Text
                    "u mz (t
РУСКО-'
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
РУССКО—
БОЛГАРСКИЙ
СЛОВАРЬ


Руско- български речник Русско- болгарский словарь
л. БОЖКОВ, В. ВЕЛЧЕВ, С. ВЛАХОВ, Е. X. РОТТ, М. ДЖАНАНОВА^ Л. ДЫЛЕВСКИЙ, В. А. ЦЕРЕЛЬ, А. ЛЮДСКАНОВ, К. Д. САВЧЕНКО. Г. А. ТАГАМЛИЦКАЯ, В. ТАТАРОВА, В. В. ТОТЕВА, Н. Е. ХОВРИНА РУССКО - БОЛГАРСКИ И СЛОВАРЬ ТОМ I А—О ВТОРОЕ ПЕРЕРАБОТАННОЕ ИЗДАНИЕ Под редакцией С. Влахова и Г. А. Тагамлицкой София • 1986 НАУКА И ИСКУССТВО
Д. БОЖКОВ, В. ВЕЛЧЕВ, С. ВЛАХОВ, Е. X. РОТ, М. ДЖАНАНОВА, Н. ДИЛЕВСКИ, В. А. ЦЕРЕЛ, А. ЛЮДСКАНОВ, К. Д. САВЧЕНКО, Г. А. ТАГАМ ЛИЦКА, В. В. ТАТАРОВА, В. В. ТОТЕВА, Н. Е. ХОУРИНА РУСКО БЪМГАРС<И РЕЧНИК ТОМ I А—О ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ Под редакцията на С. Влахов и Г. А. Тагамлицка София о 198(5 НАУКА И ИЗКУСТВО
СЪДЪРЖАНИЕ Том I ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ 9 ПРЕДГОВОР КЪМ ■ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 11 .ЛЕКСИКОГРАФСКИ ИЗТОЧНИЦИ .. . . 14 УСЛОВНИ СЪКРАЩЕНИЯ 16 СТРОЕЖ НА РЕЧНИКА 19 СПИСЪК НА АВТОРИТЕ (НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА, ОТ КОИТО СА П0- ЧЕРПАНИ ЦИТАТИТЕ) 29 РЕЧНИК А—0 33 "Том й РЕЧНИК П—Я 5 ПРИЛОЖЕНИЯ I . ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА . . .905 II . ЛИЧНИ ИМЕНН 920
ПРЕДГОВОР към ВТОРОТО издание Със своя обем, със значителната пълнота на руския езиков материал и пре¬ водната част, със стремежа на авторите и редакторите да създадат речник на ви¬ соко лексикографско и езиковедско равнище (което в значителна степен компен¬ сира недостатъчния лексикографски опит на някои от авторите) двутомният Бла- гоевски речник, излязъл от печат преди близо четвърт век, беше за мнозина поле¬ зен и търсен. Годините, изтекли след изчерпването му, се оказаха трудни за пре¬ водачите от руски и за всички, които имаха нужда от качествено лексикографско пособие. Явна стана належащата необходимост от голям, пълен, точен и съвреме¬ нен руско-български речник, изработен по най-новите лексикографски методи. До . създаването на такъв речник, което ще отнеме не една година, се наложи пре¬ издаването на двутомника от 1960 г. с максималните . възможни за условията по¬ добрения. Трябваше преди всичко да се включат думите, пропуснати в първото изда¬ ние. Но също така безспорно необходимо беше възможното осъвременяване на изданието. А това значеше: 1) да се попълни словникът с новопоявили се и ут¬ върдени в езиковата практика руски думи (предимно въз основа на двете изда¬ ния — за думи от 60-те и 70-те години — „Новые слова и значения“); 2) в съответ¬ ните речникови статии да се включат новите значения на значителен брой думи: (предимно на базата на същите издания); 3) по-внимателно да се разграничат омо- нимите (предимно според речника на О. А. Ахманова и на последното издание на „Словарь русского языка“ на С. И. Ожегов); 4) да се отбележат станалите през изтеклото време промени в ударенията на думите (предимно по „Орфоэпический словарь русского языка“ от 1983 г.), в изговора им, както и да се представят но¬ вите предпочитания към определени варианти на думи и граматични форми; 5) твърде важно беше да се ревизират стилистичните характеристики и бележки към думите, като се отразят както станалите през последните 25 години промени, така и новата стилистична оценка на редица думи; в това отношение редакторите се придържаха предимно към становищата на С. И. Ожегов и четиритомния ака¬ демичен „Словарь русского языка“ в новото му издание (първите два тома, третия частично, поради късното му получаване в България). Така бе въведена стилистич¬ ната бележка „прост“, а „дорев“ бе заменена с „остар“. Тъй като при преиздаването не биваше да се надхвърля обемът на първото издание, наложи се редакторите да правят чувствителни съкращения, които се сведоха до следното: 1) бяха премахнати или значително съкратени литературни примери, които не допринасяха за изясняването на значенията илж други характе¬ ристики на думата; 2) в редица случаи примерите бяха сведени до 1—2 думи (в кръгли скоби), които само да маркират значението, негова отсянка или съчетае- мост; 3) съкратени бяха тясноспециалните термини предимно от отраслите, за които вече има руско-български речници (вж. приложената литература); запазени са обаче и уточнени зоологически, ботанически и др. термини, за които няма спе¬ циални и които не се срещат в общите руско-български речници; 4) повечето фра¬ зеологиями бяха освободени от примери (тъй като са добре илюстрирани в „Рус¬ ко-българския фразеологичен речник“); 5) отстранени бяха някои типове имена и глаголи (например съществителни на -ость, образувани от прилагателни, с кои¬ то запазват цялостно връзката си по значение; възвратни по форма глаголи, кои¬ то имат само страдателно значение, както и страдателното значение всред другите значения на глаголи с такава форма.
10 Ограниченият обем и малкото време не позволиха по-значително усъвършен- ствуване на речника по отношение на словоупотреба и съчетаемост. Не е променена структурата на -речника и на речниковата статия също поради малкото време и ограничения обем. Така напр. невъзможно- беше премахването на „да“ в преводите ' на глаголите от св. вид или използуването на падежни въпро¬ си - вместо инициалите на падежните названия; не .бе достатъчно усъвършенству- вано делението на значения, както и редица положения по пунктуацията и др. Приложеният към предговора списък на използуваните в процеса на работа¬ та лексикографски източници, чувствително разширен и осъвременен в сравнение с първото издание, съдържа само най-важните речници (не е включен дори такъв основен речник, какъвто е този на Вл. Дал, твърде полезен в редица случаи). Не се споменават и други речници, използувани от редакторите, както и цялата богата днес езиковедска теоретична литература — из областта на лексикология¬ та и лексикографията, по проблемите на лексикалната семантика, многозначност- та, лексикалната стилистика, лексикалната и граматическата съчетаемост и др. — пособия, до които са прибягвали в работата си редакторите на второто издание. Поради оредяване на редакторския колектив, новото издание бе редактирано както следва: т. I — от Г. А. Тагамлицка, т. II — от С. Влахов.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО - ИЗДАНИЕ Основател и ръководител на социалистическото движение в България и на •бблларската революционна марксическа партия, чийто наследник е Българската комунистическа партия, Димитър Благоев е автор не само на зебележителни тру¬ дове по история и теория на марксизма, по марксическа естетика и други общест- воведски въпроси и преводач на Маркс и Енгелс, но също така и съставител на първия добър руско-български речник. Прекарал редица години всред руския народ, Димитър Благоев обиква и овладява богатия братски славянски език ка¬ то свой роден, а пламенната му привързаност към руската култура поражда у него стремеж за широка популяризация на руския език в България. -За тази цел той се отдава за известно време и на лексикографска . работа. Ето защо неговата дъщеря Стела Благоева, бележита революционна деятел¬ на и общественичка, още преди десетина години изказа пожелание да бъде издаден в основно преработен и допълнен вид речникът на Благоев и Миндов. Впослед¬ ствие обаче тя се убеди, че днешната лексикографска теория и практика налага .да се създаде съвършено нов по предназначение, размери и методи на разработка руско-български речник, с който днешното наше социалистическо общество да засвидетелствува своето уважение и признателност към създателя на българско¬ то работническо движение, а ведно с това и към автора на първия сериозен и съ¬ ставен с безпределна обич към великия руски народ руско-български речник. Така по инициатива на Стела Благоева възникна мисълта да се състави то¬ зи речник. През 1948 г. един малък колектив, организиран от проф. Ив. Леков, проф. В. Велчев и Г. Д. Михайлов, народен представител и директор на Народната библиотека, подхваща работата по пресъздаването на речника на Благоев и Мин¬ дов. Пред - колектива стоеше задачата да разшири и осъвремени Благоевия реч¬ ник, като се съобразява със съвременното състояние на лексикографската теория и практика. Първоначално беше решено словникът на новия речник да бъде из¬ граден предимно върху гнездовия принцип. След време обемът на работата наложи на няколко пъти да се разширява ав¬ торският колектив, който постепенно стигна до състава, отбелязан - върху заглав¬ ната страница. Наред . с това стана нужда - да се - направят някои коренни проме¬ ни както в начина на работата, така и в- структурата на речника. Стана очевид¬ но, че материалът на речника на Благоев и Миндов не може да бъде преработен по първоначално съставения план, че е необходимо да се привлече нов езиков ма¬ териал, да се приложат други методи на разработка. Тази необходимост се заси¬ ли още повече и от появата на нови съветски тълковни и двуезични речници, как- то и от оформянето на някои нови насоки в съветската лексикография и езико¬ знание изобщо. Във връзка с това през 1955 г. под общото ръководство на проф. Ив. Леков беше съставен сегашният редакторски колектив. Редакторите съставиха нова инструкция, по която авторите преработиха це¬ лия материал, като премахнаха елементите на гнездовата система, допълниха -слов¬ ника, разшириха илюстративния материал и обогатиха фразеологията. По-късно, в хода на редактирането, във връзка с бързото развитие на съветското езикозна¬ ние и лексикографската практика, както и излизането на двата нови български тълковни речника, се наложи едно ново- преразглеждане на редица приети в реч-
12 ника принципи, съобразяването им с новите изисквания и нов, почти пълен пре¬ глед на цялата преводна част. Най-сетне през 1959 година, почти десет години след като почина инициатор- ката на това начинание, речникът бе даден под печат. * * * В основата на този двуезичен преводен руско-български речник е легнал словникът, съставен за руско-националните речници от съветското Държавно издателство за чужди и национални речници, допълнен с думи и фразеология от новите тълковни речници на руския език и руско-чуждите речници. Освен това редица термини (най-употребителните в съответните области) бяха добавени от редакторите и консултантите през време на редактирането. Като се има пред¬ вид всичко това, може да се каже, че за пръв път в нашата лексикографска прак¬ тика е обхваната със значителна пълнота лексиката и фразеологията на руския език, поне в такъв обем, който е необходим за задоволяване нуждите на нашата културна общественост и по-специално на нашия преводач от руски. Речникът е предназначен за лица, които владеят български език, за нашите преводачи от руски, за изучаващите руски език, на първо място студектиге, как¬ то и за всички, които четат руска и съветска литература. С оглед на това предназначение на речника руските думи са снабдени с уда¬ рения, с граматична и стилистична характеристика, а при нужда и с правоговор- ни бележки, а българските съответствия, ясни за оня, който използува речника, са дадени без каквито и да било пояснения и бележки. Бележките, обясненията и и допълненията, с които са снабдени превежданите руски думи, са дадени на бъл¬ гарски. Основните слабости на повечето излезли дссега руско-български речници са: диференциалният принцип в изграждането на словника, тълковният елемент при предаването на значенията на думите и фразеологията, недостатъчната пъл¬ нота и прецизност в разработката на значенията, бедният илюстративен материал, скромната фразеология, липсата на определен облик, както и недостатъчната си¬ гурност на преводната част, особено по отношение на терминологията. Авторите и редакторите са се стремели да избягнат тези недостатъци. Почти пълният отказ от диференциалния принцип се мотивира преди всич¬ ко с това, че при прилагането му се представя само една произволна част от реч¬ никовото богатство на руския език, а това значително намалява пълноценността на речника, тъй като рязко се ограничава възможността за получаване на искана¬ та информация. Известна отстъпка на този принцип, наистина в твърде тесни граници, все пак е направена от редакторите по съображения за икономия на място при някои илюстративни примери и др. (вж. Строеж на речника, § 72 и др.). Речникът е изграден изцяло върху преводния принцип; срещу всяка руска (заглавна) дума се дава нейното българско съответствие -(или съответствия), по¬ начало без да се тълкува тя и без да се описва по същество предметът, явлението и пр.,коитотя назовава. Само в изключителни случаи, предимно при невъзмож¬ ност да се намери точно българско съответствие, се дават кратки описателни тъл¬ кувания. Най-важното качество на всеки речник е неговата авторитетност, надеждност, сигурност, точност на информацията, която той дава. В един преводен речник показател на това качество са преди всичко - верните съответствия, липсата на фа ктически и стилистически неточности и грешки в преводите. Положени са голе¬ ми усилия този показател да е налице. Твърде важна особеност на този речник, по която той се отличава от своите предшественици, е изобилният - илюстративен материал. Включването на много-
13 бройни илюстративни примери добива особено голямо значение в светлината на постановлението на ЦК на БКП и Министерския съвет „За по-нататъшното раз¬ витие на българската наука и повишаване на нейната роля в социалистическото строителство“. Привлечените в речника примери, между които има голям брой характерни изрази и словосъчетания, много цитати от произведенията на руски и съветски автори, илюстрират със значителна широта руската словоупотреба. Това ще спомогне до голяма степен за овладяването на живата руска реч. Дава¬ нето на думата в нейната естествена среда, в подходящ контекст, ще улесни и преводача, като по този начин косвено ще допринесе и за подобряването на на¬ шите преводи от руски. Твърде характерен за облика на този речник елемент е фразеологията. Ав¬ торите и редакторите са се постарали да обогатят речника с фразеология в зна¬ чително по-голям обем, отколкото във всички други руско-български речници. Въпреки че превеждането на фразеологизмите представлява обикновено особено голяма трудност, в повечето случаи в речника са дадени подходящи по значение и стил български съответствия. Всичките руски терминологични елементи, включени в речника, бяха пре¬ гледани и допълнени, а техните български съответствия проверени от следните консултанти: Н. М. Виходцевский (ботаника, зоология, минералогия и др. приоо- донаучни дисциплини), В. Вълов (морска терминология), инж. | Пенко Герганов) (технически науки), д-р Ст. Киров (медицински науки), [А В. Литягин| (сел¬ скостопански науки), В. Ю. Макаров (химия и физика) и Кр. Янев (военна терминология). Това дава основание да се смята, че и в тази насока речникът ще се отличава от издадените досега руско-български речници. Накрая авторите и редакторите смятат за приятен дълг да изразят своята благодарност на консултантите, на издателския и печатарския колектив, както и на всички други,които със самоотвержения си труд допринесоха за неговото издаване. Ние сме далеч от мисълта, че в този труд, рожба на нашите задружни твор¬ чески усилия, няма недостатъци. Затова с благодарност ще приемем всички уме¬ стни предложения и критични бележки. От редакторите РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЛЕКСИКОГРАФСКИЯ МАТЕРИАЛ МЕЖДУ АВТОРИТЕ Е КАКТО СЛЕДВА: Д. Божков — А, Б(Б — БИРКА), П (ПРИЗ — ПЯТЬЮ), С. B. Велчев — Б (БИРЮЗА — БЯШКА), Л, Н, Ц, Ч. C. Вл а х о в — Е, - 3, О, Р, Ш, Щ, Ъ, Ь1, Ь; Приложение I и II. Е. X. Рот — В (ВОЛУЙ — ВЯЩИЙ), Д (ДОМ — ДЯТЛОВЫЙ), И, Й. М. Джананова — К. Н. М. Д и л е в с к и — Г, Я. В. Е. Це ре л — Э. A. Люд сканов — X. К- Д. Савченко — някои научни термини. Г. А. Тагамл ицка — П(П — ПРИЖИТЬСЯ), Т, У. B. Татарова — М. В. В. Т о т е в а — Ж, Ф, Ю. Н. Е. Ховрина — В (В — ВОЛОЧЬСЯ), Д (Д — ДОЛЯ).
лексикографски източници Александрова, 3. Е. Словарь синонимов русского языка. Изд. 2-е, стер. М.: „Сов. энц.“, 1969. Ахманова, О. С. Словарь омонимов русского языка. М.: „Сов. энц.“ 1974- Бакалов, Г- Пълен руско-български речник. Изд. 2, доп. и разш. под ред¬ на А. П. Евдокимов. С.: „Наука и изкуство“, 1953. Благоев, Д., Г. Миндов. Пълен руско-български речник. С.: „Глобус“, 1914- Большая советская энциклопедия. Изд. 3-е. Т. 1—30. М.: „Сов. энциклопе¬ дия“, 1970—1978. Большой русско-словацкий словарь. Т. I—V. Братислава: Слов. АН, 1960— 1970. Большой русско-чешский словарь под ред. Л. Копецкого и др. Т. I—V- Прага: изд. Чехословацко-советского ин-та, 1952—1962. Букчина, Б. 3., Л. П. Калакуцкая. Слитно или раздельно? (Опыт словаря- справочника). Изд. 3-е, испр. и доп. М: „Русский язык“, 1982. Български тълковен речник. Изд. 3. С.: „Наука и изкуство“, 1973. Влахов, С. Руски пословици с български преводи и съответки. С.: „Наука и изкуство“, 1982. Ганев, К., П. Симеонов. Кратък руско-български железопътен речник. Сл „Наука и изкуство“, 1957. Геров, Н. Речник- на българския език. Ч. 1—5 (с допълнение — т. -6). Фото- типно изд. С.: „Бълг. писател“, 1975—1978. Казаченок, Т. Г. Анатомический словарь. Латинско-русский. Русско-латин¬ ский. Изд. 2-е, испр. и доп. Минск: „Вышэйшая школа“, 1984. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. 4, прераб. и доп. С.: „Наука и изкуство“, 1978. Младенов, Ст. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. 3. С.: „Хе¬ мус“, 1947. Наыов, Л. Български синонимен речник. Изд. 4. С.: „Наука и изкуство“, 1963- Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. I—II. С.: БАН, 1974—1975. Новые слова и значения. Словарь-справочник по материалам прессы и лите¬ ратуры 70-х годов. М.: „Русский язык“, 1984. Новые слова и значения. Словарь-справочник по материалам прессы и лите¬ ратуры 60-х годов. М.: „Сов. энц.“, 1971. ОжегоЕ, С. И. Словарь русского языка. Изд. 13, испр. М.: „Русский язык“, 1981. Орфографический словарь русского языка. Изд. 13-е, испр. и доп. М.: „Рус¬ ский язык“, 1974. ' Орфоэпический словарь русского языка: произношение, ударение, грамма¬ тические формы. М.: „Русский язык“, 1983. Петровский, Н. А. Словарь русских личных имен. М.: „Сов. энц.“, 1966. Правописен речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН 1983. Речник на съвременния български книжовен език. Т. I—III. С.: БАН, 1955 -1959. Речник на чуждите думи в българския език. С.: БАН, 1982.
15 Розенталь, Д. Э., М. А. Теленкова. Словарь трудностей русского языка- Изд.. 2- е, испр. М.: „Русский язык“, 1981. Руско-български електротехнически речник. С.: „Техника“, 1975. Руско-български машиностроителен речник. Изд. 2. С.: „Техника“, 1981. Руско-български минно-геоложки речник. С.: „Техника, 1971. Руско-български политехнически речник. С.: „Техника“; М.: „Русский язык“, 1976. Руско-български технически речник. С.: „Наука и изкуство“, 1957. Руско-български технически речник по химия, химична технология, мета¬ лургия. С.: „Техника“, 1973. Руско-български фразеологиче нречник под ред. на С. Влахов. С. — М.: „На¬ ука и изкуство“ и „Русский язык“, 1980. Русско-английский словарь. Изд. 10-е, стер., под ред. О. С. Ахмановой. М.г „Русский язык“, 1975. Русско-немецкий словарь. Изд. 7-е, испр. и доп. М.: „Русский язык“, 1976. Семенова, И. П., В. В. Савостьянов. Краткий болгарско-русский и русско- болгарский внешнеторговый словарь. М.: Внешторгиздат, 1956. Славейков, П. - Р. Български притчи или пословици и характерни думи, съб¬ рани от. . . С.: „Бълг. писател“, 1954. Словарь иностранных слов. Изд. 7-е, перераб. М.: „Русский язык“, 1980. Словарь русского языка. T.I—IV. М.: Гос. изд. иностр, и нац. словарей, 1957—1961; Изд. 2-е, испр. и доп. Т. I и II. М.: „Русский язык“, 1981 и 1983. Словарь синонимов. Справочное пособие. Л.: „Наука“, 1975. Словарь синонимов русского языка. Т. I—II. Л.: „Наука“, 1970. Словарь современного русского литературного- языка. Т. I—XVII. М.— Л.я АН СССР, 1950—1965. Советский энциклопедический словарь. М.: „Сов. энц.“, 1980. Толковый словарь русского языка под ред. Д. Н. Ушакова. Т. I—IV. М.: Гос. изд. иностр, и нац. словарей, 1935—1940. Учебен руско-български речник под ред. на Е. М. - Главнюков. [С.:] „Наука и изкуство“, [1953]. Фразеологический словарь русского языка под ред. А. И. Молоткова. Изд. 3- е, стер. М.: „Русский язык“, 1978. Чукалов, С. Руско-български речник. Изд. 5, прераб. и доп. [С.:] Изд. на БКП, [1951]. Чукалов, С. Русско-болгарский словарь. Изд. 6-е, стер. М.: „Русский язык“, 1981. Щерба, - Л. В., М. И. Матусевич. Русско-французский словарь. Изд. 9-е, испр. - и доп. М.: „Сов. энц.“, 1969. Энциклопедический словарь медицинских терминов под ред. Б. В. Петров¬ ского. Т. I—III. М.: „Сов. энц.“, 1982—1984.
УСЛОВНИ СЪКРАЩЕНИЯ ав — авиация Д — дателен падеж (за па¬ авт — автомобилно дело дат дежна употреба) анат — анатомия — дателен падеж (за па¬ апт — аптечно дело, фарма¬ деепр дежна форма) ция — деепричастие археол — археология дет — детски говор архит — архитектура диал — диалектна дума (бъл¬ астр — астрономия гарска) без дои — без допълнение дипл — дипломация без ед — без единствено число доп — допълнение без мн — без множествено число евф — евфемизъм безл — безлично, безличен гла¬ ед — единствено число гол еднокр — еднократен (глагол) библ —' библиотечно дело, биб¬ език — езикознание биол лиография,книгознание ел — електричество,електро- — биология техника, електроника — етнография бот — ботаника етн бр — вж. числ. бр — женски род букв — буквално жп — железопътно дело бъд — бъдеще време зв — звателен падеж В — винителен падеж (като падежна употреба) звукоподр — звукоподражателна дума вет — ветеринария знач — значение вж — виж (обикн. при пре¬ зоол — зоология пратки) И — именителен падеж (за вин — винителен падеж (за употребената форма) падежна форма) изк — изкуствознание, изкуст¬ вис — висок, възвишен стил ва вм — вместо икон — икономически науки, вметн. д — вметната дума, вметна¬ политическа икономия ти думи им — именителен падеж воен — военно дело инф — инфинитив, неопреде¬ вр — време лена форма (на глагола) вулг — вулгарно (обикн. про¬ ирон — иронично сторечие) ист — история, историогра¬ възвр — възвратен глагол фия възкл — възклицателен (напр. канц — канцеларски жаргон изречение) карт — картоиграчески жар¬ ■въпр — въпросителен (напр. гон местоимение) книж — книжовна дума вал — гальовно косе. пад. — в косвените падежи геогр — география кр. ф — кратка форма (на при¬ геод — геодезия лагателно) геол — геология л — лице (на глагол) глав — главна буква лит — литературознание готе — готварство, кулинария лов — лов и р иболовство грам — граматика м — мъжки род
17 мат —- математически науки мед —• медицински науки межд ■— междуметие мест — местоимение метеор — метеорология мин — минало време минер — минералогия мат — митология мн — множествено число мпогокр — многократен (глагол) мор — морско дело, корабо- илаване муз — музика нар-поет — народно-поетична дума парен — наречие науч — дума от научната реч неизм — неизменяема дума неодобр — неодобрителна, укорна дума непр — неправилно несв — несвършен вид нескл — несклоняема дума неупотр — неупотребителна, ряд¬ ка дума обикн — обикновено обл — областна, диалектна дума к — около, приблизително тред — определителен (напр. местоимение) остар — остаряла дума отн — относно относ — относителен (напр. ме¬ стоимение) отриц — отрицание; отрицател¬ на частица, отрица¬ телно местоимение офиц — официално-делови стил П — предложен падеж (при падежна употреба) палеонт — палеонтология пед — педагогика печат — печатарство, полигра¬ фия пиротех — пиротехника нов — повелително наклоне¬ ние погов — поговорка подбуд — подбудителен (напр. ча¬ стица) поет — поетичен стил полит — политика показ — показателен (напр. ме¬ стоимение) $ Руско-българекм речнжк поел — пословица пр — предложен падеж (ка¬ то падежжа фор до) право -— вравни науки прев, ст — жревъзходжа «тепан (на прилагателно, на¬ речие) предл •— предлог презр — презрително прен — преносно вначенже яренебр — пренебрежително прия — прилагателно прич — причастие прост — просторечен -стил псих ;— психология публ — публицистичен стил Р — родителей падеж (нрн падежна употреба) Р — вж. числ. р Р- — род (в зоология, бота¬ ника) — радио(техника) радио разг — разговорен стил раздел — разделителен (напр. съюз) рел — религия ритор — риторичен стил род — родителей падеж (като падежна форма) руг — ругателно РУд — рудничарство, минно дело С — среден род Св — свършен вид се9 — сегашно време сел-ст — селско и горско сто¬ панство сказ — сказуемо спец — специален термин (от по-тесни отрасли и за¬ наятчийската термино¬ логия) спорт — спортна терминология соц — социология ср ■ — сравни ср. ст — сравнителна степен (на прилагателно, наречие) стар — старинна дума, арха изъм стр — строителство . счет — счетоводство
18 събир — събирателно съществи¬ телно съкр — съкратено (от) същ — съществително, същест¬ вителни Т — творит'рлрн падеж (при падежна употреба) те —творителен падеж (ка¬ то падежна форма) театр — театрално изкуство текст — текстил тех — технически науки, тех¬ ника търг — търговия увел :— увеличително (име) укр — украинска дума умал — умалително (име) усил — усилителна (напр. ча¬ стица) усл — условно наклонение У те — утвърдителна (напр. частица) Уч —— ученически жаргон Ф ■— форма фам —фамилиарно физ —физика- физически на¬ уки физиол — физиология фил ■— философи я., филсоофсии науки фин —финанси , банково деле фото- —фото и кино хим —химия • химически иг- уки църк —— църковна терминологии < —число част —чссиица числ. бр —числиеллно брййно числ. р — ислителлоо рддоо числ. събир— числително събирател¬ но шах — шахмате-н термин шег — щеоовиоо ЗНАЦИ О фразеология (вкл. съставки терми¬ ни и др.) приблизително смислово равенство на фразеологизми II противоположен по вид глагол
СТРОЕЖ НА РЕЧНИКА § 1. В речника са включени руските думи и устойчиви съчетания, представ¬ ляващи в своята съвкупност общоупо- сребиселнаса руска лексика и фразео¬ логия, т. р. думите и изразите, среща¬ ни в художествената литература (кла¬ сическа и съветска), в периодиката, в съвременните обществено-политически, научни и технически (не строго спе¬ циални) текстове. § 2. Широко са застъпени думите, отразяващи новите понятия в общест¬ вено- политическия и културен живот на Съветския съюз, както и онази тер¬ минология, която напоследък бързо пре¬ минава от строго специалните области на езика в запасите на „ежедневните— изразни средства. § 3. Включени са и значителен брой по-специални термини от различни об¬ ласти на знанието — природонаучни, химически, физически, медицински, тех¬ нически, селскостопански и др., — ко¬ ито по преценка на авторите, редакто¬ рите и консултантите ще улеснят пре¬ веждането и използуването на съветска- на научна литература. § 4. Наред с думите (обикновените лексикални единици) включени са в общия азбучен ред също така и редица форми и дори части от думи (вж §§ 16, 17, 19, 26 и 27). § 5. В речника поначало не са вклю¬ чени: — съвсем остарели и редки думи, които не влиз ат в състава на съвремен¬ ната руска лексика; — думи едн одневки; — тясноспециална терминология и фразеология; — неприлични и тясножаргонни думи; — строго диалектни думи; — индивидуализм и; — наречия на -о и -е и съще¬ ствителни на -ость, образувани по об¬ щите правила от еднакви с тях по зна¬ чение прилагателни и т. п. § 6. На общо основание са вклю¬ чени най-употребяваните сложни съ¬ кратени думи (АВИАНОСЕЦ, СТЕН¬ ГАЗЕТА). § 7. Поначало в общия азбучен ред не са включени собствени имена, (гео¬ графски, лични и пр.), освен по изклю¬ чение някои по-важни астрономически названия (МАРС, ЮПИТЕР) и някои имена на лица с твърде разпростране¬ но преносно значение (АЯКС, АРГУС), включително и някои образувани от тях прилагателни, като АРИАДНИН (ариаднина нить). На края на т. II като приложения са дадени списъци на най-разпрострапе- ни 1) географски имена и 2) руски лични имена в приетата у нас транскрипция. Речникова статия § 8. Всяка руска дума, обект на превод в този речник, независимо от своя произход и връзките си с други думи, р разработена в самостоятелна речникова статия. Отклоненията от то¬ зи принцип са посочени по-долу (вж. §§ 13, 14, 18 и 29). § 9. Речниковата статия (може да) съдържа следните елементи: заглавна дума, елементарна граматична харак¬ теристика на заглавната дума (форми, граматични бележки), ударения, тран¬ скрипция на части от думата, сведения за стилистичната употреба (стилистич¬ ни бележки), превод (български съот¬ ветни на значението или значения¬ та), илюстративен материал (с превод), фразеология с превод, в редки случаи обяснения, тълкувания на значението, препратки и в глаголни статии — видо¬ ви съответствия на заглавната дума (глагол), а при някои термини—и ла¬ тински наименования или формули.
20 Тези елементи са разположени , в следния ред: на първо мяето заглав¬ ната дума (дадена с отстъп), следва при нужда бележка за произношение, -след нея в определени случаи — граматич¬ ни бележки, стилистични бележки и след това българските съответни, илюстративни примери с техния пре¬ вод, в глаголните статин — видови съ¬ ответствия, фразеология с превод и препратки. § 10. При многозначни думи всич¬ ки бележки, форми и пр., които след¬ ват непосредствено след заглавната ду¬ ма, т. е. които са дадени преди араб¬ ската цифра 1, се отнасят за всички значения. (Ако за някое от значенията те не важат, това е посочено изрично.) Всички бележки, форми и пр., по¬ сочени след отделящата съответното значение арабска цифра, се отнасят само за това значение. Напр.: ВЯЗНУТЬ, -ну, -нешь; мин вяз, вязла; несв. в П. 1. Затъвам; колёса вязли в глубокой грязи колелата затъ¬ ваха в дълбоката кал. 2. без 1 и 2 л (разг) Забива се, остава (по зъбите — обикновено за месо) || св завязнуть я увязнуть (към 1 знач). § 11. Във връзка със строежа на статията трябва да се спомене след¬ ното: — при някои относителни прила¬ гателни се посочва и съществителното, от което те са образувани: КАНДАЛЬНЫЙ, прил от канда¬ лы. ... — други относителни прилагател¬ ни са дадени без превод (вж. § 67); — при сложносъкратените думи се дават (с получер шрифт) и думите, от които те са образувани: ИСПОЛКОМ, -а, м: исполнитель¬ ный комитет. Изпълком, изпълнителен комитет. § 12. Речниковите статии са подре¬ дени в речника по азбучен ред на за¬ главните думи (набрани с главни букви). Забележка. За азбучното под¬ реждане буквите Е и Есе смятат -за една. § 13. Думите, които се срещат -на¬ писани по различен начин (дублети) и; вариантите се дават на азбучните си места с препратки към по-упосребисел- ната: АЗБЕСТ, вж асбест. § 14. В една статия се събират съ¬ що така възвратни и невъзвратнн гла¬ голи, които се - покриват по смисъл. В -такъв случай като заглавна дума , се дава възвратният глагол, чиято въз¬ вратна частица се поставя в скоби; по - същия начин се дават - и формите му: РАЗМОКРОПОГОДИТЬСЯ), -ит(ся). Заглавна дума § 15. Заглавните думи са дадени ' поначало в изходната им форма. § 16. По изключение като заглав¬ ни думи в общия азбучен ред са вклю¬ чени и други някои форми -— такива, които в структурно отношение чувстви¬ телно се различават от основната фор¬ ма на съответната дума; дават се с препратка към изходната форма: ШЁЛ, м. ед. мин от гл идти. ПЕЙ, пое от гл пить. МЕНЯ, род и вин от личн. мест я. § 17. На азбучното си място във вид на препратки се дават простите форми на сравнителната степен на при¬ лагателните и наречията и на превъз¬ ходната степен на прилагателните, об¬ разувани с отклонения от съответните правила:_ КОРОЧЕ. 1. Ср. ст от прил ко¬ роткий. 2. Ср. ст от нареч коротко. Ако тези форми имат освен това и свое собствено значение, наред с пре¬ пратката се дава и то. § 18. Като редовни заглавни думи на азбучното си място са дадени и най- употребителните думи с форма на су¬ бективна оценка, като е отбелязана и съответната изходна дума: ГВОЗДИК, -а, ж. умал от гвоздь... ДЕДУШКА, -и; мн -и, -шек; м. гал от дед. § 19. В общия ред на заглавните думи са включени и някои съставни части на сложни думи, предимно таки¬ ва, които служат за образуването на нови руски думи, напр. АВИА. . . , РАБ. . . , ... ДИВ. С многоточието
се означава, че е дадена само част от - думата: АВТО. . . Авто. . . (първа част на сложни думи със значения: а) сам, свой, собствен; автопортрет, автовак¬ цина; б) автомобилен: автозавод, авто¬ страда; в) автоматичен: авторучка, ав- тостдп; г) самодвижещ се: автоплуг). § 20. Омонимите са дадени в са¬ мостоятелни статии и са означени с римски цифри: ЖАТЬ I, жму, жмёшь, несв. В. . . ЖАТЬ II, жну, жнёшь, несв. В и без доп. . . ПЕЧЬ I, пеку, печёшь, они пе¬ кут; . . . ПЕЧЬ II, -и, в -й; мн -и, -ей; ж. Граматична характеристика § 21. Всяка заглавна дума е снаб¬ дена с елементарна граматична харак¬ теристика. За всички части на речта, освен съществителните и глаголите, се по¬ сочва граматичната им категория (вж. списъка на съкращения). Формите на заглавната дума се да¬ ват съкратено, като обикновено (най- често за глаголите) започват от край¬ ната еднаква с изходната форма бук¬ ва. Формите на съществителните се представят с техните окончания: ЗАЧЕСАТЬСЯ II, -ешусь, -ёшешь- ся, . . . ЗАЧЕТ, -а, м. . . § 22. Съществителните имена са да¬ дени в именителен падеж единствено число. След заглавната дума следва формата на родителния падеж единст¬ вено - число и сведения за рода (м, ж или с). Наред с родителния падеж един¬ ствено число се дават и всички форми, които при отделните съществителни представляват отклонения; в такива слу¬ чаи множественото число се отделя с точки и запетайки; същото е, когато особеност има само в ударенията: ГОЛОС, -а; мн -а, -ов; м. . . . ВЕСТЬ, и-; мн -и, -ей, -ям, ж. § 23. Съществителните от общ род се бележат с „м и жи; несклоняеми- те — с „нескл“; събирателните — със „съ¬ бир“. 21 РАЗЙНЯ, -и, м и ж (разг, пре- небр). . . ~ КИНО, нескл. с. . . НАЧАЛЬСТВО, -а, с. без мн. 1. събир. . . § 24. Съществителните, които се употребяват само или предимно в един¬ ствено число, се отбелязват с „без мн“. ДЙВО, -а, с. без мн. . . . § 25. Съществителни, които се упо¬ требяват само или предимно в мно¬ жествено число, фигурират в тази си форма в общия азбучен ред на речни¬ ка, означени с бележката „без ед“: БРЮКИ, брюк, без ед. Пантало¬ ни);. . . За онези, които имат и единствено число, то се дава на второ място — след точка и запетайка: ГОЛУБЦЫ, -ов; ед голубец, -бца; м (готе}. . . § 26. С формата на множествено число (като заглавна дума) се дават и наименованията на народи, а също и някои зоологически и ботанически тер¬ мини. И тук формата на единственото число се дава в същата статия, отделе¬ на с точка и запетая, а за първите — освен това и като препратка на аз¬ бучното си място: БОЛГАРИН, -а, м. Вж болгары. БОЛГАРЫ, -ар; ед -арии, -а; м. Българи. БОГОМОЛЫ, -ов; ед богомол, -а; м (зоол). Богомолки, насекоми от сем. Mantidae. § 27. Прилагателните имена (и адективираните причастия) са дадени в именителен падеж единствено число мъжки род. Други родови окончания се дават само при прилагателни с мека основа и притежателни прилагателни. СЙНИЙ, -яя, -ее,. . . МАМИН, -а, -о„ . . Кратките форми на прилагателни (които имат такива) се отделят с точ¬ ка и запетайка. Поначало се дават формите на мъжки и женски род, а при особености в ударението — и на среден род.
