МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ
ЕЗИКОВА КУЛТУРА,
ПРАВОПИС,
ПУНКТУАЦИЯ
И БИЗНЕС
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
Смолян, 2018

2
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Изследването е частично финансирано по проект „Memoria
de futurо (Памет за бъдещето): мултидисциплинарни аспекти
в изследванията на човека“ ФП17-ФС-011, също така частич-
но финансирано по проект „Електронна база данни за регио-
нални езикови особености на родопското нематериално кул-
турно наследство в глобализиращия се свят“ СП17-ФС-006.
© Автор:
Мирослав Михайлов
© Рецензенти: доц. д -р Теодора Вълова
доц. д -р Мария Петрова
© Издателство: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”,
Филиал – Смолян
ISBN 978-954-8767-71-2
трето допълнено и преработено издание

Мирослав Михайлов
3
РЕЦЕНЗИЯ
на монографията
СЪВРЕМЕННИ НОРМИ ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА
ПРАВОПИС, ПУНКТУАЦИЯ И БИЗНЕС
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
Автор
МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ
В теоретичния курс по езикова култура Мирослав
Михайлов си поставя за цел да представи актуалните
норми на българския книжовен език. Адресиран към
студенти от нефилологически специалности, курсът
представлява ценно пособие и за други обществени
групи.
Изграждането на грамотност у младите хора, коя-
то да осигури основа за тяхната пълноценна лична и
професионална реализация в модерното общество, е
сред основните приоритети на Стратегията „Европа
2020― в областта на образованието и обучението. Гра-
мотността е от изключително значение за социалната
интеграция на човешкото същество и за неговия успех.
Основани на сериозен научен подход, характерис-
тиките на езиковите знания за фонетика, морфология,
синтаксис в книгата се отличават с функционалност и
представят достъпна, ясна и смислена система за изуча-
ването им. Това превръща теоретичния курс в ориги-
нално помагало, което носи богата информация за от-
ношенията между звук и буква, между правоговор и
правопис, между интонация и пунктуация.
Помагалото е разделено на четири основни глави,
които разглеждат възникването и развоя на писменост-
та, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция. Те

4
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
имат идентична структура. Започват с кратко, но из-
черпателно представяне на проблематиката, съобразено
с най-новите изследвания и настъпилите в резултат от
тях промени. Обзорът се характеризира с последова-
телност и систематичност на изложението, с яснота и
прецизност във формулировките, с много примери и
прегледност в изобразяването. Този начин на предста-
вяне на материала има за основна цел да улесни полз-
ващия помагалото и да го насочи при възприемане на
примерите.
Наред с представените исторически факти и ци-
тираните научни изследвания в теоретичния курс по
езикова култура е представена и съдържателната им
интерпретация. Термините, с които си служи авторът,
са еднозначно употребявани, обемът на всяко понятие е
ясно дефиниран. Подредбата, ясните и точни обозна-
чения на всички точки в съдържанието и в отделните
глави позволяват лесното боравене с помагалото. Из-
ползвани са разнообразни полиграфически и техничес-
ки средства – шрифтове, подходящи знаци. Примерите,
посочени в книгата, са автентични, подбрани са внима-
телно и се отличават с тематично многообразие. Освен
че са актуални и интересни, те имат и познавателно
значение.
Теоретичният курс представлява ценно помагало
за самообучение, което извежда рационален модел за
усвояване на книжовната норма, а веднъж възприета, тя
поражда по-ефективна речева комуникация.
Доц. д -р Теодора Вълова

Мирослав Михайлов
5
СЪДЪРЖАНИЕ
1. УВОД ...................................................................................... 9
1.1 . Предварителни бележки .......................................................................
9
1.2 . Вместо предговор (Възникване и развой на писмеността) ................ 10
1.3 . Произход на българската азбука .......................................................... 16
1.4 . Промени на правописната система (развой на правописните норми
в съвременната българска държава) ................................................... 18
1.4 .1 . Периоди в развоя на българския език ....................................... 18
1.4 .2 . Идеи за устройството на българския правопис през Възраж-
дането ...................................................................................................
19
1.5 . Правописни принципи в съвременната книжовна норма на българс-
кия език ................................................................................................... 23
1.5 .1 . Морфологичен правописен принцип .......................................... 23
1.5 .2 . Фонетичен правописен принцип ................................................. 24
1.5 .3 . Исторически (етимологичен) правописен принцип ................... 25
1.5 .4 . Смислов правописен принцип .................................................... 26
1.5 .5 . Синтактичен и интонационен правописен принцип .................. 26
1.5 .6 . Изводи ........................................................................................... 27
2. ПРАВОПИСНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК ......................................... 29
2.1 . Българска азбука ................................................................................... 29
2.2 . Българска фонемна система. Отношение между фонема и буква ... 30
2.2 .1 . Общ преглед ................................................................................. 30
2.2 .2 . Звукова стойност на буквите ....................................................... 30
2.3 . Променливо я (ятов преглас) ................................................................ 35
2.3 .1 . Основно правило за ятов преглас .............................................. 37
2.3 .2 . Изключения от правилото за ятовия преглас ............................ 39
2.3 .3 . Случаи, в които няма преглас .................................................... 39
2.3 .4 . Дублетни форми по ятовия преглас ........................................... 42
2.4 . Колебания при писането на а или ъ в края на думата ....................... 43
2.5 . Изпадане на съгласни ........................................................................... 44
2.6 . Двойни съгласни .................................................................................... 45
2.7 . Удвояване на предлози ......................................................................... 46
2.8 . Подвижно ъ в групите -ър-, -ъл-, -ръ-, -лъ -
..........................................
47
2.9 . Правило за пълен и кратък член в българския език .......................... 48
2.10. Правопис на думи, които окончават на -ея, -ия
...................................
54
2.11 . Окончания на глаголите от І и ІІ спрежение ......................................... 55
2.12 . Правила за слято, полуслято и разделно писане на думите в бъл-
гарския език ............................................................................................ 56
2.12 .1 . Общи особености ....................................................................... 56

6
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2.12 .2 . Слято писане на сложни думи .................................................. 58
2.12 .3 . Правопис на отрицателната частица „не” ................................
65
2.12 .4 . Полуслято писане ...................................................................... 66
2.12 .5 . Разделно писане ........................................................................ 70
2.13. Правопис на главни букви ..................................................................... 71
2.13.1 . Общи особености ....................................................................... 71
2.13.2 . Морфологична употреба на главни букви ............................... 72
2.13.3 . Синтактична обусловеност на главната буква ........................ 76
2.13.3 .1 . Особени случаи за синтактична употреба на главни букви . 78
2.14 . Правопис на съкращения ...................................................................... 78
3. ПУНКТУАЦИЯ.......................................................................... 80
3.1 . Общи принципи на пунктуационното оформяне ................................. 80
3.2 . Пунктуационни знаци, употребявани в рамките на простото изрече-
ние ........................................................................................................... 81
3.2 .1 . Запетая ......................................................................................... 81
3.2 .2 . Тире (дълга чертица) ................................................................... 82
3.2 .3 . Точка и запетая ............................................................................ 83
3.2 .4 . Двоеточие ..................................................................................... 85
3.2 .5 . Многоточие ................................................................................... 86
3.2 .6 . Скоби ............................................................................................. 87
3.2 .7 . Кавички ......................................................................................... 88
3.3 . Пунктуация на простото изречение ...................................................... 91
3.3 .1 . Начини за пунктуационно оформяне на обръщения ................ 91
3.3 .2 . Пунктуация при безсъюзно свързване на еднородни части .... 92
3.3 .3 . Пунктуационни знаци при повтарящи се думи и изрази ........... 94
3.3 .4 . Отделяне на обособени части в изречението ........................... 94
3.3 .5 . Пунктуация на вметнатите части в простото изречение .......... 98
3.4 . Пунктуационно оформяне на сложно изречение ................................ 102
3.4 .1 . Пунктуация на сложно съчинено изречение .............................. 102
3.4 .2 . Пунктуация на сложно съставно изречение .............................. 105
3.4 .2 .1 . Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено оп-
ределително ............................................................................................ 105
3.4 .2 .2 . Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено
подложно ................................................................................................. 106
3.4 .2 .3 . Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено
сказуемноопределително ...................................................................... 107
3.4 .2 .4 . Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено до-
пълнително ............................................................................................. 110
3.4 .2 .5 . Пунктуация на сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено ......................................................................................... 112

Мирослав Михайлов
7
3.4 .2 .5 .1 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за време ........................................................................ 112
3.4 .2 .5 .2 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за място ......................................................................... 113
3.4 .2 .5 .3 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за начин и сравнение ................................................... 114
3.4 .2 .5 .4 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за причина ..................................................................... 115
3.4 .2 .5 .5 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за количество и степен ................................................ 116
3.4 .2 .5 .6 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за условие ..................................................................... 116
3.4 .2 .5 .7 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за отстъпване ............................................................... 117
3.4 .2 .5 .8 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за изключване ............................................................... 117
3.4 .2 .5 .9 . Запетая при сложно съставно изречение с подчинено об-
стоятелствено за последица ................................................................. 118
3.4 .3 . Пунктуационно оформяне на сложното смесено изречение ... 118
3.5 . Препинателни знаци, употребявани в края на изречението .............. 121
3.5 .1 . Точка ............................................................................................. 121
3.5 .2 . Въпросителен знак ...................................................................... 123
3.5 .3 . Удивителен знак ........................................................................... 125
3.5 .4 . Многоточие ................................................................................... 127
3.6 . Оформяне на пряка реч ........................................................................ 128
3.6 .1 . Пряка реч на нов ред с тире ....................................................... 129
3.6 .2 . Пряка реч на същия ред след две точки и кавички ................... 130
3.6 .3 . Цитати ........................................................................................... 130
4. ОБРАЗЦИ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ .................... 133
4.1 . Молба ...................................................................................................... 133
4.2 . Заявление ............................................................................................... 134
4.3 . Автобиография ....................................................................................... 135
4.4 . Европейски формат на автобиография – І вариант ............................ 137
4.5 . Европейски формат на автобиография – ІІ вариант ........................... 139
4.6 . Мотивационно писмо ............................................................................. 141
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...................................................................... 146

8
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1. УВОД
1.1. ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Този курс по ЕЗИКОВА КУЛТУРА, правопис, пун-
ктуация и бизнес кореспонденция на съвременния бъл-
гарски книжовен език представя сега съществуващи-
те норми на нашия език по по-достъпен, разбираем и
подходящ за усвояване начин.
Описаните правописни правила не са изчерпа-
телни и подробни. Целта на текста е да спомогне за
по-лесното усвояване на книжовната норма. Необхо-
димо е най-важните правописни норми на българс-
кия език да бъдат интерпретирани достъпно и раз-
бираемо.
Към този момент правописната книжовна норма
на българския език отново е предмет на разгорещени
дискусии. Последният „Официален правописен речник
на българския език‖, издаден през 2012 г., е подложен
на сериозна и аргументирана критика. И пак се спо-
ри за правописната норма. Поради честите промени
създадената литература на български език бързо ста-
ва НЕкнижовна. Именно затова искаме да спомогнем
за лесното усвояване на правописните и пунктуаци-
онните правила на езика ни, за да не са налагат про-
мени.
Спираме се само на най-важните норми на бъл-
гарския език. Интерпретираме онези правописни и
пунктуационни правила, които са безспорни. Въз-
можно е все пак да сме допуснали някаква грешка.
Ще бъдем благодарни на нашите читатели за изказа-
ни препоръки, забележки и поставени въпроси на
адрес: mirosmolyan76@abv.bg .

Мирослав Михайлов
9
1.2. ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
(Възникване и развой на писмеността)
Писмеността e начин човекът да общува с дру-
гите хора по света. Главно на писмото дължим вести-
те и познанията за живота и културата на древните
народи. При общуване чрез писмени текстове могат
да се преодоляват пространството и времето.
Мъдростта на човечеството се предава чрез сло-
вото. Много древни цивилизации са изчезнали във
времето. Такава е била съдбата на траките, които са
живели няколко хиляди години по нашите земи. Те
не са имали писменост – знанията за тях черпим от
старогръцката литература и археологията. Такъв тип
извори могат да представят част от бита на траките,
но идеологията и постиженията на тяхната хилядо-
летна цивилизация са изчезнали. Те биха се съхрани-
ли във времето само чрез писменото слово. Затова ед-
но от най-големите достижения на човечеството е
развитието на системите за писмено предаване на
човешката реч.
Развоят на писмеността се обобщава в три стадия.
Първият е така нареченото пиктографско писмо.
При него предметите и действията, за които се съобща-
ва, се изобразяват чрез схематични рисунки. Знаците
при този вид писменост се наричат пиктограми. В съв-
ременен план една част от пътните знаци са пиктогра-
ми, доколкото стремежът е пътният знак да наподобява
реалната картина от действителността.
Следващият начин за писмено предаване на чо-
вешката реч е идеографското писмо. То представлява
нов еволюционен стадий, тъй като може да представи
реалии, които не съществуват конкретно в действи-

10
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
телността – така наречените абстрактни понятия.
При идеографското писмо чрез всеки отделен знак се
изобразява отделно понятие. Знаците в това писмо се
наричат идеограми.
До голяма степен идеографско е съвременното
китайското писмо. Но и при него идеограмите трябва
да бъдат повторяеми и съответно разпознаваеми.
Всяко понятие изисква отделна идеограма.
Голямо предимство на идеографското писмо е
възможността една и съща идеограма да се използва
от хора, които говорят различни езици и диалекти.
Може самата идеограма да се произнася по различен
начин от огромната маса население, но нейното из-
писване и смисълът ù е един и същ. Такъв тип идеог-
рами са арабските знаци за цифрите. Знаците 1, 2, 3 ...
се четат и се произнасят с различни думи в многото
езици по света, но винаги имат едно и също значение.
Следващо много важно предимство на идеогра-
мите е, че те се запазват по-дълго във времето.
Стремежът за по-лесно и по-бързо говорене е во-
дещ в развоя на езиците. Артикулацията на звуковете
в човешката реч непрекъснато се променя. Обикно-
вено артикулацията на звуковете се измества по-
напред в устната кухина. Явлението е характерно и за
българския език. Например звукът к, който се произ-
нася с повдигане на задната част на езика, често се
променя в ч или ц, които се артикулират с повдигане
на предната част на езика. Например при спрежени-
ето на глаголите – пеКа, пеЧеш – се осъществява звуко-
вата промяна к > ч, а също така е и при образуване на
формите за множествено число при много думи като
– к алп аК – калпаЦи.

Мирослав Михайлов
11
В стремежа да се говори по-бързо се скъсява вре-
метраенето на звуковете, като някои от тях не се про-
изнасят ясно, а други изцяло изчезват. Езиковите из-
менения затрудняват предаването във времето на
писмените текстове.
Днес ние не можем да разчитаме текстовете, на-
писани на български език през X век, времето на цар
Симеон. Въпреки постиженията на науката за исто-
рията на българския език, произношението (четенето
на старобългарските букви) е несигурно. При идеог-
рамите измененията в речта нямат значение. Те ще се
разбират по еднакъв начин и неограничено във вре-
мето от отделните народи. Недостатък на идеографс-
кото писмо е много големият (всъщност неограничен)
брой идеограми
Звуковото писмо е третият начин за писмено от-
белязване на човешката реч. При него писменият
знак не предава смисъла на думата, а е белег на звука
от човешката реч. Записват се звуковите образи на
думите, а не се схематизира понятие от действител-
ността.
Съвременното звуково писмо също не може да
изпише точно самите звукове. Речта на младо момиче
се различава отлично от говоренето на възрастна же-
на по слух. Но при писане се употребяват едни и съ-
щи знаци. Така лесно достигаме до извода, че буквите
отбелязват условна психическа представа на хората за
звуковете, а не точно самите звукове. Тези психически
представи се наричат фонеми. Но до съвременното
фонематично писмо се е извървял дълъг път.
Първичен етап на сегашното звуково писмо е
сричковото. При такъв начин на писане отделните

12
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
знаци изобразяват срички. Арабското писмо е тип
сричково, но със знаците в него се изписват само съг-
ласните, а гласните са надредни (диакритични – т.е .
различителни). И затова арабското писмо се нарича
консонантно.
Засега се приема, че най-високата степен в раз-
витието на писмото е звуковото или фонематичното
писмо. При него стремежът е всеки самостоен звук в
състава на думата да се отбелязва с отделен писмен
белег (буква).
Трите вида писменост могат да се съпоставят по
следния начин.
Пиктографското писмо е най-древното и дава
съвсем ограничени възможности за графическо изоб-
разяване.
Идеографското писмо е много по-съвършено от
пиктографското, защото с неговите знаци може да се
означават и абстрактни понятия – думи като любов,
омраза, истина, лъжа, родина. Дори има предимства
пред фонематичното писмо, тъй като смисълът на
идеограмите не е свързан със звуковия състав на ду-
мите. Затова народи с един език, но с различни диа-
лекти, най-добре общуват и се разбират с идеографс-
кото писмо. Идеографското писмо има и това преи-
мущество, че поддържа единството на езика, а от това
и единството на нацията. Основният недостатък на
идеографското писмо е наличието на твърде много
писмени белези – идеограми.
Техниката създаде възможности за глобално,
бързо и евтино общуване. Днес обществото използва
модерни технологии, чрез които се осъществява

Мирослав Михайлов
13
ефективен достъп до информацията, а комуникаци-
ите са невероятно бързи.
Съвременното информационно пространство ня-
ма граници. Глобализацията на обществото неизбежно
изисква различно съдържание и качество на комуни-
кацията. (Вълова, Т. Онлайн пространството – единна
среда за взаимодействие, самообразование, самообучение и
професионално развитие на учителите, Научна конфе-
ренция 2012, ВНВУ, Д. Митрополия, 2012.) Все още лип-
сва система за бързо писане на бъдещия световен език.
Глобалното общуване на човечеството се осъществява
чрез средства, които не са езикови. В световните мрежи
(в интернет пространството) се обменя информация
чрез снимки, чрез видеоклипове. Човечеството бързо
върви към световен начин за предаване на информа-
ция в пространството и времето – скоро ще го видим.
Сега популярна е размяната на снимки. А как ще се
споделя информация за явления от сферата на човеш-
кото познание, които не могат да се снимат?
Може да се твърди, че човечеството има две въз-
можности.
Едната е повсеместно да надделее английският
език. Но сегашният английски език има много труден
правопис и трудно ще се усвои от цялото човечество.
Световното разпространение на английския език за-
дължително ще се обвърже със значително опростя-
ване на правописа. Ето защо се обмисля създаването
на т. нар. Globish (изкуствен международен език) от
Globe – глобален и English – Английски. Системата на
този език предвижда той да съдържа около 1500 думи,
да има опростена граматика и да се изучава в рамки-
те на образователната система К-12
–
от 1. до 12. клас

14
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
в училищата (http://en.wikipedia.org/wiki/K%E2%
80%9312_%28education%29) и да се използва като ос-
новно средство за комуникация. Globish предоставя
възможности за комуникация на английски език, като
се използват само 1500 думи и се изграждат прости,
но стандартни граматически структури. Научаването
на произношението и правописа само на 1500 думи
представлява инструмент за водене на разговори в
бизнеса или в туризма навсякъде по света. Това би
решило до голяма степен езиковите проблеми в сфе-
рата на комуникацията. Те произтичат от предизви-
кателствата пред образованието на XXI век в частта,
съобразена с Европейската референтна рамка за
ключовите компетентности – комуникативни умения
на чужд език.
Втората възможност е създаването на някакъв
само писмен световен език. Снимки, схеми, лесни за
разгадаване и предварително готови рисунки. Нап-
ример знакът за пешеходна пътека. В този план на
разсъждение това представляват тип идеограми, емо-
тикони и други. Глобалното общуване ще създаде
необходимост от преосмисляне на представите за
книжовен език. „Със създаването на единни по-
широкообхватни икономически, социални и култур-
ни процеси се налага утвърждаването на единен език,
чрез който да се преодолеят по-сериозните диалект-
ни различия и битовата ограниченост на народната
реч. Съзнателно се формира обществено споразуме-
ние за езика, т. е . създава се книжовният език― (Ка-
растанева, Маровска 2002: 5). Авторите имат предвид
книжовен език на една нация, но предстои създава-
нето на „обществено споразумение― за световен език.

Мирослав Михайлов
15
Всички досегашни езикови прогнози не са се
сбъдвали.
В глобалното световно пространство би следвало
да влезем с нещо свое, уникално и хилядолетно. Едно
такова достижение на българската култура е писане-
то с нашата кирилска азбука. Нека не се отнасяме с
отрицание и нихилизъм към нашата правописна
традиция, а да се стремим максимално дълго и без
изменения да я пренесем във времето и в световната
култура.

16
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1.3. ПРОИЗХОД
НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА
Конкретен повод за създаването на българското
писмо е мисията на Солунските братя Кирил и Мето-
дий във Великоморавия. Управляващият тази държа-
ва – княз Ростислав, поискал от Византия да му пра-
тят проповедници, които да разпространят христи-
янството на славянски език.
Началото на славянската писменост се отнася
към втората половина на IX век. Годината за създава-
нето на славянската писменост се определя според
съчинението „За буквите‖. В тази творба се посочва,
че славянската писменост е създадена за мисията във
Великоморавия, която започва през 863 г. Най-
старите запазени писмени паметници на тази книж-
нина са от Х век. При първоначалния развой на бъл-
гарския език (по не съвсем ясни и до днес причини)
са се ползвали две азбуки – глаголица и кирилица.
В историите на езиците у всички славянски на-
роди се приема, че глаголицата е по-старата азбука от
кирилицата.
Глаголицата е създадена от Константин-Кирил
Философ, който е най-образованият човек за тога-
вашния европейски свят. Буквите на глаголицата са
оригинални, но повечето от тях имат твърде сложна
форма. Първообраз на глаголицата е гръцкото ско-
рописно писмо от VIII – IX век. При някои букви се
забелязва влияние и от други азбуки като староев-
рейската, коптийската и арменската. Глаголическата
писменост е донесена в България от учениците на
Кирил и Методий и се употребява главно в западните
краища на българската държава.

Мирослав Михайлов
17
В Първата българска държава постепенно глаго-
лицата е изместена от другата азбука – кирилицата.
Нейните букви са се пишели по-лесно.
Кирилицата е създадена на основата на главното
гръцко писмо от VIII – IX век. За автор на кирилската
азбука се приема Климент Охридски. В чест на своя
учител – Константин-Кирил Философ – Климент Ох-
ридски дава име на новосъздадената азбука – кири-
лица. Заради по-лесното изписване на буквите върху
пергаментната кожа кирилицата бързо измества гла-
голицата.
Един от най-старите старобългарски текстове,
написан с кирилица, е надгробният надпис на Мос-
тич от 993 г. Това е кирилски надпис, намерен през
1952 г. в местността „Селище― до Преславската кре-
пост (Дуриданов, ред. 1991: 58). На кирилица също
така са написани важните старобългарски паметници
от XI в. – Савина книга и Супрасълски сборник (Ду-
риданов, ред. 1991: 56).
Във връзка с разпространението на християнс-
твото кирилицата навлиза в Сърбия, Румъния, Ру-
сия и сред останалите славянски народи. През 1708
година с указ на Петър I кирилицата е реформира-
на. Реформираният в Русия кирилски шрифт пол у-
чава названието руска гражданска кирилица. Днес
се употребява от русите, украинците, беларусите,
българите, сърбите и други по -малки славянски
общности.

18
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1.4. ПРОМЕНИ
НА ПРАВОПИСНАТА СИСТЕМА
(развой на правописните норми
в съвременната българска държава)
1.4.1. Периоди в развоя на българския език
В развоя на българския език има три периода –
старобългарски, среднобългарски и новобългарски.
Новобългарският период започва от Възраждането и
продължава и до наши дни. Когато говорим за се-
гашното състояние на езика и правописа, казваме
съвременен български книжовен език.
През Възраждането книжовният български език
се разпространява без наличие на държава и незави-
сима църква. Тези условия правят развитието на ези-
ка много трудно. Българите, които създават публи-
цистични текстове, художествена и научна литерату-
ра, са изправени пред решаването на сериозни въп-
роси, свързани с езика и писмеността, която да изпол-
зват, за да достигнат до своите читатели. Без съмне-
ние проблемът е, че нямат традиция, на която да се
опират. Създадената през Средновековието българс-
ка книжнина е недостъпна, а и използваният книжо-
вен стандарт в периода X – XV век е неразбираем за
говорещите българския език като роден през Възраж-
дането.
При липса на независима българска православ-
на църква през периода XVI – XVIII век се разпрост-
раняват многобройни книги, наречени дамаскини.
Тези дамаскини са превод от гръцки оригинали като
в много от книгите присъстват диалектни елементи
от района, в който са създавани ръкописите.

