Разкопки и проучвания. Книга 34. Улпия Ескус.Римски, късноримски и ранновизантийски град. Том 2. - Иванов Т.

Author: Иванов Т.

Tags: археология

ISBN: 0205-0722

Year: 2005

Similar

Мадара. Книга II. Разкопки и проучвания

Разкопки и проучвания. Книга XXVII. Материали за археологията на Средна Струма

Марица изток. Том 2. Археологически проучвания

Разкопки и проучвания I. Предисторически и старовековен отдел

Text

V > »

РАЗКОПКИ

•Р ’
14
И ПРОУЧВАНИЯ

КНИГА XXXIV

V > »

РАЗКОПКИ

•Р ’
14
И ПРОУЧВАНИЯ

КНИГА XXXIV

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ
ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
РАЗ КОПКИ
И П РОУЧ ВАН ИЯ
КНИГА XXXIV
ТЕОФИЛ ИВАНОВ
УЛПИЯ ЕСКУС
РИМСКИ, КЪСИОРИМСКИ
И РАННОВИЗАНТИЙСКИ ГРАД
Том И
Граждански базилика
и храм на Фортуна
СОФИЯ
2005
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова (главен редактор)
ст.н.с. I ст., д.и.н. Рашо Рашев (зам. главен редактор)
н.с. д-р Цони Цонев (секретар)
ст.н.с. д-р Стефан Александров
ст.н.с. д-р Бистра Божкова
ст.н.с. д-р Венцислав Динчев

© Теофил Иванов
© АИМ-БАН
София, 2005
На корицата:
Улпия Ескус. Медальон с бюст на трагик с театрална маска.
ISSN 0205-0722
СЪДЪ РЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР 5
ГЛАВА I
ГРАЖДАНСКАТА БАЗИЛИКА
1.1. Топография, план и градеж 7
1.2. Предверието 19
1.3. Средният кораб. Западната и източната колонада 28
1.4. Средният кораб. Северната и южната колонада 30
1.5. Източната част на базиликата 44
1.6. Функционална характеристика и графични реконструкции 49
1.7. Кариатидите. Произход и разпространение 66
1.8. Датировка на базиликата 73
1.9. Каталог на архитектурните части от гражданската базилика 77
ГЛАВА II
ХРАМЪТ НА ФОРТУНА
II. 1. Топография и стратиграфия 91
II.2. Общ план на хра.мовия комплекс 103
II.3. Южният портик с латинския строителен надпис 105
II.4. Вътрешният перистилен двор 148
II.5. Същинският храм 161
II.6. Северната част на храмовия комплекс 171
II.7. Характеристика и аналогии на релефната украса 174
II.8. Култьт на Фортуна-Тюхе в Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия 201
II.9. Декуманус максимус, портикът и сградите срещу храма на Фортуна 203
11.10. Каталог на архитектурните части от храма на Фортуна 207
БИБЛИОГРАФИЯ 233
ПОКАЗАЛЕЦ 241
ПОКАЗАЛЕЦ НА ОБРАЗИТЕ 249
РЕЗЮМЕ
257
ПРЕДГОВОР
Настоящая г труд бе окончателно комплектован от моя баща проф. Теофил
Иванов няколко дни пред кончината му. Пет година по-късно се пристъпи към
техническата обработка на ръкописа. Наложи се да бъдат съкратени част от текста
и снимковия материал. Като цялотукобнародваниятманускрипте не много проме-
нен, като на места, където има спорни момента съм отбелязъл и нови мнения.
Вторияттом от поредицата “Улпия Ескус” е писан в продължение на четири
десетилетия. Отделено е мясго на две от най-забележителните архитектурни пос-
тройки в римския град-колония, а именно на гражданската базилика и на храма
на Фортуна. Проучената от автора базилика е най-голямата разкрита до момента
сграда с такива функции от нашите земи. Вторият етаж на средния й кораб е бил
изграден отвътре с внушителни варовикови кариатиди, конто са без аналог в
римска Тракия и Мизия в днешна България. Архитектурните останки от храма
на богинята на Щастливата съдба респектирват със своя внушителен вид, а разче-
теният 52 м двуредов латински надпис представлява ценен извор за проучването
на бита в colonia Ulpia Oescensium. Анализът на архитектурните останки показва
едно високо провинциално ниво на строителство и художествено оформление,
както и просперитетът на града по времето на Антонините.
Убеден съм, че книгата на Теофил Иванов ще бъде посрещната с интерес от
археолози, епиграфи, архитекти, специалиста по стара история и студента.
Благодаря на ръководството на АИМ, в лицето на проф. д.и.н. В.Николов и
ст.н.с. д-р М.Ваклинова, което се съгласи да обнародва този ръкопис, както и на
колегата ст.н.с. д-р В. Динчев за направените от него добронамерени препоръки
при редактирането на книгата.
Май 2004 - февруари 2005 г.
Румен Иванов
ГРАЖДАНСКАТА БАЗИЛИКА
1. ТОПОГРАФИЯ, ПЛАН И ГРАД ЕЖ
Цялостното системно и методическо разкриване и проучване на базиликата
се осыцестви през 1975-1987 г.(Т. Ivanov, 1980,775-785; 1983, 138 sq.; 1984,211-224;
Т. Иванов, Р. Иванов 1998, 107 сл.). Преди това върху тази площ не са правени
археологически изследвания от Вацлав Добруски (1904-1905 г.) — тогавашен Ди-
ректор на Народния музей в София (за проучванията на В. Добруски в Ескус вж.
Т. Иванов, Р. Иванов, 1998, 44 сл.). Нашите разкопки установиха, че разкритата
обществена страда е била гражданската базилика на форума (basilica civilis, basilica
forensis) на colonia Ulpia Oescensium.
Тя e разположена непосредствен© на север от трите храма на Капитолийската
троица: Юпитер Оптимус Максимус (I), Юнона Регина (II) и Минерва (III) (обр. 1).
Базиликата е трикорабна от елинистически тип. Всеки кораб има вход на западната
къса страна. Само северният кораб има още един допълнителен вход/изход в
източния край на северната дълга страна. Базиликата има издължен правоъгълен
план с външни размери: 97,60 (изток-запад) х 23,50 м (север-юг). Цялата застроена
площ възлиза на 2294 кв.м, което е 1/8 част от целия форумен комплекс. Сградата
е заобиколена от три страни отулици (без южната). Кардо максимус (cardo maximils')
е широка в този участък 5,90 м (обр. 2). Тя идва от неразкритата все още северна
порта, тангира западната къса стена на базиликата, след това продължава на юг и
пресича декуманус максимус (decumanus maximils'). Накрая се отправя към южната
порта (още неразкопана). Настилката на улицита през посхедния строителен етап
се сьстои от речей камък и пясък.
При кардо максимус, точно срещу входа на средния кораб, свършва един
декуманус (улица ориентирана изток-запад), широк 4,85 м (обр. 2). При югоиз-
точния му ъгъл попаднахме на част от сграда XI (обр. За). Тя е имала варовикова
колонада. На срещуположния североизточен ъгъл на улицата баха открити ос-
танки от друга сграда от римската епоха — XII (обр. 3 б и 4). Северният декуманус
(с ширина 4,80 м) идва от източната крепостна стена и навярно спира при кардо
максимус. Над първоначалната му настилка са установени Пластове от различии
периоди: римски и късноримски (първа четвърт на И-последна четвърт на IV
в.); ранновизантийски (V-VI в.); средновековен български (X-XI в.). През всички
периоди (без старобългарския) улицата е била е била постлана с речни камъни
и пясък (обр. 5).
Трите външни стени на базиликата (без южната) са широки по 1,51 м. Те са
изградени отвътрешно и външиолице отсредноголеми варовикови правоъгълни
блокчета (с размери 0,30 х 0,20 х 0,30 м или 0,25 х 0,27 х 0,17 м и др.) с гладки лица.
Наредени са в хоризонтални редове, като свързващияг ги хоросаи е бял. Вътреш-
ностга между лицата е от ломени камъни на бял хоросан. Сега по-го.\ямата част

06р. 2. Cardo maximus покрай гражданската базилика и сграбите XI и XII
(поглед от изток).
от стените са разрушени поради ограбването на каменния материал в миналото.
Северната страница на южния вход на южния ксораб е иззидана от червени тух-
ли. Североизточният край на сградата има основа, която завършва горе с големи
варовикови блокове с паралелепипедна форма и плътно допрени. Северният край
на източната външна стена днес е запазена на вис. 1.80 м (обр. 6).
Ще проследим плана на базилика от север към юг (обр. 7 и 8). Северният
кораб (I) има следните вътрешни размери: 72.60 м (изток-запад) х 3.60 (север-юг).
Сега западната къса стена покрай кардо максимус е разрешена. От вътрешната
страна северната стена има полукръгли и правоъгълни ниши, конто се редеват
последователно (обр. 9 а. б). Диаметърът на кръглите ниши е 2.12 м. а дълбочината
им в южна посока е 1,06 м. Същите размери имат и правоъгълните ниши. При
тях северната външна стена се стеснява и там тя има шир. 0.45 м. Разстоянията
между нишите са 3.28 м и 3,73 м. По време на разкопките бяха установени само
няколко ниши: a, b, с, е, I, т. Ниша отстой на 6,50 м западно от северния вход
на базиликата. Ниша “т” се намира в помещение №4. източно от северния вход.
Проучванията установиха, че първоначалният брой на тези ниши е бил 12 (а-т),
от конто 7 са полукръгли (а, с, е, g,j, i, I и т), а останалпте 5 са правоъгълни (b, d.
f h, k) (обр. 8). Отвътре нишите били облицовани с гьнки бели мраморни плочи
в бял цвят. В нишите били поставени мраморни и бронзови статуи на божества,
императори, провинциални управители, заслужили към колонията граждани.
9
W'.Of- Wfl AG'H.IV
»- ’л,*.’*
Ч \ <;< W
?; *• -W
т,ж
.1-Дл
‘Mw
А УЛЛ?’» ч
xV i f * й*ЛЬЛУ>

• -.4 ’V
№
06р. 3 а, 6. Останки от сгради XI и XII

Л»м AV I, с ,

Ж
жж
.г--'
Засега разполагаме с едно мраморно торсо на бог Аполон (малко по-ниско от чо-
вешки ръст, сега в РИМ-Плевен). Трябва обаче да допуснем, че статуите са имали
човешки бой (а може би и малко по-високи).
На място бе разкрит варовиковият праг на северния вход, разположен в се-
вероизточния край на същия северен кораб (обр. 10). Той има следните размери.
дълж. 2,25 (изток-запад), шир. 1,72 м (север-юг) и деб. 0,35 м. От двата му края
са се издигали варовиковите страници на входа с паралелепипедна форма, конто
са образовали входната рамка (сега липсват). Светлият отвор на входното прос-
транство е 1,60 (изток-запад) и дълб. 0,70 м (север—юг). Вратата е била двукрила
и дървена, като всяко крило било широко по 0,80 м. В двата края на вътрешната
по-ниска част на прага се виждат двете кръгли дупки (диам. 0,10 м), в конто се
въртели отвесните дървени греди. За тях били прикрепени крилата на вратата.
Към дупките водят прави улей (шир.0,10 м), по конто били вкарани крилата, след
като била изградена каменната рамка на входа.
Непосредствено до северния кораб е паднал варовиков пиластър с пара-
лелепипедна форма (2,85 х 0,90 х 0,55 м) и релефна украса (обр. И). Лицевата
страна има релефна растителна украса, обрамчена от лесбийска кима и перлов
орнамент (астрагал). Над пиластьра е лежал варовиков римо-коринтскн капител,
който открихме запазен почти изцяло (0,72 х 1,05 х 0,56 м). Той е украсен с два
реда акантусови листа, изработени доста изкусно. Те заемат трите видими страни.
Двата предни ъгьла завършват с волутообразни издатъци, подпрени отделу от
акантовите лист.
Южният кораб на базиликата има сыция план, размери, строителни техники
и начин на изграждане, както северния кораб. Влизането в него е ставало от запад,
откъм кардо максимус. Пред него е запазена чакълестата настилка на главната
улица, която несъмнено е от късноримско време. Понеже нивото на варовиковия
блок е било по-високо, наложило се да се постави пред прага варовиково стьпало,
изработено от два допрени един до друг блока от варовик с паралелепипедна
форма и височина 0,26 м (обр, 12). Прагьт е наработок от варовикова плоча с
паралелепипедна форма. Сега е запазена северната н половина (1.78 х 1,50 м).
1О

•; \W®888S!
COLONIA VLPIA OESCENSIVM • 1987
BASILICA ClVILIS • западна част • Ст. Даскалова
4. План на кардо максимус, западната част на базиликата и на сгради XI и XII
11

§Йжж<у/
»Ж» Hs:J'r:

'У?-
11

<• /Л'ЛуЛ
Фж^ж
fc* ‘'j£ *r *-'4-4> w’*"^ '.
<Af= •&.
•V, *
A

w:W
v-‘-
vA' - •*• w?
tfttSr-' .*’ ‘ ’ - '^
y- j- , - / J -
Обр. 5. Северният
декуманус покрай
гражданската
базилика
(поглед от изток)
Одр. 6. Североизточният
ъгъл и част
от източната външна
стена на базиликата
12
os
T* I • о‘ м
I? © [Й Rfl
Обр. 8. Възстановен
план на гражданската
базилика
(по арх. Ю. Фърков)
Обр. 9 а, б. Полукръгла и правоъгълни ниша в северната стена на базилика та
(поглед от юг)
Вьтрешната (източната) страна на прага (с ширина 0,(50 м) е малко по-ниска от
нивото на външната (западната) ст рана (с ширина 0,90 м). Отстрани входъте имал
варовикови страници с паралелепипедна форма, конто днес липсват, но добре
личатлеглата им в краищата на прага. Тяхната основа е 1,50 х 0,30 м. Следова-
телно светлия г отвор на входа е бил 2,70 м (север-юг). Вратата е била двукрила
и дървена, като всяко крило е имало широчина от 1,35 м. В двага вътрешнп края
\5

d№ /.’’’,'
> .'
'jKR
fWv
SWa«
жж
те'ж
.А
ЙЛ’
• Vi '
О.
Обр. 10. Варовиковият праг на северния вход на гражданската базилика
(поглед от север)

ш
ЛА*' *Ч'м
Ж
< »
>еЛЛ ЛЛ'.?
А
' ’ < •
•г
на по-ниската част на прага има по една кръгла дупка за въртенето на отвесните
дървени среди. за конто са били прикрепени крилата. Не се намериха останки
от подовата настилка на южния кораб. Тя е била същата, както при останалите
кораби - с варовикови плочи.
Южната външна стена на гражданската базилика се допира до северната вън-
шна стена на храмовете на Капитолийската троица (обр. 13). Направеният през
1989 г. сондаж “А” върху кардо максимус, между базиликата и сграда IV показа, че
сыцествува фуга между тях. Южният край на западната външна стена на базили-
ката възсяда каменния банкет на северозападння ъгъл на сграда IV. Следователно
базилика цивилис е била построена малко по-късно, но в къснохадрианово време,
както ще стане ясно по-долу. Южната стена на кораба не е имала ниши за статуи,
както северната. До споменатата стена плътно се допира северната външна къса
стена на храма на Юпитер. В южния край на базиликата, северно от североиз-
точния ъгъл на храма на Юпитер, се откри напречен масивен каменей зид на бял
хоросан, ориентиран север-юг (широк 2,80 м). Неговата запазена повърхност е
по-ниска оз тази на пода на южния стилобат на средния кораб на базиликата (обр.
13). 3aceiа не е изяснена неговата функция. В югоизточния ъгъл на южния кораб
е имало един варовиков пиластър с паралелепипедна форма (сега липсващ), като
юзи при северния вход на сградата. Отгоре е бил увенчан с варовиков пиластров
коринтски каши ел. който е запазен. Той има същите параметри. както този при
североизточния пиласгьр.
1 Ьмерванията показаха, че подового нпво на южния кораб (и изобщо на трите
кораба)е мазко по-внсокооттова на плочеегата настилка на двата страннчни двора
внпваго севеннзт-Г "ITt'P °ПТ'’МуС Максим''с’За•« се "Р^ДОлеетази разлика
ивага, северната част на дворовете има висока площадка и по сгьпала се преми-
:ните
анки
1лите
I вън-
през
за, че
5ИЛИ-
гелно
реме,
ату и,
i къса
роиз-
а бял
юст е
(обр.
кораб
, като
стров
и при
трите
двора
злика
реми-
Обр. 11. Варовиков пиластър на северния вход
Обр. 12. Входът на южния кораб на гражданската базилика (поглед от югозапад)
17

Обр. 13. Южният кораб на гражданската базилика (поглед от изток)
навало през два входа “R”n ”S” (в южната стена на базиликата). Тези входове били
оформени още когато бил изграден храмът на Юпитер, понеже предваритехно се
знаело, че на север ще бъде изградена базилика форензис (обр. 8).
Средният кораб на базиликата също е имал едно варовиково стъпало пред
прага, което не бе открито. Неговото наличие е очевидно предвид голямата раз-
лика между нивата на уличното платно на кардо максимус и на прага. Тук е бил
главният вход на базиликата. На място е запазен целият варовиков праг с дължина
от 4,25 (север-юг) м, с ширина 1,78 м и с височина 0,40 м (обр. 14). Той се състои
от: голям блок по цялата дължина (4,25 х 0,90 м); втори блок с размери 1,06 х
0,67 х 0,25 м; трети блок с размери 3,05 х 0,88 х 0,40 м. Последните два заемат
вътрешната страна на прага. Входът е имал отвесни варовикови страници, конто
днес липсват, но добре се виждат техните легла (с дебелина по 0,30 м) в краигцата
на прага. Светлият отвор на входа е бил широк 3,60 м (север—юг). Вратата е била
есгествено дървена и двукрила. Всяко от крилата е имало ширина по 1,83 м. В двата
18
Обр. 14. Прагът на средних кораб и на предверието (поглед от север)
края на вътрешната по-ниска част на прага се виждат кръглите дупки, в конто са
се въртели отвесимте дървени греди, за конто са били закачени крилата.
1.2. ПРЕДВЕРИЕТО
От главния вход се влизало в просториото предверие, постлано с право-
ъгълни варовикови плочи, от конто намерпхме на място само четири до самия
праг. Помещението има правоъгълен план с вьтрешни размери: 11,60 (север-юг)
х 6,20 м (изток-запад) (обр. 14 и 15). Наоколо, с изключение на западната страна,
предверието е имало варовикова колонада в коринтски стил на два етажа. На
северната и южната страна в първия етаж се намирали по три варовикови бази и
цилиндрични колони, както и четири бази и цилиндричии колони на източната
страна. Базите лежат непосредствено върху стилобата, покрит с правоъгълни
варовикови плочи. Те имат квадратна плинта (със страна 1,15 м и височина 0,14
м), два тороса и един трохилос между тях с обща вис. 0,40 м. Горвата повърхност
!9
v r.s
-SA
Обр. 15. Предверието на средних кораб (поглед от запад)
у?, •.
,y\, jp *j£.>
>** ’(,'^л '
V л

ai
жж»
та

»f {к ! :М *
' мГс'л.

Ж
<
на базите има диам. 0,81 м. По средата се намира кръгла дупка (с диаметьр и
дълбочина по 0,08 м), в конто се поставил отвесният железен щифт за прикреп-
ване на колоната към базата. Диаметьрът на леглото за колоната е 0,75 м. База
№1 (северозападната ъглова) не е първоначалната, а е допълнително поставена
след едно разрушаване (обр. 16). Тя сега е ниска с пирамидална форма. По време
на розкопките се откри на място долната част (височина 0,86 м) на цилиндрична
варовикова колона. Липсва афезисът (долният пръстен). Дрлгите две бази №2 и
3 имат обичайната първоначална форма и размери (торен диам. 0,81 м) (обр. 16).
Разстоянието между центровете на две съседни бази е 2,45 м. Базите на южната
страна липсват.
Източната колонада на първия етаж на предверието има стилобат, покрит
с варовикови правоъгълни плочи, конто е конструктивно свързан с този на се-
верната и южната колонада. Между бази №4 и №5 обаче стилобат не е изграден,
както показа направения сондаж. Това разстояние възлиза на 5.96 м (обр. 4).
20
л*< '
&
»-• <
;л> *va« > '-
д. *

’юс*? К* :
АЛ ‘
прикреп-
5 м. База
юставена
По време
лндрична
ази №2 и
(обр. 16).
а южната
т, покриг
)зи на се-
изграден,
I (обр. 4).
Обр. 16. Северната част на предверието с колонадата (поглед от север)
На този въпрос ще стане реч по-долу. Друга особеност е, че бази №4 и №5 са
по-високи от останалите запазени. Изглежда тази разлика се е изравнявала чрез
намаляване на височината на колоните върху тях. В близост до базите се откриха
паднали монолитни варовикови цилиндричии колони и варовикови стълбове с
паралелепипедна форма. Проучванията ни установиха по безспорен начин, че
цилиндричните колони са се издигали върху кръглите бази на долния първи
етаж, докато стълбовете са принадлежали към втория етаж. Тези наблюдения
бяха потвърдени и с разкриването и изследването на варовиковите стилобата,
бази и падналите цилиндричии колони и стълбове в средния кораб, съвсем близо
до северната и южната колопада. Фрагмента от цилиндричии колони бяха на-
мерени (диам. 0,65 м), но пито една цяла . При графичната реконструкция беше
възприета условната вис. 4,76 м, до коя то се достигна по пътя на начисления и
допълнителни проучвания. Местата на намиране па фрагментиге иоказваттяхната
нринадлежност към съответната колопада на долния етаж (наир. кат. №№1,2, 2а
и др.). Не се откриха канителите и фриз-архитравите па долния етаж на предве-
рието. Обаче за тях можем да съдим но запазените от страпичните колонади на
средния кораб.
Първияг етаж е завършвал горе с паровиков коринтски корниз, чиято сима
била украсена с релефни непревързани палметп и под тях със зъбчаг орнамент
(вис. 0,40-0,43 м). Запазен е един корнизен блок от източната страна на иоме-
щението, който има украса откъм самого предверие и откъм средния кораб на
базиликата (дълж. 1,52, шир. долу 0,97, горе 1,34. вис. 0,43 м) (кат. №9). От опи-
сания корниз нагоре е започвал вгория гстаж на предверието. Намереннее тук
фрагмента от монолитни стьлбове дава г възможнос г да възсгановим първоиачал-
ната височипа - 4,40 м. Вески стьлб се п.сгои от долна част (вис. 2,02 м) и горна
21

Ж
такава (2,38 м). Долната част
служи за постамент с издаден
горек и долей придав, гладък
или с релефна украса от един ред
широки листа, йонийска кима и
астрагал (перлов орнамент). Тя-
лото на постаментите е гладко.
Горната лицева част има
релефно изображение на млада
жена - кариатида, коего се изда-
ва 0,18 м напред. Останалите три
страни на стълбовете са с гладка
повърхност. Заслужава внима-
ние описанието на една кариа-
тида, запазена в цял ръст (кат.
№6, обр. 17, 18 ,19). На главата
си тя носи калатос (кошница)
с конусовидна форма и гладка
повърхност. Само горе върви
хоризонтална релефна ивица.
Косата е разделена на път, като
добре са означени отделяйте
кичури. Лицето е продълговато,
гладко и показва млада жена.
Очите и са широко отворени, но
нямат зеници. Устните са леко
допрени. Брадичката е малка и
леко заоблена. Носът е правилен.
Ушите не са дадени, защото те не
се виждат поради спускащите се
коси, стигащи до врата, който е
малко късичък.
Обикновено едната ръка
Обр. 17. Кариатида от предеерието
(дясната или лявата) на кариатидите е вдигната нагоре и с пръсти придържа ка-
латоса. Другата ръка се спуска надолу покрай тялото, като държи долния край на
късия пеплос. Трябва да се предположи, че тук също е ставало ритмично редуване
на кариатида с една вдигната ръка с кариатида с две вдигнати ръце, както беше
установено в източния кораб на базиликата. Кариатидите са облчени в дълъг хитон,
който дори закрива пръстите на краката спускайки се на едри отвесни дипли, и в
къс безръкавен пеплос. Долният край на пеплоса завършва на различии нива.
Върху горните части на стълбовете се оформят контурите на основите
на коринтските капители, конто са лежали върху тях (обр. 21). Капителите (с
дълж. 0,74 м, шир. 0,44 м и вис. 0,60 м) са украсени с два реда акантусови листа.
Получава се впечатлението, че листата излизат направо от кошниците. По-
долу ще се сира на някои части от каритиди, принадлежащи към колонадата на
предверието.
1. Долна част на кариатида и горна част от постамента й (кат. №5) (обр. 20 а).
Младата жена е облечена в къс препасан пеплос и дълг хитон. Левият крак е об-
лекчен, като тя е стьпила на левия. Горният придав на постамента е гладък без
22
Обр. 18. Главата на кариатидата от предверието
релефна украса. На дясната страна стълбът има три дупки една над друга. Сега
височината е 1,94 м.
2. Долна част от кариатида, стьпила на левия крак, докато другият е облекчен
(намерена в южната част на помещение™). Виждат се отвесните дълбоки гьнки
на дългия до стъпалата хитон. Горният придав има релефна украса в три реда,
която отгоре надолу е: лесбийска кима, йонийска кима и астрагал. Същата украса
се среща и върху рамката, която обрамчва правоъгьлните варовикови плочи с
релефен бюст по средата, както ще видим по-долу (кат. №52) (обр. 20 б).
Тези примери показват, че стълбове с кариатиди са се редували ритмично,
като горният придав на постамента е имал или е нямал релефна украса.
Върху капителите е лежал фриз-архитравът, изработен от етделни блокове.
Засега не разполагаме с фрагменти от него, но той лесно се възстановява въз ос-
нова на многобройните фрагменти от вгория етаж на страничните колонади на
средния кораб. Приблизителиата височина е 0,70 м. Вероятно фризът е нямал
украса, а архи ! равът е бил триделен. Отделу е вървял софитен орнамент.
Коринтският ордер е завършвал с варовиков корниз (вис. 0,39 м), направен
23
i V л» i Г» •
у.'-
ajF.t,

Обр. 19.Леглото на коринтския капител при кариатидата от предверието

също от отделни блокове. Симата е украсена с палмети с непревързани листа и под
нея е вървял зъборед. Височината на втория етаж (от корниза на първия до корниза
на втория етаж) е възлизала на 6,09 м. Тя се получава от височините на стълбовете
(4,40 м), канителите (0,60 м), фриз-архитрава (0,70 м) и корниза (0.39 м). Общата
височивна на двата етажа (от пода на предверието до горния корниз) е 13,38 м.
Между постаментите на стълбовете с кариатидите върху долния корниз
били изправени отвесни правоъгълни плочи (пана) от варовик, конто образу-
вали парапет (балюстрада), който отделял предверието от страничните галерии
(северната и южната над съответните кораби). Плочите са с височината на поста-
ментите. Оформлението и украсата на рамките на парапетните плочи са същите,
както на придавите на постаментите. Трябва да се приеме, че по средата плочите
имат релефен медальон с глава на мъж и по-рядко на жена. Той бил обърнат към
вътрешността на предверието. Известна представа за изгледа на тези плочи ни
дава един фрагмент, който се откри в южната част на помещението (кат. №8) (обр.
21). Сега гой е висок 1,17 м, широк 0,83 м и дебел 0,57 м. По средата се вижда
изпъкнала рамка, която има тясна отвесна гладка ивица (0,06 м). Тя отдели две
24
Обр. 20 а, 6. Части от постамент и кариатида от предверието
съседни правоъгълни касети, заобиколени също от рамка, сьстояща се от две тесни
профилирани ивици с обща ширина 0,10 м. Вътрешната повърхност на касети-
те е гладка и дълбока 0,12 м. По средата се намирал релефният пръстен с бюст
вътре в него. Прави впечатление, че рамката на плочата е гладка и се отличава
от разнообразната релефна украса на другите плочи от втория етаж на съседния
кораб. От друга страна тази рамка напълно се схожда с горния гладък профил на
постамента на стьлбовете с кариатиди (кат. №5) (обр. 20 а). Следователно деко-
ративного оформление на плочите (паната) е било органически свързано с това
на постаментите на кариатидите, като ритмично са се редували пана без украса
върху рамката с пана с украсена рамка.
Източната колонада на предверието, която всыцност е западната къса коло-
нада на средния кораб, е имала следното устройство. Долният етаж е имал четири
варовикови бази и още толкова цилиндричии колони. Междуосовото разстояние
разстояние между външните и вътрешните колони е 3,40-3,45 м, а разстоянието
25

№
Обр. 21. Част от правогълна плоча (пано) от южната страна
на вторая стаж на предверието.
между двете средни колони е много по-голямо - 5,96 м (обр. 22). Двете по-къси
разстояния били покрити с по един варовиков фриз-архитравен блок, а средно-
то голямо разстояние било преодоляно с помощта на полуцилиндричен свод от
сектори варовикови блокове, конто образуват монолитен корниз-архитрав, чиято
лицева страна била оформена отгоре надолу със сима, изпълнена с релефни неп-
ревързани палмети и триделен архитрав. Това е единствено възможното решение
на проблема. То беше потвърдено с откриването на един секторен варовиков
блок, който е принадлежал към самата пета на свода на източната колонада на
средния кораб на базиликата (кат. №173). Подобен свод има и храмът на Хадриан
от 117-121 г. в град Ефес (Турция) (обр. 24 б) (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970,
393; W. Alzinger, 1974; за арковия свод вж.: D. Brown, 1942, 389 sq.). Там гръцкият
посветителен надпис е издълбан върху лицевата страна на хоризонталния фриз-
архитрав и върху полуцилиндричния свод.
Вторият етаж на предверието на базиликата е имал следното устройство. Над
корниза на първия етаж са се издигали четирите варовикови паралелепипедни
стълбове с кариатидите, като изображенията на жените на крайните стълбове
били обърнати към вътрешността на предверието, а тези на двата средни стълба
- на изток, към средния кораб.
Парапегы от двете страни на свода бил направен от две правоъгълни варо-
викови пана с релефен бюст по средата (те имат височината на постаментите за
кариатидиге). Двага средни стълба са конструктивно свързани със свода, който
изпълнявал консгруктивните функции на постамент. Пространството между па-
рапета и фриз архитрава на вгория етаж било заето от правоъгълни варовикови
:о-къси
редно-
2 в од от
, чиято
ш неп-
?шение
ОВИКОВ
чада на
адриан
s, 19/0,
ъцкият
ч фриз-
во. Над
ипедни
ълбове
сгьлба
и варо-
тите за
,който
жду па-
'ВИКОВИ
Одр. 22. Изглед от запад на средния кораб
плочи, някои от конто са с дъговидно извити долни страни. Стълбовете били
увенчани с варовикови коринтски капители (високи по 0.60 м). Следва варовико-
вият фриз-архитрав, съставен от отделяй блокове (0,70 м). Отгоре стой коринтски
корниз (висок 0,39 м), чиято лицева страна откъм вътрешностга на средния кораб
е украсена с релефни палмети с непревързани листа и със зъбчат орнамент под
тях. Върху корниза на двете страни (северна и южна) е лежал масивен гредоред,
който е образувал тавана. По средата на този гредоред се издигала отвесна дър-
вена греда, която е поддържала тежестта на двускатния дървен покрив, покрпт с
керемиди (tegulae и imbrices). Последнияте висок 3,25 м. Цялата височина на пред-
верието до билото на покрива възлизала на 16,63 м. Северната и южната дълга
страна на предверието имат същото архитектурно устройство, както източната
страна. Долиият етаж е имал по три цилиндричии колонн, а вторият етаж - по
три паралелепипедни стълба с кариатиди, обърнати към вътрешностга на пред-
верието. Откри се фрагмент от варовикова правоъгьлна плоча на парапета на
южната страна на втория етаж на помещението (обр. 21) Дървената конструкция
на двускатния покрив е същата.
27
1
/л Jf.r'
«Ж
ЧШ M.

У 4*
ft’-Л
'. 23. Част от стилобата на северната колонада на средний кораб
. К ’
А-
K-V. >
ЙУ

1 ’ V ►' .
> i
А* <' »-
Г А » «
W р-р
"•
f V I' ,3
ШЛ£
/А'
1.3. СРЕДНИЯТ КОРАБ. ЗАПАДНАТА И ИЗТОЧНАТА КОЛОНАДА
Двете колонади имат по четири бази за цилиндрични варовикови колони.
Прави впечатление, че средните две колони имат междуосово разстояние 5,96 м,
като долу не са свързани със зидан каменей стилобат. Зазстоянието между двете
странични бази е 3,40 м. Голямото средно разстояние е било преодоляно от полу-
цилиндричен свод от секторни варовикови блокове, свързани с бял хоросан, конто
блокове представляватсъчетание между архитрав и корниз. Засега разполагаме с
един каменей блок (кат. №173), който представлява първият блок от основата на
свода. Корнизът се състои от сима, украсена с релефни палмети с непревързани
долу листа, и зъбчат орнамент с размери на зъбците - 0,55 х 0,03 м и дълб.0.04 м.
Архитравът на блока има лесбийска кима. Запазени са две фасции с перлов орна-
мент. Вътрешната стирана на блока е гладка. Сводът лежи върху корниза, който
отдела долния от горния етаж, а гориият етаж лежи върху споменатия корниз и
хоризонталните фриз-архитравни варовикови блокове. Близка аналогия за мяс-
гото на споменатия по-горе варовиков блок (кат. (№173) представлява сводът на
портика пред храма на Хадриан в Ефес, за който споменахме вече.
28

б
[АДА
и колони,
не 5,96 м,
жду двете
о от полу-
ган, конто
голагаме с
•евързани
лб.0,04 м.
•лов орна-
зза, който
корнизи
ия за мяс-
сводът на

'М
новата на
мт.

Обр. 24 а, б. Два коринтски капитела от долния етаж на северната
колонада на средния кораб
Ж
V
б
н
в
и
/\\
жЯ

Обр. 25. Част от базите на долния етаж на южната колонада на средния кораб
(поглед от северозапад)

№ f
1.1.4. СРЕДНИЯТ КОРАБ. СЕВЕРНАТА И ЮЖНАТА КОЛОНАДА
Останалата по-голяма част на средния кораб е дълга 65,40 м и широка 11,60
м. Тя беше цялостно разкопана, проучена и заснета. Намерените архитектурни
части хвърлят светлина върху вътрешното архитентурно-пластично устройство на
колонадите от двете страни на кораба (обр. 22). От северния стилобат на кораба
е запазена само една част с дължина 8,65 м (изток-запад) и дебелина 1,20 м (обр.
23). Крепидата (основата) е направена от неодялани варовикови камъни и бял
хоросан. Грижливо обработените варовикови блокове на стилобата са дебели по
0,40 м. Останалите им размери варират - 1,20/1,30 (север-юг) х 0,43/0,99/1,22/1,3
7/1,48/1,67 м (запад-изток). По-голямата част от тях са били ограбени в миналото.
Върху стигналата до нас част от стилобата не са запазени базите за цилиндричните
варовикови колони. Откриха се само незначителни фрагмента от колоните, както
и някои коринтски капители (кат. №39), конто принадлежат към долния етаж.
Те са високи 0,73 м, а диаметьрът на долния край е 0,56 м. Акантусовите листа
са разположени в два реда и са изкусно изработени (обр. 24 а, б). Днес липсват
фриз-архитравните блокове от долния етаж.
Крепидата на южния стилобат е запазена почти по цялата зължина с изклю-
чение на самия западен зид, който принадлежи към колонадата на предверието.
Тя има същото устройство, както тази на северния край на кораба. Дълбочината
й е 3,60 м, както установихме със сондажа южно от стилобата, срещу храма на
Юпитер (октомври 1986 г.). Тази значителна дълбочина показва, че крепидата е
носела много голяма тежест - двуетажна колонада и покрива на средния кораб.
Запазени са няколко от варовиковите плочи на стилобата. Тяхната ширина е
1,20 м и отговаря на ширината на крепидата. Дължината им е различна. Дебе-
30

Обр. 26 а, 6. Два коринтски пиластрови капитела от неточная
край на средния кораб
лината достига до 0,40 м. Диес върху стилобата лежат на място пет варовикови
бази, а шеста е паднала на запад от тях (обр. 25). Те са поставени върху средата
на две съседни варовикови плочи от ст илобата. Базите иматотдолу масивна пра-
воъгълна подложка, изработеиа от монолитен блок (1,58 х 1,17 х 0,25 м). Базите
имат квадратна плин та (страна по 0,98 м), два тороса и един грохилос между тях
с обща височина 0,42 м, а заодно с подложка га — 0,6/ м. Диаметьрът на горната
кръгла част (леглото за иоставяие на отвесил те монолитпп цилиндрични колони)
31
Л
Обр. 27. Фрагмент от коринтски фриз-архитрав от долния етаж
от южната колонада на средния кораб
е 0,72 м. В средата има кръгьл отвор за слагане на железния щифт за прикрепване
на колоната върху базата. Междуосовото разстояние между две съседни бази ва-
рира - 2,92/3,02/3,05/3,30 м, а това между самите бази е 2,15 м. Тези ценни данни
дават възможност да се изчисли първоначалния брой на колоните на двете дълги
страни на средния кораб - по 23 на всяка страна (по 25 заедно с тези в предвери-
ето). В средния кораб, покрай южния и северния стилобат, се откриха множество
фрагмента от варовиковите цилиндрични колони (долни, средни и горни части),
конто са принадлежали към долния етаж на кораба. Колоните имат долу афезис
(широк отвесен пръстен) и горе апофизис (два хоризонтални изпъкнали пръсте-
на). Долният диаметьр е 0,70 м, а горният 0,64 м. Пьрвоначалната височина на
колоните е стигаха 5 м. Една колона била пропукана още през римската епоха и
се наложило да бъде закрепена с помощта на желязна скоба, поставена в издъл-
баното легло в края на всеки блок и запоена с разстопено олово - една широко
прилагана практика през елинистическата и римската епоха (кат. №120). Друга
колона сега е натрошена на три части (кат. №113). Двете ъглови източни колони
са имали навярно форма на паралелепипеден пиластър, но днес липсват. Стрелите
на йонийската кима са схематично предадени със слабо разширени върхове. Това
е друга отличигелна черта на стала. Срещат се обаче и добре оформени ръбове
на стре хи.
Фризового поле (0,39 м) се отдела от йонийската кима чрез една дъговидна
Обр. 28. Фрагмент от коринтски фриз-архитрав на долния етаж на южната
колонада на средния кораб
гладка ивица. То е заето оттвърде разнообразна растителна релефна украса. Лас-
тари оз' красиви назъбени листа затваря г в среда га релефна палмета от петлиста с
врязана по средата на листа жичка. Показват се заоблени плодове, чашка на мак.
извита плодове с дупки по повърхността. Забелязва се употребата на свредел.
Изпълнението на украсата е много грижливо и прецизно. То издава добре школу-
вани изпълнители - скулптури и каменоделци (вж. например кат. №№ 33. 65. 66.
69, 78, 80, 117, 122, 125, 162, 191) (обр. 27. 28. 29 а, б; 30 а,б). Тясна хоризонтална
регула (ивица) ограничава отдолу фризового ноле.
Архитравътзапочваслесбийска кима. Той е разделен на три фасции (ивици)
с различна ширина, коя го постепенно намалява отгоре надолу. В началото на вся-
ка ивица вьрви астрагал (релефеи перлов орнамент). Отдолу фрпз-архитравнпте
блокове имат софиген орнамент (плетеница). Диес повечего от тях са иовредеип.
На гръбната страна на някои от блоковете се виждат правоъгълнп легла за поста-
вяне па хоризонталните напречни дървени греди па гавана на южната колонада
33
Обр. 29 а, 6. Фрагменти от коринтски фриз-архитрав на доля ин етаж
на южната колонада на средния кораб
на средния кораб (кат. №33).
Тук ще отбележим няколко по-добре запазени и с ин тересна релефна украса
фрагменти от фриз-архитравни блокове. Става дума за архитектурнп елементи
кат. №117 (обр. 27), кат. №69, кат. №125, (обр. 28), кат. №162, кат. №80, (обр.29 а),
34
w
CfV.
h
Обр. 30 а, б.Лицева к задна страна от фрагмент от коринтски
фриз-архитрав на средния кораб
35
AW®,'Х - л W!\w. (Лл.'ул'’1
Обр. 31. Части от предходния фриз-архитрав
кат. №65, (обр. 29 а), кат. №33, (обр. 30 а, 31). Заслужава да се отбележи, че ре-
лефната растителна украса на отделимте фризове показва различния почерк на
няколко скулптори-каменоделци, свидетелство за по-дългото време на изграждане
на базиликата.
Преди да разгледаме устройството на втория етаж на средния кораб на бази-
ликата ще обърнем внимание на един много ценен за нас фрагмент от варовиков
фриз-архитрав с няколко запазени латински букви издълбани върху долния етаж
на южната колонада (кат. №79) (обр. 32). Отгоре върви йонийска кима от големи
овули, конто сега са доста повредени. Върху глад кото поле на фриза е издълбан
прецизно едноредов латински надпис. Фрагментьт има дълж. 0,71 м, вис. 0,635 и
деб. 0,64 м. Височината на буквите е 0,13 м. Сега се чете следният текст:
[I]MP.II.C... = Imp(eraton) II c[o(n)s(uh)...
Надписът е съдържал имената, титулатурата и филиацията на римски им-
ператор, комуто е била посветена гражданската базилика. Ако допуснем, че става
дума ма Марк Улпий Траян (98-117 г.), то той е бил “император заП път” през 101
г. Обаче colonia Ulpia Oescensium е била основана между 106-112 г. В такъв случаи
Траян трябва да отпадне (U. Schillinger-Hafele, 1986, 60 sq,). Негов пряк насхеднпк
и продължител на обществената и култова строителиа дейност станал Хадриан
(117-138 г.) (U. Schillinger-Hafele, 1986, 61.), който бил “император за II път' в 135
г., а след това Антонин Пий (138-161 г.) станал “император за II път” в 142 г. Ние
сме склонни да приемем, че строителството е станало при император Хадриан
в 135 г. Към епиграфските данни се прибавят някои архитектурно-декоративни
мотиви, като например употребата на непревързаните палмети върху корнизите.
Превързаните палмети се срещат в крайната фаза на строежа на цивилната ба-
зилика. Нашата датировка се потвърждава от гръцкия строителен надпис върху
гражданската базилика в Пауталия (Pautalia) (още неразкрита) (IGBulg., IV, 2057:
З6

06р. л2. Фрагмент от латинская строителен надпис върху фриз-архитрава
на долния етаж на южната колонада на средния кораб (135 г.)
Обр. 33. Североизточният ъгъл на средния кораб (поглед от запад): две кариатида, два
фрагмента от корниз с непревързани и превързани палмети и пиластров капител
Chr. Danov, 1962, 808; В. Бешевлиев, 1952, №105, табл. 44. обр.1; Б. Геров, 1961,
261, 282, 350, №74). Епиграфският паметник съобщава, че в 135 г. била построе-
на базиликата, посветена на Хадриан от архопнпе, градския сьвез и народною
37
IM
’ЗУ*
4$
л
P-A.i
*3
/ I
(ft
'СлХ
Обр. 34. Бюст на каритида с вдигната дясна ръка
от втория етаж на средния кораб
1

*o,
tex.

сьбрание”, когато императорът e изпълнявал грибунската си exact за XIX път
(т.е. в 135 г.) и бил консул за III път (в 119 г.). Тогава консули в Рим били Луперк
и Атилиан (135 г.), споменати в надписа. Управител на провинция Тракия бил
Валерий (?) Фронтон.
Управителят на Долна Мизия, към която принадлежи Улпия Ескус, през 134
г. бил Секст Юлий Майор (A. Degrassi, 1952, 39; |. Fitz. 1966. 46). Навряно той е
продължил дейността си и през следващата 135 г. През 137-138 г. със сигурност
губернатор на провинцията е бил М. Антоний Хибер (J. Fitz, 1966, 46). Л. Русе-
ва-Слокоска правилно поставя базиликата в централната част на Пауталия, като
предлага четири варианта за местоположението на агората (Л. Русева-Слокоска,
1989, 26-27, обр. 1). След анализ тя стесиява до две месгоположенията за градски
площад: северно от декуманус максимус и източно от кардо максимус; западно
от първия вариант - със северна граница декуманус максимус и източна граница
38

Обр. 55. Кариатида с две вдигнати ръце от вторая етаж на средния кораб
кардо максимус. Ние сме склонни да приемем последний вариант (Т. Иванов, 1992,
267-273). Гражданската базилика в Ескус е спомената бегло от Г. Кабакчиева. Тя
не определи датата на изграждането й, но смята, че “през първата половина на
1\ в. е станало голямо преустройство, понеже върху пода на базиликата били от-
крити многобройни бронзови монети на император Константин Велики (306-336)
(306-337 - бел. 7.И.)" (Г. Кабакчиева, 1993, 90). Ние също сме установили никои
поправки, но те мъчно могат да бъдат датирани прецизно. Тук искаме да отбеле-
жим, че в базиликата бяха открити монети след Константин Велики: ог Юлиан
(361-363 г.), Прокопий (365-366 г.), Валентиниан I, Валент (364-378 г.), Грациан
и Валентиниан II (364-383 г.), Теодосий I (383 г.) и след голямо ирекъсване - от
Юстиниан I (527-565 г.). Нис смятаме, че базилика с пострадала, както и целия
град, по време на го п кото нашествие от 376-378 г.
Практика в Римската империя е било базилика га да се изгражда едновре-
менно с форумиия комплекс като органична час г от него. В североизточния ъгъл
на средния кораб на базилика та в Ескус се откриха два фрагмента ог корниза на
горния етаж. Единият (Кат. №141) има превързани палмети (обр. 33). Гози факт
свидетелетвва. че в края па ст роителе твою на базиликата е пастьпила посочената
промина (малко преди 135 г.).
Височината на иървия етаж на средния кораб, включи юлно корниза. възлиза
на 7,29 м. Вторият етаж па средния кораб, подобно па предверието. е имал коло-
нада от монолитии варовикови стълбове с релефно изображение на карпагиди.
Те били високи 4,40 м, широки 0,72 м и дебели 0,42-0,45 м. В конструктивно и
декоратиевно отношение егьлбовете се < ь<тоят ог две части: долна част (поста-
мент, вис. 2,02 м) с долей и горен придав, гладък или украсеп с релефни могиви,
39
Обр. 36. Снимка от близък план от сыцата кариатида
и горна част - релефното изображение на младата жена (кариатида) (вис. 2,38 м
и издадена навън с 0,18 м).
Кариатидите са представени в цял ръст насреща. Стъпили са на единия крак,
а другият крак е облекчен, както се вижда добре по гънките на хитона върху коля-
ното. Редували са се кариатиди с ляв облекчен крак с кариатиди с десен облекчен
крак. Младите жени са облечени в дълги до пръстите хитони и в къси безръкави
пеплоси, препасани с тясно коланче под гърдите. На главите си младите жени но-
сят конусовидна кошница (калатос), украсена горе с тесен хоризонтален релефен
пръстен. Косата е разделена на път по средата на главата. Къдриците са едри и
леко извити. Челото е високо и без бръчки. Очите са големи, бадемовидни, но без
зеници. Лицето е продълговато. Брадичката е малка, шията висока, гладка и без
накит. С едната ръка (ту с дясната, ту с лявата) кариатидата придържа калатоса, а с
другата ръка - края на пеплоса, или с двете вдигнати ръце придържа кошницата.
Изображенията са изпълнени във висок релеф, който се издава с 0,18 м пред по-
върхността на стълбовете. Те отразяват онзи етап от развитието на кариатидите,
,38 м
чрак,
;оля-
кчен
кави
I но-
;фен
зи и
। без
без
, а с
аза.
но-
гте,
когато триизмерните статуарни фигура
са заменени с релефни. На този въпрос
щесеспрем по-нататък. Въпреки еднак-
вата художествена концепция, славите
на кариатидите са третирани различно
- свидетеле!во ,че са работени от иовече
от един скулптори. 1 ланите са едри и
имат ясно изразени черти (очи, нос, усга,
къдрици). I рябва да отбележим, че зе-
ниците на очите не са изобразени. Про-
учванията върху скулптурата от Долна
Мизия и I ракия (колкото и да е оскъдна
до момента от това време) иоказват, че
зениците се появяват като художествен
елемент най-вероятно в края на управ-
лението на Хадриан (117-138) и съвсем
сигурно при Антонин Пий (138-161).
От базилика форензис на Улпия Ескус
произхождат части от кариатиди, конто
могат да се видят на място или в РИМ-
Плевен (кат. №213, обр. 33,34; сыцо така
обр. 35 и 36; вж. РИМ-Плевен №1792,
обр. 37; обр. 38 и 39; кат. №21, обр. 45;
кат. №60, обр. 40; кат. №52).
Стълбовете с кариатиди били увен-
чани отгоре с варовикови коринтски
капители, който имат същата форма,
размери и украса от два реда акантусови
листа, както тези от предвреието (кат.
№53, кат. №131) (обр. 41). Височината
на капителите е 0,60 м. Върху тях е ле-
жал варовиков фриз-архитрав в корин-
тски стил (висок 0,70 м). Неговиятфриз
навярно е имал релефна украса.
Вторият етаж е завършвал с ва-
ровиков корниз в коринтски стил (вис.
0,39 м), издаден навътре към средния
кораб. Тяхната украса се състои от сима,
изпълнена с палмеги (с извити навън и
със завита навътре листа) и зъбчат орна-
мент. Заслужава внимание фактьт, че в
североизточния край на средния кораб,
непосредствено до двете кариатиди (едната с вдигна та дясна ръка към калатоса, а
другата - с две вдигната към кошницата ръце) се откриха паднали два фрагмента
от корниз. Симата на левия фрагмент (кат. №110) (обр. 33) има палмети с прев-
ръзка долу, а десният има превързани (кат. №141). Блоковетеса плътно долепени
един до друг. Този факт показва, че симите са имали иепревързани палмети, но
в края на строежа вече са се появили превързаниге палмети. Това обстоятелство
е важнно за определянето на датата на постройката. Когато разглеждахме плас-
41
Обр. 37. Кариатида от южната колонада
на средния кораб
Обр. 38. Главата на същата кариатида
тичната украса на корниза на портиците около форума и на храма на Юпитер
Оптимус Максимус изтькнахме, че симите без превързани палмети са харктерни
за управлението на Траян и първите години на Хадриан. Появата на превърза-
ните палмети трябва да се отнесе малко по-късно - към края на принципата на
Хадриан (за корнизи с непревързани палмети от средния кораб на базилика може
да се видят кат. №№118, 140, 142, 146, 158, 160, 161, 176, 177, 178, 189, 198 и 200;
за корнизи с превързани палмети вж. кат. №№44, 48, 77, 83, 106, 141, 188, 192).
Върху корниза е лежал дървеният хоризонтален гредоред на тавана на средния
кораб. Отвесна дървена греда, поставена по средата на средния кораб, е поддър-
жала тежестта на двускатния покрив, постлан с тегули и имбрицес.
Височината на втория етаж на средния кораб е възлизала на 6,09 м, като е
включвала стълбовете с кариатидите (4,40 м), капителите (0,60 м), фриз-архитрава
(0,70 м) и корниза (0,39 м).
Общата предполагаема височина на двата етажа на средния кораб - от сти-
лобата до долния етаж до корниза на втория етаж включително, е била 13,39 м, а
цялата височина на средния кораб до билото на покрива е общо 16,63 м. Всички
посочени височини на средния кораб отговарят на тези на предверието и това е
напълно естествено и задължително от конструктивна гледна точка.
Върху пода на средния
кораб на базиликата между
егьлбовете с кариатидите бяха
нападнали множество фрагмен-
ти от плочи (пана) с интересна
архптектонична и пластична ук-
раса. Възниква въпросът къде са
стояли тези пана? Проучвания-
та установиха, че плочите имат
правоъгьлна форма с височина
по 2.02 м и с дължина сред но по
2.14 м. Те са стояли изправени
на пода на втория етаж между
постаментите на егьлбовете с
кариатидите. В полза на това
мнение се явява и релефната
украса на рамката на тези пана,
която съвпада с тази на горния и
долния придав на постаментите
на егьлбовете. Следователно
плочите са служели за парапет
на северната и южната галерия
на базиликата и можели да се
видят от вътрешната страна на
сградата от първия етаж (вж.
кат. №№14, 16, 18, 19, 26, 30,
35, 40, 46, 58, 59, 61, 71, 73, 95,
96, 100, 128, 130, 133, 136, 137,
144 - до кариатидата с двете
вдигнати ръце, кат. №№143,
147, 150, 165, 194/ Овулите на
йонийската кима имат отдолу
Обр. 39. Долната част на кариатида
от средния кораб
отвесна пръчица, като например при кат. №№14, 30, 35, 40, 71 и др.
Накратко ще предадем характерните белези на архитектоничната и речефна-
та украса на паната, за да се добие обща пред става за тях. Рамката, която обхваща
четирите страни на плочата, е украсена отвън навътре с един пояс от широки листа
с нарязани контури, йонийска кима и перлов орнамент (астрагал) (обр. 42). Овулите
на йонийската кима на някои плочи имат отдолу тясна релефна пръчица, каквато
видяхме при някои фриз-архитравни блокове на южната колонада на средния
кораб на базиликата. Тази особеност говори за съществуващата тогава мода и за
едновремеността на архитектурните части на базиликата. Вътрешностга, затворена
в рамката, е правоъгьлна и гладка. Тя се вдава навътре от изпъкналата релефна
рамка. По средата е скулптиран релефен медальон, украсен отвън навътре с пояс
от плетеница и йонийска кима. Външният край на стрелите на йонийската кима
се раздвоява. Централната част, вътре в медальона, представлява ниша с форма
на част от сфера. Тя е заета от релефен бюст или глава на мъж и по-рядко на жена.
Вероятно са били изобразени божества, императ ори, хора на изкуството, вид ни
личности. Обикновено отвесните краища на една плоча съдържаг релефната рамка
на две сьседни плочи, разделени от тясна гладка отвесна ивица. 1 ръбната страна
43
иа плочите е издълбана във форМа
на правоъгълник. По такъв начин
се олекотявала гяхната тежест, като
се има предвид, че плочите били из-
дигнати на втория етаж. Релефната
украса на паната била обърната към
вътрешностга на средния кораб на
базиликата. Засега правоъгълни
варовикови плочи с кръгли медальо-
ни, изпълнени с релефни бюстовесе
откриват за първи път в езическата
обществена римска архитектура в
Долна Мизия и Тракия в рамките
на днешна България. Веред големия
брой пана някои се отличават по
своего добро състояние на запазе-
ност сега, разнообразната украса и
доброто художествен© изпълнение
(кат. №214, обр. 49 - в РИМ-Пле-
вен, обр. 43-45, кат. №40, обр. 46
- в РИМ-Плевен, обр. 47, кат. №73,
обр. 49, кат. №35 и др.). Някои плочи
имат издълбаване отзад, вероятно за
да се намали тежеста им (кат. №35).
В източната част на средния кораб
е открито пано, изобразяващ мъж
в хитон и хйматион. Дясната ръка
държи театрална маска, която отто-
Обр. 40. Част от дрехата на кариатида ре има перука на къдрици. Според
от средния кораб нас скулптурът е изобразил известен
за времето си гръцки или римски
трагик (обр. 43, 44). При друг варовиков медальон се вижда главата на голобрад
мъж във висок релеф (обр. 54). Прическата издава модата на траяновото време
(D. Dimitrov, 1945-1946, 52). Много важни за нас са други две пана с медальони.
В първия случай е изобразена жена, която би могла да е образа на Плотина,
съпругата на Марк Улпий Траян. Към това предположение ни насочва бюстьт
при следващия медальон (D. Dimitrov, 1945-1946, 51-52, fig. 37; S. Ferri, 1933, fig.
12). Той e, според нас, на самия император Траян, чиито образ е добре познат от
множество скулптурални паметници из цялата Империя (D. Dimitrov, 1945-1946,
52, fig. 38). Цитираният автор обръща внимание, че този медальон от долината на
Струма издава чертите на изкуството през траяново време, но не се осмелява да
идентифицира образа с този на самия император Траян. Правилно той не отнася
двата медальона към надгробните медальони. Твърде е вероятно да е имало и
медальон с изображение на Хадриан! Разкрити са още фрагмента от варовикови
пана, конто се намират в момента на място (обр. 47 и 48).
1.5. ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА БАЗИЛИКАТА
На изток от трите кораба се простора правоъгълна част, която стига източ-
ното кардо. Нейната дължина (север-юг) е 23,65 м, а в ширината й (изток-запад)
44
ВЪВ форМа
<ЪВ начин
жест’ като
е били из-
’елефната
эната към
кораб на
1ОЪГЪ.\Ни
меда_\ьо-
юстове се
'ическата
ектура в
рамките
големия
1ават по
1 запазе-
краса и
ьлнение
:М-Пле-
обр. 46
т. №73,
и плочи
)ятно за
' №35).
г кораб
щ мъж
а ръка
о отго-
Зпоред
вестей
имски
<обрад
време
\ьони.
этина,
юстът
13, fig.
чат от
1946,
1та на
ва да
гнася
1ЛО и
кови
Обр. 41. Коринтски капител за стълб с кариатида от южната колонада
на средния кораб
!ТОЧ-
пад)
е 21,30 м. Състои се от помещения №4, 5, 6 и 7 (обр. 7 и 8).
Помещение Nq 4. В лизането в него ставало през трите кораба на базиликата и
направо през входа в североизточния край на северния кораб. То е правоъглно:
21,20 (север-юг) х 13,40 м (изток-запад). На северната стена, на 3,82 м западно от
източната дълга стена има останки от полукръгла ниша (т) с дълж. 2,20 и дълб.
1,06 м. Тя не се различава по план от подобните ниши в северната външна стена
на базиликата. Южната къса стена е разрушена по средата и е запазена в основи.
Покрай западната страна на източния зид върху нивото на пода е запазен ред от
правоъгълни варовикови плочи. Трябва да се допусне, че помещението е било
постлано с варовикови плочи, конто по-късно били ограбени. Това помещение
е най-просторното от четирите. То е побирало значителен брой посетители. Из-
ползвано е като служебна зала.
Източната страна на базиликата е заета от три правоъгълни помещения (№№
5, 6 и 7), наредени в една редица от север към юг (обр. 7 и 8).
45
Обр. 42 a, б. Фрагменти от две плочи (пана) от вторая етаж на средния кораб.
Помещение А? 5. В него се влнзало от запад, от помещение № 4. Сега вхо-
ды, севернаIа и нзточната стена са доста разрушена. Планът на помещение!»
е правоъг ьлен: о,20 (изток-запад) х 5,45 м (север-юг). Южната стена е запазена
по-добре. 1 я е изградена от варовикови блокчета с пара\е.\епипе дна форма със
средни размери 0.30 х 0.20 х 0,20 м. наредени в хоризонтални редове и свързани
46
Обр. 43. Медал ьон с бюст на трагик с театрална маска
(вътрешна страна на втория етаж на средния кораб на базиликата)
Q6p 44 _ Графична реконструкция на плочата с образа на трагика
47
къ<
за<
ще
плг
отд
Обр. 45. Медальон на мъж от средния кораб на базиликата
с бял хоросан. Срещат се и тухли (0,41 х 0,27 х 0,06 м). В западния край северната
стена завършва отвесно, за да образува отвор за вход, който отвежда в съседно-
то средно помещение №6. То има правогълен план: 5,20 (изток-запад) х 7,/0 м
(изток-запад). Строежът е същият, както при предходните. Отвътре запазените
стени са измазаии с бяла фина хоросанова мазилка. В пом. № 6 се намери варо-
виков коринтски пиластров капител (кат. №203). Несъмнено той е бил пренесен
по-късно при разграбването на сградата. Принадлежгал е към югоизточвния
ъгъл на южната колонада на средния кораб на базиликата. Помещение Л?7 има
правоъгълен план: 5,20 (изток-запад) х 6,70 (север-юг) (обр.7 и 8). Влизането е
ставало от юг, откъм северния край на източния портик на форума. На място е
запазен варовиковият правоъгълен праг на входа. От гова помещение произ-
хожда хубав варовиков блок с паралелепипедна форма (1,80 х 0,95 х 0,35 м) (кат.
№209) (обр. 49). Близо до левия край има основа с форма на част от кръг, който
представлява база с квадратна плинта, два тороса и един трохилос между тях.
По своята форма и оформление въпросният блок напълно прилича на този от
задигнатата северна част от източния двор на храма на Юпитер. Следователно
тук описаният блок е бил пренесен по-късно от споменатия двор. Несъмнено
пом. №5 и №6 са били служебни, свързани с функциите на базиликата. Ге били
предназначени далицата, конто изпълнявали съответннте служебни задължения
или се грижели за сградата.
Оор. 46. Медальон с глава на мъж от северната колонада на средния кораб
рната
едно-
',70 м
=ните
варо-
тесен
:вния
’ има
ето е
сто е
эоиз-
(кат.
:ойто
тях.
ш от
ел но
нено
5 или
;ния
1.6. ФУНКЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА
И ГРАФИЧНИ РЕКОНСТРУКЦИИ
За да се определят функциите на тук разглежданата обществена сграда
ще трябва да се вземат предвид редица критерии: местоположението в общия
план на форума на град Улпия Ескус, планът, размерите, съотношението между
отделяйте части, архитектурата и пластичното устройство и откритите находки.
Постройката принадлежи към форумния комплекс, като заема неговата северна
къса страна, непосредствено на север от храмовете на Капитолийската троица.
Чрез два входа (R и S) сградата се е свързвала с изгочния и западния двор на
храма на Юпитер Оптимус Максимус и оттам със самия площад. По своя план,
размери и разположение сградата представлява езическа трикорабна базилика на
форума, ориентирана с надлъжната си ос в посока изток-запад. Тя се отличава с
големите си външни размери - 97,60 х 23,60 м. Само корабите са дълги по 73,70
м. Северният и южният са широки по 3,60 м, а средният 11,60 м. Външните стени
са изградени от добре издялани варовикови блокове с паралелепипедна форма,
свързани с бял хоросан. Дебелината на външните стени е по 1,51 м. Сградата е
заобиколена от три улици: кардо максимус на запад, едно кардо на изток и един
декуманус на север.
По време на дългогодишните разкопки бяха придобити много точни данни
за вътрешното разпределение и за вертикалния изглед на отделните стени.
49
Обр. 47. Част от плоча с медальон от източната колонада на средния кораб

1. Бяха направени два вертикални изгледа на двата етажа на средния кораб I
и също така усгановени първоначалната височина на първия и втория етаж (обр.
50, 51 и 52).
2. Изработен бе напречен изглед (север-юг) на трите кораба на сградата
(обр. 50).
3. Беше изработена прецизна графическа реконструкция на вътрешността
на средния кораб с поглед от изток към запад, т.е. отвътре навън (обр. 52, 53).
Тези резултати получихме с ценното сътрудничество на арх. Юлий Фърков
(тогава на работа в АИМ-БАН).
Сградата има една много характерна особеност - дванадесетге ниши от вът-
решната страна на северната страна (обр. 8), на конто се спряхме по-горе. Такива
ниши не се срещат в базилика Емилия (Basilica Aemilia) (A. Boethius, J. Ward-Perkins.
1970, 292, fig. 112;J. Ward-Perkins, 1979, 13, fig. 17), възстановенаслед 14г.пр.Хр.и
в базилика Юлия, възстановена между 12 г.пр.Хр. и 12 г.сл.Хр (и двете в столицата
Рим) (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, 192-194, fig. 86 а, b). Същото сеотнася иза
базиликите в Коринт, Лептис Магна и другаде (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970,
370 sq., fig. 144 от Коринт, 466, fig. 173 от Лептис Магна). Следователно базиликата
в Ескус е с по-особено архитектурно оформление. Кулминация на архитектурата
и декорацията е средният кораб на базилика цивилис в Улпия Ескус. Влиза се от
запад в предверие с правоъгълен вътрешен план и с размери 11,60 х 6,20 м. От
него се отива в средния кораб, който е с размери 65,40 х 11,60 м. Двете части са
и на два етажа. Долният етаж представлява варовикова коринтска колонада, от
която са запазени части от базите, колоните, капителите, фриз-архитравът и кор-
низа. Заслужава голямо внимание фрагментът отлатинския строителен надпис в
един ред. Нашите проучвания навеждат до мисълта, че се касае за строителство
през управлението на Хадриан (135 г.) Надписът бил издълбан върху фриз-ар-
хитрава на южната колонада на средния кораб. Една част от фриза била украсена
с релефни растителни мотиви. Корнизът е зает от релефни непрекъснати долу
50

Обр. 48 а, 6. Лицева и задна страна на плоча (нано) от южната колонада
на средния кораб)
г«г» ИЖГт'.ЖГЛ*»**\.1Ж' «якг. чччл wI-4.V. »л жчж.<жлв«»ш«те.» ’«ww•»жда >*••-; < ,Л-,<!Г;Ж
палмети. В края на строителството
на базиликата са се появили пър.
вите релефни превързани палмети
- върху корниза на втория етаж
(малко преди 135 г.). Архитектур-
ното оформление на двата стажа
на средния кораб е различно. На
втория етаж вместо цилиндрични
колони са употребени варовикови
паралелепипедни стълбове (0,40 х
0,72 х 0,76 м). Долната част пред-
ставлява постамент, висок 2,02 м,
с горен и долей придав - гладък
или с релефна украса. Горната
лицева част с височина 2,38 м е
заета от релефно изображение на
кариатида в цял ръст. Вътрешната
височина на средния кораб е 13,39
м, а височината на цялата базилика
до върха на двускатния покрив
е 16,63 м (обр. 51, 52). Четирите
източни помещения (№№4, 5, 6 и
Обр. 49. Варовикова база за полуцилиндрична
колона, намерена в помещение
№7 на базиликата
7} са органически свързани с фун-
кциите на базиликата.
Въз основа на направения
анализ трябва да обобщим, че е
разкрита базиликата на форума в
града-колония Улпия Ескус. Тя е засега първата и единствена площадна базилика
с кариатиди в римските провинции на територията на България.
Нека накратко проследим писмените извори и по-важните граждански
базилики от Европа, Северна Африка и Мала Азия. Витрувий (С. Fensterbuch,
1964, 207; Д. Барбаро, 1938, 178) в своите “Десет книги за архитектурата” (V,
1, 4) пише, че базиликата трябва да бъде на форума и то на негово най-топло
място, за да могат търговците да се подслоняват през зимата и да не страдат от
лошото време. Гай Витрувий Полной сам е построил базиликата в град Фанум в
Италия, която подробно описва като план и пропорция между отделяйте и части
(V, 1, 6) (С. Fensterbuch, 1964, 207; Д. Барбаро, 1938, 183). Препоръките от него
за ситуацията и съотношението на отделимте части на базиликата ту’ се спазват,
ту не се спазват от строителите през следващите столетия поради конкретните
топографски особености.
В град Никополис ад Иструм (при с. Никюп, обл. Велико Търново) (Т. Iva-
nov, 1988, 62 sq.; Т. Иванов, Р. Иванов, 1994, 70 сл. и Приложение I), основан от
император Траян в началото на II в., през последните години бе цялостно разк-
рита и проучена площта на комплекса на агората (130,50 х 79,60 м), ориентирана
изток-запад (обр. 54). Ареата на площада под открито небе е почти квадратна (41
х 42 м), заобиколена от четирите страни от варовикова йониска колонада (портик).
Северната част на агората е била заета от двукорабна стоа. Тя е била изградена.
според мен, в хадрианово време. Много по-късно сградата била преустроена
в трикорабна базилика. Южният кораб е бил всыцност северният портик на
52
Вариант на покривната конструкция
Концепция на проф. Теофил Иванов
—36 0-
421--
0 1 2 3 4 5m
Обр. 50. Напречен разрез на базиликата
(графическа реконструкция на арх. Ю. Фърков)
агората. Върху неговия фриз-архитрав бил издълбан на старогръцки език стро-
ителен надпис, който е съдържал информация за агората, римския император,
през чието управление тя е била построена, градския съвет, който е осигурил
средствата за строежа и други подробности. По-горе споменахме, че на агората
в Пауталия (днешния Кюстендил) се намирала базиликата, спомената в гръцки
надпис от управлението на Хадриан (135 г.) (IGBulg., IV, 2057; В. Бешевлиев,
1952, №105; Б. Геров 1961, 261, 282, 350, № 74; Л. Русева-Слокоска, 1989, 26 сл.;
Т. Иванов, 1992, 267 сл.). Поради обективни причини тази сграда не е разкрита
досега. В. Бешевлиев неточно тьрсеше въпросната базилика при светилището на
бог Аполон (според него, също погрешно, при новоразкритата римска обществена
баня до Историческия музей) (Л. Русева-Слокоска, 1964, 33-44). Според Борис
Геров, базиликата е по-скоро постройка със стопанско-административни функции,
отколкото постройка, обслужвала светилището на Асклепий. Както ще видим по-
долу, гражданската базилика е представляваласредище на икономическия живот
и място за съдопроизводство (за значението на термина “базилика” през римската
епоха вж. W. Gross, 1979, 836 sq.). Досега не са открити или идентифицирани други
граждански базилики от днешните български земи.
Базиликата в Помпей в южна Италия е засега наи-ранната базилика в Европа,
53

La
3112
Обр. 52. Вторият етаж на базиликата
(графически реконструкция на арх. Ю.Фърков)
< ? > <• с \ v \*Л'ДлМ
'-jy/vЛ < •< СДа?

