Разкопки и проучвания. Книга XXVII. Материали за археологията на Средна Струма - Домарадски М.

Author: Домарадски М.

Tags: история археология

ISBN: 954-430-019-8

Year: 2001

Similar

Мадара. Книга II. Разкопки и проучвания

Разкопки и проучвания I. Предисторически и старовековен отдел

Разкопки и проучвания. Книга 34. Улпия Ескус.Римски, късноримски и ранновизантийски град. Том 2.

Разкопки и проучвания. Книга XXXI. Ранна Тракия: формиране па тракийската култура - края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр

Text

РАЗ КО ПК И
И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XXVII
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО
•Проф. МАРИН ДРИНОВ*
РАЗ КО ПК И
И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА XXVII
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО
•Проф. МАРИН ДРИНОВ*
AC UH MIE BULGARE DES SCIENCES [NSTTTt T FT MISEE ARCHEOIOGIQUE
ЖтЖЖш... «STRUMA MOVENNE
L'EDITION ACADEMIQUE ..PROF MARIN DR1NOV" SOFIA. W
РАЗ КОПКИ
И П РОУЧ ВАН ИЯ
КНИГА XXVII
МЕЧИСЛАВ ДОМАРАДСКИ И КОЛЕКТИВ
МАТЕРИАЛЫ ЗА АРХЕОЛОГИЯТА НА СРЕДНА СТРУМА
СОФИЯ. 2001
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „ПРОФ МАРИН ДРИНОВ*
Публикацията на проучванията на българо-полската експедиция „Струма" е ггървата стъпка към създаване на археологическа карта на България от тоэи тип. Тя е съставена от лве части: в първата се публикува каталог на откритите над 250 обекта (археологическа карта), а във втората са включени реэултатите от сондажните проуч-вания на по-важните обекти в района. В заключение™ са отбелязаии най-важннте тенденции от праисторическата епоха до идването на славяните, т. е. до Ранното средно-вековие, очертаващи облика на археологическата карта на района. Томът отразява ре-зултатите от дългогодишните проучвания на българо-полската археологическа експедиция в поречието на Средна Струма, ръководена от М. Домарадски.
Отговорен редактор Мечислав Домарадски
ISBN 954-430-019-8
ISBN 954-430-078-1
© Археологически институт и музей
УВОД
Планинският характер на Балканских полуостров определи и облика на неговата комуяи-кационна мрежа, но все пак не така категорично, че да ня.маме възможиостта да представим няколко варианта захарактеризирането й. В литературата е обшоприето миението. че пресича-щитс средната част на Балканский полуостров две успоредни долини на реките Вардар и Морава, както и тези на Струма и Искър, са грасетата на най-старите пътиша, свързващи край-брежието на Езейско море с долината на р. Дунав. Липсатаиа подробни проучвания на селищ-ната система в този район не позволява да се направи по-пълна .характеристика на ролгга на двете долини при осынсствяване на културните и и*ономическите контакта в праисторическо и антично време. а оттам — и определяне на разлмчията (ако такива са съществували) в ролята на всяка долина ззоогделно.
Незадо вол и тел ното състояние на археологическите изследвания по долината на р. Струма беше една оз причините за разработването на план за проучването на селищната система в едка от котловините по долината на Средна Струма. С изпълнението на тази задача се зае ко-лектив от шестима българскн и шестима полски археолози: н. с. Лиляна Перничева, и. с. Диана Гергова и н. с. Мечислав Домарадски (АИМ): Борис Цветков, Илия Кулов и Георги Стоянов (НПД „КИН" — Благоевград) и д-р Пьотр Качановски, д-р Януш Островски, д-р Михаил Пар-чевски, д р Анджей Ладомнрски, д-р Тадеуш Макиевич и д-р Ян Хохоровски от Полша. Изпол-звана беше най-разпространената методика на теренни проучвания, допълнена със сондажи на избрани обекти с цел да се разшири информацията по поставените въпроси. До започването на проучванияза в литературата бяха известии само най-важните обекти по долината на Струма — античните зрадове при с. Мулетарово и Сандански. както и отделяй находки Българското средновековие е значително по-добре проучено2.
Теренните проучвания започнаха през 1977 г. с опознаване на географията на района и със събирането на материали, съхранявани в музейните (Петрич. Мелник. Сандански) и училитцни-те сбирки (Коларово и др ). В тях участваха н. с. Мечислав Домарадски, Шля Кулов и Мария Петрова от Института по тракология. През 1978 г. започна първият етап на проучванията по долината на р. Струмешница. В него участваха доц. д-р Влоджи.меж Войчеховски, д-р Пьотр Качановски, н. с. Мечислав Домарадски. н. с. Диана Гергова, д-р Ян Хохоровски. Ши я Кулов. Борис Цветков, Георги Узунов, Мария Петрова. Аксения Христова. Заедно с тях бяха проведе-ни проучвания и по зожните склонове на Огражден и на севериите склонове на Беласица. Теренните проучвания продължиха до 1979 г., а сондажните работа се проведоха през 1980 г. През септември 1979 г. в теренните обхождания участваха споменатате по-горе сътрудннци. както и Николай Сираков и Иван Гацов от АИМ при Б,АН. Сондажи проведоха доц. И. Шлиза. д-р Михал Парчевски, д-р Януш Островски. мгр. К. Чялович, мгр. Тереса Космала, мгр. Внеслав Киц, мгр. Малгожата Грембска, н. с. Лиляна Перничева, н. с. Диана Гергова. и. с. Мечислав Домарадски, Илия Кулов, Мария Петрова, Аксения Христова.
Долината на Струмешница беше проучена изцяло. а южните склонове на Огражден — неравномерно, поради силните ерозионни пронеси по склоновете му и гьстата растителност на други места; малка част беше неточно изследвана по субектнвни причини. Най-прецизно е проучена частта между потока Градешница и българско-югославската граница — от вр. Голак до долината на р. Струмешница, а сыцо и склоновете на изток от Рибнишка река до долината на Струма. По-слабо са проучени склоновете между потоните Градешница и Рибнишка река, как-то и най-високите части при Маркова кладенци. Гъстата растителност по северните склонове на Беласица е причина за задоволяване само с проверка на устната информация, получена от местни жители.
Методът на обогатяване на изворовата база чрез теренни обхождания се прилага от за-раждането на археологическата наука. През 20-те и 30-те години на нашия век започват систем-ни проучвания, целящи реконструирането на селищните системи в отделки микрорайони'.
5
u aee no-широко се разработнат планове за съставяне на археологически карзи на
отделите ° П° СЪЩеСТП0 "ЪрВа™
n nc’ivni irnrc от сондажнитс проучвания на по-важнитс обскiи и района.
" ""к п'югъ^е съГтавен or описание на обектите в рамките на землището на селищата спо-оез но г7Х1-то и>. в инвентарните книги. В случайте, когаго съществуват предположения. « някоиР юкументирани обекти са свързани помежду си. гова е посочено в бележки. а обсктите — гтоедставени последователно. Липсага на никои передни номера сс дьлжи на гова, че обск тите₽ затиранн през средновековната епоха и епохата на османского владнчсство. не са включена в тома Поместеният след уводните бележки списьк съдържа всички обекти. открити от експедиция „Струма". п
При обработка™ на събрания материал изникнаха редина терминологични въпроси. В быггарскага археологически литература за затворения комплекс — гроб, яма, огнище и т. и., пакт о и за археологическая обект — селище, нскропол и т. н„ се използва една и съща обобщите, ina дума — обект. За да се избегнет недоразуменията, задължително е тези понятия да се разграничаваг Предлагаме „обект" да се използва за селища, некрополи, махали и крепости, а „находка" млн „комплекс" — за ями, гробове и т. и.
По-голямата част от откритите в долината на Долна Струмешница и южните склонове на Огражден обекти са селища. Според големината си те се делят на три основни вида: заселен постройки) — до 1 дка площ, махала (от I до 5 дка площ) и селища (над 5 дка площ). Когаго един и сыпи обект е просьществувал в различии епохи, е трудно да се определят характеры и големината му, поради което използваме сегашните възможностп за откриване на подвиж-ния материал. Според функцията си селищата се разделят на открити селища, крепости (места, укрепени с каменей зид) и укрепления. Открити баха значителен брой некрополи. Повечето от тях са плоски, с гробове, оградени от каменни плочи, по-рядко с керемиди. Бяха открити също единички погребения, както и единични могили или могилни некрополи. Незначителен процент пред-стааляват обектите с култов характер (черква, манастир, оброчище, каменни кръгове, камъни с врязани знаци), а също откритите единични находки (монета, тухли, каменни плочи). В края на тома е поместен показалец, в конто описаните обекти са разделени по видове.
При описанието на обектите беше приета следната схема: 1. След посочване на номера в рамките на землището на едно населено място, местности или местностите, в конто той е разположен, и инициалите на археолога, който го е открил и описал, се посочва номерът, под който обектъз е кодиран в Автоматизирана информационна система „Археологически карта на Бъл гария" (АИС АКБ); 2. Хронологическо определение на открития подвижен материал. При описанието на материалите беше приета следната хронологическа система: праистория (до VI - V в. пр. и. е ), античиост (V в. пр. и. е. - VI в. от н. е.), средновековие (VII-XIV в.), османски период (XV—XVIII в.). Когато материалы може да бъде датиран по-точно, се посочват пери-одитс на отделнага епоха (например: среден неолит, късножелязна епоха, римска епоха и т. н.). Материалы*. определяй от нас като античен, в по-голямата си част е вероятно от I—VI в.; 3. По-точни дамни се дават само за откритите материали, конто са изобразени в илюстративни
Ииформацията е съкратена. В случай, че глинен съд е правей на ръка, се посочва само начинът на обработка на повърхността - огладена. грубо огладена, неравна, грапава, покрита с пласт тлъега глина, излъекана. покрита с друго вещество (фирнис, лак, графит, ангоба, глазу-ра, глеч). Често тези категории се появяват паралелно — например огладена и неравна. При съдовете. правени на колело. се посочва цветы* на повърхността. При опрсделянето му сс бо-рави с основни Цветове. Наи-често срещаните основни Цветове са жълтият, чернения г сивият кафявият, сиво-черният. Използваио е също и определението „неравномерно излечен" Изрич-но се отоелязва, когато съдът е правей на ръка и допълнително е въртян на бавно колело Материалите от друг характер - глинени тежести за стан, прешлени, каменни плочи и пр са описям с основни характеристики и също в най-сбита форма; 4. В края на списание™ на обекта се посочват инициалите на археолозите, обработали подвижния материал и инвентар омсп SgSSST" '"**** им ’"««JLiXXSS» зажните проучвания (с. ДреновицаР обскг 7) ₽ Д ила публикация за ре гул гатите ог сон
лига на събрания материал в долинам и iCrnvun,, то сРедновековие. Рсзултатитс от ана-предсмиени от членооете на експедицияiа и от пок-Г^ ” "° Южиите CKJ1o,lo'ie на Огражден са експедицияга и от поканените специалиста. При обработкам па 6
материала оказала помощ: дои. Стефан Сковроиек - при определяието иа монетите, спениа-лпетите по палеолит от АИМ при БАН под ръководството на и. с. Николай Сираков при оп-ределянето на керамичнитс артсфакти, Лидия Зарева — при обработката на епиграфските па-метници.
Проучвания ia по долиназа на Струма сс осъшествяват в рамките на договора между ьам и бившия Благоевградски окры. Бихме искали да изкажем най-сърдечиа благодаряост на всички, конто донринесоха за тяхното реализиране досега: ръководствата иа АИМ и Института по тракология при БАН, ръководството и сътруднипите на НПД „КИН“ — Благоевград, админи-стративнитс организации в гр. Петрич.
При подготовката на публикацията и предшестватите я теренни работи непосредствена техпическа помощ от НПД оказала и: Мария Йовкова (фотограф/ Руска Маиджукова и Петрун-ка Янкова (реставрационио ателие), Любен Балабанов и Кръстю Хаджийски (шофьори), Маргарита Андонова (фондовик), Васил Шопов (домакии), Мария Тодорииска и Лидия Петрова (технически сътрудници), Пстьр Ганджов (геодезист).
Томът е предаден за печат през 1988 г. (бел. ред.).
ИНИЦИАЛИ НА АВТОРИТЕ
ИК — Илия Кулов
МД — Мечислав Домарадски
ЯО — Януш Островски
МП — Михал Парчевски
БЦ — Борис Цветков
ГС — Георги Стоянов
ТМ — Тадеуш Макиевич
АЛ — Анджей Ладомирски
ПК — Пьотр Качаиовски
ЯХ — Ян Хохоровски
ЛП — Лиляна Перничева
ДГ Диана Гергова
НС — Николай Сираков
ВВ — Влоджимеж Войчеховски
СЪКРАЩЕНИЯ
вис. = височина
диам. = дълж. = шир. = дебел. = м. = табл. = обр. = с. =
диаметър дължина ширина дебелина местност таблица образ село
рис. = рисунка
инв. №= инвентарен номер об. = обект
1 М и л ч е в, Ат. Археологически разкопки и проучвания а долмната на Средня Струма. — ГСУ ФИФ, 53» 1959, № I, 362—364 и цнт. лит.; М i h a i 1 о v, G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repenae, 4. Serdicae. 1966, No 2262—2334; И в а н о в, T., Д. С т о я н о в а-С ерафимова,Н. Николов. Разкопки в центъеа на Саядански през 1960 г. — ПАИ. 31, 1969. 105-211, и др.
2 Системки археологически разкопки в гр. Мелник на обекга „Самуилова крепост* при с. Ключ. на крепоегга в Петрич и сондажни проучвания на Ат. Милчев» Д. Стоянова-Серафимова и др,
’ J u n k u h n, Н. Einfuhrung in die Siedlungsarchaologie. Berlin — New York.. 1977. 4—6. В Българската литература това е поредица „Материали за археологическата карта на Болгария-. Т. 1—9 (1914—1963) — публикации яа Ив. Белков. В. Миков, Ат. Милчев. Ст. Стефанова, Д. Цовчев, К. Шкороил. Вж. Ц о н ч е в, Д. Подготзителнатз работа за изработване на археологическата карта на края. — Паметници на културата и музея, 1956. № I, 30—31.
4 Д о м а р а д с к и. М. Теренното обхождане като метод за археологаческо проучвзяе. — Музеи н идметниди на културата, 1980, № 2, 28—31.
' Magyarorsszag regeszeti iopografiaja. Т. 1—5. Budapest. 1966—1979; Археологическая гарта Молдавской ССР. Вып. 1—7. Кишинев, 1973—1975, и др.
7
ФИЗИКО ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОЛИН АТА СТРУМЕШНИЦА И ЮЖНИТЕ СКЛОНОВЕ НА ОГРАЖДЕН
Планинската трупа. която включва граничите планини Осоговска. Влахина. Малешевска и Огражден е частот Рило-Родопския масив. Тя се простира в посока север юг от Бобошев-скотоX до долината на р. Струмешница. а на изток ограничава долината на р. Струма. Тези нТпрХжзваг на запад в югославска терн горня'. В географската литература под името Огражден (или Петрички Огражден) е известна най-южната част от тази планннска трупа, ограничена на юг и югозапад от долината на р. Струмешница, на изток от долината на р_ Струма а на север - от долината на р. Лебница. Местного неселение обаче нарича с името Огражден и шганинския дал на север от р. Лебница до Брезнишката река (известен в гсографията като Малешевска планина). Главното било на Огражден се простира в посока запад—изток, успо-редно на главното било на Беласица. Южният и източният й разседен склон са нарязани дъл-боко от речни долини*.
Грабеаовата долина на р. Струмешница. десен приток на р. Струма, също има посока запад—нзток. Само долното течение на реката се намира в българска територия. Тук тя обхвата та основни района — Подгорието и района източно и северно от Петрич. Долината на реката в най-тяснага си част (при с. Габрене) е широка 3—4 км, а в най-широката (при вливането й в Струма) — 12—14 км (обр. 1). От юг долината на р. Струмешница се ограничава от Беласица, която е част от Рило-Родопския масив. Възникнала най-късно в геотектонско отношение, тя доминира над съседните дълбоко хлътнали грабенови долини.
Предмет на обхождане от експедицията през 1978 и 1979 г. бяха: южните склонове на Огражден до неговото било с върховете Маркови кладенци (1523 м) и Голак (1639 м); източните части на Огражден при селата Старчево и Рибник по долината на Рибнишка река (обр. 2)’; ця-лата долина на Струмешница от югославската граница до вливането й в р. Струма; северните склонове на Беласица (ниският и отчасти средният пояс до височина около 700 м) (обр. 3).
В еанообразния геоложки строеж на Огражден преобладават силно натрошените мета-морфни екали Ефузивните и седиментните скали са слабо разпространени. Поради силно нат-рошеиия характер и поради наклона (до 80—90°) кристалинните шисти, които се простират от северозапад на югоизток, са изложени на дълбоко изветряне от плоскостна и линейна ерозия. Тези особености на скалите са причина долините на реките и потоците да се врежат дълбоко в планината и разрушените от ерозията материали лесно да се свличат от течащите води4 (обр. 4). Различните по големина силно разчленени междудолинни ридове, както и дълбоките труд-нонроходими речни долини дават специфичния геоморфоложки облик на Огражден. Южните склонове на планината са разчленени от основните леви притоци на Струмешница — Градеш-нишка и Рибнишка река, както и от по-малките постоянно и непостоянно течащи притоци. Ре-лефът на склоновете е допълнително силно разчленен от многобройни рекички и суходолия, които се вливат в ло-големите речни долини. Под върховете Маркови кладенци и Голак на височина около 1000 1300 м се намират останки от стари денудационни повърхнини със слаб наклон и добра почвена локривка. На височина около 1000 м на юг се спускат стръмни ридове, кои го на места образуват по-слабо наклонени или почти хоризонтални стъпала Билата на тези ридове. заоблени и сравнително широки, достигал до 100-200 м. От височина почти 300 м склоновете на Огражден стръмно се спускат към долината на Струмешница. Характерни за техник релеф са слабо вссчсните начални части на реки и долове, конто образуват защитени о ветровете падини. покрити от делувиални наноси с благоприятна почвена покривка’. В писки ге и срелните части на южните склонове на Огражден преобладават излужените канелени горски ночви. срсдио и силно ерозирали, песъчливи и глииесто-песъчливи. Във високите час™ на пла-нината се срешат кафяви горски почви, силно и много ерозирали. песъчливи6
Северного високо подножие на Беласица (Подгорие) обхвата почти изцяло эападнага ХстаХТи^иц^^гХолз^ к еЙНИЯТ ДеСеН 6РЯГ СС "РостиРа 11 П0С01(и изток—запад и представляла ивица. дълга около 25 км с площ около 88 км< Подгорието. как го и цялата доли
Карта 1. Долината на Струмешница. Зарегистряраяи археологически обегпг. I Баскалци, обехт 1; 2 — Бес-калци, обе кт 2; 3 — Баскалци, обект 3; 4 — Баскалци, обект 4; 5 — Баскалци, обект 5; 6 — Баскалци, обект 6.7 — Бас-кал ци, обект 7; 8 — Баскалци, обект 8; 9 — Баскалци, обект 9; 10 — Баста тли, обект 10; 11 — Беласица, обект 3: 12 — Беласица, обект 5; 13 — Беласица, обект 7; 14 — Беласида, обект 9; 15 — Беласица, обект 11; 16 — Беласида, обект 12: 17 — Боровичене, обект 2; 18 — Боровичене, обект 3; 19 — Боровичене, обект 4; 20 — Боромчеж. обект 5; 21 — Боровичене, обект 6; 22 — Боровичене, обект 9; 23 — Боровичене, обект 11; 24 — Боровичене. обект 12; 25 — Боровагее-не, обект 13; 26 — Боровичене, обект 14; 27 Вашляие, обект 1; 28 — Вашллне, обект 5: 29 — Габрене. обект 1; 30 — Габрене, обект 3; 31 — Габрене, обект 5; 32 — Габрене, обект 6; 33 — Габрене. обект 8; 34 — Габрене. обект 9: 35 — Габрене, обект 10; 36 — Габрене, обект 11; 37 — Габрене, обект 12; 38 — Габрене, обект 13; 39 — Габреае. обект 15;
40 — Габрене, обект 16; 41 — Гега, обект 1; 42 — Гега, обект 2; 43 — Г era, обект 3; 44 — Г era, обект 5; 45 — Г era, обект 6; 46 — Гега, обект 7; 47 — Гега, обект 9; 48 — Гега, обект 12; 49 — Гега, обект 13; 50 — Гега, обект 16: 51 — Гега, обект 17; 52 — Горчево, обект 2; 53 — Долене, обект 2; 54 — Долене, обект 4; 55 — Долеве. обект 5; 56 — Долене. обект 6. 57 — Долене, обект 7; 58 — Долене, обект 8; 59 — Долна Крушица, обект I; 60 — Долга Крушина, обект £ 61 — Долж* Крушица, обект 5; 62 — Дол на Крушица, обект 6; 63 — Долга Крушина, обект 7; 64 — Долва Крушица, обект. 8: 65 — Долна Крушица, обект 10; 66 — Долна Крушица, обект 11; 67 — Долла Рисетда, обект 1; 68 — Долна обект
2; 69 — Долна Рибница, обект 3; 70 — Долна Рибница, обект 4; 71 — Долна Рабаида. обект 6: 72 — Долна Рибч?-а, обект 7; 73 — Долна Рибница, обект 8; 74 — Дрангово, обект 2; 75 — Дрангсво, обект 3; 76 — Драятодю. обект 4: 77 — Дрангово. обект 5; 78 — Дрангово, обект 6; 79 — Дрангово, обект 7; 80 — Дрезозида, обект 2; 81 — Дрезсвица, обект 6; 82 — Дреновица, обект 7; 83 — Дреновица, обект 10; 84 — Дреновица, обект 11; 85 — Дреяоашха, обект 10: 86 — Зойчене, обект 2; 87 — Зойчене, обект 3; 88 — Зойчене, обект 4; 89 — Казракирово, обект 2; 90 — Кавракирово, обект 3; 91 — Кавракирово, обект 4; 92 — Кавракирово. обект 5; 93 — Кавракирово, обект 7; 94 — Казракироэс, обект 8; 95 — Кавракирово, обект 10; 96 — Кавракирово, обект 11; 97 — Казракирово, обект 12; 98 — Камена, обект I; 99— Камена, обект 3; 100 — Камена, обект 4; 101 — Камена, обект 5; 102 — Ключ, обект 1:103 — Ключ. обект 3; 104 — Ключ, обект 4; 105 — Ключ, обект 5; 106 — Ключ, обект 6; 107 — Ключ, обект 7; 108 — Ключ, обект 8; 1'79 — Ключ. обект 9: 110 — Ключ, обект 10; 111 — Ключ, обект 11; 112 — Ключ, обект 12; 113 — Ключ. обект 14; 114— Ключ, обект 17; 115 — Ключ, обект 18; 116 — Ключ, обект 19; 117 — Ключ, обект 20; 118 — Коларово, обект 1; 119 — Коларово, обект 2; 120 — Коларово, обект 4; 121 — Коларово, обект 7; 122 — Коларово, обект 8; 123 — Коларово, обект 9: 124 _ Ксла-рово, обект 12; 125 — Коларово, обект 13; 126 — Кукурахцеэо. обект 1; 127 — Кукурахцеэо, обект 2; 128 — Кукусахце-во, обект 3; 129 — Кукурахцево, обект 4; 130 — Кукурахцево, обект 5; 131 — Кукурахцеэо, обект 6; 132 — К-ч-н» обект 1; 133 — Кърналово, обект 2; 134 — Кърнзлозо, обект 3; 135 — Кърналово. осект 4; 13о — К ъс налево, обект 6; 137 — Кърналово, обект 7; 138 — Кърналово, обект 8; 139 — Кърналово, обект 9; 140 — Кърналово, обект 10; 141 — Кърналово, обект 11; 142 — Кърналово, обект 12; 143 — Кърналово, осехт 13; 144 — Кърналово, обект 14; 145 — Кърналово. обект 15; 146 — Кърналово, обект 16; 147 — Мендово, обект 1; 148 — Меадово, сбект 2:149 — Митино, обект I ; 150 — Митино, обект 2; 151 — Митино, обект 3; 152 — Митино, обект 4; 153 — Митино, обект 5: 154 — Митино, обект 6; 155 — Михнево, обект 1; 156 — Михнево, обект 3: 157 — Махнезо. обект 4; 158 — Михзеэо, обект 6; 159 — Михнево, обект 7; 160 — Михнево, обект 8; 161 — Михнево, обект 9; 162 — Михнево, обект 10; 163 — Михнево, обект II; 164 — Михнево, обект 15; 165 — Михнево. обект 16; 166 — Мулетарово, обект 1:167 — Мулетарово, сбект 2; 163 — Мулетарово, обект 3; 169 — Мулетарово, обект 4; 170 — Мулетарово, обект 5; 171 — Мул старо во, обект 6; 172 — Му-летарово, обект 7; 173 — Мулетарово, обект 8; 174 — Мулетарово, обект 9; 175 — Мулетарово, обект 10; 1?6 — Петрим. обект I; 177 — Петрим. обект 2; 178 — Петрам, обект 4; 179 — Петрим, обект 14; 180 — Петрим, обект 19; 181 — Петрим. обект 20; 182 - Петрим, обект 21; 183 — Петрим, обект 23; 184 — Петрим, обект 24; 185 — Право Бърдо, обект
1- IM - Пию Бардо, обевт 3; 1ST - Пр..о Бардо, обект 4; 188 - Право Бардо, обект 5: 189 - Право Бардо, обегт »•' 190 - Параомай. обект 1. 191 - Параомай. обект 2; 192 - Параомай, обевт 3 193 Параомай обект 4 194 -ПюлвоиаИ обект 5- 195 — Первомай, обегт 12; 196 — Первомай, обегт 13; 197 — Парвомай. обект 14; 198 — Рибит, обегт I. 199 - Рвбиив. обевт 2; 200 - Рибиив. обегт 3; 201 — Рибиив. обегт 5; 202 - Рибннв, обект б; 203 — Ръждав, обегт 1 204 — Раждвк, обегт 2; 205 - Рвждак. обегт 4; 206 - Ргждав. обевт 5; 207 - Раждак, °6'»1 61 М8 - Ртьжлак. обегт 7; 209 - Самуилово. обевт I; 210 - Самуилово. обегт 2; 211 - Самуилово, обевт 4; 212 Самуилово, обевт 7; 213 - Самуилово. обегт 9; 214 - Самуилово, обегт 10; 215 - Самуилово, обевт 11; 216 Самуилово, обевт 12; 217 - Самуилово, обегт 13; 218 - Самуилово, обегт 14; 219 - Самуилово-Коларово, обегт 4; 220 - Самунлово-Кола-оово обегт 6 221 - Самуилово-Коларово. обегт 7; 222 - Самуилово-Коларово. обегт 8; 223 - Скрат. обевт I; 224 1 Скрат 'обегт 2; 225 - Скрат. обегт 3; 226 - Скрат. обегт 6; 227 - Скрат. обевт 8; 228 - Сврът, обегт 11; 229 - Скрат. обевт 12; 230 - Скрат, обект 15; 231 - Скрат, обегт 16; 232 - Старчево. обевт 1; 233 - Старчево, обегт 2; 234 - Старчево обегт 3; 235 - Старчево. обевт 4; 236 - Старчево, обегт 5; 237 - Старчево, обегт 6; 238 - Старчево. обевт 7; 239 - Старчево. обегт 9; 240 - Старчево. обегт 10; 241 - Старчево. обегт 12; 242 - Старчево, обект 13; 243 - Старчево, обегт 14; 244 - Струмешница. обегт 1; 245 - Струмешница, обегт 2; 246 - Струмешница, обект 4; 247 — Тополница, обегт I; 248 - Тополница, обегт 2; 249 - Чуричене. обегт I; 250 - Чуричене, обегт 2; 251 - Чури-чене. обегт 3. 252 - Чуричене. обегт 4; 253 - Чуричене, обегт 7; 254 - Чурнчене, обект 8; 255 - Чуричене. обект 9; 256 - Чуричене. обегт 14; 257 - Чуричене, обегт 15; 258 - Чуричене. обегт 16; 259 - Чурнчене. обегт 19; 260 -Чуричене, обегт 20; 261 — Чуричене, обегт 21; 262 — Чуричене. обегт 22; 263 — Чуричене, обегт 23; 264 — Чуричене, обегт 24; 265 — Яворница, обегт 1; 266 — Яворница, обегт 2; 267 — Яворница, обект 3; 268 — Яворница, обект 5; 269 — Яворница обект 9; 270 — Яворница обект 10; 271 — Яворница обект 11; 272 — Яворница, обект 12; 273 — Явор-ница, обегт 13; 274 — Яворница, обегт 15; 275 — Яворница, обегт 21; 276 — Яворница, обект 22; 277 — Яворница, обегт 23
Бас.^^ &₽Х;Нба?’Х0™ЧеС“< ‘ - Ь— обект 1; 2 -
Г"!- °6^ГТ ’ 8 ~ Долене. обегт 5; 9 - Долна Крушина обегт В-10 - Ял^,Ирек'’ о6"г13: 6 “ Вишляне. обегт 1; 7 — L 7; |3* К1,Р““Рово.<^^2; U - К^<«а^п4ИКИ“юО^ГТ2; 11 ~ Д₽'"°»ица. об«т
во. обегт 9 17 - Карналово. обегт 2; 18 - Митино, обегт 119- ’j Ко™Р°‘°- обект 8; 16 - Коларо-
П'₽?ом*«. обегт 1; 22 - Парвомай, обегт 2; 23 ГКрвомай ЙТ ^егг 1; 20 ~ Право Бардо, обект 6; Обегт 2; 26 - Чуричене. обект 3; 27 - Чуричене, обегт 15?28~Чу^Гне'^^Т|09"0ЛН"1,а- о6'" '= 25 - Чуричене,
Карта 3. Долината на Струмешница Археологически обекти от късноиелхзната епоха 1 — Басхаттш. обегт 1; 2 - Баскалци, обект 10; 3 — Боровичене. обект 3; 4 — Боровичеие. обект 6; 5 - Гегх обект 2; 6 - Г era, обект 6; 7 — Долене, обект 5; 8 — Долна Крушина, обект 8; 9 — Дрангово, обект 2; 10 — Дрангово, обект 6; II — Драятово. обект 7; 12 - Дреновица, обект 2; 13 - Дреновица, обект 11; 14 - Ключ, обект 12; 15 - Каркало». обект 3- 16 -Кърналоео, обект 9; 17 - Митино, обект 3; 18 - Михнево, обект 6; 19 - Михнево, обект 7; 20 - Мулетаро». обект 1; 21 — Мулетарово, обект 2; 22 — Мулетарово. обект 3; 23 — Мулетаро». обект 4, 24 — Парвомай. обект 1; 25 — Парвомай. обект 4; 26 — Парвомай. обект 12; 27 - Рибних, обект 6; 28 — Раидах. обект 7; 29 - Самуилово— Коларо-во. обект 7; 30 - Струмешница. обект 4; 31 - Тополница, обект 2; 32 — Чуричене, обект 2; 33 - Чуричене, обект 16; 34 — Чуричене, обект 20; 35 — Яворница обект 2; 36 — Яворница обект 3
Карта 4. Долината на Струмешница. Археологически обет от античната enoxa 1 - Баскалци. обект 2; 2 — Баскалци. обект 4; 3 - Баскалци, обект 5; 4 — Баскалци, обект 6; 5 - Басхатци. обект 7; 6 - Каскатнн обект 8; 7 —
_ обект 9-9 — Беласица. обект 12; 10 — Боровичеие. обект 2; II - Боровичеие, обегт
.неП В -?Бо~.»чене Хкт?2; 14 - Вишлвне. обект 5; 15 - Габрене. обект I: 16 - Гавре-* • Гвбпене обект 5- 18 — Габрене обект 6‘ 19 — Габрене, обект 11; 20 — I абреие. обект 13; 21 — Габ-
,5Ж£|; г£*Ж 24- Гага. обе₽кт 3; 25 - Гета, обект 5; 26 - Гета. обект 6; 27 -
Гет*. обегт 12; 28 - Гета. обект 13; 29 - Горчеео. обевт I; 30 - Долене. обект 2; 31 - Дол'11'- 5®е,т’ 32 Д®ле“«. обект 6; 33 - Долене. обект 7; 34 - Долна Крушица. обект I; 35 - Долна Крушица обект 10. 36 Долна Рнбница, обект Г 37 - Долна Рнбнииа, обект 3; 38 - Долна Рибнниа, обект 4; 39 - Долна Рнбница. обект 6; 40 - Долна Рнб-ница обект 7; 41 - Долна Рибница, обект 8; 42 - Дрангово, обект 2; 43 - Дрангово. обект 3; 44 - Дрангово, обект 4; 45 - Зойчене. обект 2; 46 — Зойчене. обект 3; 47 — Кавракирово. обект 2; 48 — Кавракирово, обект 3; 49 — Каара-кирово обегт 5 50 - Кавракирово. обект 7; 51 — Кавракирово. обект 8; 52 - Кавракирово. обект 12; 53 — Камена, обект I 54 - Камена, обект 3; 55 - Ключ, обект 1; 56 - Ключ, обект 5; 57 - Ключ, обект 7; 58 - Ключ, обект 9; 59 - Ключ обект II; 60 - Ключ, обект 17; 61 - Ключ, обект 18:62 - Коларово. обект I; 63 — Колароао, обект 2; 64-Коларово обект 4; 65 - Коларово. обект 7; 66 - Коларово. обект 13; 67 - Коларово. обект 4; 68 - Кукуракцсво, обект I; 69 - Кукурахцево. обект 2; 70 - Кьрналово, обект I; 71 - Кьрналово. обект 2; 72 - Кьрналово. обект 4; 73 - Кьрналово, обект 6; 74 - Кьрналово, обект 7; 75 - Кьрналово, обект 8; 76 - Кьрналово. обект 9; 77 - Кърнало-во. обегт 10; 78 - Кьрналово. обект 13; 79 - Кьрналово. обект 14; 80 - Мендово, обект 1; 81 - Мендово, обект 2; 82 - Митино, обект I; 83 - Митино, обект 2; 84 - Митино, обект 5; 85 - Митиио, обект 6; 86 - Михнево, обект 1; 87 -Михнево. обект 3; 88 - Мнкнево. обект 4; 89 - Михнево, обект 6; 90 - Михнево, обект 8; 91 - Михнево, обект 9; 92
— Михнево, обект II; 93 — Мулетарово. обект Г. 94 — Мулетарово. обект 2; 95 — Мулетарово, обект 3; 96 — Мулетарово, обект 4; 97 — Мулетарово, обект 5; 98 — Мулетарово. обект 10; 99 — Петрич, обект 2; 100 — Петрич, обект 19; 101 — Петрич. обект 20; 102 — Право Бьрдо, обект I; 103 — Право бьрдо, обект 3; 104 — Право бърдо, обект 4; 105 — Пьрвомай. обект 1; 106 — Пьрвомай. обект 2; 107 — Пьрвомай. обект 3; 108 — Пьрвомай, обект 12; 109 — Рибник. обект 2; 110 — Рибник. обект 3; III — Рибник.обект 5; 112 — Ръждак, обект I; ИЗ — Рьждак, обект 2; 114 — Рьждак, обект 4; 115 — Рьждак. обект 5; 116 — Ръждак, обект 6; 117 — Самуилово, обект 4; 118 — Самуилово, обект 7; 119 — Самуилово, обект 9; 120 — Самуилово, обект 10; 121 — Самуилово, обект 11; 122 — Самуилово, обект 14; 123 — Самуилово—Коларово, обект 4; 124 — Самуилово-Коларово, обект 6: 125 — Самуилово-Коларово, обект 8; 126 — Скрьт, обект I; 127 — Скрьт, обект 2; 128 — Скрьт, обект 11; 129 — Старчево, обект 1; 130 — Старчево, обект 2; 131 -Старчево. обект 3; 132 - Старчево. обект 4; 133 - Старчево, обект 9; 134 - Старчево. обект 13; 135 - Чуричене, обект I; 136 — Чурнчене, обект 2; 137 — Чуричене, обект 3; 138 — Чуричене. обект 20; 139 — Яворница, обект 2; 140 - Яворница, обект 3; 141 - Яворница. обект 5; 142 - Яворница. обект 10; 143 - Яворница, обект 11; 144 — Яворни-ца, обект 12; 145 - Яворница, обект 13; 146 — Яворница, обект 21
на на Струмешница, принадлежи на Пстричкия млалотерииереи плиоиеиски басейя, конто на изток и на севсроизток ее огражда от планините Пирин и Славянка, на юг — <гг Беласица, а на север — от Огражден. От изток Подгористо граничи с долината на Петричката река (Луда Мара) — тук то е широко около 6 км. На запад то продължава в Югославия. В най-заладната си част се стеснява до 4 км. Най-ниските части на Подгорието, гьдето Петричката река се влива в Струмешница, имат надморска височина около 80 м, при Петрич височината му е до 300 м. а па запад — от 190 до 540 м. На север Подгорието се спуска стьпаловидио към алувиалната ло-върхнина до р. Струмешница, като периферията му има различен наклон спрямо нейното рав-иище’. В него се врязват на различна дълбочииа десните пригони на р Струмешница, идваши от севсриите склонове на Беласица. По-важиите речни долини (от изток на запад; са на р. Пет-ричка (Луда Мара) и на реките при селата Коларово. Камена, Яворница, Ключ. Тези реки, по-вечето от които през летайте месеци почти пресъхват и се превръшат а суходолия, раэчле-ияват Подгорието на плоски водоразделни повърхиини, допълнително насечена от по-мал хи долове и оврази.
При изхода си от планината беласишките притоци на Струмешница от лага’ голямо количество разрушен от ерозията материал и образуват една иепрекъсиата и зила от ианосии гону-си (наноссн шлейф), заемаща около 70% от Подгорието. Те са много характерна форма на ре-лсфа и определят морфоложкия му облик. Горната част на наносните конуси е съставеча от едри материали и блокове и има хълмист характер, а долната им част е почти равнинна и съ-държа по-фини материали — пясъци и глина. Тук има много извори. които са причина за забла-тяване на периферията на наносните конуси’. Продължавашите от Беласица ридоае стават за-облени и плоски в Подгорието и почти се губят на север между наносите. В западната и средна-та му част, над заливната тераса на Струмешница или над денудационная склон се намират остатъчни денудационни и акумулационни позърхнини от младоплиоценска зъзраст, т. е. от най-старата геологическа основа на района (обр. 5). Тези заравнени повърхиини се изджгзт на височина 20—30 м над заливната речна тераса. В посока север—юг те са прорязами от дълбожж или по-плитки оврази. На около 2 км югоизточно от с. Първомайтези повърхиини заэършаат и източно от тях веднага се очертават части от втората и гтьрвата надзаливна тераса на Струмешница’.
Левият бряг на долината на Струмешница е зает от заливната тераса и наносните конуси на реките, слизащи от Огражден. По-значителни от тях са кону сите на рехите Гра .гептаду» Рибнишка при селата Струмешница и Първомай. Източно от с. Първомай долината ее разши-рява и по левия долинен склон се наблюдават развита пърза и втора надзаливна тераса. До-линният склон над втората заливна тераса е покрит с делувиален и пролувиален шлейф и яа-носни конуси, като те са изразени най-силно при селата Каврахирово. Михаезо и Кьрналово '. Източната част на долината на Струмешница (на изток от Петричката река) се състои от три различии по геоморфоложки облик части: ниските склонове на Беласица, попувиално-делуэи-алния шлейф, сливащ се постепенно с алувиалната равнина, я терасите на р. Струмешница. Най-източната част на района е заета от невисоки хълмове. оградени на изток от р. Струма. Те имат заоблена форма, а по билата им се открива основната скала. Тук хсатериалите са от палео-генски произход.
В долината на Струмешница канелените горски почви заемат хълмистите и нископланин-ските добре дренирани участъци (възвишенията в източната част на долината, източната част на Беласица, остатъчните младоплиоценски повърхиини). Разпространени са също делхвиал-но-ливадни почви, камениста, глинесто-песъчливи или песъчлиза (преди.мно по наносните кср нуси). Алувиално-лнвадните почви са разпространени на заливната и даете надзалиэяи тераей на Струмешница, а кафявите горски почви — по северните склонове на Беласица
Възвишението Кожух (около 200 м относителна височина) се издига недалеч от устието на р. Струмешница. То има форма на продт>лговат разсече.ч купол и доминира над околния терец. Източните му скалиста склонове се спускат стръмно към р. Струма. На юг и запад склоновете му сыцо са стръмни, а на северозапад — по-полегати. Чрез ниска седловина те се евър-зват с един от югоизточните ридове на Огражден. В източното подножие на Кожах се намират минералните извори Рулите. Възвишението е изградено от крнстэлинни шистй, алиоцевски седименти, вулканични скалн и четвъртични наслаги1-. Западно от него се престара зъзвише-ние с младоплиоценски произход с канелени горски почви. ерозирали и слабо камениста. На самия Кожух почвите са неразвита, енлно ерозирали.
В климатично отношение описания? район е част от преходно-континентзлната и преходно-средиземноморската климатична облает. В ниските части зимата е мека (средни януарска температура 1,6*С), лятото — слънчево, горещо и сухо (средни кхлска температура 25, СС). Плаяинските раиони се характеризират с малко по-ниски средни гемператури и повече валежи’Л
2 Раэхопкн н проучоаннч, кв. 27
9
ф»тсП географ-; Н. 6"™Р“"фСЛ планипа. - Географии, 1956. № 1. с 5
“•“ЮМП*Я ’ югои’то’- “ ”
га рем. мянаааша прел с. Доли» Рибпипа , И- К. М и ш е а. Комплексна експедиция о
Огражден п\“н™ W Стр'ума - Men........................ - Природ., IM5. Ч 6. с 16.
: -х — “ ...............
”ТУТ" "ь р™"” о"."з' Ц М и“ . йТо а По поречнето и. Струм.. С. 1965. 152-153; Ц и к а н д е л о 0. В. Геомор-фоаоп.. на геогрр»фи.. . .. с. 261.
• Фюичесм гйирафия (геоморфоложк. санца). Имммме благодарное! па чл.-кор. проф. Ж. Гл.лъбоо и проф К Мише» » помРощта. кмто ни оаалала а проучаапе на геоморфологиата на района.
'• Пмк там
Вж бел. 6.
” Б о р и с о в. 3. Ц М и х а й л о в, Цит. съч . 144-145.
" Фн1мческа географив , 263—264.
10
КАТАЛОГ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ
С. БАСКАЛЦИ
Обект 1. м. Джоджовипа (ИК + МД) М» АИС АКБ 1900101. Открити са материали от бропзовата и късяоже-ляэпа га епоха; табло 4 I - устие с основа па вертикали*. леитеста дръжкэ, излизаша от устието. .’.огърхяост неравна; табло 1-14, 31: табло 3—21 - повърхпост загладеиз, овят еяво-черен; табло 6—9 — покрита с тъаы тласт глина; табло 7- 2 — огладена (МД). Инв. № 30(1 — 14; 31).
Обект 2. м. Равна поляна I (МД) № АИС АКБ 1900297. Открити са материал а от гьезоаятлчттата и рагко-средновсковпата епоха: табло 14-27, 28 — глина с малко дребни и средни примеси 'АЛ). Инв. № 32/1—3.
Обект 3, м. Равна поляна II (МД) № АИС АКБ 1900298 Открити са кварцитни контреоии, яяхеа от конто със следи о г интеннионална обработка - табло 4—3 (МД). Инв. Ле 33/1—9.
Обект 4. м. Имането (ИК) М' АИС АКБ 1900002. Открити са материал» от античвгтэ епоха табло 10—15 — цвят сив (ИК). Инв. N.1 34/1—3.
Обект 5. м. Череплсите (ИК) № АИС АКБ 1900063 (обр. 6). Открити са материал» от бронзозатз и аитичзата епоха; табло 4-4 - на ръка, повърхпост лъекава, орнамент от коси кзнглюри; табло 10—21 — цвят си»- табло 22— 14; (AJlf ДГ ) Инв. № 35/1-6; 424
Обект 6, м. Голямата нива (ИК) № АИС АКБ 19О(»34. Открити са матер Hi? и от средник и късния неолит, праисторията и аптичиата епоха: табло 1 — 1 — иа ръка, глина фиаа, с малко дребяи примеси: табло 1—2 — глияг с малко дребнозъриесги примеси: табло 1-3 — повъркиост равна, глад.а; табло 1-4 - повъриюст заглидетл: ’зб.то 1-6 - повърхненл j.ip.iBiicii.i; табло 1-7 - логьрхност загладена. неравна; табло 10—1 — кат lbbo ой—1 табло 19-8. (ДГ) Инв. № 36/1-17.
Обект 7. м. В про веге (ИК) № АИС АКБ I9OOOO5. Открити са мвтераали от шпчигп епоха: табло 15—6 (АЛ). Инв. № 37/1—4.
N 38^ 8 '* Ръжшцето (ИК) № АИС АКБ 1900006. Открити са материал» от ан;ичвата епоха. «АЛ». Инв.
Обект 9. м. Ябучего(ИК) № АИС АКБ 1900299.
Обект 10, м. Старата нива (ИК) № АИС АКБ 19003<Х. О1 «ритм са материал» от клисножелязнзт* епоха и х-манския период: табло 5—18 — покрит с гьнък пласт тлъста глина. (ИК\ Инв. .4 24-1—4.
С. БЕЛАСИЦА
Обект 3, м. Копапче (ЯО) № АИС АКБ 1910276. Мэтериаяът е загзбеи.
Обект 5, м. Тръстен (ЯО) № АИС АКБ 1910277. Ина 5е 247 1.
Обект 7. м. Ляшннцз (МП) № АИС АКБ 1910278. Инв. № 249 1—6.
Обект 9. м. Пандевица (БЦ + ГС) № АИС АКБ 1910011. Оггргш са материала от алтичвата епоха и осмая-ския период: табло 14—3 — цвят кафяв (ПК) Инв. № 251/1—11.
Обект 11. м. Църквата (ЯО) № АИС АКБ 1910279. Инв. .4 253,*1—1
Обект 12. м. Платоник (ЯО + ГС) № АИС АКБ 1910280. Открити са материал» от зи—мчвата едой тзбто 9— 5 - на колело, глина с малко дребнозърнести примеси, цвкт кафкв; табло 14—26 — чеезен «ЯО» Ияэ.
С. БОРОВИЧЕНЕ
Обект 2. в селото и м. Дългата поляна (БЦ т МД) М? ЛИС АКБ 1910022. Открит» са материал и от к-иччап епоха (ЯХ + МД). Инв. № 48/1 И от иг ччпап
Обект 3. м. Лаковпца (БЦ) № АИС АКБ 1910023 Открити са матерком от кыэюжелязяата епоха и осман-ския период: табло 6-10 - повърхност огладена; табло 7—12. 17 — цэгг червей (МД) Инж > 49.; —14
Обект 4, местности Марком лабе н Дабето (БЦ) № АИС АКБ W10281 Orxpien ,-а та >т -гтаистоои-
чеаапо епоха: табло 5-3. 4 - пояьрхност трапхы. ог.идеиа; табло 5—5 - шгг смоо-чесее ДГ> Ичк i л
Обект 5. м. петьрчо (БЦ) V АИС АКБ WKX124. Отхритч с» хытер^и от елохл:
ло 9—38 - поят ено: табло 14-8 - цмт сио. (АЛ). Инв. № 51/1 — 10 '
Обект 6. м. Срелоко (БЦ) № АИС АКБ 1910025. Отярнти ст мзтермлн от гъеложелюялтт еле тзё ,о 6-14 — повърхност грапава, огладена. (МД). Йнв. № 52/1—4 - -дело о—14
К, .?6'ГТ Ч' М Г°1,яого?'«?•*’“ Селншето) (БЦ) № АИС АКБ 14)0026. Откритч со мзтерихп, от Рэйнер н черве" ЛАЛ)ЛьГо"№ 55/1" П°'Ф"Т’ * "Ф'“ "“Р'' OphiMe"T тоато 24-10 - «ст
Обект II. местности Голямота нищ I. Янино члхн.1» и Борооичкото (МД) М АИС АКБ NH1O4 ™ тт л. «ритн со материв.ти от 4'ттичното елохо. Ронното Н Кыного .рел..о«хо,« табло 12-’ -^ит .^ тоТто 23^1 - поохрхпоет гропаоо: табло 24-11. 12. 16 - цмт чероен. (.АЛ). Ин» <8 1-18 тер»ен. табло 23-J
И
. ю.плзо От.онти са материали от античната сноха: табло
Обект 12. Голямата ниве II (МД) * * *Ь 6 0 । j_|8 - сиво кафхва глаэура; табло 23-22. 23 - на 9-3. табло 9—31 - п»»т «реей; т,бло ,_41 - '
кочеюЛАЛ) *’* '7^р1И(БЦ)№АИСАКБ 1910282
X н - г^ьш МТаис акб ююозо
с ВИ1ПЛЯНЕ
Обект I. М. Могнлннх (ИК) № АИС АКБ I9OOO17. Отхритн св матернали от прв-сторичесхата епоха: табло повърхност грапава; (ЯХ) Ине. № 166/1 —17.
Д( 'робето (ИК) * АИС АКБ 1900018
С. ГАБРЕНЕ
Обект I. м. Сияния (ТМ) № АИС АКБ 1910283. Отхрити са материали от античната епоха. (ЯО). Ина. № ',>1 ' Обект 3. м. Кулата (АЛ) № АИС АКБ 1910284. Отхрити са материали от античната епоха (?). (ЯО). Инн № 2М/1 Обект 5. и. Дъбрава (БЦ + ГС) № АИС АКБ 1910040. Открити са материали от античната епоха: табло 13-9 — цент червей; табло 15—6 (ЯО). Инв. № 266/1—16.
Обект 6. м. Солишето (БЦ) № АИС АКБ 1910041. Открити са материали от античната епоха и османския период; табло 9—9 — цвят червеп; табло 12—1 — цвят сив. (ЯО). Инв. № 268/1—7. /ПГ1Ч
Обект И, м. Говеларинка (БЦ + ГС) № АИС АКБ 1910042. Открити са материали от османския период. (ЛП).
Ина.№ 270/1-3. ,
Обект 9. м. Маркова вола (ЯО) № АИС АКБ 1910285. Инв. № 271/1—6.
Обект 10, м. Сухата пмба (ЯО) № АИС АКБ 1910286. Инв. № 272/1—4.
Обект 11. м. Църиариаа (БЦ + ГС) № АИС АКБ 1910043. Открити са материали от античната епоха. (МП). Инв. № 273/1-9
Обект 12. м Топатювица (БЦ + ГС) № АИС АКБ 1910044. Инв. № 274/1-7.
Обект 13. ч И к и коан на (ЯО) № АИС АКБ 1910287. Открити са материали от античната епоха и османския периол: табло 15—3. (МП) Инв. № 275/1—20.
Обект 15. м. Осено (БЦ f ГС) № АИС АКБ 1910046. Материалът е загубен.
Обект 16. м. Носина църква (БЦ) № АИС АКБ 1910288.
С. ГЕГА
Обект I. местности Делвите I, Налево (МД) № АИС АКБ 19100301. Открити са материали от античната епоха. (АЛ). Инв. № 1 1-2
Обект 2. м. Делвите 11 (МД) № АИС АКБ 1900302. Отхрити са материали от късножелязиата и античната епоха: табло 9-17 - цвет кафяа; табло 15-15; табло 19-3. (АЛ). Ина. № 2/1-15.
Обект 5. местности Pyoai.ua и Маиастирнца (МД) №• АИС АКБ 1900303. Открити са материали от неолит— «имит РХ бронтоаата и античната епоха и османских период: табло 1-5 - повърхност неравна; табло 1-10 -повърхност отдалена; табло 4-2 - повърхност грапава; табло 20-5; табло 25-8 — цвят кафяв; табло 25-20 - нвят хафм. (ИК). Ина №3/1-20
. _ Р6*1? ,"* Б |аТ|,ше 11 (МД) № АИС АКБ 1900304 Отхрити са материали от античната епоха: табло 20—6. (АЛ) Иов Ч 9/1—2.
Обект 6. м. Цуката (МД) № АИС АКБ 1900305. Открити са материали от късножелязиата и античната епоха и османских период; табло 7-1 - повърхиост грапава; табло 13-2 - нвят кафяв; табло 25-15 - отвътре покрига със зелена глеч. огаъи червена. (ИК). Ина. № 5/1—4. н и
Обект 1. м. Глаша (МД) № АИС АКБ 1900306 Инв. № 6/1-2.
./1—9 Ов”ГГ ’’Ж Lfl₽"“ <пк) 7* АИС АКБ 1900307. Отхритн са материали: табло 26-9, 18. (ЯХ). Ина. № № i2llOf6<n П’ М Б'-4,л<гт0 <ик> № АИС АКБ 1900027. Открити са матернали от късната античност (?). (АЛ). Ина.
iHKi Инв'№*") S/T-S^' 1900028. Открити са матернали от античната епоха и османския пери-
'*• м- П"-1 иърив.та ,ПК) № АИС АКБ 1900308. Инв № 16/1-7
Обект 17, м. Чачер (ПК) № АИС АКБ 1900029 (обр. 8).
С. ГОРЧЕВО
<" антична™ епоха и «м.нсхи.
>2
С. ДОЛЕНЕ
Обект 2. м. Присам (ИК) № АИС AKE 1900060. Отжрити са материали от античната епоха (ИК). Инв. X 152/1-23.
Обект 4, м. Обровник (ИК) М АИС АКБ 1900061. Открити са материали от османския период. (ДГ) Инь & 154/1-8.
Обект 5, м. Ри чином (ИК) X АИС АКБ 1900062, Олсрити са материа. и от драисторията 'броизоеата епоха?), късножелязиата, античната и средновековпата епоха: табло 4—6 - пояържмост огладена*. табло 6—13 — повърх-ноет заглалепа. (ИК). Инв. >0 155/1—15
Обект 6. м. Алда (ИК) X АИС АКБ 1900063. Открити са материали ат айтитната епоха: табло 9—45 — ц»ят сип. (ИК). Инв № 156/1-13.
Обект 7. м. Полин лол (ИК) X АИС АКБ 1906064. Открити са материала от античната и гьсмосредхсгвехс»-ната епоха. (ИК). Инв. X 157/1 — 13.
Обект Я. м. Илии ньркяа (ИК) X АИС АКБ 1900065.
С. ДОЛНА КРУШИЦА
Обект I. м. Фурната (МД) X АИС АКБ 1900066 Открити са материали от античната епоха. табло 14—16 — цвят сив; табло 22-4 — цвят сив. (ИК) Инв. X 106/1—11
Обект 2, м. Па раджи ко I (МД) X АИС АКБ 1900067. Открити са материали от анти 'чата егсха СМД) Ка. X 107/1.
Обект 5. м. Бельо камък (МД) № АИС АКБ 1900068. Открити са материали от гьсиосредловехоаната егоха. (МД). Инв. № 110/1-6.
Обект 6. м. Илийнииа (МД) X АИС АКБ 1900069. Ияэ. X 111/1-2.
Обект 7. м. Пръчко» рид (МД) X АИС АКБ 1910291 Открити са материали: табло 26—11 -ЯХ'. Ияэ. X II2/1-2.
Обект 8, м. Градище (БЦ) X АИС АКБ 1910239. Открити са материали от праисториятз (?s a гъсиожелхзхд-та епоха (?): табло 5—8 — повърхност огладена (ИК). Илз X 113 1—4.
Обект 10, местностите Татарина и Костииявеа СМД) X ЛИС АКБ 1900070 Orrpimi са млтгрмии от лятч ната епоха: табло 11—27 — цвят сив. (ИК) Инв. X 115/1—1.
Обект II, местностите Къркъмо и Паларковииа (МД) X АИС АКБ 1910250. Ина. X 116/1—3.
Информаиия от мести иге жители. В м Вл асов и ца. лежаша на 2—3 км южво от седого. се аамират оста-гл ст старо селише. В м. Качулица са откривани керемлди. а в м. Бабиил чересги. г-и кжниа край за селсто — дистови гробове (МД).
С. ДОЛНА РИБНИЦА
Обект 1. м. Шаре я ат а църква (ЯХ) X АИС АКБ 19V3074. Открити са материала от аяпг-тата етехха а осмая-ския период: табло 11—5 — цвят сив; табло 11 —23 — цвят кафяв. (АЛ). Ина. X 61 ’.—6.
Обект 2, м. Орешките (ЯХ) X АИС АКБ 1900071. Открити са матер*, зли от :еоллтх табло 1 — 1:. 12 — го-върхност огладена; табло 1—13, 15 — поэърхиост грапава. (ДГ). Ина. X 511—15
Обект 3, м. Буковец (ЯХ) X АИС АКБ 1910075 Отгрити са материала от ржмеката м автола.снова:табло 10—9 — цвят сив; табло 16—2, 5 — цвят сив. табло 19—2 — камеваа; табло 22—15 — асяфягг опгвъж с жълто-зелена глазура. (АЛ). Инв. X 63/1—7.
Обект 4, местности Юмерица, Лозята (ЯХ) X АИС АКБ 19 '! "г Эттр чти са матер дала . ' зя-т-гчЕата епхяа: табло 9—13 — цвят червей; табло 13—10 — цвят сиэ. (АЛ). Ина X 64/1—3
Обект 6, м. Киминдарнца (ВВ) X АИС АКБ 1910292 (сбр. 1CY О-хргтл са материали ~~ дзтиягата. раняо- а късносредновековпата епоха: табло 27—21 — дъио съе загазена част от -ръачарсзо1 злак — га тьхд а доттълнятеляо източемо на колело. повърхност равна, грапава. знакът е запазен като взвывая» врааа дммма — дъ.тк. 1.6 см в sap. 0.4 см. (МП). Инв. № 66/1-6.
Обект 7, (МП) X АИС АКБ 1910293. Открити са материдзя от агтч-здга есс.хд ЯХ * ИК И=э. X 144 1—3, 145/1 — 16.
Обект 8. местностите Кмсслвиа м Валог (ПК) X АИС АКБ 19102^4. OnrptrTi са матерчдла о- дятмчаята епоха: табло 9—32 — цвят кафяв. (ИК). Инв. X 146 1 —7.
С. ДРАНГОВО
Обект 2. м. Гробето (ИК) X АИС АКБ 1900073 Открити са материал» от къежзжелкзндгэ. анттгчяат» а гы> посредновекооната епоха и османския период? табло 22—5 — цажт кафязс табло 22—S — и.аят червем; табло 23—21 — цвят - ошън нервен, отвътре сие. (ИК). Ина. X 401/1—15
Обект 3. м. Червенага >емм 11 (ИК) X АИС АКБ 1900309. Откритм са материал! от ззгтвчпа ~з егоха ’ ЯО: Инв. X 429/1-8.
Обект 4, м. Червенага хемя I (ПК) X АИС АКБ 1900310. Открити са матеряали от аятмчгата enovi ЯО' Инв X 430/1-9
Обект 5, м. Чолакови дере (ПК) X .АИС АКБ 1900311 Ии». X 431/1—6.
Обект 6. м. Червенаги ими III (ПК) X АИС АКБ 1900312.
Обект 7. м. Старо село II (ПК) X АИС АКБ 1900313.
13
С. ДРЕНОВИЦА
„„„ г, м. .......... (ВВ) Ч ЛИС АКБ .000074 Открити с. материал,, от ‘—ятната енота. (ИК).
'ок^А.’м I с,ою.ите (ВИ>№ ЛИС АКБ 1900075 Открити са материали от къс.солит снео
таб... I 16 - лоткрпинт имк.ани (Д) > ll''“*Ja^ чукар (MJI т ВВ) № АИС АКБ 1900076
Обект ’. местности™ I артттви трама». I р , 16л„ |_|ч. 20, 21. 22 - новнрхност тлидки; таб-
Отар,,... са мстериалн от кт.о,нт неол.сргя ,' . ,ч jq д 32 - подлини, пооьрхпост гр.а; т.,б
7»i^:^-i-m27;2-1.2.6.7,ii.<«x » мД)
ООскт 10 ч Катрск,, гро6н11|е(МД) N'АИС АКБ 1920013. ............La (МЛ, V АИС АКБ 1900077 - 1900082
(Мик, 12. м. Пар,а.a (НВ) М* АИС АКБ 1900314 Материала е татубеи.
С ЗОЙЧЕНЕ
Ово«т 2. местносплс Внровстс и Селишето (ПК) .*• АИС АКБ 1900083 Открити са материала от античпата гое» , (ИК) Ин# N 141 I -7 _ . -
Обект 3. окаю кыцата на Крум Качуча (ИК) N. АИС АКБ 1900315. Открнта с бронзова монета, диам. 0.36 м (сюр Зб <4 or времсто ни Анастасий I (491—518). (ЯО) Инв. № 437.
Обект 4, м. Буковски к*рс (ИК) N1 АИС АКБ 1900316
С. КАВРАКИРОВО
Обект * м I IMHMIIHVTU I (Я\) № АИС АКБ 1910092. Открити са материали от екеолита (?) и античпата енола -л., нт 1 । ' цивьрхпост огладена: табло 14—14, IS - цвятсив и червей; табло 17—9, 9а. 10, 10а — повърхпост
ipau.itM н ' -.мена. (ДГ1 Инв. М» 86/1—9.
Обект 3. м. Костснката (ЯХ) N: АИС АКБ 1910093 Открити са материали от античпата епоха: табло 13—12 - цпят чериен: табло 14 ь, " -jui черне и utn: т i6.ii» 21-2. (АЛ). Инв. № 87/1—9.
Обект 4 м. Сечмнмгтг крмпн Я\ Ч ЧИС АКБ 1910295 Инв .4’ 88/1-3.
ОАип м I lift jiuhjfj мама та |ЯХ) ч \1|< АКБ 190094. Открити са материали от античпата епоха и осмапс-4 — и 13-11 цвет червей: табло 14—13 — цвят сив. (ИК). Инв. № 89/1—30.
Обект 7. м. Скалетп <ИК| Ч \lb \КБ 1900084. Открити са материали от античпата епоха. (АЛ). Инв.
Облег & НС ч \1к АКБ 1910296. Открити са материали от античпата епоха: табло 13—20 — цвят червей; г.«о 1.7 2н- Н .VI ПК Инв М' 92/1-6.
< М'км III м Иьрдус (НС) № АИС АКБ 1910297. Инв. № 170/1-14.
Обект II. м<< t постите Белаивив и Яикови киви (НС) № АИС АКБ 1910298. Инв. № 171/1—3
' Кжгг 12. местиосптте Лапши н Кулага IБЦ) №: АИС АКБ 1910096. Материала с эагубен. Описание™ по тненннка на БЦ открити са материали от античпата и кьсносредновековната епоха и осмапския период.
Ииформаииа от мегшитс жители. По сведения на Иоан Гоцев в „егооия парцел сабили намерен дребии ере-биржи туре» монета В подножие,о на м К, таг., личатосновнте па куда от тоан период. В .м. Стамболийската къща („а млад от селото, тичат стари тидове. а в м. Илипдено (на исток от селото) са били „амерспи питоси. (МД).
С КАМЕНА
. .'."Г™1""' и 1,чмм•’' \Л’ * АИС АКБ 1900085 ^"РИТИ са материали от античпата
IV ‘ 1 ......." и’Кмамсаия период (ИК) Инв. № 158/1-7
.ИкГи».М^Гб"|-9 К’’Р""" ' " к’аР“Ш (AJ" * АИС АКБ 1900086- ОткРити са материали от античиата табло ?Г'"" 4 7 -КТ^: жо .... ОГКрИ’И-Са M‘W «" ™ •«‘"ИТ - епсолит (7):
лоаър. ди, J," |6|,|_2| Р трапава: табло 2-12 - полгрмюст грапава; табло 2-13 -
Обект 5. ч. Миленою (АЛ) № ЛИС АКБ 1900317.
С ключ
(МП) " “• (НС) М АИС АКБ 19Г0299. Открити са материали о, античната епока.
....
t riexeass г”
~ ...~ — «>-
Обект И, м. К|ТМ-ГЮ (МП) № ЛИС АКБ 1900210. Ии» J* 382/1—6.
Обект 9, неточно <ет м. 1и»».п.ко II (НС) № ЛИС АКБ 1910302. Оттрити са материале от еитичяата епои (?) (ЯО). Ипо № 383/1-5.
Обект 10. честиоетите Ба.иро и Маилрата I (МП) Я- АИС АКБ I9OO2II. Ичя. Hi 384/1 —т. 397
Обект 11. м. Манлрата II (МП) Н ЛИС АКБ 1900212 Открити са материали от этичиата. ктхносреляоос-ковнита епоха и осмаиския период. (МП) Инв. X 385/1 —12.
Обекг 12. м. Кичер (ЯО) № ЛИС АКБ 1900213 Открити са м< гериали сл къснож^л азиата епоха гэбло 7-4 -повърхпост грапава; табло 7—15 — покритз с тлъсга глина (МП). Ина. Я1 3'46/1—9, 1—6.
Обекг 14, м. Чукатька (МП) X АИС АКБ 1910101 Ина X 3*3/1 -7.
Обект 17. м. Гергевчето (ИК) X АИС АКБ 1900214 Открити са нлериали от античпата, ран ио- и rbci’O-срсдпооековпата епоха гибло 18—3, За - камепиа; табло 21—3 — повърхпост грапава. табло 23—14, 16 — де рдеа и допълиителпо пл >< зело. повърхпост грапава. (МП). Ина X 391/1—26, 395/1 — 10.
Обект IX. м. I ьльбова чешма. Лилем описание на обекта. Предмет иге са от колекнигга иа К Яг/мов Ма-териалитс сл нг ангичнатл епоха: табло 16—12, 13; 17—1,2— камеиии; табло 13—2 — камеянз; табло 22—7 — двгт сив. (ЯО) Инн X 392/1 19. 396/1-6
