0_872_png
1_873_png
2_874_png
3_875_png
4_876_png
5_877_png
6_878_png
7_879_png
8_880_png
9_881_png
10_882_png
11_883_png
12_884_png
Text
                    GABEROFE
872
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС
НА ЧУЖДИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА
При предаването на чуждите собствени имена на български език с
предимство се ползват принципите на транскрипцията, т. е. то се осно-
вава на изговора, а не на писмената форма на тези имена в съответния
изходен език. По-рядко при предаването на чуждите собствени имена се
използват транслитерацията и преводът. Във всички случаи се спазват
традиционните за българския език форми на чуждите имена.
Обекти на транскрибиране:
-
собствени (лични и географски) имена;
-
имена на улици и площади;
-
имена на театри и музеи;
-
названия на автомобили, самолети, кораби (морски, речни, косми­
чески);
-
названия на периодични издания;
-
названия на фирми;
-
имена на спортни клубове и отбори и др.
Сфери на употреба на транскрибирани чужди собствени имена:
-
картография;
-
образование;
-
средства за масово осведомяване;
-
издателска дейност;
-
международна кореспонденция;
-
превод на чужда литература;
-
легализация на документа;
-
съставяне на нормативни актове и документа и др.
Правилата за транскрипция на чужди собствени имена са съобразени
със съответния раздел в Правописен речник на съвременния български
книжовен език (второ фототипно издание, С., 1995, с. 92—99), сНаредба
No6 от 12 юни 1995 г. за правопис на чужди географски имена на бъл­
гарския език (ДВ, бр. 60 от 4 юли 1995 г.; доп. бр. 72 и 106 от 1995 г., бр. 4
от 1999 г.), с Писане по правилата (Ел. Георгиева, Вл. Мурдаров, С.,
1978) и Правописни упътвания за малки и големи (Ел. Георгиева, Б.
Георгиев, второ издание, С., 1995).


873 ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЩИ ПРАВИЛА 1. Характер ните за чуждите езици звукове и звукови особености (отворе- ни, затворены, дълги, кратки и двойни гласни; придихателни и двойни съгласни и под.) се предават с най-близките до тях български звукове. 2. Чуждоезиковата редукция, еднотипна с редукцията в българския книжовен език, не се отразява при транскрипцията на чуждите собстве- ни имена — прилага се принципът за графичната близост. 3. Нееднотипната с българската чуждоезикова редукция на гласни се отразява при транскрипцията на чуждите имена. 4. Мекостта на съгласните в чуждите езици се предава на български с я(преда),сю(преду)ись/й(предо). 5. Мекостта на чуждите съгласни пред е и и, в краесловие и в средата на името след съгласна не се отразява при транскрипция на български език. 6. Иотацията на чуждите гласни се отбелязва на български език с я, ю и й, НО не се отбелязва йотацията пред гласната и и пред е (в руски и сърбохърватски имена). 7. Чуждите сонорни съгласни р и л в позиция между съгласни се пре­ дават на български според правилото за групите ър/ъл (ръ/лъ). 8. Пред краесловни рил, намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), при транскрипцията на български се пише ъ. 9. При транскрипцията на чуждите имена на български се запазва звучността или беззвучността на съгласните. 10. Непроизносимите съгласни в чуждите имена не се предават на бъл­ гарски език. 11. Чуждите сложни и съставни имена се предават на български слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис, НО между частите на съставните чужди имена, когато те се предават на българс­ ки, не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, със- тавени от самостоятелни имена. 12. Апострофът в чуждите имена се запазва при транскрипцията им на български, когато замества изпусната гласна в служебна дума. 13. Отделните самостойни думи в чуждите съставни имена при транск­ рипцията им на български се пишат с главна буква независимо от значе- нието им в изходния език. 14. Служебните думи (предлози, съюзи, членни форми), конто са в сре­ дата на съставното чуждо име, се изписват с малка буква на български. 15. Чуждите собствени имена (без личните), конто започват с членува-