Л.- г?J*Д..'Л*-л
•; Тки
Оор. 53. Изглед от изток на средния кораб (графическа реконструкция на арх. Ю. Фърков)
построена ок. 120 г.пр.Хр. (К. Ohr, 1973, 158). Тя е разположена в югозападния
край на правоъгълния главен форум (обр. 55). Ориентирана е с дългата страна в
посока изгок—запад, като влизането е ставало от изток, откъм форума. През едно
голямо предверие, чиято дължина е равна на цялата ширина на базиликата (се-
вер-юг) се влиза в трикорабната сграда. Средният кораб е два пъти по-широк от
страничните. Той е правоъгьлен, заобиколен от 28 колони. В дьното се намира
трибуналът, където е ставало раздаването на правосъдието. Повечето от изслед-
вачиге реконструират базиликата с висок средеи кораб и с по-ниски странични
кораба. 1 ук става дума за т.нар. елинистически тип базилика. През 1973 г. Карл-
OECUMANUS
DO M U S 1
DOMUS 2
Ют
Зв)
If АЧ
1Я
l В
40
e-
ya
Д-
и
Q6p. 54. План на агората и гражданската базилика на Никополис ад Иструм
(Св. Бояджиев, по Т. Иванов, Р. Иванов, 1994, Приложение I)
STOA - BASILICA
OXCU MANUS
MAXIMUS

Фридрих Ор обаче публикува докторската си работа върху базиликата в Помпей
(К. Ohr, 1973, 158 sq.). Според него тази обществена страда била покрита с двустрех
покрив, като отстрани не е имало емпории.
Форумът на Траян в Рим се простира на север от форума на Юлий Цезар
(A. Boethius, J.Ward-Perkins, 1970, fig. 84) (обр. 56). Състои се от четири части:
1. Просторен правоъгълен форум под откризо небе с дъговидно извита южна
страна с конна бронзова статуя на император Марк Улпий Траян, разположена по
среднага мислена ос с посока север-юг. 2. Голяма правоъгълна базилика, наречена
Basilica Ulpia, ориентирана напречно (североизток-югозапад) с два реда колони на
57
LtiT I- J 1
° loom
O6p. 55. План на форума на Помпей (по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1971, fl§. 112)
четирите страни отвърте и с полукръгли екседри на двете срещсположни страни.
3. Две еднакви библиотеки с правоъгълен план и по средата между тях Траяно-
вата колона. 4. Храмът на божествения Траян, издигнат от неговпя приемник
Хадриан в началото на управлението му. Той се намира по средата на голям двор
с дъговидна извивка на северозапад и с колонада отвътре.
Тук се срещат трите основни компонента на един римски форум: храм, фо-
рум, базилика, само че е разместена базиликата, която при друга схема се намира
на срещуположния край срещу храма.
Римският форум (Forum Romanum) ситуиран около сградата на Сената (курия,
curia) предлага две просторни монументални граждански базилики (обр. 57). Пьр-
вата е базилика Емилия (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 86а) издигната в 1/9
г.пр.Хр. от цензорите М. Фулвий Нобилор и М. Емилий Лепид. Тя заема северната
страна на форума. Размерите и са: дълж. 90 и шир. 27 м. На североизточната дълга
страна тя има два реда колони, а на срещуположната дълга страна само един ред
колони. На юг базиликата включва един ред магазини с входове отвън и един
58
300m
Обр. 56. Имперскиятп форумен комплекс на Рим — 5. Форумът на Траян,
базилика Ulpia, пазарите на Траян (от югоизток към северозапад)
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1971, fig. 84)
Обр. 57. План на basilica Julia в град Рим около Сената
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1971, fig. 86 b)
портик пред тях. На изток се издигал храмът на Антонин Пий и на съпру гата му
Фаустина Стара. Югозападната страна на форума е заета от още по-просторната
базилика Юлия, чиито размери са 105 х 56 м (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig.
86 b) (обр. 57). На североизточната дълга страна и на двете къси страни базиликата
има по три реда колони, а на срещуположната дълга страна - два реда колони. На
североизток от сградата бил разположен храмът на Касюр и Полукс.
ж-mp .да. ‘®'ЖУЖЧЛ<Ф7*ШН®г -*. > <' il
06р. 58. Графична възстановка на форума на Augusta Raurica (в Швейцария)
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 131)
В Augusta Raurica (гр. Аугст, Швейцария) е проучен правоъгълен форум (73
х 143 м). ориентирам с дългата си страна в посока изток-запад (A. Boethius, J.
Ward-Perkins, 1970, 343 sq., fig. 131). Fla западната къса страна е ситуиран главният
храм на колонията с двор и с достъп откъм форума. Двете дълги страни на форума
имат колонада и по две редици магазини. Късата източна страна се намира пра-
воъгълна базилика, в конто се влизало откъм форума. На изток базиликата била
свързана с курията, чиито план представлява % кръг (обр. 58).
Форумният комплекс на Augusta Treverorum (гр. Трир, Германия) обхващасъщо
правоъгълна площ с размери 120 х 278 м (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970; Н.
Cuppers, 1979, 257 sq., fig. 37) (обр. 59). Надлъжната ос има посока изток-запад.
На западната къса страна се е издигал главният храм, а на срещуположната страна
базиликата. По средата е разположеи форумът под открито небе. Покрай трите
страни (без западната) той има магазини с входове отвън.
Селището Lugdunum Convenarum (Saint Bertrand de Comminges във Франция)
има плотцад с големина 165 х 80 м (Н. Cuppers, 1979, fig. 39). На североизточната
страна е разположеи главният храм с жертвеник пред него. Гръбната страна на
храма гледа към форума. Тук една напречна улица разделя храма от площада.
Двете страни на форума имат магазини. Северозападната къса страна е заета от
гражданската базилика. Площадният комплекс датира от траяново време (обр.
60).
Conimbriga (Conbei-a Velha в Португалия) има форум, на който на източната
дълга страна първоначално имало портик от Флавиево време (J. Alarcao, R. Etienne.
1977, 35 sq., tabl. Ill, IV,VI). След товабила изграденатрикорабнабазилика, чийто
среден кораб е широк 6 м, а страничните кораби са широки по 3,75 м. Влизането
в нея е ставало през два входа - един от западната дълга страна и друг на южната
през портика (обр. 61).
Colonia Julia Equestris (Nyon) разполага със силно издължен правоъгълен
градски площад, ориентиран в посока изток-запад (Н. Clippers, 1979, 35 sq., fig-
34). В задната част се издигал главният храм, заобиколен от криптопортик. По
средата е форумът. Източната къса страна е заета от еднокорабна базилика с по
една полукръгла екседра в двата края. През втората половина на I в.сл.Хр. тя е
6о
LUffWW’WWa

w," - - -- - - ' - - •< :r го*
била преустроена вдвукорабна базилика (л/оа).
Град Virunum в Норикум (Австрия) показва подобен план на форума натозц
на Пион (Н. Clippers, 1979. fig. 35. Ориентирам е север-юг. Източната част пред,
ставлява квадратен двор с храм но средата и голям жертвеник западно от него
Южната страна завършва с еднокорабиа базилика, която има три входа, две Ск.
седри и ниши на срещу положимте къси стрни.
Край днешния гр. Zader в Хърватска на Адриатическо море трикорабната
базилика заема южната дълга страна на правоъгълния форум (М. Suic, 1981, 203
sq.). Влизането е ставало през три входа откъм форума и отвън. В двата срещу.
положим края има по една полукръгла екседра и по две квадратни помещения
Датира се в края на П-нач.на III в. (обр. 62).
В град Doclea има квадратен форум, датиращ още от нач. на I в.сл.Хр., Ори.
ентиран североизток-югозапад
Базиликата e покрай западната
страна на форума. Комплексы
бил преустройван по-късно.
HHIIIIIIIIIIII
В селището Velleia има пра-
воъгълен форум, датиращ сыцо
от нач. на I в.сл.Хр. На южната
къса страна на площада се на-
мира базиликата. На северната
къса няма храм, а редица от
правоъгълни помещения, пред-
назначени за обществени нужди
(обр. 63). Местоположението на
базиликата прилича на това на
базиликата на агората в Никопо-
лис ад Иструм.
Londinum (дн. Лондон) раз-
полага с правоъгелен градски
площад, като на едната къса
страна е разположена трикораб-
ната градска базилика с по една
Обр. 60. План на форума на Lugdunum
Convenarum (Saini Bertrand de Comminges,
Франция) (no H. Cuppers, 1979, Abb. 39)
62
полукръгла екседра в двата края
(Н. Clippers, 1979, fig. 41). На
север от базиликата се намират
две редици от еднакви по план
(квадратен) и размери магазини.
Тук няма храм (обр. 64).
В Silchester в Англия има
почти квадратен форум (Н. Clip-
pers, 1979, fig. 44). Трите му стра-
ни са заобиколени от една редица
помещения. Цялата ширина на
форума е заета от трикорабна
базилика, която има полукръг-
ли екседри на двата края, и от
различии по план помещения
покрай дългата и страна. II тук

':L
63
>икорабната
ic, 1981, 203
вата срещу_
помещения.
ЖЙ5?
£
i
зума на този
га част пред,
дно от него,
сода, две ек-

сл.Хр., ори-
с-югозапад.
i западната
к.омплексът
-късно.
in има пра-
иращ сыцо
На южната
щда се на-
северната
редица от
ния, пред-
ени нужди
<ението на
на това на
в Никопо-
I

ндон) раз-
н градски
ната къса
трикораб-
с по една
;вата края
у. 41). На
i намират
л по план
магазини.
глия има
i (H. Cup-
e му стра-
на редица
ирина на
<корабна
юлукръг-
рая, и от
иещения
за. И тук

PLAN POCHt DU SECTBUJl MONUMENTAL AUOUTTtEN
II-
Обр. 61. План на форума на Conimbriga (Conbei-a Velha, Португалия)
(по J. Alarcao, R. Etienne, 1977)
CF
е.'
Н
н;
е
Обр. 62. План на форума на Zader (Хърватска) (по М. Suit, 1981)
липсва храм (обр.65).
В Сугепе има Caesareum с правоъгълен план (51 х 81 м), заобиколен от трите
страни с дорийска колонада (портик) (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, 460, fig.
171). На североизточната дълга страна оз начало е имало стоа, която по-късно била
преустроена в трикорабна гражданска базилика с полукръгла екседра в северния
край (I в.сл.Хр.). По средата на форума се издигал храм (обр. 66).
Основаната от император Марк Улпий Траян colonia Marciano. Traiana Thamu-
gadi (Tимгад в Алжир) в 100 г. има следното разположение на градския си площад
(50 х 43 м): на запад са разположени главният храм и курията, а на изток едно-
корабна базилика (A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, 481 sq., fig. 180). На южната
къса страна тя има правоъгълно предверие, а на северната - три помещения, от
конто средното представлява екседра. На изток виждаме правоъгълни магазини
с входове откъм вътрешността на базиликата. За западна дълга страна служи
портикът на форума (обр. 67).
В Leptis Magna (Либия), родното място на Септимий Север, има два форума
(A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, 467 sq., fig. 173). Старият площад има непра-
вилна четвъртита форма, като северозападната страна е заета от четири храма
(обр. 68. а, б). Това са храм на Рим и император Август, т.нар. сега Северен храм,
храм на Либер Патер и накрая храм на император Антонин Пий. На западната
страна пък имало храм на богинята Кибела. Трикорабната базилика заема юго-
източната страна на форума (обр. 68. б, в). Изграждането на градския площадей
комплекс е станало между втората половина на I в.пр.Хр. и I в.сл.Хр. Вторият
северен форум бил изграден през управлението на Септимий Север (193-211), но
официално осветен след кончината му в 216 г. при сина му Каракала (211-217) (А-
Boethius, J. Ward-Perkins, 1970,476 sq., fig. 178, 179) (обр. 76,77). Назападнатакъса
страна на площада се намира храмът на Север и неговата фамилия. По средата се
простира ареата на правоъгълния форум, заобиколен с портик от трите страни.
На източната къса страна е разположена трикорабна базилика в коринтски сгил,
която в двата края има по една полукръгла екседра. На южната дълга страна се
64
тг
H1
П(
п<
и:
ез
basilica
BATHS
50m.
Обр. 63. План на форума на Velleia (Veleia, южно от Piacenza)
(по A. Boethius,]. Ward-Perkins, 1970, fig. 118)
намира редица от магазини, достъпни откъм улицата, която тангира форума. Тук
е приложена схемата храм - форум - базилика.
В древния Ephesos (Турция) има две агори: един квадратен площад при прис-
танището и друг правоъгълен вътре, където бил съсредоточен административ-
ния живот в града (W. Alzinger, 1972-1975, 258 sq.). На северната дълга страна на
последния се издигала трикорабна базилика, чийто южен кораб е бил северният
портик на агората (обр. 69). Върху мраморен фриз-архитрав от този портик бил
издълбан дълъг стротелен латино-гръцки надпис с еднакво съдържание на двата
езика, в който се споменава наименование™ на сградата (базилика). Надписът
датира от управление™ на император Август между 4-14 г.сл.Хр. Австрийският
архитект Е. Фосел графически е реконструирал постройката като базиликата от
елинистически тип”, т.е. средният кораб се издига над страничните два кораба.
На агората няма храм.
В Smyrna (Измир, Турция) виждаме една доста просторна агора. Северната
страна е заета от голямата трикорабна базилика (170 х 26 м), из! радена около
средата на II в.сл.Хр. (R. Naumann, S. Kantar. 1950. 86 sq., tabl. 48) Покривът e
65
06р. 64. План на форума на римская Londinium
(Лондон) (по Н. Cuppers, 1979, Abb. 41)
бил двускатен. Под първия етаж има подземен етаж (обр. 70). На площада не е
открит храм.
Местоположението на гражданската базилика в плана на форумния комплекс
на колония Улпия Ескус не се среща при споменатите горе площади в посочените
градове от римския свят. Тук е приложена схемата форум - храмове - базилика.
1.7. КАРИАТИДИТЕ. ПРОИЗХОД И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Най-характерната особеност на гражданската базилика в Ескус е използва-
нето при втория етаж на варовикови паралелепипедни стълбове, изработени от
отделяй монолитни блокове, конто в горната си част имат висок релеф с изобра-
жение на кариатиди. Те се облечени по гръцки маниер с дълъг хитон и къс без-
ръкавен пеплос, препасан над гьрдите (пълното описание направихме по-горе)-
Терминът кариатида” и съответният архитектурен елемент бележат своя произ-
ход и развитие в древна Гърция и Мала Азия още през късноархаичната, а след
това и през класическата и елинистическата епоха (Н. Drerupp, 1971-1972,11-14).

30m

През Принципата този архитек-
турен елемент прониква в Рим, в
Италийския полуостров и други
провинции на Пмперията (J.
Borhhard, 19/6, 27 sq.), Витру-
вий (I. I, 5) съобщава интересни
сведения за нмето на кариати-
дите и за тяхното използване в
архитектурата (С. Fensterbuch,
1964, 25-27; W. Plommer, 1979,
27 sq.; Д. Барбаро, 1938, 17 сл.).
Това са изображения на девой-
ки или млади жени, изработени
от мрамор или друг вид камък,
представени в дълги дрехи, кон-
то се използват в сградите вместо
колони. Техният произход идва
от Кария в Пелопонес. Жителите
на областта застанали на страната
на персите срещу гьрците. Гър-
ците обаче надделяли и обявили
война на карийците. Градът бил
превзет, много мъже погинали,
а жените били отведени в роб-
ство. Тогава постепенно в архи-
тектурата възникнала идеята да
се прадставят изображения на
млади карийки, които да носят
тежест над главите си и по този
начин да се символизира спомена
към следващите поколения за
грешката на карийците.
През 1982 г. Ева-Мария
Шмидт публикува солидна мо-
нография върху историята на
кариатидите (Е. Schmidt, 1982).
Тя смята, че триизмерните стату-
арни изображения са отстъпили
място на високите релефни фигу-
ри на кариатидите около средата
на II в.пр.Хр. За първи път в
Елада кариатидата е използвана
като носеща фигура вместо коло-
на в Книдоската съкровищница
в Делфи (VI в.пр.Хр.), но несъм-
нено тя е била използвана често
и в Мала Азия (Е. Schmidt, 1982,
35 sq.). По-натагынно развитие
този архитектурен елемент беле-
Обр. 65. План на форума на римский град
при днешния Silchester (Англия)
(по Н. Cuppers, 1979, Abb. 44)
Обр. 66. План на форума на Сугепе
(римска Cyrenaica)
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 171)
67
TEMPLE
HOUSE
MAIN STREET
25m
Обр. 67. План на форума на град Thamugadi (Timgad, Алжир)
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1971, fig. 180)
Pi - а я _я.
"W ir а 1

ss
LAVATORY
с®
ROSTRUM--
□
3
CURIA
□i
g-H
4
жи в строежа на Ерехтейона върху Акропола на Атина, построен в 406-405 г. (Е
Schmidt, 1982, 72 sq.). Шестте кариатиди представляват млади жени, облеченив
хитони и пеплоси, на конто ръцете им са отпуснати надолу покрай тялото. Над
главите им са поставени дорийски капители. През петото столетие преди Христа
използването на кариатиди като строителен подпорен елемент навлиза по-ма-
сово в античния свят (Е. Schmidt, 1982, 80 sq.). Римляните възприемат типовете
на гръцките кариатиди и понякога с известии видоизменения ги използват в
обществената архитектура. По време на археологическите проучвания на форума
на Август в град Рим били открити множество цели и фрагментирани кариатиди,
конто били скулптурирани по подобие на корите (младите жени) от Ерехтейона
на Акропола (Е. Schmidt, 1982, 82 sq.). Детайлните проучвания установиха, че
основно били използвани две от корите, а именно третата и четвъртата отляво
надясно. Форумът на Октавиан (27 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.) бил окончателно завър-
шен малко преди кончината му в края на първото десетилетие на I в. Докато при
Ерехтейона кариатидите носят антаблемана на издадената навън зала, то при
Августовия форум те са стояли точно пред атиката на портиците около площада.
По такъв начин двете кори били копирани 50 пъти. В стената между кариатидите
е вградена квадратна мраморна плоча, чиято височина е почти колкото тази на
младите жени (Е. Schmidt, 1982, 102 sq.; V. Kockel, 1988, 192 sq., fig. 85). Вътрешната
страна на рамката е украсена с лесбийска кима. Вътрешността е заета от кръгъл
щит, който отвън е заобиколен от два допрени пояса, единият от плетеница. а
другият от овули. В средната част е скулптурирана едра глава на брадат Юпитер-
Амон. Фонът около главата е запълнен с перест орнамент.
Фрагменти от мраморни кариатиди върху паралелепипедни стълбове и нали-
чието на плочи с кръгъл щит (украсен с дъбови листа и овули, а в средата с релефна
глава на Юпитер-Амон), са разкрити в град Augusta Emerita (Испания). Мария Ску
арчипино ги свързва с тези от атиката на августовия форум в Рим (М. Squarciapino,
1976, 55 sq.). Тя смята, че принадлежат към паметник, свързан с императорский
68
06р. 68 а. Старият форум на Leptis (Lepcis) Magna
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 173)
датиран през Юлиево-клавдиевата епоха и дори (?) през управлението на
Флавиите. Във всеки случай двата примера от Рим и Августа Емерита показват
една и съща композиционна схема - две кариатиди и между тях плоча с релефен
медальон и глава по средата. В Улпия Ескус обаче кариатидите при средния кораб
на форумната базилика носят антаблемана на втория етаж, както при корите на
Ерехтейона. Освен това плочите с медальони били поставени на подовото ниво на
втория етаж, между постаментите на стълбовете с кариатиди, образувайки парапет.
Този факт показва, че горният етаж е имал вероятно галерия.
В края на септември 1982 г. при с. Свещари, облает Разград, в т.нар. 'Тинина
могила” беше открита от Ст. Стоянов тракийска гробница под могилен насип (М.
Чичикова, 1983а, с. 19; 19836, 25-30). Към входа на същинската гробница води
дромос, чиито стени са изградени от добре издялани каменни блокове без спойка.
В гробницата се влиза през засводен вход, който има фриз като горен праг. Върху
този фриз са скулптурирани сумарно букрании (бикови черепи), конто носят гир-
лянди от лаврови листа (недовършени). В плана на гробницата влизат предверие,
гробна камера и страничио (дясно) на предверието помещение. В гробницата
била положена съпружеска двойка от тракийската аристокрация. Голям интерес
Обр. 68 б. Форумът и гражданската базилика на Lepcis Magna по времето
на Септимий Север (по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 178)
естествено представляват скулптурираните в гробната камера в много висок ре.
леф (почти статуарно) десет кариатиди в цял ръст, обърнати насреща, облечени
в дълъг хитон и къс безръкавен пеплос, препасан под гьрдите. С двете вдигнати
ръце те подпират антаблемана. Само кариатидите в двата насрещни ъгъла са с по
една вдигната ръка нагоре. Ние първи установихме на място, че тук става дума за
кариатиди, а не за девойки, които са се хванали за танц подобен на хоро. Възниква
въпросът от кое време е гробницата в Свещари? В една предварителна публикация
М. Чичикова я датира в нач.на III в.пр.Хр., като я смята за съвременна на Казан-
лъшката гробница, която обаче Д.П. Димитров отнася към втората четвърт на
III в.пр.Хр., и повече към шестдесетге години на същото столетие (Д. Димитров,
1966, 1-13). По-късно тя я постави в първата половина на III в., а напоследък към
средата натретото столетие (A. Fol, М. Cicikova, 1986, 119; М. Чичикова, 1988,125-
143). Още през 1983 г. ние обърнахме внимание на храма на Деметра, издигнатв
Пер гам (Мала Азия) при управлението на Филетейрос и Евменес (269-263), върху
който има релефни изображения на букрании и гирлянди. Засега това е най-ран-
ният точно датиран архитектурен паметник в Мала Азия и Гърция с посочената
комбинация. Поради това ние датирахме Свещарската гробница “вероятно към
втората четвърт на III в.пр.Хр.”, но във всеки случай след Казанлъшката гробни-
ца (Т. Ivanov, 1986, 503; 1987, 54). Свещарската гробница не е съвременна, както
смяташе М. Чичикова (М. Чичикова, 1983а; 19836), на Арсинеона и Птолемейона
на остров Самотраки, които са по-ранни, съответно от 289-281 г. и от 285-281 г.
При тях букраниите не носят гирлянди.
Разгледаните дотук кариатиди са предимно триизмерни статуарни произ-
ведения на изкуството, които носят тежестта на антаблемана на една обществена
посторйка. Обаче сыцествува и друга трупа кариатиди, които представляват високи
релефи, изваяни върху лицевата страна на пиластри с паралелепипедна форма. В
случая те имат по-скоро декоративно, отколкото архитонично значение. Наред с
каритади се срещат и атланти. От град Кизик в Турция произхождат пиластри с
релефни изображения на Атис. Предполага се, че те принадлежат към Метроона
на града и се отнасят към управлението на император Хадриан (117-138), известен
с активната строителна дейност в този град (Е. Schmidt, 1982, 133). Предложената
70
06р. 68 в. Графична реконструкция на базиликата на Lepcis Magna
(по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970, fig. 179)
датировка е сходна с тази на пиластрите с релефни фигури на кариатиди от граж-
данската базилика на Ескус (къснохадрианово време). А. Шмидт-Колине смята,
че през антониново време подпорните статуи изчезват за сметка на пиластрите с
релефни изображения (A. Schmidt-Kolinet, 1977, 30).
Ще приведем един пример на пиластри с фигури от град Тесалоника (Со-
лун). Те принадлежат към една обществена сграда, която се е издигала в югоиз-
точния край на големия площад от римската епоха. Сега архитектурните части
са пренесени в Лувъра. В литературата постройката се нарича с испанското име
Incantadas, което отговаря на новогръцката дума ЕпбаХа, т.е. “статуи, изображения”
(L. Guerini, 1961, 40-70; Ch. Bakirtzis, 1977, 260-262, fig. 4a, 8). Долният етаж се
състои отвисоки монолитни мраморни коринтски колони и капители. Върху тях
лежи фриз-архитрава с гръцки строителен надпис, от който е запазен фрагмент
TErENHMENON УПО... Вторият по-нисък етаж има мраморни пиластри с ре-
лефни изображения на лицевата и задната страна. На едната страна са Менада,
Дионис, Ариадна и Леда, а на другата - Нике, Аура, Диоскур и Ганимед. Изслед-
вачите смятат, че сградата е от към втората половина на II в.сл.Хр. Интерпретира
се като портик, разположен покрай големия градски площад (МеуаХихророф) на
Тесалоника, като едните изображения са се виждали откъм площада, а другите
откъм главния път Виа Егнация (Via Egnatia). Напоследък Б. Андрее изказа мнение,
71

че по
СГИЛ2
плен;
кони
и на
гръц
архи
пия
да се
митс
коло
СТОЯ1
не са
В та.
вена
дето
трир
през
У.\п1
кар}
на в
Еск\
е на!
да о
се к<
на к
TVpi
над
изгр;
Обач
Геор
ние в
Никс
на пс
(138-
м), и;
ХрЛ
на Ai

на ф
Rapt
Все

Обр. 69. План и надлъжен
разрез <графин на реконструкция)
на гражданската базилика в Ephesus
от 4
че портикът е бил част от базилика (В. Andreae, 1973, 569, fig. 778). Въз основа на
с сила на изображеиията върху пиластрите и на аналогии от Коринт ("Фасадата на
пленниците ) и от Атипа (“Одеопът па Агрипа”) автора,! прецизира датировката
на постройката между 150-160 г., т.с. в края от управлението на Антонии Пий
(1.>8-161 г.). Накрая ще споменем балюсградните мраморни статуи (високи ио 1,33
м), намерени на различии места в римскиге обществени терми в Одесус (Варна),
които представляват съчетание на колона сьс стагуарно релефно изображение (I I.
Георгиев, 1974. 142-146, табл. I-IV). Не е установепо точнотяхиото местоположе-
ние в цялостната вътрешно-архитектурна декорация. Представени са шесг богини
Нике, един Херакъл, един Хермес и други. Въз основа на стиловите особености
и на аналогии П. Георгиев отнася паметниците към втората половина на II в.сл.
Хр. 4 ук бихме желали да напомним факта, че през 157 г. (в края на управлението
на Антонин Пий) град Одесус се сдобил с нов водопровод, както свидетелстват
гръцките надписи в града (IGBulg., I, 2, №59, 60). Несъмнено той е свързан с
изграждането на термите, които са били довършваии и през следващите години.
Обаче балюстрадните статуи не са носели отгоре никаква тежест. Следователно
архитектонично те се различават от стълбовете с кариатиди от базиликата в Ул-
пия Ескус. Все пак и едните, и другите са израз на общата тенденция статуите
да се заместват от колони, съчетани с високи релефни изображения на различии
митологични същедтва и т.н. Прави впечатление, че върху гладките страници на
колонките от Одесус има по три квадратни дупки, разположени на еднакви раз-
стояния една от друга (П. Георгиев, 1974, табл. I, 2; III, 2). На тях изследвачите
не са обърнали внимание и не ги описват, пито тьлкуват. Дупките показват, че в
тях се е прикрепвала една мрамориа рамка, която би могла да служи като парапет.
В такъв случай колонките, разположени на еднакви разстояния една от друга, са
схужели за опора на рамките.
От направения кратьк преглед на използването на кариатидите в общест-
вената архитектура се установява, че те водят своя произход от Мала Азия, откъ-
дето проникват в древиа Елада и оттам в Рим и други провинции. Първоначално
триизмерните статуи са изпълнявали функциите на подпорни колони. Обаче
през римската епоха се появява тенденцията те да бъдат заменени с пиластрови
стълбове, които на лицевата страна (или от двете, както в Солун) имат скулптур-
на фигура на кариатида във висок релеф. В последний случай изображеиията на
кариатидите имат по-скоро декоративна стойност, отколкото архитектонична.
Все пак били съчетани и двете стойкости. Гражданската базилика на форума на
Улпия Ескус се нарежда между най-ранните архитектурни паметници с пиластри-
кариатиди от времето на Принципата (къснохадрианово време). Четирите страни
на втория етаж на средния кораб - 72,70 (изток-запад) х 11,60 м, на базиликата в
Ескус били заети от 50 пиластра с релефни изображения на кариатиди Засегатова
е най-ранната базилика от този тип и то не само у нас. В литературата не можахме
да открием подобии при.мери от посоченото време. Нашите данни позволяват да
се коригират мненията на изследвачите, които отнасят появата на изображеиията
на кариатиди едва към средата на II в.сл.Хр.
1.8. ДАТИРОВКА НА БАЗИЛИКАТА
Датировката установяваме на базата на един по-цялостен анализ на архитек-
турно- пластичния, епиграфския и археологический материал, придобит по време
на дългогодишните разкопки в този обект, както и надакните засъседните сгарди
от форумния комплекс на Улпия Ескус. Изводите, сумирани по-долу правим въз
73

ан
та
-па
<я)
'2~
основа на нашите изследвания до 1987 г.
Базиликата е част от градския площад на колонията, който бил планиран
и постепенно награждай в зависимост от значението на отделяйте обществено-
религиозни компонент. Гази строителна дейност е започнала недълго след ос-
новаването на града (между 106-112 г.) до края на траяновото управление. При
Хадриан напълно естествено замислената строителна дейност в целия град се
разраства, както и при неговите приемници от династаята на Антонииите. Сред
първите мероприятия били планирването на уличната мрежа и застрояването на
централната форумна част. Сред ранните сгради са култовите постройки на трите
храма на Капитолийската троица. Северната външна стена на храма на Минерва
(III) и на Юнона (II) е послужила по-късно за южна външна стена на гражданската
базилика. До тази стена се допира и северната външна стена на централния храм,
посветен на Юпитер Оптимус Максимус (I). Споменатата обща стена е шир.0,90 м,
докато останалите три стени на базиликата са по-широки (по 1,51 м). Този факт
показва. че базиликата е била построена едва след пълното изграждане на трите
храма. Това потвърдиха и археологическите сондажи, направени на границата
между тях.
При базиликата в Ескус релефната украса на корниза на долния и горния
етаж се сьстои от релефни непревързани палмети. Те се срещат също така и върху
корниза на трите портика около форума и на трите споменати храма. Аналогиите
от други градове в Римската империя показват, че този тип палмети се срещат до
раннохадрианово време включително (напр. храмът на Хадриан в Ефес). Пре-
вързаните палмети се появяват през къснохадрианово време. Така например
патметите върху корниза на портиците около агората на Никополис ад Иструм
са превързани.
Засега най-ранните гръцки официални надписи, намерени на площада, са
от къснохадрианово време (136 г.) (Т. Иванов, 1979, 7 сл., обр. 9 и цит. там лите-
ратура; Т. Иванов, Р. Иванов, 1994, 70). Възможно е в бъдеще да се открие и друг
епиграфски материал.
Тъй като строежът на базиликата е продължил не малко години и поради
големите й размери и вътрешното архитектурно-пластично оформление, в самия
край на строежа са били изобразени и превързани палмети. Много характерен е
случаят в североизточния ъгъл на средния кораб на базиликата. Там се намериха
плътно долепени два фрагмента от варовикови корнизи от II етаж - западният
има непревързани палмети, докато източният е с превързани (обр. 33). Случай
на превързани палмети установихме също в западния край на южната колонада
на средния кораб (обр. 31).
Някои фриз-архитравни блокове на базиликата имат йонийска кима, чиито
овули (яйца) имат отдолу по средата тясна отвесна пръчица. Тя се среща в Ескус
в къснотраяново време и особено в хадрианово.
Стълбовете с кариатиди, изваяни във висок релеф, показват новата мода в
пластичного изкуство, която постепенно измества триизмерните статуи с кариа-
тиди от предходните столетия. Обикновено в чуждата литература се приема, че
кариатидите във висок релеф са се появили към средата на II в. и са продължили
нататък. Обаче стълбовете с изобразени млади жени от Ескус коригират с някол-
КО години по-рано посочената датировка, защото те, според нас, са се появили в
къснохадрианово време. Засега това са може би най-ранните паметници от този
вид.
Кариатидите от базиликата в Ескус нямат зеници. Някои смятат, че такива
75
не са нужни при изобразяването на главнее, защото от втория стаж т
виждали. Обаче намерените подобии стьлбове от северната базилика иРа'10''
Магна (завършена в 216 г.) жените са изобразени със зеници въпреки г '11и'
височина от пода до тях (М. Squarciapino, 1974, 155-163, tabl. LXXIX)
Фрагменты- от фриз-архитрав, намерен по средата на средния кораб п
южния стилобат, има останки от латински официален строителен надпис к
дава сигурни опорни точки за датиране на окончателното завършване на - >lllf
на сградата. Според нас това е станало в 135 г. Интересен е факты, че бази ***
сьщата година е построена и в Пауталия в съседна Тракия. Несъмнено
много селища юридически се превръщат в градове, но от Хадриан-Антониц П
нататък започва голямото строителство в Долна Мизия и Тракия.
Базиликата в Ескус предлага много добри елементи за проследяване
развитието на римската обществена архитектура в града през хадрианово и оХ
бено през къснохадрианово време. След приемането на християнството незнаем
какво е станало с тази сграда. Ако е била иползвана още кратко време, то може
би предназначение™ е било друго. По време на археологическите разкопки бе
установено, че тази голяма постройка е пострадала от пожар. Варовиковият пра-
на средния кораб беше почернял от високата температура на горене. В този горяд
пласт бяха намерени и няколко монети, най-късните от които са от времето на
Валент (между 374 и 378 г.). Допускаме, че Ескус е пострадал от голе.мите готски
инвазии през 376-378 г. При базиликата, а и при другите изеледвани досегасекто-
ри не са открити монети след края на IV в. до средата на V в., когато са голе.мите
хунски нашествия. Върху площта на някогашната цивилна базилика много по-
късно били вкопани старобългарски жилища.*

I. <
НА
1.Ф
1,
2.Д
3. Д
Р
4. L
ч;
5. Ч
(?
п
е
п
к
о
м
п
к
N
1
V
6.1

7.:
8.
•й
* Проведените археологически разкопки от 1947 до 1987 г. върху площта на римския и ранновизан-
тийския град Ескус показаха, че сред неговите останки възникнало средновековно българско селише.
чиито “първобитни” жилища били разпръенати навред върху площта на форума и навън от негоД
Генова, 1974, 24-26; М. Аспарухов, С. Бояджиев. 1991, 21-25; М. Аспарухов, 1992, 27-38). Намерила
се фрагменти от глинени съдове, работени на грънчарско колело с т. нар. славянска украса (врязани
вълнообразни линии, насечени линии и т. и.), а също и от глинени котли с вътрешни уши. Открихме
златна монета на Константин VII Порфирогенет и Роман II (945-959 г.) и медни монети на Иоан “
мисхий (968-976 г.), на Василий II Българоубиец (976-1025 г.) и (най-много) на Роман 111 Аргир (
1034 г.). Около форумния комплекс разкрих.ме средновековни жилища, вкопани в ранновизанппккп^
и дори в римския културеи пласт. Засега не може да се установи някаква градоустройствена схем,
средновековното селище, което с просъществувало върху развалините на Ескус след X в..нататък.
пълна картина за поминъка на жителитс на средновеквното селище ще се добие след °^на130',в’ста(1е
на придобития досега веществен материал (монети, керамика, железин сечива и др ), което ще
в друг том от поредицата "Улпия Ескус”.
76

I. 9. КАТАЛОГ
НЛ АРМ 11 EK 1 .У РНИ 1 Е ЧАСТ1 I ОТ ГРАЖДА1ICKATA БАЗИЛИКА
' T*io М< 1П 11 '.* ’,1п'ова 11,1 чинДричпа колона.открита в прдвсриего па средния кораб(вис
1,49 м. диам. О, bl м) (обр. 15, 16). 1 ’ 1 1
..Долил ккт< 1 предходнага варовикова колона (вис. 0,4 1 м ), намерена в предверието.
? Лом,а ,atl от Ч” чиндрнчна колона (вне. 0,44 м и вис. па долния пръетен 0.07 м), предве-
4. Цял варовиков блок с пар.счелепипедпа форма (дьчж. 1,58 м. шир. ().1>2 м. Върху n>|)ii.n.i
част пма правоъгълна вдлъбиатина (0.86 х 0,62 х 0,10 м). предверие.
о. l.icr от варовиков блок <_ паралслспипсдна форма с релефно изображение Й* каршпида
(J на лине вата страна, намерен в нредверието на средния кораб. Запазеният детайл
предс гавлява по-голямата част от тялото - от колана до пръетите на краката. Кариатидата
е изваяна заодно с профплирания горе и долу постамент от един блок. Сега са запазени
горнпят придав и частот гладкоготяло на постамента. Придавът обаче няма релефиа украса
както много други постаменти. Височината от колана до края на пеплоса е 0,49 м, а тази
от края на пеплоса до долната част на хитона е 0,89 м (общо сега 1,94 м). Първоначално
младата жена с к.счатоса е била висока 2,34 м. Ширината на тялото е 0,59 м (при края на
пеплоса) и шир.долу (при хитона) 0,54 м. Гънкитс на пеплоса са прави и отвесни. Левият
крак е слабо сгънат в коляното (облекчен), както се вижда по извивката на дрехата на това
място. Долу обу вките не се виждат. Височината на релефа е 0,18, а на горния придав 0,33 м.
Широчпната на постамента е 0,78 м, а деб. 0,68 м. На западната страница на кариатидата
пма три дупки. направени с цел да се мести или повдига монолитиият блок при монтиранс.
Тя е принадлежала към втория етаж на предверието (обр. 20 а).
б. Горната част на варовиков стълб с релефно изображение на кариатида (№1), паднала в
предверието на средния кораб. Запазенасега вис. 1,80, а на кариатидата сега 1,57 м. Младата
жена носи върху главата си калатос с форма на пресечен конус. Горната част е украсена с
две тесни успоредни заоблени ивици (шир. на калатоса горе е 0,35 м, а долу 0,23 м). По-
върхиостга на кошницата е гладка. Главата на кариатидата е обърната насреща. Косите са
гъсти, къдрави и разделени на път по средата. Зениците не са означени. Облечена е в къс
безръкавен пеплос (вис. 0,98 м), препасан под гърдите с колан (шир.0,03 м). Дясната ръка
е вдигната нагоре и прикрепва калатоса. Виждат се четири пръета. Лявата ръка се спуща
надолу покрай тялото. Хитонът се пуска също надолу на отвесни едри дипли. Релефът на
фигурата се издава на 0,16 м над гладката повърхпост на варовпковия стълб. Шир. натялото
на кариатидата е 0,52 м. Задната страна на фигурата е по-грубо обработена. Виждат се три
дупки за по-лесното захващаие на монолитния блок (диам. 0,07 м и дълж. 0.04 м, отстоят
една от друга на 0,61 м) (обр. 17-19).
7. Цял варовиков коринтски капител от юж пата част на предверието на средния базиликален
кораб. Лежал е върху варовиков стълб с релефно изображение на млада жена. > красата
му се състои от два реда акантусови листа. Между тези листа по средата се издига стебло с
розета (дълж. 0,70, шир. 0,54 и вис. сега 0,56 м). Отпред се вижда полукрьгла издадена част
(радиус 0,18 м), която е лежала над калатоса на кариатидата. Създава се впечатлен пето, че
акантусовите листа излизат направо от калатоса. Отзад капителът има издадена част.
8. Част от варовикова плоча (пано), намерена в южния край на предверието (вис. 1.17, шир.
сега 0 93 и деб 0,57 м). Лицевата страна е разделена на две части, конто са оформени чрез
врязани прави отвесни и хоризонталии линии под прав ъгъл, образуващи касети с околов-
ръетни рамки. Последните са очертани посредством две успоредни прави врязани линии.
Така по средата на плочата се образува гладка отвесна ивица (0,06 м). която раздела двете
- ж^гчк.о к пазмео Сега в гссния край са запазени две отвесни
части, конто са еднакви по форма и размер.а в дм.™ г
гт 1 а х/ лпртр стоини ня средиата гладка ивица. х хтлзен л л вис.
рамки, конто отстоят на 0,10 м от двете страни мд
ПЙ1 нтопзта (вътрешната) с 0,73 м. Обикновено по средата
сега на първата рамка е 0,81, а на втората \в< i /
1 ' ,.ж.,п virnaea (човешка глава), която при тази плоча не е
на вътрешното поле е имало релефиа украса (ювешка h t
pcumuiv v/ i т балюстрадата па горния стаж. Стояли са
запазеиа. Смятаме че тези плочи-пана са част от оалкхдр щ 1
меж iv посгаментите на кариатидшх, като са
отвесно изправени на пода на втория сг< . inemitocrt i ю спстния
л vKmca е била обърната към вътрешиостта на средния
образували балюстрада. Гяхната украса t
кораб на граждаската базилика) (обр. 21).
77
22
23
24
2;
21
2
3
СМ О1

9. Цял варовиков коринтски корниз (сега при източната страна на предверието на срСд
кораб) (1,52 х 1,34 х 0.43 и). Горната гладка повърхност с шир. 0.97 м. В средата над 11С}|
правоъгълна дупка (0.11 х 0.02 м). използвана при вдигаис на блока. Характерна е реле<и
украса па двете надлъжни страиид показваща, че блокът с бил посгавен на втория ста*
колонадата на източната страна на предверието, като украса га се забелязвала както ,S
предверието, така и откъм средния кораб. Отгоре върви гладка ивица (шир. 0,17 м), а
нея друга тясна (0.06 м). Симата е украсена с непревързани палмети от двата типа: с извит'
навън листа: със завити навътре листа. Всяка палмета се състои от 7 листа. Отдолу бдок
завършва със зъбчат орнамент (0,05 х 0,04 и дълб. 0,045 м). Разстоянието между зъбциТ(.**Г
0,02-0,03 м. Засега това е единственият блок от този вид, но несъмнено е имало повече
10. По-голямата част от варовиков коринтски корниз, сега паднал в източния край на западне
предверието на средния кораб на базиликата (1,33 м, 1,23 м, 0,42 м. Симата с палметите
липсва. Запазени са четири хоризонтални ивици и зъборед. Отгоре в двата края имадС[Ла
за железни скоби за връзка със съседиите блокове.
11. Долната част на варовикова цилиндрични колона, открита в източния край на предвери
ето. Принадлежала е към източната колонада на това помещение (вис. сега 0,86 м, долей
пръетен 0.07 м).
12. Фрагмент от варовиков блок с първоначална правоъгълна форма на горната повърхност
(размери на фрагмента 0,78 х 0,78 х 0,30 м). Отгоре надолу делението е следното: отвесна
гладка ивица (0,09 м), вдлъбната хоризонтална ивица (0,15 м), гладка хоризонталрна ивица
(0,07 м). Неясно предназначение.
13. Варовиков блок с паралелепипедна форма, намерен в източния край на предвериетомежду
бази № 4 и 5 (1,25 х 0,77 х 0,47 м). Вероятно е част от стилобат.
14. Фрагмент от варовиково пано. намерен в западната част на средния кораб (подобен на №7)
Вижда се гладка отвесна ивица (0,04 м), която разделя двете части на плочата. Страниците
на тези части имат еднаква декорация - едър овален орнамент, йонийска кима и перлов
орнамент. Релефът на овулите завършна с тънка пръчица, както варовиковите коринтски
корнизи от източния двор на храма на Юпитер (напр. кат. №63 и 78). Сега липсват вът-
решните полета с релефна украса. Изпъкналата част е 0,22 м.
15. Фрагмент от варовиков коринтски корниз, намерен в средния кораб. Симата е украсена с
релефни палмети от двата типа - с извити и със завити навътре листа, превързани долу с
хоризонтална тясна лента. Максимални размери на фрагмента: 1,48 х 0,89 х 0,43 м. Зъб-
ците имат размери 0,05 х 0,05 м и дълб. 0,04 м (обр. 31).
16. Фрагмент от варовиково пано, открито в средния кораб на южния стилобат на колонадата
(0,56 х 0,74 х 0,40 м). Сега са запазени отляво надясно: гладка отвесна ивица (0.07 м), ивица
изпълнена с едър релефен лист с назъбени краища, йонийска кима и астрагал. Следвасо
гладко поле, което не е запазено. Върху него е имало кръгъл релефен медальон.
1 7. Фрагмент от варовиков блок с паралелепипедна форма. Горе отляво има легло за жехязна
скоба. Намерен е в средния кораб към южния стилобат на колонадата (вис. сега 0,30 м.
дълж.отпред 0,88 и отзад 1,15 м). Ширината на горната повърхност е 0,66 м. Отпред и по
средата се издава полукръгла база с хорда 0,34 и и височина 0,09 м. Върху челната стра-
на от двете страни на полуколоната вървят хоризонтални прави врязани линии, конто
разделят повърхността на следните ивици отгоре надолу: тясна (0,04 м), скосена навътре
(0,07 м), отново тясна ивица (0,04 м), вдлъбната S-образна (0,085 м) и отвесна гладка ивица
(0,02 м).
18. Фрагмнт от варовикова плоча (пано) с максимални размери 0,78 х 0,68 м). Средната из-
пъкнала част е вис. 0,11 м. Членението и релефната украса отпред е както при кат. №16:
средни отвесна гладка ивица, от двете страни на която има симетрично разположени
ивици с растителен орнамент, йонийска кима и астрагал. Започват по едно глако поле,
конто сега са отчупени.
19. Фрагмент от варовиково пано (вис. 0,78, шир. 0,68 долу). Средната изпъкнала част е вис.
0,11 м. Членението и релефната украса отпред е както кат. №15.
20. Фрагмент от варовиков архитектурен детайл (база?). Отпред е с тясна хоризонтална ивица
(вис.0,34 х 0,42 х 0,30 м).
21. Долна част на кариатида, намерена в западната част на средния кораб на базиликата (вис.
0,80, шир. 0,60, деб. 0,59 м). Запазени са добре изработените гънки на пеплоса и отвес-
ните дипли на хитона, който стига до пръетите на краката. Лявото коляно е леко свито,
понеже кракът е облекчен. Фигурата е стояла върху десния крак. Изпълнението е много
добро и издава добре школован скулптор. Засега това е най-изящната изваяна фигура, на
78