22 ГУЛЛЙВЫЙ; -лив, -лива; прил (обл). . / ГОРДЫЙ; горд, горда, гордо; прил. . . § 28. Субстантивираните прилага¬ телни са дадени на общо основание като съществителни на азбучното си място. Запазилите функциите си и на при¬ лагателни поначало не се отделят в самостоятелна статия, а се оформяват като отделно значение на същото при¬ лагателно по следния начин: ДВОРОВЫЙ, прил. 1. Дворен;. . . 3. дворовый, -ого, м (ист) (Дворен, крепостен) слуга. § 29. Числителните се дават със своите падежни (и родови) форми. По¬ сочва се също така категорията („числ“) и видът на числителните: бройни („бр“), редни („р“), събирателни („събир“). Съставни числителни не се дават. За числителните редни важи каза¬ ното за прилагателните (вж. § 28). § 30. Местоименията са дадени със своите падежни и родови форми. Посо¬ чени са също така категорията („мест“) и разредът: „личн“, „неопр“ и т. н. Определени форми на личните ме¬ стоимения фигурират и на азбучното си място с препратки към изходната форма. . § 31. Глаголите се дават- в - неопре¬ делена форма (инфинитив). . След заглавната дума стоят фор¬ мите на 1 и 2 лице единствено число сегашно (респ. просто бъдеще) време, а при глаголите на -чь — и 3 лице множествено число. След това се по¬ сочва видът на глагола и управлението. § 32. Ако в спрежението на някой глагол липсват някои форми или ка¬ тегории или ако те не се употребяват, това се отбелязва на съответното мя¬ сто, както следва: ЗАГУДЕТЬ, без 1 л, -йшь, св. . . ЗАКАПАТЬ, без 1 и 2 л, -ает, св. . . ГОВАРИВАТЬ, без сее. многокр (разг). . . § 33. Към безличните глаголи, от¬ белязани с „безл“\ се дава само форма¬ та на 3 лице единствено число: НЕЗДОРОВИТЬСЯ, -ится, безл, Д. § 34. При отклонения от правил¬ ното спрежение наред със споменатите форми се. дават и онези, в които се на¬ блюдава отклонението — на минало време, повелително наклонение и пр.: ЕСТЬ I, ем, ешь, ест, едим, еди¬ те, едят; мин ел, ела; пов ешь; несв. В... При префиксалните глаголи (вклю¬ чително и възвратните) в подобни слу¬ чаи се дават същите форми, каквито и при всички правилни глаголи, а за ’ останалите се препраща към съответ¬ ния първичен глагол: ЗАЕСТЬ, -ём, -ешь (и т. н. като есть I), св. . . ЗАЕСТЬСЯ, -емся, -ешься (и т. н. като есть I), св. . . § 35. Глаголите от свършен и не¬ свършен вид са дадени в отделни реч¬ никови статии, а в края на всяка от тях — видовото съответствие, отделено с паралелни черти: ЖЕЛАТЬ, -аю,- -аешь, несв. . . || св пожелать. ЛЕЧЬ, лягу, ляжешь, они лягут; мин лёг, легла; пов ляг; с^.. . || несв ло¬ житься. § 36. Ако видовото съответствие се отнася за едно или някои от значения¬ та на даден многозначен глагол, това се посочва непосредствено след него: ГЛОХНУТЬ, -ну, -нешь, несв. 1. . . || св заглохнуть (към 2, 3 и 4 знач) и оглохнуть (към 1 знач). § 37. Когато глаголът има значе¬ нието на свършен и несвършен вид, то¬ ва се отбелязва със „св и несв“. телефонйровАть, -рую, -ру- ешь, св и несв. . . ' § 38. Посочва се също кратността на еднократните и многократните гла¬ голи: ДУНУТЬ, -ну, -нешь, св и еднокр... сказывать, -аю, -аешь, несв и многокр... § 39. При глаголите за определено и неопределено движение в същата ста¬ тия (в квадратни скоби) се дава и пре¬ пратка към противоположния подвид: идти, иду, идёшь; мин шёл, шла;
23 несв [означава еднократно и еднопосоч¬ но движение, ср ходить]. . . § 40. Управлението се посочва чрез падежа, който изисква даденият гла¬ гол; падежите са отбелязани с глав¬ ните курсивни букви И (именителен), Р (родителей), Д (дателен), В (вини- телен), Т (свориселев) и П (предложен). Преходните глаголи са отбелязани с В (винителен падеж). При предложно управление пред ■оначението на - падежа се поставя (в курсив) съответният предлог. § 41. Когато даден глагол може .да се свързва с допълнения в два или повече падежа (със или без предлог), буквите, с които се означават тези па¬ дежи, се отделят със запетайки: СКЛОНЯТЬСЯ. . . к Д, над Т. . . ИГРАТЬ. . . в В, на П и без доп. . . В случай на двойно или тройно управление, т. е. когато даден глагол едновременно се свързва с две или три допълнения в различни падежи, бук¬ вите, които означават тези падежи, се разделят с полегата черта: ВЫГРУЗИТЬ. . . Ыиз Р. . . ПРЕДПОЧИТАТЬ... В/Д. . . § 42. Когато управлението не мо¬ же да се даде изчерпателно поради многото възможни допълнения, посоч¬ ва се най-характерното и чрез илю¬ стративни примери се дава по-широка представа за съчетаемостта на съответ¬ ния глагол. § 43. Със съкращението „инфи се означава, че глаголът се употребява в ■•ссъетание с други глаголи в неопреде¬ лена форма (инфинитив): НАЧАТЬ, -чну, -нёшь, се. В, инф..., а със съюза что — че след него може да следва приставно изречение: СЧИТАТЬ 1, -аю, -аешь, несе. . . 3. В/Т, за В, что Считам, смятам;. . . § 44. Освен в изброените случаи управлението се посочва и при пред¬ лозите (вж. § 49), а също - и в най- типичните случаи при други части на речта: РУКОВОДСТВО, -а, с. 1. без мн. Т. . . ПРЕДАННЫЙ; -ан, -анна; прил. Д. . . § 45. Наречията са означени с бе¬ лежката „нареч". Онези от тях, които се употребя¬ ват като сказуемо (предикативни наре¬ чия), са отбелязани с „като сказ“. Към последните е посочено и уп¬ равлението по установения при глаго¬ лите начин (вж. §§ 41—44). § 46. Частиците са означени с бе¬ лежката „част“ Несамостоятелните частици са да¬ дени на общо основание на азбучното си място с чертица (-). -КА, част (разг. фам). 1. .. § 47. Съюзите са означени с бе¬ лежката „съюз“. § 48. Предлозите са означени с бе¬ лежката „предл“. При всички предлози и всичките им значения е посочено и управлението по установения при глаголите начин (вж. §§ 41—44). § 49. Междуметията са отбелязани с „межд“ В речника са включени и редица звукоподражателни думи, които са оз¬ начени с бележката „звукоподр“ Правопис и правоговор § 50. С ударения са снабдени всич¬ ки (освен едносричните) руски думи не¬ зависимо от това, в коя част на речни¬ ковата статия се намират — като за¬ главни думи, като техни форми, в илю¬ стративни примери, във фразеологични съчетания и др. Забележка. Двете точки на бук¬ ва ё са белег не само на произношение, но и на ударение. При варианти или колебания в ударението то се отбелязва върху една и съща дума или форма, т. е. вместо да се пише ИНАЧЕ и ИНАЧЕ, пише се ИНАЧЕ. Второстепенни ударения не се дават. § 51. Към заглавни думи, които имат правоговорни особености, са да¬ дени (в квадратни скоби) прапоговор- ни бележки, представляващи транскрип¬ ция на онази част от думата, в която се наблюдават споменатите особености:
24 ПРАЧЕЧНАЯ [шн],. . . СОЛНЦЕ [он],. . . АНТЕНА [тэ], . . . § 52. За думите, които се пишат с главни букви, се дава съответната пра¬ вописна бележка: ГОЛИАФ, -а, м. 1. [глав. Г] Го- лиат,. . . Стилистична характеристика § 53. Стилистичната характеристи¬ ка на руски думи (и техни значения), ограничени по употреба в рамките на известен стилистичен пласт, е отбеля¬ зана при нужда със съответни стили¬ стични бележки (поставени в кръгли скоби). По същия начин е отбелязана в по- вечето случаи и принадлежността на думи, значения и фразеологизми към една или друга област на науката, тех¬ никата и др., както и наличността на подчертана емоционална обагреност (вж. списъка на съкращенията). § 54. Във връзка с някои от сти¬ листичните бележки са необходими из¬ вестни пояснения: — бележката „прост“ (народна), на руски означава, че думата или значе¬ нието „стои на границата на литера¬ турния език и се употребява в пони¬ жен стил, в обикновената, битовата реч“ (Словарь русского языка. Т. I. Изд. 2-е. 1981, с. 9): ГОЛОВАН, -а, м (прост). . . ГЛАДКИЙ; -док, -дка, -дко; прил... 3. (прост) Охранен, пълен, дебел. — с бележка „спец“ се означават думи (и значения) от такива области, за които в речника няма въведена оп¬ ределена бележка (напр. терминоло¬ гията на отделни занаяти), или пък ду¬ ми (и значения), които се отнасят ед¬ новременно за няколко области: ГВОЗДИЛЬЩИК, -а, м (спец). Ра- ботник-гвоздар,. . . ИЗОГРАФИЯ, -и, ж. без мн (спец). . . — с „изк“ са означени предимно термини из областта на живописта и изкуствознанието; за останалите изкуст¬ ва има свои бележки — „луз“, „архит“, „театр" и т. н.; — бележката „диал“ се дава само в преводната част на статията, за да означи, че българското съответствие на заглавната дума е взето от диалектите и обикновено не отговаря по стил на превежданата дума. ГОЛ ЕНАСТЫ1Й; -аст, -аста; прил- Дългокр ак; джиглест (диал). Превод § 55. Основен принцип в речника е руските (заглавни) думи да се преда¬ ват на български с възможно най-точ¬ ните им съответни. § 56. Обяснения (тълкувателен пре¬ вод) са допускани в случаи, когат<о не е могла да бъде намерена в бъл¬ гарската лексика подходяща — по-зна¬ чение и стил — съответна. Минимални обяснения от фактичес¬ ко естество по изключение са допуска¬ ни наред с превода при някои думи (и значения); иначе разбирането им би било затруднено. § 57. Различните значения на ед¬ на и съща руска (многозначна) дума са отбелязани с арабски цифри, полу¬ черни. След цифрите обикновено се да¬ ват елементи от граматичната и сти¬ листичната характеристика (вж. по-го¬ ре §§ 22—55) и след тях — самите бъл- га реки съответствия. Например: ИГРА, -й; мн игры, игр; ж. 1- без мн Играене; игра. 2. без мн Сви¬ рене. . . 6. без мн (прен) - Блясък,, трепкаие,. . . 7. (прен. неодобр) Игра,, машинации; преструвки; дипломатиче¬ ская игра. 8. (тех) Игра, слабина, хла¬ бина, луфт. . . . § 58. При отделянето на значения¬ та се е държало сметка предимно за-, практиката на тълковните речници на руския език. § 59. Когато две или повече зна¬ чения на една руска дума имат еднакви български съответни, те не се раз¬ делят с цифри, а се дават във вид на¬ едно значение. За да се даде представа за състав¬ ния характер на такова едно „сборно" значение, за всяко от съставляващите-
го- значения обикновено се дава по един илюстративен пример. КОЛОНИЯ, -и, ж. Колония; остров Мадагаскар — французская колония ос¬ тров Мадагаскар е френска колония; болгарская колония в Советском Союзе българската колония в Съветския съюз; датская колония; колония глухонемых колония за глухонеми; колония кора¬ лов (зоол) колония от корали. § 60. По-рядко, обикновено при чужди думи, общи за руския и бъл¬ гарския език, за всяко от значенията се дават поставени в кръгли скоби кратки обяснения (тълкуване, дефини¬ ция), разделени с малки получерни букви и при нужда снабдени със сти¬ листични бележки: РАМПА, -ы, ж. Рампа (а. жп Из- дигнатина край жп гара за товарене и разтоварване на вагони, б. театр На¬ редени лампи по предния край на сце¬ на. в. театр Нисък бариер, закри¬ ващ тези лампи, г. прен Сцена). § 61. Ако руска дума (в грани¬ ците на едно значение) е предадена на български с две или повече съответни, последните се нареждат по степен на тяхната близост по значение до пре¬ вежданата руска дума и се отделят със запетайки; с точка и запетайка се от¬ делят по-далечните по значение бъл¬ гарски съответки, често носители на известни смислови нюанси. § 62. Преносните значения се отде¬ лят (с арабски цифри) като самостоя¬ телни и се означават с бележката Лрени само когато за тях могат да се дадат български съответ^, различ¬ ни от тези за ирякото значение: НАКРЫТЬ, -рою, -роешь, В. . . 3. (прен. разг) Да заловя, да уловя;. . . Когато наред със съответната, об¬ ща за двете значения (прякото и пре¬ носното) на руската дума, се дава и такава, която се отнася само за пре¬ носното, пред него също се поставя бележката „прен“, но без то да се обо¬ собява като самостоятелно значение (с арабска цифра). ВИДЕТЬ, вйжу, видишь; без пов; несв. В. 1. Виждам; (прен) гледам; съз¬ навам; разбирам;. . . я вйжу вдали са¬ молёт виждам в далечината един само- 25 лет;. . . теперь я вйжу свою ошибку сега виждам грешката си;. . . Ты при¬ выкла видеть меня девочкой (Чех.). Свик¬ нала си да ме гледаш (смяташ за) мо¬ миче. . . Когато прякото и преносното зна¬ чение са напълно изразени чрез една и съща българска съответка (или съот- ветки), отделните значения се раз¬ граничават обикновено чрез илюстра¬ тивни примери, като след (или преди, ако не е преведен) примера за пре¬ носното значение се поставя съответ¬ ната бележка. ЗАБРОСАТЬ I, -аю, -аешь, св. В/Т. Да отрупам; да затрупам, да обсипя, да посипя, да покрия; забросайте яму камнями затрупайте трапа с камъни; его забросали вопросами (прен) обсипа¬ ха го с въпроси;. . . § 63. Български съответки по¬ начало не се съкращават. За икономия на място обаче се възприе да се поста¬ вят в кръгли скоби някои части от български думи (представки, настав¬ ки, части от сложни думи и т.н.) в слу¬ чаите, когато като съответка се из¬ ползува както цялата дума, така и съ¬ щата без поставената в скоби част. Та¬ ка, вместо „Да започна, да почна“ се пише „Да (за)почна“. ЗАГРУСТИТЬ, -ущу, -устйшь, св. Да затъжа, да се разтъжа, да (за)поч- на да тъгувам,. . . ГЁТРЫ, гетр; ед гетра, -ы; ж. Гет(р)и; гамаши. РАДИОПРИЕМНИК, -а, м. (Радио)- приемник,. ... §64. По принцип българските съот- весси се дават в същата форма, в която е и заглавната дума. § 65. По-важните отклонения от то¬ ва правило са: — съществителните от общ род, при- липса на българска съответка от общ род, се предават с отделни за ро¬ довете съответки, като съществител¬ ното от женски род (ако има такива)- се поставя в кръгли скоби: РАЗЙНЯ, -и, м и ж (разг, пренебр). Зяпльо (зяпла), заплес, лапни-муха, лапни-шаран.
26 — глаголите (дадени като заглавна дума в неопределена форма) се пре¬ веждат обикновено с първо лице един¬ ствено число сегашно време на съот¬ ветния български глагол; пред глаго¬ лите от свършен вид се поставя части¬ цата „да“:_ ИЗМЕРИТЬ, -рю, -ришь, св. В. Да измеря; да премеря,. . . ИЗМЕРЯТЬ, -яю, -яешь, несв. В. Измервам; премееваам;. . — глаголи, в спрежението на кои¬ то липсват известни форми или катего¬ рии (вж. § 33), се предават с българ¬ ска съответна, която отговаря на първата от дадените към заглавната ду¬ ма форми. Например, ако глаголът ня¬ ма 1 и 2 л. - единствено число (дадено е 3 лице), българската съответна се да¬ ва в трето лице: ДРОБИТЬСЯ, без 1 и 2 л, -йтся, несв. 1. Троши се, разтрошава се; раз¬ дробява се;. . . — безличните глаголи (вж. § 34) се превеждат със съответки в трето лице единствено число: ЗНОБИТЬ, -йт, безл, несв. В. 1. Тресе (ме), тръпки (ме) побиват;. . . — глаголи, които имат значението на свършен и несвършен вид (вж. § 38), се превеждат с български глагол(и) съ¬ що в двата вида, както следва: КАЗНИТЬ, -ню, -нйшь, св и несв. 1. [Да] екзекутирам, да накажа [наказ¬ вам] със смърт. 2. . . . §(>6. Във връзка с оформяването на преводната част в - някои речникови статии за отбелязване са следните по- важни особености: — редица относителни прилагател¬ ни, за които липсват български съот¬ ветни, са дадени без превод: посо¬ чено е съществителното, от което е об¬ разувано съответното прилагателно, и чрез илюстративен пример се раз¬ крива начинът за превеждането му. ИМЕНИННЫЙ. Прил от имени¬ ны; именинный пирог пирог за имен ден; именинное настроение (прен) свет¬ ло, слънчево настроение. — за да може речникът да служи като пълноценно помагало и на спе¬ циалисти, наред с преводите на пове- чето зоологически, ботанически, меди¬ цински и анатомически термини са да¬ дени и латинските им наименования съ¬ гласно приетите в съответните науки номенклатури; — химическите елементи са даде¬ ни с химическите си формули; — реалните, т. е. думите, означа¬ ващи местни, характерни за руския (респ. украинския, кавказкия и т. н.) бит предмети, понятия, явления, пона¬ чало не подлежат на превод. Като български съответки се дава тяхна¬ та транскрипция (вж. ПИРОГ, УЁЗД), при нужда с кратко обяснение; ако думата е съвсем непозната у нас или сега за пръв път се въвежда като реа¬ лия, транскрибираната дума се поста¬ вя в кавички. Илюстративен материал § 67. Към повечето руски думи и техните значения се дават и илюстра¬ тивни примери. § 68. Не се дават примери към оне¬ зи думи, българските съответки на които по преценка на авторите са до¬ статъчни, за да изяснят значенията и употребата им. Не са дадени примери и към ня¬ кои остарели, областни и други рядко срещани думи. § 69. За да може най-правилно да се илюстрира дадена руска дума, в речника са включени редица примери, заимствувани от руски тълковни реч¬ ници или съставени по взети от тях образци. Наред с това в речника са поме¬ стени голям брой цитати от произведе¬ ния на класически руски и съветски автори. По такъв начин се е целе¬ ло най-пълно да се разкрие употре¬ бата на съответните думи в живата руска реч. § 70. Често за илюстриране на зна¬ чение или подсказване на съеесаемосс- та вместо пример се дава (в скоби) ха¬ рактерна дума или словосъчетаение, ко¬ ито изпълняват ролята на контекст. СВЕЖЁТЬ.. . 2. (мор) Усилва се, става по-силен (вятър). . .
27 § 71. Към руските илюстративни примери са - дадени адекватни българ¬ ски преводи. Преводите на всички примери са -от съставителите и от редакторите на речника, а стихотворните преводи — в по-голямата си част от редакторите. Забележка. В стихотворните примери и техните преводи, ако и те са стихотворни, новите редове на стихо¬ вете са означени чрез главната буква на първата дума от стиха. §72. Не се превеждат поначало примери, предимно словосъчетания, ко¬ ито във фонетично и смислово отноше¬ ние са еднакви или почти еднакви с ■ъъларския си превод и следователно могат лесно да се разберат и без пре¬ вод. Словосъчетания обаче, които имат характера на съставни термини, са да¬ дени с преводите си независимо от •Слизсстта между руския и българския текст. § 73. Целта на примерите е не са¬ мо да илюстрират, да разкрият значе¬ нието на една руска дума, но често и да го доразвият, обогатят с нов оттенък, както и да покажат начина на употре¬ бата му в живата реч. Затова не са редки случаите, когато в превода на даден пример липсва или е променена самата превеждана дума: НАКРИЧАТЬСЯ, -чусь, -чйшься, •се (разг). Да се навикам, да се накре- щя; он накричался до хрипоты той ви¬ ка до прегракване. ДОЖДЬ [дощ], -я [дожьжя], м. Дъжд; дождь идёт вали. Дождь по¬ шёл сильнее (Гарш.). Заваля по-силно. ГЛУХОВАТЫЙ; -ват, -вата; прил. Възглух, глуховат, малко глух; он был ■лухозат. той недочуваше. Такъв начин на илюстриране е про¬ диктуван от правилата на пълноценния ■превод и максимално приближава реч¬ ника до „естествените“ условия, при които работи преводачът от руски език. § 74. В глаголните статии илюстра¬ тивният материал е даден най-често са¬ мо към единия от видовете, обикнове¬ но свършения. Затова, за да добие пъл¬ на представа за значението или значе¬ нията на съответния глагол, читателят трябва да се справя с двата вида. . Фразеология § 75. Поначало фразеологизмите се дават в края на речниковите ста¬ тии, след „ромбее— (О). Тук наред с устойчивите словосъ¬ четания, в това число и съставните тер¬ мини, се дават най-уnосребиселнисе по¬ словици, поговорки, „крилати думи“, словосъчетания, които играят ролята на предлози, наречия и т. н. § 76. Даден фразеологизъм се по¬ ставя в речниковата статия на влиза¬ щото в него съществително; ако няма съществително — на глагол, ако няма глагол — на прилагателно, на наречие и т. н. В съмнителни случаи се дават препратки. Фразеологизъм, включващ дума, която извън него не притежава собст¬ вено значение, обикновено се дава в нейната статия: ЗГИ: (ни) зги не видно или не видать s* тъмно като в рог. . . § 77. Фразеологизмите се дават в най-популярната си форма, но се отбе¬ лязват наред с нея и съответните ва¬ рианти, факултативни синонимични ду¬ ми, допълнения; дава се и управление¬ то, граматични, стилистични и термино¬ логични бележки. Самите съчетания са набрани с по¬ лучер шрифт; факултативните части са поставени в кръгли скоби; с курсив са дадени необходимите допълнения, обик¬ новено свързващи фразеологизма с - ос¬ таналите части на изречението, в което ще се употреби. Управлението е както при глаголите (вж. §§ 41—44); грама¬ тичните и др. бележки — по общите правила. § 78. Фразеологизмите се предават на български по следния начин: — с фразеологични еквиваленти или аналози; — с лексикални средства (думи, из¬ рази), предаващи предимно съдържа¬ нието на фразеологизма; — буквално („букв“) — в редките случаи, когато значението на фразео-
28 логизма може да се изведе от значе¬ нията на неговите компоненти или по- често — като допълнение към дадена¬ та приблизителна съответка, за да се разкрие образът на превежданата единица, и — с тълкуване (обяснение), кога- то осмислянето чрез един от изброените начини е било невъзможно или неспо¬ лучливо. Съставните термини се превеждат със съответните български терминоло¬ гични средства. Приблизителността на превода на фразеологията се бележи със знака за приблизително равенство (s=$). § 79. Когато даден фразеологизъм има две или повече значения, същите се дават разделени с арабски цифри. РАКОВЫЙ I, прил... о Раковые шейки 1) (готе) рачи опашки (ката ястие); 2) вид бонбони (с шоколадова плънка); 3) (бот) кървавиче, Polygo¬ num bistoria. § 80. Към редица фразеологизма са дадени и илюстративни примери с пре¬ водите им. За последните важат об¬ щите начини за представяне на илю¬ стративния материал (вж. §§ 68—74). § 81. Някои фразео^логизма, съста¬ вени ,и - превеждани по приблизително еднакъв модел, обикновено се дават не зад ромбче, а като едно от значе¬ нията на съответната дума: НЕСТЙ, -су, -сёшь;. . . 5. С ня¬ кои абстр. същ. образува съчетания: вессз обязанности изпълнявам задъл¬ женията, длъжността;. . . нести ответ» ственнесть за В нося отговорност, отго¬ варя м; нести потери или урон търпя загуби и т. н.
СЪКРАТЕНИ ИМЕНАТА НА АВТОРИТЕ, от произведенията на които е почерпан илюстративен материал Ажаев А. . Ив. К. Акс., С. Акс. А.. К. Толст. М. Алигер. Л. Андр. Анненк. А. Н. Толст. С. Ант. A. Остр. Арс. Баб. Баж. Барат. Бахм. Д. Бед. Бел. Беляев Березко Бобор. Болот. Бород. Брюс. Буб. Бунин Вер. Верш. Вин. Вирта Вишн. Вл. Солов. Волош. Ворошилов B. Попов Вс. Иван. Вяз. Гайдар Галин Гар. Ажаев В. Н. Иванов А. С. Аксаков К- С. Аксаков С. Т. Толстой А. К. Алигер М. И. Андреев Л. Н. Анненков П. В. Толстой А. Н. Антонов С. П. Островский А. Н. Арсеньев В. К. Бабаевский С. П. Бажов П. П. Баратынский Е. А. Бахметьев В. М. Бедный Демьян Белинский В. Г. Беляев В.. П. Березко Г. С. Боборыкин П. Д. Болотов А. Т. Бородин С. П. Брюсов В. Я. Бубенов М. С. Бунин И. А. Вересаев В. В. Вершигора П. П. Винокуров Е. М. Вирта Н. Е. Вишневский В. В. Соловьёв В. А. Волошин А. Н* Ворошилов К. Е. Попов В. Ф. Иванов Вс. Вяземский П. А. Гайдар А. П. Галин Б. А. Г арин-Михайлов- ский Н. Г. Гардин — Гардин В. Р. Гарш. — Гаршин В. М. Герман — Герман Ю. П. Герцен — Герцен А. И. Гладков — Гладков Ф. В. Гл. Усп. — Успенский Г. И. Гнедич — Гнедич Н. И. Г. Нин. — Николаева Г. Е. Гог. — Гоголь Н. В. Голуб. — Голубева А. Г. Гонч. — Гончаров И. А. Горбат. — Горбатов Б. Л. Горб. — Горбунов К. Я. Горьк. — Горький Максим Гран. — Гранин Д. Г. Григ. — Григорович Д. В. Гросс. — Гроссман В. С. Давыд. — Давыдов Д. В. Данил. — Данилевский Г. П. Добров. — Добровольский В. А. Добр. — Добролюбов Н.. А. Долм. — Долматовский Ё. А, Дост. — Достоевский Ф. М. Есенин — Есенин С. А. Ефим. — Ефимов Н. Заг. — Загоскин М. Н. Задорн. — Задорнов Н. П. Златовр. — Златовратский Н. Н. Злобин — Злобин С. П. А. Ив. — Иванов А. С. Вс. Иван. — Иванов Вс. В. Игн. — Игнатьев А. А. И. Козл. — Козлов И. А. Ильенк. — Ильенков В. П. Инбер — Инбер В. В. И. Нов. — Новиков И. А. И. Пан. — Панаев И. И. Исак. — Исаковский М. В. Кавер. — Каверин В. А.
за Казак. — К. Акс. — Калинин — Карав. — Карамз. — Карон. — В. Кат. — Катерли — Кетл. — Ковал. — И. Козл. — Кольцов — Копт. — Корол. — Кочет. — Крон — Крыл. — Крым. — Купр. — Лажечн. — Л. Андр. — Лапт. — Леб. — Ленин — Леон. — Леонт. — Лерм. — Леек. — Лидин — Ломонос. — Ляшко — М. Алигер — Майк. — Малых. — Мам.-Сиб. — Марк. — Марл. — Мельн. — Маклай — Мих. — Мич.-Сам. — Мусат. — Невер. * — Недог. — Некр. — Казакевич Э. Г. Аксаков К. С. Калинин М. И. Караваева А. А. Карамзин Н. М. Каронин-Петропав- ловский Катаев В. П. Катерли Е. И. Кетлинская В. К- Ковалевская С. В. Козлов И. А. Кольцов А. В. Коптяева А. Д. Короленко В. Г. Кочетов В. А. Крон А. А. Крыловой. А. Крымов Ю. С. Куприн А. И. Лажечников И. И. Андреев Л. Н. Лаптев Ю. Г. Лебедев-Кумач В. И Ленин В. И. Леонов Л. М. Леонтьев А. Лермонтов М. Ю. Лесков Н. С. Лидин В. Г. Ломоносов М. В. Ляшко Н. Н. Алигер М. И. Майков . А. Н. Мальцев Е. Ю. Мамин-Сибиряк. Д. Н. Марков Г. М. Марлинский А. А. Мельников-Печер¬ ский П. И. Миклухо-Маклай Н. Н. Михайлов Н. Н. Мичурина-Самойло¬ ва В. А. Мусатов А. И. Неверов А. С. Недогонов А. И. Некрасов Н. А. Нечкина Никит. Г. Ник. И. Нов. Прибой —•' Нечкина М. В. Никитин И. С. Николаева Г. Е. Новиков И. А. Новиков-Прибой А. С. Обруч. — Обручев В. А. Овеч. — Овечкин В. В. Огнев — Огнев С. И. Одоев. — Одоевский В. Ф. Осеева — Осеева В. А. A. Остр. — Островский А. Н, Н. Остр. — Островский Н. А. Павл. _ — Павленко П. А.. Павлов — Павлов М. А. И. Пан. — Панаев И. И. Панаева — Панаева А. Я. B. Пан. — Панова В.. Ф. Панф. — Панферов Ф. И. Паст. — Пастернак Б. Л. Пауст. — Паустовский К. Г- Перв. — Первенцев А. А. Писем. — Писемский А. Ф. Плех. — Плеханов Г. В. Полевой — Полевой Б. Н. Помял. — Помяловский Н. Г. B. Попов — Попов В. Ф. Потап. — Потапенко И. Н. Прж. — Пржевальский Н. А. Пришв. — Пришвин М. М. Пушк. — Пушкин А. С. Радищ. Радищев А. Н. Решетн.. — Решетников Ф. М. Рылеев — Рылеев К. Ф. Салт. — Салтыков (Щедрин) М. Е. C. Ант. — Антонов С. И. . Сарт. — Сартаков С. В. Саян. —■ Саянов В. М. Сераф. — Серафимович А. С. Серг. — Сергеев-Ценский С. Н Сим. — Симонов К. М. Скит. — Скиталец С. Г. Слепц. — Слепцов В. А. Слон. — Слонимский М. Л. Собол. — Соболев Л. С. Сок. — Соколов-Микитов И. С
31 Н. Усп. — Успенский Н. В. Ф. Сол. — Сологуб Ф. К. Фад. — Фадеев А. А. Вл. Солов. . — Соловьев В. А. Фед. — Федин К. А. Станиол. — Станиславский К. С. Фет — Фет А. А. Станк. — Станкевич Н. В. Фонв. — Фонвизин Д. И. Станюк. — Станюкович К. М. Ф. Сол. — Сологуб Ф. К. Стас. — Стасов В. В. Фурм. — Фурманов Д. А. Сур. — Суриков И. 3. Сурк. — Сурков А. А. . Чайк. — Чайковский П. И. Сух. — Сухово-Кобылин А. В. Чак. — Чаковский А. Б. Черныш. — Чернышевский Н. Твард. — Твардовский А. Т. Чех. — Чехов А. П. Тихон. — Тихонов Н. С. Чив. — Чивилихин В. А. А. К- Толст.— Толстой А. К. Н. Чук. — Чуковский Н. К. А. Н. Толст. — Толстой А. Н. Л. Толст. — Толстой Л. Н. Шишк. — Шишков В. Я. Трен. — Тренев К. А. Триф. — Трифонов Ю. В. Щипач. — Щипачев В. Я. Тург. — Тургенев И. С. Туров — Туров С. С. Эренб. — Эренбург И. Г. Тынянов — Тынянов Ю. Н. Тютч. — Тютчев Ф. И, Юрьев — Юрьев Ю. М. Гл. Усп. — Успенский Г. И. Язык. Языков Н. М. г.
А Л 5, нескл. с, А гласен звук; първа буква ют руската азбука; а прописное главно а; ударнее а ударено, с ударение а. о От а до зет о г а до зет; отначало докрай. Кто сказал „а“, тот должен сказать и „б“^ щом си се хванал на хорото, ще играеш; букв който е казал „а“, ще трябва да каже и „бе“. А И, съюз. 1. А; пиши пером, а не каран¬ дашом пиши с писалка, а не с молив. Иван Игнатьевич повернул домой, а Швабр ин и я 'остались (Пушк.). Иван Игнатиевич си тръг¬ на, а ние с Швабрин останахме. 2. Пък, а пък; <а я не знал, что вы здесь аз пък не знаех, че ■сте тук. 3. Ами; а; а вдруг он уйдёт? ами а ко си отиде? 4. Но; а; я не могу тебя взять, ■а если бы и мог, не взял бы не мога да те взе¬ ма, но дори н да можех, не бих го сторил. 5, И. Я знаю, все это вы говорите в раздраже¬ нии, а потому не сержусь на вас (Чех). Зная, че говорите всичко това в яда си, и затова не ви се сърдя. 6. Ама; но; а почему ты не хочешь с нами идти? ама защо не искаш да дойдеш с нас 7. Или; тоест; следователно; значи. За полтора рубля причитается с вас пятнадцать копеек, за месяц вперёд-с. Да два пр ёжких рубля с вас причитается ещё по сему же счёту вперёд двадцать копеек. А •всего, стало быть, тридцать пять (Дост.). За рубла и половина ми дължите петнадесет копейки за един месец напред. И за дадени¬ те ви по-рано две рубли имате да ми давате по същата сметка още двадесет копейки. Или: ■всичко, значи, тридесет и пет. 8. С отрицание ли, ако ли, ако ли не; инак, иначе; если хо¬ чешь приходи, а не хочешь, сиди дома ако ис¬ каш, ела, ако ли не — стой си в къщи. 9. В съчет. с част, то: а то, а не то че, че инак; .а пък; или пък; торопись, а то опоздаешь бързай, че ще закъснееш; посиди здесь, а то пойди погуляй постой тук или пък иди се раз¬ ходи. Так ты говоришь, что отвинтил эту гайку для того, чтобы сделать из неё гру¬ зило?— А то что же? (Чех.) Та ти казваш, че;си отвил тази гайка, за да направиш от нея тежинка за мрежа? — Че какво друго? О А то как же? (разг) ами разбира се; то се знае. А Ш, част. 1. въпр А; е; что же ты мол¬ чишь, а? е, защо мълчиш? 2. въпр Какво; а; Петя\ — А? Петя! — Какво? ' 3. подбуд Бе; ма; де; мать, а мать майко, майко ма. А • IV, межд. А, аа; ах; аха; ей. А, Прд- хор Порфйрыч! Доброго здоровья'. (Гл. Усп.). А, Прохор Профирич! Здравейте. О А, ну тебя (его, вас, и т. н.) престани де; махни се; върви си; да (ти) се не види. АБАЖ УР, -а, м. Абажур. ABA3, -а, лс. Абаз (дребна персийска мо¬ нета); (прен) пара, монета; грош. АБАК, -а, м и АБАКА I, -и, ж. 1. (ист) Абака (сметачен уред, сметачна дъска у ста¬ рите гърци и римляни, а също и в средните «3 Руско-българскя речник векове). 2. (архит) Абака, абак (горна част | плоча — на капитал на колона). АБАКА II, -и, ж (спец). Абака, манила, манилски кълчища (влакна от текстилен ба¬ нан). АББАТ, -а, м. Абат (а. Игумен на като¬ лишки манастир, б. Титла на католишки свещеник). АББАТИССА, -ы, ж. Абатиса (игуменка на католишки манастир). АББАТСКИЙ, прил. Абатски; игуменски. АББАТСТВО, -а, с. 1. Абатство (католишки манастир заедно с имотите му). 2. Абатство, игуменство (сан). АББРЕВИАТУРА, -ы, ж (език). Абревиа¬ тура, съкращение, съкратена дума; сложно- съкратена дума. АБДИКАЦИЯ, -и, ж. 1. Абдикация. 2. без мн Абдикираме; отказване от престола. АБДИКЙРОВАТЬ, -рую, руешь, св и несв. [Да] абдикирам; да се откажа [отказвам cej от престола. АБЕРРАЦИЯ, -и, ж. 1. (астр, физ) Абе- рация; отклонение; разсейване. 2. (прен) Аберация; заблуда, заблуждение; изопача¬ ване. АБЗАЦ, -а, м. 1. Нов ред; начните с аб¬ заца започнете от нов ред. 2. Параграф; али¬ нея; пасаж; текст между два нови реда; аб¬ зац; е этом абзаце много ошибок в този пасаж и.ма много грешки. АБИССИНЕЦ, -нца, м. В ж абиссинцы. АБИССЙНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Аби- синка, етиопка (вж абиссинцы). АБИССИНСКИЙ, прил. Абисински, етиоп- ски. о Абиссинский колодец, вж колодец. АБИССИНЦЫ, -дев; ед -нец, -нца; м. Аби- синци, етиопци, жители на Абисиния. АБИТУРИЕНТ, -а, м. 1. (остар). Абиту¬ риент, зрелостник. 2. Кандидат-студент. АБИТУРИЕНТКА, -и; мн -и, -ток; ж. 1. (остар). Абитуриентка, зрелостничка. 2. Кан¬ дидат-студентка. АБОНЕМЕНТ, -а, м. 1. Абонамент, абона¬ ментно право, право за абонаментно ползу- ване или посещение; библиотечный абонемент- библиотечен (читателски) абонамент концерт¬ ный абонемент абонамент за (определена по¬ редица) концерти; абонемент в бассейн або¬ намент за плувен басейн. 2. Абонаментна карта, пропуск за абонаментно ползуване. 3. (библ). Заемна О Сверх абонемента в пове¬ че; извън платеното, допълнително; сверх або¬ немента получите собрание сочинений Лер¬ монтова като допълнение към абонамента ще получите събраните съчинения на Лермон¬ тов. АБОНЕМЕНТНЫЙ, прил. Абонаментен; (получаван, използуван) по абонамент, по под¬ писка. АБОНЕНТ, -а, м. Абонат, притежател на абонаментно право. АБОНЕНТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Або¬ натна, притежателна на абонаментно право, АБОНЕНТНЫЙ, прил. Абонатен. АБОНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). Да получа [получавам] по абона- .
