Text
РАЗКОПКИ
И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XXXI
БЪЛГЛРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИ ЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ
РАЗКОПКИ
И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XXXI
БЪЛГЛРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИ ЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ
ЛЛЕКСАНДЪР БОНЕВ
РАННА ТРАКИЯ формиране па тракийската култура - края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр.
1’ЕДЛКШК Hill \ КОЯМ 11Я
.1 В.1к 'iiiHOHJi (гл.нк-и редактор). < in с. др Ради» Раш,.,, (, < д р Поим Цинги (секретарь < т. и I д-р Бис »ра 1й»л>,'г'М
ст и <.д-р Маргарит । швеи редактор). II
<1 II < Д р llr-HHIII ЫН Д|И1’1< ч
п II с. л р< |<<|ын Адгк<.||1Лр'>" 1<"|<>1«>Р'’" рглакк.р)
© Александър Боиев ©АИМ-Б.4Н
София, 2003
ISSN 0205-0722
1>ЪЛГАРС ;кл АКАДЕМИЙ IIA i 1ЛУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XXXI
АЛЕКСАНДЪР БОНЕВ
РАННА ТРАКИЯ формиране на тракийската култура -края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр.
СОФИЯ
2003
Александър Бонев
1932-2002
Ръкописьт на последний труд на ст, н. с. д-р Александър Бонев бе депозиран за издаване в поредицата на Археологическим институт с музей “Разкопки и проучвания", когато той ни напусна.
С усилията на редакторите бяха направени само някои подобрения в текста и илюстрациите, запазвайки стила и идемте на автора.
С дълбоко преклонение пред паметта на учения и колегата.
От Редакционната колегия
The last manuscript of Alexandar Bonev was submitted for publication in the Archaeological Institute and Museum “Excavations and Researches” series when he was no longer with us.
With the endeavours of the editors only minor improvements were made in the text and the illustrations while the style of writing as well as the scientific ideas of the author remained unchanged.
With our deepest admiration before the memory of the scientist and the colleague
Editorial board
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод.............................................. у
Първа глава.
КАР11АТОДУН АВСКИ РАННОТРАКИЙСКИ КУЛТУРЕН КОМПЛЕКС.................. 11
Втора глава.
ТРАНСБАЛКАНСКИЯТ КЪСНОБРОНЗОВ ХОРИЗОНТ.............31
'Грета глава.
ОБЩА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКА ПА РАННА ТРАКИЯ. КЪСНА БРОНЗОВА ЕПОХА...............................57
Четвърта глава. ЕГЕЙСКИ РАННОТРАКИЙСКИ КУЛТУРЕН КРЪГ...............83
Пета глава.
В ЗОРАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА ........................ИЗ
Шеста глава.
НАСЛЕДСТВОТО НА ЕГЕЙСКИЯ РАННОТРАКИЙСКИ КУЛТУРЕН КРЪГ......................143
Седма глава.
НА ПРАГА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................153
РЕЗЮМЕ
163
УВОД
Формирането па тракийската култура е банен и продолжителен процес. Трудно с да се отговори на въпроса коса за-почва той. Вл.в всеки случай, през късната бронзова сноха той вече е навлязъл в един изключително важен етап. Или, за да бъда по-точен, именно тогава се поставят основитс на блестя-щата тракийска цивилизация, известна ни от първото хилядо-летие пр. Хр. Каква е била ролята на носитслите па различимте култури, обединени в двата основни компонента - Карпато-дуиавския раннотракийски културсп комплекс (КДРТКК) и Трансбалканския кз.снобронзов хоризонт (ТБКБХ) втози про-цес, какво с значеннето на Егейско-раннотракийския културен кръг (ЕРТКК) в него, това са осиовните въпроси на конто се спирам в хода на работал а. Фактически това е основен и критичен преглед на културно-историческото развитие на Ранна Тракия, конто тернториално обхвата районите, заел и от пле-мената, носители на КДРТКК и ТБКБХ, а хронологически -къснал-а бронзова (КБЕ) и началните фази на ранножелязната епоха (РЖЕ).
Въпросът за формирането на тракийската култура досега не е бил предмет на отделно монографичио изеледване. Нат-рупаният богат археологически материал позволява да се пристъпи към неговото разглеждане. Надявам се в тази своя работа да съм успял да запълня една празнина в изеледванията на тракийската древност.
9
1 11.РВА ГЛАВА
КАРПАТО-ДУНАВСКИ
РАННОТРАКИЙСКИ КУЛТУРЕН КОМПЛЕКС
Второго хилядолегие пр. Хр. и оси-бено втората му половина (късната броп-зова епоха) еедин изключителнодинамичен период в развитие™ на племената и народите, населявали района на Средним и Долеп Дунав, Балканским полуостров и Паточного Средиземноморце. Това е вре-мето на раэцвета па бронзовата металур-гия, когато орьдията па труда и оръжия-та, иэработени от “класическия” калаен бронз, окончателно се налагат като веду-щи в целокупния живот на общество™. Впрочем и самого развитие на региона се движи по одна неравномерна линия. Ве-дущнге и цветущи в предходните перио-ди райони като Тесалия и Тракийската равнина проставят да играят някаква щи годе сериозна роля. Минойският Крит от периода на Старите и Новите дворци, а след това и ахейските царства на Континента - Пилос, Тиринт, Орхоменос и пай-вече Микена, с чието име ще бъдс евърза-на цяла епоха, се пздпгат като главни цен-трове на зараждащата се църва евро-пейска цивилизация - Егейската. На север от тих постепенно се консолидира тра-кийският племенен масив, който щс съз даде една самобитна и оригиналка цивилизация, която ще играе голяма роля в живота на Древния свят.
В такъв аспект, при изеледването на бронзовата епоха на Югоизточна Европа и най-вече на нейния къссн етап (втората половина на II хил. пр. Хр.) специално място трябва да бъде отделено на Карпато-дунавската облает. Намираща се па грани-цата между Северна и Южна Европа, в развитието на тази облает могат да бьдат наб-людавани различии културни влияния и взаимодействия. Близостта на Карпато-ду-навския район до Егейския свят от една
страна и до Кавказ от друга, два цептъра на бронзовата епоха в Древния свят и на наЙ-раините цивилизации, богатите залежи на мед и злато, плодородните почви на средни и долнодунавските равнини, еднак-во удобни за земедслие и < котовг.дство, сто папските и културнитс традиции от пред-ходната каменно-медна епоха, всичко това предсгавлява една стабилна псиона за развитието на племената, населяващи този регион. Направените проучвания на памет-ници от късната бронзова епоха позволя-ват да се установи, че тук се е създала една своеобразна и високо развита местна култура, която щс бъдс в ос новата па по-кьена-та блестяща тракийска цивилизация. Именно Карпато-дунавският район е люл-ката на тази цивилизация, мястото, кьде-то се формира и консолидира тракийски-ят етнически масив и неговата култура.
Към КДРТКК, според мен, се отна-сят главно следните археологически кул-тури и паметници:
1. Вербичоара JV-V. Наречена така по имсто населището до Крайова в Олтения. Освеп в Румъния е разпространена и в Северна България и Севсроизточпа Сърбия. Има предимно земеделски характер.’
2. Тей 1VV(по името на езерото Тей до Букурещ, Румъния). Разпространена е в Мунтения и в Северна България.2
3. Витенберг (по името на с. Витенберг до Сигишоара).3 Известна е главно по слу-чайни находки (над 200). Интереснае кера-миката, с полирана повърхност и украса от меапдри и спирали с била инкрустация. От тази култура е известно одно жертвено огнище със сложен спирален орнамент. Пог-ребалният обрсд е трупоизгаряне в урни.
4. Монтеору (края на класичсската й фаза - 1300-1200 г. пр. Хр.). Формира се в
11
Табл. 1. Култово огнище от култура Витенберг (по Г. Б. Федоров, Л. Л. Полевой!
Fig. 1. Cult hearth from Vietenherg culture (after G. B. Ferdorov, L. L. Polevoj)
Мунтения, а през интересуващия ни период достига на изток до Молдавия, а на запад - до Трансилвания. Селищата от тази култура са строени на естествено защите-ни места, като иматдопълиителни укрепления от ров и вал, а жилищата имат ка-менна основа. Често пъти близо до сели-щето се откриват светилища с елипсовид-на форма, също с каменна основа, а в етре в тях - олтари. За керамиката типични форми са съдовсте с две высоки дръжки, а също така и зооморфните култови съдове. Погребалният обред е хокер в яма, облицована с каменни плочи.4
5. Отомани. Распространена е на те-риторията на Румъния, Унгария, Словакия, където е известна и под името култура Фю-зешабон. Според приетата в тези страни хронология, вьз основа на селйшната могила Tourer в Унгария, въпросната култура се датира към периода Тошег С (1550-1450 г. пр. Хр.), а финалните й фази към Тошег D (1450-12000 г. пр. Хр.).5 Керамиката има богата орнаментация от врязани и релеф-ни орнаменти. Срещат се и много глинени модели на каруци. Погребалният обред е различен за различните фази - за ранната и късната кремация, а за фазата Отомани II - трупополагане (хокер),
Епонимният наметник Фюзешабон в Унгария представлява селищна могила с диаметър 80 м. и дебелина на културянв пласт около 3 м. Жилищата са правоъгы-ни или кръгли по план и, коего е особено важно, едно от тях е от типа мегарон.
С известии уговори към КДРТКК ногат да се отнесат и миогобройните метал-ни находки от Румъния и Унгария, напра-вени от бронз и злато, но тъй като те не са намерен и к определен археологически комплекс, за сега се въздържам да взема отношение по този въпрос, конто може да бъде предмет на отделно самостоятелно изеледване.
6. Културата с иикрустирапа керамика по ДолнияДунае (КИКДД).
През втората половина на II хилядо летие пр. Хр., непосредствено по двата брага на р. Дунав, в пространство™ между устията на Тиса-Драва и Жиул-Отоста, се развива една изключително богата, самобытна и странна култура, известнапонасто-ищем и научната литература като културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав. Тона всыцност е единствената “речиа цивилизация” на територията на Европа, може би една далечна реплика на велики-те рении цивилизации на Месопотамия и
12
Египет. Рпзбира се, топа < равнениее пне то формално и ома ла Цел само да подчергае, че наличието на голсми во дни артерии н древнос гы место irnrn с нгрпело значитсл-на. ако нс и решаваща роля в целокупния живот на човешките общества.
Инн роси а га “речна цивилизация", или ще я наричам и по-нататък КИКДД, запръвпътеоткрита и изслсдвана н Севе-роизточна Сърбил а края на XIX и иач. на XX в. Имам предвид разкопаиия и публи-куваи от М. Васич некропол при Жуто Брдо.’ Като пай-голям успех в проучпане то на КИКДД може да се посочи разкопа-ването на некропола при Кърна в югоза-паднаОлгенил.къдетосаоткрити 1 Ifitior-рсбения с трупоизгаряне. Резултатите от разкопките са публикувани своевременно и на високо научно ново. Монографията на Вл. Димитреску и досега си остава един фундаментален, класическитруд, в изелед-ването навъпросната култура.11 Тя е основ-на и в някои момента определи цялостния облик на КДРТКК. явява се евързващо звено с Трансбалканския къснобронзов хоризонт, затова па нея ще се спра по-подроб-но, особсно що се касае до проучването й на територията на днешна Северозападна България. Тук, попе в началния етап, трудно може да се говори за някакви целена-сочини изеледвания. По-скоро са събира-ни сведения ла обекти оттази култура, но регулярни раэкопки не са били правени.9
Впрочем, преди да премина към Ор-сойския нскропол, смятам за необходимо да се спра накратко на два изключително интересни паметника, намерени на територията на Сърбия - идолът от Кличевац (известен още гсато Големия идол) и вотнв-ната кола от Дупля (Голямата колесница) (табл, 2, 3)
Гмемият идол. Той е висок 34 см. и е интересен във всяко едно отношение.1" Тона е одна нетипична за културата антропоморфна фигура, конто взначителнасте-пен се доближава до статуетките. При ук-расата са използвани техники и орнамента характерни за КИКДД, Сравнително реалистично с предадено лицето, което има страховито изражение. Дадени са подробности от облеклото, накита и т. и. В горната част на тялото с два назъбени кръ-га е изобразен знакьт на Слънцето. Осо-
Тлбл, 2. Големилт идол от Кличваац
(яо 3. Лапица)
Fig. 2. 'Hie Big Idol from IQiceouc (after 7.. Lelica)
бено интересна e украсата в долната част на “полата” - шахматен орнамент. Той без-спорно е заимстван от т. нар. “ваза с лили-ите" от стала Камарес на остров Крит и тук се явява като едно изключение.
Малко по-сложен е въпроенг с “Галя-мата колесница" от Дупля, тъй като сыцест-вуват сериозни съмненил откосно нейна-таавтентичност.11 Нямадаизлагам подробно аргументите в подкрена на една подобна теза, но ще приведа основните. Пикой от археолозите, работещи по време па за-
Табл. 3. Галямата колесница от Дупля
(по 3. Летица)
Fig. 3. The Big Chariot from Dufrtja (after Z. Lettcaj
1Я
Табл. 4. Малката колесница от Дупм/Вршац (по 3. Ястица)
Fig. 4. The small Chariot from Duplja/Vrac (after Z. Letica)
купуванего на модели в J 1ационалния музей в Белград, не се е заннтересувал от обстоя-телствата при конто той е бил намерен. А около тях има много неясноти и съмнител-ни положения. Това първо. Второ, птици-те, теглещи “колес ни цата’, сапредставени по един нетипичен начин. Трего, използ-ваната украса при идола не е характерна за КИКДД и представлява механичен сбор от отделяй мотиви. Четвърто и това е много важно - антропоморфната фигура има под “полата" си фалос, конто би се виждал, салю ако идолът бъде поставен върху гла-вата си. Наред с безсмисленага и неудачна реконструкция въпросният фалос много обърква нещата. По толкова по въпроса за “Толямата колесница” от Дупля. Във вески случай, ако някога ми се наложи да използ-вам този паыетник като паралсл или за до-казване на някаква теза, то аз доста бих се замислил дали да го направя.
Заслужава внимание друг един модел от Дупля (Вршац) известен като “Малката колесница", тегличът на конто е оформсн като фалос. а антропоморфната фигура е украсена с няколко свастики (табл. 4)
Машите сведения за КИКДД значи-телно се обогатяват след като в края па 60-те години на XX век, започваг разкопките на иекропола при с. Орсоя, Ломско. Те
са происдени в продълженис на десет ю-ДИНИ от 1069 до 1979 г. Засега това е пай-богато го находите не само от КИКДД, „„ и от целил Карпато-дунаиски pairirtrip.,. кпйски културсн комплекс. Смитам за ш-обходимо п случая да дам никои разясие-пия относноразкриването и разкопаваие-ТО натози великолепен наметник на ран нотракпйската цивилизация.
Некрополът е намерен случайно през лятото на 1969 г. Откривателяг му, ако може гака да го наречем, е П. Болев, митничар от гр. Лом - известен иманяр и колекциснер на старини. По време на сп<>. ите породни "обхождаиия” в района на < Орсоя, в профила на речииябряг, раэкрил се след поредното спадане на реката, той намира няколко урни с горели кости. Той информирал тогавашния директор на Исторический музей в гр. Лом Тр. Филипов, а последният от своя страна - Археологический институт с музей при БАН. Разкопките започнали още същата година. |! За сега е трудно да сс установи колко точно погребения са били открити. За ре-зултатитс от све йте разкопкиТр. Филипов в продължение на четири години публи-кува три работи.15
Преди да мина към същността на въпроса, смятам за необходимо, да дам най-общи сведения за местоположението на самия некропол. Памира се на около 3 км. северно от селото, на десния бряг на р. Дунав. Местността е блатиста и често пъти през късна пролет се залива от водите на придошлата река. Това цонякога е затруднявало нормалното провеждане на разкопките.
Ако може да се вярва на разкопвача Тр. Филипов, били са проучени 343 погребения с трупоиэгаряпе.'1 Костите са били поставянп в урни, похлупени с широки разлати паници, по-голяма част от кон то са били начупени и отнесени от во-дата. По своего естество погребалният обред е предполагал поставляете на гроб-ни даровс вътрс или около урнитс. Както отбелязва Тр. Филипов по количество първо място заема керамиката, а по значение идолната пластика и култовитс предмета.15 На практика, обаче, некрополът пес публикуван от разкопвача.111 В настояша-та работа ще се опитам вьз основа на па-
14
личнил матсрппл ди дам характеристика па общсството, п,злило толи искропил* тъй като именно и толи зпбележителен намет-ник може най-отчетлиио да ее Проследят пронеси и-, довели до формира-нето на цялостпня облик на рашютра кийската цивилизация.1’ Пред» псичко трябва да отбележа факта, чс открнтите при разкопки на Орсойекпя некропол предмет сс ОТлнчааат с изключителнотк-пологнческо разнообразие (табл. 5). Ще се сира па основните от тях.
Пое/ябалпиурни. Имат различии типо-ЛОГИЧИП вариант. Могат да бьдат разделено на пет групп, при което трябва да отбележа, че никои типове са представени с малко. понякога единично екземплярп, някои от koi ITO еа уникални. Имат сравни-телно бедна украса от отвесни или коси канелюры* скачени триъгьлници, вдлъбнати точки, правоъгьлници. меандри и т. н. (табл, 6, 7).Особеноинтереснае еднаурна от погребение № 142, горната част на тя-лото на която е украсена с дъговидна лента получена чрез отнемане на фона, като самиятфон е инкрустиран с бяла материя. Това е изключително рядко срещан технически прийом при украсата на предметитс от КИКДД (табл. 6/а).
Каптароеи. (табл. 8-12). Едиа от пай-многобройните групп находки. Могат да бъдат разделены на три основпи групп. Имат равно уст не с две заоблени дръжки, иализащи непосредствено от него и при-лепени към горната, леко издута част на Iтресечено сферы 41 юто тяло. Кантаросите са изключително богато украсени с прятан, набоден и тцамгтован орнамент, а сътцс и такъв, изпълнен в техниката на фалшивия шнур. Застъпени са почти всички характерны за КИКДД орнаментални мотиви. Повсеместно се употребява инкрустацията с бяла материя. Един от съдовете има релеф-на лента, изработена в спомената вече техника чрез отнемане на фона (табл. 8/г). Трябва да отбележа, че този начин на украса не е характерен за КИКДД и в този сми-съл в орсойският некропол се явява като едно уникално и странно по своята сыц-ност явление в стила на работа на местно-то керамично ателие.
От гробните дарове внимание заслу-жават т. н. чаши, конто по формата си мо-
«И Й Й
Табл. 5. Обща типология на предметите от Орсоя
Fig. 5. General typology of Orsnja necropolis finds
гат да бъдат разделен и на две основни групп (табл. 13, 14). Към първия тип се отна-сят тези с двойно-пресеченото сферично тяло и букели в най-изпъкналата си част, с кухоцилиндричностолче. Иматпохлупак с извити нагоре краища т. н. тип “сомбреро” (табл. 13). Чашитсотвтория тип (или т. нар. чаша тип Ново село) имат высока вертикална лентеста дрьжка, обикновено с добре оформено рогче (табл. 14). Те са съе сравнително богата украса от основните за КИКДД мотиви.
Купи. Извес тен е само един екземп-ляр. Тази форма на купите е непозната от кърнснския некропол, както и от остапа-лите средища на разглежданата култура.
Похлупаци. Фактически това са пани-ци, конто са служили за покриване на пог-
15
Табл. 6. Погребални урии от некропола при Орсоя
Fig. 6. Burial urns from the Orsoja necropolis
Табл. 7. Погребални урни от некропола при Орсоя
Fig. 7. Burial unis from the Orsoja necropolis
ребалните урии. Нямат иякаква особена ти пологи ческа разлика иомсжду си. Укра-сата им с богата: дъговидни линии, спирали, меандри, триъгълници и т. н. Израбо-теии са в техниката на фалшивия шнур и инкрустирани с бяла материя (табл. 15)
Киатоси. (намерени два екземпля-ра). Изработката им е груба, явно сабили иаправени набързо, като погребални да-рове. Този тип киатоси е непознат в ареа-ла на КИКДД и фактически се явява едва рядка локална форма на керамични съдо-ве, известна само от орсойския некропол
Съдове тип “солница". Представляват двойни чаши, съединени помеждусисви-сока дръжка. Украсата им е сравнително бедна (табл. 16). Трябва да отбележа факта, че този тип съдове се срещат и в други култури, отнасящи се към КДРТКК - Вер бичоара и Тей, а също и от някои находки от КИКД Д от западната и централна трупа, без обаче да се явява характерен еле-мент за техния керамичен инвентар. От Кърна са известии само два екземпляра. Най-добре са застъпени в Орсойския некропол.
Зооморфни съдове. Един изключително интересен тип съдове, най-добре предста-вени в некропола при с. Орсоя. От другите находища на КИКДД са известии единиц-ни, често пъти фрагментирани екземпля-ри, типологически съвсем различии отор сойските.18 Представляват някакви птици (водни или гълъби) с подчертана човка, ниско пресечено-конусовидно гърло, заоб-лен прелом и пресечено сферично тяло с ниско кухо цилиндрично столче. Някои са
16
Табл. 8. Кантараси от кекропола при Орсоя Fig. 8. Kantharoi from the Orsqja necropolis
с добре оформени букели, адруги иматмал-калентеста опашка. Беа изключение всички зооморфни съдове имат похлупаци от т. нар. тип “сомбреро". Орнаменталната система, в конто се трещат почти всички техники и мотиви, характерни за КИКДД, е изключително богата (табл. 17, 18)
По специалио внимание заслужава едио странно зооморфно съдче във формата на рогато животно, открито в погребение № 227, високо 10 см. Гърлото има двоен пояс от вълнеста линия, а на пред-ната издута част на тялото, дъговиден вря-зан специфичен орнамент, интерпретиран от Тр, Филипов като “знака на лира-та”.19 Според мен, обаче, това е силно сти-лизирано изображение на речей кораб -единственото досега в разглежданата кул-
Табл. 9. Каптароси от пскрппола при Орсоя Fig. 9. Kantharoi from the Orsoja necropolis
тура, тялото e украсено със зигзаговидна лента, в центъра хоризонтален пояс с двойка спирала, знака “лилия" и отворен “бумеранг", от горните краища на конто иэлизат по една проста спирала: отдолу хо-ризонтални чертички. Интересен и уникален по своя характер е и орнаментът над столчето-гюяс от двойна дъга в най-широ-ките части с щамповани точки. Въпросни-ят съд е без паралели не само в КИКДД.
Антропоморфна фигури(т. н. камбано-видки идола). Представляват силно стили-зирани човешки фигурки. С плиген цилин-дричен израстък е направена главата, гръдната част има елипсовидна форма, с прищипване в средата е оформена “талия", а долиата част има формата на кух цилиндър. Идолите сасъс сив, сивочерен, или червеникав цвят и добре загладена по-върхност. Орнаментирани са с изключително богата геометрична украса (табл 20). На практика тук са представени почти всички техники и ориаментални мотиви, типичии за КИКДД. В случая трябва да отбележа един интересен факт. При ор-
17
Табл. 10. Кантароси от некропола при Орсоя Fig. 10. Kantharoifrom the Orsoja necropolis
ТМл. 11. Катпароси от некропола при Ород Fig. 11. Kantharoi from the Orsoja necropolis
наментацията на всички разгледапи до тук находки от Орсойския некропол, неизменно се съблюдават, нар. принцип на си
метричността, т. е. мотивите се редуват в строго определен ред и последователност при нанасянето им върху повърхността на съда, независимо оттова какъв етой-урна, чаша, каитарос или зооморфен съд. При камбановидните идоли този принцип е нарушен - по различен начин са изгрзде-ни предната, задната и страничната части на фигурката, макар че композициционно мотивите са единни. Поради каква причина сс е наложил този принцип не мога да отговоря, но ми се струва, че не е за пре-небрегване мнението на редица изеледо-ватели, че в случая се касае за изобразява-
не на женска носил с типични заепохата мотива. Какъие проиэходът на тези мотивы е отделен въпрос.
Особено внимание заслужава идо-лтл-, намерен до погребение № 41. Фактически тона не е идол, а малка статуетка с вис. 21 см. (табл. 19). Това е едка от най-красивите и интсресни находки наредс идола от Кл ичеваи от ареала на КИКДД.'"
В различии типологически варианта антропоморфните идоли са познати от целил КИКДД. Не бива да се изпуска, обаче, един важен момент. По своятаорнаментам
на система орсойската колекция от идоли коренно се различала от всички останалц
иенай-богататаоттях. Като най-близкадо
нея може да посочим тази от Кърна.!1
Модели накултови брадвички (?). Имат ромбовидна форма с богата геометрична
инкрустирана украса, изпълнена в техниката нафалшивият шнур и кръгъл отвори средата (табл. 21/а-г).
Колекцията от модели на двойните култови брадви (?) е най-богата от ареала па КИКДД. От некропола при Кърнана практика не са известии. Що се касае до разглеждането на някои въпроси, евърза-ни с контактите на долнодунавските племена с ахейските центрове през периода на разцвета на Егейската цивилизация л нейния микенски вариант и оформянето на т. нар. микенски културен кръг и юго-източна Европа и по-точно в Карпато-ду-
18
папским регион, въпросната колекция може да играе една първостененна роли.
От другите находки мота да споме-на глинспнте модели на лодка (табл. 22/ а), подставка (табл. 21/ж), асыцотака и предмета г неизвестно предназначение (табл 21/д) и модел на брадва-жезъл (табл. 21/и). По-особено внимание заслу-жава моделтя- на култовата масичка с богата украса от погребение № 41 (табл. 22/ б), и т. пар. култова сцепа от погребение № 310. Последната се състои от стол ("трон ’) (обр. 22/6), до конто е бил поста-вен модел на лодка, а пърху него антропоморфен идол. Иъпросната култова сцена е уннкална по своя характер.п Ще обър-на внимание на разположението на предметите, според разкопвача, който буквал-но пише следното: "... в урната сред изго рените кости бе поставим модел на култо-11 о ложе (а може и на култов стол), върху който в легнало положение е поставец идол. Плътно зад ложето са наредени два модела на лодки. Такава символика се наб-людава за ггьрви ггьт в този некропол. По всичко изглежда, че тя с неразривно евър-зана с култа на магическите подземни си ли и с пряката земна дейност на умрелия. Може да се предположи още, че тук е из-вършено погребение на някаква известна личност (столът, или ложето като атрибут на властга)”.23
Това е становището на откривателя
Табл. 12. Кантард'си от накрапала при Ореол Fig. 12. Kantharoi from theOrsoja necropolis
Tp. Филипов, това са и данните, с конто разполагаме в момента за уникалната “култова сцена” от погр. №310. Моето мнение е, че едва ли предметите са били разполо-жени именно по този начин. От снимко-вия материал, направен от разкопвача, се вижда, че предметите в урната са се нами-ради в безпорядък.
И така, според мен, главните групи предмета, конто заслужават по-особено вшт мание са три - ромбовидните модели, зоо-морфни съдове и антропоморфни фигури.
В литературата с широко разпрост-
Табл. 13. Чаши с похлупаци тип "сомбреро” от некрополи при Орсоя
Fig. 13. Cups with "sombrero ” type lids from the Orsoja necropolis
Табл. II, Чаши пит Ново село от некрополя при Орсоя Fig. 14. “Novo selo" type cups from the Orsoja necropolis
ранено мнението. не ромбовидните пред-мети са модели на двойни брадви. В такъв смисьл тедокументират разпространсни ето в КДРТКК на един култ, конто е широко раэпространен в Източното Средиземноморце и Анатолия през бронзовата епоха. Вдвойната брадва е внесена определена символика, а именно, че е била атрибут на върховна пласт-царекаили жречески, а най-пероятно и па диете сдноврс-менно. В минойския Крит е евързана с почитането на небесните стихии.24 Явно този култ в разглеждания ареал на КИКДД е засвидетелстван в Егеида и с свидетел-ство за включването на този регион в Егейско-раннотракийския културен кръг. Според мен, обаче, това е само един отвъз-
иожннте варианта, тъй като са други вероятности.
Налицен
Не ми иаглеадаособено^ед,, ромбовидните предмета да « модвд , двойни брадви. Не ми е известна д9ай„ брадва с подобна форма, направена от ы тал, или пък рисунка. Нетрябвада се и® лючва вероятността това да са били амиг-та, а богатата им украса (знак “бумеранг" спиралите, соларнитс зиаци) да имат чисто апотропеично значение. Впрочем, Hteai пренебрегване и еднатрети възможност-ромбовидиите предмета да са евързани с обреда на обеземъртяването, добре засвидетелстван в Древна Тракия в периода на втората половина на I хилядолетие пр Хр.55 Така според един МитДионис-Загрей
Табл. 15. Паници-похлупаии от некрополя при Орсоя
Fig. 15. Plates used as lids from the Orsoja necropolis
20
Табл. 16 Седове тип “салюту я” от некропола при Орсоя
Fig. 16. Double vesselsfrm the Orsoja necropolis
бил разсечен с жертпена махайра от седейте титана на седем парчета,26 след като прсдварително бил залъган с играчки, за да не се противопостави на смъртта и да я понесе по-леко. Интересно е какви са били тези играчки? Това са конус, ромб, кукла със евързани крайници, ашици и огледало.2’ И гака одна от играчките-залъгалки е била ромб. Нпщо чудно точно това да са гли-нените ромбовидни предмети от Орсоя, конто в случая се явяват като материален израз на един ми г, евързан с обреда на обеземъртяването. От тук и наличие-то на соларните знаци, защото в тайнстве-ната практика па орфическата религия слънцето се нарича Аполон, когато е в гор-ната сфера т. е. презденя и Дионис, когато е в долната полусфера т. е, през нощта.28
Друга група предмети са зооморфни-те сьдчета. Редина изеледователи са на мнение, чс тук имаме работа с представянето на някакви нодни птици. Дори да бъде при-ето, макар с известии утоворки, подобно становище не може теоретически да обясни внезаппата полна на този тип съдове. Моего мнение е, че в случая имаме одна своеобразна проява на култа към двойната брадва в1,н възможно най опосредстпепа и абстрактна форма. Това становищс може да бъде обосновано чрез тълкуването на табличка № 13 от пилоския архив (Б. Тп. 316, ф. 49), в конто се дават сведения за раз-пространението иадаровете, предназначе-ни за определени божества, почитали в
Табл. 17. Зооморерни съдове от некропола при Орсоя
Fig. 17. Zoomorphic vessels from the Orsoja necropolis
пилоското царство.28 В този надпис се сре-тца съществитслпото леАекйу или лкХека^, което в превод означава “имащ брадва" (от тази дума по-късно идпа и наименоваиие-то на птицата пеликан). С. Л. Лурие пре-вежда следващата дума леХекйтоу като “иегов” (на имащия брадва) храм.311 Ако знак № 82 от еыция надпис се прочете като “ИА”, което е иай-всроятно, се получава пс-Хкот, или див гьльб.31 Изабраженията на п,-лъб, или изобщо на птици, се срещат мно-
21
ТЬбл. IS. Зоаморфни Седове от некрополе при Орсоя Fig. IS. Zoomorphic vessels from the Orsoja necropolis
го место върху олтари от микенско времс н според редина иэследователи в случая става дума за жснско божество, съответст-ващо напокъснатаАфродита.'” Че има определена връзка между почитането па пти-цнте и двойната брадва се вижда от сцена-та върху прочугият саркофаг от Агия Триада, от едната страна на който (имам пред-вид т. нар. жертвена процесия), са изобра-зени две птици (плъби?), кацнали върху лабриси.” Като имам пред вид казаното до тук, смятам, че зооморфннте съдчета от КИКДД символ изират подобно жснско божество, почитано от местните племена.
Култъг към това божество се с появил, без съмненис, под южно егсйско влияние, тьй като няма прототип в предходното култур-но развитие на местните племена. Във връзка с това йога да спомена и съда във формата на рогато животно в случая имаме работа с форма, безспорно имащия из-точно-средиземноморски произход “Рог на посвещението", който е бил често свьрз-ван с култа към двойната брадва.
В региона на КИКДД антропоморф-ните фигури се появяват внезапно, без да имат някакви местни прототипи. Почти всички иэследователи са единодушии от-
Табл. 19. Антропоморфен съд №41 от некропола при Орсоя
Fig. 19. Anthropomorphic vessel from the Orsoja necropolis (Grave 41)
22
Табл. 20. Антропоморфна идоли от некрополи при Орсоя
Fig. 20. Anthropomorphic figurines from the Orsoja necropolis
носно това, че техният прототип трябва да бъде потърсен във фаянсовите женски ста-туетки от дворцовия период на Крит - т. нар. Богини със змиите.м Да допуснем, че топа е възможко, макар че формално-типо-логическата им прилика се състои само в наличието на т. нар. пола. По важно е тях-ното предназначение. Повечето изеледо-ватсли смятат, че гопа са фигурите на Бе-ликата богиня-майка.'5 Според мен за подобно становище няма достатъчно доказа-телства. Аз ми с ля, че в случая имаме работа с кукличка-залъгалка, спомената в разгледания вече мит за Дионис-Загрей. Макар и косвено, тук имаме едно доказател-ство - в некрополя при Къриа алтропомор-фните фигури са били поставени главно в детски гробове.55" Сыцествува и друга вероятност - идолите са служели като своего
Табл. 21. Предмета от некрополи при Орсоя: а-г: модели на двойни брадви; J.- предмет с неизвестно предназначение; е: подставка; ж: част от култпва масичка; з: модна на урна; и: моде! на култова брадаа жезкл.
Fig. 21. Clay objects from the Orsoja necropolis: a-d. Models of double axes (?); e. Model of cult axe scepter; f. Clay object of unknown use; g. Model of urn; h. Clay stand; i. Fragment of cult table
рода пазител и слуга на своя господар в от-въдния свят, нещо като древноегицетски те “ушебти". Важного е, че в случая са налице едни великолепии произведения на геометричното изкуство на КДРТКК и ори-гинални паметници на формиращата се тракийска култура.
Предметите от КИКДД са украсени с изключително богат орнамент. Понеже
2S
ГТТ
• I Sfc 1*
Табл. 22. а: моды на лодка; б: .моды па троп тп погребение Ms 310 от некропола при Ореол; в: култоаа масичка (реставрация)
Fig. 22. a. Clay model of boat; b. Clay model of throne (Grave 310); c. Cult table (restored)
'O’ ®^fa Ф’
Табл. 23. Основни орнаментални мотиви m,p^ предмети от некропола при Орсон
Fig. 23. Main decorative motifs from the inventory of the Orsoja necropolis
той e представен най-добре в Орсойския некропол, ще се спра именно на него. Из-пълнен е обикновено в техниката на фал-шивя шнур (фурхенщих), инкрустиран е с бяла материя. На второ място бих могъл да отбележа врязването, щамповането и набождането, а също и канелюри (главно приурните), но това са допълнителни техники. Главните орнамента могат да бъдат разделени па две основни групп (табл. 23-25). Първата е тази, в която се използват линейният орнамент с хоризонтални полги с чертички между тях, зигзаговидны линии, единички или скачени защриховани триъгьлници, прост или сложен меандър, ромбове, знакът “бумеранг." Във втората основна е кривата линия - гирлянди, прости или сложни спирали, знакът “лилия," S-овидните знаци, концентрични кръ-гове, соларни знаци в различен вариант.
Особено внимание заслужава един факт, а именно голямата свобода при бо-равепето с основните орнаментални мотивы и подбирането на различните комбинации между тях. При това в пито един случай не можах даустанови наличието надвс напълно еднакви комбинации, Не са из
вестии два предмета с едка и сыца украса даже от един и същи тип. В украсата на предметите от некропола при Кърна, как-то и вдругите извсстни находки от КИКДД - Жуто Брдо, Корбова, Островул Марс Гърла Маре и др., в конто се срещат сыци-те основни мотиви, преки аналогии между тях и тези от Орсоя не можах да установи.Vl
Датмровката на Орсойския некропол. В известна степей тя се улеснява от факта, че главните типове предмети и основни орнаментални мотиви от Кърна и Орсоя са близки помежду си, понякога и идеи-тичпи, което води до логичного заключение. че двата некропола са хронологически синхронии. Всъщност, това с така да го нарека “частей”, но изключително важен случай от сложната проблематика на появата, генезиса и изчезването на КИКДД,” въпрос, който надхвърля рам-ките и целите на моето изследване.”
В случая някои определени различия между инвентаря от двата некропола, като например богатата колекция от зооморф-ни съдове и ромбовидны предмети от Ор соя и нищожното им представяне в Кирпа. едва ли могат да имат някакво особено
24
Tiffin 1‘iTiliMiii
вшигппппишп immm wii, jw.i ил mini i j тицпшшв
III ««♦"A.w
II tf" 31»
Табл. 24, Осно&ни орнаментами мотиаи върху предметы от некропола при Орсоя
Fig. 24. Main decorative motifs from the inventory of the Orsoja necropolis
значение. Или казано по точно датировк-та, която Вл. Димитреску дава на кърнен-ския некропол, на практика е валидна и за този при Орсоя. разбира се с известии уго-ворки. Началната дата на нашия некропол може да бъде поставс-на малко по-късно от тази на Кърна, тъй като в него липсват антропоморфпите идоли с подвижки главк, конто са по-ранни от кла-сичсския тип подобии фигури. Едно оба-че не подлежи на ci.мнение - орнаментал-ната система, използвана при украсата на предметите от Орсойекия некропол, с бе-лязана със силно егейско влияние и папино се пписва в периода, когато в района на Карпатите, Средпия и Долния Дуная се формира и развива т. нар. ‘‘микенско койне" на орнаменталния стил. Всъщност, участието в този пронес на създателите на Орсойекия некропол съвссм нс може да се смята за маловажно. Вече установих факта, че топа е най-богатото находище от КИКДД. Явно местните племена са били в близки контакта с егейския културен кръг и тези контакта са намерили реално отражение в използваната от тях орнаментал-
ЖИИ
ЛГЛ
1ПЗЯП9
00i t-эз
'ТГ8* "-yjur..V
Таил. 25. Основан орнаментплтг ютшт епрху предметы пт некропола при Орсоя
Fig. 25. Main decorative motifs from the inventory of the Orsoja necropolis
на система, белязана със силно южно влияние. Това влияние се изразява главно в поя вата наорнаментални мотиви, абсолютно нехарактерни за предходното развитие на долнодунавскитс племена. Можем да споменем изображенилта на лотос, палма, папирус, растения - абсолютно непознати в долнодунавскитс зс.мп, широкото използ-ване на прости и сложни спирали и S-овид-пи орнамента, комбинации от ромбове и спирали (т. нар. микенски ромб) и т. н. Подобно явление се наблюдава не само в ке-рамичните изделия на КИКДД, а сыцо така и в другите култури от КДРТКК - Отома-ни-Фюзешабон, Витенберг, Монтсору, от чиито ареали са известии много находки главно от бронзови предмета.” Това са обикновено бронзови брадви - развит тип Веселиново, или "фокос" (такива с диск в тилпата част), или парадни мечове.Характерного за всички тях е, че имат богата уж-раса, типична за микекския орнаментален стил от епохата на шахтовите гробници. Ако трябва да се уточни датировката на Ор-сойския некропол, то тя зависи точно от тези два момента- формирансто нат. пар.
25
Койне Hi
Райо«зпакГрХЯ^На“СН™СИсталв ‘ адна^раНа,ивХтоТКИЯраЙ0Ног ' Вдне или потоЧИо г- 8 ПСГОВото иачсз-го «У затихвапе на ПОСТепенно- ,
fa «ьпроси Р1Ш<;фпрМиРа11с Г1’-’
"Ниманне. * ’ Ж,‘01"”" “«-специалио
То.С1,оред"ГеНПеМОГадаКаЖа
бъде пог. ' ,С"Ш К"" некРопвд можеда Д пооавена в края па XV п. up. Хр. С.
• ст пи) । опорки може да се допуске, че «1ЛО 1100 Г. пр Хр. той е престанал да сыцествува. Тази дата съвпада с финална-та фаза на Всликото егейско прсселение на народите.
Разкопките на орсойския некропол поставиха и редица проблеми, конто зася-гат не само него, а и цялостната проблематика на Културата с инкрустираната керамика но Долния Думав. Всыцност те могат да бъдат предмет на отделно изеледване.
Каква е историческата съдба на съз-дателите на тази странна и интересна във всяко едно отношение “речна цивилизация”, основен паметник от която е Орсойския некропол? Еднозначен и категоричен отговор трудно може да се даде. В края на II хилядолетие пр. Хр. редица обектив-ни причини - постепенното навлизане на желязото в производство™ и наложено™ от това преразпределенне на сферите на влияние, вероятният демографски “бум” и т. н., довеждат до кореннс изменение на ст-нодемографската картина на Югоизточна Европа, Егеида и Западня Мала Азия. Хст-ското царство за по-малко от век е заличе-но от картата на тогавашния свят, а главните микенски центрове са в развалини. На историческата сцена се появяват етноси, за конто ще имаме сведения главно от писмсните извори от съчиненията на един-ските автори. В същият период се появяват и първите племени сведения за траки-те. В този исторически момент, обаче в оформилата се вече и напълно консолиди-рана тракийска култура се запазват редица елементи от късната бронзова епоха, конто се пренасят в новата ситуация. Главного и основного, което ще наследи тра-кийската цивилизация на I хилядолетие пр. Хр. от КДРТКК, е геометризмът в из-куството. В керамиката се доразвиват две
оеновни форми_
'«лги
орнамеиталнага <!'“"1ггг°к»Л носителите на |(Д|Ч .ч «•«««..........................
ра.пгожелязиат а епвха „ „, н>
"и от траките, ича., съ„и^Ит*’"*«аь ^а....опКИКад11П1а|1Иь'"Р-ноги,,и бено като сейма 11рсд „ Ид 'и. нита и Комупикатип11а ' 'Ь-Цик мента за дрепните общества ” 11а°Рп» се запазват, но се и Дора:я 1Т* -Дм, историческа обстановка Тс '',1г чително важен факт, който редслепа чриемствецост в KVJ1T!" слип обширс,,, ареал на грщп™ ду две исторически епохя ' к “ Ие* нач. па I хилядолетие пр. Хр -, , "а ” * спохата на бронза и желязото I мерение да бъда максималист «оГ* мнение е, нека да се ИЗразя по’ зен начин, че люлкатанатракИЙ€1ага’?. вилизация се Памира именно a а„ КДРТКК и най-вече в района^"* единствена по рода си “речиа цивадий. ция”, най-значителният паметник m m то е Орсойският некропол.
I. Златното ськрошще от с, Вычипь^ На 28 декември 1928 г. при риголВД(. и поле в м. “Дъртите лозя,” недалеч Вълчитрън, Плевенско, работнивдте » важдат на повърхността няколко златив предмета. Казвам няколко, тъй като еда ли някога ще узнаем колко точно предмета са били намерени в този наметен да; Работниците са ги разпределили почек ду си чрез боричкане. Така или иначе, ко» плектът, добил световна известност кэто златното съкровище от Вълчитрън в момента се състои от един голям кантарос, три малки и една голяма чаша с една думка (киатоси), един троен съд и дисгаес дръжки във формата на луковици - пег малки и два големи, последвите - сы. сложна инкрустирана украса от геометриями орнамента (табл. 26).
Веднага след като става достояние® научната общественост, съкровищетопре-• дизвиква изключителен интерес сред евро
пейските учени, като започналата полепи-
: ка между тях се води главно върху датир»
Табл. 26. Златното ct.Kpotiuiue от Ямчитрън Fig. 26. The gold treasurefrvm Vulchitrun
ката му, при което са изказани многоброй-ни, често пъти противоречив!! и взаимно изключващи се мнения. Въз основана анализ на всеки един предмет по отделно и на комплекта в цялост аз предложи» да-тировката късна бронзова епоха по егейската хронологически таблица (къснохеладски период), а абсолютна дата около 1300 г. пр. Хр.“ Искам да уточни имам пред вид времето, когато е било направено ськровището. Естестве-но, то е било употребявано поне няколко века, преди да бъде поставено в зсмята. С негосасвързани и редицавъпроси, имащи пряко отношение към развитието на Ранна Тракия през посочеиия период.
Откъде е било взимано златого, при това в едно значителпо количество от 12,5 кг. Засега в нашитеземи рудници, синхронии сьс ськровището, не са известии. Един-ствените златни мини, за конто се смята, че са били разработени в края на II хилядо-летие пр. Хр. са тези при Слатина, Зайчар-ско в Източна Сърбия.41 Известии подачки за произхода на вълчитрънското злато имаме при сравнение на данните от спект-
ралпия анализ на някои от предметите4- с анализите на известии находки от Европа, направени от А. Хартман.49 От това сравнение може да се направи най-общия извод, че вълчитрънското злато има карпа-то-дунавски произход. Това се потвържда-ва и от данните на А. Хартман за находки-те оттози ареал, отнасящи се към втората половина на II хилядолетие пр. Хр.44
Ськровището ни дава изключително ценна и разнообразна информация за тех ническите прийоми, използвани при изра-ботката на предметите. В тях са употребе-ни почти всички техники, познати в Ста-рия свят.45 Особено внимание трябва да обърна на употребата на примитивния струг Така дъната на чашите и кантароси-тс, отливани отделно оттелата на съдовс-те, както и някои детайли на дисковете, преди дабъдат монтирани. са били допъл-нително дооформяни на струг. Примитив-пият струг, употребяван сравнително кратко, е едно голямо техническо постижение от началото на къспохеладския период - на струтса били оформяни вътрешните части на знамснитите чаши от Вафио.45 Начинът,
27
по който на такъв стругсабили обработва-ни вълчитрънските чаши, се установила ио оформянето на откритите при раэкопки в Кавказ златни и срсбърни чаши отсредата на II хилядолетие пр. Хр.1’ Явно използва-нето на нримптивнив струг в торсвтиката ебилодоета разпространено в един широк ареал, обхващащдва от главните центрове аа производство на изделия от благороден метал в Старил свят, а именно Кавказ и Егейския свят (Кри г и Микена).
Дрьжките на съдовете са били изчу-кани върху матрица, украсени с помощта на длето и след това занитвани към тяло* то на съда. Това е техника, много добре позната от епохата на шахтовите гробни-цн в Микена, откъдето вероятно е била заимствана. Принояването със сребро пък е било широко разпространено както в Ахейска Гърция, така и в Кавказ.
При украсата на големите дискове и тройния съд, освен другите материали -бронз, електрон, ниело и т. и., е употребе-но и сребро. За сега остава неясно дали то имабалкански или малоазиатски произход.
При големите дискове е използвана техниката инкрустация на метал върху метал. Тя е сравнително често употребя-вана в предметите от Егейският свят и Египет и значително по-рядко в Кавказ. Комбинацията от вълчитрънските дискове - инкрустация на сребро върху злато, за сега е известна единствено от един друг паметник - златният трон на Тутанкамон, на който чрез инкрустация на сребро върху злато са изобразени дрехите на младия фараон и неговатасъпругаАнхесенпамон. Това е един изключително важен паралел.
Заслужават внимание бронзовите подложки на дисковете, наречени от никои изследователи обтегачи. Всъщност тук имаме два кръстосани лабриса в сре-дата на конто в специално направено гнездо е поставен янтар (кехлибар).
Редица уцени са се опитвали да обяснят предназначението на съкровище-то, но без особен успех. Според мен това е комплект за излияния и пиене, използ-ван при тържествени церемонии, свърза-ни с почитането на Слънцето като върхов-но божество.18
Каква е етнокултурната принадлеж-ност на съкровището? В. Миков, без да
привежда аргумента, го спърэа с К та на инкрустираната керамика п,, л 71'а' Дуная?" М. Гарашаиии, след общ 1На"и" украсата на големите дискове и на к видпиге лабриси, го евърза съ' култура, както и с културата Вите,щ’"‘а Га
11о форма, а и нс само по даже и по размори, трите киатоса ’"° само близки, по й напълпо еднакви °" пените чаши, открити от К ' Гли' n ,,ЛС1еп ц м
Раусон при разкопките па Д110ПГ11. Нестор в Пилос?1 Кръстосаните лабм украсата върху повърхността на голем?' дискове и дрьжките им - комбинация '' дъга и зигзаговидна линия, спиралом дър - всичко това са елементи, типични"' Егейската цивилизация в нейния Крит * и особено микенски вариант. Впрочс" южного, микенско влияние е особенос"^ но главно върху културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав, на която ofa,? нах внимание още навремето.52 Има един съществен момент от чисто техническо естество -употребата на ниело и елекгрои макар, че тук между Микена и Вълчитрьн има значителна разлика. Друг важен мо мент - в Микена се изработват предмети от тънки златни листа и на практика е не-позната направата на масивни златни предмета, каквито са вълчитрънските. Това не позволява съкровището да бъде отнесено пряко към Егейския център за производство на изделия от благородии метали. В техническо отношение то има аналогии в други два ведущи центъра в Стария свят - Египет и Кавказ. Съкровището е било израбо-тено в район, където егейските влияния са били силни и продължителни и етнокул-турно може да бъде евързано с КДРТКК. И така, опираме до въпроса от кого е израбо-тено съкровището. Това е въпрос, пряко евързан с този за формите и начините, по конто са се осъществили културните контакта на раннотракийските племена с тех-ните по-близки и по-далечни съседи, или пък за размяната на идеи и концепции в рамките на самата етнокултурна общност. Е. Н. Черных казва: "... възможно е раз-пространението на културните елементи да е евързано с дейността на трупа (клано-ве) от майстори-металурзи, конто често пъти са били културно обособени от местного население и дюке етнически чужди на
28
него Ако неплодием оттнзи страйк па вт,проги наличного па кавказки. пли египетски слемснти не г изпенаднащо. Майсторите-торепти га били прекрасно зппознати с най-добритс постижении на ведущптс ателиета на Егейския свят, Кавказ и Егиис г, но са работилп но местна по-ръчка Гази порт.чка е била направена от местей владетел, сосредоточил в ръцете си значителна власт, имащ необходиматаико комически основа и средства, зада си поз-волн Поръчката и притежанието на един толкова скъно струващ комплект от златим предмети. Златното съкровище от с. Вълчитрън с наЙ-сериозното и стабилпо доказателство за наличного в КДРТКК на ииституцйпта на царете-жреци. чнита функции, ако не ндентични, са били доста близки до тези от Микена и най-вече в ми-нойския Крит (сьбирателен образ на Крит-ския цар-жрец имаме в лицето на легендар-пия цар Мпнос).
Като имам пред вид характера на ськровището от с . Вълчитрън, ритуално-то му предназначение, евързано с култа към Слънцето и т. н., аз съм на мнение, че то с било използвано в някакъв голям религиозно-политически център-свети-лище от типа иа критските и микенски-те. Погледнато в такъв аспект, това съкровище се явява като обединително звено в идеологическо и културно отношение за племената от КДРТКК. Къде се е намирал този център-свет илище - в Кар-пато-трансилванския район, в ареала на Културата с ипкрустирана керамика по Долния Дунае, или близо до днешното с. Вълчитрън, може само да сс гадае, но не
топа <• иай-важиото, микар и да не е без значение, За неговата сакралиа идея ЩС говоря по-кыно.'* 1
Коса е било поставено ськровището в земята? Дали по врсме на смутоасте, евързани с Великого сгейско прсселенис на народите, когато племената, носи гели на Културатас ипкрустирана керамика по Долния Думав заПбчяат да сс пресслват и посоха юг-югоизток и когато настьнаа кра-я г иа Хетското царство и на блсстящага микенска цивилизация, или ио-късно, за сега е трудно дасс отговори. Така или иначе. златното съкровище от Вълчитръи си остава най-забележителният паметник на КДРТКК. Аз считам, че ськровището е било продължително врсме в употреба, може и в началнитс стапи на ранножеляз-пата епоха. Доказателство за това е фак-тът, че някои от неговитс образци, най-вече чащите, сабили копирами от майсто-рите-керамици и съставляват един значителен процент от керамичния инвентар на ранножелязната епоха в Северо-западна Тракия (някои екземпляри като чаюйте от Гиген, Новград, Мизия и Островул Маре са идентични по форма и размори с вълчитрънските киатоси). Така или иначе, златното съкровище от Вълчитръи е паметник, в който сс отразява една цяла елоха на формирането на великолспната тракийска цивилизация от I хил. пр. Хр. Заедно с Културата с ипкрустирана керамика по Долния Дунав то е евз.рзващо звено не само между културата на късноброн-зовата и ранножелязната епоха в района на Долния Дунав. но и с Трансбалканския къснобронзов хоризонт (ТБКБХ).
БЕЛЕЖКИ
|1 D. В с г с ГuTipie Verbicioara Rulcur. - Dacia, NS, JV, 1961, 123-163.
( V L f a h u/Cultura Tei. Bucure$ii, 1966.
- о г е’ЗЦ. Wietcnbergkullur. - Dacia, NS, V,
—ТОПТ, 107-138.
11. N e s t о r, E._Z a h aria. $antierul arheologic Sarata-Monteoru. - SC1V, 34, 1955, 487-513.
'•J. В ап пег, I. JLQлаЛ -M а г t p ii. Die Ausgia-bungen von L. Marton in Toszeg. - Acta Archeologi-ca Hungarieae, 10, 1957; А. Л . Монгайт. Бронзовый и железный века. Москва, 1974, 80.
е А. Л. Монга й т, Пак там, 80 и посочсната там
литература.
7 Подобен преглед на проучванията на КИКДД съм 1 [апрапил в една своя работа, вж. Ал. Бонен. Проучванията на културата с инкрустирапата керамика. по Долния Дунав (общ историографски прег-лсд). - 1 ШУ, Годишник на Департамент Археология. т. И-Ш, 1996,193-214. ТрябваДа отбёлежа и факта, чс таэи култура, често пъти в различимте страни носи наименованията на имената на места-•га, където са били открити за иръв път. В Оърбия -Жуго Бърдо-Дубовац, в Румънип - Кърна-Гърла Маре-Островул маре, и България - Балей-Орсоя.
" VI. Dumitrescu. Necropola de incinerate din epoca bronzului de la Cirna. BucUre^ti, 1961.
29
" Отрптилт при случайин обстолтелствн материал <• нубликувап а една сгпгня на* В- М и к о и.Мите риали от иоследният период на бронзовата сноха и Griicpo 1ппадпа Бългприя. - Археология, XIII. 197(1, 48-63.
р" М. В а « и 1|. Кличепацка некрополи. < '.три-нар. и. г.. Ill IV. I952J953. 3 Hi.
I ” I Io този in.iipm- аж/Дл. Б о н <• 1ц1 Io niaipota ла г. нар. "1Ьляма колесница" от с. Дупля, Башен ка облает. - Археология. I, 1996, 43-48.
'* ГД1КГл1обопи гна подробное!’. СЛорсд устий сведения! коню мп едал П. Бонен, 1р. Филипов парно-началпо смятая, че богато орнаментирапите урни са останки от *турско гробите". Отгук следил и от пошспиегч» му КЪМ тих. ('лед тонаусплна да ее ориентира н обстанонкага и иска разрешение за ре-дот и i разкопки. кои го право от 1969 до 1979 г.
и3а<ега тона са единственитс. а може би ще оста-пат и такипа, работа. конто ни давит пякаква представ» за зона как са протекли прел толи лесе тплеген период разкопките на този уникален археологически памстиик, до каким реэултати се с стпгнало вследствие на тях. Вж. Тр Ф ил и п о и. Керамика и идол па пластика от къснобропзоппя некропол при с. Орсоя, Михайловградски окръг. -Археология, 2, 1974. 12-13; Некрополът от късната бронзови епоха при с. Орсоя. Михайловградски окры*. Албум. С. 1976; Идолната пластика от късноброизовия некропол при с. Орсоя, Ми-хайловградскн окръг. - МИК. 1-4, 1971,9-17.
14 Т р. Ф и л и п о в. Идолната пластика..., 9-10.
15 Пак там.
16 В една своя работа се опитах да иаправя анализ и интерпретация на известимте ми находки от некрополи, вж. АI. В о n е V. The LBA cremation graveyard of Orsoya (A typology' of the ceramic finds and problems of interpretations). - RPRP, 2-3. 1999, 2-35.
17 Заназените предмета са около 170. Част от тях са в I кторическпя музей на гр. Лом, но най-инте-ресните се сьхраняват в НИМ-София. Масовият материал с в хранилището на Ломския музей и от-давна е в охаяно състояние. След арестуването на Тр. Филипов през 1980 г., следствените органи из-зеха цялата теренна документация, евързана с разкопките на некрополи. Опитите ми да разбора какво е стенало с нея не се увенчаха с успех. На практика към момента съдбата им е неизвестна.
18 Имам пред вид четирите небрежно изработени сада, вж. VI. Dumitrescu. Op. cit., pl. CVIII, 293; pl. OX, 438, 271,240.
19 T p. Филипс в. Некропол от късната бронзо-ва...16, обр. 17, табл. 69 б.
20 Според мен доста странно е определението, ко-ето дава разкопвачът на некрополя за местона-хождението на тази интересна находка. Вж. Пак там, табл. 22. Не става ясно дали това е част от гребните дарове, принадлежащи на гроб № 41, или просто е намерен в пясъчния насип около него. Ако е вярно второто, то той се явява като една изолирана находка, без ясен археологически контекст.
21 V1. D i m i t r e s c u. Op. cit., pl. LX, 5, 1; pl. LXIII, 2; pl. LXV, 5, 3; pl. LXVI; pl. LXXVIII, 5: pl. LXXX, S, 6; pl. LXXXVI, S 73, S 8; pl. LXXXIX S 9.
22 T p. Ф и л и п о в. Идолната пластика..., 15.
w Пак him.
л Дж. lie и дел б ъ p и, Aux...,,,, М.га», 1 '’'"’""i Kp
”Д. I epi "пи <>Г||»1Д|.1||,1„Г„., Древня фикии. С. 1996 '•
11лк там, 77.
9711ак там, 83.
'"•Пак там, 77.
Я ^1У Р •»е. Язык и кул|/гура м
пни МбСКИй-Лспипград. 1957 •u i « ,<0,Hi„-
*" Пак там, 365. ’ Л”ЬЯЬ5.
м Пак там.
Пак гам.
"A. EXhn^rhePnlnceofMlno,.!^,. , 340, lig, 317. ‘’’Mon, 192|
'Т. Ил. Г« •• Р» и с n. I Ь.рш.оцг,, предстанем» в скспозицията in д. ' ’’Я* ческия музей София. - Архп^огиТТ??
Ц’Д. 1 с р го 11,1. Цит. съч.,83. ‘ ’
-t—*?<>IIU П Ъ)П
tributlons to the Study of the ПЛ’Л.Шиге.Х'шп, morphic Statuettes. - Dacia, NS, XXXIV, logo
* А л. Б о и с в. Тракия и Егейския т свят проз |ГГг рата половина на II хилядолетие пр. и. < _ pt Л XX, 1988. 49.
!” Ссриозси опит да се изяснят някои заплегеии въпроси, ионе що ее касае от медиа точка ин хронологията е направила Т. Ill а л г а и о h а Развитие па културитс проз къснобронзова-щ и началото на ранножелязната епоха в Североэд-ладна България (канд. дисертация). С. 1993. Ав-тореферат, 3-6.
» Осповните мнения отпоено общата датировка на КИКД Д съм разгледал в посочената вече ра. бота. вж. А л. Боне в. Цит. съч., 49-53.
At. М о z s о 1 i с s. Bronzefunde des Karpaten-beckens. Budapest. 1967; М. P. Dlmfcovija. De-pozitele de bronzuri tn Romania. Bucurqti, 1977
40 А л. Боне в. Цит. съч., 29-36.
11 В. М и к о в, Златното съкровище от Вълчит-рън. С. 1958, 19.
•|а Пак там, 21.
« А х. Hartmann. Prahistorische Goldfunde aus Europa.'Studien den Anfangen der Metallurgic. III. Berlin, 1970.
Ibidem.
45 В. Мико в. Цит. съч., 22-25.
46 Т. В. Блаватская. Греческое общество второго тысечелетие до новой еры. Москва, 1976,87.
” Б. А. К у ф т и н. Археологические разкопки в Триалети. Тбилиси, 1941, 97.
48 А л. Б о и е в. Цит. съч., 38.
49 В. Мико в. Цит. съч., 46.
50 М. G а г a s a n i a. Betrachtengen zum Shatz von Valcitran. - Studia in honorem Vasil Besevliev. Sofia, 1978, 286.
51 C. Bl egen, M. R a w s о n. The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia, vol. I, part II. Cin-cinati-Princeton, 1966, fig. 328, 340, 357, 358
52 А л. Б о н e в. Цит. съч., 65-75.
54 E. И. Ч e p н ы x. Горное дело и металургии в древнейшей Болгарии. С. 1978, 282.
54 Д. Попов. Тракия на царете-жреци, царете-богове. Тракийски легенди. С. 1984, 77-129.
30
Втора глава
ТРАНСБАЛКА11СКИ
КЪСНОБРОНЗОВ ХОРИЗО1 IT
ТБКБХ в общи линии обхшица из-точната част на Балканских полуостров. Към него се отнасят и културите Кослоджени, Сабатиновка, Ноуа, съкро-вището от Бородино (Басарабия), както и, с известии уговорки, формациитеТроя VI - Троя VII. Тяхното отнасяне към ТБКБХ има пряко отношение към проблема за т. нар. тракийска Троя.
Въпросът за развитие™ на късноб-ронзовата култура в днешните български земи е обстойно разгледан от И. Папайо-тов.1 Той приема разграничившего на следннте области: Северозападна, Северо-източна и Южна България, като в послед-ната включва и Горнотракийската и Сред-ногунджанска облает, Странджа, Сакар и Рило-Родопския район, при което напъл-I ю правилно допуска въэможността за кул-турната обособеност на последните два ареала.2 С известии уговорки може да се приеме схващането, че централният район на Северна България е относително самостоятелен в културно отношение или ньк е контактна зона между Северозападна и Североизточна България.3 Що се ка-сае до т. пар. култура Балей-Орсоя,4 не йога да приема нейното самостоятелно обособяване, тъй като тя е част от Културата с инкрустираната керамика по Дол-ния Дунав, важен компонент на КДРТКК.
1. Северозападна България.
Некрополът при с. Мокреш, обл.
Монтана. През 1979 г. при изгребване на
земя с булдозер в м. “Гробището”, намира-
ща се на 1 км. източно от с. Мокреш и на
около 8 км. южно от р. Дунав, са открити три урни с горели кости.5 Най-интересна е тази, чийто ръб завьршва с четири си-метричио разположени израстъка, офор-
меня накрал като животински главк. Втората урна има форма на лалс, а третата, която е и най-голяма, има срещуположни единични и други два, също срещуположни, двойни израсгъка. Средната височи-на на урните е 11 см., а диамстьрът им е около!5 см. Повърхността нм с сиво-черна и добре загладена (табл. 27).
Датировката на тези предмети се затрудиява от липсата на паралели. Известно сходство с тях имат някои съдове от некрополя при Кърна,6 както и тези с лилиевидпа форма от културата Витеи-берг. Това позволява най-обшоте да бъдат датирани към късната бронзова епоха н района на Долния Дунав.
През 1979 г. съвместно с Г. Александров проведох разкопки в м. “Гробището", около мястото на намирането на урните. Други предмети, останки от горели кости и въобще от некропол не бяха открити. Така, че за сега находището от с. Мокреш остана единственият обект с такъв характер. отнасящ се към ТБКБХ, що се касае за посочения ареал. С известна степей на
Tafia. 27. Урни от некрополя при с. Мокреш Fig. 27. L'ms from the necropolis near Mokresh
31
‘’epomioCT впускам тук да сбила к.н.так-ната зона между КДРТКК „ ТБКБХ.
Прсз 1979 г. Ь. Николов публпкупа npovieH <>т него некропол при с. Гфадсш-ница, Врачанско, квдето при сомдажи са намеренн пег погребения с трупоизгаря-не.' Цюбкнят инвентар Памира паралел както в Кърна и Орсон, така и в Пловдив н Зпмничя.* Редица обстоятелства обаче, ме карат да се отнеся с големи резерви относно резултатптсот теэи проучвания.'1
2. Централка Северна България.
Породи слаба га проученост па района трудно може да се дяде пьяна характеристика на културата през късната брон-эова епоха. Специфична оеобеност на района е продължптелпото обитаване па пещерите Деветашка,11' Табашка.11 Еме-ненска1'- и тази до с. Муселиево, Плевен ско.1’ Освен с намерената потичка, дока-эателствоза местно производство наброн-зови предмети, Депеташката пещера имя и това важно значение, че в нея е устано-вена освен културна, и в известна степей топографска приемственост.14
За иаличпето на открити селища върху хълмове съдим от разкопките на Царевец при Велико Търново.1’ Цялост-нн планово на жилища не са открити, за-пазени са само отделни части оттях-пещи, огнища, дупки от колове, стенна мазилка, което е доказателство, че при направата им е използван нзвестният още от по-ран-ни периода в ареала начин на градеж.
Най-многобройни данни имаме за керамичното производство. Съдовете се делят на две големи труни: дебелостенни и тънкостенни с добре изгладени степи. Често срещани форми са чаши и кани с одна дръжка, съдове с цилиндрнчнотяло, дълбоки или плитки паници, кантаросо-видни съдове и др. Украсата е изпълнена чрез врязване и се състои главно от триъ-гълници и ромбовс, често пъти защрихо-вани. Керамичният материал Памира пай-точни паралели в селищната могила при Русе16 и селището при Новград, Свищов-ско,17 а в Южна България - от селищната могила Разкопаница при с. Маноле, Плов-дивско18 и селището до с. Асеновец, Но-возагорско.111 И. Панайотов изказва стано-вището, че през късната бронзова епоха
разглеждаш.ят регион , 11м;и, културна обособеискт?" "’«'тн» културна обоеобсвист в p,1MiLте " Ги "’ ИХ е добре Документ ирана и ,, "а 1 етан патсрепни проучвания в лючен между р. Искьр па :lan^ '"1'1 на исток, р. Ду,,.»,,uceiH'p на Стара планина. Частично сии» ° то местно културно развитие се е,п ..
север от р Дунав с фазите IV и v h1”®1"3 рата Вербичоара и Тей.11 чист,, „ поставя, главно от рум ын ки те ий ™'М°ГС тели, след XV в. пр. ХрЛ ‘w<:W
Известии данни за открития лища в Централка Северна България доха разкопките при с. 1ЪрН0 Г|4|11' Ловсшко, Проучваниятя ГС имали с,я жен характер. Селището е тьпк,,, (дебелината па културния пласте ок о м). Жилищата са на разстояние 50 - эд * едно от друго.” Масовият ксрамичен ма териал, изключително от варианта на и’. вестните дръжки тип Асеновец, го ра към края на късната бронзова епоха™
3. Североизточна България,
Селищата от късната бронзова епо-ха в този район на страната са доста р.ц. личин едно от друго. Те са разположени в открити равнини, добре защитени места до заливи, реки, езера. Селищатапри Нов-град и с. Ягнилщ Варненско са от г. liap’ открит тип.25
През 1980 г. са започнати разкопки на къснобронзовото селище на Големия остров при с. Дуранкулак, Добричко. То е разположено на южния и западния склон на острова. Топографски представ-лява 15 м широка и 100 м дълга ивица, оградена на север от дебела двулицева стена, а на юг от брега на езерото.’6 При заселването си на острова населениетое използвало защитените от студеките се-верни ветрове южен и западен склон, като допълнително се е осигурило от север с масивна стена, изградена от големи необработсни камъни без спойкасде-белина 1,20 - 1,40 м.2.