кариатида веред намеренитеот Fei-vr и
дупка (обр. 39). ' левия *Рай скулитурираната фигура има квадратна
22. Фрагмент от паровиков Коринтски кай •
0.66, шпр. сега 0,69 м). Линева доли н- 1,амеРсп в средним кораб па базиликата (вис.
средата се пздпга стълбчс с листа От 1 • коя 1о с украса от акаитусови листа. Горе по
23. Фрагмент от паровиков кориптски Лт,-"" В°ЛУ™ С КЛОН‘
растителен орнамент. От архитрава е . .’’архитРап' Върху фриза има останки от релефеп
24. Фрагмент от варовиков блок с паоъ ° Jana3ciia Регулата и лесбийската кима.
Блокътбил нропукан още през римскат11Н11е'р’а Ф°Рма (дълж. 0.72, шир.0,50, вис.0,50 м).
две тесни правоъгьлпи легла за по ' ° 'СПОХа’ Р ЬРХУ гориата му повърхност са издълбани
на блока. Сега само едиата е запазенТТт^ " 1ЖСЛСЗП" скоВи (0>20 х 0,03 м) за заздравяване
на базиликата. Блокът е припал\'•' амсРеи е Д° северпия стилобат на средним кораб
колонадата. сжал към юрната повърхност па северпия стилобат па
25. Фрагмент от блок, изработен от мушелк
ним стилобат на средния кораб из б-ru, ° паралелсг,ипсД»а форма, намерен до север-
0,72, шпр. 0,72 и вис. 0.48 м). * ' аТа‘ 11авяР"° е принадлежал към него (дълж.
26. Фрагмент от варовиково пано с отвесна г»
фен растителен орнамент (вис. 0,32. шир. 0,67 м rope^oTmTZ
27. Фрагмент подобен на кат. №25. г
_8. <1 par мент от варовикова база. Запазена е отчасти плинтата и долната издута част над нея
(сега uniP- гоРе > о м, само на плинтата 0,80, вис. 0,285 м). Сега над плинтата са запазени
само 0.14 м.
29. Фрагмент оз пано ляв от весен крап. От лявата част са запазени (отдясно наляво) ивицата с
растителния орнамент, йонийската кима и астрагалът. Отвесна гладка ивица отдела лявата
част от дясната, където се вижда орнамент, йонийска кима (овулите имат върхове с къси
отвесно релефни пръчици), астрагал и започва гладко поле, което е отчупено. Ширината
на двете симетрични частти заедно със средната гладка ивица е 0,32 м.
30. Долна част от варовиково пано (сега дълж. 0,60, шир. 0,525 и вис. 0,34 м). Запазена е част
от вътрешното гладко поле и долната рамка, която се състои от астрагал, йонийска кима
(овулите имат долу при върховете къси релефни пръчици) и ивица с листовиден релефен
орнамент. Отделу завършва с тясна гладка хоризонтална ивица. Същата украса обхваща
и лявата част на плочата.
31. Фрагмент от варовиков кориптски корниз (сега вис. 0,435, дълж 0,94, шир. 0,545 м). Си-
мата е украсена с палмети с превързани листа от двата типа (с извити навън и със завити
навътре листа). Сега са запазени три палмети и част от четвърта със завити навътре листа.
Хоризонтално положен S-овиден орнамен съединявалентите на палметите. Следва отде-
лу зъбчат орнамент (0,05 х 0,045 и дълб. 0,05 м). Отгоре блокът има легло (дълб. 0,14 м).
Запазен е десният край. Корнизът е намерен до южния стилобат на средния кораб.
32. Фрагмент от кориптски корниз, част от кат. №31.
33. Фрагмент от варовиков коринтски фриз-архитрав. Сега е запазен само фризът (вис. 0.6
м). Отпред горе има йонийска кима. Овулите са широки и заоблени долу. Стрелите меж
ду овулите имат добре оформен заострен връх. Отзад блокът има правоъгьлпи легла за
постовяне на хоризонтални дървени греди. Фризовото поле е изпълнено с Раст‘^е«
\астар чиито листа имат дълбока жилка по средата и три изрязани върхж Саме един лист
е с четириг израза Вижда се плод с издължена форма и заоблен край. По повърхност
има дупки, направени със свредел. Средната част наi украсата сега е повредена (обр. 30. а).
Отзад има издатьк с паралелепипедна форма (о р.• _
34. Архитектурен фрагмент с миого^^а "^^acr ot Гадната страна е издълбана, за да
35. Ляв край на варовиково пано’ мястото на ПЛОЧата на пода на втория етаж на
бъде намалена тежеегга поради~Д кариатиди (сега дълж. 0,71, вис. 0.55, деб.
южната колонада на средния кораб . Jдк0 поле 0,15 м). Запазена е двойната
при релефната украса 0,о0 и де - < I отвесНа гладка ивица. Надясно от средната
симетрична украса от двете страни Iia' aMCIITlia йонийскатакима (върховете
ивица са предадени ивицата с едрия лис п началОто на средното гладко поле,
на овулите имат къса релефна пръчица а (1 която е най-издигнатата
Същото разложение се мТд^они.
част, съединявала две съседни п «, /д 28 х 0.24 м).
36. Отчупен фрагмент от архитектурен де™ С надлежал към северната колонада
37. Горна частот варовиков коринтски капител,
на средния кораб (сега вис. 0,47 м). Сега е доста обезличен поради атмосферните вЛи
на средния р \ якантови листа и стьблото по средата, което е И;|
Виждат се части от горния пояс от акантовил™, e3a8^pin
вало с релефна чашка върху абака.
38 Фрагмент от варовиков коринтски капител от северната колонада на средния кораб
’ вис. 0,57, дълж 0.87. шир. 0,52 м). Запазени са части от акантовите листа.
39. Цял варовиков коринтски капител от северната колонада на средния кораб (вис. 0,7] u
долей диам. 0, 56 м). В средата отдолу има кръгла дупка за постовяне на железен щй(Л
40. Фрагмент от варовиково пано (сега дълж. 1,20, вис. , ,де . , м). ринадлежалОе
северната колонада на средния кораб. Отвън навътре релефният пръетен на медадЬОн
украсен с плетеница и йонийска кима (върховете на овулите имат късо релефно сгоЛч '
Вътре в медальона е скулптурирана главата на жена с калатос (обр. 46).
41. Фрагмент от варовиково пано (вис. 0,60 м). Запазена е лявата релефна рамка от вече опц
сания по-горе тип. Отвътре липсва йонийската кима и астрагалът.
42. Фрагмент от варовикова цилиндрична колона, принадлежаща към колонадата на средня
кораб (северната му част). Размери трудно могат да се определят.
43. Фрагмент от варовиков коринтски капител, принадлежат към северната колонада щ
средния кораб (вис. 0,24 м).
44. Малка част от варовиков коринтски корниз. Запазена е само една палмета със завити на
вътре листа и превързана долу с панделка. Тя е принадлежала към симата.
45. Фрагмент от варовиков коринтски корниз. Запазени са само шест зъбци (дълж. 0,27 м)
46. Малка част от варовиково пано, което е принадлежало към северната колонада на сред,
ния кораб. Запазени са средната отвесна гладка ивица със съответната релефна украса от
листовиден орнамент, йонийска кима и астрагал (вис. 0,35 м).
47. Фрагмент от варовиково пано, част от предходния кат. №46.
48. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (сега - в средния кораб). От симата са запазени
две превързани палмети от двата познати типа и под тях пет цели и два фрагментирани
зъбци.
49. Горната част от варовиков постамент за кариатида с останки от релефно изображение
(вис.0,45 м).
50. Малък фрагмент от варовиков архитектурен детайл, паднал в средния кораб (0,24 х
0,13 м).
51. Нехарактерен фрагмент от архитектурен детайл, многоъгьлна форма.
52. Част от стълб с релефно изображение на кариатида. Запазени са: долна част от кариатида
(вис. 0,80 м); горна част на постамент с паралелепипедна форма (вис. 0,62 м). Левият крак
на кариатидата е изправен и гънките на хитона и пеплоса са отвесни. Десният крак е об-
лекчен. Изпъква коляното над дрехата. Височината от средата на коляното до долу е 0,45
м. Горният придав (вис. 0,33 м) има украса от листа, йонийска кима и астрагал (обр. 20
б) - хоризонтална гладка ивица (вис. 0,12 м), лесбийска кима (0,09 м) и астрагал (0,03 м).
Несъмнено такава украса е имал и долният придав, който липсва. Следва гладкото тяло
на постамента (вис. 0,26, деб. 0,70 м). Ширината на горния придав е 0,71 м, а ширината
на тялото на постамента - 0,66 м. На лявата страна на фрагмента има две дупки една до
друга, конто били използвани за повдигане. Едната дупка се намира на 0,40 м над горния
придав (0,08 х 0,08 и дълб. 0,05 м), а другата се намира над горната дупка (0,06 х 0,03 м и
дълб. 0,07 м).
53. Варовиков коринтски капител, който е лежал върху блок с кариатида (дълж. 0,74, шир.
0,45/0,57 м - заедно с издадената полукръгла част на лцевата страна). Двата реда големи
акантови листа сякаш излизат направо от калатоса. Сега липсват горната част, в която е
имало среден стълб с листа.
54. Горна част от варовиков стълб с релефно изображение на каратида. Запазена са вратъти
бюстът (вис. сега 0,83, шир. 0,72, деб. 0,60 м).
э5. Част от варовикова цилиндрична колона, паднала до южния стилобат на средния кораб,
между бази №1 и №2 (вис. сега 0,32, диам. 0,65 м). Принадлежала е към южната колонада
на средния кораб.
56. Три фрагмента ог варовикова кариатида. Запазени са малки части от калатоса, лицето,
шията, бюстът и тялото (а. вис. 0,65 - горен край; б. вис. 0,90 и шир .0,77; в. вис. 0,53 м)
(обр. 37 и 38). Паднали са в средния кораб между бази №3 и №4 на южния стилобат.
57. Варовиков блок с паралелепипедна форма, сега повреден (дълж. 1,10, шир. 0,86, деб. 0,60
м). Паднал е непосредствено на север от южния стилобат, до база №4.
58. Долната част от варовикова плоча (пано) с медальон по средата (вис. сега 0,57, дълж. 0,73,
8о
деб. на ср. наст 0,18 м). Вътре в пего ге
\о бюста пма йонийска кима (вт ох.» 'СЛСДИ °Т б,ОСТа’ УкРасата на пръстена око-
е при южния стилобат до бази №3 и " заостРеии) и "летеница. Намерена
кпхпнч ТТ " пРииадлсжала е към втория стаж на южната
М' ХТеьХ₽"глХПА°',а (ПаН0)’ “т №58 За™ « релефиа» рамка,
(вис 0.34 м). ' НОЛе’ астРагал> йонийска кнма и част от листовидния орнамент
60' Р?ТИДа (ДЪЛЖ- ССГа °’57’ Ш”Р‘ 0,60. вис. 0,30 м). Запазена е
-1 ка теня чяст ' амеРен е в средняя кораб на 2 м севсроизточно от кат. №58.
’ М отДс ваР°виково пано (дълж. сега 0,50, шир. 0,57 и деб. 0,23 м). Виждат
кима ‘ ‘ гладка ивица и отстрани на нея - листовиден орнамент и йонийска
л га°В11К°п\"ЛС\!а1<т ПаРа'хеле^ипедна форма, намерена в средния кораб (дълж. 0,61, шир.
, вис. , ом. авярно е била използвана при изграждането на стилобата на колона-
дата.
63. Варовиков блок с паралелепипедна форма, намерен в средния кораб до южния стилобат
( ,эо м . тгоре отдясно има легло с форма на лястовича опашка за поставяне на желязна
скооа за връзка със съседния блок. Близо до лицевата страна, успоредно на нея върви
64. Тънка варовикова плоча, намерена до южния стилобат на средния кораб, срещу база №5
(сега 0,44 х 0,24 х 0.12 м). Отгоре върви хоризонтална гладка ивица, а под нея лесбийска
кма. Липсва останалата част. Може би е част от архитрава на фриз-архитравен блок.
65. Фрагмент от варовиков монолитен коринтски фриз-архитрав, намерен в средния кораб,
североизточно от база № 5 (вис. сега 0,62, дълж. 0,86, деб. 0,33 м) (обр. 29 б). Капителът
е принадлежал към южната колонада. Сега са запазени фризът и много малка част от ар-
хитрава. Отгоре фризът е украсен с йонийска кима (сега повредена), следва извита ивица.
Фризовото поле (вис. 0,39 м) е изпълнено с релефна ажурна растителна украса с плодови
чашки надолу. Вътре в кръговидния ластар е имало релефна петлистна розета. Между лис-
тата й има тясна и къса релефна съединителна ивица. По сыция начин - чрез къса ивица,
са сьединени съседните листа. Една гладка регула ограничава отдолу фриза. Следва архи-
травът, от който е запазен част отлесбийската кима (0,08 м) и дългото манисто от астрагала,
разположено точно под средната отвесна жилка на листа на лесбийската кима.
66. Части от предходния кат. №65 (фрагмента от от фриза и архитрава). Виждат се лесбийската
кима, астрагалът, първата фасция, астрагалът и втората фасция (зле запазена). Следова-
телно архитравът е бил триделен: лесбийска кима и три фасции с различна височина и в
началото на всяка фасция астрагал. Кат. №66 б - запазени са част от растителна украса на
фриза, регулата и началото на архитрава - лесбийската кима и астрагалът.
67. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (сега 0,70 х 0,78 х 0,36) Виждат се част от си-
мата с палметите, евързани помежду си чрез волутообразен ластар и зъбците (0,05 х 0,06
и дълб. 0,03 м).
68. Варовикова долна част от фриз-архитравен блок. Запазен е софитният орнамент от рас-
тителен ластар (шир. 0,10 м). Межу отделните листа на софита има къси съединителни
частици, както при кат. №65. Несъмнено е част от последний.
69. Фрагмент от варовиков фриз-архитрав - ляв отвесен край (дълж. сега 0.90, шир. О,о/ м,
вис 0 69 м) Запазен е отчасти фризът. Отгоре има йонийска кима, чиито овули имат долу
при върховете къса отвесна пръчица и добре очертани върхове на копия. Отгоре в левия
край има легло (0,18 х 0,03 м) за желязна скоба за евързване със съседния блок. Запазена
е част от самата скоба. Липсва архитравът.
70. Фрагмент от предходния. Запазени са йонийската кима, расгителняят орнамент въз фри-
зовото поле, регулата и лесбийската кима от архитрава.
с-, . г / /,-гангЛ \яв отвесен край (вис. сега 0,4/, макс. дълж. при
71. Фрагмент от варовикова плоча (пано) ляв н ишию
оамкэта 0 22 и шив 0 31 м) Представлява рамката на плочата. гладка отвесна ивица,
ра.мката 0,22 и шир. ,11 ииито овули имат под върховете къси пръчици, и
листовиден орнамент, йонийска кима, чиито овули има! В г
астрагал. ггълб с кариатида, намерен до южния сти-
/2. Малък варовиков фрагмент от горната < ‘
лобат на средния кораб между бази №4 и неустановена форма.
72а. Нехарактерен фрагмент от аРхи^еК^ има правОъгълана вдлъбиатина за олекотява-
73. Лява долна част от варовиково па • левия край 0,55, деб. ср. част 0,26 и деб.
не на тежестта (дълж. сега 1,23, вис. , ,
о 1
вдлъбнатата част 0,19 м). Отляво се вижда релефна украса на рамкага, познага отДру
п \очп (шир 0.22 м). Тя минава и по долната страна на плочата. Под ызи украса долу В1 .
гладка хоризонтална ивица (0.15 м). От вътрешното гладко поле с релефния медаль^
запазени само 0.60 м. Сега медальоны липсва (обр 48 а, б
74 Гочям варовиков блок с паралелепипедна форма (дълж. 1.55, шир. 0,91 и вис. 0,58
Отгоре има Г-образен улей. Отгоре вляво се намира правоъгълна дупка (0,14 х 0,25 м „
дълб. 0.11 м), използвана при вдигането на блока.
75. Цял варовиков блок с паралелепипедна форма (1,65 х 0,44 м), намерен на 2 м севсрн0(>т
южния стиробат на средния кораб. Няма никаква украса. По задната страна има праВаь
гълна вдлъбнатина (1.18 х 0,44 х 0,27 м). Изглежда е принадлежал към конструкция^ На
втория етаж на колонадата.
76. Цял голям варовиков блок с паралелепипедна форма (1,53 х 0,71 х 0,78 м), открит в близок
до южния стилобат на средния кораб. Дясната част (0,41 м) е по-ниска от останалата част
и е по-тясна (0.63 м). Намира се до кат. №74. Отгоре има правоъгълна дупка, служеща3а
повдигане на блока. Можс би принадлежи към храма на Юпитер.
77. Дясна отвесна част на варовиков коринтски корниз (дълж. 0,77, вис. 0,43, шир. 1,06 м)
открит североизточно от кат. № 75. От симата са запазени две цели и част от трета пал'
мета с превързани долу листа. Палметите са от двата познати типа. Следва зъборед (0,05
х 0,06 х 0,03 м).
78. Долна част от варовиков фриз-архитрав (вис. сега 0,52, шир. 0,40, дълж. 0,75 м). Отдолу
има софитен орнамент, който стига до края (шир.0,08 м).. Намерен е в северния кораб на
базиликата до кат. №76.
79. Част от варовиков фриз (дълж. 0,70, шир. 0,59-0,65, вис. сега 0,63 м) с останки от офи-
циален латински надпис, от който са запазени следните букви от по 0,13 м: [1]МР.П.С =
Imp(eratori) II c(onsuli). Отгоре върви йонийска кима (обр. 37). Това е първият фрагмент
от този надпис. Дата: управлението на Хадриан (135 г.) (обр. 32).
80. Част от варовиков фриз-архитрав, от който са запазени само част от самия фриз: йонийска
кима и растителен орнамент във фризовото поле (вис. 0,47 м) (обр. 29 а).
81. Малка част от варовиков коринтски капител. Запазени са само два зъбеца по 0,035 м.
82. Част от пано. Запазена е отвесната висока рамка (0,65 м).
83. Фрагмент от десния край на варовиков коринтски корниз (0,80 х 1,20 м). От симата са
94.
95.
96.
97.
98.
99.
ЮС
ю:
10!
10!
10
10
запазени три превързани палмети от двата познати типа, долу свързани с хоризонтален
S-овиден ластар. Следва редът от зъбци, сега запазени девет на брой (0,55 х 0,055 х 0,03
м, а разстоянията между тях 0,03 м). Ширината на долното гладко поле е 0,88 м.
84. Малък фрагмент от варовиков коринтски корниз. Запазени са само три зъбци и част от
четвърти (дълж. 0,16 м).
85. Варовиков паралелепипеден блок (сега 1,00 х 0,67 х 0,26 м). Отдолу има софитен расти-
телен орнамент.
86. Варовиков паралелепипеден блок (10,2 х 0,60 х 0,30 м).
87. Малък варовиков фрагмент от архитектурен детайл (сега 0,48 х 0,40 х 0,34 м), намерен до
южния стилобат на средния кораб. Отстрани има три гладки ивици и четвърта вдлъбната
ивица.
88. Фрагмент от варовиков архитектурен детайл с паралелепипедна форма (дълж. сега 0,625,
шир. 0,41 м). Отзад има правоъгълно вдлъбнато поле (0,41 х 0,18 м и дълб. 0,18 м).
89. Част от варовиков архитрав (сега. 1,04 х 0,67 х 0,31 м). Отдолу, на 0,37 м от отвесния край,
има софитен растителен орнамент (шир. 0,11 м).
90. Цял варовиков коринтски капител (вис. 0,73 м), сега състоящ се от два фрагмента, намерен
по средата на средния кораб. Украсен е с три реда акантусови листа. По средата излиза
стебло, което завършва с два назъбени листа върху абака.
91. Цял варовиков архитрав (дълж. 1,48, шир. горе. 1,36, долу 1,20 , вис. 0,76 м), паднал непос-
редствено на север от южния стилобат на средния кораб на базилика цивилис. Украсата
отгоре надолу е следната: регула (0,055 м), лесбийска кима (0,11 м), астрагал (0,04 м), първа
фасция (0,195 м), астрагал (0,04 м), втора фасция (0,155 м), астрагал (0,04 м), трета фасция
(0,10э м). Отдолу блокът няма софитен орнамент. Задната страна на архитрава е има.'*1
същото членение и украса, както лицевата, но сега е доста повредена. Този архитрав,
според нас, е принадлежал по-скоро към храма на Юпитер.
92. Фрагмент от варовиков архитрав. Вижда се част от растителния орнамент на софита.
93. Долей край на варовиково пано, намерено в южния стилобат на средния кораб. Запазени
са средната гладка ивица и отдясно на нея - листовидната йонийска кима, астрагалъТ и
1С
1С
1(
1(
1
1
1
1
1
82
вътрешното гладко лице на медальона (шир. 0,35 м).
94. Варовиков блок с паралелепипедна форма (вис. 0,67, дълб. 0.85, шир. 0,72 м), сега обез-
формен и без украса. Намерен е на 1,5 м южно от северпия стилобат на средния кораб.
95. Част от пано, която съдържа гладкого сродно поле и част от релефния медальон (плете-
ницата) (вис. 0,45 м). Намерена е до северния стилобат на средния кораб.
96. Фрагемент от пано (0,40 м). Виждат се част от изпъкнала навън рамка, листовиден орна-
мент, йонийска кима и астрагал.
97. Варовиков пиластров коринтски капител (дълж. 0,78, шир. долу 0,51, шир. лява страница
0,48 м). Запазен е долният ред от акантусови листа. Акантусови листа има само на лявата
страница.
9S. Част от варовикова кариатида (вис. сега 0,58, шир. лицева страна 0,73 м), паднала до се-
верния стилобат на северпия кораб. Принадлежала е към северната колонада. Виждат се
гьнките на пеплоса и на хитона.
99. фрагмент от варовиков коринтски капител (вис. 0,73 м), паднал до северния стилобат на
средния кораб. Доста повреден.
100. Фрагмент от пано (дълж. сега 0,80, шир. 0,40 м). Запазена е част от долната украса, която
опоре надол\ елистовиден орнамент, йонийска кима и астрагал.
101. Фрагмент от пано. Запазена е високата двойка и симетрична рамка, състояща се от отвес-
на гладка ивица, листовиден орнамент, йонийска кима и астрагал (вис. сега 0,50, дълж.
0,40 м).
102. Отвесна рамка от варовиково пано (дълж. сега 0,50 и шир. 0,40 м).
103. Горнатачастот варовикова кариатида, откоято е запазен калатосътнад главата (шир. сега
0,57, дълж. 0,68 и вис. 0,47 м). Намерена е южно от северния стилобат на средния кораб
и е принадлежала към северната колонада на втория етаж. Отгоре има улей и дупка за
постовяне на желязна скоба.
104. Голям фрагмент от варовикова цилиндрична колона от долния етаж на северната коло-
нада на средния кораб (вис. сега 1,85-1,90 м и диам. долу 0,65 м).
105. Част от варовиков архитрав, пропаднал сега в яма. Вижда се долната му страна (шир. 0,55
м) със софитен орнамент (0,11 м). Средната част на софита представлява релефна петлис-
тна розета, като между листата има тясна съединителна ивица. Розетата е фланкирана
от клони. От двете страни вървят лаврови листа, едната половина с върховете надясно,
а другата наляво. Изпълнението на декорацията е грижливо. Първоначалната дължина
на блока е била 2,26 м (?), съдейки по дължината на софитния орнамент от розетата по
средата до края на софита (зап. вис. 0,38 м).
106. Част от корниз, изработен от мушелкалк (сега дълж. 0,74, шир. 0,75, вис. 0,40 м). Сега
са запазени една превързана палмета с извита навън листа и друга палмета със завити
навътре листа, принадлежащи към симата. Отдолу следва зъборед.
107. Фрагмент от варовиков блок с паралелепипедна форма (0,73 х 0,37 х 0,75 м).
108. Част от варовиков корниз (дълж. сега 0,73, вис. 0,37, шир. 0,75 м), чиято сима има пре-
вързана палмета.
109. Малък фрагмент от варовиков коринтски капител. Запазена са части от акантусовите
листа и излизащата навън волута.
НО. Малък фрагмент от варовиков коринтски капител. Запазени са части от акантусовите
листа (0,15-0,18 м).
111. Фрагмент от архитектурен детайл с много неправилна форма.
112. Фрагмент от блок с паралелепипедна форма, изработен от мушелкалк (сега 0,72/74 х 0.62
х 0,46 м), паднал в средния кораб.
113. Три части от варовикова цилиндрична колона, паднала в средния кораб и принадлежаща
към южната колонада (диам. 0,70; вис. 0,32 + 1,53 + 1,62 м). Липсва долната част.
114. Част от варовиков стълб с изображение на каратида (сега шир. 0,74 и вис. 0,58 м), които е
принадлежал към северната колонада на средния кораб. Сега се виждат: следи от калатоса
над главата, леглото на отчупената глава, пръетите на дясната ръка, които се допират до
кошницата. Върху горната равна повърхност има улей, който води към квадратна ду пка
в центъра (със страна 0,08 и дълб. 0,05 м).
115. Варовикова плоча с паралелепипедна форма. Горе отпред има леко вдлъбване от зъбчест
орнамент, но не е корниз.
116. Фрагмент от архитрава на монолитен фриз-архитрав от варовик (сега 0,45 х 0,48 х 0,38 м).
Запазени са: астрагалът над II фасция, самата II фасция, астрагалът и III фасция.
И7. Фрагмент от десен отвесен край на варовиков фриз-архитрав (сега 1,97 х 0,54 х 0,94 м),
83
който с принадлежал към южната колонада на средния кораб. Лицевата му стра||
йонийска кима. фризово поле, което е изпълнено с релефен растителен орнамс|,т
ла, три фасции и три астрагала. В задната страна е изсечено легло (1,12 х 0,49 х У
Архитравът има лесбийска кима, три фасции и три астрагала. Огдолу върви растите
орнамент. Върховете на овулите на йонийската кима имат къса отвесна релефна Прм
характерна за архитектурата през хадрианово време (обр. 28).
118. Десен отвесен край на варовиков коринтски корниз (сега 0,90 х 1,20 х 0,43 м), койт0
принадлежал е към южната колонада на средния кораб. От симата са запазени една цд
и част от втора палмета от двата познати типа. Запазени са и някои зъбци.
119. Фрагмент от варовикова цилиндрична колона (сега вис. 1,38 и диам. 0,625 м) от южн^
колонада на средния кораб.
120. Горната част на варовикова цилиндрична колона от южната колонада на средния Kopag
Завършва едва пръстена от по 0,03 м. Горният външен диаметър е 0,66 м, а височината
сега 2,78 м. Отгоре има кръгла дупка в средата, към която води улей. Поради опасности
пропукване отгоре била поставена една П-обрзана желязна скоба, успоредна на улея
121. Малък фрагмент от архитрава на монолитен варовиков фриз-архитравен блок (сегадъЛж
0,21, шир. долу 0,46 и вис. 0,30 м) Отзад се виждат: равна ивица, по-тясна ивица, вдлъбната
ивица, фасция, астрагал и пак фасция. Отдолу върви растителен софитен орнамент.
122. Фрагмент от авровиков фриз-архитрав. Запазена е част от релефната растителна украса
на фризовото поле. В средата има петлистна палмета. Архитравът започва с регула, дес-
бийска кима и астрагал. Останалите части липсват.
123. Цял варовиков блок с паралелепипедна форма (1,05 х 0,38 х 0,41 м). Отгоре в десния край
има легло за поставяне на желязна скоба за връзка със съседния подобен блок.
124. Горни части на варовикова цилиндрична колона от северната колонада на средния ко-
раб, сега паднала на юг. Отгоре има обичайните две хоризонтални ивици. Външният
диаметър на горната част е 0,62 м, а диам. на запазеното тяло е 0,65 м. Вис. сега 3,30 и
(1,70+1,60 м).
125. Ляв отвесен край на варовиков фриз-архитрав (вис.0,96, дълж.сега 1,40, шир.0,68 м)от
южната колонада на средния кораб, сега паднал в южния стилобат. Лицевата страна
има следното членение: а) фриз: йонийска кима (0,13 м), тясна ивица (0,05), фризово
поле (0,345 м), изпълнен с релефен растителен ластар с розета; б) архитрав (вис. 0,51 м)
с лесбийска кима, астрагал, части от I фасция (II и III фасция сега липсват). Отзад фри-
зът има вдлъбната част (1,06 х 0,45 м; дълб. 0,19 м). Оформлението на задната страна на
архитрава е като на лицевата му страна (обр. 27).
126. Варовикова плоча с паралелепипедна форма (0,86 х 0,83 м). По средата се намира пра-
воъгълна дупка (0,29 х 0,21 м; дълб. 0,36 м).
127. Цял варовиков стълб с паралелепипедна форма (2,17 х 0,80 х 0,51 м). Няма украса. Отгоре
има квадратна дупка (0,10 х 0,10 м; дълб. 0,10 м).
128. Фрагмент от варовиково пано (вис. сега 0,48 м). Запазена е част от рамката, която има
симетрична релефна украса, както при останалите пана.
129. Варовиков паралелепипеден блок (1,31 х 0,83 х 0,635 м), паднал до южната колонада на
средния кораб. Няма украса.
130. Фрагмент от пано (0,67 х 0,47 х 0,31 м). Запазена е дясната половина на релефната украса
(листовидният орнамент, йонийската кима и астрагалът) и малка част от средното гладко
поле, по средата на което е имало релефен медальон (сега липсващ).
131. Варовиков коринтски капител, който е лежал непосредствено върху стълб с кариатида.
Отдолу правоъгълната основа има размери 0,72 х 0,42 м. По средата се вижда квадратна
дупка (0,03 х 0,03 м; дълб. 0,08 м), в която е влизал отвесният железен щифт за прик-
репване на капитела към стьлба. Задната страна е гладка, а останалите три страна са
украсени с релефни акантусови листа. Капителът е принадлежал към втория етаж на
южната колонада на средния кораб.
132. Фрагмент от пано (0,59 х 0,36 м). Запазена е средната гладка ивица, астрагалът и йонийс-
ката кима от едната страна. Отзад плочата има правогьлно вдлъбване за олекотяванс на
тежестта.
133. Фрагмент от пано (1,20 х 0,37 х 0,40 м), паднало до южната колонада на средния кораб
Запазена е отгоре двойната симетрична украса и част от средното гладко поле.
134. Фрагмент от варовиков коринтски капител (0,35 х 0,55 м; надлъжна ос 0,70 м), от пър-
вия етаж на колонадата на средния кораб. Сега е запазена долната част на двата реда
акантусови листа.
84
135. Варовиков олок с паралелепипедна форма (0,88 х 0,67 х 0,36 м), паднал до южната коло-
нада на средния кораб. 7
186 Фрагмент от пано (1,44 х 0 64 х О 4R
*'1' • х и,40 м), паднало до южната колонада на средния кораб.
Отзад плочата има правоъгълно вдлъбване.
137. Дясната половина от варовиково пано (1,05 х 10,2 х 0,58/0,16 м). Релефната украса на
рамката се състои от. отвесна i ладка ивица (край на плочата) и встрани от нея: астрагал,
йонийска кима и листовиден орнамент. Отзад плочата има вдлъбнато поле.
138. Фрагмент от варовиков архитектурен детайл. (0,70 х 0,38/0,50 х 0,32 м), намерен в източ-
ния край на средния кораб. По своето членение, украси и предназначение е както кат.
№17 от базиликата.
139. фрагмент от варовиков архитектурен детайл (0,71 х 0,38 х 0,55 м). Виждат се хоризои-
тална гладка ивица с отвесен ляв край, изпъкнала гладка ивица и две вдлъбнати гладки
ивици.
НО. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (0,82 х 0,38 х 0,55 м) от втория етаж. Симата
е украсена с непревързани палмети и от двата типа. Горе има тясна гладка регула, а под
нея е симата с палметите (вис. 0,17 м). Следват зъбци (0,05 х 0,05 х 0,03 м). Долната част
е гладка (обр. 33 -ляво).
141- Фрагмент от варовиков коринтски корниз (0,90 х 0,72 х 0,39 м). Симата има превързани
палмети от двата познати типа, ластар (подобен на хоризонтално положено S) съединява
долу превръзките на палметите (вис. 0,17 м). (обр. 33 -дясно).
142. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (1,45 х 1,21 х 0,39 м), намерен в източния край
на средния кораб, близо до кат. №138. Несъмнено е принадлежал към втория етаж на
източния край на северната колонада на средния кораб или към източната колонада.
Симата отпред има четири палмети с непревързани листа от двата типа. Гладкото легло
е широко 0,95 м. В левия край отгоре има две вдлъбнати легла за железни скоби. Две
други дупки са служили за повдигането на корниза.
143. Варовиков стълб с паралелепипедна форма и релефно изображение на кариатида (2,10 х
0,72 х 0,42 м; калатосьт е висок 0,25 м и се издава 0,14 м напред). Тя е облечена в дълъг
хитон и къс пеплос препасан под гьрдите. Десният крак е облекчен и “прозира” коляното
под дрехата. Намерен е в източния край на средния кораб. Характерно е, че кариатидата
е вдигнала двете си ръце към калатоса над главата си. Отляво встрани стълбът има две
дупки, конто служат за закрепване на повдигателния механизъм (обр. 33 и 34).
144. Фрагмент от варовиково пано, от което е запазено част от медальона по средата на глав-
ното поле. Вижда се глава на жена насреща. Къдриците са наляво и надясно. Релефният
медальон около главата обрамчва наоколо кръглата ниша. Той е украсен с йонийска
кима с върховете на овулите навън и между тях разклоняващ се на две части растителен
мотив, вместо обичайния връх на копие. Намери се до кариатида кат. №143. Несъмнено
паното е принадлежало към източната колонада на средния кораб.
145. Три фрагмента от варовикова колона - горна част с два хоризонтални изпъкнали пръе-
тена (диам. горе 0,62 м, вис. 1,10 м), част от средата на колоната (вис. 1,36 м и диам. 0,70
м), и още един фрагмент (вис. 1,10 м). Общата височина е 3,56 м.
146. Два фрагмента от варовиков коринтски корниз. Симата е украсена с релефни палмети от
двата типа, но листата им не са превързани. Отдолу се виждат зъбци от първия фрагмент
(вис. 0,39 м).
147. Фрагмент от пано (1,12 х 0,32 м), изработено от мушелкалк, намерено в северния кораб
на базиликата. Отзад има вдлъбнато поле.
148. Фрагмент от варовикова плоча, (0,57 х 0,76 х 0,26 м) намерена в северния кораб на ба-
зиликата. Отпред има отвесна гладка хоризонтална ивица, а навътре се оформя профи-
лирана част.
149. Фрагмент от варовикова цилиндрична колона (вис. сега 1,41 и диам. 0,60 м), която е при-
надлежала към първия етаж на северната колонада на средния кораб на базиликата.
150. Силно повреден варовиков коринтски капител от северната колонада на средния ко-
раб.
151. Фрагмент от варовикова цилиндрична колона (вис. сега 1,65 м). ринадлежала е към
северната колонада на средния кораб.
152. Малка част от варовиков капител, украсен с йонийска кима (долей диам. 0,40 м). Намерен
е до западната стена на северния кораб.
153. Част от варовикова колона (вис. 1,40, диам. 0,63 м) от северната страна на средни» кораб,
сега до северната външна стена.
85
154. Фрагмент от варовиков коринтски корниз. (0,40 х 0,26/0,34 м) Симата е украсена с рСл
непревързани палмети. Под тях има правоъгьлна касета с релефна розста по
Тази украса прилича много на декорацията върху корнизите, намерени в севером
155. Лява отвесна част от варовиковоа плоча (пано) (0,53 х 0,85/1,10 х 0,40/0,48 м), Ко
принадлежала към втория етаж на южната колонада на средния кораб. Запазена ес
симетрична релефна украса на отвесната рамка, която се състои от вертикална гд^
ивица, листовиден орнамент, йонийска кима и астрагал.
156. Фрагмент от варовикова цилиндрична колона (диам. горе 0,80, диам. на леглото на кап
тела 0,72/0,74 м), която е приназлежала към южната колонада на средния кораб. ОтггХ
по средата върви улей и има дупка за постовяне на железен щифт за прикрепване щ
капитела към колоната.
157. Цяла варовикова коринтска база от южната колонада на средния кораб, сега падн^
наблизо до южния стилобат. Квадратната плинта има страна 0,94 м (външен диам
горната част 0,845 м, а вътр. диам. на леглото на колоната 0,/2 м, вис. база 0,34 м) g
профил тази база има един торос и един трохилос, разделени от тясна хоризонта.\на
гладка ивица (обр. 25).
158. Малък фрагмент от корниз. Запазени са части от симата - две непревързани релефни
палмети от двата познати типа (вис. 0,145 м) и зъбци (0,07 х 0,065 м; дълб. 0,05 м).
159. Варовиков блок с паралелепипедна форма (1,45 х 0,75 х 0,47 м), намерен в южния край
на базиликата. Покривал е южния стилобат на колонадата.
160. Цял варовиков блок от коринтски корниз (2,12 х 0,94/0,73 х 0,42 м), сега в южния кораб
на базиликата, до кат. №1 в западния двор на храма на Юпитер. Симата е украсена с
непревързани палмети от двата познати типа. Зъбците са с размери 0,095 х 0,06 м и
дълб. 0,07 м.
161. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (0,79 х 1,45 х 0,40/0,46 м), сега паднал в южния
кораб на базиликата. Симата има непрекъснати палмети от двата познати типа. Зъбците
са 0,07 х 0,065 м и дълб. 0,05 м.
162. Два фрагмента от варовиков фриз-архитрав в коринтски стал. Сега са в северния край на
западния двор на храма на Юпитер, но несъмнено са принадлежали към южната колонада
на средния кораб на базиликата. Отгоре фризът е украсен с йонийска кима, а самого мт
поле - с релефен растителен орнамент с розети и кръгли плодове, изработена с голяма
вещина и ажурност. Гладка тясна хоризонтална регула отделя фриза от архитрава. От
последний сега са запазени частично само лесбийската кима и астрагалът в горната част
на първата фасция. Долната част на архитрава липсва. Отзад блокът има вдлъбиатина.
По своето членение и релефна украса този фриз-архитрав (обр. 27) много прилича на
един друг от южната колонада на средния кораб на базиликата кат. №112).
163. Част от варовиков стълб с релефно изображение на кариатида, на която се виждат дип-
лите на хитона. Принадлежал е към втория етаж на южната колонада на спредния кораб
на базиликата.
164. Фрагмент от варовиков стълб с релефно изображение на кариатида. Сега е в северния
край на западния двор на храма на Юпитер, но несъмнено е принадлежал към втория
етаж на южната колонада на средния кораб на базиликата. Липсват главата и калатосът.
Виждат се трите гънки на пеплоса, конто имат триъгьлна форма, и коланът препасваш
пеплоса под гьрдите. Лявата ръка е била вдигната нагоре към калатоса, съдейки по из-
вивката на дрехата (деб. 0,59 м).
165. Фрагмент от варовиково пано, което е принадлежало към втория етаж на южната колонада
на средния кораб на базиликата. Запазена е лявата отвесна част на единичната релефна
украса (вис. ок. 0,25 м), която се състои от гладка тясна вертикална ивица, релефен лист,
йонийска кима и астрагал. След това би трябвало да почва средното гладко поле за ре-
лефен медальон, което липсва.
166. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (дълж. 0,81 м). Намерен е в северния край
на западния двор на храма на Юпитер, но несъмнено е принадлежал към втория етаж
на южната колонада на средния кораб на базиликата. Симата е с релефни превързани
палмети, а отдолу зъбците имат размери 0,05 х 0,04 м и дълб. 0,05 м.
167. Малка част от кат. №166 (0,22 м).
168. Малък долен фрагмент от корниз. Виждат се зъбците (0,035 м).
169. Варовиков коринтски пиластьр с паралелепипедна форма сега паднал югоизточно и в
близост до северния вход на северния кораб. Принадлежал е към североизточния ъгъл
I
(
170. :
(
171. <
172.
173.
174.
175.
176.
177.
178.
179.
180
181
182
18;
IS-
IS:
18i
18
18
18
19
19
19
1<
1!
1
1
1
86
ю,,зт°ч1ПЬ1
«)- която e
,aeABoftHa
'Ha гЧ»а
70Jia капи-
аб. Отгоре
’диване яа
а паднала
1 Диам. на
0,34 м). в
азонтална
1релефни
5 м).
<ния край
шя кораб
красена с
0,06 м и
в южния
Зъбците
я край на
колонада
амото му
с голяма
рава. От
чата част
бнатина.
ъ\ича на
дат дип-
ая кораб
еверния
(вторИЯ
латосът.
епасващ
и по из-
олонада
эелефна
ен лист,
е за ре-
1я край
ая етаж
ързани
ано и в
1Я ъгьл
па нзгочнага колонада па средния ко Г
(Л гапа.мие грп страни имат бог-..- 1'"pab 11,1 базиликата, Само гръбпата страна <• гладка.
! 70. Малък паровиков фрагмент от kopmhiS?^ 2?^(Об₽ '°
базиликата. 11а лнцсвата стран а </• HII ' корнил, намерен к севером почини кораб па
171. Фрагмент от паровиков кооннгёгп ''"Ж'Ь11 хоР"зонгалнн ипици с различна височипа.
о*. 0.20 м). Рингски корниз, намерен в северния край на базиликата (вис.
। -2. По-малък варовиков фрагмент от предхо и.ия
173. Ляв отвесен край на варовиков кон.,.../
Симата има релефни палмети с иен е ' кор11"ааРХитрав (0,71 х 0,52 х 1,10/0,91 м).
следват зъбци: 0,065 хООЗх 0 04 м Г'1 °' Д*аТ* познати ,1С',С т,",а °Т'ДОЛУ
зеин следнпте части и дёкоративни есС^ Х°Р"ао,*тална РегУла’ От архитрава са запа-
I фасция (0,115 м), астрагал (0 03 м) и 11 ь”" Лесб"Пска кима (0Л0 м>’ аггРагал (0.03 м).
' 11 "I фасция. Липсват астрагалът и 111 фасция (обр.
Мт'каZIct о7ХовиТпК«°РИНТСКИ К°рИИХ В,,ждат“ ТР« аьбци (0,06 х 0,04 х 0,04 м).
' ,'°Р,,,П(.ки корниз (0,57 х 0,45 х 0,39 м). Симата е украсена с
непревързани палмети. ' 71
176. Малка част от варовиков коринтски корниз (0.46 х 0,21 м). Виждат се горната гладка
____*ер113онтална Ре1ула, симата от непревързани палмети от двата типа (вис. 0,14 м).
I,. алка iaci от варовиков коринтски корниз със запазена одна палмета с непревързани
листа, извпти навън (вис. ок. 0,20 м).
178. Малък фрагмент от варовиков коринтски корниз (част от кат. №176).
1 /9. Малка част от варовиков коринтски корниз (дълж. 0,40 м). Симата има превързани долу
палмети (вис. 0,17 м).
180. Фрагмент от горната част на варовиков стълб с релефно изображение на кариатида (0,71
х 0,51 х 0,44 м). Отгоре завършва с два ниски хоризонтални заоблени пръетена. Повър-
хността е гладка, като втората половина е с 0,03 м по-ниска.
181. Малък фрагмент от варовиков коринтски капител от първия етаж на колонадата около
средния кораб. Виждат се акантусовите листа (0,15 м)
182. Цял варовиков коринтски пиластров капител (1,5 х 0,585 х 0,50 м). Виждат се два реда
акантусови листа, а над тях отвесни вдлъбнати лули със заоблен връх (слабо запазени).
Разположението на акантусовите листа било предварително определено от каменоделеца
чрез прокарване на отвесни врязани черти на разстояния 0,47 м, 0,275 м, 0,27 м и пак
0,27 м.
183. Варовиков блок без украса с паралелепипедна форма (0,66 х 0,615 х 0,86 м).
184. Варовиков блок без украса с формата на буквата “Г" в надлъжен разрез (дълж. 0,63 +
0,78 м).
185. Цял коринтски корниз от мушелкалк (0,90 х 1,88 х 0,09 м). На гръбната страна по средата
има вдлъбнатина с форма на лястовича опашка за евързваща желязна скоба.
186. Варовиков блок с паралелепипедна форма (0,67 х 0,80 х 0,39 м). Украса няма.
187. Варовиков блок с паралелепипедна форма (1,25 х 0,51 х 0,32 м).
188. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (0,80 х 0,92 х 0,39 м), чиято сима е украсена с
палмети с превързани листа от двата типа. Долу следват зъбците (0,06 х 0,05 х 0,04 м).
189. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (дълж. 0,57 м). Симата има непревързани
палмети от двата типа. Отдолу се виждат зъбци.
190. Фрагмент от варовиков коринтски корниз. Запазена е много малка част от палметите.
Отдолу вървят зъбци.
191. фрагмент от варовиков фриз-архитрав (0,57 х 0.45 х 0.22 м). Запазена е част от архитрава
- регулата, лесбийската кима, астрагалът и 1 фасция.
192. Ляв отвесен край на варовиков коринтски корниз (0.55 х 0,45 х 0.40 м). Симата с украсена
с непревързани палмета от двата познай.типа датинск„ 6уквн: DLL (шир.
193. Фрагмент от мраморен блок (0,38 х 0,28 х и.до м; с изд я
на буквите 0,115 м). Намери се източно от средния кораб на базиликата _
194. Фрагмент от варовиков медальон на же’на наёреща с гъста къдрава
поле 0,22 м). В нишата се вижда р .. ф обикаля кръгъл изпъкнал пръеген, украсен с
коса. Очите нямат зеници. Около ниш
йонийска кима. п гп . л 35 м\
195. Варовиков блок с паралелепипедна форма( ^’6uH
195а. Малък варовиков коринтски корниз. ижда Q , Запазен с архитравът - ре-
196. Фрагмент от варовиков фриз-архитрав •-
гулата, лесбийската кима, трите астрагала и трите фасции.
197. Горната част на варовикова цилиндрична колона от долния етаж на колонадата
средния кораб на базиликата (вис. 0,66 м; диам.на горната част 0,60 м). d
198. Малък фрагмент от варовиков коринтски корниз (дясна част). Симата е украсен
Н(\
превързани палмети от дваттгт аочитрав (0,71 х 0,50 х 0,35 м), от който е запах
199 . Фрагмент от варовиков коринтски фриз архитрав • езап^щ
част от архитрава - лесбийска кима, астрагалът и I фасция.
200 Ця7 варомко» коринтски корниз. Симата е украсена с непревързани палмети „
топ, ДолV между разметите ее вижда бръшлявов лист. Отдолу следват зъбиите.
201 Цял варовиков корпптскн капител (вис. 0.57; дълж. на страиицнте 0.77 „ 0.44 м),
‘ ележал върху варовиков стълб с релефно изображение на кариатида. Неговите конпрн
следват тези на стълба. Отпред има полукръгла издадена част, която лежи точно вЪрху
калатоса на кариатидата. Два реда акантусови листа обикалят лицевата и една отара.
ничните стени. Отзад има издатък без украса. ч
202 . Коринтски капител (вис. 0,58, дълж. на страниците 0,76 и 0,45 м).
203 Цял варовиков коринтски капител от източния край на средния кораб. Сечението mv
долу е правоъгълно (0,94 х 0,52 м). Цялата височина е 0,72 м. Тя показва, че капителъте
принадлежал към долния етаж на източната колонада на средния кораб на базиликата.
Едната дълга и лицевата му страна са украсени с два реда акантусови листа, при чисто
изработване бил употребен свредел (обр. 26 а).
204. Цял варовиков блок с паралелепипедна форма (1,53 х 0,90 х 0,58 м), който е покривалос-
новата на източната външна стена на базиликата. Сега е паднал до споменатата стена
215
216
21'
2U
205. Варовиков блок без украса. Намерен е в помещение №4. Предният край е стьпаловидно
изрязан (1,00/0,84 х 0,40/0,22/0,18 м; шир. на стъпалото 0,14 м).
206. Малка част от варовиков коринтски корниз (дълж. 0,50 м). Симата е украсена с непре-
вързани палмети от двата типа. Произхожда от пом. №4.
207. Варовиков блок с паралелепипедна форма (0,98 х 0,45 х 0,40). Намерен в пом. №4.
208. Варовиков блок с паралелепипедна форма (0,57 х 0,58 х 0,42 м).
209. Варовикова основа (база) с издадена напред полукръгла част, напълно подобна по форма
и предназначение на кат. №65 от източния двор на храма на Юпитер. Несъмнено тя не
принадлежи към архитектурата на базиликата, а е била пренесена по-късно в пом. №5
от съседния източен двор на централния храм (1,80 х 0,80/0,95 х 0,35 м). Полукръглата
база има отдолу нагоре: квадратна плинта, два тороса и един трохилос (обр. 49).
210. Фрагмент от варовикова плоча (пано) (1,02 х 0,95 х 0,48/0,58 м). Запазена е двойната
симетрична релефна украса, разположени отстрани на средната гладка отвесна ивица,
която се състои от: листовиден орнамент, йонийска кима и астрагал. Следва гладко поле
(ляв отвесен край), върху което е имало медальон (незапазен сега). Плочата принадлежи
към втория етаж. Намери се в южния кораб на базиликата, северно от източния двор на
централния храм.
211. Фрагмент от пано със запазена част от медальона (0,48 х 0,50 м) (в РИМ-Плевен). В нишата
се вижда релефната глава на мъж насреща. Косата му образува кичури (вис. на главата
0,25 м). Рамката на медальона е украсена с йонийска кима (вис. 0,15 м). Произхожда от
втория етаж на северния кораб на базиликата (обр. 46).
212. Част от варовиков медальон на пано с релефно изображение на бюст на мъж (ок. 1,0x0,30
м; вътр. диам ниша 0,43 м) (в РИМ-Плевен). Плетеницата около медальона е шир. 0,10 м.
а йонийската кима 0,165 м. Рамката на медальона се издава с 0,10 м над гладкого поле.
213. Варовиков стълб с паралелепипедна форма с изображение на кариатида, намерен в сред-
ния кораб на базиликата (2,30 х 0,78 х 0,45 м) (в РИМ-Плевен). Височината на рехефа на
младата жена е 0,18 м. 1 я е представена насреща. На главата си държи калатос. Лявата
ръка е спусната покрай тялото и придържа долния край на пеплоса. Под гърдите има
коланче (0,04 м), което по средата има възел. Косата е къса и буйна, разпределена на
къдрици от двете страни на средата. Очите са широко отворени, без зеннци. а ушите не
се виждат. Не се виждат обсци или други накити. Левият крак е облекчен. Върху едната
страна има четири дупки - три кръгли (диам. 0,08 м) и една (долната ) правоъгълна (0.03
х 0,04 х 0,045 м). Разстоянието между тях е 0,54 и 0,57 м. Такива дупки се срещат и при
другите стълбове (обр. 33 и 34).
214. Частот варовиково пано, намерено в източната част на средния кораб (в РИМ-Плевен)-
Запазен е медальонът. Рамката включва (отвън навътре) един пояс от широки назъбени
листа, йонийска кима и астрагал, разположени от двете страни на отвесна гладка ивина-
88
Тази рамка е обикаляла четирите стоит, п
долнатастрана). Посредата нагла™ плочата (сега липсват горната, дясната и
диам. 0.85 и вътр. диам. 0 475 м 0™°™ г’ЛС ИЗПЪКВа кръгъл релефен медальон с външ.
образувана от два шнура (шио 0 09 " <)Ь"каля пръеген, изпълнен в плетеница, която е
нийска кима (0.13 м), която се ст сто,. ’ ВъТрешният изпъкнал пръетен е украсен с йо-
представлява кръглата вдлъбната ' ' Заостр^,я овули исхематичии върхове. Интерес
на един трагически пиХ С °’10 м' Вътре «’^ква релефният бюсХ
взета от негово произведение (обр 49 50^ 5 П ДЪРЖИ ТеаТрЯЛНа МЭСКа (С ПвруКЯ Г°ре)’
тежестта на плочата 7 пма пРавоъгълно вдлъбване за олекотяване на
216. Фрагмент от фриз-архитрав (0,86 х 0,72 м) (в РИМ-Плевен). Намерен е в средния кораб
на оазпликата и принадлежи към южната колонада. Отгоре върви йонийска кима, чиито
овули завършват отдолу с къса отвесна пръчица. Върховете на стрелите са схематизирани
(вис. , м . ризовото поле (0,39 м) е изпълнено с изкусио изработен ажурен растите-
лен ластар, веред конто се виждат релефни петлистни розети и кръгли плодове. Отзад
плочата има правоъгълна вдлъбиатина (вис. 0,51 м)
217. Фрагмент от варовиков коринтски корниз (0,80 х 0,40 м) (в РИМ-Плевен). Намерен е в
средния кора на сградата. Симата е украсена с превързани палмети от двата типа. Долу
те са евързани чрез ластар.
218. Варовиков цял коринтски пиластров капител (0,65 х 0,88 м) (в РИМ-Плевен). Отгоре вър-
ви аоак. \ красен с йонийска кима и под нея има ивица, изпълнена с отвесни полукръгли
овули (о ща вис. ,1_ м). В ъглите се образуват волути, конто подпират абака. Отнася се
към източния край на южния кораб на базиликата.
Глава II
ХРАМЪТ НА ФОРТУНА
II. 1.ТОПОГРАФИЯ И СТРАТИГРАФИЯ
Топография
Храмът на Фортуна (Templum Fortunae), богиня на Щастието (на Щастливата
сьдба), заема югоизточния ъгъл на форумния комплекс (обр. 1). На пего е попад-
нал Вацлав Добруски още през 1904-1905 г., като е разкрил част от вътрешния
двор и предверието на самия храм, но не е успял да разкрие цялостно култовата
построика и да публикува резултатите. Едва през 1947-1951 г. под ръководството
на Теофил Иванов (АИМ-БАН) бяха продължени проучванията до пълното му
разкриване и иза\едване. Бяха разкопани, проучени и документирани част от
декуманус максимус (decumanus maximus), която минава покрай храма на Фортуна,
южния портик с латинския двуреден строителен надпис (2 х 26 м), както и само-
то култово помещение (cella). Беше установено, че храмът бил построен в самия
край на управлението на император Комод (Com-modus') (180-192) в 190 г. Също
така бе разкрита и южната отсрещна коринтска колонада покрай главната улица
декуманус максимус (Т. Иванов,1957, 59 сл.; Т. Ivanov, 1974, 59 sq.; 1977, 330-350;
1983, 129-154; 1987, 7-60) (в разкопките на храма на Фортуна взе участие арх.
Сава Н.Бобчев, който направи необходимите заснемания и проучвания върху
коринтските капители; вж. С. Бобчев, 1970, 100 сл.).
След пауза, през 1970-1972 г., колектив под научного ръководство пак на
Т. Иванов и с ценната материална помощ на тогавашния Окръжен исторически
мезуй в Плевен завърши пълното изследване на храмовия комплекс (през този
период работа колектив в следния състав: 4 . Иванов - ръководител, В. Найденова
-зам. ръководител, А. Балканска, М. Тачева, П. 1еодосиев, Г. Кабакчиева, инж.
П. Вълев, Е. Генова - всичките от София, а от историческия музей в Плевен -1.
Ковачева, Вл. Кара.мишев, Ст. Даскалова).
През 1982-1986 г се наложиха някои допълнителни сондажи под средновеков-
ната българска църква, изтрадена върху руииите на храма ..а Фортуна в X в при
конто бяха открити някои неизвеспш дототава архитектурни части на храма (през
този период взеха участие Т. Иванов, Т. Ковачева, Р. Иванов, С. Лазарева),
ози период взеха учас „„мит в квадрант CXI на план-квадратната
Хоамът на богинята Фортуна се намира *др
лрамът на ooiи н 7 197] г. (споменатият квадрант обх-
спомагателна мрежа (50 х 50 м), построена Р ~ о 7 19 17 99 97 82 87 42-47
ваща обхваща следниге квадрата с размери но 5 х 5 м: 2-7, 2-17^2-27 32 5 Л « , ,
52-57, 62-67 , 72-79 , 82-87 и 92-97). Граничите на хРам”“Та таав^ улица
.латински надпис излиза на главната улица
Южният портик със СТРОИТ' ичеяа ОТ юг от три варовикови стьпала
с посока изток-запад (шир. а,9 1 Р уп. Разкрит е в протежение на 50
и варовикова колонада в коринтски ci ил Останала част продължава
•м. като 28,80 м са пред портика на храма П0Сглан0 с големи варовпко-
на изток от култовия комплекс. . ли
06р. 77. Общ изглед на декуманус максимус покрай храма на Фортуна
(поглед от запад)
ви плочи с правоъгълна и неправилна форма. Най-големите плочи лежат вьрх'
зидания от камъни и бял хоросан уличен канал, който минава отдолу по средата
на уличното платно (вътр. шир. 0,80 м). Дъното му е постлано с червени тухли.
Трябва да се допусне, че отстрани на канала, но на по-малка дълбочина под
плочите е бил прокаран и глинеи водопровод (наличието на уличната настилка
възпрепятствя рязкриването му). Аналогиями примери ни предлагат множество
улици в римски те градове от нашата страна.
92
it върху
i на под
а стилка
)жество
Оор. 72. Оощ изглед към източното кардо спрямо храма на Фортуна
(поглед от север)
На изток комплексът излиза на едно кардо (шир. 4,20 м) (обр. 72). То няма
отстрани варовикови бордюри, конто да ограничават уличното платно. Това
правят страничните сгради. Това кардо започва от декуманус максимус, тангира
източната стена на храмовия комплекс на Фортуна и на самия форум и стига поне
до декумануса, който ограничава от север комплекса на градския площад. Около 50
м от южния му участьк е напълно разкрит по време на иашите разкопки (съответно
през 1949-1951 и 1970-1972 г.). Не се намериха варовиковите плочи на настилката,
понеже те били иззети от местното население в миналото. Попаднахме обаче на
два канала от отточните води, изградени през различии периоди: единият е от
камъни на бял хоросан, а другият тухлен (обр. 73). Първият е по-ранен, още от
времето на изграждането на римския площад.
На запад комплексът се тангира от друго кардо (шир. 3,60 м), което започ-
ва от декуманус максимус и се простора на север до южния портик на ареата на
93
Обр. 73. Два канала под източното кардо (поглед от север)
форума (обр. 74). Каналът му е приемал оточните води от ареата на площада. То
също няма бордюри, а се ограиичава от страничните сгради: храмът на Фортуна
от изток и сграда IX от запад. По време на разкопките се откриха големите варо-
викови плочи, покриващи зидания с камъни и бял хоросан канал. Сега липсват
по-малките странички плочи. Посоката на канала показва, че той не върви по
средната надлъжна ос, а е изместен малко на североизток. Този факт свидетелства
за един по-ранен период в сравнение с датата на храма на Богинята на щастливата
съдба. По време на изграждаието на култово сьоръжение е била корпгирана малко
първоначалната посока на споменатата улица. Върху платното на кардото бяха
намерени римски бронзови монети от императорите Хадриан, Проб, Миксимиан
Констанций, Констанс, Йовиан, Теодосий I, както и фрагмента от глинени съдове
от късната античност. В края на IV в. улицата едва ли е функционирала, зато'10
върху нейното платно били построени помещения, а на кръстовището и с деку-
94
Обр. 74. Общ изглед от западното кардо (спрямо храма на Фортуна)- вляво е храмът.
вдясно е сграда X (поглед от запад)
манус максимус бил издигнат напречен зид с посока изток-запад, в градежа на
който са използвани архитектурни части от самия храм на Фортуна, включително
един варовиков коринтски корнизен блок (обр. 75).
На север комплексът се допира до обществена сграда V, която разгледахме
обстойно в том I (Т. Иванов, Р. Иванов, 1998, 169 сл.).
Стратиграфия
Въпреки миогократните разрушения на храма на Фортуна (още през къс-
ната античност, Средновековието и след това до наши дни) системнпте разкопкп
дадоха възможност да се установят ияколко културни пласта върху площта на
храма, конто се отнасят към различии исторически епохи.
95
Обр. 75. По-късно преграждане на западното кардо при декуманус максимус
(поглед от запад)
1. Римска и късноримска епоха (II - треша четвърт на IV в.)
Дълбоките сондажи, направени през 1971-1972 г. в северозападния ъгъл
на храмовия комплекс показаха, че преди изграждането на храма по времето на
Комод на това място е имало по-ранна постройка, която е продължение на сграда
V в южна посока и следователи© би трябвало да се отнесе към началото на II в. В
западния портик на перистилния двор на храма на Фортуна се попадна на каменея
зид с бял хоросан и с посока изток- запад, който е по-ранен от портика. В самия
строителен надпис върху южния портик покрай декуманус максимус се отбелязва.
че храмът “бил построен върху закупени места”. Очевидно тези парцели са Он ли
празни и незастроени преди издигането на култовата постройка. Под платного на
източното кардо се откриха фрагмента ог вносна terra sigillata с гладка и релефна
повърхност от Северна Италия и Южна Галия, датиращи от тибериево-клавднеВ(
9б
DECVMANVS MAXIMVS
П i ... .-J_______110m
Обр 76 План на храмовия комплекс на Фортуна
и на развитым част от ограда IX (по Т. Иванов и арх. Ю. Фърков)
m столетие. Това показва, че върху площта на колонията
време до края н р г е разрушен от готите.
тук е имало живот и по-рано. пре /
2 Ранновизантийска епоха (от Теодосий I до края на VI в.)
За това време засега не разполагаме с достатьчно Дании за живот върху площ-
За това време за J сьобщават за нашествие на хуните в
та на храма на Фортуна. Писмените изв р
Обр. 77. План
на декуманус максимус
и на храма на Фортуна
вляво
06р. 78 а, 6. Варовикова база и коринтски капител от южния храмов портик
с латине кия надпис
.аксиму6
фортуна

99
?ь" «
1
нетс
ioo
447 !
при
стен
е по;

р 9 а. Фрагмент от фриз-архитравен блок №3 на южния храмов
портик с латинския надпис; 6. Рисунка на същия фрагмент
вре^
вест]
обр.
пост
г. в <
доль
прес
наХ
Нап
Джс
119-
векс
ПЛО1
a.
Обр. 80. Варовикови архитектурни части от входа
на южния храмов портик
447 г. и превземането на града. Но той бележи нов икономически просперитет
при Юстиниан I (52/-565), когато били възобновени разрушените крепостни
стени. Окончателната обработка на нумизматичния и керамичен материал не ми
е позната.
3. Средновековие (X-XII в.)
След разрушаването на град Ескус (585 г.) животът прекъснал за известно
време. През Х-ХП в. тук е съществувало българско средновековно селище с неиз-
вестно досега име (Е. Генова, 1974, 24-26; М. Аспарухов, С. Бояджиев 1991,21-25,
обр. 1-7; М. Аспарухов, 1991, 27-38). Върху останките на храма на Фортуна била
построена малка еднокорабна едноапсидна кръстокуполна църква. През 1949
г. в северната стена на наоса на църквата, на нивото на пода, се откри вградена
долна част от варовикова плоча със старобългарски надпис, в който се говори за
преследване на еретик. Надписът бе публикуван от Иван 1 ошев и датиран в края
на X в. Засега това е първият епиграфски паметник с такъв характер от България.
Напоследък той бе преиздаден и отчасти коригиран от В. Константинова и Б,
Джонов (И. Гошев, 1961, 79-82; В. Константинова, 1982, 50-55; А, Маргос, 1984,
119-125; Б. Джонов, 1986, 104-109). Сега този паметник се съхранява в Средно-
вековния отдел на Националния археологически музей в София. Около римския
площад бяха открити и останки от глинобитни жилища о г сьщия период.
Не знаем дали това средновековно селище е просъществувало до завладява-
нето на българските земи от османските гурци.
1OI

Оор. 82 а, 6. Фриз-архитрав №6 на входа на южния храмов портик
II.2. ОБЩ ПЛАН НА ХРАМОВИЯ КОМПЛЕКС
Системните разкопки дадоха възможност да се разкрие цялостния план на
храмовния комплекс на Фортуна. Той има правоъгьлен план: ширина (изток-за-
пад) 28,80 и дължина (север-юг) 50,20 м. Застроената площ възлиза на 1446 кв.м.
Ориентацията на средната мислена ос север-юг има отклонение от 24,18 градуса
към североизток-югозапад, каквото е отклонението на уличната мрежа на рим-
ския град. Комплексът се състои от следните части, изградени едновременно
(обр. 76):
1. Южен портик с двуреден латински строителен надпис,
разположен покрай декуманус максимус.
103

Обр. 83. Фронтален изглед на входа на южния храмов портик
(графична възстановка на Ю. Фърков и Т. Иванов)
104
)op. 84. Релефна плоча от тавана на входа на южния храмов портик
2. Вырешен перистилен двор с коринтска колонада
от трите страни (без северната).
3. Храмы на Фортуна, построен по средата на северната част
на комплекса.
4. Помещения, разположени северно от храма в дъното на комплекса.
100
II.3. ЮЖНИЯТ ПОРТИК С ЛАТИНСКИЯ СТРОИТЕЛЕН НАДПИС
Той има правоъгълен план с дължина 28,80 (изток-запад) и вътрешна шир.
4,70 м (север-юг) (обр. 77). Южната страна покрай декуманус максимус представ-
лява варовикова коринтска колонада от 12 цилиндрични варовикови колони и с
вход по средата, издаден навън към улицата. Колонадата е обръщала по източната
и западната къса страна. Северната стена (дебела 0,90 м) на портика била плътна,
изградена от дялани варовикови камъни и хоросан, смесен с малко количество
късчета от червени тухли и керемиди. По средата й е имало вход, през който се
влизало във вътрешния перистилен двор на храма. Сега тази стена и входы са
разрушени до подовото ниво на портика. Основата (крепидата) на колонадата е
дебела 1,60 м и е изградена от ломени в долната часг и дялани нагоре камъни
и бял хоросан, който съдържа малки късчета от ст рита строителна керамика. В
хоросана й се откри римска бронзова монета от император Хадриан (117-138),
която дава terminus post quern за строежа на храма на Фортуна. Основата е дълбока
3,10 м (мерена от нивото на пода на портика). 1 я свидегелства за юлямагатежест
на колонадата. Тази основа е положена в здрава!а тук жълта глинеста почва, каго
за кофраж за служели страниците на изкопа. Южната страна на крепидата не е
гладка, коего показва че днес липсват външните надземни облицовачни варо-
викови блокове. Върху крепидата били положени добре издялани варовикови
правоъгьлни плочи, конто образували стилобата, върху който стьпвала цялата
колонада. Днес тези плочи липсват. Между крепидата и варовиковите плочи на
Ю5
Bl
a(
n
Обр. 85. План на входа и изгледи на тавана на входа на южния храмов портик
(графична възстановка на Ю. Фърков)
юб
Обр. 86. Триъгълен варовиков фронтон на входа на южния храмов портик
настил ката на декуманус максимус сега се вижда ивица, широка 0,60 м. Именно
тя е била заета от отвесните варовикови квадри на външната облицовка.
Базите са грижливо изработени от бял варовик (обр. 78 а). Квадратната им
плинта има страна 0,70-0,75 м и вис. 0,12-0,15 м. Те са атически тип. Състоят се от
плинта, два тороса и един трохилос между тях. Общата им височина е 0,28-0,285
м. Първоначалният брой на базите на южната фасада на портика покрай декума-
нус максимус е била 12. Късите страни (източната и западната) имат по две бази,
от конто междинната е кръгла, а северната (допряна до масивната южна стена на
портика) е правоъгълна и предназначена да понесе пиластър с паралелепипедна
форма. Сега някои от наличните бази са разпръснати върху платното на главната
улица (кат. №1-4). Колоните са варовикови, монолитни и цилиндрични. Техният
брой (на южната страна бил 12, а на двете къси страници - по една колона и единМ
пиластър с паралелепипедна форма) съответства на базите. Повечето от колоните
се намериха натрошени върху платното на декуманус максимус. Три фрагмента
от една и съща колона показват, че първоначалната им височина била 3,55 м.
Диаметърът им е 0,52 м. Долният им край има релефен пръстен (aphesis), висок
0,10 м. Горният им край завършва с два ниски хоризонтални изпъкнали пръстена
(apophisis) (кат. №5 сл.).
Капителите са римско-коринтски (вис. 0, 62, диам. долу 0,45 Nt), изработени о г
същия бял варовик, както останалите архитектурни части на портика (С. Бобчев,
1970,108 сл.,табл. VIII,обр. 19и20) (обр. 786). Акантовите листа са разположени
в два реда, като долният има 8 листа, а горният- 4 листа. Двата хелика се издигат
високо и се извиват волутообразно навътре. Над тях върху двойно разчленения
абак е изобразен релефен “абаков плод”. Сега роговете на абака са почти отчу-
пени. Краищата на абака се подпират в ъглите на големн волуги. Всеки капител
е Ямал различен “абаков цвят и плод”. Изработката е прецизна (вж. кат. №32 и
107

100cm
TEMPLVM FORTVNAE
ЮЖЕН ВХОД С НАДПИС
ВЕРТИКАЛЕН РАЗРЕЗ АРХ. Ю. ФЪРКОВ
06р. 88. Вертикален Р“№ на южная хромое порти
(графична реконструкция на Ю. Ферм)
Обр. 89. Част от надписа на фриз-архитравен блок №7 q
п
33а). Сега по-голямата част от капителите липсват.
Фриз-архитравните блокове са изработени от същия бял варовик. Техният
брой общо бил 15-11 блока на южната фасада на портика и по 2 блока на двете
къси страни (източната и западната). Използвани са две дължини блокове. Най-
дълъг бил средният фриз-архитрав №6 (на входа) - 2,975 м. Двата странични
фриз-архитрава (№5 и 7) имат лицева дължина 2,08 м и задна дължйна 2,30 м.
Обр. 90. Двете следващи части от фриз-архитравен блок №7 на южния храмов портик
С(
л;
г]
а
и
м
В'
в
(I
л
к
н
11О
06р. 91. Фриз-архитравен блок №8 с името Фортуна
1ИЯТ
вете
4ай-
1ЧНИ
О м.
•iuK
Разликата се дължи в скосяването на единия край на блоковете в съседство със
средния б.\ок№6. Осганалитефриз-архитравни блокове№1^1 и 8-11 са били дълги
по 2,30 м. Въз основа на детайлните проучвания на налипните части от блоковете
се установи, че дължината на цялата фасада на южния портик със строителния
латински надпис възлиза на 26,0 м. Тези изчисления са намерили отражение и в
графическата реконструкция на фасадата. Височината на фриз-архитрава е 0,69 м,
а дебелината му варира - 0,41 м долу, 0,51 по средата и 0,32-0,36 м горе. Фризът
и архитравът са изработени от монолитен блок, като всеки от тях е вис. по 0,345
м. Фризът има членение и релефна украса, представям отгоре надолу. Отначало
върви хоризонтална йонийска кима (вис. 0,055 м) с много добре изразени овули и
върхове на стрелите между тях. Под нея следва тясна гладка хоризонтална ивица
(шир. 0,02 м). Фризовото поле (вис. 0,25 м) е гладко и без украса, но с издълбан
латински надпис в два еднакво високи реда (по 0,08 м), който се е чел от запад
към изток. Западната и източната къса страница на тържествения вход нямат
надпис по средата, тъй като те не са се виждали, когато се е заставало с лице сре-
06р. 92 Фриз-архитравен блок л»
111
жж

Обр. 93. Рисунка на фриз-архитравен блок №11 (по Ю. Фърков')
щу портика.
Архитравът започва с тясна гладка хоризонтална ивица (regular, широка
0,05 м. Под нея следват лесбийска кима, три фасции с различна височина, конто
намалява отгоре надолу (0,075, 0,07 и 0,05 м) и три перлови орнамента (астрага\и)
в горната част на всяка фасция. Отделу всеки блок има самостоятелен софитен
орнамент с разнообразии растителни и геометрични мотиви (лаврови листа, лас-
тар, плетеница, меандър), конто се повтаряли ритмично след няколко блока. По
такъв начин се е получавало по-голямо разнообразие. Допиращите се краища на
два съседни фриз-архитравни блока са лежали върху един капител. Въз основа на
латинския текст върху фризовото поле, различния софитен орнамент, мястото на
намиране и други белези успяхме да реконструираме първоначалния изглед на
портика, да установим последователносгга на отделяйте фриз-архитравни блокове,
както и да разберем кои от тях са запазени и кои липсват.
Надписът
Двуредният строителен надпис върху фриза на цялата южна колонада пок-
рай декуманус максимус предизвиква голям научен интерес, защото той ни дава
възможност да установим предназначението на сградата, божествето, комуто била
посветена, датата на построяване, момента от историята на града и провинция
Долна Мизия. За съдържанието на епиграфския паметник сме съобщили в някои
предварителни публикации и по-обстойно в една наша работа на немски език
(Т. Ivanov, 1974, 59 sq.; 1987, 7 sq.). Цялата дължина на двуредовия надпис е 52
(2 х 26) м. Засега това е единственият надпис от нашите земи от римската епоха
с толкова дълго съдържание (вж. обр. 79 а, б; 82 а, б; 83; 89; 90; 91; 92; 93; 94).
Въпреки липсата на някои фриз-архитравни блокове ние успяхме да възстановим
целия текст.
Нека сега конкретно разгледаме запазените до наши дни фрагмента оттози
надпис.
112
лат
Пъ
нот
блс
нес
npi
0,6'
pot
над
смт
(и__
П
раз
пр]
по(
ме-
no;
уп]
на
сл<
Ар
вл;
по
НД
24
SA
Кс
ла
по
П,
II
)3й

рока
оято
али)
тген
лас-
. По
а на
а на
о на
д на
ове,
юк-
ава
ила
дия
<ои
зик
52
эха
И),
им
°*' 94. Франкии а на южния храмв с
{графична реконструкция на Ю. Фърков)
Западна половина.
Тя обхваща първите пет фриз-архитравни блокове (№1-5) от началото на
латинския надпис. За съжаление от тях днес ние разполагаме само с три детайла.
Първият и вторият фрагмент, конто се откриха през лятото на 1949 г. върху плат-
ното на главната улица с посока изток-запад, по всяка вероятност принадлежат към
блок №3, а третият е част от фриз-архитравен блок №4, който В. Добруски пре-
несъл още през 1905 г. в Народния музей (днес Археологически институте музей
при Б .АН). Първите два фрагмента от фриз-архитравен блок №3 имат височина
0,69 м, колкото е височината на всичките блокове на южната колонада (по-под-
робно вж. Т. Ivanov, 198/, 27 sq.). Фризовото поле е заето от двуреден латински
надпис, като височината на буквите е 0,08 м. Първият ред бил унищожен след
смъртта на императора, комуто бил посветен строежът, поради damnatio memoriae
(“прокълване на паметта “) по решение на Римския сенат. Ние обаче успяхме да
разчетем и възстановим унищожения текст така:
[M]AXIMO BRITA[NNICO] (Dat. sing.) (Обр. 79 а, б; 80).
Следователно става реч за част от победните титли на римски управляващ
принцепс. Една от тях (незапазена) е подсилена с епитета Maximus. Друга от
победните титли е Britannicus - победител над британите. От епиграфските па-
метници е известно, че прибавката на думата Maximus след една победна титла се
появява за първи път в титулатурата на римските императори през съвместното
управление на Марк Аврелий (в 166 г.) и Луций Вер (165) по случай победата
на Рим над партите (PARTHICUS MAXIMUS). Степенуването продължава и
след това при Комод, Септимий Север, Каракала, Гета и други императори до
Аркадий включително (Р. Kneissl, 1969, 201, 204). За първи път сред римските
владетели Марк Аврелий (император) и синът му Комод (цезар) са получили
победната титла GERMANICUS на 15 октомври 172 г., както свидетелстват
ндписи от Римската империя (Р. Kneissl, 1969, 113, 142 sq„ както и 22, 225, 239.
240). През пролетга на 175 г. пак двамата били удостоени с победната титла
Р ' г.,п,ат11те1 Най-късно до 15 май 182 г. император
SARMATICUS (победител над сарматите). май къс д г г
г,- . .v nnxOj спешу германите, е придобил др) га победна тит
Комод, след победния му ПОХОД срещу Н както ни
АО Г'Е'ОАТЛХТГГ'ТТС MAXIMUS (най-голям победител над германите), както ни
ла - GERMANICUS MAXIMUS ( 1978,490-492; CIL,
показва един латински надпис от.Северна Афр прм
тт 1 'тОл, v тХли-л 1Q83 502' Р. Kneissl, 1VOJ, 1 < q / i
, 1 /2о, К. Dieu, 983, 50 , победната титла Bnlanmcus, придобита
II в. единствен Комод (1 об iб-/
113
06р. 95. Деструкции от източна стена на храмовая комплекс върху съседното кардо
(поглед от юг)
в края на 184 г. по случай успешния край на войните му с племето каледони в
провинция Британия (Каледония в дн. Шотландия) (Р. Kneissl, 1969, 113, 119,
210).Следващият римски император е Септимий Север (192-211), който в 209
г. получава победната титла BRITANNICUS MAXIMUS пак поради победа на
<
Рим над непокорните каледони (Р. Kneissl, 1969, 222). При Север обаче нямаме
damnatio memoriae. Всички тези сьображения показват, че в строителния латински
надпис върху южната фасада на портика на храма на Фортуна става въпрос за
император Комод. Хронологическият ред на победните титли на Комод като
самостоятелен император (след 17 март 180 г.) и особено след края на 184 г. е
следният: Sarmaticus, Germanicus Maximus, Britannicus, както съдим по откри-
тите досега надписи в Римската империя (Р. Kneissl, 1969, 222). Обаче презтози
период някои надписи, включително от Долна Мизия и Тракия, след ват друг
114
Обр. 96. Част от западната стена на храмовия комплекс (поглед от запад)
ред: Germanicus, Sarmaticus, Britannicus (Р. Kneissl, 1969, 210; IGBulg., II, 615
- Nicopolis ad Istrum-, CIL, III, 1552 - Augusta Traiancr, K. Dietz, 1983, 449). Изпус-
ната e победната титла Germanicus Maximus. В някои надписи, намерени извън
България, се среща погрешно титлата Sarmaticus Maximus вместо правилната
титла Sarmaticus (CIL, VIII, 14874; Р. Kneissl, 1969, 210).
Въз основа на разчетените от нас изтрити букви в първия ред на фриз-ар-
хитравен блок №3 установихме, че първоначалният текст върху него е гласел
така: Germanico Maximo, Britannico (Dat. sing.). Освен това забелязахме, че фриз-
архиравните блокове са с еднаква дължина, каю №1-4 и №8 11 са имали но _ I
букви на вески ред. Това показва, че първата победна титла в над.,пса 8a.mat.co
1П .„юлушния блок №2 (сега липсващ), а останалите две
се е намирала в края на предходния или \
/г 1 - M'jvimo Britannico били разположени в първия ред на
победни титли Germanico Maximo, ш г .„ЛЧ.Т1.Г
мьч Ктооияг ред на двата фрагмента на фриз-apxni-
следващия фриз-архитрав №3. Вторият ред м и
И5
06р. 97. Северозападният ъгъл на храмовая комплекс (поглед от север)
равняя блок №3 е напълно запазен и се чете следния текст:
€
...QQ. COL. ЕТ М.С....= q(uin)q(ennalis) col(oniae) et M(arcus) С... (
Несъмнено се касае за II VIR.QQ.COL = duu(m)vir q(uin)q(ennalis) col(oniae). (
Според римските законы всяка пета година се провеждал ценз за установяване на i
материалното положение на гражданине на Римската империя (Е. Kalinka, 1906,
№388: М. Titio, M.fil.Pap(iria) Maximo, II virali iter(um) q(uin)q(enalico) col...; CIL, <
III, 12465-Tropaeum Traiani; 13783 - Dacia; Б. Геров, 1945-1946, 54). Споменатият t
в нашия надпис дуумвир (дуовир) е изпълнявал длъжността си именно в годи-
ната на построяването на храма на Фортуна, както сочи думата “квинквеналис •
Известии са множество надписи с тази длъжност (Б. Геров, 1945-1946, 54). В сега
липсващата лява западна част на блок №3 били написаии трите имена на дарителя
дуу(м)вир квинквеналис. Несъмнено той бил от конническото съсловие, от което
116
Обр. 98. Северозапдният ъгъл на храмовия комплекс (горе) и югозападният ъгъл
на по-ранната сграда V (поглед от север).
е запазено само личното му име M(arcus) и началната буква на бащиното му име
С... По-нататък е следвало бащиното име и когноменъ!, конто не са запазени сета.
Обикновено висшите длъжностни лица в колония У лпия Ескус са принадлежахи
към Equites Romani (Б. Геров, 1952, 93 сл.).
Третият достигнал до нас фрагмент предствлява десния отвесен край на друг
фриз-архитравен блок, който според нас би трябвало да бъде №4. Той не може да
бъде част от №5, понеже последният е завършвал с десен (неточен) скосен край,
за да направи удобна конструктивна стлобка сьс съседния блок №6а. Първият ред
на надписа е също унищожен порадн "прокълване на наметта . То,, е съдърж.т,
тч-т- ммпепятоо Комод длъжности в управление™
продължението на заеманите от император пимид г
т7 гя опелели последите шест букви от всичките
на Империята. От втория ред са I - „ м#»гпватя тм жпси-т
_ 1 „ на доуг дарител и нстовата дльжност
24, който са съдържали края на когномена на дру д н
117
06р. 99. План и разрез на канала покрай западния портик на двора
на храмовая комплекс (по А. Каменаров)
“декурион” (градски сьветник), дадени в Nom. sing.:
...LVS DEC.= ...lus dec(urio)
(сега в АИМ, пнв. №8492, не е описан в Каталога).
Несъмнено от казаното дотук се вижда, че имената на дарителите били
изброени в Иерархически ред според заеманите от тях длъжности в градското
управление на Улпия Ескус. Най-висшите длъжности били в началото на втория
ред на надписа, схедвани от другите дхъжности и накрая били отбелязани де-
курионите. Това е сериозен аргумент за идентифицирането на третия фрагмент
с фриз-архитравен блок №4. Фриз-архитравният блок №5 сега липсва. С него е
завършвала западната половина на надписа. Няма никакво съмнение. че първият
ред е бил също изчукан поради damnatio memoriae. По аналогии с други надписи,
издигнати в чест на Комод, трябва да допуснем. че върху този блок са отбехязанн
останалите длъжности на този император и е започвала филиацията на същия
Комод, както убедително показва изчуканият първи ред на следващия фриз-ар-
хитрав №6. Във втория ред на надписа били изписани трите имена на посхедния
дарител на средства. Блок №5 е съдържал по 18 букви във всеки ред, както това
показва по безспорен начин напълно запазеният симетричен блок №7 на изток
от входа, равен по дължина на №5.
Входът
Той се е намирал точно по средата на южния портик, като от двете му
страни имало по пет фриз-архитравни блока (№1-5 и 7-11). Входът се издавахс
О,/5 м навън на юг от фасадата на портика. Бил е оформен от четири монолитни
варовикови цилиндрични колони, разположени две отпред и две отзад. Поради
разликата в нивата на варовиковите плочи на настилката на декуманус максимхс.
от една страна, и на стилобата на портика, от друга страна, се е наложило базите
на двете предни колони да бъдат издигнати върху два варовикови постамента
и8
Обр. 100. Каналът в югозападния ъгъл на двора на храмовия комплекс
с паралелепипедна форма, профилирани горе и долу. Със задните си страни
постаментите се опирали в облицовъчните варовикови к вад р и на крепидата на
портика. Сега единият постамент е напълно запазен, а другият е фрагментиран.
Те се намериха пред самия вход. Высоки са по 0,88 м (височината само на телата
им е по 0,585 м). Горният и долният придав имат квадратна форма със страна 0.69
м. Отгоре постаментите имат по една квадратна дупка за от веси железен щпфз
за закрепване на базите. Щифтовете били запоени с разтопено олово. Входът
има.х четири варовикови стьпала (включително стилобата), всяко высоко по 0,25
м, разположени между двата постамента. Върху вътрешната страна на западния
запазен постамент личат месгата на допиращите се стьпала (обр. 81 а. б).
Антаблеман на входа
Фриз-архитравът №6 се откри натрошен на четири фрагмента пред сам,,»
1 о п-к 49 я 61 Ч хенението и украсата са както при
вход. Дължината му е 2,975 м (обр. 82 а, О), членснн н г
Обр. 101. Южният край на канала
от двора
другите блокове на южната фасада ци
портика. На латинския надпис вър^,,
него те се спрем по-долу. СофитНи^
орнамент е с дължина 1,93 и ширИ11а
0,10 м. Той представлява сложен меац_
дър. Отстой по на 0,52 м от двата отвес-
ни края на блока.
Текстьт на първия ред е унищОжец
поряди damnatio memoriae. Ние обаче въ3-
становихме буквите така:
ANTONINI РП GERMANIC.
SARMATI. FIL = Antonini Pii
Germanic(i) Sarmati(ci) fil(io)
(Dat. sing.).
Този текст e много важен. Той ог-
ново потвърждава нашата констатация,
че храмът е бил посветен и построен в
чест на император Комод, който върху
блок №6 е наречен “син на Антонин
Пий, Германик, Сарматик”, т.е. ’’синна
Марк Аврелий Антонин Пий, Германик,
Сарматик”. Както отбелязахме по-горе,
само Марк Аврелий и синът му Комод са
получили едновременно победните тит-
ли “Германик” и “Сарматик”. Бащатае
получил епитета “пиус” (“благочестив”)
едва след смъртта си на 17 март 180 г.
В такъв случай краят на първия ред на
фриз-архитравния блок №5 е гласел
така: DIVI MARCI. Иматочни аналогии
за това допълване (R. Hanslik, 1979,1261
sq.; М. Roxan, 1978, №69 - 24-27 Nov.
186; CIL, XVI, 135). Следоватехно, както
е било прието, филиацията на Комод
е започвала от неговния баща Марк
Аврелий, който бил вече “божествен"
(divus).
Вторият ред на същия блок №6 съдържа напълно запазени 30 букви с височи-
на по 0,08 м. Те са с 6 повече от буквите върху другите фриз-архитравни блокове,
защото дължината на този блок е най-голяма (2,975 м). Надписът гласи така:
PRAEFECri ЕТ PATRONI COLLEGI FABROR = praefecti et patroni
collegi(i) fabror(um) (обр. 83).
Тук става въпрос за ръководители на занаятчийско сдружение, конто са
принадлежели към конническото съсловие (Н. Schultz-Falkemthal, 1974, 25-33; R-
Ardevan, 1978, 327 sq.= AMN, XV, 1978, 167-172; CIL, III, 984, 1207, 1212, 1217
— Apulum\ CIL, XV, 19/7, 646 sq.; IDR, III, 1977, №269). В сдружението влизалн
различии занаятчии от Улпия Ескус: каменоделци, тухлари, строители, произ-
120
Обр. 102. Каменни стъпала покрай западния портик на двора (поглед от юг)
водители на керамика, железари, кожари и др. Освен преките си задължения
членовете му, при нужда, изпълнявали и функциите на пожарна команда. Обик-
новено броят на едно такова сдружение възлизал на около 300 души. Начело стоял
патронът, следван от префект. Сдружението се разделяло на декурии (decuriae),
според спецификата на работата на занаятчиите. Всяка задруга имала имала свой
гений-покровител. Именно затова за построяването на храма на Фортуна в Ескус
са се погрижили лица, конто били “патрони и префекта на сдружението на зана-
ятчиите”. За първи път в нашите земи се открива храм свързан със сдружението
на занаятчиите (CIL, III, 14416; Е. Kalinka, 1906, №388). От Улпия Ескус разпо-
лагаме вече с няколко латински надписа, в конто се споменава тази организация.
Подобии сдружения са известии и от други места - например Рациария (colonia
Ulpia Traiana Ratiaria) (CIL, III, 8086, 12650).
Гръбната страна на сыция фриз-архитравен блок се състоп от две части: горна
част, която представлявалеглото (0,33 х 0,15 м) за касетираната варовикова плоча
на тавана на входа; долна част (архитрав), която има сыцото членение и украса,
както останалите фриз-архитравни блокове - регула, лесбийска кима, три фасции
и три перлови орнамента, разположени в горната част на всяка фасция. Отвътре
двата края на фриз-архитрава № 6 са изрязани така, че да влезнат в констру кт йе-
на сглобка с двата къси странични фриз-архитрава на входа (№ 5 и 7). Сглобките
били подсигурени с железни скоби, поставенп в легла и запоени с разстопено
легло. Страничиите къси фриз-архитравни блокове (западен и източен) се наме-
риха паднали отстрани на входа. Външиата им дължина е по 0,75 м, а въгрешната
- по 0,64 м. Височината на източния блок е 0,34 м, а на западния - 0,39 м. Те са
приспособени вторично за сграиици на входа. Външното им членение е сыцото
121
06р. 103 а. Общ поглед върху развалините в перистилния двор на храма (поглед от юг)
както при другите фриз-архитрави на портика. Върху гладките им фризови полета
няма, както вече посочихме, надписи. Отдолу те имат софитен орнамент, който з
представлява клон от лаврови листа и четирилистна розета. При западния блок с
софитът отива чак до допиращия се фриз-архитрав №6а. Вътрешната им страна i
има легло за поставяне на споменатата касетирана плоча на тавана на входа.
Задният (северният) дълъг фриз-архитравен блок №6а на входа е продъл-
жение на редицата блокове на южната колонада. Той се откри напълно запазен.
Северната му дължина (откъм вътрешността на портика) е 2,61 м, а южната (откъм
входа) - 2,06 м. Отдолу е широк 0,39 м. На южната страна има легло за касети-
раната плоча на тавана на входа, а на северната страна има правоъгьлни легла
за хоризонталните масивни дървени греди на тавана (широки по 0,25 и 0,30 м).
конто отстоят едно от друго на 0,30, 0,39 и 0,49 м.
Описаните четири фриз-архитравни блока затварят правоъгьлно прост-
ранство с размери - 2,04 (изток-запад) х 0,58 м. То е било заето от една сыцо
правоъгълна варовикова плоча, поставена върху леглата на тези четири блока.
Пред самия вход открихме значителен фрагмент от въпросната плоча, включващ
източната й част (обр. 84, 85). Дебелината на плочата е 0,23 м, ширината — 0.64
м, а дължиназа й е била над 2 м. Видимата й повърхност е била разделена на
122
06р. 103 6. Депшйли с изображениями върху фриз-архитравния блок.
Птица кълве грозд.
три квадратни касети. Дългите страии на плочата са обрамчени с двоен шнлров
орнамент, широк 0,065 м, а късите страни (широки по 0,075 м) и разделителната
ивица между касетите (широка 0,10 м) са украсени с лаврови листа, като двете им
половини са обърнати едва срещу друга. Всяка касета е с размери 0,51 х 0.51 м. В
касетите са вписани по две тесни гладки рамки. Следват астрагал и понииска кима,
чиито ивици са насочени навън. Тясна гладка рамка очертава централного поле,
в което е скулптурирано изображение в ьв висок релеф, изпълнено с голяма вещи
на. В дясната напълно запазена касета е предсгавена глава на Медуза, ооърната
насреща. Косата й е гъсга и буйна, спускаща се отстрани на лицето до рамената.
Очите са изпъкнали, без зеници, а носът е голям. Устните са леко долепени. В
- г- п ua бык която имя обратна посока на тази
средната касета е била изобразена глава на , г
г , ___™ лткпихме отделен фрагмент, е била пак с
на Медузата. Третата касета, от която oi р
' г7 ттл/'лка кято пъовата. Двете глави на Медузи
глава на Горгона, обърната в сычата посока < Р
1 ’ 1 .„.„пане от входа в естествено положение е
били в естествено положение. При из. < - „тнпкиуя че та из
г кягртй Изследванията установиха, че за из-
била и бичата глава на централната ка • глтпи жпиз апхитотвен
работването на касетираната плоча бил използван ве ie готов фриз ар. р~
Р боаването на касетира 1П_„тамучаСг(архитравът),украсенаслесбииска
блок, от който била взета само долна < )
123
К