Мирослав Михайлов
19
На следващо място в културата на Възраждането
присъства чужда литература на френски, руски и
гръцки език.
Най-широко разпространение получават руски-
те печатни книги. Техният език е лесен за разбиране
от възрожденските българи. Тази художествено-
просветна литература е написана на печатни маши-
ни с букви, наричани руска гражданска кирилица.
Тези руски печатни книги стават основата за създава-
нето на новобългарския книжовен език.
1.4.2. Идеи за устройството на българския пра-
вопис в началния възрожденски период
В началния възрожденски период /до средата
на XIX век/се използва предимно черковнославянс-
ката кирилица, навлязла чрез печатните църковни
книги, донесени от Русия. Важен фактор е обстоятел-
ството, че печатниците работели предимно с тези
букви, но също така и мисленето, че това е старобъл-
гарската азбука. Черковнославянската кирилица
„дълго време е била отъждествявана от нашите кни-
жовници със старобългарската и поради това като
наследена от древността е била окръжена от ореола
на славното ни историческо минало― (Русинов 1981:
11). На тази азбука са напечатани дори произведени-
ята, изиграли основна роля в развоя на новобългарс-
кия книжовен език като „Буквар с различни поуче-
ния― на Петър Берон („Рибния буквар―, който между
1824 и 1862 г. има шест издания), „Българска грама-
тика― на Неофит Рилски (1835) и „Първичка българс-
ка граматика― на Ив. Богоров (1844). Тогава ерудици-

20 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ята на възрожденските книжовници не е могла да оп-
редели отразените в черковнославянската кирилица
особености от фонетиката на руския език. В черков-
нославянската азбука старобългарските букви 2 и 4
са заменени от у /ù/ и ю. Вместо стб. р2ка, з2бъ, зна4
се пише рùка, зùбъ, знаю. Други стб. букви се употре-
бяват с променена звукова стойност ‒ графемата за
предна носова гласна 1 отбелязва звукова стойност я,
а буквата за старобългарската ятова гласна 7 обозна-
чавала звук е ‒ изписването м1со се четяло като мясо,
графичното м7с1ць се чете като месяць (Русинов
1981: 11).
Първите новобългарски книжовници ‒ Паисий
Хилендарски, Софроний Врачански, Йоаким Кър-
човски ‒ не спазват строго черковнославянската гра-
фическа и правописна система, а допускат известни
промени, стремейки се към близост с живия народен
език. През двайсетте години на XIX век започва да се
дискутира въпросът за азбучната система ‒ черков-
нославянска или гражданска ‒ и за въвеждане на го-
ворим народен език. През 1824 г. излиза от печат изк-
лючително важният за просветното дело през Въз-
раждането „Буквар с различни поучения―, повече
известен като „Рибен буквар―, който заема централ-
но място в изграждането на съвременния български
книжовен език (Венедиктов 1979: 246).
Носители на идеите за замяна на черковносла-
вянската азбука са изявените възрожденски просве-
тители Петър Берон, Анастас Кипиловски, В. Нено-
вич и др. Между тях се разгръщат много разгорещени
спорове, като най-същественият е за изписването на
новобългарския звук ъ. Създаденото от тях „филоло-

Мирослав Михайлов
21
гическо дружество― не могло да постигне единство по
отношение на графичната система, но в този период
постепенно навлизат книги и учебни пособия, в кои-
то отделни части са отпечатани с гражданска кири-
лица. Въпреки краткото си съществуване „филологи-
ческото дружество― е първият опит чрез колективни
усилия да бъде решен въпросът за правописното уст-
ройство на българския език.
Друг голям проблем за правописната система е
употребата на две и повече букви за един звук. И след
двайсетте години на XIX век относно правописното
устройство на българския език се изразяват множест-
во становища; понякога едни и същи автори значи-
телно променят своите позиции във времето. Диску-
сиите около устройството на правописа не стихват до
1870 г.
Оформят се множество тези. Привържениците
на едно от направленията отстояват така наречения
исторически правопис. Представителите на друго
направление настояват за фонетичен правопис, ка-
къвто е бил вече сърбохърватският, въведен от Вук
Караджич. Автори от третото направление предлагат
компромисни варианти.
Във връзка с тези направления се оформят три
книжовни правописни центъра, наричани в нашата
литература „школи‖.
1.4.3. Развой на българския правопис през тре-
тата четвърт на XIX век
От средата на XIX век дискусиите за устройство-
то на българския правопис се водят при повишена

22 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
филологическа култура на книжовните дейци. Те
вече добре познават особеностите на старобългарс-
кия език и на черковнославянската редакция и могат
строго да разграничават ролята на графемите в двете
правописни системи. В този период черковнославян-
ската графика вече окончателно отпада. Утвърдено и
общоприето е мнението, че изграждането на ново-
българския книжовен език ще бъде върху народна
основа.
Книжовните дейци осъзнават ясно ролята на
старобългарския език, на който през IX и X век са
направени преводите на братята Кирил и Методий и
който е в основата на просветата и културата на сла-
вянските народи. Сакрализирането на старобългарс-
кия език заедно с така величавия възрожденски пат-
риотизъм от третата четвърт на XIX век подтиква
най-образованите български книжовници да се
обърнат към старобългарската графична система
чрез етимологичен правопис. Книжовниците, пред-
лагащи най-строг етимологичен правопис, изграждат
Пловдивската правописна школа. Възгледите на
тази школа красноречиво са назовани от Н. Геров:
„на сегашний наш язик според свойствата му, прили-
ча му правописание исто такова, каквото е в най-
старите славянски ръкописи― (Мирчев 1975: 76).
Според основателя на Пловдивската правописна
школа Гаврил Кръстевич нужно е правописание „ос-
новано на производството или етимологията паче,
нежели на произношенията― (Русинов 1981: 29). Той се
стреми да бъде въведена изцяло старобългарската
азбука. Широко влияние получава неговата статия
„Писма за някои мъчности на българското правопи-

Мирослав Михайлов
23
сание―, публикувана в цариградското списание „Бъл-
гарски книжици―. Йоаким Груев в своята ,,Основа за
българската граматика‖ (издадена в Белград през
1858 г.) също защитава правописа и азбуката, пред-
ложени от Пловдивската книжовна школа.
Малко след Пловдивската се оформя и Търнов-
ска правописна школа с най-видни представители
Никола Михайловски и Ив. Момчилов. Тя също под-
държа етимологичния правопис, но не така строго и
последователно като Пловдивската.
Пловдивската и Търновската школа имат много
общи идеи за устройството на правописа.
Запазват употребата на ятовата гласна 7 според
мястото и в старобългарския език.
Въвеждат в правописа гласна ы, която е отпадна-
ла от звуковата система на езика още в старобългарс-
ко време.
На мястото на новобългарския звук ъ се пишат
графеми, които са се употребявали в старобългарска-
та писменост; ръка, къща, сън, дъщеря се изписват с бук-
вите 2, ъ като р2ка, к2ща, сънъ, дъщере.
Запазени са краесловните ерове ъ, ь, разграни-
чени на етимологична основа.
Пловдивската школа след съгласните ж, ч, ш
пише буква я: „жяба, жялост, жядувам — чяша, чяс, чя-
кам — шяпка, шярка, шявам (Мирчев 1975: 77).
Идеи за фонетичен правопис. Вече през трета-
та четвърт на XIX век много автори пледират нашият
книжовен език да бъде с опростен правопис. Христа-
ки Павлович в своята „Аритметика или наука числи-
телна‖ (издадена в Белград през 1833 г.) не пише в
края букви, които нямат звукова стойност. Васил Ап-

24
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
рилов предлага азбуката да е само 24 букви (а, б, в, г,
д,е,ж,з,ὶ,к,л,м,н,о,п,р,с,т,у,ф,х,ц,ч,ш),нов
стремежа за опростяване казва, че можем да пишем и
без /ъ/ и /й/. Иван Богоров защитава идеята, че са
ни необходими толкова букви, колкото звукове има-
ме в езика. Същата идея изказва и Л. Каравелов, кой-
то си служи с азбука от 32 букви. Каравелов отхвърля
съществуващото положение, при което един звук се
пише с по няколко букви. Например изписването на
звука ъ в средата на думите с буквите 2, ъ, ь, „когато
тие три букви се произнасят еднакво― (вестник Сво-
бода, бр. 5, от 3. XII 1869 г.), като Каравелов избира
буквата 2; също така писането на звука и с трите бук-
ви ‒ и, ы, i. Л . Каравелов запазва изписването на кра-
есловните ерове ъ, ь и буква 7.
Правописът на Марин Дринов. Практиката на
различните школи и книжовници създава правопи-
сен хаос. Разрешението се постига чрез авторитета и
намесата на Марин Дринов. Според Марин Дринов,
за да се постигне желаният сговор, трябва да се вземат
предвид два фактора: живата българска реч с видо-
измененията и по българските говори и старият бъл-
гарски език в най-древните му правописни паметни-
ци. Тогава всички фонетични свойства и граматични
форми, които се изговарят еднакво във всички облас-
ти, да се внесат в писмения език, както са се съхрани-
ли в живата реч. Когато в диалектите има сериозни
колебания, спорове и противоречия, да се вземе фор-
мата от старобългарския език (Дринов 1990: 194). Не-
ка сега предадем точно думите на М. Дринов, заедно
с техния правопис, за да онагледим факта, че към
края на Възраждането правописът е съвсем близо до

Мирослав Михайлов
25
съвременния си облик: „най-възможний и най-
правий п2ть, по който можем скоро да достигнемъ до
желаемий сговоръ, е следний:
1) Живата българска р7чь вкуп7 съ всичкит7 й
видоизм7нения по разнит7 български области; и
2) Старий български езикъ въ най-древнит7 му
и най-правописни паметници. —
Сл7дъ това, ония фонетически свойства и гра-
матически форми, които с2 обшти, сир7чь еднакви,
въ всичкит7 областни изговаряния, да се внес2тъ въ
писменний ни езикъ, да се внес2тъ ц7локупно, както
с2 се съхранили в живата ни р7чъ, дори и въ такъвъ
случай, когато т7 бих2 противор7чели на 2-рото
главно основание, т. е . на правописанието на старо-
българский езикъ. На прим7ръ: ако думата време на
вс2д7 се изговоря тъй, както е написахме, то така и
да пишемъ, без да гледаме на това, че въ старобългар-
скит7 паметници тя се пише вр7м1. —
Когато пъкъ н7коя дума въ разни м7ста се изго-
варя разно, то това противор7чие да се помирява съ
помошта на 2-рото ни главно основание, т. е . съ по-
мошта на старобългарското правописание― (Дринов
1990: 194).
Марин Дринов предлага следната българска аз-
бука: „Новобългарското азбуке да се състои вече отъ
сл7днит7 31 букви:
а,б,в,г,д,е,ж,з,и(й),к,л,м,н,о,п,р,с,т,у,ф,х,
ц, ч, ш, ъ, ъ, 7, ю, я, 2, 4.― (Дринов 1990: 212).
Предложенията му се посрещат с одобрение и
Дриновата правописна система се налага в българс-
ката правописна система за дълъг период.

26 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1.4.4. Развой на българския правопис в новата
българска държава
След Освобождението се променя характерът на
българския език. Като официален език на новата
държава той се преподава в училище. В училищата се
достига до „правописна анархия―. Липсва държавен
нормативен документ за българския правопис. Пра-
вописът не се преподава еднакво в различните учи-
лища, а понякога учителите в едно училище обучават
учениците по различен начин (Русинов 1981: 53). Това
безредие налага образователните институции да ус-
тановят единен български правопис.
Един от първите опити за нормализация на пра-
вописа прави А. Т . -Балан, който през 1888 г. е начал-
ник за средното образование към Министерството на
народното просвещение. А . Т. - Балан изготвя кратко
указание за правописа и го изпраща до директорите
на училищата. Тогава авторитетът на автора не е бил
достатъчен и предложените от него правила не успя-
ват да се наложат в училищата и в практиката на из-
даваната книжнина (Теодоров-Балан 1945: 132).
По правописния въпрос активна позиция заема
и Беньо Цонев. По повод критики срещу него въоду-
шевеният филолог заявява: „Ако има въпросъ у насъ,
д7то да е най-малко р7шен, то е безъ друго въпросътъ за
българското правописание― (Цонев 1891: 39). Тогава
младият филолог е само на 27 години и в духа на
младостта определя правописа като „единъ изродъ
правописание ... часъ по скоро да се тури въ редъ, да
се постимари това правописно чудовище― (Цонев 1891:
40). За да докаже неустановеността на правописа,

Мирослав Михайлов
27
младият автор анализира откъс от разказ на Иван Ва-
зов и като посочва много непоследователности в из-
писването на думите, достига до извода: „Не, въпро-
сътъ за българското правописание не е р7шенъ, не е
заспалъ; той виси като Домоклевъ мечь надъ нашит7
„книжовници― и надъ сички оние, които иматъ рабо-
та съ български езикъ ... въ България не можешъ
нам7ри дв7 книги съ еднакво, посл7дователно прове-
дено правописание― (Цонев 1891: 43).
Беньо Цонев се изказва за реформа на правописа
като се премахнат онези букви, които нямат звукова
стойност, пледирайки за фонетичен в основата си
правопис: „за с7ки звукъ да земемъ отд7лна буква и туй
то― (Цонев 1891: 44).
През август 1892 г. тогавашният министър на
народното просвещение Г. Живков назначава група
млади езиковеди, които при това са родом от различ-
ните български области ‒ Мизия, Тракия и Македо-
ния, за да изработят проект за единен български пра-
вопис. Комисията от млади учени изработва свой
проект, който съдържа правилните мерки за постига-
не на лесен за усвояване единен правопис. Техният
проект е представен в първата книжка на сп. „Българ-
ски преглед― чрез статията на Л. Милетич „Нашата
правописна реформа― (Милетич 1893: 1 - 32).
Л. Милетич представя проект на филологическа
комисия в състав: И. Шишманов, А. Теодоров, Л. Ми-
летич, И. Георгов, Б. Цонев, Д. Матов, С. Аргиров
(Милетич 1893: 32). Най-общо комисията предлага
следната правописна система на българския език.

28 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1. В основата си правописът да бъде фонетичен,
изграден „въз основа на едно умерено фонетично
начало―.
2. Да отпаднат от азбуката случаите, когато един
звук се бележи с няколко букви: „не бива един и същ
звук да пишем с повече от една буква― (Милетич 1893:
5); „за един и същ звук да се употребiава също така и
същ знак (буква)― (Милетич 1893: 19). Най-напред се
спира на факта, че новобългарският звук ъ в средата
на думите тогава се бележи с две графеми 2, ъ като
предлага да остане знакът ъ и „просто се изхвърля
онаiа буква, чиiто звук се е заменил чрез звука на
другата, еднозначна неi буква― (Милетич 1893: 8). На
следващо място вместо употребяваните дотогава бук-
ви ь и ъ в средисловието да остане само графемата ъ,
позовавайки се на преобладаващите употреби в пра-
вописната практика. По отношение на употребата на
двете графеми в краесловие заявява принципа: „не се
пише нищо там, гдето нищо не се произнася― (Миле-
тич 1893: 8).
3. Остава в правописната система графемата 7,
но само в случаите, когато тя се употребява в позици-
ите на сегашната буква я, и най-общо формулира
съвременното правило за ятов преглас: „оставихме
буквата 7 да служи за напред само там, гдето в кни-
жовния език се произнасiа като iа, а там, гдето се
произнасiа като е, решихме да се пише обикновено е.
И тъi, ще се пише мл7ко, но млечен; в7ра, в7рна,
в7рно, но вéрен, вéрни; цв7т, но цвéтiе, цветовé,
цвéтен― (Милетич 1893: 20).
4. Заменя се буквата й със знака i, при което съ-
четанията я, ю, 4 се пишат като iа, iо, iу, iъ.

Мирослав Михайлов
29
5. Предлага се българската азбука да се състои от
следните28букви:„а,б,в,г,д,е,7,ж,з,и,i,к,л,м,н,о,
п,р,с,т,у,ф,х,ц,ч,ш,щ,ъ―(Милетич1893:20).
7. Въвеждат правило за членуването на имената
от м. р. ед. ч, така нареченото правило за пълен и
кратък член в българския език. Според членовете на
тази филологическа комисия „членната форма стола,
коиiато в синтактично отношение е тъждествена с
формата столът... двете форми синтактично са ед-
накви... членът -а ще се употребiава само след пред-
лог (предложно косвено изражение), а инък членът -
ът. И тъi: столът е хубав; купих столът, но: това е от
стола, — на стола, — под стола, пред стола, — за стола
и пр. моiът син, но: от моiа син― (Милетич 1893: 26).
8. Премахва се буквата й от формите на прила-
гателните имена; от добрий, милий остава добри,
мили, свети (Милетич 1893: 27).
9. Премахва се писането на буквата ъ (2) в окон-
чанията на същ. имена от ж. р и в окончанията на
глаголите; с което се създават съвременните облици
на думите: вода, майка, пиша, викна, стоя, ходя, река,
пека, донеса, доведа, рекат, пекат, донесат, доведат (Ми-
летич 1893: 28).
Изброените по-горе членове на филологическа-
та комисия предлагат и други по-маловажни право-
писни правила. Обявява се, че ще си изработи специ-
ален правописен речник, но такъв не се издава.
Предложеният от филологическата комисия
правописен проект среща сериозен отпор от различ-
ни обществени и политически среди и не се приема
като официален и задължителен. Разгорещени спо-

30 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
рове се водят по почти всички предложени значител-
ни нововъведения в правописната практика.
На страниците на много списания и най-вече в
сп. „Български преглед― се публикуват множество
мнения за устройството на българския правопис, като
част от публикациите съдържат остри реплики меж-
ду участниците в дискусиите. Правописният въпрос
се превръща във важна обществена тема.
Още в първата книжка на сп. „Български прег-
лед― дискусията се разгорещява чрез статията на А.
Теодоров-Балан „Коi е крив за правописниiа въпрос―.
По повод защитата на писането на еровете в края на
думите Балан пише: „вол―, писано без ъ на краiа, им
изглежда като без опашка― (Теодоров-Балан 1893: 34),
сякаш се рисува волът. Тъй като срещу проекта на
филологическата комисия застават множество писа-
тели, един от които е самият Иван Вазов, Балан дис-
кутира ролята на писателите при създаването, обога-
тяването и обработването на книжовен език, но не и
при описването на граматиката и правописа: „Наши-
те противници са показвали и друг път, че блуждаiат
iако много, когато има да говорiат за правописа на
книжнината, за езика на н7коi писател, или за бъл-
гарската граматика. Тиiа понiатиiа те тъi често бъркат
помежду имъ, че неможе iасно да се разбере, за какво
говорiат и против що ратуват― (Теодоров-Балан 1893:
36).
Аргументите на противниците на така нарече-
ния „проект на филологическата комисия― могат да
се обобщят като цитираме статия, публикувана във в.
„Свобода―,
1893 г., бр. 1180: „Призванието на ком-
миссиата б7ше, да разр7ши спорнит7 въпроси по

Мирослав Михайлов
31
нашето правописание, но не и да пр7образява писмо-
то. Коммиссията е направила второто, ... което не с2
искали отъ нея. По единственната тази причина ней-
ното д7ло тр7бваше да се уничтожи―.
От дистанцията на времето и мъдростта на въз-
растта делото на филологическата комисия е предс-
тавено в статията на А. Теодоров-Балан „Д7лото на
седма правописна комисия―. В статията А. Теодоров-
Балан констатира: „Младит7 членове на филоложка-
та комисия не схванаха, че за т7хнит7 западняшки
възгледи не б7ха още подготвени умовет7 дори и на
учителството в България ... бидейки всички членове
и на „Българско книжевно дружество―, тр7бваше та-
мъ да сложатъ обс2ждането и разрешението на Дри-
новата втора задача. Тогава и обществото, и държава-
та щ7ха съвсемъ инакъ да се държатъ спр7мо предп-
риетото правописно новоустройство― (Теодоров-
Балан 1945: 135).
Една малка част от предложените нововъведе-
ния на филологическата комисия остават в офици-
алния правопис, а именно:
‒
членът за м. р. ът, вместо дотогавашният тъ;
‒
писането на представките без-, въз-, из-, раз-
винаги по този начин, а не като бес-, въс-, ис-, рас-
пред беззвучна съгласна.
Правописният въпрос остава трайно в българс-
ката обществена и политическа мисъл. През 1895 г.
министърът К. Величков свиква втора правописна
комисия. Предложенията на тази голяма група про-
фесори (всичките членове на предишната филологи-
ческа комисия), писатели (Иван Вазов) и културни
дейци са представени от Л. Милетич в кратката ста-

32 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
тия „Новата правописна комисия― отново на страни-
ците та сп. „Български прегледъ―. Тази комисия пре-
махва буквите 7, 2, но „двата ера в краiа на думите се
задържат―, въвеждат се нови лигатури, които всъщ-
ност са от старобългарско време, за изписването на
йотуваните вокали ‒ 8, 9 ‒ и графема за йотуване на
у, което предизвиква най-много дискусии. На въпро-
сът за лигатурите за йотуване на вокалите, се отгова-
ря: „за да бъд7ло iасно, че в я се съдържа iота, сир. i,
свързано със а, със е, със у ... защото обществото не
симпатизирало на малкото i, именно заради точката
над него: тиiа чести малки i-та изглеждали между
другите букви като колчета― (Милетич 1895: 163). Тъй
като министър К. Величков скоро бива сменен ‒
предложените правописни реформи не се налагат в
правописната практика.
В следващото правителство министър на прос-
вещението е Иван Вазов.
През февруари 1899 година правописът на Ма-
рин Дринов, Иван Вазов и други е утвърден с реше-
ние на Народното събрание.
Този правопис, наречен Дриновско-Иванчевски,
се запазва до 1921 година, когато е въведен нов.
По времето на правителството на Александър
Стамболийски, през 1921 г., е въведен опростен, поч-
ти фонетичен правопис. В него са изключени буквите
ъ, ь и ѣ, мекостта на съгласните се отбелязва с й, зву-
кът [ъ] се пише с буквата ѫ (голяма носовка).
Правописът на Александър Стамболийски е от-
менен през 1923 година. След свалянето на правител-
ството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923
година, демократичният правопис на Стоян Омар-

Мирослав Михайлов
33
чевски е отменен и заменен със стария исторически
правопис. С правописната реформа от 1945 година в
България е въведен правописът, който с малки изме-
нения е запазен и досега.
Правописната реформа от 1945 година. С ре-
формата 1945 година са направени следните промени:
– премахнати са от азбуката 2, ę, э;
–
не се пишат ь и ] в края на думите, например
дотогавашните форми дом], град], день се опростяват
като – дом, град, ден.
– премахва се ь пред члена -та в съществителни-
те имена от женски род, завършващи на съгласен,
например пролэтьта [пролета], според сегашния пра-
вопис – пролетта.
Книжовната норма от 1945 година също не раз-
решава всички проблеми, свързани с правописа на
съвременния български език. Съвсем малки промени
в правописа са правени и след 1945 година. Напосле-
дък най-дискутираното правило е писането на пълен
и кратък член при думите от мъжки род единствено
число.
Звуковете в езика се променят и това налага да
се променя и правописната система. Кога точно и как
точно да се осъществяват промените в езика е въпрос
на държавна политика. Има езици, в които книжов-
ната норма е консервативна. Такава е английската
правописна система, която не е променяна няколко
столетия.
Българският правопис е твърде непостоянен –
само след Освобождението на България е променян
повече от 9 пъти.

34
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Честите реформи в правописа би следвало да се
разглеждат като сериозни предизвикателства пред
усвояването на правописните норми. Непрекъснати-
те промени в правописа на са желателни. По-
подходящо е да се усвояват и налагат установените
вече правописни правила. Всяка значителна промяна
в езика и правописа прекъсва връзката с достижения-
та на българската култура в миналото. Без специална
подготовка съвременните носители на българския
език като роден трудно четат текстове, написани на
стария правопис отпреди 1945 година, макар време-
вата рамка на проява на правописните норми да е
само петдесет години. Дори лица с филологическо
образование не могат да разчитат точно текстовете,
написани на българския език само преди две столе-
тия.
Истинските достижения на словото и мъдростта
не се създават за един ден. Не бива с лекомислие да се
приема всяка поредна езикова мода. Съществуващата
езикова норма, по възможно най-достъпен начин,
последователно би следвало да се налага в правого-
ворната и правописна практика на българския език.
1.5. ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
В СЪВРЕМЕННАТА КНИЖОВНА НОРМА
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Всяка правописна норма се води от няколко ос-
новополагащи, изходни правила.
Правописът е системата от правилата, които
създават единен начин за писане на думите в даден
език. Правописът осигурява еднаквостта при писане-

Мирослав Михайлов
35
то на думите, улеснява писменото езиково общуване.
Всеки обработен книжовен език има свой правопис.
Правописните системи не са неизменни. Те
периодически се променят. Правописните принци-
пи, въз основа на които се изграждат и уреждат
правописните системи, са фонетичен, морфологичен,
синтактичен, стилистичен, смислов, интонационен и
други.
Правописните и пунктуационните норми на
българския език са установени въз основа на след-
ните основни принципи.
1.5.1. Морфологичен правописен принцип
Според морфологичния принцип морфемите
(представка, корен, наставка, окончание и определителен
член) трябва да се изписват по еднакъв начин, незави-
симо от тяхната позиция в думите. Пишем зъб, нож с б
и ж, а не както ги изговаряме – [зъп], [нош] тъй като
формите в множествено число са зъби, ножове и съот-
ветно кореновите морфеми са -зъб-, -нож- .
Морфологичният принцип се опира на морфем-
ния строеж на думите. Морфемите се пишат, без да се
вземат под внимание промените на звучните и без-
звучните шумови съгласни при говорене. Върху мор-
фологичния принцип са устроени българският и рус-
кият правопис. Ние пишем: раз-ход-ка, макар че произ-
насяме [рас-хот-ка], пишем разпис, но казваме [рас-пис];
пишем разказ, а се чува [рас-кас], разсека, но съответно –
[рас-сека]. Пишем така, защото според морфологичния
принцип морфемите раз- (представка) -каз- (корен), -
ход- (корен) трябва да се пишат винаги по един и същи
начин, независимо от това как се изговарят и пишат в

36 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
думите. При сравнение с други думи се установява
действителният звуков състав на разглежданите мор-
феми – раз-мяна [раз-м’ана], каз-вам [каз-вам], ход-и-х- [ход-
и-х]. Според този принцип и по изтъкнатите съображе-
ния пишем: от-говор, а не според изговора [од-говор],
сбор − [збор], нож − [нош], плод − [плот], град − [грат].
Морфологичният принцип е водещият в бъл-
гарския правопис и прави писмото логическо и моти-
вирано. Основното предимство е, че правописът на
думите може да се проверява. Достатъчно е да наме-
рим сродна дума за проверка: вестник с т, защото в
думата вести е видно, че коренът е -вест- и съдържа т;
също така пишем стъкълце с ъ в първата сричка, тъй
като въпросната гласна, поставена под ударение в
думата ст3клен, е видно, че е ъ.
1.5.2. Фонетичен правописен принцип
Според фонетичния принцип думите трябва да
се пишат така, както се изговарят. Въз основа на фо-
нетичния принцип е устроена сърбохърватската
книжовна норма. Нашите възрожденски книжовници
са познавали добре писмената система на сърбите и
хърватите. Независимо че сърбите пишат с кирилица,
а хърватите – с латиница, се спазва принципът на Вук
Караджич: ,,пиши, както говориш‖.
Фонетичният
принцип в сръбския правопис побеждава и сега те
пишат сладак, слатка, слатко.
Този на пръв поглед много лесен принцип не е
могъл да бъде системно приложен у нас поради мно-
го голямото диалектно разнообразие по българската
езикова територия. Фонетичният принцип е застъпен
в малко на брой думи като гозба, цъфтя, празник, сърце,

Мирослав Михайлов
37
расна, нужно, плешка и др. Казано по-точно – това все
пак са изключения – водещ в българския правопис е
морфологичният принцип.
1.5.3. Исторически (етимологичен) правописен
принцип
Според историческия принцип думите трябва
да се пишат така, както се срещат в древните памет-
ници. Взема се за пример писането в по-стари перио-
ди от развоя на даден език и по създадената вече
книжнина. Затова правопис, устроен на такъв прин-
цип, се нарича исторически или традиционен. Исто-
рически е например сегашният гръцки, френски и
английски правопис. Според съвременния гръцки
правопис звукът (и) се означава по следните 8 начина
ή, ί, όι, ύ, υι, ει, όι, η. Пише се като старогръцки ηδυς –
хедюс, но сега се изговаря [идис] „приятен‖; μυζα
трябва да се чете [мюйя], [миа], „муха‖.
Нашият правопис, до правописната реформа от
февруари 1945 година, в основата си се реализира
като исторически. Днес правописът на думите път,
ръка, град и есен не затруднява никого, дори и съвсем
малко да е ограмотен, но преди 1945 година са се пи-
шели с букви, които не са имали звукова стойност:
п2тъ – [п3т], р2ка – [ръкà], градЪ – [грàт ], есень – [èсен].
Българският език в своето развитие претърпява
наистина големи промени, което прави невъзможно
широкото застъпване на етимологичния принцип.
Днес този принцип се прилага в много малък брой
форми като Георги − изговаряно [Г’òрги], евтин − из-
говаряно [èфтин], втори − изговаряно [фтòри].

38 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1.5.4. Смислов правописен принцип
Смисловият правописен принцип се прилага
най-вече при писането на сложните думи, които се
състоят от два и повече корена. При определянето
начина на писане на дадена дума се анализира зна-
чението на отделните съставки, които я образуват.
Прилага се също така при графичното оформяне на
съставните думи и при избора на определени предс-
тавки. Смисловият принцип е водещ и при писането
на главни и малки букви, за различаването на същес-
твителните собствени от съществителните нарица-
телни имена. Прилага се и в пунктуацията, когато
трябва да се определят границите на простите изре-
чения в рамките на сложното.
1.5.5. Синтактичен и интонационен правопи-
сен принцип
Синтактичният принцип определя членуване-
то на имената с пълен или кратък член. Въз основа на
синтактичното делене на простите изречения в рам-
ките на сложното или на промяната на словореда на
думите в рамките на простото изречение се обосно-
вава употребата на повечето пунктуационни знаци.
Интонационният принцип се отнася към пунк-
туацията, но все пак водещата идея е пунктуацията
да спомогне за правилното интерпретиране на слож-
ното изречение, като го актуализира и го превърне в
комуникативна единица. Интонацията има съпътст-
ваща, допълнителна роля по отношение употребата
на пунктуационните знаци.
1.5.6. Изводи

Мирослав Михайлов
39
Фонетичният правопис е най-близко до живия
изговор. Има редица предимства пред морфологич-
ния и историческия. Недостатък на фонетичния пра-
вопис е това, че трябва често да се реформира. В на-
чалните стадии на всеки език правописът е фонети-
чен. Такъв е правописът на старобългарския език, на
старогръцкия език и други. С течение на времето го-
воримият език се променя, а правописът трябва да се
запазва. След значителни периоди се получават раз-
лики между живия изговор и писането на думите в
даден език. Това означава, че правописът се е проме-
нил – от фонетичен постепенно се е превърнал в ис-
торически. В думите градъ, п2тъ, р2ка отбелязаните
букви са се изговаряли точно със съответните звукове,
с които са написани. В течение на около 1000 години
ъ в края на думите не се изговаря, ь също не се про-
изнася, 2 губи своя носов характер и специфична
звукова стойност на широка гласна между съвремен-
ните вокали о и а. Така неминуемо всеки един право-
пис от фонетичен се променя в исторически. Колкото
по-дълго не е променян даден правопис, толкова по-
вече той е исторически.
Морфологичният правопис е по-труден за усво-
яване, но има предимства пред фонетичния. Дава по-
ясна и постоянна представа за морфемите. Чрез него
се осъзнава връзката между строежа и значението на
думите, а поради това и самите значения се осъзнават
по-добре.
Историческият правопис е най-консервативен и
най-труден за усвояване. За неговото овладяване е
необходимо много време и усилия. Такъв тип право-
пис остава недостъпен за голяма част от обществото.