Обект 19, м. Самойлова крепнет (МП) № АИС АКБ 19)0104 Литература: С т о я и о а а € е р i t> и м о а а. Д. Городите Самуи'ннз.1 крепнет у села Ключ, Благоеигра иного округа. — IV международный конгресс славянской археологии. Тезисы к кладов болгарской делегации. ( 19X0 с 58
Информации от местните жители. В поди--*»' о на < а му и шва крепост жител на гр. Казаи.тъге откркл фрагмент гн ihh.ii I час г на мра.морна плоча с ии . 0.145 м. тир о.) I м. дебел. 0,037 м и вис. на бухайте 9,019 — 0.02 м с надлис:
топ ()£---
топ - - - -
Avcl б Инв. X W.
Обекг 20. м. Свети Илия ИК 5 \И( \КЬ 1'ИЛ)215. Открити са материала от средяовекозпата епоха ИК).
Информации иг меггниге жители В района па седого бе намерена камеи па леярска лъжииа със счукна дрьжм 1,>бн>2 I" hi V • 2 .» Керемидарката, северно от селото. са откриваии стари геремили; в и. Ри.тл п и ггочння xp.iif М . иди Кьиев е извадил питое, конто се иамира в дэорз му; в м-Смардгл^ен. под ч.
Жсаопого. и ► . i-.p.io oi седого, са били открити металла шлака и леш 'ол м Въртен чукар. гм 4 км северао от се ино. и „гпривали кере миди; под м. Сушилните, северо-западно от седого, са открмааии гробове с гамет плочп. (МД).
С. КОЛАРОВО
Обекг I м Ii.ikihiih ГМ V ХИ- ли от амтямвата еяоха. (ЯО), Ияа. М
225/1-21
Обект 2. м. Ьрешко ноле. южяо от м ( робигиет" fbU MIL V ДИС МСБ 1910303 О-*ритм си ••□'jpaf’H от .in 111ЧП.1 i.i сн<)\.1 и ОСМЭНСКИЯ . . 1 .
Обект 4. м. Ангелина (МЛ) X.• Д ИС ЧКБ - us и осмалскм зе-
рном лЯО) Инн X 229/1—2.
Обекг ". м Чукатя । ПК) X АИС АКБ 1910101 кот аятгчната, късносредповекомвта
епоха и османския период, табло 16—11; табло 23—18. f • . < • - . * • ети. срспх>вн — 15 ; • - -4. сечеям з Тс-
салоиика, от времето на Юстиниан I (527—565). диам.'..’.'22 ? - _ . . .
типопол. от времето на Мануел I Комнин (1143—1180) ^обр. Збб'. (ИК| И • X 233,1 — 16.433, —3
Обект 8. м. Мусовица 1 (ТМ) X АИС АКБ 1900218. Открити са матеряот гъелмя елеодит: табло 5—> 2 — повържност грапава: табло 5—14 — поаърхлост грапаза: табл ? ?- ' — логцшаост гранам и оглддека: табло 5—
16 — повърхпост грапава; табло 5—13. (ЯО +МД ЛП). Инв. X 234/1—19
Обект 9, м. Мусовица II (ТМ) X. АИС АКБ 1900219 (табло 59) Оттряти са материала от гъсаия еяеол1гг и ранним бронз (?): табло 3—5 — повърхпост г pan а за. орнамент от надтьлко эр клан и ямиая: табло 3—11. 12. 13, 14, 15 - noirbp)ui.oCT огладена; табло 3—16 — поп р ом i ралааа: табло 3—1" — повърхност гуж»» табло 3—J 8с табло 3—20 - повьрхпост огладена; табло 3—22 — повгрхпосг неравна. (ЛП). Инв X 235/1—"7.
Обект 13. м. Дебслише (ТМ) № АИС АКБ I9W22U Открити са матер ид* м от амтич&зта еяоха и османския период: табло 9 IX — поят кафяв; табло 10—6 — нвят червен К.«гвтез — мраморен. вне. <Х24 м. деб. 0_3Q м. _Гклж_ 0,48 м. силно очукак. с ьс слабо за бел язва ши се ръбове и зк л • гон шет < Отзах в гор.чата му част, е мзчукаи каме-нсн пр.и . висок ико 1ч''.I и широк около 0,08 м (сор 12 (ИК - ЯО) И.:э X 238 I —11. 423
Обект 14. м. .laiapen (ТМ) № АИС АКБ 1900221 Открити са матеяиали ст антжчната епоха. ЯО>. И-.з. X 239/1-12.
Информация от местните жители. През 1970 г. в м. Гробмше булдозер е радкрмл гробове. рззпозожекж аа склона, спускаш се oi подножисто па Беласица. па север от долината на р. Струмешница. Гробовете биди изгрдде-ни от керамичпи плачи Нахалка та не е проверена на терема. (МП).
Местности! Дъска ( ГМ) се намира на север от цекгъра на селото Тух са забеляззви чякодке ехмемни гръга с големи размери (над 10 м в »иаметър). оформени от го.теми камами. ЗЛложеникт сондаж при ива от тах доехзва. чс тези кръгове са естествени обра syвания.
С. КУКУРАХЦЕВО
Обект I. м. Щубело (МД) X АИС АКБ 1900318 Открити са матермхш от амтичната епоха: табло 18—8 — отделена, цвет тъмночервеннкав. (.АЛ) Ине. X 17. 18/1—4
Обект 2, м. Гроба (МД) X АИС АКБ 1900319. Открити са материали от античпата епоха. табло 22—9 — ивят гьмпосив. (АЛ). Инв № 20/1—3. 19/1—3.
Обект 3, м. Плетваро (МД) X АИС АКБ 1900320. Инв. X 21/1.
15
Обект 4. меетяостнте Селишеп, и Иернкоао(МД) № АИС АКБ 1900321. Открити са материали от ранне и
flX-au^™'"ж^*иИ в се‘"о™ “о"крити „истопи гробове. а в м. Кръспо, запад.,о от селото -основм на постройка (МД).
С. КЪРНАЛОВО
Обект I м У сип (ИК) № ЛИС АКБ 1900223. Открити са материали от античната епоха. (АЛ), Инв. № 100/1 - 4.
Обект 2. м. Наново (Нлновскм гробища) (ИК) № АИС АКБ 1900224. Открити са материал и от снеолита, брон-юаата, рлнпожслязната, античната, късносрсдновсковнага епоха: табло 4—5, 7 — повърхпост покрита с тлъста глина- табло 4-8 9 10,12- повърхпост загладена; табло 4—13 - повърхпост гладка; табло 4-14 — повърхпост неравна; табло 4-11; табло 4-12 - цвят сив; табло 26-1, 4 - повърхпост огладена; табло 15-1, 20-3, 27-4; надгробпа плеча - мраморна, запаэена долна част. Изображение във вдлъбнатото поле: стояща фигура (релефна) беа дстайли от облегло, с пява ръка спуската иадолу, а дясната - леко повдигната нагоре държи нещо (?) или в adoratio (?). Рам ката има иеправилни контури и е широка от дветс страхи от 0,015 до 0,025 м. От долната страна тя има прав браг и е широка 0.055 м По средата на долина въпшен ръб личи основа за израстък, сега отчупен (обр. 13). Макси-малпа дебел, на плочата 0,057 м. минималка — 0,023 м. дълж. 0,305 м, тир. 0,325 м (ДГ). Инв. № 101/1—27.
Обект 3. м. Клепнш (ИК) № АИС АКБ 1900225. Открити са материали от късножелязната епоха: табло 7-16 — повърхпост, покрита с червеникава ангоба (слабо запазена); табло 6—3. (МД). Инв. № 102/1—7.
Обект 4. мсетностнтс Грамадите, Рамчови ннви и Кърмилото (ИК) № АИС АКБ 1900324. Открити са материали от шггмчпата епоха. (ИК + АЛ). Инв. № 186/1—5, 103/1 — 17.
Обект 6. м. Пъдарката (ИК) № АИС АКБ 1900227. Открити са материали от античната епоха. (ИК). Инв. № 105/1-5
Обект 7. местностите Барите. Мешалько и Острово (БЦ + НС) № АИС АКБ 1910114. Открити са материали от античната. средноэековната епоха и османским период. (ЛП 4- МД). Инв. № 176/1—42, 181/1—49.
Обект 8. 300 м севср-севсризток от м. Лагъова глава (НС) № АИС АКБ 1900325. Открити са материали от антична га епох... (ИК). Инв. № 178/1—8.
X I У' м‘ ^агьова глава (НС) № АИС АКБ 1900228. Открити са материали от античната епоха. (МД). Инв.
Обект 10. м. Малката Лагъова глава (НС) № АИС АКБ 1900229 (обр. 14). Открити са материали от ранно-рммската епоха: табло 9-27 - цвят жълтеникав; табло 11-13, 12-4 - единият покрит с червей лак. другият - с • лфжаа ангоба; табло 12-8. 16-6 - повърхпост. покрита с некачествен матов червей лак; табло 18-7 — цвят сив; табло 22-6 - отвътре покрито с черен, матов фирнис. (МД+ИК). Инв. № 182/1—37
Обект II, м. Кърналевско (АЛ) № АИС АКБ 1900326. Инв. № 183/1-4
Обект 12. (НС) № АИС АКБ 1900327. Инв № 184/1-2
«П г^"ик). hSjSTu/I-J ’ № АИС АКБ 1900230 °Т“РИТИ “ МаТериали °т античната епоха: табло 10-8 -ТИМ,,.™/ |ИкТи^ГИч’7187;?ЛКО‘Ииа И м“тн"“ (ИК> № АИС АКБ 1900328. Открити са материали от з„-Обект 15. м. Юрто (ИК) № АИС АКБ 1900329. Инв. № 408/1 — 17.
е мгуб^" 16' '**с™осл,те кП»ришнииа. Д.до Трайко.и. кладенец (ИК) № АИС АКБ 1900330. Материала
С. МЕНДОВО
каф..:^" ......™ ~ —
цвет сив (АЛ) Иио * АИ<? АКБ 1910120 Отерити са матернали от античната епоха: табло 15—15 —
С. МИТИНО
енеолит < ^Ри™ « материали от гьскиа неолит - ранни»
** монета - броням, добре тапате,,». д„аи О.ОН м П ,П0Ие 'а6лО 1412 "
Обект 2. м. Цкркыта (ЯО) N'АИС АКБ 1<иитт Р ' (°бр.36 с). (ЯО). Инв. К: 398/1 -45
' „алгробна плоча. веровпю с формата на кр1_ст „Tvne,? Материали ог «манския период: горна част от 1.24В м шиГ „ _м м 0 пч ()^_0 Р.Л ’°горни» десен ьгъд. с ратмсри: laii.neua дьлж
на годината - 0.039 м. ' 3 4 ,ИС "а б>',1*ит': W 2 - 0.028 - 0.03 м. ред 3 - 0,023 0,031 м.
Петр». |мс)
тот» Марко (tic.)
₽ 2:VocПётр, ,м. Num
н 5 Марко ВМ Маркт»
₽a’“cpSz^SS* ’“':рЖ6ло‘'.................................. ч,стн-с ,,,длис .......—
Не’р^т041Г'*‘р,о,’> KAaoSiov B«KZi<n>.
Препод: „От срсдствата на богинята (издигна) Тиберий Клавдий Бакхий, когато беше агоиотет (урежлаше игри).“; надгробия плоча (?) от пясъчник, правоъгълиа, с размери: дълж. 0.445 м, шир. 0,325 м, магсималяа дебел. 0,087 м, минималка дебел. 0,059 м. В срслата на долиия ръб има издать* с дълж 0,06 м. шир 0,13 м, дебел. 0,079 м. На плочата се Памира изображение, лредставлявашо храм (?) с правоъгьлен корпус (вырешим размери 0,26х 0,23 м) и тимпаном от горе (вътрешна вис. 0,075 м), между антите виси гирлянда (дълж. 0,21 м). (МД) Инв Я» 399/1 —14, 961,962, 963.
Литература: 3 а р е в а, Л. Два надписа от античиия град при с. Мулетарово. Благоеатрадсги огры. — Археология. 25, 1983, № 3, 29-34.
Обект 3, м. Тофилииа (ЯО) АИС АКБ 1900253. Открити са материали от античната епоха. /АО * МД Инв. № 402/1 — 11 (табло 60).
Обект 4, м. Маймудииа (ЯО) № АИС АКБ 1900331. Инв. № 403/1-3
Обект 5, (ИК) № АИС АКБ 1900332. Открити са материали от античната епоха (ЯО *• ДГ). Инв ,*<? 298/1—Н. Обект 6, в селото (ЯО) № АИС АКБ 1900333.
С. МИХНЕВО
Обект 1, м. Влаховина (ПК) № АИС АКБ 1900254 (обр. 19). Открити са материали от античната, ранно-, гъс-иосредиовековната епоха: табло 23—12 — иа ръка и доггълнително източеиа на колело, повърхяост Грапам; табло 24—9 - цвят червей; табло 26—3 - ивят кафяв; табло 20—4, 9, 10. (АЛ). Инв. № 67/1—4, 71/1—9, 75/1—3.
Обект 3. м. Копанарски рид (ПК) № АИС АКБ J910305. Открити са материали от античната епоха.- табло 15— 4 — повърхпост, покрита с ангоба (?). цвят червей; табло 19—1, 20—2.
Обект 4, м. Чспанииа (ПК) № АИС АКБ 1910306. Открити са материала от античната епоха (ИК). Иив. № 70/1.
Обект 6, месткостите Радаииа и Илиева църква II (МД) № АИС АКБ 1910307. Открити са материали от ая-тичната епоха. (АЛ + ИК). Инв. № 73/1—8.
Обект 7, м. Щърков рид (ВВ) № АИС АКБ 1910308. Открити са материали от късиожеллзЕата епоха: табло 8—15, 16 — повърхяост грапава; табло 7—19. (МД). Инв. Ml 76/1 — 13.
Обект 8, м. Костова поляна (ВВ) № АИС АКБ 1910309. Открити са материали от античната епоха и осмаи-ския период: табло 13—15 — цвят сив. (ИК). Инв. № 77/1—4.
Обект 9. м. Левков бряст (ВВ) № АИС АКБ 1910310. Открити са материали от античната епоха. (АЛ Из в № 78/1-3.
Обект 10, (ВВ) № АИС АКБ 1910311 Инв. № 79/1-7.
Обект 11, м. Кенов рид (ВВ) № АИС АКБ 1910312. Открити са материал» от античната епоха: табло 17—13 — каменей; обр. 20 — мраморен, повърхяост, силно изтрита, дълж. 0335 м. дебел. 0,055 м. (.АЛ -г ЯХ + ЯО). Ияв. V 80/1-2, 81/1-3, 82/1-2, 138, 293.
Обект 15, м. Тригорница (ТМ) № АИС АКБ 1910313. Инв. 297/1—6.
Обект 16, м. Чочови метли (БЦ) № «АИС АКБ 1910128.
Информация от мести кте жители. На север—севере запад от селото (сресг/ м. Бабина чуха , га десяхя брат па потока, който минава эападпо от селото, са откривани питоси, гл инея и съдове и други предмети. (МД)
С. МУЛЕТАРОВО
Селищен комплекс Кожух (обр. 21, 22; табло 61, 62). Изслсдзаамята на тереяа, ироаежяж врез сехгтеэор» 1979 и април 1980 г., позволила да се локализира комплекс от няколхо селища, главно иа w, югозавад
и северозапад от планинския масив Кожух, еъседяга м Згттичния град, разсоложея на таз» мэсив.
Изследванпят терен (около 4 км по оста север—юг и 4 км по оста изток—запад е ограничен за юг от р. Стру-мешница, на изток — от р. Струма, на север — от ,м Колибарски рид. кд северозатад и запад — от пгосето пёттзач — Благоевград и е много разнообразен в геоморфологически аспект. Южиата му част е заета от хатияч.-.т* тераса иа р. Струмешница. а западната представляэа хъл чиста местност. наречена Январски рид. Стетхэшат» геоыорфодо-гична форма, разграничена в рамките на изследвания терен. е дълбоата долина на потока. който прачанла ерози в подножието па м. Кожух.
Разположението на ар.хеологическите обекти е тясно свързано с различимте гесмсофологична Форма. Гра-ницнте на обекта по склона на Джонков връх се определят от личащн по позърхлосттд каменни стезя — у.д ге-’-о-вината, в подножието на върха, от южната (където се е ва.мяра_з сондажнмят кзкоа ма А. Ммлчеа) ч жтгочнатз стра-ни. На цялата тази площ се срещзт керам и чем материал. монете. фрагмента от стьжлеии и мраморяя предмет». Могат да се разграничат още четири голем и района на раз пространен ле на археологически материала. T?sa позвени те да бъдат определени като отделки обекти, условно означени А, В. С и D. Следвлцкге два от комплекса (Б n D се намират от западната страна на шосето (към с. Кърналово и Старчеэо). В неком случаи б рамките на един хсг се наблюдава разреждане или пьяно отсъствие на археологически материали на раэстоянне от 150—200 м.
Обект 1. м. Джонков връх (цялата експедиция) № .АИС АКБ I9Ii. SU (обр. 23). Античен ~тад. разесложен на върха и сколоновете на рида. на площ 900—1000 м в хоризонаталла и ’00-4СО м къэ вертихадаа линия. Открити са материали от нрансторическата, елинистнчесжата, римскага, късноаитичндта етоха и ссманскмл лериод: табло 7— 20 — повърхпост. покрита от вътрешната страна с неравномерен слон кафяв фириис, от зъзшзтата - с'черэел лак табло 7-22; 8-10, 12; 9—4 - повърхпост, покрита с гыгък слон кафяв фкрнис; табло 7—18; 8—': 9— Ц u VI 40-10 18; 11—3; 12-6; 13-13; 14—17; 16—1; 21-10; 22—3 — повърхност. покрита с черэен лак табло 8—5. 8 - owrr
сиво-черен; табло 8—9; 10—17; 11—2; 15—13 — цмт снк табло 8—3. 4 — повърхност. покеи^а с различен цвят ><□-пне - от чернен до сиво-кафяв; табло 8-13; 10—14; 14—20 - цвят червей; табло 10—19; U—22. 23: Г—12 — цвят жъпт. табло 12-2 - цвят кафяв; табло 8-14 - повърхност огладена, с щемпслувая знак табле?8-»9 — теоакотиз фигурки, цвят червей, табло 11-18 - бяло стъкло; табло 18-5 - черно стъяло (?Х п&зо 18-4 - гъмиосиньо стъж-л°; табло 9-6 - повърхност. покрита с гъммосим ангоба (?), на чийто фон се жмждж орнамент -кован с бала боя гибло 6 4; 4-J. 24: 10-2. J; 12-Х 5. 7. 15-2. 5.9; табло 18-10, 11; четн??. сроозом мене™, or « о/зХ
гор Август, сечена във Филипп (обр. Зб а), и друга — варяарско подражание на Фе.тили от 1 а от и е , ЯО * М Т* Ина. № JI7/I-I8J. 687/1-3. 333/1-135,436/1-20, 335/1-63, 318/1-60, 320/1-268. ’ U
3 Ратколкн и проучоанич. кн. 27
17
.„ Т.< . ОЛ1 м. АИС АКБ 1910129 Предполагаемого селище А тема нг-
Обет 2. Селнша А(ЫД + МД ♦ ПК: ™ словите пиви. Селището заем., и м. Шмакина. Открити са точиата чает на Январски рид. Тереши слим към _ ‘ период табло 17-7 - повърхност огладена; табло 17-
мптермлиот елиннсгическага „ V"" К* Н). 12’ '°’ «• 24; 14-|9; l5“‘6' ”• 17а; 16~
. - ПО.МТ.НОСТ гр«.м; гибло £ "34g , _66. 3JI/| 336/1-92. 346/1 -22 340/1 -11
3;обр 25 в - шемпеяуван и.« (ЯО МД)И раэположено с еевероизточио ог обект 2 и гаема
Обект 3. Се.таше В(ЯО ♦ ПК ♦ТМ) МАЖ. итн „ материал„ ог .....стическата и рим
1,“цРпЛи\п табло 10-12₽” 23 24 11-6.26 - цвят сив; табло 8-17; 9-10 - повърхност три-сайта епоха и османския период таб табло 16-9 - бала глина, с релефен орнамент; табло 8-18
22-'.2;обр 25 г'26-(Я0 4 МД)- и"°№ 347/|“47' 337/1-361
435 32<^'”н«^п2“с (^341АП) №АИС АКБ 1930093. Заема м.Червените скали. разположепитс на юг о, не. местное ги Цеггигипа н Трайховица и нространството на изток от так чак до ж^лтшият. Открити са материали от елиннстическата. рнмската и късиоантмчната епоха. (ЯО ♦ МД). Ина. М 334/1 4/, 343/1 /. 344/1 >.
Обект 5 Селйше О (ТМ) № АИС АКБ 1910316. Разположено е сред хълмисга мсстиост на северотапап ог вр. Вържиница. отвинчено от Колибарскня рид. Открити са материали от римската. античната. срсдновековпа га епоха и османскна период тжбло 15-10 - цвят сив. щемпелуван орнамент; табло 9-16 - цвят кафяв; табло 11 -1; 21 -7 - цвят сн» 9-2^ 15—8 - повърхност огладена; табло 22—13 — цвят чернен; табло 24-2 - иг пътрешпата страна бяла и кафаы глиура- (ЯО + МД) Ива № 323/1-24. 324/1-6, 325/1-30, 326/1-8, 327/1-21. 329/1, 330/1 -5. 331/1-7
Обект 6. м. Рулите (ТМ) )* АИС АКБ 1900334. Открити са материали от античната епоха. (ЯО +МД). Инв. * 328/1-5. _ ,, ,, ,п„
Обект 7. м. Молодо (АЛ) № АИС АКБ 1900335. Открити са материали от античната епоха. табло 11-16. (ЯО ♦ МД). Инв Nc 342/1 — 18. Вероятно част от обект 4.
Обект 8. в» игток от обект 7, при вливането на р. Струмешница в р. Струма № АИС АКБ 1900336. Открити са материали от античната епоха. (ЯО + МД). Ина. № 338/1 — 19.
Обект 9, м. Сниигероватв круша (Игрището) № АИС АКБ 1900337. Открити са материали от османския период!?). (ЯО + МД). Инв 74 330/1-5.
Обект II). м. Му.тетвровско 54 АИС АКБ 1900338. Открити са материали от античната епоха и османския период (ЯО + МД). Инв. 24 351/1-7.
ГР ПЕТРИЧ
Обект I, ч. Иванка — Бела Мара (ПК) № АИС АКБ 1910317. Открити са материали от късиосредповековпа-
та епоха (МП). Инв. № 352/1 — 19
Обект 2. м. Адата I—V (АЛ) X’ 1910140. Открити са материали от античната, раниосредновековната епоха и османския период: табло 23—15 - на ръка и източен на колело, повърхност грапава; табло 24—17; 25—13 — следи от глазури; табло 25-6, 10. 12. 17. 18. 19 - цвят нервен. (МП). Инв. № 353/1-48.
Обект 4. м Църквата „Св. Илия** (ЛП) № АИС АКБ 19910318. Инв. № 355/1-5.
Обект 14. местностите Ляшнишкн мояастир (Старин монастир) н Монастирска поляна I (ЛП) № АИС АКБ 1910145. Инв. V’ 365/1—3.
№ З?!)/?6^ ,9' 4 4ърна баиР 1-ИП) № АИС АКБ 1910145. Открити са материали от античната епоха. (ИК). Инв.
Обект 2». м. Петричкв река (ЛП) № АИС АКБ 1910319. Открити са материали от античната и късносредно-•«ОВМТ! Спока, табло 9-15 - цвят червей; табло 11-21; табло 23-9 - цвят кафяв. (ЯО). Инв. 56 371/1-25.
Обект 21. ч. Костяк (ЛП) № АИС АКБ 1910147. Материалът е загубеп.
Обект 23. ч. Гробището (Стари гробиша) (ЛП) № АИС АКБ 1910149
Обект 24. м. Гад плица (ЛП) № АИС АКБ 1910150.
от м T?o^f bZTrXLTZT *ит'л" Спор'4 нн*°Рма11ия иа д Топтаное от АИМ София, на около 2 км южно лврвата* Спооед₽Бз?г?йТ ла . , ш^п"*'3 Л3₽ Ма"астир Ма«а'™Р« „Св. Спас- се Памира южно от яз. Тух рел Д Молев от Петпич в ме<ти<чт и стрич ма,|астирът на това място съществува от няколко столетия. Спо-оГДиХип » пП?,ината имГ^Л ₽кШИТ' " ДамУрли’' ‘оита « "а«ират „а около 4-5 часа път пеша на юг от ърна овир, в планината има следи от обитаване в старо време. (ЛП + МД).
С. ПРАВО БЪРДО
од. г.6?Х^^Т^^оТ2А6КЬц'’2'ХЮ7 а?риТ"са,мат'Р—ота,пич„аТа епоха „османския пери-ритм е кафяы „ й Д п" СИа: Та6ло Га6л0 21-6 - „аят сив; табло 25-1,9. 16 - пок-
Ofc^3. и. Ч^МП№ АКБ XT* ТЭбЛ0 27“5 ’ Ц”Т ЧСРВС"'(AJ1) И|‘“ № 6°/1-16-период Табло 9-2 - цвят черве» (ИК) Имя J4 173/1-9 Откр"ти са матеРиали от античната епоха и османския 11-23ДИГ2АКБ °"РИТИ Са МаТ'рнали от ”™'1ата '"°*а: -бло Ю-10; т^ от аитичпостта: табло 26—7;
6ронкпытв(?) м ираисторичесиата епох7табло^4-Т*5К?7и1И|^Г^ АИС АКБ 1910321. Открити са материали от табло 5-2 - чает от тежест а. стаи (?млП)к Ин. № 680Л29₽’"°СТ "'₽а""а; ТабЛ° 16 " "o^P’-oct грапава;
С ПЪРВОМАЙ
.ИСОЯ^.^^ X
имяг сиво-черен; табло 10—11 цвят сив, щемпелувзн орнамент; табло 14—1, 11; 16—4; 21 — 12 — нвят си»; табло 27-7. (МД). Инв. № 25/1-5; 724/1-28.
Обект 2, м. Налога (ЯХ) № ЛИС АКБ 1910322 Открити са материали от хъения неолит и античната елота,-габло 3-19 - повърхност грапава; табло 9-33; 13—24 - ивят сия; табло 17—5, 5 а, 6. (ИК/ Им», № 26/1-11
Обект 3, м, Дуванлияти (ЯХ) № АИС АКБ 19)0323. Открити са материала от античната сполз. САЛ). Инв. № 27/1-4,
Обект 4, м. 1 радишс I (БЦ f МД) И/ АИС АКБ 1910154 (обр. 27; табло 63). Открити са mi ерха.-и от прайс-торическатл и късножелязиата епоха и османския период: табло 5—9, 11 — повърхност огладена табло 7—14 — нвгт жълт; табло 7—23 — покрита с кафява ангоба (?); (МД) Инв. № 23/1—10.
Обект 5. м. Свинарня (ЯХ) № АИС АКБ 1910324. Табло 20-12. (ЯХ) Инв. № 29/1.
Обект 12, м. Гради те И (МД) №• АИС AKE 1910325. Открити са материал* ст античната чг.тг -л ъучъ-лгла* период: табло 9—36; 27—8 — цвят червеиикав; табло 24—19 — покрита с кафява ангоба: табло 24—21; 26—11: 27—6. (МД) Инв. № 728/1-28,
Обект 13, м. Злвткова нива № АИС АКб 1910326. Табло 26-13. (ДГ) Имя. № 729/1-5.
Обект 14. местностите Паскова нива и Велковска валта (ИК) № АИС АКБ 1919156. Матержалът е
С. РИБНИК
Обект 1. м. Тополите (ИК) № АИС АКБ 1900271. Инв. № 93/1-2.
Обект 2. местностите Нигрея и Чорла (ИК) № АИС АКБ 1900272. Открити са материали от античната гтохз. (АЛ). Инв. №95/1-2,
Обект 3, м. Градена нива (ИК) № АИС АКБ 1900273. Отхрити са материала от алтиччата z-'ju тл&ж > \ —4: 16—8 — цвят сив; табло 19—9; табло 21—8 — цвят червей. (АЛ). Ииз. № 96/1—7
Обект 5. м. Сингурица (ИК) № АИС АКБ 1900274. Открити са материала от рммската. аятичнага и средновековната епоха: табло 9—42; 11 — 11; 16—7; 27—10 — автт сиз. табло 11—17; 26—16 — дзтт чержеч; табло 23— 6 — на ръка и допълнително източено на колело. цвят кафяв. (АЛ). Ина. № 94/1—^.
Обект 6. (НС) № АИС АКБ 1900339.
С. РЪЖДАК
Обект 1, м. Глоко (ЛП) № АИС АКБ 1900275. Отхрити са материала от алти«/ат а етоха л османстжя период; табло 21—5 — със следи от ангоба, цвят сиво-кафяв: табло 25—2, 3 — токрят» със еяезж от вгктта, кафяиа. зеяеа» бяла глеч: табло 26—14, 20. (ЛП). Инв. № 405/1 — 11.
Обект 2, м. Дядо Павлови кошари (ЛП) № АИС АКБ 1900342. Открити са мзтеожхт^ от античната епоха (ЯО). Инв. № 406/1-9.
Обект 4. м. Тумбите (ПК) № АИС АКБ 1900341. Открити са хнтеридли от хттиччата епехз. ЯО'. Их № -Ct —"
Обект 5, м. Кантонски мост I (ПК) № АИС .АКБ 1900342. Открити са матервсалж егг автгчката акже табло 9—43 — цвят кафяв; табло 10—7 — цвят червей. (ЯО). Инв. № 427/1—15.
Обект 6, м. Кантонски мост И (ПК) М АИС .-АКБ 19€0343. Оперит» са материали от аятичгката еткжа: табло 9—12, 28 — цвят червей. (ЯО). Инв. № 428/1—10.
Обект 7. м. Лопдова поляна (ЛП) № АИС АКБ 1900344.
С. САМУИЛОВО
Обект 1, м. Могмлица (НС) № АИС АКБ 1900275. Ина. № 206/1-10
Обект 2. м. Шукшина (ПК) № АИС АКБ 1900345 Инв. № 20’ 1-3.
Обект 4, м. Гохчето (МП) № .АИС АКБ 1900Э46. Открити са материале от аяитчяата епоха а осмвясхш период: табло 15—11; 25—11 — цвят черве»; табло 13—25. (ЯО). Инв. № 10^ 1 — 16.
Обект 7. местностите Тухларски кооперарннк и Камена реки резерват I *МП) № АИС АКБ I9C034'’’. Отгрх—и са материали от късноантичната епоха: табло 13—5 — цвят кафяв. (ЯО). Инв. № 212,1—6.
Обект 9. м. Ливаднте (МП) № АИС АКБ 1900348. Открити са матерях?» от римептз и азтмчзата е-ехх табло 9—37 — покрит с ангоба (?), цвят червем; табло 18—9. (ЯО). Инв. №214,1—11.
Обект 10, м. Герковец (МП + АЛ + ПК) № АИС АКБ 1900349. Открити са материал» от рвсмската. аитмчяз-та, къспосредновековиата епоха н османския период: табло 13—I — цвят червея: табло 13—5: 23—7, 13 — двтгг кафяв; релеф — каменен (мрамор?), представлявши Артемида (Бевдида) и елея. Фчгуратз е облечена с къс хжгон, препасан под гърдите, нисък релеф с необработена задяа част, повърхност. силно изтггга, мс. 2J44 vi, опг' Ю?' м„ дебел. 0,078 м (обр. 28). (ИК +- ЯО). Инв. № 162/1-23, 215/1-9. 432.
Обект 11. в двора на къщата на Георги Мнтрев (МП) № АИС .АКБ 1900350.
Обект 12, м. Градена поляна (МП) № АИС АКБ 1900351.
Обект 13. м. Безничево (МП) № .АИС АКБ 1900352. Материалът е загубен
Обект 14. местностите Тухларскм кооперарннк я Каменарски резерват И (МП) № АИС АКБ 1900353
Информация от местнктс жители. В м. Герата, кедалеч от р. Струмешница. в седло в и я а та между дза рада, са били намерени останки от пещ (?). На южная склон на възвмшенке на деенмя бр >г мд р. Стрчмед/ <ита в м Бе -баир преди 15 годинн булдозер e открил цистов гроб. В м. Кереммдаргата. когте е а масава аз Беласица. слоред информацией на А. Бързаков и В. Ипнсв, са били открити археологически находки. (МП • МД\
МЕЖДУ С. САМУИЛОВО И С. КОЛАРОВО
Обект 4, (ЯО) № .АИС АКБ 1900354. Открити са материали от античната епоха. ^ИК) Ина № 2)9.1—<.
Обект 6. м. ('репица (ЯО) № АИС .АКБ 1900355. Открити са материали ог античната епоха. табло 9—24 — цвят кафми. (ЯО). Инв. № 221/1—3
19
Обект 7. мест™ Батако и Орм... И (ЯО) №ЛИС АКБ WW356.Открити са материал- от кьсиожелязна-
С^ити са материали от ...тичи.т. епоха: табло 13-23 -цмт ,ё£"Х 17-4; пбло Г-12 - П„7 «Ф- (ЯО). Инв. № 223/1-16.
С. СКРЬТ
Обект 1. местяостнтс Боком 1 и Гърчениц» (ТМ + АЛ) № АИС АКБ 1900277. Открити са материал., от античиата елок, и османски» период: табло 13-8; 25-4; 26-5 - цвят червей; табло 27-17 - цвят сип; табло 20-7, 8; **'”О6ект*2, меетноститс Б^ткмо н_К«иб^«-11(ТБ1 + АЛ) № АИС АКБ 19900358^ Открити са материали от в-чиа™ .. £Р-л: a1<b°1^27^. Та^то^З^З —^цвят^кафяв. Ц). и!.,. 277/1-9.
Обект 6. м. Дукеешпта (АЛ) № АИС АКБ 1900359. Открити са материали от късносредновековната епоха.
(ЯО) Ине №280/1-9.
Обект 8, м. Орехчето (АЛ) № АИС АКБ 1900360. Инв. № 283/1-4.
Обект II. м. Кърлито (ТМ) № АИС АКБ 1900361. Открити са материали от аитичната (?) епоха: табло 9-21, 23 — цвят червей. (ДГ). Инв. № 288/1—6.
Обект 12. м. Ремешшша (АЛ) № АИС АКБ 1900362. Инв. № 289/1—5.
Обект 15. м. Променяна (ТМ) № АИС АКБ 1900363. Табло 26-6 - цвят червен; табло 27—9, 18. (ДГ). Инв. №292/1-7.
Обект 16. местпостите Торсин и Райкова страна (ТМ) № АИС АКБ 1900364. Материалът е загубен.
Информация от местните жители. В м. Брюч и в самото село са открити камъни, които са пробили или имат яедовършенв лупки. Те са крыли или нелравилнн с размери l.Oxl.O м (МД).
С. СТАРЧЕВО
Обект 1. м. Гробишето (НС) № АИС АКБ 1900279. Открити са материали от античпата епоха и османския период: табло 10—20 — цвят кафяв. (ИК + МД). Инв. № 177/1—4.179/1—25.
Обект 2. местностите Мочуро, Марин бреет и Мешаного (Мешалъко) (БЦ + НС) № АИС АКБ 1910175. Открити са материали от аитичната. късносредновековната епоха и османския период: табло 13—22; 14-10; 25—5 -цвят червен; табло 15—12 — покрита с пласт тлъста глина; табло 14—5; 15-10 а; 26—8; 27—2. (ЯО + ЯХ + МД). Инв. № 409/1-124. 410/1-3, 411/1-13, 412/1—12.
Обект 3, м. Забрането (БЦ) № АИС АКБ 1910076. Открити са материали от античпата епоха: табло 13—19, 21; 15—7 — цвят червен (ЯО). Инв. № 413/1—17.
Обект 4. м. Тафтинка (БЦ) № АИС АКБ 1910177. Открити са материали от античпата епоха и османския период; табло 13—4; 14-9; 22-11 - цвят червен. (ЯО). Инв. № 414/1-26.
Обект 5. м. Германците (НС) № АИС АКБ 1910327. Инв. № 415/1-14.
Обект 6. м. Ивааови нивн 1 (НС) № АИС АКБ 1910328. Инв. № 416/1-5
Обект 7. (НС) № АИС АКБ 1910329. Инв. № 417/1-12.
°я*'Г|т’ "т" Рамнако АКБ 191°330. Открити са материали от античпата епоха и османския пе-
риод: табло 13—7 - цвят кафяв. (ИК). Инв. № 419/1—38.
Обект 10. чесгиоетнте Иванови нн.и 11 и Дзарзалията (НС) № АИС АКБ 1910331. Инв. № 420/1 -8.
табло 11 ТО- 71—о т “1,Г>рица (ИК* № 1900280. Открити са материали от римската и античпата епоха:
табло 11-20; 21-9; 22-8 - цвят сив; табло 19—7. (АЛ). Инв. 99/1—9.
Обект 14. ч. Асаака (ИК) № АИС АКБ 1900281. Материалът е загубен.
С. СТРУМЕШНИЦА
червендд^ ИиТ^"?’4”'*"""1 “ СЬ10ТО ,НС) * АИС АКБ 1900365' Та6л° 21~4 ~ «змито °т »»«> Ч“»т «“»-4‘. Ж АКБ%"оС282еГа <НС) № АИС АКЬ ,90Ю66- ИНВ № 315'*-2-
С. ТОПОЛНИЦА
лит (?): табло 2-16 - похрито с ангоба V М матеРиали 01 късния неолит - ранния енео-
повърхност огладена- табто 3-1 - noB-boiinx-/?"”' Та6л0 2 2-2 ~ повърхпост неравна; табло 2-25 - горна
24; 3—4. (ЛИ) Инв. № 299/1-61, 438/1 Р изласкана, с тъмнокафяв линеен орнамент; табло 2-18, 20. 21, 22. отгъи С кафява ёшоба^шГЛёф^в 'тТс'пМ материали 07 «сножелязиат» епоха: табло 8-1. 1 а - покрита
и ооа, цвят кафяв; табло 8-2-покрита с червен лак (ангоба); табло 7-13. (МД). Инв. № 300/1-22.
С. ЧУРИЛОВО
ГОС В м"марТна« Р™" ааЛОГ' от селото. в
глииен съд и кръст (МД) ‘ M ОПЕри™ Цистови Гробове, в едини» от
старата църква е открит пи-които са намерены пръстен.
20
С. ЧУРИЧЕНЕ
Обект 1, м. Лзмака (МД) № ЛИС АКБ 1910333. Открити са материали от аитичната епоха (АЛ). Ина №41/1-5.
Обект 2, м. Куличкэта I (МД) № АИС АКБ 1910189. Открити са материали от неолитната. яъсножелязмапц античпата и ранносредновековнага епоха: табло 3—2 — повърхност излъекана; табло 3—6 — покрита с гыгък пласт тлъста глина; табло 7—3 - повърхпост гладка; табло 17—11 — от камы. табло 17—3; 18—1; 21 — 1. (ЯХ). Инв. 42/1-19, 125.
Обект 3. м. Куличката II (ПК) № АИС АКБ 1910190. Открити са материали от неолитната. аитичната и средновековната епоха: табло 3—7 — покрита с тънък пласт тлъста глина; табло 11—7 — цвят червей; табло 3—8; 13—14. (ЯХ). Инв. № 43/1-13, 125.
Обект 4. м. Пулово (МД) № АИС АКБ 1910191. Открити са: броизова монета от втората половина на IV в от н. с. и материали от средновековната епоха. (МД). Инв № 139/1, 44.
Обект 7, м. Конярци (ПК) № АИС АКБ 1910192. Открити са материали от Ранного, Къснс/то средиовекоаие и османския период: табло 23—1 — повърхност грапава; табло 24—1 — изработеи частично или изоало на колело, цвят гьмносив отвъи, червен отвътре; табло 24—7 — изработен частично или изцяло на колело, покрито с глазура. на свет-лозелен фон тъмнозелена линия, в средата на дъното е направен отвор; табло 27—1.15.16,19. (АЛ). Инв № 117/1 —15.
Обект 8. м. Селишето (МП + ВВ) № АИС АКБ 1910193. Открити са материали от рамно и гъсиосредновековната епоха: табло 23—5 — цвят червен, следи от глаэура; табло 23—20 — повърхност грапава табло 24—14 — цвят червен. (АЛ + ИК). Инв. № 128/1-5, 118, 732.
Обект 9, м. Уо бърдо (ПК) № АИС АКБ 1910334. Инв. № 119/1-8.
Обект 14. м. Старите сушилки (ВВ) № АИС АКБ 1910335. Табло 26-23; 27-12; 13. 14. (ЯХ). Ил в. X 126/1-7.
Обект 15. м. Старого игрише (МП + ВВ) № АИС АКБ 1910336. Открити са материали от праисторическата епоха и османския период: табло 5—6 — повърхпост грапава: орнамент — ямичги по вътрешиия ръб: табло 5—10 — повърхност неравна; табло 25—14 — цвят червей, ангобирано. (ЯП). Инв. № 127, 730/1—21.
Обект 16. м. Куп ни дъбици (МП + ВВ) № АИС АКБ 1910337. Открити са материати от гъсножелязндта епоха: табло 5—19 — огладена. (ИК + МД). Инв. № 129/1—3. 733/1 — 15.
Обект 19. мсстностите Палув раст. Водоема и Църквнчката (МП) № АИС АКБ 1910194 Открити са матери j-ли от раннобронзовата, ранножелязната епоха и османския период: табло 6—1. (ЯП). Инв. № 731/1—36.
Материали от уннщоженн комплекси. Табло 5—21 — повърхност грапава; табло 5—22; 6—5, 8. 11, 12; 7—5, 7 — повърхност огладена; табло 7—6, 9 — повърхност неравна; табло 7—8. 10. 11. (ЛП). Ияв. 731 а/1—61.
Обект 20. м. Могнла (МП) № АИС АКБ 1910338 Открити са материали от аитичната епоха и османския период: табло 7—21 — цвят сив. (МД). Инв. № 734/1—12.
Обект 21. м. Гурковсц (ИК) № АИС АКБ 1910339. Материалът е загубен.
Обект 22. м. Метернзо (МП) № АИС АКБ 1910340.
Обект 23. м. Градобнята (БЦ) № АИС АКБ 1910196. Материалът е загубен.
Обект 24. м. Манте (БЦ) № АИС АКБ 1910341. Материалът е загубен
С. ЯВОРНИЦА
Обект 1. м. Бойчов блок (МД) № АИС АКБ 1900367. Керамиката е смесена с материали от обект 2.
Обект 2. м. Гръцка чуха (МД) № АИС АКБ 1900288 (обр. 29. табло 64). Открити са материали от гъсиоже-лязната и античпата епоха: табло 5—17 — повърхност мека, грапзва; табло 8—11 — цвят кафяэ (МД + ИХ?) Иза. № 188/1-24.
Обект 3, м. Падина (ЛП) № АИС АКБ 1900348. Открити са материали от аитичната епоха. ГИК». Инв № 189/1-7.
Обект 5. местностите Ябълките к Бабина (ИК) № АИС АКБ 1900289. Открити са материала от античиа та епоха: табло 13-17; 14-4. (ИК). Инв. № 191/1-27.
Обект 9. (ЛП) № АИС АКБ 1900369. Ине. № 195/1-2.
Обект 10. м. Лушковнца (ЛП) № АИС АКБ 1900370. Открити са материали от аитичната и късяссредновековната епоха: табло 23—11. 17 — цвят червен; табло 27—11. (ЯО). Инв. № 196/1—22.
Обект 11. парцела на Лефгер Джеджев (ЛП) № АИС АКБ 1900371. Открити са матернхти от аитичната и средновековната епоха: табло 23—2, 10; 24—13. 15 — цвят червен. (ЯО). Инв. № 197/1 — 12.
Обект 12. м. Мартин ката (парцела на Борис Христов) (ЛП) № АИС АКБ 1900372. Открити са материали от античпата и ранносредновековната епоха: табло 23—I — цвят кафяв и черев. (ИК). Инэ. X' 198-1—KL
Обект 13. местностите Панчерица и Габъра (ЛП) № АИС .АКБ 1900373. Открити са материали от аитичната епоха: табло 9—19 — цвят червен; табло 13—16; 22—10; обр. 30 — фибула—бронзовх добре зао&зеиа; лък, направен от масивна, с триъгълно сечение тел, дълж. 0,075 м, шкр. на оста — 0,045 м. (МД)- Ияв. X 199/1—7. 434.
Обект 15. м. Прогой (Прогона) (ЛП) № АИС АКБ 1900374. Открити са материали от османския период. МД) Инв. № 201/1-5.
Обект 21. м. Полив (ЛП) № АИС АКБ 1900375.
Обект 22. в селото (ЛП) № АИС АКБ 1900376.
Обект 23. в селото (ЛП) № /ЧИС АКБ 1900377.
Информация от местните жители. Местността Пенджуркте — скалим дупки в Беласица, южмо от селото. Информатор: Стойко Н. Маринов. Местността Насова дупка — сгална дупка или пещера на юг—югсоаджд от селото, използвана за подслон. Информатори: Ван г ел Хр. Ушюгов и Идрес С. Воландов Местността Стефаница, южяо от селото — скални дупки, труднодостъпни. Информатор: Славян Н. Георгиев. В т. нзр. ..Алексеем миви“ в м. Толтанско-то. северно от селото, към долината на Струмешница е бил намерен долмум. Информатор: Роса Чертова. (ДПК
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ДОЛНА РИБНИЦА
ОБЕКТ 2. МЕСТНОСТТА ОРЕШКИТЕ
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА. СТРАТИГРАФИЯ
Заложеният сондаж обхваща площ, заета от единственото по-забележимо па повърхността струпване на керамика с размери 6x8 м с посока югоизток - севсрозапад. Наклонът на склона в тази част е около 30’. Достигната бе дълбочина 1.20 м. В североизточната част на сондажа на дълбочина 0,20 м се появи материкова скала. Културният пласт се удебелява в южна посока и достига до 3 м от северната граница на изкопа с дълбочина 1,20 м.
След снемане на първия пласт от трева и корени в изкопа се очерта обект от тъмна сиво-черна пръст. който заема предимно югозападната част на изкопа. С оглед на неговото проучване бяха прокарани два диагонални на изкопа профила с посока изток—запад и север—юг. Археологически материали се откриха само в тъмната пръст. В останалата част на изкопа пръстга беше светла, жгьлто-кафява. Напластяванията са разположени хоризонтално и са с различна дебелина. Горният пласт е с дебелина средне 0,10 м — светъл, жълто-кафяв, със сивкав оттенък, на места (например в североизточната част на сондажа) изчезва. При югозападния ъгъл на сондажа в профила той до-сгига дебелина 0,50 м и се състои от редуващи се кафеникави и червено-кафеникави ивици чакъл, в който бяха намерени само няколко нехарактерни керамични фрагмента.
Следаащият, вторият пласт е от сиво-кафява до сиво-черна пръст и също варира по отношение на дебелината и интензитета на цветовете. При северната стена в профила на реброто север — юг той е по-светъл, с дебелина около 0,20 м, а от 2 до 4,50 м на изток (т. е. на протеже-ние 2.50 м) достига дебелина до 0,70 м и има тъмен сиво-кафяв цвят. В източния край на профила се очертават две ями, съдържащи пръст със същия цвят (табло 69а). В профила на югоза-иадната стена вторият пласт има по-контрастни Цветове и дебелина 0,30 — 0,60 м. В горната си част, между 2 и 4,50 м, от запад на изток той е тъмен, сиво-черен, след което изеветлява и пре-минава в червеникаво-кафяв. От стерилната червено-кафява пръст го отдели тънка ивица черна пръст (табло 696). Във втория пласт бяха открити три струпвания на керамика и камъни на дълбочина 0,25 м. разположени между 1,5 м и 3,5 м от югозападната стена на изкопа: първото — в непосредствена близост до югоизточната стена на изкопа; второто — от 5,20 м до 5,60 м и на 0,80 м от стената на изкопа; гретото — на 5 м от югозападната стена и на 2,50 м от югоиэ-
1 ена на и жопа. При проучването на тези струпвания, конто бяха пресечсни с двата диагонални профила, се очертаха три евързани помежду си ями, от конто две с полкръгла форма н диамстър 1.20 м и едва с елинсовидна форма и конусовидно дъно. До 0,40 м дълбочина те са тапълнени с го.тямо количество камъни, кз>сове мазилка и дребни фрагменти керамика, а до 0,60 м дълбочина — само с керамика. Дълбоки са 0,70 м. Във втория пласт се откри още един вкопан обект, отделен от триге ями с широка 0,60 — 1 м ивица от чиста жълто-червеннкаиа и много сби та "Рз*57' която тапочва в ютоизточния ъгъл, дълга е 2,50 мне ориентИрана на север. Обектът има приблиште.шо правоъгълиа форма и частично промснящи сс на огделните дзшбочини очертания. Ширина! । му иа двата профила е около 2,50 м (вж. описаиията иа профилите), а дължината в източния му край е около 3 м. В границите на топи обект до дълбочина 0.40 - 0,50 м в пет на 1 а от по-гъмна пръст се открика дребни камъни. много керамика, фра!менти мазилка и юряла пръст. На 1а>и дъл очина граниижта от сбита нрьс, се стесняна и на нейното място се появяват дне редици от лупки от колоне с лиамет ър 0.06 - 0.08 м.Тези редици започват на 1.5 м от киоиззочнага стена и преминааат я севсроипочна посока. Дупките и в диете редици са на ратсюяиие 0.60 м една от / ?.*.ЗС,'Л"'1ИеТ° между Радините е 0.30 м. Ютоизточио от редици iе от колоне и непосрсдс, •то <ц> тях преминава ивица от сбита червеникава пръст с ширина 0,05 см и дължина 1 м. На юва
“МерИ пЛ"М “**“• “аГГ? и м"°'° ФРа,ме'"и дебелостеини и тьикостенни съдове и е Р»’"2«6Р»>па по структура и нвя, - о, чернена и рохкапа до черна, с to^Zo ч^Гич'НМ Фр*гме",и Тоти of*ln може -W се гълкуна като час. от жилище, което е и . ZlZenBeXaZnXZ^ ' .№Л<ММ" И‘"ОЮН на Под Р^саните обск ти има пласт от ка-^rJ0’’0 ,,enocP<«c'"e"u и "'1а"»° преминавв » по свела II не,о бяха маме |н ми »мо няколко фрагмент керамика
22
АНАЛИЗ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЙ МАТЕРИАЛ. ОТНОСИТЕЛНО ДАТИРАНЕ
Керамичният материал от всички дълбочиии в изкопа е едиороден. Това важи както за ти-повсте съдове по форма и размери, така и за процентного съдържание на отделимте труни по структура на ксрамиката. (Заключение прави малкото късноенеолитен материал, който добре се разграничена от неолитния комплекс, ио не може стратиграфски да се свърже с определен обект. Неолитната керамика не дава въэможиост за разграничаване иа отделим етапи на развитие в рамките на сондажа.
По структура типовете неолит на керамика са добре изразеии и с подвергай контраст между грубата и фииата керамика.
1. Фактура с голямо количество дребио- и едрозърнести примеси до подчертано груба. Повърхността — механично загладена, без долълиително покритие, гралава от примесите. Пре-обладава кафяво-червеният цвят, еднакъв на лома и на поаърхиостта (92% от този тип). Друг, по-рядко срещан вариант са съдовете с черна външна и въгрешна или само вътрешна ловърх-ност и сиво-черен или кафяв лом (8% от съшия тип). Вариантите са се получили вследствие на различната температура и среда на изпичане. По правило тази структура принадлежи на дебе-лостенната керамика, ио се среща и при съдове със среднодебели стени. Тази керамика обхваща около 58% от целия комплекс.
2. Фактура със средне съдържание на дребнозърнести примеси. Керамиката е в два варианта по цвят: с черна повърхност и черен или кафяв лом (57% от този тип); с еднакэи кафяво-червен лом и повърхност (43% от съшия тип). Понякога повърхността на съдовете е обработ-вана преди изпичането с добре лречистена глина. Повърхността е черна и е давала въз.можност за по-добро изглаждане. Тази структура принадлежи предимно на съдове със среднодебели стени, рядко на дебелостенни. Обхваша около 27% от целия комплекс.
3. Фактура с малко дребнозърнести примеси (12% от целия комплекс;. Принадлежи на тънкостенни съдове с черна повърхност и съшия или светлосиз лом. Повърхността е допълни-телно обработена с чиста глина, много добре изгладена, често със следи от излъскваие Около 28% от тези съдове са много фини, по-рядко има и съдове със среднодебели стени. Само единични фрагменти имат нервен лом и повърхност.
4. Фактура от много фина, почти лишена от примеси глина. Има винаги черна, межа, добре загладена или излъскана външна повърхност и често сзетлосив лом и вътрешна пэвърхност. Може да се смята за вариант на предишиик тип. оше повече. че и двата типа се употребяват при аналогиями по форма съдове. Обхваща около 4% от целия комплекс. Само при единични фрагменти (по-малко от 1% от комплекса) наред с минералните се на.мират и органична примеси или шамот.
Керамични форми. Керамиката е доста фрагментирана и дава о грани -, е -а информация за формате на съдовете. Те, както изглежда. не са били многобройни. Има форми. характерна за всички типове по структура, както и форми, присъщи само на фината керамика.
1. Паници — характерна форма за всички типове по структура. най-эече за обикнозената и фината керамика. Преобладават паници със заоблеиоконична или патусферичяа форма (табло 29—1—3; 30—5—6). На второ място са силно раалатите конусовидни паннам (табло 29—* някои от конто са били вероятно с ниски цнлиндрични столчета. Венчетата са заоблени или слабо изгьнени, по-рядко право отрязани.
2. Цнлиндрични съдове с прави или слабо отворе.чи наэън стени и голям диаметьр на ус-тието (около 0,40 м и повече). Венчето е право отрязано или заосленс. Тази форма се среща често при дебелостенните и обикновените съдове със структура 1 и 2 (табло ЗС—I: 29—9), евен-туално и при тънкостенните съдове. чиято форма не можем със сигурност да зъэстанозим.
3. Полусферичнн и сферични купи (табло 28—23; 28—24; 29—10. 15). Наммратсе в ограничено количество както в груба га. така и във фината керамика.
4. Бнконичнн съдове — водеща форма при тън постен на га керамика със структура 3 и 4. От многобройните фрагменти може да се съди. че са застълени два основни варианта на тази форма: а) бнконичнн съдове с остър прелом на талого и по-за творено устме. лжам. 0.10 — 0.15 м (табло 28—11. 19, 20); б) цилнндрично-конични съдове (с долча коннчна и горна цалинлрачна част и право или слабо отворено устие, диам. до 0,20 — 0,25 мк (табло 28—1. 14, 15k Цилннд-ричната горна част е понякога слабо конкавна и придава елегаитна форма на съда. И при два та вариан га ее срешат разновидности в съотношението във височинага иа даете част на т«хвата дебелина. Обикновено по-плъгни са стените в долната конусовидна част (табло 28—2, 14. 20), но е застьпен и обрагннят случай (табло 28—3, 4). Венчето е изтъмено жди заосленс В редки случаи шията е отделена or тялого или е слабо подчертана (табло 28—11 На прелома на съда понякога има малък езичесг и<расгък (табло 28—2).
5. Сфсричниге или заобленоконичните дълбоки съдове с гъса слабо подчертана щмя са ераппигелно слабо застъпснн (табло 28—10, 12).
23
• р”0,“' ” ” “б” и’р”с" "р°*и"
пръс^.ювони дъна (табло 29-16. 17. 19. 21. 22). Изключение прави само един фрагмент от оТо комично столче (табло 29-20). Със столчета са предимно тънкостенните съдове, но тс не са изключение и при останалите типове. Обичаен елемент на грубата и обикновената керамика се нсголемите вертикални дръжки с елипсовдно или кръгло сечение (табло 28 16, 30 9). С подобии, no-издути и подчертами малки вертикални дръжки са били и никои финн съдове I табло 28—5. 6). Дръжкмте са прикачеии към тялото и не са свързани с устисто на съда. Порядке се срещат (в съотношение приблизително 1:4) съдовете с вертикални и малки хоризон-тални или вьжести дръжки (табло 30-8; 29-15). Езичестите дръжки и израстъци са разпрост-ранени в съшото съотношение с вертикалните (1:4). Те са средно големи, широки в основата и слабо извити нагоре (табло 30-1,3). От значение е намирането на няколко фрагмента от висо-ки цилиндрични крачета (табло 30-11; 31-1). Те имат едрозърнеста фактура, кафяв цвят и са принадлежали, както изглежда, на дебелостенни съдове или на жертвеници.
Орнамент. Грубата керамика е неорнаментирана, с изключение на един фрагмент с барботина чрез провлачване на пръетите, конто не е сигурно стратифициран (табло 29—14). Укра-сената керамика от обекта е малко, с един и същ орнамент, нанасян върху тьнкостенни съдове със структура 3 и 4 и винаги с биконична или цилиндрично-конична форма. Орнаменты се състои от два реда кръгли или елипсовидни набождания, нанесени околовръет, непосредсвено над биконичния прелом в горната част на съда. Понякога мотивът е продължавал и с вертикални редове набождания към устието (табло 28—19). Дупчиците са правени с острие, насоче-но под прав ъгъл или косо към съда, което определи тяхната форма и големина (табло 28—14, 15, 19—22). Понякога са инкрустирани с бяла материя. Изключение прави един фрагмент с кафяв цвят и no-груба структура, украсен с набодена лента (табло 28—11). Врязан орнамент има само в три случая в повтарящ се мотив от две или три лъкатушни линии, нанесени в основата на вертикалните дръжки на дебелостенни съдове (табло 31-2,6; 32—1). Този мотив вероятно е играел ролята на символ, запазващ съдържанието на съда.
Оръдия на труда. Представени са от един фрагмент от неголям каменей хаван (табло 31 — 7) и фрагмент от силно повредено огладено тесловидно оръдие с елипсовиден напречен разрез (табло 32—9). Оръдия от кремък, кост и рог не са открити.
Малобройните енеолитни керамични фрагменти имат близки сходства с материалите от сетишето при с. Коларово в същия район1 и принадлежат вероятно на късния енеолит При от-носителното хронологическо определяне на комплекса от Д. Рибница трябва да се има пред-вид съчетанието на някои елементи в керамиката - налагане на черна монохромна керамика, раэпространение на цилиндрично-конични и биконични форми, набоден орнамент, цилиндрични крачета ог съдове или жертвеници. Тези елементи най-общо отнасят комплекса към ареала остпоя^от^ V средния и 17'оНИЯ "еолит- конто се разпространяват на Балканский полу-т™ Пзп, д М°Р'С‘- ТеРуоРиадно близките до долината на Струмешница кул-Аизабегово-Връшник 1II-IV, Зелениково, Караново III) тъмната и поез късния неолит . рязпро5транява 8 началото на средния неолит и има дълго развитие биконични и :и н "° ракииската /фонология)’. Тази керамика обикновено е съчетана с Рибница не лава нични форми. Комплексно обаче керамичният материал от Д.
те съседни kv.ttvdhh rmnu\r г М С' отиесе 8 типологично отношение към никоя от посочени-пичните белёзи на спом-н иитГ4”"" И КУСНИЯ всолит В тази керамика липсват много от ти-съшо не намиоа точни nanane iu КуЛтури Ел"°образният орнаментален мотив от Д. Рибница селища от култуоата Каоаиовл TV "°CO4C"Jrc групи’ сРав,,ително сходни мотиви има в някои мХТподХ; на тозилаХбии^се^я^?*6" ” С фаКТЪТ’ ЧС ВЪВ ВрЪШНИК 11 НабоДеН
от типа Караново 111 Инггп < ' явява елиоврсменно със съдове с цилиндрични крачета
някои многРо близ, пар£ли какт^иТбоТ^ КриГ (ра"си и сфеден по Еване) се Памира, на пръжките от Д Рибница* “абодените, така и на врязаните орнаменти в основата
от Д Рибница засе^саГпотиэти от праистоп^ГМа И орнаменяна черната украсена керамика дето керамика се среща още в среднонеолит ния^ляст,СелИ11(е БългаРчево от Благое... рад, къ-меити’. От друга страна нълкото яап»• Ласт 1аедио с Други характерпи за района еле-
Форми на съдове ^Д. Ри’би^ов^и“Р°МНа Кср“ и на някои гипичпи хода KI.M късния неолит. Засегв може да се допче^ че'^" Средния или с»ентуално на пре
на средняя неолит «повременно с края на Караново Ш ил^'към^я на А,набег™
Връшиик (IV) и Зслеииково I—И*. Вероятно Д. Рибница принадлежи на една локалиа иеолитна трупа, разпространена по Срсдна Струма и планинските райони на нейните притоци'. В тези райони тя с имала по-изолирано развитие, в резултат на коего задълго са се съхранили някои однообразии културни елементи.
1 Пер и и чева, Л. Късиохалколитмото селище край с. Коларово, Благоееградски окры (в сыиия том). 2Г а р а ш а и и и, М. Територф на тлу СР Србу'е. 1. Београд, 1973, с. 114 сл.
’ G е о г g i е V, G. I. Kulturgruppcn der Jungstein und der Kupferzeit in den Eben von Thracien (Sudbufgarien), — In: L’Europe a la fin de I’agc de la pierre. Praha, 1961, p. 68 sq.; Garasanin.M. Centralnobalkanska zona. — In: Praistorije Jugovenskih Zcmalja. 2. Sarajevo, 1979, p, 89, 94; Г a p a w a it и и, M., Т, Спасозска. Нови ископуадгья на Зелени-ково па Скоте. — ММА, 2, 1976, с. 103; G а г a s a n i n, М , W. D е h n. Thrakisch-Makedonische Wohnhugelfcnde in der Sammlung des Vorgeschichtlichen Seminars zu Marburg (Zahn). — JRGZM, 10, 1963, 2—5.
‘ Разколки на Л. Периичева. Непубликувани материали.
’ Г а р а ш а и и и, М., Д. Г а р а ш а н и н. Неолитска населба „Вршник- Kai село Тариици. — В: Сборник из Штипскиот народен музе), 2, 1960—1961, с. 26, 27, 29.
' Evans, J. D. Excavations in the Neolithic settlement of Knossos 1957—1960. — Ann. BSA, 59, 1964, fig. 27,r 32...
’ Разколки на Л. Периичева. Разкопките в Българчсво не са приключили.
* За синхронизацията на тези култури вж. Гарашании, М., Т. Спасовска. Цит. съч.. с. 112.
'При втория стал на скспедиция „Струма** се зарегистрИрака обекти с аналогична керамика в средияте части на планината Славянка.
ОБЕКТ 6, МЕСТНОСТТА КИМИНДАРИЦА
В периода от 14 до 19 юни 1980 г. бяха направени сондажни разкопки в м. Киминдарица. Ръководството на разкопките беше поверено на Михаил Парчевски, с помощники Паулина Вав-жинчик и Йежи Гиналски — студенти по археология от Ягелонския университет в гр. Краков.
В границите на обекта бяха направени три изкопа в мястото на концентрация I и на севе-роизток от нея (табло 70). Изкопите бяха разположени на следните геоморфологически форми: а — на равнинния терен, на чиято повърхност бяха намереяи археологически находки (изкоп Ш — 10x5 м); б — на отстъпа на терена, стръмно наклонен на североизток (изкоп I — 6,5x1.5 м); в — на площадката (изкоп II — 5x15 м), на.мираща се непосредствен© над склона, слизащ към дъ-ното на долината на потока Рибница.
В горната част на изкоп I вследствие терасирането на склона дебелината на хумуса достига до около 0,45 м, а в долната — до 0,08 — 0,10 м. По всяка вероятност плаегьт от хумус е нанесен от стичащите се по склона води. В горната и средната част на изкоп I бяха намерени 8 фрагмента от ранносредновековни съдове. В изкоп П, непосредствено подхумусния пласт, има материков пласт, конто в югоэападната част на изкопа представлява червеникава глина с голямо количество камъ-ни, а в североизточната част под тьнкия пласт хумус се появява скала. Археологически находки не бяха намерени. Изкоп III беше локализиран в ъгъла на тю-понева нива. Под хуму сния пласт с дебе-лина 0,25 м се намира материков пласт — сиво-жълта глина, силно изеушена и сбита, с доста голямо количество камънн. В западната част на изкоп Ш беше забелязана вдлъбнатина, достигаша до 0,30 м, а под нея — пояс от тъмнокафява пръет със светлосиви петна. Археологически находки в тази част на изкопа не бяха намерени. Най-вероятно тъмнокафявата пръет е била прекесеяа от горната част на склона. В южната част на изкоп Ш на дълбочина 0,30 м беше забелязан обект I (обр. 14), конто се сьстои от две части: издължен, неправилен правоъгьлник с размера 2,85 м (по оста северозапад—югозапад) х 1,40x1,50 м (по оста северозапад—югозалад) с полухръгло допъл-нение в северозападната част (яма 1 А) и малък правоъгьлник (с размери 1,45x1 м), ориентиран по същия начин, както големия и намирагц се на юг от него (яма 1 В), Двете ями се съединяват в югоизточния ъгъл на голямата яма и северозападния ъгъл на малката яма. Пълнежът на ямите е със сиво-кафяв цвят. Вертикалните стени на яма 1 А бяха слабо очертани, дъното беше на дълбочина около 0,40 м. Най-слабо очертана беше северната граница на ямата. В пълнежа бяха намерени 26 фрагмента ог ранносредновековни съдове (табло 44—6, 10). Яма I В достигна дълбочина до 0,37 — 0,38 м. Стените й, както и дъното, са очертани слабо. В средата на ямата нмаше струпване на дребни вылепи (табло 71). Археологически находки не бяха намерени. В северната част на изкоп III се намира голяма яма от пън на дърво със силно разчленени корени.
В резултат на разкопките бяха намерени 140 фрагмента от съдове и стъклен предмет. По-голямата част ог находките може да се огнесе към ранносредновековната епоха. Останхлмте около 20 фрагмента вероятно се датират към периода на османского владичество. Една част от керамиката е с неопределена хронология. Фрагментът от стъклен предмет (табло 27—26) беше намерен в ямата. образована от растящото там някога дърво. в която нмаше главно фрагмента от ранносредновековни съдове. Предметы е от почти прозрачно синьо сткъло, израбо-
4 Разкопки и проучвашш, кн. 27
25

