ски транзисюрни схеми
129
С два транзистора и едно реле може да се направи авто-
матично изключващо приспособление, удобно за вграждане вън
всяка електронна светкавица независимо от това, дали тя ра-
боти с вибропреобразувател или с транзисторен пйвдигач на
напрежението.
На фиг. 7-12 е показана принципната схема ча
вибрационен преобразувател за електронни светкавици. За та
Фиг. 7-14. Вариант на тран-
зисторна! а приставка от
фиг. 7-13
Фиг. 7-13. Транзисторна пристав-
ка към елек1 ровна светкавицаФт
таре тин
кива светкавици е предназначена приставката от фиг. 7-13.
Връзката между транзисторите е галванична и когато конден-
заторът С се зарежда, те и дватасазапушени, в намотката на ре-
лето /?е не тече ток и неговите контакти са затворени. Когато
напрежението на кондензатора С достигне стойността, при която
се запалва газоразрядната лампа, тази стойност се нагласява с
променливото съпротивление транзисторите се отпушват,
релето се задействува и контактите му прекъеват веригата на
вибратора. Тя остава прекъсната, докато напрежението на кон-
дензатора не се намали до някаква стойност, при която лампа-
та угасва и вибраторът пак започва да работи.
Ако имаме реле с работни контакти, т. е. такива, конто са
затворени, кЬгато релето е задействувано, трябва да евържем
транзисторите, както е показано на фиг. 7-14. Тази схема има
предимството, че докато напрежението на кондензатора С не
спадне под определена стойност, приставката не консумира ни-
какъв ток.
130
Гайгер-Мюлеров индикатор
Гайгер-Мюлеровите индикатори са уреди за установяване на
радиоактивно излъчване. 'Ге са много разпространени и извън
кръга на специалистите.
Днес транзисторизираните Гайгер-Мюлерови индикатори мо-
гат да бъдат изработени с толкова малки тегло и обем, че да
се носят лесно навсякъде. Те са прости и могат да се напра-
вят и от не много онитни любители.
Самият уред се състои от две части: и ндикаторна тръба,
изгочник на високо напрежение, необходимо за захранване на
Фиг. 7-15. Гайгер-Мюлеров
индикатор (I)
Фиг. 7-16. Гайгер-Мюлеров ин-
дикатор (И)
тръбата, н звуков или някакъв друг индикатор, който възпро-
извежда импулсите на броячната тръба. По-простите уреди ус-
тановяват само наличието на радиоактивно излъчване и затова
гм наричаме индикатори. С по-сложен уред се измерват интен-
зитетът, съотв. дозата на
радиоактивного излъчване.
Такива уреди се наричат
броячи, тъй като имат раз-
графена скала. За любител-
ски цели се използуват
само индикатори, и то със
слушалки. Импулсите, по-
лучени в Гайгеровата тръ-
ба, се усилват с транзис-
тори. На фиг. 7-15, 7-1 (>
и 7-17 са показани три
Фиг. 7-17. Схема на Гайгер-Мюлеров
индикатор (вариант с два транзистора)
варианта на Гайгер-Мюлеров индикатор. Източникът на високо
напрежение (от 450 до 500 V) не е показан, тъй като за вси-
чките три варианта е един и същ и е даден на фиг. 9-26 и
9-27. Свързването на Гайгеровата тръба е много просто — за
тази цел е нужно само високоомно съпротивление 10 М2. Мо-
131
же да се използува не само PH 4, но и всяка друга тръба за
напрежение около 500 V. На фиг. 7-15 слушалките са свърза-
ни направо с емитериото съпротивление на транзистора, докато на
фиг. 7-16—през кондензатор.За да се получи по-голяма чувствител-
ност, в схемата на фиг. 7-17 са използувани два транзистора.
Изборът на транзистора и другите съставни елементи, как-
то и на захранващото напрежение, не представлява трудност.
Вибрато за електронни музикални инструмента
Електронните музикални инструменти, по-точно музикалните
инструмента с НЧ усилватели, са много разпространени, а тър-
сенето им непрекъснато расте. Много от тези усилватели са
направени от любители и поради примитивната им изработка
имат доста ограничена възможности.
Модерните фабри чни усилватели за музикални инструменти
могат да създават различии ефекти, напр. т. нар. вибрато — по-
лучава се вибриране на звуковите сигнали в ритъма на ниска
честота от няколко херца. На технически език това значи чес-
тотна модулапия на звуковия спектър, който се пренася.
АС 250	АС250 АС250
Фис. 7-18. Схема на вибрато за еаектронни
музикални инструменти
С транзистори може да се изработи вибрато за допълнител-
но вграждане в усилватели независимо от това, дали са лам-
пови или транзисторни (вж. схемата на фиг. 7-18).
Сигналът, получен от музикалния инструмент, напр. от зву-
коотнемателя на електрическата китара, се подава на входа на
132
вибрато-уреда, усилва се от транзистора и се отвежда от из-
ходната клема, която се свързва с обикновения усилвател.
Честотата за вибрато се получава от RC-осцилатор с два тран-
зистора. Този сигнал се подава на емитера на транзистора за
предусилване, при което се осъществява честотна модулация на
сигнала от инструмента. Според нашето желание с потенцио-
метъра честотата може да се мени приблизително от 5 до
25 Hz, а дълбочината на модулацията се нагласява с потенцио-
метъра Р.2, с който се регулира и амплитудата на сигнала за
вибрато.
Съобщителна връзка с инфрачервени лъчи
Безжично предаване на информация (говор, музика и др),
може да се осъществи освен с радиовълни още и със светлина.
Това е по-малко познато на любителите, но представлява
интересна облает за експериментиране. Разбира се, радиусът на
действие при такава връзка не е голям. Средствата, с конто
разполагат любителите, не позволяват той да бъде по-голям
от няколкостотин метра. Проблемата се състои в това, да се
получи достатъчно тесен сноп светлинни лъчи, който може да
бъде регистриран и на по-големи разстояния. Ако това бъде
постигнато, при добра видимост можем да осъществим връзка
на разстояние от няколко километра.
I#.. 4 V, 0,05А
12V	(е
°	" Отоажател
Фиг. 7-20. Схема на приемник
за инфрачервени сигнали
Фиг. 7-19. Свързване на дат-
чика за инфрачервени лъчи
Предимствата, конто ни дава светлината, по .отношение на
радиовълните са, че приемяите и предавателните устройства
са значително по-прости и не е необходимо разрещение, както
за радиопредаване.
133
Схемата на иредавателя е много проста (фиг. 7-19). Елек-
трическата крушка за ток 0,05 до 0,1 А (2,5 ... 4 V) е свър-
зана последователно с въгленовия микрофон и променливото
сьпротивление от 500 Q. Когато микрофонът не дава сигнал,
Фш. 7-21. Схема на приемник за
инфрачервени сигнали
Фиг. 7-22. Свързване на датчика
за инфрачервени сигнали
потенциометърът трябва да се нагласи така, че нишката на
лампата да- не е нагрята нито много силно, нито пък да е съв-
сем червена. Когато се говори в микрофона, крушката светва
по-силно или по-слабо и така се получава модулирана светлина,
Ако по'ставим крушката във фокуса на подходяще огледало
(напр. автомобилей рефлектор), лъчът ще. достигне на разстоя-
ние няколко десетки метри. Ако се фокусира светлинният сноп
или част от него със събирателна леща (с възможно по-голям
диаметър) и се постави зад нея фототранзистор, свързан с НЧ
усилвател (фиг. 7-20), в слушалките ще се чуе .модулиращият
звуков сигнал. Вместо фототранзистор може да се използува и
фотодиод (фиг. 7-21). При липса на фотодиод може да се ос-
търже защитната боя на някой транзистор със стъклена кап-
сула в мястото, където се намира кристалът. Ако базата му
не се включи, транзисторът ще работи като фотодиод.
Светлинният предавател може да се направи и като се от-
делят източниците за микрофона и за лампата, а веригите им
се свържат трансформаторно (коефициент на трансформация от
2 до 3, вж. фиг. 7-22). Такъв трансформатор може да се направи
от обикновена трансформаторна ламарина с първична намотка
250 навивки и вторична — 90 до 120 навивки от проводник
ПЕЛ 0,5.
Направените опити показват, че полупроводниковите фото-
134
чувствителни елементи за инфрачервени лъчи могат да се из-
ползуват успешно за осъществяване на връзка и при дневна
светлина. Все пак желателно е те да се държат на тъмно,
напр. във вътрешността на никоя тръба.
За модулиране вместо микрофон може да се използува и
напрежението от изхода на някой приемник или магнитофон
(нискоомен изход) и ако се избере подходящ интензитет на
светлината, ще се пренесе звук със спектър, който може да
бъде получен само в качествен УКВ приемник.
Уред за измерване броя на оборотите
на двигател с вътрешно горене
При разглеждане на фиг. 7-25, кьдето е показана зависи
мостта на мощността на мотора с вътрешно горене от броя
на оборотите, ще забележим, че тя има добре изразен макси-
а-	б	с	d
ф ф ф ф
Фиг. 7-24. Схема на уред за из-
мерване броя на оборотите на
двигатели с вътрешно горене
развива максимална мощност при
измерване броя на оборотите съ-
(тахометри). Те трябва да бъдат
Фиг. 7-23 Осцилограми, получе-
ни в ючките, отбелязани на
схема 7-24
.мум, което значи, че моторът
определен брой обороти. За
ществуват механични уреди
135
свързани с мотора, което не е практично при продължително
използуване. При моторите с вътрешно Рорене, конто работяг
със свети, броят на оборотите може да се измерва с транзис-
торен уред по схемата на фиг. 7-24. Когато се прекъсва токът
в първичната намотка на индукционната бобина на токоразпре-
делителния прекъсвач в мотора, получават се импулси, броят
на конто е пропорционален на броя на оборотите (вж. фиг. 7-23,
снимката). Те се подават на входа на уреда през RC-филтри,
конто ги „очистват". Осцилограмата им, получена в - точка b
на схемата, е показана на снимката. След усилването им от
транзистора формата им в точка с на схемата е почти напълно
правоъгълна (вж. снимката с). Импулсите се диференцират от
кондензатора 0,25 pF и съпротивлението 50 кй, така че на ба-
зата на втория транзистор (точката d) се получават импулси,
формата на конто е показана на снимката d. Дифере нцирането-
на импулсите е необходимо, за да не зависят показаяията на
уреда от дължината им. Иначе трябва да калибрираме уреда
след всяко регулиране на контактите на прекъсвача. След
като бъдат усилени от втория транзистор, импулсите се напра-
вят с изправител по схема на Грец и средното постоянно на-
прежение, с което се зарежда кондензаторът от 5 pF, е мярка за
броя на оборотите., С потенциометъра можем да нагласим
стрелковия измервателен уред на подходящ обхват.
Индукционна
бобина
Висом
напрежение
Към*
уреда
ПреньсЬач
Яап. 7-25. Зависимост на мощности! на Фиг.’7-26. Свързване на бобината
двигателя с вътрешно горене от броя за двигател с вътрешно горене.
на оборотите му	Необходимото за уреда от фиг.
7-24 напрежение се взема от
точките Ли/?
Вторият транзистор може да работи и с положително пред-
напрежение на базата, ако свържем предсъпротивлението му
вместо с отрицателния с положителен край на източника. В такъв
случай нач-добре е да използуваме тример-потенциометър 5 kQ.
136
Както беше вече казано, напрежението на изхода на у ре п
е пропорционално на броя на оборотите, съотв. на броя ы .г -
пулсите, значи на тяхната честота, затова можем точно да ус-
тановим една точка на скалйта. Ако включим към входа на
уреда напрежение с честота 50 Hz от мрежата, положението
на стрелката ще отговаря на 3000 оборота за минута. С три-
мер-потенциометъра Р стрелката може да се нагласи на онова
място на скалата, което съответствува на 3000 оборота за минута.
Стабилизйрането на захранващото напрежение (6 V) се осъ-
ществява с спорен диод, но това не е винаги необходимо. Опор-
ният диод трябва да е предвиден за напрежения от 5 до 6 V;
съпротивлението R има стойност около 250 2.
Схема за удвояване на честотата
По сравнително прост начин може да се удвой честотата,
.ако се използуват селенови изправители или нолупроводникови
диоди.
За ниска честота, напр. 50 Hz, можем да използуваме схе-
мата от фиг. 7-27. Променливото напрежение 2x5 V, след
като бъде изправено от двойния селенов изправител (С 41 — „Ис-
кра“), е недостатъчно филтрирано. То се подава в първичната
намотка на трансформатора Тр2- Във вторичната намотка се
получава напрежение с честота 100 Hz. Разбира се, формата
25,0'
п}\ £ п2 fOOHz
QzlJCrrP п,-300 наб. ПЕЛ 0J5
п^АОО-----»
Фиг. 7-27. Схема за удвояване на честотата от ipaj-
скага мрежа
.му не е съвсем синусоидална, но това не е от значение, ако
го използуваме за някакви измервания или за контрол на чес-
тотата, особено когато след него има тригер за получаване на
правоъгълни импулси със същата честота. Ако честотата е зву-
жова и при това източникът е слаб (напр/ RC-генератор), уд-
.вояването на честотата може 'да се осъществи със схемата,
доказана на фиг. 7-28.
137
Транзисторът AC 550 работи катр усилвател и в иеговата
колекторна верига е включена първичната намотка на транс-
форматора. Напрежението във вторичната намотка се получава
симетрично (намотката е бифилярна), изправя се от два диода
Данни за трансформатора
Сечение на мазнитопроМа^Рст*
Лзрбична: 600 наб. ПОЛ 0,15
Вторична-1 х /200 нав. ПЕЛ 0,10
Фиг. 7-28. Схема за удвояване на честотата от произволен източник
АА 120 и се отвежда от общата точка. И тук напрежението е
с променена форма, както в предишния пример.
Импулсно реле
Реле, което се задействува от импулси с много малка про-
дължителност (от 5 до 10 p,s), може да се направи по схемата
от фиг. 7-29. Тя представлява транзисторен усилвател, свър-
зан по особен начин. Релето има две намотки, конто се изпол-
зуват така: когато няма сигнал, транзисторът е напълно за-
пушен, тъй като базата е положителна по отношение на еми-
+9V -9V
Фиг. 7-29. Схема на реле, което
реагира на много къси импулси
тера (отрицателното напреже-
ние на емигера се определя от
делител). Подаването на отри-
цателен импулс на базата на
транзистора предизвиква' рязко
увеличение на колекторния ток.
Тази промяна на тока в намот-
ката п2 на релето /?2 индуктира
напрежение в намотката лг. Тя
е свързана така, че на базата
се получава допълнителен от-
рицателен импулс, достатъчно
голям, за да нарасне колектор-
ният ток до стойност, при конто-
релето се задействува със сигурност. Чрез собствените си кон-
такти и ключа Т релето се поддържа включено и транзисторы
138
£ съвсем без напрежение (колекторът е заземен). За да се из-
ключи релето, трябва с ключа Т да се прекъсне веригата му.
Импулсите, на конто реагира релето, могат да бъдат с
мйого малка продължителност, даже от 5 до 10 p.s, и тази
схема може да се използува навсякъде, където трябва да се
регйстрират единични къси импулси. В момента, когато се
включва захранващото напрежение, релето също се задейст-
вува, тъй като в намотката /zt се индуктира известно напре-
жение.
Това реле може да замести тригера на Шмит, чиято нара-
ботка е по-сложна.