.
5
(

06р. 103 в. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Делфин.
кима, три фасции и три перлови орнамента. Гръбната страна на касетираната
плоча била грубо обработена, понеже не се виждала.
Триъгълният тимпан на фронтона на входа, изработен от бял варовик, се
откри паднал непосредствено до входа заедно с описаните по-горе архитекгурни
части (обр. 86). Той е лежал върху средния фриз-архитравен блок №6 (обр. 87 а, б).
Тимпанът се състои от три части. Средната, която е най-голяма, е с петоъгълна в
план форма (с дължина при основата 1,93, и височина по средата 0,83 м). Лицевата
повърхност е гладка, като горе по средата се виждат пет кръгли дупки (вероятно
са били шест), с помощта на които била прикрепена кръгла бронзова апликация
(незапазена) с релефно изображение. Трябва да се предположи, че се касае за
глава на Медуза, която е имала апотропеично значение. Тя често се среща върху
тимпаните на езическите храмове от римската епоха. Такъв е случаят с медузата
върху кръглия щит на тимпана на Храма на Зевс Капитолийски-Хелиос-Сарапис
в Сердика, датиращ от съвместното управление на Марк Аврелий и Луций Вер
между 161-163 г.
По рамената на тимпана на тук разглеждания вход върви йонийска кима.
Тимпанът е лежал върху хоризонтална варовикова плоча, която е запазена при
страничиите две части на тимпана. Двата ъглови блока оформят триъгълната
форма на тимпана. Отгоре те имат по един нисък постамент с правоъгълна по-
124

Оор. 103 г. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок.
Орел захапва змия.
върхност, върху която се прикрепвал акротерий, изработен отделно (обр.87 а,б).
Двата блока имат корниз, чиято сима е украсена с релефни превързани палмети
от двата типа: с извити навън и със завити навътре листа. Отдолу блоковете за-
вършват с тясна гладка ивица, като тази под средната част. Върху рамената на
средната част на тимпана има по два варовикови блока със сима като горната.
Върхът на фронтона е увенчан с т. нар.”ездач”, чиито максимални размери са
0,72 х 0,45 х 0,56 м. Отгоре той завършва с нисък профилиран постамент с па-
ралелепипедна форма (0,32 х 0,50 х 0,54 м). Върху горната повърхност на поста-
мента се вижда квадратен отвор за отвесен железен щифт, с чиято помощ е бил
прикрепен акротерия (палмета). Под него върви зъбчат орнамент. Покривът
на фронтона на входа бил двускат, наклонен на изток и запад. Дьрвените му
греди лежали върху легла, издълбани върху горната, невидима отдолу част на
корнизните блокове. Отгоре били поставени плоски и извити керемиди (tegulae
и imbrices), от който намерихме много фрагмента. Въз основа на откритите на
място архитектурни части ние успяхме да рекоиструираме графически първо-
началния изглед на входа (обр. 88). Височината от стилобата на южния портик
до горния ръб на корниза е 5,42 м, а до горната линия на средния постамент
за акротерий - 7,98 м. Тези прецизни данни ни позволиха да установим пьрво-
125
Обр. 103 д. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Бъчва.
И ВТ
на I
crai
оте
тел
началната височина на южния портик - 5,42 м от стилобата до горния ръб на
корниза (без керемидите).
Над фриз-архитравните блокове на южния кораб са лежали варовиковите
корнизни блокове. Височината им е 0,38 м, ширината - 0,80-0,90 м, а дължината
им варира. Лицевата им част има отгоре тясна хоризонтална гладка ивица, под
която върви симата, украсена с релефни превързани палмети от двата познати
типа. Отдолу върви зъбчат орнамент.
По-нататьк следват също така пет фриз-архитравни блока (№№7-11). Сега
липсват фризът с надписа на блок №>9 и незначителни части от другите блокове.
Възстановеният от нас текст на първия ред и напълно запазеният текст на вто-
рия ред значително допълват информацията за наименованието и функциите
на обществената сграда, за времето на неиното изграждане, външен вид и др'ги
подробности. Нега ceia разгледаме по-отблизо иаличния епиграфски материал-
Фриз-архитравеи блок №7 е непосредствено на изток от южния вход и е цялостно
запазен, макар и във фрагментарно състояние. Фризът е съдържал по 18 букви в
двата реда. За да има по-добра видимост на надписа началото на текста е на 0,1а м
на изток от сглобката със средняя блок №6. Тексты- на първия ред е напълно
разрушен поради посочените по-горе причини. Ние обаче успяхме да разчетем
126
СИ
et 5
dor
аш<
арх
да <
им
гьб на
;овите
ината
а, под
•знати
I. Сега
экове-
а вто-
цците
дрУгИ
>рцаЛ-
,ОСТН°
^КВЙ в
0,15 м
TbAH°
чете*1
Обр. Юл в. Задната страна на фриз-архитравния блок

и възстановим първоначалния текст така:
DIV I PII NEPOTI DIVI Н = divi Pii nepoti, divi H(adriani),
т.е. внук на божествения Пий, на божествения Х[адриан]”.
Следователи© това е по-нататьшната филиация на император Комод. Текстът
на втория ред е напълно запазен и съдържа 18 букви:
OB AMOREM PATRIAE ЕТ С...= ob amorem patriae et cfivium] (обр. 89 и 90).
Последната дума е продължавала върху следващия блок №8. От този текст
става ясен поводът за построяването на сградата, а именно: ’’поради любовта към
отечеството и гражданите”. Този израз е шаблонен и се среща и в други строи-
телни надписи в градовете на Империята извън Долна Мизия и Тракия (CIL,
X, 5917 - Anagnia: SPQR erga amorem patriae et civium...thermas suas restituerunt;
CIL, XIII, 6244 - Worm: C. lulius Victor, dec.civitatis Vangionum et Victor Florentinos
et Victorinus filii ob amorem patriae et civium portam omni sumptu suio extructam
donaverunt; CIL, III, 1999: ob amorem civium; A. Sasel, J. Sasel, 1978, №678: ob
amore (sic!) patriae). Блокът има софитен орнамент отделу. От следващия фриз-
архитравен блок №8 липсват само 8 букви от началото, конто могат много лесно
да се допълнят. Първият ред е също унищожен. Той е гласел така:
[ADRIANI PRONEPOTI DIVI TRAI] = adriani pronepoti, diviTrai...,
т.е.’’правнук на божествения Хадриан, на божествения 4 ра[ян]...
Броят на буквите е 24, какъвто е бил и броят в останалите блокове със същата
дължина (№№2-4 и №№8-10). От втория ред на блока липсват само началните 8
букви, а останалите 16 са напълно запазени. 1 екстьт гласи гака:
[IVIVM TEMJPLVM FORTVNAE A SOL[O] = [ivium tem]plum
Fortunae a sol[o] (обр. 91).
Гой съдържа много ценно указание за предназначение ю на посгройката, а
именно - храм на Фортуна, който бил издигнат из основи (a solo).
Засега това е първият открит храм на богинята Фортуна не само в Ескус,
но изобщо в нашите земи. В края на настоящата глава ще се спрем подробно
127
Обр. 104 а. Фриз-архитравен блок от южния.
портик на двора на храма
I,..ir V. .№ «Ж' *'- * I
Обр. 104 6. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок.
Глава на медуза и бикова глава.
128
Обр. 104 в. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок.
Гирлянда с шестструнна лира над нея.
на изображения на храмове на Фортуна върху римски монета, сечени в днешна
България през тази епоха - свидетелство, че са съществували и други култови
постройки на божеството, но все още неразкрити. Изразът “а соло означава, че
става дума за строеж, който изграден из основи. Примерите обаче от нашата игра-
на и от други места на Империята показват, че този израз се употребява при два
различии случая: при първоначално построяване на сДР^а _ заГора Старо
III 1977 №272- Д Димитров, 1933, 291 сл., обр. 72; ОИМ-Стара Затора. Старо
Ill, 1У//, а- А г надписа); при възстановяване на силно
изкуство, 1965, с. 4 фотосни< 12647 - Ratiaria: templum a solo restituit;
разрушени по-стари постройки (С , ’ нас в Улпия Ескус става дума за
IDR, 1977, 190 - Sucidava; , > посгройка върху развалините на друга по-стара
първоначално изгражзане на нов< р емото FECERVNT (“направиха”)
страда. В подкрепи на товаJ [(ОЙТО ще се спрем по-долу.
В края на фриз-архитравен бл - запазена само ДОЛНата част (архитравът).
От фриз-архитравен блок - унищоженият текст на първия ред може да
Липсва фризът с латинския надпи . съдържал по-нататъшната филиация
се възстанови със сигурност, понеже т
с
в
п
п
л
е
т
д
с
Е
г
т
F
Оор. 104 г. Детайли с изоораженията върху фриз-архитравния блок.
Елен с обърната над ясно глава.
на император Комод, свързана с императорите Траян и Нерва. Ние предлагаме
следния текст:
[ANI PARTHICI ABNEPOTI DIVI] = ani Parthici abnepoti, divi.... r
т.е.’’праправнук на божествения Траян Партик, на божествения ...”. ;
Съдейки по съдържанието на втория ред на следващия блок №10 може да i
се допуске, че вторият ред на фриз-архитравния блок №9 е сьдържал интересни
данни за архитектурно-пластичната украса на храмовия комплекс на богинята
Фортуна. Обикновеио в строителните надписи на храмове в Римската империя се ]
срещат различии термини. Тук ще споменем някои оттях:porticus, ornamenta. signa, i
statuae и т.н. От надписите ще отбележим: templum Apollonis cum columnis (CIL.
Ill, 10972), templum cum porticibus et omnibus ornamentis (CIL, III, 4121) templum i
et porticus (CIL, III, 361), templus et statuas (CIL, III, 7474), templum et signa (CIL, i
HI, 1164), templum cum signae (CIL, III, 5797, 12387), aedes cum suis ornamentis
(CIL, III, 5800). Възниква въпросът как да попълним конкретно текст върху
блок №9. Редът е завършвал на буквата N, чиято дясна отвесна хасга се вижда в
130
Обр. 104 д. Задната страна на фриз-архитравния блок
самого начало на следващия фриз-архитрав №10. Следователно блокът е завърш-
ва\ с окончанието NIS, което се чете върху началото на блок №10 и представлява
падежът аблативу с в множествено число. Възможни са две думи в посочения
падеж и число, signis от думата signum; columnis от думата columna. Първото пред-
ложение би трябвало да отпадне, понеже в блок №10 се чете думата STATVIS
- със статуи . Понеже блок №9 е имал 24 букви, то трябва да допълним още
една дума в началото на блок №9. Имайки предвид примера с храма на Аполон,
то може да предложгим думата PORTICIBVS, макар че има известно дублиране с
думата columnis. При това положение надписът върху блок №9 трябва да гласи по
с\едния начин: [О CVM PORTICIBVS ЕТ COLVMNI] -, т.е “с портици и колони”.
Вътрешният двор на храма на Фортуна, както ще видим по-нататък, е имал три
портика на трите страни (без северната, където се е издигал самият храм), Освен
това отпред покрай декуманус максимус е имало дълъг портик (26 м), който вече
разгледахме. На южната си фасада храмът е имал колонада.
На фриз-архитравния блок №10 липсва само краят. В първата половина
на първия ред е завършвала филиацията на император Комод, която е гласела
така:
NERVAE ABNEPOTI = Nervae abnepoti,
т.е.’’праправнук на Нерва”.
Нашите изследвания установиха, че имената, титлите император , цезар ,
победните титли и заеманите от Комод длъжности като консул, император, главен
жрец, баща на отечеството и цялата му филиация от Марк Аврелий назад до Нерва
включително, били изписани на първия ред на фриз-архизравните блокове от№1
до№10 върху дължина от 23,40 м. Обаче след смъртта на Комод на 31 декември
192 г. сенатът в Рим взел решение “да бъде прокълната паметта му , като бъдат
унищожени неговите статуи, релефни и други изображения и да бъде изчукано
името му върху официалните надписи. Докато при някои епиграфски паметници
от нашата страна и другаде било унищожено само името Комод, то при строител-
ям надпис върху южния портик и входа на храмовия комплекс на Фортуна било
изчукано всичко, което е било свързано с личностга и дейносгга на Комод. Такива
примери, макар и редки, са известии от латинската и гръцката епиграфика от
Управлението на император Комод в различии провинции на Римската империя
(CIL, III, 390, 1420. 2401,4132, 4135, 5163(6), 6175 etc; за damnatw memoriae вж.:
*31
Г

ЮОсгг
Обр. 105. Фронтален изглед на входа в южния портик на двора на храма
(графична реконструкция на Ю. Фърков)
1. VittinghofF, 1936 - passim). През 197 г. обаче император Септимий Север възста-
новил култа към покойния император, когото провъзгласил за “божествен” (Diviis)
(A. Birley, 1971, 198; R. Merkelbach, 1979, 189 sq.; G. Winkler, 1979, 123 sq.; iGBulg-»
II, 620, 624, 659 — Nicopolis ad Istrum). T ой дори почнал да се смята за син на Марк
132
Оор. 106 а. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блок. Глава на Дионис.

Аврелий и брат на Комод, а неговият син Каракала - за внук на Марк Аврелий
и племенник на Комод (IGBulg., II, 625, 629, 630, 632; IV, 1999 - Burgaiaca). По
такъв начин Север, произхождайки от знатна фамилия от Лешие Мл на (Либия)
искал да се евърже с династията на Антонините. Той дори наредил Хадриан да
бъде препогребан в Хадрианеума в столицата Рим. В самия край на първия ред на
блок №10, след филиацията на Комод, е започвало името (praenomen, nomen gentile,
cognomen') на управителя на провинция Долна Мизия, през чието време и под
чиято грижа бил построен храмът на Фортуна. Проучванията показаха, ie сега
t а Г-..ГГ.ПЖЯЛ 7 блкви. Те представлявши личното
липсващият десен край на блока е съдържал у 1
r rnqPn Snlelliol Продължението набащиното име
име и началото на бащиното - Gnaeo ou|eii ]• р
прл ня следващия блок №11. както
и когноменът били изписани върху пьрв Р мочение
прл ня блок №10 е запазен с изключение
те видим по-долу. Тексгьт на втория ред на блок jn.iv
на последните букви. Той гласи така.
[N]IS ET STATUIS LOCIS EM[PTIS ОМ] = [n]is et stands locis emptis от
(обр. 92).
„vMa е започвала в края на втория ред на блок
По-горе стана ясно, чепърва < ду s (ДЫ L) От този текст узнаваме,
№9итя е могла да се изтълкува ка го COL
133
Обр. 106 б. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блок.
Лъвска глава и кръгъл щит с две копия.
че храмът на Фортуна в неговата цялост бил снабден с “колони и статуи и бил пос-
троен върху закупени места” (locus emptis). Последните две букви ОМ са началото на
думата OMNIQUE, която е продължавала върху началото на следващия блок№Н-
По време на разкопките на целия комплекс на храма на Фортуна не се намериха
никакви фрагмента от мраморни статуи. Несъмнено статуите, включително тези
на Фортуна, са били унищожени още в раннохристиянско време. Обикновено бо-
гинята се изобразява права, облечена в хитон и химатион. На главата си понякога
носи диадема. В лявата си ръка държи рога на изобилието, а дясната ръка опира
във весло на ладия или кораб. За “статуи” се споменава в строителни надписи на
храмове на много езически божества от римската епоха, открити вън от страната
ни (CIL, III, 7474: templum et statuas). Изразът loco empto или locus emptis се среша
и върху други латински надписи вън от България (CIL, III, 14662 - loco empto; I-
Russu,1959, 876 sq., №8-empto loco; A. McKay, 1980, 202, Anm. 373: loc(us)emp(tus)
ex d(ecreto) d(ecurionum) (colonia lulia Equestris = Nyon).
Последният фриз-архитравен блок № 11 e запазен в два фрагмента, конто
се откриха на различии места поради по-късното ограбването на строителння
материал. Сега липсват последните няколко (вероятно пет) букви. В първия род
К34
, конто
гелния
,ия ре4
Одр. 106 в. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блок. Глава на Сатир.
5 ил пос-
1лото на
эк № 11
мериха
но тези
;ено бо-
шякога
1 опира
тиси на
граната
: среща
npto; I-
на блока се чете текст:
ELLIO RVFO LEG.AVG.PR.[PR.] = ellio Rufo, leg(ato) Aug(usti)
pr(o) [pr(aetore)]...(B Abl. absolutus) (обр. 93).
Бащиното име (nomen gentile) e завършвало naellius, а когноменът Rufus. Име-
ната са типично римски. Управителят на Долна Мизия е бил сенатор и консулар
според изискванията на ранга на провинцията (J. Fitz, 1966, 55 sq.). Въпросният
губернатор не е отбелязан в труда на унгарския епиграф Иеньо Фиц за кариерата
надолномизийските управители (J. Fitz,1966,55 sq.). Несъмнено Руфус е управител
в интервала между края на 184 г., когато Комод получил победната титла Бри-
тании и 31 декември 192 г. - денят на неговата насилствена смърт. Но възниква
въпросът дали не може да се стесни този интервал и да се прецизира времето на
управлението на Руфус.
Бащиното име на управителя завършващо на ellius прилича на имената
Aselius, Ofellius, Suellius, Trebellius, Vegellius и т.н. (W. Eck, RE. XV Supl. 465 - Rufus,
№19a;B Thomasson 1977 22) Вернер Ек ни обърна внимание на сенатора Gn.(Cn.)
Suellius Rufus, който бил (правител в Долна Мизия в самчя край на принципата
>35

Обр. 107 а. Фрагментиран фриз-архитравен блок
на Комод. Джузепе Камодека публикува резюме на един новооткрит надпис от
Путеоли в Италия, който се датира в 170 г. (G. Comodeca, 1982, 30). Посветен е
на паметта на lulia L.f., Valeriana Marciana Crispinilla. Между лицата, конто са се
погрижили за издигането на надгробния паметник с надпис, е синът от втория
и брак Cn(aeus) Suellius Rufus Marcianus c(larissimus ) i(uventis). След 20 години (в
190 г.) той станал консул - co(n)s(ul) suffectus, а малко след това (в 192 г.) - cur(ator)
aed.sacr.et open locorq.publ. Според автора на публикацията става дума за Suellius
Marcianus, губернатор на провинция Тракия, споменат от един гръцки надпис
в Никополис ад Иструм (намерен в съседното с. Ресен, обл. Велико Търново) (А.
Stein, 1920, 31 sq.; IGBulg., II, 614). Сега паметникъте изчезнал. Комодека смята,
че личното име T(itus) е погрешно разчетено от издателите на надписа А. Щайн
и след това Г. Михайлов, като първият отнася въпросното лице към началните
години на младия император Комод, изобразен върху монетите от Филипопол
(с къса брада) и от Хадрианопол (без брада). Никополис ад Иструм преминал от
провинция Тракия към Долна Мизия между 187 г. и началото на управлението
на Септимий Север (Б. Геров) или първите години на Север (Г. Михайлов)1. Един
Cn(aeus) Suellius Rufus бил проконсул на провинция Creta-Cyrene (W. Eck, 1983,
192 sq., Anm. 518, вж. още: RE, IVA, 584 sq. - Suellius, №4). През 1985 г. Емилия
Доруциу-Боилъ обнародва една статия върху управителите на провинция Долна
Мизия между 190 и 192 г. (Е. Dorutiu-Boila, 1985, 197-203) В нея тя разглеждадва
силно фрагментирани надписа от с. Михай Браву и с. Барбоши в Северна Добру-
джа (Румъния), като ползва и надписа от южния портик на Фортуна. В епиграф'
ския паметник от Михай Браву бенефициарият Титус Целиус Катус е направил
посвещение на своя долномизийски управител Cn(aeus) Sufellius] ...Cos(conius)
Gentianus. Авторът смята, че името на Cosconius Gentianus е това на управителя на
провинцията и че то се среща в монетосеченето на Никополис ад Иструм и Мари11'
анополис, конто вече принадлежали към Долна Мизия. Тези две последни имена
били донълнително прибавеии поради осииовяване или нови брачни връзки на
136
Обр. 107 б. Детайл от фриз-архитравния блок. Щъркел захапал змия.
бащата на управителя. Надписът от Барбоши Емилия Доруциу датира най-късно
към 191г. Накрая тя заключва, че Cn(aeus) Suellius Rufus Cosconius Gentianus бил
управител на Долна Мизия през последните години от управлението на Комод
-след 190 г., или през първата или първите години от принципата на Септимий
Север - 191-193 или 191-194 г. (Е. Dorutiu-Boila, 1985, 199 sq.). Според нас надписът
върху южния портик на храма на Фортуна в Ескус се отнася най-късно към 190
г., когато долномизийският управител се е наричал само Cnaeus Suellius Rufus и
още не е бил получил допълнителните две имена Cosconius Gentianus, конто се
срещат в споменатите два надписа от Добруджа-.
Съгласно споменатият надпис от Барбоши обаче долномизийския г у прави гел
е служил, когато император Комод е бил консул за VI път, т.е. в 190 г. Надписът
се отнася от румънската колега към 191г., понеже Комод е станал консул за пос-
леден VII път в 192 г. Като имаме предвид, че обикиовено продължителносгга
на управлението на провинциалните управители е билатрп години, ioiyк зани
маващият ни долномизийски губернатор Гией Суелий Руф (Косконии I ентиан) е
бил управител до края на 193 г. - при краткого упра-ение на Пертипакс (януари-
март 193) и началото на това на Септимий Север (193-211), когато най-вероятпо
1 9'7
+f,*J *
Обр. 107 в. Детайл от фриз-архитравния блок. Орел стъпил върху две сплетени змии.

Никополис и Марцианополис (Е. Dorutiu-Boila, 1985, 198, Anm. 9) са били на път
да преминат в Долна Мизия и са отсекли свои бронзови монети с двете последив
имена на управителя - Косконий Гентиан. В подкрепа на нашата датировка (190 г.)
се явявалатинският посветителен надпис, издълбан върху една варовикова колона,
принадлежаща към южната колонада на декуманус максимус, точно срещу храма
на Фортуна. Тук също надписът е заличаван поради damnatio memoriae. Запазен
е обаче епитетът invictus (непобедим), който император Комод получил в 191 г.
Несъмнено надписът е бил посветен на този император. Следовалено храмът на
Фортуна и въпросната колонада били изградени почти по едно и също време - в
190 г. Надписът бил издълбан най-вероятно в 191 г. Така ние разполагаме с точ-
на датировка на храма на Фортуна, която обогатява познанията ни за градското
устройство, религиозная живот - особено за култа към Фортуна, за култовата
архитектура и пластика в края на управлението на император Комод.
Смятаме, че тук няма да са излишни някои пояснения за управителя на
Долна Мизия в края на управлението на Комод и началото на управлението на
Септимий Север. Става дума за Публий Септимий Гета (Р. Septimius Geta), брат
на императора Луций Септимий Север (9 април 193-4 февруари 211 г.) (Е. Do-
138
06р.107 г. Детаил от фриз-архитравния блок. Плетена кошница с плодове
rutiu-Boila, 1985, 201 sq.). Той е бил легат на I Италийски легион в Нове (при
Свищов), а след това станал провинциален управител на Долна Мизия. В южния
край на западния портик на форума на Ескус открихме вторично употребена като
строителен материал варовикова правоъгьлна плоча с латински посветителен
надпис в чесг на Публий Септимий Гета, наречен управител на провинция Долна
Мизия и патрон на колегия. Той е означен като leg(ato) Augustorum duorum pr(o)
pr(aetore) (Dat.sing.). Знаесе, че император Комод е управлявах сам между 17 март
180 г. и 31 декември 192 г. Каракала е станах император и съуправител на баща
си Луций Септимий Север чак през есента на 197 г. В 191 г. Публий Септимий
1 ста бил избран за consul suffectus в Рим. След 193 г. той е бил управител вече на
трите Дакии, както съдим по един латински надпис от 195 г. Подобно означение
на Комод, както в споменатия надпис от 5 лпия Ескус, се срегца и в друi и надписи
в мест на Комод, но несъмнено може да се касае за неточное! (Е. Doi uttiu-Boila,
1985, 203). I Io всяка вероятност брать! 1 ета е бил управител на Долна Мизия
най-късно в 189 г„ а след това на Долна Дакия преди Септимий Север да стане
император, както смята Ем. Доруциу-Боилъ .
49
Оор.107 д. Детайл от фриз-архитравния блок. Кръгла малка трикрака маса
Нека отново се върнем към фриз-архитравния блок№11. След означаването
на длъжностга leg(ato) Aug(usti) pr(o) pr(aetore) следвала думата PROVIfNCIAE].
ъи като на съотвегното място на блок №11 могат да се изпишат само 5 букви,
дно втората част на гази дума е продължавала в началото на втория ред
ЛИПСВа- След споменатата дума е следвало наимено-
ванието MOESIAE INFERIORIS (Gpn «inn- \
№11 гласи така- sinS-)- Вторият ред на надписа върху блок
NIQUE INPENDIO SVO FEfCERVNT] - “построиха изцяло
със собствени средства”.
suo “изцяло на^свои п бЛ°Ка’ КОИ1° е сьДържал само 6 букви. Изразъто/zmi inpendio
зио изцяло на свои разноски” или inbendin чип _ “г™ „ „
множество други латински на i г пип < ’ Разноски е известен от
III, 1136,1582,2694,4249etc ) Долна'!—11’* “ ра3_ЛИЧНИ места на Империята(С1Ь.
съетавеи от лаврови листа и четири.чисти ЬЛ°К № 1 ’ ИМЯ СОФитен °РнаменТ’
Прецизното изеледване"а° (°бР' 93>'
върху платното на главната улица, ни дадоха в ‘,рХИтектУРни части- пад,1;п"
ха вьзм°жносг да предложим графи*
'г.-лг
141

Oop. 10/ e. Задната част на фриз-архитравния блок
ческа реконструкция на първоначалния изглед на южния портик с латински
надпис на храма на богинята Фортуна. Казано накратко източната половина на
споменатия надпис съдържа филиацията на император Комод, трите имена на
тогавашния провинциален управител на Долна Мизия и подробности за архи-
тектурного устройство и пластична украса.
От реконструирания от нас строителен посветителен надпис на латински
език върху южния портик на храма на Фортуна (обр. 94) могат да се направят
с\едните основни изводи:
1. Надписът съдържа имената, титулатурата и филиацията на император
Комод, дадени в дателен падеж, понеже надписът бил посветен на самия него.
2. Комод е получил победните си титли в следния хронологически ред
-Sarmaticus (175 г.), Germanicus Maximus (182 г.), Britannicus (втората половина
на 184 г.). Той е получил още епитета Pius (между 10 декември, 182 г. и 3 януари,
183 г.) и епитета Felix (185 г.).
3. Когато Комод е бил акламиран като император за първи път на 27 ноември
176 г., то той е носел следните имена: Imp. Caesar L(ucius) Aelius Aurelius Commodus
Augustus, а като самостоятелен владетел между 17 март, 180 г. и 190 г. - Imp.Caesar
M(arcus) Aurelius Commodus Antoninus Augustus. През последните две години на
управлението му - между 29 август, 191 г. и 31 декември, 192 г. - обаче той си е
върнал предишните имена от 176-180 г. (Р. Kneissl, 1969, 112, 117; RE, II, col. 2470,
№89: Aurelius; PIR, II, 2, 305; R. Hanslik, 1979, 1261 sq.; Th. Martin, 1977, 183 sq.,
№8, pl. 49: L.Aelio Aurelio Commodo Aug(usto) Pio Sarmatico Germanici Maximo
Britannico...; H. Mattingly, F. Sydenham, 1930, 392; P. Kneissl, 1969, 117).
4. Установихме, че долномизийският управител, споменаг в надписа, е бил
Cnaeus Suellius Rufus (до 190 г.), към чиито имена по-късно били прибавени още
Две, конто се срещат върху бронзовите монети, сечени в Никополис ад Нструм и
^аРЧианополис4.
Обр. 108 а. Фриз-архитравен блок от северная край на западния портик
на двора на храма
Обр. 108 6. Детам тп фриз-архитравни, 6яп
[MOESIAE INFERIORS
II VIR] Q.Q. COL. ЕТМ. С..
...............] LVS DEC.
г. блок. Поднос с печено пиле.
Обр. 108 в. Детайл от фриз-архитравни

Предлагаме следната възстановка на обсъл-
,-кобп [[•••]] означават унищожен гекс, .^ания наДпис от 190 г. (двойни те
] ади damnalio memoriae”):
I ред.-
Блок № I :
Блок №2:
Блок №>3:
Блок №4:
Блок №5:
Блок №6:
Блок №7:
Блок №8:
Блок №9:
Блок №10:
Блок №11:
[[IMP.CAESARI M.AVRELIO COMMO
DO AVG. PIO FELIC1 SARMATICO
GERMANICO MAXIMO BRITANNICO
PONTMAX.,TR.POT. XV, IMP VIII
COS VI, P.P. DIVI MARCI
ANTONINI PH GERMANICI, SARMAT1 FIL.,
DIVI PII NEPOTI; DIVI H
ADRIAN1 PRONEPOTI, DIVI TRAI
ANI PARTHICI ABNEPOTI, DIVI
NERVAE ADNEPOTI ]] [GNAEO SU
ELLIO RVFO, LEG AVG PR. [PR.PROV.]
II ред:
Блок № 1:
Блок №2:
Блок №3:
Блок №4:
Блок №5:
Блок №6:
Блок №7:
Блок №8:
Блок №9:
Блок №10:
Блок № 11:
PRAEFECTI ET PATRONI COLLEGI FABROR.
OB AMOREM PATRIAE ET C
[IVIVM TEM]PLVM FORTVNAE A SOL
[O CVM PORTICVS ET COLVMN]
IS ET STATVIS LOCIS EM[PTIS OM]
NIQVE INPENDIO SVO FE[CERVNT].
ИШ 1Ж1 WHBW4H
43
I
I
I
(
г
II ред:
М4
t
i
Обр. 108 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Заек яде грозде.
Разгърнат тексты e гласил в общи линии така:
I ред:
Imp(eratori) Caesari M(arco) Aurelio Commo -
do Aug(usto) Pio Felici Sarmatico
Germanico Maximo, Britannico
pont(ifici) max(imo), trib(unicia) pot(estate) XV, imp(eratori) VIII,
co(n)s(uli) VI, p(atri) p(atriae), Divi Marci
Antonini Pii Germani(ci), Sarmati(ci) fil(io)
Divi Pii nepoti
Divi H -
adriani pronepoti, Divi Trai -
ani Parthici abnepoti, Divi
Nervae ad -
nepoti Gnaeo Su -
ellio Rufo, leg(ato) Aug(usti) pr(o) pr(aetore) prov(inciae)
Moesiae Inferioris...................
II vir q(uin)q(uenalis) col(oniae) et M(arcus) C
..............................lus dec(urio)
praefecti et patroni collegi(i) fabror(um)
ob amorem patriae et c -
ivium templum Fortunae a sol -
о cum porticibus et column -
is et statuis locis emptis om -
nique inpendio sui fecerunt.
Обр. 109 а. Фриз-архитравен блок
(на сни.мката са Т. Иванов, Т. Ковачева и А. Балканска)
В български превод надписът гласи така:
I ред: “На император Цезар Марк Аврелий Комод Август, Пий. Феликс,
Сарматик, Германик Максим, Британик, върховен жрец, трибун за 15-и път, им-
ператор за 8-и път, консул за 6-и път, баща на отечеството, син на божествения
Марк Антонин Пий Германик, Сарматик, внук на божествения Пий, правнук на
божествения Хадриан, праправнук на Божествения Траян Партик, праправнук
на божествения Нерва, когато Гней Суелий Руф беше управител на провинция
II ред: Долна Мизия........../ ......../......*УУМВИР ^инквенал на
колонията и Марк К .....................ЛУС ДекУРион ......_....
префекта и патрони на сдружението на занаятчиите, поради люОовта към роди
ня Фоотуна из основи с портици, колони и
ната и съгражданите построиха храма на ч>ор i > на по г
статьи върху закупени места изцяло със собствени средства
tj ' ' п,.г хл пгтянките от храма на Фортуна свидетелстват за
НоВООТКрИТИЯТ НаДПИС И ОСТаНКИ! Е .г,Ппп,Ри1,ртп ня Ан
ожикно обвтоРствеиостроителство в г^адТлмя^^к^с^рго управляем иетонаАн-
тонините, респ. при Комод. Такам.д б^Р „ 1Ю
ление и в други римски градове от Д - _ на града (Т Иванов. р. Иванов,
във Филипопол била изградена съкр Перинт на Мраморно море бил
1981, 20-28; Т. Ivanov, R. Ivanov, 1983, 190 Р най значитедният
столица на римска Тракия, но извори .метрополис" (IGBulg. Ill (I),
град в провинцията, наричан в пис.
г45
Оор. 109 о. Детайли от фриз-архитравния блок. Четирилистна розета и орел.
894, 897, 898, 900 etc.). По сыцото време (184-185 г.) градският съвет и народного
събрание на Никополис ад Иструм построили със собствени средства, въз основа
на специално решение, обществена сграда, наречена в гръцкия строителен надпис
“термоперипатос” (IGBulg., II, 615; Т. Иванов, 1980, 1-14; Т. Иванов, Р. Иванов,
1994, 127 сл., обр. 112). Сграда с такова предназначение се открива за първи път
в римския свят. В надписа на гръцки език Комод носи титлите FEPMANIKOL
LAPMATIKOE, BPITANNIKOZ. Тук е изпуснататитлата TEPMANIKOZ MEFIITOS.
придобита в 182 г. След смъртта на Комод името му било унищожено порди
дамнацио меморие . На елипсовидния площад при западната порта на Августа
Траяна наскоро бе открита мраморна поставка за бронозова статуя на император
Комод, който носи епитета “Феликс” (D. Nikolov, 1987, 103), придобит в 185 г.
Тук също има “дамнацио меморие”. От този град произхожда друга варовикова
поставка за бронзова статуя на сыция принцепс, който в посветителния надпис
носи победните тигли FEPMANIKOS, EAPMATIKOS, BPITANNIKOS. Статуята
била издшната в 187 г., когато управител на провинция Тракия бил Цецилий
Матерн (IGBulg., Ill, 1552).
Прави впечатление, че богинята Фортуна в строителния надпис върху южния
портик на нейния храм в Улпия Ескус няма никакви епитети, каквито са извест-
ии от други места, като: Augusta, Felix, Manes, Redux, Respiciens и т. н. Следователе)
грябва да се приеме, че Фортуна е била почитана тук във всичките и известии
146
г-.? «У*- • ’ЭДЛ-
Обр. 109 в. Детайли от фриз-архитравния блок. Същият орел и друга
чети рил истна розета.
аспекта на култа. За голямата популярност на Фортуна-Тюхе навьн от Улпия
Ескус свидете.лства един варовиков жертвеник с латински посветителен надпис,
издигнат в чесг на Фортуна Августа от Тит Флавий Домиций Валериан, родом от
Ескус, принадлежат към трибата Папирия и служещ като центурион в Х1\ Марсов
легион, наречен още Северов. Той бил открит в римския бански комплекс Aquae
lasae (Varazdinskih Toplica в Хърватска) (R. Rendic-Miocevic, 1975, 37 sqq.).
Влизането в южния портик на храма на Фортуна е ставало освен отпред,
още и отстрани, където са запазени на място каменниге стьпала. ортикъг има
правоъгълен план, ориентиран изток-запад. Дължината му със страничните
стьпала е 28 м, а ширината му - 4,50 м. По време на разкопките» неоткр а
останки от подовата му настилка. Трябва да се предположи, че тя се еустояла
«аг»/» 1рмн п \ътно в прави редици, конто оили
от правоъгълни варовикови плочи, нар> д надпи<;
ограбени в далечното мииало. Север! . . Открихасе фрагмента оттях.
била облицована с тьнки (0,02 м) мрамор в северната стена се
както и профилирани мраморни корни. овия комплекс.»
отивало във вътрешния перистиле д I
С мтинския надпис не едадено в Каталога,
* Описание™ на замените фриз-архитРа‘‘,,‘1 (’^^1111а‘та стуДия на автора на немски език (вж. I.
тьй като тук те са описани подробно, какт<
Ivanov, 1986, 6-70) (бел. Р. Ив.).
М7
Обр. 109 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Кръгъл щит.
П.4. ВЪТРЕШНИЯТ ПЕРИСТИЛЕН ДВОР
Разгледаният южен портик заема около една осма от площта на храмовия
комплекс. Останалата част е с правоъгълен план с външни размери 44 (север-юг)
х 28 м (изток-запад). Тя включва перистилен двор, самия храм на Фортуна и
помещенията на север от него. Четирите външни страни на комплекса били зао-
биколени от плътна каменна стена, дебела 0,90 м. Източната стена днес липсва.
обаче през 1971 г. се откри част от нея, паднала върху платното на източното
кардо (обр. 95). Височината на срутената част е 2,60 м. Стената е в т. нар. смесена
зидария, като се редуват пояси от добре издялани варовикови блокчета с право-
ъгълни лица (0,30/0,40 х 0,20 м) с пояси от по три реда червени тухли (0,35 х 0,35
х 0,07 м). Фугата между тухлените редове е 0,025 м. Спояващият хоросан съдържа
късчета от червени тухли и керемиди. Западната стена е сравнително по-добре
запазена, като на места височината й достига 1,50-1,80 м. В запазените и части не
се виждат тухлени пояси пояси. Може би става дума за по-късен ремонт (обр. 96).
Отвън стената била измазана с гьнка (0,02 м) розова хидрофобна мазилка. Един
малък фрагмент от нея се откри на място в северния край на западната въишна
стена на двора, непосредственен под нартекса на средиовековната църква.
Нашите проучвания показаха, че сграда №V с черио-бялата подова мозаика
на форума е продължавала на юг, като по-късно построеният храм на Фортуна е
разположен върху нейната южна част. Дори една стена с посока изток-запад от
148
''i
ун» е
аД°'г

Обр. 110 а. Фриз-архитравен блок от източния портик на двора на храма
1ОВИЯ
э—юг)
/на и
л зао-
псва,
ihoto
есена
раво-
с 0,33
ържа
to6pe
ТИ Не
96)-
£ДИН
-нН на
споменатата сграда е използвана като северна външна стена на храмовия комп-
лекс (обр. 97 и 98). Последният има по-голяма ширина от тази на сграда №V и
поради това североизточният и северозападният му ъгъл, както и самите надлъж-
ни стени (източната и западната) са новоизградени. Установени са фугите между
по-ранната стена на сграда №V и синхронния на храма градеж. Перистилният
му двор има правоъгълен план с размери 29,70 х 19,80 м, ориентирам с дългата
си страна в посока север-юг с отбелязаиото по-горе отклонение от 24,18 градуса
кьм североизток-югозапад. Той е постлан с правоъгьлни варовикови плочи. Днес
частотнастилкаталипсва, подруга езапазеиа, понеже върху нея са паднали архи-
[ектурните части на портиците около храма и фасадата му. Дорн една от плочите
иабрахме за нулева точка при измерването на нивата на комплекса.
Дьждовната и разстопената снежна вода се отичала в трите зиданн канала,
Коиго в'ьрвят покрай основите на източната, южиата и западната с ipana на двора
първото варовиково стъпало на портиците. Сиените на каналите са нзгра-
Дени от тухли (0,28 х 0,145 х 0,05 м). Вътрешната ширина на каналите е 0,30 м.
^сцовете им са постлани сыцо с тухли (0,42 х 0,28 х 0,05) (обр. 99, 100), a oi горе са
Г1°крити с варовикови плочи. Водите на трите канала се събират в един общ канал
юг°западния край надвора. Той е изградеи от тухли и има вътрешна ширина
м, ] минава косо (североизток-югозапад) под заиаднла час i на портика
>49
Обр. ПО б. Детайл от. фриз-архитравния блок. Чашата на едро листе
I
ц
м» *
с латински надпис и се свързва сьс зидания канал под главната улица декуманус вете
максимус. Отгоре общият канал е похлупен с правоъгълни варовикови плочи. облг
Тук (под портика) е използван тухлен свод (обр. 101). че т:
Подовото ниво на каменната настилка на перистилния двор е 0,60-0,65 м по- коит
ниско от горното ниво на стилобатите на трите околовръстни портика. На двора за п<
се слиза посредством три варовикови стьпала (горното е стилобатът). Сега те са повз
запазени на западната (обр. 102) и отчасти на източната страна. Стъ палата пречат от в.
на дъждовната вода, която пада върху плочника на двора, да се разлива навън от че п
него. На този принцип са изградеии градските площади под открито небе на рим- надг
ските градове по нашите земи - Улпия Ескус, Улпия Никополис ад Иструм, Улпия Съд
Сердика, Улпия Пауталия, Филипопол и др., както и в други провинции. Те с<
запа
Перистилни портици
Трите страни на вътрешния двор (без северната, където е самият храм на
Фортуна) били заобиколени от монументални и внушителни колонади (портици)-
изградени от бял варовик в римско-коринтски стал, както може да се съди по запа-
зените архитектурни части (обр. 103 а). Вътрешната ширина на портиците е 3.-10
м. Установи се, че външните стени на двора били облицовани отвътре с тънки бели
и сивобели мраморни плочи. Открихме фрагмента оттакива. На нивото на подо-
150
им е
ЛИК]
Ия.\<
м, а
б.\О]
Има
BTOf
п
Обр. ПО в. Детайл от фриз-архитравния блок. Две птички една срещу друга
уманус
плочи.
15 м по-
1 двора
а те са
пречат
1ВЪН от
<а рим-
У.хпия
рам 143
угиН**)’
io запа-
е е 3,40
<ибел0
а поД°'
вете били поставени мраморни профилирани корнизи, конто подържали стенната
облицовка. Не е запазена подовата настилка на портиците, но трябва да допуснем,
четя се е състояла от добре обработени варовикови плочи с правоъгьлна форма,
конто по-късно били ограбеии като ценен материал. Изключена е възможността
за подове от печени тухли. За нивото на подсвете на портиците съдим по горната
повърхност на стилобатите им и по вътрешния банкет на стените. Днес повечето
от варовиковите бази и колони липсват, но запазените от тях фрагмента сочат,
че по материал, фор.ми и размери те не се различават от тези на южния портик с
надписа (вж. кат. №36 сл.). По време на разкопките не се откри нито един капител.
Съдейки обаче по целия облик и стал на портиците ще трябва да се приеме, че
те са били римско-коринтски. Фриз-архитравните блокове са сравнително добре
запазени (вж. кат. №66 сл.). Те са изработени оттвърд бял варовик. Височината
им е по 0,69 м, а дължината им варира - 2,54, 2,52, 2,48, 2,45, 2,36 и 2,16 м. Раз-
'Иките в дължината се обуславят от местоположенпето на отделяйте блокове в
Нялостната конструкция. Средната им дебелина долу е 0,42 м, по средата - 0,51
м’ а горе - 0,36 м. Лицевата им сграна се състои от две части, изработени от един
'Л'ОК: архитрав долу и фриз горе. Архитравът е висок 0,345 м. Лицевата му страна
Ма градиционното членение и релефиа украса на римско-корингския стал през
Вг°рата половина на II в. Хоризонтална гладка и тясна ивица (regula) ограничава
151
Обр. НО г. Детайл от фриз-архитравния блок. Кантарос с бръшлянови листа
06р. 112. Варовиковият праг на помещение №2 в източната
част на храмовия комплекс
фризового поле, коего се съсгои ог гри различии по големина фасции (fasces). В
началого на всяка фасция има перлов орнаменг (астрагал). Той е израбоген изкус
но. Вижда се гънкага каменна нишка, по кояго са нанизани манисгага. . красага
върху задниге сграни на архигравиге не се различава ог у красага върху лицевиге
им сграни) Огдолу всеки фриз-архигравен блок има г.нар. софиген орнаменг
(шир. 0,09-0,10 м), изпълнен с разнообразии расгигелни орнамента: лаврови или
други листа, ласгар и пр. По софигния орнаменг може да се у сганови кои фрагмен
™ принадлежат към един и сын блок. Орнаменты започва навътре на 35-0.50
“ оттесните краища на блоковете, конто са лежали върху канителите. Фризът е
висок 0,345 м, т.е. колкото архитрава. Върху лицевата му страна се вижда отгоре
иадолу: йонийска кима от добре изваяни яйца (овули) и върхове на стрели между
тях; тясна и гладка ивица (0,015 м); фризово поле (0,25 м). изпълнено с релефни
«итл.адлап м \ ппови листа; различии релефни
изображения на бикови глави; гирлянд! 1
изображения върху полегага над гирляндиге. ппхр R^nw
Биковите глави (boukebhalia) заемаг цялага височпна на фризового поле Върх
ковиге глави (0ои [ / „ о 48-2 54 м обикновено са скулпгурирани
еДин фриз-архигравен блок с дължина 2,48-2,54 оо на блока
г 1 огбикова глава в двага края на олока.
тРи цели бикови глави и по една полов! тняваг Ckv лпглпът
япртр половинки се съединява i. с.кулп i у р ы
фи допиране на два съседни блока, дв
153
Обр. 113 а. Двете варовикови страница на входа на помещение №2.
не се е смущавал, дори когато в края на блока е била изобразена по-малка част
от животинската глава (напр. само един рог и едно ухо и т.н.). Биковите глави са
реалистични. Представени са насреща. Изображенията са реалистичны. Изразе-
ни са много добре отделните им части - челото, очите, ноздрите, рогата, ушите.
Къдриците върху челото образуват венец, по средата на който има релефна ро-
зета. Останалата част на главата е също декорирана с къдрици с различна форма
и посока. Рогата са високо изправени нагоре и завити навътре. Под тях стърчат
големите заострени уши, дадени в хоризонтално положение. Очите са едри, из-
пъкнали и във форма на бадем, заобиколени от две успоредни врязани дъговидни
линии. Над главите се виждат жертвените ленти (vittae). Те се пресичат под прав
ъгъл или подобно на “X” върху челата на главите и др. Краищата на лентите се
спущат отстрани на бичите глави. Изследванията показаха, че южните краищана
фризовете на източния и западния портик на перистилния двор са завършвали
с релефни овнешки глави (Един фрагмент от фриз-архитрава от югоизточния
ъгъл на двора на храма на Фортуна е пренесен още от В. Добруски през 1905 г. в
лапидария на Археологический институт с музей в София (кат. №89). Гирляндите
(sertae) лежат върху вратовете на биковите глави и падат надолу като образуват
дъги. Те представляват едри лаврови листа, чиито върховете са обърнати един
срещу други. Отвесна панделка отбелязва средата на гирляндата. Листата са из-
разени много реалистично. Вижда се дори релефната жичка по средата им.
Релефните изображения в полетата над гирляндите отразяват различии
аспекта на всекидневния живот, природата и религията. Сред най-интересните
в това отношение фриз-архитравни блокове са: кат. №67 (обр. 103 а. б, в. г. д, е);
кат. №66 (обр. 104 а, б, в, г, д); един фриз-архитрав, намерен в близкото с. Гуляй-
ци; кат. №68; кат. №75 (обр. 106 а, б, в); кат. №79, (обр. 107 а, б, в, г, д, е); кат.
№78, (обр. 108 а, б, в, г) (за графичната реконструкция на фасадата на храма с
тези фриз-архитравни блокове вж. обр. 105). Релефните изображения могат да
се систематизират в няколко тематични групи: митологически същества (Капи*
толийската вълчица с Ромул и Рем, Нептун, Дионис, глави на Медузи, Сатири и
др.); животни, влечуги и риби (лъв, елен, куче, заек, гущер, змия, охлюв, делфпН<
риба, мида); птици (орел, петел, кокошка); растения (макова чашка, лозов клон с
154
06р. 113 6. Част от горния варовиков праг на входа на помещение N°2
грозде, череши, бръшлян, розети, клонче от растение); предмета от всекидневния
бит (трикрака маса, бъчва за вино, кошница с грозде, табличка с печено пиле,
лира, лодка); култови предмета или символи (жертвеник, свастика); въоръжение
(либо на щит, копия). Наред с отделяйте изображения се срещат и комбинации
от две или три фигури, например: Капитолийската вълчица с двамата братя; орел
държи в човката си змия или венец; орел, фланкиран от две змии; два гущера
преследват охлюв; куче гони заек; две птички, кацнали на клон
Внимателният анализ показва, че не сьщесгвува някаква органическа връзка
-между изображенията върху един и сыц фриз-архитравен блок. Всяко оттях е с<
за себе си като предмет, символ или друго, с което е в контакт жителя
сыцата констатация е валидна и за други съвременни на Улпия Е^С
характерна за римската култова архитектура през ринципата^. б хокове от
ЗЪМ. В качесгвото на релефните изображения върху ФР^^™
храма на Фортуна в Ескус има известни разлики. ЕеР^ в някои
валаповече време и са работали няколко РУ • Р пласгичните изображения,
повърхносгното, сумарно и безжизненстар Н фриз.архшравните блоко-
Напротив фигуралната релефна украса Р Р мисдим че е имало разделение
Ее е изпълнена с голяма сръчносг. кло ели фИГуралните изображения, а
на труда вътре в колектива. По-опитнит Р ОНИЙСката и лесбийската кима,
ДРУги-по-елементарните декоративни — общо взето така:
Дсграгалът, фасциите. Различията мога д Р по-некачествената изработ-
1 Биковите глави не са еднакви по р Р малки, плоски, маркирани
Ка забелязваме гладка повърхност без кос _ изпуснати ушите. Липсва
само с врязана линия. Липсват ноздрите. Понякога са ,
“«сокият релеф. „о-дребни лаврови листа, чиито върхове са
а- Гирляндите се състоят от / н
Обр. 114. Рисунка на част от черно-бялата
подова мозайка на помещение №2.
обърнати само в една посока (отляво надясно), докато при тези от първата трупа
има две половинки с насочени едки срещу други лаврови листа.
3. Изображенията над гирляндите са ниски, плоски или само контурите им
са очертани чрез врязана линия.
Примери могат да се посочат при кат. №69 (обр. 109 а, б, в, г); кат. №68; кат.
№81 (обр. 110 а,б,в,г); кат. №82 (обр. 111); кат. №70.
,‘Ж-
Обр. 115. Част от варовиков жертвеник
от помещение №1 на храмовия комплекс
Помещения в източния и запа ния п0^ завършвали на север с по едно
Източният и западният портик на пазмери: 6,50 (север-юг) х 4,70
правоъгълно помещение (№1 и №2) с вътре ни от добре издялани варови-
м (изток-запад) (обр. 76).Стените им или и ан, смесен с малко количес-
кови блокчета със средни размери, свърза доста разрушени. Осветлението
тво натрошена строителна керамика, era саМО през входа, разположен на
на помещенията е ставало по всяка вероятн мяСТО е запазен варовиковият
южната къса страна откъм съответния ПОРТ Вътрещната тясна и по-ниска част
праг на източното помещение №2 (о<эр. оТВесни дървени греди, за конто
на Прага има в двата си края квадратни ду иа дърВената врата. Предната
чрезжелезни панти са били прикрепени __ата да излИзат навън. Прагът на
по-широка и по-висока част предела на на средновековназа църква.
помещение № 1 е бил отчасти закрит от «ДР^ повърхНост не е изтрита от
Върху двата края на предната част на г Р леглата на отвесните ваРовиДД
Движението на служители и посети тел , намериха напълно запазени
"Ракицинавхода. Близодопомеиение№2°(от №й)1 „ №292, «бр^
“иците на входа. Размерите им са. 2, • Лицевите им видими части
113 а, б). Вътрешните им страни са глад • т57
Обр. 116 а. Част от варовикова колона,
намерена до стъпалата на храма
Обр. 116 6. Част от бяла
мраморна колона
богато украсени в стала на украсата на эпуитп™-; ж
/ г архитрава на фриз-архитравните блокове
на двора. Украсата на странците включва, отвън иавътре, регула йонийска кима.
три фасции и три астрагала. Върху вътрешната повърхност на едната стран»-
ца на 1,20 и над нивото на прата на входа, има Г-образна вдльбнатина (0 19 х
0,14 м), която служела за подниране отвътре на дървената двукрила врата. Сега
липсват варовиковнте страннци „а помещение №1. Вратите на двете помещения
158
Одр. 117. Архитектурни детайли от портиците около двора и от самая храм на Фор-
туна; вдясно - останки от трите стьпала на входа, на храма (поглед от изток)
са имали и горни варовикови прагове. Сега е запазена само част от горния праг
на помещение N°2. Релефната украса включва лесбийска кима, йонииска кима,
гладка фасция, йонийска кима, пак гладка фасция и пак йонийска кима и фасция
(обр. 113 6).
Подсвете на двете симетрично разположени помещения били постлани с
черно-бяла мозаика. Зпазен е само един фрагмент от иея в източното помеще-
ние №2 Дебелината й е 0,08-0,10 м. Състои се от пласт хоросан, смесей с голямо
количество късчета от червени тухли или керемиди, върху който бил положени
'59
Обр. 118. Входът между предверието и култовото помещение на храма
(поглед от югозапад)
тесерите (кубчетата) (обр. 114). Композицията на мозайката е включвала првоъгъл-
ни ивици с различна ширина, вписани една в друга. Те били изпълнени с черни
кубчета. Отделните полета били обрамчени с тесни бели ивици. Вътрешностга
на композицията била заета от други полета с квадратна или правоъгълна форма,
подредени в определена схема и изпълнени с разнообразии мотиви. Източната
страна има три полета — квадратно с бяла тясна рамка, на чийто тьмен фон се
откроява бяла четирилистна розета с черна точка (пъпка) в центьра; средното
поле е по-голямо и изпълнено в два сложни бели меандра върху черен фон; то се
съединява с южното поле, сыцо с бяла рамка, украсено с черна петица от зар за
игра на бял фон. Страничните квадрата са обиколени от бяла рамка. Средната
част на композицията изглежда, че е била заета от по-големи правоъгълни полета.
Надясно от първите две, описани по-горе, се вижда, че западната част на голямо-
то правоъгълно поле е с бял фон, върху който се откроява черен вълнообразен
елемент, обикаляйки наоколо полето. Вътре в голямото пано се вижда вписано
16о
Об
ПО-iV
оснс
мак(
тя м
нит<
не с
пре,
nepi
вар<
хо,:
Плг
пре,
кап]
при
нат
от л
Ме^
°ТК]
там
(O6j
06р. 119. Варовиков коринтски пиластров капител от южна стена на предверието
по-малко правоъгьлно поле с тясна бяла рамка. Мозайката е точно датирана въз
основа на строителния латински надпис върху южния портик покрай декуманус
максимус в самия край на управлението на Комод. Макар и фрагментарно запазена
тя може да служи като еталон за датиране в заника на управлението на Антони-
ните. Сега мозайката е пренесена в музейната сбирка на с. Гиген. В помещенията
не се откриха никакви подвижни находки, който да ни покажат за какво са били
предназначени. Такива помещения - продължения на портици около вътрешен
перистилен двор, се откриват за първи път. Пред входа на първото бе намерен
варовиков жертвеник, на който липсва горната част. Основата му е с размери 0,75
х 0,74 м. Височина му е 0,74 м, а височината само на плинтата - 0,225 м (обр. 115).
Плинтата има релефна украса - лозница с грозд и кантарос с лозови клонки. От-
пред върху тялото на жертвеника е представена едикула с торзирани колони. Над
капителите е стоял триъгълен фронтон. Вътре в едикулата е скулптуриран орел с
прибрани крила. Шията е висока, човката - извита вдясно. Върху лявата страна
на тялото на жертвеника е изобразена глава на бик насреща, под нея - гирлянда
от лаврови листа, разделена на две половини. Върху дясната страна има глава на
Медуза и над нея - гирлянда от лаврови листа. В западния портик на двора се
откриха два фрагмента отторзирана колона (кат. №57 и кат. №60; обр. 116). Пак
там се намери част от варовикова полуцилиндрична колона с отвесни канелюри
(обр. 116 б). Тя е фланкирала врата на помещение (кат. №59).
П.5. СЪЩИНСКИЯТ ХРАМ
Архитектурните части на разрушения храм на Фортуна са се струпали върху
настилката от правоъгълни варовикови плочи на вътрешния перистилен двор (обр.
117). На 12,30 м северно от стилобата на южния портик на двора се намират на
място първите три варовикови стъпала на храма, високи по 0,25 м и широки по
0,20 м (обр. 117). Разсгоянието между северната граница на двора и постамента
161
Обр. 120 а, б. Варовиков коринтски пиластров капител
от северната стена на храма (снимки от различии страни)
на храма е 3,40 м. То дава възможност да се начисли броя на стъпалата. Отстрани
стъпалата са имали но един варовиков постамент с паралелепипедна форма (кат.
№204). Храмът е разположен в северната част надвора му и по средата (обр. 76).
Той се издигал върху солидна основа с правоъгълен план с размери: 16,50 (север-
юг) х 11,60 м (изток-запад). Тя е градена от ломени варовикови камъни, а частта
й над нивото на подовата настилка на двора — от добре обработени варовикови
блокчета, наредени в хоризонтални редове и свързани с бял хоросан, съдържаш
късчета от строителна керамика. Самият храм има по-малки размери, но също е
с правоъгълен план. Външните му размери са: 14,50 (север-юг) х 7,60 м (изток-
запад). Надлъжните стени са дебели по 2,10 м, а дебелината на северната стена е
162
Обр. 120 в, г. Варовиков коринтски пиластров капител
от северната стена на храма (снимки от различии страни)

1 >55 м. Площадката за колонадата пред храма е с размери 7,60 х 2,10 м.
Храмът се състои от: 1. предверие (pronaos) с правоъгълен план и вътрешни
размери 3,40 х 5,25 м; 2. култово помещение (naos, cella) с правоъгълен план и вът-
решни размери 3,40 х 6,50 м. Храмът на Фортуна е значително по-малък от този
на Юпитер Оптимус Максимус и това е естествено. Основите му слизат дълбоко
в здравата почва. Те са изградеии от бели варовикови камъни на бял хоросан.
Стените му долу са с външио и вътрешно лице от добре одялани варовикови
блбокчета и с пълнеж между тях от камъни и хоросан, смесен с късчета от тухли.
Двата пиластра, оформящи отвора на входа между двете помещения, имат пояси
от по два и три реда тухли, който не преминават в надлъжните стени (обр. 118).
163

Обр. 121. Детайл от варовиков фриз-архитравен блок с релефна фигурална украса
(два голи Ероса носят гирлянди, а над тях - лъв и орел захапал гущер)

От суперструкцията на храма е запазено твърде малко, понеже през X в. върху
неговите руини била построена българската църква. Външната ширина на храма
предполага наличие на четири колони откъм главната му южна фасада, т. е. тук
става дума за тетрастил. Днес липсват базите, някои от колоните, капителите и от
останалите архитектурни части. Все пак налипните елементи дават възможност
да се направи графическа реконструкция на южната фасада. Колонади е имало
и отстрани (изток и запад) на храмовата площадка. Пиластровите капители в
коринтски стил, конто били долепени до плътната южна стена на предверието.
са паднали в близост до тази стена. Тяхната височина е 0.665 м. Те имат следната
украса: отгоре върви гладка гясна ивица, под която се намира йонийска кима и
перлов орнамент; след ват отвесии канелюри; долната част на капитела е заета
от два реда акантусови листа, изработеии грижливо (обр. 119). Разполагаме с ця-
лостно запазен коринтски пиластров капител, койго несъмнено е принадлежал
към северната стена на храма на Фортуна (намерен е в съседната сграда №V; кат.
№213, обр. 120). Висок е 0,66 м. Горе има перлов орнамент, а под него - отвесив
канелюри. Долната му част е заета от два реда акантусови лиспа.
Фриз-архитравните блокове, конто са лежали върху каин гели те се различават
оттези на портиците около перистилния двор но няколко белега. Те са високи по
0,79 м, т.е. с 0,10 м са по-високи от блоковете на портиците (0,69 м). Върху юж-
ната колонада пред храма на Фортуна фриз-архит равните блокове имат релефни
Ероси, конто носят върху рамената си гирлянди от лаврови чиста, разпределеии
в две половини, обърнати една срещу друга. Над гирляндите се виждат различии
релефни изображения на божества, живот ни, птици и др. 11ри фриз-архитравните
блокове на порт иците около вътрешния двор бикови глави подържаг гирляндите
164

Чле
е ст
огр
Арх
е с,
има
ков
Ерс
е П(
коя
еди
на <
на.
са г
ела
е вт
АЪк
Изц
RHc
HOj
Har
Ьат
На;
Фиг
rre-
iai
по
нН
нН
нН
<о
в
о,
га
и
та
я-
ал
1Т.
ян
У
ia
к
)Т