34 АБон. ЙРОВАТЬСЯ мент, по подписка (нещо); да се абонирам г абонирам се] (за нещо). 1 АБОНИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св И несв, на■ В (остар). Да се абонирам [абони¬ рам се] (за нещо); да се запиша [записвам се] (да посещавам • нещо), АБОРДАЖ, -а, м (ист. воен-мор). Абор¬ даж (скопчване с неприятелски кораб за ръ¬ копашен бой; атака, атакуване на взет на абордаж кораб), о Взять [несв брать] на абордаж, вж абордировать. АБОРДАЖНЫЙ, прил (ист, воен.-мор). Абордажей; абордажный крюк абордажна кука, канджа (за скопчване с неприятелски ко¬ раб). АБОРДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв, В (ист. воен-мор). [Да] абордирам; [да] ата¬ кувам (чрез абордаж); да нападна (нападам]; (прен) да не дам [не давам] мира (някому). АБОРИГЕН, -а, м (книж). Абориген; коре¬ няк; • местен жител; туземец. , АБОРТ, -а, м, (мед). Аборт; помятане, прекъсване на бременност. АБОРТИВНЫЙ, в прил. 1. (мед) Аборти¬ вен, за абортираме, помятане; абортивные средства. 2, (биол) Недоразвит; недозрял; абортивные органы. АБРАЗИВНЫЙ, прил (тех). Абразивен; шлифовъчен, полировъчен; точилен;' остър¬ гващ; абразивные материалы. Вж абразивы. АБРАЗИВЫ, -йв, без ед (тех). Абразив¬ ни • материали, шмиргели. АБРАЗИЯ, -и, ж. без мн (геол). Абразия (процес на разрушаване на морския бряг от морето). АБРАКАДАБРА, -ы, ж (книж). Безсмис¬ лица; глупост. АБРЕВИАТУРА, вж аббревиатура. АБРЁК [рэ], -а, м (ист). Абрек (войнствен кавказец).- АБРИКОС, -a,, м. Зарзала (плод и дърво); кайсия (плод и дърво). АБРИКОСИК, -а, м,' у мал от абрикос. 3 ар- зал ка, кайсийка. АБРИКОСНЫЙ, прил. В Ж абрикосовый. АБРИКОСОВКА, -и, ж. без мн. Кайсиена ракия; • ракия от зарзали. АБРИКОСОВЫЙ, прил. Кайсиен; от зар¬ зали; абрикосовое варенье сладко от кайсии или зарзали; абрикосовая косточка кайсиена (или от зарзала) костилка. АБРИКОТИН, . -а, м. Абрикотин, ликьор от кайсии или зарзали. АБРИС, -а, м (книж). Кантура; скица; чертеж; очертание; контурна рисунка. АБСЕНТ [сэ], -а, м. Абсент (силна ракия с ароматни масла). АБСЕНТЕЙЗМ [сэнтэ], -а, м. без,мн (книж). Абсентензъм (в бурж. страни: манкиране, от¬ бягване от • участие в избори, събрания и др.) АБСЕНТЕИСТ [сэнтэ],-а, м (книж). Абсен¬ теист (лице, проявяващо абсентензъм). .АБСЕНТИЗМ . [сэ], -а, м. без мн (мед). Абсентизъм .{вид хронически алкохолизъм). АБСЙДА, -ы, ж (архит). Абсида (част от църковна сграда). ' АБСОЛЮТ, -а, м (фил). Абсолют (в идеал., философия: вечна, неизменна духовна първо- основа на вселената — дух, идея; синоним’ на божеството). АБСОЛЮТИЗМ, -а, м. без, мн (полит). Абсолютизъм; самодържавие. .О Просвещён¬ ный абсолютизм . (ист) просветен абсолюти- зъм. АБСОЛЮТИСТ, -а, м (книж.,полит). Аб¬ солютист (привърженик на абсолютизма, са- модържавието). АБСОЛЮТНО, нареч. Абсолютно; • напълно;: безусловно; съвсем; изцяло. АБСОЛЮТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. (фил) Абсолютен; безусловен. 2. Пълен, абсолютеи- съвършен; ему необходим абсолютный покой необходим му е пъл.ен покой. О Абсолютное- большинство абсолютно мнозинство. Абсо¬ лютная величина (мат) абсолютна величина. Абсолютный . нуль (физ) абсолютна нула. Аб¬ солютная земельная рента (икон) абсолютна: поземлена рента. Абсолютная прибавочная- стоимость (икон) абсолютна принадена стой¬ ност. АБСОРБЕНТ, -а, м (физ. хим). Абсорбент,. поглъщащо вещество. АБСОРБИРОВАТЬ, -рую, руешь, св и несв (физ. хим). [Да] абсорбирам, да погълна-- [поглъщам]; да всмуча [всмуквам]. АБСОРБЦИЯ, -и, ж. без мн (физ. хим), 1. Абсорбция. 1. Абсорбиране, поглъщане;. всмукване; абсорбция водорода палладием аб- сорбиране на водорода от паладий. АБСТРАГИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв* В. [Да] абстрахирам. АБСТРАКТНЫЙ; -тен, -тна; прил. Аб¬ страктен, отвлечен. АБСТРАКЦИЯ, -и, ж. 1. Абстракция. 2. без мн Абстрахиране. АБСУРД, -а, м. Абсурд; безсмислица, неле¬ пост; у него эта мысль доведена до абсурда у него тази мисъл е доведена до абсурд. АБСУРДИЗМ, -а, м (изк). Абсурдизъм, из¬ куство на абсурда (в буржоазния театър, ли¬ тература, свързано с философията на екзи¬ стенциализма, с целите на без идейността, алогизма, безсюжетността и т. п.). АБСУРДИСТ, -а, м (изк). Абсурдист, при¬ върженик, представител на абсурдизма. АБСУРДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Абсурден; безсмислен, нелеп. АБСЦЕСС, -а, м (мед). Абсцес, гнойник (местно гнойно възпаление). АБСЦИССА, -ы, ж (мат). Абсциса. АБУЛЙЯ, -и, ж. без мн (мед). Абулия, безволие (патологична слабост на волята). АБХАЗЕЦ, -зца, м. Вж абхазы. АБХАЗКА, -и; мн -и; -зок; ж. Абхазка- (вж абхазы). . АБХАЗСКИЙ, прил. Абхазки (напр. език), АБХАЗЫ, -ов и АБХАЗЦЫ, -цев; ед -зец, •зца; м. Абхазии (жители на Абхазка АССР). АБЦУГ, -а, м (остар): с первого абцуга или по первый абцуг от самото начало; ведна¬ га; от първата стъпка; на часа. Репетйлов пришёл —'и с первого абцуга сказал нам речь
(Салт.). Репетилов дойде — и още невлязъл, ни държа реч. АБЁ1, съюз и част (рбл). 1. съюз Дано, само да може. 2. част. В съчет. с мест и на¬ реч'. абы-кто някой; кой да е; абьикакдй няка¬ къв; какъв да е; абы-как някак; как да е. АВАНГАРД, -а, м. 1. (воен) Авангард. 2. (прен) Авангард; челен отред; водеща, ръко¬ водна група; коммунистическая партия — закалённый в боях авангард революционных масс комунистическата партия е закаленият в боевете авангард на революционните маси; в авангарде борьбы за мир в челните редици на борбата за мир. АВАНГАРДНЫЙ, прил. 1. (воен) Авангар¬ ден; авангардный бой. 2. (прен) Авангарден; прогресивен; преден, челен; водещ, ръково¬ ден; авангардная роль коммунистов ръковод¬ на роля на комунистите. АВАНЗАЛ, -а, м и (остар) АВАНЗАЛА, -ы, ж. Хол, вестибюл; фоайе (в обществена сграда, дворец). АВАНЛОЖА, -и, ж (театр). Аванложа (малко помещение пред входа в театрална ложа). АВАНПОРТ, -а, м (мор). Аванпорт (външ¬ на част на пристанище, удобна за закотвяне на кораби). АВАНПОСТ, -а, м (в^^ь^).? Преден пост; (прен) предна позиция, челно място. АВАНС, -а, м. 1. (фин) Аванс 2. без ед (прен. ряза);Поощрение; кокетничене; повод; обещание; он не хочет замечать её авансов той не иска да забелязва нейното кокетниче¬ не. О Делать авансы Д (остар. разг) правя аванси (някому), правя опити за сближаване (с някого). АВАНСИРОВАНИЕ, -я, с (фин). Аванси¬ ране; авансирование колхозников авансиране, отпускане аванс на колхозниците. АВАНСИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. 1. В (фин) [Да] авансирам, да дам [давам] аванс, да предплатя [предплащам). 2. (ос¬ тар) Да авансирам, да напредна [напредвам] (напр. в службата) |[ св също и заавансиро¬ вать (към 1 знач). АВАНСОВЫЙ, прил (фин). Авансов; аван¬ совая квитанция авансова разписка. АВАНСОМ,’ нареч. 1. (фин) Като аванс, във вид на аванс. 2. (прен. разг, фам) В аванс предварително; за сметка на бъдещето; шлю Вам благодарность авансом предварително Ви благодаря. АВАНСЦЕНА, -ы, ж (театр). Авансцена (предка част на сцената, пред завесата). АВАНТАЖ, -а, м (остар). Авантаж; пре¬ димство; изгода; благоприятно положение, о (Быть) в авантаже (остар) (съм, намирам се) в изгодно, благоприятно положение, в бляскав вид. АЕЛГ'ТАЖНЬ-Й; -жен, -жна; прил (разг, остар). Представителен, благовиден, който прави добро впечатлению (с външния си вид), съе солидна, важна външност. АВАРЙЙКА, -и; мн -ййки, -йек; — (спец, разг). 1. Аварийна машина, кола. 2. Ава¬ рийна бригада. АВИАКОРПУНКТ 35 АВАРИЙНЫЙ, прил (спец). 1. Авариен (свързан с ликвидиране на авария); аварийная бригада;, аварийная рация аварийна радио¬ уредба; аварийная машина подвижна ремонт¬ на работилница. 2. Запасен, резервен (за в случай на авария); аварийный агрегат. запа¬ сен агрегат. 3. Катастрофирал; претърпял авария, повреда; повреден; аварийный случай случай на авария, на катастрофа. АвАРЙЙЩИК, -а, м (разг, пренебр). Ка- тастрофаджия (работник, който допуска че¬ сти повреди, аварии). АВАРИЯ, -и, ж. 1. Авария; повреда; зло¬ полука; катастрофа (на машина, самолет, ко¬ раб); число аварий неуклонно снижается броят на авариите непрекъснато намалява; в своей ж'изни он потерпел немало аварий (прен) врез жидота си той е имал доста злополуки. 2. (мор. право) Авария (щети от злополуки при корабоплаване). АВАРКА, -и ; мн ■ -и, -рек; ж. Аварка {вж авары). . АВАРСКИЙ, прил. Аварски; аварский язык. О Аварское ханство (ист) Аварско ханство. АВАРЫ, -ров и АВАРЦЫ, -цев; ед -рец, -рца; м. Авари (а. Народност в Кавказ, б. ист Тюркски чергарски народ—VI— VIII в.) АВВАКУМОВЩКНА, -ы, ж. без мн (ист). Авакумовщина (християнска старосбрядска секта в. Русия — по името на поп Авакум). Авгиевы конюшни, вж конюшня. АВГЙТ, -а, м (минер). Авгит. АВГУР, -а, м. Авгур (а. ист В древния Рим: жрец, пророкуващ, предсказващ по гла¬ совете и полета на птиците, б. прен. ирон Мошеник, шарлатанин, измамник; „вещател“). О Улыбаться, как авгуры или подобно ав¬ гурам (при всетеей книж усмихвам се като авгурите (при ср* у; А (според Цицерон при тълкуване „воля?' . i боговете“ авгурите • ви¬ наги заговорничс. • • ' се усмихвали). АВГУСТ, -а, м. . ,з мн. Август (месец). АВГУСТОВСКИЙ, прил. Августовски. АВИА. . . Авио. . . (Първа част на слож¬ ни думи със значение авиационен, самолетен, въздушен: авиамодель, авиапорт, авиатран¬ спорт). АВИАБАЗА, -ы, ж (ав). Авиобаза, въз¬ душна баз.а, самолетна база. АВИАБОМБА, -ы, ж (воен). Самолетна бомба, авиобомба. АВИАГАВАНЬ, -и, ж (ав). Летище, аеро- друм. АВИАДЕСАНТ, -а, м (воен). Въздушен де¬ сант. АВИАДЕСАНТНИК, -а, м (воен). Възду¬ шен десантник. АВИАЗАВОД, -а, м (спец). Самолетен за¬ вод. АВИАКОМПЛЕКС, -а, м (спец). Комплекс, предприятия за производство на авиационна техника. АВИАКОНСТРУКТОР, -а, м. Конструктор на самолети, авиаконструктор. АВИАКОрПуНКТ, -а, м. Подвижен ко-
36 лвиллАйн ер респондептски пункт (използуващ самолет или хеликоптер). АВИАЛАЙНЕР, -а, м (ав). Многоместен пътнически самолет-лайнер. АВИАМАТКА, -и; мн -и, -ток; ж (мор). Самолетоносач, явионосец. АВИАМОДЕЛИ Ш [дэ], -а, м. без мн. Авио¬ моделизъм. АВИАМОДЕЛИСТ [дэ], -а, м. Авиомоде- лист. АВИАМОДЕЛЬ [дэ], -и, ж. Авиомодел. АВИАНОСЕЦ, -сца, м (мор). Самолетоно¬ сач, авионосец; эскадренный авианосец еска- дрен самолетоносач. АВИАПОДКОРМКА, -и, ж (спец). Нато¬ ряване, торене със самолет. АВИАПОКРЫШКА, -и; мн -и, -шек; ж (спец). Външна гума (на самолет). АВИАПОЧТА, -ы, ж. Въздушна поща. АВИАПРЕДПРИЯТИЕ, -я, с (спец). Пред¬ приятие за самолетен превоз (на пътници, товаои). АВИАРАЗВЕДКА, -и; мн -и, -док; ж (воен, ав). Въздушно разузнаване. АВИАРАКЁТА, -ы, же (воен). Ракета от класата „въздух-земя“ или „въздух-въздух“. АВИАСВЯЗЬ, -и, ж. Самолетна връзка, връзка със самолети. АВИАСЁРВИС, -а, м (ав). Обслужване на самолетни пътници. АВИАСЪЁМКА, -и; мн -н, -мок; ж. 1. Въздушна снимка, авиоснимка, авнофотоеним- ка. 2. без мн Снимане от въздуха, фотогра¬ фиране от самолет. АВИАТИКА, -и, ж (без мн). Авиатика (на¬ ука за въздухоплаването). АВИАТОР, -а, м. Авиатор, летец. АВИАТОРСКИЙ, прил. Авиаторски. АВИАТРАССА, -ы, ж. Авиотрасе, авиоли¬ ния, авиационен маршрут. АВИАТРЁОТ, -а, м. Авиатръст (държавен тръст за самолетна индустрия в СССР). АВИАХИМПЛОЩАДКА, -и; мн -и, -док; ж. Самолетна площадка за товарене на пе¬ стициди. АВИАЦИОННЫЙ, прил. Авиационен; са¬ молетен; авиационный завод. АВИАЦИЯ, -и, ж. без мн'. Авиация. АВИАШКОЛА, -ы, ж. Авиошкола, въздуш¬ но училище, училище за летци. АВИЁТКА, -и; мн -и, -ток; ж (ав). Авиет¬ ка (лек, едноместен или двуместен•самолет). АВЙЗО, нескл. с. 1. (банк) Авизо; известие. 2. (мор) Авизо (бърз и лек кораб за разуз¬ наване или свръзка — в миналото). АВИТАМИНОЗ, -а, м. без мн (мед). Ави¬ таминоза. АВИТАМИНОЗНЫЙ, прил (мед). Ави¬ таминозен. АВОСЬ, вметн. д (разг). Дано; може би; белки, белким; авдсъ не забуду дано не за¬ бравя; авдсъ получится белки стане, току виж станало. О Делать на авось (разг) пра¬ вя неща на късмет, напосоки, наслуки; -ако мине; авбсь, небЪсь да как-нибудь (прост) дано, ако е рекъл господ, ако мине (поговор¬ ка на безгрижие и разпуснатост). АВОСЬКА, -и; мн -и, -сек; ж (разг). Мре¬ жа (за пазар). АВРАЛ, -а, м, Аврал (а. мор Работа на корабния екипаж по тревога, б. прен. разг Щурмуване, щурмовщина, догонващо изпъл¬ нение на извънпланова или позакъсняла за¬ дача). АВРАЛИТЬ, -лю, -лишь, несв (спец. разг). Щурмувам (плана), хвърлям всички сили за трудово изпълнение (извънпланово или за¬ късняло). АВРАЛЬНЫЙ, прил, Аврален; авральная работа аврална работа, работа, извършва¬ на по аврал (вж). АВРОРА, -ы, ж (поет, остар). Аврора, утринна зора. АВСТРАЛИЕЦ, -ййца, м. Вж австралий¬ цы. АВСТРАЛИЙКА, -и; мн -и, -йек; ж. Ав¬ стралийка (вж австралийцы). АВСТРАЛИЙСКИЙ, прил. Австралийски. АВСТРАЛИЙЦЫ, -ййцев; ед -йец, -ййца; м. Австралийци, жители на Австралия. АВСТРИЕЦ, -ййца, м. Вж австрийцы. АВСТРИЙКА, -и; мн -и, -йек; ж. Австрий¬ ка (вж австрийцы). АВСТРИЙСКИЙ, прил. Австрийски. АВСТРИЙЦЫ, -цев; ед -йец, -ййца; м, Ав¬ стрийци, жители на Австрия. АВСТРИЯК, -а, м (пренебр). Австриец, шваба. АВСТРИЯЧКА, -и; мн -и, -чек;£ж(пренебр). Австрийка. АВТАРКИЯ, -и, ж. без мн (икон). Ав¬ таркия. АВТЕНТЙЧЕСКИЙ [тэ] и АВТЕНТЙЧНЫЙ [тэ]; -чен, -чна; прил. Автентичев: същин¬ ски; оригинален; достоверен; действителен; автентйчный докумёнт. АВТО, нескл. с (разг). Такси, автомобил; кола (автомобилна). Авто... Авто. . . (Първа част на слож¬ ни думи със значения: а. сам, свой, собствен: автопортрет, автовакцина, б. автомобилен; автозавод, автострада; в. автоматичен: ав¬ тостоп; г. самодвижещ се; автоплуг). АВТОБАЗА, -ы, ж. Автомобилна база, ав¬ тобаза (за престой и ремонт); гараж. АВТОБИОГРАФИЧЕСКИЙ и АВТОБИО¬ ГРАФИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Атобиогра- фичен, автобиографически, автобиографски; • животописен; автобиографический роман. АВТОБИОГРАФИЯ, -и, ж. Автобиография, животопис. АВТОБЛОКИРОВКА, -и, ж. без мн (жп). Автоблокиране (вид автоматична уредба). АВТОБЛОКИРОВОЧНЫЙ, прил. от авто¬ блокировка. Автоблокировъчен. АВТОБУС, -а, м. Автобус. АВТОБУСИ ый, прил. Автобусен; авто¬ бусная остановка автобусна спирка. АВТОБУФ ЁТ, -а, м (спец). Подвижен бю¬ фет (в специално оборудван автомобил). АВТОВАКЦИНА, -ы, ж (мед). Автовак* сина.
АВТОНОМИЯ 37 АВТОВЛАДЕЛЕЦ, -льда, м (спец). Соб¬ ственик на автомобил. АВТОВОДЙТЕЛЬ, -я, м (спец). Шофьор, водач (на автомобил). АВТОВОДОВОЗ, -а, м (спец). Автомобил- цистерна (за вода), водна цистерна. АВТОГАМИЯ, -и, ж (биол). Автогамия, самоопрашване. АВТОГАРАЖ, -а, м. (Автомобилен) гараж. АВТОГЕН, -а, м (тех). Оксижен; апарат ва газово заваряване. АВТОГЕНЕЗ, -а, м. без мн (биол). Авто¬ генеза. АВТОГЕННЫЙ,, прил (тех). Оксиженен, оксиженов; автогенная сварка газова завар¬ ка, газово заваряване; автогенный аппарат оксижен, апарат за газово заваряване. АВТОГЕНЩИК, -а, м (тех). Оксиженист, заварчик. ■ АВТОГОРОДОК, -дка, м (спец). Специален терен за изучаване на правилата за пътно и улично движение. АВТОГРАД, -а, м (спец). Град с водеща автомобилостроителна индустрия. АВТОГРАФ, -а, м. Автограф (а. Саморъчен подпис, б. Оригинален, саморъчен ръкопис, в» тех Самопишещ апарат). АВТОГРАФИЧЕСКИЙ и АВТОГРАФЙЧ- НЫЙ: -чен, -чна; прил. Автографичен, авто¬ графически. АВТОГУЖЕВОЙ, прил (спец). (Предназна¬ чен) за автомобилен и коларски транспорт; автогужевая дорога автотранспортен път. АВТОДАФЕ, вж аутодафе. АВТОДИДАКТ, -а, м (книж). Самоук. АВТОДРЕЗИНА, -ы, ж (жп). Моторна дрезина. АВТОЖЙР, -а, м (ае). Автожир. АВТОЗАВОД, -а, м. Автомобилен завод. АВТОЗАВОДСКИЙ и АВТОЗАВОДСКОЙ, прил. Автозаводски. АВТОЗАПРАВКА, -и; мн -и, -вок, ж (спец). Зареждане на самоходни машини (с горив¬ ни и смазочни материали от специални авто- ц истерии). АВТОЗАПЧАСТИ, -ей; ед -асть, -и; ж.. За¬ пасни детайли (за автомобил). АВТОИНФОРМАТОР, -а, м (спец). Уред за автоматична информация (по телефона). АВТО КАМЕРА, -ы, ж. Вътрешна (автомо¬ билна) гума. АВТОКАМЕРНЫЙ, прил (спец). За (про¬ извеждане на) автомобилни гуми. АВТОКАР, -а, м (жп). Отокар, (гарова) моторна талижка). АВТОКЛАВ, -а, м. Автоклав (херметиче¬ ски затварящ се котел). АВТОКОЛОННА, -ы, ж. Автомобилна ко¬ лона. АВТОКОНСЕРВАНТ, -а, м (спец). Препа¬ рат срещу ръжда (за автомобили). АВТОКРАН, -а, м , (тех). Автомобилен край, кран на автомобилна шаси. АВТОКРАТ, -а, м (книж). Автократ; нео¬ граничен монарх, самодържец. А ВТО КРАТ ЙЧ ЕС КИЙ, прил. Автокр ати- чен; автократически. АВТОКРАТИЯ, -и, ж (книж). Автокра- тия, самодържавие; неограничена монархия; абсолютизъм. АВТОЛ, -а, м. без мн (хим. тех). Автол (петролен дериват). АВТОЛЕТУЧКА, -и; мн -и, -чек, ж (спец, разг). Автомобил за подвижен технически ре¬ монт; аварийная автолетучка. АВТОМАССАЖЕР, -а, м (спец). Апарат за (лично извършван) масаж. АВТОМАСТЕРСКАЯ, -ой, ж (спец). Авто¬ мобил — специализирана техннчно-ремонтна работилница. АВТОМАТ, -а, м. Автомат (а. Самодейству- ващ апарат, б. Робот и прен човек, който дей¬ ствува по чужда воля. в. воен Картечен пи¬ столет; шмайзер). АВТОМАТИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Авто¬ матизация; автоматизиране. АВТОМАТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] автоматизирам. АВТОМАТИЗМ, -а, м. без мн (физиол. биол). Автоматизъм, непроизволност(иа дви¬ жението). АВТОМАТИКА, -и, ж. без мн. Автомати¬ ка; автоматичност. АВТОМАТИЧЕСКИЙ и АВТОМАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. 1. Автоматичен; самодви- жещ се; • самодействуващ; автоматическое ру¬ жье автоматична пушка. 2. (прен). Машина¬ лен, несъзнателен; автоматический жест ма¬ шинален жест. АВТОМАТНЫЙ, прил. Автоматен; авто¬ матная очередь откос от автомат; автоматная стрельба. АВТОМАТЧИК, -а, м. Автоматчик (а. воен Боец с автомат, картечен пистолет, б. Ра¬ ботник, който работи на маши на-автомат). АВТОМАТЧИЦА,, -ы, ж (воен). Жена-боец с автомат. АВТОМАШИНА, , -ы, ж. Автомобил, (мотор¬ на) • кола. . АВТОМЕХАНИК, -а, м (спец). Авторемон¬ тен техник. АВТОМНОГОБЙРЕЦ, -рца, м (спорт). Уча¬ стник в автомобилно многоборие. АВТОМНОГОБОРЬЕ, -рья, с (спорт). Спортно многоборие с леки коли. АВТОМОБИЛИЗМ, -а, м. без мн. Ав гомо-, бил язъм; автомобил но дело; автомобилен спорт АВТОМОБИЛИСТ, -а, м. Автомобилист. АВТОМОБИЛЬ, -я, м. Автомобил, (мотор¬ на) кола; легковой астомсбйль лека кола; гру¬ зовой автомобиль камион. АВТОМОБИЛЬНЫЙ, прил. Автомобилен; авто мобильнее дело автомобилно дело, авто- мобилизъм. АВТОМОНТЁР, -а, м. Автомонтьор, авто¬ мобилен монтьор. АВТОМОТРИСА, -ы, ж (жп). Агтомотриса. АВТОНОМИСТ, -а, м (полит). Автономист, привърженик на автономия. АВТОНОМИЯ, -и, ж (книж). Автономия; с амоу п р авлен ие; территориил ьна я авто а дмия; автономия воли (фил) автономия, самоопре¬ деление1.. независимост на волята.
38 АВТОНОМНЫЙ АВТОНОМНЫЙ;-мен, -мна; прил. Автоно¬ мен, независим, самоуправляващ се; авто¬ номная республика. АВТООТВЕТЧИК, -а, м (тех). Вж авто¬ информатор. АВТОПАРК, -а, м. Автомобилен парк. АВТО'ПЕРЕДВЙЖКА, -и; мн -и, -жек; ж (спец). В ж автомастерская. АВТОПЕРЕДВИЖНОЙ, прил. Моторизиран. АВТОПОГРУЗЧИК, - а, м (тех). Самото- варач, автотозарзч. АВТОПОЁНИ£, -я, с (сел-ст). Автопоене (автоматично поене на добитък). АВТОПОЕЗД, -а; мн -а, -дов, м. Камион с ремаркета, автовлак. АВТОПОЙЛКА, -и ; мн -и, -лок; ж (сел-ст). Автопоилка. АВТОПОКРЫШКА, -и; мн -и, -шек; ж. Автомобилна гума (външна). АВТОПОРТРЕТ, -а, м. Автопортрет. АВТОПРОБЕГ, -а, м (спец). Автопробег, километраж, изминато от моторно превозно . средство разстояние. АВТОПСИЯ, -и, ж (мед). Аутопсия (вж също вскрытие). Автор, -а, м. Автор; създател; творец. АВТОРАЗБРАСЫВАТЕЛЬ, -я, м (спец). Автомобил-разпръсквач (на пестициди или др.). АВТОРАЗВОЗКА, -и; • мн -и, -зок, ж (спец, разг). Автомобил-магазин (с шофьор-прода¬ вач). . АВТОРЕМОНТЁР, -а, м (спец). Автомобил за пътна авторемонтна помощ. АВТОРИЗОВАННЫЙ; -ван, -вана; прил. Авторизиран; авторизованный перевод автори¬ зиран превод. АВТОРИЗОВАТЬ, -зую, -зуешь, св и несв. В (прасо). [Да] авторизирам; да упълномощя [упълномощавам]; да одобря [одобрявам]. АВТОРИТАРНЫЙ; -реи, -рна; прил. Ав¬ торитарен; самовластен; авторитарный ре¬ жим. АВТОРИТЕТ, -а, м. Авторитет, престиж; этот человек не имеет никакого авторитета този човек няма никакъв авторитет; он поль¬ зуется авторитетом той има авторитет. АВТОРИТЕТНЫЙ, прил. 1. Авторитетен, (ползуващ се) с авторитет, с престиж; при¬ нят; авторитетный учёный авторитетен, при¬ знат учен. 2. Авторитетен, заслужаващ дове¬ рие; надежден, сигурен, убедителен; достове¬ рен; авторитетное мнение; авторитетный источник сведений авторитетен, надежден из¬ точник на сведения; авторитетные данные достоверни данни. 3. Солиден, важен; авто¬ ритетная внешность солидна, авторитетна външност. 4. Самонадеян, недопускащ въз¬ ражения; сериозен; авторитетный тон се¬ риозен, недопускащ възражения тон. Авторский, прил. 5. Авторски. 2. автор¬ ские, -их, без ед. Хонорар, авторско възна¬ граждение. АвтОРСТВО, -а, с. без мн. Авторство. АВТОРУЧКА, -и; мн -и, -чек; ж. Автома¬ тична писалка. АВТОСАМОСВАЛ, -а, м (тех). Вж само¬ свал. АВТОСАНИ, -Ей, без ед. Моторна шейна, автомобилна шейна. АВТОСБОРОЧНЫЙ, прил (тех). Автомон- тажен. АВТОСВАРКА, -и, ж. без мн (тех). Ок¬ сижен, газово заваряване; газова заварка. АВТОСМЁСЬ, -и, ж. без мн (тех). Горив¬ на смес (за моторна кола). АВТОСОСТАВ, -а, м (спец). Вж автопоезд. АВТОСПУСК, -а, м (фото о). Автосни- мачка. АВТОСТОП, -а, м. 1. (тех). Автоматична жп. спирачка. 2. Автостоп (а. Документи за право на пътуване с попътни коли. б. Пъту¬ ваме на автостоп). АВТОСТОЯНКА, -и; мн -и, -нок, ж. Пиа¬ ца (за леки коли). АВТОСТРАДА, -ы, ж. Автострада, (широк) автомобилен път; автострада, Москва — Киев. АВТОСЦЕПКА, -и; мн -и, -пок, ж. 1. (авт) Автоматично прикачно устройство. 2. (жп) Автоматичен спряг. АВТОТИПИЧЕСКИЙ, прил от автотипия. Автотипичен. АВТОТИПИЯ, -и, ж (печат). Автотипия (а. без мн Цинкографско възпроизвеждане на образи през растрова мрежа, б. Самите обра¬ зи, отпечатани по този начин). АВТОТОРМОЗ, -а; мн -а, -дв, м (жп). Автоматична жп. спирачка. АВТОТРАКТОРНЫЙ, прил. Автотракторен, автомобилно-тракторен; автотракторный за¬ вод. АВТОТРАНСПОРТ, -а, м. без мн. Автомо¬ билен превоз, автотранспорт. АВТОХТОНЫ, -ов; ед -он, -она; м (книж). Автохтони, кореняци, туземци. АВТОХТОННЫЙ, прил (книж). Автохто¬ нен, коренен, /туземен. АВТОЦИСТЕРНА, -ыж (спец). Автоцистер¬ на, автомобил-цистерна. АВТОЧАСТЬ, -и, м (воен). Автомобилна част. , АВТОШИНА, -ы, ж. Автомобилна гума (външна). АГА I, межд. Ах а, а; ага\ попался! аха! падна ли ми! хванах ли те! (изразява досе- щане или закана). АГА II, част (прост). Аха; тъй, да, е да; ты скоро придёшь! — Агй. Скоро ли ще дой¬ деш? — Аха (изразява потвърждение). ' АГА III, -й, м. Ага. АГАВА, -ы, ж (бот). Агава, ■столетник, Agava (тропическо американско растение). АГАР и АГАР-АГАР, -а, м. Агар, агар- агар (а. биол Среда за отглеждане на микроб¬ ни култури, б. В сладкарството: вид жела¬ тин). АГАТ, -а, м (минер). Ахат (минерал). АГАТОВЫЙ, прил. Ахатов. АГЕНТ I, -а, м (спец и неодобр). Агент, шпионин, специално натоварено (с нещо) лице; страховой агент застрахователен агент; агент, по снабжению служещ по снабдяването.- секретный агент таен агент. АГЕНТ II, -а, м (книж). Агент, • пр ичина,
фактор (за появата на дадено явление); при¬ чинител; физические, химические агенты. АГЕНТСКИЙ,- прил. Агентски, който при¬ надлежи на агент, на служебно упълномоще¬ но лице; агентская контдра агентско бюро, агенция. АГЕНТСТВО, -а, с. 1. Агенция; ТАСС — Телеграфное агентство Советского Сокза. 2. Клон (на някое • учреждение). АГЕНТУРА, -ы, ж. без мн. 1. Агентура •занятие, длъжност на агент). 2. събир Аген¬ ти, агентура; агентура империализма агенту¬ ра на империализма. 3. Детективска служба. АГЕНТУРНЫЙ, прил (спец). Агентурен; агентурные сведения. АГЕНТША, -и, ж (разг). Агентка; шпион¬ ка. АГИОГРАФИЯ, «в, ж. без мн (лит). Агиогра¬ фия, житие; биография, животопис (на светии). АГИТ. . . Агит. . . (Първа част на сложни думи със значение агитационен: агиткампа¬ ния, агитпункт). АГИТАТОР, ■ -а, м. Агитатор. АГИТАТОРСКИЙ, прил. • Агитаторски. АГИТАТОРША, -и, ж (разг). Агитаторка. АГИТАЦИОННЫЙ, прил. Агитационен; агитационный месяц, агитационный плакат. АГИТАЦИЯ, -в, ж. без мн. Агитация; аги- тиране, убеждаване, подбуждане; призив. АГИТБРИГАДА, -ы, ж. Агитбригада, агита¬ ционна бригада. АГИТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. 1. Агитирам; правя агитация. 2. (разг) Аги¬ тирам, проагитирвам (някого); убеждавам, призовавам; придумвам, склонявам (някого чрез агитация) Цев сагитировать (към 2знач). АГИТКА, -и, мн -и, -ток; ж. Агитматериал (литературен плакат и др.). АГИТКАМПАНИЯ, -и, ж. Агиткампания. АГИТКОЛЛЕКТИВ, -а, м. Агитколектив, •агитаторски колектив, агитбригада. ^АГИТМАССОВЫЙ, прил. Агитмасов; агит¬ массовая литература. АГИТПОЕЗД, -а, м. Агитвлак, агитационен влак. АГИТПРОП, -а, м. Агитпроп (в СССР до <934 г.) ■ АГИТПУНКТ, -'а, м. Агитпункт. АГЛИЦКИЙ, прил (остар). Вж английский. АГЛОМЕРАТ, -а, м. Агломерат; Австро- Венгрия была агломератом народностей (прен) Австро-Унгария представляваше агломерат от народности. АГНЕЦ, -нца, м. 1. (остар). (Жертвено) •агне. 2. (ирон) Кротка душа, • агънце; кро¬ мок, как агнец кротък е като агне; прикинул¬ ся агнцем престори се на агне, на кротък и -беззащитен. АГНОСТИК, -а, м (фил). Агностик, после¬ довател на агностицизма. АГНОСТИЦИЗМ, -а, м. без мн (фил). Аг- ■ностицизъм. ‘ АГОНИЗЙРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Аго¬ низирам, (разг) бера душа. АГОНИЯ, -и, ж. Агония; агонизиране. АГОРАФОБИЯ, -И; ж. без мн (мед). Аго¬ рафобия (страх от пространството). АГРАМАНТ, -а, м (остар). Обшивка, ук- АГУШЕНЬКИ 39 раса по края на дреха, мебел или завеса (с ширит от низани стъклени пръчици). АГРАРИЙ, -я, м (полит). Чокой, поме¬ щик, едър земевладелец (в Зап. Европа). АГРАРНИК, -а, м. (разг). Аграрник (спе¬ циалист по селскостопанските въпроси). АГРАРНЫЙ, прил. Аграрен; земеделски; селскостопански; аграрная стране-; аграрный кризис аграрна криза. АГРАФ, -а, м. Чапраз, тока, катарама; брошка. АГРЕГАТ, -а, м. Агрегат (а. спец Сложен механизъм, устройство, уред. б. тех Слож¬ на част, възел, в някои машини, в. геол Съв¬ купност от различни минерали в една скала, напр. гранит). АГРЕГАТНЫЙ, прил-. агрегатное состоя¬ ние (физ) агрегатно състояние. АГРЕССИВНЫЙ; -вен, -вна; прил. Агреси¬ вен; нападателен; завоевателен. АГРЕССИЯ, -и, ж. Агресия; нахлуване; на¬ шествие. АГРЕССОР, -а, м. Агресор; нападател; на¬ шественик, завоевател; нападаща страна. АГРИКУЛЬТУРА, -ы, ж (остар). вж Аг¬ рокультура. АГРИКУЛЬТУРНЫЙ, прил (остар). вж Агрокультурный. АГРО. . . Агро. . . (Първа част на слож¬ ни думи със значение „агрономически“, „сел¬ скостопански“: агропдмощь, агрод'еятель). АГРОБИОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Агробио¬ логичен; агробиологически. АГРОБИОЛОГИЯ, -и, ж. Агробиология; м и чур ин ска я агрсбиол дги я. АГРО КРУЖОК, -жка, м. Агрокръжок, аг¬ рономически кръжок. АГРОКУЛЬТУРА, -ы, ж. Агрикултура, зе¬ меделие, селско стопанство. АГРОКУЛЬТУРНЫЙ, прил. Агрикултурен, земеделски, селскостопански. АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТИВНЫЙ, прил (спец). Агролесомелиоративен. АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТОР, -а, м (спец). Аг¬ ролесомелиоратор. АГРОЛЕСОМЕЛИОРАЦИЯ, -и, ж. без ■ мн (спец). Агролесомелиорация. АГРОМИНИМУМ, -а, м. Агроминимум. АГРОНОМ, -а, м. Агроном. АГРОНОМИЧЕСКИЙ, прил. Агрономически, агрономичен. АГРОНОМИЯ, -и, ж. Агрономия. АГРОПОМОЩЬ, -и, ж. без мн. Агрономсти, агрономическа помощ. АГРОПРОПАГАНДА, -ы, ж. Агропропаган¬ да, селскостопанска пропаганда. АГРОПУНКТ, -а, м. Агропункт. АГРОТЕХНИКА, -и, • ж (сел-ст). Агротех¬ ника; передовая агротехника високоразвита агротехника. АГРОТЕХНИЧЕСКИЙ, прил (сел-ст). Аг¬ ротехнически; агротехнические мероприятия. АГУ, межд. Гуу (гальовно, към бебе). АГУШЕНЬКИ, межд. Гуу, гу-гуу (гальов - но, к ъм бебе).
40 АГУТИ АГУТИ, нескл. м (зоол). Агути, Dasyprocta agutt (американски гризач), АД, -а, м. без мн. Ад, пъкъл; он попадёт прямо в ад ще отиде право в пъкъла. Все су¬ щество её вертелось вокруг одной мйзли — вырваться из ада тёткина дома (Герцен). Ця¬ лото й съзнание се въртеше около едничката мисъл — да се изтръгне от ада на • лелиния й дом. АДАЖИО, нареч и нескл. с (муз). Адажио. АДАМАНТ, -а, м (остар). 1. Елмаз, диа¬ мант. 2. (прен) Скала; гранит; опора; човек, твърд в убежденията си. Он твёрдый адамант е шатаньи общем (А. Остр.). Той твърда е скала в клатушкането общо. АДАМОВ: адамова голова, вж голова; ада¬ мово яблоко, вж яблоко. АДАМСИТ, -а, м (хим). Адамсит (отравящо вещество с кихавнчно действие). АДАПТАЦИЯ, -и, ж. без мн. Адаптация; приспособяване, иагаждане. АДАПТИРОВАННЫЙ, прил. Адаптиран; пригоден, приспособен; нагоден; адаптиро¬ ванный текст адаптиран текст (нагоден за по- слабо подготвени читатели). АДВОКАТ, -а, м. Адвокат; защитник (по съдебни дела). АДВОКАТУРА, -ы, ж. Адвокатура (а. Ад¬ вокат, хо съсловие; адвокати, б. Адвокатско занятие, дейност, в. Адвокатска организа¬ ции). АДЕКВАТНЫЙ [дэ], прил (книж). Адеква¬ тен; верен на оригинала, тъждествен; съответст- вуващ, съответен; пълноценен; теория, адекват¬ ного перевода теория на адекватния превод. АДЕНОИД (дэ], -а,*я (мед). Аденоид (хи- пертрофИрана трета сливица). АДЕНОИДНЫЙ, [дэ] прил (мед). Адено- иден; жлезен. АДЕНОЛОГИЯ [дэ], -и, ж (мед). Адено¬ логия (наука за жлезите). АДЕНОМА [дэ],-ы, ж (мед). Аденом (жле- зест доброкачествен тумор). АДЕНОТОМЙЯ [дэ], -и, (мед). Аденатомия (изрязване на третата сливица). АД ЁПТ [дэ], я (книж). Адепт, последова¬ тел (на някое учение, секта). АДЁХ [дэ}, -а, м (псет). Черкез. АДЖАРЕЦ, -рца, м. Вж аджарцы. АДЖАРКА, -и; мн -и, -рок, ж. Аджарка. Вж аджарцы. АДЖАРСКИЙ, прил. Аджарски. Вж ад¬ жарцы. АДЖАРЦЫ, -цев; ед. аджарец, -рца, м. Аджарии, жители на Аджарска АССР (в състава на Грузинската ССР). АДИНАМЙЯ, -и, ж (мед). Адинамия, мус¬ кулна слабост,загуба ла двигателна способност. АДМИНИСТРАТИВНЫЙ, прил. Админи¬ стративен. АДМИНИСТРАТОР, -а, м. Администратор; управител. АДМИНИСТРАЦИЯ, -и, ж. 1. Админи¬ страция, управление. 2. Администратори; управители; уредници. 3. без мн. Управля¬ ване; администриране, ръководене. АДМИНИСТРИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Администрирам; управлявам, ръководя (бю¬ рократически). АДМИРАЛ, -а, м. 1. Адмирал. 2. (зоол} Пеперуда адмирал, Vanessa atalanta. АДМИРАЛТЕЙСКИЙ, прил. от адмиралтей¬ ство. Адмиралтейски. АДМИРАЛТЕЙСТВО, -а, с. 1. (остар) Воен¬ на корабостроителница. 2. Адмиралтейство (морско ведомство в царска Русия и някои западни страни). 3. Адмиралтейство (сграда¬ та на Морското министерство в Ленинград). АДМИРАЛЬСКИЙ, прил. Адмиралски. о Адмиральский час, вж час. АДМИРАЛЬША, -и, ж (разг, остар). Адми- ралша, жена на адмирал. АДОВЫЙ и АДОВ, прил (разг). Адски, дя¬ волски; адова жара адска жега, страшен пек О Адово отродье (разг) дяволско изчадие. АДОПТЙРОВАТЬ, -рую, руешь, св и несв. В {право) Да осиновя [осиновявам]. АДОПТАЦИЯ, -и, ж. (право) Осиновяване. АДРЕС, -а; мн -а, -ов: м I. Адрес; запиши¬ те адрес запишете си адреса. 2. (прен) Адрес; послание; обръщение. Члены банка, как л слышал, хотят поднести мне адрес (Чех.) Чух, че членовете на банката искали да мн поднесат адрес. О По адресу или в адрес Р по адрес (на някого). Попйли (обратились) не по адресу (разг) сбъркали(сте) адреса. АДРЕСАНТ, -а, м. Подател, изпращач (на писмо, пратка). АДРЕСАТ, -а, м. Получател (на писмо,, пратка). Адресный, прил. Адресен; адресная кни¬ га. О Адресный стол адресно бюро. Адресовать, -сую, -суешь, св к несв. в. [Да] адресирам; да изпратя [изпращам]; да насоча [насочвам]; да отправя [отправям]; ад¬ ресуйте письмо в Москву адресирайте пИсмо¬ то за Москва. Грехов догадался, что зтот вопрос был адресован к нему (Писем.). Грохон разбра, че въпросът се отнасяше до него.. АДРЕСОВАТЬСЯ, -суюсь, -суешься, св и несв. в В, к Д (остар). Да се обърна [обръ¬ щам се] (към някого). Все адресовались к не¬ му с вопросами (Писем.). Всички се обръщаха към него с въпроси. АДСКИЙ, прил. Адски, пъклен; дяволски; адский замысел пъклен замисъл; адский хо¬ лод адски студ. О Адская машИна адска ма¬ шина. Адский камень (остар) адски камък (сребърен нитрат). АДСОРБЦИЯ, -и, ж. без мн (спец). Адсорб¬ ция, адсорбиране, поглъщане. АДъЮНкТ, -а, м. Адюнкт (аспирант във военна академия в СССР и у нас); помощник» асистент. АДЪЮТАНТ, -а, м. Адютант. адэквАтный, вж адекватный. АДЫГЁЕЦ, -а, м. Вж адыгейцы. АДЫГЕЙКА, -и; мн -и, -гёек; ж. Адигейка (еж адыгейны). АДЫГЕЙСКИЙ, прил, Адчгейски; адыгей¬ ский язык. ' АДЫГЕЙЦЫ, -цев; ед -гёец, -гёйца; м. Ада-
гейци (основно население на Лднгейска и ' Черкеска автономна област на РСФСР). АДЮЛЬТЕР, -а, м (остар). 1. Адюлтер, прелюбодеяние, съпружеска изневяра. 2. (разг) Съблазнител; прелюбодеец. АЖ, съюз и нареч (прост). Чак; дори, да¬ же; она аж онемела от изумления тя чак онемя от почуда. Ажио, нескл. с (търг). Ажио. АЖИОТАЖ, -а, м. 1 Ажиотаж, бум; из¬ куствена спекулативна борсова промяна. 2. (прен. книж). Възбуждане, вълнение; пани¬ ка (свързана с различни търговски спекула¬ ции), шум, сензация. АЖиТАЦИЯ, -п, ж (разг, остар). Вълне¬ ние, възбудено състояние. Вы в ажитации, мой друг, сам надо успокоиться (А. Остр.). Вие се вълнувате, приятелю, трябва да се успокоите. АЖИО, съюз и нареч (прост). Чак, дори. АЖУР I, -а, м. Ажур (вид бродерия). АЖУР II, нареч (счет). Ажур, редовно (така, че всяка финансова операция да се от¬ разява едновременно с извършването й); бух¬ галтер ведёт книги ажур счетоводителят води книгите си ажур. АЖУРНЫЙ, прил. от ажур I. 1. Ажурен. 2. (прен) Фин, изпипан; фино, тънко изра¬ ботен. АЗ, -а, м. 1. (стар) Аз (название на буква¬ та „а“ в старобългарската азбука). 2. (прен. разг). „А бе“, начало; елементарни, начални знания; мы начали с азде започнах'ме от „а бе“, о Аза в глаза te смыслит или не знает, ни аза не. смыслит или не знйет (разг, шег) бъкел не знае, хабер няма (от нищо). АЗАЛИЯ, -и, ж, (бот). Азалия, Azalea (декоративен храст). АЗАРТ, -а, м. без мн. 1. (Силно) увлечение, страст, плам; разпаленост; буйност; възбуда, възбуждение; спорит он всегда с азартом. той спори винаги разпалено, с жар; в азарте буйно, като влага много емоции. 2. (разг, остар). Хазарт, комар. О Войтй [«есевхо- дИть, впадать и пр.] в азарт да се увлека [ув¬ личам cel; да се рь^падя [разпалвам. се]; да се въвбудя [възбуждам се]; да ивпадна [изпадам] във вълнение, в ярост, в бяс. АЗАРТНЫЙ; -тен, -тна; прил. 1. Буен; раз¬ пален; несдържан азартный мальчишка буен, несдържан хлапак; азартный спор разпален спор. 2. Страстен, увлечен; азартный игрок. 1. Страстен комарджия. 2. Отдаден на игра¬ та, много емоционален партньор (на карти, в спортни игри или др^), о Азартные игры ха¬ зартни игри, комар. АзАТКИ, вж озатки. АЗБЁСТ, вж асбест. Азбука , -и, ж. l. Азбука. 2. Азбука, бук¬ вар. 3. като сказ (прен) разг. Азбучна истина, елементарни неща; да ведь это азбука! та то¬ ва е азбучна истина! Азбучка, -и; мн -и, -чек; ж. Букварче. Азбучный , прил. Азбучен. <> Азбучная йетина азбучна, елементарна истина. АЗЕРБАЙДЖАНЕЦ, -ица, м. В ж азербай¬ джанцы. АЙВОВЫЙ 42 АЗЕРБАЙДЖАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Азърбайджанка (вж азербайджанцы). АЗЕРБАЙДЖАНСКИЙ, прил. Азърбайджан- ски. АЗЕРБАЙДЖАНЦЫ, -цев; ед -нец, -нца; м. Азърбайджанци . (основно население на. Азърбайджанска ССР). АЗЕФОВЩИНА и АЗЁФЩИНА, -ы, ж. (полит). Азефщина (голяма политическа про¬ вокация — по името на провокатора Азеф). АЗИАТ, -а, м. 1. Азиатец. Да, скйфы-мы? Да. азиаты мы (Блок.) Да; скити сме! Да, азиатци сме. 2. (прост, остар) Дивак, вар¬ варин. АЗИАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Азиатка. АЗИАТСКИЙ, прил. 1. А>зиатски. 2, (прост. остар) Див, варварски; груб. АЗИАТЧИНА, -ы, ж. без мн (прост, ос¬ тар). Азиатщииа; диващина, варварщина; грубост; некултурност, изостаналост. АЗИЙСКИЙ, прил ’(поет, остар). Азиат¬ ски. АЗИМУТ, -а, м (астр). Азимут. АЗОТ, -а, м. без мн (хим). Азот, N (еле¬ мент). АЗОТИСТЫЙ, прил (хим). Азотист; азо¬ тистая кислотй азотиста киселина. АЗОТНОВАТЫЙ, прил (хим), азотноватая окись или азотневйтый ангидрид двуазотен четиркокис. АЗОТНОКЙСЛЫЙ, прил (хим). В съчета¬ ние с др, елементи, нитрат; азотнокислый ка¬ лий калиев нитрат; азотнокислое серебро сре¬ бърен нитрат (адски камък). АЗОТНЫЙ, прил (хим). Азотен; азотный завод; азотная кислота азотна киселина; азот¬ ные удобрения азотни торове. АЗУ, нескл. с (готе). Кебап с подлютен сос. АЗЙМ, -а, м (обл). Азям (дълга горна сел¬ ска дреха. АЙР, -а, м (бот). Миризлив саз, акорус, Acorus calamus. АЙРА, -ы, ж (бот). Б рол, Atra capillaris. (житно растение). АЙРНИК, -а.м (бот). Кисела трева, Су- ремм pannontcus. АЙСТ, -а, м. Щъркел (бял, Ciconia cico- nia. черен, Ciconia nigra). АИСТНИК, -ам (бот). Часовниче, Erodium (растение от сем. Здравецови). АИСТОВЫЙ; -ов, -ова; прил. Щъркелов. АЙ, нескл. с. Аи (вид шампанско). АЙ I, межд. 1. Ай; ой; ох, ах; уф. 2. кат& укор — отговаря на нашето цъкане; ай, как не хороши цъ, цъ, колко лошо е това. О Ай- ай-ай [аяляй] цъ, цъ, цъ. Ай да (сбикн. ирон) ама че, ей че; виж ти, гледай ти; ай да герой!' ама че герой! АЙ II, съюз (прост). Или; Ай боишься ме¬ ня“?— сказала она (Л. Толст.). Или те е. страх от мене? — каза тя. АЙ В А, -ы, ж. без мн. 1. Дюля (дърво и плод). 2. събир Дюли. АЙВОВЫЙ, прил» Дюлев; айвоссе вар'енье дюлево сладко.
