Кастрой ка
на cvп ерхетеро д и н н и
приемници
МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
Г. АЛЕКСИЕВ
инж. Е. КЪРМАКОВ
НАСТРОЙКА
НА СУПЕРХЕТЕРОДИННИ
ПРИЕМНИКИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА*
СОФИЯ* 1960
Известна празнина в нашата радиолюбителей библиотека
бе липсата на помагало по настройка на суперхетеродинни при-
емници. В настоящата брошура на лесно разбираем и достъпен
за широк кръг радиолюбители език е изложен елементарен ма-
териал, конто трябва да знае всеки радиолюбител, за да може
да настрои един радиоприемник. При излагането на материала
авторите са се стремили да дадат необходимите указания и
методи за настройка на суперхетеродинни щэиемници от радио-
любители без специално техническо образование, но добре за-
познати с устройството и действието на радиоприемните апара-
тури.
Главите са написани, както следва:
Г. Алексиев — глави: I, II, III, V, VI и VIII,
инж. Е. Кърмаков — глави: IV, VII и IX.
Глава I
ИЗМЕРВАНИЯ ПО ЗАХРАНВАЩИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
Преди да започнем настройката на радиоприемника, е необ-
ходимо да проверим дали захранването е в изправност. Нека
най-напред да проверим изправността на токозахранващото устрой-
ство, показано на фиг. 1, което всеки радиолюбител може сам
да построй.
Най-напред се проверява мрежовият трансформатор. За целта
изваждаме всички лампи на приемника^ свързваме последова-
телно във веригата на първичната намотка един променливо-
токов ампермер (фиг. 1) и включваме приемника за работа. Не
трябва да се забравя, че ампермерът трябва да бъде поста-
вен на възможно най-голям обхват при включването на прием-
ника към мрежата. При измерването обаче превключваме изме-
рителния инструмент на по-нисък, подходящ за отчитане обхват.
По отчетена^а стойност на тока съдим за качествата на же-
лязната сърцевина и изолацията между навивките. Съгласно
стандарте тази стойност на тока не трябва да бъде по-голяма
от 1/ю от номиналната стойност, за която е изчислен трансфор-
5
матора. Ако във веригата на първичната намотка протече по~
силен от 1/1оот нбминалния ток, когато във веригата на вторич-
ната намотка не е включен товар (работа на празен ход) — транс-
форматорът ще се нагрява, което е един от признаците за не-
изправност. Протнчането на по-силен от г/1о от номиналния
ток (в първичната намотка)
може да се дължи както на
големите загуби в сърцеви-
ната на трансформатора или
неправилното му изчисление,
така също и на лошата изо-
ладия между навивките (късо
съединение в намотайте). Та-
къв трансформатор не бива
да се използува повече. Съ-
щият трябва да се изчисли наново и се пренавие.
ледващата проверка, която трябва да извършим, е да из-
мерим напреженията на намотайте за захранване на отоплител-
ните вериги на лампите. Тези измервания се извършват в режим
на работа, и то при напълно загряване на лампит<. Отоплител-
ното напрежение при лампите от серия 6,3 в трябва да бъде
в граници от 5,8 до 6,3 в. При лампите с отоплително напреже-
ние 4 в тези граници са от 3,6 до 4,2 в. По-високите или
по-ниските от номиналните отоплителни напрежения причиня-
ват ненормален режим на работа на приемника и бързо износ-
ване катода на лампата.
След това се проверяват напреженията на повишаващата
намотка. Напреженията, подадени на изправителната лампа,
трябва да бъдат по възможност еднакви. Допустима е разлика
до 5—6 в. Сверяват се получените данни от измерването на
напрежението с тези при изчислението на трансформатора и
ако има разлика, трябва да се потърси на какво се дължи тя.
Последно измерване, което следва да направим, е по изпра-
вителя. За тази цел се поетавя само токоизправителната лампа
в гнездото й, а другите са извадени. Преди да включим захран-
ването на приемника, трябва да проверим с оммер дали няма
някъде в правотоковата верига късо съединение към шаси. Ако
установим, че има такова, трябва да го отстраним и след това
да включваме захранването към електрическата мрежа. Високото
изправено напрежение на катода на изправителната лампа (беа
товар) трябва да бъде J/Д) пъти по-голямо от приложеното
променливо на анодите й. Трите броя електролитни конденза-
Р
тори Cv С2 и С6 във филтърната трупа трябва да са свързани
(фиг. 2).
Пример. Изчисленото напрежение на повишаващата намотка
е 2x350 в. Съгласно горната закономерност изправеното на-
прежение трябва да бъде:
35ОХУГ = 35ОХ 1,4 = 490 в
При такова изпробване е много важно да се проверят предвари-
телно пробивните напрежения на електролитните кондензатори във
филтърната трупа. Ако те са по-ниски от изправеното напреже-
ние, което оуакваме да получим (според изчисленията), не трябва
в никакъв случай да се включва захранването на пр^зен ход,
защото ще се получи пробив в електролитните кондензатори.
Има случаи, когато полученото изправено напрежение е по-ниско
от подаденото променливо, даже и да няма късо съединение в
правотоковата верига. Причините за спадане на изправеното на-
прежение могат да бъдат:
1. Първият електролитен кондензатор може да е с прекъс-
нат извод, пресъхнал електролит или просто несвързан.
2. Токоизправителната лампа може да е с намалена емисия,
т. е. с увеличено вътрешно съпротивление, и да не дава необ-
ходимо изправено напрежение.
При първия случай напрежението на катода на токоизправи-
телната лампа трябва да бъде 0,9 от U2^. (С^еф е ефектив-
ната стойност на променливото напрежение.) Да вземем същия
случай, при който сме изчислили променливите напрежения,
конто се подават на анодите да бъдат 2 X 350 в. Съгласно гор-
ната зависимост напрежението ще бъде 350X0,9 = 315 в.
При изчислението на захранв^щото устройство е наложително
да се спазват каталожните данни за максимално допустимия
капацитет на електролитния кондензатор С± във филтърната трупа.
На таблица 1 са дадени максимално допу^тимите стойности
за капацитета на електролитния кондензатор Сг при употреба на
най-често срещаните токоизправителни лаэдпи.
Таблица 1
Тип на лампата	Капаиитет на С; в мкф	Тип на лампата]	Капацитет на С} в мкф	Тип на лампите	Капацитет на в мкф
5Ц4С	32	।	AZ 1(11) '	60	EZ80	50
6Ц4С	।	32	AZ 4(12) I	60	6X4	50
6Ц5С	:	32	EZ11(12)	32	UYl(ll)	60
7
Токоизправителна трупа, в която е поставен електролитен
кондензатор с по-голяма стойност, бързо се поврежда. Естест-
вено е, че по-големият електролитен кондензатор се поставя с
единствената цел да се получи по-добро изглаждане на изпра-
веното напрежение. С това се намалява вредният фон в ниско-
честотната част на радиоприемника. Но за да не се повреждат'
токоизправителните лампи и да се получи по-добро филтриране
на изправеното напрежение, правят се следните комбинации:
1. Първият електролитен кондензатор е с по-малък капацитет,
а вторият — с по-голям.
2. Двата електролитни кондензатора са с по-малък капацитет.
За да не се намали коефициентът на филтрирането на фил-
търната трупа, увеличава се индуктивността на дросела в токо-
изправителя. Тук обаче има друго неудобство. Голямата индук-
тивност има и голямо омическо съпротивление. Напрежението
в изхода на филтъра ще спадне, вследствие на което ще се на-
мали мощността, а също и чувствителността на приемника.
За да не се намали мощността и чувствителността на прием-
ника, подава се по-ви<;око напрежение на анодите на токоиз-
правителната лампа. Това обаче налага да се поставят и елект-
ролитни кондензатори с голямо пробивно напрежение. Радиолю-
бителят трябва да избира по свое мнение или едното, или дру-
гого, без да влоши качествата на приемника.
Опитният радиолюбител може да разбере на слух (кпгато
му липсва лампов волтмер) дали филтрацията е добра. Не-
обходимо е само да затвори регулатора на усилване до край
или да заземи първата решетка на лампата-усилвател на напре-
жение в нискочестотното стъпало и да се вслуша внимателно
във високоговЪрителя. Ако не се чува характерният за мрежо-
вото напрежение сигнал (с честота от 50 до 100 хц\ Като един
постоянен без прекъсване фон, филтрацията е добра, обратно —
чува ли се, необходимо е да търсим източника на фона.
Всичко казано дотук относно измерванията и проверните
важи както за новите, така и за старите радиоприемнцци. Ха-
рактерни особености за някои стари типове радиоприемници е
това, че при настройка същите започват да се самовъзбуждат
и припискват между станциите. Това се пэлучава най-често, ко-
гато е дефектирал вторият електролитен кондензатор.
Когато пък първият електролитен кондензатор е с пресъх-
нал електролит, 'с прекъснат извод или несвързан — мощността
на стария приемник е много намаляла, а вредният фон се е
увеличил. Включеният измерителен инструмент в изхода на
приемника4 отчита освен полезния сигнал, ’ който се мени при
8
настройката, а също така и един постоянен фон, който не се мени
по сила, когато намаляваме общото ниво с регулатора на усил-
ването. За да отстраним фона в приемника, трябва да заменим
повредения електролитен кондензатор с нов.
Не са редки случайте, когато електролитните кондензатори
стават консуматори. В такива
най-лесно, като свържем кон-
дензатора към друга токоиз-
правителна трупа (отделна) с
напрежение, близко до ра-
ботното напрежение на из-
мервания кондензатор. Свър-
звайето е доказано на фиг. 3.
Съгласно нормите макси-
мално допустимият ток, който
протича през електролитния
кондензатор, трябва да бъде
по 100 мка на 1 мкф. Про-
случаи измерването се извършва
Фиг. 3
пуска ли електролитният кондензатор по-голям от посочения
по-горе ток, то значи, че той е дефектен. Такъв електролитен
кондензатор е консуматор на енергия и трябва веднага да се
замени.
Глава II
ИЗМЕРВАНИЯ В НИСКОЧЕСТОТНИЯ УСИЛВАТЕЛ
НА ПРИЕМНИКА
Да проверим и измерим нискочестотния усилвател на при-
емника ще рече да проверим режима на работа и качествените
му показатели: изходяща мощност на нч усилвател при опре-
делен коефициент на нелинейни изкривявания и ширина на
пропусканата честотна лента.
Преди да започнем измерването на мощността на нч усил-
вател, правилно е да проверим правотоковия режим на лампите.
Измерването се извършва по показаната на фиг. 4 схема на
нч усилвател с лампи Е(АВ)С80 и EL84. С обикновен стрелкови
измерителен инструмент (правотоков волтмер) измерваме напре-
жението на електродите на радиолампите спрямо шаси. На
анода и на екранната решетка на лампата EL84 ще измерим
4-250 в, а на катода — 7,5 в. След това е необходимо да из-
мерим токовете в лампата. Анодният ток или общият катоден
9
ток е величина, по която ще се ориентираме за състоянието на
лампата. Измерването им се извършва по два начина.
При първия начин е необходимо само да свържем краищата
на измерителния инструмент към електродите (свързващите
крачета) на анода и екранната решетка на лампата EL84 (между
Фиг. 4
анод и екранна решетка), за да измерим анодния ток на лам-
яата в режим, при които тя трябва да работи. В случая трябва
да отчетем 48 ма (при нормален режим). Можем непосредствено
след това да измерим и падението на постоянното напрежение,
което се получава в краищата на първичната намотка на из-
ходния трансформатор. Ако той е правилно изчислен, то съот-
ветно падението ще е 5—10 в.
Вторият начин за измерване на токовете в крайната лампа
е, като включим измерителния инструмент последователно в
катодната верига на лампата. Отчетният ток е сбор от анод-
ния и екранния ток, т. е. общият катоден ток. При нормален
режим и без повреди в свързващите елементи ще отчетем
стойност на тока около 53 ма с допустима разлика ±10%.