CAÖEQOFF 874 на дума, се предават на български без определителей член, напр. англ. “The Times” — “Таймс”, НО има някои географски имена, които запаз- ват определителния си член, тогава той се изписва с главна буква, напр. йен. Las Palmas — Лас Палмас. 16. Номенклатурните географски термини (нарицателни съществител- ни) — град, село, езеро, река, нос, остров и др., когато са част от географ- ското име, се транскрибират, НО когато става дума за славянските ези- ци, такива термини се предават с близки до българските подобии тер­ мини (т. е. побългаряват се). В картографията е допустимо съответните чужди имена да се изписват в скоби след българските. 17. Номенклатурен термин, който не е част от географското име, се превежда. 18. Номенклатурните географски термини — океан, море, залив, про­ ток, трупа острови, планина, възвишение, плато, равнина, низина и под., по традиция се превеждат, НО когато името е употребено като прилага- телно, то се приспособява към морфологичната структура на българс- кия език. От съставни географски имена не се образуват прилагателни. 19. Имената на популярни географски обекти (държави, столици, голе- ми градове,рекм и др.) или на географски обекти в съседни на България държави, за които има исторически създадени български съответствия, чиито форми са утвърдени в българския език, но се различават от ориги- налните, се запазват като традиционни. 20. Някои неточно възприети в миналото имена се предават на бъл­ гарски съобразно съвременната им звукова форма в съответния език, напр. Барселона вм. Барцелона, Нагасаки вм. Нагазаки. 21. Когато в съответната държава географските обекти получават нови имена, задължително е заменянето на традиционните форми, напр. Банг­ ладеш вм. Източен Пакистан, Шри Ланка вм. Цейлон и др. По същия начин се постъпва, когато има официални препоръки от съответната стра­ на традиционните имена да се заменят с транскрибирани оригинални форми, напр. Кот д’Ивоар вм. Бряг на слоновата кост, Кабо Верде вм. Острови Зелени нос. 22. Като традиционни се запазват имената на географски обекти, ут- върдили се в езиковата практика в преводна или полупреведена форма, напр. Великобритания — англ. Great Britain. 23. Прилагателните северен, южен, източен, западен и централен в чуждите съставни географски имена винаги се превеждат на български. 24. Чуждите собствени имена не се превеждат и не се побългаряват, изключение правят прозвищата и имената на исторически личности, напр. Ричард Лъвското сърце — англ. Richard Lion-Hearted, и на герои от худо-
875 ПРИЛОЖЕНИЯ жествената литература, конто имат характеризираща функция (обикн. те остават непреведени в текста, а значението им се обяснява под линия, напр. фр. Bel-Ami ‘Хубавият приятел’ — Бел Ами, герой на Мопасан). ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ФРЕНСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Предаване на френските гласни на български език 1. Не се взема под внимание характеристиката за отвореност и зат- вореност, напр. bateaux — бато. 2. Носовостта, отбелязана със съчетание от гласна и m или п, на бъл­ гарски се предава според оригиналния правопис с м или н. 3. Учлененото (нямо) е между съгласни с изключение на краесловието и едносричните думи (без определителния член le и предлога de) се тран- скрибира с ьо, напр. Le Calais — Льо Калё. 4. Гласната и се транскрибира с ю, вкл. и след шушкави съгласни. 5. Гласната е пред m или п се транскрибира с а. 6. Непроизносимите гласни във френските собствени имена не се из- писват при транскрипцията на български, напр. Saône — Сон. 7. Йотацията на гласните във френските собствени имена се предава набългарскисяпреда,сйе—предеисйопредо. Предаване на френските съгласни на български език 1. Звучността на френските съгласни се запазва, напр. Correze — Корёз. 2. Мекостта на съгласната п, отбелязвана графически със съчетанието gn,сепредавасяпреда,сьопредоилиeuисюпредou.Преде,уив края на думите тази мекост на се отбелязва. 3. Пред краесловни I и г, когато те са след съгласна, при транскрип­ цията на български се вмъква ъ, НО ако 1 или г се предхождат от сонор- на съгласна (1, ш, п, г), не се вмъква ъ, напр. Charles — Шарл. 4. Непроизносимите съгласни във френските собствени имена не се изписват при транскрипцията на български, напр. Cherbourg — Шербур. Предаване на френските буквени съчетания на български език 1. Съчетанията eu (ehu), ueu и oeu в начал ото на думата и след гласна се предават с йо, а след съгласна (вкл. ж, ч и ш) — с ьо.