42 Айда айда , межд (прост). Хайде, карай, тръг¬ вай. АЙКАТЬ, -аю, -аешь, несв (разг), Викам *-ай“, охкам. АЙ Л Ант, -а, м (бот). Айлант, китайски ясен, Ailanthus glandulosa. Ай-ЛЮЛЙ, межд (прост). Ай-люли (при¬ пев на народни песни). АЙМАК, -А, м (обл). Аймак (администра¬ тивно-териториална единица в Бурят-Монгол - ска АССР и Ойротска авт. облает). АЙМАЧНЫЙ, прил от аймак. Аймачен; об¬ ид ииски. АЙСБЕРГ, -а, м. Айсберг, плаваща ледена планина. АЙСОРЫ, -ов; ед -др, -ора; м (остар). Вж ассирийцы , ввъв 2 знач). АКАДЕМИЗМ, -а, м. без мн. Академизъм. АКАДЕМИК, -а, м. 1. Академик, действите¬ лен член на академия. 2. (остар) Завършил Академия (военна, духовна). АКАДЕМИСТ, -а, м. Академист, привър¬ женик на академизма. АКАДЕМИЧЕСКИЙ, прил. Академичен; ака¬ демически; академическая живопись академич¬ на живопис; академический словарь; академи¬ ческий дтпуск университетски отпуск за една учебна година (по болеет или др.); для скон¬ чания диссертации он получил академический дтпуск за довършване на дисертацията му да¬ доха (в университета) едногодишен творчески отпуск; у студентки будет ребёнок, ей раз¬ решили академический отпуск студентката ще има дете, разрешиха й едногодишен отпуск по майчинство. АКАДЕМИЯ, -и, ж; Академия; Академия Наук СССР Академия на науките на СССР; Военно-медицинская академия. АКАНТ и АКАНФ, -а, м. 1. (бот). Страш¬ ник, Acanthus 2. (архит). Акант (орнамент на кориятска колона). АКАНЬЕ, -я, с. без мн (език). Изговаряне на безударно „о“ като „а“; акавизъм. Акать, -аю, -аешь, несв.- 1. Изговарям безударно „о“ като „а“. 2. (разг). Често питам „а?“ („какво?“). АКАФИСТ, -а, м (църк). Акатист (хвалеб¬ но църковно песнопение); (прен) славословие, хвалебствие. АКАЦИЯ, -и, ж (бот). 1. Акация, Acacia (австралийски и африкански растения от сем. Mimosaceae). 2. Салкъм, бяла акация, Robi- hia pseudoacacia •(севeрнсаиeриканскс ра¬ стение от сем. Бобови). 3. Жълта акация, Car ag ana arborescens (азиатско растение от сем. Бобови). 4. Черна акация (вж аморфа). АКВАКУЛЬТУРА, -ы, ж (спец). Морски животни и растения, отглеждани от човека. АКВАМАРИН, -а, м (минер). Аквамарин (минерал; скъпоценен камък). АКВАМАРИННЫЙ и АКВАМАРИНОВЫЙ, .прил. Аквамаринов. АКВАНАВТ, -а, м (спец). Акванавт, дълбо¬ ководен изследовател (учен-мореплавател за подводни наблюдения). АКВАНАВТИКА, -и, ж. без мн (спец). Ак¬ ванавтика, наука за дълговременен престой * на човека под водата. ■ АКВАРЕЛЙСТ, -а, м (худ). Акварелист. АКВАРЕЛЬ, -и, ж (худ). Акварел (а. без мн Водни бои. б. Акварелна картина). АКВАРЕЛЬНЫЙ, прил (худ). Акварелен, рисуван с акварел; акварельная жйвопись. АКВАРйАЛЬНАЯ, -ой, ж (спец). Аква¬ риум (помещение с аквариумни басейни). АКВАРИЙ, -я, м (остар) и АКВАРИУМ, -а, м. 1. Аквариум. 2. (прен, разг) Сграда или помещение с прозрачни стени. АКВАРИУМНЫЙ, прил (спец). Аквари- умен, (предназначен) за или (извършван) в аквариум; аквариумное рыбоводство. АКВАТОРИЯ, -и, ж (спец). Акватория, район (участък) на водна повърхност; аквато¬ рия гидроаэропдрта акватория на хидроаеро- пристанuщетс; АКВЕДУК, -а, м (спец). Акведук (водо¬ провод върху мостовидна постройка над ре¬ ка, дол и пр.). АКВИЛОН, -а, м (поет). Аквилон (силен северен вятър). Аки, съюз (остар). Като. АККЛИМАТИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Ак¬ лиматизация; аклиматизиране, приспособя¬ ване, нагаждане, Адаптация, адаптиране (към заобикалящата среда, условия). АККЛИМАТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] аклиматизирам; да приспосо бя [приспособявам], да нагодя [нагаждам] (към нов климат, среда); [да] Адаптирай (към заоби¬ калящата среда, условия). АККЛИМАТИЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -ру- ешься, св и несв. Да се аклиматизирам [акли¬ матизирам се]; да се приспособя (приспосо¬ бявам се), да се нагодя, нагаждам се към нов климат, • среда; [да] се адаптирам (към заоби¬ калящата среда, условия). АККОМОДАЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Акомодация; акомодирАне, приспособяване, нагаждане (предимно за зрение). АККОМПАНИМЁНТ, -а, м (муз). Акомпа¬ нимент, съпровод, Акойпаниране, съпровож¬ дане (с пиано). АККОМПАНИАТОР, -а, • м (муз). Акомпа- ниатор. АККОМПАНИАТОРША, -и, ж (разг, муз) Акомпаниатсрка; АККОМПАНИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв' Д!на П (муз). АкомnАнирАи, съпровождам; она всегда аккомпанирует мне на рояле тя винаги ми акомпАнира на рояла. АККОРД I, -а, м (муз). Акорд; съзвучие. О Заключительный аккорд (прен) завършък, заключително действие; заключителен акорд. АККОРД II, -а, м (остар). Акорд, договор за работа на парче. АККОРДЕОН, -а, м (муз). Акордеон. АККОРДЕОНЙСТ, -а, м (муз). Акордео- нист. АККОРДЕОНИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (муз). Акордеонистка. А К КОРДНЫЙ, ярил от аккорд, (спец). Акор¬ ден; аккордная работа акордна работа, работа на парче, на акорд.
АККРЕДИТИВ, -а, м. 1. (банк) Акреди¬ тив. 2. ■ (дипл) Акредитивно писмо. АККРЕДИТИВНЫЙ, прил (банк). Акре¬ дитивен; аккредитивная форма расчётов акре¬ дитивна форма на разплащане. АККРЕДИТОВАНИЕ, -я, с (банк, и дипл). Акредитиране. АККРЕДИТОВАТЬ, -тую, -туешь, св и несв. В {банк. и дипл). [Да] акредитирам; да упълно¬ мощя [упълномощавам]. АККУМУЛЯТОР, -а, м (тех). Акумула¬ тор. АККУМУЛЯТОРНЫЙ, прил (тех). Аку¬ мулаторен; аккумуляторная батарея акуму¬ латорна батерия. АККУМУЛЯЦИЯ, -и, ж. Акумулация; на¬ трупване. АККУРАТ, нареч (прост). Точно, тъкмо; таман; аккурат два месяца тому назад тък¬ мо преди два месеца, о В аккурат и в акку- рАте (прост) тъкмо, точно; таман; наред; както трябва; он в аккурат выполнил всё той точно изпълни всичко; все в аккурдте всичко е наред. АККУРАТЙСТ, -а, м (разг). 1. Акуратен, старателен, прецизен човек. 2. Уреден чо¬ век, голям чистник. АККУРАТИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (разг). 1. Акуратна, старателна, прецизна жена. 2. Уредна жена, (голяма) чистница. аккуратно, нареч. 1. Старателно, щател¬ но, грижливо; аккуратно заклейте конверт грижливо залепете плика. 2. Редовно; он •аккуратно платит за квартиру той редовно си плаща наема. 3. Точно, прецизно; акку¬ ратно составлена документация. 4. Акурат¬ но, чисто, спретнато, в добър • ред; его книги аккуратно слджены книгите му са добре под¬ редени. 5. (прост) Внимателно, предпазливо, полекичка; выведай аккуратно! разузнай вни¬ мателно. АККУРАТНЫЙ, прил. 1. Старателен, аку¬ ратен, прилежен, изпълнителен; аккуратный ученик. 2. Щателен, грижлив, внимателен; аккуратная регистрация, данных грижливо регистриране на данни. 3. Редовен, точен, акуратен; навременен, своевременен; аккурат¬ ный плательщик редовен платец (наемател); аккуратное получение взносов своевременно получаване на вноски. 4. Изискан, прецизен, грижливо направен; аккуратная шлифовка. 5. Чист, спретнат, поддържан в добър ред или добро състояние; всегда аккуратный вид винаги спретната външност. АКМЕЙЗМ, -а, м. без мн (лит). Акмеи- зъм (течение в руската поезия в началото на XX в.). АКМЕЙСТ, -а, м (лит). Акмеист (при¬ върженик на акмеизма). АКР, -а, м. Акър (английска мярка за повърхност == 4047 кв. м). АКРЙДЫ, -ид, без ед.: питАться (дйким мёдом и) акрИдами (книж. или ирон) гладу¬ вам, недояждам, постя; слабо, недостатъчно, оскъдно се храня. АКРОБАТ, -а, м. Акробат. О Акробаты благотворительности (книж. ирон) лъжефи- лантрспи. АКТИВАЦИЯ 43 АКРОБАТЙЗМ, -а, м. без мн. Акробата- зъм, Акробатство, акробатичност. АКРОБАТИКА, -и, ж. без мн. Акробати¬ ка, • акробатично изкуство; акробатство. АКРОБАТИЧЕСКИЙ и АКРОБАТИЧНЫЙ, прил. Акробатичен; акробатски; Акробати¬ чески. АКРОБАТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Акробат¬ ка. АКРОПОЛЬ, -я, м. Акропол; афинский ак¬ рополь атинският акропол. АКРОСТЙХ, -а, м (лит). Акростих. АКСАМЙТ, -а, м (текст). Аксамит (ста¬ ринно копринено кадифе с шарки). АКСЕЛЕРАНТ, -а, м (биол). Бързо и ра¬ но развизащ се организъм. АКСЕЛЕРАТ, -а, м. Младеж с прояви на акцелерация в развитието си. АКСЕЛЕРАТКА, -и; мн -и, -ток, ж (разг). Момиче с прояви на акцелерация в разви¬ тието си. АКСЕЛЕРАЦИЯ, ?и, ж (спец). Акцелера- ция, ускорено развитие. АКСЕЛЬБАНТЫ, -ов; ед -нт, -нта, м (воен). Акселбанти. АКСЕССУАР, -а, м (спец. книж). 1. Ак¬ сесоар; сценичен детайл, принадлежност, дре¬ бен предмет; аксессуары для этого спектакля аксесоари за този спектакъл. 2. Присъща подробност, детайл, типична принадлежност. АКСИАЛЬНЫЙ, прил (тсx).• Аксиален, осов; аксиальный натяг осово обтягане; ак¬ сиальный тормоз аксиална, осова спирачка. АКСИОМА, -ы, ж (мат). Аксиома; (прен)» общопризната, основна истина. АКТ, -а м. 1. (книж. и спец). Акт (а. Дей¬ ствие, деяние, постъпка; террористический акт; акт насилия, б. Документ; обвинитель¬ ный акт; нотариальный акт; акты граждан¬ ского состояния актове за гражданско състоя¬ ние; акт рождения акт за раждане). 2. (те¬ атр). Действие; третий акт пьСсы трето действие на пиесата. 3. (офиц). Тържестве¬ но събрание (в края на обучението; годичный акт тържествено събрание в края на учеб¬ ната година). АКТЁР, -а, м. Актьор, артист (също и прен). АКТЁРСКИЙ, прил. Актьорски. АКТЁРСТВО, -а, с. без мн. 1. Актьорство. 2. (прен. разг). Лицемерие, превземане, пре¬ струвки. АКТЁРСТВОВАТЬ, -ствую, -ствуешь, несв (разг). 1. Актьорствувам, играя (в театьр). 2. (прен. разг). Преструвам се, превземам се. АКТЙВ 1, -а, м (фин и спец. книж).' Ак¬ тив; актив превышает пассив активът надви¬ шава пасива; для меня Ьто большой актив (прен) за мен това е голям актив. АКТЙВ II, -а, м (полит). Актив, ядро ак¬ тивисти; профсоюзный актив. АКТИВАЦИЯ, -и, ж (спец). Активация, ак¬ тивиране; активация ферм'ентов активация на ферменти; активация древесного угля ак¬ тивация на дървени въглища.
44 активизация АКТИВИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Активи¬ зация; активизиране; усилване; стимулиране. АКТИВИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] активизирам; да съживя [съжи¬ вявам); да усиля [усилвам] активността; да раздвижа [раздвижвам]. АКТИВИЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, св и несв. [Да] се активизирам, да стана [ста¬ вам] (по-)Активен, (по)деен; да се съживя [съживявам се]. АКТИВЙЗМ, -а, м. без мн (спец). Акти- визъм. АКТИВИРОВАННЫЙ, прил (спец). Акти¬ виран. О Активйроваиный уголь (хим) ак¬ тивиран въглен, активирани въглища. АКТИВИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (спец). Да активирам, да направя, да извър¬ ша [извършвам] активация. АКТИВЙСТ, -а, м. Активист. АКТИВИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Акти¬ вистка. АКТЙВЙСТСКЙЙ, прил. Активистки. АКТИВНО, нареч. Активно, дейно; енер¬ гично; народы активно бЬрются за мир. АКТИВНЫЙ I; -вен, -вна; прил. 1. Акти¬ вен, деен, енергичен; активный член кружка активен член на кръжок; инициативен. 2. (спец) Активен, прогресиращ, действуващ, развиващ се, напредващ; активный процесс в лёгких (мед) активен процес в белите дро¬ бове. АКТИВНЫЙ II, прил (спец). Активен; ак¬ тивный баланс. АКТИНИДЫ, -ов, без ед (хим). Актиниди (торий и всички по-тежки елементи). АКТЙНИЙ, -я, м. без мн (хим). Актиний, Ас (елемент). АКТЙНЙЯ, -и, ж (зоол). Актиния, морска хризантема (морско животно от типа Меше- сти). Актовый, прил. Актов; актовый зал ак¬ това зала. АКТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спец ). Да съставя [съставям] акт (констати¬ вен) || св също заактировать. АКТРИСА, -ы, ж. Актриса; артистка. АКТУАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил. Акту¬ ален; злободневен, важен за момента, съ¬ временен; актуальная тема; актуальная про¬ блематика. 2. (книж) Действителен, реален, действуващ; съществуващ, проявяващ се в действителността; не потенциальные. а ак¬ туальные свойства. АКУЛА, -ы, ж. 1. (зоол) Акула. 2. (прен. неодобр) Хищник, експлсататср; акула ка¬ питализма капиталистически хищник, капи¬ тал ист-експ л о ат атор. АКУСТИК, -а, м. 1. (физ) Акустик, фи¬ зик — специалист в акустиката. 2. (спец). Работник по обслужване на звукоулавящи апарати. АКУСТИКА, -и, ж. без мн (спец). Акусти¬ ка (а. Наука за звука, б. Акустически свой¬ ства, способност да се чува глас, музика; хоро¬ шая акустика зйла добра акустика в зал ата).. АКУСТИЧЕСКИЙ, прил (спец). Акустичен,, акустически; акустические аппараты. АКУШЁР, -а? м (мед). Акушер, специалист- по акушерство. АКУШЕРКА, -и; мн -и, -рок; ж (мед).. Акушерка. АКУШЕРСКИЙ, прил (мед). Акушерски.. АКУШЕРСТВО, -а, с. без мн (мед). 1.. Акушерство; учебник по акушерству. 2. кку-- ширане, акушерство; она занимается аку¬ шерством тя се занимава с акушерство. АКЦЕЛЕРАТОР, -а, м (спец). Акце.^^^а^- тор, ускорител. АКЦЕЛЕРАЦЙЯ, -и, ж. Вж акселерация. АКЦЁНТ, -а, м. 1. (спец) Акцент, ударе¬ ние в думата; акцент■ на первом слоге ударение- върху първата сричка. 2. Акцент, чуждо влияние в изговора; вы говорите по-русски с болгарским акцентом говорите на руски с- български акцент, о Сделать [делать] ак¬ цент на П (прен) [Да] акцентувАм, да под¬ чертая [подчертаваи]. да изтъкна [изтъквамр (нещо), да наблегна [наблягам] (върху нещо),, да обърна [обръщам] внимание (на вещо). АКЦЕНТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. 1. (спец) Да поставя ударение или знак за ударение (в някоя дума). 2. (прен. книж) [Да] акцентирам, да подчертая [под¬ чертавам], да изтъкна [изтъквам] (нещо), д«т наблегна [наблягам] (върху нещо), да обър - на [обръщам] внимание (на нещо). “ АКЦЕНТНЫЙ, прил (спец). Акцентен.. (свързан) със словесното ударение; акцент¬ ная группа (език) група думи с общо сло¬ весно ударение. АКЦЕПТОВАННЫЙ; -ван, -вана; прил. 1. (спец) Акцентуван, изговорен с ударение, на¬ търтено; (текст) с поставени знаци за ударе¬ ние. 2. (прен. книж) Изтъкнат (на преде» план), подчертан (в изказването). АКЦЕНТОВЛТЬ, -тую, -туешь, св и несв. Вж акцентировать. АКЦЕНТОЛОГИЯ, -и, ж (език). 1. Ак¬ центология, наука за ударенията. 2. Вж ак¬ центуация. АКЦЕНТУАЦИЯ, -и, ж (език). Система на ударенията (в език или писмен паметник и др.). АКЦЕПТ, -а, м. 1. (право) Съгласие за сключване на договор (при определени усло¬ вия). 2. (фин) Акцепт, акцентиране, безка¬ сово разплащане. 3. (фин) Съгласие за по¬ гасяване на финансови документи (платежи» нарежданин. сметки, полици). АкЦйЗ, -а, м. без мн. 1. • (остар. или в ка- пит. страни) Акциз, косвен данък, 2. (ос¬ тар. разг) Акцизно управление. Акцизный, 1. прил (остар) Акцизен; акцизный сбор събиране на акциз. 2. като същ (остар) Акцизен (чиновник). АКЦИОНЕР, -а, м. Акционер; съдружник (в акционерно дружество). АКЦИОНЕРНЫЙ, прил. Акционерен; ак¬ ционерное с-би-естео акционерно дружество. АКЦИОНЕРСКИЙ, прил. Акционерски, (принадлежащ) на акционерите; акционерское собрание.
АКЦИОННЫЙ, прил. Акционен; акцидн- лный комитет. АКЦИЯ I, -и, ж (фин). Акция; акции •стального треста акции на стоманения тръст; •его акции повысились (прен) акциите му се ■покачиха, дигнаха се. АКЦИЯ II, -и, ж (книж). Акция; меро¬ приятие; действие; дипломатическая акция. АКЫН, -а, м (обл). Акън (народен поет- .певец в Казахстан, Киргизия). . АЛАРМ, -а, м и (остар) АЛ АРМА, -ы, ж Аларма, тревога, суматоха. АЛАРМЙСТ, -а, м (книж. остар). Пани- ■кьор; алариаджин. АЛАРМИСТСКИЙ, прил (книж. остар). Паникьорски; алармаджийски; тревожен; алар¬ мистское сообщение. алАрмный, прил (тех). Алармен, сигна¬ лен (за тревога). аЛАРЧИКИ, -ов; ед -ик, -ика; м. Алар- чики (вид обувки у якутите). АЛБАНЕЦ, -нца, м. Вж албанцы. АЛБАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Албанка, •в ж албанцы. АЛБАНСКИЙ, прил. Албански. АЛБАНЦЫ, -ев; ед -нец, -нца; м. Албан¬ ци, население на Албания. АЛГЕБРА,, -ы, ж. без мн. Алгебра. АЛГЕБРАЙСТ, -а, м (книж). Алгебрист; ■мАтматик. АРЛГЕБРАЙЧЕСКИЙ, прил. Алгебричен; •алгебрически. АЛГОРИТМ, -а, м (спец). Алгоритъм. АЛГОРИТМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Алго¬ ритмичен; алгоритмическая система. АЛЕБАРДА, -ы, ж (истор). Алебарда (ста¬ ринно оръжие: секирка върху копие). АЛЕБАСТР,-а, (-у), м (минер). Алабастър {дребнозърнест строителен гипс) АЛЕБАСТРОВЫЙ, прил. АлабАстрсв. от алабастър, (прен) като алабастър; алебастро¬ вая штукатурка алабастрова мазилка; але¬ бастровая ваза; точно алебастровые руки бе¬ ли като алабастър ръце. АЛЕКСАНДРИЙСКИЙ I, прил (лит): алы- сандрИйсхий стих александрийски стих. АЛЕКСАНДРИЙСКИЙ И, прил (апт): алек- сандрййский лист филимкия, Folia senne; Александрийский стручок майчин лист, Folt- culi senne. АЛЕКСАНДРИТ, -а, м (минер). Алексан¬ дрит (рядък тъмнозелен скъпоценен камък). АЛЕМБЙК, -а, м (хим. тех). Аламбик {затворен казан за дестилация). АЛЕНЬКИЙ, прил. умал от алый. Алени- чък, червеничек. АЛЕТЬ, без 1 и 2 л<. -Сст, несв. 1. Алсс, става Ален, зачервява сс, почервенява. 2. Аленее сс, червенее сс, изпъква,, бис на очи с червения си цвят; впереди колднны алёют знамена пред колоната аленеят знамена || св поалеть (към 1' знач). АЛЕТЬСЯ, без 1 и 2 л, -ёется, несв. Вж алеть (2 знач). АЛЕУТ, -а, м. Вж алеуты. АЛЕУТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Алеутка, ж алеуты. АЛЛЕГОРИЧЕСКИЙ 45 АЛЕУТСКИЙ, прил. Алеутски; алеутский язык. Вж алеуты. АЛЕУТЫ, -ов; ед алеут, -а; м. Алеути (се¬ верен народ на Алеутскитс острови). АЛ,ЁХОНЕК и АЛЁШЕНЕК, прил (разг). Вж аленький. АЛЖЙРЕЦ, -рца, м. Вж алжирцы. АЛЖЙРКА, -и; мн -и, -рок, ж. Алжирка, вж алжирцы. АЛЖИРСКИЙ, прил. Алжирски, вж ал¬ жирцы. АЛЖЙРЦЫ, -св; • ед алжИрец, -рца; м. Ал¬ жирци, коренно население на Алжир. АЛ И и АЛЬ, съюз (прост). Или, ли; ни¬ ма; дали; устал он. алй болен? Дали е измо¬ рен, или е болен? Аль ты глуха? Да не си глуха? АЛИБИ, нескл. с (право). Алиби; он уста¬ новил своё алиби той доказа свосто алиби. АЛИДАДА, -ы, ж (спец). Алидада, визир¬ ка линийка. АЛИЗАРИН, -а, м (хим). Ализарин (боя; чсрвсно цветно органично съединение). АЛИЗАРИНОВЫЙ, прил (хим). Ализари¬ нов; ализариновые чернила ализариново масти¬ ло. АЛИМЕНТНЫЙ, прил (право). Ал имейте н; алиментные дела съдсбни дела за издръжка. АЛИМЕНТЩИК, -а, м (разг). Мъж, който плаща алименти, издръжка. АЛИМЕНТЩИЦА, -ы, ж (разг). Жена, ко¬ ято получава алимснти, издръжка. АЛИМЕНТЫ, -ов, без ед (право). Алимен- ти, издръжка. Алкать, алчу, алчешь и -аю, -аешь, несв. Р (книж. остар). Жадувам, много искам (не¬ що), жаден съм (за нещо); ум, алчущий позна¬ ний ум, жаден за знания. АЛкАШ, -А, м (прост). Пияч, алкохолик, пияница. АЛКОГОЛИЗМ, -а, м. без мн. Алкохоли¬ зъм. АЛКОГОЛИК, -а, м. Алкохолик, пияница. АЛКОГОЛИЧЕСКИЙ, прил. Алкохоликен, Алксхслически. АЛКОГОЛИЧКА, -и; мн -и, -чек; ж (разг). Алкохоличка, (жена) пияница. АЛКОГОЛЬ, -я, м. 1. (спец). Алкохол, спирт. 2. Спиртни напитки. АЛКОГОЛЬНЫЙ, прил. Алкохолен, спир¬ тен; алкогольные напитки; алкогольная про¬ мышленность; алкогольное отравление алко¬ холно отравяне. АЛЛАХ (глав. А], -а, м. без мн. Аллах О Аллах (егб, её и т. н.) знАет или ведает (разг) кой (го, я и т. я.) знае, дявол (го и т. н.) знае, де да (го) знам, знам ли. Ну (его, её и т. н .) к аллАху (прост) остави (го, я и т. н.), да върви по дяволите. Одному аллаху известно, (разг) кой (го) знае, един господ (го) знае, дявол (го) знае, никой не знае. Ради аллаха! (разг) за бога! моля ти се! АЛЛЕГОРИЧЕСКИЙ и АЛЛЕГОРИЧНЫЙ} -чен, -чиа; прил (лит). Алегоричен; аллею- рйчесяий стиль.
46 АЛЛЕГОРИЯ АЛЛЕГОРИЯ, -и, ж (лит). Алегория. АЛЛЕГРЕТТО, нареч и нескл. с (муз). Алегрето, всселичкс. доста живо. АЛЛёГрй: лотерея-аллегри, нескл. с. Ло¬ тария, томбола-алегри (в която печалбите се раздават веднага). АЛЛЁГРО, нареч и нескл. с (муз). Алегро, весело, живо. • АЛЛЁЙКА, -и ; мн -и, -ёек, ж. умал от аллея. Малка алея, алейка. АЛЛЕЛОПАТИЯ, -ии, ж (биол). Взаимно влияние на растения (чрсз отделяни вещества). АЛЛЕРГЕН, -а, м (спец). Алерген, възбу¬ дител на алегрия. АЛЛЕРГИЧЕСКИЙ, прил (спец). Алерги¬ чен; аллергический насморк алергична хрема. АЛЛЕРГИЯ, -и, ж (мед). Алергия. АЛЛЁЯ, ■ -и, ж. Алея. АЛЛИГАТОР, -а, м. Алигатор, вид кроко¬ дил в Америка, Южна Азия. АЛЛИЛУЙЯ, межд (църк). Алилуя<оАлли¬ луйю петь Д (прен) Прекомерно възхвалявам (някого). АЛЛИТЕРАЦИЯ, -и, ж (лит). Ал итерация (поетичен похват). АЛЛО и АЛ0, межд. Ало (по телефона). АЛЛОПАТ, -а, м. Алопат (лекар, привър¬ женик на алопатията). АЛЛОПАТИЧЕСКИЙ, прил, Алматинец (вж аллопатия). АЛЛОПАТИЯ, -и, ж. без мн. Алопатия (официално прилаганата медицина). АЛЛОТРОПИЯ, -и, ж. без мн (хим). Ало- тропия. АЛЛЮВИАЛЬНЫЙ, прил (геол). Алувиз- леи. наносен. АЛЛЮВИЙ, -я, м (геол). Алувий (а. На¬ носи, донесени и утаени от реки и потоци в техните долини, б. СледледниковА епоха, коя¬ то продължава и до днес). АЛЛЮР, -а, м (спец). Алюр, ход или бяг (на кон). АЛМАЗ, -а, м. Елмаз (а. минер Диамант, б. спец Уред за рязане на стъкло). АЛМАЗНЫЙ, прил. Елмазен, . диамантен; алмазный блеск диамантен блясък; алмазные рдссыпи диамантени находища. АЛМАЗОНОСНЫЙ; -сен, -сна; прил (ми¬ нер) . Съдържащ елмази. АЛ 0, вж алло. АЛОГЙЗМ, -а, м (книж). Алогизъм; нело¬ гичност. АЛОГИЧЕСКИЙ и АЛОГИЧНЫЙ ; -чен, -чна; прил (книж). Алогичен; нелогичен; не¬ последователен. АЛОЙНЫЙ. Прил. от албэ: алойный сок сок от алое. АЛОЭ, нескл. с. 1. (бот) Алое (южноафри¬ канско сукулентно растение от ссм. Кремо- ви). 2.'(опт) Алос, сабир (сгъстен и изсушен сок от листата на алое, като очистително). АЛТАЕЦ, -Айца, м. Вж алтайцы. АЛТАЙКА, -и; мн -и, -Аек; ж. Алтайка (вж алтайцы). АЛТАЙСКИЙ, прил. Алтайски; Алтайска? плоскогорье Алтайско плато. Вж алтайцы. АЛТАЙЦЫ, -цсв; ед -Аец, -айца; м. Алтай- ци (жители на Алтай). АЛТАРЬ, -я, м. Олтар; жертвеник. О При¬ нести на алтарь отечества В (ритор) да жертвувам (нещо) за отечеството, да нс по¬ жаля (нещо) за родината. АЛТЫН, -а, род. мн -йн; м. Алтън (ста¬ ра руска монета • от три копейки). О (Нет)- ни алтына у Р (стар) (нямам) пукната пара, пукнат грош, ни грош. АЛТЫН НЙ К, -а, м (остар. разг). Скъпер¬ ник; търгаш. АЛТБ1ННЫЙ, прил. от Алтын. (Който стру¬ ва, на стойност е) един алтън; алтынным гвоздём прибита у него каждая копейка (стар. поел) голям скъперник е, всяка стотинка му сс свиди (букв. с по-скъп гвоздей е закова¬ на). АЛФАВИТ, , -а, м. 1. Азбука. 2. Азбучен ред; по алфавиту по азбучен ред. 3. Азбучен указател; алфавит собственных имён указа¬ тел на собствените имена, списък в • азбучен ред. АЛФАВИТНЫЙ, прил. Азбучен; в алфавит¬ ном порядке по азбучен рсд. АЛХЙМИК, -а, м (ист). Алхимик. АЛХИМИЧЕСКИЙ, прил (ист). Алхими¬ чески; алхимичен. • АЛХЙМИЯ, -и, ж. без мн (ист). Алхимия- АЛЧБА, ы, ж. без мн (книж. остар). Жадуване. . АЛЧНО, нареч (книж). Алчно; лакомо; не¬ наситно, жадно. АЛЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Ал¬ чен; лаком; ненАситен; жаден; алчный к день¬ гам или до денег алчен за пари; алчный к зна¬ ниям (прен) жаден за знания. АЛЧУ, -чешь, Сег. ер. от гл алкать. Алый; ■ ал, Ала; прил. Ален, яркочервен; алые знамёна алени знамена. АЛЫЧА, -й, ж (бот). Джанка, Prunus divaricata. АЛЫЧОВЫЙ, прил. от алыча. Сливов, от джанки. АЛЬ, вж али. АЛЬБАТРОС, -а, м (зоол). Албатрос, Dio- medea. АлЬБИНЙЗМ, -а, м. без. мн (биол). Алби- низъм. АЛЬБИНОС, -а, м (биол). Албинос. АЛЬБИНОСКА, -и; мн -и, -сок, ж (биол), Ал би носка. АЛЬБИОН (глав. А), -а, м (поет. остар). Албион (Англия); коварный Альбион. АЛЬБОМ, -а, м. Албум. АЛЬБОМНЫЙ, прил. Албумен; алъбЬмние стишки стихчета за албум. АЛЬБУМЙН, -а, м (спец). Албумин; бел¬ тък. АЛЬБУМИННЫЙ и АЛЬБУМИНОВЫЙ, прил (спец). Албуми нсн; албуми нов; белтъ¬ чен. АЛЬВЕОЛА, -ы, ж (анат). Алвеола; дуп¬ ка; вдлъбнатинка; разширение; мехурче; лё¬ гочная альвеола белодробна алвеола; зубная альвеола зъбна алвеола.