В дадения пример е използувано телефонно реле. Ако се
употреби някакво друго, по-малко реле, схемата може да ра-
боти и със захранващо напрежение G V.
Уред за установяване на полярността
Ако използуваме един р-п-р и един п-р-п транзистор, можем
да изработим уред, който да реагира в зависимост от поляр-
ността на включеното напрежение. Ако подадем напр. поло-
фиг. 7-30. Схема за установяване полярността на някакво напрежение
жително напрежение, задействува се едното реле, а ако пода-
дем отрицателно — другото.
За включване релетата на схемата, показана на фщ\ 7-30,
са достатъчни напрежения от около 0,5 V, уредът работи с
139
транзисторите ОС 72 и АС 350. В колекторниге им вериги са
включени релетата Re, и Re... Базите на транзисторите са снър-
зани през съпротивление 12 к<2 с общия вход. Ако подадем/на
него положително напрежение, ще се задействува релето Re.,
понеже колекторният ток на транзистора АС 350 (п-р-п) ще
нарасне рязко изведнаж, а токът на транзистора ОС 72 се е на-
малил почти до пула. И обратно, при отрицателно напрежение
ще нарасне токът на ОС 72 {р-п-р) и се задействува релето Re,.
С потенциометрите от 50 kQ трябва да се нагласят начал-
ните токове на транзисторите така, че при изключваье напре-
жението на входа релетата да отпускат със сигурност. Ако
използуваме по-чувствитёлни релета, ще бъде достатъчно по-
малко напрежение на входа, за да се приведат в действие.
За захранване са употребени две батерии по 9 V. Г Три по-
сочените на схемата релета максималният ток, когато те са в
действие, е около 20 mA.
Температурив реле
Термисторите могат да бъдат използувани за сигнализиране
на промяна в температурата, тъй като съпротивлението им за-
виси от нея. Може да се използува звукова или светлинна
сигнализация. Обикновено изменението на съпротивлението е
много малко, за да бъде задействувано някое реле, и затова
Фиг. 7-31. Схема на уред, който реагира на промени в температурата
между термистора и него- трябва да се включи някакъв
усилвател.
На фиг. 7-31 е показано как да свържем термистора
усилвателя и релето. Използувана е мостова схема, в едното
140
ра'мо на която е включен термисторът*, а в диагонала —усил-
нателят. Равновесието на моста при стайна температура се на-
гласява с потенциометъра Рг, а температурата, при която тряб-
ва да влезе в действие релето, се нагласява с потенциоме-
търа Р2.
Транзисторите ОС 71 и ОС 72 работят като усилватели на
постоянен ток. Когато температурата се измени, равновесието
на моста се нарушава и базата на ОС 71 получава отрицател-
но преднапрежение, от което колекторният ток нараства. Това
изменение се пренася и на транзистора ОС 72 и в определен
момент, т. е. при достатъчно голямо изменение на температу-
рата, през ОС 72 ще протече ток, достатъчен за задействува-
нето на релето Ре  Контактите му могат да се използуват за
включване на какъв да е уред. Схемата работи от 15 до 100°С.
Скалата можем да разграфим направо в градуси, като се из-
ползува за сравнение Термометър. Същото важи и за скалата
на Рг, която се калибрира за температура на околната среда
(също в градуси по Целзий).
* Пссгавсн в снениална капсула на мястото. където искаме да коптроли-
раме температурата.
141
Схеми с различна
8. полупроводникови елементи
Автоматично коригиране на осцилаторната.
честота с варикап
Запиращият слой, т. е.р-п нреходът във всеки полупро-
водников диод, представлява кондензатор, чийто капацитет завися
от неговата конструкция и от приложеното напрежение. Дио-
дите, при конто тази зависимост на капацитета на р-п прехода
от прилоЖеното напрежение се използува за различии цели, на-
ричаме капацитивни диоди. Те работят с напрежение в обратна
посока. Капацитивните диоди се наричат още варактори или
варикапи. Възможностите за използуване на такива диоди са
много и най-различни, но тук ще опишем само начина, по
който най-често се употребяват — за автоматично коригиране
на осцилаторната честота в УКВ приемниците
Диодът се включва паралелно на осцилаторния трептящ
кръг. Като се измени напрежението на диода, изменя се и не-
говият капацитет, а порадй това и осцилаторната честота. За
да се осъществи автоматична корекция на честотата, когато
тя става по-голяма или по-малка от резонансната, напрежението
върху варикапа трябва да се мени по подходящ начин. Изменения на
напрежението, конто да отговарят на промени в честотата, мо-
гат да се получат от дискриминатор (S-крива), който трябва да
бъде симетричен. Тогава при точно нагласена резонансна чес-
тота напрежението на средната точка на дискриминатора е рав-
но на нула. Ако честотата стане по-голяма от резонансната,
на дискриминатора се получава положително напрежение и
обратно.
Освен това на диода трябва да бъде подадено определено
постоянно преднапрежение, за да се получи такъв капацитет,
чиито изменения ще бъдат пропорционални на измененията на
напрежението. При повишаване на напрежението между изво-
142
дНте на диода капацитетът му намалява и обратно. Цялата
сх^ма за автоматична корекция е показана нафиг. 8-1. Използу-
ванедиод с управляем капацитет ВА 102, чието постоянно пред-
напрежение трябва да бъде около 4 V. Тогава капацитетът му ще
Фиг. 8-1. Схема за коригиране честотата на
оснилатор чрез капаиитетен диод
бъде от 20 до 30 pF. Това напрежение се получава от делител и е
стабилизирано с опорния диод ОА 126/6, за да не се мени
при промяна в батерийното напрежение. Демодулаторът е из-
пълнен като дробен детектор с двойката диоди 2ХОА79.
Средната му точка е заземена и на другая извод се получава
положително или отрицателно напрежение, когато осцилаторът
не е точно нагласен.
143
Фотореле с фотодиод
Фит. 8-2. Схема на фото-
електрично реле с
фотодиод
Реле, което се включва от светлинни импулси, можем да
направим според фиг. 8-2. Употребени са фотодиодът О АР 12
и транзисторът AD 150 (като усилвател за постоянен ток).
В неговата колекторна верига е включено релето Re.
Диодът ОАР12 трябва да се
свърже в обратна посока така, че на
тъмно в колекторната верига на
транзистора да тече много малък
ток. Ако осветлим фотодиода, са>п-
ротивлението му в обратна посока
се намалява, базата на транзистора
получава отрицателно преднапреже-
ние, поради което нараства колек-
торният ток и релето се задейству-
ва. Светлината трябва да пада пер-
ни фотодиода.
Тази схема може да се използува за различии цели, напр.
за броене на предмети върху конвейер. В този случай само при
прекъсване на светлинния лъч от предметите релето отпуска и
включва (или изключва) някакви контакти. Като източник на
светлина можем да използуваме лампа от 6 V, поставена h i
разстояние 5—-6 cm от лещата на фотодиода.
Разстоянието между източника на светлина и фотодиода
може да се увеличи, ако фокусираме светлината.
пендикулярно на лещата
Чувс твително фотореле с фотодиод
Чувствително фотореле можем да направим, ако включим
след фотодиода двустъпален усилвател за постоянен ток. Това
реле може да бъде с право или обратно действие, т. е. при
осветляване или да се задействува, или да отпуска.
Разликата е във връзката между двата транзистора. В ре-
лето с обратно действие (фиг. 8-3) базата на транзистора
ОС 72 е свързана с колектора на ОС 71. Когато фотодиодът
ОАР 12 не е осветлен, в колекторната верига на ОС 71 тече
много слаб ток, отрицател нота преднапрежение на базата ОС 72 е
голямо и в колекторната му верига тече максимален ток —
релето е приведено в действие. Ако фотодиодът бъде освет-
лен, колекторният ток на ОС 71 ще се увеличи, падението на
Д 44
напрежението върху съпротивлението 5kQ — също. Тогава
базата на ОС 72 ще остане без отрицатели» преднапрежение,
колекторният му ток ще спадне и релето ще отпуске.
Н релето с право действие (фиг. 8-4), когато фотодиоды
Фиг. 8-3. Схема на фого-
електрично реле с фотоди-
од (вариант с почоляма
чувств1пелнос;)
ОС 71 ОС 72
Фиг. 8-1. Вариант на схе-
мата на фиг. 8-3 (фотореле
г право деповце)
не е осветлен и през двата транзистора тече много малък ток,
релето не е задействувано. Тази схема представлява н същ-
ност обикновен усилвател за постоянен ток. С потенциометъра
10 kQ се мени чувствителността.
Лампата тук може да бъде поставена на по-голямо раз-
стояние (15 20 сш), а ако поставим пред нея леща още по-
голямо.
Осцилатори с тунелни диоди
Тунелният диод е полупроводников елемент, който се появя
приблизително десет години след откриването на транзистора.
Той е известен още под името диод на Исаки в чест на не-
говия откривател. Порадй особения вид на характеристиките
му в права посока възможностите за неговото използуване се
оказаха малко необикновени за двуполюсен елемент. Характе-
ристиката на тунелен диод е показана на фиг. 8-5. От нея виж-
даме, че когато напрежението в права посока расте, токът расте
само до определена стойност на напрежението . След това при
по-нататъшното увеличаване на напрежението токът спада от
своята максимална стойност /р до минимум, на който отгова-
ря някакво напрежение (Д.. По-нататък токът отново започва
10 ЛкмЗителскм транзисторни схеми
145
да расте. Падащата част на характеристиката между точки/е
А и В е облает с отрицателно съпротивление. Затова т/)зи
диод може да бъде използуван като усилвател или осцилатор.
Напрежението Uv при обикновените тунелни диоди е от
50 до 80 mV, а напрежение-
Фин 8-5, Типична характеристика на
тунелния диод
то Uv от 200 до 500 mV.
Токът /р зависи от типа на
тунелния диод и се движи в
интервала от 0,5 mA до 1000
mA. Важно е отношението
между /р и /v , което се оз-
начава а и е обикновено меж-
ду 2 и 20. Това значи, че то-
кът Д, е от 2 до 20 пъти
по-малък от /р, което зависи
от типа на тунелния диод.
Тунелните диоди се изра-
ботват също от полупровод-
никови материали, като напр.
германий и силиций, но мо-
гат да се използуват и дру-
ги, напр. галиев арсенид.
Предимство на тунелните
диоди е, че могат да работят в доста голям температурой
интервал, напр. от - 200 до + 200°С, а в някои случаи и от
-260°С, съотв. -г40()'С. Друго тяхно предимство е малката
им инертност от порядъка на хилядни от микросекундата.
За разлика от другите полупроводникови елементи тунелните
диоди не са чувствителни на космични и ядрени лъчения, което
дава нови възможности за приложенного им.
Съществуват много схеми с тунелни диоди, но тук поради
ограниченото място ще дадем за пример само две.
Тунелният диод е идеален елемент за провеждане на раз-
личии опити, тъй като всички схеми с него могат да се изра-
ботят по много прост начин. Единственият негов недостатък е,
че работното му напрежение е много ниско — около 150 mV ;
-0,15 V, и даже напрежението на най-малките батерии (от
1,5 V) е твърде голямо за захранване на тези диоди. Поради това
във всички схеми с тунелни диоди е нобходим делител на на-
прежение (потенциометър), който да дели батерийното напре-
жение приблизително 1:10.
В съществуването на отрицателно напрежение при тунелните
диоди можем да се убедим, ако използуваме схемата, показана
146
на фиг. 8-6. Тя представляв.! обикновен звуков осцилатор (тон-
герератор), който може да се употреби например за изучаване
на Морзовата азбука. В тази схема /?г и /?2 образуват споме-
натия преди делител на батерийното напрежение, а потенцио-
Телефонни
слушал хи
Фш. 8-6. Схема на прост НЧ осцилатор с п нелеп диод
метърът Р служи за корекция на съпротивлението ; с него
•се нагласява режимът на тунелния диод.
Осцилаторната честота при фиксирано положение на потенцио-
метъра Р зависи от капацитета на кондензатора С и използуваните
слушалки. Те трябва да са нискоомни (телефонии), но можем да
употребим и високоговорител, взет от транзисторен радиоприем-
ник. Морзовите знаци се получават, като включваме и изключ-
ваме захранващото напрежение с ключа Т.
В тази схема тунелният диод е SEL- TD 101, но поради нис-
ката честота тук ще работи и всеки друг тунелен диод. Могат
да се използуват и тези от типа АЕ.
Схема на ВЧ осцилатор с тунелен диод е показана на фиг.
8-7. Употребен е същият диод, както в схемата 8-6, но за
честота около 5 MHz ще работи всеки тунелен диод, тъй като
това е граничната честота на
повечето от тях. Изработват се
впрочем и тунелни диоди за че-
стоти от няколкостотин, а даже
и над 1000 MHz.
Схемата на фиг. 8-7 е съ-
щата, както предишната, само че
слушалките и кондензаторът С
Фиг. 8-7. Схема на прост ВЧ ос-
цилатор с тунелен диод (преда-
вател)
са заместени с трептящия кръг
L/Cr с резонансна честота напр.
10 MHz. Можем да използуваме
бобината на трептящия кръг за
приемане на къси вълни и на
.горния край на трептящия кръг да включим антена от някой
транзисторен приемник. Трептенията ще установим лесно с по-
мощта на приемник, ако близо до него поставим нашия осци-
латор с тунелен диод. На к.темата МОД можем да включим
147
нискоомния изход на някой транзисторен предусилвател (напр.
емитерен повторится) и тогава ще чуем в контролния приемник
модулиращия НЧ сигнал, подаден на входа на предусилват^ля.
На схемата и /?2 образуват същия делител на напряже-
ние, но за да нагласим удобно работната точка, по-добре ще
бъде, ако се състои от съпротивление (350 2) и потенцио-
метър (1002), свързани последователно.
Мултивибратор с тунелен диод
За получаване на правоъгълни импулси с правилна форма
може да се направи мултивибратор по много проста схема с
тунелен диод и един транзистор, конто са свързани направо.
Порадй липса на свързващи кондензатори не се получават не-
Фиг. 8-8. Схема па му.пи-
вибратор с тунелен диод
и един транзистор
желателни ефекти, както в обикновени-
те мултивибратори. Мултивибраторът от
фиг. 8-8 работи така: през времето,
когато кондензаторът се зарежда, тран-
зисторът е напълно запушен. Заодно с
напрежението на кондензатора се уве-
личава и напрежението на тунелния
диод, а след тази иегова стойност, при
която токът на диода започва да се на-
малява, транзисторът се отпушва и из-
веднаж през него протича силен ток, до-
като напрежението на колектора не
стигне до стойността на насищането.
Сега кондензаторът започва да се раз-
режда и когато напрежението му спадне толкова, че транзи-
сторът отново да се запуши, целият процес се повтаря.
Фронтовете на импулсите са много стръмни и зависят само
от характеристиките на транзистора. Стойностите на останалите
елементи са избрани в зависимост от използувания тунелен
диод, т. е. според неговия ток. Честотата на правоъгълните
импулси е около 1 kHz и може да се мени в известии гра-
ници с потенциометъра Р 200 2. Стойностите на съпротивле-
нията при някой друг тип тунелни диоди са между 2 и 5 к 2,
което трябва да се установи при изпробването.
148
Просто фотореле с фототранзистор
Много просто фотореле можем да направим, ако използу-
ваме фототранзистор, тъй като този елемёит, освен че е чувст-
вителен към светлина, одновременно и усилва тока, получен
при изменение на осветлението.