При тези измервания е необходимо да обърнем особено вни-
мание на кондензаторите и С5 в стъпалото. Това важи осо-
бено за по-старите приемници, които ще ремонтираме или на-
стройваме. При влошаване на изолационните качества на ди-
електрика в кондензатора С5 на управляващата решетка ще
попадне освен променливо напрежение със звукова честота,
10
каже същото.
Таблица 2
Прехвърлящ. конден- затор СУ в мкф	Решетъчно съпротивле- ние	в мгом
0,25	0,100
0,1	0,250
0,05	0,5
0,002	1
а и постоянно такова. Анодният и екранният ток нарастват
вследствие изместването на работната точка на лампата и по-
следната започва да изкривява сигналите поради възникването
на решетъчен ток във веригата на управляващата решетка.
При такъв случай трябва да се замени незабавно дефектният
квщ^ензатор, за да предпазим лампата от бързо изтощаване.
Практически токът на утечката на този кондензатор трябва да
е нищожно мДлък. В зависимост от стойността на конденза-
тора Со трябва да сменим и решетъчното съпротивление
В таблица 2 е указано съотношението на /?3 към С5 в стъпа-
лото с оглед подобряване възпроизвеждането на цялата звукова
гама. По отношение на втория кондензатор Ст в изхода на
крайната лампа може да се
Ако се влоши качество-
то на диелектрика в него,
то той започва да пропус-
ка и постоянен ток, като
шунтира изходния транс-
форматор. По този случай
мощността на приемника
намалява, а при пробив в
диэлектрика на конденза-
тора изходящилт сигнал
изчезва. Обикновено кондензаторът С\ е със стойност от 5000
до 10 000 пф.
При старите приемници трябва да се обръща внимание и на
кондензатора С3. Ако той е пресъхнал, то коефициентът на
усилването на стъпалото намалява. Има случаи, когато диелек-
трикът в кондензатора С3 е влошен, т. е. увеличава се токът
на утечката. Той шунтира катодното съпротивление /?, не само
по звукова честота, но и по постоянен ток. При такъв случай
преднапрежението рязко спада и се измени режимът на лампата.
За извършване на цялостната проверка и измерване на нч
усилвател трябва да се измери и усилвателят на напрежение,
изпълнен с лампата Е(АВ)С80. От коефициента на усилването й
зависят както изходящата мощност, така и нелинейните из-
кривявания в нч стъпало. Ето защо, преди да започнем каквито
и да било измервания в този усилвател, необходимо е да уточ-
ним никои от стойностите на елементите му. Така например
стойността на товарното съпротивление в анодната верига се
движи обикновено от 150 до 250 кт. Необходимо е допълнително
филтриране на постоянного напрежение в анодната верига.
В схемата на фиг. 4 е показано едно такова допълнително
11
филтриране. За усилвателни лампи стойността на катодното
съпротивление RK (ако не е дадено в каталога), можем да на-
мерим по дадена формула от закона на Ом RK =
иР
Л
(Up е реше-
тъчното преднапрежение на лампата, а Ле нейният емисионенток).
След така установените стойности на елементите можем
вече да направим измерванията в усилвателя.
1. Измерение чувствителността и мощността на нч усилвател
Измерването става, като на входа на нч усилвател подадем
сигнал от тонгенератора. Прието е измерването да се извършва
с честота 1000 хп. Изходя-
щата мощност се определи
по формулата Pt
U2
= R. {и~
напрежението във волтове,
измерено в краищата на вто-
фиг	ричната намотка на изходния
иг*	трансформатор, a Ra — актив-
ного съпротивление на гово-
рителя в омове, умножено по 1,3).
За нашия случай Ra = 6,5 ом; Риэх = ^ вт, a U2 — ? От фор-
мулата L2 = PRa, като заместим, получаваме U2 = 4X6,5 = 26 в,
което ще рече, че на анода на крайната лампа сме измерили
около 5,1 в звуково напрежение.
Прието е 200 мв да се смята за нормална чувствителност
на нч усилвател. Колкого нивото на входящия сигнал е по-
ниско, толкова чувствителността на стъпалото е по-голяма и
усилването в него е по-голямо. На фиг. 5 е показано измерва-
нето на чувствителността и мощността на нч усилвател. Регу-
латорът на усилването е напълно отворен, тонкоректо-
рът — също.
2. Снемане на честотната характеристика на усилвателя
Начинът на свързване е подобен на този, показан на фиг. 5-
При така свързаните измерителни уреди на входа на усилва-
теля се подава от нч генератор сигнал с постоянно ниво. Из-
мерването започва от най-ниската и се свършва с най-високата
честота, за която е изчислено стъпалото. За по-опростено сне-
мане на характеристиката записват се показанията само на
12
определени честоти: 100 хц, 200 хц, 300 хц, 1000 хц... до
15 000 хц. При построяването на кривата, нанасяме напреже-
нията, които сме отчели на изхода на стъпалото. Ако се на-
лага да се направят някакви корекции съобразно изискванията
или вкуса на радиолюбителя, то следва да се включат филтри,
с помощта на които да се коригират съответните честоти.
Глава III
МИКРОФОНЕН ЕФЕКТ. ИЗМЕРВАНЕ НА ФОНА
1. Микрофонен ефект
Това е един от най-неприятйите ефекти, които се появяват
в радиоприемника. Най-често се получава при дефектиране на
някои лампи. Случва се, и то много често, да се проявява на
къси вълни при усилен сигнал на изхода. Най-трудно е да от-
крием източника или причините за появяването му. Особено
характерно е, когато този ефект се появява при последните
лампи на приемника, т. е. в нч усилвател. Тогава във високо-
говорителя се появява тЬн, характерен на виене със слаб фон.
Този ефект се търси, като последователно се допира до лам-
пите с мек предмет или пръст, при което във високоговорителя
не трябва вече да се чува този тон. В някои случаи при махане
на пръста или предмета, с който сме допрели до лампата,
ефектът се възобновява. Често пъти микрофонният ефект се
явява над определеното ниво на нч сигнал. При някои случаи
връзката на високоговорителя с шасито, на което е закрепена
лампата, поражда микрофонния ефект. При такъв и подобии на
него случаи, за да отстраним ефекта (само при проверка), най-
напред поставяме звуков екран на лампата — картонен цилиндър,
с който захлупване лампата отгоре. Ако това не помогне, под-
лагаме’ между цокъла и шасито шайби от суров или шуплив
каучук, без да притягаме силно цокъла към шасито. Ако и това
не помогне, то цокълът се поставя на спирални пружини, което
не е желателно. Най-често при тази мярка микрофонният ефект
се отстранява, но има и случаи, когато не изчезва. Налага се
да се замени лампата с нова. Една крайна мярка, към която
лрибягваме, когато нямаме нова лампа, е да разхлабим високо-
говорителя от резонансовата дъска и му подложим гумени
шайби. В повечето приемници шасито на приемника и това на
високоговорителя не се поставят направо към кутията. Между
13
тях се подлагат каучукови или филцови подложки. Това се
прави с цел да се избегне микрофонният ефект. Всичко казано
дотук за проява на този ефект важи както за предусилвател-
ната лампа, така и за крайната лампа на нч усилвател на
приемника.
Най-характерен, но най-труден за отстраняване остава микро-
фонният ефект, който се появява във вч стъпало на приемника.
Често пъти на къси или средни вълни при по-силните станции
се получава във високоговорителя един особен тон, характери-
зиращ се като виене, смесено с пищене. Но понякога тези то-
нове се сливат в общ, особен по тембър тон. При намаляване
силата на сигнала посредством регулатора на уоилване ефектът
изчезва, а при увеличаване — пак се явява. Не са редки слу-
чайте, когато се появява и при едва отворен регулатор на усил-
ването. Единствената причина за появата на микрофонния ефект
при гореописаните случаи е променливият настройващ конден-
затор. Доказано е от опит, че всички кондензатори, конто са
направени от месинг, са повече склонни към микрофонен ефект.
Поради това и от икономически съображения напоследък почти
всички кондензатори се правят от мек алуминий. Борбата срещу
този вид микрофонен ефект се провежда по два начина.
Първият е когато на кондензатора се направи акустичен
екран. Целият кондензатор се увива отвън с метализиран картон,
а при някои случаи целият кондензатор се поставя в метална
кутия. Ако това не помогне, се дрибягва до други, по-сериозни
мерки.
Вторият е, когато целият кондензатор се повдига на кау-
чукови меки подложки, екранира се акустически отвън и всички
електрически връзки към него се правят меки. Ако и това не
помогне, не остава нищо друго, освен да се замени променли-
вият кондензатор с нов. Откриването на микрофонния ефект
става, като с пръст и някакъв друг предмет се допира кон-
денза^орът. Спре ли ефектът, тогава със сигурност можем да
кажем, че източникът е тук.
2. Измерване на фона
Да измерим фона, ще рече да установим колко пъти нивото
му е по-високо или по-ниско от това на полезния сигнал. Преди
да почнем да мерим фона в приемника, трябва да знаем какви
са пулсациите на изправеното напрежение и какви мерки са
взети против възникването на фон в него. Пак във връзка с
борбата против вредния фон е необходимо при разположение
14
на отделимте детайли в нч усилвател захранването да се
спазват някои елементарни правила, установени от практиката,
а именно:
1.	Мрежовият трансформатор и дроселът във филтражната
груйа да се монтират винаги перпендикулярно по отношение на
магнитните си силови линии, за да няма взаимоиндукция.
2.	Изходният трайсформатор, дроселът и мрежовият транс-
форматор да се монтират така, че магнитните им силови линии
да са взаимно перпендикулярни (особено при близко стоящите
от изброените) пак с оглед за избягване на взаимоиндукцията.
Най-често изходният трансформатор се монтира под шасито или
на самия вйсокоговорител с оглед да бъде по-далеч от споме-
натите източници на фона.
3.	Лампата Е (АВ) С80 усилвател на напрежението в нч
усилвател на приемника да се монтира по възможн^ст по-да-
лече от мрежовия трансформатор и дросела. Всички провод-
ници, носещи нч сигнал към нея, да се екранират добре.
4.	За отопление на лампите да се използува само добре
изолирана дву про водна верига, а не за втори проводник да се
използува шасито. Допуска се и е за предпоч^тане заземяване на
едното отоплително краче на лампата Е (АВ) С80, която в слу-
чая е най-чувствителна към фон.
5.	В токоизправителя е необходимо да се блокира напре-
жението от мрежата, както е дадено на фиг. 1, чрез конденза-
торите С3, С4 и С5.
б.	Да се създаде общ минус, изпълнен като шина или с
дебел проводник. Да не се заземява безразборно, а само на
прокарания минус.. Същият този минус да се заземи към ша-
сито на едно място.
7.	Всички проводници в монтажа, които пренасят променливо
напрежение, да се пресичат под прав ъгъл или ако са успоре-
дни, разстоянието между тях да е 3—4 см, с което се избягва
взаимноиндукцията помежду им.
8.	При лампите за променливо отоплително напрежение (с
директно или индиректно отопление), трябва да има симетри-
ране. То се осъществява по няколко начина:
а.	Като на отоплителната намотка на трансформатора, за
въпросната лампа изведем симетричен среден край (фиг. 6 я,
-5, в. г, д).
б.	Когато вместо средна точка на отоплителната намотка на
трансформатора включим две съпротивления, заземени в сре-
дата. Стойността на тези съпротивления е от порядъка на 50—
100 ома.
15
в.	Когато чрез вграден потенциометър (жичен) от порядъка
на 100 ома избираме средата посредством плъзгача, който е
даден на маса. Стойността на тези съпротивления се избира
такава, че да е около 10—15 по-голяма от вътрешното съпро-
тивление на отоплителната жичка на катода.
г.	Като вградим две напълно еднакви крушки от скалното
осветление.
Както вече казахме, на фиг. 6 са показани някои от най-упо-
требяваните начини за симетриране на отопление при борбата
срещу фона и на края ще кажем, че се налага начинът, посо-
чен на фиг. 6д.
