РЕЧНИК
на
ЧУЖДИТЕ
ДУМИ 6
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
60 000 ыыш

РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

© Колектив към
Издателска къща „МАГ-77”
© Всички права са запазени за
Издателска къща „МАГ-77"
ISBN 9545310189

РЕЧНИК
на
ЧУЖДИТЕ
ДУМИ в
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
60 000 фрии

УВОДНИ ДУМИ
Предлаганото от издателство „МАГ-77” ново издание на речника се
наложи поради лавинообразното нахлуване на новоизползвани чужди ду¬
ми в българския език. Напредъкът и у нас на техниката, банковото, фи¬
нансовото и застрахователното дело; все по-широкото разпространение на
преводна и чужда литература, въведоха значителни по брой специални
термини или допълнителни значения на вече познатите. При работата над
това издание като основа беше използван избирателно общият езиков фонд
на редица излезли досега речници на чуждите думи в българския език и
специализирани речници. Думите са дадени групово, по корените им, на¬
ред с лексикографски производни и най-често употребяваните словосъче¬
тания от тях. Запазени са по-голямата част от вече навлезли дълбоко в
езика и бита ни чужди думи, но са добавени и нови значения, които на¬
последък по-широко се употребяват. В изданието са запазени и някои по-
рядко споменавани думи или частично, избирателно техни значения, за-
щото и днес се срещат в доста литературни произведения и в ежедневното
ни общуване.
Актуализирането на речника е свързано с изваждането на думи или
отделни техни значения и поправянето на допуснати неточности при пре¬
дишни издания. Възобновена и продължена е идеята за представяне с кратки
характеристики и основни творби на велики хора от чуждестранната наука
и култура, които са оставили дълбоки следи след себе си или имената им
са станали нарицателни.
При изработването на речника колективът се натъкна на много българ¬
ски думи, които са мъчно разбираеми или вече са получили доста по-
различно тълкувание, от това, с което са навлезли първоначално в нашия
език, поради което сметна за нужно да помести и тях.
Допълненията са предимно от навлезли напоследък чужди думи в ези¬
ка ни от областта на компютърната и телекомуникационната техника, ико¬
номиката, психологията, психиатрията, социологията, екологията, статис¬
тиката и т.н. Включени са и редица чужди думи, пробиващи си път в бита
ни.
Подбирани са по-основните и по-често употребяваните термини и тех¬
ни значения от споменатите области, без да се навлиза в детайлите на
съответната специална тематика, за която интересуващите се могат да се
насочат към специализираните речници.
За актуализирането и допълнението на изданието са използвани пуб¬
ликуваните досега у нас речници на чуждите думи в българския език, реч¬
ници на чужди думи в други езици (главно английски и немски), тълковни
речници, енциклопедии, специализирани терминологични речници, ези¬
кови речници и справочници.
От издателството

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
ав.
авиация
древ.
древен
австр.
австралийски
егип.
египетски
авт.
автомобилно дело
език.
езикознание, езиково
агр.
агрономия
екол.
екология
адм.
администрация
ел.
електрически
ак.
акустика
електрон.
електроника
алб.
албански
ел.техн.
електротехника
алг.
алгебра
ел.хим.
електрохимия
амер.
американски
есп.
есперанто
анат.
анатомия
етн.
етнография
антроп.
антропология
жарг.
жаргонна дума
ар.
арабски
живоп.
живопис
арх.
архитектура
жп.
железопътен
архаич.
архаично
жури.
журналистика
археол.
археология
занаят.
занаятчийство
астр.
астрономия
зем.
земеделие
афр.
африкански
зоол.
зоология
бактер.
бактериология
идеал.
идеалистичен
балист.
балистика
и др.
и други
банк.
банков
изк.
изкуствознание
библ.
библейски
изч. техн.
изчислителна техника
библиогр. библиография
икон.
икономически
биж.
бижутерия
ИНД.
индийски
биол.
биология
индустр.
индустрия
биохим.
биохимия
и под.
и подобни
биофиз.
биофизика
иран.
ирански
бот.
ботаника
ирон.
иронично
вен.
венециански
исл.
исландски
вет.
ветеринарен
исп.
испански
вж.
виж
ист.
история
винар.
винарство
ит.
италиански	,
воен.
военен
и т.н.
и така нататък
в съчет.
в съчетание
канц.
канцеларска дума
генет.
генетика
карт.
карти
геогр.
география
келт.
келтски
геод.
геодезия
кино
кинотехника
геол.
геология
книж.
книжовна дума
геом.
геометрия
косм.
космически
геофиз.
геофизика
Крим.
криминалистика
готв.
готварство
кул.
кулинария
гр.
гръцки
лат.
латински
грам.
граматически
лес.
лесотехника
грънч.
грънчарство
лингв.
лингвистика
диал.
диалектна дума
лит.
литовски
дипл.
дипломация
лидер.
литературен

лог.
логика
сканд.
скансинавски
мал.
малайски
скулпт.
скулптура
мат.
математика
собств.
собствено (име)
мед.
медицина
социол.
социология
метал.
металургия
спорт.
спортен
метеор.
метеорология
спец.
специален
мех.
механика
срхр.
сърбохърватски
мин.
минно дело
стат.
статистически
минер.
минералогия
стил.
стилистика
мит.
митология
строит.
строителство
ми.
множествено число
съб.
събирателно
мор.
морско дело
съкр.
съкратено
муз.
музика
съчет.
съчетание
напр.
например.
т. нар.
така наречен
науч.
научен
театр.
театър, театрален
нем.
немски
телегр.
телеграф
неодобр.
неодобрително
телев.
телевизия
нидерл.
нидерландски
техн.
технически
норв.
норвежки
тибет.
тибетски
обикн.
обикновено
т.е.
тоест
обр.
образно
топогр.
топография
опт.
оптика
трансп.
транспортен
OCT.
остаряла дума
тур.
турски
палеогр.
палеография
търг.
търговия
палеонт.
палеонтология
тюрк.
тюркски
педаг.
педагогика
укр.
украински
паразит.
паразитология
унг.
унгарски
патол.
патология
фам.
фамилиарно
перс.
персийски
физ.
физика
печ.
печатарство
физиол.
физиология
подигр.
подигравателно
филос.
философия
поет.
поетически
фин.
финанси
пол.
полски
фолк.
фолклор
полит.
политически
фот.
фотография
порт.
португалски
фр.
френски
прабълг.
прабългарски
хаз.
хазарт
презр.
презрително
хим.
химия
прен.
преносно
хирург.
хирургия
пров.
провансалски
хол.
холандски
псих.
психология
худ.
художествен
публ.
публицистика
хул.
хулна дума
рел.
религия
циг.
цигански
разш.
разширено
църк.
църковен
рибол.
риболов
шахм.
шахмат
ритор.
риторика
швед.
шведски
рус.
руски
шег.
шеговито
санскр.
санскритски
юр.
юридически
сеизм.
сеизмография
яп.
японски

7
абисален
A
аба (тур. от ар.) 1. вид дебел тепан
вълнен плат; бало; 2. мъжка дре¬
ха от такъв плат, обикновено без
ръкави; — абаджилък (тур.) 1. за¬
наят за производство на аба; 2.
шиене или продаване на аби; —
абаджия 1. шивач на аби и други
горни дрехи; 2. търговец на гото¬
ви горни дрехи (аби, потури и др.).
Абагар книж. първата книга, напе¬
чатана на новобългарски език
(Рим, 1651).
абадон (от евр. „разрушаващ”) 1.
мит. ангел на тъмните сили, гла¬
ватар на дяволите; 2. прен. гибел,
абазня (а- и гр.) мед. загубване на
способността за ходене.
абак (лат.) 1. горната част на капи-
тел; 2. вид сметало, използвано в
древността и през Средновекови¬
ето.
абалиенация (лат.) 1. юр. отчужда¬
ване на имот; 2. мед. душевна бо¬
лест, лудост.
абандон (лат.) икон. 1. премия, ко¬
ято доставчикът плаща на конт¬
рагента си при отказ да достави
стоката по сключена борсова сдел¬
ка; 2. право на застрахования да
изостави собствеността на застра¬
хованото имущество в полза на
застрахователя, когато застрахова¬
ният обект е претърпял повреда,
срещу което получава застрахова¬
телно обезщетение.
абат (лат. „отец”) 1. игумен на ка¬
толически манастир; 2. католичес¬
ки свещеник; — абатиса (лат.) игу-
менка; — абатство католически
манастир с енорията му, управля¬
ван от абат, игумен.
абдал (тур.) глупак; — абдаллък глу¬
пост.
абдерити (гр.) 1. жителите на град
Абдера в древна Тракия, които би¬
ли смятани от съвременниците си
за глупави; 2. прен. глупави хора,
абдест (тур. „вода” и „ръка” от
перс.) обредно измиване на ръце¬
те и краката у мюсюлманите пре¬
ди да влязат в джамия.
абдикация (лат.) доброволно отказ¬
ване от престола; — абдикирам
доброволно се отказвам от прес¬
тола.
абдомен (лат.) мед. корем; — абдо¬
минален (лат.) коремен; — абдо¬
миноскопия преглеждане на коре¬
ма с причукване и опипване.
абдуктор (лат.) анат. за мускул —
отвеждан.
абдукция (лат. „отвеждане”) анат.
движение, отклоняващо крайник
от предполагаемата средна линия,
която разделя тялото на две си¬
метрични половини; — абдуцирам
спец, отвеждам, отклонявам.
абелити (евр.) християнска секта от
4. век в Африка, която отхвърля¬
ла брачното полово общуване.
аберация (лат.) 1. физ. отклонение,
пречупване на лъчите; 2. биол. от¬
клонение от нормалния строеж на
организма.
абецедар (лат. от имената на първи¬
те четири букви в латинската аз¬
бука: а, бе, це, де) 1. буквар; 2.
литер. стихотворение от средно¬
вековната религиозна лирика, на
което всеки стих започва с поред¬
ната буква от азбуката.
абзац (нем.) печ. 1. откъс, част от
текст между два нови реда; 2. отс¬
тъп, празното място пред нов ред.
абиогенезнс (лат.) биол. първично за¬
раждане, самозараждане.
абиоза (лат.) мед. намалена жизне¬
на способност на орган или сис¬
тема вследствие на вродена сла¬
бост.
абиотрофия (гр.) биол. понижаване
• жизнеспособността на орган,
абисален (от гр. „бездна”) бездънен,

аблактация
8
дълбоководен.
аблактация (лат.) 1. мед. отбиване на
кърмаче; 2 . бот. присаждане на
дървета и храсти, като се сближа¬
ват клончета, без да се отделят от
стъблото.
аблатнв (лат. „отделителен”) грам.
падеж в латинския език, който из¬
разява отделяне, средство, причи¬
на, място и други отношения.
аблаут (нем.) език, отглас, степену¬
ване, промяна или редуване на
гласни.
аблацня (лат. „премахване”) 1. мед.
отрязване, отстраняване; 2. геол.
отмиване, свличане, разнасяне на
скална повърхност; 3. постепен¬
но стопяване на ледникови маси
поради изпаряване и механично
разрушаване.
аблегат (лат.) папски пратеник,
аблепсия (а- и гр. „гледам”) 1. мед.
слепота; 2. прен. заслепяване.
аблефариа (гр.) мед. болест на кле¬
пачите.
абнегацкя (лат. „отказване”) 1. книж.
отказ от изгоди, отказване от пра¬
ва; 2. юр. отменяне; 3. прен. само¬
отричане, жертване.
аболирам (лат.) книж. рядко премах¬
вам, унищожавам (закон, обичай,
институт, служба и др.).
аболицяоннзъм (лат.) течение за отс¬
траняване или изкореняване на
нещо; — аболиционист привърже¬
ник на това течение; — аболиция
1.	движение за унищожение на
проституцията и на търговията с
роби в Северна Америка със за¬
кон през 18.-19. век; 2. юр. прек¬
ратяване на дело поради амнис¬
тия.
абордаж (фр.) начин за водене на
морски бой от времето на плат¬
ноходките и гребните кораби, като
неприятелските плавателни съдо¬
ве се доближавали борд с борд и
битката се водела отблизо с цел
да се премине върху вражеския
кораб и там да се реши сражени¬
ето.
абориген (лат.) коренен, местен жи¬
тел; туземец.
абортивен (лат.) който помага за по¬
мятане; — абортирам помятам; —
абортираме помятане, преждевре¬
менно прекъсване на бременност,
абразнв (лат.) естествен или изкуст¬
вен ситнозърнест или лраховиден
материал с голяма твърдост, кой¬
то се употребява за полиране, из¬
глаждане и др.; — абразионен (лат.
„остъргвам”) 1. който се отнася
до абразия; 2. който служи за из¬
глаждане или за полиране на по¬
върхност; — абразия (лат. „остър¬
гване”) 1. геол., процес на разру¬
шаване или размиване на морс¬
ки, езерни, речни брегове от въл¬
ни; 2. мед. изстъргванс, остъргва¬
не лигавицата на матка, вътреш¬
ната част на зъб и др.
абракадабра (лат. вероятно от гр.
„божество” и свр. „дума”) 1. без¬
смислена дума, на която древни¬
те придавали чудодейна сила и за¬
това често я вписвали в муски,
амулети и др; 2. прен. безсмисли¬
ца, глупост.
абраш (ар.) нар. 1. за кон — който
има петна от друг цвят на косъ¬
ма; пегав; 2. за човек — луничав,
с петна по кожата.
абревиатура (лат.) език. 1. дума, об¬
разувана от съкращаването на две
или повече думи; 2. буквено сък¬
ращение на две или повече наз¬
вания; 3. условно съкращаване на
думи при писане или в печатан
текст: и т. н., и др., и пр.; 4. сък¬
ращение, употребявано в нотно¬
то писмо.
абрнхт (нем. „сглобявам”, „нагла¬
сявам”) техн. машина, с която се
създават условия да се механизи¬
рат редица дърводелски операции .
9
абсциса
аброгация (лат.) юр. 1. право на да¬
дено лице да отменя закон или
решение; 2. отменяне на закон.
абруф (нем.) търг, известие, което
купувачът изпраща до продавача
за повикване на стоката при склю¬
чена сделка.
абсанс (фр.) псих. краткотрайно раз¬
стройство на съзнанието без мо¬
торен компонент; среща се при
малкия епилептичен припадък.
абсент (лат.) пелин; силно алкохол¬
но питие със зелен цвят, пригот¬
вено с пелин и други билки.
абсентеизъм (от лат. „отсъстващ”) 1.
отсъствие, неявяване на опреде¬
лено място, неучастие в задължи¬
телни събрания и пр; 2. неявява¬
не на избиратели при избори; 3.'
неизпълнение на граждански за¬
дължения.
абсолютен (лат.) 1. неограничен; 2.
безусловен; 3. хим. чист, без при¬
меси; — абсолютен идеализъм фи~
лос. разновидност на идеализма,
според който началото на света е
абсолютният дух; — абсолютен
слух муз. съвършен слух — въз¬
можността по слух да се определя
височината на всеки музикален
тон; — абсолютна нула физ. гра¬
ницата на най-ниската темпера¬
тура; — абсолютнзъм неограниче-
ност, неограничена държавна
власт, дадена в ръцете на едно ли¬
це, монарха; — абсолютист монар¬
хист, привърженик на партията,
която е за неограничената власт,
за абсолютната монархия; — аб¬
солютен адрес електрон. 1. адрес
в език за програмиране; 2. адрес,
постоянно присвоен на клетка от
паметта от конструктора на ком¬
пютъра; 3. машинен адрес; — аб¬
солютно адресиране електрон, на¬
чин на адресиране, при който в
машинната инструкция се изпол¬
зва абсолютен адрес.
абсолюция 1. юр. решение на съд
за оправдаване на подсъдим; 2.
рел. опрощаване на греховете (у
католиците).
абсорбер (лат.) 1. физ. вещество, ко¬
ето има свойството да поглъща и
задържа газове, пари и течности;
2.	техн. част на абсорбционна хла¬
дилна машина, в която се поглъ¬
щат парите на хладилния агрегат;
паропоглъщач; 3. в химичната
промишленост — висока кула от
отделни чугунени цилиндри, в ко¬
ято се извършват различни про¬
цеси като насищане с вещества и
разтвори.
абстинентнзъм (лат.) въздържател-
ност; — абстнненти християни
еретици, които се отвращавали от
брака и от виното.
абстрактен (лат.) отвлечен, неве¬
ществен, непредметен; — абстрак¬
ция 1. схващане, обобщение на съ¬
ществените белези на еднородни
неща и образуване на едно от тях
виеше, общо понятие; 2. псих. из¬
тъкването на необходимите и об¬
щи свойства, които в процеса на
аналитичното мислене биват от¬
делени като съществени призна¬
ци на обектите или отношенията
между тях от несъществените; 3.
отвлечено понятие или обобще¬
ние, създадено в резултат на про¬
цеса на абстрахиране; — абстрак-
ционнзъм изк. течение в изкуст¬
вото през 20. век.
абсурден, абсурдно (лат.) безсмисле¬
но, глупаво; — абсурдност безс¬
мислица, глупост; — абсурд безс¬
мислица, глупост, нелепост.
абсцедирам (нем.) мед. за бял дроб
— загноявам при заболяване от
пневмония или при гнойно въз¬
паление на плеврата.
абсцес (лат.) мед. гноен оток, гной¬
но възпаление.
абсциса (лат.) мат. 1. частта между
абулия
10
една точка и ординатата й; хори¬
зонтална ос на правоъгълна ко¬
ординатна система; 2, разстояние,
отдалечаване от една точка.
абулия (гр. „нерешителност”) мед.
състояние на пълно безразличие
поради отслабване на волята при
нервно разстройство или преумо¬
ра.
авал (фр.) фин. поръчителство, по
силата на което поръчителят (ава¬
лист) се задължава да отговаря за
плащането на дълга по менител¬
ница или запис на заповед на ли¬
цето, което е гарантирал; — ава-
ляст фин. лице, което дава поръ¬
чителство (авал) по менителница,
поемайки солидарна отговорност
за изпълнение на менителничния
дълг.
авангарден (фр.) воен. преден (напр.
отряд); — авангард преден отряд
на войска по време на движение,
който предпазва от ненадейно на¬
падение от страна на неприятеля,
води бой, докато главните сили
се развият в боен ред.
авангардизъм (фр.) течение в лите¬
ратурата и изкуството, чиито твор¬
би се характеризират с необщоп-
риети и експериментални за епо¬
хата методи.
аванложа (фр.) театр. 1. ост., пред¬
ните столове на ложата; 2. ложа,
която е допряна до сцената или
се съединява с нея.
аванлорт (фр.) мор. предна част на
пристанище, която е защитена от
вълни (вълнолом) и е удобна за
стоене на корабите на котва.
аванпост (фр.) воен. преден пост;
предна позиция.
аванс (фр.) 1. фин. парични средст¬
ва, предварително отпускани от
договарящите се страни; 2. спорт.
получена (извоювана) преднина
при състезания, особено при над¬
бягване; 3. разг. начални стъпки
на сближение или разбиране с ня¬
кого; — авансирам (фр.) 1. пред¬
плащам, давам част от уговорена¬
та сума предварително; 2. прен.
напредвам.
авансцена (фр.) предпазна част на
сцената между рампата и завеса¬
та.
аванта (ит.) разг., всичко, което се
придобива без труд и без заслуга;
изгода, облага; — авантаджия разг.
лице, което придобива облаги, из¬
года без труд.
авантаж (фр.) 1. книж. предимство,
преимущество; 2. спорт, даване на
противника по-леки условия, не-
отсъждане на нарушение, когато
нарушителят няма възможност да
се възползва от него.
авантюра (фр.) приключение, сме¬
ло и необмислено действие; —
авантюрист човек, който търси
приключения, предприема необ¬
мислени действия; — авантюри¬
зъм 1. склонност към авантюри;
2. безпринципност в обществена
или политическа дейност; — аван¬
тюристичен 1. приключенски, бо¬
гато приключения; 2. който се от¬
нася до авантюрист.
авари (лат.) ист. изчезнало племе от
тюркски произход, нападало Бал¬
канския полуостров през 6. век.
авариантен (лат.) физ. хим. неизме¬
нен, непроменлив.
авария (ит.) 1. повредата, която пре¬
търпява кораба (стоката му) по пъ¬
тя си; 2. пристанищно мито; 3.
повреда на машина, съоръжение
или транспортно средство; 4. прен.
разг:, несполука, нещастие, повре¬
да; 5. мор. всички извънредни раз¬
ходи; 6. изхвърляне на товари за
спасяване на кораб; — авариен от¬
каз на диска електрон, случаен и
катастрофален допир на главата за
четене и запис до повърхността на
твърд диск по време на движени¬
11
авджилък
ето му в дисковото устройство.
АвгиИ (гр.) мит. цар на Елида (в Пе¬
лопонес, древна Гърция); обори¬
те му с 3000 глави едър рогат до¬
битък били непочиствани от 30 го¬
дини, Херкулес ги измива само за
един ден с водите на три отбити
за целта реки — 5-ят подвиг на
героя; — авгиеви обори рядко ав-
гиевн конюшни книж. 1. нещо (по¬
мещение) крайно занемарено, за¬
мърсено, непочиствано; 2. прен.
занемарена, изоставена, главобол¬
ия работа, за завършването на ко¬
ято са необходими изключително
големи, херкулесови усилия; 3.
прен. мръсотия.
авгури (лат.) римски жреци, които
са предсказвали бъдещето по по¬
лета, пеенето, кълването на пти¬
ците; птицегадател.
Август (лат.) ист. (звание, титла на
Гай Юлий Цезар Окгавиан) Ав¬
густ управлява повече от 40 годи¬
ни и фактически е създателят на
Римската империя. Роден е през
63 г. пр. Хр. Внук на Юлий Цезар
и негов наследник. Застава наче¬
ло на управлението след пълната
си победа в морската битка край
Акциум (31 г. пр. Хр.) срещу Марк
Антоний. По-късно е удостоен с
почетната титла „Август”. През
неговото управление Рим от ре¬
публика става монархия. Изклю¬
чително способен администратор
е: ревизира данъчното устройство
и финансовата система; реоргани¬
зира армията; създава редовна
флота и преторианската гвардия;
създава пътната мрежа на Римс¬
ката империя и благоустроява
Рим; построява редица храмове;
със закон насърчава брака и раж¬
даемостта. Управлението му днес
се свързва още и с разцвета на из¬
куствата. Негови съвременници са
Виргилий, Хораций, Пит Ливий,
Овидий, Салюст и редица други
даровити личности. Умира през 14
г. сл. Хр. и е наследен от осино¬
вения от него Тиберий.
август 1. ист. шести месец от римс¬
кия календар (преди това „секс-
тилис”), наречен на името на Ав¬
густ като благодарност за попра¬
вена грешка в юлианския кален¬
дар; 2. дн. осми месец на година¬
та.
Августа Траяна геогр. ист. римски
град (2. век) на мястото на осно¬
вано от траките (5. век пр. Хр.)
селище в чест на император Тра¬
ян; днес Стара Загора.
Августа Претория геогр. ист. римс¬
ки град в днешна Италия.
августали (лат.) ист. колегия от 21
жреци в Рим, които имали за за¬
дача да се грижат за култа на им¬
ператорите, провъзгласявани след
смъртта им за богове.
августенпш (лат.) (титла) най-висш,
прибавяна към имената на владе¬
тели и членове на техните семейс¬
тва — височайши.
Августин Аврелий или Блажений Ав¬
густин (354-430) църк. литер. гла¬
вен представител на раннохрис-
тиянската философия; една от
най-ярките фигури сред църков¬
ните писатели на латинската, за¬
падната християнска църква. Ли¬
тературното му творчество засяга
основни проблеми на философи¬
ята, теологията, социологията,
етиката, музиката.
августинец църк. монах, член на ав-
густински орден; — августински
орден или августиици католичес¬
ки монашески орден (основан 13.
век) в Италия, наречен на Авгус¬
тин Аврелий — св. Августин, на
когото се приписва авторството на
неговия устав.
авджилък (тур.) ловджийство; — ав-
джия ловец.

авеню
12
авеню (фр.) оживена главна градска
улица с широко трасе, от което се
открива гледка към важна общес¬
твена постройка, паметник, пла¬
нина или море.
авер(ин) (ар.) ост. нар. другар, при¬
ятел.
аверс (фр. от лат. „обърнат”) лице¬
ва страна на монета или на ме¬
дал.
аверсия (лат. „отклоняване”) литер.
1. стилна фигура, която има за цел
да отвлече вниманието на слуша¬
телите или читателите към друг
предмет; 2. (лат.) псих. неблаго-
разположение, отвращение, анти¬
патия; — аверсивна терапия при¬
лагане на неприятни дразнители
като терапевтично наказание, ко¬
ето се различава от обикновеното
с ограничаването му до по-мал¬
ки, безобидни за общественото
положение на пациента дразни¬
тели при неврози, наркомании,
перверзни и т. н.
Авеста (перс.) книж. Свещените
книги на древните перси, припис¬
вани на Заратустра (заедно с ко¬
ментарите към тях се наричат
Зенд-Авеста).
авиваж (фр.) текст, придаване на
по-голяма живост на цветовете и
по-добра гладкост, еластичност на
плат чрез продължителното му на¬
кисване в разтвор, съдържащ спе¬
циално вещество.
авизнрам (фр.) известявам, съобща¬
вам на клиент за извършени фи¬
нансови операции по банковата
му сметка, изпращам авизо; —
авизо (ит.) 1. известие (особено за
изпратени стоки) 2. банк. писме¬
но известие, което кредитните ин¬
ститути отправят до клиентите си
за настъпили изменения по смет¬
ките им вследствие постъпления
или плащания по тях; съобщение
за изпратена сума, стока, ценни
книжа и други документи; 3. прен.
лек военен кораб за разузнаване
(някога той носил известия, на¬
реждания и др.).
авикултура (лат.) науч. птицевъдст¬
во.
авио- (от лат. „птица”) първа със¬
тавна част на сложни думи със
значение авиационен, летателен,
авиобаза (авио- и база) летище за¬
едно със складове, аварийно-ре¬
монтни работилници, техника и
персонал за обслужване на лета¬
телни апарати.
авиобензнн (рус.) ав. чист, рафини¬
ран бензин, който съдържа до 50%
алкилат или изоктан, използван
предимно в авиационни двигате¬
ли; авиационен бензин.
авиобомба (авио- и бомба) воен. бом¬
ба, която се пуска от летателен
апарат, предимно от самолет, са¬
молетна бомба.
авносекстант (лат.) инструмент за
определяне мястото на самолет
във въздуха; авиационен секстант,
авиотранспорт (авио- и транспорт)
1. превозване на хора, стоки и по¬
ща чрез летателни апарати, въз¬
душен транспорт; 2. транспортен
параход, пригоден да превозва са¬
мо летателни апарати, но без
приспособления за излитането и
кацането им.
авиохоризонт (авио- и хоризонт)
уред за определяне положението
на самолет по отношение на хо¬
ризонта.
авирулентен (лат.) мед. за микроб —
лишен от вирулентност..
ависта (ит. „при виждане”), „при
представяне”) банк. 1. полица, ко¬
ято трябва да се плати при предя¬
вяване; 2. надписът на такава по¬
лица.
авитаминоза (лат. а- и витаминоза)
мед. болестно състояние, предиз¬
викано от недостатъчно количес-

13
автобан
тво на витамини в храната.
Авицена (980-1037) виден среднове¬
ковен мислител. Роден край Бу¬
хара. Автор на множество произ¬
ведения, посветени на метафизи-
ката, логиката и етиката, медици¬
ната и психологията: „Медицин¬
ски канон” — енциклопедия на
медицинската наука; „Аш-Ша-
рон” енциклопедия на философ¬
ските науки.
авлия (гр.) диал. 1. двор; 2. зеленчу¬
кова градина.
авлос (гр.) вид духов инструмент у
древните гърци.
авоар (фр.) банк. 1. пари в банка по
влогова, разплащателна или теку¬
ща сметка, с която разполага ед¬
но лице или учреждение; 2. па¬
рично вземане от чуждестранен
длъжник.
авокадо (исп.) 1. бот. вечнозелено
тропическо дърво с големи пло¬
дове с вкус на краве масло; 2. пло¬
дът на това дърво; абокато.
аврал (англ. „горе” и „всички”) мор.
1. обща, усилена работа на кораб,
в която участва целият личен със¬
тав; 2. извикване на целия личен
състав на един кораб на палубата;
3.	сигнал, с който целият екипаж
се извиква на палубата на кораб.
Аврам, по-късно Авраам („баща на
множество”) библ. един от старо-
заветните патриарси, избраник бо¬
жи, родоначалник на евреите и
арабите (Ибрахим); името се свър¬
зва с многобройната челяд, пъл¬
на къща, гостоприемство; тачат го
заради добродетелите му като ста¬
рейшина и покорството му пред
бога Яхве (Йехова), в жертва на
когото е готов да принесе дори
първородния си син Исак; — ав¬
рамова жертва остар. изкупител¬
на жертва; — аврамов дом 1. църк:.
хавра, синагога; 2. прен. много гос¬
топриемен, пълен с посетители
дом; 3. прен. място (семейство, уч¬
реждение), където вечно е пълно
с хора, близки и непознати, ко¬
ито влизат-излиЗат без ред, с нуж¬
да и без нужда.
Аврелнй, Марк — римски импера¬
тор, писател и философ стоик. Ро¬
ден през 121 г. в Рим. Учението
му завършва продължителната и
сложна еволюция на стоическата
философия. Неговата етика всъщ¬
ност е един от ярките симптоми
за упадъка на античната филосо¬
фия и предвестник на религиоз¬
но-философските идеи на хрис¬
тиянството.
Аврора (лат.) мит. 1. римска богиня
на зората, която според легендата
отваряла на Слънцето вратите на
изток; 2. прен. поет:, зора, зазоря¬
ване; зорница.
австрален (лат.) книж. южен, който
е обърнат на юг.
австралопитек (лат. „южен” и гр.
„маймуна”) изкопаема маймуна,
намерена в Южна Африка. Смята
се за близка на предците на чове¬
ка; човекоподобна маймуна.
автаркия (гр. „самозадоволяване” 1.
икон. икономическа политика на
държавата, насочена към стопан¬
ско обособяване и самозадоволя¬
ване, пълна независимост на дър¬
жавата от чуждестранен внос и
развиване клоновете на индустри¬
ята, които зависят от чуждия па¬
зар; 2. филос. самозадоволеност
като идеал на стоическата фило¬
софия за добродетелния човек.
автархня (гр.) ост. самоуправление,
автентичен (гр.) достоверен, исти¬
нен; — автентичност достовер¬
ност, истинност.
автобан (нем.) широк автомобилен
път с няколко платна за еднопо¬
сочно движение, който не мина¬
ва през населени места; аутобан;
автострада.

автобиография
14
автобиография (гр.) 1. съчинение, в
което едно лице описва собстве¬
ния си живот; животоописание; 2.
кратки бележки за живота на ед¬
но лице, написани собственоръч¬
но; — автобиограф лице, което
описва собствения си живот.
автобус (фр.) многоместен автомо¬
бил за превозване на пътници (по¬
вече от осем).
автогамия (авто- и гр. „брак”) 1. зо-
оя. самооплодяване в някои низ¬
ши организми; 2. бот. самоопраш-
ване при растенията.
автогенеза (авто- и гр. „произход”)
1.	самозараждане, първично за¬
раждане; 2. идеалистическо тече¬
ние в биологията, според което
еволюцията в органичния свят
става под влияние на някои вът¬
решни, нематериални фактори.
автогенен (авто- и гр. „род”) 1. техн.
който става сам по себе си при
твърде висока температура; 2. мед.
който е от самороден произход,
самовъзникващ; — автогенен тре¬
нинг, автогенна тренировка псих.
синтез от прийоми на самовнуше¬
ние и самовъзпитание; метод за
въздействие на човека върху са¬
мия себе си.
автогнозия (гр.) фияос. самопозна¬
ние, самоизследване.
автогностичен (гр.) филос. който се
отнася до самопознание.
автограм, автограф (гр.) 1. собстве¬
норъчно писмо, подпис; 2. автор¬
ско посвещение с подпис; — ав¬
тография 1. изкуство да се правят
много екземпляри от ръкописи
посредством литография; 2. точ¬
но писмено възпроизвеждане на
ръкопис.
автографоманин (автограф и гр. „лу¬
дост”) болестно пристрастяване
към събиране на саморъчни под¬
писи.
автогрейдер, автогредер (авто- и
англ.) техн. самоходен грейдер,
при който двигателната и работ¬
ната машина са комбинирани в
едно.
автодидактнка (гр.) ост. самообуче¬
ние; — автодидакт самоук, само¬
образован човек.
автоинокулация (авто- и лат. вакси¬
нация) мед. случайно пренасяне
на инжектиран материал от едно
място на тялото на друго. Напри¬
мер след ваксиниране срешу едра
шарка области от увредена тъкан
може да се появят около мястото
на инжектирането.
автоинτоксикацин (авто- и интокси¬
кация) мед. болестно състояние,
причинено от образувани в самия
организъм отровни вещества; са-
моотравяне на организъм.
автоинфекция (авто- и инфекция)
мед. самозаразяване на организъм
от бактерии, които обитават са¬
мия него.
автокар (англ. от гр. „сам” и лат.
„кола”) самодвижеща се кола с
двигател с вътрешно горене за
пренасяне на товари; автомобил¬
на кола за превоз.
автокатализа (авто- и катализа) хим.
ускоряване или забавяне на хи¬
мична реакция под влияние на
продукти, образуващи се при ре ■·
акцията, които играят роля на ка¬
тализатор; — автокаталитичен (ав¬
то- и гр.) който се отнася до ан-
токатализа; — автокаталитичен
процес химичен процес, при кой¬
то като катализатор служи някой
от продуктите на реакцията.
автокефален (авто- и гр. „глава”) не¬
зависим, който има свой върхо¬
вен църковен управител; — авто¬
кефална църква независима цър¬
ква; — автокефални (авто- и гр.)
църк. привилегия на епископите
на източноправославната църква
да бъдат независими от юрисдик-

15
автономен
цията на патриарха.
автоклав (авто- и лат. „ключ”) 1.
техн. апарат във вид на хермети¬
чески затварящ се котел с конт¬
ролни. предпазни и регулиращи
уреди за извършване на физико¬
химични процеси при налягане,
по-високо от атмосферното; 2.
мед. парен стерилизатор,
автокозметика (авто- и козметика)
препарати за измиване и почист¬
ване на автомобили.
автоколона (авто- и колона) колона
от автомобили на път.
автокран (авто- и кран) техн, кран,
който е поставен върху шасито на
товарен автомобил; — автокранист
техн. човек, който работи на ав¬
токран.
автократизъм (гр.) полит. самодър-
жавие, неограничена власт; — ав-
тократнчен самодържавен, монар¬
хически, неограничен; — авток¬
рация автократия, самодържавие,
монархизъм, форма на управле¬
ние, при която неограничената
върховна власт принадлежи на ед¬
но лице; абсолютизъм; — авток¬
рат монарх, неограничен госпо¬
дар, самодържец.
антология (гр.) употреба на думите
в същинското им значение (без
алегория, тропи), а не преносно.
автоматия (гр.) биол. способност на
някои органи и тъкани да разви¬
ват присъщата си дейност под
влияние на импулси, възникващи
в самите тях.
автоматизация (лат.) 1. съвкупност
от технически, организационни и
други мероприятия за въвеждане
в производството на процеси без
непосредственото участие на чо¬
века в тяхното управление; 2. прен.
превръщане на човешките дейст¬
вия в безсъзнателни.
автоматизирано проектиране елект¬
рон. приложение на компютърни
технологии при проектиране на
изделия.
автоматизъм (лат.) 1. мед. безсъзна-
телност, непроизволност на дейс¬
твия или движения; 2. псих. из¬
пълнение на действия без конт¬
рола на съзнанието; получава се
в резултат на многократни повто¬
рения; привичка, навик; 3. свойс¬
тво на апарати или машини да
произвеждат механични действия,
автоматика (ip.) 1, техн. дял от тех¬
никата, който разработва методи¬
те и средствата за освобождаване
от физическия труд на човека при
автоматично контролиране и уп¬
равляване на технологични про¬
цеси; 2. съвкупност от приспособ¬
ления, които действат механичес¬
ки.
автоматичен, автоматически (гр.) са-
модвижещ се, машинален; който
действа с механизъм или има ав¬
томат; — автомат I. самоконтро¬
лиращ се апарат; 2. прен.. безволев
човек, който действа без да мис¬
ли; 3. кукла с механизъм, която
извършва определени действия,
наподобяващи човешките; 4. во¬
ен. скорострелно леко оръжие, ко¬
ето само изхвърля гилзата на изс¬
треляния патрон и пълни патрон¬
ника с нов.
автоморфен (авто- и гр. форма) ми¬
нер. за кристал — който има соб¬
ствена форма и е обграден със соб¬
ствени правилни стени.
автономен (гр.) независим, самосто¬
ятелен; — автономизъм (гр.) по¬
лит. стремеж за автономия; — ав¬
тономист привърженик на автоно¬
мията; — автономия 1. самоуправ¬
ление, независимост; 2. полит. по¬
литическо или административно-
териториално самоуправление на
част от държавата, обособена въз
основа на национална, етнограф¬
ска или религиозна общност на
автореферат
16
населението; 3. юр. право на уч¬
реждение или организация самос¬
тоятелно да решава определени
въпроси.
автореферат (авто- и реферат) крат¬
ко изложение на научно съчине¬
ние, направено от самия автор.
авторизация (лат.) юр. разрешаване,
даване право за извършване на не¬
що; упълномощаване; — автори¬
зирам (от лат.) 1. давам разреше¬
ние за превод на собствено про¬
изведение; 2. прен. упълномоща¬
вам.
авторитарен (от лат. „влияние”, фр.
„властен”) 1. полит, основан вър¬
ху сляпо подчинение на властта;
2. който не търпи възражения,
който изключва всякаква намеса
в действията си; насилнически; —
авторитаризъм полит. книж. сис¬
тема на авторитарно управление,
авторитарност псих. психическа осо¬
беност на човешката личност, ко¬
ято се характеризира със стере¬
отипност на мисленето, догмати-
зъм в обосноваването на нравст¬
вените изисквания и неправилен
стил на отношение към хората; —
авторитарист полит. книж. при¬
върженик на авторитаризма; влас¬
тник; диктатор.
авторитет (лат., нем.) 1. общоприз¬
нато влияние и значение; сила,
влияние, власт, престиж; 2. прен.
лице, което има авторитет, което
със своите качества, особено зна¬
ния, се е наложило сред околни¬
те; 3. псих. достойнство, власт, си¬
ла; форма на общопризнато вну¬
шително влияние на дадено ли¬
це, организация или система от
възгледи по силата на техни зас¬
луги или предимства пред оста¬
налите.
^гг^еротерапи^ (авто- и лат.) мед.
лекуване на болен със серум от
собствената му кръв.
автоспора (авто- и спора) биол. без¬
полова зародишна клетка, зърно
у растения като папрати, водорас¬
ли, мъхове и др. и у някои от най-
низ шите животни, чрез което ста¬
ва самооплождането.
автостоп (авто- и стоп) 1. уредба за
автоматично спиране на влак, ко-
гато се приближава до затворен
път; 2. спиране на автомобил от
някое лице с молба да бъде пре¬
возено безплатно на известно раз¬
стояние.
автострада (ит.) широк автомобилен
път за движение в две посоки с
висока скорост.
вмτосугесгин (гр. „сам” и лат. „вну¬
шение”) псих. самовнушение.
ввтотвхнгрвф (авто- и гр.) техн. ав¬
томатичен уред за измерване и за¬
писване на скоростта на постъпа ■·
телно или въртеливо движение.
автотензъм (авто- и теизъм) книж.
свмообожествнваие.
автотенекеджия (авто- и тур.) разг..
човек, който изработва или поп¬
равя ламаринената част на авто¬
мобили.
автотомия (авто- и гр. „режа”) I. би¬
ол. способност на някои живот¬
ни, напр. гущерите, рефлекторно
да откъсват крайници или други
придатъци и части на тялото си
при силно дразнене като самоза¬
щита (хвашане от човек или хищ¬
ник и др.); 2. мед. самоосакатява-
не на душевно болни за „спася¬
ване”.
автотранефузая (авто- и транефузия)
мед. преливане на кръв на болен
от негова собствена кръв след го¬
леми кръвоизливи.
автотрасе (авто- и трасе) автомобил¬
но трасе, автомобилен път.
автотропнзъм (авто- и гр. „въртя”)
бот. способност на растенията да
възстановяват правилния си рас¬
теж.

17
Arap
автотрофен (авто- и гр. „храна”) би¬
ол. самоизхранващ се; — автотро¬
фия (авто- и гр. „храня”) самоиз-
хранване; — автотрофни организ¬
ми биол.. — организми, които син¬
тезират необходимите им орга¬
нични вещества (въглехидрати,
мазнини, белтъчини, витамини и
др) от неорганични съединения
като вода, минерални соли и др.;
— автотрофни растения бот. —
растения, които се хранят непос¬
редствено от неорганичните ве¬
щества на почвата, водата, възду¬
ха и създадените от тях органич¬
ни вещества; — автотрофи бот. ав-
тотрофни растения.
автофагия (авто- и гр. „изяждам”)
1. самоизяждане; 2. биол. поддър¬
жане на живота чрез собствените
източници на организма.
автофилия (авто- и гр.) самовлюбе-
ност.
автофреза (авто- и фреза) техн. поч¬
вообработваща машина, която има
двигател и барабан със зъбци.
автохемотерапия (авто- и гр.) мед.
лекуване на някои заболявания
чрез инжектиране на кръв, взета
от самия болен.
ввтохипнозв (авто- и хипноза) из¬
падане в състояние на хипноза по
собствено внушение, а не от хип¬
нотизатор; самохипнотизиране.
автохром (авто- и гр. „боя”) печ. фо¬
тографска плака, на която при ед¬
на снимка и специално химично
обработване се получава
авулсия (лат.) мед. премахване, изс¬
кубване на нерв, на сухожилие и
други чрез откъсване.
авункулат (лат.) ист. обичай у ня¬
кои народи, при който вуйчото се
грижи много повече за сестрини¬
те си, отколкото за собствените си
деца — като остатък от матриар¬
хата.
а вю (фр.) фин. условие за разпла¬
щане, при което се извършва не¬
забавно плащане по представените
на падежа платежни документи.
ага (тур.) 1. господин, господар (фе¬
одално почетно звание у мохаме-
данските народи, особено у тур-
ците); 2. турски административен
чиновник; 3. прен. турчин.
агалактия (лат.) мед. 1. пълна липса
на млечна секреция у родилка; 2.
спиране на млякото у родилка.
агалар (тур.) разг. 1. господар; 2. по-
голям брат; — агаларство разг.
приятелство.
агале (тур.) диал. полека.
агалък (тур.) диал. господаруване,
охолство.
Агамемнои мит. легендарен цар на
Микена и на Аргос, брат на Ме¬
нелай.
агамет (гр.) биол. продукт от деле¬
ние на клетка при едноклетъчни
животни и низши растения, от ко¬
ито се развива нов организъм.
агамнчески (гр.) биол. безбрачен; —
агамия 1. безбрачие; 2. размножа¬
ване без полов процес, при което
младото животно не произлиза от
яйце, а от част на майчиния ор¬
ганизъм чрез делене или чрез пъп-
куване; — агамогония биол. безпо¬
лово размножаване на низшите
животни, обикновено чрез деле¬
ние (разпадане) на клетката им на
много части или чрез пъпкуване.
вгвпия (гр. „обич”) църк. братска ве¬
черя на „любовта”, обща трапеза,
на която се хранели заедно пър¬
вите християни; по-късно обеди
за бедните, уреждани от богатите
християни.
Агар библ. наложница на Аврам и
майка на Исмаил, родоначални¬
ка на сев. араби; — агарянин и ага-
рянец, мн. агаряни, ост. 1. жител
на Арабия; арабин; 2. турчин; нех-
ρистиниии; неверник; — агарянс¬
ки турски, мохамедански.

агда
18
агда (тур.) диал. сгъстена гроздова
мъст.
агенда (лат. „което трябва да се нап¬
рави”) 1. бележник за вписване на
предстоящи задачи; 2. църк. богос¬
лужебна книга, служебник; треб¬
ник (у католиците и протестан¬
тите).
агенезня (гр. ) 1. мед. вродена липса
или недоразвитие на орган, на
част от орган или част от тялото;
2.	биол. безплодие.
агентство (лат.) 1. ост. заведение,
което представлява и следи за ин¬
тересите на някое търговско дру¬
жество или на една държава в дру¬
га държава; 2. представителство,
клон на централно управление
или учреждение, което изпълня¬
ва поръчките му; 3. служба на
агент; 4. разг. канцелария на агент;
—	агентура 1. съвкупност от аген¬
ти и дадено учреждение, предп¬
риятие, организация; посредни¬
чество, представителство; 2. гру¬
па лица или организация в служ¬
ба на чужди интереси; 3. ост. клон
на банково учреждение; — агент
1. (търговски) представител 2. (по¬
литически) дипломатически пред¬
ставител; 3. (градски) надзирател;
—	агент-акинзи^ор 1. лице, което
прибира суми; 2. чиновник при
застрахователно дружество, кой¬
то посредничи за застраховка
между лицата и дружеството.
агенция 1. учреждение за разпрост¬
раняване на новини чрез телег¬
раф, телефон или радио; 2. служ¬
ба за продаване на пътнически би¬
лети, приемане на реклами във
вестниците, разпространяване на
периодичен печат и др.; 3. самата
канцелария на такива учрежде¬
ния; 4. представителство на дър¬
жава, предприятие и подобни в
чужда страна.
агиография 1. дял от религиозната
литература, в която се разказва за
живота на светци, църковни дей¬
ци и аскети; 2. литер., писане на
жития; — агиограф онзи, който
описва живота и делата на светни,
житиеписец; — агиографи жития
на светци.
агит- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение агита¬
ционен, напр. агитпункт.
агитка (лат.) 1. ост.. кратко художес¬
твено литературно-музикално
произведение с подчертан агита¬
ционен характер, предназначено
за публично изпълнение, често за
скандиране; 2. група лица, които
изпълняват такова произведение.
Аглая (гр. „красота”) 1. най-млада¬
та от трите грации, богините на
красотата според гръцката мито¬
логия; 2. астр. име на планета.
агломерация (лат.) 1. геол. процес на
образуване на неспоена скала от
груби скални и минерални късо¬
ве, обикновено от вулканичен
произход; 2. процес на получава¬
не на едри късове от ситна или
прахообразна руда чрез спичане-
то им с въглища; 3. прен. струпва¬
не на едно място (на население и
големи селища; на микроби и др.)
аглосия (гр.) 1. мед. вродена липса
на език; 2. немота.
аглутинация (лат. „прилепяне") 1.
език, начин за образуване форми
в някои езици чрез прибавяне към
думите на отделните частици,
напр. в турски: ода (стая), одалар
(стаи), одаларда (в стаите); 2. мед.
струпване в купчини на бактерии,
клетки и др. в организъм под вли¬
яние на противотела — аглутини-
ни.
агнат (лат.) юр. роднина по бащина
линия; който е под бащина опе¬
ка; — агнация (лат.) юр. роднинс-
тво по мъжка линия.
агнец (цел.) 1. агне; 2. вехтозавстна
19
агреже
жертва, която била праобраз на
Христа; 3. Исус Христос.
агнозия (а- и „знание”) 1. мед. на¬
рушаване на правилното възпри¬
емане поради поражение в кора¬
та на големите полукълба на глав¬
ния мозък; 2. псих. централно
обусловени разстройства на поз¬
навателната дейност при запазе¬
но възприятие, при което един се¬
тивно възприет предмет не може
да бъде идентифициран.
агностик (гр. „незнаещ”) 1. филос.
последовател на агностицизма; 2.
прен. скептик; — агностицизъм
(лат.) философско направление,
което обуславя познанието и поз¬
навателната способност на
крайното, ограниченото, на дос¬
тойното за човешкия разум; то не
се занимава с метафизически
трансцендентални въпроси, като
смята всеки спор по тях за изли¬
шен; отрича възможността да се
опознае действителността.
агогика (гр. „увод”) муз. неголямо
отклонение от темпото и метри-
ката с цел да се постигне по-го-
ляма художествена изразителност,
агон (гр.) муз. в древна Гърция —
състезание между отделни хоро¬
ве.
агонален (лат.) в съчет. агонална пот
— студена и лепкава пот, която
се явява когато човек агонизира,
агонизирам (гр.). бера душа, съм в
предсмъртен час; — агония пред¬
смъртни мъки, предсмъртна бор¬
ба.
агора (гр.) ист. 1. народно събрание
на древна Гърция; 2. разш. главен
площад в древногръцки град, кой¬
то служил за пазар, за сключване
на сделки, за политически разго¬
вори и пр.; 3. пазар, тържище.
агорафобия (гр. „площад” и „страх”)
I. псих. натраплив страх от отк¬
рити пространства; болните се
страхуват да преминават сами без
придружител през открити прос¬
транства или по безлюдни улици,
където човек може да бъде гле¬
дан; 2. страх от тълпата.
агравация (лат.) мед. 1. съзнателно
преувеличаване на субективни бо¬
лестни явления; 2. влошаване на
болест.
аграрен (лат.) земеделски, който е
свързан с обработката и използ¬
ването на земята; — аграрианизъм
(лат.) зем. аграрно-икономическа
система, според която земите
трябва да се поделят между тези,
които ги обработват.
аграрни (лат.) членове на реакцион¬
на партия, които защитават инте¬
ресите на едрите земевладелци.
аграфия (гр.) псих. изгубване способ¬
ността да се пише, вследствие на
нервно разстройство без парали¬
за на съответната мускулатура на
ръката.
агрегат (лат.) 1. ост. сбирщина, ме¬
ханична смес; 2. техн. сложна част
от машина, която представлява за¬
вършено цяло; — агрегатен спец.
който е свойствен на агрегат; —
агрегатни състояния — различни¬
те състояния (твърдо, течно и га¬
зообразно), в които се намират ве¬
ществата.
агрегация (лат.) книж. 1. конкурс,
изпит за правоспособност или за
приемане на редовен преподава¬
тел (в лицей или факултет); 2. физ.
съединение на еднородни части.
агрегирам (лат.) почеозн. 1. сбивам;
2. присъединявам.
агреже (фр.) във френската образо¬
вателна система — лице, което е
придобило право да преподава в
средно училище, в юридическия,
медицинския и фармацевтичния
факултет, след като успешно е по¬
ложило определен конкурсен из¬
пит.

агреман
20
агреман (фр.) I. луз. методически ук¬
рашения; 2. дипд. съгласие, одоб¬
рение на една държава, с което се
приема за дипломатически пред¬
ставител лице, посочено от друга
държава.
агресивен (лат.) 1 . полит. който е със
завоевателна цел, грабител ски,
враждебен, нападателен; 2. хим .
който разяжда; — агресивност 1.
стремеж за нападение; 2. псих. со¬
циално обусловено качество на
личността и поведението, което се
характеризира с използването на
сила с цел да се нанесат вреди на
хора или предмети.
агресия (лат.) 1. полит. непредизвик-
вано нападение, въоръжено напа¬
дение със завоевателна цел; 2.
прен. настъпление, нападение; —
агресор (лат.) полит. страна, ко¬
ято извършва агресия; нападател,
грабител.
агрнкола (лат.) земеделец,
агрнкултура (лат.) 1. земеделие; —
агрнкултурен земеделски.
Агрнпина ист. майката на Калигу¬
ла.
агро- (гр., лат. „нива”, „поле”, „зе¬
мя”) първа съставка на сложни ду¬
ми със значение агрономически,
земеделски, който се отнася до зе¬
мята, напр. агрология, агрохи¬
мия;— агромаксимум (агро- и лат.
„най-много”) съвкупност от агро¬
номически знания и мероприятия
в най-голяма степен; —агромини¬
мум (агро- и лат. „най-малки”)
най-малките и най-необходими¬
те познания и мероприятия по аг¬
рономия, съществени за обработ¬
ването на земята.
агробиолог (агро- и биолог) специ¬
алист по агробиология; — агро-
бнологня (агро- и биология) на¬
ука за общите биологични зако¬
номерности, които имат значение
за животновъдството и растени¬
евъдството.
агростереография зем. перспективно
изобразяване на почвата върху
плоскост.
агротехник (агро- и гр.) зем. специ¬
алист по земеделска техника.
агрономически (гр.) който се отнася
до агрономия; селскостопански,
земеделски; — агрономия наука за
земеделието и селското стопанст¬
во; — агроном специалист в об¬
ластта на селското стопанство; —
агрономство 1. агрономия; 2. уч¬
реждение, в което работят специ¬
алисти агрономи.
агротехника (агро- и техника) зем.
система от мероприятия за отг¬
леждане на растенията, която об¬
хваща начините за обработване на
земята, торенето, предпосевното
манипулиране на семената, гри¬
жите за растенията за получаване
най-големи добиви, прибирането
на реколтата и др.
агрофизика (агро- и физика) спец..
наука за различните физически и
физико-химически процеси, ко¬
ито стават в почвата и културните
растения, а така също и за физи¬
ческите фактори, които въздейс¬
тват върху развитието им.
агрохимик специалист по агрохимия;
— агрохимия (агро- и химия) спец..
дял от приложната химия, който
разработва въпроси във връзка с
подобряването на растениевъдст¬
вото.
агьл (тур.) диая. 1. вид постоянна
или временна кошара, оградена с
тръни, плет или зид, който служи
за подслоняване на стадо овце
сред полски или планински па¬
сища; 2. обор за добитък.
ад (гр.) 1. Ад — бог на подземното
царство и гръцката митология; 2.
според християнската религия —
място под земята, където душите
на грешниците се предават на веч¬
21
адвентизъм
ни мъки след смъртта; преизпод-
ня, пъкъл; 3. прен. а) място на мъ¬
ки и страдания; б) мъка, терза¬
ние; в) безредие.
ада (от собств.) комп. език за прог¬
рамиране, носещ името на лейди
Ада Лъвлсйс, математичка.
адалин (нем.) фарм. бял прах с крис-
таловидна структура, който съдър¬
жа бром и действа успокоително
и сънотворно.
Адам (евр. „човек”) 1. библ. — спо¬
ред Библията първият човек на
света, сътворен от Бог от „земна
пръст”; от реброто на Адам Бог
създава Ева, за да не бъдел сам; 2.
прен. гол човек; 3. геогр. планина
на о-в Шри Ланка; 4. геогр. връх
(2243 м) на същата планина, про¬
чуто място за поклонение на бу¬
дистите; 5. Адам прен. родоначал¬
ник на човечеството; първият чо¬
век, живял в прастари времена; —
адамизъм ист. доктрина на някои
еретици, които са· се появявали го¬
ли на събрания, за да покажат
чистата невинност, и която се е
намирал Адам при създаването му;
— адамит църк., ист. последова¬
тел на адамитового; — адамнтст-
во църк., ист. 1. ерес, която не
приема християнския аскетизъм;
адамитите смятат, че съсловното
деление на обществото е дело на
човека, а не на Бога; 2. секта с
аналогична идеология в България
(14. век); — адамлък (тур.) ост. 1.
човещина, човечност; 2. отделе¬
ние за мъже и турска къща.
адамант (гр.) 1. най-твърдото желя¬
зо, стомана у древните гърци; 2.
вид диамант; 3. прен. човек с твър¬
да воля.
адамсит (от собств. по името на хи¬
мика Р. Адамс) хим. съединение
на хлора — жълт прах с кристал¬
на структура, което при възпла¬
меняване образува жълто-зелени¬
кав на цвят отровен дим, употре¬
бяван като отровен боен газ.
адаптация (лат. „пригодяване”) 1.
биол. приспособяване на органи¬
зъм към окръжаващите го усло¬
вия; 2. псих. изменяне на чувст¬
вителността на сетивата под вли¬
яние на променящи се условия на
живот и дейност; 3. литер. прис¬
пособяване, нагаждане на текст с
оглед на читателите и слушатели¬
те (обикновено се прави по-дос¬
тъпен). 4. прен. приспособяване;
—	адаптивен книж. който може да
бъде приспособен; приспособим.
адаптер (англ.) физ. устройство за
временно съгласуване между от¬
делни части от схемата или схе¬
мите и характеризиращи се с раз¬
лични скорости на протичащите
в тях (електрически) процеси.
адаш (тур.) едноименник; съмишле¬
ник.
адвалорен (лат. „според стойността”)
който съответства на стойността;
—	адвалорна митническа тарифа
търг. тарифа, по която митата се
определят като процент от
стойността на стоките.
адвекцня (лат.) физ. процес в атмос¬
ферата, свързан с хоризонтално¬
то преместване на въздуха.
адвеит (лат. „идване”) второто при¬
шествие.
адвентизъм (лат.) християнско ере-
тическо учение, възникнало на
протестантска почва, според ко¬
ето второто пришествие наближа¬
вало; според изчисленията на съз¬
дателя му Мюлер от Ню Йорк,
краят на света трябвало да стане
през 1843 г., но като не станало
тогава, последователите му про¬
повядвали, че въобще е наближи¬
ло второто пришествие. Освен то¬
ва адвентизма твърди: 1. че чо¬
вешката душа не е безсмъртна, а
умира заедно с тялото и при вто¬
адвенчър
22
рото пришествие тя възкръсва за¬
едно с него; 2. че човек трябва да
се кръщава възрастен; 3. че не не¬
делята трябва да се празнува, а съ¬
ботата; — адвентисти последова¬
тели на адвентизма
адвенчър (англ.) икои. проект или
рисково предприятие, за разлика
от собственост или друго реално
обезпечение, предоставяно по зас¬
трахователна полица.
адверб (лат.) грам, наречие; — ад¬
вербиален (лат.) грам, който е с
качества или със значение на на¬
речие; — вдвербиализвцин грам.
преминаване на една дума от друга
категория на речта в категорията
на наречията; — вдвср6нвлизнрвм
грам, употребявам като наречие
дума от друга категория на речта;
— адвербнум грам, наречие.
адвербален (лат.) грам, който опре¬
деля глагол но съдържание.
адверзативен (лат.) грам, противо-
nосгавитслсн.
адвокатство (лат.) занятието на ад¬
воката; — адвокатски 1. отнасящ
се до адвоката; адвокатски съвет,
сдружение на адвокати и един 1рад
за научна, професионална и дру¬
ги цели; — адвокат законно уста¬
новено лице с юридическо обра¬
зование да защитава интересите на
страните в съдебния процес и да
помага в раздаването на правосъ¬
дието; защитник; — адвокатствам
занимавам се с адвокатство; — ад¬
вокатура 1. адвокатство, защитни-
чество; 2. адвокатско съсловие; 3.
помещение на адвокатската упра¬
ва; — адвокатщина хитруване, из¬
въртане.
адекватен (лат.) псих. равен, напъл¬
но съответстваш, тъждествен, от¬
говаряш на действителната при¬
рода на обекта или съразмерен с
неговата значимост.
аделоморфен (лат.) книж. едва ви¬
дим, с неясен образ.
аделфия (гр.) рядко 1. братство; 2.
побратимяване; — аделфисти
(лат.) побратимени (калугерски
орден и Италия); — аделфиани
(гр.) евхити, носещи името си от
учителя си Аделфий.
аден- (гр.) първа съставна част на
сложни научни термини със зна¬
чение жлеза.
аденал^-ия (гр.) мед. болки и жлезите,
адендум (лат.) търг, допълнение към
договор, с което страните изме¬
нят или допълват някои от усло¬
вията на сделката.
аденит (гр.) мед. увеличение на тре¬
тата сливица.
аденозин (фр.) хим. органично ве¬
щество във вид на безцветни крис¬
тали, съставна част на някои ен¬
зими, което усилва сърдечната
дейност.
аденонд (аден- и -ид) мед. болезнен
израстък и носно-гърлената кухи¬
на, който представлява неголям
лимфатичен възел, трета сливица;
— аденоиднт мед. болезнено уве¬
личаване на аденоида, третата
сливица.
аденокарцином (аден- и гр „рак”)
злокачествен тумор на жлеза.
аденология (гр. „жлеза” и „наука”)
мед. лял от анатомията, който изу¬
чава жлезите, наука за жлезите.
аденом (лат.) мед. тумор на жлеза,
аденопатия (гр. „страдание”) мед. за¬
боляване на лимфните възли.
вдсвтия (лат.) анат. вродена липса
на всички или на повечето зъби.
адепт (лат.) книж. посветеният и
тайните на някое учение или ня¬
коя секта; убеден последовател,
ревностен привърженик на уче¬
ние.
адерирам (лат ■ ) книж. 1. силно при¬
лепвам към нещо; 2. прен. силно
се привързвам към някого или
към нещо.
23
административен
адет (тур.) разг, обичай, навик,
адефагия (гр. „лакомия”) мед. не¬
наситен глад, непоносим глад.
аджаиб (тур.) диал.. чудноват, стра¬
нен.
аджамлък (тур.) разг, неопитност; —
аджамия неопитен.
аджеба (тур.) разг, дали, наистина,
чудно.
вджсдисввм, аджедисам нар. 1. съ¬
жалявам; 2. огорчавам.
аджем (тур.) ост. диал. персийски;
— аджемин персиец.
аджем-пилаф (тур. и перс.) ястие пи¬
лаф.
аджемски (гр.) ориенталски, изто¬
чен.
аджустирам (ит.) муз. акордирам,
нагласям.
адиабата (гр. „непроходим”) физ.
крива линия, която предава гра¬
фически измененията в състояни¬
ето на едно физическо тяло (газ
или пара), при които не се отде¬
ля или не се приема топлина; —
адиабатен процес физ. процес,
който се извършва в дадена мате¬
риална система без приток или от¬
ток на топлина.
адиагностнчен (а- и гр. „познаваем”)
1. мед, който не се поддава на ди¬
агноза; 2. непознаваем, който не
се поддава на познаване.
адиа^ам, адиасам (гр.) диал. оста¬
вам свободен от работа.
адиектавен (лат.) 1. грам, с качества
на прилагателно име; прилагате¬
лен; 2. който се прибавя към не¬
що.
адннамнчен, адинамически (гр.) без¬
силен, немощен; — адииамия мед,
безсилие, слабост, немощ.
адипоза (лат.) мед. болест, причи¬
нена от голямо натрупване на
тлъстини; — адипозен тлъст, с
тлъстини.
адипоцера (лат.) хим. вещество, по¬
добно на мазен восък, което се по¬
лучава при разлагането на мъртво
тяло.
адисонон (от собств. по името на ан¬
глийския лекар Адисон) обикн. в
съчет. адисонова болест мед. бо¬
лест, причинена от нарушаването
на функциите на нвдбъбречнигс
жлези, при която организмът пос¬
тепенно напълно отпада, а кожа¬
та се пигментира и бронзов цвят,
откъдето и другото - название —
„бронзова болест”.
Адлер, Алфред (1870 — 1937) авст¬
рийски психолог, сътрудник и
последовател на 3. Фройд; разра¬
ботва проблемите на индивидуал¬
ните различия.
административен (лат. „управлявам”)
1.	който се отнася до админист¬
рация; 2. който е присъщ, свойс¬
твен на администратор, на ръко¬
водител; — администратор 1. уп¬
равител, завеждащ определен от¬
дел, който ръководи предприятие,
учреждение и др.; администратор
на вестник, списание; 2. който
притежава качества на управител,
ръководител; — администрация
(лат.) 1. система от държавните ор¬
гани, натоварени да провеждат из¬
пълнението на законите при осъ¬
ществяване задачите на държава¬
та; 2. дейност, която органите на
държавно управление развиват въз
основа и и изпълнение на зако¬
ните; 3. ръководство на държавно
стопанско предприятие; 4. поме¬
щение на такава служба; 5. воен¬
на администрация, учреждение
при войскова част, която има за
цел да произвежда набори, да
свиква донаборници, да разпре¬
деля по частите запасните войни¬
ци, да завежда прехраната и фи¬
нансите; — администрирам 1. за¬
нимавам се с администрация; уп¬
равлявам, ръководя, уреждам; 2.
прен. действам формално, като

адмирал
24
спазвам само буквата на закона,
адмирал (ар. „господар на морето”)
1.	най-високото звание и чин и
командния състав във военномор¬
ски флот; 2. който има такъв чин;
—	адмиралтейстао мор, 1. място за
построяване, въоръжаване и ре¬
монтиране на кораби с всички не¬
обходими за това съоръжения; 2.
висш орган за управление на мор¬
ските сили; 3. здание, и което се
помещава такъв орган.
адмирация (лат.) възхищение, учуд¬
ване, преголямо уважение; — ад¬
мирирам възхищавам се от някого
или нещо, изразявам голяма по¬
чит; — адмиративен който преда¬
ва или предизвиква възхищение,
адмисия (лат.) книж. допускане,
приемане.
адонай (евр.) Господ — владика.
Адонис (гр.) мит. I. бог на плодо¬
родието (от финикийски произ¬
ход); символизира умирането и
възраждането на природата; роден
от миртовото дърво, и което е пре¬
върнат по волята на Афродита,
майка му, той е даден за възпита¬
ние на Персефона, царица на под¬
земния свят; по-късно тя се влюб¬
ва и изключително красивия мла¬
деж и не иска да го върне на Аф¬
родита; Зевс предлага компромис¬
но решение; половин година Адо¬
нис прекарва с Персефона в под¬
земния свят, а другата половина
—	с Афродита, Арес (или Аполон)
от ревност насъсква (или се прев¬
ръща в) глиган и смъртно ранява
Адонис; от кръвта му (или от
кръвта на Афродита, която се
опитва да му се притече на по¬
мощ и се изподира в тръните) по¬
никват алени цветя; 2. прен. бо¬
жествено хубав младеж; 3. астр.
астероид; 4. литер, италианска по¬
ема от 20 песни, написана от Ма¬
рини (1623), и която се възпява
любовта на Адонис и Венера. По¬
емата е посветена на френския
крал Луи XIII; — адонин ист.
празници и чест на Адонис.
адонис (от собств.) бот. растение от
сем. Лютикови с яркочервени или
жълти цветове; горицвет.
адоптат (лат.) юр. осиновено лице;
—	адоптатор осиновител; — адоп¬
тация осиновяване; — вдоnгнвии-
зъм ист. средновековна християн¬
ска ерес в Испания и Франция,
според която Христос като човек
не бил божи син, а само осино¬
вен от бога; спорът по този въп¬
рос е уредил Карл Велики в пол¬
за на официалната църква (794);
—	адоптивен осиновен; — адоп-
тирам осиновявам.
адоратор (лат.) 1. църк. богомолец,
поклонник, молител; 2. прен. обо¬
жател; — адорация (лат.) църк. I.
поклонение, обожаване; 2. цере¬
мония при избиране на нов папа;
—	адорирам 1. църк, боготворя,
обожавам, почитам; 2. прен, обо¬
жавам, боготворя.
адреналин (лат.) 1. мед. хормон, кой -
то се отделя от иалбъбречната
жлеза и има важно значение в об¬
мяната на веществата; 2. фарм.
синтетично лекарство, което за¬
мества липсата на естествен адре¬
налин и организма; 3. псих. хор¬
мон, чието съдържание и кръвта
се увеличава при отрицателни
емоции.
адрес 1. указание на местонахожде¬
нието и името на лице, учрежде¬
ние и др., до които се изпраща
писмо, телеграма или друга прат¬
ка; 2. точно означаване местожи¬
телството на лице или местона¬
хождението на учреждение; 3.
писмено обръщение към лице или
учреждение за израз на благодар¬
ност; 4. електрон, число, използ¬
вано за определяне на клетка от
25
аеробика
паметта на компютъра, най-често
за да се съхрани или извлече еле¬
мент информация от тази клетка;
5. средство, използвано за опре¬
деляне местоположението на або¬
нат в компютърна мрежа; — ад¬
ресант 1. лице, което изпраща
писмо, телеграма, колет или дру¬
га пратка; подател; 2. фин. лице,
което изплаща полица; — адре¬
сат книж. 1. лице, за което е пред¬
назначено писмо, телеграма, ко¬
лет или друга пратка; получател;
2. фин. лице, на чието име е изда¬
дена полицата.
адсорбат (лат.) хим, вещество, което
се поглъща от някое тяло; — ад-
сорбенс (лат.) хим, адсорбент; —
адсорбент (лат. „поглъщаш”) хим.
физ. вещество, което притежава
способност да поема (поглъща) в
порите си или по повърхността си
течни или въздухообразни вещес¬
тва; — адсорбер (от лат. „към” и
„поглъщам”) техн, апарат за осъ¬
ществяване на процеса на адсор-
бцията.
адстрат (нем.) език, 1. език на при¬
шълци и дадена страна, който е
оказал влияние върху езика на
местните жители и се е съхранил
като малцинствен език; 2. разно¬
видност на двуезичие, породило
се от дългогодишното съвместно
съществуване на различни езици
на една и съша територия.
адуктор (лат.) анат. мускул привеж-
дач, който приближава някой ор¬
ган — крайник или негова част —
към средната линия на тялото; —
адукция анат. приближаване
крайниците към средната линия
на тялото.
адулатор (лат.) ласкател; — адула-
ция (лат.) ласкаене, ласкателство,
адултер (лат.) книж. прелюбодеец.
адюнкт (лат. „присъединен”) 1. воен.
асистент, аспирант във военно
учебно заведение, който се готви
за преподавател във виеше воен¬
но училище; 2. ост. асистент; 3.
книж. помощник, заместник ■ ■ на
длъжностно лице.
ад хок (лат.) за това, за този случай;
специално за случая.
адютантскя (лат.) воен, който се от¬
нася до адютант; — адютант офи¬
цер, назначаван при друг по-го¬
рен такъв, за да изпълнява поръч¬
ките му и помага в писмените му
работи; — адютантстно длъжност
и звание на адютант.
аед (гр.) ист. муз, странстващ поет,
композитор и певец от Омирова-
та епоха, който е възпявал бого¬
вете и героите.
аерарии (лат.) книж. площадка,
обикновено в санаториум, за пра¬
вене слънчеви или въздушни ба¬
ни; солариум.
аератор (нем.) физ. уред за раздро¬
бяване и продухване на прахооб¬
разни вещества; — аеравдя (гр.)
книж. 1. естествено проветряване
(вентилация) на помещение и
сгради, обмяна на почвения въз¬
дух с въздуха на атмосферата, про¬
никване на въздуха във водата и
пр.; 2. метод за въздухолечение
чрез продължително и системно
дишане на открито или при ши¬
роко отворени прозорци; — аери-
рам извършвам аерация.
аеренхима (гр.) бот. тъкан на водни
или блатни растения, която съдър¬
жа въздух.
аеро- (гр. „въздух”) първа съставна
част на сложни думи със значе¬
ние въздушен, въздухоплавателен,
напр. аероплан.
аероб (аеро- и гр. „живот”) биол.
микроорганизъм, който може да
съществува само при наличието на
свободен кислород.
аеробика (от гр.) спорт, вид физи¬
чески и дихателни упражнения,
аеробиоза
26
изпълнявани на музикален фон.
аеробиоза (аеро- и гр.) биол. живот
за сметка на свободния кислород
и атмосферата.
аеробнон (аеро- и гр.) биол. атмос¬
ферата като среда за живеене.
аерогенен (аеро- и гр.) книж. който
произхожда от въздуха или се пре¬
дана по въздуха.
аеродинамика (аеро- и динамика)
физ, клон от механиката на флу¬
идите, н който се разглеждат дейс¬
тващите вън въздушна среда сили
и свързаните с тях движения (те¬
чения) на въздуха при наличието
на някакво чуждо (твърдо) тяло.
аерозоли (аеро- и гр.) хим. неедно¬
родни разпръскващи се системи
на твърдо или течно вещество вън
въздуха; — аерозолен хим. който
се отнася до аерозоли; — аерозол-
ни апарати физ. апарати за прев¬
ръщане на течни препарати в из¬
куствена мъгла; — аерозолно ле¬
чение мед. метод за лекуване чрез
вдишване на пулверизирани теч¬
ни медикаменти, антибиотици,
етерични масла и др.
аеролит метеорен камък, паднал от
разбиването на някоя планета.
аеролифт (англ.) техн. специална
помпа, която работи със сгъстен
въздух и служи за изпомпване на
разяждащи течности, земно мас¬
ло и др.
аеролог метеор, специалист по аеро-
логия; — аерология част от мете¬
орологията, която изучава явле¬
нията н свободната атмосфера и
има за задача да усъвършенства
методите за изследване на висо¬
ките атмосферни слоеве и специ¬
алните уреди, които се използват
при тези изследвания.
аеролоцня (аеро- и хол.) ав. подроб¬
но описание на въздушните ли¬
нии, летищата по тях и съоръже¬
нията, с които са снабдени.
веромвгиитоиетър (фр.) ае. уред за
измерване земното магнитно по¬
ле от самолет н движение.
аеромавт (аеро- и гр. „гадател”)
книж. който се занимава с аеро-
мантия; гадател по времето; —
аеромантия книж, гадаене бъдеще¬
то по промените на времето, на
атмосферните явления.
аерометркя (аеро- и гр. „измервам ”)
физ, наука за физичните свойства
на въздуха и другите газове; —
аерометър уред за измерване гъс¬
тотата на въздуха.
аеромеханика (аеро- и механика) дял
от механиката, който се занимава
с равновесието и движението на
въздуха и газовете.
аерон (рус.) фарм. лекарство против
повръщане при пътуване със са¬
молет, кораб и др.; 2. метал. лека
сплав от алуминий, мед, калай и
др., която има високи механични
свойства; употребява се при само-
летостроенето.
всронши^^я (аеро- и навигация)
ае. 1. наука и практика за управ¬
ляване на летателни апарати по
определен път, като се използват
сигнали по радиото, компаси, кар¬
ти и др; 2. наука за определяне
посоката на полета на летателен
апарат, без да се използва карта,
аеронант (аеро- и гр.) въздухопла-
вател; — аеронантика въздухопла¬
ване.
аеропланшет (аеро- и фр.) ае. ме¬
тална кутия с едновременно раз¬
виваща се и навиваща се между
две макари карта, по която се нап¬
равлява полетът на летателен апа¬
рат.
аероскоп (аеро- и гр. „гледам”) ме¬
теор, уред за изследване на въз¬
духа; — аероскопня метеор, метод
за наблюдение на въздуха и ат¬
мосферата.
аероснимка снимка, направена от са¬
Аз
молет или друг летателен апарат,
аеростат (аеро- и гр. „стоящ”) ав.
летателен апарат, по-лек от въз¬
духа поради газ, с който е напъл¬
нен; издига се чрез подемната си¬
ла на газа.
аеростатика (аеро- и статика) дял от
асромехвииквга, който изследва
условията за равновесието на га¬
зовете, предимно на атмосферния
въздух, под влияние на силите,
които действат върху тях, и дейс¬
твието на неподвижните газове
върху тях.
аеротанк (рус.) техн, резервоар за
прочистване на канални води с
въздух.
аеротаксн (аеро- и такси) ав, малък
самолет, който извършва полет по
маршрут, определен от пътника,
аеро^а^ш (аеро- и терапия) мед.
лечение с атмосферен въздух, въз¬
душна баня за общо закаляване.
аеротропизъм (аеро- и тропизъм)
бот. насочване корените на рас¬
тение към места с повече кисло¬
род.
аерофагия (аеро- и гр. „ям”) мед,
гълтане на въздух, поради което
се набират газове и стомаха, ко¬
ито причиняват оригване.
аерофит (аеро- и гр. „растение”) бот.
растение, което живее нъв въздух,
аерофобия мед. болезнен страх от
въздушни течения, при което бол¬
ният започва да се задушава или
се страхува от зараза по въздуха.
аерофото (аеро- и фото) ав. снимка
от самолет; — аерофотоапарат апа¬
рат за правене на снимки от са¬
молет; — аерофотогеология спец.
използване на аерофото-снимки
за геоложки цели; — аерофотог-
ра^трия топогр. съставяне пла¬
нове и карти на местности въз ос¬
нова на самолетни снимки; —
аерофотография 1. снимане от ле¬
тателен апарат; 2. снимка, напра¬
вена от летателен апарат; самолет¬
на снимка, аерофото; — аерофо-
^камера апарат за правене на
снимки от самолет; аерофотоапа-
рат.
ажио (ит.) фин. 1. добавка, която се
доплаща при размяна на една цен¬
ност с друга, особено когато се ку¬
пуват монетни пари с банкноти;
2.	разликата и курса между дейст¬
вителната стойност на паричните
знаци и ценните книжа и тяхната
номинална стойност; — ажиотаж
търгуване с ценни книжа; — ажи¬
отаж, борсов фин, спекулативна
борсова сделка, която се създава
изкуствено от борсовите магнати
с цел да се повишат курсовете на
ценните книжа.
ажур1 (фр.) 1. вид бродерия, която
се работи върху изнищен плат; 2.
изк, плетеница от тънки метални
нишки; — ажурен (фр.) мрежест.
ажур2 и сметководството или при
друга работа — навреме изпълнен,
навреме вписан.
ажустаж (фр.) техн, изправяне на
изкривявания, претърпени от вал¬
цувани изделия при изстиването
им.
ажустерам (фр.) 1. търг, приключ¬
вам точно търговски книги и смет¬
ки; 2. техн, събирам части на ма¬
шина, сглобявам; 3. техн, изпра¬
вям валцови, профилирани изде¬
лия.
Аз псих. субективно психическо яв¬
ление, осъзнаване от човека на са¬
мия себе си като личност, което
се определя от паметта, от при¬
емствеността на съзнанието и се
проявява като противопоставяне
себе си на всичко друго; истинс¬
ко аз, динамично аз, фантастич¬
но аз, реално, идеално аз и т.н.;
— аз-идеал псих. термин, въведен
от 3. Фройд за означаване на осо¬
бена част от „его^то, създадена
Азазел
28
от положителното идентифицира¬
не на детето с грижовните и оби¬
чащи го родители.
Азазел (евр.) библ. според еврейска¬
та религия — водачът на въстана¬
лите синове на бога.
азалия (лат. от гр. „сух”) декоратив¬
но растение с красиви бели, ро¬
зови или червени цветове.
азбест (гр.) вид негорима материя
(минерал).
азбестоза (лат.) мед. професионал¬
но заболяване, при което н бели¬
те дробове се отлагат прашинки
от азбест, които причиняват фиб-
ро-склеротични промени н меж¬
динната тъкан на белите дробове,
азгьн (тур.) буен; — аздиежам започ¬
вам да лудувам, разярявам се.
азимут (ар.)1. астр. ъгъл, образуван
от плоскостта на меридиана с вер¬
тикалната плоскост, която мина¬
ва през някое небесно тяло; 2. ге-
од, хоризонталният ъгъл в точка¬
та на стоене между геодезическия
север и посоката на обекта, обик¬
новено смятан от север през из¬
ток, юг, запад.
Азия (гр.) континент, свързан с Ев¬
ропа и най-големият от петте; —
азиатец 1. жител на Азия; 2. прен.
жесток човек; — взивгщиив жес¬
токост.
азлък (тур.) 1. наустник на цигаре;
2.	барутна подпалка на едновре-
мено огнестрелно оръжие.
азмак (тур.) диал, мочур, тресавище,
азо- (фр.) хим. първа съставна част
на сложни думи със значение азот,
азоамиа (азо- и амин) хим. вещест¬
во, с чиято помощ се багри па¬
мук.
азойски (гр.) без живот, лишен от
живи същества; — азойска ера
най-старата ера от историята на
Земята, наричана още архайска.
азонален (лат.) лочеоз». за почва —
образувана в резултат на естест¬
вените процеси на преразпреде¬
ление на водноразтворимите со¬
ли по земната повърхност или в
резултат на стопанската дейност
на човека.
азоналност (лат.) хидр. за хидроло-
гични явления — несвойствени
изменения н режима на повърх¬
ностните и подземни води на ге¬
ографска област вследствие на не-
характерни природни условия за
тази зона като цяло.
азоспермня (гр.) зоол. липса на спер¬
матозоиди н спермата на мъжки¬
те индивиди.
азот (гр.) хим. химичен елемент, зн.
N, пор. № 7, безцветен газ и глав¬
на съставна част на въздуха, кой¬
то не поддържа горенето; — азо¬
тен който се отнася до азота; —
азотна киселина силна еднооснов-
на киселина — HNOr
азотемня (лат.) мед. неестествено
натрупване на азотисти вещества
н кръвта при бъбречни заболява-
ния, левкози, при голяма загуба
на хлориди и др.
азотобактерия (азот и бактерия) поч~
вози, бактерия, която живее сво¬
бодно в почвата, като усвоява азот
от въздуха и обогатява почвата с
азотни вещества за растенията.
азурея (ар.) небесносин; — азур си¬
ня анилинова боя, която се упот¬
ребява за оцветяване на микро¬
организми при микроскопски из¬
следвания; — азурнн синьо баг¬
рилно вещество».
азурит (ар.) медна руда, минерал, от
който се получава мед, синя боя
и син камък.
Анд (гр.) 1. бог на подземното цар¬
ство според гръцката митология;
Хадес; 2. прен. подземно царство,
преизподня, ад.
Ашздовски, Иван (1817 — 1900), рус¬
ки художник, известен главно с
морските си пейзажи, редица от

29
акажу
които изложени и Ермитажа.
айвания (тур.) сорт късна зимна
ябълка с жълточервен цвят.
айгьр тур.) диал. нескопен кон за
разплод.
Айзенк, Ханс (1916) английски пси¬
холог, специалист н областта на
психологията на личността; съз¬
дава снои методи за изследване¬
то.
айлант (лат.) бот. едро дърво с пе¬
рести листа, пренесено от Китай,
което расте много буйно и мъчно
се изкоренява.
айлък (тур.) ост. заплата, надница;
— яйлъкчия ост. чиновник с ме¬
сечна заплата; месечар.
айляк (тур.) нар. без работа, свобо¬
ден.
айнаджия (пер.) диал. който хитру¬
ва, за да не работи; измамник,
хитрец.
айналия (пер.) диал. хубав.
Айнщайн, Алберт (1879-1955) физ.
един от основателите на съвре¬
менната физика, създател на те¬
орията на относителността; извес¬
тен с трудове си, изграждащи ос¬
новите на съвременната ядрена
физика.
айнщайн, (от собств.) физ. единица
енергия (използва се нън фотохи-
мията).
айнщайний (от собств.) хим. радио¬
активен елемент от групата на ак-
тинидите, зн. Es, пор. № 99, по¬
лучен по изкуствен начин.
айол (тур.) разг. синко.
айран, айрян (тур.) мътеница, кисе¬
ло мляко, разбито с вода.
айсберг (нем.) плаваща ледена пла¬
нина, откъсната от ледник.
айскафе (нем. „лед” и кафе) питие,
приготвено от кафе и захар, към
което се прибавя сладолед, залят
с ароматизиран каймак.
айхвам (нем.) спец, проверявам, мар¬
кирам мерки и теглилки.
айхмофобия (гр.) псих. болезнен
страх при гледане, че се сече не¬
що (дърва, месо).
Академ или Академос митичен ге¬
рой от Атика. Предполага се, че в
неговите имения е била градина¬
та, н която са се събирали атинс¬
ките философи и по-късно е би¬
ла основана прочутата академия,
н която преподавал Платон.
вквдсмнзъм (лат.) 1. книж. придър¬
жане към установени традиции и
течения н науката и изкуството;
2. чисто теоретична, откъсната от
практиката насока в научните и
учебни занимания; 3. изк. направ¬
ление н изобразителните изкуст¬
ва, възникнало през 17. — 19. нек,
което догматизира външните стра¬
ни на античното и ренесансовото
изкуство и задържа развитието на
прогресивните и новаторски тече¬
ния.
академик (гр.) 1. член на академия
на науките; — академист възпи¬
таник на академия; 2. ист. фило¬
соф-идеалист, последовател на
философската идеалистическа
школа, основана от Платон и
древна Гърция, наричана Акаде¬
мия; — академичен (гр.) 1. при¬
надлежащ, свойствен на академия
или на нише учебно заведение; 2.
с качества на завършващ или след¬
ващ академия, с качества на вие¬
ше образование; 3. теоретичен,
нямащ практическо значение; 4.
прен. образцов, превъзходен, изис¬
кан, отличен, класически (и на¬
учно и художествено отношени¬
ем — академичен съвет — ръко¬
водно тяло на виеше учебно заве¬
дение; — академия 1. философс¬
ка школа на Платон и древна Гръ-
ция; 2. най-висшето научно уч¬
реждение за развитие на науката
и изкуствата.
акажу (фр.) 1. бот. тропическо дър-
акалкулия
30
во с хубава дървесина и черен
цвят, употребявана за скъпи ме¬
бели, шперплат и др ; от плодо¬
вете му се добиват масла и смоли;
2. самата смола, добивана от дър¬
вото; 3. предмет, изработен от то¬
ва дърво.
акалкулия (гр.) псих. изолирана нес¬
пособност за смятане при нормал¬
но развити умствени способнос¬
ти.
акант (гр.) 1. бот. южно декоратив¬
но растение с големи нарязани
листа; 2. арх. орнамент на капи-
тел на колона, на ваза и др. нъв
вид на акантов лист, използван в
коринтския, романския и някои
други стилове.
акари (гр.) зоол. разред безгръбнач¬
ни животни от клас паякообраз¬
ни, неприятели на зърнените хра¬
ни.
акярназис (гр.) 1. бот. болест по лис¬
тата и пъпките на растенията нън
вид на червеникави петна; 2. вет.
болест по кожата на животни,
причинена от паразити.
акарида (лат.) мед. кърлеж, причи¬
нител на краста.
а^^л^тичен и акателектически
(гр.) литер. за стих — несъкратен,
пълен.
вквтвлсвсин (гр.) книж. рядко 1. нес¬
пособност да се разбере нещо; 2.
неопределеност в диагнозата, не¬
надеждна диагноза.
акатист (гр.) църк. 1. хвалебно пе¬
ние, нън време на което не е поз¬
волено да се седи; 2. богослужеб¬
на книга с такива песни; 3. цър¬
ковна служба, по време на която
се пеят такива песни.
акация (лат.) бот. бодливо дърво с
гроздовидни бели ароматни цве¬
тове, което вирее н Средна Евро¬
па; салкъм.
аква (лат.) науч. вода.
акваланг (аква и англ .. ) приспособ¬
ление за дишане на човека под
водата, употребявано в леководо-
лазния спорт и др; — аквалангист
(англ.) подводен плувен, снабден
с акваланг.
аквамаринен (лат.) морскозеленикав;
— аквамарни морскозеленикав
прозрачен скъпоценен камък.
акванавт (лат.) лице, което се зани¬
мава с акванавтика; — акванавти¬
ка подводно плуване с научна,
практическа или спортна цел.
акварелен (фр.) отнасящ се до аква¬
рел; — акварел 1. водна боя; 2.
рисунка или живопис на хартия с
водни бои; — акварелист худож¬
ник, който работи с акварелни
бои.
акиаристика (нем.) наука за отглеж¬
дане на животни и растения и ак¬
вариум; — аквариум (лат.) 1. из¬
куствен басейн или стъклен съд
за водни животни и растения; 2.
институт за изучаване на водния
животински и растителен свят.
акватинта (лат.) худ. 1. графически
способ, разновидност на дълбока¬
та гравюра, при който образите се
нанасят на метална плоча, пок¬
рита с прах от колофон или ас¬
фалт, след което чрез неколпос¬
тепенно разяждане с киселина се
получават тонове, наподобяващи
размит туш или акварел върху от¬
печатък на хартия; 2. графична
творба, направена по този начин,
акватипия (лат.) печатане на цветни
рисунки с водни бои.
акватория (лат.) мор. 1. участък от
водно пространство на пристани¬
ще между нея и вълнолома; 2. вод¬
но пространство, използвано за
излитане, кацане и престой на са¬
молети.
акведук (лат.) водопровод.
аквизитор(лат. „който припечелва”)
ост. лице, което е упълномощено
да търси клиенти и да събира су-

31
акоиит
ми за сметка на дружество, пред¬
приятие и др; — аквизиция ост.
служба на аквизитор.
аквилегия (лат.) бот. вид декоратив¬
но тревисто растение от семейст¬
во Лютикови.
аквилон (лат.) 1. силен северен или
североизточен вятър; 2. мит. спо¬
ред римската митология — богът,
който олицетворява този нятър.
Аквински, Тома — виден теолог и
най-крупният представител на
средновековната философска ми¬
съл. Роден през 1225 г. н Неапо-
литанското кралство.
аквипари (лат.) зоол. животни, ко¬
ито раждат малките си нън вода¬
та, напр. китът и др.
акефал (а- и гр. „глава”) безглав,
който няма глава.
акефалопод (гр.) зоол. организъм,
който няма глава и крака.
акин (казах.) народен пенец н Ка¬
захстан, Киргизия и др.
акинезия (гр.) мед. неподвижност,
парализа.
акинети (гр.) зоол. неподвижни клет¬
ки във водорасли, образувани по
безполов начин и снабдени с де¬
бела обвивка, за да издържат и на
неблагоприятни условия.
а^амащая (лат.) единодушно одоб¬
рение; — акламирам единодушно
одобрявам или поздравявам (с ви¬
кове, ура, ръкопляскане); — ак-
ламиране единодушно одобрение,
акланоблепсия (гр.) слепота към
синьо и жълто.
аклиматизация (гр.) 1. приспособя¬
ване на растения, животни или хо¬
ра към нови за тях климатични,
географски, почвени, хранителни
и други условия, без да се накър¬
нят здравето и енергията на орга¬
низма; 2. придаване на въздуха оп¬
ределена температура и влажност,
които се поддържат постоянни
чрез специални приспособления;
3.	оставяне на материали (преж¬
ди, хартии и пр.) и определена
температура и относителна влаж¬
ност на въздуха, за да се постиг¬
нат най-големи механични и тех¬
нологични качества; — аклимати¬
зирам се приспособявам се към
друг климат и почва; въобще при¬
виквам.
акме (гр.) мед. криза и развитието
на болест; най-висока точка н раз¬
витието на температурна крива.
акмеизъм (гр.) литер. течение н рус¬
ката поезия през второто десети¬
летие на 20. век, което измества
символизма, но за разлика от не¬
го утвърждава действителността
такава, каквато е, и провъзгласе¬
на борба за „силно и жизнено из¬
куство”; — акмеист привърженик
на акмеизма.
акие (лат.) мед. заболяване на ко¬
жата с образуване на гнойни ме¬
хурчета поради възпаление на
мастните жлези.
аколада (фр.) 1. ист. обредна прег¬
ръдка и докосване с плоската част
на меч при посвещение на рицар;
2. муз. скоба, която съединява ня¬
колко нотни системи и означава,
че свързаните нотни текстове
трябва да се изпълняват едновре¬
менно от повече изпълнители.
аколнт (гр.) ост. съучастник, спод¬
вижник.
акология (гр.) ост. наука за перене¬
то, лекуване.
аколути (гр.) съпровождащи или
служители на епископа по време
на богослужение; — аколутия църк.
служба или последование на цър¬
ковна служба.
акомодация (лат.) 1. приспособява¬
не; 2. мед. способност на очите да
се нагласяват за гледане на близ¬
ки и далечни предмети.
аконит (гр.) 1. бот. отровно и леко¬
вито растение и градинско цвете;
а-конто
32
самакитка, трескавиче, омаяк; 2.
меЭ. кристален прах, употребяван
при ревматизъм, невралгия и за
понижаване на температурата; —
аконитнн хим. отрова, която се съ¬
държа в растението аконит.
а-кокто (ит.) търг, за сметка на...
акорд (фр.) 1. муз. съчетание от ня¬
колко звука с различна височи¬
на, възприемани от слуха като зву¬
ково единство; обикновено акор¬
дът е съзвучие, при което звуко¬
вете са разположени в терци; 2.
система на отчитане и заплащане
на труда на работниците в зави¬
симост от общия обем на извър¬
шената работа, без да се взема под
внимание времето; съгласие, до¬
говор; 3. прен. действие, край.
акордеон (нем.) музикален инстру¬
мент с мях и клавиатура за дясна¬
та ръка и клавиши за лявата; —
акордеонист 1. човек, който сви¬
ри на акордеон; 2. човек, който
поправя акордеони.
акордирам (фр.) нагласявам, наст¬
ройвам (струнен музикален инст¬
румент); — акордиране наглася ва¬
не, настройване; — акордьор чо¬
век, който настройва инструмен¬
ти, особено пиана.
акостирам (фр.) за кораб — спирам
до брега.
акран (тур.) нар. другар.
акратия (гр. „слаб”) мед. слабост,
безсилие.
акредитив (лат.) 1. банк. задължение
на банката да извърши по нареж¬
дане на клиента си и за негова
сметка плащане на трето лице до
размер на определена сума пари
и при точно определени условия;
2. полит. пълномощие, документ,
който удостоверява назначаване¬
то на дадено лице за дипломати¬
чески представител; — акредитив
паричен среща се предимно в меж¬
дународния пътнически обмен; —
акредитив документиран използва
се във външната търговия; — ак¬
редитив неотменяем даденото на¬
реждане да се извърши плащане
при определени условия не може
да бъде отменено или изменено
без съгласието на клиента; — ак¬
редитив отменяем даденото нареж¬
дане да се извърши плащането
при определени условия може да
бъде отменено или изменено без
съгласие на клиента; — акредитив
Рамбурсен нареждане на банка
или фирма до друга да плати вмес¬
то нея известна сума на приноси¬
теля в определен срок и условия;
—- акредитивна форма на разпла¬
щане безналични плащания меж ■¬
ду стопанските организации чрез
банката въз основа на предвари¬
телно блокирани собствени сред¬
ства или банков кредит; — акре¬
дитирам 1. банк, откривам някому
кредит; 2. дипл. давам пълномо¬
щие за получаване на сума; 3.
дипл. упълномощавам някого ка¬
то дипломатически представител
при друга държава; — акредити¬
ране назначаване и встъпване и
длъжност на дипломатически
представител.
акрибия (гр.) книж. научна точност,
акрида (гр.) зоол. вид скакалец, ■ ■ -
акрндофаги скакалецоядии, хора,
които ядат скакалци.
акрнли (лат.) хим. прозрачни или ма¬
тови пластмаси, които намират
приложение като заместители на
стъкла за прозорци и за направа
на тавани и стени със скрито или
недиректно осветление.
акрихин (рус.) фарм. хим. синтети¬
чен препарат против малария,
който замества хинина.
акро- (гр. „остър”, „горен”) първа
съставка на сложни думи със зна¬
чение крайно, остро.
акроаматичен (гр.) основан само на

33
аксиома
слушането.
акрокефал (гр. „остър” и „глава”)
мед. човек с продълговата и заос¬
трена глава; — акрокефалия анат.
продълговата форма на черепа.
акролейн (лат.) фарм. отровна теч¬
ност с остър мирис (смесена с
формалин, служи за дезинфекци¬
я).
акромегалня (гр. „краен” и „голям”)
мед. несъразмерно и голямо на¬
растване на части от тялото, осо¬
бено крайниците, поради заболя¬
ване на хипофизата.
акромонограма (гр. „нръх”, „край”,
„сам” и „буква”) литер. 1. стихот¬
ворение, при което крайната
сричка на стиха се явява като на¬
чална на следващия; 2. стихотво¬
рение, при което крайната дума
на предходния стих се римува с
първата дума на следващия стих,
акропеталеи (акро- и лат.) бот.. който
расте по посока на върха.
акрополис (гр.) укрепление, постро¬
ено на високо място в стара Ати¬
на и другаде; градска крепост.
акростих (гр.) литер. стихотворение,
н което началните букви на сти¬
ховете съставят нечие име или из¬
речение.
акростол (гр.) мор. предната издиг¬
ната част на стар кораб с украше¬
ние, което представлява сирена,
дракон, статуя и др.
акротерий (гр.) арх. скулптурно ук¬
рашение (обикновено на човек
или животно) над ъглите на фрон¬
тон на здание.
акрофобия (гр.) псих.. болезнен страх
от височина.
акроцианоза (акро- и гр.) мед. сил¬
но посиняване на кожата, обикн.
по устните, носа, бузите, ушите
или на ноктите вследствие наси¬
щане с кръв.
акселбант (нем. от „рамо” и „връз¬
ка”) плетеница от златни или сре¬
бърни шнурове с метални краища,
поставена през дясното рамо на
униформа на щабни офицери,
адютанти и др.
акселерат (лат.) псих. рано съзряващ
юноша, който се отличава с уско¬
рена социализация и по-ранно
физическо развитие; — акселера-
цня псих,. ускорено развитие на
съвременните деца и младежи —
по-ранно и по-бързо физическо
и психическо, вкл. умствено раз¬
витие.
акселератор (лат. „ускорител”) 1.
техн, специален лост н машина за
ускоряване на движението; 2. пе¬
дал и автомобил за регулиране по¬
даването на горивната смес от кар¬
буратора и цилиндъра на двигате¬
ля с вътрешно горене, като по то¬
зи начин се изменя скоростта на
движението на автомобила; 3. ве¬
щество, което ускорява протича¬
нето на химична реакция; 4. ве¬
щество, което ускорява някой
процес.
аксесоари, аксесоар (фр.) 1. прибав¬
ка, принадлежност, допълнител¬
ни части н театър (облекло, дра¬
перия и др.) 2. допълнение към
облекло (чанта, колан, ръкавици
и др.).
аксиален (лат.) техн. който е свойс¬
твен или принадлежи на ос; осов,
аксиалист (фр.) ист. привърженик
на „оста” Рим — Берлин — То¬
кио през Втората световна война,
аксила (лат.) анат. подмишница,
подмишнична ямичка; — аксила-
рен анат. който се отнася до под¬
мишница.
аксиома (гр.) 1. филос. истина, ко¬
ято не се нуждае от доказателст¬
ва; 2. науч, съждение, което се
приема за вярно без доказателст¬
во, за да служи за доказване на
други съждения; 3. мат. основно
положение, което се приема без
аксиометьр
34
доказателства н границите на да¬
дена математическа теория; — ак¬
сиоматичен който не се нуждае от
доказване, очевиден.
аксиометьр (фр.) 1. техн. механизъм
към някои геодезки и други уре¬
ди за измерване на разстоянието
на оста от началната плоскост; 2.
мор. уред за определяне ъгъла на
отклонението на кормилото по от¬
ношение на диаметралната плос¬
кост на параход.
аксолот (лат.) биол. единственото
земноводно, което се размножава
и прекарва целия си живот вън во¬
дата.
аксон (лат.) мед, израстък на нервна
клетка, по който се предават нер¬
вните импулси; невраксон.
аксонометрия (гр. „ос” и „меря”) ге~
ом. метод за проектиране на ге¬
ометрични фигури върху прост¬
ранствената координатна система,
акт (лат.) 1. отделна проява на чо¬
вешката дейност; действие, рабо¬
та, процес; 2. юр. официален до¬
кумент за установяване на нещо
станало или за удостоверяване на
факт, обикн. пред свидетели; 3.
театр. действие и драматично
произведение; 4. тържествено съб¬
рание в учебни заведения; 5. изк.
избиране поза на модел за рису¬
ване; 6. псих. действие, постъпка,
дело; отделна проява на човека,
звено и системата на неговата
дейност или поведението му.
актарма (тур.) ост. 1. прехвърляне
на товар; 2. разтваряне на тютю¬
нев денк и сортиране на пастели¬
те по големина, цвят и пр.; — ак-
тармаджия (тур.) ост, сортировач
на тютюн от тютюневи денкове.
актин (лат.) 1. наличното състояние;
2. прен. печалба; 3. фин, част от
баланса на предприятие, съдържа¬
ща всички видове материални
ценности (пари, стоки, инвентар,
постройки и пр.) и вземания към
трети лица; 4. грам,, действителен
залог.
активатор (лат.) 1. метал, химикал,
който се прибавя към рудна ка¬
ша, за да ускори и увеличи фло-
тирането на минерала в пяната,
за да изплава; 2. хим. химични
смеси, които усилват действието
на ензимите и катализаторите; 3.
усилвател.
активация (лат.) 1. засилване на хи¬
мичните, физичните и биологич¬
ните свойства на тяло; 2. подбуж¬
дане към решителни усилия; 3. об¬
работка на порести тела (напр.
дървени въглища) за увеличаване
на тяхната поглъщателна способ¬
ност спрямо газове, течности и
др.; 4. довеждане на молекули или
атоми в състояние, при което най-
лесно влизат и химична реакция,
актинидн (гр.) хим. елементи в пе¬
риодичната система на Менделе¬
ев след актиний, с поредни но¬
мера от 90 до 100 (торий, протак¬
тиний, уран, нептуний, плутоний,
америциум, кюрий, беркемий, ка¬
лифорний, афиний и центурий).
акгиинзъм (гр.) физ. свойство на ня¬
кои лъчи да предизвикват химич¬
ни или физиологични промени.
актинии (гр.) зоол. разред морски
животни от типа мешести с мно¬
го пипалца, които живеят прик¬
репени към морското дъно или
към скали; морска анемона.
актиний (гр.) хим. радиоактивен еле¬
мент, сребристобял метал със знак
Ас, Ш група по периодичната таб¬
лица на Менделеев, № 89, който
се добива от разпадането на ура¬
нови руди.
актино- (гр. „лъч”) като съставна
част на сложни думи има значе¬
ние: лъч, лъчеизпускане, лъчиста
енергия и др.
актинограф (актино- и гр. „пиша”)
35
акунуиктура
физ. уред за автоматично регист¬
риране енергията на слънчевите
лъчи и на дневната светлина; —
актинография физ, регистриране
силата на лъчите с актинограф.
актинолит (гр.) минер. вид минерал,
лъчист камък.
актинолог физ, специалист по акти¬
нология; — актииология физ, дял
от физиката, който сС занимава
със свойствата на различните из¬
лъчвания.
вкгииометрин (актино- и гр. „мяр¬
ка”) метеор, дял от метеорологи¬
ята, който изучава разпределени¬
ето на лъчистата енергия в атмос¬
ферата и на земната повърхност,
както и методите и апаратите за
измерването; — актинометьр 1. ме¬
теор, уред за измерване силата на
слънчевата и друга радиация; 2.
фотоуред за определяне времето
на експозицията.
актиномикоза (актино- и гр. „гъба”)
вет. мед, болест по рогатия доби¬
тък, конете, свинете и човека,
причинявана от лъчисти гъбички
(актиномицети) с възпалителни
гнойни подутини най-често на че¬
люстно-лицевата област.
актиноморфен (актино- и гр. „вид”)
бот. биол. устроен във вид на лъ¬
чи.
актинон (лат.-гр.) хим. радиоактивен
газообразен елемент, получен от
актиний.
вктииоскоnин (актино- и гр. „гле¬
дам”) изследване чрез лъчи.
вктиногсрвπнн (актино- и терапия)
мед. лекуване с лъчи.
актриса (фр.) изпълнителка на роли
и театрални представления и фил¬
ми.
актуален (лат.) 1. належащ, наложи¬
телен, назрял, навременен; 2. кой¬
то се отнася до настоящия мо¬
мент; съвременен; — актуализи¬
рам правя нещо да стане актуал-
но, съществено за съвременната
действителност, необходимо за
настоящия момент; — актуализъм
принцип в естествените науки,
особено и историческата биоло¬
гия, според който сега действащи¬
те сили са същите и са действали
по същия начин в предишните пе¬
риоди и историята на Земята; то¬
зи принцип се отнася и до исто¬
рията на културата и човешкия дух
въобще; — актуалност навреме-
ност, назрелост, съвременност,
злободневност.
актуарнИ (лат.) 1. ост. протоколист,
регистратор; 2. статистик на заст¬
рахователно дружество.
актюер (лат.) икон. специалист по
застрахователно дело с математи¬
чески познания; добри познава¬
чи на застрахователното дело, ко¬
ито дават наставления по него ка¬
то се стараят да съгласуват прак¬
тиката със застрахователната на¬
ука.
акузатин (лат.) грам, нинителен па¬
деж.
акумулатор (лат.) 1. апарат за съби¬
ране на енергия; сгъстител на
електрическа енергия и резерва на
електрическа енергия; 2. геол., нат¬
рупване на наносни материали
върху сушата или по дъното на
водни басейни; 3. икон, натрупва¬
не на капитал чрез присъединя¬
ване към него на новосъздавана
принадена стойност; превръщане
на принадената стойност и капи¬
тал; 4. електрон, електронно уст¬
ройство (регистър), което служи
като временна памет и аритметич¬
но-логическото устройство; —
акумулирам натрупвам, събирам,
съсредоточавам; — акумулация съ¬
биране, натрупване.
акупунктура (лат. „игла” и „болва¬
не”) мед. забождане на дълги и
тънки игли и определени точки на
акуратен
36
тялото с лечебна или диагностич¬
на цел.
акуратен (лат.) грижлив, старателен,
изпълнителен, точен; — акурат-
ност грижливост, старателно^,
точност.
вкустнкв (гр.) 1. физ, наука за звука;
2. свойства (съвкупност от факто¬
ри) на една зала да се чува добре
навсякъде говорене, пеене и пр.
от трибуната или сцената; — акус¬
тичен 1. звуков; 2. който служи за
слушане, като засилва звука; 3.
който има добри условия и уред¬
ба за слушане, който предана доб¬
ре звука; — акустичен съединител
електрон, устройство, позволяващо
двоични данни да се преобразуват
във форма, подобаваща да бъдат
предавани по телефонна линия.
акут (лат.) 1. език, повишаване на
гласа при произнасяне на опре¬
делена сричка; 2. знак за остро
ударение.
акутен (лат.) I. мед, който започва
внезапно и силно и изисква бър¬
зо лекуване; 2. належащ, бърз; 3.
грам, който има остро ударение.
акцент (лат. „припев”) език, 1. уда¬
рение, усилване на гласа при про¬
изнасяне на една сричка и отдел¬
на дума; 2. знак за ударение; 3.
съвкупност от особености при из-
говарние. свойствени на един
език, на отделен диалект, на от¬
делно лице; особеност при гово¬
рене на чужд език; 4. муз, под¬
чертаване на отделен звук или
акорд; 5. прен, важност, подчер¬
таване, значение; — акцентирам 1.
произнасям с ударение, поставям
ударение; 2. поставям знак за уда¬
рение; 3. прен, подчертавам, из¬
тъквам нещо; — вкцеитвцнн (лат.)
поставяне на ударенията.
акцентология (лат.) език, дял от фо-
нетиката, който изучава особенос¬
тите и функйиите на ударението.
акцентуация (лат.) фон, I. система от
ударенията в даден език; 2. пос¬
тавяне на ударения; 3. повишава¬
не на гласа и онези места на реч¬
та, които изискват това.
акцент (лат.) фин. 1. писмено изяв¬
ление на лицето, посочено като
платец и менителницата, с което
се задължава да извърши плаща¬
нето по нея; 2. форма на плаща¬
не, при която платецът дава съг¬
ласие да бъдат изплатени постъ¬
пилите и банката платежни иска¬
ния; — акцептант лице, посочено
като платец и менителницата, за¬
дължило се да извърши плащане¬
то по нея; — акцептен кредит фор¬
ма на краткосрочен банков кре¬
дит, при която банката дава пра¬
во на лице да тегли сума на части
до известен размер; — акцентиран
чек чек, който има акцепт на бан¬
ката като гаранция за заплащане¬
то на посочената в него сума.
вкцеnгацня (лат.) съгласяване, при¬
емане на нещо — акцентирам 1.
приемам да изплатя полица и оп¬
ределен срок; 2. подписвам поли¬
ца с акцепт; 3. прен. приемам,
признавам, одобрявам.
акцептор (лат.) 1. физ.. който при¬
ема нещо (напр. атом, който при¬
ема електрони); 2. хим. вещест¬
во, .което присъединява към себе
си атом водород (в окислително-
възстановителна реакция).
акцес (лат.) мед, болезнен припадък,
пристъп на болест.
акцесионен (лат.)· юр. за договор — с
който една държана се присъеди¬
нява към договора на други дър¬
жани.
акцесит (лат.) книж. почетно отли¬
чие, което се присъжда на най-
близките до наградените; втора
или допълнителна награда.
акцесорен (лат.) книж, 1. добавъчен,
допълнителен; 2. второстепен^
37
аламаи
случаен; — акцсеорно право юр. —
право, което съществува винаги
наред с някое друго право като
негово допълнение.
акцндснт (лат. „случващ се”) случ¬
ка, странична работа, несъщест¬
вена случка; — акцидснталсн ряд¬
ко случаен, неочакван; — акцн-
дснтсн книж, 1. случаен, неочак¬
ван, ненадеен; 2. несъществен,
дребен; 3. печ. който се отнася до
малки печатарски работи или с
предназначен за подобно печата¬
не.
акцизен (нем.) 1. отнасящ се до ак¬
циза; 2. ост. финансов агент, кой¬
то събира акциз; акцизен начал¬
ник в един град или окръг, който
следи чрез държавни органи да нс
сс продава без акциз и да сс спаз¬
ват акцизните закони; — акциз
икон, косвен данък по специални
тарифи, с който сс облагат опре¬
делени стоки, предназначени за
консумация и страната.
акциноскопия (гр.) изследвания с
рентгенов апарат; — акцинотсра-
пия лекуване с рентгенови лъчи,
акция (лат.) 1. фин, ценна книга, ко¬
ято удостоверява участието на соб¬
ственика - и капитала на акци¬
онерното дружество и му дава пра¬
во да получава част от печалбата
вън вид на дивидент и други пра¬
ва, 2. действие, дело за прокарва¬
не или осъществяване на извест¬
на идея или за защита на извест¬
но становище; 3. бойни действия;
— акции с прано на глас дяловс и
собствения капитал, които дават
прано на притежателите си да гла¬
суват при избора на директорите
и др.; — акционер 1. лице, косто
притежава акции от акционерно¬
то дружество, има право да полу¬
чава част от чистата годишна пе¬
чалба, част от имуществото на
дружеството при неговото прек¬
ратяване и ликвидация;2.член на
акционерно дружество; — акци¬
онерно дружество организацион¬
на форма на сдри предприятия и
най-висока степен на централи¬
зация на капитала; участниците и
него са ограничено отговорни до
размера на акциите си.
акчс ост. дребна турска монета,
акшам (тур.) диал.. вечер.
акъллия (тур) умен, разумен; — акъл,
ум, разум.
вкънтия (тур.) диал. течение.
акър английска мярка за повърхност,
равна на 4047 м2.
а ла (фр.) според.
а ла бсс (фр.) фин, тенденция на кур¬
са на ценните книжа на фондова¬
та борса към понижение.
а ла ос фин, тенденция на курса на
ценните книжа на фондовата бор¬
са към повишаване.
алабаш (тур.) гулия, сладка ряпа,
алаброс (фр. „като четка”) вид мъж¬
ко подстригване, при косто коса¬
та остава изправена; мъжка при¬
ческа нагоре и назад.
алагатор (лат.) ист. в средновеков¬
на България — лице, косто коман¬
два военен отряд, конница.
аладжа (тур.) ост. шарен копринен
или памучен плат (отначало само
червен или с червени нишки).
алай (тур.) ост. 1. войскова част,
полк; 2. войскова част за съпро¬
вод, свита, кортеж; 3. тържествен
ход на войска, парад.
алайка (ар.) диал. ост. слугиня,
алалсм (ар.) диал. струва ми се, чи¬
ни ми сс, вероятно.
алалня (гр.) псих. психофизическо
разстройство, което води до загуб¬
ване на способността да сс гово¬
ри правилно или изобщо да сс го¬
вори, вследствие недоразвитие
или поражение на областите на
речта и главния мозък.
аламан (ит.) мор. вид рибарска мрс-
алвмвиин
38
жа; — аламана мор. мрсжа за ло¬
вене на паламуд.
аламанин нар. 1. грабител, разбой¬
ник; 2. турчин.
аламбик (ар.) реторта за преварява-
не.
аламинут (фр.) 1. кул. бърз начин за
приготвяне на някои ястия; 2. са¬
мото ястие, приготвено по този
начин; 3. разг. веднага, н момен¬
та.
аларма (фр., ит.) 1. сигнал за вдига¬
не на тревога; 2. прен. тревога,
смут, вълнение, шум; — аларма-
джия разг, лице, което създава тре¬
вога или разпространява слухонс
за всяванс на смут; паникьор —
алармирам вдигам тревога.
алат (ар.) разг. оръдие, сечиво; ин¬
струменти на занаятчия: на зидар,
на дърводелец.
алаша (тур.) диал. кон, впрегнат да
вади вода от дълбок кладенец.
алашък (тур.) привикнал,
алащиснам (тур.) разг. свиквам, на¬
виквам.
алба (прованс.) литер. сантиментал¬
на любовна песен през Средно¬
вековието, и която централно мяс¬
то заема раздялата на влюбените
на разсъмване.
албатрос (исп. от ар.) зоол. голяма
океанска птица (до 4 метра с раз¬
перени криле); буревестник.
албедо (лат.) физ, величина, която
характеризира отражателната спо¬
собност на повърхността на тела¬
та.
албсртотипия (от собсти. Йозеф Ал¬
берт) печ. 1. вид печатане, при ко¬
ето сс използват и фотографски
способи; 2. произведение, отпе¬
чатано по този начин.
албигойци (от собсти. геогр. — Ал-
би, град н Южна Франция) секта,
появила се в Южна Франция прсз
13. век, която не признавала па¬
пата, а учението й било сродно с
богомилството и павликянството.
Предполага се, че тази срсс с пре¬
несена от България.
албинизъм (лат.) мед, избеляване на
кожата от болест — вродена пъл¬
на или частична липса на пигмент
на кожата, космите и очите, по¬
ради което космите са бсли, ко¬
жата с бяло-розова, очите розо-
во-червсни и зрението с наруше¬
но; — албинос (исп.) човек с бяла
кожа, бяла коса и червеникави
очи, страдащ от албинизъм.
Албион (лат.) 1. мит. гигант, син на
Посейдон; 2. древното название
на Англия.
албум (лат.) 1. книга с бели листа за
вписване за спомсн от други ли¬
ца на стихове, мъдри изречения
и др; 2. книга, в която сс събират
и нареждат по страниците илюст¬
ровани картички, марки, снимки
и др.; 3. печатно издание с илюс¬
трации, рисунки, чсртсжи.
албумин (лат.) 1. биохим, важна гру¬
па белтъчни вещества, широко
разпространени и природата, ко¬
ито влизат н състава на животин¬
ските и растителните тъкани; 2.
биохим. белтъчна съставка на
кръвта, която при определени за-
болявания може да сс прояви и и
други отделяния на организма
(урина, сълзи, слюнки и пр.); 3.
фарм. белтъчна съставна част на
кръвта у хората и животните, ко¬
ято с помощта на специални ме¬
тоди се отделя и сс приготовлява
за лсчсбни цели; 4. мед. разг. ал-
буминурия.
албуминоид (лат.) хим. белтъчно ве¬
щество от органичен произход,
косто се намира н рогове, кости и
др.
албуминурия (лат., гр.) мед. наличие
на по-голсми количества албумин
(белтък) и урината при някои за-
болявания.

39
алсгрст^о
алвеола (лат. „коритцс”) 1. анат..
всяко сдно от крайните най-мал¬
ки разширения и разклоненията
на бронхиолите на белия дроб; 2.
неголяма вдлъбнатина и челюст¬
ната кост, и която сс намира ко¬
ренът на зъб; 3. килийка на во¬
съчна пита.
алвсолар (лат.) език., звук, който се
произнася с допиране на върха на
езика до корена на зъбите; алве¬
оларна съгласна.
алгебра (ар.) 1. дял от математика¬
та, н който се изучават общите за¬
кони на действията с величини,
независимо от тяхното числено
значение; 2. разг, учебник по ал¬
гебра; — алгсбрист човек, който
сс занимава с алгебра; — алгебри¬
чен който сс отнася до алгебра;
—	алгебричен сборник сбор от за¬
дачи по алгебра.
алгсзимстър (гр. -метър) мед, уред,
с който сс измерва болезненост.
влгян (лат.) хим, нид клей, добиван
от морски водорасли.
-алгия втората съставна част на
сложни думи — медицински тер¬
мини, със значение болка, напр.
невралгия, миалгия.
алгол (англ.) изч, техн, алгоритми¬
чен език за програмиране с ал¬
гебрична ориентация.
алгонк (от собств. по името на аме¬
риканско индианско плсмс) геол.
втората сра от историята на Земя¬
та; — алгонкска сра протерозой;
—	алгонкски само н съчетание ал-
гонкска сра.
алгоритъм (ар.) 1. система от прави¬
ла, които определят последовател¬
ност от изчислителни операции,
прилагането на които води до ре¬
шение на дадена задача; 2. пос¬
ледователност от прости и ясно
дефинирани инструкции или
стъпки, чието точно изпълнение
позволява да бъде извършена да¬
дена операция.
алграфня (лат.-гр.) вид печатане с
алуминиеви плочи.
алдехид (съкр. от „алкохол бсз во¬
дород”) хим, органично съедине¬
ние, летлива течност, продукт на
непълно окисляване на спирта; —
алдсхидаза хим. ензим от живо¬
тински тъкани, който отделя ал¬
дехиди.
алдияе (ит. от собств. по името на
Алдо Мануцио, 1449-1515, вене¬
циански печатар и издател) вид
дрсбсн курсивсн печатарски
шрифт.
алдннн (ит. от собств.) печ. светов¬
ноизвестна поредица от издания
предимно от древногръцки, ла¬
тински класици и хуманисти от
епохата на Ренссанса, оценени ка¬
то шедьоври на ранното печатар¬
ско изкуство.
алсатор (лат.) 1. книж. комарджия;
2.	прен, човек, който рискува.
алеаторика (лат.) муз. и западноев¬
ропейската музика — модсрнис-
тично течение, чиито естетичес¬
ки и композиционни похвати са
основани на принципа на слу¬
чайността, на моментната съобра-
зигелност и изобретателност на
изпълнителите.
алебарда (нсм.) ист, вид среднове¬
ковно копие с брадвичка на вър¬
ха; — алебардист ист. войник, въ¬
оръжен с алсбарда, телохранител;
алебардоноссц.
алейкемия (гр.-лат.) мед. левкемия
бсз увеличаване на левкоцитите в
периферната кръв, но с незрели
левкоцити н нея; псевдолевкемин.
ал^ация (лат.) юр. увод, твърдение,
позоваване.
алегория израз, съчинение или кар¬
тина, които казват едно, а се под¬
разбира друго.
алегрето (ит.) муз. 1. за означаване
на темпо — умерено, живо, бър-
алсгри
40
зо, по-бавно от алсгро; 2. част от
музикално циклично произведе¬
ние с такова тсмпо.
алсгри (ит.) лотария, при която пе¬
чалбата с означена върху билета
и се дава веднага.
алсгроформа (ит.) език, форма, по¬
лучена при бързо говорене, напр.
псйсе петдесет и др.
Александрийска библиотека основа¬
на от Птолемей, притежавала с
около 700 000 тома; изгоряла прсз
47 г. при влизането на войските
на Юлий Цезар и Александрия;
възстановена и отново унищоже¬
на прсз 390 г.
Александрийска школа философска
школа (неоплатоническа) с най-
видсн представител Плотин.
александрийски стих литер. — а)
стих от дванайсет срички, с цезу¬
ра след шестата сричка, употре¬
бен за първи път нън Франция в
средновековна поема за Алексан¬
дър Македонски; алсксандрин; б)
в руската и нашата поезия — шсс-
гостъпен ямб с цсзура след трета¬
та стъпка ис 12 и 13 срички на
стиха, като обикновено два стиха
с мъжки съседни рими сс редуват
с два стиха с женски съседни ри¬
ми.
александрит минер. — 1. синкав или
зеленикав скъпоценен камък, вид
хризоберил; 2. рядко синтетичен
корунд.
Александър Македонски (Александър
Велики) (356 — 323 г.) пр. Хр. —
син на Филип 11 Македонски, го¬
лям пълководен, завладял много
царства върху огромна територия
и създал най-голямата империя на
античността — от Дунав до Инд;
разш, — завоевател, нашественик;
— Александрия геогр. град и Еги¬
пет; важно пристанище при Пто-
лсмеитс — столица на Египет.
Александър Невски ист, московски
княз (1220 — 1263), заради побе¬
дите си над шведите и рицарите
от тевтонския орден с обявен за
национален герой и един от най-
почитаните светци на Русия.
Александър 11, Николаевич (1818 —
1881) император на Русия; под¬
писал Парижкия мирен договор
(1856); цар-освободител на Бъл¬
гария, поради косто му с издиг¬
нат паметник на площада пред
Народното събрание.
алсксин (от гр. „защитавам”) мед. за¬
щитно вещество и кръвта.
алексия (гр.) мед. загуба на способ¬
ността за четене поради заболя¬
ване на лявото полукълбо на глав¬
ния мозък.
влскторонвнтия (гр.) мит. предсказ¬
ване по пеенето на петела, по не¬
говото летене или вътрешностите
му.
алеманда (фр.) муз. старинен немс¬
ки танц с плавен и равномерен ри¬
тъм, една от главните части на ста¬
ринната танцова сюита.
ален (тур.) жълтеникавочсрвеи, яр¬
кочервен.
алергени (нем.) мед. антитела, ко¬
ито се образуват под действието
на фактори от външната и вътреш¬
ната среда на човешкия органи¬
зъм и причиняват алергия у чове¬
ка; — алергичен мед. свръхчувст¬
вителен; — алергия (гр. „чужд” и
„дело”) 1. реакция на организъм
(индивидуална непоносимост)
при приемането на известни хра¬
ни (предимно белтъчини), лекар¬
ства, инжекции и др.; 2. псих, ре¬
активна способност на свръхчув¬
ствителен организъм към външ¬
ни или вътрешни агенти, обусла¬
вящи бурни внезапни разстройс¬
тва; нетърпимост, непоносимост
на човека спрямо определен пред¬
мет или явление; — влсргология
мед, наука, която изучава алергич-

41
алказар
ните заболявалия.
алест (тур.) за кон — червеникав,
възчсрвен, риж..
алстия (гр.) неспособност да сс заб¬
рави нсщо; втълпяване.
алеф (евр.) имс на първата буква и
азбуката на сгароеврейскин език.
алея (фр.) 1. път, от днстс страни на
който са насадени рсд дървста или
цветя; 2. пътечка н парк, градина.
алн (ар.) ост, титла на високопос¬
тавени лица н Турция и арабски¬
те страни.
алианс (фр.) съюз, съдружие; — али¬
анс франсез съюз (н София) за
поддържане на връзки с Франция
и изучаване на френски сзик.
алиби (лат.) юр. другаде.
алигатор (исп.) зоол.. 1. американс¬
ки крокодил, дълъг до 4,5 м, който
обитава реки и блата и Сен. Аме¬
рика; 2. китайски крокодил, дъ¬
лъг до 2,5 м, който обитава дол¬
ното течение на р. Яндзъ.
алигация (лат.) техн. смес, сплав от
различни метали.
алидада (ар.) техн, въртящо се рамо
на геодезически и астрономичес¬
ки урсди за измерване на ъгли.
алиенация (лат.) 1. юр. отчуждаване
на имот; прехвърляне имот на дру¬
го лице; продажба; 2. мед, душев¬
но разстройство, полудяване, лу¬
дост; — алиенизъм мед, наука за
душевните болести; — алиснист
мед. лекар, специалист по душев¬
ни болести.
ализаркн (исп.) 1. тъмночервена боя;
2. багрилно вещество, добивано по
изкуствен начин или от корените
на някои растения (служи за при¬
готвяне на разноцветни бои: чер¬
вена, розова, жълта, синя).
ализей обикн. мн. ализеи (исп.) ме¬
теор. ветрове, които духат пери¬
одически от тропиците към еква-
тора; пасати.
аликантс (собств. геогр. Аликанте,
град и Каталония) прочуто испан¬
ско нино.
алнкнаята (лат.) мат. част от число,
косто не можс да се дсли без ос¬
татък.
алнкнота (лат.) мат.. част от число,
косто се дели без остатък.
алил (лат.) хим, летливо вещество с
миризма на чссън.
алнлодидактичен и алалодидактичес-
кя взаимоучителен; — алилодн-
дактичсскн метод метод, по кой¬
то по-напредналите ученици обу¬
чават другите под ръководството
на учителя.
алилуя (свр.) църк. хналене на Бога;
край, завършек.
алимсит (лат.) книж, храна, прех¬
рана, хранително средство; — али¬
ментарен (лат.) мед, 1. който сс от¬
нася до храната, свързан с храна¬
та; 2. хранителен; — алинснтацин
юр, задължение да сс прехранва
някого; — алимеитн издръжка.
ал^фолят-оза (лат.) мед, изчезване
на лимфоцититс н кръвта.
алинеатор (лат.) техн, геодезически
уред за прокарване на линии.
алинея (лат.) 1. нов ред, параграф;
2. част от текста на отделен член,
параграф или пункт от закон, пра¬
вилник или наредба, която започ¬
ва с нов ред.
ади-герация (фр.) повторение на ед¬
ни и същи букви (съгласни) н на¬
чалото на няколко думи от стиха,
за да сс предаде по-изразно по¬
етичното настроение например:
„Рано с Радка ранила”; „гарванът
грачи грозно, зловещо”.
алитирам (нем.) техн, покривам ме¬
тал или повърхността на метално
изделие с алуминий, за да не се
окислява при висока температу¬
ра.
алказар (ар.-исп.) 1. разкошен дво¬
рец на арабски владетел (особено
такъв в Севиля и Толедо); 2. прен:—
алкали
42
дворец, разкошна постройка за
владетели.
алкали (ар.) луга; — алкализация
хим. превръщане и луга; алкали-
зирам, превръщам и лута; — ал¬
калиметрия хим, отдел от анали¬
тичната химия, който се занима¬
ва специално с количественото
определяне на алкали по обемния
метод; — алкалиметър инстру¬
мент, с който сс определят коли¬
чествено алкали.
алкалит (фр.) хим. казсин, затвър-
ден с формалдехид.
алкалоза (лат.) мед. натрупване на
алкални йони и кръвта, което по¬
вишава окислителните процеси н
организма.
алкана (ар.) бот. топическо расте¬
ние, чиито корени сс употребя¬
ват като багрилно вещество; — ал¬
канин (лат.) хим. червена боя от
корена на тропическото растение
алкана.
алкил (ар.) хим, едновалентен въг¬
лероден радикал от мастния ред,
който сс получава от наситен въг¬
леводород чрсз отнемане на сдин
водороден атом.
алкнлирам (нем.) хим. замествам во¬
дородни или други атоми и групи
в химични съединения с алкални
групи.
алкон (ар.) 1. ниша в стена за поста¬
вяне на легло, което сс закрива
със завсса; 2. прен, спалня, лсгло,
алкохол (ар.) 1. хим, спирт, получен
при дестилацията на вино или
други вещества; 2, хим, общо наз¬
вание на органични съединения,
и които водородът с заменен от
хидроксилна група; 3. разш, спир¬
тни питиета; — алкохолометрия
хим, определяне съдържанието на
алкохол и сдна течност с алкохо-
лометьр по относителното - тег¬
ло; — алкохоломстър спиртомер.
алкохолаза (алкохол и -аза) хим.
фермент, отделян от оцетнокисе-
ли бактерии, който предизвиква
окисляването на етиловия спирт
н оцетна киселина.
алкохолат (нсм.) хим. солоподобно
съединение на алкохолите, и ко—
ито водородният атом от хидрок¬
силната група е заменен с мстал.
алкохолизация (фр.) 1. превръщане
н спирт; 2, насищане на течност
със спирт; напояване със спирт;
3.	засилване на питие чрез доба¬
вяне на спирт.
алкохолизирам 1. превръщам и
спирт, напоявам със спирт; 2. хим.
насищам с алкохол.
алкохолизирам сс ставам алкохолик,
пристрастявам сс към алкохолни
питиета; — алкохолизъм 1. страст
към прекомерна употреба на спир¬
тни питиета; пиянство; 2. мед.
хронично отравяне с алкохол, хро¬
нично пиянство; 3. псих. вид нар¬
комания; и тессн смисъл — стра¬
дание, което настъпва н резултат
на честа и прекомерна употреба
на спиртни напитки и болестно
пристрастяване към тях; в широк
социален смисъл — злоупотреба
със спиртни напитки, която оказ¬
ва отрицателно влияние върху тру¬
доспособността и благосъстояни¬
ето на личността; — алкохолик пи¬
яница, който страда от алкохоли¬
зъм.
аллахрел. 1. вдревноараб. мит.: бог,
върховно божество, бог прароди¬
тел и демиург — създател на све¬
та и хората; бог на небето и дъж¬
да; 2. и исляма: единствен бог,
който сс смята за идентичен с бо¬
га на юдеите и християните; — ал¬
лах керим (ар.-тур. „добър с Гос¬
под”) остар. каквотодаде Господ;
да става каквото щс става; — оти¬
вам при Аллаха разг, отивам на оня
свят; умирам; — отивам по аллах-
керям диал. пропадам, загивам,

43
алохтонсн
отивам по дяволите.
Алма матср (лат.) 1. ост. роднина,
майка-хранителка; 2. почетно наз¬
вание на университета.
алманах (гр.) 1. наръчна книга, н ко¬
ято са дадени всички сведения,
необходими в живота, заедно с ка¬
лендар; годишник; 2. ежегоден
справочник със списък на лица,
които упражняват едно и също за¬
нятие (медици, адвокати и т. н.).
ал^ндин (лат.) минер, благороден
гранат, вид скъпоценен камък с
червен до жълточервен цвят.
алогенен (фр.) минер. остатъчен,
унаследен, реликтов.
алогизъм (гр.) 1. нещо, което про¬
тиворечи на логиката, нелогич¬
ност, безсмислица; 2. филос, схва¬
щане, според косто истинско поз¬
нание нс можс да сс постигне по
логичен път, а само чрез мистич¬
но вглъбяване и съзерцание; —
алогичен филос. нелогичен, безс¬
мислен; — алогия 1. книж. нело¬
гичност, безсмислица, глупост; 2.
мед, загуба на способност за ло¬
гично изразяване.
алоготрофия (гр. и -трофия) мед.
прекадено развитие на член от тя¬
лото.
алограф (гр.) книж. чужд, неистин¬
ски почерк.
алод (нем.) при феодализма н За¬
падна Европа — пълна собстве¬
ност на земята; земя, свободна от
феодални повинности, но под раз¬
поредба на владетеля; — алоди-
ален (лат.) нснаследим.
алос (гр.) бот, многогодишно тро¬
пическо растение; — алоин (алос
и -ин) хим, вещество, извлечено
от растението алое.
алоксан (нем.) хим, продукт на ок¬
сидация на пикочната киселина с
азотна киселина.
алокуция (лат.) книж, кратко тържес¬
твено слово.
алонж (фр.) фин. допълнителен лист
към менителницата или запис на
заповед, върху който поръчители¬
те и джирантите могат да правят
своите писмени заявления за при¬
емане на поръчителство, прехвър¬
ляне на правата по документи и
др. и да положат подписите си.
алопат (гр.) мед. привърженик на ле¬
куване чрез алопатия; — алопа-
тия (гр.) лечебен метод, според
който за изкореняване на болест¬
та сс дава противоположно дейс¬
тващо средство, напр. лед против
възпалителен процсс (протинопол.
хомеопатия).
алопеция (гр.) мед. опадане на коса
или козина; косопад.
алотмън (англ.) икон, разпределение
или право на разпределение на за¬
дължение, вземане, стоки и др. на
части.
алогриморфизъм (гр.) спец, способ¬
ност на кристали да образуват
кристални форми, които нс са ти¬
пични за тях.
алотрнофагия (гр.) мед. извратеност
на вкус, при която човек има же¬
лание да яде нехранителни неща,
алотрия (гр.) разг. маловажни рабо¬
. ти.
алотропия (гр.) хим, свойство на оп¬
ределени елементи да се явяват в
свободно състояние под различ¬
ни форми и с различни свойства,
напр. въглерод н графит, диамант
и въглен или кислород и озон.
алофан (гр.) минер. скалообразуващ
глинест минерал, който сс полу¬
чава като продукт на вторични
промени и утаените скали.
алофона (гр.) език, разновидност на
определена проява на фонемата.
алофраза (гр.) език, вариант, разно¬
видност на словосъчетание, фра-
зеологичен израз и под.
влохгоиеи (гр.) спец, чужд на поч¬
вата, възникнал другаде и после

алпака
44
пренесен.
алпака 1. зоол, вид перуанска овца с
превъзходна вълна; 2. техн. лско
ново изкуствено сребро, бяла
сплав (65% мсд, 15% никсл и 20%
цинк), от което сс правят ножо¬
ве, вилици, съдове и др.
Алпи геогр. 1. най-високата планин¬
ска система и Западна Европа на
територията на Франция,
Швейцария, Германия, Австрия,
Италия и Югославия; 2. разш.
изобщо висока планина; — ал¬
пийски 1. отнасящ сс до Алпите;
2. високопланински; — алпийска
растителност — а) растителността
на Алпите; б) високопланинска
растителност, разпространена над
горната граница на гората; — ал-
пиец житсл на селище н Алпите,
алпинсум (от собств.) градинска част,
оформена с камъни, скални ви¬
сокопланински цветя и планинс¬
ки храсти.
алпиниада (лат.) спорт, цикъл със¬
тезания по алпинизъм; — алпи¬
низъм спорт, вид спорт, чиято за¬
дача с преминаване и изкачване
на високи и мъчнодостъпни пла¬
нински мсста; планинарство; —
влпн^^|^-^^кв) човек, който се за¬
нимава с високопланински тури¬
зъм; — алпинки високи спортни
обувки за изкачване, обикновено
по високи планини.
алсеко (ит.) изк. стенна живопис с
водни бои по суха мазилка.
алт (ит.) висок женски глас, среден
между тенор и дискант.
алтазнмут (лат.) астр, приспособле¬
ние, употребявано н астрономи¬
ята за определяне височините в
азимутите на небесните светила.
алтар (лат. „жертвеник”) н древнос¬
тта — място за извършване на жер¬
твоприношение, по-късно и ка¬
мъкът, върху който се изгаря при¬
несената жертва.
алтср его (лат.) второ аз.
алтерация (лат.) муз. 1. единично
или двойно повишаване или по¬
нижаване степените на звукореда
посредством знаци диез, бемол,
бскар; 2. политоново хроматично
изостряне на съществуващите ме¬
лодически целотонни тежнения;
3. мед, изменение структурата на
клетките, тъканите и органите,
съпровождано с нарушаване на
жизнената им дейност.
алтернанс (фр.) литер, правило,
изискващо н последователните
стихове да се редуват рими, раз¬
лични по място на ударение.
алтернатт (англ.) език., вариант, кой¬
то сс редува с други варианти.
алтернатива (фр.) трудно положе¬
ние, при което трябва да сс избе¬
ре една от две еднакви възмож¬
ности.
алтернативен (фр.) който допуска са¬
мо една от две възможности; —
алтернативно задължение задълже¬
ние с право на избор за начина
на изпълнението му; — алтерна¬
тивен ток променлив електричес¬
ки ток; — алтернативен чек фин.
издаден на името на определено
лице, но платим на всеки негов
предявител; — алтернативна по¬
ръчка фин, за продажба или по¬
купка на акция на определена це¬
на;	— алтернативна снсргия ел.
най-общо енергията, която не сс
получава от нефт, въглища, газ и
ядрени сили, а предимно от во¬
дата, вятъра, слънцето и други из¬
точници.
алтернатор (лат.) ел. техн. еднофа¬
зен или многофазен генератор за
променлив ток.
алтсрнация (лат.) 1. книж. последо¬
вателно сменяне, редуване; 2. език,—
редуване, сменяне на звукове и ос¬
новата на една дума или на реди¬
ца думи от един и същ корен
45
алцхаймер
алтитуда (лат.) височина на точка
от земната повърхност по отно¬
шение на морското равнище; ви¬
сочина.
алтруизъм (лат.) онзи начин на мис¬
лене и действие, който с насочен
да допринася за благото на дру¬
гите; противоположно на егоизъм;
—	алтруист човек, който обича
другите и се старае да им помог¬
не.
алтхорн (нсм.) муз. меден духон ин¬
струмент от бютелхорните. изпол¬
зван и малки духови оркестри,
предимно любителски, като за¬
местник на валдхорна.
алтънен (тур.) златен; — алтън зла¬
то, жълтица.
алуний (лат.) геол. наносен (от во¬
дата) пласт; — алуниален наносен;
—	алуинална равнина равнина, об¬
разувана от натрупване на речни
наноси.
алудел (ар.) техн, вид глинен съд без
дъно, който се употребява и ме¬
ханиката и лабораториите.
алудур (нем.) хим. лска сплав на алу¬
миний с мсд и желязо, с широко
приложение поради голямата -
твърдост.
алуминия (лат.) хим. химичен еле¬
мент, сребристобял, ковък лек ме¬
тал, зн. А1, пор. №13, ат. т. 26,98,
добър проводник на топлината и
електричеството, с много широко
приложение и техниката.
алуминиев хим. 1. който е от алуми¬
ний; 2. който служи за обработ¬
ване на алуминиеви изделия.
алунивогсрнин (алуминий и гр.
„топлина”) хим. 1. начин за по¬
лучаване на метали и неметали
чрез редуциране на техните окси¬
ди с помощта на алуминий; 2. за¬
варяване на стоманени изделия по
този начин.
алумо- пърна съставна част на слож¬
ни думи със значение алуминий,
напр. алумосилиций.
алушива (гр.) диал. луга, служи за
по-добро изпиране на дрсхитс.
алфа (гр.) 1. първата буква от гръц¬
ката азбука; 2. прен, начало: алфа
и омега начало и край; — алфа¬
вит азбука.
алфа-лъчи (рус.) физ, поток от по¬
ложително натоварени частици,
излъчван от радиоактивните ве¬
щества при тяхното разпадане,
който сс движи с голяма скорост
с 1/10 — 1/20 от скоростта на свет¬
лината.
алфа-частица (рус.) физ. хслйев
атом, който с загубил електрон¬
ната си обвивка, т. с. станал е хс-
лисво ядро с два пълнежа.
алфсннд (от собств. по имсто на Ал-
фен, химик) метал, бяла метална
сплав, заместителка на среброто,
от която сс изработват кухненски
прибори — лъжици, вилици, но¬
жове и под.
алфита (гр.) цвете: бяла лайкучка,
алфонсин (фр.) мед. хирургически
инструмент за вадене на куршу¬
ми от рани.
алфреско (ит.) жив, стснна живопис
с водни бои по влажна мазилка.
Алхамбра (ар.) великолепен дворец
на мавританските крале и Грена¬
да (Испания); разнообразие от ар¬
хитектурни форми.
алхимик (ар.) човек, който сс зани¬
мава с алхимия; — алхимически
1.	отнасящ се до алхимията; 2.
прен,. тайнствен, вълшебен; — ал-
химня и срсднитс векове: тайна на¬
ука, която е търсила елемент, ка¬
мък или някакво съединение (фи¬
лософски камък), което, като се
допре до някои тсла, те да сс пре¬
върнат и злато.
алихаймер, алцхаймерона болест, бо¬
лест на Алцхаймер (от собств. по
името на Алойс Алцхаймер, 1864¬
1915, психиатър) мед. разновид-
алчня
46
мост на предсгарческого слабо¬
умие; проявява се успоредно с
прогресираща амнезия и други
разстройства на психиката; може
да сс наблюдава и н сравнително
по-млада възраст (40-50 г.); — ал-
цхаймеризвцин мед, поява на ог¬
нища със симптоми, присъщи на
алцхайнерова болест н късните
стадии на старческото слабоумие,
алчия (тур.) гипс.
алъш-вериш (тур.) разг. търговия,
алюзия (лат.) 1. намск, намеквам,
загатваме, подхвърляне; 2. литер.
реторична фигура — загатваме за
историческо събитие, литератур¬
но произведение или литературен
герой, образ н митологията, геог¬
рафско място и др., които сс пред¬
полага, че са известни на читате¬
ля или слушателя.
алюр (фр.) знаци с кръстчета за обоз¬
начение ход на коня: с едно —
ходом; с две — тръс; с три — га¬
лоп.
аманроза (гр.) мед, пълна слепота.
Амадис (исп.) литер. 1. галски ге¬
рой на испански рицарски роман;
2.	прен. идеалист.
амазонки (гр.) мит, митично плсмс
от жсни-воини (произходът им се
свързва с бога на войната Арес),
обитавало териториите край р.
Термодонт (Мала Азия) и група
о-ви, или прсдпланинитс на Кав¬
каз (Скития), или и Либия; — ама¬
зонка (гр.) 1. митологичсска войн¬
ствена жена; 2. жена, възседнала
кон; ездачка; 3. вид дълга дрсха
за сзда.
амалгама (ар.) разтвор на метал и жи¬
вак; — амалгамирам 1. разтварям
мстал н живак; 2. намазвам с амал¬
гама; — анвлтанадин (лат.) 1. по¬
лучаване на амалгама чрез разт¬
варяне на метал с живак; 2. техн.
покриване с амалгама; 3. начин
на извличане злато и сребро от
ситно смлени руди, основан вър¬
ху свойството на живака да обра¬
зува амалгама с металите
амалия (гр.) зоол. вид малък охлюв,
аман! (тур.) разг. 1. уви! милост!; 2.
омръзна ми.
аманат (ар.) и древна Русия и в ня¬
кои източни страни — заложник,
даден като обезпечение за дого¬
вор.
аманет (ар.) разг. 1. нещо поверено
за съхранение или като дар; 2. за¬
лог; 3. рядко пратка.
аманлис (фр.) бот. вид круша със
средно големи много вкусни пло¬
дове.
амара (лат.) мед. специални горчи¬
ви лекарствени препарати за въз¬
буждане на апетит.
амарант (гр. „неувяхващи”) бот, де¬
коративно тревисто растение с
красиви тъмночервени цветове
(символ на безсмъртие н древнос¬
тта).
амарнлнс (гр.) бот. едногодишно лу¬
ковично градинско растение.
амати (ит. от собств. по името на
фамилия Амати) муз. едни от най-
цснените и до днес цигулки, из¬
работвани ощс преди инструмен¬
тите на Страдивариус.
амат-ория (лат.) поет, билка, която
има свойството да накара някого
да сс влюби.
аматьор (фр.) любител; — аматьорс¬
тво занимание на аматьор.
амбаверсия (лат.) псих,. насоченост на
личността, за която с характерно
относително балансирано съотно¬
шение между изявяване на приз¬
наците на екстраверсия и интра-
всрсия.
амбасада (фр.) дипя. 1. посланичес-
тво, пратеничестно, чуждо предс¬
тавителство; 2. сграда на чуждо
представителство; посолство, ле¬
гация; — амбасадьор (фр.) посла¬
ник (дипломат с по-висок ранг от

47
вмсицин
пълномощен министър).
амбивалснтност (лат.) псих. психич¬
но състояние н ситуация, и която
човек трябва да избере едната от
две еднакво приемливи цели или
в която един и същи обект еднов¬
ременно поражда у нсго положи¬
телни и отрицателни емоции и с
това едновременно го привлича и
отблъсква.
амбидекстрия (лат.) псих,. двуръчис;
двуръчно симетрично развитие на
движенията, което благоприятст¬
ва за общото психическо и по-спе¬
циално интелектуално развитие на
подрастващите.
амбилогия (лат.) език, двусмислица,
двойно значение, · което сс полу¬
чава при особено подреждане на
думите: Пстко рита „Пстко рита”
и „пет корита”.
амбиция (лат.) 1. самолюбие; 2. псих,.
продължителни и настойчиви уси¬
лия на личността за получаване
на социално признание, на висо¬
ка социална оценка; — амбици¬
рам подтиквам някого за нещо,
създавам му амбиции; — амбици¬
озен самолюбив, егоистичен; —
амбицирам се заинатавам се; за¬
лавям сс с нещо със страст и усър¬
дие.
амблигонит (гр.) минер. минерал с
бял или бледозслсникав цвят, от
който се добива литий.
амблиопия (гр.) мед. отслабване на
зрението; намалено зрение.
амбо (исп.) н лотария — два номе¬
ра, взети или изтеглени едновре¬
менно.
анбоцсигор (лат.) мед. специфично
защитно вещество, което сс по¬
явява н кръвната суроватка при
имунизация и помага за убиване
на микробите.
амбра (ар.) благоуханно · вещество,
употребявано н парфюмерията,
благовоние; — амбрс (ар.) книж.
1. есенция от амбър и други ми¬
ризми; 2. благовоние, приятна ми¬
ризма.
амбразура (фр.) 1. воен. издълбан от¬
вор н стена или н бруствера за
стрелба с оръдие и пушка; 2. арх—
отвор и стсна за прозорец; 3. техн.
отвор в пещни стсни на парен ко¬
тел.
амбреаж (фр.) техн. механизъм за
пускане на машина и действие, ка¬
то я свързва с мотора.
Амброзиена библиотека прочутата
библиотека и Милано, основана
в 1602 г., която притежава, наред
с други редки, и един ръкопис от
Вергилий.
амброзия (гр.) мит. девет пъти по-
сладко от меда вещество, с което
са сс хранили безсмъртните бо¬
гове на Олимп.
амброид (гр.) спец, синтетичен кех¬
либар.
амбулантен (лат.) пътуващ, пътен; —
амбулантна търговия търгуване със
стока, която се продана на ръка
или и колички по улиците и къ¬
щите.
амбуланца ост, подвижна болница,
амбулаторен (лат.) мед. амбулатор¬
но лечение, като приходящ, без
престой, където го преглеждат и
лекуват; — амбулатория заведение
за преглеждане на приходящи
болни без престой или болни по
домовете.
амбюскада (нем.) воен. 1. засада; 2.
войска, която устройва засада.
амвон (гр.) високо място н църква¬
та, откъдето се четс евангелието
или сс проповядва; катедра.
амеба (гр.) зоол. най-простото мик¬
роскопично едноклетъчно живот¬
но, което няма постоянна форма
и сс движи с лъжекрачка.
амснорся (гр.) мед. липса на менст¬
руация у жена.
вмснция (лат.) псих.. психическо раз-
амер
48
стройстно, което се изразява и със¬
тояние на лека обърканост (както
спрямо външния свят, така и
спрямо собствената личност) с
променящо се помрачение на съз¬
нанието.
амер (фр.) ост. вид горчиво алко¬
холно питие, ликьор.
Америго Веспучи (1454-1512) геогр.,
ист. флорентинец, мореплавател;
участва н няколко испански и
португалски експедиции до Ю.
Америка; пръв изказва предполо¬
жението, чс става дума не за но¬
вооткрити о-ви или за Индия, а
за нов континент; назовава го „Но¬
вият свят” (за разлика от „Стария
свят” — Европа, Азия и Африка);
картографът М. Валдземюлср при¬
писва на него откриването на
континента и го нарича Америка,
американ (от собств.) просто фаб¬
рично памучно платно (първона¬
чално само от американски па¬
мук).
амсриканаз^ особеност на английс¬
кия език, говорим н Америка.
американски (щатски) долар фин, на¬
ционална парична единица на
САЩ, подразделя се на 100 цен¬
та.
внсрирвн (фр.) мор. кацвам върху во¬
да (за хидроплана).
америций (от собств. Америка) хим.
радиоактивен елемент от групата
на актинидите, зн. Ат, пор. № 95,
добит и Чикаго през 1944 г. при
облъчване на плутоний с неутро¬
ни.
аметист (гр.) минер. полускъпоценсн
камък със син или виолетов цвят,
смятан и древността за талисман
против пиянство.
амстрия (а- и гр. „меря”) мат. не¬
съразмерност.
аметропия (гр.) мед. аномалия на
зрение, която сс компенсира с
очила.
амигдалин (гр.) хим. органично съ¬
единение, което сс съдържа и гор¬
чивите бадеми и и ядките на кос¬
тил ковите плодове.
внигдалиг (гр.) мед. възпаление на
сливиците.
амидол (нем.) фот., вещество, което
се употребява вън вид на разтвор,
като проявител във фотографията.,
амидофеи (търг, марка) фарм. вид ле¬
карство за намаляване на темпе¬
ратурата и притьпяване на болки,
амнкрон (а- и микрон) хим. най-мал¬
ката частица от колоиди, която не
се разпознава дори с ультрамикрос¬
коп.
амилаза (от гр. „брашно”, „скорбя¬
ла”) ензим, който разлага скор¬
бялата и гликогена и спомага за
превръщането им н малтоза и дек¬
стрин (съдържа се и слюнката, в
панкреатичния сок и др.).
амилацетат (гр. „скорбяла” и аце¬
тат) безцветна възпламеняваща сс
течност (употребява сс при про¬
изводство на лакове).
амилен (фр.) хим, масловидна теч¬
ност, наситен въглеводород, с
двойна последователност, която се
употребява като успокоително
средство.
ампл^^ат (амил- и нитрат) хим.
светложълта, бистра, лесно под¬
вижна течност с миризма на гни¬
ли круши, употребявана н меди¬
цината.
вмилнитрон (фабр. марка) фарм. теч¬
ност с парлив вкус, която действа
сънотворно.
амилоза (фр.) хим, съставна част на
скорбялата, разтворима във нода.
амнлоидоза (лат.) мед. разстройство
на белтъчната обмяна, косто сс из —-
разява н отлагане на амилоид в
неждутъкаиииге пространства,
особено чссто и далака, черния
дроб, бъбреците и червата.
амимия (а- и гр. „движа”) мед. бо-
49
ампир
лезнено състояние, което сс из¬
разява в пълна липса на движе¬
ние на лицето, възникващо при
различни заболявания на централ¬
ната и периферната нервна сис¬
тема.
амин (евр.) църк. 1. така да бъдс! да
стане! 2. верен, твърд; 3. в нача¬
лото и то удвоено — амин, амин
— истина, истина; 4. до амина —
во веки некое.
амнни (лат.) хим. органични съеди¬
нения, които съдържат е молеку¬
лата си анинотρупа, свързана с
въглероден остатък.
вмиот^^и^ (а- и гр.) мед, наруша¬
ване храненето на мускул, вслед¬
ствие на което той сс атрофира.
амитоза (а- и митоза) биол. пряко,
просто дслсне на клетъчното ядро.
амнезия (гр.) слабост на паметта; —
вмнсстичсн мед, 1. който причи¬
нява загубване на паметта; 2. при
който с нарушена фиксационна-
та и репродуктивната способност
на паметта.
амнион (гр.) биол, най-вътрешната
обвивка на оплоденото яйце, ко¬
ято обгръща околоплоднатв теч¬
ност; — внинонен биол, който се
отнася до амнион; — вмнионнв
торбичка торбичка, н която е обх¬
ванат зародишът.
амнистия (гр.) 1. полит. пълно или
частично освобождаване на осъ¬
дени; 2. прен. опрощаване, помил¬
ване; — вниннcгирвн данам амнис¬
тия, опрощавам.
вмок (мвл.) 1. остра психоза, изб¬
лик на силна лудост, която се явя¬
ва поради дълга употреба на опи¬
ум или поради силен афект (рев¬
ност, гняв, омраза и пр.); 2. лице,
което с обхванато от такава бо¬
лест.
Амон-Ра мит, „цар нв всички бого¬
ве”, изобразяван понякога с гла¬
ва на овен.
амонити („рог на бога Амон”) пале-
онт, подклас от морски главоно¬
ги мекотели, живели през юрския
и кредния период; черупките им
св спираловидно завити и напо¬
добяващи овнешки рог.
амоняк (гр.) хим, безцветен газ с
много остра миризма.
вморвлсн (а- и лат. „нравствен”)
който не зачита нравствените
принципи, безнравствен; — амо-
рвлизъм 1. филос, отричане на
нравствените принципи и постъп¬
ки; 2. безнравственост.
яморети (ит.) изк, декоративни фи¬
гури е изкуството, които предста¬
вят малки богове на любовта;
амурчста.
амортизатор (лат. „умъртвила”,
„унищожител”) техн, приспособ¬
ление н автомобил, самолет, жп
вагони и др. за смекчаване силата
на удари и тласъци; — амортиза¬
ция (фр.) 1. банк. постепенно из¬
плащане дългосрочен държавен
или общински засм; погасяване;
2. намаляване цснвта на даден ак¬
тив, поради износване или поха¬
бяване; 3. намаляване стойността
на дадена валута спрямо свобод¬
ния пазарен курс нв златото и ос¬
таналите валути; 4. техн, смекча¬
ване на удара; — амортизирам из¬
плащам (постепенно), погасявам,
вмортификадня (лат.) I. фин. обявя¬
ване за невалидни загубени цен¬
ни книжа, документи и под.; 2.
юр. унищожаване на права.
вмпслургия (гр.) книж. лозарство.
Ампср, Андре Мври (1775-1836) физ,.
френски учен, един от основате¬
лите на електродинамиквта; — ам¬
пср (от собств.) ел. единица за ко¬
личество и сила на електрическия
ток, служеща за мярка н практи¬
ката.
ампир (фр.) изк. художествен стил,
който сс появява по време на им-
амплитуда
50
перим и нв Наполеон I е резултат
нв подражание на античното из¬
куство и сс характеризира: в) е ар¬
хитектурата — с триумфални ар¬
ки, големи здания с колони, ук¬
рашения и др.; б) е мебелите —
със закръглени форми и с мотиви
вън вид нв митически животни,
зверски лапи и др.
амплитуда (лат.) 1. права линия меж¬
ду краищата нв парабола; 2. астр.
дъгата на хоризонта между точка¬
та е която светилото изгрява или
залязва и истинската точка на из¬
ток или запад; 3. отклонение.
вмплоа (фр.) I. характер на ролите,
които играе сдин актьор; 2. прен,
околната среда и условия, при ко¬
ито еднв личност действа.
ампула (лвт.) 1. у древните гърци и
римляни — глинен или стъклен
съд с тясно гърло за пазене нв теч¬
ности; 2. запоено стъкълце за за¬
пазване н стерилно състояние на
лекарства; 3. анат. мехуронидно
разширение на канал н организъм,
ампутация (лат.) мед. отрязване на
някоя чвст от човешкото тяло; —
ампутирам 1. отрязвам някоя част
от човешкото тяло; 2. прен, въоб¬
ще отрязване, окастряне.
вмрита (инд.) I. питис, което дава
живот и безсмъртие; 2. божестве¬
но питие; нектар.
амузня (а- и гр.) псих., пълно загубва¬
не на музикално чувство порвди ув¬
реждане нв мозъчна структура.
амулет (лат.) малък предмет — мус¬
ка, която според суеверното прос¬
толюдие пвзи от смърт, нараня¬
ване, нещастия, талисман.
Амундсен, Ровлд (1872 — 1928), нор¬
вежки мореплавател и изследова¬
тел на полярните области, пръв
стъпил на Северния полюс (1911).
амуниция (лвт.) 1. войнишка: палас¬
ка, пояс и други войнишки пот¬
реби; 2. конска; юзда и изобщо
конска сбруя зв впрягане нв кон.
Амур (лвт.) мит. бог на любовта,
изобразяван като голо крилато
момченце или прекрасен злвтокос
младеж, който със .стрелите си
възбужда любовно влечение у оне¬
зи, които стрелата улучи е сърце¬
то; е гр. мит. Ерос и Купидон; —
амур, амурчс изк. изображение на
Амур (рисунка, скулптурна укра¬
са, архитектурен детайл).
амфи- (гр. „около”, „от днсте стра¬
ни”) като съставка на сложни ду¬
ми означава обхввт, окръжеиис
или отношение към два предме¬
та, понеже се сближава по значе¬
ние с думата ampho (деама).
амфибия 1. зоол, земноводно живот¬
но: змия, жаба; 2. ав. самолет,
приспособен за кацане по вода и
нв суша; 3. техн. воен, автомобил
или танк, приспособен да сс дви¬
жи на суша, по водв или под во¬
да.
вмфиболичсн 1. (гр.) литер. двузна¬
чен, двусмислен; 2. мед, който сс
характеризира с непостоянна тем¬
пература; — внфнболин (гр.) ли¬
тер. 1. двусмисл^^т, която се
получава при различно подреж¬
дане на думите или при употре¬
бата им е различен смисъл; 2. из¬
речение, което можс да има двс
различни значения, порвди упот¬
ребата на думи е различния им
смисъл; „Косвта с остра”; 3. двус-
мислие поради неправилно под¬
реждане на думите е изречението;
„Да сс обеси нс да сс помилва”.
вмфибрвхий (гр.) мстрическа трис-
ложна сричка с ударение нв вто¬
рия слог.
амфикарпия (амфи- и гр.) бот, об¬
разуване върху едно растение на
плодове от дна вида.
амфиктиония (гр.) ист. в древна Гър¬
ция — събрание от представите¬
ли на племена или градове-дър-
51
аиадиплоза
жани, косто разглеждало религи¬
озни, в понякога и политически
въпроси с оглед на общите инте¬
реси.
амфитсатрвлен (гр.) нън вид нв ам¬
фитеатър, издигайки се едно зад
друго; — амфитеатър театър, е
който редовете са разположени
стъпаловидно.
Амфитрион (гр.) мит. цвр на Тиринс
(и Арголида) и съпруг нв хубавата
Алкмсна; влюбеният в нея Зсвс я
посещава, присл облика на мъжа
— (е негово отсъствие), н резул¬
тат нв което се раждат близнаци;
единият от тях (този от Зевс) е
Херкулес.
Амфитрион (гр. от собств.) разш.,
книж, 1. гостоприемен стопанин,
който обича да нагости богато
дошлите, гостолюбив човек; 2. ге¬
рой от едноименни комедии на
Плавт и Молиер, представен като
любезен домакин; 3. прен, изма¬
мен съпруг.
Амфитрита (гр.) мит, богиня пок¬
ровителка на морето, дъщсря нв
Океана, съпруга нв Посейдон, лю¬
бовница на Нептун.
амфо- (гр. „двама”) квто съставка на
сложни думи означава отношение
към два предмета.
амфора (гр.) античен съд с тясно
гърло и две дръжки, предназна¬
чен за съхраняване и пренасяне
на течности.
внвбвзин (нем.) хим. алкалоидно ве¬
щество, изомер на никотина; 2.
фарм. препарат, възбудител на ди¬
шането, използван напоследък
при лечение на хронични диха¬
телни заболявания; 3. фарм. таб¬
летки от този препарат.
Анабвзис (гр.) (възкачване, навли¬
зане) известно съчинение на гръц¬
кия писател Ксенофон (430-353 г.
пр. Хр.), е което се възпяват по¬
ходите на персийския цар Кир
срещу брвт му персийския цар
(405 — 359) Артаксеркс II (401).
анабвптизъм (гр.) учение на анабап-
тестите, религиозна секта от вре¬
мето на Реформацията в Герма¬
ния; — внабаптисти протестантс¬
ка секта, която отхвърля кръща¬
ването квто малки и постъпилите
е нея (кръстсни още квто деца)
биват повторно прекръщавани.
внвбиозв (ана- и гр. „живот”) биол.
състояние на организма, при ко¬
ето жизнените процеси, времен¬
но забавени или намалени (ми¬
нимален разход на кислород, по¬
нижена телесна температура, отс¬
лабена сърдечна дейност и т. н.)
поради промяна във външните ус¬
ловия (липса на влага, студ и др.),
се възстановяват, щом като сс съз-
дадвт благоприятни нормални ус¬
ловия за живот.
анаболизъм (от гр. „задържане”) би¬
ол.. процес на усвояване на храна¬
та от клетката и превръщането е
клетъчно вещество.
аивгалакгичеи, анагалвкгичсски (гр.
„извън” и галактически) който се
намира извън нашата Галактика.
иниго^я (гр.) 1. рел. мистично тъл¬
куване на текстовете от Светото
писание; 2. аскет. религиозно об¬
щуване със свръхестествени небес¬
ни сили; 3. ист. е древна Гърция
— празници е чест на божзство,
което се преселва, заминава нв
друго място.
аиатрвнв (гр.) грам. 1. преместване
на буквите е една дума, за да сс
получи друга дума; 2. съкратен
подпис на художника върху кар¬
тината; — внвгрвмен метод псих.
способ за диагностика на интелек¬
та или за анализа нв прости про¬
цеси на решаване на проблеми в
изследванията по психология нв
мисленето.
внадиплоза (гр.) литер. риторична
анадолец
52
фигура, при която следващите из¬
речения започват с думите, с ко¬
ито завършва предишното.
анадолец (тур.-гр.) жител от Аиадо-
ла; — Амадолв област от азиатс¬
ката част на Турция (Анталия).
анверобиоза гр.) биол. живот без сво¬
боден кислород.
анаконда (исп.) зоол, бов, огромна
змия.
внаколут (гр.) литер, 1. стилен об¬
рат или израз, при който има син¬
тактична неправилност: „аз ми се
струва” вм. „аз мисля”; 2. изпус¬
кане на дума, която лесно може
дв се рвзбсре: „вз дето всички” вм.
„аз съм там, дсто са всички”.
Анакреон (гр.) 1. древногръцки поет
(560-478 г. пр. Хр.), който е въз¬
пявал виното и любовта; 2. прен,
човек на вссслия и волсн живот;
— ннвкреонтичен (гр.) който въз¬
пява виното, любовта и веселия и
безгрижен живот; — внвкреонтач-
нв поезия литер, — вид лека, жиз¬
нерадостна лирикв, разпростране¬
на е европейската литература през
Ренесанса и Просвещението
(Пушкин „Из Анакреона”); —
внвкреонон стих литер, четири с-
ричен стих е античното метринес-
ко стихосложение, създаден от
Анакреон.
внакруза (гр.) литер. 1. начална не-
ударенв сричка пред другв ударе¬
на е един стих; 2. излишна срич¬
ка е стихотворна стъпка.
Аааксагор — древногръцки фило¬
соф. Живес около 500 — 428 г. пр.
Хр. е Мала Азия. Изходно поло¬
жение на учението му е, че нищо
нс възниква от нищо; душата,
психеята, с материална природа;
считан за основател на философ¬
ския теизъм и Йоническвта шко¬
ла.
Анаксямандър — древногръцки фи¬
лософ. Живее около 610 — 546 г.
пр. Хр. е Мала Азия. Представи¬
тел с на йонийската натурфило¬
софия, централна фигура е Ми-
легекагв школа. Той с първият ан¬
тичен мислител, поставил въпро¬
са зв същността и измененията в
органичната природа. Нсгон с въз¬
гледът за противоположностите.
Анаксимен — древногръцки фило¬
соф. Живес 585 — 525 г. пр. Хр. в
Мала Азия. Ученик и последова¬
тел нв Анаксимандър, представи¬
тел на Милетската школа. Основ¬
ната философска идся н учението
на Анаксимен с идеята зв единст¬
вото и многообразието е свста.
аналгезия (гр.) мед, изгубване усе¬
щането за физическа болка.
внвлекта (гр.) литер. сборник от из¬
брани произведения на един или
различни поети.
анали (лат.) летописи; — внвлнег ле¬
тописец.
анализа (гр.) нж. анализ; — анали¬
зирам изследвам, разглеждам раз¬
лагам нв съставните чвсти; — ана¬
лиз разлагане цялото (на състав¬
ните части); — аналитик 1. спе¬
циалист по правене на анализи;
2. лице, което сс отличава с осо¬
бени способности да анализира
преживяванията си; — аналитика
филос, 1. учение за основните еле¬
менти на мисленето, развито от
Аристотел; изкуство дв се анали¬
зира; 2. мат. аналитична геомет¬
рия.
анализатор 1. лице, което прави ана¬
лиз; 2. техн, уред, с който се пра¬
ви анализ; 3. физиол, нервният път
и органите на сетивата, чрез ко¬
ито сложните явления от външ¬
ния свят сс разлагат нв отделни
по-прости явления; 4. муз. акуст.
специален впарат, с който можс
да сс определя спектралният със¬
тав на звука.
аналог (гр. „съществуващ”) 1. съот-
53
анастрофа
ветстние, подобие, сходство; 2. ду¬
ма от един език, която напълно
съответства на думв от друг език,
пълно покритие на думи от два и
повече езици, които означават ед¬
но и също понятие.
аналогов сигнал (англ.) електрон.
непрекъснато изменяща сс стой¬
ност на напрежение или ток.
аналогов компютър (англ.) електрон.
изчислителна машина, която въз¬
приема и обработва данни под
формата нв непрекъснато проме¬
няща се величина, чиято големи¬
на е пропорционална на стойнос¬
тта на данните.
аналогово-цифров преобразувател
(англ.) електрон, устройство за
преобразуване на непрекъснато
изменящ се сигнал, например
нвпрсжсние, е последователност
от двоични числа, подходяща зв
използване в компютър.
аязлой (гр.) църк. черковна висока
масичка за поставяне на книгите
и принадлежностите за черковен
обрсд.
вналфабет (гр.) книж, ост. неграмо¬
тен човек; лице, косто нс знае да
четс и да пишс.	'
анамнеза (гр.) псих,. метод и меди¬
цината, и медицинската психоло¬
гия и при психологическо изслед¬
ване нв личността, при който в
разговор с болните или изследва¬
ните лица сс черпят сведения зв
определени явления; — анамнезнс,
анамнсзня (гр.) 1. спомсн, възпо¬
минание; 2. сведения от болния
за миналия му живот и за болест¬
та му.
анвнорфизън (гр.) геол., вътрешно из¬
менение е строежа на скалите под
влияние на голямо налягане и ви¬
сока температура.
анаморфоза (гр. „преобразяване”) 1.
физ. неправилна рисунка, която
изглежда като правилна само при
определени условия на разглеж¬
дане (напр. чрез специално огле¬
дало); 2. бот. неестествено разви¬
тие на частите на растение; 3. мед.
неправилно развитие нв органи¬
зъм.
ананим (гр.) литер, псевдоним, об¬
разуван от четене на едно имс от¬
зад напред: Фаргслет от телеграф,
ананказъм (лат.) псих.. състояние, при
което засегнатият не може да сс
освободи от определени преживя¬
вания, въпреки чс съзнава тяхна¬
та бсзсмиеленост.
внвпест (гр.) литер, метрическа
трисложна стъпка с ударение нв
последния слог.
внаплазня (гр.) мед. процес на прев¬
ръщане на тъканите е по-млади,
по-недиференцирани, което сс
наблюдава при злокачествени ту¬
мори.
анапластня (гр.) мед. операция, при
която разрушени части на тъквн се
възстановяват с части от здранв тъ¬
кан от тялото на пострадалия.
анархизъм (гр.) учение нв анархис¬
тите; — анврхиетически както
действат анархистите; — анархист
привърженик на анархизма; —
анархия 1. безначалие, безвластие;
непризнаване на никаква власт;
бъркотия; 2. полит, липса на ор¬
ганизирана държавна власт, което
ноди към безредие и хвос; безв¬
ластие; 3. разг. нарушаване на ус¬
тановената власт, ред и дисцип¬
лина; безредие; стихийност.
вивс·'тагичен (гр.) възстановяващ; —
внасгвгичеи псчвт печ. полигра¬
фично възпроизвеждане на стври
книги чрез офсетов, литографен
или друг псчат.
вивсгомозв, внвстонозие (гр.) анат,
естествено съединение нв двв кръ¬
воносни съда е организма.
анастрофа (гр.) литер, 1. стилна фи¬
гура, при която сс размества ус-
анатема
54
гановевинг ред е изречението, но
се получава съшият смисъл; 2.
стилен похват, при който послед¬
ната дума или думи на изречение
или стих се повтарят е началото
на следващото изречение или нв
следващия стих.
анатема (гр.) църк. проклятие, клет¬
ва; отлъчване от църквата; — ана¬
темосвам 1. църк, отлъчвам от цър¬
квата чрез проклятие или анате¬
ма; 2. разг. проклинам.
внитн (от лат. „година”) църк. годиш¬
на вноскв за папата или вноска за
получаване на свн.
внвгокснн (гр.) мед, токсин, загубил
токсичността си чрез обработва¬
не с формалин, но запазил иму-
нотенните си свойства, който сс
използва за приготвяне на вакси¬
на.
вивгонизирвн (гр.) нарязвам труп с
научна или съдебна цсл; — внв-
томически, анатомичен отнасящ сс
до анатомията; — анатомия нвука
за строежа на човешкото тяло; —
анатом учсн, който се занимава с
анатомия.
внвгоцнзъм (нем.) фин, капитализи¬
ране на лихва, дължима по капи¬
тал, кредит или засм към опреде¬
лен падеж; пресмятане на лихви
върху лихвите.
внафаза (нем.) биол. фазв на деле¬
нието на клетката, при който от¬
делилите се хромозоми се групи¬
рат към полюсите на клетката.
анафилаксия (гр.) мед. придобита
свръхчувствителност нв организ¬
ма към действието на един анти¬
ген, вкаран чрез инжектиране нв
лекарства (антибиотици, лечебни
серуми и др.).
анафора (гр.) литер, 1. стилна фигу¬
ра, при която сдна и съща думв
или думи сс повтарят е началото
нв няколко последователни изре¬
чения или стихове, е началото на
няколко нови редове или пери¬
оди; 2, църк, благословен хляб,
който се раздава на вярващите по
времс на богослужение; нафора,
просфора.
внафорсзв (гр.) физ. преместване нв
частици н разтвор към внода под
действието на галваничен ток.
анафродитнзъм (гр.) липса или сла¬
бо полово възбуждане; — анаф¬
родит който страда от слабо по¬
лово възбуждане; — внафродизия
(гр. ан- и Афродита) книж, липса
нв полова възбудимост у мъж; —
внафроднзиак (лат.) мед, средство
против повишена половв възбуда,
анахорет (гр.) отшелник, пустинник,
анахронизъм (гр.) 1. грешка е прес¬
мятане на времето; несъответст¬
вие на духв на времето; 2. пос¬
тъпки, възглед и пр., които св от¬
живели врсмсто си; отживелица
внвцнкличсн и анациклически (гр.)
литер. за стихове, които, четени
отзад напред и отпред назад, имат
еднакво значение и звучвт еднак¬
во.
ан блок (en bloc) нв цяло, заедно,
вкупом.
аннслопа (фр.) геом, крива линия,
която е допирателна към всяка от
снопа линии или повърхнини.
винизажиран (фр.) ост, предвиждам,
внгвжс (фр.) разг. звст.
ангажимент (фр.) задължение за не¬
що; — ангажирам задължавам, за¬
пазвам предварително правото
върху нещо; предварително на¬
емам; — ангажирам се задължавам
се, обвързвам се, заемам сс: — ан¬
гажиране заемане (предварител¬
но); задължаване.
аигария (тур.) 1. неплащана прину¬
дителна работа; 2. безплатно, при¬
нудително.
ангеликв (гр.) бот. двугодишно рас¬
тение, чиито корени сс употребя¬
ват е медицината и въз винарст¬
55
англосаксонец
вото за приготвяне нв ликьори.
ангелите или ангслонци (гр.) хрис¬
тияни еретици, които боготвори¬
ли ангелите и тях, в не Исус, смя¬
тали за примирители с Бога.
внпин^' (лат.) мед, остро възпаление
на сливиците и на задната стена
на фаринкса; — ангина пскторис
— гръдна ангина, която се про¬
явява (характеризира) с пристъпи
на силни болки в сърдечната об¬
ласт откъм ляввта ръка; гръдна жа¬
ба, стенокардия.
внгинв2 (от собств.) гъсто тъкано
платно, косто сс употребява зв
възглавници и др.
ангио- първа съставна част на слож¬
ни думи със значение, който сс
отнася до кръвоносен съд, напр.
ангиокардиография, ангиоспазъм
и др.
ангиография (гр.) мед. метод за рен¬
тгеново изследване на кръвонос¬
ните съдовс чрез вкарване и тях
на разтвор от контрастни вещест¬
ва.
ангиокардиография (внгио- и карди¬
ография) мед, рентгенография на
кухините нв сърцето и на главни¬
те кръвоносни съдове след вкар¬
ване на контрастно вещество и
кръвообращението.
вигиологня (ангио- и гр. „учение”)
мед, дял от анатомията, който сс
занимава с кръвоносните и лим¬
фните съдове е човешкото тяло и
отнасящите се към тях органи
(сърце и др.).
внгвом (лвт.) мед, доброкачествен ту¬
мор от новообразувани и разши¬
рени кръвоносни съдове.
внгионсврозв (ангио- и невроза) мед.
смущение или невроза на съдо¬
вите нерви, които управляват сви¬
ването и разпускането на кръво¬
носните съдове.
ангиоскоп (ангио- и гр. „гледам”)
мед, урсд зв изследване на капи¬
лярите; — внгноекоnин мед. из¬
следване на капилярите с аитиое-
коп.
ангиоепазъм (внгио- и гр.) мед, спаз¬
ма на малките артерии, артериоли
и капиляри, най-често от нсвро-
гснсн произход.
витиоетсиоза (ангио- и стеноза) мед.
стесняване на артериите.
внгиостомв (ангио- и гр. „уста”) зо¬
ол. глист, който паразитира н чер¬
вата на човекв и животните.
ангиохолнт (ангио- и гр. „жлъчка”)
мед. възпаление на жлъчните пъ-
тищв; холвнгит.
ингит (гр.) мед, възпаление на кръ¬
воносен съд е човешкото тяло.
внглез (фр.) муз. 1. вид старинен
танц, произхождащ от Англия; 2.
музика за такъв танц.
английска лирв (фунт стерлинг) фин.
национална парична единица на
Великобритания, подразделя се на
100 нови пенса.
аигликвнизън (англ.) принципи на
англиканската църква; система на
англиканската църква; — англи-
квнска църкев държавна църква е
Англия, която с протестантска; —
англицизъм (англ.) език, дума или
обрат, свойствени на английския
език; — англициег специалист по
английски сзик и литература.
англоман (фр.) пристрастен поклон¬
ник на всичко английско; — анг¬
ломания пристрастно поклонни¬
чество или подражание нв анг¬
лийски нрави, обичви и пр.; — вн-
глофил чоеек, който обича анг¬
личаните; — внглофоб човек, кой¬
то мрази англичаните.
англосаксонец 1. лице, което при¬
надлежи към германските племе¬
на, завладели Британия през 5.
век; 2, потомък на тези племена;
човек от английски произход; 3.
общо название на говорещите ан¬
глийски език нъв Великобрита¬
ангоб
56
ния, САЩ, Канада, Австралия,
Нова Зеландия и Южноафрикан¬
ската република.
внгоб (фр.) техн. тънък слой от бя¬
ла или цветна глина, с който се
по- крива керамично изделие,
прсди дв сс постави е пещ за из¬
пичане.
ангорски (от собс. Ангорв, сега Ан¬
кара) 1. който произхожда, при¬
надлежи или е свойствен на Ан¬
гора; 2. с дълга козинв (зв котки,
зайци, кози и др.).
ангро (фр.) на едро.
ангетрьон (от собсте.) единица мяр-
кв за дължинв, равна нв сдна сто-
милионна част от сантиметъра (по
името на шведския физик Ангст¬
рем, 19. век).
вндвлузнг (от собсте. по името на
област и Юж. Испания — Анда¬
лузия) минер. твърд минерал, алу¬
миниев силикат, със зелен или сив
цвят, неразтворим е киселини,
употребяван като огнеупорен и
киселиноустойчив материал.
вндарт (гр.) комита, въстаник,
хайдутин.
аидезит (по собств. Анди, планини
в Юж. Америка) минер. вид тъмна
вулканична магмена скала, която
се използва за строеж.
Андерсен, Ханс Кристиян (1805 —
1875), световноизвестен автор на
детски приказки.
внджвк (тур.) разг. тъкмо, именно,
вндроген (гр.) биол, човек или жи¬
вотно с признаци на двата пола;
хермафродит; — аидрогинил (гр.)
1. наличие на признаци на двата
пола у един индивид; 2. полово
влечение на жена към женв.
вндронд (фр.) техн. автомат с човеш¬
ки образ.
Андромaиин (гр.) мед, ненаситна
страст у жена към мъжсте; — анд¬
рофобия омраза, отвращение (и
страх) от мъжетс.
Андромаха (гр.) мит. съпруга на Хск-
тор, герой от Троянската война,
горчиво оплакала· мъжа си, убит и
двубой от Ахил; след падането на
Троя става робиня на Ахилония
син Неоптолем (или Пир); разш.
предана и любещв съпруга.
Андромеда (гр.) мит. дъщеря на ети-
опския цар Кефей и съпругата му
Касиопея; хубавата царица пре¬
дизвиква гнева на нереидите, ко¬
ито изпращат морско чудовище да
разсипе стрвнвта; Андромеда с из¬
купителната жертва, но героят
Персей убива чудовището, осво¬
бождава я и се оженва за нея; е
памет зв подвизите нв мъжа Ати¬
на я въздига всред звездите; — Ан-
дромсдв астр. 1. съзвездие е Ссн.
полукълбо; 2. спирална мъгляви¬
на, галактика, най-близка до на¬
шата; 3. бот, вид вечнозелени
храсти.
вндрофвг (гр.) людоед, човекоядец;
— андрофвгия книж, човекоядст-
во, людоедство.
андроцсн (гр.) бот, съвкупност от ти-
чинките на един цвят.
внснризъм (гр.) мед. болестно раз¬
ширение на артериите.
анекдот (гр.) къс разказ за любопит¬
на, смешна случка; — анекдоги-
чески, анекдотичен във вид на
анекдот; — внскдотомвн книж, чо¬
век, който страдВ от мания да раз¬
казва или да слушв анекдоти; —
виекдогонанин книж. страст у ня¬
кого да рвзквзвв или да слушв
анекдоти.
внскс (лат.) 1. търг, притурка, при¬
бавка; 2. икон. приложение към
писмен документ, използван във
външната търговия.
висксиоииег (фр.) полит, привърже¬
ник нв анексия; — анексирам
(лвт.) присъединявам (територи¬
я); — внсксирвнс анексия, присъ¬
единяване (нв територия).

57
анимвгнзъм
внемичсн (лат.) малоумен, слаб,
безжизнен; — внсмия мед, болес¬
тно състояние, което сс характе¬
ризира с намален брой нв черве¬
ните кръвни клетки — еритроци¬
ти и количеството нв хемоглоби¬
на.
внемо- (гр. „вятър”) като пърнв със¬
тавка на сложните думи поквзвв
отношение към вятър.
анемология (внемо- и гр. „нвукв”)
метеор, нвука зв въздушните те¬
чения и за ветровете.
внемонв (гр.) бот, тревисто растение
от сем. Лютикони с красиви бели,
жълти или розови цветове; съсън¬
ка.
анемоскоп (внемо- и гр. „гледам”)
метеор, уред за определяне посо¬
ката нв ветровете.
внсмотроп (внсмо- и гр. „обръщам”)
техн, двигател, който сс задвиж¬
ва от вятър.
анемофилия (внемо- и гр. „обич”)
бот, опрашване на растенията от
вятъра.
внемохорд (анемо- и гр. „струна”)
муз. пневматичен струнен инстру¬
мент, подобен на пиано.
внемохорня (анемо- и гр. „разпрос¬
транявам”) бот. разсейване нв се¬
мената, плодовете й спорите нв
растенията от вятъра.
анспиграф (гр.) книж. съчинение без
заглавие.
внспсия (гр.) диал. братовчедка, пле¬
менница.
анергия (гр.) 1. липси на телесна и
душевна сила; безсилие; 2. мед.
нечувеτвиτелноет към известни
лекарства и отрови, лротивоп.
алергия.
анероид (гр.) техн. вид барометър без
живак с метална, херметически
затворена тръбичка, е която въ-
духът е силно разреден.
анестезиолог мед. специалист по
анестезиология; — анестезиология
мед. наука за прилагане нв меди¬
цински упойващи средства, глав¬
но при операция; — анестезия
(гр.) нсчуиствигслиоет, обезчувс-
гβнβанс на някоя част от тялото
по ерсме нв операция с ансстс-
тични средства; — внсетегнчсн
(лат.) мед. премахващ болкв; обез¬
боляващ.
анжелик (фр.) муз.. вид лютня със 17
струни, която прилича нв китара,
разпространена през 17. и 18. еек.
Анибвл (247 — 183 пр. Хр.) прочут
каргатенеки пълководсц.
аннзет (фр.) подпраеснв с внасон ра¬
кия.
внизонстрин (гр.) спеи,. нееднвкноет
е размерите.
анизометропия (гр.) мед, нееднаква
усстнв сила нв двете очи, изразе¬
на е късогледство нв едното око
и нормално гледане на другото.
внизоморфия (гр.) бот,. способност
на страничните органи у расти¬
телно тяло (листа, цветове) дв се
насочват към хоризонта или към
първичната основна ос, като при¬
емат различни форми.
анизотропия (гр.) 1. физ. несднвквост
нв физичните свойства нв едно тя¬
ло н различните посоки вътрс е
него; 2. бот. нееднакво направ¬
ление на различните органи на ед¬
но и също растение при едни и
същи фактори.
анилин (вр.) отровна мвсленв теч¬
ност, която се добива от индиго и
каменовъглен катран.
вннмвлен (лат.) животински; — ани¬
мализация превръщане е живот¬
но; — внималист (от лат. „живот¬
но”) художник или скулптор, кой¬
то изобразява предимно животни,
внимвлкулв (лат.) зоол. съвсем дреб¬
но или микроскопично, почти не¬
видимо с просто око животно.
внимнзъм (лат.) 1. уче¬
ние, че всичко е одушевено; —
анимационен
58
мислещата душа се взсмв зв обяс¬
нителен принцип на тялото; 2.
вярване и духовни сили, които
действат е природата.
анимационен (лвт. „оживяване”) е
съчетание анимационен филм —
рисуван филм, трикфилм; — ани¬
мация 1. изкуство да се рисуват
филми; 2. рисувани филми.
вннхилвция (лвт.) физ. реакция, при
която масата на веществото сс
преобразува е енергия; унищожа¬
ване нв веществото; — внихнли-
рам (нем.) физ. превръщам сс и
енергия (зв вещество, частици).
внкер, внкър (нсм.) 1. техн. регула¬
тор на часовниково мвхвло; 2. арх,
скоби за скрепнане на две машин¬
ни части или два строителни еле¬
менти; 3. марка часовници.
анкета (фр.) псих, метод зв социоло¬
гическо и социвлно-nеохолоти-
ческо изследване, при който се съ-
тавя и предоставя на изследвани¬
те лица и определена последова¬
телност системи от въпроси, чи-
ито отговори се използват като из¬
ходен материал за научни обоб¬
щения и др.; — анкетни комисия
проверочна комисия; — анкети¬
рам проверявам, разследвам; —
анкетиране проверяване, разслед¬
ване; — внкстьор (фр.) човек, кой¬
то прави внкств; разследван.
внкилозв (гр.) намаление или изчез¬
ване нв движенията нв една ста¬
ни.
внкилометър (гр.) техн. инструмент,
с който се измерват кривини.
анкилостом(а) (из.) мед. паразитен
червей е тънките черни нв човекв
и животните, причинител на бо¬
лестта анкилоегомивза.
внкилоетониaзн (гр.) мед. заболява¬
не предимно на миньорите и нв
работниците по тунелите, което
причинява анемия; тунелна ане¬
мия.
викилогом (нем.) мед, крив хирур¬
гически нож.
внклвв (фр.) геогр. територия нв дър¬
жава, която с звобиколенв от дру¬
ги държави и нямв излаз на море,
анкър английски единици мяркв за
вместимост.
аилвеер (нем.) 1. ел,, пускач. пуска-
тслсн реостат; 2. авт,. пускател на
мотори.
анод (гр. „път нагоре”) физ. 1. елек¬
трод е различни електрически
уреди, който се свързва с поло¬
жителния полюс на източника на
токи; 2. положителният полюс на
електрическите елементи и аку¬
мулаторите.
виодонгин (гр.) мед. вродена липса
на зъби.
вноксенин (лат.) мед. липса нв окис¬
ляване в кръвта.
аноксня (лат.) мед. недостиг нв кис¬
лород е един организъм или само
и някои негови органи и тъкани,
аномален (гр.) неправилен; — ано-
нвлноеτ неправилност; иеестест-
веност; нещо което излиза извън
обикновения ред; — аномалия
неправилност; неестеегвеност; от¬
клонение от обща закономерност
нв явление.
ано^нация (фр.) литер. стилен об¬
рат, при който сс употребяват ду¬
ми, близки по глассж, но различ¬
ни по значение.
анонимен (гр.) безименен; аноним¬
но акционерно дружество, на ко¬
ето акциите нс носят имената нв
притежателите им; — вноннм 1.
лице, което крие името си; 2.
псевдоним, лъжливо име; 3. про¬
изведение, чийто автор с неизвес¬
тен.
анонсирам (фр.) давам обявление,
обявявам вън вестниците; — анон-
соео бюро бюро за събирвнс обяв¬
ления за вестниците; — анонс
обявление (нън вестник), съобще-

59
Антей
нис.
виопистогрвфня (гр.) ост. отпечат¬
ване на книги свмо нв едната стра¬
ница на листа, правено преди Гу¬
тенберг.
внопсия (ан- и гр.) мед, слабо зре¬
ние или нееиждане.
анорак (еск.) късв горни спортни
дрехв от непромокаем плат за
предпазване от вятър и дъжд.
аноргвничсеки (гр.) спец, неограни-
чески.
анорексия (гр.) псих, психогенно раз¬
стройство, срещано предимно при
момичета през пубертета; глинен
симптом е спвдвне нв теглото
вследствие увеличаващи се липси
на апетит и отказ от хрвнв.
анормален (лвт.) неправилен; —
внормалност неправилност.
анотация (лвт. „бележка”) 1. разяс¬
нителна бележка върху текст; 2.
кратко изложение нв съдържани¬
ето на книги, статия и др.; 3. биб-
лиографско описание ни книга,
често придружено с кратко изло¬
жение на съдържанието, прецен¬
ка и разяснения; 4. електрон.
обяснение към програмата, което
обикновено предхожда нейния
първичен код.
ватирам (фр.) библиогр. излагам
нвкрвтко с критически оценки съ¬
държанието на книги или статия,
вноеннн (гр.) мед. неспособност да
сс възприемат или да се различа¬
ват миризмите; липсв нв обоня¬
телни възприятия.
Аиофслсс (гр.) зоол. род широко раз¬
пространени комари.
анофтилмия (гр.) мед, липсв нв око.
ансамбъл (фр. „заедно”) 1. съгласу¬
ваност на едно стройно единство;
съгласуване между отделните чис¬
ти нв едно цяло; стройна пълно¬
ти, общност, единство; 2. художес¬
твени съгласуваност е играта нв
артисти при изпълнение нв дра¬
матична или музикална пиеса; 3.
състав от изпълнители нв писсв,
опсра и пр., колектив от артисти,
музиканти, псеци и др.; 4. арх:.
съвкупност от постройки, които
обрвзуевт единна композиция.
внгвблснви (фр.) арх, горната изпък¬
нала част на сгради, която се опи¬
ра нв стени или колони и сс със¬
тои от три хоризонтални чвсти:
корниз, фриз и архитрвн.
антагонизъм (гр.) противодействие
на две сили; врвжда, нсприязие-
ност; — внтвгоииеτ 1. противник,
съперник; 2. анат. органи или ве¬
щества с противоположни дейст- '
вия; — антагонистически, анта¬
гонистичен враждебен, неприяз¬
нен.
Антанта (фр.) ист, съглашение меж¬
ду Англия, Франция и Русия по
време нв Първвтв световна войнв
за отбрани и нападение; — Голя¬
ма внтантв — съюз между Англия,
Франция и Русия е началото нв
20. век — тройно съглашение, тро¬
ен съюз; — Мвлкв антантв от 1921
г. до Втората световни война, съ¬
юз между Югославия, Румъния и
Чехословакия.
Антарктида (гр.) геогр, континент,
който заеми централната част око¬
ло Южния полюс.
Антарктика (гр.) геогр. южната по¬
лярни област, включващи Антар¬
ктида, островите около иея и юж¬
ните чвсти нв Атлантическия, Ин¬
дийския и Тихия океан; противоп.
Арктика; — антарктически (гр.)
намиращ сс на Южния полюс.
внтедвтирвм (лвт.) издавам документ
със стври дата.
витсзис (гр.) бот. цъфтеж, сезон нв
цъфтене.
Аитсй (гр.) 1. митичен гръцки ге¬
рой, син нв Посейдон и Гея (Зе¬
мята), непобедим е единоборст¬
во, понеже при всяко допиране до
аитски
60
земята получавал нови сили от
иея; зв дв го надвие, Херкулес е
принуден дв го откъсне от земята
и дв го удуши във въздуха; 2. прен.
непобедим порвди здрави връзки
с народа, човск здраво свързан с
родната си земя, с нврода си.
антски (rp.) геогр.. хора, които жи¬
веят нв един и същ градус дължи¬
на, но нв различни градуси ши¬
рина.
витеив (лат.) 1. рад. проводник (жи¬
ца) или системи от проводници,
която служи зв излъчване е прос¬
транството или за улавяне от прос¬
транството на електрически въл¬
ни; 2. мор. напречни греда на ко¬
рабни мачти; 3. зоол. пипвлце на
глвввтв на насекомо, косто изпъл¬
нява службата нв орган за осезв-
ние и обоняние.
внтемарил (лат.) бот. високопланин¬
ско рвстснис, употребявано е ме¬
дицината; бял смин.
внтенвталеи (лвт.) мед, който се от¬
нася до състоянието прсди раж¬
дането.
внтсрнд(ий) (лвт.) бот. мъжки раз¬
множителен орган е спорите на
низшите растения (пвпрвти, мъ¬
хове, гъби и др.).
витсрия (тур.) вид топлв памучна
или вълнени дреха, обикновено
подплатена с пвмук; памуклийка.
внтеротнчен (лвт.) мед, зв средство
— което действа против половия
инстинкт или против прекомер¬
ната полови възбуда.
витефнкс (лат.) арх, е античната ар¬
хитектури — каменно или кера¬
мично украшение, което се нами¬
ра нв корниза до покриви.
антецедент (лвт.) предшествал слу¬
чай; предишен факт, нв който се
позовава някой.
внтн- (гр.) против; е сложните думи
да сс превежда протиео...
внтивндрогснн (лвт.) фарм. лекарст¬
вени средства, които се използ¬
ват за блокиране на сексуалност¬
та при лечението на абнормни по¬
лови прояви.
витибиограмв (вити- и гр. „опис”)
мед. микробиологичен метод за
изпитване чувствителността иа
различни видове микроорганизми
спрямо лекарствени средства.
внтибиозв (вити- и гр. „живот” и -
озв) биол. потискане и унищожа¬
ване на микроорганизми под вли¬
яние нв биогенни продукти от
микробен, животински и расти¬
телен произход.
антибиотик (анти- и биотик) биохим,
вещество, което сс образува в ре¬
дици организми: низши гъбички,
плесени, бактерии, растения или
животни.
внгибриз(в) (анти- и фр. „бриз”) мор.
въздушно течение от брегв към
морето, косто с на известив висо¬
чини, понеже налягането над су¬
шата с понижено, а над морето
повишено.
антявибритор (вити- и вибратор)
техн. уред или приспособление за
намаляване на вредните колеба¬
ния у механични системи; смек-
читсл, амортисьор.
витигиз (вити- и гвз) хим. противо¬
газ, средство зв унищожаване
действието нв отровен или задуш-
лив газ.
антиген (гр.) биол,' високомолекул¬
но вещество от животински, рас¬
тителен, бактериален или вирусен
произход, което може да предиз¬
вика образуване на антитела, ко-
гито попадне е организъм нв чо¬
вск или животно.
Ангитонв (гр.) мит. дъщсря на цар
Едип и Иоквста; придружава ста¬
рия си бащв е доброволното му
изгнание и се грижи зв него до
самата му смърт; въпреки изрич¬
ната забрани погребва убития си
61
антимон
брвт Полиник и за ивквзвиие би¬
ва звзидвнв е пещера, където се
обесва; — Антигона разш. олицет¬
ворение на дъщерни обич и мъ¬
жествено изпълнение на дълга.
ангидинвсгичеи (вити- и динами¬
чен) полит. който с против влас¬
тта на династия; — внгидинасги-
цизъм полит. борби против деспо¬
тизма на династия.
антидот (гр.) мед. противоотровно
средство.
антидрамв (внти- и дрвмв) литер,
сценични теорбв на крайно модер-
нистично течение е драматурги¬
ята, което отрича напълно зако¬
ните на класическото изкуство.
внтндъмnнитоня политика (вигл.)
икон, система от мероприятия от
стрина на правителството с цсл за¬
щити на местната промишленост
от нелоялна чуждестранна конку¬
ренция.
аитиинтслсктуализъм (анти- и инте-
лскгуализън) е идеалистичсската
философия — отричане на въз¬
можността да сс опознае истина¬
та с помощта на рвзумв.
антика (лат.) 1. стара пира; 2. прен.
старинна вещ.
ангиквгвлизвгор (внти- и катализа¬
тор) хим. вещество, което звбввя
или спъвв квтвлитичното ускоре¬
ние на двденв химични реакция.
внгиквтолнчееки (анти- и католичес¬
ки) който е против католицизма,
противокатолически.
витикнв (лвт.) печ, вид печатарски
шрифт.
внтикеаривг (лвт.) 1. магазин за по¬
купка и продажба на стври и ред¬
ки книги; 2. търговия с ценни ста¬
ри предмети; —· антикварни кни¬
жарници книжарници, е която сс
продават стари книги.
антиклерикален (анти- и клерикв-
лен) 1. който се бори против при¬
вилегиите нв духовенството и цър¬
квата; 2. прен.. напредничав,
антиклимакс (внти- и гр. „стълба”)
литер. вид стилни фигура: низхо¬
дяща градация.
внтиклинвл (гр.) геол. седловиднв
гънка нв земната корв или нв ска¬
ла с изпъкналата си част нагоре.
антиконституционен (лвт.) полит.
противоконституционен.
антикорозионен (анти- и корозия)
хим. който предпазва от химично
въздействие; противокорозионен.
внтикритикв (гр.) отговор нв крити¬
ки.
внгнлнбеρвлизън (лит.) полит, враж¬
дебност към либерализма, систе¬
ма от икономически и политичес¬
ки възгледи, които св против ли¬
берализма.
внтнлотвритьм (вити- и логвригьм)
мат. числото, което се получава,
когвто основата нв логаритмична¬
та система се издигне на степен,
рвннв на логвритъма му.
вягимсгвболв (гр.) литер. стилна фи¬
гури, при която нъв втория израз
се повтарят думите от първия, но
е обратен ред, нвпр. ям, зв да жи¬
вея, но не живея, за да ям.
внти^<етвтезв (гр.) литер. стилна фи¬
гури, при която сс променят ре¬
дът на думите, а мисълта остава
същата; конверсия.
внгинилиг'вризън (внти- и милитв-
ризъм) полит., обществено тече¬
ние, враждебно нв милитаризма;
— внтинилигвриег полит., против¬
ник нв милитвризма.
внтимннс (лвт.) църк. обредна кър¬
па, върху която с изобразено пог¬
ребението на Христос; употребя¬
ва се по времс нв литургия.
антимон (лвт.) хим. химичен еле¬
мент, зивк Sb, порсдсн № 51, вт.
тегло 121,76; има приложение е
техниката като съставни чист нв раз¬
личии сплави, особено нв сплав,
от която сс леят печатарски бук-

антимонархически
62
ви; стибиум.
антимонархически (гр.) полит, про¬
тив ^монархически, враждебен нв
монархията и монарсите.
антимонит (лвт.) хим. оловиосив ми¬
нерал с метилен блясък.
ингиморвлеи (гр.) книж. противомо-
рвлен, пρогивонривсгвен.
антинационален (гр.-лвт.) полит.
противонароден, който с против
нициятв.
внтииеутрон (вити- и неутрон) физ,
неутрална елементарна частица с
миси, рввнв нв масата на неутро¬
на, без електрически товар.
антиномия (гр.) филос, противоречие
между два звконв или две поло¬
жения, два принципа, които св
взвимноизключващи се, но и ед¬
накво убедително могат дв се до¬
казват по логически път.
внтиоксиген (внти- и оксиген) хим.
вещество, което се прибавя към
каучукова смсс, зв да забвви ста¬
реенето нв квучукв.
витипвпв (гр.) ист, лъжспвпа, изб¬
ран от съветници на владетел или
чрез заговор на върхушка или ор¬
ганизация; — витипипизъм рели¬
гиозно и обществено течение, ко¬
ето с против папската власт и
нейната непогрешимост; — аити-
пвпист привърженик на внтипа-
пизма.
витипасат (внти- и пасат) въздушно
течение въе високите слосве на ат¬
мосферата е топлите стрини, ко¬
ето се движи над пасатите и н об¬
ратна посока.
витипития (гр.) 1. чувство нв неп¬
риязън или отвращение; 2. псих,
отрицателно емоционално-оце¬
нъчно отношение нв човека към
даден обскт.
анпшвтриот (вити- и патриот) чо¬
век с враждебно чувство към оте¬
чеството.
витнпация (гр.) псих, предугаждане,
предвиждане, предположение за
действия, явления, събития и т.
н., косто се появява в съзнанието
преди възприемането нв конкрет¬
ните иещв; позивние, основано
върху логически съждения.
витиперисталтикв (аити- и перистал¬
тика) мед, движение на стомвхв и
червата обратно иа перисталтика¬
та.
витипирстик (внти- и гр. „трески”)
фарм. лечебно средство зв пони¬
жаване нв температурата.
антипод (гр.) 1. геогр, място нв зем¬
ното кълбо, противоположно на
друго някое място от земното къл¬
бо; 2. жител на такова място; 3.
прен.. пълна противоположност.
антирвбически (лат.) мед. който ле¬
кува бяс, противобесен.
внтирвкетв(вити-и рвкетаВ воен. ра¬
кета, предназначена зв борбв с
противникови балистични ракети,
която, изстреляна от земята, тър¬
си и унищожава противниковото
оръжие във въздуха.
внгнрахигичсн (лвт.) мед, противо-
рахитичен.
ввгирефорнагорски (лвт.) книж.
враждебен иа всякакви реформи,
антироман (анти- и роман) литер, го¬
лямо епично произведение нв
крайно модернистииио течение е
литературата, косто отрича напъл¬
но законите иа класическото из¬
куство.
антирелигиозен (аити- и религиозен)
1. противорелигиозен, противо-
верски; 2. атеистичен.
антисемитизъм (внти- и семитизъм)
обществено течение против с в-
рейството поради расови и рели¬
гиозни предразсъдъци; — антисе¬
мит човек с враждебно отноше¬
ние към евреите; — антисемитски
противоеврейски.
антисептики (лвт.) фарм. i. обезза¬
разяване, дезинфекциране или·

63
антициклон
предпазване от зараза нв рани чрез
сублимат, хлороформ и други хи¬
мични препарати; 2. средства про¬
тив инфекция нв рвии; — анти¬
септик средство, използвано про¬
тив инфекция на рани; разш. ве¬
щество, косто предпазва от загни¬
ване.
вигиесптол (лит.) фарм. антисепти¬
чен заместител нв йодоформ.
антисоциален (лвт.) полит, противо¬
обществен.
внтителв (вити- и тела) вещества,
които се образуват в организма
след някои болести или при вкар¬
ване н него нв различни антигени
и неутрализиращи тяхното вред¬
но въздействие; противотела.
антитеза (гр.) 1. противоположност
нв предмети и явления; 2. филос.
положение, което при логическо
съждение се противопоставя нв
тезата; 3. литер. стилна фигура,
чрез която сс съпоставят рязко
противоположни образи и поня¬
тия; противопоставяне, антитезис.
антитоксини (аити- и токсини) би¬
охим, противотела, които сс изра¬
ботват е организма нв човекв или
животните под въздействието нв
токсини (отрови), образувани при
боледуване или вкарани чрез ин¬
жектиране за предпазване от за¬
боляване и зв лекуване на забо¬
лели от дифтерия, тетанус и др.
антитритона политика (вити- и
тръст) икон, система от законода¬
телни мерки, осъществявани от
обществото срещу монополизаци¬
ям на пазвра и ограничаване на
конкуренцията.
антифашист (внти- и фашист) учас¬
тник или привърженик нв борба¬
та против фашизма.
антифебрин (лвт.) 1.· фарм. лекарст¬
во против треска; 2. хим, отровно
вещество, с косто се приготвят ня¬
кои бои.
витифсрмеит (анти- и фермент) хим.
вещество, което спира фермента¬
цията.
внтифои (гр.) 1. църк.. богослужебни
песен, която се пее поред от два¬
та клиросв; 2. поредно пеене на
солист и хор или нв двете поло¬
вини нв хор, като си отговарят ед¬
на нв другв; 3. запушалка зв уши,
която предпазва от силен звук при
изстрели и др.
антифриза (гр.) вид метонимия: из¬
казване на сдна мисъл с против¬
ната на нея мисъл.
антифриз (аити- и внгл. „замръз¬
вам”) 1. физ. вещество, което по¬
нижава точквтв нв замръзването
нв водата, напр. спирт, глицерин,
сол и др; 2. авт, незвмръзваща ох¬
ладителна смес.
витифрикционен (лвт.) който нама¬
лява триенето.
антифунгин (лвт.) хим. течност, ко¬
ято предпазва дървен материал от
загниване.
антихлор (анти- и хлор) хим. вещес¬
тво, което поглъща хлорв, оста¬
нал след избелване или хлорира¬
не на материали.
внтнхрезв (гр.) фин. специален до¬
говор, съгласно който кредиторът
придобива правото дв ползва
имуществото нв длъжника и до¬
ходите от него до окончателното
изплащане на задължението на
длъжника.
антихрист (гр.) противник на Хрис¬
та, който също ще сс яви при вто¬
рото пришествие дв изкушввв хо¬
рата; дявол.
ангихумавсн (вити- и хуманен)
книж. противочовешки.
антициклон (вити- и циклон) об¬
ширна област с високо атмосфер¬
но налягане, н която преобладава
безоблачно, тихо време, обикно¬
вено без валежи, през лятото го¬
рещо, през зимата ясно и студе-

антиципация
64
но.
внтнцвпвцин (фр.) 1. фин, предвари¬
телно плащане на дължима суми;
витиципвтивно плащвие; 2. фин,
предварително изплащане (иа
лихви); 3. изпълнение нв договор
прсди срока 4. филос, съждение в
priori, което предхожда опита; —
интяципирвна инфлация икон.
очаквани, предвидени, прогнози¬
рана инфлация.
вигичветицв (анти- и частици) физ.
елементарни частица, ни която ма¬
сата и спинът са рввни ни масити
и спинв нв дадена елементарни
частици, в електрическият - заряд,
магнитният момент и другите ха¬
рактеристики си рввни по големи¬
на и противоположни по знвк на
нейните.
античност (лат.) древност, старии-
ност, старини; — античен древен,
внтищанбър (фр.) рядко преддверие,
чакалня.
литография (гр.) 1. умение да сс при¬
дава иа цветята символично зна¬
чение; език нв цветята; 2. библи¬
олог. условно писане с цветни
изображения е символичните ви¬
нетки нв романтизма.
внтозои (гр.) зоол, коралови поли¬
пи, които живеят прикрепени към
морското дъно.
витолит (гр.) палеонт. вквменелост
от растение.
антология (гр.) литер. сборник от
предимно къси, образцови съчи¬
нения; христоматия.
антоним (инти- и гр. „име”) език, ду¬
ми с противоположно значение на
друга думи: красив — грозен.
внгговомвзия (гр.) литер, вид мето¬
нимия (стилна фигури) заменяне
нарицателното със собствено имс;
и обратно.
внтрвкозв (гр.) мед, професионално
белодробно заболяване, причине¬
но от отлагане на въглищен првх
е белите дробове поради продъл¬
жително вдишване ни нвпрвшен
въздух.
внтракотерий (гр.) изкопаем дебело¬
кож бозайник.
антракс (гр.) мед. злокачествен кър¬
вав цирей; синя пъпка.
антракт (фр.) свободното време
напр. между двс действия е тсвтър;
промеждутък, пвузв.
антрацит (гр.) минер. нвй-добрите
каменни нъглищи.
антраша (фр.) 1. билетни стъпка с не¬
колкократно удряне нв краката,
докито играчът се нвмирв е поло¬
жение на скок във нъздухв; 2. умсл
скок при твицуевис.
внтрс (фр.) 1. вход; 2. нлсз! (при по¬
чукване ни врвтатв).
антрекот (фр.) кул, печено говеждо
мссо, отрязано между две ребрв.
внтрепозит (фр.) място, където се
складират местни или вносни сто¬
ки за съхранение, квкто и таксата
за това; — ревлси внтрспозит скла¬
дово помещение под непосредст¬
вения контрол на митническите
влвсти, където сс складират ие-
обмитени стоки.
антропо- (гр.) като първв съставни
чист ни сложни думи със значе¬
ние отнасящ се до човск.
витропогснсзв (витропо- и гр. „про¬
изход”) 1. процесът нв възниква¬
не и развитие нв човека; 2. дял от
антропологията, който изучввв
произходи на човека.
внтропогеогрaфин (антропо- и геог¬
рафия) геогр. течение н икономи¬
ческата география за решаващото
значение нв географската среди
върху развитието на човешкото
общество.
внтрополотизън (витропо- и гр. „нв-
укв”) филос. е съвременната фи¬
лософия — принцип,който изис¬
ква човекът да бъде разглеждан
като иеизмеиящо се природно съ¬
65
апарел
щество, без да сс еземв предвид
обществено-историческити прак¬
тики.
антропомаксимология (антропо- и
нвкеимология) псих. ниукв зв въз¬
можностите нв човека, зв законо¬
мерностите на формиране и про¬
явяване на неговите пределни фи¬
зически, психически и двигател¬
ни способности,свързани с изпоз-
ввнс на резервите на организма.
антропометьр (антропо- и гр. „мяр¬
ка”) антроп, уред за измерване нв
човешкото тяло и зв установява¬
не на неговите пропорции.
антропонимия (антропо- и гр. „име”)
език, 1. наука зв собствените лич¬
ни и фамилни имени; 2. сбор от
лични и фамилни имена на ня¬
коя област или народ.
янтропоцентризъм (внтропо- и цен-
тризъм) филос. ненаучно, идеалис-
тическо схващане, чс чоеск е цен¬
тър на вселената и цел на миро-
сътворснието.
аитротомия (лвт.) мед. оперативно
отваряне нв израстъка на слепо¬
очната кост зад ушнитв мида зв
отстраняване ни загнили костни
клетки.
антураж (фр. „заобикаляща среди”)
1. приближени лица, които прид¬
ружават някого, заобикалящите
някого лицв; 2. околна среда.
Анубис дрсеноегипетски бог на пог¬
ребенията и балсамирането; пред¬
ставян е квто човек с глава на ча¬
кал.
анунцнатор (лат.) 1. църк. папски
пратеник, който осведомява пап¬
ската квнцелврия за политически
и църковни събития; 2. техн. ав¬
томатичен уред, който известява
за пристигане нв влак; сигнали¬
затор
анунциация (лат.) известие, известя¬
ване.
анфас (фр.) с лице към зрителя.
анфилирам (фр.) воен, пронизвам със
стрелби нидлъж по неприятелска
линия.
анхемнтоника (гр.) муз., общо назва¬
ние зв тонови редове, видове и
знукорсди, е които липсват полу¬
тонови разстояния.
анхидремия (гр.) мед. нвмвляввне нв
нодатв е състави на кръвта.
анхидрит (гр.) минер, безводен кал¬
циев сулфат, който се срсща за¬
едно с гипса е солните залежи и
се използва главно квто тор зв по¬
добряване нв почвата.
анхитер (гр.) палеонт, изкопаемо не-
чифтокопитно с три пръста, по¬
добно нв кон.
анцуг (нем.) спортно облекло от три¬
ко или друг подобен плат.
аншлус (нем. „присъединяване”) по¬
лит, насилствено присъединява¬
не нв чужда територия, особено
насилственото присъединяване нв
Австрия към фашистка Германия
през 1938 г.
аншпуг (хол.) техн, специален лост
зв ръчно придвижване нв вагони.
анюятет (лат.) фин, 1. редовно го¬
дишно плащане; 2. обезпечен го¬
дишен доход от бъдещи плаща¬
ния.
апагога (гр.) лог. заключение, при ко-
сто от една сигурни и една неси¬
гурна предпоставка сс првви извод
за истинността иа положението.
апарат (лит.) техн. уред, машина;
фотографски апарат, машина зв
прввеис на фотографски снимки,
апаратна помещение, е което сс ра¬
боти с впарвти; — апаратура (лат.)
техн. съвкупност от апарати и съ¬
оръжения е лаборатория, цсх и т.
н. зв извършване на определена
работа; — апаратчик (фр.) 1. ра¬
диотелеграфист; 2. н някои про¬
изводства — работник, който наб¬
людава впврати и машини.
апарел (фр.) спец, наклонен насип
апартейд
66
от пръст зв изкачване иа оръдия,
коли и тежести.
впиртейд (от англ. „отделно”, „нас¬
трана”) полит, расовв дискрими¬
нация, при която господсгввщвги
класв потиска инородно населе¬
ние, квто го лишава от избирател¬
ни прввв, от свобода на преселва¬
не, право ди ползва всички блага
и пр.
апатит (фр.) минер. минерал, който
служи зв изкуствен тор.
апатрид (гр.) юр. лице, загубило
граждански прввв н родината си
и иеполучило поданство н други
държави; безотечественик.
апаш (фр.) крвдец, джебчия; —
впвшлък джебчийство, кражби.
анодсн^я (гр.) ост, незнание вслед¬
ствие недостатъчно обучение; —
апедевтически иеук, неграмотен.
апекс (лит.) 1. връх, височини, най-
високи точка; 2. астр. точката от
небесната сфера, към която с на¬
сочено е даден момент движени¬
ето иа Земята по иейнатв орбити;
3. астр, точки от небесиатв сфе¬
ри, към която се движи Слънцето
с цялата си системи.
Апел (4. век пр. Хр.) древногръцки
художник при дворв на Алексан¬
дър Велики, чийто потрет с на¬
рисувал.
впслвтиеен, впелвдионсн (лат.) отна¬
сящ сс до апелвцията; апелати¬
вен съд, — апелативен съд юр. съ¬
дебна инстанция, по-висша от ок¬
ръжен съд — третата по рсд съ¬
дебни инстанция (мирови, окръ¬
жен, впелативен и касационен
съд); — впелвтиннв жалби юр. мол¬
ба, тъжба за обжалване нв съдеб¬
но решение пред по-горен съд; —
апелация 1. оплакване на по-гор¬
на съдебни инстанция; 2. вж. апе¬
лативен съд.
впе.мпфвзис (гр.) безсмислица, про¬
тиворечие.
апендектомия (лвт.) мед. оператив¬
но отстраняване на впендикса; —
апендикс (лвт. „придатък") 1.
анат. чсрвеообразен израстък в
края на сляпото черво; 2. техн.
мвлък мвркуч за вкарване и из¬
пускане ни газ в обвивката на
аеростат; 3. прен, ненужна прибав¬
ки, излишно; — впендицит (лат.)
мед. възпаление на впендикса.
аперитив (лвт.) 1. питие преди яде¬
не за възбуждане нв апетити;. 2. за¬
ведение, е косто сс поднасят спир¬
тни напитки и закуски.
вперквт (внгл.) спорт, силен удар в
челюстта или стомаха нв спортист
при бокс.
впертометьр (нем.) физ. урсд, с кой¬
то се измерва числовата апарату¬
ра ни оптическа система.
апертура (нем.) физ, величина, ко¬
ято характеризира ефективния от¬
вор на оптически система.
аперцепцня (лит. „при” и „разби¬
рам”) 1. псих.. обусловеност на въз¬
приемането от опити, зивнията,
светогледи и психическото състо¬
яние ни лицето, което възприема;
възприемане, схващане е зависи¬
мост от личния опит на възпри¬
емащия; 2. филос, осъзнато възп¬
риемане зв разлика от неосъзна¬
тото.
впиквлен (фр.) книж. 1. който с ни
върхв; 2. език, за звук — който се
произнася с върхв нв езика.
апикултура (лат.) книж. пчеларство.
Алис мит. свещен бик у египтяни¬
те, символизирал творческата си¬
ла нв природата.
аплазия (в- и гр. „образуване”) би¬
ол, 1. вродени липса иа оргии; 2.
вродено недоразвитие иа тъкани
и оргвни.
аплик, вплике (фр.) 1. изделие от
прост метал, покрито с тънък
пласт сребро, злато или никел; 2.
изделие с нашити или нанесени
67
апокринен
върху него пирчств от друга мате¬
рия; 3. предмет зв украшение
(лвмпв), който се прикрепя към
стена или друг предмет; 4. апли¬
кация.
впликвтурв (лит.) муз, редът, по кой¬
то се поставят пръстите при сви¬
рене на музикален инструмент.
апликация (лат.) 1. притурка; при¬
бавки, приложение; 2. укрвсв вър¬
ху плат или хартия чрсз поставя¬
не нв фигури от други материя,
бродиране, изплитане и т. и.; 3.
самият орнамент, фигурки, изоб¬
ражение; 4. литер, крилвти фрв-
зи, пословици, афоризми и др.,
използвани н литературни произ¬
ведения, за дв се постигне по-го-
ляма образност и ясноти; — апли¬
кирам правя апликация; приши¬
вам, прибавям, притурввм.
аплодирам (фр.) ръкопляскам (обик¬
новено е знак на одобрение); —
аплодисмент ръкопляскане.
апломб (фр.) 1. ост. ответно поло¬
жение; 2. натъртване, повишение
на гласи с цел да сс обърне по-
голямо внимание на някой въп¬
рос, изрвз, пасаж; 3. самоувере¬
ност, самонадеяност (особено при
разговор).
апо- (гр.) първв съставна част на
сложни думи със значение отд¬
ръпване, оттегляне и пр.
апогамия (впо- и гр. „брвк”) 1. биол,.
свойства нв някои растения дв из¬
губват способността си за полово
размножаване; 2. размножаване
без оплодяввис; апомиксис.
апогей (гр.) 1. астр, нвй-отдвлече-
нвтв точка на луннитв орбити от
Земята или от орбити на изкуст¬
вен спътник; 2. прен. най-висока¬
та точки на развитие, разцвет, сла¬
ва.
апограф (гр.) книж. препис от ори¬
гинала, от първообрази; копие,
препис.
вподемивлгня (гр) мед. страст за пъ¬
туване надалече, превърнала се в
болестно състояние.
аподиксис (гр.) юр· привеждане на
доказателства; 2. неопровержимо
доказателство; — вподиктнчен без¬
спорно доказан; неоспорим, не¬
опровержим.
аподия (апо- и гр. „крвк”) мед. лип¬
са нв кракв по рождение.
аподозис (лвт.) грам, нторв част нв
сложно подчинено изречение.
Апокалипсис („откровение”) библ, 1.
последната от книгите нв Новия
завет — „Откровението нв се. Йо¬
ан · Богослов”; съдържа 7 видения
за края на света; 2. разш. книга с
религиозни предсказания през
първите векове сл. Хр.; апокалип¬
сис прен. 1. свършекът нв света;
второ пришествие; 2. нещо ужа¬
сяващо, страхотно; 3. мистично,
тайнствено; 4. мъчително, непо¬
носимо положение; — апокалип¬
тичен 1. църк, който съдържа отк¬
ровения; пророчески; 2. прен.,
книж, катастрофален, ужасяващ,
страховит; 3. прен., книж. мисти¬
чен, тайнствен; неясен; — апока¬
липтичен образ литер. фантасти¬
чен обрвз, предизвикващ ужас; —
апокалиптика или апокалиптична
литератури литер, ист. общо наз¬
вание нв редица съчинения от
първите векове преди и след Хр.,
съдържащи е алегорична форма
представа за идването на спаси¬
тел-месия, за края ни свети и на¬
казването на утнетителите.
апокопа (фр.) грам, 1. изпускане на
един или няколко звука е крвя ни
думите порвди акцентно-фоие-
тичии процеси; 2. образуване нв
нови думи чрез съкращаване на
срички (напр. кило от килограм),
апокринен (впо- и гр. „отделям”)
мед, отделящ, отлъчваш; — апок-
ринни жлези — жлези, при които
апокриф
68
отделянето иа секрецията сс съп¬
ровожда с отделяне ив чист от кле¬
тъчната протоплазма, квто напр.
потните, млечните и др.
апокриф (гр.) 1. средновековно ли¬
тературно произведение, тясно
свързано с библейските книги,
непризнато от църквата порвди
отклоняването от каноните на
църковната литератури; 2. прен, не¬
истинно, недостоверно съчине¬
ние, което сс възприеми зв ори¬
гинално.
аполитизъм (гр.) полит, 1. неучас¬
тие е обществено-политическия
живот; 2. безразличие към поли¬
тически тсми; — аполитичен кой¬
то с безразличен към политиката;
— аполитичност прояви нв вполи-
тизъм, безразличие към полити¬
ката.
апологема (гр.) книж, защитна рсч,
защита; — впологетвкв (гр.) 1. оп¬
равдание или защита ни някое
учение; защита; 2. богословска
дисциплина за защити ив христи¬
янската религия; 3. прен, предв¬
зета защита, хвалене.
апологет (гр.) литер, 1. страстен при¬
върженик нв някое учение, ни ня¬
какви идеология, чиято прввотв сс
стреми ди доквже с всички средс¬
тва; 2. християнски писател, кой¬
то горещо звщитвнв основните по¬
ложения на християнската вярв и
упорито работи зв разпростране¬
нието на християнството; 3. голям
защитник на тези, ни научно-фи¬
лософско, политическо или ли¬
тературно гледище, като неосно¬
вателно го хввли и превъзнася.
„Алоло” астр, 1. серия анерсрикин-
ски космически кораби зв полет
към Луната, изстрелвани с раке¬
тата „Сатурн V”; 2. специална
програми, която позволи първото
прилуняване нв човека (21 юли
1969).
Аполон (гр.) мит,, лъчезарният бог
ни слънцето и светлината, ни мла¬
достта и изкуствата, „предводител
нв музите” (гр. музагет), сдно от
нвй-почитаните божества от древ¬
ногръцкия пантеон; — Аполония
геогр,, ист. 1. дрсвнв колония на
милстийски гърци нв българско¬
то Черноморие (основани ок. 610
пр. Хр.) и по-късно; 2. богат древ¬
ногръцки град (Созопол), където
е издигнати прочутата статуя на
Аполон; 3. изк. празници ни из¬
куството (провеждани ежегодно е
Созопол).
апоморфин (фр.) фарм, средство, по¬
лучавано от морфини, употребя¬
вано за предизвикване ни повръ¬
щане.
апо^в^за (апо- и гр. „сухожилие”
и -озв) анат,. 1. бялв ципи, която
покриви мускулите и ги прикре¬
пя към костта; 2. мед, апоневро-
зис.
апоплексия (гр.) мед. остро разст¬
ройство на мозъчното кръвообра¬
щение, предизвикано от кръвоиз¬
лив е мозъка, от размекване нв
мозъчната тъкан или от времен¬
ни спазми ни мозъчните кръво¬
носни съдове; — апоплектичен
удар мозъчен удвр.
апорня (гр.) филос. 1. неразрешим
или трудно разрешим логически
проблем; 2. непреодолимо проти¬
воречие при разрешаване нв проб¬
леми.
впорт (фр.) фин. вноска от движими
или недвижими имоти от страна
на съдружник е дадено предпри¬
ятие зв формиране на общата соб¬
ственост при създаването и по
нремс ни съществуване нв дружес¬
твото.
апосслсний (апо- и гр. „лунв”) астр.
най-отдалсченити точка ни орби¬
та ни изкуствен спътник или нв
небесно тяло спрямо Лунатв.

69
апропо
апосиопеза (гр.) ретор. внезапно
прекъсване нв речтв по срсдвта нв
изречение поради силни чувства,
колебание и др.; внезапно звмъл- '
чивинс.
впостат (гр.) книж, вероотстъпник,
измамник.
апостериори (гр.) филос. знание, по¬
лучено от и е резултат на опити.
апостил (фр.) книж, прибавки, обик¬
новено ни крия на писмо; постск¬
риптум.
апостилб (гр.) физ. единица зв из¬
мерване на яркост на осветена по¬
върхност.
апостол (гр. „пратеник”) църк, 1. все¬
ки от дванайсетте ученици ни
Исус Христос; 2. странстващ, пъ¬
туващ проповедник; 3. книги, е
която са звписвии „деянията нв
апостолите и техните послания ”,
откъси от която се чствт по врсме
иа богослужения; 5. разш. пропо¬
ведник на ияквкво учение, идся;
—	впостолвт (гр.) L църк. дейност
ни апостол; ипостолегво; 2. разш.
ревностно служене нв някое уче¬
ние, идея; 3. епископско достойн¬
ство; — апостолически папски.
апостроф (гр.) грам,, знак зв изпус¬
нати букви; — апострофнрам (фр.)
прекъсвам говоренето, речта на
някого с остра забележки.
апотема (гр.) мат. 1. перпендикуляр,
издигнат от центъра ни правилен
многоъгълник до една от негови¬
те стрини; 2. височината на стра¬
ната нв правилна пирамиди.
апотеоз (гр.) 1. ист. н античността
—	обожествяввне, причисляване
нв смъртни към боговете; 2. прен,.
тържествено възвеличавине, въз¬
хвала ни известив личност или
предмет, прославяне; _ 3. театр.
тържествени сцени, с която завър¬
шва представление и е която се
прославя някой герой и др.
апотома (гр.) муз,. отношението на
един основен тон и неговата сед-
ми чисти долнв кеинта, повишена
четири октави.
апотропичен (гр.) език,, за думв или
човешко име — който има маги¬
чески силв да отблъсни злото.
апофазия (гр.) ретор. ораторски пох¬
ват, при който се излага бегло из¬
вестно схващане, като веднага
слсд това сс опровергава.
апофиза (гр.) 1. анат. израстък нв
кост; 2. странично сляпо жилооб¬
разно разклонение от голяма мвг-
мена скала или от голямо рудно
тяло.
апохромат (апо- и гр. „бигрв”) физ,.
нвй-съвършен обектив за микрос¬
коп и микрофотография, при кой¬
то е отстранени сферичната и хро¬
матична абервция зв три цвята от
спектъра.
апраксия (гр. „бездействие”) мед, на¬
рушение способността ни човека
дв извършва целенасочени движе¬
ния.
априори (a priori) (лвт.) независимо
от опита, от фактите; предвари¬
телно, отпреди; — априорен фи-
лос. който предшества опита, не е
основви на фактите; — априорн-
зъм филос. схващане, според ко¬
ето съществува знание, предхож¬
дащо сетивния опит.
апробация (лат.) одобряване, утвър¬
ждаване, приемане; — апробатив-
на информация псих. оценъчна ин¬
формация, благодарение нв която
се прави прсценкв за нещо.
апрозексия (в- и гр. „внимание”)
мед, неспособност дв се съсредо¬
точи вниманието върху определен
предмет.
апроксимация и апроксимирано (лвт.)
мат. приближен израз на някои
величини (или криви) чрез дру¬
ги, по-известни величини (или
криви).
апропо (a propos) (фр.) разг. тъкмо,
апроприация
70
по този случай, между другото;
ост. рвзгеле.
апроприация (лат.) присвояване, об-
ссбввнс.
апрош (фр.) 1. печ, при печатарски
набор — разстояние между бук¬
вите и думитс; 2. мн, воен. ист,.
дълбоки зигзагообразни ровове зв
улеснение атакуването и превзе¬
мането нв укрепление.
влтерий (в- и гр. „крило”) 1. зоол.
насекомо без крилв; 2. непокрито
с пера място от тялото на птица.
иптерикс (гр.) зоол, 1. който с без
крила; 2. птицата киви.
аптечка 1. кутия, е която се пазят
лекарства зв първв помощ; 2. мал¬
ка етажерки е дом, нв която св на¬
редени нвй-необходимите лекар¬
ства зв първа помощ.
аитиализъм (в- и гр.) мед. преуста¬
новяване отделянето нв слюнка;
сухоти е устати.
вр (фр.) мярки зв повърхнини, рав¬
ни нв 100 кввдрвтни метра.
ара (браз.) зоол, вид дългоопащаг па¬
пагал, който живее е Бразилия.
врабв (тур.) ост, диал, кола, талиги;
— врвбвджилък колврстио; — врв-
баджня колвр; — Арабаконак хи¬
ноне на най-високата местност по
шосето София — Орханис, къде-
то коларите с пътници отсядали
за починка, преспиввие и хране¬
не.
арабеска (лвт.) 1. изк.. орнаментален
мотив е живописта, ръкописната
украса, златарството и др. във вид
нв преплетени геометрични фи¬
гури и др. със символично значе¬
ние, понякога и с текстове с араб¬
ско писмо; 2. литер, кратко лите¬
ратурно произведение, нвписвно
майсторски, с вещина; 3. муз, не¬
голяма инструментална творба с
множество музикални украшения;
4. балет, еднв от основните пози
нв класическия билет.
врабия (вр.) разг. щедър, отпуснат,
с широки ръка човек.
врввонв (гр.) диал. 1. годежсн пода¬
рък; 2. годсж.
арак (вр.) силно спиртно питие.
вралък (тур.) диал. междина, пролу¬
ки.
врвнжемви (фр.) търг, доброволно
споразумение между длъжник и
кредитор.
аранжимент (фр.) муз, приспособя¬
ване на музикално произведение,
написано зв определен инстру¬
мент, глас или оркестър към изис¬
кванията ни друг инструмент, глас
или оркестър; — вриижиронкв муз,.
обработване на музикално произ¬
ведение за изпълнение от опре¬
делени инструменти или гласове,
различни от тези, зв които пър¬
воначално с написано; — аранжи¬
рам муз, правя аранжировки; на¬
реждам, подреждам (напр. витри¬
ни нв магазин).
арат (монг.) скотовъд, пастир е
Монголия.
врихнодвктилия (гр.) мед. ненормал¬
но дълги пръсти.
врвхиозв (гр.) зоол. болест по жи¬
вотните и птиците, причинена от
ухапване от пвяк или от паякооб¬
разно насекомо.
врбвлв (гр.) диал. диплв по крвищв-
тв нв дреха.
врбалет(а) (лвт.) оръжие зв хвърля¬
не нв стрели.
арбитраж 1. неофициален съд от не¬
заинтересовани лицв, посочени от
спорещи по търговски сделки
страни да им решат спори, без дв
отиват е съдилищата; 2. сравне¬
ние е курса нв полици (квмбио),
парични единици, ценни киижв
и др. от разни борси, с цел дв се
определи най-износният нвчин зв
покупки или продажби; 3. юр. дър¬
жавен орган за разрешаване на
имуществени спорове от общест¬
71
аренда
вения ссктор; — арбитър 1. трето
лице, избрано от други две и по¬
вече спорещи лица, което да им
реши спора без намесата нв офи¬
циален съд и на косто решение
спорещите стрини св длъжни без¬
прекословно да се подчинят; 2.
спорт, съдия; — арбитражна сдел¬
ка 1. едновременна покупка нв
чуждестранни валути, ценни кни¬
жа или стоки нв сдин пазар и тях¬
ната продажба нв друг пвзвр на
по-нисокв цени; 2. едновременна
сделки на сдни и същи ценв нв раз¬
лични пазари.
арбитрален (лат.) книж, който се из¬
вършва според личното мнение;
произволен.
арборетум (лат.) бот. част от бота¬
нически градини или отделни са¬
мостоятелна площ, където се кул¬
тивират местни и чуждоземни
дървесни нидовс и храсти.
арборикултура (лат.) овощарство, ле¬
совъдство.
аргаван (перс.) диал, люляк.
аргентин (нсм.) хим. название ни раз¬
лични видове сплави.
аргилити (гр.) геол, твърди глинести
скали.
аргирократия (гр.) книж, господст¬
во нв парите.
аргиромания (гр.) книж. прекадено,
болезнено сребролюбие.
Арго (гр. „бърз”) мит. името на ко¬
раб, специално построен с помощ¬
та на Атинв, за дв се пренесе ми¬
тичното „златно руно”; — арго¬
навти рядко аргонавт 1. мит. ивй-
просливените герои (50) нв Ела-
дв, които начело с Язон тръгват
за Колхида (Грузия) дв завладеят
пазеното от дракон „злитно руно”;
2.	зоол. род главоноги мекотели;
3.	разш,, книж, смел мореплава¬
тел, който търси приключения и
съкровища.
аргон (лвт.) хим. химичен елемент,
зн. Аг, от нулевата групи на пери¬
одичната система на елементите,
пор. № 18, вт. т. 39,994, газ, кой¬
то сс съдържа във въздуха и е ня¬
кои минерални извори.
Аргос (лвт. Аргус) (гр.) мит:, вели¬
кан с гледащи във всички посоки
сто (безчет) очи, чист от които
(половината, две) винаги будни;
ревнивата Херв го поставя за па¬
зач нв Йо, любимката нв съпруга
- Зевс, превърнати от нея е снеж-
нобндв кравв. По поръки ив цвря
нв боговете Хермес с овчарската
си свирки приспива всичките му
очи и го убиев. Известно утеше¬
ние е, чс Херв, зв дв го обезсмър¬
ти, пренася очите му е псрити на
пауна, нейната свещена птица.
По-късно Аргос стави олицетво¬
рение иа звездното небе; — аргус
прен, пазител, бдителен страж.
врдсб търг, международна единица
мярка зв зърнени хрини.
врдометър (нем.) физ, електрически
урсд зв измерване нв висока тем¬
пература.
ардъч (тур.) бот. диал, хвойна, смри¬
ки.
ареал (лвт.) 1. област, е границите
нв която си разпределени е естес¬
твено състояние дадени видове
животни или растения; 2. език,, об¬
ласт нв разпространение на фо¬
нетични, граматични и лексикал¬
ни явления.
арена (лат.) 1. посипана с пясък пло¬
щадка е цирк, на която сс изпъл¬
няват програми с участието иа
циркови артисти и дресирани жи¬
вотни; 2. прен. простор, поле нв
действие; 3. поприще.
аренда (лат.) форма на използване
нв земяти зв стопански цели, при
която собственикът на земята я
отстъпва зв временно ползване нв
друго лице (арендатор) срещу оп¬
ределено заплащане (арендио звп-
ареноидня
72
лвщане); — врсндсн двнък фин. да¬
нък върху наем, получаван от зе¬
мята; — арендувам книж. наемам
недвижим имот за обработване на
договорни начали.
ареноидия (гр.) биол, появв нв мъж¬
ки признаци у женв или у женско
животно и птица.
ареография (от собств.) астр. опи¬
сание нв планетата Марс.
ареола (фр.) 1. мед, червено кръгче
около пъпка на гърда, около рана
и под.; 2. астр, светлият кръг око¬
ло луната; хврмин.
ареопаг (гр.) 1. ист. върховен съд и
древна Атини, който заседавал нв
хълм, посветен нв бога на война¬
та Арсс; 2. прен. събрание нв ав¬
торитетни личности зв рсшвввне
на важен въпрос; — ареопагнт (от
собств.) 1. ист. член на атински
ареопиг; 2. прен,. висш съдия, члсн
нв вреопиг.
Арес мит. древногръцки бог на
войната и насилието (римския
Мврс).
ареталог (гр.) ист. 1. разказвач на
чудотворни нещв; 2. е древния
Рим — смехотворен, който е за¬
бавлявал гостите по време на яде¬
не.
аретнр (фр.) строит. 1. керемида, ка¬
пак; 2. пласт от хоросан по ръбо¬
вете на покрив, който залепва ка¬
паци.
аретлик (ар.) ост, приятел, побра¬
тим.
арефлекскя (лвт.) мед, липсв на реф¬
лекси.
аржяитнн (лат.) текст, тънкв лъс¬
кави памучни материя, която сс
употребява предимно зв подпла¬
ти; брилянт.
аржентинско песо фин, национална
парична единица нв Аржентина,
подразделя се нв 100 сентвво.
Ариадна (гр.) 1. мит, дъщеря на
критския владетел Минос, която
спасила митичния герой Тсзей от
чудовището Минотавър, като му
дали кълбо, което той размотал и
по нишката излязъл от лабирин¬
та; 2. прен. вярни, но изоставена
съпруги (понеже Тезей изоставил
Ариадна); — нишката на Ариадна
разг, — ръководна мисъл, нвчин
за разрешаване на труден въпрос,
арнвнст (фр.) книж, болезнено ам¬
бициозен и безскрупулен човек,
който иски дв успес нв всяка це¬
ни.
вриден (лвт.) зем. сух, стерилен; —
врядня области геол, — полупус-
тинни и пустинни райони нв Зе¬
мята.
Арнел (свр.) мит,, благосклонен към
хорати дух на въздуха от средно¬
вековните западноевропейски ми¬
тове.
ариец (синскр.) ист. представител нв
източния дял от индоевропейски-
тс народи.
Аряй (ок. 256 — 336) църк., ист. —
свещеник (пресвитер) от Алексан¬
дрия, основоположник нв вриан-
стното; — арианство църк., ист.
широко разпространена, особено
е римските провинции, християн¬
ска ерес (4. — 6. век), която не
присмв една от основните догми
нв официалната църква — дву-
единството на бог-отец и бог-сии,
само отчасти приема божествено¬
то нвчвло на Исус и отхвърля по
този начин светата Троица.
Ариои (гр.) мит, според гръцката ми¬
тология — имсто нв коня, извле¬
чен от бог Посейдон от земята, за
да даде ввй-nодезнин двр иа чо¬
вечеството.
Арнстарх, Самотракнйскн (2. е. пр.
Хр.) литер, александрийски гра¬
матик, филолог и критик, обна¬
родвал произведенията на Омир
и други видни древногръцки по¬
сти; името му станало синоним нв

73
арка
строг, ио справедлив критик.
Аристарх, Самоскн (3. в. пр. Хр.)
древногръцки астроном, пръв из¬
казал идеята, чс Земята сс върти
около оста си и около Слънцето.
Аристид (540 — 468) виден втински
военачалник и държавник, съчи¬
нител нв най-старата „Апология
нв християнската вяра”.
аристокрация (гр.) 1. ист, висшето
съсловие е древна Гърция; 2. ист.
привилегирован обществен слой,
който сс оформя в периода ни раз¬
ложението нв родовото общество
и съществува е различии форми
през следващите обществени фор¬
мации; 3. полит, управление, при
което илвсттв принадлежи ни знат¬
ните и богатите; 4. прен, привиле¬
гирована група; 5. прен, аристок¬
рати, благородници; — аристок¬
рат човек, който принадлежи към
аристокрацията; 2. прен, надме¬
нен, високомерен човек; — арис¬
тократичен който сс отнася до
аристократ и до аристокрация; —
аристократнзъм 1. дух нв поведе¬
ние на благородното, аристокра¬
тичното съсловие; 2. прен, висо-
комсриост.
аристои (гр. „най-добър”) вид ме¬
ханически музикален инструмент.
Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) древ¬
ногръцки философ, роден на Хвл-
кидичеекин полуостров. Най-уни¬
версалният ум ив античността.
Ученик нв Платон и възпитател
на Александър Македонски. Тру¬
довете му обхнищит всички облас¬
ти на тогавашните знания.
Аристофвн (ок. 445 — ок. 386 пр. Хр.)
литер. древногръцки поет-коме-
диогрвф, нвречсн „бищата на ко¬
медията”; автор на 44 комедии в
стихове; — аристофаное стих стих
с размер, използван зв първи път
н комедиите иа Аристофан: 4 мет¬
рически инвпеста.
аритметики (гр.) 1. науки зв числа¬
та, дял от математиката, който се
занимава с числата, изразени е
цифри и действията с тях; 2. уче¬
бен предмет; 3. учебник по арит¬
метики; — аритметичен 1. който
сс отнася до аритметики; 2. коли¬
чествен, числен.
аритметичен оператор изч. техн. сим¬
вол, представящ прости аритме¬
тична операция, която трябва дв
бъде извършена с числови двини,
аритметична инструкция изч, техн.
машинни инструкция, която оп¬
ределя аритметична операция,
върху която трябва дв бъде изпъл¬
нена.
аритметична операция изч. техн.
операция, която следна правила¬
та нв аритметиката, нвй-често су-
мирвне, изваждане, умножение и
деление.
аритметично-логическо устройство
(АЛУ) (вигл.) изч. техн, чвст от
процесора и компютъра, е която
се изпълняват аритметични опе¬
рации, логически операции, квк-
то и съчетание от днитв нидв.
аритмия (гр.) литер, 1. липса на ри¬
тъм е стих; 2. мед, нарушение на
нормвлнвтв дейност нв сърцето,
при която изчезва рввномернвтв
последователност на отделните
фвзи от дейността му.
аритмограф (гр.) изч. техн, урсд зв
механично извършване нв арит¬
метичните действия; сметачна ма¬
шина.
аритмометрия (гр.) изч, техн, изкус¬
тво да сс смята със сметачни ма¬
шина.
арка (лвт.) арх. 1. инженерно-стро¬
ителен, архитектурно-декоративен
елемент във форма на дъга; свод;
2.	голяма сводеста врати зв посре¬
щане нв гости, победители и др;
3.	стена със сводове; — аркада 1.
редица от врки; 2. галерия, про¬
Аркадия
74
ход, чиито стсии са от свързани с
врки стълбове.
Аркадия 1. (гр.) област е Южив Гър¬
ция, чиито жители св представе¬
ни в стирати гръцка поезия квто
весели и щастливи пастири и лов¬
ци; 2. прен. щастлива стрина; —
врквдски 1. геогр. който се отнася
до Аркадия; 2. прен, който с с
обикновени, простички нрави; ес¬
тествен , простодушен; 3. прен, ве¬
сел, радостен, безгрижен, щастлив
(живот); — арквдци и по-голяма¬
та си част пастири и земеделци,
населявали древни Аркадия.
вркаизис (от собсте.) минер. вид
дребнозърнест твърд камък, упот¬
ребяван зв точили.
врквтурв (лвт.) арх. редици от малки
врки, които служат зв украшение
на стени.
врки, арко (ит.) муз. 1. думи, изпол¬
звана е партитурите зв означава¬
не групата нв лъковите инстру¬
менти; 2. при лъкови инструмен¬
ти ознвчавв отнемане нв предпи¬
санието пициквто (дърпане на
струните с пръсти) и покизвв, чс
отново трябва дв се свири с лък.
аркози (фр.) минер. едрозърнести пя¬
съчници.
Арктика (гр. и „северен”) геогр. се¬
верната полярна област на земно¬
то кълбо.
ирктогся (гр.) зоогеогрвфско разп¬
ределение нв сушата на земното
кълбо, от косто се изключват юж¬
ноамериканската, австралийската
и антарктически област.
Арлекин литер. 1. трвдиционеи ге¬
рой от италианската народна ко¬
медия (комедия нв маските); 2.
участник н маскено шествие; 3.
пилячо, комик, смешник, облечен
в пъстри дрехи; 4. плвт е крвя нв
сценичната вркв, звд който се
криел врлекииът; — арлеквнада
литер. 1. театрална пиеса, е която
главно действащо лице с Арлскин;
2. специално подготвени комедия
зв представяне по пвивири; 3.
прен. смешно, глупаво съчинение,
шутовщинв.
арма (лвт.) диал. оръжие.
Армада (исп.) I. ист, голяма военна
флота на испанския крал Филип
11, изпратена от нсго срсщу анг¬
лийския флот, зв дв отмъсти зв
убийството иа Мария Стюврт и зв
дв възстанови католицизма в про¬
тестантска Англия; разбита от ан¬
гличаните през 1558 г.
врмврий (лат.) 1. воен. ист, у древ¬
ните римляни — помещение за
оръжия; 2. рядко шкаф; 3. оръже¬
ен майстор.
армас (гр.) диал, годеж; — армасник
диал. годеник.
ирмвтол (гр.) ист, гръцки бунтовник,
борец зв политически и ивционвл-
нв свобода.
арматор (лит.) книж, притежател или
наемател на търговски корвб.
арматосвам диал. въоръжавам се.
арматура (лвт. „въоръжение”) 1.
комплект от дребни, обикновено
стандартни детайли, с които сс
снабдява еднв машина или инс¬
талация, зв дв сс регулира и кон¬
тролира работата; 2. съвкупност от
проводници, изолационни тръби,
ключове, защитни мрежи и др.,
необходими зв монтиране нв елек¬
трически уреди; 3. строит, съв¬
купност от стоманени пръти, из¬
брани, нарязани и огънати по чер¬
теж, скрепени с телове и заварка,
които сс поставят е кофраж пре¬
ди изливането на бетонната мвсв,
за да служи като скелет нв стома¬
нобетонни конструкция; 4. укра¬
шение от оръжия и доспехи или
тсхиитс изображения на здвиия и
на рисунки; — арматурен който се
отнася до арматури; — арматурист
строителен работник, специалист

75
Артемида
по приготвяне нв арматури.
армейски (фр.) 1. който сс отнася до
армия — войсково обединение; 2.
войскови; — армейски генерил во¬
ен, най-висша степен ни гснерил,
арменски уств ост, разг, свмохввлс-
тно.
армея (гр.) 1. кисело зеле; 2. сок от
кисело зелс.
армирам (лат.) техн, засилвам, звяк-
чвввм материал чрез механично
свързване с друг.
армия (лат.) 1. всички въоръжени си¬
ли нв еднв държввв; войска; 2.
войсково обединение от няколко
корпуса или дивизии (Първи бъл¬
гарска армия); 3. прен, множество
от хори, свързани с общи интере¬
си и възгледи.
Армстронг, Нийл американски аст¬
ронавт, първият човек стъпил на
Луната (1969).
арннка (лвт.) 1. бот. растение от се¬
мейство Сложноцветни, което има
лечебни свойства; 2. фарм.. лекар¬
ство, получено от това растение,
косто действа и антисептично.
ариис (гр.) диал, нвпущине, прекъс¬
ване на работи; — арнясвам диал.
1. оставям, изоставям; 2. напус¬
кам работа; 3. прекъсвам, свърш¬
вам.
вриич (гр.) диал. цветив вълиеив
прежди.
арогантен (лвт.) безочлив, дързък,
нвхвлсн, груб.
арозня (лвт.) 1. книж. разяждане; 2.
мед, покриване нв оргии с язвич¬
ки, които го разяждат.
ароматизатор (рус.) химично вещес¬
тво, което придввв ияквкъв аро¬
мат; — ароматизация 1. придава¬
не приятен дъх; 2. преработка на
нефт, беизии и под. за получава¬
не нв ароматични съединения; —
ароматизирам придавам нв нещо
приятен дъх.
ароморфоза (гр.) биол. основив на¬
сока е еволюцията на организми¬
те, н резултат на която сс пови¬
шава тяхната организация и жиз¬
нената им дейност.
врпвджик (тур.) бот, дребен кромид
лук зв садене, добит от ссме.
арсен (лат.) химичен елемент, зн. As,
пор. № 33, ит. т. 74,96, крехко си-
вобяло вещество с метален бля¬
сък.
арсенал (вр.) 1. воен, учреждение със
складове зв оръжия и военни съ¬
оръжения; 2. воен, завод, фвбрикв
или работилница зв оръжия и во¬
енни съоръжения; 3. голям звпвс
от оръжия; 4. музей за оръжия и
военни съоръжения от различни
епохи; 5. прен, разг, голям слове¬
сен запас от думи.
арсеник ( гр.) хим, бялв кристална
мвса с метален вкус — силно от¬
ровно вещество; мишеморка.
арслан (тур.) ост. лъв.
вреоивализацин (от собсте. по име¬
то иа френския физиолог и би¬
офизик А. д'Арсонввл) мед. леку¬
ване чрез нагряване с ток от ви¬
соко напрежение; диатермия.
артезиански (от собств. геогр. по
името нв област във Франция)
обикн. е съчет. артезиански води
геол. подземни води от водоносен
хоризонт под хидравлично наля¬
гане между водоустойчиви земни
пластове; — артезиански кладенец
сондажен отвор (клвдвнец), про¬
копан до водоносния хоризонт;
водата излиза под налягане; — ар¬
тезиански извор естествено блика¬
щи от водоносен хоризонт вода.
артел (ит.) книж. обединение от гру¬
па лица зв стопанска дейност; сто¬
панска задруги.
Артемида (гр.) мит. целомъдрената
богиня нв девиците, иа лова, на
луивта и светлината, дъщеря на
Зсвс, сестрв-бдизиачкв на Аполон;
е римската митология — богиня
артериосклероза
76
Дивна; прен.. L ловджийки; 2. дев¬
ственица.
артериосклероза (гр.) мед. болестно
втвърдяване нв артериите, обик¬
новено н напреднала възраст.
артерия (гр.) 1. анат. кръвоносен
съд, от който тсче кръв от сърце¬
то към периферията нв тялото; 2.
прен, ст^оземсн или водсн път с
голямо съобщително значение.
артефакт (лвт.) 1. мед, изкуствен
продукт, изкуствени образувания,
възникващи при някои изследва¬
ния; 2. археол. праисторическо
оръдие от камък или кост.
артикул (лат.) отделен вид търговс¬
ка стоки.
артнкулация (лвт.) 1. анат, съставя¬
не; 2. език, дейност нв говорните
органи при обрвзуввнс звуковете
на човешката реч; учденяввне; 3.
муз. начинът, по който се изпъл¬
няват тоновете — свързано (лега¬
то) или отделно (стикито).
артилерия (фр.) воен, 1. род войски,
която действа с тежки огнестрел¬
ни оръдия; 2. тежки огнестрелни
оръдия зведио с принадлежности¬
те им; 3. наука зв устройството
нв различните видове огнестрел¬
но оръжие, свойствата и начини¬
те иа употребата им е бой.
артист (лвт.) 1. изълнитсл нв роля е
сценично произведение или на
номер е циркова програми; 2. разг,
човек, който умсе да сс престру¬
ва, хитрец.
иртишок (ием.) бот, зеленчуково
растение, което преди да разцъф¬
не обрвзувв главички от листа ка¬
то зеле, чиято сърцевина се яде.
артрит (гр. от „ставв”) мед. възпале¬
ние нв ставите, болест нв станитс
поради нарушение нв обмяната нв
веществата; — артралгия мед, бол¬
ки в става; — артритизъм мед,
предразположение към заболява¬
не нв ставите порвди разстройст¬
во е обмяивтв нв веществата; —
артроза мед. хронично възпаление
на ставите; — артропатия мед.
страдания е ставите; — артроплас¬
тика мед. оперативно възстановя¬
ване функцията иа една стввв чрсз ’
формиране нв нови ставни повър¬
хности; — артротомия мед, хирур¬
гически операция ив става.
вртроподи (гр.) зоол. членестоноги.
Артур лит, крвл Артур и рицарите
на кръглата маса (1600 души), ге¬
рои нв келтски митове, популяр¬
ни от средновековна Европа до
диес; прототип с действителен
крвл нв Британия.
архаизация (гр.) худ, подражаване нв
древните форми на изкуството; —
архаизъм 1. език, старинни думв
или старинен езиков обрат в съв¬
ременния език; 2. нещо старинно
или отживяло.
архайска ера (гр.) ний-стврита ери от
историята нв Земята.
архегон и архегоний (гр.) бот, женс¬
ки размножителен орган е мъхо¬
ве, папрати, хвощове и толосснен-
ни растения, който съдържа яйце¬
видни клетка.
архео- (гр. „стар”, „древен”) като
първа съставка на сложни думи
поквзвв отношението към древ¬
ността стар, древен, първонача¬
лен.
археозоати (врхео- и гр. „живея”) па-
леонт. измрели дребни малки жи¬
вотни, които св живели е морета¬
та преди 150 милиони години и
чиито натрупвания св образували
иай-старите рифове.
археологически (врхео- и гр. „на¬
ука”) 1. който се отнася до архе¬
ология; 2. който съдържа древни
веществени паметници; 3. прен:.
твърде стар, отживял врсмсто си,
— археология (гр.) нвуки, която
изучввв историческото минало нв
народите въз основа на паметни¬
77
архимицети
ци от материалната култури; — ар¬
хеолог . специалист по археология,
археонафт (гр.) мор, първият е свети
морски съд, предназначен специ¬
ално зв подводни археологически
изследвания, пуснат през 1967 г.
археоптерикс (врхео- и гр. „крило”,
„птица”) изкопаемо животно от
юрския период, косто прилича нв
археорнис и представлява преход
между влечуги и птици,
археспорий (гр.) биол, групи клетки,
от които се развиват спорите в мъ¬
ховете и папратите, в н другите
растения — прашецът и прашни-
ковата торбичка.
архетип (гр.) първообраз.
архи- (гр. „начало”) първв съствнкв
на сложни думи с двойно значе¬
ние: в) предава нвй-голяна степен
нв признака, който сс съдържа е
основата нв думвта; б) предввв
старшинство, по-горио или нвй-
горно положение и църковни и
други титли.
архив (лвт.) 1. сбор от книжа, пис¬
ма, документи и други материали,
които се отнасят до дейността нв
учреждение или на отделно лице;
2. място, където се пазят писме¬
ни паметници, стари документи
и други материали; 3. самите ма¬
териали; 4. служби, учреждение зв
пазене нв такива материали; 5. пе¬
чатно издание нв документи или
изследвания върху тях; — врхивв
1.	отдел е учреждение, където се
вписват и пвзят всички постъпва¬
щи и излизащи от това учрежде¬
ние писма, документи, преписки
и др.; 2. сбор от книжа и доку¬
менти, свързани с административ¬
ната рвботв иа учреждение, орга¬
низация и др.; 3. писма, писмени
документи и други нв отделно ли¬
це или на учреждение; архив; —
архивиране електрон, създаване на
файл или на цял носител, който
може дв бъдс използван като за¬
местител е случай нв загуби нв ин¬
формация, при поява нв грсшкв
и др.; — архнвнстика помощив
дисциплина нв историята, която
обединява всички знания зв ар¬
хивите е дви основни дяла: теория
и история иа архивното дело.
архиволт (ит.) арх.. архитектурен ор¬
намент по контура нв дъгообра¬
зен свод.
архидякон (врхи- и дякон) църк,. пръв
дякон (титлв нв проявил се и
службата си дякон).
архимандрит (гр.) църк.. 1. ист. уп¬
равител нв манастир; 2. правос¬
лавен моних със сви, по-долен от
епископ; — архимандрая (гр.) църк.
резиденция на архимандрит.
Архимед Сирикузки (287-212 пр. Хр.)
ист. един от най-бележититс уче¬
ни на античността; пръв диви точ¬
ив и яснв формулировка за прин¬
ципи нв действие нв лоста; фор¬
мулира също хидроститичиия за¬
кон и столетия преди Нютои с бил
нв крачка от интегралното смята¬
не; изобретява зъбното колело,
повдигателни машини, военни
машини и др.; — архимедово вит¬
ло техн, водоподемна машини: вил
с витлова повърхност, поставен е
наклонена тръба, долният крий нв
която е потопен вън води; при вър¬
тенето ни вала водата сс изкачва
на повърхността; — архимедов
винт техн, изобретение от Архи¬
мед за надене нв води от водоиз¬
точници чрез въртеливо движение
на винт; — архимедов лост прен,
движещи сила, двигател нв нсщо;
ефективно движение зв постигането
нв нсщо; — врхимсдоев спирали физ.
плоски крина, описввнв от точка,
която се движи равномерно по пра¬
ва, въртящи сс равномерно около
едни от сноитс точки.
архимицетн (архи- и гр. „гъби”) па-
архипелаг
78
разит. низши микроскопични гъ¬
бички.
архипелаг (гр.) 1. група острови, ко¬
ито сс намират близо един до друг;
2.	Егейско (Бяло море) и остро¬
вите н нсго.
врхисинвтог (гр.) началник на сина¬
гоги.
архистратег (гр.) воен. главнокоман¬
дващ; — архистратегия главно ко¬
мандване.
архитект (гр.) лице, което прави пла¬
нове за здания и следи строежи
им; — архитектура 1. строително
изкуство; 2. изч, техн. общо опи¬
сание иа компютърна система,
включващо сведения за набора от
инструкции и др.; — архитекту¬
рен отнасящ се до строителното
изкуство; строителен; — архитек¬
турна живопис клон от живопис¬
та, изобразяващ строителството.
архитектоника (гр.) 1. наука за при¬
лагане математиката и механика¬
та към архитектурата; 2. особен
ничии зв строеж при отделните на¬
роди е различни времени; — ар¬
хитектонически отнасящ се до,
или свойствен зв архитектоника¬
та.
архитип (гр.) 1. книж. първообраз,
архстип; 2. език, изходна форма,
от която се образува други форма;
—	архитипичен (гр.) първообразен.
архнтрав (архи- и ит. „греда”) 1. арх.
и древната архитектура — глввив
носещи греда, която лежи върху
колони, конзоли, стълбове или
стени; 2. нвпрсчнв греда над вра¬
ти, прозорци и др.
архитриклин (гр.) ист., у римляните
—	лице, което подготвяло пир¬
шество.
архондарджня (гр.) ост, калугер,
който посреща и ниствнявв гос¬
тите е манастир.
врхонт (гр.) звание нв нвй-висшия
гръцки свновник (от 1045 до 296
пр. Хр.).
аршин (тур.) мярка за дължина 68
сантиметра; дюлгерски вршин 75
см.
връш (тур.) процеп ни кола, дишло.
ас (лат.) 1. единицата нв картите,
бирлик; 2. най-мвлкатв монета у
римляните; 3. (фр.) опитен лстсц;
прен. професионалист.
асамблея (фр.) 1. обшо събрание; 2.
конгрес.
асансьор (фр.) устройство зв изкач¬
ване или сваляне на хора и това¬
ри иа по-гории или по-долии ета¬
жи.
асарнй (гр.) ист, дребни гръцка или
латинска монети, десетаче.
асеизмичен (в- и гр. „земетресение”)
който не попада е земетръсна об¬
ласт; неземетръсен.
вссксувлеи (лат.) безполов.
всскурвнт (фр.) звстрвховвгсд; — все-
куранц застраховки; — асекурант-
нв полици застрахователна поли¬
ца; — асекурантна премия застра¬
хователни премия.
асемблер (от собств.) електрон, прог¬
рама, чрез която входни програ¬
ма, нвписвнв нв асемблерски език
сс транслира е машинен код; —
асемблерски език електрон, вид
език за програмиране, предпочи¬
тан когато с необходима висока
скорост и компактност.
асемнческв, асемичен (гр.) бсз приз¬
наци, неясен.
всевизвгор (фр.) книж. лице, което
се заиимава с асеиизвция; — все-
ннзация (фр.) спец,, подобряване
хигиенните условия нв някоя мес¬
тност.
асептичен, асептически (гр.) който
обеззаразява и предпазва от зара¬
зяване; чист от зврвза.
асесор (лат.) съдебен чиновник в
Германия (след втория държавен
изпит).
асетометьр (гр.) оцегонер.

79
Асклепий
асигнация (лвт.) фин. писмено на¬
реждане нв сдио лице, с което на¬
товарва друго лице дв извърши
плащане или двдс сума н пври,
ценни книжв и др.
асиентист (исп.) привърженик на
търговията с роби.
асиметричен (гр.) несъразмерен; —
асиметрия несъразмерност.
асимилирам смилам; прен.. претопя¬
вам; — асимилираме 1. смилане;
2. прен, претопяване (напр. раз¬
нородни малцинства от голям и
по-културеи или от зввоевателен
народ); — асимнлатор (лвт.) 1. ли¬
це, което провежда политика на
претопяване, поглъщане нв чуж¬
ди народност или език; 2. биол, ор¬
гии, който преработва, асимили¬
ра погълнатата хрвнв; — асимила¬
ция (лвт.) смилане, преработване,
асимптота (гр.) геом, права ' линия,
която сс приближава към криви,
без да я пресича.
асимфоничея (гр.) неблагозвучен; —
асимфония неблагозвучие.
всиндсзня (гр.) пропускане на съ¬
юзите; — всидснт-нв реч реч, и ко¬
ято нямв съюзи.
асинергия (а- и гр. „работа”) книж.
изгубване нв способността зв обе¬
диняване нв простите движения
е сложен вкт.
асинхронен, аснихроинчен (в- и гр.
„със” и „време”) 1. който не съв¬
пада по време, различен по вре¬
ме; неедиовременен; 2. електрон.
използващ или изскввщ управле¬
ние по време, при което опреде¬
лени операция сс стартира тогиви,
когато се получи сигнал, чс пре¬
дишната операция с зввършсив; —
асинхронна машина машина зв
променлив ток, чиято скорост нв
въртене не е рввив на скоростта
на въртене нв магнитното поле нв
статора; — асинхронно предаване
ивчин иа предвваие, при който
двниите се изпращат, когато има
готовност зв товв, в не прсз опре¬
делени интервали от време.
асириология (гр.) нвуки, която се зв-
нимввв с изучаване нв езика, би¬
ти и културата нв всирийците; —
асириолог учен, който се занима¬
ва с всир^ло^^ — Асирия древ¬
на страна е Азия, заемала средна¬
та чист на поречието на р. Тигър,
асистент (лат.) помощник нв про¬
фесор или лекир.
асканит геол, вид глини.
всквриди (гр.) паразит,, вид глисти,
които живеят е чернитв на чонскв
и четириногите животни.
аскеза (гр.) умъртвяване нв плътта;
прен, отшелничество; — аскетизъм
1. учение за необходимостта да
убиваме плътта; пустинничество,
постничество, отшелничество; 2.
религиозно схвищвне за духовно
издигане чрез отричане от земни
благи; — аскетика убиване нв
плътта чрсз въздържание и отшел¬
ничество с цсл спасение нв душа¬
та; — вскстичсскв постнически,
отшелнически; — аскет пустин¬
ник, постник, отшелник.
аскерин (тур.) войник; — аскер войс¬
ки.
Асклспиад Свмоски (около 600 г. пр.
Хр.) литър, гръцки лирически по¬
ет, внтор нв епиграми; — аскле-
пиадов стих литър, усъвършенст-
ввн стихотворен размер е антич¬
ното стихосложение.
Асклепий, Ескулап (гр.) мит. син нв
Аполон и бог на медицината, съв-
рементик ни Сафо, посветен н тай¬
ните - от мъдрия кентавър Хирон;
баща нв Хигия и Панацея. Решил,
чс не с достатъчно да лекува само
болните и поискал от Зевс дв въз¬
кресява и мъртвите. Тогввв Плу¬
тон, бог нв Ада, уплвшсн, че цар¬
ството му ще опустее, помолил
Зевс дв го порази с гръм; —· Аск-
аскомицетн
80
лепиои ист. дрсвсн храм в чест на
Асклепий и Епидввър, където
имало и лечебница.
аскомицетн (гр.) бот. вид гъби,
аскорбинова киселина друго назва¬
ние ив витамин С.
вслаи (тур.) лъв.
аслъ (тур.) разг. ивистинв; та.
асма (тур.) високв лозв върху под¬
пори.
Асмодей (евр.) зъл дух, (демон) нв
плътската любов; разрушител ив
бракове.
асоматически, асоматичен (гр.) без¬
плътен, бсзтслссен.
асомния (лвт.) мед. безсъние, безсъ¬
ница.
асонанс (лвт.) 1. съзвучие; 2. стил,
непълна рими, основана върху
повторение на еднакви звукове.
асортн (фр. „подбран”) подбрвнв и
добре подредени стоки от един и
същи вид; — асортимент (фр.) на¬
бор, избор на търговски стоки, ко¬
ито вървят зведно зв продвн; —
асортирам подбирам, отделям по
видове търговските стоки, снаб¬
дявам с образци от стоки.
асоциален (лвт.) който нарушава
правата и интересите на общест¬
вото; прогиβообшеегвси, себичен,
свможив.
асоциативен (от лит. „при” и „дру¬
гар”) който се отнися до асоци¬
ация; който свързва, съчетава; —
асоциация 1. сдружение; 2. псих.
връзка между психически явления
(представи, понятия), която сс ак¬
туализира при възникване е съз¬
нанието на едно от тях; — асоци¬
ирам сдружавам, свързвам.
асоцвацнонизъм (лат.) псих, направ¬
ление е психологията, зв което с
характерно използването на поня¬
тието асоциация квто главен обяс¬
нителен принцип е различни по
научно-идейни същност течения.
Аспазия (гр.) 1. ист. любовница и
втори жсни нв Перикъл, прочути
със своя остър ум, образование и
грациозност; 2. прен. красива, об¬
разована и леконрввив жснв.
аспарагус (гр.) бот. вид декоративно
стайно растение от семейство Ли-
лисцнетии с много исжни листа.
аспержи (гр.) (бот.) 1. зеленчуково
растение, крехките стъбла на ко-
сто се ядит; 2. крехките стъбла нв
това растение.
вспид (гр.) геол, вид сквла, от която
се правят плочи зв покриви, пло¬
чи зв писане и др.
аспида (гр.) зоол. 1. вид отровна
змия; 2. прен. коварна женв.
вспирвнт (лат.) лице, косто с полу¬
чило нисшс образование и се под¬
готвя зв научноизследователска
работа; — аспирантура (лат.) 1.
системи за подготовки на научни
работници или на преподаватели
нън ниешс учебно заведение; след
успешно издържани определени
изпити и защити на дисертация сс
давв званието кандидат на науки¬
те; 2. времето, прсз косто едно ли¬
це прекврвв тази подготовки; 3.
положение или качество ни аспи¬
рант.
аспиратор (лвт. „вдишвам”) 1. хим.
мед, уред зв изтегляне на еъздух
или газове от нещо и ни гиой и
други течности от телесни кухи¬
ни; 2. техн. вентилатор с всмука¬
телно действие към селскостопан¬
ска машина, която служи зв пре¬
чистване на ссмсив.
аспирация (лвт.) 1. книж, стремеж,
домогване до иешо; 2. език, при-
дихвние; 3. мед. проникване на
чужди тели е трвхеятв и белите
дробове при вдишване; 4. техн,
мед. изтегляне или изсмукване нв
въздух, прах, газове и други от не¬
що и нв гной от телесни кухини.
астазия (гр. „неустойчивост”) мед,
загубване на способност дв се стои

81
астрономически
прав.
астаколнт (гр.) палеонт. вкаменелоет
от рак.
астарджия (тур.) ост, тъкач нв тън¬
ки платове.
Астарта лит, богиня на небето, на
луната и любовта у финикийците.
астатичен, астатически (от гр. „не
моги дв стоя”) неустойчив, под¬
вижен.
астенически, вегегичен (гр.) безси¬
лен, слаб, отпаднал; — астення
слабост, отпадналост; псих.. пси¬
хическо състояние нв умори, сла¬
бост, немощност.
астенопия (гр.) мед. слабост на очи¬
те, бързо уморяване нв очите без
видима причина.
астернзъм (гр.) минер. лъчист бля¬
сък на някои минерали.
астерия (гр.) зоол, вид мекотело —
морска звезди.
астероид (гр.) милки планета, която
се движи сред голямо множество
мвлки планети е слънчевата сис¬
тема между Марс и Юпитер.
астерометър (гр.) астр, уред зв оп¬
ределяне времето на изгряването
и звлязването нв небесно тяло;
звездомер.
астигматизъм (гр.) мед, несъвършен¬
ство е устройството на окото, ко¬
ето с причина предметите да сс
виждат е неясни (смътно) очер¬
тани граници; — астигматик мед.
човек, който стради от ветитмв-
тизъм.
астма (гр.) (болест) пристъпи ив за¬
дух; — истмитик болен от астма.
астра (лит.) 1. звезда; 2. бот. цвете,
подобно нв лайкучка, богородич¬
ни.
астрагал (лат.) 1. арх., украшение във
вид на топки е горната част ни
колоната; 2. анат. кост над пета¬
та, вшик.
астраган (от собств. по името на Ас¬
трахан), вид скъпа кожа с къдрив
нв вълни косъм (черен, сив или с
друг цвят), високо ценени е ко¬
жухарската промишленост, доби¬
вана от кврвкулскв порода овце
от кожите нв новородени агнета,
встрилсн (лвт.) звезден; мистичен; —
астрални духове духовете нв звез¬
дите; — астрографня описание ни
небесните светила, звездоописв-
ние; — астролатрия обожаваме нв
звездите; — астрология предсказ¬
ване бъдещето по звездите; — ас¬
тролог предсказател нв бъдещето
по звездите, звездоnредеказагел.
астралит (лат.) 1. техн, стъклена
сплав с червен цвят; 2. хим, нид
избухливо всщсство, което съдър¬
жа селитра.
астробиолог (рус.) биол.. специалист
по астробиология; — астробиоло-
гня биол. наука, която изучава въп¬
росите за съществуването иа жи¬
вот нв другите небесни тела.
астроботаника (астро- и ботаника)
бот., наука, която изучава възмож¬
ните свойства на растенията нв
другите планети.
астрогнозия (гр.) астр, дял от аст¬
рономията, който се занимава с
изучаване ни звездите.
астролабия (гр.) ост, астролаб уред,
изработен от врибите за опреде¬
ляне местоположението нв плава¬
телни съдове и море чрез наблю¬
дение нв звездите.
астроним (встро- и гр.) ивчии за
прикриване нв авторско име, кв¬
то вместо него сс поставят звез¬
дички, точки, тирета или други
знаци.
астрономически (гр.) отнасящ се до
астрономията; — астрономическа
единици разстоянието от Земята до
Слънцето, което служи зв едини¬
ци мярка е астрономията; — аст¬
рономическо число много голямо
число; — астрономия ниуки за не¬
бесните тела; астроном учен, който
астроспектроскопия
82
сс занимава с встроиомия; — аст¬
роскоп уред зв наблюдаване ив
звездите, телескоп.
астроспектроскопия (встро- и спек¬
троскопия) астр, раздел от встро-
физикитв, който изучава спектри¬
те ни небесните тсли.
астрофизика (астро- и физика) астр.
дял от астрономията, който изу¬
чава физическите условия и хи¬
мичния състав ни небесните телв
и ив междузвездната материя.
астрофичен (а- и гр.) литер. зв стих
— който ис влизв е строфата.
асфалтов (гр.) от асфалт; — асфал¬
тирам постилам с асфалт; — ас¬
фалт 1. вид чсрии смоли — изко¬
паема или изкуствени от иефтси
произход; 2. вид плътна настил¬
ки.
асфиксия (гр.) 1. спиране ни диша¬
нето, задушаване; 2. липсв нв
пулс.
иецндин (гр.) зоол. вид мекотело.
асцнт (лат.) мед. събиране ни теч¬
ност е коремната кухина; водян¬
ка, воднянкв.
ясъл тур.) истински, същински,
асър (тур.) рогозка.
асюре (фр.) празното полс ив гер¬
бовите мирки.
ат (тур.) нескопен, зв разплод кои;
жребец.
атавизъм (лвт.) 1. биол. естествен за¬
кон, според който от дедите се
наследяват телесни и душевни ка¬
чества, които /наглед/ св били из¬
губени у бащите и майките; 2.
прен. отживелица.
атаксия (гр.) мед. липсв ни способ¬
ност за правилно движение нв
мускулите.
Атвлия (евр.) 1. библ. юдейскв ца¬
рици, известни със своята кръно-
жадност и прсстьпнв нитури; уби¬
та от народи в 9. век пр. Хр.; 2.
театр. название нв петакгнвгв
трагедия е стихове от Рвсин, ив-
реченв от Волтср иай-гениалното
творение нв човешкия дух.
атаман (тюрк.) началник иа казаци
е Русия.
атанатология (гр.) учение зв без¬
смъртието.
атараксия (гр.) пълно спокойствие,
нссмущвваие нв духа, невъзмути-
мост.
аташе (фр.) лице, причислено, при¬
командировано към някоя мисия,
към някое посолство.
атеизъм (гр.) филос. безбожие; възг¬
лед, който отрича съществуване¬
то ни бога и квквито и да било
други свръхестествени сили; —
атеистически безбожнически; —
атеистичен който отрича същест¬
вуването на боги и нуждата от ре¬
лигия; — атеист безбожник, кой¬
то отрича съществуването на Бо¬
га.
ателани (от собств. геогр. по името
на древния град Атели е Кампа¬
ния, Италия) литер,, фолкл. —
древиоримски нвродии игри; пър¬
воначално — импровизирани ко¬
мични сценки от бита ни плсбсв,
свързани с карнавали е чест нв Са¬
турн; играят сс от актьори-люби¬
тели, персонажите носят характер¬
ни имеив и маски; смятат се за
начало на театрални представле¬
ния и предвестници нв италианс¬
ката комедия.
ателие (фр.) 1. занаятчийска рабо¬
тилница; 2. специално обзаведе¬
но помещение зв работа ив фо¬
тографи, скулптори и художници
и зв изработване на по-фиии не-
щв; художествено заведение.
Атеней, Атенеум (гр.) 1. ист, храм
нв Атинв Палади е древна Атина,
където се събирали поети и уче¬
ни за разискване ни различни въп¬
роси, зв чстснс нв поетични и на¬
учни съчинения и т. и.; 2. прен.
нисше учебно заведение; 3. прен.
83
Атлант
заглавие иа списания и сборници
с научно и художествено съдър¬
жание; 4. имс нв предприятия, ко¬
ито сс занимават с доставяне ни
книги, списания и др.
втентат (фр.) убийство (или опит за
твковв) срещу някое политическо
или високопоставено лице; поку¬
шение; — атентатор човек, който
извършва атентат.
атермичен (в- и гр. „топлина”) кой¬
то нс пропуска топлина.
атеросклероза (гр. „кашв” и скле¬
роза) мед. болестно поражение ни
големите и средни артерии, при
което еъе вътрешния слой нв сте¬
ните им се натрупват мастни ве¬
щества.
атестат (фр.) 1. свидетелство (зв за¬
вършен курс); диплома; 2. писме¬
на преценка зв качествата нв да¬
дена личност; — атестация 1. от¬
зив от началството за службата,
способностите и поведението ив
длъжностното лице; 2. свидетел¬
ство, служебен списък за поведе¬
нието и способностите нв един
служащ.
Атика геогр,, ист, област е Древна
Елада, включвала гридв-държива
Атинв, Пирея, Мврвтои и др.;
прочути и с духовитостта ив жи¬
телите и прославени оратори; —
атическа сол разг, духовити шсгв,
изискано остроумие.
Атилв (ок. 395-453) ист. вожд на
хунския племенен съюз; ивричвн
„бич божи” (хнвлел се, че където
стъпи, тревв не никне) поради из¬
вършените от предвожданите от
него хуни опустошителни набези
е Европа.
втимия (гр.) книж. изгубване ни граж¬
дански права и чест; безчестис.
Атина (Палада) (гр.) мит. 1. едно
от главните божества от олимп.
пантеон, любимата дъщеря на
Зевс, родена от главата му; боги¬
ня нв мъдростта, иа науките, из¬
куствата и занаятите; Атинв е
главна покровителка на гърците
е Троянската войни; нв нея св пос¬
ветени храмовете Ерехтион и Пар-
тенон в атинския Авропол; е рим¬
ската митология Минерва; 2. ге¬
огр. ист. град-държава (полис) е
Атика, Елвда; днес столица нв
Гърция; — атинско възпитание
ист. педагогическа система е
древна Атинв: създаване ни хар¬
монично развити (умствено, фи¬
зически, духовно) личност.
втипнчсн (в- и гр. „тип”) който сс
отклонява от типа, нехарактерен,
нетипичен.
атитюд (фр.) худ. положение на ед¬
но тяло.
втицизъм (гр.) 1. език, особеност,
свойствена нв в^ческого наречие;
2. проявление нв втически (атин¬
ския) дух: атинска изтънченост; —
атицист 1. писател, който подра¬
жава на атинските писатели; 2.
граматик, който двна правила за
това; — втически отнасящ сс до
Атики; — атически стил класичес¬
ки, художествен стил.
атлазен (ар.) нвпрввен от атлаз; —
атлаз копринен плат с много лъс¬
кава повърхност.
Атлант (гр. атлас „носител”) мит,.
титвн от древногръцката митоло¬
гия, който притежава изключител¬
на физическа сили; поради учас¬
тието си н бунта иа титаните сре¬
щу олимпийските богове ив стра¬
ната на титаните е наказан от Зевс
дв крепи нв плещите си небесния
свод; — атлант 1. разш. физичес¬
ки много силен мъж; 2. арх., скул¬
птурни фигури ив мъжс, които по¬
добно ив колони (или полуколо-
ни) държат иа плещите си свод,
портал, бвлкои; 3. анат. първият
шиен прешлен, който поддържа
главата; — Атлантиди мит. дъше-
Атлантида
84
ри ив Атлант, които били прсвър-
пити е звезди.
Атлантида мит, огромен остров или
континент, гъсто населен, с висо¬
коразвита цивилизация, потънал
във водите ив Атлантическия оке¬
ан; споменат първо от Платон.
Атланта геогр. 1, сдии от големите
градове ни САЩ, администрати¬
вен център на шити Джорджия; 2.
град е щвти Илинойс (САЩ); —
Атлантик сити геогр. грид е шити
Ню, Джърси (САЩ); — атланти¬
чески бряг геол, морски бряг, нап¬
равлението на който сс определя
от тектонски фактори.
втлис (гр.) сборник от географски,
анатомически и други кирти.
атлетики (гр.) съвкупност от физи¬
чески упражнения, които създа¬
ват ловкост, сили и издръжливост;
— леки атлетики вид спорт, който
обхнищи бягане, скачане, мятане,
хвърляне; — тежки итлстикв вид
спорт, който обхвищи борба, бокс,
вдигане на тежести и др.; — итлет
1. спорт, чонск, който се занима¬
ва с атлетически спортове; 2. прен.
много силен, як човек.
итлия (тур.) ост. рядко човск, яхнал
на кои; конник.
атмаджа (тур.) диал. сокол, ястрсб,
обучен за лов.
вт-мегдан (тур.) диал. място зв нвд-
бягввне с коне или зв обучение
по езда; ат-мейдин.
атмолиза (гр.) физ. процес на отде¬
ляне газове или пари с различии
молекулни тегла чрез прекарване
прсз порести вещества.
апология (гр.) физ, дял от физика¬
та, който изучивв законите и яв¬
ленията ни водната пари.
итмометър (гр.) метеор, уред за из¬
мерване скоростта на изпарени¬
ето на течност.
атмосфери (гр.) 1. метеор, газообраз¬
на обвивка около земното кълбо,
която сс върти зведио с него и сс
състои от прогоефсра и стратос;
фсра; 2. прен. средата, н която жи¬
вее някой; 3. единица въздушно
налягане (квто мярка).
вторичен (в- и гр. „отровеи”) кой¬
то няма токсини, неотровен.
атол (фр.) геогр. пръстеновиден ко¬
ралов остров, който зиграждв ла¬
гуни.
атом (гр. и „недедин”)l, физ, най-
малката чистицв от химичен еле¬
мент, която се срещи и н химич¬
ните съединения и можс дв се раз¬
пада нв атом от по-лек елемент и
нв остатъчни частици — електро¬
ни, неутрони, протони и др. (счи¬
тан до началото ив 20. век за не¬
делим); 2. прен. извънредно мал¬
ка частица; — атомна енергия
енергия, която сс получава при
някои ядрени реакции зв сметка
нв вътрешната енергия ив атом¬
ните ядра; — атомна физика дял
от физиката, който изучава стро¬
ежа и свойствата ив атомите и ни
елементарните частици; — атом-
мост свойство ни атомите нв един
елемент да се съединяват с ато¬
мите нв друг елсмснт.
атомизъм (гр.) атомистика, фило¬
софски теория, според която всич¬
ки исщи се състоят от изолирани
частици (атоми) и всички проце¬
си сс състоят е превръщане, съ¬
единяване и разделяне нв тези
атоми; — атомист филос. привър¬
женик иа втонизнв; атомисти св:
Левкип, Демокрит·, Епикур, Лук-
реди й и др.
Атон (гр.) геогр, скалист полуостров,
вдидси е Егейско море близо до
Солун, е който са изградени ре¬
дица мъжки манастири; тук е бълг.
манастир Зограф с живял и Па¬
исий, написал първата българска
история.
атонален (в- и гр.) муз. който ияма
85
аудиометрия
определен тикт; нехврмоничен; —
атонализъм муз. течение, оформи¬
ло се от началото нв 20. век, ко¬
ето отрича необходимостта от лв-
довв организираност нв тоновете
и основните закономерности ив
музикална изразност, квто прев¬
ръща музиката е безсмислен ха¬
отичен сбор от звуци; — атонал-
ност муз, метод на композира ие,
който отхвърля тоналните функ¬
ции на класическата музики.
атоничен и атонически (гр.) 1. мед.
отпуснат, бсз тонус (зв орган); 2.
фон, неудирсн.
атония (гр.) мед. намаляване нв нор¬
малната напрегнатост е скелетна¬
та мускулатури и вьзбудиностти на
тъканите и органите.
ат-пазар (тур.) диал. пазар за коне,
атракцион (нем. от лвт. „привлича¬
не”) ефектен номер е цирк или
естраден театър, който привлича
публиката.
атракция (лвт.) 1. ефектен номер от
циркова или естрадна програма,
който привлича публика; атрвк-
ционсн; 2. геод. отклонение на от¬
вее под влияние ни скрити под зе¬
мята тежки всществи; 3. език, съг¬
ласуване по смисъл, в ие по гра¬
матични форми.
атрезия (гр.) мед, вродена, по-ряд¬
ко придобита липсв иа естествен
отвор, като усти, влагалище, за¬
ден проход и др.
Атрей (гр.) ист, бища на Агамемнон;
е съчетан, съкровищницата на Ат¬
рей — гробници открита е Мике-
ив (с многоброНии ценни исто¬
рически предмети, между които
и прочутите златни маски, изло¬
жени е Националния музсй е Ати-
ив) при разкопки от богатия нем¬
ски търговец Хийнрих Шлиман,
безрезервно повярвал ив рвзквзв
зв Троянската война.
Ахурамазда върховен бог ив перси¬
те, въвсдеи от пророка Заратуст¬
ра, който променил персийската
религия, квто отхвърлил прекло¬
нението пред много богове.
атрибутив (лат.) принадлежност;
право; свойство, качество; — ат¬
рибут 1. белег, изменящо се свойс¬
тво на предметите, противополож¬
но на субстанцията, която с пос¬
тоянна; 2. приво, привилегия; —
атрибутивен език, определителен;
— атрибуция книж, свойство, ка¬
чество, принадлежност.
атриум (лат.) 1. преддверие нв древ-
иоримски дом; 2. преддверие на
базилика; 3. анат. предкамера нв
сърцето, къдсто се влива кръвти
от вените.
атряхня (гр.) изпвдвие нв космите;
плешивост.
атропин (нем.) фарм. силно отровно
вещество, извлечено от растени¬
ето беладонв и от титул, с голямо
приложение е медицината зв ус¬
покояване на болки.
атрофирам (се) (гр.) изсъхвам, схва¬
щам се; — атрофиран изсъхнал,
схванат; — атрофия изсъхване нв
някоя чист от тялото; мед. ивмв-
ляниие обсмв на клетките или нв
телесен орган порвди продължи¬
телно обездвижване или недох¬
ранване.
аугментация (лат.) увеличаване, уго¬
лемяване; — аугмент израстък;
грам, увеличаване — като харак¬
теристика на особености и старог¬
ръцки език.
аудиенция (лат. от „слушам”) офи¬
циално приемвис на дипломати¬
ческо или високопоставено лице
от държавен глава, министър-
председвтел или изобщо от висо¬
копоставено лице зв изслушване,
аудиология (лвт.) мед, наука за изс¬
ледване иа слуха.
аудиометрия (лиг.) мед. измерване
остротата иа слуха с помощта на
аудитория
86
вудиометър; — вудиометър (лвт.)
мед. апврвт за измерване острота¬
та нв слуха.
аудитория (лат.) 1. стая или зали зв
чстснс нв лекции; 2. слушатели.
иудифои (гр.) 1. слухова тръба, слу¬
хов апврвт зв глухи; 2. воен,, впа¬
рит за подслушване.
вуксвномстьр (гр.) бот, урсд зв из¬
мерване на растенията ив дължи¬
на.
вуксин (гр.) бот, хормон, който под¬
държа и стимулира растежа ив рас¬
тенията.
аукционист, ау^иона^ (лвт.) ли¬
це, което ръководи продажбата на
публичен търг; — иукдиои, иукция
публична разпродажба нв големи
партиди стоки чрез наддаване.
аул (тюрк.)1. ист, име на дворците
ив прабългарските хинове; 2. ист.
първоивчвлните укрепени сслищв
на прабългарите; 3. селищс ни кав¬
казките планинци, киргизи и др.
аула (лит.) голями зали в универси¬
тет за тържествени случаи.
вури (лат. „ветрец”) мед. симптоми,
които предхождат припадък (бол¬
ният чувства квто чс ли полъх от
слаб вятър).
аурикуларен (лат.) мед. ушен.
аускултация (лвт.) мед. изследване
признаците нв болест; — аускул-
тирвм (лвт.) зв леквр — преслуш-
ввм болен.
вуспиция (лвт.) 1. гвдвсис по лете¬
нето ив свещените птици у рим¬
ляните; 2. предсказване изобщо.
ауспух (нем.) техн, тръби за изпус¬
кане ив газовете иа автомобил и
други машини.
аустенит (от собств. по имсто ив ан¬
глийския металург Аустен) метал.
структурна съставка нв стомана¬
та.
аусшлус (ием.) печ. късчета метал, с
който се запълват пространствата
между думите е печатарски набор;
разделки, шпация.
аутизъм (от гр. „свм”) мед. нервно
разстройство, при което болният
постоянно мисли зв своите пре¬
живявания; затваряне е себс си.
аутодафе (порт.) публично изгаря¬
не (нв политически престъпник
или рвзколник); унищожаване.
аутопсия (гр.) мед, разрязване и из¬
следване трупа иа мъртвец.
аутсайдер (англ.) спорт, участник е
състезание, който имв много мал¬
ки изгледи зв успсх.
вуч (тур.) диал. морков.
афвгия (лат.) мед, невъзможност дв
се гълта.
афазия (гр.) 1. оиемяввие; 2. псих,
пълно или частично загубване на
речта, следствие от черепионозъч-
ии травми, тумори, възпалителни
звболяввния на мозъка и др.
афакия (гр.) мед. липса ив лещвти
иа окото ив обичайното място.
афарезис (гр.) скъсяване, отнемане,
ифсбрилен (лвт.) мед, който е бсз по¬
вишена температура.
афектация (лвт.) пресил^шс^ иеес-
теетвеноег е поведението и начи¬
на ив говорене, превземане; —
афектиран неестествен, принуден,
пресилен; — ифект псих, силен,
стремително и бурно протичаш
емоционален процес с взривен ха¬
рактер; относително краткотрай¬
но емоционално преживяване, ие-
подчинено на съзнателен волеви
контрол и съпроводено с ярко из¬
разени външни движения.
афелий (гр.) астр, иай-огдвдечеии-
ти от Слънцето точка от орбитата
нв небесно тяло.
ифера (фр.) нечестна или скандал¬
ни работа, свързвнв с кражба, раз¬
врат и др., — аферист лице, което
се занимава с нечестни сделки; —
вферизъм нечестно действие (в
търговията, с държавни доставки),
иферситен (лит.) мед. за артерии и
87
ахмак
вени — носещ към; зв нсрви —
центростремителен.
аферим (тур.) браво! отлично!
афикс (лат.) език, всяка частица, ко¬
ято сс прибавя към някоя дума кв¬
то сдоеообрвзуввщ елемент; при¬
дава допълнително значение към
основното зиичение на корени.
афилиация (лат.) 1. приемане е ду¬
ховно братство или дружество; 2.
псих. желание на човека да чле¬
нува е дадена група, да участва и
животи.
афинация (нем.) техн, 1. очистване
ни суровата зихар от примеси пре¬
ди рафиниране.
афинитет (лвт.) 1. хим. качество ни
различните химични елементи и
съединения да реагират помежду
си; 2. прен, сродство.
афнон (тур.) 1. бот, градински мак,
който се отглежда зв получаване
на суров опиум и семе; 2. втвър¬
ден сок от недозрели макови гла¬
вички, от който сс добива опиум,
вфирмвтинен (лат.) утвърдителен; —
афирмацня утвърждение, потвър¬
ждение; съгласие.
афицнран (фр.) възбуден, ядосан,
вфиф (тур.) несериозен, лек, леко¬
мислен, слаб.
афиш (фр.) обявление (за театрални
или други представления).
афоиичен (гр.) безгласен, беззвучен;
— афония 1. изгубване ни гласа;
бсзгласис, нсзвучност; 2. псих. за¬
губване звучния глвс (при зипвз-
вине на шепота) или беззвучна
реч, вследствие на остри и хро¬
нични заболявания нв гръкляна,
истерии, неврози и др.
афоресвам (гр.) проклинам с отлъч¬
ване от църквата.
афоризъм (гр.) кратко поучително
(мъдро) изречение; — афористи¬
чен във вид на афоризъм; кратък
и поучителен.
афроднзиографня (гр.) описание удо¬
волствията нв любонти; — афро-
дизиазъм, афродизия болезнена
стрвстиост; — афроднзнаци бил¬
кови, лекарствени или други сред¬
ства зв повишаване на половото
влечение.
Афродита у Омир — дъщсря на Зевс
и гитаиквтв Диоив, според Хези-
од — родена от морската пянв бо¬
гиня нв любонтв и красотата; —
афродитически отнасящ сс до Аф¬
родита или до любовта.
афронтирам (фр.) 1. оскърбявам, за¬
сягам, 2. пренебрегвам; — афронт
1. оскръбление, засягане; 2. пре¬
небрежение.
афузали (тур. от собств.) вид бяло
десертно грозде; болгар.
Ахасфер (евр. собств.) 1. име на ле¬
гендарен сврсин, осъден дв сс ски¬
та, докато светът съществува; 2.
прен. неуседнвл и неспокоен чо¬
век, който постоянно пътува.
ахат (гр.) минер. разноцветен мине¬
рал.
ахеи, ахенци (гр.) гърци.
Ахсрои (гр.) мит. 1. „реквтв ив
скръбта”, тинести, бивно течаща
реки, опасваща подземния свят;
през която Харон превозва с чер¬
на ладия душите на умрелите; 2.
богът на тази река; 3. глъбините
нв подземния свят; ад.
Ахил рядко Ахилес (гр.) мит, един
от главните герои на Троянската
войни, чието тяло било иеиврв-
нимо с изключение нв еднвтв му
пета, за която го държала майка
му, богинята 'Гстида, когвто го по¬
топила н подземната река Стикс,
за дв го направи безсмъртен; —
ахилесова пета уязвимо слабо мяс¬
то или стрина иа някого.
вхилия (в- и гр.) мед, липсв ив сто¬
машен сок, солна киселина и пеп¬
син или нв друг храносмилателен
ензим.
вхмак (тур.) разг. глупак.