Проста схема с фототранзистора ОСР 7.) е показана на фиг.
8-9. В колекторната верига са включени реле или брояч в зави-
симост от предназначението на уреда. На схемата е показано
как най-правилно да пасочим светлината към фототранзистора
ОСР 7А За да задействува релето достатъчно бързо и за да
бьде цялата схема по-чувствителна,  може с потенциометъра
(на схемата означен с пунктир) да подадем на базата на фото-
транзистора отрицателно преднапрежение. Трябва да внимаваме
обаче то да не бъде много голямо, тъй като в този случай ре-
лето няма да отпуске на тъмно. Като източник на светлина
можем да използуваме скална крутка за 6,3 или 7 V, поста-
вена на разстояние 5 — 6 cm от фототранзистора.
11ри изработването на тази схема трябва да държим сметка
за максимално допустимия ток на фототранзистора (20 mA), за
да не го повредим.
Фотореле с фототранзистор
и усилвателно стъпало
Акр фоторелето от схемата на фиг. 8-9 се окаже недоста-
тъчно чувствително, можем да използуваме още един транзис-
Фиг. 8-9. Схема на фотоелектрично реле с фототранзисгор
Означение
Чербена
точка
тор за усилване, свтфз^н, както е показано на фиг. 8-10. Схе-
мата представлява усилвател за постоянен ток и също може
да се направи по два начина —с право или обратно действие.
149
На фиг. 8-10 е показана схемата на реле с право действие,
г. е. то се задействува, когато фототранзисторът бъде осветлен.
На тъмно през съпротивлението в емитерната верига тече мно-
го слаб ток, падението на напрежението върху него е много малко
я транзисторът ОС 72 е почти запушен. При осветляйане то-
Фиг. 8-10. Схема на фотоелек-
трично реле с фототранзистор и
усилнателно стъпало
Фиг. в-11. Вариант на схе-
мата от фиг. 8-10 (фоторе-
ле с обратно действие)
кът през ОСР 70 се увеличава, отрицателното напрежение на база-
та на ОС 72 също, в резултат на което релето се задействува.
В схемата, показана на фиг. 8-И, обратно — релето се от-
пуска, когато при осветляване токът през съпротивлението от
5 кй във веригата на ОСР 70 нарасне изведнаж. Тогава тран-
зисторът ОС 72 почти се запушва.
Тук чувствителността е по-голяма и затова източникът на
светлина може да се намира много по-далеч — на 20 ст или
повече. Ако той е снабден с леща, това разстояние може да
бъде много по-голямо. В такъв случай трябва пред фототран-
зистора да се постави още една леща за фокусиране на свет-
лината, понеже само така осветлението ще Ьъде достатъчно
при разстояние между източника на светлина и фототранзис-
тора повече от метър.
Тази схема може да замести уредите с фотоелементи, напр
при броене на пведметите върху конвейер, като декодиращо
устройство за перфорираните ленти, за автоматично затваря-
не на врати и др.
Тригер на Шмит с фототранзистор
Реле, включено в колекторната верига на транзистор, може
да се приведе в действие и посредством тригер на Шмит.
Схема на такъв уред, който освен това реарира на свет-
линни импулси, е показана на фиг. 8-12.
150
Триигерът е направен с два транзистора AD 150, а релето
/?€ се намира в колекторната верига на втория транзистор AD
1<50. Задействува се от фототранзисТора ОСР 70.
На тъмно през фототранзистора тече много слаб ток и на-
прежението върху съпротивлението от 20 kQ е много малко.
ОСР 70 AD150	АП 150
Фик 8-12. Схема на тригер на
Шмит с фототранзистор
Фиг. 8-13. Вариант на схе-
мата от фиг. 8-12
порадй което през първия транзистор AD 150 тече значителен
ток, а другият е запушен. Когато фототранзисторът бъде ос-
ветлен, транзисторът Г2 се запушва и през Тл преминава ток,
достатъчен за задействуване на релето /?с  На тъмно тригерът
се връща в предишното си състояние. Транзисторът Т.л е за-
щитен от пренапрежение в момента на включване, като пара-
лелно на намотката на релето е свързан диод.
Тази схема може да се използува и по друг начин, т. е. да
се замести релето в колекторната верига на Т3 със съпротивление
500 Q, както е показано на фиг. 8-13. Сега ако 7\ се осветли
със светлинен източник, захранван с напрежение 50 Hz (напр.
от мрежата), на изхода на тригера ще получим правоъгълни
импулси с честота 50 Hz. В този случай трябва да се включи
още един кондензатор от 470 pF, означен с пунктир на фиг.
8-12.
Ако 1\ се осветли от източник, захранван с постоянен ток
или с дневна светлина, на изхода на тригера, разбира се, няма
да получим никакво напрежение.
151
Схеми с еднопреходен транзистор
Еднопреходният транзистор, който но своите характеристики
значително се различава от обикновените транзистори,има само
един р-п преход — един емитер и две бази. Означава се сък-
ратено UJT (от англ. Unijuction Transistor). Неговата характерис-
тика има облает с отрицателно съпротивление между емитера
и първата база при условие, че между двете бази е приложено
достатъчно голямо напрежение. Въпреки че няма друг електро-
нен елемент, напълно еквивалентен на еднопреходния транзис-
тор, все пак можем да го смятаме до известна степей за ана-
логичен на газовия тиратрон. Като се имат пред вид тези ие-
гов» свойства, с еднопреходния транзистор (наричан понякога
диод с две бази) можем да направим редица схеми със спе-
цифични свойства, за който иначе ще са необходими повече
основни елементи. Съществуват различии конструкции на едно-
преходни транзистори, но тук предлагаме само схеми, изпъл-
нени с транзистор 2N2646 (производство на Дженерал Елект-
рик).
Да обърнем внимание на схемата 8-14. Тя представлява
релаксационен генератор, който може да се използува за раз-
личии цели, напр. за получаване на импулси, трионообразно
напрежение, за тригерни стъпала и др. Тъй като сме употре-
били еднопреходен транзистор, схемата е наистина много проста.
Тя работи по следния начин. След включване на напрежението
кондензаторът от 0,1 p.F се зарежда през съпротивлението 5
Фиг. 8-14. Схема на ре-
лаксационен генератор с
еднопреходен транзистор)!)
Фиг. 8-15. Схема на ре-
лаксационен генератор с
еднопреходен трапзистор(П)
и неговото напрежение непрекъснато расте. При достатъчно
голямо напрежение емитерът започва да инжектира токоноси-
тели, динамичното съпротивление между него и базата се нама-
лява със скок на съвсем малка стойност, което предизвиква
152
разреждането на кондензатора пре» емитера. Когато напреже-
нието на емитера спадне до около 2 V, транзисторът се запушвь
и целият процес се повтаря. Всеки ггьт, когато еднопреходният
транзистор се „запали”, през емитера и двете бази минават
2Н2Б4Б
Фш. 8-1(1. Генератор на
правом ьлни импулси с ед-
HonpexoivH транзистор
2М26А.6
Фиг. 8-17. Схема из мет-
роном с едноиреходен
Iранзистор
токов!! импулси. В зависимост от начина на свързване могат да
се получат положителни или отрицателни импулси. Схемата от
фиг. 8-14 има висок изходен импеданс за разлика от тази на
фиг. 8-15, която има малък изходен импеданс. На фиг. 8-16 е
показана схемата на мултивибратор с еднопреходен транзистор,
па чийто изход се получават правоъгълни импулси.
На фиг. 8-17 е показана схемата на още един уред с едно-
преходен транзистор, известен под името метроном. Принципы
е същият, както в схемата за получаване на трионообразно
напрежение на фиг. 8-14. Кондензаторът С се зарежда през
съпротивленията R} и /?2. В момента на „запалванс” на тран-
зистора през веригата на базата Bv минава импулс, който се
възпроизвежда от високоговОрителя. От стойностите на съпро-
тивленията Ra и /?й (а също така и от кондензатора С) зависи
колко такива удара ще бъдат дадени в минута (приблизителнс
of 35 до 220).
Още една схема с еднопреходен транзистор е представена
на фиг. 8-22.
Схеми с тиристора
Един от полупроводниковые елементи, конто в бъдеще ще
се използуват широко (но и сега много се употребяват), е
управляемият силициев изправител със съкратено название SCR
(от англ. Silicion Controlled Rectifier), познат още под името
153
тиристор, тирод, тринистор и др. В последно време все повече
се използува името тиристор и затова ще го наричаме така.
Тиристорът е четирислоен полупроводников елемент, който
се състои от четири области с различен тип проводимост в
Анод
Фиг. 8-18. Конструкция на тиристора (а), неювият (знак (Ь) и
неговият външсп вид (с)
следния ред р-п-р-п (фиг. 8-18 а). Тези елементи имат, както
и транзисторите, три извода, но начинът им на работа поради
наличието на три р-п прехода е съвсем друг. За да не се
занимаваме подробно с теорията на тиристора, ще споменем
само, че той е в същност полупроводников изправител с още
един управляващ електрод, който се означава G (от англ Gate).
.Той ни дава възможност да влияем на проводимостта на ти-
ристора също както при тиратрона, откъдето е произлязло и
името му (от тир атрон и транзи с т о р). Ако на управляващия
електрод е приложено напрежение, тиристорът не провежда
и в двете посоки при условие, че напрежението между анода
и катода не превиши пробивното. Като подадем положително
напрежение на управляващия електрод, тиристорът става извед-
наж проводим в посоката, отговаряща на символичното му
обозначение— диод (фиг. 8-18 Ь). Изводите на тиристора се
наричат: анод (А), катод (К) и управляващ електрод (G). Инте-
ресно™ е, че тиристорът също като тиратрона остава проводим
и след като прекъснем веригата на управляващия електрод,
докато анодното напрежение не спадне под една определена
стойност. За да изз.езе тиристорьт ог това сьстояние, трябва
или да се изключи анодното напрежение, или да се използува
променлив ток. Като подаваме подходящи напрежение на упра-
вляващия електрод на тиристора, можем да го включваме спо-
ред нашето желание. Днес се изработват тиристори за различен
154
напрежения, напр. от няколко десетки до няколкостотйн, а даже
и хиляда волта и за тбкове от няколко ампёра до сто и даже
хиляда ампера. Най-честб срещаният външен вид на тиристора
е показан на фиг. 8-18 с.
За да можем да управляваме тиристорите, трябва да свър-
жем техния управляващ електрод с импулсен генератор. От
момента, в който се подава импулсът, зависи средната стойност
на тока през тиристора, а същият ток минава и през консу-
матора, -напр. електрическа лампа.
На фиг. 8-19 е показана една от най-простите схеми с
тиристори, чрез конто можем да регулираме интензитета на
светлината от лампата Л. Каква номинална мощност трябва да
има лампата, зависи от това, за какъв ток (при дадено напре-
жение) е предвиден тиристорът. Тези схеми бяха изпробвани с
тиристора TCR 1005 за 110 V и 5 А и стойностите на съпро-
тивленията са за захранващо напрежение от ПО V, но лесно
могат да се променял и за 220 V. Схемата работи така: когато
анодът е положителен, кондензаторът С се зарежда през съп-
ротивлението и потенциометъра Р. Щом напрежението на
кондензатора превиши стойността, необходима за „запалване“
на тиристора, през долния диод BY 140, а също така и през
диода G-К на тиристора, ще протече ток, който ще предизвика
отпушване на тиристора и тогава лампата ще свети почти до
края на положителния полупериод, т. е. докато мрежовото на-
прежение не спадне почти до нула. През време на отрицателния
<km. М-19. Схема та рет улиране
интензитета на електрическата
крушка .7
Фиг. 8-20. Схема за ретулиране
интензитета на електрическата
крушка Л (най-силно крушката
свети, кот ато е затворен ключътЛ’|
полупериод тиристорът е запушен и през лампата не тече ток
Долният диод не позволява да бъде подадено обратно напре-
жение на управляващия електрод през време на отрицателния
полупериод, а през другия диод кондензаторът С се зарежда.
155
напрежението му става отрицателно и е готов за следващия
положителен полупериод. Времетраенето на токовия импулс
може да се регулира в широки граници с потенциометъра Р
или чрез стойността на кондензатора С. R{ е защитно съпро-
Фиг. 8-21. Схема за регулиране инген-
зитета на електрическата крушка Л (ра-
боти през двата полупериода)
Фиг. 8-22. Схема с тиристор и
еднопреходен транзистор за ре-
гулиране интензитета на електрм-
ческата крушка Л
тивление, което ограничава тока на управляващия електрод при
ркайно положение на плъзгача на потенциометъра.
На фиг. 8-20 е показана подобна схема, която се различава
само по това, че за „запалването" на тиристора се използува
газоразрядната лампа Г. Когато напрежението на кондензатора
С стане по-голямо от напрежението на запалване на газораз-
рядната лампа и тя се запали, през диода G-К на тиристора
минава токов импулс, от който тиристорът се отпушва. Съп-
ротивлението Rx и потенциометърът Р изпълняват същите задачи,
както и в предишния случай. Ако употребим газоразрядна лампа,
ще получим по-точно дефинирана точка на „запалване" на
тиристора, отколкото с RC-верига. 11одобна схема е предста-
вена на фиг. 8-21. Тук тиристорът работа и през двата полу-
периода, тъй като се захранва през 4 диода, свързани по мос-
гова схема. Анодът на тиристора сега е положителен независимо
от поляритета на мрежовото напрежение. Освен това диодите
са свързани така, че ток през крушката може да тече само
когато тиристорът е отпущен. Регулирането става с потенцио-
метър, както и по-горе. Понеже полярността на напрежението
на управляващия електрод е една и съща, тук няма нужда от
защитен диод.
Още по-прецизно „запалване  на тиристора може да бъде
постигнато с еднопреходен транзистор. В схемата на фиг. 8-22
той е използуван като генератор за импулси, необходими за
управляване на тиристора. Когато напрежението на . конденза-
тора С достатке определена стойност, през диода Е-Б, на
156
еднопреходния транзистор протича ток и на съпротивлението
се получава напрежителен импулс, достатъчен, за да се „запали“
тиристорът. Със съпротивлението /?2 се намалява захранващото
напрежение до допустимата за еднопреходния транзистор стой-
Е
Фш. 8-23. Схема за регулиране интензшета на елек-
трическата крушка Л с тиристор и мултивибратор
тост. За тези, конто не могат да се снабдят с еднопреходен
зранзистор, препоръчваме схемата на фиг. 8-23, където той е
еаместен от мултивибратор с два транзистора. Единият от тях
с р-п-р, а другият е п-р-п. Съставните елементи на тази
рхема имат същите функции, както в предишните схеми; нап-
сежението за „запалване" на тиристора се получава върху
ъпротивлението /?2. Тук тиристорът работи през двата полупе-
риода, тъй като иначе върху транзисторите ще бъде приложено
напрежение в обратна посока. Съпротивлението служи за
намаляване на напрежението до необходимата стойност (около
9 V между точките D и /?).
НЧ предусилвател с полеви транзистор
Полевите транзистори (FET1) поради тяхната особена кон-
струкция имат голямо входно съпротивление. Както и при елек-
тронните лампи, то е от порядъка на няколко стотици, а даже
и няколко хиляди мегаома.