9. Понякога се прибягва и до намаляване на отоплителното
напрежение на лампата Е (АВ) С80 до възможния минимум.
След всичко гореказано за борба срещу фона можем да пре-
минем към самото измерване на същия. На изхода на приемника
към вторичната намотка на изходния трансформатор се вклю-
чва измерителен инструмент. Ако изключим товара (шпулката на
говорителя), трябва да включим еквивалентен товар. Буксите
за грамофон се дават на късо. Ако няма такива, входният край
на потенциометъра /?п се свързва към земя (вж. фиг. 4). Са-
мият регулатор на силата се оставя напълно отворен. Тон-ко-
ректорът се отваря също. Изважда се лампата на мч усилвател,
ако същата не се използува и за детекцията, а в противен
случай се заземява само управляващата решетка или се прекъсва
напрежението за екранната решетка. Пуска се приемникът и
се отчита показанието на включения инструмент на изхода.
Измерваното напрежение трябва да се съпостави с измереното
номинално напрежение на полезния сигнал на същото място.
16
По стария стандарт нивото на полезния сигнал трябва да е с
около 20 дб по-високо от нивото на фона, а по новия — с
около 40 дб.
1 лава IV
ДЕМОДУЛАТОРНО (ДЕТЕКТОРНО) СТЪПАЛО
Когато конструираме някой приемник, обикновено демодула-
торното стъпало не се явява спънка. Също така повредите в
него при фабричен апарат са много редки, защото по начало
в демодулатора се работи с ниски напрежения и много слаби
токове.
В концертните суперхетеродинни приемници за ам сигнали
почти изключително се използува диодното детектиране поради
Фиг. 7

редицата преимущества, които то има в сравнение с другите схеми
за детекция (малки нелинейни изкривявания, възможност да се
съчетае с АРУ и др.). По своята същност всеки демодулатор
(детектор) представлява нелинейно съпротивление и в новите
портативни транзисторни приемници за целта се използува един
германиев диод. В останалите апарати се употребяват лампови
диоди, най-често в по-старите модели — двойни диоди (фиг. 7).
Като демодулатор се използува единият диод. Той работи
нормално с вч напрежение около 1—1,5 в, което получава от
вторичния кръг на втория мч филтър. Диодът е свързан после-
дователно с една RC трупа /?2 Q С2 фиг. 76. От Д се взема
2 Настройка на суперхетеродинни приемници
17
нч сигнал, който се подава за по-нататъшно усилване. В новите
типове приемници R2 е от порядъка на 330 ком, понеже се упо-
требяват в предните стъпала клампи с голяма стръмност, даващи
голямо усилване на мч сигнал. По начало колкото е по-голямо
по стойност съпротивлението толкова по-голямо усилване се
получава от мч стъпало, тъй като кръгът от мч филтър, свързан
с детектора, се шунтира с еквивалентно съпротивление, равно
приблизително на половината от /?2. Кондензаторите С, и С2
заедно със съпротивлението Rr (обикновено около 50 ком) служат
като- един П-образен филтър със задача да отфилтрира вч
съставна, получаваща се след детекцията, за да не може по-
следната да попадне в нискочестотната част на приемника.
Неизправности, които могат да се очакват в демодулаторното
стъпало, са: повреди в лампата (изтощен катод, откачен елек-
трод, прекъснато отопление) — теса най-чести; прекъснато съ-
противление — през лампата не ще тече ток и няма да имаме
никакъв детекторен ефект. Почти същият резултат ще се по-
лучи при пробит кондензатор или С2 или при монтажа дадено
„на късо“ съпротивление /?2 — ще протича ток, но няма да се
чува звук. При прекъсване на кондензатора С2 ще има изкривява-
не или може да се получи самовъзбуждане (последните дефекта
най-често възникват при едновременно прекъсване на Сг и С2 и
тогава най-лесно се забелязват, обаче има доста приемници,
където /?! и Q не са включени). Тези неизправности най-често
се срещат при новомонтирани от радиолюбители приемници.
В любителските късовълнови приемници е за препоръчване
при приемане на немодулирана телеграфия и SSB (еднолентова
телефония) да се включат други видове детектори. Защото при
нормалните диодни детектори винаги в слушалките или висо-
коговорителя се чуват шумове и импулсни смущения, труднй
за ограничаване, които при продължителна работа са много
уморителни за нервната система на оператора. Освен това при
диодната демодулация сигналите на наличните силни съседни
станции интерферират помежду си по много неприятен начин.
Затова в последно време в свързочните приемници, предназна-
чени за приемане на немодулирана телеграфия и SSB — както
за професионални, така и за любителски цели вместо обикно-
вените детектори се употребяват почти изключително смесители.
И нашите радиолюбители-късовълновици, които се занимават с
конструиране на късовълнови приемници, трябва също да изпол-
зуват този начин на „детектиране“ (особено при изключително
бързо навлизащата в любителската практика еднолентова теле-
фония). Още повече, че при него чувствителността на приемника
18
за немодулирани телеграфии сигнали нараства неколкократно, а
при SSB — много повече. На фиг. 8 е дадена схемата на един
детектор от такъв тип, който освен гореказаните предимства има
и особеността, че при него се намалява взаимодействието меж-
ду мч канал и АРУ, от една страна, и втория осцилатор, от
друГа. Както се вижда от схемата, левият триод на лампата
ЕСС82 действува като катоден повторител за сигнала с мч.
Смесването става събирателно във втората триодна система.
Амплитудата на сигнала от втория осцилатор не е необходимо
да бъде голяма — достатъчни са 1,5 —2,5 в (за ЕСС82) и 1—2 в
(ако се употреби ЕСС81). В анода на десния триод преди нч
товар е включен един филтър, който възпрепятствува прониква-
нето на междинната честота, сигнала от втория осцилатор,
както и тяхната сума в нч част на приемника. При по-ниска из-
брана междинна честота може да се наложи двата капацитета
от по 220 пф съответно да се увеличат на 300—400 пф. Оче-
видно, когато вторият осцилатор (BFO) е изключен, в изхода
няма да имаме никакъв нч сигнал.
Контрол Иране действието на АРУ
Автоматичното регулиране на усилването има за задача да
измени усилването на приемника в известии граници, така че
да се осигури приблизително еднаква сила на приемане незави-
симо от промяната в силата на входящия сигнал. Това се осъ-
ществява, като се измества работната точка на лампите в 1,
2 или повече стъпала в приемника от облает на характеристиката
с една стръмност в друга облает с различна от тази на пър-
вата стръмност. За целта в тези стъпала се използуват лампи
„варимю", т. е. с изменяема стръмност и им се подава предна-
прежение от АРУ. Когато сигналът на входа на приемника е
силен, преднапрежението е по-отрицателно и стъпалата, обхва-
нати от АРУ, работят в точки с по-малка стръмност, следова-
телно дават по-малко усилване; когато сигналът е слаб, пред-
напрежението е по-малко отрицателно, работната точка на лам-
пите е в областта на по-голямата стръмност от характеристиката
— а оттам и усилването е по-голямо.
Напрежението на АРУ се получава, като се използува по-
стояннотоковата компонента на детектора (фиг. 7 а) или отде-
лен втори детектор. В приемниците за ам сигнали обикновено
се използуват комбинирани лампи с двоен диод; на втория
диод се подава от първия кръг на филтър напрежение с меж-
динна честота през ке рамичен или слюден кондензатор с
19
капацитет от 30 до 50 пф. Върху товарното съпротивление
R.3 = 1—2 мгом (фиг. 7 б) се получават постояннотокова и нч про-
менливотокова компонента; втората посредством RC трупа се
филтрира и постоянното напрежение се подава на управляващите
решетки на регулируемите лампи. В съвременните приемници
за чм/ам сигнали много широко приложение намира схемата
на АРУ от фиг. 7 а поради факта, че се използува лампата
ЕАВС80, която има три диода; два от тях служат за честотен
детектор, а третият — за амплитуден детектор, от който се взема
и напрежение за АРУ при приемане на ам сигнали. Но даже и
в много апарати, където има не ЕАВС80, а по две лампи EBF80
(или друга подобна комбинация с 4 диода), единият диод не
се използува.
При приемане на чм сигнали напрежението за АРУ се взема
от минуса на електролитния кондензатор, свързан паралелно
на товарното съпротивление на дробния детектор (фиг. 12).
Понеже това напрежение е много голямо, то се подава направо
или през съпротивление от 0,5 до 1 мгом на третата решетка
на лампата EF85 или EF89 в мч усилвател. В някои прием-
ници обаче въобще не се прилага АРУ при приемане на чм
сигнали (напр. първокласният приемник „ Beethoven от VEB
Stern—Radio Rochlitz).
Как може да се провери с най-прости средства дали АРУ
в приемника за ам сигнали работи? Най-лесно се познава на
слух, като дадем за момент „на късо“ веригата на АРУ или
пък откачим прехвърлящия кондензатор (30 — 50 пф) и сле-
дим дали при това ще се получи разлика в силата на възпро-
извеждането на някоя силна местна станция и значително уве-
личение на нелинейните изкривявания. Ако това не стане, значи
АРУ не работи. Също така можем да включим един милиам-
перметър в анодната верига.на някоя от регулируемите лампи.
При настройване на апарата на слаба станция няма да се по-
лучи видимо изменение на анодния ток, докато при приемане на
силна станция вследствие на увеличеното отрицателно предна-
прежение анодният ток трябва силно да спадне.
Причина за нефункционирането на АРУ може да бъде: са-
мата лампа, прекъснато или откачено блокче (30 — 50 пф), пре-
къснато или дадено „на късо“ товарно съпротивление, пробит
филтриращ кондензатор 0,2 мкф (фиг. 76), Ако прекъсне фил-
триращото съпротивление (със стойност от 1 до 2 мгом), апара-
тът въобще няма да работи — по-точно ще изкривява, защото
лампите остават без отрицателно преднапрежение и без утечно
съпротивление.
20
Елементите на АРУ могат да бъдат причина и за други
досадни дефекта. Например,*ако филтриращият блоккондензатор
(0,2 мкф) прекъсне или намали значително своята стойност,
както и ако филтриращото съпротивление (2 мгом) стане по-
малко, АРУ става в по-голяма или по-малка степей безинертно
и ще проявява „противомодулиращо" действие: при по-силен
сигнал (с по-дълбока модулация) отрицателното преднапре-
жение ще бъде по-голямо и веригата ще намали усилването на
приемника; по такъв начин ще се стесни динамиката на прие-
маната музика заедно с увеличаване на нелинейните изкривява-
ния. Увеличението на стойностите на филтриращите елементи
пък довежда до намаляване действието на АРУ. В някои прием-
ници се прилага схемата на АРУ „със закъснително действие",
при която на анода на втория детектор се подава едно начално
преднапрежение, което не позволява на АРУ да действува при
по-слаби сигнали на входа (фуг. 76). Това напрежение на за-
дръжка се получава или от нч част на приемника, или чрез
подходящо оразмерена RC трупа в катода на детекторната
лампа. Ако има съмнение в напрежението на задръжка (за лю-
бителската практика), най-добре е да се проверят стойностите
на елементите дали отговарят на тези, дадени в схемата. Ако
някои са се изменили повече от 10 до 20%, да се сменят с нови.
Не трябва да се забравя, че АРУ не помага никак при така
наречения „селективен фадинг“.
Не се препоръчва поставянето в общия проводник на АРУ
на повече от две RC филтриращи групи, защото в противен
случай приемникът става много склонен към самовъзбуждане.
Ако се установи самовъзбуждане от веригата на АРУ, може
да се поставят отделяй RC групи поотделно в проводниците
към управляващите решетки на всяка регулируема лампа, но
не и в общата верига.