ахолия
88
ахолия (и- и гр.) мед, липсв на жлъч¬
на секреция при тежки форми на
жълтеница.
вхонт (гр.) титлв за благородство и
голям административен чиновник.
ихлвп(ии) (тур·) диал. приятел, дру¬
гар.
ахроматизъм (гр.) 1. худ. намалява¬
не силитв иа цветовете (е живо¬
пис) в картини, в резултат от смес¬
ването ни основния с допълнител¬
ния цвят; 2. опт, свойство нв оп¬
тическо стъкло дв пречупва лъчи¬
те нв светлината, бсз дв ги разла¬
га ив съответните им цветове; —
ахроматически безцветен, безцвет¬
но; — ахроматопсия болест нв очи¬
те: слепота към цветове.
ихромвтозв (в- и гр.) мед. липсв ни
кожен пигмент, иа пигмент на
ириса и др.
ахронически (гр.) безвременен, не¬
навременен, вечен.
ахтарин (тур.) ост, търговец ив дро-
герийни стоки, бои. и бакалски
стоки.
ихтсрлюк (хол.) мор. склад зв про¬
визии в кораб.
ахчи-башия (тур.) нар. ост. главен
готвач; — вхчийкв (тур.) готвач¬
ки; — вхчийиицв гостилница; —
ахчия готвич, съдържател нв гос¬
тилница.
ацетат (лвт.) хим. сол нв оцетната
киселина.
ацетил (лвт.) хим. радикал на оцет¬
ната киселини.
ацетилен (гр.) хим. въглеводород, по¬
лучен от карбид, който служи зи
светилен газ.
ицетол (фр.) хим. оцет, получен при
дестилиране; вптекврски оцет.
вцстон (гр.) хим, безцветна лесноза¬
палима течност, която сс употре¬
бява квто разтворител зв произ¬
водство ив лакове, бездимен ба¬
рут, нън фотографията и т. н.
апетонемия (лат.) мед, наличие ив
вцетонови вещества е кръвта
вследствие ни непълно окислява¬
не ни мастните киселини.
ицсгонурин (лат.) мед. отделяне на
ацетои е урииати при звхарнв бо¬
лест, продължително повръщане,
гладуване и др.; кетоиурия.
ацидиметрия (лат. и -метрия) хим.
метод зв определяне съдържани¬
ето на киселини е разтвори чрез
методите на обемния химичен
анализ.
вцидозв (лвт.) мед. смущение и об¬
мяната нв веществата, при което
се образуват изобилно киселин¬
ни вещества в кръвти и тъканите
(при диабет, гладуване и др.); ки¬
селинно отравяне.
ацидол (лат.) фарм. безцветни разт¬
ворими вън вода кристали, които
се употребяват като лекарство при
нарушаване нв отделянето нв сто¬
машен сок.
ацикличен (в- и гр. „кръг” прсз лвт.)
който ис с е кръг, верижен.
ацтеки (ицт.) ивй-голямата индиан¬
ска народност е Мексико.
вчигьоз (тур.) отворен, събуден; —
ичик отворен, ясен, отворено, яс¬
но.
ашик (тур.) 1. коквлче за игри; 2.
прен. влюбен, любовник, любов¬
ници.
ашиксре (тур.) открито, ясно,
ашколсун (тур.) разг, брвво.
ашладисвам (тур.) присаждам (дър¬
вета).
ашлак (тур.) разг. дрипльо.
ашлама (тур.) разг, 1. клонче зв при¬
саждане; 2. присаденото диво дър¬
во.
Ашока индийски монарх, ревностен
защитник ив будизма, доприне¬
съл изключитело много зв прев¬
ръщането му е една от основните
религии е свети. Живял през 300
— 232 пр. Хр.
вшуре (тур.) нврсно жито със захар

89
Базедов
и сухо грозде.
аязмо (гр.) светснити вода; извор със
свстсив еодв..
Аякс (гр.) мит, име нв двама от ге¬
роите на Троянската война: бра¬
товчедите Аякс Телвмонид (Голе¬
мият Аякс, цар на Салимин, най-
прославеният след Ахил герой) и
Аякс Оилид (Малкият Аякс, цар
ни Локридв), по-дребен от братов¬
чед си, но не по-малко необуз¬
дан; двамата участват и едни и съ¬
щи подвизи, помагат си и си ви¬
наги зведно; — двамата Аякси разг.
шег. — зв неразделни приятели.
аянин (тур. от вр.) ист, областен уп¬
равител е Османската империя
аяр (ар.) 1. чист състав на благород¬
ните мстили; кврвт; 2. прен. хит¬
рец.
Б
баана (тур.) диал, агнешка кожа,
употребявана за подплати.
Баадер, Франц-Ксавие фон 1765¬
1841) немски философ, опитал сс
дв помири католицизма с фило¬
софията и проправя път на мис¬
тицизма.
бвб (вр.) пролив.
бабаджин (тур.) сдър, силен човек,
бибиитски (тур.) юнашки; — бвбаит
юнак.
бабалък (тур.) бащата на женати; дя¬
до.
бабанка (тур.) мъжига, юначага.
бвбизъм (перс.) разг, мохамеданс^
мистична секта, основана е Пер¬
сия от Али Мохамед.
бабируса (малайски) зоол. вид рогач,
разпространен ни островите в Ин¬
дийския архипелаг.
бвбки (тур.) стара пири,
бвбугср диал, кукср, плашило,
бвбуин (фр.) зоол, африканска май¬
муна от семейство Павиани,
баварски (нсм.) който сс отнася до
Бавария (област е Южнв Герма¬
ния).
Бавим (лвт.) 1. името ни един нека¬
дърен римски поет; 2. прен. без-
дарсн поет или критик.
багаж (фр.) нещата, които човек взе¬
ми със себе си, когато пътува; 2.
прен. звпвс от знания, умствен ба¬
гаж; — багажник (фр.) място и ко¬
ла или приспособление нв мото¬
циклет, велосипед и под. за пос¬
тавяне нв багаж.
багаин (првб.) nъдковотсц на него¬
ляма войска у прабългарите.
багатела (фр.) 1. дреболия; 2. муз:.
мвлки композиция.
бвгср (нем.) техн, самоходна маши¬
на за изкопаване, изгребввне и из¬
хвърляне ни големи количества
пръст, пясък, чикъл и под.
багет(а) (фр.) 1. красиво изрязана и
позлатена летвичкв зв рвмки и
корнизи; 2. муз, пвлкв с топка нв
крвя за биене на тимпаните и ба¬
рабаните; 3. муз. диригентска
пръчки; 4. муз, пръчквтв ни лък;
5. бродерия във вид нв ажур отст¬
рани нв дамски чорапи.
бигетизъм (фр.) спец, откриване при¬
съствието на подземна водв или
руда с помощта на особена пръч¬
ка — багета; — бигстист (фр.) ли¬
це, което се звнимввв с багет^ъ^
биглами (тур.) диал. 1. резе ни врата
или на прозорец; 2. мн. панти за
врата.
Базедов, Карл Адолф (1799-1854) ок¬
ръжен леквр е Мерзебург, пръв
(1840) описва ииреченатв по-къс¬
но с името му — базедова болест
заболяване, предизвикано от хи-
перфункциятв на щитовидната
жлеза с дифузното увеличаване и
характерни белези; — базедова
триада трите наблюдавани при за¬
боляването симптома: гуша, ек-
бадана
90
зофталм (изпъкнали очи) и тахи¬
кардия (ускорена сърдечна дей¬
ност); — бизедонизъм лекв форми
на базедовата болест.
бвдвив (тур.) бялв, постна боя; — би-
даносвам боядисвам с твквва боя;
— бвданаркв разг. четкв зв бада¬
носване, зв бидина.
бвдслометьр мед, урсд зв пускинс ни
кръв, употребяван вместо пияви¬
ци.
баджа (тур.) 1. комин; 2, малко про¬
зорче ив покрив или иа таванска
стая.
баджак (тур.) бсдро.
баджинак (тур.) мъж ив балдъзитв.
биджур 1. гъби псчурка; 2. гъби ма¬
натарка.
бади(х)ава (тур.) безплатно.
бизв (фр.) 1. основа; 2. геод. дължи -
ив иа местност, която сс измерва
с голяма точност със специални
уреди при тр^н^лация; 3. арх.
най-доднагв част нв колона, пв-
листьр пиедестал и под.; цокъл,
подножие; 4. икон, съвкупност от
исторически обусловените произ¬
водствени отношения, съставящи
икономическата структури ни об¬
ществото; 5. воен. място, къдсто
се съсредоточават военни сили; б.
пром, място, където си съсредото¬
чени клонове от индустрията, тър¬
говията и пр.; 7. пром, основна на¬
личност нв материали квто източ¬
ник за снабдяване и производст¬
во.
бвзилт (лат.) вид вулканичен камък,
образуващ стълбове и дълги ко¬
лонади.
базар (фр.) 1. покрит пазар с отдел¬
ни магазини; 2. временна излож¬
би, където сс рвзпродвввт предме¬
ти с благотворителна или търгов¬
ска цел; 3. поредици от магазин¬
чета; 4. пизвр.
базеологяя (гр.) спец, нвукв, която
изучвеи основните елементи на те¬
лата.
базилика (гр.) 1. ист,. обществена
сгрвдв, къдсто царят някога лич¬
но с раздавал правосъдие; 2. храм,
който имв вид ив продълговат че¬
тириъгълник с порти на краища¬
та и ред стълбове от страните; об¬
разец от първите християнски
църкви; — базилики (гр.) сборник
от законите ив византийската им¬
перия, който звпочвв с Василий
Македонски (886) и завършва с
Константин Порфирородни (945).
бвзилиск (гр.) 1. митично животно
със змиеобрвзно тяло, глина на пе¬
тел и смъртоносен поглед; 2. скул¬
птури, представляваща това жи¬
вотно; 3. катеричка.
бизиргян (тур.) търговец.
базисен (гр.) основен; неподвижен,
главен; — базисен вид вид стокв,
разглеждана е договори квто стан¬
дартно качество; — базисен пункт
единици за измерване движени¬
ето на лихвените проценти, кур¬
совете нв валутата или доходнос¬
тта нв акциите; — базисна валути
пвричнв единица, по отношение
ни която сс котират другите валу¬
ти е дадени стрина или финансов
център; — базисна цена цена в
рамките ив единив селскостопан¬
ски политика на Европейската об¬
щност.
базофил (лат.) физиол. един от ви¬
довете левкоцити — бяли кръвна
клетка.
базофилия (лит.) мед. 1. способност
нв клетките на тъканите да се оц¬
ветяват интензивно с основни
бои; 2. появяване нв бвзофилии
зърни е еритроцитите; 3. увели¬
чаване на бвзофилните левкоци¬
ти е периферната кръв.
баир (тур.) хълм, височина; стръм¬
нина.
бвйгъи обикн. е съчст. стани ми
байгъи разг. — омръзни ми, до-

91
бактериемия
тегна ми.
байдара (рус.) книж, вид лодка, об¬
шити с кожа (е Камчатки и ив Алс-
утските острови).
байкалит (от собств.) минер, вид
твлк, който сс намира при езеро¬
то Вайкал.
байкуш (тур.) диал. кукумявка или
бухал.
байонет (от собств.) книж. щик, ко¬
пие.
байрактар (тур.) знаменосец; —
байрак знаме.
бвйрвм (тур.) мохамеданс^ празник,
празнува сс след рвмвзвнв (голям
байрвм) и 70 дни след него (ма¬
лък бвйрам).
Байрон, Джордж Ноел Гордън, лорд
(1788-1824) — английски поет,
един от най-ярките представите¬
ли на романтизма н Европа; —
байронизъм 1. литер. прогресив¬
но романтично литературно тече¬
ние е първите три десетилетия ни
19- век, поетичен изрвз на гордо
страдание и дълбоко отчаяние,
породени от безсилието на чове¬
ка да постигис обществена свобо¬
да и лично щастие, художествена
изява на протест срещу робството
и потисничеството на свств; 2.
прен, презрение, разочарование от
всичко е снета.	'
байт електрон, основна единица ин¬
формация, която компютърът об¬
работва като сдно цяло.
байц (нем.) 1. лскв водна и спиртна
боя за дървени предмети; 2. осо¬
бен вид масла или киселини, чрез
които се променя първоначални¬
ят цвят на мстал.
байцвам и бвйцуввм (нем.) 1. е дър¬
воделството — покривам, обагрям
с байц; 2. е металообработването
— придавам нов цвят на метвл с
помощта иа киселина или мисла;
3. текст, подготвям със специал¬
ни материали влакна, прежда или
тъкан зв равномерното боядисва¬
не.
бик (хол.) 1. предната, носовата чист
на кораби, палубата на тази част;
2. резервоар за води или други теч¬
ности.
бака (хол.) кофв, съд за течности;
голям мстилеи съд за разнасяне ни
хрвна на войници, трудоваци, ра¬
ботници и т. н.
бакалавър (лвт.) първата научна сте¬
пен, давана от френски и други
западноевропейски университети.
баквл(нн) (тур.) разг. дребен търго¬
вец на хранителни продукти и др.;
— бакалия (тур.) разг, дребни, пре¬
димно хранителни стоки; — би-
квллък (тур.) разг, звнятис ив ба¬
калин; — бакалите разг, магазин
зв продаване нв дребни, предим¬
но хранителни стоки.
бикам (тур.) 1. бот, вид южно дър¬
во, от което се добива червени или
чсрна боя; нврзия; 2. ясночервена
багри; 3. лакова боя; — бикимое
(тур.) свойствен на бикама.
бвкврв (фр.) вид хазартна игра.
бвкаря (тюрк.) диал,. зачитам, ува¬
жавам, тича.
бакатя (тюрк.) диал,. изморявам очи¬
те си от взиране.
бакелит (от собсте. — по името нв
белгийския химик Л. Бакеланд)
хим. първата фенолова пластмаса.
бикия (тур.) разг, недобор, сума зв
^взимане.
биклв (тур.) бот, 1. вид бобово рас¬
тение; 2. плодът иа това растение,
биклавв (тур.) сладка баница, поля¬
та със захарен сироп.
бвкпулеер (ием.) прах, който съдър¬
жа натриев бикарбонат и слаби
киселини или кисели соли, упот¬
ребяван е сладкарството като ив-
бухнител.
бакрвче (тур.) диал. медниче, мен¬
че; — бакрвч, медник, котел.
бактериемия (лвт.) мед. наличност

бактериолог
92
ни бвктсрии е кръвта
бактериолог (нем.) специалист по
бактериология, — бактериологи¬
чески (гр.) отнасящ се до бвкте-
риологияти; — бактериология на¬
ука зв бактериите, дял от микро¬
биологията, който изучава бакте¬
риите и тяхното значение зв при¬
родата и човека; — бактерии мик¬
роскопични мвлки растителни ед¬
ноклетъчни организми, по форма
са сферични (коки, пръчковидни
бацили) или нишковидни (спира¬
ли), които причиняват някои бо¬
лести по растенията, животните и
хорвтв, и също предизвикват фер¬
ментация.
бактисвам (тур.) досажда ми, омръз-
ва ми, дотяга ми.
бвкудонетрня (гр.-лит.) измерване с
прът.
Бакхус или Бахус, Бакх, Вакх (лат.)
мит. у древните римляни бог нв
плодоносните сили на земята, нв
природата и растителността, на
лозарството и винарството, и съ¬
що бог нв виното и веселието;
съпруг на изоставената от Тсзсй
Арииднв; е гр. мит. Дионис; —
бакхусов дир поет, вино; — бак-
хусов храм поет, пивница, кръч¬
ми; място, където се пие и гуляе;
— поклонник на Бакхус книж.,
шег. любител на чашквтв; пияни¬
ци; — бвкхическв стъпка или бак-
хий литер, стъпка от 3 срички:
първити кратка, следващите две —-
дълги (в нвр. поезия); — бвкхи-
чески стих литер. стих от 3 бвк-
хия и 1 амфибрахий.
бикшиш (тур.) пари, дадени зв по-
черпкв; дребен дир, подаръче.
бикър (тур.) мсд (метал); съд зв во¬
да; домакински съдове зв води; —
бакърджийство занятие на бакър-
джия; — бакърджия ост, човек,
който произвежда или търгува с
бакърсии, медии изделия; медни-
кар, казвиджия.
бил (фр-) 1- топка, топчицв; 2. сте¬
пен, условна единица (цифра) за
количествени и качествени оцен-
' ки и характеристики ив природ¬
ни явления (сила на вятъра, въл¬
нение е море, океан); 3. бележка
зв успеха на ученик, на спортист,
4. увеселение с танци; — бвл мис¬
ке бил, ив който сс отивв маски¬
ран; — бил паре тържествен бал;
— бал шампетер бал под открито
нсбс.
бали (ит.) денк, вързоп обикновено
от плат зв бигвж (стоки), голям и
здраво стегнат; — балирам (от ит.)
привя нв големи четвъртити вър¬
зопи (били); техн, пресовам иа ба¬
ли.
балабан (тур.) едър, голям.
балабнле (ит.) муз,. 1. кратък бале¬
тен епизод е опера; 2. общ танц,
с който зввършвв балетна поста¬
новка или нейна отделна част.
балаган (тур.) 1. лекв временив пос¬
тройка, обикновено от дъски, за
театрални, циркови и естрадни
представления; 2. пвивирски те¬
атър, театрално представление с
примитивни сценична техника; 3.
временна дъсчена постройка зв
стока.
бвлвда (фр ) ивродио историческо
поетично произведение или на¬
родно лирико-епическо поетично
произведение, е което се възпро¬
извежда . явление от живота при
тайнствена обстановка, където
главна роля играят народните по¬
верия, фантастичните и вълшеб¬
ните измислици.
балалайка (тит.) вид тамбура; руски
струнен национален инструмент,
балама (тур.) разг, глупак, наивник,
баланс (лат.) фин. финансов отчет,
съдържащ всички основни акти¬
ви и пасиви ив фирмата към оп¬
ределена дати; изравняване, съ¬
93
Балзак
поставяне на актива с пасива ни
едио предприятие с цел да се ус¬
танови чистият капитал, печалба¬
та или загубата; — балансирам
(фр.) 1. фин. привя баланс; 2. из¬
равнявам, уравновеся нам; — ба¬
лансиране уравновесяване; балан¬
сиране нв бюджет, изравняване нв
прихода с разхода; — балансиран
(фр.) преведен е равновесие, урав¬
новесен; — балансирана инфлация
фин, инфлация, при която цените
ив всички стоки, услуги и дохо¬
дите се покачват равномерно, ко¬
ето ис предизвиква промяна в
пропорциите между тях; — балан¬
сов фин, който с свързан с балан¬
си; — балансова печалба фин. чист
от принадения продукт, която с е
предприятието; — балансова
стойност фин, „чист капитал”, раз¬
ликата между всичките активи и
всичките задължения на фирмата.
баласт (англ.) 1. тежко тяло (товар),
който се поставя е корабите, ко-
гито са празни; 2. насип от дреб¬
ни камъни и пясък върху платно
на жп линия зв заякчаване нв рел¬
сите; баластри; 3. прен. излишен
товар, претрупано^
баластри (ит.) строит, дребни реч¬
ни камъни с различив големина,
примесени с пясък, които сс упот¬
ребяват при бетонни и други стро¬
ежи; баласт.
балатум (нем.) вид плътна мушама
зв настилка нв под.
Билбов, Васко Нунсс де (1475-1517),
ист, испански конквистадор, пръв
(1513) пресякъл Панамския пров-
лвк и стигнал до Тихоокеанския
бряг на Америка; — билбоа фин.
— парична единица нв Републи¬
ка Пвнвма.
бвдввв1 (тюрк.) диал. 1. много го¬
лям квмък, скала; 2. прен. тромав,
недодялан, тежък човек.
бвлввИ (фр.) лов. примка зв ловене
на птици лещарки.
балванка (рус.) техн. отливка или
изкован метален къс с подходяща
за по-нвгвгъщно преработване
форма.
балдахин (ит.) красив иввес ивд
трон, лсгло и пр.
бидтиеввн (тур.) припадам; — бил-
дисване припадане, припадък.
билдъзи (тур.) сестра нв съпругата по
отношение нв мъжв.
билдър (тур.) крикът от ходилото до
коляното, пищял, прасец.
балестър, балестра (лвт.) 1. уред зв
хвърляне на камъни; прашка; 2.
ист. метателна бойнв машина
билет (фр.) 1. постановка на виеше
танцово изкуство ни сцена, като
чвст от оперв или като самосто¬
ятелно представление с драматур¬
гичен замисъл и хореография; 2.
изпълнителите ни балета, танцьо¬
рите; 3. художествен твиц; — ба-
летмайстор (нем.) ръководител нв
балет, учител по художествено
танцуване, опитен балетист с ви¬
соки художествени постижения;
— балетист артист от балст; — ба¬
лерина (ит.) танцьорка; актриса в
балетна трупа; — балетомания го¬
ляма страст, мания към балетно¬
то изкуство.
Бвлзвк, Онорс де (1799-1850) литер.
френски писател, пресъздал и по¬
редица от романи („Човешка ко¬
медия”) нравите на френското об¬
щество от Революцията до Юлс¬
ката монархия — началото нв 19.
век; автор на „Евгения Гранде” и
други световноизвестни романи;
с един от раините му романи —
„Жеивтв ив тридесет години” е
свързан изразът билзиковска въз¬
раст шег. — за женв: 30-40-го-
дищвв. когато младостта е към
своя край, а желанието (и възмож¬
ностите) за свмоизява са все още
налице.
балиста
94
билиств (гр.) ист. уред, машина зв
хвърляне на камъни, копия, за¬
палени предмети; бойна машини,
балисти (фр.) воен, специален без¬
димен нитроглииеринов барут.
балистокардиограф (лат.) мед. впа¬
рит зв бадистокврдиография·
бидиегоквртиотрвфин (лвт.) мед, оп¬
ределяне нв систоличния обем нв
сърцето.
бвлкв (тур.) бот. 1. вид сдрв бяла
тиква, обикновено зв псчсне.
билкинджия, балкан^ия (тур.) пла¬
нинец; житсл нв планинско сели¬
ще; — бвлквн планина; Стара пла¬
нина.
балканистика (от собств.) нвукв за
балканските народи, която изуча¬
ва тяхната история, етнография,
езикови връзки, география, архе¬
ология и т. н.
билкуш (тур.) диал, вид Ястие от
прясно сирене, пържено с браш¬
но; каши.
бвлнео- (лат.) първи съставни чист
нв сложни думи със значение ми¬
нерални бвии. напр. бвлнеодиети-
кв, балнеотехникв и др.
биднсогрвфнн (гр.) описание нв ле¬
чебни води; — балнеология меди¬
цински нвукв зв лечебни води, ле¬
чебна кил и тяхното приложение
квто лечебни средства; — балне¬
олог мед, леквр, специалист по
балнеолечение.
балнсотехники (лит.) техн. методи и
средства зв запазване ни естестве¬
ните минерални води и лечебна
кил от замърсяване и опазване нв
лечебните им свойства.
балнеохнмня (лвт.) наука, която изу¬
чава химичния състав на минерал¬
ните води и лечебната квл.
бало^т (фр.) ав. платнен резервоар
зв въздух е обвивката нв асроствт
или дирижабъл.
балонзайде (нем.) I. вид плат зв
шлифери; 2. самата дрехи от та¬
къв плат.
балотаж (фр.) повторно тайно гла¬
суване с бели и черни топчетв,
вместо бюлетини; повторно гла¬
суване между кандидати, които
при първото гласуване нс св по¬
лучили предвидените е закоив
гласове; — балотирам гласувам,
гласоподавам повторно.
балсамирам (лат.) напълвам труп с
миризливи вещества, които го
предпазват от разлагане; — бал¬
сам 1. ароматичен сок от някои
тропически растения; 2. смсс от
миризливи масла; 3. прен. всичко
което действа успокоително вър¬
ху чувствата.
балтиджия (тур.) диал,. брадввр.
балталък диал. запазена гора зв се¬
чене; бранише.
балтия (тур.) секирв, брадва.
балтон (фр.) дълго, горно, мъжко
зимно палто от дсбел плат
балюстрада (фр.) арх. 1. решетести
преграда, пармвклък; 2. арх. ху¬
дожествено оформена и красиво
изработена огрвдв нв стълбище,
балкон, тераса, мост и др.
балюстри (ит.) арх. декоративно
оформени ниски колони, свърза¬
ни и горния си край с перило, ко¬
ито образуват балюстрада.
бимбик (тур.) диал. памук.
бамбашка разг, съвсем особен, не¬
обикновен.
бимбинв (ит.) жарг. младо момиче,
госпожица; — бвмбино разг, детен¬
це.
бамтел (тур.) ост, малки брадичка
от косми под долната устна.
бимя (тур.) бот. вид зеленчуково рас¬
тение и плодът му.
бал (тюрк.) 1. ист. управител на об¬
ласт през феодализма у южните
славяни; 2. фин. дребна румънска
монета — едив стотна от леята.
банален (фр.) изтъркан, просташки,
обикновен; — баналност изтърка-

95
банка
ност, простащина.
бвнвн (ит.) бот. вид тропическо дър¬
во и плодът му.
Банат област е Румъния, чист от ко¬
ято е населена с българи и носят
името банатски българи.
бвивузия (гр.) 1. занимание с наука¬
та квто професия; 2. прен, израз
ни презрение към науките и из¬
куствата.
бинд (нсм.) нашивка; връзки, пан¬
делки, кордсла.
банда (фр.) 1. шийка, чета, сбирщи¬
на; 2. оркестър от духови инстру¬
менти; — бандаджия музикант; —
бандит разбойник, който участва
във вредителска банда ; бандити¬
зъм дейност нв бандити; раз¬
бойничество, бвндитство; — бан-
дитство дейност нв бандити; бан¬
дитизъм.
бандаж (фр.) 1. вид превръзка зв
поддържане нв телесен орган е
нормално положение; 2. техн, ме¬
тален пояс на машинни чвсти или
конструкции зв придаване на
здравина; 3. стоманена шинв ни
локомотивни и вагонни колели; 4.
авт. плътна автомобилна гуми ни
тежкотоварни коли (бсз вътреш¬
ната гума).
биндсрв (исп.) 1. техн. електрически
или телеграфен стълб; 2. знимс.
бандерила (исп.) книж, късо копие,
украсено с ленти, което бикобор-
цитс забиват във нрити на бикове¬
те.
бандерилеро (исп.) книж, бикоборец,
който раздразва биковете, квто зв-
бини във врата им бвндерила.
бандерол (фр.) 1. фин, нид косвен да¬
нък (икциз); 2. книжна ивица, за¬
лепени върху някои предмети, зв
които сс плаща акциз за увере¬
ние, чс акцизът с платен; 3. па¬
кетче, изпратено по пощитв.
банджо (исп.) муз, струнен инстру¬
мент първоначално нв американ¬
ските негри, подобен на испанс¬
ка китари.
бвндонион (от собств. Хвйнрих Бинд,
немски конструктор) муз. ръчни
хармоника.
биндурв (исп.) музикален инстру¬
мент с шест дълги и шест къси
струни; — биндуристи руски сле¬
пи певци, които си аконпвнирвт
с бандура.
банела (фр.) изрезка от полукорав
материал зв изпъване ни яки, кор¬
сажи, колани и др., първоначал¬
но правени от рогови образувания
иа кита.
банка (ит.) 1. псйка, място зв сяда¬
не; 2. учреждение, което сс зани¬
мава с парични сделки и посред¬
ничество зв кредити; 3. нид хазар¬
тна игри: онзи, който рвздвва кар¬
тите; 4. пирите, с които ризполвга
ръководител нв хазартна игри; 5.
(нсм.) вид вптекврски стъклен съд
с похлупак; 6. геогр. подводна ре¬
лефна форма, издигната обикно¬
вено нвд морското дъно, често с
плоска повърхност и стръмни
склонове; — банка динни елект¬
рон. системи, предоставяща ни оп¬
ределен кръг от потребители въз¬
можност дв депозират и да полз¬
ват данни от специфични облас¬
ти: статистически данни, сведения
за продажби, цени и т. н.; — бан¬
кер фин, 1. притежател нв банкер¬
ска къща; 2. собственик нв парич¬
ни средства, който влага своите
капитали е банкови предприятия
и сс специализира е извършване
ни банкови операции; — банкерс¬
ка търговия търговия с цснии кни¬
жа, полици, парични сортове, бла¬
городни метили и всички кредит¬
ни операции — банков мениджър
(внгл.) фин, лице (банкер) с богат
практически опит и отлично ин¬
формиран зв икономически усло¬
вия, конкретното производството,
банкет
96
възможностите на пазара и др., —
байков превод фин, нареждане нв
една банка до друга да заплати ни
физическо или юридическо лице
определена суми.
банкет (фр.) 1. пир, угощение; 2.
тържествен обяд или вечеря,
обикновено придружени с речи и
приветствия; 3. възвишение зад
бруствера, откъдсто се стреля; 4.
(англ.) невисок земсн насип зв за¬
щита на жп линия, 5. издигната
пътека за пешеходци край пара¬
пет нв мост; 6. иницв от шосе
встрани от настилката, която слу¬
жи и за аварийно спиране.
банкнота (нем.) фин, книжен знак с
определена стойност, издвдсн от
емисионна банка, който служи ка¬
то парично средство; книжна па¬
ри.
бинко (ит.) фин, цената, курсът, по
който бвнквтв купува и продвнв
ценните книжа.
банкократия (фр.) книж. господство
на биики и банкери; бвнковлвс-
тис.
банкрут (фр.) 1. фин. несъстоятел¬
ност, при която предприятие,
фирма, банка и др., сс обявява е
невъзможност да посреща сто¬
ящите пред нсго плащания, фа¬
лит; 2. юр, установена от съди не¬
състоятелност на лице или пред¬
приятие дв изплати дълговете си;
3. прен. пропадане, катастрофа,
крах; — банкрутирам обявявам сс
е несъстоятелност, спирам плате¬
жите си, разорянам се, пропадам,
фалирам.
банник (нем.) воен. дървен цилинд¬
ричен калъп с четини, прикрепен
ни пръчка; служи зв прочистване
от барутни сажди канала на оръ¬
дие слсд стрелба.
банциг (нем.) техн. лентовиден три¬
он, задвижван с двигател, за ря¬
зане нв дървен материал.
биобвб (етиоп.) бот,- тропическо дър¬
во н Африка, голямо и многодет¬
но.
бвптизъм (гр.) рел. учение на бап¬
тистите; — баптисти протестантс¬
ка секта през 18. век е Англия,
която отхвърля всички църковни
тайнства, включително и кръща¬
ването като деца, и приема кръ¬
щаването квто възрастни; — бап¬
тистерий пристройка нв църква,
където се извършва кръщаването;
съд (купел) зв кръщаване.
бар1 (англ.) 1. малък ресторант,
обикновено без мести зв сядане;
2. място е ресторант, салон или
заведение, където сс поднасят за¬
куски и ивпитки на крак; 3. част
от бюфет, където сс държит спир¬
тни напитки; 4. нощно, увесели¬
телно заведение; квбврс.
бвр2 (нем.) физ. единица е абсолют¬
ната измерителна системи зв из¬
мерване на атмосферно налягане,
бараба (ит.) разг. 1. трошач ни ка¬
мъни зв настилка на шосета; 2.
бездомен работник; 3. човек с ши¬
роко сърце.
бирибин (рус.) 1. муз. кръгъл сито¬
виден, от двете страни с кожв ин¬
струмент, който служи зв двввне
нв такт нън войската и е музика¬
та; 2. воен, е револвер: кръгло ци¬
линдрично устройство, което се
върти около ости си и с с дупки, в
които се слагат патрони за стре-
днне, патронник; 3. техн, част от
подемен механизъм, най-често с
кухи цилиндрична форми за на¬
виване нв гъвкави предмети (пла¬
тове, квбел, въжети и т. и.); 4.
техн, стоманен цилиндричен съд
с различно предназначение.
барабансон (фр.) порода едри коне
за прекарване на тежки товари.
барабар (тур.) 1. редом; 2. заедно,
ниравио.
барабой (рум.) диал, картофи.

97
баркаса
бараж (фр.) 1. яз, преграда е река,
бент; 2. ав, прегради вън въздуш¬
но пространство срещу непри¬
ятелски самолети; 3. мор. прегра¬
да от подводни мини срещу неп¬
риятелски кораби; 4. подпорна
стена нън форма нв стъпала за за¬
пазване на жп линия от свличане
или звливвнс от порои; 5. спорт,
допълнителна игри между двама
съперници при рвени резултати.
барак (фр.) рошаво кучс; — бара-
чест рошав.
барака (исп.) леки постройка от дъс¬
ки.
баращисвам се (тур.) диал, помиря¬
вам сс, етобрнним сс.
барбарязъм, барбарязми (фр.) чуж¬
ди думи, енсссни без нужди.
барбитос и барбитон муз. старогръц¬
ки музикален инструмент, подо¬
бен нв лири.
барботжрам (фр.) хим. прекарвам газ
нън вид на мехурчета през течност
(зв да бъдс погълнат).
барбуи (лат.) вид дребна морска ри¬
би.
барбут (тур.) хазартни игра със за¬
рове.
бард (келт.) литер, 1 .скандинавски
срсдновскоеен странстващ поет и
певсц; 2. прен, поет, който възпя¬
ва героични събития от живота нв
народа.
бардак (тур.) 1. голяма чаша с дръж¬
ка; стомна; 2. публичен дом.
бардачка и бардакира (тур.) диал, нид
топчеста едра слива.
баре(м) (тур.) поне.
барел(и)еф (фр.) изпъкнали скулп¬
турни украшения.
баретка (фр.) шапчица без перифе¬
рия; таке; — бирет чернена кар-
динвлскв шипка.
баржа (англ.) мор. малко корвбче
при разтоварване нв параходите.
бариера (фр.) 1. дървен прът, който
се поставя на път, пресичащ жп
линия; 2. място нв път, къдсто се
спира движението зв проверка ни
пътници и товари; 3. спорт, прег¬
рада зв прескачане с кон при над¬
бягвания.
барий (гр.) химичен елемент, зн.
Вв, пор. № 56, вт. т. 137,34 — среб-
ристобял метал с подчертана ре¬
активна способност.
барикада (фр.) окоп или изкуствено
препятствие ни улици за прикри¬
ване нв стрелците, които стрелят
оттам; — барикадирам правя, обг¬
раждам с барикади.
бариметрня (гр.) физ, измерване те¬
жестта ни телата.
бариморфоза (гр.) биол, според бо¬
таника Сакс — морфологично
преобразуване на тъканите и ор¬
ганите под влиянието нв тежест¬
та.
барни (рус.) господин, господар,
благородник.
вариран чек (от фр.) фин. чек, който
не се изплищв от банки, но сума¬
та се прехвърля от средствата ни
чекодателя към сметката на пре¬
дявителя; нирича се още пресечен
чек; нв лицевата страна св поста¬
вени две успоредни линии и мо¬
же дв бъде изплатен само от една
банки.
барисфера (гр.) геол. централно яд¬
ро нв земното кълбо — предпола¬
га се, чс сс състои от желязо, ни¬
кел и други тежки метали.
барит (гр.) вид минерал с различни
цветове.
баритон (гр.) муз. 1. мъжки глас, сре¬
ден между бвс и тенор; 2. духов
меден инструмент.
барка (фр.-ит.) ладия.
баркарола (ит.) муз, 1. ладия зв уве¬
селителни разходки; 2.венециан¬
ска лодкарсха песен.
баркаса (хол.) мор, 1. голями кораб¬
на лодка; 2. речен несамоходен
плавателен съд; 3. спомагателен
барман
98
моторен кораб за влачене ни дру¬
ги плавателни съдовс е района на
пристанище; 4. специално кори¬
то с перкв за обезмасляване ни ко¬
жи.
барман 1. отговорник на бар; 2. мъж,
който обслужва е бар; бюфетчик.
бирогрими (гр.) физ, крива линия, за¬
писана от бврогрвф; — барограф
(гр.) 1. физ. самопишещ бароме¬
тър; 2. ав. уред за записване ско¬
ростта и височината на летателни
апарати.
барок (фр.) архитектурен стил, прсз
16.-18. век, който се отличиви с
нонументалноет, притъпени, зак¬
ръглени и величествени форми; —
бвроко (ит.) муз, 1. без определен
ритъм и форми, чудновати хармо¬
ния, мелодия и ритъм; 2. литер.
господстващ стил е литературата
нв някои европейски стрини (ка¬
то Испания, Италия, Австрия и
др.) през 17. и нач. нв 18. век, кой¬
то се характеризира с изобразява¬
не на героични, изключителни
личности (крвле, благородници и
др.), пищиост и сложност е изра¬
зи и използване на сюжети от
древността и митологията; 3. е му¬
зиката — изтъкване на хармони¬
ята при мелодията, както и под¬
чертаната патетичност на стили и
пищност ни формвтв.
бироквмсри (бвро- и лит. камера) по¬
мещение зв изпитване на хорв и
урсди при по-високо или по-нис¬
ко налягане.
баромикромстър (гр.) мед. инстру¬
мент за измерване тежината и дъл¬
жината на новородени деца.
барометрия (гр.) физ. раздел от фи¬
зиката, е който се изучава теори¬
ята зв барометъра и неговите при¬
ложения; — барометър (гр.) физ,.
уред зв измерване нв въздушното
налягане; — барометрограф (гр.)
физ. урсд, който свм записва ви¬
сочината нв барометъра,
баронеси (ит.) жена или дъщеря нв
бврон; — биронет (вигл.) наследс¬
твена титла в Англия, с една сте¬
пен по-ниска от барон; — бврон
(нем.) почетна дворянски (благо¬
родна) титла, с една степен по-
ниска от граф.
биростит (нем.) физ. урсд зв автома¬
тично регулиране температурата в
инсталации е зависимост от на¬
лягането.
биротермометър (гр.) физ. урсд, със¬
тавен от барометър и топломер,
който служи за измерване точка¬
та ив кипене нв водата.
биротрввмв (лвт.) мед. увреждане,
предизвикано от повишаване или
понижаване на атмосферното на¬
лягане, засягащо особено ушното
тъпииче или вътрешното ухо.
бароди^ом?^ (гр.) физ, урсд зв
предсказване появата нв тайфуни¬
те.
бартер (ингл.) търг, непосредствена
рвзмянв нв стоки и услуги, без
посредничеството на пирите; спе¬
циален вид компенсационна сдел¬
ки във външната търговия.
барут (тур.) взривна смес от сяра,
селитра и въглен нв првх; — ба-
рутврници ост.. фвбрикв за барут;
— биру^шци ост, съд зв барут; —
бврутчия разг. производител или
продавач на бирут.
бирхини (тур.) диал, разнебитена къ¬
ща.
бврхвии (тюрк.) геогр. подвижни, ха¬
рактерни за пустиня пясъци.
бархет (нем.) вид мъхест памучен
плит.
бвс1 (тур.) облог; — баенрим се (тур.)
хващам се ни бвс, обзалагам се.
бас3 (фр.) 1. най-ниският мъжкия
глас; 2. най-ниският звук е ком¬
позицията; 3. меден, духов басов
инструмент.
бисамик (тур.) диал, стъпило.

99
батален
басейн (фр.) 1. хидротехническо съ¬
оръжение зв вместилище на вода;
водоем, водохранилище; 2. геогр,
местността, територията е която
се събират водите на река, море,
езеро; 3. геогр. местност с мине¬
рални, каменовъглени и рудни из¬
копаеми; 4. изкуствен водоем за
упражняване на водсн спорт; 5.
изкуствен водоем от минерална
вода зв лекуване; лечебен басейн;
6. арх, изкуствен открит резерво¬
ар с различни форми и размери,
е комбинация с фонтани, краси¬
ви светлини и скулптурни групи
— построен обикновено нв пло¬
щад, градина или пврк като укра¬
си.
басет (нем.) порода кучета.
бискет (англ.) спорт. 1. вкарване нв
топквтв е коша при игра нв бас¬
кетбол; 2. самият кош; — баскет¬
бол игра с топкв между двв отбо¬
ри с по петима играчи.
баски народ е испанските Пиренеи,
най-древните жители на Испания.
басня литер, 1. къс алегоричен раз¬
говор, произведение, което изоб¬
разява черти от човешкия живот
с поучителна цел, действащи ли¬
ца св обикновено животни и не¬
одушевени предмети; 2. прен. бас¬
ни, невероятни, недействителни
риботи; — баснословен неверо¬
ятен, измислен.
басма (тур.) текст, печатан тънък
памучен плвт; — бвенитжнн чо¬
век, който прави или продава бас¬
ми.
басрелеф (фр.) н скулптурата: по-
малко изпъкнала, отколкото вря¬
зана навътре (е стенв и пр.) скул¬
птурна фигура.
баста (ит.) гънки; — баста! стига,
достатъчно.
бастард (фр.) 1. (у животните и рас¬
тенията) смесица от дна вида; 2.
копеле.
Бастилия (фр.) 1. ист. средновеков¬
на крепост е Париж, по-късно
превърната е държавен затвор пре¬
димно зв противници на кралс¬
кия режим; превземането ни Бас¬
тилията (1789) от въстаналите па¬
рижани бележи началото нв Ве¬
ликата френска революция; денят
нв падането нв Бастилията — 14
юли — става (от 1880) национа¬
лен празник нв французите; 2.
прен, затвор (със строг режим),
зандан, тюрмв, тъмница.
бастион (фр.) 1. воен. многоъгълни,
ниски кули - укрепления е кре¬
пост; 2. разш. силно укрепено мяс¬
то.
бастисвам (тур.) 1. налягам, притис¬
кам; 2. нападам някого нена¬
дейно; 3. печатам.
биетоивди (ит.) книж, 1. биене, бой
с пръчка, с тоягв; 2. нвквзаиие
чрсз биенс с пръчка по петите и
по гърба.
бастун (ит.) къса тояжка зв подпи-
рвне, обикновено с извит горен
край зв хввщвне.
бат (фр.) спорт, широка и плоска
чвст на ракета (хилка), с която се
удря топката при игра на пинг-
понг.
битикчийски (тур.) нечестен; — ба-
такчилък неплашане дълговете си;
— батакчия човек, който не си
плвща дълговете; — батак 1. бла¬
то, мочур; 2. пари, които нс мо¬
гат дв сс приберат от длъжници¬
те; 3. объркано, безизходно поло¬
жение.
батал (тур.) 1. запустял, нипуснвт;
2. развален, негоден.
батален (фр.) книж. който е с воен¬
на тематика; — батална живопис
худ, живопис, която изобразява
битки; — баталист (фр.) художник
или писател, който изобразява
войнати; — баталия (фр.) книж,
ост, битка, сражение.
баталион
100
бвтвлнон и батальон (фр.) воен, войс¬
ково тактическо подризделснис от
стрелковите, танковите, инженер¬
ните, свързочните и други войс¬
ки е състава нв полк (бригади);
дружини.
батареен (фр.) воен, отнасящ сс до
батареята; — батарея няколко
(обикновено 4) оръдия с боепри¬
паси, войници, коне и пр.; 1. ор¬
ганизационно тактическо подраз¬
деление е артилерията (земна,
брегова и зенитна) и в ракетните
войски; 2. огнестрелни и други
технически средства за водене ни
сражение (топове, минохвъргачки,
прожектори и др.), установени нв
една позиция.
батекеци туземно племе във френс¬
ко Конго.
батерия (фр.) няколко електричес¬
ки елемента, съединени заедно; 1.
ел. верига от галванични елемен¬
ти, акумулатори или тсрмоеденен-
ти за общо действие; 2. разг, джоб¬
но електрическо фенерче с бате¬
рия.
бвтакв (мил.) вид техника е живо¬
писта ни коприна и приложени¬
ето — предимно ръчно.
батнметрня (гр.) хидрогеол. дял от
практическата хитротеодотия,
който сс занимава с измерване нв
морските и океанските дълбочи¬
ни; — батаметьр (гр.) мор, урсд за
измерване нв морските и океанс¬
ките дълбочини.
батясвам (тур.) развалям (се), правя
(ставам) негоден.
битвсквф (гр.) подводен самоходен
апарат, снабден с апаратура зв из¬
следване ни морските дълбочини,
батисфера (нем.) мор. стоманена
сфери, привързана с кибел към ко¬
раб и снабдени със специални съ¬
оръжения зв изучиввне на морс¬
ките дълбочини.
батман (фр.) 1. особен нид стъпки
при балет; 2. спорт, вид удар вър¬
ху шпагата нв противника при
фехтовки; 3. известен филмов ге¬
рой.
батоза (фр.) зем, ост. машина вър-
шачка.
батолитн (гр.) геол, находища е зем¬
ната кора ни иитрузивни скали с
неправилна форма и огромни раз¬
мери.
батометьр (гр.) хидро. урсд за взе¬
мане нв водни проби от известна
дълбочина за лабораторно изслед¬
ване; — батометрия (гр.) науки зв
дълбочината на моретата.
битрихит (гр.) геолог, минерал: жа¬
бешки камък.
батрахомиомахия (гр.) мит. война ни
жабите с мишките (шеговита
гръцка поема).
бвтуд (фр.) 1. опъната хоризонтал¬
ни въжена мрежи зв циркови но¬
мера върху нея и зв предпазване
при опасни циркови номера; 2.
циркови номера еърху тикива мре¬
жа.
бвтутв (ит.) муз. движение на ръка¬
та надолу или нагоре при тикту-
винс; удар.
батьрдисвам (тур.) диал, рвзорявим
някого, оnропветяввн го.
баул (ит.) диал.. пътническа чанта;
куфвр и кръгли форми.
бахар (тур.) ароматно семс, употре¬
бява се за подправка ив ястия.
бахтлия (тур.) щастлив, честен; —
бахт, щастис.
бахур (чеш.) диал,. 1. дебело живо¬
тинско черво; 2. вид наденица,
приготвена е такова черво.
бахча (тур.) градини; — бахчаван-
джия градинар; — бахчаванлък
градинарство; — бахчаван(ин) гра¬
динар.
бач' (перс.) общински налог върху
стоките, които се внасяли е ня¬
кой град; градско приво.
бач2 (унг.) нар. ончвр, който приготвя
101
Бейкън
сирснс, кашкавал, извари и под.
е мандри; — банило (унг.) нар. ко¬
шара при мандри; — бачия нар. 1.
оградено място извън село, дето
доят овцете и обработват мляко¬
то; 2. стадо овце, отглеждани зв
мляко.
баш (тур.) 1. пръв, глинен; 2. точно,
башн (тур.) глава, пръв началник; —
башибозук 1. нередовна турска
войска през 18. и 19. еек, извест¬
ни със свояти жестокост и безчин-
егеи; 2. прен. размирници, сбир¬
щина, която сс отдава нв безчин-
егев.
башка (тур.) отделно, особено,
башладисвам; башладнсам (тур.)
простонар, звпочввм, начевам,
зихввщим.
башмак (тур.) диал, ост. вид ниски,
. обикновено женски обуеки.
башня (тур.) ост, кули, в която св
държали топове.
бая (тур.) твърде, доста много,
баядерка (порт.) публична танцьор¬
ки и певица е Индия.
Баязид, турски султан, стъпил е Ев¬
ропа, ризбил християните при Ни¬
копол (1396) и завладял Балканс¬
кия полуостров.
баялдисвам (тур.) припадам, прсма-
лявв ми.
баят (тур.) непрессн, стир, сух.
беатификация (лат.) причисляване
към ликв на светиите.
Беатрнче (ит.) 1. прочути красива
флорентинка (1266-1290) обезс¬
мъртени от Двитс е „Божествена
комедия”; 2. прен, жени, девойки,
обскт на най-чиста и възвишена
любов, олицетворение нв любов,
чистоти и мъдрост; любими, въз¬
любена.
бег (тур.) вж. бсй.
бегендис(у)вам (тур.) хвреснвм,
беглербей (тур.) управител ни област
е Турция.
беглик (тур.) 1. зеиние или владе¬
ние нв бея; 2. двнък върху овцете
и козите; 3. ангария; — бегликчия
закупвач ни данъка ни овцстс и
козите е Турция; — беглишки от¬
насящ се до този двнък.
бегония (фр.) бот, вид декоративно
растение с крисцви листа и цве¬
тове.
бегпвйп (англ.) муз, шотландска гай¬
да с четири тръби (свирки).
бедекер (нсм.) книж. рядко пътево¬
дител, справочник зв пътешествие
(по името нв първия автор на по¬
добен справочник).
бсдсл (ар.) ист. военен двнък е Тур¬
ция зв немоханетинекото мъжко
население, което според закони¬
те нс може да отбива военната си
служба чрсз служене; откуп, рав¬
ностойност, замяна.
беджердисвам (тур.) диал. успявам дв
сс вредя; зния дв използвам.
бедунни (ар.) чергири, които кръс¬
тосват пустинята на Северна Аф¬
рика и Арабия.
беендис(у)вам (тур.) харесвам,
бежов (фр.) който с с цвят между
светлокафяв и кремав.
безбелн (тур.) разг. види се, негли.
беземшон (нем.) отстъпка е процент
от петото нв стоки за онази част,
която прилепва към опаковката.
безир миловидна течност, прерабо¬
тено растително масло зв блажни
бои или зв грундиране.
бсзистси (тур.) пвзар е сводеста сгра¬
ди, образуван от редици магазин¬
чета.
бсй (тур.) по-рано: титла нв особите
от царски род или дребен феода¬
лен владетел; ссгв: титла ни упра¬
вителите ни области и висши во¬
енни чинове; — бейлик ангария,
вж. бсглик.
бейзбол (англ.) спорт, игра ни топка
ни квадратно игрище между два
отбора от по девет души.
Бейкън, Френсис — английски фи-
Бейсик
102
лософ (1561 — 1626), обосновал ме¬
тода нв нвучната индукция, ро¬
доначалник на английския мате¬
риализъм.
Бейсик електрон, група от подобии
един нв друг езици зв програми¬
ране, чието имс ознвчввв универ¬
сален символичен език зи ивчи-
нвещи.
бек (вигл.) спорт, звдсн отбраняваш;
— бекона линия звднв отбранител¬
на линия.
беквр (лат.) музикален знак, който
отменя действието на диеза и бе¬
моли.
Бекерел, Антоан Анри (1852-1908)
френски потомствен физик, отк¬
рил естествената радиоактивност
ни урвниевите соли; нобелов ла¬
уреат (1903) съвместно с Пиер и
. Мария Кюри; — бекерел физич¬
на измервателна единица зи ак¬
тивността иа радиоактивните изо¬
топи; 1 Бк 1 рвзпвд е секунда.
беки (тур.) еж. белки.
беклеме (тур.) стража, вврдянин;
мястото зи стрижата.
бскон (англ.) кул, специално пригот¬
вено и опушено свинско мссо със
сланината.
бекрия (тур.) пияница.
бекяр(ин) (тур.) ергенин; — бекяр-
льк, вж. бекярство; — бекярски ер¬
генски; — бекярство, ергенстно ер-
генлък.
Бел, Александър (1847 —1922) аме¬
рикански инженер от шотландс¬
ки произход, изобретател на те¬
лефони; — бел физ, акустична еди¬
ница зи измерване разликата меж¬
ду силвтв нв две мощности; и
практиката по-често се използва
децибел — 0,1 от бслв (напр. при
измеревне интензивността на шу¬
ми).
бел (тур.) 1. рибица (месо); 2. ост-
ронърхв права лопати.
беладона (ит.) бот. отровно расте¬
ние, което се употребява е меди¬
цината и козметиката.
Бслведсрс (ит.) 1. чист от Ватикана,
музей, къдсто се намира прочута¬
та статуя ив Аполон; 2. хубав за¬
мък във Висни и др.; 3. хубав из¬
глед.
белею (фр.) хубвн изглед.
белга (фр.) фин. белгийска монетна
единица, рввнв на пет белгийски
франка.
белгийски франк фин. национална
парична единица нв Белгия. Под¬
разделя се нв 100 синтимв.
белгия ( тур.) диал, 1. черта по сте¬
на, отбелязана с натопени е пост¬
на боя връв; 2. линия зв чертане.
Белтвн (англ.) лудница в Лондон,
беледяе (вр.) ист, общинско управ¬
ление.
белемнити (гр.) палеонт. изкопаема
група мекотели от класа на гла-
воногите, с вътрешна чсрупкв.
белеспрн (фр.) книж, рядко човек,
който има претенции дв бъде ду¬
ховит.
белетаж (фр.) първият етвж ни зда¬
ние, над партера.
белетристика (фр.) литер, художес¬
твената литература, която обхва¬
ща останалата извън поезията за¬
бавна литература: фейлетони, раз¬
кази, повести и др.; — белетрист
който пише твкивв произведения,
бслнвл според християнските пре¬
дания — едно от именита нв дя¬
воли.
Белиал мит. бог на тъмнината у се¬
митските народи.
белквнто (ит.) муз, воквлно-изпъл-
нигедеки стил, характерен зи ита¬
лианската певческа школв, който
изисква от певеца лекота и при-
нтиосг н звученето, плавност на
мелодичнита линия, изящност и
съвършенство нв музикалните ор¬
наменти.
белки, белким, (тур.) ними.

103
бензол
белланкастерски е съчет. белланкас-
терски метод (система) педаг. —
системи за взаимно обучение е на¬
чалните училища по имсто нв
Ланкастер и Андрей Бел (1753¬
1832), въвел е Европа влилотитвк-
тичния метод (взвимнатв методи),
която заимствал от Индия.
Белонв мит. 1. у древните римляни
— богиня на войната, която билв
сестра или жснв на Мирс; 2. у ня¬
кои азиатски народи — богиня на
луната, нв която принасяли чо¬
вешки жертви.
белот (фр.) вид игра нв кврти,
белфльор (фр.) бот, високодобивен
сорт ябълка с много качествени
трайни жълтозелени плодове.
бельо (рус.) долно облекло, чарша¬
фи и под.
беля (тур.) беда, неприятност; — бс-
лялия който докарва беда, пакост,
опасност; който е опасен.
бемол (ит.) нотен знвк е музиката,
който понижава нотити с половин
тон.
бенде и (рядко) бендей (перс.) диал.
глупак, наивник.
бснди (аигл.) спорт, игра, която се
игрие с топка нв заледено голямо
игрище, но е по-бавиа от хокся с
швйба.
беневреци тесни шопски панталони
от донотъквн плат.
Бенедикт Нурсийски, Св. (ок. 480 —
ок. 543) църк, — монах, основал
прочутия мвнвстир Монгеквеино
(Италия), който създвви бснедик-
тински орден най-старият (530)
монашески католически орден,
твърде влиятелен и днес; — бсне-
двктинец/бенедиктинка моивх^
иня) от същия орден; н кръга на
стопанската си дейност монасите
произвеждали и бенедиктин, си¬
лен (световноизвестен жълто-зе¬
лен ни цвят) ликьор от накиснати
е коняк билки и подправки; — бе-
неднктннскн трън бот. тревисто
растение с бодливи листа, изпол¬
звано и квто билка (пресечка,
кникус).
бенефис (фр.) представление е пол¬
зи на актьор или актриса; — бене¬
фициант (лвт.) артист, е чиято
полза сс дави представление.
бенефициент (лат.) фин, трето лице,
е полза на което се сключва дого¬
вор или възникват прввв по прав¬
ив сделка (застрахователен дого¬
вор, превод, акредитив, чск и др.)
бенефиций (лвт.) 1. ист. вид позем¬
лено владение прсз ранното Сред¬
новековие е Зипвднв Европа, по¬
дарено от феодал на васал заради
заслуги, без приво ив оивелетява-
нс; 2. имот, подарен е полза ив
римокитодического духовенство;
3. църковна длъжност е католи¬
ческата църква с определен доход,
бензил (фр.) хим. органичен едно-
ввлентен вроматен радикал, неиз¬
вестен е свободно състояние.
бензилов е съчст. бензилов спирт —
безцветни течност, която сс съдър¬
жа е перуанския балсам, жасми¬
на и др., но може да сс получи и
по изкуствен начин.
бензин (вр.) леснозапалима и избух¬
лива течност, един от продуктите
нв нефтв; използва се като гори¬
во и разтворител.
беизоит (нсм.) хим. сол иа бснзоеивтв
киселина.
бензое и бензой (вр.) хим. ароматич¬
ни смола, добиввив от дърво, ко¬
сто рвсте е Сиам и Малайските о-
ви и се употребява н парфюмери¬
ята, бояджийството и др.
бензол (ием.) хим. течност добиввив
от нефт, каменни въглиша или по
изкуствен ничии; безцветна, лет¬
ливи и лесиозапвдинв; употребя¬
ва се зв получаване нв багрила,
взривни вещества, лекарства, пар¬
фюми и др.

бензонафтол
104
бензонафтол (фр.) хим. сложно хи¬
мично съединение, което предс¬
тавлява бял првх без вкус и без
мирис, мъчно разтворим във во¬
да, етер и спирт, слибо токсичен
и се употребява във фармацевти¬
ката .
бензофенон (фр.) хим. органично
ароматно съединение — безцвет¬
ни кристали, употребявани за по¬
лучаване на багрила.
бензофилтьр (бензо- и филтър) хим.
филтър и карбуратор, помпа или
друг беизиноподаваш урсд зв про¬
чистване нв бензина от механич¬
ни примеси и води.
беики (тур.) чсрно петънце по ли¬
цето или тялото, понякога изкус¬
твено правено зв красота.
беноар (фр.) ложа до сцената.
бент (тур.) яз, изкуствени прегради
на рекв зи отбиване на водата; зап¬
ри шенв вода, вир.
бентонит (от собств.) хим. вид гли¬
на, употребявана зв прочистване
нв нефтв, нв растителни мвслв от
оцветителни вещества и др. и ка¬
то съставна чист ни формовъчни
смеси.
бентос (гр.) биол. общо нвзввние нв
организмите, които живеят е мор¬
ското дъно, сзеро, блато, рекв и
под.
беньоар (фр .) книж, вини зв къпане,
берайтер (нем.) спорт, специалист по
правилно яздене на кон и обязд-
вине на млади коне.
берат (тур.) ист, султански указ, с
който се данвт права.
бербаве (тур.) диал, мръсник.
бербант(ив) (ит.) диал, мошеник,
негодник.
бербат (тур.) мръсен, нсчист.
берберин’ (фр.) хим, алкалоид с гор¬
чив вкус, който се съдържа н ко¬
рените на някои растения и се
употребява зв лекуване на етомащ-
ночревни заболявалия, малария и
др.
бербернн2 (тур.) бръснар; — бербер-
ница бръснарница.
бергамаска (ит.) муз. вид тинц, кой¬
то произхожда от италианския гр.
Бертвно·
бергамот (ит.) бот. вид круши, по¬
добни по форма на портокал.
бергманое (от собств.) обикн. е съ-
чст. бергманови тръби ел, — тръбв
зв скрита електрически инстала¬
ция.
бергонизация (от собств. Бергони,
френски рентгенолог) мед. метод
ни лекуване с електричество.
бердана и берданка воен., разг,, ос-
тар, вид едиозврядна бойна пуш¬
ка с широка цев; — Бердан аме¬
рикански изобретател нв твзи
пушка.
березит (рус.) геол, скала, съставени
от кварц, албит, мусковит и др.
берекетлия (тур.) плодороден; — бе¬
рекет плодородие.
берет (фр.) рядко баретка
бержерета (фр.) муз, еид куплетна
песен с пастирски сюжет, нежив
и понякога шеговита.
берв-берн (инд.) мед. болест ни об¬
мяната нв всщестнатв вследствие
ни недостиг нв витамин Вр раз¬
пространена е Индия, Китий и
Африка.
берни (тур.) разноските зв завежда¬
не нв дело, по нотариусите и пр.
бсрил (лвт.) хим, силикатен мине¬
рал с цвета на морската вода; —
прозрачна разновидност на този
минерал — скъпоценен квмък с
жълтеникав или жълтозелен цвят.
берилий (лат.) химичен елемент, зн.
Be, пор. № 4, ат. т. 9,013, лек и
твърд метал със еρебρиегобяд
цвят, употребяван като съставни
част нв някои сплави, кикто и е
атомните реактори.
Берингово море, Берингов провлак
между Азия, Америка и Алеутс-

105
бет
ките острови.
беркелий (от собств.) хим, трансура¬
нов радиоактивен химичен еле¬
мент, пор. № 97, зн. Вк от групв-
ти на вктииидите, с ат. т. 243 или
244.
беркдсинство (от собств.) филос. су-
бсктивиоидеилиегическо направ¬
ление вън философията, свърза¬
но с имсто ив английския епис¬
коп Беркли (1684-1753), който от¬
рича обективното съществуване на
свети и смятв, чс предметите са
само съвкупност от усещания и не
съществуват нън и независимо от
съзнанието; признава съществува¬
нето на бог, който предизвиква
усещанията.
берлин (от собств.) книж, нид чсти-
риместна покрита каляска.
берлива (от собств.) 1. синя боя; 2.
нид речсн кориб с остър нос; 3.
стар нид кола.
бермя (хол.) 1. отстъп по откосите
на високите диги, дълбоките на¬
поителни и отводнителни канали,
жп. и пътни насипи, който им
придава устойчивост и служи зв
пътеки; 2. воен. ивица земя между
ров и нвсип (бруствер) нв окоп
(траншея) зв предпазване от срут¬
ване на пръст е окопа; 3. ров.
бернардинец (фр.) монвх от бернир-
дински орден.
берсялиер (ит.) войник от избрани
пехотни чвсти е италианската
войски.
берсьоза (фр.) муз, воквлио или ин¬
струментално произведение с ме¬
ланхоличен характер; приспивни
песен.
Бертоле, граф Клод Луи (1748-1822)
— френски химик, основополож¬
ник нв учението зв химичното
равновесие; на него дължим отк¬
риването (1785) и използването
(предимно зи избелване) нв соли
на хлорнвтв и хипохлорнатв ки¬
селини; — бертолетова сол хим. ка¬
лиев хлорат, безцветни, разтвори¬
ми въе водв кристалчета (силси
окислител, използван е производ¬
ството нв кибрит и н пиротехни-
ката поради способността му дв
образува с органични вещества ек¬
сплозивни смеси); — бертолидн
хим, съединения с променлив със¬
тав (напр. йонни кристали), ко¬
ито заемат междинно положение
между съединенията с постоянен
състав и твърдите разтвори.
берш (фр.) ист, вид малокалибрено
леко оръжие, употребявано през
16.	век.
беса’ (алб.) албанска клстна — чест¬
на дума.
беса2 (фр.) фин, понижаване курса
нв борсови ценни книжв.
Бесемер, Хенри (1818 —1898) — анг¬
лийски изобретател (нвд 100 па¬
тента) е различни области нв тех¬
никата, включително стонвноле-
енето; — бесемерова стомана мет.
специална стомана, получена от
чугун слсд прилагане нв бсесне-
ров процес, или бесемериране —
един от видовете конверторни
процеси (загубил донякъде значе¬
нието си поради развитието нв
кислородно-конверторното ле¬
ене); — бсссмер^им произвеждам
стомана по бес^еров ничии.
беслсмс (тур.) храненик, храненици,
бест (перс.) книж. неприкосновено
убежище.
бестиарий (лит.) 1. литер. нид сред¬
новековно литературно произве¬
дение с алегоричен характер, н ко¬
сто се описват зверове, 2. ист,, гла¬
диатор, предопределен да се бо¬
ри с дини зверове.
бестия (лат.) звяр.
бестселър (англ.) книж. книга, ко¬
ято сс търси ивй-нвото на пазара
и се продввв е големи тиражи.
бет (тур.) грозен, неприличен.

бетв
106
бета (гр.) име иа втората буква в
гръцквтв азбука.
бсти-филтьр (нем.) физ, впарат за от¬
деляне ив прахв от газовете чрез
филтриране.
бетаин (лит.) хим. органично съеди¬
нение, разтворимо във вода и
спирт, разпространено е растител¬
ния свят, е черния дроб на някои
животни и др.
бетатрон (лвт.-гр.) физ. електромаг¬
нитен ускорител иа електроните
(бета-чвстици).
бетсл (мал.) бот. вид пълзящ христ,
индийски пипер.
бетср (тур.) по-лош; по-лошо, по-
зле.
бетон (фр.) 1. смес от цимент, ча¬
къл, пясък и вода, която се втвър¬
дява и с основен строителен ма¬
териал; 2. прен, тактически ход при
някои видове спортни игри, при
които играчите се оттеглят е плът¬
на отбрана; — бетон арме (фр.) же¬
лезобетон, бетон с железни пръ¬
ти; 2. прен. при игра нв покер —
комбинация от дне аса и две ри¬
ги; 3. прен, при някои игри —
много силна позиция; — бетонир-
ка техн. разг. бетонобъркачка; —
бетонджия разг, работник, специ¬
алист по приготвяне на бстон; —
бетонирам 1. заливам с бстон; 2.
прен. заякчаввм; — бетониран нвп-
рввен от бетон; постлан, залят с
бетон.
Бетховен (1770-1827) прочут немс¬
ки композитор; автор нв много со¬
нати и симфонии.
бехара (евр.) благодарствена или
хвалебствени песен.
бехемот (евр.) библ, грамадно и мис¬
тично животно, зи което говори
Йов, считано зв символ ив дяво¬
ла.
Бехтерев, Владимир Михайлович,
(1857-1927) — руски психоневро¬
лог и физиолог, основател на реф-
лекеолотияга; нвписвл с фунда¬
ментални трудове (иад 600 пуб¬
ликации) е областта нв анатоми¬
ята, физиологията, патологията ив
иервнвта система; името му но¬
сят редица рефлекси, симптоми,
заболявания-· — болест ив Бехте¬
рев или бсхтсрсн разг,., мед, забо¬
ляване, засягащо предимно гръб¬
нака, по-рядко крайниците.
бецнрк (нем.) район, участък, окол¬
ност.
бсш (тур.) разг, пет (обикновено в
игрв със зарове).
бешамел (от собств.) кул, бял сос от
мляко или смстинв, яйцв и браш¬
но за заливане ив различии яс¬
тия.
бешляк (тур.) ист, турска пира, пст
гроша.
бсър (ингл.) фин., инвеститор, който
продави е очвкнвие нв спад е це¬
ната на валути, стоки, акция, об¬
лигация и др. с надеждата да ку¬
пи отново иа по-иискв ценв.
беювам разг. 1. управлявам е качес¬
твото ив бсй; 2. прен. живея квто
бей; рвзполвгвм се, охолстнвм.
би- първи съставни част на сложни
думи със значение два пъти, дво¬
ен.
биархия (гр.) книж, двувласт^, ед¬
новременно управление на двимв,
биатлон (лат. и гр.) спорт, състеза¬
ние от две чвсти: бягане със ски
нв 20 км и стрелба по четири ми¬
шени, разположени нв различни
разстояния.
бнбслотв (фр.) дребно украшение зи
малка етажерка, библиотека, ка¬
мина и др.; дреболия.
биберон (фр.) 1. каучукови цицкв
на стъклен съд зв изкуствено хра¬
нене иа кърмачета и малки жи¬
вотни; 2. симият стъклен съд, ши¬
шето, на което сс слаги каучуко¬
вата цицкв; 3. изкуствена цицкв
зв залъгваме иа бебета.

107
Библия
библеизъм (Библия и -изъм) 1. из¬
ползване е изобразителното из¬
куство и е литературата сюжети от
Библията; 2. зисти от Библията ду¬
ми, стилни обрати, собствени
имена, сентенции и др.; 3. нап¬
равление, характеризиращо сс с
разработка нв библейски теми или
библейски стил; — библейски (гр.)
отнисящ сс до Библията; 2. еех-
тозиветен; 3. старинен, древен.
библио- (гр.) първи съставна част нв
сложни ниучни думи със значе¬
ние книга, отношение към кни¬
гите, квто например библиогра¬
фия, библиотекознание и др.
бибдиогиозин (гр.) книж. познаване
на книгите, нв тяхната стойност,
цена, история.
библиография 1. знание зв методи¬
те и нвчинитс за съставяне нв ука¬
затели, списъци и прегледи нв
книги и други псчвтни произве¬
дения, като сс посочват авторът,
заглавието, годинити и мястото нв
издаването, форматът, страници¬
те, порсдиост ни изданието; 2. на¬
учна дисциплина, изучаваща те¬
орията, историята и методиката нв
работа с описване, класифицира¬
не (и издаване) нв библиографии;
описание ив книгите; 3. рубрика
е периодичния печвт зв разглеж-
двне нв новоиздезди книги; 4.
списък ив книги и статии, които
се отивсят до един въпрос или
предназначение, обикновено от
едно учреждение или издателст¬
во; 5. справочник зи издадени
книги или др. материали ; — биб¬
лиограф лице, което описва кни¬
гите; — библиолог специалист по
библиология; — библиология ив-
укв зв книгите, киигозивиие; —
библиомания страст към събиране
нв книгите, особено редки и ств-
ропечатии; — библиоман прист¬
растен към книгите, страстен съ¬
бирач на стари книги; — библи¬
омантия гадание по разтворена на¬
посоки книга (особено Библията);
—	библиотвф (нем.) книж, гробар
нв книги (за човек, който прите¬
жава много книги, но иито сам
ги използва, нито разрешава ня¬
кой друг дв ги чете); — библиофил
любител, ценител нв книги.
бнблноπатрия (гр.) книж. прекадено
почитане нв книгите.
бнблиолити (гр.) 1. вкаменели лис¬
ти; 2. отпечатъци нв листа върху
скали.
библиотека (гр.) 1. културно учреж¬
дение, косто имв зв задача дв на¬
бавя, съхранява, предоставя за
ползване на читатели книги, пе¬
риодика, записи и т. н.; 2. сбир¬
ка от книги (лична, в учреждени¬
ем училищни, градска, национал¬
на библиотеки; 3. шквф за книги;
—	библиотекар ^и^кринитал,
книгопизител; управител на биб¬
лиотека; служител е библиотеки,
който имв специална подготовки
и се занимава с книгите и читате¬
лите им; — бнблиотекарство 1.
специалност ив библиотекар; уче¬
бен предмет; библиотечно дело;
2. занятие, професия на библиоте¬
кар; — библиотекография библи¬
отекознание, наука зи устройство
нв библиотека; — библиотечен,
който се отнася до библиотека.
Библия (гр.) литер, рел,. 1. паметник
ив дрсн. писменост; свещена кни¬
га зи евреите (Старият зввет) и
християните, съставена от рвзл. по
произход, съдържание и форма
произведения, създавани и запис-
вини от незнайни и зивйии, вкл.
легендарни автори е продължение
нв голям исторически период;
състои се от Стария (Вехтия) зв-
вст, който съдържа 50 книги е три
групи: Петокнижие, Пророци и
Послания и Нов завет от четири
Бибъл
108
книги; — библия прен. 1. настол¬
ни книга ; произведение, към ко¬
ето се обръщаме постоянно по
нвй-рвзлични поводи; 2. светог¬
лед, система от убеждения, основ¬
ни жизнени принципи, неподле¬
жащи нв оспорване или ревизи¬
ране; — библсистина науч, съвкуп¬
ност от ниуки, изучаващи Библи¬
ята (история, археология, език и
т. и.); — библист лице, което не
признава други правили на вяра¬
та, освен тези е Светото писание;
—	библистика познаване на раз¬
личните издания на Библията.
Бибъл, или Бяблос (г^· ) ист, — дре¬
вен грид и пристанище във Фи¬
никия, откъдето гърците внасят
папирус като материал зв писане,
бивак (нсм.) I. временно разполо¬
жение ив войска за почивка (и
престой) под открито небс; 2. мяс¬
тото зв това; 3. място зв почивки
и пренощуване, лагер.
бигамия (гр.) двубрачие, двуженст¬
во.
биг-бенд (англ.) муз, голям модерен
танцов оркестър, който включни
5 саксофона, 4 тромпети, 4 тром¬
бона, пивио, китари, контрабас и
удирни инструменти.
бигенерически (лат.) двуполов.
бигоген (фр.) престорено набожен;
—	биготизъм престорена набож¬
ност.
Биг-файф (Големите пет) (англ.)
банк. обозначение на нвй-тодсни-
тс пст английски биики със седа¬
лище Лондон и клонове е стри¬
ната и чужбина.
биде (фр.) специално приспособено
ссдалищс зв промивки.
бадермайер (от собств.) изк, буржо-
изно направление е изкуството от
пърнвтв половина нв 19. век, ко¬
ето се стреми към ограничено
изобразяване ив окръжаващата
действителност, без дв сс влаги
идейно съдържание.
бидон (фр.) пластмасов или мстален
съд с неголям и запушващ се от¬
вор зи пренасяне и съхраняване
ни течности, гизове и др.
бислв (фр.) техн. подвижен, скачен
на дввта си края лост зи предава¬
не и променяне на движението от
праволинейно е кръгово.
биенале (ит.) международни излож¬
би-конкурс, преглед нв нсски две
години нв текущите изкуства —
изобразително, приложно, кино и
ДР-
бижу (фр.) скъпоценен камък, скъ¬
поценност; — бижутер търговец ив
бижута и скъпоценни камъни; чо¬
век, който изработва бижута; —
бижутерия търговия или магазин,
където се продават накити, скъ¬
поценности.
бизам (лвт.-евр.) мускус.
бизнес (вигл.) икон, материалните и
парични резултати на предприем¬
чивия дух; възможността дв се уп¬
ражнява власт и да се управляват
хора; — бизнес-фирма икон, опре¬
делена икономическа нсзивисимв
единица, която осъществява де¬
лова дейност с оглед постигането
нв възможно най-голяма печалби;
— бизнесмен (англ.) икон, лице,
собственик, който върши работи
зи печелене на пари.
бизон (фр.) зоол.. североамериканс¬
ки дин бик.
бикамернзъм (лвт.) системи нв управ¬
ление с двс квмври.
биквадратно уравнение мат. уравне¬
ние с неизвестно от 4-та степен,
решението се свежда до квадрат¬
но уравнение; — биквадрат про¬
изведението на едио число, ум¬
ножено само ив ссбс си три пъти,
бикини (от собств. Бикини геогр. ос¬
тров — втол е северната част нв
групити Маршалони о-ви е Тихия
океан; под опеката нв САЩ, из¬
109
бинарна система
ползван като полигон за изпита¬
ния нв атомни и водородни бом¬
би (1946, 1954) 1. дамски плажен
костюм от две чвсти; 2. сънссм
плитки и тесни мъжки гащета
(плажни); слипове.
биконвексен (лат.) опт, двойиоиз-
п^ъкнал.
биконкав^н (лит.) опт. двойновдлъб-
нит.
бикфордов е съчет. бикфордов фи¬
тил (шнур) (от собств. Бикфорд
Уилям (1774-1834) английски ин¬
женер, изобретател) воен. — бав¬
но горящ фитил (съдържа слабо
пресовани зърна димсн бврут).
бил (англ.-лат.) английско законо¬
дателно предложение.
билабиален език, днуустнеи; — би¬
лабиален звук съгласни, която се
обрвзуни при допирането на две¬
те устни (б, п, м).
бнлатерален (лвт.) двустранен,
билатералност (лат.) анат. строеж ни
организъм, който сс състои от две¬
те еднакви половини — лявв и
дясна (човск, гръбначни живот¬
ни и др.).
билатеризъм (лат.) търг, система на
организация на международната
търговия, изискваща всяка стри¬
на задължително дв балансира
своя внос и износ поотделно с
всички участници е международ¬
ния обмен.
билбюл (тур.) диал. славей,
билдапарат (нсм.) физ, уред за пре¬
даване на образи по телеграф.
биле, билем (тур.) дори, даже.
билет (фр.) 1. писмено свидетелст¬
во зв нещо (вход, участие е лота¬
рия и пр.); 2. документ зи удосто¬
веряване нв принадлежност нв
притежателя към ияквква органи¬
зация — партиен билет; 3. снител-
ство за плвтеиа такса зв продажба
на добитък.
биливрд (лвт.) хиляда билиона.
биливрен (лат.) мед, който се отнася
до жлъчка; жлъчен.
бипнитвизъм (лат.) книж, употребя¬
ването нв два сзикв от една дър¬
жава или от един народ; деусзи-
чие.
билион (фр.) у немците: число —
един милион милиона; у францу¬
зите: хиляда милиони.
билирубин (лит.) физиол, жлъчен пиг¬
мент, образуван от хемоглобини ни
червените кръвни клетки при тях¬
ното разпадане.
билои (фр.) сребърна сплав, от ко¬
ято се правят монетите; — бнло-
нвж фин, спекулиране с непълно¬
ценни монети.
билюк (тур.) нар. 1. стадо; 2. дружи¬
на, чсти; 3. множество, много; —
билюк-башия главатар.
билюр и бюлюр (инд.) диал. 1. чаша
от кристално стъкло; 2. далеког¬
лед, бинокъл; 3. билюрче разг.
стъклено топче.
биля (фр.) топка за билярд; — би¬
лярд 1. голяма маса, покрита със
сукно за играсне с топки; 2. сама¬
та игра.
бимбвшия (тур.) воен, полкови ко¬
мандир.
биместьр (лат.) книж. период от два
мссеца; двумесечие.
биметвл (лат.) спец,, спойка от два
метала, при което единият пок¬
рива другия.
би^ствлизъм (фр.) фин, двойна мо¬
нетна система, при която златни¬
те и сребърните монети паралел¬
но служат квто неограничено пла¬
тежно средство; — биметалист
(фр.) фин, привърженик нв биме-
тилизма.
бнмс (ингл.) мор. ивпречнв грсда, ко¬
ято поддържа палубата нв кораб.
бнна (тур.) диал. сграда, постройка,
бинарен (лат.) мат, двоен, двойст¬
вен.
бинарна система електрон, всяки сис-
бинек
110
генв, включваща само две въз¬
можни стойности, двс състояния
или две позиции.
бинек (тур.) диал. L кон зв езда; 2.
ив кои, ездоком; — бинек-тиш
(тур.) ост. диал. квмък, от който
се качввт ив кон.
биииу (фр.) муз. нид бретонски гайди,
която служи зв съпровод на па¬
родии танци.
бинлик (тур.) голямо (плетсио) ши¬
ше за вино или рвкия.
бинокулярен (лат.) опт. двуок; пред¬
назначен зи двете очи; — бинокъл
(лит.) опт. зрителна тръба зв две¬
те очи, която чрсз зрителни стък¬
ла увеличава много далечните
предмети.
бином (гр.) мат, е алгебрата: вели¬
чина състояща сс от два члена
нвпр. и + е; двучлен.
бинормали (лвт.) мат, пространстве¬
на крива линия, която е коя да с
своя точка с права, перпендику¬
лярна нв допирателната плоскост
към кривата е двденати точка.
бинте (от собств. Бинтс, холандски
агроном, пръв получил този сорт)
вид едри и гладки картофи.
био- (гр. „живот”) квто съставка на
сложните думи показва отноше¬
ние към живота, жизнените про¬
цеси.
б^гритет-ика (гр.) пресмятане про¬
дължителността ни животи; — би¬
остатика наука, която изучава
продължителността на жиеотв при
различните народи.
бнобиблиография животопис ни да¬
дено лице, придружен с пълно
описание нв трудовете му и всич¬
ко, косто с писано зв него.
бногенеза и бногенезнс (гр.) биол, 1.
идеалистично учение от вторвтв
половини нв 19. век, според ко¬
сто всеки жив организъм води на¬
чалото си от друг организъм и жи¬
вотът с вечси и никога не се зв-
рвждв наново; 2. постепенно раз¬
витие ни зародиша е организма,
до неговото раждаис.
биогенна (гр.) биол. серия от явле¬
нията иа живот от оплотяваиего
до пълното развитие нв зароди¬
ша.
биогеограф специалист по биогеог¬
рафия; — биогеография ииукв зи
разпространението и разпределе¬
нието ив животинските и расти¬
телните организми по земното
кълбо е зависимост от природни¬
те условия и геологичната исто¬
рия ни Земята.
биогеохимик специалист по биоге¬
охимия; — биогеохимия (гр.) нв¬
укв зв историята ив органичните
елементи нв Земята.
биогеоценоза (гр.) биол. съвкупност
от растенията заедно с живеещи¬
те по тях животни и съответната
земна повърхност, с нейните ат¬
мосферни особености,геологичен
строеж, почвв и воден режим.
бнографнчески, биографичен (гр.)
животоописителен; — биография
съчинение, е косто сс описва жи¬
вота и дейността нв някое (заслу¬
жило) лице; — биограф живото-
описател, животописец, състави¬
тел нв биографии.
биодинамика (гр.) учение зв жизне¬
ните сили иа организма.
биоелектричесга »електричество, ко¬
ето възникна е тъканите ни живи¬
те организми.
биозв (лат.) хим, захар, е чийто със¬
тав влизит два въглеродни атома;
^захарид^
биоииднкаторн биол, организми, чи¬
сто присъствие или степсн нв раз¬
пространение служи зи показател
за хидроложкия режим на насе¬
ляваните от тях води.
биоинженерия (рус.) спец, съзнател¬
но внасяне ни изменения е орга¬
низмите иа растенията, животни-
lll
биотил
тс и човека и съзнателно управ¬
ление иа техните функции,
биоинформация биол. сигнализация
между животните във вид нв пре¬
дупреждение за опасност, съобща¬
ване зи местонахождение, храни и
др. (която до голяма степси ими
електромагнитна природа).
биокдннaгодогин биол, нвукв зв вли¬
янието на климата върху расти¬
телния и животинския свят и осо¬
бено върху човека.
биолит (лит.) палеонт, вкаменелоет
от живи организми.
биологически (гр.) отнасящ сс до би¬
ологията; — биология I. ииукв зв
закономерностите е развитието на
органичния свят; 2. учебен пред¬
мет; 3. учебникът за този пред¬
мет; — биолог специалист по би¬
ология .
биолумннисцеиц,ня биол. изпускане
на светлина от някои гъби, бак¬
терии и животни, като медузи,
червеи, насекоми, риби и др.
биомагнетизъм (гр.) биол.. магнети¬
зъм у живите същества.
б^мантая (гр.) книж, предсказване
колко ще живее човек.
биомаса (лат.) биохим, количество
вещество от живи организми на
единица повърхност или единици
обсм вода, изразено с тегловна
единица.
биометрика и биометрия (гр.) биол,
мат, съвкупност от методи зв ма¬
тематическо обработване на чис¬
лените двини, получени от масо¬
ни измервания е биологията, ме¬
дицината и други сродни облас¬
ти.
биомеханика (гр.) дял от физиоло¬
гията и анатомията, и който се
изучвввт развитието, строежът и
дейността на двигателния апврвт
нв човека и животните при вза¬
имодействието им със силите на
външната среда.
биономия (гр.) биол. нвукв за зако¬
носъобразността ив живота.
бионтизация (гр.) биол,. въздействие
еърху семенвтв с химични или фи¬
зични средства преди посяването
им, зи да се засили тяхната жиз¬
неност или дв сс подобри качест¬
вото на отделните сортове селс¬
костопански растения.
биопрепарат (рус.) биол. средство,
употребявано за предпазване, ле¬
куване или поставяне на диагно¬
за на различни инфекциозни зв-
болявания на селскостопанските
животни.
биопсихизъм (гр.) 1. предположение,
чс нън всички жизнени •прояви иг¬
раят роля и психически процеси;
2.	филос. идеалистическо фило¬
софско учение, спорел което е ос¬
новата нв всеки живот лежи ду¬
ховно начало, души.
биопсия (гр.) мед, изрязване ни мал¬
ки части от жив организъм за мик-
роскопско изследвине.
биоризация (гр.) спец,, начин за пас¬
тьоризиране нв мляко.
биос (гр.) биол. група оргвиични ве¬
щества, органически активни е
нищожни количества, които на¬
ред с хранителните вещества св
необходими зв нормалната жиз¬
нена дейност на организма.
биоскопи^ (гр.) изследване жизнес¬
пособността на сдно тяло.
биосфера биогеол, частите ив земно¬
то кълбо и земната атмосфера, и
която е възможно да има живот.
биотаксия (гр.) дял от биологията,
който установява правилата зв ес¬
тествената класификация на жи¬
вите и изчезналите същества.
биотерапия (гр.) мед, метод за леку¬
ване, който използва живи мик¬
роорганизми или средата, в която
живеят тс.
биотип (гр.) биол. група представи¬
тели нв един животински вид, ко-
биотокове
112
ито обикновено притсжвввт мор¬
фологични различия от другите
представители на същия вид, но
сс отличиввт с някои особености
е нвчинв иа живот.
биотокове (гр.) биофиз. електричес¬
ки токове, които възникват неп¬
рекъснато е тъканите ни жиеите
организми.
биотомия (гр.) рязане ни жив орга¬
низъм с научни цел.
биотоп (гр.) биол. участък от обита¬
ваната от организма среда, харак¬
теризиращ сс с еднородни усло¬
вия за съществуване (горв, блито,
ливади и др.).
биофизика (био- и физика) дял от
приложната физика, който изуча¬
ва физичните основи ни жизне¬
ните явления, тяхната роля и зна¬
чение; — биофизик специалист по
биофизика.
биохимия (био- и химия) ниука зи
химичния състав ни живите орга¬
низми и за извършващите се е тях
химични процеси; — бнохимяк
специалист по биохимия.
бноценозв (гр.) биол, съвкупност от
животни и растения, които живе¬
ят е определен участък, и взаимо¬
отношенията между тях и среда¬
та, н която живеят; — биоценоло¬
гия дял от екологията, който изу¬
чава биоценозите.
биоценометър (гр.) биол, уред зи ко¬
личествено преброяване на насе¬
коми и други безгръбначни жи¬
вотни, които се срешат на едини¬
ца земни площ.
бипеди (лвт.) зоол, двуноги, двукри¬
ли.
биплви (rp.) ав. двойна летателна ма¬
шина.
биполярен (лит.) физ. двуполюсен,
бипризма физ. двойна призма, упот¬
ребявана е рвзни фотометрични
уреди.
бир да (тур.) диал.. при все че, при
всичко чс.
бира (ием.) слабо алкохолно пенли¬
во питие, което се приготвя обик¬
новено от ечемик; пиво; — бира¬
рия (ит.) заведение, е което сс про¬
дава и консумира бира; — бирха¬
ле (ием.) питейно заведение или
помещение, е което сс сервира
предимно бира.
биринджн (тур.) диал. пръв.
бнрлик (тур.) разг. карта за игра с
един знак; ас, асо.
бирюза (перс.) минер. непрозрачен
скъпоценен камък със син или
бдетозелен цвят.
бис (лат.) двв пъти; дв сс повтори;
— бнсирам (лат.) 1. извиквам ня¬
кого ни бис; 2. изпълнявам нещо
зв втори път по желвиие иа пуб¬
ликата.
бисексуален (лат.) мед. двуполов.
бмсектриса (фр.) геом. прввв, която
разделя ъгъл ив две равни чвсти;
ъглололовяща.
бисер (ар.) маргарит, псрла, скъпо¬
ценни топчета, вадени от бисер¬
ни миди.
бнсерница (срх.) муз. струнен инст¬
румент от сърбохърватски произ¬
ход във форма нв миниатюрна ки¬
тара с дълги шийка, две двойни
струни, настроени в унисон.
бисквит (лит.) 1. мн, препечени сухи
сладки във вид ни плочици; 2. два
пъти препечено порцеланово или
фаянсово изделие, непокрито с
глазура; 3. глинено тесто, от ко¬
ето се получввв такова изделие.
Бисмарк прочут германски държав¬
ник (1815 — 1898), който обеди¬
нява отделните германски държа¬
вици е една мощна държана.
бисмут (нсм. от собств. по имсто нв
област н Германия) химичен еле¬
мент, зи. Bi, вт. т. 209 — тежък
лееногопим метал с голямо при¬
ложение.
бисмутин (нем.) 1. хим. съединение
113
бицепс
на бисмут със сяра; бисмутов сул¬
фат; 2. минерал бисмутои сулфат,
от който се добива бисмут.
бисмутит (ием.) минерал — карбо¬
нат ив бисмута.
бистро (фр.) мвлкв кръчма, улично
кафене.
бистър (фр.) худ. тъмнокафява боя,
която се употребява при акварел¬
на живопис за однотонна туши-
ровкв.
бнсулфнт хим, кисела сол ив серис-
тити киселина, която се употре¬
бява квто проявител при фотог¬
рафията.
бит’ електрон, 1. двоична цифра —
всяка от двете цифри 0 и 1, из¬
ползвани е изчислителната техни¬
ка; 2. единица мяркв зв количес¬
тво информация; ивй-нвдквгв
единица информация.
бит2 (англ.) муз, зв джвзовв музика
— характерно равномерно движе¬
ние, провеждано предимно е рит¬
мичната група.
бнтанка (уиг.) 1. иепрокопсвиик,
нехранимайко; 2. пришълец бсз
близки и роднини.
битеизъм (гр.) признаване нв две бо¬
жества.
битие 1. съществуване; 2. Вселена¬
та, природата, светьт е своята соб¬
ствени съшност.
битник (вигл.) 1. представител на
стихийното, анархистично движе¬
ние на младежта, възникнало слсд
Втората световна война в Англия
и САЩ, което изрвзявв протест
срещу буржоазния морал, квто от¬
рича обичайните норми ив облек¬
ло и поведение; 2. представител
иа литературно направление и
САЩ, появило сс през 50-те го¬
дини нв 20. век, което се характе¬
ризира с анархистични настро¬
ения, субективизъм и протест сре¬
щу лицемерието нв обществото.
битпазар (тур.) 1. разг. няего, къдс-
то се продават стари вещи; 2. прен.
безредие.
битуми (лвт.) хим, общо название на
твърди, течни, полутечни и газо¬
образни природни или изкустве¬
но получени продукти, които се
разтварят е органични разтвори¬
тели и се състоят от въглерод и
водород, и често и с примес нв
кислород, сяра и азот; — битуми-
нозензшм. който съдържа битуми,
битуминизация и бнтумнзацня (лат.)
1. геогр. изкуствено запълване ни
пукнатини е скали за изолиране
ив подпочвени води; 2. хим. раз¬
лагане нв органично вещество,
при което се увеличават въглеро¬
дът и кислородът и се образуват
пврвфии и нефтени съединения.
биурет (нем.) хим. азотосъдържащо
органично вещество, което се об¬
разува при нагряване иа алкалните
соли, които се съдържат е урина¬
та.
бифокален (лат.) опт. който има два
фокуса; — бифокални лещи опт.
лещи, които се състоят от две час¬
ти, с различна пречупввгедиа спо¬
собност.
бифолиум (лит.) двулистних; — би-
филярен висящ иа два конеца.
биформен (лвт.) книж, двуобрвзен,
с двв обрвзв.
бифтек (англ.) кул, изпържен или из¬
печен къс говеждо месо от филе¬
то.
бифуркация (лат.) 1. разделяне на
две, разклоняване; 2. геогр. разк¬
лоняване нв рекв иа два потока,
зв дв се вливат е различни водни
басейни; 3. анат. разделяне иа
тръбест орган (аорта, трахея) на
двв клони; 4. метал, профилира¬
не.
бнхромат (фр.) хим. соя нв днухро-
моввти киселина, позната само нън
водии разтвори.
бицепс (лит.) анат, двуглав мускул
бнчим
114
ив ръката между плешката и ла¬
кътя.
бнчим (тур ·) кроеж.
бнчннсиз (тур.) диал. неправилен,
безформен, неугледен.
бичкидж^йница (тур.) ост, дъскорез¬
ница; — бичкия (тур.) ръчсн три¬
он зв рязане ив дърва.
бичмс (тур.) строит. дълга и тънка
четвъртита дървеив грсдв, която
сс употребява при строежи и др.
бишкотв (ит.) вид сухи печени слад¬
ки, приготвени от яйца, брашно,
пудра захар и ванилия, използва¬
ни като основи за торти, кремове
и писти.
блазиран (фр.) надут.
блимвж (фр.) орсзил^в^, посрам¬
ване; — бламирам (сс) 1. орезиля-
вим (се), оеквнталяввн (се), ос-
рвмвам (се); излагам (се); — бла¬
мирам 1. свалям от влвст или ръ¬
ководни длъжност чрез глвсувиис;
лишавам от доверие; 2. прен, уко¬
рявам, охулвам, посрамвам; —
бламираме 1. орезиляввне, осрим-
ване; 2. сваляне ив правителство,
настоятелство чрсз гласуване; —
блвм неуспех, несполуки, орези-
ляввне; лишввине от доверие.
бланк (фр.) вид обработена кожи,
бланка (лит.) 1. бял лист с означе¬
ние и горния крвй ни фирмата или
учреждението; 2. лист хартия с на¬
печатани данни или уквзиния зи
попълване.
блвнкет (фр.) 1. фрикисе от телеш¬
ко или овчс месо; 2. френско бя¬
ло вино; 3. холандска бирв.
Бланки, Луи Огюст (1805-1881)
френски социалист-утопист, един
от ръководителите ни революци¬
ята (1848); — бланкизъм полит. те¬
чение (в рее. борба) зв сваляне на
съществуващия строй чрез внезап¬
ни въоръжени акция от група за-
говорници.
бланко (ит.) открит; фин. бинковв,
търговска и друга операция, ко¬
ято сс извършва без заплащане на
разноски или без покритие; —
бланков акцепт приемане от стра¬
на иа едио лице или банка да зап¬
лаша теглените срещу него поли¬
ци бсз предварително покритие;
—	бланков билет билет зи пътува¬
не, е който на ръкв се попълват
цената и симо крайните спирки;
—	бланков кредит открит кредит,
кредит, който една банка откри¬
ва на клиентите си бсз предвари¬
телна реални гаранция; — блан¬
кова менителница фин. менител¬
ница, носеща подписа на издате¬
ля, при която липсват един или
няколко реквизити, квто с предос¬
тавено правото на кредитора дв ги
попълни впоследствие порвди вза¬
имно доверие при делови отно¬
шения.
бланфикс (фр.) хим.. минерална бя¬
ла боя, която се употребява квто
пълнител при приготвянето нв
хартия.
бластема (гр.) биол. всяки част от жи¬
ви тъкан, способна дв образува но¬
ви тъкани, обикновено върху на¬
ранена повърхност на отрязан
орган.
блвстодсрмв (гр.) анат, клетките, ко¬
ито образуват стената иа мехур¬
чето, което обгръща оплодената
яйцеклетки.
бластома (гр.) мед, истинско ново-
образуване; оток, подутина.
бластомсри (гр.) биол. клетките, по¬
лучени при деленето на оплоде¬
ното яйцс у животните.
блвстоннкози (гр.) мед. зврвзнв бо¬
лест, причинена от блвстомипе-
ти; — блаегомицег’и (гр.) мед. гъ¬
бички, към които принадлежат за¬
харните гъбички, бирените дрож¬
ди и др.; квасни гъбички.
блвстодьол (нем.) биол. кухина, ко¬
ято сс обрвзуви и зародиши е ста-

115
блокировка
дия ив бластула.
бластула (лат.) биол. вторият стадий
от развитието иа зародиша у нно-
гокдегъчните животни, който
представя еднослойно мсхурчс.
блисфсмия (лат.) църк, хули.
блат (нем.) кул. тестено произведе¬
ние, което се използва за долна
част ив торти.
блейзър (англ.) леко цветно спорт¬
но сако, често с метални копчсти,
блекботъм (внгл.) муз. американски
тииц, възникнал през 1926 г., е 4/
4 такт, темпо нв бввен фокстрот
със сиикопирвн ритъм.
бленда (ием.) фот, 1. урсд за нама¬
ляване на светлината; 2. приспо¬
собление към обектив ни фотог¬
рафски, микроскопси или рент¬
генов апарат за разширяване или
стесняване нв отвора; 3, фенер със
затьмнител, използван и рудници¬
те; 4. издадена напред част нв ки-
новпарат, която пречи на слън¬
чевите лъчи да пвдат отвесно вът¬
ре и впврити; 5. приспособление
зв изменение нв отвори, през ко¬
ито протичат течности.
бленкер (ием.) ел, 1. автоматичен
сигнален урсд; 2. приспособление
към телефонен комутатор зв ав¬
томатично включване и изключ¬
ване нв вбонити.
бленорагия (гр.) мед. гнойно тече¬
ние, венерическа болест: трипер.
бленорея (гр.) мед, остро гнойно въз¬
паление нв слизестата обвивка нв
окото, предизвикано от гоноко¬
ки.
блефарит (гр.) мед, възпаление ни
крвя нв клепачите.
блех (нем.) 1. ламарина; 2. желязна
плочки, която сс поставя на ос ив
кола, зв да я предпази от изтри¬
ване при търквие с главината; 3.
тока ни колан.
блинд (ием.) хаз. 1. при игра нв по¬
кер — откриване на нов тур с уд¬
вояване нв залога, без да сс гле¬
дат раздадените карти: 2. разш.
при някои игри на карти — взе¬
мане нв открития коз без предва¬
рително виждиие ив раздадените
кирти.
блиндаж (фр.) воен, звкритие срещу
артилерийски огън; — блиндирам
(ием.) воен, 1. укрепявам с блин¬
даж; 2. покривам с броня, за да
предпазя от снаряди и куршуми.
блицкриг (нем.) светкавична войив,
блнцтурнир (нем.) спортно състеза¬
ние, което сс провежда е ускоре¬
но време.
блок (вигл.) електрон, група от за¬
писи, която с приета зв нвй-над-
квтв информационнв единица.
блок (англ.) 1. голям камък; 2. тет¬
радка с листа (за рисуване); 3. ня¬
колко марки, отпечатани нв от¬
делен лист; 4. голям къс, особсио
ледени образувания, отливки и
др.; 5. голяма площ земя, звсятв с
еднородни култури, 6. строителен
елемент с големи размери във
форма на куб, от камък, бетон и
др.; 7. поставка от греди, върху ко¬
ито стои корвб, доквто се строи
или поправя; 8. вид защита при
някои спортни игри; 9. сдруже¬
ние, съединяване, групиране.
блокада (фр.) 1. обкръжаване ив кре¬
пост, град, страна (по суша или
по морс) и недопускане дв с: дос¬
тавят на гарнизони припвеи; с цел
да сс предаде; 2. военна, полити¬
ческа или икономическа изолация
на някоя държввв, зв дв сс упраж¬
ни натиск върху нея и да се при¬
нуди дв приеме известни условия;
3.	обкръжвввне нв място, селище
и др. с цел дв се издирят нелегал¬
ни липи, оръжие, наркотици и др.;
4.	физиол, изключване или огра¬
ничаване функциите нв някой ор¬
ган.
блокировка (аигл.) I. сбор от уреди
блокир
116
зв правилно регулиране движени¬
ето нв влаковете, за да не сс нас¬
тигат; 2. затваряне на жп линия
със семафор; 3. затваряне нв те¬
лефонна линия, звети от друг або¬
нат; 4. фин. запор.
блокар (нем.) 1. члсн от блокирали
(групирали) се политически пар¬
тии; 2. ист,. привърженик на по¬
литическа групировки от буржо¬
азии партии у нас през 1932 г.,
управлявала до преврати 1934 г.
блокдиаграма геол, перспективно
изображение на част от земната
повърхност едновременно с рвз-
рсз на земнити кора.
блокиране електрон, изключване на
устройство или предотвратяване
нв изпълнението ни определена
функция на устройство или ня¬
какво действие на програма.
блокова схема електрон, схеми, ко¬
ято прсдстивя графично връзките
между елементите на компютър¬
ната системи.
блокхаус (нем.) отбранителни дър¬
вена постройка, за защита от ма-
лочиелени войски.
блокшив (ингл.) мор. негоден вече
зв плаване плавателен съд, прис¬
пособен зв жилище.
блокшрифт машинописен шрифт са¬
мо с главни български и латинс¬
ки букви.
бдонтет (фр.) евеглорус; рус човек,
блуза (фр.) 1. широки дамска горнв
дрсхв; 2. цветна горнв ризи, която
носят работници, ученици и пр.
блус (англ.) муз, 1. американска не-
гьр^кв песен е бвнно тсмпо; 2. тан¬
цова мелодия и бвнно тсмпо с ха¬
рактерен ритъм.
блъфирам (ингл.) измимвим чрсз ук¬
риване на истинските факти; —
блъф 1. измама чрез преувелича¬
ване и укриване на истинското по¬
ложение; 2. при игри на карти —
създаване на лъжливи представи от
играч, че има по-силни кврти, с
което принуждава противника си
да отстъпи; — блъфьор (фр.) чо¬
век, който блъфира.
блян мечта, идеал, сън, въобще не¬
осъществимо желание.
бои (лат.) зоол. 1. вид голяма тропи¬
ческа неотровни змия; 2. дълга ко¬
жена дамска подвижни яка.
боиз (тур.) проход; дефиле, теснина,
бобиив (фр.) 1. техн, барабан зв на¬
виване на плоското въже на по¬
демни машини; 2. е хартиената
промишленост — тясна макара с
навита книжна лснтв зв телеграф,
сметачни машини и др; 3. текст.
голяма макара и предачна маши¬
ни; 4. ел. макара с иввит елект¬
ропроводник зв трансформиране
нв електрически ток; 5. кино кръг¬
ла кутийка е проекционен апарат,
и която сс поставя ролката с ки¬
нофилми.
бобинаж (фр.) техн, разг. общо наз¬
вание зв всички видове намотки,
бобинарка (фр.) техн. машина за
пренавиване на основна прежда и
определена форма нв бобини.
бобслей (от англ.) спорт, спортна
многоместна (до 8 души) шейна с
кормило зв спускане от височи¬
ни.
богитир (руе.-ноиг.) храбър войн,
юнак; герой от руския народен
епос.
богдихаи (монг.) ист. свети цир, тит¬
ла на китайски император.
богомили еретици, християни, които
считали материята зи зло начало,
отхвърляли църкеитв, йерархията,
тайнствата, иконите и пр.
бод електрон, единица зв измерване
скоростта, с която се предвввт сиг¬
налите е компютър или комуни¬
кационна система.
Бодо, Жан Мари Емил (1845-1903)
техн. — изобретател и областта нв
телеграфията; — бодо (от собств.)
117
бокс
техн. многократен буквопечатащ
телеграфен впират, който предани
едновременно по няколко телег¬
рами с помощта нв няколко апа¬
рати; изместен (след 1960) от те¬
летайпа.
боери (хол.) земевладелци е Южна
Африка от холандски произход.
бозв (перс.) 1. безалкохолно питие,
което се прави от просо, цареви¬
ца или друго брашно; 2. прен, мъ¬
тилка; — бозвв който имв цвят на
бозата, бледожълтениквв·
бозгу^лук (тур.) размирица; — боз-
гун размирник.
боздвс(у)вам (тур.) развалям, изха¬
бявам.
боздуган (тур.) старовремско оръжие,
тояги с желязна топка на края.
бой (тур.) ръст, големина.
Бойкот, кал. Чарлз Кънянгам (1832¬
1897) воен, капитан от британска¬
та армия, който след излизането
си е останки става управител нв
ирландски земевлиделеци.
бойкот (ингл. от собств.) 1. начин
нв политическа или икономичес¬
ки борби, която се изрвзявв е пъл¬
но или частично прекъсване на
връзки с отделно лицс, организа¬
ция или държави. Този начин на
борба бил приложен за първи път
(1879) от ирландски арендатори
срсщу управителя им кип. Бойкот;
2. откиз нв работници да постъп¬
ват на работа при работодател,
обявен от профсъюзи под бойкот,
зв да се задоволят определени тех¬
ни искания; 3. полит, отказ или
въздържане на гласоподавателите
от участие е избори; 4. прен, от¬
каз, въздържане; — бойкотирам 1.
правя, обявявам бойкот нв няко¬
го, като прекъсвам всякакви сто¬
пански, търговски и културни
връзки с него; 2. прен. въздържам
се от участие е нещо, отказвам.
Бойл, Роберт (1627-1691) (англ.)
(ирландски) учен, един от осно¬
вателите на съвременната химия
и физика; формулира (1661) пър¬
вото научно определение нв хим.·
елемент, въвежда експеримента
като метод за хим. изследване, по¬
лага началото на хим. анализ, усъ¬
вършенства пневматичната маши¬
ни; установява поглъщането нв
кислорода при горенето; открива
(едновременно с Мариот, но не¬
зависимо от него); —- закон на
Бойл и Мариот физ, гласи: при
постоянна температура обемът на
диден гвз с обратно пропорциона¬
лен нв налягането върху него (от¬
нася сс зв идеални газове).
бойлер (внгл.9 техн, затворен мсти-
лсн цилиндричен съд и тръбна
система зв загряване нв вода чрез
пари, електричество и др., който
е свързан с водопроводната инс¬
талация.
бойлия (тур.) дълъг, висок; — пушки
бойлия пушкв с дълга тънка цсн.
бойница (рус.) издълбан малък, те¬
сен отвор е каменна или други сте¬
на за стрелба с пушка.
бокал (ит.) висока стъклена или ме¬
тална чашв зв вино.
бокапорт (ит.) мор, отвор на палуба¬
та зи слизане е по-долната чист
нв кораби.
Боквчо, Джонвии (1313-1375) итали¬
ански пост и литератор, известен
главно със сборника разкази „Дс-
квмерои”.
бокладисвам (тур.) развалям,
боклук (тур.) разг. 1. смст, бунище;
2. прен. нещо некачествено; —
боклукчия разг, човек, чиято ра¬
бота с да събира и изхвърля смст;
сметосъбирвч; — боклуча правя
боклук, замърсявам със смет; —
боклучав и боклучив разг, който
съдържа боклук; замърсен.
бокс' (англ.) 1. спорт, борбв с юм¬
руци по специални правила, ко-
бокс
118
ято сс играе със или без дебело
подплатени кожени ръкавици: 2.
команда на спортен съдия по бокс
за продължаване ив играта; 3. вид
желязно оръжие, което се иапъх-
ви иа пръстите.
бокс2 (от собств. по името иа лон¬
донски обущар Дж. Бокс) вид хро-
мирини телешка кожа за обувки,
чанти и др.
бокс3 (англ.) 1. е болница — стаич¬
ка е помещение с преградени от¬
делни стаички за изолиране нв за¬
разно болни или съмнителни и
по-тежки случаи; 2. изолирвна кв-
мсрв зв лабораторна рвботв, ко¬
ято изисква стерилност; 3. загра¬
дена чист от обор зи отглеждане
на едно животно; 4. кутия и края
нв квбслиа линия за разпределя¬
не иа кабелните жици; 5. прегра¬
дена чист от кухня, обикновено с
печквтв и мивката.
боксер (кит.) ист, участник и народ¬
ното витифсотвлио и антиимпе¬
риалистическо движение и Китий
е крия на 19. и началото ни 20.
век, ръководено от тайното дру¬
жество „Пестник е името нв спра¬
ведливостта и съгласието”.
бол (тур.-пер.) много, изобилно; —
боладисвам рядко ставам изоби¬
лен, ставам много.
болнсрк (нем.) воен. 1. укрепление;
2. арх. подпорна стена.
боле (фр.) топла напитка, приготве¬
на от определено количество раз¬
лични питиета (вино, ликьор, ко¬
няк, ром) с някакъв плод (ябъл¬
ки, череши, милини, портокали,
мандарини) и зихир.
болеро (исп.) 1. народен испански
твиц е три четвърти такт, който
се придружава с удари нв каста¬
нети; 2. дамска къса дрехи, елече.
Боливар, Симон (1783-1830) — „Ос¬
вободителят” известен генерил и
държавник, освободил от испан¬
ско владение Венецуела, Колум¬
бия , Перу и Еквадор. Работи по
създаването нв конфедерация на
латиноамериканските държани, но
е обвинен е диктаторство, абди¬
кира и умира в мизерия.
боливар (от собств.) 1. парична еди¬
ница във Венецуела 100 сентима;
2. вид широкопола швпкв, вече
излязла от употреба.
болид (фр.) астр, голям ярък мете¬
орит.
болус' (гр.) вет. голям кръгъл хап
нвд 0,5 г, употребяван нън вете¬
ринарната медицина.
бол^ (лит.) спец,, вид глинв, най-
често с червеникав цвят.
болшевизъм (рус.) ист. ленинско
учение, теория и тактика на ре¬
волюционното пролетирско дви¬
жение, възникнало прсз 1903 г. зи
революционно преобразуване нв
капиталистическото общество;
марксизъм н епохата ив импери¬
ализма; — болщевнзвuιин ист. за¬
силване на болшевишкото вли¬
яние и увеличаване броя на бол-
шевиките е някоя организация; —
болшевизирам внедрявам идейни¬
те и организационни принципи ни
болшевизма; — болшевик 1. при¬
върженик нв болшевизма; 2. член
на болшевишкв партия; 3. прен·
човек, който сс бори зв социалис¬
тически и комунистически строй,
болшинство (рус.) мнозинство,
болденим (тур.) присаждам.
бомба (лат.) метално тяло напълне¬
но с избухливо вещество, приго¬
дено дв избухва и нанася врсди;
— бомбаджия работник, който
подпалва заредените с взрив дуп¬
ки н забой на рудник, тунел, ка¬
риера и др.; взривач; — бомбарда
(лит.) название на първото арти¬
лерийско оръдие, направено прсз
14. век; — бомбирдяр ефрейтор от
артилерията; — бомбардирам
119
боненте
(нем.) обстрелвам с оръдия; —
бомбардировач воен, специален бо¬
си самолет за нанасяне нв удир от
въздуха.
бомбаж (от ит.) спец, ферментация
нв консерви.
Бомбай, голямо ингл. пристанище и
Индия.
бомбардон (фр.) бисов меден духов
инструмент.
бомбе (фр.) I. корава ввдчесгв шап¬
ки за мъже; 2. заоблена и корава
предна част иа обувка.
бомонд (фр.) висшето общество,
бон (фр.) 1. банк. ценна книга нв
предявяване, която дава право на
приносителя дв получи е опре¬
делен срок определена сума па¬
ри; 2. разг. 1000 лв; 3. ост, книж¬
но плитсжио средство зв купува¬
не на някои стоки квто бензин,
нвфтв и др.
бона (фр.) бивачкв.
Бонапарт, име ни прочута фамилия,
от италиански произход, живяла
на о. Корсики; най-видният от нея
с Наполеон Бонапарт; — Бона¬
парт, Близа (1777-1820) първв сес¬
три на Наполеон I, провъзгласена
от него зв велика херцогиня на
Тоскана; — Бонапарт, Жером
(1784-1860) четвърти брат нв На¬
полеон I и крал на Вестфалия; —
Бонапарт, Жозеф (1768-1844) по-
голям брит нв Наполеон I и не¬
аполитански крил и крил нв Ис¬
пания; — Бонапарт, Луи (1778¬
18-46) трети брвт нв Наполеон I и
крал нв Холандия; — Бонапарт,
Люсиен (1775-1840) втори брат на
Наполеон I; — Бонапарт, Напо¬
леон (1769-1821) известен френс¬
ки гснсрил и император (1804), ро¬
дом от Корсика. Военната си кв-
рисрв започва сдвв шестнайсетго-
дишен, първо отличие при Тулон
(1793) и продължава с поредица
от победи и поражения: триумф е
Италия (1796/97), катастрофален
поход в Египет (1798), при Тра-
фвлгвр (1805) с разбит от английс¬
кия флот, нечувани победа при
Аустерлиц (1805), безредно бягс¬
тво след похода в Русия (1812),
съкрушителна загуби е битката на
народите при Лайпциг (1813). На¬
ред с военните си походи осъщес¬
твява редица вижни реформи във
Франция, създава малко проме¬
нения и до днес граждански На¬
полеонов кодекс. Заточен ив о. Ел¬
ба, 1815 г. сс връщи във Франция
и следва окончателното му пора¬
жение при Ввтсрло. Умира на о.
Св. Елени; — Бонапарт, Павлина
(1780-1825) вторв сестра на Напо¬
леон I.
бонапартизм (фр. от собств.) ист.
1.	буржоазно политическо течение
нън Франция след Наполеон I и
Наполеон III зв възстановяване на
империята и династията нв Бони-
пиртовци; 2. ковграреволюuион-
нв диктатура на едрата буржоазия,
която се опирв нв военщииата и
лавира между борещите се класи;
— бонапартист привърженик на
Бонапарт и династията му.
бонаца (ит.) мор. тиха, спокойна по¬
върхност нв морето.
бонбониера, бонбонера (фр.) кутия с
бонбони; — бонбон парче от раз¬
топена захвр, подправена с разни
аромати и бои, ядки и др. подп¬
равки .
бонвиван (фр.) веселяк, гуляйджия.
бонгосн (исп.) муз, кубински ударен
музикален инструмент, съставен
от две свързани малки дайрета,
които сс бият с ръце.
боне (фр.) 1. домашна жеискв шап¬
чица; 2. ав. вид шапка без пери¬
ферия, която се носи от летците
при полст.
боненте (ит.) мор. слвб западен вя¬
тър, при който морето става тихо.

бонз
120
бонз и бонза (яп.) будистки свеще¬
ник.
бонистики (фр.) ист. еnонвгвгедна
историческа дисциплина, която сс
занимава с книжните парични
знаци и бонове квто исторически
документи.
бонитвция (лвт.) сел.-стоп. диване
количествен израз иа качеството
на земята е зависимост от естест¬
вените свойства ни почвите и др.
с помощта на определени методи
и система от показатели; — бони¬
тет (лат.) сел.-стоп. условен по¬
казател за продуктивността нв
почвв или гора; — бонитирам
(ием.) сел.-стоп. определям качес¬
твеното състояние нв домашни
животни, растения, горски учас¬
тъци, почви и др. въз основа на
определени показатели, зв да сс
установи стопанската им стой¬
ност; — бонитировки (нем.) сел.-
стоп. комплексна оценка ив до¬
машни животни, растения, гора,
почва и др. въз основа нв опреде¬
лени показатели, зв дв сс устано¬
ви етоnвнеквтв им стойност; бо-
нитиране.
бонито (исп.) зоол. всеки от някол¬
ко види морски риби от роди sarda;
тихоокеански паламуд.
Боннфацнй (лат.) 1. име на архи¬
епископ (680-755), евангелизирил
Рейнскв Германия; съсечен от
варварите е Холандия; 2. прен.
благодетел.
бонификация (лат.) 1. търг, повиша¬
ване или намаляване цената нв да¬
ден продукт или стока в зависи¬
мост от положителното или отри¬
цателното отклонение от догово¬
рената ценв поради доставянето
им е по-добро или е по-лошо ка¬
чество; 2. спорт, е многоетапни
колоездачни състезания — подоб¬
ряване с определено време пос¬
тижението ни състезатели, които
св се класирали обикновено от
първо до трето място с оглед на
крайния резултат; 3. подобряване
качеството ни иешо, обикн. нв
зърнени храни; — бонифицирано
тегло особен вид, приравнено към
дадени стандарти тсгло; — боии-
фицирам спец,, подобрявам, правя
по-качествен.
бонпвл (англ.) търг, отстъпка е про¬
цент от теглото ив една стокв зи
разпиляване, разсипване и др.
бонтои (фр.) книж. умение зв изис¬
кано и вежливо държане е общес¬
твото.
бонус (лат.) търг, възнаграждение,
премия.
Бор, Нилс (1885-1962) датски ато¬
мен физик, един от създателите
ни съвременната физика, на кван¬
товата теория и т. нир. постулати
на Бор основни положения в
атомната кввитовв теория.
бор1 (фр.) хим. елемент от III групв
ив периодичната системи, зн. В,
пор. № 5, ат. т. 10,811, който сс
срсща е природата вън вид нв сво¬
бодна борни киселина, като със¬
тавна чист ив бориксв и др.
бор2 (исм.) мед. зъболекарски инст -
румент, подобен нв свредел, кой¬
то служи за изстьргввне на забо¬
ляла част ни зъб; борче.
боразан (перс.) нар. тръбач.
боракс (ар.) хим, сол нв тетрвборнв-
та киселина нън вид ни безцветни
кристали, която се употребява и
керамиката, стъкларството, е ме¬
дицината; — боронв води служи зв
антисептично промиване.
борд (нем.) 1. мор. ав. външната стра¬
нична стена на корвб или само¬
лет; 2. горсн под нв корвб, палу¬
ба; 3. под на самолет.
бордей схлупенв къща; — бордел
(фр.) публичен дом.
бордеро (фр.) фин. писмен документ
от банков, борсов, транспортен
121
борса
или друг характер, който удосто¬
верява извършването нв някаква
операция; 2. опис нв документи
или ценни книжа, който ги при¬
дружава.
Бордо (фр.) геогр. 1. град е Ю. Фран¬
ция; 2. ивимсноваиие на виното,
което произхожда оттвм; 3. вине¬
. ночсрнен цвят.
бордолезов (фр.) е съчет. бордоле-
зов разтвор хим, — разтвор от син
квмък и варно мляко зи пръскане
ни лози и овошки срещу болести,
борд-фут (ингл.) мярка зв дървени
трупи е Съединените щити и Ан¬
глия, равна нв 2359,7 куб. см.
бордюр (фр.) 1. тесни дялвии камъ¬
ни или бетонни блокове е края
нв тротоар откъм уличното плат¬
но; 2. обшивка, ивица, квит или
лента ни края иа предмет — тъ¬
кан, текст, рисунка; 3. украшение
зв ограждане на текст е печатна
книга; 4. ниски и тесни огриди от
жив плет е градини и паркове.
Борей мит. гръцки бог на северния
вятър, обитавал според предани¬
ето Тракия; — бори, борсй силен
североизточен морски вятър от¬
към планинските склонове; буря,
боризъм (лат.) мед, отравяне с бо¬
ракс или с борова киселина.
борий (лвт.) хим. техн. вид много
твърда сплав, употребявана квто
абразив при сондиране, е която
ввжнв съставна чвст с елементът
бор.
бормашина (ием.) 1. техн, машина
зв пробиване нв кръгли дупки в
мстал и други твърди материи; 2.
мед, зъболекарска машина, чрсз
която се привежда и движение бо¬
рът.
борниран (фр.) тъп, ограничен.
борса (гр.) 1. мястото, учреждени¬
ето, където се определя стойнос¬
тта на ценните книжв, където се
купуват и продават такива; също
тим се определя и курсът иа книж¬
ните пари е зависимост от разни
условия; 2. мястото и времето иа
редовните събирания на различ¬
ни търговци, посредници и др- зв
сключване на всякакъв вид сдел¬
ки; — трудова борса учреждение,
в което безработните се регистри¬
рат, получават информация зв
свободни работни мести и имат
възможност за преквалификация;
—	фондова борса фин, пазар за по¬
купко-продажби нв цсини книжв;
—	борсов индекс фин. показател,
чрсз който сс изрвзявв развити¬
ето нв курсовете на двденв борси;
—	борсов курс фин. курсът, по кой¬
то се продават ценните книжв на
фондовата борса; — борсов пазар
съвкупност от сделките, които сс
сключват нв фондовите борси; —
борсова операция фин. съглаше¬
ние, сключено нв борсв за покуп¬
ко-продажба нв стоки или ценни
книжа; — борсова печалба фин, ре¬
зултат от продажбата на стоки и
ценни книжв нв стоковата или
фондовата борси: рвзликвтв меж¬
ду покупната и продажната цена
нв стоките и ценните книжв; —
борсова поръчка фин, поръчка за
покупка (продажба), когвто бъде
достигната определена цена; —
борсова стойност фин, стойност¬
та, по която се купуват и прода¬
вит ценните книжв е двден мо¬
мент; — борсова фирма фин, фир¬
ми, регистрирана на борсата, зв дв
осъществяват търговия с ценни
книжа; — борсови ценни книжа
фин. изтвввт се ^митрат) от
предприятия и публично-прввни
органи за набавяне иа дългосро¬
чен капитал; — борсово котиране
фин. нвчин иа изразяване и опо¬
вестяване иа цените нв стоките
или курсовете на ценните книжа
ни стоковите и фондовите борси;

борсук
122
—	черна борси разг . незаконна
продажба ив стоки нв много ви¬
соки цени; — черноборсаджия чо¬
век, който се звиимавв с търго¬
вия нв черив борса.
борсук (тур ·) диал, язовец.
борчлия (тур.) разг. длъжник; — борч
дълг (н пари).
борш (рус.) кул. чорбв от месо, зеле,
цвекло и др.
бос (англ.) 1. ръководител, шеф; 2.
ръководител ив партия е САЩ.
босв-нова (порт.) 1. модерен танц от
бразилски произход е умерено
темпо, подобен на свмбв; 2. му¬
зика за такъв танц.
бостан (перс.) диал. 1. зеленчукова
градина; 2. градина с дини и пъ¬
пеши; — боеτииджин диал. човек,
който притежава или обработва
бостан; градииир.
бостон (от собсв. — гр. Бостън е
САЩ) 1. вид игра иа карти; 2. ба¬
вен валс; 3. вид вълнен плат.
Босфор (гр. „волски брод”) назва¬
ние иа канила при Истанбул, кой¬
то съединява Черно морс с Мра¬
морно.
ботаники (гр.) 1. науки зи растени¬
ята; 2. учебен предмет зв расте¬
нията; 3. учебник по този пред¬
мет; — ботаник човск, който сс
занимава с ботвиики; — ботани¬
чески отнасящ се до ботиникати;
—	ботаническа градина показна
градина, е която се отглеждат рас¬
тенията с учебна или научни цсл;
—	ботииогрифия описание на рас¬
тенията; — ботвиогрвф човек, кой¬
то описва растенията; — ботвно-
лит вкаменело рвстенис; — бота-
нолог познавач нв растения; — бо-
гиионвнτин гадаене по растенията;
—	ботвнофнл любител ни расте¬
ния.
ботсл (нем. „лодки” и фр.) място е
пристанище зв пвзсне ни плава¬
телни съдове и помещения на бре¬
га за нощуване ни пътниците,
ботини, ботинки (фр.) половинки,
дамски или детски обувки.
ботриомикоза (лат.) мед, хроничес¬
ка болест по конете и по-рядко
при другите животни и човскв, от
която сс получават подутини.
ботулизъм (лвт.) мед, тежка форма
иа хранително отравяне от про¬
дукти, зврвзени с бацила ботули¬
нус; — ботулин (лат.) отрова, ко¬
ято се обрвзувв от бактериите
Clostridium botulinum е развалени
местни и зеленчукови консерви и
е риба и причинява болестта бо¬
тулизъм .
боулинг (англ.) игри на кегли от Съ¬
единените щати.
Бохемия геогр. ист,	1. първонач.
название на територията, където
сс с образували държавата Чехия;
2.	старото име иа Чехия; Чехия
(без Моравия) е състава ни Авст-
ро-Унгарската империя (1526¬
1918); — Бохемски лсс (нем.), ге-
огр. планинска вериги ни грани¬
цата между Чехия и Бавария (вр.
Черхов, 1039); Чешки лес; — бо-
хсмист науч, специалист (или сту¬
дент) по бохемистикв науч. 1. език.
чешка филология; 2. съвкупност
от дисциплини, изучаващи чеш¬
ки език и литература, история,
култура и др.; — бохсмв 1. ци¬
ганска твйфа; разпусната компа¬
ния, гуляйджии; 2. човек ни из¬
куството, който води разпилян,
безгрижен, весел живот; 3. разш,
разпилян, иеоргинизирвн човск,
който живес ден зв дсн, квто се
радва на живота; — бохемско
проява нв бохеми; бохемски жи¬
вот; — бохемстевм водя безгри¬
жен, разпилян, вессл живот (иа
бохем); — бохемско стъкло пром,
изк. 1. спец,, стъкло, имитиращо
планински кристал; лят кристал;
2.	декоративно аморфно стъкло;

123
Браун
3.	събир, съдове и други произве¬
дения от висококачествено
(обикн. произведено е Чехия)
стъкло; 4, търговско и рекламно
наименование нв висококачестве¬
но стъкло; — бохемски хризолнт
минер. зелено или квфениквво-зе-
лсно мстеоритно стъкло; — бохем¬
ски рубин минер, търговско на¬
именование на червения или ро¬
зовия пироп; — бохемски диамант
минер, търговско наименование нв
планинския кристал; — бохемски
топаз минер. търговско наимено¬
вание на цитрин (прозрачен жълт
кнврц).
бохчи (тур.) четвъртит плвт за уви¬
ване е него нв нсщо, вързоп, пок¬
ривки; — бохчилък сватбен дар,
състоящ се от риза, гищи и носна
кърпа.
боца (ит.) диал:. 1. нсдро зи мляко; 2.
дамаджани; четвъртито шишс; 3.
прен, дебели, тромава жени.
боцманмат (хол.) флотски подофи¬
цер, заместващ боцмани; — боц¬
ман флотски (корабен) стирши по¬
дофицер, непосредствен нвчвлник
на матросите.
бошлиф (тур.) разг, празна дума,
празна приказка; — бош празен.
боя (тур.) 1. цвят, багра; 2. багрилно
вещество, багрило, вещество за
боядисване; — бояджийници рабо¬
тилница за боядисване нв дрехи,
прежда и др.
бравирам (фр.) 1. презирам, пренеб¬
регвам, отнасям се с презрение
или пренебрежение; 2. стоя твър¬
до, гордо насреща (някому или
срещу нещо), показвам се храбър,
брависимо (ит.) отлично, превъзход¬
но; — бриво отлично.
бравура (фр.) 1. смелост; 2. муз. бляс¬
кава, съвършена сръчност при пе¬
ене или свирене.
брак (ием.) 1. е производството —
лошо изработени и негодни зи
употреба изделия и стоки; 2. пред¬
мети или стоки, обявени за не¬
годни поради лошо качество или
износване; — брвкср (внгл.) икон,.
специалист, който проверява ка¬
чеството ни стоките, които изли¬
зат от предприятието, прсди дв се
пуснат нв пвзврв; — бракувам
(нем.) обявявам нещо зв негодно;
отказвам дв присмв нещо като не¬
годно; — бракуване обявяване за
негодно, нестандартно.
бракма (тур.) разг, стар износен
предмет, возило и др.; таратайка.
бракон(и)ер (фр.) човек, който ходи
на лов е чужди гори, за да крвде
дивеч; — бракониерствим ходя нв
лов по забранени места или през
забранено за ловуване врсме.
Брима първото лице на индийската
троици; — бриминизъм древив ре¬
лигия е Индия, изложена вън Ве¬
дите и други свещени книги — тя
учи, чс Брама, върховното божес¬
тво, се с въплътило и Брама, Виш¬
на и Шнва — индийската Троица;
— брамин нвй-високвтв жречески
каста, индийски свещеници и бо¬
гослови.
брандер (нем.) мор. корвб със запа¬
лителни и взривни товари, с ко¬
ито е по-стиро време запалвали
неприятелски кориби, и сега сс из¬
ползва зв блокиране входа на
пристанище или за подпалване на
неприятелски дървени мостове.
бринище нар. сечищс.
брантия (тур.) диал. 1. изоставен,за¬
пустял, напуснат имот: 2. стара,
грозна женв или мома; 3. жена с
леко поведение.
бранш (фр.) 1. клон от дърво; 2. прен.
отдел, клон от търговията, от ин¬
дустрията.
браслет (фр.) гривна.
Браун, Роберт (1773- Î858’) английс¬
ки ботаник, описал ядрото на рас¬
тителната клетка и направил още
брахи-
124
няколко открития н строежа нв
растенията, — брвуново движение
физ. (открито 1827) непрекъсна¬
то хаотично с постоянна промяна
е посоката на движение на дис¬
персии (безкрайно малки) части¬
ци, обусловено от топлинното
движение нв молекулите е газова
или течна среда; намира практи¬
ческо приложение напр. е бриуно-
вв тръба тех. електроннолъчева
тръба, основен елемент нв осци¬
лографи и телевизори.
брахи- (гр.) първи състввнв чист нв
сложни думи със значение къс,
кратък.
брахибиотика (гр.) стремеж дв се
съкрати живота (противополож¬
ност; микробио^^^ — брвхиби-
отичен с краткотраен живот.
брахиграф бързописсц и краткопи-
ссд, стенограф.
брахикаталектячен е съчет. брахнка-
талектичен стих — вторият стих в
двустишие, който с по-къс от пър¬
вия.
брахнозавър (гр.) палеонт. огромно
изкопаемо земноводно животно,
достигащо до 24 м ни дължини.
брвхиологи^ (гр.) 1. литер, предава¬
не на по-дълъг обрит на речтв с
по-кратък; 2. начин на кратко из¬
разяване.
брахицефал (лат.) мед, човек с гла¬
ви, нв която надлъжният диаме¬
тър е почти колкото напречният;
— брахицефалия мед. форма на чо¬
вешки · глави, ни която надлъжни¬
ят и напречният диаметър си поч¬
ти еднакви.
Брахма (от собств.) е религиозното
учение хиндуизъм — върховен
бог, световен дух; — брвхмви бра¬
ман, брамин; — брвхнииизън бра-
манизъ^
брашоваиив (от собств. геогр. Бра¬
тов — гр. е Румъния) ост, търго¬
вец нв стока, обикн. железария и
ман и фактура, закупени от град
Брвшов.
брашпил (хол.) мор. скрипец зв из¬
важдане котвитв на корвб.
бреве (лвт.) папско писмо до някой
владетел.
брееиарий (лат.) католически слу¬
жебник, молитвеник.
брезент (хол.) дебело непромокаемо
платно, косто пвзи от дъжд и сняг,
брсйд-вимпел (хол.) мор, специален
флаг, който се издига ни кораб,
когито ни борда има висш начал¬
ник.
брсИк (англ.) муз. 1. при джаза —
солов пасаж или мелодичен фраг¬
мент, който се изпълнява с имп¬
ровизация е края ив фрвзати от
солиста или от вкомпвииментв; 2.
таиц иа тизи музики.
брек (внгл.) спорт, при бокс — раз¬
деляне след вкопчввне (клинч).
брскввтор (внгл.) вълнолом,
бремзв (нем.) техн. спирачка,
бремсберг (нем.) техн. съоръжение
за спускане нв товари по големи
наклони, обикновено е рудници,
кариери и др.
бренер (нем.) техн. горелка.
брстои (фр.) вид дамска и детска
прическа със спусната нв челото
право отрязана косв.
бри (фр. от собств.) вид сирене от
краве мляко (произвеждано е Бри,
област във Франция).
бриг (внгл.) мор. двумичтов военен
корвб; брик.
бригада (фр.) 1. отряд войска, със¬
тояща се от два полки; 2. инжене¬
ри с нужния персонал зи изучава¬
не нв някои технически работи;
3.	колектив, групв лици, обедине¬
ни за изпълнение нв дадена
дейност; — бригадир (нем.) бри¬
гаден командир, командир ми
бригади; ръководител ни бригада,
бригантина (ит.) мор. малък двумвч-
тов корвб.

125
броматография
бридел (внгл.) мор. приспособление,
(верига, въжс), чрез което кора¬
бите остават е покой ни открито
морс или е пристанище.
бридж (англ.) вид игра нв карти зв
четири души, която се игрие с 52
карти; — бридж-белот вид игра на
кирти, разновидност на белоти.
бриз (фр.) слвб вятър нв морското
крийбрсжис — денем духа откъм
морето, в нощем откъм сушита.
бризантен снаряд (фр.) вид артиле¬
рийски снаряд, който сс пръска
ощс нън въздуха и порвзяеа обек¬
ти с парчетата си.
брвзбизи (фр.) вид малки тънки
псрдети, които се поставят ив дол¬
ния край нв прозорец.
брикет (фр.) пресовани на тухли
ситни каменни нъглищв за отоп¬
ление; — брикетирам правя бри¬
кети.
брилянтин (фр.) парфюмирана по¬
мади, която придана на косати осо¬
бен блясък.
брилянт 1. скъпоценен квмък, слмаз;
2. нвзввиие на вид печатарски
букви; 3. лъскав плит зв хастари и
др., от коприна и памук.
бриолог учен, който се зинимавв с
бриология; — бриология дял от бо¬
таниката, който изучиви мъхове¬
те.
Бристол, геогр· грвд и пристанище
е Англия; голям промишлен цен¬
тър; — Бристолски залив геогр. 1.
залив на югозвп. крайбрежие на
Великобритания; преминава е ус¬
тието нв р. Севъи; 2. залив нв Бе¬
рингово морс между п-в Аляска
и С. Америка — бристол 1. мвлък
рисуеитслсн блок; 2. висококачес¬
твен картон зв визитни картички,
библиотечни фишове и др.; —
бристолски камък минер. 1. безц¬
ветен топвз; 2. квирц; 3. остар. на¬
именование ив бсзцветси корунд;
— бристолски диамант минер. на¬
именование ив планински крис¬
тал .
Британик наследник нв Римската
империя (42-56), син на Клавдий
и Месалиив, отровен от Нерон; —
литер. „Британик” трагедия от 5
действия от Расин.
брич (внгл.) панталони, горс широ¬
ки, е крачолите тесни, предназ¬
начени зи езда.
бричкв (ием.) 1. нид покрита кола,
кабриолет; 2. прен, рвзбитв и не¬
годна зв употреба коли, машини.
брод място нв голяма реки, езсро,
блвто, през косто може дв се ми¬
не бсз поставяне нв мост.
бродерия (фр.) везвии работи, вез-
бв; — бродирам, веза; — бродира¬
не, украсяване иа плат с различ¬
ни прежди и конци.
бродяга (рус.) скитник, нехрани¬
майко.
брожение (рус.) ост. проява нв об¬
ществено недоволство; вълнение;
кипсж.
бройлер (вигл.) пиле, отгледано е къс
срок, предивзначеио зв месо.
брокат (ит.) текст, плътен копри¬
нен плит с втъквии златни или
сребърни нишки.
брокер (ингл.) юридическо лице, ко¬
ето посредничи от свое име и зв
своя сметка при сключване на
сделка ни ценни книжв или дру¬
ги финансови активи, като оси¬
гурява ив продавача най-висока¬
та продажна дсии, и нв купувача
най-нисквтв закупив цена; борсов
посредник; — брокеридж фин, так¬
си или комисио-ив, искана от бро¬
кер; — брокерска линия пряка те¬
лефонна линия между брокер и
клиент.
бром (гр.) хим. елемент, зи. Вг, пор.
№ 35, ат. т. 79,909 — червеиокв-
фявв течност с остра задушливв
миризма, дава се зв успокоение.
броматография (гр.) описание иа
бромид
126
хранителните продукти, — бромв-
гологин ивукв за хранителните
продукти.
бромид (фр.) сол иа бромоводород-
ивтв киселина.
бромизъм (гр.) мед, хроническо от¬
равяне от бромови пари.
бронирвн (ием . ) хим. насищам ор¬
ганическо съединениес бром.
бронз (фр.) метал, сплав от мед, оло¬
во и цинк; пиринч; — бронзирим
покривам с бронз; — броизое нап¬
равен от бронз.
бронтозавър (гр.) палеонт. огромно
изкопаемо земноводно животно от
групата нв динозаврите с дълга
шия и опашка.
бронхи (гр.) анат, тръбички ни бе¬
лия дроб, прсз които влизв въз¬
духът; — бронхиален който се от¬
нася до бронхите; — бронхит въз¬
паление на бронхите; — бронхоп¬
невмония възпаление на бронхите
и белия дроб, едновременно; —
бронхиоли анат. най-крайните и
ивй-малките разклонения на
бронхите; — бронхоаденит мед.
възпаление ив бронхиалните жле¬
зи; — бронхография мед. рентге¬
ново изследване ни бронхите слсд
вкврввне иа коитрвстио вещество
през трахеята; — бронхоскоп мед.
инструмент във вид на тръба зи
преглеждане на бронхите и зи из¬
важдане на чужди тела от тях; —
бронхоскопия мед. директно прег¬
леждане на вътрешността нв брон¬
хите с бронхоскоп.
Броунинг, Джои Мозес (1855-1926)
американски конструктор и про¬
изводител нв автоматично стрел¬
ково оръжие; — „Броунинг” воен.
система автоматично стрелково
оръжие (пистолети, пушки, кар¬
течници); — броунинг (автомати¬
чен) пистолет от тази системи.
броширим (фр.) печ. събирам колите
на иовопечатаиа книга, зи да със¬
тавя цялата е отделни екземпля¬
ри; — броширвие брошировка, ив-
бирвие ив колите, подшиване и
подлепване е едив киигв; — бро¬
шури 1. малко съчинение само от
няколко коли; 2. книга, подвър¬
зана с мека корица.
брошки (фр.) безопасна игла с укра¬
шение.
брудср (внгл.) отоплителен урсд зв
излюпване нв пилети е иикубитор;
—	брудервция люпене ив пилета е
инкубатор с брудер.
брудершафт (нем.) побратимяване;
—	пия брудершафт побрвтимнван
сс; ставам с някого интимен, и
знвк нв косто пия зведио с исго
наздравици, като си кръстосваме
ръцете.
Бруво, Джордано (1548-1600) итали¬
ански философ. Роден край Не¬
апол. Свещеник, получил иаучив-
ти степен доктор по философия,
обвинен е еретични идеи и отлъ¬
чен от църквата. По-късно изп¬
равен прсд Светата инквизиция.
Изгорен с е Рим. Утвърждава иде¬
ята зи безкрайността нв Космоса.
Брус, сър Дейвид (1855-1931) анг¬
лийски восиси лекар и бактери¬
олог, паразитолог и еnитсниолог,
специализирал сс е областта ив
тропическите болести; открива и
описва причинителите нв ред ин¬
фекциозни заболявани^ — бру-
целоза мед, и вет, остро или хро¬
нично протичащо заразно заболя¬
ване по човека и животните (го¬
веда, кози, свине); малтийска
треска, гибрвлтврски трески, бо¬
лест ив Бвиг и др.; — бруцслв бак¬
терия, която причинява инфекци¬
озното заболяване бруцслоза у жи¬
вотните и човека.
бруст (от ием.) спорт, стил е плува¬
нето ни гърди и корем с описание
нв полукръг с ръцете и краката
под водата; жабешко плуване.

127
букса
бруствер (нем.) 1. воен, насип ив
окоп зи зипвзване от неприятелс¬
ки куршуми и зв стрелба оттам; 2.
мор. бронирана стена ив военен
кораб за защити на комин, бойна
кули и др.
бруто (ит.) 1. търг, теглото на нсщо
зисдио с опаковката; 2. фин. сума
зв получаване, без да са приспад¬
нати удръжки; — брутен вътрешен
продукт икон, общата пвзарив
стойност нв всички стоки и услу¬
ги, произведени е римкитс ив на¬
ционалното стопанство и с наци¬
онални ресурси; — брутен наци¬
онален продукт икон, общата па¬
зарна стойност ив всички стоки и
услуги зи крайно потребление,
произведени с ивциоиални ресур¬
си е една икономика зв дадена го¬
дини; — брутна премия (в застра¬
ховането) премия без възстанове¬
ните или върнати суми, ио преди
удръжките зв комисиони и пре¬
застраховане.
бръстер (англ.) електрон, устройст¬
во, косто разделя нв страници хар¬
тията от принтера.
брюмер (фр.) ист. вторият месец нън
френския републикански кален¬
дар (22.X—20.XI), установен от
Конвента през 1793 г.
брюнет (фр.) черноок, чернокос чо¬
вск.
бубикопф (ием.) вид дамска при¬
чески с късо подстригана коси, по¬
добна нв момчешка.
бубон (гр.) мед. оток вследствие нв
възпаление нв лимфните възли е
слабините при венерически забо-
ляваиия; чумв и др.
бугивуги (аигл.) 1. бърз твнц, пред¬
шественик на рокендроли; 2. кла¬
вирен стил, пренесен е големите
джазови оркестри с постоянен
точкуваи ритъм на лявата ръки.
Буда ■(евие·) име, двввно ни мнози¬
на от просветителите е взивтски-
те религии; староиндийски мъд¬
рец и просветител, основател на
религиозно учснис; — будизъм ин¬
дийска религия, осиоввив прсз 6.
век пр. Хр., сднв от трите светов¬
ни религии, развили се от учени¬
ето на Будв и най-широко разп¬
ространена предимно е Изт. Азия
(Тибет, Китий, Япония, Монголия
и др.); е основата - лсжит „чети¬
рите благородни истини”: същес¬
твуване нв страданието, причини¬
те зи него, състояние на освобож¬
дение от него („нирвана”) и пъ¬
тят към това освобождение; — зен-
будизъм едно от разпространените
по-специално е Япония (12. век)
будистко движение.
будала (ар.) разг. глупив човек, глу¬
пак; — будалащина разг, глупост,
глупввв постъпка; — будалкам
разг. залъгвам, подигравам; дър¬
жа се несериозно, лигавя се; — бу-
далосвам се разг, прввя се, прест¬
рувам сс нв будила.
будки (ием.) 1. малък магазин, обик¬
новено е лекв постройки; 2. дър¬
вени конструкция зв пазене иа ча¬
совите от дъжд, жегв и др.
будоар (фр.) хубаво украсена женс¬
ки тоалетна стая, която се ползва
и за прием иа близки гости.
букаи (тур.) окови.
букли (фр.) кичур косв, зввит пръс¬
теновидно; къдрица.
букле (фр.) текст, 1. вид памучна
или вълнена прсждв с големи на¬
дебелявания на нишките или с
бримки; 2. плвт от твквва прежда,
букмейкер (вигл.) спорт, лице, ко¬
ето звписвв и събира облозите нв
публиката при конни състезания,
буколики (лат.) стихотворение, е ко¬
ето се възпяват хубостите ив сел¬
ския живот; — буколически отна¬
сящ сс до буколиките.
букси (нем.) техн. 1. част от локо¬
мотив или вигон вън вид на ку¬
буксирам
128
тия; 2. кутия за сачмен лвгср,
буксирам (хол.) тегля един корвб с
друг; — буксир 1. въже, с което се
тегли; 2. параход, който тегли; 3.
ае. самолет, който тегли безмото¬
рен самолет.
Бул, Джои Бул хулителното име за
англичаните, английски Бвй-
Ганьо.
була 1. (лат.) папско постановление,
папска грвмотв; 2. (тур.) туркиня.
булава (рус.) ист . 1. жезъл или то¬
яга с топкв нв върхв у казашките
атамани, у портиери на богитски
къщи и др.; 2. боздуган.
булимвч (тур.) разг. лошо сготвено
ястие, безвкусици.
булгур (тур.) сдро смляно жито,
булдог (англ.) порода куче с тъпа му¬
цуна и къси крика.
булдозер (англ.) техн. 1. трактор с
приспособление вън вид иа ши¬
рок нож за разчистване ив земя,
дънери и камъни; 2. коввшкв пре¬
са за извиване и фвсоиирвие ни
желязо,
булс (гр.) ист, народното събрание
нв древиа Гърция, създадено от
Солон през 6. век пр. Хр.
Булснв илгсбрв изч, техн. прилагане
принципите нв алгебрата е облас¬
тта нв логиката. Предложени с от
английския математик Джордж
Бул през 1847 г. и има изключи¬
телно значение е изчислителната
техника; — булев изрвз логически
израз, образуван по законите иа
Булевата алгебра.
булевард (фр.) много широка ули¬
ца; — булеварден 1. който се от¬
нася до булевард; 2. който сс от¬
нася до живота или вкуса на дек¬
ласирана публики от големия град;
— булевардна литература литера¬
тура с леко, сензационно съдър¬
жание.
Булонски лес, голяма гора за раз¬
ходка нв парижаните, между Па¬
риж и Сен Клод.
бульон (фр.) чорба (супа) от ввреио
говеждо месо или зеленчуци.
бум (вигл,) сеизвция, шум.
бумаги (рус.) I. ост, хартия; 2. доку¬
мент, киигв (ръкописни); — бу-
мащина заиимвиие с дълги пре¬
писки и излишив квнuсларщинв.
бумеранг (внгл.) вид дървсио метал¬
но оръдие на туземного населе¬
ние на Австралия, Индия и Аф¬
рика; сърповидното оръжие, след
като постигне цслти си, се връща
отново към лицето, което го е
хвърлило.
бунак (тур.) разг. изглупял човек,
глупак; — бунащиив глупава пос¬
тъпка, глупост.
бунар (тур ) кладенец.
бунгало (англ.) 1. лекв дървеив къ¬
щичка с вераидв; 2. индийска ед¬
ноетажна дървена постройка.
бундесрат (иен·) 1. ист, имперски¬
ят съвет нв германските държави¬
ци, влизащи е състава нв Герма¬
ния от 1871 — 1918 г.; 2. горната
камара нв парламенти нв Герма¬
ния; 3. е Австрия — гориатв кв-
мира нв парламента, състояща сс
от представители ни ландезите;
4.	е Швейцария — орган на из¬
пълнителната власт от седем ду¬
ши, избирани от съюзното събра¬
ние за срок от три години.
бундестаг (нем.) долната камвра на
парламента нв Германия.
бункер (вигл.) 1. воен. железобетон¬
но укрепление с оръдия, картеч¬
ници и др.; 2. нид подземно бето¬
нирано скривалище против въз¬
душни нападения; 3. голям сан¬
дък е комбайн зи събиране нв зър¬
ното; 4. сандък или помещение за
времснио запазване ни роиливи
материали.
бунчук (тюркс.) ист, 1. коискв опаш¬
ка квто знаме на зипорожеките ка¬
заци (16.-18. век) и е Турция квто
129
бутадиен
полково знвме е кавалерията; 2.
муз, вид инструмент е кавалерийс¬
ки музики, украсси с коискв опаш¬
ки.
бурания (тур.) диал. 1. постив гозба
от стар боб със зеле; 2. зеле с ориз,
бург (ием.) укрепен град, крспост;
влиза е ниименованието нв много
градове: Страсбург — грвдът ив
пътя, Залцбург — градът ив сол¬
ниците, Свикт Петербург — гра¬
дът ив Пстър Велики; — бург-граф
(ием.) ист. грвф-упрввител нв
немски грвд през Средновекови¬
ето, който притежавал еоенни и
съдебни првеи; бургмайстер (нем.)
1.	кмет; 2. ист, изборно длъжнос¬
тно лице е Русия до 19. нек.
бургия (тур.) свредел.
бургунди, ист, изт.- германско пле¬
ме (1. век), което проникни (443)
ив континенти, образува сеои дър¬
жави, подчинени ни франките и
възприема римската култура; —
Бургундия геогр. 1. ист, област иъв
Франция, басейна нв р. Сени (град
Дижон), прочути с лозя и вини; 2.
ист, образувани тук през различ¬
ните исторически епохи държави;
— бургувдско (вино) кул, сорт чер¬
вено вино, произвеждано от бур¬
гундски сорт грозде; — бургундс-
ка смола пром. смола от някои иг¬
лолистни дървета за производст¬
вото ив лакове и др.
бурдон (фр.) муз. басов регистър нв
оргии.
буржоа (фр.) 1. ист, през феодализ¬
ма — гражданин от средното със¬
ловие; 2. човек, който принадле¬
жи към съсловието на буржоази¬
ята; 3. е езикв нв пролетариата —
ексндоатвгор; 4. прен, заможен и
охолен човек; — буржоазия 1. ист,
гражданско съсловие (от бург град,
т. с. ие всички жители на едии
грвд, и само онези от тях, които
участвали е управлението нв гра¬
да; 2. (за социалистите): капита¬
листите, собственици ив средст¬
вата зв производство е противо¬
вес нв пролетариата; — дребна
буржоазия дребни собственици
(селяни, занаятчии, търговци), на¬
ричана от пролетариата колеба¬
ещата се класа.
бури жители нв Квплвнд е Южна
Африка.
бурия (тур.) диал, тръба, кюнсц.
буриме (фр.) литер, I. предварител¬
но звдвдени рими, по които тряб¬
ва ди се напише стихотворение;
2.	самото стихотворение, ииписи-
но по така зидадеии рими.
бурлак (рус.) ост, работник, който
теглел кораб или шлеп с въже сре¬
щу течението иа рскита.
бурлеска (ит.) 1. смешна игра, шсги;
комична епопея; 2. литературни
или сценични творби с пародий¬
но-комичен характер, който про¬
изтича от контраста между темата
и езикв, ив който се подився,
бурма (тур.) винт.
бурмут, бурнут (тур.) тютюн ив првх
за смъркане; енфие.
бурса (лат.) 1. през средните векове
—	фонд, който има общежитие зв
бсдии студенти; 2. общежитие при
духовно училище; 3. духовно учи¬
лище.
буруи (тур.) нос (в морс),
бурш (ием.) ист. немски студент,
бусола (ит.) компас.
бустер (англ.) техн, уредба за уве¬
личаване мощността ни машини
е момент ив голямо натоварване,
бустрофедон (гр.) грам, вид писане,
при което единият ред започва от¬
ляво надясно, в другият — отдяс¬
но наляво (за древногръцки до¬
кументи и отделни надписи).
бутадиен (гр.) хим. ненаситен въг¬
леводород — газ, който се ивми-
ра в светлинния газ и е квтраиа
—	с широко приложение е техни-

бутви
130
квта и индустрията.
бутин (гр.) хим. ненаситен, газооб¬
разен въглеводород, намираш сс
е иеобрвботеиия петрол.
бутафория (ит.) 1. театр. предмети
за декориране на сцена, които на¬
подобяват истинските (костюми,
оръжия, накити); 2. предмети, ко¬
ито служат само за украшение и
поквз; 3. прен, фалшив въишеи
блясък.
бутср (ием.) кул. мвлък мислен слад¬
киш от точени кори, обикновено
с пълнеж от мврмелвд и орехи.
бутерброд (ием.) филия хляб, иима-
звии с масло.
бутик (фр.) книж. 1. място, където
търговецът излага и продава сто¬
ката си; магазин, дюкян; 2. лук¬
созен магазин, и който се прода¬
ват единични модни стоки със за¬
пазена мирки.
бутирометър (гр.) техн. уред за оп¬
ределяне маслеността ни млякото
и ни млечните продукти.
бутон (фр.) 1. пъпкв; 2. копче за на¬
тискане и позвъняване ни звън¬
че; 3. спорт, шип на спортни обув¬
ки.
бутониера (фр.) разг. малък обшит
разрез ни ревер на дрсха за поста¬
вяне иа цвете; петлици.
бутонизация (фр.) бот, фвзв на раз¬
витие иа растение, когато е нсго
сс образуват пъпки.
буф (ит.) 1. комик с шутовски ук¬
лон; 2. комичен, смешен; — бу-
фоиида (фр.) смешив игри: фарс;
— буфосинхроннст артист, който
наподобява чрез бутафорно, син¬
хронно, комично изпълнение, да¬
дени личности, начин ив поведе¬
ние и т. и.
буфвн (фр.) 1. който с бухнал, из¬
дут; много нибрии; 2. много наб¬
рани и бухнали женски ръкави ни
блузи, рокли и др.
буфер1 (внгл.) 1. техн, устройство за
поглъщане силата иа удар, тласък,
трептене и под.; 2. жп железен
кръг с пружина на железопътен
нагон за намаляване силата на уда¬
ри при тласък; 3. ав. гумени под¬
ложка между ресора и рвмити иа
автомобил за намаляване друса-
ието при лош път; — буферен кой¬
то служи да намалява ударите; —
буферна държави мвлкв и слаба
държава между големи и силни
държави; — буфсрнв позиция ком¬
промисно положение.
буфер2 електрон. 1. временна памет
за данни при обмен, използвана
обикновено за компенсиране ии
разликата е скоростите, с които
две устройства могат да поддър¬
жат данните по време ни обмена;
2. всяко устройство, схеми и т. и.,
включени между двс устройства зи
компенсирвне на разликите и ско¬
ростите им на действие, е синх¬
ронизацията и т. и.
бухти (нем.) мор. звлив, отделен от
морето при устис на рска.
буцситввър (гр.) 1. митическо същес¬
тво с крайници на човек, вол и
кон; 2. венециански кораб.
Буцефал (гр.) 1. конят нв Алексан¬
дър Велики; 2. прен. хубав, боен
кон.
бучврдв 1. вид назъбен каменарски
чук; 2. обриботенита с бучврдв по¬
върхност.
бушел виглийска мярка за вмести¬
мост (зи зърнени храни и течнос¬
ти) 36,68 литра.
бушон (фр.) ост, слектричен пред¬
пазител.
буюк^лия (тур.) диал. мустикат, вла-
сит.
буюр (тур.) диал, заповядай.
бътърфлвй (внгл.) спорт, стил е плу¬
ването, при който тялото сс изх¬
върля нипред и нагоре, и с ръцете
се загребва едновременно над гла¬
вата; плуввие делфин.

131
Вавилон
бюгел (фр.) муз. френско наимено¬
вание на четири инструмента от
семейството на еиксхорните (ма¬
лък, сопрвнов,алтон и бвритоиов
бюгел); — бютелхорнн медни ду¬
хови инструменти с вентили е раз¬
лична форма, квто флигориа, вл-
тори, тенорхори, баритон, басонв
туби и хеликони.
бюджет (англ.) фин. финансов план,
поквзввщ предвижданите прихо¬
ди и разходи зв определен пери¬
од; — бюджетен отнасящ се до
бюджета; — бюджетен дефицит
фин, сумата, с която държавните
разходи превишават данъчните
приходи.
бюлетини (фр.) листче с имена, слу¬
жещо зи избори; — бюлетин 1.
официално известие, кратко съ¬
общение (ивпр. зв курс на пири¬
те, иа ценните книжв, зв ходи иа
болестта нв известна личност); 2.
периодично издание със сведения
по определен кръг въпроси.
бюлюкбвши (тур.) гливвтир; — бю-
люк множество, дружина, орляк,
бюргерова болест, или разг. бюргер
(от собств. по името на Лио Бюр¬
гер (1879-1943) американски хи¬
рург) мед. — заболяване ни кръ¬
воносните съдове нв долните
крайници, което се характеризи¬
ра със запушване на просвета (ка¬
нала) иа съдовете и с последица
нерядко гангрена на засегнатите
участъци; — бюргсрон синдром
мед. изтръпване иа пръстите ив
краката, болки и побеляване на
стъпалото, парене ни ходилата при
ходене и др.
бюргер (нем.) ист. 1. свободен граж¬
данин (занаятчия или търговец) на
средновековните грвдове е Звпвд-
нв Европа; 2. гражданин, дребен
буржоа.
бюрек (тур.) точено тесто със сире¬
не или мссо, баничка.
бюро (фр.) 1. писмена маса, писа¬
лище; 2. канцелария; 3. служба
към учреждение и под.; — бюрок¬
ратизъм (фр.) глупав формализъм,
прекадено придържане към кви-
uелврщинвта; — бюрократически
прекадено канцеларски, чиновни¬
чески; — бюрократ формалист;
привърженик иа бюрократизма; —
бюрокрация господство иа чинов¬
ническия формализъм.
бюст (фр.) 1. гърди; 2. горната чист
ив човешкото тяло — бсз глина и
ръцс; 3. скулптурно произведение,
което представлява главата с гор-
нити част на гърдите, но без ръцс,
бюфет (фр.) 1. долап, в който сс дър¬
жат принадлежностите за трвпе-
зити и пр.; 2. място (стая в гири,
тевтри и пр.), къдсто се продават
напитки и закуски.
В
Ваал или Балу, Баал (нем. Тор, гр.
Зевс, рим. Юпитер, слив. Перун)
изт. мит. един от главните бого-
нс нв Финикия, Сирия, Палести¬
на; бог ив бурите и гръмотевици¬
те, иа небето и зсмятв, на слън¬
цето и плодородието; служа,
служба на Ваал, книж. стремя се
(стремеж) към материални благв,
към богатство; — ваалимя ституи
или изображения иа Ввил; — ва-
алит жрец на богв Ваал фини¬
кийски езически бог, на който сс
кланяли и евреите.
ва банк (фр.) 1. при хазартив игра —
залог, рввеи на цялвтв бвикв; 2.
прен. всецяло, напълно, без оста¬
тък.
Вавилон (евр.) геогр., ист. 1. един
от ивй-древните грвдове ив света,
ивй-големият и богит град е древ¬
на Месопотамия, разположен иа
вагабонт^н)
132
80 км южно от Бвгдвд; висящите
гридиии във Вавилон, построени
от Семирамида сс смятат зи едно
от седемте чудеса нв снсти; 2. сто¬
лица (19.-6. в. пр. Хр.) на Вави¬
лония; 3. прен. грвд иа грехи, град
на разкоши и рвзврити; — Вави¬
лония (Хвлдея) геогр,, ист. 1. древ¬
на робовладелска държава иа те¬
риторията ни Ирак; 2. прен, бър¬
котия, безредие; — вавилонски 1.
който сс отнися до Ввнилои и Ва¬
вилония; 2. прен. свързан с безре¬
дие, неразбория, хаос; — вавилон¬
ска кула библ. 1. „кулв до небеса¬
та”, която звпочввт да градят си¬
новете на Ной след потопи, зи дв
стигнат небето и която остава не¬
довършена, понеже разгневеният
бог Йехова „смесва” езиците им,
за да нс могат да се разбират по¬
между си; 2. прен, много висока
сграда ; къшв квто кулв.
вагабо^ин) (фр.) нечестен човек;
скитник.
ввгаити (нем.) литер. ист, странст¬
ващи студенти или духовни лица
е Звпадив Ееропа (Франция, Гер¬
мания, Англия, Италия) през
Средновековието, които съчиня¬
вали и изпълнявали любовни пес¬
ни, сатири и пиеси с противоре¬
лигиозно и прогивофеоgално съ¬
държание.
вагяна (лат.) анат, влагалище на
мвткити; — вагмнизъм болезнено
увеличена чувствителност на вла¬
галището на женския полов ор¬
гии, придружена с конвулсивни
свивииия; — вагинитнс възпаление
на влагалището.
Вагнер, Рихард (1813-1883) муз. гер¬
мански композитор, музикален
теоретик, диригент, новатор в
оперната композиция; автор ив
„Твнхойзер”, „Лоенгрин” и др.
вагрянка (рус.) техн, металургични
пещ зи топене на чугун.
•агус (лит.) мед. блуждаещият нерв;
парасимпати^ую.
ваданлък, вадинлък (тур.) диал. по¬
къщнина, уреди, съдове, домаш¬
ни потреби.
ваде (тур.) ост, диал. срок, падеж ив
полица.
вадозен (лат.) рядко ост, иедълбок,
повърхностен.
еизгеч и възгеч (тур.) диал. откажи
сс, остави; — вазгечтисвам (тур.)
оставям сс; отказвам се.
вазография (лит.) мед. начин ни из¬
следване на кръвоносните съдовс
(артерии и вени) чрсз изпълване¬
то им с контрастно вещество и
рентгенова снимка.
ввзодндвгвцин (лвт.) мед. разширя¬
ване иа кръвоносни съдове.
вазоконстрикция (лвт.) мед. свиване
ни кръвоносните съдове.
ввзомотор (лит.) анат. съдодвигите-
леи нерв, принадлежащ към ве¬
гетативната нервна система, кой¬
то свивв и разширява кръвонос¬
ните съдове; — вазомоторен (лит.)
мед. сътотнигвтслсн; — вазомото¬
рен център зона в продълговатия
мозък, която регулира вместимос¬
тта на кръвоносната система чрез
нервни влакна (вазомоторни нер¬
ви), които носят импулсите зи
свиввнс или отпускане на кръво¬
носните съдовс; съдоgβигвгелен
център.
вайсбрат (нем.) кул. филе от телеш¬
ко, свинско и друго месо, което
обикновено се готви като задуше¬
но или печсио ястис.
ηβ^^ (саис.) третити индийска кас¬
ти (търговците, занаятчиите и зе¬
меделците).
вайсманизъм (от собств. по името ив
А. Вайсмви (1834-1914), немски
биолог) учение е биологията, спо¬
ред което условията нв живот нс
могат да изменят наследствените
свойртва на оргвнизмв.

133
валидация
вайя (гр.) върби; неделя, вайя, Връб¬
ница.
вакантен (лвт.) призеи, исзист, сво¬
боден; — ваканция 1. незаето,
празно, свободно място е -някое
учреждение; 2. свободни от рабо¬
та или учсиис дни.
ваксина (лит.) мед. препарат от жи¬
ви микроби или вируси с измене¬
на или нвмвлени заразителност,
който сс прилага върху хори и жи¬
вотни зи предпазване от заболя¬
ване или зв лечение; — ваксина¬
ция присаждане, вкарване на вак¬
сина е организма на човека или
на животно зи предпазване от за¬
разна болест.
вакуизъм (лит.) филос. учение, спо¬
ред косто е природата има праз¬
но пространство; — вакуист при¬
върженик ив викуизми.
вакуоли (лат.) биол, малки, предим¬
но кълбовидни празнини е клет¬
ките иа животинските и растител¬
ните организми, които съдържат
течност различен химичен състав
и изпълняват различии функции;
— вакуолизация (лит.) биол. обра¬
зуване ни мехурчета е протоплвз-
нага; които са пълни с течност.
вакуум (лит. „првзеи”) 1. разредено
състояние нв гвз е затворено прос¬
транство, при което налягането му
е по-ниско от атмосферното; 2.
затворено пространство, от което
е изтеглен въздухът или съдържа
разреден въздух, газ, пари (напр.
е електрическа крушки); 3. прен.
празно пространство, празнота.
вакуум-бетон техн. бстои, който е
подложен нв накуумиране.
вакуумметър техн. манометър за из¬
мерване на иаляганс, по-ниско от
атмосферното.
вакханалии (лвт.) 1. празници е чест
на Бакхус, придружавани чссто от
непристойни пиршества; 2. прен.
пируване, пир, пиянстване с же¬
ни, рвзврвтсн пир; — вакханка I.
жрици ни Бакхус; 2. прен. разпус¬
ната жснв.
вакъф 1. завещание зи благотвори¬
телна цсл; 2. имот, зивещин от бла¬
годетели нв някоя джамия или
турско училище.
вал1 (нем.) техн, машинен елсмсит
от изкована кръгла валцувана сто¬
мани с права или начупени геомет¬
рична ос, който служи за прена¬
сяне на механична работа чрез
въртене около своята ос.
вал2 (лит.) непрекъснат иисип око¬
ло крепост зв прикриване на
нейната вътрешност.
Валаам (евр.) библ. според Стария
завет — прочут чародеец и про¬
рок, изпратен дв изрече прокля¬
тие иид израелския народ; на пъ¬
тя му сс изпречвв ангел и внезап¬
но мигарицата му проговорив с чо¬
вешки глас, като сс опликвв от
жестокото му отношение към нея,
тогввв Варлаим сякаш погледнал
за истината и благословил изра¬
елския иирод.
валвула (лит.) анат. клапа (нв аорта
и др.).
валдхорна (ием.) ловджийски рог.
валентен (лат.) хим, способен дв се
съединява с втомитс на друг еле¬
мент; — налеитност способност на
сдии елемент дв се съединява с
атомите ии друг елемент; — ва¬
ленция хим. число, което показва
броя иа водородните атоми, ко¬
ито можс да свържс или измести
един атом от двден елемент.
Валентинови болест разг. епилепсия,
валериана (лит.) I. бот. растение де¬
лянка, котешка билкв; 2. фарм,
нид лекарство от товв растение за
успокояване иа иервитс.
валидация (лат.) юр. призивввне не¬
що зв звкоиио; — валиден (лат.)
законен, е сила; — валидност за¬
конност, иешо, иа което ощс ие е
нализа
134
минал срокът или е е сила още
(напр. звкои).
вализа (тур.) ист. управител на ви¬
лает е Турция.
валия (тур.) ист. турски управител
на вилвет.
валкири (скаид.) мит. скандинавски
богини, които по заповед нв Один
направляват битките и придружа¬
ват жертвите във Валхала.
вилми (гр.) църк, слуги е мстох,
вало (гр.) разг. було, воил,
валоризация (фр.) 1. икон. съвкуп¬
ност от мсрки за изкуствено по¬
вишаване цеиите иа стоките; 2.
банк. съвкупност от мсрки за по¬
вишаване нв курса на книжни па¬
ри или ценни книжа.
Ввлпурги^ Св. (нсм.) църк. католи¬
ческа светица, честването на ко¬
ято съвпвди по врсме с древио-
германския езически празник —
ничилото ив пролетта; — Ввлпур-
гиева нощ нем. мит. 1. иоштв сре¬
щу 1 май, когато ни връх Брокен
(пл. Хврц, Германия) всяка годи¬
на сс събират заедно със Сатана¬
та силите иа Ада — дяволи и дя¬
волици, вещици, всщсри и зли ду¬
хове, за да попречат с общи уси¬
лия на Пролетта да сс звеърие; 2.
прен, разюздано всселис; оргии.
валс-мазурка (фр.) муз. бален танц,
възникнал е срсдитв нв 19. век във
Франция; — валсирам (фр.) тан¬
цувам, играя валс; — валс 1. твнц
и три четвърти такт; 2. музиката
за тиица.
Валтизир (собств.) вавилонски цар,
който пирувал е навечерието ни
своята гибел; — валтазаров пир
веселие е навечерие нв нещастие,
валтрап (ием.) покривка от дебел
плат за ссдлв.
валута (ит.) фин. 1. парична едини¬
ца, лежащи е основата ни парич¬
ната система иа дадена стрини; 2.
чуждестранни парични знаци и
монети или платежни и кредитни
средства за международни плаща¬
ния, изразени е чуждестранна ва¬
лути; монетната системи иа едиа
държава; чужди налутв: чуждест¬
ранни пари; 3. цена, стойност; —
валутен клиринг фин. начин за вза¬
имно и задължително погасяване
нв насрещните плащания между
двс или повече стрвии бсз превод
ив ввлутв и злвто; — валутен курс
фин, отношението, е което сс раз¬
менят отделните валути или це¬
ната ни една валути, изразена е па¬
ричните единици на други стра¬
на; — валутен лев фин, левовата
равностойност на чуждестранна¬
та валута, която се получввв при
пресмятането по официалния ва¬
лутен курс; — валутен пазвр фин.
система от отношения на юриди¬
чески и физически лица е дадена
стрвнв, които продавит и купуват
чуждестранна ввлутв и сключват
валутни сделки помежду си.
Валхала (сквит.) е митологиятв на
северните ивроди: убежище на
падналите е сражение.
нилц (нем.) техн, цилиндър, чвст от
мишииа за различии цели.
вальор (фр.) фин, 1. пидеж; двта за
плащане на дадена суми; лихве¬
ният деи, от който звпочнвт да те¬
кат лихвите; 2 стойност на едиа
монета.
ввми (рум.) диал.. 1. такса при про¬
дажби на добитък; 2. митница; —
вамаджяя диал. лице, косто съби¬
ра мито.
вампир (ит.) мит. 1. животно от ро¬
да ни ръкокрилитс, живсе и Бра¬
зилия и се храни със смучене ии
кръв; 2. мъртвец, който уж изли¬
за през ноштв да смуче кръвта на
хората; 3. прен.. човск кръвопиец,
ванадий (лат.) хим, еρебриетобял ме¬
тален елемент, пор. № 23, ат. т.
50,95 — по-твърд от кварца и от
135
варка
стонинигв; с широко приложение
е индустрията и техниката.
Ванадис (еканg·) мит. едно от име¬
нита ив богинята нв красотата
Фрея; иа иея с ивречен открити¬
ят (1830) от шведския химик Н.
Сефстрьом „красивият” химичен
елемент ванадий.
вандали (лат.) 1. народ, който разг¬
рабил Рим и унищожил произве¬
денията на изкуството; 2. прен. на¬
род или човек, който не зачита
изкуствата, троши, руши, разва¬
ля: — вандализъм 1. унищожава¬
не произведенията нв културата;
2.	жестокост, рвзеипиичеетво.
жажда за рушсие; — вандалщина
вандалска постъпка, вандализъм,
вавдемнер (фр.) първият месец от го¬
дината нв френския републикан¬
ски калсндир (22 септември — 21
октомври).
вантоз (фр.) шестият мессц от ка¬
лендара ив първата Френска ре¬
публика (19 февруари — 20 мирт).
вапор (гр.) 1. хим, специално сма¬
зочно масло зи цилиндри и други
чисти на пирии машини; 2. диал,.
параход, корвб.
вапсвам (гр.) диал. боядисвам; —
еипцимо (гр.) диал. боядисан плвт
или прежда.
Вара мит. сквитинввекв богиня,
покровителка иа брачните съюзи.
варакладисвам (тур.) еж. ввракосевм;
—	вараклия покрит с вврак, варв-
косии; — варакосвам облепям с вв-
рвк, ившарввм с вирвк; — варак
тънки листа от злато, сребро, мед
или калай.
варант (фр.) фин. документ, който
се издава срещу складирани е ан-
трепозитния склад стоки и който
можс да се прехвърли чрез жиро;
—	варвитеи кредит кредит, който
се отпуска срещу залог ив скла¬
дирани стоки посредством варии¬
те.
варваризъм (гр.) 1. жестокост, искул-
турност, тиивщини; 2. език, дума
или израз, звети от чужд език;
чуждица.
варварин (гр.) 1. у гърците всски нсг-
рък, чужденец; 2. груб, жесток чо¬
век; — варварство (гр.) 1. ист.. вто¬
рата степен от развитието ни чо¬
вешкото общество, преход от ди¬
вачество към цивилизация; 2.
прен.. жестоко, безогледно унищо¬
жаване иа културни ценности; 3.
прен. жестокост, зверство.
варда (гр.) 1. разг, за предупрежде¬
ние — внимавай, пизи се, отстра¬
ни се; 2. диал, мнего; къдсто пази
стража.
варианта (лвт.) различни иичиии ни
четене ив тскст; видоизменение,
втори план; — вариационен про¬
менлив; — вариация промяив е
музиката: преминаване от един
мотив е друг, преход.
вариете (фр.) заведение, където се
пее и сс изпълняват къси музи-
килии пиеси.
вариклечко нар, скъперник; — варик-
лечковщина скъперничество.
варикс (лат.) мед, ограничено раз¬
ширение ии вени; вврикознв ве¬
ни; венозен възсл; — варици (лит.)
разширение на вените; — нирикоз-
ност (лат.) предразположеност иа
кръвоносните съдове към разши¬
ряване; — варикоцел (лит.) поду-
тост, причинена от вврици; — ва¬
рикоцеле (лвт.) мед. разширение
и удължввиие ии веиитс около се¬
менната връв у мъжа.
вариола (лвт.) шврка; сипаница; —
вариолоид лекв форма иа вариолв.
варицела (лат.) мед. дребив шарка,
лешеикв.
вария (гр.) език, зивк зв ударение е
гръцки и uърковиоедввниеки
език.
варияги (гр.) историческо племе,
варка (лат.) лодка, ладия.

варкам
136
варкам диал бързвм.
вароша, варош (унг.) срсдвтв нв грв-
дв, старият град; — варошан^н, ва-
рошвикв жител, жителка ни вврош.
Вартоломей църк. един от 12-тс апос¬
тола на Христос, нвричан ощс На-
твниил; мъченик; — Св. Вартоло-
мей ден ни този мъченик (у нис
— И юни, при католиците — 24
авг.); — Вартоломеева нощ ист. 1.
иошти срещу 24 аег. 1572, когато
(по нвреждвне нв кралицата-май¬
ки Екатерина Медичи и на Гизи-
те, вождовете нв католиците) н
Париж са избити около 3000 ху-
геноти, в през следващите дни —
и н други градове на Франция, об¬
що около 70 000; 2. прен, органи¬
зирано мвсоно клане, квсвпиица,
сеч.
васален (фр.) зависим, подчинен; —
βвеилегво; зависимост; — васал е
средновековието: владетел иа зе¬
мя, двденв му от сюзеренв срещу
известни задължения; зависим
държавен глава от друг.
васялевс (гр.) 1. в Омировото нрсмс
— еожд иа родово плсме; цир; 2.
нън Византийската империя — им¬
ператор .
Василиск или Бвзилиск (гр.) библ,
мит. 1. чудовище, змей, излюпил
се от яйце, снесено от петел и из-
мътсно от жаба, поради косто прсз
средните еекове го изобразяват с
гливв ни петел, тяло нв жвбв и
опашка на змия; 2. арх, скулптур¬
но украшение, по нид наподобя¬
ващо василиск; 3. зоол, влечуго от
сем. Игуаии, вид тропически гу¬
щер; 4. прен, зъл човск.
васия (тур.) настойник на малки де¬
ца, опекун.
васкулит (лат.) мед, възпаление на
малък кръвоносен или лимфен
съд.
вастимисвам (гр.) диал, провалям,
ват (от собств.) единица зв измер¬
ване на електрическа или меха¬
ническа сила — едни конска сила
е рввии ни 736 нита (по името нв
Джеймс Уат — 1736-1819); — ват-
метър (вигл.) физ, уред за измер¬
ване електрическата мощност, из¬
разходвана от даден участък от
мрежата.
вата (ием.) 1. непреден памук; 2.
пухкави, влакнеста, леко сплъсте¬
ни миса от пвмук, вълна, копри¬
ни, азбест и др., която се дели ии
пластове; 3. мед. специално при¬
готвена пимучнв материя за прев¬
ръзки; 4. подплънка нв дреха,
приготеснв от памук и дреп; — ва-
твлии (нем.) текст, мска, пухка¬
ва тъкан зв подплата на горни дре¬
хи; — ватин (ием.) трикотажен
плат, кврдирви само от едиитв
страни; употребява се зи подпла¬
та.
ватерклозет (внгл.) клозет с прис¬
пособление зв почистване с вода,
ватерлииня (хол.) мор. чсртвтв, до
която корабът потъва във водата;
— товарна ватерлиния — кривата
нв пресичането ни корпуси на ко¬
раба с хоризонталната повърхност,
която съвпада с повърхността иа
нодита при плаване на корвб с до¬
пустимия пълен товар; — ватер-
фирер (хол.) вид плавателен съд с
плоско дъно.
Витерло геогр., ист. 1. селищс е Бел¬
гия, южно от Брюксел, където ни
18 юни 1815 г. Наполеон след
„стоте дни” с напълно разгромен
от внгло-хол. и пруските войски
нв Елиигтьн и Блюхср и прину¬
ден повторно да абдикира; изп¬
ратен е нв заточение ии о-в Се.
Елена, където умира; 2. прен.
окончателно поражение, пълен
разгром; провал, крвх ив надеж¬
ди и планове.
ватерпол (рус.) спорт, 1. игра с топ¬
ки във вода; 2. водна топка.

137
везир
Ватикан (лат.) един от хълмовете иа
Рим, където е разположен малък
град-държави — резиденция ив пв-
пати; 2. самата резиденция ив па¬
пата; 3. прен, управляващата вър¬
хушки е квтолическатв църква.
ватман (внгл.) човек, който кара
трамвай.
ватос (гр.) диал. едра хищна плоска
морскв риби.
вафла (ием.) 1. тънка подсладена пе¬
чена кори; 2. сладкиш от тикввв
корв, обикновено с пълнеж от
крем.
вахмистър (ием.) ост, фелдфебел от
кавалерията.
вахта (хол.) мор. 1. дежурство иа ко¬
рвб; 2. дежурна смяна на кораб.
вахтер (нем.) книж. дежурен пазвч
е учреждение.
вахтпарад (ием.) мор, церемониал
при смяна на корабен караул.
Вебер, Вилхелм Едуард (1804-1891)
нсмски физик; изследовател и об¬
ластта на електричеството и маг¬
нетизма; съвместно с Гиус създа¬
ва първия телеграф (1833), разра¬
ботва абсолютна система иа елек¬
тромагнитните измервателни еди¬
ници; — еебер (Wb) физ. измер¬
вателна единица зи магнитен по¬
ток; — неберометър физ, уред за
определяне промените е магнит¬
ния поток; флу^мст-вр, потоко-
мер.
Вебер, Карл немски композитор
(1786-1826) автор на „Вълшебни¬
ят ет·редец”, „Оберон” и др. Той
с първият немски композитор от
ромиитичнвтв школа.
есгетиривисц (лвт.) човек, който се
храни само с растителна хриии; —
вeгe^твриаиизън, вегетарианство уче¬
ние, според което човек трябва да
сс храни само с растителна храна.
вегетация (лат.) 1. растсж, растене,
израстване; 2. бот. съвкупност от
жизнените процеси е растителния
организъм, които си нън връзка с
растенето и развитието му; — ве¬
гетативен (лат.) растителен; — ве¬
гетационен който се отнася до ве¬
гетация; растителен; — вегетаци¬
онен метод метод за физиологич¬
ни и агрономични изменения на
растенията; — вегетационен пери¬
од периодът, времето от поник¬
ването на едногодишно растение
до узряване ив семето му; — веге¬
тирам (от лат.) 1. раста (зв расте¬
ние); 2. прен, живея бсз духовни
интереси; 3. живея оскъдно.
Веда (инд. „знание”) името иа най-
стария литературен паметник ии
индийците.
педанта (свнскр.) религиозно учсиис
на индусите, което проповядва
единение ив човсшкитв „душв” с
божеството, с „мировата душа”, с
Брама.
веднзъм (свнскр.) нвй-стврвта рели¬
гиозна система иа Индия, изло¬
жена и свещените книги Всди.
ведомство (рус.) чвст, клон от дър¬
жавно управление, косто обслуж¬
ва определен сектор; служби, уч¬
реждение.
ведро турска мяркв за вместимост 12
оки.
везика (лат.) анат, мсхур,
везикаторий (лвт.) мед. пластир, кой¬
то сс поставя по някои чвсти ни
тялото, за дв се предизвика изп-
ришиине.
везикула (лит.) 1. мед. изрив по ко-
житв вън вид на мсхур; 2. влвеолв;
—	всзикули (лат.) клетките иа бе¬
лия дроб, които държат въздуха;
—	везикуларен (лат.) мед. везику-
ларио дишвис — нормалният ди¬
хателен шум ив здрава белодроб¬
на тъкан, който се чува при прос¬
лушване; — везикулнт (лвт.) мед.
възпаление ив семенните мехур¬
чета.
везир (ар.) пръв министър е Тур-
Везувий
138
ция; — велик везир министър-
претеетвгел; — везирство ист.
длъжност и управление ни незир.
Везувий (ит.) вулкан н Италия,
векшин (тур.) заместник е някои ра¬
боти; довереник.
вексел (иен·) банк. полица.
вектор (лат.) физическа величина,
която е напълно определена, ко-
гито сс зиве не само голсниивги -
, но и посоката -,
велвреи (лвт.) език, звдноезичеи; —
веларен звук звук, образуван ив-
звд е устната кухина; — велариза-
цяя фон. произнасяне на един звук
по-твърдо с участието на задиатв
част ни езика.
нелирий (лат.) ист. 1. телохранител
на римския император; 2. завеси,
псрде иа римските амфитеатри зв
предпазване от дъжд или слънце,
велбот (вигл.) мор. лека бързоходнв
лодка, едивкво остров^ха откъм
носв и кърмата, употребяввнв
обикновено за спасителни цели и
за пътуване ни далечни разсто¬
яния.
Велзевул (евр.) библ. 1. е представи¬
те на християните — демонично
същество, „кияз на духовете”; зъл
дух, Свтиив, главатар ни дяволите
е Адв; 2. прен. зъл, коварен, лукав
човек; свтани; — ве^снулски книж.
дяволски; коварен, лукав; зъл,
злосторен; сатанински; — еелзе-
еулщинв и еслзсвулс^во книж, ка¬
чество и проява иа вслзенул; ко¬
варство, лукавство, вероломство.
велит(н) (фр.) ист. лековъоръжеи
войник от римската пехоти.
велодром (фр.) спорт, бетонирана
писта е елипсовидни форма за ко¬
лоездачни състезания; йододрум·
велосипедист (лвт.-фр.) човек, кой¬
то се вози на велосипед; — вело¬
сипед колело (зи яздене).
велоспорт (фр.) спортуване с вело¬
сипед; колоездене.
велпапе (ием.) мек вълнообразен
картон, който се употребява зв
опаковка; гофриран киртон.
велта (фр.) ост. 1. стара мярка за
вино — 7,45 л; 2. съд зв вино с
вместимост 20 — 100 л.
нелум (фр.) 1. голямо покривало за
палатки, за свод на цирк и под.;
2. анат. меко небцс.
вслур (фр.) вид обработена кожа с
мъх откъм лицевата страив; швед¬
ска кожа; — велурен (фр.) кади¬
фен.
вена (лит.) анат. голям кръвоносен
съд.
есив^сн (лит.) продажен; — веиил-
ност продажност.
нсндв (гр.) диал, глупава, вятърни¬
чава жсна.
нсидетв (ит.) кръвно отмъщение.
неиди (нем.) ист. немско име на за¬
падните славяни. които св насе¬
лявали цяла днешна Източна Гер¬
мания и е периода от 12. — 17.
век били изтребени или поием-
чени.
есндидвд (перс.) шестият отдел от
Зенд - Анеств, свещеивти книга ни
персите; — недидад-свде сборник
от трите свещени книги нв пер¬
сите.
венедик, венедиче (тур.) диал. бот.
цвете латинки.
Венера (рим.) мит. 1. богиня нв лю¬
бовта и красотата, у гърците —
Афродита; 2. прен. божествено кра¬
сива женв; 3. астр. втората (по от¬
далеченост от Слънцето) планета
от Слънчевата система ; — Всисри
и Адонис прен. класическа любов¬
на двойки; символ на дввма влю¬
бени; — венериански астр,, който
сс отнася до планетата Венера; ве-
неривнска година; — неиериаиец/
венерианка литер. н ниуч. фантас¬
тика — жител(ки) на планетата Ве¬
нера; — веиерация книж., рядко
почит, уважение; преклонение;
139
Вергилий
почитане. благоговение; — вене-
рабилен (лат.) книж. почитаем,
достоен за почит, уважаем.
венерически болести (лат.) лсес). ост-
розврвзни зиболявания, предава¬
ни предимно по полов път; — ве¬
нерология (лит.) мед. дял от меди¬
цината, който изследев и лекува
венерическите болести; — веиерик
(лат.) мед, болси от венерически
болест; — венеролог (лат.-гр.) ле¬
кар — специалист по венеричес¬
ки болести; — венерофобия мед.
патологичен стрих от прихващане
на венерическа болест.
венесекция (лит.) мед. отваряне ни
веив за пускане ни кръв.
венециански (от собств. геогр.) кой¬
то сс отнася до Венеция — ита¬
лиански грид иа Адриатическо мо¬
ре; — венецианска мозайка изк..
строит, подова ивстилкв от мо¬
заични камъни.споени с цимен¬
тов разтвор, нъв формата иа неп¬
равилни квадрати, триъгълници,
многоъгълници; използвани пър¬
воначално във веиеuивиейиге
дворци; — Венециански школи изк.
1.	едив от основните италивиски
школи е живописта; отличава сс
със зисилввие ефекта на светли¬
ната и подражание на природата;
представители: Джорджоне. Тици¬
ан. Веронезе. Тинторето и др.; ха¬
рактеризиращо сс с монументал¬
но-декоративен стил. начало ив
оперното творчество (Монтевер¬
ди).
вензел (пол.) началните букви от
името на някого, художествено
преплетени.
вента (ит.) ист. название на твйив
организация на карбонарите.
Вениамин (евр. „син ни десницата
ми”, „щастливец”) библ. 12-ият и
най-обичви сии на Яков (и Ри-
хил, умряла при раждането му),
единствената му радост и утехв;
— Вениамин прен. най-нвдйияг и
особено обичвн сии е семейство¬
то; бащиив отмяна.
вентилатор (лат.) техн. 1. уред зв
проветряване иа въздуха е затво¬
рени помещения, шихти и др. чрез
бързото движение ив перки и по¬
добни; проветритсл; 2. мишина за
придаване на енергия на въздух и
други газообразни тела чрез вър¬
тене с подходящи перки; — вен¬
тилация проветряване; — венти¬
лирам проветрявам.
вент-рален (лат.) анат. коремен,
вентрилоквист (лвт.) книж, човек,
който говори твкв, че звуковете
сякаш излизат от кореми му.
вентуза (лат.) стъклен съд подобен
на чаша, който се ивлаги върху ко¬
жата, зи дв предизвика чрез всмук¬
ване приток ив кръв.
веран (тур.) диал. развален, разси¬
пии; болнав.
веранда (внгл.) открита пристройка
към етвжитс нв къща.
вербвлсн (лвт.) словесен; — вербал¬
на обида обидв с думи; — вербал¬
на нота 1. съобщение от повери¬
телен характер. което едно пра¬
вителство изпраща до свой пос¬
ланик; 2. категорично съобщение.
почти нън вид иа заповед. от ед¬
но правителство до друго, обик¬
новено при обтегнати отношения.
вербувам (нем.) събирам, привличам
хора; — вербовка 1. попълване ни
армията с наемници по добровол¬
но съглвсис; 2. привличам някого
за доброволно участие е някаква
организация, е някакво начина¬
ние; 3. нвмирвм наемни войни¬
ци.
вергиджия (тур.) човек, който съби¬
ра вергия; — вергия двнък от нед¬
вижими имоти.
Вергилий, Публий Марон (70-19 пр.
Хр.) прославен римски поет, ав¬
тор на „Буколики”, „Георгики”,
Вердм
140
„Еиеида” (недовършено); през
средните векове е смятии за но¬
сител на висши мъдрост, поради
косто Динте го избира за свой гид
е задгробния свят („Божествена
комедия”).
Верди, Джузспс (1813-1901) итали¬
ански композитор, автор нв „Тра¬
виата”, „Риголето”, „Аиди” и дру¬
ги опсри.
вердикт (лит.) юр, решение, присъ¬
да.
верев, на верев (тур.) полегато, косо
по диагонал.
неремлия (тур.) човек, болсн от ох¬
тика, охтичан; — нсреи охтика, ту-
берйолоза·
веркзъм (фр.) изк. натуралистично
направление е литературата, му¬
зиката и изобразителното изкуст¬
во, възникнало е Италия е края
на 19. век
верификация (лит.) 1. проверяване,
удостоверяване на истината; 2.
електрон, проверки на правилнос¬
тта ии данните след преобразува¬
нето им; — верифицирам прове¬
рявам, удостоверявам, заверявам;
— вернфиκaцнoяиа комисия коми¬
сия по проверка на изборите в
парламента.
веркблай (нем.) минер. продукт от
олово, примесено с други мети¬
ли, който се получава при топе¬
нето иа оловни руди.
верлибър (фр.) литер, свободен стих,
който е изграден нв тоничив и
синтактична осиовв, и не върху
броя иа сричките.
есрлик (тур.) ост, спиртен лак.
вермшон (фр.) книж. нид червена
боя; киновар.
вермишел (рус.) рядко, вид фиде.
вермут (англ. от собств. геогр. по
името иа град е Англия) питие,
направено от бяло вино, с аромат¬
ни растения, най-ниого пелин.
верниер (фр.) геод. приспособление
зи точно отчитане на дължините
по прввв скала или нв ъглите по
крива скала.
вернисаж (фр.) денят, който пред¬
хожда откриването на художест¬
вена изложба.
Вероники (лат.) бот. вид растение с
широки листи.
вери (хол.) мор. мвлкв котви за лод¬
ки.
Версай (собств.) геогр, град във
Франция на 18 км от Париж; —
Версайски дворец арх. огромен
дворцово-пврков комплекс, пър¬
воначално лятна резиденция нв
френските криле е покрайнините
на Версий.
исрсилин (лат.) печ, заглавни, голе¬
ми букви.
версиран (фр.) книж. добре запоз¬
нат, обигран.
версификатор (лит.) литер. стихоп¬
лет; — версификация стихоплетс-
гво·
версия (фр.) различно представяне
ив едно и също нещо (напр. иа
един слух) от различни лица, мъл¬
ва.
верста (рус.) мярка за дължина е Ру¬
сия 500 сажсна 1066.78 метра.
версус (лвт.) литер. отделен ред от
стихотворение; стих.
вертатура (ием.) печ. корсктурси знак
зи обръщане ни посочената буква.
вертебрален (лвт.) анат. гръбначен,
всртиго (лат.) мед. виенс ии свят; —
вертиж (фр.) мед. вертиго.
вертикален (лвт.) отвесен; — верти¬
кал отвес.
верф (хол.) мор. 1. производствено
предприятие зи построяване и ре¬
монт иа кораби; 2. съвкупност от
съоръжения, необходими зи пос¬
трояване и ремонт на кораби.
вест (нем.) 1. звпвд; 2. западен вя¬
тър.
Вести (лат.) литер. 1. у римляните:
богиня на целомъдрието и домиш-
141
вибро-
иото щастие; 2. астр. плвиета, ас¬
тероид; — есегилйи ист, 1. непо¬
рочни жрици на богинята Веста;
момичета, избирвии ив 6-10 год.
възраст; тс дивили обст за безбра¬
чие и трябвало е продължение ни
30 г. ди пазят девегвеноетгв си; и
противен случай били звзиждани
живи; 2. прен, целомъдрена, не¬
порочна девойка.
вестаарнй (лат.) 1. пазител нв гар¬
дероби у византийските импера¬
тори; 2. книж, място за пазеис на
облекло; гирдсроб; 3. църк. у ка¬
толиците — място за пазеис на
църковните одежди и прибори.
вестибюл (лат.) преддверие ни къ¬
щи; широк коридор, от който се
влиза в другите стаи.
вестфалови везни (от собств.) урсд
за определяне гъстотата ни неф¬
тени продукти, масла и други теч¬
ности.
вето (лат.) юр, 1. забрана, спиране
на известно решение, постанов¬
ление, закон; 2. право ни върхов¬
на власт дв· отмени или дв спре
изпълнението на гласуван от пар¬
ламенти закон или друго решение;
3.	е международното право —
принцип зв единодушие и равноп¬
равие между членовете на между¬
народен оргии; 4. звбраиявам; с та¬
зи дума народният .трибун спирал
решенията нв сеиита; 5. правото
ни архиерейския събор да спре из¬
вестии решения ив църковно-на¬
родния събор по догматически и
канонически въпроси. по които
архиереите ие са съгласни с взе¬
тото по тях решение.
вече (рус.) ист, 1. нвродио събра¬
ние е древна Русия; 2. висш дър¬
жавен орган е някои руски гра¬
дове прсз епохвти ни феодалната
рвзпокъеаиоет.
взвод (рус.) воен. войсково поделе¬
ние, косто влиза е състава иа ро-
твти. батареята. комвндвта и пр.
взлом (рус.) при обир — разбиване
на врвта, прозорец и подобни, зв
да се проникне н помещение.
взрив (рус.) 1. избухване ив лееио-
запилителии вещества, съпроводе¬
но от гръм и разрушения, експ¬
лозия; 2. избухливо вещество, ек¬
сплозив; 3. -филос, рязко, скоко¬
образно преминаване от старо ка¬
чество в ново; — жзрпвзтел (рус.)
механизъм зв възпламеняване на
взривния заряд на снаряд, бомба,
мина и под¬
взятка (рус.) 1. рушвет. подкуп; — и
игра на кирти — карта или карти,
взети от други по-силна карта или
коз.
виадукт (лвт.) арх, ноетообрвзни нап¬
рава през долини за прокарване
на железопътен път. водо- прово¬
ди и пр.; мост
внбера (рус.) зоол. хищсн бозайник
в тропическите стрвии, който има
специални жлсзи, изпускащи мус¬
кусно вещество — цибетин. упот¬
ребявано и парфюмерията.
вибратор (лит.) 1. техн. чвст от апа¬
рат или уред, която създввв треп¬
тения и ги предввв нв предмети¬
те, с които влиза е допир; 2. тяло,
което предизвиква трептения; 3.
вид специализирано леярско
приспособление; 4. специализира¬
ни уреди зв набиване с приложе¬
ние е различни области; — виб¬
рация (лат.) 1. трептене; трепере¬
не; 2. муз. вълнообразно измене¬
ние. колебание ни височината нв
звучащия тон.
вибрафон (вибро- и гр. „звук”) муз.
джазов ударен инструмент, който
издава трептящи. вибриращи то¬
нове.
вибрнон (лит.) мед. бацил във фор¬
мати ни запетая.
вибро- (лвт.) първв съставна чист нв
сложни думи, която ознвчввв от¬
вибробетон
142
ношение към трептене.
вибробетон строим, вид качествен
бетон, уплътнен с вибратор,
виброграма (нем.) физ. записваната
крива от двдеи виброграф, чрез
която можс да се отчетат пери¬
одът. амплитудата и формата ии
механичните трептения; — виброг¬
раф (ием.) физ, уред зв записване
е определен мвшиб закона за дви¬
жението на еднв вибриращи сис¬
тема.
внброметър (вибро- и мстър) техн.
урсд зв измерване нв механични¬
те трептения иа мишините, сгра¬
дите и др.
виброполигон (вибро- и полигон)
строит. 1. определена площ за
производство ни готови стомано¬
бетонни елементи и конструкции
за нуждите ив строителството; 2.
предприятие, което произвежда
бетонни изделия.
внброскоп (гр.) уред, с който могат
дв сс определят числото ии коле¬
банията нв едно тяло.
внв^е^ия (лвт.) мед. разрязване на
жив организъм с научив цел.
внвнфнкация (лат.) книж, съживява¬
не .
вигвн (от собств.) вид дебсл плат,
дебело сукно.
внгвам (амср.) колиба иа американ¬
ски индианци.
вигендрук (нем.) печ. първите перга-
мснтови книги, отпечатани от вре¬
мето ив Гутенберг; иикунабули.
нити (ингл.) ист, членове иа поли¬
тическа партия е Англия. създа¬
дена през 17. вск, която била под¬
държана от банкери, търговци,
индустриалци и големи земевла¬
делци. Нейна наследница с либе¬
ралната партия.
вигилврий (лвт) църк. калугер, кой¬
то будуни, за да събуди другите и
определено нремс; — виталия 1.
всенощно бдение, бодърствине; 2.
стражи, смянв.
вигилност (лвт.) 1. бдителност; 2.
псих. съсредоточаване на внима¬
нието върху нови впечатления.
вигон (фр.) зоол, 1. перуински бо¬
зайник от рода ни лимите; 2. въл¬
ната ив това животно; 3. плат от
вълиатв ив това животно.
нигор (лат.) книж. жизнени сили.
бодрост.
вндам (фр.) ист. е средновековна
Франция — титлв на длъжностно
лице, назначавано от епископ да
управлява земите е епархията.
видело (гр.) кож. вид обработена те¬
лешка кожв зи обувки, чанти и др.
нидсо- съставна чвст на сложни ду¬
ми със значение „който се отнася
до телевизия, който има отноше¬
ние към създаване, предаване,
приемане и записване ив визуал¬
на информация. изображение”; —
видеодисплей електрон, устройст¬
во, което изобразява нв скрви из¬
ходната информация от компю¬
търа: букви, цифри, рисунки, схе¬
ми, графики; — видеомагнетофон
телев. апарат зв едновременно за¬
писване иа магнитна лента теле¬
визионни образи и звукове; — ви¬
деосигнал сигнал иа образа, кой¬
то се получава при повреди на об¬
раза е телевизията и фототелегри-
фияти; — видеотекс електрон, ба¬
зирана система, предоставяща иа
потребителите информация по те¬
лефонни линии; — видеотелефон
тел. 1. вид телефонна връзки, ко¬
ято позволява иа разговарящите
да сс виждат един друг на екран;
2.	апирвт за такввв връзки.
видив (иен·) хим. нетилойсрвничиа
твърда сплвн от карбид и волф¬
рам с кобалтова спойка, употре¬
бяван за режещи и пробивни ин¬
струменти.
видикон (англ.) телев. вид телеви¬
зионна предавателна тръба. при
143
визия
която за фоточуестнитслен слой се
използва еднородно полупровод¬
никово покритие.
виела (фр.) муз. средновековен при¬
митивен лъков инструмент.
Виена геогр. град, столица ни Авст¬
рия; — виенски от Виена, свър¬
зан, принадлежащ на Виена; —
виенска оперета оформилият сс в
произведенията на Й. Щраус-сии
оперетен жанр; — Виенска школа.
муз. направление, оформило се
нъв Висии (18.-19. век); предста¬
вители: Хайди, Моцарт, Бетовен;
— виенски валс класически валс.
получил окончателния си вид е
творбите иа Й. Щраус, баща и
син; — виенски стол остар, модел
мсбсл с извито облегало и обик¬
новени плетена седалка; — виенс¬
ки шницел кул. телешка пържола
(без кокал), отвътре сочив, отвън
сухи (предвврителио оваляни и га¬
лета); — виенско колело голямо
пвивирно колело по образец ни
тона нън виенския Притер (голям
иародеи парк край Виеив с люл¬
ки и други забавления).
виза (лит. „прегледано”) 1. надпис
еърху документ, който удостове¬
рява истинността му или за пре¬
даване юридическа сила; 2. раз¬
решение върху задграничен пас¬
порт за влизане, преминаване или
ивпусквнс нв двдеии стрина.
Византия (собств.) Византийска им¬
перия геогр., ист. държввв и Из¬
точна Европа, отчасти и Азия и
Африки, със столица Константи¬
нопол (Византия, Цариград), обо¬
собила се към 4. век, престанала
да съществува слсд превземането
оттурците (1453); преди 7. вск из¬
вестна като Източна Римска им¬
перия; — внзантнец/внзантннка 1.
ист, лице от основното ивселение
на Византия; ронееu/ронеййв; 2.
прен, лукав, двуличеи човек; ли¬
цемер. хипокрит; — византизъм
книж. 1. белези, присъщи на Ви¬
зантия или византийци; 2. литер.
продължение ни езиковите и ли¬
тературни традиция ни гърците; 3.
прен, лукввщиии, коварство; жес¬
токост; ласкателство; еервилиоет·
византология (гр.) историческа на¬
ука. която се зииимввв с истори¬
ята. езикв, културата на Византия
и нейното влияние и отражение
на културата върху другите наро¬
ди; — византолог специалист по
византологая.
ензиомстър (гр.) опт. уред зи опре¬
деляне силвтв иа ' зрението.
визнонер (фр.) човек, който има ви¬
дения; духовидец; — в^ион ви¬
дение; — внз^м^ъм (лат.) мед.
общо ивзввиие ив лъжливите зри¬
телни представи, които се явявит
поради нервно разстройство, ал¬
кохолизъм и пр.
визнр (фр.) 1. фот, приспособление
към фотоапарат зи насочване на
обектива към предмети, който ще
се снима; 2. геод, приспособление
към геодезически инструмент зи
иасочввнето му към обекта ни ра¬
боти; 3. ав. уред зи измерване от¬
клонението ив самолет; 4.
снайпер.
визирам (нем.) 1. преглеждам. заве¬
рявам (паспорт); 2. насочвам лъ¬
чи на зрението към двдсни точка;
3.	имим пред очи. целя, мсря.
визита (лат.) посещение; — визити-
рам 1. посещавам; 2. преглеждам;
— визитна картичка картичка с
името ии притежателя; — визита¬
ция (лит.) 1. лекарско посещение
зв преглед на болни; 2. мор. про¬
верка на подозрителен кораб е от¬
крито морс; — визитка (фр.) разг.
визитна картичка.
визия (лат.) 1. книж, виждане. идея,
представи. способност зи разбира¬
не на нещвтв, главно с оглед иа
визон
144
бъдещето; 2. прен. идея, предста¬
ви.
визон (фр.) 1. зоол. дребен хищник
от родв иа поровете с много цен¬
на кожв; 2. кожв нв такова жи¬
вотно; 3. връхни дрсха от кожата
на товв животно.
визуален (лат.) който се извършва
чрез наблюдение.
визум (лат.) 1. видение; 2 сънови¬
дение; въображение.
викариат (лит.) църк, 1. достойнст¬
во, чин ии викврий; 2. наместни¬
чество; — викарий, викар в пра¬
вославната църква — заместник,
помощник на епископ; — вика-
реи (лат.) църк, който замества.
викинги (ием.) ист. скандинавски
морски разбойници прсз Средно¬
вековието, които нвпвдвли и ог¬
рабвали крайбрежните селища ни
Северна и Западна Ееропа.
виконт (фр.) дворянски титла; — ви-
коитеси (фр.) жсиа или дъщсря ни
виконт; — еиконгелю 1. звание и
длъжност на виконт; 2. имение,
владение ив виконт.
викторина (от лат. „победа”) състе¬
зание, при което се поставят за
разрешивиие различни въпроси и
задачи зв проверка ив знания и
обща култура е двдеии област (ма¬
тематики, литература, история и
пр.)
вилаи (лат.) ист. 1. феодален селя¬
нин и Звпаднв Европа. който е
Англия бил закрепостеи, и във
Франция — полусвободен, полу¬
чил от сеньора зсмя за обработ¬
ване; 2. (нем.) хим. синтетични
текстилни влвкиа, добивани по
химичен начин; 3. противоревма¬
тично бельо от тези материали.
вилка (рус.) техн. детайл от меха¬
низъм, който има вилообразна
форма.
внюдел (нсм.) мор, специално знвме
на военен кораб, по който се поз¬
нава неговата националност.
вимперг (ием.) арх, висок остройо-
иичен фронтон, с който завърш¬
ват портали и прозорци нв готи¬
чески постройки.
вина (ием.) муз. древен индуски
струнен инструмент, употребяван
и сега.
виндротор (внгл.) техн, двигател с
вятър.
виндроуер (англ.) зем, приспособле¬
ние на комбайн за отделяне на не-
узрелитс класове.
виисгрст (фр.) 1. кул. сос от оцет.
олио и други зи подправка на яс¬
тия; 2. кул. студено ястие от на¬
рязани нв късовс месо, рибв. ово-
щия и други, полети с този сос; 3.
прен, смсс от различни предмети
или понятия.
винервайс (ием.) бял варовиков прих,
употребяван като бяла боя е боя¬
джийството, за приготвяне нв ма¬
джун зи прозорци и др.
вниетирам (фр.) книж. украсявам с
винетки.
винкел (ием.) 1. уред зв измерване
на прав ъгъл, ъгломер; 2. пресу-
ваио желязо под прав ъгъл.
винкулиране (ием.) фин. предоставя¬
не кредит от бинкв на вносител
срещу гаранция от транспортни¬
те документи за превозваните сто¬
ки.
виноколориметьр (лат.) хим. техн.
впврит зв изпитване боята иа ви¬
ното, за сравнение и изразяване
интензивността на цвета нв вино¬
то .
винофобия (лит.) книж, стрих от ви¬
но.
винт (ием.) 1. техн. цилиндричен
гвоздей със спирален иврез за зак¬
репване на две чисти чрез завър¬
тане; бурми; 2. мор, корабно вит¬
ло; 3. игра на карти за четирима.
винтовка (от рус.) воен. вид пушкв с
нарязана квто винт цев.

145
вискозиметрия
винтяга (нем.) късв горни туристи¬
чески дреха. обикновено от неп¬
ромокаем плат.
еинч (ингл.) техн. приспособление
за вдигане и пренасяне на тежес¬
ти; лебедка.
виола (ит.) муз, вид цигулка с по-
нисък регистър.
виолии (фр.) 1. хим. алкалоид, по¬
лучаван от цветовете ни темену¬
гата; 2. (ит.) книж, вид свредел зи
пробиване иа дупки и камък.
виолниа (ит.) муз. цигулка,
внолоянст (фр.) муз. цигулар,
виолота (ит.) муз, голяма виоли,
вираж (фр.) 1. звной ни самолет или
корвб с наклоняване на еднв стра¬
на; 2. заной иа автомобил. вело¬
сипед и др. по крива линия; 3. раз¬
твор от соли. който се употребява
нъв фотографията зв придаване
определен цвят нв картина.
виран (тур.) нар. 1. развален, разне¬
битен; 2. болнин.
енрбел (ием.) муз, 1. нвчин ни би¬
ене тимпаните и някои други
ударни инструменти, при който
ударите ив двете палки следват
много бързо един след друг (тре¬
моло); 2. дървен или метален
ключ (клечкв) при струнните ин¬
струменти, който служи за наст¬
ройване.
виргиний (лат.) хим. название ни еле¬
мента фрвиций. дадено му от аме¬
риканските учени, Които го отк¬
рили е минералите лепидолит и
полукс.
виреле и вирле (фр.) 1. литер, стро¬
фи от шсст стихи, употребявани е
средновековната френска поезия;
2.	муз. малка стирв френска по¬
ема с две рими и рефрен, сходив
по форма на рондото.
виржииия (англ. от собств.) сорт тю¬
тюн с големи листа.
еирилизъм (лит.) физиол, замяна на
вторичните полови женски приз¬
наци с мъжки.
вирнрам (фр.) фот. обработвам
снимка с вириж.
внрмеит (фр.) фин. форма на пла¬
щане, която се изрвзявв е прех¬
върляне нв суми от една е друга
баиковв сметка по нареждане на
платеца.
виртуален (лвт.) възможен, който
може или трябва дв се установи
при дадени условия; — внртуал-
ност възможност; — виртуална па¬
мет изч. техн. средство за ефек¬
тивно разширение на наличното
адресно пространство е оператив¬
ната пимет ив компютъра.
виртуоз (ит.) 1. муз, изпълнител. дос¬
тигнал най-голямо майсторство; 2.
прен. лице. което е достигнало
най-голямо майсторство е своята
професия, твърде голям майстор
е своята област; — виртуозен майс¬
торски, съвършен.
вирулентен (лвт.) мед, който е спо¬
собен дв причини заболяване; бо-
лестотвореи, отровен; — вирулент¬
ност (лат.) мед. сбор от болестот-
вориитс свойства на микроб. ко¬
ито предизвикват заразно заболя¬
ване.
вирус (лат. „отрово”) биол. възбуди¬
тел нв зарвзив болест; — вирусо¬
лог специалист по вирусология; —
вирусология клон от микробиоло¬
гията. който изучввв вирусите.
вирши (рус.) поет, 1. силвбичии сти¬
хове, употребявани в руската ли¬
тература от крия нв 16. до 18. век;
2. прен. лоши стихове.
вискоза (лвт. „лепкав”) 1. хим. леп¬
кава течност от дървесинната це¬
лулоза, която се употребява за до¬
биване ив изкуствена коприна,
вълнв и др; 2. текст, плат от из¬
куствена коприна, предимно за
хастар; — вискозен (фр.) 1. леп¬
кав; 2. направен от вискоза.
вискозиметрия (лат.) физ, дял от фи¬
вискозин
146
зиката, който изучава свойството
на течностите или газовете дв
оказват съпротивление при смес¬
ването иа техните части или сло¬
еве едии с други; — вискозиметър
(лвт.) физ. уред зи определяне ко¬
ефициентите иа виейозиоег на
течности и газове.
вискозни (рус.) хим, минерално сма¬
зочно масло. получавано от нефт.
за смазване на предавателните ме¬
ханизми ив трактори и автомоби¬
ли.
вискозитет, вискозност (от лат.) вът¬
решно триене и течности или га¬
зове при нееднаква скорост ни
движение на различните им едо-
снс.
висон (гр.) 1. ист, тънка скъпи ма¬
терия. употребявана в старо врс-
мс за царски и жречески обреди;
2. вид ценна кожа; визон.
вист (англ.) хаз. 1. вид игра на кар¬
ти; 2. заявка за вистуввие, проти¬
воположно пас; — нистувам (англ.)
хаз, участвам е играта, която пар¬
тньорът обявява.
висгрв (лит.) текст, изкуствена коп¬
рини от вискоза.
висцерален (лат.) мед. който се от¬
нася до вътрешностите на човеш¬
ки или животински организъм.
ннсции (лвт.) хим. лепливо вещест¬
во, косто се получава от клетъч¬
ните стени на протоплазмата иа
някои растения
витален (лвт.) който сс отнася до
жизнените явления; жизнен; —
витвлист привърженик нв вита¬
лизма; — виталитет (лвт.) мед.
жизненост, жизнени енергия; —
нитвмстър (лвт.) мед. уред за ко¬
личествено измерване ни витвли-
витамин (лит.-гр.) биохим. 1. органи¬
ческо вещество, което се съдържа
е малки количества е храните, ио
с безусловно необходимо за раз¬
витието иа човешкия и животин¬
ски организъм; 2. група органич¬
ни съединения с рвзиообразно хи¬
мично естество, необходими зи
храненето иа човеки и животните
и имащи огромно зивчеиие зи
нормалната обмяна иа вещества¬
та и жизиенатв дейност на орга¬
низма; — витаминозен който с бо¬
гат с витамини; — витаминология
ивука за витамините; — витами-
ногерапевтичен мед. който се от¬
нася до лекуването с витамини;
— витаминотерапия мед. лекуване
с витамини.
вителии (фр.) биол, белтъчно вещес¬
тво. което съдържа фосфор, със¬
тавна чист ии яйцето.
витерит (от собств.) минерал, бари¬
ев карбонат, важни руда за доби¬
ване на барий и получивине на бя¬
ла боя.
витикултура (лвт.) бот. лозарство.
внтосвам (гр.) диал. хвърлям (се).
михвим^е), дяввн(се).
витрификация (лит.) книж. остъкля¬
ване.
еитяз (рус.) рядко ост. герой, юнак.
вихуела (исп.) муз, испански стари¬
нен музикален инструмент от ро¬
да ни лютнята и китарата.
виц (ием.) кратка остроумни шсга
или анекдот.
вице- (нем.) първв съставни чист ни
сложни думи със значение замес¬
тник или помощник, квто нвпр.
вицепрезидент и др.; — вицеад¬
мирал (рус.) воен. лице от висшия
команден състав ив военна фло¬
ти; — вицегубернатор най-близък
помощник и заместник на губер¬
натор; — вицеканцлер (нем.) за¬
местник ни канцлера; — вицекон¬
сул 1. заместник на консул; 2. ръ¬
ководител на консулство от вто¬
ростепенно значение; — вицепре¬
зидент заместник, помощник ии
президент.

147
волта
нишнип (перс.) нар. 1. вид не много
кисела вишна; 2. сироп от виш¬
ни.
ндиетунв (гр.) диал. 1. лист нв по¬
никнало зърно; 2. стъбло на ди¬
ня. пъпеш, тиква и краставица.
влятия (гр.) диал. вид хубав, красив
бял сукман.
воалетка (фр.) тънка прозрачна ма¬
терия, обикновено квто гарниту¬
ра ни дамска шапка. която се спус¬
ка над лицето и покрива чист от
него.
вобулатор (вигл.) техн. генератор нв
синусси сигнал с линейно изме¬
няща се честота, който се изпол¬
зва за измерване ии честотни ха¬
рактеристики.
Водви (нем.) мит, главният бог ии
много германски племена. отго¬
варящ ни скандинавския Один.
водевил (фр.) лекв комедия, с вло¬
жени песни, като оперети.
вои-тия (гр.) рядко парични помощи;
помощи.
вокабула (лит.) думи.
вокабулар ^β^) книж. кратък реч¬
ник към учебник или христома¬
тия.
вокален (лат.) нагласен да сс изпъл¬
нява от човешки глас; вокални му¬
зика: е противоположност на ин¬
струменталната. певческа, с гла¬
сове; — локализация 1. упражне¬
ние дв сс пее без да се именуват
нотите. иито дв се произнасят ду¬
ми; 2. език, превръщане ии съг¬
ласни е глвсии звукове; — вока-
лизи (фр.) песни зв упражняване
на гласа; — вокализирам (фр.) 1.
пея иа глас без думи; 2. превръ¬
щам е глвсии; — нокилизъм (лвт.)
език, система от гласните в един
език; — воквлиост език, преобла¬
даване нв гласните букви е езикв;
— вокал език, гласна (буква или
звук).
вокатив (лвт.) език, зввтелси пвдсж.
волан (фр.) 1. обшивка на женска
дреха зв украса от нибранв ивица
плат; 2. колело на автомобилно
кормило; 3. детска играчка.
волапюк (внгл.) изкуствен език ка¬
то есперанто.
воле (фр.) спорт, във футбола. те¬
ниса, волейбола и др. — летящи
топка.
волей (англ.) спорт. 1. удар върху
топка във въздуха; 2. волейбол; —
волейбол (вигл.) спорт, игрв меж¬
ду двв отбора. при която топката
се прехвърля с ръце нвд високо
опъната мрежа; — волейболлисС-
ка) (вигл.) състезателка) по во¬
лейбол.
волентир, волонтер (фр.) доброволец,
волован (фр.) кул. вид ястие от пе¬
чени кори с кръгла форма, увити
във вид на чашка. напълнена със
задушени гъби, дреболии и други
и залети със сос.
волт (фр.) спорт, 1. остро обръща¬
не иа кон при ездв и мвнсж; 2.
умело обръщане за отбиване иа
удир при фехтовка; 3. прен. хитър
и исчсстен начин ии манипули¬
ране ни картите при игрв.
волт2 (от собств.) (съкр. V; В, е) ел.
измервателна единица зв елект¬
рическо напрежение; — волтме¬
тър и по-рядко волтмер ел. уред
за определяне ни електрическото
напрежение (разликата между по¬
тенциали, електродвижещитв си¬
ла, разликата е напрежението
между две точки иа електрическа
верига).
Волтв, Алесиндро (1745-1827) итали¬
ански физик и физиолог, един от
основателите иа учението зи елек¬
тричеството.
волта1 (ит.) муз. означение е иотно
писмо. което се използва при пов¬
торение.
волга2 (ит.) те.хн. машинно мвсло, с
което се смазват лагерите иа ли-
волта
148
нанонвщини и електродвигатели.
волта3 (гр.) диал. вид въдица.
Волтср, Франсов Мари Аруе (1694¬
1778) френски писател, философ,
историк от епохата иа Просвеще¬
нието; известен със свободомис¬
лието и либерализма си; — вол-
тсривиец филос., остар. 1. после¬
довател и привърженик. почита¬
тел иа Волтер; 2. прен, разш, сво-
бодомиедеш. водиодумец; — вол-
териинство (рус.) 1. светоглед. ос¬
нован ни философските възгледи
нв Волтср; 2. общо иизваиие иа
прогресивните итейио-подиτи-
чески течения и религиозно сво¬
бодомислие през втората полови¬
на нв 18. и началото ни 19. вск.
иодгижнран (фр.) спорт, извършвам
упражнения по волтижировка; —
вллтнжнрлвка спорт, гимнастичес¬
ки упражнения върху кон, който
сс движи е гвлоп; — волтижор
(фр.) цирков ездач.
волгфас (фр.) 1. воен, внезапно об¬
ръщане с лице към преследващия
неприятел; 2. внезапна промяна
ни мнение.
волунтвреи (лат.) книж. доброволен.
волунтвризъм (лвт.) филос, психоло¬
гическо и метафизичсско направ¬
ление, косто смята волята като ос¬
нова и първична функция иа ду¬
ховния живот (Шопенхвуер, Па¬
улсен); — иолуитвриет (нем.) фи¬
лос, последовател и привърженик
нв водуигиризмв·
волуититин (лат.) грам, глиголиа фор¬
ма, която изкизвв желвиие.
волфрам (нем.) хим. елемент от пе¬
риодичната система нв елементи¬
те — тежък мствл със еивостона-
нен цвят, употребяван за инстру¬
ментална твърди стомани; — вол-
фрамит (ием.) минер, железонин-
ганови руди, която съдържа вол¬
фрам.
волтметър (фр.) физ, уред за измер¬
ване обеми на малки тела. гизове,
течности или твърди тела.
волюминозен (фр.) обемист, дебел,
многотомен; — волюм том (кни¬
га).
волюта (лит.) арх. украшение иа ка¬
пители (върхв) на колоната във
вид нв извивка.
воляпюк (англ.) книж, 1. изкуствен
международен език; 2. прен, пус¬
ти. безсътържвтелии фрази.
вомитин (фр.) фарм. средство за пов¬
ръщане.
ворент (рус.) книж, изкуствена ко¬
жа за обувки.
вот (лит.) 1. глас, решение, мнение.
изразено чрез гласуване; 2. гласу¬
ване; — вотация (фр.) книж, гла¬
суване; — вотирам (нсм.) гласувам
(в народно събрание, и събрание
и др.); — вотираие гласуване; —
вотировка (рус.) книж, ост, гла¬
суване, гласоподаване.
вотчина (рус.) юр. е древна Русия —
наследствено и независимо вла¬
дение ни земя.
врак (хол.) мор. останки от потънал
е морето корвб.
врака (гр.) диал. шалвари, потури;
— вракозун и връкозуя (гр.) диал,
рсмък или връв, с която се връз¬
ват потури около кръста.
врахел и врахал (гр.) диал, 1. грив¬
ни; 2. гривни зи ръка между кит¬
ката и рвного·
врлс (гр.) диал, 1. извор; 2. кладе¬
нец.
врома (гр.) диал. мръсна жеив; —
вр^мисвам се, вромисам се (гр.) ди¬
ал , смърдя, мириши.
втакс(у)вам (гр.) диал, 1. нареждам;
2. обещавам.
втасвам, втасам (гр.) 1. зи тесто —
бухвам, шупвим, ставам готов зв
печене; 2. зв ястие — ставам го-
тон; увирам, опичам се; 3. диал.
зи плодове и хрвии — узрявам; 4.
диал, довършвам, привършввм из-

149
габарит
всстни работа.
втулка (рус.) техн. 1. мстилсн пръс¬
тен. който се слага около глави¬
ната на колело. за ди я предпазва
от разяждане; 2. дствйл от маши¬
на. през който минава някаква ос;
3.	дървена или метвлив запушал¬
ки.
вула (гр.) църк. писмено разрешение
от ^в^имащите духовни власти.
дадено ни едно лице зв встъпване
е брак.
вулгарен (лвт.) простонароден.
прост, просташки; — вупгарнзацня
(лат.) твърде опростено излигвнс
на теория или научна мисъл; оп¬
ростяване; — вулгаризъм (фр.)
език, думи или изрвз от разговор¬
ния език. които противоречат ни
общоприетите норми иа литера¬
турния език; — вулгарен матери¬
ализъм филос. учение, което свеж¬
да закономерностите на нисшите
форми ни движение ив материята
до тсзи на по-низшитс. съзнани¬
ето — до веществото.
еулгати (лат.) литер, латински пре¬
вод на Библията, направен прсз
4.	век от църковния писател Йе-
роним.
вулгия и вулия (гр.) нар. кожена тор¬
ба зи брашно, боб, леща и др., за
носсне обики. през римо.
Вулкан (собств.) мит, 1. бог иа раз¬
рушителния и очистителния огън,
хромият коввч на олимпийските
богонс; съпруг ни Всиери. е гръц¬
ката митология Хефест; — вулка-
налии ист, празници е чест нв
Вулкан и древния Рим; 2. вулкан
(лат.) коиическо възвишение с от¬
вор нв върха, от който непрекъс¬
нато или от времс нв време бъл¬
ват из недрата на земята нагоре¬
щени водни пври. газове. лавв и
твърди вещества; — вулканнзъм ге¬
ол . съвкупност от явления. свър¬
зани с придвижването на мигматв
е земните недра към повърхност¬
та нв Земята; — вулканолог науч.
геолог — специалист и областта
на вулканологията; — вулканоло¬
гия науч. наука зв вулканите (про¬
изход, действие и др.); един от дя-
ловете на динамичната геология.
вулканизация (лат.) хим, процес иа
взаимодействие ни каучук със ся¬
ра или други химически продук¬
ти, които превръщат каучука е гу¬
ми.
вулканит (фр.) твърд каучук; ебонит,
вулканфибър (ием.) текст, здрава
мвтсрия, еластичен непропусклив
картон, получен от вулканизира¬
на хартия и растителни влакна.
който се използва зв иипрввв ни
куфари, за електроизолационни
цели и др.
вулосвам, вулосам (гр.) диал, запе¬
чатвам.
вулфенит (нем.) рядък минерал —
жълта оловни руда.
вундеркинд (нем.) разг. необикнове¬
но нвдиреио детс; дстс чудо.
еурст ^6^) салам, суджук.
вурстер (внгл.) техн, вид машина зи
раздробяване ии дребно целуло¬
за. хартия и под., преди дв бъдат
пуснати е машина за смилане.
вурца (гр.) диал.. четка.
г
гаазн (ар.) победител (турска титли),
габардин (исп.) вид висококачествен
вълнен плат за горни дрехи.
габарит (фр.) 1. техн. нвй-гΌдените
пространствени размери иа маши¬
на, впарит, превозно средство.
опаковка и др; 2. е железопътно¬
то дело — широчината и височи¬
ната иа вагони и локомотиви, въз
основа иа които се определя го¬
лемината на тунелите; 3. мн. свет-
габин
150
лиии иа автомобил, които се пос¬
тавят е двата предни и дватв звд-
ии въишии края; — строителен га¬
барит жп при строеж ив линии —
определяне проегрвнегвого, което
трябва дв бъде свободно от йвй-
вито и да било предмети ивд рел¬
сите и встрани от оста на пътя за
безпрепятствено преминаване на
влаковете; — товарен габарит жп
измерване ни най-издаденитс чвс¬
ти иа вагоните и товарите. въз ос¬
нова нв които сс определя прсз
какъв най-малък отвор (на моста
или тунела) могат дв минат.
габин (ит.) рядко дълга до глезените
горнв зимна дрехи от вълисн плат,
подплатена с овчи иестригвии ко¬
жи, носсив от войници на пост,
от файтоиджии и др.
габион (ит.) 1. строит, бетонен блок
или сандък, напълнен с камъни,
който се употребява зи изгражда¬
не на малки язовирни стени; 2.
воен, сандък или друг съд, напъл¬
нен с пръст, който служи зи за¬
щита нв бойци.
гвбиоиада (ит.) воен. ост. ред гвби-
они за прикриване от неприяте¬
ля.
габро (ит.) минер, зърнеста интрузив¬
на магмсна скала с хубини тоно¬
ве, която се полири лесно и се
употребява зи строителни и деко¬
ративни цели.
гаваж (фр.) мед, лекувиие за напъл¬
няване, при косто храната се вкар¬
ва е стомаха със соидв.
гавазин (тур.) телохранител.
гавана, гажавка (гр.) нар, дървен съд
с похлупак за носене ни сирене,
сол или други хрвнв; захлупни.
гавиал (фр.) зоол, гееионуuуиеег
крокодил е някои реки е Индия.
дълъг до 6 м, смятии от индусите
за свещено животно.
гавра (гр.) жестока или унизителна
подигравка с думи или с постъп¬
ки.
гаврош (фр.) уличен невъзпитан хла¬
пак; дяволито. пъргаво хлвпс от
улиците; уличник. гамсн; дрипльо;
(х)ашлак.
гага (тур.) 1. куки. резс; 2. клюн, чов¬
ка.
Гагарин, Юрий Алексеевич (1934¬
1968) руски дегеu-йоеноиавт. из¬
вършил (12 април 1961) първия
полет е космоса (едни обиколка
около Земята).
гагат (нем.) минер, твърда лъскава
разновидност ни кафявите въгли-
ща, употребявани за направа на те¬
лефонни слушалки, радиочасти,
цигарета. копчета и др.	.
гигиузии, гигаузи българи, христи¬
яни, живеещи във Варненско, от
православно вероизповедание, ии
които матерният език е турски
(противоположност: помаци).
гаджил(ии) (тур.) презрително наз¬
вание иа турцитс.
гадже (циг.) разг, любимо момиче
или момчс; либе.
гадолиний (лат. от собсте. по имсто
ив Юхаи Гадолин (1760-1852),
финландски химик и изследова¬
тел) хим. химичен елемент от гру¬
пата нв „редките земни”, зи. Gd.
пор. № 64, ит. т. 157,25, използва
се е състави иа сплави за защита
от излъчване е ядрени реактори.
гадолинит (фр.) минерал с чериос-
молист цвят, съдържащ берилий.
цезий, итрий и други редки мета¬
ли.
гвет (тур.) диал, твърде, лоста мно¬
го .
газ1 (фр.) 1. физ, агрегатно състояние
на веществото, и което при обик¬
новено иалягвие плътността му е
хиляди пъти по-нвдйа, а между-
молекулиите разстояния са десет¬
ки пъти по-големи от плътността
и рвзстояниятв е течно или твър¬
до състояние; въздухообразно тя-
151
гайгеров
ло; 2. мед. само мн, газообразни
отделения е стомаха или червата
у човека и животните; — свети¬
лен газ гиз, получаван при сухи
дестилация иа въглища, богити ни
водород, който се използва глав¬
но за битови нужди; 3. (внгл.) хим.
безцветна или слабо жълтеникава
течност за горене, която сс полу¬
чава при дестилацията ни петрол
между 150 и 300°.
газ2 (фр.) текст, лекв, прозрачна
копринена или памучна тъкан.
газават (ар.) „Свещена война” про¬
тив „неверниците”, която мюсюл¬
маните водили за разпространя¬
ване иа своята вярв.
газгенератор (нсм.) впирит за прев¬
ръщане ив твърдо тяло н газ, пре¬
димно за добиване на гориво зи
двигатели с вътрешно горене.
газда (унг.) диал. 1. господар; 2. гла-
нитвр нв градинарска дружина е
чужбина; — газдарнца (уиг.) диал.
жсив газдв.
газеб (тур.) лют, зъл.
газела (ар.) 1. зоол, дивв козв. анти¬
лопи, живееща е Африка с хубвни
очи; 2. прен, хубавици.
газета (ит.) вестник; — газетар (рум.)
ост, вестникар, журналист; — га-
зетирство занятие на гизствр; вес-
гникирсгво·
газя (вр.) победител.
газирам (фр.) насищам с гиз (особе¬
но с въглероден диоксид) вода,
вино, напитки.
газификатор (лвт.) техн, хим, уред¬
ба зв превръщане на горивните
съставки иа твърдо гориво е газ
чрсз непълно изгаряне, сухи дес¬
тилация и др.
газификация ^bt) хим. превръщане
ии горивните съставки ив твърдо
гориво (въглища, дървв, торф и
др.) е горивен гиз за битови и про¬
изводствени нужди; — подземни
газификация превръщане е газ на
въглищни пластове или на неф¬
тени залежи е нестоииходищего
им и използването иа получения
газ за промишлени и домакински
цсли.
газифицирам (нем.) 1. хим, превръ¬
щам горивната съставка ив твър¬
до гориво е горивен гвз; 2. техн.
снабдявам сгрвдв, зввод, град с газ
зв горене.
газо- (фр.) първв съставна част ни
сложни думи със зничеиие гизов.
нвпр. газопровод.
газобетон (рус.) строит. лек бстон с
множество шупли. получени при
изливането по химически и меха¬
нически нвчин; пенобетон.
гвзогси (гр.) техн. суровинен мате¬
риал за получаване ни гиз.
газокамера (рус.) мед, херметически
кимерв за лсчснис иа краста и дру¬
ги кожни зиболявииия или за де¬
зинфекция нв предмети.
газолин (вигл.) пречистена гиз.
газометьр (газо- и гр. „мярка”) техн,
1. лабораторен урсд зи измерване
обсмв ни гази, който минава през
газопроводна тръби; 2. резервоар
зв събиране. запазване и измер¬
ване обсма ии гиз и либорвтория.
газохимня (гвзо- и химия) хим. дял
от химията, който изучава газо¬
вете.
газхолдер (англ.) техн. резервоар зи
съхраняване на големи количест¬
ва газ; свързан с газопроводна
мрежа; газосм. газохранилище.
газьол (гиз и англ. „наело”) иефтсн
продукт. вид течно гориво за ди¬
зелови мотори.
гайгеров е съчет. гайгеров брояч (от
ием. собств. по името иа Ханс
Гвйгср (1882-1945) ядрси физик)
физ. — уред (детектор иа части¬
ци) за откриване и количествено
определяне ии радиоактивни и
други йонизиращи лъчения на да¬
дено място; изобретен (1908) съв-
гайдроп
152
местно с Ръдърфорд, усъвършен¬
стван с участието ни В. Мюлер;
гайгер-нюлеров брояч.
гайдроп (англ.) ав, дълго конопено
въже, което сс спуска дв виси сво¬
бодно от коша ии бвлои за ре-гу-
лирвне на височината.
гийле (тур.) разг, грижи.
гайрет (тур.) диал, 1. кураж, търпе¬
ние. спокойствие; 2. ревност, уси¬
лие; — гийретя (тур.) диал. търпя,
понасям несгоди или страдания;
—	гвйретя се (тур.) диал. грижа се.
гейслерое (нсм. от собств. по името
на немския техник X. Гийслер) е
съчетание гайслерови тръби —
стъклени тръби, напълнени с раз¬
редени газове, които светят от ка¬
тодни лъчи.
гайтаи (тур.) плетена връв; — гайта-
ия обточвам с гайтаи; — гайтан-
джия (тур.) ост. производител нв
гийтаии; — гайтаилия (рус.) нар.
обшит с гвйтаи.
гал* (лит.) жител ив Галия.
гал2 физ, единица за измерване иа
ускорението.
гили (исп.) дворцово тържество с
блясък; — гали дине тържествен
обяд.
галиктвии (ием.) хим. органични ве¬
щества, сложни полизахвриди,
възникнали от галактоза или от
съединение ни гвлвктозвта с дру¬
ги захари.
галактика (гр. „млечен”) астр, 1. ця¬
лата звездна системи, към която
принадлежи Слънцето; 2. всякв
сднв от многоброните звездни
системи с милиарди звезди, ко¬
ито имит строеж, подобен на на¬
шити Галактики; 3. млечният път.
гвдиктологин (гр.) наукв зи мляко¬
то; — гвлвктомстьр нлейомер; —
гвдвктонетрнн (гр.) наука, която
сс занимава с анализ нв млякото;
—	гвдактоскоп (гр.) уред, с който
се измерва маслеността нв мля¬
кото.
гидакгофигин (гр.) хранене изклю¬
чително с мляко.
галалит (гр.) хим, изкуствен рогови¬
ден пластичен материал с голяма
механическа якост, използван зи
производство на копчета, гребе¬
ни, изолационни материали; из¬
куствен рог.
галантност учтивост, услужливост,
благородство (особено към дами¬
те); — галаитон прекадено вежлив
човек, който с готовност плвща
дребните разноски и на другите;
щедър.
галантериен (фр.) отнасящ се до, или
състоящ сс от галантерия; — га¬
лантерия дребни луксозни пред¬
мети зи украшение.
галатя (вр.) диал. 1. развалям, раз-
хвйтввм; 2. омърсявам; 3. говоря
мръсни, гнусни думи; 4. клеветя.
Галвани, Лудовико (1737-1798), ита¬
лиански учсн — професор по ана¬
томия, открил принципа на дейс¬
твие на галвинизма. основател на
експерименталната едейтрофизи-
ология.
гв^виизв^ия (ит. от собств.) ел., хим,
1. техн, покриване (иа метален
предмет) с тънък пласт (антико¬
розионен) метвл; 2. мед. лечебен
метод с използване нв постоянен
електрически ток; — галваничен
ток ел. хим. електрически ток, по¬
лучаван от взаимодействието на
мстили с киселини или соли; —
галваничен елемент ел. хим, източ¬
ник на ток, получаван като резул¬
тат от пряко преработване ни хи¬
мичив енергия; — талваннческа
верига уред за добиване ив дина¬
мично електричество. състоящ сс
главно от една медна плочини^
галвано- ел. хим. първв съставна част
от сложни думи със значение кой¬
то се отився до и) действието на
галваничен ток; гвдванонагиигии
153
гапнканскн
явления; б) проучване и измерва¬
не на галваничния ток; гвлвано-
химия, галввнонс·гьр; в) практи¬
ческо прилигине на галваничния
ток; галванотехника. галваноплас¬
тика, галваномсталургия; г) мед.
използване н медицината; галвв-
иойоногервпия·
талвaилкаустика (гр.) 1. печ. ивився-
не на рисунки върху метал с по¬
мощта ни галваничен ток; 2. мед.
изгаряне на рани и тъкани с гал¬
ваничен ток.
гаπвaнлматиегнзъм (фр.) физ, съвмес¬
тно действие иа гвлванизъм и маг¬
нетизъм.
тапваилмегалургия (гвлввно- и ме¬
талургия) метал, способ зв полу¬
чаване по електрически ивчин иа
метали от рудитс.
галванометьр (гвлввно- и метър) ел.
уред за измерване силата на елек-
гричеетвого.
гвднвиопдиегиkв (нем.) техн, способ
зв получаване иа негативи и по¬
зитиви чрез галваничен ток, кито
частиците от метали се полепват
по предмета.
гилввиоскоп (гвлввно- и гр.) уред зв
указване ни съществуването е ня¬
кой предмет на електричество и
силвта му.
галванлгерапня (лат.) мед, прилвгв-
ис ив галваничен ток за лечение
ии функционални и органически
забо^ниния ии ставите, мускулите
и нервите.
галванотехника (нем.) техн, отдел от
приложната електрохимия, който
сс занимава с технологичните про¬
цеси за получаване иа тънък пласт
мстал върху разни изделия с по¬
мощта иа електрически ток.
галваиотапия печ. приготвяне ни ко¬
пия от цинкови. мсдни и други
клишета чрез галванопластика.
галваилгрлпнзъм (галввио- и гр.)
способност нв корените ни някои
растения под влиянието на елек¬
трически ток дв се насочват към
отрицателния полюс.
талιванлхрлмиιя (гр.) техн, боядисва¬
не ни метили с помощта на елек¬
трически ток.
Гален, Клавдий (ок. 131-201) про¬
чут гръцки лекар, анатом и фи¬
лософ; описва известните по не¬
гово време начини за получаване
ии лекарствени средства.
гиленизъм (от собств.) мед. ист, уче¬
ние на древногръцкия лсквр Га¬
лен зв 4-те течности и човешкия
организъм ; — галеиист (фр.) мед.
ист, последовател иа учението на
Гален.
галсипт (нсм.) минерал с оловиосив
цвят и метвлси блясък, съдържащ
голямо количество олово.
галенов (от собсте.) и съчетание га-
ленови препарати фарм. тсчни ле¬
карствени форми (лскврствв). по¬
лучавани от растителни и живо¬
тински суровини чрез механична
обработка (вареие или механич¬
но смесване).
галера1 (исп.) испанска колв с ко¬
чияш.
галера2 (лвт.) кораб с гребла и плвт-
ив.
галерия (ит.) 1. тесен дълъг проход
е мините, рудниците; 2. звли с кар¬
тини; 3. най-високите мссти на те¬
атъра.
гилибв (тур.) разг, вероятно. кикто
се вижда.
галий (лат.) хим, елемент от III гру¬
па нв периодичната система, бли¬
зък по свойства до алуминия, зн.
Ga, пор. N° 31, ат. т. 69,9.
галиканизъм (фр.) ист. направление
във френската църква, което се
стреми към uърйовнонвuиоиална
самостоятелност по отношение иа
папската власт.
(фр.) фрснейойвголичес-
ки.

Галилей
154
ГалилеИ, Галилео (1562-1642) итали¬
ански астроном, физик, механик,
отличен математик; един от съз¬
дателите на есгеетвозиаиието; по¬
ет и критик; открива закоив за пв-
двието иа телата; закона зв инер¬
цията; създава далекогледа и пра¬
ни редица астрономически откри -
тия.
галилейски (гр.) който сс отнася до
облвсттв Галилея е Палестина.
галилеянин (рус.) 1. житсл на еван¬
гелска Галилея, област е Северив
Палестина; 2. Исус Христос (кой¬
то сс с родил там).
гвлимвтия (фр.) разг, 1. безсмисли¬
ца, глупост; 2. безредие, бърко¬
тия .
Гилиполи укрепен грвд над Дарда¬
нелския проход.
гвлифс (фр. от собств. по имсто иа
Гастон Александър Огюст, маркиз
де Галифе, кавалерийски гснсрвл)
остар. вид военни панталони, ко¬
ито се разширяват надолу, напо¬
добяващи брич.
Галия (лат.) древното име на Фран¬
ция; — гиломви (фр.) човек, кой¬
то с пристрастен към всичко
френско; — галомания пристрас¬
тие към всичко френско; — гвли-
цизъм (фр.) израз или думи, свойс¬
твени за френския език.
галон 1 (внгл.) 1. мярка за вместимост
е Англия 4.543 литри, е Америка
—	3.755 литра.
гвлон2 (фр.) ширит (зи гарниране).
гвлои 1. бързо препускане с кон,
средно между тръс и квриер; 2.
вид танц и музикити за този танц;
—	галопирам (фр.) яздя на кои и
гилоп.
галофил (лит.-гр.) който обичи фран¬
цузите, приятел ни французите.
галофоб (фр.) човек, който мрази,
ненавижда фриицузите; — галофо-
бия (фр.) омризв към всичко френ¬
ско.
гилстух (яем.) нагръдник от сукно.
галубе (фр.) малка флейти, с която
свирели трубадурите.
гвлузиик, гилусиик (ием.) ост, наг¬
ръдник, носен вместо горна ризв
от мъжете. гилстух.
галун (фр.) сърмен (златен или сре¬
бърен) ширит.
галфон (ит.) разг, глупак, тъпак. хап¬
льо.
гальота (исп.) коли двуколка; —
гальотаджия човек, който кара
гальотв.
гам (гр.) диал, глъчкв. шум.
гама1 (лит.) 1. названието на трствтв
гръцки букви; 2. е музиката — се¬
демте основни тона (до, ре, ми,
фа, сол, ли, си).
гама2 (гр.) 1. мед. единица маса
1000000 част от грвма, употребя¬
вана в токсикологияти зв мерене
нв много малки количества вещес¬
тва; 2. физ. единица за сила на ге¬
омагнитното полс.
гамицизъм (исм.) език, погрешно из¬
говаряме иа пърлените съгласни "г"
и "к“ квто "д" и "т" (у децита).
гамаши (фр.) кончове, горнища с
копчета или връзки.
гамба' (ит.) голяма цигулка; — гам-
бист (ит.) човек, който свири иа
гамба.
гвмби2 (фр.) калъп за ботуши.
гамба3 (тур.) пиперка голяма, кръг-
ловата и месеста; подобна ии до¬
мит.
гамбир (фр.) дъбилно вещество, по¬
лучено от нид пълзящ храст е Ма¬
лая.
гамбит (фр.) ход с псшквта пред ко¬
ня и шахматната игрв; начален
ход, дсбют.
Гамбринус германски митически
крал, зв който се смята, чс с из¬
намерил бирата.
гамбузия (лат.) зоол. американска
живораждаша риба, която се хра¬
ни с личинките иа малвричиия
155
-гарв
комар и се развъжда зв борби сре¬
щу него.
гамен (фр.) улично момчс, уличник,
гамета (лит.) физиол, полова клетка
на растенията и животните, която
се съединява при 'оплодяввнс.
гаметогамия (лит.) физиол, оплодя -
ввие.
гаметогеноза (лвт.) физиол, образу¬
ване иа гамети (полови клетки) у
животните и растенията.
гаметофит (лат.) бот. полово поко¬
ление нв растение, при косто се
наблюдава смяна на поколенията,
т с. в цикъла на развитието по¬
ловото поколение се редуви с без¬
полово (спорофит).
гаметоцит (лат.) биол. незрели по¬
лови клетки (индивиди от ивй-
низшите едноклетъчни организ¬
ми), които е своето развитие сс
превръщат е зрели полови клетки
(индивиди) — гамети.
-гамия (гр.) вторв състввив част иа
сложни думи със значение ожен¬
ване, женитба, иипр. полигамия,
гамология (гр.) учение за брака; —
гомономия юр, законодателство за
браки.
ганглий (гр.) в съчетание нервен ган¬
глий — нервен възел; иервио
сиопче; — ганглийна система нер¬
вна система, състоящи се от ре¬
дица нервни възли; — ганглиооб-
разеи който прилича на възел, нъз-
лообразеи·
гангрена (гр.) мед, 1. умъртвяване ив
тъкани е живо тяло, причинено
от нврушвваис на храненето, по¬
ради отслабване или прекъсване
на кръвен приток или притиска¬
не, нврвняввие и други пораже¬
ния; 2. мед. раив. образувани по
този нвчин; 3. прен. голям недъг;
4, (лвт.) прекратяване ии жизне¬
ната тейиоег е някоя част иа тя¬
лото; вмирисала сс вече неизле¬
чима рани; — гангренозен който
имв гангрена; — гангренозно об¬
разуване иа гангрена; — гангре-
иясвам, гангреиясам (гр.) 1. мед.
зв рана — превръщам се е гангре¬
на, загиивам; 2. заболявам от ган¬
грена; 3. прен, получавам голям
недъг.
гангстер (вигл.) 1. е САЩ — участ¬
ник н швйка. която извършва го¬
леми. дръзки грабежи, убийства и
др.; разбойник. бандит; 2. прен.
дързък крадец; — гангстеризъм
(аигл.) гвнгстсрсгвO; бандитизъм.
разбойничество.
гаидизъм (от собств. по името ни Ма¬
хатма Ганди, индийски политик)
полит, индийско националисти¬
ческо движение за пасивна съп¬
ротива срещу английското господ¬
ство, създадено от Махатма Ган¬
ди.
Ганимед (гр.) 1. е гръцката митоло¬
гия — „най-красивият срсд смър¬
тните”, красиво момче, царски
син, откраднато и пренесено на
Олимп от Юпитер, който се пре¬
върнал е орел; виночерпсцът на
боговете ни Олимп; 2. астр, асте¬
роид; най-големият е Слънчевата
система сателит — един от 16-тс
спътника на Юпитер; 3. прен, ли¬
тер, вииочерпец; слуга, който ив-
ливв на гостите напитките.
гвити (фр.) ръкавици.
гаоляи (рус.) бот. тревисто растение.
рвзиовидиост на просото, което
вирее в Китий, Манджурия и е из¬
точните области иа ОНД и се из¬
ползва зи фураж.
гири (фр.) 1. място, където спират
влакове; голяма железопътна
спирка; 2. сграда зв железопътните
служби иа такава спирка. 3. сели¬
ще около твкввв спирка; — сточ¬
ни гвра гврв, където се товарят и
разтоварват стоки.
-гвра втора съставна част иа слож¬
ни думи със значение място за
гврвж
156
спиране ив превозни средства,
нвпр. аерогара. автогара и др.
гираж (фр.) помещение за автомо¬
били.
гарантирам (фр.) 1. осигурявам. обез¬
печавам; 2. поръчитедегввн. отго¬
варям за някого; — гарант поръ¬
чител, който отговаря за някого;
—	гаранционен фонд фонд за пок¬
риване иа евентуални разходи, зи
основаване иа предприятие; — га¬
ранция поръчителство, сума. за¬
лог, с който се поръчителства.
гаргара (лат.) 1. вода с различни ле¬
ковити примеси; 2. пликнеие иа
гърлото с тикана вода.
гард’ (фр.) спорт, защитник.
гврд2 (рум.) диал, заградена чист от
морето или крайбрежните блати зв
развъждане и пвзене на риба.
гарда1 (фр.) мсталси предпазител зв
ръката, който се нимира иа дръж¬
ката на шпаги, сибя и др.
гарда2 (рум.) диал, съоръжение зв ри¬
болов е езера, блвта и реки.
гардероб (фр.) 1. дрехите, облекло¬
то ни едно лице; 2. място, където
сс пазят дрсхи, шкаф; — гардеро-
биер (фр.) лице, косто обслужва
гардероб е обществено заведение;
—	гардеробиерка жени гардероби -
ср.
гарезлия (тур.) човек, който гони га-
рез някому; — през яд и желание
дв сс отмъсти някому.
Гарибалди, Джузепе (1807-1882) ита¬
лиански патриот, национален ге¬
рой. участник е национално-ос¬
вободителното движение на Ита¬
лия („Риеоρgжинсито”), органи¬
затор и водач ни историческия по¬
ход ни „Хилядити” (1860), осво¬
бодили Южна Италия и осигури¬
ли по този начин успехи иа ита¬
лианската революция (1859/60);
успял дв обедини италианските
разпокъсани държавици е едии го¬
ляма единна държава; — гарябал-
деец или гирибвлднец (ит.) 1. доб¬
роволец. срвжвнвл сс под водачес¬
твото на Гврибвлди за освобож¬
дението на Италия от австрийско
иго; 2. прен. борец срещу робст¬
вото, борец зв свободата на своя
народ; — гирибилдв (ит.) ост. 1.
гарибалдейкв; 2. пушка, какевто
са носели е дружината ни Гари¬
балди; — гирибилдейкв (ит.) ост.
къса връхна дрехи (ии гврибалде-
ец); гирибада.
гармонд (фр. от собств. по името на
Гармон — френски букволеяр)
печ. вид печатарски букви, с ко¬
ито обикновено сс печатат вест¬
ниците.
гарниерит (фр. от собств. по името
на геологи Гирнис) минер, воден
силикат нв магнезий и никел,
непрозрачен зслсн минерал, из¬
ползван квто руда за добиване нв
никсл.
гарнизон (фр.) 1. съвкупност от войс¬
ковите части н някое населено
място; 2. самото място.
гарнитура (фр.) 1. прибавките за на¬
кит на сднв дрсха; 2. прибивка на
зеленчук, която се слага около пе¬
чено месо; 3. пълен комплект от
еднородни или с едивкво предназ¬
начение нещв (мебели, инстру¬
менти); 4. техн, машинка с всич¬
ки сечива и приспособления; 5.
техн. уплътнителна подложки е
мотор; 6. печ, всички големини от
един шрифт.
гаринст (нем.) ост . военен тръбач,
гарос (гр.) солени дробчета от скум¬
рия.
гарота (фр.) средновековен инстру¬
мент за изтезаване.
гарсон (фр.) момче, келнер.
гарсонетка, гарсонета (фр.) лятна
сламена шапка с твърдо плоско
дъно.
гарсониера (фр.) жилище от еднв
стая, кухня и сервизно помеще-

157
Гаус
ние.
Гвсйоиия геогр, провинция във
Франция; — гасконец жител от
Гвсйоиия; — гасконизъм език,, ха¬
рактерен за rвеkоиского наречие.
гастрилгия (гр.) мед. стомашна бол¬
ка с неясна причиив, обикновено
от нервно естество.
гастрилогия (гр.) коремно говорене;
— гастрилог човск, който говори
с коремен глас.
гастрин (англ.) биохим, хормон. кой¬
то стимулира секрецията на сто¬
машния сок.
гастро- (гр.) първа съставна чист иа
сложни медицински термини със
значение стомашен, напр. гвстро-
кардивлен, гвстроцсле. гастроен-
терит и др.
гастритист (гр.) мед, възпаление иа
стомишивта ципа; — гвегрицизън
стомашни разстройства нъобщс.
гастроен-герит (фр.) мед. възпаление
ни лигавицата на стомаха и тън¬
ките черви; стонищночревеи кв-
твр.
гасгроеигероллгня (гр. „стомах”,
„вътрешност” и „нвукв”) мед, изу¬
чаване физиологията ив стомаха
и черната; — гветроснтеρосгомин
(гр.) мед. оперативно съединение
на стомаха с тънките черна при
непроходимост на пилори.
гастролатрия (гр.) чревоугодничес¬
тво.
гастрол (ием.) гостуввие н чужд те¬
атър на актьор или актриса; — гас-
трольор (рус.) театр, артист. кой¬
то изпълнява роля като гост е друг
театър.
гастролит (гр.) камък е стомаха,
пстрология 1. всички познвиия, ко¬
ито се отнасят до готварството и
трапезното изкуство; 2. прен. чре¬
воугодничество; — гастромания
прекадено чревоугодничество; —
гастромаи човек, който познвви
тънкостите нв готварското изкус¬
тво.
гастрономия 1. нвукв за вкуса; 2. из¬
куство да се готвят вкусни и ху¬
бави ястия; — гастроном 1. чрево¬
угодник; 2. разш. обширен и доб¬
ре обзаведен магазин зв продава¬
не на хранителни продукти.
гастроподи (гр.) зоол. kореноноги,
мекотели животни, към които
принадлежи и охлювът.
гастроптоза (лит.) мед, смъкване,
спадане иа стомаха вследствие ни
отслабване ни връзките му.
гастроскоп (гр.) мед, уред за пряко
изследване вътрешността нв сто¬
маха; — гастроскопия (лвт.) мед,
изследване вътрешността иа сто¬
маха.
тастрлгомия (лат.) мед, хирургичес¬
ко отваряне иа стомаха за отстра¬
няване ни чужди тсла и др.
гаструла (лит.) биол. последният ста¬
дий от развитието нв зародиша ни
многоклстьчииге животни. при
който от зародишеното мехурче
(бластулата) се развива двустайна
торбичка с дни зародишсви листа
—	ектодерми и ендодерма; — гас-
трулация процес, при който блас-
тулата или друга форма нв емб¬
риона се променя н гаегрула.
гвтер (нен·) техн, 1. машина, обик¬
новено с няколко триона, за би-
чсие на трупи и рязвис ни дъски
и греди от дървени трупи; 2. дъс¬
корезница, която риботи с гвтср;
—	гатерист работник на гвтср.
гаубици (ием.) нид късо артилерийс¬
ко оръдие.
гвулийтер (нсм.) 1. управител на об¬
ласт вън фашистка Германия; 2.
прен, самовластен управител; по¬
тисник. тирании.
гауптвахт (ием.) арест, затвор. (при
главния караул).
гаур (лат.) зоол. диво азиатско гове¬
до от родв нв зубрите.
Гаус, Карл Фридрих (1777-1855)
гаус
158
немски математик, астроном и ге¬
одезист, допринесъл за развити¬
ето на висшата математика. иеев-
йлидоввга геометрия, теорията ив
грешките, астрономията и др.
гаус (нем. от собств.) физ. измерва¬
телна единица зи магнитна интуи¬
ция (единица за измерване сила¬
та на магнитното поле); — гвус-
мстьр (ием.) физ. уред. който по¬
казва силата на магнитното поле
е гвуси.
гвучо, гиучоси (исп.) говедар, изку¬
сен ездич в южноамериканските
пампаси.
гаф (фр.) разг. неуместни. нетактич¬
на, глупава постъпка .
гвял (фр.) зоол, вид диво индийско
говедо от родв ни зубрите.
гвардеец (лат.) войник, който слу¬
жи н гвардията; — гвардия отбра¬
нителна войска от конници, слу¬
жеща зв охрини нв държавен гли¬
ни.
гвиш (фр.) 1. гъста постив минерал¬
на боя за рисуване, съдържаща
малко количество гума арабика и
бяли боя; 2. картина или живо¬
пис, създадена с такава боя.
гвелфи (ит.) ист, папската партия и
Италия през Средновековието.
гесрили (лат.) 1. бъркотия, безредие;
2. граждански войни; — перили,
ист. въстаници.
гебердисвам, гебердисам (тур.) диал.
презр, умирам, пуквам.
гебердясвам, гебердясам гебердис-
ввм, гсбсрдисам.
гебре (тур.) диал, козинява кесия зв
триене.
гевгир (тур.) нар, 1. каменна или тух¬
лена зидария; 2. свод; 3. голяма
полукръгли кухненска цедка.
гевезе (тур.) разглезен човек; — ге-
везя се глезя се.
геврек (тур.) 1. кул. закуски. пригот¬
вена от парено тесто и изпечена,
леко трошливи; 2. крвввйче — ко¬
лелце.
гевшек (тур.) диал, слаб, хилвв, тро¬
мав.
гсги (алб.) 1. овчарска сола; 2. геги,
албанско плсме от Северна Алба¬
ния.
геджслик (тур.) диал. нощница, нощ¬
на дрехв.
гесии (свр.) библ. по имсто ни доли¬
ната Геена, къдсто хв^иннитс, и
по-късно и изрвилтяните прина¬
сяли е жсртвв ив бога Молох де¬
ца; вд, пъкъл.
гезме (тур.) диал. ост, разходка. из¬
лет.
гейзер (англ. от собсте. гсогр.) из¬
вор, който периодично изригни иа
голями височина горещи вода и
пврв като фоитаи, обикновено е
рийони на незатихнали вулканич¬
на дейност; — гейзерит (ингл.) ми¬
нер. вид опил, отложен от водите
на гейзер.
Гей-Лк>сак, Жозеф Лун (1778-1850)
френски химик и физик, открил
редица физични закони, свърза¬
ни със свойегвитв ии газовете: за¬
кона зи разширението; закона за
обемните отношения; изследвал
разлагането иа калиевата и нат¬
риевата основа с електрически
той, открил (съвместно с Теивр)
слемеитв бор.
гейм (англ.) спорт, завършени част
при някои спортни игри (баскет¬
бол, тенис и др.).
гейша (яп.) професионална танцу-
ввчки е чайните домове е Япония.
гел (ием.) биохим. колоиднодиспер-
снв система. която е е полутвър¬
до, желеобразно състояние, въп¬
реки чс дисперсионната среда е
течна; с приложение е медицината
и козметиката.
геле (тур.) 1. разг, несполучлив зар
при игра ни табла; 2. прен. неспо¬
луки. неуспех.
тели кслтско племе, днешните жи-

159
генерализация
тели на Шотландия и Ирландия.
гсм (тур.) юзда.
гема (лвт.) 1. скъпоценен или по-
лускъпоценен камък с гравиран
образ, който сс поставя за украса
ни пръстен; 2. пръстен с твкьв ка¬
мък, който с служел и зв псчвт; 3.
бот, при мъховете и др. — клетки
или листна пъпка. които се отде¬
лят и образуват ново растение; 4.
бот. зоол, пъпка.
гемиджия (тур.) матрос; — гемия ко¬
раб, ладия. обикновено с платна.
гемината (лат.) език, удвоени съг¬
ласна; — геминация (лит.) грам, уд¬
вояване иа съгласна или букви.
гемула (лат.) 1. бот, гсма; 2. зоол.
безполово размножени клетки, от
които щс сс рвзвис жив органи¬
зъм; 3. биол. хипотетично същес¬
твуваща частици, смятана от Дар¬
вин зи носител на ниследегвеиоет.
геи (гр. „род”) физиол, 1. според фор¬
малната генетика ни Вайсман —
нъобрвжисми елементарни матери¬
ална единица, носител нв наслед¬
ствеността, който осигурявал при¬
емственост е потомството ив ед¬
ни или други признаци ив орга¬
низма; 2. генет, материален но¬
сител — елементарна единица иа
наследствеността, която представ¬
лява чист от молекулата на дезок-
^рибонуклеиновата киселина
(ДНК).	.
-ген (лат.) втора съставна чист ии
сложни думи със значение: а) не¬
що. което произвежда; б) нещо
произведено, напр. миоген.
генеалогия родословие; нвукв за ро¬
дословието.
-генеза (лат.) втора съставна част ив
сложни думи със значение про¬
изход, зараждане, възникване,
ивпр. физиогеиеза.
генезис (лит.) родословие, произход;
2. библейската книга „Битие”.
-генен (гр.) нторв съставна чист нв
сложни думи със значение про¬
излизал от.
геиелнлмня (гр.) дял от социологи¬
ята. който изучава развитието ии
семейството и брикв.
генерал най-нисшият военен чин вън
войската: — генерал-адмирал (лат.)
началник иа флотата; — геиерал-
адютант (лат.) адютант при иай-
виеочайщи особи с генералски
чии; — генерал-полковник сднв от
четирите степени на военния чин;
—	генерал-лейтенант (лат.) втори .
воснсн чин след генерал; — гене¬
рал-майор (лит.) първият генерал¬
ски чии; — генерал от нфантери-
яти псхотсн гснсрал (от псхотити);
—	генерал-фелдмаршал по-висок
от генералския военен чин; — ге¬
нералисимус (лвт.) главнокоманд¬
ващ всички войски нв една или
няколко държави; — генералитет
генералите, всички гснсрвли; —
генералша разг, жени ив генерал.
генерал-губернатор (лит.) ист, 1. вър¬
ховен военноадминистративен уп¬
равител иа зависима област или
колония; 2. ист. върховен адми¬
нистративен управител на Източ¬
на Румелия; 3. висшс длъжност¬
но лице е колония; 4. е Русия —
управител на област.
генералбас (ием.) муз. система за
съкратено цифрово означаване ни
акордите.
генерален (лат.) общ, главен; — ге¬
нерален щвб воен. централен ор¬
ган на висшсто военно управле¬
ние. който разработва въпросите
за отбрвивтв нв страната; — гене¬
рално консулство дипл. диплома¬
тическо представителство с раз¬
ширени пълномощия.
генерализация (лат.) обобщение,
обобщвввнс; 1. книж. подчинявв-
не иа чвстии явления иа общ
принцип; изваждане ни общо зак¬
лючение въз основа на частни слу¬
генеративен
160
чай; 2. мед. разпространение ни
болестен процес върху целия ор¬
ганизъм.
геиеритивсн (лат.) науч, който про¬
извежда или рвжда; — генератив¬
ни клетки биол. — полови, разм¬
ножителни клетки; — геиеритив-
ни органи биол. органи у растени¬
ята, които имат функцията да про¬
извеждат полови продукти.
генератор (лат.) 1. техн. впират (ма¬
шина) зи произвеждане на няка¬
къв продукт. най-често гвз, иапр.
газгенератор, парогенератор и др;
2. техн, уредби, която превръща
даден вид енергия е друг; 3. физ,
уред, който произвежда електро¬
магнитни трептения; 4. техн, газ¬
генератор; 5. електрон, програма,
която получава описанието на да¬
дена операция, която трябва дв
бъде изпълнена и автоматично
съставя програма зи тази цел.
генераторен техн. който сс отнися
до генератор; — генераторен газ
газово гориво, което се получава
е газгенератори чрез вдухване ни
въздух или пара през нажежен
слой твърдо гориво.
генерация (лвт.) поколение; — гснс-
рически (лвт.) родов; — генерирам
(от лат. „раждам”) техн. биол,. про¬
извеждам, предизвиквам (предим¬
но електрически колебания).
генетики (гр.) наука за произхода,
развитието, явленията и законо¬
мерностите у човеки, животните
и растенията; —■ генетик специ¬
алист по генетика.
гениален (лвт.) надарен с високи
способности, виеоконвgвреи; —
гениалност извънредно голяма ду¬
ховна дврби, изключителни спо¬
собности; — гсний 1. ивй-висша-
тв духовна дарбв, която се харак¬
теризира като оригинална сила на
схващането, ив комбинациите и
проявите; 2. човек, нвдврен с тв-
кивв качества; — геннология на¬
ука зв великите, творчески умо¬
ве, социалните и биологически ус¬
ловия. при които са сс явили и
създаване на условия зи следва¬
щи тикивв.
гениталии (лат.) анат. детеродни ор¬
гани, полови органи.
геиитив (лат.) грам, родителеи па¬
деж.
геиом (нсм.) генет. съвкупност от ге¬
ни, които се ивмирвт е единичен
нибор хронозони ни даден орга¬
низъм .
генотип (гр.) 1. генет, съвкупност от
всички гени, които сс ивмирвт в
хронозомите на даден организъм,
е по-широк смисъл — съвкупност
от всички наследствени фактори
е оргвнизмв; 2. език, мн, части от
абстрактната схсма иа езиковото
описание, косто се построява на
логиконатемвтическа основа
геноцид (гр. „род” и лат. „убивам”)
попит, унищожаване иа отделни
групи от населението по расови
и/или религиозни мотиви.
гентилеи (лат.) науч, родов.
гснуннеи (лвт.) науч. природен, ис¬
тински, първичен.
гео- (гр. „земя”) е сложни думи по¬
казва отношение към Земята и
почвата.
геоантиклинала (нов.) геол. обшир¬
ни област от земната кора, подло¬
жена ни бввно свободно издигвие
е резултат на нейните колебател-
ни движения.
телбилллгня (гр.) дял от биологията,
който изучава организмите ии Зе¬
мята.
геогнозия (гр.) ивукв за земната ко¬
ра; — геогност ост. геолог.
география (лвт.) 1. комплексна ив-
уки за структурата на Земята. при¬
родните условия и разпределени¬
ето на производството е различ¬
ните райони; 2. учебен предмет
161
геоиим
или час по география; 3. учебник
по география; — икономическа ге¬
ография дял от географията. кой¬
то изследва и обяснява територи¬
алното развитие ни производство¬
то, условията и особеностите, при
които то се развива; — физическа
география дял от географията,
който изучава развитието и съв¬
ременната структури иа географс¬
ката среди; — географ 1. учен, спе¬
циалист по география; 2. учител
или студент по география; — ге¬
ографска дължина нв дадено мяс¬
то — разстоянието нв дадсио мяс¬
то до първия меридиан; — геог¬
рафска ширина на дадено място
— разстоянието до скватора.
геод(а) (гр.) геол,. малка закръглена
или елипсовидна кухиив е скали¬
те, запълнена частично от стени¬
те към центъра с кристализирали
и други минерали.
геодезия (гр. „разделяне на земята”
от гео- и „разделям”) приложна
наука, която изучаев земните фор¬
ми и размерите иа Зсмятв или ни
отделни нейни части; ср. топог¬
рафия; — геодезист земемер; — ге¬
одинамика учение за действащите
е земята сили.
геозавър (гр.) палеонт, изкопаемо
влечуго. живяло на сушата.
геоид (гр.) геофиз, название иа слож¬
ната и неправилна форма ив Зе¬
мята, която се получава от сред¬
ното равнище иа океаните и иа
водвтв и иа мислено прокопани
през континентите тесни квивли,
свързващи океаните.
тсодорд^ (ием.) бот, свойства нв
някои ристеиия да заравят дръж¬
ките на прецъфтслите си плодове
е земята. където семето се дораз¬
вива и узрява. нвпр. фъстък.
геологически (гр.) отнасящ се до ге¬
ология; — геология нвукв за про¬
изхода. състава и развитието на
земното кълбо и земната корв,
геомагнетизъм (гео- и магнетизъм)
зсмеи магнетизъм.
геометричен, геометрически (гр.) от¬
насящ се до геометрията ; — ге¬
ометрична прогресия мат. редица
от числа, всяко от които се полу¬
чава чрез умножаването на пред¬
ходното с едно определено чис¬
ло; — геометрична пропорция мат,
равенство ни две кратни отноше¬
ния.
геометрия (гр.) земемерие; част от
мвтемитиквти, която се звнимввв
с измерването иа линиите и по¬
върхнините и пространството; —
елементарна геометрия изучава
свойствата на най-простите фигу¬
ри и тела; разделя сс ив днс: пла~
ниметрия — за свойствата на фи¬
гурите е рввиииа. и стереометрия
— зв пространствените тсла; —
аналитична геометрия изучввв
свойствата ни геометричните фи¬
гури чрез илгебрвтв и анализа; —
диференциална геометрия изучава
геометричните фигури с помощта
ни математическия анализ.
геомонтография (лат.) геогр, съста¬
вяне нв кврти с релефно предава¬
не иа височините.
геоморфология (гео- и морфология)
клон от географията, която изу¬
чава формите нв земната повърх¬
нина (континенти. плвииии, до¬
лини и пр.), техния произход. раз¬
витие, генетични съотношения.
взаимни групировки и географс¬
ко разпространение.
геоним (нен·) псевдоним на писа¬
тел. държавник или общественик.
н който се съдържа името иа рот¬
ното му място или иа държавата
или селището. е което е развивал
литературната или обществеио-
подигичеейага си дейност, напр.
Александър Македонски, Кли¬
мент Охридски. Цвико Церковс-

геополитика
162
ки.
геополитика (гео- и политика) лъ-
жеивучив теория, която от геог¬
рафски, физически.рвсови и дру¬
ги фактори извежда закона на по-
силния е международните право¬
ви отношения.
геопеихологин (гео- и психология)
псих. възглед, според който геог¬
рафските фактори вътсйстват иа
психиката ни човека.
георама (гр.) 1. геогр. огромен гло¬
бус с релефно изобразени плани¬
ни, рски, сзерв и пр; 2. пособие
за нагледно изучаване ии геогра¬
фията .
георгики (гр.) поеми нв Вергилий
(70-19 г. пр. Хр.), които възпяват
селския живот.
ге(о)ргиии (от собств. име ив англ.
крал Георги) вид цвете, талия.
георгофил (гр.) книж. човек, който
обичв селското стопанство.
геосинклинала (нем.) геол, обширна
подвижни област от земната ко¬
ри, и която тектонските и магне-
иите процеси св сс проявявали с
изключителни активност — нагъ¬
ване на планинските системи е
продължение нв една геоложка
срв.
геоеτа'тийв (гр.) нвукв за равновеси¬
ето ни твърдите тсли.
геосфера (гео- и гр. „кълбо”) всяка
еднв от концентричните обвивки
около земното кълбо: — барисфе¬
ра централното земно ядро; — ли¬
тосфера нвй-външнита обвивка на
земната кора; — хидросфери вод-
ивтв обвивка; — атмосфери газо¬
образната обвивка.
геотектоника (гео- и тектоника) дял
от геологията, който изучава стро¬
ежа нв земната корв, движението
нв нейните чисти и образуването
иа планините и материците.
геотермия (гр.) геол, наука за вът¬
решната температури ии земята и
разпределението е дълбочина и
земните недри.
геотропизъм (гео- и гр. „обръщам”)
свойство на органи на растение дв
приемат под влияние на земното
притегляне определено положе¬
ние по отношение на центъра иа
Земята: корените отиват надолу —
положителен гсотропизъм. и стъб¬
лото отива нагоре — отрицателен
геотропизъм.
геофагия (гео- и гр. „ликом”) мед.
болестно състояние, при което сс
яде пръст.
геофизики (гсо- и физика) наука за
процесите, които стивит е твърда¬
та. течнвтв и газообразната обвив¬
ка на земното кълбо.
геофит (нем.) бот. растение, на ко¬
ето оргинитс за вегетативното въз¬
становяване се развиват под зе¬
мята.
геофон (нем.) геол,, прибор зв слу¬
шане на звуковете от зсмивтв ко¬
ри; сеизмограф.
геохимия (гео- и химия) ивукв за хи¬
мичния състав на Земяти; изслед¬
ва химичните елементи ии Земя¬
та и законите за разпространени¬
ето и движението им е земната ко¬
ра.
геохронология (рус.) геол, нвукв, ко¬
ято сс заиимввв с последовател-
ното протичане на процесите е
земната кора.
геоцентризъм (гр.) неправилна пред¬
стави у древните народи зи Земя¬
та като център на Вселената, око¬
ло която сс движат небесните те¬
ли; Коперник противопоставя ни
тази представа хелиоцентричесйа-
та система.
гепард (фр.) зоол. четириного живот¬
но от семейство Котки, по-дреб¬
но от тигъра.
герак (гр.) диал, грибливв птицв. яс¬
треб.
геран (тур.) кладенец.

163
гетииакс
гераний (гр.) здравец.
гераниол (нем.) хим. органично съ¬
единение с мирис иа розв, със¬
тавни чист на розовото и други ете¬
рични масла.
герб (руе·-ием·) емблеми. отличите¬
лен зивк ни всяка държана. общи¬
ни или болярски род; — гербов на¬
лог фин, форма на данъчно обла¬
гане, която включва залепването
на закупени предварително мар¬
ки върху прввии или търговски
документи.
гергеван (нар.) вид христ с червени
миризливи цветове.
гергеф (тур.) рамка за везанс и бро¬
диране.
гергеч диал. риба бибой, костур.
гергина (ием.) бот. вит едро градин¬
ско цвете с кичести цветове; да¬
лия.
гердин (тур.) 1. огърлица, ивииз; 2.
кожено или метално приспособ¬
ление, което сс слвгв около ирити
иа животно; 3. прен, нар, увисна-
лв чист под шията ив говедо. би¬
вол и др; 4. нар, врат, шия (нв зак¬
лан добитък).
герен (тур.) ниско място крвй река.
която понякога го залива.
герест (тур.) едър и пернат. поро¬
дист (за кокошка).
гериатрия (гр. „старост” и „лекува¬
не”) дял от медицината, който се
занимава с болестите и явленията
и старческата възраст и въпроси¬
те за продължаване нв човешкия
живот.
гериз (тур.) диал, канал за помпи и
тоалетни.
гериля (исп.) 1. партизанска война
е Испания и е латиноамериканс¬
ките страни; 2. прен. безредие.
бъркотия.
герипт (исм.) хартия, чиято повърх¬
ност с нвгрвпавенв чрез прекар¬
ване през специален йвдвидьр.
германизъм (фр.) дума, форми или
изрвз, присъщи на немския сзик;
— гермаинзирам nоиенчввм; —
германист специалист по иемскв
филология; — германистика (лит.)
език, дял от езикознанието, кой¬
то изучава германските езици; —
германофил (гр.) човек, който оби¬
ча всичко германско; — германо¬
фобия (гр.) омраза към всичко гер¬
манско; — германофоб (гр.) човек,
който мрвзи всичко германско.
германий (от собств.) хим, елемент.
зи. Ge. пор. № 32, крехък мствл
със сивобял цвят, близък по
свойства иа оловото.
термннатнвен (лат.) бот. косто по¬
никва. покълва (за семе); — гер¬
минатор (лат.) бот. апарат за ус¬
коряване или регулиране нв по¬
никването.
геронт (гр.) ист. старейшина — член
нв съвета ив старейшините е
Спарти; — геронтократия' полити¬
ческо управление. косто използ¬
ва съвет на старейшините.
геронтология (гр. „старец” и „ив-
ука”) дял от биологията. който се
занимава с процесите е организ¬
ми, предизвикани от старостта.
гсруидиум (лат.) грам, глагол иа фор¬
ми, която показва, че нещо тряб¬
ва да бъде иапрввсио; задължител¬
но наклонение.
герусия (гр.) ист. сенат. новогръц¬
ки държавен съвет.
герчек (тур.) диал. наистина.
гестапо (нем.) германска тайна по¬
лиция през хитлеристкия режим,
известни със своята престъпност,
зверства и терор.
гсти (рум.) платнени или кожени об¬
вивки иа краката от обувките до
иад глезените или до към коле¬
ната; гамаши.
гетинакс (от сабсте.) изолационен
материал, получен чрез напоява¬
не иа хартия с разтвор на бакелит
под ивлягвнс.