GABEQOFF 876 2. Съчетанията ieu и yeu се предават с ио. 3. Съчетанието ailleu (с вариант ayeu) се предава с айо. 4. Дифтонгьт oi се предава с оа. 5. Дифтонгьт оу в краесловие, пред съгласна и “нямо” е се предава с оа, а пред гласни — с оай. 6. Краесловното -ia (-ya) се предава с -ия. 7. Съчетанието ill пред гласната а се предава с я, пред е — с йе, пред о иeu—сйо,предou—сюипреду—си. 8. Съчетанието ill след съгласна пред а се предава с ия, пред е — с ийе, предо—сийо,предou—сиюипреду—сии. Ударението във френските собствени имена пада винаги върху последната сричка, НО когато става дума за транскрибирането на краесловните 1 и г, то пада на предпоследната сричка, напр. Grenoble — Гренобъл. ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИСПАНСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Предаване на испанските гласни на български език 1. Испанските гласни се изговарят и транскрибират на български така, както се произнасят съответните букви. 2. Двойните гласни, вкл. и тези, получени при разделянето на еднакви гласни от немия графически белег h, се предават като двойни. 3. Дифтонгите се предават, както следва: ia — с иа; ie — с ие; io — с ио; iu—сиу;ai—сай;ei—сей;oi—сой;ui—суй;уа—ся;уе—сйе;уо— сйоиуи—сю. 4. Дифтонгьт -ia в краесловие се предава на български с -ия. 5. Недопустимо е дифтонгите уа и уи да се предават на български с йа и йу. Предаване на испанските съгласни на български език 1.Букватас[се]преда,о,исетранскрибираск,апредe,i —съсс. 2. Буквата ch [се аче] се предава с ч. 3.Букватаg[хе]преда,о,исетранскрибирасг,апредe,i —сх. 4. Буквата h [аче] е ням графически знак, който не се отбелязва при транскрипцията на български, напр. Atahualpa — Атауалпа. 5. Мекостта на съгласните 11, ñ се предава само пред а, о, и както след­ ва: с я, ьо, ю, НО пред e, i тази мекост не се отбелязва.
877 ПРИЛОЖЕНИЕ 6. Буквата х се предава с кс, когато е между гласим или в краесловие, и със с — пред съгласна. 7. Буквата z се среща само пред а, о и и (с изкл. на zinc) пред съгласни и в краесловие и се предава със с. 8. Двойните съгласни не се отразяват, напр. Ortega у Gasset — Ортёга- и-Гасёт; Picasso — Пикёсо. Предаване на испанските буквени съчетания на български език 1. Съчетанието gua се предава на български с гуа. 2. Съчетанието gue се предава на български с ге. 3. Съчетанието gui се предава на български с ги. 4. Съчетанието güe се предава на български с гуе. 5. Съчетанието güi се предава на български с гуи. 6. Съчетанието que се предава на български с ке. 7. Съчетанието qui се предава на български с ки. Ударението в испанските имена графично се изписва когато пада (на): 1. Последната сричка и името завършва на гласна или -п и -s, напр. Ines - Инес. 2. Предпоследната сричка и името завършва на съгласен (без -n, -s), напр. Víctor - Виктор, Ángel - Анхел, Hernández - Ернёндес. 3. Третата и всяка следваща сричка отзад напред, напр. Málada — Мёлада. 4. Върху слабия от вокалите в дифтонга, напр. María — Марйя. ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИТАЛИАНСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Предаване на италианските гласни на български език 1. Италианските гласни а, е, i, о, и се предават на български съответно са,е,и,о,у. 2. Съчетанието еа в краесловие се предава с еа. 3. Гласната i, когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. 4. Дифтонгите ia, ie, io, iu, когато ca в средата на думата след съгласна се предават с иа, ие, ио, иу. 5. Дифтонгът ia се предава с я в началото, в средата и в края на името след гласна и с ия в края на думата след съгласна, напр. Italia — Италия.