Жилище IV е голяма апсидна постройка с четири етапа на изграждане и аргус-тройство. В северната си чаете имало две огнища, постлани с каменни плочн. Жилище V е разположено на 5 м. източно
32
7Ж|. 2ft Камктиена находка от антенн годом от ( . Есенина, Варненско (по Н. Нихаяоа, В. Жекопа)
Fig. 28. Clay vessels depot from Essenitsa (after E. NUwlov, V. TMunrn)
от жилище IV и това е най-представител-ната и добре запазена страда, с размеры 8/ 12 м. Подовете му са от трамбована глина и на изток от апсидата е имало стопанско помещение.211
В нзточната част на селището до малка апсидна постройка в крыла пещ са открити голямо количество дребни брон-зови предмети - шила.копчета, пластинки и др., което навежда на мисълта, че тук се е намирала металургичната работилни-ца на селището.29 Що се касае до открита-та в югозападната част на острова голима апсидна страда (дълга повече от 18м.) с каменей цокъл, това вероятно, според раз-копвачите, е била дворцова постройка на селището?0
Въз основа на типологията на канта-росовидните съдове X. Тодорова датира селището от III В2, Ш С1 и III С2 периоди на късната бронзова епоха в Гърцил31 (къснохеладския период по А. Фурумарк). Откритата керамика представлява вариант на културата Кослоджени-Сабатинов-ка и хронологически се отнася към края на XIII и целия XII в. пр. Хр., докато последният строителен период на селището се евързва с етапа Пребабадаг/2 Заслу-жават внимание изводите на X. Тодорова и Т. Димов. Според тях селището показва непрекъсната континюитетна линия на развитие на гетските племена, носители на културата Кослоджени-Сабатиновка по
време на късната бронзова и равно жсляз-ната епоха. За сега остава открыт въпросът за формирането на Културата на тези племена, а оттам и за консолидацията на тракийския етнос на територията па Доб-руджа.”
От другите известии досега обекти от Североизточна България мога да спо-мена укрепеното селище при Сава Цоне-во, Варненско. Тук е открит т. нар. “зол-ник", което е доказателство за връзки с групата сходни култури Сабатииовка-Ноуа-Кослоджени.;н Според мен, нс е из-к точена възможността за директно про-никване на племена, носители на тези култури, в района на Сава Цонево.
Разрушено селище от късната брсн-зова епоха е открито при с. Орляк, Доб-ричко.’5 В редица случаи никои селищни могили от каменномедната епоха са били използвани и в края на II хил. пр. Хр -например тази при Русе.36 Кьснобронзо-ви материал!! са открити и в наколните селища от Варнеиското озеро,” а също и в крайдунавските езера при с. Малък Преславец, Силистренско.™
Колективни находки на глинени съ-дове са известии от с. Черковна, Разград-ско и с. Есеница, Варненско (табл. 28). Тази от с. Черковна е открита случайно. Според данните, с конто разполагаме в момента, съдовете са били намерени на дъното на “стар кладенец", без да са отбе-
33
Ta6.i. 29. а: Кантарос от колективната находка при с. Черковна, Разградско; б: урна, в: букел керамика
Fig. 29. a. Kantharoi from clay vessels depot from Cerkovna; b. unis, c. knobbed ware
лязвани други, заслужаващи интерес Дании, свързани с тях.39 Основните форми съдове са кантаросите и каните. Точният им брой не е установен.40 Заслужава внимание един кантарос с вписан върху изду-тото тяло кръстовиден врязан знак - символ на Слънцето (табл. 29/а).
От колективната находка от с. Есеница, Варненско, са запазени шест съда, намерени в изправено положение, наре-дени в един ред и поставени в яма с диам.
1,60 м II дълб. 2 м."1 В момента на открщ,, исто са били здрапи и in,лиц ,- овъглеи',, жито, ('.леди от 1И.1ЛСП11. пепел или к<><Т1’ въгре и около < монете нс се Памира, ' Интересен < съд № 2 (табл. 2Н/а), к<,йч«, има одна вне ока дрьжка дрьжка и три г,,' ксла и гориата част па тилото."
От Североизточна България са И1. исстни и два искропила от къс ната броп. зова сноха - при с. Вас ил Левеки, Тър10. шпцко и с. Ягнило. Варненско.’1 11 |,|>П11. ят некропол е с трупополагане испитои,, ложенис, а и Ягнило с кремации и урни.4" Като се има пред вид, че археоло-гпчсският материал от Северного черно-морско крайбрежис има големи сходства с този от културния комплекс Сабатинов-ка-Ноуа-Кослоджени, напълно сподслям миението па И. Панайотов, че кремаци-ята в Ягнило се е появила под влияние на този обред и се среща наред с трупопода-гането.'1"
В керамиката от Североизточна Бьл-гария се наблюдават никои локални раз-линия. Съдовете от Новград и селищната могила при Русе освен аналогии с Цент-рална Северна България имат такива и с културата Тей IV и V. Съдовете от колективната находка от Черковна и Есеница имат паралели в колективната находка от Пловдив.” Впрочем, тук е мястото да от-бележа, че находките от Черковна и Есеница принадлежат към един хронологически хоризонт или, по-точно, те заедно с находките от Пловдив характеризират ТБКБХ, конто обхваща територията на изток от линията Свищов-Пловдив, на юг стигат до Беломорска Тракия, а насеверо-изток неговите носители влизат в непосредствен досег с култура Кослоджени Неговата датировка е сравнително добре установена въз основа на синхронизаци-ите със съответните фази на съседните култури, най-вече тези отнасящи се към КДРТКК, а именно - Тей IV-V, Монтеору II а, б, а също така и с културите Ноуа и Сабатиновка. В такъв аспект една по-късна
дата за находката от Есеница, както смя-тат В. Николов и В. Жекова - краят на ХШ-нач. на XII в. пр. Хр., е напълно при-емлива. Тя се потвърждава и от съда с трите букела. Находката от с. Есеница всъщ-ноет бележи края на ТБКБХ и началото
34
ии рапножслк.шата епоха и разглеждаиня район па Ссвероизгочпл България. Н области» па натериалннта култура тя с едпо свързващо звено а разиитието па местии-тс племена.
Накратко, няколко думи за пробле-ми те, конто съЩЕствупит при изследпаис-то на I БКБХ на тсрнториита па Североизточна България. Теса подобии натеки, касаещи цептралната it част?" Вее още нами напълно наследиями и публикувани обектн, конто да характеризират листа-тъчпо добре поселищното развитие, ппг-ребалния обред, формите и украсите на керамиката и други особености па мате-рналната култура. Нс с решен все още и нъпросът за влиянието на стспните кул-тури в погребалните обрели в Североизточна България. 11. Панайотов смята, че не на послсдно мисто трябиа да се има предвид, че разглежданият обширен район има значителни различия в географ-ско-климатично отношение - степни части, планинска и предпланинска част, поречието на р. Дунав и долините на реките Пропадийска и Камчия. Така, че за в бъдеще е напълно възможно да се очер-таят различия, както локални, така и евързани чрез контактните зони със съ-седните култури.'19
4. Южна България
Теренните археологически проучва-ния в Южна България са съсредоточени най-вече по долините на реките Марина и Тунджа. Ив. Панайотов с основание отдели района на Горнотракийската низина и долината на р. Марица като самостоятел-на култура Разкопаница VII-Асеновец.50 Нейните епоними - Разкопаница и Асено-вец, са двата основы, типа селища, проучено чрез разкопки и съответно публикувани.61 За съжаление, Разкопаница е пуб-ликувана но такьв начин, че на практика материалы е трудно използваем, като не може да се добие една ясна и точна пред-става за характера на къснобронзовия пласт. Той е представен главно със съдо-ве, при това малко на брой, от типовете кантарос, “лилия и солница”, отбелязани в пластовете VI и VII и един кантарос в пласт V.52 Без да се впускам в подробности мога да отбележа, че в случая имаме рабо-
та с типична тракийска сслищиа могила, интеизипен живот ня която е имало през рпппнта бронзова епоха и пай-вече от периода и.। осгродъиниге чаши (култура Юнпцигс).
Значителио поточил е< тратиграфи-ята на селището до с, Асеноиец, кт,дето огнен размесените материалы от късиоб-ронзопата и раиножелязиата снохи, идол-ните Пластове се угтиноилиаг добре доку ментирапн хоризоити от късната бронзо-па сноха.’'1 Селището при с, Асеновецпот поляна да ее направят няколко изводи. На първо място, керамичният инвентар с типичен за Чрансбалкапския късноброн-зок хоризонт. Основни форми на съдове са паници, чаши, купи, гьриста, питосиЛ1 Използва се характсриата за тази култура врлзана украса и такава от релефни ръбо-ве. Широко ее употребява линейният орнамент (за разлика от карпато-дуиавският раннотракийски културен комплекс) -ъгли, триъгьлници, ромбове и др.4 5’ Инк-рустацията с бяла материя се среща срав-нително рядке.5® На второ място, в стро-ителството продължава традицията от предходния период, но жилищата имат значителио no-лека конструкция.” Това селище заслужава внимание с още един факт, а именно, че рязко намаляват оръ-дията на труда от камък, кремък, кост и рог. Това е сериозно доказателство, че те фактически са престанали да играят ня-каква ссриозна роля в производство™ и са били заменени с оръдия на труда, изра-ботени от бронз.м
М. Кънчев е на мнение, че разкопа-ното от него селище може да бъде датира-но към периода XTV-XII в. пр. Хр.Н1 Тази датировка е напълно приемлива, ако се вземе предвид обстоятелството, че най-горният строителен хоризонт в западиа-га част на селището съдържа керамичен материал, конто се доближава в значител-на степен до този от началото на Ранната желязна епоха. В случая, според мен, става дума за един преходен керамичен комплекс, намерен на обект с твърдо устапо-вена стратиграфия.
В общи линии, границите на ареала на културата на настоящий етап трудно могат да бьдат установени, което се дъл-жи на общо взето недостатьчната проуче-
35
пост на ( кссднитс области. Много перо-я гно с. като сс имат цредпид физикогеог-|>аф< китеособеностн народоискня мяспп, там да се с разнила културп, имащя спасем Друг облик.'”'
Селища гдоткултурата Ризкипаница \ II Ai сноиец с а расположено пай-често п писки, раинннни места, вблизостдо реки (селища от типа на тона при Асеновец са иоанати и от други рлйони от тсритории-та на България), През КБЕ и общи линии продължава животы и върху селищните могили. Освен Разкопаница мота да посо-ча и селищната могила при с. Огняиово, ПазарджишкоГрябва да обърна внимание на мнението на Ив. Панайотов. кой-то не е съгласен с ра.ткопвачите П. Детсв п В. Мацанова, че гаранте 4 строители!! хориаонтк се отнасят към KISE, поради голимого количество по-раинм материа-ли, конто ее срещат в тях.и Изобщо пластовете в могилата са много лото за-пазенн, на практика стратиграфия липе-ва, поради което е и почти невъзможно да се посопи един стабилен строителен хо-рнзонт, който да се отнесе към Късната бронзова епоха. Но все пак, така или иначе Трансбалка! кипят къснобронзов хори-зонт с засвидетелстнан и върху селищни-тс могили, при което, и на товатрябва да обърна специално внимание, става въпрос не само за топографска. но и за културна приемственост, като материали-те от къснобронзопите хоризонти се раз-личават от тези от предходните. Планове-те на жилищата обикновено саправоъгъл-ни, но се срещат и такиаа с апсида.
Вероятно са сыцествували укрепе-ни селища върху хълмове, напр. Небет тепе, но при условие, че материалите от КБЕ, намереии -гам, имат връзка с най-ранната крепостна стена, а засега подобно нещо не може да се твърди с абсолютна сигурностЛ3
Характерният погребален обред за културата е трупополагането. В района са засвидетелствани могилни погребения о те от Ранната бронзова епоха (при с. Долно Сахране).64 От късната бронзова епоха са известии могилни (с. Малка Де-телина) и плоски (Нова Загора) некрополи. Трупополагането е в хокер положение полунадясно с глава на изток,66
Вш-кро.юла.откр,,.,.,,,, Загора, в хот рио погребение . ни Д1К-кани е КОГИ уетия и i,|Wn,'‘ гъстоящя се от двойка спирал! ’'“Риса, ни ориамеити зшщнщо, триъгьлмици и др.'....,,, ,|,с’
ронеи с четнъртита фазава к„ '' "Нх-
Ако вземем предвид каитарщ ,Jli ти в могилния хокерен искпоп.,» ,г,кРи Малка Детелииа, недалек от Ц, /,ри ' ра,“’ с известии уговорки можсд^“ 3af'’-ди. че топа с един локален вариаг!т TUl,l> глежданата култура, без да u-\r ''’М въэможността за проникване на'- "й от носителите на културата Тей .,’и,‘и,и Стара и лани на. ' а "я’
Ксрамиката отразглеждандта »„ ра се отличала с рсдица особен.,гти « ? шитс с един висока дръжка с или без растьк вероятно имат сипите протот। в остродъннитс чаши от ccaHi4Har/”H гида при с. Юнаците, Пазардж^ Често се срещат паници с дръжки с п воъгълна или триъгълна форма ( тип Асеновец). Най-честосъдоветесай украса или имат врязанатакава слиисе’ геометричен орнамент с Инкрустаци '' бяла материя.
Освен споменатите Доказателен^ културна приемственост в области на Pji копан ица VII-Асеновец за тази 1сулТура може да се предполага произход, евързад с местного развитие през предходнвд етап на бронзовата епоха, като се вземаг предвид и съществените промени пасть-пили през късната бронзова епоха,®
За основните форми в керамиката на Трансбалканския къснобронзов хорп-зонт добиваме представа както от съдове-те, намереии в разгледаните вече обекти, така и от колективната находка от Пловдив, открита случайно на 8 май 196477 яма, дълбока 4,5 м., покрита с 4 каменни плочи. Съдовсте са били наредени в шест пласта, отделени един от друг с глииеки замазки. Те са 44 на брой.70 Разработена-та от П. Детев типология се основам главно на предполагаемого използване на различимте видове съдове. Като първи тип той определя чатите с леко скосено устие и една висока дръжка, като втори - каните с полусферично тяло, също със скосено устие и с една висока дръжка, трети -
36
кантаросовиднитесьдове. Вчетвъртитип П. Детев отдела съдовете, конто според него са служили за съхраняване на храни или течности. По форма те наподобяват урните и имат фуниевидна шил, сферич-ио тяло, две малки дръжки и украса от пъп-ковидни израстъци. Последният тип е представеи само от един съд във формата на ведро. Както сс вижда, в тази колектив-на находка са представени редица от основните типове глинени съдове, харак-терни за последний етап на бронзовата епоха, което определя и нейното значение като извор за материалната култура на местните племена, носители натрансбал-канския къснобронзовхоризонт. Те нами-рат параде л и в съдовете отнекропола при Зимничя в Румъния/1 поряди което може да сс говори за един общ керамичен комплекс Зимничя-Пловдив, който може да бъдс датиран към периода XIV-XII в. пр. Хр.72 Вероятно се касае за широко раз-пространената на Балканския полуостров и по Северного Причерноморие трупа керамични форми,73 в което намира най-ярък израз вече ясно очерталата се тенденция за унифицирането на материална-. та култура на местните племена в посоче-
ния ареал през втората половина на Късната бронзова епоха, унификация която впоследствис ще довсде до офор мяне то на една единна и обща култура - тази на окончателпо консолидирання тра-кийски этнически масив от I хил. пр. Хр. Впрочем, тази тенденция се забелязва и в останалия материал. Археологическите находки от различимте райони на Бълга-рия показват близост помежду си, като в същото време намират паралели и в тези от съседните ни съвремеыни стране.71
/ Родопският масив [драрта 1) все още е недостатъчнб добре проучен, но все пак, изеледванията позволяват да се направи макар и най-обща културпа характеристика на района, която би позволила да се на чертаят и насоките на едки бъдещи из-следвания. Засега разполагаме само г Дании за керамиката, за някои култови места изапогребалпия обред. На практика липе-ват сведения за поселищния живот в пла-нината.
През 1982 г. на билото на връх Ала-да, най-високата точка на източните Ро-допи, Кр. Лещаков проучва обект с неясно предназначение. Той има стена, из-градена от ломени камъни. Открито е
голями количество материпли от XII-XI като най-многобройпп < керамиката.,п Особсио интересна с тали от къспоброн-аоната сноха, на която Кр, Лешаков отдели специално внимание. Според него тя прсдствлява едно обособено явление за К )гоизточпа Бъягарил.’1’ Ппкрай другитс характерно техники, според мен, внимание заслужава тази па фалппшия шпур, която фактически е нспозната за култу-рата Разкопаница VII-Лсенонсц, както и за керамнчния комплекс Зпмпичя-Плов-див. При фината тънкоетенна керамика много често се среща инкрустацията от бяла или бяло-кремава материя. Освеи сова, при кч.сноброизовата керамика от връх Алада самостоятелното прилагаие на една орнаменталиа техника се среща сравнително рядке.'7 Орнаменталните мотиви правят впечатление със своего богатство и разнообразие (табл. 80). Кр. Легцаков е установил 21 основни мотива и над 28 техни варианта: хоризонтални, вертикалии и коси линии или групп от линии; хоризонтални, вертикалии или косо разположени ленти, запълнени с коси линии ИЛИ Групп от линии; ъгли или трнь-гълницн; правоъгълницн, ромбовидни и кръетовидни фигури; кръгове, спирали, стреловидно мотиви и др.18
Керамиката с врязана украса, типична за връх Алада. не е изолирано явление за Изгоняйте Родопи (табл. 31). Тя се среща .масово и в други обекти от Късната бронзова епоха край селата Пла-зище и Мншевско, в Джебелска селищна система, край Кърджали идр/° Трябва да отбележа. че подобна керамика с харак-терната врязана украса и често пъти с бяла инкрустация е широко разпространена в Централните Родопи,80 Беломорска Тракия81 и Източна Македония.82 Отделни находки са известии и от Горнот-ракийската низина, но там керамиката по принцип е по-пестеливо украсена, при което самите орнаменти и композиции значително се различават. Тази керамика може да се счита за характерна за Родолите и Северна Гърция, като представ-лява база за съпоставяне на тракийските материали с микенските.89
По принцип керамиката с врязана украса от Родолите се датира към Късна-
™ бронзова епоха.
бъде сравнена единствен., <- "Л" ”Р?™еНХОРи:» насад2£‘«-1» ла Каетанвс, раэположена в Чо'и-Р Нарлар (Ап, 1|<>с).м В,еИа1( са от един диета отдален,.,, ,2*"*^' топа има мнения, че в Запад,»?' па о-n Тасис се наблюдана изпе,-,. и
ватизъм спрямо новостите „ , та декорация, което стюбраж,.1'Рами,,“‘ но с валидно и за Изгонимте !'< *
Кр Лешаков датира керами"" ’ връх Алада към 1400 до ПОО ,- Ка15"Л подчертава факта, че липсва врзд^11 в керамичната традиция на rpaHa ' между к-ьснобронзовата и равно»,., та спохи. което води До приема,,^ редица орнаменталнитехники.*' п ' защитава, според мен напълно правив становището, че керамиката и нейнат наментация убедително говорят за щ,* контакта между Бсломорието и Цент" ните Родопи. като тези райони презкцп, та бронзова епоха са влизали в границ^,, па една етнокулгурна общност.”
Култовият обект в м. Скалеп} при с Црънча. Благоенградско е проучен от М Домарадски, Намира се в Доспи- дере и се предполага, че е място с култови функции, за което може да се сьди и пооткзп-тите ями.88 Керамиката е силно фрагмен-тирана и намира паралели в селищнап могила Кастанас, в Пловдив, Зимничя. Черковна и т. нар. културна трупа Целина. което я датира към къснобронзоватз (I период) и ранножелязната (евързаната с II период па светилището) епохи.® На практика, според мен, тя е доказателегво за принадлежността на района на Запените Родопи към общата културна общ-ноет, характерна за цслия Родопски масив
През последимте годинина терг.тт рията на Централните Родопи^'проуче ни над 30 могилни гроба, отнасящисекьм Късната бронзова епоха?' Оспоышятар-хеологичсски материал се състои отгли-нени съдове и фрагмента оттях, групира-ни и представени погробни комплексна! [ела, Проглед. Борино, Любча и Чспела ре. Керамиката, открита в отделяйте надгробии могили, евързанас допълнителни-те погребални обреди и скалните свети-лита?1 се обособяват в две групп - паи
38
7аб.ъ 30. Орнаментални мотиви върху керамиката от връх Алада в Изт. Родопы (по Кр. Лешаков, 1980) Fig. 30 Decorative patterns on the pottery from peak Alada in Eastern Rhodopes (aJkrK Leshtakav, 1986)
Tafa. 31. Керамика от ар. Алада о Изт. Родопи (по Кр. Яещаков, 1980)
Fig. 31. Pottery from peak Alada in Eastern Rhodopes (after K. Leshtakov, 1986)
39
Табл. 32. Урни от могила № 2 при с. Гела, Смолянско (по К. Кисъов, 1993)
Fig. 32. Urns from barrow No.2 near the village of Gela, Smoljan district
съдове ii фрагменты от тях; в отделяйте гробни комплексы функционално съдовете се разделят на урни и гробни дарове.® Втората количествена трупа е представе-на от керамични фрагменты, принадлежа-щи на предварително счупени съдове - в погребалния обред са били използвани предимно дръжки, устия, украсени части и рядко дъна.93
Керамичен комплекс № I е открыт в могила крайне. Гела (Табл. 32), в която се извършени две погребения чрез трупоиз-
гаряне извън могилата, след което остан-ките са положены в урни.94 Последните са украсени с канелюры и врязани триъгъл-ници, завършващи със спирали, инкрусти-рани с бяла материя. Намират паралели в съдовете от Орсоя, Кърна и Зимничя.95 Вторы гробен комплекс от съдове (урна и чаша) произхожда от землището на с.
Проглсд.1111 Урпата (табл. 33/;1) ( паралели в иекропола при < ()"'‘Ми1,я също така и в 1 1сптралиа и Маточнам*’ ’ допия."’ Чашата, използвап., Като гвг съд, е от типа на киатоситс (табл зч/" Памира аналогия с тези от т. ц-.Е . “Чагалка" по Б. Хензел.'1"
Паралели в посоченитс по-гор йони намира и урната от с. Проглсд (т-ЗЗ/б), открита в разрушена могила ьЛ порея интерес прсдизвиква керамичния' комплекс от пекрополитс при с. Борин/ където в местността Турлата с орбит.' надгробна могила с 11 погребения, и июни чрез трупоизгаряне извън могила/, в къси интервали от време през Късната бронзова епоха.9" От откритите съдове (табл. 34) 16 са изпълнявали функциитс на урни и 5 на гробни дарове. Урните от могила № 1 в м. Турлата край с. Борино намират паралели в никои съдове от групата Въртоп по Б. Хензел, културитс Кослодже-ни и Тей IV, селищната могила край Русе и Деветашката пещера, датираии от Късната бронзова епоха.11*1 Най-близките паралели на този тип урни по форма, както и по графитната украса, се намират в скалното светилище при с. Црънча, както и в некро-полите от Централна и Източна Македония, където голяма част от съдовете, използвани като урни и гробни даровесада-тирани чрез импортна микенска керамика към КХ ШС период.101
Гробните дарове от могила № 1 се съетоят от пет малки глинени съдчета, конто са били поставени до урните. Киато-сът, според мен, е късна реплика на машите от Вълчитрънското съкровище, накан-тароса и другите съдове от Зимничя-Плов-див и Черковна.102 В могила № 85 край с.
Табл. 33. Керамичен комплекс от надгробии могили край с. Проглсд, Смолянско (по К. Кисьов, 1993) Fig. 33. Pottery inventory from barrow graves near the village of Progled, Smoljan district (after K. Kissjov, 1993)
40
Борино св намереии три погребения чрез кремации и трупополагапе, Части от съдо-1’сте (табл. .45) са били до, ниши | елпосчуп-вани върху могилипл наенп.|м
Съдовете, пзиолзнани в погребални-те обреди, имат следиите форми: гьрие-та, папици, канн и кантароси. Трябва да отбележа сравнителио богатата им укра-са от геометрнчни фигури, окръжнрсти, триъгълнпци и ромбове, аълнообразни линии, соларни знаци, фалшивия шнур и плнткитеканелюри, често пъти инкрусти-ранн с бяла материя. По-голямата част от съдовете са близки до тези, откривани в могилните некрополи и селищните мстили в Източна Македония, датирани към Късната бронзова епоха, а други иритежа-ват елементи, характер,™ за тези от културата с ипкрустирана керамика по Долния Дунав, което само по себе си с един заслужаващвнимание факт. Според някои изеледователи тези съдове бележат и тра-сират пътя па придвижване на севернот-ракийски групп през късната бронзова епоха по поречията на Марица и Тунджа, конто разпространяват на юг метал ните образци от типа Бг. D, а на север микен-ския тип менове.104 Вероятно в края на II хил. пр. Хр. част от тези групп премина-пат в района па Западните Родопи, къде-то се и заселват,1’5 Макар и максима-листично, понс що се касае до разпрост-ранението на бронза тип D и на рапири-те, това становище съвсем не е лишено от реално основание. Според мен, с едно подобно проникване на “дунавски енкла-ви" в Родоните може да се обясни пеявата на обреда на кремацията, както и на реди-ца мотиви (фалшивия шнур напр.) в орна-менталната система на разгледаните по-горс керамични комплекси. На сегашния етап на археологически проучвания това предположение сс нодкрепя също така и от липсата на регистрирани по-ран ни селища на тази територия. Въпреки дълго-годишнитетеренни проучвания в Родолите надгробии могили и гробове по-ранни от Късната бронзова епоха също не са открити.В края на Късната бронзова епоха се установява масова поява на надгробии могили, открити и проучени главно на територията на Западните Родопи.10' На иэток от линияга Пилашево - Загражден
ш.
ТЬбл. 34. Съдове от могила № J .к. Турчата при с. Борино, Смолянско (по К. Кисъов, 1993)
Fig. 34. Ceramic vesselsfrom barrow No. 1 in Tuzlata locality near the village nf Borina, Smoljan district (after K. Kissjov, 1993)
- Баните - Златоград не са открити могили или изобщо погребения от Късната бронзова епоха, въпреки рсгисгрираните селища108 и скал ни светили ща.109 Издига-нето на могили през Късната бронзова епоха е практика, регистрирана в север-ните район и на Източна Македония, В планинските и равнинните области око-
Табл. 35. Керамични сыЗове от могила №' 85
край с. Борино (по К. Кисым), 1993)
Fig. 35. Pottery inventory from barrow No. 85 near the village of Borino (after K. Kissjov, 1993)
41
ТЪЙл. 36. Плочите от Рал/юг
Fig. 36. The slelaefrom Razlog
ло Драма и Капала са разкопапи надгробии могили, съдържащи по няколко погребения идатирани с микенската керамика към КХ ШС период."0 Практикуваиите и тези могили обреди са сходни с погребал-ните обреди в Западите Родопи от сыция период.
Сходството в практикуването на различите видове погребални обреди и в ке-рамичния материал в Западните Родопи и севернпте райони на Източна Македония дава сериозни основания да се напра-ви извода, че на тази територия са живее-ли сродни племенни групп. В известна степей подобно заключение се подкрепи и от сходството в културата на ранножелязна-та епоха в двата района."1 Интерес пред-ставляват резултатите, получени при про-учването на могилно погребение край с. Триград, Смолянско. Обредът е трупоиз-гаряне, откритиятбропзов ножетипичен за микенската култура (импорт), а масови ят керамичен материал е подобен на току що разгледания и дава обща представа за някои характерни черти на Късната бронзова епоха в Средните Родопи."2
Плочите от Разлог.
Това са изолирана трупа паметницп (табл. 36 и 37), доста близки до микенски-те, па практика без паралели в Тракия. През 1953 г. в м. Столонатец случайно са намерепи четири плочи. Две от тях са били унищожени, а другите две са прибрано в Исторически музей - Разлог. 11аправени са от едрозърнест бял мрамор
от местно находите и имат неправилия форма. Горната част на първата плача заета от орнамент, съетоящ сс от скачен» помежду си спирали в три пояса, разделе-ни отгорс надолу на три дяла. Самите спи-рал и са направени от ивици, съединениот две, три, четири и пет врязани черти. В горната част и между поясите има реле-фен зигзаговиден растителен орнамент. В долната част на плочата е изобразена ити-фалическа сцепа - стрелец, змия с двегла-ви или слънчева ладия (?), соларен знаке гравирани десет или единадесеттриъгьл-ни лъча и спирални знаци - трискели (обр 36/6). Сцената е разположена несимет-ричио в долния десен ъгъл на плочата.115 Върху втората плоча има две орнаментал-ни изображения. Първото е отсъединени спирали от тройнолентови ивици, комло-зирани като мрежа, а второго е розетасъс свастична извивка на десетте си листа и вдлъбнатина в центьра."’
През 1973 г. в същата местност Г. Тончева извършва разкопки, при конто са открити още седем запазени или фрагмеа-тирани плочи.115 Ще се спра на кратко на фигуралните изображения на три от тях. На първата изображенията са изпълнени в две техники - графична и нисък релеф. Централната част на композицията се състои от взаимоевързани вертикалии сложни спирали, ограничено отгорес пояс от кьси чертички и зигзаговиден орнамент, а отделу от пояс зигзаговиден орнамент. В ляво се намира изображение на кораб (?) със седем човешки фигури, вс-
Табл. 37. Украса прху плочите от Разлог Fig. 37. Decoration of the stelae from Razlog
роятно гребци. На втората плоча са иэоб-разени спирално завита тройни ивици и по едно протоме на слънчсв лебед.
На третата плоча също има сложен спирален орнамент. Горната му част, как-то и при предишната плоча, ими глава па лебед. Върху фрагментите от останалите плочи са изработени спирални орнамен-ти, конто повтарят тези върху плочите с протоме на слънчева ладия във формата на лебедови глави.
Датировката и предназначението на разложките плочи са предмет на продъл-жителна дискусия в нашата и чуждестран-на научна литература.110 Интерпретация-та на орнамепталната система и сцените, направени от Г. Тончева, въпреки че в редица положения, ноне за тълкуването на отделимте символи може да предизвика определени възражения, насочва към одна сравнително точна датировка в XIV-XIII в. пр. Хр.11’ Като сейма предвид безс-порните аналогии с микенските надгробии стели аз съм на мнение, че долната граница би могла да се постави в началото на XV в. пр. Хр. Безспорен е фактьт, че раз-
ложкитс плочи са изработени под влияние па егсЙската ориамеитална система и художсс тисни концепции и по-главио от епохата на къспитс шахтови гробиици (кръга А) и са едно бесспорно доказатсл-ство за континюитета на местните тра-кийскн племена с ахейските гьрци от ело-ката на разцвста на Егейската цивилизация в нейния микснски вариант.
Във връзка с взаимните контакти между Тракия и Средиземноморский снят па плочите от Разлог се спира и Д. Гереона.След като подчертава, че одна (фактически пърната) от плочите, намира паралели в покривната плоча на странична-та камера на куполната гробница в Орхо-менос, Беотия, тя изказва мнението. че представената сцена може да бъде започ-нато изображение на итифалическия Хер-мес в съчетание със слънчевата ладия, чиито краища вероятно представляват изображение назмийски глади и спирален орнамент.1” Тази плоча е била намерена вторично вградена в постройка от I хил. пр. Хр. заедно с други плочи с релефни орнамента, конто могатда бъдаттълкува-ни и като силно стилизирана женска вул-ва.-!| Предполага се, че те са принадлежали първоначално на ранно светилище, вероятно мегалитна гробница - светилище. В подкрепа на подобна хипотеза е и наличието на могилен некропол в окол-ността.1” Трябва да се подчертае, че мястото на намирането на плочите е стра-тегическо - м, Столоватец е едно от най-високиге проходими места в тази част на Тракия и досега е важен пункт по пътя на юг по долината на Места.
Д. Гергова смята, че независимо от дискусиите относно датировката на тези плочи те са един от най-ранните тра-кийски паметници, евързани с култа към итифалическия Хермес, великото женско начало и към Слънцето и маркират един от пътищата па разпрострапението му по долината на Места по-вероятно в посоха от север на юг, отколкото обратного. Впрочем, най-важните пътни артерии на Балканите, конто евързват Карпато-дунав-ския район със Средиземноморието -Струма. Места и Вардар са тясно евързани и чрез имената си със събитилта от II хил. пр. Хр. Така реката Струма получава
+.Я
ТЪбл. 38. План на с.-радата а л. Каменска чука кран Благоевград
Fig. 38. Plan of the building in Kaimenska chuha in the vicinity of Rlagoevgrad
името си след като според лете плата батата на тракийския цар Резус, научавайки за смъртта на синя си край Троя се хвърлил във водите й, предн това името на реката
е било Палестин.12’ Именно тук по д0Л11. ната иа Струма през 1993-1998 г. беше наняло проучено тракийско укрепление, от-насящо се към края на И хил. пр. Хр.
Табл, 39. Съдове със скосепи устия от сградата & м, Кайменска чука край Благоевград
Fig. 39. Jugs with cut-away necks from the building in Kamenska Cuka locality near Blagoevgrad
Укрепената страда в м. Кайменска чука край Благое вград Местносгта Кайменска чука пред. ставлява висок хълм, на около 1 км от ле-вия бряг на р. Струма (карта 2). Заемалзк-лючително важно стратегическомястопо пътя от Благоевградското поле на юг по долината на реката към Кресненскотодс-филе. Тук при разкопки, проведени през 1993-1999 г., беше проучена укрепена страда от късната бронзова епоха.124 Съоръже-нието има правоъгълна форма и размерн 30 на 10 м и е било на два етажа (табл. 38), Към горния стаж е водела масивна камеи-иа стълба. Построено е от каменки плочи със средни размери, заспойкае използван глинест разтвор. Откричите многобройм питоси са доказателе н»> за продължител-но обитаване на сградата, а масовият керамичен материал, особено съдове сьс скосени устия или разновидност на типа “Фруктиера", намира паралели в селищни-те могили на Източна (Егейска) Македо-
44
Карта 2. Геоерафско расположение иа обект
Кайменска Чука
Мар 2. Geographic localization of the Kaimetuha Chuka site
ння, Намерения! каменей калъп за изли-ване на бронзови ножове е доказателство за местна металургия, а импортната ми-кенска керамика (тип III: CL по А. Фуру-марк) говори за прлко ахейско проникване в посоха към север по долината на важ-ната водна артерия. Според мен сградата ебилаукрепепа резиденция наместенвла-детел (цар?). Разрушена е от мощен пожар в края на II хил. пр. Хр.
От всичко казано дотук може да се направи изводы, нс Родоните, заедно с до-лините на Места и Струма, имат свой специфичен облик, конто ги определи като една самостоятелна културна облает в рам-ките на Трансбалканския къснобронзов хоризонт, отличаваща се с типични черти: могилни некрополи, най-често с кремация и много по-рядко с трупополагане, оригинална керамика с врязана украса, при която са използвани както линейния орнамент (ромбове, триъгьлници, ъгли и т.н.), фалшивия шнур, така и кривата линия - спирали, есове, соларни знаци и др, Тя е доказателство, че родопската облает е била силно повлияла от културите на кар-
7
1Ьбл. 40. Питот и съдове тип “фруктиери” от езрадата в м. Кайменска пука край Благоевград Fig. 40. Pithoi and pedcstalled IwuKfrom the building inKamensha Cuba locality near Blugoeugrad
пато-дунавският долнотракийски култу-рен комплекс. Напълио вероятно е, според мен, етнически анклави от този район на отделяй етапи да са се заселвали в пла-нината. На това се дължи и появата на ор-наменталния стил в кераммката, обреда на трупопоизгарянето, някои идеологически концепции (Итифалическия Хермес, Be-ликото женско начало в плочите от Разлог). От своя страна Родоните се явяват и като една компактна зона между земи-те, чиито гръбнак с Хемус (Стара плани-на) и Егейският свят и селищните могили иа Източна Македония. Това еспомог-нало също и за оформянето на самостоя телна културна обособеност на областта в граничите на Трансбалканския къснобронзов хоризонт, както и нейният безс-порсн принос във формирането на пай раннататракийска цивилизация, един от най-ярките паметници на конто са укре-пената страда в м. Кайменска чука и плочите от Разлог.
45
Табл. 4L Керамика от сградата а м. Кайменска чука, край Бласоееград
Fig. 42. Pottery from the building in Kanumska Ciika locality near Blagpevgrad
Табл. 43. Каменел калъп за изливане на бронзови ножове от сградата в м. Кайменска чука край Благоевград
Fig. 43. Stone mouldfor casting bronze knives from the bzdlding in Kamensha Cuka locality near Blagoeugrad
Thfa. 42. Керамика от сградата а м. Каймскска чука, край Благоевград
Fig. 43. Pottery from the building in Kamcnska Cuka locality near Blagoeugrad
Табл. 44. Керамика от сградата вм. Кайменска чука, край Благоевград
Fig. 44. Pottery from the building in Kamenska Cuka locality near Blagoeugrad
46
Съкровището от Бородино.
Открытое Случайно през 1’112 Г при изконпп работы близи до селцсто Породи-по (бннш Акермамскп уезд, Бесарпбска губерния). Състои се от 17 предмета, от конто 11 са напълно запазени, а без запале-пн фрагментарно.1-”1 Заслужанат пннма-ннг слсднитс запазгни и до дмес прсдмг-тп от съкровището: иърхове за копия (2 бр.) II нтулката на трети (табл, -15.46). т. и. игла и кинжал, HriiipaueitM от сребро (табл. -17), дне бронзопи пластинки, три “боздугана" от алабастър и пет култови брадни (табл. 48), напрапепм оттъмнозе-лен камък,1а* Находката предизпикпа голям интерес сред свропейскитс археологи, конто в редица работы се спирит на нейпата датировка, както и на проблсма-тиката, свързана със съкровището.127 От-носно хронологическата му позиция раз-лпката в мнения га на отделимте иаследва-'п| нес голяма н обхваща диапазона от 1(10-150 годный. В. А. Сафронов смята, че предметите са одновременны и предлага пай-общо датата XIII а. пр. Хр.12’ В. С. Бочкарев защитава становището, че ритуалнн-те каменни брадам са попаднали в комплекса по-късно от другите предметы и определят датировката му не в цялост, а само момента на иеговою заравяне в земята.129 Като terminus post quern руският археолог предлага XV в. пр. Хр., а като terminus ante quern - XIV в. пр. Хр.”11 Според мен колек-тывната находка от Бородино и съкровището от Вълчитрън са синхронии или поточно идвете са изработеии през втората половина на XIV в. пр. Хр?31
За целта на изложението от изключително важно значение са два момен та, затова на находката от Бородино ще се спра по-подробно. Тези два момента са: из-полэваната техника при изработката и украсата на сребърните предмета. Върхове-те за копия, “иглата” и кинжала са били изливают в двойни калъпи, след което до-обработвани чрез изковаване.132 Това е техника, добре иозната от егейските цен-трове и долнодунавските земи през късната бронзова епоха. Що се касае до украсата, то тя е изработена по начин, известен ни от Микена и Вълчитрън-инкрустация на метал върху метал, в случая на злато върху сребро. При поставянетоназлатна-
/яб.1. 45. Секрооището от Бородино: вврхоое за копия и втулка от копие (по О. Л. Кривцова-Гракова, 1948)
Fig. 45. The hoard from Borodino - spearheads and a shaft for a spearhead (after O. A, Krivcova-Grakova, 1948)
та инкрустация върху срсбърната повър-хност на предметите е било правено пред-варително “легло”, в което се е набивала тьнката златна лента, по краищата на която са били изчуквани редици от вдлъбна-тн плочки с цел по-доброто закрспване на ин крустираната лента. Аналогията с тех-никата, употребявана в Микена и при го-лемите дискове от Вълчитрън е очевидна.
Орнаменталната система, използва-на при украсата на сребърните предмета ст Бородино, може да се раздели на две основни групп.133 Едната трупа е тази, в която основните мотиви са защриховани-те триъгьлници, зигзаговидните лента и ромбовете. Те се срещат много рядко в Егейския свят и са типични за украсата на керамиката от Трансбалканския късноб-ронзов хоризонт и Карпато-дунавският раннотракийски културен комплекс. Втората трупа, която е и типична за бородин-ските находки, е тази която има своите прототипи в Микена или по-точно в на
47
ходки re от iiiax i'oiiiri e 1 робинии кръг Л. Имам нредппд изображенного па лилия-та (а сравнение < Минска силно стилизи-рано), сложна та спирала. трискслия н есо-виднил орнамент. Явно о случая става дума за творчески преработка. спорен местно то свстоусещапс. на никои основни moi и-пи, заимстванн от микспската орнамен-тална система.
Какао представляв» комплекты' от Бородино? Е. 1*. [Дери. кой го нрав публн-кува находкнте, е па мнение, че предметите могат да принадлежат на погребение.1” Две годи ни след пего А. А. Спицин публикува статия, в конто ги парича сък-роп|нце и така в архсологическата литература окончателно е наложен термипът "ськровището от Бородино".1W Според мен този въпрос с от сынествсно значение, ионе за разглежданата проблематика. Моего мнение е, че не подлежи на съмне-нне фактьт, че предметите от Бородинска-та колективна находка са били реалии на
Табл. 46. Съкоровишето от Бородино: орнамент върху втулките ла копил (по О. А. Кривиова-Гракова, 1948)
Fig. 46. The hoard from Borodino - decoration on the spearhead shafts (after O. A. Krivcova-Gmkova, 1948)
нарекал и ВЛйст, тьй като не могат да никаква друга практически уислр.-г "Ч’’1 всекидневнии живот и < acin.p.ia,,,, ' с и в случаи със ськровището l)r й' ръп, с ипегитуцията на ВДрегожрсци"1’' 11рез втората половина на 11
_ , 11 •’“Л. I ft ।
Хр. рлзко сс активизират тонтактитг ду микенските центрове и тсхннтс * пи съссди - тракнйскитс племена. Пп^ пите за говн пиление са от комплекс/"''4 рактср, ио една от основните е ciH.p j/i/ ' развитието на бронэовата металурц/' обработка™ па благородии метали в и" " леждаиия район. В земитс от двегс ст ' ни на Долния Дунав и тези, чийто нак е Хемус (Стара планина), КЪдат* постепенно се оформи и Коясолидир^• кийскиятетнически масин,15» сс поян^ предмети, чийто егейски произход^ може да бъде поставен под сьмненис (в, пирите и двойните брадви - тип бивснс и лабрис, изработени от бронз), макар Чсв общите тенденции на развитие пене щг, се касае до металургията и мсталообрайот. ката на бронза между Балкано-Карпатска-та металургична провинция и тази от Ere-ида да са налице значителни различия главно във формата на изработваните изделия. Подруг начин, обаче, стой въпро-сът, когато имаме работа с предмети направени от благородии метали. Както видяхме, при изработването на предметите от шахтовитс гробници кръг А в Мике на, Вълчитрън и Бородино са били използвани идентични техники и сходни орнаментални мотиви. Явно между отделяйте ателиета е съществувала непосредстаж
и тясна врьзка, поддържани са били по всяка вероятпост взаимни контакта, конто в крайна сметка довеждат до създава-нето на единство в сферата на такава важна дейност за тогавашния свят, каквато е обработката на благородните метали, от-разяваща в най-голяма пълнота техни-ческите постижения на егейци и траки през Късната бронзова епоха. Що се касае до еднаквата или сходна орнаментал-на система, тук е налице унификация в идеологическите представи на двете етнически общности, св ьрзани с култа към Слънцето и вероятного обожествяване приживе на върховният земен поведали - царя-жрец. Създаденото единство виде-
48
Табл. 47. Съкровището от Бородино, а: сребърен кинжал; б: сребърна игла
(по О. Л. Кривцова-Гракова, 1948)
Fig. 47. The hoardfrom Borodino, a. Silver dagger, b. Silver pin (after O.A. Krireova-Grakorra, 1948)
О 0.0
Табл. 48. Съкровищсто от Бородино: каменки брадви и вьрхове “боздугани”
(по О. А, Кривцова-Гракова, 1948)
Fig. 48. The hoard from Borodino - stone axes and mace-heads (after O. A. Krwcoua-Grakovai 1948)
ологическата сфера намира конкретен израз в изработката и украсата на предмети от благородии метали, конто несъмие-но са били употребявани при съответни-те случаи - религиозны церемонии на царя и неговите приближены. Това е характерно явление за Егеида и долнодунав-ските земи през втората половина на II хил. пр. Хр. Условно това единство наре-кох културен хоризонт Микена-Вълчит-рън-Бородино. В случая безспорно водс-щата роля е принадлежала на микенските центрове, Ахейските постижения в об-ластта на торевтиката, а също и редица идеологически представи, конто намират отражение в използваните орнаментални мотиви, постепенно се разпространяват в съседните ни земи, населен и с тра-кийски племена. От изключително важно значение е по какъв начин е ставало това распространение. За съжаление, на настоящий етап на изеледвания може да се правят само догадки, намиращи се в сферата на хипотетичното. Дали микенски
майстори са посещавали “царските резиденции" в района на Карпатите и Долния Дунав и по поръчка на местните владетели са изработвали предмети споредтехни-те желания, или пък местни торевти по един или друг начин са се озовавали в егейските градове, заноз навал и са се па място с постиженията, да употреби съвре-менния термин на техните колеги и зав-ръщайки се обратно в родината си са из-ползвали получените знания, за да изра-ботят комплекты от различны предмети от благородии метали, конто местният вла-детел е използвал при различните религиозны церемонии, е трудно да се отговори. Руският учен Е. Н. Черних позовавай-кисе па резултатите, до конто стига в про-учванията си набронзовата металургия в Югоизточна и Източна Европа е на мнение, че редица технически умения, а от там и културни влияния са могли да бъдат разпространявани, при това на значится-ни територии, от пътуващи групп майсто-ри-металурзи, конто в определены случаи
49
Могатдабъдатиетиическнчужди намест-чотонаселение.1” < '.пород мен, попезасс га. едно подобно заключение е напълно нрисмливо, Гака или иначе културинят хоризонт М||кена-Вълчитры1-Бороди11о е реален факт и е един от хпрактерпите белезн ни ннтегрпцнонннте пронеси, развили ее в Егсйскня спят и района на Долин» Дунав през Късната бронзова епоха, вследствие на конто тракийскитс племена са били включены в т. и, микен-ско койне. Хронологически го.зи хоризонт обхваща периода от шахтовите гробницы до края на XIV, респективно начало-то на XIII в. пр. Хр., и документира наличного на сходного целокупно развитие в исторически аспект на ахейци и траки през тази епоха, обусловсно от развитие-то на металодобнпа и металургията на бронза, на засилените взаимны контакты между двата етноса и появата и развитие-то на инстнтуцнята на царете-жреци. Този културен хоризонт е съставна част, сле-мент на единната в основата си Егейска цивилизация по време на иейният микен-скн (ахейски) вариант. Потози начин тра-ките запазват редица от постиженията на микенският свят след гибелта на Егейско-раннотракийският културен кръг за един продължителен период от време.188
Тракийската Троя.
Многослойного селище Хисарлък, намиращо се в равнината Троада на малоазиатский бряг на Дарданелите при с амия техен вход откъм Егейско море с било отьждествено с Омировата Троя за пър-ви път от френския ггьтешественик Ж. льо Шевалие в края на XVIII век. През 1869 г. на хълма прави разкопки немския археолог Г. фон Хахн,1’9 а след него в периода 1870-1894 г. X. Шлиман и В. Дьорпфелд.140 От 1932 г. до началото на Втората светов-на война там работи американска експе-диция от Университета в Синсинати, ръ-ководена от известния археолог К. Бле-гън, която установява окончателната стратиграфия и хронология на селищната могила.141 Понеже този археологически паметник има особено важно значение за тракийската археология, ще се сира по-подробно на него.
На хълма Хисарлък са установени
общо допет кул гурии пласта (или Нвй рапннит -Гр(,»1,сс<,.11( лото па ранпата бронзова епоха |< НИЛ бронз 1 с отклеят и след, ни пласгоне - Гро» Ц, Щ, (V и у т има белгзи ге на средин» икъсе||Г l'"“V| сгейско-апатолийската хронол,^"4'"1 . исзема), а Троя VII е съврсмс **г‘’ митс преселения па северпитс и те островки народи от късната б'и'1*""' и ранножелпзната епоха - т Цв’"3*’ егейско прсселенис на народите
Абсолютната хронологи» „а m ните културни Пластове с спорна В м, ЛЬ’' та в употреби с хронологичсска-i з ' Т* на на К. Блегьн, но според мен в извесГ смисъл заслужава внимание и тази и л Мелард. 1,1
По К. Блегън:
Троя I - 3000-2500 г. пр. Хр.
Троя II - 2500-2200
Троя III -2200-2050
Троя IV - 2050-1900
Троя V- 1900-1800
Троя VI-1800-1300
Троя VII,1 - 1300-1200
Троя Vllbl - 1200-1150
Троя VIIb2 -1150-1100113
По Дж. Мелард:
Троя I - 2750-2500 г. пр.Хр.
Троя II - 2750-2500
Троя III - 2500-2200 Троя IV-2200-2100 Троя V-2100-1900 "н
Жителите на Троя I са строили жилища от мегаронен тип. Селището е било обградено с каменна стена. Стопанската дейност на население™ на първият град на Троя е била главно земеделско-ското-въдна - отглеждапи са били пшеница и ечемик, развъждали са крави, кози, овци и свине. Оръдия на труда се намират рад-ко. Това са главно ножове и кремъчки пластинки за сърпове, брадви, чукове, някои от тях пробили. Тежестите за стан са многобройпи, повечето от тях украсе-ни, което свидетелства за развито тъка-чество. Особено важен е фактьт. че в Троя I са разпространени изделия от т. в. магически калаен бронз (90% мед и 10% ка-
50
лай). Iona са бойни брадой, кинжала, пър-хоне на копим, ножопе, пгли и др. но-дреб-ни предмети. Ка л.игт нероягно е бил инп-сян, по мнсннето на Чайлд, от Чехия, тъй като к Анатолия той липсва."" Керамнка-та е работена ни р ака.
След разрушаването иа Гром I, на нсйно място възннква ново селище - Троя II. което е значително по-голямо от Троя I (послед! нггаезаемалаплощот 1 ха).Трои е обгрздепа от мощна креностна стена. В едната част на селищсто е имало неэначи-тслнп сгради, а в другата- комплекс постройки от дворцонн тип мсгароп с дължи-на 35 м. и крыло огнище в средата.
Дж. Мслардеизказалхипотезата, че Троя II е била царска крепост п държави-ца. в която са вливали освен Троада, още и равнинатп Едремит, Галиполският полуостров и остропите Тенедос, Имброс и Лемнос,146 но това е трудно доказуема постановка.
Периоды Троя II е епохата на разц-вета на бронзовата металургия. Намерены са много оръжия, оръдия на труда и украшения, направени от бронз. Силно развито е било и ювелирного нзкуство, доказа-телство за което са многобройните наки-ти, изработени от злато и сребро, т. н. “Съкровище на Приам”. Срещат се и златни и сребърни съдове с оригинални фор-ми.147 Трябва да отбележа, че в Троя II са били широко разпространени и бойните брадви-чукопе, контоса типичны за култу-рите с шнурова керамика в Средна и Юго-източна Европа. Част от глинените съдове са били правени на грънчарско колело; много често се срещат антропоморфни съдове (т. н. “лицеви урни”).
Троя II е била разрушена от пожар, а слсдващите Троя III, IVи V са били нез-начителни селища с малки размери, но все пак са били от градски тип - имали са специалисты грънчари и металурзи и са водили оживена търговия. Троя VI бслежи нов разцвет на града. Сега той отново е обгра-ден от мощна креностна стена, направе-на от добре издялани камъни. Трябва да обърна внимание на масовия керамичен материал. Това са изработени на бързо въртящо се грънчарско колело съдове със сива, добре загладена повърхност. Това е т.н. минийска керамика. Намерени са и
много С1|Дове от импортируют микснска керамика, което е доказатслстао за широ-ките взаимно контакты между Троя VI и ахсйският спят - Микена и Крит.
Редица изеледователи предполагая, че рвзцветы на Троя VI е еиързан с пояпа-та иа топа място на НОВИ племена - носители иа сивата или минийска керамика."" Приблизително по същото нреме тя сс попаяна и к контииентална Гърция. което не може да бъде само едно случайно совпадение във времето (имам предвид минийската керамика, намерена при разкопките на X. Шлиман в Орхомеиос в Беотия), Едновременната пояпа на толкова типична керамика в два различии, но не много отдалечени района, според никои учени показва, че нахлулите в Троя и в Гърция племена са били един и същи народ. вероятно той е донесъл по това вре-ме в Гърция и гръцкия еэик.14!1 Това е этапы, конто някои изеледователи наричат “минийската Троя”.
На Троя VI принадлежи и открити-ят некропол с трупоизгаряне.150 1’азполо-жен е т.н от цитаделата в самия край на платото. Установени са 176 погребения < кремация, от конто Юсабили непокътпа-ти in situ.'''' Те съдържат калцирани кости на прах, поставени в урни. най-често във формата на големи кратери, направени от сива глина, със сива добре излъекана по-върхност. Между другите съдове, намерени в некрополя има и микенски, по форма и украса отнасящи се към къснохелад-ския III период по А. Фурумарк, но изработени от сива глина, изпълнени по подражание на минийската техника,152 но явно местно производство. Никаква керамика, характерна за пласта Трои VII не е била открыта. Друг некропол с трупоизгаряне е намерен малко по- на север от току-що споменатия.153
К. Блеген пръв набляга върху значе-нието на проучсният некропол с кремация, който според него документира об-реда на трупоизгарянето във финалния етап на Троя VI, около 1450-1400 г. пр. Хр.154 Кл. Щефер смята, че троянската цивилизация от времето на шестият град напълно се е различавала в погребалния обред от всички останали съвременни й цивилизации в Източното Средиземномо-
51
рие. Той е на мнение, че макар на пръв поглед по лиата на крсмацията да изглеж-да внезапна, за стация период тя е устаио-вена в столицата на Хстското царство при Богазкюй (Северна Сирия) и др. Той го евързва с появата в този район на нов стоически елемент.1"" Макар да смята, че това не са северните морски народи, конто са сложили край на бронзовата цивилизация в Източното Средиземноморце и в Предна Азия въобще, Кл. Шефер е на мнение, че този вьпрос се нуждае от до-пьлнително проучване и доизясняване.156 На него ще се спра по-нататък в хода на изложението. Троя VI е била разрушена от земетресение, но скоро градът е отново възстановен. Троя Vila вероятно е този град, който според гръцката традиция е бил разрушен от ахейците по време иа Троянската война.
Богатството на Троя и широките й тьрговски контакти са изиграли важна роля в предаването на културните постижения на Древния изток през Западна Анатолия в Европа. Трябва да се отбеле-жн и факта, че Троя не е единственият центьр на бронзовата цивилизация в Анатолия. Към същата култура принадлежат и други селищни могили, проучени в Мала Азия на юг от Троя (Кумтепе, Бай-ракли и др.).157
От особено значение е да се проследят взаимните контакти между обитатели-те на източната част на Балканският полуостров и тези от Северозападна Анатолия, главно с Троя. Те се активизират още от началото на раннобронзовата епоха и са документирани от редица идентични или сходни елементи в материалната култура.158 Под една или друга форма тези връзки продължават с малки изключения и през следващите епохи.159 През първа-та половина на второто хилядолетие пр. Хр. взаимните контакти прекъеват, за да се възстановят наново с различна степей на интензивност през Късната бронзова епоха. Това е периодът, когато формации-те Троя VI и Троя Vila преживяват своя икономически и културен разцвет и когато напълно се оформя единната етнокул-турна общност на тракофригийските племена. На връзки между източната част на Балканския полуостров и Троада се дължи
,|я”' и»
появата в горните Пластове на чу. аналогиями с балканските форми кант си"111 и поточно с тези от културата р,*'"' паница Vll-Асеновец и комплексите з""*' ничя-Пловдив и Черковна. Добре и:т"М ни контакти с имело и между металур^ те от двата района, коего е ДОкумси-пЛ но от откритата в Троя VI бронзова ГиГ. ва тип “бипенс",1"1 както и калъп за им ване на кухи бронзови брадви.1"2 И има предвид, че тези изделия са били ш" роко разпространени в Тракия, а брад" те тип “бипенс" представляват доразви^ нс на местна тракийска почва на по-ста егейски (критски) прототипи, то ясно, че троянските майстори по пътя взаимните контакти и обмен на инфОрма. ция са овладели производството на този тип бронзови изделия.
Неочаквано и в известна степей странно е появяването в Троя на обред, на трупоизгарянето. Според мен той е евързан с появата в Троада на етнически групи, сред конто е бил разпространец този обичай, а това са носители накулт,. рата с инкрустирана керамика по Долния Дунав. Факгьт че керамичният инвентар на некропола от Троя VI принадлежи на сивата минийска керамика, не може да бъде смущаващ, тъй като самият произход на тази керамика, особено силно раз-пространена в Средна Гърция, е все още неясен.
И така, коя е тракийскатаТроя. Според мен това са градовете Троя VI и Троя Vila, докато Троя VIIb бележи по нед-вусмислен начин континюитета в разви-тието на живота на селищната могила Хисарлък между къснобронзовата и ранножелязната епохи. В такъв смисъл Троя VI и Троя Vila се явяват част оттракийски-ят Трансбалкански каснобронзов хоризонт, но и са доказателство, че през късна-та бронзова епоха тракийските земи са били част от големия Балкано-Северноанатолийски етнокултурен комплекс, чия-то периферия на юг достигало островите Тасос, Лемнос и Лесбос.163
Наличието на взаимни контакта между Тракия и Троада е много добре зас-видетелствано в писмените извори и най-вече в “Илиада”. Дори при най-общ анализ на фактите може да се направи изводы,
52
че Троннаснят ci.юз фактически с племс иен сыоэ между сродни и етничгско отношение племена с центр фон, i• i.kki който по « плата па не горичгската нсобходи мост с трябвало да влезе н конфликт с микенската конфедерация, Отношгпията между Тракия и Троада са били отношения, обуслопепи от исторически те пасоки в развитието на единен стничсски магия, чиято консолидация с започнала още през ранпата бронзова епоха. Огиовпи са
причините от икономичс( ни характер ярълкптс на Грон с Хстското царстно ио-казпатсдин от нсроятпияти яьзможен нъг ла вноса на цеп мата суромипа - калан с, па Балкапите и в часгичиост в тракиЙските земи Аз смятам, че ио стация ггш в тези райони с било внес ено и с рсброто от бога гите източни области в Мала Азия (ила иината 'Гавр); напьлпо възможен с и им-nop r i.T па злато от Трансилваиия през Тракия за Западня Анатолия.
НЕЛЕЖКИ
1 11. И а в а й и т о и, Д. В з» л ч е в а. Археологи чсскнтс култури от късната бронзова стоки и българските земи - Векове, 1, 1989, 5-15. Заслужив» внимание сыне така диссртацията на Л а и Г х н М а 3 у н г. Културмте през късната бронз» иа сноха в българските аемн. (Диссртация), 1987, Автореферат.
2 И. Пана й ото в, Д. В ъ л ч с в а. Цит. съч., 7.
4 Пак там.
имГПактам, 7-8.
-.АГ Александр» в. Новооткрити траки иски селища н МихаЙловградски окръг. - ИМСЗБ, т. 6, 1981,40-12.
6 В. II ansel. Beit rage zur rcgionalen und chrono-logischen GHederug der alteren Halsteltzeii in der unteren Donau. I, II, Bonn, 1976, 168, Taf. 40, 8-9.
’ Б. Николов. Некропол от късната бронзова епоха при Градешпица, Врачански окръг. - ИМСЗБ, т. 2, 1978, 19-27.
* Пак там, 26.
" Сведение за възможнитс фалшификации (може би не от страна на самия разкопвач Б. Николов) има от Г. Ганецовски, в момента завеждащ отдел “Археология" в ИМ - гр. Врана.
,п В. М и к о в, И. Джам базов. Девегашката пещера. 1960.
11 И. Д ж а и б а з о в. Ловешките пещери. = МАИ, XXIV, 1961, 143-161.
1УЯ. 11 и к о л о в а. Н. Ангелов. Разкопки в Енинската пещера. - ИЛИ, XXVI, 1963, 312.
1' В. Г е р г о в. Находки от пещерата при Муселис-во, ПлевенсКИ окръг. - ИМСЗБ, т. 3, 1979, 37-53.
14 D. В е 1 с i u. Probleme edicate du discopcrile din pest era Devetaki (R. P Bulgaria). - SC1V, ХШ, 2, 1962. 387-392.
15 H. А и г ело в. Културни Пластове предо изг-раждането на двореца Царевград Търнов. С. 1974,260-269; В. И л ч е в а. Проучване на къснобронзовата епоха по басеина на р. Янтра. -ИМСБ.т.Я, 1982, 17-24.
,г Г. Г е о р г и с в. Н. А н г ел о в. Разкопки на сс-лищната могила до Русе през 1948-1949 год. -ИДИ, XVIII, 1952, 119; Разкопки на селищната .мо-
гила до русс проз 1950-1953. - ИАН, XXI, 1957.45. I
п С т. С т и ф и и о в. Hour рад - старшим селища. 1 - ИДИ, XXIV, 1974, 250-251.
1111’. I) с I с v. La idle Razkopanica. - ИЛИ. XXXVI. 1981. 169,1.37.
|1’ М. К '1. и ч с в. Селища и находки от късната бронзова и ранножсляэна епоха в Новозагор-ско. - Thracia, VI, 1984, 142, обр, 7 и 8 б.
24 И. Л а и а й о т о в. Д. В ъ л ч е в а., Цит. съч.. 10.
11 Пак там.
21 S. М о г i n L z. Einige Probleme der bronzczeii in Donau Balkangebiet. - Thracia, III, 1974, 145-150; V. Leahu. CulturaTci, 30.
”K. Кинчев, П, Павлов, Къснобронзсию селище край Горно Павликсни, Ловешки окръг. -ИМСБ, XII, 1986, 5.
24 Пак там. 6-9.
, ф алодьЦит. съч.,250-277;G. Топссуа._
Fouillc d’une necropole et d‘un site de I’Sgc du bronze recent de la village Yagnilo, dep. de Varna. -Thracia, IV, 1977, 147-164.
211X. Тодорова, T. Димов. Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при Дуран-кулак, Толбухински окръг. - Сб. Североизточна България -древност и съвремие. 1985.
27 Пак там.
Пак там, 22.
29 Пак там, 23.
w Пак там.
” Пак там, 24.
11 Пак там.
м Пак там.
34 Г. Т о н ч е в а. Разкопки на обекта Сава Цонс-во, Варненски окръг. - АОР през 1982, 1983, 33; И. Черняков. Северозападное Причерноморье во второй половине II тыс. до н. э. Киев, 1985, 26 и сл.
И. Панайотов, Л. Салкин. Разкопки на надгробии могили в Толбухински окръг. - АОР през 1983, 1984, 38.
w Г. Георгиев, Н. Ангелов. Цит. съч., 45-50.
17 Г То н ч е в а. Хронология иа накопимте селища край Варна. - Първи коигрес на БИД, 1972, 310.
53
и. n a it а й О т <, и, д, в .,, л ,, с „ П1 ц,,.,. с1,Чм ц ! U. 11 а п»е I. Beltrage..., Т. I. 77.
* Нублпкуианн сносам сада. Ibidem, tai'. В.
IV Инколои, В. Ж е к о а а. Колектнана на-ходка от ксрамичии съдове от ш>< пата бронзова епоха и Есенина, Варпенски окры. - НИМИ, т. 1«(33), 1982, 87-92, табл. 1, II.
<г Пак там, 87.
п Пак там, 97-98.
° И. П а п а й о т о и. И. Л н г е л о а. Некропол от късната бронзова епоха в м. "[радището” В. Левеки, Търгоппщки окры. - ИИ, XIV, Л, 1986; G. Tonceva. Op. tit., 147-164.
,Л И. 11 а н а й о т о в. Д. В ъл че в а. Цит. сьч.. 11. <л Пак там.
° П. Дет е в. Колектнана находка от глиненн съ-дове в Пловдив. - Археология, 4, 1964, 66-7(1.
1811. Папа й о т о в, Д. В ъ л ч е в а. Цит. съч., 12. 4" Пак там.
50 Пак там.
61 П. Д е т е в. Селищната могила Разкопаница.* ПАП, XVII, 1950, 171-190; Р. De tev. Donnes archdologiqucs pour la continuity de la culture de tell Razcopanica pres du village Manole, dep. de Plovdiv. -Studia Balcanica, 5, 1971,93-105; Le tell Razcopanica. - Bulletin de Г institut d’archeolo-gie, XXXVI, 1981, Culture prc4iistorique bulgarie, 141-148; M. К a n c e v. Materieux du site pre-historique de Г age du bronze recent du Hallstat ancien pres Asenovec, dep. de SI i ven. - Thracia, III, 1974, 65-76; M. К ъ н ч е в. Поселение эпохи позной бронза у Асеновец, Сливенского округа. - Thracia Prehistorica (Suplementuni Pulpudeva), 3, 1982, 259-269.
52 P. D e t e v. Le tell Razcopanica..., 141-148.
53 M. К ъ н ч е в. Селища и находки от..., 136.
м Пак там, 139.
55 Пак там, 147.
56 Пак там, 145.
57 Пак там, 139.
58 Пак там, 151.
59 Пактам, 136-149.
"° И. П анайото в, Д. В ъ л ч е в а. Цит. съч., 12.
61 П. Детев, В. Мацанова. Праисторического селище при Огняново. - ИМЮБ, 3, 1977, 43-83.
62 И. Панайотов, Д. В ъ л ч е в а. Цит. съч., 13.
63 А т. П е й к о в. Раскопки в древнофракийском городе Евмолпия (1974-1978). Pulpudeva, 3, 1980, 239-249.
,и Л. Г е т о в. Могилни погребения при Долно Сахране, Старозагорско. - ИАИ, XXVIII, 1965, 203-229.
65 И. Панайотов, Д. В ъ л ч е в а. Цит. съч., 13. За некрополите проучени на територията на Марица-Изток вж. М. К ъ н ч е в. Некрополи от бронзовата епоха в района на Марица-Изток. -Археологически проучвания, 1, 1991,41-70. М. К ъ н ч е в. Селища и находкки..., 150, обр. б, в.
67 Пак там , 152, обр б, в.
“И. П а на й ото в, Д. Въ л ч е в а. Цит. съч., 13. "9 Пак там, 14.
7,1 П. Д е т е в. Колективна находка от глинени съдове от Пловдив. - Археология, 4, 1964, 66-70.
71 В. Hansel. Op. cit., 78-79 и цитираната там
литература. Вж. още В.
/ и, 11, (, и. илчепа. М. Поиск. Ат. Писарш, и риали за археологическата пар,,, „„ и,.,,, попеки окръг. - ГМСБ, 5,1979,84. и*1П1к ’«И. Панайотов. Д. Вълчспа.Пт . ’• Пак там. 1|’1" И.
74 Пак там. 15.