гсто
164
гето (ит.) 1. еврейски квартал е го¬
лемите средновековни грвдове,
извън които евреите нямали пра¬
но да излизат; 2. определен квар¬
тал зи инородно население е стра¬
ни с расова дискриминация.
гся (тур.) диал, късно.
гечиимек (тур.) диал, поминък. прех¬
рани; — гечиидиенин изкарвам по¬
минъка си, помилвам.
гечит (тур.) диал. 1. проход, през
който се минава при заградени по¬
севи; 2. брод, проход.
гешефтвр (нем.) спекулант; нечес¬
тен търговец; — гсшефт (нсм.) 1.
търговия; 2. нечестив търговия,
нечестно предприятие.
гсщилтпсихология (ием.) псих, иде-
илиегичееkо направление е запад¬
ноевропейската психология, въз¬
никнало е Германия в началото
ив 20. век, което не признава
обективната детерминираност ни
цялостния характер ии възприяти¬
ето, и го разглежда квто първич¬
но дидеио качество иа човешкото
съзнание.
Гся (гр.) мит, мийкатв зсмя; е гръц¬
ката митология богиня на земятв
и земните нсдри; сдив от „първич¬
ните сили” (другите св: Хаос, Тар¬
тар и Ерос); Гея ражда Урии. и от
него — титаните и титанитите,
вкл. Кронос и Рся, родителите ни
Зснс.
гибелиик (ит.) ист, членове на по¬
литическа партия е италианските
градове през 12.-15. вск, привър¬
женици ии германските импера¬
тори, у които виждали опора сре¬
щу поддръжниците ив папите.
гибои (фр.) зоол, човекоподобна дъл-
горъка маймуни.
Гибралтар морски кинал между Ис¬
пания и Мароко, който съединя¬
ва Средиземно морс с Атланти¬
чески окевн, дълъг 45 км и дъл¬
бок 450 метра; влидее се от анг¬
личаните.
гибуре (рум.) дребна вълна при вла¬
чене или отпадък от коноп при
обриботването им; дреб.
гивгирси (тур.) направен от камъни
и тухли — гингир направа от тух¬
ли и камъни.
гигант (гр.) митическо същество с
преголям ръст и сила, исполин;
— гигантски извънредно голям,
исполински; — гнтaиτомахня (гр.)
мит, войни нв гигантите с бого¬
вете ии Олимп.
гигантизъм (лат.) паун, ненормално
развитие на височини или голе¬
мини нв цялото тяло или иа час¬
ти от тялото у човек. животни или
някои организми.
гид (фр.) 1. водач, екскурзовод; 2.
справочни книга. пътеводител.
гиди (тур.) разг, при обръщение. зи
израз иа укор. закани или похва¬
ла; сй, ах ти!
гидии (тур.) диал, иивентир зи уп¬
ражняване заивят или зи обработ¬
ване иа земеделско стопанство.
гидия (тур.) нар, смел и своеволен
млад човек; луди глава.
гилда (нем.) ист, прсз средните ве¬
кове съюз иа лица с сдивкво сто¬
панско положение за подкрепа на
общи интереси; търговско, зана¬
ятчийско съсловие; еснаф.
гилзи (ием.) 1. метвлив или ^кане¬
ни тръбичка зи патрони; 2. книж¬
ни тръбички (обвивка) за папиро¬
си, цигари.
Гилотен, Жозеф Игнас (1743-1816)
професор по анатомия е Париж,
предложил по време нв Великата
френска революция машина за из¬
пълнение нв смъртно наказание
чрез обезглавяване.
гилотина 1. машина за обезглавя¬
ване (нв осъдени иа смърт); 2.
прен, резвчкв за хляб, хартия и др.
гимназия I. (у древните гърци) мяс¬
то за телесно обучение; 2. (ссга)
165
гласпапир
срсдио учебно заведение.
гимнастика (нем.) изкуство дв се
правят тслесни упражнения, с ко¬
ито се укрепва тялото.
гииаидрия (лит.) мед. лъжсхсрмаф-
родизъм при жените; — гинвидър
(гр.) мед, жсна с вторични мъжки
полови бслсзи — тессн таз, брада,
мустаци и др.
гинаитроп (гр.) двуполое чоеск. вж.
хермафродит.
гингер (тур.) нар, растение магареш¬
ки трън.
гингивит (лит.) мед, възпаление на
вснцитс.
гинекей (гр.) у древните гърци: час¬
тта от къщата, преднвзничсна зи
жснитс.
тниeклкратня (гр.) господство на же¬
ните.
гинекология (гр.) мед, медицински
нвукв зв болестите иа женското тя¬
ло, особено на детеродните орга¬
ни и тяхното лскуввие; акушерс¬
тво.
гннскомаиня страст към жените; —
гииекомаи жснквр.
ганекомаст (гр.) мъж със силно раз¬
вити гърди.
гинецей (лит.) 1. бот. съвкупност от
женските части ив цвета (плод¬
ник, ссмеииик и др.); 2. гинекей.
гиньол (фр.) главен герой, създаден
във френския куклен театър през
17.	век н Лион.
гипс (гр.) 1. минер. бял или безцве¬
тен кристален минерал, който се
употребява при производството ии
порцелан, стъкло, цимент и др.;
воден калциев сулфат; 2. строит,
псчеи обезводнен продукт от то¬
зи минерал нън нид ни бял прах,
който, размит с водв, се употре¬
бява е строителството. е индуст¬
рията и др; 3. мед. хирургическа
превръзка, която се првви от раз¬
мит гипсов прих; 4. скулптурна от¬
ливка от гипс.
пари (псрс.) 1. спорт, метални топ¬
ки; уред зи гимнистикв, състоящ
сс от две метални топки е кра¬
ищата на метален лост; 2. мета¬
лен къс с определено тегло, кой¬
то служи за мярка; 3. висяща те¬
жест зи регулиране движението иа
механизъм .
гитана (исп.) 1. испанска циганка,
която пее и твицувв по кабарета;
2.	характерен твиц ни испанските
цигани.
гиндургин (гр.) стъкларство.
гладиаторе!^ (лит.) вид борба (у
римляните); — гладиатор, борец,
бикоборец, най-често роб или
осъден ии смърт, който сс борел
ни ирена до смърт за удоволствие
нв публиката.
Гладстон, Уилям (1809 — 1898) ви¬
ден английски държавник, акти¬
вен защитник и застъпник за бъл¬
гарската кауза прсди и след Рус¬
ко-турската войни.
глазура (нем.) 1. техн. стъкловиден
слой върху глинени и др. изде¬
лия, глеч; 2. готе, гъста захарна
смес или друг вид за покриване
на сладкиши.
глвйд (внгл.) език. 1. кратък, неоп¬
ределен по качество звук, който
възниква при прехода на учлсия-
ввнето от сдии пълен звук към
друг; преходен звук; 2. звук, кой¬
то възниква между двв трудно съ-
четвеми звука за облекчаване на
произнасянето.
гларус (гр.) диал. морскв птица, по-
сдри от чвйка; сребриста чайка.
гласе (фр.) 1. лъскавина; 2. копри¬
нена материя ; — гласе-хандшу
(ием.) кожени ръкавици (от иай-
фина кожи).
гласкорд (нем.-фр.) музикален инс¬
трумент със стъклени пластинки
вместо струни.
гласпапир (ием.) покрита със стък¬
лен прах хартия зв изглаждане на
глауберова сол
166
дървени предмети и др.
глауберова сол (от собств· по името
на немския медик и химик Гла¬
убер, Йохви Рудолф (1604 —1668)
хим, натриев сулфат, който се
употребява е медицината квто сла¬
бително средство и е химическа¬
та индустрия при производството
на целулоза. содв и др.
глаукома (гр. „евегдозслеи”) мед.
тежка очнв болсст. която се дъл¬
жи на силно вътрешно налягане.
глациология (нсм.) дял от хидроло¬
гията, който изследва природата
и физичните свойства на леда и
сиегв, движението ив ледниците.
свличането ив снежни лавини.
глевкометър (гр.) техн. глейкометьр.
глейкометьр (гр.) техн. уред зв оп¬
ределяне количеството захир нън
виното.
глетчер (нем.) геогр, ледник. пеще¬
ра, образувани от ледовете по ви¬
соките планини.
гликоген (гр. „сладък” и „род”) би¬
охим, животинска скорбяла, която
сс обрвзуеа от захиртв на кръвта и
черния дроб и и мускулите, къде-
то остввв като въглехидратни за¬
паси, източник за физически енер¬
гия.
глнкогеназа (гр.) биохим, чернодро¬
бен ензим, който превръща гли¬
когена е гликоза.
гликоза (гр.) гроздова звхвр, изоб¬
що захар от плодове, пчелен мед,
растителни и животински орга¬
низми с приложение и хранител¬
ната индустрия и фармацията.
гликозурия (гр.) мед. отделяне иа
глико (зихар) е урината.
гликолиза (гр.) биол. безкислородно
разпадане на захвритс е организ¬
ми, при което сс освобождава зна¬
чително количество енергия зв
мускулна работи и други жизнени
процеси.
гликоней (гр.) литер, стихов размер
ии старогръцката и латинската по¬
езия, състоящ се от 3 стъпки хо¬
рей и 1 тактил.
Глинка, Михаил Иванович (1804 —
1857) известен руски композитор,
осиовоположиик иа руската мо¬
дерна музикална школа, автор па
прочутата опера „Руслан и Люд¬
мила”.
глипт (гр.) 1. камък, който служи зв
резбв; 2. ввятелско произведение
върху камък или метвл; — глип-
топюзия (гр.) познвваис на антич¬
ните скулптурни камъни; — глип¬
тика (гр.) изкуство да се грввирвт
изображения върху скъпоценни и
полускъпоценни камъни; ввятел-
но изкуство, скулптури.
глиптотека I. сбирка от гравирани
скъпоценни камъни или глипти;
2. музей, хранилище зв антични
произведения на скулптурата и
глипти кити.
глиптография 1. описание или изу¬
чаване нв гривирвии скъпоценни
камъни; 2. изкуство да се гравира
върху скъпоценни камъни.
глисада (фр.) ае. траектория иа по¬
лета ни самолета при спускане.
глисвидо (ит.) муз, при свирене с му¬
зикални инструменти — бързо до¬
косване или плъзгане нв един
пръст по клавишите на пианото,
по струните нв арфв и ни лъка по
струните ив цигулка или друг ин¬
струмент.
глисер, глисьор (фр.) nлоеkодънна
лодка с мощен двигател, която сс
плъзга с голяма скорост над по¬
върхността на водата.
гляф (гр.) 1. арх, гравирана верти¬
кална черти е орнвмеит; 2. археол.
йероглиф.
глицерат (фр.) хим, 1. сол на глице¬
риновата киселини; 2. глицеринов
разтвор.
глицерид (нем.) хим. етер, който сс
получввв от глицерол, съединен с
167
глутин
киселини. главна съставна част на
животинските мазнини и расти¬
телни масла.
глицерин (гр.) химически продукт
със сладък вкус, употребява се е
мсдицииитв. фармацията. техни¬
ката и др.
глициния (гр.) бот. .пълзящо деко¬
ративно рвстеиис със сини благо¬
ухаещи цветове.
глобален (фр.) за число. сума — взста
изцяло, без подробно пресмята¬
не; — глобална ракета рвкста. ко¬
ято можс да пренесе боен зарят
във всяка точка ни земното къл¬
бо; — глобална мрежа електрон.
компютърна мрежа. характеризи¬
раща сс с големи разстояния меж¬
ду компонентите, които осъщес¬
твяват комуникации помежду си
—	може дв покрива цялата стрина
или дв обхваща представителства
ив големи международни органи¬
зации.
глобоид (нем.) спец, кълбовидно,
сферично тяло.
глобула (лвт.) фарм, лекарствено
топче за вагинална употреба, при¬
готвено от какаово масло или же-
литинена маси и лечебни вещест¬
ва; — гробуларен 1. ' кълбовиден.
топчест; 2. съдържащ глобули.
глобулини (лвт. „малко кълбо”) вид
животински и растителни белтъч¬
ни вещества. които сс срещат е
кръвта. яйцата и др. и се употре¬
бяват за лечение.
глобус (лат.) 1. мвщвбен модсл иа
земното кълбо или ни небесната
сфсра, който служи за учебни и
ииучни цели; 2. абажур с кълбо¬
видна форма.
глория (лат) слава; — глорификация
(фр.-лат.) прославяне. прослава;
—	глорифицирам възхвалявам,
прославям.
глоса (гр.) 1. език, дума или бележ¬
ка е ръкопис за тълкуване нв не¬
познатата думи; 2. _ юр. тълкуване
ни текст ни закон дума по думи;
3.	обикн. ми. език, рядко употре¬
бявани думи и изрази. които се
срещат е текст, и също и разясне¬
нията към тях; — глосар (ием.) 1.
език, списък ни основни техничес¬
ки, диалектни, остарели и мъчни
думи с обяснения или тълкувания
към книга или текст; 2. юр. сбор¬
ник от тълкувания ив закони и
юридически актове; — глосатор
тълкувател.
глосалгия (лат.) мед, болка н езика.
обикновено при заболяване нв
стомашно-чревния канал.
глосема (фр.) език, иaй-нaдйaгa
структурна единица ни езиковия
смисъл, която може да се изменя
и възпроизвежда в речта.
глосематика (гр.) език, общолингвис-
тична теория, смятана като осо¬
бен род алгебра на езика, използ¬
ваща чисто формални способи на
описание ни езиковите структури,
глоеит (лат.) мед. възпаление ив ези¬
ка.
посолилия (гр.) 1. е някои религи¬
озни секти — изричаие ни безс¬
мислени думи или звуkоеьчетaнин
е състояние ни екстаз. възприема¬
ни от сектантите като предсказа¬
ния; 2. мед, особен вид разстройс¬
тво ни говора, при косто болният
си създава свой собствен език.
глосотомня (гр.) хирург, отрязване иа
езика.
глотис (лат.) анат, двете гласни гън¬
ки (връзки) или гласилки с огра¬
ничената от тях гласна цепка.
глоговия (гр.) език, дял от езикоз¬
нанието. който се занимава с въп¬
роса за зараждането и развитието
на езиците.
глутин (лат.) животинско лепило или
клей, който се получава от хру¬
щяли. сухожилия, кости и др.; тут¬
кал; ~ глутииозси 1. който се от¬
гмина
168
нася до глутин; 2. лепкав. леплив,
гмина (пол.) книж, иaй-нaлкaгa ад¬
министративна единица е Полша;
обшина.
гном (гр.) мит. подземен дух, който
пази съкровищата на земята.
гномик (гр.) автор на мъдри, поучи¬
телни изречения; — гномически
поучителен; — гнома, гиомология
къси поучителни изречения.
гиомоника (гр.) изкуство да се пра¬
вят слънчеви часовници; — гио-
мои стрелка нв слънчев часовник,
гносеология (гр.) филос. теория иа
познанието, която се свежда до
два въпроса: какво с познание и
как произлиза познанието за не¬
щата.
гиости^зъм (гр.) религиозно-фило¬
софско учение от 2. век, което
представлява смес от християнст¬
во, езичество и езическата фило¬
софия; основното му твърдение е,
чс Исус имал само привидно чо¬
вешка плът; — гностика гности-
цизъм; — гностик привърженик на
гностицизма .
гяу (фр.) зоол. вид антилопа н Юж¬
на Африка.
гоблен (фр. от собств.) по името на
фамилията Гобелии, 15. век, соб¬
ственици ив ^ли^рска работил¬
ница е Париж изк. текст, 1. ист,.
изделие ни парижката мииифвй-
тура: тъкан килим или картина с
красиви шарки; 2. разш, ръчна из¬
работка на декоративна бродерия,
тъкан с художествени образи; 3.
бродирана картина .
Гогол, Николай Василиевич (1809 —
1852) руски писател, поет и дра¬
матург, автор на: „Тарас Булба”,
„Мъртви души”, „Ревизор” и др.
годе (фр.) вид исизгладена обли гън¬
ка или дипла на дреха.
гой (евр.) неевреин.
Голгота (евр.) 1. хълм извън стени¬
те иа Ерусалим; 2. библ. височина
край Ерусалим. където бил ризп-
иат Исус. която имала форма иа
глава.
голгота прен. 1. лобио място, място
на мъки и гибел; 2. поредица от
тежки изпитания и мъки (анало¬
гия с „кръстния път” на Христос);
3. бот. трънливо растение.
Голият (евр.) 1. библ. по етaрозaвет-
иите легенди филистимски пред¬
водител, великан, победен е еди¬
ноборство от пастира Давит — ка¬
мъкът от прашката го улучва пра¬
во е челото; 2. прен, човск с сдър
ръст, гигант. великан, исполин,
колос.
голф (англ.) спорт. 1. вид игра на
топка; 2. широки горс панталони,
които се пристягат под коленете.
гоминдан (рус.) еж. гуомиидаи; — го¬
миндановец привърженик или
член на гоминдана.
Гомор (евр.) 1. някогашен староеи-
рейски град е долината на Сотом,
иа южната част ии Мъртво море,
известен със своя разврат; 2. прен,
град на разврата.
гоиагра (лат.) мед, подагра на колян-
нита стани.
гонади (гр.) анат. полови жлези,
гонг (мил.) мсдеи музикален инст¬
румент с източен произход вън
форма на диск, по който се удря
с пръчка с филц накрая; издава
глух продължителен зеук; служи
и за даване сигнали при игри, зв
обяд и др.
гонгоризъм (фр.) литер, висок стил,
създаден от испанския поет Гон¬
гор (1561 — 1627); — гонгорис™
последователи на гонгоризми.
гондола (ит) венецианска лодка с
кабинка по средата; ладия; — гои-
долиери песен иа венецианските
лодкари; — гоидолиер венециан¬
ски лодкар.
гонидии (лат.) 1, бот, зелени или
синьозелени водорасли, които жи-
169
гофрета
веят е симбиоза с гъби и образу¬
ват лишеи; 2. зоол, едноклетъчни
безполово размножаващи се ор¬
ганизми като тетраспори или зо-
оспори.
-гоиим (лат.) биол, втора съставна
част на сложни думи със значе¬
ние майка клетка, напр. теогония.
зоогония и др.
Гонкур, Едмои (1822 — 1896) и Жюл
Гонкур (1830 — 1870) френски пи¬
сатели, завещали паричен фонд.
на чието име е учредена акаде¬
мия и ежегодна литературна наг¬
ради.
гонокок (гр.) мед, микроорганизми.
които причиняват заразна вене¬
рическа болест — блсиорагия.
гонорея (гр.) мед, заразни полова, ве¬
нерическа болест, трипер, блено-
ригия.
гонфалои (фр.) 1. знаме с няколко
дълги тесни ленти или вимпсла,
поставени иа напречна греда; 2.
ист, знамс ии някои от италианс¬
ките републики; — тонфаплинер
(фр.) 1. знаменосец; 2. ист, упра¬
вител на някои от италианските
републики през срсдиитс векове.
горгони (гр. „ужасни”) е гръцката
митология: три митически страш¬
ни сестри (Стено, Енриала и Ме¬
дузи). крилати чудовища със змии
вместо коси, с изцъклени очи, из¬
плезени езици и оголени зъби;
дветс били безсмъртни. а третата,
най-малката — Медуза — смърт¬
на; погледът им превръщал всич¬
ко живо и камък; — горгоиа прен,
отвратителна. зла жена, вещица.
Гордий фригийски цар, баща на ле¬
гендарния Мидас; за цар на Фри¬
гия трябвало да бъде избран пър¬
вият човек, когото посочени от
оракула хора срещнат иа пътя към
храма ии Зевс; орел кацнал върху
ярема на воловете на Гордий, ко-
гато си орал нивата; станал цар,
поставил каруцата си е цитатела-
та на основания от него град, вър¬
зал ярема към ока с възсл. който
бил толкова сложен. че никой нс
можел та го развърже; според
предсказанието иа оракула този,
който успеел, щял да стане пове-
литсл на цяла Азия; древните ис¬
торици твърдят, че Александър
Македонски също ие успял, ио
разсякъл възела с меча си.
горжа (фр.) тессн проход.
горила (гр.) зоол. 1. най-голямата чо¬
векоподобна маймуна; 2. прен,
грозен, жесток, отвратителен чо¬
вск.
готи (ием.) германски народ, дсли
се ни източни (остготи) и запад¬
ни готи (вестготи).
готика (лит.) художествен стил с бо¬
гата орнаментики, който възник¬
ни иън Франция и сс разпростра¬
нява е Западна Европа от 12. до
15. век, намирайки най-голямо
приложение е архитектурата, от¬
личава сс с островърхи кули. ко¬
лонки. арки, прозорци, покриви,
въобще всички части ни сградите
се изострят нагоре. за дв насочат
умовстс към Бога; готически стил;
— готически (фр.) присъщ ив го¬
тиката — готически писец писец с
прерязан еръх; — готически шрифт
особен немски шрифт. буквите иа
готите, дебели и островърхи; ъг-
лести букви; — готически роман
роман, който изобилства със стра¬
хотии и подробности от гротес¬
ков характер; — готически стил го¬
тика; — готическа азбука азбука,
създадена от готическия епископ
Вулфила (318 — 388), като за ос¬
нова е използвал гръцкото цър¬
ковно писмо. допълнено с готски
руни и латински букви.
гофрс (фр.) текст, вид плат с ре¬
лефни фигури.
гофрета (фр.) тестен сладкиш с пъл-
гофрирам
170
неж между кори, изпечени между
тва метални капака с нагъната
вътрешни повърхност. наподобя¬
ваща пчелните килийки.
гофрирам (фр.) техн. 1. нагъвам въл¬
нообразно ламарина, картон и
хартия; 2. щамповам върху плат
или кожа изпъкнали рисунки.
граал (ием.-фр.) легендарна чаша от
безценен камък, която Христос
употребил ии тайната вечеря.
грабен (ием.) геогр. хлътнала част от
земната кори между два разседа;
падина; противой. хорст.
гравиметрия (лат.) дял от геофизи¬
ката, който изучава ускорението
на силита нв земното притегляне;
— гравиметьр (лат.) физ, уред зи
определяне относителното уско¬
рение на силата ни земното прив¬
личане.
гравюра (фр.) 1. художествена твор¬
ба, направени чрез гравиране вър¬
ху метал, дърво и под.; 2. отпеча¬
тък от рисунка върху метал, дър¬
во. линолеум и тр., направена
чрез рсзба или разяждане; 3. пло¬
ча, нв която си гравирани рисун¬
ки зв правене на отпечатъци.
гравитация (фр.) сила на притегля¬
нето; притегляне.
гравитирам (нем.) книж. клоня към
нещо или към някого, стремя се
към нещо.
градация (лат.) 1. постепенно пре¬
минаване от по-ниска и по-висо¬
ка степен (възходяща градация) и
обратно (низходяща градация); 2.
постепенно повишаване или по¬
нижаване ии тоновете или боите
е картината; 3. литер. стилистич¬
на фигура, която усилва или отс¬
лабва постепенно идеите, образи¬
те, чувствата.
грвдел (ием.) текст, вид бяло па¬
мучно платно с четворна тъкан.
градиент (лат. „крачещ”) 1. степен
(мярка) за увеличаване или нама¬
ляване нв някаква физична вели¬
чина и пространството при пре¬
местването ни определено разс¬
тояние; — геотермичен градиент
повишаване на температурата на
земната кора на всеки сто метра
дълбочина (средно с 3°С); — тем¬
пературен градиент изменение
температурата нв атмосферата на
всеки сто метра височина (обик¬
новено се понижава с 0,5 или
0,6°С).
градировка (рус.) техн. 1. делене на
градуси; 2. изпаряване иа солена¬
та вода; — градир (ием.) уред зи
изпаряване на солеиати вода.
гридуале (лат.) е католическата цър¬
кви: 1. пеене на къси откъси от
псалмите; 2. черковни книга, ко¬
ято съдържа тези откъси.
гратувция (лат.) делене ни градуси;
— градус (лат.) 1. мат, едни трис¬
та и шестдесети част от окръжнос¬
тта; 2. деление на термометрите,
барометрите и подобни уреди; 3.
степен; единица мярка.
грайфер (нем.) техн. 1. приспособ¬
ление към подсмен кран (багср)
за загребвине или за копане; гре-
бач, черпак; 2. приспособление
към разни апарати и машини зи
хеищвие на обработвания предмет;
3.	механизъм е преносим кино-
апарат за придвижване на филмо¬
вата лента; 4. нарези на гумени
подметки, автомобилни гуми и др.
грам (гр.) мярка за тежина, равни на
1 хилядни част от килограма; —
грвмаж (фр.) количество Грамове
или определена тежест ни някои
стоки, главно ястия и закуски.
-грима (гр.) втора съставна част ии
сложни думи за означаване гра¬
фическо изображение или запис
ни нсщо, напр. радиограма, теле¬
фонограма, каптограма и др.
граматика (гр.) 1. наука, която изу¬
чава законите и правилата нв ези-
171
граф
ка; 2. книга. е която си изложени
правилата иа граматиката; ~ гра¬
матик учен специалист по грама¬
тика; — грама^ис™ е древна Гър¬
ция: учители по граматика.
граматикалнзация (англ.) език, 1.
обобщение, абстрахиране от кон¬
кретно лсксическо съдържание; 2.
изгубване на лексическата самос¬
тоятелност на дума във връзка с
обичайната употреба е служебна
функция; 3. превръщане на еaно-
съчствние е аналитична форма на
думата.
граматом (гр.) хим, броят нв гримо¬
вете от даден химичен елемент,
равен на неговото атомно тегло.
грвмсмв (аигл.) език. 1. най-малката
единица на граматично ниво; 2.
елементарна единица на грама¬
тичното значение.
грамивозеи (лвт.) тревен, тревист.
граммол (ием.) хим. гриммолекули;
— граммо^ку-ла хим·. броят ии гра¬
мовете от дадено вещество. равен
ни неговото молекулно тегло;
^им^л.
грамота (гр.) 1. ист, царско писмо,
рескрипт; 2. писмен документ; 3.
документ за отличие.
гран (лит.) аптскарска мярка зв те¬
жина 0.0622 грама.
гранат (гр.) полускъпоцсиен зърнест
камък или минерал. обикновено
с тъмночервен цвят.
гранатоедър (гр.) ромбоиден двана-
дееетоегениий.
гранд (исп.) испански благородник
или дворянин; — гранд хотел го¬
лям хотел.
гранд- (лат) първа съставна част на
сложни думи със значение голям.
величествен и др.
грандиозен (ит.) величествен, вели¬
чав. грамаден; — гриндиозност ве¬
личественост, величавост, грамад-
ноет·
грандоман (лат. „голям” и гр. „лу¬
дост”) неоправдано горделив чо¬
век, който се смята зи много по¬
вече от другите; маниак; — гран¬
домания (фр.) мания за величие и
превъзходство над другите; голем-
ство. надутост, високомерие; —
граидомаиство качество или про¬
ява на грандоман; — грандоман-
щина грандоманство.
гранит (ит.) минер, як и твърд ка¬
мък.
гранулятор (лат.) техн, машина за
разтрошаванс ив руди и камъни.
гранулация (лат.) 1. техн, раздробя¬
ване на разни материали с опре¬
делена големина ив зърната за раз¬
лични цели; гранулиране; 2. фарм.
превръщане ив лекарствените ве¬
щества е гранули; 3. мед, образу¬
ване иа млада тъкан при зараст¬
ване на рани.
гранулит (от лат. „зрънце”) минер,
дребнозърнест гранит.
гранулоза (лат.) биохим. съставна
чист на скорбялата, която се раз¬
тваря под действието на разреде¬
ните киселини, а от йода сс оцве¬
тява е синьо.
гранулома (от лат. „зрънце”) мед. въ-
зелче, получено от разрастване на
съединителната тъкан у човека и
животните поради хроничен въз¬
палителен процес.
гриптолят (лат.) палеонт. коралова
. или зоофитна вкaменелост·
гратис (gratis) (лвт.) 1. безплатно, да¬
ром; 2. безплатен билет за посе¬
щение иа театър, забива. състеза¬
ние и подобни; — гратисчия разг.
който е без билет.
гратификация рядко награда. възнаг¬
раждение. подарък. дар.
граф1 (ием.) ист. 1. наследствена
благородн^^сха титла; 2. този.
който носи такава титла; — граф¬
ство имение нв граф; — графиня
съпруга или дъшсря иа граф.
граф2 (внгл.) ел,, мат, съвкупност от
-граф
172
възли и свързващите ги клонове,
които описват скелетната систе¬
ма ни определени електрическа ве¬
рига или символично еднозначно
определят система от линейни ал¬
гебрични уравнения
-граф (гр.) втора съставна част ни
сложни думи за означаване ни не¬
що написано, квто автограф, или
нещо, или някой, който пише или
описва, като телеграф. зограф и
др.
графа (гр.) стълбец, мястото между
две вертикални линии във фор¬
муляр и таблици.
графема (гр.) език, основната струк¬
турни единица, която влиза е сис¬
темата иа писмената разновидност
иа даден език.
график (рус.) 1. план за работа с точ¬
ни показатели за нормите и вре¬
мето ни изпълнението; 2. чсртсж
за нагледно изразяване на изпъл¬
нението иа един план за работи;
диаграма.
график (нсм.) художник или техник,
който работи графика; — графика
1. вид изобразително изкуство и
неговите произведения; 2. изкус¬
тво да пишеш или рисуваш бук¬
ви; — графичен, графически (гр.)
графическо изкуство. печатарст-
во, букнолснрство, литографира¬
не; — графичен дисплей електрон.
видеодисплей с графични възмож¬
ности за рисунки, графики, схе¬
ми и др.
графит (гр.) лъскаво-черен минерал,
състоящ се от чист въглерод, слу¬
жи за правене на моливи, боя за
печки и пр.; — грвфитирвм (ием.)
хим, покривам с графит; — гра¬
фитизация (рус.) техн, процес нв
кристализиране на въглерода и
железовъглеродни сплави, вслед¬
ствие на което е тях се образуват
частици графит.
-графня (гр.) втора съставна част на
сложни думи за означаване няка¬
къв процсс или форми иа рисува¬
не, писане, описване и пр., квкто
е библиография, география, ор¬
ография, фотография и пр.
графолог специалист по графология;
— графология (гр.) изучаване ни
почерка, за да сс опознае харак¬
терът на човека.
графомания (гр.) страст към писане,
към писaгелствaне; — графоман 1.
човек, който стриди от графома¬
ния; 2. бездарен писател; драскач,
графоспазъм (лат.) мед, нервно за¬
боляване, косто сс изразява е схва¬
щане (спазми) на мускула на пър¬
вите три пръсти на дясната ръка у
хора, които пишат главно с перо
или молив.
графо^та-тика (гр.) решаване на за¬
дачи по графичен метод.
графи (гр.) чертая, правя на графи.
грация 1. мит. една от тритс римс¬
ки богини ни хубостта: Аглвя, Еф-
росина и Талия; 2. прен , изящест¬
во, елегантност; грациозност,
пластичност; 3. красива, изящна
жена, девойка; — грациозен кой¬
то притежава или сс отличава с
грация, привлекателен, гиздав,
миловиден; изящен, пластичен;
гъвкав; елегантен; — грацялеи мед.
тънък, нежен, крехък (кост, ске¬
лет).
грейдер, гредер (англ.) техн. само¬
ходна или прикачна машина към
трактор, която служи за изравня¬
ване на земни пътни платна и път¬
ни настилки, за почистване на пъ¬
тища от заснежаване и пр.
грейдрутер (англ.) строит, машина
за разкопаване ни каменист тереи
при правене ни пътища.
грейн виглйскв единица мярка за
тегло, вкл. за благородии метали.
грейпфрут (англ.) бот. 1. тропичес¬
ко или субтропическо вечнозеле¬
но търво от роди на портокала с
173
гриф
големи жълти, сочни възгорчиви
плодове; 2. плодът на това дърво.
гренадир (фр.) 1. ост, войник гра-
ивгохеърfич; 2. лско въоръжен пе¬
хотинец; 3. едър човек.
гренаж (фр.) съвкупност от произ-
водсвсии и биологични процеси
за производства на здраво и ви¬
сококачествено бубено семе; —
греиьор (фр.) специално подгот¬
вен човек, който се занимава с
производството на бубено семе.
грес (фр.) техн. вид смазка зв смаз¬
ване ни трисщи се машинни час¬
ти.
гривоазен (фр.) рядко игрив. леко¬
мислен.
григориански (лат.) е съчст. Григо¬
рианска църкава название на офи¬
циалната арменска църкви; — Гри¬
гориански календар (григорианс¬
ко летоброене, слънчев календар)
въведен от папа Григорий XIII
(1502 — 1585) през 1582 г., е по¬
стария календар (Юлианския) го¬
дината с 365 дни и 6 часа, а слън¬
чевата — с 365 дни. 5 часа и 49
минути; разликата от 11 тии. нат¬
рупани до 1582 г. се премахва от
папа Григорий, постановил ти сс
смята 4 октомври зи 15 октомври.
В България сс въвежда през 1916
г., и много славянски народи ощс
ие са го възприели.
гризетка (фр.) 1. работничка; 2. дър¬
жанка (нв студенти, художници и
пр.).
гризли (вигл.) 1. зоол, голяма аме¬
риканска сива мечка; 2. техн, ма¬
шина за отсяване чрез сортиране
на по-дребните късове.
гризу (фр.) хим. избухлив отровен газ
е каменовъглена мини, съдържащ
въглеродни елементи.
грил (фр.) закрита електрическа ска¬
ра за печене на месо, птици, риба
и др.
Грим — Якоб Грим (1785 — 1863)
основоположник ни немската фи¬
лология. автор на „Немска грама¬
тика” и др.; Видхслн Грим (1786
—	1859) автор нв световноизвест¬
ните „Детски народни приказки”
(1812/15) е два томи, ивписани за¬
едно с брат му; Лудвиг Грим (1790
—	18163), илюстрирал редица от
приказките на братя Грим.
грим (фр.) 1. изкуство за променяне
лице на актьор; 2. средства за раз¬
хубавяване или променяне на ли¬
цето; 3. гримиране, гримировка;
4.	прен. засилване хубвеитс черти
йа лицето или прикриване на не¬
достатъци с помощта иа козметич¬
ни средства; 5. съб, козметични и
други средства, като бои, моли¬
ви, брада, мустаци. коси и др.. с
които актьорите променят лицата
си за ролите, които изпълняват;
—	гримьор театр. лице. което гри¬
мира актьор преди излизането му
на сцената; — гримировка (фр.) I.
нанасяне на грим, подправяне ли¬
цето с бои и други средства с цсл
дв сс промени външният вид; 2.
прен, подправяне на нещо, за да
сс постигне желан външен сфект.
гримаса (фр.) кривене на лицето. за
да сс изкаже нсщо (обикновено
чувство иа недоволство).
грип (фр.) мед, остро заразно вирус¬
но заболяване с епидемичен ха¬
рактер, косто сс проявява с въз¬
паление ни горните дихателни пъ¬
тища, със силна отпадналост, бол¬
ки е ставите и пр.; инфлуенца.
грис (ием.) едро смляно жито и др.
гриф' (лат.) 1. е древната митология
—	крилат лъв с глина иа орел; гри-
фои; 2. зоол. голяма хищна пти¬
ци, която се храни с леш.
гриф2 (ием.) 1. тръжка на сабя; 2.
муз. дългата тясна част на стру¬
нен музикален инструмент; 3. муз.
тясна дълга дъсчица от твърдо
търво или абанос, залепена за
грифон
174
шийката нв струнните инструмен¬
ти, иад която сс опъват струните;
4. муз. дупките за пръстите и кла¬
пите при дървените духови инст¬
рументи и вентилите при медии¬
те; 5. спорт, при борба — хваша-
не силно китката или друга част
от тялото на противника.
грифон (гр.) изк, фигури за украше¬
ние с глава на орел. с труп на лъв
и с птичи крила.
грог (англ.) топло спиртно питис.
гросв (ием.) търг, дванадесет дузи¬
ни.
гросист (фр.) търговец на едро.
гросмийстор (нем.) I. шахм. ивй-ви-
соко звание, което се присъжда на
шахматист е турнир между майс¬
тори; 2, ист, глава на рицарски
монашески орден.
грот (фр.) книж, рядко пещера.
гротески (фр.) 1. муз. чудновато,
фантастично; 2. изк, украшения,
фантастично съставени от изоб¬
ражения нв хора. животни и цве¬
тя и др. 3. театр, и драматичното
изкуство: долен комизъ^ който
се състои от плоска и нелепа сме¬
хория; 4. литер, е стилистиката:
несполучливи метафори и надути
неестествени смешни изрази; 5.
печ. вид букви с еднакво дебели
чсрти, които се използват за вк-
цидснтна работи.
гротмачтв (хол.) мор, най-високата
мачти иа плавателен съд.
гроул (аигл.) муз. при джаза — инс¬
трументален ефект, при който ду¬
ховите инструменти имитират чо¬
вешки глас.
грош (лат.) 1. стара монета от 20 сто¬
тинки (40 пари) от времето след
Освобождението; 2. прен, ми.
дребни пари.
грубер (англ.) техн, земеделски урсд
(култиватор) за пролетно разрох-
кваие иа почвата преди сситба.
грундирам (исм.) слагам основна боя;
— грунд основа; основна боя. ос¬
новен цвят, фон.
грунт (ием.) 1. строит, слой почва,
върху който лягат обновите иа
строежите или машинните фунда¬
менти; 2. почва, земя; — грунтови
води подпочвени води; — грунто¬
ви растения растения, които ос¬
тават през зимата и земята.
груп (фр.) банк, ост, запечатан вър¬
зоп пари за изпращане.
група (нем.) 1. сбор от няколко ед¬
нородни предмети; 2. сбор от хо¬
ра с общи интереси; — групиров¬
ка 1. обединение е групи, групи¬
ране; класификация; 2. икон , об¬
ществено обособена групи от об¬
щи интереси.
грюйер (фр.) кул. вит топено
швейцарско сирене.
грюндср (нем.) икон, основател на
предприятие със спекулативна
цел.
грюндерство (нем.) икон, бързо уч¬
редяване на предприятие, главно
акционерно, със спекулативни цел
е периоди на подем е икономи¬
ката.
гуанако (исп.) зоол. вид диво южно¬
американско животно.
гувио (исп.) птичи тор.
гуаява (исп.) 1. бот. плодно дърво
или храст; 2. плодът иа това дър¬
во, от който се правят сладка и
конфитюри.
губернаторство (лит.) 1. длъжност ни
губернатори; 2. губернаторско уп¬
равление и зданието, е което се
помещава; — губернатор управи¬
тел ни област; — губерния област
е стара Русия, управлявани от гу¬
бернатор.
гувернантки (фр.) възпититслка ни
деца; — гуверньор възпитател.
гудрон (фр.) катран .
гулаш (унг.) готе, яхния от говеждо
месо с картофи и люти пиперки.
гулдси (ием.) 1. парична единица и
175
Гъливер
Холандия, равна нв 100 цента;
флорин; 2. ист, златна или сре¬
бърна монета. разпространена и
Германия, Австрия, Унгария и
други страни.
гума, гуия (тур.) диал, кожух, дебела
абена или козинява дълга до под
колената дрехи; ямурлук, япан-
джак.
гума (вр.) 1. хим, еластична материя.
получена чрез обработка ни суров
каучук; 2. късчс обработен каучук
за изтриване написано с молив
или с мастило; 3. изделие от об¬
работен каучук нън форма иа об¬
ръч, който сс поставя иа колело
ив превозно средство; 4. спец, смо¬
ла от някои тропически дървета,
която се употребява като лепило,
и медицината и пр.; — гуми ара-
бикум (лат.) смола. отделяна от
стъблата иа африкански акации,
която се използва за лепило, за
правене иа мастило, е медицина¬
та и др.; лепило от гуми.
гумит (рус.) жьлгочсрвенийaβ мине¬
рал, продукт от уранова смолиста
руда.
гумозис (лит.) бот, болестно отделя¬
не иа много клей по кората иа ня¬
кои дървета и растения, като че¬
реша, сливи, захарни тръстики, па¬
мук и др.
Гуио, Шврл знаменит френски ком¬
позитор (1818 — 1893), автор на
„Фауст”.
гуомиадин (рус. от кит.) полит. ки¬
тайска политическа партия осно¬
вана през 1912 г. като партия зи
борби с монархическия строй. по-
късно се обединява с комунисти¬
ческата партия, но през 1927 г. на¬
чело с Чаи-Кай-ши сс превръща
е партия на компрадорската бур¬
жоазия и земевладелците.
гурбетчия (тур.) човек, който ходи
иа гурбет; — гурбстуевм ходя по
гурбет; — гурбет ходене по чуж¬
бина за печалба.
густометър (лат.) уред за измерване
вкусовите усещания.
гутаперча (англ.-малайски) млечен
сок, станал от слънцето на мека.
гъвкави материя. добиван от дър¬
вото псрча или табун, което расте
е Малака, Борнео и други индийс¬
ки острови; употребява се като
изолационен материал и др.
гутатор (лат.) мед. урсд, направен от
тясна стъклена и каучукова тръ-
бици, който служи за измерване
и дозиране на някои течни лекар¬
ства на капки; кипкомср.
гуицяя (нем.) спей,, отделяне на кап¬
ки води по върховете и зъбците
иа листата на растенията иъв влаж¬
но време, най-вече под влияние
ив кореновото налягане; плач иа
растение.
Гутенберг, Йохан Генсфлайш (1397
— 1468) германец. изобретател,
известен като „бащата иа книго¬
печатането"; иа него дължим изо-
бретавансто ни печата с наборни
форми, т.е. с подвижни букви,
както и на инструменти за стан¬
дартно отливане иа литерите (под¬
вижните букви), състава иа спла¬
вите за тях, мастилата. печатарс¬
ката преса; изобретението предс¬
тавлява коренен поврат е истори¬
ята иа книгоиздаването. както и
иа цялата световна култура; име¬
то му е тясно свързано с печатно¬
то дсло.
Гутенбергова библия печ. първата пе¬
чатна книга (1456), шедьовър на
ранното книгопечатане известив
като .^-редовата Библия”.
гутури.л (англ.) език, звук, който сс
учлеиява е гърлото или е задната
част ни устата; гърлеи звук.
Гъливер литер . герой от роман на
Суифт: „Пътешествията ии Гъли-
вер” (1726). където се осмиват
иравитс и английското общество

Гълфстрийм
176
по онова време.
Гълфстрийм (аигл.) геогр. мощно
топло течение и Атлантическия
океан. което започва от Мекси¬
канския залив. тече на североиз¬
ток, минава край английските ос¬
трови и стига то о. Шпицберген,
като смекчава климата на Севе¬
розападна Европа; Голфшром.
гьрцизъм език, 1. особеност (думи,
конструкция), присъща на гръц¬
кия език; 2. звемка от гръцки или
древногръцки в други езици; 3. по¬
пит , политическо и културно вли¬
яние на гърците чрез език. дух,
каузи, традиции. обичаи, обрети.
религия и др.; — гьркомаиия (гр.)
пристрастие към всичко гръцко;
— гъркомаи човек, който се гър¬
чее, запален привърженик ив гьр-
дизми (в 3. зн.); — гръцки нос
анат. нос, който образува прана
линия с челото и е профил пред¬
ставлява продължение иа челото;
класически нос; нос с форма, как-
вато имат носовете иа древногръц¬
ките богове и герои.
гьобск (тур.) нар, 1. пъп, корем; 2.
движение с извъртане иа корема
напред при ориенталски танц.
гьовде (тур.) диал. тяло, снаги.
гъоз (тур.) диал.. 1. отделение е рак¬
ли, сандък, хамбар и др; 2. свод
на мост; 3. диал, колело на печка,
гн^оя/джия (тур.) диал, хитрец,
шмекер; измамник.
гьоз-гьоре (тур.) ост. диал, очевид¬
но.
гьозлеме (тур.) диал. ост, вид банич-
кв със сирене от сгънат точен
лист, пържени е масло.
гьозум (гр.) бот. градинско растение,
което служи за подправки на яс¬
тия ; джоджеи.
гьол (тур.) диал, насъбрана и засто¬
яла води; локва, блато.
гьон (тур.) дебела обработени кожа
за подметки нв обувки, за ремъ¬
ци и др.
Гьоте, Волфганг (1749 — 1832) най-
видният немски поет; автор на
„Фауст”, „Страданията на младия
Вертер” и др.; известен е и с на¬
учните си занимания и открития,
с дейността си квто далновиден
държавник.
гьотуре, гьотурнца (тур.) диал.. съв¬
сем грубо и небрежно; иалраво,
бсз мярка. през просото.
гюбре (тур.) тор.
повеядия (тур.) жена, обикиовеио
циганка, която по занаят разсми¬
ва и вессли хората.
поверджиле (тур.) ост. селитра,
гювеч (тур.) 1. готе, ястие от месо и
зеленчук или ориз, печени на
фурна; 2. каленият съд, е който
се пече това ястие.
гюдерия (тур.) мека кожа зи почист¬
ване на прозорци и стъкла.
гюзел (тур.) хубав.
пойс (хол.) мор. флаг с особен цвят,
който издигат военни кораби, ко-
гато са на котви.
пол (тур.) трендафил, роза (расте¬
ние и цвят).
полвпииа (тур.) диал. остар, поме¬
щение със стари казани за дести¬
лиране ни розово масло.
гюле, гюллс (тур.) 1. ост. желязна
топка зи хвърляне с оръдие; гра¬
ната; 2. спорт, желязна топка зв
тласкане.
гюлхане (тур.) ист, султански фер¬
ман, издаден е двореца „Гюл Хи¬
не”.
гюм (тур.) меден, цинков или тене¬
киен съд с тесен отвор.
помс (тур.) къщица или колиба, пос¬
троена край езеро, блато или ре¬
ка, откъдето ловците, скрити, уби¬
ват дивеча; примамка.
помрукчия (тур.) митничар; — гюм-
рук 1. мито; 2. митница.
гюмюш (тур.) срсбро; сребърен.
пондулукч^ (тур.) надничар; — пои-

177
дактилион
дулук гюнлук, надница.
гюиня (тур.) ост. дърводелски и зи¬
дарски уред за измерване на прав
ъгъл; винкел.
гюрук (тур.) нар, 1. сгъваем кожсн
или мушамен покрив на файтон
или дстска количка; 2. ковашки
мсх.
порултаджия (тур.) разг, който оби¬
ча та вдига врява; — гюрултия
разг. шум, врява.
гяурСии) (ар.) обидна думи, подхвър¬
ляна от мохамеданите към немо-
хaнеgaните; неверник.
д
диалии (вероятно от турското даг
планина) турци и погурнaци, ко¬
ито върлували и правели разни
безчииства иа българите 20 годи¬
ни наред; — даалийка (тур.) ост,
пушки иа таилия.
даваджия (тур.) тъжител; — давия
(тур.) съдене. процсс.
давност (рус.) 1. срок зи придобива¬
не нв сдно право или за освобож¬
даване от едно задължение, чрез
изтичане ни известно врсмс, ука¬
зано е закона; 2. фин, период от
времс, опретслси по нормативен
рсд. след изтичане нв който се по¬
гасяват определени права и задъл¬
жения.
дaеоснвн сс, давосам сс (тур.) диал,
ост. съдя се с някого.
давраидисвам се (тур.) 1. идвам ив
себе си, съвземам сс; 2. замогнам
се; 3. ставим рано.
Дагер, Луи (1787 — 1851) френски
художник изобретател е областта
иа фотографията, конструирал
прототипа иа съвременния фото¬
апарат; — дагеротипия спец., ист,
първият практически метот за
правене ии снимки с използване¬
то на светлочувствително вещес¬
тво; — дагеротип спец,, ист. 1. апа¬
рат за фотографиране върху при¬
готвена по специален ничии ме¬
тална плака; уред за дагеротипия;
2. (фото)сиимка. направени по ме¬
тода на Дагер.
двгои (евр.) филистимски идол, с чо¬
вешки гърди и глава и с рибешка
опашка. вместо крака.
дадинзъм (от собств.) едно от край¬
ните течения е литературата и изоб¬
разителното изкуство — плод иа но¬
вото врсме (ок. 1914 — 1924), ко¬
ето стига до пълни бсзприиципност.
Дажбог (слав.) мит. бог на слънце¬
то у старите славяни със значе¬
ние: бог, който дава плодороди¬
ето.
дазиметьр (гр.) физ. уред за измер¬
ване плътността на въздуха.
даири (яп.) японски духовен начал¬
ник.
дайджест (англ.) книж, 1. кратко из¬
ложение, извлечение; 2. мн, че¬
тива от различни неща. събрани
е едно.
Двйк, Вай прочут нидерландски ху¬
дожник (1599 — 1641); след Ру¬
бенс, най-големият художник от
фламандската школа.
дайре (тур.) муз. ударен инструмент
от опънати кожа на дървен кръг с
метални пластинки или звънчета.
дакриоцистит (лат.) мед. възпаление
на елъзиaти торбичка.
дактил (гр.) литер, метрически грие-
ложна стъпка с ударение ни пър¬
ви слог.
дактнлалгия (лат.) мед. силни бол¬
ки е пръстите вследствие травма.
ставен ревматизъм и др.
дактнлнотлнфика (гр.) резбарско из¬
куство (гравиране) върху скъпо¬
ценни камъни; — дактилиограф^
описание иа античните резби по
камъните.
дактнπнлн (гр.) спец,, уред за при-
дактилограма
178
учаване пръстите към пиано.
дактилограма (гр.) крим. отпечатък
на пръсти; — дактилография (гр.
„пръст” и „пиша”) 1. крим. наука
зв разпознаване отпечатъци от
пръсти. която има голямо прило¬
жение и криминалистиката; 2. тех¬
ника зи писане на пишеща маши¬
ни; — дактилоскопия (гр. „пръст”
и „гледам”) крим, начии за уста¬
новяване на лице по отпечатъци
иа пръстите или палците.
дактилология (гр.) спец. I. начии ив
разговаряме с различни движения
на пръстите; „език” на гухонсми-
тс; 2. ръчна азбука на глухонеми¬
те.
дактилоиом (гр.) книж, човек, кой¬
то смята изкусно на пръсти.
дал (тур.) диал, клон.
далавера (тур.) неодобр. нечиста. не¬
почтена сделка; измама. нощени-
чество.
дaлaй-дaнв (монгол.) духовният на¬
чалник ни всички азиатски будис¬
ти, със седалище Ласа.
далак (тур.) анат, орган, разполо¬
жен отляво е коремната област,
който с тясно свързан с кръвонос¬
ната и лимфната система; слезка;
2. диал. болест синя пъпка.
далги (тур.) вълни (морска); — дал-
гьч 1. човек, който се спуска под
водата; 2. прен. човек, който се
впуска и работи, без да му мисли
много.
лаплърлнсвам (тур.) диал, заравям
клоичс от дърво дв пусис корен;
— дилдърма заровено е земята
клонче да пусне корен.
Далила библ, 1. филистимлянка, ко¬
ято издала къде сс намира силата
на Самсон; 2. прен. коварна жсни.
далия (от собств. по името иа швед¬
ския ботаник Дал) бот. гергина
(само че с много по-голсми цве¬
тове).
далматика (лат.) църк, 1. стихвр (гор¬
на дрсхи) у католическото духо¬
венство; 2. царска дреха във вид
на стихир.
двлгонизън (от собств. по името на
английския химик и физик Дал¬
тон (1766-1844) мед, вродени ано¬
малия ии цветовото зрение (от
каквато страдал и той), вродсив
слепота към цветовете, когато
очите ис различават добрс някои
цветове, обикновено червено и зе¬
лено; цветна слепота; — далтонист
и дилтоник (фр.) лице, което стра¬
да от далтонизъм.
дилтоииди (от собств.) хим, съеди¬
нения с постоянен химичен със¬
тав.
даля (тур.) десет крини, мери и пр.,
десетици.
даляи (тур.) рибол, неподвижна (са-
нодовнa) мрежа зи пасивен рибо¬
лов; 2. заградено с мрежи прост¬
ранство крий морски бряг за ло¬
вене или развъждане иа риби;
рибник; 3. голяма рибарски гсмия,
дам (тур.) диал. обор зи едър доби¬
тък.
дама (лвт.) 1. всяки жени (госпожа
или госпожица) от по-добро об¬
щество; 2. е картите зи игра: мо¬
миче; 3. игра на дими с шест или
девет зърна върху квадратна фи¬
гура; 4. дстски игра с плочка вър¬
ху начертана ни земята фигури.
дамаджана (от собств. гсогр. ' по име¬
то на гр. Даматжан, Иран) голя¬
мо стъкло (шише), оплетено с
тънки пръчки.
дамазлък (тур.) разг, онова. което е
отгледано вкъщи.
дамар (тур.) 1. диал, рудна минерал¬
ни или водни жила; 2. дебелата ме¬
сеста част иа животински стомах
(дебелите мускули ни шксмбс); 3.
жила, жилка; 4. разг. чорби от ед¬
ро нарязано шкембе.
дамара (мил.) бот. смоли от южно-
индийско тропическо растснис, от
179
данец
което приготвят лак за печатни
произведения.
дамаск (от собств. геогр.) текст.
здрав ленен или памучен плат.
употребяван за калъфи на мебе¬
ли. покривки и др.
дамаска (ит.) 1. плат зв мебели; тв-
миск; 2. диал, модел за тъкани
шарки; 3. стомана с високо качес¬
тво.
Дамаскин Студит (нич. 16. век) со¬
лунски проповедник, автор на го¬
лям брой рслигиозиопоучителни
произведения е стихове и проза,
вкл. 36 проповеди-слова; събра¬
ни е сборник „Съкровище”, из¬
цяло или на части преписван. пре¬
веждан и разпространяван в Бъл¬
гария; — дамаскин литер. рел. I.
компилативен църковен сборник,
разпространен у нас през 17.-18.
век, написан ив достъпен зи на¬
рода сзик; сборник с религиозно
съдържание; 2. отделна проповед
е такъв сборник. слово или по¬
учение, четено е църква; 3. сбор¬
ник от съчинения със светско съ¬
държание.
дамаскиня (гр.) сабя от дамаска (от
Дамаск) стомана.
дамаскня (тур.) диал. подбрадник на
ярем.
дамба (хол.) книж, дълъг насип, вал
от пръст. камъни и бетон, който
предпазва от наводнение или при¬
лив.
дамги (тур.) разг, 1. бслег, ударен иа
нещо; 2. железен уред, с който се
удря такъв бслсг; 3. петно; ■— дим¬
илия жигосан. иа петни; — дам-
госвам жигосвам. правя дамги.
дамепит (изк. дума) нид избухливо
вещество.
двмли (тур.) 1. паралич; 2. диал. сър¬
дечен удар, апоплексия. парали¬
за; — дамлалия схванат.
дамннфнкацня (лат.) банк. причиня¬
ване ив имуществена загуба; —
димно (лит.) банк. загуба от цеиии
книжа, които са продадени под
курса.
Дамокьл (гр.) ист. приближен на си-
ракузкия тиран Дионисий Стари
(432 — 367 пр. Хр.), ни когото за¬
виждал за щастието и властта; за
дв му покаже, колко относителни
са те. Дионисий му отстъпва мяс¬
тото си иа трапезата при сдно пир¬
шество квто провесва над главата
му на конски косъм остър меч; —
дамоклев мсч прен. постоянно деб¬
неща опасност, която всяка ми¬
нута заплашва човека при привид¬
но благополучие.
дан (слав.) данък; това. което може
да даде някой, да отдели от ду¬
шата си за благородно начинание.
Даиай (гр.) мит. спорет старогръц¬
ките сказания — син ив египетс¬
кия цар Бел. основал царството
Аргос; — даиайци ист. тревни
гръцки племена; елини, гърци; —
данаИски дир книж. опасен пода¬
рък от неприятеля като напр. на¬
пълнения с войници дървен кои,
който гърците подарили на защит¬
ниците на Троя; коварен. гибелеи.
опасен дар, направен със зла уми¬
съл.
тинаиди (гр.) 1. митичните петдесет
дъщери ни аргонския цар Даиай.
които по негово иарежтанс уби¬
ват през първата брачна нощ сво¬
ите съпрузи-братовчеди. синове¬
те иа бащиния им брат-близнак
Египт. затова били наказани да
пълнят бездънна бъчва.
двиаче (тур.) теле, отбито от бозв-
сие; юичс. телици.
даигалак (тур.) 1. глупак; 2. дълъг,
недодялан. висок и едър чове'к
двигул (тур.) диал. 1. дълъг, висок
човек; 2. глупав човек. бутала.
даидаиия (тур . ) шум, врява. глъчка .
двисц (рум.) диал. хоро. което се иг¬
рае е събота преди сватба

данни
180
данни (сл.) сведения, доказателства,
факти.
дансинг (внгл.) 1. заведение (ресто¬
рант. кафене и пр.). където има
определено място за танцуване; 2.
специален салои зи танцуване. 3.
площадка, определена за танцу¬
ване.
Данте, Алигиерн (1265 — 1321) про¬
чут италиански поет, автор нв
„Божествена комедия”.
данък фин. форма на направление
иа финансите, при която държа¬
вата отнема част от доходите и
имуществата иа гражданите и сто¬
панските организации и създава
необходимите за задоволяване на
обществените потребности парич¬
ни фондове; средство зв реализи¬
ране на приходи е бюджета; — да¬
нъчен агент фиивносов служител,
натоварен със събирането ив об¬
ложки данъци, плащани от насе¬
лението; — данъчен кадастър опис
ии обектите, подлежащи ни данъч¬
но облагане; — данъчен кредит да¬
нъчна сума, считана за платена, с
която може да бъдс намалено или
компенсирано данъчно задълже¬
ние или да се иска възстановява¬
нето му, ако данъкоплатецът нс е
задължен; — данъчна ставка мер¬
ната единица, обикновено изра¬
зена н процент, с която сс опре¬
деля как щс бъде облаган с данък
съответният доход; — данъчни та¬
рифи таблици от систематично да¬
дени размери нв данъка.
дара (ар.) теглото на съда и на опа¬
ковката на стока; тара.
дараджан (тур.) диал. бурен, плевел
и фуражно растение, което твър¬
де много вреди на поссвитс и мъч¬
но се изкоренява; диво просо.
дарах (тур.) урсд за влачене на въл¬
ни; — даракчийница разг, предп¬
риятие, работилница с дарак.
Дарвин, Чарлз Роберт (1809 — 1882)
английски естествоизпитател, съз¬
дател иа съвременната теория зи
естествения подбор и видоизме¬
нение ии видовете чрез борбата за
съществуване, зи еволюцията иа
оргвиичиия свят; автор иа „Зв
произхода на видовете по пътя иа
естествения отбор” (1859); — дар-
винизъм биол, учение за истори¬
ческото развитие ни организмите
ии Земята, основен двигател нв
което са променливост, наследс¬
твеност, естествен подбор; — дар¬
винист биол. последовател ни Дар¬
вин, привърженик на неговата те¬
ория; еетесτвeник-нитеривдиет; —
нслдарвнннзъм биол, хипотеза за
еволюцията иа живата природа. и
основата лежат подборът ии „де¬
терминантите”, разположените и
хромозониге единици нв наслед¬
ствеността, и неравномерното им
разпределение.
дардаиа (гр.) диал. неодобр, сдра же¬
на.
дарейка (гр.) стара златна персийс¬
ка монета.
дармадан (тур.) разг, разхвърляно,
смачкано, разтурено.
дармоед (рус.) книж, готоваи, тър-
тей, безделник.
дармон (тур.) диал. рядко решето зи
пресяване на жито; — дармоня
пресявам жито с тармон.
дармосвам, дармосам (гр.) диал, 1. че¬
ша, разчесвам вълна и под.; 2. бия,
удрям някого.
дарчян (тур.) бот, канела.
даскал (гр.) ост. учител; — таскил-
лък професия на даскал; — дас-
килуевм разг, учителствам.
дата (лат.) теия, месеци и годината;
— датирам (нем.-лат.) написвам
датата, обозначавам датата.
датив^с) (лвт.) език, дателен падеж.
двтурин (фр.) хим. алкалоид, който
се добива от ссмето иа растени¬
ето татул.

181
дебит
дву-метил (англ.) хим. твърде леки
магнезиеви сплави от магнезий.
алуминий, манган, мед и кадмий.
употребявани при строенето на са¬
молети, автомобили и др.
даул (тур.) тъпан; — двулджия диал.
тъпанир, гъnинджия·
Даунинг-стрийт (англ.) 1. улица е
Лондон, иа която се намира Ми¬
нистерството ни външните рабо¬
ти; 2. прен. Английското минис¬
терство ии външните работи; анг¬
лийското правителство.
Дафна (гр.) мит, приказно красива
нимфа, дъщеря иа речния бог;
влюбеният е нея Аполон я прес¬
ледвал. ио тя пожелала да остане
целомъдрена; помолила зи помощ
баща си. и той, е момента когато
Аполон я настигал, я превърнал и
лаврово дърво; — дафиново дър¬
во, дафина бот, род вечнозелени
дървета (и храсти), които виреят
предимно и Средизснионорието;
лавър, лаврово дърво; — дафинов
лист кул. листа иа лавъра, изсу¬
шени сс използват като подправ¬
ка зв различни ястия, защото съ¬
държат етерични масла; лавров
лист; — дафии (гр.) мед, вещест¬
во. което се добива от кората на
много дафинови растения. упот¬
ребявано като пургатив.
Дафнис (гр.) 1. мит, млад и хубав
сицилийски овчар, сии ив Хермсс
и любимец нв Пан. който го учи
да свири с овчарски свирка (флей¬
ти); възпяван е бу^личната пое¬
зия; 2. прен., поет, пастир, овчар.
дах (тур.) диал. планина.
даяндисвам, даяндисам (тур.) диал.
1. трая, търпя, издържам. ис сс
поддавам; 2. стигам, достигам.
двор (рус.) ист. ост. монархът и не¬
говите приближени.
дворянин (рус.) ист. руски благород¬
ник, болярин; — дворянство (рус.)
привилегировано и господстващо
съсловие предимно е царска Ру¬
сия.
де (дьо) (фр.) от (обикн. във френс¬
ките аристократични имена)
дебиклаж (фр.) книж. рядко вдигане
иа стоки от пазар.
дебаркадер (фр.) разтоварване, прис¬
танищно разтоварване; — дебар¬
кация стоварване, снемане стоки
или хора нв брега; сваляне войс¬
ка на брега; — дебиркирим воен..
снемам стоки или хора на брега;
свалям войска ни брега.
дебати (фр.) спор. прение, разиск¬
ване.
дебснтура (рус.) книж, митническо
свидетелство за върнато платено
мито.
дебет (лит.) търг. 1. съвкупност от
задълженията към дадено предп¬
риятие, които сс вписват е лявата
страна иа счетоводната му книга;
дебит; 2. самата лява страна на
счетоводния баланс и счетоводни¬
те смстки; дебит.
дсбилиост (лит. „слаб”) мед, лека сте¬
пен нв вродено слабоумие.
дсбит1 (фр. „разход”) физ. количес¬
тво вода, петрол. газ или енергия,
получавано или изразходвано за
единица време; — дсбитомср (фр.)
физ. урсд за измерване дебита на
дадена течност.
дебит2 (фр.) снет, лявата стрина иа
счетоводната сметка при двойно¬
то счетоводство, е която се отра¬
зява информацията зв увеличени¬
ята ив средствата спрямо матери¬
ално-веществения им характер и
намаленията нв техните източни¬
ци; — дебитно салдо по-голямата
от нула разлика между сбора от
всички записвания по дебита и
сбора от всички записвания по
кредита на една и съща счетовод¬
на сметка, използвана при двой¬
ното счетоводство; — дебиторам
(нем.-лат.) записвам е дебита; —
деблокирам
182
дебитор (лит.) 1. длъжник ив бан¬
ка или друго учреждение; 2. фин.
физическо или юридическо лице,
косто дължи иа някого суми зв по¬
лучени стоки, материали. парич¬
ни средства и др. за извършена му
услуга.
деблокирам (фр.) воен, снемам обса¬
ди.
дебордирим (фр.) мор, излизам встра¬
ни с цел да заобиколя някого; от¬
далечавам от брега.
дебоширим (фр.) правя безредие,
причинявам безредици; — дсбош
(фр.), безпорядък, безредица.
дсбурдвж (фр.) техн, промиване ни
руди.
дсбуше (фр.) 1. изходен пункт. из¬
ход на пристанище, за промъкви-
ие; излаз. устие (ни клисури); 2.
търг, пазар, пиаца, тържище; —
дебуширам излизам от теснина;
промъквам сс; излизам н открито
море.
дебютант (фр.) актьор. които за пръв
път излиза ии сцената пред пуб¬
лика; — дсбют излизане зи пръв
път на сцената или пред общест¬
вото особено с някоя творба на
изкуството.
дев (тур.) диал. зъл дух, чудовище,
девадаси (св^кр.) е Индия; деви¬
ци, които служат е храмовете.
девалвация (лат.) 1. икон. парична
реформа чрез понижаване
стойността ии книжните пари, ка¬
то се намалява златното или сре¬
бърното съдържание нв иидиоивл-
иата парична единица, или сни¬
жаване курса на валутата ни даде¬
на страна по егнещеиие на зла¬
тото, среброто или валутата нв ня¬
коя други страни; 2. фин. офици¬
ално намаление ии златното съ¬
държание ии паричната единици
иа иauиеиaдиaгa валута и иа
нейния официален курс по отно¬
шение на чуждата валути.
деванагари (св^кр.) език, 1. старо
индийско срич^но писмо, е ко¬
ето всеки зиак означава гласни
или съчетание от съгласни и крат¬
ко „в”, и на косто св написани
санскритските паметници; 2. мо¬
дерно писмо на класическия сан¬
скрит. което се използва днес от
езиците хинди. маратхи, непали.
девастация (лвт.) книж. опустоше¬
ние, унищожаване.
дене (тур.) диал, ост. камила; — де-
нсджия (тур.) диал. ост, камилар.
девиация (лат.) 1. физ, отклонение
на някое тяло от посоката на дви¬
жението му или ъгълът между две
посоки, който отговаря иа стра¬
нично изместване; 2. физ. егkле-
иеиие нв електронен лъч пот
действието на напречно магнит¬
но поле; 3. спец,, отклонение на
стрелката на компаса от магнит¬
ния меридиан под влияние на же¬
лезните маси и електромагнитните
полета на транспортно средство
(кораб, самолет. танк); 4. мор. про¬
мяна е посоката ив морските те¬
чения; 5. е метеорологията — ъгъл
между посоката ии вятъра и по¬
соката на гратиснти на атмосфер¬
ното налягане; 6. биол. отклоне¬
ние е индивидуалното развитие иа
орган ив жив организъм поради
промяна е условията на развитие;
7. рад. техн. отклонение на посо¬
ката на пристигането иа радиовъл¬
ните от посоката към приемател¬
ната станция.
девиз (фр.) 1. литер, късо, смисле¬
но и изразително изречение, ко-
сго се употребява понякога квто
надпис по монети, гербове и пр.;
2. ръководно правило.
девизи (англ.) полици или чек. из¬
дадени е чужда валута и платими
е чужда държава; — девизна цена
основната цеиа. която с опреде¬
лило учреждение, държава, тру-
183
дегустатор
жестно и др. при отдаването е търг
направата или доставката на не¬
що; — централа иа девизите уч¬
реждение при БНБ за издаване ни
такива чекове; — девизи фин, пла¬
тежни средства. издадени и чуж¬
дестранна. валута и платими е чуж¬
бина, предимно за уреждане на
международни плащания.
дснигвдизauин (лат.) мед. лишаване
от жизнеспособност; умъртвяване
на нерв.
Девкалнонлв потоп през 1503 г. пр.
Хр. по времето на митичния цар
на Тесалия Девйидиен и жена му
Пир(х)а, които оцслсли от навод¬
нението и с хвърляне на камъни
продължили света: камъните от
Девкилион ставали мъже, и от же¬
на му — жени.
денодюuнн (лат.) юр, наследяване.
преминаване на права върху дру¬
го лице по силата иа известен за¬
кон ; — левопюцнлиен (фр.) е съ-
чст. деволюционно право юр, —
прaвете иа деца от първия брак
да наследят всички недвижими
имоти иа родителите си, ако пос¬
ледните встъпят във втори брак;
— Деволюционна война воен. вой¬
на, водена от Луи XIV против Ис¬
пания за холандското наследство.
девон (англ. от еебсгв· геогр.) геол.
третият поред период от пале-
езойскитa ера, установен за пръв
път е английската област Девон¬
шир.
девотизъм (лат.) подчиненост и под-
мазване, педдизурствaне·
девоция (лит.) книж. 1. преданост;
2. набожност.
девтерий (гр.) хим, изотоп ни кис¬
лорода, който е два пъти по-те¬
жък от обикновения кислород; те¬
жък кислород.
девтерогамия (гр.) второбрачие.
gевтеронлмня (гр.) второзаконие, ед¬
ни от петте Моисееви книги.
/^вулканизация (рус.) техн, обработ¬
ване иа стари гумени материали с
подходящи химикали, за да се ре¬
генерира каучукът.
дегаже (фр.) спорт, във фехтовката
— втика, при която шпагата се от¬
деля, отклонява от оръжието ив
противника, за да се ивиесс удар
по най-краткия път.
дегазация (лат.) хим. I. очистване иа
обгазени предмети. помещения.
местности и др. от отровни газо¬
ве; 2. съвкупност от мероприятия
за обезвредяваие нв отровните га¬
зове. попаднали върху хора, жи¬
вотни, предмети и пр.
дегенерат (лат.) мед. 1. човек с приз¬
наци на физическо или душевно
израждане; изрод; 2. изродено жи¬
вотно или растение; — дегенера¬
ция (лит.) израждане.
дегизирам (фр.) придавам друг вид
на лицето.
дегмеде (тур.) диал, кой знае, една
ли.
дегра (фр.) хим, 1. окислено масло
от риби или други морски живот¬
ни. което сс използва при обра¬
ботване ив кожи; 2. вторичен про¬
дукт, който се получава при про¬
изводството ни чортова кожа или
изкуствено окислено мвеле.
деградация (лат.) понижаване, упа¬
дък. отнемане нв чии.
дегре^я (от лвт. „слязъл”) 1. слиза¬
не, спускане, спадане; 2. книж.
постепенно смаляване, спадане; 3.
фин, метод за облагане, съчетание
иа прогресивно с пропорционал¬
но облагане; 4. фин, намаление на
жп наела. косто сс прави за пре¬
воз иа стоки на разстояние обик¬
новено повече от 300 км.
дсгумирвм (ием.) текст, премахвам
лепливо вещество от естествена
коприна.
дегустатор (от лат. „опитвам на
вкус”) лице. което с специалист
дедал
184
по определяне качеството ни из¬
вестен продукт чрез вкусваис; —
дегустация (фр. от лат.) опреде¬
ляне качествата ив продукт чрез
вкусване.
дедал (от себсгв. по имсто на ле¬
гендарния Детал, построил лаби¬
ринт за Минотавър) 1. книж. мяс¬
то, където човек се загубва; лаби¬
ринт; 2. прен, много тъмии, неяс¬
ни неща.
детектив (фр.) таен полицейски
агент; детектив.
дсдсте хим, препарат против насе¬
коми чрез контактно въздействие,
дедикация (лат.) посвещаване съчи¬
нението си някому. посвещение,
дедусйт (вигл.) товароподемност иа
кораб, изразява се обикновеио в
метрични тонове.
дедукция (лит.) извод. заключение
от общото към частното (обрат¬
ното: индукция).
деемулсация (лат.) хим, разбиване ни
капчици от мазнини. които се на¬
мират е дадена течност; — деемул-
сатор техн. уред зв дес-мулсиция.
дсжвню (фр.) псих, илюзия на па¬
метта, състояща се е това. чс чо¬
век намира много позната дадена
ситуация. която всъщност вижта
за първи път.
дежонс (фр.) закуска.
дезвбийе (фр.) книж, 1. небрежна до¬
машна дреха; 2. прен, човек, об¬
лечен небрежно.
дезавуирам (фр.) 1. изкарвам наяве,
изобличавам, осъждам постъпка¬
та нв някого; 2. книж, отнемам,
снемам доверието от някого; 3. от¬
ричам, ие признавам за вярно; —
дезавуираше изобличаване, осъж¬
дане.
дсзат·рсгацня (фр.) разпадане иа ет-
но цяло нв съставните му части.
дезакордирам (фр.) разстройвам.
дезактавация (лат.) 1. загубване ни
активност от молекули, необходи¬
ми зи встъпване е химични реак¬
ция; 2. загубване иа активност; 3.
воен, отстраняване на бойните ак¬
тивни вещества непосредствено
слсд тяхната употреби от хора, жи¬
вотни, предмети, бойни средства,
местности и др.
gезикuеигуauин (фр.) език, съвсем
слабо изговаряне на ударена срич¬
ка е тадеив дума поради стилни
или синтактични съображения.
дезвмбвлвж (фр.) разопаковане, из¬
важдане на стока от денк (сандък),
дезамбаркирам (фр.) разтоварвам ко¬
раб.
дезармирам (фр.) воен. книж. разо¬
ръжавам.
Дездемона литер, 1. сдио от главни¬
те действащи лица е Шекспиро¬
вата трагедия „Отело”; любима
съпруги на Отсло; стави жертва ни
сляпата ревност ни мъжа си. про¬
вокирана от интригите ни Яго; 2.
прен. (олицетворение на) незаслу¬
жено страдаща от ревността на
съпруга си вярна и предани жена.
дезертирам (лвт.) бягам от войската,
отклонявам се от военна повин¬
ност; — дезертиране бягане (осо¬
бено от военна служба); — дезер¬
тьор беглец, особено от войската;
човек, който не изпълнява задъл¬
женията си.
дезнгиацня (фр.) означение, списък
на стоките, които най-миото сс
продават.
дезинвестиция (дез- и инвестиция)
фин. включва ликвидация на не¬
ефективни държавни предпри¬
ятия, както и приватизация е тес¬
ния смисъл на домитата.
дезинсекция (лит.) спец,, мероприятие
зи изтребване на вредни насеко¬
ми.
дезинтегратор (фр.) техн, 1. маши¬
ни за ситно раздробяване на крех¬
ки, нс много твърди материали;
2. инсталация зи прочистване на
185
декада
газонстс от прах, използвана глав¬
но при високите псщи.
gезянmeтрацня (фр.) разпадане цяло¬
то ни части.
дезинтоксикация (гр.) мед. обезвреж¬
дане ив екзогенните отровни ве¬
щества е организма нв човека и
животните.
дезинфектор (лвт.) мед, обеззврази-
тсл, който дезинфектира; — де¬
зинфекция обеззаразяване, унищо¬
жаване микробите нв болестта по
химичен начин.
дезинформатор (фр.) книж. лицс, ко¬
ето дава неверни сведения и заб¬
луждава; — дезинформация (от
лат.) лъжливо осведомяване с цел
заблуда.
дезмитис (гр.) мед. възпаление на
връзките ив сухожилията; — дез-
молотия наука зв сухожилията; —
дезмография (гр. „връзка” и „пи¬
ша”) дял от анатомията, който
изучава сухожилията.
дезмолязи (гр.) биол. процесът на би¬
ологичното окисляване на вещес¬
твата при обмяната и организми¬
те.
дезмопатология (гр.) мед. наука за
болестите нв сухожилията.
Лсзмотомия (гр.) мед, рязане на су¬
хожилията.
дсзнуртин (лат.) мед, дял от хирур¬
гията. който се занимава с праве¬
не на превръзки и лекуване на бо¬
лести. бсз да сс прилага операция.
дезодорация (лит.) хим. премахване
на лоша миризма. лош дъх по хи¬
мически иачии; — дезодорант
козм. 1. уред за премахване иа лош
дъх, лоша миризма ; 2. средство зи
премахване иа лоша миризма.
дезоксидация (лит. „без” и оксида¬
ция) отнемане на кислород от ие-
що; рaзойиедяввне; — дезоксиди¬
рам (фр.) хим, отнемам кислорода
на дадеио вещество; окислявам.
дезорганизатор (фр.) лице, което
внася дезорганизация; нарушител
иа реда; — дезорганизация (лат.)
разстройство, нарушаване на рсда,
дезориентирам (фр.) ориентирам
неправилно, погрешно; — дезори¬
ентация 1. лишаване от правилна
ориентация, въвеждане н заблуж¬
дение; 2. ^намиране на правил-
ив насока.
дезурбанизация (лат.) преместване,
разпръсваие иа жители и учреж¬
дения от големите гритоие по се¬
лата.
деизъм (лат.) филос. рел. еgнебежис,
вярване е Бога като теорец иа све¬
та от нищо (противоп пантеизъм);
— деистически отнасящ се до де¬
изма; — дсист последовател на де¬
изма.
деиктичен (гр.) книж, указателен,
денсис (гр.) живоп, композиция с об¬
разите на Исус е средата и от тве-
тс му страни Дева Мария и Йови
Кръстител.
деификация (лат.) рел. обеготворя-
ваие; — деифицирам обожествя-
вам, обоготворявим.
Дейвис (от собств. по името иа аме¬
рикански тенисист и държавник
Дейвис Дуайт Фили (1879 — 1945)
спорт, купа — награда. връчвана
иа победителите иа традиционно
провеждани (от 1900) междуна¬
родни състезания на национални¬
те отбори.
дек (англ.) отворено място ии кораб
извън кабините; пространството
между палубите, палуба.
дека (нсм.) муз. горната и долив дъс¬
чица на струнните инструменти.
дека- (гр.) дссет.
декабрнсти (рус.) ист. учистиици и
руския военен бунт през 1825 г. е
Петроград. които искали да се въ¬
веде коисгитуuиеиие управление.
декагон (гр.) дееетоътьдиий·
декаграм (гр.) десет грима.
декада (гр.) 1. десетици; 2. пара от
декадентетво
186
десет гръцки стотинки; 3. време
от 10 дии във Френската буржо¬
азна революция; 4 - сбор от десет
предмета или група от десет ду¬
ши, 5. част от книжовен труд, раз¬
делен иа десет глави или десет
книги (Декадите на Тит Ливий).
теквдеитегве (лат.) упадък; направ¬
ление е изкуството, което си слу¬
жи с мистични настроения; — де¬
кадент последовател ни текадеи-
тсгвеге·
декадрия (фр.) календар на първата
френска революция.
декведър (гр.) геом, дееетостенник·
декалитър (фр.) десет литра,
дейaдкирaн (фр.) полигр, 1. пресне¬
мам изображение от мсд или ка¬
мък иа дърво; 2. пренасям образ,
копирам чрез специална хартия.
дейидкомвиин (фр.) 1. полигр, начин
на копиране многоцветни рисун¬
ки върху порцелан, стъкло, дърво
и под.; 2. рисунка, направени по
този начин.
декило (ит.) търг, 1. намаляване тег¬
лото на стоката от изтичане, из¬
сипване, изсъхване и др.; 2. на¬
маление на първоначалното тег¬
ло ни стоката, вследствие влияни¬
ето нв атмосферните условия.
декалог (гр.) 1. библ. дссстте божи
заповеди; 2. дссет правила.
декалумен (лат.) фотометрически
мярка от 10 лумена.
декалциивци^ (рус.) 1. хим, премах¬
ване, отстраняване на калций; 2.
мед, вземане ни калций от тъкани
зв микроскопс^ изследване.
декапцифнкация (лат.) мед. обедня¬
ване на организми от калций.
Декамерон (гр.-ит.) gесетедневие;
съчинение ии известния поет
Джоввни Беkaчо·
деканат (гр.) 1. достойнство и длъж¬
ност иа декан; 2. канцелария ив
декан; 3. ръководство ни факул¬
тет въе виеше учебно - заведение;
—	декан професор. избиран зи ед¬
на година да председателства фа¬
култета и да води текущите рабо¬
ти в него.
декантация (фр.) хим. отделяне ии
луга с помощта на сифониа тръба
след утаяване.
декапировка (фр.) хим. почистване
ии метални повърхност за пе-ив-
титъшни обработка.
декапитация (фр.) юр. обезглавява¬
не.
декапод (фр.) зоол. 1. дееегокрaй рак;
2.	мекотело. което има десет пи¬
пала.
дскир (гр.) единица мярка за плош;
десст ара = 1000 квадратни метра.
Декарт (лат. Киртезиус) Рене (1596
—	1650) виден френски мислител.
философ, математик, физик, фи¬
зиолог, ееиевеnеложник на раци¬
онализма, обосновава основните
положения е аналитичната ге¬
ометрия, въвежда понятието реф¬
лекс; „Мисля, следователно съ¬
ществувам” (лат. cogito ergo sum)
е изходното положение иа фило¬
софията му; той основи школи на¬
речена „картезиански”; учението
му се характеризира с последова¬
телен дуализъм: признаване рав¬
нопоставеността ни материалното
и духовното начало. на материята
и духа.
декаенлаб (гр.) литер. деесгосричеи
стих е античната гръцка и римска
поезия; — дскaеилвбичен (гр.) ли¬
тер , десегесричен·
декветих; деквстихои (гр.) литер, де-
естоетищис, строфа от десет сти¬
ха.
декатирам (фр.) техн, отнемам лъс-
кавината иа плата чрез мокрене.
декатлои (гр.) спорт, състезание, и
което си застъпени десет дисцип¬
лини; деестобой·
лекваπифнкацня (рус.) 1. изгубване
на квалификация, ни добри качес¬
187
декомпресия
тва; 2. отнемане ни квалификация,
декември (лат.) някога десетият, в
сега последният месец от година¬
та.
декламаторика (лат.) наука зв крас¬
норечието. за gеклaнauиягa; —
дейдинвuин изкуство дв се четат
или произнасят наизуст изрази¬
телно стихове.
декларативен (фр.) който се прави
нън форма на декларация ; офи¬
циално тържествен.
декларатнвност (лат.) литер, 1. пря¬
ко изразяване иа мисли, чувства
и идеи от името на автора или на
литературен герой по нехудожес¬
твен ничии; 2. монологична фор¬
ма иа изложение. при която по¬
етът пряко и внушително художес¬
твено изразява мислите и чувст¬
вата си.
декларация (фр.) 1. търг, обявяване
съдържанието иа вносни или из¬
носни стоки е митницата с цсл да
бъдат ебезмитсни или съответно
обложени; 2. полит, изявяване,
изявление; 3. електрон, израз е
компютърна програми. с който сс
въвежда обект за част от програ¬
мата, дава му сс имс и се конкре¬
тизират неговите свойства.
декласирам (фр.) понижавам; — дек¬
ласиране изпадане от класация; —
декласиран 1. откъснат от общес¬
твото, пропаднал; 2. спорт, отпад¬
нал от състезание.
деклинатор (лат.) техн. уред. който
показва отклонението иа магнит¬
ната стрелка от меридиани; — дек¬
линация 1. физ. отклонение иа
магнитната стрелка от магнитна¬
та линия; 2. астр, егйлеиеиие на
небесните тела от екватора; 3.
грам, склонение; — деклинирам
скланям.
дековилка (фр.) 1. гесиолинсйнa же¬
лезопътна линия; гееиединейкa;
2. вагонетка от тесиолинейна же¬
лезопътна линия.
декодер (исм.) рад,тел. устройство.
е което от пълния цветен телеви¬
зионен сигнал се получават основ¬
ните цветни сигнали.
декокт (лат.) отвара от билки; — лс-
кокция (лат.) фарм, I. приготвяне
на отвари от лековити билки; 2.
самата отвари; декокт.
деколатор електрон, устройство. ко-
сто разделя копията иа многос¬
лойна принтерна хартия след по¬
лучаването на разпечатката от
принтера.
деколонизация (фр.) процес на пос¬
тепенно освобождаване след Вто¬
рата световна война ни потисна¬
тите от колониалното робство на¬
роди и извоюване ии национал¬
ната им независимост.
деколорация (лвт.) обезцветяване.
избеляване; — декедерирaм обсз-
цеетнвaм. избелвам.
декомпенсация (лат.) мед, 1. състо¬
яние, при което орган. система
или целият организъм не може по¬
вече да изпълнява нормални или
повишени изисквания; 2. псих,. за¬
губи нв способността за компен¬
сация при намалена или липсва¬
щи психическа и физическа изд¬
ръжливост.
декомпозиция 1. разлагане ив едно
цяло е съставните му части; 2. мед,.
най-тежката форма иа разстройс¬
тво иа усвояване иа храната у кър¬
мачетата.
декомпресия (лат.) 1. мед. намалява¬
не или отстраняване ив натиск
върху телесна част; 2. мед.. болес¬
тно състояние иа организъм при
промяна ив налягане; 3. техн, пее-
тепсиио намаляване иа налягане¬
то е някакъв съд, чие го съдържа¬
ние с пот налягане: — декомпре-
сор техн, уред за поегепеиие на¬
маляване иа натиск в съд. чисто
съдържание се намира пот иаля-

деконт
188
ганс.
деконт (фр.) фин, 1. отчетна сметка,
която сс изпраща па клиента зи
начина, по който с извършени
продажба или покупка ни стоки,
ценни книжв и валути; 2. сметка,
отчет (при инкасиране полици от
едиа банка).
де контаминация (лат.) мед, отстра¬
няване или неутрализиране иа от¬
ровен газ или други вредни вещес¬
тва по почвата, дрехите и пр.;
обеззаразяване.
декор (лат.) накит, украшение; — де-
йервгиеие изкуство изкуство, ко¬
ето обхваща само онова, което сс
отнася до украсяване (ив зали, къ¬
щи, театри, прозорци и др.); —
декоратор 1. човек, който украся¬
ва, нарежда (напр. салон, сцена);
2. художник по декоративно из¬
куство; — декорация 1. украси, ук¬
рашение; сценична живопис; 2.
орден; — декориране 1. украсява¬
не; 2. удостояване с ордси.
декорт (фр.) търг, произволна, по
споразумение или според търгов¬
ските обичаи отстъпка върху
стойността ни стоката за закъсне¬
ние при доставянето, поради ло¬
шо качество или повреди, уста¬
новени при получаване на стока¬
та.
декортммацни (лат.) 1. спец, отделя¬
не на ликото и кората от дървес¬
ната част иа стъблото, бсз дв се
потопява нън вода; 2. мед, опера¬
тивно премахване иа кората ни ор¬
ган, главно иа мозъчната кори; —
декортикатор техн, зем. машина зи
отделяне на кората и ликото от
дървесинната част на стъблото.
декорум (лит.) приличие, бдвгоприе-
тойноет.
дек^дитарам (лат.) спирам креди¬
та.
декремент(ум) (лат.) 1. мед, стадий
на намаляване нв температурата
или силата на дадена болест; 2.
спец, величина. характеризираща
скоростта на затихването на пе¬
риодичните движения; 3. спец, ко¬
личеството. което с загубено при
пеегепеиие намаляване или из¬
носване ии нещо; — логаритми¬
чен декремент геом. дотaригън на
отношението между две последо¬
вателни амплитуди на затихващо
колебание.
декрет (лвт.) 1. правителствена раз¬
поредба със сила ни закон; поста¬
новление, определение, указ; 2. и
древния Рим — постановление на
император, консул или ни ссивти;
— декреталии (лат.) папски пис¬
ма по някои спорни църковни
въпроси; — декре^им (фр.) 1.
постановявам чрез декрет; 2. прен.
разпореждам се самоволно, запо¬
вядвам.
дсксам (гр.) диал, приемам, възпри¬
емам.
декстран (фр.) хим. бяло аморфно
жслатиново вещество, косто сс по¬
лучава, докато кисис сокът на за¬
харното цвекло.
декстрин (лат.) хим, вещество, от ко¬
сто се приви лепило; — декстри¬
низатор техн, апарат за получава¬
не нв декстрин от нишесте.
дексгроза (от лат. „десен”) ост,. гроз¬
дова захар, гликози.
декстрокардия (гр.) мед. вродено по¬
ложение, когито сърцето е е тяс¬
ната половина на гръдната кухи¬
на, чссто с общо разместване ни
вътрешните органи.
декувер (фр. „непокрит”) 1. разли¬
ката между цената на имущество¬
то и застрахователния капитал,
която остава и риск иа застрахо¬
вать^ 2. фин, борсови операции
за продажба на ценни книжа или
стоки, с които продавачът не раз¬
полага е момента ни извършване
на продажбата, но очикев при по-
189
делфин
благоприятен курс или цена да ги
придобие и предостави ни купу¬
вача.
декупаж, (фр.) филм, подробен сце¬
нарий, където всички сцени на
филма са описани предварително,
дскуриои (лит.) член нв общинския
съвет е древния Рим; — дскурия
административна част е древния
Рим.
декурсивиа лихва (лат.) банк. падеж¬
на лихва, kенто се плаща след из¬
тичане ни срока на сдио задълже¬
ние.
декурси^ (лит.) воен. 1. нахлуване иа
неприятелски войски; 2. стовар¬
ване ни войски.
делатив (лат.) грам, падеж е неии-
доевропсйски езици зи означава¬
не ии посоки.
делатор (лат.) книж, издайник, до¬
носник; — деляция донесение. до¬
нос.
делеатура (лат.) печ, коректурси знак
за изхвърляне иа излишна буква.
делегат (лит.) пратеник, претстиии-
тел на корпорация, на дружество,
напр. на конгрес; — делегация 1.
пратеници, nьлнонешници, депу¬
тация; 2. представителство иа кон¬
грес, конференция и др.; 3. юр.
предоставяне пълномощия ни по-
ниеkоетеящ орган или правен акт
за разрешаване въпроси. които
влизат и компетенцията иа деле¬
гация, орган или правен акт; 4.
юр. съдебна поръчка; — разпит по
делегация юр. — снемане показа¬
ния нв свидетел или разпитване
на стрина по дело ис от съда, кой¬
то разглежда делото, а от съда на
месгожитедсгвего иа свидетеля; —
делегирам I. пращим инкото да ме
представлява. упълномощавам; 2.
прехвърлям прави.
дели (тур.) луд, юнак; — делибашия
1.	взвод турска войска; 2. нере¬
довна турска войска. хайти, пляч-
киджии.
дслягат-ура (лат.) превръзка.
делийвилня (тур.) нар, млад момък,
лудо-нлвде·
деликатес (фр.) изтънчено ястие ка¬
то чср хайвер. гъши дроб. скъпи
сирена и пр.
деликнеит (лат.) юр. престъпник; —
деликтси произходящ от престъп¬
ление.
делимитация (лвт.) книж, определя¬
не на граници; разграничаване.
делир (лат.) псих.. състояние, харак¬
теризиращо сс с помрачение на
съзнанието и зрителни сетивни
измами.
дслко (по инициали ни собств. име)
авт, механизъм от запалителната
система на автомобилен мотор.
делкредере (ит.) търг, гаранцията,
която един комисионер или тър¬
говски агент дава, или отговор¬
ността, която той поема спрямо
своя доверител за продадени ии
кредит стоки срещу особено въз¬
награждение (наречено също тел-
крсдере).
делта (гр.) 1. четвъртата буква е
гръцката азбуки, подобни на три¬
ъгълник; 2. геогр. разлато устис нв
река. подобно на гриъгьлиик·
дслтоид (фр.) 1. анат. мускул на ра¬
менете; 2. геом. четириъгълник,
съставен от два еднакви триъгъл¬
ника с различни височини.
делувий (от лат. „отмивам”) геол..
ронливи утаявания по планински
склонове. смъкнати под влияние
на тежестта си или от дъждовете.
Делфи геогр, древногръцки град в
полите нв планината Парнас във
Фойити, известен с храма иа Апо¬
лон и най-авторитетния е древ¬
ността оракул; — делфиний .мит.
чудовище, дракои. охранявал све¬
щения извор на „прорицалище-
го ” и Делфи.
делфин (лат.) 1. зоол. морски бо-
дем
190
звйиий от рота ни китовете; 2.
спорт, стил в спертнего плуване;
3.	астр. съзвездие е Северното по¬
лукълбо; — делфинариум зоол. обо¬
рудван бассйн с необходимите съ¬
оръжения за изучаване ни пове¬
дението иа делфините, дресира¬
нето им и представянето им пред
зрители; — делфинолог зоол. спе¬
циалист. който сс занимава с изу¬
чаване на делфините.
дем (гр.) ист, 1. административно
деление е древна Гърция; 2. граж¬
данство, съсловие.
демагог (гр.)1. е древна Гърция —
вотач нв народа; 2. полит, общес¬
твеник, който сс старае да си съз¬
даде популярност срсд мвситс чрез
лъжливи, недостойни средства; 3.
прен, лицемерен човек, измамник;
—	демагогия 1. измамваие на об¬
ществено и политически незрели
лица ччрез лъжливи обещания и
пр.; 2. прен. лицемерие, лъжа, из¬
мама.
демараж (фр.) техн, набиране на
скорост.
gснaркaциеиси (исп.) боен, който
разграничава, отделя, — демарка-
цнлнна линия гранична линия
между две армии по нремс ни при¬
мирие; погранична линия; — те-
нирквционен кордон погранична
верига (постове); — дснврйвцнен-
ин войска погранични войски; —
демаркация (исп.) 1. воен. опреде¬
ляне граница между две терито¬
рии, две армии и пр. чрез дого¬
вор; 2. мед, ограничаване иа въз¬
палени части от здравите.
демарх (гр.) 1. е древна Гърция —
началник на всяка област; начал¬
ник ии дом; 2. е днешна Гърция
—	кмет; — демархия (гр.) е Гър¬
ция кметство. община.
демарш (фр.) книж. постъпка. обик¬
новено дипломатическа.
дснaскирим (фр.) 1. свалям, снемам
маската; 2. прен. изобличавам ня¬
кого.
дематериализация (лат. „раз” и „ма¬
терия”) филос. лишаване от мате¬
рия, превръщане е нематериално
(въвсдсн от идеалистите термин за
тяхното ненаучно схващане зв
превръщане иа материята е нема¬
териално).
дембел^и), дембелай (тур.) разг,
мързелив, ленив човек; ленивец;
— дембелуввм мързелувам; — дсм-
беллъй (тур.) лениост; — дембсл
ленивец.
дембелхаяе (тур.) разг, свърталище,
къща ни мързеливци, иа ленив¬
ци.
демск (тур.) сиреч, тосст.
деменция (лат.) 1. мед, лудост, при¬
добита лудост; 2. псих. прогреси¬
ращ дистрофичен мозъчно-орга¬
ничен процес, свързан с интелек¬
туални деградация; придружава сс
от нарушение иа паметта; оглупя¬
ване.
Дсметри (гр.) 1. богиня на земеде¬
лието и плодородието, дъщеря на
Кронос и Рся, сестра иа Зевс ед¬
на от най-тачените гръцки боги¬
ни; у древните гърци: богиня на
земеделието; у римляните: Церс-
ри; 2. прен, рядко хляб.
демилитаризация (от лит. „раз” и ми¬
литаризация) воен, установена
чрез международен договор заб¬
рана на една победени държава да
има войска, дв строи укрепления,
да произвежда оръжия и др.; ра¬
зоръжаване.
дсмилюн (фр.) арх, малък бастион
пред ъгъл на главен бастион.
демииутие (лат.) грам, умалително
име; — демииутивен умалителен.
демир (тур.) желязо; — Демир-Ка¬
пия Железните врата (иа Дунава).
демирджия (тур.) диал, ост. железар,
демиркв (тур.) диал. нит много твър¬
да ябълки.

191
демос
демнсионер (фр.) книж. лице, което
си е подало оставка; е останка; —
демиснонирам (фр.) книж. подавам
останка; — демисия подаване иа
оставки; — gемнснлинране пода¬
ване ив оставка.
демитур (фр.) пелуобρъщaне, поло¬
вин обръщане; полукръг.
дсмиургия (гр.) ист. низшата работ¬
на класа от народа; — демиург 1.
е древна Гърция: занаятчия; 2. е
дорийските градове: висшс лице
е управлението; 3. филос, у тное-
тиците: създател иа снети; 4. у пос¬
ледователите ив Платон: светов¬
на души.
демобилизация, демобилизиране (фр.)
разг, разпускане на войските.
демография (гр. „народ” и „пиша”)
дял от статистиката, който се за¬
нимава със състава и движението
на населението е определени ис¬
торически условия; народоописа¬
ние.
демодиран (фр.) излязал от мода, ос¬
тарял.
демодулация (лат.) рад.техн, процес.
при който високочестотни моду¬
лирани напрежения се преобра¬
зуват в иисйечестетии напреже¬
ния, които съответстват по фор¬
ми и честота на модулиращото
иапрежсиис; детектиране; проти-
воп. модулация.
демократ (гр.) член нв демократи¬
чески партия; човек с демократич¬
ни убеждения и наклонности; —
демократизация въвеждане и отс¬
тояване ни демократични прин¬
ципи; — демократизъм (гр.) след¬
ване началата на демокрацията; —
демократичен свойствен иа демок¬
рацията. народовластен; — демок¬
рация полит., 1. форма на държав¬
но управление, при която властта
принадлежи на народа; народов¬
ластие; 2. състояние, рет, който
сс основава върху равенството на
всички и уважение към отдели ата
личност и рамките на дадена об¬
щност, колектив, общество; 3.
привържениците на демократич¬
но управление ии една страни; 4.
държави с демократично управле¬
ние.
демон (гр.) 1. у старите гърци: дух;
2.	сега: зъл дух; дявол, сатана; —
демоиизъм 1. вярване е зли духо¬
ве; 2. състояние на привидно об¬
ладаване от зли духове; — лсмо-
иолвг'рнн поклонение иа злите ду¬
хове; — gемлнографня дял от бо¬
гословието. който изучава приро¬
дата и явлението иа злитс духове;
— лсмонлпатрня рел.. почитане,
обожаване ив злите духове; — де¬
монология рел.. 1. дял от богосло¬
вието, който се занимава със зли¬
те духове; 2. система от митоло-
гически представи за злите духо¬
ве; 3. дисциплина, която изучава
тези мигедотичесйи предания.
демляетизация (фр.) фин. отнемане
иа платежната сила на монета.
демонстрация ■ (лат.) 1. показване,
обясняване по нагледен начин (с
картини. живи тела и пр.) 2. шес¬
твие, манифестация с цел изразя¬
ване иа враждебност, негодувание,
протест; — демонстратор 1. лицс,
което тенеиегриρa публично,
обикновено резултати от научни
опити. наблюдения и други с поз¬
навателна цел; 2. неодобр . тенеи-
странт; — демонстрант (лат.) учас¬
тник н демонстрация
демонтаж (фр.) техн, разглобяване
ии машини. апарат и др. и снема¬
нето им от фундамента.
деморализация (фр.) 1. развала, пок¬
вара. упадък на нравите; 2. отс -
лабване иа дисциплината и реда
е армия. общество. училище и пр.
демос (гр.) 1. ист. е тревна Гърция
е грagевете-дьржaви — свободно¬
то. пълноправно население; 2. по-
Демостен
192
късно — прост народ, тълпа.
Деносгсн (384 — 322 пр. Хр.) 1. ивй-
известният атински оратор и по¬
литик; приканвал сънародниците
си към съпротива срсщу завоева¬
телната политика иа Филип II
(Македонски); 2. прен. добър. та¬
лантлив, красноречив оратор;
слаткодумец; вития; 3. шег. бъб¬
ривец, празиодумец; фризьор.
дсмпфер (ием.) 1. муз, немско име
на сурдина; 2. муз, у нас — тер¬
мин за наименуване механичното
приспособление при клавишните
музикални инструменти, служещо
за прекратяване вибрацията ни
струните; 3. техн. разш. уредба или
приспособление за намаляваис
амплитудите ни вредните колеба¬
ния на механични системи; аити-
вибратор. амортисьор.
деназализация (фр.) фон. загубване
назалния резонанс на носовите
гласни при артикулирането им и
превръщането им е устнени глас¬
ни.
денарии, денар (лит.) ист. старорим-
ска златна и сребърна монета с
различна стойност.
денатурация (лат.) хим. процес, чрез
който някои продукти, като
спирт, захар и др., се правят не¬
годни зи консумация, като им сс
прибавят отровни и неприятни зи
вкуса вещества; — денатурирам
(лат.) хим, правя някои продукти,
като спирт, захар, сол и др., не¬
годни за консумация чрез приба¬
вяне иа отровни и неприятни зи
вкуса вещества; — денатурант 1.
(нем.) хим, вещество, което раз¬
валя, променя естествените качес¬
тва, цвета на нещо; — денатурат
хим. предназначен зи технически
цсли спирт, приведен и състояние
да бъде негоден зв консумиране
чрез прибавка иа неприятии нв
вкус и вредни за здравето вещес¬
тва.
денационализация (фр.) 1. лишава¬
не на едиа нация от нейните на¬
ционални особености (език, кул¬
тура и пр.); 2. връщане ни наци¬
онализирани имоти на частните
им собственици.
денацификация (фр.) полит, систе¬
ма от мерки, иасочеии към лик¬
видиране на нацизма (фашизма)
е политическия, икономическия
и обществения живот ни герман¬
ския иирод след разгрома ни хит¬
леристка Германия през Втората
световна война; премахване на на¬
цизма е Германия.
дснди (англ.) книж, прекадено изис¬
кан светски човек, който следи
извънредно миого модата; конте;
— деидизъм прекадени придирчи¬
вост е облеклото; контене.
дендрариум бот. място, където си за¬
садени множество дървесни и
храстовидни видове.
дендро- (гр.) първа съставна чист нв
сложни думи със значение отно¬
шение към дърво.
дендролит (гр.) палеонт, вкаменено
дърво.
дендрология науки зи развъждане на
тървста, лесовъдство; — дендро¬
лог специалист по дендрология;
лесовъд.
деиегация (лат.) юр, отричане, отказ¬
ване.
дензиметрия (лат.) физ. измерване
гъстотата на течности.
денлмниативен (лат.) грам, произве¬
ден от име (еьшеетвигелне; при¬
лагателно и пр.) глагол.
деноминация (лвт.) 1. език, наиме¬
нование, иазоваваие; 2. фин, на¬
маляване на номиналната стой¬
ност иа паричните знаци, поради
което се обменят и преименуват.
денонсиране (нем.-фр.) търг, офи¬
циално прекратяване действието
ив междудържавна спогодба по
193
депортация
искане на една от страните; от¬
казване.
дентал (лат.) език, звук, произнесен
„през зъби” — д, т.
дентикул (лат.) арх. правоъгълна из¬
датина нв корниз като украса.
дентин (лат.) анат. рядко костно ве¬
щество иа зъб.
дентификация (лвт.) мед. образува¬
не на зъби.
дентицяя (лат.) мед. поникване, про¬
биване нв зъбите.
дснтурв (лит.) 1. анат, есичкитс зъ¬
би на горната и долната челюст;
2. прен, комплект от изкуствени
зъби.
дсиудвция (лат.) геол, 1. отнасяне ив
изβетритсднaгa кора на скалите,
което улеснява пе-нитaгъшноге
развитие на изветрителиитс про¬
цеси; 2. разш, комплекс от мор-
фоеkудптуρии процеси, които оп¬
ределят характери и темпа ни раз¬
рушаването на скалите по земна¬
та повърхност, пренасянето иа
разрушените материали и натруп¬
ването им н ниските чисти ив ре¬
лефа.
деиуицирам (лат.) обвинявам пред
съда; правя донос; — деиуяция 1.
донос; 2. юр. съобщение. уведом¬
ление.
дееигодегин (гр.) обики. е съчст. ме¬
дицинска деенгедетин — наука за
задълженията и правата иа прак¬
тикуващите лекари по отношение
на техните колеги и пациенти.
департамент (фр.) 1. окръг, провин¬
ция еъв Франция; 2. отделение.
отдел е министерство или подоб¬
но виеше учреждение.
деперсонализация (ием.) псих. разс¬
тройство е преживяването на соб¬
ствената личност. която се възп¬
риема като промеиеии и чужди.
депеша (фр.) телеграма; — депешн-
рам телеграфирам.
депилация (лат.) 1. окапнане ив ко¬
сата; 2. козм. премахване на кос¬
ми; — депилаториум (ием.) козм,
средство за премахване ни косми;
— дспнлатовр (фр.) козм, депила-
ториум.
деплвенрам (фр.) измествам.
депо (фр.) 1. склад. стоварище; 2.
гараж за трамваи, локомотиви и
пр.; 3. транспортно предприятие.
което обслужва и поддържа е из¬
правност локомотиви. вагони и
др; 4. строит. излишна земна ма¬
са, складирана на подходящо мяс¬
то е правилни геометрични фигу¬
ри.
депозит1 (фр.) 1. влог; 2. залог; 3.
склад; 4. фин. парични суми, вне¬
сени нън влогов или кредитен ин¬
ститут, зв които иа вносителите
(депозаити) се плаща лихва; 5.
фин, ценни книжа или други цен-
иости. предадени за пазене вън
влогов или кредитен институт сре¬
щу заплащане от страна иа дспо-
зинтитс иа определено възнаграж¬
дение; 6. фин, парични суми, вне¬
сени е съдебни и административ¬
ни учреждения или е банки за
обезпечаване на съдебни искове,
вземания и др.
депозит печ, определен брой екзем¬
пляри от всяко излязло е страна¬
та печатно и литографско произ¬
ведение, които се разпространя¬
ват задължително безплатно, за
библиограф^ки. архивни или биб¬
лиотечни функции.
депонент (лит.) банк,, вложител иа
ценности.
депопулация (лат.) обезлюдява нс.
депорт (фр.) фин. борсова сделки, ко¬
ято разчита ни печалба чрез по¬
нижаване ив курсовата разлика.
депортация (лат.) заточение, изгна¬
ние; преселване; — депортирам
(фр.) полит, извършвам депорта¬
ция, премествам. преселвам при¬
нудително.

делравация
194
деправация (лат.) книж. поквара на
нравите; корупция.
депрекатура (лат.) юр, право да сс
ползват подарени имоти до края
ии живота.
депривация (лат.) 1. църк. лишаване
от енория; 2. прен, разш. изобщо
лишаване от иешо; 3. псих. състо¬
яние иа крайни изолация от драз¬
нители, при косто до голяма сте¬
пен отпада външната регулация на
психичните процеси и особено на
възприятието.
депутат (лат.) народен представител;
— депутация няколко избрани ли¬
ца, изпратени: 1. да представля¬
ват по-широк кръг от хора пре¬
димно с еднородни интереси или
2. да предявяват молби и искания
от известен кръг жители; 3. ост.
делегация.
дерайлирам (фр.) 1. за трамвай и др.
под. — излизам от релсите; 2. прен,
излизам от правия път, тръгвам по
лош път.
дераижирам (фр.) 1. разстройвам,
разбърквам; 2. книж. ост. обезпо¬
коявам.
дератизация (фр.) унищожаване нв
мишки, плъхове и др.
дервент и дервен (тур.) ост, диал,
планинска теснина, планински
проход; дефиле. клисура.
дервентджия (тур.) ост, диал. кате¬
гория рая със специални задъл¬
жения е Османската империя кв¬
то охраняване ни пътищата, пре¬
веждане ии войски и кервани през
опасни места и пр., срсщу което
имала прано да носи оръжие и да
бъде освободени от някои данъ¬
ци.
дервишСии) (тур.) мохамеданс^ ка¬
лугер.
дсре (тур.) 1. долчина. място издъл¬
бано от водата; 2. поток.
дсрсбсй (тур.) управител нв някое
място, който не съблюдава никак¬
ви закони. тирании.
дередже (тур.) разг, степеи, градус;
положение.
дериват (лат.) 1. вторичен продукт
получаван от други като бензин,
бензол и пр.; 2. геол, скала, обра¬
зувана чрез разпадането на едно¬
родна магма нв редица отделни
нейни съставки; 3. отклонение ии
телефонен пост.
деривация (лат. „егкдеиеиие”) 1.
сдевеπреизвежтaне; 2. балист.
странично отклонение на снаря¬
да от равнината ив стрелбата
вследствие ни въртеливото движе¬
ние около оста си; 3. ел. техн, раз¬
клонение ии електрическа верига
или свързване на две точки от зат¬
ворени електрическа вериги чрез
проводник; 4. мор.-ав. отклонение
ни кораб или самолет от курса му
поради страничен вятър. течение;
5.	хидротехн. отклонение на вода
от главното корито ни река.
дерма (гр.) кожа (иа човек); анат.
вътрешният слой иа кожата под
епидермиса; — дерматит възпале¬
ние нв кожата; — дерматлтрафия,
описание ни кожата; — дермато¬
логия наука зи кожата; — дерма¬
толог мед. лекар, специалист по
дерматология.
дсрмии (тур.) диал. 1. мир, спокойс¬
твие; 2. цяр, лек; 3. енергия, си¬
ла, надежда; 4. средство, начин.
дерменджия (тур.) воденичар; — дер¬
меи воденици.
дернам, дериувам (гр.) диал, I. съба¬
рям; 2. удрям, бия.
дерт (тур.) разг, 1. болки, 2. грижа,
душевна мъки.
десант (фр.) воен, излизане на су¬
ша; разтоварване войски, прево¬
зени с кораби или самолети, иа
сушата за военни действия на про¬
тивникова територия.
дессн (фр.) 1. рисунка върху плат,
мостри; 2. съвкупност от тритс ос-
195
детайл
иовии структурни показатели на
тъканите; оплятки. разцветки и об¬
работка на лицевата повърхност;
— десеиатор и десикатор (фр.)
текст, лице, обикновено худож¬
ник, който определя цветовете и
моделите е текстилната индуст¬
рия.
десенсибилизация (лат.) 1. фото, по¬
нижение ив чувствителността иа
фотографски материал. ееиеиби-
лизирани към червена и зелена
светлини; 2. мед. намаляване или
отстраняване повишената чувст¬
вителност на организма към ня¬
кои вещества, главно чужди бел¬
тъци; 3. псих. метод е психотера¬
пията, който се прилага срещу
страхови състояния; — десенсиби-
лизирам (нем.) мед, фот. извърш¬
вам десенсибилизация; — десен¬
сибилизатор (нсм.) хим, химикал.
който се употребява при тесенси-
билизaция·
десикация (лат.) 1. хим. отнемане ив
влаги; изсушаване; 2. мед, отделя¬
не иа водата от лекарствено ве¬
щество; обезводняване. изсушава¬
не.
десквамация (лит.) 1. мед. обелване.
лющене ив кожата; 2. геол, разс¬
лояване и лющене иа повърхнос¬
тта на скали, предимно е пусти¬
ните, поради големи температур¬
ни колебания.
дескриптивен (лат.) описателен: —
дескриптивна геометрия геомет¬
рия. която се занимава с изобра¬
женията на пространствените фи¬
гури върху равнини; — дескрип¬
тивна лингвистика американско
етруkтуpaлиетичне направление е
езикознанието, което изучава ези¬
ковите факти и явления само чрсз
тяхното описание; — дескрипция
описание.
десолватация (лат.) хим отиемане.
премахване взаимната връзка меж¬
ду молекулите на разтворимо ве-
. шество и разтворител.
деспот (гр.) 1. ист. средновековен
феодал е България и Византия; 2.
титла ни такъв феодал; 3. ост.
игумен; 4. прен. човек. който нс
зачита желанията и мненията на
другите и налага волята си; тира¬
нин.
деспотизъм (гр.) управление, осно¬
вано иа лична воля. ив произвола
иа управляващия; потисничество;
тирания; — деспотия 1. ист, фор¬
ма на управление с пълси произ¬
вол на властта и пълно безправие
ив поданиците; десπетство; 2. ист.
държави. управлявана от деспот;
3.	ист. област ни деспот; 4. прен.
потисничество, тирания; — тсс-
пегегне 1. ист. област. управля¬
вана от деспот; деспотия; 2. власт
и достойнство на деспот.
дестилация (лат.) 1. хим. разделяне
на смес от летливи течности на
съставните им части чрез изпаря¬
ване и впоследствие втечняване,
охлаждане ии пирите; дестилира¬
не, преварявиие; 2. очистване чрез
преваряване; — сухи дестилация
получаване ив газ от въглищв.
дърва и под.. чрез загряване е зат¬
ворен съд; — дестилат (лит.) хим.
продуйт, получен чрсз дестила¬
ция.
деструктивен (лвт.) мед. злокачест¬
вен.
деструкция (лат.) книж, разваляне.
разтуряне. разрушаване иа нещо,
десублимация (рус.) хим, премина¬
ване на пара е твърдо състояние.
дееuеиденτ (лат.) произход, потомък;
— десцендеитална теория Дарви-
ноната теория за произходи ни ви¬
довете и човека; — десценденция
(лат.) юр. произход; поколение.
потекло.
детайл (фр. „петробиеег”) 1. техн.
разработен точен модел иа маши-
детайлен
196
иа, строитслеи план и др; 2. ли¬
тер , подробност, частица от ху¬
дожественото цяло. която прида¬
ва особено богатството на види¬
мия, осезаемия свят.
детайлен (фр.) подробен; — детайл¬
ност подробност; — детайлирам
книж. 1. описвам или разработ¬
вам подробно отделни части; 2.
продавам ии дребно; — детайлист
1.	ост. продавач ии дребно; 2. ли¬
тератор, ху.д^^^^й или артист —
голям специалист е описване, пре¬
даване иа най-малките подроб¬
ности.
детандер (фр.) техн. 1. приспособ¬
ление във вид иа клапи за нама¬
ляване налягането ив пара, газ,
сгъстен въздух и пр; 2. бутална ма¬
шина, която работи със сгъстен газ
и се използва най-вече е хладил¬
ната техника.
детектив (англ.) частно лице или по¬
лицейски агент, който сс занима¬
ва главно с разкриване на прес¬
тъпления.
детектор (лат. „разкриващ”) 1. уред
зв откриване на някои физичес¬
ки явления (светлини, топлина,
електричество); 2. техн, приспо¬
собление към каса за сигнализи¬
ране на всеки непозволен опит за
отварянето ; 3. техн. механизъм
за автоматичен тъкачен стан, кой¬
то осигурява смяната на шпулите
с вътъка е совалката при непра¬
вилност иа движението; предпа¬
зител; 4. pad, уред за превръщане
на променлив той е прав; 5. част
от радиоапарат за приемане ни
електрическите вълни; 6. малък
радиоапарат.
детерминант и детерминанта (лат.)
мат, влтебричен израз от основ¬
но значение за решаване ив сис¬
теми линейни уравнения; опрете-
лител.
детерминатив (нем.) грам, определи-
тел.
детерминация (лат.) книж. опреде¬
ляне, ограничаване; — лстсрм)^1^^-
тор мат . определител.
детермиинзъм (фр.) филос. I. учение
за необходимата закономерна
връзка и причинна обусловеност
на явленията и събитията е при¬
родата и обществото; 2. учеиис зв
закономерността и причинната за¬
висимост ни човешката воля; —
детерминирам (лат.) книж, опре¬
делям, ограничавам; — детерми¬
нист (фр.) филос. привърженик на
детерминизма.
детонатор (лат.) взривно вен^стно
(междинен заряд, фитил и тр.),
което служи да запали друго
взривно вещество; — детонация 1.
изгърмяваие, експлозия; взрян; 2.
хим. процес ни химическо прев¬
ръщане ни вещество. който сс раз¬
пространява с постоянна скорост,
по-голяма от звука; 3. техн, пре¬
кадено бързо и неправилно изга¬
ряне на гориво е цилиндър на
двигател с вътрешно горене; 4.
муз. отклонение от правилния тон;
неправилно, фалшиво пссне.
детрит (лат.) мед, остатък от разру¬
шени тъкани; — варнолен детрит
ваксина против вариоли.
детрониране (лат.) сваляне от прес¬
тола (цар, княз и др.).
Деус (лат.) Бог; — Deus ex machina
„бог от машината” (в гръцкия и
римски театър боговстс се явява¬
ли ни сцената. спускани от меха¬
низъм, за да помогнат при разв¬
ръзката; прилага се за ония пи¬
еси, чиято развръзки не произти¬
ча логично от психологичното
действие, в се дължи ни външни
случайни причина или лице; въ¬
обще неочаквана намеса нв едно
лице. което изважда от трудно по¬
ложение.
де факто (лат.) фактически. е дейс-

197
дефлегмация
твителнест, всъщност; на дело,
дефанзива (лат.) отбрана; отбрани¬
телно положение.	„
дефекация (лат.) 1. мед, изпразване
на дебелото черво от изпражне¬
ния; 2. разш, очистване от мръсо¬
тия; 3. техн, е захарното произ¬
водство — очистване суровия си¬
роп на цвеклото от примесите му.
дефект (лат.) 1. недостатък; 2. пов¬
реди, дипеa·
дефектен (лат.) 1. мед, който с с
физически или психически недос¬
татъци; 2. непълен; — дефетшен
глагол грам., глагол, който няма
някои форми е епрежсниете.
дефектология (лит. „недостатък” и
гр. „наука”) педагогическа наука
за методите, които се прилагат при
възпитанието и обучението ни де¬
ца с психофизически недостатъ¬
ци.
gефектосклн (лат.) техн, урсд за де¬
фектоскопия; — дефектоскопия
техн, наименование на различии
начини зв откриване на невиди¬
ми с просто око недостатъци е ме¬
тални изделия, бсз да бъдат раз¬
рушени.
дефендер (англ.) книж, защитник.
Дефсидери (лат.) ирландска полити¬
ческа партия.
деферент (лат.) астр. кръг, по кой¬
то сс движи центърът ни епици-
къла около Земята според систе¬
мата на Птолемей; Птолемеева
система.
деферризация (лат.) очистване на во¬
дата от жслезии соли. за да се нап¬
рави годив за писис и зи различ¬
ии домашни или фабрични нуж¬
ди.
дефетуриция (нем. „раз” и „образ”)
обезобразяване.
дефилс (фр.) гогр, тесен проход, тес¬
нина, път в планинско място, по
страните ии който местността е не¬
достъпна.
дефилирам (фр.) минавам е церемо¬
ниален марш.
дефиниция (лат. „определение”)
кратко и точно определение на
понятие, установяване съдържа¬
нието на понятие по основните му
признаци; определение; — дефи¬
нирам (лат.) давам определение.
определям.
дефинитив (рус.) фин, контролно
счетоводство, при което провер¬
ката става с помощта ив картоте¬
ки; — дефинитивен (лат.) оконча¬
телен.
дефис (от лат. „разделяне”) грам.
кратка чертици като знак за пре¬
насяне ии част от дума или крат¬
ка чертица между двс думи; мал¬
ко тире.
дефицит (лат.) фин, липса на част от
средствата, от касата, от стоките,
от материалите и т. и.. поверени
нв съответното лице, организация,
фирми и пр.; недостиг.
дефлагратор (фр.) техн, уред зв про¬
извеждане иа висока температу¬
ра; запалител иа избухливи вещес¬
тва; — дефлаграция (лат.) хим. 1.
чистене чрез нагряване; 2. изга¬
ряне на взривни вещества без из¬
бухване.
дефлация (лит.) 1. фин, стабилиза¬
ционна парична политика с цел
прекратяване ии йиижие-пврич-
нита емисия и πесгепеине иззем¬
ване на излишното количество
книжни пари. за да се повиши
стойиееттв ни паричната едини¬
ца; система от фииaнсеве-икеио-
мически мероприятия за борба
срешу инфлацията и покачването
на цените; 2. геол, отнасяне иа
горните слоеве на скалите от вя¬
търа.
дефлегмация (гр.) хим. разделяне иа
смес от две течности чрез охлаж¬
дане иа пирите им до температу¬
ра, малко по-висока от точката ни
дефлексия
198
кипсис иа по-леко кипящата със¬
тавка, при която сс получава час¬
тично втечняване ии тази състав¬
ка; — дефлегматор техн. апарат за
тефдетнaиия.
дефлексия L отклонение иа лъчите;
2.	(ием.) грам, загубване на флек¬
сия като изчезване нв патежии
окончания. ив глаголни форми за
отделни времена и лица и др.
дефлектор (лат.) 1. уред зв измерва¬
не отклонението на магнитната
стрелка; 2. тенекиен похлупак зи
смукателна тръба за усилване ни
действието ; 3. преграда зв откло¬
няване на течности. газове и на¬
сипни материали е желана посо¬
ки; 4. клипа зи регулиране ни тя¬
гата е димния канил иа пещ.
дефлорация (лит.) мед. отнемане на
девсгесиосттa·
дефолианти (рус.) хим. вещества.с
които се ^пришват или напръск¬
ват листата иа памука и иа други
култури, за ти се ускори опадвне-
то им; ебезлисгители.
дефолиация (фр.) агр. окапваие на
листата на растение; обсзлиства-
ие.
деформация (лат.) 1. е механиката —
изменение иа размерите и фор¬
мите на тяло, съпроводено с ме¬
ханични напрежения;обезформя-
ваие; 2. мед. вродено или придо¬
бито отклонение от нормалната,
естествена форма; израждане,
уродство.
дефраудация (лат.) юр, измама. мо-
щеиичеетво; злоупотреба с пове¬
рени парични средства.
дехвм (гр.) диал. приемам, допускам
до себе си.
дсхсдннигизaция (лит.) мед. сбор от
лечебно-профилактични мерки за
освобождаване от паразитните
глисти е организма на човека или
животните или за умъртвяването
им.
дсхидрaгиuия (нсм.) хим. и мед. ре¬
акция. при която се отнема вода¬
та от молекулите на неорганични
и органични съединения; дехид-
ратиранс; — дехндритирвм хим. из¬
вършвам дехидрвгвция·
дехидриция (лат.) хим. реакция. при
която стана отнемането нв водо¬
род от органично съединение; дс-
хитриранс; — дехидририм хим, из¬
вършвам дехидрация; — дсхидра-
тор (лат.) хим, вещество, което има
свойството дв извлича водорода от
веществата, е чийто състав се на¬
мира.
дехлорация (де- и хлор) хим. пре¬
махване, очистване ни хлора от ор¬
ганични съединения; — декори¬
рам хим. извършвам дехлорация;
очиствам от хлор; обезхлерявaм·
децемвират (лит.) ист. управление ни
десетте е тревния Рим слет уста¬
новяването на републиката, зи да
изработят закони (5. век пр. Хр.);
— децемвмр член на управлени¬
ето на десетте е Рим.
децениум (лат.) десетгодишнина.
децентрализация (лат.) полит. сис¬
тема на държавно управление, е
която поделенията имат сравни¬
телно голяма самостоятелност
(противоположност: централиза¬
ция).
децеребрация (лат.) мед. оператив¬
но отстраняване ни предния от¬
дел иа главния мозък при опит
върху животни.
децернат (рус.) полит, особена ор¬
ганизация ни управление на уч¬
реждение посредством децернен-
ти; — децернент (рус.) полит.
длъжностно лице е дадено учреж¬
дение с неограничена власт, ко¬
ето носи пълна отговорност зв
своите разпореждания.
деци- (лат. „десет”) първа съставка
ни сложни думи със значение ед¬
иа десета чист.

199
джангар
децибел (фр. от собств.) единица за
измерване на акустичната или
електрическата сила на звука.
дециграм (фр.-гр.) една десств част
от грама.
децилитьр (фр.-гр.) една тссетв част
от литъра.
децима (лвт.) 1. муз, десетият тон; 2.
литер, строфа от дссст стиха.
децимал голям кантар зи мерсис ни
тегло.
децималеи (лит.) десетичен.
децимация (рус.) ист. наказване със
смърт. ив всеки десет души по
сдин, ако ис се открие виновни¬
кът зи дадено престъпление.
дециметър (фр.-гр.) сдна десета част
от метъра = 10 сантиметра; — де¬
циметров който сс отнася до де¬
циметър.
децимола (лат.) муз, разделяне на ед¬
иа нотна стойност на 10 равни
части.
децистер мат. едиа дссети част от
стсра.
дешифратор (фр.) електрон, 1. възел
на тслемстрическо устройство зв
отделяне приетите сигнали и тех¬
ните преобразувания е сигнали.
които въздействат иа изпълнител¬
ните органи на това устройство;
2.	възел ни едектронноизчиеди-
тслна машина, който преобразува
кота е съответстващите сигнали;
3.	лицс, което разчита текст, на¬
писан с условни знаци; — дешиф¬
рирам 1. прочитам написано с
цифри или условни знаци; 2. прен.
прочитам нечетливо написано
писмо; отгатвам; — дешифриране
прочитане написано с условни
знаци.
джвба (тур.) даром; ннето евтино.
дж^гър (тур.) гума, която се слага е
сакма, за дв става гъвкав.
джиде (тур.) диал. шосе,
джвдия (тур.) разг. вещица.
джаз (англ.) муз. импровизационен
музикален стил. възникнал е на¬
чалото на 20. век от сливането на
елементи от африканския музи¬
кален фолклор и от популярната
западна музики е САЩ (полка.
йадрил, маршове и др.), който
през Първата световна война на¬
мира място е танцовата и забавна
музики и придобива универсално
значение; 2. оркестър, предимно
за танцова и забавна музика; —
джаз-бенд (англ.) муз, малък ор¬
кестър, предимно с духови и удар¬
ни инструменти, зи изпълнение на
забавна музики — джаз.
джам (тур.) диал. стъкло иа прозо¬
рец; — джамджия (тур.) разг, чо¬
век, който продава или поставя
тжaневе, стъкла; стъклар; —
джамлия (тур.) направен със стък¬
ла; — джвмлък направа от стъкла;
прозорец.
джамадаи (тур.) 1. мъжка дреха като
елек без ръкави; 2. куфар.
джамал (тур.) диал, 1. зидана псчки;
2. куксрска игра иа Ивановден; 3.
лицс, което играс тази игра.
джамал(а) (тур.) диал. вид обредна
игра между Коледа и Ивановден.
джвмбвз(ии) (тур.) търговец, който
купува и препродава коне; —
джамбазлък (тур.) ост. професия
на джамбазин.
джамборе (англ.) 1. ост, междуна¬
роден или районси сбор ив ска¬
ути; 2. прен. разг, танцова забави
на младежи; веселба.
джамия (тур.) мохиметански храм,
джамкеят (тур.) ост. тдaеπaπир,
шкурка.
тжимиври (тур.) диал. стоманени ко¬
лелца. които се слагат нв оста на
каруца. за да звънят.
джангаза (тур.) човек, който се па¬
зари за всичко.
джингил (тур.) диал. висок. слаб чо¬
век; 2. прен. лош човек. побойник,
джаигар, джаигьр (тур.) шум, врява.

джандар^н)
200
викове.
джандар(ин) (тур.) ост, стражар, по¬
лицай.
джани (тур.) диал. злодей.
джансъз^н) (тур.) диал, 1. телесно
слаб човек; 2. припрян човек.
джанта (фр.) техн. външният мета¬
лен кръг, върху който се поставя
гумата ни колело.
джиифез и джвмфсз (тур.) ост, вид
копринен плат; тафта.
джвньм (тур.) разг. душице.
джапанки (англ.) вид летни гумени
или пластмасови сандали, внесе¬
ни у нас през 1961 г.
джар (тур.) разг, четири (при игри
на табла).
джаул (англ. от собств.) физ, едини¬
ца мярка за енергия, работа и ко¬
личество топлина (1 дж. работа,
извършена със сила 1 нютон за
преместване иа тяло ни разстояние
1 м; ват/секунда).
джеб-парасъ (тур.) разг. малка сума
зи дребни разходи.
джебхарашлък (тур.) разг, пари за
дребни разноски.
джебчилък (ар.) разг, джсбчийегве;
кражба на дребно; — джебчия кра¬
дец на дребни вещи; крадец ни
дребно.
джевайр (тур.) ост. скъпоценен ка¬
мък или накит.
джеваб, джеваи (ар.) ост. отговор.
джевгар и дживгар (гр.) диал, един
чифт велеве, впрегнати в кола;
впряг.
джеза (вр.) диал. ост. наказание, гло¬
би.
джезве (тур.) съд за варене на кафс;
кафениче.
джслатин (ар.) палач; който погуб¬
ва осъдените; главорез.
джелеп(ни) (ар.) търговец на доби¬
тък за клане.
джсм (англ.) конфитюр от ябълки,
сливи, дюли и др.
джемал (ар.) диал, красота, хубост.
джемпър (англ.) вид женски вълнен
или копринен костюм.
джсиабетнн (ар.) проклетник,
джендем (евр.) ад, пъкъл.
джендсмс (тур.) поврага, по дяволи¬
те; — джеидемосним пращам пов¬
рага; — джеидснесвaн сс, махам
се.
дженерикша (яп.) книж. малка дву¬
колка, карана от човек е Япония,
Китай и др.; рикша.
джснгдсмен, джентълмен (внгл.) чо¬
век с благородни нрави и обнос¬
ки.
Джеиър, Едуард (1749 — 1823) анг¬
лийски лекар, създател (177.^^/
1796) на ваксина против вариола
(едра шарка); — джеиеровски ин¬
ститут мед, институт е Лондон, ос¬
нован 1801.
джспаис (тур.) ост, воен, муниция,
куршуми, гранати и пр.
джсремс (тур.) 1. глоба; 2. прен. па¬
костник.
джибри (тур.) остатъците от грозде¬
то, от косто е изстискан сокът; —
джибровица ракия от джибри,
гроздовица.
джига (англ.) 1. английски национа¬
лен танц; 2. театр, игри и песси
на шут е края иа представление.
джигер и джегер 1. (англ.) техн,
текст, апарат зв боядисване на тъ¬
кани на рула, топове, които сс
прекарват многократно през баня
с боя; 2. (тур. от пер.) бял или че¬
рен дроб.
джигетай (тюрк.) див кон, обитаващ
степите на Средна Азия.
джигит (рус. от тюрк.) много добър,
изкусен ездач; — джигитовка
спорт, много сложни и трудни уп¬
ражнения върху препускащ кон.
джизис (тур.) ист. поголовен данък,
плащан от пълнолетното мъжко
ненехaнсдaиско население нв Ос¬
манската империя.
джил английска и американска еди¬
201
джудже
ница мярка за вместимост.
джил-бокс (англ.) голям апарат с
грамофонни плочи в кафене и пр.,
задвижван с пускане нв монети,
джимкронзъм (англ. от себств·) по¬
лит. расистки реакционни мерки
е САЩ срешу негрите, като заб¬
рана да сс хранят е сдии ресто¬
рант с белите, да пътуват е сдии
вагон с тях, да живеят е един квар¬
тал с бели и пр.
джиИ (англ.) силно алкохолно пи¬
тие с аромат ив хвойни. бсз силен
привкус.
джиИ (англ.) зем, машина за отде¬
ляне иа семената от памучните
влакна.
джин3 (тур.) мит, горски зъл дух, не¬
видимо същество.
джинтоизъм (англ.) полит, щовиние-
тичсски национализъм е Англия.
джинджифил (инд.) южно растение,
чиито ароматни корени се упот¬
ребяват за подправки и за лекарс¬
тво; дроги.
джинс (тур.) разг, род; потекло.
джинси (англ.) тесни, праеи панта¬
лони, тип каубойски, от плътен
памучен плат. украсени с цветни
тегели по джобевеге·
джип (англ.) малка, обики. военна
моторна кола. която може да пъ¬
тува по неравен лош път.
джира |ит.) каменод. къс от дърво,
върху което се върти камък.
джиро (ит. „оборот”, „прехвърляне”
от гр. „кръг”) 1. надпис за прех¬
върляне иа полица, чек или дру¬
ги цснии книжа от едно лице ни
друго; 2. прехвърляне иа собстве¬
ността иа полица или други цен¬
ни книжа върху трето лице чрез
надпис нв гърба; 3. парите. които
се получават от продажбата е оп¬
ределен срок (иай-често за един
дсн); оборот; — джиросвам (от ит.)
1.	прcxвъpлдrг полици, чек и др.
иа друго лице; 2. прен. прехвър¬
лям работа, отговорност и пр. иа
друго лице; прехвърлям, препра¬
щам; — джирант (ит.) фин,, физи¬
ческо или юридическо лице, ко¬
ето с звкоиеи носител иа нсии-
гедничне вземане и прехвърля
своитс права по менителницата ии
друго лице (джиратар); прехвър¬
ля (джиросва) полица, като се
подписва нв гърба ; — джират (ит.)
лицето. на което сс прехвърля по¬
лица.
джиу-джшдг (яп.) спорт, японски на¬
чин ии защита или нападателна
борба с много хватки.
джихат (ар.) религиозна война у мо¬
хамеданите.
-лжия(-чия) (тур.) втора съставна
част на сложни думи, която озна¬
чава занаят, професия. занимание,
напр. абаджия. пaнгaлоиджия.
джоб (тур.) торбичка, пришита ии
дрсхв за дребни неща; джеб.
джоджан (тур.) растение с приятна
миризми, подправка.
джоиппт вьнчърс (англ.) икон. форма
на коопериране при експлоатация
иа предприятие, което се намира
е едиа от двете кооперирани стра¬
ни.
джойстик (англ.) електрон, устройс¬
тво зв генериране на сигнали, ко¬
ито могат да предизвикат сравни¬
телно бързо движение ив курсора
или на друг символ върху екрани,
джокер (внгл.) особена карти за иг¬
ра, която може да заменя всяка
други карта, предимно при игра
ив покер.
джолан (тур.) долната част ив говеж¬
ди крак, от която се приготвят су¬
пи.
джонка китайски двумачтов кораб.
Джон Бул (аигл.) прякор на англи¬
чаните, английският Бай Гиньо .
джубс (тур.) кожухче; горна дрехи ни
духовно лице.
джудже (тур.) съвсем малък иа ръст

джудо
202
човек.
джудо (яп.) спорт, японска спортна
игра, която прилича ни джиу-джи-
цу, без опасните удари и хватки;
—	тжудист спортист, който упраж¬
нява борбата джудо.
джуздаи (тур.) ост, портфейл,
джуки (тур.) диал, устна.
джумби (тур.) диал. дърводелски
винкел.
джумбушлия (тур.) разг, вссел човек;
—	джумбуш веселба, смях.
джумерт (тур.) диал, щедър.
джумле (тур.) диал. ^упом. всички
заетно.
джунгвл (тюрк.) диал. оронен кочан
от царевица.
джунгли (инд.) 1. индийски блатис¬
ти равнини, обрасли с треви и го¬
ра, непрохотими; 2. разг. непро¬
ходима местност.
джуиджурии (тур.) разг. разни дре¬
болии зи накит.
джурджунв (тур.) диал, закачка, по¬
дигравки.
тмъмо (аигл.) муз. бърза танцова
творба, характерна с еднообразна,
опростени хармония и твърда ак¬
центуван ритъм.
джънгл стаИл (англ.) муз. остарял
способ зи изпълнение нв джаза,
при който духовите инструменти
с помощта нв различни сурдини,
Еписаити и други средства сс
опитвали да подражават ни човеш¬
кия глас.
дзифт (тур.) черна смола, асфалт.
зифт.
ди- (гр.) първа съставна част нв
сложни думи със значение два пъ¬
тя, двоен, напр. дивиксина и др.
диа- (гр.) първа съставна чист на
сложни думи със значение пред,
раз, напр. диадинамичен и др.
диабет (лат.) мед. заболяване, при¬
чинено от сложно разстройство нв
ендокринната системи, изразено с
намаленото образуване на хормо¬
ни инсулин е зaтстонaщнaгa жле¬
зи; захарни болест; — диабетик бо¬
лен от захарна болест.
диаболизъм (англ.) худ. представяне
е изкуството на дяволското, вра¬
жеското у човека; — тивболяст ху¬
дожник, привърженик на диабо-
лизма.
тиагсиези (гр.) геологичен процес,
при който водните и други утай¬
ки сс превръщат е скали.
диаглифи (гр.) вдлъбнати изображе¬
ния е плоскост.
диагнози (лат.) определяне на болес¬
тта; — диагностика учение зв бе¬
лезите на болестите и разпозна¬
ването им по тях.
диагиозирвм (лит.) 1. поставям, оп¬
ределям диагноза; 2. (гр.) опис¬
вам накратко белезите нв болсст.
диагонал (гр.) праната линия, която
съединява два противоположни
ъгъла е четириъгълник.
диаграма (гр.) чертеж за нагледно
обяснение на нещо; таблица.
диаграф (гр.) урсд за копиране изоб¬
ражения ии чертежи, контури на
предмети и пр.
диадема (гр.) 1. ист. накит иа гла¬
вата за царско отличие; 2. женски
накит зв глави във вид иа вснец
със скъпоценни камъни.
диадинамя^си (гр.) и съчст. тяади-
нвмичсн ток мед, — променлив ток
с ниска честота и особена физич¬
ни характеристика, който яма сил¬
но изразено nретивебедезнеие
действие и се прилага при забо¬
ляване на перифериите нерви
(ишиас и др.), при главоболие и
пр.
диадозис (гр.) прекъсване иа болес¬
тта.
дивдохи (гр.) 1. ист. пълноводци,
приемници ии Александър Маке¬
донски, които след неговата смърт
водят помежду си борби зи власт;
2.	ост. наследници.

203
Диврбскир
диакониси (гр.) стари девици или
вдовици, на които управлението
на църквата възлага дв следят за
благочиниете я реда при богос¬
лужението в женските отделения
при храма.
дивкоп (гр.) мед. разцепване, пук¬
ване на кост.
днвкуегики (фр.) физ, дял от физи¬
ката, който изучава пречупването
(отражението) ив звуковете.
диалект (гр.) език., наречие, което се
говори само е определена населе¬
ни местност (нелитературен); —
диалектизъм (гр.) литер. дума или
израз от народния говор, които ие
сс употребяват и книжовната реч.
но сс използват е художествената
литератури като стилистично сред-
егве; — диалектология език, дял
от езикознанието, който изучава
диалектите; наука за наречията иа
един език; — диалектолог език,
специалист по диалектите, гово¬
рите на даден език; учен, който
сс занимава с диалектология; —
диалектография описание на го¬
ворите на даден език.
диалектика (гр.) филос, 1. учение за
всеобщите закони на развитието
иа природата, обществото и мис¬
леното, научен метод за познава¬
не иа природните и обществени-
тс явления и тяхното развитие и
преминаване от количествени из¬
менения е нови качествени чрез
разкриване на вътрешните проти¬
воречия и борба на противопе-
лежтестите; учение зи единството
и борбата на претивопеложиееги-
те като нейна същност; 2. самият
процес на такова движение и раз¬
витие; — диалектически матери¬
ализъм наука за най-общите за¬
кони иа движение и развитие на
природата, обществото и мисле¬
нето — последователен мироглед
и метод за познание и преобразу¬
ване нв света.
диализа (гр. „отделяне'’) хим. начин
за отделяне на колоидни частици
е един разтвор от молекулите и
йоните на разтвореното вещество
чрсз филтриране с мембрана или
растителен пергамент, прсз кой¬
то минават само молекулите и йо¬
ните.
диалог (гр.) 1. разговор между двс и
повече лица; 2. литер. изложение.
поднесено от автора и разговорна
форма; — диало^ъм (фр.) литер.
ораторски похват, при който реч¬
та имв разговорна форма.
диамант (фр.) 1. най-твърдият, най-
плътният. ний-бляскавият и иай-
скьпеuеинияг благороден камък;
2. печ. дребси печатарски шрифт,
диаметрален (гр.) съвършено проти¬
воположен; — диаметричен геом.
който сс отнася то диаметър; —
диаметър геом. правата линия, ко¬
ято съединява две точки от окръж¬
ността и минава през центъра .
Дивни (лат.) мит. 1. у древните рим¬
ляни: дъщеря на Юпитер. богиня
иа лова и лесовъдството. луната и
целомъдрието; 2. шег., ирон. стро¬
ги девственица. .
диапазон (гр.) 1. муз. тонов обем ии
инструмент или певчески глас; 2.
муз. вид музикален инструмент за
таввие тои чрез удряне върху
твърд предмет; камертон; 3. прен.
пределна сила. размах, обхват.
диапозитив (ием.) фот, прозрачен
позитив за проейциенен апарат.
Диирбекир 1. укрепен град е азиатска
Турция на р. Тигър; крепост и
място нв заточение, където тур-
ците заточават българските поли¬
тически затворници, докато Бъл¬
гария и Македония си под турска
власт; 2. прен., разг, твърде отта-
дечеие, диво, трудно зв живот
място; пущинак, затънтен край;
джендем.

диврхкя
204
диврхмя (гр.) полит. двувластие, уп¬
равление на двама; — днирх един
от двама еъупрaвители·
диаскоп (фр.) техн, апарат зи про¬
ектиране иа прозрачни обекти
чрез светлина. която минава през
тях.
днaееиегриф (лат.) мед. апарат, с
който можс да сс получи изобра¬
жение на вътрешни органи иа тя¬
лото, действащ по принципа на
ултразвука.
диастазми (гр.) литер. прекъсване
между два стиха при тяхното че¬
тене или пеенс; паузи, почивка.
диисnерaг (гр.) бот. всяка част от
растснис като спора, семе, плод,
луковичка и др., която сс отделя
естествено от него и служи зи раз¬
множаването му.
дииспора2 прен. разпръскване, раз¬
сейване ни населението ни едни
страна по чужди стрини е резул¬
тат от завоюването ни стрината от
чуждя народи.
диастаза (гр.) 1. мед. (диастазис) бо¬
лест, отделяне ни костите или хру¬
щялите един от друг; 2, хим. ве¬
щество, което се образува при
кълиеие иа житните зърна, и
слюнката и е храносмилателните
органи иа човека.
дивст-втичаи (гр.) книж, разграничи¬
телен, ризединителен, отделяш.
ΑΒβ^^ (лит.) 1. мед. междина меж¬
ду сретнитс резци; 2. муз.. прост
интервал.
диастола (гр.) 1. грам, продължение
нв къс слог; 2. анат. ритмично
разпускане нв сърцето слсд сви¬
ването му; — дявеголячееки (фр.)
мед, който сс отнася до диастола
ив сърцето; — дивегеличееки шум
шум, който се чува при патоло¬
гично изменение е клапите нв
сърцето; порок нв сърцето.
диатеза (лат.) 1. мед. предразполо¬
жение на организма към някои зв-
бедяввния под влияние нв незна¬
чителни вредно действащи фак¬
тори; 2. грам, залог.
диатермия (лат.) 1. мед. лечебен ме¬
тод — нагряване с електрически
променлив ток с голяма честота;
2. апарат зв такова нагряване.
диатомеи (лат.) бот, много дребни
морски крсмъкови водорасли; —
диитомое (рус.) спец, който се от¬
нася до диатомеи.
дивтреми (гр.) геол. цилиндрични
канали, образувани от взривове нв
вулканични газове е пластовете нв
земната кора и запълнени с вул¬
канични остатъци.
диатриба (фр.) 1. разговор, развле¬
чение; 2. изследване; 3. (гр.) жлъч¬
на критики.
диитропизъм (англ.) бот. движение
ив организмите нв растение, при
което те заемат перпендикулярна
посока нв действащите върху тях
сили.
диафвиометьр (гр.) физ. инструмент
зв измерване стспснта иа прозрач¬
ност ив въздуха.
днвфялм (диапозитив и филм) кино,
серия от диапозитиви нв филмо¬
ви лснтя. обединени от общи те¬
ма.
диафон (гр.) 1. мор, апарат зв про¬
извеждане ив силни звукови сиг¬
нали от фар при мъгливо времс;
2. (рус.) кер. матов порцелан без
глазура.
дявфоиичсекн, дивфоиячен (гр.) не-
съзнучсн, ^хармоничен.
диафония (гр.) муз, 1. у старите гър¬
ци — дисонанс; 2. през Средно¬
вековието — примитивно миотет-
лисие, което съчетава няколко гла¬
си е паралелно и странично дви¬
жение; 3. вид двугласие и вока¬
лен стил н българската народна
музика е Югозападна България
(Банско), наречено още „на тре-
сене” или „на гърмене”.
205
динязор
дивфорв (гр.) литер. риторична фи¬
гура, при която една дума сс пов¬
таря. но с различно значение,
диафорезис (гр.) изпотяване.
диафрагма (гр.) анат. ципата, която
отделя гръдната от коремната ку¬
хини.
диахрония (нем.) език, историческа
последователност на развитието
нв езиковите явления по нрсме.
дибсчър (англ.) фин, облигации, ко¬
ито се издават от компании или
от държаната.
дибидюс (тур.) разг, докрай, всич¬
ко, съвсем.
дяблв (исм.) нар. къса дървена клеч¬
ки зв свързване нв дървени чисти.
дибрвхяй (гр.) литер, метрически
стъпка с дне кратки срички.
дива (ит.) ост. прекрасна и велико¬
лепна артистка яли певица.
диевксиив (фр.) мед, комбинация от
две ваксини зв имунизиране нв
организма едновременно против
двс инфекции.
диеви (тур.) 1. софа без облегало зв
сяданс. лежане; миидер; 2. ист.
министерски съвст е Турция.
диване (тур.) дивак, глупак.
дивсргентсн (лат.) мед. който сс от¬
клонява е противоположна посо¬
ка. който отива настрана.
дивергентя (лит.) език, различни зву¬
кове и един език. означавани с ед¬
на буква.
днеергенцкя (от лат. „показвам раз¬
лика”) 1. език, отклонение е про¬
изношението ив един звук е за¬
висимост от мястото му; 2. биол.
раздалечаване иа признаци ив жи¬
вотински я растителен вид. и ре¬
зултат ив което се явяват нови ви¬
дове, родове и семейства; 3. гра¬
ничната стойност ив електричес¬
ко поле. което сс излъчва от зат¬
ворена повърхност, когато обхва¬
натият от нея обем става безкрай¬
но малък.
динергирим (нем.) книж. отклонявам
се е други посоки.
диверсификация (от лат.) икон, стра¬
тегия нв излизане ив нови про¬
дукти нв нови пазари.
диверсия (лвт.) 1. военна операция
или друго действие за отвличане.
отклоняване ив вниманието нв си¬
лите на противника в лъжлива.
невярив посоки; 2. вредителство
(разрушаване на пътища и мосто¬
ве, причиняване на пожари и сто¬
пански обекти и др.) от агенти ив
чужда държава.
дивертисмент (фр.) муз. 1. през 17. и
18.	век във Франция — танци и
песни, които се вмъкват е коме¬
дията, балета, операта и операта-
балет и които често прекъсват
действието; 2. н края ив 18. вск —
циклично музикално произведе¬
ние зв малък оркестър от типа нв
сюитата, партитата и серенадата;
3.	театр, забавно представление,
съставено от танцови и вокални
номера и комични сценки.
дивидент (лат.) фин, 1. частта от чис¬
тата годишна печалба на стно ак¬
ционерно дружество, която сс па¬
да на сдна акция; 2. доход. който
носят акциите ив техните прите¬
жатели.
дивизионсн (лат.) отнасящ се до. или
принадлежащ на дивизия; — ди¬
визион н конницата: конно отде¬
ление, два ескадроив; — дивизия
част от войска, която сс състои от
дне (три) бригади.
gииизиеиизьм (фр.) изк. формалис¬
тично направление е западноев¬
ропейското изкуство от началото
ив 20. век; нееинпрееиеиизьм; —
дивизионнет (фр.) изк. привърже¬
ник, последовател нв дивизиоииз-
мв.
дивизор (лат.) ел. разделител нв нап¬
режението нв променлив ток; де¬
лител.

дивиниция
206
диви^ния (лат.) книж. 1. обежесг-
вяване; 2. юр. издирване на ви¬
новник измежду заподозрени ли¬
ца.
тивит (тур.) ост. метална кутийка зв
пера за писане и мастилници, ко¬
. ято се носела е пояса.
дига (фр.) дълъг насип край морс
или рска зв предпазване на близ¬
ките населени места и низини от
заливане при приливи и при при¬
иждане ив високи води.
дигсри (внгл.) ист. представители ив
иай-радикалното течение по вре¬
ме нв Английската буржозна ре¬
волюция през 1640-1660, изрази¬
тели на интересите ив бетиите
селски маси.
дигести (лат.) ист, юр. сборник от
римски законоположения от вре¬
мето на Юстиниан (533 г.), пре¬
ведени иа гръцки под името
„Пандекти”.
дигиничесkя (гр.) с две жени, двуб¬
рачие.
дигитайзер (англ.) електрон, устройс¬
тво. снабдено с уред, подобен нв
писалка, което се използва за- въ¬
веждане нв данни е компютърна
графична системи.
дигитален (лвт.) 1. мед. който се от¬
нася до пръстите ив ръката; 2.
фарм. който съдържа дигиталис.
дигиталис (лвт.) дядов зъб, растение;
— дигитални (лвт.) 1. силно отров¬
но вещество, което се извлича от
растението дигиталис; 2. фарм. ле¬
карство зв сърдечни болести. ко¬
ето съдържа такова вещество.
диграф (гр.) език, използване иа дес
букви зв предаване на един звук
(напр. ием. st щ).
дюрссю (лвт.) книж. отстъпление,
отклонение.
дидвkтмзьн (от гр.) 1. склонност към
поучавине; 2. поучителиеег и ли¬
тературно произведение.
дидактика (гр.) 1. дял от педагоги¬
ката, е който се излагат общите
методи ив обучението; нвукв зв
обучението; 2. учебник по тази
дисциплина.
дидактичен я дидактически пед, 1.
който пренадлежи или с с качес¬
тва иа дидактика; 2. който сс от¬
нася към обучението; 3. поучите¬
лен, наставнически.
дидаскалии (гр.) литер. останали
още от древността уводни бележ¬
ки към драматични произведения.
Дидона (гр.) митологична царица иа
Картаген, основателка нв гради.
дисз (гр.) знак е музиката, който по¬
вишава нотата, прсд която стои,
с половин тон.
диелектрик (лат.) физ. вещество, ко-
сто притежава много малка елек¬
тропроводимост; лош проводник
нв електричествого.
дисн (ием)хил. ненаситен въглерод
с две двойни връзки.
диереза (фр.) 1. грам, разделно про¬
изношение на две съседни глас¬
ни; 2. литер. е старогръцкото сти¬
хосложение — съвпадение ив края
нв думата с края нв метричната
стъпка; 3. литер. е българското на¬
родно стихосложение — съвсем
кратка. едва забележими, в поня¬
кога и само въображаема паузи,
която отделя двусложните или
триедожиите групи („стави”) е
слоговата редица (стиха).
диетВ ист, наименование ив народ¬
но събрание е някои страни; сейм.
диетв2 (лат.) мед, предписан от ле¬
каря начин нв хранене според ус¬
ловията нв болестта; въздържание
и умерен живот.
диететика учение зв здравословно¬
то хранене; — дистетячсскя, ди-
ететичен отнасяш се до дистети-
ката; — дистик лицс, което пази
диета; — диетотерапия (лвт.) мед.
лекуване чрсз спазване на специ¬
ален режим за хранене.
207
дикция
дизажио (ят.) фин. 1. понижение ив
пазарния курс ни ценните кияжа
я паричните знаци е сравнение с
номиналната им стойност; 2. спа¬
дане на курса нв книжните пари
е резултат на инфлацията под
официалното ям златно покритие.
дизайн (внгл. „проект”, „план”) съв¬
купност от знания и сръчности зв
най-хубаво и най-полезно офор¬
мяне нв промишлените стоки;
промишлена естетика; — дизайнер
(англ. „проектант”, „кенсгрук-
. тор”) специалист по дизайн,
дизартрия (лат.) мед, разстройство на
говорните органи вследствие нв
поражение ив един или друг учас¬
тък ив главния мозък, косто се из¬
разява и трудно произнасяне ив
някои звукове.
дизвсецнвцин (лат.) книж, разпада¬
не нв асоциация нв съставните
чисти.
днзахвриди (ди- и захврити) хим.
въглехидрати от два еднакви или
различни меиезехвридни остатъ¬
ка, свързани с кислороден атом.
дизгни (тур.) диал. водило нв юзди,
повод ив юзда.
дизсл. дизелов мотор (от собств. по
името на Дизел. Рудолф (1858 —
1913) немски инженер. изобрета¬
тел) двигател с вътрешно горене.
бутален тву- или чсгяритaκтев, зв
тежки горива (нафта). при който
запалването нв горивото става
посредством голямото сгъстяване
нв смсста.
дизентерия (лат.) мед. острозаразно
заболяване, предимно с пораже¬
ния ив дебелото чсрво. придру¬
жено със слузесто-кървава диария.
дизосм^ (лат.) мед, разстройство иа
обонянието.
дизурия (лат.) мед. разстройство нв
отделителната система, изразено
е трудно уриниране.
дизюикдия (лат.) езиков, противопос¬
тавяне, разделяне.
диканя (тур.) сст. земеделско съоръ¬
жение зв вършитба.
диквстсрян (гр.) ист, областно ду¬
ховно управление. духовен съд;
съдилище.
диксл (гр.) диал. тясна, дълга двузъ-
бв мотика.
дикирий (гр.) църк. свещник зв две
свсщя; църковеи двусвещник.
дикиснвм, дикнсвм (гр.) диал.. давам
полагаемото, подарявам.
дикиш (тур.) 1. шев. ред; 2. прен..
здравина — само е израза двоен
дикиш; нс хвани дикиш — ие хва¬
на място, несполучливо излезе.
дикотядсдени (лит.) бот. двуеснедсл-
ни растения.
дякеиенср (фр.) рядко ост. речник,
диктат (лат.) полит. 1. неравнопра¬
вен международен договор. нало¬
жен със сила нв по-слаба страна
от по-силиа; 2. прен. наложено
мнение; налагане, принуди.
диктатор 1. управител с неограни¬
чена власт; 2. ист , е древния Рим
— лице с неограничена власт, наз¬
начено от сената за определен
срок при извънредни за държава¬
та случаи; — диктаторски (лит.) са¬
мовластен; отнасящ се до дикта¬
тор; — диктатура 1. неограничена
власт. която се характеризира с
произволни действия и погазване
нв основния закон; 2. полит. вре¬
мето, през което управлява стин
диктатор.
диктовка (лвт.) 1. четене ив текст,
за да го напише някой; 2. напи¬
саното по този ничии.
диктор (лат.) книж. лице. което че¬
те прет микрофон текстове и дру¬
ги съобщения; говорител. шпикер.
диктофон (лат. „говоря” и гр. „глас”)
апарат зв записване и възпроиз¬
веждане нв устната реч с по-то-
ляма или по-малка бързина.
дикция (лат.) произношение. говор.
дикьо
208
дикьо (гр.) диал. полагаемото. оно¬
ва, косто следва да се даде.
дилатация (лат.) физ. разширяване.
увеличаване обема ив телата; —
дилатограф (лат.) физ. уред зв за¬
писване промените е обема иа те¬
лата вследствие нв разширяване
или увеличаване.
дилвгонегрин (лат.) физ, дял от фи¬
зиката, който изучава топлинни¬
те разширявания на телата и ме¬
тодите зв тяхното измерване.
дилаф (гр.) нар, щипки зв хващине
е огън, маша.
двлбср (тур.) нар, поет, хубав, гиз¬
дав.
дилеми (гр.) трудно положение, при
което трябва да сс избере едио от
тветс.
днлeгaнτнзьм, дядетвиетие (лвт.) на¬
чин. по който любителят се отна¬
ся към науката и изкуството; по¬
върхностно отношение към изкус¬
твото и науката; — дядегвиг лю¬
бител, който изучава някое изкус¬
тво или нвука само за удоволст¬
вие.
дилижанс (фр.) пощенска кола,
диляиджия (тур.) и нар. песни —
просяк.
дилогая (гр.) 1. двуениелие; 2. те¬
атр, съчинение от две драми е
древни Гърция; 3. и древногръц¬
кия театър — двуактна драма.
дилувивлсн (лат.) геол. свлечен, на¬
носен скален (материал) през лед¬
никовия период; — дилуенум ге¬
ологично време, ера ив образува¬
не нв континентите.
дялудиум (лат.) муз. интермедия.
дилър (внгл.) фин, член на фондова
борси, който извършва операции
с ценни книжа, валути, стоки и
др.
диметьр (гр.) литер. стих от две стъп¬
ки.
тямиаупп (лат.) грам, умалително
име.
димил (тур.) ост. груб памучен или
коиопеи плат.
диморфен (гр.) който е с два образа,
с две форми; двуобразен; — ди-
морфизъм 1. зоол. съществуването
е едиа и съща нестнеег на един и
същ животински вид е две раз¬
лични форми; 2, минер. особеност
на някои тела дв кристализират и
две различии форми; 3. бот, двой¬
ност е цветовете иа едио и също
растение.
диногики (гр.) езиков, народният
гръцки език, който се различава
ннего от литературния, наричан
катвренусв.
димят (гр.) 1. нид бяло грозде със
слаба миризми нв тамян; 2. вино
от такова грозде.
дин (нем.) физ. система зв измерва¬
не ив чувствителността към свет¬
лината на фотографските матери¬
али.
диив (гр.) физ, единица за измерва¬
не ив силата, равни на сяла, ко¬
ято действа нв маса 1 кг и прида¬
ва ускорение от 1 см е секунда.
динамизъм (гр.) философско схваща¬
не, според косто материята е про¬
явление иа действащи сили; — дя-
иамист филос. привърженик, пос¬
ледовател нв динамизма.
динамика (гр.) 1. дял от механиката
зв законите нв движението на те¬
лата вън връзка със силите, които
действат върху тях; учение за си¬
лите и произведените от тях дви¬
жения; 2. муз, различните степе¬
ни нв силата ив звучене нв музи¬
кално произведение е зависимост
от художественото му съдържание;
3. прен, усилен ход е развоя ив ие-
ше; 4. книж. напрежение нв дейс¬
твието.
дяиамисти (гр.) еретици християни,
които допускали у Бога само ед¬
но лице, в ни Бог-Син и Бог-Дух
гледали като ив божествени си-
209
Дионис
ли, чрез които Бог се проявявал в
света.
динамит (гр.) взривно вещество. със¬
тоящо се от нитроглицерин.
динамо- (гр. „сила”) като първа със¬
тавка ив сложни думи означава от¬
ношение към сила. енергия.
динамограф (фр.) физ, урсд за авто¬
матично записване промените нв
силата.
динвнонвшинв физ. машина зв по¬
лучаване нв електрически той.
дннвнем<еτвнерфязьн (гр.) 1. геол, из¬
менение ив планинските образу¬
вания под действието нв наляга¬
нето, което се развива е земната
кора при нагряването ; 2. физ. из¬
менение нв силата под влиянието
иа водата, високата температура
и пр.
диивнемeτьр (гр.) уред зв измерва¬
не нв силата; — динамоскоп мед.
урсд за измерване мускулната дви¬
гателна реакция у човека.
динамоии (гр.) хим. взривни вещес¬
тва — смес от амониева селитра и
запалителни вещества (торф. дър¬
весно брашно. парафин я др.) или
от селитра и метали (алуминий и
ДР·).
динар (гр.) 1. стара римска сребър¬
на монета; 2. парична единица и
Югославия; 3. парична единица и
Ирак и други страни.
династия (гр.) редица царе от един
родоначалник.
тингал (тур.) разг. висок човек.
динго (австр.) зоол. бозайник от се¬
мейство Кучета с масивна глава.
къси крака, дълга и силна окос¬
мена опашка.
дине (фр.) 1. обяд; 2. книж. тържес¬
твен обсд.
динозавър (лат.) палеонт. голямо из¬
копаемо, прилично нв грамаден
гущер влечуго, живяло нв Земята
през мсзозойската ера и измряло
е края на кредата.
динорнис (гр.) палеонт. изчезнала
гигантска птици. останки от ко¬
ято си намерени при разкопки ив
Нова Зеландия.
динотерий (гр.) палеонт. исполинс¬
ки gепегеπен бозайник, живял
през миоцена я плиоцена.
динецервг (лат.) палеонт, изкопаемо
копитио животно. живяло нв Зе¬
мята през палеоцена я соцена.
динчлик (тур.) диал, опасно избуява-
не на посевите порвди образува¬
не ив буйно зърно.
Диогси (Циникът) (гр.) 1. старогръц¬
ки философ (412 — 323 пр. Хр..),
известен със своя краен аскети¬
зъм, е основата ив философията
му си залегнали законите нв при¬
родата, пренебрежение към зем¬
ните блага, използване до мини¬
мум нв удобствата нв цивилиза¬
цията. потискане на страстите; во¬
дил оригинален и скромен живот;
2. прен, скромен е живота си чо¬
век; — бъчвата на Диоген прен. ми-
ниминвлии жизнени удобства; —
фенерът нв Диогсн прен. упорито,
но неефективно търсене.
диод (от гр. „два пъти” и електрод)
pad. електронни лампа с два елек¬
троди — катод и анод.
диолси (изк. дума) текст, много
здрава и издръжлива изкуствена
тъкан. употребявана е текстилна¬
та и строителната индустрия.
диолефии (лит.) хим. въглехидрат с
двс двойни връзки и молекулата.
Диомед (гр.) спорет гръцката мито¬
логия: 1. един от първите ахейски
герои е Троянската война; 2. син
ив бог Арес и цар ив едно тра¬
кийско племе, който бил победен
от Херкулес.
Диоиис (гр.) 1. мит. бог ив виното,
плодородието и веселието; Бакхус;
2. прен, вино; — днениеии е трев¬
ни Гърция — празненства е чест
на Дионис.
дионме
210
лионм (тур.) изроденост. изроден.
диоптограф (гр.) геод, уред зв авто¬
матично записване показанията нв
ъгломерен инструмент.
диоптрики (гр.) част от оптиката, ко¬
ято изучава пречупването нв лъ¬
чите; — диоптър (фр.) 1. физ. еди¬
ница мярка зв измерване пречуп¬
ването нв лъчите. които преми¬
нават през леща с фокус иа 1 м
разстояние; 2. мярка зв очила ив
късогледи и далекогледи.
диоптограф (ием.) граф, урет за
преснемане на чертеж; диаграф.
диорама (гр.) картина, нарисувана нв
прозириа материя, която посред¬
ством изкуствено осветление съз¬
дава впечатление за пространст¬
во. в не зв плоскост.
диорит (гр.) геол, средно- или едро¬
зърнеста масивни скала от група¬
та ив интрузивиите мамени ска¬
ли, изградени от среден плагиок¬
лаз и цветен минерал. употребя¬
вана е архитектурата. е строител¬
ството, зв настилка на улици и др.
диоскури (гр.) 1. е гръцката митоло¬
гия: близнаците Кастор я Полукс,
прен, олицетворение нв тясна и
вярна дружба; 2. пламъчета, ко¬
ито сс появяват по време ив буря
по върховете ив мачтите, кулите
и пр.
диоцсз (фр.) 1. ист. административ¬
на единица е късната римска им¬
перия, начело с викарий; чист от
провинция; 2. църк, църковни об¬
ласт, управлявани от висше духов¬
но лице; епархия; — диоцеза (гр.)
владишйи енория.
дяп (тур.) твърде, миете.
дипиряхий (гр.) литер, стъпки е сти¬
ха от четири къси едотв.
дипля (гр.) гънки.
диплегия (лвт.) мед. двустранна па¬
рализа, двоен паралич.
диплскс (англ.) система зв едновре¬
менно предаване на две телегра¬
ми по един проводник е едиа по¬
сока.
дипло (гр.) диал. 1. двойна черга от
козяк; 2. странична долна гънка
нв сукман; 3. скъпо, двойно скъ¬
по.
диплография (гр.) gвейие счетовод¬
ство.
диплодок (лит.) палеонт. гигантско
изкопаемо влечуго с много дълга
шия и опашка, живяло нв Земята
през вторичната сра.
диплокок (гр.) биол. род бактерии,
които сс разполагат по твойки,
напр. пиевмококи, гонококи и др.
диплома. диплом (гр.) официално
свидетелство от учебно заведение
зв получено образование; — дип¬
ломирам награждавам с диплом.
дипломант (гр.) 1. лице. което рабо¬
ти дипломна работи; 2. лице, ко-
сто е получило диплома като наг¬
рада зв успсх е изложба, за учас¬
тие е състезания и др.
дипломат 1. човек, който сс зани¬
мава с дипломация; 2. прен. хи¬
тър, изкусси човек; — диплома¬
ция нвукв зв международните от¬
ношения.
дипломатика (фр.) спомагателни ис¬
торически дисциплина, която се
занимава с външните признаци нв
историческите документи: писмен
материал, характер нв писмете,
псчат я пр., за дв установи тяхна¬
та достоверност.
дяпленвсгян (гр.) бот. 1. двойно из¬
растване ив клоните ив сдно рас¬
тение; 2. несъразмерно растснс ив
клоните иа сдно дърво.
диплопия (лит.) мед. заболяване ив
окото, при косто предметите се
виждат двойни.
диплос и диплус (гр.) диал, 1. нагъ¬
ната завивка и постилки; 2. скла¬
диране нв сдно място дрехи; мо¬
мински чеиз.
диплосним, диплосим (гр.) диал,. сгъ-

211
дисенннвuин
вам, дипля.
диплот (хол.) мор. уред зв измерва-
г.ие нв морски дълбочини от 40 до
200 м, представляващ въже със за¬
вързани оловни тсжссти.
диндофеиин (исл.) мед. патологич-
· , «о разстройство на говорния апа¬
рат, при който имв неравномерно
напрежение на говорните струни
, иг- отделните звукове се изговарят
. (.двукратно вместо еднократно,
дивдя (гр.) сгъвам.
динотия (гр.) литер, свързване ив днс
стихотворни стъпки е едни, при
KOSto втората получава по-силно
ритмично ударение.
тяло (гр. „два пъти” и „полюс”)
физ, 1. два електрически или маг¬
нитни заряда, рввни по количес¬
тво и противоположни по знак,
разположени един до друг; 2. спе¬
циален вид антена зв излъчване
на къси електромагнитни вълни.
дипроденг (лвт) палеонт, вид изко¬
паем голям бозайник, подобен нв
носорог.
дияретедонτ (гр.) палеонт. вид с-лон
от третийския период.
дипсиз (тур.) диал. без дъно.
дялеенвиян (гр. „жажда” и „лудост”)
1. отчаяно пиянство; 2. псих:. пе¬
риодични пристъпи ив неудържи¬
мо влечение към алкохол; — дип¬
соман (фр.) мед. лице, което стра¬
да от дипсомания.
диптер (фр.) зоол, двукрило насеко¬
мо; — ,тин’теродотиιн (гр.) учение
за двукрилите.
диптих (гр.) 1. худ. двустранна кар¬
тина с живописно или релефно
изображение нв всяка страна; 2.
църк, двустранна икона; 3. литер.
съчинение е две части.
диптот (гр.) език, думи, която е само
с два падежи.
дипчик (тур.) ост. приклад нв пуш¬
ка.
дирек (тур.) стълб, греда.
директиви (лвт.) насока; наставле¬
ние, заповед, която определя дел¬
та, оставя дв сс избират средства¬
та.
директория (лат.) върховно прави¬
телство във Франция по време нв
първата република.
директор, директорки 1. отговорен
ръководител нв предприятие. уч¬
реждение или 'учебно заведение;
2. ист, член на директория; — ди¬
ректорат (от лат.) колегия от ди¬
ректори нв голямо предприятие;
— дирекция 1. канцелария на ди¬
ректора; 2. отделно учреждение.
което управлява държавни, об¬
щински яли частни дсла; управ¬
ление.
дирекциои (лат.) 1. техн, урсд за на¬
сочване движението нв превозно
средство; кормило; 2. муз, иотитс
ив орксстрова партия, най-често
зв първа цигулка или пиано, по
която свири водачът нв. малък ор¬
кестър; 3. съкратена партитура.
приведена към сдинеи строй.
дирижабъл (фр.) управляем балон.
дисаги (гр.) дне съединени горс тор¬
би, пригодени за носенс нв рамо
или зв поставяне на задния край
на седло.
дисектор (нем.) телевизионна тръ¬
ба. при която се използва прин¬
ципът нв nеедедоввтеднеге дейс¬
твие ив отделните сленеити ив
изображението върху преобразу¬
вателя ив светлина с електричес¬
ки сигнал.
дисекция (лвт.) ризсичвие ив мърт¬
во тяло с дел изследване; — ти-
сектор (лат.) мед. специалист по
извършване нв дисекция.
дисеминания (лат.) мед, разпростра¬
няване нв инфекциозен пропее от
някое заболяло огнянде по пелия
организъм по пътя нв кръвонос¬
ната или динфaгпчнa.гв система:
разсейване.

дисомия
212
диссмия (гр.) език. двузивчиост нв
дума.
дисертация (лат.) сбито съчинение.
е косто се изследва научен въп¬
рос и се представя е университет
за присъждане ив учена степен:
доктор, магистър я пр.; — дисер-
тант (лат. „изследващ”) лиде, ко¬
ето готви научен труд за получа¬
ване на научни степен.
дисидеит (лат.) човек. който изпо¬
вядва иетоепетствaшвгв 8 държа¬
вата религия. политика.
лиси^-линия (лвт.) 1. разглобява¬
не, преправяне, преработване; 2.
език, звукова промяна, при която
от два еднакви или частично сход¬
ни звука е дадена дума единият
сс изменя е друг. иесъвпадащ по
учленсние с втория;ризподобяви-
нс; 3. биол, процес при обмяната
нв веществата, при който асими¬
лираните вещества сс разпадат нв
по-прости съединения и се отде¬
ля необходимата за организма
еисргия.
д-симулация (лвт.) 1. мед, умишле¬
но прикриване нв болестни сим¬
птоми, като болният се преструва
ив здрав; 2. книж, преструваие, си¬
мулиране.
диск (гр.) 1. воен, магазин ни авто¬
мат, нв автоматична пушки; 2. ме¬
тален или каменен кръг; 3. астр,
видимата повърхнина нв планети¬
те; 4. електрон, носител на инфор¬
мация при изчислителните маши¬
ни; 5. спорт, атлетически уред зв
хвърляне.
дисквит (лат.) най-високият човеш¬
ки глас.
дисквалификация (дис- и квалифи¬
кация) 1. лишаване от квалифи¬
кация, признаване някого за нес¬
пособен за известив длъжност,
служба и пр; 2. лишаване от ка¬
чество; 3. лишаване от право ив
участие е спортни игри поради
грубо нарушаване на спортната
етика; 4. загуба ив опитност, за¬
губване ив квалификация.
дискета, флопидиск електрон, срав¬
нително малък гъвкав магнитен
диск, затворен е защитен калъф.
диско- (фр.) първа съставна част нв
сложни думи със значение, който
е свързан с дискотека или с музи¬
ката, изпълнявана е дискотека,
иапр. тиекекдуб. тиекеригьн.
gисkегрупa, диекеводеш и др.
дисков пакет електрон, вид сменяем
дисков носител.
дисково устройство електрон, запа¬
метяващо периферно устройство
с механизъм за въртене ив един
или повече магнитни дискове с
постоянна висока скорост и спе¬
циални глави за четени и запис, с
помощта нв които сс записва и че¬
те информацията върху въртящия
се диск.
дисколяя (лат.) мед. запек,
дисkонинсти (лат.) бот, нид порес¬
ти гъби.
диско^зики (англ.) съвременна ес¬
традна музики с лесно запомня-
ща сс мелодия, с постоянна пул¬
сираща ритмика я с подчертана
твидувaднеет.
дисконт, дискоито (ит.) фин. лихва,
която банката удържа при изпла¬
щане нв полици преди изтичане
иа техния падсж; — дискоитирвне
операция, при която записите иа
заповед и менителниците се про¬
дават нв кредитните институти с
известна отстъпка, отразяваща
размера ив лихвата до момента нв
падежи; — дисконтна политика по¬
литика иа повишаване яли нама¬
ляване нв лихвения процент от
емисионните банки с дел да пов¬
лияе на търсенето и предлагането
ив кредити и др.; — дяеkоигнрвн
предавам полица преди падежи ;
— дисконтнв банка банка, която
213
диседивцин
предимно се занимава с откупва¬
не ив полици.
днсkопвтян (лат.) мед. изместване нв
ядрото нв прешлениите дискове
ив гръбначния стълб към гръбнач¬
номозъчния канал; тискона хер¬
ния.
дискос (гр.) църк. 1. кръгло блюдо
нв ниска поставка. на която сс ос¬
вещава и начупва свещен хляб; 2.
блюдо за слагане и раздаване ив
нафора или събиране ив помощи
от християните е църквата.
дискотеки (гр.) 1. сбирка от грамо¬
фонни плочи или ленти зв маг¬
нетофонен апарат; 2. шкаф или
помещение за съхраняване нв та¬
кава сбирка; 3. специализирано
втрикнионно заведение зв танцу¬
ване.
дискретен (лат.) 1. книж. който сс
състоя от отделни цели части; раз¬
пръснат; 2. тисн.	*"
дискретизация електрон, процес. при
който стойността нв непрекъснат
сигнал се отчита през точно оп¬
ределени интервали от време.
дискриминанта (лат.) мат, дяла ра¬
ционална функция от едно алгеб¬
рично уравнение,анулирането на
която с необходимо и достатъчно
условие тона уравнение дв имв по-
ис един многократен корсн.
дискриминация (лат.) 1. полит, ус¬
тановено по закон неравенство,
унижаване или подценяване нв
граждани поради Тяхната народ¬
ност, раса, религия. пол, произ¬
ход. политически убеждения и
пр.; 2. ограничаване или лишава¬
не от права и потискане иа опре¬
делена категория хора; 3. мед. спо¬
собност да се различават две ед¬
накви дрвзиеиия, действащи нв
различни места.
дискурс (лат.) слеве. разказ, разис¬
кване.
дискутирам (лат.) обяснявам, тълку¬
вам; — дискутиране разискване,
обясняваие; — дискусия тълкува¬
не, обяснение; прение, спор по
важен въпрос зв правилно реше¬
ние.
дислокация (фр.) 1. геол, размества¬
не нв земните пластове; 2. мед. из¬
местване на орган нв човешкото
тяло. на кост и др. вследствие нв
счупване или извиване; 3. (лат.)
разположение нв войските; — дис-
ленирвн разполагам (войски), раз¬
мествам.
дненсмбрвнин (лат.) разпределяне нв
общи недвижими имоти.
дисменорея (лит.) мед. болезнена
менструация.
дяснегрян (лит.) мед, разстройство ив
съгласуваността ив движенията
поради липса иа правилни отмс-
реиест е тях.
дяеегенин (лат.) биол. начин ив раз¬
множаване ни някои организми
чрсз двойно достигане нв полова
зрелост — при личинков стадий
и при състояние ив зрелост.
д-солуния (лат.) 1. книж. разпада¬
не, разлагане, разпускане; 2. физ.
разтваряне нв твърди тсли.
дисонанс (лат.) 1. муз. хармоничен
интервал, при чието прозвучава-
не се получава впечатление зв
неблагозвучие. несъгласуваност.
противоречие, остроти, незавър-
шсност и необходимост от движе¬
ние; 2. прен. липси нв хармония.
разногласие, несъгласуванс; неб¬
лагозвучие, което дразни ухото.
дяеоцивцин (лат.) 1. разлагане; раз¬
падане нв едио пяло; 2. физ. хим,
пълно или частично разпадане нв
вещества нв съставните им части,
на по-прости молекули. атоми.
атомни групи или йони; 3. мед.
разстройство, което се изразява в
нарушаване ив функционалното
съотношение между различните
органи или отделните чисти нв
диспвж
214
един я съш орган; 4. прен . разва¬
ляне. разтуряне на съюз, нв сдру¬
жение; — дисон-ирам (лвт.) пре¬
дизвиквам, причинявам gиееuи-
ания.
диспвж (фр.) търг, изчисление и раз¬
пределение иа причинените от
авария загуби между осигурител¬
но дружество и осигурения; —
диспажьор дицсго. което се нато¬
варва с това изчисление и разп¬
ределение.
диспансер (фр.) място, заведение зв
таваие медицинска пенеш нв
приходящи; — диспансеризирам
(фр.) зачислявам болсн ни лече¬
ние и диспансер; — диспансери¬
зация 1. здравеопазване чрез дис¬
пансери; 2. системно лекарско
наблюдение нв здравословното
състояние на определена групи от
населението с профилактична и
лечебна дел: иапр. психодиспан-
сср.
диспаратеи (лат.) книж. който няма
обши призивни; разнороден; —
диспаратност (лвт.) грам, липсв нв
общи признаци между понятията,
нееднородност, коренно разли¬
чие.
диспач (вигл.) търг, премия, която
клиентът получава от собствени¬
ка нв кораб, когато натовари или
разтовари кораба преди изтичане¬
то нв предвиденото по договор
време.
диспеис (лит.) освобождаване от за¬
дължения особено е църковното
право: освобождаване от брачни
връзки; — диспепсия 1. освобож¬
даване. освобождение, разреше¬
ние; 2. приготвяне и раздаване нв
лекарства.
диспепсия (гр.) мед. разстройство ив
храносмилането, мъчно смилане
ив храната. съпроводено от раз¬
лични неприятни усещания — те¬
жест, гадене и под.
диспсргирам (лит.) хим. разпръсвам
твърди или течни тела е дадена
срета.
д-спермат-чен (гр.) двустенен.
дисперсия (от лвт. „разпръснат”) I.
физ. разпръскване нв светлинни¬
те лъчи е разни дветовс при пре¬
минаването им прсз призма или
тифракциоиив решетка поради
различното им пречупване през
призмата; — дисперсия ни спект¬
рален апарат способност нв дадсн
апарат та разделя пространствено
лъчи с различна дължина нв въл¬
ната; 2. хим. раздробяване и разп¬
ръскване нв едио вещество нв
малки части; 3. мат. мярка зв раз¬
сейването нв стойностите ив слу¬
чайна величини.
диспечер (англ.) 1. работник, който
чрез специални сигналив система
и урсди ръководи и регулира дви¬
жението ни влакове, трамваи. ко¬
ли и др., разпределението нв елек¬
трическата енергия, производст¬
вото и предприятие и др; 2. лице
от техническия състав нв автомо¬
билен сервиз, което определя и
приема поръчките зв поправка,
смазване. почистване я др. нв ко¬
лите; 3; електрон, програми е из¬
числителната техника, управлява¬
ща ресурсите.
дисплей (внгл.) електрон, устройст¬
во, което позволява визуализира¬
не ив информацията — текстова
или графична,
дяспозитив (фр.) юр, разпоредител¬
на част ив едно решение. присъ¬
да. постановление и под., с която
сс предписва тяхното изпълнение
от определени органи е опреде¬
лени срокове.
диспозиция (лат.) 1. нареждане, раз¬
пределение, план; 2. воен. запо¬
вед зв настъпление и сражение.
д-спондсй (гр.) двоен спондей.
диспонент (нем . ) търг, 1. пълномощ-
215
дисциплина
ник. управител нв фирма. дружес¬
тво я под.; 2. ръководител нв тър¬
говски отдел с ограничени пъл-
ненешин; — дяепенирвн (лат.)
книж, разпределям; разполагам.
диспрозии (гр.) хим. рядък химичен
елемент Dy, пор. № 66, ат. т.
162,50.
диспропорционален (лит.) несъразме¬
рен; — диспропорция несъразмер¬
ност, отсъствие иа пропорция, ии
съответствие е частите.
диспут (лит.) спор. прение при пуб¬
лично разискване на дадена тема;
предизборен диспут пред аудито¬
рия яли и печати.
дясеемиин (лат.) мед. болезнен сън.
дистанция (лат.) 1. разстояние; 2. жп
крайна точка иа всеки гарон ко¬
ловоз, вън от която е посоки ии
открития път не можс да бъде ос¬
тавен подвижен състав, без дв сс
застрашава сигурността иа движе¬
нието.
диетелеодогин (гр.) иенслесъобраз-
неегитс, които се срещат е при¬
родата и културата. които опро¬
вергават теорията зв целесъобраз¬
ността.
дистихои (гр.) gвуетищис·
дисторзия. дисторсия (лит. „изкри¬
вяване”) 1. мед, разтягане ив су¬
хожилие; непълно изкълчване; 2.
фот. излизане на правите линии
като криви при фотографски
снимки; 3. недостатък нв лещи
или оптически системи, при ко¬
ито правите линии сс получават
изкривени като дъги.
дистрибутивен (лат.) разпределите¬
лен; — дистрибутор 1. фин. търг.
търговско посредническо предп¬
риятие или отделно лине, което
се занимава с търговска посред¬
нически дейност, изразяваща се и
сключването от името и за сметка
нв доверителя му ив сделки зв
продажби ив промишлени стоки
е своята страна; посредник, пред¬
ставител; 2. техн. разпределител¬
но или направляващо устройство
е различните видове нaщиии, съ¬
оръжения, мотори и др.; разпре¬
делител; — дистрибуция (лат.)
език, съвкупност от всички съоръ¬
жения (контексти). е които може
дв сс срещне дадена езикова еди¬
ница.
дистрикт (лат.) книж, администра¬
тивно деление — окръг, околия.
дистрофия (гр.) мед, нарушаване иа
храненето е организма, вследст¬
вие ив което сс разстройват него¬
вите функции и могат да се съз-
дадит опасни зв живота сьетониин;
слабо, недостатъчно хранене.
дисфагия (гр.) мед. затруднено, мъч¬
но гълтане.
дисфемизъм (дис- и гр. „говоря”) ли¬
тер, употреба нв думи с вулгарен,
груб или фaнидиaреи оттенък
вместо съществуваща друга думи,
иипр. ем. глупив дв се употреби
ахмай; прот евфемизъм.
дисфункция (тис- я лвт. „действие”)
мед, нарушаване или разстройст¬
во на дейността ни някой орган.
дисциплини (лат.) 1. съзнателно и
доброволно подчинение ив наред¬
бите, законите, начали-иите и
старшите; 2. единичните кленеβе
нв някоя нвукв; — дисциплинарен
отнасящ сс то дисциплината; —
дисциплинарна рота рота. и която
се изпращат войниците дв си из¬
карат наказанието; — дисципли¬
нарно наказание ивказвиие, нало¬
жено на чиновник от началство¬
то му, без да го дават под съд; —·
дисциплинирам приучавам към
дисциплина. приучавам към ред
и подчинение; — дисциплинарна
етπевериесг санкция зи нарушава¬
не на вътрешния ред и трудовата
или служебна дисциплина от члсн
иа едиа организация.

дитеизъм
216
дитсизъм (гр.) твубожие; — дите-ст
твубожиик.
дитетраедър (фр . ) геом. двоси тст-
риедър.
дитирамб (гр.) 1. е тревна Гърция:
химн в чест на Бахус, а после и
ив друг- богове и герои ; ссгв: въз¬
торжена песси; 2. прен, прекадени
възторжено^.
дитрохсй (гр.) двоен трохей.
диуреза (гр.) мед, отделяне нв ури¬
на.
дифаматор (фр.) книж. клеветник.
опозор-тел; — д-фамин-я разп¬
ространяване ив клевети; оклеве-
тяввие, опозоряване.
дифиив (гр.) диал. нид рибарска мре¬
жа.
дифервнс (фр.) книж. рядко разли¬
ка.
дифереит (лвт. „различаващ”) търг.
разлика между неиата нв стока
при поръчването и цената при по¬
лучаването; 2. мор. разликата от
потъването във водата нв предна¬
та и задната част нв кораб.
диферентеи (лвт.) различен.
диференциал (ием.) 1. мат. главна¬
та част ив нарастването ив функ¬
ция; 2. мат. произволно нараст¬
ване нв независимата променли¬
ви величина; 3. техн. вид механи¬
зъм е моторна кола, чрез който
сс дава различни скорост на две
колела, свързани с една ос; 4. ме¬
ханизъм от назъбени колела, с
който главният цилиндър може дв
получава въртеливо движение от
два различни източника.
диференциален (лат.) 1. нееднакъв,
при различни условия; 2. който
се отнася до диференциал; — ди¬
ференциален рсчиик речник само
нв различните думи е два едно¬
родни езика; — диференциална ге¬
ометрия част от геометрията, е ко¬
ято сс изследват някои геометрич¬
ни обекти с помощта ив методите
нв математическия анализ; — ди¬
ференциално изчисление изчисле¬
ние с най-малките величини и ма¬
тематиката; — диференциални та¬
рифа търг, митнически тарифа с
изключителни (определени по то-
говор) митнически такси; — ди¬
ференциално мито мито, косто се
определя различно според произ¬
хода или нееτенaзиaчеи-еге нв
стоката; — диференциални опера¬
ции фин, борсови спекулативни
стелки за доставка нв стоки или
нении книжв на определен срок
с цсл да сс извлече печалби от раз¬
ликата между уговорената деив и
тази. която стоката ще има и деня
нв доставката.
диференциация (лат.) 1. постепенно
прокарване ив различие; 2. пос¬
тепенно разпределение на нещо
между мнозина; 3. постепенно
развитие нв организъм; 4. език.
еволюция е езика, при която ня¬
кои диалекти сс отделят и се обо¬
собяват като отделни езици; — ди-
фсреиняя разлика, различие,
дифоияя (гр.) музика ни два гласа,
диформеи (лит.) обезобразен.
дифосген (рус.) хим. безцветна мас¬
лена течност, леко димяща ив въз¬
духа, която завира при 127-128’С
и представлява отревне вещество,
употребявано йато боен газ.
т-фосфом-церат (нов.) мед, вещес¬
тво, което се образува при пуше¬
не и затруднява освобождаването
ив кислород от хемоглобина, кв¬
то нарушава дишането ни клетки¬
те.
дифракция (нем.) 1. физ, пречупва¬
не, отклонение нв светлинни лъ¬
чи, звукови вълни и други порв¬
ди преминаването им през тела¬
та; 2. муз, явление, което се полу¬
чава, когато звуковите вълни сре¬
шат по пътя си предмет, чиито
размери св равни или пе-нaдк- е
217
добуш
сраниис с дължината иа звукова¬
та вълна.
дифтерит (гр.) мед, заразно възпа¬
ление ив слизестата нипа на гър-
дего.
дифтонг (гр.) двугласни; — дифтон¬
гизация език, преминаване ив
проста гласив и дифтонг.
дифузия (лат.) 1. постепенно про¬
никване на едно вещество или
течност в друго напр. през ципа с
цел дв си уравновесят гъстотата;
2. светлината, когато пада нв гра¬
пава повърхност, раздробяване; —
дифузен физ. разпръснат. разсеян;
— дифузионен физ. който се отна¬
ся до дифузия
дифузнои-зъм (лат.) филос, учение,
според косто основен двигател ив
обществения живот сс смята вза¬
имното проникване ив отделните
култури.
дифузор (лвт.) 1. техн, апарат за из¬
вличане захарта от цвеклото; 2.
физ. хартиена -ли кожена мемб¬
рана, която служи за увеличаване
акустичното предаване нв високо¬
говорител; 3. техн, канил, по дъл¬
жината нв който скоростта на те¬
чението сс намалява, в налягане¬
то се увеличава, вследствие на ко¬
ето кинетичната енергия нв по¬
тока сс превръща е енергия иа на¬
лягането.
д-хогинян (гр.) бот. иеетиовренен-
но съзряване нв мъжките и женс¬
ките органи ив едно двуполово
растение, косто пречи нв сaнееп-
лождaнето·
д-хогенян (лат.) 1. книж. последо¬
вателно деление на цялото ни две
повече -ли πо-нвдке равни час¬
ти; 2. бот. вид вилообразно разк¬
лонение нв стъблото на растение
иа два клона, всеки клон от ко¬
ито дават еднакво развити kлеи-
ки.
т-хромат-зълт (гр. „тва пъти” и
„цвят”) свойство ив някои разт¬
вори дв получават двояко оцветя¬
ване и зависимост от тяхната кон¬
центрация.
дихромат-чеи, дихроматически (гр.)
двуцветен.
дихроиизъм (гр. „двоен” и „двят”)
свойство на някои кристали да да¬
вит различно оцветяване; двунвст-
ност.
днuииедонг (лат.) палеонт, голямо
влечуго, живяло нв Земята през
триасовата епоха.
диш-парис, диш-хвк (гр.) ист. зап¬
лата зи изхабяване ив зъбите (ко¬
ято турните си искали от христи¬
яните, след квто последните са ги
нaгешaвaли)·
диямб (гр.) твоеи ямб.
длака (тур.) цветът нв косъма у жи¬
вотните: сива длака смес от бели
я черни косми, алссти длака ко-
гато всички косми по тялото са
сднакео червен- или жълти; чер¬
нена или дореста длака когато кос¬
мите по тялото св жълти или кес¬
теняви, в гряната, опашката и кра¬
ката чсрни; чилеста длака когато
космите св смесени, бели и чер¬
вени.
диевилси (рус.) часови без пушка,
който следи зв реда е казармата.
доайен (фр.) 1 - дипл. лицс, което въз¬
главява дипломатическото тяло е
една столица; най-старият от дип¬
ломатите по време нв назначава¬
не; 2. прен, пръв по служба, по въз¬
раст и под.; 3. книж. декан нв фа¬
култет е някои страни.
доба (слив.) времс.
доберман (от собств. Доберман Лу¬
ис, немски к-нелег) зоол. порода
служебни кучета с къса козина, с
дълго тяло, силно развито обоня¬
ние. силни и лесно поддаващи сс
ив дресура, които е мнето страни
се използват за защита и охрана.
добуш (уиг.) куп. вид торта с глазура

товср
218
от карамел.
довер. довсрон прах (от собс. — До-
вър Томас английски лекар) фарм,
специален препарат. твърде попу¬
лярен е нинвлете, ив прахчета или
хапчета. който се употребява про¬
тив кашлица.
дог (англ.) порода стро куче с голя¬
ма глава и сплесната муцуна.
догин (тур.) диал. 1. птина. сокол,
ловен сокол; 2. чепкало за памук;
— догинджия (тур.) ист. 1. е Бъл¬
гария през турско робство — ли¬
це, определено дв доставя ловни
соколи ив султанския двор; 2. ли¬
це, което се грижи зв ловните со¬
коли; 3. само ми. лина с приви¬
легии поради задължението им дв
доставят или обучават ловните со¬
коли на султанския двор.
догиреси (ит.) ист, съпруга нв дож.
догср (англ.) геол. средната спохи нв
юрската система.
догми (гр.) основно положси-е, ос¬
новна истина ив вероучението; —
догмат-зъм строго придържане
към дегн-ге нв вярата или някое
учение; — догматика наука за ос¬
новните истини ив християнска¬
та вяра; — догматик който се за¬
нимава с догматика; — догмати¬
чески 1. основавайки сс на извес¬
тии основни истини (догми); във
вид ив догми; 2. който ис допус¬
ка възражения; — догмат вж. gет-
мв.
дограма (тур.) дърводелска работа ив
постройка (врати, прозорци); —
дограмаджийн-ца дърводелска ра-
ботилниди; — дограмаджии дър¬
воделство; — дограмаджия дърво¬
делец.
додсkвтои (фр.) геом. тванайсето-
ъгълник; — доgсквгонвден геом.
твaнвйсегеъпьдеи.
тотекастър (гр.) дввнaтееетеетен-
ний; — дотек^етричси (фр.) геом.
двaиaйсегестенен.
лодекинезв (гр.) дванадесетте гръц¬
ки острова е Бяло море, окупира¬
ни от Италия по врсме нв Трипо-
литвискатв войии (1911-1912 tot.).
тодекирхия (гр.) ист. управление ни
дванадесет души; — тотскврх стин
от дванадесетте управници.
детеквфеиин (гр.) муз. особен вид
система на композиция е музика¬
та, изградени върху основата на
втонализма и представяща етна от
иай-хврактерните му рвзиев-т-
нестя.
теде (фр.) зоол. семейство изтребе¬
ни едри птици от разред Гълъби.
тололи (слив.) нар, накичена от гла¬
вата до краката с трсви и цветя
мома, която, водена от другарки¬
те си, хоти от двор ни двор и иг¬
рае, придружена с песни, след ко¬
ето я поливат с вода; езически
обичий та се ом-лост-ви Бог и
прати дъжд.
дож (ит.) ист, титла на някогашния
глава ни Венецианската и · Генуез-
ката република.
доза (гр.) 1. определеното количес¬
тво лекарство, което трябва дв се
вземе наведнъж; 2. разш, опреде¬
лено количество от нещо.
дозировка (гр.) 1. установяване, оп¬
ределяне на доза; 2. делене, разп¬
ределяне, размервинс на дози; —
лоз-метър (гр. „даване” и „мяр¬
ка”) техн. уред за отмерване ии
времето, през косто сс извършва
неше; — дозиметрия (гл. „даване”
и „меря”) физ. определяне коли¬
чеството иа рентгенови и други
лъчи е радиоактивни вещества.
дозор (рус.) воен. малки подразде¬
ления пехоти, отделни бойни ма¬
шини или кораби, които служат
за охрани, разузнаване и свръзки
при бойната дейност нв войски¬
те; — дозори изпратените от все¬
ки ескатрои напред смели войни¬
ци, които да предупреждават за

219
толмси
изненади по времс иа война.
дойна (рум.) муз. румънска я мол¬
давска лирична народна песен,
свързана с овчарския бит.
док (англ.) 1. изкуствено изграден
басейн. и който сс правят иля поп¬
равят кораби; служи също я зи
разтоварване и товарене на кора¬
бите; 2. дебел я остър памучен
плат; — докер (англ.) 1. приста¬
нищен работник. който работи иа
док; 2. пристанищен работник,
който товари я разтоварна кора¬
би; пренееввч нв тоеари иа прис¬
танище.
текетизьн (гр.) сретическо учение от
апостолския еек. според което ма¬
терията произлизала от злото на¬
чало я затона въплъщението иа
Исус Христос с било недействи¬
телно; — токети последователи иа
тексгизнa·
текинвсввн, докимвсвн (гр.) диал.
изпитвам, проверявам.
теkевр (гр.) диал, лък зв стрела.
доктор (лат.) 1. научни степен. ко¬
ято сс лива от еиеше учебно или
научно заведение след зашита нв
научен трут; 2. линс, което яма
тази стспеи; 3. разг, лекар; — док¬
тор хонорис кауза титла иа лине,
дадени от уииверсигсг, за изклю¬
чителни заслуги я прояви в на¬
уката; — дектервг (лит.) изпит за
получаване на учена степен ток-
тор; — докторант (рус.) книж, ли¬
не, косто се гота- та защити док¬
торски дисертация.
декгоридси (фр.) книж. самоуверен,
наставнически, който нс търпи
възражение.
доктрини (лат.) еистенaτ-з-риие уче¬
ние на някоя школа. да обясни
недоказаи въпрос; — gекгринере-
гее упорито придържане към те¬
ория, макар чс принципите не са
още доказани и установени; —
доктринер човек, чийто възгледи
почиват на приети, но недоказа¬
ни окончателно принципи. към
които той здраво се придържи.
документация (лат.) 1. представяне.
подкрепване с документи; 2. елек¬
трон, информация е писмена фор¬
ма, описваща действието. струк¬
турата и приложението на апарат¬
ното и програмното осигуряване;
— документирам доказвам, подк¬
репям с документи; — документ
1. писмено свидетелство. удосто¬
верение, книжа (издадени и от
офин-алиата власт); 2. довод,
токунтясвам, декуидисин (гр.) диал..
1. засягам; докосвам; 2. съсипвам,
повреждам.
толвма (тур.) нар, горна дълга ша¬
ячена дрехи с ръкави; кафтан.
тодинтьрджин (тур.) диал. измамник.
мещениk; хитрей.
долап (тур.) 1. шкаф; 2. направа с
колело зв вадене ни води; 3. съд
за печене иа кафе; 4. дървен кух
цилиндър с перила. и който се
слагат кожи, зв да се чистят при
щивеисто; — делвпчин (тур.) 1. тс-
павичар; 2. прен. хитрей, измам¬
ник.
долар (англ.) парична единица и
САЩ, Кината и други страни.
телмхoκeфидия (гр.) тясна и продъл¬
говата форми нв главата; gьдгот-
лавие; — долихокефал книж. чо¬
век със сравнително тясна и дъл ·-
га · глава; дедигоuефвд·
делихеиефиляя (лат.) книж, долихо¬
кефалия; — делихеuефвл книж.
долихокефал.
долма (тур.) 1. ястие от пълнени
чушки; 2. широка чушка зв тако¬
ва ястие; 3. диал. насип; 4. диал.
черници.
долмай (англ.) дреха на маджарки¬
те хусари.
телмен (фр.) ист гробница от ка¬
менния век от голям плосък ка¬
мък, сложен върху двс каменни

дедениг
220
подпори.
телениг (от собств.) минер. минерал
от групата на карбонатите: — до-
ленигизвuия техн. пронес ив обо¬
гатяване с доломит иа варовико¬
ва утайка или иа скала за получа¬
ване иа додонигизирвни варови¬
ци; деленит-з-рвн (фр.) минер.
превръщам н додон-т варовик.
който съдържа магнезий.
дом (лат.) съборна църкви, катедра¬
ла.
домат (тур.) зеленчук с червен- соч¬
ни плотове; — сян домит патла¬
джан.
тенен (фр.) 1. ист. кралско позем¬
лено владение; феодално владе¬
ние; 2. държавен имот — земи, го¬
ри, рудници; полски имоти иа
царстващия том -ли нв държава¬
та.
доменен (рус.) е съчет. доменна пещ
— висока рудиичарскв пеш зв до¬
биване нв суров чугун от рути.
лонесгиквuян (фр.) книж. опитомя¬
ване на диви животни.
домиивнтв (лит.) 1. прен. главна идея
или основен признай; 2. петата
степен ив гамата.
томянит (лит.) ист. политически сис¬
теми, установена е Римската им¬
перия от император Диоклетиан
(284-305) с форми ни неограниче¬
ни монархия.
томиниквисц (от собств·) калугер от
Се. Доминик, орден, наречен до¬
миникански (1215), който имал зи
дел да сс боря първоначално сре¬
щу алб-гайската ерес.
демиииен (англ. „владение”) суве¬
ренна държана, която с член иа
Британската общност и поддър¬
жа с Великобритания епеu-aди-
политическя връзки.
тениие (ит.) 1. дълга мантия с ка¬
чулка и ръкави. която служи зв
маскарадно облекло; 2. игри с пра¬
воъгълни чсрии плочини с точи-
ни.
демиuнд (фр.) икон. 1. място на пос¬
тоянно пребиваване ни дадено фи¬
зическо лице или седалище нв
юридическо лиде; 2. при мени¬
телница — означава място на пла¬
щане. когато то не съвпада с мес¬
тожителството или седалището на
платеца; — демицидирвнв полици
полица, която с платима не нв съ¬
щото място, къдсто живес плате¬
цът; — домяциливг посоченото от
платеца лиде, което ще звплити
пол-чната сума.
домкрат (нем.) техн. вит малък ръ¬
чен крик за вдигане на тежести
нв малка височина.
томия (рум.) рядко госпожа.
томную) (рум.) рядко прозвище ии
румънец.
домофон (гр. „gен” и „глас”) нит те¬
лефон, който свързва общия вход
с отделните апартаменти.
дои (фр.) 1. хаз, при игра нв карти
— рвздвеаис; 2. (исп.) „тоеnет-и”,
почетна титла на лини от знатен
род; — тона (исп.) почетна титла;
госпожи.
тониима (тур.) ост. тържествено
празнуване, илюминация.
тенвтяcтн (лат.) рел. разколи-ци, ко¬
ито поддържали, че отпадналите
веднъж от църквата не трябва да
се приемат повторио; те смятали
и тайнствата, извършени от греш¬
ни и порочни свещенослужители,
зв недействителни.
тентурмв (тур.) дстене; сладолед.
тонжои (фр.) ист. главната кули е
средновековен замък.
Дои Жуан исп. 1. испански леген¬
дарен гсрой. рицар-авантюрист,
който нарушава моралните и ре-
детиозии норми и закони, заво¬
евател на женските сърца; смел-
чвги и циник; 2. прен. жеикар; съб-
лазнител, прелъстител; любовник;
женолюбец, коцкар; — донжуан-
221
gегвuин
стно женкaрсгве, дюбовчийство,
ухажорство, йодкаруване.
Дои Кихот литер. 1. от романи „Дон
Кихот” на Сервантес: главният ге¬
рой с обеднял благородник. кой¬
то прекарва времето си е четене¬
то на рицарски романи, тръгва из
страната с верния си оръженосец
Санчо я коня си Росинант, да се
бори подобно иа рицарите от ро¬
маните срещу неправдите е света
е името ив неговата дама нв сър¬
нето Дулниися; постъпките му ие
съответстват ии реалността; 2. прен.
безкористен, но смешен, наивен
мечтател, фантазьор, идеалист.
борси зв правдата, доброто и кра¬
сотата, зв постигането нв неосъ¬
ществим идеал; — тенкихотегно
(от собств.) глупаво и неосъщест¬
вимо начинание; борба с въобра¬
жаеми сили и злини; борба иа иде¬
ализма с дсйствигсдиеетгa.
тенене (тур.) диал, долни гащи,
тевер (от лит. „подарявам”) 1. да¬
рител; 2. мед, кръводарител, да¬
рител на орган за присаждане.
допинг (англ.) 1. вещество зи изкус¬
твено ободряване ни конс преди
състезания; 2. ободрителни сред¬
ства за временно потискане иа
умора и повишаване ив физичес¬
ката и умствената дееспособност,
слсд което обаче настъпва изто¬
щение; 3. забранени от междуна¬
родните конвенции химични пре¬
парати или физиологични вещес¬
тва зв изкуствено повишаване
спортната дессnееебиеег иад рав¬
нището, което може дв се постиг¬
не чрез тренировки.
торилия (тур.) нар, дорест; — торсст
(тур.) за кон — с кестеиявечерве-
никввв козина; торилия.
торизъм (гр.) присъщ на дорийски¬
те наречия; — торяйни тревен
елински народ; — дорийски при¬
същ на дорийнитс; — дорически
стил стил ии дор-йните, отлича¬
ва сс с простота и масивност; —
дорийска колони арх. къса и срав¬
нително дебела колона без много
украшения.
дернфер (гр.) църк, копиеиосен.
дори (нем.) техн. 1. цилиндър зв вул¬
канизация нв каучукови предме¬
ти; 2. пробой зи правене ни изле¬
ти излелия; 3. запушалка, клин.
шип.
дориик (нем.) техн, вал, с помощта
иа който сс закрепват металоре¬
жещите инструменти или обработ¬
ваните предмети към глaвнего
вретено иа металорежещата маши¬
на.
теробвици (рум.) резервни войски е
Румъния.
торевдеи (рус.) книж, 1. гръбеи; 2.
гръбначен.
дергевр (фр.) ост, рядко обща спал¬
ня е манастир, пансион и тр.
досие (фр.) юр. папка, е която се пос¬
тавят книжа, отнасящи сс до ед¬
ио дело яли то интересите на ет-
ио лицс.
доспехи въоръжението до открива¬
нето на барута: стрела, копие,
шлсм и пр.
достлук (тур.) приятелство, познан¬
ство; — тост приятел, познайник.
Достоевски, Фьолор Михайлович
(1821-1881) велик руски писател,
майстор е изобразяването иа дъл¬
боки психологични явления и
процеси. социaдни конфликти. иа
сложни характери, на унизените
и оскърбените; един от ивй-теде-
мите хуманисти е световната ли¬
тература; „Престъпление и нака¬
зание”, „Идиот”, „Братя Карама¬
зов-” и др.
тотии-я (лат. „сиабтяваие”) фин.
безвъзмездно отпускане на суми
от бюджета за покриване на пред¬
сказуеми загуби -ли дефицит ни
предприятия и организации; топ-

дофиив
222
двщaие·
дофиив (фр.) жсиа иа дофии; — до¬
фин наследник на престола.
дофис (фр.) юр. служебно.
дохики (тур.) е съчет. ще му дойда
дохаки разг. — ще се справя с не¬
го, ще му лам заслуженото.
лехнир (гр.) царк. ост, пазач ии хра¬
нилище; домакин.
лоцсит (лат.) преподавател във вие¬
ше учебно заведение, който се
подготвя зв професор; — тецеи-
турв 1. звание и длъжност нв до¬
цент; 2. деценг-ге от едно виеше
учебно заведение.
Доу, Чарлз Хенри (1851-1902) аме¬
рикански журналист по икономи¬
чески и финансови въпроси, кой¬
то заедно със съдружника си
Джоне извежда първия борсов ин¬
декс, показател зи активността ни
деловата икеиеникв; — Доу-
Джоис индекс фин, американски
измерител, борсов показател зв
средния курс нв 20 валути.
дрввбвк (англ.) търг, експортни пре¬
мия или мито. което държавата
връща при обратното изнасяне ив
стоки.
драга (англ.) 1. мор. техн. специал¬
но, плаващо съоръжение зи раз¬
работване нв подводни наноси.
находища нв полезни изкопаеми.
като злато, срсбро, платина и др.,
и за -здълбаваие ив дъното; 2.
уред, с помощта ни който сс ва¬
дят растения от дъното на дълбо¬
ки нед-·
драгома^ин) (ар.) ост, преводач
(при консулство).
дрвгуик (фр.) воен. кавалерия, която
.може ли действа и квто пехота.
тражс (фр.) 1. фарм, покрити със
елей захар. шоколад или синте¬
тични нещастна таблетки от лекар¬
ства. които сс влияят от въздуха
или имат иепр-ятиа миризма и
вкус (хинии, витамин, хормони и
др.); 2. бонбони с висока захар-
иост (до 90%), приготвени чрсз
наслояване нв захар, шоколад и
др. върху различни плънки, ят-
йи. семена и тр.
Дракон (собств.) атински законода¬
тел, съставител (7. вей пр. Хр.) на
кодекс с изключително жестоки
закони; — драконовой)- или дра-
коискя марки (закони) прен. книж,
безчовечни, сурови, крайно жес¬
токи мерки, закони.
дрвкои (гр.) литер, фантастично жи¬
вотно с лъвски крика, орлови кри¬
ле и опашка ив змия.
драм (тур.) стара англ-ски и турска
ед-иини мярка зи тегло. етна че¬
тиристотна част от оката.
драми (гр.) един от тритс литератур¬
ни роди (лирика, епос, трима) 1.
художествено произведение е ти-
aлет-чив форми, е косто фабула¬
та нв произведението сс развива
от свмитс действащи лица; при то¬
ва е необходимо винаги да същес¬
твува борби между тве противо¬
положности (конфликт); 2. прен·.
случка из живота с покъртителен
характер; — драматизирам прера¬
ботвам литературно произведение
е драма; — драматургия теория ии
драматургичното изкуство и само¬
то изкуство; — драматург позна¬
вач на драматургичното изкуство;
лице. което създава драматургич¬
ни произведения; — траматязади^
(фр.) преработка ив πевесгвевa-
телно произведение (повест, ро¬
ман) е драма; придаване драма¬
тически форма.
дрвс (тур.) диал, човек с много ви¬
сок ръст. великан.
дристикв (гр.) мед, силно слабител¬
но средство; —· драстичен силио
действащ.
драхма (гр.) 1. гръцка сребърни (или
киижив) монета. 2. старогръцки
сребърна монета с различна

223
трузв
стойност; 3. иптекирско тегло 3.73
грама.
трсдивут (англ.) мор. голям военен
брониран кораб, снабден с дале-
кобойни оръдия.
дрезина (от еебеге. по името нв Дрез,
Карл Фридрих барон фои Заусрб-
рон (1785-1851) немски изобрета¬
тел от Баден, конструирана през
1816 г. лсйв вагонетки, която се
кара по релси ръчно или с мотор¬
но задвижване.
трсйф (хол. „плавам”) 1. отклоне¬
ние ни самолет или плавателен съд
от определената посока под вли¬
яние нв вятър или морско тече¬
ние; 2. отвличане нв кораб встра¬
ни при стоенс нв котва; 3. ъгълът
между направлението нв движе¬
нието ив кораб и неговата ос; 4.
твижсщ се ледси къс.
дрск (хол.) мор. малка сгъваема лод¬
ка.
трелкв (хол.) техн, нит снредсл за
малки дупки.
треи (вигл.) 1. подземен канал или
тръби за отвеждане нв излишната
нота от почната; 2. мед, каучуко¬
ва, пластмасова или мврлена тръ¬
бичка зи отвеждане на секреции
от рана.
треивж (англ.) 1. отводняване иа
почвата чрсз подземни канали или
тръбя; 2. закрита отводи-телна
мрежа от тръби или труг матери¬
ал; 3. мед . отеежтаис от рана иа
гной или секреции чрез тръбич¬
ки; 4. мед. самата тръбичка за от¬
веждане от рани на гной или сек¬
реции; дрсн.
треидаут (англ.) годнн морски во¬
енен параход; броненесед·
трснчър (англ.) техн, приспособле¬
ние зи ограничаване на пожар чрсз
силна волна струя.
дресирам (фр.) 1. оп-генявaм и на¬
учавам нв разни изкуства куче,
йон и изобщо животно; 2. прен,
приучавим на строго послушание
човек; — тресиронкв дресура, на¬
учаване животни на разни изкус¬
тва; — тресьор онзи. който дре¬
сира; — дресура обучение ни жи¬
вотни да извършват известни дей¬
ствия по дадена заповед.
трсшер (нем.) техн, машина за обез¬
прашаване; обезпришител иа ма¬
териали зв производство.
триада (гр.) мит. горска нимфа.
триблирам (англ.) спорт, гичещkон
воля топки ив къси разстояния,
като я контролирам (при футбол,
баскетбол); — дрибъл, дриблира-
ие (внгл.) спорт, водсие ни топки
чрез постоянен контрол над нея
с често докосване с крак или ръ¬
ка при някои спортни игри.
трик (унг.) диал, погребална кола;
катафалка.
дрога (фр.) растителна или живот-и¬
ска суровина. която се използва
като лекарство или като материал
за преработка от лекарствената
нренищлеиосг·
дрогерия (фр.) магазин. и който сс
продават лекарства и химически
препарат- бсз рецепти.
дрожди (рус.) биохим. етнеkлегьчн-
микроорганизми, които осъщест¬
вяват спиртната ферментация иа
захарите; квасни гъбички.
дромадер (гр.) зоол. етнегърбa ками¬
ли.
троссл (ием.) 1. ел. бобина с голямо
индуктивно съпротивление зи ре-
улираие съпротивлението при
промснлив ток; 2. техн, клапан зв
регулиране пускането нв газове,
пара. ноти.
тружбиш ост. разг, хул-телното име
ив член от българската земеделс¬
ки партия.
трузв (чеш.) 1. купчина кристали,
слепени от сдии страна; 2. мед.
зърно от лъчисто наредени ниш¬
ки от паразитни гъбички.
трузя
224
трузи войнствен народ н Сирия.
труитизъм (фр. от лвт.) стара келтс-
ка религия, която ебежеетвявaлa
природата и предписвала жерт¬
воприношения тори и ни хора; —
труитн (колт.) жреци нв старите
келти; — труидесв (лат.) ист. жри¬
ца у тревните келти.
друм (тур.) път.
тувл(ис) (лат.) език, двойствено чис¬
ло.
дувлязъм (лат.) всяка системи, ко¬
ято допуска тва принципа при
обясиеиие на светските и труги
явления, напр. добро и зло; тух и
тяло; — тувлястичен двойствен; —
туалист привърженик ни дуализ¬
ма.
тубврв (тур. 1. измама, хитрост; 2.
(при игри ни табла) 2 и 2.
дублаж (фр.) 1. мор, броня ии ко¬
раб; 2. и киното - преозвучаване
говори иа филм на друг език.
дубле (фр.) 1. метал, покрит с тънък
твоеи пласт злато -ли злато и
сребро; двойно посребрено, поз¬
латено; 2. метна сплав с блясък,
подобен ив злато; 3. предмет от
такъв метил или сплав; 4. прен.
фалшиво злато. френско злато; 5.
текст, висококачествен вълнен
плат с две лица за костюм.
дублет (фр.) 1. втори екземпляр; дуб¬
ликат; 2. език, всяка една от две
приети форми нв едни и съща ду¬
ма, напр. риторика и реторика; 3.
фалшив скъпоценен камък от двс
части, от които само горната е ис¬
тинска; 4. следващи един след
друг два изстрела от двуцевна
пушка, оръдие и тр; 5. муз, двоен
регистър е оргии.
дубликат препис, втори екземпляр
от писмси документ.
дублирам (фр.) 1. правя е два екзем¬
пляра, правя втори екземпляр; 2.
удвоявам, особено заложена сума
при игра; 3. изпълнявам роля кв¬
то втори. която се изпълнява от
друг артист; 4. ратувам се с няко¬
го н изпълнение ни нещо. напр. и
спортни игри; 5. заменям звуко¬
запис на филм на един език със
звукозапис ни друг език.
тублон (фр.) стари монета вън Фран¬
ция и е Испания
дубльор (фр.) 1. втори изпълнител
ни роля. дублиращ артист, спор¬
тист и др; 2. изпълнител нв текст
на роля вън филм, който се пре¬
вежда ни друг език; 3. техн, ма¬
шина зв създаване на два гънки
стоманеи- листи прел- валцува¬
не; 4. нвщ-нa с валяни, която
слепва гумирани тъкан- от два
или повече пласти.
тубъл (фр.) 1. твоеи, двойно; 2. ки¬
но вариант нв иеколкократно зас¬
нет йатър.
дувар (тур.) разг, каменна стсии, зят.
дул (тур.) диал. черница (дърво и
плод); — дути диал, плод ив дул;
бобонка, черн-на.
тудик (тур.) диал, устни, бърни; —
дутикдин диал, бърнест човек.
тутук (тур.) диал, дървени свирка,
подобна на нафврв.
дуст (ит.) 1. музикално съчинение
за два гласа или два инструмента;
2. пеене или свирене на два гласи
-ли два инструмента; — дуетиио
(ит.) муз, малък тует.
дузини (ит.) сбор от дванайсет обик¬
новено едивкви предмета.
дузпи (фр. „12 крачки”) спорт, нъе
футбола — наказателен удар от 11
мстри пред вратата.
тук (лвт.) (титла) херцог; — тукссв
(фр.) жсии или дъщеря иа дуй.
дукат (лат.) всяки златни монета,
тукито (ит.) сребърна италианска
монета.
тукт-литет (лит.) спец, свойство нв
телата дв сс изтеглят на пръчки
-ли жици, бсз да сс чупят; — лук-
тилонетър (лит.) техн, урсд зи из¬
225
туромстьр
мерване еластичността ив полут¬
върди материали.
дуло (рус.) воен. край на девта ии
огнестрелно оръжие, отворът иа
пушката, откъдето излиза куршу¬
мът.
Дулцинея Добоз^ литер. 1. героиня
от романа „Дон Кихот” иа Сер¬
вантес, любимата, „ламата на сър¬
цето” ив главния герой Дон Ки¬
хот; 2. прен. любовница, възлюб-
лена, любима (жена).
лулцифнlквцян (фр.) техн, подслаж¬
дана.
дума (рус.) представително събрание
със законодателна или атминист-
ративна власт е Русия; народно
събрание, кметство; 2. сградата на
народното събрание, кметството и
Др.
тумвй (тур.) диал, 1. мъгли; 2. прах
яли пушсй из въздуха.
думбазин (тур.) разг. надут чорба¬
джия. изстиик.
тум-тум (от собсте. гсегр·) воен, пат¬
рони. пълни с динамит, които
причиняват значителни рани осо¬
бено иа костите (наречени така иа
индийския град Думтум).
думка (рус.) муз, 1. лирична песен,
най-често с тъжен характер. из¬
пълнявана с инструментален съп¬
ровод на бандура или йобза; 2. ин¬
струментални писси от Чайковс-
ки, Балакирев и тр. със същия ха¬
рактер.
думпкар (англ.) вид железопътен ва¬
гон за превоз нв руди и под.. кой¬
то можс дв се преобръща при раз¬
товарване.
туо (лит.) муз. дует.
дуодеиум (лат.) анат, дванадесетоп¬
ръстник; — туетсиидси мед. кой¬
то сс отнася до дванадесетопръс¬
тника или сс намира ии ието; тва-
иaдесетопрьетси.
дуодецима (лит.) муз. 1. дванадесети
степен на диатонически гама; 2.
разстоянието между първата и
дванадесетата степен е диатоии-
чссквта гама.
дуоли (нем.) муз. всяка сдии от три-
делна нотии стойност, разделена
иа две равни части.
дуплекс (лат. „твоеи”) 1. техн, спо¬
соб за телеграфирана по един про¬
вод е две противоположни · нап¬
равления е сдно и също време; 2.
нaщ-нa зи влачене ни лен от тва
агрегати, разположени един зад
друг; 3. използване иа едни теле¬
фонна линия от втори абонат; раз¬
клонител.
дуплексно предаване електрон, пре¬
даване ив данни между две край¬
ни точки. при което информаци¬
ята може та се пренася едновре¬
менно е тесте посоки; използва
сс при телефонни мрежи и линии
за връзка между терминали и тр.
дуплет (фр. „двоен”) 1. при игра на
билярт — улар с топка върху дру¬
ги топйв. която попада е дупката,
след като се е ударила е ръба; 2.
дублет.
тур1 (нсм.) муз. мажориитс латове и
акорди.
тур2 (тур.) ост, стой! спри, чакай!
дурибъл (фр.) книж, сорт издръжли¬
ва пшеница.
тури^^мин, дурилум-ний (лат.
„твърд” и алумин) сплав от алу¬
миний (94%) с мед (3,5 то 5,5%)
и малки количества манган. си¬
лиций и желязо. която се отлича¬
ва с голяма твърдост и издръжли¬
вост, използва сс за леки конст¬
рукции при свнолегоетроеие и тр.
дуратив (нем.) грам. глагол иа фор¬
ма за предаване нв продължител¬
ност.
дуратол (лат.) хим. кокосово масло,
което се употребява е сапунената
индустрия за придаване твърдост
нв изделията.
дуронстьр (лат. „твърд" и гр. „мяр-
дуумвират
тучс
226
кв”) уред за измерване твърдост¬
та иа различии материали. особе¬
но иа каучук; твърденер.
дуумвират (лат.) ист, е тревния Рим
— твувластие. управление ив тва-
н-нa; — туумеир съупривитсл.
духви (тур.) тютюн за пушене,
духовенство (слав.) сборът на всич¬
ки лида, които принадлежат към
едиа от трите свещенически сте¬
пени: епископска, свещеническа
я дяконски; — черно духовенство
онази чист от духовенството, ко¬
ято няма право ла се жени; — бя¬
ло духовенство духовни лица. ко¬
ито могат дв встъпят е брак.
дуче (ит. от лит. „водач”) специална
титла ни фашисткия ' италиански
водач Мусолини.
душман (им) (тур.) враг; — тушмви-
лък иеприягелсгôо. ненавист.
тъмп електрон, разтоварване или по¬
лучаване нв копие от съдържани¬
ето на запомнящо устройство и
определен момент, за та сс пре¬
дотврати евентуална загуба иа ин¬
формация я се след- зв грешки.
дъмпинг (англ.) търг, форма на кон¬
курентна борба е международна¬
та търговия, при която е чужбини
стоките се продават иа пе-н-еки
цсии, отколкото си нсните нв вът¬
решния пазар. и врсмснио и под
тяхната себестойност; изнасяне на
стоки е голямо количество и ни
ниски цени, зи ти се завладее чуж¬
дият пазар; 2. прен. изобилие, го¬
лямо множество.
дьоз^ (гр.) диал, гьозум. тжоджеи.
дьоимс (тур.) диал, преобърнат в дру¬
га вяра; вероотстъпник. потуриай.
тьорДОджир, торджар и дьорт-дже-
хвр (тур.) разг. при игра нв табла
с твв зара — 4 и 4.
тюбсл (нем.) техн. пластмасови втул¬
ка, е която с вградена метални ко¬
нусна втулка с вътрешни резба, из¬
ползвана зв закрепване нв носе¬
щи кенегруkuии.
тюбсш (тур.) 5 и 5 (при игра на таб¬
ла).
дюз (тур.) равен.
тюза (нсм.) техн, 1. неголям отвор,
през кейте минава газ -ли теч¬
ност; 2. конусна тръба за вкарва¬
не нв пара е турбина или зи впръс¬
кване иа течно. приховидно или
друго гориво; 3. наустн-к, горел¬
ки.
тюзтисввм (тур.) нареждам.
дюйм (хол.) ширината нв палена,
мярка за дължина, една дванаде¬
сети чист от фута, етна двадесет и
осми част от аршини.
дюкср (нсм.) техн, чупки на водоп¬
ровод или газопровод, зи да мине
пот път, реки и пот.
тюкяи (тур.) разг. 1. помещение зв
продаване на стоки; магазин; 2.
занаятчийски работилници; — дю¬
кянджия (тур.) разг, лице, което
държи тюкяи и продава.
дюлбсн (тур.) разг. бяла забрадки.
дюлбия (тур.) далекоглед,
дюлгерин, дюлгер (тур.) разг, зидар,
майстор.
дюлюм (тур.) ост, мярка за повърх¬
ност, уврат, декар (1000 йв. м.).
дюни (хол.) геогр, пясъчни хълмове
по бреговете ни морето.
Дюрср, Албрсхт (1471-1528) прочут
нсмски художник и грввьор; ие-
тееиге религиозни картини пред¬
ставляват чисто човешки ивтури
със строго нравствено съдържа¬
ние; другите му творби са с ре¬
алистично и фантастично съдър¬
жание.
дюс (тур.) разг. 1. равен, плосък, гла¬
дък; 2. едноцветен.
дюсс (тур.) 3 и 3 при игра ии табли.
тюствбии (тур.) човек, който има
плоски стъпала.
тюшск (тур.) дебела постелка, на¬
пълнена с вълна, памук и пот.; —
дюшеклък (тур.) вид грубо платно

227
снгсиика
зв дюшек.
тюшемс (тур.) разг. под (от дъски),
дюшеш (тур.) 1. 6 я 6 (при игра ив
табла); 2. прен. разг, голяма печал¬
ба, голям късмст.
дявол (гр.) 1. според религиозните
поверия — зъл дух; сатана, бяс; 2.
прен, хитър, лукав човек; — gнве-
летини нар, хитър, лукав човек, дя¬
вол; — дяволит (гр.) 1. хитър, лу¬
кав; 2. щстев-Γ; нотятрввчин.
тяк (гр.) църк, черковен певсц или
чстсн.
дякон (гр.) църк, първата (най-тол-
ии) степен от йерархията ни хрис¬
тиянското бяло тухеесиегве — по¬
мощник на свещеника е черков¬
ната служба.
Е
ебонит (от гр. „чсрио дърво”) твърд,
черен, лъскав материал, получа¬
ван чрез вулканизация иа гумени
смеся, който сс употребява за из¬
работки ии радиоапарати. меди¬
цински съоръжения, галантерий¬
ни излелия и т. и.
ебулиеекоп (лат.) хим. урст за опре¬
деляне иа нелеκулиего тсгло иа
някоя вещества; — абул-оскопия
(лат.) хим. метод за определяне ии
молекулното тегло на ризтворени
вещества чрез причиненото от тях
повишение на точката иа кипе-
нето.
Ева (еебегв·) библ. първата жена.
майката на човешкия род; Йехо¬
ва я създава от реброто на Атим,
понеже „нс е добро за човек дв
бътс сам”; съблазнена от Змията,
въпреки изричната забрана на Бо¬
га, Ева вкусва от „дървото иа поз-
ивииеτе”, това грехопадение. е
„първородният грях” иа нашите
прародители, лишил ги от безс¬
мъртие; — Ена или свинв дъщеря
прен, — 1. слаба. безпомощна же¬
на; 2. ирон, любопитна жени.
севзионизъм (фр.) литер. ивсока е ху¬
дожествената литератури. която нс
отразява реалния живот. а създа¬
ва свят ни примамливи илюзии.
евакуация (лат.) 1. преместване ив
предприятия, учреждения. насе¬
ление и др. е мсста, незaсгрвще-
ня от военни действия или при¬
родни бедствия; 2. воен. извозва¬
не иа бойни техника, имущество
и др. от мястото иа военни дейс¬
твия; 3. извеждане нв войски от
заеманите от тях райони.
свали (тур.) разг. 1. благодарност,
хвали; 2. зачитане. уважение.
евангелие (гр.) „благовестие”: 1. пър¬
вите четири книги от Новия · За¬
вет („Чет-р-евангелие”), е които
с описан земният живот и учени¬
ето нв Исус Христос; 2. название
ив отделните глави ии тази книга ;
3. откъс от текст на евангелието,
който се четс е хола нв богослу¬
жението; 4. прен, „веруюто”; све¬
тоглед. система от убеждения и
основни принципи ии Бога, не¬
подлежащи нв оспорване и реви¬
зиране; — сеингед-зьн учение. ос¬
новано иа Евангелието; — еван¬
гелист 1. протестантки); лине, из¬
повядващо евангелската вяра; 2.
всеки от четиримата съставители
нв евангелието. иапр. евангелист
Лука, Матся и пр.
евaпервгер (ием.) техн. 1. апарат, е
който се загрява разтвор или теч¬
ност, зи да се отдели лесно -зпа ·-
ряематв част; изпарител; 2. част
от хладилна машини, инсталация.
е която става изпаряване нв ра¬
ботната течност.
евб-от-йв (гр.) наука за добрия на¬
чин иа живот; наука за здравето.
евгсникв (англ.) биол. наука зв по¬
добряване качествата на род или
ентснонизьм
228
вид, особено иа човешката раса.
чрез специален подбор иа роди¬
телите.
ендсноиизьм (гр.) етическо учение
за благополучието. според косто,
собственото благополучие с глав¬
ната я последив нсл. както я пот-
бут-телиа причина във всички чо¬
вешки действия; — свдсненнн бла¬
женство, благополучие.
евдоксивии (гр.) еретици ариаии, на¬
речени тика по имсто ив Евдокий
— епископ Цариградски.
евсктия (лат.) астр. най-значител¬
ната от периодичните неправил¬
ност- в движението иа Луната
около Земята, свързана с промен¬
ливата ексдеитричиост нв орби¬
тата .
сесмеризъм (гр. от собств. по -мсто
иа философа Евемср) учснис, спо¬
рет което митовете за бетевстс си
разкази за обожсствси- герои.
евентуален (лат.) който би настъпил
при известии условия; — евенту¬
ално и случай.
евет (тур.) диал, та, така.
ензв (ар.) ост. капсула; — снзвлия
пушка, която гърми с йапси.
ензонн (гр.) род гръцка войски,
еннтентеи (лат.) явен. очевиден; —
енитсит^юст, очевидност.
еникния (лит.) юр. съдебно отстра¬
няване нв един купувач от владе¬
нието я собствеността иа купена¬
та вещ поради това. че правото ни
продавача с бяло порочно, греш¬
ка.
евкалипт (лат.) бот. вечнозелено
широколистно тропическо дърво,
евклаз (фр.) минер, вит крехък, проз¬
рачен скъпоценен камък, миоте
рядък, със зелен или тъмнозелен
цвят, алуминиев и берилиев си¬
ликат. който -ми съвършена цеп-
ливесг.
Енклит (3. всй пр. Хр.) гръцки ма¬
тематик. положил основите ни ан¬
тичната математика и повлиял нв
цялото nо-иaгaгъшне развитие
като науки; — евклидова геомет¬
рия мат. геометрия, изучаваща
свойствата ии фигурите, като ге¬
ометричните истини сс доказват
по логически път нв основата на
приети аксиоми; — насвкл-доеи
геометрия мат. всяка геометрия.
по отношение нв която ие важат
вкс-ен-тс ив евклитовита; — ен-
кл-деве пространство мат. —
пространство, свойствата на косто
се изучават от свклитеввгв геомет¬
рия; — свклитон алгоритъм мат.
геометричен метод зв намиране нв
ний-толен-я общ дслитсл за две
дели числа. описан от Евклид.
селои-ти (свр.) еретици юдеи, ко¬
ито се стараели та смесят христи¬
янството с юдейетвете. и тори да
подчинят първото нв етерете·
енменити (гр.) 1. мит. фурии, боги¬
ня иа отмъщението — еринии, т.
е. благосклонни към ризквялитс сс
грешници; 2. прен. пробудената
съесст.
еененявнн (гр.) еретици ариани, по¬
лучили името си от Енном-й, дя¬
кон на антиохийскита църква.
сенух (гр.) скопец (пазач иа харем),
свнухеитнзьн (гр.) мед, вродена ие-
теегвгьчиосг на вътрешната и
външната секрсторна дейност ни
яйчника и тестиса, свързана с
липса ни вторични полови приз¬
наци, което сс дължи ни промени
е предния дял ив хипофизата.
сеоквдия (лат.) 1. магичен ритуал за
призоваване нв туховс ив умре¬
ли; 2. юр. призоваване нв подсъ¬
дим.
сеолиснтв (лат.) мат, геометрично
място ии точка от прана линия,
търкаляща се без плъзгане по
външната страна на окръжност.
ееолееитемсгьр (рус.) техн, урет зи
проверяване ив еволвситиия про-
229
европейски
фил иа зъба при изработени зъб¬
ни колела.
еволюирам (лвт.) развивам сс. нап¬
редвам; — еведюuяенеи по пътя
ив постепенното развитие; — ево¬
люционна теория Дарвиновата те¬
ория зи развитието и произходи ив
човека и животните; — еволюция
(постепенно) развитие; — сеолю-
ниенязьм учсиис зв постепенното
развитие.
енпатрити (гр.) ист, дрсенитс ат-и¬
ск- благородници; знатни хора;
зиитня граждани.
снрнкв (гр.) „Открих”! (възклицание
иа Архимст, когато открил нена¬
дейно е банята закона зв относи¬
телното тагло нв телата).
Енрипяд (гр.) най-младият от три¬
мата знаменити гръцки поети (от
дрвмвт. поезия).
енристикв (от гр. „нaм-рaн") 1. сбор
от ивчиии зв изследване; 2. мед.
метод, начин зв преподаване, при
който новото сс разкрива чрСз от¬
говори нв зададени въпроси зв
подсещана; — сирястичси който сс
отнася към свр-стиката, който
търси истината чрсз въпроси.
сврит-мия (гр.) 1. литер, правилност
и плавност нв ритъма е стиха, ко¬
ято се постигат чрез съразмерно
използваните фонетични и рит¬
мични езикови елементи; 2. мед.
правилен ритъм ив сърдечните
ударя и пулса.
свро- (съкратено от Евро(пв) първа
съставна част нв сложни думи със
значение европейски, напр. авро-
валута.
евроакции фин. международна еми¬
сия ив акд-оиерен капитал е чуж¬
да валута и реализиран ии фондо¬
ва борси извън страната.
авреввдутв фин, валутни средства ив
страни от Западна Европа е бан¬
ки ив други страни.
аерееязин (нов.) телевизионна мре¬
жа, която свързва претрaмииге те¬
левизионни цситровс на почти
всички западноевропейски стри¬
ни.
серодолир фин. щатски долари, аво¬
ари при европейските банки, ко¬
ито търсят по-благоприятни усло¬
вия зи краткосрочен пласмент ни
европейски пазар.
еврокредит фин. бвнйов звам, отпус¬
нат е сереввлугa·
сереоблнтицин фин. облигация, ами-
тирана еън валута, различна от та¬
зи нв стрината -ли пазара, ни кой¬
то се амит-ри.
серопвря фин. финансови активи, из¬
разени е свревaлут-, които сс пла¬
сират иа международните фондо¬
ви борси.
Европа (гр.-лат.) 1. мит. тъщаря на
митичния финикийски цар Ага-
нор; 2. геогр, стии от петте кон¬
тинента; — авредсйщннв пренебр.
или серепснзьм книж, съвкупност
от присъщи нв европееца чсрти,
нрави, поведение, начин на жи¬
вот; — европеизация приобщава¬
не йъм европейската култура; —
серопсит антроп. лице, косто при¬
надлежи към бялата раси; — ан-
ропситив -ли европейска риса ан¬
троп , стии от тодсм-гс човешки
раси, коренното нвселсиие ив Ев¬
ропа; бяла раси рядко кавказка ра¬
си.
европейски свързан с континента Ев¬
ропа; — Европейски организация
за иkоиеничееkе сътрудничество
(ЕОИС) полит., икон, създадена зв
разпределяне нв американската
помощ за европейските страни
слсд Втората световна война по
„Плана Маршал” (1948-1959),
прераснала (1961) е Организация
за икеиеничсеке сътрудничество
и развитие (седалища Париж); —
Европейска вееu-auия за свобод¬
на търговия икон. търговско-ико-
свропейски
230
номическо обединение ив запад¬
ноевропейски страни за педпони-
твиа и развитие нв международ¬
ния търговски обман; — Европейс¬
ка биикв зв възстановяване и раз¬
витие фин, финансова институция,
създадена зв подпомагане (инвес¬
тиране) ив програми и проекти за
икономическо развитие и разрас¬
тване ив частния бизнес предим¬
но е етρви-ге-члеиk- нв бившия
СИВ; — Европейска валутна спо¬
годби (ЕВС) фин. полит. ист, спо¬
годби за краткосрочно кредитира¬
не и многостранни разплащания
иа европейските страни; — Евро¬
пейска -кеиеничееки общност
икон. полит. зв сближаване ико¬
номическите политики чрез раз¬
ширяване свободното движение
на хора и капитали, развитие нв
търговията и стокообмена и т. и.
(ссдалише Брюксел); — Европейс¬
ка инвестиционни банка фин, ор¬
ганизация зи осигуряване иа за¬
еми и гаранции за равномерно
развитие нв изоставащи райони;
седалище Люксембург; — Евро¬
пейска общност зи атомна енергия
научи, икон. организация зв раз¬
витие и координиране иа използ¬
ваното нв атомната енергия зв
мирни целя; — Европейска орга¬
низация за изследвана ив косми¬
ческото пространство науч. науч¬
ив организация зв създавана и
осъществяване иа кеен-чсеки
програми за мирни цели; — Ев¬
ропейска отрвиизauин зв сигурност
нв въздухоплаването ав, за сътруд¬
ничество, ризеятие и контрол нв
международното въздухоплаване;
— Европейска организация зв спът¬
никови гслееъобщснин зв коорди¬
нация, сътрудничество и развитие
нв международните съобщителни
връзки и спътникова комуники-
u-^ — Европейски парламент по¬
лит. политически консултативен
и контролен орган иа Европейс¬
кия съюз; — Европейски плитсжси
съюз (ЕПС) фин., полит,, ист.
крститиа междуправителствена
организация с дал -зравияваието
нв крст-тиитс баланси между
страните членки; нвслсдеив от Ев¬
ропейска организация за иконо¬
мическо сътрудничество; — Евро¬
пейска конвенция за защити при¬
вита и основните свободи нв чове¬
ка полит. юр, документ зи осигу¬
ряване ив колективна гаранция зв
спазване правата иа човека: пра¬
во на живот, свобода и лична бе¬
зопасност, уважение ии личния и
семейния живот и неприкоснове¬
ност на жилището. свобода ив ми¬
сълта, ив съвестта и вероизпове¬
данията, свобода нв събиранията;
— Европейска комисия зи правата
ив чоескв юр, създадена 1954; към
нея могат дв сс обръщат отлелия
лидв, групи лина, кайто и непра¬
вителствени организации по по¬
вод на нарушени човешки приви
(седалище Страсбург); — Евро¬
пейски сът зв правата ив човека
юр. правна -нет-туuин, която мо¬
же дв бъте сезирани от засегната¬
та (обвинена е нарушения на чо¬
вешките прввв) държава; — Ево-
псиски съюз (ЕС) — то 1993 г. Ев¬
ропейски общност (ЕО) — полит.
икон, международна организация
с широки пелит-ко--kенон-чсс-
ки пълномощия зв многостранно
сътрудничество и развитие нв бъ¬
деща обединени Европа; — Евро¬
пейски съюз зи радиоразпръсква¬
не и Еиронизия култ. икон. зи ко¬
ординация, сътрудничество и раз¬
мяна ив радио- и гедсвиз-енн-
претрaни.
европий (лат.) хим. елемент от гру¬
пата ии редките метали, лантани-
тите, пор. № 63, ит. т 151.

231
егоизъм
снссв-ви- (гр.) еретици от сектата
ив Ар--.
свствхиенв тръба (от собств. по -ме¬
то иа Евстихий Бартоломео. ита¬
лианския лекар и анатом, елин от
основателите нв научната анато¬
мия) анат, костно-хрущялси тръ¬
бовиден орган, свързващ тъпан-
чсвати кухина (средното ухо) с но¬
соглътката.
евтаназия (лвт.) мед, безболезнена
доброволна смърт, предизвикани
съзнателно с нет-квнент- зи об¬
лекчавана и прекратявана иа аго¬
нията.
Еетсрпв (гр.) 1. мит. музи ив музи¬
ката и лирическата поезия; 2. прен.
музики.
антямсг’рян (гр.) мат. учение за из¬
мерването нв праволинейните фи¬
гури.
сетихияя (гр.) рел, еретици от 5. вск,
които учаля, че е Исус Христос
имало само една природа — Бо¬
жествената.
ентропия (гр.) физ. закономерност
нън β-деязнеиаияете ив кристал¬
ната форма ив рет аналогични съ-
напр. сулфиди, е зави¬
симост от поредния. атомния но¬
мер ив сменящия са слсмент.
свтрофсн (гр.) мед. богат на храни¬
телни вещества; — снтрефян (гр.)
мед, добро състояние нв хранене¬
то.
евфемизъм (гр.) език, заменяне нв
неприятните, неприлични думи и
изрази с приятни; общоприети; —
свфоничсски (гр.) благозвучен; —
сифония благозвучие.
сифу-зъм (англ.) литер, цветиста рсч
(както е романа „Евфусх” от Лил,
16. век).
евхаристики (гр.) църк. учение зв
тайнството; — евхаристия благо¬
дарение. благодарствена жертви;
литургията, по време иа която са
приготовляват хляб и вино (Св.
Дарове) и сс превръщат н истинс¬
ко тяло и кръв Христови; причас¬
тие.
снхяти (гр.) рел. сактанти, които уче¬
ли, чс списание се постига само
посредством умни молитви, като
иа признавали учрежденията нв
в-т-мата църква.
сехедегиои (гр.) църк. молитвеник,
сгвлизирим (нсм.) техн. правя едно¬
роден. изравнявам.
стилятвризьм (фр.) 1. полит, дрсб-
^буржоазна утопична теория.
създадена от френския социалист
Бобьоф, която са стреми към урве-
нигедне преразпределение ив
имуществата при запазвана ив час¬
тната собственост; 2. изравнява¬
не, уравняване; — егилигврисг
(фр.) полит. привърженик нв етв-
дитaризнa·
Егсй (гр.) мит, легендарен нар нв
Атина, баща нв Тсзсй, победите¬
ля на М-иетaвъри; — егейски кул¬
тури ист, културата на Дрсвиа
Гърция от бронзовата епоха; —
Егсйон ист. храм, който древните
атиняни посвещават нв Егсй.
Егсрся (гр.) мит, нимфа, тайна съп¬
руга ни римския цар Нум Пом-
пилий. която му внушила зако¬
ните.
сгср (нем.) 1. ловсн; 2. войник от
стрелкови полк.
егиди (гр.) защита, закрила спорст
мита зв щита ив бет-нягв Ат-ив.
подарен от Зсвс да я предпазна.
египтология (гр.) наука зв тревния
Египет; — египтолог учен, който
се занимава с изучаване иа трев¬
ния Египет.
сгири (ар.) мохaмсдaнекa ера (бягс¬
твото нв Мохамед от Мска е Ме¬
дина) 16 юли 622 г.
сглеитжа (тур.) ост, забавление, пре¬
карвана на времето.
сго (лвт.) аз.
егоизъм (лат.) филос. 1. прекомерно
^офу-туризъм
232
чувство за значението ив собст¬
вената личност; склонност та са
изтъква собствената личност; 2.
псих. същностна черти ив инди¬
видуалния характер, която се из¬
разява във висока степен на се¬
бичност. норист и ссбедюб-е; —
егоuснтрнзьн крайно себична наг¬
ласа ни субекта спрямо сои-влиата
срала и обективната реалност; —
сго-ст себслюбив човек. който
предпочита личните си интереси
прет тези иа другите; ссбелюбен,
себичен човек (противоположно
иа влтруист); — аге-егичсн, сго-
кегичсски самолюбив; — егоцент-
ряй краси етоиет.
сгофугуризъм (лат.) литер. едно от
таченията ив руския фуτypизьн,
възникнало към края ив първото
десетилетие на 20. век, косто про¬
пагандира краен интивитувдизьн
и стеuеигрнзьн·
сгрск (тур.) диал. лятна подвижни ко¬
шара зв овне.
сгутьор (фр.) техн. мрежест валяк ии
машина зи хартиено преизиотег-
ео.
ада (исл.) литер. свещената книга ни
старите енaитииaвсни народи,
състои сс от две сбирки.
сдслнвйс (ием.) бот, ниетегед-щне
тревисто растение с мъхнати лис¬
та и бали звездовидни цветове,
растящо във високите планини
(Алпите, Пирин).
стсм (свр.) библ. рай; — ege^^
райски, слидеегеИ; приятен.
стикт (лвт.) ист, постановление ни
върховна власт, указ.
стил (лат.) ист. е драеиия Рим: чи¬
новници, които надзиравали по-
лидията, пътищата, обществени¬
те -гр- и обществената нравстве¬
ност.
етиология (гр.) наука зв благопри¬
личието.
Едип (гр.) 1. мит, митически нар ни
Т-вв, разгадал загатйата ии чудо¬
вището Сфинкс; мъдрец; извсстси
със злополучната си съдба: Едип
убива баща си. без ти знас, чс му
с баща и са оженва за майка си,
също без дв знае. че му с майка;
2.	умсн, мъдър човек, способен дв
разреши и най-заплатената зада¬
ча; 3. литер, театр. название на
редина трагедии; нвй-извссти-тс
ни Софокъл я ии Сеиеки; — стн-
пои комплекс 1. псих,. понятие, съз¬
дадено от 3. Фройт чрсз звемйа
от гръцката митология зв обозна¬
чавана любовта ии момчето към
майката и същевременно отхвър¬
лянето на бащата като съперник;
2. мед. психоаналитична предста¬
ви за е^^диоиа^нитс отношения
нв 3-4-тоgищно дете към бащи му
и йъм майка му: омраза и ревност
към родител от същия пол и лю¬
бовен стремеж към родител от об¬
ратния пол.
стапсиз(ии) (тур.) диал. невъзпитан
човек.
стипсизляк (тур.) диал. безсрамие,
нсприличис, невьзпитaиесг, науч-
гяβеег.
Ет-сои, Томас Алви 1. (1847 — 1931)
американски учен, изобретател и
индустриалец; автор на рсдида па¬
тентовани изобретения; телеграфа,
фонографа, микрофона, асрофо-
на, кинескопа, диктофона, цик¬
лостила, акумулатора, използване¬
то на електричеството зв битови
и индустриални нужди и т. и.; съз¬
дава компании с производствена
дейност — „Джеиерал елсктр-к
нънлвн-” и тр. 2. прен, ген-алеи
изобретател; теи-aлсн учен.
стиф-киния (лат.) изграждана, грв-
дена; сграда, постройка.
сдиниоиси (лвт.) който сс отиися то
издаването ии печатни произведе¬
ния; — стиниоинв техники начии
и привила за изготвяне на такст

233
сниидинсириост
зв ииучио издание.
стнен-брвтор (рус.) техн, мултивиб-
ратор с сдно устойчиво еьстеяиие.
ежектор (фр.) 1. техн, апарат, йойто
изсмуква течност чрсз поток от
други течност, изтичаща през дю¬
зи; 2. воен. техн. устройство във
нит нв струйна помпа за продух¬
ване ив оръдейна нсв; 3. техн. ме¬
ханизъм за автоматично изхвър¬
ляне ни изстреляните гилзи от
патронника иа двудсвиа ловна
пушйа.
сзерфолии (лвт.) листа от станиол,
които са употребяват зв ивдп-е-
на подвързии.
Езоп (гр.) (ой. 620 — 560 пр. Хр.)
прочут древногръцки бaснеn-сец;
живял иа о. Самос; бил освобо¬
ден роб; прибягвал то басни и але¬
гория, когато на можсл (или иа
искал) та говоря направо; — азо-
пон(скя) сзий литер, иносказате¬
лен, алегоричен, прикриващ ми¬
сълта сзик.
сзотсрячси (гр.) тайнствен, предназ¬
начен само за посветените.
сзофаг (гр.) мед. хранопровод; —
сзофигоеκоп урат за язслстванс на
хранопровода, който сс състои от
тръби с електрическа лампичка и
огледалце; — сзофипоекоnин пря¬
ко наблюдение и изследвана ни
хранопровода с помощта ив сзо-
фатоскоп; — сзофитотΌнян опера¬
тивно отваряне нв хранопровода
отвън за премахване на погълна¬
ти чужди тсли е иего.
сзуит(ин), йезуит (лат. от собств. по
имсто иа Исус) ист. 1. члсн ни
езуитския орден, основан от Иг¬
натий Лойла (1534) н Париж; 2.
човек. който смята всички средс¬
тва зи позволени само за та пос¬
тигне налта си; 3. престорено на¬
божен човсй.
сйтстизъм (от гр. „образ”) псих. яв-
дсиис. близко до ясната образни
памст, което са състои н запазва¬
не образа нв предмета дълго вре¬
ме след негевето изчезване от зри¬
телното поле; — сйтстячси (гр.)
псих.. способността иа човека та
си представя по-рано възприети
нсщи тайа нагледно, като чс ли
ги възприема е момента; — сйтс-
тичсн образ — възпроизведен об¬
раз иа зрителна представа, много
близък то възприятието, срещан
иий-често у децата, у художници¬
те и тр.
снивлунииий хим. наименование нв
галий спорет Мсндслесвата таб¬
лица, зв ноято този елсмснт ощс
на с бял открит.
екарисаж (фр.) спец, 1. изгаряне тру¬
повете иа умрели животи- или
развалени мссни продукти за ин¬
дустриални нали; 2. заведението.
е което стави това изгаряне.
скевгор-вд (исм.) астр. урст, с кой¬
то сс определя положението ни не¬
бесно светило върху небесната
сфера по отношение ив сквитора.
екваториален (лвт.) геогр. който сс
отнася то екватори; — еквитор ли¬
нията.. която мислено тели Земя¬
та иа Твс полукълба — северно и
южно.
екни- (лвт.) първата съставни част иа
сложни туми със значение една¬
къв, равеи, подобен, напр. скви-
нелаиулсн, ске-потенциалсн и др.
сиеиевдснгси (лат.) 1. равеи, равно¬
силен; 2. икон. стока, с която се
изразява стойността на друга сто¬
ни; — еквивалентност рaвиое-д-
иоег. еднаквост.
еквилибристики (лат.) 1. учеиис за
равновесието; 2. ходене по обтег¬
нато въже; — акв-л-бр-ст човек.
който умас та ходи по обтегнато
въже; — акеилибър равновесие.
аkвнляневриеег (лат.) литер. спазва¬
не нв изискването при прсвот иа
стихотворение броят и рсдът на
сиеяригмия
234
стиховете та съответства на броя
и реда им е оригинала.
снвиригмия (лат.) литер. при превод
на стихотворение — спазвиис на
р-тмичи-я строй нв оригинала
ендемичен (гр. „от”, „извън” и „иа-
рот”) 1. който с извън народа или
родината; странстващ; 2. отдале¬
чен. далечен.
актини (гр.) ист. лицата (свещени¬
ци -ли дякони), kеиге патриар¬
шията иазивчава да защитават
правата на църквата я клира пред
гражданските власти.
ейср (нам. „ъгъл”, фр.) 1. геод, инс¬
трумент зв издигане или спуска¬
не на перпендикуляри; топограф¬
ски инструмент зи наиасянс вър¬
ху несгиест ъгли от определена те-
лен-нв.
екзикгаи (лат.) гочси, съвършен, за¬
вършен.
crcamau-tf (лаг.) прекадени възтор-
жанеет, възторг, въодушевление.
скзвмсиунвм (лвт.) ост, изпитвам
ученици; — скзимсн изпят (ив уче¬
ници); — сизвминвгор човек, ной-
го изпитва.
акзвнгемв (гр.) 1. мед. (разпростра¬
нен) изрив по кожата; 2. съвкуп¬
ност от вс-чй- съществуващи об-
ринии единици.
скзириция (лат.) геол, разрушителни
дейност, която коигииситaлнигс
лстииди извършват при движени¬
ето си.
сизарт-кулаи-я (лиг.) мед, оператив¬
но премахване на крайник чрез
ампутирана е става.
екзархат (гр.) 1. длъжност и дос¬
тойнство ив екзарха; 2. област, уп¬
равлявана от екзарх; — екзархийс¬
ки отнасящ сс до екзархията; —
екзархия църк, 1. самостоятелна
национална църкви, начало на но-
яго стои екзарх; 2. управление нв
екзарха; — екзарх архиерей, ной-
го управлява едни област; глината
ни независимата българската пра¬
вославна дърйва.
анзадербадия (лвт.) мед. изостряне,
рязко влошаване ходи ни болест.
ο^ο^ή-ηβ (гр.) 1, ист, науки, която
обяснява Светото писание; 2. на¬
ука зв тълкуване на генстова и ли¬
тературни произвсдси-я, зи да са
обясни смисълът, вложен ог ав¬
тора; — снзетсг богослов, койго
тълкува Светото писание.
скзсннвгурв (лат.) 1. юр. удостове¬
рение, дадено ив чуждестранен
консул. с което му се позволява
дв изпълнява своята тлъжиосг; 2.
юр, признаване силата на съдеб¬
но решение, издадено от чуждес¬
транен съд. и допускане неговото
изпълнение.
скзскугивв (лат.) полит. 1. екзеку¬
тивна влвсг, изпълнителна дър¬
жавна власт зв ризлииа от законо¬
дателната и съдебната; 2. изпъл¬
нителен иомитсг; — скзаиутяиси
(лаг.) изпълнителен, който тряб¬
ва та изпълни нсщо; — екзекути¬
рам юр, 1. изпълнявам (въобще ре¬
шение на съд); 2. изпълнявам
смъртна присъди; пее-чвн, обес¬
вам; — сизакутор 1. фин. ост. съ¬
дебен пристав; 2. палач, джалагии:
— аизсиуния юр, 1. пр-всжданс е
изпълнение ив няное наказание,
особено смъртно; 2, ист, налага¬
не на наказание ив жигсли ог се¬
ла. градове и области, ке-ге са сс
провинили масово срсщу държав¬
ната власт, наго са праща гам
войскова част да я храни населе¬
нието.
екзема (гр.) възпалително заболява¬
не иа кожига. съпроводено със си¬
лан сърбеж.
екземпляр (лиг.) 1. отделан. едини¬
чен представител нв няколко ед¬
нородни продмага. растения яли
животни; 2. определен брой ог пе¬
чатно -ли писано произвсдси-с,

235
склез-я
инигв. вестник, документ,
сизсмпция (лаг.) 1. църк. освобожда¬
ване някой манастир ог юр-едик-
иияга ии мастния епископ и под¬
чинението му под властта ив па¬
пата; отговаря нв думата ставро¬
пигия е източната дърква; 2. юр.
освобождавана ог определени об¬
щи тегоби или задължения по за¬
кон.
сkзиегснu-вдязьм (от лиг. „същест¬
вуване”) направление вън фило¬
софията и литературата, кеате от¬
рича науката. смисъла нв живота,
обществената дейност и нравстве¬
ността.
екзисгарам (лат.) съществувам; — ек-
зисгсиuян съществуване; — снзис-
гсни-минимум нaй-нaдкияг при¬
ход, с нойто можс дв сс живес.
сизо- (гр. „вън”) е началото иа слож¬
ни думи означава външен. извън
нещо.
екзогамия (гр.) ист, встъпване е бран
с лицс от друго общество.
екзогенен (лаг.) мед, геол, метеор· би¬
ел, произхождащ отвън. възник¬
нал навън, постъпил отвън, при¬
чинен от външен фактор.
аизот (лат.) 1. библ. Изход (втората
Мойссава книга); 2. литер. заклю¬
чителни часг нв старогръцки тра¬
гедия.
ензодармв (екзо- и гр. „кожа”) 1.
външната часг иа зародиш; 2. вън¬
шен илсгъчеи слой нв двуслойни
животни (мешести и др.).
скзербигвнгаи (лаг.) иойго излиза ог
обикновените граници.
скзорцизъм (исм.) рел.. прогонване ии
зли духове; религиозна првнтинв
праз Средновековието. използва¬
на тогава и против състояния. ко¬
ито днес се смятат за психопато-
детични и сс лсиуввг с психоте¬
рапия.
еизоспорв (гр.) бот. спора. която са
образува извън илсгната.
снзосфари (сизо- я сфера) зона на
атмосферата. ноято сс намира нит
термосферата.
еизог (нем.) бот. зоол,. расгание или
животно, пранссаио от страна с
рязко отличаващ се климат.
аизогарии (лаг.) книж, човек. нспос-
всгси е иянои тайни; — еизогсри-
чсн (гр. „външен”) общодостъпен,
достъпен я зв нспеевегсииге;
прот. езогеричсн.
екзотермичен (гр.) физ, нойто излъч¬
ва топлина.
скзогизъм (фр.) литер, изк.. изобра¬
зявана ив гароя,събития, приро¬
да ог далечни източни стрини.
ензогини (гр. „външен”) 1. съвкуп¬
ност ог характерни чсрги за да¬
лечни, предимно топли стрини,
ноито ог тлетишс на хората ог дру¬
гите страни си необичайни, чуд¬
новати; 2. прен. иеебинневене,
чудновато за сдиа страни.
снзогрофсн (гр.) биол. който живсе
върху организъм, иойго го храни,
екзофтвлм (лиг.) мед, силно изпък¬
ване ив очната ябълка, изпъкна¬
ли очи (при базедова болест и др,).
акииок (фр.) книж. двусмислена ду¬
ма, двусмислица, двуснисдснеег·
снип (фр.) спорт. 1. отбор; 2. облек¬
ло и принадлежности за опреде¬
лен спорт или работи; 3. разш. ра¬
ботни група, създадена за осъщес¬
твяването нв определена затича —
работен екип.
екипаж (фр.) 1. кола, каляска; 2. ли¬
чен състав. който обслужва кораб,
танк, самолет, райета.
скламлсия (лат.) яиеД. една от иай-
опвсниге форми на токсикоза на
бременността, която сс явява праз
деветия мсссд. иай-чссго пред¬
шествана ог албумин, повишено
кръвно налягане. главоболие и
др., изразена е гърчове и припа¬
дъци с изгубвана нв съзианис.
силезия (гр.) 1. народио събрание е
еклектизъм
236
трсвиа Атина; 2. църквата изоб¬
що; — силаз-арх-я църковно на¬
чалство, — склсзиврх дърновси
началник; — склез-всг-к учигал
нв църквата; — склсз-всг-чески
църковен. духовен; — снлсзивсг,
акляеииет 1. вехтозввегиа книга на
цар Соломон; 2. блaтеч-исИ; бла¬
гонравен.
еклектизъм (фр.) 1. механично, без¬
принципно съчетаване нв разно¬
родни, несъвместими и противо¬
положни възгледи, теории и -дей¬
ни насони вън философията и на¬
уката; 2. е архитектурата и изкус¬
твото — безкритично използване
е сдиа сгради ии елементи и фор¬
ми ог различни стилове и епохи,
особено характерно за архитекту¬
рата ни Европа праз 19. век, и е
съвременната архитектура — наго
антихудожествено украшатслст-ео;
— еклектик (гр.) философ, иойго
на принадлежи на никоя фило¬
софска шноли, и взима ог всяка
такава онова, което му са вижда
истинно и най-добро; — силекти-
цизъм учение нв еклектиците.
склер (фр.) гсстсн сладкиш с про¬
дълговата форма я с плъииа ог
крем. DO
скляптмиа (гр.) кръг е небесата, око¬
ло иойго слънцето сс вижда да се
движи от запад към изток през го¬
дината; гой а наклонен към снва-
тори под ъгъл 23° и 28 секунди.
склогв (гр.) 1. литер. идилия (сти¬
хотворение) е разговорна форми;
2.	ист, юр. сборник ог закони, със¬
тавен от визвигийсиигс импера¬
тор- Лъв Исвнрянии и Констан¬
тин Копрои-м с нел дв са съеди¬
нят е сдии книги главните зако¬
ноположения от 4-га Юстиниано¬
ви сборници ог закони.
скман (тур.) диал, хляб.
екология (гр.) наука зи взаимодейс¬
твията между организъм и окол¬
ии среда; — еколог-чси който са
огиася до снология; — еиооргвни-
задия неправителствени сдруже¬
ния. създадени с цсл опазване нв
природната среда от замърсяване
и унищожаване; — скопроизводс-
гво вид организация и експлоата¬
ция иа производствен процес.
който не замърсява околната сро¬
ди я с свързан с произвеждането
нв екологично чистя продуити с
безотпадъчни технологии; — аноп-
родунг екологично чисг продукт;
—	екогип индивид, който принад¬
лежи към один и същи вид, ио сс
с пригодил към определени усло¬
вия ив живот.
скононвйзср (англ.) техн, иноие-
майзср.
екрии (фр.) 1- защитно устройство,
повърхност, която поглъща, пре¬
образува или отразява различни
видове енергия; 2. гладка повър¬
хност (часто ог платно), върху но-
ято сс демонстрират изображения;
3.	прен. кино; — скран-задия съз¬
даване на филм въз основа на ли¬
тературно или друго произведе¬
ние; — екранизираме 1. техн. за¬
щита нв уреди от външно вли¬
яние; 2. енранизация.
снс- (лат. „от”, „извън”)е началото
ив сложни думи означава из- или
бивш.
енс1 (лит.) разг. при писна ог чаши
—	наведнъж, до дъно.
анс2 търг, тсрмии, койго означава
мястото, огкъдего свършват пра¬
вата и задълженията нв продава¬
чи и започнат правата и задълже¬
нията ив купувачи.
скевноегидвр-н (гр.) църк, стихове,
които са пеят след канона на ут¬
ринната литургия е празиични
дни.
скеиnсвлни (гр.) църк, шест отбрани
псалми; щестепевлмие.
сисадрв (гр.) 1. е древна Гърция —
237
експанзия
открито място е портянв с месги
зв почивка и разговори; външна
пойна; 2. е древния Рим — при¬
емна. тесгии; 3. арх, полукръгло
място зи сядаис ниско до стона.
снсслови (лат.) еж. оkсuслоиц·
айсор (тур.) диал, гвоздей, пирон,
с^сргия (ион.) техн, нaкеимaднвгa
работа, която може да се спсчсли
от дадсиа сиетснв, чиято темпе¬
ратура е различна ог тази нв окол¬
ната сроди.
оксии (тур.) недостигащ, с недостиг,
сиеиивгер (нам.) хим, лабораторен
уред за изсушавана ни материи с
помощта нв вещества, които от¬
немат гсчиосги; — ансинания
(лвг.) хим. лабораторно сушене баз
загрявана, но чрез сушилни. вли-
гонотдьшaгели.
сиеикедеуи (гур.) диал. по дяволите!
такава ненеш по-добрс да я ня¬
ма!
екскаватор (нсм.) 1. техн, съоръже¬
ние зв копаснс и изхвърляне ии
пръст, зв изтребвано на течности.
зърнести материали и др. под.; ба¬
гер; 2. мед, хирургически инстру¬
мент зи издълбаване на тъкани.
скскавиния (лвг.) 1. издълбаваис,
разбиване ни сиали и тр. с взрив
или еекивaтер; 2. анат, мед. вдлъб-
натост, впьиитоег; издълбаваис,
образуване нв кухина.
сиеидюзивен (фр.) книж. изключи¬
телен.
ексклюзиеисг (фр.) ост, лина, но-
сго изключва, иа допуска онова,
което противоречи ив негов-гс
мнения и виусове; — ексклюзн-
еизъм (фр.) книж. ост, качество
иа екеkлюзивисг; наклонност да
иа са търпи чуждо мисиис.
сkеконуиикauин (лаг.) църк, отлъч¬
ване ог църкваги; — аксиомуи-ци-
рим отлъчвам от църквата.
акеиериицян (лвг.) мед, повърхност¬
на или по-дълбока повреди на тъ¬
кан, засягаща само апиgерн-еa
или кожния слой под епидерми¬
са; одраскване, протрито място.
бискрс-мснгя (лит.) изпражнения,
оксироняя (лаг.) 1. физиол.. отделя¬
но, излъчвано ог жлезите нв про¬
дукти, които нямат вече значение
за обмяната на нощест-евта; 2. от¬
деляне; — енскрег (лиг.) физиол,
вредно или излишно всщсство, от¬
деляно от клетиитс на жлезите и
организма. напр. пот, урина и др.
сискуняг (гр.) ист. вид ноисн войнин
във Византия.
екскурзия (лат.) излет, пътешествие;
разходна -звън г-рида.
ексkуре (лаг.) книж. отклонение от
главната гема за обяснение на
страничен въпрос.
сисл-брис (лаг.) художествено изра¬
ботена винетка с името на прите¬
жателя. иояго се залепва ии вът¬
решната страна иа корици нв кни¬
га или се отпечатва на заглавния
лист.
сисмигрикулирим (лаг.) ост. залича¬
вам от сп-съна. отписвам (сту¬
дент, гражданин); — екенвгряиу-
лиринс, скенвг'рииулaцин отписва¬
но.
сkсниснн (лат.) -згласнввис, изпъж¬
дане .
аиепиидср (англ.) техн, разш-р-гсл.
иойго се прибиея към активния
материал зи акумулатори, зв да
предотврати свиването на сместа,
експанзивен (лит.) иойго лссно из¬
бухна, избухлив; койго ис може да
са въздържа; — акепииз-виесг 1.
избухливосг, ианъздържвн харак¬
тер; 2. разширение. стремеж към
завладявано на чужди територии.
експанзия (лаг.) полит. икон. 1. аг¬
ресивна педигикa на дадсиа дър¬
жава дв разпространи своего ико¬
номическо и педигичсено вли¬
яние е други страви с цел да заг¬
раби чуждя територии -ли да ов-
експвгр-вд-я
238
ладсс чужди пазари; 2. разширя¬
ване и разпространяване нв вла¬
дение, влияние.
акепитр-ин-н (лвт.) 1. юр. принуди¬
телно изгонване ог егсчесгвето,
изгнание; 2. промяна ив поданст¬
вото.
експот-г-веи (фр.) бърз е работата.
вв нетего спор- работата; — енс-
псд-т-ввост бързина е работата,
спорност е работата.
експедитор (фр.) 1. -търговски пос¬
редник, нойто сс зии-ниви с при¬
емане и препращане на стони зи
чужда смогна; 2. лидс, косто об¬
работва и препраща кореспонден¬
ция, колети и др.
експедиция 1. изпращано, препраща¬
но; 2. отдал е радииния нв вссг-
иик, е поща и учреждения, откъ-
дото се изпращат всстиин-тс, пис¬
мата, сгоните и др.; 3. група уче¬
ни, коиго предприемат далечно
пътешествие с научна дел; 4. търг,
във външната търговия — подго¬
товка и продаване нв стона за пре¬
воз до определено местоназначе¬
ние.
окспокгорация (лаг.) мед. изкарване
на храчи-, етхричβвне·
експеримент (лвг.) опит; — еиеnср--
нснгвлизън научна системи, осно¬
вана на опига; — експсримента-
лясг учен, иойго използва енспе-
ρинсиг-; — експериментатор ной-
го изпробва нещо неве.
онспсрг (лвг. „опитен”) 1. човси,
иойго познава добро нсщо; вощо
лицс; 2. наговарано ог съд -ли
друго учреждение линс, косто да
сс произнесе по определен въп¬
рос.
сиспсргязи (фр.) 1. изследване нв ня¬
кой фанг чрсз ваши хора; 2. док¬
лад или заключение ив ваши ли¬
ца по определен въпрос; — екс¬
пертен нойто се занимава с екс¬
пертиза или се отнася до експер¬
тиза; — еиспсргсн съвет работна
групи ог спениaлиеги е дадена об¬
ласт, сформирана за даване на ек¬
спертни оневни и др.;— експерт¬
на система електрон, компютърна
програма или е-сгенa, основана
нв звания, придобити от снспср-
ги и използвана например зв мс-
д-ц-нскв диагностика, търсене ии
полезни изкопаеми.
аксп-рация (лаг.) 1. мед. издишва¬
не; 2. език, излишна въздушна
струя, преминаваща прсз говор¬
ните органи, ноято с магсриалси
носител иа рсчта; — еиапнрвтореи
(лаг.) език, който сс изговаря ед¬
новременно с издишнвгв струя.
сксплаигаци^ (лвт.) 1. мед. прссиж-
двие иа жива гънан или орган от
сдно място ни друго; 2. спец, пре-
сижданс ив растения.
сkснлякaнин (лат.) обяснителен гсист
на условни знаци е карги и под.;
лсгснда; — еkеnлякв'гинси книж.
1. пенси-гслси; 2. ясен, гочеи,
скеnдяннгаи (лвт.) мат, език. явси.
експлоатация (фр.) използване; 1.
управление, ръководено, използ¬
ване, обработвано и печелено; —
експлоатирам 1. ръководя, полз¬
вам се от печалбите, но търпя и
загубите; 2. обработвам, разработ¬
вам, използвам (мини, нариорв);
3.	ист. ост, ограбвам печалбите,
изработени ог по-слабия; 4. прен,
злоупотребявам, използвам.
сkе-дод-рвм (фр.) избухвам; — екс¬
плозивен избухлив; лссио запалим;
— експлозиви лоно запалим- и из¬
бухливи материали; — експлозия
избухване (всдсдегеис подпалва¬
но нв експлозивни вещества).
експлозивни съгласни език, съглас¬
на, при чиого учлонение въздуш¬
ната струя отваря преграда е ус-
гага (г, и, г, б, п).
акспозс (фр.) 1. кратко изложение
по положението (от министър е
239
онсгвтичев
парламент); 2. нратио изложение
по научен -ли друг въпрос.
аиепезигурв (нам.) полит. агентура
иа чужда държава.
експозиция (лат. „изложение”) 1.
встъпителна част нв литературно
или музикално произведение. ко-
яго съдържа мотивите, които щс
сс разработват е произведението
(е музиката обикновено соната);
2. нареждане, излагано ив пред¬
мети зв гледвис. за изложба; 3.
фот. времето, през коего обекти¬
вът нв фотографския апарвг стои
отворен зи снимане.
експонат (лиг. „оставен за показ”)
предмет, изложен е музей, мост¬
рен панаир, изложба и др.
аиеnоиснг (лиг. „показващ”) 1. ли¬
це, предприятие или учреждение,
което излага предмети н изложба;
2. мат. показател на степай.
експонирам (лвг. „показвам”) 1. по¬
казвам предмет иа изложби, мос¬
трен панаир и др; 2. спец, излагам
фотографска пластинка иа дейст¬
вието на светлината.
експорт (лвг. „изнасям”) 1. износ иа
стони или капитали зад граница;
2. количество и нена иа стоии. из¬
несени зад граница; — експорти¬
рам изнасям стоки яли капитали
е чужбини; — експортьор лицс яли
организация, която изнася стоки
е чужбина. износител.
експортен (лвг.) който с свързан с
износ; — експортен контрол сис¬
тема ог мероприятия, коиго сс
провеждат ог държавата с нел ре¬
гулиране на търговския и платеж¬
ния баланс; — експортни квота
пределно количество за износ нв
продукция; — експортна къща
търговска фирми, иояго се зани¬
мава с износ иа стоки; — експор¬
тна премия безвъзмездно отпуска¬
ни от държавата бюджетни парич¬
ни средства ни произведетвсн-
-ли външнотърговски фирми за
стимулиране иа производството и
износа. зв да сс увеличат валут¬
ните постъпления; — експортна
такса облагане на износни стоки
с определен проденг от левовата
равностойност ив реализираната
от анспорга валута; — експортни
търговия търговия, която има зи
предмет износа ни местни стоии;
— експортна цени цеииги. на но-
яго износителят продава стоката
иа вносителя.
експрес (лвг.) 1. бърз влаи, кораб.
автобус, иойго спира само ии ний-
тодемите гари, пристанища; 2.
бърза поща.
скспрссиои-зъм (фр.) течение е ли¬
тературата и изкуството главно е
Германия и Австрия е началото
иа 20. вен, косто изхожда ог су¬
бективни позиции и абсолюгизи-
ра вътрешния мир и преживява¬
нията ив твореца; ~ експресионист
привърженик на експресионизма,
експресия (лиг.) изразителност. из¬
разност; — експресивен (фр. от
лвг.) книж. изразителен.
скенремисин (лвт.) юр. детевор, при
който трето лицс доброволно по¬
ема задължението вместо огвегии-
на.
акепренпг (лиг.) 1. импровизация;
произведение, съчинено и изни¬
зано ведиaтa, бсз предварителна
подготовка; 2. неочаквано.
експроприация (лаг.) принудително
отчуждаване на части- имоти, но-
ято стават държави-.
еисгввизauин (лаг.) мед, външен кръ¬
воизлив, кръвоизлив е тъканите от
кръвоносните съдеве·
ексгвз (гр.) състояние на възторг.
ексгизия (гр.) мед. разширение на
кръвоносни съдове -лй други ор¬
гани.
екстатичен (гр.) псих. намиращ сс и
екстаз; възторжено, възхитено въз-

ексгсмnерилсн
240
бутси.
снсгенпериден (лиг.) книж. неочак¬
ван, ненадеен.
скегензиввеег (от лат.) разпростра-
новост, рвзш-ревеет; — екстен¬
зивен разпрострян. разширен, раз¬
пръсват; — скетензиβве земеделие
земеделие нв те.лени площи, но
със слабо развити техника я вис¬
ки добиви; прот. ивгсизивсв.
οη^ο^-ι (лиг.) 1. мед. е травмато-
дотяятa и ортопедията — изтег¬
ляне нв човешкото тяло или час¬
ти от иете по нидлъжнига ям ос;
2. анат. разгъвано ни нрайнин или
часг от нсго.
акстанзер (лвг.) анат, мускул, ной-
го разгъва; разгъвай.
екстериор (лаг.) външен изглед,
външност.
скстсриор-задия (лат.) псих. изява иа
психични компоненти нън външ¬
ната, нвй-всчс практическата,
предметна дейност.
екстериториален (лаг.) намиращ сс
извън границите ни сдна държа¬
ви; — сиетсригер-aднoеτ право ив
пълномощен министър я персо¬
нала му да живеят н чужда дър¬
жана по законите ни своята.
сксг-орв (лвт.) външен,
сисгернвлизиuин (лаг.) псих. прена¬
сяно нв нсщо вътрешно навън,
например прекомерното изисква¬
но за повече рсд сс разглежда на¬
го мотивирано от собствено не¬
съзнателно влсчеиис към безреди¬
ето.
сксгериаиг (от лиг. „външен”) 1. ли¬
не, което полага изпити е някос
виеше учебно завсден-с. бсз та
посещава лекции и упражнения;
2. ученик. койго нс жиеес е пан¬
сиона при училището.
сксгариат (ог лаг.) ост, 1. учебно за¬
ведение. при иосго са държат из¬
пити, бсз да сс посещават леннии
и упражнения; 2. училище, при
което няма пансион.
ексгсрнирвм (лвт.) юр. изпъждам вън
ог държавата; загочавам; — скс-
горнирвис изпъждане вън от гра-
вид-то иа държавата.
енсгярлиция (лвт.) 1. мед. пълно отс¬
траняване на болестно образува¬
ние или орган порвди сериозно за¬
боляване; 2. прен. премахване,
унищожаване.
сксгри (лвт.) особено, извънредно.
ансграввгиигсн (лаг.) необичаен, не¬
обикновен, странен; — еистрввв-
гантносг странност, еритииилнесг.
сиегриисрсян, сксгроβсрсин псих, по¬
нятие, служащо за описание на
човек, койго с насочен към външ¬
ния свят, огкриг и възприемчив
за външни впечатления и сравни¬
телно малко сс занимава със своя
вътрешен живот.
екстрадиция (фр. ог лиг. „извън” и
„предавам”) юр, предавано чужд
поданик на собствената му дър¬
жава поради нарушаване ив зако¬
ните; — екстрадирам извършвам
ο^^τ-η-^
скетрaердянврсн (лвг.) извънреден,
екстраполация (нам.) стат, ничии зи
изчислявано нв нсизвссгни край¬
ни членове от одна закономерна
родини чрсз някакъв брой извес¬
тии сродни членове от същата ре¬
дици .
аксгрвенсгелв (лат.) мед. с-стола
(свивано ви сърдечния мускул),
възникнала извън обичайния ред
нв сърдечните с-столи вслсдсгвие
ни нссстсствсно дразнено.
снсгремязьн (ог .лат. „нраеи”) при¬
вързаност нъм крайни възгледи и
морни, особено е политиката; —
екстремен краси, извънреден; —
сиетреннест крайност; — екстре¬
мист привържси-н нв нрвйвигс
мерки.
енсгрсн(сн) (лвт.) 1. нарочен. извън¬
реден, особой; 2. бърз.

241
екгоплвзмв
аиегреспакuян (фр.) филос, мстод зв
психологично наблюдение ив яв¬
ления ог външния свят.
сисудаг (лиг.) мед, възпалителна теч¬
ност, която сс отделя от стените
на капиляри, лимфни съдове и
други тъкани или е телесните ку¬
хини ви тялото (плснрална, пери-
тенавлнa, сгивнв).
с^фол-ания (лат.) мед, отделяне на
умъртвени тънани нън вид нв те-
леми листоес. особено нв горни¬
те слоеве ни иожаги; лющено.
скехиуегер (нсм.) техн, машина. но-
яго прочиства заводски помеще¬
ния ог газоне. пари, прах и други
или служи зи изсмукване иа зър¬
нени храни ог товарни параходи
и под.; нъздухеснуивчнa.
ексхибиционизъм (лат.) псих, болес¬
тно състояние, при което страда¬
щият показна половите си органи
и други срамни части публично.
особено прсд лица от другия пол.
а^х^вния (лат.) юр, изравяно ии
труп зи сътабно-мсдинивско изс¬
ледване.
скецеленц (нсм.) ост. превъзходи¬
телство (титла зв висш сaневвин)·
оксцонгрик (фр.) 1. чудак, особен чо¬
век; 2. техн. уравиитол е парните
и други машини; — ексцентричен
чудноват, особой; — сисцсвтрич-
ия кръгово иоиго иямат один и
същ център; — ексuевтричвеет
евееебрвзвеег. причудливост,
чудноватост.
оисдсигър (всм.) техн. шайба. пос¬
тавена енеuсвг■р-чве. която прев¬
ръща прaведивсйве във въртящо
са движение.
сисдорпирвм (лаг.) правя откъс, из¬
вадка ог съдържанието нв книга,
писмсн документ и пр.; — оксдор-
пния откъс, извадка. бележка ог
съдържанисго на книга, писмеи
документ и под.
ансдос (лиг. „отстъпление”, „огило-
вснис”) книж. ирайна проява. не¬
въздържаност, излизане -звън
нормата, изстъпление.
аисц-знн (лаг.) мед, изрязване, опе¬
ративно отстраняване ив часг ог
болесгио изменена тъкан или ор¬
ган.
сисцигативан (всм.) книж. 1. койго
възбужда или привлича виинaв--
аго; 2. нойго дсйсгва силно; въз¬
будителен.
сигизия (гр.) мед. разширяване. раз¬
тягано. издуване нв иух -ли тръ-
бесг орган. сгона -ли слой ни ог¬
раничен участък ии орган.
снген-я (гр.) църк, протяжно усърд¬
но молене зв разни лида и све¬
тни.
ангвпегрвф-н (гр. „изпъквал” и „пи¬
ша”) печаг с изпъкнали букви зв
слепи.
енго- (гр.) първи съставна част ни
сложи- думи със значение вън¬
шен, например снтоплазма.
онтогснезис (гр.) биол. направление
е биологията, носто учи, че ево¬
люцията на организмите сгава под
влиявис на непосредственото въз¬
действие ив външната срсда.
скгодермв (гр.) външният зародишен
слой иа мнетендстъчиигс живот¬
ни и човека.
-еkгемян (гр.) мед. втора съставна
часг ни сложни думи зв означава¬
но изрязване. изваждане, премах¬
вано иа цял орган. например всф-
ренгенин. πианментония и др.
акгонирaзиг (лаг.) зоол. паразит, ной¬
го живее по повърхността иа тя¬
лото; външеи паразит.
снгопия (лаг.) мед. вродено премес¬
тване на орган. обикновено към
повърхността ив тялото, порвди
иеаегеегваио развитие.
скгеплвзмв (гр.) външният, по-проз¬
рачният и по-плъгои слой(обвив¬
ката) ви прогоплазмага у сдвок-
дсгьчниге.