При късовълновите приемници (професионални) обикновено
няма АРУ за телеграфно приемане, защото се налага 4—5-кратно
увеличение стойността на времеконстантната на филтъра, тъй
като честотата на следване на телеграфните импулси често
пъти е по-ниска от най-ниската честота при телефонна радио-
връзка. Такова превключване се прави в по-новите приемници,
в конто е предвидена също така и възможност за приемане
на телефонии сигнали с една странична лента. Ако все пак
някой радиолюбител реши да постави в приемника си АРУ и
за телеграфия, то той трябва да има още предвид, че дори ко-
гато не се подава сигнал на входа, напрежението от втория осци-
латор (BFO) дава начално напрежение на АРУ, ако последното
21
се получава от втори детектор. За да бъде то компенсирано,
на анода на втората детекторна лампа трябва да се подаде
известно отрицателно преднапрежение (на задръжка) по двата
споменати вече по-горе начина. За да избегнем това усложня-
Фиг. 8
ване, напрежението на АРУ може да се получи, като върху
изходния трансформатор се навие допълнителна намотка, про-
менливото напрежение на която се детектира с един германиев
диод, отфилтрира и подава на регу-
лируемите лампи. В свързочните (про-
фесионалните) приемници на смеси-
телните лампи не се подава АРУ,
тъй като се държи на стабилността
на осцилатора. По същата причина
за препоръчване е тези радиолюби-
тели, които искат да приемат люби-
телски станции на обикновен концер-
тен приемник с помощта на конвер-
тор, да изключат преобразувателната
лампа от веригата на АРУ, за да
осигурят стабилна работа на прием-
ника.
Напрежението на АРУ служи и
за задействуване на „магическото око“—светлинния индикатор
на настройката. Ако АРУ работи, а „окото“ не работи, повре-
дите могат да бъдат следните: прекъснато съпротивление в
анода — върху екрана не се явява светла ивица (фиг. 9); пробит
кондензатор Сг или прекъснато съпротивление /?2 — екранът
свети, но ъгълът на светлинния сектор си остава постоянен
независимо от сигнала, подаден на входа (фиг. 9).
22
Контролиране силата на входящия сигнал в КВ приемници
5-м етри
5-метърът е уред, предназначен за отчитане на силата
на входящия сигнал. Често явление е обаче тези 5-метри да
не могат да ни служат, ако не са добре калибрирани и точно
разграфени, затова е не-
обходимо допълнително
по-прецизно каЛибриране
и" разграфяване.
Свързването на един
милиампер, за да ни
служи като 5-метър,
трябва да стане в по-
стояннотоковата верига
на стъпало, обхванато
от АРУ. На фиг. 10 а е
дадена най-простата схе-
ма — милиампермерът е
включен в аноднотоко-
вата верига на едно от
стъпалата на мч усил-
вател. Колкото сигна-
лите на станцията,
крято приемаме, са по-силни, толкова по-малко ще бъде откло-
нение™ на стрелката. На фиг. 10 б' уредът е свързан в общия
постояннотоков проводник на по-голям брой регулируеми лампи,
което позволява по-добро отчитане. Променливото съпротивле-
ние, включено паралелно на него, прави възможно регулирането
23
на стрелката, така че при отсъствие на сигнал на входа на
приемника последната да сочи „0й върху скалата. Недостатъкът
на тази схема е, че нулевого положение е максимално откло-
нение на уреда, а в схемата на фиг. 10 в това е избягнато, като
е употребена мостова схема. Милиампермерът е поставен между
проводника, имащ потенциала на екранните решетки 7, 2 или по-
вече регулируеми лампи, и анода на една от регулируемите
лампи в мч усилвател. В този случай по-голямото отклонение
на стрелката отговаря на по-силен входящ сигнал и обратно.
Със съпротивлението /?3 се регулира нулевого положение на
уреда/като при това входът на приемника е даден „на късо“.
Градуирането на един 5-метър може да стане лесно по-
средством сигналгенератор. От таблица 3 се вижда за дадена
станция на каква напрегнатост Е на полето каква степей на
чуваемост по 5-скалата отговаря. Умножаваме стойността на
£*, дадена в мкв/м, с ефективната височина Аеф на нашата
антена и получаваме какъв сигнал е необходимо да подадем от
СГ входа на приемника, за да получим съответно отклонение
на стрелката на 5-метъра. Нормално 5-метрите отчитат
степей на чуваемост от 3 нагоре.
Таблица 3
Е в мкв м	1 100 i 50	25	12,5 . 6 ! 3 i 1,5
5 по скалата • 9	8 j 7
Глава V
НАСТРОЙКА НА ЧЕСТОТЕН ДЕТЕКТОР
а.	Честотен дискриминатор
Преди да започнем настройката на дискриминатора, показан
на фиг. И, трябва да се изравнят напреженията (спрямо сре-
дата) на двете рамена на бобината Z.2. Това изравняване се из-
вършва с помощта само на един лампов волтметър.
Сигнал с честота, равна на междинната, се подава на входа
на ограничителя. Необходимо е нивото на сигнала да бъде
доста високо. При този случай не се изисква много точно
24
отчитане, а само сравняване на двете напрежения при еднакви
условия на работа. При разлика изравнявацето на напреже-
нията става, като се отвива или донавива. от навивките на
бобината Z2. Трябва да кажем, че измерването става още и
при пълно включен товар на трансформатора (лампата Лг
трябва да бъде включена).
След изравняване напреженията в двете рамена на боби-
ната L2 пристъпваме към настройката на дискриминатора, като
подаваме сигнал на входа му. На изхода включваме измери-
телен инструмент между точките А и Б, По максималното
показание на инструмента настройваме бобината Ц. Ако не
можем да получим добра форма на кривата с остър резонан-
сен връх при настройката на трябва да увеличаваме или
намаляваме честотата на подавания сигнал, доцато намерим
резонансната честота, на която е настроен кръгът. Ако тя е по-
висока от междинната, включваме допълнителен капацитет към
променливия кондензатор и пак проверяваме. Ако пък е много
ниска резонансната му честота, отвиваме от намотките на боби-
ната £х (всички бобини се заливат след настройката). При
средно завито положение на настройващия кондензатор Сх
трябва да получим резонанса на кръга. Откачваме сега изме-
рителния инструмент от точката А и го прикачваме към точ-
ката Б на дискриминатора. Сега настройваме бобината L& като
кондензаторът С2 трябва да бъде също при средно завито
положение. По минималните показания на измерителния инстру-
мент, включен на изхода, търсим резонансната честота на
кръга. Ако и тук резонансната честота на кръга не съвпада
с междинната на приемника, ще направим същите корекции,
каквйто правихме на бобината Lx. След настройката на £2 се
връщаме отново към настройката като, разбира се, преме-
стим измерителния инструмент от точка Б в точка Л. Извърш-
ваме проверка на настройката и на двата кръга и след това
проверяваме дали е настроен дискриминаторът. За тази цел
включваме инструмента на изхода в точките БХБ. Инструмен-
тът трябва да има средна нулева точка или да може да се мени
поляритетът му. При определената мч, която подаваме на входа
на ограничителя на изхода се получава нулево показание. За-
почваме да намаляваме честотата. Едновременно с честотата
се мени и нивото на сигнала в изхода. Идва момент, при
който инструментът отчита някакъв максимум. Независимо
че продължаваме да намаляваме честотата, напрежението на
изхода намалява и стига някъде близо до 0. Започваме сега
да увеличаваме Честотата на сигнала. Напрежението на изхода
25
започва да расте към същия максимум, който получихме преди-
Отчитаме максимума във волтове, а честотата в килохерщь
като продължаваме да увеличаваме честота. Сега стрелката
се стреми към О, И точно на определената междинна честота
стрелката се установява на 0, Сверяваме дали нулевото пока-
Фиг. 11
зание съвпада с междинната честота. Ако има разлика, дона-
стройваме с кондензатора С2, като продължаваме да увели-
чаваме честота. Напрежението на изходния сигнал започва да
расте, но в обратна посока, и стига до някакъв максимум при
дадена честота, различна от междинната. Отчитаме - максимума
по показанието на инструмента и честотата, при която се е
подучило това максимално отклонение. Сверяваме двете пока-
зания на инструмента и честотата на входа на ограничителя.
Ако има някаква разлика, това ще рече, че трябва допълни-
телно да донастроим няколко пъти кръговете. След сверява-
нето продължаваме да увеличаваме честотата. Напрежението
на изхода започва да спада, като клони към 0. Ако внима-
телно следим отклонение™ на стрелката на инструмента в
изхода, ще видим, че тя се движи около нулата. Изразени
графически, тези двустранни отклонения от нулата представля-
ват буквата S. Поради това е прието в УКВ техниката да се
казна 5-крива на дискриминатора.
б.	Дробен детектор
Преди да започнем настройката и тук, както при дискрими-
натора, следва да направим някои предварителни измервания.
За тази цел включваме СГ във входа (управляващата решетка)
на последната лампа от мч «.усилвател, поставяме лампата на
26
детектора в цокъла и откачваме връзката на бобината L3
(фиг. 12). С ламповия волтметър измерваме последователно
нивото на сигнала в двете рамена на Z2. Ако има някаква
разлика, то изравняването става по описания вече начин на
дискриминатора^ Включваме след това Z3 към системата. На
Фиг 12
изхода включваме високоомен измерителен инструмент в точ-
ките б и в на детектора. Настройваме най-найред първия кръг
чред бобината L посредством сърцевината или чрез конден-
затора в кръга. След това се настройва вторият кръг пак по
същия начин, като отчитаме по максималните показания в из-
хода. Връщаме се няколко пъти от кръг на кръг, докато из-
равним кръговете така, че’ между тях да не се явява никаква
разлика. Остава с'ега да снемем характеристиката на детектора.
Това става, както вече описахме, снемането й в дискримина-
тора. Симетричността на това отклонение спрямо междинната
честота (средната честота на пропусканата честотна лента) се
постига посредством елементите С2, R3 и /?4, а така също
и чрез регулиране на връзката между и L<>. Получената че-
стотна характеристика не се отличава по нищо от тази на
дискриминатора. Преимуществата на дробния детектор пред
дискриминатора се заключават^в това, че той е слабо чувстви-
телен към бързите изменения на амплитудите на детекторното
напрежение. Ето защо почти винаги пред него не се поставят
огр^ничителни стъпала, който оскъпяват приемника. Бързите
промени в нивото на сигнала на изхода не се допускат поради
голямата стойност на кондензатора С3 (3—10 мкф). Много
големите и бързи нараствания на входящия сигнал не се от-
разяват на изхода, тъй като С3 с големия си капацитет израв-
27
нява тези различи. Така че на изхода почти винаги има ед но
постоянно по ниво напрежение, независимо от бързите изме-
нения на входящия сигнал по амплитуда (разбира се, до из-
вестна степей). Както казахме вече, нивото на сигнала се уве-
личава и намалява при паразитната амплитудна модулация. При
тези случаи дробният детектор играе ролята на амплитуден
ограничител. Амплитудата на мч изходящия сигнал в детектора
не се определи от сумата на напреженията върху товарните
съпротивления и както при дискриминатора, а от отно-
шенията им, т. е. от дробите им, поради което носи и назва-
нието си дробен детектор. В сравнение с дискриминатора сиг-
налът на изхода на дробния детектор е 3—4 по-нисък от този
на дискриминатора. Както ни е известно, напоследък все по-
вече и повече дробният детектор се налага в УКВ-техниката.
Приемник с дробен детектор излиза по-евтин.
Глава VI
НАСТРОЙКА И ИЗМЕРВАНЕ ПАРАМЕТРИТЕ НА МЧ
УСИЛВАТЕЛ В ПРИЕМНИЦИ ЗА АМ/ЧМ-СИГНАЛИ
1. Настройка на усилвателя
За да можем да запазим някои от показателите на прием-
ника — селективност, усилване по междинна честота, вярност на
възпроизвеждането и др., — е необходимо да бъдат качествено
настроени мч филтрите.
В практиката на радиолюбителите се употребяват два ме-
тода за настройка на суперхетеродинните приемници, а именно:
с измерителни инструмента и без измерителни инструмента —
на слух.
1. Настройка с измерителни инструменти. На-
стройката се извършва по обратен ред на мч стъпала — за-
почва се от последното и се свършва с първото.