Схема с полеви транзистор е показана на фиг. 8-24. Тя
представлява предусилвател за микрофон с един от най-евти-
ните полеви транзистори 2N 4360. [1редусилвателят е пред-
виден за съгласуване на източник с висок импеданс (няколко
НЕТ Eield-Effeet Transistor uhi.u
157
мегаома), какъвто имат например кристалните микрофони с
някакъв транзисторен усилвател (малък входен импеданс).
11олевият транзистор с P-канал е свързан по схема с общ изток
(гака се нарича единият от електродите на полевия транзистор'
АС540 АС55О
----- Еисокоомен иззсод
Фиг. 8-24. Схема на предусилвател с много висок нходен импеданс, който-
о получен чрез използуванстс на полеви транзистор
и се означава с S от англ. Sourse). Съпротивлението 3 k£<?
в неговата верига служи за получаване на автоматично пред-
напрежение, а като товарно съпротивление е използувано съп-
ротивлението /?3, също 3 кй, включено във веригата на другия
етектрод, наречен сток и означен с D (от англ. Drain). Елек-
тролитният кондензатор 10 pF е необходим, за да се избегне
променливотоковата обратна връзка и да се получи по-голямо
усилване. Ако трябва да се увеличи входният импеданс, може.
да се използува още допълнителна постояннотокова отрица-
телна обратна връзка (посредством съпротивлението /?;| 100 й,
показано на фиг. 8-24 с пунктир). Така се намалява усилването,
но по този начин освен по-голямо входно съпротивление полу-
чаваме и по-малко изкривяване. Ако се иовиши още стойността
на съпротивлението ще се получи още по-голямо входно1
съпротивление и още по-малко изкривяване. Сттпалото с полеви
транзистор е включено към входа на двустъпален транзисторен
усилвател, свързан по каскодна схема. Той има два изхода
нискоомен (/) и високоомен (2). за да може да се включва към.
~ранзисторни усилватели с различии в-одни съпротивления.
158
9. Захранващи устройства
Нискоомни изправители с транзистор
вместо дросел
Транзисторите се употребяват много често в захранващи
те устройства, и то по най-различни начини. С тях могат да се
стабилизират напрежения и токове, могат да се регулират на-
прежения и да се преобразуват постоянни напрежения в про-
менливи.
За филтриращите вериги на изправителя транзисторът е
много подходящ елемент. С него вътрешното съпротивление
на източника може да се направи по-малко, а тогава и измене-
нията на напрежнието, предизвикани от промените на тока през
товара, ще бъдат по-малки.
Транзисторът може да се употреби по най-прост начин в
нискоомните изправители, ако заместим с него дросела, необ-
Фш. °-1. Схема на изправигел с транзистор вместо дросе i
ходим за филтриране на променливотоковата компонента, съ-
държаща се в пулсиращия изправен ток. Този дросел трябва
да бъде с голяма индуктивност и затова размерите и теглото
му ще бъдат значителни. Ако изберем по подходящ начин схе-
мата на свързване и работната точка на транзистора, неговото
159
съпротивление за променлив ток ще се различава значително
от това за постоянен ток (около 30 пъти) и в такъв случай,
можем да го употребим вместо[ дросел, Често това не пови-
шава цената на устройство™, а.ако прибавим още някои еле-
Фш.'Ч-2. Вариаш на cxiwai;: от фи1. 9-1
менти, ще можем да стабплизпраме изходното напрежение и да
го регулираме удобно. На фиг. 9-1 и 9-2 са показани две про-
сти схеми с транзистор вместо дросел. Ге се различават само
по това, че в първата схема се подава напрежение на базата
през последователно съпротивление, а във втората — с потен-
9 to ff 12 13(V) Ц
Фу|. 9-3. Зависимое!’ на
изходното напрежение на
изпра нителя <п входною
напрежение на филтрира-
шата груш:, мч ато дросе-
тьт е заменен ели със сь-
противлени е 25 12, или с
трапзис! ора ОС 7 А
пиометъра Р. Освен това първата
схема е предвидена за по-силен ток,
т ъй като е с по-мощен транзистор.
11ри включване на товара трябва да
имаме пред вид, че през транзисто-
ра освен постоянен ток тече и про-
менлив ток и затова не бива да се
товари до стойност /кМс1КС, а много
по-малко, .което зависи от начина на
охлаждане. Как работи изправителят
от фиг. 9-1, се вижда от графиките
на фиг. 9-3, Те представляват зависи-
мостите на изходното напрежение U2
от входного Ult като вместо дросел
във филтриращата верига е използу-
ван в единия случай транзисторът
ОС 74, а в другая — само омично
съпротивление 25 £2. Виждаме, че с
транзистора получаваме не само по-
добро филтриране, по и падението на
напрежението върху него е по-малко, отколкото върху омичното
съпротивление. Зависимостта на изходното напрежение от вход-
ного е еднаква в двата случая, тьй като не са взети мерки за стаби-
160
лизирането му. Последователното съпротивление в схемата на
фиг.'9-1 трябва да се избере така, че изходното напрежение
да зависи колкото е възможно по-малко от входното (съпротивле-
нието /? възможно по-голямо), но и брумът да бъде по-малък
(съпротивлението въз-
можно по-малко). Тряб-
на да се намери подхо-
дяще компромисно ре-
шение при изпробване-
то на изправителя, като
се следи брумът или с
осцилограф, или със слу-
шалки.При нормално не-
товарен изправител слу-
шалките се включват
през кондензатор от око-
ло 200 pF между по-
ложителния и отрицател-
ния полюс. Ако базата
се захранва от потен-
циометър, както на фиг.
9-2, тогава при един и
с ьщи ток на изхода се
получава по-малко нап-
режение U2, но затова
стойността му се влияе
по-малко от товара, от-
колкото ако сме изпол-
зували съпротивление от
1 кй (вж. фиг. 9-4).
Зависимостта на из-
-4-4-11 I -4-М 4 I I 1 I I I -
50	100	150 L 200mA
Фин 9-4. Зависи.мост на изходното напреже
ние от тока през потребителя за схемите ня
фиг. 9-1 и 9-2
ходното напрежение
от тока през товара за	Фиг. 9-5. Зависимост на изходното на-
схемата от Лиг 9-1 е	прежение от тока през потребителя за
Ф, „ _ схемата на фиг. 9-1 (използуван е тран-
показана на фиг. 9-5;	зисторът ОС 26)
данните важат за про-
менливо напрежение 14 V във вторичната намотка на мрежовия
трансформатор. Брумът зависи от товара на изправителя; при
ток 20 mA той е от 3 до 4 mV.
Транзисторите трябва непременно да се монтират наохлаж-
даща плоча, напр. на алуминиев лист с дебелина от 1,5 до
2 mm и повърхност от 150 до 200 ст2.
Ако искаме на изхода на изправителя да получим напре-
Л Л юбителски транзисюрнн схеми
161
жение, което почти не завися от тока през товара, трябва на-
прежението на базата да под'държаме на постоянна стойност,
което може да се осъществи по различии начини (вж. следва-
щите схеми).
Нискоомен изправител, стабилизиран
с транзистор и опорен диод
Ако използуваме опорен диод, за да поддържаме постоян-
на стойността на напрежението в базата на транзистора, в из-
правителното стъпало ще постигнем много по-добра стабили-
зация. Ако токът през опорния диод е н определени граници.
830 С 600	ОС 28
Фи|. 9-(>. Схема на стабилизиран токоизнра-
вител с транзистор и опорен диол
напрежението му ще бъде едно и също и затова тези диодих
се използуват за стабилизиране на напрежения.
В простата схема на фиг. 9-6 напрежението на базата на
регулиращия транзистор е стабилизирано с опорния диод О А
126/6. Стойността на изходното напрежение е приблизително
равна на напрежението на опорния диод. От кривите на фиг.
9-7 се вижда, че напрежението е значително по-добре стаби-
лизирано, отколкото в схемите без опорен диод.
В тази схема изходното напрежение не зависи много от из-
мененията на напрежението в първичната намотка (напреже;
нието на мрежата) и на съпротивлението на товара. Най-голе-
мият допустим ток зависи от това, какъв регулиращ транзи-
стор е използував също както и в предишната схема (необ-
ходима е охлаждаща плоча и т. н.).
Най-подходящото отношение между степента на стабили-
зация и стойността на променливотоковата компонента трябва
да се нагласи с-потенциометъра 1 kQ.
За да се намали брумът, препоръчва се базата да се свчр-
162
же с положителния полюс посредством електролитен кбнден-
затор от 200 до 500 рК
При използуване на опорния диод ОА 126/6 изходното на-
лрежение ще бъде около 6 V. За да получим друго напреже-
ние, трябва да употребим друг оперев диод, напр. ОА 126/9
за 9V и т. н.
U2
0С 26^0С74
S 20 ' h ' 60 \ 80 \ Юр 'l-120 'тА0С74
1 1 Ю0 200 ООО 4001- 500тА'ОС26
б i-r. 9-7. Зависимое! на входного и нзходного напрежение на филтриратата
i 1 р\ па or тока прел потребителя за схемата на фиг. 9-6 е транзисторите
ОС 26 и ОС 71
Нискоомен изправител, стабилизиран с транзистор
Ако нямаме на разположение оиорен диод, за стабилизираве
на напрежението на базата в схемата от фиг. 9-6 можем да
използуваме отделен източник за напрежение, както е показа-
но на фиг. 9-8. И този изправител не се влияе много от товара.
(1т отделна намотка на трансформатора напрежението се из-
правя с полупроводниковия диод ОА 174 и след като се фил-
трира, се подава на базата на транзистора. В този случай е
лостигната доста добра стабилизация, което се вижда от сне-
тите криви (фиг. 9-9).
Тази схема обаче се влияе от всяка промяна на напреже-
нието в мрежата, понеже при това се мени и напрежението на
базата на транзистора, а следователно и изходното напреже-
163
ние. Затова тази схема е подходяща само ако напрежението на
мрежата е достатъчно стабилно или пък се използува още
един стабилизатор за мрежово напрежение. Друга стойност на
напрежението можем да получим, ако изменим променливото
Фиг. 9-8. Схема на изправител с транзистор, базата
на който се захранва от отделен.изправител
напрежение върху диода ОА 174. Така ще променим напре-
жението на базата на регулиращия транзистор, а значи и на-
прежението на изходните клеми. До известна степей такива
промени могат да се извършват с потенциометъра Р 500 Q,
Фиг. 9-9. Зависимост на изходното напрежение на филтриращата трупа в схе-
мата на фиг. 9-8 от тока през потребителя
но трябва да внимаваме брумът да не нарасне много, когато
съпротивлението на потенциометъра се намали.
Ако нямаме на разположение опорен диод, можем да из-
ползуваме батерия, както е показано на фиг. 9-10.
164
Транзисторът ОС 26 работи като регулиращ транзистор, а
напрежението на базата може да се нагласи с превключвателя
Пг. Изходното напрежение на стабилизатора в този случай е
приблизително равно на напрежението на батерията. Консума-
В30С600
0026
макс 0,5А
3-4,5-6-t5-W
из6оВизаЗ-4,6-&7,5иЗУ
Фиг. 9-10. Схема на стабилизиран токоизправител с тран-
зистор (опорният диод е заместен с батерия)
цията от нея е относително малка, напр. само около 15 mA
при напрежение 9 V и максимален ток през потребителя, т. е.
0,5 А. Това значи, че батериите могат да се използуват дълго
време.
Превключвателят /7t трябва да бъде такъв, че при пре-
включване от едно положение в друго да не дава накъсо два
съседни извода, а /73 трябва да включва и изключва не само
напрежението на мрежата, но и да прекъсва веригата на бате-
риите, за да не тече ток през диода база—емитер на тран-
зистора ОС 26, когато изправителят не се използува. Стабили-
зацията на напрежението, осъществена по този начин, не от-
стъпва на стабилизацията с опорен диод. Ако е желателно
консумацията на ток от батериите да се намали, трябва да
включим към базата на регулиращия транзистор още един
транзистор за усилване на тока.
Стабилизиран нискоомен изправител с паралелна
регулираща верига
Описаните тук стабилизатори бяха последователни, т. е
през регулиращия транзистор тече ток само ако е включен по-
требителят. Стабилизаторът обаче може да бъде включен и
паралелно на потребителя и тогава даже ако товарът е изклю-
чен, целият ток тече през регулиращия транзистор. С други
думи, захранващият източник е постоянно натоварен. Разбира
се, това е недостатък на тази схема, но тя има и някои пре-
димства, конто ще бъдат разгледани по-нататък.
165
Схема на такъв стабилизатор е показана на фиг. 9-11. На-
прежението на базата на регулиращия транзистор е стабилизи-
рано с опорен диод. Ако спазим означените на схемата стой-
кости трябва да нагласим тока през регулиращия транзистор
на 0,5 А и тогава максималният
ток през потребителя е около
350 mA.
Предимство на този стаби-
лизатор е, че при претоварване
не може да се повреди, защо-
то почти целият ток тече през
потребителя, а през регулира-
щия транзистор почти никакъв.
КПД на този стабилизатор е
по-малък, отколкото на другите,
особено ако се вземе под внимание, че източникът е постоян-
но натоварен независимо от това, какъв ток тече през потре-
бителя. В тази схема токът през опорния диод е доста голям,
за което също трябва да се държи сметка (заради охлажда-
нето), но не е необходимо да се използува мощен опорен диод-
Брумът тук е също много малък, особено ако използуваме
електролитни кондензатори с капацитет, какъвто е посочен ни
схемата, нъпреки че те могат да бъдат и по-малки.
Вход №
ОС 26
1000Л
500 _
^50
Фиг. 9-11. Схема на изиравшел
с наралелна регулирата верим
изхоа
Стабилизиран изправител с регулиране
на изходното напрежение
Често е необходимо напрежението на захранващия източник
да може да се регулира. За да стане това, трябва в по-рано
описаните схеми да прибавим още един спомагателен транзи-
стор, който заедно с първия да работи като постояннотоков
усилвател. Много по-просто е да меним напрежението на ба-
зата на спомагателния транзистор, отколкото да управляваме
директно базата на регулиращия транзистор. Вторият транзи-
стор не подобрява стабилизацията, а само дава възможност да
меним удобно напрежението. Кривите на стабилизатора, напра-
вен по тази схема, са същите, както на стабилизатор с един
транзистор.
Като пример нека да разгледаме схемата нафиг. 9-12. Опор-
ният диод тук се намира в емитерната верига на спомагател-
ния транзистор, а неговият колектор е свързан с базата на ре-
гулиращия транзистор. С потенциометъра Pf 1 kQ се регулира
166
стойността на изходното напрежение, което не може да бъде
по-малко от 6 V, т. е. от напрежението на опорния диод. С
лолупроменливия потенциометър Р2 се нагласява съпротивле-
нието във веригата на базата на регулиращия транзистор, така
Фиг. 9-12. Схема на изправител за ниско напрежение
с потенциометър за регулиране
че брумът да е минимален. Този стабилизиран изправител може
да се изработи в два варианта — със и без дросел.
Колкото по-голям капацитет имат електролитните конденза-
тори, толкова по-малък е брумът, като най-добре е да го на-
блюдаваме на екрана на осцилографа. Ако използуваме дросел,
капацитетът на електролитните кондензатори може да бъде
по-малък. При изпробването на тази схема се констатира, че
брумът е от 1 до 2 mV.
Ако се употреби по-мощен регулиращ транзистор, товарът
може да бъде по-голям. Както и при другите видове изправи-
тели с транзистори във филтриращата верига, така и тук мак-
сималният ток през потребителя зависи от избора на регули-
ращия транзистор, докато останалите стабилизирдщи елементи
могат да бъдат същите.