40
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
В България правописната система винаги е била въп-
рос на държавна политика.
Независимо от силните страни и благоприятни-
те възможности на всеки един от видовете правопис,
идеална правописна система не би могла да се посо-
чи. Съвременният български правопис има своите
невралгични и проблемни точки, но непрекъснати
промени в правописа биха били сериозно предизви-
кателство пред усвояването на съществуващата пра-
вописна система и осигуряване на грамотност като
предпоставка за просперитет и социална интеграция.
Трябва да се подпомага усвояването на съществува-
щата правописна система, за да се осигурява приемс-
твеност на българската култура.

Мирослав Михайлов
41
2. ПРАВОПИСНА СИСТЕМА
НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
2.1. БЪЛГАРСКА АЗБУКА
Съвременната българска азбука се състои от 30
букви. Тъй като се приема, че звуковите типове (фо-
немите) в българския език са 45, от които 6 гласни и
39 съгласни, а буквите 30 – няма съответствие между
звукове и букви.
1. Буквата ь няма звукова стойност и се употре-
бява за означаване на мека съгласна пред о: Жèльо,
партньòр, кльòщав.
2. Буквите ю и я в началото на думата и след
гласна се изговарят като йу, йа – йунàк, войỳвам, йàл,
дрỳгийат; а когато са след съгласна – ю и я смекчават
изговора на съгласната: б’àло, д’ỳл’а.
3. При буквите а и я има случаи на условен пра-
вопис. Тези две букви трябва да се изговарят съответ-
но като ъ и йъ в окончанията на глаголите за 1 л. ед.
ч. и 3. л. мн. ч. сег. вр.: пùша – пùшат (правилно е да се
прочете пùшъ, пùшът), също така и в членните форми
зам.р.ед.ч. –
на бика, до дъба, в кръга (трябва да се из-
говорят като на бик3, до дъб3, в кръг3), същевременно за
я: вървя – вървят (редно е да се произнася върв’3 –
върв’3т), а при членуването деня – денят съответно да
се четат като ден’3, ден’3т.

42
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2.2. БЪЛГАРСКА ФОНЕМНА СИСТЕМА.
ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ФОНЕМА И БУКВА
2.2.1. Общ преглед
Прието е, че българската фонемна система се
състои от 45 фонеми. Тази система се налага през се-
демдесетте години на миналия век. Изговорът на зву-
ковете в съвременния български книжовен език по-
казва, че фонемите са значително по-малко.
Фонемите или звуковете в езика, които различа-
ват думите и словоформите, се делят на вокали (гла-
сове), сонори (сонанти) и консонанти (съгласни). За-
сега в българската наука е прието, че вокалите са 6,
сонорите са 9, а консонантите – 30.
Буквите от нашата азбука са 30; с тях трябва да
се отбелязват 45 фонеми, или звукови типове със
смислоразличителна роля. Това логично води към
извода – българският правопис не е фонетичен – има
много несъответствия между звуковете и буквите за
тези звукове.
2.2.2. Звукова стойност на буквите
Буквите щ и ь нямат звукова стойност. Буквата
щ е наследена от старобългарско време като чрез нея
се отбелязват звуковете ш и т. Такава фонема щ не е
имало в българския език. Няма и сега. Тя е условен
знак за звуковете ш и т, когато са последователно в
думите.
Буквата ь се употребява само за да отбележи ме-
костта на съгласната пред гласна о. Например изго-
ворът на Бòтьо. В това име говорещите български
език като роден произнасят *Бòтйо, но засега не е
прието този изговор да се отбелязва с буквата й, като

Мирослав Михайлов
43
се твърди, че звукът й не може да се среща след съг-
ласна.
Други букви от нашата азбука, които нямат спе-
циална звукова стойност, са ю и я. Тези две букви са
възприети в българския правопис от руската граж-
данска кирилица. В старобългарски са съществували
йотувани гласни – î, 8, но те са имали друга роля.
Например думата поляна в старобългарския език се е
пишела с 8 – поляна .
Днес говорещите български език като роден, ко-
ито нямат филологическа подготовка, възприемат
буквите ю и я като звукове. Така свикват и да ги изго-
варят – като един звук. В съвременен план вече са не-
обходими дълги обяснения, включително пред сту-
денти, за да се докаже, че буквата я отбелязва следни-
те звукови стойности:
–
мекост на предходната съгласна и гласна а;
например в думата бяла да се изговаря – б’àла.
–
съчетание от звуковете й и а, когато буквата я
се намира в началото на думата или след гласна; така
думата яла се транскрибира като [йàла]. Името на ли-
тературния герой Ян Бибиян се произнася със звуко-
вете [йàн бибийàн].
В съвременната речева практика и в двата слу-
чая – бяла и яла – говорещите български език като
роден изговарят една и съща звукова стойност, едни
и същи звукове в двете различни позиции на буквата
я, но по традиция е прието да се каже, че в двете ду-
ми има два различни изговора за я.
При условния правопис на глаголите я има трета
звукова стойност. Това се отнася за глаголите от І-во и
ІІ-ро спрежение, при които чрез буквата я означаваме

44
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
мекост на предходната съгласна и гласна ъ. Напри-
мер глаголната словоформа говоря трябва да бъде
произнесена правилно като [говòр’ъ]. Последният
изговор на буквата я като ’ъ, при условния правопис
на глаголите, е на изчезване в българския език, тъй
като съвременните носители на езика не спазват из-
говора и по-често, и в по-голяма степен произнасят
[говòр’а]. В края на думите (без да имат ударение)
звуковете не се произнасят отчетливо, за да е ясно
разграничено дали говорещото лице казва ’ъ или ’а.
Това правило – за така наречения условен пра-
вопис – се отнася и за членуваните форми на имената
от м. р . ед. ч. с кратък член. При словоформите
ùзпита, момèнта последната гласна а е условна. В
тези случаи с буквата а е отбелязана звуковата стой-
ност ъ и горните думи трябва да се четат [ùзпитъ],
[момèнтъ]. В живата реч, в практиката по-често се
произнася звук а, който в края на думата, понеже ня-
ма ударение върху себе си, е близък по изговор до
/ъ/, казва се редуциран изговор на гласната, която
няма ударение.
Така нареченият условен правопис в българския
език вече не е условен – във формите за м. р. ед. ч. се
пише а и се изговаря редуцирано а – пишем „човека‖
и изговаряме [човèка]. Аналогичен е изговорът и при
формите за първо лице ед. ч. и трето лице мн. ч. на
глаголите от І-во и ІІ-ро спрежение пишем мисля и
четем [мùсл’а].
Това четене на буква а със звукова стойност ъ,
наречено правило за условен правопис, е въведено в
българския език с правописната реформа от 1945 го-
дина. Тогава се приема, че в края на думите няма да

Мирослав Михайлов
45
има буква ], наричана задна ерова гласна. Все пак,
когато е трябвало да се каже [човèкъ], в края на тази
дума имаме звук ъ, който е запазен в членуваната
форма [човèкът]. Днес обаче тази дума се пише „чо-
века‖ с буквата а и се изговаря със звук а. Българските
деца се учат да четат в предучилищна възраст. Рабо-
тата, свързана с подготовка за ограмотяване, акцен-
тира върху готовността децата да извършват анали-
тико-синтетична дейност върху езиковия материал.
Основните насоки на подготовката за ограмотяване
включват:
а) Общо развитие на устната реч у децата;
б) Работа за най-общо запознаване с писмената
реч.
В тази възраст е трудно да им се обясни прави-
лото за условния правопис. Така българчетата свик-
ват да виждат буквата а и при четене също произна-
сят звук а. По-късно, когато книжовната правоговор-
на норма се усвоява на практическа основа – в резул-
тат от правилното ù използване от учителите и изис-
кване за нейното спазване им се казва, че в определе-
ни позиции буквата а трябва да се чете като ъ, но го-
ворещите български език като роден вече са свикна-
ли да произнасят а.
През 1945 година, когато се въвежда правилото
за условния правопис – да пишем а, но да четем ъ, –
не се е предполагало, че ще бъде осъществена звуко-
вата промяна, която днес е факт – да пишем а и да
изговаряме а. Така условният правопис в българския
език вече не е условен; изговорът и правописът са се
изравнили.
Буквата ю също има две звукови стойности:

46
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
–
след съгласна показва мекост на предходната
съгласна и гласна у; така например словоформата
дюля следва да се транскрибира и чете [д’ỳл’а];
– в началото на думата и след гласна ю трябва да
се чете като съчетание от й и гласна у – [йỳли].
От представените примери може да се обобщи,
че в българската азбука има 30 букви. Буквите щ, ь,
ю, я нямат съответни звукови стойности. Особена ро-
ля има буквата а, която при условния правопис тряб-
ва да се чете като ъ. Останалите 26 букви отбелязват
45 звукови типове в българския език.
От тези 26 букви шест отбелязват българските
гласни – а, ъ, е, и, о, у. Но българските вокали, когато
не са под ударение, значително променят звуковата
си стойност, стават по-кратки като времетраене, по-
тесни и по-тихи. Това създава правописни проблеми.
Когато е необходимо да се установи със сигурност как
трябва да се пише дадена гласна, трябва да се намери
сродна дума, където същата гласна да е под ударение.
Например дали да се пише *стакълцè или
стъкълцè. В тези случаи трябва да се извърши така
наречената „проверка‖. Необходимо е да се сравни как
се изговаря същата гласна в друга форма на думата,
където е под ударение, за да може да се установи
нейният правопис. В случая се изговаря ст3клен, от
което следва, че във всичките форми на думите тряб-
ва да се пише винаги буква 3.

Мирослав Михайлов
47
2.3. ПРОМЕНЛИВО Я (ЯТОВ ПРЕГЛАС)
Проблемът за ятовия преглас е един от най-
дискутираните въпроси в развитието на българския
език. Неговото съществуване е от времето, когато са
създадени първите славянски азбуки. Още при въз-
никването на кирилската азбука буквата э се е про-
изнасяла различно по езиковата територия на бъл-
гарския език.
В съвременния български език в едни случаи
старобългарската гласна э (наречена ят) се изговаря
като [’а], а в други се изговаря като [е]. В българските
говори от дълбока древност звукът, който се записва с
буквата э (ят), е бил различен. Писането и изговаря-
нето на э (ят) е представлявало сериозен правогово-
рен и правописен проблем още от създаването на
славянската писменост.
Тази гласна – э, наречена „ятова гласна‖, в пове-
чето български диалекти от източната половина на
България, когато е била под ударение, се е произна-
сяла като я, а когато е без ударение – като е. В запад-
ните български говори ятовата гласна се изговаря във
всички позиции като е.
Относно произношението и правописа на э (ят)
българската книжовната норма би могла да избере
между три варианта:
1. Да се пише и изговаря винаги è – бèл, бèла, бèли
– както е в цялата западна област на България;
2. Да се пише и изговаря винаги 3⁄4 – б3⁄4л, б3⁄4ла,
б3⁄4ли – както е в голяма част от говорите в Югоизточна
България;
3. Да се пише и изговаря или 3⁄4, или è в зависи-
мост от позицията в думата – както е в североизточ-

48
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ната българска говорна област и в централните бъл-
гарски диалекти.
При изграждането на съвременната правописна
норма на българския език е избрана възможността,
при която изговорът на я се променя при определени
условия. Избран е най-трудният за усвояване вари-
ант, при който се изговаря и пише ту 3⁄4, ту è. Както и
да се конструират и онагледяват правилата на право-
писната норма, изговорът на я ще представлява пра-
вописен и правоговорен проблем.
Усвояването на правилата за изговора и право-
писа на променливо я в българския език се затрудня-
ва и от това, че освен „променливо я” в нашия език
има и „непроменливо я‖. В старобългарската писме-
ност това „непроменливо я‖ се пише с буквата 8.
Това непроменливо я (8) остава неизменно (пос-
тоянно) във всички позиции. Съвременните носители
на българския език като роден не могат да различат
кое я е от старобългарската гласна э (ят) и кое я е от
старобългарската гласна 8 (йотувано а). Дори в севе-
роизточните български говори, въз основа на които е
създадено правилото за „променливо я‖, гласната на
мястото на 8 (йотувано а) се е сляла с променливото я
(э) и се прегласява в е в същите фонетични позиции
като променливото я. Например тояга, но тоешка и
тоеги; бяла поляна – бели полени.
В старобългарския език на мястото на съвремен-
натабукваясепишатдвегласни–эи8–бэлипо-
ляни. Вече повече от 1000 години хората, за които
българският език е майчин, не различават звуково
буквите э и 8. Така правилото за изговора и писането

Мирослав Михайлов
49
на променливото я от э и непроменливото я от 8 е
трудно за усвояване.
2.3.1. Основно правило за ятов преглас.
Под ударение и пред твърда сричка пишем 3⁄4;
ако едно от двете условия е нарушено – пишем е.
Твърда е сричката, в която се съдържат гласни,
записани с буквите а, ъ, о, у. Сричката е мека, когато
съдържа гласните е или и, или съчетания от звукове,
отбелязани с буквите я, ю, ь. Ако след променливото
я следват съгласните й, ж, ч, ш, дж, щ (шт) – трябва
да изговаряме и пишем е.
Най-лесни за запомняне са следните променящи
се редове форми:
–
б3⁄4л, но бèли – 3⁄4 се променя в è, защото след-
ващата сричка съдържа една от гласните е или и;
–
сн3⁄4г, но снèжен – промяната на 3⁄4 в è се дължи
на обстоятелството, че следващата сричка съдържа
съгласна от групата й, ж, ч, ш, дж, щ (шт).
–
мл3⁄4х, но мèля тъй като сричката зад промен-
ливото я съдържа една от буквите я, ю, ь.
Разширен вариант на правилото за ятов прег-
лас.
Пише се 3⁄4 и се изговаря 3⁄4 [’à], когато:
1. Думата е едносрична – хл3⁄4б, б3⁄4л, гр3⁄4х, ц3⁄4р, ц3⁄4л;
2. Я е под ударение и следващата сричка е твър-
да (съдържа една от задните гласни – а, ъ, о, у) –
б3⁄4гам, в3⁄4тър, в3⁄4ло;
3. Я е под ударение и е в края на думата – гол3⁄4м,
жив3⁄4, презр3⁄4л, върт3⁄4н.
Пише се е и се изговаря е, когато:

50 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1. Ударението пада на друга сричка (в този слу-
чай е без значение каква е следващата сричка – твър-
да или мека) – бял – белотà; грях – грехòвен; вятър –
ветровè; смях – смех3т;
2. Гласната 3⁄4 е под ударение, но следващата
сричка съдържа:
–
предните гласни е, и – см3⁄4там – смèтки; б3⁄4с –
бèсен; гол3⁄4м – голèми; б3⁄4л – бèли, превърт3⁄4л – превъртèли;
хл3⁄4б – хлèбен;
– меките съгласни (когато след съгласната следва
една от буквите ь, ю, я, то значи съгласната е мека):
др3⁄4мка – дрèмя, в3⁄4х – вèя, кр3⁄4кам – крèсльо;
–
шушкавите съгласни ж, ш, ч, дж, й, (буквата
щ): сн3⁄4г – снèжен; гр3⁄4х – грèшка; н3⁄4кой – нèщо; пр3⁄4к –
прèчка; л3⁄4х – лèйка.
Нека разгледаме няколко примерни модела, при
които се осъществява ятовият преглас според основ-
ното правило.
1. В корена: ц3⁄4л – цèли, хл3⁄4б – хлебàрница,
хлебозавòд; см3⁄4там – смèтки, сметàло; п3⁄4сък – песъчлùв;
л3⁄4гам – леглò и др.
2. В префиксите вся- и ня- за образуване на
обобщителни и неопределителни местоимения и за
наречия: вс3⁄4кога, вс3⁄4ка – всèкиго, всèки, всекиднèвно;
н3⁄4кой – нèчий; н3⁄4колко – неколцùна, неколкоминỳтен.
3. В суфикса -явам за образуване на глаголи: пре-
жив3⁄4вам – преживèя, оп3⁄4вам – опелò, пос3⁄4вам – посèвки.
4. В глаголните окончания за минало несвърше-
но време: жив3⁄4х – живèех; п3⁄4х – пèеше; бл3⁄4х – блèеше;
чет3⁄4х – четèше; б3⁄4х – бèше, но и бе (минало свършено
време) и др.

Мирослав Михайлов
51
2.3.2. Изключения от правилото за ятовия
преглас
1. Когато я е наследник на старобългарската
гласна 8 (йотувано а), не се осъществява преглас –
пол3⁄4на – пол3⁄4ни, каф3⁄4ва – каф3⁄4ви;
2. При група прилагателни, образувани с нас-
тавка -ен – например от съществителното цв3⁄4т се об-
разува прилагателно цвèтен, като във всичките сло-
воформи променливото я винаги си остава è – цвèтна,
цвèтно, Цвèтка;
3. При образуване на някои форми на глаголите
я не се преглася в е и в позиция пред мека сричка –
бро3⁄4, бро3⁄4хме; също така бро3⁄4, бро3⁄4щи (а не броèщи);
4. При малък брой словоформи, чийто правопис
е установен според руски или черковнославянски
образец, имаме è в позиции, които изискват да се пи-
ше 3⁄4 – човèк, дèло, мèстност, зрèлост;
2.3.3. Случаи, в които няма преглас
1. Въпреки наличието на условия за прегласява-
не, във формите за първо и второ лице множествено
число на глаголите от минало свършено и минало
несвършено време, независимо от характера на след-
ващите срички, преглас не се осъществява:
б3⁄4х
–
б3⁄4хме, б3⁄4хте
вр3⁄4х
–
вр3⁄4хме, вр3⁄4хте
чет3⁄4х – чет3⁄4хме, чет3⁄4хте
стрèлях – стрèляхме, стрèляхте.
2. Въпреки наличието на условия за прегласява-
не, при сегашните деятелни причастия в множестве-
но число, независимо че са налице необходимите ус-
ловия, преглас не се осъществява:

52 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
вис3⁄4щ – вис3⁄4щи, сп3⁄4щ – сп3⁄4щи, лет3⁄4щ – лет3⁄4щи
вр3⁄4щ – вр3⁄4щи, чет3⁄4щ – чет3⁄4щи;
3. Въпреки наличието на условия за прегласява-
не при членувани съществителни имена от женски
род единствено число, образувани от минали страда-
телни или минали деятелни причастия + суфикс
- ост -, 3⁄4 не се прегласява в è, въпреки промяната на
ударението (премества се върху определителния
член):
припр3⁄4н (мин. страд. причастие) + -ост - +
-та
>
припряносттà;
закостен3⁄4л (мин. св. деят. причастие) + -ост- +
-та
> закостенялосттà.
4. Когато основната дума е прилагателно име,
както е по-често, то правилото за преглас на 3⁄4 при
промяна на ударението важи:
– р3⁄4дък (прилагателно име) + -ост- + -та > редкосттà
– р3⁄4зък (прилагателно име) + -ост- + -та -> резкосттà
– ц3⁄4л (прилагателно име) + ост + та > целосттà.
5. При думи, в които 3⁄4 е след буква за гласен
звук:
Сто3⁄4н – Сто3⁄4не.
6. При редица глаголи, които в сегашно време
задължително изискват да се спрягат с частица да (те
се наричат глаголи от свършен вид), при тези глаголи
от свършен вид имаме гласната Е, например да
блÈсна, да блÈснеш (и затова се наричат глаголи от I
спр.), образувани с наставка -н -, да блèсна, да плèсна, да
свèтна, да трèсна, да лèгна, да стèгна. Кореновата глас-
ната Е се запазва:
–
във формите за минало време (блèснах, плèснах,
свèтнах, трèснах, лèгнах);

Мирослав Михайлов
53
–
в миналите деятелни причастия (блèснал,
плèснал, свèтнал, трèснал, лèгнал);
–
в миналите страдателни причастия (плèснат,
свèтнат, трèснат).
7. Прилагателните имена, образувани от същес-
твителни + суфикс -ен или -ски, във формите за женс-
ки и за среден род единствено число се пишат и изго-
варят с е, въпреки наличието на условия за преглас:
хл3⁄4б – хлèбна, хлèбно,
гн3⁄4в – гнèвна, гнèвно
цв3⁄4т – цвèтна, цвèтно, зв3⁄4р – звèрска, звèрско
св3⁄4т – свèтска, свèтско, в3⁄4ра – вèрска, вèрско;
8. При новообразувани съществителни имена с
наставка -ка: изр3⁄4зах – изрèзка, нам3⁄4там – намèтка.
9. Редица географски названия са приети според
местния изговор: Брèгово (Видинско), Желèзна (Монтан-
ско), Бèлово.
10. Думи, възприети в книжовния език от запад-
ните български говори, както и някои заемки от рус-
ки език, се пишат с е – бял – избèлвам, звяр – звèрство,
мярка – премèрвам, лято – многолèтна, дял – сдèлка, мяс-
то – премèствам.
11. Думи, в които съвременното я е наследник на
старобългарското 8 (НЕПРОМЕНЛИВО 8):
каф3⁄4в – каф3⁄4ви, 3⁄4ма – 3⁄4ми, пол3⁄4на – пол3⁄4ни,
3⁄4зва – 3⁄4зви, 3⁄4рък –3⁄4рки, л1⁄2ляк – л1⁄2ляци.
12. Обикновено думите, започващи с я, не осъ-
ществяват преглас:
3⁄4ка – 3⁄4ки, 3⁄4ма – 3⁄4ми, 3⁄4д – ядòсан, 3⁄4к – якосттà.
13. В някои случаи и непроменливото я се прег-
ласява (това я, което идва от старобългарското 8):
3⁄4здя – ездàч, колоездàч, ездà.

54
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2.3.4. Дублетни форми по ятовия преглас
1. С промяна на ударението, при което и в двата
случая нормата е спазена: мл3⁄4ко и млекò, м3⁄4сто и
местò;
2. Без промяна на ударението, при което в една-
та форма нормата не е спазена: нев3⁄4ста и невèста,
нев3⁄4рност и невèрност, м3⁄4х и мèх;
3. При няколко съществителни собствени имена
– В3⁄4ра и Вèра, Нев3⁄4на и Невèна.
Ето няколко често срещани случаи на дублет-
ност:
Форми с я
Форми с е
бро3⁄4ли
б3⁄4лка
в3⁄4сна се
в3⁄4свам се
гàлаоб3⁄4д
дес3⁄4тък
др3⁄4мвам, подр3⁄4мвам и
др3⁄4мане
д3⁄4л, д3⁄4лът
яздешкòм
заб3⁄4гна (заедно с много
производни от същия
корен)
зр3⁄4лост, зрялосттà
кр3⁄4сна, кр3⁄4снал
м3⁄4сто
нев3⁄4рност, но само
неверносттà
нев3⁄4ста
броèли
бèлка
вèсна се
вèсвам се
гàлаòбед
десèтък
дрèмвам (заедно с много
други производни от
същия корен)
дел3т
ездешкòм
забèгна
забегнал
зрèлост, зрелосттà
крèсна, крèснал
местò
невèрност
невèста

Мирослав Михайлов
55
незр3⁄4лост
н3⁄4колкомèсечен (заедно
с много производни от
н3⁄4колко-)
об3⁄4д, об3⁄4ди
отс3⁄4нка
пр3⁄4спа
прос3⁄4шки
разр3⁄4д 
стр3⁄4ха
св3⁄4ти, св3⁄4тият
чешм3⁄4н
яздùтен
незрèлост
нèколкомèсечен
нèколкомилиòнен
òбед, òбеди
отсèнка, отсèнки
прèспа
прòсешки
разрèд
стрехà, стрехù
светù, светà, светò
чешмèн
ездùтен
2.4. КОЛЕБАНИЯ ПРИ ПИСАНЕТО
НААИЛИЪВКРАЯНАДУМАТА
В съвременния български език гласната ъ често е
вмъкната, добавена между останалите съгласни, по-
ради това че без гласна ъ не може да се произнесе оп-
ределеното съчетание от звукове. Вмъкването на ъ
става предимно в края на думите при натрупване на
трудно произносима група съгласни. Това ъ се нари-
ча вметнато.
В практиката са се утвърдили следните правила
за писането на а или ъ в края на думата.
1. Ако в другите словоформи на думата (за
предпочитане е формата за множествено число)
гласната, за която се колебаем, отпада – това означава
да пишем ъ – например – „рèкъл” или „рèкал” – тъй
като формата за множествено число е рèкли (тоест

56 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
гласната изпада) трябва да пишем ъ – рèкъл.
2. Ако въпросната гласна не отпада във формата
за множествено число – трябва да употребим буква а:
пùсъл или пùсал – формата за множествено число е
пùсали (тоест гласната не изпада) и трябва да отбеле-
жим а – пùсал.
3. Има една група думи, които завършват на -ък
– п лàмък, кàмък, свùтък, потòмък – те се пишат с ъ.
4. При група съществителни имена от мъжки
род непостоянното ъ се запазва в членуваната форма
и в така наречената бройна форма. Например
цèнтър, цèнтърът, два цèнтъра, но много цèнтрове;
фùлтър, фùлтърът, два фùлтъра, много фùлтри.
5. При членуване на няколко съществителни
имена, завършващи на -ùзъм като социалùзъм,
органùзъм, модернùзъм и т.н . гласна ъ се запазва при
бройната форма, но отпада при членуваната и в
множествено число. Например органùзъм, органùзмът,
два органùзъма, органùзми; модернùзъм, модернùзмът, два
модернùзъма, модернùзми.
Тези бройни форми като „два механизъма‖ са
допустими, но е добре да се избягва тяхната употреба.
2.5. ИЗПАДАНЕ НА СЪГЛАСНИ
В българския правопис не е прието изпадането
на съгласни при изговора да се отразява в правописа.
Има малък брой словоформи, които представляват
изключение от горното правило.
Отпада съгласна -с- от наставка -ски, когато с
наставката се образуват прилагателни имена от думи,

Мирослав Михайлов
57
завършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ (шт) или на -к,
-г, -х, които при образуване на прилагателното се
променят в -ж, -ш . Например от Бургàс + -ски се об-
разува прилагателно бургàски, така също от Разлòг +
-ски имаме производно прилагателно разлòжки.
2.6. ДВОЙНИ СЪГЛАСНИ
В нашия език образуването на думите става чрез
прибавяне на морфеми. На границата между морфе-
мите често се получава група от две еднакви съглас-
ни, така наречените двойни съгласни -тт -, -нн-, -зз- и
други. Тъй като в речта двойните съгласни не се про-
изнасят отчетливо откроени една от друга, това зат-
руднява техния правопис. В такъв случай трябва да се
използват следните правила за правописа на групите
от няколко близки или еднакви съгласни звука.
1. Двойно -нн -
Когато дадената дума във формата си за мъжки
род завършва на -нен – във всички останали слово-
форми пишем двойно нн-: цèнен – цèнна, цèнни;
Когато словоформата в мъжки род единствено
число завършва на -ен, тогава във всички останали
словоформи пишем едно -н -
–
обикновèн, обикновèни,
обикновèна.
2. Групи -зз-, -дд-, -тт - и други двойни съгласни.
Понякога последната съгласна на представката
и първата съгласна на корена съвпадат, в такъв слу-
чай се изписват и двете съгласни – беззвучен, преддве-
рие, оттук.
По отношение на правописа на представките
трябва да знаем, че в българския език има едва дваде-