На изхода на приемника включваме измерителен инструмент
съгласно фиг. 4 а. За по-точно настройване прекратяваме дей-
ствието на АРУ. Високочестотния генератор включваме в управ-
ляващата решетка на лампата в последното стъпало (настрой-
ваното) от мч усилвател. От сигналгенератора подаваме сигнал
с честота, равна на междинната. Регулаторът на усилването и
тон-коректорът са отворени (усилени) до край. Атенюаторът
на сигнал-генератора е също на максимум. Ако изходящият
28
сигнал е много силен, намаляваме .входящия сигнал от ге-
нератора (посредством атенюатора) и установ&ваме минима-
лен сигнал на изхода, удобен за отчитане от инструмента.
С отвертка от изолационен материал (бакелит, ебонит или
пластмаса) започваме да въртим бавно сърцевината на боби-
ната Lr или изменяемия кондензатор от втория кръг на мч
филтър. При пускане на сигнал с честота, равна на меж-
динната, може да не получим на изхода' никакъв сигнал.
Това не трябва да ни отчайва^ Изменяме честотата на сигнал-
генератора в повече или по-малкб от средната честота, докато
получим на изхода сигнала. Установяваме дали честотата на
сигнал-генератора е по-висока или по-ниска от приетата меж-
динна честота. Ако е по-висока, за да я понижим, необходимо
е да донавием намотки на бобината Lv или да увеличим капа-
цитета на променливия кондензатор Ct на кръга. Обратно, ако
честотата е много по-ниска от приетата за междинна, трябва
да отвием от намотките или да намалим капацитета на пара-
лелния променлив кондензатор в кръга. Но.има и случаи, при
които честотата на мч филтър е много по-висока от междин-
ната, а желязната сърцевина и максималнаТа стойност на кон-
дензатора Q не са достатъчни, за да влезе филтърът в на-
стройката на междинната честота. При такива случаи, е необ-
ходимо да се варира със стойността на кондензатора. Това
става, като се отвори мч филтър и се увеличи капацитетът на
кондензатора Сх чрез прибавяне на допълнителен кондензатор.
Не трябва да забравяме, че настройката се прави при затво-
рен в екран мч филтър.
При случай обаче, когато честотата на филтъра е по-ниска
от междинната и трябва да я повишим, всички изменяеми* еле-
менти в кръга са с големи стойкости, не остава нищо друго,
освен да намалим стойностите на пцралелните кондензатори.
И тук важи условието да оставим изменяемите елементи на
средно положение, за да има възможност после при настрой-
ване да ги настроим на междинната честота на приемника.
И така установихме вече необходимата честота. Остава да
настроим всички филтри на междинната честота.
За да не оказва влияние първият кръг на втория, който
настройваме, разстройваме умишлено първия кръг чрез приба-
вяне на допълнителен кондензатор с капацитет ‘ С=200 пф.
Въртим желязната сърцевина на бобината Lr или кондензатора
Сх (на втория кръг), докато на изхода получим максимално
отклонение по индикатора. Следим също сърцевината (ако на-
стройката е със сърцевина) да не влиза повече от х/4 от дъл-
29
жината й в ширината на бобината. За да запазим това соот-
ношение, което е най-благоприятно, меним стойността на па-
ралелния на бобината кондензатор. Пристъпваме към настрой-
ката на втория трептящ кръг от мч филтър. Сега по обратен
път със съптия кондензатор от 200 пф разстройваме други»
кръг, за да не влияе. Изменяме стойностите на променливите
елементи, докато получим максимално отклонение на индика-
тора. Това настройване повтаряме няколко пъти, докато уста-
новим, че двата кръга са настроени добре и не си влияят по-
между при настройката. С това е завършена настройката на
.втория мч филтър.
Минаваме към настройката на първия мч филтър. При свърз-
ването на сигнал генератора към първа решетка на лампата Ль
за настройка на първия мч филтър внимаваме също лампата
да не остане без преднапрежение. На схемата (фиг. 24) е озна-
чен с пунктир вторият осцилатор, конто се изключва, за да
не. влияе при настройката. За целта прекъсваме анодното на-
прежение на осцилаторната лампа. Настройката се извършва
по аналогичен ред както при втория мч филтър.
2. Настройка без измерителни инс трументи.
Този метод не е за препоръчване, особеьо за приемници, изра-
ботени при любителски условия. По-лесно е да се приложи при
настройката на фабричен приемник, който веднъж вече е бил
настройван със сигнал-генератор, но поради промяна на стой-
ностите в някоц елементи на кръговете се налага да се до-
настрои. При такъв случай се постъпва така: настройваме при-
емника на някоя станция с честота, близка до тази на межди-
ната, и следим да няма някакви паразитни сигнали около нея.
За приемници с междинна честота 125—150 кхц е най-удобно
да се хване сигналът на Брашов (дълги вълни) и по него да
се настроят бобините по максимамната сила на тона. Настройката
на филтрите става пак отзад напред. Връщаме се няколко пъти,
докато изчезне напълно разликата при настройката на отделяйте
кръгове. Действието на АРУ също се преустановява както при
настройката със СГ. При приемници с мч 450—470 кхц търсим
да хванем станция, близка до тази на мч приемника. Най-под-
ходящо е да хванем станция, на средни вълни при напълно
затворен кондензатор. Тук се намира София I на 506 м или
по в края на скалата Будапеща. Настройката е същата, както
при честотата на 125—150 кхц. Съвсем другояче стой въпросът,
когато имаме да настроим някой приемник за първи път без
измерителен инструмент. Ако не хванем никаква станция, въпреки
че приемникът е напълно редовен, постъпваме така: антената
30
вместо на входа я подаваме през един блок-кондензатор със
стойност 100—200 пф направо на управляващата решетка на
лампата Ло. Включваме приемника на къси вълни и търсий
станция, макар и телеграфна да е тя. По известния вече начйн
по максимални показания на изхода настройваме мч филтри.
±250^
Фиг. 13
Врыцаме след това антената на входа на приемника и пре-
включваме апарата съответно на този обхват, който е най-близък
до междинната честота. Настройваме приемника по гореописа-
ния начин.
Има и друг начин за настройка на мч филтри в суперхете-
родинните приемници без измерителни инструмента. За разлика
от първия тук е необходимо отце един приемник, който да
има същата междинна честота като тази йа приемника, който ще
настройваме. Приемникът еталон трябва да бъДе заводски или
много добре настроен със СГ. Начинът за настройка тук е по-
сложен, но по-точен. Налага се да се внимава да не дефектира
някоя лампа от приемниците. Предварително проверяваме из-
правността на приемника, който ще настройваме. Прекъсваме
веригата на втория мч филтър от управляващата решетка на
лампата Л4. В другия приемник (еталонния) • откачваме също
така проводника от управляващата решетка на лампата, в която
е включен вторият мч филтър. Краят, откачен от решетката на
лампата в еталонния приемник, прикачваме към управляващата
решетка на приемника, който ще настройваме. Намаляваме или
спираме нч сигнал в еталонния приемник, за да не ни пречи
при настройката, и избираме с еталонния приемник някаква
31
станция с честота възможно най-близка до междинната. След
това започваме настройката по познатия вече метод, като се
врыцаме няколко пъти на всеки кръг поотделно, докато ги
изравним. След това възстановяваме разкъсаните връзки в двата
приемника и пристъпваме към настройката на кръговете от
първия мч филтър. Преди да започнем настройката на този
филтър, откачваме (отпойваме) извода от бобината Z4, който
отива на анода на лампата Л5 (фиг. 13). Същото правим и
с приемника еталон. По такъв начин ще се използува осцила-
торът на еталонния приемник, от който. получаваме сигнала за
настройката. За да не повредим лампата, откачваме захранва-
щото напрежение на екранната решетка на лампата Л5. Не за-
бравяме да свържем масите на двата приемника, за да затво-
рим тойовите вериги. Настройката на този мч филтър извърш-
ваме по познатия ни вече метод. След настройката възстано-
вяваме всички нарушени връзки и подготвяме приемника за
настройка на входните кръгове.
2. Измерване параметрите на мч канал
Основен и много важен параметър в мч канал е широчи-
ната на пропусканата честотна лента. От измерването на този
параметър можем да съдим впоследствие за някои други по-
казатели на приемника. Избирателността на приемника зависи
от широчината на тази лента. Както ни е известно вече, широ-
чината на лентата зависи от Q-фактора на кръговете и от
коефициента /1 на връзката между тях. Този коефициент се
определи от разстоянието между бобините в мч ' филтър (ако
е с индуктивна връзка) и от стойността на свързващия кон-
дензатор (ако £ с капацитивна връзка). Ние ще разгледаме
само случая с индуктивна връзка, тъй като повечето от кон-
цертните приемници са с такива филтри. Разстоянието между
бобините на някои мч филтри се измени при филтрите с изме-
няема избирателност (обикновено втория мч филтър). Бобините
на мч филтри, производство на завод „Ворошилов" и бившото
предприятие „Радиопром", са монтирани на вертикална стойка.
Разстоянието А между бобините (фиг. 14) за първия мч филтър
е 24—26 мм, а за втория мч филтър е 22—23 мм. При това
разстояние се осигурява честотната лента около ± 4,5 кхц.
На входа на мч канал, т. е. на управляващата решетка на лампата
Л5 се подава сигнала от сигнал-генератора С. На изхода се
включва индикатор за изходящия сигнал. Регулираме нивото
на изходящия сигнал така, че да получим цяла величина
32
(например 1—2 в). Увеличаваме след това честотата на сиг-
нала от СГ и следим нивото на изходящия сигнал. Когато
то спадне до 0,7 от нивото на изходящия сигнал за меж-
динната честотата, спираме увеличението на честотата. Връ-
щаме се по обратен път, като намаляваме честотата на сиг-
нала и следим пак за нивото на изходящия сигнал. И тук
при ниво 0,7 от нивото на сигнала за междинната честота
спираме намаляването на честотата. Отчитаме пропусканата
честотна лента в тези граници и установяваме каква е пропус-
каемата способност на лентовия филтър. Нека вземем един
конкретен пример. Отчитаме 4-4 кхц и —4 кхц. Следователно
пропусканата честотна лента е 4~4 кхц или общо 8 кхц. Кри-
вата б на лентовия филтър с такава щирочина на пропусканата
честотна лента е показана на фиг. 15.
Ако сега започнем да приближаваме бобините една към
друга, ще се увеличи коефициентът на свръзката. Горната част
на кривата се притъпява и лентата се разширява. С това се
увеличава усилването на мч стъпало, но се намалява избира-
телността му. При много силна свръзка между кръговете има
опасност да се самовъзбуди приемникът вследствие голямото
усилване. Да започнем сега обратното — да увеличаваме разсто-
янието между бобините. Ще стигнем до много тясна лента на
филтъра. Това значи, че високите тонове в приемника ще
липсват. Ще се увеличи избирателността на приемника, но ще
намалее неговата чувствителност, тъй като коефициентът на
усилването на мч стъпало е малък. Кривата на един такъв-
лентов филтър би изглеждала приблизително като тази (а) на
фиг. 15. В заключение може да кажем, че е необходимо да
спазваме фабричните разстояния между бобините. С това ще
осигурим напълно нормална работа на нашия приемник.
3 Настрэйка на суперхетеродинни приемници
33
В текста на тази глава не споменахме нищо за мч филтри
на приемниците с УКВ част за чм. Настройката на тези филтри
по нищо не се отличава от останалите филтри за AM. Има
само разлика в ширината, на пропусканата честотна лента.
При филтрите за чм тя е много по-широка и често дости-
га до 100—200 кхц. По европейските стандарта междинната
честота за УКВ част е 10,7 мгхц, а по ГОСТ — 8,4 мгхц. Ето
защо при УКВ част е възможно да се осигури такава ширина
на пропусканата честотна лента.