Обр. 122. Детайл от варовиков фриз-архитравен блок с релефна фигурална украса
(два голи Ероса носят ггсрлянди, а над тях е полегнал бог Нептун)
Членението на лицевата и задната страна на фриз-архитравните блокве на храма
е сыцото както при тези на околовръсгните портици. Фризът (с височина 0,31 м) е
ограничен отгоре с йонийска кима, а фризовото поле е изпълнено с релефна украса.
Архитравът (с височина 0,48 м) се състои от три фасции с различна дебелина. У красен
е с лесбийска кима и три астрагала в началото на всяка фасция. Отдолу блоковете
имат софитен орнамент, който се различава от този при фриз-архитравните бло-
кове на портиците около двора. Заслужава внимание релефната украса на фриза.
Еросите са малки, пълни, голи деца със скъсени пропорции и са без крила. Главата
е по-голяма в сравнение с останала част на фигурата. Те имат буйна къдрава коса,
която завършва с кичур на темето. Представени са насреща или разкрачени, като
единият крак е леко облекчен. Главата е винаги насреща. Има известно редуване
на фигурите в едната или другата поза. Спуснатите рьце придържат краищата
на лентата, която обвива гирляндите от лаврови листа. Полетата над гирляндите
са изпълнени с релефни изображения на лъв, на орел, който е захапал гущер, на
слава на Медуза и др. (кат. №218) (обр. 122 ). В полето на друг фриз-архитрав се
е възлегнал брадатият бог Нептун с глава насреща. В дясната си ръка държи ма-
ЛЪк Делфин, а с лявата ръка подпира главата си (кат. №219) (обр. 122). При един
нзцяло запазен фриз-архитравен блок (с дължина 1,68 м отпред и 1,87 м отзад, с
Височина 0,79 м, с ширина 0,58 м вдясно и 0,27 м вляво) три малки голи еросчета
Подържат върху рамената си тежината на гирляндите отлаврови листа, разделени
"а ДВе п°ловини и превързани с панделка. Еросите държат лентите, конто увенча-
Bai ‘ирляндите (кат. №217, обр. 123 а, б, в, г. д). Един фрагмент от фриз-архитрав
храма на Фортуна (преиесен в София от В. Добруски през 1905 г.) има голите
гУРи на Ероси, но завършва с глава на овен. Навярно това е бил последният се-
165
Обр. 123 а. Варовиков фриз-архитравен блок
верен фриз-архитравен блок на източната къса страна на колонадата пред храма.
Подобен случай констатирахме при фриза на южния край на източния портик на
двора. Долавя се единна архитектурна и пластична концепция при изграждането
на целия комплекс. Фриз-архитравните блокове от източната и западната колонада
на храма обаче вместо с Ероси са с бикови глави (кат. №224, обр. 124 а, б, в, г; кат.
№233, обр. 125 а, б, в, г). От същия тип са още фриз-архитравите, открити в източния
коридор на храма (кат. №231, обр. 126 а, б; кат. №232, кат. №226). В художествено
отношение те стоят значително по-ниско от фриз-архитравните блокове на южната
фасада на храма. Чувства се различната квалификация на скулптурите-каменоделци.
Прави впечатление, че лавровите листа на гирляндите вървят само в една посока
(надясно), а не са разделени на две половини със срещуположни листа, каквито са
тези при фриз-архитравните блокове на южната фасада на храма.
Към северния край на източната и западната стена на храма на Фортуна
са принадлежали варовикови фриз-корнизи с богата релефна украса. Симата на
корниза е заета от релефни превързани палмети от двата типа. Следва зъбчат
орнамент. Фризът започва с йонийска кима. Полето му е изпълнено с релефни
бикови глави, чиито чела са покрити с венци. Върху вратовете си те носят тежки
гирлянди от лаврови листа, разделени на две половини, насочени една срещу
друга. В полетата над гирляндите има релефни изображения на чегирилстна де-
тели на, гущер и др. Задната страна на фриза има хоризонтално легло. Под него
архитравът има лесбийска кима, три фасции и три астрагала в началото на всяка
фасция (кат. №№238-245).
Фриз-архитравите на колонадата пред южната фасада на храма имат отвътре
хоризоитални легла за поставяне на правоъгълни варовикови касетирани плочи.
Последните били разположени с дългата си страна в посока север-юг. По време
на разкопките през 1970-1971 г. бяха намерени няколко цели и фрагментирани
плочи с разнообразна релефна украса (вж. кат. №№253. 254, 256. 257. 258. 260,
261; вж. също така кат. №255, обр. 127)
166
Обр. 123 б. Детайл от фриз-архитравния блок. Ерос.
Върху трите фриз-архитравни блока на южната фасада на храма на Фортуна
е лежал триъгьлен фронтон, съставен от няколко варовикови части, конто много
добре прилепват една към друга. Централната част на тимпана е с петоъгълна
форма с дължина 1,72 м, максимална височина 1,47 м (височина в краищата- 1 м)
и дебелина 0,60 м (кат. №262, обр. 128 а, б, в, г, д). Тимпанът има релефна украса.
Две хвърчащи Виктории (богини на победата), разположени една срещу друга,
носят с ръцете си голям лавров венец (външен диаметър 1,33 м). Вътре във венеца
се вижда изпъкнало умбо на щит (диаметър 0,73 м). То е било украсено с кръгла
блонзова плоча с релефно изображение. За това съдим по видимите дупки вър-
ху умбото. Предполагаме, че е била изобразена глава на Медуза, която е имала
апотропеично значение. Има многобройни аналози от Римската империя, в това
число и от съседната Тракия (Сердика). Върху средняя блок на тимпана били
скулптурирани само главите, предните части на телата и ръцете на Викториите.
Главите са едри, косата е къдрава, очи те са широко отворени и без зеници, носът
е правилен, устните са притворени, а брадичката е малка. Сега лицата са силно
повредени. Върху двата странички триъгълни блока на тимпана са били изваяни
във висок релеф телата на самите Виктории. Сега е запазен само източният блок.
Виктория е облечена с дълъг хитон и къс химатион. Зад гърба й се вижда едко
крило, предадено с много подробности (кат. №263). Изпълнението на фигурата
едоста грубовато и сумарно. То издава навярно местей скулптор с недостагьчна
квалификация. Сходно ще да е било изображението на Виктория и върху неза-
пазения западен триъгьлен блок на тимпана.
Разполагаме с почти всичките варовикови корнизни блокове на фронтона.
Pope на върха се е намирал т. нар. ездач, който е завършвал с нисък постамент за
поставяне на мраморен акротерий. В латинския строителен надпис върху фриза на
южния портик покрай декуманус максимус се споменава за украсяването на храма
167
Обр. 123 в. Детайл от фриз-архитравния блок. Лъв с обърната наляво глава
Обр. 123 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Глава на медуза
168
Обр. 123 д. Задната част на фриз-архитравния блок

със статуи. Краищата на фронтона също имат по един подобен постамент (кат.
№264, обр. 129 и кат. №>265). Корнизните блокове по двете наклонени страници
били украсени със сима с релефни превързани палмети от двата типа, а под симата
— със зъбчат орнамент, чиито зъбци са нкалонени за да изглеждат отдолу отвесни.
Под тимпана върви хоризонтална релефна ивица. Техническото устройство на
фронтона на фрама на Фортуна е същото както това на южния портик с надписа
(обр. 130). Това е класическия начин на изграждане на такива чела (фронтони).
Предвид височината на отделните архитектурни части може да се изчисли,
че цялата височина на южната фасада на храма на Фортуна е възлизала на 10,30 м
(до горния ръб на средния постамент на фронтона). Към нея трябва да се прибави
липсващият среден акротерий.
От север храмът също е бил с триъгълен фронтон. Рамената на северния
тимпан са украсени с йонийска кима. В българската църква се откри средният
петоъгълен блок на тимпана, който има релефно изображение (кат. №267, обр.
131). Намери се и западният ъгъл на фронтона. Върху постаментите в двата
края на фронтона са стояли варовикови коринтски акротерии. Северозападният
акротерий е много добре запазен (кат. №272, обр. 132). Двете му страници са
украсени с релефни, много грижливо изработени акантови листа, разположени
в долния пояс. Горният пояс е зает от едри листа, който отпред са превързани с
двойна лента. Акротерият е висок 1,02 м. Ширината му долу е 0,82 м, а дебелината
~ 0,18 м. Художественото изпълнение е много добро. От северозападния акроте-
рий на храма, който е имал размерите и украсата на предходния, се откри само
малък фрагмент (кат. №273). В предверието на българската църква намерихме
северозападния ъглов варовиков корниз. Външната страна е дъговидно извита и
гладка. Корнизът на източната дълга страна също има дъговидна извита външна
част. Един блок от него се намери върху източното кардо (кат. j№JM9182 и 183,
°бр. 133 а, б).
169
Обр. 124 а. Варовиков фриз-архитравен блок
(над гирляндите вляво птичка кацнала на клон)
Входът на храма
По средата на южната стена на храма се намирал правоъгьлният отвор на
входа, затварян с двукрила дървена врата. Наоколо тя е била обрамчена от три
варовикови блока с паралелепипедна форма: два отвесни странични и един къс
горен. Отвътре блоковете са украсени по краищата с лесбийска кима и астрагал,
като по средата се образува издължеио правогълно гладко поле. Релефна расти-
телна украса има само полето на челната гладка страна (обр. 134).
В дъното на култовото помещение се е издигала статуята на богинята Фор-
туна, която сега липсва. Трябва да се допусне, че е била изваяна от мрамор. Въз
основа на изображенията на Фортуна върху римски монета и на нейните малки
бронзови статуетки, открити на различии места в България, може да се направят
предположения и за изгледа на храмовата й статуя в Ескус. Тя е имала на главата
си модиус (калатос). Била е облечена в дълъг хитон и по-къс химатион. В лява-
та си ръка е държала рога на изобилието пълен с плодове, а с дясната спусната
170
06р. 124 6. Детайл от фриз-архитравния блок. Два гущера гледат охлюв
надолу ръка се опирала на весло на кораб. На иконографията на Фортуна ще се
спре.м по-късно.
От Улпия Ескус произхожда голяма мраморна статуя на богиня, открита
още в края на XIX век, но без да е означено мястото й на намиране в римския
град. Тя е изработена от два блока, като главата е скулптурирана отделно и била
прикрепена с помощта на железен щифт и разтопено олово. Богдан Филов, конто я
обнародва за първи път, смята че се касае за богинята Деметра — копие на грьцки
оригинал от елинистическата епоха. За съжаление, при статуяia не са запазени
главата, ръцете и атрибутите. Г. Борденаке изказа мнение, че това е вероятно
статуя на богиня Фортуна.
II.6. СЕВЕРНАТА ЧАСТ НА ХРАМОВИЯ КОМПЛЕКС
На север храмовият комплекс завършва с правоъгълно пространство с въг-
решни размери: 26,50 (изток-запад) х 4,70 м (север—юг) (обр. 77). Самняг храм
влиза с 0,50 м навътре в това пространство. До помещения га, разположени в тази
площ (под средновековната църква), се стига ио два коридора (източен и западен),
конто се свързват с перистилния двор на комплекса чрез входове, широки по
3,50 м. Западният коридор води към входа (широк 1,28 м) на помещение №3. На
място е разкрита източпата част на варовиков праг на двукрпла дьрвена врата.
171
06р. 124 в. Детайл от фриз-архитравния блок. Бича глава
1ова помещение се състои от две части (“а" и "б”), чиито тухлени подове са на
различно пиво. Източната част г правоъгълна с вырешни размери 4,70 х 2,90 м.
Постлана е с големи червени тухли (0,55 х 0,55 х 0,05 м). положени върху пласт от
пясък (обр. 135). Западната част е с размери 4,70 х 5,40 м. I {ейното нодово нивое
с 0,50 м по-нискооттова на източната чао . Между двете части няма раздел ителна
стена. Изгочният коридор води към вход, чиито праг по-късно е преизползван в
средновековната църква. Страниците на входа и пратътга изработени отсивобял
варовик. Прагьтес размери 1,80 х 0,77 х 0,36 м (обр. 136). Отдвижението на хо-
paia lopHaia му иовьрхност е изтрита. Източната страница се намери в нейного
първоначално отвесно положение. Линева само горниятй край. Ширинам й е 0.61
м, дебслинага - 0,28 м, а запазената височина - 1,50 м (обр. 136 и 137). На 1.21 м
отдолу кагоре върху вътрешната гладка страна на сграницата има правоъгьлиа
вдлъбиатина. Но нея сс с спускал напречен железен лом, коню не позволявал
двукрила ia дървеиа вра та да влиза навътре, докатоеби \а сак мочена (кат. №290).
Западната страница се намери паднала в близост. Запазената й височина е 1.90 м
(кат. №289, 290, обр. 136, 137). Вероятно палата височина на страниците е би \а
2 м (по аналогия със страниците на входа па Поме чцениего с чс рио-бялата мо-
заика - обр. 138). Лицевата страна на страниците' има членението и скрас ата на
172

06р. 124 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Вероятно изображение на Сатир

архитрава на фриз-архитравните блокове на колонадата на перистилния двор.
Отвън навътре се виждат тясна гладка ивица, лесбийска кима, три фасции и три
астрагала. На задната страна на страниците има тясна гладка ивица, лесбийска
кима, две фасции и два астрагала. Горнят праг на вратата има същото членение
и украса, както страниците. До един от долните ъгли на рамката се вижда кръгла
Дупка от оста на съответното крила на вратата (кат. №286) (обр. 139). От входа се
«лизало в дълъг (17,30 м) и тесен (1,10-1,60 м) коридор (№7), постлан с варови-
кови плочи. Той е осигурявал достъп до няколко помещения с еднаква ширина
(2,50 м), но с различна дължина: 4,50 м (пом. №4), 2,70 м (пом. №5) и 6,80 м (пом.
№6). Запазен е входът на последнего помещение с ширина 1,28 м. Споменатите
помещения №№3-7 били обърнати с прозорците на юг. Общият им покрив Ойл
наклонен от север към юг, като дъждовната вода се стичала в западния и изто шия
канал на перистилния двор и оггам - в общия канал, който вод ел кьм главния
"од декуманус максимус. Покрай северната и източната стена на помещение №6
обаче върви друг канал, изграден от тухли, който излиза на изто того кардо
свьрзва с канализацията под тази улица (обр. 140). Помещенията по всяка веро-
ятност били със стопанско предназначение във връзка с функциите на храма на
Фортуна. Засега гакива помещения не са ни извести от нашите земи.
173
Обр. 125 а. Фриз-архитравен блок
Резултатите от дългогодишните разкопки на комплекса на храма на Фортуна
осигуриха: 1. изясняване на цялостния му план; 2. графическа реконструкция на
южната фасада на храма и страничните помещения; 3. реконструкция на основ-
ния надлъжен изглед (север-юг) на храмовия комплекс, включващ южния портик
с латинския надпис, перистилния двор, самия храм и помещенията северно от
него (обр. 141, 142).
Храмът на Фортуна е прекъснал своите функции след налагането на хрис-
тиянството при Константин Велики и неговите наследници. Постройката е
пострадала при готските нашествия в 376-378 г. Най-късните монети, намерени
в канализацията на перистилния двор, са на император Валент. След няколко
столетия върху развалините на храма на Фортуна била построена малката бълг-
раска църква (обр. 143, 144). Тя е еднокорабна, има предверие от запад и завър-
шва с полукръгла апсида на изток (обр. 145). В северната стена на църквата, на
нивото на пода бе открита варовикова плоча с издълбан старобългарски надпис,
в който се споменава за преследването на един “еретик” (името не е запазено) от
официалната власт (обр. 146). Църквата има не малък двор с неправилна форма.
В северозападния му край се откриха останки от две правоъгълни помещения (Е.
Генова, 1974, 14 сл.; М. Аспарухов, С. Бояджиев, 1991, 21 сл.).
Ра
II.7. ХАРАКТЕРИСТИКА И АНАЛОГИИ НА РЕЛЕФНАТА УКРАСА
Пластичната украса на перистилния двор и на самия храм на Фортуна в
Улпия Ескус е твърде разнообразна по мотиви. Украсата върху фриза на порнь
ците около перистилния двор се състои от бикови и овиешки глави, гирлянд» от
лаврови листа и най-различни изображения над гирляндите, а тази на фриза на
самия храм - от голи Ероси, бикови глави, гирлянди отлавър и изображения на
животни и митологически сыцества. Тяхното художествено изпълнение одразява
равнището на пластичного и архитуктурно изкуство в града и в провинция Д0^
на Мизия в края на управлението на Комод, т.е на династия та на Анюнинше. ,
следващото изложение ще се спрем поотделно на разнообразии ге релефии де
174
пъ
г.\
ли
Из
Об
Ра
Ч
Ко
Ув(
Ра
1>и
Ко
Ир
На
06р. 125 6. Детайл от фриз-архитравния блок. Розета и бича глава
ивни мотиви, ще потърсим техни паралели от близки и по-далечни места, и
се опитаме да проследим зараждането и развитието им.
Главного най-широко застъпено изображение тук е биковата глава. В Ескус
нървите релефни изображения на бикови глави са, както видяхме в предходната
Глава> от украсата на фриза на портиците около двора на храмовете на Капито-
^иската троица (къснотраяново-раннохадрианово време). Най-ранните релефни
^обряжения изобщо на бикови черепи (boukrania) са в култовата архитектура и
Рочните паметници на Мала Азия и Гърция. От там те постепенно се разпрост-
Раняват в Рим, на Апенините и в други римски провинции (Ch. Borker, 1965, 244
s9-> авторът правилно разграничава и дава точни определения за “букрания” - би-
к°в череп, и за “букефалия” - бикова глава)5. Те се представят насреща, понякога
- Венчани с жертвена лента (vitta или taenia). Редуват се ритмично с релефни изоб-
Ра>кения на розети, фиали, палмети и други мотиви. Срещат се чак до I в. сл. Хр. в
и Италия. Следващият етап е появата на бикови глави (boukephalia), покрити с
J^Ka и отчасти украсени с кичури от косми. Последният най-продължителен етап
пРеДставлява бикови глави с буйна гъста Козина. Ще приведем няколко примера
аДобре датирани паметници на култовата архитектура с релефни изображения
175
4!
I
Обр. 125 в. Детайл от фриз-архитравния блок. Риба наляво.
на бикови черепи и бикови глави от Гърция, Мала Азия, Западного Черноморце,
Рим, Италия и Тракия през ранноелинистическата и римската епоха.
На остров Самотраки царица Арсиное II (316-270 г.), дъщеря на Птолемей
I и Береника, и съпруга на възрастния тракийски владетел Аизимах (от 299 до
281 г.) е издигнала през 289-281 г. кръгьл храм с вътрешен диаметър от почти 17
м, наречен в литературата на нейно име - Arsinoeion (W. Oberleitner, A. Bernhard-
Walcher, A. Bammer, 1978, 139 sq., fig. 128-130). Той бил посветен на Великите
божества на острова, както свидетелства гръцкият посветителен и строителен
надпис над входа на южната страна. На външната страна на цокъла на втория етаж
между дорийските колони са изобразени два релефни бикови черепа (букрания)
и релефни розети между тях, а на вътрешната страна на същия етаж ритмично се
повтарят два бикови черепа (букрания) и две фиали. Засега това е най-ранният
точно датиран архитектурен паметник с посочената пластична украса в Европа.
Пак в Самотраки египетският цар Птолемей II Филаделф (285-246 г.) построил
порта, наречена Птолемейон или Пропилон, между 285-281 г. (W. Oberleitner. А.
Bernhard-Walcher, A. Bammer, 1978, 142 sq, fig. 134). Всъщносгсе касаезаедпнхрам.
чието предверие на източната страна има йонийскп колони, а на западната страна
- коринтски. Върху фриза отвън се редуват ритмично биков череп с осмолистна
176
Обр. 125 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Пламтящ жертвеник.
розета. Гръцкият посветителен и строителен надпис показва, че култовата пост-
ройка била издигната в чест на Великите божества от цар Птолемей II. Същата
релефна украса и същите стилови особености се срещат и при храмове в някои
градове в Мала Азия от същото време - например при Асклепиона в град Пергам
(второто десетилетие на III в.пр.Хр.), който е твърде сходен на Арсиноеиона в Са-
мотраки (О. Ziegenaus, G.de Luca, 1968, 77 sq., Taf. 34 und 81). Най-ранният засега
паметник с изображения на бикови черепи от древна Тракия (днешна България)
о Казанлъшката гробница (В. Миков, 1954; Д. Димитров, 1966, 8 сл., Л. Живкова,
1974). В кръглото куполовидно помещение с погребалното угощение върху гри-
делния архитрав са нарисувани бикови черепи (букранпи) насреща, чиито чела
и рога са привързани с червена паиделка (тения) сьс спуснати надолу и отстрани
краища. Погрешно панделките са изтълкувани като гирлянди в публпкациите на
В. Миков и Л. Живкова (В. Миков, 1967, 10, табл. VI; VIII/1,2 и XVIII; Л. Живко-
ва, 1974, 67, табл. 24, 26 и 31). Гирляндата като декоративен мотив в комбинация
с бикови черепи се появява малко по-късно от биковите черепи с розети. фиали
и други декоративни елементи. Д. П. Димитров, заиимавайки се с пропзхода на
Казанлъшката гробница, смята че декоративната система на нейнпте стенописи е
иай-близко до релефната украса на Арсиноейона и Птолемейона па о-в Самотраки.
177
Обр. 126 а. Фрагмент от фриз-архитравен блок с релефна украса
(над гирляндата - четирилистна розета)

Обр. 126 б. Фрагмент от фриз-архитравен блок с релефна украса
(над гирляндата - щъркел захапал змия (вляво) и глава на медуза)
178
Обр. 127. Варовикова касетирана плоча от тавана па южната колонада
на храма на Фортуна
•79

Обр. 128 а, б. Снимки на централната част на фронтона на храма
с релефни изображения наумбо на щит, лавров венец и две Виктории
За
19
IV
ме
са»
оц
пр
сб
на
Ци
На
На:
(Н
На
Де
°р
От
Ку
Не
180
Обр. 128 в. Ргиунка на централната част на фронтона на храма
Затова той датира въпросната гробница между 289-265 г.пр.Хр. (Д. П. Димитров,
1966, 10-11). В. Миков и Л. Живкова отнасят казанлъшката гробница към края на
IV и нам.на III в.пр.Хр. Според нас, точната дата на цитираните два паметника е
между 289-281 г.
Гирляндата, изплетена от разнообразии листа или плодове, е известна като
самостоятелен символичен и декоративен мотив в гръцкото и римското изкуство
още през класическата и елинистическата епоха като продължава да се използва и
през Принципата (R. Turkan, 1971,92 sq.; М. Honroth, 1971, 8 sq.). В комбинация
с бикови черепи обаче тя се появява по-късно — едва през четвъртото десетилетие
на III в.пр.Хр., както показват известните досега архитектурни и други паметни-
Ци. Най-ранният, известен нам, паметник със споменатата комбинация е храмът
на Деметра в Пергам, построен по времето на Филетайрос и Евмен I (269-263 г.),
както узнаваме от посветителния надпис на гръцки език върху фасадата на храма
(Н. Herting, 1910, 382 sq.). Пак в Пергам, върху фриза на Пропилеите на храма
на Атина Никефорос (Н. Herting, 1910, 382 sq.; R. Bohn, 1885, 53, Taf. 20), изгра-
Ден от цар Евмен II през периода 197-159 г., се срещат релефни бикови черепи и
орли (последните са символ на династията на цар Евмен II), съчетани с гирлянди
отдъбови листа, а над гирляндите се редуват релефни изображения на фиали и
кукумявки. В град Приене, в “долния” гимназион има фриз от издължени бикови
черепи, конто поддържат гирлянди от лаврови листа (Th. Wiegang, Н. Schrader,
1904, 273, fig. 281). Сградата Се
отпася към средата на II в Пр
Хр. Върху Акропола на Милет
близо до театъра, е разположено
светилището на Атина (A. Gerkan
1925,90 sq.,fig. 281). Върху фрИзз
на втория етаж са скулптурира.
ни бикови черепи и гирлянди
Това светилище е изградено
през късноелинистическата или
ранноримската епоха. Пак в град
Милет, в двора на булевтериона
от управлението на император
Август е открит жертвеник, из-
Обр. 128 г, д. Детайли от централната
част на фронтона на храма с главата
и краката на Виктория
дигнат в иегова чест, украсен с
релефни черепи и гирлянди от
плодове, а над гирляндите се
виждат релефни лъвски глави (А.
Gerkan, 1925, 90 sq., fig. 47; KI.
Tuchelt, 1975, fig. 23). При южната
агора на Милет, върху източния
среден табернакел има фриз, ук-
расен с релефни бикови черепи,
гирлянди от цветя и плодове, а
над тях - розети (Н. Knackfuss,
1925, 126 sq., fig. 133, 138-140). В
град Магнезия на р. Меандър в
Залата на жертвеника на Артеми-
да е скулптуриран фриз, изпъл-
нен с релефни бикови черепи и
гирлянди от цветя и плодове, а
над тях - фиали (G. Humann, J.
Kohnte, С. Walzinger, 1904, р.78,
fig. 138-140). Срещат се и глави
на сърни. В термите на град Аф-
родизия Мала Азия, построени
при Хадриан в 117 г., са предс-
тавени релефни бикови глави с
буйна Козина, а върху западната
стена на стадиона - бикови глави
и гирлянди от плодове (J. Ward-
Perkins, 1974, fig. 334; W. Calder, J.
Cormace, 1962, 146, No. 611, pl- 40
- от Geyre). Протомета на бикови
глави се срещат върху обществен! i
сгради в Ефес, Сиде, Хелиополис
(Баалбек), Памфилия, Писидия
и другаде в Мала Азия през ели-
нистическата и римската епоха
182
Обр. 129. Ъглов корниз от южната фасада на храма
(Fr. Miltner, I960, 35, fig. 22; A. Bammer, 1971, 23-40; A. Mansel, A. Mufid, 1963, 60,
fig. 42; В. Schultz, H. Winnefeld, 1921, Taf. 106, 109; вж. и К. Lanckoronski, 1890,
fig. 86 - за стената на сцената на театъра в Аспендос в Памфилия от времето на
.Антонин Пий или на Марк Аврелий с Ауций Вер, 161-169 г.). Биковите черепи
като символични и декоративни мотиви били използвани и върху храмовата
архитектура в гръцките градове по западното Черноморско крайбрежие. Ще
приведем няколко примера от Северна Добруджа в днешна Румъния. На първо
място трябва да отбележим град Хистрия (Истрия) на Черно море. От по-късната
настилка на пронаоса на храма на Афродита произхожда един мраморен фриз,
открит през 1966 г., ограничен с йонийска кима и перлов орнамент горе, и с друг
перлов орнамент и лесбийска кима долу (G. Bordenache, 1969, 124 sq., No. 278 b,
c, d, Tav. CXX). Фризът има украса от релефни бикови черепи, конто на челото си
имат кичур от косми. Рогата и челото са превързани с панд елка (тения) от маниста.
Тя пада отстрани на черепите, завършвайки отдолу с маниста, конто образуват
камбанка. Над гирляндите има релефни изображения на фиали, розети и Цветове
на растения. Г. Борденаке сравнява този фриз с фризовете с букрании на Арси-
ноейона и Птолемейона в Самотраки и смята, че те са съвременни. Обаче тя не е
обърнала внимание на факта, че фризът от Хистрия има гирлянди. Според нас той
е по-късен от приведените примери от Самотраки, конто са от втората четвърт на
Ш в.пр.Хр. Друг един мраморен фриз с букрании, гирлянди и фиала (от Хистрия
или Калатис) Борденаке отнася към елинистическата епоха, но малко по-късно от
фриза от Хистрия (G. Bordenache, 1969, 125 sq, №129, Tav. СХХП). Там през 1950
г. е открит мраморен фриз с бикови черепи, конто имат почти триъгълна форма.
Гирляндите, конто те носят върху вратовете си, са обли без да са означени листата.
Над гирляндите са изобразени патери с изпъкнало умбо в средата. Г. Борденаке
Датира фриза най-общо в елинистическата епоха (G. Bordenache, 1969, 125 sq.. No.
281, Tav. CXXI). Досега не са известии фризове с бикови черепи, самостоятелно
или в съчетание с гирлянди и други изображения над гирляндите, от западното
183
6 96
629.5
2 3 4
234
234
Обр. 130. Фронтален изглед на южната фасада на храма на Фортуна
(графична реконструкция на Ю. Фърков)
Черноморие в днешна България.
През 1982 г. Ст. Стоянов (ОИМ-Разград) разкри гробницата при Свещари
до Исперих. За нея споменахме накратко в Първа глава, при обсъждането на ка-
риатидите. В случая нас ни интересува релефната украса върху горния варовиков
праг на входа на гробницата. Изобразени са четири бикови черепа (недовършени)
с триъгълна форма и с кичур от косми върху челото. Липсват очите и ноздрите. Те
много приличат на букраниите върху мраморните плочи от Хистрия от пронаоса
на храма на Афродита. Върху вратовете си букраниите от Свещари носят гирлянда
отлаврови листа, който не са довършени и приличат на обли вьжета. Преждевре-
менната смър г на тракийския владетел е попречила да се довърши декоративната
схема на гробницата. Над гирляндите се виждат релефни седмолистни розети.
Мнениията на М. Чичикова за датата на Свещарската гробница, както и нашего
мнение за датирането й във втората четвърт на III в.пр.Хр., изложихме по-горе-
Други аналогични памегници от сыцото време отТракия засега не са известии.
Релефната украса от бикови черепи, гирлянди и различии изображения над
184
тях (о!
номор
от пър
Taf. 15
Хр.; в;
М. Ver
Г
Бълга]
ски бр
с реле<
(G. Во
Ааврог
Ни едн
Рава о-
К°ИТо
Нмнла
на к
“crop,
В Ник
°тбик

Обр. 131. Централният петоъгълен блок от северния фронтон на храма
тях (обикновено розети и фиали) се е разпространила от Източното Средизем-
номорце и Гърция към Рим, Италия (напр. при кръглия храм на Веста в Тиволи
от първата четвърт на I в.пр.Хр.: М. Honroth, 1971, fig. 61; Fr. Rakob, 1968, 113,
Taf. 15) и другаде (G. Roux, 1961,277, Tab). 79,1 - от първата половина на III в.пр.
Хр.; вж. още: Clara Rhodos, Bd. II, 1932-1940 ; G. Mansuelli, 1965, 149, Taf. 21,1;
M. Verzar, 1976, Fig. 23, 24).
Прегледът на аналогиите от Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия (днешна
България и Румъния) ще започнем с кастела Трезмис (Troesmis), на десния дунав-
ски бряг при с. Иглица, окръг Тулча), където е открит варовиков фриз-архитрав
с релефни изображения на две цели бикови глави и една половина глава с косми
(G. Bordenache, 1969, 128, tav. CXXIV). Върху вратовете си те носят гирлянди от
лаврови листа, разпределени в две половини. Листата оттези половини са насоче-
ни едни срещу други. В полетата над гирляндите се виждат елен, птица и глиган,
обърнати в ход наляво. Г. Борденаке търси сходство с изображенията върху фриз-
архитрава на храмовия комплекс на Фортуна в Улпия Ескус и датира фриз-архит-
рава от Трезмис в III в. Според нас той може да бъде иай-рано от края на II в. От
Рациария са известии два фриз-архитравни блока от обществени постройки, върху
конто има релефни изображения на бикови глави и гирлянди. Върху един от тях
има латински строителен надпис, който съдържа част от филиацията и титулатура-
та на император Каракала (211-217). Сега и двата паметника се пазят в Градския
исторически музей в Лом (Й. Атанасова, В. Герасимова-Томова, 1978, 23, обр. 2).
В Никополис ад Иструм са открити два фриз-архитравни блока с релефна украса
от бикови глави и гирлянди от лаврови листа. Несъмнено те са от обществени
сгради. Върху единия блок има гръцки надпис, който съобщава, че постройката
185
°
дИЙ
в
-fl>T
нат2
на I
така
бло*
и ги
,от
отп<
лен1
завъ
на
стад)
sq-, t
при
Тра>
рен;
блок
гирл
Niko
рива
и см
Авгу
плас
Обр. 132. Североизточният варовиков акротерии на храма
била издигната с личните средства на някакъв гражданин (името не е запазено)
(IGBulg., II, 655). Вторият блок (намерен през 1982 г. близо до северната порта,
където е бил употребен вторично в зид от късноримската епоха) има грижливо
издълбан гръцки строителен надпис с големи букви в един ред, от който четем N
BOYAHSTE (Т. Иванов, Р. Иванов, 1994, 152-153, обр. 141). Този надпис отнасяме
най-общо към средата на II в. От Пауталия произхожда цял мраморен фриз-ар-
хитравен блок, върху чиито фриз са скули гурирани три релефни бикови глави
и гирлянди от едри лаврови листа (Т. Иванов, 1960. 223 сл., обр. 21-24). Върху
триделния архитрав е имало посветителен гръцки надпис, направен от бронзо-
186
зи, I
др.:
на к
Тър!
от F
Нов<
на I
с- Дс
и Т.Н
CIV,
обр.
чев,
фази
варо
°бр.
Ни е
над
изоб
майс
ТОзц
вТор
нН букви. конто сега естествено
хипсват. но се виждат дупките,
’ конто били прикрепени. Текс-
ты'трудно се разчита, но работ-
ната датировка е II - началото
на III в. Град Филипопол сыцо
така предлага фриз-архитравни
блокове с релефни бикови глави
п гирлянди от лаврови листа
-отсцената на римския театьр
от последните години от управ-
хението на Траян (театърът е
завършен в 114 г.) (проучвания
На Л. Ботушарова), както и от
стадиона (D. Tsontschev, 1947, 16
sq., tabl. 11,1,2). В римската вила
при Чаталка, запад но от .Августа
Траяна (Стара Загора), е наме-
рен мраморен фриз-архитравен
блок с релефни бикови глави и
гирлянди от лаврови листа (D.
Nikolov, 1976, 43, fig. 92). Отк-
ривателите го отнасят към II в.
и смятат, че е бил пренесн от
.Августа Траяна.
Тук занимаващата ни
пластична украса се среща
върху жертвеници, саркофа-
зи, надгробии плочи, урни и
др. Жертвеници са открити
на хълма Царевец във Велико
Търново (несъмнено пренесен
от Никополис ад Иструм), в
Нове при Свищов (гарнизон
на I Италийски легион), при
с. Доброплодно, облает Варна,
и т.н. (К. Шкорпил, 1905, табл.
CIV, 3-8; Н. Ангелов, 1973, 281,
обр. 25 - от II в.сл.Хр.; М. Мир-
нее, 1963, 51 сл.). Между сарко-
фазите заслужава да отбележим
Обр. 133 а, 6. Части от корниза на северозападния
ъгъл и източната стена на храма
варовиковия саркофаг от Рациария, сега в АИМ в София (Б. Филов, 1910, 1 сл.,
обР-1; Й. Атанасова, 1972, 115 сл.). На задната му дълга страна са склуптурира-
Ни едри бикови глави с буйна Козина, конто подържат гирлянди от плодове, а
над тях има релефни розети. На лицевата дълга страна е включено релефното
изображение на Тракийския конник — свидетелство за съобразяване на месгните
х’айстори с вярванията и вкусовете на тракийския етнически компонент. При
този саркофаг има влияние на изкуството на Мала Азия от римската епоха (след
Втората четвърт на II в.). Върху надгробните плочи релефните бикови глави са
187
от Маке,
глави. Т
По сред
(навярн'
гр. Крее
и др. (V,
147 sq., 1
Ре?
Обр. 134 а, б. Варовикови блокове от оформлен ието на входа
в южната фасада на храма
«ИЯ ДВО]
произве,
епоха. К
МетнИЦй
Gusman,
разположени в два)а горни края. Ге носят гирлянда отлаврови листа, по средата
на коя j о виси голям грозд. 1 акава плоча е известна например от античния град
при Сандански, облает Благоевград (IGBulg., IV, 2271).
I лавата на овен се среща като кулзов и декоративен мотив в обществената
архитектура на градовете в Мала Азия и в днешна Б ьлгария през римската епоха.
При южната агора на Милет, в ъгьла на западния табернакел, е скулптурирана
овнешка глава (Knackfuss, 192з, fig. 139). Релефно изображение на овнешки глави
има при мраморни капители от вилата Армира при Ивайловград. датираща от
хадрианово време (Я. Младенова, 1970, 132). Макар и рядко при надгробните стели
188
ТВеник о
Б Urge
* Нов! ,
® кУла j\
1 '
<
ecPacnj
ЛТеРан1
06р. 135. Тухлена настилка на пода на помещение №36.
от Македония и Тракия през римската епоха се явяват релефни образи на овнешки
глави. Те са разположени в двата горни края и носят гирлянда от лаврови листа.
По средата виси голям грозд. Такива паметници са открити от античния Неине
(навярно между селата Илинденци и Горна Градешница, облает Благоевград , от
гр. Кресна, от с. Мулетарово, облает Благоевград, от с. Симитово, облает Пловдив
„ др (V. Gerassimova-Tomova, 1980, 19 sq.; 1981, 102 sq.; D. Mitova-Dzonova, 1981,
147 S Релефните изображения над гирляндите на фриз-архитравите на неристил-
ния двор и на самия храм на Фортуна имат аналогии в култовата рт.
произведенията на изкуството и художествените занаяти и монетите от римсха
епоха. Капитолийската вълчица с Ромул и Рем е
метници от столицата Горна Мизи. Дакия, Галия. РУ
Gusman, tabl. 60; L. Curt,us 1933,!W212. g- y 42 Nq 135;
твеник от Остия; IMS, Vol. I, No. 32, G. p, сюжет също e известен.
A. Burger, 1961, 51-61). В днешна Бълга₽™ 6ронзова апликация, открита
в Нове например той е засвидетелст Р разширение (Д.Димитров,
в хула №3 „а иървата крепости Иструм сече свои собствен,,
м. Чичикова, А. Димитрова, 1966, 2 ). по времето на Септимий Север
монета с Капитолийската вълчица, kon филипопол. Основаната при
(Н. Мушмов, 1912, №922).
Веспасиан колония Деултум (colonic Augusta) (пребивавал между 45-68 г. в
ветерани от VIII Августов легион (legio < ® п и дваМата братя през управ-
Н«ве), сече също свои собствеии монети с вълчицата ид

06р. 136. Прагът и източната страница на входа в северния край на източния коридор
(поглед от север)
лението на Север Александър, Максимин Тракиеца, Гордиан III, Филип Араб и
сина му Филип (Н. Мушмов, 1912, №№3531, 3541, 3566, 3587, 3615, 3744, 3800).
Главата на Горгона е много разпространен декоративен мотив с апотро-
пеично (отблъскващо) значение в пластичната украса на храмовия комплекс
на Фортуна. В тракийската гробница под ‘Тинина” могила при с. Свещарп е
намерена мраморна преградна плоча, която е стояла вертикално пред леглото в
дъното на гробната камера. Върху триъгълния й фронтон се вижда глава на Ме-
дуза насреща (М. Чичикова, 1983а, 20-21). Горгоната се среща много често върху
фронтоните на храмове и други обществени постройки, върху оброчни плочки,
надгробии паметници и саркофази - например върху: надгробен паметник от
с.Септемврийци, облает Добрич; посветителен паметник от Дионисопол (Бахчик)
в чест на император Каракала (с damnatio memoriae); надгробна плоча от с. Синьо
бърдо, облает Враца; оброчен релеф на Зевс и Хера от Евксиновград край Варна:
югозападния фронтон на термоперипатоса в Никополис ад Иструм (184-185 г.);
храма на Зевс Капитолийски-Хелиос-Серапис от Сердика (161-163 г.); фриза на
мраморната облицовка на двора на вилата при Ивайловград от втората четвърт
на II в.; каменни саркофази от Рациария, Ескус и т. н. (IGBulg. I (2) №12 ter., 17,
270; II, 497; IV, 1926, табл. 12; Т. Иванов, 1980, 1 сл.; Т. Иванов, Р. Иванов, 1994,
с. 137, обр. 121; Я. Младенова, 1970, 137, №6, обр.6, с. 147, № 21 и 22: К. Шкорпил.
1905, табл. CV, 2 и 3; за открития неотдавна саркофаг в Ескус предстои публика-
ция на Т. Ковачева).
ти.\а
напр
cap к
1 сл.
гроб
ъг\и
•VbTr
^a\jg
' На<
върх
°б.\а
^ат(
(161.
19°
Обр. 137. Прагът и източната страница на същия вход (поглед от запад)
Главите на сатирите и силените върху фриз-архитравните блокове на перис-
тила на храма на Фортуна намират аналогии в други фигурални паметници като
например капител № 7 от мраморнага облицовка на вилата в 11вайловград и два
саркофага от Рациария (Я. Младенова, 1970, 137 сл., №7, обр. 7; Б. Филов, 1910,
1 сл.; Й. Атанасова, 1972, 115 сл.).
Орелът с разперени крила се изобразява върху кулговата, жилищната и
гробничната архитектура още през ранноелинистическата епоха — например в
ъглите на гробната камера на Свегцарската гробница. 11рез римската епоха оре-
лът присъства върху архитектурни елементи, монети, геми, оброчни и надгробии
паметници, и други произведения на изкуството. I ой е свегцената птица на Зевс.
У нас например е представен върху някои архитектурни детайли от Филипопол,
върху капителите от вилата Армира, върху надгробии плоча or с. 1 ръстеннк,
облает Плевен (Ch. Picard, 1965, 1-7; М. Чичикова, 1983а, 20; Хр. Джамбов. М.
Матеев, 1979, 52, обр. 13). В Аполония но времето на Марк Аврелии и Луций Вер
(161-169 г.) са сечени бронзови монети с изображение на орел, койю сс ioibu да
клъвиезмия (Н. Мушмов, 1912,№3178,табл. XVI, 12). Орелътсвенеца на победата
в човката се явява върху монети на някои градове в Долна Мизия, върху геми,
върху капители на вилата Армира и т.н. (И. Мушмов. 1912. №№443, 444, 517, 601.
646, 714, 774 и др. - от Марцианопол, №№982, 984, 1047, 1049, 1271, 1348, 1507
’91

IT r
л .
Обр. 138. Прагът и част от падналата западна страница на същия вход
(поглед от изток)
и др - от Никополис ад Иструм; В. Илчева, М. Цочев, 1979, 50, 54 - от Марциа-
нопол и от Анхиало; А. Димитрова-Милчева, 1980, №207 - от Одесус, №209 - от
с. Мадара, облает Шумен; Я. Младенова, 1970, 138, №8, обр.8).
Жертвеник (ара), фланкиран от две изправени нагоре змии, е изобразен върху
монета на Ав густа Траяна, сечени при Антонин Пий, върху монета на Филипопол,
Пауталия и т.н. (Н. Мушмов, 1912, №2974, 2976, 5266; L. Ruzicka, 1933). Известно
е, че змията като хтоническо божество е основен символ в оброчните релефи на
Трайкийския конник и Асклепий (G. Kazarow, 1938; ССЕТ, 1979, passim, 1981,
passim; В. Любенова, 1980, 33 сл.; В. Добруски, 1907, 87-98).
Заекът е изобразен два пъти върху фриз-архитравните блокове на перистили
на храма на Фортуна. В първия случай (кат. №78) той се е качил върху лозов клон
и гризе грозде, а във втория (сега в АИМ) се вижда заек в бяг (Koch-Sichtermanm
1982, 226; Я. Младенова, 1970, 135, №1, обр. 1). Изображения на бягащ заек се
срещат например върху геми от Рациария и други места (А. Димитрова-Милчева.
1980, №№182, 183).
Изображения на делфин има върху мраморния капител № 11 от вилата Арми-
ра, в латрината на термите в Одесус (втора половина на И в.) и върху надгробии
паметници от римската епоха у нас (Я. Младенова, 1970, 139, №11, обр.11; И. Ге-
192
06р. 139. Друга част от западната страница на същия вход
(поглед от изток)
циа-
-от
,рху
пол,
2ТНО
и на
981,
ГИ-ла
СЛОН
апн,
к се
[С»3’
эМИ'
)бни
Ге-
Обр. 140. Зидан канал в североизточния ъгъл на помещение №6
на храмовия комплекс
Обр. 141. План и графични възстановки на напречен и надлъжен разрез
на комплекса на храма на Фортуна
оргиев, 1979, 97, №9, 11, 12, табл. III, 11 и 12; Б. Филов, 1914, 263 - Рациария; Д-
Димитров, 1942, 33, №41, обр. 20 - от с. Макреш, обл. Видии, 44 и 80, обр. 27 - от
Бонония; Е. Kalinka, 1906, No. 352).
Рибата се явява няколко пъти върху фриз-архитравите на портиците на пе-
ристила на храма на Фортуна. Тук тя няма значението на християнски символ-
Не ни е известен от нашите земи друг толкова ранен паметник с лик на риба.
Плуващи риби са представени върху източното правоъгълно поле на многоцвет-
ната мозаика в Ескус от времето на Северите със сцена от комедията “Ахейци на
Менандър (Т. Иванов, 1954, 10, табл. XVII и XVII).
194
гугдчтптит-г-гси
тл
Обр. 142. Фронтален изглед към храма и съседните перистилни портгщи
(графична реконструкция на Ю. Фърков)
Гущер е скулптуриран върху един архитектурен блок от северозападния
край на агората на Никополис ад Иструм от времето на Хадриан или най-късно
първата половина от управлението на Антонин Пий (R. Hoddinott, 1975, 145, pl.
97). Предположенията при интерпретацията му са две: изображение на малко
влечуго, разпространено в този ареал; емблема на майстора каменоделец. Върху
участък от римската крепостна стена на Тесалоника се вижда също фигурата на
гущер (по наши лични наблюдения по време на посещението ни в Солун през
септември 1980 г.). Два гущера с охлюв са представени върху капител №15 на
вилата при Ивайловград (Я. Младенова, 1970, 141, №15, обр. 15).
195
Обр. 143. План на българската средновековна църква над останките
на храма на Фортуна

Сюжетът пиле кълве грозде” е широко разпространен в архитектур ната
декорация в повечето части на Римската империя. От Рациария произхожда
надгробна плоча, върху чийто цокъл е представен съд (кратер), от който излизат
лозови клони, отрупани с гроздове. Птички кълват гроздето. Долу се виждат гу-
щер и змия, като последната е захапала жаба. Паметникът се отнася към II в (Д-
Димитров, 1942, 31, №34, обр. 6). Върху една гема от с. Бранковци, облает Видин.
петел кълве грозде (А. Димитрова-Милчева, 1980, №?216). Този сюжет се среща и
при храма на Фортуна в Ескус.
Лира с шест струни и със завършеци като птичи глави се среща за първи
път у нас. Гя хвърля светлина върху формата и устройството на този инструмент,
който е hi рал важна роля в музикалния живот през античността.
Кръгла маса с три стилизирани крака (т.нар. трапеза, трапедза) се изобра-
зява за първи път върху култовата хлрамова архитектура в нашите земи. Тя се
196
06р. 144. Изглед от запад към средновековната църква с откритите
в и около нея архитектурни детайли от античная храмов комплекс
представя обикновено върху надгробните паметници със сюжета coenafimebris по
гръцката иконография в земите по западного Черноморие и в хинтерланда на
провинциите Долна Мизия и Тракия (Г. Тончева, 1964, 37-46). Няма никакво
сьмнение, че въпросната маса била използвана при жертвоприношения в мест на
почитаните езически божества, като се е отрупвала с различии храни - например
хляб, плодове, тестени изделия. Друга особенос, на кръглата маса от пернсти-
ап „п^г,я-7ЯКЯието й в перспектива, така че да се виждат
ла на храма на Фортуна е изооразяванею к
пред метите върху нея. _ - ,
Печеното пиле върху табличка от глина, сребро или бронз върху фриз-ар-
хитрав от западния портик на перистиля на храма на Фортуна е без паралели от
пашите земи. Тази храна е била несъмиеио неразделна часе от кухнята на „асе-
и Ri,nxv едка мраморна надгроЬна плоча от
лениетоиотжертвоприношениятаим. Ьърхуедиа ЕЕ г
ш _ 4 1 Аолыпугошение отт.нар. Свещена инсула (ZsoZasacra)
" I В. с изображение на погребално угощ
"а Остия е скулптурирана фигурата на покойника върху ложе (N. Hnnmelmann,
1973, 28, Taf. 24 b; Гвторът обаче не описва детаилиге). Пред ложе,о има кръгла
197
06р. 145. Нартексът на средновековната църква и западната външна стена
на храмовия комплекс на Фортуна (поглед от северозапад)
маса, върху която са поставени хляб, печено пиле с кръстосани крака и още един
предмет. Прави впечатление, че печеното пиле се среща рядко върхт надгробните
плочи и саркофази от Апенините. Кошница с грозде и други плодове, подобии от
храма на Фортуна виждаме върху бронзови монета на Никополис ад Иструм от
времето на Антонин Пий и на Елагабал, както и върху монета на Августа Траяна
при Септимий Север и Гета като Цезар (Н. Мушмов, 1912, №1481, табл. IX,15,
№3017, табл. IX, 13 и 15).
Бъчвата, представена върху фриз-архитрав от храма на Фортуна е рядко изоб-
ражение върху обществените постройки и надгробните паметници. Тя е свързана
естесгвено с отглеждането на лозята и винопроизводството в тракийските земи
(Б. Геров, 1955, 187-193). Бъчва е изобразена върху един архитектурен детайл от
одеона на Никополис ад Иструм, както и върху една надгробна стела от с. Кунино
до Мездра (К. Majewski, 1969, fig. 151; Д. Димитров, 1942, 36, №51, обр. 86).
Умбо на щит е изобразено също при храма на Фортуна, представено самостоя-
телно или с две кръстосани копия, е чест символичен и декоративен мотив, олицет-
198
вор
и н
лаг
ни<
пр<
ме]
ПО]
он
Vei
S. ]
отг
ВЪ]
ещ
Са
191
Да
на
Ер
ИЗ]
OT1
ко
И 3
об
да
ри
19
на
гл;
ме
ка
Ае
це ед»н
(обните
эбни°т
грум от
Трая^
IXJ5,
ге **
rail'1’
<УН"
5)- ..
0"!> 146. Запазената долна част от старобьлгарсхия надпис
аоряващ мощта на римската войска. Среща се върху обществен,, постройки, оброчни
и надгробии паметници (IGBulg. I, №22; II, №701, 702, 715, 829; IV, №2270).
Ероси или Амури, без или с крила, носещи върху раменете си гирлянди от
лаврови листа или плодове са представяни върху разнородни паметници от ели-
нистическата и римската епоха в Мала Азия, Гърция, Апенините и много римски
провинции, включително от нашите земи. Ше се ограничим само с няколко при-
мера. върху т.нар. мегарски чаши и лагиноси след III в.пр.Хр.; върху западния
портик на агората на Смирна от първата половина на II в.; при горния гимнази-
он на Пергам, построен от гимназиарха Диодор през 126 г.сл.Хр.; при храма на
Venus Genetrix в Рим отхадрианово време (М. Honroth, 1971,8,40; Р. Alexandrescu,
S. Dimitriu, tabl. 35, №7, 8; R. Naumann, S. Kantar, 1950, Taf. 27 d). В град Томи e
открит мраморен фриз с релефни изображения на крилати Ероси, конто насят
върху раменете си гирлянди от лавър, разположени в две половини с насочени
едни срещу други листа. Над гирляндите са скулптурирани глави на Медуза и два
Сатира (по наше лично наблюдение по време на посещение на Констанца през
1983 г.). Десният край на блока завършва с глава на овен с извита навътре рога.
Датира се в III в. Той напомня на фриз-архитравния блок от източната страна
на храма на Фортуна, който има Ероси и завършва с глава на овен (сега в АИМ).
Ероси с гирлянди от разнообразии растителни мотиви и глава на Медуза над тях,
изпълнени във висок релеф, се виждат при южната фасада на храма. Към тях се
отнасят и фризовете със същите релефни изображения (сега в АИМ).
Еросите са широко разпространени например и върху мраморни и варови-
кови саркофази от П-Ш в. в Рацария, върху погребални урни от Серес в Гърция
и т.н. (Б. Филов, 1910, 1 сл.; Й. Атанасова, 1972, 15 сл.; Д. Димитров, 19426, 359,
обр. 12-14).
Две Виктории са изобразени върху фронтона на храма. Богинята на Побе-
дита се изобразява много често върху триумфални арки и други паметници от
Римската епоха, свързани с големи победи (R. Bandinelh, G. Caputo, Е. Caffarelli,
1963, fig. 30 36)’ Обикновено двелетящи Виктории държат лавров венец, символ
на победата Понякога вътре във венеца е изобразено умбо на щит, украсено с
г-\авата на Медуза (IGBulg., IV, №1926 - Serdica). От днешна България познава-
няколко изображения на глава на Медуза върху умбо: при фронтона на Зевс
капитолийски-Хелиос-Серапис от Сердика от съвместното управление на Марк
Аврелий и Луций Вер; при югозападиия фронтон на термоперипата от Никопо-
199

Обр. 147. Част от декуманус максимус срещу храма на Фортуна (поглед от север)
лис ад Иструм (184-185 г.); върху надгробен паметник от Дионисопол (Бадчик)
от управлението на Каракала; пак върху надгробен паметник от с.Септемврийци
до Каварна; върху фриза на мраморната облицовка от двора на римската вила
Армира (II строителен период от късохадрианово време) (Т. Иванов. 1980, 1-14:
IGBulg., I (2), №17 - Балчик, №12 ter. - Септемврийци; Я. Младенова, 1970, 137,
№ 6, обр.6, с. 147-148, № 21 и 22).
Изредените изображения от храма на Фортуна имат основно еклектичен
характер. Те са със самостоятелно значение като предметн, същества, сим воли,
без да съществува някаква органическа връзка и зависимост между тях. Ио-ско-
ро въздействат декоративно и сами за себе си. По времето на Траян-Хадриан
обикновено в полетата над гирляндите има само одно или две изображения и
то най-често на розети. През следващите периоди се обогатява и разнообразява
200

Обр. 148. Част от южната колонада на декуманус максимус
с постамент за колона и каменни стьпала
репертоарът на фигуралните образи. Това развитие много добре се наблюдава и
проследява в архитектурата на Улпия Ескус. Въпреки ограбването на архитек-
турни детайли в далечното и по-близко минало, запазеното от храма на Фортуна
представлява завършен архитектурно-художествен паметник. Този храм бележи
конкретен момент от архитектурното развитие на римския град. За прецизната
му датировка по.мага естествено и латинският надпис от края на управлението
на имперетор Комод.
II.8. КУЛТЪТ НА ФОРТУНА-ТЮХЕ В ГОРНА МИЗИЯ,
ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ
Култът към богинята Фортуна (на гръцки език-Тюхе) бил широко разпрост-
ранен в римските провинции, в конто днес влизат нашите земи (W. Eisenhut, 1979,
597 sq.; Е. Simon, 1990, 59 sq.; L. Ognenova-Marinova, 1975, 166 sq.). 1 ова показват
многобройните й бронзови статуетки, релефните й изображения върху оброчни
плочки и изображенията й върху други паметници на изкусгвото и художестве-
ните занаяти. С паметници на Фортуна са свързани находките от с.Тополовец,
облает Монтана, от Алмус (Лом), от самата Монтана (Г. Александров, 1981), от
Никополис ад Иструм, от с. Опака, обл. Търговище, от с. Мадара, облает Шумен,
от Филипопол, от с. Пастуша и от с. Богданица, облает Пловдив, от Свиленград,
от с. Вълчепол, облает Хасково (Й. Атанасова, 1963; L. Ognenova-Mannova, 1975,
fig 171-172 16 NO185 ] 60, №184, 155, №180, 160, №183, 158, №181, 161, №186;
В Антонова, 1960, 51, ^бр. 52; P. Gorbanov, 1952, 25 sq.; Д. Цончев, 1950,242, обр.
201
Обр. 149. Варовикови колона от южната колонада, паднала върху настилката
на декуманус максиму с (поглед от запад)
177). Богинята е представяна в хитон и химатион. На главата си носи модиус
(калатос) и диадема на челото си. В лявата си ръка държи рога на изобилието,
а с дясната се опира на весло на кораб. Известии са монетни изображения на
четириколонен храм и статуята на Фортуна по средата - например при монети
на Томи, на Марцианопол (от времето на Каракала и майка му Юлия Домна), на
Адрианопол (Н. Мушмов, 1912, №№2084, 2085, 500,503, 584, 822, 841,2758). У нас
Фортуна е изобразена самостоятелно върху монети на Марцианопол от Комод до
Филип Араб, на Никополис ад Иструм от Антонин Пий до Филип Араб, на Одесус
от Север Александър и Гордиан III, на Дионисопол от Каракала и Гордиан III,
на Никополис ад Нестум от Каракала, и т.н. (Н. Мушмов, 1912, №№366, 394, 452,
453, 468,496, 497, 526, 527, 570-575, 584, 604-605, 853, 881, 883, 899-900, 999-1001,
1058-1059, 1128-1129, 1161, 1199, 1356, 1450-1451, 94, 130, 4066; Й. Юрукова,
1974, 33). Иконографията е същата, както при бронзовите статуетки. От Марци-
анопол произхожда мраморна оброчна плочка с релефно изображение на Тюхе
(Г. Тончева, 1965, 71-79). Край Одесус е намерена случайно злагна пластинка от
римската епоха с образа на същата богиня. Фортуна-1 юхе се среща и върху геми
от нашите земи (А. Димитрова-Милчева, 1980, №80 - от Одесус, №81 - неизвестно
местонахождение, №85 - от Нове).
202

\ V •
Л’X
ХА
Обр. 150. Латински надпис, посветен на император Комод (вероятно от 191 г.),
издълбан върху долната част на колона от южния портик на декуманус максимус
Разполагаме и с няколко епиграфски паметника, посветени на това божест-
во. В надпис от античните останки под днешния Сандански се съобщава, че там
бил издигнат храм на Тюхе, заедно със статуя (IGBulg., IV, 2268). Посвещения на
Тюхе са известии например от Сердика (IGBulg., IV, 1939-1940) и Диоклецианопол
(IGBulg., Ill, 1487). Тук публикуваният храмов комплекс е първият архитектурно-
култов паметник на Фортуна, проучен в българските земи. Неговото разкриване
е безспорен принос и към общото изследване на градоустройствато в римските
провинции Долна Мизия и Тракия.
II.9. ДЕКУМАНУС МАКСИМУС, ПОРТИКЪТ
И СГРАДИТЕ СРЕЩУ ХРАМА НА ФОРТУНА
Археологическите разкопки през 1949-1951 г. и 1970-1972 г. върху платното
на декуманус максимус покрай храма на Фортуна показаха, че на срещуположната
южна страна на главната улица се е издигала коринтска варовикова колонада,
чиито детайли (бази, колони, капители и пр.) са паднали върху уличното платно
и са се смесили с тези на южния портик на храма на богинята Фортуна (обр. 71).
Беше разкрита част от стилобата на колонадата, изграден от варовикови блоко-
203
Обр. 151. Част от източната стена на сграда IX (западно от храма на Фортуна)
ве с паралелепипедиа форма (обр. 147). I ой служи и като горно стъпало между
улицата и портика. Плътно долепено към него от север е долното варовиково
стъпало (обр. 148). Тази особеност не се среща при улиците от останалите римски
градове в България - Никополис ад Иструм. Сердика, Филипопол и др., където
има само едно каменно стъпало. При тук занимаващия ни портик се наблюдават
два строителни периода. През първия период базите на колоните били поставени
между блоковете на стилобата (обр. 147), а през втория те се намират на по-високо
ниво. Базите имат дебела варовикова правоъгълна плоча, върху която е издялана
самата база от същия монолитен блок. Тя има два заоблени прьстена (тороси) и
една вдлъбната ивица (трохилос) между тях. Понякога базата може да е горната
част на един постамент с паралелепипедиа форма с долей и горек придав (обр.
148). Разстоянието между две съседни бази е повече от 3 м - факт, конто показва.
204
,е г0 е било преодолявано чрез хоризонтална дървепа спела я „е
к(,в фриз-архитрав, както при комплекса па храма „а Фо, Z От К'Р°°И’
ьоагментирана на три части, колона (обр 1491 vrr У ° паднала,
^олитните варовикови колони е биА 3 55 м Че ВИС°ЧИИаТа на
ге„(афезис) с диаметър 0,52 м. Горниятколеней край
рпофизиси), като горният е по-висок. Диаметьрът им е 0,48 м. Този диХр
к1р„ра до няколко сантиметра при различиите колони. Това се дължи навярто
на по-късните възстановителни работа на портика Р
Върху долната част на споменатата начупена колона е бил издълбан латинс-
ки надпис, посветен на император Комод. Въпреки решението на римския Сенат
дп бъде наложено damnatio memoriae се четат отделяй букви и думи. Заслужава да
се отбележи епитетът непобедим” (invictus), с който бил удостоен Комод в 191
г. (обр. 150) Следователи© през това време е вече съществувала разглежданата
тук колонада. Колоните били увенчани горе с коринтски варовикови капители,
конто по лстройство и релефна украса не се различават от тези на южния портик
на храма на Фортуна. При разкопките не се откриха фриз-архитрави, принад-
лежали на южния уличен портик. Последният е имал значителна дължина. На
изток той е стигал до кардото, тангиращо източната външна стена на голямата
сграда с подовата мозайка “Ахейци”, която разкрихме през 1948 г. На запад той
е стигал до края на кардо максимус. Можем да заключим, че на изток от храма
на Фортуна главната улица декуманус максимус е била оформена с портици в
коринтски стал, части от конто сега лежат върху уличното платно (бази, колони,
коринтски капители). Те са предавали импозантен характер и красив изглед на
главната улица.
Върху каменните плочи на декуманус максимус, между южния портик на
храма на Фортуна и портика покрай южната страна на улицата, бяха открити
бронзови монета от следните императори: Траян (114 г.), Гордиан III (238-244
г.), Проб (276-282 г.), Констанций Хлор (292-306 г.), Константин Велики (306-
337 г.), Константин II (317-350 г.), Констанс (332-350 г.), Теодосии I (3/9-395 г.),
Аркадий (395-408 г.).
Непосредствено на запад от храма на Фортуна се намира друга обществена
сграда, която условно означихме като “сграда IX (обр. 74,76 и 151). Дели ги едно
кардо. На юг сградата излиза на декуманус максимус и нейната фасада следва
линията на южния портик с латинския двуредеи надпис на храма. През 19/1-
1972 г. беше разкрита и проучена само нейната неточна външна стена и части от
няколко напречни стени с направление изток - запад. Източната степа на сграда
IX е дебела 0 90 м. Градежът й е в opus malum с хоризонталии пояси от по гриреда
тухли. Cera in situ се виждат два реда и леглото на третия ред от долния тухлей
пояс. Запазена е „а височина до 2 м над горната повърхност „а варовиковите пло-
чи на кардото (обр. 81). В източната стена няма входове. Несъмнено влизането в
сградата е ставало от южната страна, откъм декуманус максимус. Разкритите три
напречни стени са оформяли правоьгълнн помещения покрай дългата неточна
1 ,, „пепистилен двор в коринтски стал. Склоняй
стена. Навярно е имало вътрешен перг
исхвлрп Г ггпяла IX е съвременна на тази на храма на
с.ме да допуснем, че датировката на сграда плен ] г
дадопусн включително с късото кардо между тях, покрай
р I у на. е са пл р максимус Следователя© сграда IX би трябвало да
северната страна на декуманус макси у
е построена в края на управлението на император Комод.
Предана дължината на южната къса страна на форумния комплекс трябва
да допуснем. -е западно от страда IX се е издигада друга сграда, която условно
205
означаваме като “сграда X". Двете сградн вероятно са били отделени чрез едко
кардо. Сграда X е оформила югозападния ьгьл на комплекса. Влизапето в нея е
ставало от юг.
II.
НА ,
(Инее
а те31
Бележки
' Напоследък Д. Ботева наказа мнението, че преминавапсто па град Пикополис ад Иструм
с малката му територия от провинция Гракия към Долна Мизия е станало през краткого
управление на Хелвий Пертинакс (януари-март 193 г.) (вж. Д. Ботева, 1989. 16-20 -6м. Р.
Ив.).
' Според Д. Ботева става дума най-вероятпо за двама провинциалии управители па Долна
Мизия - Гнейус Суелиус Руфус и Коскониус Геитианус (вж. Д. Ботева, 1997, 46 сл., 163 сл.
- бел. Р. Ив.).
’ Възможно е братът на Септимии Север - Публий Септимий Гета - да е бил провинциален
управитех малко по-късно, например при Пертинакс и Септимий Север (вж. Д. Ботева,
1997, 46 сл.; R. Ivanov, 2004 - бел. Р. Ив.).
4 Според Д. Ботева тук най-вероятно става дума за двама провинциалии управители (бел. Р.
Ив.).
5 Други автори (A, Napp, 1933, Isq.; В. Lum, 1963, 257, pl. Xl.IV, fig. 22) обаче неточно упот-
ребяват термина “букраний” за отбелязване на двата иначе различии типа.
ЮЖЕ
Бази
1. Фр;
сик
Oci
окр
npi
(тр<
По
вод
при
2. Вар
Осн
се о
Ото
3. Вар,
0.28
4. Вар<
2 об
Колон
5. Дол
деку
диак
6. Дол
порт
в це1
7. Фрап
запа,
8. Фраг
и ди;
9. Фраг
пади
9а. фра
Ю. Фра
(вис
11. Гор
ДОЛ'
12. Дол
на о
13. I’opi
0.46
Душ
I’opi
0.46
15- Грц
1.16
1®- Гор|
диак
J' • Фра|
kS- Долт
има
НА АРХИТЕКТУРЫИТЕ ЧАСТИ ОТ ХРАМА НА ФОРТУНА
(Инвентарните номера на архитектурните части на южния портик започват от №201,
а тези от перистилния двор и самих храм на Фортуна от № 1)
ЮЖЕН ПОРТИК С ЛАТИНСКИ СТРОИТЕЛЕН НАДПИС
Бази
1. Фрагмент от бяла варовикова база за колона, намерена върху платното на декуманус мак-
симус пред задната страна на южния портик с надписа. Запазена е повече от половината.
Основата е 0,75 м, диам. горе 0,59, вис. 0,285 м. Върху горната повърхност върви врязана
окръжност с диам. 0,55 м, която определи мястото на долната част на колоната. Базата
принадлежи към атическия тип. 4 я има две заоблени части (тороса) и една вдлъбната
(трохилос) между тях. Плинтата долу е с квадратна форма (0,70 х 0,70) и има вис. 0,12 м.
По средата на горната повърхност има кръгла дупка (диам. 0,04 и дълб. 0,06 м), към която
води улей, по който се изливало разстопеното олово, свързващо железния щифт с базата
при прикрепването на колоната (обр. 80).
2. Варовикова база за колона, намерена върху декуманус максимус до входа на южния портик.
Основата е 0,70 м, вис. 0,29. диам. горе 0,58 и диам. на леглото на колоната 0,52 м. Състои
се от два тороса и един трохилос между тях, както и квадратна плинта 0,70 и вис. 0,15 м.
Отгоре има кръгла дупка и улей (обр. 80).
3. Варовикова база за колона, намерена в източния край на портика. Основата е 0,66 м, вис.
0.28, диам. горе 0,58 и диам. на леглото на колоната 0,52 м. Плинтата е вис. 0,095 м.
4. Варовикова база за колона, запазена наполовина и имаща параметр и както предходната.
Колони
5. Долната част на варовикова цилиндрична колона, паднала близо до тухления канал до
декуманус максимус (вис. сега 2,14, диам. долу 0,52, диам. тяло 0,47, отдачу има дупка с
диам. 0,04 и дълб. 0,06 м).
6. Долна част от варовикова колона, счупена на две части и намерена в западния край на
портика върху главната улица (вис. сега 2,81, диам. долу 0,52 и на тялото 0,47-0,48 м, долу
в центъра има кръгла дупка с диам. 0,04 и дълб. 0,07 м).
7. Фрагмент от варовикова колона (вис. 1,12, диам. на отчупената част 0,45 м. Намерена е в
западната част на портика.
8. Фрагмент от средната част на варовикова колона, вероятно част от предходната (вис. 1,20
и диам. 0,47 м).
9. Фрагмент от средната част на варовикова колона (вис. 1,17, диам. 0,48 м). Намерен е в за-
падната част на портика.
9а. Фрагмент от долната част на варовикова колона (вис. сега 1,38 и диам. 0,52 и 0,46 м).
10. Фрагмент от средната част на варовикова колона, вероятно част от предходния фрагмент
(вис. сега 1,62, диам. 0,52 и в другия край 0,45 м).
11. Горен край на варовикова колона, навярно част от кат. Л°10 (вис. 0,78. диам.горе 0,44,
долу 0,45 м). Отгоре има улей и кръгла дупка в центъра.
12. Долната част на варовикова колона (вис. 1,51, диам. долу 0,52, шир. пръстен 0.045 и диам.
на отчупения край 0,47 м). Отдолу има дупка в центъра (диам. 0,04, дълб. 0.06 м).
13. Горна част на варовикова колона (вис. 0,99, диам. горе 0,445 и диам. на отчупения край
0,46 м). Отгоре има двоен пръстен (шир. 0,04 и 0.03 м). Също отгоре има улей и кръгла
дупка в центъра (диам. 0,04 и дълб. 0,06 м).
14. Горна част от варовикова колона (вис. 0,62, диам. горе 0,45. диам. при отчупения край
0,46 м). Отгоре има кръгла дупка (диам. 0,04, дълб. 0,07 м).
15. Три фрагмента от варовикова колона, от конто третият е долната часг (вис. сега 2,58=
1,16+0,75+0,67 м, диам. долу 0,48 м).
16. Горна част от варовикова колона, която е принадлежала към входа на портика (вис. 0,68.
диам. горе 0,45 м. улей и кръгла дупка по средата >. —
17. Фрагмент от варовикова колона с отчупени краища (вис. сега 1.08 и диам. 0 4/5 м).
18. Долна част от варовикова колона, счупена на две (вис. сега 2.40, диам. долу 0.47 м. отдачу
и.ма кръгла дупка с диам. 0,04 и дълб. 0.06 м).
207
отгоре у^ГИВкр^гла7)Ч1ка)ЧОИа **** 1,03,ДИам- горе °’44’вис двос'и "Рустен 0,065 м,
20’ 0 Об??3" °Т ВарОВИКОва колона (вис- «га 0,52 и диам. горе 0,46, вис. двоен пръстен
91 г ’ 01 ГОре ДВа Улея под пРав ъгъл, конто водят към крыла дупка).
“ ’ пГ ЧаСТ °Т Варовпкова колона (вис. сега 1,19, диам. горе 0,425 и вис. двоен пръстен
0,06 м, отгоре улей по диагонали през крылата дупка в ценгьра). Р
9о’ ^реден фрагмент от варовикова колона (вис. 0,95, диам. 0,46 м).
-3. Среден фрагмент от варовикова колона (вис. 1,22, диам. 0,46 м).
44. Среден фрагмент от варовикова колона (вис. 1,32, диам. 0,46 м).
ценчаГ /)1СТ °Т варовикова колона (вис. 1,32, диам. долу 0,51, отдолу има крыла дупка в
-6. Среден фра! мент от варовикова колона (вис. 1,88 и диам. на отчупените краища 0 47 и
0,44 м).
Долна част на варовикова колона (вис. 1,40, диам. долу 0,50, вис. пръстен 0,055 м).
-8. Долна част на варовикова колона (вис. 1,45, диам. долу 0,52, диам. тяло 0,48, отдолу има
в ценгьра кръгла дупка с диам. 0,10 и дълб. 0,06 м).
29. Долна част от варовикова колона (вис. 1,41, диам. долу 0,52, диам. горе 0,48 м, отдолу има
в центъра дупка с диам. 0,05 и дълб. 0,06 м).
30. Горна част от варовикова колона (вис. сега 0,56, диам. горе 0,45, вис. двоен пръстен 0,065
м, отгоре има улей и кръгла дупка в центъра).
31. Горна част от варовикова колона (вис. 1,58, диам. горе 0,43, по средата 0,45 м).
31 а. Долна част от варовикова колона (вис. 1,67, диам. долу, 0,52 м, отдолу в центъра дупка). На-
мери се върху южния край на източното кардо и е принадлежала към южния портик.
<9. Cl
‘ О,
43. С
О,
44-
Д’
45-С
Д’
4б- £
О
47-Г
О
п
48-С
О
49. <1
д
50- С
Римско-коринтски капители
32. Римско-коринтски колонен капител оттвърд сивобял варовик, намерен през 1949 г. върху
платното на декуманус максимус, южно от портика с латинския строителен надпис (вис. 0,62,
горен диам. на леглото на колоната 0,62 м, стойност В:ДГ — 1,38. Има два реда акантусови
листа, като долният съдържа осем, а горният ред - четири. Клоните на четирите ъглови
волути излизат самостоятелно зад всеки горен акантусов лист. Върху абака е представен
плод с много дупчици, който се показва между два листа (обр. 78 б) (вж. С. Бобчев, 1970,
табл. V, обр. 10 и 11).
33. Римско-коринтски колонен капител оттвърд сивобял варовик, намерен през 1949 г. върху
платното на декуманус максимус, южно от портика с надписа (вис. 0,62, диам. горе 0,44, а
стойността между В:ДГ= 1,41). Акантусовите листа са разположени в два реда. Сега волутите,
конто подпират абака, са отчупени. Абакът е украсен с четирилисгна розета и акантусова
китка, подпрени от волутообразни хелици (С. Бобчев, 1970, 105, табл. VI, обр. 12 и 13).
33а. Римско-коринтски капител намерен на място, както предходните (вис. 0,62 и диам. горе
0,44 м, стойността е В:ДГ=1,41). Върху абака са скулптурирани релефна фигура на орел
с разперени крила и три четирилистни розети, по едно изображение на всяка страна.
Акантусовите листа са разположгени в два реда, от конто осем в долния (С. Бобчев, 1970,
105, капител 21, табл. VI, обр. 14).
(
51. С
52. (
I
53. (
(
54. <
i
55.
ПЕРИСТИЛЕН ДВОР
Каменни блокове от стилобатите над портиците около двора
34. Варовикова плоча с паралелепипедна форма (дълж. 1,11, шир. 1 и деб. 0,32 м). Намере-
на в южната част на перистилния двор и принадлежаща към стилобата на перистилния
двор.
35. Варовикова плоча със същата форма, както предходната и сыците параметри. Намерена
е в двора и е принадлежала към някой от стилобатите на портиците.
36. Цяла варовикова плоча сьс същата форма и размери. Намерена е в западния портик на
двора и е принадлежгала към стилобата му.
Колони от перистилния двор на храма
37. Средна част от варовикова колона, намерена
(вис. 0,67, диам. 0,40 и 0,43 м).
38. Средна част от варовикова колона, намерена
в югоизточния ъгъл на перистилния двор
в перистилния двор и принадлежаща към
и 0,47 м).
58.
59.
60.
61
62
южния портик на двора (вис. 0,85, диам. 0,46
39. Горна част от варовикова колона, вероятно от кат. №37 и 38. Намерена е в южната
208
на двора (вис. сега 0.84, диам. горе 0,45, отгоре два улея, конто водят към кръгла дупка с
диам. 0,04 и дълб. 0.05 м).
40. Фрагмент от колона, намерена в средата на двора. Принадлежала е към южния портик на
перистилния двор (вис. 0,80 и диам. 0,47 м).
41. Междинна част от варовикова колона, намерена в южната част на двора (вис. 0,80, диам.
0,475 и 0.49 м).
42. Средна част от варовикова колона, намерена в южната половина на двора (вис. 0,91, диам.
0,46 и 0,475 м).
43. Средна част на варовикова колона, намерена в южната половина на двора (вис. 1, диам.
0,45 и 0,47 м).
44. Средна част от варовикова колона, намерена в южната половина на двора (вис. 0,71 и
диам. 0,48 м).
45. Средна част от варовикова колона, намерена в южната половина на двора (вис. 0,66 и
диам. 0,46 м).
46. Средна част на варовикова колона, намерена в западния портик на перистилния двор
(вис. 1,21 и диам. 0,42 и 0,47 м).
47. Горна част на варовикова колона, намерена в двора до западния портик (вис. 1,05, диам.
0,41 и 0,45 м, отгоре кръгла дупка с диам. 0,05 и дълб. 0,07 м, в която се поставил железен
щифт).
48. Средна част от варовикова колона, намерена в двора до западния портик (вис. 1,15, диам.
0,46 и 0,48 м).
49. Фрагмент от долната част на варовикова колона, принадлежала към западния портик на
двора (вис. 0,84, диам. 0,43 и 0,47 м).
50. Средна част от варовикова колона, паднала сега в западния портик на двора върху канала
(вис. 0,68, диам.0,425 и 0,46 м).
51. Средна част от варовикова колона, намираща се в северозпаданата част на двора, до сред-
ната част на тимпана (вис. 1,15, диам 0,46 и 0,47 м).
52. Средна част от варовикова колона, сега паднала в северозападната част надвора (вис. 1,25
и диам. 0,45 и 0,46 м).
53. Средна част от варовикова колона, паднала до източния портик на двора (вис. 1,12, диам.
0,47 и 0,49 м).
54. Средна част на варовикова колона, принадлежаща към източния портик на двора, наме-
рена до №53 (вис. 1,25, диам. 0,445 и 0,47 м).
55. Горна част от варовикова колона, принадлежаща към източния портик на двора (вис.2 и
диам.горе 0,50 и на тялото при отчуването 0,47 м). Отгоре има кръгла дупка за жечезен
щифт с диам. 0,03 и дълб. 0,05 м.
56. Долна част от варовикова колона, паднала в северната част на двора, навярно принадле-
жаща към колонадата пред самия храм на Фортуна (вис.0,76, диам. долу 0,495 и на тялото
0,465 м, отдолу правоъгълна дупка - 0,04 х 0,045 и дълб. 0,055 м за постовяне на жечезен
щифт за връзка с базата).
57. Част от варовикова торзирана колона с наклонени канелюри, намерена до западния пор-
тик на двора (вис. 0,98 и диам. 0,45 и шир. канелюри 0,045, дълб. 0,025 м и гладка ивица
между самите канелюри 0,02 м (обр. 116 а). Тя е част от кат. №60.
58. Средна част от варовикова колона, принадлежаща към източния портик на двора (вис.
0,87 и диам. 0,46 м).
59. Горна част от варовикова полуколона с отвесни широки канелюри, конто започват на
0,11 м от горната част. Последната има двоен пръстен с диам. 0,51 и вис. 0,05 и 0,02 м.
Намерена е при западния портик на двора (вис. 1,61, диам. на задната гладка част 0,54,
дълб. на канелюрите 0,03 м). Явно колоната се допирала до стена.
60. Долна част от торзирана варовикова колона с наклонени канелюри, част от колона кат.
№57 (вис. сега 0,46, диам. 0,46, шир. канелюри 0,045 и дълб. 0,02 м, шир.плоски ивици
между канелюрите 0,025 м, отдолу има правоъгълна дупка за постовяне на железен щифт
(0,035 х 0,04 и дълб. 0,09 м) (обр. 116 6).
61. Горна част от варовикова колона, намерена в западния портик на двора (вис. сега 0,65
и диам. 0,44 м). Тя има два успоредни пръстена (0,03 и 0,015 м). Отгоре се виждат два
улея, шир. 0,02 м, конто водят към кръгла дупка в цептъра (диам. 0,04 и дълб. 0,05 м) за
прикрепване на щифт.
62. Средна част от варовикова колона, която принадлежи към кат. №61 (вис. сега 1 м и диам.
в единия край 0,46 м).
209
69.
70.