ген чрез изтегляне. Състои се от два елемента и може да бъде дръжка на стьклсн съд (.). Въз-можно е аатирането му към ранносрсдновековната епоха. Фрагменти от ранносрсдновековни съдове (табло 27-22 23, 24, 25; 27-30; 44-5) бяха намерени прели всичко в изкон III, за съжа-ленис главно извън ямите. Иэработенн са от глина със средно и голямо количество примеси, главно от слюда. Среднозърнести примеси съдържаха 95 фрагмента, а едрозт,рнести 34 фрагмента. По-голямата част от фрагментите са от тънкостенни съдове — 86 броя; 32 фрагмента принадлежат към съдове със средна дебелина на стените и само един към дебелое тенен съд. По-голяма част от реконструираните съдове представляват гьрнета (табло 27—28; 44—5). Освен тях бяха разпознати амфора или кана (табло 27—25) и паница (табло 27—30). Половината (7 броя) от намерените устия са най-прости, а другата половина — профилирани. Сред орна-ментите преобладават широки хоризонтални канелюри (14 броя), среща се орнамент, израбо-тен с помощта на многозъб инструмент, както и щемпелуван орнамент (табло 27—23, 25). Хро-нологията на изеледваното селище може да се уточни, като се изхожда от характерните особе-ности на керамиката от X—XI в. По-вероятно е да се датира в XI в.
26
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КОЛАРОВО
ОБЕКТ 9, МЕСТНОСТТА МУСОВИЦА II
Проучванията бяха проведени в рамките на два сондажа. Сондаж А беше заложен в севе-роизточната периферия на площадката с размери 12x12 м и впоследствие беше разширеи с около I м на изток. Сондаж Б беше разположен на срешуположната эападна периферия на площадката, където по повърхността имаше концентрация на необработени ломени камъни. раз-пръснати на голяма площ. Първоначалните му размери бяха 10x4 м, след което той беше раз-ширен на запад с 1 — 1,5 м до края на площадката.
СТРАТИГРАФИЯ
На дълбочина 0,20 м в сондаж Б беше разкрита част ат каменка конструкция от различии по големина ломени камъни и плочи (най-големите с дължина до 0,70 м) предимно от пясъч-ник и гнайс. Камъните бяха натрупани без особен ред, най-вече хоризонталио. доста компактно, но без облик на зидария, споени здраво с твърда глинеста маса (табло 72). В посока юг-юго-запад — север-североизток конструкцията обхваща целия сондаж и се разкрива на дължина 11 м. Ширината й, доколкото може да се установи в рамките на сондажа. е около 4,5 м. В югозападната част камъните стигат до периферията на сондажа. Част от тях са се свлекли по склона. До дълбочина 0,60 м струпването на камъни в здрава глинеста маса продължава. гакто беше установено в една траншея в северната част на съоръжението. Камъните в долната му част са по-дребпи и образуват неделима маса с глината. Изглежда в основата на съоръжението те се сливат с материкова скала, чиято дълбочина е на около 1,20 м от сегашния терен и има същия състав от пясъчник и гнайс1.
Точната роля и хронологического място на тази конструкция не са изяснени. Съдейки по многобройните камъни иа повърхността, тя е продължавала към северната периферия на сели-щето, а също и на юг. В глината между камъните няма археологически материат. Малки секто-ри с тънък културен пласт се разкриха в съседство със съоръжението в югоизточния и северо-западния ъгъл на сондажа. Материалите от тези сектори не се различават от материалите в сондаж А. Възможно е да сме попаднали на основа на укрепително съоръжение. но остава яе-обясним факты, че на срещуположния източнен склон в сондаж А следи от подобна конструкция няма. Там личат останки от землей насип по целия източен ръб на площадката. Този насип покрива останките от горелия хоризонт на селището.
Културният пласт в източната и южната част на сондаж А е дебел до 0,65 м (без ямите), докато на запад и на север изтьнява и завършва на дълбочина 0,30 — 0,40 м (табло 73, 74k Стра-тиграфската картина в този сондаж е следната:
I. До дълбочина 0.15 — 0,20 м от повърхността личи кафяво-сив, обработван в миналото пласт, който сега е сил но втвърден и не се различава контрастно от по-долния необработваем пласт. Орницата е наситена с обгорели мазилки и фрагментирана керамика, особено в секто-рите над опожарени жилища. В северния профил на изкопа от обработваемия слой се очертава началото на яма 2, която отчасти е разрушена от него (табло 75). Част от материалите в орницата и в най-горните прослойки в някои ями показват известна типологическа самостоятелност и позволяват да се допуске един по-късен етап на живот в селището (II хоризонт). В рамките на сондажа той не е добре зарегистриран стратиграфски. Възможно е към него да се отнася едно съоръжение от два подобии по форма и симетрично разположени голем и плочести камъка с няколко no-малки, разкрити непосредствено до пнтосите в жилище 2 от I хоризонт (табло 73, 76). Няколко групп камъни и хромели, намерени върху десгрукцннте на долния хоризонт, както и някои ями без типичен археологически материал, разкрити в материка, също кзглеждаг чуж-ди на опожарепия I хоризонт. Прави впечатление, че в южния профил на сондажа площите. на-ситеии с мазилка от този хоризонт, изглеждат отчасти нарушени от сектори със сиво-жълта и
27
„„„ лт гппппи мазилки. Тези сектори ее очертаха слабо жълто-кафява сбита глина, лишени п жилише 2 вторият — западне от тях, около спо-под орницата (единият нзточио> от пито да гьлкуват като трамбовани подови
менатото каменно съоръжение) (табло 73 76) и могат да с нтиграфски „опада
SZZ-с" Не е'юключено между него и горелая хоризонт да е има-Л° ПР2^Сд^м wwTO^M^xe^acT.Hfle^TojV--(без ямите). конто съдържа останките от един опожарен хоризонт (I) и в източната и южната част на изкопа е силно наситен с опожа-рени мазилки от жилища. По-дълбоките сектори на този пласт съвпадат с местата, където бяха открити части от жилища. Това ни кара да предполагаме, че построимте са били слабо вкопана в гогавашния терен. Този хоризонт се очертава най-добре в южната част на изкопа където подовото му ниво се маркнра на дълбочина 0,40 - 0,50 м от основите на два питоса (таоло 73).
3 Има някои данни и за един по-ранен етап от горелия хоризонт, който сега се регистри-ра на места предимно в субструкцията на жилищата, и то почти само в техните сектори. Под половите им нива до дълбочина 0,65 м се разкриха малобройни фрагмента керамика, както и неголеми хлътнатини в терена, запълнени с дребни обгорели мазилки и керамика. Вероятно се отнася за един по-ранен етап на живот в жилищата от I хоризонт. Извън техните сектори кул-турният пласт в рамките на изкопа евършва на дзлбочина 0,30 — 0,40 м. Керамиката от субструкцията на жилищата типологически не се различава съществено от тази в I хоризонт.
Развалините от жилищата от I хоризонт се разкриха във вид на площадки, наситени с опо-жарени мазилки, в два сектора с правоъгълна форма (табло 76). Единият заемаше най-източна-та част на сондажа на площ около 8x5 м. Вероятно това са приблизителните размера на жилищею, което е било ориентирано с дългата си ос в посока север—юг и се е намирало в самия източен кран на терасата, до ръба й над дола. Очевидно в този етап селището не е било укрепе-но от източната си част. Подовото ниво на жилището се откри на дълбочина около 0,45 м, т. е. дебелината на горелия хоризонт с деструкциите тук е 0,20 — 0,30 м. Подът на това жилище беше добре зафнксиран от една измазана с глина площадка в най-южната му част (размери 2,20 х1,20 м, дебелина — до 0,03 м). Изглежда, със стопанска цел само тази част от жилището е била измазана. Мястото на входа не беше установено — той вероятно е бил от юг или от запад. В разкопания сектор не се откриха обичайните дупки от колове. По западната периферия на на-ситената с мазилка площадка се разкриха три овални ями, вкопани в материка, запълнени в горната си част с голямо количество много тъмна от обгаряне пръет, горели мазилки и малко керамика (табло 85—11,12,13). Интересно е, че в по-дълбоките си части ямите се разширяват в материка и са запълнени със светла глина, наситена с опожарени мазилки. Трите ями са наре-дени в посока север—юг на разстояние 0,30 и 1,10 м една от друга, на обща дължина 4,5 м и нмаг диаметър 0.80 — 1,30 м. Не може да се твърди със сигурност дали те са играли роля в конструкцията на жилището. В най-северната част на жилищния сектор дислоцирани късове замазка от пещ и малка част от слабо издигната трамбована глинена площадка показва г мястото на пещта. Денивелацията на жилището от юг на север е 0,15 м. В района му се намери сравнително добре запазен материал - цели съдове, поставки за съдове и други предмети. т, „,,Т ОТ аруга постРоика се разкри в югозападната част на изкопа (жилище 2). Площадка-изв-ьн'и^клпа'' °пПлТРеНИ ма’ил,(и2аемаше площ с размери около 4x6 м и продължаваше на юг ни по писпммиТ п I ё'ё* ЮЖеН проФил се намират основите на споменатите хранилища, запазе-дълго 0 80 м (табло 8<;\апаПа-ДНО °Т Т>Х ~ част ОТ глинена оградка на стопанско съоръжение. североизточния ъгы На Т°Ва жилише също ,|е се откриха дупки от колове. Около
две еднотипни ями г naw С мазилки площадка и на 5,20 м северно от нея се разкриха
ни със силно обгопепи МеТър м’ вк°пани на дълбочина 0,30 — 0,60 м в материка, запълне-та тяяшёж^Х™ И °?ГЛеН ДЪрвен материал (табло 85-17, 18). Стратиграфска-те не се евързват лобое с жили кьм 'оризонт не е определена, още повече че и конструктивно на селището. ИЩе ' ®ъзможно е да принадлежат към по-късен етап от живота
предн«начеХ7=75>ВПоЯЛНО КОНСТР^ИВНИ ям" " откриха части и цели ями с друго теса наситенк'поедимно с Гбс ^ржание и начини на запълване те са два вида. Един-
Другите също имат в отделив ссктопГе™ ** “ единични керамични фрагменти (№ 7. 9. 10. 15). меитиран керамичеи матеоиал сектори струпвания от мазилки, но съдържат предимно фраг-Последните -и доли.култоХампи ^71°' ДРУГИ бИТ°ВИ " КуЛТОВИ "Р«мети (№ 2. 3 5 6). само в ями. По цвяг и структура на поъсттз uYn °Т М0Дели иа жилища — бяха намерени почти зонт и в тях не личат отделни етапи н-Гхап. рвите ями не се различават от пласта на I хори-разчистването на терена от опожарсниге остяи ’ ** "п СКОро са били запълнени однократно при горели или органични напластявания и коннеиттё ВтОриге ями имат по-тъмни прослойки от били използвани по-дълго арТмёкатоб^п^ “ На магериал “ отделните сектори. Те са дълго време катобоклучни ями, а може би и при някои ри гуали. Съдържат
материали предимно от I хоризонт. Секторите над тях са обикновено наситени с камъии Една от тези ями (№ 2) имаше дъно, застлано с големи плочести камъни, и два-три стала на запълва-не, от които последният съдържа и материали от II хоризонт на селището.
ОРЪДИЯ НА ТРУДА
Интересна е почти пълната липса на огладени и полирами каменни оръдия в лроизводст-вения инвентар. Те са представени само от един екземпляр — тесловидно оръдие от дребно-зърнеста порода камък, от което е запазен само несиметрично скосеният работен край (табло 43—18). Две други тесловидни оръдия са от андезит с обща и за двете груба изработка без полиране. При единия екземпляр почти е запазена първоначалната форма на отцепване на камъ-ка, а при вгория оръдието е дооформено като плоска тесла с широк работен край (табло 44—3, 4). Последната е служила допълнително за стриване на червена охра с двете дълги страни. Ка-менният инвентар се допълва още от три андезитови оръдия за стриване на минералки бои и една гладилка от едрозърнест камък.
Кремъчните оръдия на труда са добре представени (14 броя): 13 от тях са правилни приз-матични ретуширани пластини с един до три работни края. Повечето са използвани като пластинки за сърп (7 броя), две — като стъргалки за обработка на кожа, две — като скобели за дърво2. Намерени са и два фрагмента от обсидианови пластини със следи от разностранна и про-дължителна употреба — като скобел за дърво и пластина за сърп, но допълнително употребя-вани за дурги пели. Изобщо кремъкът и обсидианът като рядко срещани и ценени материали са били използвани за изготвяне на оръдия с повече от една функция и с висока техника на наработка.
Най-голям брой оръдия на труда са изработени от кварц (около 60 броя). Като суроэина са използвани предимно кварцови отломъци с четириъгълна, трапецовидна, триъгълна, полу-кръгла или съвсем неправилна форма. Дължината им е от 0,03 до 0,07 м. По-малък е броят на необработените скални фрагмента, носещи утилитарни следи. Около половината от кварцови-те отломъци имат следи от ретуш, останалите са без предварителна обработка. Много от тях имат оформен работен край, получен при самото отцепване на камъка от ядрото. Трасеологич-ният анализ дадс интересни Дании за употребата на кварцовите оръдия, много от конто на лръв поглед изглеждат без следи от работа’. Преобладават стъргалките за обработка на кожа. Добре засгъпени са и режещите оръдия (резни, ретуширани и неретуширани отломъци), по-малък е броят на пробивачитс и на оръдията за обработка на дърво. Комплексът от кварцови изделия се допълва от голям брой отломъци със следи от ядруване и от няколко ядра (общо 28 броя). Сред кварцовия инвентар има много чукалки, ретушьори и отломъци за стриване на минерални бои (11 броя) също със следи от различии функции.
Таблица I
Типологично и трасеологичко определяне на каменннк материал*
Технико-типоло-гическа трупа Результата от трасеологнческия анализ; означение на суровмните Брой
1 2 3
Ядра, фрагмента от ядра, скални фрагмента със следи от ядруване без следи от употреба; 28 кв, 1 кр. 29
Неретуширани отломъци 29 — без следи. 2 — следи, трудам за определяне (режещи сечива?). 2 — следи, ирзктерни за стъргал- ки. 1 — стьргалка на кожа. 1 — скобел за дърво. всичкм ка. 35
Неретуширани пластини скобел за дърво; кр. 1
Ретуширани отломъци 5 — без следи, 4 — стъргала за дърво. 9 — следи от обработка на твърди материали, 1 — свредел. 2 — следи, трудны за опре-деляне (ножове?); зеички кв. 21
Ретуширани пластини 2 — скобела за дърво; кр. и обе. ч
Стъргалки
4 — следи, чарактернн ла остъргване на мекм материали,
1 — следа от обработка на кожа и следи от обработка на 5 тверди материали аърку страничните ръбоае; 3 кр. 2 кв.
29
1 л Резни 2 L S - спели, характерни за режещи оръдия. 1 - следи, характерни за нож на страинчен ръб па резцовия негатив и следи от стъргане. 1 - следи, характерни за пробои, 1 - следи, характерни за резец и дърво: всички кв. 3 8
Пробимчкя следи от пробиване вреди всичко па меки материали. т, е. употреба като шила; всички кв. 3
Връх н* стрела без следи; кр. 1
Елементи - зъбии за сърпове всички със следи, характерни за сърповете. а освен това 1 със следи. характерни за стъргалки и 1 — скобел за дърво; 7 кр., 1 обе. 8
Чукалки и фрагменти от чукалки 7 — следи от очуквапс. характерни за ядруването. оставляйте освен тези следи носят: 3 - следи от раздробяване и разтриване на минерални бои. 1 - следи, характерни за скобел. 2 - следи, характерни за хромелите (последните влизат в груиата иа първите 7); всички кв. 11
Скалпи фрагменти без следи от преднамерен»! обработка, но със следи от употреба 3 — следи от стъргане и дялане на твърди материали, 2 — следи, характерни за стъргалки, обработвали кожа и други меки материали, 1 —следи от стриване на охра; всички кв. 6
• Таблица?;» е от Н. Сираков и Н. Скакун. Направена е техпико-типологичпа структура па 130 каменни
артефакта от Коирово о корелация с резултатите от трасеологичния анализ. Съкращенията, означаващи сурови-113та, са: кварц — кв , кремък — кр.. обсидиан — обе.
По формалин белези те са няколко типа: а — сферични или сплеснато сферични, с широка работа плоскост по цялата периферия на оръдието или няколко отделни работни плоскости (табло 44—2). Правилната форма на тези чукалки е придадена чрез предварителна подготовка Някои от тях носят следи от разтриване на зърно, други — от стриване на минерални бои; б — - кепи, с две работни плоскости в двата края; в — с неправилна форма и само един работой край При счупването на тези оръдия са се получавали отломъци. използвани като суровина за изготвяне па други оръдия или направо са били въвеждани в употреба.
Каарцовият и кремъчният материал потвърждава наличието на оръдия за обработка на кожи, дървообработваши, режещи и на някои земеделски оръдия — пластини за сърп, чукалки за зърно. Не се намерила каменни и костни земеделски сечива (мотики, копачки). Обекти, в конге оръдия са много ограничена се срещат в късния енеолит4 и това вероятно е пре-дизвикано от навлизане на медта в употреба. Костният материал в Коларово е учудващо малко. Бяха намерени само една куха кост със следи от отрязване и съвсем ограничено количество животииски кости в лошо състояние. Това се дължи на характера на почвата, в която материа-лът е напълио разрушен. Поради тази причина и поради малката разкопана площ зассга не могат да се направят достоверни изводи за стопанския живот на населението, т. е. за относи-телния дял на земеделието, скотовъдството. лова и риболова.
КЕРАМИКА
Керамичният материал от Коларово е разнообразен и в общи линии добре датиращ, пре-цимно за опожарениа жилищен хоризонт, и то особено в районите на жилища, където под тех-mm деструкции може да се развита на сигурни комплекси. Керамиката от субструкцията на жилища га съдържа малко елементи по структура и форма на съдовете, конто евентуално се от-личават от I хоризонт. Тъй като този комплекс е зарегистриран на ограничена площ и в малко количество, може да бъде третиран само с резерви. По-сложен е въпросът с типологията и про-пентните съотношсния на керамиката от II хоризонт. Такава типология засега нс може да сс състави поради нссигуркото стратиграфско положение и смесването на керамиката в повечето случаи с тази от горния хоризонт. Затова по отношение иа променитс в късния етап на селището трибаа да се задоволим с посочването па някои нови елементи във формата и орнамента, конто не се срещат в I хоризонт или подчертано преобладават количсствсно в сравнение с пего.
Структура иа керамиката. Фактура га па керамиката от горелия хоризонт с средпа по качество Много груба фактура с едри примеси се среща рядко. както и фина фактура с малко или без примеси По качество на глината, изпичане и дебелина на стенитс не се наблюдава рязък контраст, поради което между отделайте керамични групи по структура не може да сс постава 30
отчетлива граница. Процснтът на фината тьнкостеина керамика е малък. Повърхността на по-голямата част от съдовете с таравнена и огладена, ио исизлъскана. Обичайният кафяв цвят е с различии варианти — от чсрвено-кафяв до сивкаво-кафяв. Често съдовете са с кафява и порес-та повърхност отвън и черни и по-добрс загладени отвътре (вероятно за по-добра непролуск-ливост). Черна повърхност с добре запълнсни при оглаждаието пори се среща по-често при тънкостсниитс съдове, конто понякога са покрити със слой пречистена глина и са добре излъс-кани. По структура на глината, дебелина и повърхност на стеките се очертават следните групп:
I. Дебелостенни съдове (9,8% от общия брой). Глината съдържа доста минерални примеси (пясък и дребни камъчета). Глина, смесена с органични примеси, е изклгочение. Налага се почти само кафявият цвят на външната повърхност, понякога съчетаи с черна вътрешна повърхност и неравномерно излечен лом. Повърхността е небрежно загладена, без допълнително покритис.
2. Обикновена керамика (дебелина иа стеиите 0,005—0,01 м). Преобладааа (84,2%) и е оп-редсляща за комплекса, тъй като съдържа почти всички типовеформи. В съдържанисто на глината има доста минерални примеси. Повърхността е добре загладена, без излъскване, рядко с допълнително тъмно покритие от пречистена глина предимно при някои фрагменти, рисувани с графит. И тук преобладават различните нюанси на кафявия и кафяво-червеиия нзят, по-често еднакъв с лома и повърхността (в съотношение 4:1 с черната на цвят керамика).
3. Тънкостенната керамика (със стена до 0,005 м) е с малък процент (6,0%). Само около 18,4% от нея са от фино пречистена глина, докато по-голямата част съдържа в различна степей песъчливи примеси. Тя по-често носи допълнителна обработка с чиста глина на повърхността и следи от излъскване. В този тип значително повече е застъпена черната иэгладена или излъс-кана керамика.
В субсрукцията на жилищата се срещат фрагменти, чиято повърхност е покрита с кафява пречистена глина и е много добре излъекана. Служена е като основа за графитен орнамент. Във II хоризонт керамиката е с влошено качество на глината и с влошеиа технология на нзпичане-то. Значително по-голям е броят на фрагментите от тънкостенни съдове с черна изгладена повърхност. но с доста минерални примеси в глината.
Керамичпи форми. При изработване на типологията на керамиката трябва да се има предвид доста фрагментираният й характер. В този случай се въздържаме да възстановяза.ме форми там, където те не са сигурни. Независимо от това тяхното многообразие е добре изразе-но. Поради специфичния характер на почвата повърхността на съдовете понякога е силно по-хабена и това пречи на възстановяването на графитная и особено на рисувания след изпичане орнамент. Последняя! най-често е оставил само слаба следи от кере.миденочерэена. бяла или кафява боя.
Панииитс са водеща форма в комплекса. Със специфичните си форми. профили и многообразие на варианти те дават и неговия типичен късноенеолитен облик. Разлространени са във всички категории керамика, като преобладават в обикновената и са на второ място във фината керамика’.
А. Конусовидни паници с пръетеновидно удебелено отвътре устие. Те са обикновено плитки, с голям диаметър на устието, но има и по-дълбоки. Стените нм са прави или заоблено-конусовидни, рядко — слабо конусовидни (табло 32—12—20). Понякога удебелният или профи-лиран навътре пояс е украсен с коси канелюри или псевдоканелюри (табло 32—11; 33—2; 38— 19). Това е една от формите. най-често украсявани от едната или от двете страян с графитен орнамент, от който са останали само следи (табло 32—14. 15; 37—3 и др.). Паниците от този тип често са с малки конусовидни израстьци или конусовидни дръжки от външната страна яа тялото, пробити хоризонтално или вертнкално (табло 32—13—15; 33—23, 25). В един случай подобна дръжка има от вътрешната срана на устието (табло 34—2). Според оформянето на у дебеления пръетеновиден пояс паниците от този тип имат много варианти, конто в част от ек-земля ярите не са рязко разграничени един от друг, но дават възможност за следното ояреде-ляне: а — с подчертано удебелено отвътре устие. издут пръетеновиден пояс и заоблен устиен ръб (табло 33—22—24). или по-плосък и широк пръетеновиден пояс и изтънен устиен ръб (табло 39—4); б — с широко плоско или едва загатнато профилиране навътре и изтънен устиен ръб (табло 32—14, 20); в — с тясно, слабо профилиране навътре и силно заоблен устиен ръб (табло 33—26); г — дълбоки паници със слабо удебелено устие и равно отрязан или скосен устиен ръб (табло 33—1); <) — с профилиран пояс, оформен с ръбче във вътрешната част (табло 32—17; 33—1, 2; 39—3); е — малки тънкостенни панички с тесен и едва удебелен отвътре устиен ръб (табло 33—29, 32. 33). Последннят вариант е характерен за късния етап на селището.
Б. Конусовидни паници с извито навътре устие. Често устийната част е оформена по-плътно от конусовидного тяло. Формите от този тип също понякога са с малки езичести или конусовидни пробити или непробити израстьци. По тях се срещат следи от графитна рисунка, прилага се и орнамент от коси канелюри или псевдоканелюри. В зависимост от оформянето на
31
.оки.чтя- П - със синю завито навътре устие, заоблеп отвътре и устието те са същс' . ₽_*' извит0 устие, ъглесто оформен прелом - най-чес-
отвън прелом (табло 33 )• in-33—13 15 19); в — със слабо удебелено отвън устис и
™исъ"за гатнат прелом (табл^т 32-3-5^ с: ниско. право, равномерно удебелено от В“конус^ външната страна устийна част. При тях се срещат
следните варианта: а - с подчертаноудебеленоотвън устие(табло 34 5), о с обособсио, силно иаклонено навън фуниевндно устие (табло 34-3:39-5); а - със слабо удебелена отвътре и есовид-но оформена отвън истинна част - нан-чссто срещан вариант (табло 33-3, 4; 34-4).
Г. Непрофилирани паиици. Този тип е по-слабо застъпен в сравнение с общото количество на профилираните паници. Съществуват следните варианти: а — конусовидни или заоблено конусовидна, плитки, със заоблен или слабо изтънен устиен ръб (табло 33-6-8, 12); б - пресечено конусовидни, по-дълбоки, с прав ръб на устието (табло 33 10, 11).
Към купите отнасяме различно профилирани съдове, чиято дълбочина е приблизително равна или малко no-малка от максималния диаметър. Според профилирането на тялото могат да бъдат дефинирани следните типове и варианти:
А. Непрофилирани дълбоки купи със заоблени тела. Розпространени са предимно в труните на дебелостенната и обикновената керамика. Обикновено са неорнаментирани или орна-ментирани с канелюра, врязан орнамент или пластичен израегьк. Застъпени са следните варианти: а — полусферични, с право или слабо затворено устие, понякога с малка вертикална дръжка на най-издутата част на тялото, с диаметър на устието 0,20—0,30 м (табло 34—20—25; 38—21); б — по-дълбоки, със сферично или заоблено биконично тяло и подчертано затворено устие (диам. при устието 0,18—0,23 м), (табло 34—27; 35—5—11); в — слабо конусовидни отворени навън дълбоки купи с удебелен от двете страни прав устиен ръб (табло 39—7); г — дълбоки слабо конусовидни купи с вълнообразно устие (табло 38—24). Последните два варианта са слабо застъпени.
Б. Биконични купи. Застъпени са в категорията на обикновената и тънкостенната керамика. Често са украсени с канелюри, врязан или графитен орнамент, подчертаващ най-издутата част на тялото (табло 35—13, 15; 38—17; 39—10). Към този тип спадат няколко фрагмента от съдове, изработени от добре пречистена глина, сив лом и повърхност, с профилиран или под-чертан с голям плоськ цилиндричен букел прелом (табло 35—18; 36—3). Последните се нами-рат почти само в субструкциуята на жилищата (I а хоризонт). Друг вариант са по-плитки биконични купи с профилирано тяло, украсени с графитен орнамент, канелюра, понякога снабдени с езичест израегьк (табло 33—28; 36—2; 39—9).
В. Цилиндрично-конични купи. Тази форма най-често носи врязан, пластичен и графитен орнамент. Варианти: а — непрофилирани, с горна цилиндрична и долна конусовидна част (табло 33—18); о — с профилирана (удебелена) средна част на тялото. която е неукрасена или укра-сена с врязан орнамент или псевдоканелюра (табло 35—14; 38—13, 14).
Амфоровидните съдчета с две вертикални дръжки, започваши от устието, са представе-°Т,еДдН е*земпляР. изработен от добре пречистена глина с червена излъекана повърх-ноет (таило J?—о).
п„п.,?оради Фрвтментирания характер на керамиката не може да се направи по-прецизна ти-почиапшН<1 ГеЗИ СЪД<?Вес°Т-,Г?Л'М!’: бР°й вертикални, полегати или по-изпъкнали дръжки, за-шаиа^ пп™Г’,ЯТа 7263,0 34~9, 3)1 М°Же Да Се пРедположи- че тази форма е била често сре-Хн сличай СХ°ДНИТе С.еЛИЩа 0Т к*лт>рата Криводол е имала различии варианти4. В от този тип ФИЦИраН) ДръЖ1(ата « излигл ^або над устието (табло 34-6). Дръжките
и*,а”липсовиде» или заоблеио-четириъгълен на,.речей разрез.
катеториХа дебХ^еинатя ЗНаЧИТелн0 по’голяма от максималния диаметър) спадат към ме поедим^г ЖоЛ -ОбикН0всна керамика. Обикновено не са украсени. Разполага-
билиР~но ЧаСТ СЪС.СЛаба “"Формлиия за вялого. Телата им са
дръжки върху най-нзпъкналатя чяг иконични. Някои от гърнетата имат малки вертикални устието мота, да се определят следните^Хмнти"^-4 Ф°рмата на ший»ата част и отвора на диам 0.08—0,13 м) Някои от тях импт риа и' ° с л°дчертана цилиндрична шия (устие с е сиабдено с малъ’к изра™ (SYoTs^ —° в — „и сл>чаЙ
видна шия. Частот тях имат пп-гоп<... 181. о — със слабо подчертана конусо-
ват до купите (табло 36— 8 10 14) „ ,МеТър на',стието и "° Форма вероятно се приближа-
Нам НОВИМа Те “ намираг предимно в хоризонт II’ 3 3) Долната част "а те1и съяове
имат следи от дрьжкиРприсьщи н^^мЖадоХли7 ВИСО1<И |,или,<дрични шии на гърмета рядко мент от дръжка, украсена с графитен орнамент (табло 37-5С)°Г *уЛТура кРИ|юдол. Един фра,-хоризонт и показва присъствието имв иай-ранния етап „),бсШС намеРен ° субструкцията на
Един ясно открояващ сс тип самалки съдчета (с пропорциите на купи), конто имат S-образен профил, ниска или по-висока шия, наклонена навън или навътре и заоблен или скосен ръб на устието (табло 38—5—10; 39—22, 23; 40—2—6; 8—10). Диаметърът при устието е 0,12—0,20 м. По правило те са тънкостенни, с черна или сиво-черна добре эагладена или излъекана повърхност, но с доста примеси от пясък в гликата. Наред с неорнаментираните фрагменти се срещат и фрагмен-ти с издраскан, врязан, пластичен и много рядко графитен орнамент (табло 39—22; 40—5. 11. 17). Това е един сигурен по-късен тип, с увеличен относителен дял в орницата и особено в яма 2.
Глинените похлупаци от съдове — дели и фрагментирани — имат конусовидна форма с добре очертан цилиндричен перваз. Те са снабдени с дръжка или с вертикалях) пробити израстьди. Някои от тях имат следи от графитен орнамент (табло 42—2,5,6). Към керамичния комплекс тряб-ва да се прибавят и цилиндричните поставки за съдове (два цели екземпляра, неукрасени), фраг-ментите от глинени цедилки и миниатюрните съдчета (табло 43—12, 17, 20, 21; 41—22).
Освен споменатите дръжки, евързани с определени форми съдове. голям брой фрагмента от дръжки заслужават внимание, въпреки че принадлежността им към дадеиа форма не може да се установи. Относителио рядко срещани (3—6 фрагмента а целия изкоп) са следните характерни фрагменти: а — груби, широки вертикални дръжки с плосък четириъгълен напре-чен разрез. Произлизат от орницата (табло 40—29; 41—1); б — вертикални дръжки с оформен под прав ъгъл надлъжеи профил (табло 41—3). Бяха намерени в I хоризонт и орницата; в — малки вертикални дръжки с роговиден израстък (табло 34—10; 40—26, 27); г — плоски вертикални дръжки с една или две надлъжни врязани линии (табло 38—22; 40—28) — форма, която се среща в македонских ранен бронз’, а в Коларово беше зарегистрирана в I и И хоризонт, д — няколко фрагмента от широки лентести дръжки, намерени в късния етап на яма 2 (табло 41 — 4); е — едииични фрагменти от езичести дръжки с вдлъбнатинки — предимно от орницата (табло 40—16), с изключение на един фрагмент, конто произлиза от I хоризонт (табло 38—21).
Дъната на съдовете са плоски и неподчертани, понякога слабо конкавни (табло 41—6,21). По-рядко се срещат слабо профилирани дъна. Намериха се единични фрагменти от кухи стол-чета (табло 41 —11).
Орнамент. Прави впечатление, че по техника и разнообразие на мотавите орнаментите върху керамичните съдове в Коларово отстъпват на орнаментите, прилагали в комплекса Кри-водол и познати досега. Основните орнаментални способн са:
1. Врязан орнамент. Той е най-често прилагая в Коларово и се намира в няколко техники: а — врязан в широки ивици, с изземване на глината. Нанасян е по най-широката част на тялото във вид на вертикални или наклонени линии, като в някои случаи по техника е блиэък до канелюрата (табло 35—5, 13; 36—1; 37—13,14; 39-1). Разпространен е предимно в Г хоризонт. б — гьсто врязани линии върху широки полета на тялото на съда или на снопчета (табло 38—11, 12); в — гьнки резки или небрежни плитки издрасквания, образуващи снопчета. мрежа, защри-ховани триъгьлници или успоредни линии (табло 34—12; 37—16, 17; 40—7—14). Последяият е характерен за най-късния етап на селището; г — напречни резки по ръба на устието (само фраг-ментите на табло 38—21; 39—17); д — ивици от къси резки, понякога върху едва забележим пластичен ръб (само фрагментите на табло 34—17: 38—20).
2. Канелюра. Среща се значително по-рядко от вряэания орнамент и е характерна за горения (I) хоризонт. Нанасяла се е във вид на тесни или широки жлебове (хоризонтални. верти катни или коси) върху съдове с добре загладена кафява повърхност, но с неустановени форми (табло 34—11, 15, 16); върху профилирания прелом на биконични и цнлиндрнчно-кояични купи (табло 35—12, 15; 39—9); Канелюрата е характерна сьщо за удебелените устав на паниците от тип А (табло 32— 11; 33—2; 38—19). В един случай е зарегистрирана във вид на концентрична канелюра върху тялото на дълбока цилиндрична чашка (табло 38 25).
3. Вдлъбнат орнамент. Прилагай е: под формата на кръгли или гапковидни ямички по телата или около дръжките на съдовете, често в съчетанне с врязан орнамент (табло >4 ; 36—
5, 17; 37—14- 38—2' 39—18); във вид на ивици от кръгли или елипсовнднн ямички, нанесени в основата на шията (табло 35-16; 38-4): като ямички върху ръба на устието или върху ниска пластична лента (само фрагментите на табло 39 20: 40 I).
4. Пластичен орнамент. Прилагай е във вид на ниски. цилиндрични пъпки. понякога утсрасе-ни с ямички (табло 34— I• 39—12—15). Пластичната прешнпнатз лентае изключение (табло 40— 15). Върху сьдчетата с S образен профил се срещат малки пластични пъпки (табло 39-22; 40-5, 17).
5. Набоден орнамент. Представен е върху два фрагмента от късния етап, във вид на набоден пояс в основата на шията (табло 37 17; 38 —10).
6 Графитен орнамент. Поради силно похабенага повърхност на съдовете не може да се установи относи гелният му дял. но очевидно е бил добре засгъпен. Нанасял се е върху огладе-ната червено-кафява повърхност или върху специхлно подготвената чрез обливане с чиста глина черна или кафява излъекана повърхност. Графитната рисунка е винагн позитивна, във вид на тънкн успоредни линии, запълващи широки полета, или като вертикални и наклонени снопчета
5 Розкопкн н проучваиия, ки. 27
, finn 34—14- 37—3—10- 38—23). Семплнте графитам рисунки место повтарят по мотиви вряза-нгге орнаменти и канелюрата. С графит са украсявани най-вече паници от тип А и Б. похлупа-ци профилирани купи, малки тънкостенни съдчета. В по-късния етап на селището се среща измазване с графит върху повърхностга на съдчета с S-образен профил или една хоризонтална линия от графит в основата на шията.
7. Рисуван орнамент, нанесен след изпичането. Много фрагмента имат отвътрс и отвън следи от бяла, керемиденочервена, изглежда, и кафява боя, понякога в съчетание от един-два цвята. Мотивитс са съжаление са невъзстановими. Там, където са отчасти запазени, те не изглеждат сложни (табло 38—3; 39—18).
Съвършено чужди на комплекса както по структура на керамиката (светлосив цвят, глина с малко примеси), така и по орнамент са два фрагмента с врязан и инкрустиран с бяла боя мрежест орнамент, единият от които е нестратифициран (табло 40—24), а вторият се намери в пласта на I хоризонт, където може би е попаднал случайно (табло 40—23). Други два фрагмента, също рахличаващи се по структура и с орнаменти от ниски пластични лента и ямички (табло 40—20, 21), се намериха в пласта на I хоризонт.
По-късните елементи в керамиката от Коларово (II хоризонт), които засега могат да бъ-дат определени. са следните: влошена структура на керамиката; увеличаване броя на съдчета-та с S-образен профил и на паниците от тип А 6 (табло 33—29—33; 38—5—10; 39—22—23; 40—2— 6,8—10); увеличаване на издраскания орнамент (табло 37—16, 17; 38—1; 40—7, 11—14); поява на някои чужди на комплекса по структура и орнамент фрагмента, които обаче не са точно стра-тифицирани; поява на елементи във формата и орнамента на керамиката, които клонят към ранния бронз.
КУЛТОВИ ПРЕДМЕТИ
1. Антропоморфны фигурки. Бяха намерени следните фрагменти от глинени фигурки, които позволяват да набележим четири типа: а — фрагмент от седяща глинена фигурка (табло 42—11); б — крак от полуседяща глинена фигурка, без орнамент, пластично изработен (табло 42—13); в — крак от изправена фигурка (или антропоморфен съд) с врязан орнамент (табло 42— 12). Изброените фигурки имат огладена повърхност и червеникав цвят; г — четири фрагмента от плоски схематични глинени фигурки, които се различават от предишните по структура на глината и цвят. Те са тъмнокафяви, с по-добре загладена повърхност. Изобразяват тяло с едва загатнати чрез конусовидни израстъци крайници, не са означени половите белсзи. Не са имали глави. Пробити са от тесни вертикални отвори по цялата дължина (табло 34-18; 43-1,4). Един фрагмент, намерен на повърхностга, има врязан орнамент. Тези глинени фигурки нямат засега аналогии у нас. Сходни екземпляри, украсени и с по-широки отвори, приспособени за прикрсп-ване на главата, са познати от Шуплевец в Пелагония (Югославия), а по-далечни по тип пара-лели има в културата Рахмани в Тесалия’. Нашите екземпляри произлизат от най-късните прослойки на ями 2 и 5 и от орницата.
еана от ФигУРки Бяха намерени фрагменти от тела и глави на животни,
една от които изобразява вероятно елен (табло 42—7, 10) таочекта^сп«и^„иКЗеМ^1,рИТесОТ Коларово (няколко фрагмента и две почти цели ол-с дълбоки копитна без ”° ^У^а наработка от глина, примесена с пясък. Те са четири ьгълни,
г-
два от тях е означен осТо^впияткоТ^бТлотмЕ "°КрИВИ на ДВУС™ модели' Пр" ко срещаТит^Ири^^^ТнахощсТ(т^л10 ^Т^З)1 Ф₽а— от глинен съд. Спада към ряд-
ДРУГИ ГЛИНЕНИ ПРЕДМЕТИ
но. Те са иай-често^ещанитТнТходта от тми гоупа (Ц бо?6™ 43“ж); 2 ПРСШЛС,,И за вРсте’ ма биват няколко типа: пресеченоконусовилни ТЕ бр цсли и ФРагмснтирани). По фор-8—10). Интерес представлява един плосък nnei СКИ лвоиноко,|усовидни, плоски (табло 43— 19): 3 Глинени предмета с вДтеновиднХпме ’ УКраСе" С Набоден орнамент (табло 34-три дупки (табло 43—2), тълкувани от някои акт надлъже" *лсб, нанречно пробити с две или също са добре застьпени в Коларово (5 броя) I 4ТХЕ±бИ',ИЦИ" за носене на съдове. Тс дръжка и конусовидни предмета с дъговилЕ п’пк ъ6овиД,,и предмета с малка цилиндрична го разпространени са плоскиТръгл? линени ппеХ"6"3 (Табло 42—11 44-> >'• 5 М"°’ рыли глинени предмети, подобии на подници с диамегър 8-17
34
см. Някои от тях имат издигнат украсен перваз (табло 43—3, 5; 43—11, 13—6) или са украсени с ямички и врязани концептрични жлебове. Предназначението им не е ясно; поради малкия диа-метър нс могат всичките да се тьлкуват като подници. Възможно е да представляват друг вид поставки за съдове или похлупаци.
Намериха се и няколко миниатюрни съдчета, както и един глинен чучур за мех (табло 43— 6; 43—12, 17, 19, 20). По-голяма част от глинените находки оз Коларово имат точки паралели в други обекти от културата Криводол — Салкуца и са добър датиращ материал за културно-хро-нологическото определяне на селището’.
Материалът от Коларово — керамични форми, орнамент, култови предмети и други находки — причислява типологически селището към голямата група на късния енеолит (Салкуца — Криводол — Бубани Хум I). Паралели в керамичния комплекс от Коларово намираме в се-лищата и някои пещери от къснитс етапи на културата Криводол в Северозападна България1'. Доста близки аналогии се срещат сред материалите от Садовец II, които са датирани към къс-ните етапи на култура Салкуца". По на юг, в Софийского поле, в обектите от този ареал също има някои елементи на сходство с Коларово I, особено в глинените находки извън керамиката12. Разкопките в пещерата Имамова дупка в Родопите изясниха късните южни варианта на тази култура” и имат близки паралели по фактура на керамиката и керамични форми с Коларово. Посочените аналогични белези не са достатъчни за установяване на конкретна синхронизация на тези селища с Коларово, още повече че детайлното проучваие на отделяйте етапи на културата Криводол у нас едва сега започва14. Като цялостен културен комплекс материалът от Коларово показва и съществени разлики от посочените дотук селища. Местоположе.чието му като най-южно селище в България (от този ареал) е благоприятствало за контакта и взаимоотношения с Тесалия и Пелагония, което на.мира отражение в идолите от тип IV. във фор-мите на някои дръжки и др. Контактите със сродната група Бубани Хум I в Югославия проли-чават предимно в характера на орнамента с канелюра”. Най-близко топологично сходство на материалите от Коларово I намираме в III и IV, отчасти и във II фаза на културата Салкуца в Румъния (по Берчу). Аналогични са комплексите от паници и купи, съдчета с S-образен профил (Коларово I и II — Салкуца IV), врязаните и издрасканите орнаменти и др.” Подобии черти в керамиката се намират и в други обекти, предимно пещери в Западна Румъния. датирани към последните фази на културата Салкуца". Посочените паралели, както и липсата на много белези в керамиката, характерни за класическата култура Криводол — например различайте видове барботина, разнообразните врязани и вдлъбнати орнаменти върху телата на съдове от типа на амфорите, сложните графитни и рисувани онаменти и други, говорят за едно хроно.тогическо място на Коларово I близо до финалите етапи на културата Салкуца (Ш—IV). В Коларово П наред с близките аналогии със Салкуца IV, се срещат и отделяй елементи, характерни за ран-ния бронз1’. Тъй като на този етап на проучванията в Коларово няма достатъчно материали, които в количествено и качествен© отношение да потвърждават оформен раннооронзов комплекс, смятаме, че типологически Коларово II се отнася по-скоро към следенеолитния (преход-ния) период за този район. Остава открит въпросът за хронологического определяне на Коларово II и доколко то може да се синхрониэира с някои култури от началото на оронзовата епоха1’. Разрешаването на този проблем ше хвърли светлина върху произхода на ранната бронзова епоха в района на Средна Струма.
1 Поради липса на време съоръжението не беше детанлно проучено до основа.
1 За обработка,а на кремъчния и кварцови. материал: Р е г п i е е v a. L. Prehistory ot Ле Stmtnesmea valley. -In: The Lower Strumesnica valley in Prehistoric. Ancient and Early Medieval T.rnes. Krakow. 1983, Il-So: Si г э k о v. V. N.Skaku n. Stone Artefacts connected with Chipping Technique - In: The Lower Stmmesn.ca . аз-12.
> Траееологичният анализ на кремъчния материал е направеи от Н. Скакун от Археологические институт а
• 7 а р а ш а н и н, М. Пранстор)» на тлу СР Cp6ie. I. Београд. 1973. 173-176.
’ Тук се включват к някои по-дьлбокн форми. близки по тип до купите.
• Ми к о о. В Предисторическото селище до Криводол. Врачанско. - РП. |<МЗ Ч I обр SO: Н и к о лов. Б Заминец. С„ 1975 обр 83. 85. 97. 99, 100; Р а д у н ч е в а. А. Праисторнчески селшиа (V - П хил. пр.я.е.) - В: Пер-пик. 1. С., 1981. обр. 12. ’ J г ,а
:Яа\тЛ7Л.^
"> р s о Н| Prehistoric « ?*₽ &1)3.107; Р а д у н ч * а а. А. Цит сан, обр 13. 2<.; М и к о а. В. Цит.
съч обо 36 37 П е г кЦо в Н Сыитцката могила Окон глава. - HAIL 17. 1950. обр 104. 105.
ческото^ ” * 8‘&'* *^^ * Й BM^HCKHOKiXr.8—Х^с^оп^ Щ l^6^7^f4»a*Tw°ie x^iKoiihm«rreiry:t-
«пища, зарегистрирани I'^^^V^g^eehichdichen Funde коп Sadovee (Nordbulganenk - JRGZM. IS. 1968. 47-50, Abb. 3-6, 8.
S5
<>П е т к о в. Н Селишиата могилз. .. с. 161 сл.; Пехлюх. праисторическо селище при с. Гълъбовци, Софий-u au '•a 1QM 177___184' Р а д v и ч с ва, А. Цит. съч., 23—41, обр. 11,14.
" А в р а м о в а М Праисторнчесхата херамихаот Цеитралните Родопи. - Изкуство, 1981. № 9-10, с. 79 сл.
“Тодор о в а, X. Энеолит Болгарии. С, 1979, с. 35; Н и к о л о п, Б. Развитие. , (определи на батата па собствепите си ппоучвании две фази в култура Криводол). , . .
и Г а р а ш а и и п, М. Цит. съч., 177—181 и цит. лит.; Т a s i ё, N. Bubanj-Salcuta-Knvodol kompleks. - In: Praistoroia Jugoslovenskih zemalija. 2,1979, p. 100 sq. . . . . .. . . n .• inn
В e г c i u, D. Contributii la probkmcle neoliticului in Romania in lumma noilor cercetan. Bucuresti, 1961, p. 260 sq., Gg. 93,94, 96, 106,125. л inni
'’Roman, P. Sirukturiinderung des Endanoelitbicum ini Donau-Karpaten Raum. Dacia, N. S., 15, 19/1, p. 31 sq abb. 2, 6—8.
“Roman,?. Cultura Cotofenti, 1976, p. 4115,62 64 63 ; И о ц о в а, А. Новооткрити селиища от раината
бронзова епоха във Видинсхи охръг. — ИМСЗБ, № 2, с . 11, «риг. 7.
“По въпроса за хронологичесхото масто на хултурата Салхуца, за синхронизацнята иа Салкуца - Бубани Хум и за началото па хултурата Коцофени същестоуват различии мнения: R о пт а п, Р. Cultura Cotofeni, р. 59 sq., fig. 6. 9; Struktunnderungen.. , p. 81 sq.
*Г арашаиин, M. Цит. съч., 185—195; T a s i С, M. Цит. съч., 111 — 114.
МЕСТНОСТТА ДЪСКА
Зарегнстрираните по време на обхожданията каменни кръгове са разположени на нано-сен конус в подножието на Беласица. Личащите на повърхността големи камъни оформят два толеми кръга
Сондажният изкоп беше заложен на източния кръг и неговите размери съвпадаха с тези на кръга (18 м изток — западх 15 м север — юг). Изкоп с размери 20x2 м и ориентиран изток — запад беше заложен в южната половина. В целия изкоп беше достигната дълбочина 0,30 м. След пласта от чимове, където бяха открити два фрагмента от глинени съдове (вероятно от осман-ския период), се появи стерилна пръст. След получените резултати считаме, че кръговете, оформени от големи камъни, могат да бъдат и естествен© образувани. Откритите два фрагмента могат да се свържат с дейността на човека в недалечно минало, когато тук са се иамирали овчарници, за което свидетелстват и личащите още на повърхността основи недалеч от проуч-ваните кръгове.
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КЪРНАЛОВО
ОБЕКТ 10, МЕСТНОСТТА МАЛКАТА ЛАГЪОВА ГЛАВА
Целта на проучванията беше да се провери и спаси онова, което беше остаиало, и евеиту-ално да се изменят характерът на обекта и неговият хронологически обхват.
Заложена беше квадратна мрежа от 5 квадрата с размери 5x5 м, ориентирами по посоките на света. Пръстта се копаеше на Пластове от 0,10 м. Във всички квадрата беше свален пласт от 0,10 м, който се оказа и единствен, тъй като след неговото снемане в целия сондаж се показва материковата скала. Пръстта в сондажа е едяородна — сиво-кафява, с изключение на квадрат 2, където има пространство с размери около 2x3 м, в което пръстта е сиво-черна. Срешат се и лежащи отделно камъни, предимио с малки и по-рядко със средни размери. В квадрат 1 и отчасти в 3 има пространство с размери 1,35 (изток—запад)х 0,90 м (север—юг), заето от застьп-ващи се, силно фрагментирани керемиди. След вдигането им и изчерпааяето на пръстта под тях, която тук е сиво-черна, на дълбочина от 0,05 до 0,15 м се показа материкова скала. В пръстта под керемидите се откри значително количество керамика (от различии по форма и структура съдове), както и железен гвоздей (табло 44—12). В останалата част на сондажа бяха открити фрагменти от битова и строителна керамика, като най-много фрагмента произлизат от квадрат 2. Освен това бяха намерена и фрагмент от железен косер (табло 44—13), железен предмет вероятно за закопчаване на сандък (табло 44—11), фрагмент от глинена лампа (табло 45—5), фрагменти керамика с щемпелуван орнамент (табло 45—1,2, 6), с релефен орнамент (табло 45— 3, 4) и глинени тежести за стан (табло 47-1.2, 5). Основният материал — керамиката — се със-тои главно от съдове с тънки стени и по-малко от съдове със средне дебели стени. Глината а повечето случаи е добре пречистена или със сигни кварцови примеси, лошо излечена Съдовете са правени на колело. Преобладава кафеникаво-червеникавият цвят. Срещат се и отделяй фрагменти сива керамика. Устията са предимно завита или профялирани навьи (табло 4?— — 31; 46—1—9). По-рядко се срещат прави устия (табло 45—31; 46—1—3) им завита навътре (табло 45—12; 46—8,9). Дръжките са с крыло, плоско или правоыълно напречио сечение (та? и 46—10—15). Открита беше и една езичеста държка с щемпелуван орнамент (табло 45—6). Дъна-та са равни, с или без ниско плътно столче и с пръетеновидно ниско столче (табло 46 16—27). Стените са предимно гладки, без орнамент, с изключение на две стени с щемпелуван листовиден и ромбовиден (табло 45-1, 2) и две с релефен орнамент (табло 45-3—4' Най-олизки аналогии на керамичния материал срешаме в комплекса на антачния град при Кожух Близки аналогии намираме и сред материалите от светилището при Перних- и разкопките около Мадара-. което и определи отноентатния хронологически период — рммска епоха. Твърде вероятно в гуж да е съществувала постройка, но поради пълното й унншожавдне е трудно да се определят не-йният характер и предназначение. Представеният материал може да се отнесе съм късноелм-нистическия и ранноримскня период (II в- пр. н. е. — И в. от н. е.).
' М и л ч е в, Ат. Археологичесжм раахопхи а проучмниа в лолмната на Сред» Стрчма. - ГО ФИФ, 53. 195*
’ Л ю б е н о в з. В Трммйсми паметиицц. 2. С, 1*80. с 131 .сер 289 ?• ,.
’Антон ов а, В Ноаооткритм обекти от рммсхата епоха а Мадара - ИНМК М I, с 32. обр Л. с М обр. 31,
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕЮ НА С. МИТИНО
ОБЕКТ 1, МЕСТНОСТТА АЙДАРИЦА
Сондажните разкопки бяха проведени в периода от 6 до 27 юли 1980 г. Изкопът с размери 20 м (по линията север—юг) на 5 м (по линията изток—запад) беше разположен на полегатия южен склон на хълма. Той беше разделен на 4 квадрата, всеки с размера 5x5 м (№ 1, 2, 3, 4 от южна страна) (табло 77). На повърхността на квадратите 2, 3, 4 се забелязват следи от стари нткопи, разположени в посока североизток—югозапад и достигащи на места дълбочина до 0,30—0.40 м. По цялата повърхност на обекта се срещат многобройни фрагменти от съдове и строитслна керамика (табло 78).
Дебелината на почвата на склона на хълма е сравнително малка — от 0,08 м (в югоизточ-ната част на квадрат 1) до 0,45 м (в североизточна част на квадрат 2) и 0,64 м (в северозападна-та част на квадрат 4). Под почвата се намира скала, изигаща се в посока североизток.
Стратиграфията на обекта е била нарушена и материалите от различните изкопи, чиито следи се забелязват на повърхността, са смесени. Също беше установено, че за смесването на археолог ическите материали е допринесла и човешката дейност в периода на Ранното средновековие.
АРХИТЕКТУРА
При разкопаване на първия пласт в квадрат I попаднахме на значително струпване на раз-трошени керемиди и тухли (табло 79), конто образуваха непрекъсната ивица с ширина от 0,80— I до 3,20 м. минаваща по Диагонала на квадрата в посока североизток—югозапад. Под този пласт в цялата източна и голяма част от югозападна част на квадрата се намира скала, слиза-ща в северозападна посока. Краят на скалата минава косо по линията север-североизток — юг-юг озапаа. В западната част на квадрата беше открит канал, покрит с плоски камъни, най-голе-мите от конто с размери 0,50x0,30 м и 0,40x0,30 м. Самият канал беше със средня ширина 0,36 м и дълбочина 0,25 м. Стените и дъното на канала бяха облицовани с камени плочи, свързани с кафяво-жълта спойка (обр. 31). Каналът излиза от квадрат 1 в неговия югозападен ъгъл и иав-лиза в неразкопаван терен. В северната част той преминава в квадрат 2 (табло 79). Камъните, покриващи канала, се намират на сыцото равнище като в квадрат 1 и са свързани със спойка. На разстояние 0,80 м на север от югоизточния ъгъл на квадрат 2 беше открит ред от камъни, свързани със спойка, разположен в посока запад—югозапад (табло 79). Начинът на подрежда-ие на камъните показва, че те представляват вероятно останки от каменна стена. Редът от камъни беше открит на разстояние 1,90 м. Той е построен по-късно от канала, за което свидетсл-ства факты, че в I и U пласт на квадрат 2 се срещаха разхвърляни камъни, фрагмент и от кере-миди и тухли Iкамъните се струпват главно в средната част на квадрата, а ксремидите — в юго-западната). Под втория пласт има скала, в която са издялани улей в посока североизток—юго-?<иЛ’л'^лаИИ свъР1ва|и- с Посока северозапад—югоизток (табло 79). Един от улейте с ширина 0.59—°-Ь0 м в наютясното място и 1,50 м в найширокото се намира от северната страна на ръоа на скалата. Тон върви в посока североизток-югозапад, има дължина 8.5 м и достига до северозападния ъгъл на квадрат 2. Най-ниският му пункт е по-нисък от повърхността па скала-та с 1,31 м. Улеят е ограничен иа север от ръба на скалата, заемаща цялата северозападна по-
п*ът На |<“ар1та' В него бячаоткрити глннсни тръби с вырешен диаметър 0,185 м и обикол• Л.™ TmiT°ЖеНИ ’ С₽еЯаТа На ИЗ“ОПа-,<ОИТО МОЖем Да оорсделим като канал, врязан а скалата. Този канал, успореден ка описания по-горе, минава прет квадрат 1 и 2 В северната
ЧаСТ На ‘“аДРа1 8 1 И 11 пласт б"’а открити голямо количество фра! мен ги от мазилка и спойка - едноцветна (главно със сиво кафяв цвят) и оазноцвеi на (пра :",Х,^Рс^еИст«^еНИ- ГкМНОСИ"И- и -Р- ивици на chZ^ф^ф~о»а сии
« «ояТГсасен7мип1™ * ПО "ИС,<ИГС "остове на каменна стена, покрига с мазилка, вър ’ кокто са се намирали рисунки. На граиицата между квадрати 3 и 4 беше открит каменна 31