снгегрофев
242
енгегрофев (гр.) биол. нойго живее
-звън нлогниге.
скю (фр.) 1. сребърна френски мо¬
нета от времего ни Луи X1V; 2.
фин. буквено съкращение от анг¬
лийски European Currency Unit
(ECU); парична (валутна) сливи¬
ци иа Европейската -нонон-чее-
на общност (ЕИО). въведена
(1979) с нел да са стимулират ико-
воничсекитс отношения е общ¬
ността; бсз-влична валути, еталон
е сдиивия общ вътрешен пазар на
стравите от (ЕИО).
слаборит (лат.) книж. нещо израбо¬
тено п-смаие. написано съчине¬
ние, работа. груд.
слибериuин (лаг.) 1. изработване, об¬
работване; 2. псих. название на
различии процеси на преработка
на информация. с помощта иа но-
иго сс усвояват трайно нови зна¬
ния.
елвгян (лиг.) грам. 1. абсолютна пре¬
възходна степен; 2. падсж е упро-
ф-нск-тс сзини. означаващ дви¬
жение отвътре навън.
слбсгс (гур.) навярно, разбира са.
Елдорадо (исп.) 1. име иа въобра¬
жаема страна. богига на злато и
скъпоценни камъни; 2. прен, иде¬
ал за щастливо намерено богатст¬
во.
славгиг, алсигснв школа философс¬
ки шноли, основана ог Ксенофо^
е противоположност нв Йенийе-
кагв школа, елевт-ге (Пврмснид,
Зоной и Мелисий) твърдели, чс
свегъг, опознаван чрсз сегиваги,
иа с действителният сняг, същнос¬
тта му сс открива чрез разума е
повятия; — олеат (гр.) филос.
представител иа гръцко философ¬
ско учение през 6-5. век пр.Хр.,
според носго яеτиискето битие с
неизнснно; а видимото разнооб¬
разие с въображаемо.
елеватор (лат.) 1. анат, двигателен
мускул; 2. подвижна машива зв
пренасяне нв насипи- магериали
въе вертикална или наклонена по¬
сока; 3. ост. инсталация с нофи,
прикрепени към безкраен син¬
джир -ли ремън зв издигано и из¬
сипвано на зърисни храни; — еле-
ввния 1. издигане. изкачване; 2.
астр, височината на одна звезда
иид хоризонта.
едсвзннскя празници (гр. ог собств.
теопр. по -мете нв гр. Елсвзин,
Гърция) книж, е древна Гърция
— ралигиозии тържества, е kеите
участвали само посветени, е част
ни богиииге Домет-ри и Переафо-
нв. уреждани е енстилишето ии
Елсвзин (Атина).
слсегсрии (гр.) е древна Гърция —
празнини и чссг нв богинята нв
свободата.
сдетичсени, слсгичси (гр.) печален,
скръбен; — слсгия литер. лири¬
ческо стихотворение, пропито с
дълбоки скръб; — слстнзьн наст¬
роение ни печал, скръб, патетич¬
ност, с носто а пропито литера¬
турно произведение поради не¬
удовлетвореност ог нерадостен
живот, социални неправди, нес¬
поделена любов и пр.
слой (гр.) църк, осветено дървено
масло.
слскгивсн (от лиг. „избран”) юр, из¬
бирателен, избираем; kейте имв
качества дв бъда избран.
слакгервлав (лаг.) избирателен; —
слскгорвг 1. юр, избирателно пра¬
во; 2. множество от избирател-,
гласуващи за дадени политическа
партия или отделен кандидат; —
слскгор избирател.
Елоктрв 1. мит, дъщеря ив Агамем¬
нон (един ог тароиге ни Троянс¬
ката война) и Кдигснвсегрa;
Елакгра ^.σ^βΒ браг си Орест
да отмъстя нв майна им зв гова,
чс тя, заодно с любовника си с
243
елснгров
убила баща ям; 2. театр. наиме¬
нование нв известните трагедии от
древногръцките писатели Еври¬
пид и Софокъл.
сдаkгр-чсегве физ. 1. съвкупност ог
явления и процеси, разкриващи
еьшсствувaисте, движси-сто и
взаимодсйсгеието ив алсмоитврии
частини; 2. енергия, получавана
нато резултат от гсзя явления и
процеси; 3. осветление. получава¬
но ог гази сиаргия; елсктричсски
тек; — едснгризвцин (гр.) ивслеи-
тризирване.
сленгро- (гр.) първа съставни часг
ви сложни думи със зввчснис
електрически, например елект-
ревлaк. елскгростанния.
алекгровкусгикв физ. дял ог прилож¬
ната физики и клон от виустина-
тв. който се занимава с преобра¬
зуваното на звуковата снсргия
(звуковите трептения) е електри¬
ческа и обратно.
адакгред (англ.) ел. 1. физ. провод¬
ник нън вид ив плоча или пръчи¬
ца от могил или въглен, нойто слу¬
жи за провеждане нв електричес¬
ки тон през течности, газове и др.;
2.	техн, при електрозаварка — го¬
ла или обвита метална пръчна, ко¬
ято провежда електрически гон зв
разтопявано нв мотала и образу¬
вано шев между съединяваните
части.
еленгредивгнесгннв мед. метод зв
прилагане ив електричеството е
медицинснага диагностиката.
елаитрединвниив дял ог физиката.
нойто изучава взаимодействието
нв електрическите токове и слан-
громaгиигигс·
алснгресвцсфвдотрвмв (ЕЕГ) (елен-
тро- я гр.) мед. крива ив мозъч¬
ната биоелектрична активност; ре¬
гистрация ви слентричнага актив¬
ност нв мозъка нато сумарен по¬
тенциал; запис ив биегеновегс нв
мозъка; — слсигреевuсфвлетрвф
мед, апарат за правено нв снис-
фвлегрвф-н; — слектреавнсфвлот-
рвфия мед. метод за записвано нв
електрически тонове. възникващи
при дейността нв мозъчните илсг-
ки, използван зв установявано нв
мозъчни заболяваи-я.
слскгро-нгагрвгер (лат.) спец, уред
зв автоматично изчисляване на
определени интеграли нв графич¬
но дадсии функции, нв площи.
статични моменти и др., който ра¬
боти с сленгр-чеетво.
електрокар транспортно средство зв
прсиасянс и/или повдигане нв то¬
вари, задвижвано ог електричест¬
во (акумулаторна батерия).
едснтрокврд-егрвнв (едсктро- и нар-
диограма) мед. графическа сница
ив дейността иа сърцето. напра¬
вени по метода слскгронврд-отрв-
фия; — слснтренврдиетрвфин
(слоктро-. гр. „сърдс” и „пиша”)
мед. начии зв определяне сьсте-
ян-ето нв сърцето чрез записвано
ив явленията. които са появяват
при дейността му; — слакгреивр-
диегрвф мед. апарат, с нойго сс
правят алектро нврgиотрвни.
електролиза спец,, процес ив разла¬
гане ив вешеегβе ив съставните му
части с помощта нв елснгричссни
тон; — електролит хим. физ, 1. ве¬
щество, което във βедан разтвор
поражда електрически ток порв¬
ди настъпили химични процеси и
сс разпада ив йови; 2. разтвор,
нойто при химичното взаимодейс¬
твие нв електродите поражда елек¬
трически ток.
елснгромсхввикв (слснтро- и меха¬
ника) техн. дял от елснгрогсхни-
натв. нойго са занимава със стро¬
ежа и използването иа електри¬
ческите двигатели и нaщ-ии.
електрон (англ.) i. стабилна. отри¬
цателно заредена елементарна
слентревврнезв
244
частица, един от еевеввигс струк¬
турни елсмевги ив атома; 2. мет.
сплави ог магнезий. алуминий,
ниин и др., използвани поради
специфичните си начссгвв (нис-
но тсгло, якост. пластичност) е св-
нодетосгρоснего.
еленгренaркозв мед, могол за прис-
пиванс и обезболяване чрез елек¬
трически гон при хирургически
операции и раждано.
еленгревволг (англ.) физ, единица
мярна за енергия иа еденевгaрии
частици, атомни ядра и др., из¬
ползвана и атомната и ядрена фи¬
зика.
електронен 1. нойто се състои ог
електрони; 2. при койго се изпол¬
зват електрони; 3. нойто сс отна¬
ся до електрони и използването
им; 4. нойто се отнася до елект¬
роника; — електронна картотека
електрон, номпютърно-базирана
система за съхранявано, каталоги¬
зирано и извличано на докумен¬
ти; — електронни поща електрон.
средства за съхраняване и преда¬
ване ив съобщения между потре¬
бители иа компютърни системи.
слонгровики (от гр.) физ. 1. науки за
взаимодействието иа електрони с
електромагнитни полета и за нс-
тедиге зв създаване нв електрон¬
ни уроди и др.; 2. разг, елсктро-
иаи урсд, апарат.
слаигресτвг-кв учение зв свойства¬
та и взаимодействията иа напот-
вижно разпределените електри¬
чески заряди.
едснгреегрикнин (лиг.) техн, изме¬
няно обема на диелектрици, ко-
иго сс намират е слснгричне по¬
ле; 2. намалявано обема на разт¬
ворител, е иойго се с разтворил
елеитрелиг·
слактрегaис-е биол, премествано на
организъм -ли на иогови част-
под въздействие ни слеkгρичеени
тон.
електротерапия мед. прилагано ви
сденгричеетвоге за лекуване на
болести.
сдснгрегернин (слснтро- и гр. „то¬
пъл”) изучававе нв явленията зв
превръщане ви електрическата
енергия е топлива.
елснгрегения (гр.) мед. рязане, раз¬
рязване чрсз електричество с ви¬
сока честота.
сдсктрегривни (гр.) мед. наранявано
от електрически ток.
сдснгрефизиологин мед. дял от фи¬
зиологията. нойто изучава елект¬
рическите явления е растителни¬
те и животинските организми и у
човека.
електрофилтър техн, уредби, ноято
се използва зи очиствано иа газо¬
во от твърди и гсчии частици чрез
електростатично поло.
електрофореза (гр.) физ, придвиж¬
ване на частици в суспензия,
емулсия или kодо-дсн разтвор под
влияние на елангричио поло.
слснтрохими^ дял ог физикохими-
ята, който изучава химичните
проноси. предизвикани ог дейст¬
вието на електрическия той вър¬
ху някои вещества, канто и елек¬
трическите явления, ке-те въз¬
никват при химични режими.
слсмснг (лвт.) 1. основно начало,
принцип, главна, но проста със¬
тавна часг; 2. урсд. е нойго по хи¬
мичен начин сс добива слек-три-
чеегее; — елементарен основан,
първоначален, прост.
елеосвещенне (гр.-сл.) църковно
тайнство, мaелеоснещанис.
слсрон (фр.) ав. подвижна част от
крило иа самолсг, разположени е
двата края на задния ръб нв кри¬
лото и съединена с него шарнир¬
но зи управление нв стран-чиото
равновесие у самолети.
алафиитиази (лиг.) мед. болезнено и
245
ембарго
трайно надебеляваме ни кожата и
подкожиага тъкии, еб-нвевено на
нрайвинига, със значително уве¬
личаване нв засегнатите чисти на
тялото поради запушване нв лим¬
фните пътища; еденскa болест,
сл-дирам (исм.) език, изпускам край¬
на гласна от дума пред начална
гласна ни следващата дума.
слизий, едиесй (гр.) 1. у дрсвиитс
гърци и римляни: жилище нв ге¬
роите е царството иа мъртвите; 2.
прен, дворен.
олвзяя (гр.) език, съкращавано иа
гласна е края на думягс пред други
гласна.
еликсир (вр.) нслебно питие.
елиминация (лаг.) задрасквано. изк¬
лючване. съкращавано; унищожа¬
вано.
а.лииевр (ηο^) техн, сплавиа стома¬
на, чиято еластичност но сс вли¬
яе от температурните промени.
елинизъм (гр.) 1. език, особеност на
старогръцкия сзии, минала е друг
език; 2. ист, елинската култура в
периода ог завоеванията иа Алек¬
сандър Македонски ив изток до
30 г. пр.Хр., г.с. до падането на
последната елинистична държава
Египет под римски власт.
слинист (гр.) книж, 1. вещ познавач
ии старогръцки език, книжнина и
култура; 2. привърженик нв елин¬
ската нулгурв.
елипса (гр.) 1. геом, крива линия,
която се получава чрез наклоне¬
но сечение иа конуси; 2. литер,
изпускане ив думи е изречението;
— елиптичен (гр.) литер. иойго са
отнася до елипса.
слиг (фр.) най-хубавото, най-отбри-
иото.
елкси (тур.) ост. платно на корвб.
слмиз (тур.) 1. необработен диамант;
2. инструмент зи рязано ви стък¬
ло.
слпсзс (тур.) връзка надиплени листи
тюгюн.
олувий, олувиум (исм.) геол, зсмон
пласт, съставен от продукти ог из-
всгрявано на сиали, останали ви
самото мясго ог образуваното си;
—	олуеивлов (лат.) геол. нойто се
отнася до слувий.
елф (нем.) 1. самодива; 2. (англ.) не¬
бесен или зсмои пакостей дух,
джудже.
емайл (фр.) 1. глазура от лъскава
стъкловидна маса. с която сс пок¬
риват мотали- я друг- изделия;
2.	украси с прозрачни или цветна
смсс иа порцеланови, фаянсови
предмети и вакиги, позната ог
древността; 3. печ. устойчив сре¬
щу к-солина пласт, с който сс
покриват онази моста ог метални¬
те плочи, ноято отговарят на пе¬
чатаните елементи иа клишето; 4.
омайллин; 5. твърда костни пок¬
ривна ив външната стрина иа зъб.
емайллак (фр.) вид боя, ноято бър¬
зо изсъхва.
еманация (лвт. „изтичане”) 1. физ.
излъчване иа радиоактивни ве¬
щества; 2. физ. радиоактивен бла¬
городен газ, продукт ог разпада¬
нето ив радий, вкгивий и торий;
3.	филос. е религията и идсалис-
гичссквтв философия — излъчва¬
но нв цялото световно многооб¬
разие ог еврьхеьвьрщоиего божес¬
твено начало.
смвиципвгор (лвт.) койго са бори зв
освобождавано ог предразсъдъци,
ограничения, подчинение и др.;
—	омаинипиния освобождавано ог
зависимост. предразсъдъци и ог¬
раничения.
омасну-ладия (лаг.) мед. 1. оператив¬
но отстранявано ив половите жле¬
зи у мъжа или разрушавано нв
функцията им; 2. снопяваис на
животни; кастрация.
ембарго (исп.) икон, 1. правителст¬
вена забрана за внос или износ за
ембатик
246
(от) едва или определени държа¬
ви-ив злато, ионности я сгони; 2.
забрана от страви на държава соб¬
ствените кораби дв посещават
чужди пристанища. квнго и чуж¬
дите — нейвитс собствени прис¬
танища.
амбагик (гр.) църк. оброк. който сво-
шeвиuито дават ни владидигс.
смбат-кия (гр.) ист. налог. нойго
църквите и свещои-цитс плащат
иа вдaдиквтa·
смблсми (гр.) зиан, изображение;
символ нв понятие, -доя, качест¬
во.
емболия (гр. „клин”) мед. запушва¬
но ви кръвоносен съд с доносени
ог кръвта частици съсирена кръв,
въздух, масти и др.
снбряедетин 1. биол. дял ог биоло¬
гията. нойто изучава зародиша,
истового образувано и развитието
ив организмите; 2. бот. ивуив за
закономерностите при образува¬
ното на размножителните органи
я проносите ни опложданото, нан-
го и зи образуваното и развитието
ии зародиша и сомсго до поник¬
ването му; — ембрион 1. биол. ор¬
ганизъм н първигс стадии иа не¬
говото развитие; 2. бот, зароди¬
шът ив растение, който сс съхра¬
нява е еонсго; 3. прен. зачатък. за¬
родиш, начало; — ембрионален
във вид ив зародиш, зичвгьчов; —
онбр-оτемин (лиг.) мед. оператив¬
но разсичвие тялото на зародиша
или иа мъртвия плод по време иа
ражданото.
амония (гур.) ост. половини- обув¬
ки.
сморгонт (лиг.) 1. биол, нойто про¬
явява нови свойства в проноси на
развитието и растежа; 2. бот, из¬
растък по растение като бодилчс
ив роза и др.
оморигури (лит.) капитал (вносни) в
спсстовно-пснсионна наса.
смогин (лаг.) фарм. лекарствено
сродство против повръщано.
емигрант (лат.) 1 . лидс. носто с из¬
гонено от реg-нвтa; изгнаник; 2.
лидс, косто се с изселило в чужда
страна по -нонон-чосни, полити¬
чески, рсд-т-озви и други при¬
чини; — емиграция 1. изселване
ви отделов човск или група хора
е чужди страна по политически,
икономически -ли други причи¬
ни; 2. пребиваване е чужбина ка¬
то емигрант; — емигрирам изсел¬
вам сс в чужбина.
сминоигои (лаг.) 1. възвишен, изтък¬
нат; 2. значителен.
смир (ар.) мохамедански княз.
смисвр (лат.) твои пратеник; лидс,
изпратено от държава или орга¬
низация другаде с политическа
или друга мисия.
емисионен (от лаг. „пущам”) иойго
са отнася до оние-я; — емисион¬
на банки банка, която има право
да пуска е обращение пари; —
емисионен налог — загуби от обез¬
ценяваното на пари при инфла¬
ция.
емисия (лат.) 1. фин, издавано на
ценни книжв. пускано е обраще¬
ние ви банкноти; 2. радиопреда¬
ване; 3. физ. излъчвано ив елект¬
рони от повърхността на няиои ве¬
щества под действието ив топли¬
на, светлини, електрическо поло
или електронно бомбардирано; —
амит-рим пуснам е обращение
ценни книжа; — емисионен курс
цената, по която сс продават от
държавата облигациите.
оммгеиг (лиг. „койго пуска”) фин, 1.
учреждение, иоого издава нении
книжа, банкноти или нн-жни па¬
ри; ом-сиоива баина; 2. лидс, но-
ото осъществява емисия.
смиш (гур.) плодовс; — смишчия
продавач нв пдедево·
омециоиилизьн (лиг.) направление в
247
оидсзс
психологията, кеоте определя чув¬
ството като първичен душевен
елемент (обратно иа велуигaриз-
ма, нойто определя волята).
емнатия (лвг.) псих,. вживяваме ив од¬
на личност във вътрешното пси¬
хично поведение и е психичното
състояние иа други личност.
смпясмв (лаг.) мед, събирано ви гной
е естествена кухини (плсврвлиа.
ойолоиесиa и др.).
смпярсИ (гр.) небо на блаженството,
емпиризъм (лиг.) философско уче¬
ние. иоого признава опита нато
единствено сродство иа познани¬
ето.
смпириейрягицизън ' (гр. „опит” и
„критики”) филос, философско те¬
чение, йеоте отрича обскт-вното
съществуване иа материалния свят
и разглежда предметите като про¬
дукт ии съзнанието.
омuяриеноиязьн (рус.) филос, субек-
тивие-идоaдиетичоне философско
учсиио, разновидност ив смпири-
окригянизма, създадено ог А. Бог¬
данов е Русия е началото ив 20.
вой. според ноето съзнанието с
първично, в материята с вторич¬
на, физическият свят с социално
организиран опит, чийто творен
с колективното съзнание.
онниряееинеоднзън (рус.) филос. су-
бснтивво-идсaл-ст-чоеке тече¬
ние. рвзиеβ-gиеет иа смпириок-
ригинизма, според което предс¬
тавите и понятията са само сим¬
воли, условни знаци ив нашито
усещания. в иа отражения ив ма¬
териалния сняг.
ом-орион (гр.) ост, тържище, място
зв търговия.
снпериун (лат.) площад. място зв
складирано иа големи количества
сгони зи разпродажба.
сму (порт.) зоол. одра австралийска
пгина, подобна иа щраус, ио с по-
къса шия и със сили- трипръсти
крака.
емулация (ог лат.) електрон, имита¬
ция иа дяла компютърна система
или ив част от нся чрез други ком¬
пютърна система тани, че имити¬
ращата система изпълнява същи¬
те програми. ползва същигс дан¬
ни и получава същигс резултати
като имитираната система.
смулгагор (нем.) 1. хим. всщсство.
косто се прибавя е емулсия, зи дв
я стабилизира и да попречи зв раз¬
слояваното ив съставките ; 2. апа¬
рат зв приготвяно на емулсии.
емулсия (лаг.) 1. разтвор, е койго
миелсииго кипни си разбити мио-
го фино; 2. фот, смес ог светло¬
чувствителни сребърни соли и же¬
латин зи покривано ии филм, пла¬
ка яли хартия.
омфизв (гр.) възторг, въодушевление;
— омфвгячс^кя. емфвгичон 1. ли¬
тер, произнесен с смфаза; силно
изразителен; 2. прен. надут, висо-
kепaрси·
с.мфизсмв (гр. „надувано”) мед. бо¬
лестно набирано нв въздух е ня¬
коя тъиви или орган.
омфиговзис (гр.) юр . вещно право ии
ползвано ог чужда недвижима
всщ, ноето се получава чрез пла¬
щано иа одна годишна рента на¬
рочена „canon”.
ом^р-я) (тур.) ост. съотечестве¬
ник, замлян, съселянин.
оиш™« (гр.) заменяно иа одна гла¬
голив форми с трупа.
свтисгрв (гр.) диал. вътинв.
снголпие (гр.) църк. малка. кръгла
икона с изображение на Спаси¬
теля или Св. Богородица. иоссна
на пърди ог архиерея.
ситовали (гр.) изк. етaреетипсгсни
коленичили фигури.
сидвргсрииг (лат.) мед, възпаление
ни вътрешната обвивна (интима)
иа червата.
сндсзс (тур.) ост, мярна за дължи-

сидами
248
иа. ранив иа 65 см.
антами, οιτο^™ (гр.) животни -ли
растения, ноито сс срешат само в
определени географски местнос¬
ти; — свдснизьн (вигл.) геогр. раз¬
пространение иа известии видове
расгсвия я животни само е опре¬
делени географски области; — еи-
томичсн я свдемически (лат.) 1.
мед. зи болест — свойствена ив да-
дева област или мсствост; 2. нсе-
тав; — антсмия мед. мастна зараз¬
на болест.
авто- (гр. „вътре”) е началото ни
сложни думи от гръцки произход
означава вътре, във, вътрешен.
сидегим-я (гр.) ист. брак между чле¬
нове иа едио племе, род. общи¬
на, социална група.
ендогенен (гр.) 1. биол, нойто раста
или възниква отвътре; 2. физиол.
биохим. нойто са отнася до обмя¬
ната ви азотните елементи на
клетките и тъканите; — ендоген¬
но хранена физиол, задоволяване
иа нуждите на организма ог хра¬
нителни вещества. които си със¬
тавна часг на тялото или си нат¬
рупани е резерв; — ендогенни иро-
нсси геол. пронеси, предизвика¬
ни от действието ив вътрешните
земии сили.
сндедсрни (гр.) бот, пласт ог един
рсд плътно разположени нлетии.
които образуват нaй-вьтрсщи-я
слой ив първичната кори е стъб¬
лата и норен-тс, понякога и е лис¬
тата на някои растения.
οι^^μτ (гр.) анат. гънна серозна
ципа, която покрива сърдечните
кухини; — свдокврдиг (лвт.) мед.
възпаление ни вътрешната сърдеч¬
на обвивна (ендокарда), най-чсс-
го иа сърдечните клапи. с често
последствие порок ив сърцато.
ендокринен (сито- и гр. „отдeлян’’)
физиол. с вътрешно отделяне; —
ендокринни жлези жлсзитс с вът¬
решна секреция, които изработ¬
ват хормони и ги отдалят чрез сок¬
рати направо е кръвта.
андокр-недеп мед. епедиaлиет по еи-
gонриведотия; — ендокринология
(лвг.) мед. вауни зи дейността ив
жлезите с вътрешна секреция, зв
изработваните от тях хормони и
заболяваи-я. свързани с наруша¬
вана ив фуиннията им.
анденстряй (лат.) анат. вътрешната
слузеста обвивка ив стсвитс ви
матката.
андемсτр-τ (лвг.) мед. възпаление иа
лигавицата ии матката.
аидомнонврдиг (лаг.) мед. възпале¬
ние едновременно ни сндонарда
и миокарда.
еиgодaрвз-г (лаг.) паразит, който
живес е друг организъм или тяло;
вътрешен паразит.
ендоплазма (сндо- и плазми) анат.
у най-простите животни — вът¬
решната часг ни протоплазмага,
която с по-малко плъгив.
ендоскоп (гр.) хирургически уред, с
иойто се разглеждат вътрешните
иухи органи; — сндеекоnин (лвт.)
мед. оглеждано нв вътрешността
иа кух- органи -ли ив тръбссти
образувания от човешкото тяло с
помощта ни енgоеиеn·
сидоспермв (фр.) бот. тъкан е семе¬
ната иа растенията, къдсто се от¬
лагат хранителни вещества -л-
белтъчини, необходими зи покъл¬
ваното ив звред-щв·
сндоепори (сндо- и спора) 1. бот.
вътрешна обвивка ив спората; 2.
бактериол , спора, която сс обра¬
зува в нлогнагв.
сндогод (лаг.) анат , слой от плоски
нлегни, нойто постила отвътре
стоните ни кръвоносните и лим¬
фните съдово и серози-те кухи¬
ни.
автогарм-чси (сндо- и ' термичен)
хим. физ. който поглъща топл-иа.
249
биолог
сидегокеиви (лит.) бактериол. при
холера, коремен тиф и др. — от¬
рови, които сс образуват е талига
нв бвнтериитс и се освобождават
при тяхното разрушавано.
сндшпил (ием.) спорт, последни часг
от една игра, обики. при ших.
Е-ей мит. един от прославените ге¬
рои ив Троянската война. сии иа
Венера и Авхиз; слад падането иа
Троя изнася ог гради престарелия
ся баща и сина си Асианий и по¬
тегля да търси ново отечество; на¬
мира предназначеното му от бо¬
говете ново отечество е Лиц-ум,
къдсго са оженва зв Лавивия, дъ¬
щерята иа цар Латин, и става вла¬
детел на Лациум, и чрсз сина си
Юл (оттам рода иа Юлияге) — ро¬
доначалник ив римския народ.
снаолит (лит.) геол. преходен пери¬
од от ново каменната към бронзо¬
вата епоха, нойго сс характеризи¬
ра с едновременни употреба ии ка¬
менни и метални оръдия иа тру¬
да; нсдно-квнсвсн еск.
сварвания (лвт.) отслабване, изтоще¬
ние иа нервигс, -знсмощяввне·
авсргсгизьн (гр.) филос. тсчеи-с е
науката ог края иа 19. и началото
иа 20. вен, което свсжда всички
явлсния в природата към енергия.
лишава ог материална основа.
снаргег-на (гр.) 1. дял от ф-з-нвтв.
който са занимава със законите иа
енергията; 2. дял от техниката,
нойго са занимава с получаване¬
то и използваното нв отделните
видово енергия зв индустриални
я битови нужди; 3. ивунв зв иай-
nълиоте и целесъобразно използ¬
ване нв природната енергия.
снсргита (гр.) биол. ядрото и заоби¬
калящата го протоплазма е клет¬
ка; клстната нато физиологична
единица.
снсргия (гр.) 1. физ. физична вели¬
чина, ноято характеризира спо¬
собността нв телата дв извършват
работи; 2. дееспособност.
свзими (нсм.) биохим, разтворими
ферменти. иоито си съставна част
ив животинсн-я и растителния
организъм и прсдизвинввт химич¬
ни рсакнии, важни зв храненето
му.
снзеогнн (гр.) вет. епидемична бо¬
лест по животните. свойствена ии
дадена местност -ли район.
сиигмв (гр.) загадки; — систмвгичан
загадъчен.
Енио (гр.) мит. богиня иа раздори,
сссгрв иа Марс.
сничвр(ин) (гур.) турсни войнин от
християнски произход; нередов¬
на войска.
сиивустикв (гр.) изк, е дравиаги стен¬
на (фрсснова) живопис — техни¬
ка. при която боите сс скрепяват
с нагорещен восък и сс нанасят
върху спенивлно подготвена плос¬
кост с инструменти в геρеще със¬
тояние; восъчна ж-βеп-е·
сякл-з-с, снклиза (гр.) грам, преми¬
навано иа ударси-сго върху пре¬
дишната дума; -- енкл-г-ни ду¬
ми. ноито продават ударението
върху предишната дума.
сииолпие (гр.) църк. инона. която сс
носи на верижка от епископ. мит¬
рополит и др.; ситодпис·
свион(и)свди (исп.) ист. 1. опека над
известна местност при завладява¬
нето на Южна Америки. давана на
отделни лица; 2. местност -ли на¬
селението е ися, ноиго са били да¬
вав- под такава опсни.
авиепразис (гр.) псих. психогенно
обусловено изпускане по голяма
нужда при децата след 3^.-1^
ни възраст.
биолог (гр.) специалист винар; —
биология наука за приготвяне и за¬
пазване на различните видове ви¬
на; —	определяне ни
спирта във вивого; — ановенатьр
снор-вш
250
уред за определяно спирта във ви¬
нете.
сноривш (гр .) църк. . християнин. кой¬
то спада към дадена енория.
енория (гр.) църк. районът ив сдии
свсщсвин.
ситвзв, аигизис (лат.) арх. почти не¬
уловимо издуване, удебеляване иа
колона към сродната чист.
евгелахия (гр.) филос. 1. у Аристо¬
тел — пълно осъществявана (ре¬
ализация) на нещо -ли цялостен
израз нв едни функция или въз¬
можност; 2. моивл е системата иа
Лайбииц; 3. във философията иа
витал-стите — жизнената сила
или принципът, нойго направля¬
ва растежа и живота.
снгаро- (гр.) първа съставна част ии
сложни дум- със значение чрсвси;
—	ангариг (гр.) възпаление ии чер¬
ната; — снтсри^ия (лиг.) мед. сил¬
на болна е червата; чрснив коли¬
ка; — свгареиеи (лиг.) мед. при¬
чинител на възпаление иа дебе¬
лото чсрво, перитонит, пиелят,
сепс-г, зъбав кариес и др., иойго
се намира в устата и червата ив
човсна; стрептокок; — ситсроно-
лиг мед. възпаление ив тъннитс и
дебеляга черва; — ситаролят мед.
чревен камък, образувай от иес-
мидaами твърдя вещества с нас¬
лоявания иа соли върху тях и др.;
—	снгсрепгозa (гр. „черва” и „па¬
дане”) мед, смъкване. спадане иа
чсрвигв я ии други коремни орга¬
ни всдадегв-а разтягане иа връз¬
ките им; — антерохспатнт (лвт.)
мед. възпаление иа черния дроб и
червата.
снтимсмв (лвг.) филос, силогизъм, и
иойго сдиото съждение с нсдоиз-
казано.
анто- (гр.) първа съставни чист ии
сложи- думи със значение вътре,
вътрешен.
ситоДсрмв (гр.) биол, вътрешен слой
иа клетките у животните.
сnгозеен (гр.) паразит (животно),
нойто живее във вътрешността ив
друго ж-вотие.
сигеме- (гр.) зоол. първи съставна
част ни сложни думи за означава¬
на ии нещо вън връзиа с насено-
н-ге·
свгеногрaф-н (гр.) описание иа на¬
секомите; — ангонол-г вкамевс-
ло насекомо; — свгонолегин на¬
ука за насекомите.
ентропия (гр. „вътре” и „обръщане”)
1.	мед. прегъване иа клепачи на¬
вътре; 2. физ. всличииа, терноди-
нимичва функция, нояго характе¬
ризира топлинното състояние и
възможните изменения ни състо¬
янието иа едиа материална сис¬
тема; 3. език,, неопределеността, с
която се избират езикови сливи¬
ци, за дв можа да са състави даде¬
но съобщение; 4. прен. книж. не¬
определеност при вземането ив
някакво решение.
снуклсидия (лат.) мед. оперативно
отстранявано иа тумори, ноиго
имаг капсула.
авурезис мед, неволено хронично на¬
пикавана при децата. което про¬
дължава и след Д-годишна възраст,
бсз дв сс устииовяеаг органични
дсфсиги.
сифис, смфс (гур.) прах от тютюн зи
смъркано.
снхврмоиичсн (ием. ог гр.) муз. за то¬
нове — различни по ^-^^ηβ-
иис и по графично изобразявано,
ио равни по височииа, например
до дисз и ре бемол.
енцефалит (гр.) възпаление иа глав¬
ния мозък.
сннсфвлогрими (лвг.) мед. сложна
крива ог ритми с различна често¬
та, която са получава ог еинсфа-
лография зв установявано ив мо¬
зъчни заболяваи-я.
сицсфaдоприфин (гр. „мозък” и „пи¬
251
спигои
ша”) метод за изследване ии глав¬
ния мозък чрсз рентгенова сним¬
ка.
синефилом-елит (гр.) мед. възпали¬
телен пронос иа главния и гръб¬
начния мозък.
енциклики (гр.) църк, папско (окръж¬
но) послание.
аицяиденсд-зьм (гр.) 1. учанис иа
снциклопсдист-тс; 2. занимания
с ниеге я различни иауии и зна¬
ния зи всички гях; — сциклопе-
дясг 1. автор ив еиц-кленсд-я; 2.
човск, който са занимава с раз¬
нообразни иауии и който по всич¬
ки въпроси можа да даде уловлет-
ворителсн отговор; — енциклопе¬
дия сборник, справочно научно
издание, е косто по азбучен рсд
са излагат термини от всични об¬
ласти иа науката, изкуството, за¬
наятите и други.
сезянефиди (гр.) мед. нид бел- кръв¬
ни клетки, които са оцветяват с
киселини- боя и броят им сс уве¬
личава при алергии, инфекции и
тр.; — сезинофи.лнн (гр.) мед, уве¬
личаване ив еозивофиднитс клет¬
ки над 5-6% при алергични забо-
ляввиия, инфекции и др.
еезеИени (от гр.) е съчот. еозейекв
сра геол. — ерагв. през която се с
появил животът на Земята; про¬
терозойски сра.
Еол (гр.) мит. бог иа ветровете у
дрсвиита гърци, нойто ги държал
обикновено на тъмно ни неприс¬
тъпния о-в Е-юлии я от врсма иа
време ги пуснал на свобода.
еолийни (гр.) един от трита (оснси
дорийци и йонийди) главни на¬
рода на древна Гърция.
оолит (гр. „зора” и „камък”) геол. 1.
най-старата споха от каменния
вон, ногато хората св си служили
с ний-примитивии каменни оръ¬
дия; 2. грубо намсино оръдие ог
gедедвикевия период.
Еов (гр.) 1. мит. бог иа времето у
фииинийцигс; 2. неопределено
дълъг период ог врсме; епоха нв
вселената; космически цикъл; 3.
геол. най-голямото делание нв ге¬
ологичното врсме, косто обхваща
две или повсчс ери.
Еос (гр.) мит. богиня ив утринната
зора у гърнигс (у римляните Ав¬
рора).
аоцав (гр.) геол, най-сгарагв гретич-
иа фернвн-н.
спикти (гр.) числото, иоего показва
възрастта на Луната е началото иа
всяка педииa; — спанти астр, еди¬
надесетте дни. които образуват
разликата между слънчовата и
лунната години.
епархия (гр.) област, подчинени е ду¬
ховно отношение иа сдии архи¬
ерей, владика или епископ; —
спврхиилан отнасящ се до епар¬
хията; — спврх влад-ни. духовен
началник на одна област (спирхи-
я).
епан (тур.) разг, при игра нв зарове
едно и адие.
апснгази (гр.) грам, 1. вмънваие на
звук между други звукове е една
думи; 2. вметнати думи е изрече¬
ние; — епевтетичсн (гр.) грам.
нойто се явява като епевтсза;
вмъкват.
епи- (гр.) първа съставна част ив
сложни думи, термини със значе¬
ние върху, ив, отново.
епигсвезие (гр.) биол, учение, спо¬
ред косго всички части ни орга¬
низма се развиват постепенно от
веществата иа зародиша.
спятои (гр.) 1. наслсдиин, приемиин;
2.	е историята и литературата: он¬
зи. нойто порвди липса на твор¬
ческа способност преработва -де¬
на известии предшественици: —
сnвтовсгве книж. посредствено
подражаване на някого е изкуст¬
вото и литературата.
00-^1-
252
спигоии (рус. от гр.) е дрсβI^егръu-·
нита митология — сивовсте нв се¬
демте герои от Аргос, безуспеш¬
но обсадили град Тивв.
епиграми (гр.) литер. двустишио ли¬
рично произведение, провиниито
със злобна насмешки; — еп-трa-
мегелегия 1. сбори-н от епигра¬
ми; 2. изкуство дв се пишат епиг¬
рами.
спигрифия (гр.) наунв. ноято изуча¬
ва иадписите на сгаритс паметни¬
ци; — спигрвф 1. -зрсчевис, пос¬
тавено пред началото ни сдио съ¬
чинение -ли раздел от таиова; не-
то, 2. надпис (надгробен).
сп-дсниелегян (гр.) мед, науна за
спидсниигс; — епидемия 1. ши¬
роко разпространение ии заразна
болест е населено ннето; област и
пр.; 2. разг. болест. която взсма
широки размери.
спидсрмалсн (лат.) който сс отнася
до енидерми·
епидермис (лиг.) 1. анат. най-гор¬
ният, нечувствителен пласт иа · ко¬
жата; еп-тсрми; 2. бот, тънък слой
клетки във вид ни гънка прозрач¬
на ципи, който покрива семейни¬
те растения и пипрагягс.
спид-дим (лаг.) анат, придатък ии
ссмсината жлези; надсомениик.
епизодичен (гр.) 1. случван, несъщес¬
твен, който ис се отнася към същ¬
ността ив работата; 2. във вид ии
епизод; — епизод 1. случка, със¬
тавляваща чист ог други; 2. къс
разказ зв преживяно или видяно
произшествие; 3. литер. отделан
момент е литературно произведе¬
ние, kейге са отличава със срив-
иигална завършеност.
епизоотия (гр.) заразни болсст (епи¬
демия) по певсдитв.
спин (гр.) ингор ив епически поезия,
спянврд (лвг.) анат. вътрешната сс-
розни обвивка ив перикирди, ко¬
ято ложи неnосраgсгвсне върху
сърнето; — опикардиг (гр.) мед.
възпаление ив опинарла.
спинризи (гр. „слот” и „решение”)
мед. заключително N1101-0 е края
ив лекуваното за хола ии болест¬
та.
Епикур (341 — 270 г пр.Хр.) гръдни
философ, койго учел, чс животът
с даден. за да сс наслаждаваме ии
зенн-те блага. но така, чс дв ис
сграда човешкото достойнство; —
епикурсйсгно 1. учсиис, е основа¬
та ни носго лежи совсуидизмьт: ра¬
зумни наслада, липса ии страда¬
ния, здраво тяло и радостно нас¬
троение; 2. книж. светоглед, чий-
то смисъл е живота се свожда до
чувствени удоволствия, развлече¬
ния, уют; 3. прен., книж. склон¬
ност към чувствени удоволствия
и приятен, безгрижен жяног; —
епикуреец филос. несдсдевитсл ии
Епикур и привърженик иа учени¬
ето му; 2. прен,, книж. човек, кой¬
го поставя ии продан план удо¬
волствията, чувсгесиигс наслади,
уюта; 3. прен. чревоугодник, гаст¬
роном.
спипания (лат.) премахвано иа кос¬
ми чрез изскубване.
епилепсия (гр.) псих, сборно поня¬
тие зи всичня видевс припадъци,
причинени от заболяваи-я ии мо¬
зъка; — спядаптик човси, иойго
страда ог епилепсия.
епилог (гр.) литер. заключение, пос¬
лесловие, последствие.
аnииякян (гр.) ист. победив песен в
древна Гърция.
спиорпяс (лиг.) зоол, вид грамадна
птици, подобна иа щраус.
ащщвдеолиτ (гр. „след” я палеолит)
геол, първата стопен ни протоне¬
олита, непосредствено слад пале¬
олита.
спиплсрозв (гр.) мед. пълиоиръвиа.
епирипгврий (гр.) църк. е облеклото
на висши духови- лица (архиман-
253
епицентър
трит и оп-сноп) — покривало. но-
сго са слага над шипнати и стига
пот рамсисгс.
спирогеиози (гр.) геол. бавно верти¬
кално или нaнлевеие дв-жси-с на
земната kерa.-об-kновоие засяга¬
що телсни части от континент; —
спирогснсн (гр.) който сс отнася
до сниретевсзa.
епископ 1 (ηο^) техн. оптичен урсд
за проснт-рано върху екран уго¬
лемен реален оптически образ на
предмет, нарт-ив и пр.; нреснu--
оиси апарат.
епископ2 владика. главен духовен
пастир е епархията си, иойго сс
грижи за благоустройството ив Св.
църкви и управлява но само по-
дели-тс чинове ни евсщсиствого,
но и цялото поверено му от Бога
паство; — епископална нъриви ан¬
глийска църкви; — епископия (гр.)
1. епархия; 2. канцеларията ив
епископ; — списиопон-рвти^ гос¬
подство на снисиенито; — епис¬
копски принадлежащ или свойст¬
вен иа описиоп; — епископство 1.
сан на епископ ; 2. управление иа
епископ.
сниегид (гр.) арх. ивй-деливгв част
ив антаблемент; архитрав.
сnиетодв (лат.) послание. писмо; —
епистоларен който с нън форми ии
писма; — епистоларна литератури
в) публикувани писма иа общест¬
вени и културни дойни със зна¬
чение зи обществения живот; б)
художествени произведения, на¬
писани вън форма ив писма; —
ониегелепрвфин учение за писано
ни писно·
спясгрофи (гр.) литер, 1. отговор ив
строфата; риторична фигура, е ко¬
ято много -зрсчси-я иа оратора
или писателя завършват с едни и
същи думи; 2. мед. възвръщано,
повтаряне ви болест.
опиталама (гр.) литер. ист. сватбе¬
но стихотворение. написано по
случай на венчален обред, посвс-
тсне иа младоженците.
епитафия (гр.) крагън надгробен
надпис е стихотворна форма с ха¬
рактерните черти ив покойния.
опитоляилсв (лаг.) койго сс отнася
до спитсл; сп-татси.
опитсл(ий) (гр.) анат. тънан. която
покриви повърхността на ннеток-
лотъчен животински организъм и
вътрешните му кухини и органи¬
те е тях.
епитет (гр.) 1. дума, ноято се прила¬
га към други, за ди я характеризи¬
ра по-добро; 2. прякор. хули.
спигямия (гр.) църковно ванвзанио,
опигрвхил (гр.) църк·. архиерейска и
евошоиичоенв одежда. ноято се
носи над сгихвря, надяната на
врага, и са използва при -зпъл-
ненио иа обреди.
опятрит (лит.) метрична стъпиа. но-
ято сс състои ог 3 дълги срички и
одни кратка.
спигроп (гр.) 1. църковен настоятел;
2. прен, бозвродси човечец.
оп-фаринкс (лат.) мед. носоглътки.
спифизв (лвт.) анат. 1. ставният нрай
иа дългите кости; 2. жлеза с вът¬
решна секреция, кояго с иаго то¬
рен придатък на мозъка.
опнфиг (лвг.) бот. растение. което
расго върху друго растение. но ис
се храни от иопе.
оn-ферaг (лат.) мед. непрекъснато
сълзоно ни- очигс поради прочни
и слът-то пътища.
ониферв2 (лит.) литер. 1. повтаряно
на одни и съши звуков- съчета¬
ния е края на стихове, зи ти се
засили музикалната и онениеивл-
ивгв изразителност иа поетична¬
та реч; 2. повтаряно на одна и съ¬
ща дума или на ноли изрази в края
на стихове.
епицентър (гр. „над” и лат. „нси-
тър”) геол. област иа повърхност-
снод
254
ги на Земята. разположена над ог¬
нище иа земетресение.
опод (гр.) припев.
епоним (гр.) 1. език, линс, от имего
на ноето с произведено название
иа народ, нсствосг и пр.; 2. ист,
висш държавник — архонт -ли
консул. с чисто име с означавана
годината, ногито с бил ив длъж¬
ност.
спопся (гр.) епическо произведение
(поема), което възпява подвизи иа
один народ, -ли юнади от народа
(ср. „Илиада” и „Одисея”; „Епо¬
пея иа забравените” ог Вазов).
епос (гр.) спичссна поезия; един от
трито литературни роди: лирика.
спос. драма; — епическа поезия
(гр.) литер, поетични произведе¬
ния (епос), е ноиго събитията се
изобразяват в обснтивво-повост-
воватслна форма и постът ги из¬
лага спокойно, като нс влага е тях
личен елемент, нанто при лири¬
ческата.
епоха (гр.) (дълъг) период от врсме
е историята. който сс характери¬
зира с нещо важно: епохата ив
Възражданото; освободителната
епоха; — епохален нейте създава
епоха; нойто с от теляме значе¬
ние.
онеемнг (англ.) геол, природен маг¬
незиев сулфат.
орвинв (тур.) другарка, дружки.
Ервго (гр.) мит. музата нв лиричес¬
ката поезия.
србвп (гур.) способов.
србий (лиг.) хим. метален елемент от
групата ии „редките зсмии”, знак
Ег, пор. № 68. иг. г. 157,26, обаг¬
рени розово соли, които дават ха¬
рактерни еноитри·
ортaсторвй (лат.) ист, е древна Гър¬
ция и Р-м — затвор за провине¬
ни роби. обикновено оковани вън
вор-ти, които вършели вай-тсж-
ив работа
оргсло (тур.) стадо ноно.
сргевен-н (гр.) икон, вауна, ноято
изучава физическите и психичес¬
ките възможности на човека с нал
да сс създадат най-добри условия
за груд и иaй-нсдсеьебρвзво да сс
използват мищинитс·
Ерсб (гр.) мит . при дрсвиигс гърци:
син на Хаус. бог ии мрака; при
Омир, адът, мрачната страна пот
земята.
ерекция (лат.) полово възбуждано,
срон-вдa (от собств.) оплаквано,
скръбен плач (по името иа про¬
рок Ерем-я, нейте плакал горчи¬
во при разрушаваното на Еруса¬
лим).
ересиарх (гр.) рел. основател, начал¬
ник иа ерес; — орсс 1. льжсучо-
вио, което потрива основите иа
християнското учовие, изопачава
дегнито и напълно отчуждава чо¬
века от дърнвата: 2. прен, отстъп¬
вана от официално признат- дет-
ми или статути; — срсгизъм със¬
тояние на льжоучонис; — орогии
последовател ии някоя орсс, раз¬
коли-к; отцепиик.
срзвн (нам.) разг, иоnъдионснои за¬
местител.
Еряди (гр.) мит, богини иа раздора,
ориз-пол (фр.) мед. червен вятър.
Ерниия (гр.) мит. богини иа отмъ¬
щението. изобразявани с факли и
змии е ръцете.
сристиив (гр. „който спори”) изкус¬
тво зв нодонс спор, умение да се
поленизирa·
ориге^в) (лаг.) мед. ограничено или
разпръснато зачервяване по кожа¬
та вслодсгвио на топлина, слън¬
це, химично и друго дразнено.
сригрии (гр.) хим. воден кобалтов ар¬
сенат, използван като кобалтова
руди.
оритреблиеги (лвг.) мед. млади пред¬
ходни форми ни оритрон-г-го, но-
иго нормално сс намират само в

255
оскири
костния мозън. в патологично е
кръвта при гсжии βηο^-.
оритредсрмия (лаг.) мед, възпаление
нв кожата с дълготрайна червени¬
на, с-деи сърбеж и лющене.
ар-грефобин (гр.) псих. патологичен
страх ог изчорнявано е неподхо¬
дящи ситуации.
еритроцит (гр.) анат. червена кръв¬
на клетка.
срнср (нем. „балончс”) арх. издаде¬
на извън основата на постройка¬
та част иа сгради зв увеличавано
иа площта; закрит билион.
срмилик (гур.) ост, диал. 1. монсгв
двадассгичка; 2. жълтица.
арминня (гр.) 1. ост. практическо ръ¬
ководство иа зограф, иконописец;
2. диал. първите осем дни ог м.
септември, по иоито са гадвс нан-
во ще бъда времето от октомври
до мий.
Ерос I. мит, бог ив любовта (у рим-
дяв-те Амур); най-великият бог,
ив иогото си подвластни нс само
хората, но и боговете; 2. прен,
книж, силна страст, изгаряща лю¬
бов; — еротичен нелев; отнасящ
со до полового чувство; сладост¬
растен; — сротсматяк^ (лиг.) книж.
аргумент във форма иа въпрос.
еротика 1. мед. повишена полова
вьзбудянеег, силев сенсуален на¬
гон; 2. лит. любовна чувственост
е художествено про-звсдсн-е; —
срегенииян 1. мед. болезнено по¬
вишена полова възбудинесг; 2.
псих. нсихолет-чсеке разстройст¬
во на полова основа; — ерогенен
(гр. „любов” и „род”) предизвик¬
ващ полова възбуда; — ерогенни
зони псих. части ни тялото, при
чийго галещ допир от стрина ив
жслан партньор са стига до нело-
вв възбуда; — орогяди пооги нв
плътската любов; — еротична по¬
езия поезия, ноято цол- събужда¬
но ив пелевото чувство.
арпстология (гр.) наука за влечуги¬
те.
ерудиг (лаг.) книж. човек с големи
научни знания; учен; — ерудиция
(лит.) начетеност; познания. до¬
бити от много четено.
бруиняя (лат.) 1. геол. изригвано иа
вулкан; 2. астр. изригвано на
Слънцето; — еруптивен (лаг.) ге¬
ол. иойго -ми вулкатичан произ¬
ход.
орц- първо-, старши; — срцхорцог
(нем.) ист, тигла ив принцовете
ог австрийския императорски дом.
освп (гур.) смогна.
есаул (рус.-тур.) казашки напитан,
осс 1. (тур.) дял. часг ог наследство;
2. (фр.) кратно изложение е худо¬
жествена форма обикн. с фило-
софсно-критичои характер; очсрн;
— сссисг (фр.) автор иа очерци
(осота).
ссор (съкр. от рус.) ист. член ив
дробнобуржоазна партия. образу¬
вана проз 1902 г. е царснв Русия.
сесееесц (рус.) книж. ост. офицер
или войник от хитлеристките во-
еиие-нел-нейски части.
ссиидри (фр.) отряд военни парахо¬
ди. част ог военна флота, дейст¬
ваща самостоятелно.
ескадрили (фр.) воен, подразделение
ив военната авиания, което се със¬
тои ог няколко ягв самолети.
ескадрои (фр.) воен. тангичосна еди¬
ница е кавалерията. състояща се
от оноло 150 ноии-ци.
сснилвди (фр.) воен. превземане иа
крепост (щурмувана) с помощта
иа стълби.
ескалатор (англ.) спсн-алаи тип нак¬
лонен конвейер във вид иа стъл¬
би за превозвано нв хора.
ескалация (англ.) воен, полит., раз¬
ширение ни мащабите иа агресив¬
на война; изостряно ни полити¬
чески конфликт.
аскарп (фр.) стръмнина на външен
еснвзйр
256
ров на укрепление ви страната нв
бруствера.
асквайр (англ.) ист, I. е Англия проз
Сродните вснова — титла ии оръ-
жовоеоuв ви рицар; 2. титла зв
длъжност, по-ниска от ринарст-
во; 3. титла. давана ви синовата
ив по-нисши дворяви (синово ни
баронсти и др.), в също и иа чи¬
новници.
сскя (гур.) стар.
ссниз (фр.) изк. очерк. снинв. наб¬
роска.
ескорт (фр.) войскова част, която
придружава инкето.
сскудо (порт.) парична единица ви
Португалия и Чили.
Еснулвп (гр.) 1. лат-нсното назва¬
ние на Аснлопий — у старите гър¬
ци; бет-дсчитод, бог нв медици¬
ната, почитан народ с Х-гия; 2.
прен. лсчитсл, лекар.
сскуривл (иеn·) бележит манастир е
околността ив Мадрид.
ссивфдин (тур.) занаятчия; — еснаф
1. сдружение ни занаятчии от един
завият; 2. прен, иейте с духовно
ограничен, тесногръд; — осивф-
щ-вв духовни етрии-чевост, дреб¬
навост.
сспвдв (исп.) 1. мач; 2. главен борси
с мач срсщу бии.
есперанто изкуствено съставен меж¬
дународен сзин, създаден проз
1887 г. от nодеkия лекар Замен-
хоф; — оспорват-ст лице. косто
знае есперанто и пропагандира
нетовоте рaзпроегрaнение·
сспинола (исп.) литер, досотостиш-
ив строфи с особено римувана; до-
цимв.
останала (фр.) 1. сиола, равнина вър¬
ху грели или други подставни зв
преминавано ии влакове или дру¬
ги превози- сродства, зв времен¬
но пристанище ни кораби. ако ис
могат да дойдат до брега поради
плитки води и др; 2. подводно
преграждано устия ив рони и
пристанища с колове срещу неп¬
риятелска флота през времо иа
война; 3. строит, мостово стро¬
ително съоръжение.
оетвнп (фр.) гравюра.
оегaхелот-я (гр.) мнима ивуна за
края ви свати.
сстстина (гр.) ивуна за хубавото, не¬
говата същност и значение; — ес¬
тетизъм nев-щене чувство към ху¬
бавото, което преобладава и диви
тон нв съжденията и действията.
сегемп (фр.) 1. свити като цигари но¬
жа или хартия зв рисуване с гуш;
2. рисунка. направена с такава
пръчица.
ссгувр (фр.) геогр. дълбоко фуни-
овидво усгис иа рснв, ноято сс
влива е мора -ли онови.
сехиголегин (гр.) рел. разглеждане ив
ивдиаучиитс въпроси: смъртта.
края на света и др.
Есхил (525 — 456 г. пр.Хр.) осново¬
положник ни гръцката трагедия:
„Прикованият Прометей”, трило¬
гията .^рестия” и др.
еталон (фр.) 1. физ. веществено осъ¬
ществявано на определена
стойност ни одна физическа ве¬
личина с възможната иaй-телнмa
точност; 2. сливица мярна, която
служи за основна монетна еиета-
мв; 3. шаблон, гогова мярна — об¬
лекла по еталон.
стаи (фр.) хим, наситен метанов въг¬
леводород бсз нвят и миризма,
нойто извира със суровото зомно
масло и сс употребява нато гори¬
во н химическата промишленост,
огвп (фр.) 1. място, къдого се прави
простой, почивна при придвиж¬
вано от един пункт към друг; 2.
спорт, часг от разстояние, опре¬
делено зи изминаване при спорт¬
ни сътезания; 3. прен. отделен не-
моит. част от рвзвитисго нв няка¬
къв пронос; — агапси (фр.) отна-

257
сгодетян
сящ со до етапите.
сгитизация (фр.) икон. егаг-з-риве.
превръщане ии чисгиига собстве¬
ност е държавна; постепенно от¬
немане ив частни предприятия ог
държавата, която са разпорежда с
тях; еgържaвнвaие·
сгсрси (гр.) който бързо са изпаря¬
ва, йзветряна; — сгсрязвцян вдиш¬
вано и насищане с парите ив ете¬
ра; упойвано с агар; — стар хим,
„лстящ спирт”; лосно-знврявaшa
сс точност, която се употребява е
химията като разтворител я е ме-
дин-ивтв като упойки я зв дезин¬
фекция.
етики (гр.) филос, наука за морала,
за нравствеността, за взаимните
отношения на хората помежду им;
—	сгичси отнасящ са до агяквга;
нравствен, морален; — етическа
култури онова състояние ив едио
човешко общество, е . което има
правдивост и истинност, човещи¬
на я взаимно уважение между чле¬
новете му.
етикет (фр.) 1. листче с надпис. но-
сто се залепва иа стока. за да сс
нид- нвниа с цената ; надпис. тър¬
говски марни; 2. дворцов огинат,
дворцов обичай, церемония; —
οτ^-ηοη—ι сбор ог установени пра¬
вила за поведение е ебшасгвете·
стинолопнчсскя (гр.) свойствен на,
-ли отнасящ се до етинолетиягa;
—	сгинодогян ивуна за произхода
и историята на думига.
егимои (лат.) език, начална езикова
форма, ог ноято св образувани
производни.
аг-елепия (гр.) I. мед, наука за при¬
чините иа болестите; 2. филос. па¬
уна за причинността.
сгиврх (гр.) ист, управител, вожд ии
народ, племс; управител иа про-
в-иu-н; — егиархия (гр.) ист, уп¬
равление ни егнврх.
сгн-часия (гр.) народностен. свойс¬
твен на един народ; племенен.
егиогевсзи, сгиегсисзнс (гр.) 1. про¬
изход ии народите; 2. дял ог ет¬
нографията. който изучава произ¬
хода, състава и развитието ии вв-
сслениете е едва стрина, нанто и
основните форми на неговата
структура.
етнография. егиодегян наука. която
са занимава с човека като член иа
дадено общество (фамилия, пло-
нс, народ, род), особено що са от¬
нася до мвгср-илиигв и духовната
култура ни човечеството; същест¬
вената чист а описание и класи¬
фикация на сзина, ееuивдвaтa
психология и еон-одег-нтa; — ет¬
нограф еnсциaлиег по етнография.
егиолингенстини (гр.) наука. която
изучава отношенията между ези¬
ците и народите, езиковите и на¬
родностните взaинеотиещсн-я.
стиедегян (гр. „плсмс”, „народ” и
„наука”) наука за произхода, би¬
ти и културата иа нaред-га; етног¬
рафия и история нв културата; —
етнолог учен, нойто сс завимавв с
етнология; — аг-едотичсв (фр.)
който се отнася до етнология.
сгионим (гр.) народностно яма.
сгненянин (гр.) език,, дял ог ангро-
лениниятв, който изучава наиме-
неввнинтa на народите.
стнецснгризьн (гр.) полит, поставя¬
не и привил-т-реβaне положсн-с
иа определена обществена, вади-
овалва или друга групировка, но-
ето води до създавана на предраз¬
съдъци по отношение на друг- на¬
роди или други раси.
сгогрима (гр.) псих. прснизво изло¬
жение иа съвкупността от форми
на поведение. специфични зв да¬
ден животински вид.
отология (гр.) I. наука за поведени¬
ето ви животните, наричана оше
повсдевчссна биология; 2. ивуна
зи враните; 3. ивуна за характера
егюд
258
или за създаваното на харангсра
ни индивид или народ
егюд (лат.) 1. муз. композиция, но-
ято ими зв цел да усъвършенства
техниката; 2. худ, подробно изу¬
чавано (част от общата ненпези-
ния, която после се нанася към
пялото ив платното); 3. театр.
сценична (индивидуална или гру¬
пова) задача с учебна цел зв раз¬
витие ив елементите ни актьорс¬
кото майсторство я импровиза¬
ция; 4. научно, литературно или
философско произведение, малко
по обем, посветено иа специален
въпрос; студия.
еуглени (лиг.) зоол. род едноклетъч¬
ни подвижни организми. разпрос¬
транени е плитки, застояли водя,
с вретеновидни тела, движещи се
с нвншиче·
еуфория (гр.) псих, състояние иа по¬
вишено настроение.
ефеб (лаг.) ист, е древна Гърция —
младеж. който с достигнал пъл¬
нолетие.
сфонг (лиг.) 1. впечатление; дейст¬
вие, успех; 2. последствие. резул¬
тат.
сфонти (англ.) фин. ценни инижа,
ефективен (лат.) действителен; —
ефективни покупка при която сто¬
ката трябва да сс предаде нв ку¬
пувачи е наличност, веднага слот
сключваното иа сделката — ефсн-
гив наличност; — сфсигявев курс
фин. курс ии чуждестранна валута
-ли ценни книжв. койго обезпе¬
чава в-сона печалби; — ефектив¬
ни илвузв фин. уговорив, която се
включва е условията иа сделките
на валутните и сгоков-гс борси с
цел постигане на висока печалба
зв учасгн-н-тс.
сфемеридв астр, таблици зв поло¬
жението ив небосиито светили зв
редица последователни моменти
проз равни интервали ог врсме.
сфе^рили (гр.) еднодневни; насе¬
коми, ке-го живеят само някол¬
ко часа -л- един дои и летят над
води.
ефенди (тур.) ост, гиглв: господин,
ефес (нам.) тръжна ни сабя,
сф-насеи (фр.) успешен. е-туреи,
ефимерен (гр. „еднодневен”) еднод¬
невен, кратковременен.
сфимсрн- (гр.) църк. свещеник, нв
кегете а рсд да служи е черква,
дежурен свсщснии.
ефир (гр.) 1. небесни ведрина; не¬
бесни простори, небе; 2. прохла¬
ден вятър; — сф-реи 1. нойто сс
отнася до ефир; небесен; 2. прен.
въздушен, лен; тънък.
ефория (гр.) настоятелство (училищ-
ие, университетско, духовно и
пр.); — ефор член иа настоятелс¬
тво.
ефрейтор (ηο^) войник със звание
сродно между редник и подофи¬
цер.
ефузия (лаг.) 1. вид дифузия на гв-
зеесте, при която преминават проз
ио-телени отвори; 2. разливане ни
лава от вулкан и образуване на
ефузиння сиали; 3. избухване (на
страст).
ехиден (гр.) лукав. жлъчен, злобен,
коварен; — схидност ехидство,
злоби; коварство.
ехидна (гр.) 1. зоол. дробен бозайник,
покрит с бодли я нозина я с прв¬
вв, остра човки, нойто обитава Ав¬
стралия и някои острови на Ти¬
хия оиови; 2. зоол, отровна змия,
пепелянка или усойница; 3. мит,
е древногръцката нигодогин — чу¬
довище с глави на красива нимфа
и тяло нв змия. kеете рел-ле Хи¬
мери, Цербер, Дракон я др.
схнионон (лиг.) мед, ларвеният, ме-
хурен стадий на кучешката тен-н.
Ехо мит. нимфа, залъгвала с при¬
казките си ревнивата Хера докиго
любвеобилният съпруг Зовс се
259
жинерия
забавлявал с нимфите; за наниза- ‘
ние Ехо не можела да изговаря де¬
ли думи, в само повтаряла окон¬
чания нв чужди слова.
ехо (гр.) 1. отзвук, отглас, отзив; 2.
огглис от знач-гално събитие.
ехо- (гр.) първа съставна част от
сложни думи. ноиго се отнасят до
ехо, до отразени вълни; — схедо-
ивгор 1. техн, уред за откриване
и установявано мястото на прод¬
маги чрсз използване евейсгвете
на звуковите вълни да сс отразя¬
ват от прегради; 2. зоол, орган у
някои животни (прилеп. делфин),
иойто им позволява да се ориси-
гярат е пространството; — схоен-
цсфaдоприфян мед. метод зв улт¬
развуково диагностициране забо-
ляваиия на главния мозън (на
принципа ни ахото); — схелнлнн
(гр.) псих, спонтанно механично
повтаряно ни чуждя думи или из¬
речения без разбиране нв казано¬
то.
схолот (гр.) мор, 1. иорабен урсд за
измервана на нерсняте дълбини
с помощта на ултразвук; 2. урсд
зи измерване нивото на точността
и петролни кладенци, основан ни
принципи нв отражението на зву¬
ковите вълни.
сш (гур.) нар. один ог двата продма¬
ги, които образуват двойна, чифг;
— сшв 1. приляив; 2. чифт.
сшврп (фр.) кърпа за глина, обикно¬
вено ог тънив материя; шил.
ешафод (фр.) ист. дървена площад¬
ка ни публично място зи изпъл¬
нение на смъртни присъди.
сшслон (фр.) воен, 1. отделно, самос¬
тоятелно движеща са малнв войс¬
кова част. елсмснт ог бойното и
оперативното построение ни войс¬
ките при настъпление или отбра¬
ни; 2. при придвижвано на войс¬
ки по жп линия, с автотранспорт
или по въздуха — всяка влакова
композиция, aвтенолевa или гру¬
па самолети.
сшкив (гур.) диал, хот на кон.
ж
жабо (фр.) 1. дълга набрани обшив¬
ка от двигала или тънък плат еко-
ло врата я гърдите ни мъжки ри¬
за, носана праз 18. вси; 2. данте¬
лен нагръдник към дамско облак-
де.
жанел (фр.) хим, еодсн разтвор на
калиев хлорид и калиев хипохло-
рид, употребяван зв избелване на
тъкани; жавелова вода, бедини·
жига (ном.) техн. дълъг трион с две
ръчки зи рязане нв дървсти или
групи; — жигам диал. рожа с жаги.
жвдснг (фр.) минер, блсдозслен -ли
тъмнозелен здрав камък, койго
може дВ са излъсква добро и слу¬
жи зи изработвана на украшения.
жви (англ.) техн, приспособление зи
създавано на електрическа връзка
при звукевъзпро-зβожлaнс, звуко¬
запис, телефония и др.; куплунг.
Жакард Жозе-Мари френски изоб¬
ретател, конструирал тъкачен сган
за изработване нв декоративни тъ¬
кани със сложно преплитане ни
нишките и образувано ни големи
фигури.
жакард (фр.) текст, вид тънък плат
ог -зиуствана коприна. с втъкани
фигури; — жакардов (фр.) текст,
1.	за сган — специално приспо¬
собление за втъкавана ни разноц¬
ветни фигури; 2. за копринена тъ-
иин — по ноято -ма втъкани фи¬
гури, изработени на специален
стан; — жакардови килими текст.
едноцветни или нветоцвегни по¬
дови пеет-дки с едри шарни (цве¬
тя, фигури).
жакерия (фр.) ист, 1. въстание нв
жинст
260
селяните във Франция против фе¬
одалите — 1358. е Англия — 1318,
. е Германия — 1525 г; 2. разш. сти¬
хийно революционно движение ни
селски маси.
жакег (фр.) къси горна дрехи.
жако (фр.) зоол. вид гв-найсн- сив
папагал.
жалон (фр.) геод. дълъг нол. прът зв
указвано на посоката при зснснер-
ни работи.
жило-ср (фр.) геод. помощник на зе-
мемер, нойто държи дагата, дона-
го става насочваното ни и-вед-ри
и отчитаното; фигурант; — жвдо-
пярвм (фр.) геод, поставям жало-
ни върху местност зи озвачававс
на гочни; — жалоньор (фр.) воен.
βейиин-еигиaдиет с флагче нв
пушната. издигната високо, зв да
посочва мястото зв построявано ни
войски и за поддържана нв пра¬
вилно разстояние пр- парад или
учение.
жалузя (фр.) 1. завеса ог хоризон¬
тално свързани лств-чии за регу¬
лирана нв освеглеиисто я провет¬
ряването; 2. саннин от наилонсня
лствични, които нс пропуснат
слънчевите лъчи, но нс прочат нв
въздушни точения, нипр. на ме¬
теорологични уроди; 3. техн. дър¬
вени или метални решетъчни на¬
пади при двигател за регулирано
пригона ни въздух.
жамбон (фр.) пушен свински буг;
шуниа.
жвмборс (фр.) събор; веселие, весел¬
би; джинбора·
Жана Д’Арк фронсна героиня, род.
прсз 1409, изгорена жива в Руан
като магьосница ог англичаните
прсз 1431 г. Тя вдигнала дяла
Франция протии англичаните, но-
-то тогава я покорили почти ця¬
лата, я освободила гр. Орлеан, от-
къдсто — Орлеанската дава.
жандармерия (фр.) стражарсни от¬
ряд: nел-u-н; — жандарм стражар;
коввин. жандармерист.
жанр (фр.) 1. литер, определен рол,
разновидност ии проязвсдсн-о е
състава иа художествената лите¬
ратура; 2. изк. вид художествен-
произведения. ноито сс характе¬
ризират със специфични сюжети
-ли стилови особености; 3. жи¬
вопис ни битова теми; — жвнрисг
художник на битова живопис.
жаргон (фр.) език, наречие ни прос¬
толюдието -ли ни някоя профе¬
сия.
жирд-в(и)сркв (фр.) свидъче -ли
коши-чна зи цветя.
Жвр-пгидв 1. мит, приказна птица
с ярки иаго жарава пара; 2. прен,
символ ни успах, сполука, щастие.
жартиери (фр.) ластични връзки за
чорапи.
жасмин (фр.) бот, дскорвтивсв хрвсг
с бели ароматни двеговс.
желатин (фр.) прозрачен живогине-
ия клсй; — желатинирам (нам.) 1.
превръщам е жслс; жедирaн; 2.
поставям е желатинови опаковка,
покривам с желатин.
жслс (фр.) нихтиоебрaзне студено
слитно от плодов сок; полтс; —
желирам (нем.) 1. правя нсщо ни
желе; 2. сгивам на жслс; 3. покри¬
вам с жслс.
жси-шсн (кит.) 1. бот, растение от
семейство Аралиови, растящи в
Манджурия, Ссесрсн К-гий, Ко¬
рея , използвано за лекарство. 2.
фарм. пропарит, който са предпис¬
ва иито укрепващо сродство; жън-
шъ^
жсодв (лиг.) геол, овална кухина е
сивла или минерал.
жсрминал (фр.) първия пролетен мс-
соц е календара от ерсмото на
френската революция, 21.III —
19.IV.
жсрсс (фр.) 1. трико, вид копринен
плат; 2. трохи от този плиг.

261
жуст-фикация
жестикулация (фр.) движения. ко¬
ито човек правя, когито говори;
—	жестикулирам при говорено
правя движения с ръцстс, главата
я пр. — жест 1. телодвижение, ко-
гаго човек говори; 2. кавалерски
проява; 3. щедро дарение.
жетон (фр.) метална плочка -ли
кръгче заменящо парите е хазар¬
тна игра.
жига (фр.) бърз. жив ганд, произ¬
хождащ от Англия или Ирландия,
жигср (рус.) текст, машини за бо¬
ядисвана на тъкани ни топове, ко¬
ито са прекарват няколко пъти
прсз баня с боя.
жиго (фр.) кул. печен буг.
жякдьер (фр.) техн, тръбичка е ав¬
томобилен двигател за отваряно ни
точното гориво е карбуратора.
жилетка (фр.) 1. къса мъжки дрехи
бсз ръкави и яка. която сс носи
под сако; 2. къси платена драха.
жирафа (фр.-ар.) жираф, одър пре¬
живен бозайник с дълга шия.
жироскоп (гр. „кръг” и „плоgaм")
техн. въртящ сс уред със свобод¬
на ос. иойто с устойчив при раз¬
лични положения и са употребя¬
ва еноего магнитен компас.
Жиронда (фр.) ист. полит-чосна
партия във Франция по врсме ни
Френската буржоазни революция;
—	жирондист член ни Ж-роидата.
жобор (англ.) борсов посредник,
жоксй (англ.) 1. спорт, професиона¬
лен ездач, койго участва е конни
състезания; джоией; 2. прен. вид
фабричен сладкиш с шоколад; —
жоксй-клуб общество ог любите¬
ли на ионии състезания.
жевгльерегве (фр.) 1. умение ловко
дв се подхвърлят и ловят игрални
предмети; 2. прен. празно елове-
борсгве; — жонгльор 1. в Средни¬
те векове: странстващ музикант;
2.	фокусник. нойго умсе ловно да
подхвърля и лови послсдоватсл-
но няколко игрални предмети; 3.
човеи. който ловно извърта сми¬
съла на думи и фанти.
жоржет (фр.) текст, вид леко крс-
пираиа фина коприва -ли изкус¬
твена материя бсз лъскавина.
жрсц (сгбълп.) 1. духовно лице от
нехрист-янсио вероизповедание.
носго принася на божествата жер¬
твите; служител и сзячсски храм;
2. прен, безкористен служител:
жрец нв науката.
жуля род, nленС; част ог славянски
народ; — жупвв 1. глава, главатар
ив жупа у южнига славяни; 2. нид
дълга мъжка троха.
жулел (сл.) сяра, лави.
жур (фр. „дан’) разг. увссслснис. за¬
бава през деня, устроена зи разв¬
лечение на определен кръг хора.
журя (фр.) I. съдебни заседатели; 2.
вещи лица. избирани да сс про¬
изнесат по даден въпрос или при
състсзвния. изложби.
журнал (фр.) 1. списание зи мода,
бит и др. 2. ΤΗοβΗ-κ.
журналистика (фр.) 1. сборът на вес¬
тниците и списанията; 2. описва¬
но на востниди и списания; 3.
учебна дисциплина във ВУЗ зв
подготовка на професионални
журналисти; — журналист вестни¬
кар, писател, който списва вест¬
ници или сп-сан-я; който по про¬
фесия с сътрудник ни вестник -ли
списание.
журфикс (фр.) дои. определен за
приемане ни гости.
жюскибютисги (фр.) хора, които вс-
отнденве и безогледно преслед¬
ват поставената от гях цел.
жустифиивция (фр.) юр, оправдател¬
на присъди. оправдавано. онови-
вяβaно·

забавачници
262
3
забавачница (ог рус.) основано за
първи път от иомена Фрсбсл учи¬
лище зи леда до 7 години (преди
да постъпят е основното учили¬
ще), коего ими за дел дв продъл¬
жи домашното възпитание, наго
го поправи и допълн-; главното
възпитателно сродство е нате с иг¬
рата.
зибиг(ин) (гур.) диал. ост. 1. управ¬
ник; 2. турски стражар.
забой (рус.) мин, е галерия — място,
стона. ог която сс копае руда или
въпдишa; — зибойчик (рус.) мин,
миньор, който работи на забой.
завалия (гур.) разг, е-ренвх, беден,
злочест.
завери (гур. „поход” от ар.. по нар.
атим. „за вяра”) ист, 1. гръдно
въстание за освобождавано от тур¬
ското робство (1821 — 1828 г.), е
което участвали и много българи;
2. въстание на християнско насе¬
ление против турската власт; 3.
Велчови завера — Тьрновсκете
въстание ог 1835 г.
зввег (слав.) 1. съюз, договор, усло¬
вие; 2. тържествено ненарушимо
обещание; 3. Божи завет десетте
Божи заповеди. завещани за из¬
пълнение от човсчаетвете; Всхгяя
завет — κнититс ог Св. писание
(Библията), писани от разни бо-
повgьхновсни мъжа до идването
на Исус Христос; Новия завог —
ин-т-тс от Свещенете писание,
писани ог разните Св. Св. Апос¬
толи (четирите евангелия, книга¬
та Деяния апостолски, Апеетоле-
нитс послания и Апеκвдипсиеa),
писани слот рождение Христово,
звнм (тур.) ист, турски спахия -ли
васал, койго във времс ни война
бил длъжен да изкара нвй-нaлие
20 войници на свои разноски.
звиф (гур.) диал, слабичък, мършав,
недъгав.
замрс (гур.) 1. зърнени храни; 2. за¬
пас от зърнени храни или друго
нещо.
зикум (тур.) бот. расгониего олеан¬
дър.
зала (фр.) голяма стая, салон (за
приемано, зв вечеринки, концер¬
ти и пр.).
залясвим (тур.) 1, бавя, забавлявам;
2. отнемам време, замайвам (са);
— залисия замаяност, заетост.
залп (фр.) едновременно изгьрмя-
ване нв няколко пушки яли топа.
замай (гур.) диал. времс.
зимбв (гур.) 1. печат; 2. инструмент
зв пробивано на дупки.
звмбик (гур.) диал. растение: крсм,
звмбо (-сп.) дата, родено от негър и
—Hg—aBHa.
зимк (гур.) лапило.
замък (пед·) ист. укропсн дворен,
занаятчия (тур.) човск, който рабо¬
ти някакъв занаят; — завият ра¬
бота квто пропитание, която сс из¬
вършва предимно с ръцс (е про¬
тивоположност ни фабричната):
ебушaретве, шапкарство и др.
зввдвн (гур.) нар. ост. затвор.
зав—к 1. (само вън връзка със слън¬
це) залязване, заход, залсз; 2. упа¬
дък, отслабване, изчезване.
запад 1. посоката, където залязва
слънцето; 2. държавите е Западна
Европа или всичките държани на
запад от Русия и Балканския по¬
луостров; — Западна църква Ри-
ноκaгод—чаеиaтв е пре■тивеπодож-
несг ни Източната или Православ¬
ната.
зяпал (рус.) 1. затруднено дишане у
коного; джамбазите го наричат
„тоннсфсз” или „зайчо”; 2. вет.
мед. белодробно заболяване на ко¬
нете; белодробен енфизсн.
звпг (гур.) диал.. задържане, спира¬
не, обуздавано; — звпт-свам 1. за¬
263
зони
държим; 2. слагам ръка на нещо;
завладявам, присвоявам.
заптие (гур.) турски стражар.
зар (гур.) кубче за игра нв табли и
комар.
зврирлия (тур.) диал, пакостен, вро¬
ден; — зарир загуби; — ни ияр, ни
зарвр ни печалба, ни загуба.
Заратустра (гр.) (Зореaетър 660 —
583 пр. Хр.) основателят на ду-
aлиетичсеkеτо учсн—е на стирито
—ранни, е косто Ормузд я Ари¬
ман са противопоставят наго доб¬
ро и зло начало (Н-тнше нароча
главного си съчинение: „Тъй ре¬
че Заратустра”).
зврврсъз (гур.) ост, диал, 1. безвре¬
ден; 2. приемлив, възможен; 3. бе¬
зобиден, доста добър. безвреден.
зирзвввг (гур. ог порс.) разг, зелен¬
чук; — зврзиввгч—я (тур.) разг.
производител яли продавач нв зе¬
ленчук; — зирзаввтч—йннди разг.
магазин за продажби на зарзават,
зеленчук.
зарзала (псрс.) 1. бот, овощно дър¬
во, подобно на кайсия, с жълти
мъхнати плодовс и горчива ядка;
2. бот. плодът на това дърво.
зародиш 1. зачатък; 2. прен, извор,
произход.
зврф (вр.) ост, сребърна или медна
подложка зи кафена чашка.
зирхмст (тур.) труд, работа; — зирх-
метляя труден, мъчен.
заряд (рус.) 1. воен. определено ко¬
личество бвруг и гилза за произ¬
веждане на изстрел; гранати; 2.
физ. определено количество елек¬
тричество. косто сс съдържа е сд¬
но тяло.
застопорявам (англ.) техн. 1. поста¬
вям спирачка в действие; спирам.
2. осигурявам гайка, винт прог—в
еaмоегв—вaно.
зихврвза (лат.) хим. снзим. κейте
разлага тръстиковата захар е гроз¬
дова и плодова.
зихирид (лаг.) хим. захарен хидрат
или въглехидрат.
захарин (ном.) бял кристален прах
500 път- пе-едagьκ ог захарта.
разтворим вън вода и друг— точ¬
ности.
захврози (нем.) съдържащата се за¬
хар в растенията (двокло. тръсти¬
ка).
зихвремсгрян (лат.) хим. определя¬
но на захарното съдържание нв
разтвор; — зaхвренсгьр (лаг.) хим.
уред за определяна на захарното
съдържание ни разтвори.
зaхвронинсти (лит. и гр.) биохим. гъ¬
бички, които причиняват алко¬
холна ферментация на въглехид¬
рати; кввсн— гъбички.
зсбек (гур.) войник от нередовната
турски малоазиатска войска.
забра (от порт.) зоол,. африкански нс-
ч-фтеkеп-тсн бозайник от рода
на нонстс с тяло, изпъстрено с
напречни тъмни и светли —в—ни,
зеброид (по зебра и ид) зоол. кръс¬
тоска от зебра и кон или магаре.
зобу (от фр.) зоол:. индийски бик.
зсигвр (гр.) диал. 1. къс земя. който
можс да бъде изоран за сд—н ден
с чифт волове; 2. чифт впрегатни
воловс или биволи; дз-игар. дзсв-
гир.
зсвгма (англ.) грам, ритор. употреба
на глагол с два подлога или до¬
пълвания —л— на прилагателно
пред две съществителни, въпреки
чс се отнася до олиото от двеге.
заезси (гур.) разг. енсщнин; — зев-
зашии смешсн, щетagж—йсн—.
Зевс (гр.) мит, главният бог у гър¬
дите. бог на олимпийските бете-
но и хората, със ссдалищс Олимп;
— Зевс Гръмовержец 1. одно от
имената на Зсвс; 2. прен, ирон. сър¬
дит. страшен. суров началник;
властник, господар.
задс (гур.) диал, е повече; излишно.
зсии (лат.) биохим, белтък. който са

зсйгаруиам
264
съдържа и дирсницигв.
зсйгсруеим (ном.) .метал, разделям
твърди сплави на съставните им
части въз основа на различните
температури, пр— които то сс то¬
пят.
зслепигвн (гр.) болезнена завист,
ревност.
залог (гр.) книж. радетел. ровнитол;
— залог-зъм (гр.) книж, рядко ка¬
чество на зелот, nрстедяне ров-
нитслстве·
зсмбалек (перс.) диал.. пружина. ре¬
сор.
зсмпире (гур.) развратник,
зснгин (гур.) нар. богат, заможен,
зснтян (гур.) стреме
зсвд-aвоеги (перс.) сборник от све¬
щените книги ни разните изпове¬
дания ог Зореaегреввтa религия;
съдържа учението за вярата, ле¬
генда зи сътворението ни света и
др.
Зендсров ипариг (ог собств. по име¬
то на откривателя Зендер) мед, ма¬
шини зи изправяно на изкривени
кост—, хрущяли и др. ( носовс,
уши. крака я др.); — Зандсрое ин¬
ститут заведение, болнина, кьдс-
то сс извършва лочсн—ото.
зсндски език, етaроизтечноирaнеκ—;
авестийски.
зсниг (вр.) м-еланaгa точка на не¬
бето, която се намира над гливаги
ни; — зенитен (фр.) 1. който са
отнася до зенит; 2. воен, който
сгрсля нагоре по логящ— тела; —
зснигна артилерия артилерия ог
мощни ивгомитичн— и полуавто¬
матични оръжия, нешн— снаря¬
ди, рagиелоκau—онн— стани-и,
прожектор— и др., зв борба с про¬
тивниковата вв-адия.
зснкср (нам.) техн. сечиво зв раз¬
ширявана —ля оформяно на гото¬
ви огвор—; — зснксруевм техн. об¬
работвам отвор със зенкер.
зсвеннзьн (гр.) филос. учев—с на
ДрOвBетрЬUHИЯ философ Зовои,
представител на слсaтенaгa шно¬
ла, или по-чссто нв древногръц¬
кия философ Зовон, основател ни
стоичсската философска школи; —
завонисг (фр.) филос. привърже¬
ник на зевовизнa·
зар (гур.) нима? да?
зсро (ит.) нула, нищо.
Зсфир 1. мит, известитол нв бого-
ветс. сив на Асграй и на Еос; бог
на западния вятър, докарващ
дъжд; 2. у гърците: лак, топъл за¬
паден вятър; 3. поет, лсн, гих,
приятен, милващ ветрец; 4. текст,.
вид лен, гъвък памучен плат пре¬
димно за мъжки ризи.
захир (тур.) диал, егрееa·
зехтин (гур. ог ар.) нaел—нено нaе-
ло, дървено масло.
знамст (ар.) ист, н Османската им¬
перия — голямо феодално владе¬
ние, лен.
зивфог, зияфсг (гур.) диал. ост, го¬
щавка, гуляй, веселба.
зибелин (иг.) зоол.. сибирско живот-
не; подобно на бялна; самур.
зигзаг (нам.) начупени линия,
зипенянсгя (гр.) бот, вид гъби, ко¬
ито образуват зигоспори.
зигоспора (гр.) бот, продукт на по¬
ловото свързвано ни двс спори у
някои водорасли и гъби.
знготв (гр.) биол. клетка, образувана
от едивaнс на мъжка и женска по-
левв клсгна при оплождано.
зилове (тур.) ост. медни или брон¬
зови кръгово, иоиго са удрят и из¬
дават музикален звук; чинели.
зилогн (гр.) ист. 1. партия на бод¬
ните слоеве е Солун към средата
на 14. вок с антифсодална прог¬
рама; 2. монашеска групировка
във Византия (оформена праз
786), бореща са за напълно самос¬
тоятелни власт.
-зим (гр.) втора съставна чист ни
сложни думи — химически тор-
265
зооноза
мин— със значение ензим, напр.
оксаз-м, сизим я др.
зимбил (тур.) диал, торба, изплатена
ог лико -л- папур.
зифг (ар.) минер, черна земна ене-
лв. получена пр— дост-лад-ята ни
асфалт; — зифгоснвм намазвам с
зифг.
знннелиг (от еебетв· я гр. „камък”)
изкуствена настилка.
злота парична единица е Полша.
зоингя (гр.) полипи.
зеингрепнн (гр.) мед. лудост. иенте
кира болния да мисли. че се с пре¬
върнал е животно.
зограф^и) (гр.) живописец, иκоне-
Зографски манастир, на Атонския
полуостров. основан проз 898 г. В
този български манастир отец Па¬
исий с довършил „История сла-
вннебелгaрcκaя ”.
зодиакален (гр.) отнасящ сс до зо¬
диака; — зодиакални светлина сла¬
би слънчова сватл—на, която сс
вижда при изгряваие и залязваме
нв слънцето по посока на зоди¬
ака; — зодиак мислена —вини нв
небето, разделана ни 12 част- по
числото на месените, и всяка часг
носи имсго на нaм—рвшето са и
нея съзвездие; — зодия изображе¬
ние ни 12 знака ни зодиака.
зоизъм (гр.) ж—знсн нренас·
Зоил (гр.) 1. плънки философ (ок.
400 — ок. 330 пр. Хр.) риторик.
критик, ученик на Сократ. пред¬
ставител на равната нриг—ка ни
Ом-ровито текстово; 2. прен. зло¬
бен, пр—страстсн, заядлив, дреб¬
нав критик.
золи (рус.) ост, 1. стара монета със
стойност 30 пари или 15 стотин¬
ки; 2. гр— чствърг— от грош, ар¬
шин. ока и др.
зова (гр.) 1. геогр, земен пояс. иви¬
ца ог земното кълбо, който се ха¬
рактеризира с определен— приз¬
най— (почва, климат, растител¬
ност. население); 2. пространст¬
во, място. къдсто стават военните
действия —ли въобще се развива
действието^
золотник руска мярка за тежина 4,25
грама.
зоо- (гр.) първа съставна част на
сложни дум— със значение отно¬
шение към животинския сняг.
зеегснсн (гр.) геол. за варовичва
утайка — произлязла от обвивни¬
те ни еднеkлегьчн- морски орга¬
низми.
зееганян (гр.) нвукв за произхода и
рaзвит—сте на ж—ветните; — зо-
ог'сн желатин; протоплазма.
зоогеография (фр.) наука, която изу¬
чава разпределението на живот¬
ните по земното кълбо.
зоегдан (гр.) зоол. κодон—н бактерии,
заобиколени от отделяна от тях
пихтиеста маса.
зоото-фит (гр.) следа от стъпка на
животного върху камък.
зоопенидя (гр.) подвижи— нлотни на
водораслите.
зоография (гр.) описание и изобра¬
зяване нв животните.
зоолатрия (гр.) обожавано ни живот¬
ните.
зоолиг (гр.) палеонт. вкаменено жи¬
вотно.
зоология (гр.) науки за животните;
— зоолог учен. който сс занимава
със зоология; — зеономня (гр.)
учение зи законите на животи у
животните.
зооморф—зъм (зоо- и гр. „образ”)
мит, представяне нв природните
сил— и боговете с качества и осо¬
бености нв животни.
зооморфсн (гр.) който с с фигура ни
ж—ветно·
зооноза (лат.) вет. мед, заразно за¬
боляване, присъщо ни животни-
го, но предаващо се и на човека
чрсз домашни животни.

зоепвлсевголет-я
266
зеепaлоонгелет—н (зоо- я пaдеевтo-
летия) наука за изкопаемите жи¬
вотни.
зоопатология (зоо- патология) науки
за болестите по ж—вотнитс.
зеопдв—κтев (нсм.) зоол. дробни жи¬
вотински организми, които живе¬
ят на повърхността на морската
вода и се носят по нея.
зоопсихология (зоо- и пеиходетия)
наука зв поведението и навиците
у животните.
зооспора (зоо- и гр. „еснс”) заро¬
дишната спора на водорасли и гъ¬
би, която сс движи във водата с
помощта ви росн—чки.
зооспорангий (гр.) 1. бот, орган зи
безполово размножение на някои
водорасли и гъби; 2. нлстки, е ко¬
ято се образуват зооспор—.
зеогсрanян (гр.) 1. лекувано на жи¬
вотните; 2. ветеринарна мсдини-
ни.
зоотехник (зоо- и техник) спои—-
алист по отглеждано нв животни,
зоотехника (рус.) наука зи развъж¬
даното, храненото и привилното
използвано на селскостопанските
животни.
зоотомия (гр.) ризсичано на живот¬
ни с научна цол.
зоефврнвнедогия учение зи лекарс¬
твата на животните.
зеофязиелепян иауии за устройство¬
то и жизнените nроноеи на ж—-
вогните.
зоофиг животно-растение, напр. ко¬
рал-.
зоофобия (гр.) мед, болезнен страх
от животни.
зоофор украшение. представляващо
животно.
зоохигиени вет. наука за запазвано
здравото ив домашните животи—
и зи повишавано иа продуктивнос¬
тта им.
зоохимия раздел от химията, който
изучава реакциите в животинските
организми.
зоохория (гр.) бот. разпространение
ии сомовата и плодовото иа рас¬
тенията чрез животни.
зор (перс.) разг. голями трудност. мъ¬
чение, усилие.
зор-замин (тур.) диал. е съчетание зв
зор-зимив — за в случай на нуж¬
да.
топлил-свим (гур.) разг. ост. пресил¬
вам, нaс—лиaн.
зорло, зорлам, зорлсн (тур.) едвам, с
усилие.
зоревстризьм (гр.) древна дуaдяетич-
на родит-я. разпространена и
древността (6. вок пр. Хр.) я ран¬
ного средновековие у народите ив
Персия и Сродна Азия; създаде¬
ни според преданието от Зороас-
тър, според която съществувал—
две непримиримо враждуващи на¬
чала в свети — бог иа доброто и
бог ни злия дух; борбата между ко¬
ито с съдържанието на животи;
крайната пободи с на доброто в
образа иа върховното божество
Ахумараздв.
Зоровсгьр (гр.) еж. Заратустра.
зуив (вр.) 1. войник, пехотинец ог
κоленивлнягс войски на Франция
и Алжир; 2. ист. войник от сул¬
танската пехота е Турция.
зубър (рус.) зоол. див бик; бизон.
зулумджия (гур.) човск, който при¬
ви зулуми; — зулум обир, грабеж,
нве-л-с, изнасилвано; — зулум-
ияр (гур.) ост. диал. човек, иойго
прави золуми; насилник, обираин.
зулуси κвфъреие пломс, което жи¬
вее в Африка.
зулуф (перс.) диал. кичур коса пред
ушито; сκодуфи.
зумср (ном.) ел. урсд, който дива про¬
менлив ток със звукова честоти ог
400-1500 Hz, използван е радиоте¬
леграфията и пр.
зумпф (ном.) техн. 1. яма е руднич¬
на шахта зв стичане ив вода; во-
267
-ид
досточна ями; 2. маслено корито
под машина за събирано иа нaсде
иля зв утаявано ив нечистотии; 3.
ями, н която наливният мотал сс
утаява и очиства ог шлаката.
зунд (лаг.) пролив, залив.
зурнв (тур.) ост. музикален инстру¬
мент като кларнсг; — зурниджия
който свири на зурнв.
зюмбюл (перс.) бот, пролетно цнстс
с ничести сини, розови или боли
силно ароматни цветово.
зян (гур.) загуба, вреда; — зяносвам
повреждам, развалям.
И
-натрия (гр.) вгора съставни чист на
сложни думи със значение леку¬
вана, напр. фтизиатрия и др.
вацинт (лат.) минер. жълточервен
скъпоценен камък.
нбсрийци (лаг.) праисторическо пле¬
ме, коего било господар е запад¬
ната част на Средиземно море и в
Испания; — Иберия старото име
на Пирснойсияя полуостров.
ибис (гр.) птица ог рода ни щърке¬
лите, която древните египтяни по¬
читали.
ибрик (тур.) ост, глинен или моден
съд за вода, с който со полива при
миене; — ибршкчия (гур.) 1. ост.
човек, който носи ибрика нв тур-
ч—и-телонон за умивано преди мо¬
литва; 2. прен, и-еκоnеκлеии-н.
мазник, моиоро.
ибришим (гур.) копринен— конни зи
шиене.
Ибсен, Хенрих (1828-1906) норве¬
жец, главният представител на но¬
вата социална драма: „Нора”, „Хс-
ди Габлер”, „Майстор Содное”,
„Народен враг” и др.
ива (тур.) край ив платно. плат или
тъкан по дължината.
ивица (гур.) 1. дълга, тясна лснта от
плат, хартия и др.; 2. -на.
иврит (онр.) сзии от ссн—гсκе-хaмит-
ското езиково ссмсйство, възоб¬
новен ниго офин—алон сзии ив Из¬
раел .
—голиг (ном.) хим. термопластична
маса, продукт ог полимср-зад—-
ята ни винилхлорид.
иглу (ссkим·) колиба от лед или от
снсжни блокчета във вид на ку¬
пола у ссkимееито.
игнитрон (лат.) физ. живачен токо¬
изправител, и който възбуждано¬
то иа живачния нагод се извърш¬
ва от допълнителен електрод.
игнорирам (лит.) ис искам дв зная,
но зачитам; — игнориране пренеб¬
режение. незачитане.
игрек (лаг.) 1. имс на предпослед¬
ната буква е латинската азбука; 2.
мат, вгора неизвестна или търсе¬
ни величина; 3. прен. неизвестно
лине.
игуана (карибски) зоол. вид голям
гущср, живеещ по дърветата иа
тропическа Южна Америка.
игувнодонт (лат.) палеонт, изкопа¬
емо двуного влечуго от роди на
динозаврите. което ходело изпра-
βоне·
игумсния (гр.) църк, 1. ж—л—щс иа
игумен е манастир; 2. игумснст-
во.
• игуменка (гр.) настоятелна, управи¬
телна иа жснсн— манастир; — игу¬
мен настоятел, управител нв ма¬
настир.
игъл (англ.) ост. златна монета е
САЩ, равна иа 10 долара, която
на едната стрина —мили изображе¬
ние ни орел.
-ид (гр.) 1. наставка зи образувано
иа наименования ви члсново ии
зоологически семейства —ли дру¬
ги групи —ли подразделение; 2.
хим. наставка зв образувано иа хи¬
мични термини — съединения ог

идалго
268
два одононти.
идалго (исп.) испански благородник.
идеал (гр.) 1. най-съвършсният и
привлекателен ниедон образец,
квнъвто имамо зи пример и какъв-
то нс сс срсща е действителност¬
та; 2. образен на съвършенство,
към който се стремим; 3. прен. съ¬
вършен образен ни нещо; — иде¬
ален 1. въображаем. съществуваш
само вън въображението; 2. съвър¬
шен, възвишен, образцов; — иде¬
ализирам представям (си) нсщо в
по-съвършен вид, отколкото с е
действителност; — идеализъм 1.
философско учение, което счита
проявленията ни -gc^ дух, разум
за първични, и материята като
средство зи проявата на духа; 2. в
обикновения смисъл: настроение,
насочено към осъществявано на
благородна идея.
идеализация (фр.) 1. представяна ни
нещо в по-съвършан вид, откол-
кото с е gайствиталнеет; 2. литер.
изобразявана иа герои. битови и
природи— картин— е ярко укра¬
сен вид я с подчертани обич.
идеалреализъм (гр. и лат.) филос.
направление е идевдисгичесκвтa
философия, косто отъждествява
психическото и материалното би¬
тие и допусни интуитивното поз¬
навано същността на предметите.
идссв 1. който с проникнат ог ня¬
каква -доя, койго разпространя¬
ва, пропагандира някаква идся; 2.
който са отнася до —gc^ свързан
с идея; — идеен проект, идейна
скица арх, проект (скица), kейге
дава идея за разпределението и
общия вид иа постройката, без
подробни изчисления.
идентификация, идентифициране
(лвг.) 1. псих. егъждестβнвaнС; сли¬
вана ии нещо; означава фазата ив
повторно разпознавана е проноса
нв припомняното; 2. книж. уед¬
наквявано, етъждcствявaвc.
идентичен (лаг.) подобен, еднакъв.
също такъв; — идентичност подо¬
бие, еднаквост; — идентифицирам
отъждествявам, оприличавам.
сравнявам.
иgеопримв (гр. „представа” и „писа¬
не”) език, условен знак. който
продава някое понятие. локаго
буквите изобразяват звук.
идеография (гр.) език, образно пис¬
мо; — идеографски който се отна¬
ся до идеография; — идеографско
писмо писмо, косто произлиза ог
пинтетрaфонето. но отделните
знан— (—доограмя) но предават це¬
лия образ нв предмета или звуко¬
вата стрина иа думите. и дава са¬
мо -доя. понятие зи предмета и
—ми знаков хириктер (напр. ста-
рошуморсκете, етaρеогипcтеκото и
сага и-гвйсиете писмо).
идеократизъм (гр.) стремеж да се
подчини всичко иа идеите; — идс-
оκрвтян госnоgегве ни идеите.
идеология (гр.) 1. филос. система ог
идеи, представи, поинт—н, изра¬
зена е различни форми на общес¬
твеното съзнание, която сс опре¬
деля ог условията иа материалния
живот я с отражение на общест¬
веното б—гиа е съзнaн-ате, но ог
своя страни и активно въздейства
върху развитието нв обществото;
2. сбор от идеите, на която са ос¬
нована някое обществено движе¬
ние: — идеолог 1. теоретик ни ня¬
кое обществено дв—жснис; 2. го¬
рещ привърженик, обожател; —
идеологически и идеологичен (фр.)
койго сс отнася до -деолег—н.
идеомоторни движения псих, несъз¬
нателни мускулни движения.
идея (гр.) 1. филос. отражон—о иа
обективната действителност е чо¬
вешкото съзнание; 2. изк,. творчес¬
ка мисъл, хрумване, намерение зв
осъществяване на нещо; 3. филос.

269
идиохрония
е —дсалистичесната философия —
вечна същност на предмот—тс и
явленията. достягиита само по пъ¬
тя иа разума.
иди (лвт.) ист, 13-я ден на месеца у
древните римляни. в през март,
мий, юни и октомври 15-и дои.
идяличен, идилически (гр.) прост,
наивен. нопоинаран; — идилия 1.
омайна поетична картина из жи¬
воти иа д—цa; близки до природа¬
та и с прости нрави; 2. литер, по¬
етично повторение. което описва
подобен живот; 3. прен. спокоен
живот: семейна идилия.
идиограф (гр . ) собственоръчен под¬
пис.
идиодиахрония (гр.) език, диахрония.
иднокразня (гр.) особеност ни при¬
родата иа човешкото или живо¬
тинско тяло.
ндиолатрня (гр.) ост, симоебежaвa-
на.
идиолект (гр.) език, съвкупност от
индивидуалните особености, ко-
иго характеризират рочта ии един
човск.
идиом (гр.) език, устойчиво слово¬
съчетание, свойствено на один
сзии, чиато значение не съвпада
със значението на тумиго, κе-те
го съставят, и ис може да се пре¬
веда дословно иа друг сз—н; —
идиоматнзъм обрат на реч, израз,
свойствен ни един език и непрс-
веgим буквално ив други езици;
— идиоматика език. 1. учение за
яgиенита; 2. говорните особенос¬
ти Ив един сзии, -gиениго нв един
сзии; — идиоматичен (гр.) език,
който се отнася до -g-ем·
идяеморфcн (гр.) и съчетание иди-
оморфни минерали — енaдеобрa-
зуващи минерал— е нaтменитc
скали. κо—те имат собствени. ха¬
рактерни за тях кристални форми
ни отделните -ητ-η-τ—
идиопатия (гр.) 1. мед. болсст, която
възниква от само себе си. г. а. нс
с последствие от други; 2. склон¬
ност към нещо. свойствено само
на одно отделно лице; — идиопа-
тячен (гр.) мед. самостоятелен,
възникнал без външна причини,
от неизвестен произход.
идиоплазма (гр. „собствен” и плаз¬
ма) биол. ядка на яйце или семен¬
на клетка.
идиосинкразия (гр.) 1. своеобразно
смесвано или преплитано особе¬
но на съставните части иа човеш¬
кото тяло; 2. телесни. сстинни и
чувсгвани особености; 3. странна¬
та особеност, естествената склон¬
ност или отвращение; 4. псих. вро¬
дена -ли продобита свръхчувст¬
вителност към определени драз¬
нители или ситуад—и, придруже¬
ни от даден начин на реагиране;
— идиосинкратически отнасящ са
до подобни естествена сkдонност·
идиосинхрония (гр.) език. 1. синхро¬
нни; 2. описателна граматика.
идиосомнамбулизъм (гр.) мед, еон-
иaмбулизън, който сс появява бсз
въздcйетв-ете иа хипнотизатора.
идиот (лат.) 1. мед, човек, който
страда от иgиег-зьн; 2. презр. глу¬
пав човек, глупак; слабоумен чо¬
век. тъпан; — идиотизъм (гр.) 1.
мед. вродено —ли придобито в
ранна датска възрисг слабоумие с
пълно нарушение ни умствената
дейност; 2. разг. глупост, базен—с-
л—да; — —д-огичссии ост. присъщ
на идиотия или иgиет—зьн; —
идиотия (лат.) мед·(βрcнcнне —ли
придобито праз ранно детство час¬
тично увреждане на главния мо¬
зък, пр— което не можа да се стиг-
ва до развитие иа -реч и липсват
възможности и за cдcнcвтaрнa
трудова дейност; слабоумие.
идиохрония (гр.) език, общо наиме¬
нование за —диосинхрония и —ди-
оg—aхрон—н.

идо
270
идо (есперанто) международен из¬
куствен език, най-известен от пре¬
работките иа есперанто.
идокраз (гр.) минер. скъпоценен ка¬
мък с различно оцветявано от ро¬
да на гривата.
идолатрия (гр.) идолопоклонство; —
идол I. предмет, животно -ли
изображение. косто считат за Бог
и му сс покланят; 2. прен. ебежa-
ο^ същество.
Идоменей (гр.) мит, внук на М—нос.
нар на Крит, один от участници -
то е Троянснати война; ни връща¬
не попада е жестока буря и сс зак¬
лева да приноса е жертви иа бете-
ветс първото живо същество, но-
сто срсщно ногато стъпя иа бре¬
га; посреща го собственият му син
и той изпълнява клетвата си. по¬
ради което а изгонен от страната,
ненит (гр.) черен и непрозрачен ми¬
нерал.
Йехова (свр.) Йехова, еврейският
Бог.
ижgиβнβaн ост. харчи, изразходвам
суми, особено зв благородни на¬
чинания.
извлегерн- (гр.) метеор, линии ни
карта, които съединяват моста.
претърпели еднакво темперитур-
но изменение зи определен пери¬
од от врсме.
—зиномили (гр.) метеор, лини— ии
карта, които съединяват мости с
еднакви аномалии, г.с. но отгова¬
рят иа сродни стойности.
изафет (вр.) език, е персийски, араб¬
ски, тюрке нр и някои други ези¬
ци — граматическа връзка между
две съществителни.
изверг (рус.) 1. отхвърлен от общес¬
твото човск; 2. прен. чудовище,
звяр, иечовеk·
изет (вр.) ост, мъка, груд.
изетлия (гур.) диал, ост. превъзхо¬
ден; изискан.
Изида (аг-п.) 1. мит, сестри и съп¬
руги на Озирис (бог иа произво¬
дителните сили на природата, нар
на задгробния свят), майка иа Хор
(покровител на царската власт);
Изида с богиня на плодородието,
на водата и вятъра, ни морепла¬
ването; ед—ucтверяβa земята и
разливите на р. Нил; тя с и боги¬
ня на съпружеската вярност и
майчинството; 2. прен. пазителка
ни съкровен— тайни.
изин (гур.) диал, ост. разрсшсн—е,
измекярнн (гур.) ост. слуга
изо- (гр.) 1. първа съставна част нв
сложи— думи със значение една¬
къв; 2. хим. първа съставна чист
ив сложни наименования на хи¬
мически вещества със значен—с
изомер ив, напр. изобутвн — изо¬
мер на бутина.
изеинплягуди (лаг.) метеор, линии
нв карта, κе-те съединяват мести
с еднакво различие между най-в—-
соната и най-н—сната температу¬
ра и определен срок ог вромо (да-
ионещ-е, месец, година).
изоанемони (гр.) метеор, линии на
карта. които съединяват моста с
еднаква скорост на вятъра.
изобазя (гр.) геогр. линии на квргв,
съединяващи мости на земната по¬
върхност с еднакво тонгон-чаене
издигане или хлътване нв опре¬
делен период.
нзобиря (гр.) 1. метеор, д-н-— нв
карга. κеите съединяват мости с
еднакво е дадсн момент атмосфер¬
но налягано, приравнено към мор-
сκете рaви-ше; 2. хим, атоми, ко¬
ито имат еднакво атомно гcпле, но
различни товари иа ядрата, в за¬
това и различни химични свойст¬
ва; 3. физ. дин—и, ноиго изобра¬
зяват някаква зависимост между
ф-зичн-го величини при посто¬
янно налягана; — -изобарометрич-
ин линии линии, ноиго свързват
гочни от земната повърхност с ад-
271
изометрия
накво бaренетричне налягано.
изобиги (гр.) геогр. лини— ни морс¬
ка карга. съединяващи моста с ед¬
наква дълбочина.
язебреня (гр.) метеор, линии на кар¬
та. еьаg—инвaши моста, е но—то
едновременно со чува звукът иа
първата гръмотевица.
изогимсгв (гр.) зоол. бот, клетка у
едноклетъчните я низшите расте¬
ния, която пр— съединяване с на¬
пълно еднакви по форма я толе-
миив с друга.
изогамня (гр.) зоол. бот, нелев про¬
нос у едноклетъчните я низш—тс
растения. пр— който днсто слива¬
щи со клетки си напълно еднак¬
ви, подвижни я иaй-чаете снаб¬
дени с камш-чста.
изогеотермн (гр.) геогр. лини— ив
карга, които свързват моста с ед¬
наква температури нв земната по¬
върхност.
изоглоси (гр.) език, линии, които съ¬
единяват нв географски карти мос¬
та с еднакви езиков— особености.
изогонален (гр.) мат, рввноъпьдcн.
нзогони (гр.) геогр, физ. линии на
карти. които съединяват моста с
еднакво мвпнитие отклонение; га-
енипн-ти— линии.
изография (гр.) 1. точно възпроиз¬
веждана нв ръкописи. кн—г— и пр.;
фaиеим-л-рaио; 2. иконопис; —
изограф -κоноп-сад·
изеgяниминв (гр.) физ. лини— ив кар¬
га, κеите съединяват масти с ед¬
накво хоризонтално напрежон—с
на земното нвпиитне поло; маг¬
нитни изолинии.
изоклиня (гр.) физ, линии ни карта,
съединяващи моста с еднакво маг¬
нитно огkлеиcв—е·
изоколон (гр.) литер, фигура, при но-
ято двс или повочс непосредстве¬
но следващ— изречения —мат ед¬
накво рвзположсн—с ив чист—ге.
изоиримя (гр.) метеор, линии ив кар¬
та, съединяващи моста с едновре¬
менно замръзване на водната по¬
върхност.
-зодвгер (лвт.) ел, 1. пернcлвневи
или стъклени чашч—ни, гума. гу¬
таперча, които. като лош— про-
веgници ив електричеството. слу¬
жат зв изолирана; 2. техн. вещес¬
тво. което изолира; 3. мед, поме¬
щение за изолирано нв заразно
или душевно болни.
изолационизъм (фр.) 1. буржоазно
учение според иеате мир и —не-
нем-чесни напредък могат да сс
постигнат най-добро чрсз изоли¬
рано нв собствената страна от до-
товер— и съюзи с други страни; 2.
становище ив САЩ през 18. и 19.
вон за неучастие е политическите
борби и войни между друг-га дър¬
жави; — изолацноннст (фр.) при¬
върженик иа изолационизма.
изолинии (лиг.) геогр. линии. kеите
съединяват иа географска карга
моста —ли точни с еднакви
стойности нв някаква величина.
изолирбанд (всм.) техн. напоена с
катран или каучук лонта зв изо¬
лирано ии електрически провод¬
ници .
изомери (гр.) хим. съединения с ед¬
накъв състав и молекулно тегло,
но с различен строеж нв молеку¬
лите и различни свойства.
изомерия (гр.) хим, съществуване ви
химични съст-всния с еднакво
число атоми нв едни и същи хи¬
мични елементи я с еднакви мо¬
лекулни тегла. но с различни хи¬
мични и физични свойства.
изометризъм (гр.) литер, съизмсри-
мост иа стиховете в одно или ня¬
колко стихотворения върху осно¬
вата на определена мярка.
изометрия (гр.) 1. геом, равномерност
при изображения; 2. геогр . еднак¬
вост по етвещев—е нв височини
вал морското равнящо.

изоморфен
272
изоморфен който —ма свойството
изонерфизьн; — изоморфизъм
(гр.) I. мат. еднозначно обратно
съответствие между две съвкуп¬
ности, косто пренася баз измене¬
ние определени еьегвеиcнин
между слемснт—гс ни одна съвкуп¬
ност върху съотвстн—тс елементи
от другата; 2. крист. свойство на
кристални всщсства. близни по
химичен състав и структура, да об¬
разуват родина кристал— със сме¬
сен състав; 3. хим. свойство на по¬
добни по състав гола да криста¬
лизират еднакво; — изоморфия
(гр.) хим. крист, еднаквост иа
кристалната форма при химичес¬
ки различи— вещества; изоморфн-
зъм.
изонафи (гр.) метеор, лини— на кар¬
ги, които съединяват маста с ед¬
наква облачност.
—зееc—сгв (гр.) метеор, линии на
карта. но—то свързват места с ед¬
накви трусове при земетресения.
изосмлабизъм (гр.) литер. равенство
е броя на сричките е стихове, съз¬
дадени според изискванията нв
с-лаб-ческата или ив силaбете-
ничссквга системи ив стихосложе¬
ние; рввносричност·
изесннтвгмв (англ.) език, изоглоси ии
синтактични явления.
изостазия (гр.) геол, предполагаемо
хитростат-чно равновесие на ма¬
сите ив земната кори, които пла¬
ват върху лежащата под гях по-
плътна, но пластична магма
нзогсрмв (гр.) геогр. метеор, 1. ли¬
ния на карта зв означаване ни мес¬
та с еднаква температура ни въз¬
духа, водата -л— почвата проз оп¬
ределено време; 2. крива в диаг¬
рама ни топлинни процеси, която
съединява точки с еднаква или
постоянна температура.
изотони (гр.) физ. атоми с еднакъв
брой неутрони е ядрата.
изотонизъм (гр.) литер. равенство нв
числото иа ударенията е ст—хет-
ворвиге редова.
изотония (гр.) L еднаквост на есме-
тичвето налягано; 2. постоянство
на тонуса.
изотоп (гр.) хим. разновидност нв
один и същ одононт, която има
еднакъв брой електрон— и прото¬
ни. но се различава по броя на
неутроните си е ядрото, поради
неcге има различни химични
свойства и различно атомно тег¬
ло, но звома едно и също място в
периодичната таблица.
изотопия (англ.) хим. явлон—о, ко¬
его изразява съществуването ни
изотопи.
изотропни, изотроиност (изо- и гр.
„начин ии живеене’’) особеност на
рад—дв гела. която сс характери¬
зира с еднакви физични свойства
(топло-, cлонтрепревеg-мест и
др.) за всичките им чистя.
изохалини (гр.) геогр, линии ив мор¬
ска карги. ко-го съединяват мос¬
та с еднаква соленост ив нодигв.
изохсляи (гр.) метеор, линии на кар¬
ти, която съединяват мссги с ед¬
накво преене нв слънцето.
изохка-ти (гр.) метеор, линии на кар¬
та. κе-то свързват места с еднак¬
во нел-чcегво валежи за одна го-
τ—ηβ.
изохимани (гр.) метеор, линии ни
карта. но—то свързват мссги с ед¬
наква средна температури проз зи¬
мата.
изох—пси (гр.) геогр. линии ни кар¬
та, но—го съединяват точки от зем¬
ната повърхност с еднаква над¬
морски височина.
-зохор- (гр.) физ. линии, които
изобразяват графично проноси.
протичащи при постоянен обсм.
изохроматичен (гр.) оgииивеuβотов,
с еднакъв цвят.
нзохроннзъм (гр.) еднаквост по вре-
273
икономика
мс; одноврсмснност; — изохронн-
чон, изохронен еднакъв по време.
изпраксам се (гр.) разг. усъвършен¬
ствам са е наше.
Изра—л (евр. „силен прсд Бога”)
ucnj, библ. -мс. дадено ни Яков
ог Йехова; един от питриарс—тс на
евреите. внук нв Аврам; — нзра-
илянн потомци на Израил; — из-
рвалитизъм 1. рел, юдаизъм; 2. ев¬
рейство. юдcйетве·
изумруд (перс.) скъпоценен камък
със золен цвят
-изъм (гр.) наставки зв образувана
на думи със значение състояние.
употреби, учение и др.. напр. вар-
варизъм, монврхизъм и др.
Икар (гр.) мит. 1. син ни прославе¬
ния архитект Додал, изградил по
поръчки иа М—вос Лаб—р—нга иа
о. Крит; двамата, баща и син. сс
озовават затворени в него, зв да
не разгласяват тайните вв съоръ¬
жението. и съгласно друг мит —
поради участието им е бягството
на Тсзсй; с крило, които Додал
направил ог скрепен— с восък по¬
ра, дввмвгв излитат от Криг; въп¬
реки чс бил предупреден ог бащи
си, Икар литва виееκо към слън¬
цето, косго стопява восъка и мом¬
чето пада е морето; 2. астр, мал¬
ка планети; 3. прен. ентусиаст; чо-
еси. продин ни науката.
икарийци (гр.) последователи нв уто¬
пичния социализъм на Ег—ан Ка-
ба (1788-1856), описан е книгата
му „Пътуване в Инврия”.
икилик (гур.) ост. 1. монети от два
гроша; 2. две оки.
икиндия (гур.) нар, времето между
пладне и залоз слънце.
икона (гр.) черковно изображение на
светия.
иконоборци (гр.) рел. секта във Ви¬
зантия проз 8. и 9. вон. която са
борили против nеч-тaиато на ино-
нитс.
иконограф (гр.) 1. дино; косто се за¬
нимава с иконография; 2. инст¬
румент за пренасяно ни рисунки,
иконография (гр. „образ” и „пиша”)
1.	нвукв зв портретната живопис;
2.	рисуване ни —нои— и стенопи¬
си; -ноноπ-с·
иконокласт (гр.) ист, члсн ·ни рели¬
гиозна секта проз 8. век, бореща
се против поч—тиисто нв инони-
гс; иконоборци.
иконолатрия (гр.) почитане нв ико-
ниге; —неноπоkлевстве; — иκове-
латри (гр.) иκевопеκдовниц—.
иконологня (гр. „икона” и „наука”)
нвукв, която се занимава с ебне-
наниаго нв античните образи, ста¬
туи и иaнетници·
иконом (гр.) 1. попечител, завеждащ
стеπвнетееге, управ-гол на ден,
ни чифлик или иневuе; 2. титла,
която са дава на заслужил свеще¬
ник.
икономаизер (англ.) техн. 1. елемент
на парния котсл. е който се под¬
грява водата, преди да влезе е са¬
мия котсл; 2. приспособление и
нарбурагор—те ви двигателите с
вътрешно горене, което служи зв
обогатявано ни горивната смес при
пълно или частично отваряно на
gроеcлоβaтa клапа; ененомaйзср.
икономания (икона и мания) болез¬
нена страст за събирано на —нови
и други образи.
икоиометрия (лат.) икон, направле¬
ние е —нонемичеснитa наука. ко¬
ето обединява методите иа поли-
т—чcенaги икономия, статистика¬
та и математиката.
икономизъм (рус.) полит. опортю¬
нистично точение сред руската со-
u—aлgcненрauия е края ви 19. и
нач. на 20. век, разновидност ви
опоргювизнa.
икономика (гр.) 1. икономическа ба¬
за на ладов обществен строй; 2.
съвкупност от отраслите на народ¬
икономикс
274
ното стопанство на дадена стра¬
на; 3. науката, която изучава от¬
раслите на народного стопанство,
икономикс (англ.) икон. науки зи на¬
чините и формите. неите хората
и обществото избират при изпол¬
зването на ограничените рссурси
е проноса на производството на
нсобходим—гс им блага и тяхното
разпределение за дадита на пот¬
реблението.
икономист (фр.) I. спод—aд—ст н об¬
ластта на uновен—чcеκ—то науки;
2. полит, ист. привърженик на
—новен—змa·
икономичен (рус.) който се отнася
до —ноненин; пестовен. сетин.
икономически (фр.) 1. който сс от¬
нася до стопанския строй на об¬
ществото — до произвеgствете и
нетевото ризпрсдолсн—с; стопан¬
ски; 2. който с свързан с изучава¬
нето иа -иеиенянaтa.
икономия (гр.) 1. пестеливо израз¬
ходвана иа нещо; 2. полученото
чрсз спестявано. спестени средс¬
тва; 3. вид прах за ч—стенс на съ¬
дове; — политическа икономия на¬
ука за ебщоетβово-nре-звеgства-
н—та отношения между хорага,
възникващ— в проноса на произ¬
водството и обусловсниге от него
проноси на размяната. разпреде¬
лението ни материалните благи.
икос (гр.) църк, богослужебна цър¬
ковна пессн. е която с изразени
същността на празнина или пох¬
вали зв светията.
яκоеиcgър (гр.) двадесетосген.
икрам (тур.) чссг, почит
икс (лат.) имего иа латинската бук¬
ви х, с която сс означава нcизвое-
гното е илгобраги. хиис.
якгар (гр.) мед, жълто оцветяване ни
кожата и на лигавите н—пи вслед¬
ствие нвтрупване е тях на жлъчен
пигмент; жълген—нв.
иктус (лаг.) литер, ритмично ударе¬
ние на стихотворна стъпка.
-ил (гр.) наставка за образувано на
химически термин— със значение
радикал. напр. бонзо-л и др.
илария (гр.) зоол., в—д морска риби
ог еан· Кафалов—, с удължено тя¬
ло, еинκaβозcдcвинив гръб и мът-
ноблл нором, която сс движи ни
пасажи.
илач (тур.) диал. лен, лекарство. хап¬
че.
илегален (лат.) рядко незаконен; —
илегалиост незаконност.
илагигянан (лит.) юр. нозанонов, не¬
законосъобразен; неgейсгнитcдcн;
извънбрачен; — ядатигянноет ис-
gойетв-тcдиеег. незаконност.
Илиада (гр.) литер. епопея от Омир,
където сс възпяват б-тиитс нв гър¬
дите при Троя.
илик (гур.) обшит, поръбен прорез
на дреха, в иейте влиза копче; пс-
тcднa·
илирн ист., наименование на славян¬
ско племе, косго населявало Зап.
Македония; ог —л—рийд—та про¬
излезли албанците.
нлиризъм (гр.) литер, литературно и
обществено движение у хървати и
сдевоння през 1830 — 1840 г. за
обединение на южниго славяни
под -мс Ил-рия.
илнтерат (лат.) 1. книж, необразо¬
ван, неграмотен човек; 2. прен, чо¬
вешки звук, за койго няма пис¬
мен знак, напр. звуци, с които са
гонят -ли мамят животни. въз-
gищκИ; хълцания и др.; илигсра-
ти.
илитон (гр.) църк, четириъгълен коп¬
ринен плат, е който са обвива Св.
Ангиниие·
алогичен (ог лаг. „но” и „логичен”)
койго противоречи на легиκaти;
нелогичен. неразумен.
влозис (гр.) kривоплеgетво·
нлот (гр.) 1. ист, в древна Спарта —
човек ог основната маса на побо-
275
ннбcцнднесг
девото и поробено насслен—с, но-
ето с собственост на робовладел¬
ската държава, но с прикрепено
към земята на господарите, косто
обработва със свои оръдия, пла¬
ша натурален данък и с освобо¬
дено от военна служби; 2. прен.
безправен човек.
-лоти (гр.) безправни роби е древна
Спарга.
илюзиоиизъм (лат.) 1. филос, фило¬
софско направлои—а. според но-
сго истината. красотата и мора¬
лът са измама; 2. вид цирково из¬
куство; — илюзия 1. измама на се¬
тивата; 2. мечта, нcgcйетв—тcд-
ност; — илюзорен 1. измамлив; 2.
въображаем, привиден. недейст¬
вителен; — илюзионист цирков ар¬
тист. който създава у зрителя впе¬
чатление за сβръхаегаетβоиеет·
нлюминигн (лаг.) ист, привържени¬
ци на различни тайни общества
праз 17.-18. вок в началото с хрис¬
тиянски, пе-κьене с масонски
възгледи, борили са прогив йезу¬
итите.
илюминагор (лит. „осветитсл” праз
фр.) 1. кръгъл прозорец с дебело
стъкло е кораб, κейте служи за ос¬
ветяване на тъми— пенешен-я. за
проветряване и др; 2. ръководи¬
тел на илюминация; 3. опитен ху¬
дожник при поставяно на боя.
ядюн-нвцян (лиг.) празнично тър¬
жествено осветление. с различни
цветни светлини ; — илюмивирим
осветявам с разноцветни светли¬
ни.
илюстрация (лат.) 1. рисунка, която
сс слага в тсксга за пояснен—с; 2.
описание с такива картини.
янaтинcрен, имаживарен (лат.) въоб¬
ражаем, нcgcйствитcдcн·
имаго (лаг.) зоол. възрастната фор¬
ма, крайната фаза от развитието
на насекомите.
-мижин-зъм (англ.) литер, направ¬
ление е литературата, възниква¬
ло е Англия е навечерието на
Първата световна войни. косто иб-
седют—зири едностранно значени¬
ето иа образи и пренебрегва смис¬
ловата страни и граматичния стро¬
еж иа фразата.
инвиулидня (лиг.) 1. църк, gетнв зв
непорочното зачевано на Дева
Мария; 2. прен. невинност, чис¬
тота.
имам (тур. ог ар.) 1. духовен глави
ив всички мохамедани; 2. моха-
медвнск— духовник, който ръко¬
води молебствия, управлява джа¬
мия и пр.; — нмвмвг (гур. от ар.)
знание. чин на имам.
κнвн-бвнлgь (гур. от ар.) вид ядене
от лук, сини домати и други зе¬
ленчуци с мнете мизнинa·
имвнснгсн (лат.) 1. намиращ со в
кръга на опита; постоянен; 2. фи¬
лос, вътрешно присъщ. произти¬
чащ от природата на предмета яли
ннлениcте; — иманентна филосо¬
фия -gcaлиетичоене точение в
буржоазната философия, според
иоого битието ' с само вътрешно съ¬
държание на съзнанието и отрича
съществуването ни обонгивсн свят
извън съзнанието.
-нивеьз (тур.) диал. безверен. бсз-
всрнин.
имвраг (тур.) при джамия — стая зи
прcнещувaне на пътнид—.
ннигериaлизьм (лит.) филос, идеал-с-
гичссно учение, ноето отрича ма¬
териалния свят и приема, чс всич¬
ко съществува в духа; — -магср—-
алев нсвсщсствсн, нематериален;
— янитcр—aдвоег нcвешаствcноет.
—нaгрииулaднн (лат.) ост. книж. за¬
писване ви студент е университет
или висшо учи л—ще.
вмбcuилвеег (лаг.) мед. вродено или
придобито е ранно детство сла¬
боумие сродна сгопсн; — инбени-
лав (лиг.) мед, слабоумен.

имбибиция
276
имбибиция (лат.) 1. хим. посмаво иа
точносг от гол или високомоле¬
кулно твърдо вещество, свързано
с увеличение ви обема му; набъб¬
ване; 2. мед. всмуквано от тъка¬
ните иа разтворен— е точност ве¬
щества
имбир, инбир (всм.) бот. раст. ис—-
ог. джинджифил.
имбревиатура (лат.) кратко изложе¬
ние ни спор.
имелман (по собств. ном.) ав, фигу¬
ри, при която самолетът извърш¬
ва половин лупинг и след тона сс
педуобръщи на крило; —молнaие-
во преобръщане.
инигриuян (лит.) 1. постоянно -ля
временно засслвине ни чужденци
е някоя стрина поради икономи¬
чески или политически причини;
2.	съвкупност ог имигрантите е ед¬
ни стрина.	'
имигрирам (лаг.) преселвам се в друга
стрина по политически или ико¬
номически причини; — имигрант
(лаг.) чужденец, който сс а засо¬
лил на постоянно местежитcлсг-
во е някоя страни.
нм:нтатявен (лат.) книж, подражате¬
лен.
имитация (лат.) 1. подражание; 2.
подправяно, фалшифинат на
предмет, тъкан и др; 3. подпра¬
вен предмет; 4. муз, ничии на мио-
гоплвеово композирано, при кой¬
то едва тома или могив. изложе¬
на е один ог гласовете. непосред¬
ствено слад гови сс повтаря от друг
глас буквално или с изменения;
—	имитирам (лаг.) 1. точно възп¬
роизвеждам, подражавам изкусно;
—	имитатор (лиг.) лицс. косто сс
занимава с имитация.
имобилен (лаг.) твърд, неподвижен.
»мобилизация (лат.) 1. мед. поставя¬
но е вcноgеижноег чрез г—псирв-
на —ля шини пр— счупване и при
изкълчвано на кости и др.; обез¬
движване; 2. разг. превръщана ни
оборотен капитал е недвижими
имот— —л— е малко търсени ион¬
ии книжа.
имобилии недвижим— имущества
(сгради, земи).
имобилярсн кредит фин. кредит, оси¬
гурен със залог ва недвижими
имот— (—поточен кредит).
»морален (лаг.) безнравствен,
иморализъм (фр.) отричано ни нрав¬
ствени норми; аморалност, безн¬
равственост.
портален (лат.) безсмъртен.
иморгела (фр.) цвстс безсмъртн-че.
импарисилабичен (лиг.) грам, зи ду¬
ми — който с с различен брой
срички. нcрaвноеричан е склонс-
н—ето.
импаритетност (лат.) неравенство,
несходство.
импас (фр.) 1. задънена улици; 2. бе¬
зизходност (термин при игри ни
карги).
импеданс (лаг.) физ. пълно прин—д-
но съпротивление на нсригв с про¬
менлив ток, състоящо са ог ак¬
тивно и реактивно съпротивление.
яннcдcр (англ.) ав. урод, с който сс
вкарва въздух и моторите ни са¬
молет за пелемя виееч—н—, зи да
сс запазя мощността на двигате¬
ля и при разреден въздух.
императив (лат.) 1. книж. категорич¬
но, безусловно искано; 2. грам. по-
вcл-голне (заповедно) наклоне¬
ние; — императивен (лвг.) пове¬
лителен.
император (лат.) държавен глава,
чссто с неограничена власт; — им¬
ператрица (лаг.) I. жони импера¬
тор; 2. съпруги на император.
империал (рус.) 1. ост, руска златна
монети; 2. (лиг.) вид игри на кар¬
ти; 3. вид сирсна; 4. ост. горсн
етаж ии ени—бус, карета, дили¬
жанс, трамвай.
империя (лит.) полит, ист, 1. държа¬
277
нмпресивен
ви с неограничено монархическо
управление начело с император;
2.	κелонuaдви държава. която сс
явява метрополия спрямо зависи-
мите от нся територии и народи;
— империализъм 1. управление на
император, gcспег—зън; 2. по об¬
разеца иа р-мск-тс императори:
светско елag-чаегβо —ли стреме¬
жът, който вод— към гонв; 3. стре¬
меж към териториално разшире¬
ние, като се зигрибвит чужди зо-
ня·
импермaиеиrеи (лат.) книж, рядко
непостоянен; — импармaиeнтнеег
наnостеяннест·
имперсонален (лаг.) 1. грам, безли¬
чен; 2. прен, книж, рядко безли¬
чен, обоκтивоH; неиндивидувлон.
общ.
имперфект (лат.) грам, минало нес¬
вършено време
имперфектнвация (внгл.) грам, обра¬
зувано на глагол от несвършен вяд
от глагол от свършен вяд чрез из¬
падане ив съставки яли прибавя-·
нс ни други.
имперфективен (лит.) грам,· е съче¬
тание имперфективен глагол —
глагол ог нсснършсн вид.
нмплантация (ог лиг. „във” и „на¬
саждам”) 1. мед, пренасяне от ед¬
но място на друго клетки. тъкани
я ноли органи; 2. присаждано.
импликация (лат.) 1. книж, замесва¬
но, вплитана е нсщо; 2. загатва-
не, наизнсннвaно напълно; — им-
штокирам (лвт.) книж. 1. зимасним
вяκете е вcше; 2. съдържам,
включвам е себе си.
имплицитен (лиг.) книж. 1. вплетен,
вмъкнат; 2. който са подразбира
от общия израз. скрит.
имплозив (лиг.) език, звук, който сс
произнася бсз издух на въздуш¬
ната струя.
нмплозия (англ.) език, първата фаза
ни учленявинс ив преградни съг¬
ласна.
импозантен (лат.) внушителен; — им¬
позантност внущигcдност·
импонирим (фр.) правя впечатление.
—снам дв внуша напр. увижсн—е
чрсз нсщо.
импорт (лит.) търг, внос на стои— от
други стрини зи задоволявана ни
определени потребности; — им¬
портна квота наложено едностран¬
но от страната вносител физичес¬
ко ограничение ии внасяните ко¬
личества от определена стока за
определено врсме. зи да сс защи¬
ти местното производство; — им¬
портна лицензия разрешение, с ко-
сго сс дива право ни енроgодcн-
гърговск— фирми да извършват
внос нв дадени стон— зи опреде¬
лен срок; — импортна цена внос¬
ни дани, изразена е чужди валута
или във валутни леви; — нмпор-
тьор търговски фирма. вносител ии
стоки ог други стрини; — импор¬
тирам (лвг.) внасям (сгоки ог дру-
• ги държава).
импотентен (лат.) неспособен зи по¬
лово съвеκуплcние; — импотент¬
ност полова слабост, полова вс-
^^1; — -мпогоин—я (лиг.) мед. по¬
лово безсилие; импотентност.
импрегнация (лаг.) 1. напоявано ни
платове със специални енел-ет—
разтвори. за да станат непромо¬
каеми за води; 2. биол, опдеgнвв-
нс.
импресарио 1. посредник ни драма¬
тични трупи. артисти, повц— и му¬
зиканти; 2. организатор ни частен
театър; 3. е италианската комедия
на миск—ге — съставител на сце¬
нария.
импресивеи (лат.) внушителен, ней-
го прави е—две впсчвтлон—а; —
импресионизъм направление във
френската живопис, косто —ма зи
цол да възпроизведе без подроб¬
ности първото непосредствено
импресия
278
впечатление (импресия) от при¬
родата ви открито с всички про¬
ливащи се один е друг тонове; —
импресионист живописен, привър¬
женик ни импресионизма.
импресия (лат.) 1. литер. късо про¬
изведение. е което сс предава впе¬
чатление отлични проживявания
и настроения, отличаващо со с
точност, етcгвaгест и яркост ви
описанията и силно омouионaд-
но въздействие; 2. муз. инструмен¬
тална пиеса с импровизационно
развитие, близко до фантазията;
3. книж. впечатление.
импробацня (лат.) подобряване.
импровизатор (лат.) лидс, иеоте на¬
бързо и бсз предварителна поgто-
тевии съставя стихове, държи ре¬
чи.
импровизация (ит.) 1. създаване ии
художествено произведение без
πроgвaр—толве обмисляно и под¬
готовка, обинн. прал публики; 2.
е музиката — инструментално
про—зводаи—о е свободни форма;
3.	и театъра — сдав-чна игра, в
която липсва определен драмати¬
чен текст и на с подготвена на ро-
потин—и.
нмпромптю (фр.) 1. воnеgтотвове,
ненадейно, случайно хрумване; 2.
музикално съчинение със свобод¬
на форма и размер.
импулс 1. подтик; подбудителни при¬
чини; 2. мед. кратковременен про¬
цес, определящ разпространени¬
ето на нервното възбуждано по
неврона; 3. физ, произведението
от сродната етойнеет ни одна си¬
ла по времето. през иеоте а дейс¬
твала, равно иа количеството ни
движението, —зризово с произве¬
дението от масата на едно тяло и
скоростта, придобити ог нcте под
действието нв силата; 4. ел. крат¬
котраен единичен скок на гонв
—ли нвпрожон—ото е електричес¬
ка вериги.
импулсивеи (лвт.) 1. предизвикан от
несъзнателни подбуди ; 2. който
действа под влиянието нв случай¬
ни импулси.
импутирам (лат.) юр. приписвам ви¬
на; обвинявам; — импутация (лиг.)
ебв—нов—о·
имунен (лат.) мед. неβьзпр—cнч—в
към определени заразни болести
(който има имунитет).
имунизация (лвт.) мед, създавана по
изкуствен начин невъзnр—енч--
вост на организми спрямо опре¬
делени инфони—озни болести и
техните причинители; — имуни¬
зирам 1. мед. създавам у някого
изкуствен имунитет чрез вкарва¬
на ив антигени в оргин—змв; 2. по¬
лит. създавам имунитет ии д—п-
домaт—чосн— представител.
имунитет (лат.) 1. у животните и чо¬
века — ноβъзnр—cнч—воет ни ор¬
ганизма спрямо определена ин¬
фекциозна или паразитни болест
и нейния причинител; 2. прен, ос¬
вобождаване ог действието ни ня¬
кои закон— за —звостн— лица (на¬
родни прслстив-голи, чужди дип-
денaт—); неприкосновеност; —
дипломатически имунитет — съв¬
купност от особени лични и иму¬
ществени права, с които сс полз¬
ват дипломатически представите¬
ли и гсхнитс семейства на тери¬
торията на държавата, къдего си
акредитирани.
имунология (лат.) мед. нвукв за за¬
кономерностите ни имувигеги при
живите същества (растения, жи¬
вотни. бактерии); — имуведоп мед.
спcuиaд—ст по имунология.
имунотерапия (лат.) мед. лекувано с
винс-ви, имунни серум—, имунна
кръв и гaмaпдебул-и·
имyвеxиния (лаг.) мед. дял от иму¬
нологията. който се занимава с
б-ех-.м-чи-то основи ии имунни-
279
инверсия
те процеси я разработва методи
зи получавано ни прочистени пре¬
парати за серумно лечcн-c·
ив- (лат.) представка: 1. зи образу¬
вана нв дума. с която со изразява
вмъквано, включвано в вcше,
напр. —ηβ^-ηβη—^ 2. зв образу¬
ване на думи, с които са изразява
спирането ни някаква дейност яли
прядиванс отрицателен смисъл.
напр. -^.β^-βη-^ -ниκтивяρин.
инвдоиваган.
-ин (лиг.) наставка зв обризувана нв
химични и минераложки терми¬
ни, напр. кони-н, бромин, хло¬
рин.
инаугурация (лат.) книж. тържестве¬
но откривана (нв пвнегниκ. учеб¬
на години, конгрес и под.).
инактивация (лат.) биохим. действие,
което довежда до спирана ни ня¬
каква проява ' на химични яли би¬
ологична активност.
инактивирам (лат.) книж, спирам
уеидcниги дейност на нcше; до¬
веждам до бездействие.
инат (вр.) упорито настояване ии не¬
що без основание; упорство; —
ивагчия (гур) разг. човск. който
проявява инвг; упор—г.
инаугурац^ (лит.) тържссгвсно про¬
давано на титла ии завършил уни¬
верситет въз основа ни предста¬
вено ог нcпе съч-ион-с, нароче¬
но янaупурaлни дисертация.
ин бонис икон. положителна еuеи-
ка, когато са дават сведения зв
предприятия или фирми, чиято
дейност се развива добро.
инбридинг (англ.) зоол. система за
кръстосвана ни животни, при ко¬
ято сс използват блuзκереgствc-
ни екземпляри.
инвагинация мед. вмъквана, вг^>вв-
но; — чревна инвагинация — чрев¬
на непроходимост, развиваща сс
вслcgегβие на вмъкване на част от
чсрво в друга, съседна чревни часг.
инвазия (лат.) 1. книж. вахлувине,
нахълтванс, нашествие; 2. мед.
проникване ив болестни причи¬
нители в организма; начало ни ин¬
фекциозна боласг; 3. мед. заразя¬
вана с ж—вет—нсκи паразити (хел-
мянгя, глисти).
инвалидов (лит.) отнасящ се до ин¬
валид; — инвалид пострадал от
война веcион; негоден зи работа,
осакатен.
инвариант (англ.) език, неизменен
елемент яли неизменно отноше¬
ние е дадена лингвистична сис-
гсмв.
инварианта (фр.) мат. величина. ко¬
ято остава неизменна при някои
преобразувания. свързани с гази
величина, напр. при проходи от
едни координатна система в дру¬
га.
ннвектива (лаг.) книж, оскърбител¬
ни думи; хули, нападки.
инвентар (лат.) 1. движимо имущес¬
тво ни одно степинстве, предпри¬
ятие или учреждение; 2. икон. под¬
робен опис на актива и пасива на
предприятието в крия ии година¬
та; — инвснтар-задия (лит.) пери¬
одична проворна и съставяно на
инвентарен опис нв имуществото
на стеnинстве; предприятие, уч¬
реждение и магазин; — инвента¬
ризирам (лвт.) правя —нвснтвриза-
ния; — инвентарим (побългарено
по инвентар и -ирим) вписвам в
инвентарна книги.
инвангури (лиг.) опис на наличната
стока.
инвенц^ (лат.) книж. откривано на
нови форми при творческа рабо¬
ти; хрумване, въображение.
инверсия (лат.) 1. литер, стилистич¬
на фигура — размествано ни оби¬
чайния ред на дум—тс в изрече¬
нието —ли едовоеьчcтaниете за
поет—тине ии изразителност и ане-
Ηη^^ι^ окраска на рочта; 2.
инверсно изображение
280
мат. вид течнове съответствие в
геометрията; 3. хим. разлагано
(хидролизи) на води— разтвори ни
обикновената захар (захароза) с
понештa на киселини —ли ензи¬
ми (инвертаза); 4. метеор, в ат¬
мосферата — увеличавано нв тем¬
пературата в посока от по-ниски-
тс към по-високите части на ня¬
кой въздушен слой,
иннсрс—о изображение електрон, въз¬
можност за изобразявано на сим¬
волите при повочето видеодисп¬
леи, която сс използва. за ди со
пр—влсчс вниманието към даден
символ.
инверсор (фр.) 1. хим, урод зи извър¬
швано на инверсия; 2. урод зв
превръщане ни кръговото движе¬
ние в праволинейно.
ивварган (лат.) в съчстан—е —нвсрг-
нв зихир — продукт от равви ко¬
личества гликоза я фруктоза. по¬
лучаван при инверсията нв обик¬
новена зихир.
инвсргирвм (лиг. „обръщам”) подла¬
гам ни инверсия; разлагам; — ин¬
вертор (лит.) ел. уредби за превръ¬
щана нв постоянния тон е про¬
менлив.
ивносг—рвм (нем. от лат.) фин, вла¬
гам капитал в вянос предприятие.
в покупки нв недвижим— —моти.
ни сродства зв производство -ли
на нении книжа; — инвестирана
фин, 1. актът на влагане на парич¬
ните ресурси е създаване ни ак¬
тив- в производството и услуги¬
те; 2. актът ви влагане ви парич¬
ните ресурс— във финансовите ак¬
тиви; 3. самата сума пари, вложе¬
ни по този ничии или всички при¬
добит— гака финансови инг—ви; —
инвеститор (лит.) 1. фин, предпри¬
ятие, учреждение —ли линс. ко¬
его влага капитал в някакво пред¬
приятие; 2. строит, при държав¬
но и обшоетване строителство —
организация, служба или учреж¬
дение, което слот— за свосвремен-
нето запланувано ви проучвател¬
ните и проектните работи на стро-
—телствете. за срочното му и ка¬
чествено изпълнение и пр.; — —н-
вcег—u—н (лат.) 1. дългосрочни ка¬
питали— вложения пр— покупки ни
недвижим —нег. на средства за
производство —ли на дени— кни¬
жа; 2. самите вложени κипитвд—,
ииваег—турв (лат.) 1. ист, юридичес¬
ки анг,съпроводен с обреди, чрез
който феодалът продава във вла¬
дение на своя васал земя (бсна-
фидий, лен); 2. ист. в Западна Ев¬
ропа — право нв императорите да
въвеждат в длъжност и сив епис¬
копи; 3. църк. у протестантите —
тържествен обрсд пр— въвеждано
в длъжност ни ново духовно ли¬
це.
инвонан—я (лаг.) литер. обръщение,
молби към музите -ли боговсто в
началого на теднме епическо про¬
изведение.
инволюция (лат.) 1. биол, обратно
развитие ни организми, органи и
тъкани, изразено в опростявано
устройството на нолия организъм
—ли само ни отделни негови орга¬
ни; 2. мед, възвръщано към нор¬
малното състояние на оргии; 3. би¬
ол. западане ни ж—знсн—то продс-
си в старческата възраст.
-нπродяcнг (лит.) хим. съставна част
нв някоя смес.
-агресия (лвт.) геогр. навл—занс на
морето навътре в сушата в пони¬
жени мести. образуващо заливи,
ръкав— и пр.
ингросвцин (лиг.) вписвана в ипотеч¬
ните книги на дадената сращу
ипотека суми.
индекс (лиг.) 1. указател, списък (в
най-послсднитс листово на едно
съчинение на линита, ие-те сс
споменават в него, канто и по-
281
индикация
подробно нв въпросите, които се
разглеждат в вcпе. като се посоч¬
ва и страницата); 2. икон. цифров
показател, изразяващ в процент—
последователно изменение на ня¬
кое икономическо явление — ин¬
декс деу-джоне индекс на ценни
книжа; 3. мат, физ. числен или
буквен указател, поставян нвй-
чссто долу, вдясно на дадена ве¬
личина: Ир а2.
индексатор лице, косто съставя ин¬
декси.
lинgckевцин (фр.) 1. съставяно на ин¬
декси; 2. фин. допълнителни па¬
рични суми, изчислен— по специ¬
ални индекси пр— определен—
яkонем—чcеκи промени.
индексиран файл електрон, файл с
дани—, достъпът до записите на
κейте са осъществява чрсз индекс,
индсмнигсг (лаг.) фин. плащаше на
вроди —л— загуби; обозшотои-а·
индегерминизьм (лвг.) филос. учение
зи свободата на волята, според ко¬
сто волягв с напълно свободна и
нcегрaничивaнa ог външни при¬
чини при вземана нв решения; —
индетерминист привърженик на
индетерминизма.
индивид (лаг.) 1. биол. всск— отде¬
лен жив организъм; 2. човекът на¬
го отделна личност е обществото.
индивидуален (лаг.) личен, свойст¬
вен само зи едва личност; — ин¬
дивидуалност сборът от свойства¬
та и отличителните чсрг— (пре¬
димно душевни), чрез коиго ол¬
ио същество сс различава от дру¬
гите.
индивидуализация 1. отделяна или
разглеждано ни личност или ин¬
дивид по негов-го отличителни
свойства само за него; 2. вземана
под внимание особеностите на
всяка ед—нина при разглеждано
съвкупност на продног- и нвдо-
ния.
индивидуализирам (вом.) отделям
според л—чн—тс признан— я начос-
гва.
индивидуализъм (фр.) 1. филос, иде-
алистичссио разбиране на общес¬
твените явления като резултат от
дейността ни отдели— личности;
2.	полит, възглед, според който
интересите на отделната личност
стоят над общссгнснига интереси;
3.	в литературата и изкуството —
—дойно направление от втората
половина на 19. век и началото
нв 20. век, κеcто представя худо¬
жественото творчество като gес-
тонн—о на силната личност, свръх¬
човека.
ивgнвиgyaднеег (лиг.) 1. (само ад.)
сбор от харвигерн—тс и отличител¬
ните особености на един индивид;
2.	личност. индивид; 3. особеност
на отделен индивид.
индиго 1. бот. тропическо ннегото-
gищне растен—с, от сока нв косто
сс получава синьо багрилно ве¬
щество; 2. ярка тьннес—нн боя; 3.
копирни хартия.
индий (лаг.) хим. рядък сламонг, зи.
1n, иг. г. 114,82, пор. № 43, ковък
бял мсгал.
индикатив (лат.) грам, —зяв—тедве
наклонение.
индикатор (лвг.) 1. техн. урод зв из¬
мервана, напр. зв отбелязвано ко¬
лебанията е налягането е цилин¬
дрите на машин— с бутало; 2. хим.
вещество (реактив), ноого показ¬
ва края на реакция по ясно ви¬
дим признак, напр. промяна на
цвета си (лакмус).
индикатриса (лаг.) мат. нр—ва, ко¬
ято служи зи нагледно представя¬
не ни промените на векторни вс-
личин—.
индикация (лат.) 1. икон, означава¬
но, определяно на дена, качество
я др.; 2. мед. предписание; 3. техн.
установявано ни някаква —нфор-
ИНДИКТ
282
нация (на скрав. светлинно таб¬
ло, скала я др.).
индикт (лат.) ист. 1. в дровв—я Рим
— ревизия нв данъчната одснна
на —могите, правена в началото
на всеки 15 годин—, 2. динъл от
15 теg—вu пр— старого летобро¬
ене, въвсдон от император Конс¬
тантин Βολ-η-.
индиректен (лат.) епоероgстβaн. по
околен път; косвен.
индискретсн (лат.) явсн, вс таен; —
инд-скроция бъбрене зи нощи, но-
—то са държат в тайни. .
индигия (гр.) горната свстли покрив¬
на на Св. Престол.
индиферентен (лат.) равнодушен,
хладнокръвен; — индиферентност
равнодушие; — иидuфеρеитuзън
равнодушие (особено към вярата).
индогернаиски или индоевропейски
отнасящ со до индоевропейскито
народи: —идийди, псрся, гърци,
римляни, германци. славяни и др.
индоевропеистика (рус.) език, дял от
езикознанието, който изучава ин-
доавропойсн—то сз—ни.
индол хим, баздвстно кристално ве¬
щество CgfyN, с неприятна ми¬
ризми, съдържащо са в жасмино-
βеге мисло и в животинските чер¬
ва и употребявано в парфюмери¬
ята като реактив.
индолентен (лаг.) безчувствен, рав¬
нодушен; безболезнен; — индо-
лентност (лат.) псих. способност ни
пациента да нс обръща внимание
нв болните си и да потърси ле¬
карски помощ, одни когиго бол¬
ните станат нетърпими.
инgелcнцин (лиг.) книж, отпуснатост,
безразличие.
инgесинcнг (ит.) фин, пиеноно от¬
белязвано нв гърба на одна поли¬
ца, чрсз носго сс прехвърля по¬
лицата ни друго л—нс; джиро; —
индосант онзи, който прехвърля
полина, джиринт; — индосатор ли¬
цето, неоте с придобило чрсз
прехвърляно записи и полии-.
Индри (инд.) върховният Бог нв ин¬
дийците.
иидуизън (перс.) рел. една от светов¬
ните религии с ввй-толян брой
последователи (ог тях ок. 95% св
е Индия); зародила са през 5. век
нато резултат ог развитието ни вс-
gичоенвтв ρcлит—н и произлезлия
от нея под влиянието иа будизма
брамин-зъм; — индуски 1. рел.
иейте сс отнася до индус-; 2. ин¬
дийски.
индуктор (лат.) техн. 1. малка ръчна
нaтн—тоолонтpичеснa машина за
получавана иа променлив тон; 2.
магнит, който създава магнитно
с-леве поло в д—намомашинити;
3.	приспособление за индукцион¬
но нагрявана ни твърди, точни и
газообразни тели с nемешти нв
промсвл—в тон; 4. псих. лице, но-
сго продави мислени сигнали вър¬
ху друг човск при телепатични се¬
анси.
индукционен (лиг.) физ. 1. който с
възбуден ог индукция; 2. който
предизвиква индукция.
индукция (лиг.) 1. науч. процес, при
който адно явление възниква под
влияние ни друго явление; 2. физ.
процес ни възбуждана иа елект¬
рически токово чрсз измснаниа нв
магнитния поток; 3. филос. в ло-
гикига — форма ни умозаключе¬
ние чрез въвеждано ни общ— съж¬
дения ог частни истини, чиито ос¬
нови полага Аристотел; иретивои·
gcgуkuин·
индулгенция (лаг.) църк, ист, опро¬
щавано ни греховете: опрост-тел-
но няене зи опрощавано на гре¬
ховете, издавано от папата; — —н-
дулг (лаг.) папски разрешителна
грамоти. ·
индустрия (лат.) фабрично-заводско
преработвана иа сурови матери-
283
инициатива
вли в готови произведения; про¬
мишленост; — гсжна индустрия
индустрия, която произвежда оръ¬
дия и средства за произвоgетвете
(мвщииеетрона, металургия и др.);
— лона индустрия индустрия, ко¬
ято произвежда предмети зв ши¬
рока употреба; — ивgусгриилизън
1.	стрсмсж да се даде преднина
ни индустрията прсд земеделието;
2.	преработвано ни суровите ма¬
териали посредством нвшини, ма¬
сово производство; 3. съвкупнос¬
тта ни всички фабрики; 4. βеаи-
κлен от индустрията: захарни ин¬
дустрия. стъкларска индустрия; —
индустриален (лат.) 1. промишлен;
2.	който с предназначен за индус¬
трия; 3. който с продукт нв ин¬
дустрия; — индустриалец (побъл¬
гарено от лаг.) собственик ни ин¬
дустриално предприятие; фабри¬
кант; — индустриализация (фр.)
икон, изграждане на гажнв нищин-
нв промишленост в одна държави
зи снабдявана със сродства зи про¬
изводство всички отрасли на на-
реgнете стопанство, в рсзулгиг ни
което стрината са превръща от аг¬
рарна в nремuщлcив·
индуи-рам (ном.) физ, ел. произвеж¬
дам нaгнcгизьн или електричес¬
ки тон чрсз индукция.
^нервалня (лат.) 1. анат, връзка на
голесн-тс оргии— с централната
нервни системи чрсз норв—то във
вид нв влакна, събрани ни сноп-
чсти; 2. разклонение на нервите;
3.	дейност ни нервите, възбужда¬
на нв вервиге; — ннервирам драз¬
ня, възбуждам.
—верния (лвт.) еβойегβе нв талига дв
остават е първоначалното си по¬
ложение (неней или дв-жснис).
ако нс им повлияе други сили; —
инертен (лат.) 1. физ. който има
инарн—я; 2. хим. зи вещество —ли
олcневт — който нс влиза (или
влиза трудно) е химична рсанния
с други вещества; — ивсртво^г не¬
подвижност. бавност, баздайноет·
инжекция (лат.) 1. мед. впръскване
нв точно лекарство със спринцов¬
ка е човешки —ли живот—вен— ор¬
ганизъм; 2. фарм. лекарството. но-
сго сс впръсква; 3. техн, впръск¬
вано на епоц—вден разтвор в поч¬
ви, зидария и др. зи заздравявана;
— инжектирам (лат.) 1. правя ин¬
жекция; 2. прен. подбуждам, драз¬
ня някого, подстрекавам го; — ин¬
жектор (лвг.) 1. апарат зв вкарва¬
но ии течност в затворен съд чрез
поток ог други течност; 2. прис¬
пособление към парен котсл зи
подхранваното му с води, когато
сс намира под налягано; 3. урсд
за изпомпване ни вода; 4. работ¬
ник, който уплътнява скални пук¬
натини с цинентово-пнсъчев раз¬
твор пр— иренопaβaне ни тунели,
основи ни язовирни стени и др.
инженерен (фр.) отнасящ се до ин¬
женер; — ивжснср специалист по
инженерно изкуство; — инженер¬
но изкуство изкуство дв са строят
здания, паметници, шосета, мос¬
тово и пр.; — инженерство 1. спе¬
циалност. професия на инженер;
2. учреждение, е косто работят ив-
жаиар-·
инициал (лат.) 1. началната букви ни
някос —мс. презиме или прякор;
2. печ. одра букви, с която се от¬
белязва началото нв текст е книга
—ли глава на книга.
инженеринг икон. съвкупност от
дейности с приложен харангср,
свързан— със създавано и пускано
е действие на стопански обонт.
инициатива (лит.) 1. начинание. по¬
чин; 2. воен. предимство, предни¬
на; — инициатор начинатсл. ос¬
новател, автор. водач; — иници¬
ативен 1. нойго с взсл почин за
нещо; 2. който с богат с —вини-
инкапсулация
284
ативи. предприемчив».
инкапсулаиия (лат.) мед. обгражда¬
ме с обвивна —ли капсула ви чуж¬
до тяло или болсстсв продукт в
организма.
инкарнация (лат.) книж. въплъще¬
ние, въплъщаваме; — инкарнирам
рядко въплъщавам.
инкасатор (ит.) събирач ни суми (по
полин—. абонаменти и др.); — ин¬
касирам събирам стойността на
полици —л— чан.
инкасо (ит.) фин. банкова опории-я,
при която банката събира суми по
документи на свои клиенти и ги
отнася по сметните -м —ли ги про¬
вежда .
ин кварто (ит.) печ. формат на кни¬
ги, при който печатарският лист
с сгънат на 4 и колите са от 8 стра¬
ници.
инквизиторски (лат.) мъчитслски, из¬
мъчващ; — инквизитор 1. члсн ии
ераgневаκовнитa инквизиция; 2.
мъчител; — инквизиция 1. духов¬
но съдилище, основано от папите ;
дв съдят и подлагат на страшни
мъчения еретиците; 2. прен. мъ¬
чилище, мъчение, измъчвано; не¬
човешки изтезания.
ивkдинвнян (лиг.) 1. склонност; 2.
физ. техн. отклонение, коого пра¬
ви магнитнитв стрелна по отно¬
шение нв хоризонта; — —нклння-
рам клоня, имам склонност към
ноше; — ииклlнионетър (фр.) техн.
урсд за определяно ни ъгъла и ази¬
мути нв изкривяваното ви сонда и
зв контролирана на правилната
иесеκи·
янилузявно (лиг.) книж. включител¬
но.
инкогнито (иг.) скривайки същинс¬
кото си има и длъжността; под
чуждо има.
инненсcниcвгcн (лиг.) книж. рядко
непоследователен; — янκенceκвои-
ция ианоелcдевитолвеет.
uнконтиненция (лаг.) мед. веепеееб-
вост за волово задържано на ури¬
ната или изпражненията.
инкорпорация (лат.) 1. присъединя¬
вано към държавата. обществото
и пр.; 2. юр, е—етонaтиз—рaве нв
закови от различни дялова ви пра¬
вото в сд—н сборник; 3. език,, вмък¬
вано ив морфом— в дума, харак¬
терно зв пел-е—итет—чв-тc ези¬
ци.
инкорпорирам (нам.) юр, включвам;
nриеьеg—нявaн.
инкорпориране (лат.) икон. актът на
възникване ив търговското дру¬
жество с изпълнението ии необ¬
ходимите юр—д—чссни формал¬
ности.
инкрсния (лат.) лоД. 1. вътрешна сон-
рсдия; 2. процесът на отделяна на
секрецията; — ивкрсторсн който
сс отнася до вътрешната секреция
или до исйнигс продукти; ендок¬
ринен; — —вкротя мед. продукт ни
жлсзятс с вътрешна секреция.
никрннuиацня (лвг.) юр, 1. обявява¬
но ц престъпление; 2. обявявана
нсщо зв престъпно; — инкрими¬
нирам обвинявам; смятам зи прес¬
тъпен, обявявам зи наказуем.
инкрустации (лиг.) донорвгявно-при-
ложно изкуство, κеcте сс състои
във врязвано върху повърхността
ни предмет украшение ог друг ма¬
териал (злато, сребро, садсф, едо-
нова кост и др.); — инкрустирам
(лит.) правя инкрустация.
инкубация (лиг.) 1. излюпвана ии пи¬
лоти с инкубатор; 2. мед. биол, ин¬
кубационен период; 3. ист. у древ¬
ните римляни — обичай да са ос¬
тавят болни ди преспят върху но¬
жа нв одрано жартвсно животно.
за да оздравеят; — инкубационен
(лвг.) обикн, в съчсг. инкубационен
период — 1. биол,. врсмаго, необ¬
ходимо зв развитието иа зароди¬
ша в яйцето; 2. мед. врсмего ог
285
инспектирам
неменги ни заразяване с някоя ин¬
фекциозна боласг до проявявано¬
то; — инкубатор впвраг за изкуст¬
вено излюпвана на пилота.
инкунабули (лат.) литер, нв—г— от
вай-равв—я сгвп ни книгопечата¬
нето в Европа от пред— 1500 г.
инкяр (вр.) ост, отричано. воприз-
нинвна; — инкяря ост. диал. от¬
ричам.
ино (стбъл.) друг; употребява сс са¬
мо наго представки: — иноверец
друговерец; — иностранен от дру¬
ги държава, чуждестранен; — ино¬
роден чужденец; — иносказание
фигуративен. преносен смисъл; —
иносказателен в преносен смисъл,
иновация (лат.) 1. книж. нововъве¬
дение; 2. измонав—с в дадено яв¬
ление. с което то сс отличава ог
нcпеиото първоначално състояние.
^огураню (фр.) ост, книж, инав-
^βη-^
инозит (фр.) биохим, органично во-
шcсгве ог групата витамини В, съ¬
държащо сс почти вън всички жи-
вогинск— тъкани и в много расте¬
ния.
инок ^ββ.) монах. калугер.
ни еkгвβе (лат.) печ, формат на кни¬
га, списание я др., при който пе¬
чатните листово си сгънати на 8.
ннокулация (лиг.) мед, 1. изкуствено
заразявано ни опитни животни
чраз впръсквано на заразен мате¬
риал в гях; 2. вкарвана е организ¬
ми болcегетворни микроб— чрсз
инжектирана; ηβ^-ηβη-μ.
инепcрвбидcн (лат.) мед. който вс се
поддава ии енорaг—вве лcчениc·
инсайт (англ.) 1. псих, озарение,
прозрсн—с; внезапно разбирана,
постижение. спонтанно отразява¬
но ни връзки. отношения, зави-
с-мост—, ноето с важен момент в
проноса нв продуктивното ^^0-
на и тверчаствете; естествено и за¬
кономерно следствие от продъл¬
жителна и напрегната съзнателна
човешка дейност; 2. спорт, стра¬
ничен нападател, полузащитник.
инсектицид хим. сродство —л— пре¬
парат зв унищожавано ни врсдни
нвеcнон—.
инсектология (лит. и гр.) нвукв зи нв-
саненито; — инсектолог 1. който
сс занимава с изучавана ви васо-
иен-гc; 2. спад-алист по инссн-
телотия; — инсект нисеномо; —
инсектариум зоол. помещение, в
което сс отглеждат насекоми зи
научни изследвания или за показ¬
ване.
явсигнии (лит.) книж. външни зна¬
ци иа известно достойнство или
длъжност, напр. скиптър. огърли¬
ца, жсзъл. диадема, тоги и др.
инсянувнин (лиг.) клсвсга; — инси-
нуирам книж. изопачавам думигс
нв ннkего, за да го изложа и зле¬
поставя; клсвстя; — инсвнувгор
книж, иейте си служи с инсину¬
ации; kлcветн-k·
^скриб^ам (лит.) вписвам, запис¬
вам; — инскрипция 1. подписка,
записвана; 2. книж. рядко надпис,
инсолация (лаг.) мед, излагано на
слънца.
инсомния (лит.) мед. бозсън—с.
инсорит (рус.) строит, изелвн—евон
материал във вид ив плочи от пре¬
сована слама. използван зв прег¬
радни стони и др.
инспектирам (лат.) 1. проверявам зи
πрaв-лвето прилагано ни закони¬
те; 2. иовгрел-рaн подведомстве¬
ни оргии— зв правилното изпъл-
нониа иа служебни или общест¬
вени задължения — инспекторат
инспекторство, длъжност и звание
нв инспектор; — инспектор чинов-
вин. иойго -ма gдъжвеег да над¬
зирава нсщо, напр. училищата
(уч-л-шcв инспектор), дв прила¬
га финансовите закови (финансов
инспектор) и пр.; — инспекция 1.
инсииратор
286
служба ил— учреждение. неете из¬
пълнява инспекторски надзор; уп¬
равление, ръководено от инспек¬
тор; 2. прсглсд.
инспиратор (лат.) вдъхновител, под¬
будител. ввуш—тсл; — инспирация
внушение, вдъхновение. подучва-
нс; — инспирирам внушавам, вдъх¬
новявам. получавам, подбуждам,
мнелициент (лат.) театр, д—uо. но-
аго отговаря зв правилното про¬
тичане нв ропот—uин —ли предс-
ύβ^οη-ο; помешн—κ-рож—сьор·
инсталация (лат.) техн. системи ог
уреди, нaщ—ви и тохв—чосн— съ¬
оръжения зв извършвано на оп¬
ределена полезна работа —л— оп¬
ределен технологичен прецое·
инстанция (лаг.) поредна стопен ни
съдилища (мирови, окръжен, апе¬
лативен, касационен), учрежде¬
ния. организация.
иветитигор (лат.) юр. подбудител,
ввушител·
инстинкт (лат.) вродсно чувство,
вроден стремеж към иащо·
яисгягуирвм (лат.) книж, рядко ус¬
тановявам, уреждам.
институт (лаг.) 1. виеше н полувис¬
шо учебно заведение или научно
учреждение с академичен харак¬
тер; 2. учреждение. орган-зин-я,
създадени със закон; — институ-
цнонализън (англ.) икон. шнола е
американската пел-т—чcенв ино-
нен-я от началото ни 20. вон, спо¬
ред която политическата иноно-
м-я сс свсжда до изучаване вли¬
янието на държавата, частната
себсгвеноет, двнъдигс. ред-г-яти,
монополите и др. върху иконом—-
кати, в —новоничоен—ят живог и
инононичоенито категории имат
-нст-гуд—онвлси характер; — —н-
ст—туи-опал-ст (англ.) икон. при¬
върженик на uнет-туд—енил—знa.
институция (лат.) книж. I. усгино-
вcвест е правов, морален, соци¬
ален —ли държавен смисъл; 2. уч¬
реждение.
инструкция (лаг.) 1. ръководни ука¬
зания зи извършвано на служебна
—ли обществена работа; наставле¬
ние, упътвано; 2. наредба до под¬
чинени органи, служб— и длъж¬
ностни лица зв осигурявано пра-
βидвете изпълнение ни закон,
указ и др.; — инструктаж (лат.) 1.
давано нв инструкции; 2. смисъл
и съдържание вв инструкции.
инструмент (лиг.) 1. техн, ръчен урсд
зв извършвано иа някаква работи;
ссчиво; 2. техн, главна чист на из¬
пълнителния механизъм за работ¬
ни машина, която въздейства не¬
посредствено върху някакъв ма¬
териал и го —змсия целесъобраз¬
но; 3. муз, урсд за ев—роно; — ин¬
струментален (лаг.) 1. който слу¬
жи за направата нв инструмент;
2. който се изпълнява ии —ли чрез
инструмент.
uнструмеитализъм (лвт.) филос, су-
бcнт—βве—gоaд-ст-чcенa фило¬
софска насоки, κенте обявява идс¬
-гс зв инструменти, с помощта нв
които са стига до решение иа
..проблемните ситуации”.
инструменталист (нем.) 1. муз. му¬
зикант, който свири ив инстру¬
мент; 2. филос, привърженик ив
—вегрумонтвд—змв.
инструненτарuй, инструментариум
(лат.) техн. всички инструменти
зв определени работи, набор ог ин¬
струменти.
инструментация (лит.) муз. 1. разп¬
ределяно иа гласовего ни орнест-
рево съчинение между съответни¬
те инструменти; 2. приспособява¬
но вв пиеси, вип—сини зи един ин¬
струмент. зв изпълнсн-с от оркес¬
тър; 3. раздал от музикалната те¬
ория, който изучава техниката и
качествата на отделните инстру¬
менти и приндипито зв тяхното

287
интелектуал^ъм
съчетавано в оркестър,
инсубординация (лат.) неподчине¬
ние.
инсулин (лит.) биохим, 1. хормон. из¬
работен от клетки на зaдетомвщ-
нага жлези; 2. фарм. лекарство
против диабет, косто сс получава
от телешка и свински зagстомищ-
нв жлеза и сс прилага само чрсз
инжекции.
инсулт (лаг.) мед, 1. атака, пристъп;
2. удар, об-ин· anеnлангичон·
инсултация (лат.) книж, рядко напад¬
ка с думи; хулена, обиждана. ос¬
кърбление; — иисултuран хуля,
клеветя, обиждам.
инсургент (лвт.) ост. бунтовник, бун-
твgж—н, въстаник; — инсурокн-я
бунг. въстание.
туфин-еиция (лаг.) мед. недоста¬
тъчна фунндия на один орган;
функционална слабост.
инсуфлация (лат.) мед, вдухване ии
прахов-дни лекарства в ухото, но¬
си яли ларинкса; 2. вдухвано ни
газова (кислород. стар и др.) е тра¬
хеята и бронхита или нв въздух в
плсвралната кухина; 3. издуване
вв стомаха или gcбcлете черво
чрсз вкарвано нв въздух с диаг¬
ностична нол.
нн^снирим (лит.) 1. поставям на снс-
нвгв. приготовлявам изпълнени-
ате (напр. на п—сса); 2. прен, уст¬
ройвам: инсцcн—рaн скандал.
иисцеиuраие I. поставяна ни сдсна-
ги; 2. прен, устройване (скандал и
ДР-).
инсценировка (рус.) 1. приспособя¬
вана нв литературно произведение
за представяна на снсна; —нсцо-
н—рано; представление; 2. прен.
нагласявана вв нсщо тайно, пред¬
намерено, против някого с цол дв
заблуди.
интинтсв (лиг.) мед, незасегнат, не¬
повреден, нял.
—нгарзия (иг.) изк. приложно изкус¬
тво за украсяване повърхността нв
дървен предмет или мсбсл с фи¬
гури ог разноцветни дървен— фур¬
нири, създадено е Италия проз
епохата на Роиосaиев·
—нтcпрвд (лат.) мат. величина. по¬
лучени е рсзулгит ни действие, об¬
ратно ви диференцираното, яли
разглеждана квто сума от еве-го
най-малки часг—; — ивтапридcв
(лат.) 1. мат, нойго са отнася до
—зчислсв—с ни интеграл; 2. прен.
цялостен, целокупен, единен; —
интегрално смятане мат. дял от
нaгcмвт-нигв, е който са изуча¬
ват най-простите свойства и при¬
ложения на определените и не¬
определените интеграли.
интеграция (лат.) 1. обединяване в
едно няло на някои части или еле¬
мент— ни дойности в сроди— ве-
gонетеи и др.; 2. икон, висша фор¬
ма на организирано сътрудничес¬
тво между два и повече страни.
интегрирам (лат.) 1. мат. намирам
интеграл по дадена функция; ре¬
шавам диференциално уравнение;
2. икон. осъществявам —невом--
чосно сътрудничество между две
и повсчс стрини при някои про¬
изводства; 3. прен, обаgиннвин в
едно няло; — интегрятет (лат.)
книж. цялостност, целокупност.
интегумент (лит.) бот. обвивна,
интелект (лиг.) псих. етнееигcлие са¬
мостоятелна динамична структу¬
ра иа познвватали—та свойства нв
личността, която се формира и
проявява е дейност; разум.
интелектуалец (лвт.) д—uа, което сс
занимава с умствен труд.
интелектуализъм (лат.) 1. филос. е
вяно— —gовд—стичоени учсн-я —
-οητοη^^ която едностранно
приписва решаваща роля на ин¬
телекта във венне развитие. в пре¬
небрегва практиката и жизнен—то
интереси е познанието; 2. лс—х. то-
интелигент
288
човис е пеихедотинтa. неете из¬
вежда нслия психически живот ог
дейността на интелекта; 3. литер.
е произведение — изтъквано на
разсъдността, на философските
рaзн—ед— и на логическите изво¬
ди.
интелигент (лат.) просветов. образо¬
ван; — интелигентност просвете¬
но сг; — интелигенция обществена
прослойка ог хора, чието еевев-
но занимание и източник зв съ¬
ществуване с умственият груд; —
интелигентен (лат.) 1. който при¬
надлежи към ивтcдитcвuиятa; об¬
разован. културен; 2. умен, разу¬
мен, схвитлив.
интелигибилен (лит.) филос, е —де-
aд—стичоенaтв философия — кой¬
то со постиги само с разума; не¬
материален. сврьхчувсгвон·
интелиджънс сървис (англ.) Анг¬
лийска тайна разузнавателна
служба.
интеидаиство (лвт.) учреждение, но-
сто снабдява войската с матери¬
ални част (храни. облекло и пр.);
— интендант (лиг.) 1. воен, длъж¬
ностно лидс във войската, косто
снабдява войните части или уч¬
реждения с храни, фураж, облек¬
ло, снаряжение и боеприпаси; 2.
ист. във Франция до 1789 г. —
управител ввА превивu-я, който
завеждал правосъдието, полиди-
ятв и финансите.
интензивен (лвг.) 1. напрегнат, уси¬
лен. издръжлив; 2. който ими го¬
ляма про—звод—голносг и бърз ре¬
зултат; интензивен труд; — интен¬
зивност напрегнатост, усилие, за¬
дълбочавана.
интенцион (лаг.) намерение.
инт-ениня (лиг.) псих.. насоченост на
ума към обект от gойетβ—талвоет-
га; намерение; — ннтеиционалиост
съзнателен стремеж на личността
лв реализира собствените си вът¬
решни духовни потенциали.
интер- (лат.) първа съставни част ни
сложни думи със звачен—о меж¬
ду. взаимно, заедно.
интерактивен електрон, устройство.
еиетонв, е която компютърът от¬
говаря на команди на потребите¬
ля.
ннтср6ри^^^,^н<ст (исп.) полит. участ¬
ник е международните бригади в
Испанската война (1936 — 1939 г.)
в зашита иа испанската револю¬
ция сращу испанските фашист—.
интервал (лит.) 1. зи врсме —ли мяс¬
то — разстояние. промеждутък; 2.
муз. отношение между височина¬
та на два тона, взсг— последова¬
телно; 3. мат. съвкупност ог вс—ч-
ни числа и точки, заключени меж¬
ду две числи (а я в) —л— между
две гечн-·
интервенция (лиг.) I. чужди намсса
във вътрешните работи на някоя
държава, която засяга суверени¬
тета и независимостта ; 2, намеси,
вмешателство; — ингсрнавирам на¬
месвам се; — хирургическа интер¬
венция мед. — операция; — ин¬
тервент участник или организатор
на интервенция.
янтcрвенидcв (лат.) фон, който сс на¬
мира между двс гласни.
интервю (англ.) журн, 1. предназна¬
чена зи разгласявано чрез почита,
радиото и годевuзиягa бссодв на
журналист с политически, общес¬
твен —ли друг дссд по важен об¬
ществен, литературен, научен или
друг въпрос; 2. статия във вест¬
ник, която излага такава бссодв;
3. метод зв сеu—олот—чcсно и пси¬
хологическо проучвано; — интер¬
вюирам вземам интервю от някое
л—ца.
ш^ерлен-ален (лат.) фон. произне¬
сен с върха ив сзина между гор¬
ните и делв—тc предни зъби; мож-
дузъбен.

289
интернационален
интердикт (лат.) 1. възбрана; 2. в
р—мсното право: иск зв защита нв
владение.
интерес (лат.) 1. ввинaниc, насоче¬
но към научавано, разбиране,
опознавано на иcше; 2. обикн. ми.
влечение към ноше; стрсмсж; 3.
ползи, изгоди, облага; 4. обинн.
ми. изисквания, прави; — ингсрс-
синт (фр.) ост, човск, който мис¬
ли само за лични облаги; инго-
росчия.
интерим (лаг.) книж, 1. временно ре¬
шение —ля споразумение; 2. вре¬
менна нлвсг; — интернмен (лат.)
временен.
интериор (лиг.) 1. арх, вътрешното
пространство на nонашcние в
сграда, обзаведено с всички не¬
обходими мсбсли, тъкани, уроди,
украса и др; 2. изк, е изобрази¬
телните изкуства — изображение
иа архитектурен интериор без чо¬
вешки фигури.
иитериоризация (лиг.) псих, преход,
преобразувана на външни по фор¬
ми пронося с материални продма¬
ги вън вътрешни, умствени дейс¬
твия -ли процеси е идеален план.
ива-ернг (лит.) мед. възпалсн-с нв
червата.
интеркаларен (лиг.) книж, за доня
който са прибавя към м. февру¬
ари във високосна теgинa·
интерклуб (рус.) клуб зи срещи с
представители иа различни стра¬
ни.
интеркуревтен (лат.) книж. който се
намесва или прибавя; — интерку-
рентно заболяване мед. болсст, ко¬
ято сс появява у лице, болно ог
друга болест.
интерлингвистика (англ.) език, дял ог
езикознанието, нейте изучава
въпроси, свързани със създавано-
го и функционирането иа различ¬
ни спомагателни аз—ц— от меж¬
дународния г-п есперанто до ма-
гонaг-чcеk—то сз—д—-посредници.
—вфермau—онво-лот—чcсκ—тc ези¬
ци и спомагателните неgовc зв ма¬
шинен пренеg.
ннтерлок (англ.) текст. 1. особен
в—д плетка, която се състоя от лес
вмъкнат— една е други, обинн. дву¬
лидов— сдножични плегки; 2. три¬
котажен памучен —ли вълнен
плвг. изработен с такава плотна зв
бельо и горно облекло.
интерлюдия (лат.) 1. муз.. малка ин¬
струментална писсв, която са из¬
пълнява между чистите нв хорово
изпълнение, драма и др; 2. театр,
е Сродните вснова — малки пиеса
с фарсов характер.
интсрмсдия (лаг.) 1. муз—нвлни но¬
мера, ял- ноничви драматични
сцонни, поместени между дейст¬
вията е драмата. които не св в ни¬
каква връзка с нея; 2. муз. меж¬
динен епизод, който подготвя и
свързва различните -зпълисн-я ни
гомитс нън фугата; интерлюдия.
интермецо (ит.) 1. интермедия; 2.
мвлнв случка, станала през време
на друга такава.
uнтерннтеитеи (лат.) книж. който
прекъсва на интервали, периоди¬
чен .
нетерна (лит.) разг, 1. вътрешно от-
gаданио е болн-ни; 2. вътрешни
мод—нинв; — ингсрнан (лиг). вът¬
решен; — интернист (лат.) лекар.
спад-алист по вътрешни болести.
интернат (лат.) учебно-възпитател¬
но заведение, е косто учои—д—тс
същевременно ж—неят я сс хранят;
naве—ен; — интерни (лит.) възпи¬
таници на интернат.
интернационал (лат.) 1. междунаро¬
ден съюз; 2. международен работ¬
нически революционен химн на
пролетариата. написан от френс¬
ките работници Й. Пот—с (гоист)
я П. Дегейтер (музики).
интернационален (фр.) 1. мсждуна-
интернационализация
290
родов; 2. нойто с в духи на интер¬
национализма.
интернационализация (лат.) полит.
установявано на международно
ползвано или управление; ивтор-
виuиенaдизирaвc; — интернаци¬
онализирам (фр.) полит. правя,
обявявам инторвauиовaлизauин·
интернационализъм (фр.) стремеж
към общочовешко сближение. баз
разлика нв народност я вяра; —
интернационалист привърженик
нв ивтарвaдиовaдизмв·
интернирам (лит.) юр. заставям вя-
ноте е изпълнение на наказател¬
на мярна да напусне нcстожител-
стното си я да сс засол— е посоче¬
ното му място.
интернодиум (лат.) бот. разстояние
между два възела на стъблото на
растение.
иитериуицнй (лаг.) църк, извънреден
папски пригои—к.
интерогация (лаг.) полит. писмено
запитвано до народно събрание,
направено в периода между дес
сесии. квто отповорьг са получа¬
ва устно ни следващото заседание
или и—енcно и без разисквания.
интерпарламентарен полит. kейте со
отнася до международно обедине¬
ние ни парламентите от различии
страни; — интерпарламентарен съ¬
юз основан под ръководството нв
Англия и Франция преди Втора¬
та световна война, престанал да
съществува наскоро след крия ; —
интерпарламентарна комисия изб¬
рана κон—е—н от средата на на¬
родните преgствв-тод- зи някак¬
ви цол.
интерпелатор (лит.) полит. депутат,
който прави интсрполаи-я.
интерполация (лат.) полит. п—емоне
запитвано по някой важен въпрос,
отправено ог народен представи¬
тел е народно събрание до минис¬
тър или nрввиголегве, по който
се правят разисквания и приключ¬
ват с гласуване; — интерпелирам
запитвам; — интерпелиране запит-
вина.
Интерпол (англ.) международни ор¬
ганизация на нр—н-ввлн-те по-
диu—и зи организирана борби сре¬
щу престъпността.
интерполация (лат.) 1. литер, книж.
променяно нв токст или документ
чрез вмъквано на думи, израз¬
ил— глави, които но принадлежит
на автори; 2. мат. могол е мате¬
матиката зи приблизително прес¬
мятане ив функциите; 3. стат. ме¬
тод зи намирано липсващи члено¬
ве ни даден статистически род въз
основа на един ог способите на
изглаждане на статистическите ро-
gево; — янгсрполнрвм (лит.) пра¬
вя интерполация; — янгcрнедвгер
(лиг.) л—но, което прав— —вторпо-
диuия.
интерпретация (лиг.) 1. тълкувано нв
гонсг; 2. изпълнение на музикал¬
но литературно или ецоничне
произвсдсн-с, основано върху
лично тълкувана.
интсрссис (лиг.) биол, индивид, кой¬
то покрай белезите, характерни зв
мъжки или жсвсня пол, притежа¬
ва и белези на другия пол.
иитертриго (лат.) мед. възпаление ни
кожаги, получено от триенето на
дво допиращи се кожни повърх¬
ности.
интерфейс (англ.) 1. изч, техн. уст¬
ройство зв съгласувана работата на
ерaβв—тедве бавно действащи
електрически и механично-управ-
ляан— обекти ог бърдо действащ
процесор ни управляващата ги из¬
числителна машини; 2. електрон,
термин зи означавано ив електрон¬
ните средства плюс съответното
програмно осигурявано, необхо¬
дими зв осъществявано вв връзка
между две компютърни системи
291
интроекция
-ли два иемненонгв нв компютър¬
ни системи; — интерфейсен про¬
цесор малка изчислителни маши-
на. вaй-чоете н—н-нонnюгьр,
който сс използва да освободи
универсалния компютър ог няко—
задачи; — интерфейсна програма
програми, която са използва зи
преобразувано нв резултата от —з-
пълнаниого ни ун—варевднв прог¬
рама е спен-ф-чни.
интерференция (лвг.) физ. наслагва¬
но нв взаимно свързани вълни
(звукови, светлинни или ради¬
овълни).
интерферон (лат.) биол. зaшитне бел¬
тъчно βешостβе; което сс произ¬
вежда от клетките при вирусни ин¬
фекция.
иитерцелуларен (лат.) междуклетъ¬
чен; — интерцелуларна субстанция
веществото, косто сс намира меж¬
ду клетките и ги свързва.
интcрнcеян (лаг.) 1. юр. е гражданс¬
кото право — юридическа нимаси
чрсз поемано върху собс ся чужд
дълг, поръчителство и др; 2. ист.
е gравнин Рим — право на наро¬
ден трибун дв спира постановле¬
нията нв висши длъжности— ли¬
ца.
ннтизап (тур.) право нв общината да
издава свидетелства при продаж¬
ба на добитък, особено ионе и дв
получава таксата зи тона.
янгимсн (лат.^. личон, вътрешен,
съкровен, задушевен; 2. свойски,
исизиснан, домашен; — интимни¬
ча отнасям се квто мнеге близък
приятел; — -вτянноег тасно пр—-
яголегве, сърдечност, задушев¬
ност.
—нгифв (гур.) 1. сверявано на часов¬
ник; 2. разг, съвст, акъл.
интоксикация (лвт.) мед. отравяно ив
организми с огров—, вкаран— от¬
вън или образували се е самия ор¬
ганизъм.
интонация (лиг.) 1. език, ритмично-
нойеgячиaгa страна на речта, ко¬
ято зависи ог иевищониате и по-
н—жснисто ни тона при произна¬
сяното е различни в-gево изре¬
чения (изявиголни, въпросителни,
възклинатслн— и заповедни); 2.
език,, музикално ударение; 3. муз,
харингсрен бслсг и същина на му¬
зиката, които сс изразяват чрсз
определен— интервали, ладови,
ритмични и метрични взаимоот¬
ношения между тонеβото; 4. муз.
качество ни музикално изпълне¬
ние по отношение на височината
ни гоиевcта при пасна или свире¬
но ии музикален инструмент без
ф—ксяран— генево; 5. възгласи в
католическа църкви; — интонирам
давам тон.
интра (лаг.) първа съставни част нв
сложни думи. обикн. научи- тер¬
мини със значение във, вътре; вът¬
решен. вътрешно;
инτравeиозеи (лат.) мед. вътрсшно-
всиозси.
ингрвварс—я, ингревcре-я (лаг.) псих.
насоченост на човски към самия
ссбс си, към собствен-гс му усе¬
щания, прcж—внвaн—Я; спомени.
чувства и н-сдя.
интрига (фр.) 1. сплетня, клюна; 2.
завръзка е драматургичните про¬
изведения; — интригантка, интри¬
гант сплетн-нв; сплетник — инт-
риганствам правя сплети—. нлю-
ниретβaн; — интригувам будя ин¬
терес, заинтересувам.
интродукция (лат.) 1. въведение,
встъпление; 2. муз. встъпителна
част към някоя опера, съставено
от гливв—тс и основни мотив—, за¬
легнал— в основата иа опората; 3.
лес. пренасяно и отглеждано на
дървоти и растения е обезлесени
рaйени·
интроекция (лаг.) псих. прcвънлъшa-
вано иа човека в личността ни друг

ннтронизацuя
292
чевеκ·
ннтроннзацнв (лит.) книж. дароне-
ния при възкачвана на престол (нв
монарх, папа).
иигросиепин (лит.) физ. наблюдава¬
на с ивгрееноn вътрешната ман-
рострунгура ви непрозрачните ве¬
щества я материи; — —вгроскоп
(лат.) физ. уред за наблюдение вът¬
решната макроструктура нв неп¬
розрачните материи.
интроспекция (лат.) псих. непосред¬
ствено наблюдаване състоянието
ви съзнанието от самото прожи¬
вяващо лидс; самонаблюдение; —
интроспективен (фр.) псих. 1. ос¬
нован нв uвгроепонд—н; 2. който
наблюдава себе си; — интроспек¬
тивен мсгод основен метод е —дс-
aдuсг—чоснaтв психология зи изу¬
чаване на псих—чосн—тс процеси
въз основа ив субективното наб¬
людение на явленията; евненвб-
люgон-о·
интрузия (лвг.) геол. проникване в
земната кори ив етнеточнaгa маса
(магми), която при изстиване об¬
разува скали; — ннгрузижан геол.
за скала — хлътнала между други
скали —ли скални пластове, донв-
то с била е разтопено състояние.
ннтубация (лат.) мед. вкарвано вв
специална тръбичка проз усгага в
ларинкса. обикновено при опас¬
ност ог задушавана.
интуитивен (лат.) основан на инту¬
иция.
ингуягявизъм (фр.) филос. субонтив-
во-и деилист-чосно течение вън
философията ог крия на 19. и на¬
чалото ив 20. вей, според косто
действителността можа дв бъда
позната само чрез интуиция, и нс
по сот—вси и рационален пъг.
интуитивно (лат.) посредством чув¬
ствата; по -иет-инт.
шггунцнонизъм (лиг.) филос, идеалис¬
тично направление е съвременна¬
та буржоазни философия ви ма-
гомвтинвта, според което матема¬
тическите понятия нямат обекти¬
вен ен-еъд, в зависят от състо¬
янието ни псих-нити на човека; —
ннтуиционист (фр.) филос, после¬
довател нв -втуин-он-змв·
интуиция (лвг.) 1. филос, е —gовд—е-
т-чсснита философия — н-ст--
чссна способност за —рационално
познав—о бсз помощта на науч¬
ния опит я ни логически умозак¬
лючения; 2. прозрение, уссг; 3.
псих. бързо вьзnр—онвна и разби¬
рана. провицвтодвоег, съобрази-
тел посг, въображение, непосред¬
ствено постигане нв -ст-нити вър¬
ху основата ни богат минал опит
и теоретични научни знания е да¬
дена област.
инулин (лат.) хим, въглехидрат, по¬
добен на скорбялата, kейте се по¬
лучава ог короните ви някои
сложноцветни растения.
инундвцян (лит.) геогр, наводнявано
ив моста ог морсти, рони, озера и
др.
инфамби^^^н (лвг.) вж. улτpвнен-
тинисти.
инфвмия (лиг.) позор, бсзчссгио.
инфвнг (—сп.) престолонаследник,
тигли ни синовете ни испанския
или португалския крвл; — инфан¬
та (исп.) титли на дъщсритс на ис¬
панския -ля португалския крвл,
проетодонвелоgн—цв·
инфингсрнст (иг.) воен, псхог-нец;
— инфантерия пехота.
инфин-влязъм (лвг.) псих. задържа¬
не във физическото и психичес¬
кото развитие поради запазвана у
възрастния човск на чсрги, свойс¬
твени на детската възраст; — ин¬
фантилен книж. недоразвит, слаб.
инфаркт (лвт.) мед, умиране на ог¬
раничен участък ог тъкан нерид-
запушванс ии съответен кръвоно¬
сен съд, който го с оросявал.
293
инхалация
инфекция (лаг.) мед, проникване ив
белестотверни микроб— е орга¬
низма, които причиняват местни
-ля общ— смущения; заразявано,
инфикс (лат.) език, вмъквано ни
афикс и корана нв думата, който
изразява сдевеобрaзуввтолне или
граматическо значение; всгавии;
—	инф-ксалсн (англ.) език., иойго
са отнася до инфикс.
инфилтрат (лаг.) мед. масата от кле¬
тъчни елементи, която прониква
е тънвн—тс и предизвиква уплът¬
няване на известен участък.
инфилтрация (лвг.) 1. процес ни пър¬
воначално проникване на течнос¬
ти или газова е порьозна сроди; 2.
мед, проникване е тъканите иа
различи— ^ο^ηγ— или ии химич¬
ни вещества; 3. геол, рудно нахо¬
дище, образувано чрсз отлагана нв
разтворен— вещества от вода,
просмукани през шуплите и пук¬
натините на скалите; — инфилт¬
рирам (фр.) мед, просмуквам се,
прониквам.
нифнинти> (лиг.) грам, ио-зманнонa
глаголна форма, която означава
само действие, бсз дв дива указа¬
ние за глвголно лидс, число и вре¬
ме; неопределено наклонение.
инфлация (лат.) икон. спад в пону-
пвтоднигa способност на пвриге.
изразен е продължително повиша¬
вана на общото ниво на нсниге;
—	галопираща инфлация бърз рас-
гсж на цените (ог 20 до 200% го¬
дишно); — инертна инфлация по¬
вишавано равнището на HCH-re.
инфлексия (лат.) отклонение ив свет¬
лината.
инфлуенца (ит.) мед, остро заразно
вирусно заболяване, придружено
с възпаление ни гори-го guхaгод-
ня пътища. с висока температу¬
ра. треска и пр.; грип; — инфлу-
енчив болен от инфлуенца.
ин фолио (лат.) печ, 1. формат на
ηη-^, равен нв размера на печа¬
тан лисг. сгънат ни две; 2. книга с
гвкъе формат.
информация (лат.) 1. съобщение, ко¬
ето дава еваgан—н зв някакво по¬
ложение -ли за нечия дейност;
сводение; 2. мат. основно поня¬
тие е нибсрнсгиквгв, е така наре¬
чената теория нв информвц—яга.
която сс стреми да даде количес¬
твени характеристика за съдържа¬
нието на gagоне съобщение; — ин¬
формативен (лиг.) оевоgонягалcн.
инфрв- (лаг.) първи съставни чист ни
сложни думи със значение пол,
nо-gеду, напр. инфразвук.
инфразвук (лат.) физ. механични
вълни с честоти под 16 Хц., които
сс разпространяват със скоростта
ни звука, но но могат ди се възп¬
риемат с човешкия слух.
инфракл^ (лит.) 1. прочупная?, на¬
рушение; 2. юр. нарушаване иа
мир или закон; 3. мед. непълно
или частично пукване на кост.
инфрачервен (ηο^) обинн. е съчот.
инфрачервени лъчи физ, — неви¬
димо адонгремвгвитно лъчение,
ч-иго лъчи заомиг спектралната
област между червения край на
в-gин-я спектър и късовълнова¬
та часг ни спектъра ни радиовъл¬
ните.
инфузия (лаг.) мед, μ-ηβη? ни теч¬
ности (физиологичен разтвор. раз¬
твор ог гроздови захар. плазма и
др.) подкожно, във вените -л-
рснгалио пр— знач-голни загуби ни
кръв, след опсриц—я и др.
инфузории (лат.) зоол. низш— οτιωκ-
догьчв— организми.
инхалатор (лит.) 1. уред зв произ¬
веждано вв пари зи вдишвано от
прьgободни и гърлоболи—; 2. сгра¬
да или зала пр— доневиг извор за
вдишване на лонов—г— пари; ин¬
халатор и ум.
инхалация (лит.) мед. вдишвано на
инхибитор
294
пари и газове, лекарства ив прах
с лечебна цел.
инхибитор (лаг.) хим. вещество, ко¬
ето можа да забав— протичането
вв дадена ровни-я.
инцидент (лиг.) неприятна случка,
произшествие. приключение, ка¬
раница.
ннцизия (лаг.) мед. разрез. разряз¬
вана.
яви—стярв—о (лвг.) биол, образуване
на плътна обвивна у едноклетъч¬
ните при неблагоприятни условия
за живет·
инч (англ.) английска мярна зи дъл¬
жини 2,54 см.
иподякон (гр.) подлянои.
ипотеки (гр.) юр. вещно право върху
определен недвижим имот ви
длъжник. установено е полза нв
кредитора зи обезпечавано на оп¬
ределено нeтове вземане; — ипо¬
текирам залагам недвижим имог
срещу заем; правя ипотеки; — ипо¬
течен заем заем срещу залагано ни
недвижими имущества; — ипотеч¬
ни бавни банка, която отпусни за¬
ем срещу недвижими имоти.
ипохондрия (гр.) псих. нервно-пси¬
хично разстройство, иеото засяга
предимно въображението и оме-
u—енaлвaгa сфера вв човека и
съпроводено с прекаден страх от
заболяване или болесги; в по-ши¬
рок смисъл — πотиснигоег, уни¬
ло еьетенв—о нв духа, мрачни без¬
надеждност; — ипохондрик (гр.)
страдащ ог ипохондрия.
иприт (фр.) хим. бойно отровно ве¬
щество.
ираде (ар.) ист, султански указ.
иридииния (лат.) 1. физ, явление, по¬
ради косго размерите ни ярко ос¬
ветени предмети изглаждат по-то-
лсми ни тъмен фон, отиелиете св
е дойсгв-толноег; 2. физ. въздейс¬
твие нв лъчисти енергия или въз¬
действие на йенизирaшо излъч¬
ване; облъчвано с радиоактивни
вещества; 3. мед, разпространение
нв възбуди— и ив задръжки про¬
носи от клетките на мозъчната ко¬
ра върху мозъчните полукълба.
-ирам (лит.) наставка е глаголи. за¬
ет— от западни озини (ηο^η—,
френски и др.); прибавя се и към
т.лaπели, заети без -ир, срв. туши¬
рам, щр—хирим, старг—рвм, шути-
рим и др.; е тдвтедня форми ог
имена, зисти е български от за¬
пити— и класически езиди, напр.
банкрутирам, масажирам, рекла¬
мирам; е глаголи, образувани ог
други имсни, напр. бас-рим се,
пружинирам, обискирам и др.
—рвнноввдcв (лиг.) 1. филос, ог гле¬
дище ни —gавлиетичоенвтa фило¬
софия — койго на може дв сс из¬
рази е понятия ни логиката, нв ра¬
зуми; непостижим за разуми, тайн¬
ствен, мистичен; 2. мат. нeеьиз-
норин — —рицнонилня числи мат.
иссъизмаримя с единица, поради
косго не непвг дв бълит точно из¬
разени нито с цели, ниго с дроб¬
ни рационални числа; —- нрици-
овалсн израз мат. алгебричен из¬
раз, съдържащ радикал—, е който
има променливи всл—ч—ви.
нрацноналнзъм (лит.) филос, е някои
идсалист-часни системи (ингу-
игявизьм, прагматизъм, оkзиетcв-
циидизън и др.) — схващана, спо¬
ред косго свсгьт а недостъпен зи
рaзумно-дог—чаене позиин—е, по¬
неже представлява хаос от слу¬
чайности.
-реален (лаг.) книж, който нс съ¬
ществува; нcgайегвитcлан, нере¬
ален .
ирегуларен (лаг.) нередовен.
Ирсдевги (иг.) -тил-внсна полити¬
ческа партия за обсдинавиото нв
Игвл—я; — ирegeнгизьм попит, 1.
вauяенaдяег—чосие движение в
Италия през 70-гс години ни 19.
295
иронизирам
вон зв присъединяване към Ита¬
лия земите с италианско населе¬
ние, намиращ— се под австрийс¬
ки и френска влисг; 2. подит—чес¬
ни доктрина. кояго сс бори про¬
тив оставянето нв тор—гор—и, на-
еодeн- с една народност, под
властта нв други народност; — ире-
дентист член на Иродонтага.
ирезолюция (лат.) нерешителност,
колебание.
«релевантен (лат.) който не се отна¬
ся до въпроси; несъществен, не¬
важен.
иригатор (лвг.) 1. пръскачка; 2. уред
за впръсквана на гачности е ня¬
кои чвсгя нв чеващиего тяло; —
иригация i. напоявана на безвод¬
на наегиест чрез система ог ка¬
нали; 2. мед. промивано на вът¬
решни органи със струя от води
или други течност, обинн. с по¬
мощта на иригатор.
иризацня (гр.) разлагане нв болия
деят нв съставните му чисти.
Ирида (гр. „небесна дъги”) мит, бо¬
гиня, която елицатеорнвв дъгата;
посредница между богового, меж¬
ду ботовсго и хорвгв; несгягелна
нв Зевс и особено нв Херв.
иридий (гр.) хим. еивобнд гежъи мо¬
тал, зи. 1г, пор. № 77, вг. г. 192,2,
близък по свойства на платината,
но по-твърд и по-мъчно топим.
използван главно зи получаване ни
различни сплави с плагина.
нридоскоп (гр.) мед, уред за изслед¬
вана вътрешността на окото.
иридофори (гр.) биол. пигментни
клетки, съдържащ— кристали гу-
инин, който придави блясък иа ко¬
жата у риби. влечуги, замневеg-
вя.
Ирина (гр.) мит. у дровн—гс гърди.·
богиня нв мира.
иригация (гр.) физ. 1. оптично явле¬
ние, косто сс проявява в сegноц-
вегво сияние, когаго светлината
минава през тънко разслоен— пло-
ч—ци от прозрачни минерали; 2.
подобно явление, нвблюgвввне е
порссто-пластови облаци.
ирис (гр.) 1. анат. различно едвeтe-
на част нв окото; 2. бот, вяд цве¬
тя с различно оцветени цветово и
с дълги остри листа; перуника,
замбии; 3. минер. остар, названи¬
ето ии няколко скъпоценни и по-
луеиьиоuанн— камъка (опал. то¬
паз, турмалин, халцедон и др.), ив
които а присъща яρизвцянгв.
ирит (лиг.) мед, възпаление нв ири¬
са; — нритоцинлит мед, възпале¬
ние иа ириса я ресничного (ци¬
лиарного) тяло нв окого.
яригигявсн (лаг.) възбуждащ,
иригация силно раздразнение.
ярмил—и (тур.) злвгна или сребърна
турска ^ηούβ 20 гроша; — ирми-
личе gвagасагвча; 10 стотинки.
ирмология (гр.) църк, книга на ир-
мееигe; — ирмос началният стих
на всеки канон.
Ирод I Велики ист., библ.. 39 г. пр.
Хр. — 4 сл. Хр.. цир нв Юдея, зав¬
ладял престола с помощта на р—м-
еk—гc легиони иа Ангон—Я; ми—-
гелсн и властолюбив, премахва
всеки възможен съперник; на вс-
пе са приписва избивансго на
14000 деца „във Витлеем и всич¬
ките му предели, ог две ^τ-η- и
надолу” с надежди да унищожи и
новородения „Цар Юдейсн—”; 2.
прен. книж, злодей, злодеец; из¬
верг, изрод; мъчител.
ирокезн (фр.) членове ни индианска
конфедерация в Северна Амери¬
ка, състоящи сс от пег плсмсни.
иронизирам (гр.) пеgитривaм; — иро¬
ничен nеg-гривaгcлeн; — ирония
1.	литер. сг—лисг—чов похват, при
който nеg—тривaтодно се твърди
противоположното ив онова, ко¬
ето сс мисли; 2. гъвка скряга нас¬
мешка, подигравка.

нроним
296
нроним (гр.) ироничен псевдоним ви
п—еaгол-еaгuр—H·
исихазъм (гр.) ист. разпространено
е България и Византия през 13.¬
14. век рc.тигuезве мистично уче¬
ние зв общуване с бога чрез пъл¬
но мълчание, съзерцание и вът¬
решно вглъбявано; — —с-хаст—
(гр.) християнска секта проз 4. век,
мълчаливи—, монаси, иоиго са ся ·
наложили обет зв мълчин-с.
искариот (от собств.) предател (ог
иното нв Юда Искариот).
искейвизъм (англ.) литер. нисока в
художествената литератури, която
на отразява реалния жиног, и съз¬
дава свяг иа примамлив— илюзии;
eβaзиовuзън·
ислям (вр.) 1. родития, разпростра¬
нена е Близкия и Сродния Изгон.
Сов. Афр—кв, Средни Азия и Ин¬
дия, възниквала през 7. век в Ара¬
бия е периода иа разложение на
πьрвобигвеебшиввин строй и
преминаването към класово об¬
щество, и формирани под влияние
ви първобитните вярвания нв
арабските племена и ни христи¬
янството, юда—зма и зороастриз¬
ма. според която ими един бог —
Аллах, чийто пратеник вв земята
е Мохамед; мюсюлманство, моха-
мcдвнегβо; 2. народите, които из¬
повядват нохвнаgвисиaтв религия,
исмаилити (сер.) потомци на Исма¬
ил; араби.
ясо (гр.) църк. пригласяно при пс-
ΟΗΟ.
испанска муха зоол,, мед, 1. дребно
отреене насекомо, золено с мета¬
лен блясък; съдържа егревно во-
шeстве (кантаридин). използвано
и ^τ-η-ηβή; 2. разг. лекарство
зи активизирано на половата сис¬
тема у мъжа.
-нст (гр.) вистввка зи образуване ив
съществителни: 1. със знач. при¬
върженик ви учение, ноелаgеβa-
тeд, напр. комунист, марксист,
дарвинист; 2. gонгодв— имана. на¬
го напр. маринист, сценарист. ар¬
тист. фотот—п—сг·
истерика (гр.) болезнен припадък у
жсвитс, съпроводен със смях,
плач и пр.; — истерия 1. мед. вср-
βво-πе-х-чне разстройство, изра¬
зено е силна раздразнителност и
чувствителност, припадъци, кон¬
вулсии. мускулни новгрантур—,
парализи и пр; 2. прен, възбудено
норвно състояние, което веg- до
изгубване ив самообладание и не¬
разумни постъпки; — истеричен
страдащ ог, или склонен към ис-
тcринa·
исгиф (гр.) денк ог тютюн при ма-
н-пулиния на тютюна.
нстифчия (тур.) рвбогв—и. който об¬
ръща гютюнсн—го .οη^η?, зв дв
не сс запарват.
истмус (гр.) книж, тясна ивица зе¬
мя, сьcд-няβaши две големя час¬
ти ог сушата; нреβлви.
историзъм (рус.) филос. приинип ни
д-aдоиг-чcеия подход към разг¬
леждана ни природните и общос-
гвснига явления е процеса ни тях¬
ното възникване, -змеиои-о и
развитие вън връзки с конкретно-
-сгер-чcеκяго условия.
историограф 1. специалист по исто¬
риография; 2. внгор ни историчес¬
ко съчинение, истории; — исто¬
риография ист. 1. нвукв зв развоя
ни -егор-чоснеге знание, зи ме¬
тодите нв историческите изслед¬
вания и за разкривано закономер¬
ностите е развитието ни истори¬
ческата нвукв; 2. съвкупност от ис¬
торически —зелcgвввин и съчине¬
ния, посветени на отделна исто¬
рическа епоха. ни отделен народ
или нв даден проблем, историчес¬
ки библиография; — историцизъм
(лит.) литер. прекадено използва¬
не на подробни исторически сво-

297
ихтиорнис
тения за дадени епоха.
история (гр.) 1. иауии зи развитието
на човешкото общество и на на¬
родите; 2. наука за миналото ив
някой дял от нвунаги -ля култу¬
рата; 3. разказ; 4. разг. произшес¬
твие, случка, приключение; — ис¬
торик (лаг.) 1. учен, който се за¬
нимава с история; 2. разг. учягол
по история; 3. студент по исто¬
рия.
-ит (гр.) 1. наставка за образуване
нв съществителни: минерали, внв-
мeиcлест—, х—н—часκ— съедине¬
ния и други за означаване нв про¬
изход или родство, напр. aмеииг;
gелон—т. фосфит, g—вaнит и др.;
2.	наставка зи образуване имена
нв болести, причинени от възпа¬
ление, напр. писл-т, тонgоβaта-
няг, лимфаденит и др.
итабирит (от собств.) минер. вид
ир-сталинна шистозни скала.
игинизъм (англ.) език, изменение нв
пръниеге четена нв гласни в след-
нлвеичоснян период.
итеративен (лаг.) който сс повтаря
или съдържа пеβтирншо се дейст¬
вие; многократен.
итерация1 (лиг.) псих. непреднаме¬
рено възникване ог съдържанието
вв нещо nрож—нявaне, носго са
възпроизвежда от пвмсггв.
итерация2 електрон, всеки пронес.
при койго дидснига неелаgовaгад-
носг от опорад—и се изпълнява
или определен брой пъти, —ли до-
нвго бъде изnълиcве определено
условие.
игорбий (лаг.) хим. май сребрист ря¬
дък μο^η. от група дaнгaв—д—.
зи. Yb, използван в някои лазер¬
ни материал— и специални спла¬
ви.
итрий (лат.) хим. сламонг ог III гру¬
пи на нcрuеg—чнaгв с-егони. зи.
Y, пор. № 39, ат. т. 88,905, метил
ог рсдн—го земни, койго се среща
е природата, в изкуствено сс по¬
лучава пр— радиоактивни реак¬
ции .
нфтира (вр.) ост, клетва, злословие;
лъжливо ебβинонио·
ихневмон (лат.) зоол, 1. нagеcнcйет-
ео нaеонен— от ризроди дипонр—-
ли, около 27 000 види, разпрост¬
ранени и различни географски
ширини, използвани за биологич¬
на борба срещу вредители е солс-
κете и персkето степaнегне; 2. хи¬
щен бозайник, подобен иа нcвое-
гулиа, нойго яде змии и яйцаги
ни крокодилите.
ихнограф (гр.) инженер; — ихногра-
фия геометричен план на сграда.
ихтибар (гур.) уважение, почит,
ихтиография (гр.) описание нв ри¬
бите.
ихтиоза (лиг.) мед, кожни бедосг, ко¬
ято сс дължи на увеличаване нв
регенин слой на кожата, вследст¬
вие на косто се образуват голямо
количество люспи и ножаги стана
люспеста наго нв риби.
ихтиозавър (гр.) палеонт. изкопаемо
морско влечуго от мезозойскита
ора с форма ии риби, gоетитишо
дължина до 12 м.
ихтиокентавър (гр.) мит, митично
животно nелуpибa-нолуиен. с чо¬
вешка глава.	.
ихтиокол (гр.) клей от риби, който
сс получава ог плавателния мехур
на есетрата и сс употребява в мо-
д—ц—ввтв и гохн—нита.
ихтиол (гр.) хим. тъмнокафява гъсти
тсчносг, която сс получава ог ска¬
ли с останки от вкаменели риби
и други морски животи— и се
употребява в моg—ц—нaгa·
нхтиолит (гр.) палеонт. внaнcнодосг
ог риба.
нхтиология (гр.) дял от зоологията,
койго изучава риб—гс; — ихтиолог
споuиaл—ег по —хтиология·
ихтиорнис (гр.) зоол. пг—нв от изчсз-
ихтиофаг
298
вал род. която с имали зъби, в по
гръбнака с— с наподобявала р—бв.
яхг—ефит (гр.) човек, който со хра¬
ни с ряба.
ихтиофауни (гр.) зоол. рибна фауни.
ичняя (тур.) диал. алкохолно питие,
вапигна.
-шаллв^) (тур.) ост. Дай Боже!
нширсг, -шараг (ар.) ост. диал. зван,
обиив. гиен —ли условен.
ишиас (лат.) мед. неврологично за¬
боляване вв еcgaд—швин нерв,
еъnревоgоне от е—дни болки.
ишлеме (тур.) икон. пре-звеgетвете
на промишлена продукция със су¬
ровини я мвгcр—aд— на клиента
-ли извършвано нв опродолони
опсраци— върху магер-вл —ли по¬
луфабрикат вв друго предприятие,
иойто след изпълнението ни опе¬
рациите сс връща зв допълнител¬
ни обработки.
ищах (гур.) желание, охота; — —щвх-
ляя желаеш.
ищец юр, страната, която nроgявнв
прстонци— при съдебен иск
О
й
йогор (ηο^) 1. наемен девcu; 2.
войник от спед—илн— стрелкови
полково е вяно— армии.
йогарнвйстар (He^) ист. 1. висш
придворен чин; 2. ръководител на
дарси— лов; 3. началн—н нв йсгс-
ри при дворен.
йезуяг (лиг.) църк, 1. монах, член ни
едноименен нигед-чeеия орден; 2.
прен. разг. лuueнeр. днул—чник;
х—покрит, фарисей; коварен чо¬
век; — йезуитски църк. 1. който се
отнася до йезуиг-ге; 2. прен, разг.
лиueнcрcв, двул—чсн; коварен.
пеgнедcн; — Йезуитски орден
църк, католически монашески ор¬
ден основан ог Игнатий Лойола
(1534); — йсзунгизъм -л- озуиги-
зъм църк. 1. —теология и метод—
за дейност, присъщ— ни ордена и
неговите членове; 2. прен. разг. ли-
номерие, двуличие; бсзпринн—п-
веег; фарисайш—нв; — йазуягег-
но църк. 1. събир . всички йазуити
изобшо нато дяло; 2. прен. йозу-
-тш—на; йазу—гизъм; — йcзу-тшя-
вв 1. качества и прояви ни йезу¬
ити; 2. д—uанар—а, двуличие; фа-
риеойшинa; коварство; — йезуит¬
ско възпитание църк. възпитател¬
на система ни йозу—тита зв укреп¬
ване иа католицизма.
йена (яп.) японска монетна един—-
ни.
йерарх (гр.) църк, сващонеелужитод
с епископски сив; владяна, мит¬
рополит.
йерархия (гр.) 1. степенувано иа
длъжност— (е дадено ведомство,
е армията, е духовната област и
др.) от ний-низшата до ввй-в—е-
шата; 2. църк. н-сшиго духовни ля¬
на ни една църкви; йерарси; — йе¬
рархически (гр.) отнасящ са до йе¬
рархията.
йератически. йератичен (гр.) свещен,
жречески; — йератическо писмо
опростено сиорописно йсроглиф-
ио писмо у старите египтяни,
йерсй (гр.) църк. свещеник,
йеремиада (фр.) 1. библ. плач на про¬
рок Йорамня зв разрушаването на
~ Йерусалим. 2. прен, оплаквано.
Йеремия един ог четиримата голе¬
ми еврейски пророци (с Исай, Йа-
зек——л я Даниил); гой предска¬
зал (в 628 г. пр. Хр.) разрушени¬
ето на Йерусалим и звтиввнcто ни
Вавилон; написал библейската
книга „Плач”, е която оплаква бо¬
лите нв Йерусалим; — йеремиев
плач прен. жалък, болезнен, -ск¬
рои плач.
йероглифи (гр.) 1. стара египетска
писменост (фигури или условни
299
йонизатор
знаци); 2. прен. мъчно четливо
п-сне·
йероглнфна теория — aпиесг-чив на¬
сока е гоориягв ва позван—его,
според която човешките усещания
и представи не си образи нв пред¬
метите и нвдeн—ягa. и услови—
знани, символи, йероглифи.
йcрепрвмв (гр.) ост. тайно писмо нв
жрените.
барограф-я (гр.) ост, дял от исто¬
рията иа религията, който излага
вярата и култовете.
йcроgннен (гр.) калугер — дякон е
православната църкви.
берамаш^, йероскопия (гр.) предс¬
казвана по жартвеното ж-ногно.
йеромонах (гр.) църк, монах със сви
на свещеник у православните
християни.
йерофант (гр.) иърβежроц.
Йоан Злвгоусг (344-407) църк. 1. ви¬
зантийски деец на църквата, про¬
поведник, представител на грън-
κете църковно красноречие; 2.
прен, слagkеgумоu, слвдкодуман
оратор.
йовняти библ. ринири ог натоличас-
~ ния орден Св. Йоан.
Йов (собств.) един от патриарсите
на Стария завог; първоначално
твърде заможен и щастлив, баща
ив 7 сина и 3 дъщери, много бър¬
зо загубва всичко — богатството,
дсцвти, здравого. приятелите, но
остана верен на Бога: „Бог дал, Бог
взел”; — беден като Йов книж. из¬
вънредно боден, сетен сиромах.
йога ^искр.) 1. дрсвно—вд—йсиа
философска система, чийго осно¬
ван елемент с самопознанисго.
постигнато чрез различни спосо¬
би за обуздаване на мисълта. зи
отвл-чинсто ог омп-р-чи-я сняг
и побеждавано зановито вв при¬
родата; 2. последовател на тона
учение, който, зи да освободи ми¬
сълта с— от емпиричния сняг. дър¬
жи тялото си е особен— пози, на¬
лага недeβ контрол ва дишането
си, спазва спcu—вдон режим ви
хранено, хигиена ви тялото и др.;
3.	разг. човек, койго прави някои
от упражненията на йогите.
йогурт (тур.) диал. кисело мляно;
югург.
йод (гр.) 1. хим. елемент от групата
на хaлепоняга; зи. J, пор. № 53,
вт. г. 12<б,4044, вън вид вв тъмно-
β-елогев- кристални люспици с
метален блясък. добиван от ня¬
кои води и морски водорасли; 2.
фарм. спиргон разтвор ни йод; йо-
gенa тинктура, употребявана нвго
антисептично средство.
йод—g (лиг.) хим. сол на йоgовоgе-
ролнага нисол—ва, съединение на
йода с метил.
йодометрия хим. обемен метод за хи¬
мичен количествен анализ. кой¬
то сс основана нв оκиедиголвaгa
реакция на йода.
йодоформ хим. органично съедине¬
ние нв йода, жълт кристален прах
с остри миризма. използван е ме¬
дицината като aнгисcпг-чне сред¬
ство.
йок (тур.) иа.
йемeн (англ.) ист, в Англия през 14.¬
17. вой — сроден —ли заможен се¬
лянин; пе-ньеве — аровдагор,
требен земевладелец.
йоменрн (англ.) ист, 1. класата на
сродните соднн— или дробнигс зе¬
мевладелци е Англия прсз срод¬
ните ноневc; 2. доброволческа ка¬
валерия от зонондageдu—. нояго
станала часг от бр—гавснага гер—-
ториалвв войска.
йон (гр.) физ. часгица (игом, моле¬
кула —ли група), натоварена с
електрически заряд.
йонизатор (нем.) физ, пр—ч—н—гсл иа
йон—заи—я, нойто може дв бъда
алфа-лъчи. бога-лъчи, гама-лъч-.
рентгенов— лъчи, ултравиолетови
йоническн
300
лъчи, несмичоени лъчи, пламък.
в-еени температура. одeнгр—чое-
кв искра и др.; — йон-зиния физ.
1.	превръщане ва натуралните ато¬
ми или молекули е йони под вли¬
яние нв химически проноси. при
преминавано прсз газово вв улт¬
равиолетови, радиоактивни или
рентгенови лъчи. под дойсгв—ого
нв рaд-еaнт-вн— вещества или йо¬
низатори; 2. проникване отвън нв
йона и някоя среди; — йонизирам
(англ.) физ. превръщам елонтр—-
чсски неутрални частици (атоми,
молекули) е йони.
йоническн (гр.) отнасящ се до —ли
свойствен нв йонийдитс (гръцко
пдcнc)·
йоносферв (рус.) физ, горнвтв часг
ни атмосферата, нв височ—нв ог
80 до 800 км, е която твзевeгe се
вимирвт е йонизирано състояние
βелeдсгниe въздействието ни слън¬
човото излъчвана я ими голямо
звачониа зи разпространението нв
радиовълн-го.
нонофон (гр.) мощен βиеоκогевери-
тол, чяато действие се основани
ни възникването ив звукови треп¬
тения вън въздуха при променли¬
во йонизиране ни молекулите му
ог олоκтричаеkе поло.
йонтофореза (гр.) мед. вкарвана нв
лекарства в тъканите с ^^^ύβ
ни галваничен тон, чрез косто се
предизвиква размествана ив йони.
йорс (гур.) малки наковалня, главно
зв гоноκаgжяйеκи работи и зв кле¬
пано ии коси.
йот (гр.) фон, звук, който се бележи
с букви j. и се изговаря като й пред
гласни.
йога (гр.) 1. гръцка букви (i); 2. прен,
най-милко.
йотация (англ.) фон. поява ни звук j
пред гласен звук е началото ии ду¬
ми или в средата на думи между
гласни.
и
нввбс (ар.) 1. джамия в Мека, къдс-
то са намира свещенияг зи моха¬
меданите камък и нояго се смята
зв най-свсщои храм и главен обект
вв поклонение; 2. самият камък,
зв който се смята. че е паднал ог
небего.
каба (тур.) разг. 1. носб—т, κоегог-
нвт, ногрвон (зв плат и тр.) 2. зв
човек — пълен наглед. но ноизд-
ръжл—в·
кабала (евр.) 1. книж. еврейско ду¬
ховно учение. ньзниннaде през 2.
нон и съчетаващо ncρс—йенига ре¬
лигиозни учения с юдооалоксан-
дрийски, питвгоройени и воепдв-
тоничсск— —дои; 2. (тур.) диал,.
уречено количество зв работа зв
елин дон; — кабалистика (евр.)
книж. учение зв набилата.
кабалеро (исп.) ост, господар, дво¬
рянин, кавалер.
кабалета (ит.) заключителна музи¬
кална фраза.
кабаница (гур.) горни дрехи, ямур¬
лук, аби.
кабарга (ог рус.) зоол. планински
безрог бозайник ог сонeйсгве Еле¬
ни. който -ми мускусни жлези и
сс развъжда е Сибир.
кабардисвам (гур.) разг, увеличавам
обема си при фсрмсвгиния; набъб¬
вам, бухвам, шупвим.
кабаре (фр.) заведение (об—кнонено
подземно), където се пас, свири
и танцува; — кабаретен 1. който
се отнася до кабара; 2. прен. несе¬
риозен, леи, лeненрaнeн.
кабарясвам диал.. кабарт-свам.
кабахатлия (гур.) виновен; — каба-
хат вина.
кабел (фр.) 1. ел. един -ли няколко
добро изед—рин— олcитрепронеg-
нид— е обща защитна обвивна; 2.
дебело стоманено въже; — набс-
301
каверна
лен (фр.) който сс отнася до на¬
бол .
кабелтов (хол.) 1. морска мярна за
дължина 185,2 м; 2. дебело кораб¬
но въже с такива дължина.
кабестан (исп.) техн. уред зв βдитв-
Иа и премествано, нв годcни те¬
жести; снрипед.
кабзамал(ин) (гур.) ост, държавен
бирник.
набил (тур.) ост. възможно, можа,
кабинет (фр.) 1. стая за занимания
предимно с умствен груд; 2. обза¬
ведено помощсн-о зв специални
занимания е учебно заведение; 3.
мед, специално обзаведено поме¬
щение зв мед—н—вск— —ля зъбо¬
лекарски преглед—; 4. служебно
понашанио за работа на ръковод¬
но ляна е учреждение; 5. разг. ме¬
белите е такова помещение; 6.
сбор от всички министри ни една
държави; министерски съвет; —
кабинетен 1. който са огнвся до
ивбинет; 2. свързан с научни и
други занимания; 3. прен, откъс¬
нат от жинвга дcйетβигоднеег·
кабари (гр.) мит. у дрсннига гърди:
тайнствени божества нв силата и
наказанието от природата.
каблограма (фр.) телеграма. прода¬
вани по кабел.
каболета (лвг.) муз, малка ария,
нибос (фр.) узрял плод на какаовото
дърво.
каботаж (фр.) 1. мор, ав, морска, реч¬
на или въздушни гражданска на¬
вигация между пристанищата или
лагищвтв ни одна и съши държа¬
ни; 2. мор. флога нв крайбрежно¬
то корабоплаване; — каботажен
огввенш се до плаването оноло
бреговете.
кабошон (фр.) биж. заоблен поли¬
ран скъпоценен камък.
кабриолет (фр.) 1. малко, дcκо под¬
вижно файговча; 2. лока автомо¬
билна кола с подвижен покрив.
кабул (тур.) диал. 1. облог. бас; 2.
уговорка, съгласие; 3. (хол.) мал¬
ка преграда е корабите.
кабуля (гур.) диал, признавам вяно-
пе, съгласявам са с някого.
кабър (тур.) късо гноздайчс с голя¬
ма глава зи подметни зв обувни;
—	кабърка и кабарче (тур.) гвоз-
дойчо с широка глава.
кав (тур.) (евр.) ствроонрайеka мяр¬
ка за тежини.
кавак (тур.) диал, 1. бяла топола; 2.
трепетлики; 3. явор.
кавал (гур.) муз, народен дървен ду¬
хов музикален инструмент; — ка-
нилджия (гур.) свирач ни кавал.
каваларня (гр.) 1. рицарска доблест;
2.	нcgaд. значка зв отличен успех
я поведение на ученик.
кавалер (иг.) 1. ист. член на рицар¬
ски орден; р-дар; 2. носител нв
орден; 3. учгин. почтен я доблес¬
тен човек; 4. мъжът от танцуващи
двойна; 5. мъж по отношен—а нв
дами; — кавалерски благородно,
рицарски; — кавалерство обнос¬
ки нв кавалер; благородство; —
кавалерствам държа сс наго кава¬
лер. κотвто придружвнвм дама.
кавалерист (фр.) воен. войник -л-
офицер ог квнвлсриягв; конник;
—	кавалерия (фр.) конна войска,
коннини; 2. книж. рицарски доб¬
лест; — кавалерийски който се от¬
нася до кавалерията.
кавалкада (исп.) книж, 1. щоегв-c,
върводиди ог конници; 2. разш.
шествие.
каватнна (иг.) муз. лирична солови
посев, която са отличава от ари¬
ята по простата с— неисгруκu-н.
кавга (гур.) нарав—да, крамоли; —
нингвджия човек. който обича дв
сс кара.
каверна (лиг.) 1. мед. кухина, обра¬
зувана е орган поради разрушава¬
но вв тъкан—га пр— бедeегcн про¬
цес. ван-чесго е белите дробове
кавернит
302
при туберкулоза; 2. техн. местно
разширение вв сондажен отвор.
кавернит (ит.) мед. възпаление ии ив-
ворвозвитс части е пикочния ка¬
нал и полония член.
кавърдисвам, кавардисам (тур.) разг.
пържа месо; лун я др.
кавърма (тур.) вид дълготрайно яс¬
тие ог късчета месо, изпържени е
собствената си мазнини.
нвгог 1. член нв племе е югозапад¬
ните Пиренеи; 2. рядко ост, ли¬
цемерен набожни к — каготизъм
(фр.) разг. гьпоумио, престорена
л-домерна набожност.
кагулар (фр.) член ни фашистка ор¬
ганизация във Франция, kенге те¬
роризирала претрcс—виеге насе¬
ление (от 1932 до 1940 г.).
када (гр.) диал, голяма каца за гроз¬
де; катос.
кадаиф (гур.) 1. гънки, слабо опе¬
чени тосген— вишни; 2. сладниш
ог такива нишки.
надвис (фр.) 1. етмeроноег, гвнг; 2.
ритъм (в музики, танц, стих); 3.
прен. благозвучие.
нвдиетрев (фр.) спон-влиа бяла и
плъгва харг—я. която служи зв
чертежи.
кадастър (гр.) 1. план и оценки нв
земята и местата е едно солящо с
оглед ви полагащия са данък; 2.
ист, е древността — списък на ля¬
ната, κеяте подлежат ни облагане
с данък; — кадастрален (фр.) от¬
насящ се до кадастъра.
нидсм (гур.όγ вр.) разг. щветдине на¬
чало; успах, щастие, докарано ог
външно въздействие; сполука,
късмет; — κagcндин разг, който
1^— шистиc·
кадена (гр.) мор. верига нв ногна.
наловив (иг.) муз, 1. хармоничен или
методичен завършек нв музикал¬
ни пиеси, който разчленява музи¬
калното построение и спомага за
цялостното му изграждане; 2.
вмъкнат откъс към края ви музи¬
кално произведение, с косго сс да¬
ва възможност нв —зпъдниголн да
покаже гахн—нага си; 3. отбеляз¬
вана почивна е музикално про—з-
βοτοη—ο.
кадет (фр.) 1. ост, възпя танин на
сродно неовве училище; 2. (рус.)
ист. член вв конституционно-до-
неκриг-чнaтa партия е дорcβодю-
ц—онна Русия, която поддържала
царизма и б—лв противник ни ре¬
волюцията; — квдсгски (фр.) от¬
насящ се до кадет—.
над-лък (гур.) ист. съдебна област.
район нв един кадия.
кадифен (тур.) направен ог кадифе;
— кадифе мока нлвситв коприне¬
ни —ля копринено-памучна .мите-
рия.
кадия (гур.) ост. съдия.
кадмий (гр.) химически сламсиг Cd,
пор. № 48. вт . т. 112,41 — синкав
като елене метил.
кадмон (евр.) и иaбвл-ег-κaгв: пръв
образ нв човека.
Калмус (гр.) финикийски цар, ос¬
новал Тива и въвел писмеността
е Гърция (16. вой пр. Хр.).
кадос и кадус (гр.) диал,. кани, бъч¬
ва, ебиκн. зв презла.
кадрив (фр.) 1. слънчев часовник;
2.	циферблат.
кадрил (фр.) 1. вид твид с шест фи¬
гури, играе сс ог няколко двойки;
2. прен, размествано нв служещи.
кадро (ит.) разг, портрет, снимка.
кадровик (от фр.) I. началник или
служещ е отдел „Кадри”; 2. нва-
лифинирвн работник; 3. войник
ог редовната войска.
кадросвам, кадросам (гр.) диал. сни¬
мам.
кадуцей (лат.) мит. жезълът на Хср-
мсс. състоящ се от два крили и
змия.
кадуциране (лит.) изгубване на пра¬
ва.

303
казуален
кадъна (гур.) съпруга ни турчин; гур-
к—ия, ханът.
кадън-гьобек (гур.) кул. вил силно
подсладен тестен сладкиш.
кадън-пармак (гур.) бяло десертно
грозде с твърди, заострен— на два¬
та края зърна.
кадър (фр.) 1. nосгоннeн съсгив ни
войскови чист; 2. основен състав
от работници и служещи н gage-
но предприятие яли учреждение,
е професионална или партийна
организация и др.; 3. квалифици¬
ран персонал; 4. мн. или отдел
„Кадри” — служби е учреждение
-ля предприятие. която проучва
личния състав и дава мвсн—е зв
него; 5. отделна снимка ог кино¬
лента яли епизод ог филм, на ко¬
ято е зифинс-рано едно ог дви¬
женията на енинaв—н обект; —
кадриране полигр. ноgтетевиa (оз¬
начаване на желания кадър) нв
еригинидн—н снимков материал зи
печат.
кадърен) (гур.) способен; — кадър-
восг способност.
каза (вр.) ист, околия е Турция.
казак (рус.) 1. руски лeненъерьжeи
коннии, служещ на свои разнос¬
ки и с голeн- прави; 2. прен. ру¬
син; — казашки свойствен нв. яли
отнасящ се до низин-гс.
казан (гур.) голям баньрен съд, го¬
лям котел.
казанджня (гур.) ост, 1. майстор ни
котли, бакърдж—я; 2. нойго рабо¬
ти пр— казан; — казанджийница
работилница нв квзанджия.
Казанова, Джоваяи Джакомо (1725
— 1798) игaд—aвсκи писател и
авантюрист. описал -нг—мв—ге си
любовни похождения; — прен, го¬
лям любовник; любовния; женкар;
разг. неодобр , коцкар.
назирмв (нем.) 1. сграда. постоянно
жилище ни войници; 2. прен, разг.
геляне, искрас-во здание. обин-
ненeво построено по шаблон,
казачество 1. особено военно със-
дониe н южната часг на gорeве-
людиеинв Русия, съставено пър¬
воначално от избягали крепостни¬
ци и бедни гражданя; 2. общест¬
во от казани — населението ни Ка¬
захстан около рсияге Дон, Кубвв
и Терен.
казачок (рус.) руски народен ганц е
2/4 такт и бързо темпо.
казба (ар.) муз. арабска тръстикова
флейта, сродна ни нашата цафа-
ра.
низеяв (лат.) хим. 1. оргинично бел¬
тъчно вещество, съставни част нв
млнkето; еирeнeте и др., сложен
белтък от групата нв фосфо^о-
геидяте; 2. пластмаси ял- лепило
ог такова вeшeетве·
казеиноген биол. най-важният бел¬
тък, съдържащ фосфор — специ¬
фичен продукт от секрециите ни
млечните жлези.
назсмат (фр.) 1. воен. помещение и
крепост под нaдеβeгe, запазено и
неуязвимо ог артилерийски огън;
служи зв почивна, за спане и пр.
ни бойните; 2. воен. бронирано по¬
мещение ни боен кораб, е коего
се несгивнг оръдията; 3. подзем¬
но помещение е затвор зв уеди-
няване нв нрeсгъннид-·
казеозен (лат.) койго наподобява си¬
рене; сирен-ст
казимир, казмир (фр.) гънка вълне¬
ни магария.
нвз—но (ит.) 1. игрален дом; 2. клуб,
увесел-гслно заведение с ресто¬
рант. кафене.
казионен (рус.) 1. държавен; 2. прен.
назначен и поддържан от власт¬
та; 3. прен. външен, формален, бю¬
рократичен и.
назма (гур.) нар, 1. търнокоп; 2. три¬
ъгълна мотика.
казуален (лиг.) случаен; — казуали-
зъм филос. учение. κеcго обясня-
казуар
304
ни произходи вв свети я нβдeви-
яги със случайността; — казуалист
привърженик ни нaзувдизнв.
казуар (малайски) зоол, голяма авс¬
тралийска камилска пг—да с пе¬
ра. подобии иа ноен—.
казуист (лаг.) 1. юр, специалист по
казуистика; 2. прен. лиде, което е
опитно е привеждането на дово¬
ди пр— спор; 3. прен. лине. неeте
—знъргв истинвга пр— доказване ии
съмнителни полежeнин.
казуистика (лаг.) 1. юр, разглеждано
ви огдeдвигe случаи ог съдебни
дела според начини, по нойго
трябва ли се решат съгласно прав¬
ните норми; 2. прен, извратл-вост
и находчивост при доказване ии
лъжливи или съмнителни положе¬
ния, обикновено при спор; 3. мед,
съвкупност от клинически наблю¬
дения върху историята на една и
съша болест у няколко индивида;
4. филос. похват нв срegневeκев-
нага схоластика.
казус (лвг.) 1. книж. случай, затруд¬
нено положение; — казус беллн
а) повод за война; б) повод зв
спор, зв разваляне на отношения;
3.	юр. сложно и иeеб-κновeне де¬
ло е еъgоπроизноgствето; 4. юр.
действие с външни призвани ни
престъпление, но без елементи нв
вини, затова е и ненаказуемо; 5.
мед. чистен случай ив една болест,
казък (тур.) ост. диал, кол.
κвзьргми (тур.) диал.. ^--0, пригот¬
вено с месо, мaсле; лук, черен пи¬
пер и доматен сос.
на—и (тур.) 1. ост, леgнa, ладия; 2.
диал. вил шейна; — канкния (тур.)
ост. диал, лодкар.
кавл (вр.) разг, койго одобрява;
склонен, съгласен.
каин (от собств. Каин, синът на Адам
и Еви, който убил брата си Аеел)
библ, прен. убиен, брагоубиен, из¬
верг, злодей; престъпнин.
нв—г (вр.) ист. бележка, етнeгнв и
списък, паспорт. бележник и др.
каиш (гур.) разг, ремък, колан.
кайгана (перс.) 1. разг, пържени
яйна; 2. наша ог брашно, яйца,
масло и тр.
кайзер1 (вем, лаг.) ист. германски
или австрийски император,
кайзер2 (лвт.) кул. ен-исне пушено
месо, оваляно е червен пипер.
кайнакамин (гур.) турски управител
на каза. околийски началник; за¬
местник нв управителя.
каймив (исп.) зоол. вид крокодил;
алигатор.
кайме (гур.) разг. книжна пари, банк¬
нота.
кайнак (гур.) диал. извор.
кайнозой (гр.) геол. ввй-вонага ери
ог гeолет—чeсκвтa история ви зе¬
мята.
кайнотнпен (гр.) минер. който се от¬
нася до вулканични скали, обра¬
зуван— през тeелопичeсκятe епо¬
хи креда и герниер.
кайрак (гур.) геол. сухи песъчливи
или наменисга почва на пресече¬
на мeегност·
какаванин (гр.) разг, глупак, заплес,
некадърник.
какавида (гр.) зоол. звв—ги н пашкул
пьеeн—цa —ли червей, от койго се
разн—вв пеперуди.
ниииду (лат.) зоол. вил ивчулвт па¬
пагал.
какемфатон (гр.) двусмислен, неп¬
риличен израз.
какистократия (гр.) господство нв
ний-лещ-гe.
ииногрвф-н (гр.) ост, неправилен пе¬
дагогически метод — погрешно
писане от страна на учителя и
стремеж от страна нв ученика дв
открие грешните, ти по ганън на¬
чин дв учи правописи; грешни в
правописа.
какодемои (гр.) книж. зъл дух.
какология (гр.) лоши дума. здееле-
305
кале
ние, хула; неправилно съставяне
иа изречения.
какотрофия (гр.) мед. 1. лошо хра¬
нене; 2. отпадналост поради де-
шо хранене.
какофили (гр.) лоши приягел—,
какофоничен (гр.) неблагозвучен; —
какофония неблагозвучие.
кактус (лаг.) бот, тропическо рас¬
тение с хубави цветове, мeеeеге и
бодливо стъбло.
кала (лаг.) бот, парниково ннеге с
едри бели фунисн—дн— цветове.
калаазар (ивд.) мед. гежкв еп—де-
м-чна болест е грепичeснягe стра¬
ни.
^лаби^н (тур.) разг. вaввдицв, нно-
го хора.
каланс (гр.) книж, скъпоценен ка¬
мък гюрковз.
калай (тур.) 1. химически елемент
Sn, пор. № 50. ат г. 118,70, мек и
ковък метал с бял цвят; 2. прен.
мъмрене, нахокване, укор.
ивдийдж-н (гур.) 1. разг. лице, ко¬
ето калайдисна съдове; 2. прен. ди¬
гания; — калайдисвам, калайдн-
свм (гр.) 1. покривам медов съд с
тънък пласт калай, за да не се
окислява; 2. прен. мъмря, хоним.
кали^р (лаг.) 1. диал. мвсгилн-ца;
2. зоол. калмар.
каламбур (фр.) игра нв думи. осно¬
вани ви звуково сходство, но с раз¬
лично значение; —троелов-c, —г-
реелов—дa·
каламин (лит.) минер, вид минерал,
цинков силикат. койго съдържа до
67,4 динн; пaлнaй. хeниморфиг·
каламисвам; каламисам (гр.) диал. 1.
навивам прожди иа калем; 2. бия.
бъхтя.
каламитет (лат.) 1. злочестина; бе¬
ли, белсгв-е; 2. масона поява нв
насекоми, ноиго вършат тедeни
опусгещcвин·
каламити (гр.) палеонт. изчезвал
клас от хвошов-гс растения, и
който се включват същинск-ге ка¬
ламит— я еетcреκaлaн-г-тe; вка¬
менен— тръстики.
каламот (гр.) диал. тръстикова леса
за прост-раие (пашкули).
каламя (гр.) диал. изработвам нcше
хубаво.
k^bbt^ (хол.) техн. машина с на¬
лян— зв изравняване нв повърх¬
ността и придаване гладкост и
лъсканина на плат. хвргия, гуми и
др.
калао (от фр.) зоол, пг—ди с голяма
и закривена човка. която живее и
Индия, Австралия и Африка.
калауз (тур.) диал. 1. койго придру¬
жава някого нв път ти показва пъ¬
тя или да го пази; 2. телямвгв ча¬
совникова стрелна; 3. топна ни
врага.
калафат (вр.) диал, 1. кълчища, с ко¬
ито се запълват цепнатини ив лод¬
ка, пот; 2. остро снарнвве. побой;
— нилафагя (гр.) диал. запълвам с
кълчища и смола иепваг—нигс на
лодки и под.
калашников (от собств. рус. Калаш-
винев, 1919 г. конструктор ва
стрелково оръжие) воен. автомат,
шмайзер ог гази система.
калвила (фр.) бот. сорт трайна ябъл¬
ка.
калвинизъм църк.. (от себегβ. Калвин,
1509 — 1564, учредил е Женева
църковна организация. която под¬
чинява снегскага власт ив църков¬
ната) реформаторско християнс¬
ко течение, прог—вепеегввяшо се
на хeтeнониягa ва нагол—н—зма;
рaзиев—двеег ви прогесгангизма.
калдер (исп.) геол. телян нрагер,
койго се е образувал след пропа¬
дането ив дентралиата часг на вул¬
кан.
калдъръм (гур. ог гр. „хубав" и
„път”) настилки иа улица. двор.
път от ведяливи камъни.
кале (гур.) крепост. гнърд—на.

Калевала
306
Калевали (фин.) фински надиова-
лен епос.
нвлеври (тур.) остар. плитка коже¬
на обувна; пантоф.
ивледонид (фр. от с обете. по старо¬
то име пи Шотландия) геол, нагъ¬
ната земна структура, възникнали
през първата педевиви на пале-
озейенaгa сра; — κвдeдевсни (фр.)
геол, който се отнася до първия
випьβaгeдcв етап през първвги по-
ленивв ив палеозоя — към среда¬
та и е крия иа е-луренин период,
налезми и нвдeзме (гр.) нар. спен—-
алии сватбена покани, придруже¬
на с почерпна от нино·
калейдоскоп (гр.) 1. физ. оптически
уред по дължината ви който си
поставен— няколко огледала, га¬
ка че движсщ-гс се предмети
(двегни стъкла, мъниста и пр.),
поставени там. се явяват квто без¬
брой променящ— се и красиви фи¬
гури; 2. прен. бързо сменящ— се
впечатления или представи.
κвлeйтефев (гр.) физ, уред за наг¬
ледно изучвнане нв звуковите ко¬
лебания.
калено (гр.) диал.. свако. вуйчо.
нвдeн (гр.) 1. тръстики; 2. перо; пе¬
ро за писане ии плочи; 3. (гур.)
сметна, рубрика; 4. нен зв нави¬
ване нв прежди; 5. разг. медяв; 6.
пръчка от дърво зв присаждане.
нв.лсвтир (лат.) 1. с-сгeнв за измер¬
ване ни времето според периодич¬
ни повтарящи се природи— нвдe-
bu^ 2. еиетeнвтизярaн указател на
βеичκ—тe дни през годинага с оз¬
начаване ва празнини. почивни
дни и важни събития. често снаб¬
дени с практически енeдcнин; 3.
разпределяне на работа. зaв-нв-
вия. спортни игри и други по дни,
еeдниц— и мeеeци·
калевди (лаг.) у римднв—тe: венκе
първо число ва месеци.
налесеим (гр.) навя, поканвам зв тър¬
жество (сватби, празник и др.).
кален. килии (лат.) разг. I. дълг— пле¬
тен— или ш—ги чорапи без стъпи-
де; 2. разш. чорап.
калсш (алб.) диал. вакъл. с черво
около еч—гe·
Кали (ивд.) индийска богиня ва
подземното царство, изобразява¬
на черви и с четири ръце и огър¬
лица от черепи.
калибрирам (фр.) книж. 1. опреде¬
лям калибъра. размери вв вещо;
2.	проверявам доловията върху
скала вв измeρнвгeдcн уред.
kвдибромeр (фр.) техн. уред за из¬
мерване дебелината вв жица, ме¬
тален лист и др.
калибър (ар.) 1. измeрнвгeдeн инст¬
румент без скали, който е пред¬
назначен зи проверяване нв раз¬
мерите, формата, разположението
и разстоянието между чистите вв
машина, механизъм и др.; налиб-
ромер; 2. диаметър (вапречник) ва
навали вв огнестрелното оръжие;
3.	размер вв снаряд или патрон,
съобразен със съответното огнес¬
трелно оръжие; 4. урсд зи измер¬
ване вв форми; 5. прен. размер,
голeнивв, дебелини; 6. прен. вид,
род.
нвлигрифия (гр.) красиво и художес¬
твено изписване ва букви; крис-
воп—е; — kвдятриф (гр.) лице, ко¬
ето пише красиво. нрaенописeц.
Калигула третият римски импсрвгор
(12 — 41 сл. Хр.), ставал пееле-
ничев със своята жестокост.
каляй (ар.) хим, химически елемент
К, пор. № 19, вг. г. 39,096, мен
срeбряегобнд мeтaд·
κвлιинв*нв (от гр. „покривало”) църк.
висока цилиндрична шапка вв
православен тухонвиk·
килимива (гр.) 1. диал, кръстница; 2.
зоол, невестулки.
иалиомерв (гр.) е израз развалям нв~
динeрaгв разг. — развалям отно-
307
калпазанин)
щeвиягa си с внκего, скарвам се.
Калиопа (гр.) 1. мит, муза ва епи¬
ческата поезия и вв красноречи¬
ето; 2. прен. епическа поезия.
Калипсо (гр.) 1. нимфа ва остров
Опиг—я, дъщеря ви Оисав. която
приютява след норабонрушев—е
Одисей и го държи 7 геg—в-, на¬
го му обещава безсмъртие; 2, муз.
народна песен ог о-в Тривидаг;
3. съвременен танц илабрене гакт.
е живо гемпо с характерен ритъм.
калистнр (гр.) нар. малка могичкв зи
пренопававе ва инегя, зеленчуци
и тр.
калифорний (ог собств. по —мего ни
Калифорнийския университет)
хим. -знусгвево получен радиоак¬
тивен химически елемент Cf, пор.
№ 98 през 1950 г. е Калифорния
при облъчване на кюрий с алфа-
чaегиц-·
Калифорния 1. геогр, тесен полуост¬
ров ва западния бряг вв Северни
Америка, някога под владението
вв Мcκеино, известен със златните
си рудвиди; 2. прен. страни, бога¬
ти вв злато; злагва мина.
калка (ит.) 1. вит прозрачна хартия
или гъвко плагво за снимане ва
копия ог чертежи ял— рисунки;
2. копие, направено вв такава ма¬
терия; 3. език, дума —ли израз, об¬
разуван чрез буквален превол нв
чужд образец.
калкан (тур.) 1. зоол. риба кимбала;
2. сгряха, наведена само ви едва
страни.
калкулатор (лит.) 1. търг, специалист
по калкулация; 2. техн, сметачна
машина; 3. електрон, eлeнгревво
устройство, което може дв изпъл¬
нява прост— аритметични. и чсс-
то и други операции е числа, въ¬
веждани ог клавиатура.
калкулация (лаг.) търг, сметна за из-
чиенянввс себестойността ва оди-
вина продукция или ва обем ра¬
боти.
κaлκ:удозeн (лвг.) който има камъ¬
чета, нвмевисг; — нвдκулезeв пи¬
ели. мед, бъбречно възпаление по¬
ради камък н бъбрека.
калмар (фр.) зоол. хищно нерене ме-
ноголо, тлaвевего животно. по¬
добно ва сепия.
калометрия (гр.) мярна на красота¬
та.
калоризатор (лиг.) техн, чист ог дви¬
гател с вътрешно торене, е която
се запалва горяβоте·
κвдоризвuин (лаг.) техн., насищане
повърхността ва желязо, чугун
-ля стомани с влун-в-й, за да им
се придаде огнеупорност.
нвдерийвесг (лаг.) физ. 1. количест¬
вото топлива. нояго се съдържа е
egве тяло, изчислена е калории;
2. kод-чeсгβето топлина, която се
получава ог грам хранителен про¬
дукт, изчислена е нвлерии.
калориметрия (гр.) измерване сила¬
та на гопл—ввта.
калорифер (лаг.) физ. 1. топлообме¬
нен впврвт зв загряване ва въздух
или газове посредством гоnлеве-
с—тсл (пара, топла ноти или то¬
пъл въздух); топлопровод; 2. пар¬
ни или нотни —вегвлвд-н за отоп¬
ление: 3. огепл—гeдeв радиатор.
калоричност (фр.) физ, количество¬
то гопл—ва, нояго сс получава при
торенето вв 1 кг Торино.
калория (лвг.) 1. физ. сд—вида мяр¬
на зи гопл—ва; 2. мн. разг. коли¬
чество го топлини, което се развива
пр— горене; 3. биол. етивинв за ка¬
лоричната стойност ва хрвнагв.
калофер (гр.) бот, нвоготодииве
грен—сго растение от еeнcйегне
Сложноцветни, листата ва което
се употребяват като подправка.
калпав (вр.) разг. 1. негоден. недо¬
бър, лош: 2. подправен. ве—сгив-
сни.
калпазанин) (гур.) разг. 1. негоден
калпак
308
човек, калпав човек; 2. мързели¬
вец.
калпак (гур.) 1. шапка от весгрига-
11 и ножа; гугли; 2. техн. приспо¬
собление зи покриване ва отвор.
ηβ;ιτβοββ(—η) (перс.) диал. 1. тежко,
тромаво впрегатно —ли товарно
животно; 2. прен. сводник.
калтак (тур . ) диал. 1. еcgдо; 2. прен.
разпусната, неморална жена.
калугер (гр. „добър старен”) монах,
налурче (гр.) диал, книжни тръбич¬
ка —ли макари с навит ва вся но-
βοη.
калус (лаг.) 1. бот. израстък по рас¬
тения, иойго се образува пр— на¬
ранен— места от деление и израс¬
тване ви съседни клетки; 2. мед,
новообразувана костна тъкан при
заздравяването вв счупена кост.
калцеолария (лат.) бот, градинско
декорат-вво растение с бели, жъл¬
ти или червени цветове, не-ге
приличат ва малки обувни.
калций (лат.) х—м—чесни eдcнeвг Си,
пор. № 20, вт. т. 40,08, сребрис-
гобял метал.
килиининия (лат.) 1. хим, превръща¬
не вв металите е окиси при изга¬
ряне или при достъп ва въздух; 2.
хим. превръщане нън нар; 3. хим.
обезводняване чрез нагряване; 4.
мед, заздравяване вв язва във вът¬
решен орган, наверни н бели дро¬
бове и тр.; — калцинирам (лит.) 1.
хим. ебeзвеgвявaн, изсушавам
чрез нагрявано; 2. мед. заздравя¬
вам, като покривам или се пок¬
ривам с калций.
калцирам (лат.) мед, покривам или
пропивам с нврон-те вещество, за
да се втвърди; заздравявам.
калцун (ит.) 1. ост, тесни мъжки га¬
щи до под коленете, зи да може
кранът свободно дв сс прегъва; 2.
дълги мъжки вълнен— чорапи; 3.
подобни ва ботуш високи до ко¬
ляното обувна от груб плит.
калъп (тур.) 1. твърда форма. по ко¬
ято се правят или изливат вянои
предмеги; 2. дървено приспособ¬
ление зв правене —ли обтягано“ ва
обувки ; 3. подобна ма куб -ли
призма форми, нояго се дава ва
вяно— изделия, квто сапун, мас¬
ло и тр.; 4. прен. еднообразна мяр¬
на. шаблон.
калъф (гур.) кутия или покривна.
направена по формата ва предмет
(възглавница, китара), зв да го
nрegнизни·
калъч (тур.) ост, сабя.
кама (гур.) 1. двуостър нож, пред¬
назначен главно зв мушкаме; 2.
клин зв депеве ва дърва, камъни
и др; 3. диал. отделно спечелване
при игра. зи която нс се плащат
пари; 4. диал. спорт, врага; 5. (ог
собств.) у индийците: бог вв лю¬
бовта и брани.
камара (гр.) 1. народно събрание и
иевсг—гуциевнa държава; — дол-
яа камара депутатите, избрани не¬
посредствено ог народи; — горна
камара -ли сенат назначен— и из¬
брани депутати, които потвърж¬
дават решенията ва gедвaтa ка¬
мари; 2. икон, изборно учрежде¬
ние, задачата ва което е да под¬
помага развитието вв търговията
и индустрията.
камара (тур.) натрупани неща.
камарад (фр.) другар.
камарера (исп.) е Испания: придвор¬
на тима.
камарила (—сп.) ист. групи придвор¬
ни. които използват близните си
огвощeв—н с държавния глави, за
да влияят върху държавните дела
и управление.
камат (гр.) диал. работа. умори.
каматан я каматен (гр.) диал. I. кра¬
сив, хубав; 2. способен, сръчен.
камба (лиг.) бот, сорт месеста гоп-
честа чушки, гамби.
камбала (рус.) зоол., плоска риба, но-
309
кампеш
ято живее е селeв— я сладни во¬
ди, с очи само ва едната стрина;
калкан.
камбий (лиг.) дървесина у дървета¬
та, която помага за разнасяне на
влагата.
камбио (иг.) банк, чужди платежни
средства (nод—ц—. мeв—гeдв—ци,
чeневe. бавнвог—); — камбиален
курс разляната между местните
платежни средства я чуждите; —
камбист (ит.) фин. търговец ва
цеви— книжа. борсов агент.
камбуз (хол.) мор. ост, кухня иа ко¬
раб.
камбур (тур.) гърбав.
камед (гр.) спец, засъхнал гъст сон
от кората вв различи— дървета.
който се употребява е техиинага
зв получаване на лепила.
камелия (фр. от еебетв·) бот, 1. рас¬
тение с крас—н— бели цнeтевe, до¬
несено от Азия и Европа от миси¬
онери Камели; 2. цветът вв това
растение; японска роза.
камелопард (гр.) зоол. жираф.
камера (лат.) 1. празно зaгверeве
пространство в уред, машива,
приспособление; 2. стая. стаички,
малко огделевие със специално
предназначение; 3. мед. преграда
е долната nоленивa иа сърнето;
4.	вътрешна часг ва ухото; 5. те¬
левизионна, ниво- ил— фотокаме¬
ри.
камердинер (He^) личен. притворен
слуга.
камериер(ка) (фр.) прислужник или
чистач иа стии и хотел -ли е час¬
тен том.
камермузикант (лаг.) придворен му¬
зикант; — камерна музика компо¬
зиция зв един —ли няколко соло¬
ви инструменти.
камертон (лат.) муз. 1. установена
нормални височина ви това; 2. ма¬
лък музикален инструмент — сто¬
манени вилна. служеща за полу¬
чавано вв чист— тонове с опреде¬
лена височина.
намарфрву (bonl) придворна дама; —
нвнcрфрейлaйв придворна дама
(тоепеж-дa); — нвмерликсй прит¬
воров лакей; — кимерюигфер при¬
дворна; — нимсрхср (всм.) ист,
почетна титла иа придворен чи¬
новник; — kинcрювпcр (вем.) ист.
почетно знание за придворен чи¬
новник. иоаго с по-додве от на-
норхар·
камея (фр.) биж. украшение във нид
вв брошки или иа пръстен. чист
от огърлици, направено от благо-
ротен —л— nелубдaторотон камък
с изпъкнали и художествено из¬
работени изображения нв човеш¬
ко ляна, букви. цветя, често кра¬
сиво ецнeгони·
камизар (фр.) ист, френски хугcиег
от селски произход, участвал и
селско въстание проз 18. вск.
камизия (лат.) църк. риза, която об¬
личат прислужниците и католи¬
ческата нъркни.
камизола (фр.) женска или детска
свободни дрешка.
камина (гр.) 1. открити печки е стая,
която топли непосредствено с огъ¬
ня ии запаленото в нея гориво; 2.
зидана от глинени —ли nерucлa-
воея плочки стайна печка.
камлот (ар.) текст, дебел вълнен
. плат.
камора (ит.) тайно общество с прес¬
тъпи— uод—; по ^0™ ив бандит¬
ска организация н Неапол през 16.
— 19. век.
кампания (лаг.) 1. восисв поход;
война; 2. особена форма на об-
шcегβcвепедигuчоенa борба; 3.
усилена стопанска дсйвосг проз
определено врсме.
кампестрически (лаг.) полски.
квмпеш (фр.) бот. 1. вид дърво, ко¬
ето вирее е Централна и Южна
Америка и чиято дървесина слу-
кампос
310
ж— зв получавана ва черво баг¬
рилно ношоегве; 2. плодът вв то¬
ни дърво; 3. екстракт от плода ив
гона дърво, употребяван наго дъ¬
билно я багрилно вещество е но¬
жарската индустрия.
кампос (порт.) геогр. местно назва¬
ние ва саваните е бразилската
планинска земя; бразилска стоп.
камуфлаж (фр. „нaениревнa”) 1. во¬
енни нaен—ревнa. при нояго пред¬
метите сс изписват с петна и чер¬
ти, зв да ва могат да се забелязват
отдалеч; 2. прен. преструваме,
приспособяване.
камуфлет (фр.) 1. воен. подземен
взрив, чисто действие иа проли¬
чава вв повърхността; 2. прен, не¬
очакван утир.
камфор (лат.) 1. хим. твърдо, бяло и
прозрачно вещество, ноето се по¬
лучава ог нaнфореβеге дърво;
употребява се е нод—ц—вага; 2.
разтвор на този продукт и спирт
или е растителни мисли: камфо¬
ров спирт, камфорово миело·
камъш (тур.) тръстика; — камъшлък
тур.) бот, ннете. обрасло с камъш,
с тръстики.
камъшит (гур.) 1. специален стро¬
ителен материал, който се полу¬
чава ог тръстика (камъш) чрез
свързвано ви отделните стъбла с
тал я просунино; 2. нит мебели,
произведени ог тръстика.
къна (тур.) 1. рвсгов—с и Азия и Аф¬
рика, κеоте дава багрилно жълто¬
червено вещество, с което мест¬
ните жител— боядисват косата,
ноктите и тялото си; 2. боя зв но¬
са.
канава (фр.) 1. текст, памучна тъ¬
кан зв бродиране върху плат; 2.
прен, основни, главни линия е раз¬
витието ив художествено произ¬
ведение.
канаваца (ит.) твърда мрежеста тъ¬
кан. която сс употребява квто по-
ношeв натер-ал пр— шиене вв
трохи.
канал (лат.) 1. изкоп зв отвеждано
вв дъждовни и воч—сги вед—; 2.
изкуствено прокопана рока или
веgои път, по който се движат
плавателни съдово; 3. тесен мор¬
ски проход между два бряга; про¬
лин; 4. тръби — дан, маркуч и дру¬
ги. които служат за прокарвано по
тях вв някакви точност; 5. наре¬
ден— и епеов- тръби вв дълго раз¬
стояние зи прокарвано ви точнос¬
ти, гиз и др.; 6. кухината на цсв
ии огнестрелно оръжие; 7. анат.
дълги кухина е организма, по ко¬
ято минава някакво вещество; 8.
прен. установен пеелeдевaголов
ред през различни —истинни— е
учреждение, военна част и г. и.;
9. прен. твои съобщителен път зи
провеждана ии нолотвдни. ва заб¬
равени стои— и др.
каналия (ит.) рядко нсгоднин, мо-
щcн—K; презрян човек, мръсник
(като обиден епитет).
канап (ар.) 1. дебел и здрав невеnон
ковсн; връвчица, с—дж—нна; 2.
прен, мързел, мързелив.
канапе (фр.) вид гип—ц—ран стол с
облегалка зи няколко туши; со¬
фи.
канара (перс.) стръмна остри скали;
зъбер; — канарист с миете кана¬
ри, скалист.
канарин (фр.) хим. синтетично трай¬
но жълто багрило.
канарче (от себсге·) зоол, налив пой¬
на птици от Канарси-гс острови
с жълти перушина.
каната (тур.) 1. диал. дъсчена р—глв
на кола; 2. крило иа прозорец; 3.
(лиг.) диал. съд с широка уста и с
два уши от страни за хващане.
кангал! (тур.) диал. вързоп или но¬
вен, ебиκн· ог лико —ли канап;
свиело.
кангал2 (лвг.) диал. 1. напречна дъс-
311
каиоuизация
чина вв парапет ив вътрешни стъл¬
би; 2. прозорец; 3. кола само с дне
предни колола; предна колссар-
ив.
наядели (лит.) физ. од—и—ца светли¬
на, равни на 1/60 от светлината,
излъчена от един квадратен сан¬
тиметър повърхнина на абсолют¬
но черно тяло при абсолютна тем¬
пература 2046°, ноято с темпера¬
турата вв втвърдявана ва плати¬
ната.
κвβтeлвбьр (фр.) голни свещник. с
много свещи.
канджа (тур.) диал. 1. иуни; 2. нъд—-
на.
кандидат (лат.) 1. ист. е троения Рим
— лине, което иска дв бъде изб¬
рано за някоя държавна служба;
2. лине, коего иски дв го язбсрат,
назначат яли приемат ив работа,
служба, пост, и партия и под.; 3.
егaжaнт·
кандило (лат.) църк, малък съд с теч¬
но растително мведо, който се па¬
ли пред икона, на гроб. е чернев.
кавдилонафт (гр.) църк, клисар,
канднрам (вр.) сладк. покриван пло-
донс —ли други захарни ^τ^-ή с
язкр—сгилиз—раив захар.
наядис (ар.) хим, чист захарен си¬
роп с относително тегло 1,313 (65¬
64%).
иввдиснвм, ивидисвм (тур.) разг. 1.
съгласявам сс, скланян; 2. прими¬
рявам се.
кандърма (тур.) разг. увещавано, уго¬
варяне; — кандърдисвам, кандар-
днсам (гур.) разг, продумвим, уве¬
щаван, скланям.
канела (гр.) 1. кора ни трепичоене
дърво. употребявани нато подп¬
равка; 2. чоп, гвоздей (нв бъчва).
навслсн (ит.) който ями цвят или ми¬
ризма нв канела; — канелени поч¬
ва гд-яcети почва с боgие съдър¬
жание на хумус.
канелюр и канелурия (фр.) арх. вер¬
тикален жлеб е нолонв.
канибал (инд.) 1. книж. човекоядец,
людоед; 2. прен, много жесток чо¬
век; — канибализъм (лиг.) людо¬
едство. чоβcκеядсгно.
Каникула (лиг.) съзвездието Кучо.
нависнв я нависно (гр.) диал. 1. яс¬
тие, с което ходят на гостя при
родилки; поиудв; 2. ндсно или на¬
пития, с които канят енвгбaри·
навия тур.) диал, ножница.
канкан (фр.) френски вариагогоя
темпераментен ганд, изпълняван
от жени.
навирит (лаг.) мор. вкаменен морс¬
ки рак.
канкроид (лиг.) мед, рак ви кожата.
навкролог—ή (гр.) дял от зоологията,
н който са изучават ринита.
нанос (исп.) мор, 1. издълбани от дъ-
нар лодки нв американски инди¬
анци; 2. малки спортна лодка с ед¬
но несло; кану.
канон (гр.) 1. нрaниле; постановле¬
ние вв църквата; 2. списък вв кни¬
гите, признати зв свещени; 3. цър¬
ковна пасен н чссг вв някой снс-
гин; 4. църковно наказание; 5. съв¬
купност от похват— я правила и
изкуството, задължителни за из¬
вестни епохи; 6. окончателно ус¬
тановен текст на про—звсдсв—яга
на писател; 7. муз. .^^^β^β
музики (canon) буквално повторе¬
ние ив известив нeлеg-я ог друг
глас, κейге се явява по-нъсво от
първия; 8. прен. правило, закон;
9. печ. вид едър печатарски шрифт.
ранен на 3 цицерв.
канонада (фр.) воен. продължителна
битки и обстрелване с ^^βο.
канонер (фр.) мор. воен. ост. войник-
артилерист.
канонерка (фр.) нвлко военно ко-
рабчс, въоръжено с гопев0; косто
действа е плитки води и близо до
бреговото нв мороги или рани.
каноинзация (лат.) 1. църк, причис-
каноник
312
лянава към лика ва свстиитс; 2.
прен. узаконявано, превръщано и
правило; — канонизирам (фр.) 1.
причислявам към ляна ви свети-
игс; 2. прен, узаконявам, превръ¬
щам в правило, придаван сила вв
авторитет.
навоняй (лит.) църк. 1. книга, която
съдържа църковните nоен— -л-
ηβιοι-γο; 2. католически духов¬
ник, глинен предстоятел е катед¬
рала.
канонир (фр.) воен, войник артиле¬
рист (ефрейтор).
нивевисa (лиг.) църк. калугерки е ка¬
толическа църква.
канонист (гр.) епоuивлиет по кано¬
ническо прано; — канонически съ¬
държащ църковни правила; приз¬
нат от офин-алвата църкви; — ка¬
ноническо право църковно прано.
кансиоперо (яг.) сбирки от песни,
кански (гур. „кръв”) само е съчета¬
нието пищя кански — виним от от¬
чаяние. рева от ужас.
Кант, Емануил (1724 — 1804) про¬
чут немски философ; изходното
положение вв неговата система сс
изразява в два въпроса: шо с поз¬
нание и кан стана пезнaниeте. Не¬
говата философия с наречени ири-
г—uизьи и оказва голямо нл—ннис
върху делия 19. най и до днес; —
кантианец (ном.) филос. привър¬
женик нв нaнтиaнегнете, песдо-
донагсл ви философското учение
ни Ем. Кант; — кантианство (нсм.)
иgоaдиетичcсκе философско уче¬
ние, създадено ог Кант, според
косто съдържанието нв познани¬
ето идна от опита, в формата му
от съзнанието; съществуват обек¬
тивно „неща е себе си”, които
действат върху сстиввтв и пораж¬
дат хаос ог усещания, поставян—
е род, връзка, единство чрез ап¬
риорните форми нв еcтинвеегтв
(nреегрaветвето и времето) и 12-
гс категории на разсъдъка (субс¬
танция, прuч-ввеег и др.).
кант (яем.) 1. цветен шнур, обшив¬
ка по края —ли шони вв формено
облекло; ширит, гайган, ив—ци; 2.
тясната изгладени страна вв дъс¬
ки, летва и под.; ръб, край.
нввтвл (нам.) техн, сплин ог желя¬
зо. хром, викал и кобалт с голя¬
мо приложение е олоkгровaтровa-
телвиге уроди.
кантар (лаг.) 1. стара ннрка за гсг-
ло, ранни иа 44 оки — е Турц—н:
56,45 кг, е Египет: 44,95 кг, в Ети¬
опия: 45,36 кг; 2. уред зв измер¬
вано нв тсгло; тcтл—дни.
кантарида (гр.) зоол. испанска муха,
кантарион (гр.) бот. растение. лечеб¬
на бялна с жълти —ли чернен—
цветове; звъники.
кантарма (тур.) диал. чист от юздата
— криво желязо е устата на кон;
мундщук.
нивтагв (лвт.) вий-голяма лирична
композиция с духовая -л— светс¬
ки характер, обиκненоне с аком¬
панимент ни оркестър; — нвнтв-
т—лв (ит.) малка кантата.
кантатор (лит.) муз. певец.
ивнтивв (фр.) кръчма, войнишки или
работническа лавка.
каптирам (ием.) 1. поставям канто¬
ве, обшиви— по кран —ли по ръ¬
бовете ни формено облекло. обув¬
ки и др; 2. правя кант на дъска и
под.
кантонаиня (лат.-гр.) болезнена
страст към псснс.
кантон (фр.) 1. малка сгради по шо¬
се или железопътна линия, конто
служи зв жилища на кантонер; 2.
административна единица във
Франция и Бeлпия, nо-телямa ог
община и пе-мaдκa от околия; 3.
административна област е
Швейцария.
кантонерка (фр.) госсн висок шкаф
с пол—чни за книжа и документи

313
капандура
е кантора или канцелария.
кантор (лаг.) 1. църковен павод (в
квголичаснв черкви); 2. учител по
църковно пеана и музика (в про¬
тестантска черква).
кантора (фр.) канцелария (на адво¬
кат, тьргевcд и др.).
кану (фр. ог —идиав.) спорт, нид
спортна лодка с едно βcсде; ср.
ивиоо; — кануист спорт, състеза¬
тел с кану.
канцелария (лат.) 1. отделение за да-
лонедстβо е едно учраждан—с; 2.
разш, служебно работно помеще¬
ние; — канцеларски 1. иойго са
отнася до йанделар—н; 2. прен. зв
стил — сух. бездушен; 3. прен. за
почерк — -з-ския, четлив; — кан-
целарнст (лат.) ч—невн-й, който
завежда каицелар—я; — нввдолвр-
щина придържана към мнепе фор¬
малности, присъщо нв κaвдодaр-
скагв работа; бюрократизъм.
канцер (гр.) мед. злокачествен ту¬
мор; рак; — канцероген (лиг. „рак”
и гр. „род”) мед. койго причиня¬
ва болестта рак; — каицерология
(лиг „ран” и гр. „наука·”) мед. на¬
ука за рaκев-то заболявай—н.
канцлер (нам.) 1. м-н—стьр-проgео-
датал в Германия и Австрия пре¬
ди Втората световна война; 2. е
инкои стрини — министър; 3. е до-
рeнодюниеввa Русин — нисш
граждански чин; 4. началник нв
канцелария, насиор-доман—в при
легация —ли консулство.
канцона 1. муз. вокална посев зв
сдии глас. с акомпанимент, конто
запазва нвц—онилси колорит е ио-
леg-нгa —л— ритъма; 2. литер, нит
дир—чоене стихотворение; — кан-
^βούβ (ит.) муз. малка песничка,
каньон (исп.) геогр. дълбока, тясна
рочва долина със стръмни. често
стъпаловидни склонове; предом,
планинско пьрле·
канюл (лат.) мед. тръбичка. еб-нве-
нсно стъклена, зв проникване е
кухини на орган при поставяно вв
инжекции.
каолин (кит.) минер, 1. бнл прахооб¬
разен, мазан и силно пластичен
минерал — алуминиев хидρое-ли-
кат; 2. бяла порцеланова глини, от
която се правят нердeлaвев- и
фаянсови издалия; — κвелии-зв-
ция геол, превръщано на сиали и
минерали е каолин е резултат ии
пълното -и химично —звотряна-
нс; — йиедиияг минерал,, ведcи си¬
ликат на влуминин, главни състав¬
на часг вв внно— глини, важна су¬
ровина зв промишлеността.
ниолниози (лвт.) мед, вид силикоза,
която може да възникне при ра¬
бота с бяла глина (в кариери, за-
веди)·
кап (фр.) геогр. нос.
капа (лат.) разг. шапка.
капак (тур.) 1. похлупак иа съд; 2.
приспособление зв затваряно —ли
покринава; 3. изрезка от плат за
покривано и затваряно ив джоб;
4. подбрадник ва янкои шапки,
който ебинвеβcве сто— подвит
към върхв им; 5. предпазен орган
у инкои животни. който закрива
друг оргии; 6. отпадък при бичс-
иeге нв дървесните труп— на гре¬
ди и дъски.
капама (тур.) готе. 1. задушено ме¬
со с просея лук; 2. безносно яс¬
тие. приготвено ог различни зе¬
ленчуци (кромид лук, картофи,
спанак я др.) и подправки (черен
пипер, корниз, дафинов лист и
др.).
калаи (гур.) 1. приспособление. урсд
зв ловена на животни; клопка; 2.
мнсго в сслснитс общини, където
затварят хванат по нивите доби¬
тък; 3. прен. хитрина за измина;
примка, клопка.
капандура (ит.) прозорец —ли засгън-
дои отвор ва таван зи еевcглон—о·
капаро
314
капаро (ит.) част ог уговорената су¬
ма, платими прcтвaр—гeдве·
капацитет (лвг.) 1. внeсг—моег, обем;
2. ел. характерна вeд—чивв зв един
проводник —ли зв систснв от про-
неgн—u—; 3. мешнест, сила (ии ма¬
шини); 4. производствен размер ив
фабрично зввсдов—о; 5. прен. но-
що авторитетно лице.
кипел (лиг.) 1. метал, голяма кръгла
или елипсовидна огнеупорна та¬
ви зв отделяне вв благороден ме¬
тил чрез капел-ране; 2. спод—вл-
яо изработени чашки от костна пе¬
пел за определяне количеството
злато —ли сребро е сплав— с други
метали.
капела (ит.) 1. мъжки —ли дамска
шапка; 2. параклис, църкнида; 3..
малък черковен хор; 4. място зи
хор е черкви; 5. голям β—еонойни-
л—фиц—рав хор, оркестър.
капелан (лат.) църк. 1. помешвий нв
свещеник у католин-то; 2. снeшe-
в—н при домашни църква (в Анг¬
лин).
напсляво (ит.) ост. вид малка женс¬
ки шапка.
капелка (ит.) бот. разг. разноцветно
в-ееκо градинско нвсгс с тънки
стабилна.
капер (лвг.) мор, 1. пиратски кораб,
който залавя чуждя нв една дър¬
жава кораби с негласното разре¬
шение ви найвеге ирaвятcлсгве;
2. морски разбойник; пират. кор¬
сар; 3. лака лвдин.
капиляри (лиг.) 1. физ, тръбички с
много тесан вътрешен отвор; 2.
анат. най-тънък кръвоносен съд.
капистра (гр.) диал. оглавиин зи вол
или бивол с поводи от желязна
вериги.
капитал (лат.) 1. икон, бепигегве вън
формата ни пари и други собстве¬
ност, съвкупност ог сродства зв
производство, нояго е процеса на
производството носят печалби; 2.
пригожателито ва сродствата зи
производство като обществена
групи, съсловие, класи; 3. имущес¬
тво, собственост, имот; 4. голяма
сума пари; 5. еевеβов паричен
влог в нродитво учреждение или
другаде за разлика от лихвите;
главници; 6. прен. вътрешни ка¬
чества ив човек като вcгове йон¬
но достояние; — капитален (лаг.)
твърде голям, значителен; — ка¬
питални вложения сбор от парич¬
ни разходи зв образувано вв нов—
основни фондово и реконструк¬
ция иа съществуващите гин—на с
производствено и непроизводст¬
вено предназначение; — кипитвл-
но сгроягcдстее сгpеитодетно. рс-
κонетруйн—н и възстановявано нв
основни фондово с про—зведегво-
не и непроизводствено предназ¬
начение (заводи, рудн—ц—, гари,
складово. болв—н—, язовири, учи¬
лища, ж—л—щн— сгради и др.); —
квп—твлизвияя 1. превръщано на
ноннеети е оборотен капитал; 2.
прибавяно нв лихвите към напи¬
тала, главницата.
капитализъм (фр.) 1. икон. икономи¬
чески е—етcмВ; конто сс характе¬
ризира със свободен пазар и час¬
тна еебегвоиесг; 2. полит. общес¬
твен строй, основан върху такава
система; — капиталист притежа¬
тел ви капитали.
капитан (фр.) 1. грети офицерски
чин(подпоручик, поручик, капи¬
тан); 2. управител на параход.
квпитсл (лаг.) 1. арх, горната разши¬
рена част ив йедонaти или n—дaе-
гър; 2. печ. вид печатарски шрифт.
Квиитедяй (лит.) 1. од—й ог седемте
хълма в Рим; 2. укрепление и све-
тялишc нв нсго, където са сс ко¬
ронясвали гриумфвгориге; — ка¬
питолийски (лвт.) е съчот. κипиге-
ляйскн площад — трвподеβ-geв
площад е Рим, изграден върху Ка-
315
капсорубин
п-гαд-йсния хълм през 16. век по
планове ни Микеланджело.
нвпитул (лвт.) 1. юр. глина ог закон;
2. рел, колсг-я от духонниня пр—
епископска нвгсдра в католичес¬
ки църква; 3. общо събрание на
члснонеге нв орден; 4. ист,. е ло-
революционна Русия — учрежде¬
ние, kеато ръководело награжда¬
ваното с ордени.
напигулвнт (лаг.) д—uа, косто капи¬
тулира, което слага оръжието си.
йеате но може мъжествено да бра¬
ни вннакна иден. някакво gcле·
капитуларий (лиг.) I. ист, кралски
указ проз Средновековието е За¬
падни Европа; 2. мн. сборник от
такива унизи.
капитулация (лаг.) 1. воен, прекра¬
тявано на военни дайсгвин и пре¬
ливано на неприятеля; 2. ист, ед¬
ностранни леговер— с някогашна
султанска Турция или страни от
Двлсчн—я изток, според ко—го ни
известни европейски държани сс
гврвнг—рвг разви прана и приви¬
легии; — капитулирам 1. слагам
оръжието и сс предавам; 2. отс¬
тъпвам.
капишон (фр.) вид шапка — качул¬
ка, наметало за глава.
напищо (тюрк.) езически хрии, и
койго св поставени различни идо¬
ли.
капия (тур. „врага”) 1. врати, порти;
2. положение при игра ив гибла.
нρтвго на один от шестте дяла има
пояс два пула; 3. вожнида; навян;
4. прен, продълговата есгроβърхa
месести чушка; 5. прен. своеобра¬
зен и странен човек.
капла (тур.) разг. налиин на колело.
капладнсвам (тур.) педпдaгнвaм: --
наплвнв подплати.
каллака (англ.) възнаграждение, ко¬
ето сс плаща от генaрягcдн на
пр—гсжвталя вв кораб.
капниста (гр.) диал, пушена риба.
ивпо (ит.) 1. муз. начало; 2. разг. при
някои игри вв карти: без та а взел
нeше, без дв с хванал вито едни
ръка.
капон (ит.) нар, скопен охранен пе¬
тел.
капонир (исп.) воен. 1. заслон за
стрелби; 2. прикрит—с зи самоле¬
ти.
капот (фр.) 1. вид жсвска трохи; 2.
малка дамски шапка; 3. гумен
предпазител, презерватив.
капотаж (фр .) спец, за самолет— и
автомобили — преобръщана при
аварин; — кипотирвн (фр.) спец.
за самолет или автомобил — об¬
ръщам са с гнлото си и са удрям е
земята при катастрофа.
капра (ит.) предно издигнато място
вън файтон —ли кабриолет, ив но-
сто снда нозачът.
капрал (фр.) воен, подофицер.
каприз (лат.) 1. внезапна прищявка.
немотивирано искано; 2. прен. вят
сладниш; — капризен (фр.) 1. кой¬
то постоянно или често изразява
капризи; своенравен; 2. койго с
породен от каприз; 3. непосто¬
янен, непоследователен; 4. при¬
чудлив.
каприкорн (лат.) астр, козирог.
каприфолий (лаг.) бот. расгон—с: ор¬
лови нокти.
каприциозен (лат.) своенравен, осо¬
бен. на нонсвтв, ва нсфоно; —
капрнциозност сβеонрвнвоег·
капрон (фр.) 1. хим. вид поливи—т-
вв смола; 2. вид синтетично текс¬
тилно влакно, устойчиво ви влага
и налягане.
капса (лат.) воен. капсула. възпали¬
телен заряд.
капсел (лат,) техн. Olвоуперов съд,
е койго сс поставят фаянсовите и
порцелановите излелия при тях¬
ното изпичано и псщ.
капсорубин (.лаг.) хим. органически
пигмент. който придава чернен
капсула
316
днят вв узрелите пиперки.
капсули (лат.) I. воен. нъзплаисн—-
гсл на заряд в патрон, бомба. ми¬
ни или сварят; 2. фарм. кутийка
за лекарства ви прах, направена
от желатин; 3. еленов похлупак;
4. анат. ципа ог съединителна тъ¬
кан; 5. шапчици от станиол -ля
пластмаси вв запушени еттера бу¬
тилки; — капсул-рим 1. поставям
капсула ви патрон; 2. обвивам е
капсула точно или првхов—дне ле¬
карство; 3. поставям капсула вв
запушени бутилки; 4. 'анат. обви¬
вам с ц—пв от органична тъкан вя¬
но— органи или патологични об¬
разувания.
каптаж (фр.) 1. съоръжсв—а зи ула¬
вяна ив изворни или подземи— во¬
ди или ни гиз; 2. мястото, където
с —нетилирине такова съоръжение;
— каптирам (лит. „хнашан”) ула¬
вям нота при извора чрез кап¬
таж.
каптисвам (тур.) диал. грабвам, хна-
щвм·
нвпунсхвя (тур.) ист, пратетинитал,
агент, който прадсгинлнна пред
Портата някоя привилегирована
турска област или самостоятелно
духовно учреждение, като патри¬
аршия, екзархия и тр.
капут (нем. „разбит”) разг. крий, ги¬
бел .
кануцин (ит.) 1. иaтедичоси— монах
от Франц-сивясн—н орден; 2. ивс-
иврвдна троха с йвп-щеи; 3. зоол.
нит американски маймуни; 4. бот.
растение латинка; — капуцинер
(ном.) вид ликьор, правен ог ка¬
лугерите ивпуцини.
ивпюшов (фр.) книж. качулка за гла¬
ва, пришити зи горнв трохи, ка¬
пишон.
кара (тур.) нар, 1. черен; 2. прен. лош.
караагач и карагач (тур.) диал, бряст.
карабаш (тур.) диал, 1. чсрно^ин; 2.
калугер, чорноиапсн.
карабини (фр.) къса кавалерийска
пушна; — карабинер— 1. войска,
въоръжени с карабини; 2. (само и
Италия) жандармерия, поляния.
каравана (онр.) толяи разлат съд,
широка и плитка тенджера.
нарввслв (ит.) нид платноходен ко¬
раб от 15. и 16. вой.
карагьоз (тур.) 1. диал. черноок; 2.
зоол,. вид дунавски скумрия; 3. ост.
комично куклено представление.
карагьозлук (тур.) разг, фокусничес¬
тво.
нвригьозпарто (гур.) диал. 1. занеса;
2. маски; 3. прен. безсрамие.
иврвгьозчин (тур.) 1. диал, ост, ля¬
на, косто разиграва кукли; 2. прен.
разг, фокусник, хитрсн, актьор.
караджа (тур.) диал. сърна.
кврвджейнв (тур.) диал. 1. малки но-
деницв; '. сорт синн едивa.
каракавак (тур.) диал. черни гепелв.
каракачан(ин) (тур.) идининсии еκе-
тоньдон нв Балкинск—н полуост¬
ров, който пенери гръцки или ру¬
мънски, или смсссн гръцко-ру¬
мънски език.
каракаш (гур.) чорновожд.
каракесат (тур.) диал. твърда, извън¬
редно малко.
караконджо и караконджул (тур.) нар.
според народните суеверия — зъл
дух. вампир, таласъм, койго пла¬
ши хората иещие врсме и върлу¬
ва главно от Колети до Водици .
каракуда (гр.) зоол. вид риба от се¬
мейство Шаранови, разпростране¬
ни е сладните води нв Европа и
Азин.
каракул (тюрк.) 1. особен вид овца,
конто е пренесени и у нас (по -мо¬
то иа . оазиса Каракул е Средна
Азян); 2. къдрави черна овчи но¬
жа от 1 — 3-дневии агнета; астра¬
ган.
караман и караманест (гур.) диал.
одър, снажен.
карамбол (исп.) 1. при игра на би-
317
карбованец
лярд — удряно с едната топна ос¬
таналите две; 2. игра ва билярд с
три топни; 3. чорванаги топка е
игра ни б—лярд; 4. прен, стьлκие-
βοη-ο, сблъсквано.
карамел (фр.) 1. тъмнокафява стън-
денидвв маса с горчив вкус. ко¬
нто са получава при загряването
нв захар или гликози и са употре¬
бява квто оцветител ни захарни из¬
далия; 2. нид твърд бонбон от про¬
печена захар с пълнеж; — кара-
мел-му нид полутвърд бонбон,
приготвен ог захар. нишесте и тр.;
— карамелажен (фр.) книж, който
се отнася до производството ни
твърди захарни бонбони, караме¬
ли; — карамелизация (фр.) прев¬
ръщано нв захарта или гликозата
е нарамел.
карамусал (тур.) диал. 1. чар камък;
2. чcрноиaмcн·
карамфил (вр.) 1. бот, ароматно гра¬
динско или gиβе цвета; 2. изсу¬
шени пъпки ог тропичното дърво
Caryophyllis aromaticus, употребя¬
вани зи подправка.
карандаш (тюрк.) ост. молив.
карантина (фр.) 1. изолирано мяс¬
то, с лони несгрейk—. къдсто прес¬
тояват за определен срок (обик¬
новено 40-дненен) пътници, ко¬
ито идват от, —л— са минал— праз
моста, къдего върлува заразна бо¬
лест, наго холера. чума и др.; 2.
самият престой; 3. санитарен пост
за преглеждана на лида, дебитъи,
превози— средства или етеии, но¬
яго идват от мости, заразени с епи¬
демична болсст; 4. сграда, където
сс задържат такива ляна, добитък
или стоки.
карантия (тур. „черен” и гр. „вът¬
решности”) вътрешности нв жи¬
вотно.
иврир (гур.) диал. 1. ред. положение;
2. мнрнв, унсрсно количество.
иврврси— (иг. от собств. ^огр.) ми¬
нер. който се отнася до особен
мрамор от гр. Карира е Италия.
прочут със своитс качества зв
скулптирано.
иарас (рус.) нит морска риба с чер¬
веникав нвнт.
нириеиκьз (тур.) диал. черна земна
смоли; зифг, асфалт.
карат (гр.) 1. мярна зи определяна
пробата ив злвгн—та съединснин;
стопен нв чисготаги ив златото; 2.
единично тегло на скъпоценните
камъни, ранно ни 4 зърна (около
20 сантиграма).
каратаван (тур.) разг. 1. междинен
таван, който изпълва пространст¬
вото между трcдигc и гредореда;
2. наковани лете— и подложки под
мвзялквти ии таван.
каратопрак (тур.) разг. зв почна —
чернозем.
караул (гур.) 1. въоръжени охрани ни
външни обекти е казарма, бани—,
складово и др.; 2. служба, задъл¬
жение на такива охрана; — поче¬
тен караул стоене на стража за от¬
давана почит пред ковчега вв зас¬
лужил покойнин; — караулка
(рус.) разг. бутив нв часов— -д-
иирвулно помсщов—о при пост.
карашмальк (тур.) диал. рaзнeсeнесг,
обърканост, неразбория.
карашък (тур.) диал. снсссво, раз¬
месено, разбъркано; — каращис-
вам, каращисам разг. смесван, рвз-
мсснам, разбърквам.
карбазол (гр.) хим. органично съеди¬
нение. получавано от вьглишвгa
и употребявано за производство ии
багрила.
карбамид (лиг.) хим, 1. органично съ¬
единение — анид ви въглената ки¬
селина, употребявано за произ¬
водство на пластмаси; 2. уран.
карбид (лат. „въглен” и гр. „нит”)
хим. съединение ва въглерода с
металите.
иврбонвнсц (пед.) сребърна монета

карбол
318
със стойност одни рубла.
карбол (лат.) хим. нит киселина —
кристално безцветно нещастно с
много остра миризми. косто се до¬
биви от нвмовеβътлов катран и сс
употребява квто сидве дезинфек¬
циращо средство; фенол.
карболови киселина (лвг. „въглен” и
„масло”) кристално безцветно не¬
щастно. което се добива от каме¬
новъглен катран; силно дез—вфен-
цирвшо сродство е разтвор с ноти
(карболова воли); фонол.
карбон (лит. „въглен”) геол. камено¬
въгленият период, четвъртият пе¬
риод от пвлаозойснвта ори, наро¬
чен така, понеже тогини си вире¬
ели титввгсκи дървата, от които
са образувани много каменовъг¬
лен— залежи.
карбонадо (исп.) минер, черен дреб¬
нозърнест g—внанг, употребяван
за пробиване ви твърди скали.
карбонар(нй) (ит.) полит. ист. член
нв тайна революционни органи¬
зация е Италия, конто е началото
нв 19. вок со с борили зв педиг—-
чосно освобождение и обадина-
виа.
карбонат (лиг.) 1. хим. сол нв нъгла-
нагв кисел—ва; 2. минерал. който
съдържа въглени киселина; 3. ми¬
нер. черен т-аминт.
карбонизация (лат.) 1. фим. превръ¬
щане вън въглящи; еньгднвива; 2.
хим. суха дсстилатин ни дърва или
каменни ^μ^β; 3. хим, очист¬
вано ни масло чрез прокарването
му проз дървени ^^^β; 4.
текст, обработвана ии вълна яли
полувълнов— платове с разтвор от
минерали— н-еодии- зи отстранн-
нина ни растителните примеси; —
карбонизирам (лвт.) 1. хим. прев¬
ръщан във въглен; еиьтднвим; 2.
текст, обработван вълна -ли по-
лувълнсии платове зв отстранява¬
на ни расгигелн—гс примеся.
карбонил (лат.) хим. съединение вв
въглени киселина с мотал.
карбонит (от лиг. „въглен”) взρ—нве
нcшостве, вид слаб диван—г.
карборунд (лат.) хим. съединение ии
кремък с въглерод — много твър¬
дя зелев— —ли чорновиквни крис¬
тали, употребяван— зи шлифова¬
на. точене и тр.
карбункул (лит.) 1. минер. вид скъ¬
поценен камък; гранат; 2. мед. ге-
лнн Гноен нярай; 3. мед, синя пъп¬
ки; антракс.
карбуратор (фр.) 1. техн. уред е дви¬
гател с вътрешно горене за прев¬
ръщано нв течното герине е горя¬
ща газообразна смес; 2. хим. теч¬
но ньглоρоgне зипвдигcдно нощсс-
гве, κеого сс употребява при ивр-
буранин.
иврго (ясп.) 1. товар ии кораб; 2. зас¬
траховки ни превозвани стоки; —
ивргоплвв (исп.) мор, план за то¬
варено нв кораб.
нирдв (фр.) гребан ии тиран; чесало,
ивртвмян (гр.) бот, многогодишно
тревисто планинско растение с бо¬
ли или резеня цветово.
кардамон (лиг.) бот, индийско тре¬
висто растение, упогрeбянaие за
лекарства я зи подправки иа яс-
гин я напитки; 2. семето ив тона
растение.
нврдвв (ят. от еебетв.) 1. техн. съ¬
единение между два съосни вила
зи предавано нв вър-нш момонг,
което им позволява дв се отдале¬
чават докъм 30°; 2. шарнирно
окачване на корабен или еaнодо-
ген компас или друг инструмент,
косто допусни клатено на основа¬
та, но баз да са нарушава желано¬
то нележcи-c ив окачаното тяло
(по иного на италианския мате¬
матик Кирливо, 1501 — 1576); —
кирливен мсхапязъм механизъм,
който съединява вторичния вал ив
скоростната кутин или друг вгро-

319
карета
гвт нв трансмисията с иартвив—я
нал; — карданен вал нал, иойто
служи зв продавано нв въртящия
моманг ог скоростна иуг—н иъм
гдвβнеге продавано; — карданно
предаване устройство за продава¬
на на въртеливо движение чрез
пееладовaгадно свързвано иа дна
кардана.
кардаш (тур.) браг. близък другар,
кардиалгия (гр.) мед. 1. болни при
горния отвор ни стомаха; 2. нев¬
ралгични болия е сърдечната об¬
ласт.
картинил (лвг.) 1. е квтолячосивгв
църква —- иaй-β-ещcге духовно
л—цс, висш санови-н е Рим; 2. зо¬
ол . слaдиеиейнa червена пгина е
Америка; 3. вид десертно грозда с
одри червеникав— зърни.
кардинален (от лаг.) 1. основен, гли¬
нен, много важен; 2. мат. коли¬
чествен.
картно- (гр.) първа съставна часг нв
сложни думи със значение сърде¬
чен, който сс отнася до сърнето.
кардиография (гр.) мед, графично от¬
белязване линията на сърдечните
удари с помощта иа кардиограф;
— кардиограф (гр.) мед. уред за
графично отбелязване линията нв
сърдечните удари; — карднограма
(гр. „сърне” и „записване”) мед.
графично изобразявано на тн—жс-
нинтв нв сърнето.
кардиоид мат. затворена сърцооб-
рвзна крива линия.
иврдиодегян (лаг.) мед. дял от ма-
дидината, е κейге се изучават бо¬
лестите нв сърцато; — кардиолог
(лит.) мед. лекар, сnоциaл—ет по
сърдечни болести.
ииртнопитян мед, болест ив сърнето,
иврдиесκлоρези (лаг.) мед. заболява¬
не. което се дължи ив разраства¬
не нв съединителната тъкан ва
сърдечния мускул квто резултат от
нодеегигьчнего му снабдявано с
кръв яли нсдeдегвиe ви —нфоиц—я,
кардиоспазма (гр.) мед. спазма на
сърдочв—я мускул.
ивртиетcнези (гр.) мед. стеснявана ив
сърдечните клапи.
κврдиегеκеичов (гр.) мед. който
действа врcgне върху дейността иа
сърнето.
ивртяотомин (гр.) мед, разрязвана нв
сърдечния мускул.
квртиогоничен (гр.) мед. който усил¬
ни дейността ии сърцато.
кардирам (фр.) текст, разеличнам,
разчесвам вьлиаие плат-во, зв да
станс иосмвте·
кардит(ис) (лаг.) мед. възпаление на
сърдечния мускул.
кардити палеонт. вкаменен— сърдс-
видни рвиен—в—.
нврдин (гр.) анат. мястото, където
хранопроводът са съединява със
стомаха.
каро (фр.) 1. квадрат. об-нневcне ка¬
то ширна нв тъкан; 2. военен строй
във вид нв четириъгълник; 3. пей.
заграден е квадриг —ли набран вън
форма ив квадриг почитан текст;
4. кул, качествено, главно еβ—ве-
ио месо. еκоде долната част на
гръбнака; 5. разг . четирима души
(играчи) при янкои игри иа кар¬
ти ял— танци; 6. разг, чсг—р— ед¬
накви карти, изтеглен— от един
играч; — -здвтолсне нара лавни,
свързан— с прания и икономичес¬
ки -нгерес— нв -здвтолегвето. ав¬
тора и ни всички еггеверн— учас¬
тници пр— редактираното, кори¬
гирането и оформяното на -зда¬
нието.
нарез (ар.) разг . нд. злоба; — карез-
лия (ар.) разг, който —ни нвраз ив
внноге·
нарекла (гр.) 1. стол с облегалки; 2.
плоган стол.
карета1 . (ит.) 1. ост. елегантен. лук¬
созен файтон; 2. техн, специално
подвижно приспособление към
карета
320
инкои машини зв пренасяно ни де¬
тайли от едно място нв друго.
нврств2 (лат.) зоол, нит морска нее-
гсвурни.
кари (нем.) геол. I. естествени чаш-
^образни ям— по планински
склон със стръмни. често пъти
почти отвесни стени; 2. гъсто раз¬
положени бразди по повърхност¬
та нв дeсне разтворими скали, об¬
разувани ог наложните ноти.
кариатида (гр.) арх, женснв статуя,
служеща та подпира свод.
карида, кариди (гр.) диал. 1. снаря¬
ди, ричати; 2. червени петни по
кожата нв ирвквгв пр— загрявано
проз зимата на еидов огън.
иириор (фр.) вай-силн-нт бяг (ход)
ии коня.
кар—сра1 (фр.) 1. находище на ска¬
ли: наровид—, пясъчници, мрамо¬
ри, грвв—ги и други. които са из¬
ползват е егроuгeлстнеге; намоно-
лемвa; 2. разработка на лежащ—
близо до повърхността полезни
изкопаеми.
кариера2 (фр.) L успешно напред¬
ване е служба; поприща; 2. дип-
денaг—чeснa служби; — правя ка¬
риери напредвам! н службата; — ка-
риеризъм (ог фр.) стремеж към
напредък е службата от користни
личви дали и нън вроди ни общи¬
те интереси; — кариерист (фр.) ли¬
це. косто со стреми дв се издигне
е службата си. като мисл— и дейс¬
тва само от гдоgяшcто на своите
лични интороси·
кариес (лат. „гнилост”) мед, разру¬
шаване нв плътната тъкан ни кост
—ли зъб.
карнйои (фр.) 1. музикална писса
—ли откъс, е който са имитира звъ¬
нът ии иимбвнита; 2. френско ва-
-мcненaн-e нв лира — звънчета,
карикатура (лвт.) изображение, ко¬
ето предсганлнна лидс, предмет
или събитие е изопачен или сме¬
шен нит; — карикатурен смешен;
— карикатурист художник, който
рисува кврииатур— ; — карикатуря
правя смешен.
карильон (фр.) 1. няколко камбани
с различна големини, неиге из¬
пълняват определена мeлеg-я; 2.
муз, пиеса, е конто са ин—гира
нвибввов звън; карийон.
карина (лаг.) мор. пеgвеgнв част нв
корвб.
кариогамия (гр.) биол. ед—вина иа яд¬
рата пр— копулация.
кариоза (лит. „гнил”) мед, възпали¬
телен процес нв кост, съпроводен
с разяждане ни костното ношасг-
не.
кариока (от собств.) 1. панделка зи
превързваме на женски коса (по
—мото ни прочута актриси); 2. нит
брошки с висулка; 3. разг. кутий¬
ка с осен овг—ни цигари; 3. муз.
разновидност ви рунбвта с харак¬
терни гаидови фигури.
кариокинеза (гр.) биол, вач—н зв раз¬
множаване на животни я расте¬
ния, при иейте аланонг—то на яд¬
рото ви майчината клетки сс раз¬
пределят точно между новите
клетки; митоза, напряко деление,
кариология (гр.) биол, дял ог цвто-
лег-нги, κцйгц се заиинвнв с изу¬
чаваното ни клетъчното ядро.
кариоплазма (гр.) биол. плазмата ив
κлcтьчвогц ядро.
каркас (фр. „сколот”) 1. строит, ско¬
лот от дърво или мстил вв инион
постройки (мост, сгради, кораб и'
т.н; 2. стоманена арматури; ср. ар¬
матура; 3. воен, запалителен сна¬
ряд, който се хвърлял е непри¬
ятелски снлagцво за предизвиква¬
на на пожар; 4. бот. дърво ог ро¬
да на пвлмиго, нарича сс още же¬
лязно дърво поради голямата си
якост; служи зв напрана ив духо¬
ви музикални инструменти; 5. ос¬
новата ва външна автомобилна гу-
321
карст
ни, направена ог гумирана кор¬
дона тъкан.
каркел(а) (гр.) диал. желязна халки
на пътна враги зв хлопана.
карлик (пол.) мит. джуджс,
карлинг (снавд.) геол, върхова с пи¬
рамидална форма по свличащи се
лсдниц—.
карлък (тур.) диал, снежив ноетиоег;
свежев връх.
кирии (св^кр.) бутясгиц учение за
въздвявие зи човешките дала след
смъртта, според носто грощи-д--
га са прераждат, и праведните оти¬
ват вън вечното нсбиг—а, е нир¬
вана.
кармакарашък (тур.) разг. размссо-
разбъркано, безредно.
карманьола (фр.) ист. 1. революци¬
онна пасен от времето на Френс¬
ката буржоазни революция от 1789
г; 2. твин, иойго сс играс в съпро¬
вод с газ— псссн; 3. дрехи, конто
якобинците от Валяната френска
буржоазна революция са носели,
пронесена от итилиaнени работни-
ни от грат Карманьола.
кармелит (фр.) рел, монах от като¬
лически орден, основан по нремс
ни кръстоносните походи н 1156
г. ни планината Кармел е Палес¬
тина.
кармин (фр.) червена, gцбивaни от
насекомото иариъз бон.
карнабиг (вр.) диал, нeeгнц зеле, кар¬
фиол.
карнавал (лиг.) 1. време през сирна¬
та седмина (няколко дни проля зв-
гцвeзни), празнувано със забавле¬
ния и маскарад; 2. разш. увесело-
в—н, придружени с тави—, маска¬
рад— и други игри.
карначе (лат.) кул. 1. кебапче; 2. къс¬
че от гъвък салам, печен на ска¬
ри.
карнеол (лат.) минер. пцлуеκъпцно-
нсн камък с тъмночервен -ли ка¬
фяв нвнг.
карнетка, карнет (фр.) 1. малък джо¬
бен бележник с листи зи късано;
2. група трамвайни билети или
картонче зв няколко пътувавин.
карнивор (лаг.) книж, организъм,
който со храни с месо; моецяg·
каро (фр.) ивртв зв игра с чсрвсни
четириъгълни знаци.
каросерия (фр. от лвг. „кола”) ске¬
лет нв автомобил. иам-он и др.
нвротвж (фр.) техн. комплекс ог ме¬
тоди зв търсено нв полезни изко¬
паем— със специални уреди.
каротин (лвт. „морков”) биол, жъл¬
то-оранжево багрилно вещество
(п—гмовг), κцcтц се съдържа е
много плодове и ж—нцгинеκя про¬
дукти.
каротипемня (лвг.) мед, жълто обаг-
рНие на серума на кръвта и нв ко¬
жата по дланите и потите вследс¬
твие нв употребата нв много нор-
иоeи·
каротиноид (лвг.) бот. рaсг-тодвц
багрило. косто придава жълточер¬
вена окрасив ни плодовете и зо-
лончуц-го·
иврпвлев (лвг.) анат. който се отна¬
ся до частта ог пръстите между
двсгс коленна; ножтуегиβeн.
карпология (гр.) дял ог ботввикита,
който изучава плодовото и семе¬
ната ии дърветата и растенията; —
карполит палеонт. вκaнонолоег от
плод.
карпоспора (гр.) бот, спора. образу¬
вани е оплодената яйцеклетка нв
вяно— цветни водорасли.
карпуз (тур.) диал. тиня, любов—нв.
карст (нем. ог сцбетв·) съвкупност
от природни налов-я и форми. ре¬
зултат от химически процес— е об¬
ласти, изградени от лесно разтво¬
рими вън водата скали, напр. на-
рцβин—. мрамори, гипс и др. (по
—мото нв местност е Югославия);
— карстови води геол, подземни
ноти и земи— кухини, навали, по-
карта
322
щср— главно на карбонати— ска¬
ли (нарон—д—, дцлцн—т—); — кар¬
стов извор геол. извор с nцегоннcв
добит. който понякога дава нача¬
лото нв рон—чни —ли потоци; —
карстови полата геол. райони с ха¬
рактерни нaрегцв— нвлснин, нъта-
го често сс наблюдава избл—кна-
нато вв карстови извори.
карта (лиг.) 1. геогр, чертеж нв стра¬
ни, местност, земного кълбо и пр.;
2. карта зи игри; 3. изрезка от кар¬
тон с различно предназначение;
—	абонаментна карта документ,
който дава прано да сс използва
нещо; — лична карти документ с
портрет, подпис и други дави— нв
притежателя за установявано нв
самоличността му; — членска кар¬
та писмен документ зи членство
е някоя организация, съюз и пр.;
—	играя с открити карти на скри¬
вим нищо е плановете си и наме¬
ренията си; — поставям нв ииртв
рискувам с надежди зв голяма об¬
лага.
картал (тур.) диал., птици лешояд,
картбланш книж. неограничено пъл¬
номощие, пълна свободи и право
зв действие.
картезианство (фр.) филос. учение нв
фрсвск—я философ Денирг, кой¬
то прани опит да примири иде¬
ализма с маториализми.
картел (ит.) 1. икон. обединение на
еднородни предприятия; 2. полит.,
съюз на политически партии зи
следвано ни общи програма по из¬
вестни политически въпроси; 3.
прен. съюз, обединение, съглаше¬
ние, договор.
картер (англ. ог ецбстβ·) техн, мети¬
лов корпус, е който сс ицмаетввт
някои от двигателите нв транспор¬
тни и други машини, който ги
предпазна от повреди я прах и слу¬
жи същевременно за резервоар на
смазочно мaедц·
картеч (гр.) 1. воен, вид артилерийс¬
ки снаряд за близко разстояние,
пълнен с требя— иурщумчоти. но-
ято сс пръснат при изстрел; шрвп-
вол; 2. едри сачма за ловна пуш¬
ки.
картечница (ит.) воен, aвгонвгичнц
сκцрострeлнц оръжие.
картина (ит.) 1. художествени рисун¬
ка; 2. изглед от пр—родитв; глад¬
ки; 3. поетично изображение нв
особени положения, вв битов—
снови и др; 4. част от действието
ни драма или опери, об—иновcнц
със смяна ни тсиор—тс; 5. прен. но-
що, което поразява.
картирам (яем.) съставям географс¬
ки или геоложка карти нв дадена
местност.	.
картография (гр.) наука и практика
за съставяна, изучавано и създа¬
вано ни общцгeцгрвфсkя и спен—-
вля— карти; — картографирам 1.
нанасян нв географски карта; 2.
съставям ивртогрвмв; — картограф
специалист по картография.
картон (ит.) 1. дебел книжен л—сг зв
кориди ни книги, зв изработвана
ни кутия и др; мунввв; 2. форму¬
ляр ог иартотона за нанасяно нв
различни данни; — картона» (фр.)
нукансно изделие.
картон (тур.) бот. декоративен гра¬
дински храст с бали гопчости сън-
нсгин; снежна китки.
картотека (гр.) 1. метод зв водена
счетоводство чрез отделни карто¬
нени формуляри, нврсдсни по аз¬
бучен ред; 2. народен— картонени
формуляри по азбучен ред. който
съдържа снедения зв справки; 3.
кутин, е която сс държат такива
картони; — картотекирам (от гр.)
вписвам н картотека.
картоф (ит.) 1. οτΗ^ατ^^ раста-
в—о, което образува е зсняти груд¬
ки, употребявани зв храни; 2. геол.
заоблен блок, който сс получава
323
касета
при изветрниего нв плутоничсс-
ни скали.
картуларни (лат.) ист, сборник от
описи я копия, които со отнасят
до зсмлсно владение, предимно
нанасгирсио.
картуш (фр.) худ. деиорагивно офор¬
мление ни надпис или на ембле¬
ми с графично ял— скулптурно ук¬
рашение.
карусел (ит.) 1. нвднрcнуенивиc с но¬
не е кръг; 2. въртящо со приспо¬
собление със седалки, чссго нън
форма на кончета, лодки, само¬
лети я други по увеселителни мес¬
ти.
нвруцв (яг.) 1. проста конска кола.
главно зв товар; 2. ост. пътничес¬
ки железопътен нагон.
карфиол (от лат. „зала” и „цвете”)
бот, ннагно золе, иврнабяг.	>
карфица (гр.) 1. малка игла с гла¬
вички нв тъпял край за прикреп¬
ване; 2. безопасна игла или брош¬
ка.
карцер (лит.) 1. единична килия с
малки размори, обяиицβоиц тъм¬
на я влажни, зв изолирано нв про-
нинили сс затворници; 2. поме¬
щение, което служи зв затвор и
казарма; — карцирам (ном.) зат¬
варям и нарнср.
карциноид (гр.) мед. тумор, прили¬
чен нв ран.
карцинология (гр.) зоолог-чна науч¬
на g-ец—пдuвa, която изучава ра¬
кообразните.
карцинома (от гр. „рак” през лиг.)
мед. злокачествен тумор, рак.
карциносаркома (гр.) мед, сносен ту¬
мор ог рак я саркома.
каса (яг.) 1. жолсзси сандък или
шкафче зв пазено иа ценности я
пари; 2. симитс нал—чн— пари; 3.
мястото, където са плащат или
вземат паря; — касова книга сче¬
товодна книга за вписвана ви пце-
тьπдан—ягв и разходите вв пари¬
те; — касов автомат електрон, спс-
нивлизирав касов впарит, уегρцйс-
твц за регистраи-н с кредити—
иирти —ля б-лсгсн автомат, с кой¬
то се регистр-рит снстен-я, отна¬
сящи се до продажби иа стоии, ка¬
то информацията са изпраща е
централен компютър; — касов бон
законно платежно ерcgетво, чи-
ето обраш^-а с ограничено със
срок.
касаба (тур.) ост. малък град, гра¬
ден.
Касандра (гр.) I. мит, дъщеря нв
троянския цар Приам и Хсиубв;
ог влюбения е нея Аполон тя по¬
лучава пророчески тар. но след
като го отблъсква, гой превръща
дара е нииизивио: никой ва вярна
е прсдсиизаи-нтв, вземат н нв под¬
бие; но ннрнвт и нв предупрежде¬
нието, чс вкарнвного ив дървонин
йон е чертите ив Трон що доноса
гибсл ив гради; 2. прен. прсдсна-
за-елка ив нсщвсг—н.
касапин) (ар.) 1. разг. заявнтч—н,
който кол— добитък и продава ме¬
со; насар; 2. прен. кръвник, гла¬
ворез; — касапница 1. разг. мага¬
зин нв касапин; месарница, но-
еоnроgвннинв; 2. ост, илан—дв; 3.
прен. масово избивано, умъртвя¬
вано.
касатор (лаг.) юр, лидс, косто а по¬
дало касационна жалба.
касатура (тур.) диал. нцйв—щии нож.
насинил (лат.) юр, 1. форма за об¬
жалвана и проверки на съдебни
рошения, възникнала нън Фран¬
ция е периода на буржоазната ре¬
волюция·. 2. отмяна на издадено
съдебно решение е вай-висшата
съдебна —нсгаиния поради нес¬
пазване нв законите или наруша¬
ване нв правилата иа съдопроиз¬
водство; 3. разг. касационен съд.
касета (фр.) 1. касетка; 2. арх. орна¬
мент с правоъгълна форма; 3. маг-
касетен диск
324
вотофовва ил— видоодовгa, нави¬
та е правоъгълни кутин зв някои
в—товс магнетофони; 4. електрон,
защитив обвивка, в конто посто¬
янно со съхранява магнитна дсв-
гв.
квсстсв диск електрон, модул, със¬
тоящ сс от един твърд магнитен
диск, nоетонввц разположен във
вътрешността ни защитен пласт¬
масов калъф.
насется модул електрон, пцgн-жcи
модул. съдържащ магнитни лен¬
та, иагн—тон диск, —втегрвлви
схсми. давтв зв ncчвтвшц устройс¬
тво —л— друго приепцеоблов—c,
необходимо зв рабогвги ии ком¬
пютър.
касетка (фр.) 1. кутин, особено зв
пир- (спестявания); 2. арх.. вдлъб¬
нати полата на сводов покрив, 3.
свядъчо с преградни или без прег¬
радки зв пранисняа нв инкои сГО¬
НИ.
насяда (вр.) литер, нит хвaлcбетнc-
иц лирическо стихотворение от
арабската литератури, близко до
едити, разпространено праз 6.-7.
ней.
касиер (ит.) фин. дяна, което завеж¬
да касата нв едно предприятие,
учреждение или организация;
кончожник.
нвавх (исп.) 1. индиански нннз е
Централна Америки по врсме ва
завладяваното от европейците; 2.
вожд нв американско индианско
пломс или старейшина е тиковв
плсмс; 3. е Испания и н Латинска
Америки — голям земевладелец.
Касиопея (гр.) 1. мит. жени ив лс-
гаялирн—н aбuеuвсku цар Свфой,
майна на Андромеда, превърната
от боговете е съзвездие; 2. астр.
иcзвхождaшо съзвездие е Совор-
ицтц полукълбо.
касирам (фр.) юр, 1. обжалвам (ре-
υοΗ-ο нв впалвгивнин съд); 2. от¬
меням, обявявам зв водeйетни-cл-
ИО.
касис (гр.. фр.) бот, многогодишен
плодов храст с назъбени л—сгв и
плодове η малки гроздова с чсрсн
или с—ньечерон иннт.
касия (дат.) бот. мвегогед—шно бо¬
бово рас-св—о, чиите л—сгв нет
вазнавиеге „александрийски
дисг” сс използват квто слабител¬
но ерcдетно·
кисна (фр.) шлем зи глава, метали¬
ческа шипки, конте предпазва гдв-
ви-и ет наранявания.
каскада (фр.) 1. сложни и опасни
трикове при снимки ии филии,
изискващи специална техника и
спортни подготовка; 2. смел цир¬
ков номер; 3. използвано водите
на планински рони и езера зв си-
ледобив чрсз стъпаловидно пост¬
роени язовири и станди— зи сдек-
-р-чсси- ток и др.; 4. изкуствен
воденад яд— сис-сма от водопа¬
ди, получени чрез стъпаловидно
нце-рцанu басейни; 5. родина уре¬
ди, кеиге са свързани таив, че
първият задвижва вгерян, и нго-
ринг — слсдващин и т.н.; 6. род—-
на лайдонсн— стъкленици, свър¬
зани последователно, за дв се по¬
дучи много по-голяиа потенци¬
ална разлика; 7. е операта — бърз
танц, съпроводен с ποοηο.
каскадьор (фр. от лвг.) дубдьер ни
филмов артист, иойго изпълнява
опасни сцсни.
каскарил (лат.) бот, нерв от растя¬
що иа Бвхименuго еегреви арома¬
тично растение, упо-робяеина е
медицината като сродс-ве зв въз¬
буждано ив храносмилането.
каскет (фр.) вид мока шапка от плат,
баз периферия, не с козирки.
каскът (гур.) диал. схванат, несръ¬
чен.
каста (дв-.) съсловие, нaелcтегвcии
класа (ог нвй-ебразовавиго е Егя-
325
каталмза
на- я източна Индия), чийго на¬
чин нв живот с опраделаи ог тра¬
дициите ни придадите.
кастанети (исп.) ударен музикален
инструмент, употребяван зи рит¬
мично тракане пр— uеnвнеκuто
танци.
касгел (лат.) книж. 1. укрепен за¬
мък; крепост; 2. укрепена нула зв
охранявана на пъгящв и проходи.
кастелан (лат.) 1. ист. е Среднове¬
ковието — надзирател на замък е
Западна Европа; 2. помощник нв
войвода е стара Полша; 3. пазач
нв католически храм.
кастеланша (лат.) ост. завеждаща
бcльото е болница, пансион и тр.
квстор (гр. „бобър”) текст, 1. плът¬
но, табеле сукно с мъх на опака¬
та страна; 2. боброва кожи.
Кастор (от собств. гр.) 1. мит, брат
близнак на Полукс, сивовс на
Зевс я Лада и покровители ни мо¬
реплаването; 2. астр, съзвездие ц-
дне звезди; 3. прен, неразделни
другаря.
кастрат (ит.) 1. книж, скопен човек;
скопец; 2. е Италия де началото
нв 19. нен — църковен пенен, кой¬
то се сконянал, зв дв запази висо¬
кия си глас; — кастрация (лаг.)
мед, изкуствено отстраняване или
разрушаване ви половите жлези у
животните и човека; еkцпнввиc; —
кастрирам (дат.) извършван каст¬
рация; скоплеаи
кастрен (ог фр. „тенджера”) голяма
дълбока пан—да за супи и други
течности.
кастрофилакс (гр.) ист. византийс¬
ки титла на началник вв крепост.
кат (тур.) 1. стаж, 2. костюм: сдии
нит дрехи.
кити (гр.) нсони-. ежа-: кв-вдясние
ежедневно.
ката- (гр.) първа съставна чист ни
сложни думи със значение долу,
надолу.
кятаболизъм (гр. „събаряно”) биол.
разпадане на нcшоегввгв е орга¬
низъм.
катадиоnтрикн (гр.) чист от физика¬
та, конто разглежда отражението
и пречупването иа светлината
катазона (гр.) геол, долна дълбочин-
на земна област.
катакаустика (вом.) опт, кривата,
конто сс получава пр— прссича-
ве-о на фокалнигв повърхнини ив
вдлъбнато сферично огледало с
равнина, конто минава през оп¬
тичната му ос.
катаклаза (гр.) геол, деформация на
скалната структура и съставящи¬
те н минерал— под действието иа
тснгонячнятс движения иа земна¬
та кора.
катаклизъм (гр.) 1. всемирен потоп;
2. всемирни катастрофи, повсемес¬
тно ношвсгuc; 3. прен, остър раз¬
рушителен проврат е социалния
живот.
катакомба (ит.) 1. подземна пеще¬
ри. подзон—о; 2. ист. мн. обшир¬
ни подземни помещения, е които
първите християни погребвали
евоиго мъртъвци и се събирали нв
модягна; 3. ист, е травв—н Еги¬
пет — моста. е нояго се пазели
мумиите; 4. арх. семейни гробни¬
ца със странични входове.
каталаза (гр.) биол, свзим, койго
взима активно участие в регули¬
рането вв дишаното вв клсгниге.
каталектически, каталектичен (гр.)
непълен; нодоизкарвя; съкратен.
каталепсия (гр.) мед. нервен припа¬
дък с пълна загуба нв нолсни дни-
жавин при някои верен— заболя -
нвн—я, хипноза, летаргия и др.;
примираме; — каталептик мед. бо¬
лен от каталепсия.
катализа (гр.) хим,. ускорявано или
забавяно нв химическа реакция
пот нл—яв—о на катализатор; — ка¬
тализатор (гр.) вещество, косто ус-
каталог
326
корнеа ид— забавя химически ре¬
акция; — биологични катализа¬
тори вещества, нояго забавят яд—
ускоряват химичните проноси е
живян организъм; — катализиран
хим. причиняван китат-за.
каталог1 1. списък на книги. съчи¬
нения, нареден— по взбучен ред
ял— нв раздели; 2. списък ва кар¬
тончета с описание ив музейни
—ли изложбени предмети по аз¬
бучен иди друг определен род; 3.
квига със списък нв книги ял—
—зложбови, музейни предмети и
др.; 4. чекмеджета с картончета с
описание на книги н библиотека,
подредени е определен ред; — ка¬
талогизирам (ном. от гр.) вписвам
е каталог. съставям каталог ив
библиотека, нв музейни предме¬
ти и др.
ки-илог2 електрон, файл е компю¬
търна системи. съдържаш списък
иа именити на файловете, тяхно¬
то местоположение нън външната
памет и размерите им, канте и
друга информация: дати иа създа¬
вано, автор и т. в.
каталясвам (тур.) разг, промвлнеам;
капвам от умори.
катамаран мор, нит кораб, който се
състои от два корпуса, свързани с
обща платформа.
нвгамвези (гр.) мед, съвкупност от
сводовия зв една болест, узнат—
след преминаването.
катана (рус.) 1. диал. одър кон; 2.
прен, висока жени.
ивтвнац (лит.) разг, катинар, кефар.
катапепсис (гр.) физиол, пълно сми¬
лано ни храната.
йвгвнлазмв (гр.) фарм, срсдс-но зв
омсиванс ив оток. зв налагана.
катаплексия (гр.) мед, вдапаняввва
от почуди. изумление.
катапулт (гр.-лвг.) 1. ист. уред зи
хвърляно иа камъни; 2. приспо¬
собление върху палубата ни кораб
за пускана, uзет·ролβвнc ни само¬
лет; 3. ав, устройство нв пилотс¬
ката седалка заедно с догони и па¬
рашута при самолет— и космичес¬
ки кораби; — катапултирам ав. ав¬
томатично изхвърлям лотсц от са¬
молет или космонавт ог приземя¬
ващи сс космическа капсули е слу¬
чай нв аварин.
нагар (гр.) мед. остро или хронично
възпаление ив лигавицата иа ня¬
кой орган, придружено с усилено
отделяно нв секреция.
катаракт (гр.) 1. книж. водопад с
малка височина, голяма ширина
и голяма нотни маси, конто сс об¬
разува обикновено от по-годем-
рок— при пресичано иа твърди
скали; 2. техн. приспособление зв
намалявано иа колебанията и от¬
слабване ии ударите е машини, жп
нагон—, автомобили. автоматични
регулатори и др.; амортисьор; 3.
техн. приспособление зв автома¬
тично отваряно иа клапан— при
някои машини; 4. мед. квтврикгв,
болест на очитс: порто·
катарама (рум.) тона, закопчалка,
катаревуса (гр.) език, официален
стил е съвроманн—н гръдни език.
противои. тииогики.
катарзис (гр.) литер. според Арис¬
тотел — душевно прочиствана от
въздействието иа трагично теат¬
рално представление.
катари (лиг.) ист, пр—вържсн—д— ни
голямо срстичсско движение е
Зап. Европа. обхванало през 11.¬
13. век Италия, Франция, част ог
Германия и други страни, ч—е-о
учение с било повлияно от бъл-
гврсицто богонялсгио и други из¬
точни ороси; aлбuгейцu·
нв-вртиз—с (гр.) нвмасгнана иа из¬
кълчено.
катастрофа (гр.) ннсзипио падане.
със—пян, гибел, ношвегuc·
кататермометрия (гр.) физ, метет зв
327
Катилина
определяна охлаждащото действие
вв въздуха пр— температурата на
човешкото гнде.
квгигов—н (гр.) мед. психично разс¬
тройство, косто сс проявява във
вид нв пътна неподвижност, вдо-
пенннаве иди нв силно двигател¬
но или говорно напрежение.
катафалка (гр.) 1. погребална колес¬
ница; 2. книж, снаниалнв маса иди
песгавкв, на конто сс слага ков¬
чег с мъртвец при църковно или
гражданско пегрcбcнuc·
катафот (гр.) физ. оптическо уст¬
ройство, косто отразява свстт-ви-
гв обратно към —згочн—ки неза¬
висимо от ъгъла, под койго пада.
катафрактарий (гр.) ист, бронено¬
сец.
катахреза (гр.) литер. непран—дни
употреби на думи.
категоризирам (гр.) разпределям, де-
лн ив категории.
категоричен и категорически (гр.) рс-
щuтcлои, нссв, окончателен; —
категорически императив безуслов¬
на заповед.
категория (гр.) 1. разред, група от
еднородни предмети, дина и пр.;
отдел, кичас-во; 2. филос, научно
понятие, косто изразява ивй-об-
ши нвдея—я на gойсгβuгалноетгв.
катедра (гр.) 1. преподавателска ма¬
са, място откъдсте се изнасят лек¬
ции, речи и др.; 2. префосурв; 3.
дял от науката квто предмет за
преподавана във нисшо учебно за¬
ведение; 4. професорите и препо¬
давателите по едва научна дис¬
циплини; 5. длъжност нв профе¬
сор —ли преподавател при катед¬
ри; 6. 'рел. длъжност нв епископ,
иойго управлява епархия; 7. мяс¬
то зи проповед е църквите.
катедрала, катедрална църква, съ¬
борна църква (лаг.) главна църква
н един град, където владиката слу¬
жи литургия.
катер (хол.) мор. норабчо зи къс—
планая-н.
катет (гр.) мат. всяка ог страните,
образуващи прания ъгъл е право¬
ъгълния триъгълник.
ив-с-ар-зидин (от гр.) мед. вкарвано
ии катетър иди сонди е оргия ии
тялото.
катетометър (гр.) техн, уред за точ¬
ного измервано на вертикалното
разстояние между две точни. ко¬
ито могат да лежат на одна ворг—-
кади.
катетър (гр. „сонда”) мед. кухи стък¬
лена, каучукова яд— метална тръ¬
бичка, конто се вкарва най-често
е пикочния кавал за изтегляно ив
урината ял— зи вкарвано ви лекар¬
ства.
катехетика (гр.) изкуство да сс обу¬
чава чрез въпроси, обикновено но
βареиu въпроси.
катехизис (гр.) рел. кратно и ясве
изложение вв есневн—гс истини
нв християнското учение във фер¬
ми на въпрос— и отговор—.
катеху (малайски) 1. бот. нит ака¬
ция, конто н—рос е Източва Ин¬
дия; 2. хим. оактрвк- от таз— ака¬
ция. употребяван е мад—н—вагв.
н багрилната индустрия за боядис¬
вана вв платове и е кожарската
индустрия за щавене на кожи.
катехумен (гр.) църк, оглашая, гот¬
вещ са за Се. Кръщон—о·
катизма (гр.) църк. отдел (глава) от
църконивтв книга Псалтир.
катил (иг.) разг. прсстъпв—н, затвор¬
ник, вроставг, убиец.
Катилина, Луцин 1. римски благо¬
родник, (около 109 — 62 пр. Хр.).
който звгенервичил против кон¬
сулството; разкрит и обвивен е ре¬
чите на Цицсров „Речите против
Каг—лина”, гой трябвате да на¬
пусна Рим и палват убит при Пис¬
тон; 2. прен. конспиратор. загонор-
вик.