АЛЬВЕОЛЯРНЫЙ, прил (анат). Алвеола* рен. АЛЬДЕГЙД, -а, м■ (хим). Алдехид. АЛЬКОВ, -а, м (книж). 1. Алков, ниша в стена — за креват. 2. •(прен) Легло; спалня. АЛЬКОВНЫЙ, прил (книж). 1. Алковен. 2. (прен) Любовен, еротичен; альковный ро¬ ман любовен роман. АЛЬМАВЙВА, -ы, ж. Алмавива (старинно мъжко наметало). • АЛЬМАНАХ, -а, м. Алманах. АЛЬПАГА и АЛЬПАКА I, -и, ж и нескл. м. 1. (зоол). Алпака, лама. 2. нескл. м Вълна алпака (от същото животно или имитация на тази вълна). 3. нескл. м (текст) Алпака (тъ¬ кан), люстрин. АЛЬПАКА II, нескл. м (техн). Алпака (бяла сплав от мед, никсл и цинк). АЛЬ-ПАР Й, нескл. с и нареч (търг). Ал- пари (за ценни книжа: а. Пълно съответствие на борсовата стойност с номиналната и б. По номиналната цена). АЛЬПИЙСКИЙ, прил. Алпийски; високо¬ планински; альпийский. песенный фольклор фолклорни песни в Алпите; альпийская. расти¬ тельность алпийска, високопланинска расти¬ телност; альпийская вершина алпийски връх; альпийские луга високопланински пасища, ли¬ вади. <> Альпийская горка (спец) алпинсум. АЛЬПИНАРИЙ, -я, м (спец). Алпинеум. АЛЬПИНИАДА, -ы, ж (спорт). Алпиниз- да, масов поход па алпинисти. АЛЬПЙНЙСТ, -а, м (спорт). Алпинист, катерам. АЛЬПИНИСТКА, -и ; мн -и, -ток, ж (спорт). Алпинистка, катеричка. АЛЬПИНИСТСКИЙ, прил (спорт). Алпи¬ нистки, на или за алпинисти, катер ачи; аль¬ пинистский лагерь. АЛЬТ, -А; мн -ы (прост -А) м (муз). I. Алт глас или певица 2. • Виола, алтова цигул¬ ка. 3. Алтхорн (мсден инструмент). АЛЬТЕРАЦИЯ, -и, ж (муз). Алтерацин; АЛЫЕРНАТЙВА, -ы, ж (книж). Алтерна¬ тива; избор; възможност (обикн. една от ня¬ колко); дилема; какую альтернативу выбира¬ ете'. 'ехать в село или оставаться в городе? Каква алтернатива избирате: да заминете за село или да 'останете в града? АЛЬТЕРНАТИВНЫЙ; -вен, -вна; прил (книж), Алтернативен; възможен; альтер¬ нативные суждения (фил) алтернативни съж¬ дения; алтернативное обязательство (пра¬ во) алтернативно задължение. АЛЬТЕРНАЦИЯ, -и, ж (език). АлтернА- ция (закономерно редуване на звукове в ду¬ ми). АльтЕРнАтоР, -а, м (тех). Алтернатор. АЛЬТИГРАФ, -а, м (спец). Алтиграф, са¬ мопишещ висотомер. АЛЬТИМЕТР, -а, м (спец). Алтиметър, ви¬ сотомер. АЛЬТЙСТ, -а, м. 1. В иол ист. 2. Алтхор- нист. АЛЬТИСТКА, -и; мн -и, • -ток; ж. В ио¬ листка. Альтовый, прил. 1. Алтов; альтовый ключ • алтов ключ. 2. Виолен. 3. Аетхорнов; АМБАР 47 АЛЬТРУЙЗМ, -а, м. без мн (книж). Ал* труизъм. АЛЬТРУИСТ, -а, м (книж). Алтруист. АЛЬТРУИСТИЧЕСКИЙ и АЛЬТРУИСТИЧ¬ НЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Алтруисти- чен; алтруйстически. АЛЬТРУИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж (книж). Алтруистка. Альфа, -ы, ж. Алфа (първата буква от гръцка азбука). О Альфа и омСга Р (книж) алфа и омега, начало и край (на нещо). От альфы до омСги (книж) от Алфа до омега; от а до зст; отначало докрай. АЛЬФА-ЛУЧЙ, -Сй, без ед (физ). Алфа- лъчи. АЛЬФА-ЧАСТЙЦЫ, -йц, без ед (физ). Ал¬ фа-частици. АЛЬФРЕСКО, нареч. Алфрсско; на фрески, във вид на фрески. АЛЬЯНС, -а, м (книж). 1. Алианс, съюз; съдружие; международный кооперативный аль¬ янс международен кооперативен съюз. 2. (разг. шег) „Съюз“, сближение; разбирателство; меж¬ ду ними нет альянса между тях ияма сближение АЛЮМИНАТЫ, -ов; ед -Ат, -Ата; м (хим). Алуминати; алюминат натрия натриев алу- минат. АЛЮМЙНИЕВЫЙ; -йсв, -йева; прил. Алу¬ миниев. АЛЮМЙНИЙ, -я, м. без мн. Алуминий, A1 (елсмснт); хлористый алюминий алуминиев хлорид. А-ЛЯ, нареч (разг). Ала; като; по подобие на; он держит себя а-ля Наполеон той сс държи ала Наполеон. . АЛЯПОВАТЫЙ; -овАт, -овАта; прил. Груб, недодялан; нескопосано, неизкусно направен; неизящен; аляповатая игрушка груба, грозна играчка. АМАЗОНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Амазон¬ ка (а. мит Жена-конник; ездачка, б. Жен¬ ска дреха за езда). АМАЛЬГАМА, -ы, ж. 1. (хим) Амалгамл (живачен разтвор на някои метали). 2. (прен. книж) Смсс (от разнородни неща). АМАЛЬГАМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. 1. (хим) [Да] амалгирам, да по¬ крия [покривам] с амалгама. 2. (хим) Да получа [получавам], да направя [правя] амал¬ гама. 3. (прен. книж) Да смсся [смесвам], да съединя [съединявам] (разнородни неща). АМАН АТ, -а, м (остар ). Аманат; залож¬ ник. АМАРАНТ, -а, м (бот). Щир, Amaranthus (тревисти растения). АМАРйЛлИС, -а, м (бот). Амарилис (де¬ коративно растение), Amaryllis. АМАТЁР, -а, м (разг). 1. Аматьор; люби¬ тел. 2. Дилетант. АМАТЁРКА, -и; мн -и, -рок; ж (разг). L Аматьорка; любителка. 2. Дилетантка. Амба, като сказ (прост). Край, свърше¬ но (е); и толкова, няма повече. АМБАР, -а, м. Хамбар; склад, депо, хра-
48 АМВАРГО ■нилище (за продукти); магазин; магазия; сто¬ варище. АМВАРГО, нескл. с (остар). Ембарго, въз¬ брана. , АМБАРНЫЙ I, прил. 1. Хамбарсн, скла¬ дов. АМБАРНЫЙ II, -ого, м. Магазинер, пазач на хамбара. АМБАРуШКА, -и; мн -и, -шск, ж и АМ¬ БАРЧИК, -а, м (умал от амбар, разг). Хам- барчс; •малък склад; магазийка. амбАрщина, -ы, ж (остар). Магазинаж; наем за хамбар. АМБИЦИОЗНЫЙ; -зся, -зна; прил. Амби¬ циозен, честолюбив; с големи амбиции, са¬ молюбие; самолюбив. АМБЙЦИЯ, -и, ж. Амбиция; голямо само¬ любие, честолюбие; не согласился из амбиции амбицира сс и отказа, о ВойтИ (или вло¬ миться или удариться) в амбицию (разг) да се зассгна до крайност, да сс Амбицирам, да проявя обидена амбицирано^. Амбра, -ы, ж (спец). 1. Амбра (благовон¬ но всщсство). 2. (книж) Аромат, благоуха¬ ние. Каждая травка испускала амбру (Гог.). Всяка тревичка благоухаеше. АМРАЗУРА, -ы, ж. 1. (воен) Амбразура {отвор за воденс на стрелба). 2. (архит) От¬ вор в стена (за прозорец, врата). АМБРЁ [рэ], нескл. с. 1. (остар) Амбре (вид парфюм). 2. (разг. остар, сега шег) Благоухание, аромат. 3. (разг. ирон) „Аромат“, вонн.лоша миризма. АМБРОЗИЯ, -и, ж. 1. без мн (мит) Ам¬ брозия (храна на богсвете]; 2. (поет. остар) Благоухание, аромат. АМБУЛАТОРНЫЙ, прил. Амбулаторен; амбулаторный врач амбулаторен лекар: ам¬ булаторный больной амбулаторен, приходящ болен. АМБУЛАТОРИЯ, -и, ж. Амбулатория АМБУШЮР, -а, м и АМБУШЮРА, -ы, ж (муз). 1. Амбушур, мундщук (на музикален духов инструмент). 2. Амбушур (положение на устните при свирене на духов инструмент). АМВОН, -а, м (църк). Амвон. АМЕБА, -ы, ж (зоол). Амеба (едноклетъч¬ но животно от типа на първаците). АМЕРИКАНЕЦ, -нца, м. Вж Американцы. АМЕРИКАНИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн. Аме¬ риканизация; американизиране. АМЕРИКАНИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. (Да] амeриканизираи; АМЕРИКАНИЗМ, -а, м. без мн. Америка- низъм (а. Американски национализъм, б. Осо¬ беност в английския език на САЩ). американка I, -и; мн -и, -нок; ж. Аме¬ риканка (вж американцы). АМЕРИКАНКА II, -и; мн -и, -нок; ж. I. Американка (малка печатарска машина). 2. (спорт) Двуколка (за надбягване). 3. (сел-ст) „Американка“ (вид пролетна пше¬ ница в южната част на СССР). 3. Снекбар, бистро, закусвалня. АМЕРИКАНСКИЙ, прил. Американски; американский образ жизни американски на¬ чин на живот; американский дядюшка вуйчо от Америка (вж. американцы). АМЕРИКАНЦЫ, -цев, ед -нсц, -нца; м. Американци; жители на САЩ. АМЕРЙЦЙЙ, -я, м (хим). Америций, Ат (елсиснт); АМЕТЙСТ, -а, м (минер). Аметист (полу- скъпоценен камък). АМЕТИСТОВЫЙ, прил. Аметистов; амети¬ стовая брошка брошка с аметист. АМИАНТ, -а, м (минер). 1. Амфиболов аз¬ бест. 2. Ситно стрит талк или алабастър. АМЙДЫ, -ов; ед -йд, -йда; м (хим). Ами- ДИ. /АМИКОШОНСТВО, -а, с. без мн (разг). Фа- милиарност; фамилиарничсяс; безцеремонно държане. АМЙНЫ, -ов; ед -йн, -йна; м (хим). А мини. АМЙНЬ. 1. част (църк) Амин. 2. Аминь, -я, м. Д (прост) Амин, край; тут ему и аминь пришёл с това и свърши, умря. АММИАК, -а, м. без мн (хим). Амоняк (газ и воден разтвор на същия). АММИАЧНЫЙ, прил (хим). Амонячен, о Аммиачная вода амоняк (воден разтвор). АММОНАЛ, -а, м (спец). Амонал (експло¬ зив). ' АММОНИЙ, -я, м. без мн (хим). 1. Амо¬ ний (съединение на азот и водород); хлорис¬ тый. аммоний амониев хлорид, нишадър. 2, Амониев бикарбонат (бакпулвер). АММОНЙТ, -а, м (геол). Амонит (изкопае¬ мо животно, от класа на геавонсгите). АМНИСТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] амнистирам (някого) да дам [давам] амнистия (някому). АМНИСТИЯ, -и, ж. 1. Амнистия. 2. без мн Амнистиране, даване на амнистия. АМОРАЛЙЗМ, -а.'м. без мн (книж). Амо- рализъм, • безнравственост, аморалност, лип¬ са на морал. АМОРАЛЬНЫЙ; -лен, -льна; прил (книж). Аморален, безнравствен; аморальный человек безнравствен човек. АМОРТИЗАТОР, -а, м (тех). Амортисьор; амортизатор: ударосмскчитсл. АМОРТИЗАЦИОННЫЙ, прил. 1. (икон) Амiортизациснен. 2. (тех) Амортизиращ; смек¬ чаващ (удари). АМОРТИЗАЦИЯ, -и, ж. 1. Амортизация , (а. икон Постепенно намаляване на стойността вследствие на овехтяване, износване, б. фин Погасяване на дълг с периодични вноски, в. тех СмекчавАнс, поглъщане на тласъци — при Автомобил, самюлет). 2. без мн Амортизи¬ ране; смекчаване (на удари, тласъци). 3. (пра¬ во) Прекратяване действието на документ, признаването му за недействителен. АМОРТИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (спец). 1. (икон) [Да] Амортизирам; да погася [nогаснваи]; 2. (тех) [Да] амор¬ тизирам; да смекча [смекчавам], да погълна [поглъщам] (тласъци, удари). А1МО»ФА, --ыжСбоог). Черна акация (декора¬ тивен храст от ссм. Бобови), Amorpha fruticosa. АМОРФНЫЙ; -фсн, -фна; прил. 1. (минер.
хим). Аморфен; аморфное состояние аморфно състояние. 2. Безформен; разплут; аморфная масса (прен. книж) безформена маса. АМОФОС, -а, м (сел-ст). Амофос (смесей тор). АМПЕР, -а; род. мн ампСр; м(ел). Ампер. АМПЕРАЖ, -а, м. без мн (ел). Ампераж. АМПЕРВИТОК, -ткА, м (ел). Ампервитка, ампе развивка. АМПЕРМЕТР, -а, м (ел). Амперметър. АМПЙР, -а, м (изк). Ампир (художествен стил). АМПЙРНЫЙ, прил (изк). В стил ампир; ампирная мебель мсбел в стил ампир. АМПЛИТУДА, -ы, ж (физ. тех). Ампли¬ туда; размах; (прен) разстояние; разлика. АМПЛИТУДНЫЙ, прил (физ. тех). Ам- плитудсн. АМПЛИФИКАЦИЯ, -и, ж. 1. (лит) Ам¬ плификация (натрупване на ненужни повто¬ рения и подробности в речта). 2. (пед) Уп¬ ражнение за развиване на речта (чрез разгръ¬ щане на кратки прости изречения в разши- рсни); АМПЛУА, нескл. с (театр). Амплоа; роля; вам совсем не к лицу амплуа домашней хозяйки (прен) съвсем нс ви прилича ролята на дома¬ киня. „/«вуй АМПУЛА, -ы, ж (акт). Ампула. АМПУТАЦИОННЫЙ, прил (мед). Ампутз- АМПУТАЦИЯ, -и, ж (мед). 1. Ампутация. 2. без мн Ампутиране; отрязване (на край¬ ник); отсичане. АМПУТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] ампутирам; да отрежа [отряз¬ вам] (крайник). АМУЛЁТ, -а, м. Амулет, муска, талисман. АМУНЙЦИЯ, -и, ж. без мн. събир (остар. ■овн). Амуниция, снаряжение. < АМУР, -а, м. 1. [глав. А] (мит) Амур {бог на любовта). 2. (остар) Любов. амур. АМУРЫ, -ов, без ед (остар. или шее). Флирт, любовни истории, ухажвания, любов¬ ни авантюри; только и знает, что занимает¬ ся амурами знае само да флиртува. АМУРНИЧАТЬ, -аю, -аешь, несв. с Т (разг. шег). Флиртувам; занасям сс,.занимавам сс с любовчийство. АМУРНЫЙ, прил (остар. шег). Амурсн, любовен; амурные письма любовни писма. аМфйБИОЛОгйЯ, -и, ж. без мн. Амфи- 'биология (наука за земноводните). АМФЙБИИ, -ий; ед -ия, ии; ж (зоол). Ам¬ фибии, земноводни. АМФЙБИЯ, -и, ж (спец). Амфибия (а. зоол Земноводно, б. автомобил, самолет, танк и др., и за суша и 8а вода). АМФЙВНЫЙ, прил (спец). Амфибен; зем¬ новоден; амфйбные растения (бот) полу¬ волн и растения. АМФИБРАХИЙ, -я, м (лит). Амфибрахий {трисрична стихотворна стъпка]; АМФИБРАХИЧЕСКИЙ, прил (л-т). Ам- фибрахичсн; амфибрах'ический стих амфибра- хичсн стих, стих, написан с амфибрахии. АМФИТЕАТР, -а, м. Амфитеатър (а. ист -4 руско-български .речник АНАлОЙ 49 У древните гърци; здание, предназначено за зрелища, б. В съвременните театри: места/ разположени в полукръг); аудитория (с ам¬ фитеатр ал но разположение на местата). АМФИТЕАТР АЛЬН ЫЙ; -Алсн, -Альна; прил. Амфитеатралсн; разположен Амфитеа¬ тр ал но, в полукръг. АМФОРА, -ы, ж. Амфора (глинен съд у древните гърци и римляни). АМФОТЕРНЫЙ, прил (хим). Амфотерен; амфотёрные соединения. Ан, съюз и част (прост). I. съюз Ама ала; но; обаче; и сто; нс щеш ли; думал от¬ дохнуть. ан опять командировка мислсх да си почина, нс щеш ли — пак командировка- 2. част А сто че; все пак; нс. Я не • жадни¬ чаю. — Ан. жадничаете! ^обор.). Аз не се лакомя. — Не, лакомите сс! АНАБАПТЙЗМ, -а, м. без мн (рел). Ана- баптизъм (социално движение през XV1 в.; протестантска секта). АНАБАПТЙСТ, -а, м (рел). Анабаптист (последовател на анабаптизма). АНАБАПТИСТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Ана¬ баптистка (последователка на анабаптизма). АНАБИОЗ, -а, м. без мн (биол). Анабиоза (сведена до минимум жизнена дейност на жив организъм). АНАГРАММА, -ы, ж (лит). Анаграма (раз¬ местване на букви в една дума, така чс да с « получи друга). АНАкОндА, -ы, ж (зоол). Анаконда, водей питон, Eunectes murinus. АНАКРЕОНТИЧЕСКИЙ, прил (лит). Ана- крсоиски, анакреонов (възпяващ любовта и радостите на живота); анакреонтическая поэ¬ зия Анакреонска поезия; анакреонтический • стих анакреонов стих. АНАЛИЗ, -а, м. Анализ^); разлагане; разбор; изучаване, задълбочено раз^сжда^, изследване (чрез разлагане). О Математичес¬ кий анАлиз (мат) мАтематицсн анализ (дял от висшата математика). Грамматический анализ (грам). Спектральный анализ (физ). АНАЛИЗИРОВАТЬ, -рую, -рУешь, св и несв. В. [Да] анализирам; да разложа [разлагам]; да направя [правя] разбор |( св също проана¬ лизировать. АНАЛИТИК, -а, м. Аналитик. АНАЛИТИКА, -и, ж. без мн (разг). Ана¬ литична геометрия; завтра у нас аналитика утре имаме аналитична. АНАЛИТИЧЕСКИЙ, прил. Аналитичен; аналитически; аналитические способности; ана¬ литическая химия. . АНАЛОГ, -а, м. Аналог; съответствие, по¬ добие, сходство (на едно нещо с друго), АНАЛОГИЧНЫЙ; -чсн, -чна; прил. Ана¬ логичен; подобен, сходен, идентичен, еднакъв, тъждсствси, съотвстствуващ. АНАЛОГИЯ, -и, ж. Аналогия; подобие, сходство, съответствие, идентичиост; сравне¬ ние. АНАЛОЙ, -я, м (църк)л Аналог
50 АНАЛЬНЫЙ АНАЛЬНЫЙ, прил (анат). Анален, зад- Bоnr•сходеH; АНАМНЕЗ, -а, м (мед). Анамнеза, история на болестта. АНАНАС, -а, м (бот). Ананас, Ananas sativus — растение и плод. АНАНАСНЫЙ и АНАНАСОВЫЙ, прил. Ананасов. АНАПЕСТ, -а, м (лит). Анапест (трисрич- на стихотворна стъпка). АНАПЕСТИЧЕСКИЙ, прил (лит). Анапе- стичсн, с анапссти. АНАРХИЗМ, -а, м. без мн (полит). Анар¬ хизъм. АНАРХИСТ, -а, м (полит). Анархист. АНАРХИСТКА, -и ; мн -и, -ток; ж (полит). Анархистка. АНАРХИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анархи¬ чен; склонен към анархия. АНАРХИЯ, -и, ж. без мн. 1. (полит). Анархия; безвластие. 2. (прен. разг) Анар¬ хия, своеволничснс; безредие, хаос; в доме царила пдлная анархия в къщи цареше пълна анархия. АНАРХО-СИНДИКАЛИЗМ, -а, м. без мн (полит). Анархссиндикаеизъм. АНАРХО-СИНДИКАЛИСТ, -а, м (полит). Анархссиидикалист. АНАТОМ, -а, м. Анатом, специалист по анатомия. АНАТОМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] анатомирам. АНАТОМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Анато¬ мичен; анатомически. О Анатомический теАтр (спец) дисекционна зала. АНАТОМИЯ, -и, ж. без мн (спец). Анато¬ мия. АНАФЕМА, -ы, ж. 1. без мн (църк) Анате¬ ма, проклятие, отлъчване от църква. 2. (прост) Проклетник, негодник; дявол. Ты держи его, держи, а то уйдёт, анафема! (Чех.). Ти го дръж, дръж го, дявола, че ще избяга! о Предать анАфеме В (църк) да ана- тсмосам, да отлъча (някого) от църквата; да прокълна. анАфемствовать, -ствую, -ствусшь, несв В (църк). Анатемосвам, отлъчвам (някого) от църква; (прен) кълна, проклинам (някого). анафемский, прил (прост). Страшен, ужасен; отвратителен; дяволски; проклет; анй- фемский хдлод страшен студ; Вот анафемский почерк (Л. Андр.). Ама че дяволски почерк. АНАХОРЕТ, -а, м (книж. ■ остар). Ана¬ хорет, пустинник; самотник. Онегин жил ана¬ хоретом (Пушк.). Онегин живееше самотно. АНАХРОНИЗМ, -а, м (книж) . Анахрони¬ зъм; отживелица. АНАХРОНИЧЕСКИЙ и АНАХРОНИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил (книж). Анахронически, ана¬ хроничен; отживял; несъврсмснсн; остарял. АНАЭРОБЫ, -ов; ед -об, -оба; м (биол). Анаероби (бактерии, живеещи без свободен кислород). АНГАЖЕМЕНТ, -а, м (театр. . остаа). Ангажимент, поканване пег договор (на ар¬ тисти). АНГАЖИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). 1. [Да] ангажирам (някого); да предложа [предлагам] ангажимент (някому). 2. Да поканя [поканвам], (някого на танц). АНГАР, -а, м (ав). Хангар. Ангел, -а, м. Ангел. О День ангела (сс- тар), вж день. Поздравить с ангелом В (ос- тар) да честитя (някому) имения ден. Ангельский, прил. Ангелски; ангельский характер. АНГИДРИД, -а, м (хим).. Анхидрид. АНГИДРИТ, -а, м. без мн (хим). Безводен калциев сулфат (минерал). АНГЙНА, -ы, ж (мед). Ангина; гор леса я ангина възпаление на сливиците. АНГЛИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (остар). Да уредя [уреждам] (нсщо) по- английски; да придам [придавам] (на нещо) английски вид. АНГЛИЙСКИЙ, прил. Английски. О Ан¬ глийская болезнь (мед. разг) английска бо¬ леет, рахит. Английская горькая (разг) „ан¬ глийска люта“ (вид ракия). Английский замок секретна брава. Английский (липкий) пластырь (апт) лейкопласт. Английская булАвка бее-' опасна игла. Английская соль (апт) англий¬ ска сол (магнезиев сулфат). АНГЛИКАНСКИЙ, прил (рел). Англикан¬ ски; англиканская церковь англикански църк¬ ва (господствуваща протестантска църква в Англия). АНГЛйЦЙЗМ, -а, м (език). Англицизъм (дума, израз, форма, заимствувани от англий¬ ския сзик). АНГЛИЧАНЕ, -ан; ед -Анин, -Анина; м. Англичани. АНГЛИЧАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Ан¬ гличанка. АНГЛОМАН, ■ -а, м (остар). Англоман. АНГЛОМАНИЯ, -и, ж. без мн (остар). Ан¬ гломания, пристрастие към всичко английско. АНГЛОСАКСЫ, -ов;ед -Акс, -са; м. Англо¬ саксонци. АНГЛОФИЛ, -а, м (остар). Англофил. АНГЛОФИЛЬСТВО, -а, с. без мн (остар). Англофилс^о. АНГЛОФОБ, -а, м (остар). Англофоб, ан¬ гл омразец. АНГЛОФОБСТВО, -а, с. без мн (остар). Англофобство Омраза към всичко английско). АНГОРСКИЙ, прил. Ангорски; ангорская кошка ангорска котка; ангорская шерсть ан¬ горска вълна. Ангстрем, -а, м (физ). Ангстрьом. АНДАНТЕ [тэ], нареч и нескл. с (муз). Ан- даите. АНДЕЗЙТ, -а, м (минер). Андезит. АНДРЕЕВКА, -и, ж. и АНДРЕЕВА ТРА¬ ВА, АНДРЕЙТРАЕА, -ы, ж, АНДРЕЕВ КРЕСТ (бот). Великденче, Veronica spicata (растение от сем. Живиничеви]; АНЕВРИЗМ, -а, -м (разг) и АНЕВРИЗМА, -ы, ж (мед). Аневризма (патологично раз¬ ширение на артериален съд). АНЕКДОТ, -а, м. 1. Анекдот, виц; смсшсн, вабавен разказ; •анекдоты о. великих . людях
анекдоти за велики хора. 2. (разг) Смешно произшествие, случка. С ним приключилось даже несколько забавных анекдотов. (Досс.). Случиха • му се дори няколко забавни при¬ ключения. АЙЕКДОТЙСТ, -а, м. Анекдотист (любител, разказвач или събирач на анекдоти, вицове). АНЕКДОТИЧЕСКИЙ и АНЕКДОТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анекдотичен, забавен; неве¬ роятен; анекдотическая. личность анекдотична личност. АНЕМИЧЕСКИЙ и АНЕМИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Анемичен, нало^ъв.^ вял, без- десн; анемическая музыка (прен) анемична му¬ зика. АНЕМЙЯ, -и, ж. без мн (мед). Анемия; иаескръвие; АНЕМОГРАФ, -а, м (метеор). Анемограф, самопишещ ветромер. АНЕМОМЕТР, -а, м (метеор). Аиемомeтър, ветромер. АНЕМОН, -а, м и АНЕМОНА, -ы, ж (бот). Съсънка, Апе/nсnе(рАстение от ссм. Лютикове). О Морской анемон (зсол) актиния. АНЕРОИД, -а, м (метеор). Анероид (вид барометър). Анестезировать [нэстэ], -рую, -руешь, св и несв. В (мед). [Да] анестезирам», да обез- • боля (обезболява^; анестезирующее средство обезболяващо средство. АНЕСТЕЗИЯ [нэстэ], -и, ж (мед). Анесте¬ зия; обезболяване. АНИЗОТРОПНЫЙ, прил (физ). Анизотро¬ пен, с неравномерно разпределени свойства. АНИЛЙН, -а, м (хим). Анилин. АНИЛИНОВЫЙ, прил (хим). Анилинов; анилиновые краски анилинови бои. АНИМАЛИСТ, -а, м (изк). Анималист (ху¬ дожник или скулптор). АНИМЙЗМ, -а, м. без мн (фил). Мшт- Аъм. АНИМИСТИЧЕСКИЙ, прил. Аиииистичеи. анимистически. АНЙС, -а, м. без мн (бот). 1. Анасон, Pim- pinella anisum (растение от ссм. Сенникоцвет¬ ни) . 2. Анис (сорт ябълки). АВ И ОН, -а, м (спец). Анион. АНИСОВКА, -и, ж. без мн (разг). 1. Ма¬ стика, анасонова ракия. 2. Анис, анисовка (сорт ябълки). АНИСОВЫЙ, прил. 1. Анасонов; анисо¬ вая.. водка мастика, анасонова ракия. 2. Ани¬ сов; анйссвые яблоки авпсови ябълки, ябълки от сорт анис. ■ АНКЕР, -а, м (тех). 1. Анкер (регулатор на махалото на часовник). 2. Опъвателна връзка' (на стълб в електропровод). 3. Кот¬ ва, ротор. Анкерный, прил (тех). Анкерен; анке¬ ров; анкерный болт фундаментен болт, стс- нсн болт; анкерные часы анкеров часовник; Анкерная цепь котвена верига. АНКИЛОЗ, -а, м (мед). Анкилоза (обез¬ движване на ставите поради срастване). АНКЕТА, -ы, ж. 1. (книж) Анкета; он потребовал проведение анкеты той поиска да сс анкетира случаят, да сс направи анкета. 2. Анкетен лист, въпросник, анкета; запел- АНОНИМЩИК 51 ните, пожалуйста, анкету пспъенете. моля ви, въпросника. Анкетный, прил. Анкстси; анкетный лист Анкетен лист, въпросник, анкета; ан¬ кетные данные. АННАЛЫ, -ов, без ед (книж) Анали, ле¬ топис, хроника. АННЕКСИРОВАТЬ [анэ], -рую, -руешь, св и несв. В (полит). [Да] анексирам, да при¬ съединя [присъединявам], (територия). АННЕКСИЯ [анэ], -и, ж (полит). Анек¬ сия, присъединяване (на територия); мир без аннексий и контрибуций мир без анексии и контрибуции. АННОТАЦИЯ, -и, ж (библ). 1. Анотация (кратка характеристика на книга, статия и , др.). 2. без мн Анотираис; съставяне на ано¬ тация (анотации). АН КОТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (библ). [Да] анотирам. да съставя [съста¬ вям] анотация, анотации. АННУЙТЁТ, -а, м (търг). Ануитет (го¬ дишна вноска за погасяване дълг). АННУЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В. [Да] анулирам; да отменя [отменям]; да обявя [обявявам] (нсщо) за недействително; да унищожа [унищожавам]; да прекратя [пре¬ кратявам]; стороны аннулировали договор стра¬ ните анулираха, прекратиха договора. АННУЛЯЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Ану¬ лиране, отменяне, • унищожаване, прекратя¬ ване, обявяване за недействителен. АННЮИТЁТ, вж аннуитет. АНОД, -а, м (физ). кмоъ, положителен • електрод. АНОДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв (спец). [Да] анодирАм, да покрия [покривам»] метална повърхност (с пласт от метален окис чрез електролиза); анодированный корпус ча¬ сов аиoдираио тяло на часовник. АНОДНЫЙ, прил (физ). Аноден; анодная батарея анодна батерия. АНОМАЛЙЯ, -и, ж (книж). Аномалия (а. Неправилност, отклонение от нормата или от обичайното; иeтипичност, необичайност. б. Не- нормалност, противосстсствеиост, патология, патологичност; извратеност); аномалия в рос¬ те аномалия, неправилност в растежа. О Магнитная аномАлия (спец) Магнитна анома¬ лия. АНОМАЛЬНЫЙ; -лсн, -льна; прил (книж). Аномален (а. Неправилен, нетипичен, необи¬ чаен, атипичен, неестествен, б. Анормален, ненормален, противоестествен, патологичен; извратен; уродлив). АНОНЙМ, -а, м (книж). Аноним (а. Ав¬ тор, ^посочил имсто си. б. Произведение или писмо от неизвестен автор). АНОНЙМКА, -и ; мн -и, -мок; ж (разг). Анонимно писмо. АНОНЙМНЫЙ; -мен, -мна; прил. Анони¬ мен, иeи8всстсн (по име). О Анонимное об¬ щество (търг) анонимно дружество (вид ак¬ ционерно дружество). АНСНЙМ1ЦИК, -а, м (разг. презр). Писач
52 АНОНИМЩИЦА на анонимни писма, автор на анонимни пи¬ сания. АНОНИМЩИЦА, -ы, ж (разг. презр). Пи¬ сачка на анонимни писма, авторка на ано¬ нимни писания. АНОНС, -а, м (книж). Анонс, обява; раз¬ гласа (за театрално представление. концерт или лекция и пр.). АНОНСИРОВАТЬ; -рую, -руешь, св и несв. В (книж). (Да] анонсирам, да обявя [обя¬ вявам]; да разглася [разгласявам] (театрално представление, концерт, лекция). АНОРМАЛЬНЫЙ; -леи, -льна; прил. Анор¬ мален; ненормален; неестествен. АНОФЕЛЕС, -а, м (зоол). Анофелес, Апо- pheles (маларичея комар). АНСАМБЛЕВЫЙ, прил. Ансамблов. АНСАМБЛЬ, -я, м. Ансамбъл; архитектур¬ ный ансамбль; ансамбль-памятник (спец) ме¬ мориален комплекс, архитектурен иди скулп¬ турен мемориал. АНТАГОНИЗМ, -а, м. без мн (книж). Ан¬ тагонизъм, непримиримо противоречие, край¬ но противопоставяне, противополагане; враж¬ да, враждебност; борба (на противополож¬ ности, на крайности). АНТАГОНИСТ, -а, м (книж). Антагонист, краен, непримирим противник. АНТАГОНИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (книж). Антагонистка, крайна, непримирима противница. АНТАГОНИСТИЧЕСКИЙ, прил (книж). Ан¬ тагонистичен, непримирим, крайно вражде¬ бен, рязко противопоставен; антагонистичес¬ кие противоречия капитализма антагонистич¬ ни противоречия на капитализма. АНТАНТА [глав. А], -ы, ж. без мн (полит). Антанта; СъглАшение. О Большая Антанта (ист) Антанта, Тройно съглашение (полити¬ чески съюз между Англия, Франция и цар¬ ска Русия през 1 световна война). Малая АнтАнта (ист) Малка антанта (политически съюз между Чехословакия, Румъния и Юго¬ славия през 1920—1921 г.). Антарктический, прил (геогр). Антарк- тичен; Антарктически; антарктический мате¬ рик антарктичен континент; антарктическая экспедиция. АНТЕННА [тэ], -ы, ж. 1. (радио) Антена. 2. без ед (зоол). Аитсии. пипала (на раци, насекоми и др.). АНТЕННЫЙ [тэ]. Прил от АнтСнна. Антс- иеи; антённое оборудование. АНТИАЛКОГОЛЬНЫЙ, прил. Противоал- кохолен; антиалкогольное средство противо- ал кохол но средство. АНТИБИОТИКИ, -ов; ед -ик, -ика; м (мед). Антибиотици. АНТИВОЕННЫЙ, прил. Аитивоснеи, Анти- милитаристичен; противовосиеи; могучий ан¬ тивоенный демократический фронт могъщ ан- тивоснеи демократичен фронт. АНТИГЕН, -а, м (мсД). Антиген. АНТИИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИЙ, прил. Аитииипериаеистичси; антиимпериалистичес¬ ки; противоимпeриаеистичеи; АНТИИСТОРИЧЕСКИЙ, прил (книж). Ан¬ тиисторически, противоречащ на принципите на истори8iаа; антиисторический подход к фактам. АНТЙК, -а, м (остар). Антика (старинен или рядък предмет), о Антик с гвоздикой или антик с мармеладом (прост. ирон) чудо рабо¬ та, прекрасно нсщо; да си оближеш пръстите; да (го) глътнеш. А сальце малороссийское — антик с гвоздикой (Мам.-Сиб.). Пък сланин- ката украинска — да си оближеш пръстите. АНТИКАТОД, -а, м (физ). Антикатод. АНТЙКВА, -ы, ж. без мн (печат). Антик¬ ва (вид печатарски шрифт). АНТИКВАР, -а и (остар) АНТИКВАРИЙ, -я, м. Антиквар (любител или търговец на цснни и старинни nрсдиети); АНТИКВАРИАТ, -а, м. Антиквариат; ан¬ тикварен магазин. АНТИКВАРНЫЙ, прил. 1. Антикварен; старинен. 2. АнтИкварски; антикварный ма¬ газин антикварски магазин. АНТИКОНСТИТУЦИОННЫЙ; -йен, -нна} прил. Противоконституционен. АНТИ КРИТИКА, -и, ж. без мн (ост-ар). Антикритика, критика на критиката, отго¬ вор на критиката. АНТИЛОПА, -ы, ж. Антилопа. АНТИМАРКСИСТСКИЙ, прил. Антимарк¬ систки, противомарксистки. АНТИМАТЕРИАЛИСТИЧЕСКИЙ, прил. Антиматсриал истинен;антиматериалистически. АНТИМИЛИТАРИЗМ, -а, м. без мн. Ан- тимиеитаризъи; АНТИМИЛИТАРИСТ, -а, м. Антимилита¬ рист. АНТИМОНИЙ, -я, м и (остар) АНТИМО¬ НИЯ 1, -и, ж. без мн (хим). Антимон (вж също сурьмА). АНТИМОНИЯ П, -и, ж: разводить анти¬ монию или антимонии (разг. фам. шег) дрън¬ кам глупости, приказвам >врсли-иекиnели; плещя, бръщолевя каквото ми дойдс. АНТИНАРОДНЫЙ; -ден, -дна; прил. Ан¬ тинароден, противонароден. АНТИНАУЧНЫЙ; -чей, -чна; прил. Анти¬ научен, ^нАучсн, противоречащ на науката. АНТИНОМИЯ, -и, ж (фил). Антиномин. противоречие (между две положения, приз¬ нати за еднакво правилни). АНТИОБЩЕСТВЕННЫЙ, прил. Противо¬ обществен. АНТИПАРАЛЛЁЛЬНЫЙ, прил (спец). Ак- типаралелен; антипараллёльные спины анти¬ пар алелни спинове. АНТИПАРТИЙНЫЙ, прил. Антипартиен. АНТИПАТИЧНЫЙ; -чей, -чна; прил. Ан¬ типатичен, несимпатичен, неприятен, проти¬ вен. АНТИПАТИЯ, -и, ж. Антипатия; деиряя зън. АНТИПИРИН, -А, м. без мн (апт). Анти¬ пирин. АНТИПОД, -а, м (книж). Антипод, проти¬ воположност; он совершённый её антипод той с
пълна нейна противоположност, неин кон¬ траст. • АНТИРЕЛИГИОЗНЫЙ, прил. Антирелиги¬ озен. АНТИСАНИТАРНЫЙ, прил. Антисанита¬ рен; противохигиенеи; АНТИСЕМИТ, -а, м. Антисемит. АНТИСЕМИТИЗМ, -а, м. без мн. Антисе¬ митизъм. АНТИСЕМИТЙЧЕСКИЙ, прил. Вж анти¬ семитский. АНТИСЕМЙТКА, -и; мн -и, -ток; ж. Ан¬ тисемитка. АНТИСЕМИТСКИЙ, прил. Антисемитски. АНТИСЕПТИК [сэ], -а, м■ (спец). Антисеп¬ тик, антисептично, обеззаразяващо средство. АНТИСЕПТИКА [сэ], ж (спец). Антисеп¬ тика (а. Обеззаразяване, б. Антисептик, анти¬ септично, обеззаразяващо средство). АНТИСЕПТИЧЕСКИЙ [сэ]. прил (спец). Ан¬ тисептичен; прстиво-аразеи. обеззаразяващ. АНТИСОВЕТСКИЙ, прил. Антисъветски, противосъветски, враждебен на СССР. АНТИСОВЕТЧИК, -а, м (презр). Против¬ ник на съветския строй, на СССР; противо- съветски агитатор; участник в противссъвет- ска пропаганда. АНТИСОВЕТЧИНА, -ы, ж (презр). Анти- съветска дсйност; пропаганда, дейност срещу ССС]Р;|рротивссъвстски клевети; антесъвстски, враждебни на СССР действия, изказвания, писания, АНТИСОВЕТЧИЦА, -ы, ж (п.резр). Про¬ тивница на съветския строй, на СССР; про- тивссъветска агитаторка; участничка в про- тивосъветска пропаганда. АНТИСТАТИК, -а, м (спец). Вещество срещу статическата сесктризация (на полимер, ни материали). АНТИТЕЗА, [тэ], -ы, ж (книж). 1. Анти¬ теза, противопоставяне, противополагане. 2. (фил) Антитезис. АНТИТЕЗИС [тэ], -а, м (фил).. Антитезис. АНТИТЕЛА, -тЕл; ед -Ело, -Ела; с (мед). Антитела, противотела, имунни вещества. АНТИТЕТИЧЕСКИЙ [тэ], прил. Антитети¬ чен; противоположен. АНТИТОКСИН, -а, м (спец). Антитоксин, противоотрова (образувана в организма под въздействие на дадена отрова). АНТИТОКСИЧЕСКИЙ, прил (мсД). Анти- токсичен, обеззаразяващ, противоотровен; ан¬ титоксическая сыворотка противоотровен се¬ рум. АНТИФАШИСТ, -а, м (полит). Антифа¬ шист. АНТИФАШИСТКА, -и; мн -и, -ток, ж (по¬ лит). Антифашистка. АНТИФАШИСТСКИЙ,. прил (полит). Ан¬ тифашистки. АНТЙФРЙЗ, -а, м (тех). Антифриз, сред¬ ство срещу замръзване на тсчно гориво. АНТИХРИСТ, -а, м. 1. (рел). Антихрист, противник на Христа. 2. (прост. остар. руг). Дявол. сатана, проклетник, негодник. Чтоб он поскользнулся на льду, антихрист прокля¬ тый (Гог.). Дано се подхлъзне • на леда, дяво¬ лът проклет. АНТРОПОЛОГИЯ 53 АНТИХУДОЖЕСТВЕННЫЙ; -стасн, -ствсн- на; прил. Антихудожествен, лишен от худо¬ жестве ноет, противоречащ на художествения вкус. АНТИЦИКЛОН, -а, м (метеор). Антицик¬ лон. АНТИЦИПАЦИЯ, -и, ж (книж). Антици¬ пация (а. ИзnрЕварванЕ. предваряне. б. Пре¬ дусещане (на събития), в. Преждевременност на събития, явления, г. Предварителна пред¬ става; предварително инеииЕ]; АНТИЦИПИРОВАТЬ, -рую, -руешь, се и несв. В (книж). [Да] антиципирам (а. Да изпреваря [изпреварвам!], да предваря [прсд- вариам]. б. Да предусетя [предусещам], да добия [добивам] предварително мнение, впе¬ чатление, да си създам [създавам си] предва¬ рителна представа). АНТИЧНОСТЬ, -и, ж. без мн. L Древ¬ ност, старинност. 2. (ист) Античност, класи¬ ческа древност. АНТЙЧ НЫЙ, прил. Античен, древен, ста¬ ринен; античное искусство, античное лицд хубаво (като на антична статуя) лице. АНТОЛОГИЧЕСКИЙ, прил (лит). Антоло¬ гичен, в духа на античната поезия; антоло¬ гические стихотворения Батюшкова антоло- гичните стихотворения на Батюшков. АНТОЛОГИЯ, -и, ж (лит). Антология; сборник. АНТОНИМ, -а, м (език). Антоним. АНТОНОВКА, -и, ж. Антоновка (сорт ябълки). АНТОНОВ ОГОНЬ, антднова огня, м (мед. остар). Вж огонь. АНТОНОВСКИЙ, прил, антоновское ябло¬ ко, вж антоновка. АНТРАКТ, -а, м. 1. Антракт; почивка, пау¬ за; длинные антракты дълги антракте. 2. (муз) Антракт (музикално произведеиие. из¬ пълнявано през време на антракт). АНТРАЦИТ, -а, м. без мн. Антрацит. АНТРАЦИТНЫЙ и АНТРАЦИТОВЫЙ, прил. 1. Антрацитен; антрацитный запах ан¬ трацитна миризма. 2. Антрацитов, за антра¬ цит; антрацитовые копи антрацитов а мина. АНТРАША, нескл. с (изк). Антраша (ба¬ летна фигура). АНТРЕКОТ, -а, м (готе). Антрекот (а. Междуребрена част от говеждо месо. б. Пър¬ жола; котлет). АНТРЕПРЕНЕР, -а, м (театр). Аитрепре- ньор, частен театрален предприемач; частен съдържател на театър. АНТРЕПРИЗА, -ы, ж. Антреприза (частно театрално и др. предприятие). АНТРЕСОЛИ, -ей; ед -блъ. -дли; ж. Антрс- сол (а. Менании. б. Галерия, в. Полуетаж над партера). . АНТРОПОЛОГ, -а, м. Антрополог. АНТРОПОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Антропо¬ логичен; антропологически. АНТРОПОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Антропо¬ логия.