CAR EßO FГ 878 6. Дифтонгьт ie се предава с йе в началото на името и в средата след гласна и с ие в края на името след съгласна. 7. Дифтонгьт io се предава с йо в началото на думата и в средата след гласна и с ио в края на името след съгласна. 8. Дифтонгьт iu се предава с ю в началото на името и в средата след гласна и с иу след съгласна. 9. Дифтонгите ai, ei, oi, ui се предават съответно с ай, ей, ой, уй, НО ei само в края на многосрични имена се предава с ей, напр. Rasadei Bianchi — Разадеи Бианки. 10. Графичният знак j, който е остатък от по-стар правопис, при транск- рибирането му на български приема всички особености на полугласната i. Предаване на италианските съгласни на български език 1. Италианските съгласни b, d, f, 1, m, п, q, г, t и v се предават на българ­ скисъответносб,д,ф,л,м,н,и,к,р,тив. 2. Буквата h е ням графически знак и не се транскрибира. 3. Двойните съгласни се предават с един графичен знак. 4. Буквата с се транскрибира с к пред гласните а, о, и и пред съгласна, а пред гласните e, i — с ч, напр. Cesare — Чезаре. 5. Буквата s се транскрибира със с в началото на името пред гласна, в края на името, след съгласна, пред беззвучна съгласна и когато е удвое­ на; със з пред звучна съгласна и между две гласни. 6. Буквата g се транскрибира като г пред гласните а, о, и и пред съглас­ на,апредгласнитееиi—катодж. 7. Буквата z се транскрибира на български според следните правила: — в началото на името пред гласна тя се предава с дз; — в суфиксите -anza, -enza, -ezia, -izia, -ezzo, -uzzo и -zione — с ц; — двойно z (zz) се предава според италианското му произношение. Предаване на италианските буквени съчетания на български език 1. Съчетанието gn означава мекостта на съгласната п, която се предава набългарскися,ьоиюпреда,оии,инесеотразявапредеиi. 2. Съчетанията già, gio, giu се транскрибират като джа, джо, джу, a ghe иghi—катогеиги. 3. Съчетанията glia, glio, gliu се предават на български съответно с ля, льо, лю, а съчетанието glie — с лие.
879 ПРИЛОЖЕНИЕ 4. Съчетанието gli, което се среща предимно в краесловие, се предава с ли. 5. Съчетанията cia, cio, ciu се транскрибират съответно ча, чо, чу, НО не се допуска транскрибирането им с чиа, чио и чиу с изключение на случайте, когато и е под ударение, напр. Lucia — Лучйя. 6. Съчетанията che и chi се предават съответно с ке и ки, напр. Cherubino — Керубино. 7. Съчетанията see, sci се предават на български с ше, ши, а съчетани­ ята scia, scie, scio, sciu — с ша, ше, шо, шу. 8. Съчетанието sc пред а, о и и се предава на български със ск. 9. Съчетанията sche и schi се предават на български съответно със ске и ски. Ударението в италиански език се отбелязва задължително при транск­ рипция на български, само когато пада върху последната гласна, напр. Scurtabò — Скуртабо. ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА НЕМСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Предаване на немските гласни на български език 1. Не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различии начини (чрез удвояване, с h, ie, отворена или затворена сричка и др.), напр. кратки гласни: Afrika — Африка, Arnsberg — Арнсберг; дълги гласни: Aargau — Аргау; Saale — Зале (река). 2. Лабиализираните гласни, отбелязвани графически с ö (ое) и ü (ue, ui) в началото на името и след гласна се предават съответно с йо и ю, а след съгласна—сьоию. 3. Когато гласната е след о (ое) и и (ие) обозначава дължината им, тя не се транскрибира на български, НО в имена, в конто според немското произношение гласната e е сричкообразуваща, тя се транскрибира. 4. Дифтонгите ai, ay, ei и еу се транскрибират с двугласната ай. 5. Дифтонгьт au се предава с ау. 6. Дифтонгите au, eu, oi и оу се транскрибират с ой. 7. Буквата j се транскрибира в зависимост от следващата я гласна: — ja—ся; — jä и je — с йе, но само в началото на името и след гласна, НО след съгласна не се допуска транскрибирането на j с й; — ju,jüиjui—СIO.