„„„_л юолып г кат NoNo61 и 62 принадлежи към към
63 Средня част от варовикова колона, която заедно с Kai.
/ „ 1 ю ,н™ лплу 0 46 м). Отпася се към западния портик
една и сына колона (вис. сега 1,19 и диам. долу иди м/. vy. •
на двора. _ _
64. Средна част от варовикова колона, сега паднала в българската средновековна църква.
(вис. 0,53 и диам. 0,47 м).
65. Фрагмент от варовикова торзирана колона, намерена в българската средновековна цър-
ква (вис. 0,37 и диам. 0,50, канелюри шир. 0,045 и дълб. 0,015 м). 1ладките ивици между
канелюрите са шир. 0,015 м.
Фриз-архитравни блокове от перистилния двор на храма на Фортуна
66. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик, състоящ се от два фрагмента с обща дълж.
2,16 (1,52+0,64 м), вис. 0,69, шир. долу 0,42, по средата 0,51 и горе 0,35 м. Сега се намира
в южния портик на перистилния двор. Стоял е в непосредствено съседство до фриз-ар-
хитравния блок над входа на южния портик на двора (обр. 104 а, б, в, г).
Лицева страна: Фризът (0.345 м) е ограничен отгоре с релефна йонийска кима (вис. 0,06 м).
Тясна гладка ивица (вис. 0,015 м) отделя кимата от фризовото поле. Това поле (вис. 0,25 м)
е украсено с две цели и с две половинки от бикови глави, изработени грижливо във висок
релеф насреща. Те са превързани с тясна гладка панделка (taenia, vitta), която образува
Х-образен орнамент отгоре и двата й края се спущат отстрани на главите. Рогата им са
издигнати иагоре и завити навътре. Под тях се виждат хоризонтално разположени уши.
Очите са едри, бадемообразни, очертани отвън с врязана линия. Твърде живописно са
предадеии космите. Върху челото те образуват хоризонтална широка ивица, по средата
на която има шестлистна розета. Под нея, между двете очи, е изобразена също така ро-
зета. Върху вратовете на биковите глави лежат тежки гирлянди от едри лаврови листа,
превързани по средата с отвесна панделка, като листата им са разположени едни срещу
други. Пространство™ над гирляндите е заето от ляво надясно от: глава на Медуза нас-
реща със спуснати коси, очи без зеници и долепени устни, образуващи лъкатушна линия;
шестсгрунналира, чиито краища завършват горе с птичи глави; елен в бяг наляво с извита
назад глава.
Архитравът (вис. 0,345 м) се състои от регула (вис. 0,05 м), лесбийска кима, три фасции
(0,07, 0,05 и 0,05 м) и три астрагала.
Задна страна: Фризът (вис. 0,25 и шир. 0,23 м) има три правоъгълни и една половинка
от легла за дървени хоризонтални греди за таванската конструкция. Шир. на леглата на
гредите е 0,13, 0,21,0,22 и 0,23 м, а разстоянията между тях са по 0,44 м. Архитравът (вис.
0,44 м) има сыцото разделение и украса както архитравът на лицевата страна.
1 орна страна: Отгоре и в двата края на блока има по едно вдлъбнато правоъгьлно легло:
дълж. 0,105 (западного) и 0,12 м (източното), шир. 0,03 и дълб. 0,05 м. Във вътрешния
край леглата имат дупка 0,03 х 0,03 м и дълб.0,04 м. В леглата се поставили железни скоби,
конто евързвали блока със съседните блокове на фриз-архитрава на портика.
67. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,49, вис. 0,69, шир. долу 0,41,
по средата 0,э1 и горе 0,34 м). Сега се намира в южния портик на перистилния двор, към
който е принадлежал. Той е увенчавал отгоре южния вход на портика на двора (обр. 103
а, б, в, г, д, е).
Лицева страна. Фриз — йонийска кима, хоризонтална гладка ивица и фризово поле, изпъл-
нсно с три бикови глави и една половинка в краищата. Главите им са превързани горе с
лента, която има форма на Х-образен орнамент или три хоризонтални успоредни ивици,
превързани по средата с двойна панделка. Кригцата налентите висят отстрани на главите.
I ирляндите са изплетени от едри лаврови листа, разделени на две половини, обърнати
една срещу друга, както при предходиия фриз-архитрав.
В полетата над гирляндите са скулптурирани релефни изображения на: орел, който е
кацнал на лозов клон и кълве грозде; делфин обърнат наляво; орел с разперени крила,
стъпил върху тялото на змия, която е захапал с човката си; бъчва с 12 обрача, с кръгла
дупка отгоре по средата и с каиела отляво долу.
Архитравът е както при предходните блокове.
I орната част (вис. 0,25 и шир. 0,23 м) има отзад легла за хоризонтални дървени греди с
ширина 0,30-0,32 м и разстояния мжду тях 0,38-0,42 м. Долната част (архитравът) е както
при другите блокове. Софитният орнамент не се вижда. Много добро качество на изпъл-
нение.
68. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик, дълж. 2,45, вис. 0,69, шир. долу 0,41, по
210
С'ЭС г'1' Л' 0М ^СГ1 С изпРавен в южния портик на перистилния двор, където
несъмнено е Ойл първоначално. 1
Лице! а ст рана. <1 ризьт е л красен горе с йонийска кима. Фризовото поле (вис. 0,25 м) има
ре \сфпа > краса, изпълнено доста сумарно и с по-ниско качество. Иэобразени са три цели
и по една половинка ог биковите глави, конто са по-малки от тези върху предходните
Олокове. овърхноегга им е третирана като гладка без да са означени космите и къдри-
ците. пне са само очертани с врязана линия. Липсват ноздрите. Освен това биковите
глави пс са хвеичани с панделка. Върху вратоветс на биковите глави висят дъговидно
завити 1 ирлянди от дребни лаврови листа, конто следват непрекъснато отляво надясно.
Г) к гирляндата не е разделена на две половини със срещуположно ориентирани лавро-
ви листа. Личи ръката на друг по-пеопитен камеиоделец. Полетата над гирляндите са
изпълнени от релефните изображения на птичка наляво, кацнала върху клонче, глава
на Медуза насреща, птица кълве змия и малка глава на Медуза фронталио. Третирането
им е доста схематично. Архитравът има сыцото разделение и релефна украса като пред-
ходните блокове. Астрагалите и лесбийската кима са много добре изразени за разлика от
изображенията върху фриза.
Задна страна. Горната част (тир. 0,15 и дълб. 0,25 м) образува гладко хоризонтално легло
вместо легла за дървени греди. Долиата част е архитрав с познатото разделение и релефна
украса.
Горна страна. В двата края има по един правоъгълен улей (дълж.0,10, шир.0,03 м) за пос-
тавяне на желязна скоба за връзка.
Долна страна. Софитният орнамент (дълж. 1,37, шир. 0,08 и дълб.0,01 м) е изпълнен с
ластар. Той отстой на 0,51 и 0,54 м от краищата, конто са лежали върху капителите.
69. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,52, вис. 0,69, шир. долу 0,41, по
средата 0,51 и горе 0,36 м). Сега се намира в южния портик на перистилния двор, към
който е принадлежал (обр. 109 а, б, в, г).
Лицева страна. Фризовото поле е украсено с три цели бикови глави, отляво половинка от
бикова глава и отдясно малка част от глава. Те са по-дребни в сравнение с главите върху
първите два блока. Очите и ноздрите са означени чрез врязани линии. Няма косми вър-
ху главите. На челото са означени три хоризонтални ивици, пресечени от сед ем отвесни
врязани линии. Липсва панделка върху главите на биковете. Над гирляндите са скулпту-
рирани отляво надясно четирилистна розета, орел с разперени крила и с глава обърната
надясно, по-голяма розета и кръгъл щит. Архитравът има сыцото членение и релефна
украса както предходните блокове.
Задна страна. В горната част върви изцяло хоризонталноле легло (шир. 0,13, дълб. 0,2э м).
Горна страна. В двата края има правоъгълен улей (дълж. 0,10. шир. 0,03 и дълб. 0,03 м)
за поставяне на желязна скоба за връзка.
Долна страна. Софитното поле (дълж. 1,71, шир. 0,08 и дълб. 0,01 м) е украсено с расти-
телен орнамент от извити листа, разположен в две половини, като листата са обърнати
един срещу други. По средата се виждат четири отвесни ленти. Разстоянията до краищата
на блока са 0,38 и 0,40 м.
70. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,36, вис. 0,69, шир. долу 0,43, по
средата 0,48 и горе 0,25 м).
Лицева страна. Върху фризовото поле да скулптурирани доста схематично три цели бикови
глави и две половинки глави, по-малки от тези върху първите два блока. Липсват ушите,
няма косми върху главите. Очите и ноздрите са означени чрез врязани линии. Липсват
панд елки около биковите глави. Гирляндите се състоят от дребни лаврови листа, наредеии
в посока отляво надясно. В полетата над гирляндите са представени птичка върху клон,
малка глава на Медуза, кратер от който излизат бръшлянови клони и друга малка глава на
Медуза. Те са доста повърхностно третирани. Архитравът има сыцото деление и украса,
както този на лицевата страна.
Задна страна. По цялата дължина на горната част върви хоризонтално легло (шир. 0,2 а
и дълб. 0,21 м). _ л л, ч
Долна страна. Софитният орнамент (дълж. 1,48, шир. 0,40 и дълб. 0,01 м) представлява
лаврови листа, като в двете половини са насочени един срещу други. Ге са превързани с
лента. По средата има петлистна розета. Разстояният до краищата на блока е 0,42 м. По-
късно лицевата страна на блока е претьрпяла известна промяна. На мястото на йонийската
кима било издълбано правоъгълно поле (дълж. 1,94, шир. 0,07 и дълб. 0,03 м).
71. Фрагмент от фриз-архитравен блок (дълж. сега 0,69, вис. 0,59 и шир. долу 0,41 м). Сега се
211
намира в южния портик на перистилния двор, към който е принадлежал.
ицева страна. Фризът е почти разрушен. Несъмнено е бил украсен с бикови глави, гир-
лянди и други изображения. Архитравът е запазен. Членението и украсата са както ппи
остан алите блокове.
Долна страна. На 0,48 м от левия край започва софитен орнамент (шир. 0,10 м), състояш
се от ластар. щ
/2. Фрагмент от фриз-архитравен блок. Левият край е отвесен (дълж. сега 1,61, шир. долу 0,41
в средата 0,48 и горе 0,33 м). Сега се намира в южния портик на перистилния двор, към
конто е принадлежал. Липсва фризът. Архитравът има членение и украса както другите
блокове. 7
Долна страна. На 0,42 м от левия отвесен край започва софитният орнамент от ластар
(дълж, сега 1,17, шир. 0,08 и дълб. 0,01 м). Н
73. Фрагмент от фриз-архитравен блок, левият край е отвесен (дълж. сега 1,05, вис. 0,37, шир.
долу 0,50 м). Намерен е в източния портик на перистилния двор.
Лицева страна. Фризът липсва. Архитравът е обаче напълно запазен и е същият, както
останалите блокове. Софитният орнамент е ластар (шир. 0,10 м).
/4. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,43, вис. 0,69, шир. долу 0,42, по
средата 0,495 и горе 0,32 м). Сега се намира в перистилния двор, близо до западния пор-
тик, обърнат с лицевата страна надолу. Върху него лежи петоъгълният тимпан от южната
фасада на храма на Фортуна (кат. №262).
Задна страна. Горната част (шир. 0,15 и дълб. 0,23 м) има легла за дървени греди (шир.
0,27, 0,33 и 0,35 м), като разстоянията между тях са 0,35, 037 и 0,45 м. Архитравът (долната
част) не се различава оттези при останалите блокове.
Долна страна. На 0,31 м от двата края започвна софитният орнамент от клончета с назъ-
бени листа.
75. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,48, вис. 0,69, шир. долу 0,415, в
средата 0,50 и горе 0,35 м). Сега се намира на източната граница на западния портик на
перистилния двор, към който принадлежи (обр. 106 а, б, в).
Лицева страна. Йонийската кима ограничава отгоре фризовото поле, изпълнено с три цели
бикови глави насреща и една половинка глава отляво. Рогата са изправени отгоре и завита
навътре. Ушите са хоризонтално разположени. Върху челата на биковите глави има венец
с розета по средата. Къдриците образуват съчетания подобии на цветаета. Очите са едри,
изпъкнали с бадемообразна форма. Главите горе са превързани с панд елка, която образува
Х-образен орнамент, който е превързан по средата. Тежките гирлянди, поддържани от
вратовете на биковите глави, се състоят от два едри лаврови листа, разположени в две
половини, и обърнати едни срещу други. В полетата над гирляндите са скулптурирани
следните релефни изображения: глава на Дионис насреща с изобразени като гроздове
къдрици, глава на лъв с отворена уста насреща, умбо от щит, зад което се кръстосват две
копия, глава на Медуза. Архитравът има разделение и украса както останалите блокове.
Задна страна. Горната част има легла за дървени хоризонтални греди на тавана (шир. 0,28
и дълб. 0,06 м), като разстоянията между тях са съответно 0,30, 0,40 и 0,50 м. Архитравът
е същият, както при останалите блокове.
Долна страна. Софитният орнамент отстой на 0,31 м от двата края на блока. Той е дълъг
1,83 м. Украсата се състои от две половинки, изпълнени с растителен мотив с назъбени
листа, обърнати едни срещу други. По своето изпълнение този фриз-архитрав е много
подобен на блоковете № 1 и 2. Прави впечатление, че при украсата върху лицевата страна
(при йонийската кима и при астрагалите на архитрава) по няколко сантиметра в двата
края не са обработени.
76. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (десния край) (дълж. сега 0,49, вис.
0,69, шир. долу 0,39, в средата 0,48 и горе 0,37 м). Намери се в сверния край на западния
портик, към който е принадлежал.
Лицева страна. От фризовото поле са запазени йонийската кима, една бикова глава и по-
ловинка от бикова глава. Гирляндите са от лаврови листа. Архитравът е напълно запазен.
Той е същият като при другите блокове.
Задна страна. В горната част е имало легло за дървена греда (дълж. 0,30, шир. 0,16 и дълб.
0 24 м). Архитравът има същото разпределение и украса както останалите блокове.
77 Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (ляв край) (дълж. сега 1,16 и шир.
средата 0,52 м). Намери се в западния портик на перистилния двор, към който е принад-
лежал.
212
лъг
гни
ого
ана
,ата
по
’Р-
та
1,
>м
ге
щ
ф
р-
то
гь-
ьлб-
1ИР’
чаД'
, в
на
по-
дей-
Ф-
гга
зис.
НИЯ
э-
•и

ли
[ТИ
гец
эи,
ува
от
две
1НИ
эве
две
зе.
>,28
вът
Лицева страна. Тя почти липсва. От фриза е запазена гирлянда от лаврови листа. Архит-
равът е както при останалите блокове.
Задна страна. Горната част има хоризонтално гладко легло (шир. 0,15 м и вис. сега 0,18 м).
Архитравът е както при другите блокове.
Долна страна. На 0,38 м от левия край на блока започва софитният орнамент (шир. 0,09
и дълб. 0,01 м), който се състои от плетеница.
78. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,35, вис. 0,69, шир.долу 0,41, по
средата 0.50 и горе 0,31 м). Принадлежи към самия северен край на западния портик на
перистилния двор (обр. 108 а, б, в, г).
Лицева страна. Фризът е зает от три цели и една половинка от бикова глава, чиито кос-
ми върху челото образуват венец. Над главите има Х-подобна превръзка, чиито краища
се спущат отстрани. Гирляндите са от лаврови листа и обърнати едни срещу други. Над
гирляндите са изобразени в релеф глава на брадат Силен, поднос с пиле върху него и
заек, който яде грозде. Архитравът има същото разпределение и украса като останалите
блокове.
Задна страна. Горната част има три легала за греди шир. по 0,50 м.
Долна старана. Софитният орнамент от растителен мотив, разположен в двете срещупо-
ложни половинки отстой на 9,34 м от краищата на блока.
79. Цял фриз архитравен блок, сега счупен на две, от сивобял варовик (дълж. 2,48= 1 +1,48;
вис. 0,69, шир. долу 0,39, по средата 0,50 и горе 0,30 м). Принадлежал е към северния
край на западния портик на перистилния двор (обр. 107 а, б, в, г, д, е). Фризът е украсен
с три цели бикови глави насреща и с по две половинки в краищата. Те са превързани с
панделка, която на темето образува Х-образен орнамент (превързан или не по средата), а
краищата й се спущат отстрани. На челото си биковите глави носят венец от листа. Косми-
те между очите са изплетени в разнообразии къдрици. Гирляндите са направени от едри
лаврови листа, разположени в двете половинки едни срещу други, превързани по средата
с отвесна панделка. В полетата над гирляндите са изобразени релефни разнообразии мо-
тиви: едра птица със закривен клюн (навярно щъркел) е захапал змия; орел с разперени
крила се фланкирва от по една змия, чиито краища образуват Херкулесов възел под орела;
кошница с конусовидна форма, препълнена с гроздове, а отдясно се вижда лозов лист,
кръгла трикрака маса (трапеза), дадена в перспектива (кракатай са извита). Върху масата
са представени в релеф една жертвена патера, тестени сладкиши и хлебчета. Архитравът
има същото разпределение и украса като останалите.
Задна страна. Горната част има легла за дървени хоризонтални греди (шир. 0,24, 0,32 и
0,38 м), като разстоянието между тях е 0,35 м.
Долна страна. На 0,15 м от краищата е разположен софитният орнамент от релефен ластар.
80. Ляв край на фриз-архитравен блок, намерен в близост до друг блок с изображение на делфин,
принадлежащ към северния край на западния портик на перистилния двор (вис. 0,69 м).
Лицева страна. От фриза е запазена една бикова глава, чието изпълнение се отличава с
много качествено изпълнение и показва сходство с кат. №78. Рогата са издигнати нагоре
и извита навън. Над главата се вижда Х-образазна превръзка, чиито краища са спускат
отстрани. Върху челото на биковата глава космите образуват венец, а под него се вижда
розета. Очите са едри и във форма на бадем. Гирляндата се състои от едри лаврови листа,
половината от който са обърнати наляво, а другата надясно. Над гирляндата е скулптури-
рана глава на Медуза. Очните ябълки са много добре подчертани. Устните са прилепени, а
къдриците образуват под шията т.нар. “Гордиев възел”. Следва гущер, изправен нагоре.
81. Фрагмент от ляв отвесен край на фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега
1,82, вис. 0,69, шир. долу 0,40 , по средата 0,51 и горе 0,27 м). Принадлежал е към източния
портик на перистилния двор (обр. 110 а, б, в , г).
Лицева страна. Върху фриза са запазени сега две цели бикови глави и една половинка в
левия край. Първоначалниятброй бил три цели бикови глави идее половинки. Биковите
глави се отличават със схематичност и сумарност. Гирляндите се състоят от дребни лаврови
листа, обърнати в една посока, отляво надясно. В полетата над гирляндите са представени
следните релефни изображения: цветна чашка, две птички (кацнали на клон) една срегцл
друга и между тях кръгъл предмет, кантарос от който излизат бръшлянови листа. Архит-
равът има същото деление и украса, както предходните блокове.
Задна страна. Горната част има хоризонтално легло (шир. 0,14 и дълб. 0,20 м).
1 орна страна. В левия край има легло за поставяне на желязна скоба.
Долна страна. На 0,43 м от левия край започва софитен орнамент от лаврови листа в две
213
половинки, едни срещу други. По средата има пандслка.
Фрагмент от фриз-архитрав, намерен в източпата част на двора (дълж. 1,33, вис. 0,69, шир
долу 0,37, по средата 0,47 и горе 0,35 м) (обр. 111).
Лицева страна. Фризът има половин бикова глава и цяла такава, прсдадени доста схема-
тично: те са скъсени с широки чела и малки очи, изразени чрез врязани линии. Липсват
космите върху ушите и главата. Те носят гирлянди от лаврови листа надясно. В полото
над гирляндата е изобразена малка глава на Сатир с брада и мустаци, както и шестлистна
розета над извит в краищата ластар. Архитравът има обичайното разделение и украса.
Задна страна: В горната част има легло по цялата дължина (шир. 0,14, дълб. 0,19 м). Ар-
хитравът е същият както на лицевата страна.
Долна страна. На 0,46 м от лявата отвесна страна започва софитният орнамент, който
представлява лаврови листа, ориентирами отляво.
63. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 0,69 м, шир. по средата
0,47 м). Принадлежал е към източния портик надвора. Сега блокътлежи върху лицевата
си стрна и не се вижда украсата върху фризовото поле.
Задна страна. В горната част има хоризонтално гладко легло (шир. 0,12, дълб. 0,20 м).
Архитравът е същият както при другите блокове.
Долна страна. Софитният орнамент се състои от лаврови листа.
84. Фрагмент от фриз-архитравен блок (дълж. 0,62, вис. сега 0,65, шир. долу 0,41, по средата
0,50 и горе 0,65 м). Принадлежал е към източния портик на перистилния двор.
Лицева страна. Сега липсват йонийската кима и ивицата под нея. От фриза е запазенаедна
бикова глава, която носи гирлянда от лаврови листа. Над гирляндата е изобразена птица
наляво, стъпила върху гирляндата, която кълве две череши. Изработката на биковите
глави е сумарпа. Липсват ушите и космите по кожата, а изображенията на гирляндите са
плоски. Архитравът е както при другите блокове.
Задна страна. В горната част върви хоризонтално гладко легло (шир. 0,13 и дълб. 0,15 м).
Архитравът е подебн на другите.
Долна старана. От софитния орнамент е запазена дължината от 0,55 м. Той представлява
клон с едри извити листа.
85. Цял фриз-архитравен блок от бял варовик (дълж. 2,16, вис. 0,69, шир. долу 0,43 и горе 0,35
м). Той е изнесен от развалините на вътрешния двор на храма на Фортуна с намерение да
бъде пренесен в София през 1905 г. Оставен е в двора на консервната фабрика в с. Гулянци.
На 23 март 1975 г. заедно с видния английски археолог проф. Мартин Харисън успяхме
да го заснемем. Съдейки по дължината този блок е принадлежал към южния портик на
перистилния двор на храма на Фортуна и е бил разположен непосредствено до средняя
фриз-архитравен блок (кат. №67).
Лицева страна. Фризът е ограничен с типичната йонийска кима. Фризовото поле е из-
пълнено с две цели бикови глави и с половин бикова глава в двата края. Тяхната форма,
пропорции и къдрици са напълно идентични на тези върху фриз-архитравните блокове
на южната колонада на двора №1 и 2. Върху биковите гирлянди от едри лаврови листа,
разположени в две половини с обърнати едни към други листа. В полетата над гирляндите
отляво надясно са изобразени: лодка с извит преден и заден край с по три весла на всяка
страна; глава на Сатир с дълги коси; глава на лъв фронтално. Архитравът има регула,
лесбийска кима, три фасции и три астрагала в горния край на всяка фасция. Горната част
на задната страна представлява редуване на вдлъбпати легла за хоризонтални напречни
греди (шир. 0,24, 0,495 и 0,28 м), конто отстоят една от друга на различии разстояния (0,23,
0,25, 0,16 и 0,74 м). Долната част (архитравът) има обичайното членение и украса както
лицевата страна. Блокът бил изработен от скулптура на блоковете №1 и 2.
86. Цял фриз-архитрав, съставен сега от три фрагмента, от сивобял варовик (дълж. 2,56, вис.
0,69, шир. горе 0,36 м). Сега в АИМ.
Лицева страна. Фризът се състои от йонийска кима (вис. 0,06 м) и фризово поле (вис. 0.28 м)
заето оттри бикови глави и две половинки в краищата. По своята наработка биковите глави
напълно приличат на фриз-архитравите с най-добро изпълнение. Главите са увенчани с
панд елка, която върху главата образува Х-образпо кръстосване, а краищата висят отстрани
на главата. Гирляндите се състоят от едри лаврови листа, разположени в две половини. В
полетата над гирляндите са скулптурирани следните изображения: глава на млад Силен
насреща с буйни коси, гущер напада охлюв, друга глава на Силен (?) и петел, който кълве
грозде. Архитравът има типичного разделение и украса: лесбийска кима и три различи0
широки фасции, като в горната им част върви астрагал.
8 0.4
СЬ'
П°
кр
за'
ка
За
88-
0,<
Л1
ув
от
со
ве
С
3;
М'
Д
89. <1
п
Д'
п
п
7
г.
с
б
в
е
F
<
90. <
91.
214
Долва страна. Софитният орнамент не се вижда. понеже блокът лежи върху основата си
”•:^и?авеп ‘ ™'“обял ю₽овик
0.40. по средата 0.4b и юре 0,38 м). Пренесен в АИМ-София през 1905 г. Членението е
^вХаот^” ПреДХ°ДНИЯ блок' Във Фризовото поле се виждат отляво надясно една
половинка от бикова глава и цяла бикова глава насреща, превързана с панделка и чиито
крапща падат отстрани. I ирляндата се състои от едри лаврови листа. Над нея е изобразен
заек в яг наляво. еренът под него е означен с една релефна ивица. Архитравът е същият,
както предходните. ‘
Задна страна. I орпата част има хоризонтално легло (шир. 0,11 и дълб. 0,21 м).
S8. Два фрагмента от фриз-архитравен блок с обща дължина 2,37 м (липсва левият край) (вис.
0,69). Пренесени са в София, сега в НИМ.
Лицева страна. Във фризовото поле са скулптурирани три цели бикови глави, конто са
увенчани с лента, която горе образува Х-образно краъстосване, а краищата и се спускат
отстрани. 1 ирляндите се състоят от три лаврови листа, разположени в две половини, на-
сочени едни срещу други. Над гирляндите се виждат: орел наляво и в човката си държи
венец на победата, Капитолийската вълчица наляво и Ромул и Рем под нея, глава на брадат
Силен. Архитравът е същият. както при другите блокове.
Задна страна. В горната част има легла за дървеии греди (шир. 0,25 м), като разстоянията
между гредите е 0,47 м.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
89. Фрагмент от последний фриз-архитравен блок в южния край на източния портик на
перистилния двор, съдейки по неговото устройство и релефна украса. Запазен е самият
десен край на блока с видима лицева част 0,60-0,66 м и задна страна с дълж. 1 м. Блокът
прави скосяване за връзка с ъгловия източен блок на южния портик на двора. Сега липсва
по-го.\ямата част от блока (вис. 0,69 м). Пренесен е в София през 1905 г.
Лицева страна. Характерно за релефната украса на фриза е завършването с овнешка
глава, обърната наляво. Предишните изображения били на бикови глави. Гирляндата се
състои от едри лаврови листа. Над нея е представена релефна глава на млад Силен (?) с
буйна коса. Архитравът има сыцото триделно членение, лесбийска кима и три астрагала
в началото на всяка фасция.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло (шир. 0,16 и дълб. 0,24 м). Архит-
равът има сыцото членение и украса подобно на лицевата страна. Софитният орнамент
отдолу сега не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
90. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик, който представя десен отвесен
край (дълж. сега 1,15, вис. 0,69 м). Пренесен е в София през 1905 г.
Лицева страна. Фризът има бикова глава и гирлянда от дребни лаврови листа, конто вър-
вят в посока отляво надясно. Над първата гирлянда се вижда релефно изображение на
кантарос, от който излизат два клона от лозница с по един грозд, а над втората гирлянда
— четирилистна розета. Архитравът е същият както при останалите.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло (шир. 0,15 и дълб. 0,20 м).
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
91. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик, конто представлява ляв отвесен
край на междинен блок (дълж. сега 1.32, вис. 0,69 м). Сега в АИМ.
Лицева страна. Фризът има релефни бикови глави, като в началото е с половинка от глава.
Те са превързани с панделка, която горе образува Х-образно кръстосване, а краищата и се
спущат покрай главата. Гирляндите се състоят от едри лаврови листа, разположени в две
половини, насочени едни срещу други. Над гирляндите се виждат: мида, куче надясно,
което напада вълк (?). Архитравът е същият както при другите блокове. Задната страна
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
92. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (вис. 0,69 м). Сега в АИМ.
Лицева страна Фризовото поле има глава на бик, който подържа гирлянда от едри лаврови
листа разположени в две половини, насочени едни срещу други. В полето над гирлянда-
та има глава на млад Силен с буйна коса. Архитравът има сыцото устройство както при
останалите блокове.
Задна страна. В горната част има правоъгълно легло по цялата дължина на блока.
93. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,54, вис. 0,69, шир. долу 0,41, по
средата 0 48 и горе 0,38 м). Пронесен в София през 1905 г„ сега в АИМ.
Лицева страна: Фризовото поле е заето от три цели бикови глави и две половинки глави
215
(РРяГ:
(последимте в краищата), изпълнени с високо майстроство. Те носят панделки, превър-
зани над главите и спускащи се отстрани. Гирляндите се обстоят от едри лаврови листа,
разпределени в две половини и обърнати едни срещу други. Над тях са представени в
релеф следните изображения: клонче с макова чашка, свастика, делфин наляво и кошница
с конична форма, пълна с грозде. Архитравът е същият както предходните.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
94. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 2,16, вис. 0,69, шир. долу 0,41, по
средата 0,48 и горе 0,38 м). Пренесен в София през 1905 г, сега в АИМ, в изложбепата зала,
(погрешно е написано, че произхожда от Сердика).
Лицева страна. Фризовото поле има йонийска кима в следната релефна украса: две цели
бикови глави и половинка глава в десния край, изпълнени с голямо майсторство. Главите
са увенчани с панделки, конто над тях се кръстосват подобно на X или по-скоро на Хер-
кулесов възел, а краищата им се спускат отстрани. Половин гирлянда вляво и две цели от
едри лаврови листа лежат върху вратовете на биковите глави. В полетата над гирляндите
са скулптурирани главите на двама млади Силена с буйна къдрава коса и едно извито
клонче с макови чаши. Архитравът е същият както останалите.
Задна страна. В горната част има две легла за дървена хоризонтална греда (шир. 0,32 и
0,30 м). Архитравът е същият подобно на лицевата страна.
Горна страна. В десния отвесен край има правоъгълно легло (0,12 х 0,03 х 0,03 м) за пос-
тавяне на желязна скоба за възка със съседния блок на колонадата.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
95. = №85.
Фронтон на южния вход на двора
96. Варовиков среден блок от тимпана с петоъгълна форма на фронтона над входа (основа 1,48,
по средата 0,50, вис. в краищата 0,14 и 0,20 м, дълж.на наклонените страни 0,81 и деб. 0,37
м). Няма никаква украса. Отзад има правоъгълна вдлъбнато легло (шир. 0,36 м).
97. Източен ъглов триъгьлен блок от фронтона на входа на южния портик на двора (0,43 х 0,74
х 1,87 м, наклонена страница на корниза 0,96 м). Корнизът е украсен с релефни палмети
от двата типа: с извита навън сложно изрязани отдолу листа и със завита навътре листа,
всичките превързани отдолу с тясна хоризонтална панделка. Корнизът завършва отдолу
със зъбци (0,55 х 0,025 м), като разстоянието между тях е 0,025 м. Отдясно се образува
сглобка за съединяване със съседния среден блок.
Корнизни блокове на портиците около двора и от храма на Фортуна
98. Цял междинен корнизен блок от сивобял варовик (дълж. 1,74, шир. 0,82 и вис. 0,37 м).
Намерен е в южната част на перистилния двор и е принадлежал към южния портик на
двора.
Лицева част. Отгоре върви гладка хоризонтална ивица (регула) (шир. 0,05 м). Следва низ
от три палмети (вис. по 0,16 м) - с извита навън листа и с отрязани върхове, със завита
навътре листа и с извита навън сложно оформени листа. Всичките палмети са превързани
долу с хоризонтална лента. Между тях има клонче. Следва извита част (вис. 0,09 м), гладка
регула, отново вдлъбната част и ред зъбци (0,065 х 0,035 и дълб. 0,03 м). Долната част е
гладка и широка 0,45 м.
99. Фрагмент от междинен корнизен блок от сивобял варовик (дълж. сега 1,0, шир. 0,90 и вис.
0,35 м). Намерен е в южната част на двора. Принадлежал е към южния портик надвора.
Лицева страна. Симата се състои от редуване на двата типа палмети, между конто има
клонче. Разпределението на украсата е както при предходния. Върху горната страна има
правоъгълно легло (0,47 х 0,32 и дълб. 0,07 м ).
99а. Цял корнизен блок от сивобял варовик (дълж. 1,35, шир. 0,90 и вис. 0,40 м).
Лицева страна. Изобразени са четири палмети от двата типа - с извита навътре листа и с
извита навън листа. Шир. на долната гладка част 0,50 м.
100. Цял корнизен варовиков блок (дълж. 2,38, шир. 0,84 и вис. 0,39 м). Принадлежал е към
южния портик на двора.
Лицева страна. Украсата е същата както при предходните блокове. Върху симата са
изобразени цели пет и една половинка от палмета от познатите типове.Върху горната
повърхност има правоъгълно легло за дървена греда на покрива (0,27 х 0,39 и дълб.
0,06 м), която отстой на 0,38 м от долния край на блока. Отгоре на дясната част има право
ъглово поле за желязна скоба.
216
дЙ^
ча^
ЛИй£
цма 1
отстс
,оз-фРэг
jCbM 1
дИ
104- ФРаГ
пер”
ДИН'
поле
105. Фра1
южн
Лии
ЧИИ1
покг
е 0,5
106. Фра
е къ
0,20
за д'
107. Фра
Лис
ИЗВ1
Лис
108. Мал
109. Цял
вис.
Лис
лис
има
40. Фр;
ЮГС
със
гла
41. Фр;
Аи
, е ч
42. фр
Hai
на
Ре
113 фр
0.S
Ли
1Ц 1°
>4. фр
11-
4э. ф{
Ни
. -
и
ю
а.
Р-
га,
в
Ча
и
ге
э-
>т
е
101. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,22 шип О ЧЧ и
срыата на двора н е принадлежал към южния портик на двоЛ ' Р'Н ' ‘
Лицева страна. Украсата е както при поедхолнХ. л Р^'
цели палмети и една половина от палмста с повил локовс- Симата е заета от четири
листа и със завити навътре листа. Me™ ~ С "”“™ навъ"
част е шир. 0,50 м. ‘ Те се явява клонче. Долната гладка
102. Десен край от фрагментиран варовиков корниз (дълж сега 1 10 шип о яя п го х
Принадлежал е към южния портик на двора. ’ °’ Р' °’88 С 0,39 м)'
Лицева страна. Симата е изпълнена с оелесЬни пялм₽т« ™ „
релссрни палмети от двата типа. Въоху гопната чал-
има правоъгълно легло (0,26 х 0 44 и лълб о П7 »,х ™ р у горната част
отстой на 0,27 м от края „а блока. Долна'га част е шГр JsoT “ "0КрИВа’
ЮЗ. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,64, шир. 0,87 и вис. 0,39 и). Принадлежал е
към южния портик на двора. Блокът лежи надолу и не се вижда украсата му, която едва
ли се различава от тези на предходните блокове.
104. Фрагмент от ъглов варовиков корниз, който е принадлежал към югозападния ъгьл на
перистилния двор (дълж. сега 0,80, шир. сега 0,71 и вис. 0,35 м).
Лицева страна. Запазени са четири зъба на южната страна и един на западната. Гладкого
поле долу е шир. 0,49 м.
105. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,85, шир. 0,90 и вис. 0,38 м). Намира се в
южната част на двора.
Лицева страна. Симата е украсена с палмети от следните типове: с извити навън листа,
чиито върхове са отрязани, и със завити навътре листа. Зъбците са наклонени, коего
показва, че корнизът е лежал върху триъгълен фронтон над вход. Шир. на долната част
е 0,51 м.
106. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,0, шир. 0,86 и вис. 0,38 м). Принадлежал
е към южния портик на двора. Лицевата страна има палмети от познатите типове. На
0,20 м от десния отвесен край се намира пхравоъгълно легло (0,26 х 0,43 и дълб. 0,06 м)
за дървена греда на покрива.
107. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,0, шир. 0,88 и вис. 0,40 м).
Лицева страна. Запазени са три палмети от следните типове: завити навътре листа, сложно
извити навън листа и отново навътре. Долната гладка част е шир. 0,50 м.
Лицева страна. Липсват палметите на симата.
108. Малък фрагмент от варовиков корниз.
109. Цял варовиков корниз, намерен в югоизточния ъгьл на двора (дълж. 1,55, шир. 0,85 и
вис. 0,38 м).
Лицева страна. Симата има четири цели палмети и една половина от познатите типове. с
листа навътре и листа навън, и между тях клонче. На 0,37 м от десния отвесен край блокът
има правоъгълно легло (0,30 х 0,36 и дълб. 0,045 м) за дървена греда на покрива.
110. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,07, шир. 0,90 и вис. 0,34 м). Намерен е в
югоизточния ъгьл на двора.
Лицева страна. Симата съдържа палмети от трите типа: с извити навън сложни листа,
със завити навътре листа и с извити навън листа, чиито върхове са отрязани. Долната
гладка част е шир. 0,49 м.
111. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,50, шир. 0,84 и вис. , м).
Лицева страна. Палметите на симата са сьщите както на предходния блок. Долната част
112. Фрагмент^хт варовиков корниз, намерен в югоизточния ъгьл на двора произхождащ
навярно от източния портик надвора (дълж. сега 1,0, шир. 0,87 и вис. 0,36 м). Палметите
на симата са от следните типове: извити навън листа с отрязани върхове, извити навът-
ре листа, извити навън сложни листа и завити навътре листа. Има клончета между тях.
ИЗ Фра™!Т оГв1р^виков4корниз, намерен в югоизточния ъгьл на двора (дълж. 1,05, шир.
0 85 и вис 0 35 М). Лицевата страна има три палмети: две със завити навътре листа и
X навън еве сложна форма. На 0,18 м отлявата отвесна страна отгоре се намира пра-
воъгълно легло (0,31 X 0,33 0,и вн” Z Запезеи, е „ал-
114. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега шир
мета със завити навътре листа. ЮГОизточния ъгьл на двора (дълж. сега 0,35,
15 Х™0,73 ХГо.ХТрХХхУ -цевата страна е доста повредеиа. Вигкда се
217
една палмета със завити навътре листа.
116. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0.62. шир. 0,90 и вис. 0,30 м). Симата с украсена с
палмети от двата типа: със завити навътре и с извити навън листа. Гладкого поле отдолу
е с шир. 0.50 м.
117. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,70, шир. 0,50 и вис. 0,18 м). Намерен е в
югоизточния ъгъл на двора. Липсва симата с палметите. Запазени са зъбците. Долното
гладко поле е шир. 0.46 м.
118. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,16. шир. 0,90 и вис. 0,36 м).
Лицева страна. Симата е украсена с пет палмети от познатите типове: три с извити навън
листа и две със завити навътре листа. Срещат се и колони между палметите. Отгоре има
правоъгълно легло (0,30 х 0,41 и дълб. 0,04 м ) за дървената греда на покрива.
119. Фрагмент от десния край на варовиков корниз (дълж. сега 0,82, шир. 0,92 и вис. 0,32 м).
Принадлежи към южния край на източния портик на двора. Лицевата страна сега не се
вижда. Отгоре има правоъгълно легло (0,37 х 0,47 и дълб. 0,025 м) за дървена греда на
покривната конструкция.
120. Фрагмент от варовиков корниз от източния портик на двора (дълж. 0,86, шир. 0,82 и вис.
0,36). Палметите на симата са като тези на кат №118.
121. Фрагмент от варовиков корниз, принадлежащ най-вероятно към източния портик на
двора (дълж. сега 1.10, шир. 0,85 и вис. 0,38 м).
Лицева страна. В симата са запазени три палмети отследимте типове: с извити навън
листа с отрязани върхове, с извити навън листа и със завити навътре листа. Зъбчатият
орнамент е добре запазен. Долното гладко поле е шир. 0,47 м.
122. Цял варовиков корниз, намерен в двора (дълж. 1,70, шир. 0,85 и вис. 0,36 м). Палметите
на лицевата страна са същите като при кат. №121.
123. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,50, шир. 0,70 и вис. 0,40 м). Намерен е в
южната част на двора, вероятно е принадлежал към южния портик. Лицевата страна с
палметите е разрушена. Запазени са зъбците. Отгоре в задния ляв ъгъл се намира право-
ъгълно легло (0,31 х 0,36 и дълб. 0,035 м) за греда на дървената покривна конструкция.
124. Фрагмент от варовиков корниз (десен край) (дълж. сега 0,55, шир. 0,78 и вис. 0,38 м).
Украсата върху лицевата страна е както при другите корнизи.
125. Цял варовиков корниз, паднал върху двора до канала и е принадлежал към западния
портик на двора (дълж. 1,11, шир. 0,88 и вис. 0,38 м). Украсата върху лицевата страна е
като при другите корнизи.
126. Фрагмент от варовиков корниз, намиращ се в западната част на двора, но е принадлежал
към западната външна стена на западния портик (дълж. сега 0,85, шир. горе 0,30 и долу
0,78, вис. 0,41 м). Лицевата къса част е извита и няма никаква релефна украса. Върху
горната част в десния вътрешен ъгъл блокът има правоъгълно легло (0,22 х 0,63 и дълб.
0,08 м) за дървена греда.
127. Цял варовиков корниз, намерен в двора при западния портик (дълж. 1,50, шир. 0,90 и
вис. 0,30-0,38 м). На лицевата страна има шест палмети от двата типа: с листа извити
навън и листа извити навътре. Останалите елементи са както при другите корнизи.
128. Цял междинен варовиков корниз (дълж. 1,71, шир. 0,80 и вис. 0,38 м). Украсата върху
лицевата част е както на останалите корнизи. Върху горната повърхност в задната част
има правоъгълно легло (0,24 х 0,40 и дълб. 0,05 м) за дървена греда.
128а. Цял междинен варовиков корниз, намерен в северозападната част на преистилния двор
(дълж. 2,0 шир 0,84, вис. 0,40 м). Лицевата част има същото разделение и украса, както
останалите корнизи. Отгоре в задната част има правоъгълно легло (0,26 х 0,37 и дълб.
0,05 м) за дървена греда.
129. Цял варовиков корниз с отчупена част отлицевата страна. Намерен е в средата надвора
(дълж. 0,78, шир. горе 1,05 и долу 0,78, вис.0,40 м). Лицевата част е профилирана. Отгоре
в задната част има дълго правогълно поле (0,27 х 0,65 и дълб. 0,07 м) за дървена греда.
130. Цял варовиков корниз с отчупена част в дясната страница. Намерен е в североизточната
част на двора (дълж. 1,0, шир. 0,87 и вис. 0,34 м). На лицевата страна има сима с релефни
палмети, извита част и зъбци. Върху горната страна няма легло за греда.
131. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в двора (дълж. сега 0,80, шир. 0,70 и вис. 0,30 м).
Лицевата част е невидима, понеже блокът лежи надолу, но украсата е била от палмети
и зъборед. Отгоре до левия отвесен край има легло с квадратна дупка за постовяне на
желязна скоба за връзка със съседния корнизен блок.
132. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в североизточната част надвора (дълж. сега 1,05,
218
шир. 0.80 и вис. 0,36 м). Симата налицевата стоаия
С извити навън и със завити навътое wm \t . ,ълисна с палмети от двата типа:
Долната гладка част е шир. 0,36 м ‘ Палметите има разделителем КЛОН.
133. Фрагмент от варовиков корниз, намеоен ппи шпОт.„
стилобат на двора (дълж. сега 1,06, ши^. 0,86^ вис*0,36^ТимГтаГук^ена “Хсти
7™"" КШЪН " ЛИСГа М“"™ навътРс- Между =
делителем клон. 1 ладкото поле отдолу е шир 0 47 м
,И- оТХ ОвГив^О VT,7 Намере" "» стилобат „а двора (дъХж. сета
° ' р- >88 и вис- 0,3b М). На лицевата страна има сима от палмети и под тях зъбчат
орнамент.
135. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в северната част на двора (дълж. сега 0,35, шир.
,8 и вис. ,' б м). Палметите на симата са разрушени. Запазени са зъбците. Долната
гладка част е 0,40 м.
136. Цял варовиков корниз от фронтона на храма на Фортуна (дълж. 1,54, шир. 0,96 и вис.
0,36 м). Налицевата страна има пет палмети от трите типа: с листа навън с отрязани вър-
хове. с листа навън и с листа навътре. Палметите и зъбците са леко наклонени йадясно.
Долното гладко поле е шир. 0,63 м.
137. Фрагмент от варовиков корниз, намерен пред първото каменно стъпало. Принадлежал е
към храма на Фортуна (дълж. 0,80. шир. 1,0 и вис. 0,36 м). На лицевата страна има останки
от релефни палмети и зъбчат орнамент.
138. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в северозападната част надвора (дълж. 0,51, шир.
1,0 и вис. 0,24 м). Запазена е симата с палметите със завити навътре листа. Зъбчатият
орнамент липсва, а шир.на долната част е 0,81 м.
139. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в северозападния край на двора, до първото
каменно стъпало на храма. Принадлежал е към западния портик на двора (дълж. сега
1,70, шир. 0,87 и вис. 0,36 м). Долната гладка част е шир. 0,48 м. На лицевата страна са
запазени четири палмети от двата типа: с листа навътре и листа навън. Отдолу корнизът
завършва със зъбчат орнамент.
140. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в северозападния ъгъл на двора, близо до йървото
каменно стъпало на храма на Фортуна (дълж. сега 0,88, шир. 0,80 и вис. 0,40 м). Лицевата
страна е повредена. Симата е имала палмети от познатите типове.
141. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0,70, шир. 0,66 и вис. 0,40 м). Намерен е в запад-
ния портик. На лицевата страна са изобразени палмети, извита част и зъбци, както при
останалите корнизи. Сега е доста повредена.
142. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в западния коридор на храма на Фортуна (дълж.
1,26, шир. 0,64 и вис. 0,40 м).
Лицева страна. Симата има палмети от следните типове: с извити навън листа с отрязани
върхове, със завити навътре листа и с извити листа.
143 Фрагмент от варовиков корниз, паднал в северната част на западния стилобат на коло-
н адата (дълж. 1,24, шир. 1,0 и вис.0,43 м). Лицевата страна има типичного разделение и
украса както останалите корнизи: палмети и зъбчат орнамент.
144. Част от корниз, който има резделението и украсата както останалите (дълж. 1,6.. шир.
1,0 и вис. 0,42 м).
145. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,12, шир.0,68 и вис.0,43 м). Украсата върху лице-
вата страна е същата, както при другитс корнизи, но е доста повредена.
146. Фрагмент от варовиков корниз, намерен в северния край па западния портик на двора
(дълж. 1,17, шир. 0,70 и вис. 0,38 м). Разделснието и украсата върху лицевата страна е
както при останалите блокове. 0 82 и вис 040 м)
147 Почти цял варовиков корниз без наи-горната часг щьлж Р
Ллицевата част има същото разделение и украса, както останалите корнизи.
148 Фрагмент от варовиков корниз, който от едната страна е отвесен (дълж. ccia (, 3, шир.
0,38 и вис. 0,38 м). Лицевата страна има същото разделение и украса, както другите
149. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0,88, шир. 0.96 и вис. 0,25 м). Лицевата част е както
при предходните корнизи, аq 44 ШИр. 0.33 и вис. 0.28 м). Намерен е до детайла
Лицевата страна езапазена включение на долната част.
151 дХ^рай ОТ варовиков корниз (дълж. 1.28, шир. 0,80 и вис. 0,38 и). Лицевата страна
не се вижда. понеже блокът лежи върху основата си.
219

>5445^
. ”8- ?
18^
18-
18“
18
18
15
11

52. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,28, шир. 0,80 и вис. 0,36 м). Върху горната страна
г.> отзад има правоъгълно легло (0,33 х 0,47 и дълб. 0,05 м) за дървена греда.
°' Цял варовиков корниз, счупен на две части (обща дълж. сега 1,72, шир. 0,80 и вис. 0,36 м)
Намерен е в източвната част на двора.
154. Цял варовиков корниз (дълж. 1,25, шир. 0,82 и вис. 0,36 м). Украсата на лицевата страна
е както при предходния (кат. №153).
155. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,04, шир. 0,95 и вис. 0,42 м). Украсата е както при
предходните корнизи.
156. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,60, шир. 0,75 и вис. 0,36 м). Лицевата украса е
както при предходните корнизи.
157. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,67, шир. 0,81 и вис. 0,36 м). Украсата върху
лицевата част е както при предходните корнизи.
158. Цял варовиков корниз, намерен в източния портик (дълж. 1,30, шир. 0,78 и вис. 0,36 м).
Украсата върху лицевата страна е същата, както при другите корнизи. Задната част има
горе легло (0,30 х 0,42 и дълб. 0,06 м) за дървена греда на покривната конструкция.
159. Фрагмент от ъглов варовиков корниз (дълж. 1,52, шир. 0,90 и вис. 0,34 м).
Лицева страна. Цялата украса е запазена. Тя е същата, както при останалите корнизи.
160. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,23, шир. 0,92 и вис. 0,38 м). Лицевата страна има
същата украса, както предходните корнизи. Зъбците са леко наклонени.
161. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,64, шир. 0,90 и вис. 0,36 м). Украсата на
лицевата страна е същата както на предходните корнизи, и е напълно запазена.
162. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,76, шир. 0,90 и вис. 0,36 м). Украсата е съ-
щата, както на предходните корнизи.
163. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,76, шир. 0,90 и вис. 0,36 м). Украсата е съ-
щата, както на предходните корнизи.
164. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,42, шир. 0,97 и вис. 0,40 м). Същата украса.
165. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,84, шир. 0,58 и вис. 0,36 м). Същата украса,
зъбците са разрушени.
166. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,0, шир. 0,92 и вис. 0,38 м). Украсата е както
при предходния корниз.
167. Фрагмент от корниз, намерен в източния коридор между храма на Фортуна и пом. №2 с
черно-бялата мозайка (дълж. 1,35, шир. 0,95 и деб. 0,37 м). Корнизът е принадлежал към
източната страна на самия храм.
168. Фрагмент от корниз, намеренв източния коридор между храма на Фортуна и пом. №2 с
черно-бялата мозайка. Принадлежал е към източната страна на самия храм (дълж. 1,69,
шир. 0,93 и деб. 0,40 м). Рзделението и украсата е както при предходните корнизни
блокове. Редуват се два типа палмети: със завити навътре листа и с извити навън листа,
между конто има клонче.
169. Фрагмент от корниз, сега върху източната външна стена на храма на Фортуна. Несъмне-
но той е принадлежал към източната страна на храма (дълж. сега 0,71, шир. 0,55 и деб.
0,31 м). Лицевата страна е повредена.
170. Ляв край на корниз, намерен в източния коридор между храма на Фортуна и пом. №2 с
черно-бялата мозайка. Принадлежал е към източната страна на самия храм (дълж. сега
1,07, шир. 1,03 идеб. 0,40м). Разделениетоиукрасатаекактопридругитедобрезапазени
корнизни блокове с палмети и зъбчат орнамент.
171. Фрагмент от корниз, открит в източния коридор между храма на Фортуна и пом.№ 2
(дълж. 1,19, шир.0,95 идеб.0,38 м). Палметитесеразличаватоттези надругитекорнизни
блокове. Отдолу те вървят отвесно и след това се навиват навън, както листата завиват
навътре.
172. Фрагмент от варовиков корниз, сега паднал пред входа между предверието и култовото
помещение на храма на Фортуна. Запазени са отчасти палметите.
173. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,0, шир. 0,166 и вис. 0,40 м). Украсата върху
лицевата страна е запазена и тя е същата, както при предходните корнизи.
174. Цял ъглов варовиков корниз (дълж. 1,37, шир. 0,95 и вис. 0,36 м). Украсата върху лицевата
страна обикаля по двете видими страни. Тя е същата, както при предходните корнизи.
Върху горната страна има изпъкнала част (0,75 х 0,35 х 0,60 м).
175. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,68, шир. 0,80 и вис. 0,28).
176. Фрагмент от варовиков корниз, сега паднал върху североизточната част на източния
канал на перистилния двор (дълж. 1,10, деб. 0,40 м).