58 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
сет представки, които се пишат без изменение във
всички думи и форми. Представката в българския
език е без-, няма представка бес- . Затова винаги, кога-
то се колебаем, трябва да пишем без-, така също от-,
пред-, из-.
Според водещия в българския език мор-
фологичен правописен принцип всички морфеми се
пишат по един и същ начин в думите. Представките
се добавят, без да предизвикват правописни промени
в основата на думата.
3. Двойни съгласни при членуването на имената
от женски род
Когато съществителните имена от женски род
завършват на съгласна -т, при членуване се получава
група от две съгласни -тт- Трябва да се изписват и
двете – радост + -та – радостта.
Това е много голяма група съществителни от
женски род, образувани със формант -ост -, и трябва
да се внимава. Необходимо е да знаем следното: оп-
ределителният член -та никога не предизвиква
промени в думите, към които се прибавя. Интере-
сен е следният пример – пустош + -та
–
пустошта,
тук пишем шт (сигурно единственият случай в бъл-
гарския език), без да променяме нищо.
4. Словоформите, образувани от прилагателното
имен, се пишат с двойно -нн -: именно, именният, имен-
ница, именник, именни (дни).
2.7. УДВОЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЗИ
Предлозите в и с се пишат и изговарят удвоени в
случай, че следващата дума започва с начални съг-
ласни в-, ф- или съответно с-, з-, включително и кога-

Мирослав Михайлов
59
то тези предлози се намират пред цифри, които се
изговарят с начално в- или с-, например със себе си, във
Вашингтон, във II клас, със 7 години по-млада. Предлози-
те в и с се удвояват и когато върху тях пада логичес-
кото ударение – „със или без него ние трябва да спече-
лим‖, „във или извън отбора аз живея с мисълта за „Левс-
ки”.
2.8. ПОДВИЖНО Ъ В ГРУПИТЕ
-ЪР-, -ЪЛ-, -РЪ-, -ЛЪ
Главно в стремежа за по-лесно произнасяне на
групи от съгласни звукове гласната -ъ- може да про-
меня своето място в думите. За премятането на -ъ - са
установени следните няколко правила.
1. Основно правило
Когато след групите -ър-,
- ъл-,
- ръ-,
-лъ - следва
една съгласна, групата е -ър-, -ъл-. Когато след група-
та ър-,
- ъл-,
- ръ-,
- лъ - следват две и повече съгласни,
гласна ъ променя своето място и групата е -ръ-, съот-
ветно -лъ -: мърдам, кълцам (по една съгласна – д и ц),
съответно мръдна и клъцна (преместването на гласна -
ъ- се осъществява, тъй като имаме по две съгласни
след нея – в случая -дн- и -цн-) .
2. Правилото за премятането на -ъ - не се спазва в
едносрични думи и когато същата едносрична дума е
втора съставка на сложна дума. В едни случаи група-
та е -ръ-,
- лъ -: връх, гръд, трън, пръв, плъх, едрогърдеста,
островръх. В други – групата е -ър, -ъл-
–
бърз, гърч,
сърп, жълт , вълк. Премятането на -ъ - в едносричните
думи рядко се греши.
3. При група глаголи, които завършват на -вам

60 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
(в граматиките те се наричат вторични несвършени
глаголи), се допускат изключения. Например бърша,
забърша. От този глагол се образува вторичен несвър-
шен с наставка -вам – забърсвам (вече се събират два
съгласни звука -св- след групата -ър-), но мястото на
гласна ъ не се променя и групата е -ър- .
По същия
словообразувателен модел са множество глаголи –
довършвам, запържвам, избръсвам се, разбърквам, прекърш-
вам, скълцвам и др.
2.9. ПРАВИЛО ЗА ПЪЛЕН И КРАТЪК ЧЛЕН
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Правилото за пълен и кратък член в българския
език – в едни случаи да пишем човека, а в други чове-
кът – никога не е съществувало в нито един българс-
ки говорен район. Практиката показва, че членуване-
то на имената от мъжки род единствено число създа-
ва най-големите затруднения при усвояването на
правописните норми на съвременния български
книжовен език. Напоследък започна да се обсъжда
въпросът дали правилото за членуването да се пре-
махне, засега правописната норма изисква това пра-
вило да бъде спазвано.
Тук се представят няколко синонимни правила.
Те имат един и същи смисъл и е достатъчно тяхното
разбиране и компетентности безпогрешно да се при-
лагат в практиката, за да не допуска грешки:
1. С пълен член се членуват думите в имените-
лен падеж;

Мирослав Михайлов
61
2. С пълен член се членуват подлогът или него-
вите определения и сказуемното определение на
подлога;
3. С пълен член се членуват имената или даде-
ната именна група, ако те могат да се заменят в изре-
чението с местоимението той;
4. С пълен член се членуват думите, които се
съгласуват по число със сказуемото (глагола) в изре-
чението;
5. Ако промяната на числото на даденото име, за
което се колебаем как да се членува, задължително
изисква да се промени и числото на глаголната сло-
воформа, за да бъде изречението граматически пра-
вилно, то това име без никакви колебания се членува
с пълен член (това е най-сигурното правило, но него-
вото прилагане изисква най-много време);
6. Пълен член се употребява и когато имена –
заглавия на книги, филми, вестници – се употребяват
самостоятелно: Железният светилник, Последният мо-
хикан, Златоградският говор;
7. Във всички останали случаи се употребяват
кратки членни форми;
8. Определителният член на съществителните
имена от мъжки род има твърд вариант -ът и мек ва-
риант -ят. Обичайно се използва твърдият вариант
-ът (пълна форма) и -а (кратка форма), а мекият ва-
риант се среща в следните случаи:
8.1. При съществителни имена, които означават
професия, дейност, занаят, образувани с деятелните
наставки -ар и -тел – градинар, учител, спасител − гра-
динарят, учителят, спасителят;

62 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
8.2. При съществителните, завършващи на й –
слой, бой, свой – слоят, боят, своят.
8.3. При всички прилагателни имена и при при-
тежателните местоимения, завършващи на съгласна –
красив, строен, рус, мой, наш, техен – красивият, строй-
ният, русият, моят, нашият, техният;
8. 4. При една група от десетина съществителни
имена, които в миналото са завършвали на мека съг-
ласна – ден, зет, кон, път, крал, огън, сън, лакът, нокът,
цар – денят, зетят, конят, пътят, кралят, огънят, съ-
нят, лакътят, нокътят, царят.
Може да се посочат няколко примера:
1. Автомобил__ излезе от пътното платно. На
въпрос „Кой излезе от пътното платно” отговаряме −
автомобилът. По този начин се установява, че думата
автомобил е подлог на изречението и трябва да се
членува с пълен член – Автомобилът излезе от пътно-
то платно.
2. Памид__ изтърсваха небрежно в каци и кошове.
Както казахме вече, подлогът се членува с пълен член.
Подлогът върши действието. В случая извършваното
действие е изсипването на памида. Тогава – кои изтър-
сваха памида. Установява се, че подлогът в това изре-
чение не е назован, липсва. В изречението не е ясно
„Кой изтърсва памида.‖ Думата памид не е подлог. Ду-
мата памид се открива с въпроса Какво изтърсваха....
Би могло да се отговори Изтърсваха него, Изтърсваха
нещо, Изтърсваха памида. Тоест думата памид е допъл-
нение. Така изречението трябва да има следния вид:
Памида изтърсваха небрежно в каци и кошове.
Усвояването на правилото за членуването на
думите в българския език се затруднява от това, че

Мирослав Михайлов
63
словоредът, подредбата на думите в изречението, е
свободен; така подлогът, вършителят на действието,
(който трябва да бъде членуван с пълен член) може
да бъде както в началото на изречението, така също в
средата или в края.
3. Човекът, който там лежи, е мо__ брат. Ясно е,
че думата човекът е подлог на изречението. Кой е мо-
ят брат, Кой там лежи. Но притежателното местои-
мение мой се отнася към думата брат като определе-
ние. Какъв е, кой е този човек – този човек е моят брат.
Особеното на този вид определения е, че те се свърз-
ват с думата, която определят, чрез глагола (най-често
това е форма на глагола съм). Ние задаваме въпрос
чрез формата на съм – Какъв е този човек, Кой е този
човек. Отговорът също е чрез формата на съм – Чове-
кът е моят брат. Такива определения на подлога в
изречението е прието да са наричат сказуемни опре-
деления на подлога, тъй като се дават на подлога в
изречението, но чрез сказуемото. Тези сказуемни оп-
ределения на подлога се членуват с пълен член. Така
разглежданото изречение трябва да бъде: ―Човекът,
който там лежи, е моят брат‖.
4. Но най-важни__, най-първи__ въпрос е въпрос__
можем ли да говорим за тероризъм, когато на хиляди ки-
лометри от родината ни ние сме принудили тамошни__
местен жител да се взриви пред собствени__ си дом.
В това изречение се наблюдават пет случая на
членуване с пълен или кратък член. Можем да при-
ложим най-изпитаното правило като заменяме думи-
те, които трябва да се членуват, с местоимението той.
И ако се получават граматически правилни изрече-
ния, то тогава се членува с пълен член. Така се заменя

64
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
цялата именна група „най-важния, най-първия въпрос‖ с
той и се получава: Той е въпросът, което е граматичес-
ки възможно и затова двете думи се членуват с пълен
член.
По-нататък в същото изречение се наблюдава
―ние сме принудили той да се взриви‖ или ―ние сме го
принудили да се взриви‖. Без съмнение – замяната с ―го‖
е по-подходяща.
Когато думата, за която има колебание как да се
членува, може да се замени с него или го, тогава тряб-
ва да се членува с кратък член. В конкретното изре-
чение се получават относително трудни за разбиране
изреченски структури, но замяната с той е най-често
използваната проверка при определянето на пълния
и краткия член. Така разглежданото изречение тряб-
ва да придобие следния вид: Но най-важният, най-
първият въпрос е въпросът можем ли да говорим за теро-
ризъм, когато на хиляди километри от родината ни, ние
сме принудили тамошния местен жител да се взриви пред
собствения си дом.
5. Пушкин започва поетическата си дейност в годи-
ните, когато окончателно изживяват дните си класи-
цизм__ и сантиментализм __.
Колебанията при членуването на имената в пос-
ледното изречение могат да бъдат разрешени чрез
прилагането на следните правила. Променя се число-
то на глаголната словоформа в изречението; в конк-
ретния случай това означава да се превърне формата
за множествено число изживяват в единствено число
изживява. Тогава се получава изречението „Пушкин
започва поетическата си дейност в годините, когато
окончателно изживява дните си класицизма и сантимен-

Мирослав Михайлов
65
тализма‖. Но литературните течения класицизъм и
сантиментализъм са две и могат да се заменят с место-
имението те. Но тогава ще се получи следното изре-
чение: *„изживява дните си те”, което е граматически
неправилно.
Установява се, че и сказуемото трябва да бъде в
множествено число – Те (класицизмът и сантимента-
лизмът) изживяват дните си. Съответно не е грамати-
чески правилно – Те изживява дните си. Трябва да бъде
–
Те изживяват дните си. Така би следвало да се фор-
мулира изводът, че числото на глаголната словофор-
ма задължително трябва да се съгласува (да се уед-
накви) с числото на думите, за които се колебаем как
да бъдат членувани – класицизъм и сантиментализъм.
По правилото – думите, които трябва да се съгласуват
по-число със сказуемото в изречението, се членуват с
пълен член – в сега разглеждания случай се структу-
рира граматически правилното изречение: Пушкин
започва поетическата си дейност в годините, когато
окончателно изживяват дните си класицизмът и санти-
ментализмът.
И ако прилагането на последното правило за
проверка на членуването се оценява като трудно, то
би могло да се посочи едно практически приложимо,
важно и лесно указание.
След предлог – винаги кратък член. Но ето ня-
колко примера:
1. Дойде с новия си автомобил.
2. В двора растяха и други дървета.
Не е необходимо изобщо да се колебаем – думи-
те новия и двора са след предлозите в и с и без да про-
веряваме – пишем кратък член.

66 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
1. Дойде с новия си автомобил.
2. В двора растяха и други дървета.
Във всеки език се употребяват съвсем ограничен
брой предлози. Те са служебни думи в изречението,
без да могат да назовават. Предлозите изразяват раз-
лични отношения между думите в словосъчетанието
и в изречението. По своя строеж и произход биват
прости и сложни. Ето някои от най-често срещаните
предлози:
без, въз, до, за, зад, из, към, на, над, низ, о, от, пред,
при, след, сред, у, чрез, всред, наред, помежду, измежду,
заради, поради, покрай, вместо, наместо, около, според,
свръх, подир, извън, въпреки, отвъд и други.
След изброените предлози следващата дума за-
дължително трябва да бъде с кратък член.
2.10. ПРАВОПИС НА ДУМИ,
КОИТО ОКОНЧАВАТ НА -ЕЯ, -ИЯ
1. При образуването на звателни форми от съ-
ществителни собствени имена, които завършват на
- ея, -ия, тези окончания се заменят с -йо: България –
Българийо, Доротея – Доротейо.
2. В чужди думи, когато тази комбинация звуко-
ве -ея, -ия, -я вече не е в абсолютния край на думите,
тогава се заменя с -а. Например Италия – италианец,
материя – материален.
3. Правилото има няколко изключения: София –
софиянец, християнин, плеяда.

Мирослав Михайлов
67
2.11. ОКОНЧАНИЯ НА ГЛАГОЛИТЕ
ОТ І И ІІ СПРЕЖЕНИЕ
Глаголите в съвременния български език се
спрягат по три начина, наричани спрежения. Първо
спрежение са от типа аз мия – ти миЕШ, второ спре-
жение аз свиря – ти свирИШ, трето спрежение аз
гледам – ти гледАШ. Глаголите от първо и второ
спрежение в българския език се спрягат по следния
начин:
Аз пея Ние пеем
Аз говоря Ние говорим
Аз мета Ние метем
Аз мисля Ние мислим
В много западни български диалекти, включи-
телно териториите близо до София, се казва: „Не ра-
ботим вече там‖. Този, който „не работим‖, е един чо-
век. Това е ярка диалектна особеност. Но по същата
аналогия се казва: „Аз не работим вече там‖ и в мно-
жествено число „Ние не работиме вече там‖. Формата
за множествено число, която окончава на -ме, се чува
много често дори и в официалните сфери на общу-
ване, по радио и телевизия. Под влияние на западни-
те български диалекти тя се налага в официалната
сфера на общуване, но все пак не e желателна според
съвременната правописна и правоговорна норма на
българския език.

68 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2.12. ПРАВИЛА ЗА СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО
И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА ДУМИТЕ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
2.12.1. Общи особености
Във всеки език непрекъснато възникват нови
думи; някои от тях имат по повече от един корен.
Именно начинът, по който писмено да се отбелязват
новите думи, е неизбежен проблем на всяка книжов-
на норма.
Проблемът за слятото, полуслятото и разделно
писане на думите е най-трудният въпрос в съвремен-
ния български правопис. Засяга думите, образувани
от повече от един корен, и така наречените съставни
думи. Лексикалният състав на всеки език се променя
много бързо и поради това проблемът за писането на
сложните думи не може да бъде решен еднозначно и
завинаги.
Една част от сложните думи изчезва от активния
лексикален състав на българския език. Например
„селкоп‖, „наркоп‖ се характеризират като високоф-
реквентни преди повече от две десетилетия, но днес
вече не се употребяват. От друга страна, в езика неп-
рекъснато се образува лексика, която назовава нови
понятия от обществено-икономическия живот.
За навлизащите в езиковата практика нови думи
нашата правописна норма няма и не може да има ус-
тановена правописна традиция и затова колебанията
са значителни. При създаването на правописни реч-
ници списъкът от нови думи непрекъснато се обога-
тява; дават се отделни приложения за най-новите
сложни думи, навлезли в състава на общоупотреби-
мата лексика.

Мирослав Михайлов
69
Сложните думи имат повече от една основа. В
съвременния български книжовен език сложните ду-
ми се пишат слято или полуслято, а съставните думи
и синтактичните съчетания – разделно.
Сложните думи представляват една цялост от
две или повече основи с точно определено място,
свързани чрез съединителна гласна -о -,
-е- или
-и-
(понякога завършекът на първата основа поема роля-
та на съединителна гласна):
Син-е-ока, товар-о -разтоварач, зем-е -разделяне.
Двете основи може да се свържат и без съедини-
телна гласна:
емайллак, седемместен.
При слятото и полуслятото писане на думите
водещ е смисловият принцип. Писането на сложните
думи се основава на смисловото отношение между
изграждащите ги основи – равноправно (съчинително)
и неравноправно (подчинително). Прилагането на тези
правила изисква да се познава отлично значението на
сложната дума и значението на всяка от нейните със-
тавки поотделно. При случаите с неравноправно отно-
шение едната основа е главна, а другата – подчинена.
Например сложната дума русокоса. Тя има две
основи – образувана e от прилагателното рус и същес-
твителното коса. Най-напред е важно да се установи,
коя от двете основи, от двете съставки на сложната
дума, има по-съществена роля при образуването на
общото значение. В случая бързо достигаме до изво-
да, че по-важната съставка е коса, а с по-слаба роля е
прилагателното руса. Основата, която носи същността
в значението на сложната дума, наричаме главна осно-
ва, а съответно другата – подчинена.

70 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
По същия словообразувателен модел биха могли
да се създадат много сложни думи с главна основа
коса и различни подчинени основи – всички се пишат
слято: русокоса, чернокоса, червенокоса, къдрокоса.
Освен смисловото отношение между съставящи-
те основи, правописната норма взема предвид и мяс-
тото на главната и подчинената основа. Получават се
две възможности: главна основа – подчинена основа и
подчинена основа – главна основа.
Всички сложни съществителни имена, които са
от типа подчинена основа – главна основа, се пишат сля-
то. Част от тях могат да имат съединителна гласна -о -
или -е- между основите – десет-О -левка, други нямат –
десетдневка. Важно е, че при определянето общото
значение на сложната дума, една от тях има водеща
роля, а другата само допълва общото значение. От
този тип сложни думи по-надолу сме определили
множество видове.
Сложните думи от типа главна основа – подчинена
основа се пишат полуслято, тоест с дефис: заместник-
директор, кандидат-студент, вагон-бюфет.
Тези общи правила имат своя специфика по от-
ношение на конкретното им приложение при отдел-
ните части на речта.
2.12.2. Слято писане на сложни думи
1. Пишат се слято сложни съществителни имена,
чиято първа част е подчинена, тъй като доуточнява
значението на втората, главната основа; подчинената
част често е съкратена и не носи ударението върху
себе си: авиомоделизъм, автомивка, автопилот, агропо-
литика, астроботаника, аудиокасета, афроамериканец,

Мирослав Михайлов
71
биосфера, болногледач, вибробетон, видеоклип, геополи-
тика, евроинтеграция, екосистема, електроуред, енерго-
система, етнополитика, зоосвят, компактдиск, контра-
разузнаване, космофизика, макроклимат, масмедии, мик-
ропроцесор, миникалкулатор, наркоканал, новодомец, розо-
варна, системоператор, фотоувеличение, фотофиниш,
хидросистема, югомедии, ярмомелка.
2. Пишат се полуслято съществителните собст-
вени имена (имена на хора), които са образувани с
първа съставка Лъже- или Псевдо- – Лъже-Димитър, Лъ-
же-Нерон, Псевдо-Вергилий. Когато съставката „лъже‖ не
образува име на човек се пише слято: лъжесвидетел,
лъженаука, лъжепророк, лъжеучение и все така без никак-
во изключение.
3. Слято се пишат съществителните имена, при
които подчинената първа съставка на сложната дума
е числително име, което обикновено се свързва с
главната основа без съединителна гласна: двоеточие,
двуличие, двуезичие, двуколка, двукрак, петак, петдесе-
так, стотачка, стохилядник, тригодишнина.
4. Когато подчинената първа съставка на слож-
ната дума е числително име, но числителното име е
написано с цифри, те се пишат с дефис: 10-годишнина,
5-минутен.
5. Имена на местности, населени места и праз-
ници, в които първата основа е съществително собст-
вено име, се пишат слято: Васильовден, Йордановден,
Ивановден, Гергьовден, Никулден, Благоевград, Ботевград,
Симеоновград.
6. Сложни съществителни, чиято първа съставка
е повелителна глаголна форма, се пишат слято: бут-
николиба, кърпикожух, лайкучка, лапнишаран, нехрани-

72 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
майко, препъникамък, прескочикобила, развейпрах, рит-
нитопка, скубисвекърва, стърчиопашка, Браниполе, Чуй-
петльово.
7. Сложни съществителни имена, чиято първа
съставка обикновено е съществително от чужд произ-
ход, свързано с главната основа без съединителна
гласна, също се пишат слято: айскафе, джазбенд, джем-
сешън, пийпшоу, плейбек, сноуборд, стийпълчейз, тайма-
ут, тийнпоколение, туроператор, уебстраница, феърп-
лей, фрезмашина, шорттрек, яхтклуб.
8. В по-ново време в езика непрекъснато възник-
ват нови и нови съчетания от думи. Част от тях са от
международната лексика, а други възникват на осно-
вата на утвърдени в нашия език думи. Принципно се
приема следното:
8.1. Ако двете съставки на сложната дума могат
да се употребяват поотделно в езика, без задължител-
но двете думи да са обвързани в контекст, то тогава и
при съчетаването им трябва да се пишат разделно.
Например в българския език е утвърдена лексемата
„бизнес‖. Тази дума се употребява в много словосъче-
тания като бизнес вечеря, бизнес виза, бизнес операция,
бизнес среща, бизнес туризъм, бизнес хотел и десетки
такива думи, всяка от които се среща самостоятелно в
книжовната форма на българския език. Всички те се
пишат разделно.
8.2. Когато една от двете съставки на сложната
дума не може да се употребява самостоятелно в езика,
то тогава при съчетаването им трябва да се пишат
слято. Например словоформата бизнесмен се пише
слято, въпреки че едната основа е бизнес, но следва-
щата „мен‖ не е приета в книжовния стандарт, въпре-

Мирослав Михайлов
73
ки че се среща в речта на по-младите носители на
езика. Най-често едната съставка е съкратена от чуж-
да дума: авто-, агро-, аудио-, био-, гео-, м акро-, микро-,
мото-, нарко-, порно-, психо-, теле-, фото-, хидро- и мн.
др. Получените лексеми като афроамериканец, макрои-
кономика, наркотрафикант, порноиндустрия се пишат
слято, което не създава правописни проблеми.
8.3. Когато една от съставките е съкратена дума
от чужд произход, но оформена като съкращение, се
пише разделно. Например TV индустрия, HIV вирус
и др.
9. Сложни прилагателни имена, при които пър-
вата съставка допълва значението на втората, получа-
ва се типът подчинена основа – главна основа, който
беше подробно разгледан в типа „русокоса‖: вечнозе-
лен, взаимноперпендикулярен, вътрешнопартиен, външно-
политически, гореизбран, долупосочен, дълбокоуважаем,
душевноболен, здравноосигурителен, изумруденозелен,
крайноляв, крайнодесен, мастиленозелен, медночервен, об-
щопознат, огненочервен, правопропорционален, светлосин,
световноизвестен, средноаритметичен, старобългарски,
сърдечноболен, яркочервен.
10. Много близо до последния словообразувате-
лен модел са словосъчетанията от наречие и прилага-
телно име, при които наистина първата дума опреде-
ля, доуточнява значението на втората, но двете още
не са се слели в една лексикална единица. Например
словосъчетанието зверски убит. Важна особеност на
тези словосъчетания е възможността двете думи да
променят своето място една спрямо друга. Допусти-
мо е изречението „Той беше убит зверски‖. Съответно

74
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
не е приет следният словоред, въпреки че е възможен
„Той беше болен сърдечно‖.
Така съвременната правописна норма установя-
ва да се пише сърдечноболен и същевременно зверски
убит, много надарен, изключително показателен.
11. Слято се пишат сложни прилагателни, полу-
чени от съчетанието на числително име и съществи-
телно име: шест места – шестместен, пет години –
петгодишен, три страни – тристранен и други.
11. 1. Когато числителното е цифра, тогава пи-
сането е с дефис: 15-дневен отпуск, 18-годишна прия-
телка (Съчетаването на двата примера прави романтич-
но приключение), 100-годишна война, 45-градусов, 105-
килограмов.
12. Сложни прилагателни, образувани от слово-
съчетание на прилагателно и съществително име,
представляват безспорен словообразувателен модел.
Важно е в речта да съществува словосъчетание от
прилагателно и съществително име. Например военна
политика, литературна критика. В тези словосъчета-
ния е по-добре да се каже, че опората, по-важната
съставка на словосъчетанието, е съществителното.
Така например опората политика може да бъде пояс-
нена с външна, вътрешна, социална, образователна и така
нататък. Така лесно се достига да извода, че прилага-
телните външнополитически, вътрешнополитически
следва да се пишат слято, тъй като са от типа подчине-
на основа – главна основа.
13. Сложните прилагателни, които са образува-
ни от лично и фамилно име на дадена личност, се
пишат по два начина, в зависимост от тяхното значе-
ние. Първият се онагледява с примера: Отец-

Мирослав Михайлов
75
Паисиевата история е първият повик за Възраждането на
българите. В случая сложното прилагателно Отец-
Паисиевата определя историята лично на Паисий Хи-
лендарски, която е негово притежание. Вторият тип
ще бъде представен чрез следната ситуация. Вие сте с
приятели на ресторант. Но когато идва време да се
плати сметката, излизате ненадейно нанякъде и така
избягвате да участвате в плащането. Тогава Вашата
постъпка ще бъде байганьовска. Но това не е постъпка
на литературния герой Бай Ганьо, а Ваша.
Посочената житейска ситуация онагледява
следното правило.
Сложните прилагателни, образувани от личното
и фамилно име на човека, се пишат полуслято – с
дефис и с две главни букви – когато определят явле-
ние, свързано лично с този човек – Гео-Милева поема,
Иван-Вазов роман и др.
Когато прилагателните определят дадена пос-
тъпка по тип – кралимарковска крачка, елинпелиновски
подход и други, – се пишат слято и с малки букви, но
това не е крачка на Крали Марко или подход на Елин
Пелин, а на други хора, които постъпват като тях.
14. Сложни наречия, образувани от предлог и
наречие, се пишат слято: довчера, оттук, натам, отта-
тък, наведнъж, насетне, наскоро, отведнъж, наблизо, вдясно,
накъде, завинаги, отскоро, отсега, бездруго, вляво, догоре,
надълго, надясно, отнейде, отпосле, поотделно, наоколо,
наопаки, направо, накриво, наяве, наготово, нависоко.
Трябва да се отчете, че основният критерий е
постигането на цялостно, единно значение. Понякога
смисълът предполага, че не става дума за едно слож-
но наречие, а за съчетание от предлог и наречие.