54 АНТРОПОМЕТРИЧЕСКИЙ АНТРЭйЭ’ЛЕТРЙЧЕСКИЙ, прил. Антропо метричен; антропо метрически. АНТРОПОМЕТРИЯ, -и, ж. без мн. Антро- псиЕтрин (дял от антропологията). А НТРОПОМОРФЙЗМ, -а, м. без мн. Ан- троп омюрфпзъм! (а. Приписване човешки свой¬ ства па предмети и живстнр — форма на първ обитно мислене, б. Представяне на бо¬ жест во в човешки облик). АНТРОПОМОРФИЧЕСКИЙ, прил. Ангро- ПOИOPфПЧЕИ; Антроnоморфичсски; АНТРОПОМОРФНЫЙ, прил. ЧовЕKосбра- 8еи; антропоморфная обезьяна чсвeкосбразна маймуна. АНТРОПОСОФ, -а, м (книж). Антропософ (привърженик на антропософията). АНТРОПОСОФИЯ, -и, ж. без мн (книж). Антропософия (религиозно мистично учение, сродно на теософията). АНТРОПОФАГ, -а, м. Антропофаг; човеко¬ ядец, канибал. АЙТРОПОФ АГЙЯ, -и, ж. без мн. Антропо¬ фагия; човЕкондство, канибализъм. АНТУРАЖ, -а, м (книж). Антураж, окръ- жеинЕ; околна среда, окръжаваща обстановка. АНФАС, нареч. Анфас, (обърнат) с лице (за разлика от „в профил“). АНФИЛАДА, -ы, ж. Анфилада (а. Дълга редица от стаи, свързани с врати, б. воен Надлъжна стрелба по линията на неприятел¬ ски окоп). АНЧАР, -а, м (бот). Анчар, Antiaris toxi¬ caria (остенднйско дърво, съдържащо отровен сок). АЯЧдУС, -а, м (зоол). Хамсия, Engraulis encrasicholus. АНЧОУСНЫЙ, прил. Хамсисн; от хамсия; анчоусные консервы. АНШЁФ, -а, м: генерАл-аншеф (есен. ос- тар) генерал-аншеф (през врсме на Петър 1: генЕрае-феедиаршае или главнокомандуващ; през XVI11 в. — старши генералски чин). АНШЛАГ, -а, м. 1. (театр) Аншлаг, обя¬ ва (чс всички места са продадени); спектакль прошёл с аншлагом представлението мина при пълен успех, при пълен сбор. 2. (спец) Го¬ лямо заглавие; аншлаг навею полосу заглавие през цялата страница. АНЮТИН: анютины глАзки, без сд (бот) градинска теменуга, Viola tricoior. АОРИСТ, -а, м (грам). Аорист. АОРТА, -ы, ж (анат). Аорта. АПАНАЖ, -а, м. Цивилна листа. АПАРТАМЕНТ, -а, м. обикн. мн (остар). Покои, разкошна квартира. АПАРТЕЙД, -а и АПАРТХЕЙД, -а, м (по¬ лит). Апартейд, расова дискриминация. АПАТЙТ, -а, м (минер). Апатит. АПАТЙТОВЫЙ, прил (минер). Апатитов; апатитовая руда. АПАТЙЧЕСКИЙ, прил. Апатичен, изпъл¬ нен с апатия; апатическое состояние. АПАТИЧНЫЙ; -чен, -чна; прил. Апати¬ чен; безразличен, безучастен; пасивен, равно¬ душен; апатичный чсловёк. АПАТИЯ, -и, Ж. Апатия; равнодушие; без¬ различие, безучастие. АПАШ I, -а, м. Във Франце/; апаш, бан¬ дит, декласиран тип. АПАШ II, прил. нсскл: рубашка-апаш мъж¬ ка риза • с обърната яка. АПАшй, -ей; сд апаш III, -а, м. Апахи, Американско индианско племе. АПЕЛЛИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. 1. (право) [Да] Апелирам; [да] обжалвам (решение, присъда). 2. к Д (прен. книж). [Да] апелирам; да призова [призовавам], да сс отнеса [отнасям сс]; да отправя [отпра¬ вям] призив; да се обърна [обръщам сс] (към някого или нещо); я апеллирую к вашему чув¬ ству справедливости апелирам към чувството ве за справедливост. АПЕЛЛЯНТ и АПЕЛЛЯТОР, -а, м (пра¬ во). АпЕлатор. АПЕЛЛЯЦИОННЫЙ, прил (право). Апела¬ тивен; апелляционная жалоба апелативна жал¬ ба; апелляционный срок срок за обжалване и (остар) апслационен срок. АПЕЛЛЯЦИЯ, -и, ж (право). 1. Апелация; апелативна • жалба. 2. без мн Апелация, апели¬ ра нс, обжалване. АПЕЛЬСЙЯ, -а, м. Портокал. АПЕЛЬСИННЫЙ и АПЕЛЬСИНОВЫЙ, прил. Портокален, портокалов; апельсиновый сок; апельсиновый цвет. АПЕЛЬСИНЧИК, -а, м. умал. от апельсин. Порток ал чс. АпЙЛйНКА, -е; мн -е, -нок, ж (адм). Се¬ лищна система (в Литовска ССР). АПЛИКАЦИЯ, вж аппликАция. АПЛОДИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Д. Аплодирам!, ръкопляскам (някому). АПЛОДИСМЕНТЫ, -ов; сд -м!ент, -а; м. Аплодисменти, ръкоплясканея; буря аплодис¬ ментов буря от аплодисменти. АПЛбМВ, -а, м. бсз мн (книж). Апломб; самонадеяност; прекадена самоувереност; он всегда говорит с апломбом той говори винаги с апломб. АПОГЕЙ, -я, м. без мн. 1. (астр) Апогей. 2. (книж) Апогей, връх, висша степен, раз¬ цвет (на нсщо); връхна точка, кулминация, зенит; в апогСс славы на върха на славата. АПОДИКТИЧЕСКИЙ, прил (фил). Аподик- тичен; неоспорим; безусловен; очевиден; апо¬ диктическое суждение неоспоримо съждение. АПОКАЛИПСИС, -а, м. Апокалипсис (ед¬ на от книгите на Новия завет, съдържаща мистически пророчества за края на света). АПОКАЛИПСИЧЕСКИЙ, прил. Апокалип¬ тичен; апокалиптически; апокалипсическое чи¬ сло. АПОКРИФ, -а, м. 1. (спец) Апокриф. 2. (прсн) Съмнително, недостоверно, подправено съчинение или съобщение. АПОКРИФИЧЕСКИЙ и АПОКРИФИЧ¬ НЫЙ; -чсн, -чна; прил. 1. Апокрифичен. 2. (прен) Съмнителен; недостоверен (за съчине¬ ние, съобщение). АПОЛИТИЗМ, -а, м и АПОЛИТИЧНОСТЬ, -е, ж. бсз мн (книж). Аполитиз^м, Аполи- течност.
АП ОЛИТЙЧП'ЫЙ-;. -чей, -чна; прил. Апо¬ литичен. АПОЛОГ, -а, м (лит). Аполог (малък але¬ горичен разказ ез живота на животни); бас¬ ня. АПОЛОГЕТ, -а, м (книж). Апологет; за¬ щитник; възхвалител; поборник. АПОЛОГЕТИКА, -е, ж. бсз мн 1. (църк). Апологетика (богословска защита на християн¬ ството). 2. (прен). Неумерена възхвала. АПОЛОГИЯ, -е, ж (книж). Апология; за¬ щита; възхвала. АПОПЛЕКСИЧЕСКИЙ, прил (мсД). Апо¬ плектичен; апоплексическое сложСнис телосло¬ жение на човек от апоплектичен тип. АПОПЛЕКСИЯ, -е, ж. бсз мн (мсД). Апо¬ плексия, мозъчен удар. АПОПЛЕКТИЧЕСКИЙ, вж апоплекси¬ ческий. АПОРТ I, -а, м. без мн (сел-ст). Алексан¬ дър, апорт (сорт ябълки). АПОРТ II, межд. Апорт; донссе, дъй (за¬ повед за куче). АПОСТЕРйОрй [тэ], нареч ((филАпоосте- риоре, въз основа на опитни данни. АПОСТЕРИОРНЫЙ [тэ]; -рсн, -рна; прил {фил) Апостериорсн, основан върху опетъ, фактите; апостериорное сужДСнис. АПОСТОЛ, -а, м. кпоаол (а. църк Ученик на Христа, един от 12-тс. б. прсн. книж Про¬ поведник на дадена идЕн. ученее, в. църк Църковна служебна книга). АПОСТОЛЬСКИЙ, прил. Апостолски. АПОСТРОФ, -а, м (сзик). Апостроф, надре- дсн знак. АПОФЕОЗ, -а, м. Апотеоза (а. книж Про¬ слава, възвсличаваиЕ. възхвала, б. театр Тържествена заключителна част на пиеса, в. ист Обред на обожествив ане— в древна Гър¬ ция и Рим). АППАРАТ, -а, м. Апарат; устройство, уред, механизъм; система; телефонный аппарат; государственный аппарат държавен апарат; пищеварительный аппарат храносмилателна •система; научный аппарат научен ъпарат, си¬ стема от материали, пособия, източници, из¬ ползувани в научен труд. АППАРАТУРА, -ы, ж. бсз мн (техн). Апа¬ ратура; комплекс, система от апарати, инста¬ лации; уредба. АППАРАТЧИК I, -а, м. Работник, който управлява апарати, механизме. АППАРАТЧИК II, -А, м (разг). Служещ в апарата (на някое управление, напр. в ЦК). АППАРАТЧИЦА, -ы, ж. Работничка, коя¬ то управлява апарати, механизме. АППАРЕЛЬ, -е, ж. (сосн). Апарел (поле¬ гато скосяване за оръдия, танкове в окоп или ■съобщителен ход). АППЕНДИКС, -а, м. h (анат). Апендикс. 2. (тсхн). Късо черво (за пълнене и изпуска¬ ме на газ в летателен балон, цспелин). АППЕНДИЦИТ, -а, м (меД). Апандисит. АППЕРЦЕПТИВНЫЙ, прил (псих). Апер- АППЕРЦЕПЦИОННЫЙ, прил (псцх), Алерцспцирнен.. . . АПТЕКАРСКИЙ 55 АППЕРЦЕПЦИЯ, -и, ж (псих. книж)9 Аnерцеnцин; възприятие; възприеиаиЕ; АППЕРЦЕПЙРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. В (псих. книж). ЦДа] аперцепирам; дъ възприема [възприемам]; дъ усвоя [усвоявам]. АППЕТЙТ, -а, м. 1. без мн Апетит. 2. обикн. мн (прсн. ирон) Апетит; ненаситност; алчност; стремеж към заграбване, присвоява¬ не; желание да сс получи или да сс обсеби [нещо]; ненасытные аппетиты империалистов ненаситни посегателства на империалистите. О Перебить (Д) аппетит да разваля (няко¬ му) апетита. Приятного аппетита добър апе¬ тит! Да (ви) с сладко! Наздраве! АППЕТЙТЕЦ, -тца, м (ирон). Страшен апетит, ненаситност, лакомия. АППЕТИТНЫЙ; -тен, -тнъ; прил. 1. Апе¬ титен; примамлив; привлекателен; съблазни¬ телен; аппетитный кусЬчск лакомо парченце; аппетитная жСнщина привлекателна жена. 2. (спец) За ъпетет; аппетитные кСпли капки за апетит. АППЛИКАЦИЯ, -и, ж (спец). Апликация (създаване на зашити или залепени орнамен¬ те, • украшения). АППРЕТУРА, -ы, ж (тсх). Апретура (а. бсз мн Придаване нъ лъскавина нъ обработван плат или кожа. б. Лак за кожи). АППРЕТУРНЫЙ. Прил. от аппретура (тех); аппретурный цех. АпПрОШ, -а, м (псчат). Вж апрбш. АПРЕЛЬ, -я, м. Април. АПРЕЛЬСКИЙ, прил. Априлски. О Ап¬ рельские тЕзесы (Лёнинъ) Априлските тезисе (на Ленин). АПРИОРИ, нареч (фил). Априори, априор¬ но, предварително, прсди опетъ и практика¬ та; ёсли суДить априори ъко сс съде априор¬ но. АПРИОРИСТИЧЕСКИЙ и АПРИОРНЫЙ; -рен, -рна; прил (фил). Априорен, прсдш'с- ствуващ опита и практиката; априорное суж¬ дение априорно съждение. АПРОБАЦИЯ, -е, ж (книж). 1. Апроба¬ ция, официално утвърждаване, одобрение. 2. бсз мн Апробиръне, официално утвърждава¬ не, одобряване. АПРОБЙРОрАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. В (книж). [Да] аnробираи. официално да одобря [одобрявам], да • утвърдя • [утвържда¬ вам]. АПРОШ, -а, м (печат). Разстояние, интер¬ вал между думитс. АПРОШИ, -ей; сД апрош II, -а, м (восн. остар). Апроши (зигзагообразни дълбоки тран¬ шеи къто подстъп към атакувания фронт на укреnлениЕто]. АПСИДА, вж Абсида. АПТЕКА, -и, ж. Аптека, о Как в аптё- ке (разг. шег) • като с аптекарски везне (рретеглеио). абсолютно точно, идеално, мно¬ го точно. АПТЕКАРСКИЙ, прил. Аптекарски; ап¬ течен; аптёкарскис товары аптечни стоки»
56 АПТЕКАРША ’ АПТЕКАРША, -е, ж (прат). 1. Аптекар- «а, жена аптекар, 2. Женъ нъ ъптскар. АПТЕКАРЬ, -я, м. Аптекар. АПТЕЧКА, -е; мн -и, -чек, ж. Аптечка (домашна, походна и др.). АПТЕЧНЫЙ, прил. Аптечен; аптСчный склад. АПЧХЙ, мнжд. Подражание нъ кихането. АР, -а, м. Ар (мярка за повърхност — 100 кв. м). Ара , -ы, ж (зоол). Ара, Ага (вид папагал). АРАБ, -а, м. Вж арАбы. АРАБЕСК, -а, м и АРАБЕСКА, -и; мн -и, •сок, ж. 1. (спец) Арабеска, сложен орнамент в арабски стел. 2. без ед (книж). Сборник от мълки литературни или музикални проез- всденин; АРАБЙЗМ, -ъ, м (език). Арабизъм, езикова особеност (подобна на или заимствувана от арабски). АРАБЙСТ, -а, м (спец). Арабист, специа¬ лист по арабистика. АРАБЙСТИКА, -и, ж. бсз мн (спец). Ара¬ бистика, наука за езика, културата, история¬ та нъ арабите. арабка , -и; мн -н. -бок, ж. Арабка (сж арабы). АРАБСКИЙ, прил. Арабски о Арабские цйфры (за разлика от римските). арабы, -ов; ед арАб, -а; м. Арабе. арАва, вж орава. АРАВИТЯНЕ, -ян; сд арАвитянин, -а; м (остар). В ж арАбы. АРАВИТЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж (остар) 9Ж арАбка. АРАК, -а, м. бсз мн. Арак (ориенталско спиртно питие). АРАКЧЕЕВСКИЙ, прил. Аракчеевски, ре¬ акционно деспотичен, жестоко угнетяващ (сж. Аракчеевщина); аракчеевский режим. АРАКЧЕЕВЩИНА, -ы, ж. бсз мн (ист). Аракчеевски произвол (режем нъ неограни¬ чен реакционен деспотизъм и насилие — по името нъ граф Аракчеев, в началото • на X1X в. министър и фаворит нъ Александър 1 в РуCИH); ’ АРАЛИЕВЫЕ, -ых; сД Аралиевое, -ого; с (бот). Арълисви, Агaliae (бръшлян и др.). АРАЛИЯ, -и, ж (бот). Арзлкя, Aratia. АРАНЖИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. В (муз). [Да] аранжирам. АРАНЖИРОВКА, -е, ж. бсз мн. Р (муз). Аранжировка, аранжиране. АРАП I, -ъ, м (остар). Арапин, негър, тъмнокож (човек). АРАП II, -а, м (остар. прост). Мошеник; житрсц; лъжец, ментарджея; нехранимайко, шмскср, търче-лъже. о Бръть [еле сс взять] на арапъ В (прост) мятам, мамя (да мстна] (някого). Заправлять ели запускать, еле стро¬ ить арапа (прост) лъжа, мамя, меитссвАM. Будалкам (някого). АРАПКА, -и; мн -и, -пок, ж (остар). Аръпкъ, иегърка; тъмнокожа (жена). АРАПНЙК, -а, м. Дълъг къмшек (с къ¬ са дръжка). АРАХйС, -а, м (бот). Фъстък, фъстъци, Arachis. АРАХИСОВЫЙ, прил. Фъстъчен, фъстъков;, арахисовый торт фъстъчена торта. АРБ А, -ы, ж (обл). Араба; арбЗ (двукол¬ ка в Закавказието и Средна Азия; кола с че¬ тири колела — в южната европейска чъст на СССР). АРБАЛЁТ, -ъ, м (ист). Арбалет, самострел (старинно оръжие). АРБЙТР, -а, м (право). Арбитър; спортен съдия; посредник (при спор). АРБИТРАЖ, -а, • м (право). Арбитражу международный арбитражу биржевой арби¬ траже борсов арбитраж. АРБИТРАЖНЫЙ,. прил (право). Арбитра¬ жен; арбитражная комиссия. АРБУЗ, -а, м. Дяня, любеница. АРБУЗНЫЙ, прил. Динсн; арбузный цукат захаросана диня; арбузная корка динена ко¬ ра. АРГАМАК, -а, м (старин). Аргамак, ез¬ дите н кон източна порода. АРГЕНТЙНЕЦ, -нца, м. Вж аргентинцы^ АРГЕНТЙНКА, -и; мн -е, -нок; ж. Аржен- тинка. АРГЕНТИНСКИЙ, прил. Аржентински; ар¬ гентинское танго. АРГЕНТЙНЦЫ, -нцсв; сд -нсц, -нца; м. Аржентинци, жители на Аржентина. АРГО, нескл. с. Арго; жаргон; воровское аргЬ апашки жаргон. АРГОН, -ъ, м. без мн (хим). Аргон, Ап (елемент). АРГОТИЗМ, -а, м (сзик). Арготе8ъи. дума или израз от арго. АРГОТИЧЕСКИЙ и АРГОТИЧНЫЙ; -чен,. -чна; прил (език). Арготичен; жаргонен; ар¬ готическое выражёнис арготичен израз. АРГУМЕНТ, -а, м. 1. Аргумент; довод, ос¬ нование; доказателство. 2. мат Аргумент (не¬ зависима променлива величина). АРГУМЕНТАЦИЯ, -и, ж. без мн. 1. Аргу¬ ментация; аргументи, доводи, основания. 2. Аргументиране; привеждане нъ аргументе, до¬ воде, основания, доказателства; мотивиране, обосиовавАне. АРГУМЕНТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и несв. В (книж). (Да] АргУмснтирАм, дъ обо . снова (обосновавам], [да] мотивирам, дъ до¬ кажа [дока8ваи]. [дъ] документирам с факте, доказателства, да преведа [привеждам] аргу¬ менти, доводи, мотиви, основания. АРГУС, -а, м. 1. [глав. А] (мит). Аргусу (прсн) будсн, Бдетслсн страж; цербер. 2. (зоол). Аргус, Argus giganteus (птица от сем. на фазаните). АРЕАЛ, -а, м (спец. книж). Ареал, зона, област; район нъ съществуваие, разпростране¬ ние; сфера нъ • действие. АРЕД, -а, м (остар и прост). Стар, зъл* скъперник. АРЕДОВ, прил: жить Аредовы веки (прост.. остар) живея много дълго, прекарвам много дълъг живот. АРЁНА, -ы, ж. Арена; арёна цирка цирк-
АРЛЕКЙН 57 ва арена; главная арёна деятельности (прен) основно поле на дейност. Лермонтов снова вышел на срёну литературы (Бел.). Лсрио-тов отново излезе на литературната арена. АРЕНДА, -ы, ж. Аренда; насм. О Взять (нссв брать) в арЕнду да насмъ [наемам], дъ взема [взсмам] под наем, под аренда. Сдать (нссв сдавАть) в арЕнду дъ дъм под наем, под аренда. АРЕНДАТОР, -а, м. Арендатор; наемател. АРЕНДАТОРСКИЙ, прил. Арендаторски; нАЕмАтЕлс^!. АРЕНДАТОРША, -и, ж (разг). Арсндатор- ка; наемателка. АРЕНДНЫЙ, прил. Аренден; арендный до- говДр договор за иаси; АРЕНДОВАТЬ, -дую, -д^ешь, св и нссв. В. Да взсма [вземъм] под аренда, под наем; да насмъ [нАЕиаи]; АРЕОМЕТР, -а, м (спец). Ареометър (урсд за измерване относителното тегло нъ течно¬ сти или наситеността на разтвори). АРЕОПАГ, -а, м (ист., ссга ирон). Арео¬ паг, съд, съдилище, събрание (по названието на върховния съд в древна Атина); учёный арсопаг научен ареопаг, виеше събрание на учените (за някакви решеиен). АРЕСТ, -а, м (право). 1. Р Арест; задържа¬ не; вземане под стража; подвёргнуть В аре¬ сту или взять В под арёст № сс задържи, дъ сс арестува, дъ сс взсмс под Арест; домаш¬ ний арЪст. 2. на В Запор, възбрана, секве¬ стър ;|н ало жил и арёст на товары сложиха сто¬ ките под възбрана. АРЕСТАНТ, -а, м (остар). Арестант, ъре- стува-инт, задържаният; затворник. АРЕСТАНТКА, -и; мн -и, -ток; ж (остар). Арестантка, арестуваната, задържаната; зат¬ ворничка. АРЕСТАНТСКИЙ, прил (остар). J. Аре¬ стантски, затворнически; арестантский ха- лйт арестантска дреха, затворнически халат. 2, арестантская, -ой, ж. Арестаитска. затвор¬ ническа килия, о Арестантские роты (дорсв) Арестантски, дисциплинарни роте. АРЁСТНЫЙ, прил (оста^). Арестантски; •атвор—чсски. о Арестный дом (остар) зат¬ вор, сграда за държане, престой на Аресту¬ вани, затворници. АРЕСТОВАТЬ, -т^ю, -туешь, св и нссв. В. (право). 1. [Да] Арестувам, дъ задържа [за¬ държам]. 2. Да наложа [налагам] запор, выбрана, [дъ] секвестерам || нссв също аре¬ стовывать. АРЕСТОВЫВАТЬ, -ъю, -аешь, несв. В (пра¬ во). 1. Арестувам, задържам. 2. Налагам за¬ пор, възбрана; секвестирам. заnсрираи || св арестовать. АРЖАНЕЦ, -нца, м (бот). Тимотейка, Phle- ит (житно рАстеиее]. АРЗИС, -а, м (муз). Слабо тактово времс. АРИАДНИН: ариАднина нить, вж нить. АРИЕРгАРД, вж арьергард. АРЙЕЦ, -ййца, м. Вж арийцы. АРЙЙКА, -и; мн -и, -йек; ж. Арийка, вж арййцы. АРИЙСКИЙ, прил. Арийски; и-доe■fiропe"^- скя. АРЙЙЦЫ, -цев; еД арйсц, -ййца; м. Арий¬ це; индоевропейца. АРИОЗО, нескл. с (муз). Ариозо, малка ария или част от ария. АРИСТОКРАТ, -а, м. Аристократ; благород' ник. АРИСТОКРАТЙЗМ, -а, м. без мн. Аристо- кратизъм, външна изисканост, изискано по¬ ведение (на аристократи в буржоазно об¬ щество) . АРИСТОКРАТИЧЕСКИЙ, прил. Аристокра¬ тически; аристократичен; благороднишки; из¬ искан; (като) нъ аристократ; аристократиче¬ ское общество. АРИСТОКРАТИЧНЫЙ, прил. Аристокра¬ тичен, благородните; изискан (както с при¬ ето всред аристократи); аристократичные ма¬ неры изискани маниери (като на аристо¬ крат). АРИСТОКРАТИЯ, -е, ж. Аристокрация; (прен) привилегирована класа; финансовая аристократия класа на едрите финансисте, финансови магнати. аристократка, -и; мн -и, -ток; ж. Ари¬ стократка; беагсрод-ичка; АРИТМИЧЕСКИЙ и АРИТМИЧНЫЙ ; -чен. -чна; прил (книж). Аретмечен; аритмически; неритмичен. АРЙТМЙЯ, -е, ж (мсД). Аритмия, нару¬ шен сърдсчсн ритъм. АРИФМЕТИКА, -и, ж. бсз мн. 1. Аритме¬ тика. 2. (прен. разг) Сметка, равносметка, резултат; печальная арифметика получается лоша равносметка сс получава. АРИФМЕТИЧЕСКИЙ, прил. Аритметичен; аретметечески; арифметическая прогрёссия.. О Среднее арифметйческое (мат) средно арит¬ метично число. АРИФМОГРАФ, -ъ, м (спец). Аритмограф; сметачна машина. АРИФМОМЕТР, -ъ, м (спец). Сметачна ма¬ шина (за 4-тс аритметични действия). Ария, -и, ж. Ария. АРКА, -и; мн -и. арок; ж. Арка; триум¬ фальная арка. АРКАДА, -ы, ж (архит). Аркада (ред ар¬ ке, сводове, крепене върху колони). АРКАДИЯ [глав. А], -е, ж. бсз мн (остар- пост, сега ирон). Аркадия (страна на безгри¬ жие, едиличсн живот); счастливая Аркадия» аРкАДСКИЙ, прил; аркАдский пастушок (ирон) аркадейско пастирче; ъркадскъя па¬ стушка (ирон) аркадийска пастирка. АРКАН, -а, м. Ласо, примка. АРКАНИТЬ, -ню, -нишь, нссв. В. Хващам, ловя (някого) с ласо; впримчвам || св заарка¬ нить. АРКЁБУС, -ъ, м (воен. остар): • АркеБус (старинна фитилна пушка). АРКТИЧЕСКИЙ, прил. Арктичен, аркти¬ чески; арктические нар оды. арктический кли¬ мат. АРЛЕКЙН, -а, м. 1. (театр) Арлекин (действуващо лице от италианската народна комедия). 2. (прен) Комедиант, палячо, шут-
58 АРЛЕКИНАДА АРЛЕКИНАДА, -ы, ж. 1. (театр) Арлеки¬ нада (комедия с арлекин в главната роея]; 2. (книж) Комедия, пал^овщпиа. АРМАДА, -ы, ж (вис). Армада (голяма ..военнА флота, големи военни силе). АРМАТУРА, -ы, ж. L (тех) Армировка; железобетонная арматура стомансисбЕтсннА -армировка; жёсткая арматура корава, твър¬ да армировка; рабочая арматура носсща ар¬ мировка. 2. (тех) Арматура; арматура кот¬ ла арматура на парен котел. 3. (ел) Армату¬ ра (ъ. Монтажни електроматериали, б. Пло¬ ча на електрически ко-де-затор); 4. (архит) 'Орнамент, Украса (във вид на оръжие). 5. (сстар) Въоръжение. 6. без мн (тсх) Арми¬ ране; снабдяване с арматура; арматура бе¬ тона армшране на Бетона. АРМАТУРЩИК, -а, м. Арматурест. АРМЕЕЦ, -ёйца, м. 1. Воеи-осеужещ; 2. {остар) Армеец (военнослужещ в армията, за разлика от гвардеец). АРМЕЙСКИЙ, прил. 1. Армейски; армей¬ ский корпус; армейский офицер. 2. (остар) Ар¬ мейски (за разлика от гвардейски). 3. (прен) Казармен, груб. АРМЁЙЩЙНА,-ы, ж. бсз мн. (остар. прснсбр^ Армейщина, армейце (груби, недо¬ дялани). АРМИРОВАТЬ, -рую, -русшь, ннсв. В (тсх). Армирам. АРМИРОВКА, -и, ж. бсз мн (тех). 1. Армировка. 2. Арматура. 3. Армиране. АРМИЯ, -и, ж. Армия; Советская Армия; {прен) множество; тълпа; армия безработных Армия от Безработни. О Действующая Армия (восн.) действуваща армия. Армия спасения (спец) Армия на сnасе-еето (религиозна бла¬ готворителна организация в Англия и др.). АРМЙЖНЫЙ, прил. Вж армячный. АРМЯК, -А, м (остср). Армяк (дългопола шаячена зимна сслска дреха в стара Русия). АРМЯНЕ, -ян; сд армя-И-, -а; м. Армеице; АРМЯНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Ар^^нкъ. АРМЯНСКИЙ, прил. Арменски. АРМЯНИНА, -ы, ж. бсз мн (обл. текст)- Ария-ина, шаяк от камилска вълна за „ар¬ мяне“. АРМЯЧНЫЙ. Прил. от Армяк (остар); армячное сукно плат за армяци (вж армянина). АРНАУТКА, -е, ж. бсз мн (сел-ст). Ар- наутка (сорт пролетна твърда пшснеца). Арника, -и, ж. без мн (бот). Арника, Arnica montana (растение от ссм. Сложно- цвстли). АРОМАТ, -а, м. Аромат, благоухание. АРОМАТЙЧ ЕС К И Й, А РОМАТЙ Ч Н Ы Й; -чсн, -чна; и АРОМАТНЫЙ; -тсн, -тна; прил. Ароматичен; ароматен; дъхав; благсуханен; О Ароматические соединения (хим) аромат¬ ни съединения. АРОННИК, -а, м (бот). Змиярник, Arum. Арочный, прил (архит). С арки, • на ар¬ ке; сводест; сводов; йрочный мост сводов мост, дъгов мост; Срочная фёрма сводова ферма. АРПЕДЖИО, нареч и ннскл. с (муз). Ар¬ педжио. АРСЕНАЛ, -а, м. Арсенал; артиллерийский арсенал артилерийски арсенал (работилница за арт. оръжие); морской арсенал морски ар¬ сенал (склад за оръжие); в его распоряжении был цёлый арсенал Доказательств (прсн) той емашс нъ ра8nоложе-ис цял Арсенал, мно¬ жество доказателства. АРТ. . . (воен). Арт. . . (първа част на сложни думи със значение „артилерийски“: артснабжёние, артДивизион). АРТАЧИТЬСЯ, -чусь, -чишься, нссв (разг). Опирам се, упорствувам, инатя сс; назлъндис- вам се. Старый КовСль нс спорил и не арта¬ чился. как Тит: иттй. так иттй (Мам.- ^6.). Старият Ковал нс спореше и нс сс опъваше като Тит — като стс рекли да вър- вем. да вървим. АРТЁЛЬ, -и, ж. 1. Артсл, задруга; колек¬ тив; работна дружина, чёта; сдружение; тру¬ довая артёль трудов ъртел; артСль инеали-^ дов инвалидна кооперация; сельскохозяйствен" ная артёль селскостопански артсл (колхоз)' 2. (прост. прен) Тайфа; група, тълпа; мы всегда хоДим иЪгой артелью нес винаги хо¬ дим на голяма група. АРТЁЛЬНЫЙ, прил. 1. Артелей; коопе¬ ративе-; артСльный устав устав нъ артсла. 2. Задружен, общ съвисстеи; колективе-;• ар- тёльная работа задружна работа. 3. (прост. прен) Общителен; енергичен; э по артёльный пСрень той с общителен момък, отворено момчс. АРТЁЛЬЩЙК, -а, м (остар). 1. Участник в ъртел, задруга, член нъ артсл, задруга, кооперация. 2. Носач (на гара). АРТЕЛЬЩИЦА, -ы, ж (остар). Участнич¬ ка в артсл, задруга, членка нъ артсл, за¬ друга, кооперация. АРТЕРИАЛЬНЫЙ, прил (анат). Артериа¬ лен, артерией; артериальная кровь артериал¬ на кръв; артериальное Давлёнис артериално налягане. АРТЕРИОСКЛЕРОЗ, -а, м (меД). Артерио¬ склероза. АРтЁРИЯ, -и, ж (анат). Артерия. АРТЙКЛЬ, -я, м (сзик). ЧеЕ-, прииисн-А частица за определеност (в редица е8ици]; АРТИКУЛ 1, -а, м (спец). 1. Тип или род продукция, стока. 2. Цифровото му или бук¬ вено обоз-ачеиес; АРТИКУЛ II, -а; роД. мн -ул и -улов; м (офиц. ост^^). Член, параграф (в • закон, устав, договор). О Воинский артикул или воинские артикулы (ист) Воински артикул (първият воен -с-нака8ателе- и всеи-о-nроце- суалсн кодекс). АРТИКУЛ, -а, м (остар. воен). Хватка (с пушка), о Выкидывать артикулы (разг. ос¬ тар) правя фокуси, номера; пущам шеги. Артикулировать, -рую, -руешь, нссв. в (сзик). УчеЕ-яваи. артикулирам; произнасям (звук). АРТИКУЛЯЦИЯ, -е, ж (език). Учлс-е-ие. артикуляция; учеЕннванЕ; произнасяне. АРТИЛЛЕРИЙСКИЙ, прил (воен). Арти¬ лерийски.
АРТЙЛЛЕРЙСТ, -а, м (вонн),. Артилерист. АРТИЛЛЕРИЯ, -и, ж (воен). Артилерия; дальнобойная артиллерия далекобойна арти¬ лерия; лёгкая артиллёрия лека артилерия; профессор артиллёрии професор по артиле¬ рия. О Тяжёлая артиллёрия (прсн. разг) теж¬ ка артилерия (а. Тежък, тромав, мъчно под¬ вижен човек, Б. Най-тсжкитс, нaй-сepиоз-и- тс доводи, аргументи, средства). АРТЙСТ, -а, м. I. Артист; актьор. 2. (разг). Голям майстор, виртуоз; артист ссонгд Дела виртуоз в работата си. АРТИСТЙЗМ, -а, м. бсз мн (книж). 1. Ар- тистезъм, художествена дарба, -адарс-ост. 2. Голямо майсторство, финес, виртуоз ноет, ар¬ тистичност. АРТИСТИЧЕСКИЙ, прил. 1. Артистичен (присъщ) на артист; ^apa^epe^ типичен) за артист; артистическое Дарование дарба на ар¬ тист; артистические склонности артистични наклонносте. 2. (прен). Майсторски, фен, изи¬ скан, виртуозен; виДнС артистическая работа личи сн май сторска, сръчно И8PИрa-a работа, че е -aпсaззяо с умение, майсторски. АРТЙСГКА, -и; мн -и, -ток; ж. Артистка; актриса. АРГИ'ЮК, -а, м (бот). Ангииap(ия), Cy- nara scolymus (дeлнкaтeсe- зeеeнчук]. АРТПОДГОТОВКА, -и; мн -и, -вок; ж (воeи); артиллерийская подготбзка артподго¬ товка, артилерийска подготовка. АРТРИТ, -а, м (мед). Артрит. АРТРЙТИК, -а, м (мед. разг). Артритик, €олен от автрнт. АРТШКОЛА, -ы, ж (восн).- артиллерийская школа артилерийско училище, артилерийска школ а. АРФА, -ы, ж (муз). Арфа, о Эоловая Арфа еолова арфа. АРАЙСТ, -а, м (муз). Арфист, свирач на арфа. АРФИСТКА, -и; мн -е, -ток; ж (муз). Ар¬ фистка, свирачка нъ арфа. АРХАИЗАЦИЯ, -и, ж. без мн (книж). Пре¬ даване нъ архаичност, на старинен вид или звучене. АРХАИЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св н несв. В (книж). Да направя [правя] (нещо) дъ изглежда или да звучи по-стapинио. по-арха- ично; да придам [придаваем] (на нещо) по- архаичен, nо-стapе-eн вид или звучене. АРХАИЗМ, -а, м. Архаизъм (а. език Оста¬ вяла, излязла от употреба дума. б. Отживе¬ лица). Архаический и архаичный; -чен, -чна; прил (книж). Архаичен; архайческис обо¬ роты речи архаични изрази. АРХАЛУК, -а, м (остар): Архалук (азнат- ежа горна къса мъжка дреха). АРХАНГЕЛ, -а, м. 1. (рел). Архангел. • 2. (остар. прост. ирон). Фанте, стражар, жан¬ дарм, полицай. АРХАР, -а, м (зоол). Див •планински ко¬ зел, Quis аттоп. АРХАРОВЕЦ, -вца, м (прост, грубо). Ху¬ лиган; луда глава; вaгaбо-ти-. побойник, драка; главорез. АРХЕОГРАФ, -а, м (науч). Археограф. АРЫЧНЫЙ 59 АРХЕОГРАФИЯ, -и, ж. бсз мн (науч). Ар¬ хеография. АРХЕОЛОГ, -а, м. Археолог. АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ, прил. Археологи¬ чески; археологичен; apхeслсжки; археологи¬ ческая Дрёвность археологична старина; архео¬ логические исследования apхeслсжки изследва- нея; АРХЕОЛОГИЯ, -и, ж. без мн. Археология. АРХИ. . . Архи. . . , свръх. . . (пристав¬ ка. означаваща висша степен на нсщо: архи¬ миллионер, архиплут). АРХИВ, -а, м. Архив, архива; государст¬ венный архив държавен архив; спрСвку полу¬ чите в архиве справка ще ви дадат в архива¬ та. О Сдать в архив В (прен. разг) да пратя в архивата, да призная за негоден, да обрека на забрава (-нксго]; Этого писателя давно по¬ ра сдать в архив този писател е отдавна за архивата. АРХИВАРИУС, -а, м. Архивар, служител в архива. АРХИВЙСТ, -а, м. Архивист, специалист по архивистика. АРХ И В ЙСТЙ КА, -и, ж. бсз мн. Архивисти- ка, сna-вa-e, систeмaти8иpА-e и описване нъ архивнц материале. АРХИВНЫЙ, прил. Архивен; архивные ма- rсериалдl:. АРХИЕПИСКОП, -а, м. Архиепископ. АРХИЕРЕЙ, -я, м. Архиерей; владика. АРХИМАНДРИТ, -а, м. Архимандрит. АРХИПЕЛАГ, -а, м (геогр). Архипелаг. АРХИПЛУТ, -а, м (разг). Свръхмошеник, арх имо шеиик; пръв мошеник; мошеник над мошениците; голям шмекер АРХИТЕКТОНИКА, -и, ‘ж. бсз мн. Архи¬ тектоника (ъ. архит Композиция, хармонично съчетание нъ частите, Б. гсол Строеж на зeи- ната кора. в. Дял от геологията, който се занимава със строежа на земната кора). АРХИТЕКТОР, -ъ, м. Архитект. АРХИТЕКТОРСКЙЙ, прил. Архетектски. АРХИТЕКТУРА, -ы, ж. Архитектура. АРХИТЕКТУРНЫЙ, прил. Архитектурен; архитектурный стиль; архитектурные заня¬ тия зa-яшин по архитектура. АРХИТРАВ, -а, м (архит). Архитрав (гре¬ да върху колоните — в антична постройка). АРШЙН, -а, м. Аршин (руска мярка за дължина = 0,711 м). о МЕрить на свой ар¬ шин В (прсн) мюря със свой аршин; съдя по себе сн, от свое гледище, едностранчиво. Си- дёть, стоять словно аршин проглотил (разг) седя, стоя сякаш съм глътнал бастун, из¬ правен, • изпънат. АРШЙН Я ИК, -а, м (остар. презр). Търго¬ вец; тъпгаш. АРШЙННЫЙ. Прил.. от аршин. 1. Дълъг I аршин. 2. (разг) Страшно дълъг, много го¬ лям. АРЫК, -а, м. Напоителен канал, вада в Средна Азия. АРЫЧНЫЙ. Прил. от арык. Арычная содй вода от напоителна вада.