GAREВО FГ 880 Предаване на немските съгласни на български език 1. Буквата с се транскрибира с к, когато се намира пред а, о или съг- ласна,исц—преде. 2. Буквата h се транскрибира с х само в началото на името или на морфема. 3. Буквата s се транскрибира със з в началото на името пред гласна и в средата между две гласни или между гласна и сонорен звук. Във всички други случаи тя се предава на български със с. 4. Буквата ß е равностойна на двойно s (ss) и се транскрибира със с. 5. Буквата v се транскрибира с ф, когато е в началото на името пред гласна и понякога в средисловие между гласни, в останалите случаи тя се предава с в. 6. Буквата w във всички случаи се транскрибира с в. 7. Буквата х се предава с кс. 8. Буквата z се транскрибира с ц, напр. Zug — Цуг. 9. Двойните съгласни се предават като единични, освен когато са на морфемна граница, напр. R. Hochhuth (писател) — Е Хоххут. Предаване на немските буквени съчетания на български език 1. Съчетанието ig — с иг, като се пренебрегва произношението му като их с цел да се запази графемната близост, напр. Schleswig — Шлезвиг. 2. Съчетанието dt — с т, напр. Darmstadt — Дармщат. 3. Съчетанието ск — с к. 4. Съчетанието ch — в началото на името пред гласна с к и след гласна с х. 5. Съчетанието chs — с кс, когато s не спада към следващата морфема. 6. Съчетанието ph — с ф, когато р и h не принадлежат към различии морфеми. 7. Съчетанията rh и th — съответно с р и т, когато г, t и h не принадле­ жат към различии морфеми. 8. Съчетанията sp и st — съответно с шп и щ, когато са в началото на името или на морфема. 9. Съчетанието sch — с ш. 10. Съчетанието tz — с ц. И. Съчетанията tsch, tzsch и zsch — с ч.
881 ПРИЛОЖЕЙИЯ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА АНГЛИЙСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Правилата за транскрипция и правопис на английските собствени име­ на са общоанглийски и не вземат под внимание регионалните разновид­ ности на английския език. Те се отнасят за собствените имена от Вели­ кобритания, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка и другите държа- ви, където английският е официален език. Когато фонетичните и фонематичните съображения дават възможност за две различии транскрипции, предимство има формата, която е най- близка до писмената форма в езика източник. Предаване на английските гласни на български език 1. При транскрипцията на английските гласни тяхната дължина не се маркира, при което кратките и дългите гласни на английски език се тран- скрибират на български с кратка гласна, НО дължина се предава при транскрипцията на английската дълга гласна i в едносрични имена и в сложносъставни имена, чиито съставки могат да функционират и като самостоятелни имена, напр. “Beads” — “Бийдс”: Miamy Beach — Маями Бийч. 2. Редукцията на неударените английски гласни се отбелязва с ъ при графемно съответствие е, о, и и ou. 3. Когато неударената гласна е с графемно съответствие а, при транскрипцията на български език тя се запазва. 4. При транскрипцията на неударено i се прилага принципът на гра- фемната близост и то се предава с и, НО имена от типа на Hampshire — Хемпшър се транскрибират в съответствие с преобладаващия изговор с тъмната гласна ъ вм. и. 5. С дифтонга ай се транскрибират графемните съответствия i, у, ei в отворена сричка. 6. С дифтонга ей — графемните съответствия a, ai, ay, еа. 7. С дифтонга оу — графемните съответствия о, ow, оа в начална и край- на позиция и между съгласни в едносрични думи и в отворена сричка на многосрични имена. 8. С дифтонга ау — графемните съответствия ou и ow в затворена сричка. 9. С дифтонга ой — графемните съответствия oi, оу и eu. 56.