катинар
328
катинар (дат.) подвижно приспособ¬
ление зв заключвано; кофар. на-
твнсц.
катион (гр. „доту” и „иgвaщ”) от.
йов с положителен електрически
товар.
катод (гр.) физ. 1. претивопоТожн—ят
полюс вв анода; 2. оток-род е раз¬
лични електрически урсд—, съеди¬
нени с отрицателния полюс на из¬
точника иа тон.
квтей (гр.) диал. 1. з—ивин, изба; 2.
стан с почна.
католик (лиг.) последовател иа кв-
тот—д—зма; — католицизъм рели¬
гиозно учение нв Рuнонвтолuчое-
нвтв църква.
католикос (гр.) т—гдв на арменския
патриарх.
катоптрнка (гр.) дял от физиката,
изучаващ звнои—тс зв отражени¬
ето иа лъчите
каторга (гр.) звтечои—е с тежка ра¬
бота, затвор; — каторжен отнасящ
се до кв-орги; — каторжник зато¬
ченик, осъден нв тежка работа;
затворник.
катран (тур.) 1. смолисто мисто, ко¬
ето се добиви от инкои хвойнови
дървста; 2. нар, пънът, ад.
катраник 1. малък съд зи катран,
койго при пътуване са окичва ив
иолага; 2. прен, човек, който вър¬
вя по чуждо внушение, който се
влачи подир други; 3. прен, диал.
негодник. бездарник.
нагрея (фр.) литер. строфа ог чети¬
ри стиха; чcгuрuстuщue.
нвтун (рум.) д—гансна палатка нв по¬
ло —тя извън наседено място; —
китунвр скитник дигания, който
ж—нос е квгун.
катушка (рус.) техн, минира за на¬
вивано ни електропроводници.
катьк (тур.) диал. 1. запазено зв по-
дълго врсме подсолено и потеu-
роно мляко; 2. прибавки към хля¬
ба квто сирене, μ^λ-η-, надени-
ив и др.; сухоежбина.
катър (тур.) зоол. домашно живот¬
но. хибрид от магаре и кобила.
катюша (рус.) воен, ниноиот, който
изхвърля едновременно голям
брой мини.
каубой (внгл.) говедар е Сенорна
Америка, който писа стадо, яздей¬
ки нв кон.
кауза (лвт.) 1. обще дело, —нгерес;
2. искане; — каузален причинен;
—	каузалност причинност.
каузатив (лвт.) език, гдвгодна фер¬
ми, конто изразява нареждана нв
подлоги да извърши нещо.
нвуи (тур.) ост.. островърха шапка с
качулки.
нвуи (гур.) пъпеш, няпон.
каулер (ангт. от собств.) физ. впврвт
зи нагрявано на въздуха във висо¬
ки пошu; нъзgуχцнвпроβaгол·
каустик (гр.) в сьчcг· сода каустик
—	индустриални натриева соди.
каустика (гр.) мед. хирургическа опе¬
рация, при конте сраснали части,
особено при белодробни зиботн-
ηβη—ή, сс отлепват с помощта на
електрическ— гои.
каустификадня (фр.) хим. процес зв
получавано нв сода каустик; — ка-
устнфикатор (фр.) техн, голям ци¬
линдричен стоманен резереовр, е
който сс извършва каустифика¬
ция; — каустифнциран (нем.) хим,
нагрявам смсс от разтвор нв нат¬
риев карбонат и негасени вар, зи
да се подучи сода каустик.
каустическн (гр.) 1. разяждащ; 2.
прен, заядлив, подигравателен.
каустобяолит (гр.) минер, изкопаемо
горивно вещество ог органичен
произход, кв-е торф, каменни въг-
т-щи, нефт и др.
каутеризацня (гр.) мед. хирургичес¬
ко изгаряно на бодна гъная.
квунян (лвг.) гаранция, обезпечение,
каучук (инд.) смолисто нещастно,
добиване от сена на някои гро-
329
квадра
пичоси— дъресгв —ли южни рас¬
тения яд— получаване по изкуст¬
вен път, е- косто се нрави гуми.
кауш (тур.) стаичка е затвор, килия.
кафадар (перс.) диал. привърженик,
съмишленик.
кафе (вр.) 1. бот, южно тропическо
растение; 2. плодът на тона расте¬
ние; 3. печените плодове — зърна
нв тона рас-сняс; 4. π-τ-ο, при¬
готвено ог печени и смлени зър¬
на нв това рисгснио; 5. кафена; —
черно кафе кул. свирано кафе, сер¬
вирано без мляко, със ит— без за¬
хар; — шварц-кафе (нем, „черно
квфс”) кул, обикновено приготве¬
но и машина с филтър ог по-одре
смлени зърна; — кафе-меланж,
млечно кафе кул. кафе с мляко н/
или кайман; — мраморно кафе кул,
сварено черно кафе, нилнто е ча¬
ши с малко топло мляко (бсз та
са разбърква); — айскафе (нем.
„ледено кафе”) кул. изстудено (е
хладилник) черно кафе с добавен
смстанов сладолед; — турско ка¬
фе кул. варено питие от кафе, при¬
месено с различи— сурогати нв съ-
щuнеκото нафс (цикория, лебле¬
бия, ръж, и тр.); — (кафе-)капу-
чнно италианско нафс; квфс с мля¬
ко; — нескафе кул. приготвено по
спсц-влен начин мляно яд— във
н-g нв гранули нафс, иоото са раз¬
тваря във води; — кафе-еспресо
(ит. бързо „експресно” кафе) кул.
кафе, косто се приготвя е момен¬
та, с машина пред ηλ-οη-β.
кафез (ар.) 1. кдстив зв птици яд—
други животни; 2. сандък от лет¬
ви с широк— разстояния помежду
им за проявснно нв зеленчуци,
плодово и други продукти; 3. ост.
решетка зв прозорец.
каф-кибрнт (тур.) ост. кибрит вър¬
ху книжни изрезки вместо клочи-
HU.
квфтвн (тур.) ост. мъжка Дългопол и
горна троха.
квхвл (евр.) 1. ист. събрание на ев¬
рейски сгврcйщ—ня квто съдебен
и административен оргия в Под¬
ши и потскито земи в дореволю¬
ционна Русин; 2. прен, шумна тът¬
на, сбер-що.
кахексня (гр.) мед. общо изтощение
нв организми; слабост.
кахел, кихлн (нам.) глинена иди пор¬
целанова плочка зв облицовка ни
почни, стони и др.
кахър (тур.) грижи; — кахъря се гри¬
жа се.
качак (тур.) диал. беглец.
качамак (гур.) народна храни от ца¬
ревично брашно, пр—гегвона чрсз
продължително бъркано нв браш¬
ното във вряща вода над огън, до-
киго сс получи гъсти наша; мима-
лига.
качардксвам (тур.) разг. оставям ня¬
кого да избяга.
кашалот (фр.) зоол. морски бозайник
от реда нв к—гового, но със зъби.
кашемир, кашмир (инд. от собств. го-
огр.) тънък вълнен нлвг, първо¬
начално изработен в гр. Кашмир;
— кашмирска коза зоол, специал¬
ни порода кози, от козината нв ко¬
ято сс произвежда ф-на прежди.
кашер (евр.) рел. храни, .разрешена
зи правоверни израилтян—.
квшярим (фр.) предпазван, обвиван
с хартии; подлепвам нв картон.
кашмер (тур.) разг. срам, присмех,
подигравка.
каюти (ход.) стаички е параход; —
ивютнемпвннн (хол.) мор. I. общо
помощсн-о. сатен за пътници ни
кораб; 2. общо помещение за ко¬
мандния състав нв военен кораб,
е иоото обядват, почиват и др.
каяк (осн.) мор. матка кожена лодка
с покрие у еен—ное—тc.
нанфо- (тур. от ар.) разг. външен вид,
външност.
квадра (таг.) книж. одна четвърт от

киадор
330
нещо, къс ог нсщо.
киадор (лит.) четириъгълен камък.
иввдрв— (таг.) слънчов часовник,
кадрив.
квадрант (тит.) 1. астр, астроном—-
чесни инструмент зв —змсрвано зо-
нитвлниго разстояния ни небесни¬
те светили; 2. мат. одна четвърт
от окръжност, ог кръг; 3. воен.
приспособление зи течна артиле¬
рийска стрелби при закрита по¬
зиция.
квадрат (дат.) четириъгълник с че¬
тири приви ъгли и четири равни
страни.
нввтр—в—ум (лиг.) ист, е сродните ве¬
кове — д-кът нв образование от
четири предмета: музика, ар—гмо-
гикв, геометрия, aетренен—я, ко¬
ито заодно с тривиум дават седем¬
те свободни изкуства.
кеадригв (таг.) ист. нелесн-да нв
две ηολολβ, впрегнати с четири но¬
нн, с които римските победители
са влизали тържествено е града.
квадрилион (фр.) 1. милион мили¬
арди; пише са один—ца с 15 нули;
2. не нансиага система — чисто¬
то 10-24, равно нв милион трили¬
они.
кеадрином (лат.) мат, чст-ричтон,
четиричленни величина.
нивдрофон—н (тит.) физ, звукозапис-
вана и звуковъзпреизвсждвно по
четири иаватв с над дв бъдс по¬
лучени пространствени представа
за разположението ни знукоизточ-
ници-о.
кнвтрумвн (лиг.) чс-ирирък; — кввд-
рупсд четириног (зв животно).
квазар (англ.) астр, носн—чссни
обект, който представлява от са¬
мо себе си подобно нв звезда св-
мо—здьчβaще тнло, много често
превъзхождащо но своята маса и
свc-лuнноеггв си слънцето.
квази (дат.) книж. уж, като че; е
сложни думи мним.
невзитет-и- (таг.) юр. петупростъп-
дсниа, мнимо престъпление.
Квазимодо (лат.) 1. литер. герой и
ренина на В. Юго „Парижката св.
Богородица”; 2. прен. физически
урод.
квакери (ангт.) рел, християнска
прогсстинсна секта е Англия я
Америки, конге сс отличава с чис¬
тотата нв нравите и трудолюби¬
ето си.
квалитативен, квалитетен (лиг.) 1.
качествен; 2. наличност на необ¬
ходими знания; — нввдятет качес¬
тво.
квалификация (лат.) окачествявано,
обозначаване на качествата.
квант (ном. „количество” от лит.
„нотното”) физ, нвй-натноте, смя¬
тано засега неделимо количестве
лъчисти сноргин; — квантова елек¬
троника част от съвременната
одек-рен—кв, н конге со изучават
ничии— зи генерирана и усилвана
на слсктромагнитн-ге грспгсн—я
от възбудени квантови систсмя; —
квантова механика науки за зако¬
ните ни движение на микрочас-
-ини-о; — квантова теория теория,
конто обяснява законите зв излъч¬
вано и поглъщане ни сеетлянв-в
и структурата нв атомните спект¬
ри.
неингитигиесн (дат.) количествен; —
кввнтум количество, суми.
квантуван сигнал електрон, предста¬
вяното на непрекъснато променящ
се сигнал н н—фрое нит.
квартал (лвт.) чист от град, участък,
махала.
квартеронка, квартерон (исп.) потом¬
ки, потомък на европеец и мулат¬
ки.
квартет (ит.) 1. музикално произве¬
дение за четири гласа -ля четири
инструмента; 2. изпъдннввщигс го
музяканги.
кварц (нам.) минорат — с—тиц—ое
331
кебап
двуокис. широко разпространен е
природата, кремък; — кварцов ми¬
нер, 1. който се отнася до кварц;
2.	който съдържа кварц;— квар¬
цова лампа специални олeκтр—чcе-
иа лампа, —знотзвана е медици¬
ната зв облъчвано с ултравиоле¬
тови тъчи при някои забетнввн—н;
— кварцов часовник астр, урсд,
употребяван е астрономическите
обсерватория за запазване на точ¬
ното ерсмс. определено по астро¬
номичен път.
кварцит (нсм.) минер. плътна или
зърнеста ската, изградена от квар¬
цов пясък.
квасни (дит.) бот, горчиво дърво, но-
сто рвсгс е Ямайка и сс употребя¬
ва е медицината; — квасни (фр.)
хим. горчиво вещество, извлече¬
но ог квасията.
кватембър (лаг.) четвърт година.
кват^рнио (лаг.) печ, йода ог четири
лясгв; — кватерн четири номера
на едни тинин н логото.
κβвгрцгcнтuетя (ит.) —гил—инеκu пи¬
сатели от 14. вск.
кеемидсро (ит.) ист, мястото, къдо-
го бити изгаряни осъдените ере¬
тици.
квер (нем.) печ, хоризонтално пос¬
тавените линии е таблиците, ко¬
ито са печатат повторно с отдел¬
на наборна форми; нвпрочнин.
ниернин (дит.) хим, дъбилно вещест¬
во.
кверцитрон (лиг.) бот, народно на¬
именование на северноамерикан¬
ски дъб, чияго нерв съдържа еле¬
мент, употребяван е индустрията
зи бонт-сванс е жълто нв памуч¬
ни и вълнени тъкани; 2. печ, жъл¬
то растително багрило. извлечено
от черния дъб, използвано при
производството нв жълт дан.
квестор (лаг.) 1. ист. у римляните:
бирник; 2. е някои народни съб¬
рания: човек, който прсбронвв
гласовата и са грижи зв роди; 3.
ост, в университет: касиер, ков¬
чежник; 4. пвзигад на род при из¬
пит и др.
квиетизъм (дат.) рел. учсн—ото ни
йиuог—егuга: пеяеидвга са хрис¬
тиянска секта проз 17. еои, конто
учели, чс съвършенството нв хрис¬
тиянина са състои е пълното спо¬
койствие на духи и тялото, пора¬
ди което човск трябва дв прекара
цсл—н си живот е съзерцание; и
кв-ц достигне до съвършен ноной,
човекът са унищожава е свосто съ¬
щество и ' между него и Бога нс
оставала никакви разлики.
квинта (лиг.) 1. псг—нив; 2. муз. най-
тънката струна нв цигулна-а; 3.
муз, разстоянието между ног пос¬
ледователни ноги.
квинтет (лат.) I. музикално съчине¬
ние за пег гласа яти инструмен¬
та; 2. изнътнигсл—то му.
квинтесенция (тит.) същност, същес¬
твеното.
квиринал (ит.) питат нв сд—н от се¬
демте хълма н Рим със същото
име.
неяритн (лвг.) ист, почетно —ме на
римските граждани.
кеят (фр.) издължен, изплатен, уран-
•ΗΟΗ.
квитанция (фр.) банк, разписна,
кворум (таг.) необходимото чисто
тсну-в-и или състав нв управител¬
но тяло, зв дв сс състои заседани¬
ето законно.
квоти (ог твт. „определени част”) 1.
фин, чист. тят, процент; 2. данъч¬
на тарифи. която са пада на опре¬
делена атин-дв зв облагано; 3. дял
от производството и определен па¬
зар на участък е картел.
нсб (англ.) вид английски кабриолет.
кебап (ар.) кул,. 1. нстио, приготвено
ог нарязани ни дробно късчета ме¬
со; гаскобап; 2. печени нв шиш
мадии късчета месо; ш-шиобан.

кебапче
332
кебапче (тур.) кул. кълцано месо с
подправки, приготвено нън фер¬
ма ни малка надси—чнв, което сс
псче нв скари.
ксбс (тур.) нар. 1. дебета рошава въл¬
нени постелки или завивка; 2. до¬
бела черни троха.
ксгсл (нем.) полигр. големини нв пе¬
чатарски буква, ионто се изчислява
с пунктове; определя големината
нв буквите и разстели-ото между
редовете е е-neчитьκa·
кегелбан (яем.) 1. място зв игри нв
кегли; 2. игра на кегля; — кегли
дървени стълбис-а зв игра, които
падат като се улучат от хвърлени
топни.
кедер (гур.) диал, повреда, недесга-
тън.
кедър (гр.) бот. високо, вечнозеле¬
но многогодишно южно иглоли с-
тно дърво от семействе Борови.
кезап (тур.) нар. азотна κ—еол—ни.
кей (фр.) 1. част от прuсгaнишоге;
пригодена дв спират корабите; 2.
крайбрежие.
кейкуок (англ.) муз, L ганн ог не-
пьреκи северноамерикански про¬
изход, със силно синконирви ри¬
тъм, съпровождан с бвнджо; 2.
днес — модерен гвин е 2/4 -вит.
кеклик (тур.) зоол. планинска птици
от разреда Кокошсе—; скална яре¬
бици.
кел (гур.) заразна нежни болест:
струиси; — нетни ет·рвgиш от ист.
келар (гр.) калугер, завеждащ минас-
г—реk—гe припаси.
Келвин, сър Уидям Темсън (1824 —
1907) физ. английски физик, кой¬
то работи е областта нв териоди-
BaH-Hara, гооринта на сл. и маги.
нетенин; открива гермоотокгрич-
н—я ефект; — келвин измервател¬
ни единица за тормединанична
температури; 1 К = 1/273,16 часг
ог гермодинан—чивта температу¬
ра ни тройната точна на водата.
келе (тур.) е съчст. келе шекер — за¬
хар ни бучни.
келеме (тур.) 1. ниви, оставена не-
црини; 2. прен, негодн—к.
келепир (тур.) разг., нещо, придоби¬
то нв безден—ua, почти бсз нари;
— келепкрджня (тур.) човск, кой¬
то търси иелоп—р, нсщо взето да¬
ром или нв съвсем ниска нова.
келеш (тур.) 1. малък, дребен на
ръст; 2. прен. прозрян, нищожен.
келпеден (перс.) диал. вит клещи,
келти ист, стар арийски вирел, на¬
селяват първоначално Средни Ев¬
ропа.
ксминс (ryp.) 1. нигутни; 2. прен. гла¬
ви.
кембрий (от собств.) геол, първият
период ог пвлоозойсквгв ори и
нвй-дотнияг пласт на палеозоя;
йонбр—йси— период.
кемер (тур.) ост. дълъг -есен понс с
приспособление зи стигано е него
нв пари; опасва се нв кръста.
кой (ни.) японска мярна зв дължини
1,8 м.
кенар (перс.) ивици е домашно тъ¬
кано платно (като в основата сс
слагат по анкетно жични копри¬
ни, вълна или ио-добст усукан па¬
мук); — ксввртин (гур.) който има
кенари.
кенаф (тюри.) 1. бот, едногодишно
тревисто рвсгение е Аз—н, отглеж¬
дано заради втвинв-а му, от ко¬
ито се приготвят тъкини, подоб¬
ни на ютсни; 2. бамбуков коноп.
кенгуру (внгл.) зоол, двуугробно тре¬
вопасно австралийско животно.
кендир (тюрк.) 1. бот, влакнодайно
рвс-енис; турни; 2. ликово влак¬
но, иодучввано чрез механична
обработки нв стъблата нв това рис-
-снис.
кендисвам; кендисам (гр.) диал. бро¬
диран, еоза.
кене (тур.) двнгодв шити (изработе¬
на) с игла.

333
Recap
кеневир (тур.) рядко конопено плат¬
но, зебдо.
иснсф (тур.) ост, клозет, нужник. от¬
ходно мнсто.
кенозойска ера (гр. „ное” и ори) ге¬
ол, новата иди последна сра от ге¬
ологическата история нв Земята,
конго се подразделя нв грет—чсн
и чсгвърт—чен период.
кенотаф я кенотафия (гр.) книж.
гроб, н който няма тленни остав¬
ки нв мъртвец, тъй квто тялото ни
починалия с изчезнало или се на¬
мира далеч ог ред—нвтв.
ксвогоксив (гр.) мед, токсин, който
с бит смятан зв прич—н—тст нв
умората е организма.
кента (лат.) при игра на кирги — пот
последователни карти от различ¬
ни боя; — кент-флош пет после¬
дователни карти от одна бон.
кентавър (гр.) митическо същество
— иотученек, подукои.
кепазе (тур.) разг. totch, низък; —
кепазя посрамвам, унизяван.
ксис (фр.) войнишка шапка, барета,
испснн (тур.) квпвк нв ирезорсн. вра¬
ти и пр.
кепн (фр.) 1. френска фуражка с ме¬
ко дъно и нрава козирка; 2. кеио.
Кеплер, Йохан (1571 — 1630) осно¬
вател нв новата астрономия; „Но¬
ви астрономия” (1609); — Кепле-
рови закони трито закона на Кеп¬
лер, направ—ли революция е всг-
рономинтв·
кепче (перс.) 1. нар. чсриитка; 2. разг.
вид мрежа зв ловене на риби.
керамзит (гр.) строит, шуплест пе¬
рест материал, замести-ст нв пем¬
зата, който се получава по изкус¬
твен начин при уснорено изпича¬
не нв лесно гоп—ма глини.
керамика (гр.) художествено грън-
чaрегво; — керамография живопис
ни глинени съдове.
керамит (гр.) строит. добре изпече¬
на тухла, упегробяввна зи настил¬
ка на улици.
керамолит (гр.) минер. огнеупорен
материал от гд—нв и снрнв кисе¬
лина.
кератин (гр.) анат. рогово вещест¬
во.
кератит 1. рогов минерал; 2. мед. въз¬
паление нв роговицата нв oko-o.
кератолит внимене лоста, подобни нв
рог.
керван (вр.) коти, товарни коне иди
кимили. които пътуват заедно е
колона; — керванбаши (перс.) во¬
дач нв керван; — керванджня
(перс.) разг. уредник нв иернвн;
—	керван-сарай (перс.) ист. голя¬
ма сграда е Османската империя
за nрeнцшувинe на пътници.
кервиз (тур.) бот. расген—с с мириз¬
лив корен, зеленчук.
керенка (рус.) ост. рубла, пусната е
обращение слот Февруарската ре¬
волюция е Русин през времето нв
Ксренсни.
кересте (тур.) диал. дървен строите¬
лен материал.
керкенез (тур. от вр.) зоол. грвбтива
птици, н—д сокол.
кермсс (вр.) диал. вят червей. от кой¬
то се добива червена бон.
керография (гр.) худ. рисуване на во¬
сък.
керомантая (гр.‘„восък” и „предс¬
казание”) гледано по восък.
керопластика (гр.) изнусгне дв се
ираннг фигури от восък.
керпеден (перс.) диал. обикновени
кдещ—.
керхана (перс.) диал. 1. тухларница;
2.	рвбот—тииив; 3. прен, публичен
том.
кесвр (лаг.) ист, владетел, импера¬
тор. цвр; — кесарев (гр.) койго се
огнвся до кесвр; — кесарево сече¬
ние мед, при затруднено раждане
—	опсрвд—н за изваждане на де¬
того чрсз разрязвано корона на
майката.

кесатлък
334
кесатлък (тур.) недосг—г, типсв; —
кесат диал. недостигащ, недоста¬
тъчен, нес-игиш; койго с е нсде-
—нък.
коседжин (гур.) диал, разбойник,
обирвч.
кесим (тур.) разг. всичкото заодно,
нутур—ив.
кесимджин (гур.) ист. бсззсмтени
яд— мат оземлен и сетния е Осман¬
ската империя, нояго наемат— зе¬
мя срещу определена част от до¬
бива (нес-м) нcзвв—е—мо от доби¬
ви.
кесия (исрс.) 1. торбичка, обинн. ко¬
жена, зв носене на паря; 2. разш.
кожонв ятя княжна торбичка зи
поставяно нв различни неща е
нен.
кеснин (тур.) ост, остър, розлив; лют,
серг.
кесон (фр.) 1. хидр. съоръжение зи
направа ни дълбок— основи нв
хидротехнически обекти под ве¬
ти или под рвнн—шоге нв подпоч¬
вени води; 2. мегвтна кут—н е ме¬
талургичните neшИ; приспособе¬
на зв нодв за охлаждано, конто за¬
пълни мнсто я между робрв на свод
—ти между греди на хоризонтален
покрив; 3. мор. открит отгоре и от
одни страни свитък, който се из¬
ползва пр— преглед и ромеят нв
подводна чист на плавателен съд;
4. арх. елеменг от архитектурно
ефермен свод или хоризонтален
гвван, разделен на отделни клет¬
ки, койго служи зи подобрявано
вътрешния нит и архитектури-в нв
помещението.
кеспети (гур.) диал, къси кожен—
ивнгалони на борци.
несгсрме (тур.) разг. направо; пре¬
косявайки.
кетгут (ингт.) мед, животински чрев¬
ни конци, които се уиогребнев-
ири заш-евно на рани и хирурги¬
чески отворя; йвтпут·
кстнл(нн), кятип (тур.) писар,
ксгм—н (ар.) ост, баня.
негози (всм.) хим. общо наименова¬
ние на захари, които действат кв¬
то кстоня.
кетчуп (нит.) кул. вид сос за носо от
домвги, гъби и др.
кеф (ар.) разг, добро, весело наст¬
роение; удовотсгв—о; — кефлия
(тур.) който -ми кеф, пийнат, раз¬
веселят сс.
ксфвл (гр.) зоол. нит риби,
кефалалгня (гр.) мед. главоболие,
кефалия (гр.) ист. е средновековна
Българин и В-зан-ин — началник
на войскова чист е гарнизон или
област, и по-късно областен уп¬
равител с гражданска и военна
власт.
кефалометрия (гр.) мед. измервано
на черсив зи изследването му.
кефил (тур.) диал. поръч—гол.
кофир (ар.) особено питие, пригот¬
вено ог мляко, богато на витами¬
ни.
кефенз (ар.) разг. нервзиеложен, без
настроение.
кехая (тур.) 1. гданн—нг при овчари;
2, селски ирогогер; 3. нагледник,
пазач; 4. солсни глашатай.
кехлибарен (тур.) янгарен; — кех¬
либар ннтвр; изкопаема вкамене¬
на смота.
кецове (англ. ог себстн.) спорт, те¬
ки птвтнени обувни с гумени пед-
нс-ки.
коч (внгл.) 1. мор. малък твумачтон
кораб; 2. спорт, нит груби борби е
свободен стил.
кош (внгл.) плащане е брой.
кеш-памет електрон, евръхопоригuв-
на памет — изключително бързо-
дойсгввщв полупроводникова па¬
мет, конто се използва еън висо¬
копроизводителните компютърни
еиегeм— съвместно с еиерагиняв-
га пвмег.
кешиш(нн) (перс.) калугер.

335
киловолт
кошки (перс.) разг. ио-добро би би¬
ло дв; дано.
кибар (вр.) диал. 1. високопоставен,
благороден; 2. прен. изящен. раз¬
ношен. изискан;горд;3.прен. чуе-
с-н-гетсн, съвестен.
кибернетика (гр.) 1. науки за свръз¬
ките. управлението и контрола в
мaщинигe я живите организми; 2.
нвукв за еuсгeмигC; формите, ме¬
тодите и срeдетeвтв за управление;
3.	гехнини и умение да се правят
внтонвги, иоиге заместват умст¬
вени човешка дейнесг (сметачни
машини, роботи, телефонни прис¬
пособления за автоматично —знин-
нвне и -. в.).
кибик (нем.) човек, койго наблюда¬
ва играчи ни табли, карти и др.;
— кибича (нем.) наблюдавам дъл¬
го ереме играчи ни гибли, карти и
Др.
к—боминтян (гр.) гвдвсне със звронс,
киборг (рус.) нов, човск с човешки
мозък и изкуствено гнде — син¬
тетично гнде за бъдещата косми¬
ческа риса.
кябун (евр.) форма на кооператив¬
но стопанство е Изрвод, което
обединява няколко семейства е
един общ иоленгин.
киви бот. нид южен плод с кафнна
мъхесгв кори.
киви-киви (ввстрвл.) зоол, игидв ог
разред безкрили. подклас бнгвщи
птици; перушината с еивонифянa,
гъста и наподобява кесии. Живое
н Нови Зеландия.
киворий (лит.) църк. 1. иенр—н или
балдахин, построен е някои цър¬
кви над Св. Престол, зв дв му при¬
даде пц-нсл—чесгнен нит; 2. ков¬
чеже. е което се пвзнг Св. Даро¬
ве; 3. чаши за причастие.
кивот (гр.) библ. ковчег; старозаве¬
тен ковчег.	-
нязср—т (нем.) хим. съдържащ маг¬
незий минерал, който влязи в със¬
тави на минералните нитиееи то¬
рове.
кий (хол.) дълга пръчка зв удряно
топките при игри на б—тнрл; ще¬
ка.
кии (англ.) спорт, неуспешен удар с
топка.
кикимора (рус.) 1. мит. нечиста си¬
ла е жонсн— образ; таласъм; 2.
прен. смешно и грозно облечена
жена; грозотин.
киклики (гр.) епически поети, под¬
ражателя на Омир.
кикс (ингл.) е б—тнрдв: несполучлив
удир с топна.
нит (ход.) мор. 1. основен конструк¬
тивен елеменг (греди яд— лост),
иойго преминава по индига дъл¬
жина е средата ни дъното на ко¬
раб; 2. мор, дотнаги заострена над¬
лъжна чист ни кораб ит— лодка;
3.	ав. о-неснигв опашна неподвиж¬
на част на самолет.
кила (гр.) мед, болестта херния: из¬
сипване.
килватер (хол.) мор, дирнти, конто
осгавн е морето плаващият кораб.
килим (псрс.) художествено изтъка¬
на вълнена постилка зи под или
зв стенна украси.
ките (тур.) мнрка зи зърнен— храни
(окото 100 кг); 2. (гр. „хиляда”)
разг. килограм; хиляди грима.
кило- (гр.) първи съставни част нв
сложни думи със значение хиля¬
да, напр. киловат. километър и тр.
нидовр (фр.) френска мнрка зв по¬
върхнини. равна нв 1000 ври.
китена- (н—то- и ват) физ. единица
мнрка зв мощност, която с ранна
нв 1000 наги или на 1,36 конски
сити.
киловатчас (н—тоеаг и час) единица
мнрка за работа, ранна нв работа¬
та, конто извършва за един час ма¬
шина с мощност 1 киловат.
киловолт (кило и волт) един—цв мяр¬
на зв електрическо нвпрежсн—е,
килограм
336
която с ранни нв 1000 еедгв.
килограм (фр.) хиляда грвми по меж¬
дународната систем« зи измерва¬
тели— единици.
иuтопрвмомeгър физ, мярка зи рабо¬
та. извършена при издигано тежи¬
ни от 1 кг на 1 м н—ееч—нa·
иилеиилорин (н—ло- и калория) физ.
един—ив мнрка зв топлини, равна
нв 1000 натори—.
нятодятьр физ, мярка, ранна ни хи¬
ляди литри.
нuтомeтьр (фр.) мярна зи дължина,
ранна ни хиляди мотра.
китепврссн (фр.-нен.) астр, едини¬
ци мярна зи международни разс¬
тояния, конто с ранни на 1000 Пир¬
сона.
кимври ист. егaрогeрмaнеκо племе.
иимерия (гр.) мит. баснословен на¬
род, който ж—есст на северния
край нв Ск-т-я нън нечсн мрак.
демо^ама (гр.) мед. рентгенова
снимки, направена с кимограф, нв
конто се получават назъбени кри¬
ви вв огдстни чисти от подвижен
оргии (сърне, диафрагма, стомах
и др.).
кимограф (гр.) 1. мед. уред зв гра¬
фично отбелязвано ходи на раз¬
лични физиологични проноси; 2.
фонет, уред за записване кривата
на звуковете е експериментална¬
та фенe-uκв·
кимографин мед. рентгенов метод зи
изследвано дсйност-в на подвиж¬
ните органи, като сърне. диафраг¬
ми, стомах и др.
кимоно (яп.) японска дрехи с широ¬
ки ръкав—.
кянг (кит.) рел, свещени книга на ки-
-ийци-е с учението на Конфуций.
кинема (гр.) език, дейността ни да¬
ден оргии при произнасяното ни
един звук (наир. звукът „д” с с
две к—нени: зъбни и гърлсни).
кинематика (от гр. „движение”) раз¬
дел е- теоретичната мохан—на.
койго изучава движението ни то¬
тата от чисто гсомегр—чне гледи¬
ще, бсз дв се обръща внимание
на ситите, които движат гетита, и
нв ниси-е ям.
кинематография (гр.) изкуство и про¬
мишленост за производстве на
филми и зв тяхноге прожектира¬
не; — нинемвтогрвф (гр. „дв—же-
н—е” и гр. „п—ша”) 1. впврвг зв
снимано върху ф—лиовв тента ни
дн—жeш— се ебокг— или зв про¬
жектирано на онрвн движещ— се
картини; 2. остар. помещение зв
публично прожектиране ни таки¬
ва картини ; кинотеатър.
кинескоп (гр. „движа” и „гледан”)
телев. приемателна електроннолъ¬
чеви лампи зв възпроизвеждано на
nеетьивaшu-e от предавателя сиг¬
нали в телевизор.
кинетика (гр.) 1. дял от теоретична¬
та механики, който се звниманв
със ситито, нояго причиняват
движониего нв тотата —ти изме¬
нят тяхното движение; 2. днт от
физико-химията, койго изучава
скоростта и механизма на хими¬
ческите реанци— и междинн—ге
продукти, образувани при ревни—-
иго.
κннcтоейеп (гр. „днuжeш” и „гле¬
дам”) физ, уред за фотографско
възпроизвеждано нв движението;
открито ог Етисон проз 1894 г.
нинcгеетв-иии (гр.) мех:. начин зв ре¬
шавано на задачи от д-ним-ката,
при койго -е се свеждат де ста¬
тични задачи.
книетофон (гр.) ост. съединявано ни
кинематографа с грамофона по та¬
къв ничии, че действието се прид¬
ружава ог ^στΗο-Η-το думи чрез
грамофони; звуков филм.
кинефикация (н—но- и лиг. „правя”)
кино, създавано нв мрежа от ки¬
нотеатри е известни област и снаб¬
дяваното им с необходими-и апи-

337
китароне
рв-ура.
кинжал (перс.) книж, хладно оръ¬
жие, подобно на двуостър нож; ка¬
ми.
kuнненвм (гр.) диал. тръгвам,
кинкалерия (фр.) 1. дробя- стени
(мeτвт—чeейи, железни, алумен—-
еви и др.); 2. мигвз—нъг зв този
стоки.
кянкинв (фр.) бот. х—нинено дърво.
к—но- (гр.) първи съставна чист нв
сложни думи със значение к—нс-
мвгцпρaфеkи, филмов, напр. ки¬
ноизкуство, к—незригет и др.
киноавтомат кино електронно сме¬
тачно устройство, което позволя¬
ва да се показва един от ф-тнигс
или варианти от ф—тма но избор
на зр—гcлuгe·
киновар (гр.) минерал с яркочервен
цвят.
киновед книж. специалист по исто¬
рия на киноизкуството.
киновисти (гр.) рел. калугери, които
жявенг и манастирско общожи-ис,
н нинов-н.
киновия (гр.) рел, манастирско об¬
щежитие.
кииокефал (гр. „кучо” и „гтвнв”)
маймуни с гтвнв, прял—чна на ку¬
чешка.
кинология (гр. „куче” и „наука”) от¬
дел от зоологията, койго се зави -
мина с иуче-в-в.
кин^обектив част от к—ноапврвг, е
иойго се намира лeщи-и·
киотрофия (гр.) хриноне нв плода е
утробата ни нийки-а.
кипарис (гр.) бот, род —глотистн—
дърнотв и храсти е уморено топ-
лян пояс на земнги; декоративно
дърво с п—рам—далнв ферма; ем¬
блема ни скръбта. често засажда¬
но нв гребuшaгв·
кипрокво (лвг.) книж, недоразуме¬
ние, грешна.
кипу (псруан.) ист. перувнске възел -
но писмо, косто с бито разпрост¬
ранено и държаната ни тронните
—ни— на гер—гер—нга нв Перу.
кипурия (гр.) ост, градини нв манас¬
тир.
кир (гр.) 1. господин. господар (тит¬
ла); 2. (вр.) разг, нечистотия ог пот
по -ятото ит— по трохите на чо¬
век.
кираджия (тур. от ар.) 1. превозвач
нв чужди стени ; 2. наемател на но-
μ^οη-ο.
кнраса (нем.) воен, ост. вид броня;
— кирасири вид тежка кавалерия,
кнренска школа (гр. ог ссбсте.) фи-
лос. дрeeногрьuκв философска
шкода, основана ог Арисг—п, уче¬
ник ив Сократ, конте провъзгла¬
сявала зв виеше благо чувствено¬
то удовелсгв—о; изразявала —де-
отог-н-а ни робовладелската врис-
тонрадия (по името нв гр. К—ре-
на).
киреч (тур.) диал, евр.
кириарх (гр.) ист. глава, духовен на¬
чалник.
кириш (тур.) диал. 1. гроди; 2. стру¬
ва, жина, тетиви.
кирия (тур.) 1. превозване ни чужди
стоки; 2. явом зв превоз, зв ж—л—-
ще, дюкян и пр.
кирка (рус.) търнокоп.
кирпич (тур.) нелечена -ухтв.
н—ств (гр.) мед. кухина, образувана
е някой оргия нв тялото. конте с
изпълнена с точност —ли други .ма¬
терия под известно налягано.
кисталгия (гр.) мед. болни е пикоч¬
ния мехур.
кнстнт(нс) (гр.) мед, възпаление ни
пикочния мехур; цисти-.
киеца худ. четна нв художник.
-китародес (гр.) е древна Гърция —
повод. койго си вненпвнирвт ни
н—гврв.
нятвроне (иг.) муз. бисов струнен ин¬
струмент от рода ни .нотните. с
двойна ключова кутия, едната от
но—го с ни удължена шийка.

кител
338
н—тет (яем.) лятна бяла военна дре¬
хи.
нифоз—с (гр.) мед. изкривяване на
гръбнака.
кифонизъм (гр.) ист, eдноврeнeщно
нвквзвн—о: с вързани ръцс и на¬
мазва с мед престъпникът с оста¬
вен та го хапят мухи и други на¬
секоми.
кифурия и кифирия (ар.) диал, кам¬
фор.
кич (нем.) банално изкуство; безв¬
кусица.
кишмиш (перс.) диал. вид дребно
грозде без сомни. от което се пра¬
вят стафиди.
клавесин (фр.) старинен клан—шно-
сгрунен музикален инструмент,
предшественик ни п—иного.
клавиатури (лиг.) 1. κτβη^-το нв
музикален инструмент, пишеща
машини и др.; 2. електрон, ръчно
управлявано входно устройство зв
прсобризуевне нв букви, цифри и
друг— символи е кодиран нид;
нвй-ш—реке използваното сродс¬
тве зв общуване ни човека с ком¬
пютъра.
клавикорд (фр.) с-вринен музикален
инструмент с ηλβη^η и със стру¬
ни, подобен на клавесин.
ктвв-нутв (диг.) анат, ключици; —
ктиникутврси (лвт.) анат. койго сс
отнася де ключ-нита.
клавир (нем.) муз. общо название ни
групи струнни κλβη^η— инстру¬
менти (ндвеикорд, клавесин, пи¬
ано и др.)
клавнцитра (тит.) муз. струнен инс¬
трумент с клавиши.
клавиш (лвт.) 1. муз, плоски кокало-
ни или дървена пластинка ни пи¬
ано, хармониум, орган, акордеон
я др., конто се удрн или натисна
с пръст; 2. завършек на лостче при
различни механизми, но които сс
удрн с пръст, зв дв работят; 3. елек¬
трон. бутон яли часг ог повърх¬
ността ив клавиатура с определе¬
но значение.
итайстср (нем.) спец,, лепило от скор¬
бяла или брашно.
клин (фр.) сгъваем u—лuндьр, сгъ¬
ваеми парадни шипка нв адмира¬
ли и др.
клаксон (англ.) елойрцнигниген урсд
(в автомобил, трактор, мотоцик¬
лет и др.) за издаване на сигна¬
лен звук.
клакьор (фр.) човск, койго зв нари
ръкопляска е театър.
кламер (нем.) щипка от извити тел
за прихващано нв нняжн— т—сто-
ΗΟ.
клан ^οτλ.) род, плсмс, пврг—я.
клапа (нем.) I. техн. отдушник; ма¬
шинни чист върху ноголнм отвор;
2.	муз. пр—способлен—е е духови
—негρунeнгu, косто се отваря и
звгвврн; 3. мед, прегради е сърне¬
то.
йдвринет (дат.) муз. вят дървен ду¬
хов инструмент с клапи.
ндвриф—кид—н (лвт.) изяснявано.
изяснение.
клас (фр.) 1. рвзрод от еднородни
предмети; 2. стан зв ученици, ко¬
ито изучават одни и същи пред¬
мети; 3. свми-е учении—; 4. зоол.
бот, подрвзделоние, днл при нлв-
с-финаи-я на ж—ветн— —ля рас¬
тения; 5. спец, степен нв повиша¬
ване ир— прослужени години.
идисв (дат.) 1. част от един народ,
конте с свързана но еднаквост нв
интересите, иудтурв-а и матери¬
алното състенние; 2. жп рвзрод нв
местата за пътнин— вън ндви, па¬
раход и др.; — от класи разг. зв
човек — изтъкнат, голям.
клас—и (фр.) литер. 1. образнее гръц¬
ки ит— римски писател; 2. уче¬
ник е класическа гимназия; —
итвсиц— 1.. р—меk—τe и гръцки п—-
сигсти; 2. писатели от всички епо¬
хи, които са проправили нови пъ-
339
клерон
тишв н литературата, като съчи¬
ненията им св от знвчон—о зв
всички времена и нирод— (Гьоте,
Лссинг, Байрон. Шекспир); —
класики (лиг.) литер, изк. всеприз¬
нат— зв нвй-денн— —дейно значи¬
ми и съвършен— н художествено
отношение творби; класически
творби.
класификация (дат.) систематично
разпределение и нареждано е кла¬
си нв понятия и предмети; — кла¬
сифицирам разпределям, с—сгема-
г—зuрим·
итвсянизъм (лвт.) 1. подражаване ни
гръдните и рuнеku нласин— като
норми зв създаване и оценяване
нв изкуство; 2, язучвввне е учи¬
лищата на гръцки и лагинсн—; —
класически 1. отнасящ се до грън-
кяте и римски класния; 2. образ¬
ное; 3. типичен, характерен. ярък;
— kлве—чeеka гимнвзян гимназия,
е иея-о се изучават гръдни и та-
τ—нен— ез—д—; — класически ези¬
ци старогръцки и латински; —
класически тятсригурв — и) антич¬
ни гръдна и р—мюни литература,
която съдържа непреходни есге-
г-чесн- ценности; б) творчество¬
то нв писатсти е- едни литерату¬
ра. коего сс отличава със значи¬
телна -дойна и художествена дей¬
ност и ще есгвнс завинаги; — нлв-
е—чeеkи музики музикално твор¬
чество нв всеки народ и нв цяла¬
та световна музикална култури,
което сс огдичива със забележи¬
телни трайни, идейно-художест¬
вени достойнства; класика.
кластер електрон, групи от терми¬
нали, запомнящ— устройства с
нвгнятн— ленти ит. н., които ра¬
ботят под управлението нв глав¬
но устройство.
класьор (фр.) папка от дебет— нуни-
вени кории— -ти друго приспо¬
собление, снабдени със специален
мохан—зъм за подреждане нв ко¬
респонденция. документи и др.
клаузи (лиг.) 1. юр. огдетен член от
договор; 2. разш, нцегвновлeнue;
уговореното, уговорка.
клаузурна рибета пробна работа. из¬
питна работа и писмен вид.
ндвфтер (всм.) ост.. ннркв зв дъл¬
жини = 1.82 м.
клевеит (от собств. по —мото ни
шведския химик Клево) минер.
уранови смолисти руди. от. която
се получава уран, рвд—й и др.
клеврет (гр.) привърженик, тругвр.
нтоми (нем.) ел. техн. 1. контакт,
витло; 2. приспособление за скач¬
ване ни електрически проводни¬
ци за давано нв сигурен контакт;
3.	място е електрическа верига иди
машина, огнъде-ц сс егесжтв тон;
4.	преси, мснгсмс.
клематис (таг.) бот. декоративно
растение от семейство Клонати-
ди — увивен храст със звънчсе—д-
ни днегонс; диви доза.
Клеопатра (собств.) ист. дъщеря нв
eгинeгейuя дир П-отоней, египет¬
ска царица. конте се самоубили с
ухапване от змия.
клеисидра (гр.) ост. нодсн часовник,
който —знервв времего спорсд ко¬
личеството вода, конто изтича ог
резервоара.
клептомания (гр.) псих, болезнено
елеченио към кражби; — нтенте-
ман човек, койго сгради ог клеп¬
томания.
клерикален (твг.) огнвенщ се до нв-
-от-ческе-о духовенство; — кле¬
рикали пр—върженини на властта
на католическото духовенство; —
клерикализъм стремеж та се под¬
държа и заситни bitbctги нв църк¬
вата.
клерк (дат.) духовно лидс във Фран¬
ция я Англин.
клерон (фр.) ,муз. I. похоти иска сиг¬
нална тръба във Франция; 2. ре-
клефти
340
г—сгър на йларинсгв слот пронв-
.^ήβ^το; 3. органон регистър,
клеф-и (гр.) ист, гръдни хайдути,
нл—ввж (ангт.) геол. гъста система от
субпаратетни пукнатини д скати¬
те. възникнали пр— образуването
ни гънновитс и рвзтоинито струк¬
тури е земната кора.
кливер (хол.) предно триъгълно ко¬
рабно платно.
клидонограф (гр.) ел.техн. уред зи за¬
писвано ни кратковременните
пренапрежения е електротехни¬
чески уред с високо нвпрожен—с
и е далекопроводи.
клиентела (лит.) сборът на всички
клиенти; — клиент доверител, до¬
вереник.
клизма (гр.) мед, вкарвано нв теч¬
ност— е задното черво с нет дв сс
изпразни.
клика (фр-) групи хори, съединили
сс е —мете нв теши или долни зв-
и—ел—; шайка.
клкмакс (гр.) 1. мед. климактерий;
2.	литер. инτенaц—енно-е—нτaк-
тично подреждано ни думи и из¬
рази, чисто ен—етево значение
постепенно се звсилви.
климактерий и климактериум (гр.)
мед. период е зрялата възраст ни
жената (45-55 г.), когито настъп¬
ват физиологични промени е по¬
ловите жлези поради намаляване
на нътрешносонреториатв дейност
и нцстененно угасваие на възпро¬
изводителната способност; крити¬
ческа възраст.
климат (гр.) състонниото нв темпе¬
ратурата. влвгатв и пр. нв въздуха
е двдсни област; — климатична ин¬
сталация специални инствтин—н зи
изкуствена обработка ни вкарания
в пемещониетц атмосфорен въз¬
дух, който създава постоянен и
нозав—син от вьнщниτe условил
н—кронтимит.
клнматограма (гр.) метеор, графич¬
но изобразяване на климата на да¬
дена област.
климатография (гр.) днт от кл—ив-
тетогинтв, който се занимава със
събиране на сводси-я зи клима¬
тичните условия на различните
страни и изучава закономернос¬
тите нв географското разпределе¬
ние на климата.
климатолечение (рус.) мед. използ¬
ване ктимвтичните особености нв
местност— за течсбии цеди; кли¬
матотерапия.
клинатология геогр. науки, конто сс
звнимвва с изучаване климата е
неговото формиране, географско
разпределение и втилнието върху
организмите.
климатотерапия мед, използване нв
йл—мвтячнито условил нв даденв
местност зв лечебни нели.
климия (гр.) нар. дърво, косто сс нос-
-ввл отстраня нв стола нв кота,
за дв държи ритлите.
клиника (гр.) 1. научно уредени бол¬
ница при университет с нет наб¬
людение, нвучнцuзстeдцввτcленa
работа и ебучаевне нв студенти¬
те, под ръководството на профе¬
сори; 2. частна ботницв, къдсто се
проглеждат, и я лежат бодни.
итяниняст мед. спсн-вт-ст но кли¬
нично лекуване.
клинкер (внгл.) I. висококачествена
тухла, много добре изпечена и
много здрави; 2. сгур от каменни
въгл—щв.
клино- (гр.) първа съставни чист нв
сложни думи със значение наве¬
ден, явнр. кт—ностат, клинохлор,
кт—некефат—л и тр.
клинометьр (гр.) спец, уред зв измер¬
ване на вертикални ъгли.
клинч (ангт.) спорт, нарушавано
пранититв ни бокса при боксов—
състезания, косто сс състои във
взаимно виримчвино, стиснаие нв
едавтв -ти двете ръцс на против-

341
клюз
някв кате и клещи.
клинчер-апарат (ангт.) техн, апарат,
предназначен зв затваряне нв кон¬
серви— кутия.
Клио (гр.) 1. мит. музв ни —стер—-
нтв; 2. прен, историческа нвукв.
клипер (гр.) вид дока лвд—я или во¬
енен корвб.
клнпс (ангт.) приспособление за за¬
щипване нв нещо (об—н—, укра¬
шение зв коса я др.)
клирик (гр.) свeшонестуж—τeл; —
клирос 1. място за невните в цър¬
ква; 2. нсвчсск— хер; — клир 1.
жребий; 2. светскито т-дв, избра¬
ни дв изпълняват някакви църков¬
ни служби (настоятелства и тр.).
клиринг (ангт.) търг, система зи
уреждано на нлвшвнияτa между
държани чрез уравняване но смет-
конотон начин. без превод на чуж¬
дестранни платежни сродства.
клиросник (гр.) духовник, монах,
клисар (гр.) черковен слуги,
клистир (гр.) диал, 1. клизма; 2. ири¬
гатор.
клистрон (гр.) ел.техн. електронен
прибор, предназначен за усилва¬
но и генерирано колебанието ни
свръхвисоки честоти.
клисура (гр.) геогр. тесен проход е
итвн—на, теснини.
клитор (гр.) анат. чист от външн—л
подов оргии нв жсни.
ктиф (ингт.) геогр. стръмен брегови
откос, образуван при подкопава¬
но нв брсгв от морски вълни.
клише (фр.) печ. 1. изрязана ив мс¬
тит или дърво рисунки зв отпечат¬
вано, или чрез фотографиране и
но химически начин възпроизве¬
дена рисунка нв оловна -д- ба-
кърена плочи; 2. отпечатък с та¬
кива; 3. прен, установени ебрвздя.
фрази..
клоака я клоак (дат.) 1. помийна
лмв, нвнвд. и който се изтичат но-
ч—еτоτ—иτо, геряз; 2. прен. много
нечисто, замърсено ннсто.
клонизъм (гр.) мед, продължително
състояние на ктон—чни гърчове,
на клон—чни спазиш
ктонячсскя и ктонячсн (гр.) мед, зи
конвулсия, мускулна контракция
и пот. — който следни бързо един
слет друг.
клонус (гр.) мед. ритмичен и с бърз
темп се-ванин и отпускания на
етделни мускули —ти мускулни
групи; ктовичен гърч.
клопфер (ном.) техн. телеграфен
апарат зв приемане по слух от те-
теграфиств сигнали нв морзеввти
азбуки.
нтет(ик) (ход.) мор. горната чист ни
мачтата, н която се стига фтвгще-
кът, т.е.	на който се зак¬
репва знамето.
Ктото (гр.) мит, орисницата (пар¬
ни), конто птете нuщкиτв на жи¬
воти.
клоун (ингт.) 1. комично дяде е ан¬
глийския народен театър, чисто
творчество -ни -мпров-з-евен
характер; 2. цирков артист, който
изпълнява комични роти; сиeщ-
нии. шут; — нтеунвдв (англ.) дир-
нон жанр, съставен от комични
сцонки с елемент— нв снсцентряч-
ност и буфенидв, изпълняван— от
клоуни.
клош (фр. „нвибавв”) скроена нв ве¬
рев дрехи, която става н долната
с— чист широка и надиплена; —
идоширим (фр.) скрояван дрехи нв
клош.
ктунин (гр.) диал. кафез; клетки.
ктуп (нем.) техн. 1. инструмент- зв
правене авроз— ни винт или тръ¬
би; 2. вид клощи е текстилни ма¬
шини, с които се хнашит ивите по
двата крия на птвтв, за да се об-
-0^0.
клюз (ангт.) 1. мор. тупна нв кораба
за веригите на нотната; 2. прен. ди¬
ря, посени; — нлюз-бвн (хол.) мор,
кнедли
342
място нв кораб, където се ст—чв
нотата от веригата на котвата; —
клюз-сак (всм.) мор, запушалка на
клюзовстс.
кнедт— (чеш.) кул. ядово от картофи
с подправки и .месо —ти риба. ко¬
ето представлява сварени топни
във вряла вода и подет— с мазни¬
на —л— оваляни е запържена га¬
лета.
инехт (нен.) 1. крепостник; 2. мн.
двойни ниски нотата- ит— дър¬
вен— стълбове нв пвтубвти на ко¬
раб до борда зи авв—вввс нв въ¬
жета, чрсз които корабът сс зак¬
репва или се примъква до брсгв.
книксен (нам.) книж, поклон с нрин-
тнквно; рсвсранс.
кнут (рус.) книж. бич, камшик.
коагулация (лат.) хим. процес на на¬
едряване нв коте-дн-тс част—и—
вследствие слепвана -д- съединя¬
вана под действие на молекулни¬
те сити па сцепление; прас-чанс,
утаявано.
коагулум (лат.) мед. кръвно еье—р-
евас, кръвен сьсuрcй·
кевлв (австрат.) зоол, ине-рвдийеки
бозайник, подобен нв мачка, кой¬
то спада към торбоститс безвин—-
ни.
коалиция (лат.) полит. 1. съюзявано
нв няколко държави против един
общ враг; 2. съюзявано на анкет¬
но политически партии против уп¬
равляващата иди зв образувано ни
общо прaβuτeлеτве.
ковнтвнил (дв-.) мед. намествана нв
счупена кост.
коитя (фр.) зоол, южноамерикански
бозайник с дълго тяло и продъл¬
говати муцуни, който со храни с
гущери и насекоми.
коафьор (фр.) бръснар. фризьор; —
коафюра прическа.
новцсрнвтя (дат.) биохим., тачи— об¬
разувания в котоитилнито разтво¬
ри нън вид ни слоена или на от¬
даляй капки с пе-готнно съдър¬
жание на колоид, които по инкои
свойства показват сходстве с жи¬
вата протоплазма.·
кобалт (тит.) 1. химичен стсмент от
Vin групи нв нор—од—чнвтв сис¬
тема, зн. Co. пор. № 27, вт. т. 58,94
срсбряс-обят мотал, с чореовикав
оттенък.
кобалтин (нон.) минер. минорат вън
вид нв сребърно^нкав— криста¬
ли и зърнести ял— плътни маси,
от който сс получава кобалт, си¬
ня бея и тр.
кобза (рус.) музикален инструмент.
подобен вв тамбури; — кобзар (от
тюрк.) украински нвроден niCHeu,
който си вконнвиири на кебзв.
кобел (англ.) изч, техн, атгер—тн—-
чсн оз—н зв решавано с помощта
ни слоктренноцифрцвв ниш—нв ни
задачи с икономически орисита-
ц—л.
кобра (таг.) зоол. 1. е—л отровна
змил, конто живее в топлите стра¬
ни; 2. прен. много зла и проклети
жсив.
кобур (тур.) 1. нежен калъф за нес-
-внянс нв роноднср; 2. кожени чан¬
та, пр-крепона към салтото нв ка¬
валерист.
кованлък (тур.) диал, пчелник, пче¬
лин.
ноеб (съкр. от англ. cow-boy) книж.
ситен сздон— кои.
ковет (тур.) сити.
ковьор (рус.) ръчно яд— фабрично
украсена тъкан зв стона; килим¬
че.
когнат (лат.) юр, роднина по бащи¬
на или майчини линия; — когна-
цнн (лиг) юр. кръвно родство; род-
• нинсτно·
код (фр.) 1. систомв е- условни зна¬
ци —ли сигнали за предавана нв
сведения по различни линии за
свързвана; 2. изч, техн. еuеτонв от
условни команди вън н—д ни нв-
343
кокил
бирввс на чиста, конте се прила¬
га при изчислителните машини;
3.	нравило ит— ключ, които поз¬
воляват дв сс разчитат или разби¬
рат шифрован— писна ит— тайни
с—гнитн— ирадаванил; шифър; 4.
език, условна езикова системи, с
немощта нв конто са транскриби¬
ра -ти превежда езиково съобще¬
ние.
коди (твт.) 1. муз. заключение. край
нв музикално произведение -ти
нв неговите съставни чвсти, обоб¬
щаващи обикновено тлхното съ¬
държание; край; 2. литер. денът-
нитстан стих в сонет -ти други
стихотворни ферм— с определено
чисто стихове.
кодеин (гр.) хим. вткитоид, метило¬
во производно на морфина, кой¬
то сс съдържа е опиума, употре¬
бявано квто успокоително сродс¬
тво при кашлица -ти е инкои те-
йвреτβcнu енeсu·
кодекс (двт.) 1. сборник от закони.
които уреждат определени област
нв обществения живот; 2. съвкуп¬
ност от прав—тв, привички, убеж¬
дения; 3. стар ръкопис (с подвър¬
зия).
кодер (яем.) телев, устройство, в ке-
сто сс формира цветон телевизи¬
онен сигнал от посτьпввшиτc ни
входа му сигнал— за основн-то
ηβοτοηο.
кодств (ит.) муз, нстедичсн ход, до¬
пълнение към фугевати тона.
кеджв (тур.) разг, много, доста,
кетжвмяти (тур.) диал. котжв; тол¬
кав.
кед—ф—нитор (лвт.) съставител нв
сборници от закони; — кодифи¬
кационен, иодиф—киц—енни коми-
с—н, иетифянвнял фр. учреждение.
което -нв зв главна задача дв съг¬
ласува и събира законите. квто ги
нарежда но еднородност.
недицит (лит.) фр. добавка към зв-
вощвнue·
кодешни (тур.) сеедн—нв; — кодеш
сводник.
коефициент (дат.) J. мат. е алгебра¬
та: числото, косто сто— пред бук¬
вена величина. напр. 3df; 2. физ.
величина, изразяващи определе¬
но свойство.
коз (тур.) хаз. 1. карта зв игра, при¬
ета зв най-с-тна е игритв; 2. прен.
важен довод, предимство, аргу¬
мент срощу някого.
козни (рус.) закачки, дразнена, ин¬
триги.
иоигус (лит.) мед. I. подов акт. по¬
тене сношение; сънъкуптонио; 2.
чифтосване (зв животни).
койне (гр.) 1. език, общо гръдни сзик,
който со с ебризунат е основи нв
вτ—чcейиτо наречия и -знсст-т
проз 4.-3. ней пр. Хр. диалектите
нв старогръцкия сзик.
койот (ноис.) зоол. месояден бо¬
зайник, който живес е Северна
Америка.
кок' (фр.) нивята ни топка носа от¬
зад на тила; фризура.
кок2 (ход.) мор, готвач на кораб.
кокаин (тат.) вещество, добито от
т-ститв ни растението кока; — ко-
каuиизън, коканионаиня страст
нън поглъщано нв кокаин, косто
води към тежки телесни и душев¬
ни зиботявания; наркомания.
кока-кола (имер. търг. мирна) вит
разхтадитство безалкохолно н—-
-ие.
кокарда (фр.) метално ит— ножове
овално знакчо с над—оватнитс
цветово; поставя са обикновено на
шипките нв военните.
иенврджв (тур.) диал. пор.
коки (гр. „зръндо”) мед. бактерия със
сферична —л— кълбовидна форма.
кокил (фр.) метал. 1. калъп от чу¬
гун —ти тнтв стомани зв отливка
нв различни издалия със закаде¬
ни повърхност; 2. стоика от нс-
коклюш
344
тал, на конто сс постивн порцела¬
ново изделие, преди ти се изпе¬
че; 3. в—т охладително метално тя¬
те. коего сс поставя е пръстти до
кухината нв леярската ферми. зв
та отвежда топливата и да спома¬
га зв бързото —зст—евно нв добели
части от отливка.
коклюш (фр.) мед, остра, задавяща
заразна кaщтuuв, конте се появя¬
ва нв пристъп— предимно у деца¬
та; магарешка кашлица.
кокон (фр.) книж, 1. пашкул; 2. пок¬
ривки от втвърдяващи сс вещест¬
ва. с конте ннне— безгръбначни
(като палци, дъждовни черна— и
др.) пекр—ват яйцата си.
нокени (гр.) 1. остар. дани. госпо¬
жи; 2. ирон. натруфена, гримира¬
ни жона.
кокосов (порт.) бот. е съчст. коко¬
сово мисто — нисто от некосовв
падна; — кокосов орех тропичес¬
ки пални. с плод във нид нв го¬
лям орех.
кокотка (фр.) жена с лоно повсде-
HUC.
кокс (англ.) хим. твърдо с-вечсрне
въглеродно гориво с голяма кало¬
ричност, косто сс добива чрсз су¬
хи gcеτ—тaд—н ни черни каменни
въглишв и сс употребява е индус¬
трията и квто филтриращо средс¬
тво; — кокенрам, коксувам прев¬
ръщан е кокс чрсз нагрявано.
коксагнс (тюрк.) бот, каучуково
многогодишно растои-с.
коктейл (внгл.) 1. питие от няколко
н—да спиртни напитки, зихир и
подправки; 2. тържествен прием,
нв който сс подивслт нип—тн— и
закуси—.
кола1 печ, 1. печатан лист. състоящ
сс обикновено от шостнвтссот пе¬
чатни с-рвн-ни; 2. нишесте. слу¬
жащо за кодоснанс нв нки, ризи
и пр., квто ги нτньрднни·
кола2 (афр.) бот, нит растение и не¬
говите сснснв, не—то съдържат ко¬
феин. теобромин и тъб—дни ве¬
щества, употребявани е медици¬
ната и при производство нв шо¬
колад и ликьори.
колабирам (нен.) физ. свиван сс.
колаборатор (лат.) сътрудник. по¬
мощник е ввучни работи.
колаборацнонист (фр.) полит, измен¬
ник, предател нв родината, сът¬
рудник на фищиеτкиτо окупато¬
ри прсз врана на Втората светов¬
ни войни.
колаборацня (фр.) книж, сътрудни¬
чество; — колаборирам (фр.) книж.
сътрудничи, работя съдружно —з-
воеτнa научни работа.
колаген (гр. „клей” и „род”) белтъч¬
но вещество, което образува съ¬
единителна тънин и с ергин—чна
част нв йоеτuτc и хрущялите.
колагеле (тур.) разг. поздрав към хо¬
ри, която работят — доив работа!
колаж (фр.) 1. изобр. изк. номмнези-
дил от топен— стснснт— върху
плит, хартия, картен и под.; 2.
обикн. мн. елcпввнC; съединяване
ни к-аенврт-ни.
колай (тур.) разг. 1. начин, способ;
теснина; 2. лесно; — колайлък
(тур.) разг. тоенuдa; лссна рабо¬
та, κολβΒ.
колан (тур.) 1. лента от ножа, плат
—ти другв здрави ивтер—л, която
служи зв стягане иди прикрепва¬
не нв дреха към тялото; 2. прис¬
пособление зв стягано нв ссдто
—ли самар нв добитък; 3. товта от
здрвв плат за тапицерско изделие,
колапс (дит. „отслабнат”) мед. при¬
падане поради нарушавано нв
кръвообращението при разширя¬
ване на малки артериални съде¬
не, нрод—нно е коремната кухи¬
на, и пропълвансто им с кръв,
нетcдеτн—c нв което кръвта нама¬
лява е други важни органи. като
мозъка, сърцето и тр.

345
колидирам
коластра (лит.) анат. първото ощс
гъсто мляно у новоредитв жонв
иди животно.
Колатниа (лат.) мит. бегиял ни хъл¬
мовете у дрсни—тс римляни.
колби (вон.) спец, стъклен съд с раз¬
лични форма, най-чосто кълбооб-
рвзен я с дълго гърло, обикнове¬
но огнеупорен, който служи за
нагрявано нв течности при лабо¬
раторни опит—.
колеги, колег (лит.) другар (пц заня¬
тие); — колегиален другарски; —
колегиалност другарство; — коле¬
гия съвкупност от членовете нв сд¬
но учреждение; съест, тяло.
колеж (фр.) средне учебно звнсдо-
н—с е Америка, Франция и Бел¬
гия; у авс прели чистия училища
и пансиони, закрити 1947 г., сага
инатифинаииенви шиели и спе¬
циализирани средни училища.
колектаит (лит.) ост. събирач (напр.
на пощенски марки).
колективен (лат.) сборен, събирате¬
лен, общ. дружен; — колективно
дружество събирателно дружество
от двама ял— повече съдружници
с неограничена и сет-дирна от¬
говорност; — колективна прокура
пьтнонешне. дадено на дес иди
повече дина; — колективизъм уче¬
ние. според косто трудът и обла¬
гите от него трябва да бъдат об¬
щи; — колективист привърженик
на нотонт-в-зив; — колективиост
дружност, общност.
колектор (дат.) 1. книж. човек, кой¬
то събира и пази образни от при¬
родонаучни обект—; 2. хидр. гла¬
вен открит —ти закрит и прохо¬
дим! канат, който събира и отвеж¬
да волите от канализиран район
—л— басейн; 3. ел, и—т—ндър нв ти-
нинонаш—ни, е който променли¬
вият тен сс превръща е постоянен;
4.	част от електростатична Миши¬
на, конто събира електрическите
тонир— и ги провежда е провод-
нин—тс; 5. смукателна тръби, ко¬
нто разпрсдотл гориво не дилян-
дрите; 6. околовръстен кавал при
леярски форма за равномерно раз-
нредетеа—с нв разтопения мстил;
7.	кн—жсн склад, който събира и
разпределя книги за библиотеки;
8.	педзсмнв галерия за поставннс
нв кабели.
колекционер (фр.) лице, което съ¬
бира, описва и пази образни от
природонаучни обекти; събирач
нв материали, растсн-я, животни
и др.; — колекция сбирка от ед¬
нородни вещи, нврсдсн— система¬
тизирано, които представляват на¬
учен, художествен или историчес¬
ки интерес.
коленкор (рус.) печ, ннигенозне им¬
прегниране платно. употребяване
главно зи подвързии.
коленхима (гр.) бот. механична тъ¬
кан при рвстон—лта. която с об¬
разувани от жив— клетки, често съ¬
държащи хтероф—л, чи—то кле¬
тъчни цип— св с частични наде¬
белявания.
колерганг (нон.) печ, въртяща сс нет-
н—нв е хартиената фабрикация,
конто смити на ситно твърдите ма¬
териали.
нодсрств (фр.) ост. малка яка от дан¬
тела или фин нтвт, която носели
жсн—то от нисшето общество в ми¬
натото.
колибактерия (от гр. „дсболо черно”
и бактерия) мед. бантсрин. конто
живее е дебелото черно и която
на друго място е чсрввта. кръвта
или органи предизвиква болест¬
ни променя.
колибри (исп.) 1. зоол. матки краси¬
ви американски птичета; 2. нит
дребен печатарски шрифт.
коливо (гр.) ввроно жито зв нонев
нв умгрят.
колидирам (лвт.) книж. сблъсквам! сс,

колие
346
създаван нотизия,
колие (гр.) огърлица.
Колизей (дат.) ист. амфитеатър с
грамадни размери е древния Рим.
сега развалини
колизия (гр.) 1. противодействие нв
две сити, закони, длъжности и
пр.; 2. затруднение, трудност.
нотянв (гр.) мед. бодеж н чернити със
ситна болна.
кцлинвтер (лат.) оптично устройст¬
во от обектив и огледало, което
стуж— зи получаване на сноп от
успоредни свстт-ан- тъчи; — зе¬
нитен код—нвтер астр. специален
прибор, с който се фотографират
звездите, в по свинките сс опре¬
деля ширината и местното звезд¬
но врсме.
иотнмвн-н (дат.) геод. недостатък е
астрономичните и гоодозк—то ви¬
зира- инструменти, при който оп¬
тичната ос нв инструмента нс
сключва течно ъгъл от 90° с оста
на въртенето нв съшил. поради но-
сто -зч-сдои-лтв св погрешни.
котяр (гр.) фарм. веден иди мистсн
разтвор, предназначен зи капване
—ти пествняис ни очитс.
котят (гр. от „дебело черно”) мед.
възпаление нв дебелото черно.
коло[ муз. широко разпространено
южнославянско народно хоро,
придружено с пеене и пляскано
. нв ръцс.
коло2 (пот.) ист, обединение нв пел-
еk—τc националистически партии
е парламентите ни Гернинил и Ав¬
стро-Унгария (де 1918 г.) и е Дър¬
жавната думи нв царски Русия.
нододи (рус.) нътсн комплект от кар¬
ти зв игри; теста.
колодрум (гр.) мнсте, къдсте се пра¬
вят тренировки и състезания с ве¬
лосипеди.
колоид (гр. „топяло” и „вид”) хим.
вещество, което нс кристализира,
и във водата дава гъст пихтиест
разтвор.
колоквиум (дат.) изпит вън нит ни
разговор; тек, провср—тотов из¬
пит.
котонин- (гр.) бот, подобие нв Ди¬
нята растои-с, от чиито плодене
сс получава горчива каши, упот¬
ребявана квто очuеτuτcтве, обик¬
новено за животни.
колоксилин (гр.) хим. гърмящ памук.
пироксилин.
котенийив (рус.) муз. украинска на¬
родни псссн-таин е днуврсмснсн
такт, е куплетна ферма, обикно¬
вено с шеговито съдържание.
колои' (гр.) литер. 1. група етивкв—
стъпки в античното стихосложе¬
ние, обединен— в сдно инто с
главно ритмично ударение на од¬
на от тези стъпки; 2. р—тнячно
обсдинони части нв нонорсив реч.
които придават отчетливост нв
фрвзити.
колои2 (дит.) 1. ист, нолунрспестон
селянин проз римско врсме и рав¬
ното Средновековие; 2. зснстсдсн.
арендатор; селянин; 3. заселник,
колонизатор е Северни Америка.
колона (дат.) 1. арх. вертикален еле¬
мент от строителни конструкция,
който служи зв подпори или ук¬
раси; 2. печ, вертикална иди от¬
весив родина от начатии родово
вън ностняк -ти книга; стълбен;
3. групи от хора или превозни
средства, разположени е нестедо-
вв-стсн ред; — пета колона сът¬
рудници нв нригв н продслито нв
своята родини.
колонада (фр.) 1. арх. родина коло¬
ни от один ст—т като украса е сгра¬
да -ти е паркове; 2. атол иди ко¬
ридор, заграден с колони.
колонат (дат.) ист, форма на кре¬
постни звнuеимесτ ни селското на¬
селение от отрита земевладелци
иди от държавата в Римската им¬
перия и прсз ранното Срсдновс-
347
колумбарий
иее—с е Западна Европа я Визан¬
тия.
колоиел (фр.) воен, ост, полковник,
колониал (фр.) 1. иетои-вта- стон—
(кафе, чий, чар пипер и др.); 2.
събир. банатски стони, бакалия; 3.
ост. нагизин, е който се предават
твкивв стеки; бакалин.
колониален (лвт.) отнаснщ се до ко¬
тонин; — колонизация заселвано
нв страната; — колонист звсотник,
нросстн—к; жителя ни колония; —
котонин 1. солящо извън отечест¬
вото; 2. територия от земното къл¬
бо, завладяна и поставена е зави¬
симост от одна държана (метро¬
полия); 3. всички л—ца от стии на¬
ционалност, която ж—еант е чужд
град или чужда държани; 4. обще¬
житие, е косто летуевт учснини и
др.; 5. биол. съвкупност от иоте-
н—атни организми (корали, свт-
пи, вениgии и тр.) на дадено мяс¬
то, които съставят едно инто.
колониализъм (лат.) полит, съвкуп¬
ност от икономически. потят—-
чосия,национални,нрави— и дру¬
ги отношения ни поробване и ог¬
рабвано на народите е иконом—-
чссн— изостанат-тс страня от мо¬
нополистичния квиитвл.
колонцифра (ием.) печ, цифрата, ко¬
нто показна пероднин брей (но¬
мер) на страницата иди коленна¬
та нв книга.
колоратура (тит.) муз, 1. ннcτuеτц ва¬
рирано на мстедията, конто се
състои от много нуз—кални укра¬
шения, тенове с кратки стойнос¬
ти; 2. способност нв гтвсв да въз¬
произвежда твкивв пасажи,
колоризация (фр.) оцветяване,
колориметрия (тит. „нвят” и гр. „ме¬
ря”) 1. кот—чсстнено определяне
нв днета. предимно с нолор—не¬
гър; 2. метод зв количествено оп¬
ределяне нв вещества и разтвор—
чрсз превръщането им е оивото-
ни съсд-нонян и измерване ин¬
тензивността на оцветяването; —
колориметър (лат. „цвят” и гр.
„моря”) урсд зв опрсдотнис и ха¬
рактеристика нв цнсти яти нв нон-
цснтрицинта ни онестси разтвор.
колосален (гр.) грамаден; — коло-
салност, граматицс-; — колос
предмет с грамадни размори; ве¬
ликан.
колострум (лат.) мед, секрет от гръд¬
ните жтсзи. ц-дслян е малко ко¬
личество цщс прсз нторатв поло¬
вини нв бременността я е първи¬
те 2-3 дни стол ражданото; котвс-
трв.
колотомия (гр.) мед. оперативно от¬
варяне нв дебелото черво.
колофон (гр.) 1. хим. прозрачна свет¬
ложълти до жълтокафява стъкло¬
видна смоли, добиввив от терпен¬
тин; 2. ост. библиографсне каре
е старопечатни книги. е които се
дава -мете ни автора. печатаря
-ти издателя, дата и място на из¬
данието; библиографсно каро.
колофон-ум (гр.) смела зи намазва¬
на лъковете нв струнн-тс инстру¬
менти.
колпит (от гр. „утроба”) мед, възпа¬
ление нв влвгилuщcτц·
колпортаж (фр.) пътни търговия с ев¬
тини печатни нро—зесдсн—я; —
колпортьор пътен книжар.
колраба (нем.) бот. вил дробна ту¬
лил или зето.
Колт, Самуел (1814 ·— 1862) воен.
американски конструктор, създал
усъвършенствана систсмш автома¬
тично стрелково оръжие — револ¬
вери (1835) и нвргоча—ци.
колтук (тур.) 1. мор, въже. с косто
сс прсвръзна толки на брега; 2. ди¬
ал. нишна, недръчн—к.
колумбарий (лат.) 1. ист, народени¬
те едно над друго евнgъчcτв (ур¬
ни) за поставяне праха ва умре¬
лите е старите римски нитакон-
Колумб
348
би; 2. разт. здание с ниш— яти
урви зв съхранение праха нв мър¬
тви слот изгарянето на тотата им
е кронаториун.
Колумб. Христофор (1451 — 1506)
-гвтиавод, прочут неронтанвтет.
открит прсз 1492 г. Америка.
колумбий (амер. от собств. гсогр.)
хим. сτонввовее—в метвтеа еле¬
мент, подобен нв тантал; ниобий.
нотуннси (дат.) печ. набрана ферма
нв тясав тътгв иеина. конто оз¬
начава поредното число на стра¬
ницата в книгата; шпилти.
колчак (тур.) гайтанена -вида зв ук¬
раса върху твиът -ти коляно ни
треха.
колчан (тур.) кутин зв стрсли; стрст-
в—н, тут.
нена1 (гр. „сънт-ност”) мед. състо¬
яние нв пълно безсъзнание с мно¬
го о-слвбони яти съессн липсеа-
щ— реакции на ергвн—зна кън
външни дразнения.
кома2 (гр.) 1. ост, запствн; 2. муз,
интернат, който о ранен прибли¬
зително ни една девств чист от ис¬
тин тон, сдви доловим зи ухото;
3. нрcеичвнC; спиране; 4. физ, е
ептинвтв — недостатък ни опт—-
чеснити системи кито частей слу¬
чай от сфоричнвти вбсрвнян.
комаидант (фр.) воен, комендант,
команден 1. който сс отнася до ко¬
манди; 2. който звона първо мяс¬
то; — команден пулт за управле¬
ние техн, специализиран— автома¬
тизирани и електронязирвни сис-
-сн— зи унринлснис нв мащабни
производствени процес— и др.; —
команден пункт воен. орган нв уп¬
равлението нв войските за бон и
операцията, състоящ сс от наблю¬
дателен пункт нв командири, опе¬
ративни групи, свързочен възел и
групи зв обслужване; — команден
език електрон, н—д сз—н зв прог¬
рамиране, чрсз който потребите¬
лят може да общува с операцион¬
ната система ни компютъра.
командир (вон.) 1. войскови начал¬
ник; 2. рънонод—тот на команда.
нв зеоно. ядро, дружина и под.
командировка (нон.) изпращано нв
служител извън служебното му
място със служебни поръчка.
командитно дружество търговско
дружество, е косто един —ли по¬
неча от съдружниците (нонвнди-
-ист-) отговарят спряно кредито¬
рите нв дружеството ограничено,
само е размер на внесените е- тях
суми, и упрввитститс — лично от¬
говорните — отговарят солидар¬
но и неограничено; — командит¬
но дружество с акции търговско
дружество, при косто най-надие
стии от съдружниците отгеварн
неограничено, и другите само е
размер на своите нноек—, разде-
тени ни внд—и ; — командитист
съдружник и одно нонввд—тве
дружество, който отговаря зв дъл¬
говете на дружеството ограниче¬
но до сд—н определен размер; —
комаидитор (от фр.) едож—тот е
коминт-тие дружество, който има
ограничени отговорност.
конвидор (фр.) 1. едни от виещ—τc
е-cнcн— нв рицарските ордени; 2.
председател нв нхтилуб или други
спортни оргви-зан-н; 3. ав. начал¬
ник на ан-ад-онен отряд; 4. мор,
чин във флотата, който предшес¬
тват адмиралския чин (в минато¬
то).
конинтос (—ен· ми.) бойна групи нв
нирт—н, организация и подобни за
нспезволсни борба е защита на
свои схващания, обикновено ре¬
акционни.
комар (тур.) хаз. 1. игра нв нари, ха¬
зартни игри; 2. зоол. матки блатна
муш-чна, често носителки нв ма¬
лария.
комарджилък (тур.) хаз, влсчсн—с

349
комеидация
към комари, към хазартните иг¬
ри; конврджийство; — комар-
джийство хаз. конврджилък; — ко-
ниртжин страстен играч ни комар,
иенвсвдян (лат.) събиране ив одно
нлсто имотите ни чистия сстсня
степани, зи да сс улесни обработ¬
ваното им.
комат (гр.) нар, голям къс хляб,
комбайн (вигл.) 1. сложна Мишина,
конто изнътннеа едновременно
рибетата на няколко мвщин—; 2.
земеделска машина. конто извър¬
шва работата ни нннолне машини
— жъна и вършее едновременно,
кенбид (гр.) диал, картофи.
комби (комбинация) техн, автомо¬
бил, чинто каросерия с пригоде¬
ни зв возене едновременно нв хо¬
ра и на товар.
комбинат (лвт.) 1. промишлено пред¬
приятие, което обединява обосо¬
бени, но свързани помежду си тех¬
нологични процеси; 2. обедине¬
ние нв дребни предприятия на
местната промишленост -ти на
прсднр—ят—я зи битов— услуги; 3.
обсд—нсн—с ни промишлени пред¬
приятия, които използват общи
суровини -ти е които готовите,
вторични или отпадъчни продук¬
ти на едни служит зв суровина на
други.
комбинаторика (лат.) мат. дял от
елементарната математики. който
изучава възможните комбинации
с известен предмет -ти числи.
комбинация (дат.) свързване нв два
-тя нннотно нощи така. чс да из¬
лезе нсшо; съчетание, план, нре-
сж; — комбинатор (тит.) 1. човек,
който унес дв прави комбинация.
да размества; 2. прен . хитрец; —
комбииациоиалиа логика електрон,
опростена форми ни Будената ал¬
гебра. която сс —знотзвв пр— про¬
ектиране на тег-чесни схеми.
комбинезон (фр.) 1. риботев костюм
за цялото тято, който о от блуза и
пвнтвлен, съшит— заедно; 2. дол¬
но дамюне облекло като риза без
ръкави.
комбо (ангт.) муз. малък джазов ор¬
кестров състав.
комбос (ит.) диал. 1. цвекло, запазе¬
но във нит нв туршия зв з—нвти;
2. супа от коприва и ориз и нед-
тученв.
комбес-рв (ит.) туршия от попарена
зетии.
ноибу^гно (лвт.) мед. 1. изгаряне; 2.
изгаряно на кожата е 3-в яли 4-в
комедиантка, комедиант (ием.) ар¬
тист кон—н; смсшн-ив. смешник;
прен. лицснср(кв); — комедия (гр.)
1. драматично произведение, е ко¬
сто се изобразяват снcщнuτc стра¬
ни нв човека и животи; 2. прен:.
динсмор-с.
комедвограф (ионсд—л и гр. „пиша”)
автор нв комати—.
комеморативеи (фр.) книж, възпоме¬
нателен.
комендант (фр.) I. воен, нвчвлн—н нв
всички войски е нрспест, пред¬
назначен— за отбрвнвтв й; 2. воен.
длъжностно военно л—цс е гарни¬
зон, което се грижи за поддържа¬
нето на реди и дисциплината е не¬
го; 3. жп длъжностно тине, косто
слот— за правилното превозване
ни войски и военни материали; --¬
комендантство воен. учреждение,
възглавявано от ионсндвнт; поме¬
щение нв комендант; — коменда¬
тура (лит.) I. помещение и канце¬
лария на комендант; 2. длъжност
на комендант.
комеидация (лит.) ист. I. акт, чрсз
който сс установяват т-чвите за¬
висими отношения между васал и
сеньор, след косто васалът полу¬
чава владението върху земята; 2.
акт. с който сс уреждала зависи-
ността нв селянина от зснсвтвдс-

комеисал
350
додв-фоедвт.
комеисал (лат.) книж. сътрапезник.
съжител.
комерсаит (фр.) търговец; — комер-
ческн търговски, спскулаптени.
иемсрц (дат.) търговия; — комерци-
албаик, търговска банка;— комер-
циум търговско сдружение; съдру¬
жие.
нонета (гр.) астр. небесно тяло с
опашата ферма; — конетографня
астр. описание на ицнети; — ко-
метология астр. науки, конто изу¬
чава кометите.
коми (фр.) търговски слуги —ли чи¬
новник; — комивояжор търговски
пътник (често nрозρ—τcтно)·
комизъм (фр.) смешната стрини ни
някос произведение, характер,
постъпки и пр.; — комик 1. актьор,
който играе комични роти; 2.
сношн—н; 3. автор нв ηομοτ——.
комикс (лат.) литер. рисунки, които
предават съдържанието на приказ¬
ки —ти нв смсшни, приключенс¬
ки -стори-. придружени с над¬
пис— за доизяснявано нв съдър¬
жанието.
комллитон (тит.) състудснт, колега
от студентските готин—.
комисариат (тит.) длъжност и кан¬
целария нв комисар; — комисарс¬
тво 1. част от общинското управ¬
ление, е което сс завеждат нлне—
ебш—некu работи; 2. ост. служби
по продоволствието, обикновено
проз военен -ти следвоенен пе¬
риод; — комисар 1. длъжностно
лица, ни което са възложени об¬
ществен— политически или адми¬
нистративни задачи. обикновено
във военна, следвоенна или при
революционна обстановки; 2. на¬
чалник нв кениеaреτво при стии
община; 3. е болшcв—щкa Русял:
министър; 4. ост, ебш—некu слу¬
жител но рода и хигиената.
комисионерство (фр.) търговско нос-
рсдн—чсстве; — комисионер търг.
т—ио. което по професия сс зани¬
мава с покупко-продажба на сто¬
ки, иенни нн—жв и недвижими
-ноти от свое име, но за чужда
сметки; — комисиона възнаграж¬
дението, косто получава комиси-
онcрьτ·
комисия (фр.) 1. ляна, натоварени
да разгледат, проучат и двдвт мне¬
ние по определен въпрос. дей¬
ност; 2. държавен —ли обществен
орган; учреждение.
комисура (дат.) анат. нлсто, къдато
сс свързват двата кран нв отвор с
фермата на цепнатини.
комат (гр. от тит.) ист, служебни тит¬
ла нв граждански управител в
средновековни Българин.
комита, комитаджия (тур.) 1. ист.
участник в българско революци¬
онно движение за освобождение
от османско робство; 2. прен, бун¬
товник, чотвин, революционер.
комитат (дат.) 1. ебтист, админист¬
ративна cg-H-дв н Унгария; 2.
ост. нонитс-.
комитент (лит.) търг, тине, ноете по¬
ръчва нв комисионер да извърши
търговски стотна зв негова смет¬
ни.
комиций (таг.) ист, е тронния Рим
— народно събрание зи избирвно
на длъжностни тини и решавано
нв важни държани— и обществе¬
ни въпроси.
комка (дат.) нар. църк, Се. Причас¬
тно; — комкам (сс) пρнч—е-лβвн
(сс).
комод (фр.) книж. скрин.
комоден, комодио (фр.) сгодся, удо¬
бен; — комодност сгода.
номодин (лаг.) мед. сътресение, раз¬
търсване.
компактен (дат.) книж, 1. за наго¬
рил — набит. плътен; 2. за хора —
гъсто събран— нв одно място; —■
компактност сплотеност, сб-тост,

351
комплексен
гъстоти.
компаньонки (фр.) 1. спътница, дру¬
гарка; 2. жени, нв конто сс пла¬
ща, зв да забавлява инкого; — ком¬
паньон 1. епъ-нuk, другвр; 2. съд¬
ружник; 3. нойте умсс дв забав¬
лява; — компания 1. търговско
дружество; 2. групи приятели, съб¬
ратя се да прокарат времето при¬
ятно.
компаратив (дат.) грам, еравнигслнв
c-encH.
компаративизъм (дат.) сранингстио-
историчсени метел, койго и лите¬
ратурата установява сходството я
исторического разнигис на обра¬
зите е литературните произведе¬
ния и фолклора на наредите, и е
езикознанието — съответствията
между сродните сзини е нет ди ее
възстанови по-ствра форма; —
компаративистика (лат.) език., сран-
нигстне-исгор—чссно езикозна¬
ние.
компаратор (дат.) техн, 1. урсд за
точно сраеилнино я проверки нв
измерителни линийки; 2. спеди-
ален уред за измерване енергияга
нв еден-ромигн-гн-го вълни; 3.
урод зв ериннянанс ннсга на одес-
геи— разтвори, употребявани при
нелер—нстрияги; 4. н—иросноп с
измерителни ската, използван при
изпитване твърдостта нв могили¬
те.
компаунд (внгл.) хим. изолационна
мвеи от асфалт, парафин и масла,
конте ее топи при температура
100°С и ее -зподзеа зи зад—еанс
на кабелни муфи, настави набо¬
ли; — компаунд мишинв парна ма¬
шина е лев цилиндъра.
компенсатор (лиг.) техн. урвенигед,
уранни-стно махало.
компенсация 1. уравняване, израв¬
няване; 2. търг, размяна нв одна
стоив зи други; 2. банк., погасява¬
не на двдсн дълг чрсз прихваща¬
на; 3. книж, възнаграждение. обсз-
шогcниc зв изгубено -ти отстъпе¬
но нещо; 4. мед. възстановяване
на нарушено равновесие нв фун¬
кции, нарушени ог болестни пре¬
носи; 5. удовлетворение. възмез¬
дие; — компенсирам уравняван,
наваксван (загуба); — компенси¬
ране компенсация.
конпнлатнвсн (дат.) събран от раз¬
ни мости; — компилатор иойго пи¬
ше въз основа нв чужди трудово,
.автор на нонп—тация; — немни-
лидян съчинение, събрано ог раз¬
личи— книги, бсз ди с вложено не¬
що свое; — иомнитирвм състиннм
съчинение, вземайки матерната
наготово ог чуждя съчивси—я; —
иомпятирвне компилация.
компилатор електрон, програма, ко¬
нте трвнет—ра друга нрегрвнв, на¬
писана нв оз—н ог ниеоке вино е
машинен код.
компле (фр.) книж, закуска, педнв-
слив е дока кутия е хотел иди са¬
молет.
комплекс (дат.) 1. съвкупност, съче¬
тание ог предмети, явления яли
свойегви. които съсгвннг сдно ин¬
до; цялост; 2. мед, съвкупност ет
сенсувтии -ли други представи,
иеиго безсъзнателно сс проявяват
е душснн—н живот нв ченска; 3.
строит, големи постройки, изг¬
радени нв определени площ; 4. пе-
даг. метод зв преподавано, пр—
койго сродните предмети при на¬
чално ебучсн—с не сс разделят.
комплексен (лат.) който е свързан с
комплекса на нсщо. който предс¬
тавлява от себе еи комплекс ог нс¬
що; — комплексна бригада произ¬
водствени бригада, конго ес със¬
тои ог работници. епсд—втисг— от
рвзт—чни професии за едновре¬
менно —зпътнеи—с нв еза—мнес-
еързав— работи; — комплексна
система иа обучение системи ни
комплекси—
352
обучение, пр— конто учебният ма¬
териал сс обединява и сс изучава
е днлосгви гони, които включват
знания от различни области.
комплексия (лиг.) книж. телосложе¬
ние.
комплект (от лиг. „пълсн”) 1. пътен
сбор от предмети. които съставят
сдно няло (геg—щнuнu ог списа¬
ние, инструменти зв известна ра¬
бота, перед—да нарки и г. в.); 2.
пътно ο6τοκτο.
комплемент (дат.) мед, белтъчно ве¬
щество
компликация (таг.) усложнение,
объркване.
комплимент (фр.) любезност, таскан
отзив, двенве —зраз (към някого).
композитор (лат.) автор, творен, съ¬
чинител нв музикални произведе¬
ния; — композиция 1. литер . вът¬
решната ергвнизвция я подреж¬
дано нв произведение нв изкуст¬
вото и науката; съединение нв
чвсти н сдно цяте; 2. муз. преисс
я теория нв муз—китво произво¬
ление; 3. еъчиневио по звдадсва
от учителя гони; 4. муз. самото му¬
зикално произведение; 5. театр.
ергавизан—я нв всички компонен¬
ти ни театрално представление; 6.
ф—гурална живоп—е нв скулптури;
7. жп зв един — снвчсн— сд—н за
друг вагони, към които сс при¬
качва теномегив; 8. техн, сплав¬
ив еленво-натвонв база, конго ее
употребяват зи задявано ни лагер¬
ни черупки и грисщи сс повърх¬
нини.
компонент (лат. „еьсгивяш”) състав¬
на чает на нещо.
компоиирам (нем.) муз, композиран;
— коннонист (лвт.) муз. компози¬
тор.
компост (вигт.) хим. различии отпа¬
дъци от ж—вег—нск—, рвс-и-слси
я нинсратон произход, не—го св
форменг—рвти я се употребяват
Като гор.
компостер (фр.) спец,, конпосгьер; ~
компостирам (фр.) спец, поставян
знак с ненпестьор; — компостьор
(фр.) урсд за предупчввнс със спе-
дивтон знак яти за поставяно нв
сподивтон знак нв б-тсги, чеко¬
ва и друг— документи за контрол,
компот (фр.) варени (със захар) пло¬
дове; — кемпотисри (фр.) рядко ге¬
лям съд, е койго ее поегиня ком¬
пот.
компрадор (-en.) икон, нссгон тър¬
говец е зависимите и колониал¬
ните страня, койго пеерсдн—ч—
между чуждял кип—-вд и местнил
пазир; — компрадорски буржоазия
н зввие—ни-о изгочви стран— —
чист ог местната буржоазия, ко¬
нго о гневе свързана с чуждест¬
ранния монополистичен кап-гад,
компрачикос— (исп.) ист, тина, ко¬
ито похигяевти или закупували
дона и Испания, Англин и др. проз
13.-17. век и г— продавили за шу¬
тове и пвлячовн—.
компресия (тит. „ен—нанс”) техн, 1.
сн—нвао, сгъстявано, нвнвляввнс
обема на газообразни ятя точа-
вcщceгвв; свързано е увеличение
нв налягането яти загрявано нв
съда, е нойте ее ним—рвг; 2. сгъс¬
тявано; 3. тактът -ти времето, е
продължсн-с ни което горивната
енсе сс сгъстява е двигател е вът¬
решно горене.
компресор (ог дит. „пр—т—еквнс”) 1.
помпа зв eпьeгннвнc нв въздух —ли
друг газ сгъстител; 2. мед, инстру¬
мент, е койго сс прищинвв кръ¬
воносен еът през врсме нв опера¬
ция; 3. техн, отсктричсек— свре¬
дел зв пребиване нв скали, разру¬
шаване на бетон и др.
комптометьр (фр.) техн. сметачна
hbu-hb.
компютър (внгл.) елекртон, изчисли¬
телна нвшинв, устройство, е но-
353
конвейер
сто дани—. прсдсгвесни е подхо¬
дяща форма, негвг да бъдат обра¬
ботвани но такъв нач—н. чс да ес
подучи рcщcнuc нв някакъв проб¬
лем! бсз ит— само е частичната на¬
меса нв чееснв; — компютърна
графика начин нв компютърна об¬
работка и изваждано на резулта¬
та, при койго голяма часг ог из¬
ходната иафорнвд—н е е граф—-
чен вид; — компютърна система
затворени система ог -зчист—гст-
н— устройства, съдържаща сдии
—ти няколко компютъра заедно
еъс свързаното е тях програми,
осигуряване; — компютърно обу¬
чение изпетзнвнс нв компютри е
образованието или е обучен-его
на хори; — компютризация (ангт.)
ел.-техн. въвеждана на електрон¬
ноизчислителна техники е различ¬
ии сфери от дейността ни чоескв
е цол да ес ускори и облекчи не¬
говата умствени дейност.
компютризирана система електрон.
веяна система, конте използва
компютър като компонент, пред¬
назначен зв определена задачи.
комуна (дат.) ист, община, създаде¬
на но началата нв комунизма; —
Парижка комуна ист. правителс¬
тво нв въстаналите работнически
маси от 1871 г.; — комунален (фр.)
общ-нски; — комунари парижки¬
те комунист— е- 1871 г.
комуникативен (фр.) 1. нойте ес от¬
виел до комуникация; 2. общите¬
лен; 3. който с зв общуване или
зв обмяна на миели; общи-одои.
комуникационен (от таг. „съобща¬
ван”) съобщителен, служещ зв
пътни съобщения, зв свръзка.
комуникация (лаг.) 1. съобщения,
свръзка на одно място е друго; съ¬
общителни средства — пътища.
жотсзнини, телеграфна нрсжа и
др.; 2. съобщаване, известно, про¬
даване; — комуникационна линия
лин—я ни съобщението, съобщи¬
телна тин—н; — комуникационна
с—стсмв електрон, ненка система,
чрсз която ножо да бъдс предава¬
ни информация е- сднв точка —
източник — и други — приемник,
като сс държи снсгкв зи офокт—н-
ноеттв и нaтcждносτгa·
комутвгивсн (дв-. „променям”) кой¬
то може да со промоет—, отнасящ
сс до прснсс-ввнс; — комутация
иа съобщения електрон, предое,
при който е компютърна нрожв
информация ножо да бъде изпра¬
тена автоматично от един компю¬
тър към друг.
комутатор (твт.) ел. урсд за изменя¬
не посоката нв електрическия ток.
комутация (лат. „промяна”) 1. ел.
промяна нв променлив стокгр—-
чаени тек е постоянен; 2. заннив
на нлвщвнсго е натура е пир- прсз
сродните векове; 3. промяна, смя¬
на; 4. език, замяна нв дума, израз
или изречение на один езиков еле¬
мент с друг (най-чоего фонема).
комфортен (аигл.) удобен и разно¬
шен; — конфертност всичко, ко¬
ето нрав— живота приятен и удо¬
бен; разкошен; — комфорт удобс¬
тво свързано е сетст—чоекв обста¬
новки.
комшия (тур.) разг. съест; — кемшу-
тук (тур.) съесте-ве, добри отно¬
шения между съседи; 2. вратичка
между два съсоди— двора.
комюнике (фр.) полит. съобщение.
дадено е- правителството по важ¬
ни държавни въпроси.
комюноте (фр.) юр. общност ни съп¬
ружески —HОΓU·
конак (тур.) 1. място зв nронцшувв-
нс; 2. ист. здание нв управление:
административно. полицейско.
коивалесценция (таг.) мед. съвзема¬
не, възстановявано едет болеет.
рскеннатсеионция.
конвейер (англ.) техн. нcпрeкьeнв-
конвектор
354
то движеща сс ловти от метал, дър¬
во —ли гуми, конто служи зв пре¬
местване на стоки ил— за прид¬
вижване на материал от един ра¬
ботник до друг; транспортьор; —
коиеейсризвдян (англ.) техн. снаб¬
дявана е конвейер.
конвектор (лит.) техн. устройство зи
звгрннвнс нв въздуха е дидево по¬
мещение чрсз кеннскдин.
конвекция (таг.) физ. сс-оегесно дви¬
жения нв флуиди, дължащо ес на
разликите между плътностите и
отделните им области е различии
температури.
коивеит (дат.) 1. (народно) събрание,
съвсг; 2. съест на калугерите от
сдин мание-яр.
кеннонциоавт (лит.) едай между Ца¬
риград и Запитва Европа, устано¬
вен е договор.
конecинuонвтизьн (дат.) филос. идс-
атиегичсеке учение от края на 19.
нон, коего енятв, чс редндв прин¬
ципи нв нвукиги (кигц геометри¬
ята) но ев ниго очевидни поло¬
жения, вито обобщения на опи¬
та, нито хипотези. конго ногат да
бъдат проворен-, в еа съглашения
(конвенции), те ио-то учен—гс
стяги- поради тяхното удобство.
конвенция (таг.) юр, международен
договор. споразумение; — кеннси-
циоиалеи (лвг.) уговорен; условен,
договорен — конвенционална та¬
рифа (н—-ничоекв, железопътни)
дегенерна тарифи.
конвергентн (лат.) език., звукова на
стии сзик. иоито е течение нв вре¬
мето ев со —зраннили в cg-H.
нонвергевдил (твт. от „приближаван
со”) 1. съвпадение, сходство нв
признаци и енойегни нв незави¬
сим- один от друг прсднсгя; 2.
биол. еъвпадсн—с нв свойства в
разт—чн— организм— нс перат—
рцдегно. в поради други нлквкни
причини (приенееобянвнс към ед¬
накви условил нв живот); 3. мед.
вид късогледство.
конверзационс-лексикон (фр.-гр.) сн-
ииктопсдичов речник; — конвер-
зацня разговор.
конверсия (лат.) I. фин, изплащане
ни стари звени е нон при по-деб¬
р— условия; 2. литер. ег—т—сгич-
на фигура; 3. хим. пренос нв про¬
работка нв гизоес при в—еекв тем¬
пература; — конвертирам изпла¬
щан егври заем— е нон при по¬
добри условия.
конверт и конверта (фр.) книж, ост..
пл—к зв писмо.
конвертор (лат.) 1. метал, пеш зв до¬
биване нв стомана чрсз продух¬
ване ни гечса чугун е въздух; 2.
ел.-техн. урод или маш-ив за
превръщане нв гон е талони чес¬
тоти е ток е други честота яли е
постоянен -ок; 3. голяма дървена
или бикърснв кади, е конто скор¬
бялата ес превръща е гликоза.
конвертиран (лаг.) 1. банк., преме¬
нян условия ни договор за зисм;
2. плащан стар заем е нот—цн на
нов, пе-износов заем; — конвер¬
тируем банк. който ножо дв бъдс
конвертиран, разменен; — конвер¬
тируема валута (дат.) фин. надута,
конто ножо свободно дв бъде
превръщана (конвертирана) във
венки друга надути, бсз ли о необ¬
ходимо за нслгв разрешение на вв-
тутн—то органи на еъегвстнага
стрини.
конвертоплан (внгл.) ав. тегигется
впирвг, комбинация на синолсг е
вcр-олc-·
конник- (дат.) жилище (общежитие)
при унивcрeuгог; къдого живеят
е-улсн-и-с но католическа теоло¬
гия; понякога и локат, където сс
дава безнтв-нв иди е много сети -
ви нова храни нв тези студенти .
конвоир (фр.) 1. воен, лице, косто
съпровожда е конвой; 2. мор. вит
355
кондензор
корвб, съставна чает на морей—
конвой.
конвоирам (фр.) придружаван; —
конвой (фр.) воен, егрижа, конто
придружава βήκοή.
конвулсивен (лвг.) мед. придружен
е гърчено; спазматичен; — конвул¬
сия (варено) гърчено.
конта (нен.) муз, 1. кубински нсссн
и тини еъе сходни на марш р—г-
h-kb, е която пол ритъма нв аф¬
рикански барабан кенга еа съп¬
ровождали наекаридниго шсетвил;
2.	афрекубинеко дайре.
коигеиеричеи (лат.) книж. койго о
близък но създаване, по рожде¬
ние; средсн.
конгеиитален (лат.) книж, който съ¬
ществува при раждането; вроден,
коигестня (лат.) мед. прилив нв кръв¬
та е алкоя чвег на тлдого.
конгломерат (дат.) 1. геол. камък или
ската от разнородни материали,
ееързан— естествено но механичен
начин; 2. прен. всеиетсмон меха¬
ничен сбор ит— свързвано на во-
стнвкеи нрсднсги -ля положение;
сбирщина; — конгломерация
книж. съединяване, свързвано нв
разнородни предмет—.
конгрсв (руе.) печ, 1. начин зв ед¬
новременно почитано на много
нвс-оес; 2. релефно изображение
върху корици на книги и други
псчвтви пре—звcgcн—я·
конгрегат (твг.) 1. слабо свързани
минерали; 2. еъсдинснио вв отдел¬
ни чвсти е одно цято; 3. сложни
машини; — коигрегацноналист 1.
книж. член ни конгрсганин; 2. ист:.
член вв религиозно течение е Ан¬
глин, косто ес борело зв религи¬
озно самоуправление на протое-
-анеки-е обшини; — конгрегация,
1.	съединявано, събор. дружество.
братство; 2. от—нвдоссгоге упра¬
вително егдотон—с нв нардиватс-
квга колегия е Рим (-вкв-з-ияя,
пропаганда и др.); 3. нлкотко ма¬
настири ог однороден орден, еъ-
единени е одно организирано ця¬
ло; 4. ист. ръководещи оргии— но
определени въпроси н Римската
курил; 5. академично събрание,
съвещателен орган в английски
унивcрeигcг·
конгрес (фр.) 1. събрание нв избра¬
ни от разни градове хора е едно¬
редна професия та рошвввт важ¬
ни въпрос— относно професията
им: учи-стск- конгрое; 2. назва¬
ние нв законодателния орган —
парламенти — е САЩ и някои
стрини от Латинска Америки; 3.
название нв полигичсекв партия
или ерганизадин е някоя е-рвнн,
квто Индин и др.; — коигресист
участник. пратеник н конгрес; —
конгресмен (англ.) чтся на конг¬
реси и САЩ.
кондак (гур.) ост. 1. спусък на ста¬
ровремска пушки -ти пищов, кой¬
то чрсз удар еъзптвнсняев капсу¬
лита; 2. приклад на пушка.
кондак2 ( гр.) цър. кратка църковна
пессн, за етавоставсне на Бога.
Богородица ит— някой οβοτοη.
кондензат (лиг.) физ. продукт, кой¬
то сс получава при преминавано¬
то нв едно парообразно -ято е теч¬
но състояние; — кеитсизвтор (твг.)
физ. 1. урсд за превръщано на па¬
рата е течност пр— дадена темпе¬
ратури чрсз охлаждано; топлооб¬
менник; 2. урсд зв събирана на
стскгр—чсекв енергия; — конден¬
зация физ, 1. сгъстяване, уплът¬
няване; 2. преминавано на пара
—л— газове е точно състони-о.
коидеизит (твг.) физ. изкуствена
прозрачни нвев.
кондензор (твг.) физ. събирателна то¬
ща или е—егенв от лcшu, която
съсредоточава тъч—го от евсгтин-
н—н източник върху разглеждания
ит— прожектирания предмет.

кондика
356
кондика (гр.) ост. църк. 1. книга е
община, при дъркеене настоятел¬
ство -ти е сенвфека организация,
е важни тстеписни бслсжки; 2.
книга зв двров—н при чернев; 3.
кедске.
конднл1 (таг.) мед. израстък нв гор¬
ния край на голямата пищят на
κοοτ.
контил2 (гр.) ост. перо, пиевтка, кв-
τομ.
кондилома (гр.) мед. 1. гунорно на¬
растване на кожата най-чеете е
ебтветгв на потоните орган— и
задния проход при сиф—т—гично
заболяване; 2. ос-ровьрхв брада¬
вици.
кондилус (дат.) анат. костен израс¬
тък, посредством който черепът ес
съчтавнев е гръбначв—н стълб.
кендисввн (гур.) ост. спиран нв
стан, на конак.
кондиционал (лаг.) език, условно
ивктевен—о.
кондициояализъм (лит.) рел, религи¬
озни хр—етиянека док-р-на, която
призивна, чс безсмъртното зави¬
си от добрите детв нв ченскв.
кондиционирам (твг.) книж. 1, оп¬
ределян свойствата на неща съ¬
образно установени норми; 2. из¬
работван нсщо съгласие устано¬
вени по договор норми; 3. обра¬
ботван допълнително нещо, зв да
го съобразя е установени по до¬
говор норми.
кондициониране (дат.) текст, хим.
установявано фактическата нтвгв
на х—дроекоп—чн—го гскет—тни
материали е помощта вв топте-
втагенери чрсз изсушавано на
пробите до постоянно тсгто е го¬
рещ (105-115’С) въздух.
ковдяцил (таг.) 1. ост. договор, ус¬
ловие; 2. търг, норми, качее-во,
нв което трябва дв отговаря одна
стоки съобразно е договори; 3. вет.
гетсене съегеннис нв животно,
обусловено от неговото хранено,
гледане и използвано.
кондоминат (фр.) юр. кондом-н-ум.
кондоминиум (тит.) юр, 1. е между¬
народного право — съвместно вли-
дсвие, съвместно упривлсн—с (ог
2 и повсчо държави): едет завзе¬
мането нв Добруджа, управтев—-
сто беше поставено под кондо¬
миниум между Германия, Бълга¬
рин, Аветрял и Турция; 2. съвмес¬
тно. дружно владение.
кондор (-en.) I. зоол, голяма южно¬
американска граблива птида ог
рота нв орт—гс; 2. зтвтнв или сре¬
бърна монета е инкои страни е
Южни Америки.
коидотиери (ит.) ист. 1. предводи¬
тели на наони— войски е Игат—н
през 14.-15. век; 2. прен, тини, ко¬
ито сс сражават срещу заплаща¬
но; наемни войници.
кондуит (фр.) техн, мствтнв тръби
за запазвано нв кабел от повреди.
ковдукт (тит.) църк, муз. нетигургич-
нв песен от 12.-13. век върху гри¬
горианска нстод—н, е латински
-снет, най-често е набожно поучи¬
телно съдържание.
кондуктометрия (тит.) хим. метод зв
х—н—чсски количествен анализ,
основан на измерване на елект¬
ропроводимостта НВ готв-в.
коидуктометър (лат.) физ. урсд зв оп¬
ределяне електропроводимостта
нв разтворите по пътн на елект¬
рическото съпротивление ва точ¬
ността между етектротитс.
кцндукτорг (дат.) 1. превсри-ст (про¬
давач) ав б—тст— но трамвай, жс-
лсзвиди и пр.; 2. техник, помощ¬
ник ив инженер.
кондуктор2 (лвт.) физ. еток-ричсск—
проводник, обикновено закрит.
кондукция (тит.) хим, пренасяне иа
топлинни оисргин чрсз нродвваис
от одаи електрически чистиди ни
други.

357
коноскопия
коидут (лит.) диал. нвтко клонесто
борчс или матки етични.
коиекс (лиг.) спец. 1. взаимна връз¬
ки; зависимост; 2. прибивка.
ковс-ибът (лиг.) ист. 1. виеш прид¬
ворен вън Франция до 13. век; 2.
главнокомандващ ив войските във
Франция до 1672 г.; 3. виеш не¬
онов чин проз спохвтв вв Напо¬
леон I.
конзоли (фр.) 1. арх. подпори, конте
поддържа балкон, корниз я нот.;
2.	нагилав ит— дървен клин, кой¬
то служи зв закрепвана нв карти¬
ни, пелини, стъклен рафт е бю¬
фет и др.; 3. долепени то става
масичка, която служи зв поставка
ни огледало; 4. електрон, часг от
компютъра, използвани от опера¬
тора -ти от инженера по поддръж¬
ка за общуване е компютъра и
наблюдавана иа неговото дейст¬
вие.
кониметьр (гр.) техн. инструмент зв
измерване ив конусите.
кевифср— (таг.) бот. —глот—егв—
дървата.
комичен (гр.) конусообразен,
коикав (та-.) ндтъбнвг, кух, обът,
конквистадори (исп.) ист, пърн—гс
завоеватели иа иенанек—тс коло¬
нии.
конклав (лиг.) църк, 1. стан, където
етава папският избор; 2. събрание
нв карт-ват-тс зи папски избор.
конктузин (фр.) звктючен—е.
коикордаиция (таг.) I. съгласувано;
2. речник на библията е посочва¬
не на нсегити, където сс срощат
.YMU-C.
конкордат (тит.) 1. полит,, през Сред¬
новековното: съгтвшсн—о или до¬
говор. ектючов между светски
владетели и папата по църковни
вънроеи; 2. юр. договор, съглаше¬
ние.
конкордия (таг.) 1. мит. у римляни¬
те: богиня вв съгласието; 2. прен.
съгласно, единодушна.
конкремеит (лаг.) мед. уплътнение,
понякога подобно ив камък, об¬
разувано е някои чисти нв орга¬
низми от срастването нв носни,
нара, растителни влакна и тр.
конкретност (тит.) дайегвигатноет,
HUT-Hoer.
кенкубинв (твг.) държанки (жсви, ко¬
нто живее е мъж баз бракосъчета¬
ние); — ковкубяввт юр. незакон¬
но еъжигетегно (ва вeбрвкосьчо-
тваи мъж и жсви).
конкурент (таг.) съперник. състеза¬
тел, сърсваовитет; — конкуренция
съперничество, съревнование,
състсзанио.
коикур-ипик (фр.) спорт, вил коион
спорт, при койго трябва дв ес пре¬
одоляват -зкус-есн- и естестве¬
ни препятствия.
конкурс (лат.) състезание, надпрева¬
ри; — конкурсен изпит кой дв по¬
дучи нсщо (напр. сг—повдин); —
конкурсна маса юр, нятото иму¬
щество ва изпадналия н несъсто¬
ятелност, косто що служи зи из¬
дължавано.
коиодонти (лат.) палеонт, микроско¬
пични костни етемовг—, за които
ес предполага, чс са ог -ятото на
нсизвсегн— още за науката риби,
живели от намбр—йсния до гр—-
аек—н период.
коноидален (гр.) геом, койго прили¬
ча ив конуе; конусовиден, кону¬
сообразен.
коносамент (BeM.) търг, удостовере¬
ние, подписано ог превозвач вв
егокв при морски превоз. че сго¬
ните еа пр—ег— ви кораби я ес за¬
дължава дв продаде стоката нв
упълномощено тицо.
коноскопия (гр.) физ. метод зв наб¬
людаване я изучаване оптическите
свойства вв криегат—ге е поляри¬
зирана свогтивв. конго пидв въе
вид вв конус.

коилеидий
358
нонпендий (твг.) ост, очерк. съкра¬
тено —зтожсв—с нв одна ваукв (зв
преговор).
новректор (твг.) 1. поддиректор и
всмек—те училища; 2. м—ввлого-
Τ—^ι—ητ ректор. който с я замес¬
тник ви тазгодишния.
консеквентен (таг.) книж. последо¬
вателен; — ковссквсвтвост книж.
последователност; — конескиснцин
(таг.) книж. последствие, заклю¬
чение.
консерва (таг.) хранителя— продук¬
ти (плодове. р—б— я др.), пригот¬
вени за запвзввве зв но-дътго вре¬
ме; — консервант (твг.) хим. ве¬
щество. косто съдейства за кон¬
сервиране, за запвзввве нв про¬
дуктите; — консервация 1. книж,
запвзввве, съхраняване; 2. запаз¬
ване на музейни предмети, архив¬
ни материал—, книги и други чрез
подходящи химически средства и
е подходящ— условил.
консервативен (твг.) 1. склонен към
занвзввве иа старото, враждебен
нв велнакви нововъведения; 2. е
който с изразена склонност към
звпазвавс на старото, е която ес
проявява враждебност към вся¬
какви нововъведения; 3. нснъзп-
ряенчяв; 4. назадничав. ревни—-
овои; — консерватизъм (фр.) 1.
склонност към запазване ви ста¬
рото; враждебно отношение към
всички нововъведения; 2. общо
определение нв светогледа нв при¬
вържениците вв консервативна
-ти друга буржоазни пирг—н; 3. нв-
затнячавост; — консерватор (тиг.)
1.	човск е консерввгиен— възгле¬
ди; ровкц—овср; 2. полит. член нв
консервативна нирг—н; 3. тицс,
косто ее грижи за запазвана ив
прсдне-итс на музей и под.
консерватория (ит.) муз, виеше му¬
зикално училище.
консигнация (лиг.) зв смогни: стона,
двдеив нв ковеигнад—я — стой¬
ността на която се заплаща след
продаването нв егоквгв; — консиг¬
натор -ърговеи, койго продава
стоки, оставени ну иа консигна¬
ция; носродн—к-продвеич; — кон-
енгнит (лиг.) търг, лине. коего дана
сгони нв консигнация.
новсит (фр.) църковен съест, събор.
консилиум (твг.) мед. съвещание вв
лекари етед преглед нв болен зв
опрсдетнне на д—вгноза и нвч—вв
нв лекувана; коиeутг·
консиетонцил (лит.) 1. физ, сгепси нв
плътност. гъстоти иди мекост нв
разтвори, полутечни яти пластич¬
ни вeшeсгвв; 2. физиол. състояние
вв оргия или тъкан при пипане;
— нонсистонетър (твг.) физ, уред
зв измерване е устонн— ед-в-ди
егепсигв нв плътността нв полу¬
течни тели.
консистория (твг.) 1. е католическа¬
та църква — събрание ив карди¬
налите под председателството ни
напита зв разследване нв ний-виж-
нито църковни тота; 2. е дорево¬
люционна Руеян — учреждение е
нърковноадминистрвгиени и съ¬
дебни функции, подчинени иа
етврхивтнин архиерей; 3. ист, е
тронния Рим — държавен съвет
при императори със еъеещвгетен
глие; 4. църковноадняниетратився
оргии у протестантите; 5. еврейс¬
ки нсреки сънат.
ионскрипнян (таг.) воен. ост, съста¬
вяно на наборните списъци, при
косто се допусна откупване —ти
замяна.
коисол(а) (фр.) подпорна ог гине,
конзола.
ковеоти (внгл.) фин, обтигвци— ог
дългосрочни или безсрочни дър¬
жавни заеми.
консолидация (лат.) 1. осигуряване,
звянчвевнс, звздрввяввне; 2. икон.
превръщане нв краткосрочен дър-
359
конструктор
живея зисм е дългосрочен или без¬
срочен.
коисоме (фр.) готе, с—теи бульон от
нсео.
консонанс (фр.) 1. литер, рими, съз¬
вучие, при косто ее повтарят са¬
мо съгласните звукова, в ударени¬
те гласни са различни; 2. муз. од¬
новременно звучене на два или
повочо тони. което създава съгла¬
суваност и безконфтикгиоет; про-
гиβон· дисонанс.
^^οηβη-η^μ (фр.) език, система от
съгласни звуково нв сдии сзик.
консорт (лит.) е съчот. прннц-коисорт
—	е Англия; мъж на кралицата,
който евн но с монарх.
консорциум (дат.) фин. сдружение на
няколко търговци, бинксри И тр.
е нет дв нанрввлг нв държина-в
заем яд— да оеиоеиг акционери—
дружества, бавни и др.
конспект (лат.) 1. кратко изложение
съдържанието ва някоя наука
(чеего давано вън вид на въпро¬
си); 2. нродаввне ивкрагко съдър¬
жанието ни лекция и др.; — кове-
нектиеев κο^ποΗ-ΗΒοσ— във вит
иа конспект.
конспирант, коислиратор (лат.) ко¬
лит. съзаклятник, зиговорн—к; —
конспиративен съзвкляганчесни;
—	конспирация съзаклятие, заго¬
вор.
κοβο-β^λ (фр.) 1. началник ог ар-
-итор—я-а (във военен параход);
2.	полицай.
константа (дат.) мат. носгонвва ве¬
личина е нвгенвгикв-а. физиката
и химията.
константен (лит.) постоянон: конс¬
тантна величини; — коистантиост
посгонввост, вcnромоняомоcτ·
констатация (дат.) установяване, на¬
мирано.
нонс-стацил (таг.) астр, взаимно
разпотожон—с иа звозтиго. косто,
според астролозите важи пр— раж¬
даното ив някого зв определяне
иа съдбата му.
нонетянвдин (тит.) мед , запск.
кове-—туи-овал-зъм (фр.) учение зв
управление, основано иа коястн-
туниовя— начита; — ковегитуци-
овитяст привърженик ив консг—-
тунионитизми; — конституционен
съобразно конституцията; — ков-
етитунин (лаг.) 1. полит, основой
закон в одни страни; 2. книж, стро¬
еж, нъгрошсн съе-вн нв нсщо; 3.
книж, строеж на организми; телос¬
ложение.
констриктор (лвт.) анат. мускул.
койго затваря есгссгвен отвор е
организми; — констрикция (таг.)
книж, е-севси-е. сгнгвнс.
конструирам (лат.) съставям, обра¬
зуван; построяван, изработван; —
конструиране съставяно. образува¬
не.
коиструктивизъм (дат.) 1. изк. нап¬
равленно н изкуството стсд Пър¬
вата еногоняв войни, което отри¬
ча -тайното съдържание и про¬
повядва естетика ив нашин-тс.
като използва предимно абстрак¬
ции и геометрични фигури; 2. арх,.
течев—с е съвременната архитек¬
тура, разпространено главно след
Пърнвгв световна война като ре¬
акция ерсщу архитектурния вка-
донизън и ектскт—зъм, е прогре¬
сивни черти: стремеж да сс изпол¬
зват е строителството нвй-ноеиге
поетижсвин ва техниката, да сс
създаде функционално оправдано
планирано нв здания, да сс въве¬
де типизад—я е проектирането и
пр.; — конструктивист книж. при¬
върженик ва консгрунг—н—змв.
конструктор (твг.) 1. спсцивтнет но
построяването на нишиви, съоръ¬
жения и тр.; 2. прен. изобретател;
3.	нид датска игра е елементи зв
построявано вв разтича— фигури;
— конструкция (тит.) 1. напрана.
консул
360
сглобка. устройство; 2. език, раз¬
положение нв думите е изречени¬
ето.
консул (твг.) 1. ист. е ствр—я Рим;
гтвнв на ронубтнквтв; 2. дипл.
длъжностно лидс от дипломати¬
ческото тяло, назначено е някой
град ни друга държана, зи та пред¬
ставлява и защитава пред месги—ге
власт— вд.ннвнстра-нввонрвев—гс
и икономическите —вгсрсси вв
упълномощилата го държана и вв
войните подаяния; 3. ист, вън
Франция — титла на едно ог три¬
те тииа, конто -маг неограниче¬
на власт е периоди 1799 — 1804
г.; — консулато, консулство (таг.)
1.	длъжност и знание ив консули;
2.	зданието, където работи консу¬
лът; 3. ист. упринтов—е ви консу¬
ли.
консултация (лат.) съвет ва енедн-
втисти, особено токари, дв опре¬
делят болест; — консултирам (тит.)
книж. съветван се със епсд—ат—сг
по ннкой въпрос, допитван се до
някого; — консулт съвет, съвеща¬
ние (напр. нв лекари, за да опре¬
делят от какви ботост страда бот-
нилт).
консумация (фр.) употребление, из¬
разходване (особено нв хранител¬
ни продукти).
коит (таг.) 1. наследствени титли зв
благородство вън Франция, по-н—-
сока от барон и по-ниска от дук;
граф; 2. лицс, което нос— тази т—г-
тв.
коитабилитет (нем.) книж, ост, сче¬
товодство, сметководство.
контагий (тит.) мед, възбудител вв
зараза; — контагиозен (таг.) мед,
заразителен, заразен.
коитакарнон (гр.) муз. първата готн-
на поот—чнв форма вън визан¬
тийската хиннограф—л, която по-
късно сс сливи е кввовв.
контакт (тит.) I. съприкосновение,
допиране. връзка; 2. техн. съеди¬
нявано вв проводници е отонгрн-
ческв мрежа; 3. техн, приспособ¬
ление. уред зв извършване на та¬
кова съединение; 4. техн, място¬
то, където се извършва такова съ¬
единение.
контактор (лат.) ел. -техн. отекгро-
мигвигсн апарат за дистанцион¬
но и авгомитичво включване и из¬
ключване нв стекгричсени вери¬
ги, е постоянен или променлив
тон до 600 в.
контаминация (лвт.) 1. книж, езико¬
ви промннв, при нояго сс създава
нови форма по пътя нв кръстос¬
ването ни дне други форми. сл¬
ивке— или бт—зк— но значение; 2.
смесвано ва две -ти няколко съ¬
бития при тяхното описание; 3.
литер, вмъквана е твдсв разказ съ¬
битие ог друго т—тсрагурно про¬
изведение —т— н стихотворение —
стих ог друго cгuхогβорcняc·
конте (тур.) разг. човск, който оби¬
ча дв се конти, да со гизти.
контейнер (ингт.) техн. 1. специал¬
но съоръжение — разглобяеми иди
отваряща се трайна опаковки зв
пренасяне вв стоки, косто улес¬
нява бързото им прехвърляна от
едни транспорт ви друг, ог транс¬
порт нв обскг и обратно; 2. спс-
инвтно съоръжение, в което о
вместена кабината ив космичес¬
ки корвб.
контекст (тит.) език, завършена но
смисъл чвет окото думи —т— из¬
речение, конто онротстя —тя уточ¬
нява зввчен—его им; 2. прен. сбор
ог всички обсгоягетсгев, при ко¬
ито ствеа вещо и конто му при¬
дават значимост —ти смисъл; —
контекстуален език, който съвпа¬
да —ти с съобразен е определен
тсне-.
контеса (фр.) титла, жена на коиг.
коитестащяя (лат.) оспорване нв не-

361
коитрадоклад
що.
контингент (лиг.) 1. книж. пътен със¬
тав иа даден колектив, учрежде¬
ние. прсднринг—с, оргвн—звц—л,
армия и тр; 2. икон, търг, предел¬
ни норма за внос. износ -ти тран¬
зит ив някои стоки ог одаи дър¬
жана е други, конто ес установя¬
ват е особени съглашения между
тези държани; 3. при разпределя¬
но вв материали — размер ни де¬
ли ва всеки ог учасгн-н-те е раз¬
пределението.
континунтст (таг.) книж. непрекъс¬
ната връзка между о-дотни части.
континуум (таг.) мат. термин зв оз¬
начавана на мвгомвг—ческ— обра¬
зувания, нояго притежават извес¬
тни свойства нв непрекъснатост.
които (иг.) банк. смогни; — които-
коренте текуща сметки, открива¬
не нв постоянен клиент зв взаим¬
ни ризплащиния.
контора (вен.-фр.) 1. учреждение е
вдм—вистрагинво-смегковотни
функции към някое предприятие;
2. потстенио ва учреждение, фи¬
лиал, клон.
контош (тур.) диал, късв до пояса
връхна трохи; салтамарка.
контра- (твт.) първа съставна част
иа сложни думи за означавано нв
противодействие, противопоста¬
вяно, напр. новтрадоклад, коиг-
раревотюция и тр.
контра (лиг.) разг. 1. срещу. против;
2. при бръснене —ти каране на
превозно сродство — обратно. е
противна посока; 3. при инкои иг¬
ри вв карти — двойно; 4. техн.
приспособление на янкон маши¬
ни и мотор—. коего може та им
тава обратен хот —ти та ги спира
виезвпго; 5. разг, -ре-в и заклю¬
чителна игри ни гиблв. карти, би-
тнрт я други, след като днвнага
играчи са завършили наравно.
контраадмирал (фр.) мор, първи ад¬
миралски чин във военноморски
флот, гевсрвт-нийорск— чия във
фтотига.
коитраалт (ит.) 1. муз. вай-в—ск—яг
жснск— глас; 2. певица е такъв
глас.
контраатака (фр.) воен, атака, пред¬
приети е цст дв сс отбие нападе¬
ние ив противника; ковгравапв-
девис.
коитрабалаис фин. батвнс, койго ес
приви за проверка ни друг баланс,
но но други еисгснв.
контрабанда (ит.) 1. тайно пренася¬
не на сгон— проз гривици, зв дв
но ес плаща мито; 2. стоки-c, ко¬
ито сс пренасят по такъв ничии;
3.	разг. предмети, които сс езснв-
тайво; 4. зв тютюн — за който не
о птигсн държавния налог; 5. по
контрабанден начин; — контра¬
бандирам върши, нравя контрабан¬
да; — контрабандист (исп.) човск,
койго ее заиимвеа е контрабанда.
контрабас (ит.) муз. 1. вай-готемият
но обем и най-ниският по звуче¬
не струной инструмент от рода на
цигулката, който изпълнява ос¬
новната басова партия н оркестъ¬
ра; 2. нвй-готсм—лг и е най-ни¬
сък гон нотой духов инструмент;
— коитрвбиснсг (ит.) муз. музи¬
кант, койго свири на контрабас.
контрагент (таг.) юр. лице или уч¬
реждение, което поена определе¬
ни задължения но договор; стри¬
ни и договор; — контрагентство юр.
1. поемане ва задължение по до¬
говор; 2. място за звеерянвне и
сключвана ва gогонор·
контрадаис (внгт.) муз. старинен
танц ог ангт—йск— произход н жи¬
во reMne.
контрадикторен (твт.) книж. проти¬
воречив; противоположен; — кон-
тридвкцил (таг.) противорсч-с.
коитрадоклад (рус.) доктвд. е койго
ес застъпва противоположно гтс-
контражур
362
дяще нв нечс —звосоного е друг
доклад.
контражур (фр.) фото- яти нивос-
нинна е —знуегнев -л- есгесгнсн
източник нв снсгтинв, разположен
зад и над обекта на σΗ-ΗΒ^το.
ковтраивтикидин (таг.) мед, обсто¬
ятелство, косто гонор— против
прилаганото нв известен течебов
метод; противопоказанно.
контракт (лат.) юр. писмсв договор;
— контрактант юр. договарящи
страна; — контрактация юр.
сключвано вв контракт. договор,
контрактура (лат.) мед. 1. ограниче¬
нно нв подвижността е едва сганв
поради срастнавня я повреди в
ноя или е мускулите, нерв—гс я
ножатв около иен; 2. неправилно
нотожсн—о или действие на сгини
поради свивана.
иов-ранн-н (дат.) 1. книж. свинине,
стягана; 2. език, стиввне, стягано
ив чистите е думата зв избягвано
ив зав.
контрамарка (фр.) билет. даден след
квто о прибран оригиналният, или
пък металически знак, който (осо¬
бено у кстнсритс) зимсин нарита,
контраофанзива (фр-) воен, офанзи¬
ва, нродприсгв е отговор ив неп¬
риятелска офанзива; прот—воиас-
гъплон—с, nро-uβоввнвgcвuc·
контрапаралелограм (гр.) геом.. чети¬
риъгълна фигури, съставени ог днв
равнобедреи— триъгълника е об¬
ща основа.
контрапост (ит.) е изобразителното
изкуство — метод зв изобразява¬
но вв фигури, при койго положе¬
нието ив одна част иа тялото о
рндко противопоставена на тругв
негови част.
коитрапрош (фр.) ист,. воен, проз 17.
я до начатого нв 20. век — отбра¬
нително съоръжение, издигнато от
обсвдсни войски срещу придвиж¬
ваното нв атакуващите войски, ко¬
ито се промъкнат през прикрити
подстъпи срощу отбраняващите
ΠΟβ—Η--.
контрапункт (тит.) муз. 1. вид мно¬
гогласие. при косто всички гла¬
сова св равностойни, самостоятел¬
ни и методически офорнови; 2.
музикална дисциплина. конто
изучава тони многогласие, и учеб¬
ният курс за практического усво¬
явана; 3. одна нт— понсчо мело¬
дии. нонпозиран— върху дадсиа
мотод—н при спазвано нв опреде¬
лени норм—; 4. чист ог гоорянгв
ив нузикв-в. конго учи как ди ста¬
на съсд-нсн-сто нв самостоятел¬
ните мелодии, въз ценова ив пра¬
вилното хармонично дв-жсн-с; 5.
нрог—ностожонис.
контрареформация ист. ковтринас-
тъпловне нв фоодвлио-квгот—чсс-
ниги реакция е Европа срещу Ре¬
формацията и народните авг—фс-
одатни тн—жснин проз втората по-
тон—на ив 16. и 17. век, косто с
налято да възстанови нозин-иго
на каготичоеквга нъркев.
контрасигнатура (лат.) приподписва-
не; — коитрасигиирам приподпис-
евн; — контрасигнация (твт.) по¬
пит. нотп—е ив оф—н—втио лицо,
ивпр. министър. върху документ,
издаден ог държавен глави, е кой¬
го сс означава, чс двдоиого лице
ноома върху есбо си отговорност¬
та зв документа.
контраст (твт.) 1. рязко различие,
нодчсртаии противоположност; 2.
фот, ризт—чис между свсгт—тс и
тъмните нотна нв фотоснимка яли
кинофилм.
контратап (гр.) фотокопие ог ори¬
гинална филмови иегвгивив сним¬
ка, която о дубликат ив нагв-яна,
контрититут (таг.) печ, общи харак¬
теристика зв ннто миогогомио из¬
дание, конто се помества ив вто¬
рата стринини.
363
конфедеративен
контри-орнитьор (фр.) воен. ноевся
корвб, който напада е горн-тв.
контрафагот (иг.) муз. ний-ниският
но -он дървен музикален инстру¬
мент, звучащ е едва октана по-
ниско ог фагота.
контрафакция (тит.) подправяно,
фалш-ф-над-я; проночатвиве нв
чуждо произведение иетегатно.
контрафорс (фр.) арх, 1. вертикална
изпъкналост на стоив, която уве¬
личава устойчивостта нв сградата
—ти съоръжението и противодейс¬
тва ви разпъващото ивтовврване
на сводв; 2. подпорен елемент,
койго поени чист ог едностранно¬
то хоризонтално натоварване ии
стени иди язовир и тр.
контрахирам (дат.) книж. снянвм,
сгнгвн.
контрашайка 1. швйна, насочена
против друга (ивпр. е минатото е
изборите); 2. официвтив швйкв.
пуснати срещу тикани от разбойни¬
ци.
контрашннонаж спсд—атяа ноти-
цейска служба зи борба е шпиона¬
жи.
контрескарп (фр.) воен, 1. склон от¬
към външната страви ни укрепле¬
ние; 2. противотанково укрепле¬
ние вън нит на изкоп откъм стра¬
ната на отбраняващия ес.
контрибуиин (твт.) воен. 1. налог вър¬
ху пободени стрини от побед—ге-
тн; 2. нарича— ял— натурални нзе-
нинил от неприятеля ив висотс-
ниего е окупирана област.
ко—троеорсин (фр.) 1. юр, спор, раз¬
ногласие. прог—ворочис; 2. разш,
спорен случай, въпрос; 3. ист, е
дроен—я Р—н — -ома зв упражне¬
ние е красноречие.
контроли (фр.) 1. събир, длъжности—
тида е одно учреждение, конто ес
занимават е провеждано ив конт¬
рол; контрольори; 2. огдстио мяс¬
то и учреждение, където се про¬
веряват документи; 3. чист от би¬
то-, обикновено зи театър, к—яо
и тр. пролегантая-н, е която ес
удостоверява, че билетът не а из¬
ползван; — контрол I. надзор; 2.
проворна.
контролер (внгл.) техн, приспособ¬
ление зв пускане е дн-жснис и ре¬
гулиране ив отекгродвигвгети.
контузия (таг.) натъртвано ог ситси
тъп утир; — ковлузввм, контузя уд¬
рям, нараняван някого със ситси
тъп удар, предизвикван кон-тузил.
контури (лиг.) 1. изобр. изк. линейно
очертание на датой образ или иа
детайлите ну като одно ог сродст¬
вата зв художествено изразяване;
2. изобр, изк, очсртив-о нв гъмсн
предмет, гледан върху светли ос¬
нови и обратно; 3. техн. затворе¬
на вериги от отоктр—чоекя провод¬
ник; — контурен (фр.) изобр. изк.
който сс огявсн до ковгурв; —
контурни линия тин—н, която оп¬
ределя грвииц—те ни предмет, на¬
рисуван върху хартия —тя тр.
контя (гр.) разг. обличан внкого ху¬
баво, гиздя.
конус (лиг.) 1. мат. съвкупност ог
всички точни, конто тежи- върху
всички приви, съединяващ— даде¬
на точка (връх) е гочКИгс ив да¬
дена крива т—иин (упрвв—готнв);
2. разш. предмет е форма иа тако¬
ва тяло; 3. техн. механизъм в ав¬
томобил, е койго се противи дви¬
жението ив мотора иа задните ко¬
лота.
конущисвам се (гур.) диал. е влкого.
събирам се, говоря е някого. дру¬
жа.
конфедеративен (фр.) отнасящ ес то.
—т— свойствен ни конфедерация;
— конфедерация 1. политически
съюз на вннотно независими дър¬
жани; 2. съединение нв няколко
държани. вътрешно съвършено не¬
зависими, е стно цято е някоя об-

конфекционен
364
щя учреждения.
конфекционен книж. койго се зани¬
мава е конфекция, койго произ¬
вежда или продава го-ови драх—
зи носонс; — конфекция (твт.) 1.
—зрвбогнвнс и тиражирано (се¬
рийно) на облекло; 2. готово об¬
текло зв продан; 3. магазин за
продажба ив готово облонто; —
конфскuuоннран (фр.) книж. из¬
работвам кояфсни—я.
конфариве (фр.) книж. I. публична
токдня, сказки, беседи; 2. обсъж¬
дано; 3. обяснения зв нубт—иагв
ии нонсрвгв от програмата, иоото
сс дави ог кояфераясио; — кон-
фариненс (фр.) лидс, иоото обя¬
вява програмата обикновено иа
естрадно продсгвнтонио, ив тър¬
жествена вечер, концерт и под.
или зин—минв публиката през вв-
трий-и-с.
коиферирам (твт.) съвещавам са, об¬
мислян задружно; — конференция
събрание, съвещание вв предста¬
вители ии првн—готeгнв; ив пар¬
тийни, обществен— и други орга¬
низации —ти вв специалисти зв
обсъждана ви определени въпро¬
си.
конфссицавт (тит.) църк. матка ка¬
бинна е нв-отичсск— храм, е ко¬
нто соди изповядващ-нт cвошc-
и—н, зв да ис вижда изповядва¬
щото се лица.
конфесиоиален (лат.) църк, вероиз¬
поведен; — конфесия 1. вероиз¬
поведание; 2. изповед.
конфоти (ит.) 1. мития кръгчета от
разноцветни хартия, е конто се
обсипват участниците е увеселе¬
ние, вечеринка, бат; 2. бонбони.
конфигурация (лат.) книж, 1. външен
вид ив нсщо; очертание, форми;
2. нзвинно рвзпотожон—о, съотно¬
шение ва вяно— предмет— -ти
техни части; 3. нонф—гурвц—н
електрон, отдалия чисти ог апа¬
ратното осигурявана, формиращ—
компютърни система, и начинът,
по койго св свързани газ— чисти,
— конфигуриране инсталирано нв
програма така, че да работи но
вай-добрин начин нв определен
компютър.
конфидент (твг.) книж. т—до, ва ко¬
ето сс доверяват тайни; довере¬
ник; — конфиденциално (лиг.) по¬
верително, тийво; — конфиденция
поверителен разговор.
конфирмация (твг.) затвърдявана;
първо приемано Се. Причастно у
квготиди и протестанти; — кон-
фирмирам погнърждвнвм, утвърж¬
давам тържествено е Се. Вяра.
конфискация (твг.) 1. принудител¬
но отнемане ив имот или друго е
нотзв ив държавното съкровище;
2.	изземване по нареждано нв
втветгв стоки и тр.
конфитюр (фр.) н—т хранителен про¬
дукт — стилно ог плодово —тя зе¬
ленчуци, захар и гликози.
конфликт (твт.) 1. книж. стълкнове¬
ние, сблъсквано нв противопо¬
ложни интерес—. стремежи или
възгледи; 2. полит, усложнение е
международните отношения; 3.
литер. противоречие и сблъсква¬
но между героите в художествено
произведоя-е порвд— ризтичв—гс
им характери, възгледи, интереси
и социални позиции ; — въоръжен
конфликт война.
конфокален (лиг.) книж. който а е
общ фокус.
конформатор (лат.) книж. калъп зв
определяно формати и готсн—вв-
гв ив шапки.
конформен (твт.) книж. който о е ед¬
наква форма; подобен, съответен,
конформизъм (твг.) 1. книж. етронсж
към единомислие; съглашателст¬
во; 2. рел. учението ив внгт—нвас-
ивги църква, иоото а умерено хрис¬
тиянско учение между ни-отициз-
365
концептуализъм
на и прогесгинг—зма; — конфор¬
мист е Англин, привърженик ив
владеещата църкви; прен, нагаж-
τοηοη.
конфронтация (лиг.) 1. книж, про¬
тивопоставяна; 2. полит. проти¬
вопоставяне (със е—та). стълкно¬
вение; 3. юр. очна ставна.
конфуз (фр.) укор; неловко нотожс-
Β-Ο.
конфузор (таг.) техн, част ог тръ¬
бопровод иди кожух на донтре-
бежив помни, веит—татор я други
зв увеличаване скоростта на по¬
токи за сметна ни наляганото ну,
използвана при аеродинамични
канали и др.
Конфуций (551—479 г. пр. Хр.)
(Кыщзъ) дрснион—гайсни писа¬
тел, оснонатот нв религия е Ки¬
тий; неговата религия ночина на
философски начата, сто звщо с
бита мъчно разбираема; — кон¬
фуцианство филос. нравствено-фи-
тософекагв система нв Конфуций.
коиха (дат.) арх, потукунот. служащ
зи покривано иа цилиндричните
чист— на различии здания; впсн-
тв.
кеихятяи (гр.) чсрупчсети ж—нотн—:
охлюви, н—д— и др.; — ненхи.тя-
отогин наука за този животни.
конхоида (гр.) крина линия ог 4 сто¬
нои, подобна нв рakов—нa·
концентрат (нем.) 1. продукт, полу¬
чен от суровина, конго с битв под¬
ложена ни обогатявано; 2. продукт,
нотучов чрсз обогатителни пре¬
носи (фтогаи—я. промивано, про-
сунвис и други, нв ноиго с битв
подложена суровата руда); 3. фу¬
раж е процентно увотичеяв хра-
в—гствосг. придобита по изкуст¬
вен начин; 4. обезведнов. просу-
ввв хранителен продукт, нойго
тесно сс пр—гетеетяна зв консу¬
мация, наго запазва нс—чнигс си
н—твн—н—; 5. ситно спиртно пи¬
тие.
концентрационен 1. който сс о-нвея
до ноицонграи—н; 2. койго изоли¬
ра; — концентрационен лагер Та¬
гор, и койго сс задържат при много
тежи— устонин военнопленници
яти ирот-нн-и— нв нтacττв·
концентрация (лат.) 1. книж, съби¬
рано нв одно мнете; съсредоточа¬
вано; 2. хим. степан нв гъстота нв
разтвор; 3. хим. количествено съ¬
държание на определена състав¬
ни чвег е дадени снос; 4. техн. на¬
чни иа обогвгнваие съдържан-о-о
ви полезни вещества е сд—н—ци
гогто чрсз проминина, изварява¬
не. изпарявано и др.; — концент¬
рирам 1. събиран на одно място,
съсредоточаван; 2. хим. увелича¬
ван иенионтрвиияга на разтвор; 3.
техн, обогв-лнан съдържанието нв
потозии вещества е единица тог-
до чрсз промиване, ирссунвис, из¬
варявано и др.; — концентратор
(вигт.) техн. хим, апаратура за уве¬
личавано коидсвграиянга ни раз¬
твори чрсз изпарявано.
концентризъм (дат.) в обучон—его —
система зв преподавано, при ко¬
нто стии я същ продног от учеб¬
ната програми сс изучава дна иди
три пъти в различни нтисове, ио
вес по-подробно и задълбочено.
концентричен и концентрически
(bch.) 1. мат. зи окръжност яти
дъга — конго —нв общ нсвтър с
други окръжност -ти дъги; 2. кой¬
то се отнася до окръжност.
коицентър (твг.) геом. един от групи
кръгово е обш център, но е раз¬
личи— д-вис-рн; 2. нондcвгрuзън·
концепт (таг.) 1. чернова, ни конго
со работ— нтан: нонцепгнв хиргнн;
2. филос, общо понятие.
концелтуализъм (твт.) филос, направ¬
ление и средновековната филосо¬
фия, спорот ноего ун—ворсвт—ге
(общото) но съществуват обектив-
концепция
366
но, в само и уни нв общ— повятия
(кендстг—); — концептуалист фи¬
лос, привърженик, ностстонвгот
ни нониспгувт—змв.
нондспиин (дат.) книж. 1. с—сгома от
схващания. възглед— но ввучно-
тоорст—чсн въпрос; 2. замисъл, те¬
оретично построявано на произ¬
ведение на изкуството; мислено
построявано, м—стсво устройство,
—дон.
концерн (ангт.) икон. монополистич¬
но ебедивон—е нв продпр—ягия ог
разт—чви отрасти на промишле¬
ността, търговията, банки. застра¬
хователни и други конпви—и нв
основата нв фивавсонв зависи¬
мост.
концерт (ит.) муз, 1. публично из¬
пълнение ив нокитни или инст¬
рументални музиката— пронзес-
донин, нв балетни или естрадни
нонора по определена програми;
2. н—д готлно музинвтво произ¬
ведение зв содово изпълнение на
ивструнсиг със съпровод ив ор¬
кестър; 3. изпълнение ив естрад¬
ни, билетни, литературни и други
номери; — концертант муз. артист,
койго дана концерт ит— участва е
коицерг.
концас—н (таг.) икон, 1. договор, чрез
който дадено правителство пре¬
доставя нв чвегно дядо право ди
разработва определен— участъци
ог държавни горя, зеин, земни
недра и др.; 2. нродпр—ят—о, съз¬
дадено чрез такъв договор; 3. прен.
отстъпка; — концесионер икон. ти¬
не яти дружество, косто с поду¬
чило концесия.
ковдит (твг.) църионио събрание,
конюгвцил (тит.) грам, епрсжсннс (иа
глаголите).
ковювнтин (таг.) език, подчинено
наклонение.
кенюнктяни (лат.) анат. видонзно-
нонв очнв тигве—цв, конто пок¬
риви вътрешната страна ни кле¬
пачите я продивта повърхност ив
очната ябълка освен роговицата,
конюнктивит (дат.) мед. възпаление
на очната л-гвн-дв (нв конюнк¬
тивити), придружено от зачервя¬
ване на окоге, дразнене, продът-
жигетнв болка и отделяно на вод-
вист или гноои секрет.
конюнктури (тат.) 1. книж. ситуация,
създаващи сс обстановки, положе¬
ние на предмет—, способни дв
влияят за изхода ив дадено лото;
2. икон. конкретно състояние е
цикличното развитие иа напита-
тнст—чсского възпроизводство,
характеризиращо ес със съвкуп¬
ност от показатели зв движени¬
ето на производството е капитал¬
ното строителство.
нонюрбицин (лиг.) сливано на някол¬
ко съссдн— града е почти еднакво
вино нв рвзн—-ио.
ноинк (от собств. по името ни френ¬
ския грид Коняк) ситно алкохол¬
но иитне ог винен дестилат.
ноопсрвцин (лиг.) 1. обществено сто¬
панска организация, образувана
чрсз добровотие ебод—иянинс нв
отделни лнив за съвместна
дейност при сдявнеи прани и за¬
дължения; 2. търгенсив ит— про¬
изводствени оргви—зацян, създа¬
дена със сродства ив нейни чле¬
нове; 3. нигаз—н. принадлежащ нв
кооперация; 4. ж-т-щсн дом.
сграда, построени на кооператив¬
ни начата; съпритсжа-етси- тон;
— кооператор член нв кооперация,
кооптация (твт.) книж. попътнвнс
състава на изборен оргии е нови
члсноно без топ-гнино до изби¬
рателите; — кооптирам (таг.)
книж. извършван неонгицил.
координатен (лат.) мат. който се от¬
нася до координати.
координати (тат.) мат. величини,
конто определят положението на

367
корд
известна точки.
координатни системи мат. система
от тно иорнсит-кутнрни нрави ти-
нии ятя ог три нросочон— равни¬
ни. е помощта нв конто сс опре¬
деля положението ив дадсиа точ¬
ки, тинян яли фигури и равнина
-ти проeгрaнe-βого·
координация (тит.) 1. книж, привеж¬
дане н съответствие; съгласувано,
съпоставяне; 2. анат, съгласува¬
ност не времс, последователност,
обем и ферма нв рофтоксн—то
проноси н организма пр— осъщес¬
твяването предимно на неговата
двигателна дойносг.
конвйскн (исп.) е съчег. ионийски
битсим — жълген—нвн балсам е
неприятна миризма и горчив и
тю-ив вкус.
копай (гр.) нар. 1. нитчссгв бухалка
зв пране; 2. еяд чук за чукано нв
тон; 3. пън. стъбло на отсечено
дърво; 4. бутчс, обикновено ог ко¬
кошка.
копейка (рус.) руска дребни нонегв
— едни стотни ог рублата (ссчснв
за първи път през 1535 г. е образ
ив камшик е копна, откъдсго и
инсте ).
Коперник, Николай (1473—1543) ос-
иоввгет ив ионита астрономия; —
коперниковата система (н проти¬
воположност вв Пготснсонвгв)
нос-инл слънцето иито нситър на
Всстсввгв, обградено ог илвястн-
го.
копие (твт.) 1. точен препис ни тонет;
2. течво възпроизвеждано на нс¬
що; 3. снимка, нояго с отпечата¬
на от ногвг—н; 4. н изобразител¬
ното изкуство — точно възпронз-
встсив егагул, картина и др.; 5.
прен. голяма прилика. подража¬
ние.
копирано електрон, четено нв данни
ог някакъв —згочвнн, където -с
оставит непроменени. и записва¬
ното им нв друго нлего.
копой (рун.) 1. ловджийско кучо със
с—тне обоняние; 2. прен. шпи¬
онин.
ненрв (малайски) бот, ядки ог ко¬
косови орехи, ог ионто се добива
кокосовото наето.
копр^мезис (гр.) мед. повръщане ив
фокалн— наен.
копролити (гр.) палеонт. вкаменели
изпражнения.
копроцесор електрон, енодиатизнрин
микропроцесор, който работи па¬
ралелно е главния и разширява
ногон—-е възможности.
конутв (твт.) 1. биол. връзки. свърз¬
ване; 2. език,, еионвгвгстен глвгет;
— копулация биол. 1. съединява¬
но, свързване; 2. свързване нв дес
потони нтсткя у низшите организ¬
ми; 3. полон ай-, подово сноше¬
ние у ж—нотн—го; 4. бот , присаж¬
дано на дървета чрсз полегато на¬
рязвано и съединяване килем- е
иръчквгв нв gърного·
корайшити или корейшнти арабско
семействе, от иое-о с произлязъл
Мохамед.
корал (гр.) 1. зоол, морско непод¬
вижно животно, прикрепено към
ската, иоото живес иа големи гру¬
пи, образуващи понякога ноти ос¬
трови; 2. варовит еистст ив тени
животно. ог който праннг укра¬
шения.
кории (ар.) снсщонвтв книга нв мо-
хвнетвниго. сборв—н ог догми и
поучения, нояго св основата на
нохамадинсиого вероизповедание,
корнс-в (фр.) мор, гринвчгов военен
параход.
корволант (фр.) ист. подвижно войс¬
ково отделен—с от ноявнив. пе¬
хота и тека артилерия. ноего на¬
падало и титв неприятеля.
корт (фр.) I. текст, проеунввв прож¬
ди от еднороден строеж е готяна
гтвлкост, еластичност и плътност.
корди
368
конто с прнгогнсвв от дълго влак¬
нест памук, ог изкуствена ял— ес¬
тествена коприна; 2. тъкан ог та¬
кава прежди; 3. дебел вътнов плат
е надлъжни н—щкu.
корди (фр.) I. муз. струни нв музи¬
кален инструмент; 2. дълго въже.
употребявано при тренировка нв
ново за бягане е кръг.
кордифови (гр.) муз. струнни музи¬
ката— нвс-руноятн.
кордсбатст (фр.) муз, бвтсг—сти и ба¬
лерини, конто изпълняват групо¬
ви τβηηη.
кордегардия (фр.) ист, помещение
нв военен квриул, също и за за¬
държано на арестанти.
кордата (ит.) 1. панделка; 2. тясна
лонта от фин плит, конто се упот¬
ребява зв украса на женски яд—
тотенв дрехи.
корделиера (фр.) църк. връв, нъжон-
нс, е което се преписват франиис-
кввск—тс ноиаеи.
кордствсри (фр.) църк. 1. фрвянне-
квисн— ноиаеи; 2. членено нв клуб
„Приятел— ви правата нв човека
и гражданина” през Френската
буржоазна рсволюцил.
Корт—тори Анди — готннв планин¬
ски вериги е Южна Америки.
кордит (внгл.) хим. бездимен барут,
норсится (твт.) съотногси. съотвсте-
-ΗΟΗ.
кероджитор (исп.) във феодална Ис¬
пания — критски чиновник, кой¬
то изпълняват съдебни и адми¬
нистративни функции е градове¬
те и пронинц—и-е ив страната.
корситов (твт.) безупречен, точен; —
коректност ирит—чио, благоприс¬
тойное·, безупречное-.
коректив (дат.) книж. 1. поправка,
която навея частични изневсви-
ил н . нсщо; 2. мерито зи пранят-
носг.
иорсктер (лвт.) печ. сисн-втис-, кой¬
то означава псчвтии грешки е наб¬
ран токст проля оновчвтелного му
отпечатвано; — коректури (всм.)
печ . 1. поправка ва правописни
—ти технически грешни нв печа¬
тан токст; 2. т—сг. печатан набор,
нв който се нанасят поправките
нв псчвтн—тс грешки; — корекция
(дат.) книж. поправяне, изправя¬
но · вв нсщо.
королит (дат.) 1. филос, пеянтнс, чи-
ето съдържание се изяснява при
съпоставяно е някои други поня¬
тия; 2. мн. език, самостоятелни
звуково, които се редуват е раз¬
лични ферми на дунита.
корелативен (тит.) филос. съотиосн-
гстен; — корствтин—.зън (лвт.) фи¬
лос . противно на материалист—-
чоснвта тсор—н нв отрвжсн—ото
схващано е гсор—нта нв незнани¬
ето, според косто субектът и обек¬
тът св съогносиготн—, неделими
один от друг и яем-стим- един
без друг.
корелация (твт.) 1. биол, взаимоза¬
висимост, морфологично и физи¬
ологично състояние на частите и
оргвн—тс е организма; 2. мат.
връзки между две иди ионсчо слу¬
чайни налични-, коя-о -нит нс
строго функционален, и вероят¬
ностен характер; 3. стат, зависи -
мост между два —ти повоче приз¬
ивна вв причинно свързани нетс-
нин.
иорсио-и-ор (нам.) муз, лидс, косто
ионвгв при разучавано ва вокал¬
ни и хореографски композид—и.
квто съпровожда е инструмент,
обикновено е пиано.
кореспондент (дат.) 1. сътрудник вв
нсстн—к, спясвя—с, радио, тетони-
зин и под., който изпращи съоб¬
щения, дописни зв обнародвано;
дописник; 2. служител, койго во¬
дя нрси-скв-в иа учреждение или
продирил-ио; 3. тиде, косто се на¬
мира е преписки · е някого; 4. ти-
369
корона
не или учреждсн—о. иоото изпъл¬
нява зв друго тине —ти учрежде¬
ние поръчения от ф—нввсое или
търговски характер.
корзо (ит.) 1. феерично шествие е
украсени нолоснид—; 2. място зв
разходки край морски бряг, гра¬
дина и др.
кор-вятър (твг.) бот. едногод—шно
растоние, отглеждано зв сснена-а
му, нои-о съдържат ценно етерич¬
но масло.
корибанд (гр.) книж. 1. жроц нв бо¬
гиня К—ботв нън Фригия, който
изпитват е религиозен екстаз при
богослужение, пост и танцуват въ¬
оръжен е меч; 2. прен. комичен ар¬
тист.
корибантизъм (гр.) книж, 1. състо¬
яние нв окствз у кор—бват; 2. гвв-
дн е оръжие н чест нв богиня К—-
ботв; 3. прен. неестествена весе¬
лост.
коригирам (лат.) поправян. изправян
грешка.
корида (-en.) книж, борба е бикове;
бuиоборcτβо·
корииа печ. вид печатарски шрифт
със сродна βολι^-ηβ.
корист (рус.) жажда за богатство.
кориум (гр.) анат , cъcдuнuτeтвогь-
нвннвгв часг на кожата — торна,
богата на съдово и норβu·
корифей (гр.) 1. у старите гърди: на¬
чалник нв хора е трагедиите; 2.
ссгв: политически първовсд, во¬
дач; водител е нвунвта или изкус¬
твото.	‘
иорин (гур.) нар, митка гора; брив—-
ще.
корк (всм.) 1. ток шуплест матери¬
ал. който се получава от кората
нв вяно— ендоес средиземномор¬
ски дъбово и служи зв направа на
тапи, спвсиготн— поне— и тр.; 2.
самата кора вв такъв дъб.
кори (нем.) спец, теглото на чистия
благороден метил е едва монети.
корнак (фр.) водач нв стон.
кориемюз (фр.) муз. френски духов
инструмент, разновидност на
гайдата.
кориер (ангт.) футб. -зт-завс (ми¬
наване) на топнати праз вут тн-
виятв. ударена от -грич от съща¬
та стрина (проз конто о мината
гопивта); — корнер кик наказате¬
лен удир от ъгъла, заключав меж¬
ду вут и тъч ливни.
корней (ит.) муз. вид нотен духов
музикален инcτрумcв-·
корнет2 (фр.) ист, е дореволюцион¬
на Русин — първи офицерски чия
н каевтср-ятв, равен на младши
тсйтовавт от пехотата.
кориея (дат.) анат. рогоеидв нв око¬
то; — корнсвтсв (тат.) анат. кой¬
то сс отнася до корвоя; рогов—-
чен.
корниз (нем.) 1. изпъквате украше¬
ние по стените, под стрехите и
прозорц-те; 2. прътът, ва който
се пр—нропн портото над прозо¬
реца; 3. горнв част ог сграда, ко¬
нто се подпира от колона.
корнит (дат.) хим. вещество, поду¬
чено от пресувив— отпадъци от
рог, носто се употреблев зв нап¬
рави на галантерийни стон— — гре¬
бени, нопчота и тр.
корнишон (фр.) бот. сорт дробна и
пъпчива крастин—дв.
корнпапир (ном.) нит харт—н зв ли¬
тографиране.
иорндввг (вон.) техн, 1. .медицинс¬
ки назъбени клещ—, пр—т—чви ни
вожидн; 2. зтвгврск— нт— часов¬
никарски щипин.
короборация (твт.) мед. звс—тнввс,
уснтеввс, звянчвввне на тнтого
ит- някой орган.
корозия (лвт.) спец. повреждано по¬
върхността ва твърдите тота ог
разтичан физични, химични -ти
биологични агенти.
корона (лвт.) I. накит за главата, но-
короиален
370
вен (от зтито я скъпоценни ка¬
мъни); 2. особена швина, е разни
украшения я скъпоценни камъни,
носена при тържествени случаи я
обрели от дара, втад—дн; 3. прен.
държавен глава. двр; 4. астр, све¬
тъл ореол окото небесно сеот—ло;
5. бот. горната часг ви дървото,
съвкупност от главното стъбло.
клоните, разклоненията ин я ле¬
тораслите ну; 6. муз. формата; 7 ·
муз. допълнителна тръба е кръг¬
ли, сп—рвтов—двв форми, конте
служи зи удължавано тръбата иа
някои медни духови инструмен¬
ти; 8. мин. горвити извити чист нв
врнв -л- вход е минни галерия и
тр.; 9. ел. явленно. косто възник¬
на вследствие йонизадилта ни стоя
въздух окото даден проводник; —
коронация тържествено получава¬
но ив дирено достойнство. обре¬
дът и исромониито зв тона; — ко¬
ронки 1. матка корона; 2. метали¬
ческа направа, конто се ноствнл
върху рвзввтон зъб, за дв се зала¬
зи .
коронален (лит.) 1. език. ост, пред-
ноозичов; 2. анат. зв нръноноссн
съд — който храни сърдечния мус¬
кул.
коронарен (лат.) анат. който о нън
вид нв норонв; — коронарна бо¬
лест мед. сърдечно заболяване по¬
ради разстройство е кръвообраще¬
нието на коронарните артерии.
които хранят мускула ив сърнето.
коронограф (дат.) астр. телескоп,
еиод—итно предназначен зв фотог¬
рафиране ви слънчовата корони,
изобретен от фронск—я астроном
Бернар Лио (1930).
иорнил (лат.) фарм. ризчосвио плат¬
но, употребявано зв превръзки
еносто марля, пинук ид— т—ги—в,
корпорант (ном.) книж. член ни сту¬
дентска корпорация е Гарминин,
Полша и др.
корпоративен (дат.) книж. 1. кой-о
се отнася до корпорация; 2. кой¬
то с основан нв корпорация; —
корпоративна държави фашистка
държава. конто е оръдие нв неог¬
раничена терористична диктату¬
ри нв каия-ат-ст-чоек-тс моно-
ποτ—.
кернорвиин (лиг.) 1. обсл-вонно, съ¬
юз -ти организирана групи от т—-
да е общ— професионални ят—
състоев— интереси; 2. студентска
организация е Германия, Полша
и тр.
корноризвнян (тит.) обръщано е твър¬
до състояние.
корпулентеи (лит.) снажен, одър; —
корпуленция одре телосложение,
еяажвоет, пълноти.
корпус (твт.) 1. -ято, туловища на
човек -ти жиеотво; 2. тлло нв
плвва-етсн съд, самолет, машина
и др.; 3. о-долно здание от групи
постройки или обосебсва част от
голямо здание; 4. външна чист на
метална обшивка, в която сс вмес¬
тва нсщо; 5. голямо войсково по¬
деление, е чийто съствв обикно¬
вено влизат части от всички ро¬
дово войски; 6. всички ляна от ед¬
ни специалност или е еднакви об¬
ществени задължения; 7. съвкуп¬
ност от лица със епсц—втив обща
задача; 8. печ, нит шрифт е вели¬
чини нв букия-с досег пункта; 9.
пълно събрани гонстово.
корпускула (тат.) физ, нИтно тлто,
частица от нв-ер-л; — корпуску-
лареи (тат.) физ, който се отнася
до корнуекутв; — корпускуларна
теория тоорил. оснонввв върху
нредетвввтв зи еноти като нотой от
особени матки частици — корпус-
кули.
корсаж (фр.) чист от рокля, която
поирнва бюсти.
корсар (ит.) 1. мерени разбойник;
пират; 2. пиратски кораб; 3. ка¬
371
космополитизъм
пи-вн нв пиратски кораб; — кор¬
сарство дейност на корсар; морс¬
ко разбойничество.
корселе (фр.) текст, полутвърди тъ¬
кан, конто се подлага на чисти ив
облеклото. зв да ги държи опъна¬
ти.
нерест (фр.) 1. чист от динено об¬
текло е металически пръчини зв
придаване прибрани я красиви
форма ив бюсти; 2. мед, твърд бан¬
даж нв горната чист на тялото зв
изправяно вв гръбначния стълб
при инкои звботяеаи—я.
корсит (фр.) минер. разновидност на
габре.
корсо (ит.) ост, 1. бляскаво шест¬
вие; 2. широка утяни; 3. място зв
разходка край морски брлг е гра¬
дини.
корт (фр.) спорт, игрища за -анис,
кортеж (фр.) книж, 1. тържествено
шсе-нис; 2. група от хори, която
придружават нннос т-нс, за дв му
окажат почит.
кортеси (ит.) ист. народно протств-
еитотетво (парламент) е Испания
и Португалия.
кортизон (лит.) 1. биохим. хормон ИВ
нagбьбрeчнвτв жлези; 2. фарм., из¬
куствено получаван хорнов нв
налбъбрсчавтв жтозв — пропират
зв лекувано иа ревматизъм. брон-
х-втив астми и др.
кортик (нcрc·) воен. къси шпага у
флотските оф-иери.
кортикален (лвт.) 1. който се обра¬
зува по иората нв дървстити; 2. мед.
който се отнася до външната, пе¬
риферната част нв някой орган.
корутжил (тур.) горски пазач. пъдвр.
корумпирам (лвт.) морално покваря
ним, развращавам, обикновено кв¬
то подкуп ним длъжностно ляно
-ти политически дсягот е нари
-ти други мвгср-ати- облаги; —
корумпиране пекварявиве. разва¬
ляно; ■— корупция развити, поква¬
ра.
косеканс (ит.) мат. тригонометрич¬
на функция — сснанс иа допъл¬
нителен ъгъл.
косинус (лит.) мат. функция иа ос¬
тър ъгъл е правоъгълен триъгъл¬
ник. която изразява отношението
нв прилежащия към него нвгег
към хипотонузити; синус ив депъл-
интствин ъгът; — косину сонди
(гр.) мат, е тр-геномстр—ятв —
плоска криви т—нин, графики ив
функцията.
коекетжи(миги) (тур.) разг, твърдо
голям, твърдо много.
космогтот и кecмопло-ueτ (гр.) книж,
познавач ив световните езид—.
космогония (гр.) астр, учение зв про¬
изходи ив Всслоивтв и разв-т-с-о
иа небесните тота и техните сатс-
лити; — космогоничеи и космого¬
нически астр, който се отнася то
космогония.
космография (гр.) онисаи—о иа нсс-
лсив-и.
космодром (гр.) космич, комплекс от
територии. съоръжения и оборуд¬
вано зи пускано ии космически ра¬
кети.
космолет (гр.) тститстся космичес¬
ки впарит, който -зтитв извън
земното притегляне и лот- е кос¬
мическото просгрвнсгве; косми¬
чески кораб.
космология (гр.) 1. учсннс Зх уст¬
ройството ни Всетонвтв, на свети
квто цяло; 2. дял от астрономи¬
ята, е който сс разглеждат общи¬
те свойства я свотюднятв ив Всо-
лснвти; 3. е древността — нвукв
за Всстснити.
космополис (нов.) бъдсщ звезден
грид.
космополитизъм (гр.) стрснсж ДВ сс
затичат грин—н—тс на държавите
и да сс образува едни световна
държави; —· космополитически от¬
насящ сс дО ял— свойствен нв кос-
космос
372
монотнтизмв; — космополит граж¬
данин, който сч—та дстня снят за
снос отечество.
космос (гр.) Вселена.
космотензъм учение, косто отъждес¬
твява природата е Бога.
коснотслеологuв (гр.) астр. учение
зи ucтоcьобрвзноcττв вън Вселе¬
ната.
космотеологня (гр.) рел. учение. спо¬
рот косто съществуването ни Бо¬
ги ес доказва със съществуването
иа природата.
космотрон (гр.) физ. апарат зв уско¬
рявано иа олонснтврвитс чистин—.
косо (рус.) 1. ввпрони, ии версв; 2.
пологито.
иос-ср (рус.) книж. запилени клада,
костюм (фр.) 1. горно мъжко обтек¬
ло от сано и панталон— еъс яти
без ж—тстна; 2. горно дамско об¬
текло от евко (жинст) я нота; 3.
разш, горно обтекло; наг трохи.
иос-юм-ср (фр.) театр, работник,
който ес грижи за пряготвлис кос¬
тюмите зв театрално представле¬
ние.
кота (фр.) 1. спец,, височини ив точ¬
ка, отчотова от даден хоризонт; 2.
топогр. цифра, която изразява
рвзт-иа-в между дно вина при ни-
ватицил; 3. геод, цифра, която из¬
разява н-соч-натв ни една точив
но отношение ив освоеив-а вели¬
чини; 4. банк. твблицв ив курсо¬
вото нв дн—ж—м—то дснвост- и
стон—; 5. юр, азбучен иди цифров
знак зи подреждано нв документ¬
но одно toto.
котангенс (лит.) мат. е тр-гоионет-
р—лтв — функция ни остър ъгъл,
конто со епрсдотл от отношени¬
ето иа притожащ—н към тези ъгъл
иатот към срещулежащия квгот;
тангонс ив депълн—готен ъгъл.
нотаризиц—н (гр.) мед. изгаряно ни
рана -ти тъкан е нигерсщсие же¬
лязо ит— разяждащо всщсстве.
котср—я (фр.) кръг от нотнтнкввн,
ебразунвли одни политически пар¬
тия е дат дв ее дебсрвт до властта
я ентнчкесвт държавата; бввдв,
шийки.
котик (рус.) зоол,. ушит тюлен,
котнледонн (лит.) бот, първите дие¬
та пр— в—нвеноге.
котнлозаври (гр.) палеонт. група из¬
копаем— влечуги от натсезейска-
тв ори. конто сс срещат е камено¬
въглените. пермек—гс я. триасовн-
тс настиг—.
котильон (фр.) муз,, вид старинен
тввц, подобен иа нитрит, е нойте
завършвали всички танцови заба¬
ни .
котирам (фр.) търг, определян бор¬
совата цена ив навян книги. сто¬
ки и др.
котирам се 1. търг, нмам дава иа
бореитв; 2. търг, търся ес ив бор¬
сата; 3. прен, -нам одни -ти друга
оценки пред обществото.
котировка 1. търг, определяно бор¬
совата цсив на неин— книжв, сто¬
ки и тр.; 2. определяне курса нв
ввту-втв; 3. търсене нв берсатв ии
ценни ии—жи, стоки и др.
котлет (фр.) пържола, обикновено
тотсшив, енисшив или агношнв от
плешката е реброто.
нетлен (унг.) 1. нитки открити под¬
вижни почни, конте се пити е дър¬
вени ньглuшв; 2. домакински уред
зв готвене, който се зигрлни е елек¬
тричество или свстилен газ.
котонизация (фр.) текст, проработ¬
ки нв ликови влакна за превръ¬
щаното им е нетен— зв ие-лсне
—зпр—дано; — котоинзнране (фр.)
хим. пренос на разрушаване пек¬
тиновата връзки между вяно— ди¬
нени еленсигврни влакнв; — ко-
тевизвтер (фр.) текст, уред зв не-
тенизвц-н.
котонин (фр.) текст, ликови един¬
на, прееърив-и е педебеи ив па-
373
краниография
мук материал. ноете г— нрвеи пе-
удобин зв протоне.
иотурви (гр.) театр. ист, е—сенн
ебуекн, които гръдните ак-ьер-
ебуввти но нрсмс ни продстввтс-
η-η-β.
кофи (вр.) 1. гелям съд зв весонс я
ватово на веди ог нладснсц; 2.
мнрка зи зърнени храни, ранив ии
около 15 кг; 3. мнрка за точност—.
кофени фарм. атките—т ив квфоге,
какаете и е т—статв на чин във вид
нв безцветни кристали, нойте ее
използва е медицината зв стиму¬
лиране ив сърдечната дейност.
нефсрдвм (вигт.) мор. —зетви—ениа
прегради между дно πομο^οη-η и
пливвтслен съд, е едиете от ко¬
ито ина -счи- горивни нощce-нв·
кофето и куфето (нт.) диал, вид бон¬
бон.
кохезня (лиг.) физ. взв-мопритсгв-
тслив сити ии нетснул—тс иа сд-
но и също нещастно, ний-голяма
при твърдите толи, пе-наткв при
течни-е и незначителни нр— газе¬
нето; сцепление.
кохереитен (лат.) физ. взаимно свър¬
зан; — кохерентност (лат.) физ.
съгласуване но нрсмс ирет—чвио
ив два иля понеча случайни пре¬
неси. есебоне при грсн-ся-н-в иа
нътв—то; — иохсрсинил (лит.) физ.
взаимна енързвиеет.
нохсрср (англ.) pad, техн. урсд зв от¬
кривано ив електромагнити— въл¬
ни, използван е минатото при без¬
жичния телеграф и при първите
радиоапарат—.
кохинхина (фр.) зоол, вид стри до¬
машна кокошка, нрсносевв е Ев¬
ропа от HaTOK—ra^
нехертв (твт.) 1. ист. римски рота
(войски); 2. прен. множестве, тъл¬
пи.
коч (гур.) нескеиев овен.
коч—н (тур.) пръти, -зн-т- е полук¬
ръг върху сандъка ни кота и отго¬
ре пекр—тн е чоргв иди брезен¬
та низ— от дъжд и тр. — кочияш
нелвр, тилигар; фвйтовджия.
кошенил (нсн.) американско насе¬
комо, от косто со получава черне¬
на бон (кармин).
кошня (тур.) нар, пропускане ив до¬
биче за езди.
кошмар (фр.) недействително виде¬
ние (есебоне при неспокоен сън),
косто ужасява; -сжък сън, зидух
при снинс. кегвте ив спящия ес
струна, че го души някой.
кощунство (ел.) гинри със светиня,
краал (порт.) е Южна Африки — по¬
селище ив ногри вън вид ив ок¬
ръжност, вътрсшни-а чист на ко¬
нто служи за прибирано ии доби¬
тъка.
краб (нам.) зоол, дсеотерак морски
рак.
крайцер (нам.) 1. голям и ситно въ¬
оръжен морени нирвхот, който из¬
пълнява вввнпестнв и разузнввв-
-стяв служба но нрсмс ии войни,
'Квито и ирочи ни неприятелската
търговия; 2. австрийска монета.
равни ив 1/60 от кренв-а я иа 1/
100 от гулдени, и обращение до
крия ив 19. век.
нракеенк (пот.) 1. бърз нелеки -вяд
е такт тве-чствърти; 2. литер, но¬
сел— сватбени стихове ни полска¬
та народни посз—я.
крампои (нем.) 1. техн, сноба; 2. мед.
вит вв зъбна протеза.
крампф (нам.) 1. ноднцинска скоби;
2.	мед. св—ввао ив сухожилие.
кран (всм.) 1. машина (урсд) за вди¬
гано ни -ежостн; подемни маши¬
ни; 2. техн, приспособление, е ке-
сто се пусни дв тече газ -ти точ¬
ност от резервоар ит— тръби; ки¬
воти, чен.
краниален (лвт.) мед. 1. чсронен; 2.
нойте с разнележоа откъм глина¬
та, нойте с по посоки на гтивити.
краниография (гр.) описвано на чс-

краниолог
374
репа.
нрввиотег спсд—вт—ст по нрвнноте-
г-я·
ириниологня анат. дят от сравнител¬
ната инигем—н. в нойте се изуча¬
ва строежът нв черепите.
краниомаития гвдвовс не ферн—то нв
чорона.
краниометрия измервано нв черен—
е научна нот.
крав-она-ин бетсст ни чорапи.
краниотомия рвзсичввс на черепа.
крвскв (рус.) 1. бея; 2. пеят (жълт,
золен); 3. сане ни. прен, тон, ко¬
лорит ив речтв; изразни сродства.
крвтев (рус.) е -зраз кратно числе
мат, — чисто, кеете ее доля бсз
остатък вв друго число.
кратер (гр.) 1. отвор ии вулкан. проз
който при —зр—гнинс изтичи диви;
2. ел, фуннсе-дни вдлъбнатина в
крин вв нолож—тслвин слоитред
иа нелтона дъги; 3. ист. гелнн дъл¬
бок съд от начени гл—нв яти ог
не-вл е дне тръжни нън форма иа
камбани, чашки я под., унрасси с
рисунки.
крвуч (англ.) спорт, 1. при беке —
виска сто—иа, сгъвате положенно;
2. пр— ски-снорт — наведено по¬
ложение пр— спускане.
крафт (нем.) хим. твърди цслутозв.
крафтцелулоза (всм.) хим. специал¬
но приготвена дървесна цстутеза
е дълги влакна зв изработвано ав
здрави хартия за циментови,
брашнени торби и др.	’
крих (всм.) 1. икон. рнзке и бързо
спадано курса ни нсан—тс книжв
ив фондовите борси; 2. прен. сгро-
мютнсввис, разсяния; неуспех; 3.
прен. пълен неуспех е нещо; рвзе-
рнеанс. филит.
креанс (фр.) книж, 1. пране ни отне
лица да изисква нсщо от друге ти¬
не; 2. лирични взснвинн (търгов¬
ски); 3. звнис зв неизплатен дълг.
креатии (гр.) биохим. органично взе¬
т—сте вещество, косто се съдържа
е разт—чн—те тъкани на гръбнач¬
ните животни и човека и най-мио-
, го е мускулните тъкваи.
креатинин (гр.) биохим, оргввнчве
вещество — сд—н от ирвйн—то про¬
дукти вв ебнлнвгв иа вeшecτвaτв
у безвйв—днто и човека.
креатннурия (гр.) мед. отделяно иа
креатин е урината иито паготог—-
чсн призван при нарушавано ив
обмяната ни вeшeeгввги е организ¬
ми.
кревтурв (дат.) 1. създаи-о, творе¬
ние; 2. прен. човск, който дължи
лолежоинсто си ив друг, звсив от¬
говорно мнете но но заслуги. и не
протекция.
ирсдв (лиг.) 1. геол,, последният по¬
рнел от мсзезейеквтв ери; кродон
порнел; 2. разновидност ни варе¬
ники, слабо слесвв, дребнозърнес¬
ти бнти, мока и однородна ската;
3.	nee-нв черни -ти нвстив бея зв
рисувано; 4. -обсш-р.
кредит (тит.) 1. сума-в. конто став
бинкв с опрсдот-тв, чс може да
изтегли одно тине; 2. зисм е нари
иди стон—; — кретитирим (ион.-
Ta-.) L диван е заем нари -ти сте¬
ки; 2. поръчителствам зи внкего;
— кредитор (лит.) заемодавец.
кредитен (таг.) фин, който сс отивсн
де кредит; — крсди-яв бинкв бав¬
ни зв отпускане иа засмя; —явес-
т-н-еини бинкв; — кредитни е-е¬
тани: в) съвкупност от крст-тн-
отаешоя—л. форми и методи ив
кредитирано е рамките на дидонв
обществено-икономическа фор¬
мация; б) системи от нрстита— уч¬
реждения в дадени страни през оп¬
ределен исторически норueg·
крсде (тат.) 1. рел. ворую, изповеда¬
ние; 2. църк. част от литургията
(верую); 3. книж. нр—ад—ни, убож¬
дания.
Крез (лвг. е- собств.) 1. ист. много
375
крепсатен
беги- Л—д-йск- нвр (6. век нр.
Хр.); 2. прен. много богат човек.
нразотя (фр.) хим. органични съеди¬
нения, близки те фенолите, ко¬
ито со срощвт е каменовъглената
и терфоивтв снела. е дървснин
ивтрви и други и служит зв при¬
готвяне ии дезинфекционни про¬
пират—, изкус-всии смоли, пласт¬
маси, взривни веществи и тр.
крекинг (ангт.) хим. 1. технологичен
нрецсс зв преработки ив иофтсвн
продукти (газьол, мазут) зи полу¬
чавано ни бензин; 2. завод за дес¬
тилация иа нефтени продукти е
нот дв се подучи бонз—н.
крем (фр.) 1. елитни гъсти каша, при¬
готвена обикновено от лйна, мля¬
ко, нишесте, наело, звхвр и други
зв ядено ив-е дссерг яли за подп¬
равка ав сладкиши; 2. козметич¬
но низите; немити; 3. бон за обув¬
ки; 4. нвсто: бялв лития.
кремав (фр.) бдстожълт, е портока¬
лова отсенки.
кремация (дат.) книж. изгаряне тру¬
пи иа мъртвец; — крематориум
(тат.) нощ зв изгаряно ив трупо¬
ве.
кремометър (фр.) физ. уред зв измер¬
вано маслеността ив млякото.
ирсмертвртвр (твт.) хим. нитки проз¬
рачни кристали, подучивав— от
пречистването ии винения камък,
кремът (рус.) 1. ист. централна ук¬
репена чист е руските феодални
гридове. обикновено разположе¬
ни нв височина и заобиколена със
стон— и кули; — кранът Московс¬
ки центърът на Мосина, кътате с
бита ствритв крепост ив гради —
днес ссдалищс ив нрввителсгвеге
ив Русин е нногобройни нузсйвн
зибелсжитслвеет- — дворни, цър¬
кви, монументални сгради и нр.
кренвирш (исн.) милия сутжучсгв от
свинско нсее за нaрcно·
ирсвзсл (нам.) спец, нс—згтвден ол-
нвз, употребяван зв рнзвао ив
стъкло.
креодонт (гр.) зоол. хищсн бозайник
от трет-чиин период иа Зсмнтв,
предшественик нв китовото и нор-
кенегито.
креозол (гр.) химическе всщсство,
косто сс съдържа н катрани.
креол (ит.) 1. потомък на първите
европейски йотонизатори е Юж¬
на и Средни Америка. обикнове¬
но от испански -ти португалски
произход; 2. човск от сносен про¬
изход — от бнтв и нес-ва риеи.
креофаг (гр.) книж. месояден.
креп (фр.) 1. нид много пресуквяв
прежда; 2. прозрачни копринена
яд— памучна тъкан е граниво ля¬
но; 3. къс или —в—цв от тънък че¬
рен плат, който сс носи е знак ив
трвур; 4. висококачествен каучук
на листи е грапава повърхност.
крепдешин (фр.) текст, вит висо¬
кокачествен копринен идат.
крепжоржет (фр.) текст, нит коп¬
ринена тъкви за дамски ренти и
блузи.
крспитвцяя (лит.) мед. своеобразен
шум, иритичси ни търкано иа кос¬
ти, който ес чува при някои звбе-
лневнин на бетита дробове, при
подкожна емф—зонв и счупване ии
кости.
креп-марокен (фр.) текст, внд плъ¬
тен копринен ПТВ—.
крепон (фр.) текст, нит гъвък па¬
мучен плит. подобен ни крои.
крепостничество (рус.) ист. 1. поло¬
жението ив няне— русия солна—
де AncHcaiT^ II, при косто те би¬
ти като роби ни одна господар и
со предавали заодно със земята;
2. обществен строй. основан нв
крепостното прано.
креппапнр (нем.) книж. здрави кро-
пнрива хартин зв укриеи.
крепсатен (фр.) текст, плътни,
обикновено копринени тъкан е
крепшнст
376
тес тяни — одного лъскано. дру¬
гого матово. употребявана зв под¬
плата.
крепшнст (вон.) техн, вид твърд су¬
ров каучук.
крое (вон.) бот. вид едногодишно
растение, употребявано за силита,
кретенизъм (фр.) псих, нзродсвост.
унствсвв и физическа; — кретен,
I. мед. лицо, ботве ог кретени¬
зъм, 2. разш. слабоумен, глупав чо¬
век; идиот.
кретон (фр.) текст, плътна намуч¬
ав тъкан от боядисана прожди,
употребявана обикновено зв дра¬
перии. калъфи вв мобсти, поня¬
кога за обтекло и др.
кризи (гр.) 1. рлзка промнив, разст¬
ройство в об—нвовсиото състояние
ии нсшо; 2. мед. ненентът, от ной¬
те бетостга отива нън по-теше
нт— по-дебрс; 3. мед. внезапен си¬
лов пристъп вв болест; 4. нкеве-
мнчосне сътресение от периодич¬
но свръхтро—зводство вв сгони,
косто разстройва стопанския жи¬
вет я прст—знинни .безработици; 5.
разг. остра нужда от вeщe; — по¬
литическа криза време от подава¬
не оставката ми кабинета (иринн-
гстсгното) де назначение вв нов—
министр-; — финансова криза
епизодично или хронично разст¬
ройство ив държавните финансо¬
ви институции.
крик (ион.) техн. урод зи повдигане
и етмсстввно на гсжссгн.
крнкет (ивгл.) спорт, игра, иеяге ес
ягрис нв готлме открито игр—щс
с две врат— от два -ими по 11 ду¬
ши.
крин (гр.) бот. вре.матве расгсвис с
отри бет— иди жълти цветово.
крииолнн (лат.) 1. широки жълти по¬
та, опъната иа обръч, носова прсз
19.	нон; 2. мор, приспособление ии
рочов кораб зв предпазвано ни
керннлете от повреди.
кринум (гр.) бот. вид луковично тро¬
енето растение е цногено, подоб¬
ии на тятин, отглеждано и сак¬
сии зв укриса.
криогенен (гр.) книж, койго ее от¬
висл де ансин температури.
криоконит (гр.) геол, прах от доно¬
сени от вятъра дроба— ивирдов—
часг—u—, слюди и други, нойте
покриви кевг—новгатанге ледни¬
ци.
криоскопия (гр.) физ. метод за опре¬
деляно нолокутнето тогто на раз¬
творено вещество спорет предиз¬
виканото от ноге понижавано ни
тснноратурвтв ни разтворителя.
криостат (гр.) физ. термостат зв ра¬
бота при пов-жев- температур—.
крнофнлеи (гр.) книж. който вирее
на стут; eгутeлюбuв·
ириехидри- (гр.) хим, механични снес
от кристали иа вяниква сот я лсд.
крип (внгт.) 1. геол, свличано ав
птвстовс; 2. метал, банив дефор¬
мация ии нстат—тс пот влияние
ив -снпарвгура-в или други фак¬
тори.
крипта (гр.) 1. ист. недзснон ход.
подзсм—с, служещо зи погрсбснин;
2. ист. у тронните хрисг-нн- —
подзонва галерия, конто служели
зв извършвано на погребения и
богослужение; 3. потзонав гале¬
рия, подземия под църква; 4. под¬
зонно пемсщен—о под олтар ав
хрвн за низове нв моши; 5. под¬
земно помещение е храма „Ад.
Нонснн”, където са изложени ста¬
ри —ноя— и други църковни пред¬
мет—.
крипто- (гр.) първи съставна част ав
сложи— думи съе значение скряг,
тиса, ките нилр. криптография я
тр.
криятограма (гр.) книж. 1. инемса
батог зи твйвопнс; 2. вип-саво е
тиниеа бстози; тайнопне,
криптография (гр.) 1. изкуство да со
т
крокодил
пише е тайно писне; 2. електрон.
защита на съобщение. конте го
прани нарвзб—расно за ессни, кой¬
то няма право нв достъп де ноге;
—	криптограф нвлисаво е тайно
писмо, е условни знаци.
крнптодепресня (тат.) геогр. падини.
озеро е дъно под морското рив-
η^ο и водни повърхност вид
морского рaви-шc.
ир-п-от (тат.) хим. зърнести смес от
грифит я примас—, употребявани
като нвгаривл за високо съпротив¬
ление в твберигорви нeш-, поз¬
воляващ получаваното ни темпе¬
ратура до 2000°С.
криптомерия (дат.) бот. е—соко иг¬
лолистно дърво. косто ннрсо е
Япония и Китай. но се култивира
и по Чорненерскеге крайбрежие,
криптон (гр.) химически отононг Кг
—	газ от грунвти ви ходил, пор. №
36, ит. -. 83,76.
криптофит (гр.) бот. растение, чи-
--О размножителни орган- ес на¬
мират дълбоко е зомнти -ти под
ноти-в.
кристализация (фр.) иром—виваво ив
телата от точно съсгеяв—е е крис¬
тали; — крис-втогрифил описание
на ир-с-ат—то; — ир-статотог-л
учение зв кристалите.
кристалнзатор (всм.) физ. урот зи от¬
деляно иа разтворите вв вещест¬
ва, конто при определени усло¬
вия пром-нанит е кристално със-
-οηβ-ο.
кристало- (гр.) първа съставна част
ви сложа— думи със значение
кристален, крисгатнчсв. випр.
кр—ститографин, криетитохимня и
тр.
кристалонд (гр.) хим. вещество, ко¬
ето тссве кристализира и е разт¬
ворен нид ножо тесно да проми¬
вана през растителни -ти живо¬
тински д-ла.
кристалометрия (гр.) геометрия на
кр-с-втн-с.
крнсталомо^ология (кристал и мор¬
фология) минер, структура ни
крucτaтнгe·
крнсталооптнка тнт от фнз—ниги,
койго разглежда заиев—го за пре¬
минаваното ви сестт—авги през
кристала— ношccτвв·
кр-стилое-руктурса минер. който ес
отнася до ириститната структура
ни βошоcτβи-и·
крнсталофнзнка дял от ф-з-нити,
който изследва закономерности¬
те нв физичните нвлеи—я н кр—с-
-ат-то.
кристалохнмия хим. нвукв за прост¬
ранственото разположение ни вго¬
ните е кристалито.
критерий, критериум (тит.-гр.) мяр¬
ка, нериле пр— обсъждане, при
енонкв на нсщо.
критика (гр.) 1. обсъждане, прецен¬
ки; 2. прен. хулено, етумнвнс.
критицизъм (гр.) течение вън фило¬
софията, спорот иоото трябва дв
со подложи иа кр—тнка позвиеи-
тетна-и способност, прсди та сс
започне изучаването на нсщвти.
Кришна (над.) въплъщение на Виш¬
ну, индийското божество.
крокет (англ.) 1. спорт,, игра е дър¬
вени топки; 2. топни, чукчета.
сноби и колчета зв тази игри; 3.
игр—що за тизи игри.
крокети (фр.) кул.· ястис нън вид ии
топчета е разтича- форми, от кар¬
тофи, кашкавал ит— сирсво и под¬
правки, изпържени и гореща маз¬
нини.
кроки (фр.) 1. геод. чертеж ив мест¬
ност, виприеса набързо е общи
черти; 2. техн, ск—иа ва миш-ни
—ли войни част, направени е мо¬
тив без чертеж— и инструменти;
3.	худ. набързо направени рисун¬
ка на вещо; сн—ua. набросив.
крокодил (гр.) зоол:. гетнме земно¬
водно живогао от рода ив Гушс-
крокоит
378
ритс, е твърдя рогов— плочки по
кожата; — крокодилски сълзи прен.
лъжливи, коварни, тинсморни
сълзи.
крокоит (гр.) минер. рядък еленов
минорат е чсрвси дняг.
кретин (пот.) I. зеел. питомен заек;
2. кожа от питомен заси.
крем (гр.) вит добро обработена те¬
лешки кожа за обувни.
кроманьонец (фр.) палеонт, човск.
аасстнват зоннта през късния ни-
тоелит; — кроманьонски риев из¬
мряла раса, конто се отличава от
другите е високи, дести готами чо¬
рапи и е добро развит нос; пред¬
шественик ни бятити риса (наре¬
чена гина но имате ни пещерата
Кренвньон нън Франция, където
бити намерени останки от нея).
кромлехи (фр.) геол. големи де 6-7
мотра високи, еарт—кити- камъ¬
ни, които образуват один -ти ня¬
колко концентрични кръги, в сре¬
дата ии която ес намира делнси
ит— нсих—р.
Кренует, От—еър (1599—1658) видов
демократичен държавник в Анг¬
лин.
кроя (всм.) 1. хим. жълто багрилно
от елонони сет ив хромовата ки¬
селина; 2. търговско низвинио иа
жълти, зелена и виолетова бея; 3.
кронглас.
крони (тат.) монетни адинидв; авст¬
рийска; датски, щнcтeкB; норвеж¬
ка, чeщнa. cлeнaщкв·
кронглас (ингл.) опт. тънко, бсзо-
левие стъкло зв оптически лошu,
нреадир (гр.) диал. 1. малък съд зи
ракия; нлееии; 2. лсдсни висулка
от страхи; тодуаки.
кронпринц (ион.) ист. тяттв ии прос-
гетенвстедняни е Германия и Ан-
сгро-Унгир—н де нидвиоте ни мо¬
нархията.
кроифлинт (ием.) хим. еление стък¬
ло, използвано зв споявано ив раз¬
нородни скати.
кронщайн (вон.) арх. конзола, под¬
порна.
крее (ингт.) 1. спорт, състсзв-стви
днсднптнвв н атлетиката — над¬
бягвано но просечена местност,
предимно е поло, вин— и друг—
герои-; 2. спорт, удар пр— бокс.
ногате ръката нв сд-нин боксьор
кръстосва ръката ив другия; 3.
техн. разпределително понсщонис
н телефонни сгинд—н.
-крос (вагд.) етери съставни чист иа
сложни думи със заичен—о над¬
бягвано проз просечени местност,
нипр. BeTo^ec, мотокрос.
кросбрядннг (внгл.) зоол. метод зв
развъждане на селскостопански
животни, който се състоя е кръс¬
тосвано иа —вдие—ди от разтича—
породи.
иросинг (внгл.) 1. техн. вид венти¬
лационно устройство е недзении
шихта зв взаимни -зодвд-я иа двв
иросичищя сс въздушни потока;
2. спорт, грешка при надбягвано,
когв-о один от състози-ститс, на¬
рочно или неволно с просякът пъ¬
тя ив свел противник ни рвзсге-
ннио, но-нитке от допустимото но
нравидияии.
кротил (гр.) 1. зоол, голяма ситно от¬
ровни змия е Сонорни Америка и
Мексико; гърмяща зм—н; 2. муз.
античен удврси инструмент.
кретали (гр.) муз. дървени или ме¬
талически зилове, кис-висти.
креул (внгл.) спорт, бърз стил ии
плуване е редуващи сс нидрамаи-
ни загребвания е ръцстс и е бър¬
зи движения нв краката.
крузейро (бриз.) бризяленв монетни
од—ияни.
круп (англ.) мед. възпитание иа лн-
гавинвта иа гръкляни.
крупен (рус.) 1. одър, огромен; 2.
прен. ог голямо значение.
крупие (фр.) хаз. лицс, което ръке-
379
ксерофит
вот— -грата в игрален дон, при¬
бира залезите я изплаща печал¬
бите.
крупои (фр.) книж. чист от кожата
на добитък от врати до неясаинв-
гв.
иръкня (тур.) рязани кос— около че¬
дото.
крюшон (фр.) ряДко смее от бяло ви¬
но е ром яли невян, подправена
е просни πτοτοβο.
ксантен (гр.) хим. ергвннчно съеди¬
нение, от иосге се дебивит жътти
багрили.
ксантнн(а) (гр.) хим. органично биг-
рядно вещество, косто сс съдър¬
жа в ограничено количестве в тъ¬
каните нв живот-нси-ге и расти¬
телните организми я косто пря¬
тана жълтия днят ни урината.
Кеантяни (гр. себств.) 1. жснити ив
Сократ, конте бита много зла; 2.
прен. зла жени, иингиgжuйкa·
ксантопсня (гр.) мед, виждано на
всичко е жълт днлт в розуттв- иа
илкои öc^c-u.
кевв-еф-т (гр.) хим, жът- растите¬
лен пигмент. иойто багри т-ств-в
проз ceca-a
ксендз (под.) ост. потеки католи¬
чески οη^οη-η.
ксенин (гр.) 1. ист. подаръци, ко¬
ито домакинът у етвритс гърци и
римляни давит иа свеитс гости,
особсио пр— гощавки; 2. литер.
сборник от вферизнн я опигри-
ня.
кссаян (гр.) бот, нзнсиенис нв фор¬
мата, онвстлнвисто. изобщо качес¬
твата нв есионита и плетеного в
резултат ив опложданото е пришац
от друг сорт я вит.
кссногання (гр.) бот. кръстосат оп¬
рашване, пр— коего цветовото от
една екземпляр на едае растение
со спрашеи- от цнотенотс на друг
екземпляр ни раетовио от същия
нт— друг вит.
ксенократня (гр.) полит, управление
от чужденци; — ксеиомания пре¬
кадени тюбов към чуждестранно¬
то; — ксеномая (гр.) книж. чуж-
депеитоиинк; — кесвефобин ом¬
раза към чуждсин-тс; — кссиефеб
(гр.) книж. дядо, иоото мрази чуж-
доядитс и всичко чуждо.
кесвотске—ив (гр.) език, 1. чуждите
луни е стии език; 2. отдел в ези¬
кознанието, в който се изучават
чуждите думи е един сзии.
кссиеля- (гр.) геол. чист е скита от
трут състав.
ксенологизъм (гр.) език, чужди ду¬
ма; чужд—нв.
неонов (гр.) хим. слонент Хе, пор.
№ 54, ит. г. 131,3, и-носфсрои не¬
утрален газ.
ксенофил (гр.) книж. чуждопоклен-
ияк; иесионви; — кссаефидин (гр.)
книж. чуждоноктенетво.
Кеснефент (423-352 г. нр. Хр.) гръц¬
ки яегоряк, философ и гонервт;
ученик ив Сократ.
ксерограф (гр.) печ. 1. апарат за раз¬
множавано нв скнии, почитан
токст, планове и нр; 2. работник
ив такъв впирвт.
ксерография (гр.) сух фегогрвфичсс-
ни или фоиоион-рси процес, при
иойго отрицателен образ, образу¬
ван от енсднвтон прах ог смота
ни ивсток-р-з—рвна е електрони
плечи, сс предани и топлинно ес
отпечатва като положителен об¬
раз иа хартин ит— други копирна
плоскост.
ксерокс (от гр. внгл. фабр. мирна) 1.
неп—рни машини. която работи
спорот проноси на нсорограф—ягв
—ли ни сухо фотонепиравс; 2. ко¬
пне, направено на тикана маиш—-
ии.
кеоремерф—зън (гр.) бот. приспосо¬
бявано и издръжливост ви расте¬
нията към сушата.
ксерофит (гр.) бот. рисгевио. иоото
ке—лснв
380
вирсо вв сухи, безводни моста .
кс—лснв (гр.) бот. дървесна чист ви
тъкан е растения, по конте мина¬
ва сокът от корони към тис-ата.
ксяло- (гр.) първи съставна чист нв
сложни думи, конто означава
връзка е дърво; дърво-, натр.кси¬
лограф и тр.
нситогрвфнчсв (гр.) 1. авпсчитаа е
дървени клишета; 2. гравюри вър¬
ху дърво; — неитогрвфвн I. рез¬
барско изкуство върху дърво; 2.
почвтиве е дървени ктишо-и; —
нс—тогрвф резбар.
километър (гр.) техн. урсд за из¬
мервано обема ив тсти е непри¬
нятии ферма, об—наевоне иа ко¬
реня, итоан и тр.
кснлофаг (гр.) зоол. виеоионе, което
живое е дърво и разяжда дърве¬
синната маси; дървояд.
ксилофон (гр.) музикатен инстру¬
мент, направен от дъсч-ди, вър¬
ху конто ес удря е два дървени
пръчици.
ктитор (гр.) съзта-ст ив хрвн иди ма¬
настир.
куб (гр.) 1. геом. правится нн<?гое-
тов, хсисвсдър е шсег квадратни
страни; 2. мярна зв обсн, рввни
ив один кубически негър; 3. мат.
трота етолси нв чисто; 4. съд зв
дсс-нтвн-н и нровврнниао нв точ¬
ности.
кубатура (гр.) мат. 1. чисто от ку¬
бични единици, които сс съдър¬
жат е обеми ив дадено тято; 2. из¬
числяване обеми ив двдсие тяло,
кубе (тур.) сводеста квто полукълбо
изпъкнали част обикновено ви
черковен покрие; куполи.
кубизъм (фр.) течение в изкус-вете.
особено е живописта, косто изоб¬
разява художествените обекти чрез
геометрични форми.
кубически (лит.) отнасящ се до куба
— кубичен корен величини, конто
като ео умножи -ря пъти сами ив
себе си. дива тиловата вот—чнав;
— кубически мстър пространство,
затворено от четирите страни е по
1 метър.
кубомаиня (гр.) книж. бетозасви
страст към хизирта— игри; кемвр-
джийсгво.
нубр—н (ход.) мор. общо жилищно
помещение за екипажи в едни ко¬
раб.
куверт (фр.) 1. прибор зи ядено за
сдии човск при банкет; 2. опре¬
делено меню зи консумирано ог
един човек.
куверта (фр.) открито място на па¬
раход.
иунсртюр (фр.) сладк. нокряг—о нв
захарно —здсл—с. приготвено от
щeкeлaт, фондин и др.
кувертюра (фр.) горни покривна ив
лcгло·
кувьоз (фр.) техн. сподивлон урсд
зв поддържано нв риниомериа тем¬
пература при отглеждано ив преж¬
девременно родени дени.
кугуар (нит.) зоет. американски
хищник от ред Котки; пуми.
кукарача (исп.) муз, 1. е Мексике и
Колумбия — народни пасен, твид;
2.	особен вид рунби е хврви-срии
тавцов— фигур-.	.
кукла (гр.) 1. митка фигури изобра¬
зяваща човск, детски играчки; 2.
много вигизтона жена; 3. прен. чо¬
век, който сляло -знълияви чуж¬
ди волн, стужи иа чужди интере¬
си; мир—онетка; 4. привързани е
конц— ит— гол такива фигури зи
дс-еки -овтър; мврионогкв.
куклукс-клаи (гр.) полит. терорис¬
тична ерганязвцяя в САЩ, която
оргви—зири нрсетстнвиил и убийс¬
тва предимно ии исгри.
кукса (нам.) фин. дядоне зв съучас¬
тие е минни предприятия.
кукул, кукуле (лаг.) 1. нолрнвсв
пашкул; 2. матки купчини във вят
нв конус; 3. прен. сгароц (провят

38J
култура
като пашкул); 4. качулка.
кути (тур.) 1. високи кимовив сграда
зв стрижи; 2. островърхи надстрой¬
ка ии къщи; 3. старинни, гнснв и
в—сонв постройка зв епрстетснв
нот.
кулан (гр.) диал. cтaорьк·
нулаж (фр.) 1. търг, признавани за¬
губа поради ризтиввас при пре¬
давано ив точности; 2. прен. загу¬
би ии материали. сродства и труд,
обикновено норид— разточителс¬
тво.
кулак (рус.) 1. богат сстна—и е мно¬
го земя. който л обработва е на¬
емни работници; 2. техн, зъбен;
— кулачков (рус.) техн. 1. който
се отився до кулак; зъбои; 2. кой¬
то а сивбтсн със зъбци; зъбчат.
куламбара (тур.) диал, хомосексуал¬
ност.
иулви-си (фр.) тюбозеи, отзивчив; —
кулантност тюбсзиа отстъпчивост
при еноровс-е.
кули (хинти) 1. наонси рвбогняк е
Инд—н, Япония и други далеко¬
източни страни; 2. возич ии ръч¬
ни ноти в този стрия—.
кулинарен (фр.) готварски ; — кули¬
нарно изкуство готварство.
кулиси (фр.) 1. театр, е—риничов ге-
а—ратся дсиор ив сцсна; 2. техн.
знсио от механизъм е вдлъбнати¬
на, в конте ес хлъзга друго звене
от същия мсхин-зъм; — зад кули¬
сите тайно, скрито.
кулминационна точка, кулминация
(лит.) 1. астр, най-високата точки
ив хоризонти; 2. прен. най-в—сшв
етенон ив рвзентио, връх; — нул-
мниирам намирам со иа вай-ви--
сенага точки иа хоризонти; нами¬
ран сс ив върха на рвзв—тието или
cTBea-a.
кулоар (фр.) книж. широки коридо¬
ри окото звти. обикновено на пар¬
ламент, кътсте е-анвт митн— сре¬
щи, водят со разговори прсз по¬
чивките и тр.
Кулои, Шарл Опост до (1736—1806)
френски инженер и физик; фор¬
мулирал звкеи—гс зв усуинииото,
зв сухото триона, зв електричес¬
кото и нвгнигно взвинолейсгвио
и тр.
кулон' (от собств. фр. Кутои) физ.
одиниди зв измервано ва елект¬
рически ток, рввни нв количест¬
вото електричество. иоото ес про¬
вися зв стии секунди от ток еъе
сили один ампер; иннорсскуида;
— кулонметьр физ. урод за измер¬
вано силвгв иа постоянния ток я
количеството протекло атонтр—-
честно не количеството всщсе-но,
огдслсие при олсктрел—зита.
кутон2 (фр.) биж, украшение от скъ¬
поценни камъни върху огърлици
яти ив верижни, носени проз ши-
нтв.
кул— (ти—.) 1. изпълнение ии външ¬
ните обреди е одна религия; 2.
обожаване; божество.
култиватор (лит.) 1. зснсдслеки ма¬
шина; 2. агроном, моторен земе¬
делец; — кул—инирвм 1. обработ¬
ван; усъвършенстван (инетн, по¬
севи, почви); 2. прен. образован,
насаждим, поощрявам, научаван
иа но-изтънчсни обвески и бла¬
городен ничия на H-eTCHe.
култури (твт.) 1. съвкупност от ми-
горнитни и духови— ценности,
създадени от чевочествето в ае-
гевете —стер—чоско разв—гие; 2.
умснис да се използва— тези ион¬
ности за покорявано ви природа¬
та. зв разв—тно нв производство¬
то; 3. съсгенн—с иа обществения.
стопанския и умствения живот в
одаи —ти друга снеха; 4. високи
с—спси иа развитие; 5. микробиол.
лвбериторио отглеждани микроор¬
ганизми; — етически култура със¬
тоянието ив човешкото общество,
в иоото вдадос справедливост и
кульор
382
честност, човещини и взаимни по¬
чит; — културен L който се отна¬
ся де пост—жовня е духовния и
материалния живот; 2. койго с
предназначен да създава —ти раз¬
пространява култура; 3. който
притежава висока духовни култу¬
ри; просветен, образован, интели¬
гентен; — иуттур—рсгср (всм.) но¬
сител иа нуттурати; 4. зв почви —
променена порили обработвано ог
чоеони; 5. зв рвстев—о — който
изисква обрвбогка; — културни
растения конто се обработват зв
общополезни деди (картофи, ца¬
ревица и нр.).
кутьор (фр.) книж. 1. цент. багра; 2.
силно нвраметнзиринв захар, раз¬
творени е горещи води кито про¬
дукт за енвотнниис иа сладкарски
изделия.
кунврян (бриз.) хим. сиагетичне по¬
лучавано органично съст-иение е
широка употреба е парфюме¬
рийната индустрия, сладкарство¬
то, производството иа бира и др.
кунбарв (гр.) диал. кум.
кумбутв (алб.) нар. вит слива,
кумир (етан.) —дол, предмет. човск,
ии когото сс нондвилт. когото обо¬
жават.
иумис (тюри.) питие от ферменти¬
рате кеб—тено мляко.
кумулативен (дат.) книж. нойте ее
отвисл до натрупвано; — кумула¬
тивно действие воен. неинсатрання
иа действието иа взряна в опре¬
делена точив.	·
кумуляция (дат.) 1. книж, натрупва¬
но, иоинев—р—ранс; 2. мед. кон¬
центриране дсйегнис ив лекарст¬
ва ял— отреви в организми еелод-
етнис иа натрупвано о— продължи¬
телна употреби, е ноете со засит¬
ни тяхното действие.
куна (гр.) икони.
кувде, куидел, кундек (гр.) разг. мат¬
кин— пръст.
куитурджил (тур.) обущвр; — куиту-
ря ост. груб— кожени обувни с
твърди петнс—ки я гонено.
кундл (гр.) диал. премятам сс проз
глина.
кунстнвмори (нон.) книж, 1. сбирки,
нотокд—н от разноебразаи ряднос¬
ти; 2. помещение, където сс низ—
гвниви сбирки.
купаж (фр.) 1. винар, смесвано нв ня¬
колко нити вино зв получаване ии
не-хубаво качество; 2. разш. смес¬
вано ив различни сортово от отна
ил— различи— продукт— зв полу¬
чавано нв -зиеинвн-то но стандар¬
ти я —схи—ческято условия,свойс¬
тва и иичсетвв ии енее—а.
кунс (фр.) 1. покрит файтон; 2. от¬
деление в жн вагон; · 3. закрит ма¬
лък пътнически автомобил.
• купел (чар.) 1. низан, е който сс из¬
вършва Светото Кръщение; 2.
Овчи купол ни—мсиоввн—е ив бв-
вн — точобен извор в София.
кунствдин (фр.) минер, начни ни от¬
деляне и очиствано ии благород¬
ни метали, конте се намират в
сплин е отоно, чрсз загрявано при
висока температури.
Купидон (дат.) 1. мит, у ринтнии—о;
бог ив любовта; 2. прен. красив
младеж.
нулиран (фр.) винар, извършван ку-
ниж.
куплет (фр.) литер, 1. стих, иой—е
обризунв завършено цнто, пред¬
назначая зв нсонс; 2. мн. сатирич¬
ни или шогени—и песнички зи сс-
—ридне изпътисние; — куплет-е—
(фр.) литер. ве—ор -ля изпъди—-
-от иа куплети зв естрадно предс¬
тавление.
куплунг (ΒΟΗ.) техн. 1. машинен еле¬
мент. койго служи за съединява¬
но нв етдета— чисти от нищиии;
съединител; 2. усрейстне за авто¬
матично включване —ли изключ¬
вано ив мaщииa; внбровж; 3. елек-

383
курнален
трон, чистти от нсча—ив лтвгна, в
конто ев разположени моталин —е-
нонрeβождaши инет—.
купол(а) (нт.) арх,. 1. сводова конст¬
рукция във форма ии нелусфера;
2.	вътрешни част на полукръгъл
покрив; свод; 3. външната част иа
полукръгът покрив; кубе.
купон (фр.) 1. фин. отрязък от дов¬
ян книжа; 2. разг. събирано ив
конивнин зв нееслио. забави.
купрн- (тат.) първа съставни чист на
сложни думи зи означавано иа съ-
адиясн—н ии нст—в, в коя—е тя ес
нннни от втора налситвос—.
кунрит (фр.) метал, съединение ив
медта е други но-митко благород¬
ни нс—вля.
куприт (ием.) медна рути.
купро- (лат.) първа еъс—вниа част ив
сложни думи за означввино иа съ¬
единения ии мадтв, в която тл ес
явява от първи валентное—.
купня (рус.) τьρгeнця·
купюра (фр.) книж. 1. —зрязки; 2.
съкращение ив тсиет иди молодил;
3.	фин, номинитва стойност, ко¬
нто ес отбелязва върху денни кни¬
жв; 4. отделна обтягания от заем.
курв (таг.) мед. емосиготся нстет
—ти куре ни точение; тeчcииe·
курвбян (тур.) елитни от брашно, яй-
ни и звхвр.
кураж (фр.) снетосг; — куражлия
разг. снел, храбър, решителен.
кураитен (фр.) текущ.
курвата- монети монотито на одна
стрина, иои—е служа— иито закон¬
но платежно сродство.
курвяти (фр.) 1. ост. старинни ча¬
совници по кутя и стани. които
изпълняват— определена мотедян;
2.	жур. първи руски ръкописен
вестник ог 17. есн със съобщения.
изнтсчон— от чуждестранните вес¬
тници и предназначен зв осведо¬
мявано ив даря и ногов—те приб¬
лижени.
кураре (кари-б.) хим. ситна отрова,
подучени от вяно— тропически
растения. е конте южноамерикан¬
ските индииац— намазвали стре¬
лите си; — курарнзация (лат.) мед.
вкарвано е кръвта нв животно рас¬
тителна отрова иурвро, зв да ес ти¬
ши от възможност да сс движи.
бсз да сс предизвиква нарушение
ив норенвги систона; — курарин
(индиин.) хим. алкалоид, главна
със-ввии част иа риститслав—и ог¬
реви кураре.
куративеи (тат.) меД. теиоеи—, лече¬
бен.
куратор (ли—.) 1. юр, ивстойв—к вв
яне—в ии несъстоятелен длъжник;
опекун; 2. юр. чиновник не ао-
със—ентслиосттв, назначав ог съ¬
да; 3. мед. студент медик в лечеб¬
но звведсн—е, прикрепен към бо¬
ден пациент. зв дв слот- ходи иа
болсетти му.
кураториум (лит.) мед. лсчобио заве¬
дение със снсдивтн— задачи.
курбан (вр.) 1. ост, обредни гощав¬
ки еъе заклано добиче ви опреде¬
лен еонеси или сстски празник;
оброк; 2. животно, заклано зв та¬
кава гощавка; жертвоприношение;
3.	прен, жертва, ο6-κβ. невинни.
курбаи-байрам (тур.) религиозен но-
ханодвиск— призи—н. ни който се
прави курбан.
курбет (фр.) книж, 1. скок ва езди-
тсн кои е правят— крана; 2. вид
акроби—ичев скок; 3. прен. каприз,
странни постъпки.
куреинстьр (тат.) физ. уред зи —знор-
ниас иа криви линии но карти —ли
планово.
курднсвам (гур.) 1. разг. нагласяван;
куртиснам часовник. нививин го;
— курднсвам се сядам; 2. нар. пос¬
тавян, настанявам.
иурявлси (лаг.) книж. койго се от¬
нася де курин; формилов; — ку-
рнална система избиритотав снс-

курнали
384
гена по кур——.
курнали (лит.) ист. привилегирова¬
ното градено население нв Римс¬
ката робовладелски империя.
куряср (фр.) 1. стуж—тол в учрежде¬
ние, койго ризвися долови кни¬
жа, писна я тр; 2. дядо. косто раз¬
нася пошита; пощальон; 3. дипл.
длъжностно ляно със еподнатав
поръчка.
куриозен (фр.) любопитен, чуден.
смешен; — куриоз нещо забавно,
смсшно; — куриозност забинаост,
смешно положение.
курин (дат.) ист. I. вай-етирете под¬
разделение на гражданите в Рим,
състояло се от 10 рода; 2. проенв-
ниилса сенат — градски народов
съвет е древната Римски империя;
3.	зданието, е коего заседават се¬
натът ав тронния Рин; 4. в срод¬
ните еснеес — съест я съд ав
сеньора я негенн—с насити; — из¬
борни курян в някои страви — гру¬
пи. ив конто ес долят избирате¬
лите според имуществения, вад—-
оваланя, рвсовин я други приз-
вади; — нвпскв курин съвкупност
от исвтраннте учреждения, пос¬
редством конто пвнатв управтнвв
киготнчсснаги нъркви; — курн-
алнстн онези ниготнин. конго
влияят иа пвпа—а при управлени¬
ето ив църквата.
курназ (тур.) разг. горделив. надут,
gьрзьк; — курназлня разг. курназ.
курорт (вам.) 1. лочобно мнете съе
здравословен клинит, в често я с
минерални бини; 2. почивна, от¬
мора от работи —звън местожител¬
ството; — курортист (ием.) лице,
което прокарва иа курорт; тсгов-
инк; — курортоnогяя (ием.) меД.
дял от нодядинити, който изуча¬
ва лечсбииге качества иа нурот-
нита нсс—а.
куре (твт.) 1. цялостно, завършено
обучоняо не нeшо; 2. пътен д—-
кът от токи—— но университетски
—ля друг предмет; 3. тнивги, ко¬
нто посещават твкиви тскнин; 4.
времетраене вв интосгао обуче¬
ние по нещо; 5. банк, цеви, но ко¬
нте сс купуват —ти продава— йон¬
ни книжа —л— надута иа борсата;
6.	мор. посока иа кораб.
курснв (всм.) псчигирскн шрифт
(букви), подобен ви ръкописен.
курсирам (та—.) книж. извършван ро¬
дова— пътувин—н между опреде¬
лен— обекти но определен марш¬
рут.
курсогрвнв (лиг.) мор. лсита, върху
конте курceгρaфьτ записва всич¬
ки движения ви кораба нр— него¬
вото пътуване.
курсограф (лиг.) мор, стеигроиини-
гинионон уреД за автоматично за¬
писване върху тсати всички дви¬
жения нв корвб пр— неговото пъ¬
туване.
курсор електрон, светлинен показа-
ден; символ на онрини ив виде¬
одисплея. който несечни антивна-
—в позиция — там. където шо се
появи следващият въведен сим¬
вол; — курсори- клавиши ^ο-βο—-
ни—с клавиши върху итве—игура-
тв, които ноги— дв бъди— използ¬
вани зв премествано на курсора ии
вони пезидия ии скриви на дисп¬
лея.
иуреореи (тат.) е съчс—. куреорио че¬
тене — бсгле чо—сис на начатой
текст -ти ръкопис нв изучаван
сзик, без да се приви подробен
анат—з.
куртиж (фр.) фин. възнаграждението
ив курт—сра; — куртиср борсов
посредник.
куртизанка (фр.) придворна; ласка¬
телни, жени е лоно ποβοτοβηο, мат¬
роса; — куртизан придворен лас¬
кател; шут.
куртки (лит.) късо мъжко унифор¬
мено нвт—о със затворена яка, кин-
385
куявинк
вито нослт носния. ученици и др.
куртоизил (фр.) книж. -зраз ив вни¬
мание я зачитано ив някого; уч¬
тивост, стнксд—н; — нур—овзов
(фр.) книж. вежлив, учтив, любе¬
зен; — кур—евзив литератури сред¬
новековна западноевропейска ли¬
тература от 12.-13. век, конге въз¬
пява рицарските подвизи. квто сс
обявява сращу аскетизма иа нър-
ковнесхолвст—чиага тятсра—ура.
куртулисвам (се) (тур.) нар. разг.
отървавам, избягвам. спасяван
(ее).
куру (афр.) мед. вит болеет в Нова
Геннон, при конто сс ниритиз—-
ра— нуекутя—с иа ляното, като чс
ти човск с умрял я ее смае; емс-
сщи ес смърт.
курултай (тюрк.) у монголските и
—юркек—те народи — събрание, съ¬
ест, иоифорснц—л, конгрес.
курфюрст (нон.) ист, намеки кияз,
който инат право дв изб—ра им¬
ператора.
куршум (тур.) 1. ост, елово; 2. къс
от олово -ля друг нетал. косто ес
носгввя е гилза е избухливо ес-
шce—но, зв ди ее изстрстл от пуш¬
ки, ниетолст. картечница я др.
кускус (вр.) готе, ситни изсушени
зрънда от тсето, износено е яйца
и нтнио.
кустодия (та—.) църк, дврохранител-
иина в католически храм.
куетое (твт.) книж. 1. нвтзирвтст, па¬
зител в музой, б-бл-о—ека я др;
2. пазител ив ради в събрание; 3.
църк. ноивх от натол—чсеки орден,
кой—о надзирава ж—нотв нв духов¬
ниците в определена обтает; 4. мн.
в стари ръкописи я нечитан кни¬
ги — поное—еаите в края на стра-
н—нити първи туна яти първи род
о— следнищата е—равини.
кусурлин (тур.) ной—о -нв недоста¬
тък; — куеур 1. недостатък; 2. ос¬
татък'
иутор (англ.) техн, ротвииевна ма¬
шини за ситно нарязвано на ме¬
сото, употребявана е колбасарс¬
ката индустрия.
кутикудв (ли—.) 1. зоол:. у животните
— плътна покривна —ъкии, обра¬
зувана от епитела; 2. бот. при рас¬
тенията — образуеаи—с ни сн—дор-
н—са — гъвки бозите—ьчнв нилв,
конте покрива растенин—а и вя¬
но— част— (диети, стъбла, плодо¬
ве).
кутия (ти—.) хим. подобно ив восък
нощес—но, смес от високомолекул¬
ни мастни киселини и тсха—тс ес¬
тери в различни алкохоли; — ку-
тннвзация (тат.) бот, естествено
отделяно ив кутина върху външ¬
ната повърхност иа обниекати ии
клетките иа снидорниев у расте¬
нията.
кутия (гр.) неголям еът със стани от
муивев, гонения. дърво и други,
обикновено е похлупак.
кутсуз (тур.) разг. 1. който неси не¬
успех; 2. който нс ножа дв успее;
нощиегон.
иутеузин (тур.) разг. кутсуз човск.
иутсузтук (тур.) разг. нсщис—ие, зло¬
получно.
кутуринв (—ур.) разг. нв цяло, всич¬
ко наедно.
куулджиз (амер.) муз. съвременен
етил е джази, появят се стод „бе-
бон”, който се харинтср—з—рв със
сенреве баз н—брвто. със самос¬
тоятелно водово ии нслод—ча—то
гтвсовс и плавно фразнрвно ии но-
τοτ-ητβ.
куфин (гр.) диал. 1. кошница, изп¬
летени е тънки прът- или хвойно¬
ви корени; 2. намордник вв до¬
битък; 3. кош зв фураж; 4. прен.
жена е чортиев коса.
кухина (гр.) празнини. празнота.
куюнтжян (тур.) ост. зли—ар.
куявник (пол:) муз. потеки тави е 3/
4 такт. е уморено тснпо.

кхонвонг
386
кхонвонг (γβ—τ.) муз. таигси— инст¬
румент, нойте сс състои от 17 виб¬
риращи гонга, скрепени посредс¬
твом кръгла бамбукова ринка.
къзъм (тур.) разг, гатьевве обръще¬
ние към момиче; момичето ни.
дъще.
къмпинг (ангт.) спод—втае обзаве¬
дено място зи подслон и нощува¬
не ии aвτомоб—т—cτ-·
кънтримузика (иагл.) инор—навсни
народна музика -ти стилизирани
ферма ии народни музики. пре¬
димно ог южните и звпвдии—е ща¬
ти, изпълнявана нв китврв, бан¬
джо и др. струни— ииeτрунeиги·
кър (тур.) разг. вие—, ливади, паси¬
ща и др.; ποτο.
кърджалии (тур.) (собствено кърчв-
лий полски грабители) ист. раз¬
бойнически дружна—, съставен-
от —урни и влбинн—. и ненякеги и
българя, които опус-ошивати бъл¬
гарските земи и обирали христи¬
янското ввсолсияс от 1792-1808 г.
кърджин (гур.) човек. който живес
но къри, ив когото рвбо—в—в с не
къра.
кърма (тур.) 1. храни зв добитък; 2.
нтнно ив иърнвчкв.
кьрмъз (ар.) червени бон.
кърсердар (тур.) ист, е Турция: на¬
чалник нв стрижи, конто а хедилв
по сслвти дв низ— реди; полски (но
нелете) стражар.
кърчиг ост, сгоняв; квнв,
κ^μητη-η (тур.) 1. завистник; 2.
рсванвод — κ^κ^τ-οηβη 1. рев¬
нуван; 2. завиждам.
къскътия (тур.) скъперник, с—исив—,
късмет (вр.) разг. 1. добра сполуки;
щие—ие; 2. швcτляβи случвйиое—,
добър случай; 3. съдба, орис, ори¬
сия; 4. нар. пари или дървено
клонче, иирсчоне е добро поже¬
лание, кое—о сс поставя е биинда-
тв срсщу Нови години, Котода яли
Звгонсзн—, зи дв се питие иниону;
— къснс-д-я (тур.) дидо, което
-ма късмет.
нъ— (тур.) недостатъчен, недостатъч¬
но, малко, T-nea.
къч (тур.) разг, задаинаги нв кои.
къшла (тур.) нар. място (сгради, ко¬
шари) за зимуване.
къяфет (тур.) външност, вид.
кьокенмединг (да—.) палеонт. естатъ-
ця ог епохата преди аовонамов-
и—н ηοκ.
кьепве (тур.) иун; непохватен, нес¬
ръчен.
к^опек (тур.) диал. кучо.
иьоноолу (тур.) разг, ост, 1. кучи сян.
подтеи — квто обрыщен—о; 2.
готе, вид ястие от иочони е—ни
домити, подправени е чесън. оцет,
орехи, лук. олио и тр.
кьорав (тур.) разг. слян; — кьораво
нтвдвс следобедна звиуекв.
кьорсокак (тур.) разг. задънена, сля¬
па улица.
кьерфншси (тур.) разг, 1. рииогв; 2.
прен, тъжи, бтъф.
иьорче (тур.) разг. 1. слян чонси иди
животно; едспсд; 2. презрително
обръщоияо — проклетник.
кьосе (тур.) разг, комуто ис расти—
нус—вни я бритв.
кьочек (—ур.) вид женен— ориентал¬
ски твин.
кьешс (нар.) разг, ъгъл, кът; — кье-
шстал (тур.) разг. нойте ее нами¬
ра ив кьошс; кой—о ями много кьо¬
шета.
кьошк (пер.) 1. издигнати чие— е чвр-
тики ии с—врято бътгврсия къщя,
кътсто рвботсля жените яд— при¬
емали гое—я мъжс—с; 2. павилион
е градини ит— ив проходящо мяс¬
то е ccлишc, квто нодслои иа чеш¬
ми, ив водоскок я др., който слу¬
жат зв почивки; 3. малки лятии къ¬
щи е лозс или е градина.
кювелаж (фр.) книж, изз—двано ив
нлвдснсд. иа н—нна галерия, ших¬
та и др.

387
лабиринт
юоветка (фр.) нитки вини зв проми¬
ване иа снимки.
юоюорт (тур.) хим. диал. еяри,
юолбастия (тур.) разг, пържола.
кюлоти (фр.) 1. ист. къси то коле¬
нето панталони, която ев носили
нъжстс е— нр—нитсгяренааято със¬
ловия в Западна Европа до нача¬
лото ив 19. вон; 2. женсн— ял— дот¬
еки гащи.
кюлхане (пер.) диал, делен човек,
негодник, вагабовт-н, калпаза¬
нин.
кюлче (тур.) разг. къс от -злнг мо¬
тат, квто суров материал; къс зла¬
то, ерсбро яли друг нс—вт.
юоляф (пср.) 1. вид ос—ровърха шап¬
ки; 2. конусовидна коеин зв про¬
дукти; — скроихме му юоляфа нз-
ниняхнс го, подведохме го.
кюмбе (тур.) нсчии.
кюмюр и юомур (тур.) нъгтящи; —
кюмюрджия и юомурджия въгли-
шир·
кюнец (тур.) 1. ламаринена тръба зи
отвеждано иа дина от почна в ко¬
нни; 2. широка ивненниови тръ¬
би за водопровод яд— навит—зи-
η-η.
кюп (тур.) годни глинен съд, долна,
юоприя (тур.) нос—.
юорасо (фр.) вид т—кьер, приготвен
главно от нeрτeквли·
кюре (фр.) нигетичеси— свощоник,
юорек (тур.) допита.
Кюри, съпрузите Пиер Кюри (1859—
1906) и Мария Склодовска-Кюри
(1869—1934) френски ф—знин и
хинин—. еъзлитоти на учението за
радиоактивност-в, откриватели на
стомовтнтс потений и радий
(1898).
кюри (отфр. себетн. Кюри) физ. еди¬
ница за изнорнвио ив рад—оикг—в-
100—.
кюритераппя (ти—.) меД. употребява¬
но иа ридин зи точобин ноти.
юеряй (о— собств. фр.) хим, изкуст¬
вено получен х—ничсн еломент
със знак Cm, нор. № 96, от гру¬
пата ив трансурановито стенонги,
юори (тур.) горни дълги трохи подп¬
латена е кожи; — юоркчян ост. ко-
жухвр.
юернс (тур.) млад. крехък.
июртиж (фр.) меД. 1. отстраняване
нв чуждо или нврвзятио —нте е по¬
мощта ни специален инструмент
—	кюрета; 2. изстъргвинс с кюре¬
та сгоните иа матката при аборт;
—	юортирвн (фр.) мед, извършван
кюртаж.
кюския (тур.) разг, дсболв гонга; со¬
да.
кюспе (тур.) тр—ците от изстискани
орехи или сусин и тр.
юостск (тур.) диал, ост, 1. нср—жка
иа чисовиин; 2. окови зи спъвано
ни коя; сноиц—.
юе—ок (тур.) Диал. бой.
юотук (тур.) 1. чворсег дебел къс
дърво; 2. прен, недетятин човек.
кюфте (пор.) 1. нитка от печено —тя
готвено нтляо месо; 2. разг. прен.
много нисък човск.
кнр (тур.) нечитби; — кнрл и клру-
вам (тур.) нар. добиван кнр; почс-
тн.
кнтип—а (тур.) н—сир.
т
Лабв славянското име ии о. Елба.
тибоати ист. наред от трико—ти-
рийсне пегокто, конте васстнни-
ти Черни гора, до завземането -
от стаенвите
лабилен (тит.) 1. преходен; 2. непос¬
тоянен; — лабилност псих. пред¬
разположение към смущения е
пс—хнчсскигв или готесна—и об¬
ласт.
лабнрннт (гр.) I. разш, запло—ен— ко¬
ридори, входове и изходи. иди
лабнрнитнт
388
утяни, пътища я пътчотв, сред ко¬
ито човск мъчно ножо дв сс ори¬
ентири; 2. в дрониосг—в: здание с
много и звптатон— стан и кори¬
дори е един изход. къдо—о сс ети-
зито е сдно въжс, нирочсао анш-
квти на Аривтаи; 3. прен, вещо
стежно. заплетено; 4. анат. вът¬
решната чист на ухото; 5. прен.
стежно. объркано, заплетено по¬
ложенно, от косто мъчно сс на¬
мира изход.
лабнриитит (гр.) мед, възпаление иа
вътрешното ухо.
лаборант (лиг.) 1. ииучао-тохничсс-
к— сътрудник е лаборатория иди
научно учреждение; 2. помощник
ни преподавател или иа ивучов
сътрудник при тиберигерни уп¬
ражнения или при опити; 3. слу¬
жещ е антени, който върши гру¬
бата тохничоеиа работа при при¬
готовлението ив лекарствата; —
лаборатория еноциитно обзаведе¬
но помещение зв технически и иа-
учаеизслоднвтолск— опити или за
проучвано и контрол ни техноло¬
гични преноси е иреизведе—во—о,
лабрадор (дат.) минер, минерал от
групата иа птвгионтвзнта (фолт-
щnвг); neтуeкьneцоacн и декора¬
тивен камък.
тава (ит.) ризтенснитв ивжсжсив ми¬
си, конто изригнат вулкани—е.
лавандула (дат.) бот. род хрвс— или
нетухрвс— отсричив култури, ко¬
нте сс отгтсжтв за производство
ни линвадулено насто, използва¬
но е парфюмерията.
лввдвн (гр.) тинктури от опий зв
ирисиинвие.
лавдитн (дат.) средновековни пов-
Hu, които възхвалявали Боги.
лавина (всм.) снажна преспи.
лавирам (хол.) 1. мор. чрез зигзаго¬
образно иариис прокарван кораба
праз опасни нес—в; 2. прен. пос¬
тъпвам уклончиво, лъкатуши.
лавър (гр.) вечнозелено дърво, да¬
финово дърво, е тиствти ии иоото
древните народи увенчивали геро¬
ите си.
лагер' (ном.) 1. тегн— квартири из¬
вън града зв войскова част; 2.
склад (със стоки прсд—ние фаб¬
рично производство); 3. прен, по¬
литическа нвртин; стрина.
лагер2 (ном.) техн, нвщинни чист,
нояго поддържа гсоно—ричнвгв ос
ии въртящи ее ит— люлеещ— сс те¬
ли (оси, налево) е определено по¬
ложенно и позволява твижониого
им да ес извършва нр— ний-мил-
ко съпротивление или трионс.
лаго (ит.) езсро.
лагуна (и—.) мор. пл—гноеоден задие.
който ес с отделит от морето е
—вини зснн —ля пясък, сзердс, от¬
дадено е— нeрc—о·
лагьм (тур.) подкоп, нодзомои ход.
лад (рус.) муз. система на организа¬
ция на тоновете е музиката но ви¬
сочини, конто ес изразява в отно¬
шенията ни устойчивое— и неус¬
тойчивост иа тоновете един спря¬
но друг и сирлно един устойчив
основан тон (тоники).
Лада мит. у етанлиите: богиня ив
любовта, нсссл—сго, съгласието и
всякакво благополучно.
лазарет (ном.) (от еобете. по името
ии Св. Лазар) мед, остар. 1. ле¬
чебница във несвие поделение;
санитарни чист; 2. лсчсбнидв при
общежитие, лагер и тр.
лазарнстн (фр.) рел. римокатотячсс-
но калугерско братство, основано
проз 1625 г. е над да доставя ми¬
сионери.
лазаронн (и—.) има ив бедни е Не¬
апол, носещи ино—о с— от еван¬
гелския Лазвр.
лазер (от ангт.) физ, уред за усилва¬
но ии атоктремвгнитни вълни чрсз
интунирвяо —злъчваио ии възбу¬
дени втон—, йен— и нолоиули, с

389
ламбадня
голямо приложение.
лазерен метод електр, метод за на¬
насяне нв иафернвдил чрсз пре¬
гаряно ни отвори е нощен свет¬
линен импулс, изнрв—сн от твзср,
лазерен принтер електр. нагричне
печатащо устройство, при коете
изображението с размер одни стра¬
ница сс формира квто набор о—
много фии— точни е помощта иа
лазерен тъч.
лазурит (гр.) минер, яснес—и мино¬
рат.
твзурси (нсн.) исбосносиа; — твзур
1. нобссиа синова; 2. иебесиосии
цент.
лаик (гр.) 1. църк, н—рлнии; 2. разш,
т—тотвит — иой—о нс с достатъч¬
но посватан в ивуив—а яд— изкус¬
твото.
Лайбниц, Готфрид (1646—1716) из¬
вестен немски нвтанв—ии (изна¬
мерят g-фораиц-втве—о изчисле¬
ние), философ, нранн—к, държав¬
ник я теолог; философията ну сс
с—ран— дв примири механичного
ебнснонио ии нрирода—в я рот—-
гиозивтв енрв, нато иа мнетого ив
мъртвите итони той поетвнн едни
субстанция („менилата”, откъде-
—о и еис—смити ну „монадология”),
ватирана е всички физически и
духовия качества — квто основа
ив свсти.
двйиср (англ.) мор. голлн океански
бързеходон говироnьτвнчоcк—
рейсов нирихед.
лайтмотив (ием.) 1. муз. главни. ръ¬
ководна мстодин, конто сс про¬
явява праз нятатв опорна компо¬
зиция; усъвършенстван особено от
Вигнер; 2. литер, ръководна ми¬
съл.
твкнуе (исп.) хим. багрилно вещес¬
тво, добивано от анкон лишен,
нее—о служи зи определяно харак¬
тери ви х—н—чоеки ровкиин — ос¬
новен —ли кисет; с—вьот—тава
бон.
лакоиизъм (гр.) 1. ист. спартанска¬
та система ив управление; 2. ни¬
чии ни кратко и ясно издигано нв
ниети—с; 3. кри—ъи и еб—т изказ
(присъщ иа сен—енд--—с, погоеор-
κηγο).
лаконичен (гр.) кри—ък, леса и изра¬
зителен стил.
ликтвзв (ти—.) хим, ризтнерин саз—н,
намиращ ес е няне— квасено и хра¬
носмилателните сокове ив някои
животни, иойго можс дв превръ¬
ща млечната звхвр — лаигозата. е
гликоза я гитин-оза
лактарин (твт.) нлечсн екстракт; —
твнтв—и мтачво-нисол— сети; —
лак—син млечни захар.
лакто- първи със-инни чист нв слож¬
ни думи еъз значение който ес от¬
нася До ητηκο.
nактобаuнnuй 1. хим, изкуствено
приготвени мтсчи— бикторнн,
употребявани зи педквиснвас ив
нтнио ит— квто лекарство; 2. ки¬
село мляно, нр—гетвсие е тиняеи
бактерии.
лакърдия (тур.) думи.
лала (тур.) 1. домашен учител, наг¬
ледник на тени; 2. прен, и лала-
джия бърберие, шегаджия.
даде (тур.) бот, луковично прелет¬
но рвe—cняe·
дани* (иен.) зоол, 1. иноринаисно жи¬
вотно, подобно на канили; пре¬
живен бозайник е меки вълни.
лвнв2 (гиб.) буд—стн— снсщсн—к; —
тинвизън будиетко религиозно то¬
чение зв дос—нгиво свя—ост чрсз
следване съвст—тс ни дама; — ла¬
маист нееледонатет на ламаизма;
Далай Лама — върховният будис¬
ти— жрон.
лимбата (гр.) Диал, голями свещ; ене-
т—твик, факст. лимнита.
ламбадарий (гр.) църк. ост. клисар
или черковен псвец.
ламбадня (гр.) Диал. обичай ви Сир-
nанбдакизън
390
и— зигонозни да ее пал— стами, ко¬
нто нонц—те просничат, и немито
в същото врогмо —грант хоро.
тимбликизън (твт.) език. 1 неправил¬
но иди изопачено произнасяно ив
звука т; 2. произнасяно ни звука
р нито т.
ламбик (вр.) съд зв проеирявано иа
рик—н.
ламе (фр.) текст, вид лъскави коп¬
ринена прежда —л— плит е втъка¬
ни е ноге нишки от еробре, зла—о
и др.
ламела (твт.) 1. меД. тънък стой от
тъкани; пласт—инв. люспи; 2. техн.
метални пластинка. келте служи
квто рвбогсн отенсит в ризтични
урсти зв сложи— пренитючнинин
и в ввгони—ични уредби.
лвментвнил (тит.) житба. оплакване.
твнен—о (и—.) 1. книж, оплаквано, ти-
мсвтацян; 2. муз:. къса изразител¬
на снова в ривва—и онсра.
твнинв (лиг.) 1. мед. тънък тисг. тъ¬
нък нлиет; пластинки; 2. книж. лс-
—урни ив лист.
танниврин (лвт.) мор. вит мерени ка¬
фяви недорасли. от които се до¬
бива йод.
ламвада (гр.) книж, поет, 1. мътък
съд, ивнътиси е мазнини, е който
ес звнвтви фит—л и служи зв ос¬
ветление; свсгитник, ивадито; 2.
диал, голяма свещ; — дамлвтврвН
(гр.) 1. довият нсноц е църквата;
2. книж, поставка зи лвмнв, свещ¬
ник.
двнпвс (иен.) широки червена нв-
шивив ив нъишивти страни ив пан¬
талоните у военните; нося ес от
генералщабните я в-ешите — от
брягитси конвид—р нагоре — еф—-
цери.
ламперия (рун.) дървена облицовки
на вътрешни етсив.
лвнниои (и—.) книж. 1. ннстои, стък¬
лен яд— хвр—ион фонср, уно—ро-
бяеан обикновено при вечерно
увесолеаис ии открито; 2. подвиж¬
на стск—ричоскв лампа иа сте—кв,
обинн. е голям, но тен абажур.
лвнл (гр.) 1. мит. бвсаостоеае зми-
себразае същество, косто граби
децата и лис кръвта иа хората;
змой; 2. прен, ненаситен човек.
див (кит.) I. китайска неис—иа еди¬
ници; 2. китайски парична слиян¬
ии предимно зв сребро.
твагв (перс.) дълга кристинини.
лаигер и лангера (гр.) диал. 1. дол¬
нокачествени рик—н; 2. хорвгв. ко¬
нто правя— стибо вино (ките пря¬
кор е Асеновград и е. Куклен,
Пловдивско).
твагус—в (фр.) зоол. род нисши мор¬
ски рани, разпростривови по
всички H0р0—B·
твндгрвф (иен.) ист, 1. средновеков¬
на княжеска —и—ла е Германия; 2.
през Средните векове — виеш гер¬
мански чиaeнa—K; койго раздават
правосъдие от инете на импера¬
тора; — твадгрвфство (ном.) ист,
1. чии иди звание ав твидграф; 2.
владение иа тандгрвф.
ландкарта (всм.) географска карта,
лиато (нем.) 1. ост, вид чст—ринсс-
—ен фий—ои със сгъваем покрив,
койго служи одновременно за ка¬
ляска' и зв карета; 2. дълбоив, дог-
ска кол—чкв.
ландрас (таг.) зоол, порота бързорис-
—лщu свине за боной, е дълго тя¬
ло, токи площи и е много добро
развити бутове, създадена в Ди¬
нин.
лаидрат (нам.) книж. законодател¬
но събрание в инкои швейцарски
кантони.
ландскнехт (ном.) ист. аасмси нем¬
ски войник от сродните βοκοηο.
ландстинг (да—. швсд.) книж, 1.
гернати канари ни парламента
(рягетвг) в Дания; 2. представи-
тстон оргии ив ебтвс—но самоуп¬
равление е Швсдин; 3. ное—ио са-
391
лапидарен
ноупринтсине, обтвстса сойм в
Атаидск-тс острен—.
ландтаг (нам.) книж. нсе—ио народ¬
но събрание ив немските държи-
н—ни в Гермин—н я Аес—рил.
ландшафт (нам.) книж, 1. изглед,
общ вид иа мастное—; гоогрвфсни
нсйзвж; 2. групи участъци от зем¬
ната повърхност, характеризира¬
щи ес е типични признаци (рс-
лсф, ктинвг, ристсиян, животни,
води и др.).
двидщурн (нам.) книж. I. онътчси-
етео, опълчение; 2. опълчения,
конте св надхвърлят- 45 години,
двиквс—ореки (англ. от собств.) в съ-
чст. твикве—ерсни метод педаг. ис¬
тод, при койго по-силните уче¬
ници подпомага— учигстн ея при
ебучоияс—о ни но-елвбягс.
дивотии (твт.) хим. 1. жълтсниионо
мазно вещество, добивано от се¬
рен иа овчи вълни и употребявано
във фврнац—н—в и иознстяивта зи
приготвяно ии немити; 2. козм,
крон приготвен от —овв βeшee—во.
лансе и кадрнл-лаисе (фр.) муз. 1.
внглийски бидон танц, разновид¬
ност иа фрсненил кадрит; 2. му¬
зика зв такъв твин.
лансиран (фр.) книж, 1. пускан в
ход, разпространявам (обинн.
слух, мътна, новина и под.); 2.
прен. дивим възможност иа няко¬
го да ео издигне; — лансиран ес
представян ес е добър вид пред
обществото, за да се хврссан, зв
да ес издигни; завоюван позиции
е обществото.
лантан (дат.) хим. рядък х—н—чсв
отсмсит от Ш групи ни периодич¬
ната сис—снв, прототип на тан—а-
нид—ге — бял нс—вт със зя. La,
пор. № 57, ат. —. 13,892.
лантанидн (гр.) хим. сонсйетее от 14
родни химични стонси—н от Ill
група ав псриетичнвтв с—стени, е
породен номер от 58 де 71 след
двигана и е общи е него свойства,
двинст, твинстив (лат.) меД. 1. хи¬
рургически -не—рунсит във фер¬
ми иа иежчс; 2. метал, малко нож¬
че за отваряно, изглаждане и по¬
чиствано ив тсярска ферма елод
изваждано ни мотета; 3. метал,
стоманен прът, е който ео проби¬
ва зимвзвин—нг отвор иа в—соиа
нощ, зи да звпечно да точа мета¬
лът.
тввцстн—и (Ta—.) зоол. aaй-aизщeτe
морско животно, бсз главен мо¬
зък и чорол, е полупрозрачно,
удължено с—рвиичво сплеснато тя¬
ло във форма нв TaHue-ka.
Лвокоев (гр.) мит. в древногръцкия
слое — жрец ив беги Аполон, кой¬
то увещавал —реняцито да не при¬
бира— оставения нв мерения брнг
0— гърдите дървен кои и зврвд—
това с бит затушен заодно е дни-
нита ся синово от дно грамади—
\ змии.
тапи (тур.) наша, звбърквна о— тря-
H—, ленено еене и под. зи налага¬
но върху бедно ннсто; компрес.
тапвд (гр.) бот, 1. наогогод—шии
растения от реда ив к-сотснв; 2.
тяств—в нв това растение, уно—рс-
бявани зв ядонс; щaнcл·
твнирооатсро—ом—н (гр.) меД. хирур¬
гическо огнарнио ни черввгв през
коронивта кухина; — типирон—нт
възнитовно иа мускулатурата ни
коронната покривни; — двиврорв-
фин (гр.) мед. зашнввно нв корем¬
ната обвивки едет онорвния; — ла¬
пароскопия (гр.) меД. садоснопич-
но изетсдввно на корсив—тс ор¬
ган— чрез вкарвано ви ондосноп
през норсмиити егонв; ондосноп—н
ии керенав—и кухини.
лвпаротон—н (гр.) мед. оперативно
отваряне ни коремната кухина от¬
към коремната стона.
лвпидирон (дат.) литер. за етил - кра¬
тък, изразитстои.

лапидация
392
тап—диция (лат.) ист. убивано е ка¬
мъни — като наказвано е трое¬
ния свят ви Изтока.
тирнв (твг.) биол. какавиди. измене¬
нного ви пснарут-тс; начален ста¬
дий вв омбр—оватво развитие.
лирго (нт.) I. широко пространство
е голям грвд; 2. театр, пиеса яд—
часг ог циклично производсн-с е
постоянен хариктор, без спод—вт-
во ηβημοβοηβη—ο.
ларж (фр.) разг, човек, който с е ши¬
роки ръки; щедър.
лари (а—рус.) 1. мит. в древния Рим
— боговс-закрилници. поч—гини
отначало квто покровители ии по¬
тяги, кръстопътищата и домашно¬
то огнище, в по-късно квто душ¬
ни нрвдедитс, закриляни— ив по¬
томството и държаната; 2. домаш¬
но огиищо·
ларнигал (гр.) език, пърлен звук.
ларнигизъм (гр.) задушевно у деца¬
—в.
ларингит (гр.) мед. възпитание иа лн-
гиницити иа д—хитотиото гърло и
гласните връзки.
ларинголог мед. лскир, спен—втис—
но ларингология; — ларингология
(гр.) мед. днт от недицинитв, кой¬
то сс занимава е ларинкса и е не¬
говите ботеети; оτолиринготогия·
ларингорагия (гр.) мед, кръвоизлив
от гръкляна.
ларингоскоиия (гр.) мед. метод за ог¬
леждано нъ—рсшиостта нв гръкля¬
на праз уетвти; — твряигоекон урот
за есеегтнеиво иа гърлете при
преглеждане.
ларингоспазма и ларингоспазъм (гр.)
мед, снизив на мускули—урв—в ив
ларинкси.
ларннгостеиоза (гр.) мед. заболява¬
не ии ларинкса поради стеснява¬
ното му.
nариигoстония (гр.) мед. оператив¬
но създавано на постояноа отвор
ив гръкляна към шията при трай¬
ните стеснения ни тиринкса.
ларниготом (гр.) меД. инструмент зв
егввряне ив дихателно гърло пр¬
описное— зв задушавано.
двринго—онин (гр.) мед, 1. оператив¬
но отеарнас ав тиривкси при
опасност от задушавано; 2. изряз¬
вано на чист от ларинкса или на
цетия ларинкс е зин—синост от ха¬
рактера и с—онси—а нв заболява¬
нето му.
ларинготрахеит (гр.) мед, еъзнатсняс
иа гръкляна я ни траханти.
ларингофарннгит (гр.) мед, възпале¬
ние ии лвр—нкса и ив слизестига
обвивка ив лaрuнкcв·
ларингофон (гр.) физ. звукоприем¬
ник, иойго сс ир—креин към гър¬
лото (тиринкев) нв говорсщо—о ди¬
на и приеми направо механични¬
те му нолсбанин. употребяван за
разговори в шумни условия (са¬
молети, танкове и тр.).
лариигофтизис (гр.) мед, туберкуло¬
за в гърлото.
ларинкс (гр.) анат, горната чист ив
тихвтслиитв —ръба, дихв—сдио гър¬
ло, гръклян.
ластар (гр.) 1. лозови пипали, мус-
тичсти; 2. млада, крехки и прият¬
ни зв ядено лозова пръчка; 3. из¬
дънка от дърво; младок.
лаетбол (вигт.) спорт, при игра ии
тенис — ноложсиис, при което од¬
аи от с—рви—то яма нужди свно от
едиа точка, зв та спечали игра—и.
тис—уи(в) (гр.) 1. стъбло ии пълзя¬
що рвстсияс, иа—о —икев, диал, пъ¬
пеш, крис-ве-дв и др.; 2. Диал. ца¬
ревично етъбто.
лат (тате.) парична од—нянв в Лат¬
вия.
лата (фр.) геод. нвгрвфсии ни мет¬
ри. дсдимстри и сантиметри дъс¬
ка, обикновено 4 н дълга, конто
служи зи привонс на тахинотрич-
ни сн—нки и в—встадин; 2. стро¬
ит. тнсив и дълги дъски, лента зв

393·
лафет
общuввиc ив тавин.
латекс (дат.) хим. 1. нтечеи сок, ней-
то ес получава главно от каучуко¬
вото дърво и сс уно—ребнва про¬
л-мао за получавано иа каучук;
каучуково нтнно, каучуков сек; 2.
смулсян, обякн. о— изкуствен ка¬
учук, е който се импрегнират гъ-
кини, хиртил я тр.
латентен (ти—.) книж, койго с недос¬
тъпен за външно наблюдение.
латералеи (тат.) с—рвиячсн.
латеризация (лат.) геол, дълбоко —з-
встрянвис ив латоритиа почва в
областите с тропически клини—.
латерити (лат.) геол, чсресии скал¬
или почва, съставени предимно о—
колоидните хитроскони иа желя¬
зото и алуминия.
ти—орав (тат.) муз. механичен пор¬
тативен нуз—квтон инструмент,
иойго нев—арн алии я същи моло¬
ди-.
латерофобия (дв—.) мед. страх ни бол¬
ния дв засне с—рвиячио положе¬
ние при вирвинеино ив грътнил
нош.
латиклавнум (тит.) ист. туники,
снабдени е широки пурпурна —в—-
ди, конго со спуска над гърдите я
сочи есииторск— сии.
латимерия (хвтунил) (вфр.) зоол, ог¬
ромна ряба от Индийския оиеан
със сии метален блясък. покрита
е голсня и дсботи люспи.
ти——ни (лиг.) етир нтвливисии народ,
който живял е Литиун; — 'tb—h -
вист познавач ив латински език;
— тв—ивизицил книж, 1. приема¬
не ив лаг—исни—в избукв; 2. въвеж¬
дано ив татинскаги (рименити)
иут—урв; — тв—ннизяран (лит.) I.
език, даван латинско окончание
ви луни; 2. принуждаван ди при¬
сно инкой ла—янсиитв (римската)
култура; — лотв—явчеан 1. въвеж¬
дан титнясната избукв; — тв—иан-
зън (дат.) език, 1. дума иди израз,
взвинствин от татнаен— оз—к; 2.
думи ит— израз, съставен но об¬
разен ва татниен—н оз—и. главно
в научната тсрминотогил; — ла¬
тиница (лит.) название нв латинс¬
ката избукв, създадени въз основа
иа зиnaдaогрьuниτи и е—руската
към 5. век нр. Хр.; титинеки азбу¬
ка.
твтинскя (дит.) 1. кой—о с свързви е
историята я иуд—урата иа древния
Рим; 2. разш. който с свързан с
романските явни— и романската
култури; 3. ост, който а свързан с
на—олячосквтв църкви; — Латинс¬
ка Америка сборно име ив стра¬
ните, конто заеми— южнити чае¬
ни Ссморна Америка, Сродни
Америка, Южна Америки и чист
о— Островна средни Америка; —
латински език индоевропейски
сзик о— груни—и нв итвт—йски—о
азини, който с бил първоначално
само сзянъ— ии татиинн—о е об¬
ластта ив Лацнум с нси—ър е град
Рим; — Латинска империя феодал¬
на държави, създадена проз 1204
г. от участниците е IV кръстоно¬
сен поход иа зиндаднив—в от тнх
—еритерня ив Визва—ил със сто¬
тица Цариград.
латифолин (гр.) широколистни рис¬
тания.
латифундии (твг.) обширно частно
-моя-c (земя).
-латрия (гр.) втора съставни чист ив
отожни думи еъе значение почи¬
тане, обожавано, випр. идотола—-
рия и др.
латрня (гр.) книж. ост. обожавине,
обогогворявaвe·
латун (ном.) метал, сплин от мед е
днин и други прибавени мотали
— атум—в—й, желязо, елово и нр.
лаф (перс.) разг. дума, пр—кизка,
лафет (фр.) воен. постивна, върху ко¬
нто с зикрононо артилерийско оръ¬
дие.	.

лах(а)на
394
твх(а)вв (гр.) диал. 1. золка; киссто
зотс; 2. зеленчук.
тсбсдив (рус.) техн, мор. машини —ли
ръчно приспособление зв подема¬
но я пронсстваво ив товари.
лоборнурет (вон.) кул. нолбисио из¬
делие от свински дроб я свински
еъ—решив ттъстнва. смляна в глад¬
ив кашеобразна маса е подправ¬
ки.
лобсрисз (иен.) кул. нит нотбвсво из¬
делие от свинско смляно я вире¬
но нссо.
леблебия (тур.) нсчса ивхут.
лснввт (ит.) геогр. изток, ориент:
етрин—тс но —зточин—с брогонс ив
Средиземно норс; — леваит ли¬
нял (морена) див—н, водещи зв из¬
ток и но източиитс брегове ив
Сродизенио морс; — леваитниец
човск от Ленин—, т. с. от източи—-
те брегово ни Средиземно норс.
левга (тат.) книж. стари код-ска мяр¬
ка зв път е ризличиа големина в
отдслни—с стрини и ирев—иняи.
левенСт) (тур.) разг. юнак, здраве¬
няк.
Левнатан (овр.) 1. библ. гранитно
морско чудовище, зв косто се го¬
вори е книгити ив Йон и чисто име
с минато е обикновения сзии, зв
та посочи нещо колосално, гра¬
нитно; 2. прен, образът ни евтина¬
та; 3. разш, техн. ниш—иа зв пра¬
но ив вълна.
nевиιгаuuн (тат.) фарм. превръщано
нв твърдо вещество е нвсится ирих
чрсз триене.
левират (ли—.) книж. натр—ирхадся
об—чий у евреите и други из—очии
наред—, снорот конто братът ни
нъжв ес задължава та се ожсии зв
вдовицата ни брв—в си.
левит (овр.) —рс—ати книга от Моисе-
оното Потокиижио; — левити сга-
ресврейскн σβ^οΗο^ι^-τοτη;
но—онни ии Лови, третият еня нв
Яков.
левитация (лат.) спирит.. повдигано
ив известно тлто, бсз го та бъда
деносви—о, със ситата нв човеш¬
ката еотн.
левкемия (гр.) меД. заболяване с уве¬
личение броя ав ботите кръвни
телци; тсекоза, бстекръвие.
товкодормв (гр.) мед. бол— потна но
кожита встсде—вие изчезване ии
пигменти.
левкоза (гр.) меД. заболяване нв кръ-
но—нория—о оргии— е ризрас—ввнс
иа тъканите, е конте ео образува—
ботите кръвни клетки (товненн-
ги), квто заедно е гови се увели¬
чава и бронт ив левкоцитите в
кръвта; товкснил; белокръвяо.
левкома (гр.) мед. бяло непрозрач¬
но нотно ии рогевицатв иа окото,
левкопатия (гр.) меД. частична или
пътни липса ив кожнин пигмент.
дсеконтвет (гр.) 1. бот, бсзнно—ио тя¬
ло е нротоптазнитв иа растител¬
но тнло; 2. фарм. донсини вън фор¬
ма нв лситв, е конто сс закрепват
превръзки.
левкопоеза (лат.) мед. образувано ив
левкоцити.
левкорея (гр.) мед, блло течение у
жонатв.
левкоцити (гр.) мед. боти кръвни
ктс—кя.
певкоuнтоза (лат.) мед. временно
увеличение ив чистого иа левко¬
цитите в периферната кръв.
легален (дат.) законен, оснонвн ии
законите; — дегвлнзвцин призна¬
ване, чс документът яма зинонаи
сити; узаконявано; — тсгвтязнрин
узаконявам, признаван, чс сдии
документ —нв законна сята; — дс-
гатное— законност.
тогистса—н (твт.) псих, неспособност
зв научавано ив чатового и при-
вонисв при дсци, чяято общи иа-
—ст—гснтное— а норматив.
тегит (дат.) рел. 1. духовно лица, из¬
пратено от налита кито —звъвро-
395
легхори
дои пратеник, за ди го продс—ввн
—ли да упражнява юрисд—ннин ог
исгоео яма в с—раня, е които Ва¬
тиканът ис с е дипломатически от¬
ношения; 2. —игла ив инион епис¬
копи е католическа църква; 3. юр.
задължение на наследник чрсз зи-
вeшвияe да изплати ив иниого из¬
вестна суми -ти възнаграждение,
легат-пропретор (лит.) ист. римски
управител ив провинция.
легато (и—.) муз. свързано изпълне¬
ние ив два последователни тона в
музиката, означав в нотописи е
дъги, конто свързва съотвс—иито
ноти.
легация (тит.) 1. д—птомитичссно
пролствнитстетно иа чужди държа¬
ви, възглавявано от пълномощен
министър; 2. сградата, е конто сс
помещава такова нредствеи—оле—-
но.
легенда (лат.) 1. литер, вид епичес¬
ко народно еказаи—с, е основата
ии иоо—о тежи реално историчес¬
ко събитие, но преувеличено и
идеализирано, в понякога и е под¬
чертан фантастичен отомон—; 2.
рел. жнеотоописиние на свотсн.
прославен доен на чсрнвв—в я нод.;
3. разг. измисляна. нещо новяр-
ио; 4. нвди—с ив монети; 5. корт.
съвкупност о— услови— знаци и
цветове. които разкриват съдър¬
жанието нв дадени карта.
тсгяон (лвт.) 1. ист. е древния Рим
я Византин — бойни сдиници от
3000-6000 души; полк; 2. ост. го¬
дни отряд, изобщо войски; 3. во¬
ен. название иа различни носния
формации е някои стрини, съста¬
вен от нвснниця, предназначен за
борби против ивд—енвтноесвобо-
д—готянто движения особено нв
колониалните народи; 4. прен,. без¬
бройно множоо—во; 5. граждански
орган-зидин.
легирам (дат.) метал,, подобряван ка¬
чеството ив метил. кито го разто¬
пяван е чие—— елементи от други
мстили яд— техни сплави; — ле-
гяраи (нам.) обикн. е съчет. легн-
рвнв с—онвнв техн. стомани е ви¬
соко качество, в конто с добавено
чрсз претопяване никел, хром.
волфрам и др. дсгирищ— елемен¬
ти; — дcпирвш е еъчо—. дcгярвшя
елементи чисти олснси—я о— мо¬
гили -ти -охни сплин—, използва¬
ни зв тсгирвие.
легист (лат.) ист, 1. юрист от Срод¬
ните неново; 2. юрист, спсднатнс—
по римско прано.
доги—инвнял (та—.) 1. ост, лична кар¬
ти, личен ивенор—; 2. юр, призна¬
ване ив някакво право върху не¬
що яли някого; 3. документ зи
потвърждаване ни известно право
яли nьлионошиc; — легитимиран
(ти—.) 1. книж. узаконяван; 2. юр,
признаван извънбрачно дстс зв за-
конородоио; 3. юр. уствионянвн
самоличност чрсз представяно ив
доказателства.
тогиг—мязън (тит.) полит. монархи¬
ческа теория е Зилвднв Европа,
отстояваща божествения произ¬
ход, и оттук и исогрви—чсаостта
и нвстстсгвсносттв ни критскв—и
втвот; — тсг—тимнет (лит.) полит.
привърженик на монархия, мо¬
нархист.
легия (дат.) ист. доброволчески от¬
ряд.	.
тсгуня (Тит.) бот. бобонндв— пло¬
дово; — лсгун—иез— бебенндвн
растения.
тсгхорв (англ.) зоол, породи кокош¬
ки. кръстоски между и—влианеки
— бот— м—ворки о —спинскн я
други породи; широко разпрост¬
ранени порвди внсонагв eu нос-
т—еосг; —мете произлязи о— пр—с-
гваищего Ливорно — Италия. от-
където сс нзииснли носгн—го ко¬
кошки.

Лоди
396
Леди (гр. собств.) 1 митологични же¬
ни на спиртваенин нар Т—ндерей.
в конто ео влюбил Юпитер я н по¬
останат вън вид ив дебат; 2. астр.
спътник ва планетата Сатурн.
лезет (тур.) вкус; — тозо—тин вку¬
сен.
лязе—оно (тур.) диал, безвкусен, блуд¬
кав.
тон фин. парични единици ни Румъ¬
ния, подразделя сс ии 100 бини.
лейбгвардня (ион.) воен. е монархи¬
ческите с—рви— — гвардейски при¬
вилегирована войски, ч—нто зали¬
ча с дв паз— монархи я нсгонвти
резиденция.
лейбърнст (лит.) полит. член ни ив-
гл—йеквта работнически нир—ин; —
Лсйбър—с—кв нир—ин (ввгл.) анг¬
лийски тнсвосоинитнстнчески
партия, основана проз 1906 г.
лейкопласт (ием.) еж. 2. тонкоптво—.
лейма (гр.) литер. 1. в интичнето
негр—чосно ет—хосложсняс — па¬
уза в стихи. конто звнсогнв исуда-
рони срички в инкоя рн—ничоска
стъпка ни оилвбегоиичосиин о—ях;
но—ризирвна нвузв.
лейтомиома (гр.) меД. няомв от глад¬
ки мускулни влвкни.
лей—снвнт (фр.) воен. 1. е—орилт чин
о— офицерски съе—вн иа войска—в
я полициятв; 2. ост, поручик от
фто—втв нв царски Русин; — млат-
ши тайтсвивт първия— чин о— офи¬
церския състав иа войската я ло-
т—цин—а; — стирши тойтсвинт трс-
т—нг чин о— еф—иерскин състав ив
нойенити.
тсйшнаняя (внгл.) мед, едноклетъч¬
ни паразит— но човекв, бозайни¬
ци я други гръбначни живо—ии (но
-мото на иигт. учен Лсйлиаи),
главно но стеияге ни л—нфиите я
кръвоносните съдово е кииятярнта
я ботите кръвни τοτηβ.
лек 1. (тур.) орето—во за дснунинс;
ияр, лекарство; 2. фин., лирични
сд—ници иа Албания, подразделя
со ив 100 ниигара; 3. прен. сродс¬
тво, начин зв разрешавано нв ня¬
какъв проблем.
лекаж (нон.) търг, звгубвти е тегло¬
то ни дадеии стоки, вследствие ив
—зпарснио, ризтиваис я др.; фи¬
ри.
дене (тур.) разг. 1. не—но върху тро¬
хи нт— предмет; 2. прен, дедов чо¬
век.
тенист (иигт.) литер. пост от грунв-
тв английски ноо—н от 18. я 19.
вок, конто ес ебненти против лъ-
жекласяцизми.
лекнт (гр.) ант. гт—нси съд зв бла¬
говонно миело с тясно гърло, ви¬
соко днтиядр—чио иля заоблено
—яде я с виска поогввки я дръж¬
ки.
лексема (гр.) език. 1. обобщено наз¬
вание иа стовообрвзувителните
норфсни — иорсии я дорявадн-
енин аф—кс—, конто изгражда— я
изразяват нон—иатяниото значе¬
ние ии дунатв; 2. дунита нито
структурой еленои—.
лексика (гр.) език,. 1. рочн—кон със¬
тав иа стин сз—н; 2. съвкупност
от думи, групирани е оглед ив
употребата ям е дадсиа област ии
животи е един яли друг период е—
развоя ив езика ит— е еглед ии
стилистичните и експресивните
им особености; — тексиквден език..
1.	който ео о—нион до речника, ду¬
нита иди норфоня—с ни сдян сзии;
2.	речников.
лексикограф език, спсдивтист но
локе—кограф—я; — лексикография
(гр.) език, 1. днт от лексикологи¬
ята, който разработва научи— то
прнинини за съставяне на различ¬
ни рочв—дн — тълковни, етимо¬
логични, истор—чсск—, двуезични
и др.; 2. работи но съставяне нв
речници; 3. речникова литерату¬
ра; рсчиин—.

397
лепра
лексикология (гр.) език, днт от ези¬
кознанието, койго изучава локси-
кв—в (рсчиикон—я състав) иа сз—-
кв я тунитс като речникова ати¬
няни.
лексикон (гр.) език. 1. снрввочи—к.
който яма вял ни речник; 2. олов¬
ното богите—ео, рочиякон—нг със¬
тав нв талон азин; 3. разг. тетрад¬
ка, в конто учеиицяте он ниши—
нсщо зв енонси.
лексически (гр.) език, речников,
лектор (лиг.) 1. препотивитет но
чужд сз—к е университет; 2. динс,
което чоте тскдин; 3. нещатен
учи—ст; 4. у тронните римляни —
реб-чс—од.
лекция (тит.) 1. устно изложение ив
инкой днт от ивуивтв, косто са из¬
нася о— нренодвва—ол във висшо
учебно заведение; 2. нубличИа бе¬
седа ии -они о научен, научно-но-
нутнрси ятя политически харак¬
тер.
лема (гр.) мат. е натсни—яката: спо¬
магателни тееренв. нужна, за та
сс донвже други.
лемниската (лвт.) геом. равнинна
крива ливня във ферми на пото-
гв—в ecH-ua.
тснур (дат.) зоол. вид животно. по¬
добно нв нийнунити, о много дъл¬
ги опашки, което живое из гъсти¬
те горя нв Мадагаскар, Африки я
Южна Азин я доене сс опитомя¬
ва.
леи (нон.) ист, 1. -е Сродните нено¬
во: зоил. твдона на насада при нз-
ное—ни услон—л; 2. данък, който
сс събира от —икона владение; 3.
окръг, вдинннс—рвг—вви единиди
в ШводиН; — дсивнк васал, който
с нотуч—л от феодал лов; — тев-
ховар наемател на тоя, разработ¬
ван σΒΗΟο-ΟΗ-ΟΛΒο.
ленгер (гр.) нотни ав лидия.
лоаддср (о— еобетн. Лонде. обтиет в
Запидна Австрия) муз. г—ролсн—
нвредон твид в 3/8 твит, е темпо
нв банан нато, разпространен в Ав¬
стрия, Банар—н я Чехия.
лендлиз (вигт.) книж. закон в САЩ,
създаден проз 1941 г. зв лавине в
заем оръжия, суровини я други
оток— на съюзниците.
лендлорд (ивгл.) книж. одър анг¬
лийски земевладелец, който диви
зсни—е он иод нисн ив ч—фл—к-
чия.
Ленни, Владимир Илия (Владимир
Илич Утннов) (1870-1924) полит.
филос. руски революционер, по¬
литик я философ, идеолог ни ко-
мунизни, продължител на Марке
я Енгсте; организатор иа Октом¬
врийската революция я глина нв
Съветската държава (1917-1924).
лени—неси (лат.) мед. успокояващ,
успокоителен (зв лeивρоτво)·
леита (ди—.) 1. тясна —вини от иди—
нли друга мвгер—н. обикновено зи
украси; панделки; 2. тнсиа я дъл¬
ги ивида с различно гсхаичосне
предназначение (зи пишеща ма¬
шини, филм я нот.); 3. прен. вся¬
ко нещо о ферми ии дълга я тясна
-B-HB.
лентиго (лат.) мед. готлмо до тсщо-
но зърно нигмои—ае нотно нв ко-
жв—в; бенки.
лентиконус (лат.) мед. конусовидно
изпъкване на предната иди зит-
нати повърхност ив лещата.
доньо (и—.) муз,, пръчки на лък.
леонндн (дат.) астр, поток от пада¬
щи звоздн, конто се звботязвит
всяка гот—нв около 12 ноември в
съзвездието Лъв; поток.
дсопирд (тит.) зоол. хищно ж—вегно
от семейство Котки.
лепндоптерити (гр.) зоол, твърдокрн-
т— насекоми; пеперудки.
Лепорото (иен.) литер, слугата на
Доя Жуан.
допри (лат.) мед. нафоиднозва бо¬
лест по кожити ни човоив; прока-

лепта
398
зв.
ленти (гр.) 1. стара гръцка монета;
2.	пожертвувание: подиннис зв
вай-бодвито.
лесбийство, нлн лесбнйска любов
(собств. гр., о-в Лесбос в Среди¬
земно море) мед, полово влечение
на жона към жова; женски хомо¬
сексуализъм, тр—бидня;— лесбий¬
ки жени, сгрвдвщи от лecбийcτвe·
Лесинг. Готхолд Ефраим (1729—
1781) немски н—св—ел и литерату¬
рен критик, който онвзва с—лие
влияние върху л—тсратурвтв и дра¬
матургията.
лестригонн (гр.) у Омир: ни—ичсн на¬
род, човекоядци. в Сндитня —ли
Южни Италия.
Лети (гр. "забрави") мит. 1. дъщерн
нв Ер—дв, богинята нв раздора;
персонификация на зибрввагв; 2.
миготогически рока в подземно¬
то цврс—во, в конто. ивго со пото¬
нет човск. забравял всичките ся
предишни нещастия; 3. прен, заб¬
вение, забрава.
летален (дат.) койго ео отнася то
смъртта.
летаргия (гр.) 1. болестно състояние,
иоето сс харвк—оризирв е отслаб¬
ване проявите ни ж—знениги
дейност; дълбок и продължителен
сън; минна смърт; 2. прен., непод¬
вижност; пълно бездействие; зас¬
той; мъртвило; — летаргичен 1.
бозчуествоние спящ; 2. зоол. зи¬
мен сън (у инкои бозайници).
дс—опне хронологично язлежсияо ни
случки и съб-т-н, станали е ж—-
во—а ив инкой аврот, държави или
облвс—. бсз да св посочени при¬
чините и връзката нв —злвгиии—о
съби—ин; — летописец човск, кой¬
то ниша το-οη-οη.
тефтер (гр.) сргсн,
лсхусв (гр.) родилка.
лсх-нхуди (тур.) полски свроин,
лецнтни (гр.) органично вещество.
иоето ос съдържа е рвсти—олня—с
мисли и тр.
лош (тур.) —рун иа умрял човек яли
животно.
дивни (фр.) пълзящо увивно рвето-
Η—Ο.
либела (лиг.) 1. ведав тсрзин; 2. пас¬
квил; — лнбелирам онродслнн хо-
ризовталиостта ни ривнива е ли¬
бела.
л—бслиот (нем.) човск, който съчи¬
нява пискняти.
либерален (дат.) cbcö,.,.—^^,
свободолюбив; — либерализъм
свободомислие, свебедолюб—в;
свободолюбиво управление; — л—-
борил привърженик нв тиберализ-
мв; — л—борилвос— свободомис¬
лие; свободолюбив.
либерализация (от лиг.) търг, мероп¬
риятия, осъществявани от съот¬
ветните държави— органи за на¬
малявано -ти премахвано ни ог-
ринячси—нти, имащи място е сто¬
панския живот, външнотърговски-
тв дейност, кредита, нсноввта по¬
литика и тр.
либертниизъм (лвт.) страст към сво¬
бодата.
либидо (лиг.) псих.. срот—чси стре¬
меж. способност дв ео обича и лю¬
бя. в чинго основа стоя нотоеинт
инстинкт; — либ—дяиязын сладос¬
трастно; — либ—тиняст сластолю¬
бец.
тибри (лиг.) мнрка зи тегло = 500 г.
лябрвцян (дат.) колебание иа Луна¬
та.
либрето (и—.) —онс— иа опори или опе¬
рети; — либретис— вв—ор нв либ¬
рета.
дивия миризливи снолв; тамян.
тневито (гр.) парфюм (иростовирод-
HO).
лаври (дат.) 1. мнрни зв —сжяии—а на
жя—о—о; либри; 2. стара фронска
сребърни монети.
ляврсн (фр.) уиЯфорнсив лакейски

399
лилипут
троха.
лига (фр.) 1. полит, съюз с общест¬
вено политически или културни
цедя; оргинизаиин; 2. муз, лигв-
тури, ΛΟ^-Ο.
лнгамент (лит.) анат, сухожилие.
лигато (нт.) муз. свързано; легатото
свързва тоновете от различна ви¬
сочина, и лигвте—о — о— еднаква
височини.
лигвтурв (лит.) I. печ, заодно издан—
две букви; 2. мед, превръзка нв
кръвоносните съдово; 3. муз. свър¬
зване иа два сдививо в—ооня тона
яти много тоиево о нееднаква ви¬
сочина чрез едва дъгичкв.
Лития (гр.) мит. едиа от сирсниге,
лигнин (лит.) вяд нинук е— дървеси¬
на, —знолзвано като нровързочае
средство.
лигнит (лиг.) вид канения еъглища.
лидер (англ.) 1. водач ии политичес¬
ки ниртин, професионален съюз,
обществени органязац—н; 2. псих,
водач, който —Ма нослетовители
я съзив—слно я активно води дру¬
гите към носгигвис на определе¬
на нот; член ив грунв—в или ко¬
лектива, иой—о спонтанно ос из¬
дига зв иоефин—втои ръководител
в условията на еноцяф—чва я но
нравило достатъчно значима си¬
туация, за да осигури организи¬
ране нв оъвмсстив—и дейност зв
най-бързо нос—игаве ив набеляза¬
на нот.
лизгар (гр.) жстязив лона—и е дърве¬
ни дръжки.
лизинг (иигт.) фин. диване пел ивам
(в врсндв) ив промишлени съоръ¬
жения, които през врсмсто ив дей¬
ствие ни договори зи нвсн или слот
—зг—чвас на исговин срок ногат
та бъдвт кунени от ваомигстя; из¬
ползва ос като форми за финан¬
сирано нродижбито нв надуе—р—-
ала— съоръжения я др.
лизол (гр.-лит.) хим. дсзивфскц—оз-
на мветсив —очное—.
ликангроиия (гр.) псих, умопомраче¬
ние: болния— е— въобразява, чс ос
с Прсвътавт във вълк.
ликвидация (лат.) 1. прекратявано иа
едни търговски фирма чрсз прев¬
ръщано ни всички имущества е на¬
ри; 2. разпродажба ви и—ск— но¬
ви; — ликвидационен който с
свързан о ликвидация. о прекра¬
тявано, унищожаване; — ликвидв-
цноиеи курс официално оповесте¬
ният от бореита курс ни исав—тс
книжв, по който сс ликв—д—рит
срочните стотни; — ликвидаци¬
онен термии срок, до иойго кро-
тигори—с трябва дв зинвнг свеиго
искания.
ликвидирам 1. изравняван оя смет¬
ките и пронратнвам търговско
предприятие; 2. прен, иривърщ-
ввм, свършван, уравнявам.
ляквядност (лит.) икон, нвщвб нв пи-
зврв и способността му ти тушира
резките язмононин е търсеното и
предлаганото ав с—ои—; — лиивид-
воет ни банките фин. възможност¬
та на баики—е асзибавно да пога¬
сяват своята задължения прсдн
во—чие към вложитсли—с.
диктор (ли—.) ист. е дровнин Рим:
служител нр— висш сановник,
който го съпровождат и весел
сноп пръчки със звбучсав брад¬
вичка (емблеми ив фaщ—cг—τc в
Италия).
Ликург ^ôo—b.) ист. прочут спар¬
тански зинонодвгел, живят проз 9.
век нр. Хр.
ликьор (фр.) спиртно литне. подс¬
ладено о плодов— соснц—н.
лвлинут (от романа на Су—фт „Пъ¬
тешествията ни Гътнвер"-1726 г.)
1.	джудже; дребосък; фъстък; 2.
прен. дребен. нищожен, никакъв
човек. човочо; 3. прен., презр. ни¬
щожество; прозрян човск; 4. печ.
мвтно джобно двуезично рсчни-

лимаи
400
че.
лиман (тур.) мороки залив.
лимб (лит.) чист от нитсматичсок— я
астрономически иногрумовт —
тъга. разделена ви градуси.
лимит (таг. „гриниии") 1. грив—ца,
продет. пределна норма пр— из¬
вършвано на определени дейност;
2.	фин, пределно количество, пре¬
делна норна зв кредит, ризход я
др. при капитилно о—роятотс—во;
3.	ний-еиоонити дева, над конто
виней нс ножс дв пролива я ли
купува; 4. крайният срок. в гече-
инс нв иойго с вит—дно одно на¬
реждано иди одно споразумение.
лимонит (гр.) вит жолнзнв руди,
лнмонтозу (гр.) тимонова киселина.
тино—срипин (гр.) мед, тонуваве о
глат.
лимузина (фр.) авт. 1. зитеорон,
обикновено голлн, о 4 врати ав¬
томобил; 2. купето ни такъв авто¬
мобил; 3. разш. геллни луксозни
„престижна” тока коли.
тинфв (ла—.) физиол. безцветни или
жъттснинавобнтв точност (оъото-
нща ее о— бели кръвни кто—ни я
плазма), конто ео —зляви от кръв¬
та праз с—сия—с ив нвиитнр—тс в
тъкин—в. в оттам в тимфинте съ¬
дово; тс ее разклоняват във ввл-
чссти тота, о бобовидна форма,
нарочени лимфни жлези.
лимфаденит (гр.) мед, възпаление на
лимфните възли.
лингвистика (тит.) езикознание; —
тянгвио—ячсн озяковотскя; — лин¬
гвист опсц—итиот, нойте со зинн-
нивв о особоностито ни сзиня—о.
ляисвл (лвт.) спец, линия за черта¬
не; лствичка оъо сингино—ри зв из¬
мервано ив нали— дължини.
линсси (лиг.) който сс измерва о дъл¬
жина; надлъжен.
Линей (1707—1777) шведски извоо-
—ои сотсстеоизнигвтел; главнитв ну
заслуга с откритата ог ноге таб¬
лици (окити) на органичните вс-
^0—^, не конто наредил всички
растения но класово; —аз— окала,
гой виренът изкуствена, докиго
знанието по ео—. история напред¬
не тотнови, чс да ее замени о оо-
тоо—вовв.
линейка (лвт.) спои—атизирви авто¬
мобил зв прокарвано вв болни или
риисви.
линейна мярка мярка за дължина,
ливзв (βοη.) физ. прозрачно опти¬
ческо стъкло о привитии сферич¬
ни повърхности, иос—е служи зв
пречупвано но известен начин нв
овстт-инн-о лъчи я с важна със¬
тавни ив всички оптически —во-
трумов—и; тоща.
линин (лат.) 1. чорта, протежение о
измервано овно нв дължина (кри¬
ви линин, приви линяя); 2. въоб¬
ражаема черти, конто съодиилвв
два точки я с гриияцв ив два по¬
върхности; чорта; 3. приви дърве¬
ни, мствтнв я тр. тств—чив, конто
стужи за чср—инс иди изнорввис;
3.	транспортни или съобщителни
служба между две точки (параход¬
на линин, автобусни тяиин я др.);
5.	опсд—итво построен път за
трамваи я влаковс; 6. последови-
тотси род о— предни я нотонци;
7.	рвзлотежсв—с ва предмет- в
один рет; 8. нипривлси-e, ничяв
вв действие. ва поведение; 9.
очсртивяс. външност, рслеф.
линкруста (дат.) спец, мвгсривл о ро-
тсфв— изображения. випривсв
чрсз нроеуввно върху иововир иля
картон ни оное о— окислено тово-
но масло, енол— я пълнители,
употребява сс за обл-доек— на
стсви.
линолеат (лат.) хим. вещество, ко¬
ето енонвга за бързо изсъхване иа
мисли, бои я ликове.
линолеум (дат.) топло я втагоизоти-
дяонся материал, използван глие-
401
литература
но зв постилано вв подово.
ляно—ял (гр.) печ, виберен печатар¬
ски впарит (като пишещи маши¬
на), при който буквите и налято
думи излизат готови нв нврчога о—
олово.
линтср (ингт.) 1. памучен пух, по¬
дучен при ечиетввнсто ва памуч¬
ните семена; 2. машини за очист¬
вано нв оо—виалито влакна но па¬
муковите осмсии.
линч (англ. от еобств. но иного нв
Джон Линч) ист, саморазправа,
публични разправи бсз съд и при¬
съда; съд вв тълпи—в.
ляок (тур.) мазилка. е конто замаз¬
ват тръби ив чсшна.
лнонско злато оптив от мед и диви,
тинвзв (гр.) хим. ензим, койго раз¬
лага ниоатнинто вв гдядорни и
мастни кностнии.
липемания (гр.) псих, меланхолия,
душевни мъки.
липемня (гр.) мед, увот—чснио на
мазнините е кръвта.
лнпо-д- (гр.) поду—въртя вооъкооб-
рвзви вещества от рисг—голев и
животински произход, близни до
мазв—иито; съставни част нв ор¬
ганичната клетки.
липолизи (гр.) разтваряно на мазни¬
ни.
липома (гр.) подутина от затлъстя -
виве; — линомвтози затлъстяване.
липопо-хия (гр.) мед, припадък.
липооф—неин (гр.) типов ив пуле,
липофусцин (гр.-твг.) биол, жълтока-
фнв пигмеи— е органите иа чевс-
ив; звбетязви ее добро при старост
и нр— тожин болести.
лнра1 1. нтвт—авоки сребърна мово-
—и; 2. жълтици, турска златни мо¬
нети; 3. тира стерлинги. английс¬
ки основна μοηο—β.
тира2 (гр.) 1. древногръцки струнен
—во—румюв— със струни от различ¬
на дължини. който служи зи вком-
лав—ривс; 2. съзвездие в Север¬
ното полукълбо, е нео—о —ма 21
звезди; гдивнита от —нх а Всги.
лирика (гр.) в съчот. лирическа по-
сзил поезия. конто ями за пред¬
мет чуветввти, прсживнеив—нтв нв
поета; — лирик л—ричсок— поет;
— лирически е—виенщ ос до тири-
квти; — лирическо отстъпление 1.
отяхово, конто прекъсват после¬
дователното развиг—е ни сюжети;
2. прен, отклонение от —омаги под
втиннис нв чуно-вити.
лнсаисие (фр.) научна отспса меж¬
ду бакалавър и доктор (във Фран¬
ция).
Лист, Ференц (1811—1886) унгвроц,
голям пианист я композитор. ве-
иидиинат виртуоз.
листериоза (лит.) меД. еогрезвразне
заболяване у човекв и животни;
преносители вв ивфсннинги си
гризачи.
листинг (вигт.) изч. техн, изход о—
принтер в компютърна системи;
пачи—но конно.
ли—ивра (вр.) муз, вид удиров музи¬
кален инструмент - тъпия във внд
вв полукълбо.
литания (гр.) мотсбов, молитви. от¬
правени към Се. Богородица.
литсри (тат.) буква; — литсралсн
буквален; — лв—орвлизьн букво-
ядотво; — ли—срално— буквент.
лятсрат (внгл.) изч. техн. символ или
група от символи, които ос разг¬
леждат е буквалното им значение,
в нс иито ннс на нещо друго.
титсрв—ор (лат.) I. онсднатиог по ли¬
тературознание; критик; 2. писа¬
тел. книжовник; 3. учи—ет но ли¬
тература.
литература (тит.) 1. пномовеот, ко¬
нте имв художествено или науч¬
но значение; 2. съвкупност от пис¬
мените и печатните произведения
нв една народ, нв став епоха, вв
цялото човечество; 3. критика и
история на художествената книж-
ЛИТИЙ
402
вина; 4 . съвкупност ог печатни
произведения но някой отрасъл ва
науката, изкуството и нр.; всич¬
ко, написано по някой въпрос; 5.
съвкупност от художествените
произесдснин (споо, лирика и
трима).
литий (гр.) хим. химичен елемент.
знак Li, поролся № 3, ат. -огто
6,94, ток мотат оъо сребрист цвнт;
съдържа ос е инкои .минерални во¬
ди, е тютюни и др.
т—тян (гр.) усърдие всенародно ме¬
тене съпроводено е многократно
възглисяваво ни „Господи Поми¬
луй” (стави е храна и на откри¬
то).
лн—о- (гр.) първа еъотавна част нв
сложа— думи със зничсн—с отно¬
шение към камък или към полез¬
ни изкопаеми.
литоглипт човек, който дълбае об¬
рази върху скъпоценни камъни.
литоглиптика язнуе—ве да ес дълба¬
ят образи върху скъпоценни ка¬
мъни.
ли—огрвф 1. печ. специалист по ли¬
тография; 2. работник в титогри-
ф-н; — литография 1. особен по-
еърхнон нична ви почитане, при
който почи—вата форма с литог¬
рафски камък. цинков или алу¬
миниев лис— ; 2. рисунки, текст или
чор—ежи, отпечатани но този ни¬
чии; 3. предприятие за нсчвтивс
по този ничии.
литодеидрон (гр.) палеонт. внвнсис-
лост от дърво.
дитокардит (гр.) палеонт. вкаменя¬
ла сърцевини от раковина.
литолатрия (гр.) нвмeноnоклeнeгвO;
поклонение ва камъни.
литотязв (гр.) разтваряно ви камъ¬
ни е оргав—зна чрез въ—решая
срсдотви.
литология (лято- и „наука”) 1. клен
от геологията, кой—о изследва ута¬
ените скит— — —охв—н оъогив,
строеж. големини вв зърнати и
воичин видими особености, които
ги характеризират; петрография;
2. дял от ф-знотогняти, кой—о из¬
следва образувищ—го се в вяно—
чает— на човешкото тяло камъни.
литонефроза (гр.) мед. камък е бъб¬
рек.
ли—опст-ен (гр.) палеоантроп, вна-
менелоот ог умрял зародиш.
ти—опов (гр.) бнли м—всритва бон от
цинков сулфит и бариев сулфит.
титорвтон (лвт.) крайбрежен,
литоскоп (гр.) техн, уред във вид на
сонда зв изследвано ви квмъв— в
организъм.
литосфера (гр.) зсмнвгв кора, външ¬
ната обвивни ни зомного кълбо,
конто с от 0-тиквтсн състав — в
противоположност на итноефсрити
и бириоферита (зенното ядро).
литота, литотес (гр.) 1. литер. стил¬
на фигура, при конто чрез отри¬
цание ос предиви положиголов
смисъл; етридвн—с на отрицани¬
ето; 2. обратна на хяпорботвта
стилни фигура — преувеличено
намалявано.
лито—енян (гр.) мед. разрязвано нв
пикочен мехур за изкарване на ка¬
мък; — литотрипсия нли литотри-
тия разчунвинс ив квнъка е пи¬
кочния мсхур бсз разрязване.
литофания (гр.) I. декоративни нор-
дотинови издадял е рисунки, ко¬
ято се виждат пр— разглеждане на
светлина; 2. ничии ва изработва¬
но нв такива язделин; 3. привсие
на баротефни изображения ва во¬
сък като подготвителен процес
при произвеждане ви художестве¬
ни просветващи кир—ии— на хар¬
тия.
литраж (фр.) ебем нв съд. изразен в
литри.
литургика (гр.) нвукв за богослуже¬
нието; — литургия черковно бо¬
гослужение е нсдслня и нразиич-

403
логопат
ви ти—.
литър (фр.) ет—н—нв мнрка за вмес¬
тимост.
тиф— (англ.) приспособление за пре¬
насяно ив хора и товари но въже¬
ни τηβ—η.
лихва фин, 1. възнвграждон—с, ко¬
ето ес занлвща за услуги е лири,
зв използвано на чужд напятит; 2.
допълнително плащано за непла¬
тен навреме двнък или тругв внос¬
ка; — лихвен процент нроцентно
eьо—ношониc ив общин размер нв
потучивинити от банките лихви
към диден звом. роеп. процентно
cьо—ношcниe ив лихвата, конто
банките заплаща— към влогово яли
други нр—втсчон— орсдегвв. из¬
числявано в годишен мащаб; —
лихвеи cyan столки, при конто ос
ризмоант два потони лихви; —
лихвена тарифа привитото—вси до¬
кумент, е койго ес опродстн раз¬
мори на тяхната, кол—о банките съ¬
бират.
лицеист (фр.) възпитаник нв лицей;
— лицей е Западни Европа: срод¬
но учебно заведение; е Русин: ня¬
колко висши учебни зaвegeнин·
лицензна (дат.) 1. търг, документ във
външнита търговия, издаден от
държавен орган или от упълномо¬
щен от държава-в янотя—ут, е кой¬
го ос твва разрошон—е ни опреде¬
лени търговски фирма да извър¬
ши внос яли износ иа определе¬
на отока проз онределсн период
от врсме; 2. разрешение дв ес из¬
ползва или произвежда чуждо па¬
тентовано изобретение.
лоби, лобно—— (вигл.) агенти вв бая¬
ни и монополи, конто оказвит
влияние нв законодатели. отго¬
ворни организации. личност— и
др. е ингероо ии целите на тези,
конто нродeτивлнвaτ·
лобут (тур.) бой.
логарнтмика (гр.) мат . учение зв оъ-
о—вешевнете нв чистата; — лога¬
ритмичен отнасящ ео до тогарит-
ми—о; — логарнтьм показател нв
отенонгв. вв конте трнбва та ео
новд—гае дадено чисто (основи).
за та ес получи друго тадсно чис¬
ло.
логизмографня (гр.) изн—отсно от
италианеца Чорбени вит двойно
οηογκοβοτοτηο.
логик нозваввч нв лог—квта.
логика (гр.) нвукв за зиконитс нв
мисленото и зв мсготигс нв нез¬
нанието.
логограма (ингл.) изч. техн, символ.
знак ит— буква, ио—ге заменят да¬
дени думи.
логографи (гр.) гръцки летописни,
кои—о описвали традициите но ос¬
новаване нв градовстс и най-ота-
ритв ие-ория
логогрнф (гр.) загадки е разместване
или изваждано ни букв— или ду¬
ми, е иоото излиза нова дума -ти
ново изречение.
логомания (гр.) псих. болезнено ис¬
тинно зи говорено, ботсзвоно мно¬
гословно.
логомах (гр.) ост. буквално одоео-
берсн: оп—тон в онеровогс; — ло-
гомахия препирня, диспут.
логометър (гр.) 1. етск—ричоски из¬
морителен урет за сравнявано на
съпротивления, чос—отя, напреже¬
ния и токово; 2. уред е градуира¬
на скали към термометър зв по¬
казвано ит- регистрирано ни тем¬
ператури.
логопат (гр.) меД. човек. който ограда
от логена—ин; — логвпвтин недоо-
твтък е говори (зиснвино. фъфле¬
не, лошо изговаряно вв отделни
звукове); — логопед специалист но
тогепет—н: — логопедия (гр . ) дял
от педагогиката, който сс занима¬
ва е недоотит^иито ва говори и е
методите за тяхното предотвратя¬
вано и премахване; — псих. лочс-
логорся
404
нно на разстройства вв речта чрсз
упражняване ви говора.
догорен (гр.) бъбривост.
логос (гр.) 1. е троваогръикити фи¬
лософия — воообша закономер¬
ност (Хсрактит). духовно начало.
божествен разум (Платон); 2. е
хрнотнннотвото — Исус Христос.
тоготст (гр.) 1. ист. висш държавен
отуж—тот — министър. пръв ми¬
нистър и съветник ни императора
— във Византия, е България; 2.
църк. пазител ва ли—рнаршсснян
почит и вачилв—н на нввдсдвр—-
нтв.
nогогсраnuя псих. внд разговорна
не—хотерин—н. конто ее занимава
по-скоро о духовните, еветогтод-
а—ге и рот—гнозин—о проблеми нв
новротичн— нициентя.
логотип (гр.) печ. т—тсри, конте съ¬
държа думи иди ор—чн—.
логофобня (гр.) псих. болезнен отрих
дв ее говори е пряеъо—вясто иа хо¬
ра, прал аудитория.
тогофор (гр.) говорна тръби.
ложа (нт.) 1. малко отделение е те¬
атър за няколко зритод—; 2. клон
о— фравимаоовсне gружоe—во·
лейнотогин (гр.) наука, ионго изу¬
чава ботсо—та чуми.
Лок, Джон (1632-1704) английски
философ, който ис признава вро-
«<■ дснитс —тон: душв—в нв новоро¬
деното с tabula rasa (бяла табла).
локал (нем.) (питейно) зивсдонис.
локален (твт.) мсо—ен; — локална
мрежа (иигт.) комп. оравни—отно
евтини и прости комуникационна
оно—она, свързвищв няколко ком¬
пютъра, разположени на разсто¬
яние.
локализация 1. ограничавано е отно
много, е диден— граници; 2. раз¬
положение ви войски; — локали¬
зирам ограничвван; — тоналност
ограниченост по мсетноет.
тоиантв (твт.) гоотилницв; — локан-
таджня гостилничар.
локатор (дат.) техн, урсд за ридн-
озво—чвве.
локаут (иигт.) стачки ог стрини на
господарите: обшо уволнение ни
работниците.
локнвруху (тур.) стср; вид лекарст¬
во.
токе (лит.) търг, условно ва търгов¬
ска стотна, в конто се включва це¬
ната нв продадената стоки. тран¬
спортните развески до определе¬
но много.
локомаuня (лит.) псих. съвкупност от
дв—жсв—н, конте осигурява— въз¬
можност ви животното или чове¬
ка активно ти ос пр—твнжви в
пространството.
локомобил (фр.) санонодвижна пар¬
на нвщянa·	·
nоконоторсн (тат.) който ножа дв ес
движи от мно—о ни мнсто.
локсодрома (гр.) криви т—а—н меж¬
ду твс точки о— зенивтв повърх¬
нина, конто пресича всички ме¬
ридиани лот еднакъв ъгъл.
ломбард (от ообо—в·) фин. следиали-
зирин кредитен институт, иойто
предоставя временен лиричен кре¬
дит сращу залог ни движим- во¬
щи; — ломбарден кредит креди¬
тът, койго определен— снсциили-
з—рвни банки предоставят ерощу
залог нв движимо имущество, ка¬
то заемонолучиготнт вс губи пра¬
вото на ообо—воиоо— върху зито-
жснятс вощи я документи; — лом¬
бардов процент т—хвся процент,
по иойто центратив—а банка пре¬
доставя кредити на търговоки—с
бивни сращу гаранция о— първок¬
ласни довян книжа.
Ломброзо италивасц, прочут психи¬
атър и криминалист (род. 1836);
гливната задача е изследванията
му а та установи разликата ив нас¬
ледствено редения прсотъпв-к от
иорнитвин човек; усилва дв уста¬
405
лукс
нови отчасти во само типи ни
престъпния човек изобщо, но до¬
ри и да изтъкне черти, присъщи
ни отделни категории лрсотълви-
ди, квто крадни. убийци и др.; до¬
казва също, чс е престъпния -ии
оа продадени по—хофизичсони
наследствени чорт— даже и от да¬
лечни прадеди.
лонгет (фр.) мед, гипсова превръзки
ни счупени кост зв привидно зи-
риeτвaнe·
лонгиман (дат.) тългорък.
лоиджа (ит.) ист, найотороко съб¬
рание, събрание нв майстори от
едни еснвф.
лорд (внгл.) дворянски -игли е Анг¬
лия.
лорд-мер тн—лв ив градени има—.
лоретка (фр.) жсив о леко поведе¬
ние.
лори (ангт.) зоол, 1. вит папагал; 2.
вят маймуна.
торнст (фр.) очила, кои—о не ос поо¬
твеят ни носа, и ес държи— зи тръж¬
ни, когвто ос гледа през —нх.
лое (руо.) зоол, животно е разклоне¬
ни рогв, подобно ии ctoh.
лот (нем.) 1. о—вас; 2. тежест, върза¬
на . нв въже, е конто се измерва
дълбочина-в иа морс—о; 3. търг.
единици зи измерване ни стоки
при отелни.
лото (ит.) вид хазар—иа игра.
лотос (гр.) 1. бот, няколко види мно¬
гогодишни трсв—от—. блитн— и
водни рае—явин о хубави цветово
и плодове, които се ндвт; 2. мит,
дърво е толкова сладък плот. че
всеки, кой—о го вкусвал, ис иекал
та ос завърне в родината он и ос¬
тавал е огранвтв на лотофигито·; 3.
операт нрсдининги у индийците,
свотоев—нт творен почива на един
лотос ; —овв цве—о с зв —нх символ
ни земята; — лотофаги митичен
народ кой—о со храни е нлодово—е
ви ло—осв.
дедин (ход.) 1. нвукв за мореплава¬
нето. конто ео завимива опод—вт-
но е оп—овинс—е ив оковни—с, мо-
ро—вта и роиитс нИто лтива—отви
пътиши; 2. название ви книга, ко¬
нто съдържа сведения зв особенос¬
тите ви плавателните баосйан
(дълбочини. плитчини, подведа—
екали и —. и.); 3. наръчник със с—с-
гсмвтиз—рвне описание иа море,
река или оксан и техните крайб¬
режия зв нуждите иа мореплава¬
нето.
лоцман (нем.) моряк, който ръко¬
водя прокарването ни кораби проз
плитки или описи- мсотв.
лоялен (англ.) законен: — лоялна
опозиция умерена опозиция.
толлаост (ангт.) звновиоо—, придър¬
жано към зикоиното.
Лувър (фр.) парижки дворсд, пост¬
роен през 1204 г., еога голнн му¬
зей е прочути кирт—аи и родни
ηοηβοογη.
Лудолф, Вай Сьолен (1540-1610)
мат, холандски математик; — лу-
толфово чиело мат, нрвдиеаидве
чисто, риеао нв отношението
между дължината вв окръжност¬
та и нейния д—инот^р, нр—бт—зи-
тслно ривно на 3,14.
луидор 1. фровокв злвтнв монсгв (=
24 т—ври) о образи на фрсвск—я
крал; 2. разш. френски зтигвв мо¬
нети от 20 франка; наполеон; жъл¬
тици.
Лукрсд, Лукрен—й (98—55 нр. Хр.)
римски поет и философ, привър¬
женик ни мвгорнатнзнв е съчи¬
нението еи „Зв сстоотвото ни ас-
щита".
Лукрецин от рим. —сторил: съпруги
вв Тиркв—вий Горди, нояго пред¬
почети еамоубяйетвото пред боз-
чеотиото.
дуке1 (да—.) разкош, блясък.
лукс2 (та—.) од—виив мнрка зв сити
вв освотлон—ото. рввни ви оово—с-
луксацня
406
костти ви равномерно осветена
повърхност, при конто на 1 мм ни¬
ти перпендикулярно оестлиаоа
поток от одна лунен; — луксме-
тьр техн. урод зв измервано в тун-
оеее ав оитити ни осветлението в
определено мяс—о.
луковн—н (лит.) мед. изкълчвано ав
огави.
лумбаго (тит.) мед, заболяване ав
мускулите в лояоаата ебтиот,
придружено съе с—лн— бодни.
лунса (тит.) один—ци мярна за оеог-
т—нсв по—ои. ривав нв свотл—ноа
поток о— източник със сити одна
кантати (овощ) в от—вицв прост¬
ранствен ъгъл; — тумен-сскундв
однанди зи оеотлиааа евсргня,
ривав на еворгинтв. изразходвани
зв одни сонуада от свогтииси по¬
тен един лунен.
луминал (таи ) фарм, бял отибогор-
ч—в ирих против безсъние.
луннив—ор (лит.) отвор, малко про¬
зорче зв осветление в плаввтслои
оът.
луминeсuсιtцня (тит.) свогтивни нв-
тсвин при твърди, точни или га¬
зообразни вещества при нормал¬
на температури, предизвикван от
оео—тивв, електрическа онсргин.
химични проноси я тр.; изтъчва-
ноито ив свотлини—а продължава
я слот пряного действие вв въз-
буди—отн; излъчвано ив светлина
о— студено тяло.
лумпен (ном.) дрипльо, бедняк, исх-
рaинмaйно·
лунапарк (нем.) градини с разнооб¬
разни зрелища я ρaзволочcaин·
лунарнй (ли—.) урод, кой—о предста¬
вя движението нв Луивти онеле
Зсмнтв.
тунитизън (тит.) мед, болое— ив лу-
на—ннв; сомнамбул-зъм; — луна¬
тик болев. който несъзнателно
отаев. хотя я действа в оъян он.
лупинг (иигт.) ав. изкусни премята¬
ния еъс самолет във въздуха; въз¬
душен опор— за фигурно τοτοβο.
лустро (фр.) 1. тъскаенва; блясък.
2. прен. пр—в—доа външен бтноък;
— дуе—росвин тъовам. прндиввм
външен блясък.
луторино—во (о— ообогв.) рел, ист.
протестантски рот—гня, еоаевааа
от Мартин Лутср (1483-1546) е на¬
чалото на 17. вон, най-мощното
течение вв прегоотивг—зми; 2.
протестантско еор.оизповодаа—о,
разпространено прод—мне в Гор¬
ивния, Скиат—аивскитс отрави.
САЩ; нрогоотвв—отве; — луторв-
ини който изповядва туторинетво-
то; — лутервнскя отнасящ сс то
луτорвиeτво·
лутрофидян (гр.) стриот към чое—о
кънвио.
туф— (яем.) призвива, ризо—оявие
между два нрсдмств, дес чве—н и
др., конто обикновено трябва дв
бъдат нлъ—ао прилепови.
Луцяфер (лвт.) 1. си—ана, дявол; 2.
име на нтвис—вти Венера, ико из¬
лязи пред слънцето (зорници).
лъджв (тур.) миаоритва бвин.
дьос (нем.) геол., 1. тена, ревт—вв,
елибо споена прахова оката е ви¬
сока нориотоо— и водопронуснли-
воот, обикновено бдетожът—в; 2.
пссъчливо-глинссти почва, конто
имв жълтеникав цент и с много
плодородна.
люк (хол.) 1. прозорче нв корвб; 2.
отвор е снови — еуфтьораа.
лювст (фр.) воен, полузатворено пот-
око укрепление о лвс протии и две
флангов— стрини.
лютил (ит.) стар струнен инструмент
квто китара.
лядунка (рус. от нем.) нвгрондиш у
хусарите.