60 АРЬЕРГАРД АРЬЕРГАРД, -а, м (воен). Ариергард. АРЬЕРГАРДНЫЙ, прил (воен). Ареергар- дeи. АС, -а, м. 1. Ас, бележит всe-eи. Боeи ле- шeи; 2. (прен). Голям майстор. АСБЕСТ, -а, м (минер). Азбест. АСБЕСТОВЫЙ, прил (минер). Азбестов. АСЕПТИКА [сэ] -и, ж. бсз мн (мед). Асеп¬ тика, обеззаразяване (пре операции, лекуване иа рани). АСЕПТЙЧЕСКИЙ [сэ],прил (меД). Асепти¬ чен, антисептичен, обеззаразяващ; асепти¬ ческая повязка антисептична превръзка. АСЁССОР, -а, м (остар). Асесор, заседател О Коллежский асессор (остар) колежке асе- сор (граждански чен от 8-н клас в стара Русия). АСИММЕТРИЧЕСКИЙ и АСИММЕТРИЧНЫ -чен, -чнъ; прил (спсц). Асиметричен, неси¬ метричен, с нарушена симетрия. АСИММЕТРИЯ, -н, ж (спец). Асиметрия, веси мeшpичиост, нарушение на симетрията. АСКАРЙДА, -ы, ж (зоол). Аскарида, Asca- ris (кръгъл паразитен червей). АСКЕТ, -а, м (книж). Аскет (ъ. рсл Отшел¬ ник, псстиик. пУстинник, Б. прен Човек със суров, крайно въздържан начин нъ живот). АСКЕТЙЗМ, -а, м. без мн (книж). Аскети¬ зъм, аскетичен живот (а. рел. Отшелничест¬ во, постиичeсшво. Б. прсн. Суров начин на живот, крайно въздържание). АСКЕТИЧЕСКИЙ н АСКЕТЙЧНЫЙ? -чeи. •чна; прил (книж). Аскетичен; аскетически (а. рел Отшелнически, постнически, Б. Край¬ но умepeи, въздържан, суров). АСКО'РБЙНОВ ЫЙ, прил; аскорбиновая ки¬ слотА (хим). Аскорбинова киселина. АСПЕКТ, -а, м (книж). Аспект; гледище, възглед, гледна точка; план, насока, стано¬ вище. АСПИД I, -а, м. 1. (зоол) Аспид^), отров¬ на змия от сем. Elapidae. 2. (прен. прост). Злсбe-, зъл човек, проклет, люта, злобна змия (за човек). АСПЙД II, -а, м. бсз мн (минер). Аспед, вид шисти. АСПИДНЫЙ, прил. I. Аспеден; декадная доска (остар) ученическа плоча (за писАиe с калем). 2. (прен) Черен, сивочepeи (като Аспид II). о Аспидный слАнец (минер) вж Аспид Н. АСПИРАНТ, -а, м. Аспирант. АСПИРАНТКА, -е; мн -и, -ток, ж. Аспи¬ рантка. АСПИРАНТСКИЙ, прил. Аспирантски, АСПИРАНТУРА, -ы, ж. 1. Аспирантура; заочная аспирантура задочна аспирантура. 2. събир Аспиранти; присутствовала вся ас¬ пирантура присъствуваха всечки аспиранте. АСПИРАТОР, -а, м (спсц). Аспиратор (уред за взeмa-e пробе на въздУх за анализ), АСПЙРЙН, -а, м (акт). Аспирин. АСПР, нескл. ж (фин). Автоматизирана си¬ стема за планови разчетн. АСС, -а, м. вж ас. АССАМБЛЕЯ, -и, ж. 1. (офиц). Асамблея,, общо събрание. 2. (истор) Асамблея, бал. вeчepи-кa. голямо вечерно увеселение (прк Петър I в Русия) О Генеральная ассамблея ООН Общо събрание на ООН. АССЕНйЗАтОр, -а, м (спец). Асeнизa^■сp; работник по асеиизацията. АССЕНИЗАЦИОННЫЙ, прил (спец). Асе- -и8aцис-eн, (служещ) за асенизация; ассени¬ зационные машИны. Ассенизация, -и, ж (спец). Асениза- ция. aсeнизиpaнe. санитарно почистване нз клозети, псиеИие яме. АССЕССОР, -а, м. вж асессор. АССИГНАЦИЯ, -н, ж ( ис^тор ). Аснг нация г бa-к-отА (в Русия от X111 и X1X в.). АССИГНОВАНИЕ, -я, с. 1. без мн Финан¬ сиране, кредитиране; отпускане на средства. 2. Кредит, бюджeт■ие средства; ассигнования на сёльскос хозяйство кредите за селското сто¬ панство. АССИГНОВАТЬ, -иую, -нуешь, св и нссв. В (фин). Да отпусна [отпускам], дъ отделя [от¬ делям] парични средства, [дъ] финансирам, [да] кредитирам || нссв. също и Ассигновы~ вать. АССИГНОВКА, -н; мн -н, -вок, ж (фин). 1. без мн. Р. (Д) на В или для Р. Фи-aнсн- 33^, кредитиране, отделяне на финанси, от¬ деляне на парични средства. 2. на В Кре¬ дитно писмо, документ за отпускане на фи- иaиссви средства, разпореждане за отделяне- нъ парични суме. АССИГНОВЫВАТЬ, -аю, -аешь, нссв. В (фин). Отпускам, отделям парични средства, финансирам, кредитирам || св ассигновать. АССИМИЛИРОВАТЬ, •рую, -руешь, св и- нссв. В. [Да] асимилирам (а. биол Да усвоя [усвоявам], дъ смеля [смилам] (хранителни? вещества), Б. стн Да претопя [пpeтoпнвaи]); АССИМИЛИРОВАТЬСЯ, •руюсь, -руешься, св и несв. Да се уподобя [уподобявам се], да стана [ставам] подобен (на нещо, нъ някой).. АССИМИЛЯТИВНЫЙ, прил (спсц). Асими¬ лиращ, водещ към асимилиране. Ассимилятор, -а, м (спец. неоДобр). Асимилатор, привърженик на aсиаIИЛАTсpcко въздействие (върху някой народ). АССИМИЛЯЦИОННЫЙ, прил (спец). Аси- мееaцеснeн, (на или за) асимилация; асси¬ миляционные процессы процеси нъ асимили¬ рано. АСС-ИМИЛЯЦЙЯ, -е, ж (спец). Асимила¬ ция (а. без мн. биол асимилиране, поглъща¬ не, усвояване; ассимиляция азота растения¬ ми усвояване нъ азот от paстe-еяшa, Б. ет); без мн Асимилиране, претопяване [на едн» народ от Друг], в. език Уподобя в а не; ассими¬ ляция согласных по звонкости уподобяване на. съгласни по звучност). АССИРЙЕЦ, -ййца, м. Вж ассирийцы. АССИРЙЙКА, -и ; мн -и, -йек; ж. Аси- рийка (вж ассирййцы). АССИРИЙСКИЙ, прил. 1. (ист) Асирий- ски, Асеро-вавилонске. 2. също (остар) АЙ¬ СОРСКИЙ. Асирийски; айсорски. АССИРЙЙЦЫ, -цев; сд -йец, -ййца; м. L
също АССИРЙЯНЕ, -йян; сд -Ин-ии, -Hнии- на; м (ист). Асерейци (население нъ Аси- рия), 2. също (остар) АЙСОРЫ, -ов; сд -др, -дра;•м. Асерийце; айсоре (малка семетскъ народност в Турция, Иран и СССР). АССИСТЕНТ, -а, м. Асистент. АССИСТЕНТКА, -и; мн -е, -ток; ж. Аси¬ стенте А. АССИСТЕНТСКИЙ, прил. Асисшeншски; АССИСТЙРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. Д. Аснарам, съм асистент, изпълнявам! задъл- жe-иншa нъ асистент. АССОНАНС, -ъ, м (книж). Асонаяс, съзву¬ чие. АССОРТИ, ннскл. с. Спзитално подбрана, съставена смес; шоколадное ассорти кутия разнообразно подбрани шоколадови бонбонн; АССОРТИМЕНТ, -а, м. Асортимент, под¬ бор от различни видове; богатый асссртимёнт товаров богат асортимент стоки. АССОЦИАЦИЯ, -и, ж. Р Асоциация спец. а. Сдpужeиеe; съюз; обeдеиeиеe; органи¬ зация; ассоциация научных работников съюз на научните работници, б. спсц Група, съчeшъинe, съeдниeнеe; ассоциация растёний растителна асоциация; ассоциация молекул ■асоциация нъ молекуле, в. (псих). Психо¬ логически обосиовъиъ връзка, ошиошeииe; по ассоциации; ассоциация по сходству асоциа¬ ция по прилика). АСТЕНИЧЕСКИЙ (тз), прил (мсД). Асте- яйчен; астенический тип. АСТЕНЙЯ (тэ), -н, ж. без мн (мсД). Асте- иин, 'телесна слабост; отпадналост; безсилие «а организма. АСТЕРОИД, -а, м (астр). Астероид. АСТИГМАТИЗМ, -а, м. бсз мн (меД). Ас- тига1aти8ъи. АСТМА, -ы, ж (мед). Астма; задух; сердеч¬ ная астма; бронхиальная йстма. АСТМАТИК, -а, м (меД. разг). Астматик, Болен от астма, задух. АСТМАТИЧЕСКИЙ, прил (мед). Астмати¬ чен; астматическое Дыхание астматично ди- шА-e; АСТМАТЙЧКА, •н; мн -и, -чек; ж (мсд. разг). Астматичка, бсл-a от астма. Астра, -ы, ж (бот). Димитровче, звe8дeе. астра, Aster. АСТРАЛЬНЫЙ, прил (книж). АстpАлeн. звезден; астральный мир светът нъ звездите; астральные культы дрёвнсго мИра астрал ни култове нъ дpeвиншe народе. АСТРАХАНКА, -и; мн -и, -нок; ж (спец). Астраханка (а. Сорт сел да. б. Сорт селскосто¬ панска продукция пъпеши, ябълки и др.), АСТРОГРАФ, -а, м (спсц). Астрограф, уред за фотографиране на иeбeсиешe тела. АСТРОЛОГ, -а м (ист). Астролог; звездо- гадател; 8вe8ДобpоeЦ; АСТРОЛОГИЯ, -н, ж. бсз мн (ист). Астро¬ логия (учение за звезди и 8вe8дсгaдae-e); АСТРОЛЯБИЯ, -и, ж. (спсц). Астролъбия .<ъглoмepeн уред до началото на XVI11 в.). АСТРОНАВТ, -а, м (спсц). Астронавт (а. Специалист по астронавтика, б. Космонавт). АСТРОНАВТИКА, -е, ж (спец). Астронав¬ тика, космонавтика. АТЕЛЬЕ 61 АСТРОНОМ, -а, м (спец). Астроном. АСТРОНОМИЧЕСКИЙ, прил (спец). Астро- иомичeи. астрономически; астрономические на¬ блюдения^; астрономИчсскин числа (прсн) ъстро- номечeске. огромни числа. АСТРОНОМЙЯ, -и, ас. бсз мн (науч). Астро¬ номия. АСТРОФИЗИКА, -и, ж. бсз мн (науч). Ас- трофизека. АСУ, нсскл. ж (спец). Автоматизирана си¬ стема за управление, АСУ. АСФАЛЬТ, -а, м. без мн. Асфалт. АСФАЛЬТИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. Ас¬ фалтиране; павиране, покриване с асфалт. АСФАЛЬТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. В. {Да) асфалтирам; [да] павирам, да покрия [покривам] с асфалт || св също и заас¬ фальтировать. АСФАЛЬТИРОВКА, -и, ж. без мн. Асфал¬ тиране; павиране, покриване с асфалт. АСФАЛЬТОВЫЙ, прил. Асфалтов; асфал- тен; АсфaлтеpАи; асфальтовая мостовая ас¬ фалтова настилка. АСФЙКСЙЯ, -и, ж. бсз мн (меД). Асфик¬ сия, задушаване. АСЬ, мсжд. и част (прост). А? Как? Как¬ во каза? Да? (като въпросително оБаждане). ОдИн рабочий крИкнул: КорчйгинХ — А.с> — откликнулся голос Корчагина (Решетн.), Един рАботнек извика: Корчагин! — Кажи! — обади се гласът на Корчагин. АТАВА, вж отАва. АТАВЙЗМ, -а, м. без мн (биол). Атави¬ зъм. АТАВИСТИЧЕСКИЙ, прил (биол). Атави¬ стичен; атавистически. АТАКА, -и, ж. Атака; щурм; настъпление; штыковая атака щикова атака, атака на нож; атаки классовых врагов (прсн) нападки на класовете врагове. АТАКОВАТЬ, -купо, -куешь, св и несв. В. [Да] Атакувам; [дъ] щурмувам, да нападна [нАПАДАм]; АТАМАН, -а, м. 1. (остар) Атаман (воен- -о-АДиеиестpaтивeи началник в казашките области и войски). 2. (прсн) Главатар; вой¬ вода; атаман разбойничьей шСйки главатар нъ шайка разбойнице. АТАМАНСКИЙ,прил 1. (остар) Атамански (вж атамАн). 2. (прсн) Главатарски; войвод¬ ски. АТАМАНША, -и, ж (разг). 1. (остар) Ата- манка (жена нъ атаман). 2. (прен) Гл аватар¬ ка; жeиa-всйвсдa. Ат АРА, вж отАра. АТЕЙЗМ [тэ], -а, ж. без мн. Атеизъм; без- божне. АТЕИСТ [тз], -а, м. Атеист; бeзбожиик. АТЕИСТИЧЕСКИЙ (тэ], прил. Атеистичен; Атеистически; безбожническн; бeзбожeн; АТЕИСТКА [тэ], -н; мн -н, -ток; ж. Ате¬ истка; бeзбож-ичкa. АТЕЛЬЕ [тэ], нсскл. с. Ателье; работилни¬ ца; атсльё художника ателие на художник; ательЬ мод модно ателие; атсльС ремонта
62 АТЕРОСКЛЕРОЗ (часов. обуви и др.) ателие за поправка (нъ часовници, обувке нлн др.); телевизионное ателье шeеeви8ионeи сервиз. АТЕРОСКЛЕРОЗ, -а, м (меД). Атероскле¬ роза. Атлас, -а, м. Атлас; анатомический дт- лас; ботанИческий атлас; атлас мИра атлас на света. АТЛАС I, -а, м (текст). Атлаз. АТЛАС Н, -ъ, м (анат). Атлас (първият шиен пpeшлe-]; АТЛАСНЫЙ ^рил. Атлазен; атласная ткань атлаз, атлазена тъкан; атласное платье рок¬ ля от атлаз; атласная кожа (прен) атлазе- Has гладка кожа. О Атласный шпат (минер) Азбeстоведeи калцет. АТЛЕТ, -а, м. Атлет (ъ. Спортист, занима¬ ващ се с атлетика, Б. разе Здравеняк, як, селен мъж; човек с атлетическо телосложе¬ ние). АТЛЕТЙЗМ, -а, м. I. Атлетическо телосло¬ жение, спортно, здраво тяло. 2. Атлетически упражнения (с гери и др. за хapио-ичио раз¬ витее на тялото). АТЛЕТИКА, -е, ж (спорт). Атлетика; тя¬ жёлая атлСтика; лёгкая атлётика. АТЛЕТИЧЕСКИЙ, прил. Атлетичен, атле¬ тически; атлетические состязания; атлети¬ ческое телосложение. АТМОСФЕРА, -ы, ж. Атмосфера; атмосфера ЗемлИ атмосферата нъ Земята; чйстая ат¬ мосфера за гдродом (разг) чист въздух вън от града; товарищеская атмосфёра (прен) дру¬ гарска атмосфера; отнсшeнин. обстановка на другарство; атмосфера доверия (прсн) атмос¬ фера, условия на доверне. АТМОСФЕРИЧЕСКИЙ и АТМОСФЕРНЫЙ, прил. Атмосферен; атмосферный кислород; ат¬ мосферное електричество, о Атмосферное дъв- лeииe (спец) атмосферно налягане. Атмосфер¬ ные осадки (метеор) валежи. АТОЛЛ, -а, м. Атол, пръстеновиден кора¬ лов остров. АТОМ, -а, м. Атом. АТОМАРНЫЙ, прил (спец). Атомарен, ато¬ мен; атомарный кислород. ' АТОМАТИКА, -и, ж. бсз мн (науч). Ато- матека, наука за атомната енергия. АТОМЙЗМ, -а, м. бсз мн. и АТОМИСТИКА, •и, ж. бсз ■ мн (спец). Атоми8ъм. атомистика, учение за атомен строеж на вeщeството; АТОМИСТИЧЕСКИЙ, прил. Ашсиистичeн. атомен, атомистическая теория. АТОМ КА, -и; мн -и, -мок; ж (спец. разг). Атомна електростанция. АТОМНЙК, -а, м (спец). Атомен специа¬ лист, учен • в областта на атомната енергия. АТОМНОСТЬ, -и, ж. без мн (хим). Атом¬ ност, вaеeишиост; АТОМНЫЙ, прил (спец). Атомен; атомная знергия; атомный ледокол атомен ледоразби- вач; атомный шантйж (прсн). О Атомный вес (хим) атомно тегло. АТОМОХОД, -а, м. Кораб с атомен дви¬ гател. АТОНЙЯ, -и, ж. бсз мн (меД). Атония (отпуснатост), {телесна, мускулна слабост. АТРИБУТ, -а, м (книж). 1. Атрибут, свой¬ ство, черта; постоянен Белег (нъ предмет, явле¬ ние). 2. (грам) Атрибут, • определяне. АТРОПИН, -а, м. бсз мн (апт). Атропин. АТРОФИРОВАННЫЙ, прил (мсд). Атро¬ фиран. АТРОФЙРОВАТЬСЯ, без I и 2 л, -уется, св и несв (мед). [Да] се атрофира. АТРОФйЯ, -н, ж. без мн (меД). Атрофия. АТТАШАТ, -а, м (дипл). Аташета (при да¬ дено посолство). АТТАШЕ, нескл. м (дипл). Аташе; воен¬ ный атташе. АТТЕСТАТ, ■ -а, м. 1. Зрелостно свидетел¬ ство; диплома, диплом; атестат; по окончании срёдней школы он получИл аттестат след за¬ вършване на средното училище той получи зрелостно свидетелство; аттестат Доктора наук диплом за докторат. 2. (остар) Препо¬ ръка; атестация; препоръчителен отзив; ха¬ рактеристика. 3. (воен) Атестат, документ за право нъ получаване (на дажба храна, па¬ рично или вещево доволствие нъ всe—сслу- жещ в Съветската армия). 4. (остар) Свидетел¬ ство за прослужено време (в дадено учрежде- ииe); 5. Удостовepe-иe за добра порода (нз животно). 6. Документ за отпускане па фу¬ раж (за домашно животно). О Аттестат зре¬ лости (спец) зрелостно свидетелство. АТТЕСТАЦИОННЫЙ, прил (спец). Атеста¬ ционен; аттестационная комиссия; аттеста¬ ционное сеидCтсльстеO: АТТЕСТАЦИЯ, -и, ж. 1. без мн Атестира¬ не; даване на характеристика, отзив; дав а ие¬ на препоръка; присъждане на някакво звание, сшeпe-. 2. Атестация; препоръка; характери¬ стика; отзив, мнение (за -нкогс). АТТЕСТОВАТЬ, -тую, -туешь, св н нссв. В (книж). 1. [Да] АшeстиpАи (някого), да дам; [давам] характеристика, атестация (на няко- гс). отзив (за -нксгс]. 2. Да присъдя [при¬ съждам] някаква степен, звание; да назнача [-aзнaчaвaи]. да повиша [повишавам] натопли за някакъв; он аттестован старшим сержан¬ том повишен е за старши сержант. 3. Да преценя [преценявам!] з-a-иншa (на някого), да поставя [поставям], да определя [опреде¬ лям] оценките, бележките (нъ учащите се); преДстоит аттестовать учсникОв предстои да се оформят бележките на учениците. О Атте¬ стовать себя да се представя [представям се]; да се покажа [показвам се]; да кажа [казвам, говоря] за себе си; да се препоръчам [препо- • ръчвъм се]. Это, говорит, молодой человек* чиновник. . . ёдет, говорит, в Саратовскую губернию и. говорит, престранно себя атте¬ стует (Гог.). Това, казва, е един млад чо¬ век, чиновник. . отива, казва, в Саратов- ска губерния н, казва, се представя твърде^ странно. АТТРАКЦИОН, -а, м (театр). Атракция, естрадно или др. изпълнение, привличащо публика; цирковые аттракционы. АТТРАКЦИЯ, -и, ж (спец). Атракция (а. геод Ошклонeииe нъ отвеса, Б. грам Съгласу-
ване по смисъл, а- не по граматична форма, атракция, синтактично уеднаквяване). АТТРЙВУТ, вж Атрибут. АТУ, мсжд (лов). Ату, дръж! (на куче през време на лов); ату сгд1 дръж го! АТЭЦ, нескл. ж (спе^). Атец (атомна топ- есeлeкшpоцeнтpaлa]. АУ, мсжд. 1. Ео, ехо (пpсвнквaиe. обаж¬ дане в гора). 2. Като сказ (разг) Край, всич¬ ко пропадна. АУДИЕНЦИЯ, -и, ж. Аудиeицин. официал¬ но приемане (на посетителе от високопоставе¬ но'лице); (прен) После обеда ПарфИша был призван на ауДиёнцию к отцу (Салт.). След обед Пзрфиша Беше повикан на аудиенция ври баща си. АУДИТОР,-а, м (остар). Аудитор (а. Длъж¬ ностно лице — заместник-прокурор във всeи- -ишe съдилища, Б. В семинарните в стара Русия — ученик, натоварен от преподавате¬ ля дъ изпитва другите ученици). АУДИТОРИЯ, -е, ж. 1. Аудитория, зала в университет. 2. събир Аудитория, слушатели; публика. АУКАТЬ, -аю, -аешь, нссв (разг). Викам „ау“ • ео, ехо; провиквам се, обаждам се (в гора) |[ te аукнуть. АУКАТЬСЯ, -ъюсь, -аешься, нссв. с Т • и без доп (разг). Векам си, врэвиквам(е) се „ау“(с някого); оБъждъ^е) • се един нъ друг (в гора); в лесу подруги аукались. чтдбы нн потерять¬ ся в гората приятелките сн викаха една нъ друга, за да не се загубят || св аукнуться. АУКНУТЬ, -ну, • -нешь, св и сднокр (разг). Да викна, • дъ извикам „ау“ (ео, ехо); да изви¬ кам, • дъ се обадя (в гора) || нссв аукать. АУКНУТЬСЯ, -иусь. -нешься, св и еднокр (разг). 1. Да се обадя с „ау“ (ео, ехо). 2. Да се отзова с „ау“ (ео, ехо). о Как Аук-eшсн. так н отклИкнется (посл) каквото повикало, такова се и обадело. АУКЦИОН, -ъ, м (търг). Публична про¬ дан, търг; аукцион, разпродажба; всё добро пр сдали с аукциона продадоха им всичко•нъ търг. АУКЦИОНЕР, -а, м (търг). Участник в аукцион, състезаващ се в търга. АУКЦИОНИСТ, -а, м (търг). Аукционист, лице, извършващо публична продан. АУКЦИОННЫЙ, прил (търг). Аукцеонен; аукционный зал аукционна зала. АУЛ, -ъ, м. Аул, планнско село (в Кавказ и Средна Азия). АУСКУЛЬТАЦИЯ, -и, ж (меД). Аускул- тация, пpeслушвaнe; АуСпИЦИИ, -ей, бсз ед. Ауспецен (в древ¬ ния Рим: гадаене • по хвъpчeиeто нъ свеще- иишe птице); (прен) пpeдзнaиeновaиин; ща¬ стливи обстоятелства. АУТ, -а, м (спорт). Аут; вън. АУТЕНТИЧЕСКИЙ и АУТЕНТИЧНЫЙ, вж автентнческий. АУТОДАФЕ, нескл. с. Аутодафе, публично изгаряне. АУТОПСИЯ, -и, ж (мед). Вж вскрйтие. АУТОХТОНЫ, вж автохтоны. АУФТАКТ, -а, м . (муз). Предтакт, ауф- такт. АФФЕКТИРОВАТЬ в® АФАЗЙЯ, -и, ж. без мн (меД). Афазия, • разстройство нъ речта, загуба на способност¬ та за говор. АФГАНЕЦ, -нца, м. Вж афгАнцы-.. АФГАНКА, -и; мн -н, -нок; ж. Афгани- станка (вж афгАнцы). АФГАНСКИЙ, прил. Афганистански. АФГАНЦЫ, -цев; сд -нец, -нца; м. Афга¬ нистанци, основно населенее на Афганистан. АФЁЛЙЙ, -я,• м (астр). Афелий. АФЕРА, -ы, ж. Афера; далавера; гешефт;: мошeиечeсшво. АФЕРЙСТ, -а, м. Аферист; далаверджия; гешефтар; иошeиик; АФЕРЙСТКА -и; мн -и, -ток; -ж. Аферист¬ ка; далаверджийка; гешефтарка; иошe-некa. АфЙНИЙ, -я, м (хим). Афиней, Ап (еле¬ мент). АФИНСКИЙ, прил. Атински. О АфИнские вечера, вж вечер. АФИША, -н, ж. Афиш; обява; плакат. АФИШИРОВАТЬ, -рую, -руешь, сн и • нссв~ В (книж). [Да] афиширам; да сложа [слагам) на показ; да разглася [разгласявам]. АФЙШНЫЙ .прил. Афишен; за афише; афи¬ шный лист афиш; афИшная тумба ъфешнъ колонка (за .лепене нъ афиши). АФОРИЗМ, -а, м. Афоризъм. АФОРИСТИЧЕСКИЙ и АФОРИСТИЧНЫЙ; -чeи. -чна: прил. Афористичен. АФРИКАНЕРЫ, -ов; сд африканер, -а и АФРИКАНДЕРЫ, -ов; ед африкандер, -а, м. Африканер, бял жител нъ Южна Африка (потомък на европейски пpeсeеинци). АФРИКАНЕЦ, -нца, м. Вж африкАнцы. АФРИКАНИСТИКА, -и, без мн. ж. Афри¬ канистика, комплекс науки за Африка. АФРИКАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Афри¬ канка. _ АФРИКАНСКИЙ, прил. 1. Африкански; аф¬ риканские языки. 2. (прен) Необуздан, стра- стeи; плАмeиeи; горещ; африканские страсти необуздани страсти. аФрйКАнЦы, -нцев; сд -нец, .-нца; м. Африканце. АФРОНТ, -а, м (остар). Афронт; отпор; обида; несполука, неуспех; посpaиявaнe; на Этом Деле онИ потерпёли афронт в тази ра¬ бота те претърпяха несполука. АААЁКТ, -а, м (книж). Афект, голямо 'ррадразнение, силна възбуда и избухливостр болСзненный аффСкт боеeстeи афект. АФФЕКТАЦИЯ, -и, ж (книж). 1. Афек- шaция. афектираност, нервна възбуда, раздраз¬ нение, яд, разгневеност. 2. без мн Афектира- не, възникване или предизвикване на Афект. АФФЕКТИВНЫЙ, прил (книж). Афекте- вe-, свързан със състоянието на афект; аффек¬ тивная память пaиeт. активизирана от ъфектн. АФФЕКТИРОВАННЫЙ, прил (книж). Афе¬ ктиран, изпълнен с възбуда, раздразнение; аффектированный тон. АФФ ЕКТЙРОВАТЬ, -рую, -руешь, св и нссв. В и без доп (книж). (Да) афектирам;.
«4 АХ да възбудя (възбуждам); да раздразня [раз дразним}; да направя [правя] (нещо) с афек- тация. АХ, мсжд. 1. Ах, ех. 2. Дхм, -ов, бсз сд (разе). Ахaиe. нах“; только. пожалуйста бсз Ахов само моля ти се Без„ъх“; Ахи да Дхи зх и ох, ахкане и охкАне. о Ах да (разг) з да; ах да, я забыл вам сказать з, да, забравих да ве кажа. Увй я ах (шег) уви и ах. АХАНЬЕ, -я, с (разг). Ахкане; охкане; пъшка не. Ахать, -аю, -аешь, нссв (разг). Ахкам, охкам; пъшкам || св ахнуть. АХИЛЕСОВ: ахилесова пятА, вж пятА; ахилесово сухожилие, вж сухожйлие. АХИНЕЯ,-и, ж (разг). Глупост, безсмесле- цъ; нч врелн, ни кипели; празна работа; празни приказки. АХНУТЬ, -ну, -нешь, св. В (разг). 1. Да яхна; да нзпъшкам; да нзвекам „ах!“. 2. (прест) Да гръмна; да изБумтя; за холмом Ахнула пушка зад хълма избуишн, проехтя топ. Неужто он в ссбЛ ахнул? (Горьк.) Нима наистина се е гръмнал? 3. (прост. гру¬ бо) Да цапна; да прасна; да ударя; да цапар- досам; да тупна; да трясна; он как ахнст ме¬ ня по чёрспу той пък като ме пръсна по гла¬ вата || нссв Ахать (към I знач). АХОВЫЙ, прил (прост). 1. Лош, калпав, негоден, отвратителен, (който) нищо не стру¬ ва, за нещо не става; аховая работа калпаво, много зле извършена работа, ръцете се е оставел (майсторът) в иeн; 2. Луда глава, пакостлив, Бесен, оnaсeи, страшен, не си по¬ ял юв а, не прощава, може и ИАИ-лошошо, го лям хайдук, способен нъ всичко, пред нише не се спира, главата да те се замае; люди там были аховые там хората бяха опасне, го¬ леми хайдуци. Я его спрашиваю. откуда жн. миленький. у тебя ёдакос Аховое богатство? <Данил.) Питам го, откъде пък, милечък, имъш такова страшно (или огромно, грамадно, смaйвaщс. поразително) Богатство? АХРОМАТЙЗМ, -а, м (физ). Ахроматизъм, пречупване (на свeтеииeи лъч през оптическо стъкло) Без разлагане, безцветно. АХРОМАТИЧЕСКИЙ, прил (физ). Ахро¬ матичен, пречупващ (свe'тееиния лъч) Без разлагане (нъ цветовете му съставки); ахро¬ матическая линза ахроматична леща. АХТЕРШТЕВЕНЬ, -ня, м (мор). Ахтерще- вен (кърмовз част нъ корабния скелет). АХТЙ, межд (прост). Ах, леле; сеeеe. Ах- тй, сколько у вас тут гербовой бумаги! про¬ должала она (Гог.). Леле, че “ного гербова хартия имате тук! — продължаваше тя. о Не ахтй(как) (разг) като нареч не дотам, не чак толкова. Нс ахтИ богатые доходы полу¬ чал (Нeкp;); Не ми бяха чак толкова големе приходите. Не ъхтН какой (разг) не (е) кой знае какъв, не (е) чак толкова добър, го¬ лям, хубав; доста лош, слаб, посредствен; поэт он нн ахтИ какой не е кой знае какъв поет (т. е. посpeдствeн); АхтН мне (нам) (обл) горко ми (ни). АЦЕТАТ, -а, м (хим). Ацетат. АЦЕТИЛЕН, -а, м. бнз мн (хим., тех). Ацетилен. АЦЕТИЛЕНОВЫЙ, прил (хим. тех). Аце¬ тиленов. АЦЕТОН, -а, м (спец). Ацетон. АШУГ, -а, м. Ашуг (народен пост-певец у кавказките народе). АЭРАРИЙ, -я, м (спец). Аерърий (площадка за въздушни бaни]; АЭРАЦИЯ, -и, ж (спец). Аерация; провет¬ ряване; насищане (на вода, нъ почва) с въз¬ ДУХ. АЭРО. • . Аеро. . . (Първа част на слож¬ ни думе със значение „въздушен“, „ъвнацио- иeи“ аэропочта. аэроклуб.) АЭРОБЫ, -ов; сд -об, -дба; м (биол). Ае- робе (нуждаещи се от кислород бактерии). АЭРОВИЗУАЛЬНЫЙ, прил (спец). Аеро- визуАлe-. (извършван) визуално от въздуха (с бинокъл или дори Без него); аэровизуаль¬ ное обслёДованис лёса Аepсвизуaл-с наблю¬ даване нъ гората. АЭРОВОКЗАЛ, -а, м. Аерогара. АЭРОДИНАМИКА, -и, ж (науч). Аероди¬ намика. АЭРОДИНАМИЧЕСКИЙ, прил (науч). Ае¬ родинамичен; аэроДинамИческая лаборатория. АЭРОДРОМ, -а, м. Летище, ъеродру“. АЭРОДРОМНЫЙ, прил. Летищен; аэро- ДрЬмная площйДка. АЭРОЗОЛЬ, -я, м (спец). Аерозол. АЭРОЗОЛЬНЫЙ, прил (спец). Аерозолен; аэрозольный распылИтель аерозол нъ пръскач¬ ка. АЭРОКЛУБ, -а, м. Аероклуб. АЭРОЛЙТ, -а, м (спец). Аepоеит, камък -от космически произход, АЭРОЛОГ, -а, м (спец). Аеролог,’ специа¬ лист по аерология. S АЭРОЛОГИЯ, -и, ж. без мн (науч). Аеро- есгия. наука за горнете пластове на земната атмосфера. АЭРОЛОГИЧЕСКИЙ, прил^ (науч). Аероло- гичен; аэролочйчсакис наблюдения. АЭРОМЕТОТРЙД, -а, м (метеор). Изсле¬ дователи-метеоролози (с летателни апара¬ ти). АЭРОМЕТР, -а, м (спец). Аеро^'^, въз- духомер. АЭРОНАВИГАЦИЯ, -и, ж. без мн (спец). Аероназигация, въздушна навигация, въз¬ духоплаване. АЭРОНАВИГАЦИОННЫЙ,прил (спец). Ае- pс-aвигaциa-e-, въздухоплавателен; аэрона¬ вигационное оборудование^ АepоиaвигАциоинa апаратура. *&■.. АЭРОНАВТ, -ъ, м (книж). Аеронавт, въз- духорлaвaтeе; АЭРОНАВТИКА, -и, ж. бсз мн (книж). Аepо-aвникa, въздухоплаване. аэропАртия, -и, ж (спец). Геоложка проучвателна бригада (с използуване нъ въз¬ духоплавателен транспорт). АЭРОПЛАЯ, -а, м (остар ). Аepсрлaи, са- иолeт; АЭРОПЛАННЫЙ, прил (остар). Аepсп.лa- нещ сАиоеeтeи.
бАбка 65 АЭРОПОйСК, -а, м (спец). Геоложко ра¬ зузнаване от самолете. АЭРОПОНЙКА, -и, ж. без мн (спец). Ае- pсnсникa. въздушна култура, отглеждане на растения Без почва (къто коpeиишe, висяще зъв въздуха,се пръскат с хранителен paзшвсp); АЭРОПОРТ, -ъ, м. Голямо летище, цeи- трална аерогара. АЭРОСАНИ, -Ей, бсз ед. АepсшeИнa, снего¬ ход (с въздушно витло за двигател). АЭРОСТАТ, -а, м (спец). Аеростат, въз¬ духоплавателен балон; дирижабъл; цeпeлии; О АэростАт заграждения (воен) заградите¬ лей бaеои; АЭРОСТАТИКА, -и, ж. бсз мн (науч). ке- ростатика, наука за равновесие на газоне и тяхното въздействие върху нзхшнащи-те се в тях • тела. АЭРОСТАТИЧЕСКИЙ, прил (науч). Ае- pостaтичeи, свързан с aepсстАTикaтА. Аэростатный, прил (спец). Асро^атс^ свързан с аеростати; аэростатное загражде¬ ние (воен) заграднтелни балони. АЭРОСЪЁМКА, -н; мн -и, -мок; ж (спец). Зaснeа^a-e на местност от въздуха (с помощ¬ та нъ различни снимачни системи). АЭРОФОТОГРАФИЯ, -и, ж (спец). 1. Ае- роснимка, фотография, направена от летате¬ лен апарат. 2. без мн АepофотогpaфиpА-e, сне- “ъне от въздуха. АЭРОФОТОСЪЁМКА, -н, ж. без мн (спец). Фотографиране от въздуха. АЭРОФОТОТОПОГРАФИЯ, -е, ж. бсз мн (спец). Топография нъ базата на направени ъероснемки. Б Б I (изговаря се Б, бс еле бэ). Б (съгл. звук; втора буква от руската азбука); б пе¬ чатное печатно Б. Б 51, част. Вж Бы. БА, межд. Ба, бре, брей; я; я гледай, я виж; ба! кого явйжу! я, кого виждам! бАбА I, -ы, ж. 1. (остар) Жена, селянка {омъжена); собрались мужикИ и бабы струпа¬ ха се сeении и селянки. 2. (прост н обл) Же¬ на (съпруга), булка; прихоДи и ты со своЪй бабой ела и те с булката, с жена сн. 3. (прост Оссто прснебр) Жена (изобщо); а ну. бабы. давайте дружно возьмёмся хайде, жени, за¬ дружно да се залови“. 4. (фолкл. н разг) Ста¬ ра жена, възрастна жена, баба, старица; жИ¬ ли-были дед да баба имало едно време еден дядо и една баба. 5. (прен. презр) „Баба“, жe-кс (за Безхарактерен мекушав мъж); не будь бабой не стъвай баба. О Бой-баба (разг) н хвзт-БЗБз (прост) мъжка Гана, сербе жена. КАменная бАба (археол) човешка фи¬ гура от камък, ндол. СнеговАя елн снежная -■баба снежен човек, човек от сняг. Б АВА II, -ы, (тех). ТрзмБой, набивачка; •сонетка; шpa“бсвкa. токмак; ручная баба ръч¬ на набивачка. БАБА III, -ы, ж. Козунак (цилиндричен, ви¬ сок); ромовая баба козунак с ром. БАБАНУХА, -н, ж (зоол). Хрянов лисшснд, Phaedon cochleariae (Бръмбар). БАБАХ, мсжд. Цап, прас, туп; бум (зеу- коподр. за отривист шум, гръм, ек, изстрел). БАБАХАНЬЕ, -я, с~. без мн (разг). 1. Ек, тътен, тътнеж; пукот, пукотeвеЦА; 2. Удряне; лупвъне, цanвaнe; БАБАХАТЬ, -ъю, -аешь, нссв (разг). 1. В и бнз доп Гърмя; стрелям; (безл) • ехте, кън¬ ти, ече; тътне. 2. Цапардосвам; цапвам, прас¬ кам; тупва“ || св бабАхнуть. БАБАХНУТЬ, -ну, -нешь, св (разг). 1. В -5 Руско-български речник и без доп Да гръмна; дъ изстреля“; (безл) да ^^1^, да проехти; бабахнуло из пушки проехтя топовен изстрел. 2. В Да цапардо- съм; да цапна, да прасна; он меня как ба- бОхнет! като ме цапароса! || несв БаБАхать, БАБАХНУТЬСЯ, -нусь, -иeшься. св (разг). Да падна в-eзaр-с, дъ се стоваря, дъ се уда¬ ря, да цопна, да се трясна, да се пльосна. БАБАШКА, -е; мн -и, -шек; ж (печат). Шега, поле, сляп иАБсpeн материал. бАба-ягА, бЗбы-ягй, ж (фолк). Баба Яга, вещица в (руските народни приказки). бАбВЙТ, -а, м. бсз мн (тех). Бабит (сплав за заливане на лагери). БАБВЙТНЫЙ, прил (спец). Бaбитeи•; баб¬ бИтный завоД; завод за бзбнт. БАББЙТОВЫЙ, прил (спец). Бaбишeи, Бъ- битов, за, нъ или от Бабит; баббитовое про¬ изводство производство нъ Бзбнт; баббито¬ вые подшипники лагери от бабит. БАБЁНКА, -е; мн -и, -нок; ж (прост). Же- иицa. още не стара, енергична булчица, пър¬ гаво женче. БАБИЙ, прил (разг). Женски; бабьи скАз- зки женски брътвеж, празни приказки, жен скн измишльотини, о БАбье лето серомъш- ко лято, циганско лято. БАБИЩА, -и, ж (разг, презр). Жe-ищe. едра, груба жена. бАбка I, -и; мн -н, -бок; ж. 1. (разг) Баба, бабка, бaбeицe; стара жe-a. старица. 2. (остар) Баба, акушерка, о ПовивАльная БАбка (остар) акушерка (без специално об¬ разование). БАБКА II, -е ; мн -е, -Бок; ж. 1. Бабка (яaдкопит-А става у ксня]. 2. Ашик; игра в бабки игра нъ ашицн, БАбка III, -е; мн -и, -бок; ж (сел-ст). Начин за нАреждане нъ снопе. БАбка IV, -и; мн -и, -Бок; ж. 1. (тех) Стойка, седло; бабка токарного станка седло на струг: перСДняя бабка неподвижно седло; задняя бабка подвижно седло. 2. (обл) Мал¬ ка HАKовaл-н, йорс. 3. (спец) Поп, подпорна греда (в покривна конструкция).