Дроселът Др има магнитопронод със сечение от 3 до 3,5 ст'2
и се навива с проводник ПЕЛ 0,5.
Ограничител на ток
При работа с изправители, конто имат транзисторен стаби-
лизатор на напрежение, често може да настъпи претоварване
или пък изходните му клеми да бъдат дадени накъсо, което
167
Фиг. 9-13. Ограничите.! на тока
може да предизвика повреждане на регулиращия транзистор.
Затова е желателно стабилизаторът да има ограничител на
тока. За пример е дадена една доста проста схема (фиг. 9-13).
Към едната от изх'одните клеми е свързано съпротивление от
0,25 Q, а успоредно с не-
го е включен през потен-
циометър спомагателен
транзистор. Когато токът
през потребителя нарасне,
ще нарасне и напрежение-
то на краищата на съпро-
тивлението от 0,25 £2, а сле-
дователно и токът през Т.л.
Тогава ще се увеличи и па-
дът на напрежението вър-
ху предсъпротивлението на
базата на Т2, поради което
ще се намали напрежение-
то на базата, а заедно с това и изходното напрежение.
С потенциометъра Р се нагласява токът, при който трябва
транзисторът Т-, да влезе в действие. Желателно е 7'3 да
има по-голям (около 100); евентуално могат да се свър-
жат каскодно два транзистора и тогава може стойността на
съпротивлението от 0,25 □ да се намали на около 0,1 й.
При късо съединение 1макс в дадената схема е около 0,8 А.
Токът ще бъде ограничен много по-ефикасно, ако използуваме
три транзистора вместо два. Тогава можем да употребим тран-
зистора ОС 71 или друг с подобна характеристика. Когато къ-
сото съединение или претоварването бъде отстранено, напре-
жението на изхода на стабилизатора се връща пак към предиш-
ната си стойност.
Електронен предпазител
За да предпазим по-добре както транзистора в стабилиза-
тора, така и потребителя, можем да използуваме т. нар. елек-
тронен предпазител. Той трябва напълно да блокира стабили
затора при някаква стойност на тока през потребителя, която
можем да определим предварително (т. е. не само при црето-
варване или късо съединение). При това напрежението на из-
хода трябва да падне почти до нула. За да се получи отново
напрежение на изхода на стабилизатора, натиска се специал-
но копче и се изключва електронният предпазител.
168
Схема на стабилизатор с електронен предпазител е показана
•на фиг. 9-14. За стабилизиране се използуват три транзистора
и по този начин напрежението на изхода може да се мени от
О до 9 V.
Фш. 9-14. Схема на изправител за ниско напрежение
с електронен предпазител
Електронният предпазител представлява бистабилен мулти-
вибратор с отделен захранващ източник. На практика се изпол-
зува напрежението на същия изправител, но стабилизирано с
отделен опорен диод.
Към положителната клема на стабилизатора е свързано
съпротивление от 0,2 й, а паралелно на него потенциометър от
100(200) Q, посредством който се подава напрежение на базата
на транзистора Г5. Той е запушен, а през 7"4 тече ток, равен
на 1Макс- Ако напрежението на базата на Тг, превиши определена
стойност, той се отпушва, а 74 се запушва. Тогава напреже-
нието на колектора на Т.л спада почти до нула (токът през
Т5 е голям). По този начин и базата на 1\ остава почти без
напрежение, а напрежението на изхода също спада до нула.
Електронният предпазител и стабилизаторът се връщат в
първоначалното си състояние, след като мултивибраторът се
лреобърне. Това става, като се натиске копчето Т, при което
169
Тй се запушва напълно и напрежението на колектора на Г;),
съответно на базата на Т.2, възвръщат предишните си стойности.
С потенциометъра Pt се нагласява изходното напрежение
на стабилизатора, а с потенциометъра Р2— токът, при който
електронният предпазител влиза в действие. Този ток може
да се мени в доста широки граници (от 50 до 500 mA).
При изработването на стабилизатора трябва на скалите на
двата потенциометъра да се нанесат стойностите на напреже-
нието, съотв. на тока. Можем да използуваме и други тран-
зистори, подобии на дадените, напр. OD 603 вместо ОС 26,
ОС604 S вместо ОС 72, ОС 604 вместо ОС 71 и т. н. Ойорните
диоди ОА 126'6 и ОА 126/9 могат да се заменят с OAZ 204 и
OAZ207.
Ако е желателно максималният ток да бъде по-голям, тран-
знсторът 7\ трябва да бъде по-мощен, напр. AD103 или др.
Стабилизатора на ток
В практиката често е нужно (особено при някои видове из-
мервания) токът в дадена верига да бъде с определена стой-
ност независимо от товара (съпротивлението на потребителя).
Много проста схема с един транзистор, но с два източника на
напрежение е показана на фиг.9-15. С потенциометъра 1 kQ се
нагласява токът във външната верига и колкото той е по-го
лям, толкова по-малко е максималното съпротивление във вън
шната верига, при което токът запазва постоянната си стойност
Фиг. 9-15. Схема за i отучаван? на токе песто тиа сюйноп
Това се вижда добре от снетите криви (фиг. 9-16) за няколко
различии стойности на тока, при което е използуван транзи-
сторът ОС 71. Вижда се, че токът не се мени даже ако дадем
клемите накъсо. С други думи, този уред няма да се повреди
при претоварване или късо съединение.
При изработването трябва да държим сметка за тока през
потенциометъра Р. Той е ранен на /маКс (около 8 гаА за ОС 71),
170
затова най-добре е да се използува жичен потенциометър. Най-
лрактично ще бъде, ако за захранване се използува мрежов
изправител с две отделни изправителни вериги.
Фиг. 9-16. Зазисимост на тока от съпротивлението на потребителя за схемата
ют фиг. 9-15 (вижда се, че токът зависи само от тюложението на пльзгача на
потенциометъра)
Фит'. 9-17. Ио-сложна схема на стабилизатор на ток
Фиг. ‘.’-18. Графики, и.тюстри-
ратци работата на схемата от
фиг. 9-17 при напрежение 4,5V
Фит. 9-19. Графики, и.тюстри-
ратци работата на схемата от
фиг. 9-17 при напрежение 9V
нужда от два източника на ток, но затова са използувани два
транзистора и един диод..
Получените резултати са почти същите, както в предишния
пример, което се вижда от снетите криви (фиг. 9-18 и 9-19).
171
Единствената разлика е, че максималните съпротивления на раз-
личайте стойности на тока тук са по-малки. С потенциометъра
Р от 1 кй се нагласява изходният ток. Неговата максимална
стойност зависи от захранващото напрежение, което се вижда
и от графиките. И тук трябва да се държи сметка за тока
през потенциометъра и съпротивлението, свързано последова-
телно с него.
Стабилизатор за no-силен ток
бъде по-голяма, трябва
Фиг. 9-20. Схема на стабили-
затор за по-силен ток с пос-
тоянна стойност
Описаните по-горе стабилизатори на ток са предвидени за
максимален ток 8 mA. Ако е необходимо неговата стойност да
да изберем друга -схема и по-мощен
транзистор, т. е. ОС 26 (фиг. 9-20).
Във всички подобии схеми от значе-
ние е допустимият ток на базата,
която в този случай например е око-
ло 10 mA (при изключен потребител)
и зависи от съпротивлението между
емитера и базата. След като се вклю-
чи потребителят, токът се намалява.
С потенциометъра Р 200 й се нагла-
сява токът през потребителя. Него-
вата максимална стойност е 80 mA.
Максималното съпротивление, при
което токът запазва постоянната си
стойност, зависи от напрежението Uv Например при 80 mA и
6 V то е 50 й, а при 80 mA и 9 V то е 80 Й и т. н., което се
вижда от кривите, показани на фиг. 9-21.
-----ие6У -----------UJ--9V
Фиг. 9-21. Графики, илюстриращи работа!а на схемата от фиг. 9-20
172
За да получим по-слаби токове, потенциометьрът трябва да
има по-голямо съпротивление, но трябва да държим сметка за
максималния ток, който може да тече през него, а той е 80 mA.
Ако ни е нужен източник на по-слаб ток, напр. 50 или 40 mA,
трябва последователно с потенциометъра да включим съпро-
тивление от 25 до 100 2 (точната му стойност е най-добре да
се установи опитно), което да ограничава тока, напр. до 50 mA
Транзисторна преобразователи
за променливо напрежение 220 V—50 Hz (!)
Место се налага да използуваме някои уреди, предвидени за
променливо напрежение 220 V (магнитофон, грамофэн и др.) на
места, където няма електрйческа мрежа, или пък разпэлагаме
само с източници на постоянно напрежение с много ниска стой-
ност, напр. акумулатори.
В такъв случай се употребяват различии видове преобразо-
ватели. Всички те имат следните недостатъци: цената им е
висока, теглото и размерите им са големи и когато работят,
повечето от тях са доста силни източници на радиосмущения.
Фиг. 9-22. Схема на преобразовател, който преврыца
постоянно напрежение от 6 V в променливо напре-
жение 220 V (мощносг приблизително 50 W)
Най-често употребяваните преобразователи—вибропреобразо-
вателите, твърде бързо се износват и обикновено полу-
чената от тях честота не е 50 Hz, каквато именно е
необходима за захранване на изброените по-горе уреди
173
Ако използуваме транзйстори, можем да изработим край-
но икономични преобразователи, много по-трайни от пибра-
торите. Те изобщо нямат движещи се части, при конто да се
получават искри, и затова не са източници на смущения. Схе-
мата на транзисторен преобразовател с мощност около 50 V е
показана на фиг. 9-22. Състои се от осцилатор, който дава на-
прежение със синусоидална форма и честота 50 Hz и от про-
тивотактно крайне стъпало. Осцилаторът работи с транзистора
AD150, съотв. ОС 72. Трептящият кръг се състои от намотката
на трансформатора Тру и кондензатора 0,8 p.F. Обратната връзка
между колектора и базата е индуктивна. Крайното стъпало ра-
боти с два транзистора AD103, евързани -противотактно. Схе-
мата е направена така, че част от усиленото напрежение се
връща обратно на базите на изходните транзистори и така се
получава значително по-висок КПД, з’ащото стъпалото работи
почти в режим на самовъзбуждане, а осцилаторът на синусои-
дално напрежение поддържа честотата почти постоянна. Изход-
ната мощност на генератора е около 50 W при напрежение
220 V. Изходното напрежение има почти правоъгълна форма,
която е най-подходяща с оглед на икономичността и не пред-
ставлява пречка при захранването на моторите или трансфор-
маторите на споменатите по-горе уреди.
Изходните транзистори трябра непременно да се монтират
на охлаждащи плочки с повърхност от 150 до 200 сша. Про-
водниците, конто служат за свързване на преобразователя с
акумулаторната батерия, трябва да имат достатъчно голямо
сечение, тъй като максималният ток, който ще тече през тях
е от 10 до ПА. Стойностите на съставните елементи важат за
захранващо напрежение 6 V. При 12 V (или повече) те трябва
да се променят, както и броят на навивките в трансформатор-
ните намотки.
Транзисторен преобразовател
за променливо напрежение 220 V—50 Hz (И)
Друг вид преобразовател за 50 Hz е показан на фиг. 9-23-
Той се състои от източник с честота 50 Hz (мултивибратор
с два транзистора ОС 72), буферно, съотв. драйверно стъпало
също с два транзистора ОС 72 и крайне противотактно стъпало
с два транзистора AD103.
С потенциометър Р, се нагласява честотата, а с Ро— фор-
мата на полученото напрежение.
174
Изходната мощност на този генератор е около 35 W при
220 V, т. е. no-малка, отколкото в предишния случай.
Буферного стъпало е необходимо, за да се намали влиянисто
ва крайното стъпало върху оспилатора, т. е. честотата да не
вависи от товара.
Ч'Ш. 9-23. Схема на преобразовател. койго нревръпц постоянно напрежение
1 V (или 12 V) в променливо напрежение 220 V (мощносг приблизително35 W)
По-голяма икономичност ще постигнем при захранващо на-
прежение 12 V, но тогава трябва да се провери броят на на-
вивките в трансформатора.
Преобразовател за електрическа самобръсначка
Преобразователят на фиг. 9-24 е предназначен за захранване
на електрически самобръсначки от автомобилни акумулатори.
Той работи с два транзистора ОС 26, свързани противотактно.
11олученото променливо напрежение с честота приблизително
2 kHz се преобразува в напрежение около 110 V и се изправя
със силициевия диод ВУ140. Стойността му се нагласява при
съответния товар с потенциометъра Р 100 Q, включен във ве-
ригата на базата. Честотата е сравнително висока и за фил-
триране е достатъчен кондензатор 47 nF.
Този преобразовател може да се изработи с много малки
размери, понеже транзисторите са по-мощни, отколкото трябва,
и не са необходими големи охлаждащи плочи. Може да се из-
ползува обща плоча с размери само 5x6 ст.
175
Данните за трансформатора се намират под схемата и на-
жат за ядро FLVEFER G 45 с въздушна междина 0,1 mm.
2*0026
fl '4ЛЕЛ 0,65(6ифиляр//о}
С0,45(lfuit>CMnpn0)
е-	350нао. пел ois
Фиг. 9-24. Схема на преобразовател за само-
бръсначка, предвидена за напрежение НО V
(захрапва се от автомобилей акумулатор 12 V)
Преобразовател за 75 V
За захранване на батерийните приемници с лампи е необхо-
димо анодно напрежение приблизително 75 V. В такъв случай
може да се използува преобразовател с един транзистор, пред-
виден за акумулатор 6 V. Такава схема е показана на фиг. 9-25.
-6V
GFT3108
Фиг. 9-25. Схема на преобразовател, който
превръща постоянно напрежение 6 V в пос-
тоянно напрежение 75 V (замени аНодната
батерии в ламповите приемници)
Тук транзисторът GFT3108 работи като осцилатор по схема с
общ колектор, т. е. с обратна връзка между емитера и базата.
Осцилаторната честота е около 2 kHz. Напрежението във вто-
ричната намотка се изправя със селенов изправител и после
се филтрира.
176
С потенциометъра Р 50 кй се нагласява работната точка
на транзистора.
Този преобразовател няма механични контакти, конто да
искрят, и затова не е нужно да бъде добре екраниран. Доста-
тъчно е само да се постави метален лист между него и при-
емника.
Ако за отопление на лампите се използува същият акуму-
латор, към изводите на преобразователя трябва да включим дро-
сел и филтриращи кондензатори. КПД на този преобразовател
е значително по-голям, отколкото при вибраторите, а освен
това и трайността му е значително по-голяма, тъй като няма
механични контакти, върху конто да се получава нагар.
Ако не е необходим ток 20 mA, а по-малък, напр. до 10 mA,
можем да използуваме по-тънък проводник за трансформатора
и по-маломощен транзистор (напр. ОС74 или др.). Освен това
:за изправяне можем да употребим два диода, свързани после
дователно (напр. ОА161, ОА85 или др.).
Вместо транзистора GFT 3108 може да се използува AD434
или някой друг, чийто допустим колекторен ток е 3 А.
Преобразовател за високо напрежение
За захранване на различии уреди, напр. Гайгерови броячи и
др., обикновено е необходимо високо напрежение (от 350 до
500 V), но много слаб ток. Транзисторен преобразовател за та-
кова напрежение може да се изработи сравнително просто,
напр. според схемата 9-26. В нея транзисторът АС 250 работи
като осцилатор с обратна връзка между емитера и базата. Вто-
ричната намотка е предвидена за около 200 V. Това напреже-
ние се изправя с два изправителя В8Р2ОА1, свързани по схема
за удвояване на напрежението.