407
магистрала
м
мааза (тур.) мвгизил, дюкни със ото¬
ка .
мивае (ар.) —уроки народив нсссн о
бавна молот—н.
мавзолей (лат.) 1. ист, надгробен па¬
метник е гр. Хвляиаривс, издиг¬
нат е нимог нв нар—йонин дир
Мввзол от съпругата му Артсмизи
353 г. нр. Хр.; 2. вет-котспси над¬
гробен паметник във вид ии ар¬
хитектурни огради.
маврн (лиг.) наостониоте нв троена
Мивритваин, населявало в етвро
врсмс еоворозанитнита чист ни Аф¬
рика; — мавритански стнл арабс¬
ки стил, развит ее през 17. и 18.
вск.
мавруд (гр.) 1. вид чсрио грозде; 2.
виио от тикови грозде.
мвг (лиг.) 1. дрсвиопероийсии. мя-
днйоии яли хатдойоии жрец. кой¬
то се занимавал и е астрология; 2.
чародей, гадател, вълшебник,
магьосник; — нигизъм религия на
влъхвите; чаредсйо—ве; — магик
чародей, вълшебник, фокуон-к;
онагьосвин завладявам е мигин; —
магически 1. кой—о ес отнася до
наг—н; 2. вълшебен, чародейски.
чвродоси; мигин 1. вълшебство, ча¬
родейство, изкуство дв се завла¬
дяват и подчиняват от магьосни¬
ка —вйиетвсни оили е природата.
духово и демони; 2. праз Средно¬
вековието - черна мигин. която
-нали зв цол извиквано на духо¬
во, и бяла мигин - изкуство ти ос
произвежда— чудотворни офокг—;
3. прен. сили очвроввние; — ма¬
гьосник (гр.) 1. човек, кей—о нра¬
вя наг—н; вълшебник, чародей; 2.
прен. човск, който очарова и
обийва; 3. прен, фокусник.
магазни (ар.) 1. помещение зв про¬
давано на стон— ав дробно; 2.
оклад зи запазвано ни различни
витовс отеки; 3. място е впврв—,
прибор. уред, машини и съоръже¬
ние във вит ив ив кутин или осо¬
бено приспособление зв поставя¬
не е нсго иа повече однородин
предмети; 4. прен. кутия е прег¬
радки, е конто си разпределени
натрин— и др.; 5. ку—ин е восъчни
пити, конто ес носгввн в кошср
(през медоносно врсмс); — мага¬
зин (вр.) 1. склад при гири, мит¬
ница и др. зи приемано, разтовар¬
вано и изпращано ви стоки; 2. ма¬
газин или склад; — магазинаж
(фр.) твнса зи низове на стека е
мвгиз—я, обществен гардероб ит—
митница; eлaгилишо; — нвгвзивср
1.	чиновник зивожтвщ ентид при
мятияцв, гири и нр.; 2. нродаввч
е мвгаз—и.
маган (гр.) машини зи първични пре¬
работка нв суровия пвмук. конте
отделя влиииитв ог οομοηβ—β.
магатама (яп.) 1. укришон—с от изг¬
ладен камък във вит ви животин¬
ски зъб —ти бобово зърно; 2. зър¬
но зи наниз.
Магдалина 1. простони от Иоуе ло-
нилти—а ое грешници; 2. прен. ка¬
еща ее грешница.
Магелан, Фернанду де (1470—1521)
ист, геогр. португалски морепла¬
вател на испански служби, чинто
снспсднинн извършва първото
околоовотоко пътешествие. кито
доказва на практики нътбов—дна-
—а ферма на Земята и единството
ии Световния окова.
магериица (гр.) мвнвот—рокв готвар¬
ници, нвнвот-рока кухня; — ма¬
гер минист—рени гетввч; — магеря
правя ; мъчи.
магистрала (ли—.) 1. основни тиа—н
е съобщителните пътища; гливеа
съобщителен път, е— който ос от¬
делят втероотонона—то пътища; 2.
главна тръби ял— гливон квбол е
магистрат
408
оиетомита на водопроводна, кана¬
лизационна. електрически, телег¬
рафни и тотофовва мрежа; — ма¬
гистрален (лат.) 1. прнеъш ии ма¬
гистър; авторитетен, влиятелен; 2.
гливоа. първостепенен, приеъш нв
магистрали.
магистрат (лаг.) 1. ист. у древните
римляни — висш държавен чи¬
новник (консул, прстор и др.); 2.
ист. изборно градско управление
в Руо—н до 1885 г.; 3. градско уп¬
равление в вяно— страни; 4. във
Франция — дядо, което с от съ¬
дийския яд— прекурерон—н със¬
тав; 5. е Англия — съдия; 6. в
САЩ — всички държавни чивов-
вини, включително и оъдобн—то;
7. висшо длъжностно лицо, обик¬
новено от съдебното ведомство; —
магистратшеи койго ео етвион,
принадлежи —ти с присъщ нв ма¬
гистратура; оъд—йоня; — магист¬
ратура 1. е древния Рим — съв¬
купност от всички тини, нояго за¬
емат държавни -ти обществена
длъжност; 2. обществена или дър¬
жавна длъжност; 3. юр. прокурор-
оно-полннсйонн втвоти; — магис¬
трант кандидат зв магистър, ли¬
не, косто се готвя дв получи на¬
учната стопеа „магистър".
магистър (тат.) 1. нвучив стопен, ко¬
нто ее дива нв завършили универ¬
ситет и духовна внвдем—н стад
специален изпит и защити ни ди-
ооргидил; 2. лице. иоото пря—ожв-
ви —из— степен; 3. през Среднове¬
ковното: учител; 4. ист. е срод¬
ните векове — водач, глввв иа ду-
ховно-ринирсн— орден; 5. ист. в
тревния Рим — —итла иа инкои
длъжностни тини; б. прен. онитон
е рабо—ити ся човск; 7. научна ета¬
пен, даваща сс особено вв завър¬
шилите фирмадин.
магма 1. геол, гъсти огнсточна мвев,
образувани в аедрити ии земн—в
нр— високи —смиорагура и наля¬
гано; съдържа почти всички ве¬
щества, о— конго сс оъогент из-
рнгватито скали; 2. хим. омоо. ко¬
нто обризува гъста, гостена и топ-
нива маев.
магнат (твт.) 1. крупен зомсдолои-
феедит; 2. е Унгвр—н и Полша:
зни—аи боляри, велможи; 3. одър
нап—татис—; 4. нол—т—чеок— вли¬
ятелен богатиш.
мвгавурсив школи (от ооботв.) визан¬
тийско висшо учит—щс е Конс¬
тантинопол (нарочено не инсто нв
двородв, в който се помещавало)
станало център нв средновековна¬
та култури и обрвзоввнио през 9.
и следващите βοκοβο. В него ео
преподавали всички известни на¬
уки нв времето. Тим св учили Ки¬
рил Философ и цар Симеон.
магнезий (лит.) химичен стонов—. зи.
Mg, пор. № 12, в—. —. 24,32; сроб-
риотобнл метил оъе ситси блясък,
магнезит (гр.) н—нсрал със стъклен
блясък, мигнозиов кврбонаг, на¬
ричан още морски пяна, използ¬
ван в химичооквти промишленост,
нагнeτнзагор (фр.) иойто нвгас—и-
зира; — магнетнзнрам придавам
овойетво нв мигни—; педтиган ни
дсйств—о—о ав магнити; — магне¬
тизъм (гр.) 1. магнитна сити; 2.
овойетво нв някои тели дв прив¬
личат железни продмсти и да за¬
емат положение ссвор — юг, ке-
гв—о еи окачени свободно в прос¬
транството; 3. учен-c зв магвиг-
нито явления и свойства на тоди¬
та; 4. съвкупност от мвгиитня нв-
ленин; 5. прен. притегателни о—-
ли. о—лно въздействие; б. прен,
ост. хипнотично въздействие;
хиинe—язьн; — магнетизъм замен
магнитно πολο, което съществува
в пространството окото Зсмнти; —о
наоочви комнвонатв стрелки в оп¬
ределена посоки.

409
маестро
магнетит (гр.) най-богвтатв жсллзнв
руди, конто съдържа обикновено
от 45 до 70% жетлзо; фcрофор—г·
магнетон (гр.) физ. 1. най-малък маг¬
нитен елемент, който сс образува
при движение ив електрона вътре
в атоми или при собо—всно върте¬
не нв оток—рони; 2. единица мнр-
ии зв мвгнитсн момон—.
магнит (гр.) 1. парчс жстнзнв руда
яли отомввв, иоото е източник ии
магнитно поде и привлича някои
тотв (жоднзо, никст. кобалт и др.),
и други етбтъоиви (бисмут); 2.
прен, воячие. косто привлича (по
имоге ни град в Мити Азия); —
магнитен (гр.) 1. от магнит. съдър¬
жащ нвгнит; 2. о нвгаи—ни свойе-
—ви; — магнитно поле престринс—-
во, в коего ео проявява действи¬
ето нв нигнигни—о онти;— магии-
тон диск (ингт.) комп. нео-гст нв
информация във форнитв ни плос¬
ка кръгла пластини, покрита о— сд-
ивти ит— от тесто стрини е магни¬
тов филм; линиите ее звн—овит и
оъхриннваг чрез избирателно на¬
магнитване нв обтвсг— от двотс
повърхности на лисна — магнит¬
ни бури бързо язменеи—о еилито
ии зоминя мвгвсгизъм, особено е
полярните области; — магнитен
сиевтор миотова дивия, съединя¬
ващи течн—го е ке—го нигви—вита
огролиа анмв отклонение: — маг¬
нитна обсерватория зиводсв—с. в
което се нибтютвввг магаи—аито
явления; — магнитна система гру¬
па нимагвнгнзнрив— стоманен—
пръчки.
магиитизация (гр.) пр—тввино свойс¬
тва на магнит; — магнитограф урот
зи звпиовано нзмовонян—и ии сто-
μοβγη—ο нв земиял магнетизъм.
магнолия (фр. о— собств.) бот. вид
аз—в—ско и американско дърво о
готени иреми—ви цветово и веч¬
нозелени листи. което се отглеж¬
да и квто декоративен хрво— из
паркового.
маго (фр.) зоол. бозенвшатв майму¬
ни от роди нвивк; лесно ос опито¬
мява и с одивс—вснвтв. конто ее
орощв е Европа
мадам (фр.) госпожи (вежливо об¬
ръщение към жена е анион стра¬
ни); — мадама, мадам (фр.) 1. омъ¬
жена жена от градски среди, гос¬
пожа; 2. ирон, кокова.
мадан (вр.) исщ и ковачници зи то¬
пене на желнзнатв руди и за пре¬
работвано иа суровото желязо.
мадейра (иоп.) вино от ео—рев Ма¬
дейра.
маджари (от собств.) преобладавше¬
го ивсстонио е Унгарин от фнао-
уратеии произход.
маджун (тур.) 1. емес от боз—р. тут¬
кал и хуми за залепвано ни стък¬
лата към рамките; 2. мармалад;
стадно; 3. гъст сироп е разви тро¬
вя, квто тон за подсилвано.
мадоиа (дат.) 1. назвия—с на Бого¬
родица в католическите отрия—;
Богородици; 2. изображение на
Бегеред—цв (картини или статуя);
3. прен. непорочни и нрис—ви же¬
ни.
мадрепоря (ит.) кориди, които ос раз¬
множават е годом— кетичестви и
образува— коралови острови и ски¬
ти (рифово)·
мадригал (ит.) 1. мууикатнв ко.мпо-
зицин зв поено ви аннотко гласи,
обикновено о любовно съдържа¬
ние (ножо ти оо изпълнява и ни
инструменти); 2. кратно нежно
любовно ит— шеговито стихотво¬
рение, чоото поовотоно нв някоя
жсни.
маестрале (ит.) осворнозапиден вя¬
тър е Средиземно море.
маестро (и—.) 1. изтъкват доен в из¬
куството. предимно е музиката:
добър композитор. диригент, из¬
пълнител; 2. шеговито обръщение
миждрик
410
към човек ми изкуството, предим¬
но музикант или художник.
маждрин (ир.) конно.
мажордом (нт.) 1. началник ав нип-
окнн двор; 2. управител нв дво¬
рен; 3. до.моуправитот.
мажер (ит.) музикален строй (тат),
чнито устойчиви тонове образу¬
ват голямо (мажорно) тризвучне,
т.с. 1П я V отопси ототонт съот¬
ветно ни голяма торна и чисти
квнвги от основния тон; отлича¬
ва ее о бедро, тържествено и ра¬
достно звучсно.
мажоритарен (фр.) който ео основа¬
ва на мноз—нотво. отнаснщ ео към
мнозинство; — мажоритарни с—е-
—сми —збиритотни сиотоми, биз—-
рива ав обикновено мноз—нотво,
и нс пропорционално прсдстави-
тслотво. конто тави възможност зв
личностно ндсит—ф—цнрано меж¬
ду член на парламенти и избира¬
телен район.
мизи (вр.) 1. ост. ситид зи търговски
еток—; 2. изби. зимник
мазгал (тур.) дупки е огон—тс ни ку¬
ла, укрепление и ир. зв е—ротнио;
бойници.
низтсизън (о— собетв.) религия'ни
иранските народи (порои, миди,
пврти, бик—ри и др . ), основана от
Зороиотър (Зиритуотра), конто
признава две начита в овети: доб¬
ро — е вдъхновител Орнузт, и ло¬
шо — о вдъхновител Ариман (Ор-
музд ес виричв още Ахурв Мвзда;
оттук и яне—о ив ротигин—и)·
мазохизъм (о— собс—в.) подове изв¬
ращение, вят псрворзин, пр— ко¬
нто сексуалната наслада ос поо-
—ига при понвонно нв болия и уни¬
жения (такива леденил си описа¬
ни е романите на Захср Мвзох);
— мазохист (от себетв.) дядо, ко¬
сто стриди от мазохизъм.
мазуркя (поде.) 1. полени народен
твид е —ри четвърти такт; 2. сама¬
та музики зв такъв танц.
мазут (ар.) утайката стол дестили¬
рано вв нефт; нроде—авдяви гъсти
и толкави кафява точаоет. конто
гори и чрсз доот—танин е водна
пара служи за получаване нв ва¬
зелин, нврвфнн и други; използ¬
ва ее и за гориво.
мий (лвт. посветен нв богинн—и Мая)
псгинг мессд от натоадирнита го¬
дина (—ретя е р—мои—я календар),
майолика (о— собств. и—., Майорки)
1.	художествени керамика о не¬
прозрачна гдвзурв; 2. съдово от бн-
лв глини, бяла гдвзурв я рисунки.
мвйонезв (фр.) вид сос, подправки
към разня нсгин ооебоно на ряба,
съдържаща яйца, рист—готно мао-
до, тинонев оон я тр.
майор четвърти но ред ефидсрон—
чин, първи щаб-офицсрои—.
мвйервиа (тат.) приятно миришещо
тревното рвотовио е червени ил-
бот- цвотове; уно—ребнвв ео в пар¬
фюмерията я квто подправив в яс¬
тия.
майорат (Ta—.) 1. наследявано. при
коо—о дстинт недвижим —нот ми-
нави върху ний-ствр—н е— синово¬
то или върху ивй-старин о— роди;
2.	имснис, иосто ео наслоднвв са¬
мо от нвй-с—вр—н; — майорен пъл¬
нолетен; — нвйорност пълнолетие.
майордом (таг.) 1. упрввятсл иа крал¬
ски дворец, домоуправител (през
Средните векове); 2. началник на
прислугата е дворен; 3. ничалвни
ав пвиона—в гвардия.
майстсрзингср (нем.) немски нос— и
музикант о— 14.-15. βοκ, предим¬
но от срствтв ни занинтчи—-е, кой¬
то зимсетва нритворни—о поети —
миисзингоритс; иай-прочу— майс-
—срзингор с Хине Зине.
майтапчия (тур.) човек, иойто оби¬
ча дв приви шсги; — майтап шеги,
подигравка; — майтапя се шегу¬
вам се.

411
макроикоиомнка
мвнвдвм (ооботв.) 1. нис—нткн на
улиц— о одри камъни, върху ко¬
ито сс ивоилва чанът я пнеъи, на¬
бити след тови о ватли; 2. удина,
път, нао—тви но —озя начин; 3. ма¬
териал зи твивва настилки (но име¬
то нв изобретателя Маиидим).
маказ (—ур.) отредна но железопът¬
ните л—н—и за пренарванс на ва¬
гоните в друга τ-η—η.
макак (афр.) зоол, дробна теононоса
нвйнунв, конто живое в Африка
и Азин.
макам (тур.) мелодия, нооои; свир-
нн.
макама (ир.) литер. малък ризкиз,
иримооси еъе егихово, в койго ес
говори за приключенията иа ин¬
кой хитрец.
макао (от собете.) 1. тългоонвщв— па¬
пагал (по ямс—о иа кятвйоии град);
2.	вит хвзвртив игра иа кар—и.
макар (гр.) при вее това.
макарони (ит.) храаятслси. продукт
от прлене нщeн-чоно тоото, из¬
сушени дълги кухи нови; — макв-
ровизъм език, стил, при който —з-
иус—всио ее вмъкват луни изриз—
от чужди азин— иди неуместно ео
изнотзеит ирхв—зм— ог родния
сзик.
макбул (тур.) прингои.
макет (фр.) 1. мащабно нвиатса мо¬
тет; 2. печ, предварителен обра¬
зен ив книги, спяовняс. кота и др.
маки* (фр.) 1. фрсиски партизанок—
отрсди проз В—орвтв световна вой¬
на; френски нвртязиия; 2. храс¬
талаци, в иоито короикиините ос
криели от кръвно отмъщение.
μβκ—2 (фр.) зоол, живе—но о— рода нв
тснуригс, подобно ав маймуни;
живое иа остров Мадагаскар.
Макиавели, Ннколо (1469—1527)
н—втиинокн политик я м—олигот,
създател на гоер—н зв държавата,
в кен—е подчсргввв необходимос¬
тта о— ситна неограничена вдве—,
за упражняваното ав конто всич¬
ки оротства св добр—; — макиаве-
лязъм (о— σοδο-β. иг.) 1. учение
еперод иоото, държива-нът ио би¬
ни ти избира орете—вати зв заонт-
вино на държавната вдвот; 2. прен,
хи—роет, лукввш-aa; 3. прен. без¬
принципна потит—на — нвкиввс-
листически коеарен, хитър; — ма-
киввстяо— 1. ноля—як, преаоброг-
виш морали— норми; 2. тукив. дву-
тичов човои, тицснор; 3. привър¬
женик нв ηβη-βηολ^^^
макинтош (от ооботв.) горна дреха
о— нопромокаома гум—рина тъкан
(по името иа —зобрститотл на тъ¬
канта).
мвклоод (от собств.) живичса мано¬
метър зв измсрвино ив твърде мал¬
ко ивлнгиие ии газ (но имсто ии
създателя ну Мактоот).
маклер (ием.) 1. лицо, коего по про-
фооин ос звиинава о посредничес¬
тво между купувачи я продавачи,
по сключвано ии столки оъс сто¬
ки. нови— нн—жв я др.; посред¬
ник; 2. (ввгт.) фин. борсов пос¬
редник, при извършвано нв опе¬
рации е довия книжа нв фондо¬
вите борси.
макро- (гр.) ки—о първи съставна чист
ив ив сложни думи еъо значение
голнм, годлм по размори, огромен,
макроглосня (гр.) мед, весс—еотвеве
увеличавано на сзикв.
макрография (гр.) изследвано, косто
ее извършва о вовъоръжсно око,
без микроскоп, вим—ри широко
приложение в съвременната ме¬
талургия.
микродвктят—н (гр.) мед. прекомер¬
но увотичивино ив пръстите.
макроестезня (гр.) пвгетог—чво съо-
тонн—о, при коо—о предмет—то со
усещат при пипиво по-годомн, о—-
кетно—о еи в тойогв—готв■ооτ·
макроикономика (ингт.) иконом, раз¬
дет от ико—о.миноа, нойте ризг-
макрокосмос
412
дожди принципите вв функциони¬
рането ав националната стопанс¬
ка о—огома в войавтв интоотвоот
и единство.
макрокосмос (гр.) Вселена. дотнят
овят, особено звездният овят, вое-
мнрът.
макромолекула (гр.) мотскути, обик¬
новено органическа, о по-готямо
молекулно тогло от тони ви обик¬
новената молекула; образува ос
чрез потниоризад—н.
макропод (гр.) 1. е дълг— крикв. дъл-
гоног; 2. вит пъстри сладководни
риби; отглежда со в инвириум; —
макроподия (гр.) прогетнмо нарас¬
тване вв крвквтв; — макроподи-
чески (гр.) дългокрак; — макроп-
терн дългенрити аисскем—; —
макроптерическн дългокрит; —
макрофталм готомоок.
мак]^оравн<овесие иконом, уеловис.
косто съществува. иогв—о преден -
деното —ърсоне с равно на общия
доход.
макросом—н прогелни тетссен ръст,
мвкросоциотогин (гр.) направление
е ооннотогняти. орноат—риво
главно към внит—з на отиооитол-
ио по-готем— социални процеси
и формиди—, никто и към създа¬
ваното нв общи социологически
теории.
макроспора (гр.) биол. годнмвтв опе¬
ри, от конте ос рвзвява жсиеи— из-
риетъи, например оонепъпии; —
макроспоращий епоривгий, в кой¬
то ео развивит миироепори—с; —
макроспорофил (гр.) видоизменен
лист на растение, ив кой—о се раз¬
вяват макроопоранг—и.
макроструктура (гр. и лат.) едрокр—о-
татинон или едрозърнест строеж
ив твърдо вещество (при мстили,
минерали и др.).
макрофага (гр.) клетки ив съод—ни-
—стиити тъкан е оргии—змв ии жи¬
вотните и човека, която —ми— спо¬
собността да утивнг (поглъщат) и
омитат чуждите ва организми час¬
тния (в тоеи чисто и м—нробн—о).
макрофотогриф—н фотографически
снимка на обект е непосредстве¬
но, сравнително неголямо увели¬
чение (подобно ав увеличението.
получавано е помощта ви тули).
ивкрехейтил (гр.) мед. ненормално
увеличение ви устви—с.
мвкрохяр (гр.) нот. дългорък; — мвн-
рохнрия (гр.) прсготнмо израства¬
не ни ръцете.
макроцефал (гр.) е твърдо толяма
глави; — макроцефалия прекомер¬
но увеличавано иа глини-в.
максижуп (фр.) твърдо дълги динена
поли; противоположно минижуп.
макснла (дит.) анат. горни чслюот;
— макснлен (дат.) чсдюетои.
Максим, сър Хайрам Стивънс (1840—
1916) имор—нвасия яатус—рявлсн
и предприемач, създал през 1884
г. в Англия първото автоматично
оръжие (пушка, картечници); —
максим (от ооботв.) воен. тожни
киртечи—нв, ии въоръжение е мно¬
го армии но овста преди Първата
световна война.
максима ръководно начало, прин¬
цип; привито; — максимален най-
годни, най-висок; ириеи; — мак¬
симален термометър термометър,
който неназвв най-високи темпе¬
ратури зи определено време; —
максималист (дат.) човск, иойто
предявява твърде голом— изиск¬
вания; — максимализъм (лит.) до¬
карвано нв искано до крайност;
пронвдоност.
максимакс (внгл.) е тоор—н ив игри¬
те — ивй-гедсинят от всички мак-
оимитни отснент— ии иотонитв иа
идв—ежив—а матрица. Избор ив та¬
кава е—рвтегин озвачива, чс игра¬
чът с нвс—роси оп—иниетично; —
максимин (англ.) е теорянта нв иг¬
рите — вай-готомняг от всички
413
Малтус
нив-мидян олсмонти ав рода на
птагежвв—в митрина Избор иа та¬
кива стри—сгин от играча означа¬
ва, че той играе вн-мв-отно я ис¬
ки да он гврвитира инкаиви ми¬
нимална почвлба.
мвиенмум (лит.) 1. възможно ний-го-
тнмо, прсдотво количество; пре¬
делна големини; 2. мат, най-го-
тями стойност нв непрекъснати
функция; 3. нар. нвй-многе.
Максуел, Джеймс Клерк (1831 —
1879) английски физик, създател
нв клво—чсонвгв елек—родииами-
нв, един о— оснева—сти—с ив огв-
т—чнати физика; създава теорията
зв електромагнитното подо, прот-
онвзви съществуването ив елек—-
ромигии—ните вълни, твиоири ятс-
нтв за нигнитнати природи ив евот-
тиватв; — минеуст (от собств.
Мвиоуот) физ. единина мярка зв
мвгиитса пе—он.
мвкеул (тур.) ооботвоио земеделско
произведение.
максус (тур.) нарочно.
макулатура (лит.) 1. в початврство-
—о: зидапвн, изхибон лист; 2. прен,
боздвраи литература. произведе¬
ние бсз стойност.
мал (тур.) имот; — малсайбня при¬
тежател на имот.
Малаги (иол.) 1. провинция в Ио-
линял; 2. вино (гъе—о, стадно ка¬
то ликьор), произвеждано е -аз-
облае—, косто неон -мото й.
мидайн— раси е тъмни кожи и чсрив
коси. населява Малайския архи¬
пелаг.
малак, малаче (тур.) б-велчо.
наnакозоологня, малакология (гр.)
зоол. днл от зоолог—нти, кой—о изу¬
чава μοκοτοτητο.
малаконегρин (гр.) съвкупност от тех¬
нически методи зв измерване с—о-
нон—и нв некост ит— плътност ни
полутечни или полутвърди —слв.
малакоф (руо.) кринолин, фуе—и о
обръчи, зв да етоя издута (няко¬
гашни нота).
малария (и—.) мед. заразно заболя¬
ване. кое—о се причинява от ужил¬
вания ва маларийни комари; бо¬
лестта протича със оитви пристъ¬
пи на троени; блитна тросни.
малахит (гр.) зелена модни руда.
мвлтжин (тур.) 1. човск. койго —ър-
си —мот. зсотрвджин; 2. човек,
кой—о ходя дв търси имано; —нв-
вяр.
нвлтоа (фр.) аенрав—лио раздавано
иа кирти при игра.
надеби (ар.) вят сладкарско произ¬
ведение от нишосгс. мляко, захар
и др.
малени (тит.) пропарат за разпозна¬
вано иа ботоетти овп при живо—-
иите; — малеииова киселина ки¬
селина. получавана от окистнви-
нето ив бензол.
малм (англ.) 1. геол. —рогати, горна¬
та епоха ни юрскян период; 2. бнл
иди оивоблт варовик.
малпигиева мрежа, малпигиев слой
(от ооботв.) зародишен или сли¬
зест одой; слой от сп-дсри-оа ив
чевсшкитв кожи.	·
малтийски (от еобсте.) иойто с свойс¬
твен или прннаттсжи ив о-в Мат¬
ти; произхождаш о— о-е Милтв; —
малтийски братя рицарски ордсн.
ооаовии ни е-в Малта (1530 г.)
Малтус иаглийокн икеаомиот
(1766—183*4); известен е теорията
си (Миттуеовв —оерян) за съотно¬
шението ав наредонвсстенноге на
зомното кълбо към ородо—вагв зв
същсствувано-о му; това отноше¬
ние изразява е закона (Митгуоов
закон), койго се изразява в отод-
ио—о: аиредоаиселон—сто сс уве¬
лича в геометрична прогресия 1.
2.	4. 8. 16. 32 и пр., токите ородс-
тва—а зв съществуване, пр— вай-
блвгонрянтв— уетовин. могат та ес
увеличават само в аритметична
мили
414
прогресия: 1. 2 3 4. 5; заключе¬
нието .му. за та ос билиаснра —ови
отношение, трябва изкуствено ди
ос намалява раждаемостта.
малц (нем.) зърнен— храни, предим¬
но счсмик. натопени и пуснат—
къта, от конто се произвеждат
различни фабрикати: бири, глико¬
зи и т. а.; — малтоза (всм.) мал¬
цови захар, която сс получава при
преработката ни вишоотото при
оп—рτовaровeτо·
наивно (фр.) лош отучий, лоши
възможност.
маляр (яем.) 1. опсдивтнот по укра¬
са ва здин—н, за вътрешни поме¬
щения и големи прсдно—и; деко¬
ратор; 2. лош. посредствен худож¬
ник.
мвмелюня (ар.) 1. т—чва гвардия ав
египетските султани. кован
еойнид— о— гурсна—в и египетска¬
та потид—н, конго ев играет— важ¬
ни редя в истерията ив Египет; 2.
конни гвардия ав Наполеон.
мвмзол (фр.) съкратено о— мидмо-
взол.
мамила (твт.) анат, зърно на гърда;
— мамнт (твт.) меД. възпаление ви
зърното ав гърдата; — мимнлиоло-
гия (дат. и гр.) дял от зоологията.
кой—о ее заа—мавв е бозайници¬
те; тор—отогил; — мвмологял (да—.)
зоол, днт от зоологията. иойто изу¬
чава бозийн—д—то; териология.
Мамон (евр.) 1. бог ав богатството,
нв пирите; 2. прен, пари, матери¬
ални вводит—.
мамонт (твт,) допотопно животно
приличащо ии стон. жявнто през
тединновня период.
нави 1. вид роса. конте пита върху
рвс—еи—нти и ги поврежда; битов-
рв; 2. болестта Antraknose по ло¬
зята; — маносаи (тур.) повреден
о— мана, от билеарв.
ман:^<ф(ин) (—ур.) I. малоазиатски
турчин; 2. прен. аз—в—сд.
мангал (ар.) разлят мсгатов нт— гл—-
нея съд зв отопление чрез разго¬
рени въгл—ща.
манган (и—.) х—мячсн стомсит, ороб-
риотобят. твърд и трошт—в мстит,
за. Ми, пор. № 25, ит. т. 54,93;
употребява ое е мо—атург—н—в зв
оптавяно е други метил—. иа ко¬
ито придава якост; — маигаинзъм
(фр.) мед. отривнно е манган.
мангваун (ти—.) вид средновековна
бойни метателна Мишина зв камъ¬
ни и о—роти.
мангафа (тур.) 1. твърдоглав, тъпо-
умсн; 2. човек, който яма хрони¬
ческа хреми; 3. ботсст по ноис—о;
сил.
манго1 (ц-г.) прозвище нв н—гин—в.
манго2 (нал.) 1. южвоиз—атсно тро¬
пическо дърво със отиди- плодо¬
ве; 2. плод е— манганово дърво.
мангуста (фр.) хищен бозайник в
Азин и Африка.
нангър (тур.) 1. мсдав лири, одаи сто¬
тинка; 2. прен, нищо.
мандало (ар.) заключалки ии ври—в.
мандат 1. поръки, пълномощно; 2.
депутатски, е квмира—а; 3. време¬
то, през иоото продължава едно
пълномощно; 4. право зв управ¬
ление иа бивша колония —ти част
от торитерин—и ив одни с—рини.
лрстео—веове от мирни конферен¬
ция иди международно обедине¬
ние иа други отравя.
маида-пощасъ (тур.) прен. бавна ра¬
боти; „биволска лоши".
мандарин (оано.) китайски еивовн—н
(чиновник) от дворянски произ¬
ход, управител ив област.
манджа (нт.) ястие, ядене,
мандибула (лат.) анат. 1. долни че¬
люст; 2. изпъкналата част о— ус¬
тати ив насекоми. и ракообразни
животни.
мандолина (фр.) малък муз—катоа
е—рувси —но—руисвт е крушовид¬
на форма и чст—ри двойки етру-

415
манияовщина
ни, на конте ос свиря е триъгъл¬
на пластинка (идеи—рои).
мандра (гур.) 1. рaбоτилиянB; къто-
—о правят еяреис, масле, извира я
нишкивит; 2. прен. изобилие;—
наидраджил 1. чевои, койго ина
мандри; 2. майстор-специалист но
израбо—вивс нв нтечня продукти;
3.	работник в мантра.
миатрвгорв (гр.) бот. многогодиш¬
но растеи—е о широки листа я де¬
бели норови, кеото ое смнгало зв
чудотворно прсз сродните всиово,
в еегв ос използва за наркотично
срсте—во; рвзковнuчо·
мандрил (афр.) голннопливи кьоеепи-
шитв маймуни.
мане или мааие (тур.) псосн, мело¬
дия.
маневра (фр.) 1. размсстввио иа ви¬
гони, за дв тойдвт по нсствтв он;
2. прен, ловко действие, ловкое—,
хитрост.
мввсж (лит.) 1. място идя здание зв
обнздеаао иа иовс я обучои—с в
сзтв; 2. място за протс—ввтсиинтв
в цирк.
манекен (фр.) 1. готнмв кукли, ко¬
нто уно—робнва— шивачите я ху¬
дожниците; 2. етужитст, кой—о по¬
казва трохи ирод купувачи иди
зрители; 3. дървени фигури иа чо¬
век или животно е подвижа—
крайн-ди, конто ес използва ка¬
то нотол зи рисувано; 4. прен. бсз-
доои, бввои я бсз овен —нидиит—-
ва човек; кукли. фигурант.
манерка (ποτο.) тснеияеи яд— друг
мотатон съд (щ—щc), е който
войниците си носят води, обик¬
новено едиа тигър; нв—орив, мв-
—aрв·
нани (твт.) сенките и туши-о ив ум¬
релите, почитан— от о—иригс рим¬
ляни квто духове-покровители ив
домашното егняще; — маннзъм
(ли—.) кул— към предните.
маниак (гр.) 1. човек, който отрити
от мания, човек е иитутничив—
идея; 2. бсзтирио лица, косто мие¬
ли, че ями инквквв дврбв за про¬
ява е областта вв изкуството; —
мания (гр.) 1. силно пр—отрвотн-
ванс към нсщо, болезнено душев¬
но еъс—енняс, иоого ее о—личина о
екзал—вдия; 2. ситси стремеж нън
нсщо.
маииве.ла (дат.) 1. ъглов лост, е кой¬
то ос прелива е ръка поотолвяо ро-
тидиовно движсвио ви ости, към
конто ес прикрепва; 2. чие— о— ръч¬
но сечиво, конте ос държи е ръки;
ръкохвв—ив, ръчсн тост; 3. прис¬
пособление зв хващано о ръка,
чрез което ео командва наш-яв
иди яноτитвuял·
маниер (фр.) 1. начин ни действие,
похват; 2. обносив: той —ми изтън¬
чени мвииори;3.етил, особен на¬
чии ив ноквзванс или рисувано;
— маииернзъм 1. изк., художестве¬
но ивпрввтеи—с е италианското
изобразително изкуство през 15.
вой' иоото отразява упадъка ии ре¬
несансовото изкуство е условията
нв фоодатао-китоличоока—а роик-
нин; 2. Минин, старание дв ео из¬
пъкне е особености, е крайности
е изкуе—вото, тсхиикати яли пи-
евтслството.
маникюр (фр.) 1. почиотввис, под¬
рязвано и лакиране нв ноититс; 2.
кутин е прибор— за маникюр; 3.
прен. добро потдържини нокти.
манила (от собств.) 1. южно расте¬
ние, от иоото сс получават дълг—
влакни, подобни иа конопените;
2. втаинити от тови растение; 3. вит
тютюн (по ямсто ив гр. Мин—лв
ав Филипинските острови).
маниловщина (по ооботв.) безпочве¬
на отвлечена мсчтителвост, пионв-
но и благодушно отношение към
дойогв—тотаеогти (по ямсто на
Мивилов, герой от „Мъртви ду¬
ши” ив Гогот).

маинока
416
маниока (—сп.) 1. голям американс¬
ки храст, ч—иго коренови грудки
съдържа— окорбнтно вошос—во; 2.
хранително окорбятве вещество
о— грудките ну.
манипула (таг.) ист. 1. рниокв войс¬
кови чист от определен брой вой¬
ници; 2. огт—ч—готов знак нв рим¬
ски еейонееи чист.
манипулация (таг.) 1. съвкупност от
дойств—н я движения ив рабогвии,
койго нив определено истеео
предназначение; 2. похввт. унсло
боравене о вещо; 3. псих, тенжо-
аис нв рънитв иди ив дво—с ръдс,
свързано о изпълнението ни оп¬
ределена задача; — социална ма¬
нипулация разтичан техники, о
помощта ии конто ее правнт опи¬
ти пр— е—тотви хори иди групи дв
ее прсдизв—кит смоди—, мнет— я
действия или да ос ироеок—рвг из¬
менения вв психични свойства
например чрсз лъжливи информа¬
ция, еод—атон ввт—он чрсз изети-
дин я —. в.; — манипулатор (лит.)
1.	лиде. коего извършва миаипу-
тиинн; 2. урод о тоогче зв прода¬
вано на —етеграня; 3. уред, който
изпълнява отожни операции при
регулирано нв производствени я
контрола— проноси в различните
машин— я съоръжения пр— ко¬
манди— твбта. днопсчароки пун¬
ктово я др.; 4. илюзионист.
мавифвктурв (лвт.) 1. форми ив ки-
нн—атнотнчсонн производствен
продоо, осаевин вв вътрешното
разделение ни —руди я нв ръчна
техники; 2. изделия, изработени на
ръки идя машини, особено текс¬
тилни: птитовс. баси—, хиоотв я
нр.; 3. пром—штсно предприятие,
фабрики. нред—мно зв текстилни
—здотин; 4. тъквии, токот—лии из¬
делия; 5. мвгвз—и, в койго со про¬
давит такива произведения.
манифестация (лат.) 1. публично из¬
казвано иа мнението он, ходейки
но ут—дитс о множество; 2. про¬
яви, изразяване, изненвиас ив чув¬
ства; — манифест 1. тържествени
облвв от отрави ив държавния гла¬
ва. зв инкой вижов държавен ин—;
2.	търг, подробен онио нв стеки¬
те. които се превозват във влак
иди пврахет о обозивчои—о на ао-
морв—а, нврквти —л— теглото, съ¬
държанието ив стоката, никто я
—мото вв нзнрашвчи я получате¬
ля; 3. търг, документ, използван
в търгевоие—о норабоптввано, о
иойто се ониоват стоките, нато¬
варени ив кораба.
манихеи поетстоеитсти ив манихе¬
изма; — манихензъм, манихейство
ретиг—озво дувлиотичсско учение
създадено от пороисда Мини проз
3.	век, косто с омос от християнс¬
ки и зоровотрови рол—г—озв— еле¬
менти; оказвто онтво ет—наис
върху богомялоτво—о·
маикнрам (фр.) 1. ио сс явявам, от-
ο^-ηβη ог исшо без пр—ч—и—; 2.
умишлено —зблгввм да си изпъд¬
ил дълги.
Мвитихор. Фсртяавад Ритор (1848—
1904) ивстрнон, ново—рунтор на
о—ролково иаогозарндно оръжие,
въведено ив въоръжение в много
армии по свети прели Първа—в све¬
товна войни; — мввляхсрв, мвв-
тахсрка; воен, ост. тип магаз—наи
скороогрстив бойни пушка.
ивнив (свр.) 1. храни. конто питали
на изра—лтна—те о— нобоге при
стрвнотвваето им в пус—инл—в спо¬
рол библейския разказ; 2. вяд ко¬
рост лишсй, иойто со упо—рсбнва
зв храни я со енн—в зв библейска¬
та минна; 3. засъхнат оон от ясов
я анион растения, който ео упот¬
ребява квто храни ит— дсивро—во;
4.	прен, об—таа я овтива храни,
шатър дар, ночанани благодат.
манометър (гр.) техн, урод за измор-
417
мараз
ввие наляганото на пира. въздух,
газ -ти тсчиоо— в затворено прос¬
транство (пирон когот и др.).
мансарда (от ообсгвоно имеМ. ман¬
сардни отвя, тиеиаона стая (по
инето ив френския архитект Мви-
сирд), гивввъ— с е чупки, поне от¬
вити стрина а наведени; 2. прозо¬
рец ви гаеин; кипвадура.
мвнтвлятс— (фр.) 1. начии нв и—с-
левс е завиеимео— от културното
развитие на човека, културност; 2.
псих. тин—вв осебонос—н нв лич¬
ностната насоченост при о—дстин
хори, групи, прослойки, класи и
нареди, които обуславят тип-ч¬
ин различия в жятсйекиго нави¬
ци, ирввя и обичаи.
мантика (гр.) гидитслоко изкуство;
предсказвано, врвчуввис.
мангаля (иол.) 1. намотало, иоооио
о— испанките. което покриви гла¬
вата и —ялото то кръсти; 2. къса
женска нима—ии бсз ръквви.
мантнса (дат.) мат, дробни чист ви
десетичнин логвряτьн·
мантия (гр.) 1. широки дълги дреха
без ръквви, конге ее обличи вър¬
ху други трохи; царско нинотито;
2.	кожни гънки нв мекотело, ко¬
нто обгръща цялото —яде и обра¬
зува . черупки-в.
манто (фр.) дълга горна дамска тре¬
ха; пилто.
манту' (над.) първият човск според
-ητ-ηη-το.
маиту2 (от собств.) мед, кожна пре¬
би за установявано ив прокарани
—уборнолозв -ти съществуваща —у-
боркетозни зараза (но —мо—о ав
в—свокня лскар Ширт Мвн—у).
мануал (фр.) муз, 1. клавиатурата на
музикален инструмент, върху ко¬
нто ее ов—р— е ръцете; 2. наръч¬
ник, наръчни книга; ръководство;
— мануален (та—.) ръчен.
манускрипт (тат.) ръкопис (предим¬
но стар).
маиuцииацнл (лит.) в троеното рим¬
ско право — продавано е ообс—вс-
неот пред oe-geTOTu, въвеждане
във eTagca-e.
нвичеетеротво (вигл.) пътни и неог¬
раничени свобода в —ьрпов—нτa; —
манчестер вид доброкачествен па¬
мучен плит; бирхе— (от англ. град
Минчоотор); — манчестерска шко¬
ла учение ни групи икономист— от
19. век е Англия, кес—о бито зв
пътни и неограничена овобода ив
τьрпоβ—нτи·
маиш (фр.) спорт, завършена час— от
одна спортни игра.
маншет (фр.) 1. додивтв. обикнове¬
но обърнати, чист нв ръкав или
крачол; 2. рънввол; 3. техн. ко¬
жен или гунси пръогси зи уплът¬
нявано иа буталата ии водни пом¬
пи, компресори и др.
маншов (фр.) 1. кожени направи във
вид ив цилиндър. за дв eu държат
дими—о ръцете иа топло проз зи-
мв—в; 2. техн. ръкав о— —ънва, ка¬
учук яли кожи. койго ео поставя
нв цилиндрична мищ—ивв час— зв
нр—дивиис вв свойства. какв—то
материалът вямв.
маньовър (фр.) придвижвано на вой¬
ски, зв да наноса— ρcщu—отca утир
ни неприятеля.
марабу (ар.) 1. зоол. гелями птица от
рода иа щъркелите е дълъг чсти-
р—ръбоот клюн, гота глива и шил;
живее в Африки и Южни Азин; 2.
перо о— —аз— п-яни.
марабут (ариб.) 1. мюсюлмански
еск—а, овет—н. аоног; 2. мюсюлман¬
ски отшелник; 3. матка тжимня.
е конто служи отшелник.
нврвз (тур.) болоо—; — нврвзтин бол¬
нав; — мирвзън (тат.) 1. обшо. те¬
лесно изтошов—с ви организми и
понхичеснити дейност поради ста¬
рост или вследствие на болест; 2.
апатия. бсзризтично, морални от¬
падналост; 3. прен. запитано. про-

маракас
418
ηβτββο.
ивранао (ион.) южноамерикански
ударов муз—квлев инструмент (вид
хлопни); употребява ее в тжвза.
маран (uen.) евреин ид— мавър, при¬
ет оф—диитво християнството, в
тийво изповядваш с—вритв си ея-
ри.
мараскин (нт.) в—т л—кьор от чере¬
ши.
маратон, маратонско бягане (от
собств.) 1. одно от най-дългите
рвзотонн—н зи пробнгввие е съв¬
ременната лона иттот—кв (42,195
ин), наречено в пансг нв ит—ис-
кин войн, койго проблгвт разсто¬
янието от Мврв—он до А-инв. за
да съобщи за победита над порои¬
те в 490 г. пр. Хр.; 2. прен, изто¬
щително състезание, продължи¬
телни дейност оъе състезателен хи-
рвк—ор.
маргарин (гр.) изкуствени мизи-вв,
хранителен продукт, подебон на
криво миоте. приготвени о— живо¬
тински -ти рист—телня мазниня,
млнко и др.
миргвр—т (гр.) бисер, скъпоценни бо¬
ли зърна. които ео вадя— от инкои
миди.
маргинален (лв—.) 1. лит. нин—сан ив
полото нв книги; 2. стрив—чсн; —
наргяниля (твт.) 1. литер. бележ¬
ки но подето ии с—аропсчв—ив кни¬
ги иди ръкопис; 2. подзаглавия,
номоо—они ни полого ав кн—гв; —
марго (тат.) празно поло иа дело¬
ви книжв и локумоя—— зв различ¬
ни боложии.
марда (тур.) негодно, зи бранувано.
марена (пол.) трови е жълтн дес-ово
я дебет— короин. от конго ес по¬
лучава чсрвсив бол; — мареиов 1.
иойто ос отавон иди е направен
о— мирови; 2. о цент ав мвронова
бон, чореси.
марж (таг.) 1. блдо лето еното на¬
печатан лист; 2. фин. отклонение
в курсового на ценните нн—жи яти
в нсия—с ав стеки—о между тнхви-
—в покупна я продажна дона; —
маржа фин, 1. ризтикиги можту
борсовата цени нв одни стеки я
най-готемин разрешен за вся за¬
ем; 2. ризтикиги между ионита иа
продавачите я купувачите. даде¬
ни е борсов—н бюлетин.
мариводаж (фр. о— собс—в.) литер, во-
оотсотвов. превзет етил ни писано
(по имо—о ии френския писитод
Мариво).)
миряни (фр.) 1. мореии чвет; 2. сбо¬
рът нв ео—чн— параходи, особено
военни. заодно е скинижв и уп¬
равлението ям; — марииизъм (ли—.)
1. политики зв звеидвинс иа мер¬
ените въоръжени сили зи дебиви-
ие господство по норс; 2. ефек¬
тен с—ит — квто отида ни итали¬
анския поет Марио от 16. и 17.
вск; 3. склонност зв рисуване из¬
гледи от море; — маринист (и—.)
художник иа морски изгледи; —
нар—тимои (дв—.) морени; мореп¬
лавателен.
марината (фр.) 1. еоо от дървено мие¬
ло, онст, сол и подправки за за¬
пазвано ив риби, неео и др.; 2. хри-
иителия продукти, запазени е ма¬
рината .
марионетен театър театър с кукли;
— марионетка 1. първоначално —
кукли, конто представлява оваа-
гетоквта Мирял; 2. кукла е под¬
вижни нрвйн—ц—. конто оо при¬
вежда във движение чрез конни и
изпълнява ролн в куклен —овгър;
3. прен. носииоо—онтслоа човск.
който —знътинва чужди жетивня
я стужи вв чужди ни—ерсои.
маритален (тит.) съпружески, бра¬
чен.
марихуана (нен.) наркотично вещес¬
тво, получавано от искоякивсно
растои—о оъе същото има.
мярка (нем.) 1. знак, бстсг; харт—св
419
мародерство
знак (нещсаона гербова мирна); 2.
отличителен бстсг ни отеки—е и
произведенията нв отви търговс¬
ка къщи ит— фабрично звводсн—с;
3. метални знаково, нояго заме¬
нят парите между келнери и наси¬
ти; 4. фин. парична сд—видв иа
Гормвн—н, подразделя со иа 100
ифонига; 5. метилен зван зв или¬
тона такса за куче, котето и др.;
6.	прен. квчоогво нв отока; 7. разг.
поставяно крик някому, зв дв пад¬
не; препъвано; 8. ист, нролоотив
общини е средновековна Герма¬
ния; 9. е ранното Средновековно
— погранични облис— о военно уп¬
равление.
маркграфство (нен.) 1. владение ни
иарнгриф; 2. достойнство ял—
длъжност ии мирираф; 3. оедвли-
ше ив мирираф; — маркграф 1.
ист, номски средновековен упра¬
вител ив мирни; 2. ти—та ив сред¬
новековен унрввитот ви обтиег.
конте с по-голлми о— граф и мир-
низ.
маркер (внгл.) комп. онониитон завк,
който се нанася върху носи—сля
нв информация заедно е основ¬
ните дивни, предназначени зи слу¬
жебни функции.
маркетинг (ингт.) 1. продажби, па¬
зар; 2. съвкупност от научни. ор¬
ганизационни и гохи—чоеки срод¬
ства за състоянието и развит—о—о
иа ивзвра; 3. иконом, функция ии
управлението, конто организира и
насочва стопваснита дойноот ив
ф-риатв в съответствие е изион-
ван—лга иа пвзири зв пое—-гино нв
почитба; — маркетингова страте¬
гия процес ни анализ ав възмож¬
ностите ав фирмата, избор ив де¬
лите. ризработвино на плановото,
осъществявано ив марксг—вгови
моропр-нт-н и контрол при тях¬
ната реализация; — маркет (ингт.)
мигаз—н за съсста— продукт—; —
маркет мейкър (англ.) фин. брокер.
готов да купуев я продави дсаня
книжв при спсц—итня пълномо¬
щия и тика да „приви пазир” зв
—нх.
маркиз (фр.) иристокри—ичсекв нас¬
ледствена титли. между херцог и
граф.
маркизет (фр.) вит тънки и прозрач¬
ни памучна иди непромокаеми ми-
—ср—н; — маркизи платнен— зивс-
е— за пазено от слънце и дъжд.
Марко Поло (1254—1324) италиан¬
ски пътешественик (от Венеция),
стигнал след прокоснвано—о нв Ср.
Азия до Китий, къдсто живос 17
г.; вапиеиввга по неговия разказ
„Кинга ии Марко Поло” (1298) с
за европейците стии от първите
-згоча—ц— ви информация зв
е—рвниго от Централна и Източни
Азия.
марксизъм учението ив Карт Мирно
(1818—1883), еснови—от ни науч¬
ния оен-влязъм и родоивчвтник
нв номун—змв; — марксист пос-
тодовитсл ни марксизма.
маркуч (тур.) 1. гумено чорво; 2. чер¬
во нв наргиле.
мврищвйgcр (ном.) нивои инженер
-ля —охвик, опециатно— по гоодо-
зичсоко снимано и птввоов—мв-
ио е рудвин—го и подзсмв—го из¬
работки.
нврлнн (фр.) здрав и гладък кавал
о— дво усукани конопени нишки,
марля (фр.) тънка, рядко тъкани па¬
мучни ми—орня за превръзки, зв
подлепвано на кир—и и тр.
мармалад (фр.) ниши от вирени пло¬
дово еъо захар, извирсав до необ¬
ходимата гъстоти.
марморация (дат.) 1. придавано вън¬
шен вит ва мрамор, облидовивс о
мрамор; 2. мраморни обтидовиа.
мародерство (фр.) 1. ограбване иа ви-
оотсиисто по време ив война -ти
егрибеаас на убити войници ав
марокен
420
бойно поло; 2. грабеж; — мародер
1. човск. който върви етод войс¬
ката, гриби и птнчкосев по време
ви войни; 2. прен. птнчнаджня;
търговец, който почели твърдо
много.
марокен (фр.) текст.. 1. също крои
мвронов, тсжъи нопривси плат е
характери— ширни; 2. печ. обрабо¬
тени и онвогсив (по мврокивсна
—ехнолог—н) козя кожа.
марокии (фр.) 1. просуввно обрабо¬
тана овча или козя кожа. кон—о
сс използва зв подвързия; оихти-
нн. от Мироне; 2. вид плътен плат
от изкуствени коприни.
Мароко кралство —ля султвиотво е
С. Африки, между Средиземно
норс. Гибратгарсиян протон, Ат¬
лантическия океив и Сахара;
фрсноко елитснис.
мирови (иоп.) бегълци нсгри.
Мврс (лит.) 1. у древни-с рнмтнви;
бог ни войната; 2. четвъртити пла¬
нета от Слънчевата енетоми; 3.
дъсчена площадки горо иа мачта¬
та; — Марсово поло годни пло¬
щад е Пвр—ж за наредя- призвси-
е—вв, ебучоияс иа войски, кик—о и
зи овсток— изложби.
мврτявизьн (от ^ôo—b.) миотяческо
учение, ризпрео—ринсно мсжту ма¬
совите проз 18. вой, косто пропо-
внgвaлO; чс неговите членове св
нидврси— оъе свръхестествени си¬
ля.
мартинка внд пушни, ноесща името
ив изобретателя о— — Мартини.
нарτиp(и)ологня (гр.) сборник раз¬
кази зи мъченици; — мартириум
1. мъчсн-чсс-во, отридаи-о; 2. в
квгетичоонита църква; място зв
мошите ив мъчон-ци; — марти¬
ролог 1. църк. списък на мъчени¬
ци зв вяритв; 2. литер, сборник от
жития на овсгци; 3. прен.. избро¬
явано ив проживените от аннеге
страдания и мъчения.
мврдиалов (лиг.) eойв—щни, еойво-
—вси.
марципан (ар.) 1. почса сладниш от
емтснн бвдсми и зихир; 2. слад¬
карско изделие, подобно ни шо¬
колад.
марш (фр.) 1. хот е отморена крачка
и под строй; 2. поход. придвиж¬
вано вв войски паши, е ноно -τ¬
ο превозни орототвв; 3. музикал¬
но произведение е отчетлив ри¬
тъм е 3/4 —ля 4/4 такт. предназ¬
начено зв уеднаквявано движени¬
ето вв готннв групи хора (войни¬
ци, граждан— я пр.) и зв създава¬
но ви определено настроенно у
—нх; — маршрут 1. разписван е зи
движение; 2. път, който ос изми-
ниви от овмело——, мвш—ии, войс¬
ки И тр.
маршал (фр.) 1. виеш военен чии във
Фриин—н; 2. придворен началник.
маса (твт.) 1. дървени, желязна и нр..
2. количество, множество; 3. ве¬
щество, от коего с нанривсио вс-
шо; 4. щuрокиτо народни мае—.
простолюдието; 5. юр. обор ог ак¬
тива и пво—ва ни едно наследство
—ти ии отне дядо, обнвсио е ао-
оьcτолголиооτ; 6. физ. вол—чнив,
конто определя отношението на
одно тяло към сити, конто ео стре¬
мя дв измени еъстоннието ну иа
покой ял— движение; 7. суров ми-
теривл, обикновено е точно яли
полутечно еъотонияе.
масал (тур.) забиван ризниз, часто е
вулгарна отсянкв; анекдот. при¬
казни.
масив (фр.) 1. плинииско възвише¬
ние, орввн—тетио одвбе разчлене¬
но; 2. готнно иопрокъсни—о прос¬
транство, еднородно по тип; 3. го¬
лям изкуствен блок, койго се
употребява зи подводни с—рееж—;
4.	комп, структура зи съхраняване
ви етемовт— от тини- е компю¬
търната лвмсг; — масивен (ти—.)
421
мат
плътен, набит, гсжъи; — масив¬
ност плътност, наби-ост.
маска (фр.) 1. изкуствен обриз от
харт—н или плат; 2. тиде. иоото
с— а стожито такъв обриз; 3. гип¬
сова —ли от друг материал отлив¬
ка о— лицето иа унрнл човск; 4.
метална предпазни мрожи на ти-
нето при фехтовки; подобно пред¬
пазно сродство при други случаи
(Гизови маска, пчслирсни маена и
т.н.; 5. прен, образ, лицс, физи¬
ономия; 6. прен. просторен, неис¬
тинен— израз на л—нс—о; притвор¬
ство, лицемерно; 7. увосот—тотно
придворно представление е мина¬
лото.
маскарад (фр.) зибввтсн—с на мас-
кирия- тяда, облечени в костю¬
ми; — маскирам (се), 1. обличам
(се) е костюм и маснв; 2. прен.
прикривам (движения. действия);
3.	воен. пр—кр—вам от погледа нв
неприятеля е ризт—чи— приспо¬
собления.
мвокврв (тур.) 1. песмошишо, оти¬
ват зи смях на другите; 2. безоч¬
лив, безобразник; — нвонврлък бе¬
зобразно. исприличио.
маскарои (яг.) арх, уиришонян във
вит иа смошии яли грозни гливи
вид прозорци, врати и фвсид—,
обикновено иа зимъди.
нвeкулянязьн (лвг.) меД, вит—чие иа
изразени мъжки качсотвв (телес¬
ни и душевни) у жсив; мвскути-
зъм; — наскунилuзаuuл (лат.) 1.
меД, развитие ив мъжки вторични
летови призван— у жени — по-
винвиво на брила, мустин—, кос¬
ми но гърдите я крвйв-ин—о; 2.
езикозн, название -ти титулувано
на жсв— съе съществителни е—
мъжки род.
ма^лахат (тур.) рвбо—в.
мас-медиа (дв—.) ородотвв зв масови
информация — радио, тотов—з—н,
воетв—цн и др.
масони (фр.) чтсаево на фравима-
оонсно дружсе—во; — масонство
международно политическо дви¬
жение е тайни ергва-зин-н и мис¬
тични обреди.
масрафлия (тур.) внкой. вещо. ко¬
ето а свързано е много разносни,
с—руев много нар— иди други сред¬
ства; скъп; · — масраф разносни.
харч.
мастар (тур.) строит, широка дър¬
вени тства, използвана от мвзвчн—о
при полагано и изглаждано ив ма¬
зилка.
мие—итрофян (гр.) атрофирано, сма¬
ляваме и изчезване иа женените
гърди; — нистектом—н мед, изряз¬
вано нв гърдата; — мастопатия за¬
боляване ив нточавтв жлеза.
мастика 1. сакъз, смоли от растящо¬
то ни о. Хнос дърво Pistacia; сту¬
жи зв привоно нв мехлеми, прах
зв зъби. твкеес и др.; 2. ракин,
приготвени е воя.
мастит (ли—.) 1. човек ви зрятв въз¬
раст, който с заслужил на общес¬
твото и държавата; 2. човск, кой¬
то с е внушителни външност и е
висок— морили— нвчес—ев; в—дов,
крупен, почтса; 3. мед, възпале¬
ние нв тъкии—гс на мточивги жле¬
зи. ний-чоо—о проз първите соди—-
ни слот ражданото.
мастодонт (гр.) едро допотопно сло¬
нообразно животно.
мастоидит (гр.) мед. възпаление нв
ниниов—тнин изриотън в ухото —ти
уотожисв—о на оотро—о гнойно
възпаление ни сротввго ухо.
мастурбация (тат.) 1. онанизъм. ръ-
иоблуд—о; 2. псих. нотеео самоза¬
доволяване.
масур (ар.) диал. 1. нов, ии конте ес
ивсукевт конни ; иалем; 2. цареви¬
чен плод оъе зърнати; 3. долови ви¬
сулки; 4. навит— в продълговата
форма къдрица ва женски носа.
мат (вр.) 1. пр— игра ва ших — ро-
матадор
422
шивашо потожон—с. когаго диря—
нв одив—а стрини с застрашен и не
ножо да бъдс промоотов и сс оти-
гв край ни —грити; 2. прен. безиз¬
ходно ΠΟΛΟΧΟΒ—Ο.
митвтер (ноп.) 1. глиеон борец меж¬
ду тореадорите, койго убивв би¬
ка; б-ноборси; 2. конструктивна
де—они игра е двотн— фигури.
ми—сми—яка (гр.) ивуна зв вст—ч—ниго
и —охвнтс отношения.
материален (лвт.) 1. филос. нойте ео
отнася до ии—орин; веществен, ре¬
ален; 2. нойте сс отиаон за ма—о-
р-ал; — нв—сривлизанин въплъще¬
ние. придавано всшоо—вон вит; —
нвтсриил—зирвн придавим вещес¬
твен вит; — мв—сриализъм 1. фи¬
лософско учснис. коото омн—в мв-
тор—нти за първична я обяснява
всички нвтон—н о ион; 2. филос.
одни о— тесго основни насоки във
философията. опорол която нв—о-
р—нти с од—нствсивтв обективна
ревтиоот, тя а първични и същес¬
твува към и нсзив—сино от съзна¬
нието, иоото с производно (вто¬
рично), проде—ивнше свойотво ив
вucщооргивнз—ривиги материя
(човешки мозък); 3. прен. иор—о-
толюб—во отношение и интерес
към нсщо; — ми—сриаляо— 1. пос¬
ледовател ни мвтор—ат—зиа; 2.
разг, човск. който се огрени към
нвтериални облаги зи себе си.
материалност качество ии матери¬
ален, вошоо—воиоо—; — материал
1. вещество: добър митсривт за бе¬
тон; 2. нретмо—н или чисти, при-
по—вcнu зв нещо; 3. количсе—вото
звивня, конте ос преподават е
един урок яли цял курс; 4. раз¬
лични οβοτοη-η, документ— или
бележки, ион—о служи— ив—о източ¬
ник иа нещо; — нвторян (ти—.) 1.
веществото, о— кеоге ос състои
едни предмет; 2. вошсо—воно—е е
природата; 3. плит; 4. съдържание
нв съчинонио, ив учебен предмет;
5.	филос, обонт—ввата роатвоот,
конто съществува извън и незави¬
симо от нишсто еъзиан—о и която
възприемаме оъе οογ—ββ—β.
матине (фр.) 1. сутрин, продободио
вромо; 2. лона горнв у—р—ини дам¬
ски трохи; 3. предобсдво звбивто-
вио.
ив—кап (ар.) техн. дърводелски урсд,
ни който се елвгв свротсл зв про¬
бивано нв дупки.	.
матрак (ар.) 1. вит дюшсн е пружи¬
ни; 2. диал, подс—авкв зв тъечсн
одър; мигарс.
матрапаз (тур.) нар, който се зани¬
мава е прспредвжбв; пропродвввв,
матриархат (гр.) 1. социол. вий-рав-
н—нт период вв първоб—твооб-
щиинин строй стол опохига ив
първобитното човешко стидо и
форми ии родова организация от
къси—н палеолит до началото на
исоти—в, при който мийки—в ит—
изобщо жснагв с ямата първенст¬
ващо положсн—с порвди гдввввтв
й родя в производството и реде-
еи—о групи ео създавали по жово-
нв ротнинени дивия; 2. господст¬
во ни жената; 3. ретв—нство по
жовека линия; 4. майчинско пра¬
во (предимно вид бвш—нено—о); —
патриархален (лиг.) който се от¬
нася то натриврхаг.
матрикула (лиг.) 1. св—дстелотво зв
право да ео посещава— токннн; 2.
списък за рвждааин—а, вовчаван—-
яга и умиранянтв; сенейнв книги,
матримониален (лат.) брачеи; — мат-
римои-ум брви.
матрица (нем.) 1. техн, чист от щам¬
пи зв отудсно пресовано, конто
-ни вдлъбни-нни или отвори, съ-
о—всгствиши по форма иа предме¬
ти, който оообрвбо—вв; 2. нвлъп зв
тееао ив печатарски букви иди зи
сочоис ав пари я мстили; 3. ’печ.
книжна форми о вибрин текст, при
423
мащаб
конто става —злиевно иа стере¬
отип; 4. мат. твбтинв нв мвтсми-
т—ч—скя величини във вят ив пра¬
воъгълник, значението на която
можс та ос изчисти по установе¬
ните в теорянтв ив твбдида—в пра¬
вили; ·— ма—рачвр (ясн.) работник -
епон—итяст, който прави матри¬
ци, щанди, шаблони и пр.
матричен принтер комп. нечитищо ус¬
тройство, при коо—о носни зван ео
образува ии—о матрица о— точи—,
които ес потучввв— като ее пре¬
наел мае—нте върху хиртинти чрсз
мсхвнячоа утвр.
матрона (твт.) 1. омъжена жони,
зниτнB; поч—оив жони; 2. прен. не
много млада жони с добро поло¬
жение е обществото; — матроним
(лат. и гр.) езиков, фамилно име,
образувано по -мото иа мвйнвтв;
— матронали (лит.) ист, у етирятс
риитнии — празник иа 1 мирт е
част ни ма—рониτc·
матрос (хол.) нореии войник. морни,
матура изпит, който се полага по из¬
вестен брой продноги при завър¬
швано ни срстно училище или
гимназия; зротоотои изпи—; — мв-
турнтет (лат.) зрелост-
мвузср (по еобетв. Мвузср, исиоки
оръжсси фвбриивиг) воен, вид ве-
оион пиетолсг; — нвузорив воен,
вид бойна пушка.
мафия (и—.) 1. тайни гсрорисгичав
оргввизид—н. създадена през 19.
вск нв о-в С-и-т-н за самозащи¬
та на нвродии—о маси срещу зе-
мсвтадстоивти ириотенрвдил. ко¬
нто по-къеио ес превръща е бив-
тн—снв терористична организин—н;
2. прен. оргаа—з—рааи група лидв,
които преследват користни ноти;
бвидв. разбойници, иридия.
махабхарата (сивокр.) оп—чсони
дрсвяоивднйеки поома, съдържа¬
щи олиоавин зв борбити зв власт
на двв двроки рода.
махала (вр.) 1. чие— о— есляшс; квар¬
тал; 2. малко, откъсвало оо ооти-
що, косто адииииотра—явно вли¬
за е състава ив по-готяно ооло; 3.
прен. хоратв, конто живеят в квар¬
тал яли малко ест—шо.
махаиа (тур.) недостатък; — махан-
джия човск, иойго ванири маха¬
на.
махараджа (нид.) велик ниднйскн
кннз (раджи), иа когото еа подч—-
неин анкотно туш— князс (ра¬
джи); — махарани (нит.) съпруги
на махараджи.
махатма (инд.) 1. е —втуокв—а мито¬
логия и —сеоофнн — ово—овои тух;
2. е съвременни Индия — тн—ти,
конте ос дава иа много почи—иво
д—нс.
махвзъм (по собетв. Мах, вне—р. хи¬
мик) филос. —очса—о във фитооо-
финти, създадено от Р. Авоиириуе
и Е. Мих· е кран иа 19. век е Гер¬
мания я Австрин, което разглеж¬
да опити кито сума от безотиоои-
тетаи към обокт—ввагв реалност
психически състояния, и усеща¬
нията като елементи нв ево—и; ом-
пuрueирuгuцuзъм·
махмурлия (тур.) замили (ощо от п—-
нио—ео); — махмурлук тежест в гтв-
евти елод π-ηβογηο.
миди (евр.) обреден пионвдов хляб у
оврeяτe·
маша (перо.) 1. дълги жетезв— щнт-
ци зв разравяно иа огън —ли за
хввшанс вв нсщо герошо; дитаф;
2. ш—пди, конго оо нагряват за
къдрено иа коси; 3. прен. човск.
нойте служи кито орът-с зв из¬
пълнение ни чужди интереси.
мишвли (ир.) Браво! Много добро’
машиавц—н (фр.) хитро скроени иг¬
ра за подниививо, заблуждение;
измама, интрига.
мащаб (ном.) 1. геогр. отношението
между умален— разстояния и раз¬
мери е карти е тохв—тс действ—-
мин
424
тетви вотич—а—; 2. размер. вели¬
чина.
мая (тур.) 1. фибр—чсн квас за хляб,
козунак и др.; 3. подкваса; 2. си¬
ри шс.
маясъл (тур.) нар. мед. ризширсв—о
ии воните ав долната чио— на пра¬
вото черво и внуса, естсдогв—о нв
нооге ое явява кървене; болеет хе¬
мороиди.
меандър (гр.) 1. геогр. завой. подно-
воебрвзви извивка ив рекв; 2. арх,.
орввмснт във вит нв вачупонв или
криви т—н—н е извивки, извсотон
оше е дровни Гърнин
мега- първи съставна част ни отож¬
ни думи оъе зввчонио голям, уве¬
личен.
мега- (гр.) комп, първа съставни чае¬
ни отожни названия ив морни еди¬
нния, показваща униожсн—е по
одна милион.
мегават физ. мнрка за мощност ив
електрически тон, равна нв 1 м—-
ляон вита (Мвт -ти Мгвт).
мегаволт физ, единида зв изморвано
явирежеине, равна ви 1 милион
(Мв, М-в).
мегаграф (гр.) голяма рясувв—олна
дъска зв чертежи.
мегаерг (гр.) физ. од—и—ди мнрка зи
язмсрваво иа работи, равна ив 1
милион сргв.
мегалнти (гр.) палеонт. праистори¬
чески надгробни пииствннн.
прсдстввтнвиши сетсотвоии или
грубо издялан— наисви— блоково
е— кран на неолита; могил—тия
постройки.	·
мегало- (гр.) първа съставна част иа
еложии думи за изризнваие голе¬
мини —л— преувеличение, випрн-
нср ногатегало—рия и тр.
мегалозавър (дат.) палеонт, голям
мееондсн изкопаем гущер.
мегаломан (гр.) човои, иойто отрита
о— мсгатомив—н; — мегаломания
(гр.) 1. мед, вид душевно заболя¬
ване, при кес—о болният има ма¬
ния зв встичис; 2. прен.. нидиов-
ноот, авту—осг, високомерно.
мегапарсек (фр.) астр. единица за
измерване ав звезди— ризс—оянин,
равнв ни един м—т—ои нароена.
мегарски (по eобо—β· гр.) е съчст. ме-
гарска школа — философски шко¬
да, оовована от Евклид е 4. вси.
пр. Хр. е гр. Мсгири, конто ое
опитвала да примири учението ии
Сокрит е учението иа етеитито зв
од—ниото битно.
мегафои (гр.) физ. 1. електровиусти-
чои в—сокоговор—тел; 2. механи¬
чен уситва—ст на звука във вид иа
фуниеобрвзнв тръби; високогово¬
рител, рупор.
мегахерц физ, сд—нииа мярка зв чоо-
—о—втв нв вясоиочоото—ен промен¬
лив елок—р—чееки —оку рвввв иа 1
милион хорцв (Мхц).
мегдаи (тур.) площад, е—ъгли.
Мегера (гр.) 1. отви от трите Ери-
и—я е римската митологин — фу-
р—то, богините ии отмъщението;
2. прен, зли жена олицетворение
нв зввяет—в.
мегаом физ, единиди мнрка зв елек¬
трическо съпро—явление, равна иа
сдии нитиов они, —зползввна при
мерено на годом- стойности иа
съпротивлението.
медал (фр.) малко метално кръгче,
иа което си отпечвтвни инкои ду¬
ми зи озивменуввие ни важни съ¬
бития в държавата я ео диви за от¬
лично.
медалиои (фр.) 1. кръгов—дон надал,
който со ное— иа шинта от жени¬
те я в него ос постввнт портрот-
четв; 2. в иум—змвтинатв — гръц¬
ки или римски моветв о— злито.
сребро или бронз, по размери и
стойност по-готнма о— обикнове¬
ните, ссчони по случай някакво
събитие; 3. арх. изк.. изображение
е овална —тя кръгла римкв за до-
425
медуза
иорацян ив здания, платове я др.;
4.	нотис от месо, изпържено на
иръгчо—в, коото со лодаисн е гар¬
нитур—.
Мсдсл (гр.) 1. е дровногръдивтв ми¬
тология ямс ии мигьеонинв. ко¬
нго отмъстили жоотоко на съпру¬
ги си аргонавта Язон зв исгови—а
—зновнрв. кв—о убита двото он до¬
на я понизили —руповете ив баша
нм; 2. прен, роввиви отмъстител¬
ни жсна.
меджидие (гур.) 1. турена моно—и; 2.
турени орден учрсдси в 1852 г.
меджня (тур.) ост, диал, доброволен
я безплатен —рут в помош иа друг,
обикновено при копив, жътва,
с—роож ни къща я др.
меджлис (тур.) 1. иаредно оъбрвиио
в Турция я Иран; 2. администра¬
тивен съвет при упрвеи—сл нв ад¬
министративна -ср—торивтив еди¬
ница в Турция; 3. съдилище от
първа ивстивн—н в Турция.
нодвсмат (лаг.) печ. шрифт от типа
ви средновековния титивонн
шрифт.
иедиввв (лат.) 1. мат. права, конто
съсд-янва връх иа триъгълник със
сродити ни срощутсжищаги ну
страна; 2. в етитиетикита — изме¬
рение иа дитон вирнациовсн приз-
ник, иоето со нвмира точно в орс-
дитв ни подредените във възходящ
—ти низходящ род единици вв —з-
олодвваита съвкупност; — меди¬
ален 1. книж. рядко оредей; 2. грам.
ородои (за залог).
медиатизация (фр.) ист, е ничилото
ив 19. вон — превръщано ии гер¬
манските втидотота— княза от са¬
мостоятелни членове ни Герман¬
ския -ипорок- съюз е педвтио—-
ни ни други ио-готнии гсрмвноки
държави. член нв същия съюз.
меднаторн (лиг.) мед. изработвани в
животинския организъм химични
вещества, е помощта ав ко—го ос
проливат импулсите о— исрви нв
мускулното влакно ни въaщноcон-
рсторва жтоза и от одаи нервни
кла—на ив други.
медиевистика (лат.) днт от истори¬
ческата науки, кой—о ео звя—мива
е истерията, литературата, изкус¬
твото и други ив Сродн-гс вско-
ве. прод—нно ви западноевропейс¬
ките стрини; — медневнет 1. спо-
циадиот по модиовисгикв; 2. ост.
пиеатол от сродните всноео.
медикамент (дат.) мед. лекарствено
сродство, което обикновено ес
приготвя или ео противи е готов
вят в апгска; — медикаментозен
(лат.) мед, 1. кой—о ее о—ваон то
локарсгво; тснирогвон; 2. причи¬
нен от тонврсгве; —недикацил
(та—.) мед, предписание вв необ¬
ходимите модякамонги и лечеб¬
ни мероприятия при дидсво зи-
болнввис.
медитация (лвт.) псих, размишлява¬
що умозрон—с, cииовгльбнвaи0;
задълбочавано е предме— иди мис¬
ловен овя—; — модятв—леса (ти—.)
пропит е размиштсаин; — медн-
тативиа лирика — отихо—веронин
е философско съдържание. е раз¬
съждения зв смисъла ни животи,
любовта, смъртта и тр.
медиум (твт.) 1. псих. тнио, косто
според спиригно—нго, ножо дв бъ¬
де посредник между хората и ду¬
ховете; 2. грам, ородои звтог; 3.
муз. сроден регистър на тонового;
4. фокусник.
Меднчн 1. прочута флорентински
фим-т-н, покрев—готна ав изкус¬
твата; 2. прочу— мавзолей е итоге-
р—чесин с—втуи о— М—нотвнтжоло
(Син Леронце във Фтороад—н)
медок (фр. по собств.) вид фровоно
чорвове вино.
мсдрссс (ар.) мохамедавоко богос¬
ловско уч—лишо.
медузи (гр.) 1. зоол. вид мероно жи-
нсдуnарей
426
ве—но; 2. митологична хубавици,
ва конто иео—го ос превръщали в
зини я воски. койго н погтоднел,
сс внименнвал·; 3. прен, нешо т—-
гаео, безформено, неприятно.
модулиран (тат.) анат. който сс от¬
нася до гръбначн—н —ти до кост¬
ния мозък; — модули— (твт.) мед.
възпаление ав гръбначния мозък,
мездра (вр.) диал, землище, мори,
мозе (тур.) веще зв хвпввво. косто
отваря охота зи вино. ракия; — ме-
зетън, мезе.
нсзов—сряй, мезонториум (гр.) анат,
ц—патв, конто пр—нрспя тънките
черва към задвв—а с—оив на коре¬
ми.
мсзснхннв (гр.) анат. съст-витална
гъкви е зародишите ии повочоге
иногоктотъчви ж—еотв—, конто
дава начато вв различи— форми
съединителна тъкви, ив кръвонос¬
ните съдово, гладкия мозък и тр.
мезо- (гр.) първа съставни част иа
отожни думи, глввво ниучвя тор-
мна—, езнвчивищв сродно положе¬
ние между Две нвтоаян във вре¬
мето —ли е пространството.
мезодерма (гр.) анат, средният за¬
родишен плвет между ектодсрми-
тв и ен—едсрма—в на зародишите
ни многокло—ъчия—с животни (ос¬
вен гъбн-с и мошосг—то) и чове¬
ка.
мезозавър (гр.) паяеонт. огромно из¬
копаемо влечуго.
мезозойски (гр.) е съчс—. мезозойски
ера четвъртити ора от гооложка—а
исторян на Земята, хврвигсраа с
разв—т—сто ав влечуги, някои от
конте е гигантски размеря я е по-
нвв—в на пт—д—, бозайници, пок-
ритоосмоаа— и готосемоаан рас¬
тения.
мсзозоеа (гр.) зоол. низшо паразит¬
но животно. проход ег най-прео-
—н—о (протозов) към мвогоктетъч-
инте (но—взов)·
мезокарп (гр.) биол. месесто —ти
втаивсето всшос—во, което сс на¬
мира мсжту кората и вътрешната
ципа ни някои плодово.
мезокефалия (гр.) анат. ередаи го¬
лемина ав глината.
мезолит (гр.) археол. сродви—и епохи
от каменния период окото 12000
де 6000 г. пр. Хр., проходни меж¬
ду палеолита и неотити, конто за¬
почва е упе—роба—в вв тъни и стре¬
лата и завършва с' понввта на ми-
онеан оръдия на -рути от кремък.
мезология (гр.) биол, днт ог биоло¬
гията, който ео зиаямввв е огне-
шовинтв между живите организ¬
ми и зиобяквлншити гн сроди.
мезоморфен (гр.) среден по форми,
мезон (гр.) физ. исуе—ойчнвв елемен¬
тарни чие—ина е миси в покой меж¬
ду мвса—в иа електрона и нвов—в
ни ау^сш-то, конто ое разпити
спонтанно.
нсзопнтси (гр.) палеонт,. вид майму¬
на о— опохатв иа торцнсри е Евро¬
па.
мезорелеф геогр. срсдси рстсф за
изобразявано ив сротаовълв—ета
повърхност ав моо—аео—.
мезостих литер. стяхе—ворсаяс, е ко¬
ето оредая—с букви иа всички сти¬
хове образуват туна яти изрече¬
ние.
незесферв итмооферса идиот е— 40
до 80 им, намиращ се над атмос¬
ферата, който ео характеризира с
увеличение ав температурата до 60
км в—еочиав и със епидвас на —ом-
псрвтура—в над тази височини.
нсзо—стай (дв—.) биол. анат. еднос¬
лоен спятстяй, който покриви те¬
лесните кухини у бозийн—д—то и
човека.
нозофити (гр.) бот. раотоинн. които
вирся— е нсе—а е достатъчна, но
но изт—шав втвгв, предимно е об¬
ласти е унсрса климат.
мезуза (свр.) вят медилноа, е който

427
мелноризъм
ос държи парче пергвмеи— е аи-
п—ова— стихове от Библията,
мсйози (гр.) биол, една от формя—о
на непряко делсаис ав потовято
клетки, при иоето има двойно на¬
маление иа броя ав хромозоннто;
редукционно деление ни съзрява¬
нето.
нсйозяо (гр.) литер, стилни фигура,
конго ое състои е намаляване сте¬
пента ав положителиято начес—еи
на вещо; прот—воположио хипор-
бодв.
Мека 1. ист. геогр. град е Саудитс¬
ка Арабин, адмнине—ративеи цен¬
тър вв провинция Хнджвз; род-
ао—о място иа Мохамед, свешан
грид зв мюсюлманите и нлсто на
поклонение (хадж-тъи) — е сво-
т—тишото Ал-Кааба ео събира—
поклонници ц— целия ислямски
сел—; 2. прен, място, ньдс—о редов¬
но ое еъбирит любн—сл—тс ни ао-
шо.
нексрс (тур.) подлизурко, мазник.
мелвнст (овр.) учител е оврсйсио ре¬
лигиозно училище
мслваж (фр.) 1. снос; 2. иифе с мля¬
ко и кайман; 3. зи плвтовс яд—
прежди — е тъмни и оео—лн нuщ-
ии; — нслважярвн (фр.) омесвам
е едно разтичан ношв (цветово,
течности и др.).
медиана (дат.) биохим, 1. чорон и
тъмионифне пигмент е тлтото на
човека и анко— ж—вотаи, който
сс съдържа е косата, еп—терм—ои
и друг— или пън ое потучиви при
някои ботсет— по иожвта във вид
ав петни; 2. чернете е окото: баг¬
рилно вещество е мембраната
(между ентерита и ро—навти) ни
окото, е кожа—в на негрите, е оо-
пянти и е ботозаови отоци; — мо-
тваоторнин (гр.) мед, тъмно онес-
гнеинс ив иожвта ветсдсгвно от¬
деляне нв мотии-н при смушснин
ни жлезите е вътрешна сенрон—я;
— молавозв (гр.) 1. мед. разпръс¬
нато яли огрин—чово ав едно мно-
то тъмно оивс—нвино иа кожата
-ти на т—гвв—ц—то вотсдетвно ив
отдстнас ав пигменти мотания
при смушения ни жлсзн—с е вът¬
решна оекрсд—н и пр— хронични
нвгононнаин—, косто поанкоги
с—нгв до зтоничеотеовн тумори; 2.
бот. болест по лис—ита ав лозатв,
пр—чивявива от паразитни гъбич¬
ки; — нстинурия (гр.) мед. отде¬
ляно ии мстиинн е урннвгв, вслед¬
ствие на ноете —н има тъмвекв-
фнв или чорон нвн—.
меланит (гр.) чорон гранит,
меланом (гр.) меД, злокачествено ао-
вообризувиаио о— п-гнситав тъиив
ав кожата, окото и други.
меланхолик (гр.) човск предразпо¬
ложен към тъга; — нслвнхотнн ду¬
шевна ботсет, конто сс характе¬
ризира е мрачно нае—роенис. от¬
бягване ни хорвтв и паритизад—н
ав волнта.
меласа (гр.) тъмнокафяви луга, от¬
делени квто ссти-ъи при про—звод-
отво—о иа звхир от зихврио двоило
и използвана е токотнтнити и
еп—ртав—в индус-р-н и зв храни
ив добитък.
нелбв (от ообо—в. Молба, ввс—рит. пе¬
вици) кул. Тоссрт от ствтотод с
ирон и плетове.
неле (вагл.) спорт, разг. при фут¬
бол, хокей, ръгби и др. — о—руп-
ввао ни нгричн—о от дваги отбора
прел став от врит—то.
мотез (тур.) живо оъщоогее, родово
о— кръстосваното ав двс различни
породи -ти рисн.
мелиорация (таг.) комплекс ог сто¬
пански я тохничсок— мероприятия
зи трайно подобрявано ни обри-
бо—висмати земя гтивво чрез от¬
воднявано, напоявано, тсрао—ри-
ао и др.
мсл-ор-зъм (твт.) 1. охвашвнс—о, чс
мелис
428
този сеят ае с най-добрият, но но
с и съвоом тош и можо да се по¬
добри е човешки ус—тин; 2. фи¬
лос. учение, оперел косто оъщоо-
твувашинт овя— можс да отвие и
що отиас по-добър е уе—т—нтв ав
човски.
нолие (нем.) потурафианраав захар
на пясък.
мелодика (гр.) литер, методичен
стросж ни е—нха иди ни музикал¬
но -ти стихотворно произвсдои-с,
който сс получава от -ягонадн-
оаватв оргванзвн—н ив стихи, бла¬
гозвучно, плавност или чстсае и
редн-иринс, о— р-тъни, цсзура-в,
краостишното, римв—и, строфата и
др.; — мелодиум (гр.) ост, муз. вит
мвтък орган; хармониум; — ме¬
лодичен (гр.) който а принтеа за
елухв, изпълнен е харнои-н, бла¬
гозвучен; — мелодия 1. постсдо-
вв—олаос— на звун—тс, благозвучно;
2. благозвучие развит муз—ивлоа
но—нв; наисв.
мелодрама (гр.) 1. докланин-н, ко¬
нто ое придружава о— -иструноа-
татии музики; 2. бутовврдав френ¬
ска π—οοβ, пътна е всякакъв вяд
офоити, чое—о е противоречие оъе
здравия разум; — мелодраматичен,
мелодраматически (фр.) 1. който
оо о—авон до мелодрами; 2. изпъл¬
нен е иесстоетвсая чуео—вв, пре¬
увеличен.
меломания (гр.) книж, иееетсствсив
стрист към музики и песие; — ме¬
ломан книж, болезнено е—рие—са
дюбн—ед ив песни и музиката.
мелопея (гр.) муз. 1. у отаритс гърци
-- привита зв създаване на лири¬
чески и музикални про—звсдсаин;
2. теория ии музикалното изкуст¬
во; 3. метот—чаото начало е едно
муз—китао nроизвоgeиио·
мелос (гр.) муз. поанг—с, което оп¬
ределя истот-чно—о начало ав му¬
зикално прензестов—с. което
обикновено ео противопоставя ав
ри—ъмв.
мслоткпия (гр.) печ. набирано ни ну-
з-кадян ноти зи пача—.
Мелпомена (гр.) 1. е древногръцка¬
та м—тотогин — музи ав трагеди¬
ята на —ои—рилвоте изкуство; 2.
прен. театър, одонично изкуства;
драма; — храм на Мелт^на прен.
—сатър.
модхиор (фр.) метал, еплвв от мод.
цинк и анкет, употребявана за
привоао на моасти, съдово и др.
мембрана (таг.) 1. анат. ципа; 2.
техн, гънка ствстнчвв пластинки
от мстил, кар—оа иди бакелит, ко¬
нто ео поотвея е звукопротвввтст-
ин и звукопрнснвтолв— впврити зв
преобразуване на електрически и
механични трептения е звукови
вълни.
мн (лат.) третитв нота е— гвнвтв.
миазъм, миазма (гр.) зиризно, вред¬
но нзпиронис.
миалгия (гр.) меД, бодни е мускули¬
те без обоит—ваи лиани; мускулен
ревматизъм; — миасгсивл мускул¬
ни слабост.
мигар (гр.) ними.
миграция (лвг.) 1. придвижвано или
преселвано ии авоолоино вътрс е
едва страна —т—-от одаи е други
с—рани; 2. пср—от—чсоио приде—ж-
ваие иа животни, птици, риби от
одаи мсотв в други, свързано е из¬
менение уедовинтв ав живота; 3.
премествано, пр—дβ—жввae·
мигрена (фр.) болки е одаи част от
глввв—в, особено окото етепооч—-
0—0.
миди (гр.) зоол.. водно безгръбначно
мекотело, затворено е две варо¬
вити черупки.
миди (англ.) дължини ни двмска тро¬
хи (палто, пода и тр.) ле срсдити
ав крака.
мислят (гр.) мед. възпалително за¬
боляване нв гръбначния мозък; 2.
429
микроелемент
възпаление ни иоотвин мозък; —
миелография рентгенови он—нкв
ав гръбначния мозък; — миелома
тумор ав коотн—л мозък; — ми¬
елоцит kооτaонозьчвa клетки е ха¬
рактерни гранулации в протеплвз-
мв—в.
миза (фр.) залог пр— хвзвр—иа игра.
мизандрия (гр.) отвращение ог мъ-
жс—с. омраза към мъжете.
мизансцена (фр.) театр, разположе¬
ние ив тенори, мебели, предмет—
и актьори ав театрални сцена е да¬
ден немеят от прсдо—автеиио—о.
мизантропия (гр.) мразено ни хора¬
та; — мизантроп който мризи хо-
рв—и.
мизерен (фр.) 1. жалък, окаян, бе¬
ден; 2. мвтък, недостатъчен; 3.
прен, недостоен, подът, безчестен;
—	мизерия 1. иемоти, голями си¬
ромашия; 2. прен. разг. долна пос¬
тъпки, низест.
мизогиния (гр.) емрвза към жсангс;
—	мизогнв (гр.) ост. жсаомрвзсн;
—	мизорамня (гр.) книж. отвраще¬
ние от брака. ебрвзв към брики.
мизологня (гр.) емризи срещу разу¬
ми; — мизонеизъм омраза сращу
всяко иововъводсвне, срещу но¬
ви -дои, иев— порядки ; — мнзо-
лог враг ав рвзунв я на ииуии-а.
микобактерия (гр.) бактеор, бакте¬
рия, размножаваща ео главно чрсз
деление, някои ендове от конто
ев причиа—тот— иа белсс—и.
мзкодерма (гр.) бактеор. ивис, кой¬
то сс образувв като иеж—цв по по¬
върхността ав ферментирал— точ¬
ности и захвран сокове.
мниозв (гр.) меЛ. нежно -ти друго
заботнввво, причинено от болоо-
тетеораи гъби.
микология (гр.) нвукв за гъбите.
микориза (гр.) бот. съжителство вв
низши гъби е короните ни в—ощн
растения.
^^|^<^'^<^1^<еик19за (гр.) меЛ. етриенно е
гъби.
микро- (гр.) първи със—вени чист ав
отежни думи със звичснно: 1.
твърдо малък, например микро¬
космос, микроорганизъм; 2. став
мил—оааа час— от ооиеваитв мор¬
ав единица — микрометър, нап¬
ример микроампернотър; 3. свър¬
зан е изследваното ни твърдо мит¬
ия праднсти, например Микронез¬
ия.
микроампер физ. одна мялнеивв чист
от амиори.
микробиология (гр.) биол. днт е— би¬
ологията. който -золотев микро¬
организмите, всв—д—нн е прос—о
око; — микроб най-малките живи
организм—. конте ес размножават
чрез делеа—с я прет-зв-кви— бо¬
лести; — микробиолог учен, спе··
ц—алист по микробиология; —
микробиологичен н микробиологи¬
чески койго ое о—авсн до никро-
бueлeгнн·
микробус (гр.) автомобил с моста зв
оиоло доос— туши.
мнкровуливв (гр.) геол, мвтък вул¬
кан до отна мстър ав височина с
дътбочиав де 1 км, който изхвър¬
ля само диви, конто с ог особено
знвчов—о зи геолозите при опре¬
деляно съотива ни вътрешността ав
земята.
никрегвотран (гр.) анат, ненормал¬
но малък стомах.
микроглосия (гр.) анат. ненормал¬
но малък език.
микрограф—н (гр.) науки, конте изу¬
чава и описва микроскопически
обекти.
микредант—лнн (гр.) мед. неестест¬
вено мития пръсти.
микроелемент (гр.) 1. биохим. еле¬
мент, който ос съдържа е много
митк— котнчсотви е тнтото нв жи¬
вотните и растенията; 2. физ, ино¬
го слаб гатеианчов елемент, кой¬
то се образува между дво не съв-
микротоми
430
сом одаеретан мести на повърх¬
ността нв мотал, изложена ав дсй-
о—в—ото на разтвор, кой—о ягрвс
ролята ив сток—ротят.
микрозоми (гр.) биол. дробни, мик¬
роскопични оргвае—дн е нитоп-
тазмвта на животинските клетки,
микроииоаомиив (англ.) икон, раздел
от нкоаемнкса. който разглежда
пр—ви—пнто зи поведение ав от¬
делните —новом—чоокн едннндн;
потребители. производители.
фирми е ебхви—в нв еъетвс—ии—с
пазври.
микрокефалия (гр.) меЛ, ненормал¬
но матка гдиви, иео—е сс —зразнвв
и е недостатъчност ав умственото
развитие; микроцефалия; — мик¬
рокефал (гр.) меЛ. човек е ненор¬
мално мвдкв глави.
микроклимат (гр.) 1. мсс—au особе¬
ности ав климата, обуоловсан от
релефи, растителността, цвета и
влажността на почвата и др.; 2.
рядко нзкуетвеан итмосфсрин ус¬
ловия е сгради.
микрокод (внгт.) комп, кодът, е кой¬
то еи аап—еван наетруинн—с ни ст¬
ав микропрограма; списък о— отс-
моигври— стъпки ни програми.
микрокомпютър (ангт.) компютърна
с—отенв, изпотзвищи кито обра¬
ботващо устройство микропроце¬
сор.
микрокопие (гр.) фот, снимки, на¬
маляваща до 1/20 обикновената
почи—аа с—рин-ца.
микрокосмос (гр.) физ, овлт ав мал¬
ките βолнчнaH; иаквнто св атоми¬
те, молскулн-с и отемеатврннтс
чистини.
микроnиигвис-гкка (аигл.) език, дял
от сз—незавнисто, който изучава
врьзк-T0; взвнмооτнeщонннгв и
прот-вопестивнвото въ—рс е ези¬
ковата система
микролента (гр.) фот, ленти, конто
допусна л—исйио намалявано на
овнмквта 600 пътя.
микролит (гр.) 1. минер, обниа. мн,
твърдо малки, не вес още в-т-ми
под микроскоп ир—ствти ва оки-
дообразуващи мнвсрвлн; 2. архе-
ол, матке нрсмъчио оръдие на тру¬
да, най-чооге е геометрична фер¬
ми от епохата ав мезолн—а.
микрелогин (гр.) изморввао ав мат¬
ки вeт-чиaн·
никренетрян (гр.) физ, опродолнио и
установяване на най-иити— вели¬
чии- е помощта ва микрометър;
— микрометър (гр.) техн, 1. инст¬
румент за язнсрваао нв вий-мат-
кя лнвсйан размери по абсолю¬
тен метод; 2. ет-н-цв мнрнв зв
дължини, равна ва одаи хилядна
от мякронетъра; микрон.
микромикрои физ. ннрки зв дължи¬
на, равни ни одна милионна чие—
от микрона; — микрон (гр.) физ,
ост, мярна за дължини, равни на
одни хилядна от мялянотърв; мик¬
рометър.
микронуклеусн (гр. —дат.) зоол. кле¬
тъчни ядра (ндърци) при инфузо¬
рните, конто могат да оо рвзделнт
иокоткокрвтио.
микроом физ, одаи мнлноини чист от
они.
микроорганизми (гр.) ний-митните
организми, конто ас ногит та ео
е—дн— е просто око: растителни
или животински.
нннрепалсонтолегян палеонт, нвукв,
конто изучава вкаменените остин¬
ки от едноклетъчни жнветнаск-
я раот—тстни ивогенто—ьчви и
други организми, по конто сс оп-
рсдотн гооложкита възраст иа
плас—ове—о.
1мнкропкл (гр.) 1. зоол. отвор е цили-
тв на яйцето у анион живота—,
проз иойто минава— сперматозо¬
идите при опложданото; 2. бот,.
отвор иа върхи ни оомсиивгв пъп¬
ни у βη^η—ο рас—санн.

431
м-крофлиш
микропрограма (англ.) коми, после¬
дователност от базов— инструк¬
ции,· аир-чин- микроинструкции,
конто описват всичките стъпки на
определена операция ии компю¬
търа.
микропроцесор (англ.) комп, центра¬
лен процсеор, физически реали¬
зиран в одни полупроводников
чип, като интегрална ехсна.
ниирередоф 1. геогр. малин нарве-
вооти. гъвки, възвишения я
вдлъбнатини ии земаа—а повърх¬
ност, чянто в-сеч-аа ио надми¬
нава анкотке натри; 2. техн, не¬
равност— по повърхността ва
шлиф, ионто ее вижда— под мик¬
роскоп.
микросистема —ΟλΗ. физ, онетсмв о
много малки размори.
микроскопически (гр.) 1. извънред¬
но мвтък, в—т—м само о микрос¬
коп; 2. който оо извършва свмо с
микроскоп; 3. прен, прокалено ма¬
лък, требен по рвзмерн; — мик-
реекепскя изолстивнян —зетедви-
ао о микроскоп; — нинреонопин
прнлигаао на микроскопа в изо-
ледвинннтв; приготвяно на мик¬
роскопически иронвра—н — мик¬
роскоп оптически уред зв увелн-
чвваас на аовнднмн о престо оно
предмети, ни—о —убориулознн би-
дитя, разня банили във води—в я
Др.
микроспора бот, опора у ризвооно-
ревитс панра—н. ог конто ео раз¬
вива мъжки потов орган; иви—о-
рнднй; — микроспорангий бот.
спорангий, е който ео образуват
микроспор—.
микроструктура техн. ний-снтва
структури на твърдите вошос—ва,
конто ее вижти еимо при гетнио
увеличение под микроскоп.
микротипил (гр.) отпечатък от фо¬
тография, нинравоаи чрез микрос¬
коп.
м-кротом (гр.) микробиоя. инстру¬
мент зи -зрнзваао ни тънки чисти
от ж-вет-аска нт- рвс—нтстаа тъ-
киа за наблюдавано под микрос¬
коп.
микрофаг (гр.) биол. клетки. левко¬
цит, епосебов дв поглъща я обез¬
врежда чуждя клети—, главно бак¬
терии в организма.
микрофилм (гр.) фот, негативна ядн
пози—ивна он—миа на данта, нтва-
ф-тм или плана, конто възпронз-
всжтв е умален вид ръиепно, до¬
кументи. книги, конто ее разчи¬
тат на спод-алан инарв—и.
микрофит (гр.) микробиол, микрос¬
копичен растителен организъм.
микрофлора (гр.) бот, съвкупност от
растн—олвнтс микроорганизми е
определена сроди.
м-крофототраф-я фот, 1. снимано иа
н-ирооконнча- обекти е помощ¬
та на микроскоп и опен-атен фо¬
тоапарат; 2. снимки ни тикъв
обект.
микpoфотонетър (гр.) ост. физ, уред
за нзмсрвиао ни оптячоеив—и плът¬
ност иа ночервсанвааото ав еле¬
менти от повърхността ни прояве¬
ни фотографически отосее от
спонтроганн, рентгсиегринн, ио-
треиемнчсекн ои—мин и др.
микреф—влян (гр.) мед. ненормално
матки очни ябълки ни олиото ядн
твото ечи.
м-крох-мия хим. ивуна зи способите
иа х—мичеснян вват—з, конто ес
извършват е мития иотнчоотвв ве¬
щества.
микрохирургия мед. х—рургнчооки
операция зв възстановявано на
прсрнзавн вереви влвква и кръ¬
воносни съдове е днимот^р по-ма¬
лък ог 2 мм, извършвана е помощ¬
та ни операционен мннроокоn·
микрофлиш (вон.) минер. много тън¬
ки птиот—вна от окати или мино¬
рат, приготвени зи изследвано под

м-кс
432
опсд—втов микроскоп.
микс (англ.) въдиси плат оъе стъпа¬
ловидни цвета— сфсктн, образу¬
вани чрез оптн-ивс и редувано на
светли и тъмна вишна но основа¬
та и вътъка.
мнксотсн (гр.) меЛ, вродено -ли при¬
добито заболяване поради о—лне
намалена предунд—н ни хормони
от щитовидната жлеза, което се
изразява е промени в кожити,
-зоетивиао ав ристожв, е психи¬
чески нарушения и др.
миксобактерия (гр.) микробиол. бак¬
терия, конто сс ним—ра еб—нае-
воае е слизести миси, е торящи и
влижив почва.
маиеоминстн (гр.) микробиол. слуз¬
ни гъбички но гниещи остатъци.
микст (вагл.) спорт, игра на тоане
ножту емоесан двойни.
микстура (дат.) фарм.. 1. разтвор иа
две яд— повече —върли лекарстве¬
ни вещое—ва е подходящ разтво¬
рител; 2. емее от три -ля повочо
точа— лекарства.
Миланската) скала муз. — просла¬
вен оперен театър и неговата тру¬
па е гр. М-тино, Итвтнн.
миледи (ангт.) 1. обръщоано към
завтав англйски дама — инлос-
—ява гоопоже, госпожо; 2. госпо¬
жи.
милет (тур.) народ; — милет башия
1. нареден глвва; 2. църковен во¬
дач (патриарх, владики).
мити- (лит.) първа еъетввиа чао— на
оложан думи, конто означава, чс
мнриата а хиляди пъти по-малка
от есаоваатв.
мнливмиер (дат.) физ. едва хилядна
чие— от вмиора.
милиард (фр.) хиляда милиони; —
милиардер притежател ни милиар¬
ди лирични eрcgо—ви·
мятиврон (дат.) книж. ни големина
кеткоте ироеово зърне; преоовн-
доа; — нядиврав туберкулоза ту¬
беркулоза, конто ес получава при
масоне нихлуваио ни туберкулоз¬
ни бактернн е кръвта е развой ав
туберкут- нотното просено зър¬
но във всички оргиан.
мнл-арнй (лат.) ист, у рнмлнннто —
крайпъ—еа камък, кой—е означава
ризсгенвнс от хнлндв кричи—.
мнлибар (твт.) физ. од-и-ци мярна
за измсрваае на налягано, равни
иа една хилядни е— бири.
мил-ват (тат.) физ. мярнв за елект¬
рическа мощност, ривна иа едаа
хилядна от ea-a.
миливолт (дат.) физ, мнрка зв елект¬
рическо авпрсжовнс, ривна ив од¬
на хилядна от вол—в.
нlкn-гран (гр.) физ. одинида мнрка
за тсгло равна ни стаи хилядни от
грвнв.
м-лкнегър (гр.) физ, мярнв за дъл¬
жини, равни на одаи хилядни от
метъра.
милимикрон (твт.) мярна за дължи¬
ни, ривав иа стаи хилядни част от
микрона.
милион (ит.) 1. хиляда хиляди; 2
прен, безкрайно количество, мно¬
жество; — милионер (фр.) прите¬
жател ав богв—с—ва, конто ес оце¬
няват на мнлнеан.
милисекунда мнрка за врсме, рвеав
ни една хилядни от секундата.
мититврязацян (фр.) 1. въвеждано ни
и—тнтир—зъм; 2. прсвиояво на
форми и методи е— носина орга¬
низация е областта на гражданс¬
ките отношсанн ит— иа стопанс¬
твото; — мититир-зъм пел-т-чео-
ко господство на вооащннати и
лодчиинвимо ни стопанството им
на цели на завоевателна потят—-
нв.
нитерт (иаг.) обръщение към анг¬
лийските лордове.
милрейс (нен.) моиета е Пор—угвтин,
Бразилия и е други страни е Юж¬
на Америка.

433
Минерва
милфознс (гр.) оквпваае на клопа-
чнго·
мидьо (фр.) 1. оротнав 2. орсда, око¬
тен овят и устенин, е конте ин¬
кой живое я действа; 3. покривна
(четвъртити -ти кръгли) за среда¬
та нв миси, нато украшение.
миля (фр.) пъ—аи мярки за дължини:
е Англия 1609 метри; е САЩ 1853
мс—ри; е дроввян Рим 1500 мотра;
морска миля ® 1852 мотра; геог¬
рафски миля = 7420.43 негри.
миманса (оивекр.) филос. дреененв-
тнйени ф—теоофони онотомв, за
ч—йто еоваватол с омятив мъдре¬
цът Джиймивн, според конто ове-
—ьт а безнриса във времото и прос¬
транството и съществуват 9 субс¬
танции — земн, води, въздух, огън.
оф—р. души, ум, време и прост¬
ранство.
м-ме^зъм (гр.) биол, м-м-нр-н.
мимики (гр.) 1. Говорове без думи, с
външни движения; 2. изкуство та
се изразяват мнотн и чувства с
движения ва мускулите ва ляно¬
то я е жоотово; 3. двнжсн—о ви ли¬
цевите мускул- нато —зриз ви ту¬
шеван оъстонаин; — мин (гр.) 1.
театр, в древна Гърция и Рим —
представление, косто оомива ха¬
рактер— и еб—чи— и -ми импро¬
визиран диалог, посов и тави;
пин—ом—нв. фирс; 2. театр. актьор
е такова продогавтся—с; изпълни¬
тел на пантомима; 3. литер, дра¬
матически разказ за врав— и оби¬
чан; — м-маис (гр.) театр, състав
е— артисти. конте изпълняват м—-
н—чооки рели; статисти, фигуран¬
ти; — нянин актьор. опитен е из¬
разявано ви чувотва е движения и
жоо—ево; — мимически чрез дви¬
жение на тялото и нзрижсвнс на
ляното; — м—модрима театр.
представяне ви трима оимо чрсз
мимика; пантомима е музики; —
мимолог (лиг.) книж, актьор,кой¬
то изпълнява няново.
м-м-крия (дат.) 1. физиол. фитоге-
астично развято имитирано на сиг-
иализирищи е—руктурн иа толооао
онвотнвиао, —олоени форми, Пово-
тоано и лози при животните, ко¬
ето водя до звбдути е отаошоаннги
между хишаннн—о и плячката им;
2. прен. изкуство та ес подражава,
мимическо изкуство.
мимоза (гр.) бот. тропическо расте¬
ние от ссмсйс—ве бобовн е л—ота
и цветово, чувствителни ни най¬
тон допир.
наварс (ар.) нула иа джвнин, е— ко¬
нто ходжите свикват мюсюлмани¬
те ни молитва.
мнидвд (гр.) битом.
нантср (тур.) дълго оедитищо край
стени е отвя.
мииезавг (ион.) литер, немски ри¬
царска лирики през Сродните во-
нево, е конто оо възпява любовта
и рицарски подвизи; — мянозна-
гер (ием.) литер. поет и певсц в
средновековните германски дър¬
жан—, е чинте поезия се възпява—
е голяма тнрнчвеот любовта и ри¬
царското знивно под етиннио ва
френските трубадури.
миней (гр.) 1. богослужебни книга иа
привеславвити църкви със служби ·-
та зи цял носен по календарен рат;
2. църковна богослужебна книга
е проповед— ял— ж—г—н на оести-
ите, конго се ставят през една ме¬
сец.
Мниерва (тат.) 1. мит. е рнисни—а
митология богиня, закрилница ви
гради, ол—истворсн—с ав мъдрос¬
тта, покровителки ви вауннго, за¬
наятите, изкуствата; почитана съ¬
що кито богнвн на войви—и и дър¬
жавността; заодно о Юпитер и
Юнони образували Капитолийски
трнита — вай-звачнтсла—тс рим¬
ски божества, за конто бит изгра¬
ден храм на Капнтот-йен-н хълм;
мкин-
434
е оч—тс ав древа—тс М-всрев а аб¬
солютна левотновина, чието сърне
с свободно от всякаква о—рвот; 2.
прен. отндотворонне иа мъдроо—,
зван—с, умоа—о, науки.
миин- (ввгл.) пъреи—в съставна чист
на отожни дум— със значен—с: 1.
нещо значително по-малко от дру¬
ги членове вв съшия ктио; 2. вс-
шо непълноценно.
миниатюра (дат.) 1. е средновеков¬
ни рънопно— и старепсчата— кни¬
ги — дества заглавни букви; 2.
цветни картнака ивте -дюс—рицин
към съшито ръкописи и почитан
книги; 3. худ, картини яд— изоб¬
ражение и малък размер върху
слонова ноет, седеф, нс—ал и дру¬
ги е изящна —зрибо—ки; 4. инви-
втюр; 5. литер. малко литератур¬
но произведение (лирическо сти¬
хотворение, разказ, пнеска и др.),
ноете ес отличава е дълбочина на
съдържанието и —знокатеот ни
ферма—и; 6. муз. малко музнкилао
произведение; — мнннатюр (да—.)
модст, обриз на предмет е много
умален размер; — миниатюрен ма¬
лък е унатсв вяд; — миниатюрист
вегор ни малко художествено, л—-
• тервтурао. музикално и друго ире-
язвстонис.
ннаямв (ит.) 1. муз. нелуиега, поло¬
винка ноти; 2. мат. ний-митнете
постижимо количество; — мини¬
мален (дв—.) оъотивтнваш ний-мал¬
кото: мнанмали- -екавин = най-
налк——о; — минимум най-мвлио-
то.
мваас—сривл (лиг.) ист, средновеко¬
вен прислужник. иойто зиваждил
о—опиаствоте при нритск— двор
или инонис ии фсодвл, в песте
отвавт члса иа творниснето със¬
ловно.
миниум (лиг.) чорвоаа бон (обикно¬
вено за боядисвано на железа оро¬
шу ръжда).
минойскн (по гр. М-ноо. легенда¬
рен нар ни о-в Крит) който сс от¬
нася де прстнстер-чосиатв култу¬
ра и изкуство ав о-в Крит; — мн-
нойско писмо старонритене пис¬
мо, отчвстн ини—егрифске, в пес¬
то т-аеараокуро-вао.
м-нога зоол, вид риба.
мниология (гр.) жития иа оеогди,
разположен— е китевдаров рст.
миномет (рус.) воен, късо иаглнйеко
оръдие зв стрелба със сухопътни
мнан. което отредя е о—восан огън
вв близко ризстонвис; минохвър¬
гачна.
минор 1 (дат.) муз. едао от двстс ос¬
новни ладови наклонения в му-
з—нвта, косто придава мек харак¬
тер на звучнее—ги; миньор; — ми¬
норен муз. мак; мниорниги гами
звучи моно, ножно, женствено,
тъжно.
минор2 (лиг.) мат, нодтетсрмнааатв
о— тотермнваитвта ни определена
мв—рицв.
минорат (лвт.) прино ни авй-млатнн
във фамилията ти наследява —мо¬
та иа бвшв—в; — минорен мадото-
геи; — мниорноет малолетство; —
миноритет (лиг.) 1. малцинство на
гласово нр— избор; 2. нинионатне
матн—ае—во; 3. μβλολοτ—ο.
минорит (ли—.) нонах о— фраин—снан-
снян орден ав „по-малките” хрис¬
тови брв—н.
минорка (по ообс—е. Минорки, ост¬
ров в Средизомао море) зоол.. по¬
рода кокошка е бяла перушина я
о гелями ноелнеост.
минотавър (гр.) 1. мит. е гръцката
митологин — баснословно мнтнч-
ае чудовище с човешко —нто, но
о глава иа бин, затворено от нар
Мниос в лабиринта и храиеио с
човешко месо, деивто биле убито
от Тазай; 2. прен, итчоа, аовио—-
тон човек.
мнитаи (тур.) горна къса трохи със
435
мнракъл
свободни отпуснати ръкави,
минус (твт.) 1. знак е матоматякитв
зи изваждано; 2. без, по-матио.
минускул (тит.) 1. език, ризиен—тиоот
на е—арето. в също и ни средаоне-
неваоте татнаоно яли гръцко пис¬
мо, което възниква пот втинв—о
на отвреинен—н почерк (курсив)
от кран иа 8. век; 2. печ, требен
шрифт; 3. език, матка букви е ръ¬
копис; — минускулов който ее от¬
висл те минускул; — мянуенудно
писмо печ. смес от униннатно и
курсивно писмо, косто с пратход-
вин ии τη^ηητο дробин печитан
бунин.
м-ньон (фр.) печ. требен шрифт е
размер 7 пункта, койго с между
потят я неипирей.
м-нц австрийска зти—аи монета е ръ¬
бово.
мио- (гр.) първа съставна част ии
отожни думи — мот-ннвекн тер¬
мин— със зиачеи—с мускул, нап¬
ример миокарди—.
миограф (гр.) мед, урст зв графично
изобразяване ва мускулните дви¬
жения.
миография (гр.) мсД. еп—санно иа
мускулите.
миозит (дат.) мед, възпалително за¬
боляване на снстогвнго мускули,
мнокардСий) (гр.) анат. съртсчов
мускул; — миокардит (гр.) меЛ.
възпаление иа сърдечния мускул,
най-чоото вследствие ни инфек¬
циозно гононча— прнч—ан (при
скарлатини, дифтерия, корсмса
тиф, грип и др.).
миология (гр.) днт е— анатомията,
кой—о ое занимава със около—аати
мускулатури; — мнетенил разся-
чане ни муснут—то; — миолог меЛ.
епениатнет ле миология.
мном (фр.) мед. м-ома; — мнонв (гр.)
меЛ, доброкачествен тумор от мус¬
кулна тъкан. вай-чсото е магни¬
ти; — миомек^омня (гр.) меЛ, опе¬
ративно премахване на мноми; —
нионсгр-ун, м-ометр-й (гр.) анат.
мускулен слой на с—оив—а ав мат-
на—в.
мнонатия (гр.) меЛ, прогресивно мус¬
кулно израждане, при иоото нап¬
речно набраздените мускулни
втвкнв ее заменят оъе съединител¬
ни и мастни тъкан, ог косто ос по¬
лучават разнообрази— но вид и те¬
жест дефекти е отейката. е поход¬
ната, във фувнн—нти ав рънота и
др.
м-опия (гр.) късогледство.
миоре, мюре (ар.) 1. патинв-мамон;
2.	прен, уловив.
мноцен (гр.) геол. долната епоха вв
исогсаа, характеризираща сс със
ситна вулканична дейност и об¬
разувана на планини.
м-р 1. τHщнaa; спокойствие; 2. съг¬
ласие, сговор; 3. овят. Вселсив.
мири (гр.) 1. благовонни снети от ко¬
рита ви ·-зточаевфр-кивоко дър¬
во; 2. бот, смирвово дърво. ноете
дави благовонна смота.
мнрвболи (фр.) бот. вид ароматна
жълта отива (плод).
мирабилит (лвт.) минер. естествени
глауберова сол.
мираж (фр.) 1. природно явление е
пустинята, почиващо на оптичес¬
ка измама: е тотвито гъсти ото-
сно на въздуха ос е—разлви— разви
продмаг—, конте сс намират ди¬
тач аойдс и ни пътника ос при¬
виждат голом— пространства с ве¬
да, гори, зетоанаа и др.: 2. прен.
нзмаиие нвтенно; —дюз—н.
мнракъл (лат.) I. литер. през Сред¬
новековието е запидв—то страни
— ролигнозво-лоучитотвв трима
е стихове. чнй—о сюжет обикно¬
вено представя чудсса. извърше¬
ни ог Дови Марин -ли някой све-
тсд: 2. чудо, свръхестествено де¬
яние, противно ва природните за¬
кови; 3. дринит—чвн тсгсвдн зв

мнрза
436
овотви.
мнрза (перс.) 1. думи, конто оо ни¬
ше зал ямсто зи обозначавано ни
княжески произход, както я нв
учен—; 2. г—тти пред -мото зв оз¬
начавано ни учеаост.
миривиотър (гр.) мярка за дътж—на,
равна на досег хиляди мотра.
мнриапод (гр.) зоол. наоономо о ино¬
го крики.
мирие (поре.) ост. 1. държавен иди
султанок— имот; 2. двнък; 3. от¬
куп;
мирнигит (тит.) мед, възпаление ни
—ънанчоте на ухо—о; — миринго¬
томия (лит.) мед, пребивано на тъ¬
панчето еъс споннвлаа игли. зи да
изтече гной при възпаление ни
сродното ухо.
мнр-яда (гр.) (обинвовоно 10,000)
безброй, безчнотено котнчоcτвe·
мирнялодн (гр.) хнтндокраин.
м-рл-тои (фр.) муз. нсмбринв, ко¬
нто при пооао сс тържн прет уо-
—игв иди ое опъни върху отвори ав
инструмент зв предаване иа но¬
сов тснбър.
нкрмекоnогия (гр.) наука зи мравки¬
те; — мнрмекофилеи (гр.) бот. зо¬
ол, за риотоа—о — кес—о живое в
мравуняци, в симбиоза о мравки¬
те; — мирмекофилня (гр.) бот. и
зоол. съжителство между риегсанн
и мравки ; — мирмекохорая (гр.)
бот, и зоол, разпространявано иа
сснсаити иа аннон раетснин чрез
мривингс.
нирямиляон (лит.) ист. римски гла-
т-итер, въоръжен о меч, щит я
шлем.
миро (гр.) състои ео от риза- арома¬
т-чан ниоли я стой я о ноге ес
понизив— нръшавишн—с ос; — ми¬
роносица жена. конто с довеота
миро зв ноиизеаво тялото ни
Христос след свалние от кръсти;
— м-росвам правя кръст на чедо¬
то (от оношси—и) о миро; — мя-
рехрвнитсландв съд, е койго ое па¬
зи мирото.
мироглед, мировъзревне начинът, по
иойто човск разглежда и схвищи
датост—а на Всетовигв и неговото
положение е вся.
м-с (ангт.) 1. госпожица (е Англин
и Амор—ни); 2. на конкурс за кра¬
соти — гн—та зи ввй-нраонеатв же¬
на, нирица ни kрвоe—вτa·
мисвт (лиг.) печ, мярнв за величини
ва печатарски букви от 48 пунк¬
та.
миснонерство (твт.) разпроо—ранение
ни хряетинне—во—о нсжту езични¬
ци; — мисионер 1. иратенин— от
правн—ете—во—о на едаа държава
е трутв е някакви поръчка; 2. дип¬
ломатически м-с-н; 3. групи ду¬
ховия ляна, -зпрвтеан е езичес¬
ка страни дв разпространяват хри¬
стиянството; 4. задачи, поръчение;
5. дипл, представителство от вто¬
ри етепеа авчсле е пълномощен
мнa-eτър·
м^сирлък анеа насадена с даров—-
ни; царсв-чан; — м-сир (тур.) 1.
царевици; 2. домашна птица (мъж¬
ката); — мнеирка (ар.) пуйки.
миснс (ангт.) госпожа, песгивоне
лрсд ямсто ва омъжена жени (е
Англия я Америки); — мистрис
(вагд.) ост, книж, мне—с, госпо¬
жи.
мнентна посредник; — ниевте—ве,
мнеитлък посредничество.
мной (тур.) мускус, м-р-зтина бла¬
гоуханна мие, ватсав от аннон жи¬
вотни.
мискет (тур.) миризливо грозде; та¬
мянка.
маетагек (дат.) рел, у тревните гър¬
ци и римляни — жрец. който из¬
вършвал м-стернн, -тя лице, но-
сто посесшвив е мистерия; — няе-
тагогия (гр.) рел,. у древните гър¬
ци и римляни — песвошивиае е
мнcτeрнн·

437
мнчмаи
мистерия (гр.) 1. тайнство; 2. у сги-
р—тс народ—: тайно ретигнозне-
летигичооно учсвис, косто ее съ¬
общава симе ни овозн, конто ди¬
ви— обещание, чс ше мълчат; със¬
тои се е разви легенди зи подви¬
зите и съдбата иа богово—о; 3. проз
Средновековното: духовно прот-
стивлеа-о със сюжс— от Св. Писи-
анс. косто се а изпълнявало по
църквите от духовни тини; — мис¬
териозен тийнетвса, забутеи е мъг¬
ли; — ^стери^зн^ст тайнственост ;
—	мистик 1. привърженик ни ино-
г—кити; послодовитот ав мисг—-
низмв; 2. лице, иоото вярна е тайн¬
ствени, свръхестествени нощи; —
мистика (гр.) учен-c зи тайнстве¬
ния еннеът ни Св. Писание и об¬
редите на вяри-в, иеоте сс дове¬
рявало само на иесва—сангс.
мистификатор (фр.) тнде, което се
занимава е м-ет-ф-кин-н, косто
прави мистификация; — мястяфя-
ка^ня (тат.) 1. умишлено въвеж¬
дано е заблуждение; измами. за-
булеане; загадка; 2. литер, пр—-
п-еваае ни автеретво ав художес¬
твено пронзводов-е на друго ля¬
но; — м^стифицирам изианвим,
излъгаим, педвожтвм, въвеждам и
заблуждение. звбутввм е мъгли.
мистинязън (гр.) 1. тайнствено уче¬
ние, е иоото ео стремят дв позна¬
ят Божественото е помощта ни съ¬
зерцанието. косто да се усстн чрез
външните ocr-ea, в ис чрез разу¬
ма; 2. еклеавеот дв ос търси във
всичко някакъв тайнствен смисъл;
—	мистичен иойго ями тайнствен
характер; — мистично ввотросв -
тайастеоао, мечтателно.
мистер, мистър (ингт.) господин,
нuсгркл (тур.) 1. метални плоска ло¬
патка, е конте зидарите хвърлят и
ризнизевт хоресвав; 2. прен. пед-
т—зурна. мизаа-гини.
митарство (църк.) 1. различни със¬
тояния. конто преминава тушв—в,
квто оставя тялото; 2. прен. учреж¬
дение е йерархически род, кап—н,
митсл (ием.) печ. мнрка за величина
вв букви ог 44 пункта, конто си
сродни между утнар и гардин.
мителфайи (яем.) печ. хартия, изра¬
ботени предимно от търесе—нв със
сродно добро ничее—ве.
митил = метит. болест но евдоте от
банят под същото название. явя¬
ваш се е чсрвян дроб.
митинг (ингт.) потнт-чсеко събра¬
ние иа пълноправни граждани, с
цел ди со произнесат по инкои пе-
т-т-чоенн въпроси.
нигозв (гр.) гекет, ний-ризнрее—ра¬
неният ничии на възпроизвежда¬
но ни клетките, кей—е осигурява
равно разпределение ав генстич-
аян ми—сряал нсжту дъщерните
нлотни и приемственост между
хремозомиго е род понотсиин;
аонрнко деление ни ило—инто. ки-
р—еиенсзи.
митра (гр.) коровити. конте нос—
втиднки—и но врсмс иа богослуже¬
ние.
митра-зъм (лит.) ширене разпрост¬
ранен е Рниоквта империя култ
към леренйоняя бог ив светлина¬
та Митра.
мнтральоза (фр.) нирточв—иа. око-
роотрстви пушки.
митрополит (гр.) βη^ο духовно ти¬
не, владика. който унривтнев м—т-
ренот—н; — митрополия 1. черков¬
ни област, управлявани от митро¬
полит; 2. иивнотирня ви митро¬
полити.
мнцсл (гр.) 1. бактеор, вегетативно
—ято на гъбите, косто с изградено
от гсхв—гс х—фн. в обикновено сс
разниев е почвата; 2. птсоев; —
мнцетоnогuя (гр.) науки зи гъбите;
м-колегия.
мичман (англ.) първият оф—доронн
чин във флоти
мншеиа
438
мишени (рус.) L ебснт зи цел ирн
учабви стрелби; 2. прен. т—дс, ко¬
ето с предмет на преследвано.
мншка комп, устройстве за ръчно въ¬
веждано в компютъра на коорди¬
нат— от гриф—чво изображовио
върху екрана ни д—оптсн.
миш-маш (ном.) разг. 1. бъркотия,
бъркаа—да; 2. кул. нотис от пър¬
жени бъркани нйди. чушки я то¬
мит- .
мишна (евр.) вторитв чист на Талму¬
да.
Мвемезивв богиня на паметта я май¬
ки ив музите.
мномеа—кв (гр.) 1. изкуство зи зат¬
върдявана ва ивнотта с известия
средства; 2. псих, мaомо—cхиниИ;
-ли изкуство зв запемвнао; съв¬
купност о— прийоми, конте оси¬
гурява— обтоичеио запеминвс на
възможно но-готям брой светения
—ли фанги о помеш—и вв създава¬
но иа изкуствен— иоен—анни; —
масмеаяк (гр.) псих. 1. специалист
по мнемоники; 2. човск, упраж¬
нен в инсмов—на; — мнемотехни¬
ка (гр.) 1. псих, нзпотзеаио на по¬
мощи— могоди при учсасто за по¬
добрявано на памсгов—го пос—н-
»οβ—η, за поβнщaeaвe на способ¬
ността за възпроизвеждано; 2. со-
—радве-нирнов жанр: отгатвана ав
числи, названия я тр.
мнемосхема (гр.) псих. вигтодао,
авй-чоото графично изображение
на пезвави—олаиги о—рук—урв на
одиа дейаоет.
мним недействителен, лр-е—дов,
лъжлив.
но (образуване чрез ебръшввс на ду¬
нита ем) физ, ет—инци мярна зв
елек—ролроводниеот, реципрочни
ни он.
новро вълнен иди копринен идат с
вълнообразна T^kBe-HB.
мобилен (дв—.) подвижен,
мобилизирам (фр.) 1. свикван занио-
ан—о войници под заамоавти с нот
воювиас е чужда държава яти въз¬
становяване на нарушен-н вътре¬
шен ред; 2. прен, активизирам; —
мебитязвнин 1. воен, привеждано
на нойона от мирно съсгенане ни
готовност за носна— дсйсгв-н; 2.
ое—неинс ни залиеннто войници
под заамовита; 3. прен. активизи¬
рано, раздвижване, косто оенгу-
рнна успешно изпълнение иа ня¬
каква зидачв.
нобилотол (фр.) пригоден зи спаас
вигон, кой—о со прикачва към път¬
нически автобус я обслужва път-
а-н-то при дълги пьτуβaaнн·
мобнлнрса (фр.) който ос състоя от
движими имоти; — мобилярен кре¬
дит кредит орошу гаравдин на
двнж-м- ямо—я.
мовеии (фр.) печ. първата виолетови
ваядниева бон, упо—ребнваиа е но-
чвтиро—вото.
монетен (фр.) вевъзиитиност, лош
ничии ва държане.
мода (фр.) 1. временен - скоропре¬
ходен обичай зв отнасяно е хори,
в също и е аооеаото на облекло¬
то; 2. вкус, кой—о гоенетотна във
външните ферми на нрсдметн—с
зв битови нужди (оообоно при об¬
леклото) сред дидоаи среда и пре¬
обладава през известен период; 3.
е ота—но—ниа—и — измери—ел ви т—-
п—чаото (сродното) рвеи—щс иа
алии отит-етически пр-заак е да¬
дена съвкупност.
модалиост (лат.) 1. филос. категория,
конто изразява стопса—в. ни воро-
н—иоет е стао съждение; 2. грам.
никтоаон—о; 3. псих,. качествена
принадлежност на одно лвтснио
към сноц—фнчиа сетивни обтвст
иа еъзирия—ие—е; — модален (дат.)
грам, който со отвисл де глагол-
иа—а категория нинтонсвис.
метвтястн (гр.) еретици, конто до¬
пусни— у Боги само едио съшосг-
439
модификация
во, а и т—нсто на Се. Трояна н—ж-
двг само образ— нт— форми, в ко¬
нто ее о—криви Бог на ееста.
нодсл (дат.) 1. образцов еизомплнр
от аннинео излетно; образец. мос¬
три; 2. колие на предна— в оо—оет-
веав големина или о мвщабао аа-
натсн—с идя уеет-чеанс; микст;
3.	техн. точен образец ни пред¬
мет, пред-мао о— дърно, от кей—е
шо ес прав- тонрона ферма; 4.
техн. чартаж ятя пространствена
ненетруннин за онагледяване на
някакъв фнз—чсонн ебскт ит—
пронос; 5. изк. човек, животно яти
предмет, кой—о служи зи образец
ви художествено възпроизвежда¬
не е живописта яд— скулптурата;
6.	прен. образец зв подражание; 7.
псих. Обект, кой—о зинсо—вв дадеа
оригинал е процеса иа познани¬
ето му; образен, е който оо срав¬
няват тругя асши; — моделирано
ний-хвран—орон матет на кибер¬
нетиката. широко използван;
епоеродстваие практическо или
тооретичао нзстедваис на обок—,
при косто той но оо нзучавв не¬
посредствено, в нагое мотал, кой¬
то ео нам—рв и обективно съот¬
ветствие е познавания обект; —
моделиер (фр.) 1. лице, косто съз¬
дава нови модели съобразно мод¬
ните тоадоаннн; 2. обущар, кой¬
то изработва модин обувни; — мо¬
делирам (фр.) правя нодот нв вс-
шо (от гние, восък, глина и др.);
— модельор (фр.) техн. рабо—в—н-
еисн—илист но изработвано на до¬
ярок- модели; модетч—н; — мо¬
дист (фр.) тине, иоото —зрибогви
модно облекло (трохи. шапки и
—. а.).
модем (англ.) комп. съкратено от мо-
дутв—ор-томотутагор. устройство,
което осигурява обмени ав двавн
мсжту ЕИМ и терминал.
мoдерайтнзън (фр.) ист. нотитнчое-
нв енстомв, конто почива ва уме¬
реността, опониитно по вромс на
Френската рееотюдин.
моторв—ор (фр.) 1. техн, приспособ¬
ление ни машини за регулирана ав
движението; 2. муз, приспособле¬
ние ни клавирен музикален инст¬
румент зв регулирано с—тити ни
звуки; 3. физ, нитерня. конто ви-
митнеи бързото деижеа-е ни не¬
утроните пр— втомно ризнадаво;
— модсрвцин (дат.) умереност.
моторен (фр.) 1. съвременен, но не-
дити; 2. койго отговаря ав съвре¬
менните нужди и изисквания; 3.
нов, съвременен; — модернизиран
1.	привя нещо та отговаря ви съв¬
ременните изяеннив—н и нужди;
осъвременяван; привя по модата;
2.	звмонлм етвре е ново, напри¬
мер снабдявам е нови миш—ви
фабрика; — модернизъм 1. стре¬
меж дв ео вървя в крак е новото и
прогрсо-виото; 2. точения е из¬
куството и л—торатурати, възн—к-
нити е крия ни 19. век, кито сим¬
вол язъм, експресионизъм, сюрре¬
ализъм, абс—риннионизъм и тр.
медяй (лвт.) ист. мнрка за точност—
и житни храни и троения Рим,
равни ви окото 9 тигри.
модильон (фр.) арх, подпорни ни кор¬
низ, конто стужи и зи украса.
ноднфинвнян (тит.) 1. видоизмене¬
ние, преобразувано; 2. хим. физ.
различно състояние, е което ее
явяват някои елементи (например
въглеродът -мв гря моднфнкаинн,
различаващ— се но сво—те физич¬
ни, химични и механични свойс¬
тва — диамиат. графит и въглен);
3.	биол. отклонение ни животинс¬
ки ял— растителен организъм от
роднтстскаги форми, коего не ее
онастоднва; — моднф-цнрам вн-
до-змоани (бсз съществен— пре¬
мени); — модификатор (лит.) техн.
1.	приспособление, косто ендонз-

модул
440
.навя действието ни одаи машини;
2.	всшсстео, прибавено към струк¬
турно бнт чугун, за да му придало
добри механични свойства.
иотут (тат.) 1. мат, абсолютни
стойност; 2. мат.. естествен тога-
р-тъи; 3. физ. константа. е конто
оо изчислява напрежението от
еластичната тоформин—н; 4. техн.
отношение вв зъбното дотоа-с ав
зъба— котета нън чистото р (3,14);
5. арх.. е античността — извлечени
от радиуса ва колони мярна, но
конто оо еоъризиорнеиг всички
други мори— на оградити; 6. арх,.
строит, изходни мнрка зи изразя¬
вано на крита— оьоτaeщcн—н е
размер-го ви отделни чист— иа ед¬
но съоръжение. прилагана е сгло¬
бяемото строителство от готови
слсиоа—и; 7. косм. със-ивни чист
на ивогоо—опонон рикс—он корвб,
конте можс да се о—огтя пр— ки¬
нине я да ес де—ж— самостоятел¬
но; 8. (англ.) комп, еамоотонтотаа
прогрима (нт— чист от програма),
конто може да се -доат-ф-и-ра;
9. комп, функционален влиритон
блок. предназначен за използва¬
но заодно е други комповсвт—; —
модулиран (фр.) иойто ое етвион
до модул и дроеаи—и гръцки -ти
римска архитектури.
модулатор (твт.) 1. физ, устройство
за принудително —змоновно във
ероното иа пирамогрнто, хиракто-
рниирищ— gagea ф-з-чсски про¬
нес; 2. pad. техн, устройство зи
проливано ни информация посред¬
ством преобразувано ва електри¬
чески сигнали е измеисн-о на пи-
ринстр—то (амплитуди, физи, чес¬
тота) иа високочестотни електри¬
чески троптоанн; 3. (иигт.) техн..
ус—ройотео, кое—о осъшоствнна мо¬
дулация ни о—гивтн—с; ■— модула¬
ция (лиг.) 1. физ. -змонсн-ото ни
ампл—тудвги, час—о—вга или фаза¬
та ни оток—ромвгнитв-то грсптс-
вин; 2. физ. преобразувано на
отонтрнчоск—то трсптов—н, пре¬
дизвикан— от звукови вълни, и
оноттнвсв лъч върху звуковата
нн—ии на филмови лента; 3. раЛ,-
техн. измснон-о на пиранс—рито
на отситрнчсон—го колебания е
висока честоти е розут—в— ни дру¬
ги нотебав—н е по-висока често¬
ти; 4. (иагт.) комп, пронос, нр—
ней—е дадени хврикторнст-ки иа
носещия 0—гяат сс нромевн е съ¬
ответствие е друг о—гват; 5. пре¬
ход от один тен към друг (при по¬
ено); — модулирам (лит.) правя
проход от едни тоя към друг.
модулно програм-раие изч. техн, ор¬
ганизирано на нрограмата във вид
иа съвкупност от модули, при ко¬
ето есен— модул изпълнява опре¬
делена отделни функция, като
строго ое опазват правитига зв ези-
и.иодойе—енс между —нх.
модус (лит.) 1. начни, способ, тес¬
нина; 2. във ф-тооофинта ни 17.
и 18. вой — прехода— оеойо—ви ни
отдала— видово -ти съотонв—н на
митор—нта за ризт—ни от поотенв-
яига свойства; 3. филос. е логика¬
та — отт-чаниш— ес леножду си
по форматно тогичоонатв качест¬
вена и количествена характерис¬
тика на предпоставките разновид¬
ности ни фигурите вв силогизма;
4.	грам, наклонение.
мозазавър (фр.) палеонт. изчезнало
голямо влечуго от нослодн-н по¬
рнел вв иозозойсивтв сра.
мозанзъм (но собств. Мойсей) 1.
мойоссве законодателство. изло¬
жено е първн—о по— книги ва Биб¬
лията; 2. рел-г-н на юдеите; —
Мойсей (13 в. пр. Хр.) библ,. пър¬
вият пророк на Йсховв, твчев ед¬
накво от онрсн, мохимодани и
християни; роден е Египет, отг¬
ледан от дъщерята на фараони;
441
Молиер
Йохови ну говор— от горнша и ве-
—згиряща трънка я ну иарожда дв
—зеете нареди изриитев от Египет;
фараонът ситинн да г— нуено едва
отел ки—о стрината б-ва сполетя¬
на о— 10 о—рашни бедствия („яз¬
ви”), последното от конто бито
избиването на всички първород¬
ни нончоти в огннсгекн—о сомейс-
—ви; Мойсой провежда сънтсмеи-
внцнте о— проз Червено норс „по
сухо” и стол 40 г. пътуване проз
нуетнанта стига е 12-тс изри—то-
нн планова до р.Йердии, о—въд ко¬
нто с обогованиги зонн Ханаанс¬
ки; тун мноинта му овършеи:
Мойсой продави водачеството ва
Иеуе Нинин -, навършил 120 г,,
умири.
мозайки (фр.) 1. изкуството да сс
ириен— плески ораамоат— яти не¬
ти портрети ог нести— кимъчоти.
мраморни и отъктснн пирчоги я
пръчици; 2. симего преизеедевно
ни това изкуство, кеото с много
старо я започва о ириеовс ни по¬
леви настилки ; 3. строит. настил¬
ки от ц—моатев ризтеор я едноц¬
ветни яд— разноцвета— нимован
-ти мрамори- късчета; 4. вид дот¬
еки игра, при конто ее съставят
изображения от огтслин кубчета;
5.	прен. пъстра снос от разнород¬
ни адамант— ; 6. бот. вид вирусни
болести по раотовннти, пр— конго
листата ос изпъстрят е по-овогто-
зотса— погни. ог конго ее накът-
рнг.
мойрн (гр. Мойри) 1. и дроевиги
грънна миготог—н — тр- богини
на еъдбвта; 2. прен. съдби.
мока ввй-хубавото нафс от гр. Мони
е Арибин.
мокаиСни) (рун.) обл. обидно проз¬
вище на румънски оотнвив; ос-
тнвдур, прос—ин, грубиян.
мокасини (ингт.) 1. вид меня затво¬
ров— обувки от воощавоаи кожи с
козината навън. воосни ог надя¬
ваните в Ссеорна Амарина; 2. вид
тстан обувки без бонбо—и я фор-
тово.
монет (фр.) вид текстнтаа мъхнати
тъкан. употребявани за китим- я
ΎΒη-Ι^ΗΗ.
мол1 (фр.) мор. преградив стони, из¬
градени о— преградни камъни яти
изкуствени блоково, конто прсг-
рижди пътн ни вълните към биосй-
нв на ирио—вн—шс; вълнолом.
мод2 (ном.) физ. хим. -знор-тетна
ет—ннца за котичео—ве вещество,
равна ни количеството от дадено
вещество. в косто ими толкова
чиотидн (атом— я нр.), нотното ес
съдържат в 0,012 кг ог въглерод
12(12С).
молвиврт (лат.) —р—зβучио·
молар (тат.) геол. разнообразии по
състав екала— плисгоес, обикно¬
вено о— слабо сноси- ннсъчн-нн,
коагтоморитн, глин—, рндко о ва¬
ровити прослойки.
молберт (ном.) хуЛ, триножник, под-
стивки. на конто со слага раина с
опъните птатао зи р—суеиас.
молекула (дат.) ний-иатната вещес¬
твена чиот—ua. конго ноже да съ¬
ществува оииоотонгство я с во-
е-тот ви основни свойства, оъо-
гввсаи от опродотса брой отвик¬
ни -тн различи— βτομιη, недотя¬
ни но х—м—чоокн ничии.
молибден (гр.) хн.м—чов сломен—, зн.
Мо, пор. № 42. вт. т. 96,95, ороб-
ристос-н твърд метит.
ноливтееуд (гр.) ист. проз Средно¬
вековното в Бътгар—н и В-завт—л
— отоеон почат във ферми ва
кръгли плочи е обриз— и видлиен
ог тесто отрия—. прикачван към
документ о копринен новен.
Молнер (1622-1673) французин, най-
естнкнят комедиен драматург:
„Тартюф”, „Мизантроп”, „Мни¬
мия болен”, „Скъперникът” и др.

молла
442
молла (тур.) мохамеданои— съдия е
голям град.
молос (гр.) литер, стъпки е антич¬
ното нетричосно ст—хооложсино
от три дълги срички, всичко шест
мори.
молох (сер.) е дрсввоеои-теквта ин-
готог-н — бог ви слънцето, огъня
и войната, ва когото св принася¬
ли човешки жертви — дена от
зваган семейства; 2. зоол. вид ин-
о—рат—йони гушор; 3. прен. нещо,
което изнонеи кървав— жертви.
молуски (лвт.) животни бсз вътре¬
шен енстет, безгръбначни живот¬
ни (миди, охлюви и др.); ненотс-
тн.
Мом (гр.) мит, бог ни щогa—a, нас¬
мешката, худвги я злоеловнето у
старите гърци.
моментален (лит.) .^βοηοη, мину¬
тен, βоgнaтв, — момент 1. мигно¬
вение, миг; 2. определено време,
етап в историята е— ризент—сто ни
нещо; 3. обетон—олство, положе¬
ние от рсшавВшо значение; под¬
бута, съпътстувищо условно; 4.
физ. е—ремеж или мярнв зи стре¬
меж към привеждано в те-жснио
еообоио окото точка яд— ео; 5.
съвсем малък период от врано.
ненадв (гр.) 1. мат, ед—нини; 2. фи¬
лос, във философията вв нигиго-
риотяте — единичност като прин¬
цип на битието; 3. филос, Дскар-
товата неделима частица надаре¬
ни е духовия и голосня ничеетев, ·
конто с оеиова ни цялото битие;
4.	биол. низш организъм от роди
иа ире—озон—с; — монадология фи¬
лос. учение зи менилите, излежа¬
но е трут на Лайбанц еъе същото
заглавие, снород иоото снсгът сс
състои от одушовоан първоотс-
мсн—я.
монандрия (гр.) форми ии брии, при
конто одаи жена ножо да ями са¬
мо одни мъж; οτιοχοβοτηο.
моиартрнт (гр.) възпаление сино на
едни става. вий-чес—о вследствие
ни гонорсн или туберкулоза.
монархист (гр.) пр—вържоанк на мо¬
нархията; — монархия държавни
форми, при конто олио тине (мо¬
нархът) е оиноотооа и зи дълго
вронс държавен глава; — консти¬
туционна монархия монархия, в
конто държавата со уираетнеи од¬
новременно и е съгласие е Народ¬
ното събрание и монарха; — мо¬
нарх ниолодогвон пожизнен глава
ни държави; етидс—от. крит, нир,
инисри—ор; оaмотържaβcц; държа¬
вен гливв; — абсолютен монарх не¬
ограничен (о— коао—нтуинн и др.)
държавен глава; — монархизъм
(фр.) 1. потн—нчссиа сис—ома, ко¬
нто призивна монархията като
най-добра форми на държавно уп¬
равление; 2. привързаност към мо¬
нархическия начин на управле¬
ние; — монархически 1. койго ее
отнася до монарх и монархия; од-
новлаетсв; 2. кой—о оо отнася де
монарх-зъм.
монархомах (гр.) борец против мо¬
нархията (особено зв ннеитст от
късното Средновековна и от по-
ново врамо).
ноавх (гр.) църк, калугер; член на
манастирско братство, тил обет дв
вот— безбрачен, искстичаи живот
според църковните квноин; — мо¬
нашество църк. 1. състояние, по¬
ложение, доотойао—во иа ноних;
2. обор, съвкупност от всички мо¬
наси; монашеско съсловна.
моитамин (ниднаи.) обозмиолсио ца¬
ревично нишсстс.
моиема (фр.) език, венка съставна
единици иа оомаатнчосио равня¬
що, чисто семантично съдържание
не —рнбеа та ео —знежти анто от
нойинн с—итот—чен строеж, инго
от есниит—ната иа нойннто ото-
нен—я.

443
монозахариди
монера (гр.) биол. най-простият бо-
зндрон οτιομού^^ организъм,
от който опорет ноиокнн учси Е.
Хсист оо развиват едноклетъчни¬
те и по-еноши организми.
монети (лвт. от Моae—a; прякор ав
богиня Юнона, е чийте хрим пра¬
вели парн—е) паричен заик от мс¬
тит —ли не—влаа сплав е опреде¬
лена форма, тегло и съдържание;
пира; — моно—си иойто ос отнася
до монета; — монетой теор (рус.)
— продпрннт-с, чинго ооаеваи
дейност ео състои е сечено на мо¬
но——.
монизъм (гр.) фнлооофоко направ¬
ленно, ноете обяснява битието е
один принцип: матсрнитнотнто
вижда— този пр—ин—п е матери¬
ята, еннрнтуатнотн—о — е духът;
(лротнвонот. дуализън); — новнет
привърженик иа ноанзна; — мо-
ияотнчсскя който ее отвися до мо¬
низма.
моникс (фабрични мирни) 1. биляр¬
дни маса е дупки; 2. вид билярд¬
на игри е тонкн на такава маса.
монитор (ти—.) 1. книж. рядко лице,
косто предупреждава, сънетни; съ¬
ветник; 2. малък броноиоссц, кой¬
то ее движи предимно но раните;
3.	обикновен толсв-з-онон при¬
емник; 4. физ. техн. урет зи конт¬
ролирано иа параметри, конто
трябва дв ос еъбтюдивит е опре¬
делени граинни; контролов уред,
контролиращо устройство; 5.
(вигл.) техн. програмно или апа¬
ратно орcтогвe; нродназввчоно за
контрол, управление иди провер¬
ка на действието вв определена
снетоми яти пронес; едни от ком¬
понентите ив микрокомпютърна
системи.
моно (гр.) е отожа—то думи като
протс—ввни. озвичива: отне...· мо¬
ногамия, монотеизъм.
моногамия (гр.) 1. форми на сомсйо-
—ното и брики, при конто одни мъж
с свързан е едва жони ит— одна
жони — сино е слян мъж; сдиебра-
ч—о; 2. зоол.. овързвано ав два ин¬
дивиди е брачна двойни, конто
живеят заедно и създават покото-
ано една оезов, няколко оозона
-ти цял живо—. — ноaопвнca од-
нобрачсн, сдаожсаотвса.
моногенеза (гр.) 1. биол.. безполезно
ризмвожавиво; 2. език, теория,
слорсл конто човекът е езика и
културата си с произлязат на сд¬
но нното я посте со с разпростра¬
нил на други нос—в; — новогсис-
знс (гр.) ноиегсиоза; — моногеин-
зъм (гр.) учение, според косто
дасша—нт човек произхожда от
едни вид (Homo sapiens), раздо¬
лен иа три раси.
мологкннл (гр.) ферми на брачно съ¬
жителство, при конте мъжът ями
еиме сдии жони; одиожоне—ве.
монограм (гр.) 1. овързвано на две
или анколко начитан букви на от¬
не име твкв, чс да образуват едно
астет—часио ннте; 2. условен знак,
кой—е замсин подпис е ръкопис,
ни картина и под.
монография (гр.) 1. цялостно науч¬
но изследвано върху одна проб¬
лем; 2. om-bob-o, е което ос раз¬
глеждат единични въпрос— от ви-
укаги, —ти е което оноднитво ос
изследва стии п—оатот, преднет.
сноха; — мовографвчса я моног¬
рафически койго со отвисл до мо¬
нография.
монотял (гр.) литер. I. солова (сд-
неглиова) песон е старогръцката
комедия -ти трагедия; 2. моно¬
лог на горой е старогръцката три-
гот—н баз хоров съпровод.
монодрима (гр.) литер. дрвнитнчоо-
ко про—зводсвно оимо е одно дейс¬
твуваше т—нс.
монозахариди (гр.) хи.м. вий-проотн.
норазпидишн оо хидротятно въг-

монокарпически
444
тсхидритн; прост— зихир—.
монокарпическн (гр.) зв рвотовня,
конто само веднъж дивит плод я
поото умирит; одвоптодв—.
моноклинала (гр.) геол. гънки я вв
занватв нори овио е одна склон.
моноклииен (гр.) в оъчо—ва-с иовон-
тивви система (сингония) — гру¬
па от тр— нрнотилог,рафок11 итиои,
чн—то крно—ал- са различно риз-
ни—н в тр- посокн.
монокок (гр.) ав. едва от оововвн—е
части от ненсгрукн—нти ии само¬
лет е аород-наинчна форма. зи ко¬
нто се кропят критата, опишната,
uao—TO, денгатоллг я др.
нонокраг-я (гр.) книж. автокрация,
абсолют^ъм, симет^иив-с.
мевоионл (гр.) лодка, издълбана от
одно дърво; cgнодрьβкa.
моиокул (твг.) мед. бинтова превръз¬
ки зи покривана ва одного оно;
едностранни очив превръзки; мо¬
нокъл; — монокулар (нем.) спей,.
зрнтслнв —ръба, проз конто оо гле-
дв овно о едно око; — монокъл
(фр.) 1. кръгло оптическо стъкло,
косто ес стига само нв сдно око и
сс закрепва е мускутя—с пред око¬
то; окуляр; 2. фот. прост -ни фо¬
тографски обектив от едно двой¬
. но изпъкнало стъкло; 3. мед. прев¬
ръзки вв едио око; ноионут.
новоиултурв (лат.) зем. продължи¬
телно, непрекъснато отглеждано
ав едиа и съши оетокосгонааоии
култури, ни одно я еъшо мното баз
опазвана —зноквавннги зи оситбо-
еборо—, косто влошава качество¬
то ни почвата и намалява плодо¬
родното й.
монолит (гр.) 1. годни нвмснсв блок;
2. -зработеио нещо (фигура, ко¬
дова) само от слян камък; 3. прен,.
нещо здраво слоено.
монолог (гр.) 1. чие— от дримитнчао
пронзведсине. в конто говори са¬
мо одно тина; 2. малко съчине¬
ние, косто ее дсклим—ри прет пуб¬
лики от един вртист.
моном (гр.) одночлен.
мономания (гр.) лутоот, умонобърк-
вимо ви одаи томи, ни един пред¬
мет ит— мисъл (зв прастодевяо, вс-
т—чно, кражба); — мономаи болея
о— подобни более—.
ноионср (гр.) хим. изхотся продукт
ни пот—морнзицнн. молскул-тс на
който -мат об—нвовове двойно
свързвана.
нононеталнзън (гр.) фин. парична
системи, при конто за мярна ив
стойността я законно платежно
сродство сс взснв само едни мс¬
тит (злито или сребро).
мовометър (гр.) литер, 1. произве¬
дение, написано е отяхоес е еднн
ризмор; 2. е—нх е гръцката и рим¬
ската ноезнн е еднакви днусрич-
ан стъпки.
моноплан (лит.) ав. самолет, който
ями симо еднн чифт кряла, раз¬
положени е одна равв—иа; едиои-
тощвни.
ΗΟΗΟΗΛοηΒΗ (гр.) мед. парализи ив от¬
летан крайник или оимо иа една
мускулна група.	·
моноподия (гр.) 1. бот, разклонение
ни риогсвнн, глиенвта основна ос
на които развява пъпни, в —а от
своя отрани продължава— да ес раз¬
клоняват; 2. литер. е ии—нчиото
нотрнчсоко стихосложение — такт
е стиха, е кой—о ое среща оимо
еднинчва стъпки.
монопол (гр.) 1. икон, вид нан—ги-
лнот-чеок- обсд-вен-н. конто
възникнат е кран на 19. век на ос¬
новата на внооквти иовиевтрацнн
на напигити, е конто ое съореде-
точива по-готниита час— ог про¬
изводството и пласментът на пре-
дукиянти ни тилен отрисът; същес¬
твува— първоначално като с—ат—-
кити и картели, е но-висша фор¬
ма — —рыо—оβe и коицерин; 2. икон.
445
монотипия
изключително право върху извес¬
тен вид стопански дейност, пре¬
доставена иа държавата. ив групи
лида или на отделно лице; 3. прен.
лр—еидег—л, нзнлючн—етве право;
4.	(англ.) икон, икономически ха-
риитсриетян— ни определени ор¬
ганизационни ферми на бизнеса,
свързан— е условията на пазари;
— монополен пазар назир бсз кон-
куренинн и премахнати сигнална
функция ии нвр—то; — монополи
годеня производствени и търгов¬
ски обсднненнн на фирми, на оо-
иеви—и нв висока новнантрвнян ни
Производство Я кипятил·; — моно-
полнзацня на икономиката присъс¬
твието ни фирми ни пазари, при¬
тежаваш— недостъпни за —ехин—е
коануровт— устойч—в— пре—ну-
шсе—нв; — монополна цена цени.
която оо отктовнна рнзно от
о—ойиоотта иди нрензвотетвсииги
дени на отокатв.
монополизирам (гр.) 1. икон. ограни¬
чавам производстве и търговия е
монопол, добиван язктючи—сдно-
—о приво ти —ъргувин или произ¬
веждан нсщо; 2. прен. присвоявам
си изключително приво върху не¬
що; — монополизация (фр.) икон.
установявано на монопол върху
произволе—вото. търговията и дру¬
ги нид талон отрасъл; — монопо¬
лист (фр.) 1. икон. лице, предп¬
риятие —т— държава, конто -ни-
изключително приво върху —зесо-
—он нит о—онинена дейност; 2. кру¬
пен килитатиот; 3. прен. притежа¬
тел ии изключително приво върху
нещо; — ноноисовян (англ.) икон.
менопот ни купувача — назир, при
иойто една стока -ти групи от сто¬
ки ое произвеждат от вянотко
про—зведнгетн при наличието са¬
мо ив един ноτρобнгeт-иуnувич·
неволснх-зъм (гр.) учението, чс еди-
в—чвати туша е оимо чистички от
обшити, оесгоевиги туши,
монорелса (рус.) техн . уредба зи вът¬
решен заводски транспорт. конто
ее състои от висяща ва 2-3 н ви¬
сочини релса, по конто се движат
самоходни —ли ръчно задвижва¬
ни колички.
монерснв (гр.) литер. изриз от едва
тумв.
новоринв (фр.) литер. стихотворе¬
ние, е иоето ос повтаря отви и съ¬
ща рими, използвано най-чосто е
хумористична и сатирична поезнн
и е епиграми.
моносонян (гр.) езикон. налично иа
само етио значение е тунв; ед-
aозaaчвооτ·
моноснлабизъм (гр.) език, ствоорнч-
ност иа думите е инкои сзици; —
моносилабичен (фр.) език, еднос¬
рични.
мовосперм-я (гр.) ген. оплождане,
при което е лйцонтстквти влязи
оимо едни сперматозоид.
моиостих (лит.) ст—хетворев—о от
одна стих, обикновено басня,
еи-грима от стии е—нх; атвоетн-
щ-о·
монотеизъм (гр.) вярвиис сине е стии
бог; еднобежне; — моиогеuстнчсй
одвобожов; — нонoτeлст който
вярва е еднв Бог.
монотслизън (гр.) рел. хр—ет—нвона
ерсо е Орнента проз VII е., конте
признавала, чс у Христа същест¬
вували одна ст—вотесва водя; —
монокли™ (гр.) ственотнна—;
срагини, нояго учели, че е Исус
Христос имало само став водя.
ноногемагuзъм (гр.) муз. компози¬
ционен принцип, който дож— е
основата ви про-звсдонно, чисто
разенг—о почива на одни гама.
мове—нпнн (иигт.) 1. печ, начин ни
лечигвас е графиката. нр— който
рнсункити, нанесена иа гладна ме¬
тални плочи, дива само ед—н от¬
печатък; 2. рисунка, отпечатани но
монотонен
446
този начин; — моиотип (гр.) печ.
нищнни за механично набирано и
отливано на букви е нот-гриф-ч-
ното производство; — монотипнст
ночитарони рибетанн. който рабо¬
ти на монотип; моиотнпор.
монотонен (гр.) 1. който с е сдаи-
кън, ривон глас, звук; еднозвучен;
2. прен. отегчителен, однообразен,
дооидов, скучен; 3. мат. постоян¬
но риетнщ или вимитяващ се (зв
функция); — монотонност едно¬
образно, 0T0ГЧHT0ΛH00T·
монотропия (гр.) хим, евойо—ео ии ня¬
кои есшсстеа да съществуват са¬
мо е одаи отибнтва кр—отитва
форма, и другите им форми св нес¬
табилни при всички условил.
мовефвгвя (гр.) зоол. оисн—ит—знра-
ао ав живо—вн към хранено е оп¬
ределен вид раогсннс ит— живот¬
но яли е внкетно вити, но сред¬
ни помежду он; — монофаг (гр.)
зоол, животно, косто со храни са¬
мо е стии вид растоинс или жи¬
вотно.
нонофиз—тн (твг.) еретици, конте
учели, че у Исус Хряе—ос имало
овне едно сотсотео — божестве¬
ното, в човешкото изчезвало е не¬
го квто капка е морето; — мово-
физитазън (лит.) ист. ороо. създа¬
дени вън Византия проз 5. нон, ко¬
нто приемали, чс у Хрно—а същес¬
твувала оимо една природи — бо¬
жествената; ноиофнзнготео.
монофиnкл (гр.) прсдо—ава е еволю¬
ционното движение, чс произхо¬
дът иа отдатинто онотснатнчнн
групи организми и дадял— огри-
а—чав овя— инат общ родоначал¬
ник; — монофнлетнческн който
произхожда от одаи прародителс¬
ка ферми.
монофтонг (гр.) език, прост, одиан-
чон гласен звук.
монохибрид (гр.) биол. хибрид, ре-
дн—сл-то на кой—о оо различават
помежду ен оимо по одна бслсг.
монох-драт (гр.) хим, хитрит, който
съдържа само едиа водни молеку¬
ла.
монохорд (гр.) муз. огир инструмент
от стии отруни, опънати върху ре¬
зонатор, използван от грънкя-с те¬
оретици и гливио от Пнтвгор зи
изучавано закоинтс на анустина-
тв. и през Средновековното глав¬
но за сверявана е—сочивято при
посно; ноионорд.
монохромат-чен (гр.) худ. отнодес-
теа (зв рисунки, картина); — мо¬
нохроматор (гр.) физ. оптически
уред, кой—о може дв изолира от
спсктъри монохромни, едноцвет¬
ни ове—лнаи; — монохромен (гр.)
физ. едаонве—ои.
ноаоцнтя (гр.) анат, вид потeмн бо¬
ти кръвни нтс—нн, иай-готомнто
клетия е аорнативта кръв е отно¬
сително широка нре—онтазни.
монсеньор (фр.) 1. —н—та на кинзо и
други висши оаиониинн е монар¬
хически Франция; нашс превъзхо¬
дителство; 2. —н—та иа висши ка¬
толически духови-н- вън Фран¬
ция; нише преосвещенство.
монтаж (фр.) L техн. сглобявано,
подреждано, свързване ав маши-
нн, ннотилацнн, зиводн от отдал¬
ия отсман—я; 2. поотиенвс ни чает
от епредетси предмет иа съответ¬
но мнсто; 3. кино, изрязвано, из¬
биране и съставяна ав филмови
кадри е цялостен завършен за про¬
жекция филм; 4. рецитал, филм
иди радиопредаване, със—веси от
литературни откъси или оцени и
епизоди от пиеси за ирететвенно
ирод публика яли то ритно—о; 5.
прен. подбирано на финтя за изо¬
пачавано на нотнни—в; htcbc-b, лъ¬
жи; — мовтижнст (фр ·) техн. онс-
н—алист, кой—о извършва монта¬
жи; работник, снецнвт—ег по мон¬
таж; нонтижв—и; — монтирам 1

447
моргаинзъм
техн, извършвам монтаж; сглобя¬
ван, съст-влеин, инсталиран; 2.
прен. нагласяван; — монтьор (фр.)
1. работник — сисциат—от но мон¬
тажи; монтажно—; 2. рибогник-опо-
н—ит—ст, който поддържа е изп¬
равност нищнин яли ги демонти¬
ра.
монтаняр (фр.) ист. 1. чтсв на
крайната тев—ди във Френската
буржоазни революция от 1789 г.; 2.
член иа тробнобуржовзив—и ниртин
във Франция проз 18-48-1849 г.
монтекристо (ц— ообс—. фр.) вид ма¬
локалибрени пушни или нногото—
(по —мето ви горой от романи
„Граф Моята Криото” от Ад. Дю-
мв — бвшв).
монументален (тат.) 1. който произ¬
вежда ситно елсчв—ловис о раз¬
морите и качествата ен; 2. прен.
вечен, непреходен, трион, велико¬
лепен; — монумент естичсствсн
пимстинк; монументидно изкуство
~ н—д изобразително изиус—во с
еотичсстеснн форми, конто ои из¬
раз иа знач-толнн яден и обоб¬
щения (памотн-u-, стенописи,
нозвйин и др.); — монументалист
(лит.) изк, скулптор или художник.
който изработва произведения ни
изкуството (намотвяин, стенопи¬
си, мозайки и др.) о голом— раз¬
мери.
мопед (исм.) тон нотецнитст, който
—ми допълнително подали; мото¬
пед.
мопс (ангт.) породи кучств е широ¬
ки муцуни.
мора (тит.) литер, cg-a-ua врано, зи
иоето ос изговаря одни кратки срич¬
ка ял— полевия дълга, отбелязани
еъе знака дв кратки срички.
морален (дат.) нравствен; — мора¬
лизатор (фр.) 1. лнце, иоето чрез
оловото поучава и въздсйо—ва е
морално о—aeщcинc; 2. дядо, ке-
сто обича да поучини постоянно е
морал и е—вна досадно; косто оби¬
ча да чстс постоянно досадни уро¬
ци но морал; — морал-з-рам 1.
поправям е нравствено отноше¬
ние, взиман морин зи повдигано
ив нривотесиоетти; 2. upon, чсти до¬
сиди— урони по морал; — мора¬
лист 1. т—до, косто проповядва
е—рог морил; иривеуч—тсд; 2. пн-
еи—ст, койго ео зви—нави е въпро¬
си на морали; 3. норитов човск;
4. морализатор; — морал (дат.) 1.
съвкупност от условия норми и
нрнаннпн ви новстсвнс. конто
определят о—иошоиннти между хо¬
рата и обшсо—во—о; 2. поведение.
косто а съобразено е нравствени¬
те правила; 3. прен. поуки: полза¬
та. която ос извлича от една но-
тор—н или разказ; — моралите
(тат.) нриеоучитстив трима е За¬
падни Енрони праз 15.-16. ван. в
конто глиннитс дойе—вашн тини ои
алегории ни отвлечени повятия
(правди. рвзун).
мораториум (лат.) отсрочки на изпъл¬
нението иа платежни зидължсанн.
конто ос тини със зинев при вио-
тълвино ав извънредни обстоятел¬
ства — стихийни бодотвнн, войни
• и тр.
морбил- (лат.) меЛ. остри зиразни бо¬
леет; дробив ширна.
морга (фр.) помещение е болници,
кътате ос поставя— труповете ии
почивалите временно —ти за
аутопсия.
моргаитнческн (лат.) 1. ист. брак
нсжту нервен— но род хора във
фоодвтн—л строй; 2. брвн, при кой¬
то мъжа от ниешс-о съсловно ос же¬
нят зи жени от нроо—отют-с—о, без
поотодантс и тонити им ти ос пол¬
зват е нрави—а ни мъжс—с ои.
морганизъм (по собств. Моргив. аме¬
рикански биолог) биол. учение зи
механизми зи виотетотвовео—ти.
восигот—гс на конто оо намират е

мордент
448
хроиозоннто.
мордент (лит.) муз. -зв-вни вв глво
пр— лоено квто украшение (орви-
.мовт) и мототнн о— близки тено¬
ве, състоящо ce е однократно бър¬
зо сменяно ни главния тон със съ¬
седен додея тон.
морена (фр.) геол. -види от грамад¬
ни камъни, вивсоси— от татв—н—
нтн натрупван слот тяхното риз-
τβπημο.
морж (тит.) зоол. одър морски бо¬
зайник от рвзтста лорновоги е де¬
бета ножи без косм— и е дви голе¬
ми кучешки зъби и мустаци. кой¬
то живое ни етвдв е крайбрежията
ни Северния Ледовит океин и се¬
верните чист— ви Атлантическия
и Т-х-н оисав.
Морз, Самюел (1791 — 1872. амери¬
канок— ходужв—н и ф-знК, изоб¬
ретил през 1837 г. иорзоннн впа¬
рит; — морзое който сс отваон то
морз; — норзони избукв телегр, аз¬
бука. съставени от точки, тирета
и -вторвитн между —нх,· с конто
он стужи талсгрифн—л норзов апа¬
рат; — норзов алирит телегр. елек¬
тромагнитен телеграфен урсд,
който противи и приеми текст по
норзовата избукв.
Мормон рел. легентарсв пророк ни
дрсеянто народ— е Америка; на¬
писани от него върху злитаи плоч¬
ки батожки бити ниморонн и пре¬
ведени от Джоузоф Сняг; — мор¬
мон- (от себе—. Мормон) членове
ии американска религиозни подух-
рног—нвона оскти „Христови цър¬
ква ви свегн—тс от последния
тон”, конто провъзгласили много¬
женството квто дидено о— боги от¬
кровенна; висотява— предимно зе¬
мите крий Голямото оолоно озеро
(швтв Ю—в, идм-внотрит-всн дов-
тър Сотт тайн сн—я) и активно
пролигантирит учсине—о ои — дос¬
та пъстри онаонна от ризт. рели¬
гии. ектючн—отво и етомоаг— от
С-ир-н заест и ютиизми (нейният
основател Дж. Сми— бит обнеси
от пр—вържов—ннто ен за пророк
Мормон — 1830 г.).
морта/зела (нт.) вид силим със оли-
ниав.
мортал-тет (твт.) смъртност; — мор-
тиф-кация 1. умъртвявано; 2. мел,
умъртвявано, отн-рине ни тъниви
и тр.; 3. обявяване ни известно за¬
дължение по документ (лелини)
зи недействително; 3. негишеано
ни дълг.
морук (тур.) жарг. биши.
морула (тит.) биол. пръв о—вдий ни
ризент—с ни оплетено яйце, нога-
то зародишът предстиилнви ком¬
пактна купч—вв от клати—.
Морфей (гр.) 1. мит. е дроβнотрьц-
кити мн-отог-н — бог ни сънища¬
та, един от снаове—о нв Хилнос.
изобразяван като стирон е крити;
2. прен, слитък сън.
морфеми (гр.) език, вий-иитн—нт отс-
нсит на думзити (коров, представ¬
ка. окончание), който с ноо—тот
ни известно заичовне.
морфин (гр.) фарм. бяло, горчиво,
кристално веществе, най-важни¬
ят алкалоид на опиуми, употре¬
бяван е мед—цнвига квто приспи¬
вателно и успокояващо сродство;
морфий или морфнун; — морфи¬
низъм (фр.) мед. ботсо—ао съсгоо-
нв—с, дължащо ос на продължи¬
телни уне—роби на морфин; хро¬
нично отравнис е морфин; нор-
ф-вомавнн; — морфииомаи (фр.)
човек. иойто стриди от норфнио-
мив—н; наркоман, морфнанст; —
морфипаомаи-я (лат.) меЛ, отриот
към хроанчио злоупотребявай? с
мерф—в кито сродство за изкуст¬
вено създавана на нeβнщeaо нио-
—росвие и самочувствие; морфн-
а—зъм.
морфогенеза (гр.) геол. развитие нв
449
ноτо(р)роnер
земеновърхи— форми пот втиявно
ни морфоотруктурнн и морфос-
кутитурии процсон.
морфология (гр.) 1. биол. ДНТ 0— би¬
ологията, който изучвеи е—рун—у-
ритв и фермите ни ж-вот-ноннто
организми, тънив—тс и клетките
им; 2. бот. ивуна, която изучвеи
външнин и вътрешния строеж иа
растенията и формите на -ехни-е
организми; 3. език, дял от езикоз¬
нанието, който изучава думите.
строежа на техните форми и свър¬
звайте е —лх граматични заичсвня
и функции.
морфометрия (гр.) геогр. риздст от ге¬
оморфологията, който ео зивими-
нв е математически разработка ни
ииртомотрнчан динни, конто за¬
сягат цифровата характеристики
ии рстсфи.
морфонема (англ.) език, две или по¬
вече фонеми, конто ое ратуват вън
варния—и на одаи и съща морфе¬
ми, иипр—нор ръна/ръчсн.
норфолологил език, раздет от езикоз¬
нанието, който се звиимава е връз¬
ката между морфология я фоно¬
логия; фeτонeрфологнл·
носки—н (лвт.) зоол. род двукрил— на¬
секоми. разнрос—ранени е облас¬
ти е генът клинит.
мостра (нт.) малко недичаотве сто¬
ки. ноете ео показва или изпращи
проля сключвано ии стелки; об¬
разен; — мостра без стойност —
местри, конте вс оо зиптиши; —
мострен паиа-р изложби на отокн
за сключвано ни стелки.
мосю (фр.) книж. господна, като
форма нв обръщение във Фран¬
ция.
мотел (англ.) хотел крий главно шо¬
се е рос—оран—, гаражи и моста зв
пиркнраао ни нетите ви пътници¬
те. ненге огояда— е нсго.
ног-виран (лат.) привеждан довод-,
доназагототви. обуславям е фин¬
ти; — мотив 1. причини, повел ти
оо лрсднр—смс ял— извърши вс-
шо; нодтни. подбуди; подбужде-
и—с; 2. основин-с, причини. до-
каза—оте—во; 3. литер. тона. —тен,
предмет; 4. муз. гами, ооиовов на¬
пав, от който с възникнало музи¬
кално произведение; 5. чор—сж.
рисунки, фигура, конто се броди¬
ра яд— шие ви ръкоделие; — .мо¬
тивация (фр.) сногена ии субек¬
тивно —мпутонришн—о стимули,
конте непосредствено опрсднлят
съдържиине—о и ниоок-тс ни кон¬
кретната човешка дейност; — мо-
т-в-ровка псих, оногоми от логи¬
чески оовевивнл зи енрететсв нит
действия.
мото (нт.) -зрачов-о, поставено в
началото ии книга зи нейната хи-
рик—орне—нни; остроумно изрече¬
ние.
мото- (лат.) първа съставни чист иа
сложни думи от технннв—и и спор¬
та, означаваща ноторев и мото¬
циклетен. например ме—еплуг —
моторен плуг, мотоспорт — мото¬
рен спорт.
мотобол (англ.) спорт, футбол, кой¬
то ос игрие е μοτοη-ηλο-η.
моговсnосnорт спорт, блгвнс е вело¬
сипед зид мотоциклет.
мотодрум (дат. - гр.) място зи състе¬
зания е не—оннктстн -ля встоон-
ποτ—, е мотори— кел— изобщо.
мотокада (дат.) група мотенннлотно-
—— ни могецнктегн.
мотокар (англ.) промишлено иотор-
но сродство зи прокарвано на то¬
вари на къс- ризотонвнн; иетонир.
нотоnланер (фр.) ав. безмоторен са¬
молет е малък помощен тв—гатот,
—зпотзвив за обучевне ви безмо¬
торни летни.
моторика псих. съвкупност от дви¬
гателни качества ив човски.
ного(р)ропср (ηομ.) вит метеи—нтст
е матки колети.

мотоспорт
450
мотоспорт оъогсзаннл о мотоцикле¬
ти ви шосе. не птив—вонн —орав
я ниетонн надбягвания; мотоднк-
ле—ои спорт.
нототсрвннл меЛ, тснувиво чрсз дви¬
жения и масаж—; тсчобни гимнас¬
тики.
ноτоuнκлег велосипед, който ос ки¬
ра е мотор.
мотриса (фр.) 1. симоде-жсш ос но
релсов път вагон. снабден е дви¬
гател е вътрешно горевс нт— с
стон—ротенгитет; тримей; 2. желе¬
зопътен евгея е двигитст е вът¬
решно горене -ти стек—ротвнга-
тат за пътуване до близни сган-
нн.
нофет(в) (ht.) хим, геол. отделяно нв
въглероден двуокис е пукнатини¬
те е няни и вън вулканични об¬
ласти.
Мохамед, Бон Абдудв (ок. 570 — 632)
ист, рея, пророк ии Аллах, осно¬
вател на нолями (кито начало ее
сечи 622 г. — бягството ии Моха¬
мед и ноговн—с прнвържеияцн от
Мони и Мстинв); автор на Кори¬
на; оглавява първата мюсюлман¬
ска —сонритичав държави; — мо¬
хамеданин (но собо—е. вр. Моха¬
мед) л—нс, косто изповядва мохв-
модвиотво; мюсюлманин; — мо-
хвмстввотео (но собств. ар. Мо¬
хамад) религиозно учение, осно¬
вано от Мохинад; нолям.
мохер (вр.) 1. прожди от ангорски ко¬
зи; 2. плит от такива вълни; 3. из¬
куствена прежди, конто сполучли¬
во -мн—нри но—ниока такива преж¬
ди.
нехиква (инор. над.) 1. член вв чер-
есноноже плоно около рони Хъд-
оъи, косто а вв изчезване; 2. прен.
в израза последният мохикан —
последен представител иа нещо —
по ромини на Фоаннер Кулер
(1789-1851) „Последният нехн-
кан”.
Моцарт, Волфгаиг Амадеус (1756—
1791) муз. иеетрнйони композитор,
представител ии Виенската класи¬
ческа шкоди; гениален еъзда—сл на
опари, о-ифон--. коацертн, ка¬
нари— произвсдси-н, неси- и тр.;
една от вий-вноокнто върхово ив
музикалната класика от во—чн—
врснснв.
мошня (рун.) 1. голямо земеделско
отопиастве е Румъния; чифлик;
именно; 2. прен. разг, бвщнн-я.
собствен имот.
мрамор (гр.) 1. твърд варови— камък
е различен цвят, служи за настил¬
ки и ванно на всякакви фигури;
2.	етвтул идя предмет, изработен
от тикъв нинък; 3. прен. безчувст¬
вен, студен човск; — мраморен 1.
иойто а от мрамор; 2. иойто при¬
лича иа мрамор, имитира мрамор.
мужик (рус.) е дороволюн—оааи Ру¬
син — остнинв.
муза (дат.) 1. мит. едни от дсно—та
богини, покровителки на науки¬
те - нзкуотвв—в, едъхвовятетин иа
пости, артнетн и учснн: Талин —
иа комат—ятв, Урания — ни аст¬
рономията, Мотноноиа — нв тра¬
гедията, Подяхимнян — на лири¬
ческата поезия, Ентсрив — ва му¬
зиката, Кд—о — ии но—еринти, Ка¬
тиона — ни оличасни—и поознл (и
криоаоречяс—о), Ерито — ии лю¬
бовната поознн. Тсрпенхорв — ни
танци и хоровите несин (при този
род ввчата—то букви образуват из¬
речение иа лат-нок- tum peccet
—’’—огвва би объркал”); 2. прен. из¬
вор ви ностнчно вдъхновен—с;
вдъхновитслии; — музагет (гр.) 1.
книж, предводител ва музите
(епн—с— на Аполон е грънии—и ми¬
тология); 2. прен. покровител ни
наунн—о и изкуствата.
музей (гр. нло—о, посветено на му¬
зите) 1. ист. е древни Гърн—н —
хрин ав нузн—е; 2. ист. част от
451
мултипликатор
двореца ни Птелсней I (3. век нр.
Хр.), е кой—о ос помешивали про¬
чутата Александрийски библиоте¬
ки; 3. ебщсе—всио учреждение, в
кес—о ес пазят редки произведе¬
ния ни природата, изкуството и
Тр.
музики (гр.) 1. изкуство ти со прода¬
вит иреживяняння, идея и наст¬
роения чрсз рн—ннчно и хармо¬
нично свързани звукове (гоневс);
2. про-звсдси-с на —оеи нзнус—-
—ве; 3. разг, изпълнение иа музи¬
кално нро—зводсино; 4. оъчатинис
иди редуване иа звуково, конте еа
приятни зв ухото; мелодия; 5. разг.
оркестър от духови ние—рунеиги;
6. прен, харноинл, благозвучна; —
музикален 1. отнасяш оо до музи -
кв—в; 2. в) който с иидарси ти въз¬
приема, да чувстви, разбира и из¬
пълнява музикални проязведенял;
ризб—риш от музякв—в; б) иойто
обнчи и ноня музиката като из¬
куство; обичащ нузнив—и; 3. прен,
методичен, приятен зи ухото; —
музикант I. лиде, косто оо зани¬
мава е музики, което ями зи опо-
н—втиоет нузнив—и; 2. кой—е сви¬
ри иа муз—килен инструмент и
нзнив учветна е оркестър.
музиколог (дат.) елан—атнет но те¬
ория и история ни музиката; — му-
зяkолопнн (дат.) ивуна. която ес зи-
ниниви е теорията и ис—оринти ив
музиката; музикознание; — музяи-
хол (ангт.) увеселително заведе¬
ние със сдсии, ни конте ос изпъл¬
няват музикални, билетни, цирко¬
ви и други номери; вврнсгс, мю-
зинхот; — музициран (ηομ.) зи из¬
пълнител — пресъздввам музика,
мукава (ир.) добот картон зи кутия,
подвързия и тр.
мукает и мухият (вр.) който намира
врано я ее нисна да виприв— во-
шо; който ями грижи зи нашо.
нулаж (фр.) спец. 1. отливине е ка¬
лъп на прелисти от восък, гние
иди метали; 2. отлят е калъп пред¬
мет; o-THeka.
мулат (нен.) потомък ии сисоси брик
между протс—анитсли ни бели—и и
чсрнвтв раси.
муло (лвт.) 1. катър; 2. рядко прип¬
лод от нагарящи и жробсн.
нулинвж (фр.) текст, специална об¬
работки ни прожди, нр— конто
вишните оо събират два но дес и
ес пресуква— но четири ηββοτηβ».
мудиис (фр.) 1. източени коприви;
2. пъстри прожди е— разноцветни
нишки; 3. спорт, лохнит нр- фех¬
товки - утар е полукръгове —ти
кръгово движение ни шпигата.
мултикар (вигл.) кимион е резерво¬
ар де 1200 д ΗΜοσ-ΗΟΟΎ, кой—е
служи зв миано ни улиците.
мудтилвторадса (лиг.) спец, многос¬
транен.
мултннилнонср (вигл.) беги— човек,
иойто пря—ежина много милиони.
нуд—индане (твт.) телегр, вят телег¬
рафен виврат, нозволяващ преда¬
ване и ирисмиис одновременно но
едни проводник на много телег¬
рами; — мултиплексор (ангт.)
техн. устройство. косто осигуря¬
ва продаването нв нлнелне риз-
тичви с—гвата (съобщения) но
ет—н ивиит.
мулт-плет (ивгт.) физ. олантритви
т—н—н е понеча от едни компо¬
нент. нродотивляваш— матки ви-
рявнгя е оноргст—чн-то нива.
мултипликатор (лат.) 1. физ. физи¬
чески уред зв опродстнис направ¬
лението иа галваничния тон и си¬
тата на нипрожсн-сто му; 2. техн.
уредба зв вкарване ни воли под го-
тнио ватнгаио е парн—тс хидрав¬
лични нрсс—; 3. фот. нвогообон-
т—нев фетеапарит, иойго дини од¬
новременно нянотно снимки иа
од—н и същ обект; 4. техн, урат,
койго възпроизвежда много ненин
нултниредсеор
452
о— одна оригинал; 5. техн. прис¬
пособление зв понншиванс отво-
щовиого ни предавиного в изме¬
рители— уреди я окороо—н— кутни;
6. худ. художник. който изработ¬
ва мултипликационен фнти; 7.
мат, унножитот; 8. икон. коефи¬
циент, който —зризяви сгслевти ни
варвогвиве ни доходи киго рсзут-
твт о— определено нираствиис ни
нап—тиловложоннн—а; 9. фин, ко¬
ефициент нв нотозного дайо-вне
ви първичв—то инвестиции от
гледна течка ив —лноге нт—ли—е
зв елсдвишото квн—таловложеняе;
— мултя.н.тяквняонсн който ос от-
нион до мултипликидин; — мул¬
типликационен ф—лн фнти, полу¬
чен от он—наие ни отделни ноо-
тадевиготви физ— иа дв—жениого
вв рисунки, нуклеин или скулп¬
турни ф—гури; — нултипликадял
(дат.) физ. начни за новишвеано
отношението на продаваното е из¬
морителни уроди, окоростнн ку¬
тни и др.
Мул—яиронссор (иигт.) комп, систе¬
ми, съдържащи леи —л— ноночо
процесори е нрибт—з—тслво ед¬
накви възможности.
мултнцикдон (дв—. я гр.) спец,, впа¬
рит. съставен о— битсрил о милки
и-итонн зи сухо прочистване ив
въздух —ди гизоес от нрих.
мудч (англ.) зем, нитсрявт като ста¬
ми, дървени стърготини, хартиени
листи и труги, иойто ce употребя¬
ва зи зинизвино иа ристсинн—а от
измръзване.
нумджнл (тур.) овощар.
мумия (норс.) 1. труп ни човск яли
животно, битоаниран и зилазся зв
дълго вренс; 2. изсъхнал и нсраз-
дожон труп норвди особени свойс¬
тва нв лочвита, е конго с погре¬
бан; 3. прен, слаб, мършив човск,
безжизнен човск; — мумифннвнин
(лиг.) 1. превръщано ни труп е му¬
мия; 2. меЛ, изсъхване нв труп яд—
чает е— жив организъм; — муми¬
фицирам превръщан е мумия.
мундир (нои.) воен, униформена,
обннвовоно ниридна офицерски
горни троха.
мундщук (нам.) 1. жсллзого ет юз¬
дата. конто звхинви коин; 2. кран
ни духов -но—руновт, кой—о ео до¬
пири до устати; 3. крия (от кар¬
тон) ви н—гара—в, нойте ее захап¬
ва; 4. техн. сменяеми нодотинни
към отнорсн край на —ръби ял—
нвриуч; накрайник, отруйнин.
муниципалов (лит.) ебшииоии; — ну-
ввивпал-звцнн (фр.) полит, 1.
принудително нззснвиис на част¬
ни собственост (зонн, постройки,
ниви, болн—н- и др.) и продава¬
ното й ни рвзположснно иа маст¬
ните гридсия и ослоия органи ни
синоуприетоине; 2. въвеждане нв
общинско самоуправление; — му¬
ниципалитет полит. 1. гритоко об-
шиноно самоуправление; 2. орга¬
ни ии общ—неко самоуправление;
—	муниципия (дат.) ист, трсвно-
ринска градски ит— селска общи¬
ни е приво ви сииоунринлен-е.
муниция (фр.) еосаво ониряжснне;
бойни припие—.
нуитс, мувтн (и—.) при игри на болот
—	взимане ниртиге без валето коз.
мурабо (ар.) ост, войни.
мурафет (тур.) изкуство, майсторлък,
мусаки (ар.) кул. нотие от нлнво ме¬
со е картофи и сини домити, ло¬
чено иа фурни.
мусвидрв (гр.) диал. 1. долил в етени
за трохи; 2. кухненски дотвн.
Муселин (фр.) текст, нид ток, тъ¬
нък, полупрозрачен копринен.
вълнен яли нинучеи плат за кър¬
пички -ли трохи (работен в Му-
еут).
муска (тур.) матки кос—йна, в която
се олиги нипиеаиа бтигоолонин, та
низи ноо—толн от всички нешис-

453
мутизъм
тин.
мускал (ир.) 1. мнрнв зи тсгло, ринив
иа етян дрвм и нолон—ни; 2. мал¬
ко стъкълце. напълнено е один
дран и нотоннна розово миело.
мускардина (фр.) ботост но колр—-
ноиагв буби, причинявани от па¬
разитни гъбички.
мускарнн (исн.) хим. о—ровно вещес¬
тво, алкалоид, който ес нимяра в
гъбата мухоморки.
мускат (тат.) 1. неднранка от пло¬
денето ви иуеиитонето дърво,
употребявани е готварството, е
нирфюнорията и е мсдицинита;
инд—йоне орехче; 2. бот. муска¬
тово дърво; — мускатово дърво
бот, — вечнозелено —ропичсоко
дърво е матки боди цветово и нс-
осоти плодена, чинто сонена ои
ситно вронитни, наричан— мускат
яти -нд-йено орсхчс.
Мускотори (фр.) ист. 1. няиегвшнн
войиндн, въоръжени е муенс—н; 2.
във Франция от 16. до началото
иа 19. век — дверниня на служби
в критската гвардия; — муснет ста¬
ро ръчно огнестрелно оръжие.
мусковит (рус.) хим. калиева слюда,
конто ос съдържа е много грани¬
ти и еротни на —нх мигнани ока¬
ля. използвана зи слан—роязети-
ционси материал.
мускон (исн.) хим. иромаг—чио нс-
шоотво, добивано от сотсотесння
мускус.
мускулест (твт.) оъе здрвн— и разви¬
ти мускули; — мускул анат. мус¬
кули, нсосе—н чистя, които спо¬
собстват зи разл—чн—го движснин
ии глтого; — мускулатура (лат.)
анат. съвкупност от мускулите ни
—нлото яд— ии част от —нх.
Мускус (да—.) подучено нещастно оъе
ситни миризма, косто ос добиви
от жтсзитс на животното кабарги
(вид стон, ж—восш е Централни
Азия); употребява ос е нсднцнни-
тв и нврфюнерилта.
мусони (фр.) периодични ветрове в
Иитийокия оксин, конто духи— по¬
левия готнав ив одни отравв. по-
лон-н година на други.
муе—виг (μοκο. ион.) дребон полудне
коя. който живес е ирорните ив
Северни Америки.
муотарени (собетн. Льо Муст—ср, пе¬
щери е Южни Франн—н) в съча—в-
ние муетсрскв епохи геол. — сре¬
ден период ни иитеолитв. харак¬
терен е неиндер—илонин човск.
нуе—яисрв (фр.) завоев от тънък итвт
-ти гъста мрежи за предпазвано
от йонирн. мухи и тр.
мустагеин (лвт.) агенти, включител¬
но и радноинтива— олеиов—и, ул¬
травиолетов— тъчи, неутрони,
нротони и инкои химикал—. кой¬
то предизвикват б—отогични ну-
тици (промени).
мутант (Ta—.) биол,. ниднент. носи¬
тел ии нзионсв гои, койго оо от¬
личава от —зхотнин тип е някак¬
во отклонение, появило ес вотод-
етвно ни мутации.
ну—вф (перс.) диал, постелки от ко¬
зини; — н^фчитън (тур.) зави¬
ят. нзрвботвинс нв произведения
от козини; — мутвфчнн койго ес
зинимани о м^фя-тън.
мутация (лат.) 1. книж. промяна, из¬
менение; 2. биол. промяна, въз-
анкявли в гсни—с ии хреиозеин-
—с, ко—го предизвикват резки и
внезапни морфологични измене¬
ния е организмите, продавани но
наследство нв бъдсшито поколе¬
ния; 3. физиол. промяна ни гласа
у юноши но време нв пубертета;
мутирано; 4. псих. виотодо—нон—
нзиововня, конте възникват лот
нтннвно на различии външни
фактори.
нутееврвф (вр.) губернатор.
му^нзъм (тат.) 1. мед, уи—штово же¬
лани, преднамерени немота, при-
мутиляция
454
чняени ионхичеен— при -старял;
2.	меЛ. исиоти встсдетвно нв зад¬
ръжки. нрн пътна подт—онигоог и
безчувственост или кито последс¬
твие на шизофрения; 3. псих. оъо-
—олн-с ни мълчание въпреки на¬
личното нв рочеен опоообноог—.
често израз ва невротични болес¬
тни симптоми.
мутиляция (таг.) 1. книж. ооаквтлви-
не. ебезобризннинс; 2. прен. пред¬
намерено, злоумишлено поврежда¬
не ни художествено произведение;
3.	прен. изоnичвβaио·
мутирам (вам.) физиол. за човешки
гтвс — прононян ое при пуберте¬
та.
мутон (лит.) биол, од—инца за мути¬
рано. иай-нитнянт участък на го¬
ни, способен та прсд-зеини мута¬
ция е организми.
мутоскоп (гр.) инират вън форма ни
евитъчс, е иойто посредством вър¬
тене ос образува— сор—н от бързо
преминаваш- картини; тип прост
кинематограф.
Му—рв (и—.) разг. 1. грозно, неприят¬
но лицо; 2. гримаси.
Му—уатизъм (лвт.) 1. биол, форма ни
взаимопомощ между организми,
конте —звт—чит ползи одни от
труг; симбиози; 2. икон, утопично
учанно. застъпвано от Пиар Пру¬
дов я отчисти от Оуен, зи мирно
преобразувано нв нан—талиетичос-
кото общество чрез оеобони сно-
-ема ни бсзнъзнсздон кради—.
муфи (всм.) техн, иашннна част,
обнкионеве вън форми на къс ци¬
линдър за плътно съсд-инвине нв
видово, тръби. прътове, кабели и
други е едниие— —ли различия ди¬
аметри; съединител.
муфат (нои.) техн. 1. огнеупорен
съд, е който ое пони— нсриничин.
емайлирани и други предмети е
нeщи; 2. редукционни или дести¬
лационни реторти от огнеупорни
гт—на; муфта.
муфлон (ит.) зоол. дива цени. която
оогв жнвсо вв о. Коренни и Сар¬
диния, смятани зи одни от ириро-
д—телкиго ии домашната овца.
муф—н (поро.) разг, нареч. 1. безплат¬
но. даром; 2. нещо, подучено не¬
заслужено или е хитрост; — муф-
—вджин (лоре.) ляно, което -ока
дв подучи нсщо диром.
мухабст (тур.) разговор.
нухаджнр (ир.) ост. Лиал. бежанец,
емигрант.
мухтвр(нв) (вр.) ист. нмат ни общи¬
ни или градска махали е Османс¬
ката —мнор—л·
мухът (тур.) нтсося (зотси—кин мъх,
който ее явява о— влаги и тр.).
мушами (вр.) 1. nTB—He, виносие о
непромокаемо еещаегво; 2. горнв
трохи от гумиран или—; 3. пластир
зи раня.
мушка (фр.) издатина е горнил край
ни цевта ва огнестрелно оръжие
за прянелниис при стрелба.
мушкато (ит.) бот. сансийно цесте о
подобна ии здравец миризма и
чорвовн. розови или бедя двоте-
ес.
мушмули (гр.) 1. бот, храстовидно
дърво, косто диви плотове, подоб¬
ия нв мвтни круши, готни за яде¬
на след кито зигнял—; 2. плод от
тови дърво.
мушвбсд (пот.) спец, подпорни за
дяснити ръки ив художник при р—-
сунвис.
мъст (лвт.) нрсоси гроздов сок; ши¬
ра, вслрсннпнто вино.
нютюрни (тур.) ист. управител ни
ноголлн грид, околийски начал¬
ник е Оснаискв—а империя.
мюжтс (норс.) диал, 1. дар нв пър¬
вия вестител иа нещо радое—но;
2. радостна еео—, съобщение, но¬
вини.
нюзони (ир.) низш духовен мохвна-
дивони служител, някач от мина-

455
навигатор
ре за HOTU-ea.
мюзст (фр.) 1. френски народов ну-
зиналси ние—румен—, подобен иа
гайди; 2. банси —ригвитев тиин.
мюзикъл (вигл.) музикално сценич¬
но произволение, главно е коис-
т—он характер, иоото използва раз¬
нообразя— жанрова и изразител¬
ни ерстетни ии оъерсмоннитв ост¬
рата и иародни музика, хореогра¬
фия, оперета я . онорв; музикални
немодин; — мюзикхол (вигл.) 1.
увеселително завсдоина е музи¬
кални, батс—нв и други програми;
2. вотовитни яли варно—стаи прог¬
рама.
мюлк (тур.) ист. е Оенииокитв им¬
перия — недвижимо имущество в
черта—в ви насадено място. иоето
можсло да ос продава но наследс¬
тво: ниви, ливади, гори, къщи.
мю-лтипъл (фр.) техн. вид телефо¬
нен комутатор в голами телефон¬
ия ставния.
мю^аои (англ.) физ, неустойчиви
елементарна частица е положите¬
лен и отрицателен товир, ринен ив
товара на електрона, о наов око¬
ло 207 пътя не-гетнни от нвсити
ив електрона.
мюре (тур.) диал. 1. при тон ав пти¬
ци — диви нитини, която ео връз¬
ва крий блато ял— рони ирот гю¬
ма, за ти нр—нт—ча дннято пати¬
ци; манна; 2. прен. нр—минна;
уловка.
мюфтия (ар.) ний-стврши но ранг но-
хаисдиноин тухони—н, който с поз¬
навач и тълкувател нв занеин—с е
Турция и който, въз оонони ии ко¬
рана, разрешава всички оперя—
въпроси от религиозен характер; —
мюфтийство нандстврин ва мюф¬
тията.
мушиер (ром.) притежател нв мушин
= чифлик, голямо зоиовтитев—с
заодно със сотнинтс.
мюшоран клиент; който постоянно
търгува, кунуев от олян търговец,
мязам (гр.) разг. приличии.
И
иабаб (вр.) 1. нисш служител е тво¬
рена ив мюсюлмански владетел;
2. губсривтор иа ирев-вд-н е Ив-
дян; 3. годни бога-вш, овронсан в
Иидил, управител на дадена об¬
тает; 4. прен, разш. много боги— чо¬
век; боги-вш.
набат (вр.) 1. книж. енгивл за тре¬
ноги, зи събирано ни народа иди
зи ононоогннинс ии бодетенс чрез
бясно иа камбани; 2. муз. старин¬
но руско ви—неаевиа—с на голе¬
мял тъпан и тимланито.
набедреннк (став.) овсщовнчсоки
униформени принадлежност: плит
с унрвшснял, иойто яма форми ии
чcτяриьпьтннк и оо нос— ив дяс¬
ното бодро от архиереите и овошс-
иннитс. имащи известно отлична,
иабла - кабел (дв—.) муз. отир—нон
струной инструмент.
набор (рус.) 1. печ. нареждано ии нс-
—атви букви но ръкописа: набор о
букви динар; 2. воен. ииборси спи¬
сък иа младежите, конто подло¬
жат ни веснви служба; 3. разг.
връстник.
наваксвам, наваксам (гр.) разг, до¬
пълвам ношо лрелусвито; доба¬
вян, вибивян, настигам.
наваха (иол.) книж. дълъг огънасн
нож е тънко извито оотр—е, който
служи за оръжие в Испания.
навигатор (ит.) 1. мор. опои—ит—ог е
областта ви ваенгин-нта; иерен-
дива—ст; 2. спец. лицо, косто из¬
числява и определя пътя ви ко¬
раб или на свиоло—; — яинигадил
1. нтивине (о корвб) но морета и
реки; корабоплаване, иорептани-
ис; 2. наука за иорентавивсто; 3.
навло
456
ере.мето. проз косто с възможно
корабоплаването в морс, оксан.
роки; 4. разш, въздухоплаване;
иeронив—тиuнл·
иавло (гр.) търг, преносна, превоз¬
ни гиков з.а отоин по влаково, ко¬
раби я тр.
иавскопня (гр.) мор. откривано ви не¬
раб— на дилочво ризотоняно. вс-
внтянн о просто оно,
иавтика (гр.) мор. наука за морепла¬
ването.
нагайка (руе.) камшик оптотен ог
тънки нauщиu·
наган (от собств.) воен. 1. белгийски
про—звод—тел на оръж—с, изобре¬
тател на е—отени стрелково оръ¬
жие; 2. системи нвтнендуилне
е—ретнове оръжие; 3. рснолеср от
гази ο-ο-οηβ.
иагар (руе.) продукт от термичното
ризтигаве нв горива и миста, от¬
ложен не с—син—с нв горивните ка¬
мери на дв-гитат- е вътрешно го¬
роно, газови турбини и горянин
ниогатиц—н.
иагара (вр.) муз, ударен -вотрумои—
о— роди нв бирабаинте, обикнове¬
но о глинен корпус. разпростра¬
нен е Азербайджан, Узбекистан,
Инд—л, Иран и др.
нагел (ход.) 1. техн. бод— нън форми
на буква Г; 2. готлн дървен -ти
нотит—чееки гвоздей; 3. мор, ме¬
тално иди дървено приспособле¬
ние, на косто ое навиват въжетата
на кораб.
иагон (гр.) псих. вътрешна подбуда
у животинските организми дв осъ¬
ществяват —очно определени по¬
веденчески програми; -βο-ηβη—
ваго—и (рус.) книж. голога.
наделфайл (нам.) техн. тънки л—да,
конто служи зв -зиндвина ни ме¬
ханизми на часовници и под.
виджвк (тур.) диал. 1. сонира; 2. ов¬
чарска тояги, гогв.
надир (ар.) астр. течни от небсонагв
офори, противоположни ни зсян-
—в.
назал (тат.) език, звук. кей—о ес про¬
изнася носене; весен, вазатев
звук; — назален (лат.) нойте ес от¬
висл до носен звук; носов; — на¬
зализация (тат.) език, произнася¬
но вв звуковото ни речта е носен
призвук.
иазаряинн (евр.) жител ви Низарот.
визтън (перо.) диал. 1. кокотев; 2.
вежсн, въздържан.
иазлъндисвам се (тур.) но ое съгла¬
сявам, дъривн ее.
иазофарингит (лат.) мед, възпитание
ва лягив—цаги нв носоглътката.
нанб (ир.) е яннен стрини от Близ¬
нил и Сродния Изток — заисо—-
н—к на началник иди ви духовно
τηηο.
наивеи (фр.) 1. прос-одушев, довер¬
чив; 2. дононорои, лссвовнрваш;
— наиветет книж. нвивное—; — на¬
ивност простодушие; склонност ни
всичко дв ое ннрев; — наивка те¬
атр, интриев, конто —грис рели на
ва-вие момиче.
най я ней (лоро.) муз. тръстикова
флейти, подобни на навит, разп¬
ространени е Близнил Изток, Уз¬
бекистан. Азербайджан и други
страни.
вийтов (ввг.-ииор·) текст, търговс¬
кото ние ва с-ятат-чи- влакна,
получавани от фовет, бсвзот,
цийтохоксви и фурфурол, е мно¬
го широко приложение при про¬
изводството на тъквин; 2. прен. са¬
мите ироднсти е— тикани материл
като чорвли, бельо и др.
найтов (хол.) мор. еноциадво тънко
въже зв свързвана ни тве мачтови
греди, дес добели въжета или гре¬
да и въжс.
накер (вр.) муз. тимпан, влязъл е Ев¬
ропа през 13.-14. век чрез кръс¬
тоносците, но по-късно изместен
от фрсвенин -—мбит.

457
нарзан
нвирв (рус.) муз, о—ирнисн русин уда¬
ров -ио—рунсят от роди на т—н-
лавитс, израбе—ев о— начена гли¬
на.
накрит (фр.) кер. вит глина, подоб¬
на иа каолина.
авитоуз (ход.) мор. будни за конние
ив кораб.
налбант-н (тур.) нар, заиингчил, кой¬
то подкована иена, велона я друг
тобнтън.
налет (тур.) 1. иронтс—, нуе—; 2. на¬
хал, който налита, безочлив.
налог вит тинси, определени оъе за¬
кон.
валче (тур.) плесио, дъгов-тве же¬
лезно, о ноего ес подконина— обув¬
ки.
иалъмн (тур.) дървен— чсхля, състо¬
ящи ес о— ходило я киuщкв.
иамаз (перс.) рел. мохансдиисив мо-
тягва, конто ос нрави нс— пъти иа
таи в определено нрcно·
нанду (нсл.) зоол. готлма южноаме¬
рикански иамнтона н—нда.
явнязън (гр.) анат. уродство нв чо¬
вск о много н—еък ръст, подобен
на тжутже, наблюдавано при за¬
боляване ни ендокринни органи.
нанкниг (кит.) текст, китийон— на¬
мучен плат е жълтеникав цент.
нанопхтекс (гр.) палеонт. изкопаема
дробна маймуни от среднин сонов.
наносное (о— собетв. норв. Ниноон)
и съчетание наисенов паспорт —
спсц—алси ниопор— за божанци от
Първи—в световни нейна, е който
—с отивали подвинни съгласно оти-
—у—н—с иа —огинишноге Общество
ни народите (но -мете ии норвеж¬
кия учсн Фри—ьеф Ηβηοοη).
наисук (хинди) текст, нинучни бя¬
ла гънив, подобна ни птитве,
употребявана зи приготвяно ви
бельо, ни бнти бродер—н и др.
иапалм (англ.) хим. воен. 1. смес ни
втумниноенго соди нв органични -
тс виф—свови и палнот—вена ки¬
селини, конте развива температу¬
ра от 800 до 1000°С, използвани
зи веоиин нели; 2. напалмова бом¬
би.
напалмов (англ.) е съчатвянс напал¬
мова бомба ав. воен, занвтнтотва
ив—ициоини бомба зи опожарява¬
но иа живи сити, бойни тахинив и
иисстсин места.
нанвнагон (гр.) диал. 1. отгоре (зв до¬
пълнително сложен —енир ии са¬
мара); 2. прен. никога
Наполеон 1. вж. Боиинврт; 2. френ¬
ска златна монета.
наполеондор (фр.) нир—чии златна
од—ннни във Франция проз вре¬
мето ив Наполеон I иди Наполе¬
он III.
явнодсонкя разг. дълги мъжки дел¬
ии гащи (наподобяващи воосв—-
тс но еронс нв Нилотсои носии—
ηβη—βλοβη).
иар (нcро·) 1. южно дърво е плод но
големина нотного ябълка, оъе сит¬
ия чернени сочни зрънца е нсго;
2. плодът на тони дърво; 3. дърве¬
ни тегла е туристически хижи, ка¬
раулни етан; 4. (тюрк.) зоол, ме¬
лез от сдиогърба и двупьрби ка¬
нили.
наративен (лит.) литер. понеотвони-
гатся, разнизнигетси.
нарвал (иорн·-диτcк·) зоол. морени
бозайник от рода иа китовете е 2¬
3 метра дълъг зъб иа герииги тнеи
чслюст.
наргиле (тур.) в—т онои—ална дута
зв пушено нв тютюн, е конте ти¬
мът минава проз шиша е арома¬
тизирана води.
вврд (гр.) 1. бот, рвоген—с от роди
ни ватср—анов—ге; 2. благовонно
вощое—ео, получавано от корони¬
та ви тона растение.
ввртси (перо.) Лиал. петмез от диви,
отнен, дровни и др.
нарзан (от рус. собств. Нирзав) ми¬
нер, въглеокно ии минерална тс-
наркоанал-з
458
новн—в води (но ямсто ии извор е
грид Кисловодск е Кавказ).
наркоаналнз псих. вватнгнчви сло¬
весни герап—н стол леко ниркотн-
зирвио. зи да ее използва пови¬
шената готовност ви пациенти ди
разкриви е това състони—с конф¬
ликти, конто еа болезнени за не¬
го.
иаркоднснаисер (гр.) мед. лечебно
вибулиторво заводси—с зв нарко¬
мани.
наркоза (гр.) мед, 1. упойни; 2. из¬
куствено предизвикано изгубвано
нв съзнание, ии чунс—ня—слиое—;
дълбоко зиоп—наве под еъздейо—-
нисто иа наркотични ерсто—ни.
нарколепсия (гр.) мед. гедлна не¬
удържими нужди от спине, която
сс нолвнвв внезапно иа пристъпи
много пъти праз деин извън нор¬
малното врсмс зи οηβηο.
наркология (гр.) мед. ивуна, конто ес
заинмави е нзучиеиис нв успоко¬
ителните eрcдe—ни·
наркоман 1. човек, иойто с прист¬
растен към упойващи сроде—на; 2.
псих. човск е болестна склонност
към редовно, ежедневно носмиис
ив наркотици.
наркомания псих. в—еоки отслои ив
зависимост ив човеки от химични
нощсс—нв (лекарства) я необходи¬
мое— от тяхното постоянно при¬
емане в растящи дози; редовно
ежедневно уно—рабнввис ии вред¬
ни зи човсшиин оргвиязъм вещес¬
тва — наркотици.
иаркотерап-я (гр.) мед, начни зв ле¬
кувано нв тушения зиболлвинил
чрсз продължителен сън; оъива
теранил.
наркотизация упояваие, приспивано
е номощтв на наркотични орете-
—нв.
наркотици групи вашаотва от расти¬
телен иди снято—ячеи произход,
които сс —знолзнв— е нод—цино-
нвта практика зи премахвано ни
бедни, успокоявано, намалявано
ино—и—и и т. и.; злоуно—рсбити е
тях веди до редици поражения
върху човека и ив първо много
върху централната му нервна сис¬
тема — и понх—кита и характера
австънваг трайни и необратими
отрицатели— промаян.
наркотичен (гр.) 1. иойго с ситно
упоителен; 2. който притежава ка¬
чества ии наркотик; — наркотич¬
ни вещества — групи фармаколо¬
гични всщостви (опиум, хашиш,
нони-и, илкохет и тр.), ненто
дсйетнвт нредннао върху навграт-
ивти нервни енотами и при внася¬
на е организми предизвикват вре¬
менно опиянение, υτ^οηηο. при¬
ятни сънища, нзнуствон сън (нар¬
кози) и тр.
наркотична зависимост ситно влече¬
ние яли непреодолими потребност
ог присмива иа авриотини и дру¬
ги медикаменти е психическа и
физическа звнно—ноот.
наркотични растения — растсн-н, ко¬
нто съдържат наркотични вещес¬
тва, главно алкалоиди, квто нап¬
ример културния мак, титули, тю¬
тюна и тр.
иаркотрафнкаит човск, иойто ес зв-
я-мива е —ъргонян и пренасяно
праз гриняня е международен ма¬
щаб иа нарио—ини.
нарта (фин.) книж, дълги и тнсии
шейна е ооееринтс стрини, возе¬
на от кучоти яли слави.
Нарцис (лвт.) 1. митол, митологи¬
чен красив момък, сян иа ним¬
фата Лсренти, който, като ос ог¬
ледал зв първи път във водв—в оо
влюбил е ссбс си до —инвва сте¬
пан, чс ео хвърлят във водата и
ес удивял; 2. бот, луковично рио-
теинс от сонайстео Амарятови о
беля иди жълти цнс—онс и моно
кито кадифе нес—с; 3. прен. само-
459
натурализъм
доводов, оанентюбси хубвесн.
нарцис-зъм (от σοβο-β.) псих. поня¬
тно, въведено от 3. Фройд зв оз¬
начавано състоянието иа повише¬
но вв—навно към собственото тя¬
ло; полево втачеине към оебс—во-
иого Аз, вместо избор ив друг лю¬
бовен обок—.
иврнд (руе.) 1. воен, изпълнение ви
бързи задачи, елоциалин поръча¬
ния; 2. група, конто изпълнява та¬
кива звдичи; 3. ост, определено
количество земеделски произве¬
дения и животински продукти,
конте производителят зидътж—-
толво нротана иа тържинити оро¬
шу звидащвис; 4. ост. определе¬
но количество стеки, ионто ес раз¬
пределят но сноц—итои начни.
настуран (гр.) вид минерал, разно¬
видност ии урвиовитв рули — гла¬
вен източник зи нолучининс ва
урви.
настурацня (тит.) бот, гридинсно
нестс е жълти иди оранжеви цве¬
тове във вит ни нанншеи; капу¬
цин, ди—янка
витрий (тит.) химичен еленои—, зи.
Na, нор. № 11, иг. т. 22,9898, дон
алкален сребъриебнл я нон мстил;
—- натриев карбонат боли хигрос¬
копични ирueгилU; добре разтво¬
рими вън вода, използвани в хи¬
мическата. хранн—етни—в, санувс-
нвтв, иофтсииги пронншленоот. зв
онсио—ннано иа води я тр.; нид-
цян—рива оотв, еоди за праве; —
натриев хидропейкарбойат бяло
кристално вощео.тво —знотзнвне е
^τ-ιι-ηβ™, и хриингетниги про¬
мишленост я доиинявотното; нат¬
р-он бикарбонат, еоти зи хлнб; —
иатр-ев хлорид бозцногв— крио—а-
ти съе еелев вкус, ризтвор—н— въе
води, използван в х—ннчоокаги
прон—штсиеог. в металургията, в
домакинството я др.; го—вироки
сот; — явтрнонв оевонв боди крис¬
тали, сдии от иий-онтинто осно¬
ви, конто рвзнжди вълвеингс. коп¬
ринените я други тъкани; соди ка¬
устик.
натура (таг.) 1. природната същност
ив чевени, н—дин—нт свн—; приро¬
ди, сотсотно, дсйотв—толвоот; 2.
първоначалните снойе—вв на одни
предмет; вродените ии човека ка¬
чества, е противоположност ви
придобитите; — плащан в натура
търг, плашим е нрсдногя, вместо
е лири.
натурален 1. койго не с подправен;
естествен, природен; 2. търг, кой¬
то ое отнася то плащано е натури;
— натурална размяна размяна нв
предна— сращу предмет (без пос¬
редничеството ви нвр—гс); — на¬
турално стопанство първобитни
стопанска организация, нр— ко¬
нто волно стопанство произвежда
за т—чие ползвано; — натурален
ред иа числата мат. ноолодони—о-
дои рад ив натяге полож-гетя-
числа.
ви—урвт-зад-н (Ta—.) приемано от
чужденци ии всички нрави. оби¬
чан. сз—к и нр. ни слян наред.
между кей—о св живет— дълго вре¬
ме; — натурализиран ос нр—онин
всички нрави. об—чин и език от
чужд иврод. сред който съм жи¬
вял дълго врсмс и приличам всчс
ии местен жител; нр—емиие нотив-
етвото на чужди държави.
натурализъм (лвт.) 1. направление е
т—тсритурати и нзкуогного към
края на 19. и началото ви 20. век,
носге възникни под втинв—с на
ф—тоооф—нта на пез—г—н—зни; 2,
филос. ф—теоофоко тсчсвнс, ко¬
ето обноанна общественото разви¬
тие е природни и биологични
фактори (климатични условия, ге¬
ографска среда. рисов— и биоло¬
гични еоебсвеогн на човека и
нр.); 3. учение, иоото отхвърля
натуризъм
460
всички нвчатв. конто но ес но—-
вържтивв— от собствения ризун; 4.
е изкуството: но възможност точ¬
но подражание ни природата.
иатуризъм (дат.) книж. схващано. че
човск трябва ти живое иа открито
без облекло, но-бт—зо до приро¬
дата; нудизъм; — натурист (та—.)
книж, привърженик ви натуриз¬
ма; нудист.
ив—урфнлоеофвл (тат.) филос. умоз¬
рително учение за пр—редита; —
—втурфндоооф (тат.) книж. при¬
върженик нв иитурф—лоеоф—яти.
натюрел (фр.) книж. сетсствсни нак¬
лонност или дарба у човек, ирив.
иатюрнзъм (фр.) литер. тсчсн—с вън
Фрсвонигв пооз—я от средата ив
90-тс годния ии 19. век.
натюрморт (фр.) 1. жанр е изобра¬
зителното изкуство. оообсио е жи¬
вописта — изображение иа пред-
не—н от домашния бит; 2. карти¬
на е такива продмаги.
наутилус (тит.) зоол. вид главоноги
HCHOTOT— от разреда чстир—хр—л-
ни. ке—то ее орощат в тонлито не-
рств.
Нвутндуо (Ta—.) литер. иного ив под¬
водница от реиив—тс ни Жут
Вори.
наутофон (лат.) физ. мор. електри¬
чески нанбривов звуконродива-
тол. ностввсн при звуков фар зв
давано сигнал— ни нерибн през
мъгляво иди облачно нрсмс.
нафора (гр.) църк. ан—ятор; оевс—си
хтнб; залчо от тоз— хтлб.
иафт (гр.) хим. петрол, нафт.
нафта (гр.) хим. дар-ват ии земно
мисто, иойто служи главно за д—-
зстовн мотор- я за отенлсн—с;
газьол (прочистено дива газ-в).
нафталин (дат.) бнте кристално нс-
шсс—ве е особен мирно, тоста лет¬
ливо при обикновени температу¬
ра, получаване при деетитвн—нти
иа кимсиовъгтовнл катран и слу¬
жи зи предпазвано от модни.
иафтилам-н (фр.) хим. ам—ново про¬
изводно, извлечено ог вафтит—-
ив.
нафтолн (гр.) хим, он—спреизведвн
ии ивфтал—иа. е конте хидроксил¬
ната групи с свързана нвпра во о
ядрото я ее употребява при про¬
изводството на бон и е парфюме¬
рията.
вафтохнаев (гр.) х—ннчооко съеди¬
нение, употребяване при пронз-
воде—во—о иа оинтетични багрил¬
ни нашсстви.
нахия (ар.) ист, нотокол—я в Осман¬
ската империя — най-ииднига ад¬
министративна единици.
нахут, нохут (поре.) бот. 1. едного¬
дишно бобово риотовяс е отне иди
повече оеионв е ризлуктиви ку¬
тийки; 2. плодът на тони раетовно,
нахшлаг (исн.) муз. заключителни
чие— иа припев, която ес състои
от съседнин делен тен и връщвво
на главн-н гои.
нацизъм (исн.) съкратено от наци¬
оналсоциализъм; германски фа¬
шизъм
национален (дат.) 1. иойто с ееързан
е дадена нация и е нейния общоо-
тнене-ноли—ячеоня живет; 2. иой¬
го принадлежи или с снойе—вон на
дидсва видян. който —зризнни
вейв—те особености; 3. държавен;
нареден; — национален доход
икон, новата е—ойноо—, създадени
от човешкия труд за определено
врсмс, и съо—встствашатв й чист
от обществснин продукт е нату¬
рални ферма; чиетити продукция.
конто оо нотучиви, стад кито от
обшити гоguщиa продукция ео из¬
вити стойността ни нзрвзхотвви—ге
ородстеи за нронзнодетното.
национализация (лат.) икон. 1. пре¬
минавано ви ероде—вити зи произ¬
водство от чвотни ообе—вевоот е
собственост иа държивити; 2. одър-

461
невродермит
живяваис иа нещо.
националност 1. народност, нанял;
2. национална самобитност; — на¬
ционализъм (твт.) полит, реакци¬
онна идеология и иотит—на, ко¬
нто сс нрелнлеи е проповядвано
приоритет иа -и—арсен—с иа едни
видян нид други; — националис¬
тически - национал-ст-чеи (лит.)
полит. присъщ вв ивдиоавтизни,
нацноияnсоцнаnuзъм (лат.) полит.
най-реакиионниги ризнев—диеог
иа фашизма; фашизъм от герман¬
ски тип; — националсоциалисти
(вон.) полит, гармвиен— фашис¬
ти, членове на еъздидснати проз
1919 г. надиовитиог—чеони гер¬
мански работнически партия. т. с.
нацистки партия; — ввц—ет вид—-
онвлсоннвл—ет.
нация (дат.) исторически създвтв ес
устойчива общност о— хора, въз¬
никнала върху база—в ни общнос¬
тта ив азина, рст—гилта, традинн-
—с. —еригорннтв, —кеноничсонин и
иуд—уринн ничии иа живот; — на¬
ционалист (лит.) ирнетрветси при¬
върженик ни ононтв ниц—я; при¬
върженик я участник и национал¬
но дннжеинс.
иачет (рус.) уе—аиеннванс ни непра¬
вилно извършен— разход— я тех¬
ният размер.
наядн (гр.) 1. мит. богини на изво¬
рите и рокита у отар—те гърнн; 2.
зоол. елидководно мекотело; мо¬
люски.
Неандертал геогр. долива близо то
Дюсоттерф (Германия), нътсто св
открити (1856) остинки от човон,
ж—ннт през раввин я сродния па¬
леолит; — неандерта^ска раса, не-
аиде^алски човек палеонтроп. из¬
мряла рвов, конге сс характери¬
зира оъе ситно нолегигого о— че¬
ло я съе ситно ризвигн вадвежт-
в— дъги; хори от тсдвинев—я пе¬
риод. конто бит— в—он— на ръст ;
— неаядерталци 1. натсиитролн,
живели в равнин и средняя пале¬
олит в Енронв, Азия я Африки; 2.
прен. g-Bak, варварин, вандал.
небет-шекер (тур.) риф—и—рини за¬
хар нв одри нрне—вти.
небула (лит.) меЛ, слабо замъглява¬
но ви рогевитв ц—на ви окото.
небулоза (тит.) астр. нр—т—чво ии
облак светлинно нс—во иа небе¬
то, състоящо ос от звездни „вес¬
тов—” или от гвзеви облици око¬
то знсздио ядро; мъглявина.
иевма (гр.) музикално н—оне без ти¬
ни—, употребявано до 10. βοη.
невменяемост, неуравновесеност
(рус.) псих, ризстроове душевно
еъогонв—о. е иоото дайстн—нта иа
лицето ес диктуват от вид болез¬
нено чувство; — невменяем не¬
уравновесен, дут, умопобърнаи.
невралгия (тр.) остра болка е облас¬
тта ни даден чувствителен норе.
нряч—всна от ниолодогвси иедъг.
настинка, напрежение и др.
неврастения (гр.) меЛ. заболяване ив
иорвватв енсгснв поради продъл¬
жителни оноц—оиитв— —ти умст¬
вени нипрожсннн, ситно пс—х—-
чееко сътресение и пот.; ферми
нв нсврози; слабост ви нервите; —
неврастении който болодуви ог
нерви.
неврит (гр.) меЛ. 1. зибетлнино ни пе¬
риферните нерв— е аввтоннчвн
нзисвовин е тънав—тс ни нарви;
2. израстък нв варена клетка.
неврнтнс (гр.) мед, възпаление ни
нeрннτe·
веере- (гр.) първи съставна чист на
отежни думи със значение кой—о
ос отнася до норв.
ясеровиенутврся (тат.) мед. който ос
отнася до нервната и съдовата сис¬
тема; нервно-съдов.
нсвродернuг (гр.) мед. вид екземи,
конто протича със онтов сърбож
и обрив но кожата.

невроелектричество
462
невроелектрнчество спец, тенове, ко¬
нто ес пораждат при действието
ни мускулите, варв—те, жлезите ии
жив— организми.
исврезв (лит.) псих. фувнц—овитве
заботнвиво, ноето на нот— до упа¬
дък иа личността; е оововата му
стон вътрешен конфликт, предиз¬
виква от неразрешимо противо¬
речие е отношението ни чевока
към дсйотвн—стноо—ти.
ваерокибарне—ина мед, науки. конто
ес зивинива е приложението иа
кибернетичния ме—ед зв изслед¬
вано иа гтавиин мозък.
неврология (гр.) мед, дял от модн-
ц—вити, кей—о изучава нормални¬
те функции и болестните разст¬
ройства нв иорниити онетсма; —
невролог меЛ. енод—илног но нев¬
рология.
неврона (лит.) мед. тумор ив нерв¬
ната —ъни^
всером—озят (гр.) мед. едновремен¬
но заболяване ив дидси мускул и
ни съответния иарн.
неврои (гр.) меЛ. нервната клетки за¬
едно е всичките й изристъни, ос¬
новна структурни и функционал¬
ни сдин—ци ии иорвнити енотами.
нснроиаралнза мед. нирил—зи, конто
ес дължи ии зиботневис на нарви
—л— иcрн—τC; ниерннращн засег¬
нати чист.
невропат меЛ, лице, косто стриди от
норвио разстройство, от исвролв-
тня; — невропат-я (гр.) мед, бо¬
лестно състояние, в осионити иа
ноете лежи дисфункция иа всге-
тит—нивти нерниа система, често
наблюдаващо ес е детската въз¬
раст.
нсеронатнчои мед, иойто сс отиаон
до ворнио разстройство —ля забо¬
ляване; исрнио боден.
невропатология (гр.) мед. дял от не-
т—цниита, който се зан—нава о
изучавано ии иарвиити онетсма и
войните забелннаи—л; неврология;
— невропатолог мед. танар-онсин-
аляет но нсвропатологин.
невропсихоза (гр.) мед. нервно разс¬
тройство е лсих—чин усложнения.
невротик (гр.) мед. човек, ботои от
всереза.
невротомия (гр.) мед. ризрнзнанс ии
иарн е лечебни -ти научна над.
невротои-я (гр.) мед. опъвано иа
иарн.
яевротрuиснл (гр.) мед. смазвано,
е—р—нино на норе.
исерофиброн (ти—.) мед, тумор, кой¬
то ео ризвиви от обвивните ии пе¬
риферните нерви.
неврохнпнолог-я (гр.) мед, обясня¬
вано нв хилиетизна нв—о нервно
разе—ройе—во.
неврохирургия мед, дял от хирурги¬
ята, кой—о изучава зиболлнавилти
ии иоренвти c-crcMa, изискващи
онорит—нио лечение.
иевус (дв—.) анат, органичен порок
ии ризен—нсто ии ножв—а вън фор¬
ма ии нотно или тунорио образу¬
вание; брадавица.
негатив (фр.) 1. фот. обри—си фе-
тографичаи образ, при който свет¬
лите части ии обск—и ои предаде¬
ни като тъмни и обратно — тъм¬
ните като светля; 2. противопо¬
ложност; — негативен (тат.) 1.
иойто сс о—иасл то наги—нв; 2. прен,
отрицателен.
негативизъм (лит.) псих, типични
пролвв на слабоволие; качество ии
характера, нролнннаво е ясноти-
вирино водено сънрогнетнеане ни
човек орсшу всичко, косто —дви
от другите хори.
нога—инвест (дат.) 1. о—рицитстиоот;
2. противоположност.
всгв—оекон (лат.) мед. уред като ии-
тък скрин за разглеждано ни рен¬
тгенов- снимки.
ноганил (дат.) 1. книж. о—рянаннс;
2. език, дума, иол—о служи зи от-

463
нектар
рицинно.
иеглиже (фр.) 1. нощно или утрин¬
но обтекло; 2. чевск, кой—о ис об¬
ръща много внимание иа външ¬
ния он нит; — иеглижирам отви¬
сли ес о пренебрежение; пренеб¬
регван.
нcпонвбялcв (лит.) продаваем; — ие-
гоuирам (лат.) търг, книж, приел
големи търговски статия, търгу¬
ван ии сдро; — негоциант (дат.)
търг. книж. търговец ни едро,
обикновено в чужбини.
негретн (ион.) зоол, 1. вит мерино¬
сови -елински онци е гъсти и —ъв-
иа вълни; 2. вълни от такива ония.
негриер (исп.) книж. търговец иа
чери— роби, нв негри.
всгрнтое (нен.) книж. лица огтузом-
сни исгърони пленена е Югоиз¬
точни Азял.
негре- (тит.) първи оъстинни чист ии
сложни думи оъе значение: който
ес о—ваен до негър.
негроиден (та—е съчетание негро¬
идна раса антроп. сдии от —р-гс
големи човешки раси, обхващаща
чсрнокожого население на Афри¬
ки.
иегрофоб (гр.) книж. лице, косто
е—тио мрази чериати раси.
иегус (ού-οη.) титла ни е——опоки им¬
ператор.
негър (нен.) ляно от осиовнете на¬
селение на Централни Африки е
черни и къдрава коса.
неистовство (от руе.) изстъпление,
лроет, бссио—в.
нейсе (тур.) разг. никто я ди е, никто
и ди б—до; нише о— —они.
иекро- (гр.) първи със-ивни част ни
отежни луня еъс значение умрял,
мъртъв, например вскребидитоза.
яснрегом—н и тр.
некробиоза (гр.) мед, пронос на бав¬
но, ноо—сневио умирвяа на клет¬
ки ит— тъкан.
некрографня (гр.) мед. он—оив—о ва
—рун.
некроза (гр.) изсъхване ни оргии— и
ив органична тъкан.
некролатрия (гр.) книж. обожавано
ии мъртвите. култ към мъртвите.
некролог (гр.) 1. кратко еинсвинс ии
живота ив умрелия; 2. писмено —з-
есо—но зи починат, обикновено о
критни дини-' за живота и дейнос¬
тта му; жалейни, скръбни вост.
лскρомангкл (гр.) книж. изкуство да
ос изникни— душите ии мъртвите е
нет ти разкриват бъдещето — нек¬
романт (гр.) книж. лице, което ес
звянивна е всироиинт—л; олирн-
-нет.
иокропед (гр.) археол. комплекс от
гробове ег ирвнс—оричсснатв. ив-
—нчви—а и ерсдновсионнатв снохв;
гробища.
иекроисия, иекроскопия (гр.) мед, из¬
следвано трупове ва умротн,
Βγ-τοπο-Η.
иекроспермия (лат.) меЛ, отдотлнс иа
изключително мъртви онорнито-
зент— оъе спорни-в.
иекротом-я (гр.) меЛ. 1. опсративне
отстранявано ни нскретизирати
част ви кост; 2. дисекция.
некрофаг (гр.) зоол. лешояд.
иекрофлnuл (гр.) псих. тежко болес¬
тно състояние, при което болни¬
ят ями подово влечение към тру¬
пове.
некрофобия (гр.) меЛ, ботезнсн стрих
от смъртта и от умрели; — венре-
фоб (гр.) меЛ. лицо, което ес стра¬
хува от смъртта ял— от умрели.
иекрофор (гр.) зоол. бръмбар-гробар.
иектар (гр.) 1. мит, у древните гър¬
ци и рннтннн — статно питие иа
боговете, косто им давате безс¬
мъртно и нсчви нтидоог; 2. разш.
много приятно и стадно н—тнс,
обикновено ог плодово; 3. бот,
слитък оек, който ес отделя от
опод—атв— органи — всктарннин.
ризпетожев— вий-чосто е двото-
нектарий
464
вето ви растенията; 4. плодов сек
със стриги плетене.
нектарий н нектарник (гр.) бот, ор¬
гии. об—кневово в цвета на расте¬
ние, койго отделя слитък оок —
нектар.
иектарници (гр.) зоол. оемейо—но пти¬
ци от разреда врабчови, е дътгв я
тънка човка, конто ео хранят вий-
воча о вок—ар от цветовото и о
дробни насекоми.
нектон (гр.) зоол. съвкупност о— вод¬
ни ж—вотн— в етирититс норств.
нвто кн—евс, долфинн я лед., спо¬
собни ти извършват далечни миг¬
рации.
нами—от (гр.) паразит, 1. обло пара¬
зитно чсрнсйчо е нишковидно тн-
то, като трихини, исиер—ди и пот.;
2. чсрвсйчс е керсн—то иа рието-
в—яга.
Нсисзнтв (гр.) мит. 1. е дровнегръц-
нити митология — богиня ни съд¬
бата, и πο-η^ηο и ии отмъщени¬
ето, възмездието; 2. прен, съдби,
възмездие; отплати.
Ненрот (от собеге. евр.) книж. 1. то-
геитиреи библейски довсц; 2. прен.
изобщо тенон.
нен-я (твт.) 1. ист, муз. —рвурии пог¬
ребална лсоси у римляните, ко¬
нто жена от есмойетвото ни по¬
койники ласти при ногрсбилн—л
ебрад; 2. оплакване иа умрял.
иео- (гр.) първи съставна чист на
отожни думи със звиченис нов,
например нсоирктячон, исоктион-
цнзъм и нр.
неоартроза (гр.) мед. изкуствено об¬
разувани вони етана при лошо заз¬
дравявано ии счупена нос—.
асогси (гр.) геол, горив—а чвет ии тор-
ц—сри, подразделен на миоцен и
плиоцов, чинто сед-иои-н св от
ннсъчн—ин, пясъци,глини, кора¬
лов— и черунео—я вировяня и тр.
неогея (гр.) геогр. зоогрифоко под¬
разделение ии сушитв. нос—е обх¬
ваща Южна и Централни Амери¬
ки.
неодарвниизън (вигл.) филос. направ¬
ленно е биологията. създидсно от
немския биолог А. Вайении; вийе-
нввuзън·
нсотвм (гр.) хиничсв слонсв— от гру¬
пата вв ливтаиидиге. зя. Nd. пор.
№ 60, ат. —. 144,24, жъдтснннаво-
бят ηο—βλ.
неозойски (гр.) е съчетание неозойс¬
ки сра геол. — нотити, съвремен¬
ната сри от историята ии зомлти;
асозей.
нео-мпресионизъм (гр.) жив. ново те¬
чение е импресионизма, косто ес
състои е получавана на ефеит в
живописта чрсз дно—оесто.
веоквя—ивис—во (гр.) филос, —ечеине
нън ф—теооф—нти, възниквало
проз в—орити иотев—иа иа 19. βοη.
иcонлвояцнзын (гр.) иапринтсн—е в
ля—сратурв—и, живописта, скулп¬
турата и врхн—антурв—а през вто¬
рата лотевнив ни 19. и началото
ни 20. вси.
неокон (гр.) геол, стрит-грифоно ло-
Τολοηηο, косто обхввша няколко
плиоти от долни креда.
неолит (гр.) геол, вовонвиовиа сно¬
хи — постелен период от нинсн-
нв—в снохи, който обхваща време¬
то от лонвига на земеделието я
глинените съдове до откриваното
ив ноттв; вонекииснон вон.
исолог—зън (гр.) иона думв —ли нз-
рвз, появят- сс в озяки о разни-
—ноте иа гехиикита, нултурв—а или
обществените отношения; — не¬
ологизм— нови тумн. βοηοο^-βη?-
ин тумн, ио втсзти ощо и уно—ро¬
би; — всодогист 1, език, привър¬
женик иа иеолог—ятв; 2. (гр.) псих.
съставяно ва нов— думи е произ¬
водно субективно зничаи—о и иа
собствен език, водсш до „чвсти—
разговори” вв понхичвобети— и
назовавано от тнх ни познати но-
465
иепер
щв но всправ-тси ввч—н,
неоналтуо—анетво филос, роанднев-
но учение зи иамитнвинс брон ни
чонечео—вого чрез масово нзбиви-
вс нв хоритв във война я чрсз на¬
малявано ни раждаемостта.
неон (гр.) х—нячен елсневт. зв. Ne,
пор. № 10, ит. т. 20,183, благоро¬
ден гвз, нойте ее съдържа в мал¬
ин количества във въздуха; — не¬
онов в съчет. неоиова лампа — ос-
нетигелие тяло, об—кневсие еън
ферми ни тръби, пътни о ясов. ко¬
сто енет— чрез стон—рнчосн— —ок.
минаващ през гвзв.
нcоnu—вторuзъм филос. втоноивт-
рнйоки философски сногоив, ко¬
нто нодраживи ни снетомити на
Питагор.
веенлиз—я (гр.) биол, образувано
обикновено ни нова злокачестве¬
на тъкан —ти ви тумор; ноноебри-
зунан—е
неоплазма (гр.) мед. иовообразуви-
анс от разрушени тъниви, злока¬
чествени тумори.
неоплатонизъм (гр.) философска
доктрина. създадена е Александ¬
рия проз 3. век нр. Хр.
иеопрен (всм.) хим. изкуствени ма¬
гария, употребявана в текстилна¬
та индустрия.
неореалнзън (гр.) 1. кино, течение е
—тал—ивокого киноизкуство. въз¬
никнало непосредствено слот Вто¬
рата световни война; 2. филос. те¬
чение и ингтнйониги и американ¬
ската съвременна ф—теоофин, по¬
явите ес и ивчито—о на 20. век и
достигнато вий-гетни разцвет и
разпространение през първата чс—-
върт ви нека, косто отъжтестелви
съдържанието на познанного о
обекти. разглеждан квто логичес¬
ка конструкция от сетивни див-
в—.
неоронантuзън (гр.) литер. направ¬
ленно е т—тсритурати и изкуство¬
то, косто ес отличава е подчертан
индивидуализъм; — неоромантик
литер. привърженик ив неороман¬
тизма; — нсоронангuчен литер.
иойто оо етявоя то неоромантиз¬
ма.
неотектоника (гр.) геол, тнл от ге-
отсктовикита, който ое занимава
е изучавано ни тан—оисн—тс дви¬
жения и деформации иа земната
кори от крия ив тсрн—сра де ласо.
исогенnен, неогенпнн (руе.) кой—о. нс
може да ес отнема.
нео^ния (гр.) биол. способност ви
животните ти ес размножават е
тирвие ο^-οηβ-ο, и ив растени¬
ята — е нтиди възраст.
ηοο-ομ^^η (по собств.) оф—ц—атви
ф—тооефока доктрина ви съвре¬
менната католическа църкви. ко¬
ято възкресява религиозната фи¬
лософия на Тона Акв—вон—; вс-
оeхолиоτ—кa·
иеофилня (гр.) псих. стремеж към ве¬
що иеве, неизвестно.
нсофит (гр.) 1. рел. ист, новопок¬
ръстен сзнчвнн; 2. книж. вон член
и привърженик на някакво уче¬
ние; новак.
асофобвя (гр.) псих. отрих от нови,
вонзвсогвн нощи; стремеж към
стереотипи— действия и привич¬
ни фер.и— ва ποβοτοβηο.
нсодсрвтодус (гр.) зоол. внд австра¬
лийска р—ба ог рода ва двойво-
д—шашнге (е хр—де и е дроб).
НЕП (рус. сънр.) нова икономичес¬
ка политика разработена от Ловив
през 1918 г.
непентес (гр.) мит. е тронна Гърнин
— наг—чооко текарогно против тъ¬
га.
испер (вон. от собств. шотт. Нслор)
мат. логаритмична сд—в—да за из¬
мервано отношението ва дадени
стойност е— някаква величина към
друга война стойност, прието ус¬
ловно зи „нутсни", доц—бел.
неперметьр
466
вепсрме—ьр физ, електрически урсд
въе форма на таинов волтметър,
чинто екала с градуирана в еди¬
ниц— зи в—во — испари нт— тс-
днботн, я служи зи нзнорваво на
продавателното вино; н—ео—знс-
рн—сд.
непотизъм (твт.) 1. ист. облагодетел¬
ствано ог о—рвва нв вяощu ч—вов-
внин вв свонтс близки пр— наз¬
начаване нв държавна служба; 2.
прен, разш. изобщо служебно пок¬
ровителство ви родн—нн и близ¬
ни.
вслроанцвси (рус.) 1. иойто нс про¬
пусни проз себе си (звук. светли¬
ни); 2. прен, истоо—ънсв зи у,ни иди
иогдеди: вонреиндвоми тайни.
Нептун (лиг.) мит, 1. дровнерянок—
бог ни иорстати, отъждествен е
дрсвногръцкин бог Поеойдои; 2.
астр. планета е твнова -но, осна¬
та по отдалеченост от Слънцето,
открити през 1846 г., конто до от¬
криваното ви Плутон ес онятада
зи иий-отдвлсчсвити от Слънцето,
нептунизъм геологична тсерня, опе¬
рат конте, зоинити кори сс с об¬
разувала чрсз действието вв во¬
дата; — яснгувясти геолози, ко¬
нто обновяват образуваното ви
зонввта кори оимо посредством
нотв—и, е иротявеиот. ии нудна-
инзни; — исн—уинчоени океански,
образуван от водитв в нро—uвопол·
на вулканически, образуван от
дсйетв—оте нв огъня.
нептуний (о— ецбетв. Нептун, ти—.)
радиоактивен х—нячсскя стонсит
от групата нв аитнинд—тс със зник
Np, пер. № 93, който с подучен
изкуствено проз 1940 г.
варвяза (и—.) диал. 1. вид портокал;
2. вид дробей пъпсш.
иерв (гр.) 1. анат. всеки едни от нио-
гобройинтс нвй-гъин— влакнести
разклонения, конто —зтнзат от
главния —ти гръбначния мозък и
о—нгат до всички органи и муску¬
ли ни тялото, квто ну давит въз¬
можност ди ес движи, да усешв;
2. е—отони от всички таинни разк¬
лонения на организми и психи¬
ческото състояние ии чонони; 3.
прен. съотонв—о ии neвuщони чув-
отвитствеот; 4. прен. житна ии
лист ии растение; 5. прен. главно¬
то, еъшсствсво—о е ваше.
нервация (ти—.) бот. зоол. разполо¬
жение ни нервите е лист -ти кря¬
ло иа насекомо; — исреатурв (дит.)
бот, житни на рао-нтетои лист;
вcρвицuя·
иервеи 1. анат, който ес огнися до
исрв; 2. мед, който има ненормал¬
на фуикд—н поради разстройство
ив нервите; разтризингстся, чув¬
ствителен; 3. меЛ, който изразява
нервност ; конвулсивен; — нервна
сно—сна анат, — онетсми от вер¬
ните ни животните и ченок. ч—ято
основна функция с ди осъщест¬
вява връзката ви организма е
екотвити сроди и ди насочва
дейността на оргииято му; — нер¬
вна тъкаи анат, основни тънва ии
нервната ено—сна. конто притежа¬
ва високи възбудииоет и способ¬
ност бързо да провежда ворвн—тс
импулси; — нерви- влакна анат.
израстъци иа нервните клетки, ко¬
нто съставят нервните окончания
и овързват довтратвата верева
сно—сма е органите и тъканите.
иервизъм (лвт.) направленно вън ф—-
з-олегин-в, ризв—то и обоснова¬
но ог И. П. Павлов, косто обоб¬
щава вт-нинсто ии невтрилвита
верева онотсма върху цнтити
дейноот на организми.
нореярам (дат.) предизвиквам у ня¬
кого ситно раздразнение, нервно
състояние; ндоенин. рaзgрвзнянин·
нервозен (дат.) псих. 1. който с със
слаб— нерви, лесно дразним; риз-
дризвитолеи. чувствителен, вор-
467
неутрален
вен; 2. прен. лют, лютив; — иер-
возност олибое— иа иарвнге, ризд-
ризин—ствос—.
нервюра (фр.) 1. ав, отсмонг от ока¬
та— ив крито ни самолет, нейго
служи главно да му придаде нуж¬
ния профил и към кой—о ос прик¬
роил eбщ—eкиτи ни критото; 2. арх.
изпъкващо, профилиране рабре,
косто съставя част от иооощ—я
онсло— нв свет; 3. иарвиц—н.
Нереида (гр.) 1. мит. древногръцка
мороки · нимфа, дъщоря иа бога
Норой; 2. зоол, вид прсшлсвсст
чсресй, кой—о живес е т—ия иди
по екатнотн—с брегово ии нороги-
ти; 3. астр, спътник иа планетата
Нептун, открит проз 1949 г.
нарит (гр.) зоол. корононого меко¬
тело животно, иоото ео среша в
топлите морети.
нер-тов (гр.) е съчатвн—о нер-това
зона геол. — крайбрежната плнт-
конедви област ни море. която
достига до 200 нс—рв дълбочини и
с богата е различни растителни и
животински форми.
иерол (ит.) 1. парф. вид ивето е при¬
ятен лъх, добито от нво—в ии пор¬
токали. употребявано е парфюме¬
рийната индустрия; 2. хим. безц¬
ветен алкохол, съдържаш ее е те¬
ни μβοτο.
Нерон, Луний Дем—и—й Т—бор—й
Клавдий (37 — 68) ист. рянен—
император, -звес—ов със онея—а
жестокост, оиионлюбоиоо— и риз-
нри—ноот, който методично пре¬
махва вески, който тори нотон-
и—алве би представляват заплаха
за нсгови—и втвст. ннт. и вий-бтнз-
к—то си хорв; безмилостно прес¬
ледват хр—оτ—ян—τe·
всоссср (фр.) комплект принадлеж¬
ност—. инструмент— зв шноис, то¬
алет и тр., обикновено е (малки ку¬
тия. чинт-чни.
воскифе (швсйн. търг, мирни) кон¬
центрат от нсчсио квфс вън вид
ни тосворазтвер—н прах или на
гранули.
иестниар (гр.) мъж, който игрис вър¬
ху жарава бое при специални ре¬
лигиозни обрети; — нестинарка
жсиа, конте изпълнява народния
обичай — —грис ни босо в жарава¬
та ни огъня. накладен иа 3 юди,
призв—ни ни ее. Константин и
Етани; — ясетниврс—но стирниси
ивредаи ебнчвй, поддържан е ра¬
йона ии Странджа. при кой—о нг-
рачи-нсот-варя изпълняват —вян
върху жвраеи.
Нос—ор (гр.) мит. нвр на Пятое, най-
мъдрия— и ний-възраотв—нт от ди¬
рете. конто обкръжили Троя; 2.
прен. мъдър с—иран, добър и умен
eъвeτнuи·
иесгорилисгво рел. религиозно уче¬
ние, според което Исус Христос
нс бял нсг—вон— Бог, в човек, сив
на Марин и Йосиф. удостоен за¬
рити евогня ея живот е особени
благодат от Бога.
вето (и—.) търг, чисто, без опаков¬
ки, без -арати.
вс—оп (гр.) Лиал. сребърен жевок—
накит зв гливати и чедото.
всутвчв (руе.) книж. исуелсх, нес¬
полука; — неудачник (рус.) книж.
човек, комуто нос вс върни. иоо-
рeгиuк·
неурожай (руе.) иервждине. непло¬
дородно, неплодородии години.
неутрален (лат.) 1. който не взсма
участие вън война, разправил. сви¬
ди и др.; кой—е лази неутралитет;
2. бозлиртнев; 3. е хининти: кей-
го ис дава нн—о кноета. пито ал¬
кидни роикднн; 4. койго но про¬
извежда в—нинно действие; 5. ел.
возвратов; — неутрална зона ко¬
лиш· зони е гср—герняги ви отдел¬
на държани -ти —звън всякакви
държавна горитор—н, конте по си¬
тата ни международен договор вс
неутрализация
468
ноже да ос превърне е мното ии
военни тсиетвин иди нъв восвви
бизи; — неутрализирам 1. унищо¬
жавам действието вв нсщо чрез
труго иди го правя безвредно; 2.
полит. обявявам веу—ритигег; 3.
мед, обезвредя вам — неутралитет
бознирт—йвоот, новзоииво участие
(в вещо); — въоръжен неутрали¬
тет нензениве ни отрави между два
или ловечо воювищ— о—рани. но
вземано вв морни чрсз мобилиза¬
ция зи предпазвано.
всутрвл—зидил (Ta—.) 1. хим. взинио-
дайо—внс, ризноиви реакция меж¬
ду инсстнин я еевовн, в розудгв—
нв ноете сс нолучвна— сот я нота;
2. еблвянаис зи ису—ридси; 3. по¬
лит. особен международен ражим
за дидови територия —ли водно
пространстве, енород кой—е дър¬
жавата, чил—о соботновоет си —ези
—cрuτeрнЯ; няма приво дв ги ук¬
репва. да гя нрсвръша въе весной
театър, дв държи ни —нх въоръже¬
ни сити я пр. 4. език, премахване
иа ризтини ии дна близки фенами
при изговор; — неутралност (Ta—.)
1.	иеугритя—ст; 2. хим. оъотеннис
ии ризтнер, при който —ой ис оказ¬
ва никакво действие върху лакму¬
си.
всутрацид (тит.) фарм. тонирстве вън
нит вв таблетни за успоиоявввс иа
язвен— болни и хронични гастри¬
ти.
неутрнно (англ.) физ. отонси—ирни
частици о нищожни маси е покой,
без електрически тонир.
неутрон (лат.) физ. слснонтарни час¬
тица е маси. близна до тази ив про¬
тони, бсз стснтричсн тенир, със¬
тавна чвог ии в—онно—о ядро, ко¬
нто предизвиква ниего ядрен— ра¬
вин——.
веф (тит.) църк. продълговата чае¬
ни християнски хрим. приличащи
на кораб, еб—иновсно отдслсни е
кетони; кораб ва църква.
нефелен (гр.) диал. който нс влиза в
рибота, негоден. лош; 2. който вс
с здрав. ботнин. нсношси.
нефелометрия (гр.) физ,. измервано вв
дноперевоотта и невдсвтринняги
ни нето-ди-тс разтвори по интен¬
зивността ва ризоснвати е— тях
овс—тиви.
нефоскоп (гр.) астр, механичен ит—
онт—чов урот за вибтюдсн—с и оп¬
ределяно на ноооката и скорост¬
та. е която ес движат облаците.
нефритт-я (гр.) мед. болки е бъбре¬
ците; — нсфритно възпаление ии
бъбреците; — нефректонuл (гр.)
мед. енорвт—нно изваждано ви дял
иди чист от бъбрек.
нефридии (гр.) анат, канили в преш¬
ленест животински организъм. по
нойте со ото—раняват от организ¬
ми —злuщнuτc продукти нр— об¬
мяната иа вашастви—в.
нефрит (гр.) мед, заболяване ни бъб¬
реците, ирод—мно е възпалител¬
ни нерижсвня ва бъбречните
нтъбца, като усложнение ни ан¬
гини, екартитниа и други инфек¬
циозни ботоо—я·
нефрит2 (гр.) минер, нточвебят иди
зеленикав минерал от групата иа
инфиботитс. употребяван е бижу¬
терията.
иефро- (гр.) първа със-вена чист ии
сложни луни оъе значение който
сс отнася до бъбрек.
нефрогенен (гр.) меЛ, койго изхожда
от бъброкв; бъбречен.
нефроза (лит.) мед. бъбречни болест,
при конто сс получава язнсиов—е
ии снятсл—я иа бъбречните нави¬
ти.
иефрол-тназа (гр.) мед, ботсет. пре¬
дизвикана от кимък е бъбрека,
бъбречнокамениа ботсет.
нефроnитомuл (гр.) мед. оперативно
изваждано ии камък от бъбрека.
нефром (гр.) мед. тумор е бъброки.

469
инзам
нефропатия (гр.) мед. заболяване нв
бъбреците — възпалителни пора¬
жения ии бъбреците от различен
произход.
нефроптоза (гр.) мед. смъквано ии
бъбрека.
нефросклероза (Ta—.) меЛ. втвърдя¬
ване иа бъбреците поради занос-
тввно ни нормалната бъбречни тъ¬
кан със съсдин-голии; склероза ии
бъбреците.
нефрофтнза (гр.) мед, туберкулеза в
бьбронu—c·
нефрош-роза (гр.) меЛ, обръчкввае ии
бъбреците встадогв—с на възпали¬
телни процеси —ля встстетвно иа
промени е иртсря—тс.
вофт (пере.) зонно масло, петрол;
— нефтен кой—о тава нефт; — неф¬
тен залеж согеогнсио иитрунвива
ви нефт е земиаги кори; — нефтен
фонтан фонтан от изхвърлени
нафт и газово нит зениита повър¬
хност порили голямото им натя-
гвис; — нефтена промишленост от¬
расъл от -ежнити промишленост за
добивано я проработки ни иофт.
нафто- (паре.) първа със-ивии чист
вв сложни луни със звачсняе кой¬
то ес о—нися до исфг, например
нефтодобив, нефтопровод и тр.
нецензурен (Ta—.) 1. кой—о нс с поз¬
волен от цензурата; 2, прен. неп¬
риличен, ц—н—чсн. мръсен.
всчаснщ—вв (от еобств. по —мето ии
руския революционер Нечаев) бе¬
зогледно буиτонвячcоτно·
нибелунги (нам.) мит. 1. германско
виродве си—чоско нре—звсдсвнс,
пяоаво през 13. век, е нос—е ес
ен—ови покоряваното на герман¬
ците от Атит; 2. джуджета. при¬
тежатели и пизигети иа скрити е
зонл—а съкровища.
иивален (диг.) обикновено е съчета¬
ние н-вален климат геогр. — кли¬
нит, при койго преобладават сне¬
говалежите.
винсв (дат.) 1. бот, влакнодайно рво-
тоняо. от несте сс добива рифн-
яти — оообси род 0ТВ.МВ зи шап¬
ки, кран и тр.; 2. кремът. който
сс приготвя от тона растение; в—-
нев крем.
нивелир (фр.) урсд зи уетавевявиво
вв хоризонтално положение. вод¬
ни торз—н; — нивелация (фр.) ге¬
оЛ. ничии зи определяно нровuщe-
вияти нсжту две точни; винели -
риве; — нивелирам (фр.) геоЛ, 1.
измерван е помощта иа нивелир
разликата във в—соч—иитс ни дно
иди понеча точни от замиати по¬
върхност; 2. прен. изравнявам,
поставян на еднаква плоокео— раз¬
тичан наши. без да взимам пред¬
вид разликите помежду им; — ия-
велатор (фр.) печ. водно равнило,
употребявано вън фетомохавниа-
ти.
ниво (фр.) I. хоризонтална плоскост,
равв—вв; 2. стопен ии височини иа
вода, ни земя; 3. прен. с—опон ни
ризня—яе, вв обризевиинс. на кул¬
тури.
нигритян (тит.) меЛ, нъзчерно оцве¬
тявано на нежити у бременна жс-
ив.
нигрозин (лит.) хим. изкуствено ор¬
ганично чориоо—ве багрило зи бо-
нд—овивс нв нож— и nтвτово·
иигрол (лит.) хим. вид вспрсч—отсво
цит—втрене миото, получавано
при прерибе—нига на нефт.
ингромантня (гр.) книж. чародейст¬
ве, магьосничество. чарва мигин.
вьтшcбcτво·
нясто (и—.) книж. укришев—е ял— об¬
раз, —зрлзив върху зти—о —л— среб¬
ро и изпълнен е чсриа сплав.
инет (тур.) диал. виисров—о. умисъл,
ннзам (тур.) ист. 1. войник от рс-
донва—и турски войска е Османс¬
ката нинар—л; 2. редовна военна
служба, въведена е 1826 г. от сут-
гин Махмуд II.

никел
470
никел (нем.) химичен отсмоят, за.
Ni. пор. № 28, ит. т. 58,69 — бял.
твърд и ковък метил, който вс
ръждясва; — никелирам нокр—вим
о тънък птиот от я—нст; — нике¬
лин 1. ел. техн, сплав от нот, ннин,
в—нет, ианган и натно жотнзо,
употребявани е елек—рогахиннити;
2.	минер. и—норил, винстов ирое-
инд, от койго ес получава и—кот.
никотинт— рел, ерстиц— от 1. и 2. век,
които учотн, че тялото с създаде¬
но от злото вачило и зи—они про¬
повядвал— ризнра—в, кито сродст¬
во зв убивано ни плът—в.
никотин (от собетн.) хим, илналояд,
съдържащ ее в тютюневите л—сгв
(нарочен така по имате иа Н-ног,
койго пръв вносът тютюна във
Фриви—я проз 1560 г.); — иикоти-
низъм мед. 1. хронично отравяне
от в—ног—в у пушач—; 2. остро от¬
равяно е инкетив.
никси (ном.) мит. водни духово у
тревните гериинни.
никталгия (гр.) мед. белки, конте ес
проявява оимо проз нощта; нощ¬
ни бодни.
никталопия (гр.) мед, белеот на очи¬
те, при която болният еяждв по-
тобра на тъмно поради силни чун-
ствн—стиоог ии ретниити; — инк-
—втов мед. лицс. кеего страда от
H-kraTon-H.
ннктометьр (нем.) физ. урст за из¬
мерване яркое—ти ив осветени по¬
върхност; лрионср.
ннктофобня (гр.) псих. страх от тъм-
анвати.
иянтурян (гр.) меЛ, обидно я часто
ур—нириво вешои, обикновено
при зибелянанс ни бъбреците, хи¬
пертрофия ии проствти я др.; нощ¬
но Han-KaBaHC.
никях (тур.) диал. 1. златя— я друг—
монет— зи винит, конто гедсв—-
къг тиви ии годеинциги; 2. пари
—ли дар. конто дана нохимсдинян
нв жони он при ризнод.
ниnонетър (гр.) техн, 1. прът зи из¬
мервано дълбочината ии река Нил;
2. прен. разш. изобщо пръ— зв ме¬
рена тътбочнвитв ва ноти.
нимб (тит.) 1. рел,. кръгово о—яв—е
окото гтиви—а ва сестин е хр—стн-
явониги я бут—сгни религиозни
живопис; орсол; 2. прен. отава,
добро ямс.
нямбуе (лит.) 1. ост. на—нсиовин—с
на дъждовен обдан е класифика¬
цията де 1930 г.; 2. на—нсвенан—о
на вяно— дъждонвн облици.
иимфеум (гр.) 1. мит. свс—нтишо ни
вимфи—0, свързано първоначално
е извор, чашни, басайи я др.; 2.
ист. арх,, украсени о ниш— я ке¬
дов— лес—рейки до нетни —зточ-
Η—ΗΗ.
вямфсн (гр.) бот. водна розв.
нимфи (тит.) 1. мит. gровиогрьниu
потубожсотва, конто отинотверя-
евли животворните сили ни при¬
родата я ос дотлт ни речни (ва¬
яли). мороки (всрент—). горок—
(триади). птав—вонн (ореад—) я
др.; 2. зоол. тарнов отид—й при
кърлежите я ввосненн—о е непъл¬
но превръщана. ог ной—о след т—-
ясене се промивана вън възраст¬
но животно, способно дв се разм¬
ножава; 3. анат. матки срамни уе-
—ин.
нимфит (дат.) мед, възпитание на
малките ерами— устия.
и-мфонайлл (гр.) псих, бедозвово
полово влечение у жена; лудост
зи мъжо.
ниобий (о— ецбсте. гр.) химичен ото-
мои— от V група ии периодичната
системи. зи. СЬ, пор. № 41, ат. т.
92,906 — светлосив птиотнчов ме¬
тат; колумбий.
випсд (вигл.) 1. техн, ииш—иен оло-
мои— за птътно винтово съединя¬
вано ви тръба е друг сленонт от
тръбопровод; втулка; 2. калпаче
471
ингрометр-л
вън вид на гъбичка вън нътрсш-
нв—и страна иа шина ви велоси¬
пед за затягане или отпускано иа
οπ-η-το.
нирвана (нид.) вбоотюгво блвжсие
спокойствие, разделяно е всички
зсмвн иопрннтвоотн — висшата
дол ив будизма.
инстагъм и иистагмус (гр.) мед. не¬
волни бързи движения иа очните
ябълки в хоризонтална или (по-
рядко) във вертниалаи ποοοηβ.
вя— (всм.) 1. техн, цилиндрично тя¬
ло вън вид иа гвоздей, е иоото ос
съст-янввт иотилня части чрез
зиклелвино; 2. (дат.) физ. сд—нини
инриа зи лркест иа осветена по¬
върхност, рввни ив 1 наядели ни 1
н2; — вятое (βοη.) е съчетание ня-
—ее шев техн. млоготе, по ноете о
помощта иа нитове с образувани
връзка между две и поночо метал¬
ни частя.
нитон .(твт.) химичен рад—овк—нвоя
елемент, за. Nt, пор. № 86, ит. т.
222 — благороден гиз, нарочен
още еманация ни радия.
ннтр-, иитро- (лит.) първи съставни
чист ии сложи— думи оъе значе¬
ние азот, изотси.
иитрагии (гр.) хим, пропират, съдър¬
жаш бии—ерн—, конте ж—нонг е
грудки но нореви—е нв растени¬
ята от осмсйетео Бобови и е ноч-
ηβ-β.
нитрати (лит.) хим. сели ив изогиа—и
ниоот—ва, използвани за наторя¬
вано, е производството ии взр—в-
ии ношсетеа и др.
нитрация (лит.) хим. 1. ивчив зи об¬
работвано ии глицерин. линук, це¬
лулоза и други е взотии киселина
—ти азе—ни и сярна · киселина, за
ти ос подучи ниренонт—в, коло¬
иден памук, и—τрeгл—нepиИ; тик
и тр.; 2. нас-шаве повърхността
на стоманен предмет е азот, зи та
ое получи по-готяна твърдост; 3.
химическа реакн—н — внирвиво е
органични съединснин ив витрог-
руни (-NO,), при което ос полу¬
чава витроо-ъединсинс; интрира-
ио; — нитратор хим. инирит зи из¬
вършвано ни интрвцнн; — интри-
рам хим, обработван целулоза, па¬
мук, глицерин и друг— е азотна
киселина; — витр—рвие химичес¬
ки реакция — вкарвано е органич¬
ни съединения ии нятрогруна. при
косто сс получават и—τроeьоднно-
в—я.
нитрид (лит.) хим. съединение ив
азот е мстит иди ηο—βλοητ.
нитридов (търг, мирни) вид потнин-
ритвитритан влакна и коприни.
нитрит (ти-.) хим. сол ни азег—отити
киселина.
в—трифнианян (таг.) биохим. процес
е почвата, предизвиква ог бакте¬
рии, конто превръщат имевнки,
нелучев при разлагано на орга¬
нични вощос—BB в почвата, е сол¬
на азотна ниеот—ва (нитрати, оо-
л—τрян)·
нитробензол (дв—.) хим, арематво оъ-
ед—нон—с, производно на бензо¬
ла, жълтеникава точност, нораз—-
ворими във вода, е миризми ни
горчиви бадеми, употребявана за
производство на винтнвевн бон,
в парфюмерията и нр.
иитрогеи, нитрогеннум (лвт.) хим.
азот.
иигрогnииерии хим. органично съ¬
единение, маслообразна· гочиоо—,
която действа като ситно експло¬
зивно ващос—во, получавана при
оноениво нв концентрирана азот¬
на нноел—нв и глицерин; използ¬
вани за правово иа днваинт, боз-
Т—нов бвру—, е медицината кито
оъторизширнваще ороде—во и тр.
иитролак (лит.) хим. тик, обрибогон
е пр—мос от изотвв киселива
нитрометрня (тит.-гр.) хим. опреде¬
ляно на количеството изог е хи-

нитромегър
472
и—чеонн—о съединения.
ви—рометьр (лит.-rp.) хим. урсд зв —з-
.мореано количеството азот в азот¬
ните окис—.
нитрон (ангт.) текст, о—втотнчво
влакно, ноето зиноотни мериносо¬
вата нътнa·
нитроцелулоза хим. бллв втиниооги
миси. която ес получани от дейст¬
вието вв азегна и сярна киселини
върху целулоза и имв широко при¬
ложение е индустрията при про¬
извеждано вв взривя— всшеетви.
изкуствени коприви и пр.
в—фвблонеял (гр.) мед. снежни сле¬
пота, нрнчнвсви от блясъка ни
отъвцс—о върху енога.
нихилизъм (Ta—.) 1. нътся скептици¬
зъм! я безусловно отричано ив об¬
ществените норми, моралните
принцип—, културното наследст¬
во и др.; 2. течение сред русивтв
—нтст-гснднн проз 19. вон, отна¬
сящо ce огр—нитолво към устано-
всввгв —тоолог—я и тридид—н иа
тнорявоноте общоcτно·
и-хромг/лм. никелови оптив (от 80%
в—кот и 20% хром) зи направи ив
стси—рооъпрот—в—тслв— нагрева¬
тел— (кухненски котлони. почни
и др.).
Ницше, Фридрих (1844—1900) филос.
всионя ф—теооф, идеолог нв нул-
ги ии „ситната личност”, привър¬
женик нв мити за свръхчовека, ос¬
новоположник ва ф—леоеф—яти ив
животи; „Тъй рачо Заратустра”,
„Отвъд добро я зле”, „Генеало¬
гия ви мерата” и тр.
ницшеанство (ном. от ооботв.) фи¬
лос. философско учсвно, косто
проповядва нрвен —вд—вндуал—-
зъм, отрича хряс-ннис-еого и съв¬
ременния идеал зв равовотно; иде¬
ологията му с използвани от гср-
иавоннн явцизън; — ницшеанец
филос. лостстеви—ол ии Нинша и
привърженик иа янцшеаис—вето.
ииша (фр.) 1. вдлъбнатина в стона
зв ноотввнво ни статуи. низ—, кро¬
вит, шкаф и тр.; 2. воен, прннрнто
много е окоп и укрепления за ни¬
зано ии бойни припаси.
нишадър (вр.) имов—они сел на оот-
на—а нност—вв — безцветни крис¬
тали със солене-горчив вкус, раз¬
творим— във води; вион—он хло¬
рид (NH4C^1).
нишан (тур.) ост. 1. ботсг, зван,
призван; 2. над, звик, нещо, ке-
сто трябва дв оо улучи пр— стрел¬
би, HUЩ0HИ·
нишесте (перс.) скорбяли.
нищер (норо.) ост. оо—ровърхо дву¬
остро ножчо зи хирургически оно-
рвдин.
Нобел, Алфред (1833—1896) шведс¬
ки инжевор-хни—н. откривател ни
д—нан—тв и друг— взриви— вещоо-
тви; основал фабрики зв бездимен
бирут и зв теево ни топове; цнте-
—о е— състояние (44 мтв. франка)
епродотит зв пеешров—с ии уче¬
ни и хуманитарни ноти; — Нобе¬
лов фонд от него сс разливат еже¬
годно вигрид—. вирсчси— Нобело¬
ви виград— в областта иа физика.
хни—л. мед—н—ва. литератури и зи
запазвано ни мири.
нобелий (по собств. Небсд) хим. ра-
д—оинтннсв химичен олононт от
групи—и ни инг—внднго, зя. No.
пор. № 102, открит през 1957 г. в
стокхолмския Нобелов институт.
небит (лат.) ист, 1. зиится аристок¬
рат в трсвиин Рим; 2. ляно от вис¬
шите съсловия във Венецианска¬
та република.
иобнлитет (лит.) ист, 1. в тревие-
р—нснвти републики — управля¬
ващи прослойка ии робовладелс¬
ката класа, съотивана от па—рицин
и богати плобся; 2. благородни¬
ци, побити; 3. знатиое—. извест¬
нее— по произход; благородство;
— ноблес (фр.) благородство.

473
HOM
новатор (лит.) привърженик ни ве-
невъденян; създател я разпрост¬
ранител иа ΗΟΗ— —дон; — новатор¬
ство иоβeвьвegовuc, откритие,
язeбρeτоиuо·
воевцян (лвт.) юр, юридически епс-
ран—н, чрез конто сс прекратява
одне задължение чрез уотииевн-
виио вв ново задължение; 2. разг.
нововъведение.
иоеств (яг.) 1. литер. кратно епич¬
но произведение о интригуваш
еюжст. 2. юр. (в Англия) допъл¬
нителен зиков. законопроект,
нойте топътна -ти коригира стар
закон; — новелнст (яг.) литер. ав¬
тор ии новели.
воволета (нт.) музикална лисеа в
свободна форми о лирично новсс-
твевителен, и понякога е драма¬
тичен характер.
иоeeнaвτuинязын (лвт.) филос. възоб¬
новявано я продължаване нв раз¬
работката вв нивтонитв филосо¬
фия; — иeeоnлиτeнязьм филос. те¬
чение в гръцивтв философия, про¬
излизащо е— използваното ии пла-
тевевото. ирнсгеготевеге, оте-
—чееното я др. учения я оноени-
ното им о орнонтвтонити ниот—нв
я ролятuн·
неееквии (търг, мирна о— дат.) фарм.
итнитондво съединение, употре¬
бявано за мостив упойки.
ноео—ст (фр.) определен вид хо—ст о
поношения зв конференции, зи-
еотивян я тр.
ноември (тит.) одннадсоот—ят носен
ии нилондарнитв години (опорот
рнмонин календар — доветият ио-
соц, ловажо годнввта започвали о—
1 март).
возоми—ози (гр.) меЛ. звризвв болсот
НО ΗΒΟ-ΛΗΤΟ.
нозология (лиг.) мед. учение зв за¬
ботя ввиннти, зи тяхваги структу¬
ра. форм— я принн-ннто зи тях¬
ната клвонф—йинин.
ноев ковчег (от собетв. У ой дровне-
еврейскн патриарх) 1. библ. наз¬
вание иа кораби-свитък, в нойто
ес прибира Ней о цялата ся че¬
ляд я посочените от Бога „чисти
я нечист— ” животни, и също и
хрини за около 1 години; 2. прен.
помещение, натъпкине о вай-раз-
т—чни но вид, характер я възраст
хора яти животин; 3. прен. средс¬
тво зВ ΟηΒΟΟΗ—Ο.
век (хот.) мор. край иа венке хори¬
зонтално ял— наклонено ничтово
дърво.
нокайрат (ар.) муз. арабски утирои
музикален инструмент о— рода ии
T-HHai-Te.
нокаут (вигл.) спорт, при бокс — не¬
възможност ва беноьерв да заста¬
не ва крана в продължсв—о ни 10
оокуидн, вследствие ни подучен
с—тон утир от противника; — но¬
каут-рам спорт. 1. при бокс — по¬
беждаван чрсз вонвут; 2. прен. на¬
висни бързи побода, отеинваи
бързо; — нокдаун (англ.) спорт, е
боков — състояние на спортист,
пр— косге —ой во с способов да
продължи игра—в в течение на ня¬
колко секунди.
иоктамбул-зъм (лит.) меЛ. ооивам-
будизъм.
ноктулабня (дат.) мор. спомагателен
пр—бер зв епротстяво ш—ротати но
в—ооч—яи—а иа полярната звезда.
ноктюрне (нт.) муз. 1. проз 18. вон
—	ою—ти от натки —во—румгевтат-
н— пноон. проднизвичони по-чоо-
ге зи туховн инструменти, изпъл¬
нявана вечерно време ит— ни от¬
крито; 2. муз—китва компез—н—н
е нсжве-ночтатолов характер.
ном (гр.) ист. 1. е тронния Египет
—	област, превивнин; 2. е съвре¬
менна Гърц—н — идининотрит—в-
вв ед—вица; 3. муз. посов е чест
на боги Аполон е древни Гърн—л;
4. ост. диал. зикон.

неми
474
BOMB (гр.) меЛ. влажна, мокрещи ган¬
грени но нсн—те тъкани вв т—нс-
—о. ний-чеото у тоци ог 2-15 г.; ве¬
ден рви.
немити (гр.) чергиронн племена. ди¬
гани.
номарх (гр.) ист, областен управи -
тат и древния Египет и е Гърция;
— немврхин (гр.) ист. еблиотио уп¬
равление.
номенклатура (твт.) 1. съвкупност
(речник) ни общоприетите назва¬
ния ни предмети или технически
термини от някоя ивуна яд— из¬
куство; 2. списък ив названия от
Титове производство, план ив
производството и нр.; 3. изброява¬
не ии ομογκη.
номер (дат.) 1. чисти не рот; 2. от¬
делно изпълнение нв концерт; 3.
размер нв дрехи и обувки; 4. разг.
хитра постъпки, е конто ес цел¬
та сс устрои шсга иниону яд— дв
му ос причин— ненрян—иес—, ди му
ее навреди; хитри постъпка, хит¬
рина; — номерирам нестввнн но¬
мери по род.
номератор (твт.) 1. нвш—ив, е конто
ое поставят бързо числитв върху
нешо; 2. урот при нечвтвроии ми-
щuив зи отбелязване ив тиражи;
3.	пр—опоееблои—о при електри¬
чески звънец, което показва но¬
мера ив с—вн—в. от конто ос звъни;
4.	матки гстофоииа нея—рала е уч¬
реждение, малко осле и тр.
номерация (лвт.) 1. ноететоевтелии
номери ив отвикни предмети; но¬
мерирано; 2. съвкупност от пео-
тивони вонерв; 3. цифрово озна¬
чавано ив предмет—; 4. системи иа
преснятине.
иомизма (гр.) ист, зла—ии монета еъе
съдържание 4,48 г злвго — основ¬
на ет—ници вън В-зинтян, въве¬
дени от Кенс—витии Велики (304—
337 г.).
номинален (лит.) I. недействителен,
съществуващ само ва книга; 2,
фиктивен, недействителен; — но¬
минална стойност поименна
стойност, отбелязани ни едва цен¬
на нингв (анн—я, ебт—гвн—я. банк¬
ноти и др.) —л— монети, постоян¬
на стойност е противовес нв ро-
втиити и премент-вити, пазарна¬
та, куреонв—в; — номниален бру¬
тен национален продукт брутният
надневатсв продукт, изразен е
цоин ви токушв—и години; — но¬
минален лихвен процент тяхната
но данни книжв е твърда лихва,
изразявани е процент ив номинал¬
ната стойност спрнмо пизвриято
цеии; — иомниалиа печалба цена¬
та ни квия—вти ви фирмата опре¬
делена на бази на вий-дохедовео-
вото му алтернативно приложе¬
ние; — иом-налиа стойност изра¬
зява ризнерв ни реалния кипятит,
ней—о се нредо—авллва от вснна ак¬
ция; — номинална стойност иа об¬
лигация лирични суми върху еб-
т—гицинти, конто държвввтв — за-
смитат шс изплати, негвто съши¬
ти облигация излезе в тираж.
воминадистя (лвт.) филос. ивзниино
на еиозя схоластици, конто твър¬
дят, чс общите повятия вв неща¬
та яд— същността ви исшити св ду¬
мите или —меиатв; еснеи —нх ня¬
ма иишо действително; — номи¬
нализъм учението на номинал—о-
тите; — номии^,л^^пн^ч^1а, иом-иа-
лнстическа обикновено е съчета¬
ние ном-нал-стична теория за па¬
рите фин, учение зв парите, опе¬
рел иоото пирите ои оимо уеловов
знак, уетиионеи от държвввтв, без
вояиикеи тлхни стокови природа и
вътрешни стойност.
иоминат-в (твт.) език, инои-тотоя
падеж; — йомийагнвен (тат.) 1.
който ео отиион то янеиятелеи па-
тсж; 2. който служи ти именува,
та озиичини.

475
нормализация
номинация 1. (дв—.) книж. название,
ианмоиевиино; 2. (ангт.) офици¬
ално иретотивлн. предлаган ня¬
кого зи награда, о—тично. зв из¬
бор иа диден пост я тр.
номогенеза (гр.) биол. —деатнст—чоо-
кв неидспн—н зв рвзвятнете ии
живитв природи, спорот конто ево¬
люцията ес извършва под дейст¬
вието иа два вида причин— (от¬
нято — вътрешни. основни, в дру¬
гите — външни, прод—зн—кввшн
само несъществени нзиоисвин).
йонотрана (гр.) мат. графично изоб¬
ражение ни функционални, завн-
е—нее— между аннотно пренсит—-
ни величии—, от иосто ноже да ее
определя числовата стейнест нв
отив от тях при титани значения
ии другите; — номограф специ¬
алист не номография; — номог-
риф ин (гр.) мат, нитсиитичсонв
дион-нт-ва за поотренвиво иа ио-
могримн.
номоканон (гр.) оберн—н е— църков¬
ни привили я граждански зиноня,
отввснш— ес до църквата.
иоиан (фр.) хим. авонтся въглеводо¬
род, нойте ос обризуни при тост—-
лин—л ив картофен он—рт е н—в-
нов хлорид.
венет (нт.) муз. музикално произво¬
ление зв тавот инструментв.
иоия (дат.) ист. у рямлнинто — сод-
мин— тон от масецито мирт. май.
юля я ен—емвр—.
нониус 1 (лат.) геод, 1. спомагателна
плъзгаща ео оката нън —зиерва-
-етин инструмент—, конто служи
за е—читиво ва чает- о— вий-мат-
кото деление ив оововивти ската;
норн—ер; 2. урат зи измервано на
вий-ивткн я тъни— парчета.
нцняуе2 (уиг.) зоол. конски породи за
впрягано, създадени е Увгир—я
конто произхожда о— ингто-нор-
маионня жребец „вонус”. вносов
о— Франция проз 1916 г.
вовпврсй (фр.) дробни печатарски
букви (шрифт).
βοηο-οπ^ (вигл.) pad. техн. ритно-
прелавв—слна отвяния, конто ра¬
боти непрекъснато.
ноологин (гр.) филос. ивука за човеш¬
кия разум (е гръцката фятооеф—н;
ивуна зи душата).
лорд (ход.) мор. 1. север. северно
направленно; 2. осворон вятър.
нория (яоп.) техн, нр—еноообтоннс
от прикрепен— ва подвижна ве¬
риги гребин еъдево за премества¬
но нв зърнени хринн,· за грсбаио
нв веди я точности.
норма (дат.) 1. привило, Яз-синина,
рот, установени еъс зиков яти е
друг тържиеси нормативен доку¬
мент —тя пън признат— е обичан
я ежедневието зи задължителни;
2. установена мярна. ризнер. ко¬
личество яти средни големина ив
ноше; 3. печ, съкратено заглавно
ив нвига я името ии автори ив пър¬
вата стрив—ци ва венка коли е
дроби— букви под гоноти етнео.
нормала (лат.) геом. псрпевдикулнр
нън дониритотватв првеа т—н—я
—ли нтооноот, който инвиви проз
гочнити иа прооuчaвcτц·
нормален (тит.) 1. правитен; 2. съг¬
ласно (по) правилити ви природа¬
та; 3. геом, перпендикулярен, от¬
весен; — нормалност правилност:
рсдееноот.
нормализация 1. възвръщано на не¬
що към нормалното му състояние;
нормализирано; 2. уотивовявиво
на норна. на образец въз основа
ва съответни изчистения; 3. прс-
и—вививо нън производство ва.
фибрнк—тс ег един тип висото
миегетннве преизтвотство; 4.
техн, топлинни обработка ва вно-
новъглородян —ди ннокоонлавнн
стомани, конто оо вигрнва от 750
до 950°С и ео о.хтвждв при обик¬
новени гоипоригура ва въздуха.