18
220
1/7. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0,64, шир. 0,70 и вис. 0,35 м). Предната видима
част има профилирана извивка (вж. кат. №182).
178. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 0,77, шир. 0,91 и вис. 0,40 м). Намери се в
апсидата на църквата. Лицевата страна има украса от релефни палмети и зъбци.
179. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0,89, шир. 0,98 и вис. 0,35 м). Лицевата страна се
състои от релефни палмети, зъбци и др.
180. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 0,85, шир. 0,94 и вис. 0,40 м). На лицевата страна
се виждат палмети и зъбци.
lb 1. Фрагмент от варовиков корниз, намерен взападнатачасгнанаосанабългарскатацърква
над храма на Фортуна (дълж. 0,80, шир. 1,15 и вис. 0,38 м).
182. Цял варовиков ъглов корниз (дълж. 1,37, шир. 0,87 и вис. 0,37 м). Характерна е извитата
профилирана предна част. Отдолу зъбчатият орнамент върви по двете страни, срещащи
се под прав ъгьл (обр. 129).
183. Цял варовиков блок от корниз (дълж. 1,74, шир. 1,14 и вис. 0,41 м). Лицевата страна е с
извит профил. Задната част има зъбчат орнамент и касета.
184. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. сега 1,04, вис. 0,41 м). Лицевата страна е както
при кат. №183.
185. Фрагмент от варовиков корниз (дълж. 1,02. шир. 0,80 и вис. 0,30 м). Лицевата част има
релефни палмети, зъбци и др.
186. Цял варовиков корнизен блок, намерен върху кард ото, източно от храмовия комплекс
(дълж. 1,45, шир. 0,72 и 1,10, деб. 0,41 м). Долната лежаща страна е шир. 0,72 м, а горната
- 1,10 м. Предната видима част е дъговидно профилирана.
187. Цял варовиков корнизен блок, намерен върху източното кардо (дълж. 1,15, шир. долу
0,82 и горе 1,47 и деб. 0,38 м). Двете му страни са профилирани.
188. Цял варовиков корнизен блок, напълно аналогичен по форма и профил на предходния
корниз (дълж. 1,13, шир. горе 0,83 и долу 1,42, деб. 0,40 м). Намери се в северната часг
на източното кардо.
189. Фрагмент от варовиков корнизен блок с профил от двете страни. Намерен е в северната
част на кардото, източно от храма на Фортуна (дълж. 1,25, шир. долу 0,83 и горе 1,40 м,
сега разрушен и с деб. 0,38 м).
190. Цял варовиков корнизен блок с профил само от едната страна, намерен върху източното
кардо (дълж. 1,75, долна шир. 0,74 и горна шир. 0,98, деб. 0,37 м).
ХРАМ НА ФОРТУНА
191. Варовикова плоча с паралелепипедна форма (дълж. 0,84, шир. 0,41 и вис. 0,35 м). Наме-
рена е на 1,0 м западно от западната стена на храма на Фортуна.
192. Подобна плоча с паралелепипедна форма (дълж. 0,90, шир. 0,42 и вис. 0,34 м). Намерена
е в западната стена на храма на Фортуна.
193. Подобна плоча на предходната (дълж. 0,96, шир. 0,66 и вис. 0,38 м). Намерена е в източ-
ния коридор на двора.
194. Подобна плоча на предходната (дълж. 1,15, шир. 0,62 и вис. 0,45 м). Намерена е в източ-
ния коридор на двора.
195. Подобна плоча на предходната (дълж. 0,98, шир. 0,53 и вис. 0,50 м).
196. Подобна плоча на предходната (дълж. 1,16, шир. 0,76 и вис. 0,50 м). Намерена е на изток
от източната стена на храма на Фортуна.
197. Цял варовиков блок с паралелепипедна форма, намерен в наоса на българската църква
(дълж. 1,17, шир. 0,89 и вис. 0,55 м ).
198. Цял варовиков блок с паралелепипедна форма, намерен в южната част на двора (дълж.
1,52, шир. 0,56 и вис. 0,69 м). Вероятно е принадлбежал към южния стилобат на перис-
199. Фрагмент от варовиков блок с паралелепипедна форма (дълж. сега 0,77, шир. 0,71 и вис.
0,69 м).
200. Варовиков блок с паралелепипедна форма, намерен северно от първото каменно сгьпало
на храма на Фортуна (дълж. 0,76 м). Несъмнено е принадлежал към постамента на стъл-
бите, конто са водели на север към предверието па храма.
201. Блок напълно подобен на предходниа. намерен северно от второю каменно сгьпало на
храма (дълж. 0.75, шир. 0,36 м). Принадлежал е към постамента на егьлбите, конто та
водели към предверието на култовата сграда.
221
яви»
Колони
Вж. Колони от перистилния двор и от храма.
202. Варовиков блок подобен на предходния, намерен до северния край на западния стилобат
на двора (дълж. 0,75, шир. 0,35 и вис. 0,45 м).
Профилирани постаменти от храма на Фортуна
203. Част от варовиков профилиран блок, намерен до средната част на тимпана на южната
фасада на храма на Фортуна (дълж. 1,20, шир. сега 0,55 и вис. сега 0,51 м). Отгоре върви
висока гладка ивица (0,16 м), а под нея: изпъкнала ивица (0,065 м), хоризонтална тясна
ивица (0,01 м), вдлъбната ивица (0,065 м) и два пръстена. Следва отвесно паралелепипед-
но тяло, което е гладко (сега запазена вис. 0,22 м). Вероятно блокът е стоял на западния
край на постамента на храма, странично от каменните стьпала.
204. Цял варовиков профилиран постамент с полегато скосена задна страна (дълж. сега 1,48,
шир. 1,32 и вис. 0,63 м).
205. Варовиков блок, намерен в западния портик надвора (дълж. 0,72 и шир. 0,60 м).
Пиластрови капители от храма на Фортуна
206. Варовиков коринтски пиластров капител, украсен с редове акантусови листа, предадени
много добре. Основата е правоъгълна: 0,45 х 0,68 м (вис. не може да се установи, понеже
е забит в почвата). Намерен е в западната част на храма на Фортуна.
207. Част от варовиков коринтски пиластров капител, украсен с акантусови листа (дълж. сега
0,33, шир. 0,40 и вис. 0,27 м).
208. Цял варовиков пиластров коринтски капител (дълж. 1,82, долна шир. 0,85, горна шир.
0,65 и вис. 0,66 м). Отгоре след гладката издута ивица върви йонийска кима, а под нея
астрагал. Следва един ред от 11 вдлъбнати “лули” (вис. 0,15 м), конто завършват горе с
дъговидна извивка. Под него вървят два реда акантусови листа с много добра изработка
(вис. 0,40 м) (обр. 120 а, б, в, г, д, е).
209. Цял варовиков пиластров коринтски капител. Горната част е правоъгълна: 0,62 х 0,96 м. Ук-
расата е същата както на предходния капител (вис. на “лулите” е 0,185 и шир. 0,013 м).
210. Фрагмент от варовиков пиластров коринтски капител, сега забит в южния край на източ-
ната стена на предверието на българската средновековна църква (вис. сега 0,66, горна
шир. 0,70, два реда акантусови листа с обща вис. 0,40 м).
211. Варовиков пиластров коринтски капител, сега паднал в култовото помещение на храма
на Фортуна (дълж. 0,76, шир. 0,53 и вис. сега 0,60 м). Украсата е същата както при пред-
ходните капители. Запазени са йонийската кима, астрагалът и “лулите”. Акантусовите
листа са разрушени.
212. Варовиков пиластров коринтски капител, напълно запазен. Намерен е в северозападния
ъгъл на комплекса на храма на Фортуна. Украсата отчасти е същата като при другите
капители: регула, отвесни канелюри (лули) и два реда от акантусови листа. Завършава с
четиристранен край без украса, който е влизал в стената на храма на Фортуна.
213. Цял варовиков пиластров коринтски капител (дълж. 1,32, шир. 0,93 и 1,17, и вис. 0,66 м).
Сега се намира североизточно от северната външна стена на храмовия комплекс, върху
мозаичната настилка на помещението №7, което е принадлежало към сграда №V на фо-
рума. Несъмнено се касае за по-късно иаместване от първоначалното място на падане.
Сегашната южна страна има следната украса: изпъкнала гладка ивица, перлов орнамент,
10 канелюри -“лули” и под тях два реда акантусови листа (долу три и горе четири). Се-
верна страна: горе хоризонтална ивица (дълж. 0,34 и вис. 0,27 м), долу двойна регула, 5 */г
къси лули и един ред от акантусови листа (два). Западна страна - отгоре наляво: йонийска
кима, астрагал, 4 по-високи лули и два реда акантусови листа; отдясно - гладко. Отгоре на
сегашния северен край има улей (0,12 х 0,06 м) с правоъгълна дупка (0,05 х 0,03 и дълб.
0,06 м), в която се е поставил железен щифт за връзка със съседен варовиков блок.
214. Пиластров коринтски капител, сега е вграден в основата на източния стълб на южната
страна на българската църква. 1ой има следните параметри: дълж. 1,70, шир. горе 0,85
и долу 0,76 м. Отпред и отзад се виждат отвесните "лули”. Акантусовите листа са повре-
дени.
215. Цял варовиков пиластров коринтски капител, сега попадпал в западния край на наоса
на българската църква (дълж. 2,10, шир. горе 0,77 и долу 0,60 и вис. 0,65 м). Украсата е
следната: гладка регула, йонийска кима, астрагал и два реда акантусови листа. Украсената
част е с дълж. 1,20 м.
222
216- наме₽ен ‘за— - ™“ е—р-
правоъгълна (0,75 х 0 65 и вис 0 65 кА ЛУЛИ И акантУсови листа. Основата е
217. Изцяло запазен фриз-архитоавен бЛ™ о-
чина 0,79 м, с ширина 0₽58 м вдясно и 0 27 мв ГГ ” °ТПреД ” 1,87 М ОТЗаД’ С ВИС°‘
въоху оаменатя си М вляво) ТРИ малки голи еросчета подържат
и превързани с пап тел - ГИРляидите от лаврови листа, разделени на две половини
?23 а б в ГД) Делка- Еросите държат -'«тите. който увенчават гирляндите (обр.
218' ШИР low olPZPn‘T“ ОТ“В°6»-' “P°«k, ляв отвесен и скоеен край (дълж. 1,89,
шир. долу 0,45, горе 0,40 и вис. 0,79 м) (обр. 121).
Лицева страна. Видимата част на фриза (вис. 0,32 м) е дълга 1,60 м. Лявата страна е
правила сгло ка със съседен блок. Запазена е малка част , по която се виждат два голи
_роса. е държат върху рамената си тежки гирлянди от едри лаврови листа подобно на
росите върху предходните блокове. Над гирляндите са изобразени лъв в ход надясно,
граОлива птица (орел) е захапала опашката на гущер. Архитравът е същият както при
другите подобии блокове.
Долна страна. Софитният орнамент има следните параметри: дълж. сега 1,03 и шир.
0,095 м. Той отстой на 0,43 м от края на блока. Украсата е от по три лаврови листа в две
половинки, обърнати едни срещу други.
219. Почти цял фриз-архитравен блок (дълж. отпред 1,81 и отзад 1,43, вис. 0,79 и шир. долу
0,46 м). Представляваъглов блок, като десният преденъгъл е косо отрязан, зада направи
връзка със съседния блок под прав ъгъл. Отгоре има легло за поставяне на желязна скоба.
Намери се непосредствено на юг от първото каменно стъпало пред храма на Фортуна
(обр. 122).
Лицева страна. Фризът е украсен с релефните фигури на два голи Ероса. Левият е стъ-
пил на десния си крак, а десният Ерос е с облекчен ляв крак. С двете си ръце те държат
спущащата се панделка, която е обвивала гирляндите. Последните са съставени от едри
лаврови листа, разделени в две половини, ориентирани едни срещу други. По средата се
вижда двойна отвесна панделка. В полето над гирляндата е легнал морският бог Нептун
(Посейдон), подпрял се на лявата си ръка. В дясната си ръка той държи малък делфин.
Архитравът има същото разделение и украса, както презходните блокове.
Задна страна. Фризовото поле е гладко и без украса. Архитравът е същият, както на
лицевата страна.
Долна страна. На 0,40 м от двата края е разположен софитен орнамент (дълж. 1,01 и шир.
0,09 м), съставен от по три едри лаврови листа, разделени в две половини, обърнати едни
срещу други. По средата гирляндата има двойна отвесна лента.
220. Ляв край на фриз-архитравен блок от сив варовик (дълж. сега 1,67, вис. сега 0,63, шир. по
средата 0,51 и горе 0,40 м). Намира се северно от първото каменно стъпало на храма.
Лицева страна. От фриза е запазена долната част на релефните изображения на три голи
Ероса. Първият отляво надясно е стъпил на десния си крак, а левият е облекчен; вторият
Ерос е стъпил на левия крак, а десния е облекчен; третият е стъпил на десния крак, а
левия е в облекчена поза. Те са скулптурирани по същия начин, както при предходния
блок. Върху рамената си носят тежки гирлянди от едри лаврови листа, превързани по
средата, като листата на двете половинки са насочени едни срещ) други. Горната част на
фриза е разрушена Архитравът има същото деление и украса както предходните.
Задна страна. В горната част се образува хоризонтално легло по цялата дължина на
блока (шир. 0,17 и дълб. 0,22 м). Върху леглото е лежал касетираният таван. Софитният
орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
221. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 1,30 и вис. 0,79 м). Намерен е веред
развалините на самия храм на Фортуна. Пренесен е в София през 1905 г.
Лицева страна. Фризовото поле е ограничено отгоре с йонийска кима (вис. 0,32 м). Из-
пълнено от релефно изображение на два голи Ероса с набита тела, едри глави с къдрава
коса на едри кичури. В двете си ръце държат краищата на панделката, която е обвивала
гирляндите. С единия крак са стъпили, а другият им крак е облекчен и свит в коляното.
Върху рамената си носят тежки гирлянди от едри лаврови листа, превързани по средата
с отвесна панделка и насочени едни срещу други в двете половини. Блокът завършва
надясно с с овнешка глава със завити навътре рога. Тук блокът е скосен, за да направи
връзка със съседния блок. Отзад се образува хоризонтално легло върху което е лежал
касетираният таван. В полетата над гирляндите та представени релефни фигури. Архит-
223
равът се състои от регула, лесбийска кима, три фасции и три перлови орнамента.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
222. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 0,69, вис. сега 0,44 и
шир. 0,49 м).
Лицева страна. От разрушения фриз се виждат краката на гол Ерос. Архитравът има
същото устройство както предходните блокове на храма на Фортуна. Задната страна има
легло за поставяне на касетирания таваи на южната колонада на храма.
223. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 1,83, вис. 0,79, сега 0,47, шир. долу
0,45 м). Намерен е в северозападната част на перистилния двор до каменните стьпала.
Лицева страна. Под йонийската кима върви гладкото фризово поле, както при кат. №217.
Сега е запазена само долната му част (вис. 0,15 м). Архитравът има типичного разделение
и украса, както другите блокове от храма на Фортуна.
Задна част. В горната част върви хоризонтално легло по цялата дължина на блока (шир.
0,15 м), върху която бил поставен касетиранияттаван. Архитравът е същият, както върху
лицевата страна.
Долна страна. Софитният орнамент представлява бръшлянови листа (дълж. 1,05 и шир.
0,09 м). Той отстой на 0,30 м от десния край и на 0,47 м от левия.
Горна страна. Вътрешните ъгли на краищата са скосени (дълж. на вътр. страна е 1,48 м).
Отгоре се виждат леглата за железните скоби за връзка със съседните блокове.
224. Цял фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 1,91, вис. 0,79, шир. долу 0,49, по
средата 0,56 и горе 0,42 м) (обр. 124 а, б, в, г). Намерен е в западния портик на двора и е
принадлежал към западната страна на храма на Фортуна. Блокът е междинен. Отгоре и
отстрани има легла за железни скоби за връзка със съседните блокове.
Лицева страна. Отгоре върви йонийска кима, сега доста разрушена. Фризовото поле (вис.
0,30 м) е изпълнено с релефните фигури на две цели и две половинки от бикови глави,
предадени доста сумарно и повърхностно. Рогата са отвесни. Очите са очертани чрез
врязана линия. Липсват косми по главата и ноздрите. Биковите глави поддържат гирлян-
ди от едри лаврови листа, конто вървят в една посока - отляво надясно. В полетата над
гирляндите се виждат: птица наляво, кацнала на клон, два гущера и охлюв между тях и
накрая завършва с глава на Силен насреща. Тяхното изпълнение е на ниско художесгвено
равнище. Вместо релефност се предпочита врязването на контурите на изображенията.
Архитравът се състои от регула, три различии по височина фасции и три реда астрагали
в горната част на всяка фасция.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло по цялата дължина на блока (шир.
0,165 и дълб. 0,28 м), върху което е бил положен касетираният таван на колонадата.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
225. Ляв край на фриз-архитравен блок, намерен западно от храма (зап. дълж. 0,90 и вис.
0,79 м).
Лицева страна. Фризът (вис. 0,395 м) има една едра бикова глава със сумарно представяне
на детайлите. Гирляндите се състоят от едри лаврови листа, конто вървят в една посока
- отляво надясно. Над гирляндата да изобразени една четирилистна розета и плоско пре-
даденафигура наделфин в движение надясно. Означено е кръглото око. Архитравът (вис.
0,395 м) има същото членение и украса, както останалите фриз-архитравни блокове.
Долна страна. На 0,43 м от левия отвесен край започва растителен софитен орнамент.
Задна страна. Сега тя не се вижда, понеже блокът лежи върху нея.
226. Ляв край на фриз-архитравен блок, намерен до кат. №225 (дълж. сега 1,0, вис. 0,79 м).
Открит е в западния портик до храма на Фортуна.
Лицева страна. Върху фризовото поле се виждат една цяла и една половинка от бикова
глава, представен доста сумарно. Гирляндите над вратовете се състоят от лаврови листа,
обърнати само надясно. Над гирляндата е изобразен орел с глава наляво и с разперени
крила. Следва изображения подобно на змия. Архитравът има същото членение и украса,
както останалите аналогични блокове.
Долна страна. На 0,4э м от левия край започва софитен орнамент от лаврови листа,
комбиниран по две и три.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло по целия блок (шир. 0,14 м и дълб.
0,29 м), върху който е лежал касетиранияттаван на колонадата.
227. Ляв край на фриз-архитравен блок, който се намира навътре в южната стена на сред-
новековната църква, а другата част излиза навън върху западния коридор до храма на
Фортуна (дълж. сега 1,70, вис. 0,79, шир. долу 0,45, по средата 0,57 и горе 0,43 м ).
ЗмнГс^на’в^нат^ ’"‘’’Т* "°H“e «Ч>Ч лицевата страна.
0,15 и дълб. 0,30 м), върху което с xeLix . к-ХтИЗОНТалпо легло по «ялата дължина (шир.
г топот- г wn, г - касетиРаният таван на колонадата. Архитравът
се състои от. регула. лесЬииска кима, три фасции и три астрагала.
татаа ТЪй^п-ФИТПТ °РНаМеНТ (ШИР‘ °-09- Д-ьлж. сега 0,46 м) се състои от лаврови
листа. 1 ой отстой на 0,39 м от отвесния ляв край на блока.
228. фРа™ент от Фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 1,27, вис. 0,79, шир.
долл .по средата ,эб и горе 0,31 м). Намерен е до стилобата на източния портик на
двора. г
Лицева страна. Сега блокът лежи върху лицевата страна и не се вижда. Вероятно има
бикови глави.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло по цялата дължина (шир. 0,25 и
дълб. О, > м), върху която е лежал касетираният таван на колонадата. Архитравът има
типичного разделение и украса, както останалите блокове.
Долна страна. Софитът се състои от лаврови листа, съчетани по три, разположени в двете
посоки и превързани по средата на софитното поле с отвесна лента.
229. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 1,05, вис. сега 0,71,
а първоначално 0,79, шир. долу 0,48 м). Намерен е в източния коридор на двора. При-
надлежал е към храма на Фортуна.
Лицева страна. Липсва йонийска кима. От фриза е запазена главата на бик, представена
доста сумарно. Няма косми и ноздри. Очите са малки и очертани наоколо чрез врязана
линия. Гирляндата над главата се състои от лаврови листа, обърната в една посока - на-
дясно. В полето над гирляндата има неясно изображение.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло, върху което е лежал касетираният
таван на колонадата. Архитравът има познатото членение и украса.
Долна страна. На 0,39 м от края на блока започва софитният орнамент от растителен
мотав с извити в краищата листа.
230. Десен край от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 1,0, вис. 0,79, шир.
долу 0,44, по средата 0,45 и горе 0,31 м). Намерен е в източния коридор надвора.
Лицева страна. Във фриза е представена доста сумарно една бикова глава, без косми,
ноздри и уши. Завършва с глава на овен, обърната наляво. Архитравът има обичайното
членение и украса, като другите блокове на храма на Фортуна. В полето над гирляндата
е изобразен лъв надясно с глава насреща.
Долна страна. На 0,35 м от края на блока започва софитният орнамент от растителен
мотив, сега запазен на дълж. 0,50 м.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло (шир. 0,12 и дълб. 0,27 м), върху
което е лежал касетираният таван на колонадата.
231. Фрагмент от фриз-архитравен блок (дълж. сега 1,15, вис. 0,79, шир. долу 0,44, по средата
0,55 и горе 0,36 м). Намерен е в източния коридор на двора до самия храм на Фортуна
(обр. 126 а).
Лицева страна. Разделението и релефната украса е като на предходните фриз-архитрав-
ни блокове. Във фризовото поле се виждат една цяла и една половинка от бикова глава
насреща. Над гирляндата от лаврови листа са изобразени четирилистна розета и клонка
от бръшлян и два гущера. Архитравът е същият както при другите подобии блокове.
Долна страна. Софитният орнамент отстой на 0,38 м от края на блока. Той се състои от
лаврови листа, а по средата на полето има розета.
Задна страна. Горната част образува хоризонтално легло (шир. 0,18 и дълб. 0,25 м), върху
което е лежал касетираният таван на колонадата. Долната му част има разпределението
232. Два^рагмента^от^фриз-архитравен блок (а‘ ДЪЛЖ‘ о 3^ мТнамХис!
„ 4₽0,36 м; 6. дълж. 1,02, шир. дол,£"°^"Гс^ни^ h^Zh“
в източния коридор на двора и са принадлежали към източн н г
Ли«ваасграна. Във фризовото поле са изобразени доста иХрк”^
нямат косми. Гирляндите са от лаврови листа. Над тях "Р™Тткр"с“както пре (ход-
змия, и глава на Силен. Архитравът има сыцото разпределение и украса както предход
ните блокове. ППгтовяне на желязна скоба за сглобка със съседния
Горна страна. В края има улей за постовянс на же
блок (дълж. 0,12. шир. 0,045 и дупката 0.045 х 0.035 х 0,04з м).
225
^ХНа'ГРаНа’ Софитиият орнамент отстой на 0,45 м от края. Той се състои от лаврови
адната страна има дълго хоризонтално легло за поставяне на касетирания таван
на колонадата. 1
233. Почти цял фриз-архитрав от сивобял варовик (дълж. сега 1,93, вис. 0,79, шир. долу 0,46,
по средата 0,57 и горе 0,39 м). Паднал е в западната част на наоса на българската църква
(обр. 125 а, б, в, г). Е
Лицева страна. Йонийската кима е доста повредена. Фризовото поле (вис. 0,31 м) е изпъл-
нено с релефните изображения на две цели бикови глави и част оттрета, предадени доста
схематично. Те са големи, липсват ушите, ноздрите и космите. Гирляндите се състоят от
лаврови листа, насочени в една посока надясно. В полетата над гирляндите са предста-
вени следните изображения: четирилистна розета, риба наляво и пламтящ жертвеник,
към който пълзят две змии. Архитравът има обичайното разделение и украса.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло по цялата дължина (шир. 0,16 и
дълб. 0,28 м), върху което е лежал касетираният таван на колонадата. Архитравът има
същото устройство, както този на лицевата страна.
Горна страна. В двата края има легла за постовяне на железни скоби за връзка със съсед-
ните блокове на фриз-архитрава.
Долна страна. На 0,44 м от края на блока започва софитен орнамент от ластар (шир
0,09 м).
234. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. 1,15, вис. сега 0,46, пър-
воначално 0,79 и шир. по средата 0,56 м).
Лицева страна. Липсва фризът. Запазена е част от архитрава с неговите: регула, лесбийска
кима, три фасции и три астрагала.
235. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял варовик (дълж. сега 1,66, вис. 0,79, шир.
долу 0,48, по средата 0,59 и горе 0,35 м). Десният край е отвесен. Намерен е в югозапад-
ния ъгьл на наоса до нартекса на средновековната църква.
Лицева страна. Фризовото поле (вис. 0,30 м) съдържа релефни изображения на две и
половина бикови глави, представени доста сумарно. Гирляндите, конто те носят върху
вратовете си, са съставени от лаврови листа, насочени отляво надясно в една посока. В
полетата над гирляндите се виждат изображенията на птичка, кацнала на клон, и глава
на Силен насреща. Архитравът е същият както при другите подобии блокове.
Задна страна. В горната част има хоризонтално легло по цялата дължина (шир. 0,18 и
дълб. 0,26 м), върху което е лежал касетираният таван на колонадата. Архитравът е съ-
щият подобно на лицевата страна.
Горна страна. В горния десен край има легло за поставяне на желязна скоба за връзка
със съседния блок.
Долна страна. Софитният орнамент не се вижда, понеже блокът лежи върху основата си.
Фриз-корнизни блокове от храма на Фортуна
236. Фрагмент от фриз-архитравен блок от сивобял вяровик (дълж. сега 1,0, вис. 0,79, шир.
по средата 0,60 м). Намери се до първото каменно стъпало на храма на Фортуна (западно
от него).
Лицева страна. Във фризовото поле е запазена голяма фигура на един Ерос, стьпил върху
десния крак, а левият му крак е облекчен. В ръцете си държи спущащите се отстрани
краища на панделката, която превързва гирляндата. Последната се състои от едри лав-
рови листа. Архитравът има същото разделение и украса, както предходните блокове:
регула, лесбийска кима, три фасции и три астрагала.
Задна страна. Отгоре върви корниз със зъбчат орнамент и йонийска кима под него.
Фризът е зает от релефни бикови глави - вижда се част от една глава и падаща надолу
панд елка, която е обвивала гирляндите.
237. Фриз-корниз от сивобял варовик, намерен в западния портик до храма на Фортуна (дълж.
1,41, вис. сега 0,60 и шир. 0,67 м).
Лицева страна. Симата с палметите сега е разрушена. Под извитата гладка част върви
зъбчестият орнамент (дълж. зъбци 0,05 и шир. 0,03, а разстоянието между тях е 0,025 м).
Под тях минава йонийска кима. Следва нисък фриз, изпълнен с релефни бикови глави.
конто поддържат гирлянди от лаврови листа.
Задна страна. Фризът е разрушен. Архитравът има същото членение и украса, както
предходните блокове.
238. Фрагмент от фриз-корниз от сивобял варовик (дълж. сега 1,27, вис. сега 0,60 и шир. 0,85 м).
Намерен е в западния коридор до храма на Фортуна
Лицева страна. Палметите на симата са повпЛр»м гад.
__ и ткбпи СО О’) Y О 0^ о n V редеии. Под тях следват извитата гладка
част и зъбци (О.Оо х 0 03 м), а под тях йонийска кима (вис. 0,05 м). Фризът (вис 0 24 м) е
„зпълнен с релефни бикови глави, конто погя-г г,.,,о,, ' 1 ^ьцвиг. и/ч м/е
С лоию носят гирлянди от лаврови листа, разделени
на две половинки, обърнати едни cpeinv invra тад, 1
зети г* ДР) ги. 11ад тях има две релефни четирилистни
Долна страна. Не се вижда, понеже фрагменты лежи върху основата
239. Фрагмент от фриз-архитрав от сивобял варовик (дълж. сега 0,89, вис. сега 0,55 и шир.
0,69 м). Намерен е в северозападната част на западния портик на двора. Той е принад-
лежал към западната страница на храма на Фортуна.
Лицева страна. Палметите на симата са разрушени. Под тях следват извита гладка част,
зъбчест орнамент и йонийска кима. Фризът (вис. 0,26 м) е украсен с две релефни бикови
глави. Върху челата им има венци. Косми не са означени върху главата. Гирляндите са
от лаврови листа. В полето над гирляндата има релефна глава на Медуза.
Задна страна. Архитравът се състои от регула, лесбийска кима, три фасции и три астра-
гала.
240. Фриз-корниз от сивобял варовик (дълж. 1,32, вис. сега 0,60 и шир. 0,63 м). Намерен е в
предверието на храма на Фортуна.
Лицева страна. Във фриза (вис. 0,24 м) са представени релефни бикови глави, конто носят
гирлянди от лаврови листа. Над гирляндата е изобразен гущер.
Задна страна. В горната част има хоризонталнолегло по цялата дължина (шир. 0,13 и дълб.
0,13 м). Архитравът се състои от регула, лесбийска кима, три фасции и три астрагала.
241. Фрагмент ляв отвесен край от фриз-корниз от сивобял варовик от западната страна на
храма на Фортуна, намерен в западната част на храма (дълж. сега 1,43, шир. 0,80 и вис.
0,60 м). Корнизът се състои от гладка извита част, зъбчат орнамент и йонийска кима.
Фризовото поле е изпълнено с бикови глави насреща, конто носят гирлянди от лаврови
листа. В полето над гирляндата е скулптурирана глава на Силен насреща.
Задна страна. Горната част е разрушена. Тя има хоризонтално легло по цялата дължина
(шир. 0,11 м). Архитравът има обичайното членение и украса: регула, лесбийска кима,
три фасции и три астрагала.
242. Фрагмент от фриз-архитрав, намерен в западния коридор до храма на Фортуна (дълж.
сега 0,70, вис. сега 0,495 и шир. 0,66 м). От корниза са запазени палметата, извитата
гладка част и зъбците.
243. Фрагмент от фриз-корниз от сивобял варовик, намерен в западния портик (дълж. сега
0,90, шир. 0,73 и вис. 0,46 м). Корнизът е разрушен. Запазени са само зъбците и йонийс-
ката кима.
244. Фрагмент от фриз-корниз в западния портик (дълж. сега 1,13, шир. 0,80 и вис. сега 0,62 м).
Лицева страна. Корнизът се състои от превързани падмети, зъбчест орнамент и йонийска
кима. Фризът е съдържал релефни бикови глави, конто сега са повредени. Запазени са
гирляндите от лавровите листа.
Задна страна. Отгоре има хоризонтално легло по цялата дължина (шир. 0,13 м), върху
което е лежал касетираният таван. Архитравът има типичното членение и украса. регхла,
лесбийска кима, три фасции и три астрагала.
245. Цял фриз-корниз от източната дълга страна на храма на Фортуна (дълж. 1,40, шир. 0,90 и
вис. 0,76 м). Симата има релефни падмети. Под тях следват зъбчест орнамент и йонийска
кима. Фризът (вис. 0,245 м) е зает от релефни бикови глави (сега е запазена само част от
едната), конто носят гирлянди от лаврови листа. В полето над гирляндата има лъвска
глава насреща. Корнизът бил ъглов. На 0,40 м от края има вдлъбнато легло ( , х ,
и дълб. 0,06 м). -
Задна страна. Фриз-архитравът има йонийска кима и гладко фризово поле ез украса.
Архитравът се състои от регула, лесбийска кима, три фасции и три астрагала.
Касетирани плочи
246. Фрагмент от касетирана плоча от варовик, намерена в южната част на перистилния
(дълж. 0,47 шир 0 28 и деб. 0,28 м). Външната гладка ивица е шир. 0,10 м. Рамките са
м,1/,шир. идоиди > г пелеЖии лаврови листа, комбинирани по
заобиколени от ивица шир.0,08 м, украсена с ре; ] Р
две и ПО TDI4
Фрагмент от варовикова касетирана плова, намерен в
(Дълж. «га 0,48 шир. 0.32 и деб. 0,20 и). Гладката въишна ивица е шир. 0,12 м. Касетата
227
е заобиколена от ивица, изпълнена с релефни лаврови листа шир. по 0,08 м, комбини-
рани по две и потри. След три гладки ивици, вписани една в друга, започва рамката на
касетата, която се състои от релефна украса: астрагал отвън и йонийска кима отвътре,
Следва вътрешното поле, в средата на което с имало релефна украса, сега липсваща.
248. Фрагмент от касетирана плоча, сега в южната част на перистилния двор (дълж. 0,21, шир.
сега 0,40 и деб. 0,25 м). Наоколо върви гладка ивица, следва ивица украсена от лаврови
листа. След трите гладки вписани ивици започва сыцинската касета, обрамчена от аст-
рагал и йонийска кима. Не е запазена релефната украса вътре в касетатата.
249. Фрагмент от касетирана варовикова плоча, намерена намерена на юг от първото каменно
стьпало на храма на Фортуна (дълж. сега 0,46, шир. 0,27 и деб. 0,23 м). Отляво върви
гладка ивица шир. 0,14 м. Следва обичайната ивица с релефни лаврови листа. Отново три
вписани една в друга гладки правоъгълни рамки. В средата на последната се е намирала
сыцинската касета, която сега липсва. Запазен е отчасти само астрагалът.
250. Фрагмент от касетирана плоча, която е част от предходния фрагмент. 1 ладката ивица е
шир. 0,12 м. Ивицата, която оформя отвън касетите има лаврови листа. Следват трите
вписани гладки рамки около сыцинската касета, която сега липсва (дълж. 0,33, шир. 0,33
и деб. 0,32 м).
251. Фрагмент от касетирана плоча, намерен северно от първото каменно стьпало на храма
на Фортуна (дълж. 0,57, шир. 0,33 и деб. 0,25 м). Запазена е ивицата с лавровите листа.
Отстрани на нея започват касетите с астрагала и йонийската кима, конто са доста обез-
личени.
252. Фрагмент от касетирана плоча (дълж. 0,50, шир. 0,38 и деб. 0,26 м). Гладката ивица е
шир. 0,05 м. Следва ивицата с лаврови листа, трите вписани една в друга гладки рамки
и украсата от астрагал и йонийска кима около касетата.
253. Фрагмент от касетирана плоча (дълж. 0,77, шир. 0,51 и деб. 0,25 м). Гладката ивица отвън
е шир. 0,18 м. Следват ивицата с лаврови листа (0,09 м) и трите вписани една в друга
гладки правоъгълни рамки. Сыцинската касета е обрамчена от астрагал и йониейка кима.
В ъгъла е изобразен релефен триъгьлник с изпъкналата точка по средата.
254. Голям фрагмент от варовикова касетирана плоча (дълж. 1,11, шир. 0,75 и деб. 0,28 м).
Запазена е цялата касета. Намери се в източния коридор между храма на Фортуна и пом.
№2 с чернобялата подова мозайка. Външната гладка ивица отдясно е шир. 0,17 м. Касетата
е заобиколена с ивица, изпълнена с лаврови листа. Следват трите вписани една в друга
правоъгълни гладки рамки: външна първа рамка (0,54 х 0,58 м), втора (0,455 х 0,49 м)
и трета (0,36 х 0,39 м). Вътрешната същинска касета е обрамчена с астрагал и йонийска
кима. Вътре по средата има четирилстна розета.
255. Почти цяла бяла варовикова касетирана плоча, намерена върху платното на източното
кардо покрай източната стена на храмовия комплекс, значително изместена от първо-
началното й място, а именно таванът на предверието на храма на Фортуна (дълж. 1,62,
шир. 0,96 и деб. 0,35 м) (обр. 127). Външната гладка ивица е шир. 0,13 и 0,16 м. Следва
вътрешна ивица, изпълнена с лаврови листа (шир. 0,07 и 0,16 м), която очертава пра-
воъгълните касети. Всяка от тях има по средата релефно изображение от четирилистни
розети със заоблени или заострени върхове и клонче.
256. Фрагмент от касетирана варовикова плоча (дълж. 1,05, шир. 0.53 и деб. 0,26 м). Ивица,
изпълнена с лаврови листа, обикаля отвън касетите. Изобразен е гугцер. Сега са запа-
зени една цяла и част от втора касета, която е обрамчена от астрагал и лесбийска кима.
Вътре се вижда релефно изображение на розета с извити в една посока листа, подобно
на свастика.
257. Фрагмент от касетирана варовикова плоча, намерена в югоизточния край на правоъ-
гълното пом. №1, западно от западния коридор, по-късно в южния край на нартекса на
българската средновековна църква (дълж. сега 10,7, шир. 0,97 и деб. 0,28 м). Отвън и
между касетите върви ивица, украсена с лаврови листа. В средата на горния край има
релефен лавров венец, превързан от четирите срещуположни страни с панделка, както
при предходния фрагмент. Предствени са също триъгьлник с релефна точка вътре в иви-
ците от лаврови листа (0,30 х 0,30 м) и шестлистна розета с извити навън листа, подобна
на свастика (както при кат. №256).
258. Фрагмент от касетирана плоча (дълж. сега 0,65, шир. 0,49 и деб. 0,24 м). Външната гладка
ивица е шир. 0,11 м. Следват ивицата с лаврови листа и трите вписани гладки рамки,
конто обикалят сыцинската касета, обрамчена от астрагал и йонийска кима. Липсва ка-
сетата със своята характерна украса.
228
259. Фрагмент от касетирана п \оча о
Фортуна и пом. №2 с мозайката (дъляГ'о ? l^n LpCH в 1]13то'!иия коридор между храма на
от две касети, конто са заобиколени от астрагала и " ”Сб’ °’28 М)' Запазени са части
изооразена релефна глава на бог Дионис г * ионииската кима. В едната касета е
- цвете. Между д’вете касJ Гърщ,™ХХгХ^И”ЪРШКСГС ГР°ЗД0“' ’ “
Разделението и украсата е както ппн пгт- . ' адки рамки и ивицата с лаврови листа,
по средата на касетите. андхите касети. Разликата е само в изображението
260 ПЛОЧа> 0ТКРИта “ югозапаДНИя край „а нартекса „а
Г~н ГХ ГВ“ИТе "аХрЗМа "а Ф"Г'Т'"а “ «га долната част
261 Фрагмент от касетХ ’ " бради,гата>- му завършват с по един грозд.
Хжс”га1оТйкулто,от° "«м*» »ФоРтУ„а
чистаобикаляп\о Р иДе - . м).Отлявоимагладкаивица.Другаивицаотлаврови
‘ оС,икаля плочата и между касетите. В средата на външната ивица се вижда релефен
е ец от лаврови листа, превързани на четирите срещуположни страни с панделки. За-
пазени са части от двете касети, обрамчеии от по три вписани една в друга гладки рамки.
Саедва астрагалът и йонийската кима. В едната касета е изобразена релефна каничка с
разширено устие, с кръгло високо столче и извита дръжка подобна на хоризонтално S.
Не е запазено изображението в другата съседна рамка.
262а. Фрагмент от варовикова касетирана плоча, намерена върху кардото покрай източната
външна стена на храмовия ансамбъл (дълж. сега 0,69, шир. 0,48 и деб. 0,31 м). Запазени
са ивицата с лаврови листа, която ограничава отвън касетите и трите вписани правоъ-
гълни рамки. Вътрешността на касетите е обрамчена от астрагал и йонийска кима. Не са
запазени релефните раститехни мотиви вътре в касетите.
Южен фронтон на храма на Фортуна
262. Петоъгълен блок от сивобял варовик от средната част на фронтона на храма на Фортуна
(дълж. 1,72, вис. 1,47 идеб. 0,60 м). Паднал е южно от първото каменно стъпало на храма
(обр. 128 а, б). Рамената са украсени с йонийска кима (шир. 0,10 м). Две Виктории дър-
жат голям победен лавров венец. От богините са изобразени върху блока само главите
и двете ръце. Лицата им са обли и насреща (обр. 128 в). Очите нямат зеници, а ръцете
са предадени доста сумарно и схематично. Венецът има външ. диам. 1,39 м. Състои се
от едри лаврови листа, като двете половинки на венеца са срещуположно разположени.
Венецът е превързан с панделка на няколко места. По средата му е изобразено умбо на
щит с диам. 0,74, а изпъкналата част е 0,61 м. Върху средната част на умбото е била прик-
репена бронзова апликация с рлефно изображение на глава на Медуза с апотропеично
значение.Днес липсва апликацията, но се виждат шестте дупки за нейното прикрепване.
Задната страна е грубо обработена, понеже не се е виждала.
263. Лявата триъгълна част на тимпана на фронтона на храма на Фортуна, сегаъгьлът е отчупен.
Рамото има дълж. сега 1,75, основата има дълж. 1,65 и лявата отвесна страна е вис. 1,34 м.
Намери се в югоизточната част на перистилния двор. Явно е, че тя е била преместена
по-късно тук. Запазеното рамо е украсено с йонийска кима, като продължение на тази
на средния блок. Запазено е тялото на лявата Виктория, която е дадена в положение на
летене. Облечена е в дълга до стьпалата на краката туника и по-къса тога. Диплите са
едри и се спущат отвесно по посоката па тялото. Вижда се крилото върху гьроа на Вик-
тория ДесниТт край (гол) е ладен в профил напред, а левият е насреща (виждат се э-те
пръста) (вж. обр. ^28 г. който дава представа за пър.оначал|™я изглед на централната
част на фронтона на храма при южната му страна). жлптеиа Намеои се в севе-
264. Югоизточен ъглов варовиков блок на ФР™™,.„ “ХХение
роизточната част на перистилния двор, недалеч от първона 1алното у
(дълж. 1,77 и шир. 0,70 м) (обр.постамент с правоъгълна горна повърхност
Лицева страна. Горе в самия де с Р< за Постовяне на железен щифт за прик-
(0,51 х 0,50, вис. 0,33 м). Обаче отгоре “я ът който се СЪСГОи от сима, изпълнена с
репване на акротерий^ледва надолу превързани ДОАу. Корнизът
палмети, чиито листа са извити Р б те са наклонени наляво, зада изглеждат
завършва отдолу със зъбчат орнамент, ка ,кцията на фронтона на храма на Фортуна,
отвесни вдействителното положение в> кон[ удобна сглобка с предход-
Огляво корнизът е отрязап отвесно “ “лен островър завършек на самия
ния вляво корнизен блок на ФРонто”а’ основа на лежащия отгоре корнизен блок,
фронтон. Той се издава вляво, за да оор< У
Ионийската кима продължава от рамената на тимпана.
Долна страна. Отдолу блокът образува буквата Г (външиа дълж. по южната страна 1,77,
вътр. размери по прав ъгъл 0,59 и 0,50 м). Ширината на блока отдолу е 0,э0 м, а краищата
са обиколени от зъбчат орнамент (дълж. 0,07, шир. 0,05 и дълб. 0,025 м).
265. Югозападният ъглов блок на фронтона на храма, намерен в двора недалеч от първона-
чалното му място в строежа на сградата (дълж. 1,07, вис. 0,82 и шир. 1,4э м).
Лицева страна. Тя има същото разпределение и украса, както срещуположният югоиз-
точен корниз с постамент. Този постамент в ъгъла е вис.0,32 м. Горната му повърхност
е правоъгълна (1,05 х 1,0 м). Няма дупка за поставяне на железен щифт за прикрепване
на ъгловия акротерий. Корнизът е наклонен и симата е украсена с релефни палмети от
познатите два типа: с извити навън и със завити навътре листа, долу превързани с тясна
хоризонтална лента. Следват надолу извита гладка част, зъбчат орнамент с наклонени
зъби и йонийска кима. Вис.на тази част е 0,30 м.
Долна страна. Тя има Г-образна форма, като външните страни са с параметри: 1,97 (южна-
та) и 1,45 м (западната). Вътр. размери са: 0,48 и 0,80 м, а шир. 0,545 и 0,59 м. Зъбчатият
орнамент обикаля наоколо блока. Отдолу той е гладък.
266. Горната средна част от варовик, която възсядала върха на типмана, наречена в архитек-
турата “конник”, се намери в северната част на двора под открито небе, където е паднала
след разрушаването на храма.
Лицева страна. Отгоре по средата се намира постамент с паралелепипедиа форма (вис.
0,30 м). Не се откри акротерият. Релефната украса е продължание на тази на съседните
корнизни блокове: сима с палмети от двата типа, извита гладка част и зъбчест орнамент.
Западната половина е с дълж. 0,60, а източната е отчасти отчупена (запаз. дълж. 0,43 м).
Северната фасада на храма на Фортуна
267. Фрагмент от варовиковия тимпан на фронтона, намерен в северната част на двора (ос-
новна дълж. 2,13). Лявата наклонена страна има йонийска кима.
268. Ъглов триъгьлен блок от тимпан, намерен в апсидата на средновековната църква, т.е. в
северната част на култовото помещение на храма на Фортуна (дълж. 1,14, вис. 0,85 и деб.
0,55 м). Горната наклонена страна е украсена с йонийска кима.
269. Фрагмент от ъглов триъгьлен блок, открит в наоса на средновековната църква. Горната
наклонена част е украсена с йонийска кима (дълж. сега 1,37, вис. 1,20 и деб. 0,55 м).
270. Фрагмент оттриъгьлен тимпан, намерен вътре в наоса на средновековната църква (долна
основа 1,45, вис. в единия край 0,80, дълж. на наклонената горна страна с йонийска кима
е 1,68 м). Самият заострен връх е отчупен (деб. 0,60 м).
271. Цял среден блок на северния тимпан на храма на Фортуна с петоъгълна форма. Горните
две наклонени страни са украсени с йонийска кима. Лицевата страна няма друга украса.
Гръбната страна е грубо обработена, понеже тя не се виждала (обр. 131).
Акротерии на северния фронтон на храма на Фортуна
272. Цял варовиков коринтски акротерий от североизточния край на северния фронтон на
Фортуна, паднал в близост до коридора на северните помещения зад храма (вис. 1,02,
шир. при основата 0,82 и деб. 0,18 м) (сега в РИМ-Плевен).Изпълнението на релефната
растителна украса от акантусови листа е много качествено. То издава много добре шко-
луван майстор (обр. 132).
273. Малък фрагмент от северозападния варовиков коринтски акротерий на северната фасада
на храма на Фортуна, който първоначално е имал същите размери и растителна украса,
както предходната.
Варовикови страници и горни прагове на врати
2/4. Дясна част от варовиков горен праг на врата, намерена в южната част на двора. Изглежда,
че е принадлежал към рамката на самата врата в плътната стена между южния портик с
латинския строителен надпис и южния портик на перистилния двор (дълж. сега 0,74. шир.
0,36 и вис. 0,35 м). Отгоре върви хоризонтавна гладка ивица (вис. 0,07 м). Под нея следват:
ивица, изпълнена сега с четири релефни палмети от познатите два типа - с извити навън
и със завиги навътре листа, йонийска кима (вис. 0,06 м), друга ивица (вис. 0,07 м).
275. Част от предходния горен праг за врата (дълж. 0,30 и долу 0,50, шир. горе 0,33 и долу
0,46 и вис. 0,35 м). Споменатата при кат. №274 украса обикаля и тук.
276. Горен праг на врата от варовик (дълж. 0,86, шир. 0,35 и долу 0,46 и вис. 0,36 м). Лицевата
230
страна има сыцата украса, както по г
отгоре в двата края има легло (0,15 х^О ОД^Л ДВа ^рагмеита- 3аДната страна е гладка, а
ната желязна скоба за съедпняване ° КВадратна 4Упка за постовяне на П-образ-
277- s s'sqsr ™ - -у »,4б „ в„с.
ве. На 0.29 м от едииия край има прав<п,гъмю0 04TcT“’‘M""TC 6''°“'
на желязната скоба. ’ Ьх 0,04 м) с дупка за поставяне
278’ шир.^ТоТб^^е^ На ДВ°ра (ДЪЛЖ- ГОре 2’07’ 1’82’
Вепоятно о гоп^м mv> Р ВИ гладка ивица, а под нея профилирана част,
ьероятно е торен праг на врата r ' г
279- Хе“о"«а;™ мровик с отчуп'н" <—• '.so „
2S0. Фрагмент от варовикова страница на входа на храма на Фортуна (вис. сега 0,55 и деб.
м . рнте страни Оез задната са украсени по следния начин: отвън навътре двата
отвесни КраЯ ИМат гладка ивица. лесбийска кима и астрагал, а полето по средата (шир.
0,-э м) има релефна украса само върху лицевата страна.
2S1. Фрагмент от варовикова рамка на вратата на храма на Фортуна, паднал северно от ка-
менните стьпала пред храма (вис. 0,80, шир. 0,52 и 0,56, деб.0,55 м). Украсата е както
при предходния блок.
282. Фрагмент от варовикова рамка на входа на храма на Фортуна (вис. сега 1,60, шир. 0,55
и деб. 0,48 м). 5 красата върху трите видими страни е сыцата, както при предходната
страница. Намерен е западно от храма.
283. Фрагмент от варовикова страница на врата (вис. сега 1,0, шир. 0,55 и деб. 0,48 м). Украсата
е както при предходния фрагмент.
284. Част от предходния фрагмент. Намерена е в северния край на източния портик на двора
(дълж. сега 1,0, шир. горе 0,47 и долу 0,43 м). Украсата е следната: отвън навътре има
гладка ивица, вълнообразна ивица, гладко поле (шир. 0,18 м) и отново вълнообрзна,
гладка ивица.
285. Намерен е до предходния фрагмент, с който представляват една и съща страница (вис.
1,94, шир. 0,47 и 0,43 м). Задната страна е гладка и без украса.
286. Фрагмент от горния праг на вратата на входа, към който води източният коридор на дво-
ра. Намери се в култовото помещение на храма (дълж. сега 0,89, шир. 0,53 и вис. 0,35 м)
(обр. 139). Лицевата страна е украсена с лесбийска кима и астрагал. В горния вътрешен
ъгьл има кръгла дупка с диам. 0,10 м, в която е влизала отвесната дървена греда, към
която била прикрепена дървената врата.
287. Фрагмент от варовикова страница на врата, намерен в култовото помещение на храма
на Фортуна (вис. сега 1,15, шир. 0,67 и деб. 0,46 м). От релефната украса са запазени
лесбийската кима и астрагалът.
288. Фрагмент от торен варовиков праг на врата (дълж. сега 0,86, шир. 0,42 и деб. 0,24 м).
Намери се в източния коридор на двора. Украсата на трите видими страни е както на
предходните: гладка ивица, лесбийска кима и астграгал в двата края, и по средата гладко
289. Западната страница на вратата срещу източния коридор, сега паднала настрани. 1 орният
край е отчупен (вис. сега 1,90, шир. 0,61 и деб. 0,24 и 0,285 м). В горната част на вътреш-
ната страна има правоъгълно поле (вис. 0,27 и шир. 0,065 и дълб. 0,035 м), в която се е
пъхал напречен железен лост за подпиране отвътре на дървената врата. Южната челна
страна е украсена с гладко поле, лесбийска кима, астрагал, гладка ивица, отново астрагал,
гладка ивица. Северната страна няма последния астрагал и последната гладка ивица.
290. Източна варовикова страница на вратата срещу източния коридор. По време на разкри-
ването беше запазена Ja място в отвесно положение, а сега е паднала и се е разчупила
(вис сега 1 50 шир. 0,61 и деб. 0,24 и 0,285 м). Върху вътрешната западна страна, на вис.
1,21 м, от долния край има отвесна вдлъбната правоъгълна дупка за поставяне на желез-
ния лост за подпиране отвъ^р^'^ТДЪХОЯТО е принадлежала към входа на пом. №2 с мо-
-91. Цяла варовикова страниц р ’ храма на Фортуна. Намери се изместена от
зайката при източния порти ИЗТОчното кардо покрай храмовия комплекс (вис.
мГмЦобр 113 а)- на лицевата страна има следната релефна укра-
^’тлХ ивица" лесбийска кима. ио три фасции и -трасала. т.е. украсата „а един
архитрав. Вътрешната страна откъм помещение™ е гладка.
231
___„ _„„ т„ г„ иямепи близодо нея (вис. сега 1,92 при
292. Почти цяла друга страница на същата врата. 1 я се и.. ] пелеЛна vun-.r.
първоначална 2,0 м, шир. 0,72 и деб. 0.45 м). Челната страна има същата релефна украса
както предходната страница. Вътрешната страна е гладка шир. , '' обоазн
шир 0 35 м) се вдава с 0,08 м навътре. На вис. 1.20 м от долния ръб се намира Г-образна
шир. и,э J м/ 1. V, г която сс спущал жслезният лосг
вдлъбната дупка с дължина на рамената 0,19 и 0,1 1 м, вкояюес 7
за подпиране на дървената врата отвътре (обр. 113 б).

библиография
Александров, Г. 1981. Монтана. София.
Ангелов, Н. 19/3. Кул гурни Пластове при изграждането на двореца. — In: Царев-
град Търнов, г. 1,Издателство на Българската академия на науките, София,
259-346.
Антонова, В. 1960. Новооткрити римски сгради в Мадара. - ИМК j София 1960
19-54.
Аспарухов, М. 1992. Проучвания върху топографията на средновековното селище
от X-XII в. при античния и късноантичния град colonia Ulpia Oescensium.
-ИМСЗБ, 19, 1992, 27-38.
Аспарухов, М., С. Бояджиев 1991. Средновековната църква в Ulpia Oescus при
с. Гиген, Плевенско.- ИМСЗБ, 17, 1991, 21-25.
Атанасова, Й. 1963. Музеят във Видин. София.
Атанасова, Й., В. Герасимова-Томова, 1978. Нови латински надписи от Рациария.
- ИБИД, XXXII, 21-32.
Балканска, А., 1990. Вносна terra sigillata от Ескус. - Археология, 4, XXXII, 26-33.
Барбаро, Д. 1938. Десят книг об архитектуре Витрувия. Коментарий к Витрувию.
Издательство всесоюзной Академии архитектуры, Москва.
Бешевлиев, В. 1952. Епиграфски приноси. Издателство на БАН, София.
Бобчев, С. 1970. Римско-коринтски капители от Югозападна и Северна България
и мястото им в развитието на римско-коринтския капител. - ИАИ, 32, 1970,
100-116.
Генова, Е. 1974. Средновековна църква в с. Гиген, Плевенски окръг. - МПК, 1,
1974,24-26.
Георгиев, П. 1974. Римски статуи и надписи от Силистра. - ИНМВ, 10, 1974, 95-
99.
Георгиев, П. 1979. Непубликувани скулптурни паметници от римските терми във
Варна. - ИНМВ, XV (XXX), 1979, 95-100.
Геров, Б. 1945-1946. Латинско-гръцки лексикалпи взаимоотношения в надписите
от балканските земи. - ГСУ ИФФ, 42, София, 1-129.
Геров, Б, 1952. Романизмът между Дунава и Балкана, ч. II: От Хадриан до Конс-
тантин Велики. - ГСУ ИФФ, 45, 3-91.
Геров, Б. 1955. Към вьпроса за лозарството в Долна Мизия през римско време.
- ИАИ, XIX, 1955, 187-193.
Гошев, И. 1961. Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX-X в.
Джамбов, Хр., М. Матеев, 1979. Форумният комплекс на Филипопол. - Археоло-
гия, 3, XXI, 47-56.
Джонов, Б. 1986. За личпостта на еретика от надписа при Ескус. - Старобълга-
ристика, 2, 1986, 104-109.
233
Димитров, Д. 1942а. Надгробните плочи от римско време в Северна България.
Държавна печатница, София.
Димитров, Д. 1942 б. Антични скулптории паметвници от Беломорието. - Бело-
морски преглед, София, 1940.
Димитров, Д. 1966. Датата на стенописите на тракийската гробница при Казан-
лък. - Археология, 2, VIII, 1-13.
Димитрова-Милчева, А. 1980. Антични геми и камеи от Националния археоло-
гически музей в София. София.
Добруски, В. 1907. Тракийското светилище на Асклепий в Тракия. - АИНМ, I,
1907, 87-98.
Живкова, А. 1974. Казанлъшката гробница. Наука и изкуство, София.
Иванов, Т. 1954. Римска мозайка от Улпия Ескус. Издание на БАН, София.
Иванов, Т. 1957. Ескус в светлината на последните проучвания. - In: Археологи-
чески открития в България. София 1957, 113-131.
Иванов, Т.1960. Паметници от Пауталия,- ИАИ, XXIII, 1960, 205-230.
Иванов, Т. 1980. Термоперипатът в Никополис ад Иструм. - Археология, 2, XXII,
1980, 1-14.
Иванов, Т, Р. Иванов, 1981. Aedes thensaurorum във Филипопол. - Археология,
1-2, XXIII, 1981, 20-28.
Иванов, Т., Р. Иванов, 1994. Никополис ад Иструм. т. I. Аргес, София.
Иванов, Т., Р. Иванов, 1998. Улпия Ескус. т. I. Агато, София.
Илчева, В., М. Цочев, 1979. Колективна монетна находка от колониални брон-
зови монети от с. Пчелище, Великотърновски окръг. - Археология, I, XXI,
42-56.
Кабакчиева, Г. 1993. Към въпроса за стратиграфията на Улпия Ескус. - ГНАМ,
IX 1993, 60-94.
Константинова, В. 1982. Някои бележки върху антибогомилския надпис от Ескус.
-Археология, 3-4, XXIV, 50-55.
Любенова, В. 1980. Светилището при Перник. - In: В. Белков, И. Венедиков, К.
Влахов, Хр. Данов, В. Попов, А. Фол (eds.), Тракийски паметници, II, София,
1980, 15-43.
Мартос, А., 1984. Някои бележки по четенето на противобогомилския надпис
от средновековната църква при с. Гиген. - Старобългарска литература, 15,
1984, 119-125.
Миков, В. 1954. Античната гробница при Казанлък. София.
Младенова, Я. 1970. Облицовъчни капители на вилата при Ивайловград. - ИАИ,
XXXII, 1970, 129-147.
Русева-Слокоска, Л. 1964. Римска обществена сграда в Пауталия. - Археология.
1, VI, 33-44.
Русева-Слокоска, Л. 1989. Пауталия. Т. I. Топография, градоустройство и укре-
пителна система. Издателство на БАН, София.
Старо изкуство, 1965. ОИМ - Стара Загора. Старо изкуство. София.
Тончева, Г. 1964. Сюжегьт “погребално угощение” върху паметниците от Одесус.
-Археология, 4, VI, 37-46.
Тончева, Г. 1965. Разкопки в Марцианопол през 1955 г. - ИНМВ I (XVI), 71-79.
Филов, Б. 1910. Избрани паметници на античното изкуство в България. - ИБАД,
I, 1-8.
Цончев, Д. 1950. Антични паметници от България. - ИАИ, XVII. 1950, 234-244.
234
Чичикова, М. 1983а. Гробница™ при Свещари. - Изкусгво 4. XXXIII, 1983, 18-
ЧИЧИ“-30. М' 19836' Тракийската робниц,, край С. Свещари. - МПК 3. 1983.
Чичикова, М. 1988. Свещарската гпобпипа
antiqua Balcanica, Acta III, Serdicae, 1988, 125443" ДеК°раЦИЯ’ " Terra
ШК°444^’69’ 1905‘ НекОТОРыя ИЗДОРОГ восточной Болгарии. - ИРАИК, 10, 1905,
Юрукова, Й. 19/4. Религиозният синкретизъм в Тракия, Мизия и Македония
според монетите от примската императорска епоха. - ИАИ, XXXIV, 1974,
23-50.
Alarcao, J., R. Etienne, 1977. Fouilles de Conimbria. Vol.I Architecture. Paris, 1977.
Alexandrescu, R, S. Dimitriu. - CVA. Romanic. Bucarest.
Alzinger, W. 1974. Die Ruinen von Ephesos. Berlin.
Alzinger, W. 1975. Ephesos. Regierungsviertel. - OJH, 50, 1972-1975 (Beiblatt, col.258
sq.).
Ardevan, R. 1978. Le college des fabres a Ulpia Traiana Sarmizegetusa. - In: Actes
du Ville Congres international d’epigraphie grecque et latine. Bucure§ti-Paris,
1978, 327-324.
Bammer, A. 1971. Beitrage zur ephesischer Architektur. I. Ein Rundfries mit Bukranien
und Girlande. - OJH, 42, 1968-1971, 23-40.
Bandinelli, R., G. Caputo, E. Caffarelli, 1963. Leptis Magna. Impresa Astaldi, Roma.
Boethius, A., J.-W. Ward-Perkins 1970. Etruscan and Roman Archtecture. Penguin
books, London.
Bohn, R. 1985. Das Heiligtum der Athena Polias Nikephoros. - Altertiimer von
Pergamon, Bd.2.
Borchhardt, J. 1976. Die Bauskulptur des Heroons von Limyra. Das Grabmal des
lykischen Konigs Perikles. Berlin.
Bordenache, G. 1969. Sculture greche e romane. Bucarest.
Borker, Ch., 1975. Boukranion und Boukephalion. - AA, 2, 1975, 244-250.
Brown, D. 1942. The Arcuated Lintel and its Symbolic Interpretation in Late Antique
Art.-AJA, XLVI 1942, 389-399.
Burger, A. 1961. Die Szene der “Lupa Capitolina” auf provinzielen Grabsteinen. - RA,
XIII, 1961, 51-61.
Calder, W., J. Cormace, 1962. Monumenta Asiae Minoris antiqua, Vol.VIII. Manches-
ter. .....
Comodeca, G. 1982. Una famiglia senatoria cretese in una nuova iscnptione puteolana
(sommario). - In: Communications du Congres d epigraphie grecque et latine a
Cuppers, H. 1979. Das romische Forum der Colonia Augusta Treverorum. - In:
Festschrift lOOJahre Rheinisches Landesmuseum Trier (Beitrage zur Archaologie
und Kunst des Trieres Landes. Mainz am Rhein 1979) (= Trierer Grabungen und
Forschungen 14). .
Curtius L 1933. Ikonographische Beitrage zum Portrat der romischen Repubhk und
Julisch-Claudischen Familie. - RM, 48, 1933, 210-220.
235
Degrassi, A. 1952. A. Degrassi. Fasti consulari dell’Impero Romano. Edizioni di stori-i
e letteratura, Roma.
Dietz, K. 1983. Kastellum Sablonetum und der Ausbau des ratischen Limes unter Kaiser
. Commodus. - Chiron, 1983, Munchen, Heft 13, 381-404.
imitrov, D. 1945. Les steles funeraires en forme de medaillon dans la vallee de la
Strouma moyenne a lepoque romaine (= ГСУ ИФФ, 42). Издателство на СУ
София.
Doruttiu-Boila, Е. 1985. Е. Doruttiu-Boila. Legaten von Moesia Inferior zwischen 190
und 198. - ZPE, 58, 1985, 197-203.
Drerupp, H. 1972. Zur Bezeichnung “Karyatide”. - In: Marburger Programm 1971-
1972, 11-14.
Eck, W. 1983. Yahres-und Provinzialfasten der senatorischen Statthalter von 69/70 bis
138/139. - Chiron, 13, Miinchen, 147-237.
Eck,W.: - In: RE, Supl.XV, col.465.
Eisenhut, W. 1979. Fortuna. - KP, 1979, 597-598.
Fensterbusch 1964. C. Vitruv. Zehn Bucher uber Architektur. Berlin.
Ferri, S. 1933. I motivi ornamentali nell’arte romana del medio et basso Danubio.
Roma, 1933.
Flach, D. 1978. Inschriftenuntersuchungen zum romischen Kolonat in Nordafrika.
- Chiron, 1978, Heft 8, 490-492.
Fol, A., M. Cicikova, 1986. The thracian tomb near the village of Svestari. Sofia.
Frova, A. 1961. L’arte di Roma e del mondo Romano. Torino.
Gerasimova-Tomova, V. 1980. Zur Untersuchung einer antiken Stadt am mittleren
Strymon (Struma). - Klio, 61, 1, 1980, 19-27.
Gerassimova-Tomova, V. 1981. Die Stadt NEINH. - In: Symposium rebus Spartaci
gestis dedicatum 2050 A. Sofia, 1981, 192-198.
Gerkan, A. 1925. Athenatempel und Umgebung. - Milet, Berlin, 1925, Bd.l, Heft 8.
Gorbanov, P. 1952. Eine Fortuna-Statuette aus Philippopolis. - In: Festschrift R. Egger.
Wien, Bd.l, 1952, 25-29.
Gross, W.H. 1979. Basilika. - KP, 1979, 836.
Guerrini, L. 1961. L. Guerrini. Las Incatadas di Salonico. - Archaeologia classica 13,1961.
Gusman, P. 1908. L’art decorative de Rome. Vol. I, Paris..
Gusman, P. 1912. L’art decorative de Rome. Vol. II, Paris.
Hanslik, R. 1979. Commodus. - KP, 1979, 1261-1262.
Herting, H. 1910. - In: AM, XXXV, 1910, 382-384.
Himmelmann, N. 1973. Typologische Untersuchungen an Romischen-Sarkofagsreliefs
des 3. Und 4.Jahrhunderts n.Chr. Mainz am Rhein.
Hoddinott, R. 1975. Bulgaria in Antiquity. London.
Honroth,M. 1971. Stadtrbmische Girlanden. Ein Versuch zur Entwicklungsgeschichte
romischer Ornamentik. -JOAI, VIII, 1971.
Humann, C., J. Kohnte, C. Walzinger, 1904. Magnesia am Meander. Ausgrabungen
1891-1893. Berlin.
Ivanov, T. 1974. Die letzten Ausgrabungen des romischen und friihbyzantinischen Do-
naulimes in der VR Bulgarien. - In: D. Pippidi (ed.), Actes de IXe Congres Intel-
national d’etudes sur les frontieres romaines. Mamaia 1972, Bucuresti-Wien-Koln,
1974, 55-69.
Ivanov, T. 1977. Untersuchungen zur Topographic und zur Stadteanlage von Oescus
in Untermoesien (Bulgarien). - In: Studien zu den Militargrenzen Roms II, Koln
1977, 330-350.
236
Ivanov, T. 1980. Unteisuchungen des Forumkomplexes in der Colonia Ulpia Oeseensium
(1975-1978). - BAR, International Series 71, Oxford 1980, 775-785.
Ivanov, T. 1983. The Roman Cities of Moesia and I hrace (modern Bulgaria). — In:
Ancient Bulgaria, 1983, 129-154.
Ivanov, T. 1984. Uber die Kontinuitat zwischen profanen und christlichen Basiliken in
Bulgarien. — Actes du Xe Congres International d’archeologie. Citta del Vaticano-
Thessalonique, 1984, Vol.II, 21 1-224.
Ivanov, T. 1986. Architekturschmuck des Forumkomplexes der Colonia Ulpia Oescen-
sium in Untermosien (VR Bulgarien). - In: D. Plank (ed.), Studien zu den Mili-
targrenzen Roms,III. Vortrage des 13. Internationalen Limeskongresses, Aalen,
1983, Stuttgart, 1986, 498-503.
Ivanov, T. 1987. Der Fortuna Tempel in der Colonia Ulpia Oescensium in Moesia In-
ferior (heute VR Bulgarien). - ИАИ, 37, 1987, 7-60.
Ivanov, T. 1988. Nicopolis ad Istrum- Romische und Friiubyzantinische Stadt. - BHR,
2, 1988,48-72.
Ivanov, T., R. Ivanov, 1983. Aedes the <n> saurorum von Philippopolis. - Pulpudeva,
IV, Sofia, 1983, 190-195.
Kalinka, E., 1906. Antike Denkmaler aus Bulgarien. Wien.
Kazarow, G. 1938. Die Denkmaler des Thrakischen Reitergottes in Bulgarien. Budapest
(Diss. Pann., Ser.II, fasc.14)
Knackfust, H. 1925. Der Siidmarkt und die benachbarten Bauanlagen. - Milet, Bd.I,
Heft 7.
Kneissl, P. 1969. Die Siegestitulatur der romischen Kaiser (= Hypomnemata, Heft 23)
Gottingen.
Koch, G., H. Sichtermann 1982. Romische Sarkophage. Handbuch der Archaologie.
Munchen.
Kockel, V. 1988. Fragmente aus der Attica der Hallen: Karyatiden und Ammonskopfe.
— In: Kaiser Augustus und die verlorene Republik. Mainz am Rhein 1988.
Lanckoronski, K. 1890. Pamphyliens und Pisidiens, Bd.I. Prag-Wien-Leipzig
Lurn,B. 1963. On the Symbolism of severed animal Heads. - Latomus, 1963, XXII, 2,
252-260.
Majewski, K. 1969. Kultura rzymska w Bulgarii. Wroclaw-Warszawa-Krakow.
Mansel A. Miifid, 1963. Die Ruinen von Side. Berlin.
Martin, Th. 1977. Inscriptions at Corinth. - Hesperia, 46, 1977, Vol. 2.
Mattingly, H., F. Sydenham, 1930. The Roman Imperial Coinage, Vol. III. London.
McKay, A. 1980. Romische Hauser, Villen und Palaste. Zurich-Freiburg.
Mitova-Dzonova, D. 1981 .Steinurnen mit plastischer Verzierung aus der Provinz
Thrakien. — In: Spartacus. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 A.
Sofia, 1981, 143-166.
Napp, A. E., 1933. Bukranien und Girlande. Beitrage zur Entwicklungsgeschichte der
hellenistischen und romischen Dekorationskunst. Wetheim am Main.
Naumann, R., S. Kantar, 1950. Die Agora von Smyrna. Kleinasien und Byzanz. - Istan-
buler Vorschungen, 17, Istanbul, 1950.
Nikolov, D. 1976. The Roman Villa at Chatalka, Bulgaria. - BAR, Supl. Ser. 17, Ox-
ford.
Nikolov, D., 1987. Le complex du forum d Augusta fraiana-Beioe. — II All, 37, 198/,
96-107.
Ognenova-Marinova, L. 1975. Statuetes en bronze du Musee National archeologique
a Sofia. Sofia.
- --’
03ПоЛ
Београ^^дб^^61 Se,'Pant ' СтаРинаР> Нова серия, XXII-XXIV, 1962-1964,
Plommer WK iQ^rn tz-
JQ9’ ' ’ 9 X itruvius and the Origin of Caryatids. - JHS, XCIX, 1979, 97.
P amn! viT/ eZfntari cu luPa Capitoliana pe monumente romane din Romania
VIII, 1/3-185.
R-> 19/5. Jedan novi legionarski spomenik iz Varazdinskig Toplica
egio i\ Gemma Martia Victrix Severiana). - Vjestnik Archeoloskog Muzeia к
Zagrebu, 1975, 3. serija, sv. 9.
Roxan. M., 1978. Roman Military Diplomas. London.
Russu, I.I., 1959 Inscriptii din Dacia. - MNA, VI.
Ruzicka, L. 1933. Die Miinzen von Pautalia. - ИАН, VII, 1932-1933.
Sasel, A., J. Sasel, 1978. Inscriptiones Latinae in lugoslavia. Ljubljana.
Squarciapino,M. 1974. Sculture del foro Severiano di Leptis Magna. (Capitolo IV: I
pilastii con cariatidi). Monografie di archeologia Libica, Roma, 10, 1974.
Squarciapino, M. 1976. M. Floriani Squarciapino. Ipotesi di lavoro sul gruppo di scul-
ture da Pan Calente. - In: Augusta Emerita 1976.
Schillinger-Haffele, U. 1986. Consules. Augusti. Caesares. Datierung von romischen
Inschriften und Miinzen. Stuttgart.
Schmidt, E. 1982. Geschichte der Karyatide. Funktion und Bedeutung der menschli-
chen Trager und Stiitzfigur in der Baukunst. Wiirzburg.
Schmidt-Collinet, A. 1977. Antike Stiitzfiguren. Untersuchungen zu Typus und Be-
deutung der menschengestaltigen Architekturstiitze in der griechischen und
romischen Kunst. Frankfurt am Main.
Schultz-Falkenthal, H. 1974. Handwerkkollegien und ander Berufsgenosseenschaften
in den romischen Rhein-Oberdonauprovinzen. - Das Altertum, Bd. 29, 1974,
Berlin, Heft 1,25-33.
Schultz, В., H. Winnefeld, 1921. Baalbek. Ergebnisse der Ausgrabungen und Unter-
suchungen in den Jahren 1898 bis 1905, Bd. I. Berlin-Leipzig.
Simon, E. 1990. Die Gotter der Romer. - Wissenschaftliche Buchgeselschaft, Darm-
Д0*1
Л0ИМ
БА#
fCy 0Ф
гСу ФК
паи
ИБАИ
ИБАД
ИВАД
имк
иимк
инмв
имк
ИМС31
ИРАИ1
мпк
НАМ
НИМ
оим
РИМ
stadt.
Solier, Y. 1979. Narbonne antique va-t-elle renaitre. - Archeologie Dijon, 1979.
Stein, A. 1920. Die romischen Reichsbeamten der Provinz Thracia. Sarajevo.
Suic, M. 1981. Zadar u starom vijeku. Zadar.
Thomasson, B.E. 1977. Laterculi praesidium. Moesia, Dacia, Thracia. Goteborg.
Tsontchev, D. 1947. Contribution a la histoire de stade antique de Philippopolis. Sofia.
Tuchelt, KI. 1975. Buleuterion und Ara Augusti. Bemerkunden zur Rathausalage von
Milet. - In: Istanbuler Mitteilungen, 1975, Bd.25. 91-140.
Turkan, M. 1971. Les guirlandes dans 1‘Antiquite classique. - Jahrbuch fiir Antike und
Christentum, Bd.14.
Vittinghoff, E 1936. Der Stattfeind in der romischen Kaiserzeit. Untersuchungen zur
„damnatio memoriae*'. Berlin.
Ward-Perkins, J. 1979. Architectura Romana. Milano.
Wietranc Th., H. Schrader, 1904. Priene. Ausgrabungen 1895-1898. Berlin.
7ie/enau’s O., G.de Luca, 1968. Das Asklepion. I. Teil: Altertiimer von Pergainon.
1 A.4L А- <4 I*1-' 5 "
Berlin, Bd. 11.
AA
AM
AMN
AJA
Ancien
Bulgar
BHR
CCET
CIL
CVA
IDR
IF
238
ЦЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
АИМ АИНМ БАН ГНАМ ГСУ ИФФ Археологически институт с музей при БАН Археологически известия на Народния музей, София Българска академия на науките Годишник на Националния археологически музей, София I одишник на Софийския университет, Нсторико-филологически факултет
ГСУ ФКНФ Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии
ИАИ ИБАИ ИБАД И В АД имк иимк инмв имк ИМСЗБ ИРАИК мпк НАМ НИМ ОИМ РИМ Известия на Археологический институт Известия на Българския археологически институт Известия на Българското археологическо дружество Известия на Варненското археологическо дружество Известия на музея в Коларовград Известия на Историческия музей Кюстендил Известия на Народния музей Варна Известия на музея в Коларовград Известия на музеите от Северозападна България Известия Русского археологического института в Констатинопле Музеи и паметници на културата Национален археологически музей, София Национален исторически музей, София Окръжен исторически музей Регионален исторически музей
АА AM AMN AJA Ancient Bulgaria Archaologischer Anzeiger, Berlin Athenische Mitteilungen Acta Muzei Napocensis, Cluj-Napoca American Journal of Archaeology (A.G.Poulter ed.). Ancient Bulgaria. Papers presented to the International Symposium on tne Ancient History and Archaeology of Bulgaria. University of Nottingham 1981. Nottigham 1983.
BHR CCET Bulgarian Historical Rewiev, Sofia Z. Goceva, M. Oppermann. Corpus cultus equitis Thracii: Vol. I: Monumenta orae Pond Euxini Bulgariae. Leiden, 1979; Vol. II: Monumenta inter Danubium et Haemum reperta. Leiden, 1981.
CIL CVA IDR IF Corpus Inscriptionum Latinarum, Berolini Corpus vasorum antiquorum Inscriptile Daciei romani, Bucuregti Istanbuler Forschungen
239
IGBulg.
I. Ka
Kar
Г
ci
31
3:
3
5
6
10
13
16
17
is
20
21
22
23
25
2€
27
25
9C
X
3(
ZPE