66 бабник БАБНИК, -а, м (прост. нсодобр). Женкар; коцкар. бАбничать, -аю, ■аешь, несв. 1. (остар) Бaбувaи. обслужвам! родилка при раждането, 2. (прост. неодобр) Огъвам се, държа се мало¬ душно, мекушаво, проявявам слабост, слабо- хapaктepност. малодушие. 3. (прост, презр) Заднрям жени, държа се като женолюбец; коцкарувам. БАБОЧКА I, -и; мн -н, -чек, ж (зоол). Пе¬ перуда; ночнАя бабочка нощна пеперуда. БАБОЧКА II, -е; мн -и, -чек; ж (прост. гал). Женица, женче; Булчеца, булче. БАБСКИЙ, прил. Вж БАбий. БАБУЛЯ, -и, ВАВУНЯ, -и и БАБУСЯ, -и, ж (разг. гал). Бабче, Бабинка, бaбeнцe; БАБУШИ, -уш; ед бабуша, -н, ж. Домаш¬ не пантофи, чехли; войлочные бабуши чехли, терлици от кече. БАБУШКА, -и; мн -и, -шек; ж. 1. Баба, стара майка (майка на бащата или майката); живём. вместе с бабушкой живеем с баба се. 2. )Азз)• ЕбАа (зобощо), Аббза, ЗбНччз а (ее- сто като обръш); стара жe-a. старица; вы, бабушка, откуда? Вие, бабо, откъде сте? 3. (остар) Баба, акушерка, жe-a. която се за¬ нимава с бaбувa-e; 4. (остар) Народна ле¬ чителна, знахарка, баячка; гледачка, пред- скa-Ашeебa (на ръка, на восък н др.). о Д бАбушка ворожит (разг) (“А си някой дъ му помага, има сн вуйчо владика. Это ещё БА¬ Бушка нАдвое сказАла (разг, погов) то още не се знае; я сшa-e. я не; я го Бъде, я не; въп¬ рос е още. Вот тебе БАбушка и Юрьевдень1 (разг. възклицание) На те, булка, Спасовден! На ти, Бабо, Гергьовден! Какви ги мислeхиe. а то какво стана! Хорошо тому жить, кому, БАбушка ворожит (поел) добре е този, който сн (“А вуйчо владика. БАБЬЁ, -я, с. бсз мн. събир (прост.пренебрр. Жe-оpя. жени. БАВАРЕЦ, -рца, м. Вж БавАрцы. БАВАРКА, -и; мн -и, -рок; ж. Баварка. Вж БавАрцы. БАВАРСКИЙ, прил. Баварски. БАВАРЦЫ, -рцев; ёД -рец, -рца; м. Бавар¬ ии (жителе на Бавария). БАГАЖ, -З, м. бсз мн. Багаж; мы сдали все нАши вСщи в багаж предадохме на багаж всичките сн неща; всё отпрАвили багажом из¬ пратихме всичко като багаж; неедстребован- ный багаж иeпотъpсeн багаж; умственный ба- бАж (прен) умствен багаж, з-a-ия, еруди¬ ция. БАГАЖНИК, -а, м. Багажник (на тран¬ спортно средство). БАГАЖНЫЙ, прил ■ (жп). 1. Багажен; ба¬ гажный вагон багажен вагон; багажная кви¬ танция бвншa-цнн за багаж. 2. БагАжный, -ого, м. Жeлeз-нчap-иaгaзинep. ВАГА?, ВАГАРНЫЙ, вж богара, БогАр¬ ный. БАГЁТ, -а, м. 1. Багет, астрагал. 2. Летва за рамки. . БАГЕТНЫЙ и БАГЕТОВЫЙ, прил. Баге- Тён; багСтная мастерская багетна работил¬ ница. БАГЁТЧИК, -а, м. Бъгeт'чия. работнек- “айс-тор нъ бaгeше; БАГЕТЧИЦА, -ы, ж. Бaгeтчийкa. работ- ннчбъ■мaИстсpкa на Багете. БАГОР, -гра, м. Канджа (прът с “e"^^ ческо острее н кука); рыболовный багор бa-- джа за риболов. БАГОРНЫЙ, прил от Багор; багорный крюк. кука на или за канджата. БАГОРЩИК, -а, • м (спсц. обл). Човек,, който работе с канджа (пре риболов, свлича¬ не на трупи, борба с пожар н др.). БАГРЕНЬЕ, -я, с. бсз мн. Ловене на рибз с кa-джa [от багор); рыба зимой по рекам ловится бАгреньсм зиме по рекете рибата се лови с бa-джa. БАГРЕНИЕ, -я, с. бсз мн. Багрене; обагря¬ не с шъмиочepвeи цвят. БАГРЕЦ, -а, м. без мн. 1. (спсц) Тъмно¬ червена боя, пурпур, багрец. 2. (остар) Пур¬ пур, скъпоценна тъкан. В багрец и золото одётыс лссА (Пушк.). В злато и пурпур преме- нeиишс гори. БАГРйТь, -грю, -гришь, нссв. В. 1. Ло¬ вя риба с • канджа; извлича“ нз водата нещо с бa-джa. 2. (прост, грубо) Отмъквам, от¬ крадвам Ц св сБАгрить (към 2 знач). БАГРЙТЬ, -rpib, -грйшь, ннсв. Багря, оба¬ грям; боядисвам шъм-очepвeно || св оба¬ грить. БАГРОВЕТЬ, -ею, -ёешь, нссв. 1. без I и 2л. Червенее се, отдалеч изпъква, личи с чер¬ венината се, аленее. 2. Зачервявам сс, по- чepвeннвaи от силно възбуждане, вълнение;, ставам пурпурен, тъмночервен || св побагро¬ веть (към 2 знач). БАГРОВЫЙ; -pCв. -рова; прил. Пурпурен, багрен; тъииочсpвси; кървавочервен. • БАГРЯНЕТЬ, ■ без I и 2 л.. ^ст, несв (пост)* Чepвс-ee.(сe]. aлeиeс сс в далечината. БАГРЯНЕЦ, -ima, м. бнз мн. 1. Пурпурен цвят; багрилка. 2. (прен) Чсpвe-и-a, силна руменина. БАГРЯ НЙТЬ, ■иO. -нйшь, нссв. В (поет) . Обагрям с пурпур. БАГРЯ НЙЦА, -ы, ж (поет. остар). Ба¬ греница, (в старо времс) царска пурпурна иaншин. БАГРЯНКА, -и, ж (бот). Вж красный (крАсные водоросли). БАГРЯНЫЙ, прил (поет). Багрен; aеси. БАГУЛЬНИК, -з, м (^^о ^с). Вечнозелен от¬ ровен храст със замайваща миризма, расте по блатата нъ Централна н Северна Европа (от рода Ledum. ссм. Ericaceae). БАГУЛЬНИКОВЫЙ, прил от Багульник; багульниковое мАсло. БАДЕЙКА, -н; мн -е, -ёск; н БАДЁЕЧКА, -е; мн -н, -чек; ж. умал. от бздья. Дървена кофичка, ведърце. БАДМИНТОН, -а, м. без мн (спорт). Бад- иеишон, фeдepбaе. БАДМЙНТОНЙСТ, -а, м (спорт). Бадминн- шоиисш, играч на б■здмиито-. БАДМИНТОНЙСТКА, -е; мн -е, -ток; ж (спорт). БaдиинтонисткЪ;
БАДЬЯ, -й; мн -й, -дёй; ж. Широко дър¬ вено ведро (оБебнOвeио • за вадене нъ вода от кладенец), чебър, Бадня; • кофа. БАД ЯГА, ■ -и, ж (зоол). Сладководна гъба, Spongllla. БАЗА, -ы, ж. База , (з. едсн• Военно-мор¬ скАя бАза; Авиационная база. Б. спорт Стан- цея, хижа; туристская бАза туристическа хижа. в. Учреждение, предприятие; экскур¬ сионная бАза eбскуp8ноиио предприятие, Бюро, г. Склад; сырьевая бАза суровинна • база; бАза снабжения снабдителна бъза; топлИвная бАза склад за ■топливо, д. архит Основа, опора, опорна точка; бАза колонны основа на колона¬ та. е. прен Основа, опора, основание; бАза для сравнения база за сpaвнeииe); О Нз бЗ- зе Р (книж) на базата на (нсщо), въз основа на (нещо). БАЗАЛЬТ, -а, м (геол). Базалт, скала от вулканичен произход. БАЗАЛЬТОВЫЙ, прил (геол). Базалтеш; базАльтовые зАлежи; базальтовое основание ко¬ лонны базалтова основа на боео-a. БАЗАР, -а, м. 1. Пазар. 2. (прен) Панаир; что это за базар? какъв с този панаир? о Птичий бззЗр птиче сборища (място на мор¬ ски бряг, гдето сс съберат много птице). БАЗАРИТЬ, ■ -рю, -решь, нссв (прост). Тър¬ гувам на дребно. БАЗАРНЫЙ, прил. 1. Пазарен; базАрный день пА8ape- ден. 2. Неприличен, уличен; ба¬ зарная ругань хамалско псуване. о БззАр- ная баба (разг) креслива, свадлпва жена. Бъ- зАрные рЕчи (прост) неприлични, улични приказки. БАЗАРОВЩИНА, -ы, ж. без мн (книж). Базаровщина (груб материализъм, нихили¬ стичен практицизъ“, изразен в отричането нз естетическите ценности — по емсто нъ Ба¬ заров от романа на Тургенев „Отцы н дети“). БАЗЁДОв [зэ]; базедова болЕзнь (меД) ба¬ зедова Болеет. БАЗИЛЙК, -а, м (бот). Бссиеeб. Ocimum basilicum. БАЗИЛЙКА, -е, ж (архит). Базилика. БАЗИРОВАНИЕ, -я, с. без мн. Р/на П (книж). Базиране; основаване (върху нсщо); обсс-свaвaиe (с иeщо]; БАЗИРОВАТЬ, -рую, -руешь, ннсв. В/на П (книж). Базирам, основава“ (на, • върху нещо). БАЗИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, несв. 1. на П (книж) Базирам сс, осланям се, опи¬ рам се, основавам сс (на, • върху нещо); мы базируемся только на фактах основаваме сс само върху факти. 2. на В Имам за база; Ар¬ мия базировалась на ряб крепостей армията се базираше (сс опираше) на редица крепости. БАЗИС I, -а, м (икон). База; базис (ико¬ номически строй на обществото нъ даден стап от неговото paзвитиe]; БАЗИС в, -а, м. База, сс-свa; БАЗИСНЫЙ I, прил. от бЗзис I. (иид)). Базисен; базисные явлСния. БАЗИСНЫЙ II, прил. от бЗзис II. Базов, главен, основен; базисный склад. БАЗОВЫЙ, прил. от бАзз. 1. (Принадле¬ жащ) нъ базата, (предназначен) за базата, БАКЙНЕЦ 67 (отнасящ сс) към базата; баздвдс имущество нмущсството нз базата. 2. Базов, осиовси. главен, оnоpeи; базовый госпиталь бa8свa. ос- исвиa болница. БАИНЬКИ, неизм (Дет). Нaикaис; хочешь бАиньки? искаш ли да иaибaш? БАЙ I, -я, м. Бей (чнфлебчея. богаташ, кулак в Средна Азия). БАЙ II и ВАЙ-ВАЙ или БАЮ-БАЙ, нсизм (дет). НА-кaи; нани-на; хочу бай-бай иска“ да нанкам. БАЙБАК, -А, м. 1. (зоол) МАpиош. Arctomys bobac (гризач). 2. (прен. разг) Лeиивeц. бe8дeе-ек; неподвижен, ленив • човек, мързе¬ ливец. БАЙДАРКА,-и; мн -и, -рок; ж (спорт). Ру¬ салка (вид спортна лодка). БАЙДАРОЧНЫЙ.еpае. от БайдАркз (спорт)* Русалков; байДарочная гребля • русалково гре¬ бане. БАЙКА I, -н, ж. без мн (текст). Бархет; вътъчно дубле. БАЙКА И, -н; мн -и, -баск; ж. Приказчи¬ ца, басничка (за приспиване нъ деца). БАЙКОВЫЙ, прил. от БАйка (текст). Бар¬ хетен; (направен) от вътъчно дубле; бацидвде одеяло мско памучно одеяло. ВАК I, -а, м (мор). Бак (предна част нъ горната палуба нъ кораб, шлюпка, лодка). БАК II, -а, м. Резервоар, • цистерна, шa-б (голям! съд за пaзeиe на вода и др.); бака; вддяндй бак.тендера (жп) воден резервоар нъ тe-дepa; • БАКАЛАВР, -а, м. 1. Бакалавър (лице, получило низша учена сшспси в някои уни¬ верситети). 2. Среднист (във Франция). БАКАЛЕЙНЫЙ, прил. Бакалски; бака- лсйные товары бакалски стоки. БАКАЛЕЙЩИК, -а, м (разг. остар). Ба¬ калин. БАКАЛЁЯ, -и, ж. без мн. Бакалия, бакал- ске стоки. БАКАН, нж бАкeи. * БАКАУТ 1, -а, м (бот). Бакаутово дърво, желязно дърво, Guajacum officinale. БАКАУТ II, -а, м (мор. оста^). Лодка, шлеп (на Волга). БАКБОРТ, -а. м (мор. остср). Лява стра¬ на, ляв борд (на кораб). БАКЕЛЙТ, -а, м. Бакелит. БАКЕН I н БАКАН, -а, м (мор). Шаман¬ дура, бакен, бакан (дърво, Буре, закотвени във водата за о'rбeлн8ПА-с на опaсиитe места в морс или голяма река). . БАКЕН II, -а, м. Вж БАкены. БАКЕНБАРДЫ, -Ард; сд -а, -ы; ж. Бaбeи- Барде. БАКЕНЩИК, -а, м. Рaботнеб-пззАч нъ Бaбe-, шамандура. БАКЕНЫ, -ов; ед -си. -енз; м (остар). Бaбe-бapди. БАКИ, бак; ед (остар) бАка, -н; ж. Късо подстригани бaкe-бapди; БАКЙНЕЦ, -нца, м. Бaбииeц. жител нъ град Баку.
68 БАКИНСКИЙ БАКИНСКИЙ, прил. Бакински; бакИнскис огнИ светлините на Баку. БАККАРА I, нескл. с. Бакара (вид високо- бaчeстпe-с кристално и8дeеиe); баккара й, нсскл. с. Бакара (комарджий- ска игра на карти). БАКЛАГА, -и, ж. Манерка, матерка. БАКЛАЖАН, -а; мн -ы, баклажан; м.. Пат¬ ладжан, син домът. БАКЛАЖАННЫЙ,прил. Патладжанея; бак¬ лажанная икрА кьсnооеу. зелен хайвер. БАКЛАЖКА, -и; мн -и, -жск; ж. умал. ст баклАгз. Манерка, “анерчица. БА КЛАН, -ъ, м (зоол). Коpисpaн, дяволи¬ ца, карабатак, Phalacrocorax. БАКЛУШИ: Бить Баклуши (разг) бездел¬ нича, клатя се кракатА. БАКЛУШНИЧАТЬ, -чзю, -чаешь, несв (разг). Безделнича, клатя си краката. БАКОВЫЙ, прил (мор). 1. Носове; бако¬ вый гребец носови гребец (първият от носа нз лодката). 2. Десен (по посока нъ движението нъ кораба); вёсла бакдвдй стороны гребла от дясната страна. БАКТЕРИАЛЬНЫЙ, вж Бактерийный. БАКТЕРИЗОВАТЬ, -зую, -зуешь, св н нссв (спец). [Да] Бактеризнрам (мляко, почва, тор). БАКТЕРИЙНЫЙ, прил (спец). Бактериен, бактериален. БАКТЕРИОЛОГ, -а, м. Бактериолог. БАКТЕРИОЛОГИЧЕСКИЙ ,прил. Бактерио¬ логичен, бактериологически; баитерuдЛдгUчес- кая войнА; бактериологический институт. БАКТЕРИОЛОГИЯ, -я, ж. без мн. Бак¬ териология. БАКТЕРИОФАГ, -ъ, м (спец). Бaкшepнс- фаг, у-ишожитeе на Бактерии. БАКТЕРИЯ, -е, ж. Бактерия, микроб. БАКЧА, вж бахчА. БАКШТЕЙН ■ [тэ], -а, м. без мн. Бакшайн (сорт холандско сиpeнe], ВАЛ, -а, нз Б-зчу; мн -ы; м. Бал; костю¬ мированный бал костюмиран бал, бал с мас¬ ки. О Кончси бал! (разг. фам) край, свър¬ шено! БАЛАБОЛКА, -и; мн -и, -лок (прост). 1. м н ж (пренебр) Бъбривец (Бъбривка), дър¬ дорко (дърдорка), бъбрица;- 2. ж (сбл) Дрън- кулка, хлопка, звънче. БАЛАГАН, -а, м. 1. (остар) Барака, Бъ- рачка (пa-•aиpскa]; 2. (театр) Старинен те¬ атър (за народа, с примитивна сцена) 3. (прен) Панаир, пазар, безредие; цирк, несериозно нещо; 5 то нс заседание. а балагАн какой-то това не е заседАние, з цял панаир. БАЛАГАНИТЬ, -ню, -иишь н (по-рядко) балагАнничать, •аю, -аешь, несв (разг). Държа сс несериозно, дигам врява, правя па- лячовщини. БАЛАГАННЫЙ, прил. от балаган. 1. (ос¬ тар) Панаирджийски; балагАнное преДставлё- ние. 2. (прсн. разг) Груб, просташки, вулга¬ рен, примитивен, цеpбАДжнйски, пошъл, опо¬ шлен. БАЛАГАНЩИК, -з, м (разг). 1. Съдър¬ жател нъ панаирджийски театър. 2. Панаир¬ джийски ксмeдиaнш; 3. Несериозен човек; шут, палячо. БАЛАГУР, -а, м. (разе). Шегобиец, ше¬ гаджия; сисшниб, веселяк. БАЛАГУРИТЬ, -рю, -ришь, несв (разг). Шегувам се, правя шсге, правя смешке; бъбря вессло, шеговито; Бръщолевя. БАЛАГУРКА, -и; мн -н, -рок; ж (разг). Веселячка, шегаджийкъ; смешница; шсго- Бейка. БАЛАГУРСТВО, -ъ, с. бсз мн (разг). Шс- гобнйство, шегаджийство; весели приказки, шсги. . БАЛАКАТЬ, -аю, -аешь, нссв (обл). Раз- пpaвни. разказвам; приказвам; бръщолевя; Бъбря; дрънкам. БАЛАЛАЕЧНИК, -а, м. Свирач на бала- лайкъ; тъмбураш. БАЛАЛАЕЧНЫЙ, прил. БaлaлАeчe-. БАЛАЛАЙКА, -и; мн -и, -Зек; ж. Бала¬ лайка. о Бесструнная БалалАйка (разг, пре- небр) Бъбрица, дърдорко, кречетало. БАЛАМУТ, -а, м (разг. нссдобр). Размир¬ ник, смутител, раздорнек. БАЛАМУТИТЬ, -£чу, -утешь, ннсв. В (разг). 1. Мътя, размътвам, разбърква“. 2. (прен) Обърква“, paзмl(pявАм. внася“ смут, pАзи(pиe. пълнснис, безредие || сввзбАлАму- теть. ВАЛ АНДА, -ы, ж (прост). Затворническа чорба (разводнена н отвратителна на вкус). БАЛАНС I, -а, м (спец). Баланс (а. икон Съотношение [между доход н pАз-сск(, внос н износ, търсене н предлагане н др.]; актив¬ ный балАнс; пассивный балАнс; топлИвный ба¬ лАнс. Б. счетов Равносметка; гддовдЦ балАнс годишен баланс, в. остар Равновесие; урав¬ новесяване; уpaвнсвeсeнссш; Для балАнса за равновесие, г. мн. цирк Акробатика с балан¬ сиране; [различни] номера за Бaеaнснpa-с. равновесие). БАЛАНС II, -з, м (спец). Целулозен “а'тс- риал, дървесина. БАЛАНСЁР, -а, м. Ебпнлибpист. въжеиграч. БАЛАНСЙР, -а, м (тсх). 1. Баланс (в мс- хънизмъ нз джеБните часовници). 2. Балан¬ сир, балансьор; кобилица. БАЛАНСЙРОВАТЬ, -рую, -руешь, нссв. 1. на П и без дсп Пазя равновесие чрез съответ¬ ни тeесдпнжe-ин; плясун балансировал на ка¬ нате акробатът поддържаше (пазеше) равно¬ весие на въжето. 2. В. счет Балансира“, при¬ ключва“, правя баланс, равносметка || св сба- еА-с(pопАть (към 2 знач). БАЛАНСОВЫЙ, прил (иид)): Балансов; балансовый итог paв-ссиeткa; БАЛАСТ, вж Балласт. БАЛАХОН,- -а, м. 1. Халат много широк, роба. 2. (прен. шсг) Лошо ушита широка и дълга дреха; надСл каидй-т.д балахон облякъл някакъв чувал. БАЛ В ЁС, -а, м (прост). Дебелак; простак; глупак; дръвник; тъпак. БАЛБЕСНИЧАТЬ, -ъю, -аешь, нссв (прост). Безделнича; сбншосвaм. хaHиa-упaи; прекар¬ ва“ глупаво, безсмис.лено времето си.
БАЛБ1К 69 БАЛДА I, -ы, ж (спец). Тскизб. топуз; иеaш. голям чук, боен чук. БАЛДА II, -ы, м н ж. Глупак, простак; Будала; тъпак [глупачка, простачка, шъпзчкa]; БАЛДАХИН, -а, м .Балдахин; катафалк с балдахИном катафалка с • Балдахин. БАЛЕРЙНА, -ы, ж. 'Бллepи-a. БАЛЁТ, -а, ж. Балет; тсАтр оперы и ба¬ лета опевен н балетен театър. БАЛЕТМЕЙСТЕР, -а, м. Бaлeт“aйстсp. БАЛЕТНЫЙ, прил. Балетен; танцов. БАЛЕТОМ АН, -а, м. Балетоман, страстен любител, поклоиниб.-a балета. БАЛЕТОМАНКА, -и; мн -и, -нок; ж. Ба- лeшсиa-кa, страстна любителкъ, рсклсн-ицa на балета. БАЛЕТЧИК, -а, м (разг). Балетист; тан¬ цьор. БАЛЁТЧИЦА, -ы, ж (разг). Бaлeшисшбa, Балерина; танцьорка. БАЛИВАТЬ, бсз сег (разг). Боледувах по¬ някога || едно^ болЕть. БАЛКА I, -и; мн -е, -лок; ж. Греда, мер- тек; трегер; потолочная бйлка покривна гре¬ да; поперСчная балка напречна греда; Двутав¬ ровая бАлка ' дпон-А Т-образна греда; железная бАлка стоманена греда, релса; мостЫ. с тав¬ ровыми бАлками рлочсгpeдови мостове; крано¬ вая бАлка кранова стрела. БАЛКА II, -и; мн - н, -лок; ж (обл). Сухо¬ дол; оврАг (дълъг, с полегати брегове), дере. БАЛКАРЫ, -Зр; ед -Ар -а; м. Балкарн (една от тюркскитс народности в Ка^газ). БАЛКОН, -а, м. Балкон (на къща, в теа¬ тър). БАЛКОННЫЙ, прил. Бaлко-сби. БАЛКОНЧИК, -а, м. умал. от Балкон, Бал- бснчe. малък •бaексн; БАЛЛ I, -а, м. 1. (спец). Бал (цифрово ознaчe-еe -нз стeрeитa на напрежението пре някои явления — силата на вятъра, земетре¬ сение, морско вълнение и пр). За ночь ве¬ тер значительно стих и Дул.баллов на 5 (Стз- ноб;); През нощта -вятърът значително на- “галя н духаше с около 5 бала. 2. Оценка; бележка; Бал; всем. вставили годовые бАллы на всички сложиха годишните бележки. БАЛЛ П, -а, м (ист). Топка (за пускане в урната при гласУване). БАЛЛ Ада, -ы, ж (лити муз). Балада. БАЛЛАСТ, -а, м. бсз мн. 1. (мер) Баласт (тежест за уравновесяване на кораб). 2. Ча¬ къл, баластра (за закрепване на 'траверсите). 3. п>^^^н^) Б.елсcт. излишня• безтелесни товар. БАЛЛАСТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, несв. В (спец). Баласт-ирам, насипва“ с баластра. БАЛЛАСТИРОВКА, -н, oie (спец). Баласти- 33^2; балластировка лдидмдтйеа (жп) бала- стиране нз локомотив. БАЛЛАСТНЫЙ, прил (спец). I. Баластен. 2. Баластрея, чакълен. БАЛЛИСТИКА, -и, ж. (спец) Балистика. БАЛЛОН, -а, м. 1. Балон, бутилка за кислород н др.). 2. (ав) Балон, аеростат. 3. (авт) Балонна гума. 4. (хим) Сферичен стъклен съд. БАЛЛОТИРОВАТЬ, -рую, -руешь, нссв. В и бсв доп (книж) Гласувам; избира.“ чрез гласуване; я ужС баллотировал аз вечс гла¬ сувах. БАЛЛОТИРОВАТЬСЯ, -руюсь, -руешься, несв (книж). Поставя“ кандидатурата се, кандидатира“ сс; он баллотировался в ■ Депу¬ таты той постави кандидатурата сн за депу¬ тат. баллотировка , -н, мн -н, -вок; ж (ктиж). Гласуване; гласоподаване; избиране чрез гласуване. БАЛЛОТИРОВОЧНЫЙ, прил (книж). Из- бсpe-; баллотировочный яшик изборна урна. БАЛЛЬНИК* -а, м (остар. учен). Бележ¬ ник: дневник•(на учe-нк]. БАЛОБАН, -а, м (зоол). Ловджийски сокол, Falco (Hierofalco) cherrug. БАЛОВАННЫЙ, прил (разг). Глeзeи, раз- глeзe-; БАЛОВАТЬ I, -лую, ^уешв, нссв. В.В/Т. Глезя, paзгеeзвaи•; угаждам [някому]. Мать лелеяла и баловАла его (Гонч.). Майката неж¬ но сс грижеше за него и го глезеше || св нзбз- ловЗть. БАЛОВАТЬ П, -лую, -лУешь, нссв (прост). 1. Глезя се, глезотя сс; нсмирувам, немирни- ча; лудувам. 2. Вилнея, шстам (за paзбсй-н■ ци); навъртам сс, нападам; шаря. БАЛОВАТЬСЯ, -луюсь, -луешься, несв (разг). 1. Немирува.“, палува“; правя па¬ кости; лудувам. 2. Т Забавлявам сс (с нсщо), играя сл, развличам сс (с нсщо), позволявам сн (неггоза развлечение, удовслсшвиe]; САшка ' часто баловалсяевДкой (Шол.). Сашко често се попийвашс. БАЛОВЕНЬ,-вня,ж. 1. (разг). Галеник, га¬ лено и геeзeнс, любимо дете; любимец; бало¬ вень судьбы, счастья щастливец, любимец .нз Боговете, галеник на съдбата. 2. (прост) Не¬ мирник, палавник, лудетина, пакостник, гле- зльо. БАЛОВНЙК I, -3, м (разг). Немирник, пъ- лaпн(б, пакостник, лудетина. БАЛОВНЙК II, -А, м (разг). Човек, кой¬ то много глези, угажда. БАЛОВНИЦА I, -ы, ж (разг). Немирни¬ ца, палавница, лудетина; глезла. БАЛОВНИЦА II, -ы, ж (разг). Жена, коя¬ то много глези, угажда. БАЛОВНОЙ, прил (прост). Немирен, за¬ качлив; готов за лудории; пакостник, луде- "типа, немирнек;. БАЛОВСТВО I, -а, с. без. мн (разг). Глезе- нс, угажда нс. БАЛОВСТВО II, -а, с. без мн (прост). Не¬ мирство; п■aбссш-Iичeсшпс; лудории; глезотия. БАЛОК» -лкЗ, м. Врем:енно ссверно жили¬ ще — къщичка върху шeйн.a; ЕАЛСЧНЫЙ, прил от балка. Грсдореден; направен от греди или за греди; бa.ки^иы'ц. мост гредов мост; балечнее перси)Ытuе (спец) гре- дорсдла nобгнпna коиc■тpубцнн; БАЛТЙЕЦ, -ййцъ, м. Моряк от Балтийския съветски флот. БАЛБ1К, -А, м. Бглък (осолена и изсуше-
70 бальзам на горна част нъ безкостна риба); дснтрОвый балйк есетров балък. БАЛЬЗАМ, -а, м. 1. Балслм; мехлем. 2. (прен. остар) Балсам, утеха, радост. БАЛЬЗАМИН, ■ -ъ, м (бот). Б ал сaмеи, Impatiens balsamina. БАЛЬЗАМИННЫЙ и БАЛЬЗАМИНОВЫЙ, прил. от Бальзамин. Бaлсaии-оп. БАЛЬЗАМИРОВАНИЕ, -я, с. Балсамиране. БАЛЬЗАМИРОВАТЬ, -рую, -руешь, нссв. В. Балсамирам || св забальзамировать и на¬ Бальзамировать. БАЛЬЗАМИРОВЩИК, -ъ, м. Балсам^о- вач. БАЛЬНЕОЛОГ, -ъ, м (меД). Балнеолог. БАЛЬНЕОЛОГИЧЕСКИЙ, прил (мсд). Бал¬ неоложки, бaлнeолсгечeн; БАЛЬНЕОЛОГИЯ, -е, ж (меД). Балнеоло¬ гия. БАЛЬНЫЙ, прил. Бален, за бал; бАльное плАтье бална рокля. БАЛЮСТРАДА, -ы, ж (архит). Балюстра¬ да, парапет. БАЛЮСТРАДНЫЙ, прил. от бслюстрСдз (архит). Балюстрадсн. БАЛЯСИНА, -ы, ж (спец). Стълбец, из¬ работен нъ струг за перила, ограда. БАЛЯСНИК I, - ъ, м. бсв мн (спец). Ма¬ териал за ограда, за перила. БАЛЯСНИК II, -а, м. Псрмскио, .“ай- стор нъ огради, сшобоpИ; БАЛЯСНИК И1, -ъ, м (прост). Шегобиец, шегаджия; смсш-нб. БАЛЯСНИЧАТЬ, -сю, -аешь, несв (прост).' Шегувам сс, пущам шегн, правя смешке; пра-ословя, зaнииАпaи сс с празни при¬ казки; плсщя се; чеша сн езика. БАЛЯСЫ: точИть балясы, вж балясничать. БАМБУК, -а, м (бот). Бамбук, Bambusa. БАМБУКОВЫЙ, прил. БамбУков; от бам¬ бук; бамбуковая мебель бамбукова мсбел. БАНАЛЬНЫЙ; -лeи, -льна; прил. Бa-a- еe-, изтъркал; шpивеaлeи. сшepeошиneи. шаб¬ лонен. БАНАН, -а, к (бот). Бa-a-, Ми&а. БАНАНОВЫЙ, прил. Бa-aнOп. БАНДА, -ы, ж. Банда, шайка. БАНДАЖ, -А, м. 1. Бандаж; больному гры¬ жей надСли бандАж нъ Болния от херния сло¬ жиха бандаж. 2. (тех) Бандаж; шина; свай¬ ный бандаж обвивка на пилот (за предпазва¬ не от гниене). БАНДАЖЙСТ, -а, м. Бандажист, майстор нъ бандажи (иьм. бандаж в I знач). БАНДАЖНЫЙ, прил. Бa-дaжe-, за бан¬ дажи. БАНДЕРОЛЬ, -и, ж. Бандерол; мы отпра¬ вили вам. газеты. банДеролью изпратихме вн вeстинцитe като бандеролна пратка; не сры¬ вайте бандероли с коробки не откъсвайте бан¬ дерола от кутията. БАНДЕРОЛЬКА, -е, ж. Книжна еe-шa (за пачки БАИкноши. тестета пликове н т.. п.). БАНДЕРОЛЬНЫЙ, прил. Бандеролен; бан¬ дерольное обложСнин акциз. БАНДЙТ, -ъ, м. Бандит; грабител, раз- боH-иK; БАНДИТЙЗМ, -а, м. без мн. Бандитизъм разбойничество. ВАНДЙТСКЙЙ, ■ прил. Бандитски; paзбсн■ иечссбе. БАНДУРА, -ы, ж. Бандура (вид тамбура в Украйна). БАНДУРЙСТ, -а, м. Бaндуpесш. свирач нз бандура; гуслар, тамбурест. БАНК I, -а, м. Банка; государственный банк държавна бaикa; БАНК И, -ъ, м. 1. Банка (в някои хазарт¬ ни игри). 2. Вид хазартнА игра, о Метать банк (карт) давам, раздавам карти, държа банката. БАНКА I, -е; мн -е, -нок; ж. 1. Буркан; стъкленица; банка варенья буркан със слад¬ ко. 2. Кутия; тс-eкин; консСрвная бАнка бснсepвe-a кутия. 3. обuии; мн (мед) Венду¬ за; поставили бАнки сложихме вендузи. О Лейденская БАнка (физ) лсйденска • стъкле- иицa. БАНКА II, -и; мн -е, -нок; ж (мор). Пей¬ ка (за гребците в шлюпка, лодка). банка ш, -и; мн -и, -иоб; ж (мор) Банка (отделно лежаща морска плитбaп(-a); БАНКАБРОШ, -а, м (тех). Предпредъчка, банкаброш, фланер. БАНКЁТ I, -а, м. Банкет, тържествен обед или официално угощение. БАНКЁТ II, -а, м. 1. (восн) Банкет (на- сеп, стъпало до вътрешната сшpЕИ-н-А нъ бруствер). 2. (жп) Вал, бaнкeш; БАНКЕТНЫЙ I, прил. от Банкет I. Б ан- бстси; банкетный стол Б анкетяз маса. БАНКЕТНЫЙ 11, прил от Банкет П. (воен и жп). Б aибeтeи; БАНКЙР, -а, м (фин). Банкер. БАНКИРСКИЙ, прил. Банкерски (бaншо- ръ ели др.). БАНКНОТ, ■ -а, м (фин). Бa-бисшa. БАНКОВСКИЙ, прил. БАиксп; баико>вскиц служащий служещ в 63^3, • Банков чинов- нек. БАНКОВЫЙ, прил. Банков; бАнковая опе¬ рация; баикдеыЦ аккредитив; баиидвый капи¬ тал. О Байтовый билёт бa-к-отА. БАНКОМЁТ, -а, м (карт)- Който държн банкатА (при хазартни игри на карти). БАНКРОТ, -с, м. Несъстоятелен, банкру¬ тирал, фалирал длъжник; политические бан¬ кроты (прен) изпаднали в политическа нс- състоятелност, фалирали политици. о Злост¬ ный Банкрот предумишлен банкрут. БАНКРОТИТЬСЯ, -очусь, -отишься, нссв. Бaнкpушнpзи, фалирам, претърпявам крах || св обА-кpOтитьсн. БАНКРОТСТВО, -а, с. 1. Банкрут, фалит; бА-бpут(tpА-e крах. 2. (прен) Бaикpутнpa-e; npопaля-e; политическое банкротство поли¬ тически провал, банкрут, крах. ВАННИК, -а, м. 1. (обл) Шибалкъ (заиз- потяване в баня). 2. (вдеи) Банник (цилин¬ дрична четка с дълга дръжка за чистснс н смазване канала на оръдие). БАННЫЙ, прил. БАнeн. банске; бАнный вёник банска шнбзлка (брезова метличка за
шибане в баня, за да сс предизвика е8nотн- пaнe]. О ПристАл как БАнный лист (равг) натарапил сс, прилепил сс към някого като мокър пищимал. БАНОЧКА, -и; мн -н, -чск; ж. 1. умал. от банка I. Бурканче, сшъклeиичбa; 2. (прост.) Чашка виио. ракия; выпьем по баидч.ие да ■пеннeи по- чашка.О ПостАвить Баночку (прост) да почерпя с чашка, да му ударим по чаш¬ ка ракия. БАноЧный, прил от банка. За, на или •от буркани; бАночнос прдиввддство. БАНТ, -а^л. Панделка (завързана); феьои- га, джувка; клуп; завяжИтс ему шнуркИ бАн¬ том вържете му връзките нъ клуп. Б АНТИ К, -а, м. умал. н сал • от бзнт. Феьои- гнчка, пАндeечицa. джувчицъ; клупче. о Губки бCишибом (разг, шег) малка уста (пре¬ димно жe-сбз); Кипра устицъ. БАНЧОК, -чка, м. „Банчок“ (хазартна иг¬ ра нъ карти). БАНЩИК, -а, м. Теляк, мияч. БАНЩИЦА, -ы, ж. Тeеябинн, миячка. БАНЬКА, -и; мн -и, -иeб; ж. умал н гал ют б3нн; Малка баня; хубава бА-H; БАНЯ, -и; род. мн. бань; ж. Баня; я иду ■е бАню отивам нъ Баня; после бАни сйпъсм чАю след баня ще пеем чай; лабораторная •бйня; дОмно, как с бАнс задушно като на ба- HH; о Задать БАню Д (разг) дъ нахокам, дъ нажуля здравата (някого). КровАвая бАня {книж) кървава 63^, блaнe. кръвопроли¬ тие. . БАОБАБ, -а, м (бот). Баобаб, Adansonia digitata. БАПТЙЗМ, -з, м. Баптизъм (протестантска секта). БАПТЙСТ, -з, м. Баптист, пpeкpъщe-eц, «^c^с^с^€^j^<^Jвятсе на Бзптиз“з. БАПТЙСТКА, -и; мн -н, -сток; ж. Бап- шисшбА. пpeбpыцeибa, последовАтелна нз бап- т,из“а. БАР I, • -а, м. Бар. БАР II, -а, м (метеор). Бар (eдииецА мар¬ жа за атмосферно иaлягaиe); БАР III, -з, м (мор). Плитбaпинa, нанос О устието на река). БАР IV, -а, м (руб). Подкопна ръка (нъ за¬ Бойна машена). ■ БАРАБАН, -а, м. I. (муз н тех) Барабан; встречая знАмя бИли в барабан посрещайки знамето, биеха барабан; барабан молотилки «барабанът на въpШАЧбaшa; 2. (архит) Бара¬ бан, тамбур (част нъ зданието, което поддър¬ жа купола). БАРАБАНИТЬ, ■ио, ■иишь, нссв. В н бев доп. 1. Бия, думкам барабан; барабаня. 2. (прен. разг, шег) Дрънкам на някакъв ен- стpуиeиш; дрънча; он так барабанил вальс, •что затрещАло в ушах той така дрънкаше валс, че ушитс мн пес-aхa; •3. (прсн. шег) Бързо н неясно говоря, дърдоря; не бара- Занъ, а читай, как слСдуст нс ’ бързай, с чете, както трябва. 4. Барабаня, трополя, чукам; почуквам, потропвам с пръсти по “асата; дождь барабАнит по крыше и в диид дъждът •барабане, удря по покрива н прозореца. БАРАБАННЫЙ, прил. Барабанен; бара* БАРАХТАТЬСЯ 71 бАнный бой удари нъ барабан, биене нз бара¬ бан; барабАнная дробь чссте удари, бързо Биене нъ Барабан; барабАнная молотИлка (ссл- ст) барабанна вършъчка. О БзрзбЗнный огонь (вдси; остар) барабанен огън, чсстз стрелба от много оръдия. Бзpсб3н-зн пере¬ понка (анат) тъпанче (в ухото). БАРАБАНЩИК, -а, м. Барабанчик. БАРАБУЛЬКА, -и ; мн -н, -лек; ж (зоол)* Вж султАнка. БАРАк, -з, м. Барака; тифозный барАк барака за болни от тиф (при спндeиии]; БАРАН, -а, м. Овсн, коч; Ойкий барАн див овен, о Смотрит. глядит, уставился, лу¬ пит глава как БарАн на новые ворота (прост. пренебр) гледа като теле в железница, вто¬ рачил сс глупаво, Бсз да разбира нещо. Упёр¬ ся как БарАн (прост) опря сс, запъна сс, • за- енате сс като магаре нс мост. БАРАНИЙ, -ья, -ьс, прил. Овчи; овнешке; направен от овца, от овчз кожа или от овчс мссо; барАнья шАпка овче калпак; бараний тулуп кожух от овчз кожа; барАний жир овча лой; барАнья котлета котлетче от ов- нсшко; барАнья голова (прен. прост) глу¬ пава глава, тъпА-ap. глупак. БАРАНИНА, -ы, ж. Овнешко, овчс месо; молодая барАнина шилешко мссо или (по- рядко) агнешко. БАРАНКА I, -е; мн -е, ■иоб; ж. Малко геврече, малко кpАпaHчe; БАРАНКА II, -и; мн -е, -нок; ж (разг) Волан, кормило на автомобил. БАРАнКа III, -е, ж. Ксрпсден, обущар¬ ски клещи. БАРАНОК I, -икс, м (спец). Рукан (вед ренде). БАРАНОК П, -нка, м (обл). Вок 6333^3 I. БАРАНОЧНИК, -с, м (разг). 1. Пекар (който приготвя „баранки“, гeвpeчeшз); 2. Търговец на „баранки“, гсврекчия. ‘ БАРАНЧИК I, -з, м.'умал от бapaи; Опeи- че, овне. БАРАНЧИК П, -з, м. обикн. мн (бот). Иглика. Primula. БАРАХЛЙТЬ, -еO, -лИшь, ннсв (прост). Ра¬ ботя зле, нс мс бива; (за 3 л) нсщо нс върви (обикн. за мотор, изшииa]; сёрДце барахлИт сърцето нсщо нс го бивз, ез-eпepяпa ми, нс с п ред. БАРАХЛО, -3, с. бсз мн (прост). 1. Вех¬ тория; боклук; пзpтуши-и; пъртъкеши; стзре неща. 2. (прсн. прснсбр) Лош човек, негодник. БАРАХОЛЬЩИК, ■ -а, м. Вехтошар. БАРАХТАНЬЕ, -я, с. бев мн (разг). Мя- шa-e. тръшкане; ритзне, махане с ръце н крака. БАРАХТАТЬСЯ, -таюсь, -шзeшься. несв (разг). Мятам се, тръшкз“ се, боря се, махам с ръцс н крака (да сс спася, изплувам или др.), боричкам се. Он нс кричАл, а только всё барАхтался, стараясь сбросить меня со своСй спины • (Горьк.). Той нс бpeщeшe. с са¬ мо сс мяташе н дърпаше, като сс мъчешс да мс хвърли от гърба сн.
72 барАхты БАРАХТЫ: с бУхшы■бзpaхшы. вж Бухты- барСхты. БАРАШЕК I, -шка, м. 1. умал. гал от бз- рСн. Овснче, овчица, овне. 2. Агне (мъжко). 3. беэ мн Агнешка кoжa•• ооротник из бараш¬ ка яка от агнешка кожа. 4. Агнешко; бара¬ шек с рйсом сгнешко с ориз. 5. (обл) Бекас. БАРАШЕК II, -шка, м (тех). Крелчета, крилна глава нз гайка. • БАРАШКИ, -шков, бсз ед. 1. „Зайчета“ (мал¬ ки пенести вълни). 2. Малке пepeстс-купeсти облаци. БАРАШКОВЫЙ, прил. Агнешки; от агнеш¬ ка кожа; барАшковая шАпка калпак, шапка от агнешка кожа. БАРАШКОМ, нареч. На сетни къдри; ба¬ рашком вавитйе лдкдиы ситно навите къдри¬ ци. БАРБАРЙЗМ, -з, м (лит. остар). Вар- варизъм. БАРВАРЙС, -а, м. бев мн. Кисел трън, Berberis vulgaris. БАРБАРИСОВЫЙ н БАРБАРИСНЫЙ ,прил. (Който с) от кисел трън; барбарисовое варСнье сладко от кисел трън. ВАРВОС, -а, м. Барбос, Шаро (прякор за дворно куче). БАРВИНОК, ■нбa, м(бот). Зи“зeеeн, Vinea. ВАРД, -а, м. Бард, поет-певец (у древните келти). ВАрДА, -ы, ж. бев мн (спец). Спиpтoпapске каша. Б АРЕ, мн от Барин. ВАРЁЖ, -А, м. бев мн (текст, стар). Бареж, (лек вълнен плат). БАРЕЖЕВЫЙ, прил (текст, остар). Ба- режов (от вълнен плзт]; ВАРЕЛЬЁФ, -з, м (изк). Б ср алеф. БАРЖА, -и (-й), ж. Шлеп, баржа. БАРЖЕВОЙ н БАРЖЕВЫЙ, прил. Шлс- пов; от шлепове, барже; баржевой каравАн ка- РСПсн от шлепове. _ БАРИЙ, -я, м (хим). Барий, Ва (елемент). ВАРИН, -а; мн господа и. (прост) бЗре или бСры; м (остар). Барин; господин; господар (поиeщИб, дпоpниин). о Жить Б3pенои == живея безгрижно. СидЕть 6331^6“ (разг, исо- Добр) ™ бeздeл-ечз, клатя сн краката; нс вземем участие в нещо. БАРЙТ, -з, м (мин). Барит. БАРИТОН, -с, м (муз). Бapншс- (глас, пе¬ вец, муз. и-стpумeнш). БАРИТОНАЛЬНЫЙ, прил (муз). Барито¬ нов, (глас) близък до Барн'гон.; барйтоиаль- ный бас бaс-бapишси. БАРИЧ, -с, м (остар). Барич, дпоpн-ски, господарски син; (разг, исоддбр) разглезен, из-eжeн• млъдеж; “зиино синчс. ВАРКА, -и ; мн -и, -рок; ж. Шлеп • (речен пеоскодънси н Бсз палуба съд зе товар); ле- дня. БАРКАРОЛА, -ы, ж (муз). Баркарола (а. Венецианска пeсe-, Б. Музикално npси-пeДe■ нис п стила на такаЕз пeссн); БАРКАС, -а, м (мор). I. Баркас (голниз лодке, бapa-a с много гребла). 2. Катер. БАРкАСнЫЙ, прил. Баркасен; баркАсный причал пристан за баркаси, лодке. ВАРМЫ, барм, бсв сд (ист). Барми (парад¬ но украшение от метал или тъкан, поставяно нс paиснстс нс московските царе н к-язe). ВенНц и бармы Мономаха (Пушк.). • Корона'га и бармнте на МоноиАX; БАРН, -с, м (физ). Барн (единица напреч¬ но сечение нз атомно ядро). . БАРОГРАФ, -с, м (спец). Барограф (само¬ пишещ барометър). БАРОкКо, нескл. с. и (по-ря^ко) БАРОК, -а, м (йзк).