76 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Например Живея на широко. Но тук трябва да се раз-
бира Живея в голямо жилище. Важно е да се знае, че в
такива случаи бихме могли да допълним и друго на-
речие – Живея на много широко място. Разбира се, та-
кива двусмислени изрази са нежелателни. Те обичай-
но се получават при предлога „на‖: Стигнах на връх
Рожен, Раздадох на ред по пет бири. Подобни случаи са
следствие от прекомерната употреба на предлога
„на‖ в съвременния български език и това би следва-
ло да се избягва.
15. Слято се пишат и думите, образувани от
предлог и съществително име. Например всъщност,
докрай, наслука, насън, насреща, наред, отсреща, подред,
призори, подръка, вследствие, догодина, накуп, налице, на-
сила, навреме, околовръст, нащрек и други.
При тези случаи е важно дали думата е наречие,
или просто съчетание от предлог и съществително. В
детската песничка се пее: „Насреща му задал се един
кръвожаден вълк‖. Но вече порасналите деца казват:
„Отивам на среща с ...‖, „На любовна среща, на бизнес
среща и така нататък. Когато между предлога „на‖ и
следващото съществително може да се постави друга
дума, тогава предлогът и съществителното трябва да
се пишат разделно.
Може също да се посочи примера: „Слагам на ред
по един човек‖, в смисъл на всеки ред, на всяка редица.
Смисълът на изречението обикновено е достатъчно
ясен – дали това е сложно наречие, или съчетание от
предлог и съществително име.

Мирослав Михайлов
77
2.12.3. Правопис на отрицателната частица „не”
1. Отрицателната частица „не‖ се пише слято,
когато с нея се образува нова дума с противоположно
значение. Например от мил и частицата „не‖ – немил .
По същия словообразувателен модел са недраг, непри-
ятен, несимпатичен, неистина, нещастие, неведнъж, не-
доверие, немирен, негласно, незнаещ, неузрял, невъзпитан,
недочувам и други.
2. Понякога върху отрицателната частица „не”
пада логическото ударение на фразата. Така ще бъде
например в следния случай. Този брак беше НЕ щастие,
а робство. Спах НЕ спокойно, а цяла нощ сънувах кошма-
ри. В този особен случай частицата „не‖ се пише от-
делно от следващата дума.
3. Частицата „не‖ се пише слято със следващата
дума, когато в езика не съществува словоформа без
нея: небрежен, невинност, невзрачност, негатив, негоду-
вам, негодяй, неминуем, невежа, неведение.
4. Отрицателната частица „не‖ се пише слято
при сегашните деятелни причастия и при миналите
свършени деятелни и страдателни причастия: непу-
шещ, неотложен, небоядисан, неуспял, неузрял. Тези сло-
воформи в изречението играят роля на прилагателно
име. Например: Откъсна неузрял плод. Непушещ колега
влезе в стаята и ни направи забележка.
5. Когато причастните форми изпълняват роля
на сказуемо в изречението, тогава писането на части-
ца „не‖ ще бъде отделно: Автобусът не успял да вземе
завоя.
6. Разделно се пишат деепричастията и минали-
те несвършени деятелни причастия: Не желаейки да

78 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
говори с никого, той напусна стаята. Не можел да става
от леглото.
Трудно е да се диференцират всичките видове
причастия. По-подходящо и лесно за прилагане ще
бъде да се разсъждава според следните семантични
критерии.
Когато с причастната форма се назовава дейст-
вие – прилага се разделно писане; когато се характе-
ризира пасивен признак – се изисква слято писане.
6. Отрицателната частица „не” се пише отделно
от глаголите: не говоря, не виждам, не чувам, не разбирам.
2.12.4. Полуслято писане
Полуслято – със съединителна чертица (дефис) –
се пишат думите, при които се осъществява равноп-
равна връзка между основите. Най-често между със-
тавките на тези сложни думи би могло да се постави
съчинителният съюз „и‖.
І. Полуслято писане при съществителни име-
на с равноправна връзка между основите
1. При съществителни имена с противоположно
значение между двете съставки на сложната дума:
внос-износ, товаро-разтоварач, вземане-даване, покупко-
продажба, пренос-превоз.
2. При съществителни имена с равноправна
връзка между основите, между които може да бъде
добавен съюз „и‖: плод-зеленчук (плод и зеленчук), зида-
ро-мазач, касиер-домакин.
3. От същия тип са сложните, двойни лични и
фамилни имена: Жан-Мишел, Иван-Александър, Мария-

Мирослав Михайлов
79
Десислава, Ана-Мария, Константин-Кирил, Иванова-
Мирчева, Тъпкова-Заимова, Каневска-Николова и други.
4. Сложни имена на държави, населени места
или местности: Австро-Унгария.
ІІ. Полуслято писане при прилагателни имена
с равноправна връзка между основите
1. Сложни прилагателни, между които би могло
да се добави съюз „и‖: архитектурно-художествен, ау-
дио-визуален, българо-английски, българско-гръцки, бяло-
зелени, бяло-зелено-червен, военно-патриотичен, горчиво-
сладък, енергийно-суровинен, звуково-буквен, здравно-
медицински, инженерно-строителен, кисело-сладък, нрав-
ствено-естетически , природо-математически, студено-
влажен, черно-бял и други.
Затрудненията при писането на тези сложни
прилагателни идват от тяхното необозримо разнооб-
разие. Понякога е трудно да се разбере дали имаме
подчинителна връзка, или двете съставки са равноп-
равни. Добре е да не се прекалява със създаването на
сложни прилагателни имена, а да се пише съюзът „и‖
между тях. Така текстът би бил по-четивен.
2. Сложни прилагателни, образувани чрез пов-
таряне на едното прилагателно, макар и леко проме-
нено с представка, наставка, или чрез прилагателно с
близко или противоположно значение: бит-пребит,
важен-важен, гол-голеничък, немил-недраг, един-единствен,
пиян-залян, сит-пресит, чул-недочул и други.

80 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ІІІ. Полуслято писане при други части на реч-
та с равноправна връзка между основите
1. Сложни наречия за приблизителност: година-
две, два-три, ден-два, десет-петнайсет, дузина-две, шест-
седем. Ако са написани с цифри, отново се пишат с
дефис: 7-8, 20-30, 1000-2000 и др.
2. Сложни наречия, образувани от две равноп-
равни съставки. Повечето от тях са отдавна фразеоло-
гизирани изрази: бързо-бързо, горе-долу, днес-утре, лека-
полека, тук-там, едва-едва, веднъж-дваж, напред-назад,
насам-натам, кажи-речи, чупи-купи и др.
3. Полуслято се пишат сложни наречия и неоп-
ределителни местоимения, образувани с частици
еди-, що-, годе и др.: еди-кога си, еде-кой си, току-що, що-
годе и др.
4. Сложни междуметия, които са с разнообра-
зен състав, но при тях условно се приема, че са об-
разувани от равноправни съставки: бау-бау, бим-бам-
бум, гу-гу, дрън-дрън, дрън-дрън, леле-мале, мрън-мрън,
мале-мале, чик-чирик, шушу-мушу, цигу-мигу, у-ха-ха
и много други.
ІV. Особени случаи при полуслятото писане
1. Една група сложни съществителни, при които
се наблюдава неравноправна връзка между основите,
но главна е първата основа, а втората само доуточня-
ва значението на първата, се пишат полуслято. Нап-
ример по това правило се пише думата съдия-
изпълнител. В случая се приема, че съставката „съдия”
е по-важната, а втората основа „изпълнител‖ само до-
уточнява какъв точно е съдията. Така са образувани
думите генерал-лейтенант, вагон-ресторант, капсул-

Мирослав Михайлов
81
детонатор, министър-председател, кандидат-студент,
заместник-директор, началник-цех и други.
Когато към такъв словообразувателен тип слож-
ни съществителни се добави и трета дума, то тогава
третата дума се пише разделно: заместник началник-
цех.
2. При полуслятото писане на съществителните
имена трябва да се внимава дали съчетанието е слож-
на дума, или словосъчетание от две самостоятелни
думи. В такива случаи е необходимо да се направи
проверка за това как се променят граматически двете
съставки.
В българския език определителният член се
прибавя към края на словоформата. Където се слага
членната морфема – там е краят на думата. Когато
имаме една сложна дума, при формообразуването се
променя цялата съставка. Например: Кандидат-
студентът влезе. Имаме много кандидат-студенти. При
словосъчетанията се променя първата съставка. Нап-
ример съчетанията къщата музей, писателят реалист,
поетът революционер, ракът пустинник, романът епопея,
самолетът изтребител. Съответно при множественото
число формите са писателите реалисти, романите епо-
пеи.
3. Традицията е много силна при няколко разп-
ространени в художествената литература, фолклора
и разговорната реч словосъчетания, които се пишат
полуслято. Това са малък брой думи като брилянт-
сълза, гайтан-вежди, ден-година, жар-птица, очи-череши,
снага-топола и други. Тези атрибутивни словосъчета-
ния имат специална употреба, строго установен сло-

82 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
воред и в езика не се налага да се образуват техни
форми за множествено число.
2.12.5. Разделно писане
Разделно се пишат съставните думи.
Основен критерий за различаването на сложни-
те думи от съставните е граматическата самостоятел-
ност. Когато първата съставка се променя при фор-
мообразуването – това се определя като разделно пи-
сане. Например майстор зидар или съчинение разсъжде-
ние. При тях формоизменението засяга първата със-
тавка. Майсторът зидар дойде. Съчинението разсъждение
дава възможност за изява на самостоятелното мислене.
Би могло да се разсъждава и за възможността
между двете думи да се добавят предлози или да се
правят словоредни размествания. Например държава
собственик. Това словосъчетание би могло да се раз-
ширява като държава, която е собственик, държава в ро-
лята на собственик е лош стопанин.
Когато първата съставка пази граматическата си
самостоятелност и се променя при формообразуване-
то – се прилага разделно писане. Приема се, че дума-
та е непроницаема в своя лексикален състав. Непро-
ницаема означава, че вътре в нея не може да се при-
бавят никакви граматически морфеми, други наре-
чия или частици.
Развитието на българския език постепенно вър-
ви към сливане на предлозите със следващата дума.
Поради обвързване на употребата предлогът и след-
ващата дума са слели своето значение. Така думи ка-
то отсреща, призори, подръка се пишат слято.

Мирослав Михайлов
83
Разделно писане е установено, когато съчетани-
ето на предлога със следващата пълнозначна дума не
образува смислова цялост: от къщи, у дома, по твоему,
по приятелски. Тенденцията в езиковото развитие е да
се слее писането и на тези съчетания от предлог и
друга самостойна дума.
Съществува правилото, че когато името зад
предлога е членувано, то тогава предлогът се пише
разделно. Например вкъщи, но в къщата, през главата
и други. Важен все пак е критерият за изградената
семантична цялост и непроницаемост на лексикална-
та единица.
Наречието навремето се пише слято и представ-
лява формално изключение от горното правило. Но
тъй като при това съчетание от предлог и членувано
съществително име отдавна е установена обща се-
мантика и обвързана употреба, възприето е то да се
пише слято. Но при словосъчетанието „през времето”,
вече е наложащо разделното писане, тъй като пред-
логът и съществителното все още не са изградили
свое цялостно и единно значение. Основният показа-
тел за разделното писане е запазената самостоятел-
ност на думите.
2.13. ПРАВОПИС НА ГЛАВНИ БУКВИ
2.13.1. Общи особености
Употребата на главни букви няма отношение
към устната езикова практика. Чрез главни букви се
отделят съществителните собствени от съществител-
ните нарицателни имена. В устната реч такова зри-
телно разграничаване (а оттам и правописно) не се

84
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
прави. Въпреки това общуването се осъществява без
никакви проблеми. В бъдеще не бива да се разширява
употребата на главни букви. Например практиката за
писане на главни букви със стилистична функция –
правописът се усложнява излишно.
Писането на главни букви в българския език се
води от няколко основни принципа.
1. Морфологичен
Морфологичният принцип разграничава двете
главни групи имена – съществителни собствени и
съществителни нарицателни. Писането на главни
букви прави съществителното име уникално.
2. Синтактичен
Синтактичната обусловеност на главните букви
е свързана със строежа на текста, с мястото на думата
в него и с конкретните препинателни знаци. Главна-
та буква отбелязва началото на изречение. Пунктуа-
ционният знак определя интонацията на дадено из-
речение с оглед на комуникативното му предназна-
чение.
3. Графичен
При оформяне на рубрики и цитати употребата
на главни и малки букви зависи от субективната пре-
ценка на автора. Той преценя как трябва да структу-
рира своята рубрика и от това зависи дали ще упот-
реби главни букви.
2.13.2. Морфологична употреба на главни букви
1. Собствените имена на лица, животни, инсти-
туции, географски обекти, политически партии, на-
селени места, фирми, марки и т. н . се пишат с главни
букви: Цветелина, Лъчезар, Белчо, Рекс, Пловдивски уни-

Мирослав Михайлов
85
верситет, Родопите, Западна Тракия, Смолян, списание
„Паралели‖, маратонки „Пума‖, кола „Фолксваген‖.
Важно е съществителното собствено име да назовава
единствен обект, с цел да го определи и индивидуа-
лизира. Ето например следното изречение: Взех Цве-
тето с мене. В това изречение само главната буква
може да създаде яснота дали говорещото лице има
предвид цвете, или жена с такова име. В рамките на
по-широк контекст ще бъде ясна семантиката на съ-
ществителното и без главната буква.
В повечето случаи собственото име е само инди-
видуално, без оглед на езиковия контекст, в който е
поставено. В това отношение езикът е строго логичен.
С каквато и буква да се напишат собствените имена
(Стоян и стоян) те винаги са само индивидуални
имена и никога нямат друго значение в езика. Имен-
но затова писането на главни букви при съществи-
телните собствени имена се усвоява лесно.
2. Двойните лични и фамилни имена, когато са
написани със съединителна чертица, се пишат с две
главни букви: Ана-Мария, Каневска-Николова, Кръста-
нова-Шамбурова и др.
3. С главни букви се пишат прозвищата и псев-
донимите: Апостола, Ричард Лъвското сърце, Белия кон.
4. С две главни букви се пишат предпоставени
разширени приложения на неголям брой историчес-
ки личности и литературни герои: Баба Тонка, Бачо
Киро, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Патриарх
Евтимий, Хаджи Димитър. Това са наистина много
малък брой исторически личности. Иначе писането
на тези разширени приложения би създало сериозен
правописен проблем. Така например се пише дядо

86 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Младен, бай Марин и в изключителния случай се пише
Дядо Иван, но това е само единичното собствено наз-
вание, с което българските писатели назовават Русия.
Също така се пише Бай Ганьо, но само в единствения
случай – за Алековия герой.
5. С главни букви се пишат формите за учтивост
в писма, поздравителни адреси и други официални
документи:
Драги колеги, благодаря Ви за подкрепата...
Уважаеми господин Директор, обръщам се към Вас...
В неофициален текст не се пише главна буква:
Здравейте, колеги, изпращам ви поздрав от Карибите.
6. Прието е с главна буква да се пишат имената
на Бога, като Господ, Бог, Исус, както и всички местои-
менни и други форми, с които се споменава за Него: И
Бог Отец, Който ме е пратил. Нито гласа Му сте чували
някога, нито образа Му сте видели, но носете Неговото
слово постоянно в себе си.
7. С начална главна буква се пише текстът след
обръщение, ако е отделено със запетая и се започва
задължително на нов ред:
Уважаеми господин Директор,
Искам да ви уведомя, че съгласно действащите на-
редби трябва да ми увеличите заплатата.
8. С една главна буква се пишат съставните име-
на на географски обекти като Средна гора, Дунавска
равнина, Стара планина, Бобов дол. Когато имената на
географските обекти са образувани от няколко наз-
вания, които сами по себе си са собствени имена, то-
гава се пишат с главни букви: Източни Родопи, Велико
Търново, Бяла Слатина и др.

Мирослав Михайлов
87
9. С главна буква се пишат притежателните
прилагателни имена, когато именуват явление лично
на този човек: Ботева поезия, Гео-Милева поема, Елин-
Пелинов разказ. Когато прилагателните не са притежа-
телни, а се използват като определения, характеризи-
ращи явленията по тип, тогава се изписват с малки
букви и при това слято, ако са сложни думи – байга-
ньовски келепирджилък, кралимарковска сила, донкихотов-
ски порив и т. н.
10. Думите изток, запад, север, юг се пишат с глав-
ни букви, когато се употребяват като названия на зе-
ми, държави, народи и други: Войната между Севера и
Юга продължава сто години. Същите тези думи се пи-
шат с малки букви, когато означават географско по-
ложение и имат общо значение.
10.1. Прилагателните източен, западен, северен,
южен, когато влизат в състава на географско название,
се пишат с главни букви: Северен Ледовит океан, Запад-
на Сахара, Южна Америка.
11. Имената на небесните тела и други косми-
чески обекти като астрономически понятия и терми-
ни се пишат с главни букви.
Венера, Вселена, Галактика, Нептун, Юпитер.
12. С главни букви се пишат имената на религи-
озни митологични същества: Атина Палада, Зевс, Мо-
хамед, Тангра. Когато не се схващат като уникални
собствени названия, се пишат с малки букви: ангел,
архангел, господ, муза.
13. Названия на сортове растения, цветя, породи
животни, птици и други, марки на машини и коли,
названия на напитки, продукти, плодове, материали
като фирмени названия се пишат с главна буква не-

88 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
зависимо от характера на името, което е възприето за
собствено име: тютюн сорт „Вирджиния‖, картофи
„Агрия‖.
14. Служебни думи от типа на дон в състава на
имена на известни литературни герои се пишат ви-
наги с главна буква: Дон Кихот.
15. Съставки на сложни чужди названия на вест-
ници, списания, фирми, учреждения или компании
се пишат с малка буква.
16. Съкратените сложни буквени названия се
пишат с главни букви: ЕС, ГЕРБ, БСП, ДПС.
17. За израз на учтивост и уважение главни бук-
ви се пишат в следните случаи:
–
при личните и притежателни местоимения за
второ лице множествено число – Вие, Вас, Ви, Вам,
Ваш, когато се отнасят за едно или повече лица;
–
при титли на държавни ръководители, упот-
ребени без името, в официални документи: Кралят,
Патриархът, Президентът.
18. По стилистични причини при някои нари-
цателни съществителни, без да са употребени като
собствени имена:
Братство, Мир, Равенство, Родина, Свобода, Тат-
ковина, Човек, Щастие.
2.13.3. Синтактична обусловеност на главната
буква
1. С главна буква се отбелязва началото на ново
изречение. След знак за край на предишното изрече-
ние следващото започва с главна буква. Реших да бъда
по-целенасочен. За да постигна това състояние, трябва да
игнорирам висящите текущи житейски проблеми. Да

Мирослав Михайлов
89
мисля позитивно! Не трябва да отвличам вниманието си
със странични проблеми, които не бих могъл да разреша. А
възможно ли е да изперкам? Днес всеки посвоему е малко
мръднал...
2. Главна буква се пише в текст или изречение
след обръщение, независимо от поставените след об-
ръщението препинателни знаци. Започва се с главна
буква, ако след обръщението текстът е изнесен на нов
ред:
Уважаема госпожо Директор,
Налага се да ви уведомя, че въведените от Вас прави-
ла за трудова дисциплина нарушават условията в подпи-
сания между нас трудов договор.
Ако след обръщението стои запетая, а текстът
продължава на същия ред, той започва с малка буква:
Мили родители, не се сърдете за забавения отговор
Ако след обръщението стои удивителен знак,
текстът след него започва с главна буква независимо
дали продължава на същия ред, или е на нов:
Скъпи приятелю! Извини ме за закъснението.
3. С начална главна буква се изписва първата
дума от всяка относително самостоятелна част на тек-
ста, било то подзаглавие, мото, посвещение, раздели
и подраздели:
Бай Ганьо
Невероятни разкази за един съвременен българин
Енциклопедия по Съвременен български език
Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология.
Синтаксис.

90 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2.13.3.1. Особени случаи за синтактична упот-
реба на главни букви
1. В началото на рубрика при изброяване след
двоеточие, както и в началото на всеки член на изб-
рояването независимо от цифровото, буквеното или
друго обозначение, когато рубриката или членът на
изброяването имат характер на самостоятелна и за-
вършена цялост.
2. Думи, или първа дума от словосъчетание, нес-
вързани синтактично с предходен текст, се пишат с
главна буква.
3. Подзаглавие, текст под заглавие, сочещ вида
на материала, например литературен вид или жанр,
обозначенията фото, илюстрация, схема, диаграма или
друг подобен текст към неезиков илюстративен ма-
териал се пишат с главни букви.
2.14. Правопис на съкращения
В писмени текстове с цел икономия на време и
място някои особено често използвани думи се сък-
ращават. За съкратеното изписване на думите са при-
ети следните начини:
1. С начална буква и точка зад нея: с. Средец;
Пловдивски университет „П. Хилендарски”; Училище „В.
Левски”.
2. Пишат се само началните няколко съгласни,
между които може и да има изпуснати гласни: гр.
(град), лв. (лева), Хр. Ботев, млн. (милиона).
3. С изписване началната част на думата: проф.
(професор), напр. (например) и други.
4. С началната буква и крайната част, като вмес-
то изпуснатите букви се пише дефис: д-р, г-н, г-жа, п-в

Мирослав Михайлов
91
(полуостров). Възможно е на мястото на изпуснатата
част да се сложи наклонена черта: с/у (срещу), с/ка
(сметка), м/у (между). Подобни примери по-често се
отбелязват при съкращаването на мерните единици:
м/сек, км/ч и други.
5. При съкращаване на съставни названия се из-
писват с главни букви само началните букви на всяка
съставка: ПУ – Пловдивски университет, БАН – Българс-
ка академия на науките, БДЖ – Български държавни же-
лезници. Служебните думи в съставното название не
се изписват: ИБЕ – Институт за български език.
6. Поради съвпадение на съкратените форми
съкращението може да не се разбира ясно, тогава е
допустимо да се изписват и малки букви: МВР – Ми-
нистерство на вътрешните работи – и едновременно с
това МВнР – Министерство на външните работи.
7. Не се поставя точка, когато се съкращават
международно приети стандартни измервателни
единици като м – метър, км – километър, г – грам, кг –
килограм и други.

92 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3. ПУНКТУАЦИЯ
3.1. ОБЩИ ПРИНЦИПИ
НА ПУНКТУАЦИОННОТО ОФОРМЯНЕ
Пунктуацията включва съвкупността от препи-
нателни знаци и използваните допълнителни симво-
ли, както и правилата за тяхната употреба. Основната
цел на пунктуацията и на другите средства за гра-
фично членене е текстът да бъде по-правилно разб-
ран и да бъде по-лесен за усвояване.
Пунктуацията включва три вида препинателни
знаци:
1. Краеизреченски – това са всички знаци, кои-
то се поставят в края на обособените прости изрече-
ния и в края на сложните изречения.
2. Вътрешноизреченски се наричат онези зна-
ци, които се поставят в рамките на простото изрече-
ние.
3. Допълнителни са знаците, които нямат стро-
га връзка с пунктуационното членене на текста, но
имат функцията да откроят определена дума, сричка
или звук.
В зависимост от начина и мястото им на поста-
вяне препинателните и допълнителните знаци биват
два вида:
1. Единични – представляващи една фигура –
точка, удивителна, въпросителна, запетая, точка и за-
петая, двоеточие, многоточие, звездичка, индекс, тире,
малко тире, ударение, параграф;
2. Двойни – те се състоят от две съставни части,
поставяни на различни места в изречението – скоби

Мирослав Михайлов
93
/()/, кавички /„―/, единични кавички, наричани още
горни запетаи/’’/.
Препинателните знаци може да се комбинират,
като се поставят по два препинателни знака в една
позиция. Комбинацията от повече от един знак изра-
зява твърде сложна мисъл и е много вероятно да не
бъде правилно разгадана от читателя.
Когато авторът на текста не е абсолютно уверен
в необходимостта от комбинирането на препинател-
ните знаци, е по-добре да не пристъпва към такъв на-
чин на синтактично оформяне. Комбинирането на
пунктуационни знаци е характерно повече за тексто-
ве от художествената литература, в които се предста-
вят диалози между героите.
3.2. ПУНКТУАЦИОННИ ЗНАЦИ,
УПОТРЕБЯВАНИ В РАМКИТЕ
НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
3.2.1. Запетая
Запетаята е най-често използваният пунктуаци-
онен знак.
Запетая може да се поставя в рамките на просто-
то изречение като чрез нея се отделят еднородни час-
ти, вметнати думи и изрази, обособени части и об-
ръщения.
На следващо място запетаята разделя едно от
друго простите изречения в състава на сложното. Не
би следвало запетаята да се използва като единствен
пунктуационен знак в границите на изречението,
както често се случва. Ролята на пунктуацията е да
обособи, да открои смислово частите на изречението.

94
Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Синтактичното оформяне на текстовете само със за-
петаи не е достатъчно изразително.
Пунктуационните знаци в границите на изре-
чението могат да бъдат градирани в следната скала –
запетая, тире, точка и запетая, скоби, две точки. Всеки
следващ пунктуационен знак е по-изразителен и си
има своята специфична синтактична функция. Запе-
таята в най-малка степен обособява и разделя. Пре-
комерното използване на запетаята ограничава въз-
можностите на пунктуацията да бъде изразителна.
Запетая се пише при многократна употреба на
един и същи съюз, когато този съюз свързва еднород-
ни части.
Харесваше и Елена, и Мария. Искаше да излезе, да
тича, да се разглежда, да разговаря, да обикаля свободен.
Навред де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдо-
вишки, де тежки железа дрънчат...
Запетая се пише при двойните съюзи и – и, дали
–
или,ли–или,или–или,нито–нито,хем–хем,ту–
ту, я – я; така също при съюзите за противопоста-
вяне а, ала, но, обаче и пред съчинителните съюзи та,
па,чеидр.
3.2.2. Тире (дълга чертица)
Функцията на тирето е много близка до тази на
запетаята. Тирето има по-голяма интонационна и
смислова тежест. Знакът тире се пише в следните
случаи.
1. Най-често функцията на тирето е да означи
изпусната част на изречението, която се подразбира.
Обикновено тази част не се назовава, за да се избяг-
нат повторения. При употреба на тирето се подчер-

Мирослав Михайлов
95
тава съпоставимостта и съотносителността на изказ-
ването:
И само человекът – създание разбито.
.. . и с лъ нцето – брилянтът, що грей на твоето чело.
Друг път чичо Митуш затваряше двете кобилки,
застанали една срещу друга, като че прегърнати, и една
друга се чешеха със зъби – едната от едната страна, дру-
гата – от другата.
Той рисува портрети. Тя – пейзажи.
2. Знакът тире изисква по-голяма интонационна
пауза, отколкото запетаята; семантично служи за по-
силно отделяне на обособени части. Когато авторът
иска в още по-голяма степен да подчертае обособява-
нето на дадена част от изречението, тогава употребя-
ва тире.
Зорницата беше изгряла, а малко след нея месецът –
жълт, нащърбен.
2.1. Когато частта, добавена след тирето, допълва
първата или пък рязко се противопоставя на нея от-
ново се пише тире:
Индже остави плячката на другите – нему не му
трябваше плячка.
2.2. Може да се употреби тире и когато частта,
добавена след него, представлява резултат, следствие
от първата част на изречението. Например:
Отвсякъде дебел сняг режеше очите. Бял сняг и зеле-
ни дървета – туй беше чудо невидено.
Необходимо беше да се действа – това беше безспорно.
3.2.3. Точка и запетая
Знакът точка и запетая отделя по-големи цялос-
ти в рамките на простото или на сложното изречение.