IMS
JHS
JOAI
KP
MCA
MNA
PIR
RM
240

G. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Serdicae,
Vol. I (1956), II (1958), 111 (1961, 1963),
IV (1966), I, 2 (1970), V (1997)
Inscriptions de la Mesic Superieure, Beograd
Journal of Hellenistic Studies
Jahreshefte des Osterreichischen Archaologischen Instituts, Wien
Der Kleine Pauly. Miinchen 1979.
Materiale §i Cercetari Archeologie, Bucure§ti
Muzeul national de antichitati, Bucure§ti
Prosopographia Imperii Romani
Pauly, Wissowa, Kroll. Realenciclopadie
der klassischen Akertumswissenschaft, Stuttgart
(= MDAI RA) Romische Mitteilungen, Mitteilungen
des Deutschen Archaologischen Instituts, Romische Abteilung, Rom)
Zeitschrift fur Papyrologie und Epigraphik, Bonn
2
i
7
8
9
11
12
14
13
19

* Гражданската базилика в Улпия Ескус с проучвана между 1975-1987 г. Архитектурнитс детайли са
сигнирани на място на обекта и са получили инвентарни полеви номера. Няколко от архитектур-
ните детайли са пренесени в РИМ-Плевен и АИМ-София. Там те са получили съответните музейни
фондови инвентарни номера.
241
Каталог Инвентарей
№ №
Каталог Инвентарен
№ №
Каталог Инвентарен
№ №
99 95
100 96
101 96а102
103 98
104 99
105 100
106 101
107 102
108 103
109 104
ПО 105
111 106
112 107
113 108,108а, 1086
114 109
115 ПО
116 111
117 112
118 113
119 114
120 115
121 116
122 117
123 118
124 119а, 1196
125 120
126 121
127 122
128 123
129 124
130 125
131 126
132 127
133 128
134 129
135 130
136 131
137 132
138 133
139 134
140 135
141 136
142 137
143 138
144 139
145 140а,1406, 140с
146 141,141а
147 142
148 143
149 144
150 145
151 146
152 147
153 148
154 149
155 150
156 151
157 152158
159 154
160 155
161 156
162 157а, 157 6
163 158
164 159
165 160
166 161
167 162
68 163
169 164
170 165
171 166
172 167
173 168
174 169
175 170
176 171
177 172
178 173
179 174
180 175
181 176
182 177
183 178
184 179
185 180
186 181
187 182
188 183
189 184
190 185
191 186
192 187
193 188
194 189
195 190
195а 191
196 192
197 193
198 194
199 195
200 196
201 197
202 198
203 199
204 200
205 201
206 202
207 203
208 204
209 205
210 - (РИМ-Плевен)
211 - (РИМ-Плевен)
212 - (РИМ-Плевен)
213 3182 (РИМ-Плевен)
214 - (РИМ-Плевен)
215 - (РИМ-Плевен)
216 - (РИМ-Плевен)
217 А-3456 (РИМ-Плевен)
242

II. Каталог на архигекгурните детайли от храма на Фортуна**
Каталог № Инвентарей № Г Каталог № Инвентарей No

Южен портик с латински строителен надпис.
Бази Колони
1 207 5 201
2 214 6 202
3 258 7 204
4 266 8 205
9 208
9а 210
10 211
11 218
12 213
13 225
14 227
15 229 а, 6, в
16 232
17 235
18 241
19 242
20 244
21 245
22 246
23 249
24 250
25 252
26 259
27 —
28 256
29 268
30 269
31 270
31а 274
** Археологическите проучвания върху храма на Фортуна са правени между ‘ започват от
през 1970-1972 г. Инвентарните номера на архитектурное части на южния портик започват от
Х»201 а тези от перистили», двор и храма на Фортуна от№1. Няколкот» запазени частично или
Хс1то фриз-архитравни блока е надписи от »жии, портик пред храма на Фортуна не са дадени
умиш™« в Канога от автора Теофил Иванов- Това той го е направил подробно в текста на Гла-
к 1 3 на иастоящата монография, както и много преди това в голямата св студня па немскп език
- вж Т “ 19ЭТ. 7-60 („яков от фриз-архитра.ите нямат и,общо ин.ентарни номера, а други са
отбелязани с номера, конто липсват въобще в оставения ръкопис на 1 .И.).
243
Каталог № Инвентарей №

Римско-коринтски капители
32 -
33 -
33а -
Колони от перистилния двор на храма
37 41
38 41а
39 42
40 44
41 54
42 55
43 56
44 57
45 58
46 59
47 60
48 61
49 62
50 67
51 69
52 78
53 84
54 85
55 87
56 98
57 103
58 112
59 126
60 144
61 145
62 146
63 148
64 241

Каталог № Инвентарей №

Перистилен двор Камеини блокове от стилобатите под портиците около двора 9^^
34 47
35 53
36 125 [и**’*

Фриз-архитравни блокове от перистилния двор на храма на Фортуна 99а^— J00 J01 ДО2___
65 244
66 1
67 2
68 3
69 4 J05 ,
70 5 J06
71 45 J07
72 48 109
73 83 П10
74 99
75 104 П12~
76 116 113
77 127 114
78 143 115
79 149,149а П16
80 153 б П17
81 164 ГГ18
82 169 ПТ9
83 174 [Г20
84 177 И21
85 - (в с.Гулянци) ПГТ П2Г пгт
86 8494 - (в АИМ)
87 - (в АИМ)
88 8496 - (АИМ,НИМ)
89 8506 - (в АИМ)
90 - (в АИМ) Н26
91 8495- (в АИМ) Ц27_
92 -(в АИМ) Н28
93 8499 - (в АИМ) Н28
94 3592 (в АИМ) Ц29
95 = 85 Пзр
Ц31
244
Л)

Каталог № Инвентарей № Каталог № Инвентарен №
фронтон на южния вход на двора Корнизни блокове на портиците около храма на Фортуна
96 18 98 6
97 16 99 7

Корнизни блокове на портиците около храма на Фортуна Корнизни блокове на портиците около храма на Фортуна
99а 8 132 77
100 9 133 81
101 10 134 82
102 И 135 88
103 11а 136 89
104 12 137 99
105 13 138 101
106 14 139 105
107 15 140 114
109 20 141 129
НО 21 142 131
111 22 143 136
112 23 144 138
113 24 145 150
114 25 146 -
115 26 147 151
116 27 148 152
117 27а 149 155
118 28 150 159
119 30 151 165
120 31 152 166
121 32 153 168
122 33 154 170
123 37 155 171
124 43 156 172
125 66 157 -
126 68 158 179
127 70 159 180
128 71 160 182
128а 72 161 183
129 74 162 183а
130 75 163 184
131 76 164 185
245
Каталог № Инвентарей №
Каталог №
165 188
166 189
167 193
168 195
169 196
170 197
171 199
172 204а
173 207
174 210
175 215
176 218
177 220
Инвентарей №
178 225
179 231
180 234
181 237
182 238
183 239
184 240
185 243
186 314
187 319
188 320
189 322
190 324
Храм на Фортуна
191 154
192 158
193 208
194 211
195 212
196 223
197 232
198 46
199 93
200 117
201 119
202 142
Профилирани постаменти от храма на Фортуна
203 102
204 122
205 124
Колони (Вж.каталога - колони от перистилния двор на храма). Пиластрови капители от храма на Фортуна
206 63
207 121
208 140
209 157
210 163
211 203
212 219
213 222
214 -
214 235
216 -
217 97
220 79
221 -
222 161
223 96
224 134
246
[каталог № Инвентарей №
г—- - _
225 -
226 153а
227 153
228 175
229 181
230 190
231 194
232 198 и 200
233 236
234 202
235 242
Фриз-корнизни блокове от храма на Фортуна
236 115
237 113
238 123
239 132
240 160
241 128
242 129
243 130
245 206
ГТК и \ \ \ \ \ \ \ \
Касетирани плочи
246 17
247 17а
248 29
249 110
250 111
251 118
252 137
253 186
254 187
255 313
256 221
257 245
258 192
259 191
260 -
261 201
262а 321
Южен фронтон на храма на Форт у на
262 100
263 19
264 80
265 73
266 95
Северна фасада на храма на Фортуна
267 91
268 224
269 228
270 230
271 -
Инвентарен №
Каталог №
Каталог №
Инвентарен №
Акротерии от северния фронтон на храма на Фортуна
272 216
273 216а
Варовикови страници и горни прагове на врати
274 35
275 36
276 39
277 40
278 50
279 51
280 106
281 120
282 156
283 162
284 178
285 178
286 205
287 202
288 209
289 213
290 214
291 317
292 318

248
ПОКАЗАЛЕЦ НА ОБРАЗИТЕ/INDEX OF FIGURES
ЧАСТ I/PART I
Обр./Fig.
1. ,, ————— cmp. План на форума на Улпия Ескус (по Ст. Даскалова) Plan of the I-orum in Ulpia Qescus (after S. Daskalova) /page 8
2. П^СпМп\Т П0Краи г^д“м™а1па базилика и сградите XI и XII (поглед от изток) --- Cai do Maximus near the Basilica civilis and buildings XI and XII (a view from east) 9
3 a, 6. Останки от сгради XI и XII Remains from buildings XI and XII 10
4. План на кардо максимус, западната част па базиликата и на сгради XI и XII I lan of the Cardo Maximus, the western part of the Basilica and buildings XI and XII 11
5. Северният декуманус покрай гражданската базилика (поглед от изток) The northern Decuma nus near the Basilica civilis (a view from east) 12
6. Североизточният ьгъл и част от източната аъншна стена на базиликата The north-eastern corner and a part from the eastern external wall of the Basilica 12
7. План на гражданската базилика .1 plan of the Basilica civilis 13
8. Възстановен план на гражданската базилика (по арх. 10. Фърков) A reconstruction of the Basilica civilis (after architect Y. Farkov) 14
9 a, 6. Полукръгла и правоъгълна ниша, в северната стена на базиликата (поглед от юг) .1 semicircle and a rectangular niche in the northern wall of the Basilica civilis (a view from south) 15
10. Варовиковият праг на северния вход на гражданската базилика (поглед от север) The limestone doorstep from the northern entrance of the Basilica civilis (a view from north) 16
11. Варовиков пиластър на северния вход A limestone pilaster on the northern entrance 17
12. Входит на южния кораб на гражданската базилика (поглед от югозапад) The entrance in the southern nave of the Basilica civilis (a view from south-west) 17
13. Южният кораб на гражданската базилика (поглед от изток) The southern nave of the Basilica civilis (a view from east) 18
14. Прагьт на средних кораб и на предверието (поглед от север) The doorstep of the central nave and the antechamber (a view from north) 19
15. Предверието на средних кораб (поглед от запад) The antechamber of the central nave (a view from west) 20
16. Северната част на предверието с колонадата (поглед от север) The northern part of the antechamber with the colonnade (a view from north) 21
17. Кариатида от предверието A caryatid from the antechamber 22
18. Главата на кариатидата от преддверието The head of the caryatid from the antechamber 23
19. Леглото на коринтския капител при кариатидата от предверието The <rroove ot the Corinthian capital at the caryatid from the antechamber 24
20 a, 6. Части от постамент и кариатида от предверието Parts from a base a nd a caryatid from the antechamber 25
21. Част от правогълна плоча (пано) от южната страна на втория етаж на предверието A part from a rectangular slab from the southern part of the second floor of the antechamber 26
22. Изглед от запад на средния кораб A view from west towards the central nave 27
23. Част от стилобата на северната колонада на средния кораб A part from a stylobate at the northern colonadefrom the central nave 28
24 a, 6. Два коринтски капитела от долния етаж на северната колонада на средних корао Two Corinthian capitals from the ground floor of the northern colonadefrom the central nave 29
25. Част cm базите на долния етаж на южната колонада на средния кораб (поглед от АСраТфгЛ bases at the ground floor of the northern colonadefrom the central nave (a view from north-west) — — 30
26 a, 6. Два коринтски пиластрови капитела от източния край на средних корао Two Corinthian pilaster capitals from the eastern comer of the central nave 31
27. Фрагмент от коринтски фриз-архитрав от долния етаж от южната колонада на средния кораб A fragment of a Corinthian frieze-architrave from the ground floor of the. southern colonade of the central nave 32
28. Фрагмент от коринтски фриз-архитрав на долния етаж на южната колонада на средния кораб A fragment of a Corinthian frieze-architrave from the ground floor of the southern colonade of the central nave 33
29 a, 6. Фрагменты от коринтски фриз-архитрав на долния етаж на южната колонада на средния кораб Fragments of a Corinthian frieze-architrave from the ground floor of the southern colonade of the central nave 34
30 a, 6. Лицева и задна страна от фрагмент от коринтски фриз-архитрав на средния кораб Front and back face of a fragment of a Corinthian frieze-ап architrave from the central nave 35
31. Части от предходния фриз-архитрав Parts of the above-mentioned (at fig. 30) frieze-architrave 36
32. Фрагмент от латинская строителен надпис върху фриз-архитрава на долния етаж на южната колонада на средния кораб (135 г.) Л fragment of the Latin inscription at the frieze-architrave from the ground floor of the southern colon- ade. of the central nave (AD 135) 37
33. Североизточният ъгъл на средния кораб (поглед от запад): две кариатиди, два фрагмента от корниз с непревързани и превързани палмети и пиластров капител The northeastern corner of the central nave (a view from west): two caryatides, two fragments from a cornice with tied and untied palmet leaves and a pilaster capital 37
34. Бюст на каритида с вдигната дяснаръка от втория етаж на средния кораб A bust of a caryatid with a lifted right hand from the second floor of the central nave 38
35. Кариатида с две вдигнати ръце от втория етаж на средния кораб A caryatid with two lifted hands from the second floor of the central nave 39
36. Снимка от близък план от същата кариатида A close view of the above-mentioned (at fig. 35) caryatid 40
37. Кариатида от южната колонада на средния кораб A caryatid from the southern colonade of the central nave 41
38. Главата на същата кариатида The head of the above-mentioned caryatid (at fig. 37) 42
39. Долната част на кариатида от средния кораб The lower part of the caryatid from the central nave 43
40. Част от дрехата на кариатида от средния кораб A part of the garment of the caryatid from the central nave 44
41. Коринтски капител за стълб с кариатида от южната колонада на средния кораб A Corinthian capital of a pillar with caryatid from the southern colonade of the central nave 45
42 a, 6. Фрагмента от две плочи (пана) от втория етаж на средния кораб A fragment from two slabs from the second floor of the central nave 46
43. Медальон с бюст на трагик с театрална маска (вътрешна страна на втория етаж на средния кораб на базиликата) A medallion with a bust of tragic actor holding a theatrical mask (inner side of the second floor of the central nave of the Basilica) 47
44. Графична реконструкция на плочата с образа на трагика A graphic reconstruction of the slab with the figure of the tragic actor 47
45. Медальон на мъж от средния кораб на базиликата A medallion depicting a man from the central nave of the Basilica 48
46. Медальон с глава на мъж от северната колонада на средния кораб A medallion depicting a head of a man from the northern colonade of the central nave 49
47. Част от плоча с медальон от източната колонада на средния кораб A part of a slab with a medallion from the eastern colonade of the central nave 50
48 a, 6. Лицева и задна страна на плоча (пано) от южната колонада на средния кораб Front and back face of a slab from the southern colonade of the central nave 51
49. Варовикова база за полуцилиндрична колона, намерена в помещение N«7 на базиликата A limestone basis for a semi-cylindrical column, found in room no. 7 of the Basilica 52
50. Напречен разрез на базиликата (графически реконструкция на арх. 10. Фърков) A cross-section of the Basilica (a graphic reconstruction of architect Y. Farkov) 53
250

52.
на арх. 10. Фърков)
56
54.
57
58
56.
59
59
58.
60
59.
61
60.
62
63
61.
64
62.
65
63.
66
64.
67
65.
67
66.
68
67.
69
68 а.
70
68 6.
68 в.
69.

{П°Кр.“в™ — Hbpeii ешж. второ етаж и
~ Т. (С.
W* after Г ,а„ц
ni^lHn^aniOpyrla НаПопчпей (мА- Boethius,]. Ward-Perkins, 1971 fig J12) ----------------
.1 plan of the Forum m Pompeii (after-A. Boethius,]. Ward-Perkins, 197 L fig. 112)
Имперският форумен комплекс на Рим - 5. Форумът на Траян, базилика Ulbia пазаЬите на
Траян (от югоизток към северозапад) (по A. Boethius,]. Ward-Perkins, 1971, fig ’84)
С°т^ °f ~ 5- Пе Forum °f‘Aerator Traianus, Basilila Ulpia, the marketplaces
of Imperator Traianus (from southeast to northwest) (after A. Boethius,]. Ward-PerkinsJ971, fig. 84)
П,Л°.К Hab(fid'faIuha в град Pu* около Сената (no A. Boethius,]. Ward-Perkins, 1971, fig. 86 b)
A plan of the Basilica Julia in the Rome around the Senate (after A. Boethius, / Ward-Perkins 1971
fig- 86 b) j , ,
55
Графична възстанов'ка на форума на Augusta Raurica (в Швейцария) (по A. Boethius
J. Ward-Perkins, 1970, fig. 131)
A graphic restoration of the Forum in Augusta Raurica (in Switzerland) (after A. Boethius,
J. Ward-Perkins, 1970, fig. 131)
План на форума на colonia Augusta Treverorum (гр. Трир, Германия) (по Н. Cuppers, 1979, Abb. 29)
A plan of the Forum in colonia Augusta Treverorum (Trier, Germany) (after H. Cuppers, 1979, Abb. 29)
План на форума на Lugdunum Convenarum (Saint Bertrand de Comminges, Франция)
(no H. Cuppers, 1979, Abb. 39)
A plan of the Forum in Lugdunum Convenarum (Saint Bertrand de Comminges, France)
(after H. Cuppers, 1979, Abb. 39)
План на форума на Conimbriga (Conbei-a Velha, Португалия) (no J. Alarcao, R. Etienne, 1977)
A plan of the Forum in Conimbriga (Conbei-a Velha, Portugal) (after J. Alarcao, R. Etienne, 1977)
План на форума на Trader (в Хърватска) (по М. Suic, 1981)
A plan of the Forum in Zader (in Croatia) (after M. Suic, 1981) ____________________________
План на форума на Velleia (Veleia, южно от Piacenza) (по A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970,
fig- ^B)
A plan of the Forum in Velleia (Veleia. south from Piacenza) (after A. Boethius, J. Ward-Perkins, 1970,
fig- H8)____________________________________________________________________________________
План на форума на римски я Londinium (Лондон) (по Н. Cuppers, 1979, Abb. 41)
A plan of the Forum in the roman Londinium (London) (after H. Cuppers, 1979, Abb. 41)_______
Ьимския град при днешния Silchester (Англия) (по Н. Cuppers, 1979, Abb. 44)
“ . Г г . W ^|._л г.л_ U /070 Ahh 44)
План на форума на Сугепе (римска Cyrenaica) (по A. Boethius,]. Ward-Perkins, 19/^ figf
A plan of the Forum in Cyrene (roman Cyrenaica) (after A. Boethius,]. Ward-Peikins, 19/0. fig. )_
План на форума на .---------------- • * ,П7П ллх
A plan of the Forum in the roman town near Silchester (England) (after H. Cuppers, 19/9, Abb. 44)
План на форума на град Thamugadi (Timgad, Алжир) (по A. Boethius J
A plan oftheForum in Thamugadi (Timgad, Algeria) (after A. Boethius,]. Ward-Perkins, 1971, fig. 180f_
Старият форум на Leptis (Leptis) Magna (no A.
The old Forum of Leptis (Leptis) Magna (after A. Boethius,JMVard-Peik^. 1970, fig. 173)-
форумът и гражданската базилика на Lefcrs Magna по времени, на Септимии Север
(after A. Boethius,]. Ward-Perkins, 1970, fig- 178)_--- -----
««“«“«»«”“'z ' •
(no W. Alzinger, 1972-1975) reconstruction) of the Basilica tivilis in Ephesus
A plan and a longitudinal cross-section (a graphic reconstruct ) j ______
(after W. Alzinger, 1972-1975)_________________________
71
251

q4.
96.
97.
98-
99
10
10
1C
1C
IЯ
к
о
70. План на гражданската базилика в град Smyrna (Izmir. Турция) (по IV. Alzinger, 1972-1975) Apian oj the Basilica civilis in Smyrna (Izmir, Turkey) (after W. Alzinger, 1972-1975) 73
ЧАСТ II/PART II
0-
71. Общ изглед на декуманус максимус покрай храма на Фортуна (поглед от запад) A general view of Decumanus Maximus near the Temple of Fortuna (a view from west) 92
72. Общ изглед към източното кардо спрямо храма на Фортуна (поглед от север) A general view to eastern Cardo toward the Temple of Fortuna (a view from north) 93
73. Два канала под източното кардо (поглед от север) Two canals under the eastern Cardo (a view from north) 94
74. Общ изглед от западното кардо (спрямо храма на Фортуна) - вляво е храмът, вдясно е сграда X (поглед от запад) The general view from the west Cardo (toward the Temple of Fortuna) - to the left is the the Temple, in the right is building X (a viwe from west) 95
75. По-късно преграждане на западното кардо при декуманус максимус (поглед от запад) A later partitioning of the western Cardo at Decumanus Maximus (a view from west) 96
76. План на храмовия комплекс на Фортуна и на разкритата част от сграда IX (по Т. Иванов и арх. Ю. Фърков) A plan of the temple complex of Fortuna and uncovered part of building IX (after T. Ivanov and architect Y. Farkov) 97
77. План на декуманус максимус и на храма на Фортуна вляво A plan of the Decumanus Maximus and the Temple of Fortuna to the left 98
78 a, 6. Варовикова база и коринтски капител от южния храмов портик с латинския надпис A limestone base and Corinthian capital from the southern temple portico with Latin inscription 99
79 a, 6. а. Фрагмент от фриз-архитравен блок №3 на южния храмов портик с латинския надпис; б. Рисунка на същия фрагмент a. A fragment of frieze-architrave по. 3 from the southern temple portico with Latin inscription; 6. A drawing of the fragment 100
80. Варовикови архитектурни части от входа на южния храмов портик A limestone architectural parts from the entrance of the southern temple portico 101
81 a, 6. Графгичен изглед и разрез на стъпалата на южния храмов портик (по Ст. Даскалова) A graphic prospect and a cross-section of the steps of the southern temple portico (after S. Daskalova) 102
82 a, 6. Фриз-архитрав j\°6 на входа на южния храмов портик A frieze-architrave по. 6 from the entrance of the southern temple portico 103
83. Фронтален изглед на входа на южния храмов портик (графична възстановка на Ю. Фърков и Т. Иванов) A front view of the entrance of the southern temple portico (graphical reconstruction ofY. Farkov and T. Ivanov) 104
84. Релефна плоча от тавана на входа на южния храмов портик A relief slab from the ceiling of the entrance of the southern temple portico 105
85. План и изглед на тавана на входа на южния храмов портик (графична възстановка на Ю. Фърков) A plan and a view of the ceiling from the entrance of the southern temple portico (a graphical recon- struction of Y. Farkov) 106
86. Триъгълен варовиков фронтон на входа на южния храмов портик A triangular limestone pediment from the entrance of the southern temple portico 107
87 a, 6. Архитектурни детайли от западния и източния край на южния храмов портик Architectural details from the western and the eastern edge of the southern temple portico 108
88. Вертикален разрез на южния храмов портик (графична реконструкция на Ю. Фърков) A vertical cross-section of the southern temple portico (a graphical reconstruction of Y. Farkov) 109
89. Част от надписа на фриз-архитравен блок N?7 A part of the inscription from a fneze-architrave block no. 7 110
90. Двете следващи части от фриз-архитравен блок Л? 7 на южния храмов портик The next two parts from the frieze-architrave block no. 7 from the southern temple portico 110
91. Фриз-архитравен блок №8 с името Фортуна A frieze-architrave block по. 8 with the name of Fortuna 111
92. Фриз-архитравен блок Л° К) A frieze-architrave block по. 10 111
93. Рисунка на фриз-архитравен блок Л? 11 (по 10. Фърков) A drawing of frieze-architrave block no. 11 (after Y. Farkov) 112
252

94. Фронтален изглед на южния храмов портик с латинским надпис (графична реконструкция на Ю. Фърков) A front view of the southern temple portico with Latin inscription (a graphical reconstruction of К Farkov) 113
95. Деструкции от източна стена на храмовия комплекс върху сьседното кардо (поглед от юг) Destructions oj the eastern wall of (he temple complex over the near Cardo (a view from south) 114
96. Част от западната стена на храмовия комплекс (поглед от запад) Я part from the western wall of the temple complex (a view from west) 115
97. Северозападният ъгъл на храмовия комплекс (поглед от север) The northwestern corner of the temple complex (a view from north) 116
98. Северозападният ъгъл на храмовия комплекс (горе) и югозападният ъгъл на по-ранната сграда V (поглед от север) The northwestern comer oj the temple complex (up) and the southwestern corner from the earlier building V (a view from north) 117
99. План и разрез на канала покрой западния портик на двора на храмовия комплекс (по А. Каменаров) A plan and cross-section of the canal near the western portico of the yard of the temple complex (after A. Kamenarov) 118
100. Каналът в югозападния ъгъл на двора на храмовия комплекс The canal in the southwestern comer of the yard of the temple complex 119
101. Южният край на канала от двора The southern edge of the canal from the yard 120
102. Каменни стьпала покрай западния портик на двора (поглед от юг) Stone steps near the western portico of the yard (a view from south) 121
103 а. Общ поглед върху развалините в перистилния двор на храма (поглед от юг) A general view over the destructions in the peristyle yard of the temple (a view from south) 122
103 6. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Птица кълве грозд Details with the representations on the frieze-architrave block. A bird picking grape-cluster 123
103 в Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Делфин Details with the representations on the frieze-architrave block. Dolphin 124
ЮЗ г. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Орел захапва змия Details with the representations on the frieze-architrave block. A eagle bite a snake 125
103 д Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Бъчва Details with the representations on the frieze-architrave block. A barrel 126
103 е. Задната страна на фриз-архитравния блок The back end of the frieze-architrave block 127
104 а. Фриз-архитравен блок от южния портик на двора на храма A frieze-architrave block from the southern portico in the temple yard 128
104 6. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Глава на медуза и бикова глава Details with the representations on the frieze-architrave block. A head of Medusa and a bull head 128
104 в. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Гирлянда с шестструнна лира над нея Details with the representations cm the frieze-architrave block. A garland with six-chorded lyre above it 129
104 г. Детайли с изображенията върху фриз-архитравния блок. Елен с обърната надясно глава Details with the representations on the frieze-architrave block. A deer with its’ head turned to the right 130
104 д. Задната страна на фриз-архитравния блок The back end of the frieze-architrave block 131
105. Фронтален изглед на входа в южния портик на двора на храма (графична реконструкция на Ю. Фърков) A front view of the entrance in the southern portico in the temple yard (a graphical reconstruction of Y. Farkov) 132
106 а. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блок. Глава на Дионис Details with representations on a frieze-architrave block. A head of Dionysos 133
106 6. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блох. Аъвска глава и кръгъл щит с две копия Details with representations an a frieze-architrave block. A lion head and a circular shield with two spears 134
106 в. Детайли с изображения върху фриз-архитравен блок. Глава на Сатир Details with representations on a frieze-architrave block. A head of Satyr 135
107 а. Фрагментиран фриз-архитравен блок A fragmented frieze-architrave block 136
1076. Детайл от фриз-архитравния блок. Щъркел захапал змия A detail from the frieze-architrave block. A stork biten snake 137
253
l2°e’
121-
122-
123-
123.
123.
123.
124
124
12
12.
12
1
1
107 в. Детаил от фриз-архитравния блок. Орел стъпнл върху две сплетена змии A detail from the frieze-architrave block. A eagle tread on two braided snakes 138
107 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Плетена кошница с плодове A detail from the frieze-architrave block. A wicker basket with fruits 139
107. д. Детайл от фриз-архитравния блок. Кръгла малка трикрака маса A detail from the frieze-architrave block. A small circular three-legged table 140
107. е. Задната част на фриз-архитравния блок The back end of the frieze-architrave block 141
108. а. Фриз-архитравен блок от северния край на западния портик на двора на храма A frieze-architrave block from the northern comer of the western portico in the temple yard 142
108. 6. Детайл от фриз-архитравния блок. Глава на Сатир -•! detail from the frieze-architrave block. A head of Satyr 142
108. в. Детайл от фриз-архитравния блок. Поднос с печено пиле 1 detail from the frieze-architrave block. A tray with roasted chicken 143
108. г. Детайл от фриз-архитравния блок. Заек яде грозде A detail from the frieze-architrave block. A rabbit eaten grapes 144
109 а. Фриз-архитравен блок (на снимката са Т. Иванов, Т. Ковачева и А. Балканска) A frieze-architrave block (on the picture - T. Ivanov, T. Kovacheva and A. Balkanska) 145
109 6. Детайли от фриз-архитравния блок. Четирилистна розета и орел Details from the fneze-architrave block. A four-leaves rosette and a eagle 146
109 в. Детайли от фриз-архитравния блок. Същият орел и друга четирилистна розета Details from the frieze-architrave block. The above mentioned (on fig. 109 6) eagle and some other four-leaves rosette 147
109 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Кръгъл щит A detail from the frieze-architrave block. A circular shield 148
110а. Фриз-архитравен блок от източния портик на двора на храма A frieze-architrave block from the eastern portico of the temple yard 149
110 6. Детайл от фриз-архитравния блок. Чашата на едро листа A detail from the frieze-architrave block. A calyx of a large leaf 150
ИОв. Детайл от фриз-архитравния блок. Две птички една срещу друга A detail from the frieze-architrave block. Two birds opposite each other 151
110 г. Детайл от фриз-архитравния блок. Кантарос с бръшлянови листа A detail from the frieze-architrave block. A kantharos with ivy leaves 152
111. Фрагмент от фриз-архитравен блок от източния портик на двора на храма A fragment from frieze-architrave block from the eastern portico in the temple yard 152
112. Варовиковият праг на помещение №2 в източната част на храмовая комплекс A limestone doorstep from room no. 2 in the eastern part of the temple complex 153
ИЗ а. Двете варовикови страници на входа на помещение №2 The two limestone lateral parts from the entrance of room no. 2 154
113 6. Част от горния варовиков праг на входа на помещение №2 A part of the upper limestone part from the entrance of room no.2 155
114. Рисунка на част от черно-бялата подова мозайка на помещение №2. A drawing of part of the black-and-white floor mosaic from room no. 2 156
115. Част от варовиков жертвеник от помещение №1 на храмовия комплекс A part of a limestone altar from room no. 1 from the temple complex 157
116 а. Част от варовикова колона, намерена до стъпалата на храма A part of the limestone column, found near the footsteps of the Temple 158
116 6. Част от бяла мраморна колона A part of a white marble column 158
117. Архитектурни детайли от портиците около двора и от самия храм на Фортуна; вдясно - останки от трите стьпала на входа на храма (поглед от изток) Architectural details from the porticoes around the yard and from the Temple of Fortuna; to the right - remains from the three footsteps at the entrance of the temple (a view from east) 159
118. Входът между предверието и култовото помещение на храма (поглед от югозапад) The entrance between the antechamber and the cult place of the temple (a view from southwest) 160
119. Варовиков коринтски пиластров капител от южна стена на предверието A limestone Corinthian capital pilaster capital from south wall of the antechamber 161

254
120 a. б. Варовиков коринтски пиластров капител от северната стена на храма (снимки от различии страни) A limestone Corinthian capital pilaster capital from the northern wall of the temple (views from different positions) 162
120 в, г. Паровиков коринтски пиластров капител от северната стена на храма (снимки от различии страни) /1 limestone Corinthian capital pilaster capital from the northern wall of the temple (views from different positions) 163
121. Детаил от варовиков фриз-архитравен блок с релефна фигурална украса (два голи Ероса носят гирлянди, а над тях — лье и орел захапал гущер) .4 detail from a limestone frieze-architrave block with relieffigured ornaments (two naked Eroses bring garlands, over them - a lion and a eagle bited lizard) 164
122. Детайл от варовиков фриз-архитравен олок с релефна фигурална украса (два голи Ероса носят гирлянди, а над тях е полегнал бог Нептун) .4 detail from a limestone frieze-architrave block with relief figured ornaments (two naked Eroses bring garlands, over them is inclined Neptune) 165
123. а. Варовиков фриз-архитравен блок A limestone frieze-architrave block 166
123. 6. Детайл от фриз-архитравния блок. Ерос A detail from the frieze-architrave block. Eros 167
123. в. Детайл от фриз-архитравния блок. Лье с обърната наляво глава A detail from the frieze-architrave block. Lion with on the left turned head 168
123. г. Детайл от фриз-архитравния блок. Глава на медуза A detail from the frieze-architrave block. A head of Medusa 168
123. д. Задната част на фриз-архитравния блок The back end of the frieze-architrave block 169
124. а. Варовиков фриз-архитравен блок (над гирляндите вляво птичка кацнала на клон) A limestone frieze-architrave block (over the garlands to left a bird alight at branch) 170
124. б. Детайл от фриз-архитравния блок. Два гущера гледат охлюв A detail from the frieze-architrave block. Two lizards look at a snail 171
124. в. Детайл от фриз-архитравния блок. Бича глава A detail from the frieze-architrave block. A bull head 172
124. г. Детайл от фриз-архитравния блок. Вероятно изображение на Сатир A detail from the frieze-architrave block. Probably representation of Satyr 173
125. а. Фриз-архитравен блок A frieze-architrave block 174
125. б. Детайл от фриз-архитравния блок. Розета и бича глава A detail from the frieze-architrave block. A rosette and a bull head 175
125. в. Детайл от фриз-архитравния блок. Риба наляво. A detail from the frieze-architrave block. A fish on the left 176
125. г. Детайл от фриз-архитравния блок. Пламтящ жертвеник A detail from the frieze-architrave block. A blazing altar 177
126. а. Фрагмент от фриз-архитравен блок с релефна украса (над гирляндата - четирилистна розета) A fragment from a frieze-architrave block with relief ornaments (over the garland -four-leaves rosette) 178
126. б. Фрагмент от фриз-архитравен блок с релефна украса (над гирляндата - щъркел захапал змия (вляво) и глава на медуза) A fragment from a frieze-architrave block with relief ornaments (over the garland - a stork bited a snake (at left) ana a head of Medusa) 178
127. Варовикова касетирана плоча от тавана на южната колонада на храма на Фортуна A limestone casetted slab from the ceiling of the southern colonade of the Temple of Fortuna 179
128 а, б. Снимки на централната част на фронтона на храма с релефни изображения на умбо на щит, лавров венец и две Виктории Views from the central part of the pediment of the temple with relief representations of a umbo of a shield, a crown of laurels and two Victorias 180
128 в. Рисунка на централната част на фронтона на храма A drawing of the central part of the pediment of the temple 181
128 г, д. Детайли от централната част на фронтона на храма с главата и краката на Виктория A detail from the central part of the pediment of the temple with the head and foots of Victoria 182
129. Ъглов корниз от южната фасада на храма An angular cornice from the southern fasade of the temple 183
255
It
130. Фърков)* и3^Ле^ Ha южната фасада на храма на Фортуна (графична реконструкция на 10. of Y "park г^>е S0Ut^ern fac°de of the Temple of Fortuna (a graphical reconstruction 184
131. Централният петоъгълен блок от северния фронтон на храма / ie central five-angular block from the northern pediment of the temple 185
132.
Североизточният варовиков акротерий на храма 1 he noitheastem limestone "akroterios" of the temple 186
133 a, 6. Части от карниза на северозападния ъгъл и източната стена на храма tails from the comice of the northwestern comer and the eastern wall of the temple 187
134 a, 6. Варовикови блокове от оформлението на входа в южната фасада на храма Limestone blocks from the decorative scheme of the entrance in the southern facade of the temple 188
135. Тухлена настилка на пода на помещение N°36 A brick covering of the floor of the room no. 36 189
136. Прагът и източната страница на входа в северния край на източния коридор (поглед от север) The doorstep and the eastern lateral part of the entrance in the northern edge of the eastern corridor (a view from north) 190
137. Прагът и източната страница на същия вход (поглед от запад) The doorstep and the eastern lateral part of the same (at fig. 136) entrance (a view from west) 191
138. Прагът и част от падналата западна страница на същия вход (поглед от изток) The doorstep and a part from a fallen off western lateral part of the (at fig. 136) entrance (a view from east) 192
139. Друга част от западната страница на същия вход (поглед от изток)зз Another part of the western lateral part of the same (at fig. 136) entrance (a view from east) 193
140. Зидан канал в североизточния ьгъл на помещение N°6 на храмовия комплекс A budded canal in the northeastern corner of room no. 6 of the temple complex 193
141. План и графични възстановки на напречен и надлъжен разрез на комплекса на храма на Фортуна A plan and graphical reconstructions of a cross-section and a longitudinal section of the complex of the Temple of Fortuna 194
142. Фронтален изглед към храма и съседните перистилни портици (графична реконструкция на Ю. Фърков) A front view toward the temple and the near-by peristyle portico (a graphical reconstruction after Y. Farkov) 195
143. План на българската средновековна църква над останките на храма на Фортуна A plan of the Bulgarian Medieval Church over the remains of the Temple of Fortuna 196
144. Изглед от запад към средновековната църква с откритите в и около нея архитектурни детайли от античная храмов комплекс A view from the west toward the medieval church with architectural details from the antique temple complex found in and arou nd it 197
145. Нартексът на средновековната църква и западната външна стена на храмовия комплекс на Фортуна (поглед от северозапад) The Nartex of the medieval church and the western external wall of the temple complex of Fortuna (a view from northwest) 198
146. Запазената долна част от старобългарския надпис The preserved lower part from the Old-Bulgarian inscription 199
147. Част от декуманус максимус срещу храма на Фортуна (поглед от север) A part of Decumanus Maximus in front of the Temple of Fortuna (a view from north) 200
148. Част от южната колонада на декуманус максимус с постамент за колона и каменни стъпала A part of the southern colonade from the Decumanus Maximus with basis for a column and stone steps 201
149. Варовикова колона от южната колонада, паднала върху настилката на декуманус максимус (поглед от запад) A limestone column from the southern colonade, fallen off over the pavement of the Decumanus Maximus (a view from west) 202
150. Латински надпис, посветен на император Комод (вероятно от 191 г.), издълбан върху долната част на колона от южния портик на декуманус максимус A Latin inscription, devoted to Imperator Commodus (probably from AD 191), cawed over the lower part of a column from the southern portico of Decumanus Maximus 203
151. Част от източната стена на сграда IX (западно от храмана Фортуна) A part of the eastern wall of building IX (west from the Temple of Fortu na) 204
оНРе
three
Juno
Hadri
entrai
north
of the
measi
The t-
whole
other
main
slabs.
colon
antec
3,60 I
Still. 1
inner
and tl
measi
Only
12 (a
plan
A ma
The<
Ресц]
niaxin
in bo
to Co
and ’
256

ULPIA OESCUS
VOLUME II
Teofil IVANOV
(summary)
Chapter I. Basilica civilis
The civic basilica was entirely excavated and studied in 1975-1987 by a team
of specialists directed by Prof, leofil Ivanov. It is situated next to the north from the
three temples dedicated to the Capitolian Trinity: Iup(p)iter Optimus Maximus (I),
luno Regina (II) and Minerva (III). The temples were built in Late Trajanic and Early
Hadrianic times.
The basilica is three-aisled and belongs to the so-called Hellenistic type. A separate
entrance on the short western side of the building leads into each of the aisles. The
northern aisle is provided with one more entrance, which is placed at the eastern end
of the northern long wall. The building has an elongated rectangular plan with inner
measurements as follows: length 97,60 m (east-west) and width 23,50 m (north-south).
The total built-up area is 2294 square metres, which amounts to an eighth part of the
whole forum complex. Except for the southern one, the basilica is surrounded on the
other three sides by streets. Cardo maximus is 5,90 m wide in this particular stretch. The
main entrance leads into a vast antechamber (A) paved with rectangular limestone
slabs. The room is of rectangular plan and has the following inner measurements:
length 11,60 m (north-south) and width 6,20 m (east-west). There was a two-storied
colonnade in Corinthian order on three of the sides (except for the western one) of the
antechamber.
The northern aisle (I) has inner measurements: length 72,60 m (east-west), width
3,60 m (north-south). The limestone threshold of the northern entrance was found in
situ. There are alternating with each other semicircular and rectangular recesses on the
inner side of the northern wall. The diameter of the semicircular recesses is 2,12 m,
and their depth is 1,06 m from north to south. The rectangular recesses have the same
measurements. The recesses are spaced at a distance of 3,28 and 3,73 m from each other.
Only a few of them have survived (a, b, d, e, I, m). The original number of recesses was
12 (a - m), 7 of which semicircular (a, c, e, g, i, 1 and m) and the rest 5 - rectangular in
plan (b, d, f, h, k). The recesses were designed to place marble and bronze statues of
deities, emperors, provincial governors and honoured citizens of the colony in them.
A marble, smaller than life torso of Apollo seems to belong to one of those statues.
The southern aisle of the basilica has the same plan, measurements and constructional
peculiarities like the northern one. 1 he entrance into it is from the west, from cardo
maximus. The floor level in the three aisles is higher than the level of the slab pavement
in both side courtyards A and В of the Iup(p)iter Optimus Maximus temple. In order
to cope with the difference in levels, a high platform with stairs leading to entrances R
and S in the southern wall of the basilica was constructed in the northern part of the
temple courtyards. The above-mentioned entrances were shaped already dining the
building of the Jupiter temple, because the future erection of a basilica forensis north of
it was planned in advance by that time.
A fragment of a frieze-epistyle with several preserved Latin letters was found dur-
ing the excavations. The inscription reads: [I]MP.II.C... — Imp(eiatoii) II c(onsuli)... .
257
Н АОш’Т Traja.nUS 'AD 98-117) was Pr«laimed an for the second time
,.h P ’"CC colonia Ulpia Oescensium was founded between AD 106 and 112
rnnt РеГОГ the.inscriPtion might hardly be Trajan. His direct successor and
muatoi of his public and cult building activities was Hadrian (AD 117-138), who
ecame an Emperor for the second time in AD 135. The next to the Roman throne -
rtonmus ius (AD 138-161) - was elected an Emperor for the second time in AD 142.
-O1 S VieW’the construction of the basilica took place under Emperor Hadrian in
• D loo. Except for the epigraphic evidence, such a dating is corroborated by certain
architectural and decoration motifs, like for example the use of untied palmettos on
tie coi nices. 1 ied-up palmettos were introduced in the decoration pattern during the
inal building phase of the basilica. A Greek building inscription from Pautalia tells
about the construction of a civic basilica in AD 135. The basilica is still unearthed. It
was dedicated to Hadrian by “the archons, the city council and the people’s assembly”,
in the time when the Emperor fulfilled his 19th tribunate (i.e. in AD 135) and held his
third consulship (AD 119).
The ground storey of the central aisle of the basilica in Oescus was 7,29 m high,
including the cornice. Similar to the antechamber (A), the first storey of the aisle was
pi ovided with a colonnade of monolithic limestone pillars bearing relief representa-
tions of Caryatids. They were 4,40 m high, 0,72 m wide and 0,42-0,45 m thick. From
constructional and decoration point of view, the pillars consist of two parts: a lower
one (2,02 m high basement) with lower and upper appendices with smooth surface or
decorated with relief motifs, and an upper part with a relief representation of a Cary-
atid (2,38 m high and 0,18 m projecting from the surface). The Caryatids are depicted
in full size, standing facing. They are stepping on one of their legs, the weight from
the other being reduced, as clearly seen by the folds of the chyton on the knee. Cary-
atids with reduced weight from the left and right leg succeeded each other. The young
women are dressed in long chytons and short sleeveless peploi tied up with a narrow’
belt beneath the breast. They wear small cone-shaped baskets (kalathoi) on their heads,
decorated with a narrow horizontal relief ring on the upper part. The surface of the
basket is smooth and undecorated. The hair-style is with a parting in the middle. The
locks are big and slightly curved. The forehead is high and wrinkleless. The eyes are
big and almond-shaped, but without pupils. The face is young and elongated. The chin
is small, the neck - high, smooth and with no adornments. The Caryatid holds up the
kalathos with one of her hands (left or right), and the end of the peplos with the other.
Sometimes both her hands are raised up to support the basket. The representations
of Caryatids are worked out in high relief, projecting some 0,18 m from the surface of
the pillar. It corresponds to the phase in development of Caryatids, when three-dimen-
sional statuary figures were replaced by relief representations. In spite of the identical
art concept, the heads of Caryatids are worked out in different way, which proves that
they were sculptured by more than one artist. The heads are big, with clearly marked
features (eyes, nose, mouth, locks). As it was already stated above, the eye pupils are not
represented The study of the sculpture in Lower Moesia and Thrace from the discussed
period points out that eye pupils appeared as an artistic detail probably by the end of
Hadrian’s reign (AD 117-138) or under Antoninus Pius (AD 138-161) at the latest.
The pillars with Caryatids were crowned with limestone Corinthian capitals of the
same shape size and decoration of acantus leaves in two rows like the capitals in the
antechamber (A) The capitals are 0,60 m high. A 0,70 m high limestone frieze-epistyle
in Corinthian order once lay over the capitals. Its frieze must have been decorated tn
relief.
258
It is 1
in th*
with :
The'
are ti
cyrna
palm
date
had'
argu
earl)
to a
roof
the <
oftl
and
up ’
rea<
the
con
an
wit
bet
no
sla
vei
on
on
de
sh
H
th
ac
ol
d
yi
1
ii
c
t
cornircorinihia"o,d-
I. is noteworthy dltZfrU,nen ’of t°UtS'de »"<* ^ntil ornament,
in the north-eastern corner of the central a"! f°U"d k"™ d°*n S"k Ьу S'de
with a raised rio-ht ЬппЯ a i ‘ aisle, just next to two Caryatids (one of those
The cvmn on he left f " ° ’' ЬаПСЬ raised tO SUPPort the kalalhos)‘
Ire tied un Or 1 rkgTnt СОПи1П5 Untied PaImettos- while those on the right one
are tied-up. Originally both pieces were tightly stuck together. The fact proves that the
cy ma had initially contained untied palmettos, but by the end of the construction tied-up
palmettos already gained popularity. That is very important to more precisely specify the
date of the construction. While discussing the plastic decoration of the cornice, which
had crowned the porticoes around the forum and the Jupiter temple, the author already
aigued that the cyma with untied palmettos was characteristic ofTrajanic times and the
eai ly year s of Hadi ian s reign. 1 he appearance of tied-up palmettos must be attributed
to a little bit latei peiiod - the end of Hadrian s reign. Horizontal timber joists of the
i oof above the central aisle lay over the cornice. Vertical timber beams along the axis of
the central aisle supported the two-sloped roof covered with tegulae et imbrices.
The first storey of the central aisle was 6,09 m high. The total height includes those
of the pillars with Caryatids (4,40 m), the capitals (0,60 m), the frieze-epistyle (0,70 m)
and the cornice (0,39 m).
The suggested height of the central aisle from the stylobate on the ground storey
up to the cornice on the first storey is estimated at 13,39 m. Its total height must have
reached 16,63 m up to the ridge of the roof. The heights of the particular elements in
the central aisle correspond to those in the antechamber, which is only natural from
constructional point of view.
Numerous fragments of big rectangular slabs (2,02 m high and 2,14 m long at
an average) were found fallen down on the floor of the central aisle, among the pillars
with Caryatids. The slabs once stood up on the floor of the first storey, regularly spaced
between the basements of the pillars with Caryatids. They served as a parapet for the
northern and southern galleries and were visible from the interioi of the basilica. The
slabs are decorated with Ionic cyma, the egg ornaments in which are provided with a
vertical stroke beneath.
Specific feature of the civic basilica in Oescus is the relief decoration of the cornice
on the ground and first storeys, which contains untied palmettos. Similar motif is met
on the cornices of the three porticoes around the forum as well as the three temp es
devoted to the Capitolian Trinity. The parallels from other towns in the Roman Empire
show that this palmetto type was in use until Early Hadriamc times (e.g. the temple of
Hadrian in Ephessos). Tied-up palmettos appeared in Late Hadi iamc time. Such are
the palmettos which decorate the cornice of the porticoes around the agora in Nicopolis
ad Istrum (modern village of Nikjup, Veliko
official Greek inscriptions from the agora date back to Late Hadriamc time (AU 1Л).
Because of its large dimensions and rich inner architectural and plasfic decoration
Because ot it g jn must have continued for qulte a |ot of
“CX - also registered at the «estern end of the southern
colonnade of the central aisle. decorated with lonic cyma>
Some of the a vertical stroke beneath in .he middle.
the egg ornaments in whic P
I hat motif is met in Oescus in structures dated to Late Trajanic, and mostly to Hadri
ante time. 7 un"
d he pillai s with sculptured in high relief Caryatids present a new fashion in plastic
ait, which gradually displaced the th ree-dimensional statues of the former centuries
ae new style is generally considered to have been introduced for the first time in the
mi die of the 2nd century AD. However, the pillars with Caryatids from Oescus, which
aie dated to Late Hadrianic time, place the introduction of the new style a few years
earlier.
I he Caryatids from Oescus have no eye pupils. Certain scholars believe that it
was simply not necessary to represent such details, because they were hardly visible
horn downstairs. However, the Caryatids on similar pillars from the northern basilica
in Leptis Magna (completed in AD 216) are depicted with eye pupils, despite the great
height of their original installation.
A rectangular part stretches to the east from the three aisles and reaches the eastern
cardo. It measures 23,65 (north-south) by 21,30 m (east-west). There are four rooms in
this part (Nos 4, 5, 6 and 7), the first of which is vastest. They must have been service
rooms, connected with the functioning of the basilica and its maintenance.
The location of the civic basilica on the overall plan of the forum complex in co-
Ionia Ulpia Oescensium differs from the patterns realised in other cities of the Roman
Empire. The scheme applied in Oescus is: forum - temples (north of it) - basilica (in
northernmost position).
The fate of the basilica after the adoption of Christianity is not certain. It has been
established during the excavations that the building was destroyed by fire. The limestone
threshold of the entrance into the central aisle was found blackened with the high tem-
perature of burning. The burnt layer yielded several coins, the latest of which date from
the time of Emperor Valens (between AD 374 and 378). Like many other sites, Oescus
also seems to have been plundered during the great Gothic invasions in .AD 376-376.
No coins from the end of the 4th until the mid-5th century AD are known so far from
any of the excavated sectors in the city. Much later Bulgarian medieval dwellings were
dug in the ruins of the former civic basilica.
Chapter II. Templum Fortunae
The regular excavations gave a chance to entirely unearth the temple complex
devoted to Fortuna (Templum Fortunae). It has a rectangular plan, 50,20 m long
(north-south) and 28,80 m wide (east-west). The built-up area is 1446 square metres.
The longitudinal axis of the complex is orientated north-south, with a declination of
24.180 to the north-east, like the general declination of the street network of the city.
The complex consists of the following components, all of them built simultaneously:
1. Southern portico with a Latin inscription in two lines, stretching along decumanus
maximus-, 2. Inner peristyle courtyard with a colonnade in Corinthian order on three
of the sides (without the northern one); 3. Temple of Fortuna, erected in the middle of
the northern part of the complex; 4. A set of rooms in the rear of the complex, north
of and behind the temple.
The southern portico with the Latin inscription has a rectangular plan, 28,80 m
long (east-west) and 4,70 m wide on the inside (north-south). The southern side of the
portico along decumanus maximus is formed by a limestone Corinthian colonnade of 12
limestone columns, with an outwards projecting entrance in the middle. The colonnade
continued on both (east and west) short sides of the portico. The portico's northern
wall was solid by structure. It was made of ashlars and mortar containing bits of broken
260
red bricks and tiles. There was an entrance in the middle of the wall, which led into the
inner peristyle courtyard of the temple.
The two-line building inscription on the frieze of the southern colonnade all along
decumanus mams makes it possible to establish the function of the building, the deity it
was devoted to, the date of construction as well as certain details concerning the history
of the city and the province of Lower Moesia. The inscription is 52 m long (2 lines of
26 m each one). In Latin, the text reads:
(line 1) Imp(eratori) Caesari M(arco) Aurelio Commo-
do Aug(usto) Pio Felici Sarmatico
Germanico Maximo, Britannico
pont(ifici) max(imo), trib(unicia) pot(estate) XV, imp(eratori) VIII,
co(n)s(uli) VI, p(atri) p(atriae), Divi Marci
Antonini Pii Germani(ci), Sarmati(ci) fil(io)
Divi Pii nepoti
Divi H-
adriani pronepoti, Divi Trai-
ani Parthici abnepoti, Divi
Nervae ad-
nepoti Gnaeo Su-
ellio Rufo, leg(ato) Aug(usti) pr(o) pr(aetore) prov(inciae)
(line 2) Moesiae Inferioris.....................
.......II vir q(uin)q(uenalis) col(oniae) et M(arcus) C
.......lus dec(urio)
praefecti et patroni collegi(i) fabror(um)
ob amorem patriae et c-
ivium templum Fortunae a sol-
o cum porticibus et column-
is et statuis locis emptis om-
nique inpendio sui fecerunt.
The translation of the inscription reads: “(line 1) To Emperor Caesar Marcus
Aurelius Commodus Augustus, Pius, Felix, victor over the Sarmathians, Germans and
Britons, highest priest, tribune for the 15th time, emperor for the 8th time, consul for
the 6th time, father of the country, son of the divine Marcus Antoninus Pius, the victor
over the Germans and Sarmathians, grandson of the divine Pius, great-grandson of the
divine Hadrian, great-great-grandson of the divine Trajan, the victor over the Parthians,
great-great-great-grandson of the divine Nerva, in the time when Gnaeus Suellius Rufus
was governor of the province offline 2) Lower Moesia.........../.........../..........
duumvir quinquenalis of the colony and Marcus С/.............his deem ion/........../
prefects and patrons of the corporation of craftsmen, because of their love foi the
country and fellow-citizens, built the temple of Fortuna from the ground, (together)
with the porticoes, columns and statues, on a specially bought terrain, entiiely at their
own expense.”
The construction of the temple must for sure be dated to the last years of the reign
of Emperor Commodus - between AD 190 and 192. An earlier building did exist at the
same place before that, but nothing is known about it until now.
Except from the front, the southern portico of the Fortuna temple was also acces-
261
sible from both short sides, where the stone stairs are preserved in situ.
I he rest of the temple complex is situated to the north from the southern portico.
It has a rectangular plan, with inner measurements 44 (north-south) by 28 m (east-west).
1 his part includes a peristyle courtyard, the very temple of Fortuna and a set of rooms
north of it. The whole area is enclosed by a solid stone wall on all the four sides.
Except for the northern one, where the temple was situated, impressive monu-
mental porticoes were built along the other three sides of the inner courtyard. Judging
by the preserved architectural elements, the porticoes were built of white limestone in
Roman-Corinthian order. Their inner width was 3,40 m. It has been established that
the outer walls of the courtyard were faced on the inside with thin white and grey-white
marble plates.
The frieze is decorated with relief bull heads (boukephalia), which take up the
whole height of its field. A frieze-epistyle block of normal length varying from 2,48 to
2,54 m usually bears the representations of three full bull heads and two half-heads at
both ends. After putting together the parts of the frieze-epistyle, the half-heads from
the neighbouring blocks had to form a full bull head. Some blocks end with only a
small detail of an image (a horn or an ear), but that does not seem to have troubled
the sculptor and builders. The bull heads are rather realistically represented. They
are sculptured facing, with a special care for the details: the forehead, eyes, nostrils,
horns, ears. The locks on the forehead form a wreath, in the middle of which there is a
relief rosette. The rest of the head is also ornamented with locks of different shape and
direction. The horns are highly standing and curved inwards. The big sharpened ears
stick up horizontally beneath the horns. The eyes are big, bulging and almond-shaped.
They are surrounded by two parallel incised arched lines. Sacrificial ribbons (vittae) are
represented over the heads. Usually they form an X-shaped ornament or two horizontal
bulging strips, intersected in the middle by two vertical relief strips over the forehead
etc. The ends of the ribbons fall down on both sides of the bull heads. The friezes of
the eastern as well as the western portico of the peristyle courtyard ended in the south
with a relief sheep head.
Garlands (sertae) lie on the necks of the bulls and fall down in arcs. They consist
of big laurel leaves in two parallel groups, so that the points of the leaves from both
groups are turned to each other. The middle of the garland is marked by a vertical rib-
bon. The leaves are very realistically represented: even the relief thread in their middle
is sculptured. The images in the fields above the garlands concern different aspects of
everyday life, nature and religion.
They may be distributed into several subject-matter groups: mythological creatures
(the Capitolian she-wolf with Remus and Romulus, Neptun, Dionysos, heads of Medusa,
Satyrs eye.), animals, reptiles and fish (lion, deer, dog, rabbit, lizard, snake, snail, dolphin,
fish, mussel), birds (eagle, cock, hen), plants (poppy, vine sprout with grapes, cherry,
rosette, twig), everyday life items (three-leg table, wine cask, basket with grapes, tray
with a baked chicken, lyre, boat), items of religion (altar, swastika), weapons (umbo of a
shield, spears). Except for individual objects, combinations of two or three figures are
also met, e.g. the Capitolian she-wolf with the two brothers, an eagle holding a snake
or wreath in its beak, an eagle flanked by two snakes, two lizards chasing a snail, a dog
chasing a rabbit, two birds perched on a branch etc. Here are some of the most often met
differences in style and mastership: 1. The bull heads vary in size. In certain cases their
skin is represented smooth and hairless, the nostrils are missing, the eyes are small and
only marked by an incised line, the ears are missing and the relief itself is rather low;
2. The garlands sometimes consist of smaller laurel leaves, whose points are turned in
262
i
i
1
1
t
c
s
b
h
tc
sc
7,
m
6,
n<
ce
of
to
cai
tei
as
ah
SOI
ter
am
pa:
sur
thi:
an<
int<
of (
aftt
Noi
the
a se
the
pur
irre
the
one and the same direction; 3. There are cases, in which the figures above the garlands
are small-sized and sculptured in low relief or only marked by an incised line.
The western and eastern porticoes of the courtyard ended in the north with
rectangular rooms (Nos 1 and 2), measuring on the inside 6,50 (north-south) by 4,70
m (east-west). There were black-and-white mosaics on the floors of both symmetrically
located rooms.
The architectural elements of the destroyed temple of Fortuna were found heaped
up on the stone pavement of the inner peristyle courtyard. The temple is situated in
the rear of the northern part of the courtyard, 12,30 m to the north from the stylobate
of the southern portico. It rose above a solid platform of rectangular plan, which mea-
sured 16,50 (north-south) by 11,60 m (east-west). The platform lies on foundations of
broken stone. Its superstructure is built of well-worked small ashlars, laid in regular
horizontal rows and bound with white mortar containing bits of broken bricks. The
temple itself also has a rectangular plan but its dimensions are smaller: 14,50 (north-
south) by 7,60 m (east-west) on the outside. The longer walls are 2,10 m thick, and the
northern one - 1,55 m. The ground for the colonnade in front of the temple measures
7,60 by 2,10 m.
The temple consists of two parts: 1. Antechamber (pronaos) of rectangular plan,
measuring 3,40 by 5,25 m on the inside; 2. Cult room (naos, cella), measuring 3,40 by
6,50 m. The Fortuna temple is much smaller than the Jupiter temple and that is only
natural. The superstructure of the Fortuna temple has not survived, because in the 10th
century a Bulgarian church was erected above its ruins and its builders largely made use
of the available at place building material. The outer width of the temple gives grounds
to suggest that it was provided with a colonnade of four monolithic limestone cylindri-
cal columns in Corinthian order on the main southern facade, which means that the
temple was of the so-called tetrastyle type. The bases, some of the columns, the capitals
as well as certain other architectural elements are now missing. Nevertheless, the avail-
able elements make it possible to produce a graphical reconstruction of the temple’s
southern facade. There also were colonnades on the western and eastern sides of the
temple. The Corinthian pier capitals from the antechamber, which are 0,665 m high
and were found fallen down not far from their original standing place, give the basic
parameters of the lost capitals from the temple’s colonnade.
The temple complex ends in the north with a rectangular space with inner mea-
surements 26,50 (east-west) by 4,70 m (north-south). The Fortuna temple penetrates
this space with 0,50 m. The space is built-up with several rooms. Two corridors (eastern
and western), 3,50 m wide each of them, give access to the rooms. The corridors lead
into the perisyle courtyard around the temple.
The Fortuna temple ceased to function as a cult building after the introduction
of Christianity under Constantine the Great and the recognition of the new religion
afterwards. The building was damaged during the Gothic invasions in AD 376-378.
Nothing is known about its functions in later times.
Several centuries later a small Bulgarian church was erected above the ruins of
the Fortuna temple. The church is single-aisled, with a narthex. It ends in the east with
a semicircular apsis. A limestone plate with an Old Bulgarian inscription was found in
the eastern wall of the naos, at the floor level. The text of the inscription tells about
pursuing of a heretic by the authorities. The church is provided with a com tyaid of
irregular plan. The Bulgarian medieval settlement on the ruins of Oescus existed in
the 10th-12th century.
The archaeological excavations in 1949-1951 and 1970-1972 along the course of
263
ecumanus maximus showed that a Corinthian limestone colonnade rose up on southern
e о t e main street, just opposite the Fortuna temple. Part of the architectural ele-
ments tiom this colonnade (bases, columns, capitals etc.) were found fallen down on
tie street and mixed with similar elements from the southern portico of the Fortuna
temple. 1 he stylobate of the colonnade, made of limestone ashlars of parallelepiped
shape, has partially survived. It served as an upper stair. There was another lower stair
just next to it, towards the street bed. This peculiarity has not been attested in any other
Roman town in Bulgaria. The discussed portico underwent two construction periods
Dui ing the first of them the column bases were installed between the stylobate blocks.
During the second one they were placed at a higher level. The column bases were cut
of big limestone blocks and consist of two parts: a high rectangular plinth and the very
base. The latter has tw’o rounded rings (toroi) separated by a concave strip (trochilos).
The plinth is sometimes provided with a lower and an upper projecting part. The bases
are spaced at a distance of more than 3 m from each other, which points out that the
colonnade did not support a stone frieze-epistyle but a construction of horizontal beams.
J udging by a survived sample (broken in three parts), the original height of the columns
must have been 3,55 m. The survived column is provided with a relief rounded ring
(0,52 m in diameter) at the lower end and two similar rings (0,48 m in diameter) at the
upper one. The above-quoted diameters vary from piece to piece. The lower part of
the preserved column bears a Latin inscription dedicated to Emperor Commodus. In
spite of the damnatio memoriae, particular letters and words may still be discerned. The
epithet invictus, which was granted to Commodus by the Senate in AD 191, proves that
the discussed colonnade already existed by that time. The columns were crowned with
limestone Corinthian capitals, similar by composition and decoration to those from
the southern po of the Fortuna temple. The here discussed portico had a considerable
length in east-west direction. In the east it reaches the so-called “Achaians” cardo, which
runs along the eastern outer wall of the big residential building with the floor mosaic
representing a theatre scene from the lost comedy “Achaians” of Menander. The com-
edy was not known to science until 1948, when the author found the mosaic during
archaeological excavations. In western direction the portico reached cardo maximus.
Coins of Trajan (AD 114), Gordian III (AD 238-244), Probus (AD 276-282), Constan-
tius Chlorus (AD 296-306), Constantine the Great (AD 306-337), Constantine II (AD
317-350), Constans (AD 332-350), Theodosius I (AD 379-395) and Arcadius (AD 395-
408) were found in the course of the excavations on the stone pavement of decumanus
maximus, between the southern portico of the Fortuna temple and the portico on the
opposite side of the street.
Another public building, provisionally marked as “building IX”, is situated imme-
diately to the west from the Fortuna temple. They are separated by a cardo. The public
building faced decumanus maximus in the south. In 1971-1972 its eastern outer wall as
well as portions of a few transverse to it inner walls were unearthed. The eastern wall
is 0,90 m thick. It is built in opus mixtum, with brick courses of three rows each. The
wall is preserved to a height of about 2 m above the stone pavement of the cardo. The
main entrance of the building must have been on its southern side, i.e. from decuma
nus maximus. The three partially excavated transverse walls formed rectangular iooim
alongside the long eastern wall. There must have been an inner peristyle couityai
in Corinthian order. The construction of building IX is synchronous with that о
Fortuna temple. Another building (X) has been registered to the west of building
It formed the south-western corner of the whole described complex of structuies
was separated from building IX by a cardo.
264
ката и редица други.
Проф. д-р Теофил Иванов
31 юли 1918 -4 март 1999 г.
Теофил Иванов завършва III Мъжка гимназия "Уилям Гладстон"
в София през 1937 г. Следва класическа филология с втора специ-
алност стара история и археология в Софийския университет "Св.
Климент Охридски". През 1943-1944 г. специализира класическа
археология във Виена. От 1945 до 1984 г. работи в Археологическия
институт с музей при БАН, в секцията по Антична археология. Прави
археологически разкопки в Аполония Понтика (Созопол), Никополис
ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново), Улпия Ескус (с. Гиген, обл.
Плевен), Сердика (София), Ятрус (с. Кривина, обл. Русе), Германия (гр.
Сапарева баня, обл. Кюстендил), античното селище при с.Чомаковци
(обл. Плевен), Деултум (с. Дебелт, обл. Бургас). В чужбина е провеж-
дал археологически проучвания в Томис (Констанца, Румъния) и
Керкулан (Тунис). Ръководител на секцията по антична археология
от 1965 до 1982 г. Научен секретар на АИМ.
Проф. д-р Теофил Иванов е извършвал преподавателска дей-
ност във ВНИИ 'Николаи Павлович, ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий
и Нов Български Университет. Избран е за член кореспондент на
Германския археологически институт в Берлин, действителен член
на Австрииски археологически институт във Виена и почетен член
на кралското археологическо дружество в Лондон. Почетен граж-
данин на градовете Велико Търново и Разград. Многоброините му
монографии, студии и статии са посветени на важни проблеми в
античната археология, като керамиката от некропола в Аполония,
архитектурата и градоустроиството на римските градове в Долна
Мизия и Тракия, проблемите на укрепителната система, епиграфи-
ISSN 0205-0722