стена (обр. 32), разположена в посока североизток-изток — югозалад-запад с дължина 4,5 м (табло 79). Каменната стена с с дебелина около 1 м и се състои от две части. Въишиата стена с широка 0,55 м и е изградена от камъни и малко тухли, свързани със спойка. Вътрешната стена, широка 0,45 м, е изградена от камъни, свързани с глина и покрити с мазилка, на която не се забелязват рисунки. От тази стена перпендикулярно се отделят оше две каменни стени. Първа-та оз тях заема югозападния ъгъл на квадрат 4 и върви в северозападна посока. Изградена е от камъни, свързани с глина, а дължината й достига 1,5 м. Втората стена е широка 1,1м, изградена е също от камъни, свързани с глина, покрита е от вътрешната страна с мазилка и върви в посока север—северозапад. Стената е с дължина около 1,5 м. Продължеиието на тази стена представлява канал, издълбан в скалата, с дължина 2,5 м и ширина 0,6 м, перпендикулярен на описания в квадрат 2 и 3. В югозападната част на квадрат 4 е открит съборен свод чиято вът-решна стена беше обърната в североизточна посока. Изграден е от тухли със средна дължина 0,30 м, украсени със знака X и свързани със спойка. От долната страна беше покрит с кафява мазилка, запазена във фрагменти. Материкът в почти целия квадрат 4 представлява едиородна скала със следи от очукване, на места оформена стъпаловидио, спускаща се в северна посока.
На изследвания терен по всяка вероятност се е намирала жилишна сграда (има следи от мазилка с рисувана декорация), канализирана (каналите в квадрат 1, 2 и 4), снабдена с течаша вода (тръбите на дъното на канала в квадрат 2 и 3). Сградата е била построена върху скалата, най-вероятно на терена, където се намираха квадрати 3 и 4 (в най-високата част на хълма) Жи-лищните помещения са разположени по дължината на оста североизток—югозапад (камеините стени в квадрати 2 и 4) почти успоредно на каналите, а напречните стени — по линията северо-запад—югоизток (двете степи в квадрата 4 са изградена по-лошо и са по-тънки).
ПОГРЕБЕНИЯ
В северозападната част на квадрат 4 беше открит плитьк, издълоан в скалата гроо с дължина 1,65 м и ширина 0,70 м (табло 79). Максималната дълбочина (при краката на погребания) достига 0,137 и 0,12 м (при шийните прешлени) (обр. 33). В гроба беше намерен скелет на жена (?), изцяло запазен, с леко извито надясно рамо и глава, опряна на ляэото рамо. Ръцете са кръс-тосани на височината на таза. Между костите се откриха фрагменти от тухли и камъни. От ля-вата страна на тринадесетия гръбначен прешленм от дясната с iрана на десетия гтрешлен бяха намерени два бронзови пандантива. Скелетът^-цриентиран на югозапад. (С.торед ииформаци-ите в неразкопания северозападен ъгъл на квадрат 4 през октомври 1980 г. жителите на с. Митино са открили втори скелет. Няма никакви давни за погребението.)
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ
Поради представеното вече смесване на археологическите материали не се отоелязва, нивата на отделните механични Пластове.
МОНЕТИ
1. Бронзова, лошо запазена; л. - бюст надясно; о. - фигура (Виктория?) наляэо (TV в. от н. е.).
2. Бронзова, лошо запазена. диам. 0,024 м. вероятно римски конторниат. Изглежда е сила продупчена по-късно, през IV в. от и. е. «кит.спгетио
3. Бронзова, диам. 0,0322 м; л. - бюст надясно, на главата диадема ANASTASIVS PAX G;
о___il; фол нс от Анастасий I (491-518) (Константинопол) (обр. 44 а. 6).
CON
4. Бронзова, диам. 0,027 м; л. - бюст надясно N ANAS. .; о. - + К; 1/2 от фолис на .Анастасий 1 (491-518) (Константинопол) (обр. 39а. б).
5. Златив. диам. 0.02 м: л. - бюст в лице, в ризница и с копие на дясното рамо и щит на лявото DN IVSTINVS РР AVG; о. — ангел, прав, в дясната ръка дълъг кръст, в лявага кълоо с кръст°'вдясното поле звезда VICTORI-A AVGGGD CONOB; совка на Юстин I (518-527) (Константинопол) (обр. 37а, 6).
6. Бронозова. диам. 0,03 м; л. - като № 3. DN IVSTINVS РР AVG; о-*М*; фолис на Юстин I (Константинопол) (обр. 42 а. б).
39
t. Бронюва, диам 0.029 м; л. — бюст надясно (диадема с кръст) N. . TI-NVS РР AVD;
•М*
* ; фолис на Юстин 1 (Константинопол). CON
8 . Бронтом, диам 0.031 м; л. — бюст надясно INVS РР А; 0 а ; фолис на Юстин I СО
(Константинопол).
9 Бронтова. диам 0.032 м; л. - като № 3 N 1VSTI. . 0_а! ; фолис на Юстиниан I
СО.
(527—565) (Константинопол) (обр. 41 а, б).
10 Бронтова. диам. 0.031 м; л. - като № 3 DN INVSTINI-A..o.-^l; фолис на Юсти-CON
ни ан I (Константинопол).
+
11 Бронтом, диам. 0.031 м; л. - като № 3.. IVSTI-NVS Р AVG; 0 ; фолис на Юсти-
, S .on
ниам I (Константинопол).
12 . Бронтова. диам 0,024 м; л — като № 4 ANVS Р AV • « AISP „
>>VJY4 rtnvs к AV., о.——-----; 16 нуми на Юсти-
ниан 1 (Тесалоника). Т е S
В Бронтова. диам. 0.022 м; л. - като № 4....Т............о. - като № 2.
14. Бронтом, диам 0.023 м; л - като № 3 DN IVSTINI-ANVS РР AVG о като
Ж 11 (Обр 40а. 6) ’ TeS’
AVG. о. ’ч UjiJ (^бр44з’а?бГ бЮСТ НадЯСН0’ на глава Диадема (?). . . .TINI-ANVS РР
н 0.024 ....™,.ANV.........о лЬ. ито № |2
И Златна. диам 0.016 м л — бюст TeS
туи.еттюмии иадясно. в дясиатз “ рИЗНИЦа DN IVSTI-NVS РР AVI; о. - Вик
У*СТОМА AVCVSTORVM.СОКОвГпренисий’на ю’Д™ / КРЪСТ' в дясно "оле звезда ’ в <п !*,Б₽ОИЭО“- л°“'° «патеиа. диам 0 0| 2™ л 11 <565-578) (обр. 38 а, б). ,
• • иттрити; мултипликация на нуми, VI
0 0ОТм-‘ато*18
тапазена, диам. 0.011 м; л. - вероятно глава надясно; о. - буква N7.
П fe? = -м 0 S'. £ Лл Z - - "-РИТО. като № 18
2* °''5 “• ,а’° * I’ ' ° ~ ИЗТРИТО- яат° № 18
аии. авроитио от врсмето на Анастасий ‘27° № 18; м°нетен двор неопреде-
31 в) или ма Юстиниан I (527-565).
^амеини находки
Мифа uwcrjMcTMnZtr!* ‘“““Р» итптжиал «ркг Меаип?» " ™М,,1ИОМ, украсен с акротерий
2 Малы фрагыенг т о, М< П). ра>мери 0 ЗЪсОЗЬЛ? ! ’ГЛ" ГИРЛ«НА». И»А “°’'0 Се — Гновр И, ” Р^’еф. прадста^и^ц мХ „ ' М,овР 14>
> Мрямораа нлом. смупви. М1 * ГИМ"вН°Н " «Р™Р-°-< Пясьн
ф "₽М |,РеУ"о1Ребсна мто .........
лАР,И£аЛАВп?ИЛ^На "рада: вИС' °132 м’ ШИР' °’24 ~ °-25 м- яъл*' 0,04-0.06 м, вис. на буквите 0,015—0,02 м (обр. 34).
а^а
Парацбуы
Маркой
AiovOaiot;
АакХг|пт]
AXr.^av6po<;
[Ф] тДллоъ VEL [Д]са” плоо, (Л) <д ллоъ, [ О] Ылло\>
АсткЛт)л(б [rjj]
Aio66pov(S/C) VEL Дюббхоъ.
Списък (catalogus) на някакво общество (може би свързано с култа иа Асклепий) или сдру-жение на лекари, ако се съди по имената на неговите члснове (ред 5 и 8), но е възможно да е падгробен паметник, иэдигнат от приятели или колеги.
I ред. с/^а'= 261 г. по ерата на Акциум, т.е. 230 г. на и.е.
7 ред. Предпочитаме четенето Фйшлоъ, пред Да! ллаи, Латллоу, O5i ллоо, понеже пред буквата с триъгълна форма (Д или Д или Д) се вижда част от отвесна хаста (букватаI) и поради широкого разпространение на името ФгЛгллог; в областта.
9 ред. Дгоборог) вместо Дюошрои- Възможно е и ДтоЗбтоъ. Превод.' „230 г. (На Парамон], сип на Марк [Дионисий], син на Асклепес [Александър], син на Филип [или Диап. Лаип, Один]. [Асклепид], син на Диодор [или Диодот]".
4. Фрагмент от мраморна плоча (торен ляв ъгъл), размери 0,10x0,05x0,04 м, височина на буквите 0,019 м — TH-
5. Фрагмент от профилирана мраморна плоча с размери 0,275x0.21x0,06 м.
6. Фрагмент от мраморна плоча (?) с обработен профил с дълж. 0,168 м.
7. Фрагмент от мраморен предмет с цилиндрична форма, дълж. 0,134 м, диам. 0,079 м. Бледожълтеникав цвят. Едрокристална структура. Повърхността е шлифована (машинно ?) — съвременна гсологична проба (?).
8. Фрагмент от дръжка (?) или поставка (?). Петнист сиво-кафяв камък с дребнокристал-на структура. От вътрешната страна се намират няколко коси нареза. Профиль! е правоъгь-лен, дълж. 0,102 м.
ГЛИНЕНИ ПРЕДМЕТ!!
1. Еднофитилна широка лампичка, украсена с три реда дребни пъпчици. Тялото е вдлъб-нато, с голям отвор, обкръжен с пъпчици, а на столчето — концеятрични кръгове. Глината е розова, мека. Отчупен е краят на фитнлника. Забелязват се следи от опушване в канала на фи-тилника: дълж. 0,077 м, шир. 0,057 м. вне. 0,04 м, датирана IV—V в. от и. е. (обр 35).
2. Фрагмент от лампичка във формата на волута. Тялото е с релефна у краса, тесни рамена, до конто се допира частично запазенага волута. Глината е пресята. Покрита с тъмнокафяв фирн нс: дълж. 0.04 м, датирана I—II в.
3. Фрагмент от теракотна фигурка — няколко гънки от дрехжте (?). От пресята глина, с гладка, мека повърхност. вис. 0,043 м.
4. Фрагмент от глинено колело с извит ръб. със средна дебелина на тялото. изработено на колело от сива глина. По тялото има вертикални редове от маяки дупчици. Повърхността е грапава (табло 47—9).
МЕТ АЛИИ ПРЕДМЕТЫ
I. Два бронзови пандантива. намерен» в гроба. Единигг е във форма на сфера, куха в сре-Дата. диам. 0,0135 м н малка кры ла чалка от гънка лдмарина. Другмят е частично запален — горният цолукръг с диам. 0,155 м и малка чалка. Средноаековна епоха (IX—XI).
2. Кръгьл. плоськ, оловен (?) предмет с конусовиден нзрастък. диам 0.212 м.
3. Издължен, плоськ метален предмет, дълж 0,06 м. шир. 0.СЮ4 м
4 Желе тен гвоздей с плоска главичка. дълж. 0,0. м (обр^ 4 < —4).
5. Дванадесет железин гвоздей и куки, дълж. 0,038 0.10— м.
6. Плоськ мегален предмет, дълж 0.05 м
7 Дна фрагмента от устие на бронзов съд (?)
8 Фрат мент от боен нож (?) восер (?) и нвколко дребни железки фрагмента (табло 48— Д.
6 Ркжопки и проучмпич. mi. 1!
41
СТЪКЛЕНИ ПРЕДМЕТИ
1 Фрагмент от тялото на съд с основа на вертикална. чРоФилирана дръжчица^От прозрачно стъкло със эеленикав оттенък, шир. на основата на дръжката 0,027 м (табло 47 2).
2 . Фрагмент от тялото на съд с малка вертикална държка. От прозрачно стъкло, със зеле-ннкав оттенък, вис. 0,027 м (табло 47 7).
3° Фрагмент от тялото на съд с хоризонтална, извита дръжка, от зеленикаво стъкло, диам. 0 12 м (табло 47—8).
’ 4. Устие с удебелен ръб заедно с част от тялото на стъклен съд от прозрачно стъкло.
5. Около 200 фрагмента от тела и устия на съдове и плоски фрагменти от прозрачно, матово и зеленикаво стъкло.
МАЗИЛКИ
Мазилките и спойката, намерени в квадрат 4, са с кремав цвят, с черни и червени ивици, с черно-кафяв, червен и тьмносин цвят с тънки червени ивици, шир. 0,005—0,007 м. Общо бяха намерени неколкостотин фрагмента с големина от 0,015x0.02 м до 0,15—0,20 м.
КЕРАМИКА
Между откритите фрагментирани глинени съдове в сондажите преобладават материалите от късната античност. но присъстват, макар и спорадично, и по-ранните материали. Един фрагмент от устие с повърхност, покрита с черен фирнис, може да бъде отнесен към късноже-лязната епоха. Повече, около 20 фрагмента (табло 47—6), са от римската епоха. Те са покрити с червей лак и различии негови оттенъци и произхождат от различии части на тялото на съда.
Късноактичната керамика на обекта в м. Айдарица може да се обедини в три групп: а — фрагменти от тънкостенни или със средна дебелина на стените съдове, изработени на колело, от глина с малко количество дребнозърнести примеси, повърхностга е грапава, твърда, с червен цвят, често със сива сърцевина. Срещат се фрагменти от съдове с фуниевидно или цилин-дрично устие, с различно оформен ръб, косо срязан, заоблен и др. от устие, неподчертано и с хоризонтално издадено навън венче; дръжките на тези съдове са отвесни (преобладава овално сечение) или хоризонтални с кръгло или овално сечение; дъната стъпват на пръстеновидно столче; б — фрагменти от съдове със средна дебелина на стените, изработени на колело, от пресята глина, с мека гладка повърхност и червен цвят. Преобладават неподчертани устия с различно оформени венчета, заоблени, удебелени и подчертани с врязани линии или ръб. Макар и редко, се срещат фрагменти от фуниевидни устия; не са открити дръжки; дъната са неподчертани или подчертани със столче; в — фрагменти от съдове със средна дебелина на стените или дебелостенни, изработени на колело, от глина с малко количество дребнозърнести примеси, с твърда, грапава повърхност, с кафяв и сив цвят. Преобладават фрагменти от два типа устия на глинени съдове — фуниевидно със заоблено венче и подчертано с хоризонгалио извито навън венче; дъната са плоски, неподчертани, а дръжките отвесни, с плоско или овално сечение I табло 48—5). Открит е един фрагмент от вертикално усукана дръжка с издатък в гор-ната част (табло 47—10). Към тази епоха може да се отнесе и фрагмент от гребенчата керамика; запазена е само част от тялото. v
Освен това бяха намерени фрагменти от глинени съдове от Средновековието.
таил кера“ика а ~ Фрагмент от горната част на тялото на съд с подчер-
Пои о^ба е Моблен ръб Иаработен на колело, със средна дебелина на стените.
На в'Рти,(ална ДРЬ*ка (?) с кръгло сечение Изработен от глина с ^ <Ы>а™ент7от ПРИМ'СИ Повърхностга е твърда, гладка, с червен цвят; б -
Повърхностга е мека с чеп СЪДОве' изРаботени на колело, със средна дебелина на стените. ^ изеХтени на гккаТизтп ”Т ” °Т '<афява аНгоба <?* « ~ 12 Фрагмента от два (?) те^с плоскидъна и из.итих= Допълнително на колело. със средна дебелина на стени-ни H.XJщлииа ? гол.моРк^ХНИ В'НЧеТа’ П0Д ,<ОИГО “а тялот° се »амиРат двс "дасТИЧ’ светлокафяв цвят г — два Лимгмгчт 80 средмО7ьРнести примеси, с неравна повърхност, със дебелина на стените украсени с вря>ани мгаг” CЪДOBC• И1Работени на колело, със средна тите се звбелязва основа на вертикална дръжка Изпаб^?*'"И НЭ И8И'1И На еди,,ия °’ ФРагмс" нозърнести примеси Повърхностга е таъпла <’ <работени 07 глина с малко количество лреб от талого на съд, изранен мелело Sо? Ф’В "Т (Табло 47~'1 > <’ ~ Majrb* фра1 МС"х със средна дебелина на стеиите. Украсен с верГимлни' бил допълнител"° и .точен па колело). ““ < .........................................................................
Средновековна керамика: а — фрагмент от плоско устие с равно срязан ръб. Устието от вът-решната страна е отделено с хоризонтална вдлъбнатина от запазената част на тялото на съда. Наработок на колело, със средна дебелина на стените. От глина със средно количество дребнозърнести примеси. Повърхностга е твърда, грапава. Забелязват се следи от обгаряне (?); 6 — малък фрагмент от плоско устие с косо срязан навън ръб. Изработен на колело, със средна дебелина на стените. От почти чиста глина. Повърхностга е твърда, грапава, със сив цвят; в — малък фрагмент от фуниевидно устие и косо срязан навън ръб. Изработено на колело, със средна дебелина на стените, от глина с голямо количество едрозърнести примеси. Повърхностга е твърда, грапава, със сив цвят; г — фрагмент от вертикална плоска дръжка с жлеб в срсдата. Изработена от глина с голямо количество дребнозърнести примеси. Повърхностга е твърда, грапава. с кафяво-черен цвят.
Строитслната керамика е представена от различии видове: ханализационни тръби, квадратни тухли и различии типове керемиди. Канализациониите тръби са от глина с малко примеси, червен цвят и с дебелина 0,02 м. Някои са украсени с широки пояси (0,07—0,02 м). Откритите цели тухли с размери 0,30x0,30x0.05 м са от глина с много примеси и често имат украса от вълнообразни жлебове. Всички керемиди са извити, но се различават по степента на извиване. Леко извити са тези с големи размери, с дебелина до 0,03 м и също често имат украса от успоредни жлебове. Един фрагмент е украсен от вътрешната страна с шемпелуван овален орнамент. Външната повърхност е много грапава (табло 47—23). Силно извити и със значител-но по-малки размери са фрагментите от имбрекси.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Богатият и разнороден археологически материал, намерен в разкрититс части на пост-ройката (вероятно част от vila rustics), показва, че тя най-вероятно е била изградена през къс-ната античност. Това се повърждава преди всичко от нумизматичния материал — 2 монета от IV в. от н. е., 2 — на Анастасий I, 4 — на Юстин I, 8 — от времето на Юстиниан I, една — от времето на Юстин II и 6 монети от VI в. (тук не е включено съкровището от 49 монета, които поради лошата им запазеност се датират от времето на Анастасий I или Юстиниан I). Представени са монетите на всички владетели, управлявши между 491 н 578 г., което показва, че сградата е съществувала в този период. Анализът на датираната керамика покаказва съшо пре-обладаването на късноантичния материал. От този период са 51 фрагмента съдове: 12 от римската епоха, 27 - общо от античността и 5 - ранносредновековни. Тези материали подкрепят по-горната датировка на обекта.
На проучвания терен е имало и по-ранен живот. Свидетелство за това са споменатите фрагменти от съдове, датирани в римската епоха, малък фрагмент от ла.мпнчка с волута от I II в., както и монета от I в. от н.е., намерена на това място по време на теренните обхождания. Един от най-важните паметници, открити по времето на сондажните проучвания, е над-писът от 229—230 г. Най-вероятно той е бил преизполэван през късната античиост, тъй като бете намерен обърнат с лицето надолу сред камъните, покрнващи канала в квадрат Не е из-ключено надлисът да е намерен тук и в резултат на иманярски изкопи, които са нарушили стра тиграфията на обекта в отделим негови пунктове.
Съществуващата страда може би е била унищожена по време на нашествието на славяяк те па Балканите, най-вероятно през 70-те годннн на VI в когато са бнли опустошена Траки. н Македония и обезлюденн градовете. В по-късно време (IX-XI в.) върху руинкте на построики-те е бил създаден некропол, от конто е проучен един женски гроо. Открит е н «тори гроб от жителите на с. Митино след приключване на изеледванията.
Обектът Айдарица без съмнение трябва да се евърже с цели, градски комплоте .кожух . намиращ се на други. бряг на реката. Терените. разположени на южни. ор.г на рекатз около дн. с Митино през античността вероятно са играелн важна роля, за което свкдетелсват обек, тът Айдарица. обектът Тофилица е ел= П важенбогиня (Бендндв ?). Големият брой археологически обекти на дватз бряга на Струмешница около' Му=-^М-ии^Ти’^Хн^те е’п^ “ селищеи и култов център през елинистична!»,
ОБЕКТ 3. МЕСТНОСТТА ТОФИЛИЦА
.. , на лое половини — източна и западна Едноаременно и в даете
Мог ила ru беше разд ,тпл010м Във всички се отжрмваха керамични фрагмента,
половини се снемаха Пластове от no V.IU м. nw
43
ТО ппедимно от съдове. След раэкопавзнето на могилата се установи, че само северният каме-е им?а южниат е долепен до него (табло 80. обр. 46). Двата кры аса разноложени но OCI I север—юг Северният кръг има вътрешен диаметър 5.55 м. а южният 5.25 м. Кръговете саизгратени от нсобработени камъни със средни размери. без спойка помеху си подредени напречно Северният кръг в най-високата си част наброява 5 реда камъни (обр. 47). Самите кръгове са изградени на принципа на фалшнвия свод. Максималната височина досг и. a (I.MI м. а дебет и нага им - до 0 20 м. При разкопаването на могилата се откриха 5 ими и 4 погребения чрез трупоиэгаряне (табло 80). Три от погребенията лежат в самата основа на могилата. а чст-въртото е в циста, вкопано на 0,80 м в материка.
ГРОБ № I
Той се намира почти в центъра на северная пръстен (табло 80). Представлява вкопана в ма-териковага скала циста със слабо трапецевидна форма, покрита отгоре с каменни плочи (обр. 48). Има размери на повърхността 1,47x1,20 м на 0,60x0,65 м и дълбочина 0,80 м. Цистата е ориенти-рана в посока северозапад—югоизток. На самото дъно бяха открити големи фрагменти от горели кости, постзвсни покрай северната стена по диагонала северозапад—югоизток и покрай южната стена. Въглени и обгоряла пръет не се откриха. Това, както и абсолютно чистата пръет, с която е била засипана цистата, ни кара да смятаме, че изгарянето е ставало извън нея. Освен костите в за-падната част на гроба се откриха два глинени съда — кантарос и съд. наподобяващ формата на ки.тикс. Кантаросът е поставен полегнал с отвора на изток, а от южната страна до него е поставен другият съд с отвора нагоре. И в двата съда не бяха открити кости.
Кантаросът (табло 48—8) има високо столче с един пръстен, полусферично тяло, висока цилиндрична шия и леко наклонено навън устие, две вертикални дръжки, завършващи в гор-ния край с характерните „лястовичи опашки", и е покрит с черен фирнис. Рисуваната украса се намира на шията. Представено е скеле. разположено на трапецевидна поставка, от горния край на което излизат висящи гнрлянди и евършват под дръжките. Цялата украса е с бежов цвят, а всички точки са бели. Изработен е от много добре пречистена глина със сиво-жълт цвят (вис. 0.171 м и максимален диам. на тялото 0,11 м). Съдът, наподобяващ киликс (табло 49—1), има пръетеновидно столче. тяло с форма на обърнат пресечен конус и къса шия. завършваща със заоблено. леко завито навън устие. В най-широката част на тялото са разположени две хори-зонтални дръжки, стърчащи леко над устието. Съдът е изработен от светлокафява глина с дребни примеси, добре извечен. Размери: вис. 0,073 м и диам. 0,108 м.
ГРОБ №2
^'м!₽ЛСес ССолРН-£Я кръг' Разположеи непосредствено върху каменните плочи, покрива-ши гроб .V (табло 80). Това погребение е било извършено чрез трупоизгаряне на място. Данни за това дават дебелият пласт (0,20 м) от сиво-черна пръет, примесена с въглени и обгорели ви7еИ1' 25^°15 т"И ПЛ°ЧН Ямата има тРапецовиДна форма с размери на осно-
е белен » ^° 120 М Тя започва на дъл6очина °-90 м и достига 1,10 м. Погребалният Тм m т₽ях « ХЛ» °Т 4 фРагментиРанИ' силно корозирали гвоздея (табло 49-8, 11 ). всички на дълбочина 1 м ПдДНаТа част на ямата- а четвъртият - в източната, между камъните. открити силно копогип 1 ,непосрсдствена близост до тях в централната част на ямата бяха е^7Т плХте «^^^Н’<’Ю М°НеТ?.И ГЛИНена Паничка <табдо 49—12), лежаща върху фрагменти керамика от гт,-> л НаГ?₽е На Различни места в ямата бяха намерени отделни
добре изразено плътно геко кпнкяУ” фрагмснт от керемида. Паничката има разлата форма с врязанаспТмаX ™шнат И Зао6лено и ,авит° нав*« У«=™е На дъното има
на колено от лошо пречистена глина culaB™"’81' СЛа^И СЛСЯИ °Т бяда анго6а- Иэработена е тисто 0,017 м. на дъното - 0.052 м * И * недобРе излечена, вис 0,035 м, диам. на ус-
ГРОБ № 3
ИР« изгаряне. станало извГн^шиТащ^Осно^ание » тов^' Погре®ението е извършено съшо вообразна. с рамене, ориеитиранн на севеп т г? ЗОВа ни дава Ф°Рма га на ямата — подко-на основата - 1.10 м. РщириггатаГ-• мехщу 0**20 и^О^О м* я'*313 ““ РаМСиете яости'° я° '•5° достига до 1,10 м В пласта ат черна пръщ имк Л/ Яма1а 1а|,очва на Дьлбочина 0.90 м и ерна пръет има фрагменти керамика, обгорели кос г и и въглс-
44
ни. Пръстта между рамснсте е свстлокафяиа, примесена с дребни камъчета. Не се забелязват следи or гореие или въглени. Погребалиият иивентар е много беден и се състои от 4 силно ко-розирали г воздея (габло 49—2—4, 7). Три от тях се намериха на едно място в западного рамо. а четвъртия । — в източното, всички на дълбочина 1 м. Една бронзова монета, силно корозирала. беше огкрита непосрсдствсно до групата гвоздей, покрита отгоре с глинена ланичка, обърната с дъното нагоре. Бяха намерени отделни фрагменти керамика (табло 40—7) и горна част от глинена кана с дръжката (табло 49—17). Паничката (табло 49—14) има разлата форма с пръете-новидно столче и заоблено и завито навън устис. Направена е от кафява глина с дребни примеси, на колело. Огвз.трс личат следи от бяла ангоба. Размери: вис. 0,03 м, диам. на устието 0.102 м, на дъното — 0,046 м. Намерена бе на дълбочина 1 м.
ГРОБ № 4
Намира се в североизточната част на южния кръг (табло 80). Погребението е извършено чрез трупоизгаряне извън могилата. Основание за това твърдение дават малките размери на ямата (диам. 0,60 м) и малкото количество въглени, кости и горяла пръет. Самата яма има кръгла форма с конусовиден профил. Тя започва на дълбочина 0,80 м и достига 1,10 м. На дъното на ямата се откри оловна катарама (табло 49—6). Отгоре ямата беше покрита с плосък камък. В непосредствсна близост до нея, между камъните на северния кръг, от южната му страна, беше намерена малка паничка (табло 49—15). Тя има разлата форма с плътяо, плоско и слабо изразено столче, заоблено и завито навън устие. Правена е на колело от кафява, недобре пречистена и зле излечена глина. От двете страни — отвън и отвътре — се забелязват следи от бяла ангоба. Размери: вис. 0,02 м, диам. на устието 0,084 м, на дъното — 0,041 м.
С погребенията вероятно е евързана култовата яма № 5. открита в западната част на могилата, непосредствено до външната част на северния кръг. Ямата започва на дълбочина 0.85 м и евършва във формата на остър улей на дълбочина 1,28 м. На повърхността има елипсовидна форма с размери 0,85x0.50 м. Пръстта в ямата е тъмносиао-черна. примесена с въглени. Кости не се откриха. На повърхността се откриха 16 фрагмента керамика от съд. лежащи един до друг на плоската си страна, принадлежащи към трупа № 1.
Идентификацията на останалите ями (1—4), открити на дълбочина 0.10 — 0,30 м. иеесъв-сем сигурна (табло 80). Пръстта в тях съвсем слабо се отличава от останалата пръет на насипа на могилата. Тя има малко по-тъмнокафяв цвят. В тях се откриват изгнили корени и отделни фрагменти керамика (ями № 2 и 4).
В могилата бяха открити 184 фрагмента керамика. Половината от тази керамика е концемт-рирана на две места, а останалата част — в насипа. ямнте и погребенията. Първата концен । рация се намира непосредствено до външната източна част на северния кръг. В нея бяха открити 39 фрагмента керамика. Втората се намира в източната част под камъните на южния кръг. Тук бяха открити 52 фрагмента керамика, между конто преобладават дъната. По-голямата частот гази керамика принадлежи към трупа № 2. И двете концентрации излнзат на дълбочина 0.80 м. С оглед на с । рук-турата и цвета на керамиката тя може да се раздели на 7 групи (49-16. 18—27; 50—1—23).
Групп I — 35 фрагмента — 19% от цялата керамика. Правена е на колело. има средня де-белипа на стените, глината е недобре пречистена, със средно количество дребнозърнести и малко средноэърнести примеси. Има твърда. загладена кафява повърхност.украсена с врязани линии и пластичен орнамент. Някои фрагменти са покриги с тлъста глина.
Групп 11 — 52 фрагмента — 28% от цялата керамика. Правена е на колело, със средна де-белнна на стените. Глината е недобре пречистена. със средно количество дребнозърнести и малко среднозьрнесги примеси. Повърхността е мека, грапава. покрита с пласт от бяла ангоба. Глината има керемиденочервен цвят, често преминаваш в сив.
Групп III - II фрагмента - 6% от цялата керамика Правена е на колело. със средна деоели-на на стените Глината е зле пречистена. със средно количество дреонозърнести и малко едрозър-нести примеси. Повърхността е твърда, леко трапам. Някои фрагмент са украсени с врязани линии и плитки канелюрн. Глината има равномерен сив цвят. Подгрупа А към нея спада един фрагмент от дъно ог много добре пречистена глина с твърда, загладена. сива повърхност
Групп IV—48 фрагмента - 26% от цялата керамика. Правена е на колело, средна деоели-на на стените недобре пречистена глина със средно количество дреонозърнести и среднозър-иссти примеси. Повърхността е мека. загладена, а някои от фрагментите са покрити с пласт от черна ангоба. Глината има равномерен керемиденочервен цвяг. Някои фрагменти са украсени с врязани липни или линии от бяла боя.
Групп Г - 25 фрагменти - 14% ог цялата керамика. Правена е на колело, със средна де-бслина на стените. Глината е добре пречистена. с много малко дребнозърнести примеси По-нърхноегта е мека, загладена. Глината е с равномерен керемиденочервен цвят.
Гота VI - 1 фрагмента - 4% от цялата керамика. Правсна е на колело, има тънки стени, глината е много добре пречистена. Повърхността е мека, загладена, покрита с тънък пласт кафява ангоба и украсена с врязани линии. Глината има равномерен кафяв цвя i.
Подгрупа А - един фрагмент тънкостенна керамика със следи от нервен фирнис.
Подгрупа Б — два фрагмента дебелостенна керамика с примеси в глината от счукана керамика „ ,
Група VII - 6 фрагмента - 3% от цялата керамика. Дебелостенна, правена е на колело. Глината е с голямо количество среднозърнести и по-малко едрозърнести примеси. Повърхността е твърда. грапава, с равномерен кафяв цвят.
Бяха открити и 4 фрагмента от керемиди, един от конто е със запазен скосен бряг. Като цяло сред керамиката преобладават фрагментите от малки съдове, предимно панички.
ДАТИРОВКА
Най-ранната дата на могилата дават материалите. намерени в цистовото погребение, вкопано в скалата, по точно каитаросът. Това е вид канатрос, много популярен през елинистична-та епоха. Изработен е в стил, който се датира в края на IV и първата половина на III в. пр. н. е.1 Твърде вероятно е да е бил произведен в Атина. Датирането на останалите погребения трябва да отнесем също към тази епоха. Времето между тях е малко и не може точно да се определи. Основа за датиране са паничките, и по-специално паничката, намерена в гроб № 3, която има аналогии между керамиката, намерена при разкопкитс на агората в Атина, датирана в края на IV и III в. пр. н. е.2 Каменните кръгове в могилата намират широки аналогии. На територията на Южна Европа те се появяват през ранната бронзова епоха3, а на територията па България се намират непрекъснато от епохата па бронза до римската епоха4. Най-близко до нашия обект такива кръгове са открити в долнната на р. Места, при разкопките на тракийски могилен не-кропол между селата Кочан и Сатовча’. Интерпретацията на тези каменни конструкции е проблематична. Част от изеледвачите г.риемат тяхното практпческо предназначение, т. е. че те определят мястото на могилата и заздравяват нейния насип0. Друга група приема тяхното символично значение. Според тях каменният кръг трябва да символизира слънцето7. Трети припис-ват на кръговете аитропоично значение, т. е. че това е символичната граница между живота и смъртта. която не могат да престъпват пито мъртвите. пито живите*. Най-вероятна изглежда последната теза. Против първата теория могат да се изтъкнат случайте, при конто често пъти пръетените са направени от един ред камъни, който не може да изпълнява ролята на крепида’. На втората теза противоречат случайте, когато камъните не се оформят в пръетени, а в квад-рати или в полупръетеини форми, конто не могат да се приемат като символи на слънцето111.
'Thompson, Н. Two centuries of Hellenistic Pottery. Hesperia, 3, 1934, p 320 A-29 429-445 M i I I e r, S. Menon's cistern Hesperia. 43. 1974, 195—210.
’ Паа там. с. 235. табл. 42.
’ V е г m с u I с, Е. Greece in the Bronze Age. Chicago, 1967, 30-83: P e I I о n, O. Tollos, tumulus el cercles les che-rche‘ur les monumentes funeraires de plan circle dans les Egees de l ige de Bronze, III et 11 m.a.e. Bibltotheque des Ecole Franca.se d Alhcnes et c Rome, 229. Paris - Alhcnes. 1976.
-^HMtns ₽1°1от«АтоНал " 3 я 0 “ 3 Тракииски могилен некропол о Папапорските колонии при гр. Панагю-пои Tu^L'JkL5; ’ £ ~ ” 6*6"',0'W««ra: Н и к о л о в. Б Могилпи погребения от ранноброктовата ” « долмепХ 1Сf пи к РЗкИ"И °'РЪГ л- АР,еолог”«- '8- 19’6. * 3. 38-51; Леев. Д. Някои нов.! проучка-локс Х“ с « -^1ин7Т921-ИГ,гРкИ’8с~тР"ОЛОГ,,Л 1974' № ' 24-31: П 0 п ° “ Р Некрополът при с. Бай-
202-ЦГ И в а и о а. Й^Отмег тл 22'6*-85; ф " л о “ Б. Злате,, пръетеи с тракийски иадпис. - ИБАД, 3. 1912/13. zova-Ne I С i П о* а. С sem.kX 1 ,Т К.*дн"" мост- Кюстеидилско. - ИБАД. 1. 1910, 163-201; D г е m s i-Тракийски могиле,, некромл (П-П11”? “г” '8race rorna'n“ dc 1з «8'оп de Kardzali. - Thracia, 3. 1974. 423-429;
Разкопки на мог„.““? “е™л'^$" X' 2’^^tVw 39 'м °ГИ’’ т * Д ' Т ' "г римската епоха при с Драта,,. Врач.нс» ояръг. - Археология. 17 1975?№ | дГ-^о” ТраКИ,'СКИ "е‘Р°П0Л " Благоевград, още „ест ^лиоыии.^ пР" БАН и Илия КУ',О° °' ИМ~
с к а, Д Тракийски дрек/ости^а ЗападииТе рХпи 2'РоХ 1*980 тГз'^И "* Г ‘ р г ° ° "Д ° м » Р * Д‘ > я о к аДЦ^МЛ,И. с°40: Д е'те'^П0^' М°ГИЛС" ""р0"0'1 Д и м и т р о в а. Ал.. Н. Г и
• Р е Ио О. Ор . ей' 45°-453М 4 г 3 z ° v' D Р ° Р ° v Thracian legends S„ 1976, p 136.
- НИиЛк о л о оЦк',Г'4 ’ РИС ' 19:,П ° п ° “• Р И"’ съч.. рис. 58.
Николок. Б Цит. съч., рис. 2; Д р е м е и а о о а-Н е л.° ° а. Ца. Цит. съч., рис. ,.
46
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. МУЛЕТАРОВО
ОБЕКТ 1, МЕСТНОСТТА ДЖОНКОВ ВРЪХ
В периода от 6 до 19.VII.1980 г. бяха проведени сондажни проучвания на Джонков връх в района на с. Мулетарово. На този обект са извършвани сондажни разкопки в подножието на хълма от Ат. Милчев. Джонков връх се състои от две тераси, разположени една над друга, об-расли със суха трева и редки храсти. Горната тераса, на която бяха проведени разкопките, е леко наклонена на юг. От северна страна е ограничена от стръмния урвест склон, иэточната и граница минава по ниския хребет, който в единия си край се разширява и образува долната тераса. От западната страна площадката слиза полегато надолу към склона, спускащ се до сед-ловината. Границите на терасата са обозначени на плана с буквите О, А, В, С и минават между скалите (табло 81). На повърхността на площадката, главно при източната й граница, беше за-белязана голяма концентрация на керамичен материал и очертания на каменна скала.
Накопите бяха разположени в югоизточната част на терасата. Открита беше долната част на каменна стена, изградена непосредствено върху скалата. Стената с ширина около 0.70 м се състои от малки необработенн камъни, споени с хоросан. Най-добре е запазена в северната част. Между камъните се среща голямо количество керамика, която се датира към различии епохи. От външната страна стената в по-голямата си част се опира на скалите. В югоизточния ъгъл на изкопа беше открита каменна плоча, ориентирана в посока североизток—югозапад (табло 84), с размери: дълж. 1,60 м, шир. 0,59 м, вис. 0,35 м. Горната и страннчннте и повър.х-ности са добре обработени, а долната изглежда необработена или очукана. Плочата е била хо-ризонтално положена върху пръст, примесена с хоросан. Непосредствено до нея, от източната страна, се намират пласт от пръст, примесена с хоросан, фрагменти от керамика, тухли и дребни камъни. На няколко сантиметра под плочата в южната стена на изкопа беше открит фрагмент от стена в посока север—юг (табло 81). Материкът бе достигнат на дълбочина 0,60 — 0,70 м.
Намереният археологически материал свидетелства, че обектът е съществувал от ГУ в. пр. н. е. до късносредновековната епоха. а възможно и по-късно, понеже се срещат кера.мнчни фрагменти от XIX в. Каменната конструкция, открита при разкопките, е била изградена през Средновековието, което личи от керамиката, намерена между камъните. По всяка вероятност каменната плоча е от по-ранен период и вторично е била използвана по време на строежа на стената. За съществуването на антични сгради или стени на хълма свндетелстват голямото количество антични тухли и керемиди, намерени по време на разкопките. Археологическите находки от обекта се намират във фондовете на Историческия музей в Благоевград.
КЕРАМИКА
Най-голяма част от археологическия материал представлява керамиката. Тч е разнооо-разна и с различна хронология. Срещат се фрагменти както тънкостенни. така и дебелостенни. от кухненски и луксозни съдове. Сред огромного количество тухли и керемиди една част е покрита с хоросан, което свидетелства за вторичного им използване при издигането на среднове-ковните стени Керамиката беше разпределена на групп от А до К Наи-многоороина е гру пата на строителната керамика (А - 77,4%. след нея се нарежда група J). в която се намират всички Фрагменти, труди и за определяне - 13,5%. Сред остаиалите групп наи-многоороина е античната керамика (В—F — 8.1%). Много по-малко е средновековнага керамика (G J I о).
Група А. Строителна керамика. 1. Керемиди с големи размери. плоски или леко извити (около 400 фрагмента); 2. Имбрекси (около 500 фрагмента). .. Тухли (около 100 фрагмента), сред конто няколко с орнаментн от вдлъбнати линии, оставени от пръсти.
Групп В Керамика, изработена на колело, тънкостенна от дооре пресята глина оез примеси. с твърда повърхност, покрита с череп лъскав фирнис. Характерни фрагменти: два от ус-
4'
тн., един от дръжка и три от телата на съдове (табло 50-24-28; обр. 49). Тази група може да бъде латиоана в елинистическия период.
Гргпа С Керамика, изработена на колело, със средна дебелина на стените, от добре пре-чистена чернена глина, с твърда повърхност. покрита с ангоба с червен цвяг. Глината съдържа малко количество дребнозърнести примеси. Характерни фрагменти: два от устия, два от дъна, 9 от тела на съдове. фрагмент от тяло на малък съд, украсен с рслефна декорация (табло SO-29; обр. 49). Тази група се датира към късноелинистическия период.
Група D. Керамика, тънкостенна или със средна дебелина на стените, изработена от добре пресята червена глина без или с малко количество примеси, с твърда повърхност, покрита с червен или кафяво-червен фирнис. Специално внимание заслужава г 51 фра: мен i а, сред които 20 от устия. 7 от дъна, 1 от дръжка, 23 от телата на съдове (табло 50-30—32). Тази керамика е характерна за римската епоха. Към групата принадлежат и два фрагмента от глинени лампич-ки На единия от тях се е залазила релефната украса — две лапи на животно (лъв ?) и врязани линии наоколо (табло 50—34).
Група Е. Керамика, в по-голямата си част изработена на кололо, тънкостенна или със средна дебелина на стените, от глина без или с малко примеси, твърда повърхност, сип цвят. Отделени бяха 127 характерни фрагмента — 13 от устия, 23 от дръжки, 1 от дъно и 90 от тела на съдове (табло 50—33, 35—38; 51—1, 2, 5). Тази керамика е характерна за античността.
Група F. В тази група влизат намерените фрагменти от антични амфор». Пт.рвият от тях е изработен от червеникава глина с голямо количество едро- и дребнозърнести примеси и представлява устие на антична амфора с удебелен, извит навътре ръб (табло 51—3). Вторият фрагмент е част от тялото на късноантична амфора, украсена с гребенчат орнамент, изработена от жълтеникава глина с малко количество дребнозърнести примеси (табло 51—6).
Група G. Керамика със средна дебелина на стените, украсена с врязани геометрични орнаменти. изработена от глина със средно количество дребнозърнести примеси, с твърда повърхност, с петнист сиво-черен цвят. Отделени бяха 8 характерни фрагмента от устие, 6 от телата на съдове (табло 51—4). Керамиката е от ранносредновековната епоха.
Група Н. Керамика, изработена от тъмносива глина, с черна повърхност, с голямо количество дребнозърнести примеси, с твърда повърхност, украсена с врязан или щемпелуван орнамент. Отделени бяха няколко характерни фрагмента от телата на съдове със средна дебелина на стените. Керамиката е от средновековната епоха.
Група I. Керамика със средна дебелина на стените, изработена от добре пречистена червеникава глина с малко количество примеси, повърхността е покрита с глазура. Характерни фрагменти 8 фрагмента — един от дъно, един от дръжка и 6 от телата на съдове (табло 51—7). Керамиката е от XI—XV в.
Група J Съдържа керамика, трудна за определяне и датиране, предимно изработена на колело, със средна дебелина на стените или дебелостенна, с голямо количество дребно- и ед-розърнести примеси. От 321 фрагмента 2 са от устия, 4 от дъна, 10 от дръжки и 305 от тела на съдове (табло 51—8, 9).
Група К Фрагменти от питоси, изработени от червена или сива глина с голямо количество дре но- и едрозърнести примеси. Намерени бяха 3 фрагмента от устия с венче хоризонтал-'И3“° навън- ВИС- 3 И 415 СМ (табло 51~10)’ и Я8а фрагмента от дъна с пъпковидно краче, ВИС. И 1,3 СМ.
ОТДЕЛ НИ НАХОДКИ
хори^'"тално извито'венче ™ неподчертано устие на малък съд с
дата и разширеи в краишатг 1 ки” ₽Ъб’2’ МаЛКа яРъжка от стъклен съд, стесняващ се в сре-ЖлХ'Гйпъ^К° СТ°ЛЧе На СЪЯ С УДебелен закРъглен ръб (табло 51-11).
говидно острие с ребро в средата (таЖТ-ПЕ 2 пЪЛЪГ °’°7 С четиРиьгъл,|° сечение, лис-четириъгълни гвоздея; 4. Фраг мен г от нож и™ б^нач*” ” °ГЛСДаЛО; 1 ПеТ Г0ЛСМИ ЖСЛСЗ"И имъ^мо^еИби^вт^мно’у1к^е&н^аИр»т^^рнаи^елеме'нти' ’4); 2- Четири полуобработени
411
ОБЕКТ 3, МЕСТНОСТТА КАМЕНАРКА’
Изкопи I и II бяха разположеии на необработваемия терен между черния лът и лоэето, което затваря иэслсдвания терен от южната страна, на полегатия склон, слизащ от пътя към канала, напояващ двете обработвасми ниви, разположеии до лозето. Изкоп I (5x5 м) се намира на 6 м на север от бегонните колове на лоэето по оста север-юг, а изкоп II (5x4 м) представля-ва продължение на изкоп I в северна посока. На площ от 45 м’ бяха открити остаиките на силно унищожено от оран селище (?) с голямо количество керамика, големи огладени камъни, както и следи о г разтрошсни камъни1. Стратиграфията на обекта е била силно нарушена, а археоло-гическият материал — разнесен поради ваденето на камъни от местните жители, които са ги използвали за строеж". В изкоп I на дълбочина до 0,20 м освен керамиката бяха намерени фрагмент от Каменев хромел и няколко парчета от желяэна шлака. Голяма част от керамиката в изкопи I и II беше намерена на дълбочина 0,20 - 0,40 м. На дълбочина 0,40 - 0,60 м се срещаха все по-малко находки. Материкът беше достигнет на дълбочина 0,65 — 0,70 м. В изкоп II на дълбочина 0,20 м беше намерена елинистическа монета (обр. 45), силно патинирана3, а на дълбочина 0,20 0,40 м — две глинени тежести за стан с формата на издължен паралелепипед със следи от кръгли отвори в горната част, огладени от водата, фрагмент от теракотна плочка със запазена част от човешки крак (обр. 50), фрагмент от устие на малък съд от прозрачно стъкло с незначително количество мехурчета в него, изкривен железен гвоздей.
Един от най-важните резултати от разкопките са първоначалната класификация и описание-то на богатия керамичен материал, състоящ се от фрагменти от съдове и от строителна керамика (плоски тухли и керемиди), силно смесени (вследствие на обработката на земята и напояването на терена). Поради същите причини не бяха забелязани жилищни или други конструкции.
КЕРАМИКА
Въз основа на вида и цвета на глината, вида и количеството на примесите, техниката на изработката (на ръка или на колело) керамичният материал беше разделен на 9 групп (А — J). Общо в изкопите бяха намерени 2898 фрагмента. Количествената характеристика на керамиката е поместена в табл. I и II. Най-многобройна е група А (83,9%), която съдържа фрагменти от тухли и керемиди, следвана от група В (4,6%) и група G (2,9%), група Е (2,6%) и D (2.3%). Фрагменти от групи F, Н, J и С се срещат в незначителни количества. Керамиката от с. Мулетарово, м. Каменарка, се датира от римската епоха до късноантичния период и евентуално до средновековната епоха.
Количествен състав на керамиката на различии дълбочини
Дълбочина, см Изкоп I Изкоп П
А в С lD Е Г 1£ А [ В £1 D 1Е 1 F | G н 3
0-20 447 16 7 8 15 17 16 3 779 93 3 7 26 14 34 14 8
20-40 147 13 4 16 7 — 5 — 1046 71 3 35 24 7 28 13 11
40-60 12 1 — 1 — 1 — 1
Общо. бр. 606 30 11 25 22 18 21 4 1825 104 6 42 50 21 62 27 19
Т а б л и на 3
Количествен състав на керамиката
Сондажи А В 1 с 1 D 1 Е-1_ F G И 3
Изкоп I Изкоп 11 606 1825 30 104 11 6 25 42 22 50 18 21 21 62 4 27 19
Общо, бр., % 2431 83,9 134 4.6 17 0.6 67 2,3 72 2,6 39 и 83 2,9 31 1.1 19 ол
l5.vn.1930 г. Освен авторы участваха студентите от V курс
• Разкопките бяха проведенио' 'а Внлкош и Януш Палух и 7 ученица от Благоевград. Успоредно
археология о Ягелонскня упиверсите оайона на обекта в м Кхменарка. събрана беше информация
отРм?и'"“'Ге б"''1 про,елс..оТтонти оше два археологически обекта - могила (силно разрушена) с иите
местнн жители. По тоэи начни бяха р отчета от юследванигга на И Кулов). в също там следи от
Ресна каменка конструкция и дьлжина око . • 1 юследвания терен На герена на блиакмте частей парцели
«лита. Диата обекта са обозначена на общие план на изсл а бяха намерени няколко архитектурой фрагмента и елементи на релефа.
7 Рааконки и проучвания, кн. 27
49
............
Р"07Х в Сива тънкостенна или със средна дебелииа на стените керамика, изработена на колено с огладена повърхност, от античната епоха. Характерни фрагменти: д - няколко фрагментао? устияс подчертано венче от хоризонтална пластична или врязана линия, евентуално енчото е подсечено- б - два фрагмента от хоризонтални дръжки с кръгло сечение, фрагмент и от лентести държки. фрагменти от вертикални профилирани дръжки, фрагменти от вертикал-но сплескани дръжки с овално сечение, фрагмент от вертикална усукана дръжка; в - долна част от тялото на съд с част от плоско дъно с пръстеновидно столче, г няколко фрлт мента от плоски дъна; д - многобройни фрагменти от телата на съдове, един от конто е украсен с широки пояси, отделени с тънки врязани линии.
Гота С. Сиво-черна керамика, главно тънкостенна, изработена на колело, с грапава повърхност, с едрозърнести примеси. Характерни фрагменти: а — фрагмент от извито навън устие с косо срязан ръб, с тънка врязана линия на повърхността; б — фрагмент от вертикална дръжка с овално сечение.
Група D Светлочервена керамика със сива сърцевина, главно със средна дебелииа на стените, изработена на колело. с гладка повърхност, с малко количество дребнозърнести примеси. Характерни фрагменти:^ — няколко фрагмента от устия с удебелено, подсечено, попяко-га подчертано с врязана линия венче, два фрагмента от устия с косо срязан ръб; 6 — 6 фрагмента от вертикални лентести държки, фрагменти от вертикални дръжки с овално сечение, профилирани от външната страна, фрагмент от хоризонтална дръжка с кръгло сечение, със запазена част от тялото на съда (единствената находка от тази трупа е намерена на дълбочина 0,40 — 0,60 м в изкоп I); в — няколко десетки фрагменти от телата на съдове; г — 3 фрагмента от тера-коти (изкоп II, дълб. 0,20 — 0,40 м), единият от конто е със следи от пластичен орнамент, със-тоящ се от два малки израстъка и пластична вълнообразна линия.
Група Е. Светлочервена керамика, често със сива сърцевина, изработена на колело или на ръка. с грапава повърхност. Характерни фрагменти: а — два фрагмента от устия с хоризон-тално извито венче (едното от венчетата е с профилиран ръб и запазена част от вертикална профклирана дръжка, другого — със заоблен ръб), два фрагмента от извити навън устия с равно срязан ръб, фрагмент от устие с косо срязан навън ръб, фрагмент от устие с удебелен, подсечен ръб; б — фрагмент от шията на съд със следи от източването и със запазена основа на вертикална дръжка, фрагменти от вертикални дръжки с овално или кръгло сечение, фрагменти от вертикални лентести дръжки; в — няколко фрагмента от телата на съдове със следи от източването, няколко фрагмента от телата на съдове, изработени на колело и на ръка, фрагмент от тяло на съд, украсен с хоризонтални жлебове и издатини; г — няколко фрагмента от голям съд — питое (устие и части от тялото).
Група F. Светлочервена керамика, тънкостенна и фина, изработена от прееявана глина. Характерни фрагменти: а — фрагмент от фуниевидно устие (единствен фрагмент от тази група, намерен на дълб. 0,40 — 0,60 м в изкоп I); б — няколко фрагмента от вертикални дръжки с кръгло сечение, и — фрагмент от плоско дъно на малък съд (отделено от тялото с удебеленис), няколко фрагмента от плоски дъна; г — няколко фрагмента от телата на съдове.
I рупа С Сиво-червена керамика (вътрешната страна е сива, външната — червена), тън-костенна, със средна дебелииа на стените, изработена на колело, с малко количество примеси. 5 Р варнанта- вторият е с подобии белези - със средна дебелииа на стените, изра-
Мп-1е а Р Л Гра,,ава "О’ърхност. вътрешната повърхност с червей цвят, външната със сив. Лоа^енти , Т.™ 'П>СНаТа антич,,ост или към средновековната епоха (?). Характерни фрагменти а - фрагменти от дръжка с овално сечение; б - фрагмент от плоско подчертано ни линии.ФраГМеНТа 0Ттела на съдове- НЯ1(ОИ от конто украсени с хоризонтални .Гряза-ност ?м1тко ™ес^п^б1РпМИКа’ТЪНК°СТеННа’ изработена "а колело, с грапава повьрх-- фрагментотшия^на съд чкпХиР"ССТИ ПрИМеСИ' Ангичност (?)• Характер.,., фрагмент..: а л;,.::;." хФ: ,т«- »««»
менти ог долил а чигст овално сечение, в - фрагменти от плоски дъна, фраг-
от теХ на“X Д0Ве 01,0 3аПаЗСНИ "лоски дъна- г - "«колко фрагмента
частично на «олел^с'гмпава'по^ьохност 'и'™"3 де6елина на стените, изработена изцяло или иост(?). Характерни фрагмен.и а ₽ Жп ДР°’ърнести примеси (минералпи). Къспа антич-
’ Част от сломенатите камъни са били итхмnn>uu « -
били доиесеии при строителството на иапоителних капал мипавГи/'г"’’’"''1’' ПРИ гк’лгг'т”нет0 им м °Ра* или с« » Местиите информации потржмаат го,иfa"Полой « шг£пор'дно “ «’*Ч**ия път.
чески обекти в района на м. Кожух, с. Мулетарово(М и л ч е ? А Л^’"ИЯ * иа6л,0“м"а и ка W" а1™»логи-тя И. Средна Струма. - ГСУ ФИФ. 3. 1959 № Г с 363)> С™«Олаги’е-'и Р“топ«|< и "Р^вания в долина-логнческите обекти в района на Кожух, са послужили и стист и гам, »' НД’"Т ?ип',жт'- от а₽,ео'
Мулетарово н па черкоата „Св. Богородица" в Петрич ° голям 6рой rvuu*' яо 14 на тертвата в с.
’ Бронзова монета, диам. 0,026 м, дсб 0 0032 м в _ „ ч .
BEHAAOIN..II. Сечена в Тесалоника, II в. пр. н.е.' У (двуглав); о. - два кеитааъра
л.
ОБЕКТ 3, МЕСТНОСТТА КАМЕНАРКА
Могилното образуванис беше разпределено на две половини — северозападна и югоиз-точна. Пръстта в цялата част на сектора е кафеникава, спечена. В югоэападната част тя е примесена с дребни чакълести камъни. При почистване на сектора след снемането на първия пласт от 0,10 м се откриха две струпвания на камъни: едкого с размери 0,90x0,70 м беше от дребни чакълести камъни, струпани около два по-големи камъка, а другого с размери 1,60x1,50 м сыцо беше от дребни камъни. Не се забелязва подреждане или закономерност между тях. Откриха се само два фрагмента керамика — дъно от съд и част от дръжка. След снемането на вторил пласт камъните значително намаляха, а в централната част на сектора се показа материко-ва скала. Пръстата запази цвета си — кафеникав. Чак след снемането на третия пласт на дълбочина 0,30 м камъните изчезнаха, като останаха само няколко по-големи свободно лежаши камъка по периферията на сектора. Не личеше каквато и да е зависимост помежду им. В целия сектор се показа материкова скала. На североизток от това възвишение се забелязаха две почти успоредни редици от камъни с малки и средни размери, конто продължаваха на дължина около 30 м и в най-североизточната част едната от тях опираше до голям камък. Заложихме квадрат с размери 5x5 м за проверка на каменните редици. След снемане на първия пласт се показа материкова скала, а камъните изчезнаха. Материал не се откри. Беше разкопана и другата половина на могилното образувание. И тук не бяха открити материали. След цялостното изчерп-ване на насипа стана ясно, че теренът е бил естествено издигнат и наподобява могилно образувание. Според нас тук също са били събирани камъни при почистване на околния терен за об-работваема площ, които впоследствие са извадени и употребени вторично за градежи. За това свидетелстват няколкото по-големи камъка, лежаши свободно край възвишеннето.
ОБЕКТ 6, МЕСТНОСТТА РУЛИТЕ
По време на теренните обхождения по долината на р. Струмешница в м. Ру пите. в земли-щето на с. Мулетарово, бяха регистрирани две ка.менни струпвания. На пръэ поглед те наподо-бяват много малки каменни могилки, известии ни от обхожданията по долината на р. Мес ia*. Върху южното струпване беше заложен сондаж № 1. Двете каменни струпвания се намират в най-североизточната част на местността. Разположени са в посока север юг. на разстояние 2,? м едно от друго (размери: диам. 2,50 м и вис. 0,30 — 0,35 м). Върху ю кното струпване заложихме квадрат с размери 5x5 м, ориентиран по посоките на света. При камъните на повърхността (средно голем и и малки) не личеше някакво подреждане. След снемане на първия (0,10 mi пласт пръет на отделни места в квадрата се показа материкова скала, а количеството на камъните значително намаля. Останаха само малко камъни в центъра на квадрата на площ с размера 1._0 XI,50 м. Между тях се откри фрагмент от тухла от ангичността. Прави впечатление, че пръетта в цялата част на квадрата е еднородна, кафеникава, примесена с дребни камъчета. След снемане на останалата част от камъните в целия квадрат се показа материкова скала. Материал не беше открит. Пръстта не промени своя цвят н структура. Всичко това ни кара да предполага-ме, че каменного струпване е направено при почистване на околния терен за обработэаема площ или пасища.
' К У л о о. Ил. Надгробките могили между р. Бистрицз и среднего течение а» р. Доспят. - Rhodop-ea, См» л«н. 1976. № 1, 27-30.
51

СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР. ПЕТРИЧ
ОБЕКТ 2, МЕСТНОСТТА АДАТА'
В границите на обекта бяха направени три изкопа с размери 5x5 м (табло 65). Изкопи I и II бяха разположени един до друг по дължината на оста изток запад, непосредствено над ръба на терасата, на около 30 м на запад от вдлъбнатината, пресичаща терасата. Северозападният ъгъл на изкоп I се намира на 13,5 м на юг от единичного голямо орехово дърво. Изкоп III се намира на около 110 м на югоизток от изкоп II, иа около 75 м на юг от ръба на терасата, на около 15 м на запад от напоителния канал. Общо беше изкопана около 69 м3 пръст при много тежки условия: твърда пръст, голямо количество камъни, склонност към срутване на странич-ните профили. По тези причини беше прекратено копането на дълбочина повече от 0,50 м в накопите I и U, като се ограничихме само с тяхната северна част. В резултат на това от 0,50 м дълбочина надолу размерите на изкопи I и II се намалиха на 5x2,5 м. В изкоп I бе достигнато до 1,60 м дълбочина, а в изкоп II — до 1,80 м. Стратиграфията на изкопите беше определена на базата на северния вертикален профил (с обща дължина 10 м) на двата изкопа. Хумусът на двата изкопа достигайте до 0,30 м дълбочина. Под него се намери пласт от речни камъни с диаме-тър 0,05—0,08 м и по-малки. Дебелината на този пласт достигна 0,18—0,22 м. Под него със силно сбита структура се намираха различии Пластове: 1 — чист речей пясък, примесен с чакъл; 2 — чакъл, примесен с дребни речни камъни; 3 — речни камъни (диам. до 0,10 м, рядко по-голе-ми), примесени с чакъл. Бяха забелязани два пласта от по-тъмен пясък, примесен с чакъл, конто в централната част на изкопа са хоризонтални, а в североизточния ъгъл на изкоп II по-дол-ният пласт слиза ниско, образувайки вдлъбнатина, която бе забелязана и при пласта от речни камъни.
В изкоп I и П не беше забелязано нарушение на стратиграфията, което да свидетелства за вкопаване на жилищни или други обекти. Тази стратиграфия е резултат от натуралната акуму-лационна дейност на течащите води, най-вероятно на р. Струмешница. Най-важният резултат от изследването на тези изкопи беше датирането на пластовете. Чак до дъното на изкопи I и II се срещаха силно огладени от водата фрагменти от съдове. Най-много керамика беше намерена в пласта от речни камъни, примесени с чакъл. Сред пластовете от пясък керамика не беше забелязана. В най-долния пласт на изкоп I и II (на дълбочина 1,70-1,80 м) бяха открити два фрагмента от силно огладена от водата керамика с глазура. Трябва да се отбележи, че нормал-ни неогладени фрагменти се срещаха само до 0,30 м дълбочина. Всичко това свидетелства за р>всем младата възраст на описаните Пластове. Поради опасност от струтване на профилитс ояха прекратени земните работи на дълбочина 1,70—1,80 м.
В изкоп Ш до 0,50 м дълбочина се срещаха неогладени от водата фрагменти от съдове. llo-надолу от тази дълбочина, както показа иэкопът с ширина 1 м, направен по дължината на нам*Раха натУРални акумулационни слоеве без археологически находки. На Г? 2,1 °’51М бЯХа намеРени фрагменти от праисторичсски или антични съдове. n dM Риха ФРагмент от късносредновековен съд и голямо количество фрагменти от съдове, датиращи от периода на османското владичество.
• В периода от 5 до 12 юли 1980 г бяха Михаил Парчевски и помошници студентите жиичия и Иежи Гииалски.
аР,еол°Г1,ч««" разкопки на обект Адата II с ръкооодител по археология от Ягелонския университет в гр. Краков Паулина Вав-
52
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ПЪРВОМАЙ
ОБЕКТ 4, МЕСТНОСТТА ГРАДИЩЕТО
През юли 1980 г. бяха проведени сондажни проучвания иа зарегистрираната по време на теренните обхождания крепост при с. Първомай (вж. описанието на обект 4). Сондаж I беше заложен от северната му страна, където не личаха следи от окопи и се предполаташе, че каменната стена не е била унищожена1. Той е перпендикулярен към вероятната линия на крепостна стена и е с обща оринетация север—юг (поради спомеиатото горе съображение има отклонение 20 от север към запад). Сондажът е с размери 7x8 м. Допълнително беше направено раз-ширение на север с 2 м, с цел да се почисти крепостната стена. На запад от сондаж I (с отклонение 30° на юг) на 30,7 м беше заложен сондаж II. Той е с размери 3,5x6 м, ориентация север-юг, с отклонение 40°, от север към запад поради сыцата причина като сондаж I (табло 63). Впоследствие той също беше разширен в южна посока с 2 м с цел да се почисти откритият там цистов гроб1. В пространството, ограничено от сондаж I, в неговия югозападен ъгъл се намира изкоп с почти квадратна форма и размери 0,9х0,9 м, дълбок 0,30—0,40 м.
Културните напластявания са с различна дебелина. Обща тенденция е тяхното удебелява-не в северна посока, т. е. към крепостната стена. В североизточния ъгъл имат дебелина 1,20— 1,25 м, а в югоизотчния — 0,5 м. Те се разделят на три културни пласта, номерирани отдолу нагоре. Пласт I не е открит иа цялата площ в сондаж I. Той не е констатиран и при източната граница на сондажа, а също и в югоизточната му част. Пръстта е сбита, примесена с камъни и има кафеникав цвят. Този пласт е най-тънък в източния край; на 2 м от източния бряг, в северната част на сондажа той е дебел 0,15 м и постепенно се удебелява в западна посока. При за-падния бряг достига максимална дебелина 0,43 м. В него беше открита каменна конструкция, направена от средно големи и малки ломени камъни, подредени в три реда небрежно, без оформени лица от външната страна. Тя започва на 3,40 м от южния бряг на дълбочина 1,15 м от съвременното пиво при западная бряг. Ширнната й при западния бряг е 0.80 м. Стеснява се в източна посока и завършва на 2,75 м от западния оряг. Вероятно това е част от каменна конструкция, ограничаваща от север обекта със сиво-черна пръст. Този обект има триъгьлна форма и се появи на дълбочина 0,83 м от съвременното ниво. Той продължава в западна посока и вероятно има четириъгълен план. Разкопаният триъгълннк има височина 4 м, дължина на ос-новата 1,35 м и дълбочина 0,90 м. Над обекта се намира жълтеникава пръст. На дълбочина 130 м обекът променя значително размерите си — при дължина на основа та 1,20 м има височина 2.10 м. На дълбочина 1 30 м той евършва и се появява матернкова скала. В него са открити фрагменти от глинени съдове, кремъчно оръдие и късове глинена мазилка. Функцията. както и размерите на открития обект не е възможно да бъдат определени поради частичного му разкопа-ване. Възможно е това да е яма за отпадъци.
Както споменахме по-горе. над обекта от пласт I има жълтеникава пръст. На няколко места такава пръст с кафеникав оттенък се намира на юг от ооекта и заема югозападната част на сондажа Тя е почти стерилна, фрагменти керамика се срещат много рядко. Дебела е 0.1>-0.20 м като на 3 м от южния бряг достига до 0.45 м. Откритият незначителен орои фрагменти от глинеш. съдове както и стратиграфската позиция на тази пръст позволяваг да допуснем, че тя се е наслоявала в резултат на ерозията след напускане на ег^Ха
от неговите обитатели. При северния бряг на сондажа те пред^креп^ната стен^ сенамира пласт от излечена глина с фрагменти от мазилка. Той е деоел средно u,io-o,i_ м и е дътъг м. Започва на 2 45 м отизтошпТя бряг. Тази излечена глина не беше заоелязана по време на хори-тонталното проучванё Е> соёёажа. поради което смятаме. че тя се намира само в непосредствено съседство с крепостната стена. твено над пласт I единствено в северозападната
Вторият културен пласт лежи р отделен от него с жълтеникава пръст или лежи вт / На соидажа — в останалата му с т с различии оттенъцн - or светлосив до сиво-чепХУ в,атеРикова почва. Пласт II долната му част е по-често светла, а горната -
ЧсРен. На някои места може да се эабележи. че доли л
53
гьмна В този пласт место има по-тъмни, а по-рядко по-светли петна. За разлика от пласт I, конто с хоризонтален, този пласт е наклонен на север по общия лек наклон на терена. Том с Хл от 0 40 до ОЛО м. В горнитс му части бяха открити две редици свободно лежащи средно-^ми ломсни камъни. Ширината на редиците варира от 0,50 до I м. Камъните лежат а едим пласт и само на отделим места бяха разположеии един върху друг. Двете редици са успоредни - на 1 5 м една от друга. При западния бряг на снодажа бяха открити камъни. вероятно от третата подобна редица, която остана неоткрита. Ако тези камъни произхождат от редица, то тя е разположена на 2 м от съседната й. Дължината на откритите редици с 2,20 и 2,60 м. Трудно е да се обясни предназначението им. Третирането им като подпорни степи на крепостната стена с изключено поради това, че те лежат на около 0,60 м над основата на стената. Тъй като подът на бойницата определи най-ниското използвано ниво на крепостната стена, „редиците лежат на 0 30 —0,40 м над него. Камъни от вероятната трета редица лежат точно срещу „бойницата" в стената. което свидетелства, че тези редици са били оформени след разрушаването на крспос-тната стена. Против тълкуването им като подпорни стени говори и тяхната конструкция. Те прсдставляват следи от човешка дейност след напускането на крепостта. Както вече спомснах-ме, този пласт има най-различни оттенъци в цветово отношение. Забелязани бяха също редица струпвания на материали. Техният характер, липсата на ясни граници, както и най-често много ненравилните планове свидстелстват, че те са не толкова резултат от съзнателиа човешка дейност, колкото от по-интензивно присъствие на материал.
В южната част на сондажа се намира яма 1. Тя отстой на I м от южния бряг и продължава до 2.47 м от него, където се свързва с културния пласт и има продълговата форма със заоблен южен край и леко дъговидно извити дълги страни. Северната граница не е ясна, защото тук тя се свързва с културния пласт. Ямата е широка от 0,60 до 0,76 м, запълнена със сиво-черна пръст, на места преминаваща в тъмнокафява. Профилът на ямата е заоблен, дебел до 0,18 м и лежи върху материкова скала и пръст. В нея бяха открити няколко малки въглена, късове от стенна мазилка и фрагменти от глинени съдове.
Последният пласт — Ш — продължава до хумуса. Неговата дебелина е различна, но об-щата тенденция е като при предишния — дебелината се увеличава от юг на север. Тя варира от 0,20 до 0.48 м. Пластът е еднороден в цветово отношение, а по структура — много рохкав. Тези обстоятелства, както и големият процент на огладени от водата фрагменти от глинени съдове, показват, че той е образуван от ероэията на културния пласт във вътрешността на крепостта, започнала след напускането й от траките и продължила през следващите векове. За това говори отхритият на дълб. 0,50 м фрагмент от керемида с жлебове, характерна за римския период.
Сондаж II имаше за цел да доуточни представите за конструкцнята на крепостната стена, която беше проучена по продължение общо на 11.5 м (в сондаж I и II). Тя е изградена от ломе-ни камъни с различна големина и е широка 1.90 м (табло 82). Максималната запазена височина е МО м. Стената е наклонена навън средно на 20" вследствие на земетресение или от натиска на ерозионните сиди. Пълнеж от дребни камъни в нея не беше констатиран. До висичона 0,45 -и^и м на места лицето на крепостната стена е неравно и камъните не са грижливо подредени, оето показва. че наи-вероятно това е субструкцията й. Този факт е най-добре забелсжим от аоХкРепостната стена в сондаж II. където също беше констатиран пласт от тооена от пла -тлягЛа'" Та6л° 84, °®р 5 Стената стъпва върху материковата скала и е пос-щ Остове отпо Т ,<аМЪНИ средна големина 0.50x0.20 м. преградени от изравнява-
ге 'из^кпепп^Иат?МЛ,НИ’ "аи'ч(:есто ПЛОС|(И. с Размери средно 0,15x0.10 м. В запазени-
розападния ъгът₽на сонлаж Ifi'”3 ” аабеля18ат не повеч<: от два пласта от двата вида. В севе-^е шиДко 078 м и се с’* ,(°нстатиРано прекъсване. От вътрешната страна на стената ;Р: т°“ “°” *• б“е му ставит некий. Минималната му запазен ширина с 0 3”°рада ра''^"'а8а1'е7° » гранииите ре оформени а пол . т е ширина е 0,33 м. Стените на прекъсвансто са доб-
са X ;^"сХукцията на външ11иНяИ«,п,<"ЧИ Тр>ДНОС1и7с "Р” определяне ..а функцията му част запазею. самеI в субс^укция Р “ крепостната стена. Последи ите 0.50 м в тази
В римского крепостносф^мХ^Н.ХХотоИимЦлатЛа '' °*°рмят ,Ю7СР"И Тс са популярни герниie место сс сзсснява. към въп>ёшнп<г> „„ . м датиРа в ранноелинистическа.а епоха’. Пона. но иай-често от въишнатастра.и .» е от 1 5 до'Тм₽а т"”3™ стена Тнхната ширина е различна прекъеванията на крепостнаш стена при ГГьовомз'й1"'1Те,ината ~ 07 1 до 1.5 м. Размерите лючва возможное™ » тяхжио изптХаТ "\Р~М?.И,Са.’НаЧИ,елно по-малки. коего почти изк-пента на ипазине наХпХХ’ХиХ™ иапшп (вЪ,,ШНаШИрИ"а °’35 м>' Ъ ^жаление сте-и пълна реконструкция на това прегьсване Най вепояХ височина "е възможност
бр-зура. Бойниците са известии са^Тоимека.^.2 * И '"олзнано като бойница (ам различен от тези в Първомай. Те наГчГ^......................................
54
Крепостната стена на възвишението Градище при с. Първомай се прослсдява трудно на повърхностга поради интензивиата човешка дейиост след напускаие на укреплеииото от оби-тателите му, както и поради покриването на останки те от крепостта с пръст от ерозията. сега обрасла с трева. Единствено архсологическите разкопки ще могат да изясият плана на укрел-ленисто. Откритите два участъка на крепостната стена, отстояши на около 30 м един от друг, показват, че тя не върви по права линия. Може би стената е била построена с чупги, което се среща в традицияза на елинистическото крепостно строителство!. Това би могло да се установи след разширяваие на архсологическите разкопки.
По време па сондажните проучвания бяха открити главно фрагменти от глинени съдове с изключенис на три цели, или почти цели, съда и незначителен брой други предмети. Откритите находки тс представим групирани според тяханата стратиграфия и значението им за уточия-вансто на хронологията на откритите обекти или на самата крепостна стена.
ОТДЕЛИМ НАХОДКИ
Праистория. Фрагмент от пордълговато глинено съдче, глииата е с много примеси, по-върхността — покрита с тънък пласт тлъста глина, цвят — кафяв, вероятно овал на форма с равно отрязани краища, които са профилирани дъговидно, от външната страна — широк, пли-тък жлеб. Съдове с подобна форма са открити в хоризонти II, XII. XIII и други хоризонти на Езеро, т. е. произхождат от раннобронзовата епоха4 (табло 52— la — 1 ау Пластина от кремък с ретуш по страничните ръбове със следи от употреба1.
Късножелязна епоха. На пода на бойницата под пръетта я камъните. които я залълзат, беше намерена паница (табло 52—2) — разлата, с издадено навън и заобле.чо венче. подчертано от две страхи с врязани линии, с дъно на столче, което от вътрешиата страна има вдлъбнатн-на, допълнително подчертана с жлеб, на колело, от глина с дребнозърнести примеси, средна дебелина, отвътре — тънък пласт червен лак (неравномерно изпеченас дъно с диам. 0.135 м, устие — 0,158 м, вис. 0,038 м. Паницата има форма на рибните блюда — съдове. разпростраяе-ни в гръцкия свят през класическата и елинистическата епоха. За разлива от блюдатх използвани по-рано, рибното блюдо, открито в пръетта. залълэаша бойницата. е покрито с червен лак. Този лак се появява за пръв път в пергамските ателиета във втората половина на П в. пр. н. е. Рибните блюда от типа на откритото в Първомай отнася.ме към П — I в пр. н. е.1
Най-многобройни — 14. бяха глинените т еж ест и за стан с много едри или средни по голе-мина примеси. Повърхностга им е оформена по различен начни — гралаза (4 брояу. огладена (8 броя), и в двата случая покрита с тънък пласт т.тыла глинх Част от тежестите имат еднажъэ равномерен цвят (сив, сиво-кафяв, кафяв — 7 броя). останалите са неравномерно излечеии и цветът им е петнист. Сравнително малкото количество тежести. както и факты, чеполовината от тях са частично запазени, изключва възможността да се натрави подробен анхтиз на гегло-то им. Откритите тежести се разделят на 3 групи според формата им; I пигамждддни. П конусовидни и III — лещовидни’. Вьз основа на маркировката можем да разделим група I -са 4 варианта: а — маркирани с жлебове на горната страна (3 броя-. дзе от които са маркирани -един жлеб, а третата има два пресичащи се жлебх които почти оформят кръет тюле Зв); б — маркирани от едната страна с шемпел (2 броя) — из двата случая щемпслжте с> различии — единият с формата на кръг. а в другия — отворен овхг с черта по средата (оор. з_о. в). в — маркирани от три страни с еднакъв тем пел с форма на роэета (оор. э2д ; г — със сфернчна вдлъбнатина от долната страна (табло 51
От трупа II беше открита само една гежест. На горната и страна има ядлъонатияж. кожто може да не е маркирана, а да е следа от въртенето и на коледо. Бяха откри. и две тежеоти с лентовидна форма (група III). Те са без маркировка - само едната има от долна а страна графа.. коего може да бъде инциал на производителя, а не маркировка на теглото или осозиачехне за предназначението й (табло 52-Х-46; ьа-бб; обр. э’А При този зад предмети не се заоезяз-ват никакви правила по отношение на структурам и оформянето на повърхносттх
Тип I и 1 - фрагмент от горната част, глина с много различим по големина ярнмеси. по-™ X гпмнл сечение квадратно, за л азе на зле. 0.048 м. отгоре с “ьрхност, покрита С пласт тлъега глина, сече ► mievjwm
*леб, шир. 0.5 м; 2 - фра. мент от горната част, глина ъ щ“п о < м ?-
Повърхност гоап 1ва сечение правоъгълно. зипазена вис. О.(Ьб м. отпоре с жлео. шир 0.3 м. 3 ihn-.. Г >раиава, се (енис пр пазлични по големина примеси, повърхност огладе-
РРш мент о г горна । а час г, глина с много рад и _ -.-мчаши с- жлебове , почта
'•а, неоавн । гД ,»< ппалена вне 0.053 м. отгоре украсена с пр^снчащн жлеооас икч.и кокго₽т '>?*? 1 мпмвна • _ HJ Ч4СГ. ГЛина и поаърхиост като 3. неравномер-
но из ' Ь' 4-фР‘‘| МС1.н .° .Тыиа^на отпечатан кръг. дням. 0.02 м, 5 - гежест.
' нчЧена. ,.ш.> ic-на вне 0.54 м. о. една Г „-„оы-мшо. яис. 0.0’8 м. or едмагв страна 1цла, глина, повърхност и и шичане като .. се , ,вкРЧМост грапава неравномерно кз-
ог'1ечаган знак; Тип / а 6 - тежест. нала, глина като I. повърхност грапава. неравномерно из
печена сечение трапецевидно, вис. 0.08 м, отгоре заоблена, от 3 страни кръгъл лечат с форма нГрозет7 диам 0?1 м; Тип I г. 7 - фрагмент от долна част, глина като 1, повърхност огладена (?) или покрита с пласт тлъста глина (?). цвят сиво-черен сечение трапецо-ви 1НО запазена вис. 0.024 м. отдолу има вдълбнатина с дълб. 0.008 м; Тип II. i тежест, пяла, пина като I повърхност огладена. цвят тъмнокафяв, сечение овално, вис. 0,062 м, отгоре има вд.тъбнатина. долният край лошо изравнен; Тип III. 9 - тежсст. цяла, глина с много дребно- и сосднозърнести примеси, повърхност огладена, в горната част има издатък с отпор, неравномерно излечена: 10 - тежест. цяла. глина като 9, повърхност огладена, цвят кафяв, отдолу
сплесиата, има графит.
Всички тежести бяха намерени на различии места в културния пласт. Единствено трябва да се отбележи откриването на няколко тежести при крепостната стена вероятно в резултат от действието на ерознонните сили. Открит беше и един фрагментиран прешлен с цилиндрична форма. Във втория културен пласт бяха намерени 5 глинени кръга, всичките направени от кере-миди. Те са или овални, или с неправилна форма, с пробити дупки с характерната за тях форма
на два обърнати конуса10.
Целият културен пласт и особено вторият бяха силно наситени с фрагменти от стенна мазилка. Така на дълбочина 0,40 - 0,50 м бяха открити 419 фрагмента, а между 0,50 и 0,60 м - 270 фрагмента. Мазилката има едро- и среднозърнести примеси и груба структура. Нейната повърхност е или неравна, или (в по-редки случаи) загладена. Срещат се и фрагменти със запазен ъгъл На цвят е различна, най-често червена, по-рядко кафява или сиво-черна. По-голямата част от фрагментите носят отпечатъци от плет с дебелииа най-често от 0,01 до 0,02 м, но се срещат и по-дебели. Характерно е, че на фрагментите с добре загладена повърхност, т. е. на тези. конто са близо до лицето на стената, личат отпечатъци от по-дебелите пръти. Освен това по мазилката бяха открити и следи от слама и дървени летви. По-интересните фрагменти от мазилка са: а — два фрагмента от мазилка от ъгъл (запазена дълж. 0.13 м), повърхност грапава, огладена, цвят светло-кафяв, отпечатък от носещ стълб с диаметър, по-голям от 0,06 м; б — фрагмент от мазилка от горната част на стена с форма на животинска глава, отгоре украсена с два жлеба (дължина на издадената част 0,035 м) (обр. 53).
В този културен пласт бяха открити и два каменни предмета (единият е част от бруст), един къс от желязна шлака (с високо съдържание на желязо) и два железни предмета: а — же-лязна пластинка (част от лемеж?) или кания на меч (?), леко извита на ширина, стесняваща се и завършваща с остър край, на места със свити брегове (табло 52—5): б — железен ключ с дръжка с правоъгълно сечение, която в единия край се разширява обло, а в другия завива под прав ъгъл, след който има два зъба" (обр. 54).
КЕРАМИКА
Наи-многоброини са находките на фрагменти от глинени съдове — общо над 4500 от -ат° наГмГогобР°йни са от II културен пласт (54 %), следвани от I културен 3 /0 ’ 3 наималобРоини - от HI културен пласт(15 %). Подобно съотношение се забеге плaC?n»1.AfiaOu,'TeJ,HaTa керамика' от |<оято бяха открити общо над 400 фрагмента. Културни-щенаТоято^пп.“ "арушеНИ от редица «‘°"1’ Пласт I е нарушен от изкоп за крепостната «ши ™ оазличннепАИЧИпа заоткриванет° в един пласт на фрагменти от съдове, принадлс-оцелота™в «пито А РеКИ Т08а ЯСН° “ за6елязва процентного преобладаване на съдове от епохата, в която е натрупан даденият пласт.
ващашапочтТвсички откпити Се разделя на яве осиовни хронологически групи: първа, обх-втора. от която се включаат са “атериади °т тази епоха, от първата половина на снсолита (?); ха Керамиката от пъова i-пчпа НЯКОЛ|<О ФРагмента °т глинени съдове от раинобронзова ено-белииа на стените фопми на ст-лоя*8188 голямо Разнообразие по отношение на фактура, ледените, форми на съдовете и ориаменти (табло 52-7-1Я- кт i ин r/u u-it-i е средно наситена с минералки поимеси 4 0 э/ /—IB, 53—1 — 10). I лината с
на не се намериха Не съшествува особен конАает р3а,НО гр*ба или Фи,,° пречистена гли-и.ии.пвената керамика със средно дебели стен?(0 007" На Стенитс Преобладава
ние. а по-тънкостенни фрагменти не се срещат. °’°07 °'° М Фина,а керамика е изключе-
даваг съдове с кафяв цАя^АААлиА^и нюАнси дАчепие^3 "?’г°лямо Разнообразие. Преобла-сиво-кафявата керамика. По^ядко се среша Ам Г?/8*"" О,<ОЛО 70%> "а второ място е понърхност, присъша предимно на тънкостаААААААА'в <Д,во"'ср"а с по-добре обработсна съдове. В тази трупа може да се отдели един
М.тчи.аяъ. • обратен „ .налнтир.н от н.с. к.и.н. Л. Периичева
керамичен тип с кафяв среднозърнсст лом и тьмносива повърхност, допълнително покрита с ЧИСТа ГЛИ'пм и понт пхиоеГЛ ИЛИ И,ЛЪСКа"а СИМ' сРа-ителио до£ пречистена глина ел наква по < р , среща при съдове в по-горните Пластове и не може със сигур-
пост да сс свърже с материали, открити в споменатия обект. Изпичането на съдовете е доста равномерно. Повърхността им е без петна и нюанси от разлика в температурата, повече или по-малко огладена, рядко със следи от излъскване.
Керамични форми. 1 - паниците са добре застъпена форма, но в сравннтелио малко ва-рианзи. Наи-разпространени са полусфсричните или слабо отворените панини със заоблено тяло и диаметър при устието 0,15—0,2 м. Венчето с заоблено или право отрязано. Отвореноко-нични форми, както и пли тки заоблени форми на панини не се срещат. Панините спадат обикновено към групата на съдовете със средно дебели стени (0,06 - 0,01 м); 2 - на второ място по брой са дълбоките съдове с повече или по-малко подчертана шия, с право цилиндрично или слабо наклонено навътре устие с малък диаметър (0,10 — 0,15 м). Устието може да бъде слабо загатнато и късо или по-добре оформено и дълго. Венчето обикновено е равно отрязано. Тези съдове са сигурна форма, зарегистрирана с няколко фрагмента от I културен пласт. Вариант на тази форма, който намираме в по-високите нива, са съдовете с по-подчертана шия и извито навън устие с изтънено и заоблено венче. Тялото им не може със сигурност да се възстанови. вероятно са имали дълбоки крушовидни форми. Някои от тях са били с вертикални полегати дръжки; 3 — дълбоките купи със сферично или полусферично тяло, право или слабо затворено устие и заоблено венче също бяха открити в обекта от пласт I. Те спадат към категорията на тънкостенната керамика; 4 — купи със заобленоконично тяло (?), невъзстанови.мо по фрагментите, силно затворено и заоблено устие, слабо скосено отвътре венче. Диа.метърът при устието е около 0,15 м. Вариант на тази форма е един фрагмент с удебелно навън и косо сряза.чо отвътре венче, който има близки паралели в някои къснонеолитни форми в района12; 5 — купа с бико-ничен профил на тялото и отворено навън устие. Този единствен фрагмент иэглежда типологически свързан с пилиндрично-коничните съдове, характерни за средния и късния неолит в района13; 6 — глинените подници са добре стратифицирани в долните нива. Те имат непрофили-ран или слабо профилиран ръб на периферията.
Големият брой фрагменти от вертикални дръжки, част от конто са открити в затворения комплекс от пласт I, показват широкого им приложение в керамиката. Започвали са обикнозе-но малко под устието или от него (табло 53—7) и са по-скоро полегати, отколкото издути. Нап-речният им разрез е сплеснатоелипсовиден или овален, но се срещат и по-плътни, до заобле-ночетириъгълни напречни сечения. Много добре застъпени и стратиграфски сигурни за най-ранния пласт са и големите езичести дръжки-израстъци (табло 53—20. 22, 25). Поради фраг-ментираното им състояние тяхната принадлежност към определена форма съдове не може да се определи. Единично явление е малката хоризонтално пробита „въжесга дръжка (табло 53— 2Я
Многобройните фрагменти от дъна са плоски или слабо конкавни (табло 53—_9. сО). Добре застъпени са слабо профилираните дъна (табло 54 1). Изключение прави един фрагмент от кухо столче, намерено в горните нива.
Орнамент. Прави впечатление ограничеността на орнаментираната керамика както по брой, така и по орнаментални техники. Само върху два фрагмента от тънкостен.чи съдове от Долното пиво личат врязани орнаменти, чиито мотиви са невъзстановими. Рисуваният орнамент е застъпен върху един фрагмент с недоброкачествена сиво-оежова повърхности прост линеен мотив, рисуван с кафява боя преди изпичането. Интерес представляват два фрагмента от панички със сиво-черна огладена повърхност, носеши следи от графитен орнамент - еднага отвън, а другата отвътре. Тези фрагменти произлизаг също от горните низа.
Сравнително малобройният и не особено типичен по форма и орнамент праисторически керамичен матеоиал не дава сигурни данни за точно датиране. Тряова да се отбележи и мхтка-та площ .накоято той еоткри” Като опорни точки за прибзизително хроиологическо опреде-яяне к^ат да се използват две добре датирани чрез лища в района на Стоумешница, недалеч от Първомаи Първото от тях. селашетс при Дреновица в Ог™ Г се опшея към неолита и показва известно сходство в керхмнчви. материал С формитс'на съдове о къснонеолитните култури от етапите, предхождащи класическата „„„ термите на съдове. от кы-nv п1|Нча — Тордош II — разноооразно профнлиранм
тура димини в Тесалия. както и с етапа Винча от)^ието>* “ обек-тът
с к”1'дРично‘*оиични съдове. в*р последните етапи на късноенеолитната култура Кри-пп ОЛВРОВО 8 Подгорието се отнася Пъовомай има някои елементи на тмпологмческо ДОл В праисторическата керамик < .HilI.a керамика с дребнозърнеста структура,
ко е®ТВ0 с ксРамикага от Дреновнц- Ф вергикх.,ни дръжки, който тук са с по-плос-
с по-лошо качество в Първомаи. f знчести дръжки-израстъци, на глинени поднн-
по-полегати. наличнето,н,а = «ич^ огкъм орнаменти В материа-
*и. сходство в някои форми, дълбоки за гв ре Дреновица елементи — биконични и ци-а °т Първомай са рядкост редина от хара P
5'7
^‘Пкопки ц проучвапия, кн. 27
зиндоичио-конични съдове, високи кухи столчега и др. От друга страна, наличието на споме-натив фрагмент с орнамент, на сива доброкачествена керамика както и на една определена ке-ммнчна фактура с червено-кафяв лом и черна допълнително обработена повърхност'* намира сходство в късноенеолитното селище в Коларово, без да се срещат някои типични късноенео-зитни форми от това селиище. Посочсните типологични сходства дават повод да се допуске, че в Първомай се наблюдава едно по нататъшно развитие на късния неолит оз Дреновица, съ-метано с рядка употреба на графитен орнамент. Тъй като в района на Струмешница засега няма сигхрен обект от ранния енеолит, не разполагаме със сравнителен материал оз този период. Не е известно също през кой точно етап от енеолита тук се е разпространила графитнага рисунка. Въз основа на това можем с известна резерва да отнесем хронологически праисторическия обект в Първомай към първата половина на енеолита или към самия край на късния неолит. Топоз-рафското разположение на обекта на доминираща над околния терен височина е също един от белезите, типични за енеолитните селища в Западна България.
Раннобронзова епоха. В сондаж I бяха открити два фрагмента от съдове, единият от конто е ухрасен по периферията на устието с нарези и пластичен издатък под устието, а другият — с ред ямички под устието. Този тип украса е характерна за раннобронзовата епоха (обр. 54—4, 5).
Късножелязна епоха. Фрагменти от глинени съдове от тази епоха бяха открити главно в културен пласт II (64%), значително количество в пласт III (34%), който не е натрупазз в резултат на човешка дейност, а се е образувал вследствие на ерозията. Останалите 2% са открити в пласт I. Общо към тази епоха принадлежат 84% от фрагментите от глинени съдове, открити в сондажите. Незначителен брой в общата маса представляват фрагментите от луксозна, импор-тирана от елинистическия свят керамика — над 3%, или, предадено в цифри, близо 120 фрагмента от съдове, украсени по различен начин. Най-често срещани са фрагментите импортна керамика от съдове, покрити с фирнис: матовокафяв (33), матовочерен (12), матовозелено-кафяв (два), с пояси от кафяв и черен фирнис (един), с пояси само от кафяв фирнис (3), с пояси от червен фирнис и червен лак (два), от вътрешната страна черен, а от външната кафяв фирнис (един). Бяха открити и фрагменти, покрити с червен (15) и с тьмночервен лак, украсени допълнително с врязани линии (5). Значителен брой са фрагментите (33) с рисуван с кафява боя орнамент (главно линеареи)'1 (табло 54—7, 8, 12—43). Освен фрагменти от стени и устия, покрити с фирнис или лак, бяха открити и няколко фрагмента с пластична украса: а — отвеспзз дръжки с напречна пластична лента, характерни за елинистическата епоха (табло 54—7, 8, 12—14); б -тяло на кантарос с канелюри (табло 54—16).
В пласт I и II се намернха общо 35 фрагмента от амфори, главно стени и по-малко устия и дръжки Не беше открит нито един амфорен печат. Най-много (57%) са фрагментите от съдове със заоблена форма (редки са тези от биконични съдове). от конусовидни паници със завито навътре устие или хоризонтално издадено венче, правени на колело, с различна дебелина на стени-re, наи-често с малко дребнозърнести примеси (но се срещат и такива от глина с повече ?^оешанП1ХеОпВ<:?гпНа П.РИМ'СИ или въобще без примеси), с мека, грапава повръхност. Най-чес-От този тип lenauutl ViВве"икав и яеьдт. по-рядко кафяв или неравномерен от изпичането. £х1^мепен1 маТ„\п ™ ’ ПЛаСТ П’ 47% ~ 8 пласт 1 и само 2% - в пласт III.
огладена повъохност °Т СЪДОве със съ1дата техника и структура, но с твърда.
сив цвят на повъохносттл р°и?хождат 2Т съдове със силно подчертани устия. Фрагментите със съдове, подобии на тези от ппе? * ° наи’различни нюанси — от светлосив до сиво-черен, са от глината При производство™'на*^”™» ГРУПа’ Щ0 се отнася Д° форма, техника и структура на лъекваие с кремък или дъпво на по» 01,0 СИ8 Цвят Са ®или пРилага--и нови техники за из-получени тъмният и светлият цвят и ърхиостта пРеДи изпичането, благодарение на коего са т.тъеза глин'Гизи имаТ^миХ ПО8Ърхносг'' Някои съдове са покривани с пласт
керамични фрагменти (35%) имат с начително no-малък процент от общото количество средиа дебелина-Хии^^ Тв - Дсбелостенни или със
наи често с червеникав, а също и с каля» u 11 ПовъРхността им е изравнена, грапава. вен цвят са седрозърнести примеси согнан ив°-черен нвяг. Повсчетоог фрагменти те с чер-кривлии във всички селищапХНитесклоипН.а; "Т**"3 ПОВрьх."осз Такива фра- мен .И са от-вого(4“«) на фрагментите. правени на т.п » НЭ ®гражде""- Сравнится но малко е количсст - тънкостенни или със средна дебелина на <-тТ°И СЛучаи Допълнително източвани на колело дребшхърнести примеси, с повърхност пошит» I*' 130 рядко Дебелое гении, от глина с много ношение на техника и структура) са <Ьпагм»ит С тъньк ,|даст тлъста глина. Подобии (но о-повърхност ругтура) Са Фрагментитс със сиво-чсрен цвят. но с , рапава огладена
Фрагментите керамика в Пластове II u III»»
и вид. Раыика га се състои главно в това ч<-Пазва' холичественото си сьотвествис по тип което доказва. че натрупвансто му е станин • ментнгс 01 пласт III са с измита повьрхнос-. пласта. Откритите до дълбочина 0.35-0.40 м i на денудационного огла! анс на
L ’ М 8 га от съдове, при надлежащи к ьм среД
новсковната епоха, определят и terminus ante quern на оглагангго на пласт III. Не беше намерена пито една цяла керемида. Всички фрагменти (над 400) са с неголеми размери. Те са отломки от големи, леко иэвити керемиди. Открит беше и един фрагмент ат калиптерос.
Сондажните проучвания на възвишението Градище при с. Първомай дадоха интересни сведения за история ia и културното развитие на населението. обитавало този район през къс-ножелязната епоха. Няма да се спираме на историята на поселищния живот на това възвише-ние през праисторическата епоха, защото това е направено в частта на Л. Перничева.
Откритите фрагменти от глинени съдове на възвишението сочат, че то е било заселено през III II в. пр. н. е. За съжаление датата на това заселване не може да се определи поради липсата па точно датиращи материали. Фрагментите от глинени съдове могат да проиэхождат както от III, така и от II в. пр. н. е. Датата на напускането на крепостта е значително по-лесна за уточняванс. Откритото рибно блюдо, както и фрагментите ат съдове с тъмиочервен лак, допълнително украсени с врязани линии, показват, че тук животът е прекъснал през I в. пр. н е.и Тези хронологически граници на съществуването на крепостта (резултатите показват, че животът на възвишението съвпада със съществуването на крепостната стена) съвпадатс размирни-те години в тази част на Балканския полуостров, свързани с борбите на медите с римските легиона21. Възможно е да се предположи, че проучваната крепост при Първомай, както и другата, открита при с. Долна Крушина (обект 8), са били гранични крепости на територията на медите, разпростираща се на север от тях, т. е. в Огражден планина и в следващите планински масиви22.
Открититят археологически материал дава сведения за някои аспекти на културния живот. Фрагментите от глинени съдове, тежести за стан и други предмети (например ключ) дават възможност да се констатира, че елинизацията на материалната култура на обитателите на крепостта е много силна и на значително по-висок стадий от другите части иа Тракия. Добър пример за сравнение тук е материалната култура на траките, обитавали по същото време крепостта Малкото кале при Созопол2’. Налага седа подчертаем, че в случая говорим за тракийски селища или крепости, а не за градски центрове.
Слабите следи от живот от по-късните периоди са свързани със съществуването на големи селища в подножието на това възвишение през епохата на римского владичество, през Средновековието, а по-късно и през периода на османского владичество. В последняя период възвишението е било използвано за гробища. Възможно е с тях да е била свърза.ча постройка-та, вероятно черква, от която и сега има следи.
1 В разкопките взеха участие учеиици от с. Първомай под ръкоаодстэО|О на Г. оръчкоа и студекттатд Я Ви-перович, стажаптка еъв Вроцлавский университет.
1 Гробът беше почнстен от Ат. Койчев, Б. Азманов и В. Мутафоа. конто представят отдел-о пуоикксил със
,Рр hi 1 о п. V. 1, 33; М а г t i n. R. Les enceintes de Gortys d’Arcadie. — BCH. 71—72. 194’— 1948. 90—92.
‘Grenier.A. Manuel d'archeologie gallo-romaine. T. 5. 4. I. Pans. 1931. 520 523. Мадж аров, К Нови проучвания и разкопки иа Хисарската крепост. — ПАИ. 30. 1967, 118—120
’Winter, F. Е. The Indented Trace in Later Greek Fonmcanoos. - American Journal of Arehaeotogy. 75. 1971. No 4, 415—424
"Георгиев Г., H. M е р п е р т, Р. К а т и и ч а р о в. Д. Д и м и т р о в. Езеро. Равжоброюоиото селище С. 1979. с. 366 сл.
' Пластииата е определена от и. с. Н. Сираков. ... 1О_,
'Schafer, J. Terra aigillata aus Pergamon “ Arebdogucher Аме«ег. I962j> 81 ’Davidson G D Thompson Burr. Small Objects from Pnyx Hespena. Supll. . *4->. 6. 94
'» Те се среща; в голямо количество в античните Пластове - например в гр. Каоиле кагго в един,,стачки, пласт, така и в по-късните. епинистичнатв епоха вж. Deo о п а, V. Le mobilier delien (Exploration
Често се срещат в хултурата от елмнистмчнап cwu. *- — ’•
archeologique de Delos fsc. XVIll). Paris, 1938, 249-250. 7 в с
” Непубликувани материали от соидажните проучвани Р v
” Вж^^ёЛ 7 “1М61.
'* Т.вЛл!иЦИ" "* ре’улта1и «димио нв'съдовете украсени с графит, открити на обект 9 в с. Коларово Фрагмент С по^ЖаТо'^ит .и по.ърхносгта на обект 8Долив
ческа бпизосг с праисторическив обект в ГР“М“С "р" ‘. р*цеп _ Hesperia, 1934, No 3. 429—445: М i k u I е i о. 1.
Thompson. Н. A. Two Centuries of Не ci Skooie 1966 о 52 so.- S с h й Г е г J
clagonijti и svetlosti arheololkih nalaza (• Dissertationes. - т >> Berlin |9б8 p 47
Hellenistische Kemmik aus Pergamon (- Pergamen.sche Fonhungen T. 2). Berlin. i™. p.
''Sc h iifer, J. Hellenistische. . . P 29 %пламчеИе обекти 3 и 6; Долене. обехт 5: Ключ, обегт 12: Са.м>нло-
” Вж. материали от: Баскалци. обект I; Ьоровичене. ооемти
•о-Коларово. обект 7; Чуричене. обект 16; Яворити. обе» - •
"Sc h и Ге г, J. Terra sigilUta . Р 781 “^."мёските земи през римско .реме 4.1 - ГО ФФ. 54. 195«-19нп 1,7 ' Р °?' Б Проучвания »М»У „ Рмы _ Thracia an%ua. 19’8. No 4. 21-33; Р а р а к о g I u. F.
60 170-176; й ° p 0 . i, o к. Медике. Махед ; 14<>) $| 7 и . W а I Ь в п k. I W Prelude to Sparucus. The
hur I emplui des deus erer macedoniennes — BL H. 8 , • P-
59
Romln, in Southern ТЫясе. .50-70 В С. - In: Sp.rT.cus, Symposium rebus Sp.rt.ci gestis dedic.tum 2050 A S. 1981. ___________________________________ G e г о v, В Der thrakische Stamm der Maden, Ethnographisch-b- S Ар«оХче<™ и!’—са „Мзлкото кале». - В:
Met клюйте а Траки. Ч. 2 (Трмийски паметнИЦИ). С . 1982, 368 370.
ОБЕКТ 4. МЕСТНОСТТА ГРАДИЩЕ I
При залагането на сондаж № 2, доделен до вътрешното лиде на зида от аитичната кре-пост откъм западни, му край беше оперит гроб № 1.Той се намира в центъра на сондажа. При свалянсто на първия пласт бяха открити покривните плочи. а също и струпанитс дребни речни камъни. Гробът е ориентиран в посока изток-запад. има дълж. 2,35 м и е покрит със 17 грубо обработени каменни плочи с неправилна форма, с дебел. 0,03-0,07 м и дълж. 0,10-0,50 м От север и запад е ограден с речни камъни, широки от 0,20 до 0,45 м и дълги от 0,30 до 0.55 м. Върху плочите от западни, край се намериха вторично поставени човешки кости. Черепьт е положен с теменната част надолу и е силно фрагментиран. На 0,03 м от него бе намерена час г от кост на крайних с дължина 0,15 м. До него — фрагменти от долей крайних и силно надробе-ни кости от китки и ребра. Гробът е ограден от плоски каменни плочи, аналогични на покривните. Те са по три от север и юг, а от изток и запад липсват, като за степи служи гробната яма. Покривните плочи са положени неспосредствено върху стените на гроба. Фугите са запълнени с дребни речни камъни. Гробът има правоъгълна форма с трапецевидно сечение, дълж. при основала 1,85 м и шир. 0,25 м. Ширината при горната основа на трапеца от запад е 0,47 м и от изток 0.29 м.
Вътресе откри друг човешки скелет. Той има следните размери: дълж. 1,60 м, шир. на ра-менния пояс 0.25 м, на таза 0,28 м. Трупът е положен непосредствено върху пръетения под на гроба. Черепът лежи върху долната челюст с лице на югозапад. Лицевите и теменните кости са изтлели. Ръцете са скръстени около коремната облает, като раменният пояс е разместси вследствие на слягането. Ребрата са запазени предимно от лявата страна. Гръбначният стълб е поста запазен, като VI, VII и VIII прешлени са слабо разместени. Вследствие на натиск от страна на бедрените кости, притиснати от стените на гроба, тазът е разместен, като лявата половина влиза под дясната. Краката са събрани в колената и петите. Дясната капачка с изместена и се намира на 0,06 м от ябълчната става.
Местонахождение на инвентари. На 0,05 м северно от челюстта лежи бронзой же юн (обр. 55). около лявата лакетна става — 6 бронзови нлика (4 мъжки и два женски), около таза — два илика (мъжки и женски), под дясната лакетна става — 3 илика (два мъжки и един женски), в долната част на десния пищял — 9 илика (7 мъжки и два женски), под левия пищял — 10 илика (3 мъжки, 5 женски и два неустановени). В лявата част на таза бяха намерени две парчета от кожа, а около левия пишял — парчета от червено обагрена тъкан. В същия сектор беше открита овъглена динена семка. При вдигане на скелета под долната челюст се намери сребърна монета. а под кръетеца - 3 илика (два мъжки и един женски). На 0,30 м западно от покривните плочи на гроба се откри прешлен за вретено.
пт на инвентари. Прешлен за вретено във форма на цилиндър (диам. 0,02 м. вис.
J.0I м). ръбовете на конто са заоблени. През центъра е пробит отвор (диам. 0,003 м). Жетон от оронз(диам. 0.02 м). Аверс. 3 симетрично разположеии елипси. долепени една до друга Дол-ните 2 са еднакви. В лявата голяма елипса релефно е изобретен руският държавен i ерб (двуглав mfcX: бХа ТЛСа е Раэяелена на две П0Л0ВННИ В горната « виждаРмоно, рам неясен зна.Гам«п ХЛ? ’ Д°ЛНаТа ~ ДВа буквсни ЗНака Под дссния КРЪ' е долепеН неясен знак, а между двете елипси в долната часг има друг буквен знак - вероятно К или X. В X’наХХ да^та 1*7/33 иХЛ™"'СТ0ЙН0С1 “а МОИСТИТе Ог две™ .....а ели"’
ХХТе ^РаЖ'^Т0 ' °П’адеио » зрънчест кры . Ревес: липсват следи
ци разделена на мъжки и 'иЛа^а Жетонът е силно О|<ислен; 14 еднотипни бронзови или-
XXX “ ИЛИ,< ~ Направе" с от ТЪНка броизова тел. Телта е
са завити я ZS™В^Х^иТоГгГ УСП°РеДН°'ДНа Д° дру( а' Д ДВаГД на дължииа002 м Женски или» _ РИ пРегьването е завит нагоре. Иликът има сред-
та през среда'та така че двете части иеГ-я пп ' °Т кръгяа ГЬИ|1а броизова тел. Телата е прегъна-тите са прег ьнати в две противоположни посХГХ**3 Д° ДРУГа ПрИ |1Раии1ата "а тсдга чаС‘ ци (мъжки и женски) без сынегтв1.ия^ рсднаДъл»ина 0,015 м; 19 бронзови или
логични иаХ ^а7;Гп "мРо че с" лПе°коесЖ.Г/ Ф°РМа'а И устр°^»о?о им са ана р -рупа, само че са леко сплеснати по средата и съществува известна
60
разлика в размерите. Размери на мъжкиге илици: дълж. 0,03 м, шир. 0,011 м; на женски ю илици дълж. 0,033 м, шир. 0,012 м. На два от женските илици са запазени късовс червено обагрена тъкаи. Късове от гькан: средни размери 0,037 м х 0,025 м. От растителен прои «од, червено оцветена, вероятно ленена. Намерените парчета са твърдс малки и силно поврсдени. >а да може да се направи точно и сигурно заключение. Турска сребърна монета от началото на XVI11 а. — диам. 18 мм, дебел. 0,8 мм, силно корозирала и пробита, вследствие на което изображена ята са заличени.
Като се съди по архсологическите материали и етнографските нзточници. гробът се от-нася към първата половина на XVIII в. Важен датиращ материал са и монетите, ссчсни проз първата половина на века. При него е палице и вторично погребение. Костите на скелета на първия покойник, събрани и подреденн на купчина, са поставени в краката на втория, намерени върху покриващите плочи. Вторичннте погоребения не са рядкост в българските некрополи до XIV в., както и в двуобредните езически некрополи. От етнографски даннн и фолклорни из-точници съдим, че погребаните в един гроб вероятно са евързани с кръвно родство. Антропо-логическите изслсдвания показват, че първичното погребение е на жена, вторичното — на мъж.
Откривансто на руския бронзов жетон може да сесвьржес т. нар. „хрома“(харонов обол), водещ началото си от античността. Този обичай се е съхранил в христнянските погребения и до наши дни. Пробигата сребърна турска монета е принадлежала вероятно на първично погре-бапата и е служила за накит. Поради липсата на цялостни системни проучвания върху некрополе от м. Градище по-лълни изводи и обобщения не могат да се направят.
61
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ЧУРИЧЕНЕ
ОБЕКТ 19. МЕСТНОСТТА ВОДОЕМА
Залагането на сондажен изкоп в тази местност се реши въз основа на следните данни: а -наличие на тьмно петно с проследима дължина 7—8 м в характсрната за тези места жълтеника-ва почва, в околност, изобилстваща с керамични фрагменти, въз основа на конто обсктът можете да се отнесе първоначално към бронзовата или ранножелязната епоха, б близост на обекта до друг голям обект с подобна първоначална датировка в м. Куличката (обект № 2); в — наличие на свободна от насаждения площ, позволяваща да се обхване личащото тьмно петно, без да се нанесат щети на реколтата.
Установи се хоризонталната и вертикалната стратиграфия на обекта, като се получиха по-точни данни за датирането му. По редица обективни причини обаче не можахме да определим характера на обекта. Ниското било, на което е разположен, се обработва интензивно (табло 66). През юли. когато предприехме проучването на местността, то беше засято с тютюн, вече доста израснал. Свободна от насаждения беше останала само малка площ, ограничена от три страни от напоителни води, вдадена в тютюневите ниви. Именно тук беше забелязано тъмното петно. В процеса на изкопните работи се установи, че в непосредствена близост със заложения сон-даж, но в засадените площи има още тъмни петна и керамични фаргменти, разпръенати на много места. За съжаление обаче поради гъстотата и ръета на насажденията границите на обекта не можаха със сигурност да бъдат установени. Изкопът е заложен в единия край на обекта, който прод-ьлжава на запад вероятно до дерето, отделящо тази местност от съседния рид, на-ричан Куличката, както и на север и изток. Както вече беше отбелязано, ограничената от три страни с напоителни води площ определи и необичайната форма на заложения изкоп: правоъ-гълен трапец с голяма страна 10 м, малка — 5 м и височина 5 м. Неговата полегата страна на запад лежи в една от вадите; разположен е така, че да разсече личащото на повърхността тъм-но петно. Самото място на изкопа лежи под изкуствения водоем, от който местността е получила нового си име. но в една от естествените високи точки на билото.
Със свалянето на първите Пластове от по 0,10 м площта, заета от тъмна пръет, силно на-маля. На дълбочина 0,20 м в изкопа се отделиха три сиво-черни петна в жълтеникавата пръет с неясни, разлати контури, както и две успоредни сиво-черни бразди от плуг, дължащи се най-вероятно на предишна дълбочинна обработка на терена (на това място по-рано е имало лозя). *рВИ*“ите МСЖДУ ДВСТе ’,0ЧВИ ~ черната и жълтата - са ярко изразени и в структурно отноше-клпа L С песъчлива структура, а тъмната — рохкава и мека. В югоизточния ьгьл на из-,ХТОИ нивотъмната пръет изчезна и се появи скала, керам...........яг материал
ХТсени^^ятя п^Н°ШеНИе Фа,т,Т’Че Керамика излезе и от ™ните бразди, вкопани и тъмната поъег а не по|(азва 010 сигурност, че материалът принадлежи именно към тъмната пръет, а не към жълтата, където той е вторично разнесен.
(табло 8^)"при свалянето нНтт *дълб°чина 0,30 м) оперта съвсем ясно контурите на 5 ями петна Нешо повече - Btnxv .LL™™307 керамич,,и Фрагменти не се намериха извън гьмните и песъчлива пръет различна и попвят'ДУ 7ЯХ лежеше съвсем тьнък слой кафеникава, сипкава тънък че поч^еХви стели О ’ "° СТру^ра °т останалата. Този пласт е толкова ние Обяснеиие за присъствието му^сеТа^о^ем'ла'3’1011^10 “ НеГ° бЯХа "°ЧТИ ИЗКЛЮЧС' връзката между отделяйте ями. открити в околносДа На "1!°" "ОСТаВЯ въпроСа И I деляне на ямите № 1.2, 3, 4 и 5 е цел да се проучатОдновременно “ ПреЛ"рИе раЗПР
то-чераеиикавия^аОраик\ы,отоООмаб<^пМмТбИаЛ °7 ПОСледния пласт- Тя с вкопана в жъл-След ниво 0,30 м струкгурата^цве^т На ’ 3“3 Д° пРа«*оьгт^на. със заоблени краища.
интензивно черен, с извХдно мё^Оомп ПрЪСТ “ ПРОМС»ЯТ. като цветьт става лона археологически материал (табло 86а° я‘сто сбита на мазни буци, бедна
62
Яма 2 - завършва на дълб. 0,45 м със силно променен цвят и структура на пръстта, която на дъното и постепенно става зърнеста, твърда, червеникаво-кафява. Всъщност названието „яма" в този случаи е доста условно, тъй като тя личи по цялата дължина на северного ребро с дълж. 5 м и има продълговата форма с наклон на изток. Едно е сигурно — изколът засяга само периферия га па тъмната пръет, която й принадлежи. За съжалеиие иито времето, нито обстоя-телствата позволяваха да се задълбочим в търсене на решение на този проблем. Но поради дължината и формата и в северного ребро може да се предполага, че това е началото на няка-къв по-голям обект (табло 86 б).
Яма 3 завършва на дълб. 0,48 м без материали. Има форма на правогълъник със силно заоблени краища, вкопан в стериалната жълта пръет. При самото й дъно, в черната мека пръет излизат по-големи, необработени камъни (табло 86 в).
Яма 4 — завършва на дълб. 0,46 м без материали от последний пласт. Има почти триъ-гълна форма (табло 86 г).
Яма 5 — завършва на дълб. 0,43 м. Вкопана в материка, с обло дъно (табло 86 д).
Събраният керамичен материал е изключително хомогенен по състав. Едии-единствен фрагмент носи следи от обработка на колело, всички останали са от съдове, правеии на ръка. Слоред структурата материалът е със средна дебелииа на стените или от дебелостенни съдове, с грапава, загладена, покрита с тлъста глина и излъекана повърхност (табло 55—1—35). Об-работката на керамичния материал наложи следните изводи. С пластична лента с пришипва-иия са украсени само фрагменти с груба структура с дебели (2,8%) или средно дебели (1,3%) стени. По-рядко се среща вдлъбнатият с пръети орнамент. Врязаните линии, комбинирани с дупчици и ямички (табло 55—42, 52), или врязаните линии, заграждащи триъгълио пространство (табло 55—39, 44, 45, 48—51), както изобщо врязаният или надупчен с кух предмет орнамент, се срещат единствено връху фрагментите със загладена и излъекана ловръхност (16,5% от всички фрагменти и 1,65% от тях неорнаментирани). Това се отнася и до фрагментите от съдове, украсени с хоризонтални канелюри (табло 55—36—53; 56—7). Нерядко това е едниствени-
ят орнамент, и то главно на малки съдчета от рода на чаши с излъекана повърхност, със сиво-кафяв или кафяв до матовочерен цвят. Голямо количество от съдовете са с прави или наклонени фуниевидно навън устия — както дебелостенни. така и със средна дебелина на стените (27,6% от общо 101 фрагмента), с украса от прищипвания, притискания или врязани коси чер-тички по външния устиен ръб (табло 55-3-5; 56-2, 12, 15). Правите устия домннират при керамиката с груба структура, дебелостенната и със средна дебелина на стените в комбинация от орнаментиран външен устиен ръб и дръжка-израстък, цяла или прищипната по средата (табло 55—19; 56—5). Намерени са фрагменти и основи на хоризонтални и вертикални дръжки, като хоризонталните са най-често четвъртити, със заоблени ъгли, нзлизащи от венчето на съдове от рода на паници, със загледена, твърда повърхност (табло 56—7) или дръжки-израстъци, поста-вени под венчето (табло 56—5). Всички вертикални дръжки са с обло или кръгло сечение, като между тях има и една „коленчата" дръжка (табло 56—11). Особено интересни са фрагментите от дръжки-„дупки“, срещащи се главно при грубата керамика, прооити в стената на оше неопечения съд, в цилиндричната му част (вероятно при съдове от рода на кани табло 56 9) Най-рядко се среща орнаменты от канелюри (вертикални и хоризонтални) единствено върху съдове с изпъс-кана повърхност, със сиво-кафяв цвят (табло 55-37,40). Всички намерени фрагменти от дъна са плоски, неподчертани, слабо подчертани или върху плътно столче. Фрагменти от мазилка бяха намерени в първия свален пласт (12 фрагмента, от конто два със загладена повърхност и един с отпечатана следа от прът), както и на дъното на ями 2 и 3. Намерени бяха и глинени прешлени за вре-тено - два биконични и още два от вторично употребени керамични фрагменти.
След разеичането на ямите се получи следният материал. От яма 1 до дълб. 0,4> м - два безличии фрагмента от дебелостенни съдове с груба структура на глината, 3 оезлични фрагмента със средна дебелина на стените и груба структура на глината и една средно деоела стена с основа на вертикална дръжка и орнамент от хоризонтална пластична лента с ямички; до Дълб. 0,60 м - един фрагмент от дъно. неподчертано. и един фрагмент от право устие на дебе-лостенен съд с дръжка-израстък с триъгълна форма, заоолен връх и два оезлични фрагмента от дебелостенни съдове с груба структура. От яма 2 до дълб. 0.45 м, където евършм тъмната. “копана в материка пръет - един безличен фрагмент от деоелостенен съд с груба структура на лината и 7 безличии фрагмента от съдове със средна дебелина на стените и загладена повър-'ноет. един от конто със слабо излъекана повърхност. След изчерпване на тъмната пръет на "мата и за правили™й очертаване слязохме надолу в материка с оше един пласт от 0,15 м. От него излязох ’два безличии фрагмента от дебелостенни съдове с rpyw структура на глината. както и един безличен фра. мент с излъекана повърхност и средна деоелина на стената, един Фрагмент от стена с украса от пластична лента със средна деоелина и оше 3 други оезлични Фрагмента от стени съсРсредна дебелина. От яма 3 в последния и „ласт бяха намерени един
1 от стени със средна « ба структура, един фрагмент от стена, оехтичен.
Фрагмент от устие от дебелостенен съд с rpyoa cipynyp . "
63
със загладена повърхност и 3 фрагмента от съдове със средна дебелина иа стените, сдиният от конто с украса от пластична лента, а вторият, покрит с тлъста глина. Oi яма 4 до дьлб. 0,45 м бяха намерени 6 безличии фрагмента от дебелостенни съдове с груба структура, един фрагмент от дебелостенен съд. покрит с тлъста глина, безличен, един фрагмент от устие на папина, средна дебелина на стените, груба структура, един фрагмент от съврсменен съд, на колело, с гребенчат орнамент и керемиденочервен цвят. При разеичането и изчерпването на тази яма нс бяха намерени следи от разрушаване или друга допълнителна човешка намеса. От яма 5 до дълб. 0.45 м бяха намерени 3 фрагмента от дебелостенни съдове с груба структура на глината, един от конто украсен с пластична лента. При така описания материал и обект датировката е особено трудна. Внимателният анализ на керамичния материал предполага единствепо две си-гурни опорни точки: присъствието на т. нар. „дръжки-дупки“, представени у Хъртли1 и отсъс-тващи в останалия публикуван археологически материал, отнасящ се до бронзовата епоха у нас, и на т. нар. „коленчата" дръжка, липсваща като форма в работата на Хъртли, но евързана у нас с ранножелязната епоха. Поради липса на база за сравнение на материали, тук можем само да изложим аргументите „за“ и „против" двете предложен!! датировки:/!. Отнасянето на материала към ранножелязната епоха е много рисковано, тъй като отсъстват някои от харак-терните за керамиката оттова време качества — черните, силно излъекани повърхности, харак-терните канелюри и щемпелуван орнамент. „Коленчата" дръжка, от друга страна, беше намерена и при обхода на местността, на повърхността и в пласта. Колкото и да си приличат, двете дръжки са от различии съдове. Следователно не може да се приеме, че това е единичен случай, механично привнесен отвън. Правите устия с украсен външен ръб и дръжка-израстък на други обекти са на.мирани в пласт, съдъращ определено материали от ранножелязната епохаг и са датирани чрез тях;К. Комбинацията от врязани линии, дупчици и ямички има близък паралел у Гра.менос’, който има всички основания да отнесе този орнамент към късната бронзова епоха. У самия Хъртли дръжките-дупки в зависимост от съда, върху който се намират, са датирани от бронзовата епоха4. Някои от доловимите форми на съдове (табло 56—9) говорят също в пол-за на тази датировка, макар че тук също отсъстват много от елементите, характерни за керамиката на това време.
Сондажът при с. Чуричене постави много нови проблеми за разрешаване относно разви-тието на материалната култура през бронзовата и желязната епоха в долината на Струма. Особено важен е фактът, че определени детайли от керамичните съдове от долината на Струма не намират преки паралели в останалата част на древна Тракия, поради което изясняването на характера и хронологията на хултурата по долината на Средна Струма ще може да стане само чрез разширяване на проучванията в района.
Н е u r t I е у. W. A. Prehistoric Macedonia. Cambridge, 1939.
ранножелоната'епока4 ГеРгова което й благодаря) тези фрагменти на обекта в Пшеничево се отнасят към Ephemera' Гчте'р" To'sq. ВГ0"2е Ag' ‘OmbS and °'her anti4ui"es in th= hom' of Nevrocopi (Drama). - Archeologia ’ H e u r 11 e y, W A. Op. cit.. срв. c. 183, фиг. 56; c. 224, 225, фиг. 452. 457.
64
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В НА С. ЯВОРНИЦА
ОБЕКТ 2, МЕСТНОСТТА ГРЪКА ЧУКА
От 6 до 25 юни 1980 г. бяха проведени разкопки на обекта Гръка мука край с. Яворница с ръководител на разкопките Виеслав Киц и помощник Тереса Космала.
Изкопите бяха концентрирани в югоизточната част на могилата (табло 87, обр. 56). Най-напред беше очертан подготвителен изкоп с размери 5x10 м точно пред насипа на могилата, ори-ентиран перпендикулярно на нейната ос, която го пресичаше приблизително в средата. Трябва да се отбслежи, че източната граница на изкопа, обозначена като I в, беше неравна поради премина-ването на терена в стръмен склон. Повърхността на изкопа беше нивелирана до избраното нулево ниво. След това изкопът беше разширен в северна посока с още 2 м, обозначени като I с, където също се достигна до нулево ниво. Северната страна на това разширение включваше и могил ния насип. От насипа бяха разкопани всички Пластове, намиращи се на изток от оста на могилата. В изкопа I в — I с се очертаха две концентрации от камъни във вид на неправилни п.тгиияткя едиата от който се намира почти в средата на изкопа, а другата ализа в северная профил на отсечката I с. Първата от концентрациите беше пресечена с почти успореден на оста на могилата профил, нами-ращ се на 0,7 м на изток от нея. След това бе разкопана част от изкопа I в — I с, намиращ се на запад от линията на профила. Разкопаването беше извършено на Пластове с дебел. 0,1 м. Поради твърдата почва ширината на изкопа беше намалена с 2 м от западна страна. В тази част на изкопа се достигна до 2,20 м дълбочина. Причината за толкова дълбокия изкоп беше ямата, на конто по-паднахме в средната му част (табло 89). Успоредно с разкопките на западната част на изкоп I з — I с беше методично изследван насипът на могилата, намираш се на изток от оста на могилата и на север от подготвителния изкоп. Последоватено бяха снемаяи Пластове от по 0.1 м на 3 отсечки, разположени една до друга, като разликата във височината между тях беше 1 м. По тоза начин се получи тристепенно врязване в насипа на могилата, което оеше разкопано до достигалего на прие-тото нулево ниво на подготвителния изкоп (табло 87). Общага ширина на отсечките, обозначени като II, III и IV, беше 6,60 м, което отговаря на дължината на получения профил. успореден на оста на могилата. В изкопа I в — I с на нулевого ниво, както вече беше споменато, се гюявнха две концентрации от свободно лежащи камъни. Вниманието ни привлече конценграцията, намираща се в средата на изкопа (табло 88, 90). В границите на тази концентрация беше намерен голям камък с врязани по него линии с неизвестен произход (обр. 57). Не беше заоелязано увеличение на количес-твото на керамиката, на въглените или фрагментите от мазилки в рамките на концентрациям в сравнение с останалата част на изкопа.
Както беше споменато, при проучването на изкопа попаднахме на яма соваяифор.ма, УДължена в посока изток-запад (табло 88. 89). Ямата оеше заполнена с тъмнокафяв. пясъчно-глинен пълнеж с голямо количество ломени камъни и фрагменти от мазилка, както и със слепи ьлнеж> с голямо коли п ... п-ьлпочина от нулевого ниво. достигна до 1.2? м
Ли от изгарине. Яма га се появи на около 0,50 м дъло тпагмйска кепамжка
и е с диам: около 2 м. В нея бяха открити голямо количеств, деб«с cram треска и няколко фрагмента от тънкостенни съдове. конто . беше намерен кръг i ’ > изг-
и юнната част на описвания из ,• , sq м (табло 88). В границите на кръга гдиам.
а ? \п 01, исобРаботени камъни с д|*?м Р, ,язана’ група камъни. обраэуващз заедно с два ка-2.50 м), в неговата северна част, оеше забе. п^аа<ч>гьлен камък (0.40x030 м) в средата >ька от кръга кръгла концентрация с диак наРО11исанага вече яма. а от другата му стра-сверният край на кръга се намнраше в гр пепел, конто вероятно са остатъцн от огнище «ха забелязана голямо количество в раэкркха 6 голема камъка, образу ваши
Дълбочина 1,20 м. В централната часг неГОвите граници се намираше центърът на 'Мо неправилен кръг с диам. 3 м в™*ни
°писаната яма. изпълнен с керамика, "^/могилата беше запълнена с глннесто-каменист
Разкопаната югозападна част на насип. горните пласгоне (I и 8 — табло 93) съ-'агсРнал, с голямо количество минерални • голямо съдържание на керамичен ма-дъР*аха но-малко количество камъни и се отличаваха
65 ₽«копки и проучвания, «и. 27
...nwnira Нян-голяма концентрация на тези материали имаше в ивицата ст^м^то^ТмоХтТ В насипа беше забелена концентрация от камъни. които могат " бътат ча^Ламенна конструкция. Прели вснчко грябва ла се отбележи каманният кръг с ^иам около 2.5 м появил се на 1.10 м над нулевою ниво. Кръгьт бсш доста неправилен, с леко ^и еовилна форм" издължен по оста изток-запад. Стругтурата на насипа е показана па пап
*профил?перпмдикулярен на оста на могилата. където»може да се залежи разнообра-зисто на материали. използвани за нздигане на могилата - пласт 9, 10, 11 (габл 3).
ОПИСАНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЕРАМИЧНИЯ МАТЕРИАЛ
В подготвитепния изкоп и в насипа бяха намерени общо 830 фрагмента от съдове, два прсшлена една тежест за стан и фрагмент от глинено сито. Керамичният материал може да се разде >и на 4 групи (табло 4) Първата група съдържа 33 фрагмента (4,1% ог цялата керамика) и включва изработена на колело тънкостенна гръцка керамика с кремав или подобен цвят. Керамиката с фина, изработена от пресята глина, с много гладка повърхност, в някои случаи покрита с тънък слой ангоба. В тази група се срещат фрагменти, украсени с пластични малки из-растъци. както и съдове. покрнти с фирнис. Втората група съдържа 296 фрагмента (35,5 % от цялата керамика) и включва тънкостенна и със средна дебелина на стените керамика, съдър-жаша малко количество дребнозърнести примеси. Повърхностга е гладка, в някои случаи леко грапава. Цветът е оранжев или червен, с различии оттенъци. Третата група съдържа 430 фрагмента със средна дебелина на стените и дебелостенни тракийски съдове, изработени на ръка, със средно или голямо количествен дребно- или едрозърнести примеси. Често се срещат зрън-ца от кварц, достигащн до 0,01 м големина. Някои от фрагментите съдържат известно количество слюда. Повърхностга е грапава. Украсявани са най-често с релефни линии или израстъ-ци. Керамиката от тази група е различна на цвят — от сива през кафява до сиво-черна или изця-ло черна Четвъртата група съдържа 71 фрагмента (8,5 % от цялата керамика) и включва всички фрагменти от питоси и големи съдове — питоси, изработени от глина с голямо количество примеси, с грапава повърхност, със сив или кафяв цвят.
Хронологически всички находки са от елинистическия период и се отнасят към III — II в. пр. и. е.. като по-голямата част от материала може да се отнесе към III в. пр. н. е. Елинистичес-ката керамика от първа и втора група е типична за този период и е срещана в различии райони на елинистическия свят. От своя страна, керамиката от трета и четвърта група представлява характерни само за Тракия форми, а структурата на тази керамика е изключително локална.
Керамичен материал от насипа на могилата. В насипа на могилата бяха намерени 236 фрагмента от керамика, от които 7 могат да се причислят към първа група, 65 — към втора, 115 — към трета и 49 — към четвърта група (табло 4). В първа група се срещат следните характерни фрагменти неподчертано устие със заоблен, наклонен навън ръб (табло 57—4), от вътрешната страна устието, нзработено от фина оранжева глина, покрито с червен фирнис; фрагмент от тялото на съд, изработен от оранжева глина и украсен с пластичен израстьк (табло 57—13); фрагмент от леко профилирано тяло на съд. изработен от кремава глина, украсен с хоризонта-лен жлеб (табло 57—14). Във втората група се срещат следните характерни фрагменти: два фрагмента от устия. изработени от оранжева глина, с гладка повърхност. Единият от тях е слабо подчертан. с леко извит навън ръб (табло 57—6), а другият — подчертан, с косо срязан навън ръб, леко вдлъбнат в средата (табло 57-7); 58 фрагмента от телата на съдове, единият от кои-
С 'оризонтален (таб^о 57-15) и притежава сиво-оранжев лом; фрагмент от Z - ЛЪКОвИД’,° ИЗВИТа>Схръглосечение- Най-многобройната трета група е
сипа (аж на11пгчгн<^>п ЖСНТа’ пр°иэх°жда1ЦИ от ед1*н съд, намерени в горните плас гоне на на-гьнка почти иилииптамма таоло пласт 8)- Реконструираният съд е най-вероятно кана с мвна'на^жината иа л"0 на,[лон'на «авътре, с диаметър около 0,07 м и дължина.
талого с ръба на устиетоГтабло Я-ЗтГт С 0МЛНО сечение)- конто свързва горната част на неподчертано дъно Сълътеи nafc. " Тялото е с Диаметър около 0,18 м, заоблено, с плоско, линии по големина ппимеси ₽п ТеИ иа рЬ|<а’със сРедна Дебелина на стеки гс, от г лика с раз-слюда Повърхносгтаеогтадена'т п°ИГ° Мб'л,пват доста сдри кварцови зрънца, както и Фра^ент от де^лостенен'съд'^^мног^грапам^понъохнос ВО Ка<^гЯВ Ц8ЯТ; СДИ“
личестао примеси Заначена г- ua/-r грапава повърхнос i, изработен or глина с голямо ко-аър^ГгХ(да^стне^ ° "TV Фра1менг °' дрьжка (табло 57-27). Към чет-почти всички произхождат от два обестГпървият^ НТИ 1,илоси Установено беше. че от талого и един фрагмент от устието мя нм от тях беше реконструиран от 32 фрагмента Изработен ест глии,<^с колим™ ₽ л ’ '°РНИ1С ПЛас1овс ма наси"а <габло 57-’2)
на, а ломы — със си» и нервен цвя, Чпуги.т^' ИОЗЪр",ес1и "Римеси. Повърхностга с черве коитообразуваха концентрация в юри^част нанасипа РТ“5ре*ОНСТруира" от । 3 фра! мента, р ст на насипа Изработен с от глина с голямо количест-
67