” К. Л е m а к о и. Украса га па къспобр,,,,. керамика от иръх Алада и Иэточиигс Археология. 1, 1999, 1-17.
79 Пак там, 8.
77 Пак там. 9. Пак там, 10 и сл.
79 Пактам, 13.
""•X р. 15ъл ча и о ка^Късиоброиимкопцр. погребение от Средиите Родопи. - К), И И К, г 1984, 46-48. обр. 6, 7, 49, обр. 8,10; Раигю^ ' кийско погребение край Скорцеио, Смоли,,„ окръг. - ИМЮБ. 12. 1980,70-72, фиг. 5.78 а" 6, 78, фиг. 12.
м С Ь. К о u к о u I у С h г i s a nuXi.The ЦГОп, Age гп Eastern Macedonia. - Thratia Prehiitoria (Supl. Pulpudeva). 3, 1982,131-182, pl.1,137 . 9, 238 pl. 11. 256-258 ; Appendix.
92 A. H o c_hs I e tt e r. Kastanas. Die Hand; Keramik. Prachistorische Archaologit ’ гора. Band, 3,1, 277-319.
К. Л e щ а к о в. Цит. съч., 15. Пак там.
“ Пак там.
“ Пак там, 16.
147 Пактам.
м м. Домарадски. Раннотракийската керами, ка от култов обект в м. Скалето при Цръпча, Бла гоевградски окръг. - Археология, 2,1986, 10 и сл. Пак там, 22.
. . Wchit !1с|п8й<|эд.
89
911 К. К и с ь о в. Тракийският погребален обичай през късната бронзова епоха в Централните Р» допи. - ИМЮБ, 16, 1990, 41-53.
”М. Домарадски. Цит. съч., 18.
® К. К и с ь о в. Керамиката от късната бронзой епоха в гробните комплекси на Централните Родопи. - Археология, 2, 1993,2.
” Пак там.
94 Пак там.
95 Пак там, 3.
96 Пактам.
97 Пак там.
98 Пак там.
99 Пак там, 4.
199 Пак там и цитираната литература.
191 Пак там.
102 Пак там, 5-6.
1М Пак там, 7.
104 В. Миков. Материали от последний период на бронзовата епоха в Северозападна Бълга-рия. - Археология, 3, 1970, 48-63; A Alexan-drescu. Autour des fouilles de Zimnicae. La net-ropole dattce du bronze tardit de Zimnicea, -Thracia, III, 1974, 47-58.
195 D. G e r g о v a. Thracian Burial Rites of Laie Bronze and Early iron Age. - Thracians and Mycenae-ans. E. J. Brill, 1989, 231-240.
199 К. К и с ь о в. Цит. съч., 11.
54
107 Пак там.
Д. Л л а д ж о и, Д. Б а л а б а и я и. Пвмстпици па ранножелязната сноха и Хасковскн окры. -Thracia, VI, 1984, 184; Цв. Дремснаона-Нел-Miniona, 'Цэакийската крепост край Вишеград, Кърджалнйско.-Thracia, VI. 1984, 104; I». Георги спа. Селище от късната бронзова епоха край Плазище, Кърджалийски окръг. - АОР, през 1984, 66.
,w К. К и с ь о в. Скални светилища в Родоните и горнотракнйската низина, представенн с археологически матермалн и обекти от Смолянско и Пловдивско. - Тракийската култура в Родоните и и горното поречие на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, 64-75.
110 К. К и с ь о в. Керамиката от късната..., 11.
111 Пак там.
112 X р. В ъ л ч а н о в а. Къснобронзовото могил* но..., 13-55.
Т. Т а н с в. Плочата от Разлог. - Паметници на културата и музеи, 3, 1957, 36-39.
1,4 Т. Т а н с в. Отпово за плочата от Разлог. -МПК, 1, 1965, 3-11 .
115 Г. Т о и ч е в а. Монументални скул шурин паметници от къспобронзовата и ранножелязиа епоха в България. - Thracia, VI, 1984, 71-85.
11,1 Основните мнения са дадени в работата на Г. Т о н ч е в а, Цит. съч., 72-74.
117 Пак там, 75-92.
1,8 Д. Г е р г о в а. Обрядът..., 83-85.
119 Пак там, 83.
12,1 Пак там, 84.
121 Пак там.
122 Пак там.
123 Пак там.
124 Екипът провел разкопките се състои от ст. н. с. Ал. Бонев от АИМ при БАН (ръководител), проф. М. Стефанович от АУБ-Благоевград и И. Кулов от ИМ-Благоевград.
125 О. А. К р и в ц о в а - Г р а к о в а. Бессарабский клад. Москва, 1946, 6. В момента налице са общо 15 предмета.
126 Пак там, 6-18. От петата каменна брадва са останали само фрагмента.
127 Историографията по въпроса е разгледана подробно в работата на В. Л. Софронов. Датировка Бородинского клада. - Проблемы археологии, вып. первый. Лениград, 1968, 75-88.
128 Пак там, 128.
129 В. Бочкарев. Проблема Бородинского клада. - Проблемы археологии, вып. первый. Ленинград, 1986, 154.
130 Пак там.
131 Според мен ськровището от Бородино е малко по-късно от Вълчитрън, но една разлика от по-рядъка на 20 или 30 години в случая е без съ-ществено значение.
132 О. А. К р и в ц о в а - Г р а к о в а. Цит. съч., 7-13. 133 Пак там, 24-27.
,м Э. Р. Щ е р н. Бессарабская находка древностей в 1912 г. - МАР, вып. 34, 1914, 1.
135 Л. А. С п и ц и и. Бородинский клад. - Сб. в честь граф П. Уваровой, Москва, 1916, 108—115.
1,0 По нататък в хода на изложсписто ще иэполз-вам термина Ранна и Стара Тракия за посочс-пия ареал,
11,7 Е. И. Ч с р п ы х. Древиея мсталообработка на Югозападс? СССР, Москва, 1976. 149; Горное дело и металургия,.., 282.
,!,н Последимте реплики па едиината в осповата си ЕгеЙска цивилизация паблюдаваме в Тракия в началото па слипистичсската епоха.
1311Д. П. Д и м и т р о в. Троя VII В 2 и балкански-тс тракийски и мизийски племена. - Археология, 4, 1968, 2.
||" W. Dor р Ге 1 (1. Troja and Ilion. Athen, 1902. За разкопките на X. Шлиман вж. подробно D. Г. East on. Schliman’s excavations at Troy. Thracians and Mycenaeans. Sofia, 1989, 15-38.
И| C. W. В 1 e g e n. Troy and the Troyans. London, 1963.
1,2 Д. П. Д и м и т p о в. Цит. съч., 3.
143 С. W. Bieg с n. Op. cit.
S. М е 11 а а г t. Anatolian chronology in the Early and Middle Bronze Age. - Anatolian Studies, vol. 7, 1957.
H[i А. Л. Mo и г а й т. Археологий Западной Европы. Бронзовый и железный века. Москва, 1974, 29.
M“J. М e 11 а а г t. The Chalcolithic and Early Bronze Age in Anatolia. Beirut, 1966, 142.
147 А. Л. Mo н г а й т. Цит. съч., 29.
148 Пак там, 30.
149 Пак там.
150 С 1. F. A. S с h а е f I с г. Stratigraphic Comparee et Chronologic de Г Asie occidentale (III-ё et П-ё millenaires). London, 1948, 256.
151 Ibidem.
152 Ibidem.
153 Ibidem, 257.
154 Ibidem.
155 Ibidem.
156 Ibidem.
157 А. Л. M о н г а й т. Цит. съч., 30.
158 E з e p о. Раннобронзово селище (под ред. на Г. Ил. Георгиев, И. Я. Мерперт, Р. К. Катинчаров, Д. Г. Димитров), 1979, 504-508.
159 Д. П. Димитров. Нов принос къв въпроса за културните отношения на Тракия и Троя през втората половина на третото хилядолетие преди Хр. - Беломорски преглед, 1, 1942, 156. Относно някои въпроси, евързани с връзките между Тракия, Микена и Троя, внимание заслу-жава една работа на Р. Ф. Ходинот, вж. R. F. Hodin о tt. Thracians, Myceneaens and the Troyans questions.Thracians and Myceneaens. Sofia, 1989, 52-67.
1,1(1 H. Schmidt. Schliemann’s Sammlung trojani-ches. Altertamer. Berlin, 1902, 176, N 3617.
161 H. S c h 1 i m a n n. Ilios, Stad und Land der Troja-ner. Leipzig, 1881, 676, N 1429-1430.
162 Калъпът се съхрапява във фондовете иа Алтеи Музеум в Берлин.
'«Ch. Koukouli-Chrisantaki. Late Bronze Age in Eastern Macedonian.Thracia Prehistorica (Supl. Pulpudeva), 3, 1982, 231-258.
55
Трета глава,
ОБЩА КУЛ ТУР 110-ИСТОРИ ЧЕС КА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАННА ТРАКИЯ
К-ьсна бронзова епоха
Сродно и долнодунавските земи от двсте страны на Хемус са непосредствен севере» съсед на Егейския свят. Тона съ-ссдстно поставя определен отпечатай върху развитисто на населяващите ареала племена. Хронологнята на това развитие съвпада в общи линии с тази на Източно-то Средиземноморце. Историческата картина може да се очертае изключително по археологически път.
Късната бронзова епоха на терито-рията на днешните Румъиия, Сърбия и Унгария е сравнително добре изеледвана. Многобройните единички находки и сък-ровнгца от бронзови и златни предмети, както и разкопките на селищните могили при Тошег в Унгария и Гомолава вЮгосла-пня позволила създаването на една, бази-раща се общо взето на стабилни стратиг-рафски данни хронология, като различимте изеледователи предлагат различии системи, на конто тук няма да се спирам.1 Ако се придържаме към разработената от Б. Хензел хронология на културите, развивали се през периода 1500-1200/1100 г. пр. Хр. в района на Карпатите и Долния Дунав, то синхронизацията им би изглеж-дала приблизително по следния начин:
Първа фаза: Хайдушамшон - Туфал-ва - Ana - Отсмани-Фюзешабон, конто отговаря на етапа В1 по П. Райнеке, ВШ по А. Можолиц и крьг Б иа шахтовите гробници в Микена. Началото й може да се постави около 1500 г. пр. Хр.2
Втора фаза: Гаура - Отомани - Ватина - Кърна-Дубовац-Жуто брдо - Гомо-лава.3
Трета фаза: Отомани - Ватина -Кърна-Дубовац-Жуто брдо - Гомолава.4
Втората и третата фаза отговарят на
Вг. С-b но II. Райнеке, етапа В4-В5 по А. Можолиц,1 кръгаЛ на шахтовите гробии-ци в Микена и изцяло на периода па ку-полиите гробници в Гърция.
Пърната фаза, която сс докумсити-ра от находки, намереии при редовни раз-колки (селищната могила Тошег) или от съкровища (Хайдушамшон - Апа и Туфал-ва) с период на разцвета на културата Ото-манл-Фюзешабоп. Характерного за вторил етап е постепснният регрес на тази култура, както и появата и разцвета на културата с инкрустираната керамика по Долин Дунав (КИКДД), която се развива под силно южно влияние.
Други кулгури със значителен ареал на разпространение в района на Долния Дунав и на конто в общи линии се спрях в предходните глави саМонтеору, Тей, Вер-бичоара, Костиша, Ноуа. Кослоджени, Сабатиновка, Витснберг, Разкопаница VII Асеновец, комплексите Зимничя-Плов-див, Черковпа. Повсчето от тях имат дъ-лъг период на оформяне и развитие, а раз-цветът и постепеиният им финал най-общо могат да бъдат отнесени към третата четвърт на II хил. пр. Хр. От територи-ята на Румъиия сравнително добре е проучена културата Монтеору, развивала се в Мунтсния, а също така и вТОжна Молдова. Разкопките на селищната могила Съ-рата Монтеору позволиха да се създаде опираща се на стабилни страти: рафски данни хронология, като развитието на културата беше разделено на осем фази? Към интересуващия ни период се отнасят фазите 1а, 1в, Па и Пв. Периодът на най-голям разцвет на тази култура е 1700-1200 г. пр. Хр.7 Едновременно с иея в Северна Молдова се развива културата Костиша, която, независимо че се оформя на собст-
Табл. 49. Керамика от култура Витснбсрг (по Н. Кидиошам, I968)
Fig. 49. Pottery from Pietenberg culture (after N. Chiodishan, 1968)
вена основа, нма редица общи черти с Монтеору." Тя е слабо проучена.
В Мунтения и Централии-Северна България се развива културата Тей/Отдел-ните й етапи са разделены на пет фази," от конто към Късната бронзова епоха се отна-сят ГУ’ и V фази.10 Най-близка до културата Тен е културата Вербичоара, развивала се в Олтения. Тя също се дели на пет фази, конто придаетекултури сасинхронии.11 Д. Берчу смята за едновременни финалните фази Тей V- Вербичоара V - Гърла Маре V.1'2
В Източна Трансилвания е раз-пространена културата Витенберг, известна главно по случайны находки.1" Според системата на П. Райнеке тя се да-тира в степента В-С и се синхронизира със съответпитс фази Отомани-Фюзеша-бон и Ватина.4
В периода XIV-XI в. пр. Хр. на Тран-силванското плато, Молдова и Източна Мунтения се формира културата Ноуа, която в Закарпатска Украина и Северного Причерноморие има непосредствен допирс племенатаотсабатиновския етап
на срубнита култура?» в ЮГОи Мунтения и п Добруджа < < разнр,,, па сродната на 11оуа кул гура Козд,;,1’'"' която притежава много елсментн г*""1 плскса Зимними I 'лопднп Ч<’рк11И(|(' турата Гатконанина VIl-AtcI„,u<1|lA”*У* култури са синхронии Па Тей IV, гхг>” и па петита й фаза, Вербичоара )v’' Гърла Марс и Кьрна, на им ните л,." V Монтеору и на 1роя Vila,1" вдтопо""’ начин непосредстпеио постилат к"”" зонта с букел-керамиката от раиниц? на га епоха.
Посслищният живот иразглежд;в) partoi । на сеперот Долния Думав нс с тьчно добре проучен, но все пакдосСГат ните иэследаания позволяв^ tt u,k'" таят в общи линии характер ните му г2 ги. Различават се два тина селища: ссли,„. ни моги ли и селища, разположени насмц. нитслио голяма площ с един до чети^ строителю! хоризонта, От първитебих могьл да посоча Сърата Mom-copy, г,,М|? лава, Тошег и Фюзешабон (в Унгария) Вторите са типични за никои района щ културите Отомани, Фюзешабон, Вщ0! берг и почти цялата култура с инкру^ рана керамика по Долния Дунав.'1 Жили.
щата имат правоъгьлен план и при ц1г раждането им се е спазвала строителната традиция от предшестващия период в селищната могила Фюзешабон едно от жилищата има планировката на мега рон,1" което явно е южна, егейсказаемка Никои от селищата са били укрепенисц землей вал с палисада и ров, но повечего са разположени на естествено укрепени места. Никои жилища са имали култаво или някакво друго обществепо предназначение. Особен интерес представляватак» ва жилище с богато орнаментирано огнище с крыла форма, открыто при разил-ки край Сигишоара. То се отнася ш късната фаза на културата Витенберг? Жилищата от култура Тей са имали лека конструкция.“ От култура Сабатиновкг Кослоджени са останали своеобразии па метници, напомнящи донякъде селшцнн те могили и представляващи струпванш от пепел, в конто се намират керамика, предмети на бита, животински кости.11
Изработката на предмети от бронз и злато показва, че местните племена са
58
овладели до съвършенство металургията п металообработката на бронза и па бла-городните метали. Изполавани са най-раа-личин техники: иаливане, изковаване, гравиране, щамповане, инкрустация на метал върху метал и т. и. Формате на оръдията на груда и оръжията (много от конто имат параден характер), както и на металните съдове стават изключително разнообразии. Между многобройните единична и колективни находки може да посоча сък-ровищата от Апа, Туфалва, Хайдушам-шон,2'-’ както и това от Бородино.
Наред с обработката па металите, керамичното производство също следва един прогресивен път на развитие: разио-образяване на формате на съдовете, ор-наменталната система и т. н. В следващи-те редове ще се спра в най-общп линии на никои водещн керамични форми, характерна за културите на Карпато-дунавски-ят раннотракийски културен комплекс. За района на Карпатите са характерна някол-ко основни типа съдове. Големите съдове, хранилищата и урните имат фуниевидна или цилиндрична горна, сферична средня и нресеченоконусовидна долна част с равно дъно. Особено важен е фактът, че при много от тях се срещат букели, макар и не ясно изразени. В повечето случаи тези съдове са без украса, но понякога имат орнаментация от отвесна врязани линии или дъговидни канелюри (главно при букелите).23 На второ място по раз-пространение следват чашите с една ви-сока дръжка, излизаща от ръба на устието (тип киатоси). Следват полусферични па-ници или такива от типа “лилия”, както и няколко разновидности чаши с висока отвесна дръжка, също излизаща от ръба на устието. За разлика от металните изделия орнаментацията е по-бедна и се състои от канелюри и линеен орнамент, като много по-рядко се срещат дъгата или кръгчетата.24 Повърхността им е сивожъл-та или сива до черна. Често пъти тя е била излъсквана или полирана по механичен начин. Врязаният орнамент обикновено е запълнен с бяло вещество.
Керамиката от културата Витенберг (табл. 49, 50, 51) може да бъде разделена на три големи групи: урни и хранилища, паници и чаши. Първите са доста близки
Табл. 50. Керамика от култура Витенберг (по Н. Кидиошап, 1968)
Fig. 50. Pottery from Vietenberg culture (after N. Chiodishan, 1968)
по форма до тези от културата Отомани-Фюзешабон. Паниците също имат близки аналогии с тези от същата култура, като се срещат и разновидности на типа “лилия”. Чашите са с една висока вертикална дръжка и сферично тяло, като често пъти имат изтеглен навън ръб на устието. Срещат се и съдове, но по-рядко от типа кан-тарос.25 В ареала на културата Витенберг са открити и правоъгълни глинени култо-ви масички с глави на птици по ъглите, както и съдове във формата на птици. По необходимост тук се налага аналогията със зооморфните съдове от орсойекия некропол. Украсата е сравнително богата и се състои от канелюри, вълнисти линии, зиг-заг, ромбове и защриховани триъгъл-ници (табл. 51). От тези основни елементи има най-различни комбинации. Често се срещат меандърът и кръгчетата, съеди-нени с тангенти.26 Заслужава внимание фактът, че в орнаменталната система господства кривата линия, главно есове и различии комбинации от спирали.2’ Упот-ребява се инкрустацията с бяла материя.
59
Табл. 51. Типология на основните орнаментални мотивы върху керамиката на културата
Витенберг (по Н. Кидиошан, 1968)
Fig. 51. Typology of the main decorative patterns ofthe pottery of I'ictenberg culture (after N. Chiodish
,WI- 196(f)
Табл. 52. a-ж: Находки от културата Тей; з-й: Витенберг; к-с: Отомани (по Г, Б. Федорок и Л. Л. Полевой, 1973)
Fig. 52. ag.Finds from Tei culture; h-j. Vietenberg culture; k-q.Ottomani culture (after G. B. Fedorov, L. L. Polevoj)
Трябва да отбележа, че в композиционна та система от украсителни мотиви, изполт панн в културата Витенберг, линейиият орнамент и кривата линия обикновец0[е употрсбяват самостоятелно и много ряя. ко се срещат в комбинации едки с други
Керамиката от културата Монтеору сс характеризира с урии, подобии на го реописаните, чаши с една или две дръж ки, кантароси. Украсата им сс съетоиот линейни орнамента, дьги или канелюри
Керамичният комплекс на култура-таТей (табл. 52/a-ж) не се отличава с особено разнообразии форми. Големите сьдо-ве са подобии на карпатотрансилваиски-те, а най-често срещани са тези от типа кантарос, конто понякога имат и израегь-ци. Украсата е главно от линеен орнамент, изпълнен в техниката на фалшивия шнур меандри, ромбове, защриховани триъгы-ници, рядко се срещат разделена или ска-чени есове. Във фазата Тей IV се срепит като продължение на фазата Тей Ill чаши те с формата на пресечен конус, а същои кантароси с украса от врязани ромбове или вертикални канелюри, Употребявасе и ннкрустацията с бяло вещество.
Културата Вербичоара, която е непосредствен съсед на Културата с ияк-
60
рустирана керамика по Долния Дупаи (К11КДД), с в зиачителпа степей псжиип-на от последната. Урните са биконични, с фуниевидна горна част и равно дык >. Сре-щитсси купи със сложен профил и широко, пресеченоконусовидно стояче, кнкто и смопе от типа “солница", конто са пряко заимстванн от ксрамичният нппентар иа КНКДД. Gi -спите са със сивочерна, добре загладена повърхност без украса?" Из-ключнтелно широко разпространение добиват кантаросите, често пъти с из-растьци па дръжките, с равно дъно или малко цилиндрично столче. Същите са богато орнамен тиранн с наболен или вря-зап орнамент, изпълнен в техниката на фалшивия шнур, а също и с вертикалии канелюри, среща се и инкрустацията с бяла материя (табл. 53, 54). Трябва да от-бележа факта, че за разлпка от културата Витенберг, тук кръговете, дъгите, въл-ннстата защрихована лента и спиралата много често се явяват в комбинации с линеен орнамент. Срещат се н широкият защрихован меандър, а един от характер-ните мотиви са защрихованите ромбове и триъгълници, чиито краища обикнове-но завършват със спирали.2" Това е типичен орнамент за микенската керамика от къснохеладскиятпериод. На никои от кантаросите са изобразени врязани соларни знаци,® което едоказателство за силното влияние на култа към слънцето сред земе-делските племена, носители на културата Вербичоара.
В културите Ноуа и Кослоджени, конто наследяват и един широк ареал пред-шестващите гн култури, керамиката беле-жи явен упадък. Украсата е бедна и груба, най-широко разпространение добиват кантаросите, конто обикновено са без орнаментация.51
Интересни находки от Карпато-ду-навския раннотракийски културен комплекс (КДРТКК) са глинените модели на каруци с четири колела, конто явно саточ-но копие на тези, изполавани в реалния живот. Повсчето от тях са украсени със спирален и линеен орнамент, изработен в характерния за Късната бронзова епоха стил. В процентно отношение най-много такива модели се намират в ареала на културата Отомани-Фюзешабон, а в по-малка
ЗЬбл. 57. Находки от културата Вербичоара; а: тИиечка; 6: каменка твжаящ о~г кантаршм (во I В. Федоров, Л. Л. Пплеаой)
Fig. 33. Finds from Mrbicoara culture; u.Ctey brmicr; b. Slone weight; i-d. Kanlharoilnflcr G. II. Fedorov, L, L. Poteuoj)
степей сс срещат и при останалите култури: Тей, Вербичоара, Витенберг, а също гака и в епонимните паметници Ватина и Гърла Маре.’2
Погребалният обред не е единен. Среща се както трупополагансто (Монте-ору, Отомани II, Ноуа и др.),-™ така итру-поизгарянето с поставяне на костите в големи урни (Витенберг, Отомани I и III, Културата с инкрустирана керамика по
Табл. 64. Култура Вербичоара - колехтиена походка от Говора (по Д. Верчу, П. Пуркарееку, П. Роман)
Fig. 54. Clay vessels depot from Govora - Verbicoara culture (after D. Berdu, P- Purcaresat, P. Roman)
Долния Дунав). Огнен некрополя при с. Орсоя, Ломско. от последната кул тура внимание заслужат! този при Кърна. кой-то фактически е и пай-богатият след ор-сойския.*1 Памира сс в южпата част на областтаОлтенпя, върху хълмаТоми, раз-положен южно от езерото Кърна. иа са-мин бряг иа с зт-рото liana Нас га. Ра .топ ките са били проведены на три кампании -през 1942. 1955 н 1956 години. Открити са общо 116 пси ребеппя с трупонзгаряпе и богат сробев инвентар.”
Още от самого начало па Късната бронзова епоха в карпато-дунавския ареал се разпива местната металургия на мед
7afci. 55. Бронзови предмети па въоръженисто от ськровището при с. Апа (Марамуреш) - ХТ7 в. пр. Хр. (по Г. Б. Федоров, Л. Л. Полевой) Fig. 55. Bronze weapons from the Ара hoard (Maramurey), ХИ century BC(after G. B. Fedorov, L. L. Polevoj)
и най-вече па бронз. Гака в едНо щита, отпасящи сс към култура,., J? ру, с намерен каменей калы, па брадви разви т тип Весслишии'?1”1" Hinn, главно в погребения, отца, 1"1" към същата култура, са открити а,'""1" " и ксхлибарсни м пниста, явно ш.
в ареала на културата МоитеоРу"|'1’Л"’-’11 на междуплсмеипия обмен. Наш " е изключеиа и въэможността за та на мънистата да е бил ияпод,1иа|| '',,’;1'и кехлибар, какъвго сс среща особе,." го я района Бузъу.™ Носителите на култура са се занимавалн главно,,fП1’11 товъдство и отчасти съе земсделц, до 1509 г. пр. Хр. особено високо ра тис добива обработката на бронза в "" тото в ареала, эает от кул турата Ого^ Фюзешабон, тьй като именноtvkг-, "
/пс« HaX( дищата на мед и самородно злато. Мет лургията на бронза същсствувада почт» повсеместно - в много селища са откви-" каменни калъпи. Изливали са се главно оръжия, което говори, четези племена,,, са имали много миролюбив характ,-Именно в тези районы за пръи път « създало оръжие от бронз, което в рум ,,ь ската и унгарска археологическа литера-тура е известно като оръжие отт. нар. тра кийски тип/’ 11ри това трябва да се отбс. лежи факта, че оръжие се намира нався-къде - и в селища, и в некрополи, и като отделки съкровища. Представа за него ни дава ськровището от с. Апа, окры Мара-муреш (табл. 55). То се състои от два меча, вариант на мечовете от типа “Грифуцигн,-швертер”, както и бойни брадви от развития тип Веселиново и от типа “Фокос' -с диск в тилната част. Много често оръжие-то е било покрито с богат спирален и линеен врязан орнамент, който безспорное работен под южно влияние. По този начин тези предмети се явяват като частот микенското орнаментално копие в района на Карпато-дунавския раннотракийскн културен комплекс (КДРТКК). От бронз били изработвани и много оръдия натру-да, а от бронз и злато - украшения: висул-ки, масивни гривни и т.н., често пъти с богата врязана орнаментация. Това е без-спорно доказателство за богатство™ на местните племена.
Войнствените племена от културата
62
Отомани-Фгозешабон честопрониквалк и на територпята на съездимте култури Витенберг, Псриам-П и даже до Ватина. В тези райопи е вт.зможно, mono и селищата, да се иаблюдава смссване на елемсптите на отделяйте култури. В спи-хата на развития бронз (1600-1400 г. пр. Хр.) между тези племена са сыцее пгувалн тесни връзки. Гака например оръжия от т.нар.”тракийскн тип"ссгре|цатвсслиищ-та от културата Витенберг, а керамика от ПОСЛСДШП’И - II поселения от културата Отомппп-Фкккяпабон.
В източната част на днешна Румъння и н Северна Добруджа във втората половина на 11 хил. пр. Хр. се появява културата Ноуа, която е заела мястото на пред-шествуващите я вареала култури. Може да се смята, с извес гна степей на достовер-ност, че тази култура с образува! ia на осио-на га на синтеза на с гепни елементи с мест-ните култури от КДРТКК - Тей, Витенберг, Монтеору, както и с Костища. В юго-източната част на обдаст Мунтения, как-то и в Добруджа едновременно с Ноуа се формира култура Кослоджени (X1V-XII1 в. пр. Хр.). Много елементи на последната я доближапат с културите на Трансбалкан-ския къснобронзов хоризонт от една страна (комплексаЗимин чя-Пловдив), както и с Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс от друга (късните етапи на културата Монтеору).
Възникването на културите Ноуа и Кослоджени е оказало силно въздействис върху събитията в югонзточна Европа - на Балканский полуостров и в Карпато-дунав-ската облает, т. е, в ареала на ТБКБХ и на КДТКК. Появили се в XIV в. пр, Хр. тези култури изчезват в ХП в. пр. Хр. Техният разцвет фактически е през XIII в. пр. Хр., а това е смутно време за посоченият потере район. През този период става Вели-кото егейско преселение на народите, за-вършило с т. нар. Троянска война. Заслужава внимание мнението на румънскмте археолози, което макар че може да бъде подложено на сериозна критика, все пак не може да бъде пренебрегла™, затопа ще го цитирам дословно: "... Източните елементи, конто се придвижили до Карпато-дунавската облает, макар и да не са дошли до Централка Европа, където се е форми-
ТЬСл. 56. Оръдия на труда и орыкия от Рулпятя - тема братова епоха (но Г. В. Федоров, Л. Л. Полевой)
Erg. 56. Took and weapons from the territory of Rumania - Late Bronze Age (after G. B. Fedorov, L. L Polevoj)
рала културата на Халщата, садили тласък за движението на европейските племена и безусловно са наиграли голяма роля в егсйското нреселение, сложило пачалото на гръцката цивилизация. По-късно сс е извършило установяванего на траките във всички области на Карпато-дунавскитете-ритории. Носителите на културите Ноуа и Кослоджени явно са били голяма трупа индоевропейски племена, взели участие заеднос цснтралносвропейските племена във формирането на траките и разтвори-ли се в последствие в тракийският племенем масив. Заедно с културите Ноуа и Кослоджени, тези на Отомани, Витенберг, Вербичоара и др. сыцо са дали своя принос във формирането на тракийската култура."3" Последното е факт, конто не може да бъде оспорен.
Около средата и пачалото на втората половина на II хил. пр. Хр., в периода на разцвета на бронзовата металургия и обусловеното от това развитие на произ-водителните сили, заедно с оръжията и украшенията се появяват и много нови
63
Пбл. 57. Златни предмети (къспа бронзова епоха), намерена при с. Шмиг (Трансилоания) (по Г. Б. Федоров, л. л. Полевой)
Fig. 57. Gold object!from the Smig hoard, Transilvania (after G. B. Fedorov, I.. L. Polevoj) типове оръдия на труда от бронз: сърпо-ве, кухи бронзови брадви (тип келт), дле-та и др. (табл. 56).
В Карпато-дунавският район през този период в различните типове оръдия и в тяхната украса се преплитат източно-европейски с централноевропёйски елементи със силно южно, микенско влияние.59 Като най-важна особеност на този период може да се отбележи широката употреба на бронзовите изделия във всич-ки области и сфери на стопанската, бито-вата и военната дейност на различните общества, особено в Трансилвания.40 Били усвоени до най-висша степей всички техники за получаването и обработката на бронза. Досега са открити огромно количество единични находки и съкровища,41 съдър-жащи тонове от бронзови предмети, а също така и много съкровища и отделни предмети от злато (табл. 57, 58, 59).
Производството на оръдия на труда от камък и кост рязко намалява и те вече не играят никаква важна роля в производството. Тук бих искал да отбележа едно свое наблюдение, което е валидно за ця-лата късна бронзова епоха на огромната територия от долината на р. Хуан-Хо в Китай на изток до о-в Крит и Иберийски-ят полуостров на запад. Колкото и да е го-лямо производството на оръдия на труда от бронз, колкото тяхната роля в живота
„а човешките общества да е зиачитет даже решаввща, те обачс никога щ. у ват да измсстят иапълио и окончате» ’ оредията па труда направени „г К1, "" крсмък и кост. Това ще станс едва желязната сноха. Впрочем, това би м„'. ' да бъдс тема па отделка разработка, , споменавам само мимоходом.
Племената, оставили т. нар. ЗЗД1 ци, вероятно са се заиимавали главно, " скотовъдство, докато при тези от да>, * рсменнитс поселения - селищнитс мо " ли Фюзсшабон, Гомолава и др., са и " за основио занятие зсмсдслисто, или ц," точно тяхната икономика е имала смесе, характер. Особено място започва да ' ма използването па койя, който бил ,,, ползван и за езда и като тсглова сила К, нят се използвал не само за стопанск цели, но и във военного дело - в Транса, '' вания са намерени части от бойни ко лесники.42 От бронз в голямо количество били изработвани юзди, сбруи и конски амуниции, като последните често пъгисс
Табл. 58. Бронзови предмети от Румъния (края на късната бронзова епоха) (по Г. Б. Федоров, Л. Л. Полевой)
Fig. 58. Bronze objects from Rumania (the end of Late Bronze Age) (after G. B. Fedorov, L. L. Poleuoj)
64
1
отличавали с висока художестнена наработка.
Срсдата на 11 хил. пр. Хр. с период на една относителна стабилизации и мирно развитие на карпвто-дунав; ките племена. което дава отражение върху целокуп-пият нм живот. Особено важна роли през този период играеТрппсилвания, в конто се създават редица типове предмети от бронз, конто ипоследствие се рнзпростра-няват по пяла Европа.
През тааи епоха широко се развива и междуплеменният обмен, койтоможеда бъде проследен по колективните находки от металнп предмета. Особено внимание в случая заслужава т.нар. Велик кехлиба-рен път, конто започвал от Прибалтика и стигал до Средиземпоморцето, като мннавал и през района на Средний Дунав. Вероятно именно по този път оръжия от т. нар. трансилвански тип са попадали чак до р. Одер и до Поморие на Балтийске море. Продукцията на траисилванската бронзова индустрия е прониквала също така и в района на Елба, от където тран-силванските металурзи на свой ред полу-чавали калай.4’ Напълно е възможно, на-ред с местннят добив на кехлибар от Юго-източните Карпати, известно количество от него, във вид на суровина, да е попадал в ареала на карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс именно от Прибалтика,
Проз КБЕ контактите с Източното Средиземноморце на практика имат регулярен характер. Наред с прекия импорт на някои предмети като оръжия или украшения, някои изделия били правени под влияние на източно-средиземноморски образци. В Трансилвания са намерепи ил-колко микенски рапири, в Мунтения -зла-тен микенски меч, а в погребение в Съра-та Монтеору - множество фаянсови мъ-ниста от египетски или хеладо-микенски типове, мъниста от стъклеиа паста и т. н."
И така, периоды на относителна стабилизация в средата на II хил. пр. Хр. с период на относителна устойчивост на племенните граници, на разцвет на стопанската дейност и най-вече на бронзовата металургия, както и на обработка™ на злато. Това е период, когато се оформя и добива своя типичен само за него облик
Tofxi. 59. Бронями предметы от Румънил (къегш бронхит епоха) (по Г. Б. Федоров, Л. Л. Помпой) Fig.59. Bronze objects from Rumania (Late Brome Age) (after G. B. Fedorov, L. L. Potevoj)
Карпато-дупавският раннотракийски културен комплекс (КДРТКК). Според мен създапането на този голям културен комплекс явно отразила образувапето на тракийската езикова и етнокултурнаобщност в карпато-дунавският ареал.
Поселищен живот. Слабата проуче-иост на страната в това отношение позво-лява да се направят само най-общи заключения. Могатда бъдатразграничени общо пет типа селища - открити, върху селищ-ни могили, наколни, петцерни и върхухъл-мовс. Най-разпространени и типични За КБЕ са т. н, открити селища, конто обик-новено имат по два или три строителни хоризонта. Разположени са най-често край някакъв водоизточник, река и т. и., простират се на голяма площ порядитова, че жилищата са доста отдалечени едно от друго и по принцип не са укрепени. Типичен пример в това отношение са селищата край с. Сливо поле, Русеиско, Тавали-чево, Кюстсндилско и др. Разстоянията между отделимте жилища в първото селище е от 20 до 40 м., а самото поселение MOJice да се проследи на дължина от 1,5 до 2km.4S Жилищата биват или наземни (Асе-
65
повец, Оливо поле) и порядкиземлянки. "' 11мат пршюъгълсп план, а копструктшта им езпачителпо no-лека в сравнение г жн-лнщата от прсдходиата сноха.
< Эсобено интересно е селището, o'i крито па терщ нрянил к>жсн склон па Го-лемия остроа до с. Дуранкулак, Добрич-ко. Оградите му имат правоЪГМен план, източната стена с във формата на абсида. а градежъг с от висок каменей цокъл с глннобнтна надстойка.1’ Трябва да от-бслежа, че гона с едно своеобразно, така да го парска, “възраждвне" на типична за острова стронтслна традиция от камеп-но-медната епоха. Тъй като няма параде-ли < културата Кослоджепи, X. Тодорова с основание смята, че това селище е характерен белес само за нейният прнчер-номорски вариант.4"
През втората половина на второго хилядолетиепр, Хр. продолжав;» жнпотът и върху някои сслищии могили. Трябва обаче да отбележа, че става дума за два случая с различен характер. В първия имаме работа с многослойны поселения, възникнали и развивали сс изцяло през бронзовата епоха (Разкопаница, Огняно-во), а във вторил - със селыщни могили от по-ранните праисторически епохи, заселены отново през късната бронзова епоха (Русе). Жилищата обикновено са наземни, а в селищната могила до Русе се срещат и землянки. Като характерен белес при този тип селища трябва да се от-бележи наличието наукрепителна система - при Русе е изградена каменна стена, а в Разкопаница е направен ров. Изводът, конто може да се направи, е че през КБЕ селищните могили по принцип нзчезват, което се дължи на новите тенденции, развили сс в тогавашното общество от една страна и влиянието на някои външни фактори от друга.
Наколни селища засега са известии само от езерата край Варна.4" Те едва ли са се различавали от тези, известии от други места в Европа. Обитателите им вероятно са се занимавали с лиманно земе-делие и риболоп. От пещерите най-цялост-но е изеледванатази при с. Деветаки, Ло-вешко. Културният пласт има дебелина около 0,50 м и рядко достига до 1,40 м. Селището е имало няколко строителям
хориэонта. но илашшс па ащ установспи.'"1 11<к ледпият тип”'!61 ** ч тези. разположени на естествен! '""V ни kwimobc - Небит тепе в ц,. ’ ревец Klin В. Търново и др, 'ли“-1|,
11рез втората половина щц Хр. вече са били засслени и и’ Ч
1 м ’Д1Сйи
по западник черноморски бряг, ц0 по-късно започват да се настанНи 1"4’'' ските колониати. До този извод резултатите от разкопките глав,,,,’^?* бъри Соаопол, къдетосаоткрит,, м. ''' али от този период.’" И същото вь'1"* голяма доза вероятност може да Се ' ди, че много преди Великата грт>цка'11''> низания по тракийското крайбре** имало оживено каботажно мореплаиа / съответно пристанищни селища.» "**
Трябва да се обърие Внимание друг един факт - редица градове щ по крайбрежисто, но и във вьтрешносп’ на тракийските земи са започнали своего, съществуване в края на бронзовата ха.” За съжаление, ранните пластов унищожени от по-късните строежи, то не ни позволява да си създадеи Сиа дори и най-общапредстава за характера, облика на тези поселения.
Занаяти. Като главни, за конто ииа ме сведения, моги да посоча грънчарство то, металургията и металообработкатащ бронза. Именно нейното развитие и ру. пространение определи както редица» рактерни черти, така и цялостниятобл11к на епохата. Логично е да се допусне и нт личието на други, предимно домашни зг-нал ги, но за тях почти не разполадмес някакви конкретны данни.
Грьнчарс гно и производство на керамични изделия Съдовете показват определена стан дартизация не само във формите и украа та, но и в начина на наработка и размерите си. Почти изчезват големите съдовмр» нилища. Последният факт може да бъде обяснен с липсата на стационарност в посели щният живот, свързанас относителко высокого развитие на подвижного ското въдство. Тук му е мястото да отбележа, че именно с неговото повсеместно разпрос-ранение може да се поясни и прекъеваме то на живота върху селищните могили, №>
66
Карта 3. Разпространение на съкровшцата и колективните находки Мар 3. Distribution of hoards and collective finds
вело до тяхното изчезване - населението често е сменяло местоживелищата си.
За изработката на керамични изделия е била използвана подходяща глина, подлагана на съответната преработка, при което след пречистването й са оставили слаби примеси от кварц.5'1 По-грубите съдове са били правени чрез постепенното моделиране на стените от едно тесто глина, а други, например урните - чрез поста-вянето един върху друг на глинени “мар-кучи”, метод употребяван и досега в Трансилвания.55 Ако вземем предвид формата на дъната може да се допуске, че някои съдове с малки размери са били изработ-вани с помощта на глинени или дървени кръгове, подобии на тези, открити в се-лищната могила Тошег в Унгария, прите-жаващи полусферична или цилиндрична изпъкналост в горната си част.56 След из-пичането повърхността добива сив, сиво-кафяв или сиво-черен цвят, след което е била излъсквана по механичен начин.
Орнаментите върху съдовете и дру-гите глинени предмети са нанасяни пре-ди изпичането. Използвани са няколко техники. При тази нат. нар. фалшив шнур с помощта на оръдие с правоъгълен, леко
заострен връх, са правени последовател-ни вдлъбвания, при конто се получавала права или крива линия, наподобяваща усу-кано въженце. Най-добре тази техника е представена в културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав. Втората по разпространение техника е врязването. Като нейна разновидност може да се спо-мене една рядко срещана техника, наречена отнемане на фона - глината се иззем-ва, орнаменты остава от релефни ръбо-ве, а иззетото пространство се запълва с бяла материя.
Украсата с помощта на щампа е разпространена главно в Северозападна Бъл-гария и много по-слабо в останалата част на страната. Тази техника е по-широко застъпена през ранножелязната епоха. Най-рядко се среща орнаментацията чрез набождане.
Развитие на бронзовата металургия.
Периоды 1500-1100 г. пр. Хр. е характерен с това, че металургията на бронза и производството на изделия от тази сплав достига своя апогей. Около средата на второто хилядолетие пр. Хр. се наблю-
67
Jhfci. 60. Псиолаии иа купите бронями брадии от Выпарил (по Е. II. Черта, 1970)
Fig. 60. Typology of brome celhfmm Bulgaria (after E. N. Clumyih, 1978)
дават редица коренни примени и този решителен за времето си отрасъл на матери-алното производство, конто на свой ред довеждат до качествен» изменения в це-локупния живот на племената от Транс-балканския къснобронзов хоризонт. На-мерените в ареала бронзови предмети са направени от т.нар. класически бронз -сплав от мед и капай в прнблизитслно съ-отношение 90 % мед и 10 % калай. Оръди-ята на труда и оръжията имат изключително голямо типологическо разнообразие. Почти всички формн (ако изключим ка-мите и брадвпте развит тип Веселиново) нямат свои прототипн в материалната култура на местните племена от предходната епоха. В известен см исъл може да се твър ди. че те се появяват внезапно, но тяхпа-та поява на настоящий егап на нашите знания е трудно да бъде обяснена. Като нови форми мота да посоча следните: кухите брадви (тип келт), сърповете, мечове, двойни брадви и пр.
В изследването на бронзовите предмети, намерени на юг от Долния Дунав, могат да се различат две основни направления. Така Ив. I (анайотов подхожда към вьпроса от формално-типологическата му страна, като основен за него е хроно-логическият момент в развитието на различните типове предмети, направени от бронз. За целта той изследва 27 съкровища и колективни находки.57 Според него
могат да бъдат опрсделени три хронологически съкровшцни хоризонта. Това < - Сокол-Семсрджиево (края иа XIV и Х[|| в. пр. Хр.), Върбица П-Лесура (втора половина на XIII в. пр. Хр, и XII в. пр Хр j и Есенина (XI в. пр. Хр. - до към X в. пр Хр.),“ Тази хронология, предложена от българския изследовател, основаващасе на типологическият анализ на оръдията на труда и оръжията, изработени от бронз, доста точно отразява в общи линии динамиката в развитието на бронзовата металургия в земите на юг от Долния Дунав.
Второго направление в изследваии-ята е отразено в публикуваната през 1978 г. монография на рускиятучен Е. II. Мер-них, в която се разглежда металургията ь днешните български земи до вьвеждане то на желязото.59 В раздела, посвстен на късната бронзова епоха, Е. Н. Черних се спира на металургическите групи от бронз и дава техните основни характеристики Като типичен факт за този период се от-белязва рязкото нараствапе на количест-вото на металните предмети, намерени в съкровища. Руският учен изследва с помощта на съвременни технически методи 549 находки, при което установява две металургични групи - на калаения бронз която е основната и на чистата мед, пред-ставена само с 25 образци. Калаеният бронз фактически измества арсеновия
68
С! M °® Г'а ' Г'1" I I 014 I <>ю I O1S I 080 | <ж I С84 I а
Табл. 61. Типология на бронзовите предмети: а: сърпове, б: брадви, в: ками, г: върхове па копия, д: мечове (по Е. И. Черних)
Fig. 61. Typology of bronze objects: a. axes; b. daggers; c. spearheads; d. swords (after E. N. Chemyih, 1978)
бронз, характерен за предшестващият период.
Документирано е значително изменение в географското разпространение на металните находки, като сега значи-телна част от тях се откриват на север от планините, край Дунав и басейните на не-говите десни притоци.60 Според мен този факт може да бъде обяснен с рязкото за-силване на контактите с племената, носители на Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс, с богатите на мед райони на Карпатите и Трансилва
ния. В монографията е направена подробна типология на бронзовите предмети, като тя е съпроводена и със съответ-ната химическа характеристика.1’1 През втората половина на второто хилядолетие пр. Хр. за първи път се появява типичного нападателно оръжие - мечове-те. Е. И. Черних ги раздела на шест варианта, като не отрича микенского влияние при появата на рапирите.ь'-
Авторът разглежда отделните цент-рове на металообработка като обособява дваглавни: Дичево и Върбица. Определен
69
Карта 4. Разпрострапение на оръжията рапира, мечоое, ками
Мар 4. Distribution of weapons rapiers, swords and daggers
интерес представляваткалъпите от Побит камък, Разградско, конто позволяватдасе проследи връзката между метал ообработ-ката от началото на късната бронзова епоха и края на предшестаащия я период.'15
Значително внимание е отделено и на въпросите, свързани с хронологията. Като се спира главно на находките от Побит камък и Върбица II, авторът стига до извода, че изработката на брадви развит тип Веселиново вероятно е продължила и след XVI в. пр. Хр., а кухите брадви (кел-ти) са били правени преди XIII в. пр. Хр. Центровете при Дичево и Върбица са за-почнали да функционират през XV-XIV в. пр. Хр.м Приведените доказателства убе-дително потвърждават предложената датировка. През разглеждания период тра-кийските земи се явяват част от една обща Европейска (Карпатска) мсталургична провинция.1'5
Въз основа на металните находки руският изследовател се спира и на някои проблеми на трако-микенските отношения. като изказва интересна мисъл, че златното съкровище от с. Вълчитрън може да се разглежда като свързващо звено между микенския свят и северните об
ласти.66 Направен е и опит за някои соцц. алии реконструкции като общественото разделение на труда, формите на занаят-чийски обединения. общественото поло-жепие на майсторите-бронзолеяри в отделяйте общипи.67 Тъй като се рабочие ограничен, при това косвен материал, повечето от постановимте според мен имат чисто хипотетичен характер. Впрочем и в този случай авторът е проявил не-обходимата предпазливост.
И така, в количествено отношение най-многообразни са находките от кухи брадви (тип келт) и сърпове (табл. 60 и 61/а). Първите могат да се разделят на три типа - без ухо, с едно и с две уши. Въз основа на анализа на географското раз-пространение на първия тип може да се допусне с голяма вероятност наличието на два основки района на тяхното производство иупотреба, кат о за граница между тях служи р. Янтра. ’" Основпият район на распространение на брадвите от вторил тип е Северозападна България. Тяхиата поя-ва тук може да се евърже или с внос, или пък те са работник на място, но са подра-жавали форми, разпространени в по-се-верните и северозападните центрове на
70
металообработка. Брадвите с дне у,,,,, (само три еклемпллра) са намереии ц(> верке България, Вероятно са се появили под влияние на Кардашнигкии ценгьр в югозападната част на днешната терито-рия па 1’усия."’1
Бронзоните сърпове (табл. 61/а) могат да бъдат разделени, главно въз основа на размерите см, на дна основни типа. 1‘азпространенн га изключително в Северна България. предимно западне от р. Осъм
Бронзопитс ci.puoue като типична за късната бронзова епоха форма се поя-вяват заодно с кухнте брадви и започват да излнаат от употреби одновременно с тях, т.е. по времето, когато центровсте на бронзовата металургия в днешните бъл-гарски земи постепенно преустановяват своята дейност, а това сьбитие в общи линии съвпада с началотс на I хилядоле-тие пр. Хр. Впрочем, мисля че тук му с мястото да обърна внимание на един въпрос, на практика досега непоставен в научната литература. Каква е била реална-та употрсба в живота па кухнте бронзови брадви (тип келт) и на бронзовите сърпо-ве? Моего мнение, противно на общопри-етото досега е, че те трудно могат да бъдат интерпретираии като оръдия на труда, поради няколко причини. Работната част на брадвата - острието, е направено крайне нефункционално - вместо да бъде по-широко от неработещата част, то е по-тясно, което затруднява работата с т. н. брадва. Релефната украса на повърхност-та им, дыи, вертикали» ръбове и т.н., по-вечс пречи, отколкото да помага при работата с тях. Що се касае до сърповеге, те са с притъпени остриега и е много проб лематично, как са могли да бъдат използ-вани при жътва. Моего мнение е, чс брадвите най-вероятно са били използвани като оръжие, а което е и още по-в ьзмож-но - и брадвите и сърповете са домонет-па форма па размеино средство. В полза на едно подобно становище говори и факты1, че те са нами рани в огромно количество - със стотици в трансилванските сыс-ровища. Ако приемем това становище, че брадвите и сърповете са били точно домо-нетна форма за размяна, то на целокупнил живот на местните племена трябва да се
Табл. 62. Бронзови мечоее среднеевропейски тип от Вычитрън (по Е. Н. Чернил)
Elg. 62. Middle European type bronze swords from
Bulgaria (after E. N. Chemyih)
погледне от съвсем друга гледна точка.
Двойни брадви - известии са три типа: бипенс или тип Семерджисво, тип Бегунци (тал, 61/6) и лабрис. Екземпля-рите от първия тип, с изхлючение на ко-лективната находка от с. Семерджиево, Русенско, са разпространени в южна България, 71 за разлика от вторив тип, находки от конто се намират главно на север от Стара планина. Докато първите имат свейте прототипи в Егейският свят, типът Бегунци явно има местей, източнобалкан-ски произход.77 От машите земи са известии само два екземпляра лабриси с малки размери - от с. Семчиново, Пазарджиш-ко” и с. Бистренци, Русенско.74 Въпросът за тяхната датировка е изключително важен във връзка с проблематиката за тра-ко-егейските отношения през КБЕ, зато-ва ще се спра по-подробно на него.
Хронологическата позиция набрад-вичката от Семчиново може да бъде определена с помощта на (в повечето случаи)
71
Карта 5. гатространение на овоините ораови и ораави-скиптри Мар 3. Distribution of double axes and axes-sceptres
твърдо датирани находки от Северна Гърция и Егеида. Тя има преки аналогии в миниатюрната брадвичка от Галаксиди, близо до Делфи, която е внос от Крит и е датирана от X. Г. Бухолц и В. Карагеоргис към късноминойския III период,75 както и с тази от Псороличи, недалеч от Калидон в Етолия, отнасящи се към сыция период.71’ Аналогнчни лабриси са изобразе-ни и върху редица съдове: чашите от дво-реца на Нестор в Пилос и Микена,77 как-то и върху съдовете от Гробница I, Кры- А в Микена78 и върху питоси от о-в Сиро.79 Това ми дава основание да смятам, без да е възможно да се прецизира с по-голяма точност, че брадвичката от Семчиново може да бъде отнесена към късната и последна фаза на микенската култура - XV-XIII в. пр. Хр. Като имам предвид посоче-ните аналогии, не мога да приема по-късната датировка на Я. Боузек, който от-нася находките от Семчиново и Северна Гърция към символичните двойни брадви от типа З.80 Моята датировка се подкрепя и от факта, че брадвичката от Семчиново е по-нататъшно продължение в типологи-ческо отношение на типа лабрис, известен от центровете на Егейската циви
лизация от една по-ранна епоха. Това г брадвите от съкровището, намерено в ле щерата Сихро на о-в Крит, датирано КЪм средноминойският Ш-късноминойският I период,8' както и на тези, направени от злато от пещерата Алкалохори, отнасявд, се към 1550-1450 г. пр. Хр.82 Изображения на подобии брадви срещаме и в йерогаиф-ното писмо от Крит от третата фаза на средноминойският период.81 От лабриси-те тип Алкалохори по-късно се развиват два напълно самостоятелни типа от Македония и Семчиново от една страна и шах-товите гробници, кръгА, Агия Триадаит. н., от друга. Лабрисът от Бистренци, явя-ващ се един преходен тип, въпреки своя-та особеност - характерната профилира-на дръжка, предхождатази от Семчиново и може да бъде отнесена към хронологический хоризонт на Алкалохори.
За съжаление данните, с конто раз-полагаме в момента, не позволяват да се отговори с достатъчна убедителност на въпроса дали нашите лабриси са местно производство или са внос от юг. Като имам предвид характера на металургичното производство през този период, както и развитието на социално-обществените
72
процсси и местного общество, сын склонен ди приема пърпата възможпост,
Ками и ножом.’ (табл. 61/и), П.иц.щ.. пи са 18 находки, Според Е. II. Черних като принципиална новост може да се приеме полвата па бронзовите ножове с едно острие."1 Разпространени са изклю-чително па север от планинитс.
Върхопе ла стрелн it Копия (табл. 61/г). Сравнится! ю слабо разпростране-пи бропаови предмети (известии са 26 ек-земпляра), но интересного в случая е, Че се наблюдала едно голимо типологическо разнообразие. Тсографски са равномерно разпредслени от двете страна на плани-ните.
Подчертаното типологическо раз-пространение, своеобразната форма и химическият съетав иоказват нед-вусинслсно, че те са местна наработка. Центровете, в конто са били направеми, поддържали връзки с най-различни райо-ни: Егейския свят, Източното Средиземноморце, Трансилванил, Средняя Дунав и Централна Европа,80
Датировката на върхонете за копия е сравнително обстойно разгледана в лите ратурата, затона ще се сира само на един факт, на който е обръгцано малко внимание, а той е от важно значение нс само при определяне на долната граница на този вид паметници, но и относно въпроса за трако-микенските взаимни връзки и контакта. Имам предвид калъпа за изливане на подобии върхове, намерен в селищпа-та могила в Нова Загора.8” Подобии върхове за копия са открити в шахтовите гробница в Микена (Кръг А), атоваеубе-дително доказателство, че долната им граница може да бъде ттоставена в интервала 1550-1500 г. пр. Хр.
Мечове (табл. 51/д). Делят се на два типа: среднеевропейски (табл. 62) и тип рапира (табл. 63). Проблематиката, евър-зана с тях, е подробно разрабогена в тру-довете на Б. Хензел,87 Ив. Панайотов"" и Е. Н. Черних.89 Появата им показва ряз-кото засилваие на ролята на войната в живота на местните племена. Географски са разпределени неравномерно - много ио-голяма част от тях са открити западне от линията устието на р. Осъм - гр. Смолян и много по-малко на изток от иея.90
Табл. 63. Мечове тип рапира от Вълчитрън (т Е. Н. Черних)
Big. 63. Bronze rapiers from Bulgaria (after E. N, Cheniyih)
Калъпите от с. Побит камък, Разградско (табл. 64). Открити са случайно през 1963 г.91 Те дават почти пьяна прсд-става за начина, по който е ставало отлива-него на бронзовите изделия, но най-голя-мата им информативна стойност е в съче-таването на матрици за изливането па различии типове предмети. Иаработвани били брадви развит тип Веселиново, кухи брадви, мечове и "навершия" или върхове за скиптри (жезли). От последимте заслужава внимание един връх с луковичка форма (табл. 64/л) аналогичен по формата си на дръжките на дисковете на съкровище-то от Вълчитрън. Фактът, че в един затворен комплекс се срещат брадви развит тип Веселиново и кухи брадви (келт), като имам предвид и съкровището Върбица I, недвусмислено доказва едновременното производство па тези две широко разпространени категории предмети и всъщ-пост бележи границата между среднобрсп i-зовия и къспобронзовия етап в развитие то па местната металургия. Характернаосо-беност па последните са смяната на веду-щитеформи предмети, значителните пзме-
CS1
Табл. 64. Калюштвот с. Побит ка-тк, общ. Рамрад (по Е. Н. Черних)
Fig. 64. Moulds from the Point Kamyh hoard, Razgrad district (after E. N. Cherny,h) нения в технологията, появата и пълното налагане на калаения бронз. Големиятасор-тимент на произвежданите изделия явно показиа нарасналото майсторство на местните металурзи и високото ниво на мета-лообработването от една страна и засиле-нототърсене на бронзови предмет и от друга. Предида приключа обзора на развитието на мегалургията, в<с се спра накратко на анализа на рапирите, мечовете, двойните брадви и функционално близките им “кинжали-мечове” и "брадви-скиптри”. Според Ив. Панайотов един такъв анализ па практика отразява повечето от основни-те тенденции в металургичного производство през КБЕ, като това се отнася както за посоките на влиянията и взаимните връзки, така и за времето на тяхното осъ-щесгвяване."2
С рапирата от с. Йонково, Разград-ско (от типа Каро А), вече имаме със си-гурпост документирани ранните тракомикенски отношения, конто се датират към XVI в. пр. Хр. и конто се проследяват през цялата КБЕ.” Следващият им етап е отразен в развитието па рогатите рапири. Стиповете Галатии и Дол по Левеки се раз-крива спецификата на тракийското оръ-
жейпо производство па юг от р. Дунав. Т.т е необходимо да се обърне внимание иа факта. че по това време е било достигла-то необходимого пиво в развитие то на Ме-талургията в разглеждаиият ареал, зац. могат да се осъществят споменатите контакта в сферата на материалната kvjttv ра.” Третият етап на южните връзки Ин Панайотов проследява чрез двойните брадви. Ако егейският афинитет на типа-вете Семчиново и Семерджиево е очевиден, то типы Бегунци, представепснявд-ко варианта, отново говори за специфи-ката на местного тракийско произведет-во/' Специален интерес представляяараэ-пространението на този тип. Повечего находки са открити на юг от р. Дунав. Ка-лъпът от Троя VI напомня за културната близост между Северозападна Анатолия и Тракия. Находката от Извоареле и пай-вече тази от Кожорезово трябва да се тм-куват като влияние, насочено от юг на се вер.96 Изобщо в края на XIV и през XIII в пр. Хр. се активизират северните пръзки или по-точно тези между постелите на Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс и Трансбалканския късноб-ронзов хоризонт. През XIII в. пр, Хр. на
74
юг от р. Дунай се появяпат двуострите ме-чове с сзичеста дръжка, конто трябва да се свържат типологически с тези от Тран-силвання и Средне Европа. Развитие го им в Тракия обхвата периода Вг. D-На А и може би На В1, когато се датират и най-раннигежелезки мечовсотсъщия гни, намерен» в България.11’ През XI1I-XII и. пр. Хр. сс осъществяват контакти със Северного Черноморце, отрааени в "кинжали-те-мечове” и в "брадвите-жезли”, както и в някои тппове кухи брадви.
Посочеиите до тук находки показ-ват, че къснобронзовата металургия в днешните български земи се е развивала под въэдейстпието както на местната традиция. така и на интензивните контакти със съседните области. Медин (да не говоря за калаени) рудници, експлоатирани презинтсресуващнят ни период, досега не са открити. Находимте от калъпи. бронзо-вите дискове от с. Семерджиево, Русенско, каменната потачка от Дсветашката пещера, доказват наличието на местни ра-ботилницн, някои от конто, като тази при Побит камък, Разградско, са били със значителен капацитет на производство. Подобии работилници са едно повсеместно и характерно явление за Европа през втората половина на второго хилядолетие пр. Хр. Безспорен факт е, че главен центьр на Европейската (Карпатска) металургична провинция е била Трансилвания - заедно с Карпатите те се явявали снабдители на отделимте райони, бедни на полезнп из-копаеми. Както установихме, голямата част от металните находки, може би 80%, са намереии на север от Стара планина, което показва връзката им с този снабди-телен центьр. Единственото изключение садвойните брадви тип Семерджиево, което е евързано с преките връзки на мест-ните племена с микенския свят.
Слитьците от Калиакра и с. Черко-во, Бургаско. Имат формата на разпъната волска кожа,98 трапец с удължени краища и дъговидно изрязани стеки. Подобии слитьци, изработени от мед и тенекия между 20-26 кг., са известии от много места в района на Цептралното и Източното Средиземноморие. Относно тяхното предназначение има две основни мнения. Едни изеледователи ги смятат за домонет-
иа форма на ряэменио средство, а други -засуровинп, приготвеиа пудобен i.i измср-ваие и най-вече за трппспортираис вид. В това и сношение слитыстгг от Калиакра с уникален екземпляр, ионе що се касае до тсглото му и ci,става на сплавта. Той тежи 1155 гр. п е направен пт силан, съгтояищ се от 32% злато, 1Н% сребро, 43% мед и малки количества сяра и пикел. Слитыпл* от с. Черково, Бургаско тежи 21) кг. и е направен отчисти мед."'1 Въпрски различит! сн метален състав слитьците от Калиакра и Черково принадлежат към един тип. което нанежда на мисълта за тяхнат.т хронологически сдновремениост. Пояиа-та на слитьци с. различии размери и тесло ее отнася към късиия период на бропзо-вата епоха в Източното Средиземноморце, 1,10 а тип 111 по Г. Ф. Бас, към който се отнасят и нашите слитьци. изобразени в гробниците на Тел-ел-Амарна от Нового царство (Египет), е възникнал вXIV я. пр. Хр.101 По всяка вероятност тези два ели-тъка са попаднали в района иа Западного Черноморце чрез посредничеството иа микенскитетърговци малко след паправа-та си в техния основой производителен центьр на о-в Кипър. Като имам предвид приведените паралели и бсзспорната при-надлежност на българските слитьци към тип III по Г. Ф. Бас, аз съм на мнение, че те могат да се датират към XIV в. пр. Хр.
Определен интерес при изясияване на проблема за трако-микенските отношения представлява откриването по Западного Черноморско крайбрежия на камен-ни котви. Тук трябва да спомена компактните находигца от тях при нос Калиакра и в залива на Созопол, конто се датират към периода XVI-XII в. пр. Хр. Б. Димитров смята, че котвите от нос Калиакра обоз-начават мястото, което е било крайна цел или временна стоянка на критските и ахейските кораби. Големият им брой от Созопол. разпределен равномернопосто-летия между XVI и XII в. пр. Хр., насочва към допускането на трайни и регулярни търговски контакти на местного население с критско-микенските центрове.1"-’ Според Б. Димитров кораби на средизем-гюморските народи проникват в Черно море за пръв път още през XVI в. пр. Хр., аконтактитепрезХУ1-ХПв. пр.Хр. са ось-
75
чцч ! вяиани с критяни, троянци и ахсй-чн. Интересы’ към тези контакт бе:и-ПОрно сбил обу, лопен от и. подите нагър-говската размяна. I (аличието на многоб-ройно ла епохата и което с по-шикно ор-ганизираио население, определи именно този характер на отношепията. тьй като 1п>змож11ос на за пиратски грабежи стана кече силно ограничена. Като се има пред-вид, че паралелно с -гьрговилта неизбежно се извъpinna и размяна па технологи-чсска. културна и политическа информация, то т.просъг за взаимнитс контакти между населснпето на Понтийска Тракия и някои народи от Източното Средиземноморце не може да бъде пренебрегши! при и 1<-ледш1ният,1 на генезиса па социал-ните и духоппи идеи, реаличнрапн и Ранна Тракия от една страна и Ахейска Гър-ция от друга.
Интересни намстницп са и т. нар. ритуалпи ямп от Черковна, Есенина и Пловдив. По-подробно на тях ще се сира в хода на изложенного. Сега ще разгледам някои от характерните черти на духов-ния и обществен живот на раннотра-кнйските племена през КБЕ, доколкото наличният археологически материал поз-волява да бъде направена една подобна характеристика.
Широко разиространеният в района на Източното Средиземноморце и Анатолия култ към двойната брадва в Ранна Тракия е документиран с единичните слу-чайни находки от Семчиново, Пазар-джишко, Бистренци, Русенско, ськрови-щето от с. Калугерово, Пазарджишко и др. Явно в случая е налице обожествяване па определен вид оръдие на труда, каквато е например брвдвата от с. Семерджиево, Русенско. То е играло роля не само в производство™, както смята Ал. Милчев,1 4 а също и като оръжие, а по всяка вероятност е било използвапо и при извьршва-нето на ритуалпи жертвоприношения. Лабрисите, в конто е била вложена определена символика, са били в действител-ния живот знак за принадлежност към жреческого съсловие или пък символ на власт, а най-вероятно и едното и другого. В Егейския свят двойната брадва по принцип се евързва с почитането на гръмоте-вицата или изобщо на природните сти
хии.""1 Има « ички основании да <т ди. че кул н/r към лабриса < счиц.т ,' ''"'I1 в Раина Тракия, макар и npe<>tM(Ir'’М» съотиетствие с идеологически-!-,- 11 * иии ни местиитс жители. Тйка напри?11' за долнодунанскитс земи па np;,i( i „l(., ",1-inc in 1Д<'гелстпана апотропсич । иг, лабриса, или ио-точно иаобрааяваиещ пт.рху определен тип съдове или д,' предмети, добре засвидетелстнаца Й|И'" и Ахейска Гт.рция. Като единствен,, ,,И' мери и топа отношение мога да кръстосаии те лабриси от броизовия, к от При вина глава, от обратна! а страна големите дисконт от Нълчитрънск,,"'1 златно съкровищс,""1 култовото огииц? от Псбст тепе в Пловдив, както и от, ,Jt от култовата яма в Черковна. Прототип-,, на кръстосания двоен лабрис намираие . Микена в шахтовите гробници, кр,,г ч Засега не разполагаме с доказателствд връзката между носителя на м 1.жкот„ чало - бика, и двойната брадва, такад^ позната от епохата на шахтовите гробни-ци в Микена. Двойнитс брадвички от ст,к. ровището от с. Калугерово, ПазарджищК0 се иптерпретират като домонетпо размен-но средство.""* Според меп това с според проблем без особено значение, тьй каток случая отново се натъкваме на промяната нафункцията на реално сыцествувалоорь. дие па труда, за което вече споменах.
На този стал на историческо развитие култовите представи са тясно евърза ни и намират отражение в изкуството. За неговото развитие в Карпато-дунавския район през КБЕ можем да съдим главною керамиката и антропоморфната пластика от културата с инкрусгирапа керамика по Долния Дунав (КИКДД) и то главно от нзползваната орпамептална система. За разлика от Егейския свят и района на Източното Средиземноморие, изкуството през този период в Ранна Тракия се отли-чава със своя геометризъм. Неговите ко-рени безспорно трябва да се тьреят в старите местни традиции. Според В. М. Полевой геометричният орнамент означава че в изкуството се е развила способности да се познават и изразяват законе-мерностите и взаимовръзките в явления-та от заобикалящия ни свят.'1"'-' Характерна особепост на този вид изкуство е, че
76
веднъж в'ьзникнал, дадсн тип геометри-чен орнамент се превръща в окончателна, завършена и трудно поддаватца се на изменение формула със свои собствен сми-съл,"" а това номага за правенето на изводи от по-общ характер.