Глава VII
НАСТРОЙКА НА ВЧ ЧАСТ НА СУПЕРХЕТЕРОДИННИЯ
ПРИЕМНИК
Като завършим настройката на междинночестотната часту
трябва да се убедим дали осцилаторът има стабилно осцили-
ране по целия обхват, т. е. дали трептенията са с достатъчна
амплитуда, и измени ли се последната много при пренастрой-
ването от единия край на обхвата до другия. За целта, ако
нямаме на разположение високочестотен лампов волтмер^
може да се използува един микроампермер, включен в „мину-
совия“ край на утечката на осцилатора (фиг. 17й). По вариа-
циите на решетъчния ток можем да съдим за измененията в
амплитудата на трептенията.
След тази работа преминаваме към настройката на високо-
честотната част на приемника — осцилаторните кръгове, входните
кръгове. На фиг. 16 са показани най-разпространените в кон-
цертните приемници схеми на вч стъпала.
1. Настройка с измерителни инструмента
Има дв^начина на последователност при настройката: при
първия наи-напред се настройват входните кръгове, а след
това осцилаторните; а при втория, обратно — първо осцилатор-
ните, а след тях входните.
По първия метод манипулираме, както следва. Изключваме
осцилатора (прекъсваме анодната верига) и при затворен кон-
дензатор (въздушния настройващ) подаваме на входа на при-
емника -от един сигналгенератор (СГ) най-ниската честота за
обхвата с достатъчно голяма амплитуда (примерно за средни
вълни — 500—520 кхц, т. е. около 200 м), движим сърцевината на
34
бобината от входния кръг, докато в индикатора получим мини-
мално отклонение. След това отваряме напълно въздушния
(настройващ) кондензатор и подаваме „сигнал, отговарящ на^
горния край на обхвата (за средни вълни — около 1600 кхц),
изменяме капацитета на полупроменливия кондензатор, който е
включен паралелно на настройващия кондензатор, докато отнова
35
получим резонанс, т. е. индикаторът показва минимален ток.
Като индикатор се използува един микроампермер, включен
в постояннотоковата анодна верига на смесителната лампа.
Извършваме тази операция няколко пъти последователно за
всеки обхват и с това приключваме настройката на входните
кръгове. Ако приемникът има вч усилвателно стъпало, най-лесно
е гореописаната настройка да се извършва едновременно с про-
менливите елементи на входния кръг и кръга в анода на лам-
пата вч усилвател или в решетката на смесителната лампа.
Трябва. да проверим дали в приемника, който сме конструирали
(ремонтирали) превключването на обхватите става с включва-
нето на отделяй, независими бобини или последните се включ-
ват последователно, т. е. бобината за къси вълни (кв) участвува
в кръга на средни вълни (св), а заедно с тази за св в кръга
за дълги вълни. В първия случай е безразлично от кой обхват
ще започнем настройката, докато във втория случай задължи-
телно трябва да се почне от обхвата на късите вълни.
След това преминаваме към настройката на осцилаторните
кръгове, която се състои в осигуряване на необходимото спря-
гане между входния и осцилаторния кръг. Да си обясним
с няколко думи какво означава „спрягането“ в един суперхе-
теродинен приемник. Честотата на осцилатора трябва да се
различава от тази, на която е настроен входният кръг със стой-
ността на междинната честота на приемника. Обикновено се
приема осцилаторът да работи (осцилира) на по-висока честота,
защото в такъв случай с един и същ кондензатор може да се
покрие по-широк обхват, отколкото ако работи на по-ниска
честота. Разликата в честотите, на които са настроени двата
кръга, води обаче до различно честотно покритие. Например
ако имаме междинна честота 468 кхц и обхват 520—1620 кхц,
то честотата на осцилаторния кръг трябва да се изменя в гра-
ничите 988 до 2088 кхц. Очевидно отношението на максимал-
ната към минималната честота на обхвата за входния и хетеро-
динния (осцилаторния) кръг ще бъде съответно 3,1 и 2,12.
За осигуряването на тази разлика в честотното покритие има
три способа. Първият е, когато роторните пластини на въртя-
щия въздушен кондензатор в осцилаторната част се изместят
на известен ъгъл спрямо тези на входния кръг. Този способ
не е получил разпространение поради многото си недостатъци —
технологични трудности при изготвянето, стеснен честотен об-
хват и др. Вторият способ е, когато осцилаторнИте и входните
роторни пластини са с различна форма. Той има известии при-
ложения, но За радиолюбителската практика рядко се прилага.
36
Най-широко разпространение има третият способ. Характерного, за
него е това, че в осцилаторния кръг се поставят още два допъл-
нителни кондензатора — единият от конто се свързва последо-
вателно на въртящия въздушен кондензатор и се нарича още
„падинг", а другият — паралелно и се нарича още „тример" (на
Фиг. 17
фиг. 116, в, са показани два вида осцилаторни кръгове, свързани
по гореказания начин, конто са иденични по отношение на прак-
тическите резултати, конто те дават). При този начин на спрягане
между честотите, на конто са настроени входният и осцилатор-
ният кръг, се получава разлика, която е равна на междинната
честота (мч) само в три точки, а навсякъде другаде по обхвата
тази разлика се отличава от мч с неголяма стойност. Като се
има предвид последното и като се знае, че секциите на про-
менливия въздушен кондензатор са напълно еднакви и не съ-
ществуват специални трудности около тяхното произвеждане,
лесно е да си обясним защо този способ е придобил най-широко
приложение.
Осигуряването на максимална близост между стойностите
на мч и разликата от честотите, на конто са настроени осци-
латорният и входният кръг, е именно същността на настройката
на вч част на един суперхетеродинен приемник и е позната още
под названието „спрягане".
Най-широко известен е начинът на спрягане, при който мак-
сималните отклонения на разликата от честотите, на конто са
настроени входният и осцилаторният кръг от стойността на мч,
са равни (фиг. 18 а). Честотите на точната настройка /ь/2 и /3
се пресмятат много лесно, както еле два: /2 =	, където
/мин И /макс са двете крайни точки на обхвата:
/1=/*2	0,433 (/макс /мин) И /2 —/з~^~0,433 (/макс. /мин)*
Например при настройка на средни вълни с обхват от 520
37
до 1620 кхц средната точка Д е равна на 1070'кхц; /З = 1543
(закръглено 1540) кхц; ^ = 597 кхц (разбира се, пак ще вземем
от сигналгенератора закръглена стойност 600 кхц).
За къси вълни не се поставя падинг, защото относителната
.разстройка на входнйя кръг спрямб осцилаторния е малка; освен
Фиг. 18
това резонансните криви на входните кръгове са по-йритъпени*
Затова на къси вълни настройката се извършва в две точки
(фиг. 18 б), като честотите А и /2 определят така:
__/	[ /макс /мин 1Я f	/маке /мин
1~/мин I- 4	и J “/макс	’ 4 —	*
След като сме определили тези точки на „точна настройка",
подаваме от СГ на входа на приемника сигнал с достатъчна
амплитуда и с честота /2; поставяме стрелката (показалеца) на
приемника в средата на скалата и се стремим с помощта на
желязната сърцевина на бобината на осцилаторния кръг да по-
лучим във високоговорителя тон. Щом го чуем, намаляваме сиг-
нала, който се подава на входа, за да не претоварим нискоче-
стотната част на приемника и се мъчим да настроим кръга в ре-
зонанс, като съдим по показанията на уреда в изхода. Трябва
да получим максимум. Ако се окаже, че индуктивността на
бобината е голяма, трябва да отвием няколко навивки, а ако е
малка — да донавием. Дали индуктивността на бобината е малка
или голяма, можем да установим с помощта на една пръчица,
на единия край на която е закрепено парче мед или месинг, а
на другия — парче магнитен материал (например желязна сър-
цевинка или др.). Ако доближим с медното парче бобината
(след като не сме успели да я настроим с нейната сърцевина)
и уредът в изхода даде нарастващи показания, то индуктивността
е прекалено голяма (тъй като медното парченце играе ролята на
38
навивка „на късо", която намалява индуктивността). Ако пък
получим увеличение на показанията на уреда при доближаване
на магнитния материал, то очевидно индуктивността на бобин-
ката е недостатъчна.
Същите заключения можем да направим от измененията на
показанията на уреда в изхода при движението на сърцевината
в самата бобина. Ако вкарваме последната бавно навътре и
стрелката на индикатора постепенно увеличава своите показа-
ния, то ние се доближаваме до положението на резонанс. Ако
обаче до момента, когато желязната сърцевина е стигнала до
средата на бобината, не сме получили максимум, то индуктив-
ността на бобината е недостатъчна. При по-нататъшно движение
на сърцевината в същата посока, естествено индикаторът ще
започне да намалява своите показания, защото сърцевината се
отдалечава от средното положение и намалява индуктивността
на бобината (т. е. кръгът отново се отдалечава от положението
на резонанс). Трябва да бъдем много внимателни да не се из-
лъжем от този „фиктивен" резонанс. Обратно, ако при посте-
пенно™ вкарване на желязната сърцевина отвън навътре пока-
занията на уреда в изхода намаляват, то заключаваме, че индук-
тивността на бобината е много голяма и трябва да се намали.
Положението на резонанс означава, че кръговете във входа и
осцилатора са разстроени точно с разликата, равна на мч, и
върху мч филтри се създава максимално напрежение, имащо
като последица максимална чувствителност в тази точка.
Аналогични манипулации извършваме и в точките и /3,
като в първата точка настройваме с падинга (слюден или ке-
рамичен кондензатор, свързан паралелно» на полупроменливия
кондензатор) Сс, а във втората — с тримера Ст (фиг. 16, 17).
В точка въздушният въртящ кондензатор е почти напълно
затворен и от СГ подаваме необходимата честота, като следим
стрелката да бъде на необходимо™ деление от скалата на
приемника. В точка /3 въртящият кондензатор е почти напълно
отворен. Естествено и тук за настройката в резонанс също съ-
дим по максималното показание на индикатора.
Настройките в трите точки се влияяг една от друга, затова
повтаряме горепосочените операции няколко пъти и с това мо-
жем да считаме, че апаратът е настроен на този обхват. Поло-
жението на сърцевината на бобината фиксираме с малко парафин.
След средните вълни примерно можем да настроим дълго-
вълновия обхват, като по същия начин настройваме в дълго-
вълновия край (/2) с падинга, в средната точка (/2) — с бобината,
а в късовълновия край (/3) — с тримера Ст. За къси вълни на-
39
стройваме в дълговълновата част на обхвата (Д) със сърцеви
ната на бобината, а в късовълновия край (/2)— с тримера Ст
(фиг. 186).
Такива три променливи елемента в трептящия кръг на ос-
цилатора ще намерим само в по-старите типове фабрични при-
емници^ Днес падингите са постоянни, непроменливи. Тяхната
стойност се определи при изготвянето на модела в лаборато-
рията и след това при серийното производство само се изпол-
зуват слюдени или керамични блокчета с по-малък толеранс
(примерно 2—5%)- Затова във всички съвременни модели радио-
приемници настройката се извършва само в две точки — във
високочестотния край (/3)— с тримера Ст и в средний (/2) или
долния (/J — със сърцевината на бобината.
При някои приемници не е необходимо изчисление на точ-
ките за настройка, защото те са отбелязани направо върху
скалата.
По другая метод, който е цо-удобен и се практикува днес
широко, най-напред настройваме осцилаторния кръг, а след това
входния. Неговото предимство е, че настройката се извършва,
без да се откачва осцилаторът, т. е. не се спират колебанията,
и като индикатор за настройката служи само уредът, включен
в изхода на приемника.
Настройването на осцилаторния кръг се нарича още в практи-
ката „вкарване на приемника в обхват “. Поставяме стрелката
на апарата на това деление на скалата, което отговаря на
(или ако не можем да го определим, затваряме въртящия кон-
дензатор напълно, което положение съответствува на долния
край на обхвата), и подаваме от СГ честотата (или съответно —
най-ниската честота на обхвата, примерно за средни вълни 520
кхц); въртим падинга (желязната сърцевина на бобината за но-
вите типове приемници) на осцилаторния кръг, докато чуем в из-
хода (или отчетем в индикатора на изхода) максимален сигнал.