Тъй като токът през потребителя е много слаб и осцила-
торната честота е сравните.™ висока (около 1,5 kHz), за фил-
триране е достатъчен кондензатор 0,22 р F.
Схемата може да бъде и с обратна връзка между колек-
тора и базата, без да се менят стойностите на съставните еле-
менти, както е показано на фиг. 9-27. Тук е използуван тран-
зисторът АС 350 (п-р-п). Впрочем и двете схеми могат да се
изработят както с р-п-р, така и с п-р-п транзистори. В зависи-
мост от начина на свързване на Гайгеровата тръба изправителят
може да се направи така, че към шасито да е свързан или
положителни ят, или отрицателният полюс. Консумацията на ток
12 Лк>бителски транзисторни схеми
177
е около 100 mA при напрежение на захранващия източник 0 V.
При избора на селеновите изправители трябва да имаме
пред вид, че те са натоварени с капацитет и може лесно да се
АС350
______ь
и
I Wo
*+5002
±0.22
- 5002
м
2ШР20М
АС250 или B5P2QA1
Фиг. 9-2(>. Схема на преобразовател.
който превръща постоянно напрежение
(i V в постоянно напрежение 501)
Фиi. 9-2/. Вариант на схемата от
фиг. 9-26
иробият, ако не се състоят от достатъчен брой елементи. Пре-
поръчва се елемеитите да бъдат от 18 до 20.
Най-добре ще е, ако направим вторичната намотка с повече
изводи, за да нагласяваме лесно необходимата стойност на
напрежението, която зависи и от типа на употребения транзистор.
За трансформатора можем да използуваме ядро М 42, вър-
ху което се навиват за намотката а 120 нав. от проводник
ПЕЛ 0,15, за намотката Ь — 40 нав. от проводник ПЕЛ 0,5 и
за намотката с 1000-4-80 нав. от проводник ПЕЛ 0,15.
Изправител за ниско напрежение с транзистор
вместо диод
Понеже съпротивлението на диода колектор-емитер в герма-
ниевите транзистори е доста малко, можем да използуваме то-
зи диод като изправител за писки напрежения. Схема на прост
изправител с транзистор вместо диод е показана на фиг. 9-28.
Възможно е само еднопътно изправяне, тъй като транзисторът
е само един. Изходното напрежение може да се регулира е
потенциометъра Р. Неговата стойност и тази на съпротивлението
/?, зависят от типа на използувания транзистор и от границите,
в конто искаме да регулираме напрежението. При по-маломощни
транзистори се избират по-големи съпротивления и обратно. За-
висимостта на изправеното напрежение от тока през товара при
крайно положение на плъзгача на потенциометъра Р е показана
178
на фиг. 9-29. На всяко положение на плъзгача отговаря друга
крива. Тази зависимост показна, че схемата е подходяща сами
Когато токът през товара не се мени много. Ако искаме напре-
Фит. 9-2н. Схема на изиранител с
транзистор «место диод (изходното
наирежчние може да се регулира)
Фиг. 9-29. Зависимост на изходното напрежение от
тока през потребителя за с.хемата ог фиг. 9-28
жението на изправителя да има постоянна стойност даже ако
токът през товара се мени значително, трябва да изберем схе-
ми, в конто изходното напрежение е стабилизирано. Такива
схеми са дадени на няколко места в тази книга.
179
Измервания при транзисторите
Ако искаме да използуваме даден транзистор,най-често
ни интересуват неговите истински параметра, т. е. дали те не с а из-
вън границите, определени от производителя, тъй като лесно
може да се случи даже никой напълно изправен транзистор да
не работи в дадена схема. Параметрите, конто ни интересуват,
на първо място са: началният ток /Кео , усилването за про-
менлив и постоянен ток и шумовете на транзистора. Първите
две величини, т. е. началният колекторен ток при отворена ве-
рига на базата и усилването за постоянен ток р, са статични
характеристики и не е мъчно да бъдат определени. Обаче за
определяне на динамичните величини (усилване на транзистора
за променлив ток и т. н.) трябват по-сложни измервателни схеми.
Ще разгледаме няколко прости начина за измерване, конто
не изискват големи разходи, но за практиката са напълно задо-
волителни. Най-често се налага да проверим бързо изправността
на някой транзистор, без да ни интересуват останалите -пара-
метри, и затова най-напред ще разгледаме този случай.
Проверка на изправността на транзистора
Дали транзисторът не е повреден, можем най-бързо и най-
лесно да проверим с омметър. При това трябва да сме сигурни,
че напрежението на батериите в омметъра не е много голямо,
а също така максималният ток, който може да се получи при
измерването, не бива да превишава определена граница. За тран-
зистори, конто не са предвидени за усилване на мощност, токът
не трябва да бъде по-голям от 1 mA, за да не се повредят.
Транзисторът се проверява, като се измери съпротивлението
на диодите колектор-база и емитер-база. В някои случаи може м
да приемем, че транзисторът се състои от два диода,свързан и,
180
както е показано на фиг. 10-1. В права посока (при р-п-р тран-
зисторите минусът на омметъра трябва да е свързан с базата)
това съпротивление е обикновено няколкостотин ома, а в обрат-
на посока—около сто и повече килоома. Изключение са високо»
честотнйте транзистори (меза и дрейфо-
ви), при конто съпротивлението на дио-
да емитера-база в обратна посока е
между 10 и 30 k Q.
Ако съпротивлението в обратна по-
сока е по-малко от тези стойности или
пък омметърът показва прекъсната ве-
рига, значи, че транзисторът е дефектен.
Ако изводите на транзистора не са
означени, трябва най-напред с омметъ-
ра да установим кой от трите електро-
да е базата, а след това да измерим
съпротивлението между нея и остана-
лите два електрода. Ако към базата
]лио9 Кмекюр-баЛ
£ / ' *
^ш^боза-Емшер | *
Фиг. 10-1. При проверя-
ване изправността на тран-
зистора можем да приемом,
че той се състои о, два
диода
е включен минусът
на омметъра (р-п-р транзистор), съпротивлението между нея и
останалите два електрода ще бъде малко. След това включваме
омметъра между неидентифицираните електроди и свързваме
базата с плюса. Тогава, ако омметърът покаже значително уве-
Фиг. 10-3. Съпротивлението, ко-
ею трябва да покаже омметърът
при установяване изправността
на п-р-п транзистор
Фиг. 10-2. Съпротивлението, кое-
то трябва да покаже омметърът
при установяване изправността
на р-п-р транзистор
личение на съпротивлението, значи, че базата е свързана с еми-
тера. Ако съпротивлението се увеличи съвсем малко, трябва да
разменим изводите на омметъра и да повторим измерването.
Ако транзисторът е п-р-п, диодите колектор-база и емитер-
181
база ще бъдат включени в права посока, когато илюсът на ом-
метъра е свързан с базата.
Какви съпротивления трябва да покаже омметърът, ако тран-
зисторът е в изправност, се вижда най-добре от схемите на
фиг. 10-2 за р-п-р транзистори и 10-3 за п-р-п транзистори.
Измерване на усилването по постоянен ток
При измерване усилването на транзистора за постоянен ток
трябва да използуваме схема с повече съставни елементи. Съ-
ществуват няколко начина (няколко схеми) за измерване на р.
Една от тях е показана на фиг. 10-4 за р-п-р транзистори и на
фиг. 10-5 за п-р-п транзистори. Тя представлява мостова схема,
в Диагонала на която е включен милиамперметър. Тук са необ-
ходима два захраннащи източника или един с два извода.
С потенциометъра от 0,1 Мй се нагласява равновесието на
моста—милиамперметърът не трябва да пэказва никакъв ток.
След това се затваря ключът К, при което се нарушава рав-
новесието на моста, понеже така се увеличава токът на базата,
а значи и колекторният ток.
Ако стойностите на елементите са избрани така,че при зат
варянето на ключа токът на базата да нарасне примерно с
10 р,'А, а милиамперметърът е с обхват до 1000 р. А, тогава на
Фиг. 10-4. Схема за измерване
коефициенга на усилване ио ток
на р-п-р транзистори
Фиг. 10-5. Схема за измерване
коефициенга на усилване но т< к
на п-р-п транзистори
скалата с деления от 0 до 100 можем направЬ1 да отчитаме
усилването на транзистора. Ако например стрелката на уреда
показва 35 (350 р, А), усилването е	-- 35. Поляритетът
на батерията и на уреда зависи от типа на транзистора, т. е.
182
дали е р-п-р или п-р-п, и затова са представенй две схеми. Тяхно
предимство е, че може усилването да се отчита направо върху
скалата на милиамперметъра, която е линейна. Точността на
измерването зависи от точността на използуваните съпротивле-
ния и на захранващото напрежение.
Понеже фабричните данни за транзисторите важат за опре-
делена работна точка, която при всеки тип е различна, т. е. не
е същата, както в горната схема, и затова измерените с нея
стойкости на р се различават с няколко процента от фабрич-
ните данни. Това обаче на практика няма значение, понеже
усилването по ток за различните образци се различава доста.
Често например производителите обявяват за даден тип тран-
зистори, че 3 е между 20 и 120 Точността на предложената
схема е напълно достатъчна за любителската практика и дава
възможност от няколко различии образеца да се избере този с
най-голямо усилване.
Този прост начин за определяне на усилването по ток важи
и за мощните транзистори. Често обаче се налага да се про-
нери тяхната изправност при големи токове и напрежения, което
не може да стане, ако използуваме горните схеми. Проста схема
за проверка на изправността на мощните транзистори е пока-
зана на фиг. 10-6. Меду емитера и колектора са включени съ-
иротивлението R, уред с обхват до 600 mA (или от този поря-
дък) и жичен потенциометър Р от 100Й, 25 W. С плъзгача му
можем непрекъснато да увеличаваме напрежението на тран-
зистора от 0 до 12 V или повече, ако транзисторът е за по-
високо захранващо напрежение. При това токът през уреда ще
се повипш, но не повече от десе-
тина милиампера, ако транзисто-
рът е в изправност. В случай че то-
кът бъде повече от 100 mA, тран-
зисторът не е изправен. Същото
нажи и за транзистор, чийто ток
расте, без да движим плъзгача на
потенциометъра Р. В таю,в случай
Фиг. 10-6. Схема за бърза про-
трябва да прекъснем измерването. веРка на изправността на тран-
Така трябва да постъпим и ако	зистора
транзисторът се загрява много. Порадй това трябва да напра-
вим измерването колкото може по-бързо.
Съпротивлението R предпазва уреда от повреда, когато на-
пример в транзистора има вътрешно късо съединение или пък
през време на измерването той се пробке.
При тона не бива да се претоварва транзисторът, т. е. мощ-
183
ността да не бъде- по-голяма от произведението на захранва-
щото напрежение и допустимия колекторен ток, даже ако
транзисторът се загрява много, както вече беше казано.
Усилването по ток на мощните транзистори може да се из-
мери по същия начин, както при обикновените транзистори, но
Фиг. 10-7. Схема за измер-
ване на коефициента на
усилване по ток на моиши
Фиг. 10-8. Схема за подбор на
мотни транзистори за противо-
тактни стъпала
транзистори
токовете ще са много големи и затова трябва елементите на
схемата да бъдат други. Подходяща схема за това измерване
е показана на фиг. 10-7. Във всяка от веригитё, т. е. както в
колекторната, така и във веригата на базата, е включен уред
с различен обхват. Обхватите могат да се различават с фактор
напр. 20, което значи, че ако във веригата на базата е изпол-
зуван уред с обхват до 10 mA, уредът в колекторната верига
трябва да бъде с обхват до 200 mA. Коефициентът на усил-
ване по ток се определи, като с променливото съпротивление
се. нагласява колекторният ток на някаква подходяща стойност,
напр. 1000 mA, а след това със съпротивлението R2 го нама-
ляваме на 800 mA. Ако при това токът на базата спадне при-
мерно от 300 на 20 mA, за коефициента на усилване по
ток получаваме
1000-800 200
30-20	10
Место производителите дават за усилването по постоянен ток
В данни, конто важат за големи токове, при това В е отноше-
ние™ между /к и /б.
При използуването на мощни транзистори в противотактните
крайни стъпала характеристиките им не трябва много да се
184
различават. Изборът на подходящи образци за такива стъпала
може да стане по много прост начин със схемата, показана на
фиг. 10-8. С потенциометъра Р можем да меним ед повременно
напрежението на базите на двата транзистора и ако характе-
ристиките им са достатъчно еднакви, показанията на уредите в
колекторните им вериги няма да се различават с повече от
30%( при всяко положение на плъзгача на потенциометъра Р.
Шумове при транзисторите
Точно да се дефинират и измерят собствените шумове на
транзистора е доста сложна задача, но за любителската прак-
тика ще бъдат напълно достатъчни и някои приблизителни ре-
зултати, конто могат да се установят по прост начин.
Ако например при измерването на началния ток последовав
телно с транзистора включим чувствителни слушалки, ще чуем
дали транзисторът шуми. По-добър начин е включването на тран-
зистора като предусилвател към някакъв качествен усилвател.
Тогава можем да установим и много слаби шумове. Така ще
можем да разберем дали транзисторът е подходящ за използу-
ване в някой предусилвател. Трябва да отбележим, че много
производители имат в своя асортимент един или повече спе-
циални видове транзистори с много малки шумове (напр. ОС603),
конто са предвидени за крайните стъпала на висококачествени
НЧ усилватели. Във всеки случай колкото е по-голям /кео, тол-
кова по-силни ще бъдат шумовете и можем да приемем /кео до
известна степей за тяхна мярка.
По подобен начин могат да се установят шумовете и на
полупроводниковите диоди, което е важно например за детек-
торните диоди.
Измерване на началния ток
Началният ток на транзистора може да бъде измерен по
много прост начин, ако използуваме схемата 10-9. След като
бъде включено напрежението на милиамперметъра, се отчита
стойността на колекторния ток /к.След това се отваря ключът
К и тогава уредът ще покаже стойността на /кео, т. е. тока
колектор-емитер при отворена верига на базата. Обикновено
колкото по-голям е този ток, толкова транзисторът е по-чув-
ствителен към промени на температурата. Ако транзисторите
са силициеви, този ток е само няколко микроампера.
185
При добрите транзистори този ток е достд малък и откло-
нение на стрелката едва се забелязва. Транзисторът е некаче-
ствен, ако стойността на тока не е постоянна, т. е. ако стрел-
?ятя re* nuuwu иягям.иятям
<Е»мг. 10-9. Проста схема
за измерване началния
ток на транзистора
Фиг. 10-10. Схема за измерване коефициента на
усилване по ток и началния ток на транзистора (ме-
же да се измсрват както р-п-р, ика н п-р-п
транзистори)
На фиг. 10-10 е показана схемата на измервателен уред,
който може да се изработи и от но-неопитни любители, но с
чего може да се прави бърза проверка на изправността на
транзисторите,да се измерват техните коефициенти на усилване
по ток и началните им токове /Кео- Предвиден е за измерване
както п-р-п, така и на р-п-р транзистори, при което с четвор-
ния превключвател .S^, 52, и се променя поляритетът н.т
източника и на уреда. С другия превключвател 5 се нагласяц.!