Явно отделимте мотиви или комбинации от тях не са пмали само естетически функции или попе това не е било основного им предназначение. Имайки предвид не особено богатата орнаментация Върху глинените предмети в ареала на 1фансбал-канскиякъснобронзовхоризонттрябвада пзтъкна като рязко Контрастиращи с тях изделията от културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав и главно наход-ките от некрополя при с. Орсоя, Ломско, представая ващи великолепии образци на късиобронзовото праисторическо изкуст-во в тракийските земи. Естествено, сим-волпката на орнаменталната система на тази култура днес с трудно да бъде разбра-на. още по-малко - интерпретирана, но като се има предвид нейния сложен характер, може с основание да се твърди, че тя е била изключително богата. В нея се различает редицаорнаментални мотиви, но като най-интересни и заслужаващи внимание смятам спиралата в различните й варианта и т. и. содарни знаци.
Спиралата се тълкува като символ на вечнотб“движение и кръговрат в при-родата и именно затова тя се среща изключително често не само през праисто-рическата епоха, но и сравнително по-късно. Друг широко разпространен знак върху предметите от Културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав е соларниядт-Този факт е стабилно доказа-телство за едно засилване на култа към Слънцето, който е един от най-старите култове, засвидетелствани в днешните български земи през праисторическата епоха. Трябва да отбележа, че т. н. солар-ни знаци се срещат не само в инвентаря иа Културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав, но и в другите култури на Карпато-дунавският раннотракийски кул-турни комплекта - Тей, Вербичоара, Мон-теору, Отомани-Фюзешабон, което е до-казателство, че астралните култове са били широко разпространени сред местните племена от двете страни на Средняя
и Долния Дуная. Ал. ВулПе подробно раз-глежда орнаментилиите систсми, употрс-бяваии в предметите от тези култури, като например комбинациитс от спирален орнамент с ромбове, триъгълници, Кръстове и др. като смята, че в случая са палице статични соларии знаци.111 Според мен, псе пак неговото мнение е мак-сималистично -• ако го приемем би тряб-вало да бъдат елимипирани всички оста-нали възможни тълкувания, нещо което все пак е неприемливо.
Интересом соларии знаци са открити па п-ов Крим. Те представляват главно изображения на колело с вписан в него кръет."1 Според мен това не е кръет, а кръстосани лабриси. Въпросните кръгове са аналогично на тези от Привина глава, Микена, Вълчитрън и Небет тепе. А. Л. Щепииский смята, че соларните изображения свидетелстват за растящата роля на земеделието, тъй като по това време кул-тът към Слънцето се е съчетавал с култа към плодородието.Този извод енапъл-но валиден и за Културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав, в чийто район на разпространение развитието на земеделието като основен поминък, както и редица други фактори довеждат до значи-телното развитие на останалите култове.
Дали откритите в Орсоя глинени , модели на лодки_имат някакво отношение * към култа е трудно да се отговори. Може да се лансира хипотезата, че в случая имаме работа с т. н. “слънчева ладия”, известна от Египет. Подобно схващане се пот-върждава от намерената култова сцена от погребение № 310, където върху “трон” с богата украса е поставена глинена антропоморфна фигура и до нея модел на лодка."4 Явно тук е намерила материален из-раз идеята за връзката и единството на соларния и царския култ.
Други характерни находки за Културата с инкрустирана керамика по Додния Дунав са артропоморфните пластики - т. н. камбановидни идоли, кухи отвътре, силно стилизирани фигурки с богата украса. Тяхното предназначение е доста спорно и неясно. Вече лансирах хипотезата, че те са евързани с култа към детето Дпонис-Загре-ус, което било залъгвано от титаните с кук-ли. Би могло да се допусне, че те са изпъл-
77
ня ва/t и роли, подобии ни тази на египетски-тс“уц|стбп", но roi tiua би трябпало да се откршшт в нонен»го от гробовего, донято на практика тс сесрещат сравни гелио рад ко. Вл. Думитреску гп смята за женски божества. иокро|1итсл<-тпупвшп гробовсТс и явяващи се в сыцого врсме богини на нло дородисго."' Аз съм на мнение, че подобно твърдеиие с дос га обширно и противоречиво. тьй като и едно и също божество сспрсплптат функции, с1п.рзанисъссмърт-га и илодородпето. По-вероятно с тези фигурки да пред» гаиляна г жрици на Слънцето, или пнк да» а богини от типа на крит-ските "Богини -със змните". Не вина да се ШУдценява н предположен!что, че те може да са евърэшн с творческого начало. Това се потакрждава от намерения и Орсоя, в погребение № 148 ‘двоен идол", представ-ляващиай-вероя гнобременна жена.1111 Как-то е известно, бременноста е евързана с хтоничноегга и е символ на култа към пло-дородието, конто пък от своя страна с евър-зан с почитането на Слънцето като върхов-но божество.
Както се вижда, култът към Слънце-то е бил широко разпространён вТанна Тракия. Преди да приключа с неговото разглеждане, се палата отново да се спра на плочите от Разлог и по-специално на т. и. итифалическа сцена. Някои изеледова-телп виждат връзка между змията и бор-бата на Слънцето срещу адските (тьмни-те) сили. Зл. Гочева смята, че ако бъде при-ета една подобна интерпретация, то разг-лежданата сцена добива един дълбок и логически смисъл."’ Срещу змията се на-мира един мъж, конто стрсля с лък в устава на чудовището. Може да се разпознае идеята за Върховното божество, персони-фицирано с израза - Бог, Първилт баща тми Родоначалника.11' В гози случай той е идентичен с концепцията за Слънцето, могыцият покровител на небето и защитник срещу злото. Това е мъжкото начало в тракийскатарелигия, живо същество, чи-иго функции са отбелязани чрез итифа-лизма в мъжката фигура от въпросната сцена. Ние намирамс по-късно един аспект на тази концепция във фигурата на Аполон-Тракизе - върховният покровител, представен в повечето от случайте като стрелец.11'-1 И освен това един важен
момент - сградвта, къде го са намср,.,, плочите, с разиоложеиа по такъп нач/'' че нарвите лъчп на Слънцето да Ос1<| ват нейпия вход, поточно стената, Д(, ято са били поставени тс.1’"
11 така, то се касае до разглежд,,, то на орнамептацията върху предмп отКултуратас ипкрустирана керамикаiJ, Долния Дунав като самостоягелио цр11и ведение па изкуството, трябва да отг)(-л,’ жа, че силното й сстстическо въадсйс-i ни,, сед щики главно на два фактора, а имени,, употребснитесполучливи комбинации,,,, иай-разлпчни видоне основни мотиви и ефскт-ш', който сс получана от контраста между инкрустацията и бялото Веществ,, от одна страна и тъмносивата или кафя-ва, добре запазена, често пъти полирана повърхност на предмета. Керамичният комплекс на Културатас ипкрустирана керамика по Долния Дунав фактически представляла един от върховетс на геомеъ ричного изкуство в района па Долния Ду. нав през праисторическата епоха. ПО Погребалнилт обред и тук, както и в случая с Карпато-дунавския раннотра-кийски културсн комплекс, не е единен. Имаме кремация - Мокреш, Родоните и трупополагане, главно хокери. При послед-ните интересен обичай е да се поставя до главата или върху коленете на скелета по един нсобработен камък. Подобен обичай е добре известен от могилните погребения от Северен Кавказ през цялото второ хи-лядолетие пр. Хр. Спирайки се на него В. И. Марковин нише “...Възможно е камъни-те, вложен и в насипа или гроба да са били сложени за да пазят покоя на мъртвите, докато самите могили символизират от само себе си штанина”.121 Смитам, четова схвагцаие обяснява и нашият случай, макар че самият В. И. Марковин след това отбе-лязва "... всяко племе, което е насипвало могили в различии части на света, може да е влагало ст.всем различии идеи в тези из-куствени хълмове.’’122
Интересен случай представляват.н колективна находка от глинени съдове, открита в Пловдив, на която досега според мен все още не е дадено задоволител-но обяснелие. Аз съм на мнение, че в случая имаме работа с един колективен кенотаф на няколко члена на един и сиди род
78
или патриархияно семейство, загинали далеч от родното cit място. Тойа мое ста-иовище се подкрепи от един внимателен анализ надапните, конто ни дава саман. находка.1” Съдовете са иостаиеии в добре обмазана крыла яма-шахта, подрсдепн са и групи и са отдслени един от други . Пластове от дебел слой глина. Топа напомни начина, по който са били изнършваин црочупгге нареки погребения от шахтопи-те гребни ни в Микена. В нашнят случай ппма съмненпе. че съдовете сабили поста-пени в шахтата (ямата) без да се е имало предвид след иреме те да бъдат пзвадсни отново. С гона ее обяснява паличието на разделителнитс глинени Пластове. По този начни се изключва въэможиостта да имаме работа с депо или склад. Последио-то не с в'ьзможно и поради факта, че между съдовете са открити нс само следи от дървени колоне, но н кости от птици и говело. както и фрагмента от глинени съдове.114 Явно палице са останки отдърве-на конструкция, жертвена храпа и е зас-вндетелствап широко разпрострапеният в тракийските земи обичай върху гроба ритуално да бъдатсчупваии глинени съдове. Само с колективен кенотаф може да се обясни н паличието на кости и фрагмента от глинени съдове - тяхното Нрисъст-вне в депо или склад е най-малкото нелогично и трудно обясиимо.
Наличният археологически материал позволява да се очертае една, макар и обща картина на обществените отношения в племеннпят масив в Карпато-балкан-ския район през КБЕ. Наличието на мно-гобройни колективни находки и съкровища от предмети, направени от бронз, е доказателство, както вече отбелязах, че металургията на бронза и обработката му с достигнута своя наи-висок връх и по нищо не отстъпва на това в съеедниге земи н най-вече в Ахейска Гърция. Нами-рането на т. н. “търговски съкровища”1® е пряко доказателство за съществуващата специализация в производството, както и за наличието на групи от хора, конто пла-сирали готовата продукция често пъти в доста отдалечени райони, явявайки сс по този начин и разпространители накултур-но-идеологически концепции. Това били майстори-специалисти, конто едн о вре
менно ишгьлнивалн и фуикциите на “тьр г«>ици”, Трудно с да < г допуспс, че те cd действием самостоятс’лно. Много по-пгро-ятно еда са биди обедипсни н сдружгния, о< пиана та цел на конто с* била пласнрапс-то на бронаовитс предмети, независимо дали са били произведен и иа мисто или пък внес с ни от други райони. Независимо, че с металургид н метнлообработнапс са могли да сс заии манат н други общин-пицц, все пак териториаднп-съседскята община, сменила около с редата на II хи-лядолетис пр. Хр. родовата, е трябвалода отдели нанес ген броЙ гнои Членове, кои-то да се занимала ! само г този виддейносг, тьй като времето за натрупванс на информация, респективно за добниаясто на оп-рсделенн и необходим!! трудипн панини, с било значително удължено, От друга страна, за орган или рането на произволег-вото, за регламента ране на “търговията" с крайння продукт от него, за организм-рането па нападателни и отбранителни акции в една епоха, когато въоръжените конфликти са нещо обнкновено, а война-та с средство за пропитание, била необходима определена ръководиа сила. Именно по този начин, според мен, се появява, наложена от обективните исторически обстоятелства, институция, която се изди-га и даже влиза в противоречие с общи пата, макар да има своите корен и в нея. Това е институцията на царете-жреци. Значится! 1и податки за нея се съдържат в мито-логическите сведения,121’ а по археологически път е документирана от паметници, конто могат да бъдат интерпретирани като царски реалии - двойните брадви, “брадвите-жезли” от Дражна де Жос и Побит камък, златното съкровище от Вълчитрън.127 Д. Попов дава една макар и емо-ционална, но изключително точна харак-тсристика на златното съкровище от Вълчитрън "... то разбулва мрака на вековете, за да разкрие истинската им същност. В неговата импозантност и блясък се откро-ява фигурата на тракийския цар. Той е не само политически господар, не е само дър-жавник и повелител, но е и жрец, който извършва обредните свещенодействия с помощта на съкровището. Този забележи-телен паметник и изящно произведение на изкуството е толкова по-ценеп, защото
79
благодарение на него цялвга тази епоха, Hoi тлена от< янкпта на мпто логичного, < с гьзражда за живот”.1'" Наличието па конкретна форма на цлрека пласт се потв ьр-ждава и от широкого разпросгрансние на солпрния култ, особено добре 1аспидетел-< г-на> и Културата < пнкру< тирана керамика по /Долния Дуняп, кой то заедно с хто-нпчнос ria ебелес, характерен за култа към царя.11''1 По всяка веройгност тези царе-жреци са стояли начело на иякакви обе-динения, подобии на яхейските царства или пыс на племенни сыози.
1 Даличието на институцията на царе-К’-жрецп. която на практика сьответства на митологичпия образ на реалния микеи-скп предводитсл показва, че в племето или племенния сыоз е с ыцествувала организация, която с пиала за цел да регламентира отношепията между членовете му, определяла и контролирала локализацията, спе-циализацията и характера на производство™ (според мен това е била една от най-важпите й функции, която в решителна степей е спомогнала за нейното възник-
uaiic и оформяпе), следяла с за yirp;U(l| пнисто нагыи петлите култове, П[кми. него па рслнгиоэиитс тьржсства и Добре организирамото и регламеищрЯ|" произвол* 1 но па бронзоии изделия в кип- па отделнитс племена или племе)||)и съюзи имало закономерен рсзулта, J еилпаието на обмена и “тьрговияга" сьседнитс райоии, като от особено но значение били коптактите г микенец,, тс центрове. Това засилваие на взаимн,,. тс връзки, сыцествувало иод една ияид~ га форма, довело до зиачителна култур,1а интеграция в долнодунанскитс земи Ид(, сьздаването на Карпато-дунавкият ран нотракийски културен комплекс, а и гра кия - до формирането па общия Трансбал кански къснобронзов хоризонт. Тази ин теграция е много добре засвидстелствана на границата между II и 1 хилядолетие пр, Хр., когато се наблюдава окончателиоти консолидираие на тракийскпя относ в ге-ографските и исторически рамки, и конто ни ги представят античните елински автори в споите произведения.
Б ЕЛ ЕЖ КИ
1 Подробим таблицы, конто илюсгрират нагледно отделнитс хронологически степени сададепи в монография™ па В. Hansel. Bcitrage zur chronologic der Miitleren Bronzezeit in Karpaten-becken. - BAM. 6, Bonn, 1968, 8-21.
• Ibidem, Band 7, 21. Band 8, Beilage, 14.
? Ibidem,
* Ibidem.
' Ibidem, Band 7. 21.
"Ал, В у л п е. К вопросу о периодизации бронзо-наго века в Молдове. - Dacia, VI, 1961, 106.
7 М. G i m b utas. Bronze Age cultures in Central and Eastern Europe. Paris, The Hague, 1965, 223 sq.
"Ал. Вулпе. Цит. съч., 113-122.
9 V. L e a h u. Apercu de la perioditation de Г evolution de la civilitation de Tei. - Dacia, X, 1966. 193; Culture Tci, 30—15.
1,1 В. H a n s e I. Die gliedcrung der Alteren Halsttzeit im Thrakischcn raum. - Thracia. Ill, 1974,88.
11 D. В e r c i u. Neue forschungen zur vorgeschihre Rumaniens. Bonn, 1966, 35.
12 Ibidem.
14 K. Horedt. Die Wietcnbcrgkultur. - Dacia, IV, 1960, 107-130.
H Ibidem, 128 sqq.
1 M. Петреску -Ды mo on ица. Конец броно-зового и начало ранножелезного века в
Молдове в свете последних археологических раскопок. - Dacia, IV. 1960, 139-159.
" В. Hansel. Op. cit., 88.
17 Понякога Пластове от тази култура се открипат и в някои селищни могили, какъвто с напр. случая с Гомолава.
|я А. Л. М о в га й т. Цит. съч., 87.
19 К. Horedt.Op. cit., 107-109,109, АЫ. 3.
“V. Leah u. Op. cit. 47-49.
21 На руски език в литерагурата подобен тип носе лепил се наричат “золники”. На български език този термин е трудно проводим.
я Отпоено откритите до сега единйчпи и колектин-на находки и еъкровища от теритприята на Румъ НИЯ вж. М. Р е t г е s с и - D1 i m b о v i t a. Drpozitdc de bronzuri din Romania. Bucurr^ti, 1977.
nB. Hansel. Beitrage zur..., 7-9.
34 Ibidem.
24 К. И о re d t. Op. cit. 115-125, АЫ. 12
26 Ibidem, 119, Abi. 6, 120, Abl. 7, F. 121, Abl. 8.
117 Ibidem, 117, Abl. 5.
28 D. Berciu. Die Verbicioara..., 150, Abl. 200.
29 Ibidem, 135, АЫ. 5, 138, Abl 8, 139, Ahl. 9.
w Ibidem, 138, Abl. 8, 139, Abl. 9.
S1 M. Пстреску-Дымбовица. Цит съч., 141-146.
M G h. В i c h i r. Autour du problem des plus an-
80
ciens ntodelvs des charlcrtn drfcuuvcru cn lloum i-nie. - Dacia, VIII, 1964. 67-86.
"При някои случаи над иогребеннлта ikiciiiiimuiii малки могили, Особенно добре толп обнчнй ге иаблюдвпп и ареала на културага Ниуи.
м V I. I) и m I ( I с X < и Necropola de Incincmtic din cpoca brourului de la Cima. Buctne^ii, I9ii], "Ibidem. 317.
*T. Б Федор on. Л. Л. Пол гной. Архсоло гпл Румынии. Москва. 1973, 73.
17 Пак 'гам, 78.
Пак гам, 84-91 и цитиршшта там литература. Пак гам. 93.
« Пак там.
41 Единични находки и съкривища, открити пате-риторията наднешна Унгария и Румъния, са иубликупанн it различии статин, чийто обегиеп обзор е иевъамежен. Щс посоча някои оснонпи монографии: Е г z. Р a i е k Dir ИгпспГеккткп!-tur in Trunsdanubicn. Budapest, 19(58, Ta hl. 11, IX. X, XXVI, XXVll, XXVIII. XXX-XXXV, XL1I-XLIV.l-4. XLVI.XLV1I, XLVIII: 21-23. XLIX. LI. LIII. LV-LlXtl-6, LX1-LXI11. LV-LVI1: T. Bader. Epocii btHnizului in nord-vesiul Transilvaniei. -Cutuni pretracica si tracica. Bucurqti, 1978, pl XXXV, LXIII-XCIII. XCV-CIV. Основна работа, що се касае до иаходкпте от Румъния е носаче* ипяг вече труд на Пстреску-Дъмбовица, а за Ун-гария монография™ на Am. М о zs о I i с s. Bronzefunde des Karpaienbeckcns, Budapest, 1967, както и тази на 1st. Bon a. Die Mktlerc Bronzezeit Ungams und ihre SiidostHchen Bezie-hunger). Budapest, 1975. Що се касае до мечоне-те намереии на тернторията на Румъния заслу-жава внимание студията на A. Alexandrescu. Die Bronzescherter aus Rumanien. - Dacia, X, 1966, 116-189, в която e направен» основна типологически характеристика на този вид напа-дателно оръжие.
42 Б. Федоров, Л. Л. П о л е в о й. Цит съч., 94.
45 Пак там, 102.
44 Пак там.
43 Н. Ангелов. Новооткрити селища но брега на Дунав между Русе и Тугрикам. - ПАИ, XVIII, 1952.371-372.
Пактам, 371.
” История иа Добруджа, т. I, С., 1984, 70.
4!* Пак там.
*» Г. Т о н ч е в а. Хронология на наколните селища край Варна. - Първи конгрес на БИД, т. 1, 1972, 310-315.
41 В. Миков, И. Джам базов. Деветашката пещера, 118.
51 Б. Д и м и т р о в, К. Порожапов, Ат. О ра-чев. Пристанищата на Аполония и Месемврия. - Тракийски паметници, т. 3. Мегалитите в Тракия, част 2, С. 1982, 432-450.
52 Л. О г н с н о в а, Б. Д и м и т р о в. Въведение в проблсматиката на Тракия Понтика. - Тракийски паметници, т. 3, С. 1982, 431.
34 М. Ч и чикова. Поселищиото развитие в Тракия през I-во хилядолетие пр. н. е. - Първи конгрес на ВИД, 1972, т. 1, 329.
м Някои въпроси на керамичното производство
прса късната бронзова епохи си разгледнии в сту ДИнгл пи II. М и и с, я 'киники па кг рам пшюта 11||<)1гцц|Д| тип iipc.i iipmit горичсскитс* епохи в Изгарин. ИЛИ, XXIX, 196(1, 105-2(18.
" Пиктам, 179, пбр. Юб,
м Пик там, 178.
'И, П и и а И о т и в, Мгталпи оръдпл на труда и нръжии от бронзовата снохи и българскитс геми (типология и хронология), Дисертация, С 1978, Автореферат, 16; Проблемы днтировки полного бронзового века на болгарских немлях. Stud lit I lii.u li и, Фракоскифские културиые связи, 1, 1975. 20-28.
I v I' .1 па J о । ov. Brnnzc Карих. Swords and Double Axesflnin Bulgaria.-ThracluV. 1980,173-198
" L. Fl. Че p и ы x. liipHoe дело и металлургия и древнейшей Болгарии. С. 1978, 176-248.
м Пактам, 17(1-185.
01 Пак там, 186-248.
«Пактам. 237-241.
Пактам, 254-257.
"Пак там, 257-261.
Пак там, 268-269.
“ Пак там, 273.
ст Пак там, 280-285.
“Пактам, 199-200.
Пак там, 203.
7,1 Пактам, 207, 215. 218.
71 Пак там, 204,207, рис. 102,1 v. Р а п a j о t о v. Bronze Raphe..., 187, map 3.
7‘ Е. Н. Черны х. Цит. съч,, 204.
7311. П о и о в. Прайсгорнчески култови брадви в България. - Сб. Б. Дякович, С. 1927, 105, обр. 4.
74 Нспубликувана. Сьхранява се в Исторический музей - Русе.
771 Н. G. Bouchholz, V. Karageorghis. Ali-agais und Altkypros. Leipzig, 1972, 59.
Wl Ibidem.
77 T. В. Блаватская. Ахейская Греция (ею втором тысечелетии до н. э.). Москва, 1966, 221, рис. 60; J. Г о г s d у k е. Catalogue of the Greek and Etruscan Vases in the British Museum, v. I. part I; Prehistoric Aegean Pottery. London, 1925.129 A, 754, Ctg. 172.
7cl G. Karo. Die Schachtgraber von Mykenai. Munchen, 1930. Talel CLXVIL
79 IL BosserL. Ak-kreta. Kunst und kttnstgenerle im Agaischen Kullurreize. Berlin, 1921, 119, Abl. 164. J. В u z e k. Сжгаесо-Macedonjan Bronzes. - Acta Universitatis Carolinas Philosophies el Hisiorica. Monographia XLIX, Praha, 1974, 148-152.
Я1Н. G. Bouccholz.V. Karagiorghis. Op. cil.,59.
K- R. Higgins. Minojske a rnykenske umeni.
Praha, 1973, 143-144.
”Дж. Пенделбери.Археология Крита. Москва, 1950, 130, рис. 27.
Е. Н. Ч е р н ы х. Цит. съч., 237.
85 Пак там, 232.
86 Р, К а т и н ч а р о в. Основные результаты раскопок первобытного поселения в г. Нова Затора (Южная Болгария) в 1968 и 1970 г. - СА, L, 1972, 245.
67 В. Hansel. Bronzene Greffzungenschwertcr aus Bulgarien. - PZ. Bonn, 1970, Heft, I, 26=41.
81
*wl. I’a n nJ о to v. Op. cit., 173-193.
*" E 11. Ч с p и и x. I (n r. <1.4., 234-288.
’*П|»К там, 288.
11.1к там» 254.
*1. Pnnn jotov.Op.cit.. 191.
Ibidem.
Ibidem.
Ibidem.
“‘Ibidem. 192.
,т Условен термин, коЙТи може да бъдс ПрИСТ с голями резерви it с пел пзбяговне нп псдоризумс-пиита и хода пи иаложс|Шет<>
°* И. К а р и«от о п. Критски медей слитые от село Чсркош», Бургаски окръг. - Нумизматика, I, iwa, i2 it.
II. G. В u с с h о I z. V. К а г a g г о г g h I ,ч. Op. cit., 59-60. 739-752. a. b318. G. E В а к s. The Cape Gelidonya Wreck: preliminary report. - AJA. 65. 1961, 267-276
|еи' Б. Д и м it т p о в. Контактите на черноморска Тракия с бнеейна на Източното Средиземноморце (XVI-VII в. пр. и. с ). - Мегалититс и Тракия, 2. Тракия Понтика. Т^акийски пяметници, т. 3. 1982, '164-465.
101 Пак там, 464.
1115 Пак там, 465.
105 Пак там. 467.
Л т. М и л ч с в. Тракокимерийски находки в българските земи. - ПАИ, XIV, 1955, 367.
105 Дж. Пен делбе р и. Археология Крита, 291.
|0" В. Мико в. Златното съкропнтце от Вълчитрън. С. 1958, 36, обр. 26, табл. XIII, XV, XVII.
Iu? G. К а г о. Die Schachlrgaber von Mykenai. Munchen, 1930, Taf. 38 k.
Mw T. Герае и м о в, Съкровище от двойни брад-вички от село Калугерово, Пазарджиско. -ИАН. XX, 1955, 201.
|"‘| В. М. Полевой. Исскуство Греции. Древний мир. Москва, 1970, 13.
"" Пак там.
А 1. V u I р г Einlgc Bcnerkuiigen ftberdle, ci® und «Вс spate Btunzczclt im Norden cns - Dacia, 5. 1995,71. abl. 2.
»'• Л. Л HU’11 и “ <- к и й Солярные из<л1аджг тюхи бронза из Крыма. СА, 2. 1%1,?И’
•”» Пак там. 227.
iw Т р Ф и л и 11 ° п Идолна пластика «л кМЧ(|Г ронэопив некропол..., 9-18.
ни V I. П u m 11 г с а си Necropola dr Indneratlea, rptH .»bronxulul de la Clrna. BuctirqU, 1961 ду' HO q p «|» ИЛИИ о и. Нскрополъг от КЬСНатаГи зова сноха ... табл. 36 б.
и» Zl. G ос е v а 1л eulte aolaire chfcr ieiThrart, Pulpudcva. 1978, 344.
’|e Ibidem.
Ibidem.
»«” Ibidem.
»«’ В. H. Марков и и. кого Кавказа и эпоху МИА.93. 1960. 144.
12Г Пак там.
П. Детей. Колсктивна находка от глинени съдове в Пловдив. - Археология. 4. 1964,66.
«♦ Пак там.
Культура пл сменен Оь/ бронза (Птыс.д0|,,8 ) '
» За прив П1.т терминът “търговски съкроывд," ( употрсбен в паучната литература пт Г. Чавла У истоков европейской цивилизации. Москп 1952.16В.
•» А. Фол Политически история на траките Края на II хилядолетие до края на пеги иекПр«. ди новата ера. С. 1972. 38-68.
|,т Подробно въпроса за институция™ На парен-жреци е разглсдан от Д. Попов. Тракия на царетс-жреци, на царете^огове-Тракийсхи®. геиди. С. 1981. 77-129.
12а Пак там.
ip А. Фол. Цит. съч., 50
82
Чегвъгтл ГЛАВА
егейско-раннотракийски
КУЛТУРЕН КРЪГ
Като оснонни компоненты ла оформилия се в края на бронзовата епоха Егсйско-раннотракийски културен кръг бих посолил Егеида (Крит и Ахейска Гърция), Кариато-дунапския раннотракийски културен комплекс и Трансбалканския къснобронэов хорн-зопт. Преди да премина към съществена-та част на проблематиката считам за необходимо да направя един кратьк култур-но-исторически очерк на първите две области - Крит и Ахейска Гърция. Това е необходимо, защото подобии очерци на практика досега не са правеии в българ-ската историография, а също така и за внасянс на прегледност и яснота is хода на изложение™.
Културно-историческо развитие на Егейския свят през късната бронзова епоха.
От всички центрове на различимте цивилизации на бронзовата епоха, най-за-падният е в областта на Егейско море или но-точно остров Крит, западния бряг на Мала Азия и Континентална Гърция. Тук се създава една висока култура, която за продължителен период от време оказва често пъти решително влияние върху сво-ите съседи. Именно на о-в Крит се поставят основите на Егейската цивилизация -първата на европейският континент.
През XVI в. пр. Хр., по времето на периода на Новите дворци, Крит се нами-ра на върха на своего могъщество, макар че един цялостен поглед върху развитие-то му позволява да се забележат и първите прояви на упадък. За строителното из-куство на минойците имаме представа от разкопките, извършени в редица центрове на острова: Кносос, Фес гос, Малия,
Агиа Триада. Кнососкитс дворци са един завьршен жилищем комплекс па няколко етажа с редица стаи, складопе, хранилища, сервизии помещения и др., грунирани ОКОЛО един централен двор. Това е основ-ният и характерен белег за цялата Крит-ска дворцова архитектура. Често пъти стеките са били украсявани с фрески, като най-известни са тези от Кносос. Те са из-работсни в характериия за минойското изкуство импресионизъм.
Какъв е бил обликът на минойския град може да съдим от разкопките, извършени през 1901, 1902 и 1904 г. от американски експедиция под ръководството на X. Б. Хоуес.1 В случая заслужава внимание един интересен факт - къщите са напра-вени от кирпич на каменей цокъл, доле-пени една до друга, улиците са били пави-рани. Градът е бил построен на хълм, на върха на който се е памирал и малък дворец. Характерна особеност на минойска-та архитектура е липсата на отбраиитсл-ни съоръжения.
Занаятите, особено обработката на метали, достигат изключителпо висока степен на развитие. За това съдим по широкого разпространепие па съдове от бронз, сребро и злато.2 Като шедьоври на минойската торевтика може да бъдат по-сочени прочугите златни чаши от Вафио? Каменните печати, известии на острова още през III хил. пр. Хр., сега стават нео-бикновено разнообразии, не само по материал, но и по фигуралнитс композиции върху тях.1 Изобщо, прилежного изкуство и художествените занаяти достигат на острова в периода на Новите дворци изк-лючително високо развитие и остават не-надминати дори и в Ахейска Гърция. В сравнение със Средноминойският период
83
(особено ако пземем предвид стили Кама-рес), керамиката бележи известенупадък, но псе още аапаэпп редица от художестве-ннте си достоинс тва, макар че започпа да се наблюдав» все по-снлна стилизация на нзползпаннтс мотгши - растителии орнамента и пзображснията на морски живот-ни.п Характерна особеноет па критската вазопис е, че въпреки несъмненото вьз-дейстпис на монументалната живопис (фрескитс) в керамиката никога нс се срс-ЩНт изображения нс само на хора, ио и на висшн жнвотни.
Докато материалната култура и из-кустпото па Кри г от епохата на Новите дворци са нроучсни досад добре, за духов-ния и общественна живот на местного население може да се съдн само по косие-ни данни. Раэчитането на линейного писмо А е все още в началото си и попе в близкитс години едва ли би могло да се очаква някакъв напредък в това отношение. Вьз основа на комплексния материал (археологически и племен) се устано-вява, че па Крит се е била образувала най-ранната държава на територията на Европа, която по всяка вероятност е притежа-вала и някои от характернее черти на древноизточните монархии. В началото на XVII и. пр. Хр. островът е бил обеди-нен от владетелите на Кносос. С този факт, както и с наличието на мощен вое-нен флот, който е притежавала тази пър-ва морска свропейска държава (т. н. ми-нойска таласократия), се обяснява и липсата на укрепителните съорьжения.
За минойската религия се знае много малко, но по всяка вероятност в нея значителна роля са играели женските божества. Силно развит е бил култът към двойната брадва, бика, почитали са били и някои свещени дървета и извори. Факты, че фигурките на богини (или жрици) със змии се откриват главно в дворците или пък в частните жилища на богатите личности павежда на мисълта, че култът към змиите е бил домашен култ. М инойска-та цивилизация загива в апогея си. Това е станало около средата на XV в. пр. Хр. Учените са единодушии относно причипа-та за нейната гибел. Изригването на вулкана на о-в Санторин (Тера) е предизви-кал катаклизъм, който е нанесьл непопра-
пими щети па критските градов.
ЦП. Гона е било удар, от който "," '»<>[>-догони» морска държава иаобпщ'"’'"1'1’ ла да се съпзсмс, тьй като иг„, М|<| но след него е последпал и втори р* ропа нахлуват ахейски племена окончателно го подчиняват па,'' литическо господство (тонасзЛщ/,7 ’ ра отражение в легендата за ГерояТ ИИ и убиваието на Мипотаиъра), ВД11() Кносос, единстве! 1 оцелял от кал аг-1"* та, се ралпросграпявалинсйшлоцщ написано па гръцки език и изпол чи М°'’ иуждитс на установилата се тук ах'-й''* администрация. Цситъръг На ЕГС{рИ'ка цивилизация се премества на север тинента, населен с ахейци или псиоъ?'-района на Пелопонес и п-ов Атика ”
Ахейскитс племена нахлуват в . та част на Балканский полуостров в в ” лото на второго хилядолетие пр. Хр Ка'* отчасти упищожават, отчасти асимилищ местного население, което по-късноелии ските историци ще нарекат пеласги1' |, отрано влизат в тесни контакта с цп, нойския Крит, изпитват неговото силно влияние, заимствуват и преработват истопите културни постижения, но този про цес не е механичен, а има творчески характер и е съобразен със светоусещанегц на ахейците, конто продължават да рМЕИ. ват на местна почва основните постижения на Егейската цивилизация, създадевд на о-в Крит, Този период (XVI-XII в. пр. Хр.) е известен като период намикенска-та цивилизация.7
Географските условия на Гърция способствали за политическата разпокъ-саност на страната и ахейците никога не са могли да създадат едно стабилно дър-жавно обединение. От отделяйте царства с центрове в Пилос, Тиринт, Тива, Орхс-менос и т. н. доминираща роля започвада играе това в Микена, под чисто ръковод-ство понякога се организират общоа-хейски мероприятия, какъвто е например случаят с Похода на аргонавтите, Троян-ският поход и т. н. Все пак народности,in общност се проявява най-ярко в области на материалната и духовна култура, атом е факт, който не може да бъде пренебрег-нат. По такьв начин, вьпреки относитсл-ната политически автономия на отделим-
84
тс области, п Гърция проз микспскил период е налице едко ярко изявено култур-но единство.
Ахейските гьрци възпрнемат изклю-чително много от мииойцитс, но никота няма да достнгнат технитс постижения. Вее пак. макар и ди са само един талантливо ученици на мпнойгкпта държапа, културата им притежава редица спои оригиналки и самобитни черти. Фактически тя представляла едпо по-нататъшно развитие на нов исторически етап на едштата в основата си Егейска цивилизация.
Както и в случайте Крит, имаме много по-пълпа представа за ннвото на развитие па материплната култура и изкуство, отколкото за различимте форми па общественна живот, въпрски че разчитанс-то на линейното писмо Б. извършено от М. Вентрис и Дж. Чадуик’ даде ценна, макар и недостатъчна информация в това отношение. Най-пълна представа за развитието на ахейското общество или поточно на неговата матернална култура от края на XVII и целнят XVI в. пр. Хр. ни дават находките, открити при разкопките на шахтовите гробници в Микена, въз основа на конто може да се съди и за постепенного издигане на микенского царство.
Въпросните гробници са разположе-ние в долната част от югозападната страна на хълма, на който се е намирал микен-ският акропол. Тук са разкрити две групи погребении, ограничени с ограда от пра-воъгълни каменнн плочи, имаща кръгъл план. Условно са наречено погребални кръгове А и Б. Крыът А се iгамира пътре в цитаделата, докато кръгвт Бев непосред-ствена близостдо него, но вън от крепост-ните сгенн. Хронологически последният е по-ране н.
Шахтовите гробници представляват изсечени в здравата скала камери с разме-ри 4 на 6 и 2 на 3 метра и дълбочина от 0,60 до 5 м. Във всяка една от тях са открити погребани от два до пет индивида от двата пола. Само в кръг А. гробница П е открито единично погребение. Погребал-ният обред е трупополагане?
Трябва да се отбележи фактьт, че по своя инвентар гробниците от кръг Б са значитедно по-бедни от тези от кръг А. От всичките двадесет и четири погребения,
сш >р<-д иж ледопатслите, само дпппадесет могат да бъдат прн.тнати за царс ки. Така или иначе рпзелоепието в рамките на един гос иодстпаш слой в Микеиското царство с недвусмиглсно заспидстслстпапо по археологически нът. Палице е постепенного оформяне на култа към царя-жрец -личпост, която се отдела от общага мае а на рсдовитс* общинници. Коисолидиранс-то на царския институт в Микена за периода иа шахтовите гробници от кръг Веэас-нидстслстаапо нс само от находките в наЙ-богатите грабници. Особено интересии са два момента, на конто досега не е обър-нато нужного внимание, а именно: поя-вата на портрстно изображение на владетеля и употрсбата на надгробии плочи за означаванс па мястото, където той е погребай, Това са елементи, конто нс са засвидетелствани в Европа през цялата бронзова епоха. Те липсват дори и на Крит през спохата на Старите и Ловите дворци. Не са известии и отсрсднохелад-ския период в континентална Гърция и Егейските острови. Става ясно, че в случая имаме работа с качествено ново явление, евързано с коренни промени в це-локупния живот на микенского общество от началото на XVI в. пр. Хр.
Най-старият образ на микенски вла-детел срещаме върху една гема от аметист, намерена в кръг Б, гробница у,10 на която е представена в профил наляво глава на брадат мъж с ясно подчертани портретни черти. Портрет представлява и открита-та в съшата гробница маска от електрон.11 Гробница у е имала и надгробия плоча, употребена вторично и украсена със спирален орнамент и ловна сцена.12
Инвентарът на погребенията от кръг Б се състои от съдове, накити, оръ-жие <главно мечове) и др. С особено пре-цизната си наработка се характерчзира бронзовият меч от гробница й.13 Той има златна дръжка, украсена с релефни орнамента от спирали и завършва с две раз-положени една срещу друга животински глави.
Гробниците от кръг Б са били се-мейни, тъй като в тях са погребани по ня-колко индивида. Въз основа на сравни-телно богатая инвентар за царски се счи-тат тези от гробниците а, Р, у, 8, е, ц, X, р,
85
о и у, и конто са били погребапн общо 20 индивида.'4
1роб| и щите открыл, конто са шест на брой, и общи линии могат да бъдат да-тиранн отсредатл до края на XVI а. пр. Хр, Ирницштьт па градеж е същня, както и при тези от кры Б, по от тях сс отличают по изключително богатпит си инвсптир, както и със споите размори и дълбочнна. Колос ал пите ськровища, открити тук, с общо тесло над 15 кг. са ярко доказатслст-но за богатетвото и мощга па микепскитс царе. Всъщото нреме теса един неоценим исторически изворза развилисто на мате-риалната култура и изкуство на Егейския свит от епохата на пзднгането па Микенского царство. Находките, намереии и кры А, н общи липин могат ла бъдат раз-делени на осем групп По-долу ще дам ти-пичнитеи характерни особености па всяка една от тях. Този анализ извърших въз основа на пълната публикация на матери-алите, извършена от немскилт изеледова-тел Г. Каро.15
Първа трупа. Това са златни пластинки с ромбовидна, триъгьлна или трапецевидна форма. Изработени са от тънък златсн лист, като украсата е напра-вена чрез изчукване върху специална матрица. Орнаментите са геометрични: кон-центрпчнн кръгове, розети, взаимоевър-зани спирали, зигзаговидни линии и др. Върху две от пластинките се среща и добре известният от микенската рисувана керамика орнамент - леко удължен ромб, с нзлизащи от върховете му двойни прости спирали (т, н. микенски ромб).16 Интересен е фактът, който установих, а именно, че в нито един случай не се наблюдава повторение на посочените поторе основни орнаментални мотиви. Според мен от това може да се направи изводът, чс всяка една такава пластинка с била правена по специална поръчка в ателие, работещо за микенският царски двор.
Какво е било предназначенного на тези предмети? X. Шлиман, Г. Каро и ре-дица други изеледователи ни дават най-различии определения. Смятат ги за “ко-рони", диадеми или нагръдпици. Аз съм на мнение, че въпросните златни пластинки са служели като нагръдници и са били поставяни само като погребален дар. С
известна степей па вероятнос.т може да,, предположи, че дзете златни плас тц)||(и от кры Л, гробница III са били Нещо К1. ' корони .
Второ групп. Златин аиликацИ11 Имат крыла или ромбовидна фор^ Изработени са били чрез отливаис и д,, пыпвггелноизчукване върхуматрица У,, рассни са СЪС спираломеапдър и сидц,, стилизирапа пчела.'1' Иптсрпрггирщ като алликации върху облсклото. Къмтда могат да бъдатотиесеии златнитеапликц-ции, намереии в кры А, гробница IV. «ма щи формата на лабрис, съчстани < 1л4н<| па бик.“
'Грета трупа. Бронзови оръжия - ме-чопе и върхове за копие. Мечовсте са тип рапира. Намереии са в иай-голямо количество в кръгА, гробници IV и V. Дръжки-те и остристата на някои от тях саукрасе-пи със сложен спирален орнамент, разно-ложен във вертикалям или хоризонтални пояси.21 Към разреди на мечовсте могатда бъдат отиесеии и т.н. кинжали, върху ост-риетата на конто с помощга на инкрустация са изобразени ловни сцени“ Явно в случая става въпрос за оръжия, конто ня-мат практическо приложение и се явяват само като парадно оръжие или пък сим воли на пласт.
Върховете за копия са типични за микенската култура. Те имат дълго листовидно острие с нервюра и дълга, нресече-ноконусовидна втулка.
Тези находки показват, че в гробници IV и V са погребани царе-предводите-ли, представители на управляващата династия в Микена в края на XVI в. пр. Хр.
Четвърта трупа. Златни погребал-ни маски. Това е най-необичайният инвен-тар, открит в шахтовите гробници. Както вече отбелязах, най-ранната маска е намерена в кръг Б, гробница Гама и е направе-на от електрон. Остапалите пет маски са открити в кръг А и са изработени от зла теп лист. Налице е прсдаването на порт-ретните черти на погребания индивид Златните маски са били открити от X Шлиман в гробници IV и Vя Произходът на обичая да се поставят подобии маски върху лицата на знатни покойници засега е неизвестен, но трудно може да го евър-жем с влиянието на Египет от епохата на
86
Нового царство, тъй като между социал-ната ст руктура и идеологическнтс концепции на Египет и Ахейска Гърция същеет-вуват зпачптелни и при това корсини и много важно различия. Явно проиэходъг на този феномен трябва да сс раагаеда в по-друга светлина.
Пета трупа. Златни. ерсбърни, бронзови н медик съдове. Намерени са значителен брой екземпляри." Формите им са най-разнообразни и трудно ее поддавят на клаенфикацня. Редица от тях имат украса от релефен орнамент - розс-ти и т. н.
Шестаvpyita. Ритопи. Направени са от злато и сребро. Известен са три екаем-пляра във формата на лъв, бик и издълже-на чаша с вертикалии дръжка,25 намерени в гробница IV.
Ссдма трупа Глинени съдове. Най-голямо количество са открити в гробница Г.21’ В украсата им се наблюдават редица критски мотиви, като особено често сс среща двойната брадва тип лабрис. П раки впечатление, че техният брой е срав-нително неголям, което показва, че този вид дарове не е играел някаква особена роля в микенския погребален обред.
Осма трупа Други находки. Към тази група могат да се отнесат предмети, конто нс се поддавят на определена кла-сификация. Повечето от тях са изработени от злато, но се срещат и такива, направени от кристал, благородии камъни (геми с най-различнисцени), кремък(вър-хове за стрели) и глина - характерните микенски идоли в адорантна поза.27
Гробниците от кръг А са били сыцо така маркирани с правоъгълни каменни плочи - стели.28 Общо цели или фрагмен-тирани са намерени 17 екземпляра. На място са открити седем плочи: над гробница V, две над гробница III и но една над гробници I, II, IV и VI." Характерна етяхната украса - разделянето на отделив полей с орнаментация от взаи.моевързани спирали и изображения на бойни или ловни сцепи. Последните явно са имали за цел да отразят личните подвизи на пог-ребаният микенски цар или член на цар-ския род. По характер на изпълнение изображенията са доста примитивни, но все пак становището на Т. В. Блават
ская,че орщ|мситяцията на микеп< ките надгробии плочи е одно явление, което се развива в тясио взаимодействие с общи тс течения и концепции иа ахейского изкуство от XVI в. пр. Хр.според мен с иапълно правилно и обоснована. В също-то яреме отраэявансто ни бойите или лопните подпили па гсроитс с в пълно съзвучие и с даинитс, конто дава тази сноха. Доколко обичаят да се маркират гробанете със стели е евързан с каменни-те плочи от некрополя при Лерна, дати-ран от срсднохелэдския период с трудно да се отговори. Моего мнение с, че това е самостоятелно явление, характерно за м икс I ic кат а ци в ил и нация.
По какъв начин е върпяло културно-игторпчсското развитие на племената па Север от Пелопонес през XVI в. пр. Хр. засега е трудно да се отговори. Епир е слабо нзеледван в археологическо отношение, а що сс касас до Тесалия то тук с налице едно рязко спадане в културното развитие през второго хилядолетие пр. Хр. в сравнение с предшестнуващия период.
Разгледаните находки от двата кръ га на шахтовите гробници, както и никои други, намерени в куполните или камер-ни гробници, се датират от края на XVI иачалото на XV в. пр. Хр.’1 и както се убе-дихме, се отличават с изключително разнообразие и разнородност. Това показва, че всички тези предмети се отнасят към различии художествсни школи и са изработени в различии центрове. И. Л. Сидорова ги раздела на три големи групп.’2 Към първата сс отнасят изделия с безспор-но критски произход, попадиали на континента по различии пътища.” Към втората група принадлежат предмети, изработени от микенски майстори, конто по един или друг начин са се запознали с постижеиията на минойците и областта на торевтиката, металообработката, кера-мичното производство, вазописта ит. н., но конто прнтежават и специфични микенски черти.” Третата група включая паметници, в конто са запазени традици-ите на изкуството от предходпия средно-хеладски период, незассгнати от критского влияние.35 По-долу ще посоча характерните находки, отпася щи се към всяка една от тези групи.
87
I трупа. Гопа са най-интереснитс и апачи гс’лпи пропанедения па торевтика-та, намерена к шахтовите пли други гробница. тук попадат дпнта ритона във формата па лъвеки глапп (кръг А. гробница IV), златнптс чаши от Вафио, кинжалитс с инкрустация, срсбърните ритони, на конто е иэобрааена сцена с обсадата на град (кръг А, гробница IV) и др?"
II групп. Тук особено ярко се наблюдала местната, микенска интерпретация па редица постижения на минойско-то изкуство. От особен интерес с украса-та върхудванадесетгезлатни пластинки, конго са украсявали стенте на съд, из-рабогеп от кедър с шестоъгьлна форма.” Други находки са т.н. “Чаша на Нестор” и златната чаша с одна висока дръжка, украсена с розети. И диете са открити и кръг А, гробница IV. Златната дръжка на меча, намерен в кръг Б, е един уникален паметник, в който срещаме комбинация отскачени спирали и две лъвеки глави?“ Според мен това е един от най-ранните паметници, в конто се наблюдава едно своеобразно съчетаване при използване-то на мотиви от два различии стила - ге-ометричния и т. нар. животински стил. Към тази трупа находки могат да бъдат причислени златната чаша от Дендра,59 многобройиите златни апликации за ко-лани, намерени в гробниците от кръг А, представляващи човешки фигури и пти-ци?° както и златният нагръдник от кръг А, гробница V?1 при който един отоснов-ните мотиви в микенского изкуство - ска-чените сложни спирали, е представсн в своя завършен вид.
Ш трупа. Това са предмети, конто ни представят в най-чист вид основните концепции и насоки на микенского изкуство, на ахейските обичаи и светоусеща-не. За изкуството па минойския Крит тези концепции са абсолютно нехарактерни и непознати. Към тази група находки могат да бъдат причислени надгробните плочи с тяхната типична украса, изработена в техниката на високият релеф и съчетава-гца спиралния орнамент и реални, обик-новено грубо изпълнени ловни или бойни сцени. Към сыцата група се отнасят и погребалните маски, както и украсата върху керамичните съдове, което представля
ва своеобразна интерпретация цац мотиви на микенска основа 11 майстори са изполэвали тези мслиц**'' так i.ii начин, че те са изгубили своего г воначално значение и са се прем,р)| чисто декоративна геометрична уцр ,/’*
В общи линии прсдложеии/ руската изкустионедка клас ифика11и’?' нрисмлива, доколкото може да Послу** като база за едно детайлно разраб^ не па въпроситс, евързани с генезиса ц.. микенската цивилизация, макар и н Ht|| да могат да бъдат отбелязани и никои слабости, на конто тук пяма да се tll, рам. Все пак тази система дава възмо* пост да добием една реална прздегад както за влияписто на критского накует-во и култура върху това на ахейците,така и за ролята на последните във формира. него и развитието на културата на евро, пейския югоизток през втората половина на второто и началото на първотохи. лядолетие пр. Хр.
Егейският свят по време ла раац. вета на микенската Цивилизация. В периода от началотонаХУдокри! на XIII в. пр. Хр, се създават мощните ук-репителни съоръжения и се оформят в своя завършен вид дворците в главните ахейски центрове - Микена, Тиринт, Пи-лос. Отбранителната система се състои от крспостни стени, построени на принципа нат. нар. “циклопски" градеж.® Посв:-ята планировка дворците принципно се различават от критските. Централната част при тях е т. нар. голям мегарон, около който са групирани отделим сгради, конто са имали различно предназначение. Микепският мегарон представлява голяма правоьгьлна зала с крыло огнище-жерт веник в средата и “трон" на владетеля ере щу него. Доколкото може да се съди от табличките с линейно писмо Б, товаогнище е играело валена роля в идеологичсския живот на ахейците главно в т. п. обряд на пречистването с огьн, засвидетелствап най-добре в пилоският надпис Va 15.”
Тези дворци са били главни резиденции на царе-жреци и предводители, стоящи начело на миниатюрни, но относите? но самостоятелни ахейски царства.' За-сега дворецът на Нестор в Пилос е най-
88
добре аапазенил дворец от епохата па расцвета на микенската цивилизация.4"
Вее по топа време се оформят и дна типа ахейски градопс. Първият от тях <• център па политически пласт и одновременно място, п което е съсрсдоточсно разнообразно по своя характер занаят-чийско производство. Вторият тип са малки поселения (Бсрбати, Дорпон V), чиито жители са се занимавали единст-веиосъсзанаятчийство,47 По всяка вероятност ахейските градопс от пърния тип представляват фактически племении центровс, оформили сс около дпореца на базилевса, разположен на акрополя и жилищата на по-заможните и изтъкнати обитатели, групирани около Главната ци-тадела. Типичен пример в това отношение е Микена. Заслужава внимание фактът, че жилищата па обикпопеното население в своята планировка са подражава-ли и са следвали същия принцип, който езалегнал при построяването надворци-те - център и главната постройка.41 По такъв начин мегаронният принцип на планировка фактически залита в основа-та на микенската архитектура от времето на най-големия й разцвет. По-късно той ще получи своего пълно оформяне в елинската архитектура от класическия период на нейното развитие.49
Жилищата на обикновените жители са били строени по характерния за епохата начин-фундаментите са от обли камъни, а стените са глинобитни или от кирпич?”
По време на разцвета на микенската цивилизация се наблюдава смяна във формата па погребалпите съоръжения. Шахтовите гробници, неизвестно по как-ва причина, престават да се строят. Поя-вяват се два нови вида гробници - камер-ни и куполни (толоси). Според резултати-те от досегашните проучвания с голяма доза вероятност може да се твърди, че ка-мерните гробници са служили за погреб-ване на индивиди, принадлежащи на т. нар. имотна прослойка на микенското общество, евързана по един или друг начин с управляващия царски род, но все пак стояща по-долу от него. Този тип гробници се появяват най-напред в Крит, а инте-ресни форми от тях се срещат най-вече в
некрополя при Елепсинп, датирани към кран на срсдпохеладския период (XVI! в. пр. Хр.)?1 Появата на камернитс тробии-ци сс обясиява с прехода към гемейпи погребения?’ Както щ-чс подчертах, теаи погребения са хярпктерни за уирапллва-щия микенски царски род от епохата на шахтовите гробници. Явно приближени-те до него са копирали обичаи, но не са имали материалната пъзможност да си направят гробници от типа иа шахтовите. Тс са били прииудени да прибягват до построяването на такива, известии от предходния период, като са правили само никои усъвършенствания.
Пай ннтереспи и напълно завършс-И1 в архитектурто отношение погребални паметници от този период са куполиите гробници или толоси те. Това са монумен-тални постройки с кръгъл план, състоящи се от гробна камера, построена иа принципа на фалшивия свод и дълъг коридор, пред нея (дромос). В микенските толоси камерата обикновено е вкопана в естествен хълм. или след построяването си е билазасипанаспръст, като по този начин се е образувала изкуствена могила. И при двата случая дромосът е останал открит. На територията на Континентална Гърция най-ранните куполни гробници се появяват в края на XVI в. и нам. на XV в. пр. Хр., за пръв път в Пилоското царство. Те са почти едновременни с късните шах-тови гробници от Микена. Една от най-ранните куполни гробници е тази от Мерси нохори, която с и една от малкото не-ограбени куполни гробници, известии ни отГърция.43 В своя класически вид ги срс-щаме в Микена, където са проучени девет съоръжения?4 Гробницата от Орхоменос в Беотия е единствената след т. нар. гробница на Атрей, която има странична пог-ребална камера. Тя е известна с това, че във втората камера е намерена великолепна плоча, орнаментирана с розети и ре-лефни скачени спирали, която е служила като неин таван.66
В случая не ни занимава нъпросът относно произхода на куполиите гробници, който сам по себе си с достатъчно ело жен проблем. Факт е, че те са характерны елементи на ахейската материална култура от времето на разцвета на микенската
89
'итилилация. В Пелипокес и въобщс на он 1 Мисита те се появяват под влияние на минойцитеАрхитектура™ на голоси ,< 11 'ехният класически и завършен вид се "аблюдпвя именно и Микенски Гърцил1” и загона според мен то може да се смята за напълно местно и своего рода самосто-ятелно и Оригинално явление.
От изключитслен интерес при из-следването на историитн па Егейската Цивилизация с въпросът на какао се дъл-жи почти ннсзапнатасмяна в изпълнени-сто на различните погребални съоръже-нии. Преходът от шахтовите към купол-ннте гробници е доста рязък и в известна стелен пеочакван. Облсненисто па топа събитие може- да бъде предмет па отделно научно пзеледване. Аз съм на мнение, че и случая става въпрос за смя-на на господстващата династия в Микена, или по точно на властващия до този момент род. Тази смяна по всяка вероятност е станала, ако нс със сьдейстпието, то поне със съгласието и подкрепата на управляващите в съсединя крупен ахейски центьр- Пилоското царство. За да скъсат с предшсстващите традиции, новитс господари на Микена са решили да приемат и една нова форма за "вечно жилище”. Това са куполните гробници, чиято форма с непосредствено заимства-на от Пилос. Фактически това не са обик-новени погребални съоръжения, а гроб-ници-мавзолеи, в конто периодически са извършвани поклонения и обреди, пос-ветени на погребания в тях цар-жрец.
Логично е да се предполага, че пог-ребенията на микенските царе са били придружавани с богата дарове, но за съ-жаление почти всички проучени до сега куполни гробници са били ограбени още в древността, с изключение на толоса от Мсрсинохори. Именно поради тази причина основна представа за развитието на ахейското изкуство от периода XV-XII1 в. пр. Хр. добиваме главно от находките, намерена в камерните гробници, както и в т. нар. жилища на заможни ахейци в Микена и някои селища на о-в Кипър (Енко-ми), къдего през XIV-XII в. пр. Хр. се за-селват ахейски колонисти.
Микенското изкуство от този период се отличава с груб или, по-точно каза
но, с нссръчем реализъм, Като т паметници може да бъдат посоч нар. “Статуяиа жрица”отсм,.,() Чс"и т Агил Ирини на о-в Крит™ и пай-ц«ч"М " п гуриата трупа от Микена.» ц>г* паметник с сребърната чаша<у| '|И"'" та гробница в Микена с инкру., грубо иформсни брада I и човеппц, “” При украсата иа тази чаша е техника™ пиело.™ Заслужи,,а и пластиката от слонов,, кост, в Спата (п-ов Агика), на която с „***"’ зона сиена - лъв напада бик. и.чрабо в релсф.11
Върху рсдица изделия от сл,„„ кост и алатни пръегени-печати , вамс иаобраэяването на фаитастич,,,, вотни-грифони, както и нареалносыщЛ вуващи животин - сърни, лъв и т. н о,., бено внимание заслужава една пикси^ датирана от XIV в. пр. Хр„ намерена в ка. мерна гробница в Атина през 1939 г. Bi ху капака с изобразен грифон, иапад,,^ съриа, а върху страиичните стсни е повторена една аналогична сцена, но този пт, грифонитеса два.'12 Композиционно и стилистически тези изображения напомнят златните пластинки от кръг А, гробница V в Микена, на конто са представив, Львове, преследващи козел и слен,'’’ така или иначе, в тези паметници и особенно в пикси дата от Атина и пластикатаотСпа-та виждаме черти, типични за т. нар. жн-вотнискн стил в иэкуството на народите от Югоизточна Европа, конто ще добие своя характерен облик през първото хи-лядолетие пр. Хр. в района на Долей Ду-пав. Макар и и редица елементи на този стил да сс чувства външното влияние, той добива самостоятелен облик. Изображенного на грифона е заемка от репертоара на древноизточното изкуство от края на II хилядолетие пр. Хр., но в технического изпълнение на животинските фигури осе-зателно се чувства влиянието на ми нойското изкуство от епохата напеговня раздает. Фактически, в случая наблюла-ваме началния етап от формирането на т. нар. животински стил, конто в след-ващите исторически периоди ще пре-търпи най-различпи модификации главно в източната част на Балканский полуостров и долподунавските земи.
90
Ахейските дворци са имали бсиита украса от фрескова жипопис, от кон то са аапазени само фрагмента май-вече к Ти ринт, Полос и Типа. В общи линии фигу, рите се о1л ичават от реплнстичните изображения и минойското изкуство от споха-га на Новите дворци именно ио своя схе-матизъм, а също така и по сюжет. Често се срещат лопни и бойни сцепи.'" Интерес представлява фрескопата животин- в Дворец» в Полос. където в главпия мегарон, отдаете страни на трона, са изобра-зспи грифони и полузакрити оттях фигура па Львове. Явно животинският стал е намерил своеобразно отражение и пт,в фрссковатаживопис на ахейските дворци,
Ксрамичните изделия са един от тнпнчнпге и най-чссто срещани находки, давящи предстала за развитието па микен-ското прилежно изкуство в масов мащаб от епохата на разцвета. Бързовъртящото се грънчарско колело е известно в Конти-нентална Гърция още от началото на сред-нохеладския период. Микенската керамика е изключително разнообразна по фор-ми и украса. Съдовете са добре изпечени, покрити с кремавожьлта ангоба, аукраса-та е нанесена главно с червей, кафяв и много по-рядко с кафявочерсн лак. Основ-ните орнаменти са геометрични, повече-то от конто са заимствани от минойската вазопис - силно стилизирани лилии, паями, октоподи, а също така спирали, кон-центрични кръгове и др. Една от най-важ-нптс особености на микенската керамика е, че с нея от началото наXIV в. пр. Хр. се появяват изображения на хора и живот-ни, пещо което е непознато в предшест-ващия период."5 Не подлежи на съмнение фактът, че тези изображения върху кера-мичните съдове са се подвили под влияние на значително по-развитата в худо-жествено отношение фрескова живопис от дворците в главните ахейски центрове.
Паметници, конто имат чисто месген, микенски, характер и са напълно непознати в Крит, са тези на монументал-ната скулптора и на дребната теракотова пластика. Типичен пример за първатагрупа се явява хералдическата композиция от Лъвската врата на цитаделата в Микена. Именно тук за първи път се прави орга-ничната връзка на скулптурата с архитек-
турпга, което нгмсьсио ще стане i-диа от отличигелнптс черти на гръцКОто изкуство ОТ класическата епоха.""
1срако гопата плас гика, как го и скул-итурата, не добив» пякякпо широко раз-нространеннс. Нсйцата полна с изолира-но явление в идеологичсския живот па микенского общество и ЯВНО с обуслощ-ня отнякакви нсгопи паложителпи изиск папин. Като се има предвид, четопаса ста туетки на женски божества (или жрици), според мен техният прототип трябна да сетърси и критс ката “Богиня съсэмиите,” или женската фигура в адорантната поза, поднята от Дворец» в Кносос и датираиа отсредата па II хилядолетие пр.Хр,” Силно стилизираииге микенски идоли имат само далечна прилика със споите реалистично изработени критски прототи-пи. Глинените идоли, намеренииахейски те центрове или по-точно в Микена и Ти-ринт, могат да бъдат разделен» на два основой типа: с издигнати нагоре ръце в адорантен жест (“лунообразен тип") и със спуснати яадолу ръце, конто се сливат с тялото (“кръгъл" тип).""
От напрапсния по-горе преглед се вижда, че в сравнение с епохата на шахтовите гробници, по време на разцвета на микенската цивилизация, находките изра-ботепи от благородии метали значително намаляват в количествено отношение, макар по качество на наработка те да стоят значително по-високо от тези, направени през XVI в. пр. Хр. На пръв поглед може да се допусне, че това явление е евързано с определено, при това значително нама-ляване на производствената дейност на златарските ателиета в главните ахейски центрове, което е станало вследствие сил-ноТо развитие на другите видоне прилежно изкуство - обработката па слоновата кост, художествената керамика и т. н. Този въпрос е от важно значение и по други причини, а именно - през XIV-XHI в. пр. Хр. се забелязва рязко активизиране на дейността на ателиетата от Карпато-дунав-ския цеитър за изработване на предмети от благородии метали. Към този период се отнасят и най-значителните съкрови-ща, или единична находки от този ареал - Вълчитрън, Бородино, Ръден, Крижов-лин и т. н. Към обяснението на това явле-
91
пне би трябвало да сс подхощда с пеобхо-лимита предпазливост. I (арските погребения, конто са били иридружени с богати дарове, са припеки втолоси, който га били и мавзолеи. Слабата им эащитеност и пс-риодичпият приток на хора и тях бла-гоприятствали ограбвамето им още в древ-ностга. <!поред мен, това е причииата. по ради която редица произведения па късната микенски торевтика не са < тишали до наше време. В < ыцото време, обачс. нс с иэключено и възможността никои изменения в идеологическата докт рина на микенского общество, или no-тпчноиауправля-ващата среда, да са довели до намаляване на употребага на предмети. изработени от благородии метали за нуждитенабита или като погребални дарове.
Преди да премина към заключител-ната част на този дял, считам за необходимо да се спра накратко и на някои въпроси от хронологически характер, а именно прочутата хронология на А. Фурумарк за развитието на Егейската цивилизация през нейния микенски период,и както и тази за финала на бронзовата епоха и началото на ранната желязна епоха в Егеида. И двете имат пряко отношение към проблематиката на формирането на раннотракийската цивилизация. Трудове-те на А. Фурумарк се основават на прециз-ното изеледване на микенската керамика и вярно отразяват измененията във фор-мите и украсата на съдовете, създадени от ахейските керамици и пазописци в периода XVI XI в. пр. Хр. Хронологията на къснохеладския период по Фурумарк е как-то следва:
КХ I 1550-1500
КХПА 1500-1450
кхп в 1450-1425
КХ III А 1 1425-1400
КХ IIIА 2 ранен 1400-1375
КХ IIIА 2 късен 1375-1300
КХ III В 1300-1230
КХ III С 1 а 1230-1200
KXIIIC 1 в 1200-112$
KXIIIC 1 с 1125-1075
КХ III С 2 с 1075-1025
В случая интересни са наблюдения-та на Т. В. Блаватская, която прави верни
исторически изводи. а„.1Л(] цит<- на А. Фурумарк. 1„ <м,т “‘’’’Ч л<-нш-то на кратки Период^'* Чу не повече от 26-30 г., <• д<,к., ”’,в"ЧР бързата смяни на главните • областта на художестве, 1Иге конго га предяимми <лдедНи*1*’'»Ч ния ахейци към споите вазопи отделянето На потолеми "И'Лг’ка,„ ме явно с обуслоисно от то11а ’"И "*V тези изискианил сс развииат с'я T°f”’ темпове.7» Руската изелсдонателТ*'"1' ва интересно мнение от обп1()Тс характер. Според нея е възможнп ’",Ч1 зът на микенската керамика, иап ’ А. Фурумарк, да позволи я'ау.Х*"1^ само да си създадат представа за худ * пените вкусонс на едко или двушч ’ ние ахейци, но и да отбелит нГ* направления в идеологическите щ,. ви на цялото общество,’1
От началото на 80те г. на XX ве дица изеледователи започнаха да „ад1* одна тенденция за скъсяване нахрвп^ гията. Най-яростен привърженикиа-гХ течениее П. Джеймс. Според него, арх “ логическите данни показват, че преходи от къснобронзовата към ранножсляаиат епоха в Гърция и Източното Средиземно, морие съвпада по време с края на XIX „ ранната XX династия в Египет, което» абсолютни дати обхваща времето след 95С г. пр. Хр. до края на X в. пр. Хр.” Това рд, ко скъсява хронологията, което на при-тика анулира т. нар. “Период на тьмните векове в Едала". Изтеглянето на края па бронзовата епоха с близо два века и поло вина е извършено на базата на три главки аргумента. Според П. Джеймс и сътрудя, ците му те са следните:
1. Невъзможност все още да се фик-сират сигурни абсолютни дати за време то от края на КХ Ш-късен период до края на субмикенския и началото наатическш, протогеометричен период, порадилшка-та на находки с датиращи елементи в Египет или Близкият Изток.”
2. Категорично отхвърляне на ради-окарбонното датиране за цитирания период като непълно и неспособно да отговори на каквито и да е въпроси.
3. Откриване на слабости при опрс-деляне на “необичайно дълги дати заТре
92
ти междинен период п Египет от края на Нового царство (1070 г. пр. Хр.) до немалого на XXVI династия (665 г. пр. Хр.). както п неточности bi.ii “фундамепталпо-то за египетската хронология датиране по нагрева на Сириус’’.’*
С основание българскитеархсолози се отнесоха доста резервирано към тази "иона датировка" предложена от П. Джеймс и снгрудпици. Положително беше само мненисто на 'Г. Стоянов, който нише но този повод следното "... изключително интересна и вероятно революционна монография. Предлаганата от автора ревизия главно на датнтс за края на късноброн-зовата и началото па ранножелязната епоха за Гърция и Източното Средиземноморце е обоснована и решава проблемите с противоречията в хронологията и култур-ната история иа Егейско-анатолийския район. Това означава промяна в хронологията на ранножелязната епоха, или поточно на нейното начало в Тракия - от средата на XI до средата на X в. пр. Хр.”75
Този опит за радикалка ревизия на конвенционалната хронология предизви-ка дискусия, която завърши с пълно опро-вергаване на предложената хипотеза. Основната критика почива върху пълен анализ на всички известии С-14 проби, взети от сигурно датирани Пластове в археологически контекст от края на късната бронзова и началото на ранножелязната епоха. Тук са разгледани Азине, селищните могили Асирос и Кастанас, нос Гели-дония, Кносос, Лефканди, Мидеа, Нихо-рия, Микена и Пилос. Заключение™ е, че резултатите от С-14 проби твърдо подкрепят конвенционалната хронология на КХ III В-С период-около 1350-1100/1060 пр. Хр. и че предложената от П. Джеймс твър-де ниска хронология е несъвместима с налипните доказателства.71’
Толкова по въпросите свързани с хронологията. Сега ще премина към разг-леждане на някои проблеми от исторического развитие на Егейския свят през микенската епоха.