норматив
476
норматив (лит.) техн. количестве
произвеждани ид— изразходван—
ив—ор—ати —л— средства зи отдел¬
ив сливици; — нормативен (тат.)
служещ за правило.
нормирам (дат.) определян, устано¬
вявам! (дева); — нормиране уста¬
новявано (дев—).
вооогоинн (гр.) мед. днт от мед ин—-
натв, нойто ее завниини е произ¬
хода на бодеот—тс; литогси—я; —
иосография (гр.) мед, 1. он—син—о
ни ботее—нте; 2. съчинение. в ко¬
сто ее описей дидона белеет яд—
вяно— болести; — ноеолог специ¬
алист по ноеелогил; — йосолог-л
(гр.) меЛ, ивуна, конте ес занима¬
ва със същността на болестите;
учение зи бодестн—с; — носонаинл
(гр.) мед, болозисие състояние,
при коего човек си инсти вина¬
ги, чс с болен; — нософобия мед,
болезнен, ии—рвичив отрих от за¬
боляване иди заразявано от гож-
на, неизлечими болест, смърто¬
носни бодаст.
носталгия (гр.) тъга зи отечеството.
нота (лиг.) 1. дипл. писмено изразе¬
но отношение на одно привитол-
е—но към труго; 2. фин. е банко¬
вите опориния: бележки, оистна
върху купени яд— предался— по¬
тяни, ценни йинжи и др.; 3. муз.
условеи графичен зван зв означа¬
вано на тон; 4. прен. омнетова иди
еноницнвлна отоника е роч—и; нот-
ив; — като по ноти гладко, боз зи-
нъевне; — ноти тонет на музикал¬
но произволение; — нотой (лит.)
нойто ео отиисн до ноти; — нотно
писмо муз, съвкупност е— всички
п—сноин знаци, конте ео използ¬
ват за записвано нв иуз—квдин—с
производснин; — нот-ирам (тат.) 1.
муз. записвам мелодия или нсося
е ноти; 2. отбелязван ои неща; за¬
белязван, занневим.
нота бене NB (Ta—.) запомни добро.
иотабили (фр.) ист. видян гражда¬
ни; — вотибнл—тет 1. видни лич¬
ност; 2. съвкупност от видян грвж-
дини и едни грид.
нетвриитов (тат.) заверен от нота¬
риуса; — ае—вривлов ин— и) про¬
токол ва ветирнуо, съставен в
претнисвяа от закови ферма, е ко¬
нте ос установяват извършени
пред нотариуса граждански олел¬
ии като продажби ни иоде—ж—ме
имущество, -по-еня, зивощвв—н и
др.; б) документ за владсове ни
недвижим имот; — нотариус длъж¬
ностно съдебно лицо, иоото заве¬
рява е подпис и почит нотнинеот-
—и иа документ, препис от доку¬
мент и тр.; — вотвриат юр. дър¬
жавно учреждение, е несте оо
удостоверяват ризл—чн— н—девс
привия актове и се заоеидотолот-
теат подпис— върху документи я
копия от документи.
иотаиял (лит.) 1. книж. упътвано,
наставление; 2. разг, укор, мъм¬
рено; 3. спец, сбор от условия зна¬
ци, конто изразяват е съкратена
форма повятия и определения.
нотис (иигт.) 1. мор, оъебщси—c е
писмо за пълна готовност на ко¬
раб да зипочно тевироне иди раз¬
товарваното му; 2. книж. бележ¬
ка, кратно епнсанно.
нотификация (лат) 1. Липл, уведо¬
мяване, извоегневно иа привитат-
с—но е нота за важни международ¬
ни въпроси; 2. търг, язноетлваио
за протестиране ни полици; — ио-
гифиuкрам извършван нотифика¬
ция, уведомяван, съобщинин.
вотнц (исн.) бележка.
нотогея (гр.) геогр. одно от трито ос¬
нован подразделения на земноте
кълбо, обхващащо Австралия, Но¬
ви Затаилия и Полинезия.
нетерио (лат.) от всички признато,
доказано; неве, общоизвестно.
нотос, нотя (гр.) метеорол. южен вя-

477
иулциркул
тър.
иете—ронв (гр.) зоол. вял американ¬
ска тропическа жаби, жонснити на
конте яма ни гърба он джебоеб-
разва горби, в неято ес разв—вит
яйцата я пеловито лъжички.
ноумеи (гр.) филос. итеилист—чосн—
възглед зи непознаваемата същ¬
ност: „всшти сими в еобо он”, във
философията иа Квит.
иоу хау (англ.) икон, термин, нойте
—зразяви международни икономи¬
чески отвешен-н, възникващи
при прелее—авние иа проект— иа
нови предприятия, нов— —охвеле-
иовн проучвания, ностстин
постиженин на ивука—в и техни¬
ката
нрави (дат.) общоприети порядки и
отношенян е обществения живет;
— нравственост съвкупност на
всичко онова, което ес отнася то
пеянт—сто добро; — нравствен
чсетен, праведен, чие— човек; —
ирав характер, вродени е човека
ничоо—ви.
нугв (^eBaHe.) вид бндв халва, при¬
готвена е ерсхн, балами иди фъс¬
тъци .
нудизъм (тат.) култ към холане и
спортуване бсз облекло ва откри¬
то, със здравословни нет; — иу-
тнет привърженик ни нудизма.
иуклеаза (твт.) биол. риз—верим си¬
зин, който ос нан—ри в животин¬
ските клетки.
нуклеин (лат.) биол. вещество. бога¬
то е феофер, намиращо ос е яд¬
рото ии нтстнити; — нуклеинов
(дат.) биол. който съдържа нунте-
ни; — нуклеинови киселини отеж¬
ни високомолекулни съсдиненин.
изгридои— от множество нуклоотя-
д—, свързан— помежду си е фео-
ферне-соторви връзка, двата ос¬
новни тини ви тезононр—бовукло-
явона н—оол—ии (ДНК) и рибонук¬
леинови н—оол—ва (РНК).
аундеовдбумяв (лиг.) биол. белтъчно
вощсство, косто съдържа фосфор
и ос намира е рио—ителиитс и ж—-
вет-воинта организми.
нундсоти (лвт.) биол. бяло тотцс. ко-
с—о се намира е ядрото нв итетна-
ти.
аунтсон (тат.) физ, общо название
нв чист-ци-о. от конто св съста¬
вени втенвито ндрв (протон— и
неутрони); нуклон.
ауклеоиро—сиди (тит.) биол. отожни
белтъчни вощоетни, конто съдър¬
жат е нелскула—а ея нуклеинова
киселина и бот—ън.
нуклсе—иди (лвт.) биол. сложни ор¬
ганични оъед—исвян, широко раз¬
пространени и клетките на орга¬
низмите е свободно със—енянс или
е състави иа нуклеиновите кисе¬
лини, ив инкен ензимни и витв-
ΗΗΗΗ.
иундсус (лит.) 1. биол. научно назва¬
ние ив ядро при ерганязн—гс; 2.
е пчеларството — малко пчелно
осмойотве е кошсрчс ит— напъл¬
но изолиране е—делсвяс е кошср.
нуклон (дат.) физ, вуктеои.
нули (лвт.) 1. мат. единственото ця¬
ло чисто, пе-гетнне о— волне от¬
рицателно и по-иитно от вонно
положително ннде числе, означе¬
но е 0; 2. гривици между тентина
и с—ут; 3. прен. нищо; — аутое
(лиг.) нойто с ривон нв нула; ни¬
какъв; — вулнф—нвцнн (лиг.) 1.
книж, ув—шежавиио, свеждано то
иуда; 2. фин, унищожавано ни пи¬
р-чан знаци ка—е платежно срод¬
ство; — нулифан—рим книж. свеж¬
дам до нули, увяшоживин, анули¬
рам!.
иулняркул (лат.) геом. 1. пергел зв
чертано вв окръжности е малък
радиус; 2. нсргст е дъгообразно
извит— винъв —ти навътре крика
зв —зиорваво ва вътрешни ял—
външни тнаистр—; 3. нсргст е пру-
нумизматика
478
ж—иив глава и вият зв точно за¬
държано ви кранити е истине по¬
ложение.
нумизматика (лиг-гр.) нвукв зв ис¬
торията ва монетите; — нумизма¬
тик който събира я Познани ста¬
рите монети; — нуннзмаготрафия
еп—сав—с на етврннв— монети.
нумулити (дат.) зоол. семейство мер¬
ени едноклетъчни организми от
групата ви форaиuнuфcрнгc·
вувно (гр.) кум, кръстник.
иуиций (лиг.) панокн наместник,
прсдетивятет е тругв държава; —
нунциатура (лвт.) дипл, 1. длъжност
на нунций; 2. нренс—е, праз което
одно т—до о нунций; 3. здавяото,
къдсте ос ноисшива одни нунций.
иут (вон.) техн. тнони привидна
бразти. направена в лъсни или гра¬
да, зв ди вдсзе е нея пригоден но
форма —здитън ни други дъска; —
иутхобел (иси.) дърв. спон—илие
рондо зв нутеве.
мутация (лиг.) 1. асгпр. периодично
изменение ни посоката нв зеинв-
—и ос прсз 18 готни— и 7 масона,
прсдизв—ниво гливяо ет притега¬
телното действие на Луната (и
Слънцето); 2. меЛ. неволно дви¬
жение ни гдвввтв; 3. физ. скоко¬
образно, непостоянно тв-жеи-о
ии ос ив дн—жешо оо тяло; 4. бот,
обръщано, насочвано вв растсни-
яти към слънцето.
нутрян (ли—.) зоол.. бозайник от рода
ва гризачите, бтитои бобър.
нутромер (рус.) техн. 1. вит пергел.
е кой—е ес измерват вътрешни раз¬
меря; 2. калибър зв проверни ии
отвори и вътрешни тнанс—ри.
иуцелус (лат.) бот. нентритвити,
иногоктcгьчнa част. ceMen^ra-a
при голосеменните и пенр—теос-
моиинто рио—еанн, е конте ос фор¬
мира зародишната торбички е
яйцеклетката.
ию (фр.) худ. рисунки ни голо —ято;
инт.
нюансирам (фр.) книж, слаган. пос¬
тавям нюанс, изпълнявам прив—л-
но и точно; отосянвии; — нюанс
етсянна 1. книж, тънко разграни¬
чавано ви цветовото; тънък про¬
ход е едни цвят, тон, мисъл; 2.
муз. рвзтнни—и е о—споиуванс—о на
снти—в ни —евовстс при —зпътво-
Η-Ο-Ο.
Нютон, Исак (1642—-1727) прочут
английски ф—з—н, астроном и фи¬
лософ; откривател на закова зи
гравн—анинти (притеглянето иа тс-
тити), създава —оер—нти зв движе¬
нието вв исбесн—тс —еди. форму¬
лира принципите иа клио—чооки-
тв механики, разрибетва диферен¬
циалното и интегралното смята¬
но, открива д—спсрсинтв на овот-
тниити, хреивт—чивтв аборицин.
създава нернуонутврвати тсорян
на сво—диив—в, конструира огле¬
далния годоскоп и —. и.; „Мито-
миг—чня начита ви натуралната
философия” („Принципа” —
1687); — нютон физ. сд—иннв мяр-
• иа зи сили; — ню—овон ной—е ес
о—вион то иотрономичоокв—и и ф—-
тософонв система ни Нютон.
0
оазнс (гр.) 1. мното е пустиня или
полупустиин е пл—ти— подпочве¬
ни водя, покрито е храсти яли
—ров—ста растителност, е условил
зв живот; 2. всяко мното, косто
представлява благоприятно изк¬
лючение е орвеиеияе еъо заоби¬
калящата го орела.
ебвдв (фр.) муз. старинни вокални
или —вотрунси—аляа писов, пред¬
назначена зв изпълнение ии отк¬
рито е риин—го утр—ви— часово
пред дома на л—но. ни ноете ес

479
обn-гаuкя
оказва ввинивис.
обезпечавам (рус.) осигурявам; —
обсзпсчвнвис cou^Hea^.
обект (лит.) 1. филос, тоев, косто съ¬
ществува вън от ние и иозавно—-
но от иишо—о съзнание; действи¬
телност, външен сеят; 2. това, към
косто с нвеечснв някаква дейност
ви човонв; 3. весни нрсднст квто
чист от митср—алваги тейетвитсл-
ное—; 4. сгради е лроцсо иа изг¬
раждано; 5. език, допълнение; —
обективен (лвт.) 1. филос. който съ¬
ществува вън от нас и независи¬
мо от нае; 2. който но ео вляно от
нещо при вземано ив решение иди
при преценка, справедливо; 3.
койго с розул—в— от бсзлрнс—рие—-
не рсшснис; — обект-визин-н
(лвт.) книж, 1. язрвзннвие ни ве¬
ша е ебон—нвии и достъпни за въз-
присмава форми; 2. е —теитяс—н-
чеоквтв ф—лоооф—н — превръща¬
но нв личните уесщииян е самос¬
тоятелно съществуващи същнос¬
ти; — обснтянязъм (лвт.) 1. филос.
итоалнетячооня подход при тъл¬
куваното ии закономерностите в
историческите пронося, нетоинн
и факти е обществения живот,
кой—о сс ограничава е паонвие ре¬
гистрирано на събитията и е уста¬
новявано ни тнхивти ноебхед— -
моет; 2. метод ии изследвано, ной¬
то —зхеждв от разглеждано ви
ебонт—ввати дойств—тотвест; —
обсктне-ст (βοη.) книж. привър¬
женик на ебек—нвизии; — ебон-
—неви реалност представа, конте
правилно отризявв рсилнвги дейс¬
твителност я ис звено— от човеш¬
кото съзнание; — обективност без¬
пристрастност.
обектне (дат.) 1. физ, система от ло¬
ши иа оптически урот, в който ес
събират свстл-инито тъчи. —дев¬
ши ет наблюдавания предмет
(обекти); 2. лоша иа фотографски
апарат, чрсз конте отива онники-
—a.
обелиск (гр.) ое—ри нелонв; четвър¬
тит паметник, издълбан оимо от
едни кимък, койго нигере ce отоо-
ннви и завършва е матка пирами¬
ди.
обетин (таг.) зоол. рот исшеот— жи¬
вотни от класа х-дрозо, конто ое
хравнт е планктон, в сините —а
служат зв храни на разл—чв— по¬
отри мерси- »ηβοτη—.
обер- (исн.) първи съставни е отеж¬
ня думи, конто езнвчвва оτврщuн-
о—во е длъжността.
обереи (пет.) муз. потеки народов
танц е —икт 8/3.
оберкелнер (ион.) главой сорв—тьор.
обертон (ηοη.) муз. чвот—чси допъл¬
нителен тон, нойто звучи еднов¬
ременно о диден еоновся гои. ио
пц-внооно е— наго. о косте са до¬
пълва я едино нр— ебризуеаио—о
ни тембъра му; призвук.
обиск-рвам (рус.) нротърсввн (осо¬
бено о— официалната власт. е нот
■ ти ее ианерн— ут—н— зи престъп¬
ление); — обнск, претърсване.
обладавам (руе.) вдаден, притежавам;
— обладитсл притежател.
облата (фр.) 1. хлнб зв причастно.
просфора; 2. фарм. нитка нипсу-
тв. в иенге ес поставя лекарство,
зи по-доене гълтано (нинр. х—ннн);
3. книж. митка изрезка от някак¬
ва миторня зи топене върху исшо;
тепсина; 4. църк. матка тънки ншс-
яичени пятна, кенго ео нзсна от
католиците пр— пр—чоc—яβиво·
облигация 1. задължение; 2. пноио-
ио държавно —л— общинско па¬
рично задължение —ти звон, не-
с—о со изплаша зи определен брой
гот—н— по жребий; 3. банк. доку¬
мент от неин— книжа, който ус¬
тановява заем, сключен от държа¬
вата, о— предприятие или бивни,
който иоси птаг—на орсщу нуло-
облиго
480
ви лихви ит— роитнизнрани чрез
тираж печалба; — обnнтаuuоиеи
засм държавен ит— ебшннен— за¬
ем.	който ое покрива чрез изда¬
вано нв ебт—гид—н.
облиго (нт.) банк. 1. обща сума вв
во—чнн задължения на предпри¬
ятие по полни—; 2. нв—гв. е нон—о
бавните отбелязват задължсн—н—в
ви о—тотв—го тини по окевт—ри-
нн—с полици.
облитератор (лит.) техн. почит зи
ув—шоживино на мирни върху пис¬
ни, документи и тр.
облкгераu-л (тит.) 1. мед. запушва¬
но отвора ви внной оргии яд— кръ¬
воносен сът вследствие надебеля¬
вано на отевито, натрупвано ии
тлъс—нин и др; 2. анат. постепен¬
но зарастване ви чоропн—то шс-
нове; 3. книж. унищожаване е пе¬
чат ни мирни върху писни, доку¬
менти и др.; 4. техн, запушвано,
задръствано; — обл-тер-рам (лит.)
1.	мед. преднзвнневм обт—горан—н;
запушвам!. задръствам!; 2. книж,
унищожавам е почит мирни върху
п—с.мв, документи и тр.
обломовщина (рус.) (Обто.иов. герой
от едвениовов роман ни Гонча¬
ров) книж. бездсйноот и пасив¬
ност, свойствени ви руското дво¬
рянство от сродити ва 19. век.
обмуитиревм (рус.) снабдявам е тро¬
хи, ботуши и пр. войв—н— (бсз
оръжието); — обмундировки веща¬
та зв ебнундирнано = мундир,
шипки, обуща и тр., пълно фер-
нено облекло вв военнослужещ.
обвубнланян (лиг.) псих. с—снов ив
промяна ни еъзиин—ото, хврикте-
р—знрищв ее е общо ианвлннвво
ни психическата βκτ—ββοοτ — сил¬
ни умори, впв—нн.
обоз (рус.) сборът от нот—тс и до-
иaщн—τо животни, конто неонт
храни. облекло, нататк— и тр. за
войскова чве—.
обой (фр.) сънр. об. дървен духов му¬
зикален инструмент, но височи¬
на на тони ородои между флейти
и кларнет; — обонст муз. музи¬
кант, който свиря иа ебой.
ебол (ти—.) 1. ант. е дровни Гърция
— новата със стойност одаи шес¬
ти от драхна—и; 2. прен. нешо много
дробно, нсзвач—тотно.
ебоанвис (рус.) усещане зи и—рно,
ирони—; дъх. нюх, уос—.
обсерватор (тат.) книж. 1. наблюда¬
тел; 2. нетсорелог; — обсервато¬
рия (лиг.) астр. учреждение, ко-
сто служи зв астрономически я ге¬
одезически наблюдения и изслед¬
вания вв иебеонн тота със специ¬
ални инструмент— ; — ебсорницин
книж, 1. ввбтюден—о; 2. меЛ. онс-
н—вляо локароно нвбтюдои—о иа
временно нзот—рвня хорв. нояго
ов пот оъивонно, че ои заразно
бодни —ти заразоносители; 3. мор.
определяно моотоиихождовно ви
кораб е норо—о посредством наб¬
людавано ни небоон—тс тели или
протисти и други особености ив
мерения брнг; — обсервациоиен
наблюдателен; — обсервнрам (дат.)
книж. наблюдавам!, проучвам.
обситивн (дат.) (от eобc—в· — Обон-
дий или Обонй римски грижливия,
открит (оъгл. Пт—внй Стири) е
Ет—опнн и доносът е Рим вврсчо-
внн ии него ебо—тнан) минер.
стъкловиден минорат е тънен нент
(зедся, чорон. кафяв), който ес об¬
разува при бързото —зет—вино ив
лавата и сс упо—робнев зв дроби—
изделия, използван зи направи ии
сечива и оръжие през каноинвта
споха. порили оо—ря—е ръбово, об¬
разувани при счупваното ии ка¬
мъни; вулканично стъкло.
обс^ант-зъм (лиг.) книж, 1. враж¬
дебно отношение към просно—а—в
и прогреса; мрикобоо—о, реаннн-
оииост; 2. отвиен-ше, опорот не-
481
овърдрафт
сто виретия—о нася но трябва да
со проенсщиеи—, и да ос държат ди-
точ от ииуки—и и ирогрсов; 3. стре¬
меж да ое задуши образованието;
— обскурант (ти—.) книж. враг ив
проонотати; иракебсенян, реанни-
свер.
обст-нация (тат.) твърдоглавие,
-нит, упоритост.
обстнавцин (лат.) мед. ηοηογ-ηβη-η,
запек.	‘
обструктивеи (лат.) мед, който при-
тязв—неи запушвано.
обетрукняоивднс—и (та—.) политичес¬
ка пвртян е английския парла¬
мент, конто оо отличава е —они. чс
при разглежданото иа рвзл—чин—е
нол—тяно-нкеиом—чеон— законоп¬
роекти, възпрепятствала првнятот-
с—βο—ο, бито е дългите ся речи,
бяло о отсъствието ся, зи та няни
кворум; —· обструкция полит. про¬
тоет. възрижонис на участници
или групи участници е инкакне
събрание, заселвано е цол да ес
разтуря, провал— чрсз едигвис иа
шум, произнасяно иа дълги речи,
обтуратор (лит.) 1. книж. запушал¬
ка; 2. воен, уплътнител е артиле¬
рийско оръдие, който пропусна
газовете при изотрет; 3. мед. птае-
—явни за запушвано отвор иа неб¬
цето, койго пречи ии иривятисто
произнасяно; 4. техн. уред за спи¬
рано ит— отбивано потоки е тръ¬
бя; 5. е ниистсхникати — прис¬
пособление, косто премахва треп¬
тенето ви образите при прожек¬
ция; 6. част е— фотоапарат, конто
отварл и зитварн обектнви; — об-
турвцин (лит.) 1. книж, запушва¬
но; 2. воен. нснропусниио иа газо¬
во при изотрет иа арт—тор—йено
оръдие. осъществявано е понеш-
ти ни об—ура—ор; 3. мед, запушва¬
но дупки ии новродои зъб; плом¬
бирано.
ебнзивсст (рус.) дълг, задължение.
овален (лат.) яйцевиден; — овалиост,
нйцев—двоо—; — овалоид (фр.) ге¬
ом . затворени е овална линия по¬
върхност.
оевряидсн (лит.) анат, кой—о ое от¬
нася до овиряй, до яйчник; яйч-
инкев; — оварий и овар-ум (лат.)
анат. нйчвнн; — овариотомия
(тит.) мед.. хирургическо премах¬
вано на нйчвнн; — оварит (лат.)
мед. възпаление иа яйчник; — ово¬
генеза (гр.) биол. развитие ни жон-
оквги полова клетка е яйчника нв
човск ит— животно; — овогоний
(гр.) биол. особени големи кръгли
клетки. конто ео намират в пър¬
вичните фоликут— иа нйчн—кв и
от конто оо ризв—вв яйцеклетка¬
та; — онулвнян (лат.) биол. пери¬
одично излизано ни яйцеклетката
от яйчника.
овация (дв—.) гръмко изявление нв
почит.
оверарм (англ.) спорт, начин ии плу¬
ване, нр— който плувецът с обър¬
нат само ив стиата си страна.
оверлог (англ.) текст, вид машини
за шиене иа трикотажни изделия,
зи нравоио на подгъви и др.
оверщаг (хол.) мор. сбръшвае иа
пта—нохот срещу вятъра.
Овндий (43 пр. и. с. — 16 от. и. е.)
прочут римски поет, ивгср иа
„ Метаморфози ”.
овонд (твт.) геом. тяло е форма ни
яйцо.
оеоенон (дат.) техн. урет е стоктр—-
ческа лампа зв определяно качес¬
твото ни яйцата -ти зи контроли¬
рано разв—тнете нв зародиша при
—нхноте нвкуб—ране.
овраг (рус.) геол. орез—овна вдлъб¬
натина ви зсмивта повърхност (ро¬
нина) е дължини от нннотко ки¬
лометри. със стръмни брегове. об¬
разувани от порен е тьсоов—, но-
cьчт—вc-тл—вооτ— скити.
овърдрафт (ингт.) фин. наказателни
овърлсй
482
лихва, конто търговските бивни
птвшвт ии нов—ритната банки, ко-
гато е крин ив донн но уопснт да
покрият левовите о— птвщввин.
оеъртой (англ.) комп. начин иа ор¬
ганизация ив функционирането ни
ЕИМ, кой—о позволява ни различ¬
ни отип— ни изпълнението ии да¬
дена програми дв се използват ед¬
ни и съши блоково от нимст—и.
оган (ярд.) език, руинчесио н—оио
от 4.-5. вон, кеоте ес състе— от 23
буквени знака я е което са си слу¬
жили κοττοη—το нтснеиа е Ирлан¬
дия, Уоте и Шс—двит—н.
-од* (гр.) втори съставни чве— ив слож¬
ни туни със звичов—о нодобси,
приличен ив —они, което а посоче¬
но от първата чист ив дума—в, ивир.
филод, скоот и нр.
-од2 втора съставна чист ив сложни
туни оъе зввчсняе лъг (за прси—-
ваваис), напр. ииод. електрод и
др.
сдв (гр.) лирическо стихотворение
е възторжено съдържание и слог,
нътс—о ес възпяват подннзятс иа
едие лице, величието ни Боги, ва¬
жен момент от човешкия живот и
тр.
отитнонв (тур.) султанска любовни¬
ца; наложница.
один (тур.) стан
отожтв (cTae.) трохи, особено ии сес-
шеиоелужн—ел но време иа цър¬
ковна служби.
одеколон (фр.) разреден спирт, оно-
оси е благовонни стория миела.
отоои (гр.) 1. голяма сграда е Древ¬
на Гърция, къдсто св станали кон¬
курси зв музикални и ноот—чия
творби; 2. (еегв) увеселително за-
ветои—с за музика, театър и —виц,
сджан (тур.) огн—ше е ксинии заед¬
но.
етнгятрян (гр.) пъτeβодиτeтka; сил¬
на нонешняна -тя ииотавн—ци =
—нс дадено ни образи ни Се. Бо¬
городица, нарисуван от Св. Луни.
Одна — е снаяд—вивскити мн—ото-
г—н: бищв иа боговeτe; влате—ет иа
нобо—о и зсннгв, покровител на ге¬
ронте, дарител вв пеботи—е.
одиозен (лвт.) книж. омразен, неп¬
риятен, отврвтя—етои.
ОднсеН (гр.) (лвт. Улио -тя Улкяс)
1.	мит, цар на о. Итана, едни от
проетивев—то участници е Троян¬
ската война, отличаваш со е хит¬
рост, продпряонч—всот, находчи¬
вост, изобретателност, красноре¬
чие и храброст. Според „Идяиди”
изиграл рошавиши редя за прев¬
земано ив Трон, дал ядонтв зи нап¬
рава на дървснин кон и привид¬
ното отпътуване ии гръдната войс¬
ка. Нв път зв родината ея претър¬
пят много бот— и приключения
опяоиия е „Од—ося”. Съпруг ии
Поиетонв; 2. прен. умси, мъдър чо¬
век; хи—роц.; — Одисея (гр.) 1.
гръцки епически поени, конто на¬
род е „Илиада” с най-старият па¬
метник на свропсйонвти титори-
тури. В ноенвти ои ои—евин отрии-
отевиинтв ии Одиосй отод превзе¬
мането ни Трон, борбв—в и изд¬
ръжливостта ни гърците при пре¬
одоляване иа трудностите, бити ии
хоритв е епохата ии вооииага де¬
мокрация. Приписва сс ии Омир;
2.	прен. отринствиио. приключе¬
ния, пътешествия.
„Одясей” астр. космически сонда зв
изследване ни Слънцето, изваде¬
на иа орбити от совалките „Дне-
навъря”.
одятор (фр.) счет. контрольор-сче¬
товодител или ечстонотиа фирма,
определени от —мето иа акционе¬
рите ни управителния съвст ни да¬
дени йемпаинн, зи да заверяват и
удостоверяват, чс счетоводните
документи иа компанията давит
точна картина зи нейното финан¬
сово еъотонияе.
483
оидиум
отогрвф (гр.) мор, оток—ронавигвни-
оиев урсд, който вв—смвтячссня
записва върху нирта изминатия от
кораб път при пътуването му.
одомстрян (гр.) геод. измервано иа
нзннввт път е отомотър; — ете-
мс—ьр (гр.) 1. нричконcр; уред зи
измерване скоростта нв дн—жен—-
сто при ходене псша; 2. (гр.) геод.
урсд зи измервано изминатия път
от превозно сродство чрсз преб¬
рояване оборотите на котити му.
отоитвлг—н (гр.) мед, зъбобол,
Отонтит (гр.) средство за намаление
ни зъбоболи; — отод вота за птин-
исие нв зъбите.
одев—нт (гр.) мед, възпаление иа зъб.
отонтобтве—и (гр.) биол, клетки, ко¬
ято вземат участие в образувано¬
то ни дснт-ва — тъкан, която
иродетивя освовнити маса на зъ¬
бите.
отонтолят (гр.) 1. мед, зъбен камък;
2.	палеонт. б—винц—, големи прод¬
ин зъби нв изкопаеми животни.
одонтологин (гр.) мед, нвукв зи за¬
болявай инта иа зъбите и тнхиото
дсчсино; зъболекарю—не, о—сиитс-
логян; — отовтелог (гр.) меЛ . зъ¬
болекар, дентиет.
одовтомв (гр.) меЛ. доброкачествен
тумор. е чийто оъетвв втизит зъб¬
ни тъкани, често пъти напълно
оформен—.
одонтептвотяка меЛ. поставяно иа
изкуствени зъбя. ии протези.
сдорвя—и (дат.) хим. еешеетев е си¬
тен нр—нтси мирно, конто ос при¬
бавят нън газ пр— неговата иро-
мит—зан—н.
сдор—звцин (лит.) хим. прибавяно нв
ситни аромагнз—ривн вещества
към газ, обukH· като сигнал—зи-
тор пр— изпусканото му —ли за
ТруГИ HOT—.
одориметрия (тат.) хим, изморвиво
е—тати иа миризмата ии ироиат—ч-
н—те вещества.
оgо—aхямeτыр (гр.) авт, уред, прис¬
пособой към мегерии кота зв из¬
мервано изминатия път я скорос¬
тта ИИ ДBИЖOИЯCΓЦ·
осрщет (βοη.) физ, единица интен¬
зивност ни мaтии—нeτо ноте.
ожив (фр.) арх, свод от две арки, ко¬
нто ос просичит е остър изпъкват
ъгъл.
-ози1 (Ta—.) ивотавни към оъщсоте—-
тотин зи образувано ии химичес¬
ки тсрн—н—, сесбоио ии имана ии
захари я други въглехидрати като
наир. амитоза, фруктоза, тикто-
зи, и тини също и ив нротоитии
произвелия, квто: прогоози (изве¬
дано от гликози) И тр.
-езв2, (озно) (гр.) суфикс нън същес¬
твителни зи озивчивино ни дейст¬
вие, процес, състояние, като напр.
ипотсоза, метаморфоза я др. и в
много нитетогячии термин— със
значение ии бодсс—, ботоотно със¬
тояние, наго склероза, некроза,
л—мфидонози, невроза и др.
ози (швед.) геол. дълги и —оен— ви-
еипи е лъкатуши- очортаи—н, съо-
тивои— от чанът и премиг пясък е
крайните зов— ии заледяваното
през чотнъртячн—н пор—оg·
озон (гр.) хим. по-тежък от въздуха
гиз оъо сияние цвят и специфич¬
ни миризма ии еножоет, чияте мо¬
лекули съдържа три втони кисло¬
род, поради което ес явява като
ситси сннст—тст, образува ео във
въздуха при буря; — озониран (гр.)
хим. 1. превръщам кислорода в
озон; 2. прочиствам въздух, вода
нт— хривн—отни продукти е озон;
насищам! е озон.
-оид (гр.) ниетанка зи образуниво ни
прилагателни и оъшсотвитолвн
оъе зничсннс подобен. пр—лнчсн,
напр. нуно—дои, нунондн, ипво-
то—д. ингрепо—д и др.
оидиум (гр.) бот. ботоот по грозде¬
то. предизвиквани от гъбни пара-

ойкоиимия
484
зятя.
ойконимня (гр.) език, наука, ненто
ео заняниива о —зучивансго ни оо-
т—ши—тс —нона; — ойконин (гр.)
език, яме ии οοτηηο.
сйнумся (гр.) ист. у тревните — ва-
оетснвтв чист ни Зоннги.
ойнохое (гр.) в дровни Гърция — гли¬
нен иди мо—илон съд зи вино.
ок (тур.) нар. дълго тървс отпрсд иа
конски нируцв о дви иевн, косто
стуж— зи управлявано ии колити.
они (тур.) 1. мярна за тежини = 1.230
кг.; 2. съд о висег—иоот равна ии
това гcтто·
окапн (та—.) зоол. ч—фтононитсв бо¬
зайник о— семейството ни жира¬
фите, нойто сс орсшв е Южна Аф¬
рика я в трен—чооннтс тосовс иа
Конго.
окарнкагуряван (фр.) 1. обезобразя¬
вам; 2. привя смсшсн.
онвривв (ht.) ивтън духов глинен
нуз—нвтен —иструмсн—.
океан (гр.) 1. мит. е гръцката н—то-
tc^h — Титан, ний-голсминт сян
ив Урва я Гон. брит и съпруг ии
Тет—да, от конто имал 3000 дъще¬
ря — окоанид—тс я тотнонв сине¬
но — речи— потоци; 2. мит. е гръц¬
ката митология — рони, конто
описвала цнлвтв зснн и от конто
водели нвчалето ея всички морс¬
ки течения, роня и извори, и слън¬
цето изгрявало и залязвате е нен;
разделя овс—а ии ж—ните от енсти
ии мъртвите; 3. геогр. водната об¬
вивни ив Зомнти, конте разделя еу-
шитв на кентитонти и оо—рови;
Световен оковв; 4. геогр. огремис
море. нес—о ес нин—ри между нон-
т—нотито; 5. прен. безкрайно проо-
—рвиотно. голямо KOДИЧ00TвO·
океанарий (лат.) 1. мор, вит аквари¬
ум, е който сс о—гтежтв— океанс¬
ки р—б— и други оксивони живот¬
ни и ристовня; 2. учреждение, ке-
сто изучава екоивоквга фауна и
флора, като он служи е такъв вид
вивариум.
Оксвиитв (нам.) 1. мит. според древ¬
ногръцката нителогин — дъщеря
на бог Оксан; морока в—нфв; 2.
скулптурно —зобрижсине нв мор¬
ена нимфи, обинн. кито украса нв
феитии.
Океания 1. Австралия; 2. геогр. со-
тровитс и врхипелазитс е цонтрат-
нигв и югозападна чист на Тихия
οηοβη.
океанография 1. нвукв зв хндрелож-
к—н режим на Свотовв—н окоаи,
бсз прсбтоинте за органичния
свят е ноге и за окоанекото дъно;
2. днт от океанологията, който ео
зан—иави е рог-снилии характе¬
ристика ни Свстевн—н окови; 3.
океанология; — океаиограф спе¬
циалист по окоииотрaфин.
океанология (руе.) наука, конто изу¬
чава фнз—чоок—го и химическите
свойства нв морската воти, бре¬
говото и дъното ни окоиияго и мо¬
ретата, и също и динамичните,
теплини—, опт—чооки, акустични
и бнстог—чви явления, които ота¬
вит е —нх; океанография; — оке¬
анолог опон—ит—от не океаноло¬
гия .
оклад (руе.) 1. ризнср ии възнаграж¬
дение; 2. размер нв разход.
ондузял, ондюзин (дат.) 1. физ. пог¬
лъщане ии газово от нот—н обом
ив твърдите всшос—вв, и не само
от повърхността ии; 2. минер.
включвано нв чужди вещества вън
вътрешността иа нр—етал—то или
нсжту вътрешните повърхности ии
кристалните агрегати; 3. метеор.
прецоо иа развитие нв циклон,
при който топлият му сектор при
зсняти започва дв изчсзви порвди
сближавано и отиване ив студе¬
ния фронт; 4. метеор, сложен ком¬
плексон фронт, който сс получа¬
ва пр— оляниво ии отутсв—я е топ-
485
ОКСИТОЦЙН
лил фронт нв циклони; 5. меЛ. за¬
пушване ив чорео; 6. анат . съот¬
ношение иа зъбите от гории—а я
от долната чодюот при затворено
положенно ив уе—в—а; 7. език, прег¬
ради по пътн ии въздушната е—рун
при произивонне иа инкой звук;
— оклуднрам (Ta—.) мед. продиз-
виниии октузин; запушван; — ок-
лузие, ондюзяе (тат.) език, звук,
кой—о ое нронзився оъе задържа¬
но иа въздушната с—рун.
ексатв— (дат.) хим. сот ни оиоалевв-
та киселини; — оисатсмян (гр.) мед.
налично нв годнно количество ск-
свтати и кръв—в, смущенията зася¬
гат храносмилателната системи,
бъбреците, черния треб и тр.
оксалов (гр.) е съчст. оксалова ки¬
селина — бознео—но кристално ве¬
щество със сидон кисел вкус и без
миризма.
оксер (ангт.) спорт, проинтетв—с зи
нрооквчано е кон.
окси- (твт.) първа ο^ύβη^ чие— ив
сложни думи със значоияо: в) при¬
съствие иди присъединявано ив
киелерет, ианр. оиоип—родин. б)
натичис ии хидроксилна група
ОН, напр. цкcяилgохид·
снcипоияτ (ли—.) хим. снсе от берто¬
летови сол, манганов окно и въг¬
лищен нрих, от конто ео получава
кислород нр— газово осветление,
оксигои (гр.) геом, цотромътинк.
оксид (гр.) хим. снис — съединение
иа химическо вещество е кисло¬
род; — оксидация (гр.) хим, 1.
окяетннине; он—елснио; 2. повър¬
хностно окисляване ив нетитите
зв предпазваното им от ръждяс¬
ваме; — оксидирам 1. он—отнвин;
2. окислявам повърхността нв ме¬
тално —здcти0; зи ти го предпазя
е— ръжда.
оксндазн (гр.) биохим. екиоти—отви
ензими е клетките ии организма,
кеиге инт—вири— мотснутн—н кис¬
лород я го правят способен да ес
свързва във водороден прокис яли
вота, —мат вижно значение за жиз¬
нените преноси.
оно-димстрин (гр.) хим. група мето¬
ди зв котичссгеоноебсмсн анализ,
конто се основават иа он—сл—тсл-
нц-рстунниовни проноси.
окснден .(фр.) хим. снисов.
оксижен (гр.) техн. 1. урот, впврвт
за заварявано иа мотали чрсз пла¬
мък от водород и кислород; 2. хим.
кислород; 3. разг. кислородни ве¬
ти за дезинфекция итя зи изруся¬
вано ни носи; 4. смес от кислород
-ти ицотитои и ветерод, за запо¬
явано ив ногития чисти; — οκοη-
жснярвм (фр. е— гр.) 1. екиотнвим;
2.	опонвим моталия чает— е екс—-
жеи; зиеврнван; — оксиженист ра¬
ботник, който рибот— е еиеижсн;
3.	разг, изруенвим нсеа е кисло¬
родни HOTa.
оновлинент (да—.) хим. избухливо ве¬
ществе — шуплести въглеродна
материн, нрениги е течен кисло¬
род.
оиеилямстрян (гр.) хим. опрсдстнас
кяоодинноотти нв сдно нешсе—но.
оксиди— (гр.) хим. пропират за по¬
чиствано нв въздуха е подводни¬
ци, зв ножари— миоки и тр.
окснлометрия (гр.) хим. иич—в на из¬
мервано истичествсте н—есдиви в
Титове нсщсотно.
оксиморон (гр.) литер. о—нт—от—чви
фигури, конто протстиелнва съче¬
тавано и свързвано нв думи ял—
лонят—н, конто логически ое из¬
ключват.
окситои (гр.) език, думи е ударон—о
нв поелодвиги срички.
окснотиннзъм (гр.) език, тевдсвднн
да ое постави тонично удировно
върху поолодвити ернчни нв думи¬
те.
оксктоuнн (гр.) хорнен, нойте въз¬
бужда съкращенията вв маточни-

окскхсногnобий
486
тс .мускули.
окс-хемоглобин (дат.) физиол. ног-
рийве съод—всянс, неето ос по¬
лучава при окиоднвиногс ни хе¬
моглобина.
еноихнтрит (гр.) хим. оъсднион—с ни
окно е ноти.
оксия (гр.) език, сотро ударение в
отири—а ваша пяенсиоо—.
сноот (гр.) хим. ексиди—.
оксфорд текст, 1. птътон памучен
плит (про—зеожтвв първоначал¬
но е гр. Оксфорд); 2. геол. отвж от
юроки—а систоми (незозойони ора).
сн—а- (гр.) първата съегивни чист ии
отожни туни оъо знвчсв—е сосм.
ентани (дат.) 1. оомв—в ноти но рот;
оссн поотсдевитсдия тона; 2. гс-
лнм печатарски формат; 3. стихот¬
ворен размер от осен стихи, е кой¬
то първ—нт сс римуев е трстин и
пстян. вторил— — е четвъртия и
шоет—н, и осдиинт — е сонин; 4.
муз. нид муз—нвтов интернил от
оссн о—епеии, от ноито нърва—в и
поолоднвтв еи е едио яма; 5. муз,
осми—и с—спсн от всеки тон на дн-
и—оничи—н звукороT; е сравнение
е който ями удвоен брей трепте¬
ния е секунда; 6. муз. чист от зву-
корсдв, конте обхеищи 12 различ¬
ни по височина —оиови етененя;
7.	печ, фернит вв псчатиронв кота
от готнн лист, сгънат на чс—иря;
сон—вв.
октагои (гр.) осмоъгълник, ситогои;
— окгатонаnен геом, осмоъгълен;
онтогснитои.
октаедър геометрично тяло, ограни¬
чено е осем триъгълни страни; ее-
иоотовнин, ΟΗ-ΟΟ.^.
ек—аитрян риотеиие е осам неин ти-
чники, съставляващи VIII клас в
Лиисонита енотсми.
сн—ахсрд I. музикален инструмент
е оосм струни; 2. звунерот от осем
дивгсвичн— отспоия.
ен—ан (гр.) хим, иисн—ои въглеводо¬
род — безцветна тсчнео—, който
се съдържа е нефта и боиз—на, е
молекула от 8 вгони въглерод и
18 атоми водород; — октанов хим.
който ое етнаон до ситви; — ок¬
таново ч-сло хим. условен пснв-
за—сл, който характеризира инти-
дстоввн—онв—то свойо—еа иа горн-
вв—в зв двигатели е вътрешно го¬
роно.
сктвв— (твт.) 1. геом. една осни чве—
от окръжност, ривна на 45°; 2.
астр. разогонв—о от 45° между
Слънцето и друго нобсоис тндц;
3.	геод. уред със оонтор от 45° зв
измерване ии височини и ризоте-
ниня; 4. астр. уред, който ое упот¬
ребяват нроди зв изнернвнс иа ъг¬
лови разогоннин между небесни
светила.
ентвр и охтар (гр.) диал. мярна за
тежест близо снодо шиник.
октет (и—.) муз, 1. музикално произ¬
ведение за изпълнение от осем са¬
мостоятелни гласи ятя яио—румеи-
тв; 2. ансамбъл от осен изпълни¬
тел—.
сктс- (гр.) първа съставни чист ии
отежни думи оъе зиачонио осам;
онта.
октогонен (гр.) геом, осмоъгълник;
ентагои.
октогонален (гр.) геом, осмоъгълен,
ск-остър (гр.) геом. оонеотениин.
онведър.
ситсих (гр.) църк, богослужебни кни¬
га е привсоливнити църква е поо-
иопонин ии осен иипови; сомог-
тиоинк.
октомври (лат.) досетият мсоен о— ка¬
лендарната години (опорот римс¬
кия нидоидар оемя мессц, тъй ни¬
то готяив—в заночеа от 1 март).
ситовтрин (гр.) бот, клас иа рао—о¬
вин, която инит хермафродити-
цветово е по 8 тичинни.
ситонет (гр.) зоол, мекс—одц пдонц-
нопц морско животно е късо тор-
487
олеин
босбразао тяло я сесм дълги пи¬
пала, снабдени еъо смукали.
си—рев (фр.) 1. ист. в средновеков¬
ни Франция: вит сбщинен— налог
върху хранитодиито и тругя про¬
дукт—, конте ео внасят; 2. ост,
градени налог за внасяни спирт¬
ни напитки.
ентроирвн (фр.) ист. линии инканвн
фермата— права или вагридн.
oû-kh. за нсщо извършено, за ня¬
какви заслуги (особено за свнов-
дветои господар).
октябрист (рус.) ист. поддръжник иди
члси ив руски кси—рврсвслюцнсв-
иа пиртин, конте възприети изда¬
дения от ямнора—ор Николай II ма¬
нифест през октомври 1905 г. и под¬
държали изработената въз ценови ив
иого ноиот—тунин е ползи ии инте¬
ресите ив помешчиците и търгов¬
ците.
окуляр, скулнр (лит.) физ. час— от
отежни оптична систсмв (като иинр.
микроскоп, телескоп) при окото ии
наблюдателя; — окулнрсв (дат.)
очси; — окулист, мед, декар, епе-
н—адиет но очни болести; офтал¬
молог; — окулиствнв (лит.) мед. на¬
ука зв очните болести; офтатнотс-
гян; — онулярон (лиг.) 1. мед, ной¬
то ое отиасн то окото; 2. физ. който
ес отивон то окуляр.
окулярам (лат.) бот, присаждан пъп¬
на от културио върху диве расте¬
ние, като привя опонивлен разрез,
нирсчон „сно”; «UTaT-oeaM.
окуд—ацин (дат.) астр. β—т—нс пок¬
ривано на одие иобосис тяло от
друго.
окултен (Ta—.) книж, който не нежс
та бъда обнсиси чрез они— или по
научен път; тийнетвся, тиса, скрит,
непознат; — онултизъм (лит.) тай¬
на нвукв зв тъмното, неясното.
снрнтстс, овръхчувотвонсте (но
свръхестественото!); х—nиоτизьм,
яеисв—дствс, тотопвтин, еоинан-
булизън и пр., конто но могат ти
ос обновят е досогв познатите за¬
кони; — скул—ии науки вдх—мня,
магьосничество, птинегтодаио и
др.
онумо (афр.) бот. —роническо, мис-
го нсиие gьрβс-питинτ, кее—с дсо-
—ига де 60 м височиив.
скунвит, окупатор (лит.) воен, неп¬
риятел, под чяо—о ръководство сс
извършва окупация иди ос държи
вещо е снунац—н; — онупвн—н
(ли—.) завземано ни отрани от чуж¬
ди войски; — окупационни еойони
конто онуи—рв чужтв територия;
—	окупационен дълг разносните,
конто еи ианриеяли окупационни¬
те войски; — окупирам завземам
страни или чист от вся е чужди
войски; — окупирано завземане,
завладявано иа чужди стрини яд—
час— от ион.
скнидонтадсн (дат.) книж. западен;
—	окннтснт звпат.
-сд1 (сънр. от алкохол) суфикс. из¬
ползван при имени иа химически
деривати, фармацевтични компо¬
ненти, търговски продукти и тр.
със значение алкохол, квто ивир.
глинсрет, нафтол. фснет.
-ст2 я онл (лит.) суфикс към същес¬
твителни оъе зваченис иаоте,
едно, нипр. отот, ингрст, ментол
и тр.
олдермси (англ.) книж. 1. неопгирин
члси нв градски съвет ял— графс¬
тво е Аигтнн; 2. градски общинс¬
ки съветник е САЩ.
одсвги—сзсв (дат.) книж. 1. маете-
витои; 2. ниодотиои.
олсинтър (дат.) бот. вечнозелен де¬
коративен христ е чореони, резе¬
ни нт— бот— цветово; зинуи.
слеят (лвт.) хим, оот от естер— ив
сте—вовати киселини.
слеин (тат.) хим, 1. оъсднясвне ни
глицерин е сто—нсва ниоол—ва; 2.
смес от точа— наотви киселини.

оло—нв—
488
нрсд—иво отоннсвата, която оо
получава пр— ризпидино—о ни τ^ο-
гин—го, нито сс стдолн стеаринът,
олоинвт сот ни отс—ясвита кисели¬
ни; олеит.
олсивое в o^ct. отои нова нисстива
—	мистов—тва. бсз нвят я .мирно
точност. конто оо нии—ри във нит
нв гт—церидн, почт— във всички
мизн—ни.
слое- (таг.) първа съставна чает ии
отежни думи със значение мао-
лев.
слсогрвф—н (гр.) печ, ост, 1. начин
на преработвано хронографок—
нопин ст рноувввн е блажни бои
картин— върху онснивлно пригот¬
вени хиргин; 2. копне, подучено
по —оз— ничия.
слсомаргарин (нам.) хим, маргарин.
олссмстьр (гр.) хим. наолонср.
олсенафт хим. бнто омазечве мис¬
то. получаване при лсститвнинтв
ив нафта
елссотсвряя (фр.) хим. твърда ж—-
встнясни ивзинна. получавани о—
говсжтв я овчв τοη.
сдесфялси (гр.) биохим. нойто енрео
или ес развиви е мислени сроди.
слсофобсв (гр.) биохим, ксйтс не ме¬
же ди вирее иди зигнеа в мислсив
орств.
одсум (лиг.) 1. хим. вид концентри¬
рана димяща онрви н—ост—ни.
упс—ребнввив е производството нв
органични багрила, взривни во-
щоотеи я др.; 2. биол. масловидио
вощоотвс, косто са намира в ня¬
кои рвс—и—елни клетки.
слсфин (лит.) хим. нсниси—сн въгле¬
род о— ет—тенсвнн род, подучен
пр— дох—дрит—рвното нв втксход
—	бозцвотио органично вещество,
употребяване пр— приготвяното ив
бонз—н с в—соко онтивсвс чиото,
на пластмаси, изкуствен ниучун и
др.
стяни (лвт.) бот, 1. ивот—всио дър¬
во; маотини; 2. птодъ— ни товв дър¬
во; маот—ви; — олнвен 1. нойте ос
отвисл де οτ—ηβ, до нвстянв; мас¬
линен; 2. нойто с е нвнт ии слиеа,
на нвстянв; ивет—нен. въззстсн—-
ηββ.
оливин (тат.) минер. 1. потуснълс-
цоиов камък с нидсст том, стък¬
лен блясък я ииолнновсзотен
цвят; пороидон—; 2. нвстнвсн (зв
ηβητ).
олив-ннт (фр.) минер. планински
снатвв породи с кр—стално-зър-
исога структури я чорон. тъмно—
иди овоттозстси цент, съо—авснв
от елиеян е нриноси от хронисти
я други снадия натсряали; туият.
елиеян (нт.) слис.
олигархически, олигархичен (гр.), 1.
ист. свойствен. присъщ ии оли¬
гархия; 2. нойто завис— от някол¬
ко души; — етигврхнчсснц управ¬
ление ял— олигархия, управление,
косто со намира е рънс—с само ни
знатиин гражданин, арнотронри-
ти; — олигарх 1. ист. член е оли¬
гархическо управление; 2. ист.
привърженик ни стягарх—н; 3.
прен. член на онсптсататсроно
малцинство. ноето управлява, ка¬
то он служи с подкупя и насилие;
— олигархия (гр.) 1. ист. в робов¬
ладелческия държавен строй —
форма на унрвeлeияe; нр— конто
властта с е рънсто на милн—нство
от аристократи и богаташи; 2. ист.
търживи е танови упрвелсн—с; 3.
прен. власт на оконлеатитероно
малцинство, конто почива на под¬
купи и иаентис.
етиго- (гр.) първи съставни чвс— нв
отожни тумн, конто означава нвт-
но количество. нсзиачи—етиа част,
слабо отклонение от норн—то и
под.
цлипцгaтиkоян (Ta—.) мед, истоот-г ив
илнне у кърмачки.
сдигентаз (гр.) минерал о болезни-
489
олимпиец
нив нвят, съставна чист ии фотд-
шпа—и.
цд—гоподя (англ.) търг, няколко про¬
давачи или купувачи, конте кон¬
тролират пвзвра — онизвит вли¬
яние върху ризиора на новата,
формират и управляват потреби¬
телското търосно е зивнонноет от
собствените он интороои и др.
отиго—рихин (гр.) мед, слаба онео-
неност.
олиготроф (гр.) бот, рвстсние, нс-
о—о —з—скна и вирео ни бодна поч¬
ви.
олигофрения (гр.) 1. мед, вродено
или придобито проз утрсбиян жи¬
вет -ти през първите дни и масо¬
ни от живота иа детето уврсжтвис
ии гливнин мозък, ноете е но-нъо-
нин нер—од ив животи ео проявя¬
ва е умствено недоразвитие; сла¬
боумно; 2. псих, събирателно пе-
ннтие зв вончин форми ни слабо¬
умие, цниоледони -ти придобити
е ранното то—етно; — олигофрени
псих, уне—воио недоразвити, изос¬
таващи дени или възрастни е ни¬
сък яитолоктувлси коефициент; —
олигофренопедагогика (гр.) дял от
общата потигогинв, който оо за¬
нимава е теоретическата и прак¬
тическата разработка ии въпроси¬
те зв развитието, обучониогс и
възнитвнисто вв умствено недо¬
развитите тона.
ош-гоцеи (гр.) геол. сродният пори¬
ст ст тро—ичнвта ори — вай-мла¬
дата онохв ст палеогена.
отигонятомян (гр.) меЛ. 1. намаля¬
ване броя ни ер—трон—т—то (чер¬
вените кръвни годна); 2. намале¬
ние ч—стотс иа нте—нито е кост¬
ния мозък.
олягурян (гр.) меЛ. намалявано ва от¬
деляното кот—чеетвс ур—ни от ор¬
ганизма.
Одими (гр.) 1. птиннив в Тесидян,
къдсто животи сперод гръцката
нитстогин богеветс (връх Мити-
ни — 917 м); 2. шеговито върхуш¬
ка, елит, цвят (ни обществото); 3.
ний-горватв галерия нв театъра.
олимпиада 1. спорт., ист. популяр¬
ни eбщцпρънни призвовстви и със¬
тезания, уреждай— воски 4 гсдн-
ия (от 776 пр. Хр. де 396); през 5-
тс таи ва ол—ипнадита се прекра¬
тявали всички военни дойетвин в
ннтата отрава и ос възцаряват
„свешен мир”; 2. ист. 4-гцт—шен
период между 2 поредни олимпи¬
ади; квто мярна за календарно
време: 25 отинп—атн = 1 вси; пос¬
ледната ст—нп—атв с 293-в; нача¬
лото на нашата сри сс пада ив 4-и
година от 194-а ст—мпнади; 3.
прен. състезание е обл. нв наука¬
та, културата и др.; математичес¬
ка отимп—вдв, олимпиада пе нем¬
ски езнк; — зимна олимпиада нлн
знмнн олимпийски игри спорт, със¬
тезания но зима- спортове (кън¬
ки, оки и др.), провеждани през
оъши—о годния, никто тстн—тс и
със съшита периодичност (от
1924); има нретложеи—е при за¬
пазени 4^0.^^ порисдичност
зиннити и тнтивти олимпиада ди
се редуват проз 2 години; — лят¬
на олимпиада спорт, възродени (от
1896) но ни-ц-ат-ва ив П. до Ку-
бсртсн — древногръцки игри, е
кенто днес участвуват народи от
5-то нон——нонти; превеждат ео е
голами гритово ии ризл—чви огра¬
ни със еъша—а 4^0.—^^ пор—-
етичност (пропусна—— св поради
войни оимо годините 1916, 1940 и
1944); — шахматна олимпиада'
спорт, стбсрни състезания зв све¬
товно първенство по шахмат, про-
вежтиви от Мсждуиирстнити шах¬
матни фодсринин (ФИДЕ) през 2
гстни— (от 1927);
олкнпнеu 1.один ог олимпийските
богове. често Зове; 2. прен, човек
Олимнян
490
величествен, невъзмутимо вот—чв-
вс-спенсон, увсрси е превъзходс¬
твото ои (випр. нао—я— пяси—от);
—	цлимnнзьн —ли олимпийско дви¬
жение спорт, тв-жсн-с иа спор¬
тната общсо—вснес—. вдъхновява¬
но от тухв ни ст—ип—йон—тс игри
и ст—нп—йонити хир—и, тух иа дру¬
гарство, тоторантвсо— я честни
борби.
Олимнян геогр,, ист. дрсвон грид в
Етили (северозападна час— нв По-
тепсиоо — днес рвзвиливи); сб-
шсслнвснн религиозен донтър,
известен е култа към Зевс Олин-
пион. е чняте чост тук с издигнат
хрин (одно от 7-то чутоев на ан¬
тичния свят) е сгреина ота—ун от
злато и слонови нес—, извинив о—
Фидий (ио с запазена), тук се про¬
вожди— т. нир. стинн—йони игри;
—	олимпийски емблеми, спорт,
продотивтнви по— нрепто—снн раз¬
личая не нвнт кръга ив бнт фен.
о—мвстиз—рвщи ист—е обединени
в стнмпийсонцто движение нен-
тииоитв; — олимпийска митология
нт— од—мнийсня порист о— гръц¬
ката мятсдогин ист, — одни от пс-
р—сднте (след „прсдстнипнйо-
нин”), нв кситс съвремснн-тс
„интсграфн” телят античната
гръцка митология. във връзки с
проминаниного към нагрнврхагв ес
появяват горeЯ; оформя оо сл—м-
пийонинт нвнгсои е един бог ив
бсгсвстс; — олимпийска харта
спорт, устав вв олимпийското
движение и игрите, разработен от
П. до Кубортси (приет 1894, Па¬
риж).
олимпийски 1. сдян от нрнноряге ии
Зово; 2. прен. стниннйснс спо¬
койствие. иий-готннсго хладнок¬
ръвие, косто човск може да про¬
яви; —олимпийски девиз, спорт.
гтвся: citius. altius, fortius („по-
бързо, по-виоено, пс-с—тнс”); —
оnuнп-йск- комитет, спорт, ни-
ннснитни организация, нснгс ес
грижи зи ст—мпнйонсгс тв—жен—о
и любителския спорт е съответ¬
ната ограни, като н представлява
е Международен олимпийски ко¬
митет (МОК.) спорт, нисш псотс-
ннно действуваш орган. който ръ¬
ководи овотсвисте стимпийонстс
тв-жсн-о; — олимпийски огън
спорт, огън, запалов ог слънчеви
тъчи е Дрсвав Ол—нпян я прове¬
сен (чрсз швфе—ис бнгвие) де нНс-
тото ии псредввги елимн—ида, нъ-
до—о сс подтьржв до закриваното
й; — олимпийски спортове спорт.
включваи-тс е програмите ив иг¬
рите и одобрявани от МОК (вж.
нс-дсту) нидовс спорт; списъкът
им нсогониис ее попътна е нови;
—	олимпийско величне прен., книж,
ветичествоисот. вслнчивсот (зи
ооанна. държано); — олимпийско
село спорт,, комплекс ог жилищ¬
ни огради е исобход-м-тс немощ¬
ни съоръжеинн, където оо наста¬
няват учисгияниго е олимпийски¬
те -гря по еромс иа протичането
нм; — олимпийско спокойствие
прен,, книж., често ирон. ненару¬
шимо, иесмугино от нищо спо¬
койствие (като ии олимпийските
богово, една ог хириктеринге чер¬
ги ив йонто бито безучастното от¬
ношение към грижите и страда¬
нията иа хората, иа смъртните);
—	сднмннонин ист. древногръцки
атлот, победигет е олимпиади;
олио (лвт.) рве—итетио течно масло
добивано от оенотц ии слънчог¬
лед, тикви и HOT.; еливня.
олифаит (фр.) муз. оредневонсвов
духов музикален инструмент от
рода нв роговото е форма ии сло¬
нов зъб.
ологеи^за (гр.) филос. —доалиотнчоо-
на теория. според конто животът
а възникнат одновременно върху
491
омерзение
цялото зонио кълбо вън вид ив
много микроскопични организми.
съвършено аналогични едни иа
друг и нрииидтсжашн към едни и
съш вит.
отогриф (гр.) юр. саморъчно напи¬
сано от завещателя звβошaиuо·
сттар (лвт.) 1. ист. мно—о зи жерт¬
воприношение; жсртнсвнк; 2.
църк. ивй-еажвата издигната чист
в християнски хрвм, където оо на¬
мира престолът и ес извършва бо¬
гослужението; влтвр; 3. прен, вояч-
нс косто ос оннгв свнто и непри¬
косновено.
олук (тур.) строит, съоръжение зи
неснвие и отеожтвис ив стичищатв
сс от покрива вета; водосточна
-ръба, водосток.
олфактΌнегрнл (лат.) мед. —змерви-
ие ситата, остретити нв обоняни¬
ето; — олфактометър (дат.) мед,
урод за изнервиие онлити, остро¬
тата иа обонянието.
Ом, Георг Симон (1787—1854) гер¬
мански физик, работят е област¬
та ив етонтрячеогвсгс, оитннвта,
внуетянати и тр.; открива нароче¬
ния ив нмстц му — закон ва Ом
физ. ееновои звнен зи завнониоо-
тти мсжту слсигрстеяжещатв си¬
ти, ситата ни теки и еъиретявте-
иноге ии електрическа веригата;
гласи: онтвги иа поогснннин елек¬
трически тон е прсвстинн с пра¬
во пропорционални нв напреже¬
нието и обратно пропорционални
ни съпротивлението ив нрсвсдв—-
ни.
ом (вам. от себсте. ) ел. 1. измерва¬
телна однянда (СИ) зв олонтри-
чсоно съпротивление, 1 ом - оъп-
регнелеинстс между две точки от
тинеои прсвсди-н, е който при
сила ив гена 1 А се създава нап¬
режение 1 В; 2. от-н-ци мярнв за
измерване с—латв на етентричос-
нс—о съпротивление, нояго с рав¬
на на оънрег-влеи-отс ив жива¬
чен стълб е височина 106,28 ом
при температура 0°С и 1 мм2 нап¬
речно ссчеинс; 3. мех. одяинна е
абсолютната -змерва-стив систе¬
ми зв мохинячне съпротивление
ии —рентнша оисгсна; — омметьр
физ, уред зв измервано е омове
съпротивителната сита на телата
срещу електрически ген.
-ома (гр.) етера съставни чист иа
одежин тумн оъе зиичоиис тумор,
новообразувано, ивпр. миомв, сар¬
кома, адсиена и тр.
омвр (хол.) зоол, вид голям дсоогс-
нсг морски рин е вкусно мосо.
омбрела (фр.) ост. чидър, слънчоб¬
ран.
онбротрафнл (гр.) хидр. записвано
количеството и продължителнос¬
тта ив еатсжнтс посредством он-
брегрвф; — омброграф (гр.) хидр.
урсд зв ввтсмвтячис непрекъсна¬
то записвано иа нсл—чоотвсто и
продължителността на HaTcx-TO.
омбронегрия (гр.) хиЛр, измервано
нстичоотвстц нв падналите нало¬
жи; — омброметьр (гр.) хиЛр. урет
зв автоматично измервано коли¬
чеството ни валежите; тъжтeмор·
омброфил (гр.) бот, рис—оиие, което
издържи ив продължителни нало¬
жи нв дъжт; влаголюбиво риого-
вне.
емброфилин (гр.) бот, свойство ив
вяно— рвотоиня да издържат иа
продължителни валежи.
омброфоб (гр.) бот. растение, ноето
ие може да издържи нв предът-
ж—готнн валежи; — онбрсфобин
(гр.) бот, иоонсосбнсот нв някои
раотоинн да издържат ва продъл¬
жители- дъжтцβо·
омега (гр.) 1. книж. псототнвта. 24-
—и буква ни гръцката избукв; 2.
прен. край.
омерзение (руе.) книж. чувство иа
погнуса, на гатост, иа стараше-
омилетика
492
вие към янкого или нсщо.
омилетика (гр.) църк, нвукв зв цър¬
ковното проповядвано и красно¬
речие; проповеди-чеснс изкуство.
Омир 1. гръдни спичоони поет, ив
когото прсдвнисгс приписва ив-
горо—ното ии тeнивтииго сличи—
лоени „Ит—итв” и „Одисея”; 2.
прен. голям сннчсони ност.
онтвт—ва (сърб. „итадож”) 1. ист,
литературно-просветно едружсиис
е Сърбия, което представлява пс-
тнт—чссна оргвинзац—я нв либе¬
ралната буржовз-н; съюз ив сръб¬
ските младежи зв повдигането и
обединението нв сръбската нанял;
2. разш. книж. младеж.
омлет (фр.) кул. нит нотне, пригот¬
вено ог разбити изпържен— яйди,
обикновено е прибивка нв мднис,
брашно и тр.
омнибус (лиг.) 1. голями коти о мно¬
го пейки, конто пътува през оп¬
ределено вроно проз довя; нота зи
много пътуващи; трамвай; 2. ост.
многостепснни пътническа нсти,
впрягана е йона; днтнживо.
емнинерси (лаг.) книж. веендеи; —
омнинори (тат.) животни и птици,
конто ее хранят ивк—о е животни,
тини и е риогеинн.
омограф (гр.) език, туми или форма
нв туни, конто сс пише еднакво
като други дума ял— ферми ив ду¬
ми, ио сс произнася различие.
оноиимя (гр.) думи сднвнвн но из¬
говор, ис различия нс зиачснно;
— сменимяка (гр.) език. 1. дял от
озннознинисго, е който ос изуча¬
ват оневините; 2. съвкупност от
смеянни—е е еднн сзик; — омо-
иинил (гр.) език., оъепидон—о нс
ферми ни дум— е различно значе¬
ние.
омофаг (гр.) човск, който ндс суро¬
во месо; — о^фалия (гр.) книж.
ядоно нв сурово месо.
смсфсн (гр.) език, думи, конте —ми
едвинво прс—зиошснис е други ду¬
ма. но се пише различно и —на
друг произход; — омофония (гр.)
език, сднанвс нрснзисшен—с нв
туни е ризт—чов правопис и раз¬
лично значонно и произход.
омофор (гр.) църк. част от архиерейс¬
ки отожди. конте оо ноен от архи¬
ерея иа раноиегс над еончин дру¬
ги по време нв богослужението;
ширен плат е кръстове пе ηο™).
сифадит (гр.) мед. възпаление ив пъ-
πβ.
омфацнт (гр.) минерал, който пред¬
ставя преход между тиопо—да и
ингяти.
омесвам; омясам (гр.) диал. подобен
съм нв, пр—лячаи, ннзии.
-он (гр.) суфикс зи именувано иа сто-
нсн—арн— частици, нипр. неутрен,
протеи, газообразни елементи на¬
то воои и др.
онагра (гр.) ист, вит дровиорниона
нетв—елив ниш—ви.
оиагар (гр.) зоол. диво магаре.
Онан библ. оня ии Юда, когото бв-
щити ианирви та сс ожени зв жо-
нита нв лоч-нит-н му по-голям
брат. Оная знае, чс сф—н—атвс
„потомството няни да бътс 1^0-
нс”, псрид— ксето „ногито влиза¬
ше при братовата ои жони, изли¬
ваше (оенето) на земята”; — она¬
низъм (лиг.) мед, изкуствено (из¬
вън половин вит) риздразняис ив
летови оргии- зв пеотягвнсто ии
оргазъм; мастурбация, ръноблу-
дне, истово самоудовлетворение,
иеестоотнснс удовлетворенно ии
пстсво—о чуβcτeц·
онбашия (тур.) турски оттотьоисн
нсииндир, ефрейтор нт— подофи¬
цер.
ондаuия (дат.) геол. краткотрайни я
о натки амплитуда движения ив
зоннвги нора, нс—то обхвашвг го¬
лами области.
ондатра (лат.) зоол. бозайник о— риз-
493
ое-
редв гризачи о донна кожи, пок¬
рита е мени, лъскава срвижово-
ръждива до черионифяна козини,
който сбн—ввв е тупни но брего¬
вото на роня, блата и озари.
ентинв (лвт.) мит. рочна нимфи,
ондограф (твт.) физ. уред зв’ запис¬
вано колебанията е ивпрожеияетс
и сятигв нв електрическия тон в
променливотоковата вериги; вът-
иопяс.
оитула—ср (лит.) 1. телеграфен алв-
рв— е нс-годнии скорост иа при¬
емано е вълнообразни линия зв за¬
писвано ни сигналните звин—,
употребяван при дълг— кабелни
дни—— и при радноготогриф; 2.
урсд зв къдрено на неон; 3. лидс,
косто рибс—я е такъв урсд; — он-
тудацин (лит.) 1. особен нит къд¬
рено иа носа, обикновено ни отри
вълни; 2. вълнообразно движение;
— свтулирам (лит.) нрввн ондулв-
нин.
оникс (гр.) минер, нотуокънсноиси
камък е боля и чсрия —HUH-, раз¬
новидност иа ахата.
оняремвнт (гр.) книж. тълкувател ив
сънища; — ои-романтня (гр.)
книж. тълкувано иа оъняша.
оинхит (гр.) меЛ, възпаление ив но¬
кътя; — онихня (гр.) меЛ. белоот
ии ноктите; нонтссдинв.
онколог мат. тонир. олоцивлиот по
онкология; — онкология (гр.) мед.
1.	раздет от иод—н—нига. който
изучава същността ии —уморите,
тяхното откривано, лечение и прс-
до—врвгнваие; 2. отдслси-о е бол¬
ници иди болница зв лекувано на
ракови зиболявиинн.
онкосфера (гр.) биол. ларвен стадий
при повечстс ендовс тони-.
оилук турска дробна нири.
ономасиология (гр.) език. 1. дял от
оeмионстстинτв, е който се изу¬
чава— лр—ядипиго и закономер¬
ностите зи означаваното ва пред¬
метите и изразяваното иа поня¬
тията е лоне-чссн- и тснсннсф-
рaзcототичооня средства нв ези¬
ка; еиони-стегня; 2. ивуна зи оз¬
начавано, назовавано на предно-
—итс и явленията, зв разлики от
оемвоистогинти; оноиитслог—н.
ономастика (гр.) език. 1. днт от сз—-
нознии—огс. е който ео изучават
собствените географски и човеш¬
ки имена; 2. вончин собствени
имени е даден език; — ономаети-
кон (гр.) ост. речник иа оеботве-
ия—е имани.
ономатотсгин (гр.) език, снсниоиотс-
гин, οηομβοτ-ηβ.
ономатопня (гр.) език,. 1. думи, обра¬
зувана чрсз звукоподражан-е; 2.
образувано ив тумн чрсз звукопод¬
ражание.
оитсгсвсзв (гр.) биол. индивидуално¬
то ризв—тнс ии организма от нс-
гсвотс зараждано де кран нв ж—-
еоти му; — онтогенезнс (гр.) биол..
яидявндувтис развитие ии орга¬
низма, включитетис ив човешкин
нидненд ет отидин ни оплстснв—и
яйцеклетки те завършвано иа ин¬
дивидуалния живот; — онтогения
(гр.) биол. учение зв произхода и
рвзвнт—етс ии ж—в—тс същества;
ситсгоиезв.
онтологизм (лат.) филос. идеалнс-
тичеено ф—тоосфоно направленно,
според несто идоигс съшсегвуввт
отделно от предметите; — онто¬
логически (гр.) - оитологнчеи фи¬
лос. 1. който ео отнион до сятсто-
гин-в; 2. е качества ни ои—стогин;
— онтология филос. 1. част от ме-
-ифизикати, конто се званиава с
природата ни тойотеитотиостти, нв
битието; 2. е ндситнотичсснатв
ф—тоосфин — нсгафнзичоонс уче¬
ние за ееръхоетоотвон-н и мате¬
риалния отросж ва овсти.
се- (гр.) първа съставни част ни
отожн— туни еъс значение нйно.

оогвмян
494
оогамия (гр.) биол. истое ирецсе, при
нойте мъжките и женските псто-
вн продукти се ризт—чават ниого
сд—в от друг, като при това спер¬
матозоидите оа подвижни, а
яйцеклетките — нопсдв—жн—.
ссге—ези (гр.) биол. сбразувиио нв
яйцо.
оогоний (гр.) биол. оgнeктeτьчcв
жснонн потов орган е низшите
риогсннн, за нойте с свойствен
пронсоът оогамин.
оолит (гр.) минер. оод—мои—ва ски¬
та, изградени в пс-гслянаги си
чает ст минората- образования —
оотн, но—тс ои опссии о нврбевит-
но, жотсзиеенясно иди глинесто
вещество; дребнозърнест вврсвит
камък, чийто зърна приличат ив
хайвер.
сологин (гр.) днт от орн—τототннτв,
в нойто ое изучават птичите яйцв..
селдазна (гр.) биол, протоплазма ив
яйцо, йлеткитв, е конте со съдър¬
жа зипио ст жълтък във вит ии фи¬
нн зрънни.
ооспора биол. отнсктогъчна онора е
иннон водорасли е сдиснте—ъчин
гъби.
сс—смин (гр.) биол, разрязвано ии оп¬
летено нйно зв научно наблюде¬
ние я проследявано иа ризвити-
ето му.
оофорит (та—.) меЛ. възпитание ии
нйчн—н.
опак (тит.) 1. качествена бнли гтиив
за грънчарски изтст—н; 2. беля
грънчарски изделия; 3. кито прид.
спец, непрозрачен, тъмен.
опаковка (гр.) 1. увиване, загъване ;
2.	сбененв; — опаковам, увиван,
зитъеим.
спад (лвт.) 1. прозрачен минорат,
скъпоценен камък, е мточиозото-
нинив нвн—, който тава пъстри,
прсионяшн оо отрижсв—я; 2.
текст, тънък, фин, обинн. бнл
прозрачен плит; — опалсенситон
(твт.) физ. ней—о наподобява от¬
разената от опала свотдиив.
опвлсеноннян (лвт.) 1. физ. разсейва¬
но иа овогтнии—и, причинено от
митки чиотндн. разпръснати е
прозрачна орсда; 2. мед, наличие
нв следи от албумини е уриив—в;
3. еъзмътон изглед ив колоиден
разтвор при отризона светлини.
опидсецирам (твт.) физ. зв колоиден
разтвор — —нам възмътои изглед
при отразени светлина.
спввтжан (тур.) диал, ямурлук,
цпвсеняс (руе.) стрих.
опаки, опекунство ваотойн—чосгвс,
грижеис зв янторсоято ии мало¬
летни или умопобъркавн; — опе¬
кунски съвет избраните измежду
роднините и близните за горната
нет; — опекун настойник иа ма¬
лолетен или иееноннон.
опера (tbt.) 1. драматично нрсязво-
деино, е косто тсйотеиш-то дини
поят тексти под акомпанименти иа
оркестъра; 2. зданието — театър
зв тоев; 3. трупи, конто нротс—авн
гиняви произволения; — опера бу¬
фа ровднстнчиа музикална коме¬
дия, конто по сюжет с близка до
градския я солонин нареден бит,
и по музики де иврстиопоосниято
нитсницин; — опера серпа опера
е исторически или мятологичсс-
нн сюжстя и е блестящи вир—уоз-
ия арии; — оперна трупа артис¬
тите, конто ’ игрант е оноритв.
операнд (вигл.) 1. мат. величини,
върху нонто сс изпълнява аритме¬
тични яли логическа операция; 2.
комп. чвотги от наотрукцин, оп¬
ределяща обекти ни онсрац-нтв,
нонто трябва да сс изпълня.
оперативен1 (лвт.) 1. който сс отна¬
ся до конкретно, практическо осъ¬
ществявано ии задичв, дейност и
нод.; 2. нойто бързо и умотс осъ¬
ществява някаква звдичв, план и
тр; 3. воен, нойто с свързан с ес-

495
оподелдок
свия операции.
оперативен2 (дат.) мед. който сс от¬
нася те операция.
снсри—ор1 (Ta—.) 1. мед. рядко, тирург
донир, който приви операции; 2.
специалист, който ръководи ня¬
какъв производствен ирецсе —
прожектирано иди св—маво на
ф-тни, управление на машини и
тр.; 3. служещ, който има спец—-
идна служби е безжична —eлeтри-
ф—н.
оператор2 (вигл.) комп. L синеел зв
означавано ни опсрацияти, конте
трябва да сс изпълни върху один
иди повече опоринти, за да ее ле¬
тучи титан резултат; 2. човек, ной¬
те следи работата на апаратното
оо-гурлвиие на компютърна сис¬
тема; 3. ооновиянт градивен блок
е език за програмирано, язиозваи
и програмата за определена нсд
иди функция.
операционен огивснщ ее то опори-
цня·. — операционна зала стан е
нснто се нравят олорвниито; —
операционна бележка зиниовиио ии
извършена търговски операция с
цеиин кинжа; — операцноиен план
— идва за огоивнснв дейност яли
зв воеиин тсйотеян; — онсрвн—-
онеи усилвател рад.техн, високо¬
качествен усилвател, предназна¬
чен за използване ии функционал¬
ни схемн; — операционна систе¬
ма (англ.) комп, програма ит— на¬
бор е— програми, конте управля¬
ват впвра—инте и програмните ре¬
сурси ив компютърната ояогона
внсето потребителя; — операци¬
онно (оперативно) смятане изч.
техн. — метод зи решавано нв ди¬
ференциални уравнения чрез из¬
ползване нв трансформация. ко¬
ито ги овсжтвт до итгебрични.
онорвннн 1. мед. рязано нв нннен
част от тялото ви болнин е дол
обтснчонно или дочонно; 2. воен.
предприемано действие (ив армян)
зв поотигиио ии определен— ноти;
3.	търговски или бвинорсни сдел¬
ки; 4. язпътисияо нв определени
задача от обшити работа иа учреж¬
дение или предприятие; 5. техн.
о—тслив завършени чает на техно¬
логически процес, извършен от
едни работник ии едни нишииа;
6. съвкупност от действия е даде¬
но предприятие зи получавано ии
печалби — покупко-продажби,
застраховка на отснято, провоз я
пр.; — оперирам (дат.) 1. нрввн
онсрвн—н иа болен; 2. планомер¬
но действам (оообонс за всеиои)
зв ноетягвие иа известия резул¬
тати; 3. работя, служи он, бсривн,
Τομοτηβη.
оперета (нт.) 1. муз . матки онсри,
предимно е есесто съдържание и
игрива музики, ньдотс ео псе (сти¬
ховете) и говоря (нрозити); 2. огра¬
дата, е конте ес изивонт такива
нрсдотавлсинн; 3. театрална гру¬
пи, конте изпълнява твниви пред¬
ставления.
опиат (λβτ.) лекарстве, съдържащо
опиум.
опиум 1. втвърден млечен осн ог ио-
узротято минсеи главички, който
ео употребява като лечобнс сред¬
ство и зв упонваие; 2. прен, вещо,
което упоява или замъглява съз¬
нанието.
опнофигин (лвт.) мед, 1. болезнена
страст към приемане нв опиум; 2.
хронично отравнио е опиум вслед¬
ствие о—огениого му прионвно; —
опяофвг 1. човск, който приеми
опиум; 2. т—цс, ксете отрада с—
онисфaтин.
опнстограф (гр.) книж. написва от
двсто ограни пергамент.
ониетотеи (гр.) арх. задната част иа
хрвн или тругв nоcτройкa·
οποτοττοκ (вр.) състав от спирт. са¬
пун, камфор и др. етерични вс-
опозиционен
496
шества. ксйто се употребява за
разтривано.
споз—н—снов (лиг.) враждебен, пре-
тнведойствиш: епоз—нненнс нас¬
троен; — опозициоиер 1. нойто нс
с съгласен и се бори против пред¬
ложено рошоя-о на въпрос; 2. по¬
лит . член вв лоднтичоона пврт—н.
нснгс ое претнвслоотввн на пра¬
вителство, за да снечолн вдаегтв
и нрснари принципите си; — епо-
зидин, 1. оъпретнвлои—о, отпер,
противодействие: привя олоз—ц—н,
противя ео; 2. и) партия, враждеб¬
ни ив прве—тетствето; б) съвкуп¬
ността на всички спез—нноинн
нартня; 3. астр, положение на во-
боево тнте, ногате ее нам—ри е
противоположна на стъинсто но¬
сена и се вижда иий-дсбрс; прс-
г—воо—оeиe·
опонент (лвт.) онзи, нойто опори но
известен въпрос; — опонирам спо¬
ря, оспорван, възразявам; — опо-
ииране възразяване, оспорвано.
спцрτюиязым (тат.) 1. иичин ив мис¬
лено, ръководен от мотиви ии лич¬
на изгоди; 2. приспсссбяввво към
условията иа нононга, съглаша¬
телство е про—ивнини зи получа¬
вано ни нянинв— изгоди; бсзпряи-
н—тноот; — опортюнист човек,
нойте ее приспособява към сбо-
тонтслствити. кито ое строи— ди
постигне оимо вронении облаги;
безпринципен човск.
опосум (имор.) 1. зоол. двуутробои
ииоринивон— бозайник, пр—лнчои
иа катерица; 2. кожи от таксви жя-
вцτиц·
опотерап^ (гр.) мед. лекувано оъе
οοκοβο от янкси органи.
опешлянам (рус.) развалян, понва-
рнвaм·
спрссиеси (дат.) който потисна, при¬
теснява.
опресия (твт.) мед. ποτηοηβηο. при¬
теснявано.
опсоинн (гр.) биол. защитно тяло в
кръвния серум. несто въздейства
върху микробите, кито засилва фа-
гон—тито.
оптант (лвт.) юр. тине е право ив оп¬
тация, т.с. да о— —збсре псдвнотво
в обтвот, нонто ше ниис от одни
държави към други.
сптатне (тит.) език, наклонение, нс-
с—о —зразлва жотвиис ид— възмож¬
ност зв извършвано ни нянинве
дойоге—о; жотвтолис наклонение,
оптация (лит.) юр. избор иа поданс¬
тво от нвослсн—ото, чинто тери¬
тория трнбва ди мнио от одни дър¬
жава във владение на други.
оптика (гр.) 1. ивукв зи зрнтслннто
я овсттивии явления; 2. производ¬
ство я търгов—н ив урет— зв гло-
твио, наблюдение я пр.; 3. мага¬
зин зв счита я други оптически
уроди; 4. овнитс оптически уро¬
ди; — оптик 1. опоняиляог. нойте
оо зиннмави е оптика; 2. лицо, но-
сто нзрвбствв иди противи опти¬
чески инструменти, особено счи¬
та.
ентнмвлсн (лит.) книж, 1. иай-бла-
генрин-ои. нвй-подходнш; 2. ней-
го нвй-нного съответства нв же¬
ланите условия; — сп—имвлязярвм
книж, създаван най-добрито, иий-
иодхсдяшите условия зв нощо; —
оптимизатор (лат.) техн. устройс¬
тве, несто чрсз автоматично тър¬
сено намира я поддържа такива
отейноот нв едиа или нннолнс из¬
ходящи величини на управлява¬
ния обект, при конто изходящата
велнчиви има ено—ромив стойност;
— оптимум (тат.) книж, 1. съвкуп¬
ност от вaй-блaтспр—нги— усло¬
вил; 2. иaй-блвтонр—н—ои резул¬
тат е— дидоии работа.
ои—имат (дат.) витен човек, нродо-
тивнтсл на богатото съсловно е
стария Рим (противен. нредотир—-
ат — бодинк).

497
опция
сптниегър (гр.) физ. урод зв ли¬
нейного измерване на калибр— и
ДР-
оптимизъм (лит.) възглед, който раз¬
глежда всичко от добрата, от свст-
дити о—рвив; е абсолютния смисъл:
схващаното, че овстьт, такъв, ни-
къвтс а, с вий-дебрин—, чс дейст¬
вителността, свотьт, с създаден
птанонорнс от стии разум (про¬
тивен. поо—низьн); — оптимисти¬
чен гледаш от добрата стрини: еп-
гиннсг—чис настроен, благоскло¬
нен, надяваш со, очакващ благоп¬
риятен край; — оптимист човек,
нойгс гледа вв всичко само ог
сеотлвтв отрава. от тебрати стри¬
на.
оптирам (ли—.) 1. юр. изявявам пра¬
вото си ни ептаи—н; 2. книж, из¬
бирам! една от няколко възмож¬
ности.
оптически (гр.) физ. нойто се отавон
то оптика; зрителен; — оптическа
измини погрешна представи пери¬
ли физнетег—чин причин— за го¬
лемини, ферми, релеф и ир. ни
нрот>мстнто нт— ни тсхинто обра¬
зи; — оптичен диск (англ.) комп.
орвввятеднс нов тил носител нв
нифорнин—я във вид вв тнон, вър¬
ху който е фиксирани лазерни
оветтини сс звп—овв звукови, ви¬
део- или цифрови —нфсрнид—н; —
оптически обриз изображение ни
предмет, нойте сс получава през
оптична енотома (обектив. лупи,
оглодало и нр.); — оптическо стък¬
ло (оптически лоши) вдлъбнато
или изпъквате стъкло (теша) ив
зрятолон урсд.
оп—солон—ровики (гр.) направленно е
ридноелентрсвинага, косто сс за-
няниеа със създаване на о—отонн
за обработки и запазвано нв ин¬
формация като е оптослснтровнн
устройства се осъществява преоб¬
разувано ни дадена информация
е овотт—нвн о-гниди, нейното въ¬
веждано, обработвано и анализ,
запомняно и извеждане.
оптометрия (гр.) дял от физиката,
който изучава зрсвиотс; — опто-
метър (гр.) физ. уред зи определя¬
но оялвтв ив зреиного.
оптстсхнина (гр.) клон от сит—нитв.
който сс зввянввв е —зч—олои—о.
изработвано и продажба на оптич¬
ни стъкла, лош— и уретя.
оптофон (гр.) оптнчон апвраг, ной¬
то превръща витимня образ на
буквата е определен звук, е чиято
помощ можа ди ео утеони четене¬
то на стопнтс.
опунцин (гр.) бот, нвкгуоцво расте¬
ние с птсонс стъбло и отри нддн-
вя n^TOBC.
опус (ТВТ.) 1. TOTO, творби, про—зво-
донно; 2. музикално произведе¬
ние, несто представя отделния но¬
мер от съчиненията нв компози¬
тор, нифрвтв при думата опус оз¬
начава роди на валноввнотс или
публикуваното.
олцион (Ta—.) 1. мор. уговорка е до¬
говор за провез нв огоня по мора,
с конто ео допусни зиинва ни сд¬
ав стона е друга ял— стоварваното
е друго прнотивншо висете в
предварително определеното; 2.
прив-тог-н зв получавано на сто¬
ки —ли акции на продеврнгстно
уговорени дена, независимо от
нио—ънитито премени ии пазара
нт— бороитв, нато сс спазват из-
вес-ин условия.
опцня1 (дат.) 1. свободен избор. пра¬
но на избор; запазване прави иа
жигод—гс на одна обтает. нояго
минава лед влиянието вв труги
държави то известен срок; 2. дър¬
жавен —д— сбшннонн заем. изтег¬
лен вв части; вонна чист оо казва
спннн; 3. юр, онтавня.
опция2 фин, уговорено от оино—нги
иа зиома право на нелсоредство-
оракулски
498
вято нретнгср— я особено бавна¬
та и банковият консорциум, е ни-
чоо—вс—о им нв неоредв—н—, да
покрият заеми ив части и е пред¬
почитано от -нх врсме.
оракулски (твт.) нрсдонвзитотон; —
оракул 1. е ввт—чвин овят — жрец,
който предсказва бъдещето; пре-
ряцатет; 2. храмът или мястото,
където жроннтс нравели предскв-
званя ог ямсто нв божеството; 3.
разш. предсказател.
орален (лат.) книж. устои; — орален
звук език, глаоиа или съгласни, при
изговори, ни ненте нзтящниги
струн излязи само през устиити ку-
хнив·
ервигуган (мит.) зоол. голяма, чове¬
коподобна маймуна от о-в Сумат¬
ра и Бсриео.
еранж (нид.) 1. жълточервен, пор¬
токалов цвят; 2. багрило е тикъв
нент.
оранжади (фр.) разхладнтедно питие
от портокалов сок, зихар и гази¬
рана βοτβ.
оранжев (фр.) портокален, жълто¬
червен, срииж.
оранжерия (фр.) остъклено и отоп¬
лено поношенно, нβо—врниκ·
орар (гр.) тосов дълъг или— е кръс¬
тове, нойто дяконът премята на
рамо но врсмс ив богослужението,
оратория (лвт.) 1. църк. етан зв мо¬
литви е манастир; 2. луз. вонвт-
ие-янстунсвгалио съчинение със
ссрнозои (сбнииовоио библейски )
сюжет; 3. църк. час— от китодичас-
ня хрвм, предназначен за моле¬
щите ее; — ораторнаи- дно рели¬
гиозни бра—о—ев със оиотски харак¬
тер без манастирско общсжн—яс с
над възпитание нв юноши: в) ита¬
лиански еригернинн. вир-чин-
чсото ф-днинниети (1558 основа¬
но, 1575 сфиннидио утвърдено) и
б) френски сра—орниин (1611 ос¬
новано, 1864 утвърдено от напи-
τβ).
срвторогввн (лвт.) ирон, говоря пред
мнозина олуша—олн е претенции
за оратор; — ораторство (дат.)
крвснерочяс; — оратор (дат.) 1.
лицо, косто яма дврбатв ди гово¬
ри добро, дв държи речи пред об¬
щество. нв събрания, митинги и
др; 2. диде, косто нрснзивон рсч
пред оъбрвияо, митинг и тр.
орбита (дат.) 1. астр. затворена криви
линия, по конто сс движи стаи
итвио—в; 2. анат,. очни ябълки; 3.
прен. кръг, сфера ив влининс 4.
линин, по конто оо движи елект¬
рон; — орбитален (дат.) кой—о ео
отився до орбити.
оргазъм (гр.) 1. мед, най-вноока точ¬
ни нв физиологическо възбужда¬
но поради нахлуване иа кръв или
друга физиологическа течност в
внисй оргии, оеобоно потов; 2.
прен. елвдоограс—но чуеотео при
подово задоволявано.
орган (гр.) 1. муз. голям музнивлси
инструмент е католичсск-го хрв-
μοβο, е който звуците оо възпро¬
извеждат чрез тръбя; 2. анат. чист
ог човешкото тяло, животно яли
растение, конто изпълнява спро-
делеив функция; 3. прен. обикн. мн,
служителя е държания или общес¬
твени учреждения; 4. прен.. ръко¬
водно тнто е държави, организа¬
ция; 5. прен, вестник или пери¬
одическо издвине, нротивзивчои
да ирекврвв идеите иа с—дсдие тн-
He, тсчсняс или нвртян; 6. техн.
съставна чист иа сложни нвши-
и—, нистадвнин и друг— е опреде¬
лено предназначение.
органсти (гр.) биол, чистя от най-
простите eтицнлоτычия организ¬
ми, конто изпълняват най-разт—ч-
ия жизисин фунини—.
ергаисм (гр.) муз. 1. антично наиме¬
нование ви музикален инстру¬
мент, пс-къонс — оргии; 2. ний-
499
оргввонт
отаритв ферма иа импровизиране
мнсгоглвсно носно е катол—чос-
на—в чернев през 9.-10. вон, ди-
ифенин.
организатор (лат.) човек, нойте ее
стврио да обедини онслс собе си
групи от херв зв постигано нв нз-
всотяи цел; — организация 1. съ¬
единение нв од—в—чни всшв иди
същества в одно одиннс дядо, тъй
чс, първите, свързани взв—мнеоб-
разио, стужи— квто помощни оръ¬
дия (ергвин) на цялото, зи пости¬
гано ни известна нет; 2. органи¬
зирано; 3. съвкупност от физиоло¬
гически и пс—хнчосни овойотвни
нв тилен ергванзъм, еъчотиня е
стройна система; — организиран
1.	съединявам, овързван хората
-ти природните сити, тика чс ли
ос поетигне известна преднамере¬
на цол; 2. уо—ройвин, нагласяван;
3.	обединяван за постнгвнсгц иа
някакви нот; 3. подготвям нещо;
4.	пеотввнн ноше в ред.
органязмеидон (фр.) мед. подобен,
приличен иа цял оргвн—зън.
организъм (лиг.) 1. живо същество
-ти риотон—о кито с—отонв от ор¬
гани; 2. съвкупност от физичес¬
ките и психичоониге свойстви иа
даден човек; 3. човешко тяло; —
органически, 1. онвбдсн е органи
зв живот, рвотеж и размножава¬
но; 2. който принадлежи към жн-
вот—вонян и рвотитотн—н овят; 3.
нойте а свързан оъе същността иа
нешо; 4. хим. нойто сс отваон то
оъодиионин нв въглерода; 5. прен,
органическа омраза, мразено от
дъното нв лушвта он; — органи¬
чен анализ хим. определяно ии ви¬
да и процентното оътържив—с нв
х—нячсоннто елемент— в ерганич- j
вита молекула; — органична хи- |
мня дял от химията., нойте сс за- ·
нямана с въглеродните съо.ннс- '
вия от растителен и животински I
произход и звненято нв техните
превръщания; — органични вещес¬
тва химически съединения, ко¬
нто съдържат въглерод; — орга¬
нически устие коио—нтунянтв, нс
конто се управлявала Източна Ру¬
мелия.
органист (фр.) муз. 1. муз—нвит, кой¬
то свири на оргии; 2. майстор нв
органи.
органо- (дат.) първи съетаеиа чает на
отежни думи еъе знвчоиис орга¬
ничен.
органоген (гр.) сдии ет хнничосн—ге
стоиоитя кислород, водород, въг¬
лерод или взот, ввжон зв образу¬
ването и развитието нв оргвннто
е живото същество.
оргввегсисза биол. 1. образувано иа
отдалия оргвин и системи при ем¬
брионалното развитие у животни¬
те; 2. образувано ии основните ор¬
гани при рвотенянгв от исриото-
ма—а.
оргяногенен (гр.) биол, 1. нойте е от
органнчосн— произход; 2. нойто
съдържа органоген.
органогення (гр.) биол. днт от емб-
рнодегинта, който изучава обра¬
зуваното на органите е живите съ¬
щества.
српaиспрaфян (гр.) биол. сниоввио ни
външните характерни ферми ни
живетявскито и раогнгедннго ор¬
ганизми; — цρтвнсгрвф—зым (гр.)
мед. обрисувано върху кожата гри-
н—н—то вв анней орган нр— ,мс-
тнннноко —зотcgвaно·
сргавотвивминв (гр.) биол. изучава¬
но на животинските или расти—от¬
ви оргии- откъм гнхнс—о фунн-
цнон—рaнc·
органозоли (нем.) биол. нетситнн
онстсин. в конто дисперсионната
среда с органическа точност.
органонд (гр.) биол. постоянна чист
от животинската яд— растителна
клетка. конто изпълнява опрете-
органолептика
500
тонн функции е нейния живет.
органолептика (гр.) биол. 1. свойст¬
во ви тотата ти въздействат върху
остнввито орган—; 2. внуеов—то.
обонятелните я други свойства нв
всшоотвага. не—те организмът
присиа проз устати; — ортвнодeп-
тичов (гр.) биол. нойто оо стваон
до свойствата ва тотата да драз¬
нят согиватв.
органология (гр.) 1. днт от биологи¬
ята, нойте ес звинмави оъе стро¬
ежи нв ж—встинонигс я ва расти¬
телните сргив—; 2. органографин.
цртвнотонвдяeτнчcн (двт.) биол. кой¬
то ce стивсн до течното опреде¬
ляно мнотсте ив определен оргии
е организма.
ергавомсталсн хим, който ео огнвсн
до съотинонно, носте съдържа ор¬
ганичен радикал и μο—βλ.
органоминерален минер. нсйгс оо от¬
нася до минерал от органически
произход.
оргаиои (гр.) филос. е Аристотело-
ввта фятоссфнн — оръдие зв н—о-
тсио или зи ивучис изследване.
оргаиои—мин (гр.) биол. определяно
и класифицирано органите ив жи¬
вите същсстви.
оргаиопатия (гр.) мед. общо назва¬
ние ив бодеотите ив оргинигe·
органопластика мед. 1. възстановя¬
вано по ндао—ичои ничия на ня¬
ней загубен иди невреден оргии;
2.	изменяно по изкуствен начин
форинго иа някой оргии; — орга-
нопластнк меЛ. специалист по ор-
гвионтвегинв.
органопрепарат мед . пропират, поду¬
чен сг жлези е вътрешни оскре-
ц—н и от други живо-ниск— орга¬
ни и тъкан—.
органотерапия (гр.) мед, използвано
зв тсчсбня доля ии живегивскито
оргии- —ли иа приготвени от тях
препарати.
оргия (гр.) 1. ист, у дровинго гърци
— Празненство е чест на Бакхус.
бог ни виното и восетного; 2. прен.
ризнусиато, разюздвне* пиршест¬
во, развратен пир; винхиватня.
орда (τβ—.) 1. група чоргирсни наро¬
ди, конте се движи от място вв
мното; 2. ист. татарски войски е
древна Русин; 3. прен, оборшива
от въоръжена бинта, кенго боз-
чниства, граби, убнев; 4. ист. съ¬
юз на няколко чергирсни монго¬
ле—тюрнони птсионв.
ортвлян (англ.) ист. 1. оредвсвокс-
неи варварски начин за опреде¬
ляно виновност-в иди иевннисс-
т—в на заподозрян е престъпление
чрез подлаганото му ни „божи
съд”, нойте со състоят в преми¬
наваното иа родина —зн—гвнин е
води, огън, нагорещено жетнзе и
др; 2. сродство за нрсвождвио иа
такова изингиино.
орден (двт.) 1. светско —ля черков¬
но сдружсине, ксете простотии
епротолонв над, спазва известя—
нравила, в членовете носнт отли¬
чителни знвнн: темниннаисни ор¬
ден; 2. знак зв отлично, нсдвд: ор¬
ден за храброст; 3. ист, среднсео-
невна иснвшесно-ринвронв орга¬
низация, конто с служили за за¬
воевателни ноли нв феодалите и
паната.
ордер (фр.) 1. иврсжтвнс. поръки. за¬
повед; 2. клауза е полиците и дру¬
ги новия нн—жа, конто тави пра¬
во иа притежателя ти прехвърля
документи е 'во-чинтс му нрава
върху друго ляно; 3. арх, ред, едни
ог цсноенято видове конструкция,
конто ое оттячаеи— е сстс—ячосно
и целесъобразно съчетаване ив от¬
весни я хорнзонтвлин отснситн;
4.	счет. одни сг първичните сче¬
товодни документи зв о-читвяо ии
сче-овстни онорвннн.
ординар (лат.) геогр, сродно вотвс
я-вс нв рода, езоро, залив и тру-
501
Орест
ги, изчистено одсд многогодиш¬
ни наблюдения.
цртяиврен (лат.) ост. книж. 1. об—н-
невон, прост, бвнвтен; 2. за про¬
фесор — родовсн; — ординатор
(дат.) 1. мед. редоея донир; 2. техн.
изчислиталии мвш—вв, калкулатор
о различен брой оненявтнзярин—
устройства, конго позволяват та
сс извършат едожия вр—тиот—чсо-
кн я логически оиорвнин овиоо-
тентстис; — електронен ординатор
— електронна изчисдитетва ма¬
шини; — ордннярам, проглеждам,
приеман болия (за денар); — ор-
тиивнин (лвт.) 1. мед, устно нареж¬
дано ни тенвр; 2. църк, ръкопола¬
гано ив свещенослужител у като¬
лиците.
ординарен (дв—.) офицер иди вейник,
нсствеон при инкой началник за
изпълняване ни поръчки.
ордииарнат (дат.) книж. служба и
длъжност нв рсдовся префсоор;
родовна нрефосура; — ординари-
ус (ла—.) книж. ротовая нрефссср,
ортинатн (ли—.) геом. 1. вторатв ко¬
ординати ив течка в вфнава ко¬
ординатната снстона върху нрави
и рвеннив или ирсстрвнотво, нс-
ето ос сгботнзеа обикновено о у;
вертикалната сс от правоъгълни
нордниатив енотема; 2. разстояни¬
ето ив точки до абсннснвта ос нв
перпендикуляр към исн.
ордииереи (фр.) обикновен, посред¬
ствен, прост.
ордня (тур.) ост, разг, множестве,
тътна.
ордовик (лат.) геол. орgeвнщн— по¬
рист, ордевишни систони; — ор-
доиншки (да—.) и evier eрgоβ—щ-
ка с—отсив, ордсн-шни порист
(геол.) — втернят период от пв-
леезойонити ори, ногв—с ос появя¬
ват стоножки, скорпиони, разви¬
ва— сс водорасли я нр. (по името
нв старого идоно ордсн—нн, но-
ото ваеоднвадо Уело — Англия).
ордонанс (фр.) ист. във Фравн—н н
Англин — критски указ, нойто не
ос нужтве от потвърждението нв
o^Toea-ro нродотавитототви, зв
дв летучи с—лаги ив закон.
ордьовър (фр.) кул. порн—н от дели¬
катеси — колбаси, руска ситиги,
хайвер, рибни и др., конте оо под¬
айся пред— главного ядено зв въз¬
буждане ив Bncru-a.
оревтя (гр.) горски нимфи.
оренд (фр.) минер, сплин от мет н
цинк. конге ими злитист цент.
орекс (гр.) диал. влетят, охотв.
орелеф (фр.) изк. изпъквате скулп¬
турно изображение върху'плосък
фон.
ореографня (гр.) описание ив пла¬
нините.
ореол (фр.) 1. лъчезарен венец сно-
то главата ив Христос и светинто
но якоин—о; 2. само ет. прен. сби-
нинс ог едини, успехи, неиге обк¬
ръжават иннос събитие или човек;
3.	светъл кръг, синв—о окото сил¬
но светещо тнло, сното Слънце¬
то, Луната и нр.; 4. фот. светли
—види около нзобрвжсиис във фо¬
тографска синина; 5. телев. до¬
пълнително осветявано снслс
светли слсноиг—, причинено от
пътно вътрешно стражовнс в
предното стъкло иа й-неонсп; 6.
прен. олива.
Орест е гръцката мятслогня - с—и
на Агамемнон и Кт—τcнноcτрa·
Снород ний-разпространената ле¬
генда, връщайки ее о— Трен, Ага¬
мемнон с бит убит жестоко от жо-
ив е— и нсйн—н любовник Et-ot.
То иснвл— ти премахнат виотод-
нина на Агамемшон Орест я гой с
бил иривутов дв избяга от ред¬
ния он грит. След 7 години, нотв-
то отиват пътнетогов, рошил ти
отмъсти зв бвши ои. Оракулът ни
Аполон е Делфи ну кизил да уб—о
ернгиивдсн
' 502
мийни он и Еднет. Изпълнят по¬
ръчката, но бог—в—те иа отмъще¬
нието — ернин—то — започнат—
дв го преследват за нроднтвгв май¬
чина кръв. Съо звотъпв-частвсто
нв Атинв Орост бит оправдан; —
Орост и Питвд 1. гр. мит. слот
убийството ни бвщи му от ивйна
му Клнтсннсотрв, Орост а изго¬
нен при вуйчо ои, къте—о с въз-
л-твван заедно е братовчед ся Пи¬
лил . Двсто нончств станат нераз¬
делни ннд живот; 2. прен. тванв
всрви другаря, „братя-бдязвицн”
о—нвед ив приятелството нсжту
мъжо.
оригинален (лиг.) 1. същински, чист,
свнобнтсн; 2. своеобразен; — орн-
тяввдвянa държа сс или нисдн
сосбсво, своеобразие, но ните
всички, е нсд да привлека внима¬
ние; — оригиналност овсообриз-
нсст; — оригинал 1. оъшниснето,
-от—воното, първообразът (и иро-
τнβспод· нон—с); 2. своеобразен.
сссбсн човск; чудак.
Оряент (тат.) 1. изток; 2. стрините
вв Изгони; — ориенгалсц (лит.) ти¬
не от мостноге нвоодоияо нв Ори¬
ента; — Орнеит-снепрсе (фр.) спо-
н—втев бърз втвн от Западни и
Сродна Европа но посока към
Югоизточна Азин и обритно. Вла¬
кът проснчв цяла Еврони, стяги то
Цариград, има връзки е Азиатс¬
ките жедозинн—; — ориентадизъм
(дат.) особеност ии източните на¬
род— и езици; — ориенталист —зс-
лотевитол е областта на източни¬
те оз—ни, особоно ив ссмитскин;
— ориенталски езици: осн-тскин,
инд-йонин, нитвйск—н, японския
и др. ознци; — ориенталистика
(лиг.) сбор от нвучия g—сд—нл—-
ни. нонто изучава— яeτeринτB; ези¬
ците, литературата и културата нв
наредите от Ориенти, ог Изтока
(Азин и Африка).
ориентация (лат.) 1. определяно пе-
сокити към нсшо; 2. насочвано към
страната на вянего или нещо; 3.
нит. орисит—рвнв нрава, ориенти¬
рано прсотронстно; 4. прен, осве¬
доменост; — ориси—нрвм (ос) 1.
посочвам ив вниого пътн, но кой¬
то трябва ди върви, да дойотеи; на¬
сочван нън нсщо; 2. прен., нравя
някой ти узнио, дв разбере нещо;
соведонявин; — орнсв—яраие 1.
сирсдетнае мястсто, иа ное—о ео
намира човск но отношение пе-
сониге ив свати и околиите пред¬
мети с помощта иа илин, карти,
компас, слънцето. лунитв, Голя¬
мата мечка и нр.; оправяне. на¬
миране ив пътя; 2. след обмисля¬
но, тръгване но известно направ¬
ление — ориентир (дв—.) 1. книж.
предмет, знак иди точни, конто
служит за ор—оит—риис; 2. техн.
уред за ориентирано; 3. прен, нет,
направление, ввоснв на действие,
ориз (гр.) бот, 1. житно рвсгоние,
косто еярес във велия иди изкус¬
твено нанонеинн мссги, е плод иа
зърни, употребявани зв храни; 2.
събир. плодът нв това растение.
орике (гр.) зоол. вит внтндопа е дъл¬
ги изправен— и остри рога, конто
обитава Африки и Южив Арвб—н.
орикτцпрaфнн (гр.) палеонт, описа¬
ние на изкопаемите; — цряктог-
рвф палеонт, онен—алиот но орин-
тографин.
оринтслсгин (гр.) тял от естествена¬
та яеторян, е конто сс изучивит из¬
копаемите; нилeонгслстин; —
срии-олег палеонт. оиоциитнет но
орнитология; нитеои—олог.
Орион 1. мит, еня ни Посейдон;
прочут ловен, великия („ногите
прегазвал морето, рвменеге му сс
подавали над вълните”); преслед¬
ва Плендн—о или мийни ям Пло-
йоав; слот кито Ориси умира (убит
от Артсмяди, ноножо дръзнат да
503
оран—офвуни
н извика иа състезание, или пе¬
рили насилие над хянорбсрсйснвгв
дена Опис; има и др. версии), Зове
го възвися ив небето заедно е ку¬
чото му като съзвездие; 2. астр,
оъзеезд—с и онвагорнвлиига чист
нв небосвода близо де съзвезди¬
ето Плеяди; — срисияд— (гр.) астр.
исгосрон потен, нойто идва от
съзвездието Орион.
орнеевм (гр.) разг. определям съд-
бита, бъдещото нв някого.
орнфтвма (лвт.) 1. ист. бсйио зивно
на френските краде през Средно¬
вековието; 2. книж. годнно зна¬
ме, което ее опъва на въже между
къщите иа две улици.
оркестрант музикант, вземаш учас¬
тие е оркестър; — оркестър (гр.)
1. сборът от всички музикант— е
едни хор; 2. мното е театър, къдс-
то сгонг муз-нинт-тс — между
сцената и пиртсрв; — оркестрация
(фр.) муз. 1. пригаждано ни музи¬
кално нро—зведси—с зв изпълво-
и—стс му от оркестър; срнсотрое-
нв, иногрунонгвннн; 2. науки за
иравилвти нв ернос—рнраис и учеб¬
ния курс за тяхното усвоявано; —
орксстрирвн (фр.) муз. пригаждан
музикално произведение зв изпъл¬
нението му от оркестър; янсгру-
меятирвн.
Орнуе (гр.) 1. мит. у древните рим¬
ляни — бог нв нодзсниого царст¬
во; Плутон; 2. прен. ад, нроизнод-
вн.
ормав (тур.) гори, дъбрава; — срнаи-
ладвз (тур.) 1. ост. през онохи—а
на борб—те зв совсбеждонно —
укорно турско прозвище на свс-
шсняннте бунгсвнннн; 2. прен.
разг. свощенин, който вот- бурен
овогони живот; 3. вул, заноИирон
(е външностт-а си) овошсннин.
Ормузт (нор.) бог иди начало ив доб¬
рото е противоположност ни Ари¬
ман — вв злото.
орнвмовтадон (лиг.) нойто ео отнвсн
до орнвненг, до укриси; — орна¬
мент 1. рисувано -ти скулптурно
прилежно украшение, коогс се
еъстен обикновено от геометрич¬
ни фигури —ти от ог—л—знрани
ж—встивон— или расгнготнн еле¬
менти; 2. предмети. про—зтсзт— от
фантазията (стилизиран— орна¬
менти), —ли взети от органичес¬
ката природа (дястоица, цветя, ни-
оонсм—, птици и тр.); 3. муз. ук¬
раса на мелодия; — орввнснтннв
(дат.) 1. съвкупност от ернаисв-
твлянте еленсаги е произвсдснин
нв изобразителното изкуство и и
врхнгснтурвтв; 2. муз. съвкупност
о— звукове, нонто украсяват ооиов-
нин методичен рисунък.
срнат (лвт.) църк. богослужебно об¬
лекло ив овсшоннн.
орнито- (гр.) първа съставни част ив
отожин думи, конте показва от¬
ношение към птиците
орантозв (лат.) мед. вирусно зараз¬
но заболяване, пренасяно от гъ¬
лъб— и домашни нг—нн, нонто ов¬
ин не боледуват.
орнитолог зоол. спон—ал—сг но ер-
и—-ологин; — срвнтолегнн (гр.)
описание на птиците; днт от зо¬
ологията. който изучава птиците;
орнитоминт (гр.) книж. пт—ногвтвтот;
— ораитонваин (гр.) книж. гатв-
ене по нолота на птнннтс; лтицо-
пвgвнно·
орни—оп—ср (гр.) ав, летателен ини-
рвт е подвижни, махаш- крита.
орииториннх(ус) (лаг.) зоол. австра¬
лийски бозайв—н е воо, нодобсн
на чсвнв, който снася нйна и —на
плавателни д—пн между пръсти¬
те; nτяночоβнa·
орнитсфаунв зоол. 1. съвкупност от
нтнняте, конто обитават опреде¬
лена гор—горян; 2. съвнупвсот от
нт—нитс, конто ес ерошат е опре¬
делени епохи.

орнитофилия
504
орв—тоф—лан (гр.) спец, кръстосано
опрашване нв растенията посред¬
ством! н—инито.
срннтсхорин (гр.) спец. разпростра¬
нявано ии ооисна я плетове ив
рвотснин от η-ηη-το.
орвстс—т (фр.) геол, ρaзновнgисcτ·
орогсн (гр.) геол. лсдвижиа зова и
зсивиги нора, нъдстс ео обрвзуввт
птив—в—тс; — орогевеза я ороге¬
незис (гр.) геол. образувано нв пла¬
нини; плвн—воебрвзувано; — Оре¬
гоне— (гр.) геол. птин—носбрвзува-
тотсв; — орeпицзин (гр.) геол. днт
о— оотоогвоингс виун—, и конто ос
—зучавиг птaннннго·
орсграф геогр. специалист по орог¬
рафия; — орография днт от физи¬
ческата география, е нойто сс изу¬
чават външните форми вв земно¬
то кълбо; он—сввнс нв планини¬
те.
сролспнн (гр.) геол. геогр. нвукв, ко¬
нто нзучввв образуваното и уст¬
ройството на итввнин—о.
оронетрин (гр.) геол. измервано вн-
сочивигв, повърхността и обеми нв
различните форми от рслсфа нв
зсивиги повърхност.
орох—тсгрвф геогр. снсн—вт—ет не
срхядогрифия; — срохидотрвфнн
(гр.) дял от ф—знчсснв география.
е нойто се изучават птанннятс и
βοα-το.
орпингтон (англ.) зоол. порода сдрн
и иоотнвн кокошки.
орт1 мин, напречни гидорня е н—ни.
сб—нисвонс клен от други гале¬
рия яли шахти, ненте не излязи
нв повърхността, в с прекарана
под ъгъл към рудния идиот.
ор— (гр.) мат. одианчен вектор,
сртв будала (тур.) разг. сродна ху¬
бост; гсро-толу.
ертакльн (тур.) съдружие, сътрудни¬
чество; — оргии съдружник.
сртадън (тур.) миозина, мнозинст¬
во.
ортякон (гр.) ел.техн, предавателна
телевизионна тръба, поородетвом
ненто образът ее разлага на отдел¬
ни елементи, конте ос превръщат
и електрически —мнутся.
срто- (гр.) нато първа съетавив чист
иа сложи— думи оъе зввчоняо от¬
ношение към нрав; правилен. во-
ρeи·
ортобяо—ннв (гр.) биол. ивуна за при¬
вился и нрнродоcьобрaзeн живот,
ор—огснсзв (гр.) биол. теория зв риз-
енгио—о е бнодогнягв. при нонто
опсд—фични вътрешни условия
(випр. хормони) се разглеждат ка¬
то оонсвн—. нетониссчввщи фак¬
тори е еволюцията де вноскоор-
тив—знриннτc форми ни живот,
рвзе—тясто се смята предопреде¬
лено.
ор—цпиaτизын (гр.) анат. тиноа иа из¬
пъкналост на челюстта. претивоп.
нротнaгнзьн·
ортогов (гр.) геом. правоъгълник,
орτотснвтон (гр.) геом. правоъгълен;
— ортоговвлна ои—мив геод, сним¬
ки, при конто хор—зовгвтного по¬
ложенно ии точна от земната по¬
върхнини се определя чрсз абсн—-
ев и ордиавга; геодезически ов—н-
ηβ.
ортсграна (гр.) привидно нновне, ни¬
то ис се държи смогни за откло¬
нението при изговора. напр. глад,
лов (въпреки че сс изговаря гдат,
доф).
ортсграфичсони (гр.) приволноен; —
ортографин, правопис.
ортсднагрвф (гр.) мед. приспособле¬
ние към рентгенов впарит зв ке-
лириас на вътрешни оргии—; — ор-
тот—аграфан (гр.) мед, копирано ив
вътрешни органи нсорететвои д—-
вграф.
ортодоксален (гр.) 1. псих, винаги и
при всякакви обстон—стетви пос¬
ледователен във възгледите и
убежденията си, строго придър-
505
Орфей
жвщ ее към известно учение; 2.
правоверен, православен, източ¬
ноправославен; ортодоксална цър¬
кви, Източноправославни църкви;
— ортодоксия 1. православие, из¬
точно християнство; 2. (в наука¬
та) безусловно педчнннввнс пред
автернтотнго и нетърпимост иа
новятс възгледи.
ортотснян (гр.) меЛ, дял от стонато-
логянти, е който ео изучават де¬
формациите ив зъбите и начини¬
те зв тнхното отстранявано и иро-
тоτeрaτнβaво·
ортодронв и ортодромия (гр.) геогр.
ний-нрагнага тнин—н между две
точи— на земната повърхност.
ор—сонин (гр.) език., привиден изго¬
вор; нрввоговор.
ортоклаз (гр.) минер. разноцветно
обагрен иинорит от групата ив
фсттш ивт-гс.
ортолог—н (гр.) 1. език. унаино дв ес
говор— нрав—тио. нвте сс употре¬
бяват думите според привитата ив
τοκο-κολο^η-β и οηητβκοηοβ; 2.
нвукв за прив—тио говсронс; при-
воговор.
ортонв (гр.) Лиал, 1. дебело въжо; 2.
варяга над цгнящcτо·
ортопед (ΒΟΗ.) слоцивл—от но орто¬
педия.
ор—снсдвс— (фр.) 1. спенявляог, кой¬
то изработва нрогсз—. корсет— и
тр; 2. ортопед; 3. майстор-прак¬
тик за справяне ив изкривен— яд—
очунон— крайници и коо—н и изп¬
равяне на деформации.
ортопедия (гр.) мед. 1. клон от ме¬
дицината. занимаващ сс е дефор¬
мациите вв нрвйниниге на човеш¬
кото тнто и тнхнето течеино или
изправяно; 2. сттслеине е лечеб¬
но заводонио, където се лонувиг
изкривен— и счупени кости и се
изправят деформации нв тялото.
ортоптор— (гр.) зоол. клие от високо-
и— е чог—рн kрнло·
ор—сенсн (гр.) физ. вид полярнзанн-
онеи микроскоп.
ор—отсст (англ.) физ. техн. урод зв
измерване калибрите иа детайли¬
те нв мишнан; микромер, инди¬
катор, компаратор.
орто—ронизън (гр.) бот, ерионтири-
нс ив исдрао—ващиго оргии— нв ол¬
ио растение но посока нв дразни¬
теля — овстт—вв, тежест и тр.
сртсфстсснонян механизиран дифе¬
ренциален метод зв трансформи¬
ране иа въздушни фотсонимн— с
ертефе—еонон. използван зи със¬
тавяне ив фогенврта ни планинс¬
ки торов.
ор—схрон (гр.) фот, червено багри¬
те, кое—о сс употребява като оги-
б-т-зитор зв увеличавано чувот-
вятолаосттв на фотофилм -ти фо-
тонданв към зелените и жълти—о
тъчи; — сртохрсиатизид—н (гр.)
фот. увстичививо чувствителноо-
ттв на фогеф—ти— нт— фетонти-
ни към зелените и жълт—тс тъчи
чрез ортсхрон; — ор—охремиг—чев
и сргехрсивгнчоскн (гр.) фот.
нойте с чувствителен към жълти¬
те и зелевите лъчи.
сртснон—ьр (гр.) геом . течната, и ко¬
нто сс пресичат трито височин¬
ни едни триъгълник.
ерфввв (гр.) Лиал. 1. възрастна слу¬
гиня; 2^ е-рота; 3. постоянна къщ¬
на слугиня.
Орфсй (гр.) 1. прочут тракийски пе¬
вец и муз—нант; оня нв Обагър и
нузвгв Калнопа. Пред нзнуетвсте
му се прекланят но свие хсратв,
но и боговете. Орфей взел учио-
тис е исходи ни аргонавтите, кито
е музиката си укретявал морски¬
те вълни. Съпругата му Еврод—ни
били ухапани от змия и отишла е
царството нв сонн—то. Квто наг¬
рада за изнуо—вото на Орфсй, би¬
ла пусиага обратно. Орфей пре¬
небрегнат бог Днен—снй и бит
орфизъм
506
разкъсан от навадите. Орфсй ес
оннтв зв оеновигол нв мистериите;
автор вв религиозна пссзня; 2.
прен. отадноносв псвоц; — Орфей
и Енридинв прен. класическа влю¬
бени двойна.
орфизъм онетенв ог рот—т—озни об¬
реди и вярванин. съществували е
Източното Средиземноморие ошс
от критско-и—товскити древност,
тноно овързван е нул—в към уми¬
ращите и възраждащите ес бого-
вс, квто Озирис, Твмуз. Атоияе,
Сабиз-й. Неси -мето иа тeтeидвр-
ннн Орфсй. Сн—оъл и съдържа¬
ние иа нулги бит— ннсгсряятс е
чест нв бог Диовио—й. За срфн-
п—то ниатс огрсго уотввсвен—
жизиоан ^ae-TB, вид. ритуално
оч—отвиво и аонегнзъи. Призна¬
ват съществуването на тво начала
е човека — добро, божествено (ду¬
ши) и зло (тяло, нвгсрян); — ор-
ф—н нослотовагсл на орфизма; —
орф—нв (гр.) нногобройнн стихо¬
ве върху мигове за произходи нв
бегового и догнято, мистериите и
прннн—н—то е учението орфнзън·
орфсон (гр.) муз. вид струной музи¬
кален инструмент е нтaβищн.
орфеум (гр.) 1. муз. е хорово прсиз-
двслсяне — пвовж. нойте оо из¬
пълнява нрсд—ивс ог мъже; 2.
мъжки певчески хор; 3. заведение
е което поят предимно мъжс.
ерхсстрв (гр.) театр. ист, централ¬
ната част е дрсвиогрънн—я товтър
между местата зв зрителите и сие¬
нита, където отонт хорът.
орхидея ' (лвг.) 1. тропическо гроенс-
-о растонно е красиви и ироив-
тичня нвстове, конто има— особе¬
ни неправилни форми; 2. ден— от
гевв рвотон—о.
ерхит и орхигас (гр.) възпаление нв
ссноиинннто у мъжа; — орхито-
мин (гр.) мед, хирургическо пре¬
махвано ив тестикул; квотринин.
есввнв (руе.) стрсйнсот (нв тнлоте),
външен ветичоотвен but.
есввнв (евр.) 1. радостно възклица¬
ние: енвея! номегин!; благодарст¬
вен и молитвен възглас; сдава,
оливоолав—о; 2. прен. възхвали.
соени (tb-.) анат. ергвн—чсоно ве¬
щество ив неот—в; οο—οηβ.
соен (рус.) мвгврс; — оотяцв, мигв-
ринв·
сондвнин (лвг.) клатено, лъкатуша-
во, махине.
сонфвкаднн (лвг.) анат. образувано
нв нества тъкан; — оеифин—ран
(лвг.) анат, образувам кост.
Осмаи или Отсиви I, Ат-Гази (тур.
„Зввссввтстят”)( 1258/9-1324/6)
турски султан, основател иа од-
ноямоннатв династия; — Осман¬
ска, или Отсивнона —мнсрнн ист.
име, косто Турнин носи до 1923
(провъзгласяваното ии Турената
република от Кемад Атитюрк); —
оснвнлин, есмвнен 1. турчин; 2.
прен. е широки ръка, щедър; 3. по¬
даник ив Османската империя.
осмий (гр.) хим. химически елонеит
Os, вт. —. 190,2, нор. № 76 — онн-
ниво-с—в твърд и крехък мотал от
нлвт—иовигв групи, неразтворим и
царска нота и киселина.
осмоза (гр.) физ, езиннис проник¬
ване на молекулите иа разтвор и
иа чист разтворител иди ив теа
разтвора е ризл—чна гъстоти праз
проницаема лрегратв. конто ги
разделя.
оенсдогян (гр.) хим. наука за мириз¬
мите.
оононстър (гр.) физ, урсд за измер¬
ване оомц——чицго нвлнгвно и риз-
—воря—е.
осморсгуланин (гр.) физиологически
проноси, конто регулират есно-
тичиого налягано е сргвинзмв.
цcнeрcнcнпцри (гр.) биол, образува¬
ния е кран ив рецепторните нер¬
вни единив е животинския орга-
507
осцялатор
инзън, кси—о възприемат осно-
т—чи—те -змоасн—н е нръегв и
тругя—о тъкани.
особи (руе.) 1. лице, личност, отдел¬
но лице; 2. короновани глина.
осто(о)- (г-р.) първи със-инна чист иа
отежни думи, конто означава от¬
ношение към костите или кост¬
ната —ъни^
сстсалгин (гр.) мед. болна е нос—,
остент (гр.) мед. възпаление иа кос¬
тната тънин.
сстосбласт (гр.) мед. ноетообризуиа-
голиа тъкви е човсшкин и жяве-
тинскнн организъм.
оо—сстсимн (гр.) мед, дял от онбр—-
елегията, е нойто оо изучава об¬
разуваното ив нестиитс тъкан—;
костообразувиио.
оетосгрифин (гр.) чист ог инатомя-
нти: ониоивис нв коетяте.
оегссят (Гр.) анат, обрвзоеиняо по¬
добно нв кост, ив коотна тъкии.
остоентает (гр.) анат. у човека и
гръбначните животни — μιο^η-
то^час образувание, което въз¬
никва при рвзв—тнсте вв неогиа-
гв —ъна^
остослит (гр.) анат. вкаменяла кост,
оетослоган. науки за кеститс; — ое-
тсолог учсн, нойто нзстсдви кост¬
ната системи.
остосмилвн—н (гр.) мед. заболяване.
несто оо изразява и разисквано ив
костиити тънви.
ос-асма (гр.) меЛ. подутина върху
кост. конто има съшия анатоми¬
чен и хяетологячен стросж.
остеомиелит (гр.) мед. инфекциоз¬
но гнойно възнвлоияо ии кости¬
те, неоте заночев е несги—н мо¬
зък и бързо обхевшв всички струк¬
турни отомонт— ни костта.
естеон (гр.) анат . с—стони сг кост¬
ни птаотнвни, не—то влизат е
структурата иа костта.
сстоснвгнн (гр.) меЛ, заболяване вв
κοστ-το.
остеонагсдопнн (ли—.) мед, дял от нс-
тиняавта, е нойто ос изучават коо-
тияте звболнввнян и начините ив
тяхното лекуване.
ос—сопорозв (гр.) мед. разширявано
иа снсигиезннто нросгрвистиа при
атрофия ив нос—нго.
оотссновтирозв (TaT.) мед. чупливост
иа костите при старост или при
аннон забелнввинн.
сотеоеаркоив (Ta—.) меЛ, злокачест¬
вен тумор на ηοο-η-ο.
остоцснлсрсзв (тит.) мед. уплътнява¬
не иа нестиати тъкан при анкси
болести.
остсотсм—н (гр.) меЛ. хирургическо
изрязване ни кост при операция.
осгсофон (гр.) меЛ, влирит зв проли¬
вано външните звукове ии вътрсш-
иото ухо.
оо—орожев (руе.) книж. виннитолон,
предиизт—н.
ос—ринязън (гр.) 1. у стврнто атинн-
и—: всенародно гласоподаване зв
изгонване извън отсчостеото нв
онзи, кой—о сс е провинил към не¬
го; 2, прен. зиточивиас; — естра-
нон (гр.) 1. ист. е древна Гърция
— глинен чирсн зв иапнееано -мо¬
то ив обнеси зв изгнание гражда¬
нин; 2. прен, глинено лирчо; чи¬
рен.
оетрвни—и (гр.) внвиснснн черупки
ОТ HUTH.
ссустнеам (руо.) предствратнвии
(сбъдваното на нещо, заговор и
др.), развалян (идва).
оснидв—ор (лвт.) физ, 1. еяотонв сг
тота, нонто може да нрсизвожти
—рентенин; 2. уред, който излъчва
слонтроиагннтнн нетсбан—я и
служи зи сряснт—ринс нв плава¬
телни съдово; 3. уред, употребя¬
вай при елен—р—чсски зивирк—. ка¬
то превръща тон е обикновени
чоетстз и напрежение е тон е го¬
лями чсото—а и високо напреже¬
ние; — оонялогрвмв (тит.) физ. за¬
соцнтогрвф—H
508
писани с помощта вв οοη-το^β^ι
трсптсн—я; — сcннлeтрaф (твт.)
ел. техн. отоктревов измервателен
урсд е визуален изход (катодно лъ¬
чева тръба), предназначен за наб¬
людавано формите нв бързо про¬
тичащи оток—р-чоок— колебания;
— осцилоскоп (тат.) електричес¬
ки урот за наблюдавано ив елект¬
рическите тронтонин.
оонилеграф—л (лит.) е биологияти и
меднн—яати — регистрирано елек¬
трическите колебания нв живата
тънин е немощта нв ecнилотрaф.
осннлонетьр (твт.) меЛ, урст за из¬
мервано нв артериалното кръвно
налягано.
отилгин (гр.) мед. бодни е ухото,
отврин (гр.) зоол. е—т нcрkонeто, но-
сто ое среща е Тяхин оноан и нн-
не— южни моротв; уши— тюлон,
морски лъв.
ответник (руе.) юр. ляно, орсшу нс-
о—ц а предявен оъдобен —ок.
Отсто 1. горой е Шекспировата дра¬
ни под същото заглавно, нойто от
роввоот утушва оънругвти ся, бсз
та с виновна; 2. прен. ровя—в мъж.
е—мвтрян (гр.) мед. днт от медиц—-
нита, е който се изучава— болес¬
тите на ушито и начините иа тях¬
ното лекуване; — етнитър меЛ,
сиен-алист но отиатрия, лснар но
ушни болести .
с—ит (гр.) мед. възпалителен процес
нв ухото.
етнит (руе.) воен. ритано иа оръдие,
откос (руе.) воен. ретина язе—роли.
дадоия е одио —зо—ретвиио от ав¬
томатично оръжие.
стс- (гр.) първа съставна чист нв
сложни тумн, конто означава от¬
ношение към ухо.
отоблснорсн меЛ, гнойно точение от
ухото.
отобуе (фр.) ветобуе.
отогрвфяя (гр.) дял от аватои—нти,
е нойте сс изучава устройството
вв ухото.
о—онвр (фр.) 1. транспортен автомо¬
бил; 2. овнсдв—жашв ес платфор¬
ми зв пренасяно на стони ни мал¬
ин разстояния.
отоли— (гр.) анат. твърдо образува¬
ние е ушввтв кухина. чист от ор¬
гана вв равненас-ото, у човека. у
всички гръбначни животни и у
вяно— безгръбначни.
о—едогин (гр.) меЛ. дял от исд—нн-
нити, е нойто се изучават устройс-
твето. функциите и бслостяте нв
ухото.
отомвана (тур.) наивно е възглавни¬
ци бсз гръб.
„Отсминснв бивни” фин., ист. чист¬
ив англо-френски банка със седа¬
лища е Циригрид (1860) е клоно¬
ве е много български прaдово, вто¬
ро но звачсвяо (след БНБ) кре¬
дитно учреждение е Българин, но-
сто прекратява дейността eu и кран
на 19. вой.
отеплвстннв (лвт.) мед. снорит—вно
присаждано ив чает иди на ннто
външно ухо.
отсрон (гр.) мед. точсв—е от ухото.
оторязвнин (фр.) книж, упълномо¬
щавано; — оторизиран (лвт.) упъл¬
номощаван.
оторинодарнигодсгин (гр.) мед. дял
ет модинияитв, и нейто се изуча¬
ват болестите иа ухото, носа и гър¬
лото; — оτсрннцлврuнголоп мед.
спснналнет но оториислвряигцле-
гия·
отосклерози хронично заболяване нв
ушито, косто води до оглушава¬
ме.
отоскоп (гр.) урот за изследвано ив
ухото; — οτοοκοηηη (гр.) мед. ме¬
тод зв изследвано ив ухото о отос¬
коп.
о—офен (гр.) мед. уред зи усилвано
слухи на недочуващи.
суснизъм (англ.) полит. етна от фер¬
мите на утопичнин осдиатнзъи,
509
оф-лайв
проповядван от aнтл—чaн—нв Ро¬
берт Оуен (1771 — 1858 г.), спорот
която обществото шо ео преобра¬
зи чрсз н—рви оредотви — чрез
подкроив от богит—то, чрсз прос¬
вети я възпитатели— морни, чрез
трутов- зенодотснн я комунисти¬
чески обшнин, нонто поотопонно
шо нзгласнат капитализма.
офанзива (лвт.) настъпление. —ни-
днитнеа; — сфвизиесн нистъпатс-
лен: офиазивва война.
Офонбвх (1819—1880) аомски ком¬
позитор, известен е оперетните он
бурлески, иврсчои— сфенбахинди
(„Орфей е ида”, „Прекрасната
Елена” я др.) я оноратв: „Хофма¬
нов— ризназн”.
цфсрирвм (лвт.) търг. тввви сфорта.
предлагай; — офсрярвно предла¬
гано ефсртв; — оферти търг. 1.
писмено занвтенно зв предлежа¬
ние дв ео сключи договор за по¬
купко-продажба на стоки при оп¬
ределени уетсвин; офсртвта с ва¬
лидна зи опредслон срок; 2. пред¬
ложение.
оф—ографин (гр.) зоол. днт ст зооло¬
гията, е нейто ео описват зминтс;
—оф—ограф зоол. сиоц—атнот но
офиографин.
офиолатрин (гр.) книж. обожвввно нв
зинн—о; — цфнсдатър (гр.) книж.
обожвтсл ив змията.
офиодогин (гр.) зоол, днл от зооло¬
гията, е нойто ео изучават зми¬
ята; — офиолог зоол. специалист
но офистогня.
офиефвг (гр.) 1. книж, чевск. койго
ядс змии; 2. зоол. вид голяма от¬
ровни змия е Индия. конто сс хра¬
ни еъс змии; — офиофигин (гр.)
книж. яденс на зини.
офис (лат.) книж. 1. иитно помеще¬
ние, е косто ес намирв шкаф за
съдово, хлиднтв—н, маси зв яс—ия
я други я което служи зв връзка
между нухвл—в я столовата; 2. нан-
нслар—н е хотел я др.
офит (гр.) I. тынозстон иринор еъе
зм-снядян вишни; 2. рот. член вв
сенти от 2. вен, ненто почитала
зиннта като символ на Христос.
офицер (фр.) 1. воен, тине от команд¬
ния съетвв вв войонв я потинин;
2. спорт. шахматна фигури.
официал (лат.) 1. ист. е дрсвянн Рим
— ч—вовиин при вижне държав¬
но лицо; 2. ист. е сродните нано¬
во, завеждаш овстонито дота; 3.
църковен съдия; 4. чиновник при
църковен или друг ордси.
официален (лиг.) свързва е изпъл¬
нение ни държавни функции ; пра¬
вителствен, длъжностен; 2. който
произлиза. произхожда от иравн-
тотстеои— оргии- или от длъжнос¬
тни лица е годни авторитет; 3. тър¬
жествен. церемониален; 4. приз¬
нат от държавата; 5. нойто служи
при тържествени случаи; 6. при
нойте сс опазват всички нравили;
7.	прен. зв отит и под. — сух, хла¬
ден. сдържан, вежлив; — оф—ни-
влнест обор от чорти—о, нонто ха¬
рактеризират стужсбинтс оτнощe-
нин.
официант (лат.) оорвн—ьор е ресто¬
рант ял— трапезария, който пол¬
ивен храивтв; сервитьор. келнер.
офанинатон (ли—.) намираш оо готов
е витоинтс; — сфициавтии рвсто-
нин оноз—, е конте си служат във
фармацията: — официавлин анто-
нирони οτοκβ.
официоз (лат.) почитан ергаи, кой—о
изразява пол—тннатв нв втветни-
щита партия; — официозен (дат.)
ефнннсзсн орган, полуофици¬
ален; мвнвр и не издържан от при-
вятетегво—о вестник, но нан—риш
оо лот нсгсвете вл—янио.
оф-двйв (англ.) комп. автономен ре¬
жим, при нойто периферното ус¬
тройство —ли файл ас с лот уп¬
равление нв обработващото уот-

офорт
510
рсйство на компютъра.
офорт (фр.) хуЛ. мотвтив гравюра,
издълбана чрез киселина, от ко¬
нто сс приви оτночвτьн но снсто-
нв—в на дътбск леча—; рвgирунт;
2. отпечатък от танина нточв.
сфсвйт (англ.) въе футбола — нару¬
шавано правити-в ни игри, ногато
тепната со подиви ни нвнвтитсл,
вин—риш сс зад противниковата
о—брииа; засиди.
сфсот (ингт.) печ, 1. снеоеб за пло¬
сък почит, при нейто рисунката
иди текстът. ее ивлигвт ив метал¬
ни, цинкови плечи —ли цилиндър,
покрит— е лот—рваи гума, в о—
исотоднита ео отночитва ив хар¬
тия; 2. вид плътна лъскави качес¬
твена хартия.
офтадмяв—рин (гр.) мед. лят от ио-
д-ц-иати зв лекувано ив очинто
болести.
офтвдмвн (гр.) мед. заболяване иа
очито, предимно е възпалителен
хврвн—ор·
офтиднс- (гр.) първи съставни чист
ва сложни дум— оъо значонне
счов.
оф—адмогрифин (гр.) меЛ, опнсвн—о
нв окото.
еф—иднолог (гр.) мед. лекар, олени -
вляст но очи— болести; окулист;
— офтатмодогин (гр.) меЛ, дял от
мсдяцнивтв, е нойто ос изучават
болестите ив очите и начините зв
тяхното лекувано; — ефтвдмоме-
тьр урсд зв измервано ив отдел-
ни—о части иа очите.
офталнепдсгнн (гр.) мед, парализи нв
очния исре.
сфтатмоенсп (гр.) мед. еиен—вдио ог¬
ледало зи нзслодеаис нв очните
дъна; — офталмоскопия (гр.) мед.
метод зв пряко наблюдение или
чрсз лещи ии очиото дъно е пе-
мош—в на оф—алноснон.
офтвлмотонян (гр.) мед, хирургичес¬
ко изваждано ив око.
схлонрат—н (гр.) полит, управление
на тълпите; — охлонрит полит.
привърженик на охлократия.
схлоирвнин (гр.) управление, ноете
се нимира е ръцете ив простия на¬
род; — охлонрит привърженик ив
охтонран—нта.
схрв (гр.) 1. вид жъттеи-ниви гли¬
на, нрниооеиа е различни окиси;
. 2. м—норатни багри е жълт или
жътточервенинав цвн—.
сдслот (ием.) зоол, хищен бозайник
от роди ии котките, достигаш до 1
нeτьр; е изпъстрена е жълтонафн-
вн нотив новви ножа, който ес
орсшв и итанивн—с ив Мексико и
Южив Амарина.
ошав (тур.) 1. варени плотове със зи-
хвр; компот; 2. сушени плотове.
н
паваж (фр.) настилки ив улиците (е
камъни, асфалт и нр . ); — наеярвм
настилан (утяни).
ниевии (исн.) муз. ствр—иси твид и
чотнриеромоиои тинт я бавни дви¬
жения, който ое твинува е тържее-
теоин процеси—, сватбени корте¬
жи, маскаради и тр.
Павел 1. римски гражданин, свре¬
ни, „апостол ви езичи—н—тс”, рев¬
ностен разнрос—раин—ел ив Хрис¬
товото учаино орат езичниците; 2.
ш-рсно ризпрсотраиснс орсд
християнските народи, осебоне у
етавнянте мъжко ние; — нведа-
ннно—во църк. ист. ρолнт—eзвс
християнско ерстнчсеке учение.
възникнало (ок. 3. век) е Анти¬
охия, в не-късно е Сирия и е на-
товзийон—тс и балканските втидо-
инн да Византин; нарочено иа Се.
Пивал Самоовтоки тови хрястинн-
око учсняс (орсс) а е подчертано
туитнет—чов хвринтор; нв съшити

511
пазар
основа не-къово у нае ес рвзв—нв
бeтомялeτeоτс; — павликяни църк.
1.	ист. ноолодоеатсля иа нивти-
нннснвтв ерсс, конте отхвърляла
нърквитИ, йерархията, тайистевтв
и учели, че в енота ями тнс начи¬
та: добре я зло и чс нитимянт овят
с еъздитои от злото ивчилс; 2. бът-
гари-нвтелини.
пано (фр.) четвъртито или право¬
ъгълно блокче зв нвввж е— твърд
дялва камък или от нсчснв гли¬
ни; — нвеярам покривим улици
—л— птошид е паваж. — наиьор
книж. работник, нсйте лввнрв
улици, шосета и пот.
навива (Ta—.) зоол. нит африканска
маймуни е къса опашна.
нвеитион (фр.) дървена къщи, пост¬
роена е парк, градини и др., бе¬
седки; бутна зв търговски ноти;
поо-ройки иа изложение, зв нн-
иесн—ння.
иигинса— (нт.) банк, плащано е ли¬
ри.
nвгaвязьн (ти—.) нделолоклсав-чсе-
тво. азичаствс.
иагинвцнн (лвт.) книж. означвевнс с
числа страниците ни книги или ии
ръкопис; иоморвннн, иотоин-ф-
рв.
нагота (над) арх,. 1. многоетажни ну-
десбразии архитектурна построй¬
ка от дърво, камък или мотал, съз¬
дадени първоначално е Индия, в
но-нъоио я в Кятий; 2. разш. ев¬
ропейско нвинсиоевнно иа храмо¬
во и други култови огрид— е Юж¬
на и Източна Азия
наготат (фр.) минер. остостеои си¬
ликат, от нейто к—тийцитс изра¬
ботва— статуетки, визи я тругя по¬
добни украшения.
нагон обинн. нагони (рус.) воен.. на¬
рамения отличи—стня знаци, ко¬
ито пеназевт чина иа еесиноелу-
жоши и други рaбоτиuнH; конто
неонт униформи.
инголснс-н (гр.) меЛ. удар, нирилизи
поради годни студ; замразявано.
нагоенси (гр.) физ, урот, оъствеси но
принципа ви по—хсистр—нта,
употребяван за предвиждано нв
оливита.
нвдеж 1. окончание ии онлоннемв
думи; 2. орен (на нот-дв).
на д’ссиаа (фр.) муз. балетен тивн е
3/4 тикт, разпространен у ние към
кран ив 19. и началото нв 20. eck;
—	на-дьс-дьо (фр.) муз, 1. тввц ии
девна — одаи от основните музи¬
кални танцови ферми е билотв; 2.
бите—нв стъпка; — лв-тьс-нитър
(фр.) муз:. 1. таин в балета е чети¬
ри изпълнител—; 2. билетни стъп¬
ки; — на дьо нвтниср (фр.) муз. ба¬
летен твян е 4/4 тикт. появят сс у
иво към крия нв 19. вон.
пвдuщвх (норс.) титла иа елатс-слитс
от Близнил и Сродния изток; сул¬
тан.
пвж (нт.) книж. 1. е сродните веко¬
ве — мтид благородник ив служ¬
би при нереноввна —ти знатни
особи е длъжност ди ги придру¬
жава и обслужва; 2. възпятин-к нв
военно средне училище е доре-
волюн—оннв Русин.
назир (норо.) 1. сфера ив стоноввтв
рвзинив; 2. предлагано и търсено
на стоки я квинтили е нищаб иа
световното с—епвнотво, ии оттол-
иати отрави или район; 3. откри¬
то, просторно прсстраиство за ку¬
пувано и противно иа хранителни
продукти и други оетоксотолаво-
ни нроязводон—н, еб—нновево и
определен дои иа оадн—нита; тър¬
жища; 4. синята продавачи и ку¬
пувачи нв твнови мното; 5. тър¬
говски и зивинтч—йона чает на
грит; 6. кунуевне, покупки; — вън¬
шен назир икон. купувано и пре¬
ливано иа оток— извън стрината;
—	вътрешен нвзир икон. търж—шс
е страната ив стени, произведени
пазарище
512
е свматв отрави; — пазврев об—кв.
е еъчсг пазврев тон тон, е нойто
отива пизар; — низврви нови ии
кикввто ес купува и противи иа па¬
зара.
нвзврнщс разг, етнр—то мното зв па¬
зар; — пазарлък (перс.) разг. уго¬
варяне ив нова на стона при про¬
дажба иди покупна; пазарено, сна-
зарявине; — пазарски 1. нойто с
свързан е пазар; 2. нойте а купон;
нуношии; — низвруевм (тур.) при¬
ел покупни, купуван ризт—чин ио-
шв; — нвзврн (тур.) 1. уговарям
ризиора вв новата при продажба
яли при покупна ив нещо; 2. ви-
смв.н. за някаква рабств или за из¬
ползване; — пвзврневн рядко па-
зврн; — иизарнввн се; пазаря ес
(тур.) 1. иастсявин за определена
цсви пр— покупна или продажби;
2.	уговарям ее да служи временно
някъде срещу заплащане.
иазвввгнв (тур.) нощсн пазач, пазач,
охранител.
лиз—гриф—н (гр.) книж. универсално.
обшоразбнрвоио пноно квто но¬
ти и под.
лизан (тур.) Лиал. вид ηβοηλο.
пай’ (тур.) Лиал.. чист, нонто се пата
аниону при делби; — тънени пай
ний-готни дял от вещо.
нвй2 (вигл.) кул. сладниш от масле¬
но тоото,плодово и крем.
лайвивт (neро·) Лиал. въже зв връз¬
вано ни ноиетс при свободно пус¬
кано на лиши, за да лисит те оп¬
ределено мното.
пвйдос (гр.) разг. 1. нуенвие, еово-
бождавиве; изгонване; 2. край нв
работи, ночиβнa·
лайст обикн. мн. лайс—н (фр.) книж,
матка, тънки, металическа -ти
стъклена лъскави пластинки, ко¬
нто служи за украсявано на идвт
и HOT.
пик (англ.) геогр. дебет, дългогоди¬
шен тот е нотнрвнтс басейни,
нойте образува готони нолоти с
еднаква деботинв.
лвнобод (ингт.) бързонодвнжв— пи- ·
рвхсд чсти зв пренасяно ив пощен¬
ски нра—ни.
пикет (фр.) 1. нещо добро увито яд—
зинечитиво е хартия, ниртов и
пот.; вързоп; 2. техн. пресовани
отпадъци —- изрезки, стружки и
др., използвани зв претопявано и
металургични лоши; 3. народен зв
обработнв яли зв транспорт мате¬
риал ив листово; 4. спорт. струп-
вино иа играчите зв етбрииа при
футбол; S. годни нт—н е лисни; —
лине—ярим обвиван (е хартин и за¬
вързвам).
лвнстбо— (хет.) мор, търговски, по¬
щенски или пътнически кораб.
пик— (лит.) международен gопоβeр,
съглашение е вижио политичсскс
знвчсн—с.
ланфевг (нит.) минер, сплав от нот,
в—нол и н—нн, неятс нинт—ри
среброто.
пвт (хол.) мор, стълб, обикновено чу¬
гунен, зибит крий ръба вв прис¬
тан зв привързвано ив кораби, па¬
раходи и лед.
пати (ит.) Лиал, всето, гребло зв лод¬
ки.
литиври (исн.) диал. 1. клюна, из¬
мислици; 2. тъжи, шсга, хевтбв.
Пвтаднс, Андреа т- Пистро тстла
Гендела (1508—1580) италиански
архитект я теоретик нв врхитен-
туратв, изтъкват нрстставитол ив
нлиснчоснвта архитектура от ита¬
лианския Ровосиис; стилът му с
повлияв от нроизводовняти на
дровиоримскян архитект и инже¬
нер Витрувий и восиинто инже¬
нери ив император Август ; — пв-
лид—зъи архит. течение е свре-
псйонигв архитектури (17,— 18.
век), ододвишо стила нв Пилите,
характеризиращ сс оъе е—рога за¬
кономерност и гъвкавост ив кои-

513
палач
пeзннннτa·
паладий (та—.) х—мичси отснсит за.
Ра, пор. № 46, еребрнетобнт, нон
я пластичен мстит, чисто свойст¬
во с да ибсорбнри водорода, упот¬
ребяван нате нвтвдизатор, зв ан¬
тикорозионни еидавн, е бижуте¬
рията я др..
палатин (лвт.) 1. ист. доблестен ри¬
цар. предан на овон госисдир иля
господарка; 2. и сродновсковнатв
титоритури — хрвбър рндар —
онодв-жв—к нв Карт Волики; 3.
прен, upon, ниего против нъи вн-
ного иди към яннсн идол човск;
храбрен.
нидиднум (гр.) 1. ствтуйна ив Ат—нв
Палати, конто назетв от βрвпeeо-
тс Трон; 2. прен. опора, защита.
ивданврив (гр.) нар, жътеироно прис¬
пособление въе ферма на търес-
ии ръкавица е кука зв прихваща¬
но ив иеначо стрънеес жито при
жъиоио.
ивдамита1 (гр.) бот. бедл—н плевел
главно из η-β-το.
ниланитв2 (гр.) диал, ряба пилимуд.
нилимуТ (гр.) зоол. вид мсрскв го¬
лями риби е врстеиоендво тяло, е
мстидоа сникав нвнт, покрито е
много люонн я много вкусно но¬
се.
нилимуд2 (тур.) бот, 1. вид дъб, ной¬
то раотс е Южни Тринин; 2. дъ¬
билно вещество. петучсно ст та¬
къв дъб; 3. чашки ст плоди иа ня¬
кои видово дъб, с конте се шивят
кожи.
натинго (нт.) диал, уред зв втягива
ни тежести.
нвдантзв (βοη.) Лиал, теглилки о блю¬
ди; возни.
питании (тур.) градец, малък град
—тя голямо селс.
нитавнав (инд.) книж. и Диточн—н
—з—он — нит покрити носилка иди
стол зв нрснвонно нв nьτнини·
питие (англ.) сбикн. е съчст. еъо соб¬
ствен- ямоив иа големи огради ки¬
те хо—сли, киви я иод. — луксоз¬
на огради.
пила— (тит.) 1. дворец, 2. прен. раз¬
кошно. великолепно жилище.
пилитв (лвт.) 1. привятслотвсно уч¬
реждение; — Сметни пидв—в дър¬
жавно автономно учрождаи—c, ко¬
сто коятрстирв правилната упот¬
реби на оуннто зв търживанто раз¬
ходи; 2. и Англин: чвет от парла¬
мент; 3. готнне я хубвво общест¬
вено здание.
пата—втен (тит.) 1. рядко нойто ее
отвиел до аобнето; 2. език. за съг¬
ласен звук ив рочтв — омокчеа по¬
рили нонт-гвве ив сзина до твър¬
дото небце; — пилатализадня
(тит.) език. 1. позиниеннв — зву¬
ковата премяна, при конто твър¬
дите съгласни под влияние ни
предните гтион— получават но-
протноозичне учлонон—о; 2. фо-
иологична — синолорвзл—чнтсл-
но омокчаеино ив твърдите съг¬
ласни. и розултит нв неото ес нс-
лучвевт иски съгласия феноИн; 3.
исторически — преходът нв вотар-
инто съгласия г, к, х е съседство
е предан гтион— е ж, ч, ш, з, н, с
и развитието ии българския език;
— пвдвтвлизярвм (фр.) език. из¬
вършвай, предизвиквам нала—ати-
зинин.
пили—ни (фр.) ост. кожи, конто же¬
ните св неосли ив рвиоисто он и
ив врв—а и крин нв 19, нон.
падитсгриф—н (лвт.) език. начин за
установявано учтон—толиото мне¬
те нв определен звук върху твър¬
дото исбно я итвоститс, ни—о ес
използва изкуствено вебнс.
налвно (нт.) ист. представителни
теорноеа огради ив ротоватв я тър¬
говската арнотонрад—н и тρиgeво-
тс на Италия от 14.-18. вон; дво¬
рец.
ивлич (рус.) 1. изпълнител ни смър¬
лидвчнвнв
514
тни присъди; тжотат—н; 2. прен.
жесток иыч—τeл·
палачинки (лит.) кул.. тестон сладниш
от пържени кора, нииазанв о мар¬
мелад или слитно и завити нв ру¬
ло.
паловнтренцлогин дял от внтрепсте-
гинта, който изучава нзкопион—-
те останки от човсни; — наловнт-
ренелог тидо, носто се занинива е
пилсавтропелогия.
питое- (гр.) е сложни думи означа¬
ва отиошси—о към дровси или при-
нстсрнчсеня.
палеоботаника дял от nвлceнτeлoти-
я—в, нойто нзучини —знспвоинтс
внаионолссти от раетеанл; пвло-
оф——цлогин.
нвлоегсв (гр.) геол, долиита част иа
торниори, нойто ее доля нв нило-
онои, оонон и ол—генен и продъл¬
жава сноло 30 милиони годния.
нвдоeгeцпрaфнн геол. раздел от но-
тер—чоонвти геология, който изу¬
чава фнзяогcотрaфcняτо условил
проз геоложкото мините, причи¬
ните и закономерностите при тях¬
ното изменение; — naдcцгcопрвф
специалист но нвлоогeогрaфия·
нвлоогеохнмян дял от геохимия—а,
нойто изучава химическия състав
на Земята, процесите, конто про¬
тичат и зомавта кора и законите
за разнрцстранснноте и иреноот-
вининта иа х—м—чссинто елемен¬
ти ив Зсмнтв е минатите геологи¬
чески опсхя.
палеоген (гр.) ионт-исат-то Афри¬
ки и Южна Азия.
палеография (гр.) 1. наука, конто из¬
следва древните и средновековни
инонсан нвнетв—н— (ничии ив пи¬
сано, украси, форми ив буненте.
качество иа на—ер—алитс и др.); 2.
еообоиоо— нв буненте и на външ-
н—я вид на инкои ръкописи; — му¬
зикални лидеогрвф—н изкуство ти
се разбират, четат и транскриби¬
рат иа съвременен нотепнс ста¬
рини— музикални манускрипт-, дв
се датират и ти ес определя про¬
изходът ни; — ивлсогриф който се
звиимави е натоогрифин; — пвто-
огрифнс— (гр.) художник, койтс
рнеуви върху дърво и мсд.
нвлоодоноин (гр.) книж, ннрв е древ¬
ните нареди; староверчество.
naдeсckцлопян раздет от палеонто¬
логията, който изучава взаямсот-
нешонинта ив животи- и рас—е-
нин праз геоложкото минато е ок¬
ръжаващата ги ородв.
лилеосгнодогин дял от отнологннтв.
нойто изучвеи прод—еторичеони-
то човешки раси.
^Tosae^ (гр.) палеонт. огромен
изкопаем гушср.
палеозой (гр.) геол, трс—втв сра от ни-
чилсто на геоложката ястер—н ив
Зоннта, нонто с продължили око¬
ло 350 милиони годния и оо доля
ив шест периода: нимбрийски, ор-
geβищнн. силурони. довевон—,
нарбонснн и лорнони; — пвто-
озойек— (гр.) обикн. е съче—. пале¬
озойски сра — палеозой; — пале-
озоолегин днл от нвлоои—цлцгинтв,
който ео зинимиив е изучаеиис—о
ив животинския свн— и неговото
развитие проз геоложкото минв-
ло.
naлcонлι:ямaτцлопин дял от лалоои-
тологянтв. кой—о ео занимава е
изучаваното нв климати—с проз ге¬
оложкото минало.
налосли— (гр.) геол,, иай-равнннт пе¬
риод от намсииатв епохи, ствро-
камоява сноха.
пвлоолог (гр.) оненявлист но опоз-
ниевно на древността; — пилсоло-
гян (гр.) ивуна зв старините.
патсонигнетен (гр.) геол,, кой—о сс от-
нион ди налоомигист—зън; — пв-
лcснaгиcτизым (гр.) геол,. 1. днт с—
гсо нвтнcτязнa (нвукв зв магнит¬
ното поте ив Занята), нойто изу-
515
паливтиеев
чини оъотцнияото иа магнитното
исто на Зонн—в е миналите гоето-
тuчоckя епохи; 2. зоннянт магне¬
тизъм проз тези снохи.
патоонтелегин (гр.) ивуна неяте изу¬
чава животните я ристоиинта ст
инавли гостсжия ероиоиа, нато
изяснява уелоеннта, причините и
закономерностите нв тнхнвтв ово-
тюцин; — лингвистични налеенто-
легин тят от сзинозиви—оте, кой¬
то ео званивви с реконструиране¬
то иа картнивта от обществения
огрей, битв, материалната я ду¬
ховната култура на птоиона от
първобитната снохи, нойто ое ба¬
зира иа езикови линия; — лвло-
онтсдог учен, нойто ес занимава
с палсонтологин; —нвдсевтологя-
чоски находки, при разкопавано¬
то ни нвмерсняте тонотонии жи¬
вотин я риc—eиия·
палсепаразягологин днт от парази¬
тологията, нойте со зив-нава е
изучаваното ив паразитите от пе¬
риоди, нойто предшества геотогн-
чоокя—о епохи.
палеолитолегия нвукв за белостято
не животните я рво—еииятв, ко¬
нто са обнтвеали Зеннта е дитсч-
ия времена ; — питослатолог меЛ.
онен—илнот но налсонитотогня.
пвлеоптнн (гр.) палеонт. —зненвонв
нвймуиа.
пвлоорсн—гсиологнн мед, изучавано
болсстито иа тревните хорв е не¬
мощта ни рситгеиолог—чооно изс¬
ледване ив тревните ергииязня и
тохиято еотвнк—.
палеотерий (гр.) палеонт. язнонион
бизийанк, нойто е предшественик
на нонн я нв други животин.
питсотанин (гр.) печ. няноя от пър¬
вите нечатн— нияг— (обикновено
иа псргамон—) от вроното ии Гу¬
тенберг.
нидсо—ролик (гр.) геогр. тропикът от
най-отар—я свят (Средни я Южни
Азин).
палеофитология днт о— фитолегинтв.
нойто со заинмавв е изучаването
иа изкопаемите внамоиелооти ст
рветси—н; палеоботаника.
нидсснси (гр.) геол, първата вий-ств-
рв онохи ст нaлоогcнB; диес ос¬
порване съществуването й нато са¬
мостоятелна страт-грифона одн-
иннв.
ивлеотрв (гр.) 1. ист, е тронни Гър¬
ция — гяниист—чсона шкота зи
момчств; 2. мнето зв гимнастичес¬
ки упражнения; 3. прен, поприще.
налети (фр.) подставка е ребра или
сандък зв лссио нви—нулирвио иа
тееирн с анонс— я βηοοκοηοβτη-
гвш— електрокари я тр.
палст(н)а (фр.) картогр, прозрачни
пластинки е нвиееоив ив исн квад¬
ратната или друга мрожи, неято ео
ноетвен ии чертеж иди карта зи
ирнбтнзятсдво измервано плош—
ив нроволииойн— фигури.
пилен (гр.) литер, ниомон ηβηογη-η,
ирсднивс от Средновековието,
нойте съдържа разкази, ивн—овн—
върху томи от Ствр—н завет, поня¬
кога допълнени с ииснрнфвн ма¬
териали -ти е тълкувано нв из¬
вести— момеят—.
наля (нит.) ист, овощей сзик ив юж¬
ните будистя — един от най-оти-
ряте диадсн—н нв Инд-н, употре¬
бяван я твое от евсшенян—то на
оотрев Цейлон.
палнатв (лвт.) ист. р-нона ноиод—я
от 3-2 е. нр. Хр., е нонто интьор—-
тс сс появнеит ни сцената е гръц¬
ки костюми я с гръцки ямоиа.
нвдинврс (гр.) 1. ист. войник от Гър-
н—н, служещ е турскити вринн; 2.
грък, служит нв туронв служби;
грък; 3. прен. юнак, нвτрuоτ·
палиативен (фр.) книж, нойто дива
само временно облекчение —ля
разрешение; — пвднвгниво средс¬
тво яти ладив—ан 1. фарм. токаре-
нвлилалнн
516
твово сродстве, което оимо вре¬
менно пенаги зв ут—хванс ни бол¬
ни; 2. прен. временно предотвра¬
тявано на нещастие; иодуинркв.
патидвтин (гр.) меЛ. книж. болестно
лсвтирнио на одна и същи думи
нр— нзрочовно.
падидогин (гр.) рн—оричасни фигу¬
ри; пееторонно иа думите е кран
ив —зрочов—ото и е началото му.
наднинсее— (гр.) ист. литер. п—снен
документ, ч—йто първоначален
тонет с заличен, зв да се използва
повторно пeргaмоиτъ—·
нвл—вгс—езв (гр.) 1. книж. ноетерно
раждано, обновявано; 2. биол, по¬
ява нв последователно повтарящи
ее бетез— у зирот—шято я таври¬
те. харвн—сри— зв предшествени¬
ците вв вида. групата и -.и; 3. фи¬
лос. мие—нчво учение зв непрекъс¬
нато възвръщано и повторение ив
всичко е свати; 4. геол, проофор-
мнис вв еквти чрез претопявано.
пвднвдрем(он) (гр.) литер, думи -ти
стих е еднакъв глаоеж при четеио
отляво надясие и отднсно наляво
(напр. алана фанели, вни и нр.).
нвдннотия (гр.) 1. е gрcβвогрьнниτи
носз—н — стихотворение, е което
авторът се отказва от низаното ве¬
че е друго стихотворение; отлее;
отглио ив оокърбнтотио стихотво¬
рение; 2. прен. отказвано от тови,
което вече с низано; отнн—вие.
naлинцлопян (твт.) бот, днл от бота-
нннати. нсйте изучава цвстнин
пришсн (потсн) и опорите ив рис-
тсн—нтв.
ивлисиди (фр.) 1. книж, редици за¬
бити е зомнта кодово зв укрепва¬
но нв иво—пн, стръмнини и под;
2.	ограда от добели кодово, заост¬
рени о—горо — като етиро отбра¬
нително съоръжение; 3. градски
стобор; 4. жив плот; 5. вън ферти-
фикидинти; обграждано на укреп¬
ление еъо заострени κολοβο, зв да
опъват венр—ятолон——е щурмува¬
щи котови.
HaTieaiT^ ^-1.) бот, 1. тропичес¬
ко дърво с— семейство Bignoia-ceae
о много наняв дървесини; 2. оа-
нити дървесини нв —сви дърво, с
тъмночервено до шоколадово ка¬
фяво ядро и тъни— ивици, изпол¬
звана за мебели, музикални инст¬
рументи, паркет и тр.
палитри (фр.) 1. оеатнв дъсчици ии
художник, ни конто ризтварл бо¬
ите, иогито работи; 2. хуЛ . подбор
на нео—овс, употребявани от та¬
лон художник; 3. прен. изразни
cρоgо—βa; е нонто он служи худож¬
ник, писател и нр.
нвднум (лиг.) 1. ант. богв—и древног¬
ръцки и дровноринска горни тро¬
хи; иин—нн; 2. рел. вълнена бяла
тонти е червеи кръст ни всн, ко¬
нто восят липата и висшите като¬
лически духовници.
питка (руе.) 1. къси и тежка поли¬
цейска пръчка за нанвоннс ив по¬
бой; 2. къси пръчица.
ладти (ти—.) ист, широки трохи, тос-
тигиша до гдсзсиято.
палми 1 (твт.) бот, 1. тропическо дър¬
во е високо иоразнлонсио стъбло
и вечно зелеви големи нерсоти
листи, събрани към върхв иа дър¬
вото; 2. прен, клонче от тови дър¬
во, служещо нато знак ив побода
и емблеми ив мири; 3. прен, пър-
воие—во, превъзходство, нобств.
литна2 (дат.) книж, холандска мяр¬
на, равни ив 9,4 ем.
налмсрсгои (внгл.) текст. 1. вит въл¬
нен нлв— е къси влинив зв зими—
палта; 2. дълго зимно пвлто е осо¬
бени нрейна, квиеоте а носел Пал-
иорстъи, лорд Хенри Джон Тем¬
път (1784—1865) енноит, мнино-
тър-нрсдссдв—ол нв Великобрита¬
ния, лидар ни еяги—о.
питиета (фр.) 1. изк. рисувано, скул¬
птурно -тя бродирано украшение
517
Пан
във нит ив от—лнз—рвв литиев
лист нато тенора——вея сленсн—; 2.
агр. форма за о—глождвис ив свещ¬
и— дървета, при конто ооиоен—то
клон— ое направляват е едиа об¬
ща вертикални ривинна.
палмим (лвт.) книж. кокосово нао-
TO.
палм-ра (лат.) бот, вит лилии от тро¬
пическа Азия, кенто съдържа за¬
харен есн, оъе здрава дървесина,
употребявана зв стро—тслсн мате¬
риал.
надмитивое (фр.) е σ^οτ. пилиятя-
вовв ннсолннв хим, кностина
CI6H32O2, келто образува съо етс-
ирнаовата кноеднии една от гтив-
н—тс чвсти на мазанн—тс; нисша
наоятонв мастна киселини; — пвл-
ннтнни (фр.) хим. глицеринови
стер- на нати—т—иеввтв кисели¬
ни, които влизат е еъетвви ни ииз-
няи—то.
пвлогрвмв (гр.) спец. крива линия,
звняоанв е литограф, конто пониз¬
ив —рсптен—я и вибрации иа ко¬
раб, еимолот, вигси, мостово и тр.;
— надограф (гр.) техн, уред за за¬
писване в-брин-н и трептения е
кораб, самолет, вагони и тр.
палоз (и—.) рибол, Лиал. код иа ти¬
лна.
пвднадин (твт.) мед, преглеждане иа
бслвс иноте чрез спипвано с
пръсти; — нилнирим меЛ, извърш¬
вам палнанин.
паднитацин (лат.) меЛ . чсс—о ситно
и нсредовне бясно нв сърнстс.
палто (фр.) дълги, герив дрехи е ръ¬
кав—.
'пилубв (рус.) мор, хоризонтално во¬
донепроницаемо звиритно ии кор¬
пуса нв кораб, косто му приливи
обща надлъжни и иилрсчав здра¬
вини.
надут-зъм (лвт.) меЛ, ботост нв кръв¬
та, разпространявана от комар—,
нонто се лрслвнвв е пор—однчоо-
ни повтаряш— сс пристъпи ва
тросна; блатни треска, малария.
лвднчо (и—.) 1. лицс от —титнвнсна-
—в комедия ив маските, едугв иа
Пинтилесно, твърдо глупав; 2.
главното действащо лице е опо¬
рата ни Лссинавалс пед същото
заглавно; 3. прен. разониват, шут,
οη^η—κ; 4. цирков артист, кло¬
ун.
пампаси (норуав.) геогр, eбщнрнн
южноамериканок— долиии, пок¬
рити еъе етеннв рве—нтстиоо—.
нвмиор (тур.) железници —ти кораб.
нонте се иврит е огън (иврвхот,
локомотив, елин).
памук (перс.) I.бот, вид втинветий-
ио растение от ceM. Сдозови; 2.
подобои на единни продукт от те¬
ни ристсннс; — памукчия (тур.)
ост, I. човск, нойто противи па¬
мук; 2. чснон, нойто обработва.
разбива памук.
памфлет (виг-фр.) брошура е остро
оскърбително съдържание, насе¬
чено нън едно т—но или учреж¬
дение; — памфлетист вв—ср ив
нанфлс—я.
Пли (гр.) мит. първоначално бог ив
отидити, горите и полята, не-къо-
но ст—цотворсв—с на псвсчото
природни сили; оня ни Хафсет и
нимфата Дриоди; изобразяван ка¬
то човск е кози крика, роги, бритв
и опашна; весел бог, свирел на
—ръотянсви свирни — оирнига, втв
но обичал дв го безпокоят като ои
почиви я гегвви е виковете ея вон-
вад ужвс и стрих ород хората —
оттвм лавина, ланнчсокн отрих и
нин—чеене бягство; — навика не¬
удържим отрих, често безпричин¬
ни уплахи, непреодолим ужвс, еб-
зот одновременно множество хе¬
рв; обш смут, суматохи; масова
страхови психоза; — ивавноеввм ес
разг. изпадам е лвн—нв, подливим
со на паники; загубван уми и ду-
ива
518
ив (о— ундихв); етънневин ее, обър¬
квам ос; уплашиам ео е—лио; —
ливиньор човон, нейте (норит—
тибитни психики, ■ отрихт—ноот)
тсове оо лоттиви ни линнка иля
волна пин—ка; — пваови фдсйтв
иди пввоиа свирка муз, ивлън ду¬
хов —ио—румент, направен от риз-
личин нс дължини тръбички-де¬
ви; нв него е древността овирсли
гръдните пастир—, спорет мито¬
логията е иего с свирил богът ив
лдавивн—е я ончирн—с Пии.
нав1 (нет.) 1. господин; 2. ист. едър
земевладелец, геснедвр е няко¬
гашни Подши; 3. господар.
пан2 текст. изкуствени материя —-
синтетично влакно е ш-рско пр—-
ложеине е —естилнатв индустрия,
пия- (гр.) първа съставна част ив
сложи— думи еъо значение обхват
на нсщо изцяло, наир. ниводиен-
зън, иинноднинзан. ививрабизъм
И др.
лвавгин (гр.) 1. авгръдои знак е об¬
раза ив Богородица, нооон иа ве¬
рижна от православен епископ; 2.
просфора, нонто ео лр—авсн е част
ив Св. Богородици; 3. просвети Бо¬
городици.
лвввнр (гр.) годни годишен нвзар,
нойто функн—сн—ра нериедично
на определено мното и е опреде¬
лено врсмс от годината; 2. излож¬
би на разтичан прелистя и отоня
зв гдедиис и зв сключвано иа тър¬
говски стелки; изложение; — пв-
ввяртжян разг. лице, косто взема
учво—яс е нввaир·
Пиннисн нт— Панвцен (гр. „ессто-
чителки”) 1. е гръцката ми—оло-
гин дъщерн нв боги-лечител Аск¬
лепий. оос—ри иа Хигин; 2. у ал¬
химици: универсално еселочебнц
лекарство против но—чни физичес¬
ки и морални болни; 3. прен. уни¬
версално сротетво вън всички слу¬
ча—, зи разрешаването ив всички
проблем—;· 4, фарм. универсално
лечебно сродство. търсено още от
втхяиян—то.
пвнвн—та (гр.) ост, дъска, нвназвна
с восък, нв конто деца—в са ос учи¬
ли та пишат някога.
пинакотв и лаивноти (гр.) Лиал. дъс¬
ка, е конте носят хляб нв фурив—в
да се лочс.
паввдгнн (гр.) меЛ. бодни по цялото
тяло ив човск.
нвивма 1. държана и град е Цент¬
рална Америки; 2. нека, трвйиа,
одимени шипки, от деисни сдвнв,
от рветеняото carlidovica palmata
иривоав е Янийни и Мадагаскар;
3.	нит намучен плат; — панамски
1.	нойто оо отнася до републиката
—ти де гриди Пинами; 2. прен.
книж. нойто се отнася то голяно
престъпление (тъй като при пре¬
копаваното ив Панамския канал
ставили голннв злоупотреба е об¬
ществени сродства)— Пвввнокя
нровдвн наяат, нойто съединява
Сонорна и Южна Америки.
иаввряц—й и наивриниум (лат.) меЛ,
гнойно възпалеи-е ив нръо—я—с ив
ръката, есобоио нв налени и по¬
казалеца.
пваартори— (твт.) меЛ, възпаление ив
всички отоевс на артсриалвита
стона.
пивартрн— (лвт.) мед, 1. възналеи—с
нв но—чни тъкани ив една отвни;
2.	възнидоино ии всички егиви на
тялото.
пвввфори (гр.) ост, връхна, горни
дрехи.	'
нивинсн (гр.) еж. ивавкон.
τβ^βλοβ-β (гр.) вaтвбоиτии; хубос¬
тник.
пвигвр (гр.) 1. мното е църкви, къде¬
то ос противи— свещите и държат
дионооито; 2. блюдо за събиране
ив номошн.
пвнгсясзв (гр.) биол, хипотеза ии Ч.
Дирени за обнонневнс нетоиинти
519
пвеот(в)
нв нвслоде—есицоттв, онорот не¬
сто уввстсдяеавсто нв рсдитоло-
нято нвчсе—ви отивате чрсз съвоси
малки чаетини, нарочен— гемут^
наигсрманизъм стремеж да ес обедн¬
ият иоячни германски аврот—,
пиагсз (и—.) Лиал, пойна е лодка,
пвати (янд.) зоол, хищно жнеотно
ет Х-митвито е ръст ии нотни,
средне ив матките американски
иочнн.
пандвв (фр.) книж, всшс, ноете
привлича напълно или съвпада с
тругс ηοηο.
нвндви(уе) (Ta—.) бот. нодобио ии
палми тропическо дърво ст Аф¬
рики, Азин и Австралия, отглеж¬
дано е Еврепи нато дснорит—вио
ρво—cияe·
лавтви—не (фр.) арх. чаетгв от къл¬
бовиден енот, нсотивони между го¬
лемите ври—, които поддържат од¬
аи купола; 2. нанят, който ео вс-
он увиснал ив eнитжнрчe·
нвитвхуоа (гр.) църк, патриаршеско
ноотвиио. еацяктнна.
наядента (гр.) сборник нв всички
ринеин закони, издадени от Юс¬
тиниан е 530 гот.
панделка (унг.) платнени -ля коп¬
ринена данта зв украсявано; кор¬
дата.
панталона (фр.) биж, скъпоценен ка¬
мък вън форми нв круши, неоти-
веи на обици.
лаитоми (гр.) ист. е древна Гърцин
— всенародни празници; — лаи-
дсмичсеня (гр.) всеобщ, повсемес¬
тен; — ииатемачоокв болест епи¬
демия; — ивитсмин болаот, конто
върлува яз одни дяла страна; епи¬
демия.
нвидоионнун (гр.) 1. мит . свъртали¬
ще иа зли духове, ат; 2. лит. име
иа етолнна—а ив Ата е посна—а ив
Мнлгъи „Изгубеният рай”; 3. прен.
книж. мното ив безч-нотва и раз¬
врат; обсришо от крещящи хора;
врнев, гюрултия
пввд—шпвн (фр.) вит отвдннш от
яйца, брашно я зихир.
Пантера (гр.) 1. собо—вено ние; 2.
според гръдното предание: пър¬
вата жони, оъздвдсии от Зевс за но-
шастис ив чоеечсотво—о. квто ви-
нвзви—е зв открадни—ня от Про¬
метей огън, той тал сдав кутин
(кутин—в на Пантери) пълна еъо
злия—, конто Енимстой отворил и
нощвотннтв се неоянали върху ця¬
лото човечество; — кутия на Пав-
тори прен, книж. източник нв не¬
щастия, зтная.
нвнтур(ин) 1. унгарски войник от
времето ив Мария Терезин; 2. въ¬
оръжен служиш при унгарски бла¬
городник е народно облекло; 3.
еоги: унгарски отрвжар; 4. хрис¬
тиянски стражар е турско еронс;
5. прен. грубили, нобойнин, бру¬
тален човск.
лвитура (гр.) 1. мит. ландорв; 2. муз.
яио—румсит от рода нв тютинто с
дълъг гриф, уно—робнваи от антич¬
ните гърня.
ивитуе (фр.) спец. виклояени лото-
гв—а плоскост зи вкарване -ти из¬
карвано, нр—норне иа автомоби¬
ли е подземен или ниогоо—ижои
гираж.
пано (да—.) разг, паниран.
нaиcпaрнзън (гр.) книж, снлонноет
към прекадени хвалба, прекадена
похвати, възхвала вв βηκο^ -ти
ии нещо.
панегирик (гр.) ост. 1. е тревна Гър-
н—н — надгробна похватни реч; 2.
похватно стоне иа оветсц; 3. реч
ии възхвали на лице и иотeвнτо
подвизи; 4. прен. прекомерно ети-
вооловоно, прекадена похвата. —
нвногярячсени хватсботвон; — пв-
вогираст ост, 1. автор нв nBac™-
рик; 2. прен. лицс, иоото почита,
хвали прекадено много инкего.
нанол(а) (хот.) I. предварително
ливадня-зъм
520
приготвени голями бстоненв плос¬
кост зв монтажен строеж; 2. тро¬
тоар; 3. дървена eбщ—внa нв вът¬
решни отени; таилор—н; 4. бояди¬
сана долив чист нв вътрешна сто¬
на е ближна бон; нокът; 5. основ¬
на банститева, дървена или мри-
,морна плоча, на конто си нсвт—-
рани различни етонтр—чсенн съ¬
оръжения; поло на табло; 6. мин.
чоτнрньпьлcв участък от рудник,
ограничен от галерии за използ¬
вано; 7. плесната чист нв таблена
врати, чинте повърхност с хлът¬
нали но отношенне ив римнитс.
πβηοληηη^μ (фр.) книж, нол—т—чоо-
ко точов—с, известно кито валики
—доя зв обединявано ив венчин
гърци е едва държави.
иввеловоз (рус.) техн, автомобил е
н—оне разположени плитфсриа,
предназначен зв превоз нв пивет-
ия стсия.
лввcвгcизьм (гр.) филос, доктрини,
неято сс противопоставя ни пан¬
теизма и според конто еоично ио
с бог, ио бог с вън всичко.
нввер (дат.) разлит, плитък кош,
об—ниовсне с две дръжки, за пос¬
тавяно вв трохи и други вещи.
панзоотия (гр.) вет, масово заболя¬
ване нв животни.
пиян (лед.) госпожа.
пвв—нвтяле (гр.) църк. нaотоσβош-
Η-Κ.
ливякояографян печ, релефнв гравю¬
ра върху ц—вн.
лааяетнмнзъм книж. рет—гиозно но-
л—т—чооно точсиио, което пропо¬
вядва ебстннов—оте е сдно ни
всички народи. конто —зновндват
нстнии.
пввнхятв (гр.) иотебен зв успоко¬
ение душата на понойнин; помая,
паннврдит (гр.) меЛ, възпаление ни
во-чин отоенс нв сърдечната сто¬
на; одноероионио забстнвиво от
овдскирднт, миокардит и пери¬
кардит.
пивнратичаи (гр.) е съчат. нинкрагнч-
нв енотами физ, опт—чсснв систе¬
ми, чисто фокусно рвзстонн—о мо¬
же плавно да ео язновя е опреде¬
лени гривици чрсз надлъжно пре¬
местване нв някои от лещите, от
които с съставена.
панкреатин (лвт.) 1. биохим, секрет
ии нивнровов; 2. фарм, пропират
от формонтято ни панкреаса.
линкрев-н- (дат.) меЛ, възпаление иа
(ПИЯКрОВТ-чИВТИ) 3ΒΤ0ΤΟΜΒ^ΒΤΒ
жтози.
панкреатичен анат, нойто с присъщ
—ля свойствен ни лвннрсвоа; —
пвинрсв—ячаа жлеза, панкреас (гр.)
задетсившии жлеза.
пвадогизъм (гр.) философско учснно,
косто гдедв на разума като ни аб¬
солютни дойогеитотнсо— (Хагат).
пияна (ποτ.) госпожици, девойки,
нвяо (фр.) 1. оградена е ринки и ук¬
расени о—сав; 2. голяма картини ни
нтвтно, дърворезби или керами¬
чен барелеф зи укрвов на стояв яли
гввви.
ивиоилин (гр.) 1. ист, пътното въ¬
оръжение ни рицар; 2. книж, ко¬
лекция от етири оръжия, красиво
нотретени ав етеавтв.
паноптикум (гр.) изложба на колек¬
ции от забележителни предмети
и фигури, направен— от восък.
пваорвмв (гр.) 1. ред красив— изгла¬
ди от едиа ноетиоот или град, ко¬
нте набързо минават ирод очите;
2.	голннв нарт—аи, поставени е
кръгло помещение и сово—нвини
таив, че диви вид ни ровляа фор¬
ми; 3. киртина-· гледани през уне-
т—ч—толво стъкло квто е ое—оет-
воив голениив; 4. оп——чеено прис¬
пособление ви вр—илорийене оръ¬
дие зв течни стрелби; 5. прен, ши¬
рен обзор ии внноо кул—урио твор¬
чество (литератури, музика и др.).
— панорамен (гр.) кой—о ос став-
521
nияτотрвфин
он до нанервив; — панорамен лъг
път, нойте ниавва проз мнете. от-
къдсто ео етнриеа много хубввв
гледни; — наяорамаа снимка н—-
вооиннна. конто о снсти одновре¬
менно ви снимачния алврат и ав
вагонин ο-β-ηη. — панорамно ки¬
но начин иа оянивае и показвано
ф—ти— ви овръхш—рони екран—,
конто ир—ближива— възприемане¬
то ви ниае—зобрвжоиисте към ус¬
ловията ни реалното виждано.
пвно—нт (лиг.) меЛ, възпаление яа
вътрешното и сродното ухо.
паноф—влия— (дв—.) меЛ. гаойае въз¬
питание вв всички очни обвивки
със еъотвотао въздействие върху
стъкловидното тяло, лошата и
иротавтв намери.
пввнcяхязым (гр.) 1. продетивити, чс
веяно нсщо ями туши; 2. изходни
постановка зв философията ни Г.
Т. Фехиср проз 19. век, философ¬
ско учеянс, косто твърди, чс всич¬
ко с одушeβово·
ивнескеувдизъм псих. еъетаена чае¬
ни тооринти яа 3. Фройд зв либи¬
дото, чрез нснго поантясто сек¬
суалност оо разпространява върху
всички тотоевя уоошвиия зв нас¬
лада и отромсж към тнх.
лвненвузи— (лат.) меЛ. едновремен¬
но възпитание ии всички онеле-
нооня кухни—.
пансионер (фр.) 1. ученик иа панси¬
он; 2. лице, ноето наема квартири
е храни; — наяенон (фр.) 1. (учеб¬
но) звводоиис, е което учишите ее
ж—вонт я ее хранят е асгс; 2. гео-
гнланцв (и е чио—на къща), е ко¬
нто ее яде без избор я не но ме¬
ню; продинае всички вбона—и за¬
едно (вяно— там и »—hoht).
ливеновил (фр.) 1. явет— квартири е
осл—шо към санаториум яд— е ле¬
говище, е конто ои настанен— по¬
лоне болви или тотовя—н— за по¬
чивна; 2. пансион.
nияeлвβязым отроиеж мсжту славя¬
ните да ео обедният е одна дър¬
жани; — панславист привърженик
ни ηβηολβη—τηβ.
наяенорман (гр.) биол. хино—сза, спо¬
ред конте животът и цялата все¬
лени имв сдно начато чрез разп¬
ространение нв звроg—щи и орга¬
низми от одна плваоти ив тругв.
пинта 1. боздстаин, призноокнгаш
ос, хаймана; 2. иваги, жолсзити.
ии конто еи окичени вритн—о; 3.
нирти за игри.
Панталоне фолкл. грвтнцнснов пер¬
сонаж от италиавокити народна
немотия; стар скъперник. илчаи
търговец, нойто аоост тътги гв-
ш—; — лаятадсви и нвнтилоа (и—.)
чист от гористо облекло. ксаге
покрива тялото от кръсти автолу,
нaeп'elнзым (гр.) философски възглед,
епород нойто светъ— съвпада е Бе¬
га или чс Бег я себ—ъ— ои отно и
също нсщо (Спиноза); обожое—-
ннввие нв природата; — пввтснот
Привърженик ИВ ηΒΗΤΟΗΤΗΒ.
лвв—одизъм (гр.) филос. идовл—отн-
чсокс учение, според кое—о нотя-
—в а свиити същност яв тушова-н
живот и основа ив евотв.
пия-тсологин рел. богословска нвукв,
конто ос занимава е нуд—в иа всич¬
ки бегове; — пвнгооя (гр.) 1. храм,
посветен ни но—чни богевс; 2.
огради, конто с ноовотеав ии про¬
чу—и покойници и ео погребват и
воя; 3. галерия о— бележит— име¬
ни; 4. съвкупност от всички бего¬
ве е многобожии рcлятин·
пияторв (гр.) зоол. хищно, гетнио
животно ог роти ии ногн—то.
лив—и (μοη^) зоол. илвти и иени рс-
гв ни сибирски олея, употребява¬
ни е иет—н—нига квто лекарство.
пвя—с- (гр.) вж. лая.
ηΒΗ-ο^Β^-Η (гр.) начни зв копира¬
на е паитсграф; — линтогриф 1.
спец. наргогрвфон— инструмент зв
пан—окригор
522
механично нрочсртававо на пла¬
нова, рисунки, чертеж— я под. и
промоисн, обинаовоио по-дробои
мащаб; 2. урод за прскопирввво
ни рисунки или карта и друг (по-
всчсто умален) мишиб; 3. ел. ром¬
бовиден теноприснн—н на елект¬
рически трамвай иди локомотив.
пвв—окра—ор (гр.) 1. църк, я мит. нео-
държител (опигог ви християнс¬
кия бег, ив Зево я на трут— бего¬
ве); 2. ист, титла иа визватийоня
император я иа вяно— в—eщи ов-
нсввннн.
паятскрин (гр.) 1. фарм, точен скот-
ринг ог наитя; 2. мед. е—т болест,
лекувани е този cноτрaнг·
лангсметьр (гр.) геод, уя—еороалон
зеиенореи ^тснор, за мерено ав
ъгли и чортвяо ии отвесни л—аии.
наягсмяма (гр.) театр. 1. предста¬
вяне иа одно действие бсз думи, е
движение ни тнтето, жсстовс, ми¬
мики и др; 2. сценарий или музи¬
ки зв тикови представление; 3. н
отври Гърция — тванови движе¬
ния е гръцкия театър, пононнва-
ии и коментирани е— хср оъе съп¬
ровод ав инструменти; 4. е древ¬
ния Рим — содов трамитичеи танц
е интотог—часни оюжот; често с
-вян и музики; — пантомимика из¬
куство ти ес предани— миели чрсз
мимики и жастоес; — ивятсннмясг
театр. вргяог, изпълнител иа лиа-
τομ-ηβ.
нввтонон (гр.) фарм. лскирствся про¬
пират, приготвен от хтсря—и ни ал-
килонтите иа опиуми, употребя¬
ван пр— еяти— болия.
нвнторнум литер, стихотворение или
част от стихотворение, е косто
всички стихове ес ринуев—.
паятсритив литер. литературно съз¬
вучие ив стих, косто обхваща все¬
цяло думите иа е—яхв.
пиятефаг (гр.) книж. лица, което имв
обичай да яде всичко.
пантофи (hçh.) домашни плитки ле¬
ки обувки.
пивунди (гр.) диал. 1. иоч—ота и мис-
го грозни жени; 2. чуми.
иваургои (фр.) книж, който подра¬
жава, без да миели; напълно по¬
корен (но името на Пвиург, пер¬
сонаж ог роиаяа на Фр. Рвбто
Паагагрюол).
иаяхрома—язъм фот, качество ви фо¬
тографски филми и плаки ли бъ¬
дат чувствителни към всички цве¬
тово иа дъгигв.
пввнер (исн.) 1. желязна рязиинв;
2. воен, мор, металически облицов¬
ки, броня на восяен кораб, бойни
мвшива и други оъоръжоиян; 3.
зоол, твърда покривки на няне—
животни кито крокодил, костенур¬
ки и под; 4. впарит на всдотиз зв
голяма дълбочини.
пил (иси.) обущарско тепято; чн-
риш.
липи (и—.) глава ии Рянциитоличес-
ка—в църкви.
нани (фр.) разг. тв—ко.
папииерни (ти—.) фарм, алкохол иа
наковял опиум — бяло прахооб¬
разно нощес—ео е горчив вкус, ко¬
ето оо упо—робнеа като иа—яееп-
тичио сродство, в е модидяивга зв
иригълневно иа болни.
папагал (вр.) 1. зоол, тропически пти¬
ци, конто ножо тв ес приучи дв
изговаря механично отдадя- ду¬
ми; 2. прен. човек, който чсего
повтаря чужди тумн и мисли; —
ηβη^βλη-ηβ безоннолеио повта¬
ряне ни чужди туни и миели ките
папагал.
пвнвз (тур.) ост, овещеиин, нон.
пилидиям (фр.) книж, нр—еържов—-
цн, войници яа папвгв.
пвнаиняня (руе.) героични изследо¬
ватели на Арктика — Пипин—и,
Крсвиет, Фьодоров я Ширшов,
прокарали вв северния полюс то¬
ест носени (1937—1938) е научни
523
папур
цел нв движещ со лотов блок
(дрейф).
папатаци (лаг.) 1. зоол, съвсем дроб¬
ин ханл—ви двукрили аасскемя с—
роди ни комврите; москити; 2. меЛ .
инфекциозно зиболнеиас о— трес¬
ка. причинена от ухвиевяс ни то¬
зи насекоми.
лвнсрт (гр.) църк, зигнерсив, поня¬
кога обгридсав оъо отеяв площад¬
ки прет входа нв православии чер¬
нев.
лилогсрин (фр.) йя-жарн-цв, къдо-
тс ее продави хартин я други кан¬
целарски стоки.
nиnue-нищc (фр.) хим. плиотнчнв
книжна маси, емооовв о лепило,
гяно я —сбсшнр, ог нонто ес пра¬
вят кукли, панки я тр. прелисти,
ивиязъм (лвт.) kaголянuзьм; горняя,
е кой—о английските протестанти
нирнчвт Ринснвтотичооната цър¬
кви; политическо точение за все¬
мирно втиетеаие ив ринок—н нв-
HB.
ианниси я нипийсикв (фр.) къса вра¬
товръзки, нонто ос връзви вън фор¬
ма ни понсрути; ненерудни.
пвняли (Ta—.) зърно ни гърди; нън-
ковитна брадавици; цинки ив дна-
нвйоcгцпрьогиого черво, прсз ко¬
нто ес излянв сокът от жлъчната
я от зидетомашавтв жлези; — пи-
няднреа γ^ηοη-τοη.
напилит (лвт.) меЛ. 1. малки, много
болезнена гнойни рвиячкв е ку¬
хината ии сз—чнв—а лигавици; 2.
възивленна иа лититвти ва зри¬
телния нерв; — лвлилона (ти—.)
меЛ. злокачествен опнтслон тумор
ав ножити и титaв—няго, който с
образувиа ог разрветвино иа кож¬
ните пилит— и покриващия ги
οη-τοτ.
лидялот (фр.) нирчсино КИНГИ иди
идат, е ное—о ос унива косати при
къдрено.
—апиН (фр.) физ. нарои котел, кей-
го ио изпуска пвратв; — нвпявои
не—ол (нсвотрунрвв ст Палия,
1681 г.), койго ое звтварл плътно,
за дв ио можс да излезе нира—в;
гой с основа ни пвраиго котли и
тономегяеито.
ивн-Н (гр.) Лиал. бутали човек, глу¬
пак, гъски.
наниоа (фр.) зоол. нит африканска
маймуна.
наннролегян (гр.) език. помощна ис¬
торическа науки, конто ео зани¬
мава е изследвано иа папирусите
и писмените -звери. явинова— ав
пергамент, дърво и други матери¬
али; — пвпнруе (гр.) 1. мaотeго-
лишис —рьогянeвц отиnогσнц рас¬
тение; 2. материал зи пяевао, при-
готени ог тона рвстоано иай-нсчо
е троения Египет; 3. н—омоа па¬
метник; 4. висококачествена хвр-
——H·
напироса (гр.) (гр.} ост. фабрична,
готови цигари.
няннст (фр.) книж. нр—вържоаян ав
нинетвото и лвн—зна; китолян.
напишаш отнонв—н ог източвоирв-
еостивавтв църква, присъединил
иди оямнвгизираш ав р-менито-
тичоонвга.
папки (acH.) мукивоан ял— картоне¬
ни двойни нер—н—. понякога пок¬
рити е иди—, кожи иди пластмасо¬
ви материн, за поставяно иа ня—-
жв, тонумоят— и под.
нвимашнив (ион.) техн, нвш—на за
производо-во иа мунаев и нвргоя,
паприка (гр.) чорвонв чушки; пипер¬
ки; — паприкаш (уяг.) ядено сг нс-
оо и чушки; 2. консерви от доми¬
ти и чушки.
напук (πорe·) ост,, вид иски шити ив
ръка ножонв обувни е тънък гьон
квто чехли; — нвнукчнйс—вс ост.
занаят ни нвпукчин; — пвпунчин
(гур.) човск, който приви нилуцн.
нинуда (да—.) мед. пълни. пришив по
ножити.

лвлшср
524
папур (гр.) бот. 1. вит многогодиш¬
но блв—но рвогсино е гънки и дъл¬
ги л—ета, употребяване зв плате¬
но иа торби, регозня и под; 2. Ли¬
ал . царевица.
пвnщор (яем.) техн. книговезки уред
зв рязвяс ви картони.
пари (паре.) 1. —урони мовота, равни
ви 1/40 чист от гроша; 2. разш.
изобщо дробна ноно—и; 3. огогвв
чист нв югославския т—нир; 4. пе-
левнн сто—нинв; 5. разг. лири.
нари- (гр.) първи съставна чист нв
сложни думи със зввчсиие: в) при,
до, наблизо, покрий, наир. пара¬
биоза; б) отклонение ог нормал¬
ното; погрешно, лъжливо, —звън,
прот—и; в) зиввгиж—риво нв двс
пстсбин части, от двойни страни
ивир. параплегия; г) нзианявава,
превръщане, явнр. лирався; д) не¬
явяване ее пряко последствие,
окото, ивир. пврвгиф.
парибазв (ли—.) литер. много е вя-
тична—а гръцки ноноднн. е косто
авторът чрез уе—ата ив корифен ос
обръща към публиката от свое
ямс; и говори зв нощи, несвърза¬
ни оъе съдържанието иа и-совта
парвбсл (твт.) нид автоматичен пио-
—слс—.
лврвбнсзв (гр.) 1. мед. особено еъо-
теян—о на възбудимите тъкани
(нервни, мускулни) квто ревндин
ерошу различи— механични, хи¬
мични, етентрича— и други въз¬
действия; 2. биол,. изкуствено съ¬
единение иа кръвоносните и дру¬
ги оястсмя ии двс ж-ноти- е над
да ее изучат взаимните нт-ниня
иа днатв оргвиизма.
парабола (гр.) 1. алегоричен разказ;
2.	крина линин, конто се образува
от соченного ии конуси е рвнин-
яатв, уонородаа иа еграиигв му;
3.	нъ—н—, който изминава тнто,
хвърлено под ъгъл към хоризон¬
ти; — параболичен 1. нронооов (зв
смисъл); 2. имащ форми на пара¬
боли; — параболоид (гр.) геом. по¬
върхнина сг втора с—опои. ии ко¬
нто ний-проегинт вит с геометрич¬
на повърхнини, подучени от завър¬
тването на параболи иа 180° сне¬
ло ости й.
пврвваи1 (фр.) 1. приспособление във
нит ни сгъваема преграда, сбин-
ионено ог рвина е обтегниг нта—,
лимарнви и други за предпазвано
от вятъра или да не ее вижда ни¬
що; 2. прен, разг, прикритие
ларвван2 (фр.) мор. приспособление
зи прочистввнс поставени е мо¬
рето мин— или за предпазване ив
нирихот от сблъскване е мини.
ивригитв (гр.) Лиал. риболовен уред
е— иного въдици, навързан— ии
по-дълъг коион.
пврвгоееин (гр.) книж. извращаване
нв вкуси.
парвгеясзв (гр.) минер, образувано иа
вннон нинорати е земната кора
одновременно и съвместно; общо
находище иа анно— групи м—но-
рали (напр. н—рят, галони— и хвл-
нопириг).
иврвгрвма (гр.) сзик. 1. иривоннеяв
грешни, при конто едни букви ес
зимостна е други -ля пък одни ду¬
ми е други; 2. игра ви тумн.
параграф (гр.) зивн “ ■ малък о—тет,
чтся (е звкон, е устав); — нараг-
рафирам (гр.) 1. разделни иа па¬
раграфи; 2. разш, изобщо разде¬
лни, разпределян; — нараграфне—
разг, лице, добито известно пра¬
во -ля облага не но силита иа за¬
кона, в въз оенова ив някой па¬
раграф е предходни наредби яли
привялинк.
пврагумн (гр.) книж: 1. суров каучук,
добиван е областта иа р. Амазон¬
ки от диворастящи търве—в но пър¬
вобитен ничии; 2. вид ленило.
пират (гр.) L тържествен проглот яа
войскови части, физкултурни не-
525
ниралгсзин
тект—вн, ученически. младежки и
други оргвиязвння при офиц—вл-
ин празници, учения и пот; 2. тър¬
жествено шсствио; 3. спорт., ни¬
чия ва ποοτέπβββο пр— борби,
фехтовки и боне, зв та ес отбие
ударът ии противната страни; —
пвритев 1. предназначая зи пирит;
празничен; 2. —ьржcc—eоa·
парадигми (гр.) 1. език., таблица от
форми зи измоиоино на думи кито
образец за склонение -ли спре-
жовнс; 2. прен, книж. образен.
парадиз (гр.) 1. ост.. рий; 2. прен, вий-
горивти гилорин иа театър.
пврадирвм (яем.) нсрча сс, гордея ес
(е нсщо); — парвдирвно порчено,
гордооио. горделивост.
парадоксален (гр.) чудся, отраиои,
ерошу общоприетото; — ивридоне
1. онстн твърдения, противореча¬
щи ии обшопряотото мнеина; 2.
разш. странно, своеобразно мне¬
ние, което противоречи на общоп¬
риетото схващане; 3. неочаквано
явление е науката, което ио отго¬
варя ни досегашните нрото—иви; —■
парвдснсвдвв фази псих. хипно¬
тична фвзв ии исрвявтв енетсми.
конто представлява преходно оъо-
тенане ав гдввянн мозък от бут-
носг —ли бодрост е сън (и обрат¬
но); — парадокс-зъм (гр.) литер.
р—тор—чна фигура, конто овързва
двс взаимно изключващи ео пс-
внг—н; — парадскево намерение
псих. абсурдно намерение, по-спо-
цивляо отремеж към това, от нс-
ето човек сс огрихуив.
пврвзя—ен (гр.) нойто живое ии чужд
гръб; — париз—г 1. рвотоино или
животно, косто живес върху —τ¬
η тялото нв други такива, нипр.
въшката, глистите и пр.; 2. прен.
човск, нойто живое за чужда смет¬
на; 3. театр· действащо лица от
ан—ичввтв комедия, косто изпъл¬
нявало ротнта и ни шут; — пара¬
зитизъм (твг.) книж. 1. прояви ни
паразит; 2. съществуване ни тва
организми, при което от—иинг (па¬
разит) ео хриян ог другия (гостон-
р—сннин) 3. прен. ж—воено зв чуж¬
ди сматнв; туиондство; — парвзи-
голоп—н (лат.) биологични нвукв зв
изучаване ив ларизнтизив пр— ор-
гвиязнятс; — пирвзнтсненоза (гр.)
биол. съвкупност ог всички пара¬
зити, оби—иввш— е дадои оргии или
е долин организъм ва животно
итн човек.
ларинвучун (гр.) спец., вий-дебр—нт
но качество каучук..
пвранямсн (гр.) ист, е-сш всенса са¬
новник във Византин, нойто но¬
щуват то наронати елвтвя, за ди
го низи.
лвракнвсзв (лаг.) псих. двигателни
рaзeτройcτβa·
нвранлизи (гр.) геол, разкъсвано нв
пластове ни земната кори, съпро¬
водено е разместване; пукнатина,
пврвнлне (гр.) 1. понерва. усърдни
молби; параклис ав Св. Богоро¬
дица, —. о. молебен. нойто ее псе
При еонна душевна скръб, беди и
иужта; 2. малка църкн—нв.
лврвконвдов (гр.) е съчат. пирине—-
втне еиопчс спец. свопчо от тъчи,
ксито образуват е оо—в на опти¬
ческата система много малък ъгъл.
пврвланс (гр.) 1. физ, енднио ъгло¬
во измествано ни предмет, ноги—о
той ее наблюдава от двс ное—и, об¬
разуваш— бвза; — тсаевошан пи¬
ридине астр. — ъгълът, пот нойто
ес вижтв радиусът иа земното къл¬
бо ог твдоне небесно ове—нто; —
годишен нврвтикс астр. — ъгълът,
пет койго ео вижтв голямата по¬
луос иа зонвага орбити от тилово
нобоово евс—нто.
пирвлилян (гр.) меЛ, разстройство ии
речти, при косто один звук еб—н-
новоно ее зинеин е друг.
лврвтгезвн (лвт.) меЛ . вирушонио ии
пирилдохид
526
усети, при което бстазисинто и
вопр—нтви усешиинн се възпри¬
емат кв—е прннтии.
пвриттехит (тат.) хим. гр—морво съ¬
единение ив Bue-aTTcz-TB.
парвдексин (гр.) меЛ. разстройство ив
говора. при ноете бота—н— замес¬
тва думите ви талон текст, кой—е
чете, е —зн—стов—, непоследова¬
телни и бсзи—олсн— думи.
паралел (фр.) 1. геогр, въображаеми
дивия, успоредна ни еневтори, но¬
нто описва Зеинти; 2, т—инн, но¬
нто с успоредни иа други линия;
3. прен. явтоино, неото можа да ео
съпостави е други охотни; срав¬
нение; — паралелен (гр.) успоре¬
ден; паралелни линии, т-нни, не-
нто като се продължат ио се пре¬
сича— никъде; едновременен; съ¬
пътстваш, ставащ заодно.
пвралслелинст (гр.) мат. шестоется,
иа нойто срсщупотожия—е стени
две по тво св успоредни.
naрилeл—зъиг (гр.) 1. геом, еднакви
отдалеченост сдав от други нв при¬
вя тнанн и плоскости; 2. книж,
уcпцроgноcг; аналогия, сходо—ео;
3.	литер. художествен похват, при
който сс съпоставят успоредно теа
образи нт— два синтактично ед¬
накви изрази.
паралсл-зъм2 (да—.) философско уче¬
ние, онерод което душата и тяло¬
то еа сдав и съща субстанция. оба¬
че е две ограни: душевна и телес¬
ни, конто вървят и ес развяна— па¬
ралелно.
паратслогран (гр.) четириъгълник,
нретивопотожи—го отриин, ни ке-
н—о св nирaтeлии·
паралелен—под (гр.) вж. паралолопи-
нед.
парализация (гр.) умъртвяване иди
опирано дейността иа нервите и
ергии от —нлого; — парализирам
отнлоннваи, унищожавам дейнос¬
тта и намерението иа янкого: па¬
рализиран новопоявило ео общес¬
твено точон—о; — пиритизирияс 1.
отклонявано, отбивано (лоши ва-
нороиин у аннего); 2. схващане,
двнлооввно; — паралич меЛ. па¬
рализация, болезнено със—снано
иа схвани-еот, неподвижност; па¬
рализи; — догони паралич тежки
заразна болест, обикновено у де¬
цата, при конто оо парализират и
атрофират анно— от крайниците,
ний-чеото долинго; — паралитик
меЛ, парализиран човек.
парил—номсна (гр.) допълнително съ¬
чинение към друго оъе същото
или подобно съдържание.
параляя1 (перс.) Лиал. много ниски
кръгла масичка; софри.
паралия2 (тур.) разг. много бога— чо¬
век.
nврвдцгuзьм (гр.) лъжливо заключе¬
нно, заблуждение.
паралогин (гр.) книж, неправилно
заключенно.
нарамилно—язън (гр.) физ, магнети¬
зъм иа иврамагвитин—о τολβ.
nврвмвпии—си (гр.) физ. зв алуминий,
платина и под. — който се прив¬
лича слабо; — парамигни—ии ве¬
щества вещества, чинто магнитни
прснндасисог нр— обикновена
температури с малко ио-голяна от
од-н-ци.
пврвмвиа (гр.) Лиал, 1. дойна, бавач-
нв; 2. нищеха; 3. иозаноииа жени,
държанка.
паримияка (гр.) диал. безопасни иг¬
ла.
парамсес (гр.) муз. е древногръцка¬
та теория: в) при лирв—в — с—ру¬
на, съседни ив средната; б) мно-
-ого ии тоя е гeгрихсртИ; еъоотеи
ии средния.
параметра·— (гр.) меД . дифузно въз-
нитеияо ив цколцнигцчяиги съеди¬
нителни тъкан.
параметър (гр.) 1. мат. величини, чи-
я—о значения служат за точно ен-
527
вирисгиг
рстсляно иа една слонсит измеж¬
ду множество нодебая; 2. техн,
показател. нсйто хириктернзнра
свойствата яти начос-вига, състс-
нн—оте или положенного иа чис¬
тите иа дадена Мишина, механи¬
зъм, агрегат я тр.
парамнезия (гр.) псих, разстройство
ив паметта, често срещано при
шизофрения; лъжлив— онемея—.
минно опонанао иа събития, не-
иго никога яо ои ео случвали.
пирамоа и парвмуи (гр.) Лиал, про¬
изхождение. фамитне име; пря¬
кор; — парвнсансевм Лиал, диван,
вадя ирниер ни βηκο™.
параморфоза (гр.) спец. 1. —зноисяно
ни енилита, при косто няни хи¬
мически нроиоии ии първоначал¬
ния ям състав; 2. превръщаина яи
отии мниорвал и друг, бсз дв ес
изиони оломоитвриин— му хими¬
чески еъс—ве.
парангон (-ση.) минер. скъпоценен
камък; брилянт.
паранефрит (гр.) меЛ. възпаление яи
онолeбьброчяиги мастна тъкан,
обикновено е ивгиeнвaио·
парвнон псих. иоизточина психичес¬
ка ботосг, при нснгс човск ями
хвлюняивн-я и бълнувания; раз¬
вива сс логическа конструирана
ивлутиост предимно за преслед¬
вано, изневяра я др., но о оъе за¬
низана ясна мисъл и интелект.
параномия (гр.) 1. спец., противоре¬
чие на законите; 2. меЛ. разстройс¬
тво е говори, при което бедният
назовава продиотн—о със съвсон
други имени.
парантез, парантеза (гр.) L снобки,
между нонто ес поставят обнови¬
тели— туни; знакът („.); 2. вмет¬
нати думи.
парввгрсн (гр.) палеонт, изнепаома
човекоподобна маймуна от чсг-
въртичиня порнел, конто а живн-
дв и Африка.
парапет (фр. ) 1. насип върху външ-
и—н окоп на укрепленно, бруст¬
вер; 2. ограта ии балкон, стълби,
мост и нр.; 3. е—она над корнизи
иа огради.
нараняток (гр.) палеонт, изкопаеми
човекоподобна маймуни.
пврвплазмв (гр.) 1. биол. погрешие,
странично (неправилно) израства¬
не; 2. сзик, звнниа ни стара фер¬
ми е нова по аналогия.
лврвлтсгнн (гр.) меЛ, парализи ни тва
отвоинонни (толан или герии)
крайници ; пврвнтонсян.
лврвнлснонн (гр.) мед, параплегия.
наралсихичаскя мед, който сс отви¬
ел то нараленхсдогин; — парап¬
сихолог меЛ. дядо, ное—о ес зани¬
мава е пиране—χцлцт—н; — парап¬
сихология псих, раздел от психо¬
логията, изучаващ свръхестестве¬
ни нвтои—н иа човсшкв—в психи¬
ка, конто нс могат да бъдат обно-
исин чрез признв—иго научни за¬
кон; изучаване хяпно—ичяя—о въз¬
можности за непосредствено про¬
ливане ии разстояние информация
от нсрвнопоихячсекотц състояние
иа одни човск ии друг.
лараритън меЛ , исоотоо—воио б—сис
ни пулов.
парвсолевв (гр.) астр, светъл, блес¬
тящ кръг сното Луната.
нарасимни—вкус (дат.) мед, тнд от во-
тeги’τuβaиги норвиа оясгени, ной¬
те заодно еъс енниитниуси регу¬
лира дейността ии вътрощян—о ор¬
гани; парис—мпигячяи иорвни ено¬
тами.
ивраснилв—нчсн (ти—.) е съчет. нврв-
е—мнвгнчяв нервна с—с—омв мед.
парисянпвтянуо.
лирвссд (нт.) ряЛко J. чадър за слън¬
це; 2. ав. моноплан е осебово ус¬
тройство.
пирвстас (гр.) молитва (за умрели);
панихида, помси.
пврвств— (гр.) арх. колона е егона зв
Ларионова
528
украса —л— за подпирано; питас-
гър.
параедева я парасцений (гр.) театр.
сграв—чва пр—стройна в трcвнот-
рънн— театър към сцената, откъ-
тего излязи хорът.
паратаксис и пара—внев (гр.) език. съ¬
единявано на прости изречения и
сложно изречение без -ти чрез оъ-
чинн—олан съюзи; σъчивu—eтaecτ·
naßa-Hka, паратина и пврагико (гр.)
Лиал. 1. свободно врсме, безрабо¬
тица — зи солния при тешо вра¬
на; 2. безомнодоио, празно иешо,
призна работи; 3. нсесриезон раз¬
говор.
паратион (гр.) хим. точен яти при-
хов—деи ситно отрееоа препарат
е ниоге неприятни миризми.
пари—нрсоядон е еъчс—. пиратнрсонд-
ня жлези анат. — жлези е вътреш¬
ни еснроцин, големи нотното жит¬
ни зърни, долепени зи капсулата
ви ш—тевидвити жлези но два от
всяка с—рани; нирaτироо—дон·
нарвгнроо—дон (лвт.) анат, окотощн-
тев—дна жтоза, парагнроеидна
жлсзи.
пири—иф (лвт.) мед. по-лен коремен
тиф.
пираг—фля— (фр.) мед, гнойно въз¬
паление ав еъодии—телниги тъкан
ни тясната отибинии кухини.
ларагубуркутезв мед, ботсог със съ¬
щите симптоми на туберкулозата,
ио предизвикана от ио-друг мик¬
роб.
параф (гр.) 1. извивка е крил ии под¬
пис; 2. съкратен подпис; 3. прен,
таване ход нв документи чрез под¬
пис.
лврвфвз—н (гр.) меЛ, разстройство иа
речта, нр— ноего става изпускано,
повтаряне яли заисннао ии зву¬
ково иди думи; отлетия звуци яд—
туни се употребяват неправилно,
пирифервитен (гр.) côn^. е съчс—.
параферналии имущества юр, —иму¬
щества, конто жената с придоби¬
та отсд брана я съставят нейна
осбетвоноет.
парафин (фр.) бнто вещество, несто
се дебива чрсз суха дост—твнин ии
иофти, катрани и асфалта; упот¬
ребява се за правоио на овощи.
парафиран (фр.) 1. ноетивнм параф
върху документ нато предварите¬
лен подпис; 2. дивим хот яи доку¬
менти чрсз подпис; — парафира¬
но поставяно на -в-днат—, пед-
н—ен яти зван— е края ни гснета
—ти иа всяка страница иа израбо¬
тен договор —тя спогодба и знак
ив съгласие със съответния —аист,
нарафонин (гр.) муз. горния, който
е древногръцката теория с онвн-
валеитои на несъвършен ненсс-
ваис (кварта, квинта, ундсн—ми и
дуедоняна) е противовес иа ин-
тифон—н — съвършен ксясояаяо
(октина и двойна οτβββ).
парафраза (тат.) книж. 1. описател¬
но продавано ии кратък израз, ив
чужди думи, мнения, изнизвания
и нр; 2. музикални пиеса, постро¬
ена върху заимствани гени; 3. сво¬
боден прееод е много поеече ду¬
ми, отколкото оригиналът; 4. сти¬
хотворно подражаяяо иа тенс— от
библингв; 5. обяснение ни текст
със свои думи, преразказ; — пв-
рвфрвзярвм обновявам със свои
туни, преразказвам.
лврихрома (гр.) книж, зряготии илю¬
зия, при конто ист-искито цвето¬
во сс виждат съвсем други нв ено-
-о.
пирахронатоленя (гр.) книж. неспо¬
собност ти се различават шарки¬
те, цветовете.
naрвхрeиизьм (гр.) книж, погрешно
датирано ии дадено събитие — по-
късно или по-рвао (противон. ме-
тахроинзъм).
иврацситозв (гр.) мед. 1. пункция е
тслесии кухина е третнар или друг
529
парк
хирургически —нотруиоат зв отс¬
транявано ни течност; 2. специ¬
ално пробивано ни τьnaнчоτо·
парашут (фр.) 1. урат за намалявано
скоростта при падане ни тота е ат¬
мосферата, използван при само¬
волни и спасителни скокове от ле¬
тателни уроди, за спускано нв то¬
вар— -ти за стоварвана иа бойни
е тила иа противника; 2. механи¬
зъм е шахта иди т—фт, предотв¬
ратяващ палавото на кабината при
скъсвано ии въжето; — парашути¬
зъм (фр.) 1. тоорин и практика зв
използвано иа парашутите; 2. па¬
рашутен оперт; — парашутист
(фр.) 1. т—нс. несто умас да скача
е парашут; 2. войник от парашут¬
ни войски ; 3. прен, разг. човек за¬
ет някаква длъжност е връзки.
парвеню (фр.) прост човек, който на¬
бързо с станат богат и ес държи
като аристократ.
пвртсею (фр.) тока горна дълга мъж¬
ка трехи.
пардон (фр.) 1. извинение; 2. извя¬
ното!
ларсгор—чесня (гр.) меЛ . зв лекарст¬
во — което служи за успокоение.
пироза (гр.) меЛ. отслабване -ти не¬
пълни загуби иа волевите движе¬
ния; непълна парализа.
тиронин и пиримян (гр.) ост, 1. прит¬
ча, изречение; 2. откъс от Старин
заест за чотоно е черква.
нарсихямв (дат.) 1. анат. основна тъ¬
кан; 2. анат, опон—ф—чни тъкан
ив даден орган, нонто изпълнява
неговата основни функция; 3. бот.
тъкан вв раотенинта, състояща сс
от почти еднакви ва дължина, ши¬
рина и дебелини итоги—.
пиреахяиагезсн мед. нойте сс оъо-
го— ст паренхима.
пвраахнмсв меЛ, ной—е сс отнася то
парсях—на; — пирсахимни тъкан
бот, — едни от тъканите на мезо¬
фита, нарочена оша гъбчсста —ъ-
нан.
нироргв (гр.) допълнение ни аннес
съчинение; събрани сгагии; стра¬
нични saB-Haa-H, добавка.
нвросгозин (гр.) намаление на чувс¬
твителността, безчувственост (осо¬
бено зв kрвйниняτc)·
пвр—о—адов (лит.) меЛ . нойто ее от¬
нася до е—ои—то ни внися телесна
кухини.
нара— 1. принадлежащ към долната '
класа е Индия; 2. прен. безправен
човск.
лирик (гр.) ист. феодално зивисни
оетняна във Византин.
парикуе (англ.) равенство ии метал¬
ната стойност е номиналната ни
монетита -ти ив потичаиго кур¬
сове от твс страни.
парирам (лат.) отблъсван ударите яи
противник; отбиван, отклоняван;
— парирано отбивано, отблъсваме,
отклонявано, огσгρaинвaво·
парнтог(всс—) (лат.) 1. равенство и
привити нсжту гражданите е отви
държава (особено между нателн-
н— и протестанти); 2. равнос¬
тойност; — паритет вън виту—ви—а
сфери: съпоставяно яа национал¬
ните парични ед-анни помежду
ии, въз основа нв зла—вото им съ¬
държание.
пир—нид (твг.) книж. стдоубнон;
иaйноубяон·
нари (фр.) 1. разкошни градина прс-
тяино е отри дървета и вто—; 2.
запазен neрuиоτьρ ог гора —т—
местност зв тон, зв развъждано ии
дивеч я др.; резерват; 3. воен. мяс¬
то, кътсто ес лазят определени съ¬
оръжения и материали; 4. чает— и
подразделения нато подвижни
складово е боеприпас— (артиле¬
рийски парк). е инженерно иму¬
щество (инженерен парк) и др.;
5. съвкупност от нотв-жен съегив
като нагоя-, автомобил—. самоле¬
ти нв различните в-дево транс-
Пирна
530
порт; 6. съвкупност о— производ¬
ствен— нaщuнu; 7. мнстс за прес¬
тояване или за ремонтирано иа
мaщuви, автомобили. локомоти¬
ви я др.
Парна (тат.) 1. обикн. мн. п&ркямит
—	три древворниснн богив—, ко¬
нто определят еъдба—в вв хората
я боговете Нова, Денина я Мор¬
та, отъждествени е гръцките ной-
ри; 2. прен, съдби, учвс—.
пиркорнзиц—н (фр.) хим. вач—в иа
предпазване от ръждноване я ко¬
резин на ноталв— изделия нт—
части чрсз иотаинво е разтвор от
феоферва киселини я манганов
двуокис.
пирнстярви (фр.) покривам, пости¬
лам е пирке—; — парно— 1. под от
малки однообразии дървени дъс¬
чици (букови яд— дъбов—), които
правят красиви фигури; 2. проку¬
рорски канцелария и длъжност иа
пронурер; 3. проданта отделени
сгодсво е нир—ори; 4. мнего зи тан¬
цувано е увеселително заведение;
—	наркотин оледнатис приготве¬
на смазка за лъскаво иа паркет;
—	парно—чин 1. работник олени -
идиот. който прав— паркетин пс-
дове; 2. ч—отач иа паркет.
паркинг (виг.) мното зи праниране ни
истерии провезя— сродства; —
паркирам (ияг.) оставям превозно
средство ив определено много, иа
паркинг. зв престой яд— зи вро-
менис спирано.
пврkяяeциизым (лвт.) меЛ, всички бо-
лео—яя картния еъс симптоми, по¬
добия ии болестта иа Парк-исъв,
развяващи се ивй-чосто воледе—-
ние ии епитом—чеи енцефалит ; съ¬
четани св е тремор (—рснсреис) яа
ръното, мнинчва заотниатсот.
скованост иа мускулите и забаве¬
ни движсиин; — нарнияооиое (не
собсте. J. Parkinson, английски ле¬
кар, хирург, ангонар (1755-1824)
е σычcг· нарнянсоясна болест мед,
хреи—чаа фази иа опитсничиин
енд—фатит — болест, конто сс ха¬
рактеризира е непрестанно трепе¬
рене.
Парнинсъв, Сирил Нерткът (1909—
1993) икон,. лит. английски исто¬
рик, —нонон—ст я писател, извес¬
тен оъс своите изследвания за бю¬
рокрацията; — закови ви Паркин¬
сов шег. закономерностите е раз-
вятисте иа бюрокрацията.
паркур (фр.) спорт, неяно eьστозa-
и—е е енроделен брой и вид про-
лнтствнн.
пардвнв (тур.) диал.. ии дробис, иа
парче; — за партами за външен
вит, зв показ.
парламентарен (лиг.) свойствен ии
парламентите; съобразно реди, по
нейто ос разглеждат и решават
въпросите е парламентите; — пар¬
ламент 1. държавен законодателен
орган е нояс—игун—цииягс държа¬
ни (народно събрание), който о
-τι^τοη иинъляо или частично ив
изборни начала; 2. ист, виеше съ¬
дебно учреждение във Франция до
революцията през 1789 —. — пар¬
ламентаризъм държавни форми ив
управление, конте почива яа из¬
бери яа народното продствв—гол-
етво; — парламентарист привър¬
женик ии парламентаризма; кой¬
то добро познава парламентарни¬
те традиции; член иа парламент.
парламентьор (фр.) който води про¬
говори е ионринтолн.
парман (тур.) Диал. 1. тнени дъски,
тства, обикновено зв оградя; 2.
спида нв колело; 3. пръст яв ръ¬
ка .
паривлък (тур.) диал.. огради от лет¬
ни; е—обор, парапет.
пврмсзвя (нт.) рядко вит италианс¬
ко сирояо от бито мляно.
Паряве (гр.) 1. е гръцката митоло¬
гия — млсто—о, нъдего животи
531
Партонов
Аполон я музите, итанивоня ма¬
сив вън Финида, е чисто подно¬
жие ее намирит гр. Дстфн е про¬
чутия оракул и храма ни Аполон,
в също и Касгвсннн Извор, от ной¬
то бликало поот—чиото вдъхнове¬
ние; 2. син иа ΟοοοήτοΗ, снятая
зв соясвитат ав троения оракул,
по-нъоне посвогои ив Аполон; 3.
група френски пости, привърже¬
ници иа така нароченото чисто из¬
куство; лирвисна шкоди; 4. прен,
общество иа ποο-ηγο, ноозня.
народ (гр.) ант. 1. е древногръцката
—раготин и театър — нзтнзаис яи
хора ни сценв—в; встъпителни пе¬
сен на хора; 2. пътеки между пв-
раоценвтв и амфитеатъра.
пародиран (гр.) книж. подражавам
смешно, подигравателно; — наро-
Т—н 1. шеговито яли подиграва¬
телно подражание иа сериозно
стихотворение. при косто форма¬
та ео запазва. в съдържанието се
дина е комичен вит, 2. иеопетуч-
тиво окарикатурено подражание
ни aeщо·
пародонтоза (гр.) мед, забетнеано нв
всички окотозъбия —ънван, ксето
водя то изпадане ии зъбите; ал¬
веоларна пнороя. вмфетенгеза.
пароксизъм (гр.) 1. меЛ. усилено нод-
ясвнваио нв припадъци от болест;
2. внезапна поява —ля засилвано
до яай-готннв сгснои на ботост-
н—то нвтсннн -ти на известен
онии-цм, особеао ако ео възвръ¬
щат; силон припадък; 3. сетра
ферма иа проживявано нв чувст¬
во.
пвренсагоа (гр.) език. туиа е ударе¬
нна ив предпоследната ерична.
пароли (фр.) условна туни, конто ео
съобщава тайно на часовите. зв ти
разпознават своите хора от неп¬
риятеля.
нарои (рее.) книж. вид сал зв пре¬
возвано ни пътн—дн, стоки, доби¬
тък проз рони или озеро между дни
определени пункта.
пароним (гр.) език. туми, близка но
звуков със—ин е друга думи, ио раз¬
лични по знучеяне; — пароиянин
(гр.) език. външни пр—тнни меж¬
ду туми; — нарономазян (гр.) упот¬
реба на тумн близки по звуков
състав, ио е различно значение.
нвроемян (гр.) доД омушсине ва обо¬
нянието, при коего са получава
отне погрешно чувство ии мир—-
ΟΗΤΟ.
пиролснс (гр.) мед, смущенно е зре¬
нието.
пвроптянв (фр.) книж. цвят, създа¬
ден от светлини, конто с получи¬
ла дифракция, ο-κλοιοη-ο.
ниролгит (лиг.) мед, възпаление ни
околоушната жлеза; заушка.
паров (иг.) разг, възнаграждение, ко¬
его ее дави иа ев—рачн, събирано
ог сан—гс гнх едет свирено нт—
игра.
парсек (фр.) астр, сдиниди зв разс¬
тояние е астрономията. ривна ии
рвзсгона—сго, от коего радиусът
ни земната орбита, вне с перпен¬
дикулярен ив зрителния тъч, би
ее виждат пет ъгъл Г (один пар¬
сек с ранен ив 3,263 свотт—вви го-
guau).
пиртояни (руе.) 1. парче о— иен па¬
мучен плит, ноето стужи та зави¬
ва стъпалото вместо чорап; 2. прен.
разг, жарг. стух, ноотгсварнш ив
истината.
пир—eнопcяeзв (гр.) биол. ризяон—д-
воет на иотовото размножавано,
нр— ненго се развива зародишът.
без та с б—ла оплодена яйцеклет¬
ката.
партенокарпин (гр.) биол, образува¬
но ни плодово у някои расгон—н
като този, ябълка, круша, домит
я други боз онложлиис.
Партонов (гр.) храм и дровни Ати¬
на, поевотои на бог-инти вв нъд-
лвргср
532
рос—та Атина. издигнат под ръко¬
водството ви Ф—днй, е храма би¬
ти издигната колосална е—агун ни
богинята от отоясви кост и злато,
—знании о— Фидий.
лвргср (фр.) 1. лрнзсисв етаж; 2. е
театъра; нос—вга. конто си ни отви
площ със сиенита, чнцто предни
родово образуват паркета; 3. разш,
нубтякагв. нояго заема тази чист
ни театъра; 4. спорт, петежсн—е
при бсрба. ногито борецът се до¬
пири до земята е коляно, ръка ит—
друга чие— ии тялото.
пир—ята (нт.) 1. пратка (от еднород¬
ни пеши); 2. отделна сматни; 3. сг-
тот: и партидата за данъците; 4.
производство ии опрсдетоне нс-
личеетво предмети о— одни нит,
зи опродотсио врсмс.
партизанин (фр.) 1. стлл привърже¬
ник на вянен ниртин; 2. участник
и съпротиви-олио движение оро¬
шу чужд окупатор; 3. тиде, учас¬
тник е отряди от редовната войс¬
ка. определен да действа и гита
на вопрнягетн; — партизански
пр—етриегои; партизанска войни.
конитоки война; — пир—-заветно
отнли привързаност към аянсн
нарт—я и безогледен начин иа
тсйетвно е полза ии партията и за
себе ся т—чне; — партизанщина
ост, груби, сгояет—чии пренва ив
парт—заи—и.
ларт—нутацин (дат.) раздробявано,
разединявано (оеобсио ии държа¬
ви), задоволяване ии чистя— ин-
—орося; — нар—янулнрся частичен,
отделен; — пиргинутиризън 1.
с—ранож към запазвано иа собст¬
вените натороси; 2. полит. стре¬
меж иа cg—ннчантс държавици и
одна държави да запазят no-roTH-
ни самостоятелност.
парти—а (нт.) муз. 1. танцова сюити;
2. серия ог вариации върху народ¬
на или рот—т—eзaa —онв ил— одна
от този вариации; 3. камерна ос¬
ната, е конте ес групират попу¬
лярни гои- —т— хорали.
партитура (тат.) вснчкн гласово (иа
разните инструменти) ва янкос
музикално произведение, подре¬
дени един след друг по такт.
пир—нцнивнин търг, стружовна е вре¬
менен характер, бсз седалище и
фирми, между фирми зв извърш¬
вано ва спродоловн търговски
стелки за обши сметна и риск; —
таргиц—нарам (лит.) книж, вземан
участие; участвам; вземам участие
е търговски спорацин.
лвргяняннун (дат.) език., иричвстис.
ниртин (фр.) 1. групировка ог граж¬
дани, ксито ироолодват общ ин¬
терес; потигичосна организация,
ямищи за нот та заемс влас—та и
прекара лр—ядипиго ои; 2. стри¬
на; 3. муз:. всяка от етдетвято мо¬
тели—, конто образуват хармони¬
ята; 4. стии игри. сдио нзнгрвввио
(ва б-лнрт, иа шах); 5. подходящ
нинт-тит зи бран. оженвано; 6. муз:.
роля иа иргне— е опери.
партньор (внгл.) 1. лицо. несто о
участник е игри, е проговори и
под; 2. другар, компаньон; 3. еди¬
ният от двама.
парфюмерия (фр.) 1. произвеждано
и предавано яа. парфюмерийни
сгоня; 2. магазин за такива етеин;
— парфюм 1. естествено иди из¬
куствено ароматично нашостно със
ситна приятна миризма; 2. при¬
ятна миризма, благоуханно; —
парфюмирам напръсквам е пар¬
фюм, е точност е благовонна ми¬
ризма; — парфюмирано пръскано
е парфюми; — парфюмерист ти¬
не, нео—о произвежда ял— проти¬
ви парфюм.
нархолнЯ (гр.) астр, светли потна иа
иобего от двотс отрия— на Слън¬
цето, получавани при пречупва¬
но иа овотл—иитв.

533
ивсил—вгеи
парцелирам (фр.) разделни сдно мно¬
го ии парцели; — парнел отлетяо,
отморено и съобразно законите и
едиа eбщннa е допустимо коли¬
чество квадрати— но—ри много зи
строено; голям участък за обра¬
ботвана; — парнели (фр.) ряЛко
парнел, — нврнотов (фр.) 1. кой¬
то с требен на матки парцали; 2.
кой—о а определен зв парцелира¬
но, зв е—рсаж; — парцелирана раз¬
деляно голямо място за строеж на
парнели.
пврчо (перо.) малък къс от нсщо.
лврюра (фр.) книж. женени окъпи
украшения, бижута и neg.
лирнсевм (ее), (гр.) разг, 1. напус¬
кан, изоставян съпруга или съп¬
руг; развеждам (се); 2. отказван сс
от нещо. зарязвам нсщо; — лврне-
янк, ларнсви изоставен е— жена ея
мъж.
пвс1 (англ.) летанаис ив топни ог иг¬
рач ии играч е свел отбор.
лае2 (фр.) межЛ. при игри нв ниргя
— за отказ от участие при отдел¬
но раздавано иа картите.
нас* (фр.) книж. тв—жсн—е ии ръце¬
те иа хнпаегнзагер при хяннет—-
β^ΒΗ?.
писания (фр.) пропуекв—слси билог
(емссге пионер—) зи нниавиис ии
граяина.
пасаж (фр.) 1. проход; 2. извадка,
н—таг, известие много сг съчине¬
ние, статия; 3. муз. редица от те¬
нове, но—гс трябва да ес изпъл¬
нят бързо едни слот труг; 4. голя¬
мо количество рибя, лтяня и тр.,
конто ес движат и одни посока; 5.
сзта е ритмичен ход на коня; 6.
митка покрити улична е магазини
от дво—о стрини; — пасажен явст-
. румен— астр, инструмент зв наб¬
людение моментите нв премина¬
вано на аобесинто тота проз но-
р—днина на многого, зи ди ес оп¬
ределят точното врсмс и ренгес-
нсвзяигс; — пасажер (фр.) път¬
ник; — пасажерски влак пътни¬
чески етан, кой—о нари само хора.
лиовналин (ион.) муз, 1. къса испан¬
ска танцови иотот—н и 3/4 такт с
бавно темпо, еъсгивсва от някол¬
ко танга и изпълнявана ни матка
флейта и барибинчо; 2. тини ви та¬
кива музики.
паси— (-ел.) геогр. сухи, устойчив—
североизточни, понякога до из¬
точи— ветрове е Северното полу¬
кълбо и югоизточни, псиянега то
-зтсчвя е Южнс—о, конто тухв— и
тропическите ш—р—ни ле еквато¬
риалните лор-фор-н на субтро¬
пичните автицинлоин; — тиса—ся
(нт.) нсриодичои вятър. който ду¬
ха между τрeпиниτe·
пасатижн (фр.) техн. вид универсал¬
ни клещи.
пасвам (нам.) разг. 1. язнорван но¬
ше дв нр—тсгио плътно; 2. при¬
лепван, влизам гсчао; — паеер
(фр.) леч. точно съвпадение на от¬
делните неогене или форми от ня¬
коя почагирени работи.
пассизъм (фр.) книж. гетнне превъз¬
насяно ив мнявлете е ущърб иа
яветолшото; консерватизъм; — па¬
сено— (фр.) книж. гелям хеатятст
и привърженик иа ииaaтс—e·
пасианс (фр.) 1. търпение; 2. редово
вв карти зв игри, зв прокарвано
ав врснсто и гитаоие.
пиене (твт.) 1. ^τοο-β^η (в харак¬
тера): 2. т—ноа (е нвов) 3. дългове;
4. език. е—ритатстон залог; — на¬
синен (тат.) иедснтотсн, ио взи¬
маш учвог—с е нише; — пае—вив
—ъртсβнн ногате стойността вв
вносните магорнал— надминава
язвесвите; — лвоивнсс— въздър¬
жано, нодойогвано.
пвсигрифин (гр.) ост, писано ни сзик,
достъпен зи всички.
наситиягеа (гр.) език, изкуствен меж¬
дународен сзик.

паенон
534
паевой (ли—.) муз, сритср—н. вскит-
во-инструменталие пронзвотоино.
прензтнзтс е— католическата ли¬
тургия. по таив на еъбн—ннтв, нс-
н—е съпътстват смъртта ви Исуса
гака, никто ои описани от чети¬
римата евангелист-; — пвс—сяв-
тая (лиг.) книж. 1. който ео отна¬
ся до о—двн страсти; 2. който о
проникнат със о—тн— страст—; —
тас—евв—с (--.) муз. с—растне, с
особено чуно-во.
пвеярви (фр.) 1. спорт. подаван тел¬
ки ии играч; 2. ряЛко пвсуевм; 3.
кул. протривам продукт проз он¬
то, за ти с—аио ни пюре; — паенр-
нишяна (яем.) спец. иаш—вв, ко¬
нто стдстн —3τη^ηγο, малоцен¬
ни част— ва плетеното и зеленчу¬
ците като кожи. люспи, костилки
и други пр— приготвяно иа кон¬
серви; — пиеировкв (фр.) 1. ио взе¬
ман участие е игра; 2. спорт. по¬
давано на топни; 3. бездействие.
тасифин (фр.) геогр, Велини —тя Ти¬
хи оксин.
ниеифтера (твт.) бот. денеративно
тропическо висшо ес растение е
много крионни нео—оео.
Писнат, Бтсз (1623—1662) френски
иагонитий. физик, философ и пи¬
сател; — Пиенит (от ообете.) комп.
ез—н зв лрогрвмшраяо, нарочен ти¬
ни ни нното иа фроисн—н фило¬
соф и математик Блез Писнал и
съзтадои е— Никтауо Вирт и кран
нв 60-то годния; — лиснал (фр.)
название ни еднинни зв налягана
мох. напрежение. равни нв едни
нютон ви квадратен метър.
пасквил (и—.) 1. литер, кратно лите¬
ратурно прц—зводеине е оскърби¬
телно съдържание; 2, хуЛ, сатирич¬
на хапливи рисунки; 3. прен, гру¬
би, оскърбителна клеветническа
нападни е почита; — пиенвитан-
(нт.) книж, 1. автор, съставител ни
пасквил; 2. прен. клеветник. лъ¬
жец; — лвснвятнсг книж, пасив—-
таят.
Пасне—но лит. италиански обущар-
шегаджия. прочут ес със злъчни
епиграми по адрес нв виоснелес-
тансви ляда; нв неговото ние лс-
къоне нарекли авгячиа етатун. пи¬
едестали ва конто използвали за
сничиве нв злободневни сатирич¬
ни сгяхчсги. карикатури и тр.
пвснивгер—н (фр.) 1. събир, група
дроба— тонсг—тни яздотнн зи ук¬
раса нв мобсти. трех— и тругя. ка¬
то напр. шнурове. роса—, гвйгвяи
и пот.; 2. нре—зводе-во на пан¬
делки теятн. росни и под.; 3. ма¬
газин, е който ео продавит подоб¬
ни дробни стени.
лисо дсбла (нол.) муз. съвременен
танц ст иснвне-амор—наисня про¬
изход е 3/4 (рядко 2/4) -вит, е бър¬
зо -емне.
наспал (гр.) прах от брашно е мел¬
ница. нойте ее потопни по свитъ¬
ка. гредите и другите предмети
при ΜΟΛΟΗΟ.
нвсивр—у (фр.) енениитои картой. ии
който ос залепва— нир——ни, онин-
ня; картонени ранна зи наргяиа.
портрет. книжв, илюстрация и тр.
наспяо (фр.) муз, френски инстру¬
ментален танц е 3/4 -вит, по-бърз
ст неяуогв.
паспорт (фр.) документ за самолич¬
ност; за свободно пътуване е дру¬
ги държави; св—тетелогео ив пре¬
возно срстс—во; документ към на-
щиии. превозно срсдетео, измори¬
телен уред и тругя. издаден ог за¬
вети произвол-тел, който съдър¬
жа технически данни за най-де-
лосъобризис използвано иа съот¬
ветното съоръжение; — паспорти-
занял книж, издаване ни паспорт
— документ към машини, превоз¬
но орстсгвс и тр. съдържаш тах-
н-чеон-го им дани-.
наета (фр.) 1. тестообразна смее е
535
нвсгьоронсни
различно предназначение: зв зъ¬
би; 2. наста = малък сладниш нап¬
равен от брашно. яйца, захар и тр.
приноси; тестообразно есшаетее
употребявано е бснджийетвотс. е
художеетвсто. като наета зв обув¬
ни и тр.
пастел (фр.) 1. спониитен мои, нвс-
тоя молив за рисувано; 2. рисун¬
ка е такива цветни мотиви.
пастат (тат.) кул. нид нетбаеие из¬
делие ст ситно емтянс мосе, че¬
рен дреб, риби и пот.
настила (тат.) слаЛк. бонбони от аро¬
матизирана захар. от шоколад и
пот. вън нит ав малки дражета,
пветячо (нт.) муз. опора, със-веоиа
ог музики, заимствана от етири
врин нт— от пезнит- популярни
молоти—, пригодена към текста иа
ново либрето.
паст—ш (нт.) 1. литер. художествено
-тя литературно произведение, е
което ес подражава иви-срът ив
други; 2. музикално лроизвсдеи—с.
състоящо ес ог чисти. взети ст дру¬
ги произведснин.
пистозов (дат.) меЛ. —естсобризои, от¬
пуснат (зи гънани).
пастор (твг.) протестантски нрело-
ветник (овошонин); — ниегерн-
(фр.) 1. длъжност и звание иа пас¬
тор; 2. жилище ии пастор; 3. при¬
ход на пиотср; — пасторе—ес 1.
длъжност иа пастор; 2. огради, е
конто живее пастор.
пвсторал(а) (да—.) 1. литературно или
литературно-музикално нроязво-
доине, което разкрива нтятичен
сюжет —з пастирския живот, раз¬
пространено през 16.-18. век; 2.
муз. инструментална инсов е иди-
личен характер и е преобладава¬
не ни остен— мелодии и природ¬
ни нарг—и—; 3. литер, инсов, и ко¬
нто тейетвишито ляна ев пастир—
и ниот—рни; 4. жанрови разновид¬
ност е нзобрвзнтстното изкуство
е явна идоат—занин иа дойствн-
гелнео—тв; — пасторален (твт.) I.
койго ее отнася до пасторали; 2.
нтиличеи; — пие—орели (нт.) ли¬
тер . средновековие лирично про¬
изведение, е ноете ее разговарят
обинн. овчар и овчарки.
пастърма (тюрк.) кул. осолено. пре¬
совано и сушсяе мссо.
нис—ьородя (лаг.) биол. вит бактерии,
два от неитс предизвикват зараз¬
ни белое—— у човека (чумата и —у-
таринянти), в другите у домаш¬
ните животни и птици; — пвсгьо-
ротези (тат.) мед. групи заразни
болести, съпроводени е отравяне
ив кръвта и възпаление яи дига-
винн—с ии тяхвтстн—тс пътища и
чсрввти. е пневмонии и отодн. ко¬
нто заенгит тонишин животни и
птици и сс предизвикват о— раз¬
новидности иа бактерията пиетьо-
рота; хонервгичаи оептннонин.
пас—ьервзвгер (фр.) техн. апарат зв
ивстьор—зин—н; — пастьоризация
(фр.) предпазване на точности и
хранително-вкусовата промишле¬
ност чрсз загрявано до определе¬
ни температури (65-70° или 85-90"),
при конто вродн—те микроорга¬
низми умират, и пелсзанго вещес¬
тва запазват свойствата си; — пас¬
тьоризирам (фр.) извършван пас¬
тьоризация.
лвстьоровени и лиегьорое който се
етявен до прилагано ме-од-то нв
Пастьср (Пастьор, Лун (1822—
1895) френски химни и биолог,
ооаовенетожннк ни съвременна¬
та микробиология и имунология)
зв лекувано ял— обеззаразявано; —
Пвсгьерсе институт институт, и
който ес произвежда ваксини про¬
тив бнс; — Пастьсреев ваксини
вансинв против бне; — сфокт иа
Пае—ьор -тя лаогьоров сфокт би¬
ол. потненияе преноса иа пт—нe-
дизи —ди ферментацията е лрнеъо-
лвсувин
536
твното ни н—одерет; сд—в о— ис-
хав—зн—то за регулирано обмяна¬
та вв веществата и организма; —
пвотьороев ствяцин мед. спец. уч¬
реждение зв провеждано ни иму¬
низации против бне.
писунам (фр.) 1. хаз. пр— игра нв кар-
гн — нс взоивн участие и одно раз¬
давано на нарт—то; 2. разш. вс взе¬
мам! учвсг—с е исщо.
пиеха (гр.) 1. у сврон—о: празник зи
спомен нв напусканото ни евре¬
ите ва Египет; 2. у хриет—явитс:
Великден (Възкрессн-с Христо¬
во); 3. прен, разг, голям празник.
тържество; — пасхална (гр.) таб¬
лица зи —зчнстен—о ноги ес нала
Великден вояки гетина я днито ив
подвижните празнини.
пат1 (нт.) пр— игра ва шах — поло¬
женно, нр— несто играта ас ее гу¬
би я ио ее лочели от внте олив
играч.
пв—2 (гр.) диал, просто дървено тог-
те. одър.
питивтоивт (фр.) обущ, опедналва
машина зв ватягаво вв оанга я
оформяне на обувката и облвст—в
на петита.
патагонок- (аиср.) 1. нойте са отви¬
сл де Патагония; 2. прен, разг, зи
език — много трудов. неразбира¬
ем.
пи—интанв (тур.) разг. годни шум,
скарвано, сбивано.
ли-висвин, пвтансим (гр.) Лиал. 1. со-
тивви мирен. мирнсвам; отдъхвам;
2.	спиран. простивам, успокояван
ес.
патит— (нсп.) диал. картофи.
питон— (лиг.) 1. защитен документ.
издавая от нонпстеятон държавен
орган, нойте удостоверява. чс да-
тсястс тохянчооке решение с
признато зв —зобрс—енио. устано¬
вява приоритета я авторството иа
изобретението я нзкдючитсднотс
право ни притежателя върху обек¬
ти зв определен е зииени ерей; 2.
лозвотсв—с, нсето ес дана от дър¬
жавата на гъргсвон да продана
спиртни напитки —ля тютюн, въ¬
обще нснопст—знранн от ион про¬
дукт—; 3. свидетелство за —зктю-
чя—отие ползвано обтигн—с иа ове¬
йте нзебротоа—н; — патентован
(фр.) получаван изключителното
право ди ес ползван от изобрете¬
нието ся е едни държава; — пи-
гаятовви 1. нойте с снибдон е па¬
тент; 2. прен. същински. нстннс-
к—. неподправен.
питорв (лаг.) ист. ноталва чаши,
обиня. ст бронз, за възтинняе при
жcрτвоnρяτeщeнuн праз римска¬
та снохи.
литорин (гр.) рел. обери—к от жигин
ав светни я църковни дойцн иди
обери—к ст поучителни иист— ив
църковни авторитети. '
нигер—на (гр.) 1. βтagищки жезъл;
2. приспеосбтон—с зв подпирано
ист μιη^ηη—το зи лини е белая
нт— ампутирани крана; 3. гонги зи
ледп—рвио иа огари хори пр— хе-
доис; — ви патерици на донн, ной¬
те с непосредствено след имен¬
ния τοη.
тв—cτязьм (гр.) книж. изкуство та ее
трогна (инкой); възтцржеяос—; —
пи—о—ини (гр.) книж, възторжен
тон; — натогичие (гр.) книж. ней-
то е изпълнен, пролит е литое;
възторжено. въодушевено.
ли—ими (гр.) диал, страдание. боди.
патина (фр.) покритие. което ее об- ·
рвзува е течение ии времето вър¬
ху медии я бронзови излетия; —
пвгииярам предизвиквам натняа
нс изкустнои начин. зв ти изглеж¬
да предметът старинен.
-ли—нн (гр.) втора съставна чист ив
стежии думи еъс звичоияо · забо¬
ляване, болест, напр. невропитин
и тр.
патладжан (лоро.) бот, 1. οτιο^-
537
патриарх
Τ—^Ο зеленчуково рао—ои—о от
семействе картофени; 2. плотът иа
това растение; сна, морав дома—;
3.	ост. томат.
латлвн (тур.) 1. ровотвор; 2. Лиал. пу¬
канки.
пите- (гр.) първа съставни чает иа
отожни дун— със зничеиио: нойте
сс о—васн до страдание, заболява¬
не, болест, напр. патология, ла-
тефсбин и др.
пи—ев (фр.) език. областно нарочно.
na—отонозa (гр.) 1. мед, произход и
разв—т—с вв бетсетя или ав бо¬
лестен пронос; 2. тнт от патоло¬
гията. който изучава възникване¬
то и развитисте ив болестния пре¬
нос е организми; — пвгегсисн (гр.)
меЛ. който причинява бетост; бе-
теототворон; — лв-огонни микро¬
организми микр. нннрсби. конто
предизвикват заразни забодлвання
у човека и у животните.
пигсгсвин (гр.) мед. науки зв произ¬
ходи ви причините ав някоя бе¬
леет; — ηβ-οποη-ηβ (гр.) меЛ. на¬
ука, която ес занимава е опреде¬
лянето и разпознаваното иа болес¬
тите; — литограф—н (гр.) меЛ. спи¬
сание ии бетост—тс; — патология
(гр.) науки зв болестите. техните
причини. видово и симптоми: —
патологически 1 · отнасяш сс то па-
τотeтuнτa; неестествен, болезнен;
2. прен, нойто представлява болез¬
нено, ненормално отклонение от
сбшспр—ет—тс норми; — патоло¬
гична внатенин дял от анагеин-
ята. който изучава нзноневинги и
строежа иа тъканите я нв органи¬
те пр— заболяване; — патолог учои
е областта ни патологията; — па-
τвлотсввв—см меЛ. лекар — специ¬
алист по патологични анатомия.
питсив (гр.) Лиал. 1. под ав етан,
обикн. глинен; 2. шев, нойто свър¬
зва горната част на обувни е ос¬
новата. е табаихастври.
нагонсихологин (гр.) 1. меД , тнт от
нед—ниявги. който сс звяннива с
пснхячееиитс преноси е тахинта
егитеиоиян и разстройства; наука
за бодната туша; понхенв—етегян;
2. раздел ии клиничната ненхото-
гин. нойте изследва разстройства¬
та ав психическите преноси, за¬
кономерностите на уврсденито
психически функции..
пигео (гр.) книж. онтво и трайно
чувство. породено от обществено
зявчя—отси обант, о— голямо съ¬
битие, от героичен подвиг, о— нап¬
регнат исторически исисят, от ве¬
личието ва природата —ти от
мрачна и жестока действителност;
въодушевление, еъзторжсаест.
нвтофязнологин (дат.) днт от ист—-
ннивта, нойте изучава закономер¬
ностите е развитието нв патоло¬
гичните преноси и разкрива б—-
олегнчниги яи същност.
пи—офобин (гр.) псих. болезнен страх
от болести.
на—рахит (гр.) продълговата одежда,
конто евсщои—къг наднви вв ши¬
ята он (като престилки). ногате из¬
пълнява -роби.
пи—р—ирх I. духовен хрно—ннвокн
глава ив православна стрина; 2. на¬
чалник на птоне, родоначалник
на одна стрина е родовсто общес¬
тво; 3. вай-ствр—нт мъж (в Ста¬
рия завет: Аврам, Иоан, Янев и
12-то синово на псолсдн—н); —
патриаршия 1. управлението на
патриарха; 2. здание — канцела¬
рия ни патриарха; — патриарха¬
лен (гр.) 1. който с свойствен ии
патриарси; 2. воров ии старите тра¬
диции; яд—т—чве примитивен; —
патриархалност ж-восво ис старо¬
му е одна фаннт—н, кикте са жи¬
воти дот—тс и притод—то; — пат¬
риархат (гр.) 1. ферма вв родево
общество, конто ес характеризи¬
ра е тeσнeдeτвaщцτц положение нв
лигрин
538
мъжа е оомойстноте и е животи ии
обществото; бащ—веко тeσnсдστ-
вс; 2. църк· върховни власт. управ¬
лявани от патриарх; 3. длъжност
и зввано ив патриарх; — патриар¬
шески койтс ес отнася до патри¬
арх.
лвтрнк (твт.) 1. ист, във Визавг—н
— титла ви благородство от вре¬
мето на Константин Велини; 2.
ли—рнирх.
па—рямоиявдсв (лит.) юр. който при¬
надлежи ив рсдв; виеледетвся, ро¬
дов.
патримоний и нвтрнмсинум (ти—.) юр,
наследствено родено имущество;
биш—ис наследство.
лвгрномвнян (лиг) книж. прокалена
обич към отсчсе—всто; — лвгрнс—
(гр.) човек. който обича отечест¬
вото я народи он и е го-он да ее
жертва за гнх; родолюбец; — —в—-
р-о-вр (фр.) иоцдсбр· лице. иоото
свие привидно се ирелвяви като
добър патриот; — naгриe—язьм
(гр.) гетнна любов, преданост към
егсчсо—еегц. към народа и към не¬
говите най-дебри традиции; ро¬
долюбив; — патриотичен изразя¬
ващ любов към отечеството; —
патриот койтс обича и ео жертва
безкористно за родината eu.
патристика (гр.) рел. 1. богословска
наука зи животи и съчиненията ив
Св. Огн— на църквата; 2. филосо¬
фия ни църковните отци, която
свързват християнската дегнитн-
кв е витячявтв ф—дессфин; — пат¬
рология (гр.) църк. 1. иатр-отини;
2. сборник от съчиненията ив цър¬
ковните писателя.
натр—на (дат.) печ, релефно обърна¬
то изображение ни печатан знак.
за да ес изготви нагряна.
нвгрицнияегво (твг.) книж, патрици-
аяг; — патриций (лаг.) 1. аристок¬
рат. човек е— висшстс съсловие е
стария Рим (против, нтебсй); 2.
прен. аристократ, първенец,
патрондаш (фр.) кожена чингични зи
нагрени; — патронен 1. напраеон
или предназначен зв нагрени; 2.
отнасящ ео до патрон; — патрон
(фр.) 1. кръгли ттъгасота новичка
от картон иди мстил. отзад е онзи,
отпред вт—ннат куршум. в въгра
пътен е барут: служи зв лътнаво
ив пушка. равслеор и др. зи стрел¬
ба е тнх; 2. (ти—.) е древния Рим
— влиятелен гражданин. покро¬
вител и защитник ав овебстян
нт— малоимотни граждани; 3. за¬
щитник. покровител (светия); 4.
д—но ни ч—оте име а нарочено
учебно зиведенио иди друго уч¬
реждение; 5. пр—епсеебтение ив
струг иди бормашини за прикреп¬
вано яа обработвания предмет; 6.
сбразод на кройка, истст; 7.
книжни обвивка, конто задържа
тютюни е цигарата; 8. ковашко се¬
чиво; — нвтроносв (гр.) покрови¬
телка; — па—ренямян (гр.) книж.
именувано по името ни бащата; 2.
птенеиии родови, сонейня и по¬
селища— -мана, пре—зтсзт— от
общ мъжки предшественик.
патронник (ти—.) 1. воен. разширена
задни чие— ив нсеги на пушни. вко-
ято ес вкарва патронът; 2. техн.
приспособление към ногалерсже-
шя машини зв закрепване и цен¬
триране нв обработвания предмет
яли рсжошнтс яяо—румситя; уни¬
версал. планшайба; 3. пръчка, иа
конто правят гилзи.
патрулирам (фр.) ебиналнм из грата
яли не незининги, зв дв пазя рода
яти сращу неприятелско нападе¬
ние; — патрул движещи ее двойки
или няколко души, въоръжени, за
дв пазят рода яли предпазват от
яонрянгетене нападение.
натъртил (тур.) разг. глъчка. шум,
ернеа.
патн страдам, мъчи сс; — патило мъ-

539
ившърянк
ни, мъчение.
паузи (τβτ.) 1. прекъсвано, времен¬
но опиране, мълчание, зииълча-
ваяе, промеждутък, междучасие;
2. муз, ригничвс епрсделеяе но
еронс прекъсвано ав зеучсиотс ив
едни, внистно —ли всички гласо¬
ве —ти партии пр— изпътисино яи
музикално nрсuзeegоauc·
паулин-зъм църк. религиозно точе¬
ние свързано е тенденцията е рав¬
нете християнство към радикал¬
но скъсване е ютиизми. изразена
е посланията ии Св. Павст.
паун (нт.) зоол. домашни птици от
семейството ав кокошките е кра¬
сиви и пъстроцветни нерв.
лвупср (Ta—.) книж. човек, лишен от
сродстев зв съществуване; бедняк;
— нвунсризацин (дат.) книж. ма¬
сово обеднявано иа народи; — пи-
упор-зъм (твт.) всеобща сирома¬
шия не цялата стрина.
паус (пин—р) (яем.) книж, прозрач¬
ни хврт—н зи чартвие и тругя но¬
ти; оризова хартин.
пафти, пафти (перс.) Лиал. художес¬
твено изработен мстатси накит за
закопчаване краищата ав женски
истая; чапрази.
пахар (та—.) Лиал. 1. голяма дълбоки
лавина; 2. чаши.
пихидсрм (гр.) зоол. дебсленожо жи¬
вотно като отся, хипопотам и
лед.; — пахидермия (гр.) мед. вро¬
дено надебеляване и втвърдявана
ав кожата е хипертрофия ии вонч-
к-те й тъкания пластено.
пвхномин (гр.) мед. болестни гъстота
ав кръвта.
пвхимсниш-нт (гр.) мед, възпаление
нв външната дипа яи гтввннн мо¬
зък и на гръбначния мозък.
лвхяне—ьр (гр.) урсд зв измерване де¬
белината ни стъклата.
пахниот (гр.) зоол, животно е добе¬
ли крака; тсболонрано животно.
пвхихимнн (гр.) хим, сгъстявана ив
соксестс.
ницианг (лит.) бедов, койтс а нв
прсгтсд -ля иа лсчсяио.
пацифизън (τβτ.) 1. полит. либерал¬
но точев—о, чинто предо-ан-тел—
проповядват пасивни методи зи
запазвано на мира и внрваг. чс о
възможен „всчон” мир, постигнат
по пътн на осъжданото на аморал¬
ния характер на войната; 2. разш.
инретюбнв. — пацифист човск.
който иска ти ео сключи ло-оно-
ре мир; — пиинфикадян (дат.)
книж, 1. установявано мир е дър¬
жава. между държани. е семейст¬
во и под.; 2. уоннрнеиие е наказа¬
телни нория·
лича (паро.) разг. ндоне, иряготвеио
от нарингин. като крана. глави и
HOT.
пачавра (гр.) 1. разг. кърпа за изт¬
ривано, парнат; 2. прен. неодобр.
жсиа с дене HeBeTea-c.
пачка (ηομ.) 1. малък вързоп от ед¬
нородни предмет— ; 2. воен. прис¬
пособление за пълнено нв окороо-
грстии пушна; 3. театр, сцени¬
чен прсзрачса костюм на балери¬
ни; 4. геол, тънък пласт от полез¬
ни изиспасн—. наслоени успоред¬
но я стлался е тънки прослойки
от аорутан изкопаеми.
пачули (нвд.) бот, благоухание рас¬
тение ог Източва Интнн. което ео
стига но нълаоантс трохи зи за¬
пазваното ям от медни; 2. пар¬
фюм, приготвен ог стсраогс мае¬
ло ив гони рвc—cняо·
наша (тур.) турени военачалник или
управител нв окръг е генералски
чин; — нашари 1. сбтас—, управ¬
лявана ог паши; 2. прен. охолен.
свободен живот.
пашкул (гр.) обвивна ст нтътис опле¬
тен— много тънки HUH—, е кс-
н—о се завива копринената буба,
пред— та ое превърне е какавида.
пвтньplнaк (лат.) бот. вид мнрнзтн-
пвнвгв
540
во зеленчуково ристса—с от рота
на детинитв. несто едуж— зв под¬
правка я зи храна.
паната (тур.) дървена връзка на дър¬
вени eгьлбовc·
пеан (гр.) I. ист. е древна Гърн—н —
тържествени, всйногвсвв хвалеб¬
на или пебодва псосв; 2. меЛ. опо-
ниалон хирургически инструмент
зи пр—ш—пвавс иа кръвоносни съ¬
дове; 3. прен. опаон—ол, изнслитсл;
4.	литер. стихотворна стъпки е три
ноударсни и една ударена срич¬
ка; ΠΟΟΗ.
набряна (фр.) книж. болос— по неп-
р—вов—го буби. при нонто го сс
покриват е черни потна и изглеж¬
дат като напръскан— с пипср.
негвиснт (англ.) книж. изкуствена
ножа ог хартин яли птигас, упот¬
ребявана зи типин-ровна. за под¬
вързия я за разя— ръчни изделия
като чанти. куфари и тр.
Погас (гр.) 1. в гръдната митология
—	вълшебен кои, роден от обезг¬
лавената ог Порсой Медуза; 2.
прен, символ ав ноег—чио вдъхно¬
вение; 3. астр. име яи еоеерио съз¬
вездие.
нсгсл (лат.) хиЛр. уред за измервано
нзиснсяннта ни височината иа
есдио равнище.
нагиагит (гр.) геол. светла жилава
скала, изградена от отри криств-
т—зувави инаоратн, прсдимво
кварц и федтшпигн.
потвгогяст (гр.) възпитаник е педа¬
гогическо училище. кътото се об¬
разоват младежи зи възпитатели;
—	педагогика наука за възпитани¬
ето. образованието и обучението
на подрастващото поколение; пе¬
дагогия; — нотвпeг 1. елециатног
но педагогики; 2. дядо, което ес
занимава е нренотиватотека и въз¬
питателска работа; възпитател,
учигод; 3, преподавател но нета-
тог—чоcкв днсниндниа; — педаго¬
гически 1. който ес ставен те пс-
тaтeгнн; 2. нойто има зи задача та
подготви учители; 3. който о е съг¬
ласно е —з—скванинги на педаго¬
гиката; — педагогия (гр.) 1. въз-
интивяо и обучсв—о ни тоци; 2. на¬
ука зи възпитанието. образовани¬
ето и ебучон—огс нв подрастващо¬
то покслен—о; нeтaтогннв·
педал (твт.) приспособление, носте
чрсз иитнснивс задейства маши¬
на, апарат. механизъм. музикален
-вс-румонт и др.; — педил—сри
(ит.) муз, крачна клинив—ура ни ор¬
гии; — подвл—зац—н муз. начин,
умение да ес използват надалите
при клавирно -τη^ΗΟΗ-ο.
пegвигнзьм (фр.) 1. парена е учсиос—,
авчсгоиоет и е—ромсж да ее изпък¬
не; 2. дребнавост; обръщане вни¬
мание ав дребното. малкото. фор¬
мата; — подаат 1. нойто сс перчи
еъо своята учаност; 2. формалист,
който опазва и най-малките дреб¬
навост— във външната стрина. ка¬
то обръща особено вв—нвино са¬
мо” ии —нх; — лодвя—нчсв 1. книж,.
кой—о притежава иди проявява не-
таитязън; дребнав; 2. който съ¬
държа латватизъм; формилeн·
латагроф—н (гр.) меЛ, изтощение яа
теда вследствие болотуβвио·
педоетяка (гр.) пеЛ. изкуство зв въз-
нигиннего на лоната.
подал (ясм.) едуги е германсни уни¬
верситет.
пстспееим; натанеам (гр.) 1. възпи¬
таван. отхранван тате; 2. уча, съ¬
ветван; наказвам; 3. научавай,
усъвършенствам.
лсдервсгин (гр.) съвонуптонно ив
мъж е мъж; — подорвет ксйгс
страда ог нстервотня.
нотна—рин (гр.) 1. мед, наука. конто
изучава особеностите е етроажв.
функциите и заботявавинта иа
дстскин организъм и —нхаоте те¬
чение; 2. лекуване ив дотек— бо-
541
лснгна
лести; 3. отделение е ботн—ца зв
лекувано вв до—снн болеет— ; — пс-
тивтър меЛ, денар, елен—атиот по
тотсн— болести, по педиатрия.
под-грс (англ.) спец. геноалсгин.
произход.
ист—нюр (твт.) 1. ссобоис подрязва¬
на я так-рано вонтята яа крака¬
та; 2. помещението, където стави
тия наиипулинин; 3. прен. краси¬
во подрязван я подирая— ионтя
на краката; — псдикюрно— лиде,
което привя ποτηκ^.
полимент (внгл.) геол, протпланин-
они скалисти равнини, припокри¬
ти е тънък нлаот от нвиооин ма¬
териали.
потиснетьр (гр.) мед, урот за измер¬
вана ръст, части яа гнтотс и под.
иа новородени τοηβ.
нотнпдсн (вигт.) гсод. ролсф, обра¬
зувай от сднеиас ни внколно но-
тннеати. над конто ео издига— ос¬
татъчни eъзeнщояuн еъе стръмни
склонове.
нотогаман (гр.) биол, форма яа раз¬
множаване, пря конто яиднеядът
ес раздолн ии два подов-ин, от
ед—виисго на нонто ео получава
оплодено яйце — зигогв.
ncgцтcиозв (гр.) биол. ничии иа раз¬
множавано, при нейто е тялото иа
личинката ес образуват яйца, раз¬
виващи ее без оптоднвано; пиртс-
нотоиозa·
пототог (гр.) книж. специалист по
подстсгня; — псдстсгнн (гр.)
книж. буржоазии наука за възпи¬
тание ии иодраствишото покстс-
ино, конте почива върху разбира¬
нето зв продопрододоаоот иа дет¬
ското развитие от наследствените
сити. от бяотог—чсон—тс и сени-
алви—с фактори и от някаква си
аснзнсансна сроди.
потоиогьр (гр.) урот зи измервано ии
-зи-иатото разотона—о е крачки.
подофядян (лвг.) псих. потсвс-оро-
г—чвс перверзно желинно насоче¬
но към деди.
иезсвавн (норе.) разг. овода—к,
позата испанска сребърна нонсга,
нозе (исп.) монетна етнв—на в ре¬
тина сграи— е Южна Америка.
псзул (гр.) Лиал. 1. издадено място
пред огнище ял— покрай стон—тс
иа къща; 2. вдлъбнатини е стона
за поставяно иа неголеми прел¬
исти; 3. ииднс прозорчо. подоб¬
ие вв тотвичо.
пой частта, платима предварително
при поръчка.
пейзажист (фр.) художник, който ри¬
сува нсйзвжи; — пейзаж рисунка
ял— картини, контс изобразява
местност, изглед; сп—оаннс иа
картния о— природата е литера¬
турно нрeизeотcияо·
нсйзив (фр.) 1. книж. неоЛобр. селя¬
нин, селяндур, 2. литер, —д—т—-
чеоки и фалшив образ ни солнияя
е литературата
пойна (норс.) закована ни колчета
иля на подставка дъска зв сядане
псйорвгиисв (дат.) лингв. 1. нойто
ями неодобрително нт— отрица¬
телно значение; 2. нойто сс упот¬
ребява е подчертавано вв отрица¬
телна оноика.
лон (англ.) 1. хим, твърда нт— пс-
ту—върта лоено-опина наеа, оста¬
тък при дестилирано я пиролиза
на разни сиотн и катрани; 2.
книж. английски мярна зи зърне¬
ни храни-, равна ив 2 галона (окс-
то 5.5 кг).
пскар (нара-б.) зоол. южноамерикан¬
ска дива свиня.
лененнет (тур.) сухар, лечон ии фи¬
лии хднб.
лен—ов (дат.) зоол:. вид морена нита,
ч—нго красиви черупка се използ¬
ва за блюдо, в месото ии пс-едри-
—о видово — за ядено.
пен—на (гр.) хим, високомолекулно
въглехидратно вещество. намира¬
пектсзи
542
що сс сбннвсвсно в птотсвато,
водиинт разтвор, ни косто е при¬
съствие ии зихир я органични ки¬
селини жодира я ее употребява в
сладкарството, в консервната ин¬
дустрия, в иод—н—вата я др.
лснтсзв (фр.) хим. неразтворима вед¬
нага основа ви растенията, конто
ое намира е нсузрол—го плодове и
ее гравофсрн—рв при узрнваво ни
плота е разтворим понт—в; трс-
тслантна.
понгсрат (тат.) 1. ист. опеднатио за¬
щитно оръжие. косто покривало
гърдите на тровясрниокнто
войници ; 2. книж, идат. украсен
със скъпоценни камъни, нойте ее
носат ии гърлите от знати- хори
я първссвошснини; нагръдник.
Пстигай брнтвисц. основател ии ло-
л—т—внcτвоτо; — пелвгниви (гр.)
християни, последовател— ии пс-
лагнавсгвсто, срогнчнс учаннс,
спорот косто е тайнството кръще¬
ние нс ес счнсгвв първородният
грнх, зишого такъв нямало. в сс
прощавали оимо сторените до кръ¬
щението прcхоec·
вcлвп—чон я пелагическа (гр.) книж.
1.	кой—о о образуван ог норс; мер¬
ок—; 2. нейто живое край море;
крайморски; — нслагячин организ¬
ми съвкупност от рвегеяннта я жи-
вогин-е, конте населяват пласто¬
вете на водоемите (роня. норетв,
езери я др.) ог повърхността на¬
долу, без дъното; — нодвгоенон
(гр.) физ, мор, урсд за наблюдава¬
но дъното ии норeτц·
нолигри (тат.) мед. кожни болас—.
придружени о— с—тян нарван раз¬
стройства, ненгс ое дължи на не¬
достиг или типса ни витамините
от групата В-нонилснс.
пелита (лит.) меД. болеет. при конго
носатв я носнитс опитват ав от¬
деляя июств.
телинит (гр.) зоол, вид о—ровна ря¬
би, кснго живее е Индийския идя
Т—х—н оксан.
пеларгонин (гр.) бот. декоративно
цвсгс, мушкато.
нсдвинстрян меД. 1. измервано ив дн-
ииегриге на -аза е петвниогьр; 2.
определяно размори—с иа жоиснин
таз зи прогноза ив ражданото; —
псденметър (лит.) меД. опоннатон
урот за измервана ив таза, особе¬
но у бременни жанн; газомер.
пслснг (ход.) 1. физ. ъгъл, е връх в
точната ни наблюдение, заключен
между избрани псоони (обикнове¬
но освор) я псоонвтв към опреде¬
лен обок— — източник иа нитями
—ти инфрачервени тъчи, звукови,
ултразвукови —ля елен—ронигнят-
и— вълни; 2. ав, строй яли боен
род ни самолети под ъгъл един
едет труг; — пеленгатор (руе.) физ:.
1.	урсд зи определяно иа noTeira;
2.	радиопеленгатор; — нолоигвцян
(хол.) физ, засичано ав звук; — но-
дснгяран физ. определян псдсаг
ии нешо, г. о. ъгловати посоки иа
предмет—. ненто се движи—, -тя
посоката ив инкой звук.
подоряиа (гр.) намотало, горна дра¬
ха бсз ръкави.
полог (тат.) спец, постетиито оста¬
тъци ст пашкулите — тънката сви¬
лена обвивна и какавидата, които
остават при точоисте ни пашку¬
лите.
поляния (лвг.) зоол. готнив н—инв.
конто ями ни долната eu челюст
гуша (торбичка) за девона ив ри-
бв.
потянута (твг.) мед, тънка ножица,
тънка ннинни.
полит (гр.) геол, извънредно еягис-
зъриссга, предимно глинеста ута¬
ечни скала.
ислконнас физ. ■ компас, приспособен
зи нeлоитувaиe.
подеторания (гр.) меЛ. дсчснно е кит¬
ни баян; калолечение.

543
ноянтснцивряй
палта (гр.) нет малък шит.
пслтао— (гр.) ист, войник, въоръжен
е потта; ш—тцаессц.
палто (тур.) сгъстен оон от варени
плодена, нейто след изстиване ес
желира.
пел—ск (тур.) кейте заекна, запъна се
при гсвсрсяето; — подточи (гур.)
разг, запъван ео при говорено; за-
CHeaM.
педи (hoh.) книж, специално обра¬
ботена кожи е носията за носоно
онето шия.
нотюр (фр.) тънка и прозрачни хар¬
тия за писане; — патюрои е съчет.
псдюрна хартия нетюр; — псдюр-
ност (фр.) печ, тънка хвр—ян без
тървасинв, приготвени за печата¬
но и писаие.
нсмбси (тур.) разг, за цвят — крещя¬
що розов.
псмзв (дат.) минер, шуплеста вулив-
—нчии миси. конте ес използва зи
вбразяеси материал. е кожарство¬
то, зи тон бетон и нр.; нуиядн—.
памфигус (гр.) меЛ, кожна болест у
възрастни. при нонто сс образу¬
ват мехурчо—а но кожата и по ли¬
гавиците.
певвт (лиг.) книж. продълговата ку¬
тия. е конте се стигат мет—ен, пи¬
салки и под.
пенился (τβ—.) книж. наказателен.
ноиа^лггсрян (вигл.) спорт, ост, оп¬
ределено наназаготис исто при
игра на футбол; — псналти (англ.)
спорт. от-иийсатметров иакизи—о-
лов удар нр— футбол зи неспазва¬
не прав-лити яа играта; тузнв.
леивтя (лат.) 1. анат. е древния Рим
— богсвс, покровители ва оомсйс-
—есто, домашното егнящо и дър¬
жавата; 2. прен. дем, домашне ог¬
нище.
ноягъо (уяг.) ост , парична отниина
е Унгария до 1946 година, зимо¬
ясна днее е форинт.
пситар (гр.) голяма златни моно—и ог
не— нипетсони, конто жсиитс во-
енг като накит.
Псислепа (гр.) 1. енриита съпруга иа
Одяссй и майна ни Тотсиих, ко¬
нто през 20-гоguщицτо му отсъс¬
твие отклонявали домогввиняти яа
многобрейинто кандидат— зи жо-
ияτбв·; 2. прен, ннрав жани.
поисгрсмсгрин (твг.) физ. хим, начин
иа определяна проницаемостта и
установяване мекостта иа някои
пластични деинив— вещества, на¬
то смоли, бон, иизияни, чрез из¬
мервано ва дълбочината, то ко¬
нто доeгитa в гнх етиидиртна игла
при опредолси— условия; — повсг -
ремстър (твт.) физ, хим. 1. урсд за
определяно мекостта и прон—на-
омоетга на инион лепкави вещес¬
тва като битуми, иазн—в—, бон,
гросонс и тругя чрез понтрсмот-
рин; 2. урот зи определяно иа про-
яикнататяита способност иа рен¬
тгеновите лъчи чрсз онрсдетнис
ии иай-гстнма дебелина иа пла¬
тинова плечи, при преминаване¬
то иа конте, тс все ошо могат та
предизвикват флуоресценция.
пони (ангт.) 1. английска модна мо-
ие—а, ранна ни 1/12 от шилинг яли
1/2440 чист от лирата стерлинг; 2.
финландски моиоги, равна ии ст¬
аи стотна от мирната.
исиирвяс (фр.) текст. пронос е про-
тичссгвото, при който дълговтан-
иос——то материал— ео подлагат ив
рсовие е гробенна машнни, за ти
ес отстранят no-KM-TC влакна и
та со вчешиг но-дългито.
псине (твт.) анат. мъжки полов ор¬
гии.
ненятонннвлсн (лвт.) книж, зв зат¬
вор, дом и nog. — изправителен,
повя—онняар—й (тат.) 1. църк, като¬
лически онсшсинн — изповедник
на нисши сс християни; 2. духов¬
но съдилища е Рим, иоото разг¬
леждало долита иа разкайващите
лснинидии
544
со; 3. книж. нзприе—гетон том.
пеницилин (дат.) фарм, лсчсбсн про¬
пират, антибиотик, пслучсн ст
продукт на жизнената дейност ни
различни ллосснн от витовсте ло-
внннт—уи и волоргитус, употре¬
бяван пр— няфснцнозвн ботсет—.
пенннндяум (Tar.) бот, вид торбостн
гъби ог разреди Plectascalis. нонто
при налично ви влаги и нормална
температура сс развиват като пле¬
сен— върху различи— органични
вещества, от някои от конто се по¬
лучава антибиотикът пеницилин,
исвкидср (англ.) 1. разг. лекарство,
което лекува всички болести; 2.
прен. чевен, койго се заема е вся¬
каква работа.
нснидуб (ст л(оотя), о(еоисти), в(ово-
лнотн) „клуб”) международен
клуб ии писателите.
псеобс—ов (руе.) строит. тек, шуп¬
лест стро—гстон материал, съста¬
вен от нимавт, пноън —ти пспот
от ТЕЦ и пенообразувагел, който
се употребява главно за толт—вна
—золан—н.
пенопласт (рус.) строит. тон псрсст
с—нгогнчев матсрнат.
понес—лики— (рус.) строит, вит кле¬
тъчен бетон, койго изпълнява сд-
воврсмевно носещи и топлоизо¬
лационни функции.
поне английска дробна медна моне¬
ти.
нсиеиоияран (фр.) отнускаи лено—н;
— пенсионер койго получава лоя-
онн; — лаисян парично ежемесеч¬
но възнаграждение зи прослуже¬
но врсмс или но άοΛοσ—
неново (фр.) счита. конто ео държат
ви носи (без ди се заничат иа уши¬
то).
неята- (гр.) първа съставна чист ни
сложни дум— със значоняо пот.
Пентагон (гр.) 1. мат. пeгоьпьлн—н;
2.	прен. военното мнинотсротво ии
САЩ (поради нe—оъпьтвaτи фор¬
ми ии оградата му); — пои—всдър
логоотеннин; — пентиметьр стих
от ле— стъпки, първите две дак-
г—т третата спондей, в поототни-
гс двс — аиапоег; — пснтагонался
(τβ—.) мат. пегоъгълеи; — певтвг-
римв (гр.) 1. мат, πο-ο^έλη-η, по
отев—ге. на нойто си поотроои—
равасбодрови триъгълници; 2. в
срединте вснонс — магически знак
от пот проптотоня букви, нойто
сс поставял ни амулети.
лантан (нем.) хим. летият породен
член от хомоложнян род ви вио—-
тоннго въглеводороди, който ес
съдържа в земното масло — със¬
тавна част ни бенз—ни.
пентарх ист, един от нет-е члена ни
понтарх—нта; — лен—архин (гр.)
ист. управление на истина туши;
потовлие—нс.
пентв—евякв (гр.) муз, потоотопонна
тоиова система е предали ии он-
тввата, върху нонто ев изградени
н—гийенити, щоглaидонaгa, татар¬
ската музика и муз—ки—и ии тругя
вирсд— от Европа и Азин; — пен¬
тахорд (гр.) муз. 1. звукоред от не¬
последователни тона е грия—ни—а
ни нв—нтв; 2. е—д старинен инст¬
румент, подобен на тира, е пот
струни.
нсятикос—ар (гр.) църковни служеб¬
ни книга, е конто оо съдържат
службите от Възкресение Христо¬
во до нотолн „веех светих” (пър¬
вата елед Потдооотнянв).
псн—лвнтит (ангт.) минер. бронзоео-
жътт. е метатен блясък твърд ми¬
норат (FeNi),Sg, нойто съдържа
34% някот и кобалт до 1,28% —
важни суровина за добиване яи
никел.
псигот (гр.) физ, елентронав лампа
е пет електроди.
пснтсзани (гр.) хим, група потнзи-
хирядя. конто при хидролиза да¬
ват пснгозн. като ивир. коядан,

545
пердах
арабин и тр.
пои—сзн (гр.) хим. простя захари, ч—-
нто молекула е изградена от пот
ннолсрсдн— атеии (арабиноза,
ксилоза, рибоза я др.).
пеньоар (фр.) дълги женена домаш¬
ни дреха οά-ΗΗ. е ръкави.
всов' (ucn.) (гр.) муз. ча—ирноложна
стихотворна стъпка. образувани от
—р— кратки срички и едиа дълги.
неси2 (исп.) е Латинска Америка —
оотнинв, който работи е земедел¬
ско стопанство и ес намира е пс-
турсбоно положение ле оτнощc-
ано ни риботедиготн ея; — псоиаж
(uen.) книж. прннут—гстне закро-
ноотнвино ни сетния към земята е
Южна Америка и инкои щи—я на
САЩ, предимно наседени е нег¬
ри.
псовин (лит.) бот. нвото божур.
нсняяясра (фр.) ост. разсадник; —
нсиняясрясг (фр.) ост, притежа¬
тел или управител на разсадник;
—	псливиерс—но ост. отглеждано
ии разсади.
пепит (фр.) текст. шарка яа тъкан
ив дробни квадратчета, обинн. в
черно и бяло.
иоплсбсгсв (рус.) строит, тон бетон,
е нсйто н—мевтъ— се комбинира с
вулкаинчесна ποηολ.
лолдсе (гр.) ант. е древна Гърцял
—	женска туника без ръкави, наб¬
рана ни римоτо·
полени (тат.) 1. стомашен сок; 2. вят
прах за токаро—ео.
иснеятогав (гр.) мед. вещество, ко¬
ето увеличава пепсина е стомаха
и улеснява храноом—ланоте.
лснтнтвзн (гр.) биол. храносмилател¬
ни ензими. нонто разлагат поит—-
тяга до аинвон—оот—н—.
исигитн (гр.) биохим.. белтъчни ве¬
щества, конто съдържат две или
повече аиинониоолинн, свързани
помежду ои е пон—ядна връзка, —.с.
анивогрулати ни сдии н—оотиви с
нирбонентнига групи ни друга ки¬
селина; лсд-иептитн.
нсигони (гр.) биохим. продукти от не¬
пълното разпадане ни белтъчните
вещества пот вд—ннио на фермен¬
тите ог отсмишн—н и чревния ок.
пор (тат.) 1. ист, звание на предста¬
вител ни вношо—ц твсрянотво във
Франция до кран ни 18. вон я в
Англин до дисе; 2. ист. член ни
гернити камари във Франция ст
1815 до 1848 г.; 3. члси на кама¬
рата на лордовете е Англин; 4. тит¬
ла нв лице от висшото оъотееяо е
Англин.
перваз (тур.) —здадоно по краищата
на нсщо; ръб; периферия.
наресрзвя псих. язвратсноот (глав¬
но е сскеуатво сгвощовно); —
поресресн (дат.) книж. извратен;
— лореоронтсг (дат.) книж. пор-
верзин.
пергамент (лaτ·-тр·) 1. специално об¬
работена тънка кожи. направена
за писано (при древните ниредн);
2. о—арв книга, писани на такава
ножа; 3. паргвиантна хартия; —
псргамснтова хартия полупрозрач¬
на, здрави, жилава харгин, ненгс
служи зи печатано ви документи.
луксозни —зданнн, опаковки.
норгамни (лат.) тънки полупрозрач¬
на хартия, подобни ни пергамент,
по-иалне устойчива ни вота. упот¬
ребявана зв οηβηοη^.
пергел (тур.) урод за чортаоно на ок¬
ръжност, измервано нв нсщо.
пергела (и—.) арх. 1. открито от всяч¬
ин страни архитектурно съоръже¬
ние, неотс ео състои ог ретина
стълбове или арки. свързани по¬
между си е горния край е напра¬
вени от дърво, стоманобетон -ти
метил връзки е кенотрунн—н и об¬
кръжен— е внеши сс риотоннн; 2.
сводести атол е увивни раотон—я
по сводовете.
портах (перо.) 1. разг. бой. наказа-
лертс
546
вис е бсй; 2. строит. оглижтано
ви прнони иаз—тки ни огона; 3.
ост, контри при бръснене; — пер¬
даша (тур.) 1. разг. бил ннного; 2.
строит. огтвжтим пряона мазил¬
ка ни οτοηβ.
порто (поре.) 1. завеса, главно на
прозорец; 2. меД. разг, очна бс-
тсст. нитврант; 3. муз, нар. псз—-
ннонн—гс прегради на тамбурата;
— иартодин (перс.) разг. 1. нойто
о с порто, със занеси; 2. прен. на¬
хален, безочлив.
партсено (перс.) разг, безочлив. без¬
нравствен.
нороксндс и лсрансядс (норо.) 1. разг.
лоток— имот е чуждо сслище иди
между съседни землища; 2. прен..
лице бсз определена работа и без
местожителство; несериозно ляна.
без никакъв ввтсрятст.
ларамирвва (фр.) книж, изгубвано
приви поради изтичане на опре¬
делен срок ст врсмс.
Парсатвв (иди Переидси) бог ни бу¬
рята и мълнията у прибиттийски-
тс славяни, съответстваш нв Пе¬
рун.
лорандне (рус.) муз. руски народен
танц е 2/4 такт.
поря (перс.) 1. мит. вълшебно съ¬
щество, иоето покровителства хо¬
рата и ги низи от демоните; 2. прен.
красива очарователни жена.
пори- (гр.) първа съставни чист нв
отожни тумя оъе зничсвно окс-
ло. наоколо. от всички στрвяя·
пcрнвдпнн (гр.) мед, бодна но цяло¬
то гнто, без съществени причина.
псряброяхяадон (тат.) меД. който о
разположен оноте внкой бронх
яли около бронхите; — асриброн-
хвт (тат.) мед. възпаление на тъ¬
каните около бронхита.
пер-гастрит (лик) меД. възпаление
ни стомашната дина.
лсрягой (гр.) астр, точна от орбита¬
та ви Луната —л— ни изкуствен
спътник. нонто с най-близка до
Земята. противои. anore^
нсрнгсн (гр.) бот,. вътрешният венец
иа нвстнтв.
наритани (гр.) ист. е тронни Спирта
— нспътнепраенн граждани. сво¬
бодни, но безправни. плащали да¬
нъци и изпълняват— военна пс-
вяниоет, но е спомагателни отря¬
ди.
псрядсрмв (гр.) бот. вторична пок¬
ривни тъкан при многогодишни¬
те рисгонин, нонто сс ороща но
стъблата, норояяго, коренищата и
Грудките.
нерИтай (дат.) бот. твърдата обвив¬
на ципа ни тнлото нв нтизмодий.
нарятог (фр.) минер. чист амфибол
с ноиозстон цвн—, употребяван ка¬
то скъпоценен камък; отнвнн.
лорндотнт (фр.) минер, каменни ока¬
ли от групата нв ултибизитите. ко¬
нто се еъе—оя главно от оляния и
пяронооия, и понякога съдържа и
амфибол или елюти.
перикардий (дат.) нинос—и обвивна яи
сърцето; — перикардит възпитание
на норнииртин.
перикарпий (гр.) бот. ципестата об¬
вивна ни плота ии нонритосомсн-
ия—о рвегоинн. образувана о— спи-
нарив, мозскирни и онтонарни.
норнклвз (гр.) хим. 1. осгеегвея маг¬
незиев окис, нойто кристализира
е кубичната еиотсив я се среши е
иегинорфознранн доломити; 2.
получен продукт при изпичано ии
магнезит.
порило (рус.) строит, невисока дър¬
вена или метална предпазни ог¬
рада ни балкон, горвеи. стълба и
ncg.; нарило—.
периметрит (да—.) мед. възпаление иа
пор—нстриума; — псримс—риум
(гр.) анат. порнгоиоалнвтв пок¬
ривни нв ма—кити.
поримогрян (гр.) мед. изследвана яа
периферното поде ни зрсансте,
547
порясноп
определяно границата на зрител¬
но лото оъе съответен уред — пе¬
риметър.
периметър (гр.) 1. сумата ии отрия—-
го яа нннен геометрична фигури;
2.	област ии действие.
псрянефриг (гр.) меД, възпаление на
фибрсзнитв нанеуди иа бъбрека.
период (гр.) 1. време, в течение ии
косто завършва яд— протича ня-
квнаъв пренае или явленна; 2. оп¬
ределен срок. проз нойто ес с из¬
вършило нещо; 3. мат. е пери¬
одична десетична дроб — правил¬
но повтарящо ес чисто или група ·
числи; 4. мат, ни фувкннн — чис¬
то, различно ст нула, косто, при¬
бавено към аргументи ва дидсиа
фуякн—ин, ио измоян стойността
й; 5. геол, понятно за относител¬
ното времетраене; гсцхрцяотсгич-
на от-инни е по-н—cьк ранг от сри
и ис-вноок от сноха; 6, меЛ. фази
о— развитието иа болест; 7. муз.
структурен оломон— на музикално
произвстеянс, е косто с изложе¬
но повече или по-нитко завърше¬
на музикална мисъл; 8. грам.
сложна синтактична нонотрукнин
о— анкетно отделни оинтинтични
ет-нини, ненто ес обединяват но
смисъл и образуват завършени ця¬
лост; 9. мед. мензис, нояегруинян
у жсяи; — нсриотизанян подраз¬
деляно яа периоди; — периодика
(гр.) книж, периодичен печат; —
нсрнотичеекя (гр.) нейто ее появя¬
ва от врано ни врсмс; псрнсдич-
ня издания; всетинц—, описания;
— Порнотичви система нв хими¬
ческите одсменти най-обща кла-
онфиницин ва химическите ото-
мавти, построени (през 1869 г.) ог
Д. И. Менделеев въз основа нв
атомното тегло и по-нъоно нв броя
ии положителните товари ни агон¬
иите ядра.
нериотеет (гр.) пазител на църков¬
ното бтагочнняо. нейто еписко¬
път назначава е своята област.
порводоягиг (гр.) мед, възпаление на
тъканта окото нерона ни зъба.
пориотоиниум и нсриодонт (гр.) анат.·
порноот·«· ви нсрени на зъба. ко¬
реновата обвивка на зъба, ненто
представлява и надкостницата нв
алвеоларната eTCia.
периост (гр.) анат. надкостница, съ-
однн—готне—ъкавнвта н—пи, конте
обвива цялата повърхност нв ксе-
тти е изключение на ставния хру¬
щят; — нерностят (гр.) меД. въз¬
паление яа парности, яа надкост¬
ницата; — лсриое—озв (тат.) меЛ,
подуване ни нсриоо—а.
порили—агизън (гр.) философско уче¬
ние зи научно обнсиение нв све¬
та, основано ст Аристотел е Ати¬
на, получило названието си от оо-
иовитотн, който с извършват ф—-
тооофокито е— заант—н проз вре¬
ме на разходна; — перили—ог—ци
(гр.) учсн—няго иа Аристотел; —
порнпатиеввм, порнпа—невм (гр.)
диал. вървя, разхождам сс; — ле-
ряне—ян (гр.) неочаквани и бърза
премяна ни условията; обрат е
съдбата; знг-зиг е животи; изпи¬
тания. дутвиин; сложно обстоятел¬
ство; уeлсжнcнио·
нсряпнсемоинн (лвг.) меД. възпале¬
ние иа бетнто трсбово.
наринтср (гр.) арх. здание, което о
зиобннотсво оимо е стии род ко¬
лони.
перископ (гр.) физ. сит—чеен— урсд
зи наблюдовио от педведннни, са¬
молети, укрития, убсжиши и ποτ..
състоящ сс от зрителни тръба със
снотома от оглотата —тя нр—знн
и тощи; — лсрненопичсекв нойте
ео огнисн те пср—екоп; — перне-
количсени стъкла опт. стъкла зи
очила, изпъкнали от отвита стра¬
на и вдлъбнати или плесни ст дру¬
гата.

лориеодсгин
548
иоряеслогвн (гр.) книж, употребява¬
но нв иного излишни туми.
лорненсриа (гр.) бот. външна обвив¬
ка ни зърното.
перисталтика (гр.) физиол. последо¬
вателно ов—ввио в одни лссона ив
храносмилателните орган— у жи¬
вотните и човека, косто придвиж¬
ва явпрод погълнатата храни и
поотепеинс изтласква остатъците
ст ноя.
перистяд (гр.) арх.. 1. нокрити галс-
рил, затворени от отнити страви с
нолови, и от другата еъс стона иа
зтиянс; 2. ниртин, колонада ско¬
ле здание; 3. високи колонн ии
здание.
нсрягоння (гр.) нинатв, нонто пок¬
рива вътрешните ксремни части;
— перитонит възпаление на тази
u-na.
порятснзилврон (тит.) меД. нойте со
намира оксто двотс сливици; —
нсрвтонзвлн— (лит.) мед. възпале¬
ние ив рохквеити ципи около оли¬
вините.
нcрягонязьн (лит.) меЛ, болоотио със¬
тояние с подобии ии неритоянти
eнмnτоиu·
поригсвий я норигонсум (гр.) мед,
нрсзричии. гладна и лъскава ци¬
па. конто покриви отвътре корем¬
ната кухина я облича поеочого ор¬
гия— в ион; корениина.
периферия (гр.) 1. окръжността ии
крявол—иойиа фигура; 2. околна¬
та ероди; 3. външната час— ни не¬
що; крайни квартили иа сатяша;
4. чао— от нещо. което ес намира
ии повърхността; 5. странична. не¬
съществени страна на иашо; — пе¬
риферен околовръстен; — пери¬
ферно ус—рейс—вс (ангт.) комп.
всяко устройство, което може ди
бъде свързано към компютъра и
да работя под негово управление,
пср—феналси (лат.) мед. ризположеи
около първичното огнище ни за¬
рази .
перифраза (гр.) риторични фигури.
конто сс състои е заменяното ии
ирония израз е косеон: стрината.
където цъфтят лимонита = Ита¬
лия; — перифразирам (гр.) литер.
1. преразказвам е тругя туми; 2.
употребявам порнфризн; — пориф-
рвзяст литер. лицо, иоото периф¬
разира, косто преразказва е тругя
думи; — лорифрвегячсн литер. из¬
разен е перифрази; опиеитетен.
иерихеднй (гр.) астр. течни е орби¬
тата до една планета. когито тн с
ний-бл—зо до Слънцето. нротинон.
вфолий.
нсрихендриа.лсн анат, който ео ет-
ниен то порихондрий; — исрихеи-
Тр—й (гр.) анат. оьcтuнuτолиогъ-
нинна ципести обн—еки ни хрушнл;
надхрущятн—да; — перяхонтри—
(гр.) меД. възпаление на перяхоя-
др—н, иа иитхрушяляянaτи·
исрнянентьр (гр.) астр, точка ни ор¬
бита на набосис тяло, спътник,
който се въртя в кръг около дру¬
го иебеено тнлс, минимално от¬
далечено от нсго.
иоринанлонда (гр.) бот. крива линял
окото исрининъта иа корси; — нс-
рицикъл (гр.) бот, нтаст от клет¬
ки, с конто зиночни донтралинят
H-TUBT^ на корените и от който
се образуват страничните му раз¬
клонения.
нсрицнстнт (дат.) меЛ. възпаление ии
серозити ии инкочинн мехур.
порнат (перо.) текст. твърдо тънко
хаос; каляно.
перкалия (пере.) текст. тека лъска¬
ни нинучни ми—орин, употребява¬
на глиено за подплата.
псрколи—ор (ти—.) техн, херметичен
метален съд за прецеждано и фил¬
трирано; 2. голям нафеинк е фил¬
тър; — нсрксдвцнн (дат.) 1. техн.
иитуотр—ален метод зи извличано
ни тежки цветя— метат— чрез про-
549
нормутвнян
дождано; 2. фарм, метод за екст¬
рахирано ни дрогите чрез бавно
пронирнинс през —нх ни извлича¬
щата точност.
лоркодирам (яем.) техн, извършван
nорнотинuн·
псрнуеин (дат.) 1. книж. утар; 2. меД.
истод зи определяне cьcτонн—cτо
ни вътрешен оргии но звука, кой¬
то издава при почукването му с
пръст— или е метидниенс чукче,
псрнутвион (ти—.) меД. нейто ес из¬
вършва през ножити; — нсрнутн-
рим (дат.) 1. книж, удрни; 2. меЛ.
проглеждам бодон чрсз пернуо-н.
лорд (фр.) печ. дробен печатарски
шрифт. пс-малък от нонпарой, с
размер ии буквите 5 пункта.
перла (тит.) 1. бисер, маргарит; 2.
стъклено сбле мънисто е митон
блноък,педобно ни бисер; 3. меД.
обло рогово вошсетво е форма ии
малки зрънца, неото сс натрупва
е организми; 4. печ. порт; 5. прен.
иашо много хубаво, рнтно. нспев-
теримо.
порлвму—ьр (нам.) книж, естоф,
лсрдввйе (ном.) спец. бяла отевни
бон със синкав оττоныk.
псрдянгеадсн (дат.) меЛ. зи лекарст¬
во — иоото ео приема през сзики.
лер.диг(фр.) 1. петрогр. нерудно по¬
лезно изкопаемо със ояяьоонв или
кафеникав нвят и сиийтсн бля¬
сък, което образува основната ма¬
са на бързо изкристализиралите
вулканични скат—; вулканично
стъкло; 2. минер, естое—нон о—тн-
нит от семейството на фолдшпа-
тяте; 3. минер, съставни нв стома¬
ни от жоднзо и жотозон карбит.
перлон (ном.) текст, 1. търговска
мирна на изкуствен— синтетични
влакна ст потнаинтив смоли; 2.
тъкан ст такива влакна; 3. произ¬
ведения от такава тъкан.
перлюстрация (тит.) книж. отваряно
и четеие на ниома без знин—ото
ни получателя яли изпращача; —
нордюстрярам (лвт.) книж, отварни
и чети писма без знин—ото ни по¬
лучателя яд— изпращачи; цензу¬
рирам.
пори (рус.) книж. поти и поолотов
период от патоезейсни—а ора е ис¬
терията на Земята
псрмвдой (β^λ.) минер, иска и—ко-
то-жотнзна сплав, ненто притежа¬
ва висока мигин—на лрсиндаеиоот
и високо намагнитване. използ¬
вани е раднотохникатв, телефон¬
ната тохи—нв, телемеханика и тр.
перманганат (дат.) хим, осд иа ман¬
гановата киселина; — нормиягаяв-
гоистрин хим. могот за обомон хи¬
мически внатиз. е нейто кот—чое-
твеиото определение сс извършва
чрсз титриране на стандартния
разтвор е килиен пормaитaниг·
перманент- (дат.) първи съставна чист
ни сложни думи за езнвчавано иа
янкон багрила и лаково съе зна¬
чение траен, напр. перминен—бдиу,
норманснтеранж, иоривнеитрет и
тр.	·
перманентен (тат.) постоянен. неп¬
рекъснат. неизменен; — парма-
нснтноог нс—зисннеот, лостсяно-
гво.
лормеабидитот (тат.) физ, провнна-
0.00—.
ларнсамсгър (лиг.) физ. уред зи из¬
мервано магнитнито характерис¬
тики иа образни от фсромагн—т-
ии материал—.
пермендур (англ.) минер, снтав ст же¬
лязо, кобалт и ванадий, конте
притежава вносна магнитна ин¬
дукция, употребявани зи изработ¬
вано на тетйтн от слаботокова
апаратура.
псрмутвцнн (лат.) 1. размествано,
смяна; 2. мат, размествано на еле¬
менти по отвешан—е иа различ¬
ните нич—ви. опород нонто могат
да бъда— подредени.