-„~«хпи.ч'ти поимеси конто са причина за грапавината на повърхността; тя е със сив и сиво-wS цм7 Чстири фрагмента образуват устие с лекозаоблен ръб, украссно пол ръба с реле-<Ьен пояс (табло 57-29, 31). Запазена е и езичеста дръжка на съд (табло 57 28). Ос ганалите фра г -ментн са нехарактерни. В насипа беше намерен и фрагмент от глинено сито (табло 57 ..
Л^дитЛн изкоп - горни Пластове. В седемте горни пласта бяха намерени общо 294 фрагмента от съдове, като 11 от тях могат да се причислят към първата, 142 - към втората 130 - към третата и 11 - към четвъртата трупа. Сред керамиката от първа група се срещат сзедните характерни фрагменти: фрагмент от профилирано устие, изработено от пресяга ке-ремидена на цвят глина, сив лом (табло 57-5) и фрагмент от неподчертано дъно (табло 57-24). Във втора група се срещат следните характерни фрагменти: . фрагмента от устия (табло 57—8—12); фрагмент от тялото на съд, украсен с пластичен орнамент (табло 57—17); два фрагмента от дъна единият от конто по всяка вероятност е от дъно на паница (табло 57—25), а дру-гият от дъно на кантарос (табло 57-26); два фрагмента от вертикални дръжки с овално сечение (табпо 57-18). Третата група беше представена от нехарактерни в по-голямата си част фрагменти от съдове: фрагмент от неподчертано устие с леко заоблен ръб, изработено от сива глина с голямо количество примеси (табло 57—19); фрагмент от тялото на съд, украсен с хоризонтална пластична лента и изработен от глина с грапава повърхност и светлосив цвят (табло 57 20), фрагмент от тялото на съд със запазена основа на държка с овално сечение, изработен от глина с голямо количество примеси и керемиденочервен цвят (табло 57—23); фрагмент от плоско дъно на дебелостенна паница, изработена от глина, с голямо количество едрозърнести примеси (табло 57— 21). Четвъртата група съдържа 10 нехарактерни фрагмента от телата на питоси и фрагменти от устие на питое, изработено от едрозърнеста глина със сиво-червен цвят (табло 57—30). В седмия по ред пласт на подготвителния изкоп на дълбочина около 0,50 м от нулевото ниво беше намерена тежест за стан с трапецевидна форма (табло 57—34). Глината, от която е изработена тежестта, след изпичането е добила керемиденочервено-кафяв цвят, в средата — почти червей, и съдържа голямо количество примеси във вид на малки камъчета и слюда. На една от страните й се е залазил орнамент от колело, а на върха — полукръгъл жлеб, минаващ през средата.
Подготвитсяен изкоп — яма. Керамичният материал, намерен в ямата, е разнообразен по вид В горните й части се среща както изработена на колело елинистическа керамика от първа и втора група, така и дебелостенна, груба керамика. В долната част на ямата беше намерена само груба, изработена на ръка керамика. Общо се откриха 280 фрагмента от съдове, от конто 15 от първа, 89 от втора, 185 от трета и 11 от четвърта група. В немногобройната първа група се срещат следните характерни фрагменти: фрагмент от профилирано устие, изработено от червеникава глина (табло 57—35); фрагмент от извито навън и подсечено устие, изработено от глина с кремав цвят (табло 57—36); фрагмент от конусовидно кухо столче на съд, изработен от фина кремаво-червеникава глина (табло 57—42). И трите фрагмента са характерни за елини-стическата епоха и отнасят ямата към нея. Освен това бяха намерени следните характерни фрагменти от първа група: фрагмент от устие на паничка с частично запазена хоризонтална дръжка. изработено от тъмнокафява глина. Устието е полукръгло, леко извито навън, със следи от червейфирнис от външната страна (табло 57—37); фрагмент от неподчертано, полукръгло устие (табло 57—38); фрагмент от неподчертано, полукръгло устие (табло 57—39), леко извито навън Фрагмент от силно извито навън устие, изработено от фина глина, със следи от нервен лак от двете страни (табло 57—40); фрагмент от тяло на съд, украсен с два успоредни врязани жлеоа, изпълнени с нервен фирнис, изработен от фина пресяга гилна; фрагмент от дъно на паница от фина, тлъста глина с кремав цвят (табло 57-43). Дъното е плоско, леко нод-«гт^аН° ЪВ <Г°ра гр?па се срещат следните характерни находки: фрагмент от неподчертано д|?11аОбЛеН РЪ°’ изРабо1ено от сиво-червена глина с дребнозърнести примеси (табло на инин! (таблой пТ° нсподчеРтан° дъ*'° (™бло 58-2); фрагмент от подчертано дъно на панида (таоло 58-1), фрагмент от тялото на съд със запазена основа на дръжка изработен отр^боте^от ч1епвеникава>глинаСТИ ФраГМе"Т °Т ™ "а -д, украсен с канелюри,
дръжка с кръгло сечение пеппит ° грапава повърхност и следи от червей фирнис; фрагмен г от Специално внимание мелчжяи-'г° от ^1алка амФ°Ра 1 ретата група еотново най-многобройна. та Първият беше възстановен д^)рагментиРани съда- намерени близо до дъното на яма-(табло 58— 5l с негю тин- J ФРагмента и представлява голям съд със заоблено тяло
'“’’т ръб ,,абяо S8~w “
външната страна с пласт тлъста глина Ф „Я1 ' ИНаССДрмърнес1и примеси и покрит от са се заназили 8 фрагмента, всичкиге от степи Стт? СЛСДИ 7 опУшване Ol дрУ' ия СЬД на с кафяво-червеиикаи пвят игпгп,,,,. ъдъг е толям, изработен от много тлъста т ли-него лежака на самого дъно на ямата Остана^™0 дре6нозър,,ести примеси. Фрагмент и ic от реии в горната и средната частота ям™а™с xapa™p*'” находки от тази група бяха даме, (табло 58—7), от глина с голямо количесгво^имгси'г °Г "СПОДЧерта"° Ус,ие оьс закръглен ръб тие на съд с хоризонтално ребро (табло 58-ИЛ <bnarM«"WW ” п,мносии Фра|мсш °'
), фрагмент or тялото на съд, украсен с рслефсн
пояс, изработен ог глина с голямо количество едрозърнести ппимгси ГтэАм хг я л-тялото на дсбелостеисн съд, украсен с пластичен израсп к (табло 58 ж ФРагменг от ль..» (табло S0-9). Най-мал^м,' вено хоризонтална дръжка от голям съд (табло 58—12) Р единст
В ямата бяха намерени и два каменни кръгли прешлена с диам 0 035 — 0 04 м (табло 58-3. 4). На по-малкия от тях са врязани лъчевидно линии, вървяши эт от’вора към Д на пролена. Присъствието на този вид прешлени в ямата, отнасяша се към елинистическата епоха, е интересно. Трябва да се отбележи, че археологическите находки от долната част на ямата и от горните Пластове на насипа на могилата се датират към една и сына епоха, коего показва че двата обекта са били изградени едновременно.
Проведените сондажни проучвания потвърдиха хипотезата, че изследваният обект е надгробия могила, въпреки че не бяха открити гробове. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че се разкопа едва 1/60 от повърхността на могилата. Откритите каменни конструкции имат многоброй-ни аналогии по целия Балкански полуостров. Не са известии обаче аналогии относно големината и формата на могилата, както и на разположението на целия некропол, в който насипите на отделяйте могили влизат един в друг. Недалеч от некропола се намира антично селище с идентичен хронологически керамичен материал. Това позволява да се говори за един комплекс, състоящ се от селище и свързан с него некропол. От значение за по-нататъшните изследвания е също едновре-менната поява на тракийска и елинстическа керамика в могилата. Това позволява по-точното да-тиране на траки йската керамика, още повече, че някои нейни форми имитират грънки съдове. По-нататъшните изследвания биха позволили да се разрешат голям брой проблеми, свързани с изпол-зването на изследвания комплекс, който са само загатнати при проведените сондажни проучвания.
ОБЕКТ 3, МЕСТНОСТТА ПАДИНА
На първите две надзаливни тераси на десния бряг на р. Струмешница. както и в начатого на големия нанесен конус, лежащ в подножието на Беласица, е разположено голямо антично селище. То се намира на около 200 м източно от могилния некропол в м. Гръка чуха. В по-голямата си част селището е заето от обработваеми ниви. В един от участьиите, конто не се ооработват. беше заложен сондаж с размери 2 (изток—запад) хЗ м (север—юг). Тук теренът е с лек наклон на север i на дълж. 3 м — денивелация около 0,20 м). Сондажът беше заложен с цел да се получи информация за дебелината на културния пласт в тази част на селището, да се добият материали. конто да гюмог-нат за доуточняването на датата на селището. както и да се провери по-точно има ли материали. съвременни на материалите от сондажа на могила 4 от некропола в м. Гръка мука.
Под хумусния и наносен пласт с дебелина от 0,12 до 0.28 м беше открит културен пласт с тъмносив цвят, който е примесен с дребни камъни и чакъл. В югозападния^ъгьл на зондажа пръстта е no-различна - с глинеста структура. По-малки петна стажъв цвят ояха заоеляза.чи и в други части на сондажа. Културният пласт е с деоел. от 0.18 м до L--8 м (средно м Той свършва в североизточния ъгъл на дълб. 0.28 м от повърхността, където е наи-тънък, а при южната граница на сондажа, където е най-дебел, достига до 0,58 м. Откритите средно гол ем и камъни в култуония пласт лежала свободно.
В сондажа се откриха значително количество фрагменти от глинени съдове, както и строег-телна керамика - общо 140 фрагмента. Около 80% от този материал са фрагменти от съаоиес ouuiuiwwji пъка. понякога допълнително зъртяни на «ояе-
«илиндрична или леко заоблена форма, правши на ръ a, ...u,u 1аЖ1. „ \>Мъче-а -о-ло, от глина с много различии по голем и на примеси, в ням v. чепвеникавият и
върхнос гта е огладена или грапава, твърда. неравна ог '^^'ъпа'г^тенти от 8 хстия. от
кафеникавия г цвят; стените са с груба или1 случай в основа га на устието се на-
иго 2 от цилиндрично устие с равно 6менга прогихождатот прави устия с размера пластична лента с прггщипвання. Останмиге ФР^ ямичкН Пластичнн ленги бяха
лично оформено венче. 2 от тях имат ^^Х^Т^мираше овален пластичен нздатък риги върху 4 фрагмента отсгени. а н - Ф ,ва ърагмента от плоски с овалносечение дръж
Открити са 5 дъна - плоски.неп®^1 ? сечение коя го от една га страна се разшнрява и ста-’ както и един фрагмент ог дръжка С крь - • CTpslrnpj „а глината. но покрнти с
• плоска. Намериха се и няколко фрагмент. _ дюгона фрагментите от съдове (овале 5%к ли,к пласт тлъста глина. Незначително е почти прм.мсси, със средна дебелина
Равени на колело, ог глина с малко дребни Р |еникав цвяг на повърхмостта. 10% от ця-“ стените или гънъкостеннн. с чернен, сиок . ч .„вениыв цент и грапава повърхност.
ага керамика завмаг фрагментите о г кере селящего е е гное гойно и е съшествува-
Сондажнн ге проучвания показаха, че и коего сандегелсгваг редких еднакам
"° по времето на наенпване на могнла 4 " Д->ага обета.
Ьорми на местни глинени съдове, открити 64
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
През първия етап на българо-полските проучвания в Санданско-Петричката котловина бяха зарегистрирани общо 409 обекта от неолита до Късното средновековие. Обекти от палеолита не бяха открити.
НЕОЛИТ И ЕНЕОЛИТ
Локалазирани са 21 праисторически обекта, конто дават информация в зависимост от коли-чеството и качеството на материалите от повърхността. Има обекти с нехарактерна праисторичес-ка керамика, конто подсказват за присъствието на етап от праисторията без възможпост за точно хронологическо определяне. Други съдържат повече информация за относителна хронология, ма-кар и в сравнително широки граници. Най-определени данни дадоха обектите, на конто през 1980 г. бяха направени сондажни проучвания — оста Орешките при с. Долна Рибница, м. Шлакови рав-наии при с. Дреновица (и двата в Огражден), м. Мусовица при с. Коларово (в северната част на Подгорието) и най-ранните напластявания на м.Градище при с. Първомай, на левия бряг на Стру-мешница При геоморфоложката характеристика на локализираните праисторически обекти прави впечатление, че преобладаващата част от тях се намират в южните склонове на Огражден. Разположени са най-често в средновисоките планински части, но не липсват и високопланински обекти. Интересно е, че в Подгорието, където има най-благоприятни условия за заселване и поминък, доссга са зарегистрирани само два праисторически обекта, и то в неговата най-северна част, непосредствено над леглото на Струмешница. Това може да се обясни с усилените наносни процесн, при конто десните притоци на Струмешница са образували редица наносни конуси в подножието иа Беласица. Възможно е този наносен шлейф да е покрил със своите напластявания някои древни селища По сыците причини вероятно не се намсриха и обекти по ниските части на левия бряг на Струмешница, където също има редица наносни конуси. Зарегистрираните обекти в микрорайона при сената Първомай и Мулетарово са от типа на височинните селища и лежат над равнището на наносите. Може да се смята, че гъстотата на селищата през неолита и енеолита е била по-голяма от тази. която може да се зарегистрира в момента (карта 2).
Сравнително благоприя гните условия за живот по южните склонове на Огражден — заоб-лени очертания на билата, мек климат и добро изложение спрямо изгрева на слънцето — обяс-няваг наличието на множество праисторически обекти в планината. Въпреки неравпата повърхност и не особено благоприятиата за земеделие почвена покривка горите и пасищата са давали възможност за поминък най-вече чрез лов и скотовъдство. Не трябва да сс изключват обаче и пяхои фактори от историко-социален характер, конто сыцо са ставали причина за заселване по трудно.юсгънни планински места. Трябва също да се отбелсжи фактът, че в района напьл-1,0 липсват сслишни могили. както е впрочем по цялото средно течение на Струма, за разлика от Тракия. Пелатония и Тесалия.
Ра зпределенисто на обектите порайони може да се представи последний начин: 1. Обек-и в наи-високите части на Огражден: с. Баскалци, обекти 3 и 6. вис. 1200 м; 2. Обекти в долин сла^папегати^* "°"С иа ОгРажд'н- където планинските ридовс образунат заравнсни или
2 аРай ^aTa/ьрналово, обект 2, Чуричене, обекти 2, .3. I 5,Долна Риб
Д< ша^оушитш X’ Вишлена’ обс|(1 '• Гега. °бскт 3. Бороничене. обект 4 и обе. и 6 и 7 4 ’ ОбСГГИ В НИСЛИЯ пяа"инс|<и "ояс "а Огражден: край с. Дреновица,
11 ' .,оие »подножието на Огражден; край с. Първомай, обекти I. 2. 4; 5. Обекти 6. (X™Г мзположеиаиНбпи«И" ",ЛеИф При С/амема-o6eltT 4 и «Р»й с Коларово. обекти 8. 9; Митино обект 1 с Мчлетвпл до*С1иего маСтрумешница и до коритото на Струма: при с митино, ооект 1. с. Муле) арово, обект I нс. Тополница, обект I.
В топот рафско отношение обектите са доста разнообпа-иш- I п
условие » ».5»ра«е «. и<С1„. „ е.„ V,Po”Z«0
положение над околния терен - с. Мулетарово, обект 1,с. Първомай X,4 с ДоZ Коуши да. „бект 8. И в три тс случая става дума за праисторически находки, открити’припроучваГна антични укрепени обекти, 2. На плоски или заобленибила или полегати сколонове нт/водораз-делни ридове в планинския район Обикновсно тези места са отраиичеии от оврази или речни долини, като с избирай по-равен, обърнат на юг или югоизток терен - с. Къриалово обект 2, с Право Бърдо, обект 6 и др. По-особено разположение в тази трупа има иеолитният обект при' с Долна Рибница, обект 2, разположен на самия стръмеи югоитточен склон на рида Обектите от тази група също имат добра видимост към околния терен; 3. В падини с меки очертания или на малки възвишения в началото на речни долини - с. Дреновица, обекти 6 и 7. Тези селища има г малка относителна височина и слаба видимост; 4. На плоски водоразделни повърхни.чи между оврази или при съединяването на две реки. Тези обекти имат неголяма относителна височина _ 10—30 м, но сравнително добра видимост към околността — с. Камена, обект 4, с. Коларово, обект 9, с. Чуричене, обект 3; 5. На ниски плоски възвишения при първата речна гераса — с. Тополница, обект 1, с. Митино, обект 1.
По повърхността на голяма част от обектите е събран археологически материал и от по-късни епохи. При това големината на праисторическитеселища етрудноуловима. По отношение на приблизителните им размери има разнообразии данни; от 3—4 до 10 дка, като на това ниво на проучване по-точна информация за плошта не може да се даде. Дебелината иа наплас-тяванията (само за проучените обекти) е от 0.60 до 1,50 м. В района преобладават вероятно селища с малка и средна продължителност на живот, през един—два хронологически етала. За по-продължително непрекъснато развитие в рамките на някои праисторически селища е оше рано да се правят заключения.
НЕОЛИТНИ ОБЕКТИ
Най-ранните зарегистрирани обекти в района могат хронологически да се отнесат към края на средний или началото на късния неолит, след периода с раннонеолмтната рису вана керамика. Като опорна точка за определяне на този неолитен период послужхха сондажните проучвания в м. Орешките при с. Долна Рибница. Въпреки трудностите при точного хронологично определяне на селището материалът може сигурно да го евърже с балканскиiе яеолитни ку.т-тури, характеризиращи се с тъмна монохромна керамика, биконич.ли профи..и .ча съдовете и набоден орнамент. Селища от хронологичния етап, застъп.1^ в с. Де. Рибница, изг..ежда че са рядкост в района. Отделил фрагменти с остри бнконичнн профили и хдрак.ертча за Дол.ча Рибница фина фактура на черна излъекана керамика се намерила по повърхността аа ооетгге в с. Чуричене, обект 2, с. Вишлене, обект I. с. Гега, обект 3. с. Баскалци. осекг Ь. В материала от Баскалци фигурира и една вертикална дръжка с израстъх, според която ооектът се отиася също към средний или началото на късния неолит. Прави впечатление, че известнитедосега материал от типа Долна Рибница са разположени предимно по ^^^’^*5”^*°*** »а мисълта за приоритет на ловно-скотовъдния предземед^ски поминък ю н^екшето.
Един no-късен неолитен етап беше зарегистриран в ^н^^о^ък ПЬжющ. равнаци при с. Дреновица и евентуално в материалите_ Акпичеие обект 1 Кевамихата
с. Камена, обект 4, с. Митино, обект I, с. Тополница. о^кл 1 ? Чур^ от Дреновица има среднозърнеста фактура не МЮГО«М9М^ «бмоничната ф^рма. съ-еднакъв на лома и повърхноста. Характсрни.1 Р г0,е фньгь_1Ни езически дръжки-жэ-
Дове с две вертикалии дръжки, эапочвашиor уст - от
Растъци. высоки цнлиндрични столчета. Рядм Р £т0 elanj „j развития съеев «о-новннте форми на съдовете позволяют да от .. Ви Тордош ц Стаза дума и лрис.тизм-пит.т. е. близо до ранните етапи на Димнни I- П ”е на материаллзта ку .ттхра Дречоа..-телно хронолог ическо определяне. тън като п^“ХгичХка сзместоятелиоС-т Ча, подобно на Долна Рибница, показва зна''“ егап вероятно се отнеся обект 1. три с
Приблизително към същия или МШМГО е фактура и чернена излъекана аовърх-
Mhiiiho. В керамиката, събрана по повър'"|^Т^>'ы оше по-енлио се забелязы а обект 1 три с. !!°ст), личи по-голяма близост с района на кч / съдове льна и дръжкч. сходчи с тези Тополница на брега на Струма. Парен с някои форми.Ддрепотамас• 11 Дреновица, тук се на мериха и фрагменти риеувана керамик
Селището с» проучм чрез системки ярхеологнческ Р
'I
Материалът от обект 4 край с. Камена има също общи черти с комплекса в Дреновица. Сходни ХХатъчни за датиране материали бяха намерени и в обектите в с. Чуричене. обект 3. с. Първомай. обект 1 и с. Кърналово, обект 2.
ЕНЕОЛИТНИ ОБЕКТИ
В покализираните и проучвани обекти в долината на Струмешница и в Огражден засега няма керамичен комплекс с белезн на някои от съседните ранноенеолитни групп. Белези на Градешница има в някои обекти при устието на Струмешница близо до коритото на Струма -с Кавракирово. обект 2 (карта 2), с. Мулетарово, обект 1, с. Тополница, обект 1.
Сред праисторическата керамика, намерена в долните Пластове на античпата крепост в м Градище при с Първомай. има два фрагмента от малки панички със следи от графитен орнамент В съшия обект са открити и няколко фрагмента, които показват известна типологична връзка с Дреновица, но с по-лоша керамична фактура: вертикални дръжки с елипсовидно нап-речно сечение, започващи от устието, големи езичести израстъци, някои форми дълбоки съдове. подници и евентуално един вариант на конично-цилиндричната форма. Нсдостатъчното количество типичен материал засега позволява само да се предположи, че става дума за едно по-късно развитие на керамиката от типа Дреновица. Малко материал, подобен на този в Първомай. има в м. Градище. с. Долна Крушица. Посочените обекти се обединяват и от еднаквия си характер на височинни селища, което е общ признак за енеолитните селища в Западна България. Късният енеолит в района на Струмешница беше документиран в м. Мусовица при с. Коларово. Обектът типологически се свързва с финалните III—IV етапи на култура Салкуца— Криводол. Подобии или аналогични материали се срещат чак до Егейското крайбрежие и селището при Коларово запълва една празнина в южните части на ареала на тази култура. Единички материали от съшия тип се намериха и в други обекти в района на Струмешница — Долна Рибница. обект 2, Дреновица, обект 7, Първомай, обект 2, което показва, че сслищата от този тип не са били рядкост в района.
В резултат на проучванията на неолита и енеолита в долината на Струмешница имахме възможност да документираме като най-ранен период в района неолитните материали от Долна Рибница. а като най-късен — къснонеолитиите материали от Коларово. Голяма част от за-регистрираните обекти вероятно попала между тези два периода, т. е. паралелно с късния неолит и ранния енеолит (?). Характерно за района през дълъг хронологически период с. изглеж-да. едно доста изолирано развитие на локални групи, чиято първоначална културно-етничсска основа оше не е иэяснена.
Специфичните черти в материала на проучените досега средно- и кьспонсолигпи обекти са: 1. Оскъдността на орнаментирана керамика (с изключение на обектите при устието на Струмешница); 2. Различните видове вертикални дръжки на съдовсте — особеност, коя го сближава този материал с Егейското крайбрежие в Тесалня. Характерни за късния неолит са големите триъгълни езичести дръжки-израстъци; 3. Различните видове пръетеновидни дъна и писки и високи столчета са също традиция. Това важи и за глинените подници, които намерихме във всички проучени обекти, а много често и по повърхностга; 4. Каменните и костните оръдия като по правило са рядкост, по-добре е застъпена обработката на кремък и най-вече на кварц.
Неясна засега остава картината на ранния и началото на средния неолит в района. Поради лилса на раннонеолитни обекти не се установява със сигурност и хронологического място на селищата от групата Долна Рибница. Предстои да се разреши въпросът и за генезиса на тази локална група. Засега не разполагаме с достатъчно данни за типологическия облик на матери-а.гната култура през ранния енеолит в долината на Струмешница и по южните склонове на Огражден. Това поставя проблема за евентуално задържане на къснонсолитни традиции в района през по-дълъг хронологически период. Съчетанието в Коларово на белези от сродните зГпаИпаПРе?н°петЛ (гъсна)- Салкуца ,n-lv. Бубани Хум 1а - В и Шуплевец I йот върждава тезата “ " ™ сходни тенденции в развитието на тези култури. Вероятно ранният бронз се
торията в ZX7™ПР°УЧе,‘ ** КоЛарово П'-рвиятетап от изучаването на^раис-пробтеми Теги ппобпе румешнииа даДе Достатъчно материал за поставяне на изброените проблеми. Тези проблеми могат да бъдат разрешени от бъдещите археологически разкопки.
ПРАИСТОРИЧЕСКИ КАМЕННИ АРТЕФАКТИ С ТЕХНИКА НА ЛОМЕНЕ
и. „л.,,. к„.р..о.
72
на техниката за обработка на местната кварцова суоовина пп»...
равнише на кремъчните артефакти, полуфункциоиалнос™ено по’висо,'ото техническо кремъчните сечива. 7 'алносгга и високата степей на износване на
ческите особености La^ecumf суХХ^мД П^илипса'^ единствено с фи эи-литните труни с добре развита тех^гич.!а^
во (каквато без съмнение е разглежданата трупа от Коларово) обихновеТосравнитезшГбьрзо са се приспособявали към по-неподходящи местни суровини. Тази адапатция^е изразява в раз витието на традиционнитс техники, а също така, но значително по-бавно, в овладяването на нови технологически методи, до този момент рядко или изобщо неизползвани в рамките на да-дената култура. Като начало на подобна адаптация в Коларово може да се разг лежда ра .шире-„ото прилагане на резцова техника. Същевременно в подобии ситуации решаването на суро-винния проблем се е тьреело по пътя на размяната или чрез организиране на периодичнн снаб-дятелни експедиции. Незначителният брой и крайното износване на кремъчните оръдия в ан-самбъла показава г, че такива опиги населението от Коларово все още не е предприемало. Така че обектът в с. Коларово най-вероятно представлява останки от къснонеолитно селище, чикто жители са били в процес на преселване, при това в началната му фаза, евързана с проникване в Долнострумската долина.
От сондажните проучвания на обект 4 в с. Първомай е известна само една кремъчна пластина, която в технико-типологическо отношение е характерна за късноенеолитните ансамбли от Северна България. По-особено внимание следва да се обърне на малобройните артефакти от обект 3, Баскалци, които са открити на 1500 м надморска височина в Огражден. Въпрски липсата на какъвто и да е контекст може да се установи, че техниката на обработка на кварца, както и морфологията на артефактите имат общи черти с ансамбъла от Коларово. Съвсем друг характер имат кремъчните артефакти от обект 7, с. Дреновица. Тяхната техника на ядруване и присъствисто на една много характерна мнкростъргалка са типнчни за къснонеолитните ансамбли от Северна България.
БРОНЗОВА И РАННОЖЕЛЯЗНЛ ЕПОХА
Проучвания!а на скспедицнята представиха за пръв път и материали за локализирането на обекги от бронзовата и ранножслязната епоха. Техният брой е твърде малък. Открити са 9 обек । а (кар । а 2). Всички ге са разположеии по южните склонове на Огражден. Във високите части се намираг 3 селища (с. Чуричене, обект 19, с. Баскалци, обекти 1 и 5). Останалнтс (с. Кър-налово, обек i 2, с. Долене, обект 5, с. Право бърдо, обект бис. Гега, обект 3) лежат в сродните части на Огражден. Две от селищата, които са и с наи-големи размери (Кърналово — 35 дка, Чуричене), заемат пай високите части на ридовс, оградени от дълбоки дерета и в близост до водни източници. Тсренът е с лек наклон на югоизток. Останалите — с размери от 6 до 8 дка — лежат върху склоновете на ограждснските ридове с наклон на юг (Право бьрдо), на югозапад (Долене и Баскалци, обект 5) на изток (Баскалци, обект 1).
В долината на Градешница обектите са четири, т. е. половината от всички обекти (Баскалци, Гега, Долене), и поради малкия общ край на селищата могат да се правят изводи на тази основа. Малкият брой на селищата от бронзовата и ранножеляэната епоха прави особено впечатление, като се има предвид количеството на тези от неолита, снеолита или по-късниге епо-ХИ. Някои от обектите имат материали от по-ранната епоха (например с. Гега, обект 3, с. Право бърдо, обект 6) без това засега да поэволява да говорим за непрекъснато развитие.
Повечето селища и селищни пунктове са възннкнали на нови места през бронзовата епоха. Материалите открити в тях, дебелината на напластяванията и размерите на обектите не позволяват да се допусне много продължително съществуване на живот в тези селища. Те мо-гат Д допусне много и м педнца уговоркн поради отсъствието на стра-
'ат да се отнесат към късната броизова епоха с редг ц у н и , , то са „ап.
тиграфия и на вост пъчно сравнителен материал. Два от по-голсмите обекти, на ксито са нал в».. 4 а д°с^гъ 11,0 сра , ц>/пичене обект 19), сочат непрекъснато разни гие и
п С011джи (с- КъР"ал0В0- обе|Г ' УкоеТо сё проследява и на други обекти в тази част • ен преход в желяэната епоха ' 0 да позволяла в момента по-категорични изводи
за алкаискня полуостров, без това е рпаницата на две епохи. Слабата населеност на
същността на етнокултурнитс прок епоха поставя редица въпроси във връзка с при-
гражден през бронзовата и раиножеля . омени МИграционни движения и т. и ). Тяхната пНТС’ обУсловилн тази картина (Клим Р |НН проучвания, които ще изясняг културата роля може да се установи едва след п д периоди и ще дадат конкретни данни
"Рез бронзовата и ранножеляэната епоха и отделяйте им период за фактори, предизвикали тези промени.
Ю Разкопки и проучвания, кн. 27
73
КЪСНОЖЕЛЯЗНА ЕПОХА
Открити са 34 обекта, конто датират приблизително от втората половина па I хил. пр. н. е (карта 3) Сондажни проучвания са проведенн на 6 обекта, при три от тях са открити селища. Селища та от тази епоха са неравномерно пръснати по целия проучван район. Повечето от тях (16) са разположени по южните склонове на Огражден или в подножието му. Големината на тези селища е различна - от 1 дка (с. Гега, обект 6) до 70 дка (с. Гега. обект 2), при коею най-често се срещат селища с площ около 10 дка. Две от селищата са миогослоипи и са с различии размери (с. Гега, обект 2. с. Чуричене, обект 2). Положенисто на селищата е различно. Всички са локализирани на билата на водоразделни ридове, спускащи се към р. Струмешница. Четири от тях (с. Баскалци, обект 1) и десет (с. Чуричене, обекти 2 и 16) са разположени на 200—300 м под платото, в най-високите части на Огражден. От тях две са локализирани на билаiа, сдио на терасата на високия склон на Градешката река, едно — в крайната част на рид, на място, където се събират две дерета. Най-много селища са открити в средния пояс на Огражден, който се характеризира с по-полегати склонове. На тези била, широки често над 100 м, са разположени всичките 7 селища (с. Боровичене, обекти 3 и 6. с. Гега, обекти 2 и 6, с. Долене, обект 5, с. Дреновица, обект 2 и с. Михнево, обект 7). В подножието, а в един случай в долните части на склоновете на Огражден (с. Кърналово, обект 3), са открити 5 селища (с. Долна Крушица, обект 8, с. Кърналово, обект 3 и с. Първомаи, обект 1,4,12). Две от тях са крепости (с. Долна Крушица, обект 8 и с. Първомаи, обект 4), разположени върху възвишения в подножието на склоновете на Огражден и разделени от тях чрез тесни долини. Едното от тези селища стана обект на сондажни проучвания. На другого, по време на регистрацията, не се разкри характерна за къс-ножелязната епоха керамика, но следите от каменни конструкции, както и керамиката, датира-ща от античната епоха, позволяват да се допусне, че тук се е намирала крепост, подобна на тази от м. Градище при с. Първомаи. Крепостта при с. Първомаи е разположена на възвишение, до-миниращо над долната на Струмешница, от което се вижда масивът Кожух. Извън крепостната стена, която обгражда най-високата част на възвишението от всички страни, са намерени фрагменти от глинени съдове. Възможно е това да е доказателство за наличето на постройки, конто се намират извън крепостта, или пък е част от голямо селище, разкрито на изток и североизток от крепостта на наносния конус и втората заливна тераса на Струмешница (м. Амед). От 16-те обекта, разкрити на склоновете на Огражден планина, 8 са разположени в долината на Градешни-ца, което ясно показва, че в случая става дума за по-гъсто населен през този период район, особено ако се вземе под внимание, че той представлява 1/4 от проучените склонове на планината. В свет-лината на тази констатация е още по-голяма вероятността да се приеме, че предполагаемата крепост при с. Долна Крушица произхожда от късножелязиата епоха. Останалите 8 селища са разположени в долината на Струмешница. Най-голямото от тях се намира на склона на Джонков връх от масива Кожух — по всяка вероятност селище от градски тип. По стръмните склонове на Джонков връх (западен, южен и източен), както и в неговото подножие на площ 800 м (юг—север) х 1000 м (изток запад) се срещат много фрагменти от глинени съдове, предмети и съдове от стъкло, метални предмети, монети и др. Повечето от видимите днес каменни конструкции произхождат от римската, а дори и от по-късна епоха и само подвижният материал засега свидетслства, че тук е имало селище и от по-ранна епоха. Въз основа на събрания в района на града керамичсн материал можем да установим, че в западната част има явна концентрация на фрагменти от III—I в пр. н. е. при неголямо количество фрагменти от римската епоха. По южния и източиия склон количест-юто на фрагментите от елинистическата и римската епоха е почти еднакво. Възможно е територи-ята на града да е била най-голяма през елинистическата епоха и да се е намалила по-късио.
аложеният сондаж на Джонков връх целеше да се установят стратиграфията на култур-ните напластявания и хронологията на каменните конструкции, личащи на повърхността, как-то и да се уточни датата на възникване на живот на него. Осъществена е само последната цел. Наи-старите фрагменти от глинени съдове от върха са от края на IV в. пр н с (като се изклю-чат малкото на брой праисторически фрагменти). От същото време са и фрагментите, събрани ог площта на града. От това би могло да следва, че основаваието на този град трябва да се П0СЛеДната четвъ₽т на IV в "Р- »• Първият изеледовател на този обект - А. Мил-«о7а мепХ^И,ЛЛИ“°пСЗа 0Т"л0С» ИМе™ "а града' БазиРай1(и <* на описанието на положени-отисаии ТойХТъ ^Ра’ МИ-ЛЧеВ СМЯТа’ Че Градът иа Дионюв връх огговаря на това ра Поез1939г П Печев пТ кВТ°Р’ КОжИТО докализиРа вьи въпросния район медийския град Петра. 1рез I )39 г Д. Дечсв публикува фрагмент от надгробна плоча. От надписа се вижда че ба-отИгр"^л7ЖДаГГР' ПСТРк Надписьтс ОТКРИТ в“бекга край с. Белица (около намира roaX к’г0”0, разбира се’ не значи- чс "а това място е грябвало да се
на Тит Ливии П Печев пока * е,}?В В “°ментаРа “ъм привсдсниге от него огкьси ог труда
1 иг Ливий, Д. Дечев локализира Петра близо до с. Мулетарово, но в по-кьени ге си грудове
74
ue поддьржа гази хи пот сза. Пс грз, спомената сл ине гйри/~> z-.-r т . п
вСН описание на разполжснието на града, Тит Ливий не лам Ливии*е град на медите. Ос-
Безспорни са следните факти: а — античиият men ~ северозапад.
ако ие в синтийскитс райони"™ с положи™™ Х^иц^
описание™ на околностите на града Петра у Тит Ливий (твърле неточно) в много малка степей може да отговаря на географското разположеиие на античная град грай Мулетарово
Название™ на града в м. Джонков връх за нас продължава да остава неизвестно Дали това е един от синтииските градове, споменати от Птоломей - Тристолос, или един £ гр£ о вете на Орбсл Ортополис, или някои от градовете, споменати от аитичяи автори в долината иа Струмешница? След като обогатим нашите познания с нови епиграфски или археологически материали за ан гична ia география на този район, ще можем да решим този проблем.
На близко разстояние (до 3 км) от античния град регистрирахме три толеми обекта (с. Мулетарово, обекти 2, 3 и 4). Обект „С" е разположен срещу западните части на античния град и е отделен от него с блатис га долина, широка 30—50 м. Според събраната информация от местного население тук са разкриваии гробове. По всичко личи, че останалите два обекта са селища и се намират на разстояние 2 3 км от античния град, в нагънатите възвишения на запад от масива Кожух. В селище „В“ е заложен сондажен изкоп, който за съжаление не установи стратиграфията на културните слосве и не осигури данни за историята на поселишния живот, освен потвърждаването на наблюденията и направените изводи въз основа на теренните обхож-дания. В тези две селища, с размери по-големи от другите селища (от планината Огражден), е раэкрита елинистическа керамика, която е съвременна нахронологическите рамки иа античния град. Това би свидетелствало, че те са възникнали едновременно с античния град.
Останалите 4 селища са разположени в долината на р. Струмешница, на значително разстояние от комплекса „античен град". Всички те се намират на десния бряг на Струмешница. За тагьв голям район броят на селищата е твърде малък спрямо броя на обектите. разкрити в Огражден планина. Причината за това състояние на нещата се обяснява с помощта на разкрипгте .материали от късножелязиата епоха в профила на брега на потока Ренише. Между сената Самуилово и Кола-рово, в м. Батако (обект 7) на дълбочина 1.13 м от повърхността са разкрити материали от късно-желязната епоха под напоения слой. Този факт позволява да приемем, че и други селиша от тази епоха се намират под наносимте конуси, конто заемат почти цялата долина по десния бряг на Струмешница. Останалите три обекта се намират на възвишенията на десния бряг на Струмешница. Размерите им са като на селищата от планината Огражден, с изключение на селището з района на с. Яворница (обект 3), което заема площ от 50 дка и се намира в непосредстэена близост с мопгл-ния некропол Гръка чука.
Освен селищата са разкрити още могилни некрополи, отделни могили и плоски некрополи. Могилните некрополи и отделните могили са разположени или кран селища от късноже-лязната епоха (с. Дреновица, обект 11, с. Кърналово. обект 9, с. Митино, ооект X с. Струмешница, обект 4, с. Чуричене, обект 20, с. Яворница, обект 2), или на тлямо разстояние от такива селища (с. Ръждак, обект 7, с. Рибник, обект 6. с. Тополница. обект 2).
та от този тип. При три (с. Кавракирово. юг-югоизток от ооект^ечно-с. Мулетарово - обект 3) е трудно да се определи произходът на мхтките каменни
темни насипи с диам. 3-5 м и вис. 0.4-0 6хт на Яворнищ н в е Струмешншы.
Наи-интересни са могилите в м. р )• „ ц пр н е Подобии по форма могили
На птшърхността беше открита керамХ « с ipx.a и ^гери, подобии на могила № 4
« срещат по долното течение на Вардар• „^Струмешница. Подобна могила е раз-
некропола в м. Гръка чука. се намира р руп1ена от съвременни изгони. Тя се накрита и край с. Тополница. Неината форма е ся" р' . рхяостга и в съвременюгте изгони
мира на терасата на р. Струма. Разкритата герам о6pir Струма По южнн. пРоизхожда от II в. пр. Н.е.Могили сподобни(с. д^;„. обект 7) и една те склонове на Огражден са зарегистрирани мог - „„жгюмация бтизо до вр. Маркови кла-°тделна могила (с Чуричене. обект 20). Сп°Р« ^""Зия в проученжге от екс^едицията Аенци също се намира могилен некропол, коик ...0КцТе планински части. Могилите от 'огилни некрополи край с. Яково. Разп0Л0ЖД"“ д0СТвГат височина до 3 м, а иан-малките са '-'тражден са значително по-малки - най-голе. й.р11пкага околност на античная град на °Д 1 м. Техният насип е от пръет или камън. . та с Кърналово е висока 5-6 м.
ДЖонков връх също са разкрити надгроони могили не<ропШ1 крад с. Митино е разполо-е диаметър около 40 м и има насип от пръет. bi * Струма. Той е в гамма стелен разру-*е" на възвишението при вливането на Струв1сш»жратмёити на некропола са разкрити две “е" поради обработванс па земята. В неразрушеп кръгове. а също три каменни
Могили (вис. до 0,5 м) с насип от пръет и видими в тях
кпъга без насип от пръст. Подобии каменни кръгове са раэкрити край с. Дрангово (обекти 6 и 7) Могила № 1, рззкопана по време на сондажните проучвания, с от в. пр. н. е.
Всички могили от разглеждания терен са разположеии на възвишения. които доминират в различна степей над най-близката околност. Лесно може да се установи харакгерът им на надгробии могили въз основа на формата или на положение™ им, или въз основа на фрагмен-тите от глинени съдове, откривани на повърхностга. Единствено в три случая нс можем да определим характера на разкритите обекти (Кавракирово, Михнево, Мулетарово).
На два обекта (с. Долене, обект 5, с. Дрангово, обект 10), в които са намерени материали от различии епохи, са регистрирани цистови погребения (оградени с каменни плочи). Трудно с да се определи хронологнята на тези погребения. Известно е, че това е характерен елемент от погребалния обред на Балканских полуостров не само за I хил. пр. н. е„ но и по-късно, но не е изключено те да произхождат от късножелязната епоха.
Материалите от теренните обхождания и сондажните проучвания са основа за рекоп-струиране на културата на населението, живяло в споменатите райони. Имаме главно сведения за характера на керамиката. Значително по-малко са данните за другите сфери на материал нага култура. Разполагаме и с допз>лнителни материали за духовната култура на траките.
Сред глинените съдове — цели или запазени само във фрагменти — на първо място тряб-ва да споменем съдовете, внесени от елинистичните центрове. Най-красивата находка е откри-та в могилата край с. Митино (обект 3) — кантарос, покрит с матов фирнис и с украсена шийка с рисуван растителен орнамент. Фрагмент от скифос, също украсен в стил West Slope, е намерен в сондажа на Джонков връх. Керамиката от вида West Slope се появява в елинистическия свят в края на IV в. пр. н. е. Кантаросът от Митино и фрагментът на скифос от античния град при Мулетарово следва да се причислят към по-старите видове и да се отнесат към първата половина на 1П в. пр. н. е. Заедно с кантароса в погребението е намерен киликсоподобен съд, изработен от сива глина. В други две погребения от тази могила са открити паници от глина със сив цвят. Всички съдове със сив цвят от могила 1 от с. Митино са изделия от работилници-те в Тесалия и Македония и датират от Ш в. пр. н. е. В крепостта край с. Първомай се намери конусовидна паница със заоблено и подгьнато навън венче, покрита твърде неравномерно с червен фирнис (лак). Паницата има формата на рибните подноси, използвани в Гърция през V в. пр. н. е., обикновено покривани с червен фирнис. В късноелинистическата епоха се срещат такива подноси, покрити с червен фирнис. Датират от II—I в. пр. н. е. Сред материалите от античния град на Джонков връх са намерери 9 фрагмента от съдове с релефна украса от елинис-тическата епоха. Осем от тях са от мегарски чаши — производство на йонийските работилни-ци Един фрагмент вероятно е от мегарска чаша — производство на местните тесалийско-ма-кедонски работилници. Заслужава особено внимание намереният в крепостта край с. Първомай фрагмент от съд, покрит с тъмночервен лъекав фирнис и допълнително украсен с врязани линии. Тези съдове са произведени в пергамонските работилници и се датират от края на II и I в. пр. и. е. Най-многобройна група представляват фрагментите от съдове, покрити с фирнис с различии Цветове — матовочерен, кафеникав. кафеникаво-червен, кафеникаво-зелен, произхож-дащи от съдове с най-различни форми, но най-често от паници, които се датират от елинистическия период Повечето от тях са от античния град или от селищата, включени в обособения от нас комплекс на античния град. Раэкрити са също в 9 обекта от споменатия район. Повечето от обектите са разположеии на близко разстояние от античния град; само 3 са значително по-отдалечени от него (с. Боровичеие, обект 3, с. Дреновица, обект 2, с. Яворница, обект 2). Малкото на брой фрагменти от съдове, покрити с лъекав черен фирнис, могат да се отнесат към класичсска га сноха, т. с. към IV в пр н. е. и по-рано, но трябва да се подчертае, че не е изключено тяхното наличие и през ранноелинистическата епоха. В крепостта край с. Първомай бяха намерени много фрагменти от съдове със заоолено тяло и слабо подчертано цилиндрично усгие. Повърхносзта на съдовете с !°п’ХаМа С Л'Н™ 01,[аФени'!ааа 60,1 “ често с '«ометрични мотиви. Това са съдове, произведени в работилннцитс на Тесалия и Македония през късноелинистическата епоха.
Фпагментите от^тш ^^арИТаТ? кеРамИ|(а. рабогена на колело, са съдове от глина със сив цвя i чение Сив^м^кт 01 «аи-различни съдове - често с хоризон гаг....дръжки с кръгло се-
и нам™7.о7ги Л. наи^аадични оттенъци - от светло- до тъмносив. Такива фрагменти “ високите части , а ™ раз™а1'ата с изключение на един, раэположен
във високите части на Огражден (с. Чуричене, обект 6), в който не с разкри гнию един фрагмент от ^Тъд^п ил°и XНаИ Г0ЛЯМ Процент от «рамиката. рабогена на колело, са фра. .......
намерените в могила"
голямо ко .ичестио ₽ 1 "р с ФРагмеиги от глинени съдовес
на на колелос^^к^Т^ Я ‘И’ ^Р^Р3’ подо6"а "а ФУбата керамика, работс-
Р ’ РИГа С ГЬ"Ъ,< Слой Тлъсга гли"а и бяла ангоба.
обособим три груп^Всички т<е<саЯ°те’гаМеРС1,И " 060x1 ите от Ра11 леждания район, можем да тр гру и. Всички те са изработени от глина с голямо количество различии по г оде
76
Мина примеси: а с грапава, неравна повърхност, червен цвят лебеп^
характерни за района съдове, които са раэкрити в пХи всички Т°8а ” ГВ1>рЛС
от крепостта край с. Първомай, но липсват в обектите к™, Леои' Ра’лоложени на запад върх; б - с огладена повърхност, в някои случаи грапава На Джонгов
хност, покрита със слои тлъста глина. Р ’ цвят чс₽всн или кафяв; в — с повър-
Срсд материалите, разкрити по време на тепениите пла-
вания. преобладават фрагментите от глинени съдове Проиен^иТоЛ"3 Сондажните проуч‘ лък. Глинените тежести за стаи или глинените кръгове са хапактени,анали1е нахолхи е ма' материална култура, Интересно е отпечатването на знаци върху Хести'^ган'и ти
„ето с графити (с. Мулетарово - обекти I, 2, 3, с. Първомай - обект 4 и“ яХииГ- обе“ 2), което наи-често се среща в елинистическата култура. За значите.зиия продев на ед ини в свидетелстват също разкритите фрагменти от строителна керамика или ^агмеитите аг т£а-котни фигурка от IV—III в. пр. н. е. в селищата от комплекса на античния град или в други обек-ти от разглеждания район. В крепостта край с. Първомай и в могилата от с. Митино има и ме-тални находки: железен ключ, оловна тока, железии гвоздей. Намирането им е първата крачка към опознаване на употребяваните в този район метални предмети през късножелязната епоха
АНТИЧНОСТ
По време на теренните обхождания бяха открити общо 146 обекта ат аитичната епоха, ат които 12 могат да се датират от римската (един от тях от ранноримската) и 7 откъсноаитична-та епоха. В тези цифри са включени и три могили, на които беше намерена керамика от антич-ната епоха (с. Кърналово, обект 9, с. Чуричене, обект 20 и с. Яворница, обект 2). Могил и те са включени в анализа на обектите от късножелязната епоха (карта 4).
Шестдесет и осем от всичките регистрирани обекти се намират на южните склонове на Огражден, 44 — в долината на р. Струмешница, един — на терасите на Струма, 9 — в подножие-то на Огражден, 15 — в подножието и на първия плани.чски пояс на Беласица. Обектите в Огражден (23) са локализирани главно по билата на ридовете, които са почти разни, с по-малък или по-голям наклон или терасовидни. В някои случаи селищата се разпростират и на склоновете (6 обекта). Често са основавани и селища само на склоновете: на източния склон — 19, ваза-падния — 11, на южния — 2. Най-често тези склонове са терасовидни и по-рядхо полегати. Само 10 са обектите, разположеии в началото на долинка. В такова място много често са локализирани селища от османския период. За разположението на две от селищата по южния склон на Оз раждш нямаме точки данни. Останалите са разположеии на малки възвишения или на склон с лек наклон на юг. Масивът на Кожух представлява отделка геоморфоложка форма Тук се намират 6-те обекта от комлекса на античния град, открити в землишето на с. Мулетарово. В долината на Струмешница са открити 45 обекта, от които 12 на възвишенията на десння бряг на Струмешница, на оила-та или склоновете им. Останалите селища лежат на тераси (З ооекта) или на наклонения на север Десен бряг (т. нар. „Подгорие") на Струмешница (общо 25 осекла). На хълмове в подножието на Беласица или на първия планински пояс бяха регистрирани 15 осекла Повечето от тях лежат sa склонове. На тераса на Струма се "W злялаляваи„о
Почти всички обекти от аитичната епоха са наи вера». ешпе.
на тази територия от Рим, т. е. от последните 600 годин" от «о.^^але-
ние откритите на повърхностга материали не винаги мо Lr _ ™ч-г5| р 13 Вероятно ед-положените много близо едно до друго ^^"^^Хата епоха (обект 14 Може би те мар-кип° е Отпрсди 1V °- (обект 12^ а второго селище коего поради някакви вътрешни факторе ,ират два стала от развитието на едио и съшо се.Ш - гъсноантичната епоха сееразвило (епидемия? пожар? и др.) е сменило „опусне, че вследствие на подобии причини има
едалеч or първоначалното си място. Може да Д j Баскалци - обект 2 и с. Кукурахцеэо -Други, разположеии многоблизоедио до дру L S и 6 с. Ключ — обекти ' и 11. с Колд-
обект 2, с. Боровичеие — обекти 11 и 12, с. Долене ЗНГОВо - обекти 3 и 4, с. Долна Рибница —
рово - обекти 2 и 13. с. Рьждак - обекти 2 и 4. и Драна _ лЧк.
,,и 1 и 7, с. Долна Рибница — обекти 3и . п1_,х-ч;1ГГИ $ и о Михнево — обекти I и 11 ти 1 и 4, с. Кърналово - обекти 1 и 6, с. Кьрнало жщата на с. Коларово (обекти 1 и 13) и с
р Четири големи селища бяха регистрирани . • ? or jpvrv в едного от тях (Ко-
^«Муилово (обекти 4 н 10). Те са на разстояние о • Н|И feu, четири селища, как-Дарово - обекг 13) бяха открити капители и след На иато1 и запад от тях има пмеми
'° показват материалите, са съществували едноврс; кмлииип> на селищата. Ожаю четн-
"«аселени участъци. конто вероятно са предста Самуилово - обект 4) и маххш
големи селища има 6 по-малки (с. Коларово ооект
Колапово - обекти 4 и 14, Самуилово - Коларово - обскти 4 и 6), конто наи-пероятно също са свХ н7с първите. Подано ?рупиране на по-малки селища или махали около по-големи може да се проследи и в други части на проучения район. На първо място трябва да сс спомснс к хтпексът на античния .рад в Джонков връх с 5 селища около него: с. Мулетарово - обск,и V>мп,е сътваш им ни я^рад Д Р_ , и него обект 3. 6, , . к _ обекти 7 и 11 и около тях обекти 1, 9, 5. 18; с. Гега - обект 2 и около него обекти 1 и 6; с. Пър-вомазГ— обект 1 и около него обекти 2, 3, 12; с. Право бърдо - обект 1 и около него обекти 3 и 4; с. Кърналово - обекти 4 и 7 и около тях обекти 1,6, 8. 13; с. Стармево - обект 9 и около него обект 3; с Рибник — обект 3 и до него махала (обект 2); с. Чуричене обект 2 и близо до него махала (обект 3); с. Баскалци — обект 6 и до него махала (обект 7).
Интересна е картината около комплекса на античния град и разположените в подножието на Беласица селища (с. Ръждак - обекти 2 и 4 и с. Дрангово - обск ги 3 и 14). Градъ г е на левия бряг на Струмешница. Между него и споменатите селища на десния бряг на Струмешница сс намират възвишения. На тази площ от около 20 км2 са открити само махали и пито едно голямо селище. Възможно е тази територия да е принадлежала на античния град (с. Митино — обекти 1. 5, с. Дрангово - обект 5). Земите на запад от античния град вероятно също са били иегова
територия.
Някои бели петна на картата иа поселищния живот в района през античната епоха са при-чииени от други фактори. Откритият некропол край с. Вишляне — обект 5 — свидетелства, че отсъствието на обекти между Градешница и Рнбнишка река се дължи най-вероятно на непълно проучване. Струва ни се, че през античната епоха почти хоризонталните склонове в средния пояс на Огражден не са били заселени и са били обработвани или залесени площи (вж. селищата в землищата на селата Долене, Право бърдо, Долна Рибница).
Около Петрич и на запад от него, около с. Яворница, при устието на Градешница и на Рибнишка река се намират наносни конуси, конто са се оформили след античната епоха. Поради това и обектите от землището на с. Яворница (11 и 12) могат да бъдат следа от евличането на материал от склоновете на Беласица. Обекти, образувани по този начин, могат да се посо-чат и в землищата на гр. Петрич (обект 20) и с. Ръждак (обект 1). Анализ на проблема може да бъде представен само след подробни проучвания с геолози, геоморфолози и почвоведи.
Откритите крепост и укрепление в землището на с. Камена (обекти 1 и 3) дават основание да се приеме, че след включването на района в границите на римската провинция Македония племенните деления загубват значението си и строените по това време крепости имат за цел охрана на пътя, вървящ по долината на Струмешница. Подобна картина се проследява и по-късно (Самуиловите укрепления). Зарегистрирани са следи вероятно от османски път, мина-ваш през Подгорието. Възможно е той да е следвал трасето на път от античната епоха. Без-спорно може да се приеме, че през разглеждания период пътят е минавал по десния бряг на Струмешница.
Непосредствено до 15 селища бяха открити цистови гробове. Те са оградени от каменни плечи, големи керемиди или тухли. При 6 от тези селища бяха открити материали само от античната епоха. което позволява към това време да се отнесат и регистрираните гробове при с. Баскалци - обект 2, с. Боровичеие - обект 2, с. Гега — обект 12, с. Зойчене - обект 2, с. Куку-рахцево — обект 1, с. Чуричене — обект 1. На два обекта бяха открити гробове, оградени с „ке-рамичии плочи (с. Ключ — обект 5, с. Коларово — обект 2). Както е известно, такива гробове са правени само през античната епоха. Откритата надгробна плоча в м. Наново при с. Кърналово определи и некрополи в тази местност от античната епоха. Както се вижда, от откритите злизо до селищата 15 некропола 9 могат с доста голяма сигурност да се причислят към раз-глежданата епоха '
Наблизо до античните селища бяха открити 6 плоски некропола (с. Баскалци - обекти 4 и 9, с. Коларово - м. Гробище (?), с. Кърналово - обект 10, с. Самуилово - обекти 11 и 14). С •"И?Р“И с^ишасамо оу античната епоха, или пък са от плоски гробове, оградени
с «меини плоска™06'0 " С' Сам*илово е °т некропол. в конто има и гробове, о, радени |'п<чк>тете са би nma * 8 ЯРУГИ части на Тракия, така и тук сс вижда. че през античната епоха ^о7«е«мили??п ° “аменни плочи или керемиди (тухли), а някои са имали под и стени от керемиди и покритие от каменни плочи (с. Ключ - обект 5) Със селише нс може да се сэърже само плоският некропол от с. Вишляне (обект 5).
грал на Кож^Сьбоани^с оТм?* Г* ^еШе РегистРиРан некропол, принадлежат па античния Чертите ска;циБаничапк"'ИГС ЖИГеЯИ СВеЯе"ИЯ СОЧ;,Г’ Че ГОЙ сс 12 ''™”Рал " М1212|,,(К-долин;^.Рио ГпХ "нишажен Р ’ ВЪЗВИШеНИЯ- °™лен” - W с широка 30-50 М нат* епоха 10 са извесши'сам?nrri яа1Ираи1и с "о-малка или по-голяма сигурност о, ан гич ...и* -“ Долине 1 Хкт 7ТиИИ На МГНИТе ЖИТСЛИ (с Ба1-*ал|‘и - обск г 4, с. Ниш-«не ооект 5, с. Долене - обект 7, с. Ключ - обект 5. с. Коларово - обект 2 и м. Гробище, с.
Кукурахцсво обек( 1, с. Самуилово — обект 11 с Гега_лг г
с различна. Най-големият с с размери 2,20*0 75 м (с Лпяиг? * г°л«мината на гробовете Ж м (С. Боровичене - обект 2). Всички откпи Ги ~ обе,(т 2)' най ма^я' ~ °-90
лаг’ане. с изключение на г роба (?) на обект 10 и с Къ^ло^ Покоем'0'”'6'"*”' ЧР” гру"опо' НИЯ (с. Кърналово, обект 10) беше откри, обект, жой7о“^в^ Гя^ХТо^ТХ^' покрита със застъпващи се или поставки една върху другР геремиДи дХ1Гэт 0 1£'
със значително количество керамика от различии по форма йстр™£с£о£ 7а™й един железен гвоздей. Обектът с с размери 1,35 (изток-запал)7о^севе™юп Проучвате ляг на обекта не е склонен да приеме, че това е погребение, докато според иаТв полза на т “ава интерпретация има няколко аргумента: размерите и видът иа обекта. големият процент на фрагменти от луксозна керамика в ямата, както и железиият гвоздей. Присъствисто на гвоздей в погребения!а с характерна черта на погребалния ритуал от III в. пр. и. е. втази част иа Тра-кия (вж. Митино, обект 3). Трябва да се има предвид, че обектът е разположен на билото в ие-посредствена близост до надгробна могила (обект 9) и на повърхността не бяха констан ираи и следи, характерни за селище (по-голяма площ, присъствие на различии по структура фрагмен-ти от съдове и др.). Вероятно откритият обект представлява погребение чрез трупойзгаряи- Р). което е или от късноелинистическата, или от раиноримската епоха.
Според сведенита на местните жители в някои гробове са откривани главно глинени съдове, а рядко и други предмети, например бронзова монета (с. Кукурахдево — обект н. Често се срещат дразни гробове, без човешки кости в тях (с. Зойчене — обект 2, с. Кукурахоево — обект 1, с. Самуилово — обект 11). В три от плоските некрополи са откривани надгробии плочи. Една бе открита от експедицията (с. Кърналово — обект 2), докато за другите дае (с. Ключ — обект 5 и с. Мулетарово — обекти 3 и 4) има даини от местни жители.
От 143 обекта на 63 са открити материали и от други епохи. Античните селища рядко са били основавани на местата на праисторическите селища (6 обекта). На един обект бяха откри-ти следи от късножелязната епоха. На 11 обекта животьт е продължил и през Средновековие-то, а най-много са тези, на мястото на който е имало живот през османская период 125 обекта).
На останалите 20 обекта от античната епоха е имало живот през няколко епохи. Най-често се срещат материали от Средновековието и османския период (13 обекта). а останалите комбинации са най-различни: праисторическа епоха и османски период (1 обект). късножелязна епоха и османски период (1 обект), праисторическа, късножелязна и средновековна епоха (2 обекта), късножелязна, средновековна епоха и османски период (1 обект), праисторическа и средновековна епоха (2 обекта).
По време на теренните обхождания на 40 обекта бяха зарегистрирани различии следи от постройки. От тях само на един обект (Митино — обект 1) бяха проведени сондажни проучвания. С данни за постройките от античния град при с. Мулетарово (обект 1) разлолагаме благодарение на сондажните проучвания на Ат. Милчев.
При липса на по-задълбочени археологически проучвания (сондажи или разкопки) аиав-зът на зарегистрираните следи от постройки може да бъде единствено на ооектите, съществу-вали само през определена епоха, в случая през античността. Такива са 31 осекта. катосавыю-чени обекти, на конто бяха открити материали от прансторическата епоха ,. Ба^хщя стест 6), от късножелязната епоха (с. Гега - обект 2), а също два обекта отсАе . . л 13) пора-Ди характерни за античността черти на строителната техника . г? 'щи — обект
Каменни стени или техни остатъци бяха зарегистрирани на 1 ^обекта.. .Ба Къскхюво_
и мраморни плочи. Те са каналнзирани , на помещениям са би.тл взмазани.
Рен беше и водопровод от керамични парила части от помещения на «рада, съ-
В м. Айдарица, в землището на с. митин , н ети асьщо и по-голямата част от Ществувала през V в. от н. е. От този век са и най;сХ?’1^^Хран4 (разкрите юсечеи в ска-*еРамичните фрагменти до VI в. от и. е. Сгрздзь ‘ _ а /отгрнт е эодопроэодът от кера Лата канал, облицован с плочи от шнста) и сна д<- амъни споени от външната страна с ммчпи плочи). Стените на тази страда са ПОСТР^ 'покрити с мазилка, украсена с
х°Росан, а ог вътрешната - с глина. ОгвъгРеи7^.а(| бяха открити на обекти 2 и 13 при с. черни и червени ивици. Каменни стени, споени ст елементи (колони, капители и т. нА
^ОлаРово. И на четирите обекта са намерени ар \Гпоени с глина, но тя може да бъде н ог , Ге,|ага на обект 17 в с. Ключ е построена от как • чн||1 (Мулетарово - ооект 4)
'Редновековната епоха. В м. Червените екали близ а
са заоегистрирани следи от правъгълна постройка от големи камъни. Стена от два рсда обра-ботени камъни с ширина 0,50 м е открита в обект 2 в землището на с. Рибник. За останалите
зидовс нс разпологаме с подобии данни.
Н. два обекта (с. Кърналово - обект 4, с. Митино - обект 2) са эарегистрирани добре об-работени каменни блокове. Те произхождат от някакви по-значителни постройки (с. Митино, oGeicT 1 - от храм) Най-често (в 17 случая) са документнрани струпвания на камъни и строи-телна керамика Това са вероятно остатъци от съществували тук някога посторйки. На 6 обекта (с Първомаи - обект 1. с. Самуилово - обект 4, с. Самуилово-Коларово - обект 8, с. Скрът - обект 2 с. Чуричене - обект 1, с. Яворница - обект 5) са открити фрагменти от стемна мазилка с отпечатъци от плет. Това означава, че освен каменни постройки през разглежда-
ния период са правени и постройки от плет, измазан с глина.
Освен фрагментите от глинени съдове на редица обекти са намерени и други предмети. Безспорно най-важни са монетите. На 4 обекта бяха открити монети (с. Зойчене - обект 3, с. Коларово — обект 7, с. Митино - обект 1. с. Мулетарово - обект 1). Беше получена информация. че монети са откривани на оше 5 обекта (с. Баскалци — обект 7, с. Долна Крушица — обект 10, с. Кавракирово - обект 2. с. Кукурахцево - обект 1 — в гроба). Не по-малко важни са над-гробните и оброчните плочи, както и надписите. На два обекта бяха намерени от експедицията оброчни плочи (с. Михнево — обект 11. с. Самуилово — обект 10). От оше три обекта са публи-кувани по-рано и събрани повторно от Г. Михайлов (№ 2323—2330) — с. Мулетарово — обекти 1 и 3. гр. Петрич (?), с. Тополница (?). Местното население ни информира, че на два обекта (Ръждак — обект 7, Яворница — обект 21), недалеч от надгробии могили, са открити плочи с изображения. На два обекта бяха намерени надписи. Първият беше открит по време на сондаж-ните проучвания на обект 1 в землището на с. Митино и датира от 230 г. от н.е. Надписът представлява списък на някакво общество (може би евързано с култа към Асклепий) или сдружение на лекари (?). Подобии паметници най-близко са открити в Никополис ад Нестум. Собствените и бащините имена на лицата, включени в каталога, са изцяло гръцки. Този списък е едно свиде-
телство за сыцествуването на гръцки и елинизираии фамилии, конто са образували ядрото на елиниэираната градска среда. Подобна среда е засвидетелствана епиграфски и в анонимния античен град при Сандански. Вторият надпис е открит в развалините на църква от османския период (Митино — обект 2), построена на мястото, където през античността е бил издигнат храм в чест на някаква „богиня*. Той безспорно се е намирал на територията на античния град при Мулетарово. Какви точно са били състезананията, с конто е евързан агонотетът Тиберий Клавдий Бакхий. споменат в надписа, засега не можем да кажем дали те са били свързани с култа към богиня Артемида (Бендида), дали имат нещо общо с тридневния панаир, уреждан в античния град при Сандански, споменат в един надпис, или с подобен, уреждан в античния град от Джонков връх.
На 19 обекта бяха открити късове желяэна шлака. Тринадесет от тези обекти са разположени по южните склонове на Огражден.
През античната епоха хранителните запаси са били съхранявани в големи глинени съдове — питоси Фрагменти от такива съдове (или цели) бяха зарегистрирани на 54 обекта.
Според местна информация на обект 3 в с. Гега някога е била открита грънчарска пещ. За съжаление на този обект са намерани материали от различии епохи.
На зарегистрираните обекти са открити и други материали от античната епоха: каменни съдове (Боровичене - обект 12, Ключ - обект 7 и 17); керамични тръби за водопровод (Гега -Г ”МеНН^еЖ^Ии(Д°ЛНа Рибн2Ца ~ о6егт 3- Ключ - °бе|<™ 5 и 18); каменни прешле-ММа X ^"1 '• Чуричене - обегг 2): стъклена гривна (Кукурахцево - обект 1).
7 " 8 вземлии»ето «ас. Ключ са били открити два фрагмента от каменни фи-гурки, свързани с култа към домашното огнище.
РАННОСРЕДНОВЕКОВНА ЕПОХА
ровичене -ХктПпТ ПрИЧИСЛ"т *ъм пеРи°ла на Ранного средновековие: Бо-4 Михнево -Xi' Митии^ - “X ,И« ~ °беКТ 61 Ключ ~ °бс‘т 17- Кукурахцево - обект 2; Рибник - обект 5 и Чуричене - обекти 2 7^7 П°В° ОбеКТ ^жонков ВРЪХ; Петрич - обект вата крепост в с. Ключ Това е впрочем единХве^т об«т °ТПреди е 6ила известна Самуило-проучен в значителна степей чрез разкопкиоще Х {%^970НгТпеСУПаЩИЯ ”И раЙ°"' КОН'° ' учваиия през 1980 г в Долна Рибница (пЛ«т м Р” 1960-1970 г По време на сондажните про-- .роб с Х.упополаганТв^таХ^ El"0"""’ ЯМа’ а '* Мити,ю (обеКГ ' ’ лични епохи има няколко фрагмента панилгХ 8 МулстаРово СРСД смесени материали от раз-вколко фрагмента раниосредновековна керамика. Останалите находки, разк-
80
рити в басейна на Струмешница, са резултат на теренните o6io»„, сдиничните фрагменти от съдове (общо 18). Р * орхождания- "ри което май-чести са
Пристъпвайки към анализ на находищата в басейна иа ЛппИЯ с™ каже, че имаме работа почти изключително с керамика МайД°ЛНамС руме,ини,и- можс аа « фрагменти от съдове произхожда от селището в Долна Рибниш Гоколп ?^?ПНа жолета** 85% от анализираната сбирка). Затова. допускай»i че тя е oZ, ’° «земпляра, т. е.
гическн смисъл, можем да я приемем за своеобразен сравните^ Ы5пХЖОМПа1Пна " *Р°НОЛО гите обекти. Така че разкритата част от селището в Полня РнК бр и ’а материала ат дру-междУ KPaa "а X и прелома на XI-XII в Щ Рибница “ е развивала в периода
Сравнявайки ранносредновековната керамика, намерена в друтите обекти в долината на Струмешница, можем да установим, че по своите характерни белой тя не се^лиМва вТнов ни линии от съдовете в Долна Рибница. Разбира се, всякакви изводи относио датираието тряб-ва да се правят особено внимателно, тъи като разполагаме с фрагментиран материал, събран от повърхността. Но все пак както технологическите белези (огладена, грапава повърхност, липса на едрозърнест примес, неговото равномерно разположение, сравнително добро изпи-чане), така и външният вид (профилирани венчета, орнамент на хоризонтални жлебове) говорят за IX—XI столетие, а в частност за X—XI в., като период на създаване на тези съдове. Евен-туално тук може да се предположи, ръководейки се от известния архаизъм на белезите, по-ра-нен век (IX-X) на двете находища: Петрич - обект 2 и Рибник - обект 5. Към това се прибавят непубликувапите материали от Самуиловата крепост в Ключ, отнесени от авторката на проучванията към края на VIII — началото на XI в.
Повечето от обектите (11 от общо 15) се намират по южните склонове на Огражден аланина, при което са се избирали билата на ридове — обикновено силно експонирани. Поселищ-ната зона е обхванала терени, разположени на височина 400—1000 м над морского равнище. а на места (Кукурахцево — обект 4) и по-високо. Образували са се селищни средоточия: в района на Боровичене и на изток от първото — в околностнте на Чуричене. Непосредствено край Струмешница са зафиксирани само няколко обекта. в това число Самуиловата крепост на хълмисто възвишение, заобиколено от трите страни от заливна долина. Отделно място заема селището (?) Джонков връх на върха на една от най-високите части на Кожух. Само едно находище е ус-тановено в края на ниска надзаливна тераса (Петрич — обект 2). Пример за слабо интензивна ранносрсдновековна колонизация на подножието на Беласица е обект 17 от м. Ключ. Рибник. обект 5. е от същата епоха и се намира вече извън басейна на Струмешница. на тересата на Струма. Така че генерално може да се говори за три зони на поселищен живот: огражденска (най-богата), крайречна и беласишка. представлявана само от едно находище. Най-ранните находки (VIII, IX-X в.) произхождат от района край Струмешница (Саумиловата крепост. Петрич - обект 2) и Струма (Рибник - обект 5). Материатите. събрани в по-високите части на района, датират от по-късен период (X—XI или XI—XII в.).
Изчезването на късноантичната култура край Средна Струма дътжащо се на славянските нашествия, може да се долови в археологнческите източннци. Освен изводите, направени от сондаж-ните проучвания през 1980 г., за това свидетелстват резултатнте от по-ранните раооти в Мулетарово и Сандански, а също изчезването на находките от ранновизантийски монети. Двете наи-късни съкровища-находки (от Катунци и от Симитли) са съдържали монети от Юстиниан L сечени пре-Ди 546 г. Подобна е хронологията на съкровищата от Горна Струма и от Тракия. а също и на раз-критите на територията на югославска Македония, където някои са малко по-късни.
и р пл-пподължителен взаимен контакт на славяните
Проблемът, дали се е стигнало до един по продължи Гтп. ма са били
с коренного население, остава открит. Но по всяка вероятност Леоните “оГи^айон
силно обезлюдени поез VI в тъй като е изчезнала античната топонимия на този район.
през vi в., i ьп славянските племена, населяващи окол-
Още през VII в. са регистрирани названията на „чемена са били сгохминците
остите на Солун (ринхини, сагудачи, драговичи). Едно ОГ1тнаа в нзворите от 675 до "аричащи се така пп името на оеката Племенного название се открива в нзворите от о/, до 90S г и а а името на реката. плбното и точно локализиране на струминците, Чиито гЗВеСТНИ сп°Р°ве будн въпросът за Р< автори не съвсем прецизно: прмсъст-в селища са зафиксирани от ранносред „ Струма и край брега на Орфанския за-“ието на това племе е сигурно само в б’^^Хн.тк тер^.. не само по ба-с Същевременно част от изеледователнте раз р Р ссина на Средна Струма, а и на Горна СтР^,аи дно да се 0Цени каква роля в историята на и Поради малкия брой на нзворовия матер Ппабългарнте. която в края на VII в. под п и,,тсРесуващия ни район е наиграла групата р на Бнтоля. ализайки в контакт меж-Р Дводителството на Кубер сееустановила вок павннтелноблиэкага Долна Струмеш-
«Удругото със солунските славяни Не е извести далиъравиител
Ца тогава се е намирала в сферата на технмте че ПОявата на I l-вековен поселищен живот "Сторнческите данни биха могли дапод™ . „реследвано славянско насе-
80т високо в Огражден се е евързвала с бягството на гоненого
11 8I
р|КНопкн н проучоания. кн. 27
пенис от долнните. Това в известна степей се опровергава от аргумента, че през праисторичес-ката и аитичната епоха Огражден също с бил заселен, за което свидетслстват резултатите от архсологическите разкопки. Според някои езиковеди славянскою заселване на Балканитс през Vi—VII в е ставало главно по планинските била, като са се отминавали равнините и долнните на по-големите реки. Наистина архсологическите изворови материали нс потвърждават тази теза, но самою явление в ограничен мащаб е могло да съществува в някои райони, и то преди всичко в по-ранните фази на Ранною средновековие.
Накрая слсдва да се постави въпросът. дали някои останки в планинитс нс би трябвало да се свържатс влашкото население, известно от писмените извори на територията на Македония още в края на X и през XI—XII в.
За съжаление настоящите познания за ранносредновековната материална култура на вла-сите не ни дават основание за каквито и да било изводи по този въпрос.
Съпоставянето на резултатите от анализа на архсологическите материали с информации-те. които се съдържат в писмените извори, ни позволява да доловим сходствата по отношение на неголямата интензивност на поселищен живот край Струмешница през VII—VIII, IX (?) в., макар че приемането на тезага за пълно обезлюдяване, наложила се привидпо поради липса на изворови материали. би било в дадения случай преждевременно.
Н2
TnR. ... c I c in Гега обегт 3 8-9.14.1’-ЗЗ- Дреноаица, обегт 7; 11-13. IS
' U0.IO /. I -4_ 6_7 _ Басиалци, об«г 6; 5, Ю — Г era. ooerr л о
llla Рибница. обегт 2; 16 - Дреноаица. обегт 6
83
м
Табло 4^ I - Бммжлци. обстт I; 2 - Г era, обегт 3; 3 - Басшци, обеат I; 4 - Баеаалци обеат 5 5 7-14 -Каналом», обегт 2. « - Долсне, обегт 5. 15-17 - Право Бьрдо. обект 6 оасаалци, ооеат 5. з,
ХА
hs
2
О 5
_ > *. 15 - Ключ, о««т li S-ll -
,. > - r„t^ м - в.™-- “* К‘*“
1>а1«опки и проучааиня >н. 27
89
3; 19 - М”°' °б"Т ‘: U '
90
О г ..обеат 2'3-4. 6, 11. 14. 24, 34. 40 -
5 , ,л 29 35 39. 46 - 44 - Пързомай, обеат 1; 9 -
Мулетзн 6 '° \ ~ Ч>Риче,,е- °6еКТй16'?;2 7 - Оаоилово-Коларо»'^ обел^ ’Р'‘6кии*
Улетаропо, обеат 1:5- Беласица, обеат 12. I _ осел 6. 13 « <Ц9 - Яворннца, обеат 13. 21,-3 jSP'Ht. обеат 9; 10 - Мулетарово. обеат 3: 12. 2» 2; )8 _ Колароао. обел 12; J2 -
20; 16. 25 - Мулетарооо, обеат 5; 17 - Г'"' ,8 _ Бороаичен^ обел ..Д с ,овл обел 9; 42 - Рмбниа.
д Сары, обект , р 2У7 _ fop,,адово, обеат Ю. 30. з» £ОМ11Й. обеат 1-. 37
Х' ^ибоица, обеат 8; 33 1първомай. обел L36 „
<*«« 5; 43 - Рьждаа. обеат 5; 45 - Долеве, обел
1
i. 4 - Рибнмж, обсгт 3; 5, 23 - Дол на Гиб-КИП. Zu6"° " 1 - Мулетарооо, обегт 5; 2-3.1» - WgS_ Мулетврово. обетт 2;11. 17 -™?*обеГ* IГ^06'»7 1: 6. 26 - Мулетарово, обект 3; 8-10.12.15. обегт 7: 20 - Ствраево. о6«т 13. 21 - Пет-
Гибло 12. 1 — ( абрспе. обект 6’ 2—3 S—7 на
• • Мулетарово, обеат 1; 4, 8 - Кърналово. обеат 10; 9 - Боровичене.
94
в
к
О 5
Табло Н I, 11 - Първомай. обект I; 2 — Кьрмалово, обит 2; 3 — Беласица, обект 9; 4 — Яоорница. обект 5. 5 — Старчсво, обект 2; 6—7, 10, 14. 18 - Кавракирово, обект 2; 8 — Боровичеие, обегг 5; 9 — Старчево, обект 4; 12 — Милнеао, обегг I; 13 - Кавракирово, обект 5; 15 — Гега, обект 2; 16 — Долна Крушина, обект I; 17, 20, 22 24 -Мулетарово. обегг 1: 19 - Мулетарово, обект 2; 21 — Габрене, обект II; 25 — Ключ, обект 7; 26 — Беласица, обект 12; 27-28 - Баскалци, обект 2
_ ГкСрене. сёект
. обект
Ыдееао. о»
i Гкорк1*'’ "**“ "jsejr <; 1- — <“т*₽
,, 7^ ,, 1. 5.9. В -
•7 — Старчево. обект 3; 8, 10 Му |б—17 - МУЛС
Т1Рою, обект 3; 15 - Мендово. обект i.
97
^копки и проучоання КН. 27
обект *?erTp7' 5 ’J107’"/ ?*б"и,и' "fc" ’= 5 - Мулетарово, обект 2; 4 - Пъроомай.
J; t. X5*S7'12-7,р!бГлжЛД; ,V Рк6ия'- oe‘" ’=9 - *10 -