След това преместваме стрелката върху онова деление от скалата,
което отговаря на /3 или отваряме напълно кондензатора и пак
от СГ подаваме сигнал с честота /3 (съответно най-високата за
обхвата, за средни вълни например 1620 кхц) и посредством
изменение стойността на паралелния донастройващ кондензатор
(тример) на осцилаторния кръг получаваме пак максимален
сигнал на изхода. При това възниква известна разстройка в
другая край на обхвата. Ето защо се връщаме отново в долния
край на обхвата и повтаряме горепосочената операция още един
път, след което обикновено за концертен суперхетеродинен
приемник имаме достатъчна точност на скалата. Ако настрой-
40
ваме късовълнов любителски свързочен приемник, където деле-
нията от скалата са нанесени през 20—50 кхц, ще се наложи
2—3 пъти да пренастройваме последователно, докато достигнем
необходимата точност.
Щом се убедим, че осцилаторният кръг е добре, настроен,
подаваме от^сигнал-генератора честотата и движим копчето
за настройка на приемника, докато чуем на изхода , сигнал,* след
което посредством въртене желязната сърцевина на входната
бобина 1 внимаваме да получим максимално отклонение на уреда,
поставен в изхода на приемника. След това подаваме от СГ
във входа на приемника сигнал с честотата /3, въртим копчето
за настройка, докато хванем сигнала с апарата и изменяйки
капацитета на паралелния донастройващ кондензатор (тримера)
Ст на входния кръг, следим стрелката на индикатора да покаже
максимално отклонение. Също и тук, както при осцилаторния
кръг трябва последователно няколко пъти да настроим входния
кръг в точките Д и /3 На края фиксираме положението на сър-
цевината на бобината с разтопен парафин. Необходимо е да се
отбележи, че на къси вълни (особено във високочестотния
им край) нормално явление е да се забелязва увличане — при
настройване на входния кръг с неговия тример едновременно се
измена и честотата на осцилатора. Този ефект е особено под-
чертан при батерийните апарати (напр. „Пионер", „Турист" и др.),
които използуват като преобразувателка лампата DK96 (или
1R5T). Затова, когато с дясната ръка въртим тримера Ст, с ля-
вата трябва леко да донастройваме честотата на СГ. Ако завър-
швайки настройката, констатираме, че честотата на осцилаторц се
е поизместила повече, отколкото е допустимо, нужно е да я
коригираме и да донастроим входния кръг.
Когато приемникът има феритна антена, настройката на осци-
латорния кръг се извършва по описания вече по-горе начин. При
настройката на входния кръг също няма нищо особено, освен
да срещнем два случая. Единият е когато една част от бобината
е навита върху феритната пръчка, а другата върху стойка, в
която има поставена желязна сърцевина. С движение на тази
сърцевина настройваме кръга по описания начин. Другият слу-
чай е. когато бобината е изцяло навита върху феритната пръчка
и за да настроим кръга, внимателно и бавно я местим наляво или
надясно, докато получим резонанс. Поради това, че с повиша-
ване на честотата се увеличава ефективната височина на ферит-
ната антена, не се забелязват ярко очертани точките /2 и /3 при
настройката, а малко след точката Д чувствителността става
почти еднаква до края на обхвата.
41
При настройката на суперхетеродинните приемници кате
индикатори на нискочестотното напрежение, което се появява на
изхода и по което съдим за резонанСите, могат да се изпол-
зуват нч лампови волтмери, а също така измерители на из-
ходящо напрежение — „аутпутмери" (високоомни стрелкови ин-
струмента). Много подходящ
i 2QOпф 20мкхн
I	Ц|—1=
I	400 пф 400ома
О->
Фиг. 19
20000 Q“. Ако разполагаме с
е намиращият се в градските
и окръжните радиоклубове
уред „Goerz Universal 3“*
който има специално положе-
ние на превключвателя, при
което да бъде използуван
като аутпутмерключът за
вида на работа, поставен на*
положение „променлив ток"
а превключвателя за обхвати-
те— към прозорчето „50 V,
друг, обаче нискоомен уред,
също можем да го използуваме, като го евържем към шпул-
ката на високоговорителя. Условията, при които се извършва
настройването на суперхетеродинния приемник, са: потенцио-
метърът, с който се регулира усилването, е поставен на по-
ложение „максимум"АРУ е изключено; тон-коректорите са
при положение „най-тясна честотна лента" (ако има клавиши
за тон-регистри, последните се изключват); към изхода (букси.
„втори високоговорител") се включва аутпутмерът; на входа
се подава сигнал от вч генератор през една RLC, комбинация*
наречена „изкуствена антена", предназначена да отрази при на-
стройката влиянието, което оказва естествената антена, когато
последната се евърже с приемника. Изкуствената антена съ-
държа елементите, показани на фиг. 19 (сложна комбинация от
два капацитета, една самоиндукция и едно съпротивление). За.
къси вълни тя е еквивалентна на едно омическо съпротивление
от 400 ома. Така че, ако настройваме късовълнов приемник,
достатъчно е към коаксиалния кабел на СГ да евържем после-
дователно едно активно съпротивление от 400 ома.
2. Настройка на слух
Преди да започнем настройката, прекарваме стрелката на
апарата от единия край на скалата до другия, като по този
начин се мъчим да хванем някаква местна станция. Най-често
това не се удава, защото разстройката на входния кръг спрямо
42
осцилаторния (дори и при слабо разстроени междинни филтри)*
е толкова голяма, че макар и силен, местният сигнал не може
да се улови. Затова изменяме малко настройката на осцила-
торния кръг и отново превъртаме въртящия кондензатор. Ако
и този път е безуспешен, повтаряме операцията. След няколко
проби трябва, макар и съвсем слабо, да приемем сигнала на
местния предавател независимо от това, че сигурно ще бъде
изместен по скалата. След този начален резултат можем да
започнем настройката на слух. Най-напред настройваме вход-
ния кръг, така че да имаме възможно най-силен сигнал от
входа. Ако мч филтри също са разстроени, работата ни по-
нататък продължава, като последователно донастройваме осци-
латорния и междинно-честотните кръгове, внимавайки да изме-
няме честотата на осцилатора, че станцията да се измества по
скалата към онова квадратче, където по начало трябва да
бъде. Примерно нека най-силната станция е София II (362,8 м
или 827 кхц) и най-напред да сме я хванали на по-висока че-
стота (т. е. със силно отворен въртящ кондензатор). Разбира
се, входният кръг също е настроен на друга rio-висока честота,
а не на 827 кхц, защото и двата променливи кондензатора са
на една ос. Очевидно трябва да пренастроим постепенно осци-
латорния и входния кръг. Изваждаме желязната сърцевина на
осцицаторната бобина малко по-навън и затваряйки малко вър-
тящия кондензатор, улавяме сигнала на София II на друго
място — по-близо до нормалното. Естествено, едновременно
извършваме същата операция и с входния кръг, а после дона-
стройваме и междинночестотнитё филтри. Тези промени и на-
стройката трябва да стават постепенно, за да не загубим от-
ново станцията. По този начин на края получаваме точна на-
стройка на приемника за една точка от средата на обхвата,
в която апаратът трябва да има максимална чувствителност.
По подобен начин процедираме, ако хващаме станцията
първоначалио към цо-дълговълновата част на обхвата. Увели-
чаваме стойността на индуктивността на бобината в осцила-
торния и входния кръг посредством вкарване желязната сър-
цевина по-навътре, така че да улавяме София II при по-отво-
рен кондензатор. Постепенно повтаряме същата манипулация,
докато стрелката дойде на определено™ си място върху ска-
лата. Сега може да .се довърши и настройката на мч филтри,
получавайки окончателно сигнал с максимална гръмкост. Обик-
новено се налага намаляване силата на сигнала с потенциоме-
търа или скъсяване значително на антената.
43
След като по този начин сме настроили приемника за една
точка в средата на средновълновия обхват (т. е. входният и
осцилаторният кръг са разстроени един спрямо друг точно със
стойността на междинната честота, мч филтри са настроени
точно на междинната), трябва да повторим настройката за още
две станции в двата края на обхвата (София I на 202 м, т. е.
1485 кхц, и Будапеща на 556,6 м, т. е. 539 кхц) по горепосо-
чения начин, без обаче да пипаме повече междинните филтри.
По аналогичен път по-нататък настройваме приемника и на
другите обхвати, само че там задачата е по-трудна, защото не
разполагаме обикновено с достатъчно силни станции в подхо-
дяща част на обхвата. В крайна сметка нормално при упорита
и грижлива работа можем да получИхМ задоволителна настройка
на апарата. Добре е все пак при първа възможност да дона-
строим приемника с един СГ или поне да го проверим по
отношение на чувствителността му.
Глава VIII
ЗАТИХВАНЕ ПО МЕЖДИННА ЧЕСТОТА НА ВХОДА
Както е известно, включването на филтъра във входа на
приемника се прави с цел да ограничим влиянието на сигна-
лите с честота, равна или близка до междинната, върху обхвата
на средните и дългите вълни. Освен това филтри с много
остра резонансна крива се поставят във входовете на прием-
ниците, при които избирателната способност е лоша. Трябва
да напомним обаче и това, че за да си пречат два предава-
теля, не винаги е причина качеството на приемника. Ако прием-
никът работи близо до предавателя, който пречи на приемната
станция, то напрегнатостта на полето на близкия предавател
е значително по-голяма и доминира над напрегнатостта на по-
лето, създавано от по-далечния предавател. Намесага на близ-
кия преХавател се обяснява с това, че напрегнатостта на по-
лето предизвиква направо детекция и по този начин избира-
телните свойства на входните трептящи кръгове и мч филтри
губят значението си. Познати са много видове филтри, но ние
ще се спрем само на два вида от тях: поглъщащи и спиращи.
Поглъщащите филтри представляват последователни треп-
тящи кръгове и се включват във входа на приемника паралелно
на антенната бобина (фиг. 20 л). Елементите на тези кръгове
се изчисляват така, че за междинната честота кръгът да пред-
44
ставлява практически късо съединение и по този начин да
отвежда на шаси сигналите с междинна честота, попаднали
във входа на приемника. За останалите честоти същите кръ-
гове да са много голямо съпротивление, което да влияе на
входния
филтър
дето f4
трептящ кръг. Индуктивността на бобината на такъв
2,53.1О10
можем да изчислим по формулата Ьф - —о - (къ-
— междинната честота в мгхц; Сф— кондензаторът на
филтъра в пф, който
обикновено се приема
от 50 до 100 пф). Уста-
новено е от практиката,
че най-подходяща ин-
дуктивност за този фил-
тър е 500—600 мкхн.
Спиращите филтри
са паралелни кръгове
(фиг. 20 б). Тяхното
предназначение е да
пропуснат всички оста-
нали честоти, а да за-
Фиг. 20
държат тази, за която
са изчислени. Другояче
казано, за честотата, за която са изчислени, да представлява го-
лямо съпротивление — почти безкрайно, а за останалите честоти —
Фиг. 21
малко съпротивление. Индуктивността на този филтър се из-
числява по горепосочената формула за поглъщащите филтри.
Обикновено се получава за подобии кръгове при Д = 450 —
470 кхц индуктивност от порядъка на 500 — 600 мкхн. Успешно
може да се използува тук бобина от мч филтър. Както вече
казахме, за качествата на тези филтри можем да съдим от
45-
качествата на вградените в тях елементи. На фиг. 21 са да-
дени два такива. фидтра.
Пристъпваме към самата настройка. Ще разгледаме два
начина: с.измерителни инструмента и на слух.
1. Настройка със СГ и измерителни инструмента
Във входа на приемника подаваме от СГ сигнал с честота,
на която трябва да настроим филтъра. На изхода на прием-
ника включваме приемника на обхват, най-близък до междин-
ната честота или до тази, която искаме да затихваме. При
fM = 125 — 150 кхц превключваме приемника на дълги вълни
със затворен кондензатор. При /к==450 — 470 кхц превключ-
ваме приемника на средни вълни със затворен кондензатор.