96 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
В рамките на простото изречение използваме
знака точка и запетая, когато има изброяване на ед-
нородни части, които вече са отделени една от друга
със запетаи; тоест разграничаваме една група едно-
родни части от друга група – например:
Денем слънцето огряваше вдигнатия прах по всички
пътища, по които като черни мравуняци се движеха хора;
селяните от Беличево и Бутово, от Къртожебен и от
всички малки села не спираха да обикалят прашното, сухо
и ветровито поле.
Студентите имат индивидуално отношение към
учебния процес – зубкари, тройкаджии, бележкари, прес-
ледващи високи оценки за получаване на стипендии и та-
кива, за които учебното съдържание е хоби; при всички
завинаги ще остане хубав спомен от студентския живот.
В рамките на сложното изречение знакът точка
и запетая трябва да отдели по-близките групи от ед-
нородни части или прости изречения една от друга
независимо дали свързванията са безсъюзни, съчини-
телни или подчинителни:
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен! (Христо Ботев)
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор...
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича историята, века,
нека е трагично името ни;... (Иван Вазов)

Мирослав Михайлов
97
3.2.4. Двоеточие
Двоеточието е знак, който има няколко строго
регламентирани функции. Независимо от субективно-
то право на автора да акцентира върху синтактичното
и интонационното членене на текста не може функци-
ите на двоеточието да се изпълняват синонимно от
друг пунктуационен знак. Когато се употреби двоето-
чие, то тогава след него задължително трябва да след-
ват подробности, уточнения на вече казаното. Наблю-
дават се няколко семантични варианта:
1. Изброявания след обобщаваща дума. В такъв
случай обикновено се казва – „Имаме следните вари-
анти‖. Обобщаващата дума може да се смени с още
по-конкретна – „им аме пет варианта‖. При всички
случаи след поставянето на двоеточието задължител-
но следва конкретното изреждане на вече заявената
информация – следват уточнения на вече казаното.
Няма: не знам, не чух, не видях. (Иван Вазов)
На пазара излизат всички стоки: скъпи, евтини, по-
носими: продажбите се определят от съотношението
между качество и цена.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: докога
ще трае всичко това, има ли възможност да се промени
ситуацията, какви субективни фактори спомогнаха за
създалата се тенденция.
Не толкова еднозначен вариант имаме в случаи-
те, когато изброяванията са без обобщаваща дума:
Чичо Митуш продължаваше да вика подред: Сиври!
Ак-койрук! Комур! Карагьоз! Гюверджи! (Йордан Йовков)
В горните примери след двоеточието следва
уточняване на информацията. Може да има случаи,
когато след двоеточието се подреждат мисли, които
са следствие, основание, пояснение на първата част.

98 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Докторът остана слисан: той не беше приготвен за
подобна изненада от страна на Кондова. (Иван Вазов)
Има изречения, при които двоеточието служи за
разделяне на равноправни синтактични конструкции
в рамките на едно по-дълго сложно изречение. В тези
изречения е възможно на мястото на двоеточието да
се постави съчинителен съюз и. Например:
И от другите страни Клисура затваряха бърда: тя
стоеше загнездена в дълбок дол. (Иван Вазов)
Изречението би могло да се промени като:
От другите страни Клисура затваряха бърда и тя
стоеше загнездена в дълбок дол... (Иван Вазов)
Нека покажем и случай, при който в изречение-
то на Иван Вазов има съюзна дума. Този съюз може да
се замени със знак двоеточие:
Природата имаше даже безсрамлив вид и сякаш се
подиграваше с него. (Иван Вазов)
Това изречение може да се промени като:
Природата имаше даже безсрамлив вид: сякаш се по-
диграваше с него.
3.2.5. Многоточие
Многоточието е препинателен знак, чиято ос-
новна семантична роля е да се поставя на мястото на
изпуснати части на изречението. Функциите на мно-
готочието могат да се класифицират в следния ред:
1. За недовършена, недоизказана или прекъсна-
та мисъл:
А аз съм оттамо... много е далеч...
2. Когато някаква информация, която принцип-
но се подразбира в изречението, не трябва да бъде
назовавана:
Ще пътуваме аз, Мария и ...

Мирослав Михайлов
99
3. Когато трябва де се придаде специална инто-
нация, повишена емоционалност на изказването.
Да беше то... остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви куршума... спете в
мир.
Кабил не е...мърсува...трябва да са го убили...
.. .н о аз и умирам...да живей народ!...
3.2.6. Скоби
Скобите са знак, с който се обособява странична
към основното изказване мисъл. Със скоби се отделят
вметнатите части на изречението, като те се отлича-
ват от другите знац за обособяване с по-голямата сте-
пен на обособяване.
При пунктуационното оформяне на изречения-
та съществуват двойни знаци – втора ограждаща за-
петая, второ тире, а скобите винаги представляват
двоен знак – началната скоба е отворена надясно, а
затварящата скоба е отворена наляво, така че да ог-
раждат допълнителния текст.
Синтактичната употреба на скобите може да се
представи чрез следната схема:
1. Скоби, които ограждат вметнати части, като
характерът на вметнатите части е по-страничен в
сравнение с онези вметнати части, оградени със запе-
таи:
Той влезе през българската махала (селото беше сме-
сено с турци и българи), скоро се спря пред вратнята на
баба Тонка. (Иван Вазов )
2. В драматургични представления със скоби се
отделят указанията към актьорите за начина, по кой-
то да произнасят репликите:

100 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
К р ъ с т а н о в. Говоря съвсем сериозно!... (Поглежда
часовника си).
3. Указания за името на автора или произведе-
нието, което е цитирано, поместени след цитиран
пример от съответното произведение:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
(Христо Ботев).
4. Със скоби се ограждат официалните имена на
лица, известни със свои псевдоними – Ран Босилек
(Генчо Негенцов), или псевдоним, ако човекът е извес-
тен на обществото с истинското си име, например:
Алеко Константинов (Щастливеца)
5. Със скоби се огражда и много друга допълни-
телна информация, нямаща пряка връзка с основния
текст, като биографски данни, указания за събития и
други:
Ран Босилек (26.09.1886 – 8 .10.1958)
3.2.7. Кавички
Кавичките са двоен знак. Употребяват се в след-
ните случаи:
1. При цитиране на чужда реч след знак две точ-
ки, когато чуждата реч продължава на същия ред:
В своята поема „Хаджи Димитър” относно съдбата
на своя лирически герой Христо Ботев казва: „Тоз, който
падне в бой за свобода, той не умира”.
2. При отделяне на приложения, които функци-
онират като собствени имена, към определяеми съ-
ществителни. Тези приложения може да се предста-
вят по следния начин.
2.1. Обекти с административно-делови характер:
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;

Мирослав Михайлов
101
църква „Св. Никола“; читалище „Христо Ботев“;
I СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“;
хотел „Кипарис@“; ресторант „Кристал“; ВЕЦ
„Тешъл“; Драматичен театър „Николай Хайтов“.
2.2. Названия на административни райони, на
хижи, къмпинги, изкуствени водоеми и др.:
хижа „Смолянски езера“, язовир „Доспат“
Район „Средец“, хижа „Перелик“.
2.3. Названия на собствени имена на фирми,
марки стоки и други:
лека кола „Фолксваген“, лека кола „БМВ“, фото „Ек-
спрес“, телевизор „Самсунг“, прах за пране „Бонукс“, хла-
дилник „Граун“.
2.4. Имена на сортове културни растения, поро-
ди животни и други:
картофи сорт „Агрия“, краставици сорт „Калио-
па“, порода кучета „Чао Чао“.
2.5. Марки сертифицирани храни, например:
хляб „Сара Загора“, масло „Родопея“, сирене „Дуна-
вия“, кафе „Нова Бразилия“, бисквити „Закуска“.
2.6. Звания, награди, ордени, конкурси – напри-
мер:
научно звание „доцент“, научна степен „доктор“,
награди „Еми“, турнир „Купа Европа“.
2.7. Собствени имена на вестници, списания, по-
редици, книги, телевизионни канали, радиостанции:
списание „Родопи“, вестник „Труд“, списание „Ева“,
роман „Под игото“, телевизия „БТВ“, радио „Дарик“,
картина „Мона Лиза“ .
2.8. При обясняване на непознати думи в рамки-
те на същото изречение:
С термина „бартер“ се нарича 'размяната на про-
дукти и услуги без посредничеството на парите'.

102 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3. Кавички се поставят и при определени думи в
изречението. Тези кавички всъщност означават про-
мяна на значението на думата към противоположен
смисъл. Например:
Той е много „умен“ – от онези, дето само на другите
грешки намират.
4. Кавички се поставят върху думи и изрази, чрез
които се иронизира. Самата ирония може да е от раз-
лична степен. Например говорни грешки на малки
деца, където иронията е съвсем лека:
– Како, „лъцете ми са измлъзнали“.
5. При употребата на кавички е много важно да
знаем, че те не се слагат в следните няколко случая.
5.1. При имена на географски обекти и селищни
названия:
Град Смолян, село Широка лъка, връх Вихрен, река
Искър, планината Пирин, остров Хавай, квартал Мла-
дост.
5.2. При теми на беседи, лекции, речи, дисерта-
ции, конкурси, концерти, названия на филми, опер-
ни и театрални представления, шоуспектакли и др.,
когато са написани върху афиши, покани, обявления,
но са отбелязани с различен шрифт. Например:
(Съдържание на афиш / плакат)
Леонардо ди Каприо
ТИТАНИК
Кино Арена
29 декември 2011 г. , 18 часа.

Мирослав Михайлов
103
3.3. ПУНКТУАЦИЯ
НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
В рамките на простото изречение пунктуацията
изисква да бъдат отделени със съответните знаци
следните четири вида части на изречението: обръще-
ния, обособени части, вметнати думи и изрази, повторе-
ни части на изречението.
3.3.1. Начини за пунктуационно оформяне на
обръщения
Обръщението винаги трябва да бъде отделено
със запетая, като имаме няколко възможности.
1. В официални документи – писма, молби, за-
явления, жалби, заявки и други. Обръщението към
съответното лице или институция се пише на самос-
тоятелен ред, започва с главна буква, а след обръще-
нието се пише запетая.
Уважаеми господин Директор,
Моля да ми бъде разрешено ....
2. В текстове, които нямат официален характер,
обръщението също винаги трябва да се отделя със
запетая. Логически са възможни три случая:
а) да се намира в началото на изречението – за-
петаята се пише след обръщението;
б) да бъде в края на изречението – запетаята се
пише пред обръщението;
в) да е между останалите думи в изречението – в
такъв случай трябва да се отдели и от двете страни
със запетая.
Ето няколко примера, в които адресатът на съ-
общението (обръщението) се повтаря многократно,
но винаги обръщението е отделено със запетаи:

104 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Гарване, и ти, птицо проклета,
над чий гроб там тъй грозно грачеш! (Христо Ботев)
Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях,
И те за теб достойни, майко, бяха! (Иван Вазов).
В диалогични текстове и в поетически творби,
когато обръщението се предхожда от междуметие
или частица, запетаята трябва да отдели междумети-
ето от обръщението:
О, майко моя, родино мила (Христо Ботев)
О, братя, моля зарийте праха ми в любимий мой
храм... (Иван Вазов).
Много рядко обръщението може да бъде отде-
лено с тирета.
3.3.2. Пунктуация при безсъюзно свързване на
еднородни части
За отделяне на еднородни части в простото из-
речение се използва най-често запетая:
Мъже, жени, деца наизлязоха на мегдана.
Този човек е млад, здрав, умен.
По-често последната еднородна част се прибавя
към изграденото съчинително словосъчетание със
съюз и. Така в изречението по-горе е по-обичайно
втората запетая да бъде заменена със съюз и.
Мъже, жени и деца наизлязоха на мегдана.
Този човек е млад, здрав и умен.
Те засадиха в градината лалета, рози, теменужки,
божури, гербери и момина сълза.
В художествената литература обичайно послед-
ната еднородна част се присъединява чрез съчините-

Мирослав Михайлов
105
лен съюз. Ето един пример от Иван Вазов, в който от-
ново последната еднородна част е присъединена със
съюз и:
Наоколо под тях урви, сипеи, канари без ред, сти-
хийно разхвърляни пропасти и бездни.
Разнообразното използване на запетаи съвмест-
но със съчинителни съюзи дава на българския език
прекрасни възможности за смислово и интонационно
оформяне на изреченията.
Живяла бе красива и ненагледна девойка, с чисто и
добро сърце, в стара и отдалечена планинска къща, нямаща
си никой на света.
Родила се бе в коприна и злато, да не познае никога
ни грижа, ни яд, ни страх; щастливо, галено чедо на стар,
богат род – живяла бе като царкиня – та девойката идва
на света само за радост, за хубост, за обич.
Понякога само пунктуацията (наличието или
неналичието на запетая) може да уточни смисъла на
дадено словосъчетание. Твърде често предметите, на-
зовавани със съществителни имена, имат по няколко
определения. В изречението по-горе е казано „щаст-
ливо, галено чедо”, „стар, богат род”. Така записани, със
запетая между двете определения – съответно към
„чедо‖ и „род‖ – се приема, че тези определения се ед-
нородни, тоест имаме „род‖, който е хем „стар”, хем
„богат”, и съответно „чедо‖, което е и „щастливо”, и
„галено”.
Авторът на подобни словосъчетания може да не
постави запетая между двете определения. Това озна-
чава, че е вложил друг смисъл в тях и тези определе-
ния следва да се възприемат като разнородни. Така
записът „стар богат род” (вече без запетая) трябва да

106 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
се разбира като „род‖, който е „богат‖ и към вече „бо-
гатия род‖ е добавено определение „стар‖. Смисълът
на словосъчетанието „стар богат род” (без запетая)
следва да се разбира като „богат род‖, който има
древни корени. В оригиналния текст на автора, кога-
то имаме запетая между двете определения, вложе-
ният смисъл е „род‖, който е хем стар, хем богат.
Разликата в смисъла на словосъчетанието е мал-
ка, но тя трябва ясно да се осъзнава. Не бива да се ос-
тава с усещането, че правилата за употребата на запе-
таята дават възможност за произволност. Поставянето
или не на даден пунктуационен знак има ясна син-
тактична и смислова мотивираност и в никакъв слу-
чай няма случаен и субективен характер.
3.3.3. Пунктуационни знаци при повтарящи се
думи и изрази
Повтарящите се думи и изрази са по-особен слу-
чай на еднородни части в изречението. Те задължи-
телно се отделят със запетаи като всички еднородни
части.
Лудите, лудите, те да са живи. (Иван Вазов)
Вървели, вървели, вървели, стигнали до една река.
Ходили, ходили, па седнали да си починат.
Човекът, човекът е важен.
3.3.4. Отделяне на обособени части в изрече-
нието
Обособяването на определени думи в простото
изречение става чрез тяхното преместване в граници-
те на изречението. Обособяването представлява про-

Мирослав Михайлов
107
мяна на словореда и след това преместените думи се
отделят с пунктуационни знаци. Обособените части
могат да се намират в началото, в средата и в края на
изречението. В такъв случай те се отделят от остана-
лите думи в изречението с един или с по два пункту-
ационни знака.
Обособените части са променили своето оби-
чайно място във фразата, в изказването или в изрече-
нието и именно това е основният смисъл на обособя-
ването. В българския език подредбата на думите в
изречението не е обвързана със строго определени
правила, но самата говорна норма, езиковото съзна-
ние на говорещите български език са определили
един ред на думите, който се приема за обичаен и
неутрален. Когато се промени словоредът на изрече-
нието, преместената част е смислово и интонационно
откроена. Иначе не би имало обособяване.
Нека разгледаме следните примери.
Що драскаше той там, умислен един?
В гостилницата е и Митко Караколев – прочут ло-
вец – който доставяше дивеч на дядо Руси.
Словосъчетанията „умислен един” и „прочут ло-
вец” биха могли да бъдат на друго място в изречение-
то и съответно да не се обособяват. Няма да има обо-
собяване, когато определението е преди името: „В
гостилницата е и прочутият ловец Митко Караколев”.
Когато в разговорната реч и предимно в худо-
жествената литература е необходимо някакво явле-
ние от сферата на човешкото познание да бъде ха-
рактеризирано с повече определения, то тогава авто-
рите разделят част от пасивните признаци на явле-
нието пред самото характеризирано явление, а дру-

108 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
гите атрибутивни признаци – след него. Чрез този
художествен похват определенията, които са зад оп-
ределяната дума, са смислово откроени. Те се отделят
от изречението със запетаи, тирета, а дори и с по-
изразителни пунктуационни знаци.
Падна чудна, лятна нощ, прохладна и свежа. (Елин
Пелин)
При стареца бе останала Христина – хубавата му
внучка.
Замислен, Моканина се върна при овцете си.
Словосъчетанията „прохладна и свежа”, „хубавата
му внучка”, „замислен” биха могли да бъдат на друго
място в изречението и съответно да не се обособяват:
Падна чудна, прохладна и свежа лятна нощ.
Хубавата внучка Христина бе останала при стареца.
Моканина се върна замислен при овцете си.
Обособяването на части в изречението е сложен
синтактичен процес. Изисква специална стилистична
редакция на речта и затова е характерно преди всич-
ко за художествената литература, за обработената
писмена реч. Целта е интонационно и семантично
открояване.
За по-силно обособяване понякога са използва
тире. В такъв случай се счита, че обособяването е по-
ярко изразено и съответно при четене трябва да се
прави по-голяма интонационна пауза.
Аз тук се родих – тук бих желал да тлея – под горс-
кий вечен шум – дълбока епопея.
Но поп Лукан беше стар, утре щеше да умре, а него-
вото място се падаше нему – на Драгота.
Хората – изумени – стояха на двора.
Допуска се обособената част да бъде така силно
откроена, че да се откъсне от изречението.

Мирослав Михайлов
109
Че в Маджилари се явила... явила се една бяла ляс-
товичка. Досущ бяла като сняг.
Когато обособената част е в средата на изрече-
нието, тя се отделя и от двете страни с тирета:
А като мина нощта – тя се случи студена, дъждо-
вита, – отидоха да видят какво е станало и го намериха
умряло.
Хората – членове на синдикалната организация в
предприятието – ще получат по два дни повече отпуска.
Когато обособената част е добавена след обоб-
щаваща дума, тогава не може да се пише запетая, а
трябва да се обособи с тире или дори с две точки:
Божура беше циганка. Една такава – мургавичка,
дръзка, гъвкава, с големи черни очи, гледащи дяволито.
Когато самата обособена част представлява из-
вод, обобщение на цялото изречение преди това, то-
гава отново трябва да се пише тире, а се допуска и по-
силно открояване със знака две точки:
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по
хижи – ума ми размътя.
Понякога обособената част трябва да бъде още
по-силно изтъкната, както е в следния пример:
Той – аз мисля тъй – няма какво да прави тук.
Задължително се обособяват обстоятелствени
пояснения, които са еднородни. Еднородни са обсто-
ятелствените пояснения от един и същи вид. Това
означава и двете обстоятелства да са за време, за мяс-
то, за начин. Еднородните обстоятелства отговарят на
един и същи въпрос. Например в първото изречение
по-долу имаме: къде – „наблизо”; къде – в съседния двор;
или кога – „на следващия ден”, кога – „понеделник‖.
Наблизо, в съседния двор се изправяше тополата и
сухият и връх като с вила бодеше в небето.

110 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
На следващия ден, понеделник, рано сутринта Иван
тръгна да търси реванш.
В една странична част на бара, на едно от кожените
сапарета двамата младежи крояха своите планове.
3.3.5. Пунктуация на вметнатите части в прос-
тото изречение
Така наречените „вметнати части на изречние-
то‖ се отделят най-често със запетая, но могат да се
употребят и знаци за по-силно открояване. Вметна-
тите части са думи и изрази, които нямат пряка връз-
ка с другите части на изречението. Те не изграждат
словосъчетания с тях. Вметнатите думи изразяват
различни отношения на говорещия към изказваните
събития. Вметнатите части в изречението дават в го-
ляма степен ненужни пояснения на говорещото лице
за информацията, съдържаща се в главното изрече-
ние.
Отношението на говорещото лице може да има
различни нюанси:
–
увереност – разбира се, вероятно, безспорно, си-
гурно, очевидно, по всяка вероятност, наистина, дейст-
вително, несъмнено, не ще и дума, то се знае, няма съмне-
ние, навярно, може би, изглежда, да кажем, например,
струва ми се, тъй да се нарече, да предположим, да кажем,
кажи-речи и др.;
– оценка – напротив, обратно, от една страна... от
друга страна, за щастие, за жалост, за мой късмет, за съ-
жаление, мисля, както казват, според думите на, по мое
мнение, според мен, така да се каже, следователно, нак-
ратко и други.

Мирослав Михайлов
111
Вметнатите думи могат да изразяват отношение
на говорещото лице и към факти от предишното из-
речение, по такъв начин правят по-осезаема връзката
между изреченията в текста. Такава текстообвързва-
ща роля имат вметнати изрази като: ето защо, в края
на краищата, следователно, все пак, по такъв начин, общо
взето и други.
Като вметнати думи се разглеждат и числител-
ните: първо... , второ..., трето...
Във функция на вметнати части могат да бъдат
и цели изречения, но при тях в още по-голяма степен
се усеща изолираността им от главното изречение:
Това изражение на лицето, после Иван дълго си спом-
няше този вперен в далечината поглед, беше притесни-
телно.
Трудностите при пунктуационното оформяне
на вметнатите части са свързани не толкова с изброе-
ните досега вметнати думи, изрази или изречения
(които без особени проблеми за говорещите българс-
ки език като роден се отделят с необходимите пунк-
туационни знаци), а с обстоятелството, че нашата
пунктуационна норма допуска едно понятие „въвеж-
дащи думи и изрази‖. Това са десетина често използ-
вани думи, за които правописната норма изисква да
не се отделят със запетаи. Нека да ги изброим:
всъщност, действително, несъмнено, наистина, сле-
дователно, очевидно, например, навярно, значи, вероятно,
сякаш, може би, по всяка вероятност, по такъв начин,
като че ли, според мен, по мое мнение, за жалост, за съжа-
ление, в действителност и др.
Тези въвеждащи думи не се отделят пунктуаци-
онно от основната част на изречението.

112 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Вероятно те ще си омръзнат.
За съжаление любовта не трае вечно.
Според мене те са допуснали грешка.
Така наречените „въвеждащи думи и изрази‖ изра-
зяват странично, нямащо пряка връзка с мисълта в
основното изречение изказване. Чрез въвеждащите
думи и изрази говорещото лице също изразява своята
оценка за събитията. В правописните помагала обик-
новено се определя, че въвеждащите думи и изрази са
в по-близка връзка с главното изречение и затова не е
необходимо специално интонационно и съответно
пунктуационно обособяване.
Елена, естествено, избра него от всички други мъже,
опитващи се да спечелят сърцето ù.
Той, естествено (т.е . разбира се), става симпати-
зант на страдащите.
Ограждането на вметнатата част показва, че тя
се произнася с различен тон от основния. На мястото
на втората запетая се прави пауза.
Съвременната българска пунктуационна норма
се основава на минимална семантична разлика, която
често не може да се възприеме от читателите. От
практическа гледна точка могат да бъдат дадени ня-
колко съвета.
1. Задължително се отделят вметнатите части,
които съдържат глаголен израз – разбира се, доколкото
мога да преценя и др.
2. Задължително се отделят пунктуационно
вметнатите части, когато чрез тях се изразява проти-
вопоставяне – напротив, обратно и др.
3. Задължително се отделят със запетаи вметна-
тите части, които са изрично записани в последния

Мирослав Михайлов
113
Официален правописен речник на българския език. Трябва
да наизустим този списък от десетина въвеждащи ду-
ми и изрази: разбира се, да кажем, изглежда, тъй да се
нарече; напротив, обратно, от една страна ... от друга
страна и др.
Правилата за пунктуационното оформяне на
вметнатите части и въвеждащите думи и изрази се
основават на семантичен критерий. Ако някоя въ-
веждаща част се противопоставя по-силно на остана-
лата част на изречението, то в такъв случай може да
бъде отделена със запетая или дори тире. В устната
реч говорещото лице може да избере по-специфична
интонация за определени въвеждащи думи и по-този
начин да ги обособи.
Препоръчително е да се избягва употребата на
тези изрази, в речта на много хора те функционират
като паразитни. Въвеждащите думи винаги внасят
разговорност на текста.
Когато е необходимо вметнатата част да бъде по-
силно отделена от главното изречение, тя се отделя с
помощта на тире, например:
Всички работници – това трябва да се подчертае –
получиха новогодишни награди.
Но той поглежда на изток – към отвъдната страна
на Бакъджиците – и мъка свива пак сърцето му...
Извод: Пунктуационното оформяне на простото
изречение включва следните случаи – еднородни и
повтарящи се думи, обръщения, обособени части,
вметнати думи и изрази. Всички тези части на простото
изречение са отделени пунктуационно, за да се под-
чертае тяхното значение, да им се придаде по-голяма
тежест. Те могат да променят мястото си в изречението.

114 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.4. ПУНКТУАЦИОННО ОФОРМЯНЕ
НА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Основната цел на пунктуацията на сложното
изречение е да се онагледи по-ясно структурата на
простите изречения в състава на сложното. По тра-
диция сложните изречения се делят на сложно съчи-
нено изречение и на сложно съставно изречение.
3.4.1. Пунктуация на сложно съчинено изре-
чение
1. При безсъюзно свързване всяко просто изре-
чение в състава на сложното съчинено трябва да бъде
отделено с пунктуационен знак – най-често това е
запетаята.
Големите изпотени коне пръхтят, леко размахват
късите си опашки, удрят с крак в земята, измъчват се от
жегата и от мухите.
Четирите прости изречения в рамките на слож-
ното съчинено са отделени със запетая. Задължител-
но тук трябва да се установи къде точно е границата
между отделните прости изречения.
2. Когато простите изречения са свързани с
главното чрез съчинителни съюзи за противопоста-
вяне – а, ала, ама, но, обаче и други – трябва да се отде-
ля всяко просто изречение в състава на сложното съ-
чинено.
Сганта се зарадва, а в божия дом душите сетиха
трепет и смущение...
Плявата е мека, но пропук не дава.
Не видях лицето, но познах гласа на Гюлфие.
3. Когато простите изречения са свързани с
главното чрез двойките съчинителни съюзи за съпос-

Мирослав Михайлов
115
тавяне – дали - или, ли - или, или - или, нито - нито, хем
-
хем,ту-ту,било-било,я -яидруги–всякопросто
изречение в състава на сложното съчинено трябва да
бъде отделено с пунктуационен знак.
Дали, че ни обсипва с мир и благодат, или... че днес
изново епохата настана, която бе видяла Атила, Тамер-
лана?
Той, изглежда, отиваше в полето – я нивата да оре, я
да бранува.
4. Когато простите изречения са свързани чрез
съчинителните съюзи за съединяване та, па, че и дру-
ги – трябва да се отделя всяко просто изречение в със-
тава на сложното съчинено.
Ще ни приемат, па ще ни управляват, та ще ни
направят техни слуги, миячи на чинии.
5. Понякога съчинителните съюзи могат да бъ-
дат разширявани до цели съставни изрази, но прос-
тите изречения отново се отделят едно от друго.
Пунктуационният знак (най-често запетая) се поставя
пред целия съставен израз – само че, стига само да, ка-
моли да – например:
Когато почне жетвата, празничните дни пак се па-
зят както всякога, само че сега няма хора.
Понякога едно от простите изречения в състава
на сложното съчинено може да започне със съставния
израз стига само да, но това не премахва употребата
на пунктуационен знак за разделяне на двете прости
изречения в състава на сложното съчинено; важно е
да се разбере къде точно е границата между простите
изречения:
Стига само да сме достатъчно решителни, ще успе-
ем да си свършим работата навреме.