Вече обърнах внимание на факта, че през периода на шахтовите гробници в Микена окончателно се консолидира цар-ската институция, което по археологически път е засвидетелствано от устройст-
вото на самитс гробници, богатите погрс-балии даровс, издигапето на надгробии стели и поргрстните изображения иа ми-кеиските царе. Управляоащата династия произлиаала от един род. Писмената традиция пи дана достатъчпо сведения за вяр-вапето, че реалният микенски предводи-тел, възприеман католичностс иеобикио-вепи качества, е имал крыша връзка с никое божество. Ролята му на жрец, изиъл-няващ многобройни религиозни обрсди, затвърждава тази представа и улесиява господството му над съплемениицитс.То-ва е изключително важна черта на ахейския царски институт. Тук трябва да подпертая също така и един факт, на който до сега не е обръщапо внимание, а именно, че появата на писмеността е пряко евързаиа с този институт. Както е известно, тя е имала крайни ограничена употреба. Голяма част от плочките с линейно писмо В са инвентарям описи. Тя е била използвана за нуждите на дворцова-та администрация и стопанство. Водене-то на строга отчетност, както и редица други данни показват, че в ахейските царства е била налице една сравнително сил-на централна власт. Сред останалите сло-еве на население™ писмеността не доби-ва никакво разпространение и с това се обяснява фактът, че след Великото егейско преселение на народите на практика тя е напълно забравена. Класическа-та гръцка писменост има своите корени не в нея, а във финикийската азбука.
В началото на XV в. пр. Хр. на тери-торията на Континентална Гърция и ост-ровите окончателно се консолидират ня-колко ахейски царства, от конто най-круп-ните сатези с центрове в Микена, Тиринт и Пилос. Те явно са се намирали, в определено моменти, в борба помежду си, но според мен въпросът за техните взаимоотношения е много по-сложен. Редица факти, археологическите паметници и данните на писменната традиция показват, че преобладаващата тенденция във връзките им се е базирала на близки контакти помежду им и на съюзното начало. Ахейските базилевси използват еднакви предмети на бита и разкоша, дворците и крепостните съоръжения се строяли на основата на единна строителна концеп-
93
Ция, използва се обща писменост, единиц е материалната култура, погрсбалните съ-оръжения са един и същи - камерни или куполки гробниц». Според мен подобна унификация не е възможна, даже е изклю-чена, ако отделимте ахейски царства са се намирали в пепрекъснати конфликти по-между си, както с господе тващото мнение в съвременната научна литература. Ахейските гьрци са предприемали някои начинания с общи сиди. Като такива може да се посочат Походът на аргонавтите, Троянският поход, построяването на го-лемите циклопски степи, с конто е бил преграден Истмийския провлак, с цел да бъде предпазен Пелопонес от надвиснала-та от север опасност. Тези мащабни начинания не са по силата на едно царство, а само на съюз от няколко от тях, както всъщност е било в действителност. Нацело на този съюз безспорно са стояли мощ-ните микенски базилевси, което се вижда най-вече от сведснията на героическия епос, както и от данните, конто може да се почерпят от табличките с линейно писмо В. Без да се впускам в подробности по този въпрос бих искал да се спра само на един заслужаващ внимание пример. Докато в табличките с линейното писмо В всички ахейски владетели са наречени с термина “ванака”, то в пилоският надпис Va 15,” микенският цар е наречен “пере-куванака”, което според различимте чете-ния означава “царя с брадвата” или “вър-ховния (главен) цар”.’8 Този текст е написан по повод ритуалното очистване с огън на градското огнище на Пилос, извършва-но от върховния цар-жрец, т. е. царят на Микена. Тези факти показват, че с пълно основание за тези съюзи може да бъде из-ползван терминът Микенска конфедерация. Под този термин се разбира доброволен съюз на независими ахейски царства под номиналното, но напълно реално върховенство на микенските базилевси. През различните периоди в конфедераци-ята по всяка вероятност са влизали различен брой царства. Не е изключено даже тези, конто не са влизали в нея, да са й се противопоставили (податки могат да се намерят в Похода на седемте срещу Тива). Във всеки случай Микенската конфедерация била реален исторически факт и тя е
изиграла определена, дажс роля в историята на EreflcKj^''"74'8 През периода XIV-XIII „'""У наблюдава изключително вис< ₽ Хр,с‘ гие на заиаятитс и евързаната Г’ говия. Ахейските гьрци са „од| тесни връзки с всички страни отг"1 I свят, включително и със споите г ''ари’ т. пар. “варварски черифсрИ),- ^'ли,'> време започва и началото на ах ’ колонизация главно в районитс,,-. и ” ното Средиземноморце. За нужли тьрговията е било потребно и нал " ' па някаква разменна единица Поеа време функцията на пари са нападна?* няколко вида стоки.’" Особен щ 'И представляват т. нар. медни слит.ди'’" ито имат формата на опънатаволска ко- ' Ахейците ги използвали масово. макаГ тези слитъци са били правени само Г, едно място - о-в Кипър.» На острова т . са били изработвани за времето от XVI XIII в. пр. Хр. и в общи линии могат дабъ дат разделен» на три основни типа: ранен - около 1500 г. пр. Хр., среден-около 1400 г. пр. Хр. и късен - 1200 г. пр. Хр.81
Неясна е ролята на общипала в ахейското общество. Доказателство за нейната роля като някакъв фактор е, че централната власт (двореца) се обрыца към поселението като към едно цяло. То (селището) доставя определен брой хора според изискванията на държавата за строежи, военни начинания и др.” Явно дворецът, като форма на социална организация, е играел огромна, може да се каже решаваща роля в живота на Микенска Гърция. Организаторските му функции са евързани с най-важните страни на този живот, а именно: разпределение на работната ръка, раздаване на продовол-ствени материали, организация на военного дело и данъчната система и т. н.“ Изпълнението на тези функции не е пред-ставлявало особена трудност, като се имат предвид малките размери на ахейските царства.
В края на XIII в. пр. Хр. в микенската цивилизация започват да се забелязват признаци на упадък. Успешният троянски поход (разбира се, доколкото е ималота-къв, но това вече е отделен въпрос), не е укрепил силите на Конфедерацията,
94
напротив по ш ика вероятност сфектът с бил точно противоположен. Причините за този упадък са от различен характер и са резултат от действието на раанострап-ни н мпогопосочни Исторически факто-pit. По топа яреме започва Великото егейско преселение па народите, и което активно участие вземат ахейските гьрци, В резултат на това преселение иостепенно коронно сс измена и общоисторическа-та картина на Старив спят, света па Орон-лопата цивилизация. Египет е ирниуден да изостави азиате ките си владения, царст-вото на хетите престапа да съществува, разцпетът на ппратството на практика слага край на благоприятните условия за мп-кенската търговия в басейна на Източното Средиземноморце и тя запада силно. Ахейците в крайня сметка сабили прину-дсни да се задоволяват с беднпте ресурсы на собствените си земи, което довело и до вътрешнп конфликта. Дорийците постепенно завладели части от Пелопонес. Последен отчаян опит на Микенската конфедерация за съпротива срещу опасност-та от север с построяването на стена на Истмнйският провлак. но и това не било в състояние да спре нашествениците. През XII в. пр. Хр. основнитеахейски цен-трове вече са напълно изоставени. Те се намирали в развалини. Животът продъл-жава да съществува само в центъра на прсстаналата да функционира Конфедерация Микена, или по-точно в нейната ци-тадела. Тук е намерена керамика, която се явява непосредстпено, но много по-при-митивно продължение на класическата микенска керамика - т, нар. “гренери стил”?4 Последимте образци от нея могат да бъдат датирани към края на XII в. пр. Хр. По сыцото време се забелязва и ново проникване на ахейски енклави на о-в Ки-пър и островите, където редица елемсн-ти на микенската цивилизация се запазват в културата на местного насслениеза един продължителен период от време.
По-долу ще се спра на контактиге на тракийските земи с Егейския святай и окончатедното оформяне на егейско-ран-нотракийския културен кръг.
В началото на бронзовата епоха, в резултат на сложни взаимоотношения и взаимовлияещи се исторически процеси,
11 Югопзточна Европа лапочки погтепен но оформяне на нови етнокултурии общности. 1Ьва е и времето на създаването на "пратракийския" ел пос. Един от характер-ните черти па толи процес е ирсориента ция и контакт ите между долнодуиаискитс племена и техпите съседи. От особено важно значение е уствионяването иа < рав-нително < габилни контакти с района иа Източното Средиземноморце.*1 Вт,а основа на анализы на керамичеи комплекс, нетипичен за рацноминойската култура на о-в Крит,"’ се доказва прониквансто на енклави от Тракия на острова. По всяка вероятност това проникване е станало по море, а "припгьлцитс” за известен период от врсме залазили традициитс в керамич-ното производство, характерно за тяхна-та родина. Поставено е началото на ка-чествено нов стал в историята на Евро-пейския югоизток и Източното Средиземноморце и този етап ще бъде белязан, Макар в началка форма, от вече установени контакта между населението на двата ареала. По необходимост те ще доведат до съотпетната размяла на идеи и концепции в икономическия, културния и обществе-цо-политическия живот и по толи начни ще окажат влияние върху цялостното историческо развитие.
Този процес не сс движи по възхо-дяща линия. Точно обратного. Ако съдим по известния до момента археологически материал, контактите между Егейския свят и земите от района на Долния Дунав на практика са сведени до пула. Въз основа на данните, с конто разполагаме, този феномен трудно може да бъде обяснен. Явно минойската държава от епохата на Старите и Новите дворцы - пряко евър-зана с морето, е иасочила своите усилия към установяването на търговски връзки с народите, до конто е имала достьп по морски п'ьт - Египет, Финикия, Кипър и др. По такьв начин установените н началото на бронзовата епоха контакти с дол нодунавскитс земи се прекъеват за един продължителен период от време - до средата на II хилядолетие пр. Хр., когато 11е-лопонес постепенно се издига и налага в политическо отношение Микенско го царство. Около 1450 г. пр. Хр., възползвайки се от едно голямо природно бедствие - из-
95
/т.11'1.1' 11а ’’У'чшна на о-li Сянторип
1,1,1 ’ ахсйцит<? аавземат Криг и го . 11,1 ll,,i 1 " 1,1” рата на своего политн-rj-ко влияние. Гона събитие фактически «лежи края на мцнойскага държапа. Н с ыцо ю време тона <• период, когато и про-Чаподг пюго окОнчатслно се налага кала-‘"пят бронз. В Ахейска Гърция оенонии-те гуронпнп - медта и калалт, липсват. По един или друг начин мнкснцпте са прину-Дени да си ги набавят от споите по-близки или далечнн сьседи. Именно гопа с при-чпната около среда га иа II хил. пр. Хр. те да започнат под различии форми постепенна експанзия в различии части па Европа. установявайки контакта с намира-щитс сс на ио-ниска стелен на социално-икономическо и историческо развитие племена отт. нар. “варварска периферия". Така, или иначе след 1500 г. пр. Хр. и редица райони на Европа започват да се срещат изделия, конто иматярко изразен микенски характер.8"
И така, ако анализирамс наличният археологически материал ще видим, че егейските влияния в тракийските земи се документират от няколко различии по характер паметници: предмети навъоръже-нието (мечове-рапири. вьрхове на копия), предмети, евързани с култа (двойни брадви, идоли), съдове (кантароси и киатоси), орнаментална система върху глинени и метални предмети, слитъци и накити. Що се отпася до съкровищата от Вълчитрън и Бородино, те, особено в техническо отношение, както и по използваната орнаментална система, са ярко доказателство за силно егейско (микенско) влияние в по-сока - север-североизток. По такъв начин през втората половина на II хил. пр. Хр. се създава и един общ културен хоризонт, конто означих с условного наименование културен хоризонт Микена-Вълчитрьн-Бородино.
Всички посочени по-горе групи паметници, с изключение на накитите, са разпространени в тракийските земи на юг от Долния Дунав и ще ги разгледам нак-ратко в следващите редове. Преди това, обаче, ще се спра в общи линии на накитите като доказателство за контактите между Егейската цивилизация и нейната “варварска периферия”. Тук бих могьл да
спомена фаяпсопите огьрлици п дени я Егеида и намерени на места иа север Унгария, PyMiX"11’,''"'’ вакии, чакдо Брит.п1скитсостро11и л,> жава внимание фактиг, че а< пчки и- ’ ‘И лу ваг ели са единодушии, че имаме “Л” пряк внос, а не С опоере д стаено ние."" От друга страна, палице с р,™.'" внос па лнтар (кехлибар) от Ссвсщ,”^'1 рола за микенските Центрове. Химич,'.' ятанализ па кехлибаренитеукраШ(., “ КИ ахейските погребения показва, че Пси,11Т са правени от кехлибар с балтийски пп" изход. "’ който зиачителпо се различ ии, рум ьнския и сицилианския. Изюцочи? по много украшения, направени
1 писки кехлибар, са открити в ра1ГНи^ стами от съществуването на Микена и ' по-точно от периода на шахтовите ници - Кръг Б, Кръг Л. гробница TV.91 показва, че са сыцсствували редовни постъпления от кехлибар от района щ Балтийского крайбрежие. Някои иэслсд^ ватели смятат, че най-ранният кехлибарен път е минавал през земите на племената носители на унетицката култура в Среди Европа и с продължавал по източният бряг на Адриатическо море?2
В следващите редове ще се спра на паметниците от останалите пет групи, зас-видетелст вани на юг от Долния Дунав, на територията на днешните б ьлгарски земи
Първата група археологически паметници - предмети на въоръжеиисто -са прсдставени от мечове и вьрхове на копия Редицанаши и чуждестранни учени невед-нъж са подчертавали южния произход на българските рапири, като разликатавмне-нията се свежда до това дали те са внос от
микенските центрове, или са местни изделия, правени подюжно влияние, Н.Саи-дърс и Б. Хензел убедително доказват, че мечовете тип рапира са произведения на работилници оттракийските земи, чиято продукция безспорно е била силно понял-яна от юг, като появата им се дължи нараз-прострапението на егейските влияния в северна посока.93 Що се касае до товадали майсторите на тракийските рапири сасе обучавали в критско-микенските орыкей ни работилници (както смята Н. Саи дърс), или заимстването е ставало по нл-какъв друг начин, според мензасегаетруд-
96
но да се отговори, пък и не това е пай-важ-ното в случав. Б. Хензел, разглеждайки меча от с. Галатии, Врачанско, листа сходен с гръцките от тип С 2, допуска възмож-носгга той да е произведен от майстор-оръжейник, школуван в ивкой отсгейскп-те центрове.1" В случал взаимоотношепи-я га между производителитс от двете области не могат да се разглеждат като '‘...отношения между ученик и учи тел. а по-ско-ро става дума за две паралелно действащи занаятчийски работилници, конго въз-приемат почини една от друга”.1® Според мен това становище не е много точно, или в най-добрият случай не може да бъде валидно за един по-кьсен етап. За начални-ят период обаче, отношепията по всяка вероятност са били на етапа "учител-уче-ник", тьй като най-ранните рапири са известии още от епохата на шахтовите гробница в Микена, докато тези от Долноду-навските земи са значително по-късни.
Редица аналогии съществуват и между намерените у нас върхове на копия и тези от Източното Средиземноморце и Егейския басейн. Така Н. Сандърс стига до извода, че върховете за копия от Долно Левеки, Перущица и Красно градище са характерен тип за Егейския свят и Близ-кия Изток и са абсолютно чужди за Европа, особено що се касае до формата на втулките.'"’ Те са сходни с тези от Агиос Йоанис, Акропола, куполните гробници от Кносос и Рас-Шамра, датирани от XIX в. пр. Хр.117 Особен интерес представлява върхът за копие от Кричим, който е без паралели в Европа и е най-близък до тези върхове, открити в куполната гробница № 11 от Кносос и куполната гробница от Дендра.98 Копието от Кричим със своята дьлжина от 0.50 м засега е надминато само от върховете, намерени на о-в Крит (обект Нова болница в Кносос) и в Дендра." В същото време, както показва анализът на наличният материал от нашите земи, върховете на копия безспорно са местно производство.100 В случая налице е същото явление и същата проблематика, както при мечовете-рапири.
И така, налице е определено единство във въоръжението и военното дело между Егейския свят и тракийските земи. По този начин се документира и наличие-
то на взаимны коптакти между двете области. намерили своя материален израз в производството на сходни или идентичии типове па нанада гелни оръжия.
Втората група археологически па-мстници са тези, евързаии с култа. Те са нредставени от три вида предмети: двойни брадви (типове бипенс и лабрис), идоли и култови съдове.
Двойни брадви. Лабрисите (екэемпля-рите от Семчиново и Бистренци) общо взето са рядка находка за Европа въобще, докато в Егейския свят се срещат много често, най-вече изобразени върху различимте видове съдове"11 и печати,1"’ като ритуалпи брадви, нарисувани върху сарко-фази като този от Агия Триада, или като йероглиф от минойското пиктографи-ческо писмо (знак № 36 по класификаци-ятанаА. Евънс).1ю Значиигелно распространение се наблюдава и при другая вариант на двойната брадва - бипенса. Най-ранните му изображения са от Старин дворец в Кносос. Често пъти е бил поставян върху т. нар. Рог на посвещението. В нашите земи типични представители на бипенса са двойните брадви от Семерджие-во, Русенско и Калугерово, Пазарджишко. Брадвата от Семерджиево, ако се вземат пред вид размерите й, вероятно е била използвана като оръдие на труда. Що се касае до брадвичките от Калугерово, дали те са служили като разменно средство, както смята Т. Герасимов104 или са имали някаква друга функция е без особено значение за целта на изложението. Важното е, че в този тип двойни брадви е вложена определена идея, заимствана от Егейския свят, откъдето са известии и най-ранните й прототипи.
Един от първите, който обръща внимание на функциите и ролята на двойната брадва в живота на Егейското общество, е А. Еване. В своя фундаменатален труд за разкопките на Двореца в Кносос, той подробно се спира на тях, като подчерта-ва и наличието на специални, т. нар. Све-тилища на двойната брадва -105 Този въпрос е подробно разгледан и от френ-ският изеледовател Р. Дюсо,106 който е на мнение, че през един ранен етап е било почитано небесно божество, което е има-ло за символ и атрибут двойната брадва,
97
през класическдга епоха пьк атрибут па Ь и< Долнхсн, заедки с мкипия га. Според I- Дюсо легендарннят лабиринт па о-в Крит носи името си от "Лабрис", което е мндийска по произход дума,11” Известно е от традициитс, че брадва с две остриета е иосила царицата на амазонките Иполн-та, коя i-о загинала при схватка г Херкулсс. От тона може да сс напрапн изводит, че двойната брадва, освен като атрибут па божеството, <• била и символ па пърховна та владетелска пласт.
Както вече отбелязах, в редица еду чаи двойната брадва била почитана и Егейската спят в две функции: като жертвен дар и като обект на култа.101’ От късно минойскнте паметници се вижда, че тя е била носена от служители на култа или от жени, но трябва да обърна внимание на един интересен факт-ченикога нее изоб-разяпана в ръцете на мъжко божество и именно затова не може да се смята за символ на мълниите и гръмотевиците. Аиг-лийският археолог Дж. Пендълбъри право предположение™, че първоначално това е била брадва, използвана при жерт-воприношенията, като с течение на вре-мето се е превърнала и в символ на кул га и негов обект. Ат. Милчев е на мнение, че брздвата от Семчнноно представлява вариант на двойната бронзова брадва. която била широко разпространена в Тракия като важно оръдие на труда.109 Той набля-га на факта, че са известии много случаи, особено в докласовото общество, когато оръдия, конто са наиграли голяма и важна роля в производството, са добивали и култово значение, при което култовият предмет винаги ебил изработен в миниатюрки размери."11 Двойната брадва от Семерджиево има нормалните размери на обикновено оръдие на труда и намира многобройни паралели в Егеида. Брадва-та от типа бипенс е била не само символ и обект на култа, но и най-обикновенно оръдие на труда, кое го се вижда от комплекта инструмента намереии в т. нар. “Работил-ница на ковача" в Саламис на о-в Кипър, датирана от къснохеладският период.111 Един от най-ранните екземпляри от този тип, употребяван в производството, е мед-ната брадва от Мохлос, на о-в Крит (ран-номинойскиятП период),"9 Тя е напълно
идентична с голи отС^мердлп,..,, есиманредвидмногопо-раиил,. егейските образци, нс може да ме, че иашата брадва с израг,,,. " ",w южно влияние. Тя се явила като/'"* гелей тип иа север я следствие рането на редица технологически ФИ"" ти и умения в облаетга на мегаду. обработката на бронза в дяегс обла **”’ 1
И така.нсподаежинасъми двойната брадва произхожда от (>вК' откъдето била заимствана от |"п'
ЛАСИЦиТг като по тля на взаимните контакта и яния проникнала и с гредтехиитс съссди. В Ахсйска Гърция, обаче.тц ва качествено нова функция Югосимж,* на пласттана върховния вожд. Четяебид и атрибут на върховната пласт може да'< съди от сведения! а, конто ни даватаблич-ка № 15 от архива на Дворецд в Пилос?» На север от Елада това ще стане с извед. но закъснение. Освен горепосочениц функции, по-специално лабрисът е бил евързан и с астралните култове - почта-него на Слънцето и Луната. В тази връзка сведения ни дават няколко находки в Ми кена и о-в Кипър. Така върху един голям златен пръетен от Микена, накойтое представена сцена с почитането на никак-во женско божество, в горнатачастнаком-позицията са изобразени двойка брады-лабрис, Слънце и Луната във фаза на щд-нолуние."4 Друг мотив, макар и не така широко разпространен, е представянето на лабрис в комбинация със слънчев даек или соларен знак. Подобна комбинация виждаме върху чаша със сферично тяло и една вертикална дръжка от Палеокасгро на о-в Кипър в некропола от КХI период,"5 както и в някои други образци на микенската керамика от о-в Кипър"' и континента,"’ отнасящи се към къснохе ладския III период. Имайки предвид ши
рокого раэпространение на астралните култове и най-вече на i ези към Слънцето в Югоизточна Европа, Източното Средиземноморце и Египет през втората половина на II хилядолетие пр. Хр. напълно е допустимо лабрисът да е бил използван при извършването на ритуали, евързани с тези култове. В този аспект брадвички-те от Семчиново и Бистренци, освен като символ на върховната пласт, служели и
98
като такьв па жречсската или пък (което е най-вероятно) обединявали и двете функции. По такъв начин символичните двойни брадви от българските земи, генетически евързаии с егейеките, са един от паразите на орфпческата доктрина, на хто-нично-соларнии синкретизъм на късната бронзова епоха и на конкретните връзки на раннотракийските племена с Егейския свят. Особен интерес представлява раз-пространената в Егейския свят т. и. “двойня брадва с панделка", представена върху известния златен пръетен от Вафио.11" Тази двойня брадва е имала някакъв религиозен смисъл, неизвестен за нас. Р. Дюсо отбелязва, че до началото на XX в. в Ори-ента се е срещал много често обичаят да се завързва ивица плат във форма на панделка на определено дърво, смятано за све-щено."9 Във връзка с това ще се спра на някои въпроси, незасегнати до сега от из-следователите. “Двойната брадва с пандел-ката" (налага се да приема това определение, въведено от А. Евънс и Р. Дюсо, тъй като няма друго по-подходящо) според мен може да се смята за прототип на известния вид бронзова брадва, открита в светилището в Додона и публикувана от А. Хардинг.1211 При нея липсват двата странички края на “панделката”. А. Хардинг е на мнение, че този клас предмети, макар и в дегенерирал общ вид, има несъмнено сходство с унгарските брадви.121 В случая се налага да се конкретизират някои положения. На първо място трябва да отбе-лежа, че е правилно съпоставянето на брадвата от Додона с унгарските брадви, но трябва да се уточни с кой именно тип -нещо, което изеледователят не прави. Тук става дума за брадви от типа “фокос”, много от конто имат украса от богат врязан орнамент, спирали и дъги, ромбове, кръет-чета и т. н. На второ място, А. Хардинг изобщо не взема под внимание типологи-ческото и генетическо сходство между брадвата от Додона и “двойната брадва с панделката”, което е един съществен пропуск, тъй като тогава убедително би могла да се обясни внезапната поява на бойни-те и ритуални брадви от типа “фокос” в Карпато-трансилванския район, отчасти и в ареала на КДРТКК. На трето място, погледнато в тази светлина, брадвата от
Додона не е дегенерирал тип спрямо “фо-коса , а с иегов прототип. По този начин няма никакво съмненис, че въпросните средноевропсйски брадви са произлезли по «посредствен пъг от егейския прототип ’’двойната брадва с панделките”. По-късно, около началото на XIII в. пр. Хр. в земите от двете страни на Долния Дунав се появяват характерии предмети, най-вероятно атрибути па цареката и жречески власт. Това сат. нар. “върхове за жез-ли", известии от калъпите от с. Побит камък и от Дражна-де-Жос, който фактически пямат типологически предшестве-ник. Ако трябва да се обясни тяхната внезапна поява, то е наложително да се обър-нем към разглежданите по-горе брадви тип "фокос” от Карпатите и Трансилва-ния. При жезлите с налице едно свободно видоизменение на редица основни елементи на “фокоса” - деформация на пета-та, едиата страничка дръжка отпада, а дру-гата от куха става плътна, разширеният преден край се изтънява и извива дъговид-но. Приликите с брадвата тип “фокос” е генетическа, а не пряко типологическа, но това може да се обясни както с известен хронологическа разрив (хиатус), така и от особеностите на работата на местните ате-лиета, както и от предявените към тях изисквания. По този начин може и да оформим една генетично-типологи-ческа верига, а именно: “двойни брадви с панделка” от Егеида, брадвите тип “фокос” от Карпатите и Трансилвания, “жезлите” от Побит камък и Дражна-де-Жос. Така се установява един интересен и за сега единствено фиксиран път на егейското проникване в района на дол-нодунавските земи. Според мен, в случая определена роля са играели и племената, носители на КИКДД. Това проникване е опосредствено и темпорално бавно, но егейската му основа се запазва и в крайни-ят негов продукт - ’’жезлите” от Побит камък и Дражна-де-Жос.
От казаното до тук относно ролята и значението на двойните брадви като археологически извори за взаимните контакта и влияния между Егейската цивилизация и нейните северни съседи раннотракийските племена, могат да бъдат направени следните по-важни изводи:
99
(.Двойната брадва в двата й типологически варианта - лабрис и бицепс, из-пълпяващаразличии функции -оръдие на труда, символ пли обект на култа, атрибут на царската или жреческата пласт, а въз-можно и иа двете, гюлучава своего първо-начално и пай-широко разпространение в Егейския свят, където са открити и най-ранните образци (датирищи от раниоми-нойския период).
2. Двойната брадва е един от харак-терните компонента на егейската и ран-нотракийската култура и типичен елемент на Егейската цивилизация в различии варианта - минойски и микенски.
3. На север и североизток от Елада тя се появява по пътя на взаимните влияния и контакта.
Сред племената от тракийските земи, където тя има същите функции, конто посочих в т. 1, може, с известии уго-ворки, разбора се, да се приеме като доказателство за известно унифициране на редица социално-културни явления, про-изводствени и технологически прийоми, а също така и за редица идейно-религиоз-ни представи между населението на тези два района на европейския югоизток. Като атрибут и символ на властта двойната брадва се явява и материален израз на идентичността в държавно-образовател-ните процеси между Егейския свят и Ранна Тракия и се разпространява там, където вече са застъпени подобии процеси.
Друг вид находки, конто свидетелст-ват за наличието на контакти между Егейската цивилизация и нейната “варварска” периферия, може да приемем, според мен с известии уговорки, т. нар. камбано-видни идоли, типични за КИКДД. В ареала на тази култура те се появяват внезапно, без да имат типологически предшестве-ник. Почти всички изеледователи са единодушии относно това, че прототипът на тези статуетки може да бъде потърсен в т. нар. Богиня със змиите от минойски Крит. Вл. Димитреску смята, че не подлежи на съмнение фактът, че антропоморфните идоли от Кърна са се появили благодарение на силното минойско-микенско влияние в този район.’22 Г. Ил. Георгиев, който на практика защитава същото становище, смята, че те са едновременни.123 Ста-
туетките от типа Богинята « появяват в Крит в периода’и дворци и в такъв случай трябвч мс предвид съотяетиото закЪс ‘‘Сс “> явата иа производим от тях т И"'"ИС " на Долния Дунав, В случая виж»?®*"”» южного влияние е творчески йг * К,1! но в «.ответствие с местните хул Гм"'-пи концепции и схващания Р<-,л 'КССтвс критските статуетки липсва и к-щ" ните идоли са изработени в xapaZ'?1’* за племената носители иа КИКДд Р"а’га зация и силен схематизъм. 4 t1W
По мое мнение ™>м<>рфиит открити й ареала на тази култура г, доказателство за коитактите с Егейг"” свят, доколкото могат да се свържат сКИЯ та към двойната брадва. Разбира се Т мое становище има характер на хипо-Л и нищо повече.12'1
Южното влияние в раннотпя кийските земи е заёВидетелствано и от появата на нови форми съдове, а именно - кантароси и киатоси. През втората половина на II хил. пр. Хр. тези форми и оср бено кантаросите са един от най-често срещаните в редица култури на Югоизточ-на Европа. Киатосите се срещат доста по-рядко. За това, че в случая се касае за южно влияние, може да се съди от факта, че най-ранните прототипи на тези форми се появяват в Егейския свят още през първата половина и средата на II хил. пр. Хр, Пър-вите кантароси срещаме в минийската керамика от Орхоменос и Драхмани.® Подобии форми са познати и от шестия пласт на Троя, докато липсват в останала-та част на югоизточна Европа. Явно раз-пространението им е вървяло от юг на север. Чашите с една висока дръжка (киатосите) се появяват за пръв път на о-в Ки-пър.126 Различии разновидности накиато-са се срещат особено често в микенската керамика.127 Класически тип киатоси са намерени в голямо количество при разкопките на Двореца на Нестор в Пилос.12’ Чашите с една дръжка, както и кантаросите, появили се най-напред на юг, постепенно се разпространяват в посока север-североизток, където са една качествено нова форма. Ако се сравни мястото, което заема всяка една от тях в керамичния инвентар, съответно на Егеида, от една
100
UVUUUYUJUUtfUUUV 5 ими уумиоиими'
,у ОГУ~ТУУУУУ^УЧ
кЖ 14
<• и <="•>
1
и$? #
OOOOQ 2К 00000
•»♦..» J9
®®®е® » о&ге«
О ©©и ®ф®
Таб.1. 65, Съвпадащи си ирнамшталпи мотиви от Микена и и
Fig. 65. Coinciding decorative то
tifsfrom Mycenae and Ctrna (after V. N. Safronov)
страна, и на Ранна Тракия - от друга, ще констатираме интересен факт, на който до сега не е обрыцано внимание. Элемите съдове с две дръжки, типични за ми-нийската керамика от втората половина на II хил. пр. Хр., са една незначителна част от керамичните и метални съдове, намерени в егейските центрове. Особено убедително това е доказано от А, Фуру-марк.,и Явно кантароситепри конкретни-те условия са се оказали по-неудобни от кратерите и псевдостомните. Що се касае до металнитс съдове, като единствен ек-земпляр може да бъде посочен само ил-вестния глинен съд от кръг А, Гробница IV от шахтовите гробници от Микена.150 Съвсем по друг начин стоят нещата на север от Егейския свят. Заимстваната по косвен начин от юг форма тук се прсвръ-ща в една от ведущите и добива широко разпространение. Тези съдове са харак-герни за почти всичките култури, влиза-щи в КДРТКК, т. е. в ареала, в който са зас-
скропала при Кърма (по В. Н. Сафронов)
видетслствани определени сгейски нлия-ния. Формата на кантароса се оказва изключително устойчива и с известии незна-чителни промени продължава да същест-вува до периода на На A-На В. Обратного явление се наблюдава при чашите с една висока дръжка. До края на II хил. пр. Хр. те са една от господстващите форми в микенската керамика, като известии модификации често се срещат в металнитс съдове. В останалите части на Югоизточ-на Европа, а също и в Троя, тази форма доста трудно си пробива път и на практика не получава широко разпространение. От този тип чаши са открити сравнител-но малко на брой. Най-рании са вълчит-рънските чаши, конто са аналогиями на егейските прототипи и едва към самия край на бронзовата епоха са копирани в образци от местната керамика. Макар и да нс е бил ведуща форма в предходната епоха, киатосът се задържа и до началото на ранножелязната. Анализйрайки тези явле-
101
Н1,,|‘ може да кош тптирамс едно от мно-'•обрааинте и и. ъшото време конкретни проявления на кепи акта ге между ахейски* 11 гьрци и технпте съседи, ранпите траки от север и ссиероизток.
МиНОЙСКО-МИКСНСКОТО 11ЛШ111ИС пър-ху ранпотракийс ките племена се пролил-ча особено ярко вориамсптачията на раз-личнитесъдовеп предмети. "Гона илилнпе е особено силно в културата на КИКДД. Южного воздействие намира н арда във внезапната, при това в завършен вид, поява на орнаменты и мотиви, конто прсди това са били абсолютно нехарактерни за Посоченитс области. При това те се сре-щатвърху предмети, чийтоместей произ-ход не буди съмнение. В минойската и микенска керамика ио правило тези орнаменты са рисувани и предадени в характер-ния за егейското изкуство реализъм. В ран-нотракийските земи те са силно стилизи-раии и се свеждат до нивото на обикно-вен орнамент, иэпълнен най-често в тех-никата на фалшивия шнур с инкрустация от било вещество. Тези нови и нетипичны
за предидущото развитие на местните племена украсителни мотиви в общи линии са следннте: вълнистата линия, произли-заща от характерного представяне па пи-палата на октопода в минойската и микенската керамика (напр. в т. нар. морски стпл). S-овидният орнамент, самостоятел-но или на пояси, отделены със скачени спирали, изображения на непознати за флората на този район на Европа растения - папирус, лотос и палма. Широко раз-пространение върху култовите предмети получава и т. нар. знак “бумеранг", известен от диска от Фестос. Трябва да се отбележи също така, че в микенската ор-наментална система ясно личи наследство™ на стиля Камарес,131 макар да липсва тази пищност и многообразие, характерна за произведенията на критските майстори грънчари и вазописци. Що се отпася до Карпато-трансилванския район и земите от двете страни на Долния Дунав, налице е широка употреба на кривата линия в украсата, която не може да бъде обяснено само с местного развитие. Дори и да допуснем, че е налице някаква основа в него, тези нови елементи едва ли биха могли да се 1 юлвят без конкретно влияние
па I,гейски и цивилизация и сеасронзток. Лравейки „пи,.. искропила при Корна, Сафронов смята за необходимо. ' *• пи сравнение между някои м, " ""'Н кърнснски орнамента (табл. Об) , КИ 4 гавайки, че с появата на КИКДД втирало вече затих напил,,, г *к'и
□ъздейетвиепа Егейската ЦИ111,„ Между другого, туктрябвада сеотбХ че не може да става и дума ад *и‘ птлнително "реактивизираис" на сгей то влияние. Некрополите при Орс,/' Кърна са един от иай-висшите етапи* " взаимнитс контакта между носители,^ " Егейската цивилизация (в миксиския'й вариант) и раннотракийскитс племен ' Впрочем, егейското въздействие пър<. племсиата, носители па КИКДД, и„ж, а бъде проследено, ако се направи съота,'-,. ните аналогии и съпостанки между орщ. ментите върху съдовете и другите преадс-ти от некропола при Орсоя и минойско-микенската орнаментална система. Аз ус-пях да установи общо оссмиадесет съвпа-дащп си мотива, при което по-голямата част от тях са осповни в главните и харац-терни композиции. В следващите редове ще се спра на тях.
Мотив 1 (табл. 66/а, й). Силно сти-лизирана лилия. На Крит сс появява в средноминойския период, а в микенски-ят III период я виждаме вече в характер ната й стилизация.1” В орнаментацията на съдовете от Орсоя и Кърна виждаме мотив 1 - завити краища отгоре надолу или обратно.
Мотив 2 (табл, бб/б, к). Производен от изображенията на палма и папирос114 В различии варианта е доста развростра-нен в КИКДД.
Мотив 3 (табл. 66/в, л). Едностран-ни спирали, обпкновено явяващи сс про-дължение на краищата нанякаква геомет-рична фигура: ромб, триъгълник, знаки ‘ бумеранг’’. Типологически нроизхождат от силно стилизирано представяне напал-метаоттипаШ С: 1 по А. Фурумарк?® Това е един често срещан орнамент в керамиката на Орсоя и Кърна. В микенската керамика го виждаме или като самостоятелен мотив о г типа III В.'® или пъкспирт-лите излизат от върха на равнобедрените
102
триъгьлннцитип ШС: I.1” В орпаментпл-ната система на съдоиете от Орсоя н Кирпа тонн нид едиостранни < пирали пай-често излизатот върховеге на 1.ицрихоиа ни равнобедрсни или остроъгълпи триъ-гълпици и по-рядко от върховете па ром-боне (т. пар. микенски ромб). Те се явинат същотака и като завършск на знака “бумеранг". или пъквлизат в комбинация с коп-ценгричнп кръгове, тълкувани като соларни знаци. Аналогиями комбинации от подобии едиостранни спирали виждаме и типа III А: 2 по А. Фурумарк.™
Мотив 4 (табл, 66/г, м). Сьщо ед-ностраини спирали, скачена по своеобразен начин така, че да наподобяват пипа-лата на октопода или молюската. Този мотив намира паралели в стилизираните изображения на молюските в микенската керамика.,вд
Мотин 5 (табл. 66/д, и). Ивици от есовиден орнамент. Най-рано се появява през средноминойския период, изобразен върху облеклата на статуетките от типа Богинята със змиите,140 откъдето пре.ми-нава в орнаменталната система иа предметите от Континентална Гърция. Според класификацията на А. Фурумарк това е тип I-III С:1
Мотив 6 (табл. 66/е, о). Вариант на мотив 5. По А. Фурумарк намира паралели в типа III А-С: I-141
Мотив 7 (табл. 66/ж, п). Едностран-но за вита спирала. Наподобява есовидния орнамент, но се среща не в пояси, а единично и краищата и са спирално завити. Този мотив е изобразен предимно върху култови предмети. Има аналогии в тип III С: 1.,4=
Мотив 8 (табл. 66/з, р). Соларни знаци. Концентрични кръгове, често пъти с лъчи по краищата. В микенската орна-ментална система има паралели в типа III А-В.'«
Мотив 9 (табл. 66/и, с). Комбинация от прави и вълнообразни линии. По А. Фурумарк, късна серия III В-С, типове III С: 1иШ В.144
Мотив 10 (табл. 67/а, й). Вълнообразни линии в различии варианта. Често срещани в микенската керамика.145
Мотив II (табл. 67/6, к). Хоризон-тална редица от точки, включена между
7h6.i. бб. Основни орнаментални мотней от Орсоя и Микена
Fig. 66. Main decorative motifs from Orsoja and Mycenae
дна успоредни линии. По А. Фурумарк тип ПА-Ш
Мотив 12 (табл. 67/в, л). Вариант на мотив 11-комбинации от точка и едпахо-ризонтална линия. В микенската керамика с-ыцо и така и тип IIA-III В.117
Мотив 13 (табл. 67/г, м). Пояси от вертикални чертички. включени между две хоризонтални успоредни линии. По А. Фурумарк тип III А: 2.148
Мотив 14 (табл. 67/д, н). Знакът“бумеранг" фигура под формата на остър ъгъл. Един доста разпространен елемент в украсата на предметите от Орсоя. От микенската керамика на Континента не е известен. За пръв път се среща върху диска от Фестос - знак № 18 по класификацията на А. Еване.149 Безспорно този знак в орнаменталната система на КИКДД има ми-нойски произход. Във връзка с другите мотиви стой изолирано и неговата поява е трудно обяснима.
Мотив 15 (табл. 67/е, о). Разновидност на знака “бумеранг”. По класификацията на Еване е № 19.1э" Познат е от пик-тографското писмо на о-в Крит от средноминойския период. Не се среща в микен-
103
Ullllilin illimilllll IHiHT 1ШДПППППП1ПП1Ц1ПДШ
к
о
TaG.i. 67. Основни орнаментами мотиви от Орсоя и Микена
Fig. 67. Main decorative motifs from Orsoja and Mycenae
ската орнаментална система.
Мотив 16 (табл. 67/ж, п). Равнобед-рени или остроъгълни триъгълници. Обикновено се срещат долепени един до друг и много рядко като самостоятелен елемент. Почти на всички повърхността е защрихована с коси врязани линии, ин-крустирани с бяла материя. В микенската керамика триъгълййците се срещат срав-нително често - самостоятелно или скачена с основнте си. Тип III В-С: 1; Ш С: 1 по А. Фурумарк.151
Мотив 17 (табл. 67/э, р). Ромбове със защрихована с врязани линии повър-хност. Общо взето в Орсоя и Кърна не се срещат толкова често, както е в керамич-ните комплексы на егейските центрове -тип III по Л. Фурумарк.
Мотив 18 (табл. 67/ и, с). Свастика. Това е един срапнително рядко срещан елемент в украсата на предметите от КИКДД. В некрополя при с. Орося има само един случай на употреба па този мотив. Типологически с сходен с този от типа II A-В по А. Фурумарк.
Както се вижда от направеният до
тукпреглед, огионци-.
система hK&№u лина тлавяи орНйМ1.1П.и * ....1,1ам||,|0Й«аке|ИМ1ХИ.с.^и5 | к-птатирам само ;щ:иггн,и ' I
,1;1^’':’>‘'-"иднителииии,Х,,'>Ч много Рялк-ип,д<)11е,.(.|п 4‘oi.e, при това нс във вертикалии ПОЯ! и 1( Р !
памегггална сИСт«масъ меандъръг, срещан достало НИЯ инвентар наОргоя-К, ''««даП-кпщостаяки.а^^. леям между най-масовия Матени МНЧ11ИЯ, произхождащ иасочва към един силно crCftrll„*”й». С посока траки йските земи йл”Я"Ит
КИКДД. По различии пъ^'.........
основой мотиви в украсата са 11СгР w от- юг „а север, където били ин | рани, комбинирани и изпъ.щеоТ^ художествените ехващания, изи ‘ Ори светоусещане на местного обществ м4 “ият стил се налага като своего’^ мода сред раНнотракийските аде ™ Товалвлениеедоказателствоэаедн нително унифициране на религиаэГ* предстали. свързани с разпр0странсН1(Е то на астралните култове и главно на та към Слънцето. Най-силно кюкяотоади яиие е било в периода XV-XIII в. пр Хв след което то постепенно затихва, тьй като никакви въздействия от т. нар/гр^ нери стил” или други стилове, характер, ни заупадъка на микенските центрове,не се откриват. Впрочем това с евързано с общата промяна на обстановка™ я щщ Югоизточна Европа и Неточного Среди-земноморие в края на II хил. пр. Хр. и на ложената от това промяна в ориентация-та и формите на взаимните контакти.
Последната група находки, свидетеле тващи за кантакти с Егейския свят, са двата слитыса, открити в Източна Бълга-рия - единият при нос Калиакра,15* адре-гият прис. Черково, Бургаско.’5’ Тези сиг тьци са извънредно важно доказатыстви за връзката на раннотракийските племена с Егеида, тъй като главният им производителен център е бил на о-в Кштър. В такъв смисъл, според мен, е напълно» аргументираио становището на руската
104
изслсдоватслка П. Манцевич. че общият нзточник. откъдето произхождали тези слитьци, може ди бъде потъресн и север ната част на Балкаисхият полуостров.1*' Че подобно мнение с несытой гелио се доказал и от находимте от потышлия край нос Гелидония кораб, поест в трюма гм товар от подобии слип,цп.|м Слитьците от Бллгарил вероятно са били транспортирами с ахейски кораби Катосс има пред вид ареала, в който те са разпрострамени, става ясно, че машите екземпляри са най-отдалечени от мястото на изработката си и са най-северпите слитьци, откривани до сета. Тс са важна находка и от друга гледна точка. Ако слигькш от Черково с известна уговорка може да бъде приет като суро-пина. предназначена за преработка и тран-спортирана от юг в район, където през епохата местните находища от мед не са били обект па експлоатация. то слитъкът от Калиакра, имайки прсдвид теглото му и най-вече състава на сплавта му,156 не може да бъде интерпретиран по друг начин, освен като определена форма на до-монетно платежно средство. Той е стабил-но и неопровержимо доказателство за наличного на редовни търговски отношения, при конто ахейските царства (през този период търговските експедиции са един вид държавно мероприятие) е тряб-вало да използват пълноценни за епохата разменни средства. Последното е доказателство за наличного на един иапреднал държавнообразователен процес сред местните раннотракийски племена и обусловената от този процес еквивалент-на търговия с ахейските държавици.
Както се вижда от всичко казано до тук, в периода XV-XIII в. пр. Хр. с потоля-ма или по-малка интензивност се докумеп-тира проникване на южноегейски влияния в раннотракийските земи. Според мен, голяма роля за това проникване е изиграла търговията (искам дебело да под-чертая - именно търговията, а не междуп-леменния обмен), като чрез нея фактически по опосредствен път се е стигнало до възприемането на редица производст-вени и идеологически концепции. Натози етап търговските връзки между раннодър-жавна формация, каквито са ахейските царства и нейните съссди, намиращи се
на един по-нисък стадий на обществен»-икономичсско развитие, га пъзможии само при условие, че". .пдадено племе ро-допият строй се иамирал в състоянис на разложение, предизвикано от шл-решпо-То развитие на обществото, когато с налице възможпостта за обмен на предмети па производството".111 с всички произти-чащи от тона последний, конто обикиове-но имат разнороден характер. Руският археолог В. М. Массон с на мнение, коего и аз споделям, че породената от развита-ето на обществото търговия е изиграла огромна роля за напредъка му като средство за разпространението на културните постижения. ,ч Гой очбелязва, че в частност благодарение на търговията се фик-сира известна интеграция на материална-та култура за знатните (и това съшо дебело трябва да сс подчертас - на знатните), ориентирами в Европа към модата на критско-микенското общество, а в Закав-казието към хетско-хуритския свят.
В заключение ще се спра накратко на пътищата, по конто е ставало проник-ването на южните влияния в посока север-североизток.159 Н. Тасич смята, че главна роля с играел т. нар. среднобалкански път. Според него импулсите идвали от Микена през Халкидика и македонските селищ-ни могили източно от реките Вардар и Морава, пресичат днешните български земи, достигат до културата Всрбичоара, от където се разпространяват към ареали-те на културите Тей, Витенберг, Ватина и Отомани-Фюзешабон,160 г. е. достигат до целил КДРТКК. По всяка вероятност ав-торът има пред вид началния, най-раиён етап на микенски влияния, тьй като на дадената от него карта липсва КИКДД.1"1 Че действително този път е играл важна роля в проиикването на егейските влияния се вижда от факта, че раннотракийските племена в един по-късен етап в своето развитие достигат до Вардар-Мо-равския водосборен район162 (главно пле-мената, носители на КИКДД), чието население от своя страна е вливало в активин контакти с обитателите на македонските селищни могили. в конто е засвидетел-ствана импортната, главно кьеномикен-ска керамика.
Вторият път, който може да бъде
105
иосочен е по долините на рските Места и ('Грума. Доскоро този пы бешс само я сферата на хипотетпчпото, тъй като на прак тика освен плочи те от Разлог, не раз-нолагахме с други док., iar<-.»,( , Gera оба-че нещата ге изменим;!, след пропедсните напоследък проучпания в районите па Каймепска чука, край Благосиград и при < Копрцплгп, блине» до [Ьце Делчев, къдс-то бете открита и импортна микенска керамика.
Па третиит път, който сьм склонен да приема като главен, пръп обрыца внимание П. Владар. Той смята, че редица от постиженията на Микена пропикват по пътя Егейско море, Мраморно море, за-падният бряг на Черно море и оттам по р. Дунав към Карнато-Трансилванския район."’1 Всыцносттоваби трябвало дабъде каботажният път на ахейските кораби. За съжаленис I I. Владар не привежда никаким аргумента в полза на предложената от него теза. Именно поради това смятам за уместно, споделяйки иеговото предположение, да посоча онезн находки, конто маркират и фактически доказват действн-телното сыцествуване на този важен воден път.
На първо място това са слитъците от нос Калиакра и с. Черково. Наистина, вто-рият е намерен на около 60 км навътре от
морския бряг, но по всяка вероятност в района на намирането е попаднал по опосредствен път, предопределен от про-изхода на тези слитъци.
На второ място - каменните котви, характерна форма, откривани по проте-жение на целият западночерноморски бряг. В това отношение интерес представ-ляват струпването от каменни котви, да-тиранн от втората половина на II хил. пр. Хр. край Несеб-ьр и Созопол. Гози въпрос е подробно разгледан от Б. Димитров.104 В Несебър котвите са намерени непосред-ствено до портата на тракийската крепост-на степа. В залива на Созопол досега са открити стотина котви. датирани отXVI-XII в. пр. Хр. Те са тежки от 30 до 300 кг, следователно са принадлежали на кораби с водоизместимост от 50 до 300 тона.105
Па трето място - стената, направе-на в техника циклопския градеж от Голе-мият остров край с. Дуранкулак, е непоз-
Н»1^иехарактсриаза1 .....
•Ч'иа1«т11;1култур.,1.1.11К(';(;21,-’Ч|„ доказатслство, мсстни-^"'’ Ч ноддържали тесни връзки "'"‘Ч, I спНт,,п,д(.то1,!.„р(1()1Ият• I
^-икки градеж С би;, ...........< I
иаползмаи главно I
частей характер. > г ,(р„, и. Р'п,»к„ , I с определена СгейскафОрмГ ^’"^и^огин с era,и,,'. j[p I
Микена,,w ’^и[|](
По този начин „ади, ни контакта между ад,едI тс тракийски племена и 1,Л 1>К1' I може да сс смята за T,,-,,^;^'^ « тьй като еподкрепено се,ж^1"-археологически доказателен к та на тези контакта, както вече ""
стон тарговията, Наличнего
Добре ор,анизира.юв но отношение производителНо ' в тази част на Черноморец жие предопредели предимио тьрг^'Г характер на взаимните връзки като ничана евентуалната в ьзможностза „Z ски акции, евързани с грабежи без то да ги изключва, поие в начал ни л, Какви стоки са били раэменяни, ш, ц начин е сганала самата търговия с гена която надхвърля рамките на нашего ии& жение.
На четвърто място ще отбеЛгааи. кои случайни находки, намерени от меге страни на Долния Дунав, конто моги л се смятат за пряк внос от Ахейска Гърпм Това са сребърната игла от Меджидш, в Румъния и намерената в района наСи листра златна огърлица с малка зямиа апликация във форма на ойнохое.|м
Засега това са основните археологически паметници, доказателство завал-
чието на Егейско-черноморско-дунакки път на взаимни връзки и контакт. В общи
линии и писмените извори потвьрадавд данните наархеологията.169 Особено внимание заслужава сведението наАподонвй Родоски, че при завръщането си от Кол-
хида в родината, аргонавтите веса мина-ли по известният им път през Босфора, а са предпочели този поустиетонар. Дуни от Делтата на запад. На този въпрос ще се спра по-подробно в следващите гаави, но тук искам само да отбележа, че в тази ле
106
гснда намиратотражение два нажни факта, а именно, че гоаи in,г е бил вече ноз-нат на ахейските скрин и второ, кое го с особено важно, Toil е бил безопасен за тях, По него те са сс срещ.ип! с племената. с конто са поддържали регулярпн контакта п конто са били приятелскп настроен и към ахейските мореплаватели,
От само себе си ее палата пъпросъг защо именно в ареала на КИКДД се забе-ллзва такова силно ытйеко влияние? На нивото иа сепшшитс ни познания е трудно да се деде един напълно надо полителе и отговор. Аз бих моты да прсдложа две обяснення, като подчертя, че те все пак имат характер на работка хипотеза На първо място стратегического положение, коего имат племената, носители па тази култура, контролиращи в един невралги-чен пункт тьрговияга на Ахейска Гърция и богатиге па рудни изкопаеми райони на Карпатитс и Тфанснлвання, На второ място. те сигурно са наиграли посреднически роля в търговията и са разполагали със своя собствена речна флота, корабите на която са би л 11 доста близки по устройство до тези на ахейците, Сведения за топа намираме в рпсуиките върху нрсдната част на зооморфно съдче във формата на рогато животно от погребение № 227 от некрополя при Орсоя, погрешноинтерпретн-рано като знака на лчрата.170 Продълж: ггел-ните контакта са довели до възприемане то на редица постижения на Егейската цивилизация в микенския й вариант главно в идеологнческата облает което от своя страна намира конкретен израз в паметниците на материалната култура - зооморфЕ ште съдове, антропоморфннте идоли и най-вече орнаменталната система.
Както сс вижда от разглеждания материал, до втората половина на XIII в. пр. Хр. връзките и взаимните контакта между Егейския свят (по-конкретно Микена и другите ахейски центрове) и неговата се-верна или североизточна близкостояща “варварска” периферия били значителни или многостранни. Те сабили обусловени от развитието на производителните сили и евързаното с тях засилсно търсене на мед. капай, злато, кехлибар и др., както и на зърнени храни, на конто Ахейска Гърция общо взето не е била богата. Тези кон
такт!! са< еос-ыцествявали по имя па тър-говията като в попечего случаи може да < г допуске, при топа п зпачитслиа степей на псроятност, че са имали мирен характ ер.
11резвторатаполовина пнXIII н. пр, Хр, общоисторическата картина прайона на Югоизточна Европа и Източиото <'.ре-диземноморис започва постепенно ла сс нроменя. Като една от основните причина за топа може да се носачи започпалото внедряпане нажелязото в пронзводство-то (на първо време в Хетското царство) и наложеното оттова преразпределеиие на производстпените райони. На този стаи сс измени и характеры- на пзаимоотноше-нпята между Ахейска Гърция и пейните северян и североизточни съееди. На юг, Египет от епохата на Нового царство и Хетското царство на изток се намират на върха на своего могыцество, но пък и са в състояние на постоянна борба помежду си. Експанзията на ахейците, осьществе-на под формата па колонизация на запад-номалоалийското крайбрежие, била неизбежна, тъй като развитието на произвол-стесните сили оказпа натиск върху насе-лението, което започва да среща опреде-лени трудности от политическо естество. От друга страна, стремежът на Микена да установи един постоянен контрол върху посочения по-горе воден път към долно-дунавските земи и Карпато-трансилван-ския район и по този начин да си осигури необходимитс й суровини, довежда до неизбежен конфликт с племенният сыоз, имащ за център Троя. Той завършва с по-бедата на Микенската конфедерация, но това е и последният сериозеи успех на обединените ахейски царства. Засилено-то разпадане на родовня строй във “вар-варската" периферия, чийто основен бе лег се проявяпа в процеса на консолидация на съседско-тсри гориалната община, както и постепенного раждане на царска-та институция, довеждат до създаването на племенни съюзи на военна основа, конто постепенно се устремяват на юг и юго-изгок. Във възникналите конфликта между ахейци и “варварските" племена преи-муществото е било па страната на послед-ните. Впрочем, за Стария святтовае обек-тивна историческа закономерност. А. М. Хазанов, отбелязва, чс във втората поло-
107
ческиёп-^п^ *,V ,,|J'X^J'
Т , , . е |’бИл м,,ого голпм и племена-
crcuri 11 много по-малка
* с К-1, „одложени ва въздейс пп.е го па ч >м । a in l дпородпос р па оБщестаото „ ГО пъти са се ока,шили по-силните във военната облает.1’1
Постепенного сеперно Проникване на юг с аасвидетелсгвано главно по археологически път. Разглеждайки пякоихарак-чернн елементи на IV и V в фази на културата Вербичоара, румънскиятархсологД >ерчу се спира (главно чрез антропомор-фиата пластика) на едно влияние, което тръгва от района на Долния Дуная по по-сока на Гърция.172 Той разглежда това влияние като преселение на племената от’
посочените райони в направление Мала Азия и Егея.11 Като други археологически доказателства за проиикването на матери-алната култура в посока север-юг могат да бъдат посочени разпространението на
средноевропейския тип мечове и фибули, както и на антропоморфните идоли, ти-пични за КИКДД,1’4 обреда на трупоизга-
рянето, широкого разпространение г га ме-андъра, най-различни варианта в украсата на керамичите изделия.1’6 Урнатаот Нова Затора (табл. 68) е характерен при
мер за проиикването на определеии влияния от Тракия на юг. Тя може да бъде да-тирана преди появата на истинския гео-метричсн стил в Гърция и племената, конто са създали този шедьовър несъмнено
по един или друг начин са оказвали влияние при възникването на този стил. Схе-матичните човешки фигурки вадорантна поза са най-ранните известии за сега в из-куството на Югоизточва Европа.
На последно място ще отбележа по
явата на съвършенно чужди за материал-ната култура на местного население ка-мерни погребения, открити в Пелагония и Северен Епир, чийто инвентар— пръете-ни със спираловидни завършеци и бронзови гривни с насечки, не е характерен за ахейците. В редица от тези погребения има кехлибарени маниста, а керамиката с типична за лужицката култура. Подобии на горепосочените са известии от свети-лището в Додона.1,11
Проиикването иа посочените по-
гори елементи в apcaJla На Егейски. f0 носители на конто са |1лемен!Па вата “варварска" периферия, е евър^ Великого егейско преселение на Z2 тс, вследствие на което се изменяв лостната историко-етническа карлиц к Югоизточва Европа и Източното Сред,, земноморие. На някои от въпр0ППг евързани с това грандиозно за епохата събитие, ще се спра в следващэта глава, л сега, като заключение на настоящата трябва да се отбележи, че по врсмето на първия етап, взаимните връзки мезд “центьра" и "периферията” (имам пред вид, както стана ясно, Микена и Ранна Тракия), както се убедихме, са ставни обикновено по пътя на търговията и о,-отнетния обмен на информация в различ-ните области на живота, както и займет-ването на концепции и предстали. В края на II хил. пр. Хр., по време на Великого егейско преселение на народите, мирна-те отношения между тях са сменени от директни военни конфликта. Археологи-ческият материал, както и писмениге из-вори, дават сведения за нахлуването на големи племенни масиви от север в Арго-лида, Беотия, Пелопонес и островгт При това тези стълкновения не били сци грабеж, а имат като краен резултат трай-ното заселване на племена от "перифери-ята" в завоюваните области. Така или ит-че в края на XII в. пр. Хр. ахейскитецекг
рове па континента, ако изключим главки» - Микена, са в развалины. По гакъв начин е белязан и краят на микенската цивилизация на терпторията на Гърция, както и па раэпадането на erelit ко-раппот-ракийския културсн кръг, В сыцото време в периода XI VIII и. пр. Хр., когато в гръц-кото общес тво < е за губка способността за писменп фиксиране дори на ограничен,! по характер сьбития и настъпва своего рода реставрация на родопо-общиннитс отношения, нс могат (с малки изключе-вия) да бъдат отбелязани стабилни контакти на тракийски ! с племена с Егейския
свят, макар писмсиите напори да дават някои снедения, че подобии контакти псе пак са съществували. В началото иа Вели-ката гръцка колонизация, която засяга и западная бриг на Черно море, взаимните контакти взимат качествено нова пасока. Тракийските племена, цепочно тези от черноморско го крайбрежие, нлизат в не-иосредствена връзка нс с отделай търгов-ски скспедиции. а с компактна маси от преселници, конто трайно се установяват в тсхнитс земи и по един или друг начни оказват влияние върху цялостното им нсторическо развитие.
БЕЛЕЖКИ
1 Н. Boyd -Howe S. Gournia, Vasiliki and Ollier Prehistoric Cites of the Izihmes of Hiorspetra (Crete), Excavations in 1901, 1903, 1004, Philadelphia, 1909.
3 Отпоено сьдовете от бронз нс само на Крит, но и и Континснтална Гърция като най-изчерпател-на публикация може да посоча монография гл на N. Math a u s. Die BronzegefaBe det Kretische-mykenische Kultur. - РВЕ II. 1. Munchen. 1980.
’ Г. Соколов, Эгейское йсскуство. Москва, 1972, 139-144.
•' N. Р 1 a l о n. Iraklion Archaologische Muzeum. Corpus der Minoischen und Mykenischen Siegel. Band II.Teil 1, Berlin, 1969.
5 H. А. Сидеров а. Исскуство Эгейского мира. Москва 1972. 122.123, обр. 120, 124, обр. 121-122.
6 JO. В. Андрее в. Крито-м И кенской мир. История Древного мира. Ранная древност. Москва 1982. 286.
• В научната литература сыцествуват различии мнения как да бъде наричан този период от иггорията на Древна Гърция. Един учени са склоним да го наричат микенски, тъй като в Микена най-ярко са засвидетелствани основните черти на древногръцката култура през втората половина на II хил. пр. Хр. Други наблягат на ет-ническия признак, т. е. че нейни носители са били ахейските гърци. В това отношение най-последавателен е А. Уейс, дългогодишен изеле-довател на Микена, който смята, че приемането на термина Ахейска Гърция най-добре отрааява знапенисто, което са и мал и гьрците като фактор в историята на Източното Средиземпоморие през разглеждания период, вж. A. J. В. W а-с с. Mycenae. An archeological history guide. Princeton, 1949, 10, n, 2. Лично аз съм на мнение, че за целта на моего изложение най-нодходящ е терминът микенска цивилизация, тъй като след-
ващия го период с на геометричната цивилизация, Смятам тези термины за но-обширни тъй като не са ангажирани с определен стнос. Това с особенно важно, ако се има предвид характе-ристиката на единната в осиовата си Егейска цивилизация.
ВМ. Ventris and J. С h a d w i k. Evidence for Greek dialect in the Mycenaean archives. -JNS, 73, 1953, 84-103.
” А. Л. M о и г а й t. Цит. съч., 42.
10 И. С и д e p о в а, Исскуство..., 170, обр. 182.
11 S р. Marinates. Krcta und das Mikcnishe Hellas. Munchen, I960, АЫ. 167.
12 T. В. Блаватск а я. Цит, съч., 55,
14 S p. Marinates. Op. ciL, Abl. 170.
м T. В. Блаватская. Цит. съч., 55.
15 G, К а г о. Die Schachtgraber von Mykenai. Munchen, 1930.
1(1 Ibidem, tabl. XXXVI, 233, XXXVII, 233.
13 Ibidem, tab!. XI, XII.
,H Ibidem, tabl. XXVIII, XXIX, LXI. LXVI.
•fl Ibidem, tabl. XXVIII, XXIX.
2(1 Ibidem, tabl. XLIV.
21 Ibidem, tabl. LXX1V, LXXV, LXXXIII.
22 Инкрустациите са със злато, сребро и мед върху бронз. В гробница IV са намереии три кинжала с инкрустации: N 394, 395 и 405, вж. Т, В. Блаватская. Цит. съч., 59-60.
23 В гробница IV7 са открити маска N 253, 254, 259, а н гробница V - N 623. 624. Послсдната е известна в литературах» като "Маската на Агамемнон”, иж. G. К а г о. Op. ciL, tabl. XLVIl-LIJ .
2- Ibidem, tabl СШ, CIV, CVH, CXVI. CXII, CXXVII, CXXXIV, CXL, CLIV, CLXI, CLXHI, CLXIV.
и Ibidem, tabl. CXVII-CXXII.
Ibidem, tabl. CLXXVII-CLXIX.
я Три екэемпляра от тези фнгури са открити в гробница I. вж. Ibidem, tabl. Cl, 20-1.205. Това га
109
«I нвй-рпннитс находки от тоаи тин.
'н 11шис|х'ни t а цг.nil и фрагментарно части от тоаи вид надгробии памстпицн. Занплснитс стели • а отпче’нн в публикнцшпа на Г Каро с но-мсрага 1427-1431, ibidem, tnbl. V-V1II. Фрагмси* ги от стели < а дндени и сыпи л груд - табл IX X. Г IV. 1» л а и а т с к и и. 11ит, съч., 57.
* I (актам.
41 1Ук може да се споменнт диете златни чинш от ку-004111114» гробница във Влфио. днита инкрустири-ни бронзови кинжала от голоса в Мирсннпхори. •viaTHAia чаши от камериата гробница н Дсндра и др., вж. И. Л. Сидорова. Цит. сьч., 152- 154. 157, 172-173.
'2 Пак там.
м Пак гам.
” Пак там.
55 Пак там.
* Пактам, 151-159.
Пак там, 160, обр. 167.
* Пактам. 161. обр 171.
* Пактам, 162. обр. 173.
411 Пактам, 163. обр. 174.
41 Пак там. 172-174.
44 Пак гам.
‘° Този начин ла градеж на крепостните степи се нзползва до края на XIII в. пр. Хр. в различните ахейски центрове, но о палице употрсбата на добре обработени каменни блокове. Типичен пример в топа отношение е т. нар. Додека порта в Микена.
н С. Я. Дурь с. Язык и культура Микенской Греции. Москва-Ленииград, 1957, 16-324.
45 К 1. К i 1 i а п. Pilos-funktionsanalyse einer Rezidez der Spaten Palastzeit. - Archaologisches Korrcs-pondenzblatt, 14, 1984. 37-48.
4,i C. W. В 1 e ge n. The Palace of Nestor at Pylos. V. 1-2, New York, 1966. Подробно описание иа Дво-реца и Пилос вжвТ. В. Б л а в а т с к а я. Цит, съч., 121-146.
47 Пак там.
чн Н. А. Сидорова. Цит. съч,, 188.
49 Пак там.
А. Л. Мон гайт. Цит. сьч., 45.
1 Н. А. Сидорова. Цит. съч., 188-189.
м Пак там.
“Това е станало благодарение на факта, че падна-лият още през древността купол е затрупал всичко под себе си, вж. Н. Л. С и д о ро в а.
Цит. съч., 189.
54 Най-известиите от тях са т. нар. “Ськровищни-ца на Атрей" н Тробницата на Клитемнестра”. О стан алите, напр. Епано-Фурнос, “Голоса на Егист”, толоса Като Фурнос и др. иматзначетел-но по-малки размери, вж. Т. В. Блаватская. Цит. съч., 48, схема 4.
53 Н. А. Сидеров а. Цит. съч., 193, обр. 205.
56 Раиноминойските толоси имат каменно сво-десго покритие, прототип на лъжливият свод. Пак там, 189.
37 Пак там, 190.
м Пак там, 202, обр. 212.
89 Пак там, 202, обр. 215.
й" Пактам, 206, обр. 221-
“• Пиктам, 209, обр. 217.
г'г Пактам, 203, обр. 211».
’’’ II.1K 'HIM.
•• Пактам, 196. обр, 207.