Усилваме сигнала, подаден от СГ на входа на приемника, и
съответно регулираме обхвата на измерителния инструмент.
Започваме да въртим изменяемия елемент на кръга, като сле-
дим за нивото на изхода. Въртенето на изменяемия елемент
следва да става само в една посока. Може отначало показа-
нията на инструмента на изхода да растат, а след това да
намаляват. Въртим изменяемия елемент, докато минем през
някакъв минимум на показанията на инструмента и след като
започне да увеличава нивото на изходящия сигнал, спираме.
Започваме да въртим в обратна посока, докато достигнем от-
ново минимума на изходящия сигнал и спираме. С това се за-
вършва настройката на филтъра. Ако при настройката кръгът
не влиза в резонанс с честотата, за която е изчислен, то стой-
ността на никои от елементите не отговаря на изчисленията,
възстановява се всичко според изчисленията и се повтаря
настройката.
2. Настройка без СГ — на слух
Сега да разгледаме един случай, при който трябва да настроим
филтъра във входа на приемника, но без измерителни инстру-
мента. Ще разгледаме настройката на двата вида филтри (по-
глъщащ и спиращ) поотделно. За целта вземаме д< бре настроен
^фабричен приемник. Настройваме го на станция със силен сиг-
нал. Изключваме приемника и прекъсваме верига! а към управ-
ляващата решетка на лампата в мч усилвател. Ако лампата е
с качулка, работата се опростява, понеже ‘сваляме качулката
и връзката е прекъсната. Ако не е с качулка, разпойваме про-
водника от крачето на управляващата решетка в цокъла на
46
лампата. Включваме последователно, както е показано на
фиг. 22 а, спиращия филтър във веригата на решетката. Усил-
ваме сигнала в приемника така, че на изхода да се чува доста
силно приемната станция. Въртим изменяемия елемент на кръга
във филтъра все в една посока, докато получим минимална
сила във високоговорителя. С това филтърът е настроен. Въз-
становяваме връзките в монтажа и свързваме филтъра на мя-
стото му във входа на приемника.
При настройка на поглъщащ филтър по описания метод не
е необходимо да се правят прекъсвания на веригите. Филтърът
се свързва към управляващата решетка на лампата в мч усил-
вател, както е показано на фиг. 22 б. Предварително сме на-
строили приемника на силна станция. Включваме го и провеж-
даме настройката по описания по-горе начин. С това завърш-
ваме настройката на спиращите филтри във входа на приемника
Глава IX
УКВ ВИСОКОЧЕСТОТНА ЧАСТ
Във всички съвременни типове радиоприемници вече се
включва и УКВ вч част за приемане на чм сигнали. Затова ще
кажем съвсем накратко няколко думи за особеностите и наст-
ройката на УКВ входния блок.
УКВ-бло <ът се състои от две стъпала — вч усилвател и
смесител.
Стъпалото вч усилвател се поставя първо за повишаване на
реалната чувствителност на приемника, второ, поради това. че
47
разпределениетз на общото усилване на приемника между вч
усилвател позволява повишаване устойчивостта на работата на
приемника и трето, спомага за намаляване паразитното проник-
ване на осцилаторното напрежение в антената на приемника.
В стъпалото вч усилвател се употребяват или пентоди със за-
земен катод или триоди със заземена решетка, а най-често —
триоди със заземена междинна точка (фиг. 22). Входният кръг
трябва да осигури най-голям коефициент на предаване напре-
жението, като при това неравномерността по обхвата не трябва
да‘бъде голяма, а отслабването по огледалния канал—въз-
можно по-голямо.
Входните кръгове представляват от себе си или лентов
филтър от два с^ързани кръга с фиксирана настройка в срёдата
на обхвата, или единичен кръг също с фиксирана настройка,
или пък в много редки случаи, най-вече при по-ниските честоти
на УКВ-обхвата (поради трудности при настройката) — кръг,
който се настройва синхронно с кръга на хетеродина и кръга
в анода на лампата от вч усилвател, особено когато тя е пен-
тод) поради голямото входно съпротивление на вч пентоди за
тази част на УКВ-обхвата). Лентовият филтър (фиг. 22 а) се
прилага също, когато имаме пентод в стъпалото вч усилвател.
В стъпалата на вч усилвател за честоти под 50—60 мгхц
се използуват вч пентоди по схема със заземен катод незави-
симо от конструктивните трудности, споменати по-горе, понеже
имат високо входно съпротивление и може да се получи по-
голям коефициент на предаването на напрежението за входния
кръг, което от своя страна компенсира по-голямото шумово
съпротивление на пентодите.
С увеличение на честотата обаче входното съпротивление
намалява поради нарастването на влиянието на индуктивността
на катодния извод и времето за прелитане на електроните.
Поради това за честоти над 60 мгхц вч триоди имат по-високо
входно съпротивление от вч пентоди. Ето защо за тези честоти
използуването на триоди има неоспорими предимства.
Смесително стъпало на УКВ-обхвата принципно не се раз-
личава от това за късите и средните вълни. В «по-старите при-
емници в смесителното стъпало за У KB-обхват се използуват
същите смесителни лампи — триод-хексод само че при такава
висока междинна честота (8—10 мгхц) в сравнение с тази, която
се използува в КВ-, СВ- и ДВ-обхвати (470 кхц) резонансного-
съпротивление на мч филтър в анода на смесителната лампа е
много по-малко и затова усилването от преобразувателното
стъпало е от 1 до 3 пъти. В смесителните стъпала за УКВ-об-
48
хват за съвременните приемници се употребяват изключително
вч триоди, защото при тях собствените шумове са много по-
малки, а стръмността на смесването и усилването са по-големи.
Настройката на УКВ входен блок в общи линии е по-лесна
от настройката на останалите стъпала, тъй като тук междинната
Фиг. 23
честота е много по-висока (от 8 до 10 мгхц), кръговете са
силно притъпени, така че в крайна сметка спрягането се полу-
чава с по-малко трудности. Настройката ще разгледаме най-вече
на базата на сега произведените от завод „Кл. Ворошилов“
У KB-приставки, които се поставят в апаратите „Орфей", „Ме-
лодия" и „Концерт" (фиг. 23). Както се вижда, тук настройката
по обхват се извършва с променлива индуктивност.
По принцип настройката на УКВ-канал на един обикновен
суперхетеродинен приемник, който няма ограничител, можем да
извършим, като използуваме или амплитудно, или честотно мо-
дулирани сигнали. И в двата ‘ случая за индикатор в радиолю-
бителската практика можем да използуваме нч лампов волтметър,
както и аутпутмер, включен в изхода на приемника, или опти-
чески индикатор на настройка („магического око"). При наст-
ройката на УКВ входен блок (УКВ-приставката) следим за мак-
симален показания на стрелковия уред или окото. За улеснение,
когато на входа подаваме амплитудно модулиран сигнал, добре
е да се поразстрои малко дробният детектор, за да се намали
ефектът на подтискане амплитудната модулация. След като
завършим настройката, донастройваме и дробния детектор на
минимум звук във високоговорителя или минимални показа-
ния на уреда в изхода. За предпочитане е все пак използува-
нето на генератор с честотно модулиран сигнал.
4 Настройка на суперхетеродинни приемници
49
Първо настройваме междинночестотния филтър на УКВ-об-
хват на честотата 10,7 мгхц по най-обикновен начин. Подаваме
на първата решетка на десния триод (примерно) сигнала меж-
динна честота и въртим сърцевините на бобините от филтъра,
Фиг. 24-1
докато получим в индикатора на изхода максимален сигнал
След това завъртваме диска на предавката до положение, отго
варящо на нискочестотния край на обхвата и подаваме на входа
на УКВ вч част сигнал с честота 64,5 мгхц. Движим тримера
Crj в осцилаторния кръг (фиг. 23), докато получим на изхода
сигнал и внимаваме да се отчертае максимум. След това отново
превъртаме диска на предавката до положение, отговарящо
на високия край на обхвата. Сега подаваме сигнал с честота
73 мгхц и посредством приплъзване на конеца, с който се
50
движи сърцевината (направена от немагнитен проводников ма-
териал) на осцилаторната бобина, настройваме бавно, докато
получим тон в говорителя и след като отчетем максимум на
инструмента в изхода, спираме. От сигнал-генератора подаваме
отново честота, равна на междинната (10,7 мгхц), и донастрой-
ваме мч филтър, след което преминаваме към настройката
на кръга в анода на лампата от вч усилвател, която извършваме
по аналогичен начин, както и на осцилатора. Само че сега вече
ние и в двете крайни точки по начало чуваме тон и бавно на-
стройваме променливите елементи (тример и бобина), докато
получим ясно.изразени максимуми за 64«5 и 73 мгхц в показа-
51
нията на индикатора на изхода на приемника. Кръгът във входа
настройваме еднократно в средата на обхвата (като движим
сърцевината на бобината до отчитане максимален изходящ
сигнал). С това приключваме настройката на УКВ-приставка.
Ако ни се наложи пренастройка на входного стъпало
в УКВ-част на приемника, който има ограничител, то трябва да
изменим елементите на последняя така, че той да се превърне
в мч усилвател (например намаляване стойността на съпротив-
лението в екранната решетка). След това вече можем да наст-
ройваме по горепосочения начин.
Както се вижда отХгореказаното, няма абсолютно никаква
принципна разлика между настройката на входните кръгове за
УКВ и настройването на вч канал на един обикновен за АМ-
сигнали приемник за дълги, средни и къси вълни. Така че
като се има предвид всичко което изложихме в глава VII, може
да бъде настроен и всеки друг УКВ входен блок. Разбира се,
не трябва да се забравя, че тук паразитните влияния са много
по-големи и нерядко могат доста да утежнят настройката.
52
ЛИТЕРАТУРА
1.	Баркан, Жданов — Радиоприемные устройства.
2.	Бобров — Радиоприемные устройства.
3.	Фролов — Справочник конструктора радиовещательных приемникор.
4.	Проф. Огиевсйого — Справочник по радиотехнике.
5.	Сифоров — Радиоприемни устройства.
6.	Д-р В. Я н е в — Радиоремонтно дело.
7.	Single Side Band for the Radio Amateur, New York, 1954.
8.	Einfiihrung in die Kurzwellen- und Ultrakurzwellen-Enjpfanger-Praxis,.
Springstein, 1954.
9.	Toute la Radio — 1959.
53
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава първа
Измервания по захранващите източници........................... 5
Глава втора
Измервания на нискочестотния усилнетет на приемника............ 9
Глава трета
Микрофонен ефект. Измерване на фона............................  .	13
Глава четвърта
Демодулаторно (детекторно) стъпало.............................17
Глава пета
Настройка на честотен детектор................................ 24
Глава шеста
Настройка на мч усилвател и измерване параметрите му . .	. .	28
Глава седма
Настройка на вч на суперхетеродинния приемник..................34
Глава осма
Затихване на междинна честота на входа.........................44
Глава девета
УКВ високочестотна част ...................................... 47
54
Издат^лството моли читателите да дават
бележки и преценки както по съдържанието на
книгата, така и по нейното художествено и
техническо оформление, като съоощават своя
точен адпес, професия и възраст.
Молим също така библиотечните работница
да уведомяват периодично издателството за
търсенето на книгата и да събират читателски
отзиви.
Всички материала да се изпращат на адрес:
София, пл. Славейков 11, Държавно издателство
„Медицина и физкултура*.
Редактор : Иван Ганев
Художествен редактор : Ееггний Босяцки
Технически редактор: Боян Славов
Коректор Методи Ковачев
Дадена за набор на 20. VII. 1950 г. Подписана за лечат на 13. VIII. 1960 г.
Печатни коли : 3.50 Издателски коли : 2,91
Формат: 59/84/16 Тираж; 2075
Темат. № 1425 Издат. № 1064 Лит. трупа III-2
Цена 1,15 лв. по ценоразписа от 1955 г.
Държавно издатектво .Медицина и физкултура’, пл. Славейков И
Държавна печатница „Димитър Благое в“, Пловдив
Цена 1.15 лв.