98
, „ , . _ Са.м>1ЧО»о-Кы»ро»о. ®ят S; 5-6 - П»р-
°’<>®cltT I; 13 — Милнево,обект H
<39
10-11 _ Мулетарово, обект I;
100
О 5
. , _ Г-, обгп 2. 4 - Мендо» обегг I; J -
Коро.,?640 '* 1 - м™<"°- об«т 3; 2 - Л*•- 3
'‘“•"Хене, Обсгт 12; 6 - Баскмци. об«гт 7; 7 - Ст»р«ю, «*

, 1 _ Ключ обегг 17; 4 - Струмешикца. o«rr I;
22 1 - ”УРИч.н.. обет 1:1-
10 V.*' °®eltT I; 6 — Право Бърдо. обект I. , _ ркр,оыай. обехт
и ' Мулетарово, обект 1; 11 - Мулетарово, обвхт 3. 10J
О 5
обегг 2^66-°K^pi ;<ierrM|V71Pr“' 06£,T Lu ~ifr К₽ушица' о6"1 1 • 5 - ДР“"ГО“0'
нииа, обегг 13 11 - Старчево обеат 4- 15 _'p *• 8 Старчево, обект 13; 9 - Кукурахцево. обект 2; 10 - Явор
ии. обегг 5; 15 - Долив Риб.шца облт 3 *“умл0,° Коларово, обект «; 13 - Мулетарово, обегг 5; 14 - Баскал-
104
105
не обегг 11; 4 — Явсрнапа. обегг
12.5 .^о 2, , _ чуричене. обект 7; 2. 10; Я-Рнин
~ Коларово, обект 7; 22-23 - Боро.имене, обект
1 * I'.l
‘ °икп ц iipQ)4iuiiiiiu mi. 2/