Класически '1 рулоне п областга на микслскиг керамики и дота си оставитдиета работе над I1’ и г u m я г k 1’hc Mycenaean Pollcry, Aiulh^ and ClaMiflcatlon. Stockholm, >941; The Chrono, logic of the Mycaean Pottery Stockholm, Pmi w‘ 11. А. С и д о p о и м. I [ит. съч., 198.
°’ Г Сокол о и. Цит. съч., обр. 19,
•* Отпоено тяхната типология и преднаэиачеИИе нж. И. А. К а ч у р и с. О Лоэнеэлладских жен-ежих глннсных статуетках. €1А, 2, (9(53 j3fJ 150; N. S. D I a m о и I. A prchiltOric figurine from Mycenae, - BSA. 69. 1974, 103-108.
Ml Вж. бел. 65.
70 T. В. Ь л н вате к а я. 1 (ит. съч., 21
71 Пак там.
w Г. J а ш ев el all. Centuries of Darkness. A challenge io the conventional chronology of the world. London, 1991. 318.
” Ibidem.
74 Ibidem.
?B T. С т о я н о в. Могилен некропол от ранноже-ляэната сноха. - в; Сборяново, 1, 1997,91.
711 Б. Б о р и с л а в о в. Южна Тракия в края на бронзовата - началото на ранножелязната Спока. Проблеми иа прехода, (дисертация). С. 1999 Автореферат, 10.
77 С. Я. Дурь е. Язык и культура..., 320-373, 711 Пак там.
я Т. В. Б а л а в а т с к а я. Цит. съч. 95-98.
®” Н. G Buchholz. Der kuplerhande des Zwciten vorchristlichen Jahrtanscnds in Spiegel der Schriftforchungen. Minora, Berlin, N 107,92-112, tab!. MI.
й| Ibidem, 94-96, Abl. 2.
**’ Г. Ф. Поляков а. Социально-политическая структура пилосского общества (по давним линейного письма Б). Москва, 1978, 265.
мл Пак там, с. 264.
11. А. С и д о р о в а. Цит сьч.. 216-217
На този проблем съм се спрял в своята работа, вж Ал. Б о н е в. Тракия и Егейския спят..., 65-80.
№ Е з е р о. Раннобронзовоти селище. Под ред. на Г. Ил. Георгиев. Н. Я. Мерперт, Р, В. Катинчаров и Д. Г. Димитров. С. 1979, 497-519.
н7 Р. К ати н ч а р о в. Културни връзки и взаимоотношения на Тракия и Крит през раниата бронзова епоха. - Векове, 1, 1979, 43-38.
* Пак там, 65-66.
1,9 S. Р i g g о t. Mycenae and barbarian Europe; an outline survey. - Sbornik narodneho muzea v Prazc, 1-2, 1966, 117, 123.
90T. В. Б л а в ат с к а я. Ахейская Греция.... 103.
91 Д ж Кларк. Доисторическая Европа. Экономический базис. Москва, 1953, 212.
-- Пак там.
93 А л. Б о н е в. Цит. съч., 67.
94 В. Hansel. Bronzene Griftzungcnschwcrer aus Bulgarien. - PZ, 45, 1, 1970. 32.
95 Ibidem.
#N, K. S a n d a r s. Later Aegean bronze swords.
ПО
AJA, 2, 1967, P. 121.
Ibidem.
u' Ibidem.
*• Ibidem.
E IL Чер ii hi x. Ibpiioc дело..., 232.
101 A, I u г и in a t k. The Mycenaean pottery. 3^7 fig. 6B:36. tape 11 A, I-1H.
I,ISA. Evans.The Pfllim..., vJ. 43D, fig. Я12,а b c
"« Ibidem. 382. fig. 214.
’w T, Г r p a с и м о и Оъкротпцс err двойни брад-ВИЧКН orc. Kiutyrqjono. Паварджппни!. - |-|Л11 XX. 1955, 593.
Л. E v a n s. Op. cit,. 423447.
I,M* R D ossa nd. Les. civilisations pi^hdlenlqucN dans le bassin de la Mor Eger. Paris, 1914. 331-335.
107 Ibidem.
|<м Д ж. II e н д e л бери. Цит, съч., 291.
"* А т. М и л ч с в. Траке »-кимсрий< ки ... 367. Триб-па да отбележа, че доссга оръдне на труда с -ткана форма (лаб рис) у пае нс с нами рано.
,w Пак там.
1,1 R. D п з a u d. Op, cit., 250. fig, 180,
1 ls A. E v a n 8. Op. cit.. 99. fig. 7011, 66.
1,3 С. Л. Лурье. Цит. съч., 320.
1,1 R. D и s a u <1. Op. cit., 387, fig. 287.
|И K. N i с о 1 a о u. Arhcology in Cyprus, 1969-19715, - Arhcological Reports for 1975-1976, Athens, 40-41. 1976,40. fig. 10.
”л О. T. P. К. Dickens on. The definition of Late Helladic 1. - BSA, 69. 1974. 109-120. 110:fig. 2.
1,7 A. F u г u tn a r k, Op. cit., 327, fig. 55, Croton type 2 Л:4.
R. D u sa u d. Op. cit., 340-341, 412: fig. 301.
,,B Ibidem, 461.
I5W A. H ard i n g. Mycenaean Greece and Europe; the evidence of bronze tools and implements. -PPS, vol. 41. dec. 1975, 188-190.
**1 Ibidem. 188.
iaVl. Dumitrescu. Necropola...., 330.
Г. Ил, Георгиев. Първобитната култура..., 72.
121 Подробно за тази хипотеза вж. Ал. Боне п. Цит. съч., 70.
1ЙН. G. Buccholz und V Ravage о rgh is. Op. cit., 304, fig. 382, 383.
ISfi D. Villa. Early and Middle bronze Age pottery of the Stanford University Museum. - Luna, 19, 1969, 35, pl. I: 19-22, pl XI; 19-22.
1/7A. Furumark.Op.cit., 1341 b;236:ША2:241,236, 253, 286,19, 14-IIIC 1; 236:53,15; Ш A; 222,238.
I5WC. W. В I e g c n, M. R a wsw. Op. cit., fig. 238, 340, 357, 358.
129 A. F u r u m a г k. Op. cit., 52, 15: HI: 240; П-А: 240.
1,0 G. Rar o. Die Schachtgraber..., tabl. CVIII-140.
1,1 V a 1 b e r g. Kamares. Л Stydy of the caracter of Palatial Middle minoan pottery. Upsala, 1976.
1,2 В. А. Сафронов. Датировка Бородинского клада. - Проблемы археологии, выл. I, Ленинград, 1968, 124-127.
•” A. Furumark. Op. cit.. 265, fig. 34, 287, fig.
42.
’** Ibidem, 277, fig. 38. 265, fig- 34.
1M Ibidem. 281. fig. 40.
IW Ibidem, 366, fig. 63-51:5,6.
Ibidem. 366. fig. 03-51 I.
Ibidem, 366, fig. 63-51: I
lv* Ibidem, 367, fig. fiO.
""SP- M hrlnai o« Op. ill., fig. 70.
A- F U г и гп a i k ()p. til., 360, fig, 61-4H.
Ibidem. 360. fig. 61-4K; 3,
"’Ibidem, 343, fig. 57-41; 12-16.
Ibidem, 343, fig. 5742; 4-8.
Ibidem, 372, fig. 65-53.
Ibidem, 34 3, fig. 57-4 I; 6.
1,7 Ibidem, 343. fig. 57-41; 7.
Ibidem, 397, fig. 69-64; 20.
Л. E v a n и. Op. rii., 652, fig. 483.
Iw Ibidem.
Ibidem, 343. lig. 53-42: fig 21-23, 27-32.
1 ‘ I T о и ч с в а. Нонн даиии aa търголията im Черноморского крайбрежие пре 1 XVI-XIV в. np, II. V. - Векопе, 3, 1973, 17-24.
15 11 и К a ji a й о т о п. Критски медей слитък сур с, Чсрксмю. Бургаскн окры Нумизматика, 1, 1978, 12-17
111 11. М л и ц е и и «|. Древнейшее ожерелье в собрании Государстве! laro Эрмитажа, Archeologia Polona, XIV. 1973, 73.
,м G. Е Bass. The cape Gelidonya Wreck: preliminary report. - /\SA. 3, 1961,267-276.
,Sft Г. T о н ч e в а. Цит. съч,, IB.
*w В. M Б p ю с о u. О характеристике и влияние общественный строй обмена и тьрговии в док-лаковом обществе. - СА, XXVII, 1957, 26.
|5п Пак там.
lft" Подробно този въпрос съм разглсдал в една енол работа, вж. А л. Б о и с в. Един воден път в древността (края на II - нач. на I хил. пр. Хр ). -Стар пни, 1, 1999, 17-2L
16в N. Т a s i с. The problem of Mycenaean influence in the Middle Bronze Age cultures in the Southeastern part of the carpatian bassin.-Balcanica, IV, 1973. 35, 1,11.
,fi| Ibidem.
11,1 В. А. Сафронов. Цит. съч., 124.
1M J. V1 a d а г. Osteuropaische und meditlerranc Eintlusse im Gebiet dcrSlovakei wiihrend der Bro-nzezeit. -5A, 2, 1973, 338, karte 2.
IwБ. Д им и г ров. Контактитена Черноморска Тракия..., 464-465.
|М* Пак там, 464-465.
|ы. История на Добруджа, т. 1, 123.
167 Пак там.
168 С. S е v е j е a n u. A Mycenaean gold object fond in Dobrogea. Bucuresti, 1-2, 1937, 25-26.
1W Б. Димитров. Цит. съч., 463, където са сьб-рани сведенията на писмената традиция за ахейского проникване по западник бряг на Черно морс и устието на Дунав.
170 Т р. Ф и л и п о в. Находки от..., 16, обр. 17.
111 Л. М. X аз а н о в. Первобытная периферия докапиталистических обществ. Первобытное общество. Основное проблемы развития.
Москва, 1975,144.
п- D. Berc i u. Date noi privind culturii Verbi cloaca. - SCIVA, t. 27, 2, 180.
178 Ibidem, 179.
171V1. M i 1 о j c i c. Die dorische wanderung im
111
I i< lit г dci vorgrwr hirhllchen Fundr. Archaco-loghrbci An/riger, 1!HH-I94fi, 2'?.
| II mi а г к. Italrnnluclic elcinrnfr Ini ярлИпукс ni*i hen nnil g» inriftihch< ii Grlf< hrnlrwl - A< In
ntlqUA arfldtfmiitr м lenikini.r. ir 1W.H. 2111 21,2 " "'"Wu, |f,
M II « m ni <> n ,l( M
- CAH, v. II. im, 2. 711Я
112
1 I ETA ГЛАВА
В 30РАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА.
Великого егейско преселение на народите.
Последните векове иа второго хилядолетие пр. Хр. са един изключително динамичен и важен период в историята иа племената и народите от Югоизточна Европа и Пзточното Средиземноморце. Това е етап иа извършващи се дълбоки промени в развитието на икономиката и културата. Желязото, на практика отдав-на познато, но използвано само като благороден метал, постепенно започва да прониква в производството, където е употребено най-напред за направата на оръжия, а след това и на оръдия на труда. Или по-точно казано, цивилизацията, основана на употребата на бронза, постепенно започва да отстъпва на една нова цивилизация, тази на желязото. Произ-тичащите от това промени намират отражение в обществените и, нека така да ги нарека, политически отношения в племената и народите на горепосочената обширна географска облает. За историята на този период са характерни големи етни-чески размествания и придвижвания, известии като Великото егейско преселение на народите. За него се съдържат сведения в египетските и асирийски надписи, запа-зен е спомен в древногръцкия епос и Биб-лията и се потвърждава от проведените до сега разкопки на редица обекти в Югоизточна Европа и Близкия Изток. Както пра-вилно подчертава Д. П. Димитров, комби-нирани данни от всички тези източници ни разкриват историческия факт, че през последните векове на второго хилядолетие пр. Хр. древният свят на бронзовата култура преживява истинска политическа катастрофа, което се е почувствало особено дълбоко в областта на Източното Сре
диземноморце.1 Вълни от нови племена и народи, дошли по море и суша, задели Стария свят. Голямата и мощна държава на хетите изчезнала от историческата сцена, като на нейно място се появило царство-то на фригите и някои други по-малки политически обединения. В Егейския свят рухнала блестящата микенска цивилизация, върху развалините на която израст-ва светьт на гръцките полней. Ударът на новите сили бил почувстваи чак до Египет и дълбоко в хинтерланда на Мала Азия, дори до горно го течение на Тигьр и Еф-рат. Египет устоял на напора на нашестве-ниците, но след дълги борби фараоните били принудени завинаги да напуснат из-вънафриканските си вледения в Палестина и Сирия, а асирийските владетели до VIII в. пр. Хр. водили отбранителни вой-ни по западните си граници с остатъците на някои от тези племена. Раздвижването на народите от Егейския свят всъщност е само една брънка от голям миграционен процес, който е засегнал и източната част на Западного Средиземноморие и особено Аленинския полуостров.2
Интересни сведения за тези драма-тични събития ни дават старите египетски документа. Така в някои от тях се говори за решителната битка на фараона Рамзес II с хетите под стените на аси-рийския град Кадеш (1312 г. пр. Хр.), при което в състава на войската на хетите, на-ред с другите покорени народи от Мала Азия, влизали и микенците. През 1227 г. пр. Хр. синът на Рамзес - фараонът Мер-непта, успял да отрази първият по-серио-зен и опасен набег на либийци и “морски-те народи’-ликийци, етруски и населява-щите Мала Азия племена от негръцки про-изход, конто пристигнали на кораби и ка-
113
цн, В раэпцлииптс 1111 храма в Меди нет-
' близко до ТиВ8| се е эапа >ил надпис с
описание на победи геля фараон Рамзес Ш (ок. 1200-1168 г. пр. Хр.) над “морскитс народи." Изобщо ситуация™ и Египет с Доста интересна. Фараон нт Мсрггсптп фактически е трябвало да се спраии с една широка коалиция на лпбпйския владетсл Мериеп, в която са участпали етнически-те групп Ахайваша, IVpyimi, Лукка и Шар-дана. Миозина последователи виждат и тези названия известите им от други напори ахейци, етруски, типи, сардини. Те се явили, както вече казах, в долииатп на Нил със споите кораби или топарии коли заедно с жените и децата си - явно в случая не е ставало дума само да сс нападне Египет с цел грабежи, а да се завладее тернтория за заселване.4 Няколко десетиле-тия по-късно в египетската писмена традиция се спомепава за нов опит на север-ните островин народи, отново в съюз с либийците, да нападнат Египет. Сега в коалицията липсват ахейските гърци, но в замяна на тях се появяват нови народи, конто могат да бъдат свързани с егейски-те Петровы и най-вече с Крит, а други с южного крайбрежие на Мала Азия. Към първите е принадлежала и групата народи наречепи Пулисата, или Пегасет, конто се отъждествяват с библейските филистимлян. Именно с тях успял да се с правы фараонът Рамзес Ш. Египет сега изля-зъл невредим от надвисналата го опасност, но огромного по размери нашествие засегнало катастрофално много други страны като финикийского крайб-режие и неговият хинтерланд, където на-падателите проникнали навътре подоли-ната на р. Оронт, опустошили хетските владения в Северна Сирия, стигнали на север до града Каркемиш при горния Еф-рат, при което ликвидирали царството на аморитяните. 'Пито една страна не устоя пред тях, нито страната на хетите, нито Код, нито Каркемиш. Арзава, Аламия, о-в Кипър, бяха ликвидирани. Те сложиха ръка върху страните чак до края на света”, се казна в надпис от Мединет-Абу.5
И действително правените разкоп-ки на редица селища в Сирия и Палестина, като Мегидо, Ерихон, Библос, Кадеш, Угарит и Каркемиш, позволиха да се отк-
рилт мшцни Пластове от опожаряваии при конто културнитс Пластове почти наги са синхронии със събитията, оц„'" НИ II надпис иге о г Медшгст Абу. Тряг>|(,| '' сс подчсртас, чс иаразъг-.„тс поставив ръка върху исичкн стропи чак до края ца свети" с доказателство, че самите сгиптл ни са имали ясна прсдстава за Огромният тсриториалеп обхват на тези катастш. фални събития.*
Всъщиост, следи от катастрофа^, те унищожения могат да се установят в1К. то в Централка Анатолия, ядрото на Хс-Г ското царство, така и в останалата част МалаАзия, чакдо нейнотозападнокрайб-режие, напр. Тарзус. Сголицата на хетите Хатуша до с. Богазкьой при дн. Анкара е загииала от опустошителен пожар и ды. го време е била напусната и обезлюдела Подобии ситуации сс наблюдават и при разкопките на редица други значителни селища на хегитс като Канет (сега Кюл-тепе), Хугок при Алака, както и в пласт на Троя VII А.’ За целта на изложенного от сыцествено значение е проблематиката евързана с трояпската букел-керамика, намерена в пласта Троя VII В 2. Д, п. Димитров убедително доказва нейният бал-кански произход, като с основание обърна внимание на факта, че вТроятя сепоя-вява внезапно през XII в, пр. Хр., когато в Мала Азия вече се чувства осезателио от-
ражението от големите раздвижванил на ссвсрните и “морските народи”, конто тук имат като последици, преди всичко, изме-нението на етническия облик на тези об-ширни области на Близкия изток." Глав-ният удар на новите енли най-напред достига северозапад, от районите оттатьк на Хелеспонта, като по-късно се почувст-вал и от самия север.9
За етническите преселвания от Балканский полуостров в северозападна Мала Азия са запазени много спомени, главно s
древногръцкия героически епос и истори-опис. Редица учени приемат, според мен с достатьчно основание, че в Илиадата
разказът за съюза натроянците и траките и някои сродни на тях племена, конто са дошли па помощ срещу ахейците, трябва да се вижда едно отражение на събитията от времето на голямото раздвижване иа племената и народите в североизточния
114
егейски спят прел XIII-X11 в. пр. Хр.111 До кализирансто на никои от тези племена в югоизточната или централи,на част на Балкане кил полуостров с определено достагьчно точно в Илиада, при гопа със съответната географска характеристика, на други са определены новозастите географски области в Мала Азия, за трети пзобщо няма лепи указания, Така например. траките - сыозници ндват от земите между Хелеспонта п р.Стримон (ди. Струма). Акамант и храбрил Пейрой са водами на океан тракийски племена, земите на конто са обкръжени отдълбокият Хелес-понт." 1\к влизат и обитателите па тра-кийския Херсонес, около Сестос, водени от Азий,както и траките от областта на Енос,” а в известната десета песен на Илиада се явяват траките със своя прочут цар Резос,14 конто в поемата обаче не са ясно локализирани и затова е било необходимо с помощта на по-късни извори да се определи тяхната облает в района на Дол-на Струма. На запад от тях са пеоните ид-ващи от далечннте земи на бързотечащия Аксиос (дн. Вардар) сыозници са на кико-ните, локализирани около морския град Исмар на Егейското крайбрежие.15
Между' другите сыозници на трояп-ците не рядко се споменават фригите и мизите, конто идвали чак от далечния Аскасим, днес при гр. Изник. Според Илиада техните земи се простират от реката Сангарица до Хелеспонта, облает която античиата география познана по-късно като Малка и Голяма Фригия.16 Херодот обаче твърди, че фригите са преселници от централните области на Балканский полуостров, където по пегово време вече живее ли македонците. Той изрично под-чертава: “Както македонците разправят, фригите, докато живеели в Европа в съ-седство с тях се наричали бриги, но след като се преместили в Азия, применили заедно със земята и името си и се нарекли фриги.17 Що се отнася до мизите, Илиа-дата не дава фактически никакви данни за тяхната локализация, освеп едно мъгляво и крайно неясно споменаване на въпросното племе.”
В античните автори от класическо-то и елинистическо време са запазени доста сведения, който без съынение отра-
зяват|эедиця исторически е|>бити« от XIII-XI и, п. Хр.. стаиали в гепсроивточпата част пи Егейския спят, обхващащ Надюш-СКИЯ полуостров И Мала Азия. Става iibiipuc прели всичко за сведения, засига-щи етническите движения и този район около т. пар. Гроянска война, за врсмето на конто още античните автори неся бил и на едно мнение.1" Трябва да объриа внимание на факса, че колкого неясни, обър-кани и често тян противоречиви да са Дапиите на античните автори отпоено събитията в Северозападна и Централи а Мала Азия в края на второго и началото на първото хилядолетие пр. Хр., все пак те са единиц в едно отношение, а именно, че това е било епоха на голсми и нескончаеми миграции, конто почват пре-димно от Запад на Изток и в конто главно участие взимат плсмената от Югоизточна Европа, разположени в източната част на Балканския полу-остров и в неговата цен-трална част и на първо място траките, мизите и сродните им армено-фригийски племена.31 В такъв аспект определен интерес представлява проблемы замиграци-онните движения, конто са станали през второго хилядолетие пр. Хр. в района на Долподунавския басеин, тъй катотой има важна роля при изяснявансто на култур-но-историческото място на миграциите в етногенетичните процсси в историята на Югоизточна Европа в края на бронзовата епоха. В едва своя работа Вл. Попов, въз основа изключително на езиковедски материал очертава една, според мен, вярна картина на миграциите в региона, като правилно подчертава значителния им размер и размах, като посоката па движение е била на юг от Долния Дунав към Южна Тракия и Мала Азия, където са изиграли эначителна кулгурно-историческа роля.4'
За да се получи една по-пълна пред-става за етническите промени на Балканский полуостров, трябва да се спомене безспорпо за пай-късното - около 700 г. пр. Хр. преселепие на тракийското племе ви-тини. Витините са населявали среднего течение на р. Стримон и в Омировите поеми те иэобтцо не се споменават. Тяхно-то движение по посока на Мала Азия по крайбрежието па Егейско море започва в IX в. пр. Хр. и продължава през VIII в. пр.
115
Хр." Част от витините останали в 1< >го-източна Тракия (п последствие те били нареченп типи), но после изтиквайки фригптс, населяпащи долинага иа р. Сан-гарии. оседнали иссверозапплпата част на Мала Азия (откцдето по-късно и имел о иа визаптийската облает Внтиния).
В резултат па Великого егейско Прс-селеиие иа народи те в началото на раино-желяэната епоха на Балканский полуостров и а Мала Азия се е оформила сделка та етническа картина. Адриатического крайбрежие било населено от илирийски-те племена, иэточната част на Балканский полуостров между Егея, Черно морс и Ду-нап е била заселена от компактни маем тракийски племена. Южната част на полуострова, Егейските остропи и западного крайбрежие на Мала Азия били засти от гърците, в Анатолия се поселили тракийските племена фриги, мизн, витини, царството на конто се е прочуло на изток чак до Фригия.2’
По пътя на ноаата епоха.
Освен окончателното в общи линии, разбира се, установяване на етническата картина на европейский югоизток, Великото егейско преселение на народите бе-лежи също така фактического разпадаие на Егейско-раннотракийския културен кръг и налагането на желязото в производ-ствената дейност на племената и народите населяващи този обширен район. Желязото по своята твърдост, способност за обработка и редица други качества надви-шава всичкн използвани преди него мате-риали за иаправата на оръдия на труда и оръжия. Освен това то се среща на много места, а запасите за развитието на така да я нарека черна металургия, практически са неизчерпаеми.
Още от края на второто хилядолетие пр. Хр. железните изделия започват да проникват в Европа от най-ранните центрове на черната металургия, намира-щи се в Близкия Изток и главно от хетското царство. В първата половина напърво-то хилядолетие пр. Хр. европейските племена вече почти са овладели металургия-та на желязото. Това било възможно само на базата на огромния опит, натрупан от дългото развитие на металургията на мед-
TU и бронза, а също така и като р(.„ . па napai палите в огромна степей пости па хората от Метали.
Няколко думи за хронология,-., гъдим от наличния археологически*м риал, началото на желязнага епоха и нодунавскит с земи може да бъде пог-*7 но на граиицата между ХШ и ХЦ ,, ||(1 макар че този период има диета у< характер. Според мен иай-приемлии,,' хронологическата система, разраГит',,', от М. Чичикова, тъй като чрез йен постигиато необходимого сыласущи,. между средноевропейската и егейската линия на синхронизация.21 М. Чичиков, разделя развитието на ранната желязна сноха на три етапа:
1. Ранен период: XIIIX пр. Хр. (h говаря на На А и На В според средпосвро-пейската хронология и субмикснския пр,-тогеометричен стил в гръцкия свят.”
2. Среден период: VIII-VI1 в, пр. Хр. Синхронен на На С.2Й
3. Късен период: VI в. пр. Хр. синхронен на На D,2’
Г. Тончева предлага своя, заслужат-ща внимание, хронологически система,2" но според мен, въпреки известии опити за прецизиране, тя ноставя сравнително кьено началото на желязната епоха.29 Тона начало е евързано с появата и разпрост-ранението в Ранна Тракия и Прсдна Мала Азия на букел керамиката. Според мен нс предизвиква съмнение фактът, че тя се е появила и развила на базата на по-ната тьшната еволюция на никои фор.ми сьдо-
ве от културата с инкрустирана керамика но Долния Дунав. По такъв начин финалы на тази култура може да се смята като terminus post quem за появата на букел-керамиката. В общи линии тя съществува до края на IX в. пр. Хр.
Букел-керамиката сс среща в почти всички проучени обекти в Ранна Тракия." Като най интересен екземпляр може да се отбележи урната от Нова Загора (табл. 68). Тя е биконична с черна, много добре полирана повърхност и три букела. Има богата врязана геометрична украса. Между букелите и дръжката симетрично са разположени по две стилизирани чоаеш-ки фигурки в адорантна поза. Подобен съд до сега не е открит. Уникалността на но-
116
возагорската урна е. че за npi.ii път строго гсометричното изкуство на Ранна Тракия СС появява, макар и и гакави форма с чо-вешки изображения, изпълнснн а духа на традицните на геонетричння стил, Урна та от Нова Загора може да бъде датирана към началото на XII в. пр. Хр.
Към XI а. пр. Хр отнасят началото на ранножелязната сноха п тракийските земи Д. Гереона" и Б. Хензел?8
По време на спасителните разкопки в района па хидроснергийната централа при Железни те врата на Дунав и о-в Бана (Инсула Банулуй) е проучено селище, косах» заема междинпо място между културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав и културата от началото на ранножелязната епоха. Паметниците от тази култура, наречена Инсула Банулуй, се намират главно по десния бряг на р. Дунав и лаемат сравннтелно малка част от североизточна Сърбия и Северозападна България. За жилища служили квадратны по план полуземлянки. Открити са голямо количество керамика и кости от животни и риби, а също така и редица железни предмети, главно брадви. Керамиката се отличава със с равн ително богата ор» тмен-тация, като най-тииичното за нея е широ ката употреба на канелюрата, безспорно наследство от КИКДД.
Тракийският халщат. Под този термин се разбира своеобразного в развитието на тракийските районы през ранножелязната епоха,” Сравннтелно добре е из-следвана културата Басараби, наречена така по името на селището Басараби в Олтения, югозападна Румъния. Тази култура с много добре проучена?'1 Разпрост-ранеиа е на територията на почти цяла Румъния, но най-вече по северния бряг на р. Дунав, а в различии локални варианты се среща и в Банат, Северозападна България и достига до дн. Молдова.35 Тази култура е възникнала на етапа На В и продъл-жава съществуваието си и в периода На С (800-550 г. пр. Хр.). Повечето от селища-та, конто я представят, са били укрепени, но има и такива от открит тип. Срещат се и золници, В началния етап на културата желязото е използвано сравннтелно слабо за украшения, фибули или върхове на боздугани. Едва по време на разцвета й
започват да се употреблват железни брад-Bit, върхове на копня, мечове и т. и. В ке-рамнката се наблгодпва продължаванс на градициятана мсстпата култура от премс-то на късната бронзова сноха. С нълно основание може да сствърди. че културата Басараби е прях наследник и иродьл-жптсл на тридициите на културата с инк-рустирана керамика по Долния Дунав. Погребалният обред е трупоизгарянс в урни или в обикновени ими без насып н трупополагане на гръб с могилен насип <»г камъни, както и гроб, вкопан в здрав терец и без могилен насип?*’
Що се касае до металургията на желязото в дн, Северозападна България, за първия етап на ранножелязната епоха на практика нямамс Дании, че местните племена са били запознати с него, Според Т. Шалганова този факт може да бъде обленен с моментного сьстоянис на про-учванията, като може да се предположи, че в бъдеще в този район ще бъдат открити железни предмети, макар не много на брой, като картината вероятно би напом-няла тази от територията на културата Инсула-Банулуй.” През VIII-VII в. пр. Хр. вече със сигурност може да се говори за окончателното налагане на желязото в живота на местните племена. Даннитс от вторил етап на старожелязната епоха в Северозападна България и евързването им с тези от първия етап на съеедните те-ритории в северозападпите части на Балканский полуостров показват, че желязната металургия се е налагала постепенно продължителен период от време.” Различимте видове железни предмети от северозападна България типологически са евързаии с изделията на металургията от териториите, разположени североза-падно и североизточно от нея.39 Това поз-волява те да 61,дат евързаии, а е напълно възможно пътищата за проникване и въз-никване на желязната металургия да са идентични?"
Културата Басараби е най-късната и последна реплика на Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс, в който са застъпсни и преработени много от постиженията на къснобронзовите култури. Като най-значителен паметник от този период не само за територията на
117
ТЫм. 69. Багачина. Фрагмента от содоое от култура Басараби
Fig. 69. lia/rarhina. Pottery fragment from Batarabi culture
Северозападна България, мога да посоча културния комплекс от ямното светилище при м. Багачина край с. Сталийска махала, недалеч от гр. Лом.
Светилищетовм. Багачина. Вытроена-та местност с разположена южно от с. Сталийска махала, Ломско. Самою светилище е разположено на висок хълм, иэдигащ се на около 20-40 м над равнината, в която теме р. Лом. 'Гой има пресечена конусовидна форма и заема площ около 5 дка. Разкопките на това място бяха проведепи в продолжение на 11 години от 1981 до 1991 г. Резул-татите от тях бяха своевременно публику-вами.'11 В следватците редове ще се опитам да хпърля нова светлина върху този уникален по своя характер археологически паметник от Ранна Тракия,
Благоприятните условия в околност-та - извори, реката Лом, гъсти гори и плодородна почва са причипата на това място животьт да започне още през късната ка-менно-медна епоха. От този пласт, отна-сящ се към културата Криводил-Салкуца” внимание заслужават откритите в отделно помещение, разрушено от по-късните тракийски ями, две големи глинени култо-ви маси с правоъгьлна форма с по четири масивни крака. След загивапето на селището (унищожено от масивен пожар в кр. на V хил. пр. Хр.) с голяма степей вероятност може да се твърди, че тук през раи-ната бронзова епоха започна изкопаване-то на първите ритуални обредни ями и мястото се оформя като тракийски кул-тов център.”
През средата на второто хилядоле-
тис пр. Хр. дейността на този култоп цся тьр без никаква видима причина на нра тика прекъсва. ОтпериодаXV-XIв.пр Хр имаме само няколко малки фрагмент гл КИКДД. а също така и един каитарос едва букела, типичен за културата от Карпато-дунавския раннотракийски култура, комплекс. Като се има предвид, че обекты-с най-значителните находки от това време-некрополът при с. Орсоя, сс намирасамо на 25 км северозападно от с. Сталийскамахала, трудно обленим е фактътнатази т.л-на липса па материали от късната броизо-ва епоха. Най-вероятно Багачина е оста-нал вън от интереса на етническата общ-ноет на тази своеобразна "речна цивилизация" представена при Орсоя. Аз смятая, че спирането на дейността на култовия центьр с евързано с големите етнически размествапия по врсме на Великого Егейско преселение на народите, което както вече видяхме, има за резултат корен-ната промяна на етнокултурната характеристика в обширен район, включително и този в Северозападна Тракия.
Напълно сс променя картината на границите между П-I хил. пр. Хр., когатое в ход засиленият процес на консолидация на тракийския етнос. Находките от ранножелязната епоха са многобройни и разнообразии. Това е първия г период от разцвета на култовия центьр на Багачина.
Керамичпият материал хронологически се отнася към културата Басараби, или по-точно към финалната фаза на Кар патодупавския раннотракийски културев комплекс, но като керамична трупа, макар
118
II с много черти от керамиката Васараби, главно в орпаменталиата система, на практика е един напълпо самостолтелно каление аа този район на Ранна Тфакия. Внимание эяслужава украсата, иэполэвана при орнаментацнята на съдовете. Оснопнитс мотиви са няколко: врязани есове, защри-ховани триъгълници, дъги и ъгли, призами или релефни спирали, зигзаговидни линии, изпълнени чрез отнемане на фона ромбове комбинирани с триъгълници и т.н. (табл. 69). Срещат се и езичести из-растъци, обградени отделу с дъговидни канелюри. Внимание заслужила украсата от гладки и защриховани ромбове, разгю-ложени в шахматен ред (табл. 70). Това е далечна реплика отт. нар. “шахматен орнамент", известен от съдовете от стила Камарес от о-в Крит от епохата на Стари те дворни, от микенската рисувана керамика от кьснохеладския период и от 1оле-мият идол от Кличевац (КИКДД). Безспо-рен интерес представлява комбинирана-та украса от релефни ленти с врязан кръетовиден знак, тук фактически за пръв път срещаме прототипа на една от типич-нитеукраси на тракийската керамика, ра-ботена на ръка (главно гьрнета и чаши) от късножелязната епоха.
Основните форми съдове са следни-те: чаши, киатоси, кантароси. купи, пани-ци и т.нар. "фруктиери". Чашите се харак-теризират с високите вертикалии леи-тести дръжки, конто в горната си част имат две рогчета, а отстрани по две пъп ки (т. нар. чаши с рогати дръжки). Трябва да отбележа една чаша, която от вз.треш ната страна на дъното има соларен знак, състоящсе от кръг със седемнадесет лъча, изпълнени чрез излъекване с графит (табл. 71/6). Не подлежи насъмнение, че тази чаша е била използвана при обреди евързани с култа към Слънцето.
Киатосите са форми типични за Карпато-дунавският раннотракийски културен комплекс в края на второто - началото на първото хилядолетие пр. Хр. Един от тях е доста близък не само по форма, по и по размери до тези от златното съкровище от Вълчитрън, Плевенско. Изработени са от добре пречистена глина и имат загладена повърхност. Най-вече по :воята форма в съчетание с една рогата
Табл. 70. Багачина. Фрагмента пт съдове от културата Басараби
Fig. 70. Bagachina. Pottery fragments from
Busarabi culture
дръхска, една от купите е уникално творение на ксрамичното производство на Кар-пато-дунавския раннотракийски културен комплекс от ранножелязната епоха. Украсата е отпояси от набодени триъгълници, врязани триъгълници, мрежест орнамент и малки букели (табл. 71/г). Погледната от горе тя има значителна прилика със зооморфните съдове от КИКДД от втората половина на II хил. пр. Хр. Явно, според мен. е палице определено единство в идеите, вложени при изработването на двата типа съдове, което говори за една приемственост в областта на идеологи-ческите представи нанаселениетооттози район между къснобронзовата и ранножелязната епоха.
Интересни са и две фруктиери. Ед-пата е с високо цилиндрично стояче. О1-вън има украса от коси, а отвътре от дъго-видни канелюри (табл. 71/в, д). Прави впечатление симетричността на украсата. Така от външната страна канелюрите са четири групи по четири, а от вътре три групи по три. Този факт навежда па мисъл-та за свещенните числа - три, четири, седем в комбинации и повторение. Култово-то предназначение на фруктиерите не подлежи на съмнение. Подобна на тях е и
119
Табл. 71. Багачина. Глипени Седове от ранножелязната епоха Tig. 71. Bagachina. Clay vessels prom the Early Iron Age.
друга фруктиера, но отвътре тя има по две вписали една в друга остри ъгли, столчете й е с четири триъгълни крака. Паралели на тези съдове не могат да се посочат.
Няколко думи за украсата на съдовете от ранножелязната епоха. Използвана-та орнаментална система е типичен образец на геометричното изкуство за епохата не само на конкретните райони на северозападна Тракия, но и за целия Карпа-то-дунавски раннотракийски културен комплекс. Нанасяието на украсата е еъоб-разено с тектониката на съответния тип сьд, а контрастът между полираната с графит повърхност и инкрустацията, обикно-вено с бяла материя, има силно художест-вено въздействие. Изпълнените основяи мотиви имат своите прототипи ворнамен-талната система на КИКДД, а това е безс-порно доказателство за пряката културна
присмственост между къснобронзовата и ранножелязната епохи в района на Карпа-то-дунавския раннотракийски културен комплекс.
Докато фруктисрите са типични за културата Басараби, то другият керамичен инвентар е едно напълно самостоятелно и своеобразно местно явление. Що се отнг,-ся до чашите с рогатите дръжки и кулага, конто на практика са без аналог, то няиа съмпение, че те са един напълно независим керамичен комплекс, чиято датировка може да бъде иоставена най-общо между края на хоризонта на букелжерамиката и наполните фази на културата Басараби.
В случал по неабходимост се налага да се кажат няколко думи за керамиката от късножелязната епоха. Широко разирост-ранени са п.рпета и чаши, работени на ръка (табл, 73,74), а също така и т.н. чаши
120
тракийскп тип - съдове с пресечено конусовидно тяло и с една. понякога дне вер-тикални обли дръжки (табл. 75). Съдове-те, работенн на колело. имат изключително типологично разнообразие. Основни-те форми са следните: канн, купи, гърне-та, кантаросовидии съдове, паници, чаши, стомни, цедки, питоси и "фруктиери" (табл. 76, 77, 78). 'Гези основни типове имат многобройни и разнообразии варианта. Всички съдове са изработени от много добре препечена глина и са изпечсни равномерно на силен огън, а повърхност-та им обикиовено има тъмносив, светло-червеи, много рядко черен цвят и обик-новено е допълнително добре излъекана.
Според мен изключително важен с въпросът за проиэхода натракийската керамика, изработена на колело. Без да се впускам в разглеждането на различните становища, изказани потози проблем, ще споделя само своето лично мнение, бази-рано на дългогодишната ми работа с огромно количество материал от днешна Северозападна Бъл гария - голямата концентрация на керамика, работена на колело, в тази част на страната, навежда на мисълта за нейния местен произход. Това се потвърждава от факта, че се наб-людава и това е особено важен момент, ти-пологическа приемственост между редица, при това основни форми, напр. между тънкостенните паници, изработвани на ръка, конто са и по-ранни и аналогични-те им на колело, чашите с една дръжка и т. н. Произходът на някои типични съдове, най-вече на дълбоките паници и т. нар. фруктиери от сивата тракийска керамика,
без съмнение, трябва да се тьреи в Подобии форми съдове, известии ни от ранно-жслязната култура Басараби. Това е безе-порно доказателство за наличие го иа кои-тинюитет в развитието иа материалната култура между ранножелязиата и къейоже-лязиата снохи в района на северозападна 1ракия, населена през втората половина на нървото хилядолетие пр. Хр. от тракийските племена, от една страна и при-емствеността между Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс и исторически засвидетелстванитетрибали от друга. Според мен това е едио от дока-зателствата, че люлката на тракийската цивилизация, нейните основа, се намират именно в ареала на посочения по-горе кул-турсн комплекс.
Великолепно изработената на кололо керамика е широко разпространена от дветс страии на Долг iия Дунав и сравнител-но по-слабо на юг от планините.44 В района на север от Стара планина мога да отбележа, освен огромного количество материал от Багачина, още колективната находка от с. Згалево, Плевенско,” както и тази от средновековната крепост при Никопол.4" Фактът на високата концентрация на тази керамика в днешната Северозападна Бъл-гария се потвърждава както от сондажни-те разкопки, конто направихме заедно с колегата Г. Александров през 1987 г. натра-кийското селище край язовира на с. Расово, обл. Монтана, при конто бяха открити голямо количество фрагмента от сива тракийска керамика, така и от обилния поде-мен материал от разрушеното тракийско селище при с. Киселово, обл. Монтана.
Табл. 72. Багачина. Фрагменты от съдове култура Басараби
Fig. 72. Bagachina. Pottery fragments from Basarabi culture
121
Табл. 73. Багачина. СъдовеpaSmnemi на река от кыяшмеллмата епоха
Fig. 73. Bagachina. Handmade vessels from the Late Iron Age
Според мен посочените факги са безе порно доказателство, че тракийската керамика на колело за прьв път сс появява в земи-те, населени от трибали в Северозападна Тракия, от където тя постепенно са се раз-пространили в посока североизток-югоиз-ток. Причината да се появи именно тук може да се търси в отдал ечеността на този район от големите елинистмчески градски центрове, от където местната аристокра-ция би могла да се снабди с луксозни тра-пезни съдове. Притежав;ццабезспорни качества, керамиката на колело бързо се на-лага в би га на населението от останалите тракийски земи.
Датировката на тази керамика може да се постави най-общо във втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. или V-II в. пр. Хр. Тя на практика изчезвасъс стъпването на римляните в Тракия.
Ямите. През различимте етапи от сыцествуването на култовия центьр “Ба
гачина’' те са били изкопавани по повърх-ностга на целия хълм. Точният им бройне можахме да установим, тъй като взаимно се преплитат образувайки т. и. ямин комплексы (табл. 79/6). Явно върху всяка отделив яма не са били поставяни никакой маркиращи я знаци. От това следва изво-дът, че отделната яма е била изкопанасамо за извършването на съответния еднокра-тен религиозен обред, след което тя вече не е представлявала интерес, в смисъл не е била използвана вторично. С изключе-ние на две ями от ранножелязната епоха, всички останали се отнасят към късноже-лязпата епоха.
Самитс ями имат пресечено-конусо-видна или крушовидна форма (табл. 79/ а). Дълбоки са от 1 до 3 м. с диам. от 1 до 2,50 м. Стените им са добре загладени и измазани с тънък пласт много добре пре-чистена глина. Трябва да отбележа, че стените на пресеченокоиусовидните ями са
122
Табл. 74. Багачина. Съдовеработени на колело от късножелязната епоха
Fig. 74. Bagachina. Wheel-made vessels from the Late Iron Age
конвексни и това e един интересен и важен факт. На дъното на ямите е бил пален огън, в някои случаи доста силен, което личи от дебелия пласт пепел и въглени: стените им особено в долната част бяха силно опушени. На дъното на много от ямите имаше плътно подредени и покри-ващи я обли речни камъни, конто пред-ставляваха долната каменна запечатка. Вероятно тя е била правена с цел да подпо-могне запалването на огъня, като създаде необходимата въздушна тяга. Част от жер-твените дарове са били хвърляни в ямите още докато е горял огънят, затова много от глинените съдове бяха вторично опе-чени, а сребърните монети - силно окси-дирани. Другата част от даровете са били поставяни след изгарянето на огъня, в
процеса на самото запечатване на ямата. Слагани са били части от жертвени диви или домашни животни.47 След запълване-то на ямите с черна рохкава пръет най-отгоре е била правена запечатка от плътно подредени обли речни камъни.
Определен интерес представляват ямите, конто са пресеченоконусовидни и с конвексни стени. Това е една форма с дъл-боки традиции. Подобии са погребалните камери на куполните гробници в ахейския свят, а в тракийските земи на юг от плани-ните - в гробниците при с. Мезек, Казан-лък и др. Това според мен навежда на ми-сълта за връзката в погребалните практики. Микенските култови гробници са вко-пани в естествен терен, докато тракийските се намират под изкуствени могилни на-
123
сипи. Ямите и Багачина < и вкопапи надрав терем, а но форма садиста близки до пог-ребалннге камери па посочените по-горе гробници, По всяка пером)мост типа <• и резултат на раапространсппсто на общи вярвапия в един обширен ареал за продължителен период or креме - от втората половина на 11 хил. пр. Хр. до II1-I в. пр. Хр.
От тази терпторпя на Б'ьлгария и в съседите земи ями с различна форма и инвентар са памирапи па много места. В ио-голямата си част те са датирани в периода V-Ш в пр. Хр. Характерно за тях е, че те. за разлика от Багачина, винагп са свързанис пякакво определено мясго като надгробии могили, селище и т. и.'" Трнб-ва да отбележа, че ямите от Багачина са uaii-ранинте, не само в пашите земи, но н в цяла Югоизточпа Европа,
Сведения за използваието на ими срещаме в редица писмепп извори Може би най-ранното е в “Одисея", XI песен. Преди да отиде в подземного царство,
Табл. 75. Багачина. Чаши тракийски тип Fig. 75. Bagachina. “Thracian” type cups
кьдсто трябвало да сс срсщце ирорицател Тирезий, Одисей i дълбока яма, след конто за|1и, оставил....тогчернору,
НИ даровс.”' Много близко д„ ибо 111B1.PII1I1.IH11 па Багачина, е едно на Овидий. Гой разказва заслучИ| Медея лекупа Язон. Между од-','11'’ Хеката и Ювснта и две oi i,llUw mL™ копала дне ями и извършила reeiit действие™, като прсрязала птькадн»? жертвата с “чериото руно» и с , ™
въпросната жертва полива ямите Ц, '' крыгга и длина чисто вино и току щ(, ено мляко, призопавайки в същото ш, отвъдните божества да Спасят умипГ.^' Язон.’’" Плутарх о,.йена случая него на Рим, което е стачало в третащ дина па седмата олимпиада. Ромул и поканили майстори от цяла ЕтрурИ), и гато тс се събрали в Рим, където е трябщ. до да бъде форума на бъдещия град, всеки един от тях изкопал яма, в конто поставил съдове, конто носил със себе си от родц(> то си място.'11
Използваието на ями с евързано с определени религиозни обреди, имащи отношение към орфическатадоктрина.Кръг-лите отпори и паленето на on,и на дыбе ко са материален израа на соларния култ, В същото време поставянето в тях на нат-
рошен итс съдове е характерно за погребал-ните обичаи. От това, според мен, следва изводът, че при използваието накултовата яма е налице синкретика между соларния култ и култа на мъртвите. Това е доказателство, че орфизмът като религиозно-поли-тическа и общест вено-мо ралиа доктрина е бил разпространен и средтрибалските племена. Що се касае до използваието на огъ-ня в ритуалните действия, то трябва да от-бележим, че в Тракия огънят е един от
основните елементи в религиозната практика. В представите на индоевропейците огънят има доста сложна ссмантична нато-варепост, той е символ и покровител на сс-мейстпото като очистваща и лечебна сила, посредничи между световете на живите и мъртвите, а като източник на топлива е символ на плодородието.5"
Няколко думи относно значението и мястото на култовия центьр “Багачина в устройство™ на Ранна Тракия. Гой еуни
124
"° ХМеМ Om ™««
Fig. 76. Bagachina. Whe/iLmadevesselsfrom the Late Iron Age
кален по своя характер, първо no време на възникването си-началото на ранноброн-зовата епоха. Мисли, че няма да бъде пре-силено, ако кажа, че първата яма е изкопа-на тук на Багачина. Именно от тук, след това, те се разпространлват и в останали-тстракийски земи. Във всеки случай ямата е един пеотменим и изключително важен елемент на целокупната тракнйска цивилизация. Разкритиятматериал - вноснакерамика от Егся, келтски материали и други, показват, че светилищего е поддържало регулярна контакта с доста отдалечени райо-ни на тогавашния свят и следователно е било един широко известен мелсдуплеме-нен център. И това с второго по важност негово значение. Светилището е възник-нало върху развалините на унищожеио от пожар селище от късната каменно-медна епоха, от което успяхме да проучим едно изцяло сравннтелно добре за-пазено жилище с две култови маси. Според мен то в а жилище е изпълняв ало фун-кцшпе на “храм”, В такъв смисъл може да се направи изводът, че на това мяето е съществувал, под някаква своеобразна форма, култов център още от края нака-менно-медната епоха.
Най-ранният материал - този от ран-ната бронзова епоха, сс отнася до културата Магура-Коцофени и се състои изключително от керамични фрагмента и само един цял съд. Следи от жилища не бяха
Табл. 77- Багачина. Съдовеработени но колено от късножеаязната епоха
Fig. 77. Bagachina. Wheel-made vessels from the Late Iron Age
125
открити. което пока.ши, че тук не с имало селище, което мс кара да допуска, че ран-чобронзовите мл сериал п ироизхождат от ими. с конто ее е представила и истинска-та дейпост па тракийския култов ншп-ьр. От финала на раинобронзовата епоха може да сс отбслсжаз като пай-тииични «стропт.рхите чаши тип Юнаците.11" От късната бронзова епоха, както вече казах, материал итеса най-мил оброй, in. Дейпост-та на култовня център зпачитслпо сс лк-тивизира в началото на I хилядолетие пр. Хр. От това време се наблюдава. както видяхме, аначително парастване броя на находките - намерени са много цели съдове с оригиналки форми. Типичны са чашите с една висока дръжка с рогчета и полирана с графит повърхност от т. пар. хоризонт’ на чашите с рогата дръжки. Уникален е един съд във формата на рогато животно, чийто прототип с един подобен съд, открит в къснобронзовия некропол при с. Орсоя, Ломско. Украсата върху съдовете, освен релефна, бива врязана и набодена: широко е използвапа инкрустация с бяла материя. Някои релефни орнамента са получени чрез отнемане на фона - техника, много добре позната от времето на КИКДД. Основните мотиви, иэполз-вани за украса, са спиралите, спираломе-андъра, скачените есове, триъгълници.
ромбове и т. и., конто еа спъряа11 късноброизовата традиция в ' и са пряко местно продълженис пр,- i ножслязпата сноха. Прави вчечатл,." богат ня г материал от културата Ба< в момента Багачипа сс явивл пайбог то изследвано находище от тази на територията нужно от р. Думав. "
Наличпият материал лааа ос№)1ч. и не да се смята, че иай-активнотофуИК1111. опиране на светилището с през втордаа половина на I хилядолетие пр. Хр.Тога», са били накопано най-.много и кай-добр,. изработените ями. По брой, размера,хро дологически продьлжителности местоположение те се различают зпачитслпо подобии ями, проучени вдругитракийски обскти. Важен е ксрамичният материал от цели и фрагментиранисъдове, изработеи на ръка и на колело. Откритата на Бага-чина керамика от този вид представляла една от най-богатите колекции, открива-пи до сега в тракийските земи. Значение-•го й се измерва с важността на изводите, конто бяха направени въз основа на анализа на масовия керамичен материал за произхода на тракийската керамика, рабо-тена на колело. Редица от нейните прото-типи са в съдовете от ранната желязна епоха и най-вече тези от културата Басараби. Като имам пред вид огромного
Табл. 78. Багачина.
Fig. 78. Bagachina.
Съдове работени на колело от къаюжелязната епоха Wheel-made vessels from the Late Iron Age
126
Табл. 79. Багачина; а: разрез ими, б: ямни комплекса
Fig. 79. Bagachina pit sanctuary; a. section, b. complexes
количество от тази керамика, не само от Багачина, но и от други, намиращи се в съседство обекти, като еднослойните селища при селата Расово и Киселево, както и в такива от прилежащия район на север от р. Дунав, стигнах до извода, че произходът на тази керамика, място-то на първата й поява е в Северозападна България, откъдето тя постепенно се разпространява и в останалите тра-кийски земи.
В инвентаря на ямите бяха открити две групи предмети, известии от други места в страната и свързани с определена производствена дейност. Това са керамич-ните гладилки използвани при направата на глинените съдове и керамичните по-тички, изпечени до остъкляване, в конто се е топял метал - бронз или калаи.54 Този материал мидаваоснованиедасмятам, че на Багачина са били практикувани посо-чените дейности, при което те са били непосредствено свързани и са имали пря-ко отношение към извършваните в светилището култови обреди. Къде са били са-мите работилници не можах да установя. На хълма нямаше никакви следи от такива съоръжения. Вероятно са се намирали в близката околност, но направените сон-
дажи не доведоха до никакви резултати. Светилището на Багачина престава да функционира с установяване на римското господство в Тракия.
Колективната находка от глинепи съдове от Лом. През 1985 г. при изкопни работа в южната част на Лом случайно са на-мерени четири глинени предмета: плоска дръжка с рогчета, купа, кантарос и поставка със сложна профилация (табл. 80/а, в, г, д). Около находките няма следи от културен пласт.55 Откритият кантарос е с добре известна форма от КДРТКК, а дръжката принадлежи на киатосите с рогата дръж-ки, конто вече разгледах от светилището при Багачина. Определен интерес представлява т. нар. купа. Нейната форма е ряд-ко срещана в района на Средния и Долей Дунав от периода на края на II нач. на I хилядолетие пр. Хр. Сравннтелно точен па-ралел тя намира в една купа от Бед в Унгария, датирана към т. нар. “култура на поле-тата с погребални урни”.56 Четвъртият предмет-т. н. “подставка," еуникален, тъй като той на практика няма паралели. По техника и наработка не се отличава от останалите предмети. Той има концентрични и релефни кръгове върху кухия цилиндър в горната част. Те са близки до тези, нами-
127
Tofu. Nt). а, <«).• кплеютмта находка на единен и аьдоле от Лоси, б: Багачина, фрагмент пт ггсйска 8(k «, счг. С/пу vessels depot from Lorn; b, llagnc/iinn, Aegean pottery fragment
ке/^ика
ращи се в основата на луковичните дръж-ки па дисковете от златното съкровище от Вълчитрън. По форма въпросната “подставка" напомня на ашнк п според мен може да бъде свързана със споменатия вече мпт за Дионис-Загреус, залъгван от дошлите да го убият титани освен с ромбове и конус още и с ашицн.
Според мен колективната находка от Лом, като се вземат под внимание форми-те на съдовете и тяхната наработка, що се касае до използваната техника, може да бъде датирана от периода XI-X в. пр. Хр. Всъщност, заедно с материалите от Багачина, те са доказателство за съществуването на неизвест на до сега култура, предшества-ща културата Басараби, в този район на Долин Дунав. Интересен е въпросът по ка-къв начин може да бъде интерпретирана тази находка. Според мен, не подлежи на съмнение, че тя е била поставена в яма. Дали това е култова яма, подобна на тези от Багачина, може само да се предполага, но вероятно в случая имаме работа с едно символично погребение, подобно на снова от кенотафа от Пловдив.
Трябва да отбележа, че по време на първия етап на ранножелязната епоха в Северозападна Тракия топографското разположение на селищата става много по-разнообразно. Освен поселенията отт. нар. открит тип, конто са типичии за
къснобронзовата епоха, сега се появяват и селища, разположени на укрепени места, а също така и в пещери. Всъщност тези два вида жилища се появяват в къснобронзовата епоха, когато вече са налице и други признаци, показващи наличие™ на промени вътре в самата култура и получаващи разпространение през ранножелязната епоха?’
Що се отнася до данните, конто биха спомогнали за по-цялостната реконструкция па погребалння обред, то те несамно-гобройни, но все пак позполяват да се направят някои изводи от най-общ характер. Погребалният обред има много силка връзка с този от предходната късноб-ронзова епоха, запазвайки почти всички негови елементи.33 Въпросната връзка се изразява в съхраняването па кремациям извън гроба, погребение™ в урна, избо-рът на погребалните съдове, оформянсто на гроба в ями, както и надгробного пространство. Първите нови елементи- труио-полагане, могилен насип, трупоизгарянс на място, се появяват в самия край на първия етап, но придобиват широко разпространение и став ат господства щи едва през следващите периоди на ранножелязната епоха.54 Те нямат основа в погребал ната практика на общество™, посител на културата от къснобронзовата епоха и първия етап на ранножелязната.
128
1 /эукъояук
0 0 ® ® О © '1 Mtaypa Ttmun
©@©@©
“ <лгилеп‘1>ад, IluieKunemi
фИВх-ф-НВ
10 Сокор
4He^e^/Cs> )s n,„tmtlrm
14 tluti h!|4,fl
1Г» Мелен, СвШпирйд
®F5q®
16 Мелен, Onwwk’/Mf)
17 Mr inc, Соимнфад
о-чсхмгке 9 Пшеничеао
21 Рликогааниуа
11 Сухота пещера
12 Gweonaw
5 Мавура, Сакар, Пшекичево
Я Пшеничево
1 Сухота пещера
@// © H @ 6 м™»ци
@.;ЙЗ>"у'© 7 //«wiiwo
1H Сак ftp
19 Z/enwMrt
20 Сахар
22 Деаеташката пещера
Табл. 81. Копцемтртни кръгове с тангтти
Fig. 81. Concetric circles linked by tangents
Тенденцията на унифициране на ма-териалната култура в Долния Дунав и в из-точната част на Балканская полуостров, започнала от епохата на късния бронз, па мира своя окончателен завършек и се прев ръща в един реален факт на границата между II н I хилядолетие пр. Хр. Най-ярко отражение този факт намира в керамиката. Формите на съдовете и най-вече орнамен-талната система, използвана при тяхната украса, са еднакви за цслия посочен ареал. Като основни форми йога да посоча: кантаросите, киатосите, широките разлати паници и урноподобните съдове. Тук те се явяват в своята класическа и оконча-гелно завьршена форма. Техните прото-типи са в керамиката110 и някои метални изделия от къснобронзовата епоха, напр. киатоса от Вълчитрънското знатно съкровище. конто са били копирани в глинени-те съдове, напр. чашите от Гиген, Мизия, Островул Маре и др. места.
Украсата върху съдовете се състои от релефни, врязани и защриховани орнамента . както и от такъв изработен в тех-никата на фалшивия шнур. Много често се използва инкрустация с бяла материя. Основ! ште украсителни мотиви са заети безспорно от къснобронзовата украсител-ната система. Това са скачени защриховани триъгълници, знакът свастика, щемпе-лувани кръгчета с точка в срсдата, съеди-нени с тангенти в комбинации, явяваща севнай-различни варианта (пояси отесо-виден орнамент и много по-рядко двойна спирала).61
Фината керамика показва голямо разнообразие по форма и техника па из-пълнение на орнаменталните мотиви. Нейната повърхност - черна, силно из-лъекана, тьмносива или кафява, на практика също се превръща в елемент на украсата. Според техниката на наработка на орнамента, украсата бива релефна, отпе-
129
« —
1 Деаеташкатп пещера
3 Магура
4 Маеура, Демташката пещера
U-O —
-О '-О 5 Сухата пещера, Ншгничм
С- —
з| 6 Маеура. Асеновец
? Маеурщ Деееташктпа
пещера, Пшпичаго, Сахар
Н Сухота пещера,
Пшеничево, Сакар
9 Сухота подфа
10 пещера
11 Сухота пещера, Пшениче-
во, Мезек, Cffiuienepad
12 Сухота пещера
13
sssss 14 Масури, Маек.
Свиденград, Сакар
15 Пшсничева
22 Ишеншею
23
Табл. 82. S-овидни спирали
Fig. 82. S-shaped spirals
читана и врязана. Отпечатването има два варианта - отпечатване с печат (щемпелу-ване), или с помощта на шнур. Първият тип украса (т. н. щемпелувана керамика) е широко разпространен в земите иа юг от р. Дунав. Към нея трябва да бъде отнесен и т. н. псевдошнуров орнамент, изработен също с помощта на щампи (табл. 81) . Шнурова керамика от днешните български земи до сега не е намирана. Релефната украса е типична главно за грубата керамика. Техниката на инкрустация се състои в запълване с бяла материя на предварител-но врязани, вдлъбнати, или щамповани мотиви. Трябва да отбележим, че през късната бронзова епоха тя е в разцвета си, за да изчезне напълно около средата на ранножелязната епоха.
От прегледа на разпространението на керамиката в ранимте селища и некрополи,62 в хронологически аспект, може да бъде очертана общата картина в развити-ето на орнаменталната система. През ранняя период — края на XII-IX в. пр- Хр., са
застъпени всички споменати по-горе техники, като разнообразието и богатството на мотиви през този етап е най-голямп. Есовидният орнамент е широко застъпен в Културата на инкрустираната керамика по Долния Дунав. През ранножелязната епоха се среща във вид на скачени, съеди-нени или доближени фигури, конто обра-зуват хоризонтални или много по рядке вертикални пояси (табл. 82). Много често той е комбиниран с концентрични крьг чета с тангенти. На юг от Дунав преобла-дават есовете с редица орнамента от леев-дошнурови ивици и др. видове украса (табл. 82/6, 19, 21). Като произлязъл от есовидните знаци може да бъде приет орнаменты от концентрични кръгове. евър-зани с тангенти. Кръговете биват едмнич-ни, двойни, центрирани, с допиращи се или доближени единични или двойни тангенти. Известии различия има в комбина-циите, в конто се срещат тези мотиви Така в проучените обекти на юг от Стара планина те са пплетени в по-сложни ком
130
Чабл. 83.1 Вукели, II Каныго/ш
Fig. 83. I. Knobbed ware, II. Fluted ware
бинации с триъгълници, правоъгълници или линии.0:1 Особеното при тях е, че в тези области нс срещаме щемпелувани или врязани върху дебелостенна керамика (табл. 81/19, 20,26).
Типичен и особено характерен белев за керамиката па ранножелязната епоха са букелите. Понякога те се срещат в комбинация с щемпелувани или врязани орнамента .м Букелите се срещат в един доста широк ареал и съществуват сравни-телно дълго време, като от важно значение е въпросът за произхода им и появата им в тракийските земи. В Тракия букел-керамиката е представена с няколко запа-зени урни - от с. Габарево, Казанлъшко, Асеновец, Лонгоза, Варненско, аптичния град Нове при Свищов, Козлодуй, Букьов-ци (дн. Мизия), Врачанско, както и фрагментарны материал от Пшеничево и Лонгоза. (табл. 83). Както вече видяхме, ана-логиите с букел-керамика от пласта Троя VII В 2, позволява на Д. П. Димитров да предположи, че тя е бил пренесена в Мала
Азия от мигриращи тракийски племена в последните две столетия на II хилядолетие пр. Хр.® Букел-керамиката от Тракия има точки паралели с тази от Бабадаг в Северна Добруджа, Инсула-Банулуй в Румъния и Гава в Унгария.6" Според мен ней-ният ироилход трябва да се тьрси в Културата с инкрустирана керамика по Долния Дунав, тъй като най-близо до нея са съдовете от къснобронзовите обекти при Орсоя, Ломско, с. Арчар, Ново село, Балей, Видинско и с. Остров, Врачанско.67 В сь-щото време, доколкото пъпковидните, роговидни издатини сыцествуват паралел-но с букелите то в появата на същинските букели, може да се види едно влияние на стил от развитието на културата от Цент-рална Европа.68
Едновременно с щемпелуваната украса и букелите, канелюрите са типичен украсителен мотив за керамиката от ран-ножелязпата епоха. Произходът на тази украса също е в Културата с инкрустира-ната керамика по Долния Дунав, както и в
131
11 Mary pa
2 Л-тпашктгт
пещера
I Maeypa
5 Цеп ина
*.''**4,*/'
6 Ойш ш
7 Целина
A 8 Сакар
9 Равна
10 Разкопаница
14
13 Девмпащката пещера
Табл. 84. Геометрични орнамента
Fig. 84. Geometric ornaments
17 Пшеничеао
16 Mt-зек, Свилпирад
15 Маек, CttUAtHtpad
|Н ИшпиЧт,
останалите култури на Карпато-дунавския раннотракийски културен комплекс. Кане-люрите бипат плитки или дълбоки, хори-зонтални или отвесни, или пък разположени като гирлянда (табл. 83).
Особено широко разпространение има керамиката, украсена с врязани инкрустации с бяла материя, геометричните орнамента, представляващи комбинации от прави и зигзаговидна линии, триъгьл-ницн, ромбове и точки (табл. 84).
Върху фината керамика сс срещат сравннтелно често пъпковидни израстъ-ци, заобиколени от редица есовидни орнамента, вдлъбнати, или плитки канелю-ри (табл. 85)
На базата изключително на керамика от ранножелязната епоха с очертана и културата група Пшеиичево-Разкопаница. Според М. Чичикова тя влиза в Балкан-ския ареал на разпространение на културата на желязната епоха, заедно с Басара
би и ИнсулаБанулуй™ Напълно споделям мнепието на В. Миков, който смята, че последната е възникнала на базата на къснобронзовата култура известна от Гър ла Марс и Кърна и показваща несъмнено сходство със синхронпата култура в Северозападна България.70 Културната група Пшеничево е разпространсна по долното течение на р. Марица, както и по склоно-вете на Родопите и Сакар планина и има собствено самостоятелно развитие.51 Трябва също така да отбележа, че въпре-ки липсата на стратиграфия, голяма част от материалите от крепостта Целина, мо-гат да бъдат отнесепи към ранножелязната епоха.'2 По-големите размери на орна-ментите, изпълнени вместо чрез обичай-ното врязване, както и силно стилизира-ните чопешки фигури, свастики и т. н. поз-воляват на някои изеледователи да отделят тази керамика в отделна самостоятел-на група7” (табл. 82/19-21, 81/14, 86/5).
132
IIpcicii аналогии имя в c Pvcn, Пловдив CK0 (табл. 82/13), главно no отношение на нзработването на спиралните крыши /' В Благоевградско < ъщо са намерени фраг-менти, чиято украса от свастики, двойни бралпи. кръетчета н др. напомнят на цс-ппнекпте орнаменти'’ (табл. 86), G Изпсст-ни уговорим може. пород мен, да бъде прнето станопището, че материалитс от Целина. Руси и Благоевградско, очертават един самостоятелен район с лесин и достъпнн вътрешпи комуникацин. както и специфично културно развитие, пара-лелно с това на културата Пшеиичево.'0
Особсноститс в орнаменталнвта система, а именно традиционное!', както и чувствнтслност към културни явления, позволяват да сс разграничат изменения-та. конто настъпват през втората фаза на старожелязната епоха, макар от нея да разполагаме със сравнително малко проучены обскти: сслището при с. Леиово, Пловдивско и некропола при с. Царев брод (б. Ендже), Шуменско, Долно Сахра-не, Старозагорско, Белоградец, Варнен-ско." Продължават да се срещат канелю-лите, комбинирани с пъпковидни и езичести израстъци (табл. 83). Често среща-щите се са есовидните и други орнаменти
(табл. 82/И, 86), конто дли,и основание да т е предположи едно про/пяокспие на орпаменталната система ил културата I 1'иеничево и нт,в птората фаза на рлпио-желяэната сноха,
За последний период - VI и. пр. Хр. ' а характерны главно сьдове с бедна ре лсфпаукраса. Комбинациите отщемнелу-нани и врязани гсометричии мотиви па практика изчезват. В единичны случаи се срещат стяните мотиви (паями, лотос, ст и лизирано слънце и т. и.), (табл. 84, 86).
Дебелостенпата керамика остана непременен;! и и трите фази. Типичны са дъговидните релефни ленти, характерны главно за погребалните урни като сс поч-не от най-ранните - or Майоле, Пловдивско, Остров, Врачанско, през тезы от Царев брод и многообразните находки от некроподите при Равна и Добрина. Вар-ненско (табл. 83, 85). Подобии на тях са тези от паниците от Лонгоза, Пш< ничево и Целина. Заодно с тях сесрещат езичести и плоски дръжки. Релсфиата украса се състои от насечены пояси и хоризонтал-ни волути (табл. 85).
Отделих толкова голимо внимание на керамика! а поради две причини. Първо. именно чрез нея по безспорен начин
Табл. 85. Пъпковидни, езичести, релефни орнаменти
Fig. 85. Plastic decoration
183
седокументира кт.тп'рпата приеметвеиос ' между диете, изключително нажни за <|х>р-мнраието на тракийската култура, снохи - късноброизовата и ранножелязната и второ, защото тя е иай-стабплния показа-тел ла стиокултурното единство иа тра-кнйските племена от първата половина на I хилядолетие пр. Хр.