116 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Стига само да спечели доверието ѝ, той ще предло-
жи брак на Албена.
В писмената и устната реч много често се упот-
ребяват съюзите и, или. По този начин в българския
език се създава по-благозвучно и ритмично изрече-
ние. Последното просто изречение в рамките на
сложното съчинено е добре да бъде присъединявано
именно със съюзите и, или:
После сключи ръце под главата си и остана тъй за-
мислен и загледан пред себе си.
Трябва да успее сега или много ще страда после!
Употребата на съюзите и, или в сложните съчи-
нени изречения не се различава от тяхната функция
при въвеждането на еднородните части в простото
изречение. За да се вземе правилно решение за упот-
ребата на запетаята при съюзите и, или, следва да се
анализира внимателно синтактичната структура на
сложното съчинено изречение. Когато с тези съюзи се
присъединяват идентични прости изречения, тогава
при повторно употребените съюзи и, или се поставя
запетая, така също и пред всеки следващ.
През следващите дни той можеше или да отиде на
почивка в Родопите, или да се прибере при родителите си
на село.
И да ходи на работа, и статии да чете, и книги да
пише, и да се занимава с много документи и отчети.
Интересен случай за пунктуационно отделяне се
установява при еднократно употребен съюз или, при
който чрез съюз или се въвежда друго название на
обекта, назован чрез предходното съчинително свър-
зано изречение. Въз основа на този синтактичен мо-
дел се получават твърде експресивни, оригинални и

Мирослав Михайлов
117
запомнящи се изрази. Пример за това е заглавието на
Тончо Жечев:
Българският Великден, или страстите български
3.4.2. Пунктуация на сложно съставно изречение
Пунктуацията в сложното съставно изречение
разграничава подчиненото и главното изречение.
Пунктуационното оформяне на сложното съставно
изречение се представя според видовете подчинени
изречения в състава на сложното съставно.
Пунктуацията на сложното съставно изречение
е твърде сходна с функцията на препинателните зна-
ци при отделянето на обособените части в простото
изречение. В такъв случай е ясно, че са възможни три
варианта:
–
когато подчиненото изречение разкъсва глав-
ното – ще бъде отделено с два пунктуационни знака;
– когато е в началото на сложното – се обособява
с един знак;
–
когато е в края на сложното изречение – също
се отделя с един пунктуационен знак – каквато пунк-
туация е установена при обособените и вметнатите
части.
3.4.2.1. Пунктуация на сложно съставно изре-
чение с подчинено определително
Това е най-често срещаният случай при сложни-
те съставни изречения. Подчинените определителни
изречения поясняват дума съществително от главно-
то изречение. Това съществително може да бъде изра-
зено и с местоимение. Подчинените определителни
изречения биха могли да бъдат изразени и с една ду-

118 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ма, която да е определение. Например в изречението
„Погледна новата кола на Петър‖ качественото прила-
гателно „нова‖, определящо съществителното „кола‖
от главното изречение, може да бъде превърнато в
подчинено определително изречение. „Погледна ко-
лата на Петър, която този път беше чисто нова‖.
Най-често подчинените определителни изрече-
ния се въвеждат с така наречените к-думи – който,
която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито,
където, дето и съюзите че и как (като неизменяема
кратка форма на мястото на тези к-думи в разговор-
ната реч и художествената литература се употребява
що):
Облече новия костюм, който бе купил точно за тази
вечер.
Както вече беше подчертано, когато подчинено-
то определително изречение разкъсва главното изре-
чение, се огражда и от двете страни с два еднакви
пунктуационни знака:
А дядо Йордан, когото подкрепяха няколко души се-
ляни, се теглеше из ръцете им и викаше. (Елин Пелин)
Случаи, които разумът никога не може да предвиди,
вън от всяка теория. (Йордан Йовков)
Човекът, който не чете, пропуска много възможнос-
ти за познание.
Мисълта, че изпитът наближава, ме държеше нащ-
рек.
3.4.2.2. Пунктуация на сложно съставно изре-
чение с подчинено подложно
Подчинените подложни изречения са много
близки по значение до подчинените определителни.

Мирослав Михайлов
119
И двете разновидности на подчинените изречения
определят дума, която в главното изречение е същес-
твително (понякога изразено от местоимение). При
подчинените подложни изречения определяемата
дума е подлог в главното изречение. Винаги когато
подчинените подложни изречения предхождат глав-
ното, те се отделят със запетая:
Който хвърчи високо, пада ниско.
Който не работи, не трябва да яде.
Който пее, зло не мисли
Ако от класическия стих на Христо Ботев „Тоз,
който падне в бой за свобода, той не умира... “ премахнем
показателното местоимение, подчиненото определи-
телно изречение ще се преобразува в подчинено под-
ложно: „Който падне в бой за свобода, той не умира...“.
Подчинените подложни изречения имат една
много важна особеност – когато следват главното – не
се отделят със запетая.
Питам се като какво ще да е това „вечна любов“.
Чудя се като какъв ще се появи тук.
Изключение от последното правило e случаят,
когато подчинените подложни изречения са въведе-
ни от съюзите че и който. Пред че и който винаги се
пише запетая.
Ще живее дълго, който се храни здравословно.
Може да успее, който следва неотклонно целта си.
Истината е, че нямаше да се видят повече.
Близо до ума е, че и тоя път пак излъга.
3.4.2.3. Пунктуация на сложно съставно изре-
чение с подчинено сказуемноопределително
Подчинените сказуемноопределителни изрече-
ния са разширени, превърнали се в просто изречение

120 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
определения на подлога или допълнението. Тези оп-
ределения се дават на подлога или допълнението
чрез сказуемото в главното изречение. В рамките на
изречението сказуемноопределителните могат да бъ-
дат и само определения, без да се оформят като под-
чинени изречения.
По подобен начин е изградено простото изрече-
ние „Иван е нашият спасител”. Определението за
Иван като „спасител‖ е дадено на подлога в изрече-
нието – Иван – чрез сказуемото – „е‖. Това просто из-
речение може да бъде изградено и като сложно със-
тавно с подчинено сказуемноопределително към
подлога:
Иван е, който може да ни спаси.
Традиционно българските граматики определят
съществуването и на втори вид сказуемноопредели-
телни изречения – когато определяната чрез цяло
подчинено изречение дума в главното изречение е
пряко допълнение. В анализираното вече изречение
Иван е, който може да ни спаси думата Иван е подлог и
съответно подчиненото изречение е сказуемно опре-
делително към подлога.
Но ето друго изречение, в което думата Иван е
допълнение: Вчера аз срещнах Иван много изморен. Оби-
чайно за българския език е замяната на собственото
име с местоимение и тогава се получава синтактич-
ната конструкция Аз го срещнах много изморен. Ин-
формацията за Иван „много изморен‖ може да бъде
представена чрез добавяне на глаголна форма и така
ще стане изречение: Вчера срещнах Иван, като че беше
много изморен. Тъй като в главното изречение думата
Иван е допълнение, новополученото подчинено изре-

Мирослав Михайлов
121
чение ще бъде сказуемноопределително към допъл-
нението.
Пунктуацията на подчинените сказуемноопре-
делителни изречения зависи от подчинителния съюз.
Може да се разгледа следният пример.
Погледнах през прозореца и видях селяни по шосето,
че отиват за София.
Подчиненото изречение „че отиваха за София” е
подчинено сказуемноопределитело към думата „селя-
ни”. Пред подчинителния съюз че има запетая. Но
същата информация може да се предаде и със съюза
да и няма да има запетая.
Видях по шосето селяни да отиват към София.
Когато подчиненото сказуемноопределително
изречение се въвежда от съюзите който, което, които
или че, се поставя запетая:
Въпросът беше това, че никой не е способен да се
противопостави на „Барселона”.
Видели я, че (като) се върти около Иван.
Хванали го, че (като) яде от тортата.
Той даже се почувствува щастлив, че (като) видя
Рада. (Иван Вазов)
Той го намери в одаята, че (като) вечеря хляб със си-
рене. (Иван Вазов).
Когато подчиненото сказуемноопределително
изречение се въвежда от въпросителна дума или от
съюза да, пред тях запетая не се поставя:
Първата му работа ще е да разчисти конкуренция-
та.
Двойките съотносителни думи като тогава – ко-
гато; такава – каквато; колкото – толкова се пишат със
запетая помежду им. Препоръчително е в собствени
текстове нарочно да употребим съотносителна дума в

122 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
главното изречение, за да е безспорно въвеждането на
подчиненото изречение (каквото и да е то) със запе-
тая.
Аз си предтавях мислено жената на моята голяма
любов такава, каквато изглеждаше на абитуриентския
бал.
3.4.2.4. Пунктуация на сложно съставно изре-
чение с подчинено допълнително
Пунктуационното оформяне на подчиненото
допълнително изречение зависи най-вече от съюза,
който го въвежда. Когато са въведени от съюзите че и
дето, се поставя запетая:
Тя беше чула, че вода преди всичко трябва за кар-
течниците. (Йордан Йовков)
Те видяха, че тя самодоволно беше надигнала главата
си.
Специално внимание следва да се отдели на
случаите, когато пред че и как има уточняващи думи
като само, тъкмо, точно. Тогава значително се проме-
ня интонацията на изречението – не се прави пауза
пред че и как – и в такъв случай запетаята не е необ-
ходима:
Гостите разбраха грешката си тъкмо когато се ка-
неха да си тръгнат.
В българския език могат да се изграждат сказуе-
ми от по няколко глагола. Те се наричат сложни със-
тавни сказуеми. Обичайно това са съчетания от пъл-
нозначен глагол и непълнозначни глаголи, наричани
модални и фазови. Сред модалните глаголи са искам,
мога, трябва и други; а сред фазовите – започвам, спи-
рам, продължавам. Сложното съставно сказуемо обик-

Мирослав Михайлов
123
новено включва модален глагол, фазов глагол и пъл-
нозначен глагол.
При тях единият глагол доуточнява значението
на другия, като двата (понякога и три) глагола назо-
вават едно действие. Такива съставни сказуеми не се
отделят със запетая. Връзката между няколкото гла-
гола се осъществява от частицата „да‖. Обичайно се
дава примерът „трябва да започвам да уча редовно‖.
Вътре между такива групи глаголи могат да се
добавят различни наречия; за начин – как, за време –
скоро.
Има конкретни случаи, при които може да се
спори дали няколкото глагола изразяват едно дейст-
вие, или последователни действия. Препоръчително
е да не се поставя запетая между глаголите, което се
илюстрира със следния пример.
Мислеха как (по какъв начин) да влязат в универси-
тета. Намерù някой да помогне.
При група от подчинени изречения, въведени с
подобна подчинителна връзка „как да”, смисълът на
цялото изречение би бил достатъчен, за да се преце-
ни дали това представлява сложно съставно сказуемо.
Дали се състои от едно съставно сказуемо, или това са
няколко подчинени сказуеми, които изграждат под-
чинени изречения с един подлог. Семантичният кри-
терий е водещ при употребата на запетаята и в този
случай.
Пример за това е изречението:
Мислеха как (по какъв начин) да влязат в универси-
тета, как да завършат най-бързо, как да постигнат това
без много четене.

124 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Иво не знаеше как да постъпи, как да се прибере у до-
ма си, как да каже на своите родители.
При пунктуационното оформяне на подчине-
ното допълнително изречение е важен словоредът на
сложното изречение. Така например синтактичната
структура „Не знам какво беше туй нещо” не изисква
запетая, но когато подчиненото допълнително изре-
чение е в началото – тогава вече се отделя със запетая:
Какво беше туй нещо, не знам.
3.4.2.5. Пунктуация на сложно съставно изре-
чение с подчинено обстоятелствено
Според семантиката сложните съставни изрече-
ния с подчинени обстоятелствени са много видове.
Видът на подчинените обстоятелствени изречения се
определя според семантиката на въвеждащия подчи-
нителен съюз като биват: за време, за място, за начин, за
условие, за причина, за начин и сравнение, за количество и
степен, за цел, за условие, за отстъпване, за изключване, за
последица и заключение. Така подчинените обстоятелс-
твени изречения биват множество видове.
3.4.2.5.1. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за време
Подчинените обстоятелствени изречения за
време се въвеждат със съюзите и съюзните думи: ко-
гато, докато, докогато, догдето, дордето, дорде, доде, док-
ле, откакто, откогато, откак, щом, като, щом като, след
като, преди да, тогава – когато и други.
В зависимост от мястото на подчиненото обстоя-
телствено изречение за време в състава на сложното
са възможни три варианта.

Мирослав Михайлов
125
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за време предхожда главното изречение, след подчи-
неното се пише запетая:
Докато бяха приказвали, шумът от мелницата беше
позаглъхнал. (Йордан Йовков)
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за време е в края на главното, пред него се поставя
запетая:
Отидох на срещата, когато тя вече си бе тръгнала.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за време е разположено между частите на главното
изречение, то се отделя от двете страни със запетая:
Смятах да тръгна, когато времето се стопли, на ек-
скурзия.
Запетаята при подчинените обстоятелствени
изречения за време не се поставя, когато пред подчи-
нителния съюз се намира уточняваща дума едва, тък-
мо, чак, само:
Той прекъсваше прочита си само за да забележи с мо-
лив някои места в книгата... (Иван Вазов).
Тя си тръгна точно когато той смяташе да и пред-
ложи.
3.4.2.5.2. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за място
Подчинените обстоятелствени изречения за
място се въвеждат със съюзите и съюзните думи: къде-
то, накъдето, закъдето, задето, докъдето, откъдето.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за място предхожда главното изречение, след подчи-
неното се пише запетая:
Накъдето се обърнеш, все планина се вижда.

126 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Докъдето ти стига погледът, всичко е твое.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за място е в края на главното, пред него се поставя
запетая:
Удряха я, където свареха.
Тръгнаха, накъдето им показа непознатият.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение
за място е разположено между частите на главното
изречение, то се отделя от двете страни със запетая:
Там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал,
вилнеят днес страшни палачи.
Тук, където е моят дом, тук е и моето щастие.
3.4.2.5.3. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за начин и срав-
нение
Подчинените обстоятелствени изречения за на-
чин и сравнение се въвеждат със съюзите и съюзните
думи: като, като че, като че ли, като да, като че да, без
да, сякаш, сякаш че, сякаш да, както.
Пунктуационното оформяне на подчинените об-
стоятелствени за начин и сравнение е идентично с
оформянето на подчинените обстоятелствени за място.
Той искаше всичко да продължи така, сякаш че нищо
не се беше случило.
Цялата мелница заехтяваше, като че ли съживена
от нещо...
Огнената линия, сякаш че безценна огърлица върху
гърдите на царската дъщеря, светеше на хоризонта.

Мирослав Михайлов
127
3.4.2.5.4. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за причина
Подчинените обстоятелствени изречения за
причина се въвеждат със съюзите и съюзните думи:
защото, понеже, тъй като, че, да, като, като да, негли и
съставния съюз поради това.
Подчинените обстоятелствени за причина също
се отделят от главното със запетаи:
Гледаха планината с доверие и се радваха, защото
там ходеше кошутата.
Тъй като разправията с него щеше да ни коства мно-
го нерви и напрежение, ние благоразумно се оттеглихме
настрана.
Подчинените обстоятелствени изречения за
причина могат да се въвеждат и от една друга група
съюзи и съюзни думи за да, да, та да, че да, щото да, та
дано да, да не би да. Те също се отделят от главното със
запетаи:
Четох дълго и сериозно, за да се представя добре на
изпита.
Ще замина за Лондон, та дано да се разберем там с
него.
Впрегнали ги в каруцата, за да ги научат да теглят.
(Йордан Йовков)
Заваля дъжд, та дано да има жито.
Минах от задната улица, да не би да се срещна с тях.
Останаха, да не би да изпуснат нещо.

128 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.4.2.5.5. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за количество и
степен
Подчинените обстоятелствени за количество и
степен се въвеждат чрез подчинителните съюзи кол-
кото, колкото да, отколкото, отколкото да, доколкото,
нежели, нежели да. Употребата на запетаята не се раз-
личава от пунктуационното оформяне на другите
разновидности при подчинените обстоятелствени:
Повече сенки, отколкото хора. (Йордан Йовков)
Доколкото ги познавам, те ще спазят договора.
По-добре да измрем, нежели такъв позорен живот...
(Иван Вазов)
Аз не бих искал да го срещам, камоли да мога да ра-
ботя с него.
Често при подчинените обстоятелствени за ко-
личество и степен имаме двойки относителни наре-
чия в ролята на съюзи – колкото, толкова; толкоз – кол-
кото; каквото – такова – чрез тези двойки съюзни ду-
ми връзката между главното и подчиненото изрече-
ние е по-силна. Например:
Каквото повикало, такова се обадило. (Посл.)
Земята ражда толкоз, колкото е раждала по-рано.
(Йордан Йовков)
Каквото посееш, такова ще пожъеш. (Посл.)
3.4.2.5.6. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за условие
Семантиката на подчиненото обстоятелствено
изречение за условие също се носи от подчинителни-
те съюзни думи ако, ако да, да, в случай че, само да, при
условие че и др. Пунктуационното оформяне не се

Мирослав Михайлов
129
различава от това на другите разновидности при
подчинените обстоятелствени изречения. Както
всички останали, те също трябва да се отделят от
главното със запетаи:
А ако пламне навсякъде, то и аз ще намеря пушката.
(Иван Вазов)
3.4.2.5.7. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за отстъпване
Сложните съставни изречения с подчинено обс-
тоятелствено за отстъпване се въвеждат чрез многоб-
ройни прости и съставни съюзи: въпреки че, макар че,
при все че, макар да, ако и да, даже (дори), дори и да:
Прав е още, макар че беше минал седемдесетте.
(Йордан Йовков)
Колкото и да искаш, не можеш да избягаш от съдба-
та си.
При все че е болен, работи.
Понякога подчинените обстоятелствени за отс-
тъпване се свързват с главното чрез съчинителни съ-
юзи но, обаче, ала, ама наречието пак, но те се оформят
пунктуационно по същия начин, като също се отде-
лят със запетаи:
Въпреки че искахме да си тръгнем, но пак трябваше
да останем.
3.4.2.5.8. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за изключване
Подчинените обстоятелствени изречения за из-
ключване се въвеждат чрез следните съставни съюзи:
вместо да, освен да (че), освен ако, освен дето, освен като,
освен когато:

130 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Това го развеселяваше, вместо да го загрижва.
3.4.2.5.9. Запетая при сложно съставно изрече-
ние с подчинено обстоятелствено за последица
Обикновено тези изречения се въвеждат от съю-
зите та, че, щото, да, така че, тъй щото; от съставните
изрази с функция на съюз: ето защо, поради това, та
затова, поради което, вследствие на което, благодарение
на което и наречието следователно. Важно е да се спаз-
ва правилото, че запетаята се поставя пред съюза (при
простите съюзи) и пред целия израз, изпълняващ съ-
юзна роля:
Аз затова те канех да влезеш в комитета, така че с
очите си да четеш писмата.
През нощта валя хубав дъжд, та затова утрото бе
свежо и топло.
3.4.3. Пунктуационно оформяне на сложното
смесено изречение
При синтактичното оформяне на сложното сме-
сено изречение се изявява най-сложната пунктуация
в българския език. Пунктуационните правила изиск-
ват да бъдат отделени съчинително свързаните прос-
ти изречения, подчинените изречения в сложното
съставно; така също в рамките на простите изречения
е възможно да има обръщения, обособени части,
вметнати части и еднородни части – всички те изиск-
ват употребата на съответния пунктуационен знак.
Трудно е да се обособят множеството варианти. Мно-
гообразието от възможности е голямо. Традиционно
се извеждат следните типове.

Мирослав Михайлов
131
1. Сложно смесено изречение с подчинени изре-
чения за последователно поставени цели:
Трябва да се запали огън, та да се затопли къщата, за
да не мръзнем повече.
Слязоха долу, за да минат през гората, да излязат на
пътя сред Джендемите.
Искаше да стане лекар, да помага на хората, да леку-
ва болните, да им носи надежда.
2. Сложно смесено изречение, в което се съдър-
жат едно или няколко подчинени изречения, но те са
присъединени към главното без съюз. В такива изре-
чения съюзът се подразбира, но е изпуснат. Със или
без изявен подчинителен съюз – трябва да се поставя
пунктуационен знак.
След като загуби поста си разбрахме, (че) три зап-
лати е получавала едновременно. Струва ми се, (че) ако
камък стисна – вода ще пусне. Ясно е – (че) лъгала ме е от
самото начало.
В представените изречения няма съюз, но той се
подразбира.
3. Сложно смесено изречение, в което частицата да
има смисъл на цяло изречение; тогава частицата „да” се
отделя със запетая, аналогично е и с частицата „не”:
Да, тя приказва...земята приказва!
Не, плакал е!
4. Сложно съставно изречение, в което частицата
„да” има смисъл на „за да”»:
Излезе, да (за да) не пречи на никого, и се замисли
дълбоко.
5. Има случаи, в които употребата на запетаята
зависи от интонацията, с която е произнесено даде-
ното изречение. Например:

132 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
И така, Марин продължаваше да върви по напечена-
та и напукана земя.
И така безпроблемно ще стигнат финала.
Когато е необходимо да се отбележи пауза, то
във второто изречение също може да се пише запетая:
И така, безпроблемно ще стигнат финала.
Ето едно усложнено, дълго изречение.
Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на
върбите край шумливата кристална речка, прави да заб-
равиш робство; един гивеч, изпечен с алени патладжани,
миризлив магданоз и люти пиперки, изяден на тревата
под надвисналите клоне, през които се гледа високото си-
ньо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е
върхът на земното щастие. (Иван Вазов)
В подобни усложнени изречения употребата на
пунктуационните знаци следва множество синтак-
тични, интонационни и смислови норми от различен
характер.
Аго наистина е малко слабоумен, но пък и чичо Ми-
туш, когато работи или когато е скаран с Василя, става
по-строг.
„Родопи“ беше единственото списание в Родопите,
което излизаше по-редовно, на три месеца, ми се струва, и
беше доста интересно.
Въпреки че пунктуацията е усложнена, всяка
употребена запетая произтича от някакво правило.
Така например „което излизаше по-редовно― е подчи-
нено определително изречение и затова е оградено от
двете си страни със запетаи. Също така „когато рабо-
ти или когато е скаран с Василя― е подчинено обстоя-
телствено изречение за време и отново е оградено от

Мирослав Михайлов
133
двете страни с пунктуационни знаци. Вметнатата
част „ми се струва― също трябва да бъде обособена.
Специално внимание заслужава и един друг ас-
пект от пунктуацията в последното сложно изрече-
ние – върху втората ограждаща запетая след „ми се
струва―. Тя предхожда съчинителния съюз „и‖. Тук
би могло да се заблудим от правилото, че пред ед-
нократно употребен съюз „и― не се поставя запетая,
но в този случай употребата на запетаята е обуслове-
на от друго правило – тя е втора запетая, трябва да
огради вметнатата част „ми се струва―.
В българския език може да се получат синтак-
тични позиции, в които трябва да се отбележат две
запетаи. Без изключение е прието да се пише само
едната.
В края на изречението, когато бъде поставен
краеизреченски знак – не се поставя втората ограж-
даща запетая. Последните правила не създават зат-
руднения.
3.5. ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ,
УПОТРЕБЯВАНИ В КРАЯ
НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
Знаците за край на изречението в българския
език са точка, въпросителен, удивителен знак и много-
точие. Те завършват всеки от четирите вида изрече-
ния по цел на изказване.
3.5.1. Точка
Най-често българските изречения завършват с
точка. Точката се слага като край на изречението, ко-
ето съобщава определен факт от действителността,

134 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
без да има специално отношение на говорещото ли-
це. Интонацията на тези изречения започва от възхо-
дяща към низходяща. Точката се поставя на мястото,
в което се завършва мисълта и започва следващата.
Съвсем друго биваше в празничен ден. Настъпваше
тази особена промяна, която може да се види само в про-
винциалния град. Преобразяваше се всичко – и хората, и
градът.
Точката е последният пунктуационен знак на
изречението и след нея не се поставят други:
За тях Иван Вазов казва: „Те са хъшове, бедни хора”.
Употребата на точката като пунктуационен знак
за край на изречението има няколко особености.
1. Има случаи, когато едно цяло изречение
представлява вмъкната част в друго, тогава вмъкнато-
то изречение си завършва с точка, а останалите знаци
в голямото сложно изречение се поставят според оп-
ределените пунктуационни правила. Следният при-
мер „Вълчан е негов председател и селски бедняк.‖ предс-
тавлява цяло изречение, вмъкнато в главното, което
си завършва с точка.
И наистина Йовков рисува такова кооперативно
дружество в Люляково (Вълчан е негов председател и селс-
ки бедняк.) – под неговия общ покрив живеят и чорбаджи-
ята, и бедняка.
2. Има случаи, когато цитираното изречение и
главното завършват заедно и с една и съща интона-
ция. Тогава се поставя една точка и за двете, която
едновременно показва края на цитираното изречение
и края на цялото изречение, защото двете изречения
имат един тип интонация – съобщителна.

Мирослав Михайлов
135
Петър Мутафчиев пише: „За живота на цели бъл-
гарски покрайнини през течение на векове ние не знаем
почти нищо“.
3. Когато едно изречение се цитира вътре в рам-
ките на другото като цитираното изречение е отде-
лено със специален шрифт, точка не се пише:
Иван Вазов пише: „Те са хъшове, бедни хора”, ко-
ето показва, че емигрантите са лишени от всичко необхо-
димо, за да живеят човешки.
Петър Мутафчиев пише: „За живота на цели
български покрайнини през течение на векове ние
не знаем почти нищо“, което показва оскъдността на
сведенията и паметниците за миналите ни събития.
4. При много важни моменти от художествените
произведения цитираното изречение има различна
интонация от главното. В тези случаи се слага пунк-
туационен знак за край на цитираното изречение,
после знак кавички и след това знак за края на цялото
сложно изречение:
Паисий поставя въпроса: „О, неразумни и юроде! По-
ради що се срамиш да се наречеш Българин?”.
5. Няма случаи, когато да се поставят две после-
дователни точки в една и съща позиция. Например
при съкращение в края на думата:
Към 31-ви декември 2060-та год. населението на Бъл-
гария ще намалее с около 2 мил.
3.5.2. Въпросителен знак
Въпросителен знак се поставя в края на изрече-
ние, с което се пита за нещо. Знакът показва, че ин-
формацията в изречението всъщност е въпрос. За да
съществува едно изречение в българския език, то
трябва да бъде интонационно оформено. Интонаци-

136 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ята е един от трите основни признака на българското
изречение, защото само и единствено интонацията
изразява смисъла на синтагмата, на изречението.
Например фразата „Иван иска да дойде‖, произне-
сена с низходяща интонация и съответно завършена с
пунктуационен знак за край на изречението „точка‖,
прави това изречение съобщително. Събитието се
предава като факт от действителността, без говоре-
щото лице да има специално отношение към съобща-
вания факт.
Същата фраза може да бъде произнесена с въз-
ходяща интонация, за да се изрази възхищение, сил-
но емоционално отношение на говорещото лице към
съобщавания факт: тогава в края на фразата следва
да се постави удивителен знак и ще се получи възк-
лицателно изречение. Говорещото лице едновремен-
но съобщава събитието и освен това изразява ярко
своето отношение към него.
Същите няколко думи „Иван иска да дойде‖, съче-
тани смислово и граматически, съдържащи в себе си
признака модалност, могат да се произнесат със сил-
но възходяща интонация, изразяваща незавършеност
на мисълта. В края на предикативно словосъчетание с
такава интонация следва да се постави въпросителен
знак:
Ти знаеш ли я каква е? (Йордан Йовков)
Де са дните ми щастливи? (Иван Вазов)
Искаш да дойдеш?
Много често въпросителен знак се поставя в
края на риторичен въпрос. В такива изречения наис-
тина говорещото лице принципно задава въпрос, но
той не го прави, за да получи някаква информация, а

Мирослав Михайлов
137
за да подчертае чрез специална риторика някакъв
особен умисъл към коментирания факт. Всъщност с
такива въпросителни изречения не се изразява въп-
рос, а най-често се представя силно емоционално от-
ношение на говорещото лице към факта от действи-
телността, който е тема на коментара. Такива изрече-
ния се наричат риторични и завършват с въпросите-
лен знак.
Възможно е въпросителният знак да не стои в
края на изречението, а само след една дума, зад която
не се почва с главна буква. Тогава чрез въпросителна-
та се изразява съмнение или недоумение не към ин-
формацията на цялото изречение, а само към думата,
зад която е поставен. Въпросителният или удивител-
ният знак може да се поставят и в скоби до думата
или фразата:
Ще потвърдиш ли слуха, че той пристига ? и няма
да се намеси в делата ни.
Можеш ли да кажеш, че той е честен (?)човек и ня-
ма да бърка в меда.
Възможно е изречение, с което се пита за нещо,
но въпросът не е подчертан със специфична интона-
ция, да не завършва с въпросителна, а с точка:
Не отговори на въпроса ми и си мисля дали да не ù се
обадя.
Но: Да ù се обадя ли?
3.5.3. Удивителен знак
Удивителната като пунктуационен знак в най-
голяма степен изразява субективното отношение на
говорещото лице към съобщавания факт. Удивител-
ната сигнализира силна емоция, която от своя страна

138 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
може да бъде различен тип – възклицание, молба,
подбуда, настойчивост, заповед.
Но, родино, за тебе пях! (Иван Вазов)
Стига си лъгал! (Йордан Йовков)
О, доста на думи сте нази любили,
елате ни вижте! (Иван Вазов)
Има автори на текстове от художествената лите-
ратура, както и на есеистични творби, в които се
среща комбинация от въпросителен и удивителен
знак в една и съща синтактична позиция. Двата пун-
ктуационни знака за край на изречението изразяват
съответно питане за темата на изказването и еднов-
ременно с това силно субективно отношение към то-
зи факт. Това е нежелателно сложна комбинация от
знаци за край на изречението. Разчитането на такъв
текст няма да бъде еднозначно.
Авторът, употребил комбинация от въпроси-
телна и удивителна, всъщност знае отговора на пита-
нето, за да се учудва. Тогава е по-подходящо да се за-
върши изречението с удивителен знак, след като
всъщност това изречение не съдържа питане за не-
позната информация.
В научни текстове комбинацията от препина-
телни знаци не е желателна. Прекомерно усложнена
пунктуация не е необходима и в литературнокрити-
чески тип съчинения – есета, разсъждения по общест-
вен въпрос или литературно произведение на учени-
ци и студенти. Дори в художествената литература,
прозата или стиховете, не бива да се разчита на
сложна комбинация от няколко препинателни знака
в края на изречението. Авторите на такива текстове

Мирослав Михайлов
139
следва да намерят лексикален израз за сложните емо-
ционални оценки към съобщаваните събития.
Само в журналистиката, и то в ежедневниците,
може да се употреби такава комбинация от (?!) тъй
като актуалността и злободневността на статията от
вестника предполага, че читателите са напълно осве-
домени за съобщаваните събития. Освен това в тези
статии авторите имат подчертано негативно отноше-
ние към фактите на съобщаването. За да не изкажат
това своето отношение пряко, те могат да ползват
именно комбинации от препинателни знаци. Голе-
мите майстори на словото могат да изразяват и въз-
хита.
Та кой бе този върл юнак?!
С един крак на Емус, с другий на Пирин?! (Иван Вазов)
3.5.4. Многоточие
Многоточието като знак за край на изречението
се употребява в няколко случая, които могат да бъдат
типизирани по следния модел.
1. В края на недовършено изречение, когато ав-
торът на изказването не намира съответните думи
или счита някакво дълго изброяване за ненужно. В
разговорната реч обикновено се казва репликата „и
така нататък‖, а в писмената – точно в този случай –
се пише многоточие:
Всичко си има край... И туй ще свърши...
Не искам да те зная, поп ли си, дявол ли си ...
Гони те потеря, човече, бягай от тука, иди си, иди
си ...
Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава...