5; 9 - Mbuimo. овеет °ГЛTs* ’я*’ ’° ~ Ь>Рп’ич'"е- '*««’ ’. » - Ключ, обел
- Петрич, овеет 2; 18 - Горче», ове.тТ 19* П^й,|~2 °P"""a' °Яе‘Т 14 ~ об«г 8: ”
flflilllfllfMi

о 5
, ,, |ГЯ(.бЛ°с?т4. 2; 2'2’’ 173П₽?°. Б‘₽до’ °6"1 |; 3 - Мотнею, овеет I. 5, 21 - Серь',
п ’ . ' £Ч’%!,,°^’Т J ’• nJ Г1₽“° Б‘,рдо' о6е" 5; *• 10 - Стернею, об», 2; 9, || — Гете, обеч Ч; 11. И ' 2' 2 ХРУШич*. об«гт 7; 14. 20 - 1Чжд«, Лп I . 16 _ Рий,|и,. ^еж1 5; )9 . Горчев.
•х*от I, ZJ ~~ Муричснс. оОсгт 14
обегт X J
». I. 19 - Чуричене. обевт 2: 2 - Ст»Р п>ри>дМЙ. обегг '•11^ а‘,₽'’°'об,,г Нб,»- Первомай.o6eiTl2 ₽5 l6_4yp»«Kt 1|J]O Я,°РницК0бегг 10; 12-14- Чуричеж.
~ соидажи на обе г г 6, Долна Рмбкии»
1
Табле 24 1 -26 - соид.жи иа обегг 2. Долна Рибница
I I I I 1—1
О 5
110
н. обегг 2. Доли» Рибн«««
111
112
116
г»«ло 35. 1-18 _ сондажи на об«т 9, Коларо’»
к ш % ш % ш я ш я я ш в ш
117
Hl
о
5
Табло J7 |-|7 - сондажи на обегг Я, КоажР®*0
О 5
IH
lh I'linonMl и проучмния «Н
121
I 14
обект ». Коларом
Тч&ю 9 Л 1-М - соши*» н‘
123
I
7“вло «. |_J| _ сонцвжи обогт 9, Коларом»
125
о
5
1 ’ Рапопии и проучмнмя км. 27
129
1
о
130
! » ЯШ Я Я I» Я Я
131

132
137
1х •‘азкопки н проучоаиия ки. И
Та6*°Х 1-11 -
овегт ”. Чуричене
L—< i I I
О
13»
139
Tefao Я Коларом. обегг I. ситуационен план
140
Табло 60 Митино, обегг 3. ситутноиея им»
Гибло 6J. Първомай. обегг 4, снтуаи»01** J41
142
Табло 65. Петрич, обегг 2, риположеиието на сокдажите
Табло 67. Яворяица, обегг 2, профил на могила 4
Табло М Доли» Р.бниш, обегт 2. ситуационен плав
146
5m
Табло TO. Доли» Рибниц». обегг 6, ситуационен план с оботначени сондажи
148
Табло 72 Коларом. обогт 9. план на соидаж Б
< иг 1 Ж 1 at i
1 Ж1 я ЯШ
Габло 75 Коффодп. обсм 1 соиджа А, ими 2:
/ орпишг. 2 мафмаи LMM ПЛВОТ мн трелим кориюит; J кафиим финн глнни ~ субсгрукцни; / — мштепиг оможарепи мажлни, 6 камък; 7 — ксрмминни фрн1мен1и; 8 - траншем
обект 1. пл*» "» м»0"'”
152
Табло 77. Митино,
^йзколкн и проучвання кн. 27

Та6М< - onXZL?" ’ “НД“ ’О₽ЮОНТал'я Пл“:
~ "'Р"а‘Чимички^Хе^?- «нови h."»°" 4 ~ »«т от
Ttp,CiTa 10 ~ fP’Hmu на жилищна площадва ПЭ2Р,нохр™илнща с глкнена
• яма, 12 — иэточсн склон
Габло 73. Коларово, обект 9, сондаж А, южен профил:
1 — насип; 2 — орница; 3 — сиво-жълта глина; 4 — кафяио-сив пласт на горелия хоризонт; 5 — кафява фииа глина — субструкция; 6 — материк; 7 — тьмнокафява пръст; 8 — камък; 9 — черна обгоряла прослойка; 10 — опожа-рени мазилки; 11 — керамични фрагмента; 12 — зърнохранилища; 13 — следи от измазан под
Табло 74 Коларово, обит 9, сондаж А, мпадеи профил:
черна обгорма прослойаа; 6 -^аЛеГ? «ера'мични'’фра "мент °ТЯГО₽‘ЛИЯ *°P»3OHT; 4 - тьмнокафява пръст; 5 -О фрагмента, в - опожарени мазилки
155
154
О 1 2m
О 1 2m
Табло 71L Митино. abort I, мэаопи с нанесена отделки находеи
Табло П Митиио, обегт 1. план на араитегтурните останаи
156
Гибло Ж). Митино, обсит J. ПЛ*
о 1 5m
Табло 82. Пьрвомай, обект 4, сондаж I. южно лице на ерепостиата стена
<ггнл.
г««ло ,w. Пьроомай. обегт 4. сондаж 11. аре"ос”

Табло ЙЗ. Пърюш*. обегс 4, сондаж |, бовиица, послед отгоре
J60
1 m
... A. c^’pyaU»*
ru6.io 85. Коларово, обеп 9. план на <он. 161
1 Ьпкопки и проучвапия кН. 29
Табло вб. Чуричсие, обстт 19. профили на ами
162
1 m
st я аз я я я я я я
fu<Uo ,W. Яаорниц». об<гг 2, могил» <. п₽с^‘*'
143
Табло 8& Яворница, обегг 2, могила 4. подготвителен изкоп (I в), хоризонателн план на дълб. 0,70 м
Табло 91. Яворница, обегг 2, могила 4, подготаителек иэаоп (1 с), сееерен профил
164

Табло 92. Яворница, обсгг 2, могила 4, нэхоп IV, хоритонтален план на вис. 1,10 м
Табло 93. Явориина, обстт 2. могила 4. юхоп IV, ,.ппЖи„ „
крен профил на проучаваната
част от паси па па могилата
166
06р. 1. Поглед от обект 4, Първомай гъм Кожу». Изгони част та до.пгаата та Струмсшшша
06р. 2. Източна част на склоновете на Огражден танина
167
Обр. 3. Източна част на долината на Струмешница с Беласица
Обр. 5. Долината на Струмешница с Беласица и най-старнте възаишеиия
Обр. 4. Ерозионни долине на южните склонове на Огражден планина
Обр. 6. Високите партии на Огражден планина; Баскалци, обегг 5
И I’aiKoiiKH и проучоания кн. 27
169
171
no
°6р. 10. Долин Рибница, обект 6
175
Обр. 1Z Коларово, обегг 13, канате л
Обр IJ Къриалово, обегг 2, иадгробиа плоча
176
Обр, 14. Кърналово, обект 10
Обр. 15. Митино, обект I
23 Разкопкн и проучпаним кн. 27
177
f
Обр. 19. Михнево, обект 1
Обр 20. Михнево, обевт I). к в мен ил плоча
178
S3
Of>p 2S Самуилом. овсгг 10, оврочна плоча
Обр. 27. Първомай, обект 4
Обр. 29. Яворница, обект 2, могили 3 и 4
24 Ра кнопки и проучпання ни. 27
185
—L—
Обр 30. Яворница, обект 13: а. б — бронзови фибули
Обр. 32 Митяно. обект 1, каменка стена от 3 и 4 четвъртина
186
paw’
°ep Ч Митино, обегг I;
надпис; 6, « — камехни релсфн
|<Х)

Обр J3 Minwito. обегг I d. 6 Г.ЧМНСН4 лампа
I«1
е - Коларою. обегт 1. бро^.м моие»'( on»?.,Ъй^нГоби/т л^,ОЛарО1,°' об'гг 7| бР°"ю"а монет» (лине); брон юан монет» (лнце): г М»тино, o6eir I, брони»» монета от полрию*^0**™<ли11е); t) - Зойчене, обегг 3.

Обр. 37. а — Митино, обект 1, златна монета (лице); б — опахо
Обр. 38. а — Митино, обект 1. сондажи, златна монета (кат. Ае 17) — лице. 6 — опахо
Обр. 39. ч - Митино, обегт I. сондажи. броюом монет» (каг 4 41- лице: 6 - опахо
S22mSlllllfil!a
25 Ралконки и проучадння кп. 27
193

06р. 43. а - Митино, обегг 1, соидажи. брони»» монет» (ит № 15) - липе; 6 - мио
06р. 44. а — Митино, обегг I. сондажи, броизоаа монета (пгт. № 3) - лаце. б - ooaio
06р. 45. Мудетароао, обегг 3, юндажи. бронэом монета (опаго)
145
Обр 46 Митино, обект 3. могши I, итточен сектор, поглед от юг
196
197
Обр. 48. Митино, обект 3, могила 1, централяо погребение, послед от югодалад
Обр. 51. Първомай, обект 4, сондажи, крепостната стена от соядаж П
199
Обр 53. Първомай. обсгт I, сондажи, стенка мазилка
06р. 54 Първомай. обект I. сондажи. железен ключ
26 Рязкопки и проучваниа км. 27
201
Обр. 55. Яворница, обсгг 2, могила 4, сондаж
Обр. 56. Яворница, обект 2, могила 4, камък със знак
MATERIAUX CONCERNANT L’ARCHEOLOGIE DE LA STRUMA MOYENNE
(R ё s u m ё)
La publication des resultats des prospections archeologiques dans la val№e de la riviere Strumesnica est divisёe en deux parties. La ргепмёге contient un catalogue des sites dёcouverts (carte arcl^ologique), tandis que dans la deuxieme sont publics les resultats des recherches de sondage des sites plus importants de la region.
Le catalogue est prёcёdё d’une partie introductive dans laquelle, outre 1’histoire desёtudes et les principes de construction du volume, sont indiquties ёgalement les initiales des auteurs, utilises lors du signalement de la рагеп1ё de la description du site, ainsi que d’une brfcve caracteristique physico-geographique de la valtee de la riviere StrumeSnica et des versants sud d’Ograzden. Lc catalogue des sites archёologiques est compose de leurs descriptions et des materiaux dёcouverts. Dans les cas ой il existe des suppositions que certains sites documentёs sont lies entre eux, ce fait est indique dans des notes, apres la description du site et du materiel. Le manque de certains numiros d’ordre de sites dans les limites de diffdrents villages est dfl au fait que ceux de I'epoque medievale et de I’epoque de la domination ottomane nc sont pas inclus dans le tome. On pr6voit leur ёdition dans un tome special, con-sacre a la culture medi^vale dans la region.
Lors de la description des sites et des materiaux mobiles on a adoptё le schema suivant: situation exacte du site; description de la forme geomorphologique sur laquelle il est situe; materiaux archeologiques, surface sur laquelle ils sont disposёs; leur caractire; dёtermination du degre de conservation du site. La caracteristique du site est suivie de la description de son materiel mobile. En premier lieu sont ёпитёгёев ceux qui sont sOrement datёs. Les autres materiaux, inclusivement certains qui sont caractdristiques mais sans pouvoir dёterminer plus exactement leur chronologie, ainsi que tous les autres fragments et certaines trouvailles sont donnes apr£s eux. La description des visites de terrain est faite par M. Domaradzki, L. Pemiceva, D. Gergova, II. Kulov, A. Ladomirski, M. Parcze-wski, J. Chochorowski, J. Ostrowski. Les auteurs des descriptions des sites dans le terrain sont indiques au питёго du site, cependant que les auteurs de la description ргёрагёе pouretre publiee et le materi-el у dёcouveгt sont donnёs it la fin.
Dans la deuxieme partic de 1’ouvrage sont presentes les resultats des etudes de sondage, ordon-пёз d’apres la place des sites dans le catalogue.
Dans le terroir du village Dolna Ribnicaontete eflecfirees desёtudes de sondage dans deux sites. Dans la localite OreSkite ont ete dёcouvertes des traces de village, dont les materiaux coordonnent certains elements dans la cdramique du moyen et du haut neolithique — application de la ceramique noire et monochrome, propagation de formes cylindrico-coniques et biconiques, ornament pique, petits cercles cylindriques de vases ou d’autres. On peut admettre que le site se rapporte chro-nologiquement vers la fin du neolithique moyen en тёте temps avec la fin de Karanovo III ou la fin d’Anzibegovo — VraSnik (IV) et Zelenikovo I—II. Vraisemblablement ce site appartient a un petit groupe ndolithique, repandu le long de la Struma moyenne et dans les regions montagneuses de ses affluents. Ici, elle a eu un ddveloppement plus isole, par suite de quoi certains elements culturels uniformes se sont conserves pour longtemps. Les traces dёcouvertes de I’activite de 1’homme dans la localite Kimindarica permettent de supposer qu’ici pendant le Haut Moyen Age a existe un habitat. Dans la fosse dёcouverte dans les sondages pratiques, on а trouve des fragments de vases d'argile et un objet de verre. Les particularites caracteristiques de la cdramique rapportent la localite etudide vers le Xе—XIе s., plus vraisemblablement vers le XIе s. Dans le terroir du village Kolarovo ont cte efTec-tuds dgalement des sondages de deux sites. Les sondages dans la localite Mousovica sont de grandes dimensions et en outre de 1’obtention de donnёes concemant la stratigraphie du site, nous visions й recevoir une information plus riche concernant son caractere. Dans les excavations de sondage ont dtd dёcouveгts: un mur de pierre, des habitations, des fosses. Les accumulations culturelies se divisent en deux horizons locatifs. Ont dtd trouvds difTdrents materiaux — artifaits siliceux et quartzeux, vases d’argile, objets cultuels — figurines anthropomorphes et zoomorphes, lampes cultuelles, modeles d’habitations, poids, fousaioles et autres. Les matdriaux de ces sites rattachent la localite au point de
203
«Ikuca-Krivodol-Boubani Houm I Nous trouble typologique au grand group® du bas ndolithique • |я |oca|jt^s et dans ccrlaines grottcs sons des paralldles avec Pensemble ceramique de Ikoia _Ouesl. Des analogies assez proches sc
des hautes Stapes de la culture Knvodol en Bulgaried ^nt datc5 Vcrs |Cs hautes etapcs de la
rencontrent egalement parmi les matdnaux de sauo ч -r du meme village avaicnt pour
culture Salkuca Les etudes de sondage ^’encore unis „ |OC3|ik; Daska) Les eludes ont
but d’dclaircir Pongine de deux cercles formds de grand p ,|es
prouve que ce sont le plus vraiscmblsblement des forma i fn| on jndircctement liees avec la
Les publications suivantes d dtudes de sonda«' “n'd raltcn|jon des cherscheurs sur Phistoirc ville antique prds du village MuletarovoUconcen d'ma,jma|e dc |a miithode appli-de la Ville et de ses environs avail pour but d obtemr une in Malkata Lagjova glava prds
quec - les etudes de terrain. Le but des etudes de sondagedansi.> "^ent d^|a> lr £ du village Kamalovodt.it dr; verifier et de sauverce 9“^ ^гаЬ)сп1еп1 delruit. ce qu> n’a pas permis unX:^
la basse periode helldmstique et la hau’'^“^XwalWAjdariea ont ere pratiquds des sondag"
parties d’une construction ddifide vraisemblablement pendant la Basse 4 ls
matique est principalement du temps 491-578). Sur le terrain dtudte ont dte decouvertes des traces d une vie plus ancienne. La preuve en sont des fragments de vases (de Idpoque roma ne). une mon-naie du I- s. de notreere. Dans I’ddifice mentionne a ete decouverte une mscnption de I an 229/230 de notre ёге. secondairemenl employee. L’edifice eostant a ete vraisemblablement dctruit au temps de ’invasion des Slaves. Plus tard (IX'-XF s.) sur les mines de la construction a ete creee une necropole dont on a etudiee une tombe de femme. Dans la localite Tofilica. prds du meme village, se trouve une necropole thrace avec des petites tumulus et des cercles de pierre. Une tumulus a ete ехсауёе. On у a decouvert deux cercles de pierre. Au centre de I’un fut trouvd un tombeau rectangulaire tail le dans la roche avec inhumation par incineration. Ont etd ddcouvertes en outre trois inhumations dans des fosses et cinq fosses cultuelles sans traces d'os. La chronologie de toutes les inhumations et fosses est identique et elles se rapportent a la hautedpoque helldnistique (fin du IV' — premidre moitie du III s. av.nrre). Au sommet de la hauteur sur laquelle dtait situde une ville antique, a dte pratique un sondage. On у a decouvert des fondements d'un mur de pierre, edifid immddiatement sur la roche, tandis que dans I'angle sud-est il у avait un bloc rectangulaire de quelque mur. Le materiel archeologique trouvd temoigne que le site a existe du IV' s.av.dre jusqu’au Bas Moyen Age. Lors des trois autres sondages ont did dtudies les sites situes a proximitd immediate de la ville antique. Le premier est dans la localite Kamenarka. On у a decouvert des vestiges d'une localite fortement ddtruite par le labour avec une grande quantite de ceramique. La stratigraphic du site est fortement troublde, tandis que le materiel archeologique — deplace. La ceramique du site est de I’epoque romaine et dc la Basse Antiquitd. l.c deuxidme et le troisidme sondage avaient pour but d’dclaircir 1’origine et la destination des formations dans le terrain — Tune ressemblant A un comblement tumulaire, tandis que I’autre il un amoncelle-ment de pierre. Dans le premier cas il s’est avdrd que le monticule est naturel, tandis que dans le second cas que les formations se sont accumuldes lots de I’activite dconomiquc de I’homme.
Dans la locaiitd Adata, prds de la ville de Petrie, sur une grande dtendue a dtd enregistrdc la presence de fragments ceramiques. Les sondages pratiquds ont permis d’expliquer que leur presence est le resultat de I’activite d’accumulation naturelle des eaux coulantes, le plus vraisemblablement de la riviere Stroumesnica. Dans la couche la plus inferieure (A une profondeur de 1,70—1,80 m.) ont ete dccouverts deux fragments de edramique avec vemis fortement polie par I’eau. Des fragments si fortement polls se rencontrent seulement jusqu’A une profondeur de 0,30 m. Ces donndes temoignent de Page tout a fait jeune des couches ddcrites. Les dtudes de sondage efTectuecs au monticule GradiSte pres du village Parvomaj nous ont foumi des donndes de terrain concernant I'histoire et le developpe-ment culture! des Thraces de I age de fer tardif. Les premidres traces de I’activite de I’homme sont de Peneohthique iphase ancienne) et de Page de bronze rdeent. Ensuite, au cours du III'-IP s av n ere ici a etc construite une forteresse qui a existe jusqu’au I" s. av.n.dre. Les fragments de vases d'argile, d“ к be me"eLet1 ?Utr" JeU P'™"1'”1 de cons,al'f que I’helldnisation de la culture matdri-elle des habitants de la forteresse est trts grande. Pendant la periode de la domination ottomane le b^u creiLd par now ,4re’ “ 4UI ‘ёто|8пё Par les traces de la surface et par le tom-
Dans les parties hautes de la montagne Ograiden ont did effectuees des dtudes seulement d’un site (Cuncene) Dans les excavations pratiquees ont dtd ddcouven« r seuiement о ui bronze tardif et Page de fer rdeent Dans le terroudu vilUg<S ’ont ZTZ ЧЛ dC A proximitd immediate. Les sondages dans la partie sud-esfde la colline d’ ftudl« deux sites situe dimensions 110x40 m. et de hauteur 12 m ont confirmd I’hypothese ои>Пя > Г a" ?Va C Г de gra,nde!’ nypotnese qu elle est tumulaire. Les matcraux
204
ddcouverts sont dc I age de fer tardif. Des matdriaux avec une position chronologique pareille ont it# ddeouverts ega ement dans la fosse de la locality, continent avec la ndcropolc tumulaire. Ce fait per-met de parlcr d un ensemble, comprenanl une localitd et d’une ndcropole
Pendant la premidrredlape des dtudes bulgaro-polonaises dans la vallde de Sandanski-PetriC ont it# enregtstres en tout 409 sites du ndolithique jusqu’au Bas Moyen Age. Des sites du paldolithique n ont pas dtd ddeouverts. Du ndolithique et de I'dndolithique sont localises 21 sites qui fournissent de I’information en raison de la quantity et de la qualitd des matdriaux de la surface.
Ilya des sites avec de la edramique prdhistorique non caractdristique ce qui suggdre la presence d'une etape de la prdhistoire sans possibilitd dc sa determination chronologique exacte. L’expedition pour la premiere fois a localisd dans cette rdgion egalement des sites de I’Jge de bronze et de 1’age de ler recent. Leur nombre est tris restreint, ont dtd ddcouverts 9 sites. Bien plus nombreux sont les sites de la deuxidme moitid du I" mill, av.n.dre — 34. Ils ont d'ailleurs un caractdre different — villes, localitds ddcouvertes, forteresses, collincs, ndcropoles tumulaires et ndcropoles plates. Pareille diversitd peut etre observde egalement dans les sites de I'Antiquitd, mais leur nombre est beaucoup plus grand — 146. Dans le prdsent volume sont inclus egalement des sites de la haute dpoque mddidvale. dont le nombre est petit — 14.
205
СЪДЪРЖАНИЕ
(омарадски) .....•...........................
Физике-гео графе к л характер и стика на долината на Струмешница и южннте склонове на Огражден (Л.
Перничева. М. Домарадски)....................................................... °
КАТАЛОГ.............................................................................. 11
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ (Д Гергова. М. Домарадски. И. Кулов. А. Ладомирски. Я. Островски, М.
Парчевски. Л Перничева, Я. Хохоровски) ................................. 11
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С ДОЛНА РИБНИЦА................................... 22
Обект 2. местността Орешките (Д. Гергова, Л. Перничева). ....................... 22
Обект 6. местности Киминдарица (М. Парчевски)................................... 25
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КОЛАРОВО....................................... 27
Обект 9. местността Мусовина П (Л. Перничева)................................... 27
Местността Диска (Т. Космала). ............................................
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КЪРНАЛОВО.................................
Обект 10, местносттж Малката Лагъова глава (И. Кулов)......................
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С МИТИНО.....................................
Обект I. местное™ Айдарица (Я. Островски)..............................................
Обект 3. местността Тофилина (М. Грембска-Кулова)......................................
(АХНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. МУЛЕТАРОВО...........................................
Обект I. местността Джонков връх (К. Чиалович).........................................
Обект 3. местността Каменарка (Й. Шлива)...............................................
Обект 3, .местността Каменарка (И. Кулов)..............................................
Обект 6. местността Рулите (И. Кулов)......................................
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР ПЕТРИЧ....................................
Обект 2, местността Адата (М. Парчевски)...................................
1ДЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ПЪРВОМАЙ.................
Обект 4, местността Градището (М. Домарадски).........................
Обект 4. местността Гради me I (А. Койчев, Б. Азманов, В Мутафов) СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ЧУРИЧЕНЕ..................
Обект 19, местността Водоема (М. Петрова)................
СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С ЯВОРНИЦА
Обект 2. местността Гръка чука (В. Киц).............
Обект 3, местността Падина (Т. Космала. М. Домарадски) ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Неолит и енеолит (Л Перничева. Н. Сираков).
Бронзова и ралножелазна епоха (Д. Гергова)
Кьсножелгша епоха (М. Домарадски).
Амтмчмост (М- Домарадски)
Раиносредноаекоана епоха (М. Парчевски
)•
36
37
37
38
38
43
47
47
49
51
51
52
52
53
53
60
62
62
65
65
69
70
70
73
74
77
80
206
TABLE DES MATIERES
INTRODUCTION (M. Domaradzki)........
Caracteristique physico-gdographiquc de la valtee de Scnmeemca el dea venaMs ad drOpzefea Л-
Pemiccva. M, Domaradzki)....................... 4
CATALOGUE...........................
OBJECTIES /\RCHEOLOGIQUES iD Gergova. M. Domaradzki, L Kstov. A- Ladovnrski, J. OttvowsiL M. Parczewski. L. Perniceva. J. Chochorowski).................................... . . . ........ ц
ETUDES DL SONDAGE DANS LE TERROIR DU VILLAGE DOLNA RTBN1CA n
Objectif 2. la localite OreSkite(D. Gergova, L. Perniceva . 22
Objectif 6. la locality Kimindarica (M. Parczewski). 75
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DL ¥ILLXGE КОЛЖЛ0
Objectif 9, la localite Mousovisca II (L Pernicevau . . 2”
La localite Daska (T. Kosmala)................. ........... 3^
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DL VILLAGE KaRNALOVO Г
Objectif 10, la localite Malkata Lagjova dlava (L Kotov).. ......................... 37
ETU DES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DU VILLAGE MITINO 3t
Objectif I. la localite Ajdarica (J. Ostrowski'
Objectif 3, la localite Tofilica (M Gr?mbska-Kulova 43
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DL VILLAGE MOL LET AROVO ...
Objectif I. la localite Dzonkov vrah (K. Cialowkzi. S'
Objectif 3. la localite Kamenarka (J. Sitwa).... au
Objectif 3, la localite Kamenarka (1. Kulov).... ...................................
Objectif 6, la localite Rupite (I. Kulov)......
ETUDES DE SONDAGE DANS LETRROIR DE LA VTJLLE DE PETRJC 52
Parczewski objectif 2. la locality Adaia (M. Parvzcewsk ). . 52
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DU VILLAGE PARVOMAJ
Objectif 4, la locality GradiAteto (M. Domaradzki L 53
Objectif 4, la localite GradSte I (A. Kojiev. B. Atamanov, V Mu ». .................- - &
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DU VILLAGE CUR1CENE
Objectif 19. la localite Vodoema (M. Petrova). 62
ETUDES DE SONDAGE DANS LE TERROIR DU VILLAGE JAVORNICA *5
Objectif 2, la locality Graka Oouka (W. Kiel.. . $5
Objectif 3, la localite Pudina (T Kosmala. M. Domaradzki к CONCLUSION............................................
Neolithique cl eneolithique (L. PernKeva. N. SirakovX..........................
Age de bronze et I'Uge du for ancien (A. Gergova). 7J
L’.lge du fer tardi (M. Domaradzki).. ....................................... '4
AntiquitctM I '"ip и jJ/ki»
Haute epoque tncdkMle (M. Parczewski) »
207
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ, КН. XXVII
МАТЕРИАЛ!! ЗА АРХЕОЛОГИЯТА НА СРЕДНА СТРУМА
Мечислав Домарадски и колектив
Ремггор Лобов Йонсва
Тсаиичесеи редлгтор Вкжа Иванова
Кореггар Борислав Кремснски
И» ииесасМ?
•ораает 60x14/1
Печжгии im> 2В.5О
Печатной га Ааалеааично имнтелсто „Проф Марин Дриноа"
1113 Софиа. ул _Аш Георги Бойчее*. 6л 5
Лор»и № 103«
www. b|>ob.net/acad _publ_.house.asp
ISDN «S4-43D0I9 I
ISBN 'M-430-07B I