11 гака, трябпа да отбечежа факта, че по време на започващия разинет на тракийската цивилизация керамиката, този иай-нсно< редегнсн свързан с бита и cere-тическпте концепции иа населен него еле-мент иа материалиата култура, на практика губи разнообразного в художествената украса и в техниките па наработка.™ Този факт е археологически заспидетелствап още в края па VII нач. на VI в. пр.Хр. Итл-можно е това да се дължи иа различии фак-тори. На първо място евносът на много по-качествена и финн гръцка керамика за за-доволяване на нуждитс иа знатните. На второ място, през VI в. пр. Хр. се появява и грънчарското колело. Новият начин на иэработване несъмнено оказва влияние върху орнаментацията на съдоветс. И на трето място, интересно е мнението на М. Чичикова, която смята, че е напълно въз-можно част от функциите на богатата ор-наментпрана тракийска керамика да са били пренесени в ърху внесените метални съдове, откривани най-често в богатитс на находки могилни некрополи от посочения период на разцвет на тракийската цивилизация.™ Според мен, орнаменталната система върху керамиката от ранножелязната епоха фактически бележи края на къснобронзовата традиция в това отношение в района на долнодувавските земи. Този край може да бъде отнесен към VIII - началото на VII в. пр. Хр.
Въз основа главно на керамичния материал, открит при разкопки на тери-торията на Румъния и България, бяха обо-собени редица отделни археологически култури: Бабадаг, Пшеничево, Целина и т.н. Според мен едно подобно разделение на този етап може да има само относителен характер. Ако го приемем в абсолютизм му смисъл т.е. като самостоятелни пра-исторически култури в класическия вариант на това понятие, ще трябва по необходимост да се съгласим с наличието на
етнически, културии и прочие различии между тсхните носители 11одобпо раэде. ление, според меч I, би д<тело до изкусч т-. но разкъеваие па сдиипил исторически процес и този на «жопчателното офорМ|| не и консолидираиснатракийския стнос Според мен, тези локалпи различия, ца. мерили израз в обособяпянето на отдед. цп култури, могат да се разглеждат като израз на динамиката в оформлшгго иа народностната обгциост иа траките. Те само я илюстрират, по не и определят на нипото на плсменнитс различия конто я съетавляват.
Етничсските размествания на грани. цата между II и I хилядолетие пр, Хр естествено дават своего отражение н цс. локуппия живот на долнодунавските племена. Забелязва сс постепенно спадапс в дейността иа атслиетата, произвеждащи предмети от бронз. Торевтиката също е в един относителен улддък - това явление би могло да се обясни с намаленото тър-сене на изделия направени от благородии метали. В района на юг от р. Дунав от този период са известии три находки, конто представляват определен интерес: съкро-вището от с. Бързица, (б Шеремет), Варе ненско, златеп съд от символичного погребение в кв. Казичане на София и злат-ната купа от Белене.™
Ськровището от с. Бързица (5. Шеремет), Варменско. Открито е случайно през 1922 г. По първоначални данни то се е състояло от един златеи и шест сребърни обръча. три златни гривни и чстири златни мъниста, два чифта обици и един зла-тен кръет.’*1 Общо взето обстоятелствата на намираието му са достанеясни, аосвен това част от предметите са били загубени. В момента на липе са пет обръча - един златен и четири сребърни и един чифт златни обици.® Този факт създава сериоз-ни трудности при датировкат-а на ськровището и определянето на етническатаму принадлежности’ Според мен, главно внимание заслужава орнаменталната система върху предметите. В нея са използвани основни мотиви, характерни за къснобронзовата и началото на ранножелязната епоха. Употребени са били две основни техники - гравиране (при т. нар. обръчи) и изчукване върху матрица при обеците.
134
1 Лоилмя
2 Цепи на
1 Пшсничню
2 Ценима. 'Иттък
3 Покрооник.
Я /./rutiNr?
-r* GiKtfw Яал£
7 Л4к?лс, Свилекярад
4 Реикопиница, Покроаиик
6 Ценима
n
ТЬбл. 86. i Псеадошнуров орнамент, П Особени мотиви Fig. 86. 1. ttPseudo”^corded ornament, IL Peculiar motifs
Врязанитс орнамент!i - зигзаговидни ли-нии, защриховани триъгьлници, ромбо-ве, “малтийският кръет”, концентрични-тс кръгове и др., показват едно доразви-ване на къснобронзовата традиция на балканский геометричен стил, характерен за Културата на инкрустираната керамика по Долния Дунав?1 Украсата върху обеците, направена, както вече казах, чрез изчук-ване върху матрица и сьстояща се от ре-лефни кръгчета, обточени с точки и свързани помежду си с тангенти, може да даде една стабилна спорна точка при датира-нето на съкровището. Както вече видлх-ме, тази украса естествено изпълнена в друга техника е добре познатата от орна-менталната система на керамиката от периода XII-IX в, пр. Хр. в земите на Долния Дунав. Що се касае до така нар. златен кръет, загубен заедно с другите предмети от съкровището, то аз поддържам мнени-ето на Д. Гергова,85 че в случая имаме работа с широко разпространените през къснобронзовата и началото на ранноже-ляэната епоха т. н. обемии кръетове, са-мостоятелни, или вписани в кръг, конто сабили прикрспвани към други предмети, или са били пригодени за пришиване?'
Интересен е вьпросът дали ськрови-щето има единен или сборен характер. Д.
Ifeprosa защитава второго становище. Тя се позовава на това. че между отделяйте предмети, сыцествуват различия по форма, де-таили и техника на изработката и стига до извода, че: “...очевидно предметите отсък-ровшцето не са дело на един майстор, или на едно ателие и не е изключено между из-работването им да са изминали по-значи-телни интервали от време".1" Според мен, подобно мнение емаксималистично, макар в известна стелен да не е лишено от основание . В случая не може да бъде пренебрег наг факты, че украсата върху предметите намира аналогии в ранножелязната орна-ментална система (особено тези върху обеците). На това обрыца внимание и Д, Гер-гова, като подчертава, че “...всички предмети от съкровището обаче носят белези-те на геометричния стил, владеещ тра-кийското изкуство между XI и VII-II в. пр. Хр."88 В общи линии това може да насочи към определянето на началната дата на изработване iia съкровището. Дори дабъде приета тезата за пеговия сборен, а не единен характер, то в никакъв случаи то не може да бъде поставено по-късно от началото на XII в. пр. Хр., когато фактически се оформя орнаменталната система, харак-терна за началяия етап на ранножелязната епоха. То не може да бъде евързано и с т.
135
нар. грако-кимерийски културен кръг, тьй като и украсата са доразпити известии от началото на кпепобропзона сноха форми и мотани.*' Го сс япипа един от характер ннгс памстпици на матврналната култура на равнотракийските племена, а конто сс наЛлк>дава «дна ясно определена приеме г-аеност междутр.саннпите накъснобронзо-вата и тази от началото на рапножеллзпа-ia сноха и района на долнодунат ките земи.
Трудно еда бъде определено врсме-го, когато съкровището с било заронено и земята. По немка псроятност топа е ставало към VIII в. пр. Хр. и може да бъде евързано с проникпансто на кнмсрийскн-тс племена на югозапад. Впрочем топа нс с въпрос от съществеио значение. I !о важно е, че то разкрива эначптелно прнсъст-вне нс само па художсствсното, но и на идеологического наследство на културата от късната бронзова сноха в Карпато-ду-навскня басейн или по-точно па този от Карпато-дунавския ранногракийки културен комплекс проз ранната желязна епоха. Според мен съкровището от с. Бързи-ца с един от последните известии за сега паметиици. бележещи финалните реплики на къснобронзовата традиция наторен-тиката в раннотракийските земи.
Находката от София (кв. Казичане). Намерена е през 1969 г. при работа с ба-гер за прокарване на изкоп за водопровод.9" Състои се от три съда: элатен, бронзой и глинен. Около него не са открити каквито и да е съоръжения.91
Златният съд е изработен от чисто злато (23,65 карата), чрез техниката на коване и тежи 1,050 кг. Това е трапезна купа с височина 12,5 см и диам. 27 см. По тялото си има релефни ребра, или по-точно вертикалии канелюли, конто се срещат често върху керамиката от ранножелязна-та епоха. Особено внимание заслужава украсата на дъното, изпълнена в техниката на изчукването, концентричните кръ-гове и релефните пъпкп, евързанис пунктир, есовидни знаци и кръгчета. Общо взето доминират релефните орнамента.
Бронзовият съд представлява котел, който при употреба е бил поставян върху триножник. Намира се в лошо съетояние. Според М. Станчева, този бронзов съд може да се отиесе към т. нар. “котли урар-
тски гип," известен от Урарту, ЕтрурИ)) егейските остропи и други места и Ч(1И((', да бъде датирап най-общо към период.. VI1I-VII в. Пр.Хр?»
Глипената купа има пресечсносфс-ричпа форма с цилиндрично столч? и <• рабо гена па pi.Ka."’ Странного и случая1а необичайно големите й размсри - вщ см и диам. 33,5 см.‘" В хронологически on ношение тя нс представлява интерес. Впрочем, ако искаме да определим хронологически™ позиции иа находката от Со. фия, би трябвало да се спрем изключител-по на металните съдове. Що се касас до тина бронзов котел, възможната му датировка посочих в по-горните редове. Злат-11НЯТ съд дава значителио no-стабилни по-датки в хронологическо отношение. В случая не с толкова важна формата му, колкого иеговата украса. Както вече подчертах вертикалниге канелюри се срещат много често при керамиката от ранножелязната епоха. Сьщото може да се каже и за украсата върху дъното на съда. Ако вземем пред вид тези два факта, то не подлежи на съм-нение, че той е правев в началото на ран-пожелязиата епоха, или поточно в периода Х1ЫХ в. пр. Хр. Напълносьм съгласен с мнението на М. Станчева, че въпросният съд няма трансилвански произход, което се доказва от голямата чистота на златого.95 По всяка вероятност то е било добито от златния пясък от река от Софийского поле, или в сьседни иа него райони. Не мота обаче да се съглася с мнението на М. Станчева, че той е по-ранен от вълчитрънските cbflOBe.9" Между тях и съда от София има очевидна разлика не само в техниката на наработка, но пай-вече в украсата. Неговата относителна примитивност е по-скоро. според мен, доказателство именно за по-късния му произход в сравнение с вълчитрънските съдове.
Датировката на глинената купа е трудно да бъдс установена. М. Станчева е склонна да приеме една по-ранна дата, ба-зирайки се на факта, че по форма тя може да бъде евързана със съдовете от бронзовата епоха.97 Като имам пред вид нейната форма, както и начина й на наработка, аз Смитам, че е била направена в края на VIII в. пр. Хр., при коего едва ли е била дьлго време в употреба, което не може да се
136
каже, естествепо, за бронзовии котел и пай вече за элатння съд,
Основинят въпрос па който трябва да се отговори е, какио всъщност представ ляпа тази колектнана находка? М. Стояче па лапсира иделта, че в случая имаме работа с погребение, пзвършено набързо или пък с кенотаф.* Дали се касае за п ар-вето или второ го не може да се каже с по-ложителност ако вземем пред вид обстоя-телствата на нампрането им. Тази идея с доразвита дстайлио от Л. Фол, който с на мнение, че това е одно символично погребение, в което е намерило отражение известната минойска триада - баща-май-качнн/любовник.1* Според мен към този въпрос може да се подходи и по друг начин, като вземем пред вид резултатите от проучването на светилището в м. Багачина, за конто вече говорих поторс. Или казано по точно аз допускам възмож-ността тези три предмета да са били поставени, като на това обръщам спецн-ално внимание, през различии времена ведна култоваяма. При това положение, един от основните въпроси, защо на едно и също място са открити три различии предмета, чнято асинхроност нс подлежи на съмнение, фактически отпада.
Накити. За ранножелязната епоха тези предмети, направени главно от бронз и много по-рядко от благородии метали, напр. злато, се явяват много по-рядко от главните компоненти на формираща се материална култура па тракийските племена. Появяват се предмети, използвани изключително при облеклото - във връзка с определени функции или чисто и просто само като украса. Това са колани, токи, игли, копчета, огьрлици, гривни, пръете-ни и фибули. Ако изключим фибулите, чи-ято родина е микенския свят, прототипи-те на остаиалите трябва да се търсят в развитието на къснобронзовата култура в Словакия и Трансилвания,1"1 както и в ареала на Карпато-дунавския раннотракийски кул-лурен комплекс. Във връзка с моето изложение определен интерес представляват златната диадема от с. Царев брод (б. Ен-дже), Шуменско, както и сребърната пластинка от с. Кочан в Западните Родопи. Златната диадема е открита в могила II, гроб № 1, заедно с железен връх за копие,
Табл. 87. a: Cpetmpeu кантарос от некрополи при Требенище (по Б. Филов), б: Златил купа от кв, Казичапе - София
Fig. S7. a. Silver kantharoi (after В. Filov); b. Gold bowl from Kazicene-Sofia
железен меч, два глинени съда, бронзова юзда, бронзови върхове за стрел и и бронзова купа. Скелеты е бил по гръб в отлично състояние с ориентация северозапад-югозапад.102 Д. Гергова стига до напълно правилния извод, че златната диадема и сребърната пластинка от Кочан по форма, орнаментация и функции представлява на практика продължение на една източ-носредиземноморска, кьепобронзова традиция през ранножелязната епоха."”
Основната група накити, отнасящи се към този период, са фибулите. Те мога да 51,дат разделены натри серии: А - еднос-пирални, Б - двуспирални, В -т. нар. “очи-лати" фибули.105 В процентно отношение серията В е най-малобройна - известните досета екземпляри съетавляват 5 % от фибулите, като тс фактически не претърпя-ват някакво развитие.1® Като иай-ранпи се явяват простите по своята конструкция едноспирални фибули от с. Павелско и с. Върбен.™ Този тип се е оформил през къснохеладския период, съществувал е през субмикенския период и се среща в Керамейкос и Вертина, заедно с протогео-метричната керамика в X в. пр. Хр.107
187
Трябва да отбелсжа факта, че фибу-лага и долнодунавските земи иреминава един сложен пы на развитие, изразяващ сс и появата на двойната спирала, на игло-Държателя, различии ге форми на плочка-та и голямото разнообразие при оформя-него на украсата, която била главно релеф-на върху дъгата.
Въпросът за появата на този тип фибули с изключително сложен. Заслужена внимание факты, че едни от иай-рап-ните фибули - тези с лък, успореден на иглата, се срещат в Подунавието още от края иа бронзовата епоха, като при редица от тях се появява и втора спирала: че могат да бъдат датирани в периода XIII-XII в. пр. Хр.1"" Появата на този вид паметници в района иа долнодунавските земи и ио-специално в Тракия, може да бъде отнесено към края на II хилядолетие пр. Хр."19 В случая още от самото начало се наблюдават тези тенденции, изразени в оформянето на двата типа фибули - източ-носредиземноморските и вътрешнобал-канските."" Това явление няма изолиран характер. Всъщност, то е само един от ком-понентите, бележещи новите насоки в развитието на материалиата култура на раннотракийските племена. Тези нови насоки, обусловени от окончателното кон-солидиране на тракийския етнос на гра-ницата между II и I хилядолетие пр. Хр. намират израз в появата на т. нар. животински стил в изкуството, както и в мега-литната култура.
Появата на животинския стил. Под определението животински стил в изкуството се разбира появата на характерни паметници, почти изключително в област-та на приложното изкуство и торевтика-та, съдържащи изображения или обикно-вено силно стилизирани образи наживот-ни. Хронологически тези паметници обх-ващат един широк диапазон от началото на ранножелязната епоха до III в. пр. Хр.111 Като най-ранни екземпляри могат да бъдат посочени т. и. култови брадви и амулети. Според мен напълно правилно е мнението на Г. Китов, че в тях могат да се видят в зародит много от характерните за Тракия и съседните народи, от по-късно време, композиционни схеми и художест-вени похвати.112 От днешните български
земи са известии, засега, седем „,)С..М1. конто представляват комбинирано, ' ражснис иа елементи па брадви и к""Г’ тински фигури или глави."’ Досегаипж изслсдвачи датират този вид паметии,'" най-общо към периода X VII и. Ilp xt, 1И техните мнения бслежат доста < ъщ"( ни различия, когато става въпрос за' изхода им, както и за функционалист,им предназначение."1 Ако се пземат предви, приведените от Г. Китов аргумеити, може да се направи изводы, че в случая имаме работа с предмети, копиращи образци от реалния живот в умален вид, но конто и пикакъв случай не могат да имат утилигар но предназначение. Украсата от силно стилизирани животни или животински глави показва, че това са прсдмети-симво-ли на царската или жреческа власт или ио-скоро и на едиата, и на другата. Според мен, в известен смисъл тези символа или култови брадви се явяват като едно евърз-ващо звено между къснобронзовия гео-метричен стил и началото на появата на животинския стил в раннотракийското изкуство. Ако последнем в такъв аспект, ясно ще видим едно продължение на кла-сическата микенска традиция на местна почва от първият период на ранножелязната епоха. В същото време този тип археологически паметници бележи финал-ните акорди от развитието на геометрия-ния стил в долнодунавските земи и в Ранна Тракия изобщо. В такъв смисъл заслу-жава внимание тяхната абсолютна хронология, която въз основа на добре датирани предмети, може да се смята за твърдо установена.115 Отделяйте находки могат да бъдат подредени по следния начин:
1. От Карлуково - XII-X в. пр. Хр.
2. От Стара Загора - края на X - нач. на VIII в. пр. Хр.
3. От Тетевен - VIII в. пр. Хр.
4. От Чомаковци - II пол. на VIII в. -нач. на VII в. пр. Хр.
5. От Каменно поле - VII в. пр. Хр.
6. От Рилския манастир - II пол. на VII в. пр. Хр.
7. От Горна Любота - VI в. пр. Хр.117
Мегалитите от Тракия. Мегалитите са съоръжения, евързани главно с погре-
138
балния обряд и допяк ьде с култа. Те си рал. пространен»! и един срапнително ограничен гсографскн район - хълмиггатп облает па Сакар, ссверпите склонове на Страпджа и източния дял на Родоните."'
I 1оявата на мсгалитните иаметпицп в Тфвкия е явление, трудно обяс ними при сегашнитс ни познания за ранната три-кийска история н култура. На местна почва техният прототип от времето на късна-та бронзова епоха засега не с открыт. В такъв случай би трябвало да се потърслт паралели в районы, намнращи се в относителна географска близост с Тракия. Като наЙ-близки такива, според мен, би трябвало да сс посочат кавказките долмени, макар, че те са значително но-рапни -средата на 111 хилядолетие пр. Хр. Въпре-ки тази раина датировка, както и някои различия от архитектурно естество. В. И. Марковой вижда значителни сходства между тях и тези от Югоизточна Тра-кия.118 Като опосредстващо звено между кавказките и тракийски паметници той смята долмените от о-в Крит и Боспора.1 ” Подобно предположение е напълно при-емливо, особено ако се вземе предвид широкого разпространената в науката теза за т. нар. “морски произход” на този вид архитектура.120 Известно е, че активни и многостранпи връзки между населението на Черноморе ките брегове са сыцествува-ли още от късния период на каменно-мед-ната епоха, като те са особено активни през време на II хил. Пр. Хр. Впрочем, както отбелязва А. Фол, произходът на мсгалитните паметници в различите области на Стария свят е въпрос, който все още не е окончателно решен в науката и поставя тежки проблеми пред изеледова-телите.121 Поряди товасъществуването на долмените, както и на други мегалитни паметници като важен компонент на ме-галитната култура,122 трябва да се приеме като реален исторически факт на тракийската ранножелязна епоха, който те-първа трябва да бъде обленен.
Проведените през последнитс години проучвания и разкопки позволяват да бъдат отбелязани характерните особе-ности на мсгалитните паметници, най-широко от конто са разпространени долмените. Само от територията на България
,а извести 780.'“' 11|,з ОСПОН.1 ия анализа им и архитектурно и конструктивно отио-теине п, Делен ги раздели на три основ-пи групп: единичны долмени, двойни дол-мсии идолмеиоподобии цисти. Те сабили покрити с могилен насип, изграден от ка М1.ИИ С прыг. сега фактически уиищо-жен.'и
Датировката на долмените е серио-.leii проблем, тъй като те ед били ограбе-нн още п дреннос гга и п пито един от тях не с намерено погребение и инвентар, запален п нървоначалиия си вид.1''' Архе-оло! ическилт материал има долна граница XII в. пр. Хр. и засега нее известна пито една находка, която може със сигуриост да бъде отнесена към къснобронзовата епоха. Горпата граница пък, на същото основание, може да бъде поставена я периода V1I-V в. пр. Хр. Топа именно е хро-нологическият диапазон в който са съ-щсстпували долменит е п югоизточна Тра-кия. П. Делев е на мнение, че могат да бъдат разграничены два пласта в тяхното развитие - XII/XI-VII1 в. пр. Хр. и VI1I-V1 в. пр. Хр.12,1 Вторият пласт с не само доку-ментиран от керамиката, работена на рька, но и от такава, правена на грънчар-ско колело, а също така и от импорти. Често се срещат фибули - бронзови или железни. Факты, че всички тези находки се намират в един и същи долмени показ-ва тяхната продължителност на из1 юлзва-нето им като погребални съоръжения. Като такива съоръжения долмените постепенно изчезват по времето, когато започва постепеннага консолидация на Одриското царство.
Скажите гробници са вторият тип мегалитни паметници, типичны за траките, но в сравнение с долмените те са много по-слабо проучены. Характерната им особсност е издълбанага в скалите гроб-на камера с открыто преддверие, осигуря-ващо достъп до входа. Гробните камсри имат кръгла или четвъртита форма.1”7 В конструктивно отношение се разделят на три групи и се срещат в Североизточна България, Източните Родопи, турска Странджа и в планината Пангей в Егейска Тракия.12"
Засега е изключително трудно да бъде направена една точна датировка на
139
скалнитс гробници, ri.fi като археологически материал, който би дал никакая опори,। точка, a ioii.i отношение липсаа. Известии са < амо дна предмета - бронао-па едноспирална дыопидна фибула, дати ршца от VI1-VI п. пр. Хр. и глинеи с-вд на три крачета, намерени я скалки гробни-цн край с. Широко поле, Кърджалнйско, конго могат да бъдат отнесено към JX-V11 и. пр. Хр.1*1' Според мен, като имам пред вид генегнчното сходство между скатимте гробници и долмените, може с голима до la вероятно! т да приемом тяхнат а хронологически синхронност.
Няколко думи за Родоните. Т\к се perm грира едно нрскьспанс на живота в къснобронзовитс селища, но с палице ггьлен контипюитет в погребалната практика. както и в разположенисто на нскро-полите Борино, Гела. Чспсларе, Прог-
лсд.1'" Според Б. Бориславов големиит брой могилен тип некрополи е доказател ствозаиродщокитслнообит-ананспасдш, и сыпи райони отедно население.1'1 Пр„ снетилищата също има топограф! на при емствсиоет (Загражден, Забърдо, Чала)
Важен факт е, че в Родоните се поя initial и един от иай-раниите образцы на понята желязна металургия. Те сасинхрон ии на най-ранните желеани находки открити в Гърция.1” Това дава основание на редица археологи да снизит. че именно тук се намира един от иървитс центрове на желя.тиата металургия и тракийските земи. Шлемият брой бронзови и желеани предмети, открити в могилнитс погребения от X-VI в. пр. Хр., пак според Б. Бориславов, показват. че Централните Родопи са били един от основнитс мсгалургич-ли центрове в Тракия.1”
БЕЛЕЖК11
1 Д. П. Д и м и т р о и. Троя VII В 2 и балканските гракийски и мнэнйскн племена. - Археология, 4, 1968,1.
2 Пак там и цит. лит.
3 N. В е и s s 1 о п. Griechiche Geschichte. Munchen, 24.
4 N. В rest cd. Gcchichte Agiptens. Berlin, 1910, 360-362.
' Д. П. Д и м и трон. Цит. съч., 2.
6 Пак там.
7 Пак там и пос. лит.
* Пак там, 5.
1В л. Георг н е в. Кога са дошли гьрците в Гър-цня, - ПП, 2, 1947. 235 и сл; Е. A k u гga I, Die Kunsi Anatolies von Homer bis Alexander. Berlin, 1961, 1-3.
*°J, W i e s n e r. Die Thrakicn. Stuttgart, 1966, 55-56.
11 Ил и ада, П, 844.
18 Илиада, II, 835.
” Илиада, IV. 520.
u Илиада, X, 435 и сл..
14 Д- П. Д и м и т р ов. Цит. съч., 5.
16 Пак там, 5-6.
17 Пак гам.
,я Илиада, XIII, 5.
” Д. П. Д и ми т р о в. Цит, съч,, 6.
2" Р. К г е L s с h m е г. Ekeilung in die Geschichte der griechischen Sprache. Wien, 1896, 173; Вл. Георгиев. Тракийският език. С. 1957, 73-82.
21 Вл. Попо в. Някои проблеми на миграцион-ните движения през 1-то хилядолетие пр. н. е. по Долнодунавския басейн. -Сб. 75 г. музейно дело в Русенски окръг. Русе, 1980, 29-35.
22 М. Таче ва- Хитов а. Дрепная Фракия и юго-
восток Европы. С- 1976, 11.
и Пак там.
н М. С i с i f о v а . Sur la chronologic au Halstatt eti Thrace. -Studia Balcanica, V, 1971,79-92.
15 Ibidem, 92.
26 Ibidem.
27 Ibidem.
M G, Tonce v a. Chronologic du Halstatt anciev dans la Bulgaria de Nord-est. - Studia Thratica, 5, 1980. 133-136.
’’Ibidem, 24.
w Откосно разпространеиисто на букел керамика-та вж. Н. То d о го v a. Ober einige probleme der sud-est europaischen Frucheisenzeit. Thracia, I, 1972, 67-77.
” Д. Г e p г о в а. Тракийските накити в бьлгарскитс земи през старояселязната сноха (11-6 в. пр. н. е.) (дисертация) С. 1977; Автореферат, 9-10.
52 В. Hans el. Gliederung dor alteren halstattzeit im Thrakischen Raum. - Thracia, III, 1974, 88.
55 Отпоено предходнил период от късната бронзова към ранножелязната епоха в района иа Долния Дунав вж. изчерпателния труд на М. G и-ma. The end of the Bronze Age and the Early iron Age in south-western Romania. A short review. -Thraco-Dacica, 1-2, 1995, 99-137.
MG. Craciunescu. La culture de Basarabi dans de ddpartement de MehedintL - Thraco-Dacica, 1-2,1995, 139-150.
55 A 1. V и I p e. Zur Entstchung der Geto-dakischen zivilisation. Die Basarabikultur. ITeil. Forschungs-geschichte; Definition; Foundsioff; Verbreilung. -Dacia, NS, 1-2, 1986, 48-89 .
140
•'S. M О r I n t f' Lr I lalauu uncivil ещ Ronniunic -SCIV, 1965, 10 15.
T, 111 а л г a ii ° ”;l I’aaiui tern па култури re през. (дмеерт.), Автореферат, 13.
* Пак там.
* Пактам.
Пак там
*'Лл- Б он сп, Г. Александров, Бапчинм. Селише от късната кпменно-медна сноха и тра-кпйскп култои центьр. (Ш-I хилядолетие? Ир. Хр.). Монтани, 1996.
« Пак там .6-21.
Пактам, 23-26.
41 Пик там. 48.
•’ М. Ч и ’« и к о в а. Находка от глинсни ездоке при с. 31ЛЛСПО. - ИАН. ХУПП, 1962, 441-148.
«• д л. Боне в. ТрлкиЙска керамика от срсдповеков-ник град Никопол. - Археология. 34. 1999, 1-8
47 Л. Н. Н и к о в Животине ките останки от тра-кнйскип култоп центьр на Багачина. - в: Ал. Бонси. Г. Александров. Цит. съч.. 76’79.
• Подробно редииа въпроси, спързани с ямите, са раагледани и обширна статны на 1'. Гео р гн еиа. Обредни ими в Тракия (края на II I хилядолетие пр. и. е )- - Археология, 1991, 1-10, Откосно проучванията на ямите до тракийското селище прнДебелт, Бургаско вж. II. Балабанов. Фракийское светилище пойле Дебелта. - Th i-ncia-Pontica, HI, 1985, 221-237; Тракийски ритуадни ями край с. Дебелт, Бургаско. - Археология, 34, 1999, 62-76 .
<’Одисс л, песенXI.
w О в и д и й Назон. Метаморфози. София, 1981, VII, 234-267, 136.
51 Плутарх Сравнительные жизнеописания, Москва 1961.
ИР. Георгиева. Цит. съч,, 7.
»Ал. Бонси, Г. Александров, Цит. съч., 118, обр. 46,
м Пак там, 134,обр. 77. 137, обр. 91, 92.
53 Ал. Бонов, В. Стойчкоп. Колективла находка на глиненн съдове от ранножелязната епоха от Лом. - Минало, 3, 1994, 3-8.
36 Е. Р a t е k. Die Umenicldcrkultur in Transdanu-bien. Budapest, 1968, pl. LX, 7.
57 T Шалганова. Цит. съч., 15,
58 Пак там.
ММ. Ч и ч и к о в а. Керамика от старата желяз-на епоха в Тракия. - Археология, 4, 1968, 15-17.
60 Обобщаващо изеледване па орнаменталната система на керамиката от ранножелязната епоха в отсчсствената литература досега не е направено. Като успешен опит в това отношение ще посоча работата на Е в. К е л б е ч с в а, Д. М а за к о в а. Орнаменты на тракийската керамика от ранножелязната епоха. - Thracia anti qua, 2, 1977, 35-52.
61 М. Ч и ч и ко в а. Поселищното развитие в Тракия през I хилядолетие пр. и. е. (по археологически данни). - Първи конгрсс на БМД, I, 1972, 327.
“Ев. Келбсчева, Д. М аз а ко в а. Цит. сьч.. 37.
® Пактам.
•н д. П. Д и м и т р о в. Троя VII В2 и балканските тракийски и мизиийски племена. - Археология,
> 191)7,/|-М.
Т4м**
~И Мик,,, м. А|„к-,I, |,п.д
прин .......
-М l,’,,*,,"v“J>p4i.<W-77.
,, , „ У 1' ° v “ Nouwlln, donnte, ,UI I , ^H»l-i«te.>H„lK..lirrluSlld _lhri,.,;,.rW2.
’"U nprn'7”-
,, И. M и KI. I,. Цит. е|.ч.,48,
H. Г и д „ „ Пмыитатсхая керамика кре. "‘".‘I ™"т - Ч'.рпи коигрее ВИД т. I, 1У/£, I 15 И СЛ.
Ев. К (. л б с ч с ц я, Д. Мазях о в а. Цит. сь’к,
” Пактам.
71 Пак там,
Л Пактам, 49-40.
70 Пак там, 40 и цит, лит
77 Пактам, 41.
М. Ч и ч и к о л а. Керамика от старата желязна епоха п Тракия. - Археология, 4, 1968. 24.
М. С i £ i с о v a. Sur la chronologic.,., 92.
hi 1л,хРа,,ява се в исторически» муяеЙ-Плевен..
Д. L с р г о в а. Произход, характер и датировка на ськровището от с. Бързица (6. Шеремет), Варненски окры, - Археология. 34. 1982, 6.
’ К р. М и я т с в. Новоиткрнто старобългарско съкровище. - МАИ, VIII, 1934, 270 и сл.
ю Основната литература върху ськровището е събраиа и критически интерпретирана В работата на Д, Г с р г о в а, Цит. съч,. 6-9. С основание се отбеляава, че историографията на съкро-вището от с. Бързица е сложна и противоречива, пак там, 6,
w Пактам, 11.
w Пак там, 14.
Типичен пример в това отношение са златпият кръг от шахтовите гробници, кръг А в Микена, броиэовият кры от Привина глава в Сърбия и др.
в7 Д. Г е р г о в а. Цит. съч., 14.
Пак там.
4'J Пак там, 15.
90 Накодката е публикувана и интерпретирана от М. С т а н ч е в а. Тракийски златен съд от София. - МПК, Х1П, 3-5; Une сире en or de Sofia. -Thracia, III, 1974, 221-241.
sl M. Станчева e извършила щателно проучване па мястото, където е намерена находката. без да откриенещосыцествено, вж. М. Станчева, Цит. съч,, 3. Единственият твърдо установки факт е. че трите съда са били извадени едновре мело от кофата на багера. Пак там, 3-5.
ва Пак там. Б. В. П и о т р о в с к и. Исскуство Урарту \4II-VI века. Ленинград, 1962, 61 и сл.
93 М. Станчева. Цит. съч.. 3. 5, обр. 3.
94 Пак там, 3.
95 Пак там, 4. Транс ил ванското злато съдържа много естествепи примеси главно от сребро.
95 Пактам.
97 Пак там. Авторката не уточняла за кой период от бронзовата епоха става дума, но вероятно се
141
има пред вид носледният Й етап, ’* Пак там, 3.
"" Ал Фол. Символичного Погребение or Кали чане - Изкуспю. М. 1975. П-13.
Пактам.
““ Обща характеристика с посочавнето на паГРги-
пичнитс паралели нрапи Д. Гергоив Тфв-кийекнте накити в българските земи презран-ножеляэнатаепоха (11-6 в. пр. н. о.). Дисерта-ция, G. 1977. Автореферат, 6-9.
Р. 1 lotion. Могил ните Гробове при с. Емдже. -ПАИ, VI. 1930-1931,98-102. обр. 87-89, 104. обр. 93-93, 105. обр. 94-95, 106. обр. 96, 107. обр. 97.
,0'Д. Гергова. Цит. съч., 7.
111 ’ Пактам, 4.
“* Пак там, 5.
10" Въпросът за развитието и разпространенистс» на двете серии дъгонндни фибули подробно с разглсдан от Д. Гергова. Развитие на фибули-те в Тракия през средножелязната епоха (X1-VI в. пр. н.е.). - Векове. 1. 1977,47-57; Genesis and dcvclopemcni of the rneial ornaments in the Thracian lands during the Early Iron Age (11 th-5 th c. В. C.). - Studia Prehistorica, 3, 1980, 97-112, chart 11,1V.
",7Д. Гер гоп а. Пактам, 50.
Пак там, 52-
109 Пактам, 56.
1,0 Пактам.
111 Г. Китов. Животинските изображения втра-кийското изкуство (XII-1II в, пр. и. е.). Дисерта-ция, С. 1977, Автореферат, 4-5.
1,2 Пак там.
Г. Китов. Тракийски символически секири и амулети с изображение на животни. - Археология, 2, 1979,13.
114 Пактам, 13-19 и пос. лит.
115 Пак там, 13-18.
‘"’Пактам, 15.
1,7 Р. Delev. Megalithic Thracian tombs in southeastern Bulgaria. - Anatolies, XI, 1984. 17-45. Направен e обстосн преглед на типологического и хронологическо развитие на долмените в
Тракия. катос посочсиа и МНОГО ПОЛробиа библиография. Даден с < НИСЪК И На МССТОНЦхожд,. пиита на 92 Долмсна (Op. cit.. 89) и карг,» щ р.д>. нространснието им (Ibidem. ЯН).
и» в. И Маркопин. Долмешл мпадиогпКаихл за. Москва. 1978. 299 808
•“•Пиктам. 317-318.
•n Пак там, 812.
1,1 А. Фол. Предгоиор. - в: Мсгалититс пТ|мхИй ч. 2.. Тракия Поитика. Тракийски паметници 3. С. 1982. 9.
*« Под мегалитиа кул тура трябва да се разбира не само характсриэиращите и паметници. като долмените например, по и самата поли-тичсска система, пътиитс комуни нации. п.р гонската развитост, социал на га структура, ду. ховността и ЖИВОТЫ на битово рапнище ха-рактерни за носители™ на тази култура. Йж. А. Фол. Цит. съч., 10.
171 П. Делен. Проблеми на тракийските мегалит-пи паметници. - в: Мсгалититс в Тракия, ч. 2, Тракия Поитика. Тракийски паметници, т. 8. с. 1982, 399.
1,4 Пак там, 339-407.
1,9 Изчерпателна публикация на материалите на мерени при проучването, в: Мегалитите вТракия, ч. 2 Тракия Поитика. Тракийски паметии-ци. т. 3. С. 1982 в съотиетиите изеледвания. П. Делен, И. Карайотов, М. Домарадски, В Стойкова. М Петрова, Ев. Келбечева Странджа плаиина, 263-348.
и» П. Де лев. Проблеми на..., 408.
157 Пак там, 411.
179 Пак там, 410-411.
ш Пак там, 413.
,м Б. Бориславов. Южна Тракия в края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха. Проблеми на прехода. Дисертация. С. 1998, Автореферат, 39, 58; К. Кисьов. Некрополи от старожелязната епоха в Родоните. - Векове, 2, 1985. 52-57.
m Пак там, 39.
14 Пак там.
•*• Пак там.
142
Шеста глава
НАСЛЕДСТВОТО НА ЕГЕЙСКО-РАИНОТРАКИЙСКИЯ КУЛТУРЕН КРЪГ.
Ако направим един, макар и иай-общ, паралел между развитието на тракийските земи и Егейския свят за времс-то от края на бронзовата епоха до VIII в. пр. Хр., могат да бъдат констатирапи как-то редица общи черти, така и редица различия. Трябва обаче да подчсртая факта, че що се касае до историята на тракийските земи, терминът “Тъмни векове" е трудно приложим. Въпреки етиическите пре-мествания, свързани с Великого егейско прессление на народите, тук не се наблю-дават такива катаклизми, както е на юг. Доказателство за това е, че редица центрове, произвеждащи изделия от благородии метали, както вече казах, продължават своята дейност, докато подобии находки от Егейския свят на практика липсват.
Въпреки промените, контактите между двете етногеографските области -Тракия и Егеида през епохата на геомет-ричната цивилизация намаляват, но непре-късват, а само настъпват определени изменения в техният характер. Великата гръц-ка колонизация, чийто последен етап е за-фиксиран с основаването на елински колонии по западниятбряг па Черно море, фактически бслсжи нов етап във взаимоотно шенията между Тракия и гръцкия свят. На 1фактика Егейската цивилизация е преставала да сыцествува в районите на Източ-ното Средиземноморие, където се сьздава един нов свят - светът на полисите. В мате-риалната култура на Тракия от класическа-та епоха продължават да се наблюдават някои елементи с егейски характер. Това е наследството на престаналият да сьщесг-вува след Великото егейско преселение на народите Егейско-раннотракийски културен кръг (ЕРТКК). В общи линии ще се спра иа него в следващите редове,
Легсидата за похода на аргопанти-те и проблемът за трако-егейските контакта в предколопизационния период.
През август 1986 г. при разкопките на споменатото вече ямносветалищс в м. Багачина край с. Сталийска махала, в цеи-тралната част нахълма намсрихме няколко десетки фрагмента от глинени съдове. конто по форма, техника на наработка и орнаментация коронно се различаваха от откритнтсдо тогава керамични материа-ли. Фрагментитс бяхаоткрити в две плитки ями с пресечено-конусовидна форма, □апълнени с много фин речей пясък, факт, който нито преди, нито след това можах-ме да констатираме при другите ями. Със сигурност бяха установени формите на три съда. Два от тях са дълбоки гьрнста с извит навън заоблен ръб на устието и силно издуто тяло. Имат заоблен прелом към долната част, чиято форма по всяка вероятност е била пресеченоконусовидна (табл. 88/а, 89/а). Третият съд е плитка “тавичка" с крачета във формата на пара-лелепипед (табл. 89/6). Повърхността им е добре загладена, покрита с боя с крема-вожълт цвят, а върху нея с кафява и много по-рядко с кафяво червена боя е нанесена геометричнаукраса. Тя се състои от полей от хоризонтални широки ленти, успо-редни кьси вълнообразнп черти, астрал-ни знаци, ромбове с конкавни степи и диагонали, отвестни вълнообразни линии напомнящи змии (табл. 89/а), дъговидни широки скачени ленти с чертички отстрани и др. Особено интересен е един орнамент, наподобяващ буквата “К" с дъговид-но извита горна хаста (табл. 88 а). По всяка вероятност това е бил някакъв писмен знак, тьй като той трудно може да се евър-
148
Табг. 88. Светилището в м. Багачина. Егейска керамика
Fig. 88. Bagachina sanctuary. Aegean pottery
же с геометричната украса, употребена при орнаментацията на съдовете. Прочие трябва да отбележа и един друг много важен и съществен факт - керамиката е из-работена на бързо въртящо се грънчарско колело и това е другият сериозен признак, по който тя се различава от целия останал керамичен комплекс, открит в тази част на хълма и типичен за ранножелязната епоха.
Останалите три фрагмента бяха от дебело заоблено устие на голям съд с украса от широки успоредни линии, шест групи от по четири тесни ленти и спирали. (табл. 89/6)
Според мен, в случая главното внимание трябва да се насочи към използва-ната при украсата на съдовете техника, тъй като тя би дала стабилни опорни точки при датировката на този “странен” керамичен комплекс, а последната е от изключително важно значение, когато става
въпрос за трако-егейските контакти не само през късната бронзова епоха, но и за периода на т. нар. “тъмни векове” и пред-колонизационния период.
Рисуването с кафява и по-рядко ка-фяво-червена боя върху кремаво-жълтата повърхност на керами чните изделия е характерно за майсторите вазописци от Егейския свят. Тази техника се появява в Континентална Гърция в края на средно-хеладския период и може да се допусне, че е била заимствана от т. нар. минийска керамика, открита за пръв път при разкопките на X. Шлиман в Орхоменос. Всъщ-ноет, тя е типична за микенската епоха в Елада през периода XIV-ХШ в. пр. Хр. След загиването на главните ахейски центрове в Пелопонес и постепенното налагане на геометричния стил в изкуството и главно във вазопистта на Гърция, тази техника на украса на глинени съдове се запазва в ня-когашната периферия на микенския свят
144
Табл. 89. Светилището в л(. Багачина. Егейска керамика Fig. 89. Bagachina sanctuary. Aegean pottery
и главно по егейските острови чак до края на VIII в. пр. Хр. Субпротогеометричната керамика, която запазва редица от харак-терните особености на късната микенска вазопис, намираме на редица места на о-в Кипър и западноазиатското Средиземно-морско крайбрежие, древна Палестина и Финикия.1 Те се откриват главно в райо-ните, конто през втората половина на II хил. пр. Хр. са били обект на трайни ахейски, трябва да подчертая, главно тър-говски интереси, с конто микенските центрове са поддържали регулярни контакта. В същото време трябва да отбележа, че фактически субпротогеометричната керамика засега е единственото доказателство за контактите между гръцкият свят и Източното Средиземноморие през периода на т. нар. “Тъмни векове”.2
Що се касае до егейската керамика от Багачина, по техниката на изработка и
орнаментация, тя е близка до посочената по-горе гръцка керамика, притежава редица архаични елементи на тази от късната микенска епоха и в общи линии може да бъде датирана към IX-VIII в. пр. Хр., което напълно отговаря на археологическия контекст, в който беше намерена - заедно с голямо количество керамични фрагмента, отнасящи се към култура Басараби. Егейската керамика от Багачина намира най-близки паралели на о-в Хиос, където до един сравнително късен период, почти до началото на Великата гръцка колонизация, се запазват традициите на късно-микенското керамично производство?
Тази керамика се открива за пръв път в района на Средния и Долей Дунав. В такъв аспект нейното напълно неочаквано намиране дава възможност да бъдат поста-вени за разглеждане редица чисто теоре-тични въпроси, два от конто са особено
145
нажни. Елнппяте от по-общ характер и ла-гига проблемитс ла трико егейските кон-такти на граиицата между II и I хилядолс-тис пр. Хр. Вторилт е cni,p;wni < iri.ncTiiito вяпинето, макар и по косвени Дании, иа никои момент и о г нсторията па ранпотра-кийскпте племена в източната час г на Балканским полуостров, ла което на прав гика иямамс почти Никакой писмсни снедении. В този смисъл следва да уточни, доколко никои пасажи от иэвестиата древиогръцка легенда ла Похода иа аргонавтите съдър-жаг в себе си рационално знрпо или огра зяват реалии исторически еъбития.
Проблемы за контактите на Ранна факия и Егеида в рамките па ЕРТКК вече бе разгледан твърде подробно. Тук само ще отбележа, че почти всички изеледователи са единодушии в едно - след Великого егейско преселение на народите в крав па II хил. пр. Хр. и постепенного въвеждане нажелязото в производството, контакти-те между двете етнокултурни области по неустановепи за сега причини са били прекратени. Те се възобновяват отново едва в началото на Великата гръцка коло-позация. Анализирайки наличпия главно археологически материал, наврсметолаи-сирах идеята за сыцествуването на няка-къв определен континюитет във взаимни-тс контакти между Тракия и Егеида, макар те да са били изразени в една по-особена, специфична за новитс исторически условия форма.4 Тази хипотеза беше неоспоримо потвърдена от егейската керамика, намерена в Багачина Трябва да обърна внимание на един факт- в случая нс става дума за оръдия на труда, направени от бронз, накити или съдове, направени от благородии метали, конто биха могли да попаднат в района на Багачина по различии пътища, главно по пътя на т. нар. многостепенен тьрговсхи обмен. Става дума за предмети, широко разпространени в обикновения бит - глинепи съдове. Приема се, че те по принцип са един стабилен стнокултурен показател. Ако се погледне от тази страна на въпроса, егейската керамика от Багачина може да доведе до някои доста сериозни изводи. Естествено, описаните, тук глинени съдове, въпреки своего много добро качество на наработка и украса, едва ли биха могли да пред-
ставлипаг такъв интерес за местните пл мена, че да станат предмет на “търговск.'-сделка. Явно тс са попадиали и този иа Северозападна Тракия, донссеии щ хора, за конто те са били част от ежедиРп. пня им бит и нои очно казано, каток- »Н)| ваг като стабилен етпокултурсп пох,1;и. тел. Въпроснпта керамика с докааац.л. сто за прямо гръцко (ахсйско) нрисъст-пт- и тези теми. По какъв начин гс са ц„ падпали вБагачина? Естестиено, че по в(). дсп път (глинените съдове нс сс превоз-ват с колесен транспорт). Вече отбелязах че култовият центьр Багачина, който врез тази епоха развива една сравнително активна дейност, се намира само на около II) км южно от голлмата свропсйска река Според мен нс подлежи иа «.мнение, че сгейските (ахейски) мореплаватели, но един или друг повод са използвали този воден път. Каква с била крайната им цел в тези плавания може само да гадаем, но не това е най-важното в случая. Така или иначе, опираме до един изключително важен въпрос - този за достоверноегта на някои еъбития, описани в легендата за Похода на аргонавтите. Налага се да се спра в общи линии иа нея.
Въпросната легенда, известна в древността в няколко варианта, е дотла до нас в най-пълен вид в поемата “Аргонав-тика” на александрийския поет от ели-нистическо време Аполоний Родоски.’ Не е необходимо, като имам предвидцелтана моего изложение, да се спирам подробно на това постическо произведение. Ще отбележа само основните изводи на различ-ните изеледователи. Според тях, оконча-телният текст на т. нар. Легенда за Похода на аргонавтите всъщност е съставсн от няколко недостигнали до нас епически по-еми с характерната за героическия епос систематизация, хиперболизация и проекция в далечното митологическо минало на разкази, естествено прсдавани по устен път, за реално станали някога еъбития, каквито са били първите плавания на егейските мореплаватели в Черно море. Учените са единодушии, че това предание е добило своя окончателен облик в VIII в. пр. Хр/’
В случая интерес представляват събитията описани в поемата на Аполоний
146
РоДОски, стихове 260-330.’ Следзагрибва пето па Златното руно от Колхида, аргонавтите разбнрат, че не могат да се вър-натобратно в роданата си по познатпя им път - от Евксннския Поит през Босфора Пропонтида, ТракиЙския Херсон към Егейско море, тъй като той е бил блоки-ран от преследнащата ги флотилия на кол-хидския цар. Тогава те решават даиаполэ-ват един друг път - от Евксннския Понт по р. Истрос (Дунав), която разделяла зе-мите на скитите и траките," като по този начин избирали от споите преследвачи. По-нататъшният развой на събитията ияма значение за целта на изложението.
Това е легендата, Какви са фактите? Няма съмнение, че пътят Черно море-Ду-нав е бил познат на ахейските мореплаватели още от времето на микенската епоха, когато на практика е бил съэдаден мита за Похода на аргонавтите. Сигурен израа патова познание, записано в окончателен вид, макар и в поетическа форма, е посо-ченото сведение па Аполоний Родоски. Явно разглежданата по-горе егейска керамика е била донесена в Багачина от о-в Хиос по известния още от късната бронзова епоха за ахейските мореплаватели път- Егейско море-Пропонтида, западния бряг на Евксннския Понт, от там през дел-тата на Пстър към богатите на мед и злато Западен Хемус и Карпато-грансилван-ския район," По всичко изглежда, че през тази епоха (IX-VIII в. пр. Хр.) култовият център “Багачина" вече е бил добре известен а един широк ареал, за да привле-че вниманието на егейските мореплаватели. По време на своите експедиции (дали редовни или епизодични, това вече е отделен въпрос), те са посещавали общоп-леменното светилище на Багачина и са оставили като дарове въпросните съдове. Като потвържденис за това, че се касае за една типична морска традиция е и фактът, че съдовете бяха намерени, както вече отбеляэах, в яма, имаща форма на сбьр-нат пресечен конус, пълна с фин речей пясък - нещо, което не беше констатира-но в другите проучени ями,
Доколкото в легендата за Похода на аргонавтите иамират отражение реални събития, евързани с използването от ахейските мореплаватели на посочения
-EXirX"'1"'1'1'1'..........
ToHeocjtntM.J >",il WiCTiii-no-
..ssa---------------------
.
ка им , °теР«°аиет0 ж, та„, К(.рмми.
Я ма изключително важ110 ^прнизиснявш.етонакозжретннте I >рмв на взаимодействие между piwilil 27'”'" Егейския свят отирая „а л и на., на I №.. „р. Хр. Потвърди се категорично тезата, че тези връзки не прекъ'„ат през епохата на т. нар. “Тъмни ве|(оис-ишкто ц u случая морскитс експеди,(|ш до о-в Килър, Финикия и Палестина прел този период, така и в нашия случай, мо-реплавателите от егейските остропи са използвали пътища явно добре известии на техните предшественник още от късно-микенската епоха.
Куполните г/юбници. Това са един от най-типичните паметници на Древна Тракия от епохата на разцвета на тракийската цивилизация. Тяхната фор.мално-типо логическа и генстическа връзка с микем-скитс толоси не подлежи на съмнение. В .момента техният брой е надхвърлил 25. Смята се, че са били изградени проз V-III в. пр. Хр. но по всичко изглежда, че формата е значително по-стара, а използването й продължава и в по-късно време. За долна граница Г. Китов смята съоръжени-ето открито край с. Гърло, Пернишко, а за горна - гробницата в Мишкова нива и тази край Поморие.10 Що се касае до ку-полните гробници от Мезек, Стрелча, Рав-ногор и Шипка, смята се за твърдо уста-новено, че за известен период от време те са играли роля на светилища, независимо от това, дали ще ги наречем мавзолеи, хе-роони или подруг начин,11 Формата на ку-полните гробници е фактически формата на пресечен конус, каквито са и пове-чето надгробии могили.12 Тази форма е характерна за микенските погребални оби-чаи. Трябва да обърна внимание на едим изключително важен факт, а именно, че в в микенский свят куполните гробници са били издълбани в естествеии хълмове. В Тракия това е установено по отношение
147
на сноменагото съоръжешк- край с. Гър-ло, Пернишко, което се питсрпретира като храм-кладенец и ге дат ира към край па бронзовата сноха.1’ Отпоено начина, по който са били строгий тракийските куполки гробници, внимание ааслужаиат крайни интересните наблюдении, напри-цени от Г, Китов па стрелчанскитс гроб-ницп и Жаба могила Ще цитирам дословно - "...веыцност, при разчистването па куполната гробница за консервация, се установи иапенадщнцо, че тя с била построена, когато могилата е била готова и част от насипа е бил отпет за освобождавшее на терен аа строеж на гробпото съо-ръженис. Още по-иеочаквано същата хронология бешс регистрирана н при втората гробница, която е ио-раина от куполната. При това при нея дакните захроноло-гията са значително по-категорични, тъй като след отнемането на част от насипа, стръмният бряг е бил укрспен с примитивна каменна ст ена от големи грубо обрабо-
Табл. 90. Жертпвеии огнгаца от Севтополис (по М. Чичикова, 1975)
Fig. 90. Ritual hearths from Seu topolis (after M. Cicicova, 1975)
тени каменки блоковс”.и Потакъи убеди гелио с документ Ирана микенск^ т радиция, Докато в микен. кии свя бнли иаползвани сстествсии хъЛ„„ '? изгражданс па гробници. вТракиясаб ностроивани предваритслио or ром',,I сил ни насини, конто след тона га били н‘ полэвапи за вкопаваис на гробниците в
1'рибва да отбележа, че в мечалитна та архитектура се съдържат никои от основните момента на микенската кущм. на гробница, а именно галериита и дром^ са. По този начин заединпродължителеи период от време (X1I-VI в. пр. Хр.) „ «д. КИНСКИ те земи, макар и в една примитивна форма сс эапазват градициите на ми кенското с троително изкуство. Тогава, ио гато се появяват иеобходимите исторически предпоставки и условия, Когато об-ществото достига до един конкретен и точно определен етап в своего развитие, в Тракия ще започне стросжът на тези монументални погребални съоръжения По силата на редица обстоятелства част от тях гце бъдат съсредоточени на територията на Одриското царство,
Редица прийоми на сгроителспюто, характерни за микенския свят, се наблю-дават в Севтополис. Макар в планировка-та му да са залетали основните принци-пи на градоустройството на гръцките полней от класическия и елинистическия период,111 наблюдават се и редица различия от общоприетата схема. Столищпа на Севт III има укрепена дворцова цитадела и външна крепостнастена. Цитаделата не е акрополът на гръцките полней. Тя има главно предназначение да защитава дворе-ца на владетеля.” Цялата планировка на Севтополис показва, че тук господства принцип, доста различен от този на сьв-ременното на Севт III общество - аристок-ратичния,18 който отговаря на друга соци-ална структура. Моего мнение е, че като столица на едно малко тракийско царство, Севтополис по замисъла на своятазаст-роителна структура се доближава в известна степей до главните ахейски центрове от микенската епоха. Освен посочените по-горе данни, като доказателство в полза на едно подобно предположение могат да бъдат посочени и т. нар. култови огнища или жертвеници. доста близки по форма,
148
Габ-1. 91. Сребърна апликация от ськровището при Лукавит
Fig. 91. Silver plaque from the Lukovit treasure
а следователно и по предназначение до тези, познати от Микена и Пилос. При разкопките на този тракийски град са открити около 30 сравнително добре запазени такива жертвеника (табл. 90). Във всяко едно от проученнте жилища е намерен по един жертвеник, докато в Двореца са открити два - един в Светилището на Вели-ките богове и вторият в Тронната зала.19 Украсата им е сравнително богата. Състои се главно от декоративни мотиви с растителен произход и рядко геометричен - ме-андри и спирали. На един от тях са изоб-разени три змии.20 Украсата е изработена чрез отпечатване с помощта на шнур. Налице е една интересна комбинация -растителни орнаменти, характерни за ранната елинистическа епоха и техника-та на шнуровата орнаментация, много добре позната от късната бронзова епоха. Това не може да бъде само едно случайно съвпадение и според мен е доказателство за един добре съхранен консерватизъм в изкуството на тракийското общество, което пази традициите от най-ранните ета-пи на своето оформяне и консолидиране. Явно в случая се касае за един неизвестен до тогава култов паметник в Тракия, как-то и за свързаните с него вярвания и оби-чаи. Близостта между жертвениците-есха-ри от Севтополис и тези от Микена, Ти-ринт и Пилос не подлежи на съмнение. Вероятно в Двореца на Севт III са се из-вършвали обреди, подобии на тези, конто са извършвали микенският “перекува-
нака в Пилос т. е. очистването чрез огьн. Появата на тези култови съоръжения, според М. Чичикова е “преживелица” от дое-линската култура на Средиземноморието от II хил. пр. Хр. вТракия.21 Всъщност, касае се за една от проявите на наследство-то на ЕРТКК в културата на Древна Тракия - далечен отглас от ранните контакти на тракийските племена с Егейския свят.
Южни егейски елементи се наблю-дават и в други паметници на тракийската материална култура от епохата на ней-иия разцвет. Досега изследователите не са обърнали внимание на близката аналогия между използваните мотиви от сребърна-та апликация от Луковитското съкровище (табл. 91) и този върху пластинката от сло-нова кост от Спата в п-ов Атика. И в двата случая е изобразена, при това по един и същ начин, сцена - лъв, нападнал някакво животно. При апликацията от Луковит, лъвът е нападнал козел, а в тази от Спата -бик.22 Начинът, по който са изобразени фигурите, говори за една приемственост в отразяването на подобен вид сцена, кри-еща по всяка вероятност в себе си някак-ва определена символика. Във всеки случай микенският прототип на тази сцена не подлежи на съмнение.
Употребата на нагръдници, изработени от благородии метали, като погребални дарове е характерен обичай за Микена от епохата на шахтовите гробници. На същото явление се натъкваме и в Древна Тракия от епохата на разцвета на ней-
149
Пбл. 92. Златни погребални маски от некропола при Требенище (по Б. Филов, 1927) Fig. 92. Gold funeral masks from the necropolis near Trebenishte (after В. Filow, 1927)
ната култура. За разлика от микенските, нагръдниците от Тракия са много по-раз-нообразни по форма и украса.2’ Освен с геометрични и растителни мотиви, те са украсени и с изображения на птици или лъв. Трябва да отбележа, че лъвът е пред-ставен по същия начин, както е при пластинката от Спата и апликацията от Луковит - глава в анфас и тяло в профил. Микенската традиция е спазена и при този случай. Техниката на наработка е също идентична с тази на микенската -изчукване на златен лист върху предвари-телно подготвена матрица.
Л. Огненова-Маринова, разглеждай-ки произхода на т. нар. беотийски щит, прави реконструкция на два подобии
щита, открити в могилии not рсб(.ция, с. 1’озопец. Пловдиве ко?* Спо|к-Д|к „ .'|1" ния । протопип трябва да сс rt.pt,, „ от типа “сакос” известен в Миксиаоте ' хата на шахтовите гробници?'' Тя СЧя"’ че в случая става дума за егейско-ана-ц» лийски “нрежипелици" от II хил. пр х, материалната култура на Тракия от втор ". та половина на I хил. пр. Хр?“ "
Както видяхме от нрсдходцитс главк, двойната брадва с символ и атрибута царската или жреческата пласт в ми-поиски Крит, ахейска Гърция и Тракия в периода II1-I хил. пр. Хр. В нарвите дна p,v Йона този символ на практика иачсава след Великого егейско Преселецис на ця. родите, когато в елинския свят фактически престава да функционира институ-цията на царете-жреци. В тракийските земи тази институция, според някои из-следователи, продьлжава да сыцествува до времето на Севт III, което сс доказваубе-дително от наличии» изворов материал?1 В своята известна ни още от късната брон-зова епоха форма двойната брадва вече ис се среща. Тя е заместена от вече спомена-тите култови бронзови брадви с животин-ска украса. Изображения на брадви от типа бипенс срещаме върху монет натра-кийските царе Амадок, Медок и Терес Н.я
Некрополът при Требенище.29 Вьз основа на масовия материал може да бьде да-тиран към архаическата и началото накла-сическата епоха. В същото време в него се намират няколко находки с чисто микенски характер, като на първо място трябва да бъдат сложени двете златни погребални маски (табл. 92). намерени вгро-бове 1 и V.™ Това, което ги обединява с микенските от епохата на шахтовите гробници е пачинъг на наработка и най-вечепор-третната характеристика на лицата. Раз-личават се по периферната украса на лицевого изображение - двойната спирала, или скачените есовидни релефни орнамент с умбо и меандър в горните части при маската от гроб I.3' В случая е употре-беп типичният за керамичния комплекс на ранножелязната епоха орнамент.
Особено интересен е златният наг-рьдник с дьговидна форма, произхождащ от гроб VII (табл. 93/6). Иаображениятаса релефни, главно на розета с най-различни
150
форми. В централната долна част има ог-радена в кръг сцепа - дна л ьва в Хералдич-на поза.’2 Това етипичен микенски мотив, известен от Лъв< ката порта в Микена.
В по-голямата част от гробовете са били намерени също така и голям брой златни пластинки, обикновсно с правоъ-гълна форма.” Освен със споменатата по-горе хералдическа сцена, те имат украса също така от взаимосвързани спирали, концентричнн кръгове, перли нт. и. (табл. 93 а). Били са използвани като апликации КЪМ дрехитс, а по-големите от тях вероятно и като нагръдници.
Интересна форма на съд е т. нар. кер-нос. открит за пръв път при разкопките на о-в Крит на обекти от минойският II и III период.” Според М. Нилсън, керносът е бил използван при обреди, свързани с почитането на земеделските божества още в минойски Крит.” В Тракия керносът се среща през елинистическата епоха. Един такъв съд е намерен при разкопките на Севтополис. Оформен е като кух пръстен с диам. 23 см. върху който са поставени четири чашки.36 Керноси са известии още от с. Габарево, Казанлъшко и др. места.” Всички те са местно производство, а тяхната поява в Тракия, според М. Чичикова, може да се обясни с проник-ването на култове, чиито нужди са изиск-вали употребата на този вид съдове, най-вероятно в Елевзинските мистерии.”
Преди да приключа с този въпрос ще се спра накратко върху проблемите, свързани с появата на тези егейски елементи в Древна Тракия от времето на нейния най-голям разцвет. Както вече казах, някои ги наричат “преживелици”, или пък реминисценции. М. Тачева-Хитова е на мнение, че траките са били тясно свързани с егейската култура, която според нея е била свързана с древните гърци и траки,” т. е., че последните са били нещо като съавтори в създаването и оформянето на егейската цивилизация. До това заключение тя стига след анализ на данните от героический епос и археологическите па-метници от късната бронзова епоха, открити в района на Долния Дунав и най-вече на тези, произхождащи от територията на днешна България.40
Ал. Фол е на мнение, че не може да
ставя въпрос ва иякакво "възраждаие" на по-стари микенски традиции, тъй като 1ракия на практика е диахрония спрями класическа Гърция, спрями класическото полнено робовладенис.'" Той доразвива своята мис1.л като нише: "...по времето, ко-гато нямашс толкова лингвистични и археологически данни, изследователитс иа Тракия решиха, че всичко онова, което виждат па тази земя към дата на п ервого хилядолетие пр. Хр. и след него, много им напомни микенската кул тура и е преживс-лица. Те са преживелици или реминисценции, се казваше тогава. от микенската сноха в Гърция, с евентуално пряко влияние иа микенските центрове на север. Сега не-щата стоят другояче”.12 След което про-дължава: “...с голяма стойност е семанти-ката на късио датирани през I хил. пр. Хр. - мегалитните паметници от първата половина на хилядолетието и куполните, ко-
Табл. 93. Некропол при Требепище; а: златни пластинки, б: златен нагръдник, в: бронзови кръгове (по Б. Филов, 1927)
Fig. 93. The necropolis near Trebenishte. a. Gold ornaments; b. Gold pectoral; c. Brome ornaments (after B. Filow, 1927)
151
шеронидни И С1ЛОДСС ГН гробници от НТО-рата полони на. Цялата мсталптпа icyjnyp;» може да бъде обленена единстве но с кон-цепцилта па култа към Слънцето, докати гробничпата архитектура - само с копией пиита за Всликата богиня-майка'’.’4 (.лед гопа дос га категорично заключение следка и нс по-малко кате горн чн ня извод. "... намети и ците сьвсем нс са свидетелст-во за закьетшло въэраждане иа микенската традиция в лсмиксискитс земи. а са па метници на тракийската култура, на културата на микенски Тракия, която пълнок ръпно живее през I хилядолетие пр. Хр. и през столетията на новата ера. Както се разбора по-нататък най-същестисните са
оепшьли ибългирската народна култ-т., Пържгга и Втората българщщ д,.,»,,’’' " дсиднешен.” Л1
Тона са ГЛавпитс мнения относи, този странен феномен и тракийски,, Kv. тура. 1l.i практика те не оспорив мнението на Ал. Фол. което съд1,рж# н себе си редина априорно положении (за култа па съпруга и Всликата богиня-май ка), или чисто умозрителми (за диахр,,. ността на Тракия спрямо класическа Гъь-ция). Към този въпрос през 1990 г. Ал. Фол отиово сс връща, като го поставя итясиа връзка с общата проблематика иа култур. пото развитие на Древиа Тракия,1' ца него ще се гпра допълнително.
БЕЛЕЖК11
'А. 1О, Согомопоп.Субпротогеометричсская керамика па Востоке. Типология, хронология, дисперсна. - СА, 3, 1988, 17-53.
' Пак там.
\). Baehlau und К. Schefold. Larisa am Hermos III. Berlin, 1942, TIT. 35, 11. 14, 15;J. Board man. Excavations in Chios. - BSA, 1952-1955.Thames and Hudson, plate 46, 523, 524, 538.
4 Ал. Бонов. Тракия и Егейскиясвят.... 82.
5 Аполоний Родоски. Аргонавтика (Александрийская поэзия), ред. М. Грабар-Пассек. Москва, 1972, 143-299.
6 F. Vian. Legendes et stations argonauques du Bosphorc. Litterature greco-roumaine et geographic historique. Paris, 1974, 91-104.
7 Аполоний Родоски. Цит, съч., 259-261.
4 Пак там, 259, стих 280,
" Подробно за този път вж. Ал. Бонсв. Един воден път в древността,.., 17-21 и цит, лит.
10 Г. Китов. Форма, съдържапие и предназначение иа тракийските могили. - Старини, 1,1999. 47 и сл.
11 Пак там, 47-48.
Пак гам, 48.
is д, М и то в а -Д ж о н о в а. Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Перни шки окръг. София, 1984, 5-19.
14 Г. Китов. Цит. съч., 49.
15 Пактам.
16 Д. П. Димитров. Тракийският град Севтопо-лис. - сб. Севтополис I, С. 1984, 17.
17 Пак там.
18 Пак там.
w М. Чичикова. Жертвеники элинистическои эпохи в Фракии. - Studia Tharalica 1.1975, 181.
«’Пактам, 183.
21 Пактам, 190.
22 Ал. Боне в. Тракия и Егейския..., 84-85, обр. 34,35.
** Ив. Веиедиков, Т. Ге р а с и м о в. Тракийско-то изкуство. С. 1973, обр. 213-224.
84 L. Ogn спova, Survivancs de la civilization mediteiTannee du Il-c millcmaire en Thrace ven la scconde moitic du l-er milicnaire. - AAF, 1968,31-33.
Ibidem, 34.
86 Ibidem.
27 Д. П on on. Тракия на..., 77-129.
w T. Ге p а с и м о в, Антични и средковекопнн ио-нети в Болгария. С. 1975, 40, обр. 31.
а» В. Fi 1 ок. Die archaische Necropok von Trebc-nischre im Ohrid. Berlin und Leipzig, 1927.