140 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2. При цитиране на чужда реч, когато част от
цитата се изпуска, тя се замества с многоточие:
Попитан за бъдещето на нашата литература Елин
Пелин казва: „Вярвам в близкото раждане на ... оригинални
таланти ... радвам се на младите поколения”.
На мястото на многоточието трябва да бъдат
написани дълги изброявания, които биха утежнили
цитата, но за коректност към автора е сложено много-
точие.
3.6. Оформяне на пряка реч
В собствени текстове често се налага да се преда-
ва пряка реч. Има два основни, нормативно устано-
вени начина за изразяване на пряка реч.
В първия случай се преразказват чуждите ду-
ми. Предава се смисъла на изказаното, без да сле-
дим точно употребените изразни средства и тяхн о-
то оформяне. Такава чужда реч се нарича непряка.
Например информацията „Иван се е излекувал и от
понеделник идва на работа‖ може да се предаде по
следните начини:
–
Миро, чувствам се много добре. Смятам от поне-
делник да се върна на работа. (пряка реч).
Говорих с Иван и той каза, че е оздравял и сигурно от
понеделник ще може да дойде на работа. (непряка реч,
която по смисъл предава същата информация).
Оформянето на пряка реч има много особенос-
ти, свързани със спецификата на отделните текстове.
В помагалата по правопис се представят следните два
основни вида.

Мирослав Михайлов
141
3.6.1. Пряка реч на нов ред с тире
Пример за пряка реч, оформена на нов ред с ти-
ре, се съдържа в началото на романа „Под игото‖.
Иванчо твърде красноречиво описваше своите впе-
чатления и безпокойства.
–
Та ви казвам – продължаваше Йотата, – че тъкмо
кога наша Лила вдигна трапезата и прочия, аз зачух кра-
молическа пропаганда у вас, бай Марко. Кучето, и то лае-
ше удивително. (Иван Вазов)
Пряката реч, думите на Иванчо Йотата, започва
на нов ред след тире и завършва със знак за край на
изречението, в случая точка. След свършването на
пряката реч новите думи на автора, или нова пряка
реч на друг герой, трябва да започват отново на нов
ред.
Вътре в рамките на пряката реч думите на Вазо-
вия герой са прекъснати от авторовите указания
„продължаваше Йотата‖. Такива думи се наричат ав-
торова реч. Тази авторова реч се отделя от пряката
реч на героя единствено и само чрез две тирета. Това
правило няма изключения, а много се греши в право-
писната практика.
В позицията, където е второто тире, имаме ком-
бинация от пунктуационните знаци запетая и тире.
Тези знаци притежават съвсем ясни функции: тирето
огражда авторовата реч от пряката, а запетаята отде-
ля подчиненото допълнително изречение, започващо
със съюза „че‖. Та ви казвам, че аз зачух крамолическа
пропаганда у вас тъкмо кога наша Лила вдигна трапезата.

142 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
3.6.2. Пряка реч на същия ред след две точки и
кавички
Този начин за оформяне на пряка реч е възпри-
ет в следния случай:
В своето прощално писмо до любимата си поетът
Христо Ботев пише: „Мила ми, Венето, после отечест-
вото най-много тебе обичам”. Реплика, която красноречи-
во представя приоритетите на тези „луди глави”, из-
вършили онези подвизи, които възкресиха българския народ
през Възраждането.
Когато в рамките на пряката реч, дадена на съ-
щия ред след две точки и кавички, има авторова реч,
то тя се въвежда по същия начин – отделя се от пря-
ката реч на героя с две тирета.
3.6.3. Цитати
Когато се съставят собствени текстове, често се
налага да се посочи, че определено лично твърдение
се споделя и от друг известен и авторитетен в същата
област човек. Чужди думи, които се предават без из-
менение в подкрепа на някакво наше твърдение, се
наричат цитат.
В други случаи авторът може да разсъждава вър-
ху чужди думи, но пак предадени точно, за да изрази
и аргументира своя, различна от тази в цитирания
текст позиция. При цитирането е важно да се покаже
коректност. Цитираният текст трябва да бъде точно
предаден, без никакви изменения, като това се прави
след две точки и кавички. При цитирането не трябва
да се променя смисълът на авторовата реплика. Изва-
дени от цялостния контекст на изказването, при тен-
денциозност, когато се прави нарочно, е възможно,

Мирослав Михайлов
143
без да се променят думите на автора, който се цити-
ра, да се смени смисълът на изказването. Затова вина-
ги трябва да е посочено точно мястото, където се на-
мира целият текст.
Когато се цитира текст, но не от оригинала, а въз
основа на друга книга или статия, трябва да се посо-
чи коректно точно откъде е взет цитатът.
В своето изследване Д. Тилков отчита основопола-
гащия характер на наблюденията на Тубецкой върху бъл-
гарската фонологична система: „Трубецкой за пръв път
от позициите на фонологията определя фонемния състав
на българския език. Според него консонантните фонеми са
36 на брой, от които 19 непалатални и 17 палатални”
(Тилков 1983: 79).
В посочения пример думите на Димитър Тилков
са оградени с кавички. В края на цитирания текст се
поставят скоби и вътре в скобите се съдържа в строго
определен ред информация за цитираната статия.
Според сега установените норми за цитиране в края
на такъв научен или научнопопулярен текст е редно
да има списък с цитирана литература и библиограф-
ска информация.
Тилков 1983: Тилков, Д. Изследвания върху бъл-
гарския език. С ., 1983.
В този случай в книгата на Димитър Тилков на
страница 79 се намира текстът, от който е взет наши-
ят цитат.
Напоследък се наблюдава една нова тенденция –
да се четат текстове от сайтовете в интернет. Огромно
количество научна литература се ползва в глобалното
информационно пространство без яснота за авторст-
вото. Когато се ползва информация от сървърите в

144 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
интернет, трябва винаги да е ясно указано, кой текст
откъде точно е цитиран. Къде е публикуван даденият
материал и кой е неговият автор.

Мирослав Михайлов
145
4. ОБРАЗЦИ
ЗА ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ
4.1. МОЛБА
До Директора
на ПУ „П. Хилендарски‖ – Филиал Смолян
гр. Смолян
МОЛБА
От Иван Стоянов Иванов
Уважаеми господин Директор,
Моля да ми бъде разрешено да ползвам от 26 ав-
густ 2012 г. до 04 септември 2012 година 8 (осем) дни
платен годишен отпуск.
Считам, че молбата ми ще бъде уважена от Ваша
страна.
Смолян,
26. август 2012 г.
С уважение...............

146 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
4.2. ЗАЯВЛЕНИЕ
До Директора
на ДГ „ЗОРА‖
с. СРЕДЕЦ
ЗАЯВЛЕНИЕ
От Иванка Стоянова Тодорова
Уважаема госпожо Директор,
Моля детето ми .............................................................
да бъде освободено от присъствие в поверената Ви
детска градина за времето от ................ до ................. об-
що .......... учебни дни поради семейни причини.
с. Средец,
17. септември 2012 г. С уважение:............

Мирослав Михайлов
147
4.3. АВТОБИОГРАФИЯ
АВТОБИОГРАФИЯ
Име:
Иван Красимиров Михайлов
Адрес:
с. Средец, общ. Неделино,
обл. Смолян
Тел:
..................
Дата на раждане:
..................... година
Семейно положение: семеен, с две деца
1994
Завършва СОУ „Св. св. Кирил и Методий‖ –
гр. Неделино. Приет за студент в ПУ „Па-
исий Хилендарски‖ специалност Българс-
ка филология.
1999
Завършва специалност Българска филоло-
гия в ПУ „Паисий Хилендарски‖ с образо-
вателно-квалификационна степен Магис-
тър.
1999 - 2000 Работи като учител СОУ ―Васил Левски‖ –
с. Средец.
2001-2006 Преподавател по Съвременен български
език и Общо езикознание в ПУ „Паисий
Хилендарски‖ – филиал Смолян.
2002-2005 Докторант на самостоятелна подготовка
към Катедра по „Общо езикознание и ис-
тория на българския език в ПУ „Паисий
Хилендарски‖ с тема на дисертацията
„Златоградският говор‖.
2006
На 17.05.2006 година получава диплома за
образователната и научна степен „док-
тор‖.

148 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
2007-2012 Главен асистент в ПУ „Паисий Хилендар-
ски‖ – филиал Смолян, където чете лек-
ционни курсове по Фонетика на съвре-
менния български език, Общо езикозна-
ние, История на българския език и Бъл-
гарска диалектология.
Смолян
Иван Михайлов
26.08.2012

Мирослав Михайлов
149
4.4. ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМАТ
НА АВТОБИОГРАФИЯ – І вариант
Лична информация
Собствено име/ Фамилия Иван Иванов Михайлов
Адрес(и) Русе 7000, бул. Цар Освободител 23
Телефон(и) +359 29123456
Мобилен +359 812345678
E-mail ivan.mihaylov@mail.bg
Националност българин
Дата на раждане 12 Април 1977
Пол Мъж
Предпочитана длъжност/
Сфера на работа
Счетоводител
Професионален опит
Дати 01/03/2005 - 31/05/2007
Заемана длъжност или
позиция
Счетоводител
Основни дейности и
отговорности
отчитане и контрол в управлението на
финансовите и нефинансовите предп-
риятия
Име и адрес на
работодателя
ЕТ „СЛАВИ”
Вид на дейността или
сферата на работа
Производство на нисковъглеродни
стоманени телове, гвоздеи (строител-
ни и специални), скрепителни елемен-
ти, мрежи
Образование и обучение
Дати 01 Октомври 1997 - 20 Юли 2004
Наименование на придо-
битата квалификация
Специалист "Счетоводство и контрол"

150 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Основни предмети/ застъ-
пени професионални уме-
ния
- Счетоводни концепции и стандарти
- Счетоводна политика
- Съдебно-счетоводни експертизи
- Корпоративно счетоводство
- Одит на финансовите отчети
- Банково посредничество
- Сделки с ценни книжа и финансови
инструменти
- Счетоводен анализ
Име и вид на обучаващата
или образователната
организация
СА “Д. А . Ценов”
Лични умения
и компетенции
Майчин (и) език (езици) български
Чужд (и) език (езици)
Самооценка
Европейско ниво (*)
английски
(*) Единни европейски критерии за
познания по езици
Технически умения и
компетенции
Познания по финансов мениджмънт
Компютърни умения и ком-
петенции
Microsoft Office, интернет
Свидетелство за
управление на МПС
В категория
Допълнителна
информация
Отслужил

Мирослав Михайлов
151
4.5. ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМАТ
НА АВТОБИОГРАФИЯ – ІІ вариант
Лична информация
Собствено име/ Фамилия Мария Димитрова Михайлова
Адрес(и) Плевен 5800, бул. Цар Освободител
123
Телефон(и) +359 29123456
Мобилен +359 812345678
E-mail maria.mihaylova@mail.bg
Националност българка
Дата на раждане 12 Април 1977
Пол Жена
Предпочитана длъжност/
Сфера на работа
Ресторантьорство
Професионален опит
Дати 01/03/2005 - 31/05/2007
Заемана длъжност или
позиция
Стажант
Основни дейности и
отговорности
Задължителна учебна практика
Име и адрес на
работодателя
ЕТ „СЛАВИ”
Вид на дейността или
сферата на работа
Ресторантьорство
Образование и обучение
Дати 15/09/2000 – 24/05/2005
Наименование на придо-
битата квалификация
Обслужване на заведения в общест-
вено хранене
Име и вид на обучаващата
или образователната
организация
Професионална гимназия по Туризъм
„Иван П. Павлов” – Русе

152 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Лични умения
и компетенции
Майчин (и) език (езици) български
Чужд (и) език (езици)
Самооценка
Европейско ниво (*)
английски
(*) Единни европейски критерии за
познания по езици
Компютърни умения и ком-
петенции
интернет
Свидетелство за
управление на МПС
В категория

Мирослав Михайлов
153
4.6. МОТИВАЦИОННО ПИСМО
Подготовка и оформяне
на мотивационно писмо
Мотивационното писмо е кратък текст от една-
две страници, в които авторът представя себе си. Мо-
тивационно писмо се пише при подаване на доку-
менти за участие в конкурс, при кандидатстване за
работа и други. В него кандидатът дава обща предс-
тава за себе си.
Мотивационното писмо се различава от автоби-
ографията и CV по съдържание и структура. Целта
на текста е да бъде привлечено вниманието на рабо-
тодателя. Авторът трябва да се представи като спо-
собна и образована личност, като професионалист,
който ще се справи успешно с работата, за която кан-
дидатства.
В мотивационното писмо кандидатът изтъква
кратко и убедително своите предимства пред конку-
рентите. Работодателят трябва да бъде убеден най-
малко в следните три фактора:
1. Пишещият, той и само той, е подходящ за ва-
кантната длъжност, има необходимите познания и
опит;
2. Той най-добре ще работи за издигане и разви-
ване на авторитета на фирмата;
3. Кандидатът притежава лични качества: лоял-
ност, чувство за отговорност, адаптивност, умения за
работа в екип и др., които съответстват на изисквани-
ята във фирмата.
За графичното и структурно оформяне на мо-
тивационното писмо няма строги изисквания и не

154 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
съществува готов единствено правилен образец. Кан-
дидатът трябва в стегнат текст да представи същест-
вена информация за себе си. Препоръчително е съ-
държанието да бъде представено в този ред:
1. Название на фирмата, на длъжността, до коя-
то се изпраща мотивационното писмо, и подходящо
обръщение;
2. Откъде кандидатът е научил за вакантната
длъжност;
3. Обяснение защо се интересува от предлагана-
та работа;
4. Аргументиране на убеждението, че е подхо-
дящ за съответната длъжност;
5. Обобщено представяне на моменти от профе-
сионалния му опит, личностни качества, умения и
нагласи;
6. Заключително изречение, в което изразява
убедеността си, че ще бъде допуснат за събеседване.

Мирослав Михайлов
155
Първи образец за мотивационно писмо
1. Адресат
2. Обръщение
3. Повод
4. Изисквания на фирмата за свободната
длъжност
5. Аргументация, че кандидатът отговаря на
изискванията
6. Квалификация
7. Опит
8. Умения
9. Личностни качества
10. Изказване на убеденост, че кандидатурата
му ще бъде удостоена с внимание
11. Телефони и адреси за обратна връзка
12. Дата
С уважение:
(Подпис)

156 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Втори образец за мотивационно писмо
1. Адресат;
2. Обръщение;
3. Информиране – откъде знае за свободната
длъжност (обява в медиите, брой на вестник, дата,
страница);
4. Деклариране на интерес към обявената ва-
кантна длъжност;
5. Аргументация (факти от професионалната
биография, доказващи наличието на знания, опит и
умения в съответната област);
6. Представяне на положителни личностни ка-
чества, които ще са от полза при изпълнение на про-
фесионалните задължения в организацията;
7. Изказване на увереност за съвместна работа;
8. Координати за връзка и контакти
9. Дата
С уважение:
(Подпис)

Мирослав Михайлов
157
До УПРАВИТЕЛЯ на фирма НИКРА 111 – ЕООД
Уважаеми господин Атанасов,
Чрез това писмо кандидатствам за обявената
свободна длъжност във Вашата фирма. За свободното
работно място прочетох във в. „Отзвук‖, бр. 96 /
24.08.2012 г., с. 12.
Завършил съм специалност Маркетинг в ПУ
„Паисий хилендарски‖ през 2004 г. Работя по специ-
алността и вече имам опит в областта на директния
маркетинг. От 8 години съм търговски представител
на фирма ЕТ „Слави‖. В последната фирма отговарям
за търговската дейност. Преките ми задължения са
работа с клиенти и изготвяне на оферти, водене на
преговори за сключване на договори. Осъществявам
доставка и директни продажби. В работата ми понас-
тоящем търсенето на предлаганата от мен стока
трайно намалява.
Организиран човек съм, имам комуникативни
умения. Мога да работя в напрегната ситуация, шо-
фирам добре, бързо се адаптирам. Работил съм в
екип, проявявам толерантност и готовност за помощ.
Познавам добре фирмите в този бранш.
Смятам, че тези качества ще са от полза при из-
пълнение на професионалните ми задължения на
конкретната длъжност, за която кандидатствам.
Надявам се моята кандидатура да бъде оценена.
Очаквам Вашите обаждания на телефон: GSM
..........................
26.08.2012 г. С уважение: Иван Михайлов

158 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предложеният материал в тази книга излага в
съвсем кратък, научно-популярен вариант развоя на
правописната норма на българския език. В изложе-
ния труд са представени основните правописни и
пунктуационни норми на съвременния български
език. Описват се етапите в развоя на правописните
норми, чрез които се записват достиженията на бъл-
гарския дух през хилядолетната му история.
При установяването на повечето книжовни норми
съществува последователен стремеж правописът на ду-
мите да се опростява като книжовният стандарт се
приближава до живия, действителния изговор.
Развитието на българския книжовния стандарт
се води от няколко много важни тенденции:
1. Популяризиране на достиженията на културата
сред широките народни маси. Авторите на текстове,
написани на български език, с малко изключения, тър-
сят разбиране на своите виждания сред широките на-
родни слоеве; по същество делото на първите славянски
учители, превеждането на старогръцките текстове на
новия език, е с цел да се направи по-достъпно християн-
ското учение за необразованите и незнаещите гръцки
език славянски племена. Тази тенденция за приближа-
ване на книжовния език до разговорната практика е во-
дила неизменно развоя на българския език.
2. Непознаване на достиженията на нашата кул-
тура в миналото и усещането за накъсаност на езико-
вия развой.
3. Българската книжовна традиция никога не е
имала елитарен характер. Езикът на книжнината ви-
наги е много близо до съвременната разговорна

Мирослав Михайлов
159
практика; така старобългарските писмени паметници
отразяват състоянието на българския език тогава,
създадената след XV век литература следва развоя на
езика през този период, а още в първите книги през
Възраждането се пише според девиза на Паисий Хи-
лендарски „за простите българи просто и написах‖.
4. Непрекъснати промени на книжовната норма.
Създадената книжнина на български език е написана
според различни правила, които не се задържат дълго
във времето. Още при първоначалния развой на бъл-
гарския език глаголическата азбука се заменя с кирилс-
ка. В самата кирилска азбука непрекъснато се прибавят
нови и нови букви. Тази тенденция към непрекъснати
промени продължава и в най-ново време. В правопис-
ните речници непрекъснато се дават нови и нови пра-
вила – така е с правописните речници от 1981 г., 1983 г.,
1994 г., 2002 г., и последния Официален правописен речник
на българския език от есента на 2012 г.
Напоследък във връзка с членството на България
в Европейския съюз се въвеждат нови стандарти за
официалната кореспонденция. Един от съвременни-
те аспекти, изграждащи езиковата култура на бълга-
рите, е умението да се общува прагматично при биз-
нес отношения.
Засега изискванията са нови и тепърва ще се ут-
върждават в практиката. Коментар на стандартите за
кореспонденция на българския бизнес ще направим в
бъдещо издание. В последните страници предлагаме
конкретни примери за оформяне на най-често използ-
ваните модели за кореспонденция, част от които са взе-
ти от сайтове в интернет. Надяваме се, че сме практи-
чески полезни на нашите читатели.

160 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин 1961: Андрейчин, Любомир. На
езиков пост (Сб. статии). София: Наука и изкуст-
во, 1961, стр. 319.
Андрейчин 1973: Андрейчин, Любомир.
Езикови тревоги. София: Наука и изкуство, 1973,
с. 267.
Андрейчин 1974: Андрейчин, Любомир.
Проблеми на българската книжовна реч. Сб. ста-
тии. Състав... София: Наука и изкуство, 1974, с.
239.
Андрейчин 1986: Андрейчин, Любомир. Из
историята на нашето езиково строителст-
во. София: Народна просвета, 1986, с. 255.
Венедиктов 1979: Венедиктов, Г. Вопросы
нормализации болгарского литературного языка в
начале XIX в. ‒ В: Славянское и балканское язы-
кознание, Москва: Наука, 1979, с. 246 – 263.
Виденов 2015: Виденов, Михаил. Езикът и
общественото мнение. София: Академично изда-
телство „Проф. Марин Дринов―, 1997, с. 201.
Виденов 2015: Виденов, Михаил. Българс-
ката езикова политика. София: Захари Стоянов,
2015. с . 302.
Георгиева 2004: Георгиева, Николина. Де-
лова кореспонденция. Съставяне, оформяне и
компютърна обработка на документи по БДС и
международни стандарти. София: Мартилен,
2004. с . 308.

Мирослав Михайлов
161
Дринов 1990: Дринов, М. За новобългарско-
то азбуке. — Периодическо списание на българс-
кото книжовно дружество, I, 1870, кн. 2, с. 2 ‒ 29.
Публикувано В: Христоматия по история на бъл-
гарския книжовен език, София: Народна просвета,
1990, с. 191‒ 212.
Дуриданов, ред. 1991: Граматика на старо-
българския език. Ред. Иван Дуриданов. София:
БАН, 1991, стр. 605.
Иванова 2012: Иванова, Диана. Култура на
деловото общуване. второ издание, Пловдив: УИ
„Паисий Хилендарски―, 2012, с. 250.
Карастанева, Маровска 2002: Карастанева,
Цена,
Вера Маровска.
ПРАКТИЧЕСКА
ГРАМАТИКА на съвременния български книжо-
вен език трето преработено издание. Пловдив: Из-
дателство АЛЕКС. 2002, с. 176.
Милетич 1893: Милетич, Л. Нашата право-
писна реформа. — Български преглед, год. 1, кн. 1,
1893, 1 – 32.
Милетич 1895: Милетич, Л. Новата право-
писна комисиiа. — Български преглед, год. II, кн.
VII, 1895, 162 – 164.
Мирчев 1953: Мирчев, Кирил. Поглед върху
развоя на българското кирилско писмо. ‒ Българс-
ки език, 1953, No 4, с. 309 – 329.
Мирчев 1975: Мирчев, Кирил. Правописни-
ят въпрос през Възраждането. ‒ Литературна ми-
съл,1975,No6,с.73–80.

162 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
НОВ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК 2002: Нов
правописен речник на българския език. Ред. Акад.
Валентин Станков, София: БАН, Хейзъл, 2002, с.
1069.
ОФИЦИАЛЕН ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК
2012: Официален правописен речник на българс-
кия език. София: БАН, Институт за български език
„Проф. Любомир Андрейчин―, изд. Просвета,
2012, с. 676.
Пашов, Станков 1980 съст.: Пашов, Петър,
Валентин Станков. Съставители. ПРОБЛЕМИ НА
ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА. (Сборник статии). Со-
фия: Наука и изкуство, 1980, с. 264.
Пашов, Първев 1983: Пашов, Петър, Хрис-
то Първев. Българският правоговор. София, На-
родна просвета, 1983, с. 131.
Русинов 1981: Русинов, Руси. История на
българския правопис. София: Наука и изкуство,
1981, с. 121 .
Теодоров-Балан 1893: Теодоров-Балан, А.
Коi е крив за правописниiа въпрос.
—
Български
преглед, год. 1, кн. 1, 1893, 33 – 53.
Теодоров-Балан 1945: Теодоров-Балан, А.
Делото на седма правописна комисия.
—
Списа-
ние на българската академия на науката, кн. 70.
Клон историко-филологичен, No 33, София, 1945,
с. 125 - 166.
Цейтлин, ред 1994: Старославянский словарь
(по рукописям X–XI веков). / Под ред. Р. М. Цейтлин, Р.
Вечерки и Э. Благовой/. Москва: Русский язык, 1994.

Мирослав Михайлов
163
Цонев 1891: Цонев, Беньо. Н7кои б7л7жки за бъл-
гарски език и правописанието му. (Отговоръ на критиката
въ „Денница― кн. 11). —
Сборник за народни умотворения,
наука и книжнина, София, Министерство на народното прос-
вещение, кн. IV, 1891, Книжовен отдел, с. 28 – 51.

164 Езикова култура, правопис, пунктуация и бизнес кореспонденция
Мирослав Михайлов
ЕЗИКОВА КУЛТУРА,
ПРАВОПИС,
ПУНКТУАЦИЯ
И БИЗНЕС
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
трето допълнено и преработено издание
Рецензенти:
доц. д -р Теодора Вълова
доц. д -р Мария Петрова
Издателска къща:
Филиал на ПУ “П. Хилендарски” – Смолян
4700 гр. Смолян, ул. Дичо Петров 32
e-mail: pufilial_sm@abv.bg