уредът за различии измервания. В първото му положение (и)
уредът е изключен. Второто положение (Ь) служи за устано-
вяване стойността на батерийното напрежение, при което, .ак->
използуваме показания на схемата уред, стрелката трябва да е
на последното деление от скалата. Третото положение (с) е за
проверка на изправността на транзистора,чрез,установяване на
съпротивлението емитер-колектор. В това положение стрелката
на уреда не бива да се отклони до края на скалата, а по-мал-
ко в зависимост от типа на транзистора. Ако стигне до по-
следното деление, не трябва да се превключна в положение d.
В положение d на уреда може направо да се отчита токът /кео;
ако транзисторът е в изправност, този ток обикновено не е ио-
голям от 0,1 ihA, т. е. 100 рА.
186
Коефициентът на усилване по ток се определи при същото
положение на превключйателя, т. е. в положението d, но трябва
да се натиске копчето К\- Тогава на базата на транзистора
през съпротивлението от 450 кй се получава ток 10 tiA и стрел-
ката на уреда (в колекторната верига) ще покаже усиления ток.
Ако скалата на уреда с обхват 1 mA е разделена на 100 де-
ления, може на нея да се отчита направо усилването на тран-
зистора. Ако началният колекторен ток е голям, трябва да се из-
нади от резултата.
Точността на измерването зависи главно от батерийното на-
прежение (затова то се контролира при положение b на пре-
включвателя) и от точността на съпротивлението 450 кй (тя
трябва да бъде + Г „). Със същата схема могат да
ct измерват коефициенти на усилване по ток до 200, ако ус-
иоредно с уреда с копчето К2 се включи съпротивление от
П>0 й, и то само ако стрелката излиза извън скалата.
Динамичен измеренная при транзисторите
Често се налага да се Определят не само статичните пара-
метри, но и динамичните, т. е. усилването за променлив ток и
т. н. Тези величини могат да се измерят по няколко начина и
тук ще опишем никои от тях
Схема за динамична измервания (Г)
Тук също имаме мостова схема, с конто, след като устано-
вим равновесието (индикаторът иоказва нула), можем направо да
тчитаме сгойностите на коефициента на усилването. Тази схема
е представева на фиг. 10-11. Усилването за променлив ток може
да се пресметне но формулата
•j I X ’
а затова е вриспособен мостът. Привципът се състои в сравня-
нане на два сигнала — този на входа (базата) и този на изхо-
да (колектора). Към базата се включва някакво променливо на-
прежение, например с честота 50 Hz. Това е практично, по-
неже не е необходим отделен осцилатор, а може да се изпол-
зува напрежението от мрежата, намалено до подходяща
стойност. Освен това при тази ниска честота не са съществени
187
редица проблеми, конто могат да възникнат при използуването
на високи честоти. Постоянното напрежение е включено така, че
танзисторът да раооти като
Кондензаторът Ci отдели
Фиг. 10-11. Схема за измерване усил-
ването на транзистора при променлив
"ток (за променлив ток)
падение на напрежението върху
ще бъде в равновесие, когато
усилвател в клас а.
на транзистора от положи-
телния полюс на батерията.
Съпротивлението /?3 е го-
лямо, за да бъде определен
токът на базата от него.
Този ток ще има постоянна
стойност независима от
съпротивлението на диода
база-колектор. Усиленото
променливо напрежение се
получава на краищата на
преци^ния жичен потенцио-
метър Р. Напрежението
във веригата на базата от
своя страна предизвиква
протичането на ток през
/?г, а значи и определено
него. Следователно мостът
Д. Р, съотв. t/t = t/2,
понеже напреженията във веригата на базата и в колекторната
верига са с обратни фази и се унищожават, а индикаторът,
включен между точките а и Ь, показва нула. Напрежението t/2 за-
виси от стойността на иг и от усилването на транзистора и за да се
уравновеси мостът, съпротивлението /?2 трябва да бъде про-
менливо. Щом мостът е в равновесие, когато Ur и (7а са равни,
усилването може да се пресметне от съотношението
8 = D , понеже 8— 7- •
'в
Така стойностите за р по дадената формула могат да се
нанесат направо върху скалата на потенциометъра /?2, ако не-
говото съпротивление се измери и означи. В таблицата са пред»-
ставени няколко стойности на р и /?2:
188
3	(2) .	3	(2)
—		-	1- ...	 		
100	50	30	160
70	71,4	25	200
60	83,3	20	250
50	100	15	333
40	125	10	500
35	143	5	1000	1
За контрола можем да използуваме и формулата
„а	/?1
където
според фиг. 10-12. Например за /?г = 5000 Q и
/?2 = 1000 Q а = |^=0,83. Ако използуваме тези стойности
в горната формула, ще получим
₽ = -j	4,9 или приблизително [1 = 5.
Като индикатор може да употребим лампов волтметър или
осцилограф. Ако източникът на ток
тор, напр. с честота 1 kHz, като
нулев индикатор можем да използу-
ваме високоомни слушалки. Най-
удобно ще бъде, разбира се, ако
имаме на разположение осцило-
граф, тъй като на неговия екран
се вижда веднага дали /?2 е мно-
го мал^о или много голямо.
Получените по този начин стой-
е някакъв звуков генера-
ности за х и В са достатъчно точ-
ни и обикновено напълно отгова- фи| - 1у'1едаГррИф““пн]0_“ема на
рят на изискванията в практика- ур ф ''
та. Преди да калибрираме уреда, добре е да измерим някол-
ко транзистора с точен фабричен уред и да сравним резултати-
те с тези, получени от описания по-горе мост.
Схема за динамична измервания (II)
За динамични измервания можем да използуваме и уреда,
чиято схема е представена на фиг. 10-13. Принципът е подобен
189
на този впредишния случай. Променливото напрежение с честота
около 1 kHz се включва между емитера и базата, а в колектор-
ната верига се получава усилено напрежение, но с обратна фа-
за. В тази схема равновесие
Фиг. 10-13. Приннинна схема на
уред за динамични измервания
се установява, когато напрежение-
то на съпротивлението Ra стане
равно на напрежението на Ri,. Тъй.
като тези напрежения са с обрат-
на фази, индикаторът ще показва
нула. Освен това
R„
1 * ’ а *	+ Rb ’ я та
зи схема може много лесно да се
оразмери.
Подробна схема е показана на
фиг. 10-14. Съпротивлението Ra +
+ Ri, се състои от съпротивле-
нието Rt и потенциометъра Р~
Стойностите са избрани така, че най-малкото усилване, което
може да се отчете, е 9. То се пресмята по формхлите за ,3 и х
R  Ra
кьдетоа^^^.
Фит. 10-14. Схема на уред за динамични измервания
За избраните стойности при нулево положение се получава
900+0 nn	u 0,9
1000	°’9 И Т0ГаНа >1—0/9 Л
Въз основа на това може скалата на потенциометъра предва-
рително да се разграфи в стойности за р, ако се измери него-
вото съпротивление и означи според следната таблица:
190
Л (2)		R (2)	0
95	200	80	50
94	165	70	32
92	125	50	19
90	100	30	13
85	65	0	9
Като нулев индикатор можем да използуваме високоомни
слушалки, включени между базата и шасито, т. е. колектора
(през батериите).
Като източник на променлив ток служи осцилатор с тран-
зистора ОС 602, който дава напрежение с честота около 1 kHz.
Осцилаторът работи с НЧ трансформатор, навит според дан-
ните на фиг. 10-14. Вторичната му намотка е включена направо
към мостовата схема. Честотата на осцилатора може да се
мени, като меним стойностите на кондензатора, свързан успо-
редно с първичната намотка.
За захранване на целия уред е достатъчно напрежение 1,5 V.
Приспособления за по~лесно отчитане върху скалата
При описаните по-горе схеми за динамични измервания отчита-
нето на стойностите за р става по-мъчно, ако те са бли.-
Фиг. 10-15. Изменения,
нсобходими за улесняван.
на отчитането върху ска-
лата на уреда от фиг. 10-11
Фиг. 10-16. Изменения, не-
обходими за улесцяване-на
отчитането върху скала! а
на уреда от фиг. 10-14
съпротивление на потенциоме-
ки до 100 или по-големи. При,
търа 900 Q
„	да0(’ нова я 0,983 CQ
 6000	И ~ 1—0,983
191
което значи, че на )() от скалата се намират стойностите за р
от 5 до 58, а на 1;10—от 58 нагоре. Така се получава и в двете
показани схеми.
За да се облекчи отчитането, схемата за динамични измер-
нания 1 може да се измени, както с показано на фиг. 10-15, а
схемата II—според фиг. 10-16. Сега потенциометрите са два и
на първия (1000Й) отчитаме стойностите на от 5 до 76, а
на втория (10012)— от 76 нагоре. Иревключването става с
превключвателя Пр 2. В схемата II е използувана същата ком-
бинация от съпротинления и потенциометри, но тя, разбира се,
може да бъде и друга, както и интервалите от стойности
за 3 и;1 единия и на другия потенциометър.
11. Правила за работа
с транзисторите
Към работа с транзисторите трябва винаги да при-
-етъпваме с внимание, понеже транзисторите, както и остана
.лите полупроводникови елементи са много чувствителни към
редица фактори, между конто на първо място температурата,
.големите напрежения и т. н.
Запояване
При запояване изводите на полупроводниковите елементи
трябва да обърнем внимание както на температурата, така и
на възможността за пробив. Не бива в никакъв случай да дър-
жим поялника много близо до корпуса на транзистора или пък
да запояваме много къси изводи. Спойките трябва да се пра-
вят с по-маломощен поялник, а изводите през време на запоя-
ването да се държат с клещи или пинсета, за да се отвежда
топлината (фиг. 11-1 и 11-2).
Освен това схемата с полупроводниковая елемент, който
трябва да се запои, не трябва да бъде свързана със земята или
с някакъв измервателен уред, захранван от мрежата. Место
лоялниците имат несъвършена изолация между нагревателя и
Фиг. 11-1 и 11-2. При запояване на транзистора
трябва'да се използуват за охлаждане клеши (фиг.
11-1) или снениа. на пинсета (фиг. 11-2)
13 Любителскп транзисторпи схема
193
накрайника, а това може лесно да причини повреда на тран-
зистора; достатъчно е в измервателния уред първичната на-
мотка на мрежовия трансформатор да е свързана с шасито, за
да се получат напрежения, опасна за транзистора. Ако това не
може да се избегне, трябва да се изключва поялникът, когато
се прави спойката. Винаги трябва най-напред да запоим всички
други елементи и най-после транзисторите. Найгдобре ще бъде
обаче, ако използуваме поялник за ниско напрежение (6 V),
който се включва към мрежата през подходящ трансформатор.
Желателно е между първичната и вторичната намотка да има
още една защитна намотка, конто да се заземи.
Големи напрежения и силни токове
Освен при запояване опасни напрежения се получават и в
други случаи, напр. когато сигналът от сигналгенераторае много
силен и т. н. Не бива да се включва напрежение в обратна
посока, понеже лесно може да се получи пробив, и то обикно-
вено на диода база-емитер, тъй като за него максимално до-
пустимого напрежение е много ниско (при никои видове ВЧ
транзистори даже под I V!).
Фиг, 11-3. Как може да бъде повредсн транзисторът, когато поялникът има
лоша изоляция, а транзисторът е включен към измервателен уред, захранван
от мрежата
При изпробване на отделните схеми добре е във веригата
на батерията да* включим милиамперметър', с който да следим
консумацията, и ако по някаква причина токът нарасне много,
трябва веднага да изключим. захранващото напрежение, за да
194
не се получи претоварване на транзистора (топлинен пробив!).
Това е особено важно за изходните транзистори и изобщо за
мощните транзистори.
Много по-добре ще бъде, ако използуваме източник за за-
хранване с електронен предпазител. Тогава можем да нагласим
както искаме тока, при който се изключва източникът. По този
начин транзисторът е напълно осигурен против повреда.
Предпазване от механична повреди
Транзисторите, общо взето, са по-издръжливи на механични
удари, отколкото електронните лампи. Това обаче не означава,
че тази опасност не съществува за тях.
При огъването на изводите не трябва в никакъв случай да
постъпваме, както е показано на фиг. 11-4, защото изводите
лесно могат да се счупят или пък да се напука тялото на
транзистора; изводите могат да се огъват само когато са
захванатй с плоски клещи (фиг. 11-5). Ако транзисторът е със
стъклен балон, трябва да внимаваме да не се остърже боята
му, защото тогава транзисторът ще се влияе от светлината (фото-
електричен ефект).
Фиг. 11-4 и 11-5. Неиравилно е изводите на транзистора (или на други по-
лупроводникови елементи) да се прегъват с пръсти (фиг. 11-4), а трябва предн
това да се хванат с клещи (фиг. 11-5)
Изводите на някои транзистори се правят от много твърд
материал и за тях са предвидени специални гнезда. На това
трябва да се обърне внимание при запояването.
Означаване на изводите
Преди да запоим даден транзистор или диод, много прак-
тично е, ако изолираме изводите му с разноцветен шлаух. При
195
това трябва предварително да определим цвета за всеки
извод, напр. за колектора — син, за базата — жълт, за еми-
тера — червен или др. Ако по този начин означим изводите
на всички транзистори в схемата, ще можем да ги свържем
много по-лесно.
Така готовата схема е много прегледна, което е особено
изгодно при различии измервания и др.
Предпазване на транзисторите от силно
загряване през време на работа
Мощните транзистори се загряват доста през време на работа
за разлика от транзисторите за усилване на напрежение, при
конто загряването е незначително. За да работи транзисторът
добре и зада се пред пази от повреда, при повишаване на тем-
пературата в запиращия слой трябва да се осигури подходяще
Фш. 11-6. Скоба за захвашане
на мачки транзйогори
Фиг. 11-7. Радиатор за но-голечи
мощни транзистори
охлаждане. По-малките транзистори, обикновено с цилиндрична
форма, се снабдяват със захващаща скоба, която може да бъде
монтирана на метална плоча за охлаждане или пък върху ша-
сито (фиг. 11-6). Такава скоба можем да си направим и сами
от алуминиева ламарина. По-големите мощни транзистори се
монтират обикновено върху метална плочка или направо върху
шасито, при което трябва да внимаваме да не се получи не-
правилна връзка, тъй като при някои транзистори колекторът
е свързан с металния корпус. В такъв случай транзисторът
трябва да се изолира от охлаждащата плочка със специален
изолаторен пръстен. Транзисторите за по-голяма мощност се
произвеждат със специални радиатори от материал, който
добре отвежда топлината (фиг. 11-7). Тяхно предимство е, че
имат голяма охлаждаща повърхност, но заемат малко място.
196
Мощните полупроводникови диоди (изправителни и опорни)
съЩо трябва да се монтират на метални плочки с размеры,
определены от производителите.
Предпазване на транзисторите от пренапрежениё
В тези транзисторны схеми, където има елементи с голяма ин-*
дуктивност, като напр. включените в колекторната верига на
транзистора релета, броячи и др., трябва успоредно с намот-
ките да се включат диоди, за да бъде транзисторът защитен
от пренапрежение (фиг. 11-8). В противен слу-
чай могат да се получат доста големи напре-	7
жения и транзисторът да излезе от строя. Те	Т
се появяват в резултат на резките промени на
тока в намотката и действуват в посока, об-	—«Ъ
ратна на захранващото напрежение. Ако свър- . . /IX
жем диода така, че тази посока да съвпадне с |
пропускащата посока на диода, высоки напре- ~А
жения няма да се получат.	И
На фиг. 11-9 и 11,-10 са показани осцило I
Грами на синусоидално напрежение и на право-
ъгълни импулси, приложены към намотката на
релето отляво без защитен диод D, а отдясно с та-
къв. Ясно се вижда, че по този начий се отст-
раняват опасните пикове на индуцираното на-
прежение, конто могат да предизвикат пробив
на транзистора.