*> Ibidem, 4, Abl. 3, 8, Abl. 7, Tafel 1-1,2.
” Ibidem, Tafel X—1.
« Ibidem, 14. Abl. 10. Tafel III.
« Ibidem, 18-28, Abl. 15-24.
MS. Xanthoudidids. Cretan Kernoi. - BSA. XII, 190-1906, 9 sq.
« M Нильсон. Греческая народная религия Санк Петербург, 1998. 43-45.
46 М. Чичикова. Антична керамика. - Сб. Севто-полис, 1, 1984, 45. обр. 19, 49-51.
ч Народен музей-Казанлък. Старо изкуство.
С. 1967, N 52.
W М. Чичикова. Цит. съч., 51.
те М. Тачева-Хитова. Древная Фракия и Юго-восточная Европы. София, 1976,41.
40 Пак там.
41 Ал. Фол. Гръцки извори за историята на Древ-на Тракия в Тукидидояата “Археология". - I СУ-ИФ, т. 68,1974, С. 1975, 25.
« Ал. Фол. Интерпретация и реиитерпретяпия. Тракия и Източното Средиземиоморие през XVIXI я. пр- н. е. - Изкуство, 1, 1981, 18.
41 Пак там, 19.
« Пак там. _
» Ал. Фол- Политика и култура в Древиа Тракия. София 1990, 57-61
152
Седмл глава
НА ПРАГА ПА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ад. Фол е на мнение, че прототра-ките са создатели на културата и Тфакия презбронзовата епоха (Ш-П хил. пр. Хр.). Те се появяват баино на голямата истори-ческа сцена, на която вече са блестели Хетското царство, Троя, Критските центрове и Микенска Гърция. От средата на Ц хил. пр. Хр. обаче започва една фаза в прототракийското развитие, която е нова и с високо историческо темно го оцветява в собствено тракийско.1 Про-дължителната еволюция на родовито об-щини от номадски тип довежда до необ-ходимите предпоставки заобразуване на военно-политически организации с цар-ско-жреческа власт.2 Всичко това помага за укрепване на религиозните вярвания и представи, подчинява художествените запаяти, обуславя строителството паук репления? Ал. Фол пише: “...в литерату-рата въведох два термина за обозначава-нето на тази последна фаза на археоло гическата бронзова епоха, която същев-рсменно е и преходна към ранната желяз-на през I хил. пр. Хр.“4
Пьрвияттермин е Микенска Тракия. Понеже този термин и досега юдължа-па да играе определена роля в изс ле два него на тракийските древности, ще го разг-ледам по-подробно. За пръв път Ал. Фол формуляра термннът Микенска Тракия през 1972 г. Той го обяснява по следният начин: “...нахвърлих хипотезата си за род-ството (не и тъждеството) на обществено-икономическите и политическите проце-си към края на бронзовата епоха между Микенска Гърция и някои райони на дол-нодунавските земи”.5 Все пак това е само една работна хипотеза, понеже все още археологическите паметници са малоб-ройни и не особенно убедителни. Ал. Фол
смята, че комбинираните сведения от писмено, архсологическо и езиковедско естество ще дддат необходимее аргумента към предположението, че население™ от южнодунавските територии с участва-ло или вливало в т. нар. микенско койне и то с оглед на държавно-образувателиите процеси.0
До тук всичко е ясно - става дума за някакъп опит да се създаде политически карта на Тракия от къснобронзовата епоха. Спорс-д мое го скромно мнение, в случая паметниците на материалната култура играят второстепенна или не особено значителна роля. След това обаче, Ал. Фол смени позицията си - той смята, че проучените културни останки вече показ-ват как трябва да се градят за в бъдеще предположенията.7 Особеностите, фази-те и високото развитие на гр ьнчарското производство и особено богатите кера-мични форми с инкрустирана украса през последняя период иа бронзовата епоха може да се смятат за красноречиво дока-зателство в полза на мнението, че произ-водителните сиди в Тракия били на рав-нището, достигните в Континснтална Гърция, а самата керамика документира-ла културното единство на население™ в края на И хил. пр. Хр. северно и южно от Балкана.* Последното становище е безспорно правилно и това културно единство го засвидетелствах не само въз основа накерамичния комплекс, носъщо така и от металнитс изделия, от бронзовите предмети. Що се касае обаче до про-изводителните сиди, изводьт на Ал. Фол е направо неубедителен. Керамичното производство трудно може да бъде взето като сериозсн аргумент в това отношение. Всыцност, микенската керамика е
153
нспадмнпата по синего качество и < л ария снят. Технология га й - прениепшпето па глпната, приготвянсто на боптс е на ни-соко пиво, Освен топа тя с била наработками па бързо иьртящо се грьнчарско колело. Всичкитс тези постижения са иепознати и тракийски те земи. Явно Ал. Фол е решил да разшири значение го па създадения от него термин и да го раз-простре освен в полнтическата, също гака и в културно-идеолг>гичсската сфера. Това сс впжда от привличансто като аргумент в полза па Микенска Тракия, па плочите от Разлог." Впрочем, ще се наложи отНОво да дам пълния цитат: коре-ните на традициите, намерили отношение в тези паметаици трябва да се тър-сят в къснобронзовата и раннохалщатска култури на Балканите... подобно наблюдение е с висока стойност не само за характера на микенската култура в Тра-кпя, но и за нейната приемствсност с она-зи от предходния период. Забележител-ното единство в материалната култура на Микенска Тракия е само по себе си оцве-тено до една социална диференциация, което се долавя косвено в разнообразие-то и декорацията на керамиката и пряко в съкровищата и въоръжението. Иму-щественото разелоение с доказано и и ри проучванията на селищата и жилищата, но най-голямо значение за темата имат наблюдаваните укрепителни съоръжения в планйнските области и в трудно достъпни места...Тези крепости са били издигпати несъмнено през късната бронзова епоха, защото в някои от тях се отк-риват културни останки от епохата. Така градището при с. Таваличево, Кюстен-дилско, е било опасано със стена от голе-ми блокове, без спойка, зад която са намерени и керамика и бронзов меч “микенски тип”. Укреплението е било използва-но в периода XII-XI в. пр. Хр.; подобии крепости се издигат и по склоновете на Балкана и в Рило-родопския масив”.10
Какво бих могъл да кажа във връзка с това изказваие. В него на практика е да-дена характеристиката на т. нар. Микенска Тракия. Във връзка с това ще се наложи да дам някои от основните изводи, до конто достигнах в хода на досегашното изложение.
Наличният археологически материал по бесспорен начни доказпа отп». сителното култури» единство на племената от КДРТКК и Трансбалкапекия късноброкзов хоризонт. Тока е единство па стничсск» близки групи от хора съадали своя самостоятелиа култура Н тази култура микенските елементи са малко на брой - мечоиеге тип рапири, двойггите брадви, плочите от Разлог, ор’ памеиталпата система в КИКДД. Г(:,„ елементи сс появяват в културата па рапиотракийеккте племена по времето когато те влизат в Егейско-раииотра* кийския културен кръг и са следствие и резултат от взаимните контакта между двсте области - Егеида и Тракия. В ни-какъв случай егейските елементи не са оиределящи, или доминиращи в раинот-ракийската материалиа култура, която има, казах вече, свой самостоятелен и оригинален самобитен облик. Не виждам за каква микенска култура я Тракия може да се говори в случая - такава просто няма. Що се касае до микенското койне, то съ-ществува действително, но негови следи могат да се открият единствено и само в орнаменталния стил. Всичко останало е само една характерна проява на елементи от Егейско-раинотракийския културен кръг, съществувал през късната бронзова епоха. Подчертавам културен кръг. а не койне. Такова просто не съществува.
Що се касае до социалната диференциация, моего мнение е, че тя не е така ярко изразена, както в Ахейска Гърция. Безспорно е, че такава е имало и тук. Ал. Фол с прав като изтьква, че доказателство за топа са въоръжението и съкровищата. Не става ясно само, каква е според него връзката между социалисте разделение и декорацията на керамиката, но както и да е. Проучванията на жилищата също са ар гуменТ в това отношение, макар и нс- осо-бепо убедителен. Все пак не мога даотрека факта, че обявеното от X. Тодорова за дворец жилище от Големия остров край с. Ду-ранкулак, или пък укрепената сграда в м. Каменска чука край Благоевград са принадлежали на лица с високо социално положение в местного общество. И тук опираме до един важен въпрос - този за каменните укрепителни съоръжения през късната
154
бронзова епоха, конто са пажен елемеит и ця.чостнага характеристика на Микенска Тракия. През 1975 г. проведох раэкопки и м. Щадището край с. Таваличстю, Кюсген-днлеко. Крййгигге реэултата от тих бяха, меко казано, нзпенадпащи н Нсочакзани. Крепостта на Градището при с. ЧЪнплн-чеио Се оказа от римската епоха - III >. сл. Хр. Не беше открит, въпрекн целена-соченото търссне, пито един фаргмент от къснобронзова керамика, кое го би доказало ноне наличието на живот на това място през посочения период. Също такъв негативен резултат се получи н при изеледва-нето на одни друг обект от интерес за те-мата- на връх Виденнца (Гьозтепе) край с.
Змеица в Централните Родопи.11
Това е състоянието на иегцата, що се касае ДО наличието на масивни каменки крепости в цихлопски градеж и отнасящи се към късната бронзова епоха и служили като микенските за цитадели-центрове па тракийските владетели от микенски тип. Просто такива съоръжения в Тракия никога не са сыцествували.
Ал. Фол смята, че за обрисовката на социалната диференциация в Микенска Тракия особено важни са различните ви-дове некрополи като за едни от най-важ-ните и широко засвидетелствани той смята надгробните могили.12 Няма да се спи-рам подробно на аргументите на автора, част от който са спорни.13 Ще отбележа резултатите, до конто стигнах в хода на цялото изложение относно погребалните обичаи в практиканта на Ранна Тракия, главно през късната бронзова епоха.
За североизточна България през този период са типични и двата вида некрополи -могилнитс и плоските. Трябва да отбележа разрушения некропол от малки разлати могили със землей насип край гр. Исперих.” В една от тях с намерен каменей “скиптър” със стилизирана антропоморфна форма, добре познат от ареалите на къснобронзовите култури Кослоджени и Сабатиновка?2 .Явно в тази могила е бил погребай някакъв местен вожд. Що се касае до плоский некропол с трупополагане (хокери) при с. Басил Левеки, Търговищ-ко и този с кремация от с. Ягнило, Варненско, те сас изключително беден инвентар, главно керамика.
Педалеч от Зимними с изеледван мин о 1 найтолемитс некрополи от кмпо бронзовата епоха в района па Долния Дуная. жслетитесабили намсрени поставе-114 в плитки Ими. При по-голяматачастот тях до главата с бил постапси глииен съд с дведръжки (кантарос). Керамиката спиде-телства категорично за носители на кул-iyp.na от КДРТКК: Тей, Вербичоара и най-вечс на КИКДД, „о главно свидетсл-ства също I лк.. За културна близост с Тра, ,-сбалианскил къспоброизов хоризонт (Пловдив, Черковна, Разкопаница VII, Асеновсц).1" Зпачението на информаци-я га. която пи даваНекропол иг при Зимин-Ча нараства и от факта, чс тук може да се проследи също така и развитието на пог-рсбалните обичаи и през дзете фази на ранножелязната епоха на базата на некро* Полите от това време.1’
В района на запад от линията Зим-пича-Свищов доминира кремация с пола-гане иа останките в урни и ими в плоски некрополи. Въпреки сравннтелно богатия инвентар трудно може да се говори за бо-гати и бедни гробоие, още повече, че много от тях (по данни от Кърна) са детски.
В земите на юг от Стара планина, напротив, преобладава трупополагането в плоски, или могилни некрополи. В йлоският некропол, намиращ се източно от Нова Загора, са проучени общо 21 хо-кера с различна ориентация. Гребните дарове са изключително глинени съдове -чаши, кантароси и кани, отнасящи се към комплекса Пловдив-Зимнича-Черковна. С неособеыо богат инвентар са и другите проучени некрополи от района на Тракийската низина?2
В края на бронзовата епоха (XIII-XI в пр. Хр.) в Родолите се появяват погребения с кремиране па място или поставя-не па изгорените кости в урни. В някои от тези могили са извършвани и погребения с трупополагане от ранножелязната епоха. В къснобронзовата епоха бележат начало си такива могилни некрополи като тези при Кочан, Сатовча, Борино, Триград и Батак.19
От направения преглед става ясно, че в погребенията не се наблюдава никак-на ярко изразена социална диференциация, макар че такава безспорно е имало.
155
През 1990 г. дл Фол дава друго обяснепис на термина Микенска Тракия. Гой бил, твърди сега той, историограф ски, а не археологически. ТЬва според него озиачава, че на север от Микенска 1 ьрция и източната половина па Балканский полуостров се наблюдапат процеси, конто са близки и сходни, дори типологически еднакви с опели, конто били вас-видегелствапи в Микена, Тиринт, Пилос, Орхоменос и други средища на микенската общност наричана койне?" Тази бди-зост, или сходството сс изразявали във "идимилт напредък на икоиомиката, схващаиа като производителна сила и производствени отношения, а не само като стопанство,81
Да приключа с въпроса зат. нар. Микенска Тракия. Какъвто и смисъл да му се придана - политически, културен, археологически, историографски ит. нар., според мен, той сн остана един склектичен, неточен и общо взето подвеждащ термин, който не е в състояние цялостно и пълиоценно да отрази историческото развитие на оформящия се вече тракийски етнос и неговата култура през късната бронзова епоха. Пресловутого микенско койне, схващано като голяма културна общност, всъщност нс същсствува. Един-ствено на базата па орнаменталния стил на тракийската керамика се наблюдава общност с микенската графичност, но това е съвсем друго нещо и напълно в духа на културните влияния между об-ществата и културите в Югоизточна Европа, Като изключим пяколко предмета с микенска характеристика (мечове, двойни брадви) останалите археологически паметаици безеиорно доказват са-мобитиостта и оригиналността на офор-мящата Се през късната бронзова епоха раннотракийска култура, в която липс-ват каквито и да е следи от т. иар. “мике-низация”. Отбелязаните по-горе предмети с микенска характеристика са, и това дебело го подчертах, резултат от закономерно следствие от взаимните контакта, връзки и влияния между Тракия и Ахсйския свят в рамките на Егейско-ран-нотракийския културен кръг. Само че културен кръг е едно, а койне съвсем друго. В Ранна Тракия няма и едва ли някога ще се
откриитмоиументалии строежн Като ц.|н отТиринти 11и(0С исамата Микена, вито пък богатите владетелски погребения от шахтовите гробници от Кръг Б и Кръг А в Микена. За сега нс с Известно пито сдл(> погребение от Ранна Тракия, коеготвър-до да бъде определено като царско. Отдел-по. че а Тракия нямамс и иомен от писмс-ност, като в случая в Микенска Гърция, Траките от късната бронзова сноха са били добри учсници на споите южпц съ-седи. Това с всичко което йога да кажа по ВъпроСЪт зат. нар. Микенска Тракия.
Впрочем, да продължа с пяколко раз-съждения от общ характер, Kora започва фактически етногенезиса на траките? По мое мнение, ако се върнем назад във времето този процес започва по време на разцвета на рисуваната с графит керамика, или по-точно през периода на ет-нокултурните комплекси от каменно-медната епоха Коджадсрмен-Гумелни-ца-Караново VI (КГК VI) и Криводол-Салкуца, както и на варненския некропол, продължава през бронзовата епоха (Ш-П хил. пр. Хр.) и завършва окон-чателно през последний й етап (XV-XI1 в. пр. Хр.), Ал. Фол смята, че носителитс на културата през бронзовата епоха в юж-нодунавските земи са прототраките,а Прототраки е сборно и условно етническо понятие. Той го въвеяеда, защото според него терминът “трахи/тракия”, конто обикнозено сс приема от архсолози и от лингвиста, за даобозначи населението от III хил. пр. Хр. насетне, не се покрива от писмените свидстелства включени в пре-домировите, или микенски писмени сведения. Всъщност онова което Омир разбирал под “траки” не съвпадас митологи-ческите версии и с ранната проза и с нез-начителни изключения е изцяло непоэна-то на Херодот и на Тукидит.8’ Прототра-хи също така означала, че в източната половина на Балканский полуостров и в рамките па ранните цивилизации автохтон-ните обитатели изживяват процеса на индоевропеизация.84 Впрочем, ако трябва да бъдем точки, формирането на траките като народ продължава през целия период на историческото им съществува-не, като в различните времена този процес е имал различна степей на интенэив-
156
пост.2’ тук трябва да отбележа наличие™ на една очевидна разлика в характера на културата през цялата бронзова епоха на север и на юг от Стара планина, копа о разлика се забсляэва особенно ясно пред епохата на късния бронз. Особеният проблем тук е доколко тези две области са ориентирами по отношение на културното си развитие към различии районы и доколко са били повлияни от никои големи култур-ни цснтровс (Микена Елада, Египет, Предка Азия), както и от икономичсски въз-можностн - полезны изкопасми. мореплавания и търговия.’9 Този въпрос има своего важно място, както вече сс убедихме, и поряди наличие™ на няколко нажни пътни артерии прссичащи Ранна Тракия, например пътят, който с евързвал Балтийского крайбрежие с Елада (Голсмият кехлибарен път) и който на юг достигал чак до Египет. В случая определен интерес представлява намерения в Родолите скарабей изработен от кехлибар,27
И така, окончателно консолидирани в края на И хил. пр. Хр. траките през ця-лото I хилядолетие пр. Хр. са едно хомо-генпо стннческо цяло, което съвсем не е в противоречие с факта, че това цяло всыцност се състои от многобройни племена. На нас пи е известно това, знаем извънредно голям брой племена с техни-тс имена, обычаи, движение™ и съдбата им.® В случая съм напълно съгласен с Г, Михайлов, който нише: “...Ако във изво-рите се споменават даки, сети или мизи, понякога като нещо отделно, това се дъл-жи на обстоятелството, че тези племена или тези групп от племена не са влизали в голямата централна тракийска държава -Одрискага - или ако са влизали, то е било за кратко време и не изцяло. Дори 1уки-дит като говори за похода на Ситалк, определи границите на държавата му до Дунав, обаче в разказа, гетите се чувствали като нещо отделно. Според мен, това се дължи на обстоятелството, че те са били на двата бряга на реката и не всички са били негови подвластни, или по-скоро васални. Самите гети са се чувствали много тясно евързани помежду си, както е било и при останалите тракийски племена. Ако споменавам този въпрос, то не говоря за трако-гети, а за траки-гсти, така
както траки-одриси, траки-беси, то <• за да "сгиопр,далям потозиначин, катопеню чуждо в тракийската култура. Това не означала, чете нс могатда имат свои харак-терпи черти, както вече се ка.та"®
Според мен може да бъде Прието, че генезис l.i па траките в общи линии с завършил към средата на И хил. пр. Хр. От края иа второго хилядолетие праг-ракийския стпос се явява на истори-Ческата сцена като едно хомогенио цяло. В такъв смисъл, създателите иа раннотракийската култура п края на бронзовата епоха няма основание да бъдат наричани прототраки, а са вече същински траки, доколкото е устаиове-но, че между двете снохи - късноброп-зовата и ранножелязната - има етнически и културен контишоитет, доку-ментиран от разглеждания в хода па изложение™ археологически материал.
Няколко думи за значение™ на сък-ровището от Вълчитрън. С основание то е наречено от основателите неподражаем царско-жречески култов сервиз.*' То може да бъде разгледано от две страны - както от изкуствоведческа, така и от културно-историческа гледна точка. Според Л, Фол изкуствознанието ще го определи като важен паметник в историята на изкуството в Тракия, защото украсата му с с орнаменты. конто нредизвестяват бьдещата поява на геометричния стил в началото на I хил. пр. Хр.31 След Троянската война заедно с укрепването на най-старите етнокултурни общности в Югоизточна Европа постепенно се създава сюжетно-стилова конвен-ционализация на основата на субмикен-ската декоративна система, счита Ал. Фол.’2 Той продължава: “...геометризмът в Тракия окончателно ще се наложи към VIII-VII в. пр. Хр. под въздействието на елинските ателиета в градовете-колонии по трите тракийски крайбрежия и във път-решността на страната”.” С подобии твър-дения не мога да се съглася, защото те явно противоречат на фактите, с конто разполагаме в момента. Геометризмът има своите дълбоки корени в РапнаТра-кия още от късната бронзова епоха и най-силно е изразен в изкуството на КДРТКК, от където се разпространява и в останалите тракийски земи. На тази
157
основа въэниква и геометризма преа жс-лязната епоха в Тракия. който се отлича-ва със свои типичии и характерни особе-пости, па конто обърнах внимание в хода на изложенного. Тракийското геометрии* но изкуство с напълно самостоятелно явление, нямащо нищо общо със субмикен-ската декоративна система. Нещо повече - възннкването на геометричпата цивилизация в Елада, без да отричам нейнитс микенски корени, е в значителна степей повлияна от въздействието на раннотра-кнйските племена върху техните южни съседи след Великого Егейско преселение на народите и постепенного разпадане на Егейския раннотракийски кул турен кръг (достатъчно е да спомена появата на ие-нзвестните до тогава орнаментални мотиви като типичната свастика и особено ме-андъра). Разбира се, не подлежи на съм-нение голямата роля, която е изиграло съкровището за запазването на геомет-ричните традиции на КДРТКК през ранножелязната сноха, особено в земите между р. Дунав и Стара планина, както и сред траките-даки и траките-гети. В такъв случай то е един раннотракийски паметник, който може да се определи като основен за цялата територия на североизток. До-казателство за това е и намерената през 1974 г. златна чаша вълчитрънски тип (кантарос) при с. Крижовлин, Одеска облает, край долното течение на Южен Бук, малко преди вливането му в р. Днепър.’4
По необходимост се налага да про-дължа с друго становище на Ал. Фол за съкровището. Той пише следното: ”...за сега определението за находката се дължи преди всичко на резултатите от анализа на странният триделен съд от сервиза. Той е работен от чисто злато. Образуван е от три успоредни капковидни съдчета съеди-нени с извити тръбички от електрон, така, че течността да минава свободно от едно-то в другото съдче и обратно. Издутите страни на капките са свързани с дръжки във формата на тризъбец. Напоследък бе предложено, с много професионално остроумие, че изгубените похлупаци на съд-четата трябва да се възстановят във формата на водоплаващи птици. Такава въз-становка е благодатна за документалната основа на тракийския орфизъм, понеже
иодоилапащата птица с символ на захож-дащото слънцс в момента в който то до-косва водата, преди да сс скрие. Извори-тс познават и една норазителна идентификация на Орфей в една от слънчевите фази, именно захождащата. В тази си идентификация той с лебед".’5
В случая Ал. Фол много правилно и точно е определил изключително пажиага роля, която играе тройният съд при изясняваието на проблемите свързани със съкровището. Подвел се е обаче по една хипотетичиа “възстановка” на капаците направена от И. Венедиков,’6 не на базата на преки, или сериозни косвени податки, а изградена в предпоставен дух на съобраз-ност и угода на една теза. От тази гледна точка, подобна възстановка може и да е желана и удобна, но тя повече се родее с производно хрумване и свободно нагажда-ие на несъществуващи, но желани и въоб-ражаеми образи в полза и удобството на битуващата теза за орфизма. Тя наистина звучи остроумно, но не е нищо повече от подвеждаща и манипулативна възстановка. Що се касае до моего мнение, то е че съкровището наистина е пряко евързано с орфическата доктрина, преди всичко с ритуал ите свързани с религиозни тържест-ва при почитането на Слънцето.
Тройният съд е служил за възлияния с някаква свещена течност, който обред-но се извършвал от владетеля. В това си качество той на практика е бил служител на култа. За да бъде служител на култа обаче, той би трябвало да носи онези знаци на властта, конто познаваме от инвентаря на Варненския некропол - изделията са нефункционални, но могат да се опри-личат по украсата си.” Такава двойна прилика може да се установи между вълчит-рънския царски култов сервиз и други ин-сигнии на властта, изливани с калъпите открити край с Побит камък, Разградско. Това са царско-жреческите скиптри. Ал. Фол с основание смята, че от гледна точка на културната история тройният съд обвързва своите създатели и онези, конто са си служили с него, със създателите и притежателите на царско-жреческите атрибута от варненския некропол от една страна и с тракийските орфически царе, поне до VII-VI в. пр. Хр.™
158
Вълчитрънското съкровище е едим изключителсп наметшие на раниотра-кнйската култура и на КДРТКК. Чук г,,1Х отбеливала един факт, па който до сега практически не еобръщапо внимание По пенка вероятно: т Традициите от късната бронзова епоха в торевтиката и изработ-ката на изделията от благородии метали сс запазва и през 1 хил. пр. Хр. в земите между Стара планнна и р. Дунав. Именно в този район са открити най-известните тракийски съкровища от епохата на разцвета, а именно находките от Борово, Ру. сенско, Летннца и Луковит, Рогозен, Вра-чаИСКО, с. Якимове, обл. Монтана. Това не с случайно с нападение, а продолжение на една традиция, остатьк още от епохата на златното съкровище от Вълчитрън.
Както се вижда преходи от къспоб-ронзовата към ранножелязната епоха е станал без значителии сы ресепия в живота на раннотракийските племена. Конти-нюитет се наблюдава в почти всички сфе-ри на културата: в керамичния комплекс, изработката на предмети от благородии метали,”' и др. Нараства и ролята на траките. населяващи Свещенната лланина (Родолите), особено на тези в западната й част.'"1 Според мен, само за мегалитната архитектура (долмените и скалните гробници) не може да се търсят някакви мест-ни къснобронзови корени или традиции. Явно в случая имаме работа със заимства-не отвън, гьй като обработката на камъка за строителни цели е нещо на практика напълно непознато на траките от късната бронзова епоха. Що се касае до т. нар. цик-лопска стена отселището на Голсмият остров в езерото при с. Дуранкулак, или ка-менната укрепена страда при м. Кайменска чука, край Благоевград, го това са само едни изключения, конто потвърждават правилото. Според мен, появата на мегалитната архитектура може да се обясни с влияние от юг и то в самият финален етап и след разпадането на Егсйско-раннотра-кийския културен кръг. След дорийската инвазия не е изключено отделяй ахейски енклави да са се отправили на север към тракийските земи. В тях по това време, евързано с въвеждането на желязото в производството, е налице видим напредък в икономиката, схващана като производи-
гелнисили и Ироизоодствсии отношения, а не (ано като cToiiaHCTBo.*' 'Iban щщре-дък се дължи пн устанопеносття и па гы>-"““ОС'гга на основиата социалка единица. |<о*||п1,0стспеи11осеоформя нрамкизс ня родова-га община. Гази социална единица се парича ойкос, което ще рече "дом", също гака “домакинсгво, стопанство, имот" п дори “собственост".'1’ Ойкос м г пай псреспективната микроструктура па стопанството, която бавно укрепва в ди-фсрснциращата сс родова община, без да и развжда. Ойкосът може да осигури Ней-иият преход към съседската териториал-на община в организацията ио “етноси", в кон го той отцово ще бъдс жизнсна мик-
роструктура, преминаваща в семейство от класически тип.” Когато условията за такова прсминаванс са благоприятна, ойкосът ще се превърне в отправка точка при изграждането на полисната социална уредба, каквато ще бъде съдбата на много селища от субмикенски тип в Елада. Кога-
то условията за такова премииаване са благоприягни, ойкосът ще си остане структорообразуваща съставка на съсед-ско тсриториалната община, каквато е общо взето икономическата характеристика на Европейска Тракия, поне до края на ГУ в. пр. Хр.” Такава обстановка
изисква централизирането на политы-
ческата власт и създаването на една отно-сително стройна идеологически система. Тези последс твия сс разпознават и във ве-ществените данни от Тракия, конто много по-дълго време през цялата първа половина на I хил. пр. Хр. ще залазят за разлила отпаиетниците в Елада следите си."' От всичко казано по-горе Ал. Фол прави според мен един изключително важен извод, а именно- стабилността на ядррто на социално-икономическато обществена структура почиваща на ойкоса в Гракия е сыцинската причина да сажизнени микенските традиции още няколко столетия след гибелта на микенския свят* Според мен, това е и една от причините за внезап-ната, без корени в предходното развитие нараннотракийското общество, поява на монументалната мегалитна архитектура.
Що се касае до тракийСКОТО изкуство в него настъпва наследения от късната бронзова епоха геометриэъм. Тра-
159
кийският локален вариант на геометриа-Мъг а Югоизточна Европа с сыцинското начало на изкус твото на траките. Тоаи вариант е представен със серии от произведения на дребната пластика каквито са апликаципте, украсата на конските амуниции, фигурки на елеии, птици, амулета с най-различна форма, култови брад-вичкн и др.4’ Те възпроизвеждат животински, пли нереалии образи и части от тях. Синхронии на последний период на мегалитната архитектура, животинските образи могат да се смятат за откъси от един типичен “варварски’’сюжет. Те са материално изображение на митологеми в конто космическите еили са зооморфи-зирани, а връзката между тях е подсказа-на.'1* Епизоди от тази борба започва да се появява в изкуството на траките през V в. пр. Хр., когато се стабилизира със си-гурност сюжетния разказ и основните образни идентификации в него, както и стилът.49 Този стил известен като “животински” произлиза от геометричния и се развива през схематизацията, в която ак-центите са много неясни. Те се полагат от майстори торевти по различен начин, но най-често срещания и въздействащ е подчертаването на отделен орган, или част от животинско тяло, върху сребър-ния фон на цялата сцена.50
Най-популярни са животинските изображения при украсата на конските амуниции. Макар и да се срещат и вън от Тракия, тези изображения, или повечето от тях са резултат от развитието на мест-ни, или което е в по-голяма част от случайте едно и също на микенски традиции. Така например, култовите брадви, среща-ни твърде рано в Кавказ и Луристан имат за прототип аналогични паметници от бронзовата епоха намирани у нас и в Северна Гърция.51 Украсата на култовите брадви е доказателство, че животинска-та орнаментация в Тракия има една про-дължителна традиция, която възхожда към края на бронзовата епоха. В култовите брадви и амулетите може да се видят в завършен вид много от известните в Тракия, но също така и съседните земи в по-късно време композиционни схеми и ху-дожествени похвати.52 Оказва се, че ран-ното тракийско изкуство познава еднопо-
сочния ритъм на животине ките фигури или елементи от тях. В него сс крият ко-реиитс на кръговият ритъм, използване-то иа плоскости под ъгъл за оформяпето на животинското тяло.5’
Г. Китов смята, че има два сравнително добре разграпичсии периода в сю-жетиката на тракийското изкуство, като границата между тях съвпада с граница-та между двата периода иа желязиата ено-ха в Тракия.54 Що се касае до връзките на тракийската животинска орнаментация със съседните народи, то те са неоспори-ми, без обаче попе до средата на IV в. пр. Хр. да са оказвали някакво решаваищ въз-действие върху развитието й.55 То е резултат на вътрешни процеси в тракийско-то изкуство, диктувани от вкусовете преди всичко натракийската аристокрация. Важна роля в това отношение изиграва и започналият в края на ранножелязната епоха държавнообразователен процес,56 Сюжетиката на тракийското изкуство се развива по свой път в рамките наобщото развитие на Стария свят, като тракийски-ят художник изработва по свой, характерен само за него, начин всички преценя-вани от неговия художествен и консума-тивен кръг като положителни явления в Средиземноморско-понтийския ба-сейн.5’ В рамките на тази голяма културна общност траките създават свои ориги-нални и самобитни сюжети и схеми, в основата на конто може да се проследи развитието на всички традиции с корени в къснобронзовият период на тракийската култура. Някои от създадените в Тракия сюжетни схеми като геометричното разполагане на животински елементи около означен център, (геометрично място) засилването (подсилването) на отделни части от животинското тяло с елементи от други животни получават широко разпространение в изкуствата на съседните народи и преди всичко у ски-тите.58 По този начин значението на тракийската животинска сюжетна схема из-лиза вън от граничите на тракийската етническа общност.
Докато примитивизмът е резултат на нуждата от новото изкуство в Тракия и носи белезите на първите му стъпки, геометризмът е стремеж за канализирането
160
на топа изкуство. облпгородяването му и естествен резултат or неговотп рязви спето. Схематизмът, без да бъде и ряк продъл-жн'гел на геометриями, носи в ианестси период от време нггопитсбслсай и с продукт на борбата между дие те тенденции и при родита на тракнйскня майстор - безбреж-ннят поле!- на фантаэията и иеобходи-мостга от рамка на пъображението.вд Отпоено тракнйскнятреалнзъм. то гойсъщо възниква на базата на по-ранния тракийски геометризъм и предшестващия го примнтивизъм. Елементи на геометрич-ното изкуство могат да се видят в най-ста-рпте паметници, а именно при Медальона от Равиогор и нагръдника от Мушовица могила.™'
Белегът, който се повтарл най-често и взима нряко участие като геометричен елемент в оформянсто на повечето от изображенията, е призматичното пли триъгълно сечение на части от тялото. С право този белег може да бъде определен като типичен тракийски, характеризиращ наметннците на тракийското изкуство за един продгщжителен период от развитието и сыцествуването му. Коренитс му в Тракия могат да се проследят твърде дъл-боко и в паметниците от различен род -бронзови брадви от края на бронзовата епоха, също така в накитите от къснобронзовата и ранножелязната епоха. То сс проследява особено добре и в паметниците на изкуството пресъздаващи изображения на животин. Така в култовите брадаич-ки от Тетевен от VIII в. пр. Хр. шиите на трите животин са оформени призматич-по. Използването му продължава доста време - през VI-V в. пр. Хр. и достига края на V в. пр. Хр. в токите за колани от с. Лазар Станево (б. Торос), Ловетвко, Созопол и Калугерово. В същото време той е съв-сем чужд на изкуството в Иран, Мала Азия и Гърция.61
В общи линии тракийското изкуство, в областта на иэобразяването на животин, по отношение на стилните си осо-бености тьрпи развитие в трите си основ-ни етапа - зараждане, разцвет и упадък. В секи от тях е резултат от съществуване-то на местна почва и местни традиции с по-големи или по-малки чужди влияния. Като се има предвид подчертаната вече
културиа близост между Микена и Тракия прея последний период на брон и жата сноха. по време на съществуването на 1‘ гейско-рациотракийския културен кръг, •го СЪС ПЪЛно основание някои микенски традиции в тракийското пакует во могат да се гмлтатза местни. I', Китов пише: "В та-ici.ii случай за маркираисто на развит не го трябвадате посочатвлиянистоиа Гърция и Изтока. Първото с безспорно е с по-го-лямо значение, защото израства на микеп-ска егейска почва. По същество може да сс смята, че тракийското и старогръцко-то иэкуства са развитие в две посоки и и две много ярки разграничена територии на микепските традиции в дне различии по обществен дух среди. Микенските традиции сс развиват и в Мала Азия и то в среда no-близка до балкаиската тракийски, отколкото до старогръцката. Това се дъл-жи на обстоятелството, че пай-нал ре диалите и пай близки с Микена тракийски племена напускат в края на второго и в първите пекове на I хил. нр. Хр. Балкаии-те и се заселват Анатолия".62 Това е един напълно правилен и точен извод, към който няма какво да се добави.
Своята разностранност, която в един момент граничи с склсктизъм, тра-кийските животински изображения, особено през VI-III в. пр. Хр., дължат на одновременного си общуване с Егейските и Понтийските райони на Стария свят.65
В заключение ще отбележа следни-ят факт. Културно-историческото развитие на Ранна Тракия се движи с различна степей на интензивност за различимте райони. Интересного е, че той е най-ви-сок в онези области, конто са имали най-нряко и активно участие в Егейско-раннот-ракийския културен кръг и в който се отк-риват най-голямо количество археологически паметници. Това са именно тези райони на Тракия, в конто ще бъдат съз-дадени и първите тракийски държавни организации - Одриската в Южна и Югоизточна Тракия, по поречието на Тонзос-Хеброс, на трибалите в Северна и Северозападна южнодунавска Тракия, гетска-та - в Северна и Североизточна Отсамна и Отвъдна Дунавска Тракия и Беската - в долината па р. Марина и в Свещената ила-нина (Родопите). Това не е случайно съв-
161
падение, а е закономерен резултат отобск-। iiHHoTo пстирическо разнитие на рашгот-ракийското общество, допело до формирането па едва висока материална култу
ра, а именно протракийската иа 1 хил. пр. Хр,. което ще бъде неотмсина и важна частотДунавско-1 1онтий< ка цивилизация па Старин свят.
БЕЛЕЖКН
1 А л. Фол, Политика и култура п Древня 'фякил. София 19!Ю, 57
* Пак там.
я Пак там.
Пак там.
4 Ал. Фил. Политически история на траките. Края на второго до края на нети пек пр, и. <’. G. 1972. 39.
" Пик там,
‘ Пактам, 59.
* Пактам, 60, Пак там.
1(1 Пак там. 60451.
11 Проучваниятд бяха проведени пре:» м, ап рил 1975 год. в рамките на организираната от Института по тракологил експедиция “Родопи-75", ръководена от ст, н с. И. Панайотов. Освен мен. в вся пзехаучастие X. Тодорова (АИМ), Ал. Стратев, (СУ “Св. Кимеит Охрндски").
12 Ал. Фол. Цит. съч., 61.
11 Пактам, 61-65.
14 Т. Стоян он. Могнлен некропол от ранножелязната сноха. - в: Сборяново, С., 1997. 112.
к Пак там.
“ Пактам. 113.
17 Пак там.
|Н Пак там. 114,
|Р Пак там и цитираната литература.
20 Ал. Фол. Политика и..., 57.
21 Пак там.
и Ал. Фол. Политическа история,.., 69.
w Пак там.
” Т. С п и р ид он о а. Тракийският етнос. Култур-ни проблемы. (Встъпителни бележки). - Semina-num Thracicum, 1. 1985, 70.
«Пактам, 71.
л Пак там.
27 Пак там. За този скарабей научих от въпросната статия на Т. Спиридонов. Самият аз нс съм го ВИЖДал. Ако той наистина съществува, някои от въпросите за контактите на раннотракийските племена с източносредиземноморския свят ще трябва да се разгледат в съвсем нова светлина.
“Г, Михайло в. Проблем» на културната исто
рии ня прсдримска Тракия. - Seininarium Thracicum, 1, 1985. 60.
” Пак там, 60-61.
50Ал. Фол. Политика и.... 60,
3,1 Пак там.
** Пак там.
59 Пик там,
•м Пак там.
Пак там.
v’ Iv. Vcncjd ikov.The Vnlchitrun tracsurc.Sofia, 1988, 47-55.
37 Ал. Фол. Цит, съч., 61.
Пак там,
w М. Cittkova. La Thrace a IMpoque homerique ct geometrique. - in: Turk tarih urunni Asimrui. Ancara 1978, 189.
40 D. Gergova. Culture in the Late Bronze and Early Iron Age in south-east Thrace (Upper Mexia and Middle Struma valleys). - Сб. н. с. бр. 1. Археология. Ciconje, 1995, 31-48 .
41 Ал. Фол. Цит. съч., 58,
42 Пак там.
43 Пак там.
44 Пак там.
45 Пак там.
46 Пак там.
47 Пак там, 65.
48 Пак там.
49 Пак там.
50 Пак там.
51 Г. Китов . Животинските изображения.... Автореферат, 7.
52 Пак там.
м Пак там.
54 Пак там, 9.
53 Пак там, 10.
м Пак там.
57 Пактам, 11.
58 Пак там,
59 Пак там, 12.
60 Пак там, 13.
431 Пак там, 16.
62 Пак там, 17.
м Пак там, 18.
162
Resume
EARLY THRACE
1 HE FORMATION OF THRACIAN CULTURE (1 HE END OF THE SECOND - THE BEGINNING OF THE FIRST MILLENNIUM B,C.)
The formation of Thracian culture was a slow and prolonged process. It is difficult to precisely determine its starting point. Nevertheless, the available evidence shows that by the Late Bronze Age it had already entered on an extremely important phase. That is exactly the time when the foundations of the brilliant Thracian civilization of the first millennium B.C. were laid. The basic problems of discussion in this study concern the role in the process of formation of Thracian culture played by the different particular cultures, which were incorporated in its both major struc
tural components - the Carpatho-Danubl-an Early Thracian cultural complex, and the Transbalkanic Late Bronze horizon. In fact, the author present a critical review and analysis of the cultural and historical development of Early Thrace, whose terri Lory encompassed the regions settled by the tribes belonging to the Carpatho-Danubi-an Early Thracian cultural complex and the Transbalkanic Late Bronze horizon. The chronological scope of the study covers the time of the Late Bronze Age and the opening stage of the Early Iron Age in the aboveindicated area.
Chapter One
The Carpatho-Danubian Early Thracian Cultural Complex
Tlie Carpatho-Danubian region is worth a special attention while studying the Late Bronz.e Age in South-East Europe. Firstly, it was situated close to the rich in copper and gold deposits Aegean World and the Caucasus -both leading centres of the Bronze Age in the ancient world, as well as of the earliest civilizations. Secondly the fertile soil of the Lower Danubian plains offered equally good conditions for agriculture and stock-breeding. Given as well the local cultural traditions from the preceding Aeneolithic period, all that formed a steady basis for further cultural development of the tribes in the discussed region. In author’s opinion, the following cultures and monuments might be attributed to the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex:
1. Verbicioara IV-V;
2. Tei IV-V;
3. Wietenberg;
4. Monteoru;
5. Otomani-Fiizesabony;
6. The Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube. It developed in the narrow area along both banks of the Danube, enclosed between the river mouths of the Tissa-Drava and theJiul-Ogosta. By nature, it is theonly “fluvial civilization’’ on the territory of Europe, which appears to be a distant reminiscence of the great flurial civilizations in Mesopotamia and Egypt. The most significant monuments of this culture are the necropolises by Zuto Brdo (Serbia) and Cima (Romania), the Big Idol from Klicevac, the Big Chariot from Du-plja (with certain reservations concerning its authenticity; fig. 2, 3), and the Small Chariot from Duplja (fig. 4). However, the most eminent place among all these sites and monuments is occupied by the necropolis near the village of Orsoja, Lorn region. Tlle archaeological excavations of 1969-1979 have yielded 343 cremation burials with extremely rich grave
163
goods oi the I'ollowing major type»:
- burial urns (fig. 6/b) - comparatively poorly decorated, classified in five major groups;
- kantharoi (iig. 8-12) - a numerous group of finds, with particularly rich decoration;
- cups- richly decorated, divided into two major groups (iig. 11, 14);
- covers (Iig, 15);
- vessels shaped as salt-cellars (fig. 16);
- zoomorphic vessels (fig. 17, 18);
- anthropomorphic figurines (the so-called "bell-shaped idols") (Iig. 19);
- rhomboid models-amulets (?) (fig. 21/a-d).
Special attention should be paid to the model of a cull table from burial No 41 (fig. 22/a) and to the so-called “cull scene" from burial No 310. The latter consists of a throne-shaped chair with an anthropomorphic idol laid on it and a boat model placed next to them. The Orsoja necropolis may be dated to the period from the 15th to the 12th century B.C.
The Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube had a very important impact on the formation of Early Thracian culture. The main feature inherited by the Thracian civilization of the first millennium B.C. from the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex was the geometrism in ornamental art. The later potter)' further developed two of the earlier basic vessel forms - the kantharos and the kiathos. More important however is the further development of the geometric ornamental system created by the bearers of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex, and especially by those of the Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube. The major motifs, techniques etc. in
(he pottery complexes from the Early Iron Age in the land» inhabited by Thrarian»havethcii prototypes mostly in the Encrusted-Pottery < ultui c With respect to their informative and communicative value and function in the ancient societies, the ornaments not only survived, but were further developed under the new historical circumstances. This fact is in-dicative that by the turn of the l.atc Bronze and Early Iron Ages a particular representative sense must have been present in the culture spread over a vast area. In author's view, the cradle of Thracian civilization was situated within the area of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex, and more precisely - in the region of the unique "fluvial civilization", whose most imposing monument so far is the necropolis near Orsoja.
7. The gold treasure from Vulchitrun, Pleven region (Bulgaria), It consistsol 15 golden objects with total weight of 12,5 kg. Those are a kantharos, three small and one big cup (kiathoi), a triple vessel, five small and two big discs (fig. 26/a, b). The treasure is dated to the second half of the 14th century B.C. It has been manufactured in a region strongly influenced by the Aegean culture, and, from ethnical and cultural point of view, might well be attributed to the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex. The treasure had been used while performing rituals related to the cult of Sun. This monuments reflects a whole epoch in die formation of the magnificent Thracian civilization of the first millennium B.C. Together with the Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube, it comes out to be the link between the cultures of the Late Bronze and the Early Iron Age in the Lower Danubian region, as well as with the Transbalkanic Late Bronze horizon.
Chapter Two
The Transbalkanic Late Bronze Age Horizon
The Transbalkanic Late Bronze horizon encompasses the cultures in the eastern part of the Balkan Peninsula, and more precisely - those in the Bulgarian lands of nowadays, with only a few exceptions. The following cultures and monuments may be attributed to it: Coslogeni, Sabatinovka,
Nona, the treasure from Borodino (Besara-bia) as well as, with certain reservations, the formations Troya VT and Troya VII. The attribution of the latter to the Transbalkanic Late Bronze horizon is directly connected with the problem about the so-called Thracian Troya.
164
Chapter Three
General Cultural and Historical Characterization of Early Thrace. Late Bronze Age
I lie Late Bronze Age on the territory of modern Romania. Serbia, Bosnaand I Inn gliry is well studied. Thenutnerous single anrl joint finds of bronze and golden objects as well as the excavations of the tells Toszcg in Hungary and Gomolava near Zagreb enabled creation of a steady chronology of the local cultures. Their synchronization (after It. Hansel) looks as follows:
First phase: Hajdusamson - jliialva - Apa - Otomani - Fiizcsabony. It corresponds to Epoch B, after P. Rcineke, В after A. Mozolic, Circle В of the shafttombs in Myccnc.
Second phase: Gaura - Otomani - Vatina - Cirna-Dtibovac-Zuto Brdo - Gomolava.
Third phase: Otomani - Vatina - Clrna-Dubovac-Zuto Brdo - Gomolava.
The above-quoted phases correspond to Stage Br. C-D - Ha A after 1’. Reineke, If B.t after A. Mozolic, and Circle A of the shafttombs in Greece.
The first phase was the flourishing period of the Otomani-Fiizesabony Culture, while during the second phase it gradually downgraded. The appearance and nourishing of the Encrusted-PotXery Culture on the Lower Danube also belong to that phase.
The settlement life in the region north of the Lower Danube is characterized by two types of settlement forms - tells, and the so-called open settlements. Sarata Monteoru in Romania, Gomolava (Yugoslavia), Toszeg and Filzesabony in Hungary belong to the former one. The second settlement type is characteristic of certain regions within the area of the Otomani-Fiizesabony Culture, Wietenbergand the Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube.
The finds of objects made of bronze and gold show that the local tribes had attained great proficiency in processing bronze and precious metals. A variety of techniques were in use - casting, forging, stamping, inlaying of metals into metals etc. The tools, weapons (many of which were of parade nature) and metal vessels widely
ranged in form The treasures from Apa, Iblalva, ihijd I'lKziitiHon and Borodino well illustrate all that.
There was a progress in pottery produc-l ion as well. It concerned the variety of forms, ornamental system, technologies etc.
There was no uniformity in burial lite. Inhumation (Monteoru, Otomani, Nona etc.) as well as cremation, with placing I he bones into urns (Wietenberg. Olomani, the Encrusted-Pottery Culture), were synchronously practised.
The appearance of the cultures Nona and Coslogeni had a strong impact on the events in South-East Europe, and especially within the area of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex and the Transbalkanic Late Bronze horizon. They came into being in the 14th century B.C.and disappeared in the 10th century B.C. That was a troubled period for the entire region, which coincided with the Great Aegean Migration, and ended with the so-called Troyan War. The eastern tribes which had moved to the Carpatho-Danubian region but did not succeed to reach Central Europe, where the culture of Hallstatt was taking shape, however gave a push to the European tribes, and obviously played an important role in the Aegean Migration that laid the beginnings of the Ancient Greek civilization. The bearers of the cultures NouS and Coslogeni were a big group of Indo-European t ribes. Together with the Central-European tribes, they took part in the formation of Thracian ethnos and later melted within theThracian tribal massif. Similar to the Noua and Coslogeni Cultures, the cultures Otomani, Wittenberg, Verbicioara etr. also contributed to the formation of Thracian culture.
The Late Bronze Age, and more precisely the mid-second millennium B.C., was a period of relative stabilization and peaceful development lor the Carpatho-Danubian tribes. That gave a reflection on all sides of their life. Transilvania played a particularly important role in that period. A variety of types ofbronze objects appeared there for the first time, and
165
then .spread all over Europe.
Intertribal exchange, which can be traced out. through the joint finds of metal objects, occupied iinporlant place in economic life. Noteworthy is the establishment ol the so-called Great Amber Houle, that started from the Baltic Sea and reached the Mediterranean via the Middle Danube region. That exactly seems to have been the way tor the weapons oft he so-called Ti .irisilvani.iu type to appear on the Baltic shore, The production of Trails) Ivanian bronze industry' also penetrated the legion of the Elba river, front where the Transilvanian metal-workers imported tin. Beside local extraction of amber in the South-East Carpathians, certain quantities ol it might well have been imported within the area of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex as raw material exactly from the Baltic region.
The contacts with the Eastern Mediterranean were of regular order during the Late Bronze Age. Side by side with the direct import ot weapons and adornments, some objects were manufactured under the influence of Eastern-Mediterranean patterns. Until now several Mycenean rapiers have been found in Transilvania, a golden Mycenean sword - in Muntenia, and a great amount of maiolica beads of Egyptian or Helladian origin - in a burial at Sarata Monteoru.
During the second half of the second millennium B.C. the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex gradually took shape and developed its own specific features. In author's view, the formation of this vast cultural complex actually reflects the origins of the Thracian linguistic and cultural community in the Carpatho-Danubian area.
In general, five types of settlements may be identified on both sides of the Hae-mus Mountain: open, tell, pile, cave and hilltop. An interesting fact is noteworthy: a number of the towns along the seaside as well as in the inner part of the Thracian lands came into being already by the end of the Bronze Age.
Crafts, Main and best evidenced crafts seem to have been pottery production, bronze metallurgy and bronze-working. Bronze metallurgy developed after the local tradition, but was also influenced by the con
tacts with neighbouring regions. The finds of moulds, the bronze discs bom the village of Seine! tlzhlcvo, Rous.se district (Bulgaria) as well as the stone melting pots from Deveta-ki cave point io the existence of local workshops, some of which - like the one near 1’obit kamuk village, Razgrad district - were ol considerable productive capacity. Workshops of (he kind were a common characteristic leaf u re of Europe during the second hall of the second millennium B.C. Ii is beyond any doubt that Transilvania was the main centre of European metallurgy, and, together with the Carpathians, it supplied the regions poor in ore resources with its production. The study shows that most of the metal objects, maybe some 80 per cent of them, have been found north of the Balkan Mountain. This proves their relation to the abovemarked centre of supply.
Spiritual life. The cull of double-axe, widespread in the Eastern Mediterranean and Anatolia, lias also been registered in Early Thrace by single stray finds from Scmchi-novo, Pazardzhik district, and Bistrentsi, Rousse district, the hoard from Kalugerovo, Pazardzhik district, etc. It is obvious in this case, that there was worshipping of a particular implement. As a matter of fact, the latter was not only a tool but also a weapon, and might well have been used in performing ritual sacrifices. Certain symbolism was inherent of the labris. Il seems to have been a sign of affiliation either to the priesthood or to the secular authority, but most probably-to both of them. The double-axe was generally-connected in the Aegean World with worshipping of natural elements. There is reason to argue that the cult of the double-axe existed in Early Thrace as well, but it seems to have been reinterpreted in the spirit of the local tribes' ideological concept. So for example, in contrast to Crete and Achaian Greece, the apotropeic function of the labris and its representation on one particular type of vessels are not attested in the lands of Early Thrace. The only exceptions in this respect are the crossed labrises on the bronze circle from Privina glava, the discs from Vulchitrun and the vessel from the ritual pits in Cherkovna.
On that stage of historical development the cull ideas were closely related and found expression in art. The main source to
166
judge about the development ofthe latter in tltc Carpatho-Danubian region during the Late Bronze Age arc the pottery and plastic arts ofthe Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube, and especially its superb ornamental system, in contrast to the Aegean World, the art of Early Thrace of the discussed period is noteworthy for its geome-trism. The roots of the latter are to be searched for in the old local traditions. Specific feature of this kind of art is that tile geometric ornament, once already in existence, turned into a final and almost not liable to further modifications formula with its own sense. Obviously, the particular geometric motifs had not only aesthetic functions, or at least that was not their principal function. Given the not so rich ornamentation on clay objects from the area of the Transbalkanic Late Bronze Age horizon, the products ofthe Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube appear as a striking contrast. The finds from the necropolis near Orsoja belong to the most splendid samples of Late Bronze prehistoric art in the Thracian lands. The spiral in different variants and the so-called solar signs are the most interesting and noteworthy ornamental motifs used by the bearers of the Encrusted-Pottery Culture.
The Sun cult was very popular in Early Thrace. The so-called itiphalian scene on one of the Razlog tablets merits a special discussion. It reveals certain connection between the snake and the struggle of Sun against the infernal powers. There is a man shootingwith a bow into the mouth of the monster in front of the snake. The notion of the Supreme God, The Ancestor or Forefather, may be detected. In this particular case the latter is identical with the concept of Sun - the mighty patron of Heaven and protector against the Evil. That is the male beginning in Thracian religion, a living creature whose functions are represented by the itiphalian features of the male figure in the discussed scene. A later aspect of the same concept is demonstrated by Apollo-Thracicae - the supreme patron, usually represented as archer. One more fact is also of importance: the tablets have been found in a structure orientated in a way, so that the first sunbeams shined on its entrance and exactly on the wall against which the tablets had been placed.
Burial rite. There was no uniformity in burial rite. Cremation and inhumations, mainly in the liocker position, are attested An interesting custom by the latter was to put a rough stone by the head or on t he knees ol the buried. Similar custom is well known from tumular burials in the North Caucasus dating from throughout the second millennium B.C.
Social relations, The finding of so-called "trade hoards" of bronze objects is a firm proof for the existence of production specialization as well as the presence of groups ol people who sold the ready products, sometimes in rather distant regions. So, the latter played the role of propagators of cultural and ideological concepts. Those were specialized craftsmen who also acted as merchants united in guilds.
Although some others of the community members might have also dealt with metallurgy and metal-working, the territorial community, which had replaced the clan community by the mid-sccond millennium B.C., had to closely specialize a certain part of its members in this particular branch. On the other hand, promotion of production, regulation of trade and organization of military actions (since war was a means to live on in that epoch) necessitated the appearance of social administrative power. On historical reasons and in view of particular social needs, a new institution came into being. Although rooted in the community, it rose above and even got into contradiction with it. That was the institution of the kings-priests. It is well attested by mythological evidence and is also archaeologically documented by monuments which might well be interpreted as royal insignia - the double-axe, the “scepteraxes” from Drajna de Jos and Pobit kamuk, the hoard from Vulchitrun. The presence of a certain kind of royal power finds also confirmation in the wide diffusion of the solar cult. The latter is especially well attested within the area of the Encrusted-Pottery Culture on the Lower Danube. Together with the belief in chtonic beginings in Thracian religion, it is a specific feature of the royal cult. Those kings-priests seem most probably to have taken the lead of certain unions similar to the Achaian kingdoms, or tribal alliances.
167
The institution of the kings-priests corresponds to the mythological representation of tile real Myceiican leader. Its existence plvives that a part icular fol tn of organization did exist within the tribe or tribal alliance. I lie most important function of that organization was to regulate the relations between the members ol society, to define and territorially divide the nature and specialization in production. It also kept under control the cults and administered performance of rcli-
ghrus < VI emonles etc The well organized and I egulalcd product ion of bronze objects within cat h ofthe tribes or tribal alliances nain rally resulted in growing of exchange and trade with the neighbouring regions. The contacts with the Mycencan centres were of prime importance. Except for considerable cultural integration within the Lower Dann bian lands, those contacts brought about the formation ol the Aegean Early Thracian cultural circle.
Chapter Four
The Aegean Early Thracian Cultural Circle
The major components of the Aegean Early Thracian cultural circle which came into being by the end of the Bronze .Age were Ae-geis (Crete and Achaian Greece), the Carpatho-Danubian Early Thracian cull ural complex and the Transbalkanic Late Bronze Age horizon. Exactly in the region of the Aegean Sea the foundations of the first European civilization - the Aegean Civilization - were laid.
Achaian Greece was poor in raw materials. Therefore copper and tin, which were necessary for manufacturing bronze objects, had to be imported front closer or more distant neighbours. That was the reason a gradual expansion of different kind towards certain parts of Europe to set in from the midsecond millennium B.C. Contacts were established even with tribes from the “barbarian periphery” which were on a much lowerstage of social and historical development. The archaeological material registers the Aegean in-fluence in the northern Thracian lands by several particular groups of finds: weapons (swords, rapiers, spear heads), cult objects (double-axes, anthropomorphic idols), vessels (kantharoi and kiathoi), ornamental system on clay and metal objects and ingots
(Kaliakra and Cherkovo). The hoards from Vulchitrun and Borodino, by ornamental system and in technical respect, bear clear evidence of strong Aegean (Mycenean) influence in north-northeastern direction. So, a new cultural horizon, named Mycene-Vul-chtlrun-Borodino by the author, took shape in the second half of the second millennium B.C. A series of finds point to a specific genealogical and typological chain: the doubleaxe with a “ribbon" from Aegeis- the axes of the “phokos" type from the Carpathians and Transilvania - the scepter-axes from Pobit kamuk and Drajna de Jos.
The discussed material makes it possible to establish that until the second half of the 13th century B.C. the mutual contacts between the Aegean World and its closer northern and north-eastern barbarian periphery were manifold and rather extensive. Those contacts were based on the development of productive fore es and the corresponding demand for copper, tin. gold, amber and cereals, which Achaian Greece was poor in. The contacts were realized by means of trade and were of peaceful order. They resulted in the formation of the Aegean Early Thracian cultural circle.
ChapterFive
On the Eve of the Iron Age
The Great Aegean Migration. The last centuries of the second millennium B.C. were a very' important and dynamic period
in the history of the tribes and peoples of South-East Europe and the Eastern Mediterranean. That was a phase of deep changes
lf>8
ill economics and culture. I he iron of the Thracians, which hud been known since long but used only as a precious metal, gradually began to penetrate in production, h was first used for making weapons, and afterwards for implements as well 1'lie civilization based on the bronze gradually began to give way to a new civilization based outlie iron. The ensuing changes reflected on the social and political relations within the tribes and peoples of the above-noted geographic area. The history of the discussed period is characterized by large-scale ethnic movements generally denoted as the Great Aegean Migration. There is written evidence about it in Egyptian and Assyrian inscriptions, the Ancient Greek epic and the Bible. The migration is also attested by the excavations conducted so far in South-East Europe and the Middle East. The wave of new tribes and peoples which came by sea and earth Hooded the world of that time. The mighty Hettian state and the Mycene-an civilization were destroyed. The epoch of the Greek polises set in.
As a result of the Great Aegean Migration, a new ethnical picture came into being on the Balkans and in Asia Minor in the beginning of the Early Iron Age. The Illyrian tribes appeared on the Adriatic shore. The eastern part of the Balkans was populated by compact masses of Thracian tribes, while their southern part, the Aegean islands and the western littoral of Asia Minor were occupied by the Greeks. Other Thracian tribes. Phrygians, Lycians and Bythinians settled in Anatolia.
On the Way to a New Age. This part of the chapter treats some aspects of the Thracian Hallstatl and its peculiarities in the Thracian lands during the Early Iron Age. The Basarabi Culture, represented by the settlement of the same name in Oltcnia (Romania), is comparatively well studied. This culture is spread almost all over the territory of Romania, but mostly along the northern bank of the Danube. Some local variants of it arc met in Banatand North-West Bulgaria, and reach modern Moldova. The Basarabi Culture appeared in the На В period and continued existing during the I la C period (800-550 B.C.). Most of the settlements were fortified, but there were such of open type.
the so-called “zidiiikl" have also been registered. In the beginning the use ol iron was restricted mostly for adornments. Only in i he heyday ol I he epoch I rim swords, spent heads and axes began to be manufactured The pottery production registers continuity of the local tradition from the Late Bronze Age. There is good reason to argue that the Basarabi Culture was a direct inheritor and continuator of the traditions of the Encrusted-Pottery Culture.
The burial rite included cremation as well as inhumation, 'fhe burned bones and ashes were placed in urns or in simple pits, which were not piled up. The inhumations were performed in stretched position on back, under a mound of stones or in a grave dug into the.solid soil. without piling up a mound.
During the 8th-7th century B.C. iron already entirely dominated in the life of the local tribes. The different kinds of iron objects from the territory of North-West Bulgaria are typologically connected with the similar products of metallurgy from the regions north-west and north-east of it. It is rather possible that the ways of penetration and setting in of iron metallurgy in those lands were one and the same.
The Basarabi Culture is the latest and last reminiscence of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex. A lot of the achievements of the Late Bronze cultures were maintained and further developed in it. The most important monument of the discussed period is the pit sanctuary in the locality called Bagachina near the village of Stalijska mahala (Bulgaria). The first ritual pits were dug there during the Late Bronze Age. Gradually the site developed into a Thracian cult centre. There were two peaks in the functioning of the sanctuary. The first one was on the turn between the second and the first millennium B.C., and the other one - during the 7th-Ist centuries B.C. As far as especially its ornamental system is concerned, the Early Iron Age pottery from Bagachina is a typical representative of the geometrical art of the epoch not only for North-West Thrace, but for the whole of the Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex. The connection with the Late Bronze pottery is beyond any doubt, and that is a proof of definite cultural continuity.
169
Bagachina cult centre is unique by nature. i he finds from the site prove its relation io the very origins of the Early Thrac ian epoch, tu author's opinion, the tirst ol all I he pits which characterize I his specific Thracian icligious ritual had once been dug exactly at Bagachina. hum where the rit ual spread over tile rest ol I he Thracian lands. In its capacity of a specific expression of religious beliefs and rituals, the cult pit is an element of major importance for characterization of Thracian civilization.
I'lie archaeological material from Bagachina sanctuary includes imported pottery' from the Aegean area, finds of Celtic origin etc. All those arc proofs of regular contacts between the sacred site and rather distant regions of the ancient world. The site must have risen to eminence as an important intertribal cult centre, it gradually ceased to function already after the establishing of Roman rule on the Balkans.
Tire topographical situation of the settlements in North-West Thrace became much more varied during the Early Iron Age. Except for open settlements, which had been the most typical ones in the Late Bronze Age, many settlements were situated on naturally fortified sites as well as in caves. Actually, both latter settlement types appeared already during the Late Bronze Age, together with some other indicative changes to be later further developed.
The evidence about burial rite is insufficient for detailed reconstruction, but nevertheless it enables drawing some general conclusions. The burial rite reveals great similarity to the one from the preceding Late Bronze Age, preserving almost all its specific elements. Continuity has been registered in the traditions of cremation outside the grave, urn burials, selection of grave goods, and shaping the grave pits as well as the above-grave space. The first new elements -inhumation, burial mounds, cremation on the spot - appeared in the very end of the first phase, but gained wide diffusion and became dominant already during the later phases of the Early Iron Age. They are not rooted in the burial practice of the society which bore the culture of the Late Bronze and the first phase of the Early Iron Age in the discussed region.
The tendency towards culture unification on the Lower Danube and in the eastern pan of the Balkan Peninsula began dining (he Late Bronze Age and took a shape on lhe turn between the second and i he first millennium B.C. This fact is best reflected in the pottery. Vessel forms and especially the ornamental system are identical all over the above-marked area. There were four main types ol vessels: kantharoi, kialhoi, broad shallow dishes and urn-like vessels. All of them appear in classical and entirely completed form. Their prototypes may be seen in the pottery as well as in some metal vessels (i.c. those in lhe Vulchitrun gold hoard) from the Late Bronze Age. The decoration consists ol relief, incised, stroke and cordshaped ornaments. Most of the ornamental motifs are undoubtedly borrowed from the Late Bronze ornamental system. Those include linked together stroked triangles, swastika, stamped middle-pointed circles connected to each other by tangents in different combinations, double-spiral etc. Flutes and the so-called buckels are especially characteristic of lhe Early Iron Age pottery. In author's opinion, the ornamental system of the Early Iron Age pottery marks the end of the Late Bronze Age tradition in this respect in the area of the Lower Danube. That end may be dated to the 8th-7th century B.C.
The ethnical movements on the turn between the second and the first millennium B.C. inevitably gave a reflection on all sides of life of the Lower Danubian tribes. A gradual decrease in production of the workshops manufacturing bronze objects is registered. Toreutics were also in relative decline. The products of precious metals sharply de crease in number (the hoard from Burzitsa, the gold vessel from Kazichene, and the gold bowl from Belene). The hoard from Burzitsa is a characteristic sample of the Early Thracian tribes culture. It well illustrates the continuity between the traditions of the Late Bronze Age and those of the beginning of the Early Iron Age in the Lower Danubian lands. The hoard reveals considerable presence of the art as well as ideological heritage from the preceding Carpatho-Danubian Early Thracian cultural complex in the Carpatho-Danubian region during the Early Iron Age. It moreover contains the last reminiscences
170
ofthe Late Bronze Age toreutic» tradition within the Early Thracian lands.
Noteworthy are the bronze axes which belong to the earliest monuments ofthe so-called animal style in Thrace. These axes arc the link between the Late Bronze Age geo* metric style and the rising of the animal style in Early Thracian art. That appears to be a continuation and local interpretation ol elements ofthe classical Mycenean tradition during the initial phase ofthe Early Iron Age. At the same time, the discussed group of finds mark the finals in the development of
the geometric style in Early Thrace.
The findings in the Rhodopes show interrupting of life in llic 1 ate Bronze Age set dements, but continuity is registered in buri al prat th e as well as lot alien of the necropolises. It is important to point out that some ol the earliest pierce of evidence about the new iron metallurgy also come from the Rhodopes. They arc synchronous with the earliest iron finds from Greece. It is the reason to argue that exactly there must have been situated one of the first centres of iron metallurgy in Early Tin ace.
Chapter Six
The Patrimony ofthe Aegean Early Thracian Cultural Circle
This chapter presents a discussion on I he Thracian monuments from the first millennium B.C. which reveal Mycenean features -domed tombs, the town-planning of Scutopo*
lis, the cult heaiths-escharas from Seutopolis, scenes represented on the components ofthe Lukovit hoard, breast plates, the gold masks from Ti ebenishte, vessels of the kernos type.
Chapter Seven-
On the Brink of Civilization (concluding notes)
The basic conclusion ensuing from the study is that there was continuity between the Late Bronze and the Ear ly Iron Age. The transition between them took place without serious cataclysms. Bearers of the culture of that period were the Early Thracian tribes. That culture is at the root of the brilliant Thracian
civilization of the first millennium B.C.
The popular term "Mycenean Thrace” is also called in question in this chapter. The author rejects its regularity, since a phrasing of the kind deprives Thracian culture of the discussed period of its specific features and detachment.
171