GABEDOFF 882 10. С дифтонга еъ — графемните съответствия аге, air, aha, ear, ei. 11. С дифтонга иъ — графемните съответствия ier, ere, eer, еа, ia, eu. 12. С дифтонгите оъ и уъ се предават на български опростено — съот- ветносоиу. 13. С тригласа айъ — графемните съответствия ia, ire, уте, ie, oir. 14. С тригласа ауъ — графемните съответствия ower, owell, owar. 15. С тригласа оиъ — графемните съответствия оуа, aweyr. 16. Полугласната й има графемни съответствия i, е, у и се предава на български в зависимост от съчетанието й със следващата я гласна: — пред а, о, и тя се предава съответно с я, йо (в началото на името и след гласна), ьо (след съгласна), ю; — не се допуска изписването на йа вм. я и на йу вм. ю при транскрип- цията на български, напр. Майами вм. правилната форма Маями; — йотацията на гласната е се отбелязва само в началото на името и в средата след гласна; — йотацията на редуцирана в ъ гласна се отбелязва в началото на името и в средата след гласна; — чуждоезичното краесловно съчетание ia се предава на български с ия, напр. California — Калифорния. 17. Полугласната w в съчетанията wa, we, whi, wi се предава с у, напр. Westwood — Уестууд. 18. При съчетание на полугласната w със звука у (който обикн. се изпис- ва с о ) се прилага т. нар. “нулева” транскрипция и това съчетание се предава само с у. Предаване на английските съгласни на български език 1.Съгласнитеb,d,f,h,k,1,m,n,s,t,vиzceпредаватсъответносб,д,ф, X,К,Л,М,Н,П,С,Т,ВИ3. 2. Съгласната с се предава в зависимост от следващата я буква: — пред а, о, и и съгласна (с изключение на h) тя се транскрибира като к; — преде,iиу—съсс; — съчетанието (t)ch се предава на български с ч; — съчетанието ск се транскрибира с к . 3. Междузъбните звучен и беззвучен спиранти, конто нямат съответст- вие в български език, с графемно съответствие th се транскрибират с т и д. Звучният спирант се среща само в средисловие между гласни. 4. Съгласната г независимо от произношението й в английските имена
883 ПРИЛОЖЕНИЕ във всички случаи се транскрибира с р с оглед запазване на графемната близост. 5. Съгласната 1 независимо от произношението й в английските имена във всички случаи се предава с л с цел да се запази графическият облик на името, напр. Lyra — Лира. 6. Веларният назад ng, който не се среща в начална позиция, от фоне- матични съображения на български винаги се предава с нг, напр. Bir­ mingham — Бирмингам. 7. Двойните сыласни се предават на български опростено, с една съгласна. 8. Краесловните съгласни в английските имена се транслитерират, без да се отчита характерното за английски език озвучаване или потъмня- ване, напр. James — Джеймс. ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА РУСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА Предаване на руските гласни на български език Í. Гласната ё, представяща йотувания звук о, се предава с йо в началото на името или в средисловие след гласна, с ьо след съгласна и с о след шушкава съгласна. 2. Характерният за руския език звук, отбелязван графично с ы, се преда­ ва на български с и. 3. Широкото, отворено руско е, отбелязвано графично с э, се предава на български с е. 4. При транскрипцията на български не се отразява характерният за руския език изговор на звука е като йе. 5. Специфичният за руския език изговор на неударено о като а и на неударено е като и не се отразява при транскрипцията на български, напр. Бородино [Бърадино] — Бородино; Еремеев [Иримьеев] — Еремеев. 6. Двойните гласни се запазват, когато са в различните съставки на соб- ствените имена и образуват отделни срички, напр. Гордеева — Гордеева. Предаване на руските съгласни на български език 1. Чуждоезичното по произход г се запазва. 2. Буквата щ се транскрибира с шч, напр. II епкин — Шчепкин.
GAßEßOrf 884 3. Мекостта на руските съгласни в краесловие и в средата на собст- веното име пред съгласни, отбелязвана графично с ь, не се отразява при транскрипцията на български, напр. Гоголь — Гогол, Польша — Полша. 4. Двойните съгласни се транскрибират опростено с изключение на двойни н (нн) или с (сс) на морфемна граница. 5. Пред краесловни рил, конто са след съгласна, се вмъква ъ, напр. “Октябрь” — “Октябър”. Пётр — Пьотър. 6. Графичният знак ъ се пише след р и л и в прилагателни имена, обра- зувани от съществителни с краесловни рил. Предаване на руските буквени съчетания на български език 1. Съчетанието шт се транскрибира на български с щ. 2. Съчетанията ье, ьё , ьи, ью и ья на български се предават съответно се,ьо,и,юия. 3. Твърдият разделителен знак ъ на морфемна граница не се транск­ рибира на български. Особености 1. Представките ис-, рас- и бес- пред беззвучии съгласни не се пригаж- дат към българския правопис на същите представки, а се запазват в ори- гиналния им правопис. 2. Запазват се пълните окончания на прилагателните, напр. Старый Оскол — Старий Оскол. 3. Падежните форми в руските собствени имена на български се пре­ дават в именителна форма, напр. Море Лаптевых — море Лаптеви. Рос­ тов-на-Дону — Ростов на Дон. 4. Руските фамилии и географски имена, конто окончават на -ский (-ий), на български се предават без -й, НО руските лични имена, завършващи на -ий, се запазват и се предават на български непроменени, напр. Васи­ лий, Григорий. Леонтий.