Фиг. 11-8. Защи-
та на транзисто-
ра от пренапре-
жение с диод, акс
в схемата се на-
мират елементи
с голяма индук-
тивност
Фиг. 11-9. Синусоидално напряжение с честота 50 Hz в намотката на релетд
197
198
Фиг. 11-10. Правоъгълни импулси с честота 50 Hz в намотката на релето
12, Сравнително, таблица за полупро-
водниковите елементи
Таблиците не сапълни, понеже в тях савключени само
полупроводниковое елементи, конто се използуват в схемите
на тази книга. В първата колона са дадени означенията на
транзисторите и диодите, споменати в текста, а във втората
колона — съответните елементи, с конто могат да бъдат
заменени. Те, разбира се, не са еквивалентни, но могат да се
Използуват в същата схема. В скоби са заградени означенията
на тези полупроводникови елементи, чиито характеристики се
различават значително от характеристиките на включените в
лърва колонка. Параметрите •се намерят във	на носочените транзистори и диоди могат да всеки справочник. Салициеви спорна диода
Диод	Може да бъде заменен със
ОА 126/6	<OAZ 202), SZ6, SZ 505, SZ 506, Z6, BZ6
ОА 126/9	OAZ 207, SZ 9, SZ 508, SZ 510, Z 8, Z 10, BZ 9
OAZ204	OA 126/7, SZ7, SZ 506, Z6, BZ7
199
Германиеви НЧ и ВЧ транзистори-
Транзистор
Може да бъде заменен със
AF101 (AFY 15.GFT 45, ОС 44, ОС 45, ОС 390,
ОС 400, ОС 410, TF 49),(AF 260,AF 261).
AF 105 AF 116, AF 117, AF 126, AF132, AF137, OFT 43А
AF 114 AF 130,AF 134,AF 135, (GFT 42A),GFr 42В; GF 132,
ОС 171.ОС615
AF 115 AF 105,AF 117.AF 126.AF 132,AF 137,
GFT 43А, (ОС 883)
AD 103 ADZ 11, 2N 1146
AD 150	(AC 116, AC 151, AC 162, ОС 307), AC 551
ОС 26	(AD 131,GFT 3408/40,TF 78,TF8O,'3O, 2N257),
OD 603, AD 436
ОС 44 GF 100, GF 105, GFT 44, (AFY 15), ОС. 400,ОС 410, ОС
613, (ОС 871), (ОС 872), TF 49, AF 261
ОС 45 AF 101, AFY 15, GFT 45, ОС 390,ОС 400, ОС 612,
(ОС 870, ОС 871, TF 49), AF 260
ОС 70 АС 122, (GC 120), GFT 20/15, ОС 303, ОС 602,
ЮС 811, ОС 820), АС 530
ОС 71 (АС 122, АС 125), (GC 116), (GFT 21),GFT25, ОС
303, ОС 304, (ОС 603), ОС 604, (ОС 812), (ОС 816), TF
65, TF 65/30, АС 540, АС 541, (АС 240)
ОС 72 АС 116, АС 131, АС 151, АС 162, АС 163, GC
121,GFT 32, ОС 307, ОС 308, ОС 604S, ОС 821, TF
66, АС 550, АС 551, (АС 250), (AD 150)
ОС 74 (АС 105, АС 117, АС 120, GFT 34/15,ОС 318, ОС
825, TF 66/30), АС 553
ОС 170	AF 115, (AF 125), AF 131, GFT 43В, ОС 614
ОС 171	AF 114, AF 130, AF 134, AF 135, (GFT 42А), GFT
42В, ОС 615
ОС 602 АС 122, (GC 120), GFT 20/15, ОС 70; ОС 303, ОС
602, (ОС 811, ОС 820), АС 530
200
Транзистор
Може да бъде заменен със
ОС 604	1АС 122, АС 125), (ОС 116),(GFT 21), GFT 25, ОС 71, ОС 303, ОС 304, (ОС 603), (ОС 812), (ОС 816),TF65,TF 65/30, АС 540, АС 541, (АС 240)
ОС 604S	АС 116, АС 131,АС 151,АС 162,АС 163, ОС 121, GFT 31,ОС 72,ОС 307,ОС308,ОС 821,TF 66,АС 550,АС 551, (АС 250, AD 150)
ОС 612	AF 101, AFY 15, GF 100, GFT 45,ОС 45, ОС 390, ОС 400, ОС 612, (ОС 870, ОС 871, TF 49), AF 260
ОС 613	(AFY 15), (AF 101), GF 100, GF 105, GFT 44,ОС 400, ОС 410, (ОС 871.ОС 872), TF 49, AF 261
ОС 614	AF 115, (AF 125), AF 131, (AF 136),GFT43B, ОС 170
ОС 615	AF 114, AF 130, AF 134, AF 135, GF 132, (GFT 42А), GFT 42В; ОС 171
TF 78	СТР 1104, GFT 2006, (ОС 26,ОС 30), OD 603, (AD 436) Германиеви ВЧ диоди
ДИОД	Може да се замени със
ОА 70	(GSD 5/2, ОА 73, ОА 160, RL 41g, RL 142), А А 110
ОА 79	(FD 6.GSD 5/61,ОА 150, О А 172, RL 232g), АА 120
ОА 81	(АА 117,RL 43g), АА 130
ОА 85	(GD ЗЕ), (G 4/12), АА 131
ОА 160	(ОА 70, RL 142), АА 111
ОА 161	(G 2,5/9, GD 2Е, ОА 81), АА 130, (АА 131)
ОА 172	(ОА 72, GD 3P,RL232g), АА Г20, (АА 121)
2OJ
Съдържание
I.	Сравнение между транзистора И електронната лампа
Как работи транзисторът.............................................. 7
Свързване на транзисторите •................................. 16
Работна точка на транзистора и температурна стабилизация ....	19
Допълващи се транзистори.......................... . . . •	22
Видове транзистори ........................................... 22
Други полупроводникови нрибори................................ 23
2.	Приемници
Детектор с НЧ усилвател.......................................•	. .	24
Приемник с	просто устройство................................ 25
Приемник с	един р-п-р и един п-р-п транзистор............... 25
Приемник с	обратна връзка................................... 26
Приемници	без батерии....................................... 28
Свръхрегенеративен приемник за къси вълни.........• . . . .	30
Приемник за къси или ултракъси вълни.......................... 31
Свръхрегенеративен приемник за УКВ.......................• .	32
Прост рефлексен приемник..........................•........... 33
Рефлексен приемник............................................ 34
Рефлексен приемник с НЧ усилвател............................. 35
Самоосцилирато входно стъпало за средни вълни................. 36
Самоосцилиращо входно стъпало за къси вълни................... 38
УКВ приставка за честоти от 80 до 100 MHz..................... 39
СВЧ конвертор за телевизор...............................• .	40
Входио стъпало - първи МЧ усилвател за АМ/ЧМ приемник ...	43
МЧ усилвател и детектор за 455 kHz............................ 44
Междинночестотеп усилвател с карамичен МЧ филтър ......	46
Междинночестотен усилвател за 10,7 MHz........................ 48
Комбиниран МЧ усилвател за 455 kHz/Ю,7 MHz.................... 50
АМ/ЧМ междинночестотен усилвател с керамичен МЧ филтър . .	51
МЧ стъпало с керамичен филтър и детекторно стъпало............,54
202
Дробен детектор................................................ 53
Фазов дискриминатор............................................ 54
Рефлексен супер..............................................	56
3.	Нискочестотни усилватели
Прости НЧ усилватели за слушалки..................................... 58
Двусгьпален НЧ усилвател за слушалки........................... 59
Нискочестотен усилвател 250 mW...............................•	59
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (I)................... 61
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (II).................. 62
Нискочестотен усилвател с крайно стъпало (III)................. 62
Изходен усилвател 3 до 4 W ... ............................... 64
Висококачествен НЧ усилвател 2 до 3 W'......................... 65
НЧ усилвател I W без изходен трансформатор (I)...............	68
НЧ усилвател без изходен трансформатор (II).................... 69
Крайио стъпало със симетрични транзистори . . •................ 70
НЧ усилвател с два входа...............................•	. . .	71
4.	Измервателни уреди
Транзисторни волтметри............................................... 72
Транзисторен волтметър с един транзистор (I)................... 73
Транзисторен волтметър с един транзистор (II).................. 73
Транзисторен Волтметър с два транзистора (I)................... 74
Транзисторен волтметър с два транзистора (II).................. 75
Приставка за лампов волтметър.................................. 76
Усилвател за много слаб ток.................................... 77
Транзисторен омметър........................................... 77
RC-мост ....................................................... 79
Сигнал-генератор............................................... 80
УКВ сигнал-генератор........................................... 81
Сигналотърсач и сигналоподавач................................  83
Сигналотърсач.................................................  83
Сигналоподавач с един транзистор............................... 84
Сигналоподавач с два транзистора............................... 85
Пробник с газоразрядна лампа................................... 86
Тригер на Шмит................................................. 88
Електронен ключ за осцилограф (I).............................. 90
Електронен ключ за осцилограф (II)............................. 92
Уред за насочване на УКВ антена................................ 93
Уред за насочване на телевизионна	антена ..................... 95
5.	Осцилатори
Нискочестотен LC-осцилатор........................................... 96
Каскоден НЧ генератор.......................................... 97
203
Мултивибратор с един р-п-р и един п-р-п транзистор............ 98
RC-осцилатори за звукова модулация............................ 99
Генератор за правоъгълни импулси...............................101
Генератор за трионообразно напрежение..........................1Q2
Осцилатор с кварцов кристал....................................103
Осцилатор с кварцов кристал по схема на Пирс..................104
Осцилатор с кварцов кристал за стандартна честота 100 kHz (1) . . 104
Осцилатор с кварцов кристал за стандартна честота 100 kHz (II). 105
Осцилатор с керамичен филтър..................................106
6.	Радиолюбителем уреди на КВ и УКВ
Свръхрегенеративен приемник за 144 MHz........................108
BFO-осцилатор.................................................109
Q-умножител ...................................................ПО
Филтър з.1 телеграфии сигнали-................................111
Контролно устройство за предавател............................113
Звуков генератор за изучаване на Морзовата азбука.............113
Електронен Морзов ключ........................................115
Абсорбционен вълномер ....................................... 116
Транзисторен грид-дип-мер.....................................118
7.	Любителска електроника. Реле за време	120
Сигнализатор на naaia.........................................121
Си1нализатор на прекъсната верша..............................122
Универсален генератор . •.....................................123
Акустично реле................................................124
Електронен мигач..............................................126
Автоматична електронна светкавица с транзисторен повдигач на иа-
прежение......................................................127
Транзисторна приставка за донълнително шраждане в електронна
светкавица....................................................129
Гайгер-Мюлеров индикатор......................................131
Вибрато за електронни музикални инструмента...................132
Съобщителна връзка с инфрачервени лъчи . .....................133
Уред за измерване броя на оборотите на двнгател с вътрешно
горене........................................................135
Схема за у.^вояване на честотага.................'............137
Импулсно реле.................................................138
Уред за установяване на полярността...........................139
Температурно реле....................................•	... 140
8.	Схеми с различии полупроводникови елементи
Автоматично коригиране на осцилаторната честота с варикап . . . 142
Фотореле с фотодиод...........................................144
204
Чувствително фоторале с фотодиод................................144
Осцилатора с тунелни диоди..................................>. 145
Мултавибратор с тунелен диод .... ............................ . 148
Просто фотореле с фототранзистор..........................•	. . 149
Фотореле с фототранзистор и усилвателно стъпало.................149
Тригер на Шмит с фототранзистор.................................150
Схеми с однопроходен транзистор.................................152
Схеми с тиристори...............................................153
НЧ предусилвател с нолеки транзистор............................157
S. Захранващи устройства
Нискоомни изправители с транзистор	вместо дросел................159
Нискоомен изправител, стабилизиран с транзистор и опорен диод . 162
Нискоомен изправител, стабилизиран с транзистор.................163
Стабилизиран нискоомен изправител с паралелна регулираща ве-
рига ...........................................................165
Стабилизиран изправител с регулиране на изходното напрежение . 166
Ограничится на ток..............................................167
Електронен предназител............•.............................168
Стабилизатори на ток..........................................  170
Стабилизатор за по-силен	тол...................................172
Транзисторни преобразователи за променливо напрежение 220 V-
.50 Hz (I)......................................................173
Транзисторен преобразовател за променливо напрежение 220 V-50
Hz (II).........................................................174
Преобразовател за електрическа самобръсначка....................175
Преобразовател за 75 V..........................................176
Преобразовател за високо напрежение.............................177
Изправител за ниско напрежение с транзистор вместо диод .... 178
10.	Измервания при транзисторите
Проверка на изправнОстга на транзистора.........................180
Измерване на усилването по постоянен ток ...................... 182
Шумове при транзисторите........................................185
Измерване на началния ток.......................................185
Динамични измервания при транзисторите..........................187
Схема за динамични измервания (I)...............................187
Схема за динамични измервания (II)..............................189
Приспособления за по-лесно отчитано върху скалата...............191
11.	Правила за работа с транзисторите
Запояване.......................................................193
Големи напрежения и силни токове................................194
Предпазване от механични повреди................................195
205
Означаване на изводите	.............................. 195
Предпазване на транзисторите от силно загряване през време на
работа.......................................................196
Предпазване на транзисторите	от	лренапрежепие................197
12.	Сравнителни таблици за	полупроводниковое	елементи .... 199
Любите леки транзисторна схеми
АлфредфКидан
Божо Милобар
Автори
Прсводач Радослав Стефанов Рашенов
Редактор инж. Елисавета Мутафова
Художник Борис Владимиров
Художествен редактор Мария Димитрова
Технически редактор Цветана Ширкова
Коректор Людка Цветкова
Дадена за набор на 26. XII. 1969 г. Подписана за печат на 30. IV. 1970
Иэдат. коли 10,79 Печатни коли 13
Издат. № 6610 Темат. № 180 Лит. трупа 1И-1
Формат 59 84 16 Тираж 7085
Цена 0,66 лв.
Дьржавно издателстео .Техника’, Руски 6, София
Държавна печатница „Тодор Димитров", София
Or сыцата библиотека
1.	Цветната телсвизия ли ? ... Гова е почти
прости, от Е. Айсберг и Ж. it Нури
2.	Начисления на транзисторни устройства от
Б. Д ж а к о в
3.	Проверка на радиочастоте в домашни усло-
вия от А. II о ч е п а
4.	Сборник форм ули за радиолюбителя от О. Кро-
негер
Драги радиолюбители,
Тьрсеге и др у гите и-пания на иэдателство „Тех-
ника* преднчзнлчени за Вас
I.	Къслчълнови предаватели, ч. 1 и И от X.
Б Р а V е и
2.	Елекгрониката ли? . . . Нищо по-просто!
от Ж. И :1 е и ш ев
3.	Азбука на гелеавтоматиката от Ю. Отря-
шенксв
4.	Кибернетични игри и устройства от Ю. С го-
дя р о в и Д. К с м с к и
III
Цена 0,66 лв.