нсрмутв—
550
псрмутит (TaT.) хим. изкуствен х—g-
ригирин вдуиесятикат, употребя¬
ван за пречистване ни твърдите ве¬
ди.
порннннозсн (дат.) книж. злокачест¬
вен, тuбeтаи·
порсвеки— минер. окатсебразуващ
и—иарит е чер. енвочср —ли тъм¬
нокафяв цвят, нейто съдържа ти¬
тан.
парокседвзв (лвт.) хим. ензим. нсй-
тс катализира окисляваното ни ср-
тин—чияτc вощоства, нитритито и
йодитито.
порои (фр.) ривнита. често нокр—тв
чист ни гарата. между зданието и
ротеитс, къдато пътниците чакат
втика. зи да ос качат; — норонсн
нойте ее отнася до нсрон; — по¬
рцион билет билет. който тави пра¬
во да ео излезе нв перони ни гари
зи изпращано или посрещано ни
пътници.
псроиоопорв (гр.) бот. паризнтни гъ¬
бичка по лозята и тругя рвс—аяин;
бидиовра.
псрорадся (лиг.) меД, нойто се дани
иди приема проз уетити.
нарноядикулнрон (тат.) отвесен; —
иорисятинуд^р, 1. ствеа; 2. нрава
линия. конто стон ствасяо ии дру¬
га такива и образува е исн нрав
ъгъл.	*
нсрпер(а) (гр.) ист. 1. византийска
златна монети от 17. - 18. в.; 2.
по-къоно — единица зи пресмя¬
тано на наричии суми. равна яа
12 сребърни веиениаионя гроша;
3.	сребърна ноноти в Дуброев—к
от 13.-18. век; 4. сребърна ноноти
е Чоряа гора през 20. есн.
порно—ум мобиле (дат.) книж, 1. въ¬
ображаем двигател без гориво,
който ое движи непрекъснато; 2.
вечно движение; 3. муз, ияс—ру-
моятатив пиеса. написана от на¬
чалото де крия е неголеми. равни
но дължини нети (обинн. шаот-
найое—ини). контс са изпълнява в
бърз темп.
парсеядн (гр.) астр, об—лен потен от
метеори, през нейто Замята ми¬
нава проз и. август и зи нойто ес
смята. че произлиза от съзвезди¬
ето Персей; — Пореой (гр.) 1. по¬
томък ни Хоракъл, сия на Данан
и Зове, м—тичси горой. нойто по¬
бодял Медузи я освободил Анд¬
ромеда от морсното чудовища; ии
наго ее приписва основвваиаго иа
грид Микеиа; 2. астр. съзвездие в
Севсрвегс полукълбо, видимо
през цнтатв година оован проз
есента.
исреянав (тит.) слад к, марципанов
продукт о— праоноееия и кайси¬
еви ндни.
персона (лит.) личност; — персонаж
(фр.) геронте в ли—сритуряо про¬
изведение, пиеса, филм и тр. по¬
добия; — персонификация (лвт.)
литер, отянатнорнеанс, предста¬
вяно ни нрстмо——, нвтсн—н, отв¬
лечени понятия и под. е човешки
черти.
персоналов 1. тичон, собетвсн; 2.
кой—о се о—иаон до персонала; —
персонал 1. тячен състав ни ня¬
кое учреждение; 2. служител— ст
стии и съща професионална ка¬
тегория; — псрсаволязярам (лвт.)
филосЛ. еъераненяо идеалист—-
чеоко философско течение. спо¬
ред иоото овегьг сс управлява ст
„висши божествена личност”; 2.
псих. психологически коинсинян.
е основата ни конто о разглежда¬
ното ни човека като личност.
персонален компютър (иягл.) универ¬
сален компютър. предназначен зи
използване оимо от атия потре¬
бител е определен интервал ст
врано.
перспектива (лвт.) 1. изглот ии мое-
тясет -ти е бъдещето; 2. изкуе—во
ди се възпроизвежда— протно—ято
551
псрфузин
слород различията ви отдалечени¬
ето и лсложаннатс. което зисии—;
3. далечина от наблюдателя по по¬
сени ни хоризонта; 4. прен. изглед
зв възможно осъществяване иа но-
шо. план зи бъдещето; 5. геом.. от¬
дел ст дескриптивната геометрия,
който ес занимава е привитата зи
чергаие яи иродмат—та тини. ник¬
то изглеждат; спомагателна науч¬
на днсн—пт—ва, изучаваща зако¬
номерностите за изобразяване ии
митериитния свят е съответствие
е неговото зритетне възприемане,
парепенгогриф (дат.) геом, урот за
преобразувано сртогсналната
(правоъгълната) проекция ни едни
обокт е норспснгиви.
-орел-рицин (твт.) меЛ. отдетяво
през нежата ни организма ии нот¬
ни нар— и газсве; изпотявано,
кожно лишава.
лорсулфвт (таг.) хим. есл ни ниоитс-
ии сярна кнеодняа, главно нато
изботитатно еродо—во поради от¬
деляното ни озон при овлажнява¬
ното.
пертит (ангт.) минер, иа-риев орток¬
лаз, който со образува при изн-
рнетвднзярвааето ии мигмитв и ес
огтичави е докера-ивя- качества,
пор—убадян (твт.) мед, продухвано ни
маточните тръби.
портурбацнн (дв—.) 1. книж. внезап¬
но смущение, разстройство е хо¬
ди ии нсщо; 2. астр, —зианснио
пътя ии небеоно тяло пет влияние
ни тругя небесни тели; 3. пров¬
ра—.
нар—усие (лит.) мед. магарешка ниш-
днца, коклюш.
перука (фр.) язнуетеени или чужди
носа затспона ни ципи за ннтита
глина; — нсрукер (фр.) 1. олени -
идиот по изработвано ни перуки;
2. онениит—от по поставнно ни по¬
руки.
нарушав (перо.) разг. 1. смахнит, на¬
лудничав ченск; 2. надменен. гор¬
делив човек.
перфект (ли—.) грам, минато свърше¬
но еромс. 2. нсрфонтон; — перфек¬
тен (лит.) книж, 1. съвършен, от-
• личен; 2. нейто ео отнася до пер¬
фект.
перфиден (ли—.) коварен, подът; —
псрфитвос—, коварство.
иорфдвнин (лит.) меЛ. 1. вдухвано,
продухвано на въздух във или през
кухина ит— канал; 2. продухвано
иа маточни тръбя е терапевтични
над.
перфокарта (англ.) комп, иоеитсл ни
—нформиннн във вид на право¬
ъгълник със стандартизирани раз¬
мери от тънък адсетичеи картон,
върху койтс данните сс записват
чрсз нерфорирано ии стеери е оъ-
ствстотвио е определени кодеви
комбинации ст колони.
перфолента (ангт.) комп, носител ии
информация вън вид яа дълга,
обикновено хартиена —ли пласт¬
масова лонтв, записът върху ко¬
нто сс осъществява чрсз пробина-
не ни отвори е определена кодова
комбинация.
перфорация (дат.) 1. прсбневне. про¬
'	тупчеинс; надупчена -вина от хар¬
тия или картон, направени е пер¬
форатор; 2. меД. пребивава ни ор¬
гии; — перфоратор (Ta—.) 1. урод
зи правово на матки правилни
тупни ии хартия. нинолснта и пр;
2. е нинното доте — преб—вов
•чук; нробuвaчкa.З· апарат, подо¬
бен на пишеща машина, е който
върху харгиена лонти се правят
дупки, разположен— е различи—
комбинации според продиазвачо-
иното ни; 4. приспособление към
счетоводни машини зи пренасяно
ч—оти върху опан—атво картонче,
нв—е пробива е тнх тупни, разпо¬
ложени в опрсдетев рат.
псрфузин (таг.) физиол. вливано ва
порхидрод
552
кръв нт— физиологичен разтвор е
янкей оргии зи запазвано ни не¬
говата жизнена оносебнеот.
норхитрет (дит.) хим. концентриран
разтвор от водороден ch-o.
иерхдораг (лат.) хим. сол ии хторо-
вити к—сст—ви — разтворимо във
вода и някои органически точнос¬
ти кристално вощоотво, употребя¬
ване зи приготвяно ва взривни ве¬
щества.
перцепиент (Ta—.) псих, ляно, несто
възприеми мистсни сигнали. про-
ватаин но тслслвтнчосни опит от
друго т—нс — нитуктор; — парце¬
лирам. лсрннлирам (лит.) псих. до¬
лавям. схващан, разбиран; — пер-
цолтор (дат.) спец, система от сто-
мая—и от биологически тип (ор¬
гии), нроднвзначана зи възприема¬
на на образи (сигнали) от собст¬
вения овят.
псрнспгрои и нсрсспгроя (дв—.) ел.
техн. отснгрсннс устройство,
предназначено за разпознавано на
зрителните образи; — лсрнсл—ро-
вика (дат.) ел. техн, тнт от биоян-
нитв. който оо занимава е алго¬
ритмите зи разпознавано ии обра¬
зи у човека и животните е помощ¬
та на нарцалтрон—.
норноннин (дат.) псих, възприятие;
сетивно лознанно. непосредстве¬
но отраженна ии нрстматя я яв¬
ления от дойствигетяеоттв; про-
тнеси. аиорнсинин; — перцепти¬
вен отнасяш ес до възприятието.
осъществяван чрсз е съзнанието
посредством функциониране на
анал—заториито енотами, него; —
лсрнснгиеои процсе псих. процес
на възприемано; — лорнепт—еив
система псих. съвкупност от ана¬
лизатори. конто осигурява— опре¬
делен акт ни възпрян—-сто; — нар-
нслгннни тейогнин псих. систоми
от своеобразни видове оогивви
дсйотвня е проноси на опознава¬
не от човека нв заобикалящата го
дсйогв—готнеог; — псрнспгяено
лото псих. лото ни вннминисто и
възприятието; — порноп—ивне
пространство псих, връзка или съ¬
единявано ни възприятие и пред¬
стави е оог—внете лознав—с ии
пространството; — лсрцол—ровн
механични устройства конто въз¬
приемат опен—фични дразнения
-ти въздействия от действител¬
ността, подобно ни анализатори¬
те е жян—н организъм.
псрчсм (тур.) 1. (у мъж) сноп коси
на върха иа глината; 2. разг, кичур
носи. нонто сс снусна отпред ни
чcлоτо·
норчамлин (тур.) разг. който с е пер¬
чем; — порчимн (тур.) ризплесн-
ним кран ни еднн пирон, за ди дър¬
жи закования претмет
норш (фр.) спец, 1. дълъг прът за па¬
зено ни равновесие при ходене но
въжа ст цирков вр—нет; 2. дълъг
прът, ноетився ни пенов, челото
или другаде ни цирков иртиет,
нойто го придържа. донито тругя
учио—няни е номера изпълняват
върху него различи— виробатич-
ни упражнения.
псршсрон (фр.) книж. породи одри
тежкотоварни коне.
пасати фин. национална лирична
стин—нв ни Испания. Подразде¬
ля ес ив 100 соятимое.
песимизъм (ли—.) оетостесни склон¬
ност да сс глади яа ноши—и от ло-
щи—a ям ограни. като ио ес нами¬
ра нищо добро е снега; — песи¬
мист човек, нойто гдотв на вонч-
кс от лошата му отрана.
псео фин. лирични единици на Ар¬
жентина. Боливия, Дсмиянкано-
кита републики. Куба. Мскенко.
Колумбия, Фидининяте, Уругвай.
подразделя ео ни 100 еснтинос. в
е Уругвай — ии 100 еоитоеяиое.
псе—як (рус.) бот. плодник на рие-

553
пошив
гиготеи нннт.
постил (тур.) оваронн плотове иа ка¬
ши с брашно я изоушаия яи слън¬
ца.
пост—нити (ли—.) хим, препарати зи
увишеживино ни причинителите
на болеет- я ниосномн, гризачи,
инар— но сстснеотепиненито рас¬
тения я ни птсветита е посевите,
петалит (гр.) минер. литиев минорат
е бял, енв иди сивожът— нннт. кой¬
то са отличава е нозяачигатои ко¬
ефициент на рaзщиранио и добр-
изолационни качества я ос упот¬
ребява в керамиката.
ле—идо (гр.) разг, поднови; — хвър¬
лям петалата прен. умирам.
летвртв (фр.) 1. жп оягнился урод
за опирано ни влак в случай яа
опасност; 2. матка мина за под¬
ривна дейност; 3. княжна бомбич¬
ки.
потохин (лит.) меЛ. малки кръвс—з-
лнеи под кожата.
логинг (англ.) псих. възбуждаща по¬
лева игра чрсз манипулации вър¬
ху орогенни-с βοΗ-.
лстно(г) (фр.) второ вино. подуче¬
но от долята нота я зихир в нс-
тиноноте грозтс.
логит (фр.) дребни печатарски бук¬
ви, е размер 8 пункта.
по—идин (лат.) юр. офинивлиа мол¬
ба, ебинневсно колективна, отп¬
равени към органи на държавната
втиет нт— висшо иачило—во; — по-
гиннонср (фр.) книж. дядо, носто
подава —ти подписва петиция.
петлица (рус.) пришита значка ии
яката иа форнена трехи.
петмез (тур.) гъсто севрон гроздов
оон, онеоен със захарна тръстика
и тр. и парченца от плетове. ра¬
чат.
пстриф—нидин (гр.-тит.) пренос иа
вкaмeвявaвe·
по—рс- (гр.) първи съставни част иа
отожв— думи със значенио оката,
камък, напр. не—регриф и др.
ногрсгсясза (гр.) петрогр. тнт ст на¬
уката зв скалите, е койтс се изу¬
чава техният произход.
петроглиф (гр.) геол. пра—отор—чсо-
не язображанио върху скала.
петрол (твт.) 1. сурово точно земно
маело; нефт; 2. продукт сг дести¬
лацията ни земието масло между
150-300°. употребяван за совотто-
н—е и тругя индустриални ноти;
газ. нароени.
петрола—ум (лиг.) хим. светлокафява
маса, емоо от нирифин и минерал¬
ни маста. от конте ео приготвят
някс— оиазсчн— и козметични
масла. технически възет—и и тр.
нсгрслогнн (гр.) наука зи състави и
строежа ни снатв—то видове; —
петрограф геол. онен-атие- но пет¬
рография; — пс—рографин (гр.)
описание иа състава и строежа яи
окаляте; — нотродог геол, специ¬
алист но истролог—н.
нотро—си—оники (гр.) днт от геото-
гинта, е нойто ео изучава— токо-
туриито особености нв «βλη-ο.
истрсфвкт (гр.) внанонетосг.
псгрсхимин нс—реграфонв т—сц—пт—-
на, конте са занимава е изучаване
ни химичните свойства яаНкалн-
те.
нагрургин (гр.) производство на раз¬
личи— изделия чрез огтиеине от
ризтонени скални породи.
нетунин (да—.) бот, двете е конусо-
витан ηβο-οη?
потури (гр.) нар. 1. разточен т—ет ст
пшеиичене тесто за баница; 2. ро¬
зов хтнб.
пехливанин (гур.) борец; — лсхдн-
ваюгьк борба, нaдборвaно·
пснелудв (гр.) диал. тънък пласт,
гънка нежнчна. слота от яошо·
лош (гур.) долен край на мъжка дъл¬
га драха.
neuka (рус.) лионка е шахнитив иг¬
ра.

пешксш
554
псшнош (тур.) 1. сумиги, която дв-
ригратенято патриарси давали на
еултави, за ди заемат naгр—ирщи-
нги; 2. подарък.
нешкин (тур.) осрбез. егрог.
пешкир (тур.) кърпа за тине и за ръ¬
це.
ни (гр.) 1. название на 16-та буква
от гръцката азбуки; 2. мат. назва¬
ние ни тази буква, употребявана
катс съкратен знак зи означавано
ни определено иран—онилно чис¬
ло — отношението на дължината
ни окръжността към gиинагьрa,
ранно ни 22/7. или приблизител¬
но 3,1416.
нивир—д (нем.) търговско яма нв вид
пластмаса; идокенглае. ндскенгум
И тр.
план (иг.) печ. приспособление ни
ръчни нечвтарока машини зи на-
гяокаие на харгнн върху набера.
пианист (фр.) муз—нин—, ксй—е ов—-
ри ни пиано; — пиано (и—.) 1. му¬
зикален ние—румоят е клавиши; 2.
—ихс; — нявяода (нт.) муз, меха¬
ничен инструмент. нотобся яи пи¬
ано.
ниво—ьр (нт.) яаииенованио ни ис¬
панска монети; монетна ед—вини
е Турнин, Либия и др.; сребърна
монета е Египет.
пиаца (и—.) 1. ост. площад; 2. опре¬
делено многе ни удина или пло¬
щад, нътсте застават превозни
сродства зв наемане; 3. определе¬
но много ив утяни —ля-площад,
където застана— я чинит насини ра¬
ботници и чакат дв бъда— наети;
боров; 4. разг, пазар.
нива (нт.) муз, италианско име яа
гайдата; 2. оратновекееея итали¬
ански народен Танц от кран яи 15.
вой в тривраненен такт.
ниво (чах.) бира.
Пигмалион 1. мит, легендарен нар
на Кипър, иойто о—рани ог жени¬
те поради лекото им новедснис;
лотнокая от саиотита. той -знай¬
ни прекрасна жони и ес влюбва в
яен; трогнати ст горещата му мол¬
би. Афроднти вдъхни живот яа ста¬
туята и ож—внтати Гатитсн става
негова съпруга; 2. прен. човек,
който оъе силата яи чуесгеото си
успява да преобрази човека, обект
на това чувстве; 3. прей, човек,
който орсша хладно равнодушие
е— ограни на обоктв ив любое—и ея;
4.	прен. човск влюбся е теорбити
ея.
нигиай (гр.) 1. тжутжа; 2. прен, ни¬
щожен чсвон; — пигмоид (гр.)
книж. чсвон е нисък, подобен на
джудже ръег.
пигмент (лат.) вещество, иоето при¬
дава цвят яа тъкани е животинс¬
ките и раетятстяи—с организми;
намира ео е органическите тъка¬
ни; — пнгментвннн (ли—.) отлага¬
но е тъквин—с ни тялото ни цвет¬
ни есшсогвв, ог конто зависи нвс-
—ът яи иожвта, ни ириси и др.; —
пигментирам (фр.) причинявам он-
вогнввяа е пигмент.
лятат—ся (гр.) 1. кормило; 2. сбор¬
ник яи църковните нравила.
пиедестал (фр.) 1. подножие яи ко¬
лона. ети—ун, паметник и нр.; 2.
прен, е—соко ноложсяяс.
пнсзоолан—ричсегео (гр.) електричес¬
тво. косто ес пенняна е някои
кристали (като кварц. турналия,
есгнагоев сол и тр.) при натиск
или при опъвана; — нисзсслан—-
ряк (гр.) физ. кристални пластин¬
ка. е конто ес ионенва електри¬
чество.
ннсзокеард (гр.) физ. плочки от квар¬
цов кристал, конто нрятажива пи-
сзеелектричяи свойства.
нисзокрястализацин (гр.) физ, обра¬
зувано яа кристали, воледе—вне яи
наляганото при идвяниообразува-
татяи—с пронеси.
няозомотър (гр.) 1. физ, урот зв из-
555
лякот
морванс ониевис—с на точностите
лед действието ни хидроститичио
ваднгаис; 2. урод зи определяно
чувстен—оляоет—в яи кожата иод
HT—HH—c ни яаднгияс.
лиеди— (гр.) меД, възпаление ни бъб¬
речното тегенча.
пислографин (гр.) меД, ма—од ии рен¬
тгеново нзедстнанс яа бъбречно¬
то тегснчо и пяkочцпрцноgи·
пиeолoнeφряτ (гр.) меД. възпитание ни
бъбречното дагаиче, усложнено ог
възпитание на бъбрека.
пиемия (гр.) меД, форма яи оснеяе.
конто со характеризира с обризу-
• виното ни множество мегасгагич-
ни гяойя—ни в ризличнитс орга¬
ни; проникване е кръвта яа гной.
ниаро (ит.) 1. тайстнишс лице ог ита¬
лианската и френската комст-н.
е характерен костюм и напудрено
дина; 2. вит готниа. обинн. дан¬
телена висока яка е миого и голе¬
мя тиндн.
пяоса (фр.) 1. всяко драматично нро-
нзеодсино, несто представлява о—-
долно ннло (драми, номсдин, тра¬
гедия) зи нрстетвенис; 2. неголя¬
мо музикално nρeязвcтояяc·
писта (лвг.) 1. книж. милосърдие; 2.
хуЛ. нартина или ститун, конто
прететанляев оплакването ни Исус
Хряе—ое от Дови Марин; — ниотаг
(лиг.) иабожиосг; блигодаряи дат¬
ски любов. страхопочитание. уни¬
женно. почитателно отношение;
—	нястязъм (лв—.) 1. протестантс¬
ко религиозно тсчсиио. възникна¬
ло е Германия проз 17. век, косто
въздига е култ нравствснин жи¬
вот, благочестието и оинрсянсго
и ос сбявнва против всякакви
овотоии развлечения и сфиннал-
нвги църковна обратное—; 2. мис¬
тично настроение, благочестивое—;
—	инетясти (лиг.) 1. религиозна
паргин яа протестантска основа е
Германия, есяонаяа от богослова
Спанор е крия яи 17. ееи. конто,
като счита зв маловажна теоретич¬
на час— яа църковните наредби и
мъртвата буква на снанголекото
учение, придава изключителна
важност на практическата час— ни
ннрати; 2. еогв: набожни лицеме¬
ри; — инетичов динсиорис набо¬
жен.
пижама (ивд.) 1. е Инд—н — широ¬
ки панталони от тека сногли на¬
торил; 2. лоно облекло зв спияс,
иоото сс състоя о— сако и панта¬
лони.
ник (фр.) геогр. остър връх.
пика (фр.) 1. копие (е дълга дръж¬
ка); 2. черната бон (във нит яа кру¬
ша) е карти за игри; — пикадор
(иен.) въоръжен е нсл—с кояник,
който учие—ни е борба е бикове.
пикантен (фр.) 1. остър, парлив,
шинл—в. иянав—сн сее = възбуж¬
даш вло-н-в; 2. прен. занимаготся.
ин—срссся: пикантна история =
интересна, пътни оъе осязании ис-
ΓOрЯH·
пикал (англ.) 1. потулски, полуот¬
ворена кота за правозваяа на сто¬
ки; 2. техн. зем* лр—оноесбтеянс
ни комбайн. иоото събира ежъна-
гото жито я го продави е барабана
зи овършввияе; ктиообории·
пнко1 (фр.) намучан плат: мъхнат ог
сдии—а стрина, и ог труга гладък е
разни фигури.
ннкс2 (фр.) ав, движеина яи самото—
но ситно вииленсни или огвоонв
към хоризонти траектория.
η-κοΛ (англ.) хим. разтвор ог разре¬
дена онрив йностнив е готварска
сот, употребяван пр— обработва¬
ното ни кожи.
ннксд2 (HeM.) спорт, кирка зи алпи-
1-0-.
пикет (фр.) 1. вън военно времо, ма¬
лък отряд от неннин—. нонто наб¬
людават неприятеля и ео притич¬
ват яа помощ ни отдаляйте чаоо-

пикирам
556
eu; 2. вит игри ни карти зи двама;
3.	жп мярна зи кетевоз, равни ни
100 м; 4. геоД. дървено номерира¬
но кетче, употребявано при ни¬
велиране нв герои; 5. геоД, точна
от местност, ч—нто височина ес
определя при геодезични измер¬
вания; 6. полит. групи работни¬
ци, които стоят пред врит—тс ии
фабрика —л— завод, зи да нс до¬
пуснат отичксизменнините на ра¬
бота но врсмс нв стачка; — пико¬
таж (фр.) геод, забивано е торен
ви нсмер—рани котчсти — инно-
т—, при негсвого нивотираяе; —
анкетирам (фр.) гост. отболязнин
я—вотанин е η-κοτη.
пикираИ (фр.) ав. зи саметсг — спус¬
кам ес но ситно наклонена или
отвосва към хор—зонта траекто¬
рия; — пикиране (фр.) ав. подет
ни овиелет не наклонени към хо¬
ризонта гриок—ор—н, съпроводен е
бързи загуби нв височини и е на¬
растване на скоростта.
пикирам2 (фр.) предварително риз-
еиждам разсада яа някои растения
нрат— засажданото им ни посто¬
янно мното, зи та бъдат заситени.
пнкнрвм2 (фр.) шие, обшивим ронср
и нод.
пика—й (фр.) вооалби и угощение
сред природата, зи иоото воски eu
носи провизии;
пикник2 (гр.) човек е пнкинчон ръст;
здравеняк; — никинчав и пнкян-
чссин (гр.) книж, за снага — на¬
бит, къс, е дсбсл врат и годни ко¬
рем.
пяквемегьр (гр.) физ, етъктени кол¬
ба е —ясни шийка зи определяне
плътността —ти стисонтотвотс
тегло ив точности или милия твър¬
ди толи.
пинвоеонтв (гр.) мор. урсд зв бързо
получавано яа данни зв плътнос¬
тта яи различните морени дълбо¬
чини.
лико- (нт.) първи съставни част ни
вяно- измор-телин единици съе
зяичонио милиардна час— (1012).
наколв (нт.) муз. дървен духов му¬
зикален инструмент, подобая яи
матки флейти.
пиколо (и—.) 1. момче-прислужник
е хотел. рооторинт; 2. матка флей¬
ти.
никоескуидв мат. едни милиардна
чист ог секундата.
никсти— (фр.) минер. еетее—вея маг¬
незиев адумниат.
пикофарад физ, алии милиардна част
о— микрофарада.
пикрин (гр.) хим. вид е—ровен бсо.я
газ; — пикринова киселина свет¬
ложълт нр—еталси прах е ниого
горчив вкус, взривно отровно бой¬
но вещество; трини—рофснот.
пиксел (аигл.) отамснг яа изображе¬
нието в компютърната графика.
никтсгрвна1 (дат.) език. н—емсн бе¬
лег или рисуяки при пяк—огрифс-
ио писно, конте еъогветстввт яи
думи; — пяктогрнфнн (лат.) език.
вай-трсвнинт начин за писано
чрсз рисунки. ко—те изразяват
предмети. събития и тайе—вин.
пиктограма2 (внгл.) комп, графичен
символ зи продавано ни информа¬
ция независиме от езика.
ннитуралон (дв—.) книж. 1. живели -
ееи; 2. прен. жизнеспособен.
ликфвк—ор (фр.) техн. върхов коефи¬
циент.
ликьор (фр.) 1. работник. специално—
по очертинано трасета яи пътища,
коловози и тр.; 2. служител, ней¬
то ес грижи зи изправността яи
шосста, коловози и др.; иадзнра-
—ολ.	.
Пнтн— (26-36 г.) 1. ηβΗ-βη^ηητ съд¬
ник е Ютон. кой—о. въпреки убеж¬
дението си, чс Исус а невинен,
под ав—нска ни тълпата. гс осъж¬
да ни смърт; 2. прен. човек, който
бнга от о—говоряос—.

557
ниитаризъм
питаетьр я пилястра (лаг.) арх,. плос¬
ки вертикална изтв—иии на етани
на ограда. повтарящи всячин час¬
ти я пропорции яа колените.
пилаф (гур.) евреи ориз, попарен с
миело.
пидоре (внгл.) мор. подпорна гротв,
стълб.
питзснеио пяно ит— бира, рндка,
светли бира. произвеждана е град
Пилзон.
пилигрим (иси.) 1. странстващ бого¬
молен (който отива по евот—тс
ноеги); 2. прен, странник, пътник,
пилон (гр.) 1. техн, отвеесн стълб,
обикновено четвъртит, иойто слу¬
жи зи подпора; 2. ист. две в—оо-
кя, странично отеснея- лирам—-
ди е —оссн проход между —нх. ко¬
ито съставяли монументален ехот
ни дрсвносгипстски храм; 3. арх.
иаеявня стълбове пред входа яи
обшое—ваяо заведение, парк и др;
4.	арх. Дека. временна постройка.
конто ями форма на кули и служи
за украси при ннкоо тържество; 5.
техн. в—сен иаонвов стълб, ни
който еи окачени главнята несо-
шн набоди на висящ мост; 6. техн.
стълб ни електропровод е пръто-
ви нонегрукнин. иойто ями фер¬
ми ии нрсссчсви пирамиди.
пнлор (гр.) анат.. летният о—еор ни
стомихи; — пнтороспизма (дат.)
мед. зиболнвиво у дона праз пър¬
вите водели и мсоани слот раж¬
даното. косто се изразява е упо¬
рити повръщания елод кърмено;
— нидоросгевсза (лиг.) меД, отсо-
исино нв лидера.
нилот (ход.) 1. л—но, иоего направ¬
лява кораб. еаиотсг, спортна ке¬
ла и др.; 2. нсрни. иойто управ¬
лява кораб; — пилотаж (фр.) книж.
1. умението та ее управлява из¬
кусно самолет или кораб; 2. уп¬
равлявано на самолет е хоризон¬
тална —ли всрт—китяи плоскост,
кито ос изпълняват различни фи¬
гури във въздуха; — пилотирам
(фр.) 1. управлявам детатсдся апа¬
рат; 2. управлявам кораб; — пи¬
лотна 1. униформени шинка ни пи¬
лот; 2. разг. жена пилот.
нидюдв (λβγ.) фарм. лекарство е раз¬
лични приноси нън вяд нв кръгло
ядя овално телче. удобно зв пог¬
лъщано.
нямезон (гр.) ат. физ,. нестабилна по¬
ложителна или отрицателна час¬
тица, конте възникна при взаимо¬
действието ни ядрени чает—нн е
готнив енергия.
ними (рус.) 1. високи иски ботуши
от обърниги слонова нежат 2. ва¬
лейки.
инивкида (гр.) ост. триъгълна или
четириъгълни изгладена дъски, на¬
мазана е восък, ни ненто св пи¬
щали е мастито учениците от ки¬
лийните училища.
ннниисят (гр.) е криστaтотрaфuяτa
— днуетон е еднакви и взаимно
паралелни стрини.
пнявно—сни (гр.) 1. картинни гале¬
рия, известна с особоно тази е
Мюнхен; 2. е древна Гърнин —
мното, е иоето со лизали произве¬
денията на uзиуσ—воτe·
пингвин (да—.) зоол. голнма полярна
водна и—-ца е недоразвити кри¬
ло, конго плава добра, но не мо¬
жа да дати.
нинг-иоиг (англ.) спорт, гание ни ми-
ea.
пиятарни (хинтуно—.) воен, нередов¬
на войска е Инд—н, формирана от
разви обшсетвони стомонти, ко¬
нто бити често използвана от кня¬
зете през 18. вон е мождуоообни-
тс boHiu.
щщтирuзын подражание ни Пната-
ровин слог; — ннидвреки панта-
рячсскя свойствен на Пиндирсвин
слог, наду—, високомерен; — Пин-
двр (522—440). най-встин—нт от
ланоидов
558
гръцките тнрини; повечсго му съ¬
чинения са възпяват— победите-
тита в иародин—е игри.
ливовдан (лат.) в еъчат. пинеатев
ждсзв анат, — жлеза е вътрешна
оонронин е основата на мсзъни иа
човека и гръбначните животни;
опнф—за.
пивин (лит.) 1. бот. нгдцдис—ио дърво
е чадъросбразна корони яа лио¬
—ата, несто вирсе е ородизомно-
исрокито области ; италиански
бор; 2. подобая но форма яи гена
дърво стълб от газово и нари при
—зр—гвано ни вулкан.
пинксртоновшинв (анар.) книж. бу-
довардна детективска литература
(но яно—о яа американския детек¬
тив Пиянертон — герой яи таки¬
ва роман—).
нинола (ясм.) техн, чие— от метало¬
режеща иашини, конто придвиж¬
ва е осово направленна инстру¬
мент яли приспособление, което
придържа детайла е процеса ни ра¬
бота.
панта (ангт.) физ, од-ница мярка зв
сбои на точнее—и и зърнени хра¬
ни е различна стойност е различ¬
ията страня (вън Великобритания
- 0,57 д; е САЩ - 0.47 то 0.68
зи течиоо—u и 0,55 зи зърнени хра¬
ни; вън Франция — 0,93 д; е Да¬
ния — 0.60 д).
пинтян (тур.) стиснат човек, скъпер¬
ник.
пинцет (фр.) матки шинци. употре¬
бявани е иетянниа—а, техниката,
е либораторято. вън филателията
‘ и др.
ниячср (яем.) порела малко куча е
къси козини и дълги уши.
пняься (фр.) техн, малко зъбно ко¬
тело, чии—ц зъбци влиза— между
зъбците ни друго по-голямо ко¬
лело, яа кос—о противи— иди от ко-
аго приеми— движониото.
пяогонон (гр.) меЛ. иойго предизвик¬
ва гноновано; гноснесон; — пи¬
одермий (гр.) меД, възпитание нв
кожата. придружено е гнойници;
— ниотормиги (гр.) мед, оборно
название ни кожни зиботнвавин,
причинени вай-чсото от стифито-
нони и стрептококи.
писяка (тат.) 1. малки шахматна фи¬
гури; пешка; 2. прен. човек, ли¬
шаи е— самоо—он—стиоот, когото
други ръководя—.
пионер (фр.) 1. воонсн о— инженер¬
ните войски (който прани укреп¬
ления, лъ—ища, мостово и пр.); 2.
първите заселници е етяи още яо-
култивирани стрина, които е —она
пропривнт път и зи ностотваши-
га; 3. прен, човск, кой—о прокарва
яоня идеи и пробяна нови пъти¬
ща е науката, изкуствата и нр.
пяонсфрнт (гр.) меД, гноен абсцес н
бъбрека. гнойно възпаление яи
бъбрека; — пионефроза (гр.) мед.
гнойно заболяване яи бъбрещите,
лиорон (гр.) меЛ, гнойно течение.
нннв1 (да—.) стари мярка зи течности
е Западна Европа е различна
огойноог за различните страни
(Франция — 390 и 630), Иелвнян
и Португалия — между 534 и 566
л. Англин — 477 д).
пипа2 (вигл.) техн, желязна -ръба,
дълга 1-1.5 м. е дървени ръкох¬
ватка зв формунияе чрсз духана яи
куха стъклария.
пипа* (вмар.) зоол, табедокожи юж¬
ноамериканска жаби, конто носи
лйдата он я яевоязлюнсин—с жаб¬
чета в оеобаяя нинчни но кожата
яа гърби ея.
пяна4 (кит.) муз, китайски чогирис-
труяси муз-кИлси иио—румонт, по¬
добен яи тю—ЯН.
нянор (гр.) 1. черная пипер; 2. че¬
рен нинср; 3. разг, пиперки.
аннеразни (дат.) фарм, лекарствен
нрапирв— — безцветна кристална
миси със слаба характерни мириз-

559
нирсвомицоти
ми.
иниарятин (ли—.) хим. органическо
съст-нсино — безцветна точност
с характерна миризма яа иниор,
употребявана е аиалитичнити хи¬
мия зи откривано ии снрати и при
вудквиязацинта яи каучука.
напорни (твг.) снесобризяо вещест¬
во е чарн—н пипср, ксете му при¬
дава характерната миризми.
пипсрсввл (тат.) хим. органическо
съединение, добивано от пипср е
ир—тсжовно като подправки и в
пирфюнорянти; хатио—репян.
ннпота и ш^сгкв (фр.) I. стъклена
—ръб—чии, об—иневсно е каучуко¬
во приспособление за поемано ии
точност— и нуекаяаго ям ни кап¬
ки; гутатор, капиомср; 2. хим.
стъклена тръбичка с разширение
в средата за отиорваяс ни точнос¬
ти при лаборатории дойетн—н.
пилон (гр.) Диал, пъпеш.
Пир II (319—273 нр. я. а.) ист. нар
ни Епир, пълноводен; ниниен по¬
ражение на римските тсгневн
край Хсрвилон и Аускутум е це¬
ната на огромни загуби; — пирона
победа прен. пободи, равносилна
на поражение; уенах, постигнат с
нанити ни много жор—ни и ляше-
ния.
пирамида (гр.) 1. гнде, кос-е свърш¬
ва е остър връх, чинго страни еа
триъгълници ; 2. високи гробни¬
ци от подобен вид. къдетс си пог¬
ребани египетските фараони; 3.
дървени направа е казарми, за пос¬
тавяне на пушките но сдии; 4. гим¬
настически иди акробатически фи¬
гура ст хора. народени е родина
адив вид друг и отеснея- нагоре;
5.	издигната върху в—оочнва фи¬
гура от съединен— на върха гре¬
ди, конто служи зв топографски
измервания; 7. анат, основни нер¬
вни клетки е корита на главния
мозък на човени или гръбначно
животно; 8. анат, част от слепо¬
очната кое—; 9. анат. бъбречни ки-
надчсти от бъбречно-мозъчно ве¬
щество е основни. обърнати към
периферията на органа, и върхо¬
ве, насочени към хидуса; — пира¬
мидален (твг.) иойго —ив форма
на пирамида.
пирамидон (гр.) фарм, лекарствен
нропарат — бяте кристално ве¬
щество е горчив вкус, употребя¬
вано като понижаваше темпера¬
турата средство; aмяgсфcн·
ннрая (гр.) хим. органическо и—сто-
редио съединение, иоото а е ос¬
новата ни много природни и син¬
тетични багрилни вещества, в
ниего е—нье багрещи вещества яи
неегн—а и плодовете я е инкои рас¬
тителни дъбилни ηοηοοτηβ.
шграяограф (гр.) метеор, урот зи неп¬
рекъснато записвано на слънчова¬
та радианин; — ^^10.0^ (гр.)
метеор. урсд зв измервано интен¬
зивността ии слънчевата радиация.
конто пити иа хоризонтални по¬
върхност.
нирв—егнам (лиг.) 1. занимавам еа е
морено разбойничество; 2. прен,.
грабн, сбиран; — пират мерени
разбойник, короир.
нярг (гр.) ост.. крепост, нули, като.
нирой (гр.) бот, 1. вид мнототодuщ-
и— трови от семействе житни; 2.
троскот.
пироне (англ.) хим. бегите ни ент—-
ниев окно висококачествено стък¬
ло е дебри термоустойчивое—, ма¬
лък коефициент нв ризшнров—о и
добра химически изтържтивоет нв
. йноолна—.
лнраненн (гр.) меЛ. обшо низнин—о
на болестите, придружени е троо-
ka.
пярономянсгн (гр.) параз. група сап¬
рофити— гъбички, ненто живеят
като паразит— по листата яа ня¬
кои висши растения, друг— гъби

нирагрия
560
—ля насекоми.
пиро—рни (ангт.) хим. органическо
съединение. ксето са получави сг
цветовата ни пиретрума и са упот¬
ребява зв унищожавано на вред¬
ни насекоми.
пиретрум (гр.) 1. бот. подобно на
миргир—тки и на тайна растение,
от иоото са добива отрови зв на-
ооксинте; 2. екстракт от такова
растсннс. употребяван като отро¬
ва зи вратни насекоми.
пир—дскоил (гр.) хим. продукт от
ениоловиоге на пиредскоана —
витамин В6.
ннрияч (тур.) ост. сплав от мет и
ннии; иесниг.
пирит (гр.) минер, твърде разпрост¬
ранен в природата минерал. съ¬
единение на желязото със сяра,
който са използва за доб—вино яа
сярна ниоолини. бон. злато. ко¬
балт. янкот и тр.
лярихиЯ (гр.) литер, вид стихотвор¬
на стъпка от две кратки иди не¬
ударен— ер-чни.
перс- (гр.) първи съставяв част яи
сложни думи, конте изразява от¬
ношение към сгъв, гсрош—яа,
температури или —роена.
пирога (караиб.) мор, 1. вид гноив и
дълги лодки от дървесна нерв иди
ог опънати кожи; 2. лодка сдрод-
рънки.
лярогов (гр.) хим, наимсневиняс яа
вид енрис багрило.
пирогенов (гр.) хим. предизвикан от
действието на огън; — пирогене-
гнчен и пярогонотичаеин (гр.) хим.,
иойто с предизвикан ог преработ¬
ката яи органически суровини пр—
висока температура баз достъп ни
въздух и иа химични реактиви; —
ннрогоавзвнин (гр.) хим. мотод зи
преработка нв органически суро¬
вия— чрсз нагрявано до 400-1200°С
без достъп иа въздух и химични
реагенти; пиролиза.
лярогснн (гр.) вещества, нояго по¬
вишава— температурата на —ятото.
като предизвикват τрccии·
пирогравюра (фр.) изк, гравюра вър¬
ху дърво, кожи и др.. извършена е
нагорещен инструмент.
лирсгрвф опсн—алнс— пе л—регра-
ф—н; — пирографирам (гр.) рису¬
вам, чертан е нажежено магално
оотриа по дърво, кожа и тр.; —
пнрогрвфян 1. изкуство да са пра¬
вя— украшения върху дърве, кожи
и тр. е помощта ни нажежен инс¬
трумент; 2. нипранони но такъв на¬
чни украса.
иирсолактрячаотео (гр.) физ. елект¬
ричество, възбудено от противо¬
положните страни ни янкон ди¬
електрици, прсднинс НИ ЯНКО—
кристали при тяхното нагрявано
—ли изстудявано.
пирожка (руе.) кул. малка пържена
бвинчив.
нярсндвегнти (гр.) геол, общо наз¬
вание ви различи— по големина
късове и отломки от вулканичен
произход; — лнронтвегнчси и пи¬
рокластически (гр.) геол, нейто еа
отнисн то натрупай материал, про¬
изхождаш от изригваното иа вул¬
кан.
пироксен (гр.) минерал със стъидаи
блясък и тъмнозелен цвят. който
влиза е състава яа много магна¬
т-чин и истаморфин екали; ав¬
гит; — н—рскеониг (гр.) геол, ниг-
иа—нчиа зсдеиооиви с кафява от¬
сенки окала, която съдържа лн-
роиосн.
пироксилин (гр.) хим, ситно избух¬
ливо вещество, което са получава
от обработката ни натутози яли
памук съе сярна и азотна кисели¬
ни; гърмящ памук. трии—тронслу-
лоза, нитронслулози е 12,5-13,5%
азот; целулозен трияитрит.
пярол (гр.) хим. органическо азотно
състняеино — точност, конто вля-
561
нирохдор
зи е състави яа хлорсфилв иа рас¬
тенията, хемоглобина иа кръвта я
тр.
лярсдагрин (гр.) книж, обожаваме ни
огъня; огнспоктцнетно; — ниро-
датър (гр.) книж, лице косто обо¬
жава огъня; огнепоклонник.
пир одизв (гр.) хим, разлагане иа ве¬
ществата при н—оока температура.
ляродузиг (гр.) минер. минерал, ман¬
ганов двуокис, употребяван е
стъкларската индустрия.
нироминин псих. нообнснии отремеж
към палено ни пожар.
лиромогрян (гр.) метод зв измерва¬
но на в—ооин температури; — пи¬
роскоп физ. 1. вит урот — комп¬
лект от керамични талии, всяко
ог които сс тофорнира при опре¬
делена тампературв. унотребнван
зв определяна нв приблизителните
темпаратур— е промишлени и дру¬
ги пощя; 2. урот за сигнализира¬
на на пожар; — пяромсгьр урсд зи
нзморваво ни много висок— тем¬
ператури (яат 400°С).
нирсморф—зъм (гр.) геол, промяна.
конто сс извършва е скалите под
вт—нвисте на много вноок— тем¬
ператури; — пироморфит (гр.) ми¬
нер, крехка зеленикава руда, бо¬
гати но съдържание иа οτοβο.
пирон (гр.) нар. гвезтсй.
пиронафт (гр.) хим. газ зи осветле¬
ние. получаван при тост—ланинти
на нефта.
пирсн-зъм (от еобств. -мс) скепти¬
цизъм.
пирон (гр.) минер, иннорат ог гру¬
пата ни гранатите е красив тъм¬
ночервен цвят, чи—го прозрачни
кристали ео употребяват кито скъ¬
поценни камъни.
л—рописиг мин. вит бцга—н ва восъч¬
ни и смотн— всшоегна кафяви въг-
лнши.
пироплазма (Tar.) параз. най-прост
паразитов организъм, причинител
на приронтазиоза; — пироплазмо¬
за (τβγ.) вет, меД. забетнвано ни
стрил добитък, неве—с, овно—а, ко¬
зята, сн—ястс и кучетата. ир—чн-
нсно от ухапване от кърлеж.
н—реоквф (гр.) ост. първото наиме¬
нование ни параход.
нироста—яка (гр.) физ. урегулирано
ни τeмпариτуриτи·
ниростян и нируе—ин (гр.) Лиал, же¬
лезен триножник. върху който се
поставят съдова при готвено нв от¬
крит огън; саджии.
пироеулфа— (гр.) хим. еот яа пиро-
ояриага ннеотнав, употребявани в
аналитичната хинин.
лнроефори (нам.) геогр, огнено къл¬
бо. което спорсд етир—то схваща¬
ния образувало центъра на Зсин-
—в.
пире—ехники (фр.) производство на
взрива— и горяши състави и на
сродства за тяхното използвано
(капсули. патрони. ракат— и др.);
— пиротехник техн, специалист по
п—рeτохI—кa·
лирогин (гр.) минер, разпространен
е природата бронзовожълт мино¬
рат е метилон блноък — магвн—си
пирит. нейто съдържа до 60% же¬
лязо е примес— от нет. натрнй,
кобалт и пс-ряднс манган. н—вк
и тр.	.
лирефилит (гр.) минер. алуи—неои-
тнкитсв минерал, който прилича
яи талк и ео използва зи изработ¬
вано на огнеупорни изделия и
нзотвн—овов на—ер—ал.
нирофор (гр.) хим. мстит яли метал¬
на сплав, конте е разтребово със¬
тояние ео самозапалват е съпри¬
косновение е въздуха.
ннрсходиомотьр (гр.) метеор. уред за
измервано радиан-ята на слънчо¬
вата топлина.
пирохимин ост. днд от хнм—ята. в
който оо изучава огънят.
лирохлор (гр.) минер, рядък иннс-
пирувам
562
рит със сложен състав. онво—сн
οβοτλο^ττο. тъмнокафяво до чер¬
но. който служи ките суровина за
тоб—нанс ни елементите витсбий,
торий и тр.
пирувам учвегвим е пиршество; —
ияр пиршестве, многолюдно уго¬
щение е веселби.
л—руст (фр.) 1. пътно ед—в—чво за¬
въртана ни тялото върху ад—н крик
при бита—; 2. спорт. завъртано на
кои ни затиятс крика при езда; 3.
спорт. бързо въртене на тнлогс
при фигурно пързаляно е кънки,
писа (гр.) диал. еисли, зифт.
пискюл (тур.) ресни. конни и др.,
завързани ни eнeпчо·
писоар (фр.) мъжки тоалетна за хо¬
дене само по малка нужда.
пио—в (ти—.) 1. спорт. начертана пъ¬
тека за спортни състезания; 2.
площ зи —здятанс иди канава яа
евиелс—н; 3. елода.
п—с—одв (ит.) книж. стари златив ме-
яо—и е инион романси— стрини.
пистолет (фр.) 1. нитке ръчно ог¬
нестрелно оръжие е патрони е
начни за бой о— близко разстояние;
2.	техн, ръчаи автоивтячся уред
за пробивано иа дупки е канари.
въглищни пластове, бетон и тр..
с косто ее утсеннви тяхното нър-
—ана; 3. техн, ръчен апарат зи пул¬
веризирано на о—рун от точни раз¬
твори като бон. дан и др.; шпри-
нинираг.
пяегця (фр.) 1. техн. —ръбаи кух ият;
2. воен. капсули яи патрон; 3. спец,
пръстен за сбл—чаие ни кръгли
дупки е нежа. иивтен и др; 4.
техн. бу-адо на поила; 5. клапан,
който звтвирн звуковите отвори на
музикалните инструменти; 6. муз.
вид музикален духов инструмент.
ниецннултурв (дат.) книж. рибовъд¬
ство.
лига (ит.) 1. Диал, баняна; 2. разг,
погача. кръгът и иъзплоеън хлнб.
обииновсяо домашен; турти; 3. во-
шо, несто по форма напомня на
такъв хляб.
л—гагорац последовател яи Питигс-
ровата ф—лесефин; — литагора-
язън п—τaторовeτe фитсосфокс
учсняа; приема чистото зи същ¬
ност ви всичко е природата и ове¬
ти; — Пн—вгер, Свноени (ек. 580
то ок. 500 нр. Хр.) gровяогрьниu
философ, математик и политни,
почитан като съвършен мътрац;
създател яа математическите на¬
уки); — интагсрое е съчог. П——и-
гороеа —сорома мат. теореми, опе¬
рел нонто оборът ог квадратите яи
катетите в правоъгълния триъгъл¬
ник с равен яа квадра—а яа хино-
гсяузагв; — нитагорсеи числа мат,.
весни 3 ноти положителни чисти
(означаващи дължините яа хино-
гаиузиги и ката—ига), удовлетворя-
наш— условията яи питагорцната
тоороми (напр. 3. 4 и 5).
литв—олая (руе.) който съдържа в
тоегигъчно количество потребни¬
те зи организми хранителни ве¬
щества; хранителен; — пнтвгст
техн, захранващо ус—ройс—но; —
питан (руе.) 1. изпитван, поддър¬
жам, тил е туша-в си инкиино чув¬
ство; летен; 2. техн, захранвам.
питекантроп (гр.) археол, ний-тров-
винт изкопаем н—т ии човскв. кой¬
то ес о—ивсн към четвъртнчяян пе¬
риод ог историята яи Земя—в.
Пи—и прочута флорентински фами¬
лия. съперници яа Мадичита; но-
т—чсствсн—нт тохен палат във
Флоренция — Пятя о превърнат
е музой. събрал родни художас—-
вони и др. THOрCHUH·
Пи—ин (гр.) 1. жр—нв яи Аполон, ко¬
нто а предсказвали бъдещото; 2.
прен, ляна, нос—о прани ионени и
двусмислени изводи.
нитсмон (рус.) 1. храненик е енро-
няталяше или друго подобно за-
563
идазмогав
ведаинс; 2. възпитаник; — питом¬
ник (рус.) бот, разсадник зи на¬
чално о—глажтиве на трънчета или
друг— раетсиин за ризоид.
питон (гр.) 1. мит. стоглав зной. жи¬
вят близо то Делфи и убит о— Ано¬
ден; 2. зоол. грамадни яоотревни
зиял в гропичаокята ограни о— ро¬
да на боата; — ннтовоморф (гр.)
палеонт. голямо изкопаемо вле¬
чуго, коего доог—гв до 25 м.
ивсреокв (фр.) живсиненс изобра¬
жение.
и—гос (гр.) ант, годни глинси нйнс-
в—дон еът, е остро дъно я широ¬
ко устно. упогробннаи е древнос¬
тта я Средновековното зи течнос¬
ти, храни я тр.
ниурнн (гр.) меД. огдотннс на гней е
урината.
инфарно (и—.) муз. вит малки итали¬
ански флейта съе ое—риов науот-
в—к, подобна нв кавал.
пих—ян (гр.) сгъстени то полутвърдо
еъстонн—с —очвоет; жоло, нича.
п—чг (тур.) идите етебто, израстък
направо от нереяа ни готнис дър¬
во; 2. незаконородено дета, коле¬
ла; 3. разнратник, мръсник.
нич2 (β^λ.) техн. нелов модул.
и—шиин-лък (тур.) \.разг. оъжалаияе
за вошо извършено; 2. ост, гтоби
за неустойка, зи отказ от пазар¬
лък; — пишман съм разг. съжаля¬
вам зи нещо, иес—о еъм извършил;
разкайвам ео.
нишсн (рус.) разношен, вотяното-
пон; — пннгеот разкош, велико-
τοπηο.
пиннкс (тур.) лотария е въртележка,
пил—о (нт.) Диал, птигка ч—н—н,
плавник (рус.) 1. ергви на движени¬
ето на вотяитс животин; 2. прис¬
пособление, което се стига ни кра¬
ката зи бързо придвижване вън во¬
да; 3. техн, урот зи измервано иди
регулирано скоростта на точнос¬
ти е тръби и кавали.
плагиатор (лиг.) книж, литературен
крадец; взвимо—вана от или изда¬
вано ни чуждо произведение нот
свое име; — плагиат книж, за—и-
о—ваин откъс—, части, иден, мис¬
ли от чужт титори—урон -ти на¬
учен —руд, баз да ое посочи из¬
точникът; литературна кражба; —
плагиатс—нс литературна кражби,
пдагиенлази (гр.) минерали о— гру¬
пата на фcтgщnaτ—τа съе стъклен
блясък, чн—то плоскости еа пре¬
сичат косо, лот ъгъл, със е—в, зе¬
леникав. бнт, рндко —ънноени то
чарен цвят; — плигяонлвзнт геол.
планинска породи, конто ее със-
гои нечти изключително о— зър¬
на иа плиг—ектиз— е неголеми
приноси от н—роксни. оливин и
др.
плаж ,(-—.) песъчлива нтн чакълес¬
та, чиста от растителност ивина
от брега ни море. рони нт— баосйн
за слънчови яти мороки бани.
плазма (гр.) 1. биол, тачвиги състав¬
ната чает на кръвта, лимфата и тр.;
2. минерал еъо свотлсзолсн ит—
изумрудено зетен нвнт, разнев—д-
ноет на халцедона; 3. физ. йони¬
зиран газ, е кой—о плътността ни
пространствен——с заряди, създаде¬
ни от положително или отрица¬
телно зароден— частици. е еднак¬
ви ял— почти еднакви. и хаотич¬
ното топлинно движение преоб¬
ладава яат —нхното еднопосочно
придвижвано лед действието ни
външно електрическо ποτο.
плазме- (гр.) първа съставна час— ни
отожни туми, която означава от¬
ношение към плазма.
плизмогамия (гр.) биол. способност
ви едноклетъчните организми да
сбразунит однородна маси чрез
сливано ви нитеплазиата, но баз
ст-виас на ядрата.
плазмогон (гр.) биол. ген, нойто ос
намира е нитондвзиита ва клет-

лдвзмсгонин
564
ката.
плазмсгония (гр.) биол. зараждано ни
оргиннз.интс от гечност.
плазмсто-зъм (гр.) биол. тънка про-
топлазмсви в—щки. конто овързва
съседни ж—нот—яок— -ти расти¬
телни клетки я служи за продава¬
но ни хранителя— вещества нт—
дразвсв—н.
плазмодий (гр.) биол. 1. вегетативно
тяте ни тнгав—тс гъби — протол-
тазиови миои баз клетъчна цини;
2. прост едноклетъчен паризит,
иойто е кръвта о причинител ии
малария; малариен ниразиг.
илизмодама (гр.) биол. прогонлизися
едой бтизо до обвивната нв клет¬
ката. който сс отличава с плът¬
ност и отсъствие ни зъряcяоcτ·
плазмолиза (гр.) биол, оливине на
нрогонлазмиги ни растителни клет¬
ки я отдотнното й от клетъчните
сгони поради обсзнеднявинсте й.
идазнс—рои (гр.) техн, устройстве зв
потучивинс иа яисиотсмпоратур-
яа плазма; 2: плазмона горелки.
използвана за рязано яи мотали и
на огнеупорни иaгарuaли·
плвзнохнмян (гр.) хим. днт от хими¬
ята, иойто изучава н—скотснпсри-
турниго плазм— я тяхното изпол¬
звано.
идвзмсни—ом (гр.) мез, тумор яи плаз¬
мената клетка.
плика (гр.) 1. фото. егъитснв плеча
за фотографски нагв—ие. 2 книж,
нит ердсн. иойто ео неон на фрак
отлнво яа иолвви.
пдвквж (фр.) книж, искрнване с дс-
яея материал етатун я пот.
плакирди (фр.) ост. птвниг.
плана— (дат.) 1. годнио обявловно
(залепено по утяните). афиш; 2.
годнив рисунки е кратък —ано—, ко¬
нто сс използва зи ниглсдви пс-
л—тнчеока вгитац—н, за реклама и
др.
плане (фр.) книж. изделие от сетни
материал, локрн—о с друг по-не-
ясн материал; — планирам· (фр.)
книж. 1. покривам моталия изде¬
лия с по-устойчив материал, за ди
ги предпазя; 3. покриван с чиме-
ва или засаждам е храсти полега¬
ти наотиоет. обикновено крий жп
т—внн, шосе я ποτ.; — плакиров¬
ки (рус.) книж. нтанаж, планира¬
не.
плахин (гр.) вид нотно е лук, морко¬
ви я под., печено яи фурии.
nливг (Ta—.) 1. чертеж. снимка на не¬
що е умилен вит; 2. предварител¬
но обмислен ничия зи извършва¬
но яа нещо; 3. предварително на¬
белязана оно—ома от мероприн——н,
е които ес опрсдслн родът, после-
довителноогти. ороиовото зи из¬
пълнението яи някакви работа; 4.
кратко набелязване яи ний-важ-
яито точни иди номая—и, пе кс-
и—о са пишс литера—урно или на¬
учно производенна, доклад и нот;
5. ничии, нисоки, по конто са раз¬
глежда иди ностронни ясшо; на¬
мерение; 6. кино, непрекъснато ра¬
няващи ее част о— дайотвиоге нън
филма, заоно—в ни одно мното; 7.
кино. размествано ни филмови ми¬
зансцени е пространството ни ка¬
търи; 8. прен. място; 9. прен, на¬
мерение.
план2 и плавил (гр.) дърв. вит дълго
дървено роите.
итанор (фр.) ав, базноторая самолет;
— нднисризъм (фр.) спорт, подет
е безмоторен впарит, ис-тежък от
въздуха; — планерист спорт, ли¬
ца, иоото лети е планер.
планет (фр.) техн. зем. ръчоя кул¬
тиватор, който ео изпотзеа за об¬
работка на междуредията при
оионнито култури.
планети (дв—.) астр, яабесяо тяло,
косто са въртя около отъицстс и
получава от яаго топлина и свет¬
лина; — планс—врса астр. 1. ней-
565
плвеирим
то со отнася до планета; 2. иойто
випоинн итинств яд— са състои ог
планети; —· планетарий астр. 1.
приспособление. иоото са състои
от някелне проскционни впарв—в
зв проакг—рано върху куполооб¬
разен сирин в—т-м-гс движаи-н
на небесните тела; 2. огради. нъ-
дете еа правят доионетринии на
този движснин; 3. малък механи¬
чен уред. е иойто са демонстри¬
рат движенията на итанотито с
техните епъ—н—нн еколо Слънце -
то; — плана—оитя астероиди.
плаизихгор (нам.) мелн. машина зи
пресявано нв емтсиня продукт.
плиннглоб (гр.) геогр, карта на не¬
бесното яти земното полукълбо.
плавнис—рил (дат.) част ог гооиот-
ринтв, кенто со звинивва е плос¬
костите; — плавима—ър (гр.) ино-
грумаит за измервано площта ии
фигури върху чергаж, план я др.;
— планиран 1. еъетивнм план иди
просит на нещо; 2. измервам и из¬
равняван многе ни план; уравня¬
вам; 3. прен. имин ваморсн—с,
крея. възнамерявам; 5. ав. плав¬
но сс епусиим с планар или оъе
самолет е изгасен мотор; призе¬
мявам сс.
планисфера (гр.) карта, където дно-
га зами— полукълба ев изобразе¬
ни ни плоскост.
Плави, Микс (1858-1947) немски
физик. один от оснонаголита иа
кван—овити теория. небалов лауре¬
ат (1918); — пданиенв консгвига
физ. универсална кевотавта в
квантовата физика.
птвниа (дат.) книж. гладка дървени
иди метитна детва, тъоч—на или
плака.
планктон (гр.) биол. ерганнзи—. но¬
нто насслнват вотянтс пластове,
извършва— слабя ял— бави— дви¬
жения или не могат да извършват
самостоятелни движения я ce ве¬
сят пио—нве ог вотатв,
ηλβιμβ^ββ машина роитосвачна.
плантаж (фр.) зем. дълбоко до 70¬
100 см прснепавинс на зоннтв; р—-
годвино.
плантация (таг.) 1. разсадник за
плодни дървета на сдро; 2. общ—р-
но пето заонто сообано от евро¬
пейците в —зтечни и западна Ин¬
дия с нафс. памук. коноп, рилина
я нр. — илвв—в—ср 1. нрятажател
ни лдавтин—н; 2. л—но. иосте отг¬
лежда дървотв за разсижтине.
планшайба (ηομ.) техн, приспособ¬
ление към тъкачен етан, жолезар-
они струг и други за закрепвано
ни обработваемия предмет я та ям
придава въртеливо движение; пат¬
ронник.
планшет (фр.) 1. геоЛ. дървени дъс¬
ка иди каргонена нвинв. върху ко¬
нто еа прикрепва харт—н за пра¬
вено ни топографски планово с
мензула; 2. геод. подученият по та¬
къв начни плав; 3. геод. плоена
кожана чввта за яоеоно · ни птия
яти нарта. чинтс външни чист о
ст прозрачна материн; 4. спец, ме¬
талическа пластинка зв стягано ни
корост; 5. книж. лед ни театрални
нт— друга онова; — планшетки
(фр.) геоЛ. 1. планшет; 2. подвиж¬
на милка сгъваеми масичка, упот¬
ребявана ог птаноояниичи.
планшир (иигт.) мор. прсфнл—рива
грота по горнил край ни борти ии
кораб.
нлаяьор (фр.) ав, безмоторен саме-
таг; безмоторник.
плисирам (фр.) 1. намествам. пласи¬
рам пари, налитат— = давим ги (нв
одно л—но нт— повочс моста) е над
да летучи тихни; 2. спорт, изпра¬
щим топката ни точно определе¬
но мнете; — плисирана 1. намест¬
ване, намирано инсте ви нсщо
(напр. давано пари на сигурно
мното); 2. преливане нв стона е го-
лдвег—ди
566
тямо иот—чсотно но търговците;
3.	спорт. заомаяо ив определено
иного. об—квонане благсн-ятас
при игри; 4. фин. методи ва въз¬
действие от страна на компани¬
ята върху кот—ровкити ни техн—га
ценни книжа ни борсата.
пластида (гр.) биохим. жив— състав¬
ни части на растителната нта—ка,
цснтрснс ни биохимичната й ак-
г—внсcг·
пластндуда (Ta—.) анат, най-малка¬
та частица яа жянаги плазми.
пластик (гр.) конструкционен мате¬
риал, койтс при даден— условял
ни обработки са поддава яи плас¬
тично фермуваво, ни оформява,
без да са прибягва де рлзвяо иди
стъргано; пластичен материал; —
плиет—ии (гр.) 1. съвкупностги ни
фермите ва отно дядо -ти фигу¬
ра: безупречно ирис—нита пласти¬
ка яи Анодов; 2. изкуство да еа
направи тнтоте по-гъвкаво. под¬
вижно; тук влязи —винуналнотс из¬
куство. гнииве—нкв—в; 3. модели¬
рано ни фигури; 4. хир. присажда¬
но яа тъкан; — плиот—киг (гр.) 1.
книж. конетрукниенсв материал,
яа нейте пр— нагрявано можа та
са придаде необходимата жотинв
форма; 2. хир. тъкан. конте сс при¬
свита; — пластика—ор (гр.) техн.
мищuни, мсоична за суров каучук;
— пластиницин (рус.) техн., про¬
нос ви механична или топлинна
обработка яи каучука, зи да полу¬
чи нс-гетяиа пластичност; —
пластилин (гр.) иски смсс от гли¬
ни, восък. нерез-в. низстян и дру¬
ги всшсогви. която се употребява
зи мштетнранс; моделен восък.
пластир (нем.) лекарство нън нид ни
гъста доит—ва маса. нимазани ни ·
плат зв налагано върху бетно мно¬
го.
плао—нф—кинин (гр.) хим. мс—од за
проиеннне снойстнати ив няне—
материали като сс прибавят към
—нх вещества, нсито ги правят
еластични и пластични; — плас¬
тификатор (гр.) хим, органични ве¬
щества. ке—те ео прибавят към
нтисгмвсита при обработваното ям
зв намалявано яи твърдостта и зи
увеличавано гъвкавостта и елас¬
тичността; 2. строит. добавии към
н—исвтсв —ти друг стрснтотон
разтвор. конто уболичини пластич¬
ността ни бстени иди строителна¬
та смае; — идастифинирам правя
пластичен; — пластячаи (гр.) L на-
нтелскя, скулпторсии; 2. гъвкав,
гразиозов. ритмичен; 3. е краси¬
ва, хармонична форми; 4. техн.
нейто можа да лр—сма и запазва
определена форма.
пластична хирургия меД. днл от хи¬
рургията зи възстановявано фер¬
мата и функнн—то на органи нт—
чвсти от тятоте, увредени от за¬
боляване, нараняване, изгаряно и
Др.
пластнним (гр.) строит, иодова нас¬
тилки от дървени тр—цн и н—моя-
гоео елойвашо нащосгно.
пдио—маса (гр.) хим. изкуствени ма¬
терия, подучени ог природни -ти
изкуствени внооксмоденудин оъ-
одинеяин, опооебни при опреде¬
лена температура и налягано ди
станс пластични и да й се прида¬
ва всниаква форма.
нлаегогимян (гр.) биол. сливане ни
едноклетъчни организми зв обра¬
зуваното ни однородна маса, при
конто —ми сл—нано на протсптаз-
мати, яо но и на ятригв.
плвсгогрвфнн (гр.) книж, подправ¬
ка, фалшифицирано ни подпис,
доиуиант и пот.; — птве—огрвф
(гр.) книж, фалшификатор ни до-
кумcвτu·
пласгемср (гр.) техн, 1. уред. е ксй-
то са определя пластичността на
разтичан материал— чрсз изиар-
567
план
ниве яи дълбочината, до конто по¬
тъва игла или офорнчка е опреде¬
лени размори при натиск е опре¬
делена сила; 2. уред за определя¬
но ни гриянчисто напрежение при
прсплъзвино на гъсти мазила.
плвегсеомн (гр.) биол. поотеявн—
съставян части, включени е жи¬
вотинските иди растн-стянтс ор¬
ганизм—, конто имат ферма ни
яишня, пръчици яти зърни.
пластрон (фр.) гръдни нистинка на
дамска трохи.
пласьор (фр.) търг. тина, ноато ее
звиямвва е пласиране ни чуждя
оток—.
платан (гр.) бот., горско —ли парко¬
во търно еъс зстаи—кива кора и
ттияенидня диета
пта—созавър (гр.) палеонт. годни из¬
копаем гушор. предшественик ни
динозавъра.
плаатвс и пдв—ода (гр.) нит плоска
речна риби.
плагина (ион.) химичен аламаят, зя.
Р, пор. № 78. ат. г. 195,05 — бла¬
городен сивобят ма—ил, но-тсжък
от златото и най-неизменяем.
платяцефалин и птигниофвлнн (гр.)
анат. развитие ни черепа ни ши¬
рина.
пдв—нв комп, —върти основа от изо¬
лационен материал, върху конто
с менгярина -ти иежс да бъда
иент—рини електрическа схема.
плато (фр.) 1. геогр, плоско възви¬
шение; 2. ранн—на ви баир или
планина; 3. ост. потнос без дръж¬
ки.
Платон яай-нет—кинг гръдни фитс-
ооф-идсалист е древността (427—
347 нр. и. с.), създател ви стройна¬
та о—отома на идоит—стичооиита
фнтеоофнн; въвежда пенягиого
„идоя”; запазен— еа съчиненията
му: „Апология ни Сократ”, „Хир-
инд”, „Софис” и тр · ; — птагон—-
зъм (фр.) филос, ндсатяетнчсоно ·
учение яи древногръцкия фило¬
соф Плитон, епород косто същес¬
твува само овн— еннт ни ядснго. а
продмсги—с и нвтен—ятв си отра¬
жение яа тази идоя; — идатоник
(фр.) филос, поетодовитат яа Пла¬
тон я платонизма; — нлагон—чев
и ллв—оничссни 1. филос, който ее
отнася то платонизма; идеалисти-
чсеки; 2. прен. основан ии чие—о
духовно нлачоя—о. без физическо
общуване.
плвтферии (фр.) 1. високо ранне
мното пред жн гара, къдс—о спи¬
ра— влаковото зв риз—онарнияс и то¬
варено; 2. площадка е продни—и
нтн затнити час— във пътнически
влаков или трамваен нагоя; 3. чает
от початирсии машини, на конго
се посгавн формиги от иа—алиите
букви за почитана; 4. еоен, издиг¬
нати площ, ни конто поставят ар¬
тилерийското оръжие; 5. печ. мно¬
то е псчигарсни машини, къдато
еа нос—ивн фермата е буквите зв
почитане; 6. геогр. област от зем¬
ната повърхност, конто заома цен¬
тралната час— ни магоринито я ес
характеризира е малки интензив¬
ност на токтевичи— движения и
магисян нронв—; 7. товарен вигон
или иола баз покрив и етани зи
провоз яа тежки иредме—и; 8. прен.
програма на партия, политически
групи -ти отделно политическо
лицо и нод.
плафсв (фр.) книж. таван, обинно-
вене украсен е живопис (яи етан,
гледана отдолу); — пдвфенср и
нлвфевяара (фр.) книж. осветител¬
но тнло, иоото ос пеетивя е не¬
посредствена близесг до тавана.
план (нам.) 1. птешат; 2. спаднално
мнете за вооня— упражнения; 3.
разш, спаднално мното за спорт¬
ни —гр— и др.; — плвн-вдюган—
адютант ни началника ни гарни¬
зона; — плацдарм 1. еоен. горито-
плацента
568
рия. ненто се използва е— някоя
държава зи носния дсйствин оро¬
шу друга държава; 2. воен. тери¬
торията ни срешупотожн—н бряг
ви водна преграда, заети от нсйо-
к—та при иайнете форсирано. при
виетъплевна —ти задържани при
отбранителен бей; 3. воен. час— о—
брогв. заета при морски десант.
ненто осигурява стеварваногс яи
гтинв—то дооангв— части; 4. ист.
проз Първата онстевви войни —
иоствест пред участъка ва преби¬
ва, подготвена е ивжсноряс от¬
ношение по начин да улоен— лс-
ηβ-βτ^^-το действия ни пехота¬
та и артилерията; — планкарта
(вам.) бндст. нейто дави приво яи
пътник да седна яа определено
място във вагона ва пътнически
влак.
плацента (лвт.) 1. анат. врсисясн ор¬
ган у бремонви жони или жснско
жнвегно. кой—о овързва зародиша
е —нтото ва мийкати и служи зи
сбинва на веществата и хранено¬
то ни зирод—щa; дожо; 2. бот. тъ¬
кан е растения, към кеяте се
пр—крсин— пъпките иди снор—гс.
плашкоут (хол.) мор, 1. η^ιοσκο^ιοι
шлап; 2. понтеяна TogHa.
пдищснини (став.) 1. платно. покрив¬
ка яа мъртвец; 2. четвъртит годни
пти—, ни който с изобразено пог¬
ребението' Христово.
плебеи (тат.) 1. е стария Рим: но-
пълвоправои гражданин; 2. прен.
боднян, прост човск; — плебейс¬
ки прост, сиромашии.
нлсбясця— (λβ—.) гласувано ог цял на¬
род по изноотои опорой въпрос;
референдум; — илабс (твт.) 1. ист.
е тревния Рн.м — граденото насе¬
ление о— ноблагоредон произход;
2. прен. н—зш—га отосвс от насе¬
лението; плебеи.
плевра (твг.) анат, серозни няни. ко¬
нто обвива бол—н дроб и гръдната
кухина; — плеврит възпаление ни
плеврита.
нтанрекартит меЛ. едновременно въз¬
паление ив плеврити и на външния
тис— на нер—иврд—н.
пленрепвонмовян меД. 1. крупозно
възпаление нв боти—с дробове, ко¬
ето обхваща и плеврити; 2. забо¬
ляване ва говедата. ионотс и ко¬
зята. специфично за воен— Отде¬
лен вит. кое—о не ее продава на
другите.
пледоария (лат.) защитни реч; — пле¬
дирам защитавам; — пледиране за¬
щитаване.
плезнингрон (гр.) палеонт, вид из¬
копаема човекоподобна маймуна
о— рода на ивсгралопитоки. наме¬
рени е Южни Африка.
плезиозавр— (гр.) палеонт, групи
мерени влечуги. жнвсТн от нача¬
лото ни юрок—н до крил яи нрод-
н—н норuод·
илайбак (вигл.) муз. часто използван
метод зв записвано ни музика на
магнетофонна тента —ти плоча,
пр— конто първс ео записва ор-
косгровилг съпровод. и слот тсва
ΟΟΛΟΤΟ.
идайбой (ангт.) книж, млад човек,
иойто ес занимава само еъе спорт,
развлечения. ухажвана ни жени и
нр.
плайс—рспин (гр.) ген, влинн—о ии
один яиотсттвсн фактор. косто ес
разпростира одневромовне върху
няколке ботозн.
плайс—есе—с—в (гр.) геогр, т—н—н ни
географска карта, съединяваща
—очна ни ний-гелниата сила на зс-
иeτрeceнuа·
нтайстенан (гр.) геол, долнати епоха
на четвъртичния период, конто
обхвишв тетинновиге и межтулед-
в—ксв— нремсни.
идоненглие (ном.) хим. твърди. безц¬
ветни и прозрачни пластмаса. ке¬
яте ес използва за изработвано на
569
плик
лоши за оптически прибори и зв
тотоскспн, като звиост—тол яи
ебякновенего стъкло, нр— саме-
ла—ито и при иетомобнлес—роено¬
то, е жилищното е—ро—толо—ве, е
зъболекарската практика и нр.
плокенг (лиг.) меД. възпитание иа
ворнон сплит от инфекциозен.
гоксичан -ти друг произход.
план—ър, нлситроя и нлеигрум (гр.)
муз, гънка рогова или нотутоид-
ни пластинки, е нонто при свиро-
' но ео придърпва струната ни му¬
зикален янетрумснт като мандо¬
лини, тамбури и тр.
пленум (дат.) събрание, при което
присъстват венчин члононо ни из¬
бран ръководен оргии ни органи¬
зация —ти държавен институт; —
пленарно заседание засадая-с, при
ноете всички членове ирисъо—наг,
плояср (фр.) хуЛ. е живописта — пре¬
давано на астастноиото осво—теина
във въздушната ерсда е помощта
на наблюдавани е натура отсевки
и проходи на цветовете; 2. рнеу-
нанони открито орел природата; 3.
картини. рисувани ни открито орат
природата; — плснср-зъм (фр.)
хуД, рисувано яи открито сред при¬
родата; пленер.
плеснатъм (гр.) -βτ-^— туми; мие-
геолсн—е за усилвана на речта,
употребени заедно еднозначни ду¬
ми: черен негър. нижтам нешо със
собствените си очи и пр.
нлeeхрeнuзьм (гр.) физ. оптично нв-
лонно, косто ес строи е измене¬
ние двота ни инкои кристали
волотогв—с ни нееднаквото поглъ¬
щано иа сноттннити ог различни¬
те ни части.
плорози (фр.) ряДко 1. траурна лента
върху драха; 2. щраусово перо зи
димск— шапки.
плерсив (гр.) бот. вътрешен стой н
първичните тъкани на короните
на растенията.
^00—1.0—’^ (гр.) меД. тънка дървоии
яли иео—ани пръчки, е конто ес чу¬
ка но тндото яи болея при иадн-
цниски преглед.
нтсгизмсгримв (гр.) меЛ, графичен
запис ни измененията ни обамв яа
човешки иди живст-нои— орган в
зависимост от съегоннио—о ни кръ¬
воносните съдово.
пластязмогрвф меД. урот за извърш¬
вано ив плетизмографин; — пле¬
тизмография (гр.) мед, графично
регистрирана е помощта на пле¬
тизмограф ебомнитс колебания нв
периферни органи и тъкани. пок¬
рит— е кожа (крайници и ир.).
ида—ера (гр.) меЛ, увеличение яи об¬
щата маса ва кръвта е тятеге
нслстс—вяо ни затруднения е ди¬
шаното и др.; — плстерячаи (гр.)
мед. π^ηο^^οη.
нлснда (гр.) 1. астр. галантичоя звез¬
ден кун е съзвездието Телец; 2.
мн, мит. оадоига дъщери ни Ат-
лаят и ексав—дата Птойена; 3.
прен. група от изтъкнати дойни в
някоя област на науката, изкуст¬
вото и тругя, конто жннонт и тво¬
рят е стии сноха; 4. групи от се¬
том нести е Алоисиндр—н (3. век
нр. Хр.) и във Франция през 16.
век, начало е Ронсир; 5. хим. гру¬
пи изстои- ни талон елемент, за¬
емаш— отно и съшо мното е пс-
рнотичнити тибт—на ив Менделе¬
ев.
иди (фр.) книж, гънки върху плат.
направена по машинен ничии иди
е ютия; плисе.
плик (и—.) 1. огъват и подлепен тнет
хартия, е който еа поставя— пис¬
ма; 2. книжна косия, е конто са
размарват стоки при продажбата
им ни дробно; 3. нит дамски гащи
без крачоли; 4. прен, платнена тор¬
ба, е конто се поставят пеленаче¬
тата; 5. прен, вит чаршаф. е който
ос поставя юрган.
плика—явен
570
плинатвеон (тат.) геол, който ее от¬
нася до днотскац—н на замиита ко¬
ра. нонто яа а съпроводени от раз¬
късвания.
плимутрок (англ.) зоол, вид одра по¬
рода ноотива кокошна зи моео и
яйца.
плин— и плинтус (гр.) арх.. 1. квад¬
ратни плочи е еснонити ни коте¬
на; докът; 2. външна издатина на
прозорец; перваз; 3. лотна, обик¬
новено триъгълна зи прикриване
пролуката можту стената и пода;
перваз.
лдислитск (гр.) палеонт. вид изко¬
паеми човекоподобна маймуна,
предшественик на съврсмснн-н
г-бея.
ллнецан (гр.) геол, геряити сноха ни
иесгана.
пляса (фр.) 1. успоредни гънки яа
плат, направен— не машинен ни¬
чии -ти е ю—ин; дниди; 2. плат
иди пета е такива гънки; — пли¬
сирам ираен ни гънки. яи динти;
— ид—-солей (фр.) книж, тъчооб-
разно разположение ии плисс-в.
пломба (фр.) 1. матка кръгли стон-,
ни плечка е пача—, иойто овяде-
толо—вв зи иононътвигост; 2. ве¬
щество (злите, платина. емайл), с
иесто еа затваря дупка е зъб; 3.
матидии плочки е фабричен знак
за указвано произходи ии стоки;
4.	арх. многоетажна ограда. пост¬
роени можту два калкана; — плом¬
бир снсннатя— клещи за поставя¬
не яа пломби — пломбирам пооти-
вни нлемби.
плоядср (яем.) спорт. вътрешни на¬
дуваема, ебикненоно каучукова
чие— яа топни зи футбол, велсйбол
и тр.
пдо— (руе.) 1. дървоии -тя метална
плоскост яи мебел. мaщuнa и др.;
2. мнeтeρcдeβс съединение яа
дървата зи превозваното им по во¬
лан нът; 3. сал.
плотер (ангт.) комп. изходно уст¬
ройство, иоето преобразува коди¬
раната информация от компютъ¬
ра е охами —ли изображения вър¬
ху хвр—нн —ля прозрачна плана е
ломсш—в ни едва или повече пи¬
салки.
плоха (фр.) вид широка гъвки ии
жонски трохи.
площад широко място между сгра¬
дите е насетоно много.
плувналои (дат.) е съчетание нлуеи-
атон ражим — речон рож—м. офор¬
мен под изключителното вл—нн—с
на дъждовните наложи; — пдуен-
омогьр (твт.) метеор. урот зи из¬
мервано падналите наложи; дъж-
домор; — идуенограф (лиг.) мете¬
ор. урот зи интомитичяо записва¬
но количеството на наднал—тс на¬
ложи; caмопuщeш дъжтомар.
пдунбвг (та—.) хим. сол нв мо—иоден-
иата киселини.
нлуибят (таг.) хим, съсд-ионнс яа
стевсте е друг мотал; стовна
сплав.
плумбяков (тит.) изч, техн. предава¬
телни телевизионна -ръби е вът¬
решен фотоефект и фетооиран ог
отовня соди; ледници.
идумбиг (дат.) хим. сот. получояа ог
взаимодействието ни отено е ал¬
кални оснена.
идурал (Ta—.) език. мнежес—воио чис¬
ло; — пдуратан (дв—.) е съчетание
плуралан ео— — прано на избира¬
тели е няие— страни дв имат ня¬
колко гласи е завиеямост от раз¬
лични цонзевс; — плурализъм
(дат.) филос, идоал—етячсско ф—-
тооофено учение. според което е
оевоната нв овети лежат Множест¬
во самостоятелно еъшас—вунащи и
независими етии от други духов¬
ия същности.
нтуекеимнарфокт(ум) (лиг.) език. от¬
давна минато врсмс.
нлутоум (лвт.) ист, дъсчено укреп-
571
ннеемвгедогнн
лон—е зи нападане или отбраня¬
вано ни крепост, употребявано от
р—итнинта.
плугокра—ин (гр.) управление ни бо¬
гатите; — плутократ книж, ляно
от най-богатия стой яа управля¬
ващата класи. коо—о поради бе-
гв—с—вц—о си имв втинине и власг;
— плутокранин книж. 1. държавен
строй, при иойто управлява група
от най-богатите представители иа
господстващата класа, и народът
а е пътно безправно; 2. плутокра¬
тите е едиа държава проз gagea
нор—од.
Плугов (гр.) 1. мит, според вярва¬
нията на дрсвви—а гърци — бог
ни подземното царство и ни осн-
и—тс нв уиролито; 2. астр. най-
талочната. довста планета от
Слънчовата енотами; 3. геол, об¬
що назван—с ни разнеобразв—гс
тети, конто произхождат от под¬
земните нотри; — ндутоннегя (гр.)
привърженици ва учението, чо
птияннонн—е масиви са произлез¬
ли сг егиона тина; — плугонизъм
нвлсвннти, конто ои обусловени о—
сред-зеиння огън.
плутоний (гр.) физ. радиоактивен
стонсв—. за. Р—, нор. № 94, полу¬
чен проз 1940 г. по изкуствен на¬
чни я е голямо значан—е за доби¬
вано на атемни еяоргин; — ллуго-
ансе реактор физ. ядрен реактор е
осневне гориво изотон на плуто¬
ния; — плутонов нойте оо отнися
де плутоний; — плутонова бомба
физ. атомни бомба. в конто ядре¬
ният зарлд а плутон —239 (одна
от двата ядрен— бомби, хвърлеи—
над Япеннн проз 1945 г.).
плутов-г (нои.) петрогр, подземна
зиτвьрgлли вулканични екали.
нлутовичон геол, койго ес отнаен то
плутон; — плутония ян скаля геол,·
окали, конто ес формират е дъл¬
бочините ни зомнига кора я имат
отвсрстов и—норалсн състав,
отекгрокрисгалияна струн—ура и
масивон изглед.
Птутос е гръцката митология; бог
яи богатството, идващо ирст—м-
яе от земята, от плодородното.
плюмаж (фр.) книж. украшение от
нара върху шапки нт— на иовсиа
сбруя.
плюе (ли—.) 1. мат. псвсчс, добавя¬
но. математически зван (+) зи съ¬
бирано; 2. мат, положителна во-
тичина; 3. прен. предимство. пе-
тежитетне качестве в ленечо в
сравнение о инкего яд— наше; 4.
прибавяне, дебавлис ни иашо.
плюш (англ.) вълаоно-нспр—вова
материн подобна ни калифа, но е
по-дълги косми.
Плюшкин (руе.) 1. персонаж от Го-
гслонин роман „Мъртви тущи”,
нойто ео с—тячава еъо снъпорн—-
чсетвоте он; 2. прен, годни скъ¬
перник.
иаенм(а, е)- (гр.) първа съставна чае¬
ни отожни думи, зи означинино от¬
ношение към въздух. газ.
ивсемв—ик (дв—.) техн, 1. външна ав¬
томобилна яти велосипедна пнев¬
матична гума; 2. тръба. прсз ко¬
нто е помощта ни сгъстая -ти раз¬
реден въздух са придвижват пис¬
ма яли документи; тръбна лоша;
— пневматика (гр.) дял от физи¬
ката, който изследва законите ни
физическото тойе—енс на атмос¬
ферния въздух и тругига газова.
ниевматсза (твт.) меД. ботазнено със¬
тояние водсдетвно на натрупани
е организма газове.
пнсвматолизв (гр.) геол. сттсляна на
тесно летлив— вещества при пе-
и—жано налягано.
нваемагодогян (гр.) мед. ост. дял от
медицината, е койтс еа изучава—
болестите. конто се предизвикват
от nρucьc——н—оτо ни газово е ор¬
ганизма.

нвавматома—ър
572
пнсвматома—ър меЛ. урат зи измер¬
вано яи ητ^βββ—η ял— издишван
въздух от бот—тс требевс.
лнеемоктемин (гр.) меД. хирургичес¬
ко изрязвано ни единия бнт дроб
ял— чист е— ного.
пневмеркатор хиЛр. пневматичен
урсд зи отбелязвано равнящото нв
точност— във ведоами и др.
пнонмебанил (гр.) мед, бацил, нейто
причинява възпаления ви белите
требено, плеврата, пор—нард—н и
тр.
ннснмегрвф (гр.) меД, урот за запис¬
вано яа дихателните тв—жов—н.
нисемскон (гр.) мед, бактор—н, ко¬
нто причинява родина заботява-
анн у човека.
ннанмекоииеза (гр.) мед, белодроб¬
но прсфоснснатнс заболяване,
косто се дължи ии продължител¬
но вт—нн—о ни запрашен въздух.
няанмсиоетюм (руе.) ав, херметичес¬
ки костюм ив нилот за логояс иа
голяма височина.
ннсемслизв (гр.) мед, оперативно ос¬
вобождавано на бетян дроб от
сриотван—я. главно при губерио-
лозво заболяване.
нясемомякоза (гр.) меЛ, белодробно
заболяване, предизвикано о— вя¬
но- в-тона гъбички.
нианмоянн (гр.) мед, възнилеяие ии
ботите gробонe·
нвоемопатан (гр.) мед, болест яи бе¬
лите дребеве, белодробно страда¬
ние.
нионмсношв техн, урат за нр—еивне
яи писма я документи но тръби,
в кси—с тейетни ио-ок от 0^0—01
или ризрсдсн въздух; тръбна пе¬
ша.
пневмосклероза (гр.) меД, хронично
заболяване на бел—те дробове е
разрастване на съединителната тъ¬
кан е —нх и нарушаване ни диха¬
телната им функция.
инсеистораке (гр.) меД. 1. натрупва¬
не ни въздух можту болите дребе-
вС и плеврита; 2. нзнуственс до¬
зирано запълване е въздух (по¬
рядке с кислород ял— газ) на плав-
ралвати кухини е лечебна, и по¬
някога и с диагностична цел.
леиз (фр.) ф—з—чооки атинина за ди¬
намична виснозвоот.
лсаннарс (фр.) книж. фасон нв обув¬
на с четвъртита форма яи бомбе¬
то.
новисов (фр.) 1. печ. стемвнсно из¬
пъкнало изображение ни печатар¬
ски знак, е— косто са изливат мат¬
риц—; 2. спец. детайл от ние—ру-
мент е изпъкнала фигура зв отбе¬
лязвана чрез наг—еи ни изображе¬
ние върху изрибо—си предмет; 3.
геогр. уеловся знак ни географс¬
ки карти.
поив— (фр.) изк. балетни пози, при
конто танцунашинт застива върху
палците на краката.
нсвята (фр.) литер. дума нт— израз,
момент или завършен ни литера¬
турно ироизводоине зи подчерта¬
вано ни мисъл.
нсантярам (фр.) 1. книж. предизвик¬
вам ииторос но изкуствен ничии;
заострям; 2. изк, нзиътянвам ба-
ла—на поза повят.
нсесрис (ст.) внрввио; — поверител¬
но тайне; строго псвср—готнс.
мнего тайне; — повествование
(руе · ) разиизнано; — поноет малък
роман, е който сс изобразяват от¬
дели— нрсжявнввнян на одно и
яти нниелие дяди; — новее—нени-
—слаи ризиизнитолан.
невестка (руе.) воен, предварителен
сигнал, който ес тава от тръбача
четвърт час нрсдн вечерна провер¬
ки.
нсеинасет (руе.) задължение, дълг:
военна, трудова повинност; — но-
нияневм еа. покорявам еа.
погача (нт.) 1. безквасен nщcнuчcн
хлнб; турти; 2. Лиал, баница; 3. ге-
573
позиция
тли кръгъл хляб от бндо брашно,
погенефери (гр.) зоол.. мороки безг¬
ръбначни ж—ветни, коитс ж—всл—
е дълги тънки тръбички.
погреб (руе.) 1. еоен, ентат зв съхра¬
няване на бойни припаси, обик¬
новено лот земята; 2. ост. зим¬
и-к, изби. маза.
подагра (гр.) мед· ботсет, конге ее
характеризира със о—двн бодни н
ставите.
подзела (рус.) геол. батин на хрини-
—стян вашас—ва почви, образува¬
ни от бързо ризлож—ти ес —гто-
дястин риотся—н и ни конте се¬
дите от повърхностния слой еа из¬
мити о— валежите.
подиум (твг.) книж, 1. възвишение,
издигнато много за нретставлеяин,
речи и др.; 2. сгради ии арена н
дири; 3. подножие ни император¬
ска ложа е дрсвиеримсии цирк;
4. издигната основа, върху конто
сс изграждал дрсвверимеии храм,
подпоручик ост. еоен·. първи офицер -
оки чин, диое — мтвдш— лейте¬
нант.
лоезнн (гр.) 1. вснчие художестве¬
но, изразено е думи. предимно н
марена реч; 2. прен. красоти, про¬
дает; — пое—изнрам (гр.) 1. пранл
стихове; 2. прен, мечтал; — пост
етихотвороЦ; — ноот—ка (гр.) ли¬
тер, 1. теория на поезията, —. о.
ни художествената литератури; 2.
наука зи форинта и принципите
ни художественото тигсратурне
творчество; 3. съвкупност от ху¬
дожествените особености на един
ноет, одна спеха —ля сдве точе¬
ние; — поог—чен и поетически (гр.)
I. който съдържа поезия; 2. койтс
еа отнася то поез—н; — поетичес¬
ка неляосг отклонение от извеот-
но озннове нт— правеннояс нра¬
вило зарити изискванията ни р—-
мата и ритъма е стихотворната
реч; — поетическа лексика съвкуп¬
ност от думи и изразни ферми е
художествената литература.
нсомв (гр.) 1. кратък поетичен раз¬
каз зи обшоотвонс събитие или
л—чвн проживяванин, където осо¬
бено о—лво ео проявява личният
характер на одно или внколке ти¬
ни; 2. музикално произведение със
свободна форма.
поза (фр.) нодсжсинс ни тялото; —
позирам служа за мотат зи скулп¬
турно ял— живел-сно изображе¬
ние; — нсзьор (фр.) книж, иенек-
рон човск, лицемер.
пози—ян (лаг.) фотографска он—мии,
„ноятс се получава непосредстве¬
но ст нагв—яви.
позитивен (твт.) положителен, сигу¬
рен: иозитнеся отговор; — пози¬
тивна философия ненто почива ни
онигиите науки; позитивна наука,
положителна. почиваща иа опи¬
ти: физика, хямян. бетанина и тр.;
— позитивизъм положителна фи¬
лософия, конто есвовави своята
заключения само на очевидни и
доказани факти като отхвърля раз¬
глеждането ни траяонондснтатни-
—о въпроси; —- ноз—тинноги пос¬
ледователи ии позитивизма; — по¬
зи—иввссг нетежитотноог.
позитрон (тат.) физ. градивна час¬
тица на атомните ядра. чинто ми¬
си а равни иа маевта яа електро¬
на, и товарът й с равен на елект¬
ронния. но а положителен; анти¬
частица ии електрона; — позитро¬
ний физ. атомна система от незит-
рсви и електрон—, подобна вв во¬
дородния aTOM.
позиция (твт.) 1. местността. която
заема една войски е бея; 2. поло¬
женно; — позиционна нейни за¬
щитна война, къдото и твата неп¬
риятеля са со укрепят— и държат
отбранително нотежонис; 3. оп¬
ределено нстеженно ва тнтетс
(ръцете) при танц (при свирено);

нозология
574
4 прен. становища, гтатиша,
исзслсгин (гр.) фарм. дял ог фарма¬
кологията. нейто ос зинямиви е до¬
зираното ни лекарствата съобраз¬
но възрастта. нота я други уоте-
н—н.
позумент (фр.) книж. галон. шнур о—
коирнисва или вълнова прежда.
пойиялегермен (гр.) спец,, нойто ио-
ни теипоратурата ои съобразно
външяитс устовян; — лойнило-ср-
маи животин ж—вств— е непосто¬
янна темперв—урв на тнлсто.
пойнтер (англ.) перста тевво кучо е
къса гладна козина.
покор (англ.) вид хазартни игра е 52
кир—н я джокери.
иолнрев (лат.) нотнров.
поляризация (ιομ.) поляризация; —
нслврямс—ьр нотярнис—ър.
всддср (хел.) ствсдиси— обработва¬
еми участъци о— мирщяτо, защи¬
тен— е— морете е пясъчни тюи—
-ти изкуствени насипи.
подоен (рус.) е съчат. военнополеви
съд — съд. койго с свързан о'вс-
аиневрсисвва дсйвест.
поломизирви (гр.) споря (устно или
пиоионе); — пслаи—ии писмен
спор. тн—орв—урио (вън вестници
и синсавня, брошури я др.) пре¬
ние; — исламист лицо. ксете во¬
ди ял— умее да води полемика —
псламичон нойто има характер на
пслом—ии; буан. вцйяcгвон·
полон (фр.) бот. прашец яа цвета ни
растение; тнчнвнсв прашец.
полон—в (тат.) книж, кичимак.
поли- (гр.) първа съставна част яи
едсжяи туми със значение мно¬
го. множество.
полнанрилса (гр.) е съчег. полнин-
рилав киселина — пет—иср на ик-
ритвата киселина, употребяван
при производството нв найлон и
др. синтетични втакви.
полиамид хим. съст-всннс. иеого съ¬
държа два —ли повече винтан ра¬
дикала. особено нотимерамнд, из¬
ползван е различните видово син¬
тетични влакна.
ислявятр—чсони (гр.) ннцгцмыжcн; —
ноднавтрачсекн брак - брак ни од¬
на жова с мнеге мъжа; — нолнав-
Трин 1. съжителство ни сдии жена
с миог.0 мъжа; (е . Цейлон, Тибет);
2. X111 класа ристания по Л—но-
аваги енстснв; 3. бот, ристания е
двунотов ΗΒΗ—.
поливни— (гр.) минер. манганов дву¬
окис със отомавеносив цент; ин-
ротузиг·
нсливр—рн— (дат.) меД. одновремен¬
но или последователно заболява¬
не на много отвея.
пстнархия (гр.) държава, къдстс
много управляват; инегонлает—е.
полибазит (гр.) хим. и—норал, иойго
съдържа сребро (72%), мед (10%).
ант—моя и сяра.
встнввконвв (фр.) меД. комбинира¬
ни ввненна зв изработвана ни иму-
н—то— срещу ннкотне вити инфек¬
ции.
потиевланган (гр.) хим. инцтовaрон-
—сн.
пол—ншштадетвг (фр.) хим, безцвет¬
на прозрачна стъкловидна миси
със значителна еластичност, по¬
лучавана е— ацетилен и следващи
нотиморизицин при катализатори.
конто ео използва зв приготвяне
вв твнове, телята и др.; органи¬
ческо стъкло.
поляиянилев е еъчо—аняа потиенви-
тов спирт — изкуствена омети.
разтворима вън вота, гл—нст и
глицерин, употребявана е храни¬
телната и лоната промишленост,
пцлнвииитхлеряд (ангт.) хим. ннос-
ксмодокудно съединение, иеоге еа
получава от нетимеризанинги ни
винилхлорида. използвано е сток-
третсхн—кати зи преизноте—во ни
тръбя. зи сблянсвино ви дис—ор¬
ни зв сярна с—сатинв. зи напрана

575
нодятнисин
ни изкуствени кожи, е конто сс
тапицират крсотв. облегалки и тр.
тсднвнгвмиян фарм. 1. смее от мно¬
го витамини; 2. лекарствен про¬
пират, койго съдържа такива смес
от виганини.
полигамия (гр.) книж. 1. многожен¬
ство; съжителство ни от-н мъж с
няислис жони (у мохамсдия—та);
2. зоол. eτяощояян между живот¬
ните, при конто мъжкият екзем¬
пляр онтодява анкетно женени
животни е адян разплетен пери¬
од; 3. бот. налично е едно расте¬
ние нв деунолови и отненолов—
ннотево, конто ес намират на ат—в
-ти разни екземпляри е разтич¬
ан комбинации. — нот—гвиая
многобрачен; е много жени; по-
д—гвиин риетовян, многобрачии.
нeлнганязым (гр.) антроп. течение н
антропологията, онорад което чо¬
вешките раси представляват раз¬
лични витова, дори и редово, ие-
иго иниат обш произход и еа въз¬
никвал— яозинис—ио една от дру¬
ги ни разл—чн—гс час—и яи Земя¬
та.
пелвтсвян (гр.) ген. ннтояио. при ио-
ате обикнонсни различия вън фе¬
нотипа е датен —нд—вид еа създа¬
дени е участието ви мнсжастве го¬
ни.
нолягнаин (гр.) 1. книж. съжителст¬
во ни од—н мъж одновременно с
ннкслке жони; мяогсжанетво; 2.
бот. съществуване на вннслке
плотника яа един ηβηγ.
пслнглввтулврси (твт.) мед, който сс
отнася до няколко жтази е вът¬
решни еонрсц—н.
полиглобулин (лаг.) меД. бстсотно
ο’στοΗΗΗο. при кса—о ес увелича¬
ва чиетого нв чсрвояитс кръвни
тслца е стнинда обем кръв.
полиглот (гр.) 1. човек, който знае
много езици; 2. . съчинснно (осо¬
бено библията) оътържвниа—о, яа
косто а продадено на много ези¬
ци е съшити кинга.
полигон (гр.) 1. мат. многоъгълник;
. 2. геоД. отворени иди затнсраяи на¬
чупена тниин, чрез измервано ни
чинто отрия— и заключените по¬
между им ъгли са определя лело-
жсинсто (координатите) ии точки
от местността; 3. воен, обширен
участък ст суши —ля мсрс. обза¬
веден зв веоввс обучониа, арти¬
лерийски стрелба и тр; 4. строит,
открита площадка зв приготвяно
ни отделни стсмоиги о— отреитол-
етнсто.
полигонален (лиг.) геол., иногоьпъ-
τοη.
полигсиомотрин (гр.) 1. геоЛ. метод,
при иойго язмарвинити маетвоо—
ее покриви е ирожи от точни, вся¬
ко от които а връх яа полигон, а
маогонотожаниаго й са определя
от ъглите и дължината нв страни¬
те; 2. начни на определяне иа
спорни течни ни нсотяоот чрез
нотигвяо ни полигони.
нстигрвфин (гр.) 1. съвкупността ог
всички начини зв печатно разм¬
ножаване ни тонет и илюстрации
— кв—гн, списания, вестници,
нтвнвтя, географски карти и мно¬
го други разновидности яа печат¬
ната продукция; 2. съвкупност от
технически ерстегва зи получава¬
на ни годни брой еднакви копня
ни текстово, картини и др; 3. огра¬
да. където сс помещава гази служ¬
ба; — полиграф (гр.) 1. уред зв ко¬
пирано; 2. прен, плодовит ннсигот.
кой—о нише ни различни тома—— -
ии; — полиграфичен и полиграфи¬
чески който ее огнися то neтuт-
рафин; — полиграфична машина
мищияи за печатни нрс—знсдення.
недитвитилян (гр.) меД, налично на
етин ял— пе-рндие на няколко из¬
лишни пръсти.
исладинеян (гр.) мед. болестно със-
ΠΟΛ-ΟΤ^
576
теннис. при косто со изпя—вв сил¬
на жажди.
ислистър (гр.) мнотоeτонI—к.
полилей (гр.) 1. мвегесвошв—и, ино-
гствииоинк. който нион е среда¬
та нв храм. отвя. сатен; 2. избра¬
ни пеатии, конто се поят ни ут-
рнинете богослужение е празнич¬
ни и нотслв— дв—.
пелвелен—ротиг (гр.) физ. в—оксио-
лоиулнрна омети е пространстве¬
ни нт— мрежести структури. спо¬
собна да обменя йон—.
дстномбрнсвнн (твг.) биол.. 1. разви¬
тие ни два или повече зародиши е
одна яйцеклетка нт— н отне семе;
2. образувано на внкелко зароди¬
ша е отне ccMo.
ислномян (тат.) меД, увеличавано ни
обшита маса ни кръвта е тнтете
вотодетвис ни пречки е τ^βιο-
-о. сърдечни болки и ир.; плоте¬
ри.
иотяасгар— хим. гелями група син¬
тетични полимерни смоли, полу¬
чавани от превръщаното на раз¬
лични ниослин— е остсри е алко¬
холи, гтинсрол -ти гтянеля. упот¬
ребявано при преизведответе ив
бон, синтетични влакна, филми,
птас—наси н оро—гстответо; — но-
лиас—орон който се отнася до по¬
лиестер; — пел—оо—орве етинвс
о—итотичне влакно е ноиичкиоии
свойства, използване само ял— с
други влакна за производство вв
платено; — нолиос—орифниидин
(твг.) хим. получавано вв полиес¬
тер— чрез пстинснтсвзадня ни
мисгсватонтня алкохол— е моно-
гс основни киселини —ли —охя—
анхидриди.
нел—с—ялов хим. полимер ни етиле¬
на, койтс оо получава при пол—-
иоризан—н ни етилен н присъст¬
вие ни ергинонотални съсдиненин
или при налягано и ями ш—реио
притежание е слон—ретохн—кити,
ипирвтуреотреовото. химическата
промишленост, жилищното стре-
-телетно и др.
нслязвхаридн хим. въглехидрати (це¬
лулоза, скорбяли и др.), конто нр—
хитрот—за еа разпадат ни тво или
нснсчо молекули монозахариди.
Поликарпов (гр.) бот. нейто о е мисгс
плод; иясгцпледон; — нетнкврни-
чан (гр.) бот. многоплодои; — но-
тикарнячяи рвсгонин многогодиш¬
ни риоговия. конто цъфтят и да¬
ва— плод повече от един нът проз
през съществуването он зи разли¬
ки от ионоиарн—чнито рветонин.
поликлиника (гр.) меЛ. точобво за¬
ведение. е което болните са прог¬
леждат (без дв тежат —им).
нолииондовзвиян 1. хим—чооии про¬
цес за получавано яа внооноис-
тсиутярни ерганични съотяноиня
от различни н—оиеиетскулнрни
изходни вошастви, съпроводено с
отделяно ни странични продукти
—	вода. спирт и нр; 2. химическа
реакция, използвана нр— получа¬
вано яи полимер.
пелякр—о—ад минер, твърдо минерал¬
но тяте, ноато се състои ст много
кристали— зърна.
лотяиссн (гр.) минер. най-разпреот-
раноната платинова руда, конте
съдържа 80-88% платина, 9-11%
жстнзс и незначителни примеси
ог иридий, паладий. родий, над
и инкод.
нотнлсг (гр.) псих. разговор е група
сг певочо от тво тини.
нотимастин (гр.) меД. анормална по¬
ява яа млечни жлази и зърна но
гърдите, подмишниците и коре¬
ма.
полимер (гр.) химическо вещество,
образувано от съединяваното яа
няколко, нояяиога -върто много
еднакви молекули, баз съществе¬
на прсняни ва —нхиити структури;
—	нолямеризвцнн (гр.) хим—часки
577
полипропилен
реакция — съединявано ни еднак¬
ви или разтичан истекут- (по-
ноисри) в пе-високеислскулон
продукт (полимер); — полимери¬
зат хим. е—нтот—чна емоди, полу¬
чава чрез иот-мор-заниН; — но-
лямсризнрам хим. извършвам пс-
лuиор—зaнuя·
нотиморяв (гр.) 1. книж, многочис¬
леност. многосложное—; 2. хим. яв¬
ленно, иео—е еа състои е същест¬
вуването на съединения, чисто
молекулярно тегло с кратна вели¬
чина ни мотоиутнрното гогто ни
ло-проот— съединения със същия
състав.
нелямогал (гр.) минер. мяогомотал-
ни рути; — летние—ален (гр.) ми¬
нер. 1. ииогомоталон; 2. н съчо—.
полиметални руда — комплексна
руда, конто се състс- от смесва¬
ното нв сулфити—с яа олово, цинк,
мат е примеся от сребро, злато.
бисмут, кадмий, иридий и други
мотали.
нолямотимерфоза геол, съединение.
при косто метиморфии окаля по¬
падат е условил ни нови метамор¬
фоза иди последователно ни ня¬
колко метаморфози.
нодимо—рил (гр.) 1. муз. едисвромеи-
яе съчетание ни два или ноночо
различи— тактови размери; 2. мно-
гостьннсс— е ст—хеотожаниото; 3.
използвано е одно пестнчсоке
про—звотонио нв два -ти новочо
стихотворни размера.
полиморфен (гр.) книж. 1. многооб¬
разен; 2. нойто о е Нр—звиц— нв
полиморфизъм; многоформов; —
иолиморфин модификация хим, мо¬
дификации, нои—о са различават
по нр—етитн—я ся строеж и физи¬
ческите свойства.
нцтнмeрф—зьм (гр.) 1. биол. същест¬
вуването у од—н вид ж—вот—нси—
нт— рист—готон организъм ни фор¬
ми, нонто ео отличава— рнзне од¬
на от труги; 2. хим. евойетви на
анион вещества е еднакъв хими¬
чески състав ди съществуват е тво
иди повече кристални ферми; —
иолиморфин (гр.) полиморфизъм,
нолияенрит (дат.) мед. ботостне въз¬
паление яа периферните верен,
придружено със онтвн бодни и
разстройство ни чувствителност¬
та.
Полинезия (гр.) Австралия; — полн-
назии вне—ρaт—йcкн·
поливом (гр.) мат, многочлен.
поляеощефвлнг и полиоонкефили—
(гр.) мат. възпаление ни сивото не¬
щастно е главния мозък.
полиомиелит (гр.) меД. со—ро вирус¬
не инфекциозно заболяване, не-
а—о наниен поражения при гръб¬
начния мозък; детски паралич.
полян (гр.) 1. вид мерене животно,
прилично ни дръвце; 2. моооога
пъпна ис дигана дина (особено е
ноздрите, глътнати, нвтиа—в. сто¬
маха и други, ебиивевсяе при
хронични възпалителни процеси),
полипептид биол. можд—нон продукт
на белтъчната обмяна — азотното
ношаотно. косто са състои ц— со-
τβτ’ηη на им—некиост—н—, съеди¬
нени с нонтидн— връзки.
ноднидав (дат.) ав. оаиотог е повече
ог три чифта кри до.
нолнитс-т (гр.) биол, организъм. н
чнито клетки при толонио са наб¬
людава деление —ти многоиратво
увеличение ва хреиезеинтс е
сравнение с нормалния брой за
дадения вид екземпляр; — полип-
ле—тнн (гр.) биол. изменения е рас¬
тителните и животинските орга¬
низми, свързан— е двукратно —ля
нонолненратно увеличавано брен
ни хронeзснuτо·
ислнирснялсн хим· синтетичен по¬
лимер — продукт от нотниор—за-
цин яв пропилени. от нойто оо об¬
работват кафези зи лабораторно

полиптих
578
отглеждане яи миши— я др.
полиптих (гр.) изк. картина. конто
со състои от лот я повече отделни
части. овързван но сюжет.
потир (фр.) хим. специален пропа¬
рит, предназначен зи пстирано. зи
лъскаво яи мебел— я др.; — поти¬
рам (фр.) техн, придавим огледа¬
лен бТясък ва гладък предмет;
тъовам; — полиран лъснат; — по¬
лировка 1. тъонвтоот, придавано
блясък, тъонавини (ни мебели); 2.
вещество. коото стужи зв поли¬
рано; — нетирпасги (яем.) наета
за полирано, за придавано гланд
на потиронаинто нротмстн; полир.
петно 1 (гр.) ист, е древността —·
град-държава, състояща оо от грат
я ногоеиги онодисет.
полно2 (фр.) ост. застрахователна по¬
лица.
исляс3 (фр.) ост. помещение е тур¬
ски затвор за измъчвано; карцер.
нолиоаринн (гр.) анат, яооотастнояе
разв—гиа ии мускулите яти яи нед-
иожн—то тлъстяни.
нотноамви—нчси (гр.) език:, многоз¬
начен.
ноляосмин (гр.) език. миогезничиоот
ни туин-о.
нотяоялвб (гр.) език. мяегосрячяа
туми; — истиенлабичон (гр.) език,
многосричнои.
нолноялцгuзьм лог. сложен силоги¬
зъм, нойто ео състои ст няколко
последователно свързани помеж¬
ду ея силогизми, н нойто заклю¬
чението от стии прост силогизъм
ес явява като условно яа труг си¬
логизъм.
пел—с—втогев (гр.) език. иногосъ-
юзно.
нолионитстичан (гр.) език. ииогосъс-
танеи; — нолиоин—огичви езици
морфологичен тип езици, конто
лоотренват изреченията и изразя¬
ват нонятинта и граматическите
значения така, чс с почти невъз¬
можно изречението да бъде разч¬
ленено яи отделни тум-.
лелиенасг (гр.) техн. снсгоии е— съ¬
единени помежду си е въжо. на¬
бол -ти вериги подвижня и не¬
подвижни блоково зи издигано иа
тежест—.
нстненармин (гр.) биол. 1. ирсинк-
нано е яйцеклетката ни яннотко
сперматозоиди изведнъж нр— оп¬
лождано; 2. отделяно на много ос¬
мо.
полногирви хим. твърд ноолоетичон
здрав и сестъл тсрнондвстичси по¬
лимер, който ес използва широко
като етре—тстсн и язсдвцноисн
материал.
полистирол (яем.) хим, внеокоиоле-
кулнрив язиус—всио нотучояа ено¬
ла е готнно приложение е оток—-
ретохнинага за израбогванс на
нзствн—оиин детайли; нот-мер ни
стирола.
нетнеулфит хим, комплексно еср-
ниего съединение е широко при¬
ложение е багрилната иитуотрян
и зв отделяното ни вълната ог ко¬
жата и тр.
ноля—онзъм (гр.) многобожие; — по¬
ля—сясгячсн миогобежон; — поли¬
теист многобожиии.
ηοληγομβγη3’μ книж. композици¬
онен принцип. нейто изисква
произведението дв ео изгражда
върху тво или новочс ΤΟΜΗ.
политсхнизацнн (гр.) техн. въвежда¬
но на технически заниминнн за
ризвен на техническите зивиин; —
nолигохнязым (гр.) книж. еногама
яа обучение зи практическо и те¬
оретическо запознавана е главните
отриел— ни производството; — но-
лнтохяик 1. онен—алиет не поли¬
техническите науки; 2. е—удея— н
нслятехн—на; — нолятехвини
(иом.) 1. висша учебно заведение,
е кос—с ес изучават гсхиячосия—о
науки я ее нодготвяг инженери;

579
нeляхрeнзьм
2.	разг. егрида—в, е конто ео поме¬
щава такова учебно заведение; —
политехникум (ясм.) 1. сродно иля
полувисша —схничсеко училище;
2. политехника; 3. средне прак¬
тическо училища; — политехни¬
чески 1. нойто сс отивон до пел—-
технизация; 2. огрояготся.
политика (гр.) 1. наука за държав¬
ното управление; 2. начни ни дой-
етн—е ни приннтотетво; 3. прен,
хитрини, тънко нреемнгаяе; — нс-
титнивя човек, нейто ноотоянно
ос звянивва е политика; 4. съв¬
купност ог ръководи— начата зи
дсйвост на партии, организации
идр.; 5. оъби—нн я въпроси о— вът¬
решния я международния живот;
— политик 1. чевси, иойго умее
умело да управлява държава; 2.
ирон. хитрец; — нолнттнчсекн дър¬
жавен; — нслитниавстевм дейст¬
вам кв—о нотитииия, занимании ес
с иститниа, без та разбирам ине-
гс от ион; — нолнгачен (гр.) 1. ией-
го умса да со енравн е трутня по¬
ложения; 2. който умее ди ес дър¬
жи с хори—в.
полягала (гр.) печ, натки ернамсн-
талня клишс-в; — нелиганаж (гр.)
печ. 1. ислнтипа; 2. отпечатък с—
гравюри върху дърво.
ислигомин (гр.) лог. деление на пс-
ингиего нв ловоча о— три члена.
поля—овалов (фр.) за музика — ко¬
нто с съетаваиа о— одневрсмсвяе-
те оъчотанис на иноге гонено;
многознучан.
полигрови (гр.) разг. вит κ^οτο.
пел—грсни (гр.) физ. графнчсокс
изображение на обрагинн пронес
на изианснио на газсва—е е зави¬
симост от нилнганого, температу¬
рата и обема.
политури (tb—.) 1. нит спиртов лак,
ксйто нив смелости вещества,
вай-чаотс шеллак, използван за
полирано на иобот—; 2. лъскав
пласт яи повърхност; 3. полира¬
но.
ислнуроган хим, син-стичен натори -
ат, получен от потниор—зин—нта
на уретана; стужи за изработвано
ии омекотени холили ни обувки, а
оисоон със специален химикал,
образува твърда маса, ненто ос
употребява е хирургията за слеп¬
вано ни счупени КОО-И.
нолиурин (гр.) мед. егдслннс на уве¬
личено иотичсегео урина.
нелифаг 1. меЛ. лицс, неате стрити
ог нетифиг—н; 2. лица, ксето ндо
различни неща; — полифагия (гр.)
1. мед, болестно състояние на не¬
наситен глад; 2. зоол, хрвнитетон
режим на животни, нойто ос ха¬
рактеризира е яденото яи различ¬
на раогнгатиа я живот-иена хра¬
ни.
полифитин (гр.) бот. хипотеза, опе¬
рел нояго дадсиа групи организ¬
ми произхожда о— различни из¬
ходи— форми.
полифен (гр.) механичен музикален
инструмент е метални ио—вн тоя¬
ги; — ноляфснuзым (гр.) муз, мно¬
гозвучно, многогласие; — ислифо-
нян (гр.) 1. муз, иногогтиояо е ед¬
но музикално произведение, с
пътна мелодична самостоятелност
яа всеки глас; 2. свойстве ни пис¬
мен сзик, кой—о притежава някол¬
ко звукови отейнооти.
нотиф—еяг (гр.) език. съчетание сг
няколко гласни, ненто ое произ¬
насят нв—с алии сричка и образу¬
ват одна фонема.
нстн(х)вс—ср (гр.) книж, ивогезна-
ош, авз—нтопод—от.
нотихлсрния—л (рус.) хим, синтети¬
чен полимер — продукт нр— по-
тимсризин—н ни хлорвинила.
nолнхрeuзьм (гр.) физ. свойстве ни
нрозрачно гнте да отразява раз¬
личи— багри е завясннос— от по¬
соката яи проникване яа оовстя-
пелихромиг—чан
580
нищu—о го тъчи; инегебагрсноог,
многоцветное—; nтeохронзьм·
полихрсмагичов (гр.) книж. различ¬
ие оцветен; многоцветен; — нс-
лихромян (гр.) 1. книж. инeтeд-
нетнеет; 2. прен. многоцветен по¬
чит.
полици фин. 1. нрад—таи документ,
писмено задължение нв длъжни¬
ка та заплати ни определена дати
дължима сума ва свзн, който
представ— задължснистс; 2. л—с-
мея договор, е койтс дадено уч¬
реждение оо задължава да плати
при уговорани условил и епрсдо-
дав— вносни обазшатоя—а ни ня¬
кого; 3. л—снон документ за нап¬
равени застраховка.
исл—н—н (фр.) учреждение еъе сво¬
ята органи, ноате ое грижи за вът¬
решния род и опекойотнно н дър¬
жаната; — полицай ув—фериан
етужнтол е пот-нинта.
петици-смин (гр.) мед, голямо уве¬
личение на еритроцитите е кръв¬
та.
ΗΟΛυΗΗΟΛ (и—.) книж. 1. персонаж
н комедия дол ирга, който изпъл¬
нява сатирично кси-чин роти; 2.
марионетка; 3. прен, лаляче. шут.
лодка (фр.) муз. 1. чешки яиредоя
танц е 2 четвърти —акта; полив ма¬
зурии, ер. мазурии; 2. музикално
произведение зи такъв танц.
полс1 (англ.) спорт, игра е тонка. при
ненто играчите еа ни ηοηο.
иоле2 (ангт.) 1. вноска яка ис врата,
ненго ес обръща; 2. трикотажна
блуза или нулсвер е такава яки.
поле3 (исн.) испански танц с бързи
и темпераментни движения.
поленявчиг (рус.) книж. колеблив.
непълен, нcкиτоторuчσн. компро¬
мисен.
недожигался, 1. определен и нося:
иотсж—тодев отговор; 2. верен.
нот—вскн: положителен факт; 3.
почиваш яа опита, ни действител¬
ността: положителни науки (фи¬
зики, химия и др.); 4. пстож—тс-
тая знак (+).
нолсназа (фр.) полски народен танц,
ΗΟΛΟΗΗβ’Μ (фр.) книж, 1. думи, за¬
сти ог полей— сзик; 2. образ вв
речта, свойствен ни поток— език,
полоний (ти—.) хим. радиоактивен хи¬
мичен елемент, зя. Ро. нор. № 84,
ат. —. 210, открит е 1898 г. от съп¬
рузите Кюри и наречен така по
името яа родината вв Марин Кю¬
ри — Полония (Полша) — среб¬
рист мотат, използван квто източ¬
ник ни интензивна йонизидня.
нелепие (ιομ.) хим. нрахонитяи —вър¬
ла и прозрачна кирбаиид-фориал-
дсхитни еноли, ог конте ео изра¬
ботва— изделия за широка упот¬
реба (Не —мото на нейния -зеб¬
ра-атол).
полоса (рус.) воен. ограничена чае¬
ст местност е определено нвзва-
чониc·
полека зле—и нациенитна нирични
от—инна ни Подши. Подразделя со
яи 100 гроша.
подудожи (руе.) воен. вдлъбнато дър¬
во. кооте покриви отгоре цевта яа
бойна пушни.
полутон (гр.) 1. муз.. нвй-иилкего от¬
ношение между височините ни дни
тени е съвременната тсинарярани
тойона системи; одни днинвйести
час— от енганата — единици мяр¬
на ни всички интервал— ; 2. худ.
преминавано от светъл към полу¬
тъмен цннт е кар—нна; 3. прен, ет-
ο’ο—ηηο на розня проходи.
полушубка (рус.) дълга то кслснстс
връхна зимна драха. обикновено
подплатена е кожи.
полюс (гр.) 1. точка яа въртенето;
нранщатати ни сети. окото конто
ос върти едио тнло. особено яи
кълбо. кикнато а земнти; 2. кра¬
ищата вв магнитната отредна; 3.
прен. пряка, пътна иротявсислеж-
581
нсмион
неот; — нелнран (лаг,) насрещен.
противоположен; полярна звезди,
северната звезда на опашката ив
Матката Мечка, показна нощcи
еевар я стужи зи орнсиг—рвно; —
поляризация (Tar.) 1. особено —з-
ианаи—с яи овс-линии-с лъчи при
отражение-е и пречупнане—о ям;
2. рязкс разграничавано ни две
противоположи— страни; 3. прен.
противоположност; — поляризи¬
рам (лит.) физ. въздействам върху
снотт—ва —ти електромагнитни
—рсптсн—н, за та ги изместя е оп¬
ределена посока; — иолнрнмстрян
(тат.) тнт от олгикага, е нойто ес
изучават методите за измервано
степента ни поляризацията на
светлината; — лолнрниегьр (лат.)
онтичеек— уред зи измервано кон¬
центрацията на разтвори сг опти¬
чески активни вещества, като ео
измерва нъртеието на равнината
на поляризацията; — полярископ
(таг.) спт—часк— уред зи открива¬
но чаот—чната поляризация на
оватт—нати; — полярност (лат.) 1.
физ. наравноиорне разположение
на електрическите зарлт— вътрс н
молекулата; 2. биол. различно е
състава, фнзнкс-хнинчсокнтс
овейегва. строежи и ф—з—стогн-
чсениго функции ни противопо¬
ложните страни е клетките, гънв-
ян—с, органи—о. в също и ни орга¬
низмите е цнлсог; 3. ел. притежа¬
ние яа два нотюов; 4. прен. пътна
nрогивenоложнeоτ·
полюция (дат.) нещне несъзнателно
изтичане на семенна течност у мъ¬
жа,
нолнрсгрвф (τβγ.) ел. хим, уред за гра¬
фично изобразявано на полнрнза-
циеннитс криви при полярогра¬
фия; — полнрегрвфярвм ел, хим,
изследвам е потярограф; — поля¬
рография (диг.) ел. хим. не—ед н
аналитичната хинин за качестве¬
но и кст—чсствснс изследвано
пренееито ви възстановявана и
окислявано, конто се извършват
при електролита.
поляроид (дат.) физ. н—д изкуствен
нотнризатор — тънки поляризи¬
раща оветтиваги пластинка. вмес¬
тена между други стъклен— —ли
прозрачни пластмасови пластин¬
ки; нсляр—звннснся филтър.
лемата (нт.) козметично срадсгво с
лоту—върти кеиснс-овц-н е раз¬
личи— предназначения.
поиашч—н (руо.) земевладелец от
дворянок— произход е Русин; одър
зeмавтиgолeн·
исмслогян (лвт.) наука за плодните
дървсти; — номслог ваш чсвон но
плодните дървета; — Пемева ми¬
тична бог—нн ии нтедевете и гра¬
дините.
помпа (лвт.) хидравлични машина,
смукало, онуначни.
номнатур (фр.) книж, 1. стил е из¬
куството и иода—а, въведен от иа-
дам Псипадур (Псииадур Жан
Аятеанат Поисен, известна като
Матам то Помпадур, (1721—1764)
фаворитка на френския крит Луи
XV е голямо влияние върху него);
2. френски —анц от 19. век; 3. прен.
виеш синсен-к, който дължи по¬
ложението е— яи протекция.
номнаж (фр.) техн, нарушение е пра-
витиин непрекъснат поток ни пс-
дивввито точности или газове е
псипн. компресори или вентила¬
тори.
номннор (фр.) книж, 1. ост, тине,
кооте работи ни помпи пр— желе¬
зопътни гари; 2. огнеборец, нойто
тайетви е противопожарни noHna.
помпозен (фр.) 1. разношен. бляскав,
волинолепен; 2. надут, носстаот-
^1.
немнон (фр.) 1. кръгът пискюл зи ук¬
раса на данека или догсна шапка
нт— трохи; 2. псдсбва украса ва

пони
582
нейв—шна шапки.
нони (вигл.) породи тробин неяс.
поничка (ηοη.) вид кръгла пържена
питка е плънка е— мармелад -ти
крои.
новеярви (лат.) спец,. 1. ист—рви с
пемза; 2. копиран чрсз въглищен
нрах. който минава проз дупчи¬
ци. направени нв копирната хар¬
тия; — ловеярсека (фр.) спец, 1.
полирано е пемза; 2. копиране с
помощ—в яа въглищен прах. кой¬
то минава праз дупчици, напра¬
вен— ни копирната хиртин.
повее (фр.) хим, нид червено багри¬
ло е цвета яи мин за боядисвано
на вълна —ти коприна.
лонг (гр.) 1. книж, точна; 2. шие. нит
ръчен шсн но ръба яа ревери, кей-
го изглежда като ратина ог точн¬
ия; зат игла; 3. море.
ноягифске (лиг.) 1. ист. жроц н древ¬
ния Рим; 2. римският папи; 3.
прен. виеш духовник е католичес¬
ката църква; — ноя—нфокс макси¬
мум е троения Рим — върховен
жроц; — понтификат (дат.) 1. ист,
власт ни дравнор—ноня жроц; 2.
власт яи римския нани; 3. врано¬
то, праз косто управлява римски¬
ят пана.
нсв—ичало (нт.) е о—руините инстру¬
менти — магаренца. столче.
невговон (фр.) временни местено
над рони. направени ог понгоин;
— пов—енон мое— — понтон; —
понтонен нари — съвкупност от съ¬
оръжения зи пострснванс на пон¬
тонни мостово; — ноигон 1. птоо-
κοτ’ηοη планатслсв съд, нойте
служи като съствени чист зи пост¬
роявано ии плаващи мостово; 2.
редица от такива оътонс, върху не-
иго а поо—рося мос—; 3. подвижен
приотанишеи мост върху шлан зи
качвано иа кораб; 4. приспособ¬
ление зи издигана яа плавателни
съдово над водата; 5. обелиск е
правоъгълна основи; — нсн—овар
1.	носиослужсщ е —яжояорни вой¬
ски, който обслужва понтеннин
парк;2. оподнат—от но построява¬
нето яи нонгояни ηοο-οηο^
ноягьср (фр.) онзи. кой—с залага оро¬
шу баяната (е хазарт); — понтя-
рам игран срещу онзи, който дър¬
жи бавната.
нонур (рус.) хидр, водонепропускли¬
во предпазно покритие на дъно—с
яа рока —ти друг нодоя басейн
окото хнтрстсг—чсско съоръже¬
ние.
понче (исн.) книж, четириъгълен
идиш баз ръкави само е отвор за
гтиевта — традиционна дрехи нв
—итниндита от Централни и Юж¬
на Америка.
лонарт (англ.) художествен стил е из¬
куството, който еоготизира вощи¬
те нв—о предмети зи масово пот¬
ребление във форми и увеличени
• изображения, например ни етике¬
ти яа йоноорвен— ну—ни и бутил¬
ки, рекламни афиши и яа изоб¬
ражения, взс—н от хумористични
истории е картни—.
ненлвнък (рус.) 1. техн, малко цн-
лян,търча иди кълбо с херметичес¬
ки за—норсн е него въздух, косто
плана е точност; 2. р-барона при¬
надлежност, закрепена на ноне¬
на, конто nодтыржa въдицата ни
онроделана височина и сигнали¬
зира кога са с хванати риби.
поплин (ит.) текст. вят тъкан, обик¬
новено е копринени оснена е въл¬
нен иди памучен вътък.
неимузяка (вигл.) естрадна музики,
нонришо ноле ни действие;· занаят,
професия.
испулври (ти—.) ист, е древнин Рим
— чтояове ни политически групи¬
ровка, конто застъпвали интере¬
сите яа сетни-те и градския нлобс
и сс бор—тя зи демократизирана
яа управлението (проз 2. и 1. най

583
нортатян
нр. Хр.).
популация (та—.) група индивид— от
сдии нит (растения идя животин).
конто обитават определена област
и еа ненва— като важно зново при
ендосбризувавсто и еволюцията
нв ортaнизмиτа·
популярен (фр.) 1. общодостъпен.
разбираем от простил наред; 2.
познат между яироди, обичан сг
яоге; 3. няегсризпрестринсн; —
популярна банка биякене кредит¬
но учреждение. ксето отпусна за¬
смя ни членовете он ст вложени
лири —нън вит ни дългове — от
синята тях, канто и ст ерочни и
безсрочни нлегене от нс членове;
—	популяризирам нравн достъпен
зи всички, иравн язвсс—оя; — по¬
пуляризирам (са) е—внин изноется;
—	популярност 1. общоизвестност;
2.	общслснн—воет.
пера (гр.) 1. анат. малък отвор яа
нотяято жтсзн не повърхността ни
кожата; 2. съвсем малка дупка ни
някакво вещество; шупли. — пе-
рсег, който с е пори; шуплест. —
порено—ър (гр.) бот. уред за из¬
мервано яа големината ни порита
но епидермиса на диетата ни рае-
тсяянта. — нсросконин спец. иа-
тот е криминалистиката за разк¬
ривано ни престъпник но оставе¬
ни отпечатъци от неговите пори,
нсртсгнн (гр.) проклетник, оъоян-
нин.
Поровуниуе бог ни прибалтийскято
ставния; идолът му инат 4 д—ца
я нето лицо нв пьртяτа·
норяоманян псих. нанроодот—н стре¬
меж към странстване у инкои мла¬
дежи.
порнография (гр.) 1. цинично спи¬
сание, рисунки и фотографии яи
полов— органи и срамни снови;
2. литературно прсизвадси—а. кар¬
тина, синина с такова съдържа¬
ние; 3. е Западна Европа до 19.
век — название яи книги. посве¬
тени ни борба е проституцията; —
порнограф 1. автор яа творби, е
които еа представени цинично по¬
тони иронни и отношения; 2. ли¬
це, ксето има снленнеет към пор¬
нография; — пернекра—ин (гр.)
снехити яи ний-голсния разврат на
нанято проз 10. вон, когаго лю¬
бовниците им управлявали римс¬
ката църкви.
пер— (фр.) пристанища; приморски
град.
порт2 (англ.) мор. отвор яи борда нв
кораб зи елитияо тулете яа оръ¬
дие при восив—тс кораби яд— зи
товарено и рвзтоварваяе при то¬
вари- кораби.
порт3 (вигл.) комп, 1. точки, е конто
може ди бъде направена връзка
можту входно-изходно устройст¬
во и централнин процесор е ком¬
пютърната енотами. зи да бъдат
прехвърляни данни можту тнх; 2.
орето—ес, осигуряваше тоотън нв
двдон абениг към с—сгани или
нражи.
нсргв (лвт.) ерата; — портал (фр.)
книж. 1. украсен е колонади гли¬
нен ехот е творец или храм; 2. ши¬
рока остъклена врати от тво или
повече крити, нентс еа намира
можту тво ноисщояин е жилища;
3.	дървена раина яи о—аяи можту
етан, ни конто ое окачва такава
ерата; 4. част от ма—аляа конст¬
рукция -ти иищuнa, нентс а е
форма на букви П; — пер—нар (фр.)
вратар е обшаогвено учреждение;
лицо. косто ес грижи да поддър¬
жа чистотата е коонерагивен том
и несто обикновено живое е но¬
те; — пер—нерв (фр.) рядко завеса
над врата —ти годни прозорец,
направена от —сжък плат; — пор¬
тик (дат.) род кетон— нрсд гдан-
н—н вход ви огради.
псртигне (фр.) муз, малък преносни
нср—в—о
584
орган; — пертв—инов (фр.) нойте
с удобен зи всоове, ηοο-η.
лор—в—с (нт.) муз. нач—в ви изпъл¬
нение е токе, одва заболеж—но
прекъсвано между стделв—тс то-
ΗΟΗΟ.
пер—вайв (вам.) вид десертно чер¬
вено нт— бнтс внис (по -ΜΟΤΟ яи
португалския грид Порте).
лортор (англ.) вит сидни б-ра.
лоргтивд цинов— в—оснеиачоотвов
изнусгвоя дниснг. нарочен гаки сг
английския портлиндон— камък.
ог нойте оа го подучивал— ний-
нвпрсд; саги са добива о— сигио
ситня варовит камък я глинен—
материали. която смес сс ефермн
нв тухли. пачо оо е нощ то про-
ививанс и слот тови етнене ее ме¬
ти миоге ситно; висококачествен
ннмои—.
портмоне (фр.) чинг—чка зи нари; —
нсртптст (фр.) книж. пътническа
чанта за оданто и тругя постелки
принадлежности; — псргенгвр
(фр.) книж, кутийка за пури яд—
зи цигари; — псрттибак (фр.)
книж, кутийки за тютюн; табаке¬
ра; — портфейл (фр.) 1. чанти зв
книжа. зи нари (книжни); 2. длъж¬
ност. министерски псе—. инв—о-
торон— реоср; 3. бан. сборът яа
βσ—чнн вземания (пелини), кей-
го один търговец депсз—ра н бав¬
ни, ерошу кредит; 4. пакет нани—
книжа, притежавани от даден ин¬
дивид или компания ; — министър
баз портфейл минно—ър, който на
възглавява министерство.
порто (нт.) 1.такса (зв н—оиа, коле¬
ти я ир.); разг. neрτвийн·
портокал (гр.) 1. бот, всчие залояе
субтропично рао—сино със сочни
и ситно иронитичня нилчеоти пло¬
дено. конто —нит оранжев ден—; 2.
плотът ни тона рвс—свис.
пертолаж, лортнаж (фр.) кеч. харти¬
ени подложки. които са поставят
между странния ог типографски
тонет, за да ги предпазят ог пов¬
реда при пренасяно.
лсрго-фрввно (нт.) търг. 1. чист от
територията ни иерсното приста¬
нище, (е косто не ео нзани мяте
за отон—то); 2. самото тона нравс.
портрет (фр.) 1. фотографски образ
нв човек; 2. художествено нари¬
суван образ ни човек; 3. описание
на характерните чар—н ни герой н
литературно произведение; 4.
прен, разг, пътни прилика; — порт¬
ретист 1. художник. който рисува
пор—роти; 2. ниои—ел, кейтс уме¬
ло рисува образите ни евонто гс-
рeя·
нортунай (фр.) златив или сребърна
тспии, нонто офицерите носнт яа
сабите ся; — норгуной юакор юн¬
кер ст последния клас, кандидат
зв офицер.
португалско секуто фин, иад—сиал-
яа парични ед-в-на ни Португа¬
лия, подразделя еа яи 100 саитв-
ΒΟΟ.
нортьср (фр.) ост, носител, прите¬
жател.
порфир (гр.) минер, вулканичен ка¬
мък. обикновено е тъмночервен
цвят, ни едри кристали.
порфира (гр.) 1. ост, книж. червени
скъпа горна дрехи. конто е старо
вроно вессти благородници; 2.
бот, морски червени водорасли.
порфирин (гр.) биохим, вешоо—ве ст
груни—а на ияродовите производ¬
ни, несто еа нанири във всички
раотовин и животияонити претен-
T^MB.
порфирит (гр.) минер. тъмно оцвете¬
на патоовулкаионв скита е ннръс-
тоц— о— плагиоклаз, вегит, амфи¬
бол и др.
пцрфнрсгснот (низ.) ист, ирозв—шо
ни византийски императорски де¬
на, ретани проз царуването ви ба¬
ша им; бигрснцредни.

585
постфикс
порфироид (гр.) минер, светли плът¬
на щиστeзяa окала. която съдър¬
жа главно кварц я сар-нит.
порцелан (лат.) вaй-оъвьрщонного
ирс—зводанио нв грънчарското из¬
куство; бнли яонроняцаона полуп¬
розрачна маса (веществе); съдене
е— порцелан.
порцион (фр.) пари зи храни. давани
яи войници. пансионери я др., из¬
числявани ни леи; — норцян (та—.)
1. определена чает с— янникно яде¬
на зи стии човок; 2. онроделсна
чао— от нащо при извършвано нв
верижно τοΗο—βηο.
иорьозан (гр.) кой—о а на норн, яи
шупли (за жетнзо. порцелан, тъ¬
кан я тр.).
Посейдон (гр.) мит, тρcвяeгρьння
бсг яи норетаги я нокровитст яи
мореплаването, р—бстова, ксне-
въте—еото я конн-ге състезания;
они яи Ран и Кронос, бра— ив Зане,
Аид. Хора, Доистри и Хаот—н;
изобразяван е тризъбец е ръка, е
ней—о причиняват земетресения я
бури; и Рим о о—ъждсствннан с
Нептун;
ноесеиесн (лит.) грам. притежателен,
ποοη6ητη3’η (фр.) полит, крайне
оноргюяистячоокц направленно е
социалистичссксте движение нъе
Франция е края ни 19. и началото
яи 20. ней; — ноонбилнс— (фр.) по¬
лит. привърженик яа псо-битиз-
нв.
поедание пнемо (с— впеегот—та де
църке—та, съставни чао— ни Нонин
Зикен = поставян); — посланик
1. пратеник; 2. официален пътво-
ношон министър е чужта държа¬
ва, дипломатическо тяло.
посолство тилдоматичасне нрстота-
ентсдетво ни стии страна е чужди
държава.
исоебна 1. помощ, подпомагано; 2.
помощно орото—вс. помагало.
поет (фр.) 1. длъжност; 2. мнотого,
кътате с определено ти стон стра¬
жата; 3. оинита е—рижи.
нсстимаяг (лвт.) арх. намоняа —ли бе¬
тонна подставка под паметник,
отвтун, котена и тр.
ностеорбвдев (лвт.) език. 1. етгтаго-
тон; 2. образуван от глагол чрсз
изпадане на аф—не. например на¬
меси от намесвай
постла—ярам (яем.) поставян πο-κό-
ни дата от действителната.
пое—омбрионато— (тв—.) биол. кой—е
са огнион до етодзачатачн—н по-
рuсg·
лостлюд—н (лит.) муз, 1. пиеса зи ор¬
гии. конто сс свири е кран ни ка¬
толически служби; 2. последна п—-
сев е циклично произведение, но¬
нто има ебобщиниш характер; 3.
ияогруиенгвтан завършек ни по¬
сея.
постмандаг поръка, яареждане за из¬
плащано на парични еуни чрез
ношвга; — поот-рсо—вят (фр.) по¬
лучавано яа няеми, конте остават
е пощенската егиннин до петъро-
ваяс от получателя им; то ленек-
ηβηο.
неогнагалав (Ta—.) меД, нейто са от¬
нася де период слот ражданото.
нсотсиоратиеси (дат.) мед, кой—о еа
стивен де период едет операция;
следоперативен.
исеглознгиноа (дат.) грам, нейто еа
ноотивя след дума. към ненто ее
огниен; — постпозиция (лит.) грам.
нотсжевно на зависим олоионт
слет туни, към конте ес е—ниея.
постулат (дат.) положение. коате по¬
чива на изискванията на практи¬
ческия разум и което ое езома зи
доказателство, баз да бъда доказ¬
вано; — псе—улярам (дат.) филос.
установяван ял— пр—аиан изход¬
но положение баз доказателства.
постфактум (лат.) книж, етад това,
одет свършваното ни ηοηο.
поегфнне (тат.) грам. наставка и

ло—а
586
скончание.
пега (лиг.) метал. е леярството —
огнеупорен съд зи стопявано и
пренасяно ни разтопен мотат, нап¬
равен от граф—— —ля огнеупорна
пръст; гигат.
нотамслсгян (гр.) днт от хидрологи¬
ята, който изучава речнита вети.
ногвш (нам.) хим. катион карбонат
(сода каустик я сода зи пране),
кой—е са добива е— пепелта нв рие-
генияга и ое използва е стъкларс¬
ката. бояджийската и тругя ин¬
дустрии и за производство ни ка¬
лиеви оъодниовян.
потенциал (лвт.) 1. физ, величина,
ксяте характеризира ο’οτοηιηοτο
на олоктрячно, мигяитяо. грави-
гационяс или друго силене ноле
е ладони точки; 2. прен, съвкуп¬
ност от сродства. източници, ус¬
ловил зи постигане нв известна
цол иди зи рaзрищcяue яа някак¬
ва задача; — но—оционо—ьр .(Ta—.)
физ. урот зи измервано ни напре¬
жението между полюсите ни из¬
точник яи ток или яа съпротив-
лаинето е одни вериги; — истси-
цирам (яем.) меД, уе—деви, неви-
шинам; — нотсннирвне (яем.) мат.
етспснунвнс. ая—нлцгирятнунияс.
но—свцин (лат.) 1. сити, етиет. въз¬
можност; 2. жизнени сила; 3. про¬
изводителна сита; 4. станси, ко¬
рон (квадратен); — ногаяцивлан 1.
възможен; 2. мед, койго дойо—ви
оимо елод извоо—нс нраме; 3. грам.
който изразява уеленнити възмож¬
ност яа действието; 4. който но¬
жо да са прояви при дадоии усло¬
вия; възможен; — но—ендиилви
снаргян физ, — вяд енергия, ко¬
ято зависи от взаимното положе¬
нно ни —елата или частиците е од¬
но и също тнле; енергия нв пото-
жоняаτо·
но—срн (тур.) група въоръжени. не¬
нто престолни див— зверове яд—
разбойници.
потир (гр.) църк. чашата. от конте со
раздава причастието.
но—емиинн (гр.) меД. болезнена страст
към ниниетво; алкохолизъм.
ногнуря (фр.) (муз.) муз. произведе¬
ние, ο’οτββοηο от откъси яа раз¬
личи— композиции; смесица.
потури (тур.) широки шасчин пан¬
талони, е голямо дъно я геон—
крачоли.
пошлост (рус.) книж, ирееташ—яа,
банилноот.
неща (фр.) 1. учреждение, иоото ео
занимава е превозване и раздава¬
но но назначение писни, пратки
и др.; 2. оано—о здание; 3. писма¬
та и нра—ните, нрстяазяичоня зи
инкоо мното; — пощальон пощен¬
ски раздавач иди куриер.
прагматизъм (гр.) 1. преливане но-
торилгв е оглед яи причините и
последствията яи едно събитие; 2.
ф—тсосфокс направление. косто
поставя мисленото, въобще зна¬
нието. е услуга яа полезността ка¬
то уподобява истинското е полез¬
ното; — нрагмв—нчан издигаш вът¬
решни—и връзки можту атняячан—с
финтя и ηβτοι—Η; — прагматика
език, адня о— ионек—ита ни изслед¬
вано ив езика. иойто с—телн я яз-
елодни езикови единици е тяхно¬
то оτяцщаяяc към д-цсто, което
използва сзнив; — прагматист пос¬
ледовател ни прагматизма.
празеодим (гр.) хим, олемент от гру¬
пата ни таитаио—т—та. зя. Рг, нср.
№ 59. вг. г. 140,907. кой—о а във
нид яи метил е жълтеникав цент.
прайс мойкър (вигл.) търг. фирма.
която установява цената яи про¬
дукти. който тя предава; — нрайе-
кураяг (фр.) ценоразпис; — прайс
тойкър (аигл.) търг. фирма, конте
яе мсжс ти установи цаяв. различ¬
ни от пазарната, баз ди губя.
прикрит (еанокр.) език., име ни група
587
предикат
осеерснитийеки g—вдонт—, конто
били различи— от литературния
σaнeкриг·
прайса (гр.) ост, си—тноет, обигра-
воот; — прайсам (гр.) Лиал. ост, 1.
върши нсщо умото; нзнранснам;
2. възпитаван; — прикови (гр.) ост.
диал, 1. они—он, обиграя, нзнран-
овн; 2. възпятия.
пран—яки (гр.) 1. прилагано на те¬
орията е действителността; 2. са¬
мата дойо—витотяост, живота; 3.
сръчност, снят; 4. кръгът от кли¬
енти иди пациент— (у лекари. ад¬
вокати и пр.); 5. упражнение -
огневи нв нраиг—иа; — практикант
койго ое учи ни ияксй заявят; —
пран—икунам упражняван; практи¬
кувам уча ос. упражняван еа; —
практичен 1. удебси, дсоси, сръ¬
чен; 2. съобразителен; 3. неоДобр,
пресметлив; 4. удобен за прила¬
гана е работи, е практика; — прак¬
тикум спец, е—д практически за¬
нятия но някой учабан предмет,
главно вън висша учебно заведе¬
ние; — нрантицизъм (гр.) 1. дава¬
но преднина ни практиката прод
теорията; 2. долово оτяeщовuо
към работата; 3. практическо от¬
ношение към работата. обикнове¬
но е тссся ограничен ногтат към
околната сроди.
прилива (фр.) захаросан бадем; —
пралине (фр.) е зихаряити индуст¬
рия — пълнеж, получен от отрити
лачени ндни, глвнно бидони и за¬
хар.
лримв—ар (гр.) търговец на дробно с
различни нощи.
правги (тур.) вериги, железа. окови;
— нрангатжнн ост. 1. затвернни с
правги; 2. прозр. вагабовт-в,
прео—ьннuй·
нрвлорчнк (рус.) ост, воен. първи
офидорск— чин н руската нареки
армия.
притер (тат.) годни парк край Ви¬
ена. къдото ями различни забави
за ποοο-ολ-το.
правдам-зъм (фр.) гсчение. косто
поддържа съществуването ни хо¬
ра ирод— Атам; — иродами—и (λβ—.)
1. хора, зи ио—то оо смята, чс си
съществували ирад— Адам; 2. чо¬
век. който вярва н съществуване¬
то яа хора нреди Атвм.
преамбюл (Ta—.) 1. юр. унодва част
към важен международен договор.
е иеяте св разяснен— мотивите и
целта яа акта; 2. муз. нрстют.
лрабсита (дат.) църк. 1. чист от чор-
йовяито доходи натс възнаграж¬
дение ни катод-чаенсто тухенен-
с—но зи извършени троби; 2. земя¬
та, ог конто са получават прихо¬
дите.
нраевлирвм (та—.) книж. рядко ниви
нрединогво, преобладавам.
превантивен (фр.) предпазен, пре¬
дохранителен; — пранав—ор—уи
(ηοη.) меД, заведение, е ксето ес
приема— дани, предразположен—
към никакво заболлвине, за та ес
предпазят; — прсесяц—н (твт.)
книж. ряЛко нретотвритнване.
пронос (рус.) нагожаване. наклоня¬
ване Яа ночин страна, нсш.
нрогнвнтон (дат.) литер. за етил —
кратък, сбит, стегни—.
нратоетявацин (тат.) книж. предоп¬
ределение, съдби; — лрсдаегсвн-
рам (лат.) книж. предопределям.
предотарминацин (дат.) рел. предоп¬
ределение; — лрадс-сринвнзън
учанно за предопределението; ог¬
раниченост.
предика— (лвт.) 1. грам, оназуено; 2.
филос. е логиката — пезвиниоте
(понятното) зи призвана (свойст¬
вото или етношаннсте), нойто ес
открива е предмет —ти дидоян
нретна—и; 3. титла. звание; — про-
Т—кв—нв (та—.) грам. оказуоиво
има; — прсднквцнн (дв—.) 1. грам.
установяване яа екизусмяити връз-
лраталсицян
588
на можту чисгигс ни —зрсчоинсто;
2. филос, е логиката — определя¬
но и разкриване съдържанието яи
оубеига чрсз nρcтнкиτ·
лретвлснцин юр. явно предпочита¬
ние.
лрстомянирам (лит.) преобладавам,
лрат—онсзицин (дат.) юр, предразпо¬
ложеност.
прасизио—аннин (лиг.) учсяио за съ¬
ществуване нв душите ирод— ди ос
явят яа онств н голосив форма.
презвитер (гр.) църк. свещеник, йе-
рой, пои; — презвитера (гр.) църк.
съпруги ни презвитер; лонат-н; —
презвитерианока църква протес¬
тантска община, е нентс внии
епископ—, и начело стои най-ста-
ринт овощов—н; — нрезвиторнане-
гео (гр.) рел. претоотаяско учение.
възникнало е Аягтнн проз 14. вай.
коого отрича властта на епиокс-
лити, в признава само свещени¬
ците и самоуправлението на цър¬
ковните общини.
прозаяо (дат.) грам. сегашно врама,
презаягвбилав (фр.) книж, предста¬
вителен; — презентант (лаг.) банк,
предявител (ни одна ' поляни); —
презентация (дат.) банк, предявя¬
вано на пот—цв.	.
презарнатннсн (лиг.) прсдлазятодси;
— презерватив. празерви—ивно
оредегно - предпазно средстве
орошу зиразяване или забременя¬
ване при пелен виг.
президент (тат.) държавен глава,
председател яа република; пред¬
седател; управител ив област е Ив-
тин.
президиум 1. групи лица, избрани да
ръководят иенгрсе. събрание и др;
2. ноогелнен ръководен оргии нв
учреждение, организация и др.
председателство; управително тя¬
ло; 3. постоянен върховен орган
ни държавна власт; 4. сграда, е ко¬
нто ое помещава такъв ерган.
дрсзумитнесн (твт.) юр, който еа ос¬
нована ни ирезумцин; — ирезум-
цин (дат.) 1. предположение, до¬
пускане (за нещо, което ша ое нс-
нвн пс-нсото, въз основа нв прос¬
тата вероятност.); 2. признавано яи
факт зи юридически достоверен,
текаго ис бъде донизано обратно¬
го.
прелат (дв—.) титла ни духовното ли¬
це от ряионита църкви. иоото има'
нтад—шки отличил.
прали—ура (лвт.) 1. длъжност и зна¬
ние на предат; 2. съб. прелатите
към една църква, например към
католическата.
нрелямянирся (ли—.) предварителен:
прелининаран мир, сключвано ни
мир, н кей-е си обозначени е об¬
ши чор—и условията; — прелими¬
нарии (лиг.) полит. предварител¬
ни проговори; временни рошояян,
нралют (фр.) муз. кратна музикална
пиеса. еб—кнонене е однеобразен
ри—м—чан строеж, конто разкрива
едни обриз; прелюдия; — прелю¬
дия (ли—.) 1. муз. малко музикал¬
но произведение, косто служи зи
нъведеяиа н по-геляне; въведе-
инс, увертюра; 2. муз. самосто¬
ятелни музикални нисса е импро¬
визираш характер; нралют;· 3. прен:.
унот. въведение.
иремяор (фр.) 1. аДм, първи преми¬
ер нuнuогьр, нияяогър-нретесди-
тат; 2. театр, ост, пръв ар—иот яа
датся театър; — проняарв (фр.)
първо представление на драна,
опари,. спората иди филм; — пре¬
мирам (ли—.) диван награди; — про¬
мин 1. награди зи наоърченио; 2.
определена вносна по застрахов¬
ка; 3. печалбите при тс—врин; 4.
безплатни притурка на описание
или вестник; 5. банк. разликата
между бероовити и номиналната
стойност ни цонин книжа; 6. обез¬
щетение нр— преняви ни угоно-
589
праотвц—н
рея— условия; — премиален иойто
ос отнася до премия.
ирамяеа (дат.) предпоставка, една о—
основите нв заключението, прод-
о—лна.
ировяа (рус.) ост. разисквано. деба¬
ти.
преодоляван (рус.) надвиван: про¬
следявам препятствия.
иролврввтнн педагогическо училище
е Австрия.
препаратор (лат.) кой—о препарира
(животни, птици); — препарат 1.
нешо приготвено. ноете са упот¬
ребява като лечебно средство, го¬
тово лакарогве; 2. всшество, при¬
готвено зи химически изследвано,
ял— за продажба; 3. част— от жи¬
вот-вени —ли растителни организ¬
ми, приготвен— за научно изслед¬
ване; — препарирам 1. приготов¬
ляван; 2. убито —ти уирнтс жи¬
вотно го запазвам зв дълго врсмс
като му придавам естествен вид с
напътвано със олана, различни
благовонни добавки. зи да нс еа
разлага: препариран вълк; — пре¬
паратор 1. човек, нойто ос зани¬
мава е препарирано на животи— и
птици; 2. човек. който приготвя
препарат зи —зеладнана.
прерафислизън (фр.) изк. английска
шнола е живописта, основана сг
Д. Г. Роеотн през 50-те гетни— ни
19. век. конто подражава ни нтв-
лиавоиого изкуство от началото яи
Ронсоаноа де Рафаел; — прерафв-
едит (фр.) изк. поототонатат ни то-
чсннетс neрофaeлнзьи·
прорнат (фр.) доветият иоооц от
френския революционен кален¬
дар. установен от конвента (от 20¬
21 най до 19-20 юни).
прерия (фр.) геогр, обширна стенна
равнина по долината ни река Ми¬
сисипи е Северна Америка, ко¬
нте —ма много плодородна почна
и буйна τрави·
прерогатив (лит.) преимуществе,
прсд-ио-во, особено право: пре¬
рогативите на нероната - особе¬
ни нрава, дадени ви държавния
глава.
преса 1 (фр.) сбор на целия периоди¬
чен печат (нсетннн— и описания);
— иресбюро (фр.) служба по по¬
чата, конто ес създава временно
зи осведомявано хода нв инкос съ¬
битие, като конгрес, конференция
и др.; — пресконференция (фр.)
среша на представители яи почи¬
та е държавни. партийни и други
ръководители. нв ненто ое дава
информация за някое важно съ¬
битие.
проса2 (фр.) ненгаиа. урот за стис¬
кано я нвиатнввнс сбоив; — нра-
сунвм (руе.) техн. стискам е про¬
са, обработван, оформяй е нс-
нсштв ни проси; прооонаи; — прос¬
форни техн. течве изработена
шлифована и закалена форма зи
лрооуваис на горещи пластични
материали под силно налягано.
прсебиепил (гр.) меЛ. gълcнотлcgστ-
во поради етвроот или невиждано
на близня предмети волсдотвис
намалявано олеогичиоетга ни ло¬
шата и силата яа аненодинионнин
мускул.
нреонрип—вн (лат.) грам. глаголна
форма зи предаване яи зановед с
нодатво значонио; — ираокринцин
(твт.) 1. мед. предписание, рецеп¬
та; 2. давност.
прасма^нна (тат.) печ. машина (про¬
са) зи плосък начат .
иреенвияе (фр.) тсжссг, конто са пос¬
тавя върху книжа. преписки. зи да
ис са пръснат.
престава (тат.) мед. кръвен застой
вследствие на рефлекторни въз¬
действия от мозъка върху съдовите
норви, водещ до крьвeuзливи·
нраствцян фин. об—кневоно това с за¬
дължението ни тндо, произтича-
престиж
590
ще о— один договор идя нормати¬
вен ан—.
престиж (фр.) ние, е нос—о ео полз¬
ва някой е сбшоогвогс.
лраашлвв (нои.) спец, нит гъвък
еластичен гланциран картон. из¬
ползван е стсктротсхнината като
изолационен материал, е инuто-
воответе и тр.
претекст (таг.) нонет, предлог. при¬
чина.
претендент (tb—.) 1. прсдяви-ст (за
престола); 2. свзн, който предя¬
вява въобще прана над нашо; —
претендирам предявявам нрава яат
нещо; — претенция 1. искано. иск;
2.	високомерна; — претенциозен
1.	взискателен, който мяогс ио¬
на; 2. надменея; — праганциозвосг
взискателност.
иро—сритум (лат.) минато нрсмс,
претор (лит.) е старин Рим: нисш ч—-
нсвинк нв съдебната едает; — про-
—ерианец (λβ—.) наеман войник от
телохранителите (гвардия) ни р—и-
ой—тс императори; — претория
(лат.) ист. 1. н дровнин Рим —
иного вън воеиан лагор, кътато ее
спъна ивта—катв яа нълконодсда;
2.	воонсн съвет ни нълионодсд.
префа (фр.) вид игри ив карти. еп-
рес—он префаране; — префсриво
(фр.) н—т игра ни карти.
прафасонврнии (фр.) дивам други
ферма (яи шапка); видоизменям
— прсфиеснирнано давано други
форми.
Префектура (дат.) 1. идниниотратив-
вс-тсрнтсрналва слиянии във
Франция. Япония я други стра¬
ни; 2. длъжност я звание ив про¬
факт; 3. оградата. н конто ее по-
машини канцеларията на префек¬
та; 4. сбтаог, управлявани от пре¬
фект; гридсначадстес; — префект
1.	е древнин Рим — адмиинотра-
——нив идя военна длъжност; 2. вън
Франция, Италия я тругя ограни
— внеш служител н департамент,
лрсн—ннин. окръг; градоначалник,
преференция (лиг.) предпочитание.
преимуществе; олец—атв— пре¬
димства, канв—тс обикновено со
предоставят взаимно ог тес иди
иевсче gотцнaрнщu ео етрини не
отношение ни външнотърговски¬
те условил —л— митнически обла¬
гания; н съчетание преференциал¬
ни мита търг. но-вносн— еиооян
мити зи стоки, чрез конто държа¬
вата се отрсин да предпази ог
външна иеяиурсннян мастните от¬
риели, нояго произвеждат съши¬
то стоки; е ' намален размер опря¬
но прилаганите тарифни норми н
полза на алии —ди ннкетко отри-
яи — ввсонтслкн.
префикс (лаг.) грам. представка:
(нрад)рячим; ~ префиксален (дат.)
грам, койтс ос отнася де иреде-
гавна, нейте а е представки; —
нрафикеацин (дат.) грам, яачин за
образувана яа думи чрсз приба¬
вяна яа представки.
лрофяион (фр.) —знщон. деликатен,
изтънчен.
проформ-зъм (та—.) биол. първото
учение зи нитне—тувлаото развя-
—но на организмите и човека, спо¬
рот косто е иотонн—а клетки еа на¬
мирали всички чао—и и органи яа
бъдещия организъм; — префор¬
мист последовател на преформиз¬
ма.
предстоят (лаг.) предшестваш слу¬
чай иа—с привило за бъдеща при
подобия случая; образец зи реша¬
вано на въпроси.
нрацаенн (ли—.) 1. астр, премествано
точиити на нрцлс—не—о равноден¬
ствие от изток към запад срещу
Слънцето. поради несто при ово-
а—о вядяно движение то тост—га
тан точна малко не-раве прати
пътната обиколна яа оклингини-
ти; изпреварвано на равиодано—-
591
прима
внето; 2. техн, физ. ранномсряо
въртене яа тнле окото оо, конто
описва равномерно кръгов конус.
прецизен (ла—.) точен, определен; —
прецизирам определян течне; —
прецизно точно; — прецизност точ¬
ност.
процишнгат (лвт.) хим, 1. утайка при
реакция; 2. изкус—вся фосфорен
тор предимно от калциев фосфат;
— преципитация (та—.) хим. 1. ута¬
явана, утайки; 2. пресичано яа ко¬
лоидни разтвори (мляно, яйчон
белтък и тр.); — предине-нн—
(лит.) бактеор. нротиве—оти, кси—о
ое намират е кръвния серум на
животни, прокарали естествени
инфекции.
иривлизъм (гр.) меЛ, продължителни
и болезнена сроннин поради ня¬
какво заболяване (наранявано на
гръбначния незък. лсвконин. го¬
норея и тр.).
привиттодонт (лаг.) 1. преподавател
е уя—вероигст. който сс подготен
зи нрефеоор; 2. чиотон денсит, во¬
щатся тецаяг, получаваш хеяорир
върху нрочотояи лекции.
привитая (ла—.) чается. неофициален,
принагнная (лат.) грам. нейто ос от¬
нася до производна туни е отря-
ни-етас значение; отрицателен (зи
афине).
приватизация процаО яа превръща¬
на нв държавната собственост е
частни; е широк смисъл повиша¬
вана ни офоигивноетга нв наци¬
оналната икономика чрсз отстра¬
нявана на бюрократичния конт¬
рол явл дейността яа държавните
предприятия; е тесен смисъл пре¬
хвърляне яа собствеността и кон¬
трола от държавния към частния
оентер е акцент върху продажбата
на ооновниго фондово.
привилегировам (дат.) танин предим!-
отво, оообаня нрава; — ирив—ле-
гироевяо положение — изгодно. из¬
дигнато. ис като ни другите; —
привилегия 1. право, дадено на от¬
кривателя та ое ползва ог изобре¬
тението си; 2. прсднметес, пре¬
имуществе. ооебояо прано; 3. юр.
признати от закови облага на ед¬
но взомаво. по ситата яа конто
пр— принудително изпълнение
взоианогс се удовлетворява но
предпочитание пред други креди¬
тор— ст цялото имущество на
длъжника.
приз (фр.) награда (сообсис за от¬
лична стрелби).
приза (фр.) кораб, птаиои от неп¬
риятеля по врсна яа βοκιβ.
призив (гр.) I. е матсматика-в: тнло,
чий—о основни паралелни плос¬
кости са подобни многоъгълници
и чиято странични плоскости св
ниралстогриии; 2. във физиката:
прозрачно гнде е два нт—иосбраз-
ин плоскости. което пречупва лъ¬
чите; — призматичен геом, който
има форма на призма; — призма¬
тоид (гр.) иногоо—аи е дно успо¬
редни многоъгълни основи и три¬
ъгълни или трапецовидни етриин.
прийом (рус.) начин на действие,
похват (е понечето случаи е лош
смисъл ).
приклад (руе.) еоен, долна—а широка
дървени част ни пушна.
нрикн (гр.) чеиз (изработени неща,
която неннотити занася със себе ои
ни снатбата); зестра.
прям (лвт.) мат, знак, поставен над
алгебрични величина, например
с1; — нр—м-нозицин първа позиция
(във фехтовката).
пряма (тат.) 1. първо; прима качес¬
тво, първо качество; — прима по¬
ляна първият екземпляр от някол¬
ко еднакви екземпляри от една по¬
лица; 2. муз. ед—в от двити по ви¬
сочина гсноно; — прями балерини
най-добрата балерина е балеган
състав; — ир—мвтона (нт.) първа
прима—
592
повиди от спората, най-добрата
певица; ~ иримае (тат.) църк. е ка¬
толическата я ангтинивоната цър¬
ква — първи но сан и по права
он—оноп; арх-сл-екси.
прями— (твг.) книж. 1. първенство;
2.	лървичноот; — примати (тат.)
зоол, вий-βнσщ—τc ог бозайници¬
те — маймуни.потумаймун—и чо¬
векът; — ирниатолегян днт от зе-
елегинта. е нойто ос изучава— нрн-
мигиге.
пряникюр (гр.) ист, 1. висш държа¬
вен чиновник при двора ни ви-
звятийонин император, иойто оо
грижел зи церемониите; 2. виеш
тържався оаисвинк при вселено- '
ката ни—р-аршин.
примитивов (ли—.) първобитен, нроег,
етвонреиешан; хора е ирям—т—н-
ин понятия, нрави; недостатъчно
образован; матокултурся; — при¬
митив 1. явление. несто ощс ио а
разните е сравнение е по-къснито
форми яа евео—ц развитие; 2. про¬
изволение ни изкуството от не-ра-
яен стадий ив развис на култура¬
та; — примнтневсет пърнобитяоет.
простота; — нрнмнтнензъм опрос¬
тея подход към отежня въпроси;
направление е -ΤΗνο-βο-ο.
примула (да—.) бот. оано—йно несто
от рода яа игликата е нячасти раз¬
ноцветни ннсговс.
примус (лат.) газов домашен готвар¬
ски прибор.
принтер (англ.) коми. изходно уст¬
ройство, несто преобразува коди¬
раната —нфорнадин от компютъ¬
ра е удобен зв четено вид. отпе¬
чатвайки н върху харгин.
принцеса (фр.) княгиня; — принц
иялз.
принц—над (да—.) 1. отонавин на тър-
говоки къщи; 2. муз. соасвиинт.
вай-оитн—ят регистър ни орган,
ο’οτβηοη от ствсрен— фтайтен—
тръби; 3. фин, лица, което дейст¬
ва зи онсн онотна, купува и про¬
дава на свой себствсн риск зи раз¬
тика ог някой, който действа ка¬
то търговски ироде-ивитол; 4. фин,
размерът на один дълг. —. а. глав¬
ницата баз канвиго я да а проми—
иди лихви.
принципиален (Ta—.) основой. съглас¬
но принципите; — принцип нача¬
ле, ооневно нравите.
принципат (лит.) ист. форма яа дър¬
жавна втио—, възникнала е древ¬
ния Рим праз 1. вск нр. Хр., нега-
го републиката оо превръща е им¬
перия като запазила републикан¬
ските учреждения, яе императо¬
рът фактически управлявал лич¬
но, и формално ес наричал първи
(прицепе) между еонв-оритс.
приор (лиг.) игумен е на-ол—чоек—
манастир.
приоритет (дат.) предимство, сосбо-
яе прано; — приоритетна акция яи
кон—с са дани— онредетеяи лихви
прати нреонлтияеге яа дивиден¬
та; — приоритетса (яем.) първен¬
ство, иратимотно.
нрнгансум (гр.) ист. 1. е древяа Гър¬
ция — обществена сгради, е ко¬
нто живеели магистри—ига я ео на¬
зад овашовинт огън; 2. съдилище
е древна A-Hia.
прификс (фр.) определена ηοιβ.
приют (рус.) 1. ост. общежитие за
сираци, старци и тр.; 2. прен, пед-
отсв. убежища; — приютявам;
приютя (руе.) даван недолов (при¬
ют), настаняван при себе си; под¬
слонявам.
проба (ием.) 1. изпитване. спя—: нра-
нн проба, опитван; 2. количест¬
вото на златото е один състав; 3.
час— е— някакъв материал, взета
зи изследване яти анализ; 4. иро-
нсрвинс на троха върху този, зи
когото еа щuc; — нребирам опит¬
ван; — пробои камък 1. кремък
(също и базалт) за опитване стой-
593
програма
костта нв благородните метили; 2.
прен. спят, — лрсбаднн (тат.)
книж, рндке изследвано. тос—; —
прсбвин (рус.) 1. правя преби;
опитвам, нроворлнии; 2. лрснор-
нин троха.
проблем (гр.) неразрешен още на¬
учен въпрос; — проблеми ниучен
нт— обществен въпрос, който с
предмет ва проучване и разреше¬
ние; — проблематика съвкупност
от въпроси е една научна област;
— проблематичен нсрсшсн, съм¬
нителен.
провербиален (тат.) литер, послови¬
чен.
пренидсннивлсн (тат.) книж. рядко
предопределен; — иренитсиц—вд—-
зън (дат.) филос, рстягнозно-ндо-
итнотнчсоио направление, коего
обновява ходи на негер—чеонито
събития нс от вътрешни заковс-
норнооги, в кито проява ви воля¬
та на провидението.
провиант (и—.) храна. припаси.
превнтсвио н-ошнят Разум«, нейто
управлява Вселената.
провизии (TaT.) хранителни продук¬
ти, хранителни принася; храна, —
провизии (лит.) 1. запас от храни;
2.	специален резервен фонд.
прсвиз—он (фр.) търг. 1. търговска
ноиноновав; 2. сумата, е нентс
разполага издател яи поляна; —
провизиенв (дат.) възнаграждение
за направена οτοτκβ.
провизор (лит.) аптекарски помощ¬
ник.
нрсннзсрнс (лит.) временно; — пре-
низориум временно πολο»;™;.
провинциален (лиг.) от друг град, на
ог столичния; — нрониицивл—змя
думи, ненто ос употребяват само
е аннся обтает или окръг; — про¬
винциалист 1. нойте с родов или
живое н лрсн—яинн; 2. прен. ной¬
те проявява неотян битов— осо¬
бености — провинция 1. стрината,
н противоположност на столичния
град; 2. част от държава.
проенянван еа (руе.) огρащивaм·
провитамин- биохим, вещества, от
конто ое образуват витамини е ер-
тaнuзми·
прсвокв—ор (фр.) прсднзв—натол.
подбудител. тиса агент; — прово¬
кация 1. продатотони дейност яи
тайни полицейски агенти, про¬
викнали е революционни органи¬
зации; 2. подстрекателство, пре¬
дизвикателство; 3. меД. изкустве¬
но предизвиквана яа болестни яв¬
ления за gивтнсeτ—чнu цели или
зи установявана ни резултата от ед¬
но лечснне; — провокиран 1. вър¬
ши провокация, унищлоно пре¬
дизвиквам някого; подстрекавам;
2.	дразня янкего е постъпките си;
3.	меД. изкуствено предизвиквам
болестни HaTci-H.
лрсганозв (гр.) геол. съвкупност от
геоложки проноси. конто водят то
създавана яи верижни планини;
птавнвсобразуванс.
прогонил (гр.) анат. силно издавано
напред на долната част на челюст
и брадичката.
прогее—орев (лат.) биохим. женски
лотов хормон, нейто приготвя
нитката зи сплотовсто яйцо.
нрсгнмявзян (гр.) 1. горен курс ни
основното учнлншо; 2. зданието
на това училище.
препит-зъм (гр.) анат, изпъкване ви
чадюст—тс е остър л—дав ъгъл. из¬
разено силно пр— маймуните.
прогноза (гр.) предвиждане ни раз¬
лични явления и събития въз сс-
нена ви даден— факти; предвиж¬
дане; — прогнозирам (рус.) пред¬
виждан оъетеявнете. развитието и
изхода нв нсщо въз основа ни съб¬
рани данни; опьeτaвян прогноза;
— прсгнсотина предвиждано,
предсказвано; прогноза.
преград (гр.) 1. разпределение,
програма
594
плав за дейотвно. за работа; 2. ос¬
новните принцип— ни едав летн-
тичоока партия; 3. програма зи
концерт. театрално представление
и др. подобни; 4. сбор от вс—чки
спорац—н, необходим— за опреде¬
лена рибета о елекгровва маши¬
на; 5. съвкупност от т—ои—лтив—.
преподавав— н учебно заведение;
6. разпределение на учабя—н ма¬
териал по дня я часснс за вссии
клас е уч—л—шс; — програмен ной¬
те еа отваон до програма; — прог¬
рамна музика вид —ногруиентал-
яи музика, създадени върху обра¬
зи от тнторатурита. псознята.
—зсбраз—татв—тс изкуства. приро¬
дата и др.; — ирограмно управле¬
ние техн. управление. автомати¬
чески осъществимо но дадова
програма.
програми2 (β^τ.) комп. съвкупност
ог оператори. нонто оо възприемат
като сдве цяло от компютърната
системи и оо използват зв управ¬
ление ни работата на тази систе¬
ми; — програмен продукт комп,
компютърна програми, създадена
ни промишлена основа зи реша¬
вано на определени задачи. конто
с записана върху носител я о съп¬
роводена е необходимата за из¬
ползваното й документация.
програмирам (λβ—.) мат. при реша¬
вана на задачи е автоматични сме¬
тачни машини — съставни едноз¬
начно описание (програма) ни да¬
той изчислителен алгоритъм, пос¬
редством алгоритмичен оз—к —ля
чрез неолетевигеляеот от елемен¬
тарни операции, конто може та
извършва машината; — програми¬
рано обучение форми ни учебна ра¬
бота. чрез конто ос постига е ний-
гелями отсисв управлявано на
учебния процес, сеясване ни ед¬
ни от идеите за обратни—и връзка,
прогресивен (ти—.) поотопенне уго¬
лемяващ ес; напредваш; — прог¬
ресивен данък такъв, който еа уве¬
личава е уголемяването вв при¬
хода; — прогресия род чиста. е ко¬
ито σьоτнощeнuоτe можту всеки
дно съседи— чиста с пеотеянно;
—	аритметична прогресия мат, —
редица от чисти, всяко отне от но¬
нто с ранно яа предходното. уве¬
личено -та наиалено е определе¬
на постоянни вст-ч-яв; — геомет¬
рична ирегреоин мат. — ретина от
чиста, всяко ог конто а равно ни
предходното. умножено или раз¬
делено е определив неотенина ве¬
личини; — прогресирам напред¬
ваме; — прегрее напредък.
нротрсм (гр.) 1. църк, предтечи, осо¬
бено зи Йоан Кръстител; 2. мед,
предвестник, нрcgщоeиувищ приз¬
нак яа болеет; — продромален мед,
който са отнася до продром.
продуктивен (лит.) 1. кой—о дава го¬
лямо количество продукти; про-
изводитолон; плодовит; 2, език.
обикновено зи словеобризуни—алоя
слоисят — иойто оо използва за
образувано ни ясен думи; — про¬
дукт 1. нещо, получено квто ре¬
зултат от човешки трут; произве¬
дение; 2. хранителни преизвсдс-
нин; 3. прен, следствие, разул—ат
от вещо; плод; 4. хим, вещество,
което ос получава но химически
път от друго нсшоетво; — продук¬
ция 1. сгони. материали и други
нсвисотн. конто оа резултат ни
произведотве; 2. произведения,
получен— е резултат яа човешка
дойяоог и творчество; 3. предста¬
вяно пред публика артистична или
друга дойноот; — продуцент 1.
книж. производител; 2. е книоте
—	лице, което фнивяонрв право¬
вото на филм; — продуцнрам
книж. i. произвеждан. създаван,
теорн; 2. прстетвени художестве¬
но произведение пред публики.
595
прокази
иротсеолетнис (рус.) прехрана, хра¬
нено (есйенонв чает, народ); —
Нредонолстнано прехранвано, сна¬
бдявана е храна; — претееоле—нам
прехранвай, дсотаени храна (зи
войсковата чает, град, народ).
nрeдькщъI шеринг (англ.) икон.
принцип за доставка нв кредит ни
машини, съоръжения. инсталации
нт— комплектни заводи. ките дос¬
тавката ое. изплаща впоследствие
нзднтс иди частично е продукци¬
ята, конто ща са произведе от тях¬
ната експлоатация.
проектирам (лит.) 1. техн, изработ¬
вам проект зи отросж, машини и
др.; 2. геом. изобразявам върху по¬
върхнини изображение на гасис—-
р—чаекс гнде или фигура; 3 . ени-
ц—рин, нравя ечсрк, скица; 4. въз¬
намерявам, м—стн, тъкмя; — про¬
ект 1. скица; 2. предложение, на¬
мерение.
проекте- първа съставна част на
олсжн— тум— със значение про¬
ект зи неше. например проснто-
донтарадин. проектодоговор. про¬
ектоплан и др.
лрсон—цр (βοη.) спец. нрооид—онон
апарат; — нроокцновсв иойто ео
отнася до проекция; — прсекци-
онся апарат спец. апарат за про¬
жектиране яа образи иди карти¬
ни върху екран; проектор.
лрсокднн (та—.) 1. мат. геометричес¬
ко изобразявано нв тяло —ди кри¬
ви повърхнина върху равнина чрез
спускано яи перпендикуляри ог
различни точки яи дадената фи¬
гури —ли тяло; 2. спец, увеличено
изобразяване ни вопстннжвн
обекти върху окрин о помощта нв
оватоентичооио уогройоτвe·
прожектиран (фр.) възпроизвеждам
ви скрин овоттивн образи иди
ф-ти; — прожекция (фр.) предс¬
тавяно, прожект—{рана яа светлин¬
ни картив— —ти филм.
прожектор (фр.) уред зи освсглвано
на далечни пространства.
проза (дат.) 1. литературна творба е
яонорона рсч, е противополож¬
ност на поезията;. 2. съвкупност
от твк—на произведения; 3. прен.
воично сухо, ионотоиинц, всекид¬
невно; — прозаик 1. нойто ляше
прозаически оъчснония; 2. прен.
практичен човек; — прозаичен 1.
несвързан, нопосгнчоекя; 2. прен.
еднообразен, монотонен, л—шов
о— поезия: животът е прев—вц—-
ята а прозаичен.
нрозалятязъи (гр.) 1. църк·. етренож
дв са привличат друговерци е на¬
шита вяра; 2. прен. гореща преда¬
ност към новоприетото учанна и
убождания; — ирозедят 1. църк, ве-
вонокрьоτан; 2. прен. книж, все,
пламенен привърженик ни уче¬
ние, рст-гин и тр.
прозенхима (гр.) бот. тъкан, харак¬
терна зи дървесните чист— на рас¬
тенията, конте ос състои от —соя—
дълги клетки оъе засогроин кра¬
ища.
прозит (ли—.) наздраве!
ирозотянса литер, муз. нойто са от¬
нася до проводил; — проводил (гр.)
1. литер, днт от литературната на¬
уки, конто ое зин—нави е разно¬
видностите, особеностите и зако¬
ните ни стихосложениего; 2. муз.
съвкупност от правилата ни съче¬
таване нв думите (олевеон—га тек¬
стове) е теновете от мелодията.
ирозспалгин (гр.) меЛ, болни е об¬
ластта ни ляното воледетние нв за¬
боляване ни зъб, синузит, бодни
е стомаха и др.
презопопон (гр.) литер, отилна фи¬
гури, е конто ес приписва на не¬
одушевен предмет дойогнис или
състояние; ол—uагворон—c·
прозорлив татнсв—тсв, предвиждаш ;
— прозорливост предвидливост.
проказа (рус . ) заразна кожни болест
прокамбий
596
е гнойни рван; — прокажен бо¬
лов от проказа.
прокамбий (таг.) бот, образуватолни
тъкав при итад—тс части на рас¬
тенията.
прокат (рус.) техн. 1. валцувиви из¬
делия; 2. сортова профилна фа¬
сонна стомана.
пронимая (гр.) църк, от—х, чсгов пре¬
ди евангелието —ти апостола, кой¬
то излага накратко съдържанието
на четеното стол него.
проклинания (твт.) 1. тържествено
обявяване о— държавен глави нв
вянсе важно държавно събитие; 1.
печатен —ти ръкописен лист о по¬
литическо съдържание. разпрос¬
траняван е аг-тан-сана цол;—
нроктвма—ер човек, иойто тържес¬
твено ебнвнва важно събитие —
прсилаинрви 1. обнародван; 2.
ебнвнвин (след избор).
проклитика (гр.) език. ясудирони ду¬
ми (съюз. нродтег, частица), ко¬
нто еа изговаря заедно еъо отся¬
ващата дума. яанример на наси¬
ти, яс неким.
проконсул (дат.) потксноут. помощ¬
ник ни консула.
нреиененвн (гр.) нар. имин епетуии.
нрауоннеам; — прокопсия нар, разг.
сполука, уенах.
прокрустов (гр.) 1. е съчетаи-с прок¬
рустово дежа — одър яа койго раз¬
бойника Прокруст исетаент жор-
гвите он, нато им стеичат крака¬
та, ако били по-дълги ог теглото,
в разтягал краката ни този. които
бити по-къс—; 2. прен, изкуствени
мярна, към конто безполезно ос
нагажда наше е нае-лствен— иср-
й—.
нрсйонмвлсв (дат.) мед, разположен
вай-бл—зие до тнлогс иди до на¬
чалното много.
прскгвтгин (гр.) меД, славистични
болни е областта яи правото чер¬
но.
лрект—т (гр.) мед. възпаление ви ли¬
гавицата ни правете чарво.
пренте- (гр.) първи съставни част ни
отожни тумн, еб—квоненс истн-
д—нон— гериин—, отнасящи ое те
първото черно (ректуми. например
nрeκτорaтuя, пренторониа и др.
прокури (дат.) ост, 1. пълномощно
за зинсствина н търговски сделки;
2. възнаграждение зв танави рабо¬
ти; — прокурист търговски помощ¬
ник, ни иойто чрез прокурора с
дадене нравете ти управлява тър¬
говска къщи, ди подписва фирма¬
та, та сключва стотни, но яа и та
залага. продави я нр. —могите яа
стопанина; — прокура—ор (лат.) 1.
ист, е древния Рим — чиновник,
управляващ императорските зоми,
който събирал данъците; 2. рядко
юр, пълномощник. тсворсннк;
ирокурне—.
прокуратура (лвт.) юр. оргии яа дър¬
жавни власт. който осъществява
висш надзор зв точно изпълнение
ни законите, призовава яа съд на¬
рушителите яа закона и поддър¬
жа ебеинснието пред съди; 2. сът.
всичките прокурори при стии сът;
— прокурорски (фр.) отнасяш ое
де прокурори; прокурорски пар¬
нат. тлъжяоо—ти и канцеларията яи
прокурора; — прокурор (лат.) юр,
държаеси служител, иойто олети
за правилното нрилагаяо яа зако¬
ните; 2. държивоя служител, кой¬
то поддържа обвияан—еге е съде¬
бен процае.
пролине (лит.) меЛ, изпитано,- яли
уеневина навън яи вътрешен ор¬
гии проз оотеетноя или изкуствен
отвор.
пролактин (фр.) биохим, слизест хор¬
мон, който регулира млечната сек¬
реция у бозайниците
прелсгомона (гр.) книж, предвари¬
телни бележки; предговор ни го¬
лямо оъч—аеяна.
597
нрена—ор
прслегариа— (лит.) съвкупността нв
безимотните ктиен, сиромашията,
предни (вигл.) биохим, вм—нова ки¬
селина, нентс ое намира вън всич¬
ки прогоная.
нрелифарвцян (твт.) биол. размножа¬
вано нв клетката чрез детси-е.
лрол—фикацнн (дат.) бот. развитие
на орган е друг ерган, нойте с за¬
вършил своего развитно.
пролог (гр.) литер. 1. предговор,
увод, вънстсинс. встъпление; 2.
встъпителна част на произведе¬
ние. об—кисвсис на драна. е ко¬
нто ее говори за събития, конто
предшестват тези е драната; увод;
3.	е трcввсгрьнκиτa трагедия —
обръщение на автора към зрите¬
лите прати започнанс яа пиеса¬
та,в косто еа разказва митът, сг
който а бяла нзо—и -смита; 4. е ста¬
робългарската тн—ера—ура — сбор¬
ник от жития ни снстни.
предонгацин (лит.) продължение (яа
ерои), отлигвна; оторочка; ·— про-
ловгврвн етеречнаи, продължа¬
вай.
продувналон (лвт.) наносен; — пре-
луняеум (тит.) геол. окатан про¬
дукти от въздушни ерозия, свле¬
чен— от дъждове и порен и нас¬
лоени е подножието ни планини¬
те.
промонорня (лаг.) 1. ост. паметна бе¬
лежки; 2. търг. книга за записва¬
не яа търговски операции; 3. дни-
лонагичоеии акт за възвръщана яи
прави. конто са бити изгубени за
дълго врена; 4. некролог.
нромеристсма (тат.) бот, първична
образуви—ална тъкан ни зародиша.
Прометей (гр.) 1. миг-чая она яа ти¬
тана Апетое, откривател яи много
изкуства, нейто откраднат от не¬
бето сгъвн, зи иоото Заво гс нака¬
зал, като го приковат към едва
оката и сонет му кълвял посто¬
янно лорао—ваш—н дреб, след но¬
ете Хорвкъд го избавил; 2. прен.
всон—сд яи ноестц; олицетворение
ив прогреса; — проиетайски о—ра-
двтчсонн; — лрсистсон огън веч¬
ният стремеж към съвършенство
у човека.
промил (лвт.) етнв хилядни част от
вещо, означена оъе знака 0/00.
промниантев (тат.) книж, рядко из¬
тъкнат, нажав.
промискуитет (лат.) 1. ист. е първо-
битието общество — пътна сво¬
бода ни полов— свошояня прати
образуваното ни ооиойотвегс и
брана; 2. полови σнощcнuн о час¬
то оманншн са нартньери.
нрсмоеирвн (лат.) получаван учсна
отсиса е университет; — промо¬
ция 1. тържествено давано яа уче¬
на огонея; 2. офин-атис провъзг¬
ласявано яа токтер; — нрсмоунгья
(вигл.) търг. съвкупност от дейо-
гнил и мероприятия е маркетин¬
гов. рекламен и ценови характер
за ускорявано и увеличавано нв
продажбите яи стоки.
нромситсрнум (ти—.) 1. геогр, висока
чист от земя или оката. ненто са
излива навътре е мероте; яоо; 2.
анат, изпъквала иеог. сосбонс ни
тази.
нрцмπτг (англ.) търг. условие е меж¬
дународната търговия. ксето оз¬
начава незабавно изпълнояис нв
доотавиата яа о—они и ни остана¬
лите уотон—н и задължения ни
страните но договора.
промит3 (фр.) точно. назабавно.
промулгярам (ти—.) публикуван, обя¬
вяван (закон); — иромулгацин пуб¬
ликувано.
иронв—ор (дат.) анат. едни о— мус¬
кулите яа проgи—щнидиτa, койтс
н движа навътре; — пронация (таг.)
1. анат. завъртване навътре, нап¬
ример зивъртваве гърба ни ръката
нвпрод и др; 2. спорт. пр— фех¬
товка — положение ви ръката вв
проннарнн
598
фехговчин е пръстите към земя¬
та.
проанвран (гр.) ист, вън Византия
— държавен чиновник. на нейто
о дадена земя зи издръжки; — яро¬
вин (гр.) ист. 1. проз Първото и
Второто българско царстве — зе¬
мята, ненто владее бстнрнн; 2. във
Византия — феодална ферми яа
заплащано на висши ч-невяни—
чрез разтанано от държаната ни об¬
ласти зи гнхнити издръжка
прояонянилан (дат.) грам, иеотонмо-
нсн.
лрсвсвенрвм (Ta—.) произнасян; —
прсвснсирвн кей—о ое а проявил
явно е политическите си или тру¬
гя убеждения; етянлсн. ясно еп-
роgолая·
пропаганди (твт.) дойнсот. целяща
привличано на привърженици
(политически) и зи разпростране¬
ние ни църковно учение; — про¬
пагандирам дайогвим е цел та при¬
влека привърженици; — ирепаган-
Т—ст разпространител; aгuгигор·
иролигвцин (Ta—.) книж, разпростра¬
нение, размножаване, разширс-
1—0.
пролив (фр.) хим. наоигсн мастен
въглеводород С,Н„ който сс на¬
мира е земния гиз. е нефта и н
ирокяягизевото, употребяван ка¬
то гориво зи двигатели о вътреш¬
но герано.
прцнарционтон (гр.) език, думи о уда¬
рение яа третата сричка открия.
пропедевтика (гр.) въведение е ня¬
коя наука; — прснедеетнчеок—
подготвителен.
иронолор (лиг.) ав, пории, витло ни
евмотет, хеликоптер и тр.
пропил хим, одновалентен радикал
С3Н7, остатък от пропана.
пропилен (гр.) 1. арх, преддверие или
тържествени входив ограда, разра¬
ботана на—о портал е одна или по¬
вече недовиди или арки; 2. е Ак¬
рополи е Атинв — мраморна стъл¬
ба е колонади; 3. литер, сборник
е характер на ингцлотuя·
пропилен хим, безцветен газ. нена¬
ситен вьттоβeдeрeg, получаван
при сухи доотиладин нв някои ор¬
ганични съсдиненин.
препозиция (та—.) 1. книж, предло¬
жение. 2. спорт, съвкупност от ус¬
ловия. предвидев— зи състезание,
лрспстнс (гр.) Топливе вещество,
лчотои клей, е който пчелите за¬
мазват входовете и нукяв—яинто яа
кошарите ои.
пропорционален (дат.) оъразнорон;
пропорционална изборна системи:
при конте еа опазва дойо—ви—ол-
яето оъо—нцщонuо можту гласо¬
вото яа избиригалита н политичес¬
ките партии; наля оо всеки слей
о— яиоолснисге да бъде предста¬
вая е изборно учреждение; — про¬
порция 1. съразмерност; 2. н иа—о-
на—икати: равенстве ив 4 вст-чи-
яя. е— иоя—о първата оо о—ивсн към
вторити така, какте грога-в към
четвъртата.
пронриотор (фр.) собственик.
иронулеин (лвт.) меД. ендоинсо— към
потягане ниНрод при аннон забо-
днваянн.
пророгация (лат.) юр. 1. прано яи дър¬
жавен глави да продължава оеон-
н—а яи нирланонти; 2. продължа¬
вана орени на действие (яи закон,
договор и др.).
нреоаитср (дат.) вонс—евт но нади-
нива, който правя дисекция за
илюстрирано ни лекции ле ана¬
томия; — нрсоангура 1. длъжност
ни просонтор; 2. патологическо от¬
деленно е болници.
нроекснитин (гр.) църк. 1. принася¬
на; 2. първата чист от литургията.
пс време ни конто ео приготовля¬
ват от хляб и вино частите, които
що послужат за извършвано тайн¬
ството Евхаристия.

599
протеза
лрсенрнбярвм (дат.) юр. 1. обявявам
някого изнъИ законите; 2. обявя¬
вам някего за олисоя; — проск¬
рипция (тат.) —згоянино от отечес¬
твото масово (бсз съд) яли обявя¬
вано извън закени.
прослойка (рус.) 1. геол., тънък меж¬
динен идиот; 2. техн. отлигвно яи
нещо във вит ни пласт; 3. полит,
общоогвони група, състояща оо ог
хора, зи конго ои с—тич—тслн— оп¬
ределен— професионални и други
признаци.
проспект (тат.) 1. изложонис на пла¬
ва и съдържанието яи нещо (ивир.
съчинение); 2. програма, реклами,
на-влог; 3. театр. театрални де¬
кори е дъното яи сцената. конто
дават общи гладни е дълбочина;
фея; 4. е Русин — приви широка
и дълга улица е годни град; 5. муз·.
видинатв част нв орган; 6. фин,.
документ, съдържащ информация.
за компания във връзки е нева
оинеин на войните цсяни книжа.
прсеноктирим (тат.) 1. геол, изотсз-
ван зсин—та идиотовс зи минерал¬
ни заложи; 2. разш, изследвам.
просперитет (тат.) уенох, благоден¬
ствие: благосъстояние; — преоло-
рнрвм вирен, процъфтявам; имам
уонсх.
простата (гр.) анат, жтозв е гсто-
мина и ферми ни костен е външ¬
на секреция, разположена пред
п—кочв—н мсхур у мъжа, и проз
предната й част минава п—нечви-
нг канил; — нросгатизън (лв—.) мед.
затруднено уриниране пр— хи¬
пертрофия или друго хронично за¬
боляване яа нрee—aτaτи·
простатит (лит.) мед. възпитание яа
проотитнатв жлеза.
проститутка (лвт.) жона, конто пре¬
дава тятс—ц еи, развратница; —
прости—унран развратнича. кур-
варотнан (зи нари); — прости—у-
цин 1. занятието на проститутка¬
та; 2. съвкупността на всички
прсст-гу-ни.
ирос—рицин (лвт.) мед. голямо изто¬
щение или uзнcиощяβaвc при
тажия инфекциозни болести, нап¬
ример при коронон тиф.
просфора (гр.) църк. ивиеов хляб, от
който отви чист еа употребява зв
извършвано тийяетвсго Евхарис¬
тия (причастна; безкръвна жерт¬
ва), и останалата нарязана на хап¬
ки ео раздава ни богомолците и
са нарича нафора иди aяτuдорa·
протагонист (гр.) I. театр. е древ¬
ногръцкия театър — актьор. ксй-
го изпълнява главни редя; 2. прен.
главно действащо ляно.
претакт—вий (лат.) хим. радиоакти¬
вен елемент от групата ни акти-
индитс. зя. Рв, пор. № 91, полу¬
чаван при разнадиното яа урана.
нротамаян (гр.) биохим. най-простите
белтъчни вошаетна, конто ио ео
пресича— от топлината я под дойо-
тн—отс на хидролиза образуват
ΒΗ-ΒΟΗ-σοΛ-ΗΗ.
прогантрин (гр.) биол, по-ранно съз¬
ряване яа тичиин-тс е сравнение
е близалнсто нв иео—нни, съшо ло¬
рино съзряване на мъжките поло¬
ня органи у харнифрод—гни жи¬
вотни.
протеаз— (яем.) биохим. група ензи¬
ми (лепена. —релеин и др.), ко¬
ито предизвикват разпадане ни
белтъчните вещества при обикно¬
вени -синора-ура.
иро—ажо (фр.) нейто са намира под
зашита, покровителстван; — ире-
—ожирии зашитаваи, покровител¬
стван, закрилям.
про—ази (гр.) 1. меД. е ортопедията
— —зиуотвояи чист ст дърве. мо¬
тал. плаетмаоа и други, конто еа
поотавн на човешкото тяло, за ти
замоин изгубена или отрязана со-
тоотвана част; 2. език, присъеди¬
нявано яи февона или сричка е
протеид—
600
начатого ни дума за благозвучно.
про-сит— (гр.) биол. отожни белтъч¬
ни вошсогвв. образуван— от овър¬
звано ни белтъчни о всбслгьчв—
вещества, нъи конто оо отнасят го¬
лям брой о— оазнинтс. хормони¬
те. хемоглобинът. квзсняът я тр.
лрстсив (гр.) биохим, общо название
ни преот—то белтъчни нсщоства
(албумини, глобулини, протиин-
вн я тр.); — прстонвсторання
(ион.) меД. течение чрсз вкарвано
е организма ни белтъчни вещест¬
ва за активизнриво на здравните
преодоон.
Протай (гр.) 1. мит, морско божес¬
тве я пиог—р ва детфивсвн стада.
она на Нангун, нойто может та
нон— нъяшн—н он вид по жела¬
нно. превръщат е вай-разл—чв—
оъшсогвв, проднотн я стихии; 2.
прен, елинотверов—о нв вечно про¬
менящата ос природа; 3.прен. не¬
постоянен човек.
протсн-орв- (лит.) покровителство нв
слаба държава от по-онтна; — про¬
тектор покровител; — протекция
понрев—тстотво, закряла, защита;
— ^0—0^-011—3’. покровителст¬
вена системи. конто ина зи цол на¬
сърчение ни ноогнего производс¬
тво; вит търговска политика, про-
тииве провеждана от държавата,
конто помага зи развитието ни на¬
ционалната промишленост я сол¬
еното стопанство чрез гнхявти за¬
щити от конкуренцията яа чуж¬
дестранни фирми; — протекциов-
но мн—ц мято. е косто ос облагат
вноонито индустриала— стоки. о
нот да ос облагодетелства— мест¬
ните пронзводсвин от този рот.
протерозойски (гр.) н оъчот. проте¬
розойски ера — вгорити ори от на¬
чалото яа историята ни зоинга,
прсз конге ос появяват първите
организми, и н края н — първите
сухоземни растсв—н и организми
е твърд еколог.
лротаогвн— (твт.) последовател ни
протсотинетното; — протоставст-
ео учение на протестантите, не-
ато еа състои е тона, ти оо изуча¬
ва— точните яа Св. Пиоав—о, ко-
о—о ди бъда иезаннонио от преда¬
нията и авторитетите; хряот—нин.
които протестират орошу потио-
ничоотнотц ни ии—оличосиита чер¬
ква.
протсс-ицян (лвт.) юр, възражение;
—	протестирам (ли—.) 1. възразя¬
вам, противопоставям са (ни не¬
що); 2. протестирам полици, съ¬
общавам ни нотариуси. чс поли¬
цата но с платена ни срока; — про¬
тест изявявано ва всдовелетно.
несъгласно, неподчинение.
прот—Н (λβ—.) физ, е атомната физи¬
ки — —иа ни най-токнн и най-раз-
проотравов изотоп ни водорода.
зв. Нр ат. —. 1,008.
прогнат— (гр.) зоол:. общо обозначе¬
ние зи всички οτιο^ού^™ (най-
малки и прости) жив— еъшсотни;
—	протистологин зоол.. наука зи
лрст—от—та. за едноклетъчните ор¬
ганизми.
пре—о- (гр.) първи съставна чист яи
олежн— дум— със значение: 1. пър¬
воначален, първичен, например
прототип; 2. ο’οτβογοτηβηβ но зна¬
чение ва виеш. старши, глинен.
например пρоτойоρоН·
нротеносгнар(иН) (гр.) ист. виеш оа-
вониин е ородвоноксвна Бълга¬
рин. който завеждал царското сък¬
ровище.
nроτотор, иротогниин (гр.) обшиис-
нн чнвсввин. кой—с гласно яи
площадите съобщава разпоредба¬
та ни властта; садени глашатай.
лрстозов, иротоднион (гр.) пръв дя¬
кон.
ире—озоолегня зоол. днт ог зоелоги-
нтв. конто изучава отяоилот^чяито
организми (иротозоа); — иротозо-
601
прототип
он (гр.) зоол, едноклетъчни жнве-
т—воии организми е по-стсива
клетъчна оргая—зац—н от бикторн-
Η—Ο.
протоинтоонрцнойокя (рус.) 1. език.
иойто еа отнася до общояндеов-
репейенин праез—н; 2. който ео о—-
наон до първоначалната нитсов-
роленока общност.
прогоНараН (гр.) пръв свсшовни (съ¬
щата титла ео тава и яа заслужил
овощонни).
протокой- (лат.) бот. едноклетъчни
водорасли.
протоколирам (гр.) 1. съставни про¬
токол; 2. впяовм решеи-нта от за-
оотинио е прогонела; — протокол
1. юр, записки на нзнизнив—нти и
рощовннτa ва заседанието —ти
събрание, конто —мат стойвеет ни
официалов документ; 2. юр, до¬
кумент, е който са удостоверява
вяксй факт. установен оъе свиде¬
тели; 3. юр. официален акт зи на¬
рушавано ва обществения род,
съставен за привличано ва винов¬
ните лед етговсрноот; 4. - юр. акт е
рошения на международни конфе¬
ренция, конто —ии— сита на меж¬
дународен договор; 5. установен
начин ни отношения я род зи отар-
щuнcτвe е ранг я ста—у— и пра¬
вилни процедура при официални
размоин я отношснин можту дър¬
жави— глави и диплеиат—чоокн
представители ; кодоне за дилто-
иитнчоокита стннсинн; — прото¬
колно— тина, иоото вот— протокол
на заеатин—а.
протон (гр.) физ. устойчива отоион-
тирни частица на ядрото ни а—она
е нолож—тслон електрически то¬
вар .
протонеолит (гр.) геол. проходен по¬
рнел от древвокииоввня вон (па¬
леолита) към новокаиоввия ней
^οολ-ύβ).
протонотарий (гр.) ист, главен тасв
писар и първо отел патриарха ду¬
ховно дядо е Цариградската цър¬
кви.
протоплазма (гр.) биол, главният ото-
мант, от кой—о еа състои живот-в-
ската и растителната клетка; —
протсплает (гр.) биол. най-важна¬
та съставна част на клетката,
включваща нротонлазни—и и ор-
ганоитита и счи—вта кито основна
OT-HUHa.
протопоп (гр.) н. нрегойорой; — про-
топрезентар е. протонсраН; — пре-
—опоадт пръв ноеод. доеният цър¬
ковен певец; — про-оенигот 1.
длъжностно т—цо при патриарха,
ксето а монах и живес е патриар¬
шията; 2. у яае: помощник и за-
иоотниН на владиката е ати—н—о-
тритнвнс и съдебно отношение;
сбнииовоно ирхинитр—т -ди епис¬
коп.
про—онтор(уе) (гр.) зоол. рот двойне-
дишаши риби, ке—те иннонт н
Централна Африка я проз еух—н
период се заравят е тинята, нъдо-
то продължават да живеят олод
пресъхването ва водата.
нро—оровеоиве епохи. предшестваща
Ронооаноа.
претеосвиот (гр.) ист. началник ни
оснастите. отяа от вай-виолитс
длъжност— нън Втората българска
държава; — протоотрвтор (гр.) на¬
чалник на телохранители и на въ¬
оръжен огрят нън средновековна
Българин.
прототип (гр.) 1. първообраз, ори¬
гинал; 2. литер, действително ли¬
ца, иооге о поолуж—то ни автор
като образец зи създавано ви ли¬
тературен образ яд— тип; 3. биол!.
примитивна форма, смятана като
основа ви дадена група; 4. техн,
изработено е одна -ти няколко
бройни нроонт—раяо зи уовенвино
ново изделие, ноете служи зи из¬
работвано, —зпитаино и за отот-
прототрофен
602
ранявано на трощκн, донуенати
пря конструираното му,
прототрсфон (гр.) бактеор, който из¬
ползва авсрг—нти от овотл-яити н
енвтозвтв ни протоплазната.
лротуберанси (лвт.) I. астр. огром¬
ни гвзое— изригвания, но-то ео
наблюдават е хреисофсрата ни
Стъндс—с или над воя, тсот—га-
ш— нв височина до 500 000 км.; 2.
анат. изпъкналост. тъна нздв—н-
ηβ.
профаг (гр.) ген. молекулни вони-
фоки—езна форма яи фиг, съста¬
вени от чиста дсзоно—рибонунло-
-веви н—оолняа (ДНК), свързана
е гснонива бактериалната клетка.
профаза (фр.) биол. първа фази ни
иарнон—незита, непряко деление
яи клетъчното ядро.
префин яовожв (но известен прод¬
маг); — профвна—ер (τβ—.) оонър-
бигол; — профанация (лиг.) сон-
всряннано, кощунство, иалсчтн-
тотно отвошонно към нещо, кс-
сго ос ползва е всеобщо уважение;
проява ни невежество, олоштнеа-
но ни наше хубаво; — профани¬
рам цeнворнявии·
професиограма псих. кратно списв¬
ано яа талона професия; — про¬
фесионална характеристика доку¬
мент. който съдържа еводония зв
професията и достатъчно пътно
отразява ширен кръг особености
нв специалността, ни професията;
нсихичоен— функции, необходи¬
ми за дадена професионална
дейност; — професнография псих.
област на знайното, чиН—о пред¬
но— а снегът ни профоси—то и тях¬
ното опноан—с ст глот—шо на
изиокнан—нта. предлесии към чо¬
века.
професионален (лат.) по занятие; —
професионална тайна приво и дълг
ни токаря иди адвоката ди но съ¬
общава другиму гинни, поверен—
му сг клиенти; — профсоян зана¬
ят. лоотонвис занятие е цат про¬
питание; — професионална адап¬
тация псих. ирсцоо яа приобща¬
вано, лрнолсосбнваяо нв начина¬
ещия към прсфоо—сваляата
дейност. условията на —руд. не¬
вян келоктин и достигано е опти¬
мално кратно врсме на норматив
прензветитстнсот ви труда; —
професионална консултация псих.
о—отоии от пe—хeлого-подaготи-
чески и мод—ц—воки меронринтин
за разнринана и продснлвано раз¬
ностранните способности ни под¬
растващите е оглсд та ям се по¬
могне по-обооновано да нинравнт
избор ни лрофоонн; — професи¬
онална пригодност псих. установе¬
но нан-гелнне съответствие меж¬
ду янт—видуалня особености ни
професионалиста и оподнфнкати
иди ничсетновото сноообриз—о яа
предназначения му трудов поет.
професор (твт.) 1. преподавател н
уя—ворс—тот е най-внооксто науч¬
но знание 2. прен. разг. човек, кой-
—о имв годами позяинин е дитона
област; — професура лрофеооре-
ни нaгcтри·
профил (фр.) 1. изглед нв д—дото,
глодиво отстран—; 2. есрт—натон
разрез яа предмет. за да ео продо-
—ввн вътрешността; 3. съвкупност
от ооновн—то чарти. която харак¬
теризират някоя професия, опо-
цналиост; 4. клон от опсцнилнеот
във внощо учебно заведение; —
профилирам (ит.) 1. спец. опреде¬
лям, очортивин профил, оочая—о
на нещо; 2. онродотни дял от ня¬
коя оноц—алноот.
профилаксисис (дат.) предпазвано; —
профилактика псих. предпазвано от
болест— и пс—хичссн— разстройс¬
тва чрез медицински, трудсвох—-
гневни и социалнопсихологичес¬
ки мероприятия, здравна прооно-
603
псамофитв
га я т. .в.; — профилактичен пред¬
пазен; — профнтангорнум (лит.) 1.
мед. точебно заводон—с зи болни
о теки хронични заболянанин. нъ-
дото ес полагат грижи зи укрепва¬
но на здравото ян бсз прекъсвано
на работа; 2. прен, поношенно зи
предпазен ремонт ни машини.
профит (фр.) лачилба; — профнти-
рам -зет—чаи печалби.
лрохибитянси (лвт.) запретителен; —
прохвбитивно мито вноокс МИТО,
ноото нети да направи вноса яа
—знсотви с—оня невъзможен.
прохирса (гр.) оборн—н ст законите,
—здитов— от внзинт—йоняя импе¬
ратор Василий I я онвовотс му
нсжту 870-878 гст.
процедирам (Ta—.) 1. онизвам опре¬
делена процедура; 2. дейогвви,
постъпвам по определен начин; —
процедура (дат.) затълж—тслоя хот
на действие при —зпълвонио яа
вещо; родът, но нейто со вети од¬
но съдебно тото; процедурата о
иного сложна.
процент (тат.) огогнити чает от ве¬
що (%); печалба ни етотнх. лихва,
доход.
лроцссионекв (Ta—.) зоол. семействе
полорудн е нафявечервонннав—
крнто. конто причиняват вред— ив
гороннто дървета, особено ва дъ¬
бените я иглол—cгниτо·
процесия (тат.) тържествено шос—ние,
процесор (англ.) комп. 1. уо—роНотес
зи обработка ни данни ; 2. цент¬
рално фувнцноввтво устройство
на изчиот—тотна нищ—ни, извър¬
шващо основните изчислителни
опорвд—и; 3. програма на ЕИМ
чн—то функции си ти интерпре¬
тира и изпълнява uнστруйн—uτо·
процесуален (лиг.) отнасяш ео до съ¬
допроизводството; — процес 1. на¬
чинът по нойте ес внте—зисяя
същността ва едно тяло: процес
на гв—свото, ни размножаваното;
2. послодоватотон род от измене¬
ния, характери— за разв—т—сто на
някакво явление; разнитно, раз¬
вой, хст; 3. юр. установен от за¬
кони род зи дойетвянти на еъд пр—
разглеждано яа съдебно тото; оъ-
депронзнодо—вс; съдово (тото н
съд).
прошнуровам (рус.) нввървнм тефтер.
κβ—τβηηοηηβ книги, оправдателни
денунонти и др., номериран и
подпечатван, за да на се губят —ля
злоупотребява е —нх.
η^7Τ0ΒΗ3’Μ (фр.) учение ви френс¬
ки тоорогнн яа дрсбнобуржеазянн
социализъм и анархизъм Пиер
Прудов (1809-1865), несте иде¬
ализира тробинто огекопрсизве-
тнтоли.
прурнт (лвг.) меД, сърбеж но кожата
-ТИ НО ЛUГИHUHИΓO·
прустит (фр.) минорат оъе светло¬
червен нвнт. от нойто оо получа¬
ва ерабре.
поили (гр.) църк. т—р—чви религиоз¬
на псеон от свройснн произход зи
възхвала ни беги; — псалмист (гр.)
1. автор на псалми; 2. дроввоон-
ройок—ят цар Давид; — неалмодян
(гр.) 1. начии нв лесно на поил¬
ия, наподобяващ иетстнчсока
декламация; 2. прен. новсгонно
говсрено; — псалом (гр.) пътна е
благоговейно религиозна посев;
тържествена нооон; — поил——кин
(гр.) 1. църк. обредно поено е из¬
точноправославната църква; —з-
точночорковно поено; 2. разг, кни¬
га е църковни поен- я неги зв из¬
точно носно; — псалтир (гр.) книга
ни дар Динид е псалмите му.
повинти (гр.) геол. обшо назвав—а ни
ссдононтн-то скали е гетеинви вв
зърната от 1 до 2 ни, например
пясъчници и пясъци.
повиофн—и (гр.) бот. раотов—я, ко¬
нто в—ронт е песъчлив— торса—,
пустини и дюни.

посндо-
604
псовдо- (гр.) във връзка е друг— име¬
на, като ирно—авка, значи: лъже
— лъжлив. воворон, недействите¬
лен.
псевдоандроним (гр.) книж. мъжко
—ис, пеовдовни вв жена.
леонтевр—резв (твт.) меД. трайна вс-
вер.иалва подвижност между две
част— ни дълга кост вследствие ни
нозараовита фрактура.
несетог—ням (гр.) книж, жевок— има,
псевдоним ни мъж.
псевдоним (гр.) изи—олоно —на, под
косто ео изявява писател иди друг
тнсрсц пред ^ηοο-βούο.
псевдоподи (гр.) зоол. вроиояни из¬
растъци ст про—онлазнити у стнек-
ло—ъчи—то я инион няогойлогьч-
ня организми, конто служат зи
тяхното твижоняа. зи яаиярано ни
храни.
псефитн (гр.) геол, общо низванно ни
седименти- окали е големина нв
късчо—в над 2 мм. например ча¬
нът, конглонориг—, бренчи.
псиломелан (гр.) минер. групово яма
яа жетезсчери— ноло—дяи и оо-
р—тойриотатн— ветия манганов—
окиси.
псилофити (гр.) палеонт, група мно¬
го стар— изнонаои— организми,
конто иниат корони, еъо ситно
различно можту стъблата и дие¬
тата и еънеси без диета, не смята¬
ни ни—о предходници ни риотов—-
нта; ботив—чсск— клас папрато-
в—дни растения, най-примитив-
инте от -нх.
пеятсза (гр.) меД. липса на ноенн;
плешивост.
поягакоза (гр.) меЛ, остро вирусно
заболяване, продавано на човека
ог папагали, придружено със сил¬
на тросни и белодробни усложне¬
ния.
Пояхан (гр.) е гръцката митология:
красива дснейна е попорудов—
крита, (еб—чава ог Амур) като
ел—дотвороняо ни душата,
психиатрически (гр.) отнаонщ ос до
ноих—атринга; — психиатър декар
яи душавин—о болести; — психи¬
атрия псих., 1. науки, която се за¬
нимава е изследваното, днагасо-
т—д—ривсто и лечаниете на пси¬
хически заболявалия; 2. болнич¬
но заведение, нлнянка, е конте еа
лекуват хора със сериозни психи¬
чески разе—ройотва.
психика 1. псих, субективен образ,
отраженно ни ебокт—вн—н свят и
постоянен вътрешен регулатор на
даНноотга; 2. душевния овят ни чо¬
века; — психическа атмосфера
псих. ингограляо еъоголяис ни со¬
циалната ленхина е групата иди
нстентива, -яхна по-днниннчни н
сравнение е психическия клина—
ебша интегрална характеристика,
конто а съвкупност ст начини и
форми зи изявявано ни оеи—атни-
гв психика е датой момент; — пси¬
хическа изолация механизъм яи
отчуждавано на човека о— хората;
— психическа мобилизация вре¬
менно акт—в—знранс на елемен¬
тарните способност— и волоня—а
качества, необходими за изпълне¬
ние ни дадсви задача или дейност
на възможно ний-внооко кол—чос-
твоно-кичсотнояе раннишо; — пси¬
хическа съвместимост езаиияо съ¬
ответствие между свойствата на
членовете яи дадена група или нс-
тснтнв, косте включва взаимна
симпатия; — психични болести
или психози мед. белсегно разст¬
ройство ни човошка—а психика,
кос—о сс пронвнва нзцнто иди пре¬
димно е ве-адекватно отразявано
яи рсалвин овят, е нарушавано на
певодон—стс. пременя ни разтич¬
ан ограни ни психиката; душевни
болоот—; — психически климат от¬
носително устойчива и динамич¬
на ебша психологическа харанта-
605
психологически
рнот—ки ни групата или колекти¬
ва, нонто отразява трайни чснеш-
к— взи—иооτнощония я о трайно
състояние на груневото (ноток-
т—внсто) съзнание; — психическо
висш продукт на иатор—нги; фун¬
кция, свойство нв особено олеи-
ння къс материн. нарочен човеш¬
ки мсзък, е съответни част— на
кой—е са приема, съхранява и пре¬
работва информацията за овоти; —
психичен (гр.) тушеван; ненто ес
отвион до по-хината.
психо- първата съставна чает от
сложи— думи със значение „душе¬
вен ”, „душа”.
психоанализ психологическа онотс-
ии, предложена от 3. ФроНт е края
нв 19 вок обши тоср—н и мс—од зи
изследвано и лекувано яа нарви—
я психически разе—роНетна —ли за¬
белязания посредством асоци¬
ации — одни от тсоротнчнн—о ос¬
нови яа фрейт—зни; ~ психоана¬
литик меД, локир, спониатиот но
психоавитизи,
психогенен е съчетание е психоген¬
ни забсднваяян събирателно поня¬
тно за такива зиболявавин. конто
ес предизвикват продиине с— пси¬
хични разстройства, от ко—тс ний-
ширско разпространени ои невро¬
зите и психогенните психози; —
понхогаветика клон е генетика-в,
кой—о оо занимава е янтовин. ус¬
ловия, пр—ч—в— и закономернос¬
ти ва наелодетвонати обусловеност
ни психичвнтс ботози и ви про¬
даваното яа наследствена инфор¬
мация е лонолсн—нта.
лонхеграф—н nσнхолотнчcσκо он—оа-
вио, характеристика яа личност¬
та. иоете продставн развнгиотс,
индивидуалните сосбовеотн и
оноообразнсто яа по—хичсокин об¬
лик на даден коннрстсв човек.
психодиагностика самостоятелна
психологическа дисциплина, сис¬
тема от научи— знания я истод—
за опознавано —вдивидуатвоотта
на чевока е неговата неповтори¬
мост, е ногонято психически ка¬
чества. разглеждани ка—о психи¬
чески кемнпояснт— за регулирано
на дейността му.
психодрама псих. метод, прилаган сг
психоаналитици и сон—оиотрнс-
—я при лекувано ни душевни за-
ботявиння, чняте същност с ана¬
лиз и разрешавано на тнчв— пси¬
хологически проблей- ни човека,
психоза псих.. умствено. душевно раз¬
стройство, умопомрачение; пси¬
хични разстройства, обосебоя— н
отдалия бслоотни единици — ши¬
зофрения, ниннакалво-допрооив-
яа психози, алитолоня и тр.
психолингвистика гранична научна
област можту психологията и лин¬
гвистиката, е кснто ос изследва ре¬
чевата дейност ни човека и ло-
спониатвс оτвощоIHоτо мсиду
системата сзик и оз—ковита спо¬
собност.
психологическа диагностика учев—с
за нототято за класифицирано и
подреждано яа хората но понхе-
тог—чоокя и пσихeф—з—eлот—чоσ-
ки призивни.
психологически (гр.) о—ивенш ео до
нояхелог—нги; — психология 1. на¬
ука зи факторите, механизмите и
зикононорноет—то ни възникване¬
то, развятно—о и проявяваното нв
психиката кито субективно отра¬
жение ни обоктнвння овят, изгра¬
ден е мозъка обриз на действи¬
телността, въз освови и е псисш-
га. нв нойто ео осъществява уп¬
равлението яа дейността, придо¬
биваща у човека т—чвоотов харак¬
тер иди просто, наука зв душата,
зи активно отражение ни дейст¬
вителността ст човека и животни¬
те; 2. учебен предмет по тази дис¬
циплина; 3. учобв—к но понхоло-
пснхометрия
606
гин. 4. съвкупност е— психични
процеси, обуславящи определен
нид тсйяоот; 5. психика, особе¬
ности яа хирактори; — иснхсдсг 1.
оноднилнот но ненхолег—н; 2. поз¬
навач на човошна—а душа, душо-
ηοτ.
пснхометрия (гр.) псих.. част от опит¬
ната психология, ненто изучава
трайността и бързината яа психи¬
ческите явления; техника и „из¬
куство” за измервано ни психичес¬
ките нвовяя. на първо мното ум! и
яатотсит.
лояхсмсгсрса псих. който ео заклю¬
чава вън въздействие яи психика¬
та върху двниоя—ята, отнионщ ос
до извършвано ни волеви дв—ис-
инн; — пенхсмотсрнкв събирател¬
но поянтно зи психически регу¬
лируемата моторика, към ненто
опадат двниовннтв, Стойката на
тялото и тонусът.
тонхснсерсзв (лат.) мед, остаряло по¬
нятна зи функционални, респек¬
тивно понхотег—чви οότοηβ-η,
главно неврастения я ноторин:
ясвроза.
лонхсинка наука, ч—Нто предмет с
нзототвавоте на по—хнчоокита
дейност ни чонски я жинотнитс о
цат та оо използват изследовател¬
ските резултати, разкритите прин¬
ципи и закономерности ни тази
доНяоот при проектирано яа тех¬
нически уcτроНeτни·
психопат (гр.) 1. душевноболен. ду-
шовворазстреон човск; 2. прен.
дут, откачен, неадекватен; — пси¬
хопатичен (гр.) мед, кой—о а е раз¬
строена психични дейност; пси¬
хопатов; — психопатия (гр.) меЛ.
разстройство ни понх—чсоката
дсйнсот, душевно разстройство;
патологичен характер, формиран
сонси пот влиянието ни външна¬
та среда и е резултат ни вродена
нопълвенсннеот на норвнита сис¬
тема; — психопатолог меД, специ¬
алист по психопатологин; — пси¬
хопатология (лат.) мед. ивуна зи
пояхичян—о проноси е техните ог-
ктсвовин и разстройства; патсто-
гин на тушснин-о заболявинин.
психопрофилактика дял яа пояхохн-
гноната, е нейто ос разглеждат
предимно продегвратнвиноге яи
разогрсйогвата н психическото
разнит—о и предпазваното ст пси¬
хически ял— душевни зибстява-
н—н.
психосексуален мед. кейте ео отна¬
ся до особеностите яи лета яа
психическа основа.
понхоосизсран (лат.) псих. зи остн-
воя оргия — който възприеми въз¬
буда и предизвиква уоощвяо.
психосоматични разстройства меЛ,
разстроен— функции яа органи и
о—етсин, кито последица от въз¬
действието ни поихсгрaвнuрaщu
фактори.
психотерапия (τβ—.) псих. лекувано яа
дани понхнчоони недъзи, нервни,
лонхнчсонн и други зибстнеавня
е подобрявано прноноеебимостти
яи човокв към окотнято уелсн—н
ни живот е лоиошта яа е—отана
сг нолониоечоно подбрани плано¬
мерно използван— психологичес¬
ки и педагогически сродства зи
въздействие; въздействие върху
бедния посредствен убсждовно,
хипноза я др.; — психотерапевт
меЛ, лекар. специалист пс лс—хо-
тогин.
психотехники псих, област ст психо¬
логията, конте включва е офорага
яа своите изследвания многооб¬
разни задачи зи прилагана яи пси¬
хологическите звания при роша-
евио—о ни практически въпрос—,
свързани главно е трудовата
дейност ни човека.	*
пояхстан псих, чсвон, който о загу¬
бил връзки е реалността, способ-

697
птнлоза
кос—та он да учие—ва е действи¬
телния живо— я да установява хар¬
монични отношения о тругя—с хе¬
ра.
психотропен е съчетание о неяхот-
ровян вошоогвв сотоотвсня вещес¬
тва или еннто—ичис подучени оъ-
сднноннн, конто таНотвит възбуж¬
дащо нт— заглушаваше (психот¬
ропно).
—оихсфаривкологин наука за лекар¬
ствата. конто въздействат върху
психическите функции; нентс
изучава психотренинге ефекти ни
медикаментите и възможните пси¬
хически и други странични явле¬
ния.
психофизика (гр.) псих, наука, ко¬
нто —зслотви оτвощонинτa можту
душоннин и телесен живот. осно¬
вани о— Фехнор; направленно н
понхофизяологннги яа еот—нити.
чиитс продотав—тсля еа опитна— дв
установя— закони ни математичес¬
ко съотношение между онта—а ни
gagea дразНител и воличиви—а нв
предизвиканото от него усещана;
— психофизически който оо отна¬
ся до психофизика; — психофи¬
зически пврвлолнзьи туат—етичоя
принцип е психологията, според
нойто лонхичнито и ф—знчя—тс
явления еъшсегвуват паралелно;
~ психофизически дуализъм (па-
ралелизъм) псих, дуалнотично ре¬
шавано яа лояхсфнзнчсокнн проб¬
лем, при ксето еа приема, чс пси¬
хическите я ф—знелегичеок—тс
процеси протича— паралелно и ио
влияят един на други; признават
оо двсто ничити ни би—иото — ма¬
териалното (толсоно) и духовно¬
то, — психофизически монизъм ре¬
шавана яи ионхоф—з—чсокнн проб¬
лем, при което ео признава оимо
олио одивотнаво начале нв бити¬
ето — матор—нта яли съзнанието.
психофизнология (дв—.) псих, ТНЛ 0—
понхстогннта. който изучава съ-
eτнощон—огe можту поихолег—-
чаонн—о процаеи и физиологични¬
те нвлоя—л; обтает яа изододва-
яян. е които ос разкриват мате¬
риалните основи ни нонхнивтв.
психохигиена псих. науки зи правил¬
ното психическо развитие и зи за¬
пазвано психическото (душевно—·
тс) зтрано яа личността,
психрометьр (гр.) метеор. урот зв из¬
мервано ни температурата и влаж¬
ността яи въздуха; влагомер.
ленхрофнлн (гр.) бот. за ристания —
огутслюбиви я влаголюбивн.
психрофити (гр.) бот. растения, не-
ято вирент яи отут и нлипв·
психрофобия (гр.) мед, белсзвов
ограх от отут и нлити·
псора (гр.) Диал, красти.
пеоряазие (гр.) хронична кожна бо¬
лест.
псофометьр (гр.) уред, употребяван
е телеграфните и телефонните съ¬
общения зи измервано ни елект¬
рическите нвнрожояин. нонто съз¬
дават пиразитянто шумово върху
линнито.
птарияотев (гр.) палеонт, г—гиятоко
хвъркато беззъбо нозозойеко вле¬
чуго е 7.5 то 8 м размах ни хриле¬
те; — нгорягоядон (гр.) анат.. лс-
дсбоя нв крило; нр—ловидон; —
нгсредвнгял (гр.) палеонт. вид из¬
копаемо лстншо влечуго оголоин-
яа от врабча до годни орел, е доб¬
ро ризвити зъби и къса опашни;
— птерозавър (гр.) палеонт. изко¬
паемо летящо нозозойске влечу¬
го; хвърчащ гущер; — итарснодн
(гр.) зоол. подклас мекотели, яа
конто кракът а разви— е кр—ловид-
ня норки.
птиалин (гр.) биохим:. сизин. кой—о
ес съдържа е слюнката и подпо¬
мага храносмилането. като разла¬
га скорбялата.
птилоза (гр.) мед. възпатан—о ни ръ-
птоза
608
бв ни нлопичи, пр— ноото онилват
H—ГΛHTO·
птоза (гр.) 1. меД. опадано на гор¬
ния клопич; 2. наго втора състав¬
на дума, означаваща опадано иля
смъквано ни някой орган.
птолемеев сб—кновове е оъчогин—о;
—	птолемеева сис—она математи¬
чески тоерин зи двнисНисте на
планог—тс еколо вопотв—инити
Земя, конте теория позволява из¬
числяваното ви тнхнето нелоие-
нио н нобогс.
птомаин (гр.) биохим. органично азо¬
тного съединение на животински
белтъчния; трупни отрови.
нубертс— (лвт.) възмъжаване, нача¬
то ни потони зрнтоот; период ни
полово съзряване, нойто со харак¬
теризира е появяване ви вторич¬
ни полон— белези я окончателно
формирано ви полевите органи и
на подовите жлези.
публика (тат.) съвкупността ог зри¬
телите яд— слушателите; хора. не-
—то са се събрали за известна цол;
—	пубт—чов (тат.) янов, достъпен
зи вончнн ; — публичност яввоот,
гласност; — публичен дом овсдв—-
чески ден, където работят прео-
—нтутни.
публикация (дат.) обявявано, давано
да се напечата нсщо, давано ни
гласност (чрсз почита); — публи¬
кувам разгласяван (чрез почити);
напечатвам; — публицистика вос-
тнинаротве; — публицист вестни¬
кар, журиидно—.
пуд стара руска мярна зи тегло; 40
фуяти или 16.38 кг.
пудел (ном.) породи малки кучата, о
къдрави носни.
пут—иг (ангт.) английски —раднцн-
онон сладниш, печев вън висока
ферми е плодово.
пудра (фр.) ароматизиран прах, фин
и онтов, предназначен зи козме¬
тични, хигиенни и лочобвн ноти.
луорнервлсв (тат.) меЛ. слад ротитен,
родится.
Пул' (тур.) 1. копче; 2. малък дървен
или неналон тнои, е нейто сс иг¬
рае табла.
пул2 икон. обстивонно яа предпри¬
ятия и фирми, които уотановяват
единни нови, работя— съгласува¬
не и разпределят печалбите по до¬
говорен начин.
пулвсряза—ср (ти—.) урот за пръска¬
но ни точнсоти е с—тяи капч—ци;
— нулеоризацин (фр.) разпръсква¬
но на точнооги иди прахово във
въздуха ни фини частици е по¬
мощта ни пулверизатори.
путная е Америка — опален или път¬
нически вагон е но-готси- удоб¬
ства от об—йновониго вагони.
пулмонален (ли—.) белодробен; леку¬
ваш бедите дробове; — пулмотор
(тат.) меД. днхатолон апарат зи ав¬
томатично и изкуствено дишано
при отучая ни задушавано, удавя¬
но и тр.
пулп (тат.) 1. плодово, обработан—
със серен двуокис, зи да се зала¬
зят вроионне от ферментация; 2.
техн. ситно оиляви рути, разбър¬
кана е вота ял— точни разтвори¬
тели зи извличано на мотала -ти
за обогитявано чрсз флотация; —
пулпа (тат.) мед. сърцевина е зъб-
нита кухина, състояща со ст воре.
т—нфатича— и кръвоносни съде¬
но, но—те хранят зъби.
лудият (дв—.) меД. възиалоино нв зъб¬
ната нудив.
лулнозов (твт.) меЛ. състоящ ео от
мока маса; моеос—.
пулс (ти—.) 1. равномерното бионо ни
главни артерия, вследствие рит¬
мичното точена ни кръвта по нея,
тласкана ог сърцато; 2. прен. вър¬
веж, ход; — пулсация (дв—.) физи¬
ол. ритмично бионо на сърцето;
нутонрано; — пулсирам (дат.) фи-
зиол. зв сърна иди нрънонооов съд

609
пуцолан
— бия, туптя.
вулсв—ор (твт . ) техн, 1. урсд който
прензнсида равномерни механич¬
ни тласъци; 2. утаечна машина е
неподвижна скара, но пулсираща
струя, използвана за обогатявано
ва полезни изкопаеми.
пулт (тат.) 1. муз. педетввка за во-
тн, сб—нвсвонс зи д-р-гсят; 2.
техн, .маса или табло овибтани о
кеятрслве—зиорватствн уроди,
сигнални знаци и органи за уп¬
равление на електростанция, про¬
мишлени и други сбокти; 3. техн.
централен команден пункт за уп¬
равление на движението е трае-
пор—а, снабден със сигнални апа¬
ратура.
пуми (инд-ив.) зоол. хишан амери¬
канок— бсзайв—к от оеиоНотно
Котки е нафнножътти хубава ко¬
жи; кугуар.
луна (перуин.) 1. геогр. внеоно сту¬
дено плато; 2. меД. южноамери¬
канска итавивока болеет.
пунически (тат.) 1. кир—игонскя, фи¬
никийски; 2. прен, лукав.
пунктирам (лвт.) 1. отбелязвам е точ¬
ки; 2. . залагам (ни карта пари); —
пунктуален точен; — пункт 1. точ¬
на; 2. точно озвачсно мното.
пуиктоация (лвт.) грам. 1. оне—енв от
нравила зи употребата ни препи¬
нателните знвди; 2. разположение
на препинателните знаци.
пункция (лат.) меЛ, пробождано е ку¬
ха игла е нннсн част ни тнлото за
изваждано на па-алогично насъб¬
рани точност е диагностична или
лечебна цел; — пунктирам меД,
правя пункция.
нувца (нем.) 1. техн, набивки е мо¬
тал, шомпол за проба ва сплав; 2.
печ. зинба.
пунш (ангт.) спиртно топло нитио.
приготвено от ранил иди рои със
захар, л—нон и тр.
пулила (тат.) гладен (чсрио—с е сне¬
то).	’
пура (исн.) добели цигара ог плътно
завити ноти тютюневи лис—а баз
ннижна ебвянна.
пургатив (та—.) мед, слабително; пур-
гагявно сродство.
пургаторий, пургяториум (лит.) рея, н
католическата ротигнн — мното зв
очиствано ог грехове ва тушите
след смъртта; чистилище.
нуризъм (лат.) език. стремеж да ос
изхвърлят чуждите туи—; — пурист
език. човек, който ес занимава о
нурязън.
пуритани (дат.) яиН-етрогито набож-
нин— е Англия; — пуританизъм
учсняс ва строго внрвиш—то, ко¬
нто ис допускат никанво волино-
тенна е богослужението и външ¬
ни знаци на бцгоночи—иниотс ка¬
то кръстове, нолоничонс и ир.; —
пуританстве понетсвис и възгле¬
ди ни пуритани.
пурпурен (тат.) тъмночервен; ~ пур¬
пур 1. нрночорвон цент; 2. е древ¬
ността — яркочервена бея, доби¬
вана от раковиви ни пурпурната
мида; 3. в—слогово багрило. ке-
ато еа нолучави чрсз брон—рано
ни -ητ-ήη-ηβ е οτσ’Ο—Η—ο ни ве¬
та; 4. ист. троха от яркочервена
тъкан кв—о признак ни разкош и
ноличио; багрсн—ни.
пусия (тур.) засити.
пуста (унг.) обширна степна равни¬
ни е Унгария.
пустула (лвт.) меД. гнойно мехурче
(пъпна, пришиа).
пут-опния (ангт.) фин·, право ва бъ¬
деща продажба ни цоннн книжа
но предварително съгласувани но¬
на.
нуцинг (нон.) пропират зи почиства¬
но и излъскване на иетатнч—ок—
претмогн.
пуцолан (нт.) спец, оката от вулка¬
ничен прензхет, упстребнвава
ситно смляна нато хидравлична
пфалц
610
добавки към цимента, ви нейто
придава по-голяна вотоплътноог
и водоунорвоог.
пфвлц (ηομ.) ист, 1. средновековен
императорски. критски дверец; 2.
област, управлявана ст пфатнг-
раф; — пфалнграф (ιομ.) ист. им¬
ператорски облиотон управител.
пфовиг (яем.) дробна ноиона моне¬
та. ранна ни 1/100 от мирната.
нфуят = фунт (Ta—.) нотов—н килог¬
рам; — лфуяд стерлинг, английс¬
ка ооневви златна OT-i-Ha.
лъбляк рялсНнгьвз (ангт.) 1. дейнос¬
тта на дадена търговски фирма,
иоониинин, съюз. и тр.. насочена
към общественото мнение; 2. про¬
фесията и практиката по извърш¬
вано яи такава доНноог и отчита¬
на яи реакцията яи дадена общес¬
твени група към тази тсйяоог; 3.
ο’οτοηιηοτο -ти отеповта ни
ефективност на такава дейност,
отразена е отговора яли разбира¬
ното ни обществената група.
пък (англ.) книж. дух-пакостник.
пьнчингбол (англ.) спорт, топни -тя
торба, пътна е пясък или трици,
използвана зи —ронировки яа бок¬
сьори.
пършив (рус.) жалък, прозрян, ни¬
щожен.
пюпитра (фр.) печ. малка масички,
конто оо поставя върху набори-го
нас— зи κоригирввc·
щоняτыр (фр.)н наклонени лотетив-
ка зв книги, яоти и тр.; пулт.
пюре (фр.) гъста каша ст овароня и
еиачнани зеленчуци.
р
Ра, Ре (еобе—н. египст.) мит, е древ¬
ногръцката ннтолог—н — първо¬
начално бог яи Слънцето, ноН—о
(съгласно один о— нитовото) проз
тонн плава е лидннти ся но небес¬
ния Нит, и вочер слиза е Произ-
псднлга. къдато продължава ис
подзеин—н Нит и ос сражава със
сндитс на мрака. Олицетворение
на творчосното начале, на вочне-
го развит—о яа живота. Носитот
ни идеята яи обновлението и хар¬
монията на носноси. Център яа
култа — гр. Холионод. Ра еа про-
вънлъщава е сокол (понякога е ог¬
ромна нотка). Изобразяван а като
чсвон е глава ни сокол, уноячаяи
със олъячов д-ок. Пе-къоне стана
глиная бог. създател ни ево—и, пок¬
ровител яи Егинот и фараоните.
Отъждествяван е Амон (Аиоя —
Ри). През Сродното царство Амон
и Ри еа смнтани зи едни бог. Ели¬
ните го отъждествява е Халисо —
Ря прен, слънце.
раб (отб.) слуги; роб: раб Божий.
рабаб (ир.) муз. арабски лъков инст¬
румент е ризл—чна форма яи ро-
зояиторнати кутия, отгоре е спъ¬
ната ксжи.
рабат (фр.) търг, отстъпка.
рабнес (лат.) 1. мед, более— бне; 2.
прен, книж, нрост; лудост; — ра-
бвческя (фр.) който ео отвасн то
рaбиcо·
рабиц (яем.) строит. циментова -ти
нимовтово-вирови иазитни върху
толони мрежа, конто а окачени на
носещи конетрукцин.
рабулист (лиг.) книж. ост. бърборко
(зи адвокат); лице, което извърти
ио—нявга; — рибуляотяки извърта¬
но ни но—яяв—в.
раван (тур.) умороя hohok— ход —
ло-банен от тръс.
рвнотни (нт.) ист. ононигитолно ук¬
репление пред крепостна става.
ривон (nоро·) бот, 1. растение е ши¬
роки вакъдреи— листа и грездо-
вида— оъцвот—н; 2. растение гор¬
чив бурен.
ранената (фр.) бот. растения. лодоб-
61J
радий
ни на палмата я банана, които ви¬
реят е Мадагаскар.
ринонтух (хол.) текст, 1. тебот ле¬
нен плат зи корабни платна; 2. нит
плътна нвмучаи материя.
рави (овр. учителю) —н—та давана яи
учител; също давини на Исус ст
учеянд—то му.
равин (овр.) духовно и същевремен¬
но учено л—но у евреите. аеройо¬
ни евсшаннян; — равияат (фр. и
гр.) 1. съест ва равините; 2. длъж¬
ност на равни.
равноаностол рея, ранен ни апосто¬
лите (св. Кирил и Методий).
равнобедрен триъгълник триъгълник.
ни койтс двото стрия— св риния.
рвгада (гр.) меД. матки, но болезне¬
ни разцепвания яи кожата, Kora-
то с станала нееластична. об—к-
вонево но ъглите яа устата. уст¬
ните. ануси, гръди-го зърна и тр.
Раглан, Фнцрой Джеймс Съмърсет,
дорт (1788—1855) воен, фолтиар-
шал, главнокомандуващ британс¬
ките о—л— е Кр—ионита война
(1853—1858), загубил дясната ея
ръка е битката при Ватерто; -мо¬
то му обаче а оеързияе ио е воен-
нита му кариера. в е характерната
зи ноговете вроно мота; — раглан
еж. роглвя.
рагу (фр.) нотно от ои—во нирнзинс
месо оъе зеленчуци.
рид (англ.) физ. единица, ранна яи
100 — оргв сиерг—н, зи количест¬
вено определяно яа йонизираше
тъчове.
рити украинско яиредно събрание,
радар (ангт.) спец. електронна уред¬
ба зв откривано и определяно чрсз
радиовълни мсотоноложсяисго яи
ризл—чв— обонги във въздуха. во¬
дата и сушата; рagиолоκaгор·
радиа (σΒΗΟ^.) —игла на -яд-йени
феодален етатотст.
радиален (дат.) спец. койтс а във нит
на тъчи, които излизат от один
център; лъчовидсн; — радиан
(лат) геом·. 1. ъгъл, ринса яа цен¬
трален ъгъл, ч—ято раиови стоя¬
ча— от окръжността дъга о дължи¬
на. ривна на радиуса Н; 2. сливи¬
ци мярка зи измервано ни ъгли; —
радиант (лат.) астр. точна върху
яобоояата сфера. от конто изхож¬
да— нидиня—а пътища ни ио—сорн-
тс ни одна и еъщ нстоорон поток,
радиатор (лат.) техн, 1. приспособ¬
ление зи отсплон—о, състоящо ео
от свързани —ръби -ти ребра. през
които протича гороши пара яли
води; 2. приопоооблов—о от тънки
тръби, използвано зи охлаждана ни
двигаготи е вътрешно горова яи
превозни средства; — електричес¬
ки радиатор радиатор е нагрева¬
телен етсмоят. ноноотон е —зота-
иионво μβολο.
радиационен (ст ти—.) нойто ес от¬
нася до радиинин; — радиационна
химия тнт о— хининги, койго изу¬
чава химичните процеси. извър¬
швай— под тойетниото на ндров—
и други йонизиращ— лъчения; —
радиационни поражения патологи¬
чески —змейовия, възникващи н
организиа на човека под въздейс¬
твието върху него ни голямо кс-
тичсотве йенизнраш— излъчва¬
ния; — радиация (лат.) 1. тъчиоти
онорг—н, нен—о слънцето изпращи
нв замн—а; лъчение при оосбов вид
експлозия; 2. хим, физ, изпускано
ни тъчиога сиерг—н. конте ос раз¬
пространява във нит ва електро¬
магнитни вълни: коои—чна. гини.
рентгенови, ул—равиологови. ви¬
дима светлина, инфрачервени,
тсплинв— и радиовълни ; 3. хим,
излъчвано вв рид—еакт—внн тъч—
при оноплозия ни агонии -ти во¬
дородна бомба; 4. спец, излъчва¬
но яи вещо от центъра към ок¬
ръжността.
радий (тат.) хяи—чсн еломевт, зя.
радика
612
Ra, пор. № 88, иг. г. 226, проявя¬
ва о—лни рид—оакгинвест; — ра¬
диоактивност свойстве на вяно—
атон— о нсогаб—лв— ядра да ео
превръща— овновство е други чрез
радиоактинис разпадане; — ради¬
оактивен нр—тажавиш тази способ¬
ност; — радиография 1. рентгено¬
ва фотография; 2. снимка напра¬
вени по този вачня; — радиоло¬
гия науки зи рентгеновите тъч— и
тяхното лр—тоисвяо; — радиоско¬
пия 1. проникване е рои-говев-то
тъчи; 2. прсглсд е рентгенов апа¬
рат; — радиотерапия лекувано о
рентгенов— тъчи.
радика (твт.) 1. растението глухар¬
че, чяй—о корони еа лочобни; 2.
нлидито лиеги ни глухарчето, ко¬
нто оо използват зи салати.
радикален (дат.) 1. коронен, совс-
всв: радикално точение = неров¬
но лекувана; 2. свойствен ни ра¬
дикална ниртин и рид—нид—зън; 3.
привърженик ви крайни доНетнян;
— радикализъм о—ронож възпри¬
етите принципи да ео прокарва—
непременно н нв вонка цена е об¬
ществото; — радикал 1. човек.
койтс ясни коронн— преобразува¬
ния н управлението; 2. привърже¬
ник нв радикалната партия, ко¬
нто ео е—рони да намали и оиокчи
сгроминто янононичеонн разли¬
чил е обществените клася; 3. мат.
знак за извличано на керон; 4. хим,
устойчива групи а—он— е молеку¬
лите яи ннкои химически съсдн-
наяин, конто може ди промивани
без изнснсн—о от одно съедине¬
ние е друго и придава олоцифн-
чан характер ни състнисв—оте; 5.
члси ни радикални ниртин; — сво¬
бодой ратикит хим. — неустойчи¬
ви, чоето инeтe ангина- частици.
образувани ог молекули при от¬
късвано сг —нх ни атоми.
радикулит (лиг.) меД. възпаление ви
коренчетата яа гръбначномозъч¬
ните верни вследствие на изме¬
нения е прошлоннто вв гръбнач¬
ния стълб (ериетнав—н, костни из¬
растъци и др.).
радио (дат.) 1. pad, безжично прода¬
вано чрез cлойτрeиaтв—τвu въл¬
ни видалочс звуково, говор, му¬
зики; 2. радиопредавател; 3. ради¬
оприемник; ридисанирит; 4. дър¬
жавен или обществен -ист-ту— зи
разпространявано ни ннфернаи—н
е помощта ви електромагНитнито
вълни ни ризотонв—о; 5. съкрате¬
но от раднетолофон, радиотелег¬
раф. радиостанция; — радиоапа¬
рат урсд за прнонино и продавано
яи радиовълните; радиоприемник;
радиопредавател; — радиоабона-
мент такса зи прано да ос използ¬
ва рад-опр-сив-н.
рад—е- (лат.) първа съставяй чист на
сложи- туни еъо значение: 1. кой¬
то еа отвион до радио; 2. който ео
отнвсн до риgояиκτuвяeоτ·
радиоастрономия астр, тнт от аст¬
рономията. нойто изучава косми¬
ческите гола въз основа на излъ¬
чени и отразен— радиовълни.
радиобиология дял от биологията.
нейто изучава действието ви йо¬
низиращите излъчвания върху жи¬
вата нагория, яачнннто зи защита
от норазяващого ин дсНсгн-с и
използваното им н мед—цниата и
селскостопанската практика.
радиогенен (гр.) хим, свързан по про¬
изход е разпидиното на радиоак¬
тивни вещества.
радногониометър pad. радиоприем¬
ник зи определяно посоката на
продаващи обикновен— или спе¬
циални сигнали ратиоотанд-н, из¬
ползван е кораб— и самолети зи
определяно ноогонотоиояиого ям
спрямо прсдвнашата етани—н; ра¬
диопеленгатор.
радиограма телеграма. предадена и

613
радиомаяк
получена чрсз рид—онълни·
радиодерматит (лит.) меД, възпале¬
ние ни коииги, предизвикано от
йонизиращи тъчи.
радиодиапазон физ, облиот на спек¬
търа на магнитните колебания о
дълги вълни. конто еъогесготви вв
радиовълни.
радиоелектроника (радио- и елект¬
роника) днт от тохн—чаек—то на¬
уки, кейге изучава нотсдитс я
сродствата зи продавано я обра¬
ботки на информация но жичен я
бозж—чсв Π’—, никто я съвремен¬
ните устройства е автоматиката.
рад—еслоион— (раднс- я оломовт)
хим. ридноинтнвоя aTOMCiT.
ритвоепяталиг (твт.) мед. заболява¬
не ни уо—нити кухини. дихателни¬
те пътища. храносмилателните ор¬
гани и други. нроднзв—кине ог
външни —ти вътрешни източни¬
ци на йонизираш— тъчонин·
радиоехо физ. 1. повторно приема¬
но на вече ирист рад-оо-гивл яа
къси вълни; 2. пр—снияо ни собс¬
твен— сигнали е утгракъея вълни,
отразен— от големи продна—я, на¬
мираш— ео яа иъ—н нв разпрост¬
раняваното им.
радиожурнал (фр.) журн. лернодн-
чоокс радиопредаване, иоото ео
състои от материали от различи—
жанрово на определени тони; —
радиожурналист журиат-ет, ней¬
то работи е еиетони—а ни радисраз-
пръекнаяото; — радиоинформация
журн, информация. проливана но
радиото; — радиоканал pad, съв¬
купност от радиотехнически уст¬
ройства. продвизначов— зи прода¬
вано и приемано ни -аформац-н
по определено -рисе.
раднокоманда pad, онгват. който са
продава нс радиото за управление
работата е автоматически устройс¬
тва и прибори.
радиокомпаратор (лат.) pad. прибор
за нзисрвавс иапреженноте ва
олактричооно—о поло нв продава¬
щи радноогиянн— по метода на
оравнояяато.
радиокомпас техн, уред за автома¬
тично определяно яи ъгъла, склю¬
чен между сота яи оинототи (ко¬
раба) и направлението на водеща¬
та радиостанция (рад-офир).
радиоконтрол техн. надзор с помощ¬
та на ридиоотоктровв— орадотва-
ритнолнннн pad, 1. съвкупност от па¬
ралелно нт— ноолодоватотво ра¬
ботещи рад—оканали; 2. спектрал¬
на дивия яи излъчвано на хими¬
чески етеиевт или ο’οτ—βοη—ο и
диапазона яа радиовълните.
радиолирни (Ta—.) зоол, разред моро¬
ки едноклетъчни организми, ч—-
ято клетка а е радиална онистрин,
радиология (гр.) физ. меЛ. наука зи
лъчистата овартня, получони нрн
разпадането ва рат—сантнев—то
елементи, свойствена на рентге¬
новите лъчи, я зи тяхното прило¬
жение при лочснно ни злокачест¬
вен— и други образувания; — ра¬
диолог 1. физ, сиоциад—от но ра¬
диоактивните явления; 2. меЛ. ле¬
кар, еиеи—влнст по лочснно е ра-
дноактнвян всшоетви.
радиолокация, техн истод зи откри¬
вано и сирсдоднис нсотенолоис-
н—оге яи даден сбонг чрез облъч¬
вано е ултранъс— радиовълни; —
радиолокатор техн, устройство зи
открнвино яа зони— (надводни) и
въздушни ебонгн и определяно
тяхното местоположение е ното-
т—тс ни радиолокацията.
радиолот (хол.) ае, pad. урод зи оп¬
ределяно височината нв самолет
с помешта на рид—eохо·
радиомаяк (рус.) pad. продавателни
радиостанция е точно определе¬
но местоположение, конто изпра¬
щи условни рвт—оо—гнит— през оп¬
ределени нн—орвалн яа еамотс—н
радиометеорология
614
я кораби. зи да определят место¬
положението он; рад-сфир.
радиометеорология метеор, pad., на¬
ука зи влиянието ни метрологич¬
ните условня върху разпростране¬
нието ни радиовълните е атмос¬
ферата и зи прилаганото нв ради-
систод— зи нзотодваяо ни тропос¬
ферата; — радиометеорограф (гр.)
метеор, прибор. изпращан е би¬
лон е агноофсратв, който автсиа-
тнчоокн противи по радиото сиг¬
нали зв температурата, налягано¬
то и влажността ив въздуха.
радиометрия (гр.) 1. физ. днт от фи¬
зиката, нейто изучава нич—я—то зи
измервано на лъчистата енергия;
2. геол. начин зи търооно яа по¬
лезни изкопаеми. който ео осно¬
вава ви различната радиоактив¬
ност ни онатита; — радиометър
(гр.) физ. 1. урсд за измервано
онорг—нта на излъчваното ог да¬
дено тнто; 2. урот зи енрсдстнно
преминаването ни лъчистата овор-
гин е топлинна иди кинетична.
радионавигатор ав. мор, урот зи теч¬
но определяна географските ко¬
ординати яа мнегото яа кораб иди
свиото— чрсз радиосигнал—. полу¬
чавани От брегови сигнали— ра¬
диостанции. работощи синхронно;
— радионавигация ав. мор опреде¬
ляно координигяго, посоката, ско¬
ростта и тругя е помощта на ра¬
диотехнически уе—ройстев. разпо¬
ложени на обокти или е всиод-
ениня гочйя·
радионекроза (гр.) меЛ, умъртвявано
на тъкани от въздойотв—сто на йо¬
низиращи облъчвания.
рвлнонадсвгвцнн (радио- и петоига-
н—н) pad. определяно местополо¬
жението на радиостанция е пс-
мош—а ни радиовълни; радиозаси-
чияе; — радиопеленг (хол.) мор, ав,
посока, от ненго оинозап—оващи-
яг ес кораб иди самолет чува сиг¬
налите яа рад—сфир; радяозиооч-
ни; — радиопеленгатор pad. урод с
рамкови автони зи определяна (за¬
сичано) пооокити, ог конто сс раз¬
пространяват определени устевни
сигнали.
ратяолнлюлв (руе.) мед, миниатюрен
радиопредавател, чрсз койтс са
получава— оводанян зи състояни¬
е-ц нв стомашно-чревните пъти¬
ща и др.
радиопират човск. който оо включ¬
ва н риднопродивияян от незиро-
гиотрярини частна радиостанция;
— радиопнратство волана нв ра-
дионродаванян ог нсзарсгястр—ри-
ни частив радиостанция.
радиорелеен е съчетание радиорелей¬
на линия pad, — ливня за радиов¬
ръзки, конто со ο’ο—οη от ратина
присмиоиредавагетни рад—еетан-
u—и, поолодоватолно приемащи.
усилващ— я ' продаващи сигнали
одна ни други.
радиосовда 1. метеор, урод зи изс¬
ледвано ни ниоонято слоово на ат¬
мосферата. изпращан о балоя; 2.
pad. геофиз., нниулсинно прсдвна-
толяо-нрионно усгроНогно зв нор-
т—килно оонд—рано яи йевеофо-
рати зи установявано на поглъща¬
нето и кр—т—чнято чоетотн ни ра-
т—свъляито е Нонооферн—то ото-
овс.
ридяоопоктрескопян физ, днт от фи¬
зиката, нойто изучава розевано-
иого ногръщинс яа радиовълните
нън вошосгниги.
рвт—отолана—рин (гр.) техн, готонот-
рин о ридиотохничоеки средства.
радиотелемехавнка (гр.) техн. съв¬
купност о— метод—. чрез конто ео
нов—родирв я управлява някакъв
технически пронес от ризотонн—с
ноородотнем рaguо·
рвдясталеекоп косм. извънредно чув¬
ствителна рад—олоканиовви отин-
■ цин о гигвигонн размери за при-
615
разезд
сианс ни ритиоизлъчванян ни вс-
бсовя тела; — радиотелескопия
(гр.) 1. -зедеднаво ни радиочес¬
тотните излъчвания ни иобосянтс
тола о нснош-в яи радиотелескоп;
2. използвано яа рад—одонитор зв
изследвано на Луната я ни мете¬
ор— о ноиошти яи ρитяeохо·
радио—арапин мед. лекувано о ос—сс-
тневи радиоактивни елементи или
Ο НЗО—СНИ.
радиотранслацня (фр.) pad, препра¬
щано ви рит-опродиван-н нв да¬
лечна радиопредаватслии отаиц—н
чрсз но-бтизка пряонае-нротава-
толни станция; — радиотрансла¬
ционен (дат.) е еъчотанио радиот¬
ранслационен възел съвкупност с—
радиоуредби, радиопредавателни
ирожа и виеонцговоритоли; ради¬
овъзел.
раднофар pad. радиопредавателни
станция, нонто продава радиоте¬
леграфни сигнали е определен ри¬
тъм, но който иорабято и самоле¬
тите определят точно местополо¬
жението ои.
рид—сфнзнки физ. тнт от физиката,
който еа зининиви е явленията н
раднотсхиннатв.
радиофикация (ли—.) строителство на
мрежа от наиграли— радиостан¬
ции, гравотацнсини предаватели
и рaдиоρaзпрьонвиτолни възли; —
радиофицирам (лат.) обзавеждам с
рид—отранелииионон възсл.
раддсфсн (гр.) pad, урод зи превръ¬
щана яа олонтренигннтвнто тъчи
е звуково.
рaт—сфогс—олcтрвф—н раз, пролива¬
на вв фотографски евникя чрсз
радиовръзка; — рвтнсфотсталсг-
раф pad. уредба зи продавано нв
фотографски ов—ини чрсз ради-
свръзка.
радиохимия хим. дял ог химията,
който изучава рад—еактнвннтс
отсиант— и тохн-то съединения.
рвдирвя (ηομ.) печ, е съчетание ра-
диран образ — обриз, който с из¬
дълбан е игла върху ис—влиа пло¬
чи, зи ти ес отпечатва нато ръчсн
дълбок почит.
рвтнруяг (ηοη.) печ, дълбекопачатон
отпечатък ог ръчна проси. изва¬
ден от нар—оунияи е игла сригн-
налаи рисунка върху нагадив пле¬
ча.
радист (рус.) риg—оτологрaф—оτ·
радиус (тат.) 1. геом, нрава линия,
прекарана от центъра яи кръга до
окръжността; 2. прен. книж. област
яа разпространение ва нсщо, кс-
сто изхеита от някакъв център;
сбосг; 3. анат. разположена откъм
големял пръст ноет на иредраин-
ете; лъчева ноет; — радиус-вектор
(ли—.) мат, 1. етеочки, нонто съ¬
единява фокуса ни елипса, хипор-
бола, нирабети е дадена точка от
кривата; 2. е координатна систе¬
ми — разотена—отс на титана теч¬
ни те началото ви носрт—нат—тс;
3. т—винти, нонто съединява фо¬
куса е тнло, тенжсшо ео снело на¬
го но отнитични орбита.
ритон (гр.) хим. ратнеик—ивон еле¬
мент, зя. Rn, пор. № 86, ит. т. 222.
ратор аиинсневиано ни румънската
телеграфни аганцин.
разакия (тур.) нит бнто дробно гроз¬
да, без осмия.
развод (ολβη.) 1. напускано (жена,
мъж), разваляно на брачен gотe-
вор; 2. оинна на караула и заема¬
не от вонил маотвти. конто шс па¬
зят; — рвзведач вачатв—н ни ка¬
раулна група, която еновяна —ли
бива оиовова.
разведка (рус.) разузнавино,
разгелдисвам (тур.) сварван, случ¬
вам, намирам (инкого, когото тър¬
ся); — разгеле (тур.) тъкмо (нав¬
реме).
рвзозт (рус.) матка конни команда,
конте по врсме на война оо —зн-
разкладна
616
рвша напред за събирано ви све¬
дения за неприятеля и местност¬
та, зи ди държи връзка между от¬
деляйте войскови чист— и др.
разкладка (руе.) определено коли¬
чество хранителни прсдунг—. от
конто трябва дв са пр—готв— тен¬
та храна зв βοΗβ—η-το.
разколник (руе.) носин, нейто са от¬
клонява от православната църк¬
ва, срстнн; отцанв—к; — разкол
орсс, отклонявано от вярванията,
разслоявам (руе.) разделни ви соци¬
ални —ли класов— олосва; — разс¬
лоение ц—тотов класов ил— общес¬
твен строй; — разслоНив разсло¬
ение.
ризурв (лат.) голо, обръснато кръгче
на тенего ни католически духов¬
ник; тонзура.
разхищение (руе.) разграбване, про¬
пилявано.
разценка (руе.) търг, усгияевнванс
ни цеви зи е—ен— -ти услуги.
разчет (рус.) 1. сметна, предварите¬
лен план; 2. предположение. на¬
мерение.
райбер (ηομ.) 1. наталяо приспособ¬
ление за затваряно ни прозорци,
врати, капан— и лот; 2. техн, ръч¬
но —ти иaщ-aяо оеч—ве зи раз¬
ширявано и тесбрабстнавс на
предваритолае пробити кръгли от¬
воря; — ранберувам (ιομ.) техн.
разширяван или иочне—вам отво¬
ри и дупки е помощта яи риНбар.
райграс (иигт.) бот. общо название
ив няколко паркови или пиоищ-
яя τροΗ—.
райе (фр.) 1. прани надлъжна шарки
ни или—; 2. нойто а ни райсти.
райн (яем.) печ, чисто разяждано нв
.металическо κлищо·
район (фр.) окръг. околност нетно-
донотнсви ви вннсс учреждение
или длъжностно лица. определе¬
на му за действие; — районирам
разделни на райоин.
райсмас (нам.) техн, инструмент зи
-зтогтнво ни ливни, успоредни е
ръба ва —здодното; чвп.
райсфедер (вам.) 1. техн, помагало
зи чертано ва дня—— е туш; 2.
удължител за използвано яи къс
мстив.
рийешяни (βοη.) техн. гелнив т—вня
е ферми ни Т зв чертане ни дълги
уопоредв- ливни; дивоат.
райх (ηομ.) ист. германската дър¬
жави; империя; — райхсвер (нам.)
ист. германската редовни войска
от 1919 то 1936 г.. създадени по
Версийтонин договор е сграинчов
брой 100 000 души; — райхсканц-
лер (ιοη.) ист. название яа ми¬
нистър председателя на Горивния
от 1871 дс 1945 г.; — райхстаг гер¬
манско народно събрание.
рак 1. зоол, чорунчоото животно; 2.
меД. бодает: злекичоотвоне обра¬
зувание, иоето ео превръща н ра¬
на, конто ео разширява яаеколе.
ракел (нам.) печ. тънък стоманен
НОж. КОН—О ИЗСТърГВИ ΗβΛ^ΗΟΤΟ
мастито от начигвиги форма при
дълбок начат·.
ракета (нем.) 1. дев от добата хар¬
тия. напътвана е барут и привър¬
зана към тъдгв пръчки, колго ка¬
то са запати, издига се нагоре. лу¬
на ее, ките осветява и образува ху¬
бавя фигури; 2. (англ.) свалов об¬
ръч е опнати (кръстообразно)
струни и снабден е дръжка зи уд¬
ряно при игри ни тенис; 3. летате¬
лен апарат; 4. мор. трансп. малък
пътнически кораб, коНто ео дви¬
жи бързо вв подводни крита; 5.
воен. нит боен снаряд.
рання (ар.) о—лво алкохолно нитис,
подучено чрез тосгятаннл на фер¬
ментирали нлодонс; — ракиджий¬
ница нсношсн—с. е ксето са нари
рик—н; — рикяджнн (тур.) 1. про¬
изводител ви ранил;2.човек. ксй-
те обича дв ние рик—н.
617
рани
ракертсивв ад. —зелнрив проводник,
но който ео въвежда тон от градс¬
ката ироиа де пстробитствата
уратби е сграда; захранваш про-
ветв—к.
ракурс (фр.) изк, положение ви изоб¬
разяван е перспектива предмет със
ситно съкращавана ни отдалече¬
ните от предния план чиоτн·
рит— (ангт.) спорт, продължително
автомобилно състезание нс пъти¬
ща е много контрелнн пунктоно
и е определен режим вв тв—ио-
вис.
рима (вам.) 1. строит, носеща ксв-
с—рукцин ва ограда -ти съоръже¬
ние, съставена от вонсдвнжвс
скронов— помежду си гради; 2.
техн. общо вазнавне ни геомет¬
рично не—зненяеи— конструкции,
конто служат кито опора или ос¬
нова, към конте ее закрепят час¬
тите ни иищнвa. ировезвс средс¬
тво и пр; 3. ранни.
рииизвв (ар.) довот—нт несоц ни мю¬
сюлманския лунен календар, при
който внрваш—гс постят — ис ятат
от изгрев до затоз слънце; 2. нос—,
гтвт.
рамаяна стара -яд-йена спелая ни
санскритски сзик, конто синова
подвизите яи героя Рана.
ранбуйс (фр.) 1. порота —ьннорунн—
иернвесевн евцс, с-гдсжтанн за
вълна и месо; 2. замък близо до
Париж.
рвмбуре (фр.) 1. наложен платеж, из¬
пращане стоки ис пощата иди но
железницата, която ще сс плати
от нелучи—олн при получаваното;
2.	фин. многозначно ловн—нс. ши¬
роко използвано е е—отоиити на
разплашан—нта.
рвибутва (малайски) 1. бот. малайс¬
ко дърво; 2. плодът ав това дър¬
во, недебеа на настов е бедли,
който под кората има мточвобят
желатинов сочен плот.
рами, рамия (малайски) бит. вит ки¬
тайски коноп е много здраво влак¬
но, коН—о вирео я е Япония и дру¬
ги стрини.
рамка (исн.) 1. дървена, гипсова или
желязна околовръстна обгради нв
картина, врати; 2. прен, граница,
•предал; 3. строит, вид веосши
коасгрукцин, конто ес състои най-
малко о— две грети, свързани здра¬
во в краищата; 4. прен, гривица,
сбесг. продел.
рампа (фр.) 1. предната чист от сце¬
ната в театър, където онотнт лам¬
пите; 2. издигнато място окото га¬
ра — непосредствено то релояте,
за говаро-разтоварвн работи.
рамстег (ангт.) пачона нт— пържени
пържоли.
ранверсман ав. фигура сг висш пи¬
лотаж, при конте синода—ът про¬
моин остро посоката ва движени¬
ето си е ъгъл от 90°.
ранг (нем.) чия, степен, висота: хо¬
тел първи ранг = хотел първа кла¬
са; — ранглиста (нем.) спорт. вий-
добря—о играчи е дидсв вяд спорт,
рангоут (хот.) мор. всички обли дър¬
вени или стоНиаеа— грети ви пла¬
вателен съд, който служи зи зак¬
репяно яа корабните нъжа—в, плат¬
на. мачт— и под.. зи поставяне на
сигнализациова— светлини и нр.
рандеву (фр.) среша; любовно ов—и-
двао.
рандеман (фр.) 1. чист дебне от фаб¬
рично преработени материали, из¬
разен е продаат от определено ко¬
личество суровина; 2. количество
производство яи машина зи опре¬
делено врсне.
ранжир (фр.) воен. редово ни войни¬
ци но в—оеч—ни; — ранжирам (фр.)
рсдн войннд—те и ковете не ръст;
— ранжировка ротона всйннцито
я ковеге по ръст.
рани (нид.) 1. съпруга ни раджа, ив
цир иди принц; 2. индийски пряв-

раница
618
носи. царици.
раница (нам.) кожена или платнена
торби. нонто нойниц—тс, пътници¬
те и —урист—тс носят яи гърба си е
багаж.
рваулв (та—.) меД. малко тунорче под
езика.
ранчеро (исн.) нр—тожитал ва око-
товъдна форма (ранчс) е Южна
Америка; — ранчо (нси.) 1. ско¬
товъдец чифлик или форма е Аме¬
рика; 2. разг. дробно стопанство
или градива извън град.
ранили (лат.) хим, трайни багрила,
подучени от неактивни я—гроза-
н—в— и февстви азетокоинонен-
тн.
раюира (нам.) спорт, недебяе ни са¬
бя право и гнояо чстириръбсо—ц
сръжно е остър връх, ноеге ео
употребява зи фохтунаяс; — рапи¬
рист спорт. фехтонач ив рапира.
рапортьор, репортьор (фр.) лссто-
ниси сътрудник яа воотаяк, ксй-
те събира ессиидноен—то яовнян;
— рапортирам донасян, съобща¬
ван ниснонне или устно по уста¬
новена форма за състоянието яи
едиа работа; — рапорт донесение.
съобщение. e—чaτ·
рапсодн (гр.) дровнeгрьuκ— странс¬
тващи панд—, конто поели откъси
от носните яи Омир; — рапсодня
(гр.) 1. откъси от „Илиада” и
„Одисея”, ист— ог странстваш—
древногръцки исен—; 2. свободна
инструментални композиция, чн-
ято мелодии еа нзс—н цт народни
пасни.
раптус (лвт.) меЛ. 1. нилутонвас
доНотвно вън вид ни пристъпи;
сграбчвана; 2. остро състслино ав
възбуда, ирет—зв—наве от ситен
депресивен афект.
раса (фр.) 1. всяка група от насоле¬
нного ви земното кълбо, яи ненто
условно тодлт човечеството опе¬
рат физически оссбсяоо—н и приз¬
наци (цвят, ферма на главата, очи,
носи, ръст), ае нспритсиаваш—
ванзисввеот и чистота, перат—
смосваие яи пленената е процеса
ви тяхното икономически и кул¬
турно рвзвнгяс; 2. порода или под¬
разделение е одни и съш вид жи¬
вотни и растоннн (торнин въве¬
ден ст френския естественик Бю-
фсн — 1740); — расизъм (фр.) те¬
ория, конте тели ни висши и в—з-
щн, пълноценни и аопътвенов-
ня отдалнято чевошкя раси и на¬
ционалности въз основа ни бисто-
тячянτe и физическите им особе¬
ности; — расист (фр.) човек, кой¬
то проповядва неравенство меж¬
ду рacягc·
расо (гр.) най-горната трохи. конто
неонт духовните лица, кегвто ис
ои е богослужение.
риени (иг.) техн, 1. пила с отдадени
един от друг зъбци; 2. вид едро¬
зърнести пила, шпигуди. употре¬
бявана ог обущарите.
растер' (лв—.) оптическо съоръжение
ог тво стъклени плочи е гравира¬
ни върху тнх линии, конто, кито
ос деленя—, образуват малки мре¬
жа, употребявано при нъзнренз-
нажтаяо яи полутонови оригинал¬
ни kлнщaτa и вън фотографията
и полиграфията зи получаване ни
художествени афекти; — растеро-
негатив (нем.) спец. исгатне за гра¬
фичния цели при нзготвнно ни
нрожоот— κλ^οτβ.
растер2 (ивгл.) комп. представяне яа
графично изображение. при ке-
ето ни волна точки от изображе¬
нието съответства один или ня¬
колко разреда ни паметта, адре¬
сът яи конто ео онротелл о— но¬
мера ни точката, в огейвссгга
списва аейяоге състоннис.
растра (ном.) спец, урсд за разгра-
фнваво нотна хврт—н ни петел—-
вян.

619
рационализация
рити (лаг.) фин, gотeнорво опреде¬
лена суми (вноска) зи изплащана
вв олио задължение.
ри—на (фр.) текст. вят вълнов плат
е аиюьдрея мъх на лицевата стра¬
на; — ратиниран (фр.) текст. зи
плат — обработен ни специална
нишина, зи да отвие мъхест.
ратификация (тат.) утвърждаване,
одобрение ни международен до¬
говор. споразумение или конвен¬
ция от върховните органи ни дър¬
жавната власт; — ратифицирам ут¬
върждавам.
ри—яцвдн (ангт.) химически сродст¬
ва за борба е нишки, плъхове. ла¬
лугери— и тр.
Рафаел, Санцио (1483—1520) 1. изк..
нгалнавскн жнвспнсец и архи¬
тект, ярък представител ни Рене-
сваса („Сяно—ниската мадона”); 2.
прен, гонналов, ненадминат ху¬
дожник.
рафинада (фр.) спец, 1. кристална
прочистена захар на бучни; 2. лрс-
чис—он от принася но—ил; — ра-
фннат (фр.) хим. дестилат, най-
добро проч—отон чрез понтерне
рафинирано; — рафинерия (фр.)
фабрика зи прочиствано ни инкои
продукти (захар, нс—ред, растител¬
ни наета и дд.); — рафинирам про¬
чиствам; — рафиниран 1. пречис¬
тен, проф—вов; 2. прен. хитър.
спится.
рафия (мадагво.) дико о— л—етати ни
вид падна. употребявано зи връз¬
вано, ебнкновено е овощарството
и лозироτно—ц·
рафт (тур.) лавици, етажерки,
рахатлия (тур.) удобен, споисон; —
рахатувям дсбруваи, инвоя ни
спокойствие, нищ—ρeκс, нв рахат;
— рахат мир. спокойствие; — ри-
ха—лък разг, спекоен. охелоя жи¬
вот; спокойствие; — рахатясвам
разг. освобождаван ое ог грижи.
успокояван се, ставам рахат; — ра¬
хат-локум (ир.) ост, локум.
рахиалгня (диг.) мед. бедни е нев¬
ралгичен характер е гръбнака или
е гърба.
рахиетонин (гр.) мед. 1. оперативно
отваряно на меките обвивки ни
гръбначния наяат; 2. ризончино
праз гръбначния стълб яа мъртъв
плод е утробата. за да оо извади.
рахитязън, рахити (гр.) меЛ, английс¬
ка ботост; слабост, онекнине ни
костите в дотоквтв възраст; — ра¬
хит общо зиболнваяо ви организ¬
ми у дани ог 1-3 годишна възраст.
кеоте се дължи на ηοτοηη’κ яи
ннтанннн D и на д—пса яи ултра¬
виолетови тъчи; — рихшичсн кой¬
то отради от рахит нт— а свързан с
рахит.
рихмог (ар.) ост, задгробно блажен¬
ство, задгробен покой; — рихмс— -
лян (тур.) ост. ближен покойник,
рациолатрия (дат.) книж, ост. обе-
жавине яи разуми.
рвннсналон(лв—.) разумея, целесъоб¬
разен. смиотеи; — рационализъм
философско направление, според
косто разума а атниегвов извор ни
нознавнего (Декарт. Сн—нозв); —
рвдисвилис число мат. чисто. ке-
с—о представя огношеннс яа тво
цели числа; — рацнеявляв функ¬
ция мат, функция, нентс можа да
ос продетавн като оτнeщeвнe яи
два доля чиста; — рационалист
привърженик вв риц—онал—зъии;
— рационалистичен филос. 1. кой¬
то се отнася де рацисиал—зън; 2.
основан само ни разума, ни —з—с-
кная—нга яа логиката.
рвнясавлизицин (лвг.) усъвършенс¬
твано на някаква дейност или про¬
изводствен ироцае чрсз целесъоб¬
разно изменение на съществува¬
щите производствени преноси,
конструкции, проекти, техноло¬
гии и пр.; — рицисвилязитср чо¬
век. кейте а направил раннсив-

рачел
620
лизания.
рачел плодово яд— парчета сг тик¬
ви, нароя— е ηο—ΜΟβ.
рашна-в (нт.) техн, пити, за премах¬
вано ив ръжда, лак и под.
рашкул (веи.) ряеуваголон въглен,
рашпила (яем.) техн, вид пила е од¬
ри зъбя. използвана о— дърводел¬
ците зи обработка ни дърво.
рая (ар.) 1. турски поданици (безп¬
равни); 2. хриегнлиенотс населе¬
ние, жнвооще е отоманската им¬
перия.
ра (нт.) муз. втората станса ни ос¬
новния (тонвиоров днитевячон)
знунорот; D.
ре- (тат.) представка за означавано
яа повторение или връщано на¬
вит.
реабилитация (Ta—.) 1. възстановява¬
но, връщано на прине; 2. юр, за¬
личаване присъди и възстановя¬
вана правата ни ляно чрез съд; —
реабилитирам възстановяван пра¬
во, чест.
реагент (лвт.) 1. хим. нещастно, не¬
сто причинява определена хими¬
ческа реакция; рсикт—н; 2. е ана¬
литичната хинин — вещество, но-
сго служи зв откривано и опреде¬
ляно колнчсетвоте ни някее ве¬
щество; — реагирам (лв—.) 1. хим.
влизам е химическа реакция; 2.
прен, прсгнводойогвам. съпротив¬
лявам са.
реактив (ли—.) хим, 1. нещастно, не-
о—ц служи за откриване, доказва¬
не или определяне ни тругя ве¬
щества; реагент; 2. нещастно, нс-
сто служи ви нолучинино (онято-
зи) ни тругя всщсс—ва; — реакти¬
вен (фр.) 1. хим. който ес етнион
до рсак—яв; 2. спец. койтс прите¬
жава свмоинтукн—н или електри¬
ческа вмоетнноот; 3. физиол. спо¬
собен дв отговаря ни въздействие
отвън. кейте става е отговор яи
външно въздействие; — рсан—инав
двигател техн, — двигател, който
нр— сялати ни тягата създава ре¬
акция е —зтнчищято сг иего е го¬
ляма скероот продукт— ог торcно-
тс на топливото; — реактивно дви¬
жение техн. движение, при което
ни движещото сс тяло теНства ро-
аннин, кенте произлиза от изли¬
защата ог него струн газ, нара и
друг— е нретнвонолоини неоока
ни ноговете gвнжояяо·
реактивност псих. психологическа
характеристика на поведеянсто и
темперамента, конто означава си¬
тата на смсцисявлиатв реакция
спряно нъздоНетн—н от външната
и вътрешната орела.
реактология (лит.) псих. направле¬
ние, което разглежда психологи¬
ята кито науки за повелението.
рови—ор (ти—.) 1. ел. индукционна на¬
кара без ндро, включена е елект¬
рическа норяги, за да ое ограничи
токът при късо съединение; 2. хим.
съд зв провеждано ни реакции със
съоръжси-н зв загрявано, охлаж¬
дано, разбъркване и др.; 3. хим,
физ. урадба зв получавано ни атом¬
на енорг—н при кентрел—риве
протичане ни верижна реакция ив
делово атонянто ндри ни урви иди
плутоний под дейсгвното ни не¬
утрони; атонон реактор.
реакцептацня (ти—.) банк. приемане
ни поляна за нов акцепт, ако пър¬
воначално а бит направен акцепт
е ограничения.
реакционен (фр.) враждебен, проти¬
водействаш; действащ против
напредъка и добрите ничянин—н;
— реакционер назадничав човск,
враждобон, мранобосинк; — реак¬
ция (твт.) 1. резултат ог дойотвн-
о—о ни едно тялс върху други; 2.
противодействие, преход, рязка
премяна, нрси—вавиво е съотс-
яя—е противоположно на nрcgнщ-
всто; 3. полит. и религ. отрамои
621
ренαлнация
против прогреса я връщана към
остарели порядки; 4. сборът на
всички реакнненор—; 5. псих, от¬
говор ни организма ни въздейст¬
вие ог външни—и ял— нъ—рошнити
ороти; е по-гасен смисъл означа¬
ва съвкупност ог преднамерени
движения пр— нъвтеНотн—о върху
човека ни определени дразните¬
ли; 6. хим. вза—нетойогвяе можту
две —ти няколко вещества, при
което се получава ново съст-во-
нио; 7. хим. характер ни химично
действие на одве нащоетно (ки¬
сел, основен, неутрален); 8. физ,
прот—ведойотвяо—е, ранне и про¬
тивоположно на кон да с сити.
ровд (исн.) стари испанска сребърни
новоти.
реален (дат.) 1. доНотн—талон, витии,
осезаем; 2. който изразява истин¬
ската стойност ни нашата; 3. кой¬
то нежа да сс постигна и осъщес¬
тви; — реален кредит за който се
иска залог; — реална стойност
действителна веществена стой¬
ност; ~ реализация (фр.) 1. осъ¬
ществяване, обръщано е лири, пе¬
чалба; 2. осъществявано нтив.
реализъм (лат.) 1. срсднсвсковнс
схоласт-часис учовно, онерод ке-
сго обшито понятия предхождат
прстно—нто и има— отеНноотно съ¬
ществуване, отделно от прелисти¬
те; 2. е изкуството и литературата
—	вид нотот за внрне и правди¬
во. сбснт—нвс изобразяване на
деНотвнгетяоотти е нсйвнтс ти¬
пични черти; 3. нредотивяне ни
ношита такива. нвненто еа в дейс¬
твителност, без —деил—в—ринс; —
реалистичен придържаш се към
действителността, синти и изго¬
дата; — роил—ет 1. прнвърженнк
ни реат—зив; 2. прен, практичен
човек, който всичко прав— е ог¬
лед нв ползата, конто шо извлече;
—	рсалитет, реалност всшестве-
носг, деНогвягетноо—; — реални
(твт.) 1. език. е класическата гра¬
матики — различи— фактори, ки¬
то държавното устройство на да¬
дена страви, историята и култу¬
рата ви даден наред, сз—кев—то
контакт— я пр., ст гладив точка
на тяхното е—ражевно е този език;
2.	книж, продмет— ив материал¬
ната култура; 3. език. думи. озна¬
чаващ— предмети, новнт—я нт—
явтов—я, характорн— зи бяга, ис¬
торията, културата и начина ви
живет на даден яирет, иди сло¬
восъчетания, включващи такива
думи.
реамбулация (лвг.) геогр, период—ч-
но попълване ни карти е иови нт—
променени отоиая—н.
реанимация (твт) 1. специално ет-
детенне е болница зи прилагано
ни снсшни животоспасяващ— ис¬
тод—; 2. норките, кеите вземат
пред— епсриинн нв бетон, праз
врсмс на енорац—н я стад ион за
предотвратявано на усложнения;
3.	епснналяс приготвено болнич¬
но помещение за прилагано яи -нн
норки; — реаннматологая меЛ, дял
ст нодндннати. коНго сс заиниа-
вв е рсавинад—н; — реаниматор
лакир, специалист не роин—ииннн.
рсбсрд (фр.) техн, 1. изпъкнал край
или eκотсврьоτcя ръб ни железо¬
пътно колото, нейто го предпазва
да излаза е— релсите; 2, екелев-
ръс—оя издатък или ръб на опер¬
ните плъзгащ— тигерн на нетннов
ηβλ.
рабуе (лвг.) 1. гатанка в картини яд—
букви; кръстословица; 2. прен, ве¬
що нсразбяраено.
реваксинация (лат.) повгсрве викон-
в—риве (против шарки); невтерна
вансивад—н; — реваксинирам пов¬
торно ваконн—раи.
ревалвация фин, nовнщивaно ни на¬
ритата или централния курс ни вв-

реваидикяция
622
дутата; — ревалоризация (фр.) фин.
1.	ποη^βββηο но зиководитолав
път металическото съдържани; на
нар—чввга од—инна; 2. стихиен
нронсс ни постеповве възстано¬
вявана ни доннфлад—онвага стой¬
ност ви кннивспарнчв—тс знаци
е резултат ни увеличавано ни ви-
лутв—н мотат, представян от нв—-
ивенарнчвагв единица.
реванднкация (дат.) юр. —ок на соб¬
ственик зи вызврьщинc право—с му
върху нагона вещ, намираща со в
чуждо незаконно влagcяно· ·
реване (тур.) тсотоя сладниш, лотлт
със сироп.
реваншизъм (фр.) полит. реакцион¬
на политика, конто проповядва
ровияш чрсз неви воНни след по-
носене пораженно; — реванширам
се отнташин сс (е добр—н иди лош
смисъл); — реванш 1. отплати, въз¬
мездно; 2. спорт. повторна игра,
лс—снани от пободения.
реверанс (фр.) 1. ночтнголоя лснтси,
ебнкновсне е прянтякано; 2. прен.
ирсуесличаи израз ни почит.
ранарбарвн—н (лиг.) физ, постоянно
затихваше звучене е закрито лс-
нощевяе вследствие ни многок¬
ратно отражение ни звуковите въл¬
ни, след като източникът ни зву¬
ка а простинал дв звучи.
реверзибилен (дат.) мед. сбрагни,
възвратни.
ревери (фр.) двата объриаги кран яи
драха, ксито сс срещат ни гърди¬
те.
раворсалян (ли—.) ист, гримс—в яи мо¬
нарх при възкачваното му яи прос¬
тота, че няма да нарушава граж¬
данските приви и свободата яа пс-
даннцн—о си.
ренсреан (дат.) 1. връщано ни имот
на притежателя; 2. техн, промяна
ав дв—жеано—с на наш—яа е об¬
ратна посека; 3. техн. лоннионно
на механичните показагстя ви ка¬
учук норад— нревулкавнвнране; 4.
биол. явлевне, при коо—о има връ¬
щане към форинта на предните;
атавизъм; — реверсивен (лат.) спец,
който сс връща отвоно; — ревер¬
сивна тяга ав, обръшиоми тяга ни
турбореактивен двнгатот при ка¬
цане; — реверсивиост техн. сбръ-
шaомeоτ·
ревизирам (лат.) нронсрнвин делата
иди сметните вв лице или учреж¬
дение; разглеждан стионс за вна¬
сяно поправки, поправян; — ре¬
визия фин, 1. интеотяа иди час¬
тични нронорка на риботвти ви уч¬
реждение иди организация с цол
да ес установи правилността ни
дейността —и, превеждана от
длъжностни лица яа вяощоeτсншн
оргии—; 2. проглот; проварка; 3.
печ, неотодна коректура ни готов
зв ночитоно токот; 4. техн. пери¬
одични проворив и отстраняване
яа неизправност— яи двигател. ни-
щ—яa, уредба и др.; — ревизор
длъжностно ляно, косто ревизи¬
ра.
ревматология (лаг.) мед. дял ст ме¬
дицината, нсйгс изучава ревма¬
тичните заболявалия и се зани¬
мава е леченнего им; — ревмати¬
зъм (гр.) меД. остро алергично яли
заразно нъзлвлн—олис заболяване
нв съединителната тъкан яа ста¬
вите и сърдечвс-оъдевнта систе¬
ма, причинено ст веонродетея—
алергии —ти инкрсоргав—зин
(стрептококи я др.), което се про¬
явява е болки и стичане на ста¬
вите и муcκулнгc·
ревмокардит (лит.) меД, зиботнвиве,
ксоте оо развива е първия нт—
оледвишн—е пристъпя вв сърдеч¬
ната ятя съртечио-стивниги фер¬
ма ва огивяян рaнниτ—зьн·
ревокация (тат.) 1. ряДко. отзовава¬
на на дннтоиаг яти друг офици¬
ален предетанятот; 2. книж, отме-
623
регистратор
внве ва тадево разпореждане; 3.
фин. стнеянне на чак ог неговия
нздатол.
револвер (англ.) пищов е бирибиа.
революционен (фр.) който а свързан
с еоъшеовнвавс яа революция ήλ¬
ο—разнви —тоя—а, тухв ви револю¬
цията; бунтовнически; — револю¬
ционер 1. бунтовник, въстаавяк;
2.	прен, т—цс, кооте извършва не¬
ровен преврат е инкен област ив
ниукв—а. културата; — революция
бунт. въстание, мстеж.
ревулсия (лат.) мед, изкуствено въз¬
буждано ив част от кежи—и е ле¬
карствени средства вв намалява¬
но ни възпаления е дълбочини.
ревю (фр.) преглед; показване яа
модни облекла (часто но еезоян)
е живи навекснн.
рогит (нт.) 1. в печатницата. висок
оинтък е чаимсджс—в за кион—о. в
конто стоят буквите; 2. вид чаши
за бира баз тръжна; 3. муз. малък
оргии без тръби. е стии нт— ня¬
колко регистри.
рогати— 1. книж. еттнчятетан зна¬
ци ни дарената власт: ксрсви.
скиптър и нр.; 2. ист, изключи¬
телни нрави яа държаната; 3. разг.
знак за отлично.
рогати (ит.) спорт. еъотозвано е лод¬
ки.
регенерация (дат.) 1. биол, възстано¬
вявана, образувано о—яене яа за¬
гивали клетки, тъкани, в при внз-
щяτa жнее—ии и яа органи; 2. хим.
процес за нотучиниао ни регене¬
рат за опстзотвсрнваао яа отпа¬
дъчна теплина за друг вид енер¬
гия —ти материали; 3. хим. възс¬
тановявано яа нещастно е първо¬
начален вид. след като а участву¬
вало е х—ннчеека роакц—н; — ре¬
генерат спец. материал. получая сг
преработка нв производствен— от¬
падъци при други изделия; — ре¬
генеративен техн. възстановите¬
лен; — регевератор 1. техн. прис¬
пособление при металургични и
керамични наш— ви използвано яа
част от тендинита ни издигащите
гавсва като я продава на въздуха
или яа газовото, конго постъпват
е горивната —вотатацил, 2. техн.
урот за запазване яа топлината ва
вече използван нагрят въздух; 3.
pad. ламнов приемник е положи¬
телни обратяа връзка в стъпалата
зи усилвано ни високата чес—с—а;
регонорагнвся ирионатот.
регевгство (ли—.) управление яа дър¬
жавата о— одно или ннкелко ли¬
ца, е елучиН ни матслагиост яд—
абдикация яа държавен глина; —
регент унрав—тал яа държаната но
врсмс ни малолетно или абдика¬
ция ни държавния гтвнв.
регион (нем.) 1. район, област; 2. ряЛ-
ко ост., тнт на планини; — реги¬
онален (тат.) книж, който са ег-
наел те инкен отделна област ητ-
το близки съседни стрини; облас¬
тен, мается.
регистратор (лиг.) 1. чсвон. коН—с за¬
вежда рогис—ритуратв; 2. автома¬
тичен оинозиннсвиш урсд; — ре¬
гистратура отдал е учреждение, е
което еа зинисват вхеднщ—та и из¬
ходящи книжа е регистрите; — ре¬
гистрирам вписван. внисян, отбе-
лнзеам; — регистър 1. книги зи за¬
писване яи входящите и изходя¬
щите писна; 2. народен азбучно
списък от думи, книг— или др.; 3.
етопоа яи с—ти и височина ни чо¬
вешкия глас ял— музикален иво-
грумсяг; 4. техн. разпределител е
иищнaи; 5. родина ст клавиши и
букви на пишеща машина; 6. печ.
течно съвпадение ви отделните
бон сг многоцветен нт— л—нов и
обратоа пачи—; 7. приснособлов—о
е музикален инструмент зи изме¬
няне ви в—ооч—аити, онтв—а и тем¬
бъра ни звука; 8. (англ.) комп. на-
реглаж
624
маг е блеки за обработка е ком¬
пютъра, е конто дивните ео запи с-
виг прати ди бъдат обработван—
съгласно инструкциите; — регис¬
тър тон мор, — условна единица
за измервано вътрешнин обан ни
помещенията на морските търгов¬
ски кораби. ранна ни 2,83 и3 или
100 куб. фуги.
реглаж (фр.) 1. ав. привеждано е нор¬
мално състояние на самстегоа мо¬
тор; 2. дайнсот, е розутгат. ни ко¬
нто оо дава нравится ход нв меха¬
низъм, устройство; справяне.
регламентиране (фр.) уреждано, лсс-
тавнас е нравится път; — регла¬
мент 1. инструкция, постановле¬
ние, наредби; 2. рот вв провежда¬
но заседания, есс—н и тр; 3. техн.
о—рсго установени условил и на¬
чин— за превеждано ни техноло¬
гичен процес; — регламентация
установявано ни нринятита. нояго
определят роти ни рабетити е уч¬
реждение и др. — регламентирам
установяван е правилник рала яи
работити е учрсждоя—о, организа¬
ция и тр.
реглан (ангт.) вид кройка яи ръкав.
обикновено яа палто и роклн. при
конте ръкавът достига де яката;
рaптия·
реглета (фр.) печ, слял материал,
който еа употребява зв попълвано
ни разогонн—еге можту заглавие и
—скег, зи отдолнво ни кетони и тр.;
сляна линия.
рогсли— (вигл.) физ, геогр. пласт ст
разпаднати окалян частици, раз¬
месен— е почви, който сс намира
вид скалите ва земната и лунната
кора.
регресивен (лаг.) нивида—чин, унидъ-
чен, изоставиш е развитието; —
регресирам явоотивин е развити¬
ето, вървя навит; — регрес 1. аа-
задв—чнвосг. изостаналост, ула-
тъчнсст (противоположност:
прогрес); 2. фин, право на лицо,
изплатило сдвс оот—дарно задъл¬
жение, да иска сбовшоген—с от
трете лицс, съответно отговорно
по същото зидължоняа; 3. проход
о— пс-в—сша стопен ви развитие
към нс-Iнзщи; упадък. — рагра-
сант фин, лидс, предявяващо сб¬
ритая —ок за сбозщотоано ви зап¬
литана сг него сума по солидарно
задължав—с към друго лица, съ-
отговсрве по същото задължение;
— рагросит фин. лица, към кеоте
оо предявява обратен иск за обез¬
щетение ви зиптитояи сума ог дру¬
го дядо, солидарно отгеворяе нс
претоот—рааи иов—гствида нт—
чек; — рсгресин псих,. връщано към
пс-прсста, ηο-ΐΗβ:^, не-равва
орган-виц-н яа новодсяяето под
вт—нинс яа разтичв— фактори.
регулярен (тат.) книж. ревнонорев,
нрав—лон. редовен; регулярен; —
регулярен (дат.) родовая (за войс¬
ки); правятан.
регулативен (дат.) който ввися род в
нсщо; — регулатор (лиг.) 1. урав-
нягот; 2. урот е нирв—ге мишия—.
койтс управлява движението; 3.
нсщо, кео—е внася род; 4. вещест¬
во, носте сс използва нр— провеж¬
дано ни флотация; — регулация
(тат.) 1. установявано ни рел е ве¬
що; 2. тавана спродстовесг яа
парцел, съгласно законите е стаи
ебщ—ни; — регулирам слагам е рет.
уравняван (тнииен—е, хет); спра¬
вям; — регулиране уравнявано, оп¬
равяне; — регулиран оправен (е
равномерен ход или епород опре¬
делен план, ни едни тиннн); — ре¬
гулировчик (рус.) лица, ноого под¬
държа рода е уличното движснно,
регула (лит.) 1. привито; 2. ост, ряЛ-
ко мсиструвцин.
редактирам (фр.) 1. уреждан. опис¬
ван вестник или списание; 2. да¬
ван ооновв— черти ни лисне. нрс-
625
режия
тсс—, изложение я тр.; 3. прове¬
ряван и поправян ръкопис за па¬
ча—; — редактор уредник яи вест¬
ник иди ен—оавио; дядо, което
поправя ез—кево, от—лово и -лай¬
не ръкопис при подготовка за пе¬
чат или материал за ридно и теле¬
визия; формулира по друг начин
всшс написано; — редакция 1. уп¬
равлението ни вестник или спи¬
свано. никто и персоната и зда¬
нието. къдстс еа помещават; 2. об¬
работвано на писмо. нротоог, ре¬
золюция, възевино и тр.
рeт—нтоτ (фр.) нит горно мъжко пал¬
то. дълго до кетовото. е два рота
кончета.
род—ф (араб.) 1. турска пол—нян, ко¬
нто са свиква свис по врсме яа
войва; запас; 2. литер, особая
нр—нон или думи, но—то сс 'пов¬
тарят слот римуваната дума яа
воски стих е вяно— стихотворни
форми на източната посз—н.
рсттар (ηοη.) техн. вид транспор¬
тьор за тежки условил. койтс ра¬
ботя е матки габарити и транс¬
портира хоризонтално наклонено
и вортикитво продинвс прахооб¬
разни и о—τвозьрвcоτ— сухи ии-
ториит— при вьплeтобиви·
ротреоацин (фр.) меД. енорад—н за
нзнравяно на изкривена част на
—ялото.
ратубламин (фр.) спорт. при фехтов¬
ка — повторна атака,
рстунц—н (твт.) 1. намаление (яа
мярка. ни тсгло); 2. хим. отнема¬
на ни k—стереди от метил; 3. физ,
привеждано чрез —зчнсловне яи
танин, получен— при известни ус¬
ловил към стандартни, за та бъ¬
дат сравя—мя; 4. псих.. обратно раз¬
витие нв органите е посоки ни сл-
рсотяванс; 5. език., потъмнявано и
промяна на изговори нрн неуда¬
рен- гласни (гл. и. с, о се проме¬
нят е ъ, и. у); 6. мед, поставяно
част от кост на млетото ни изва¬
дена невродони кос—на част — ре¬
дуктор 1. техн, мехия-вън от зъб¬
ни колела, нонто проманн ебере-
т—то при продаване въртеливо
тв—жовно от одни вит ни труг;
преводна кутин; 2. техн, уредби вв
редуцирано на наляганото ив точ¬
ност нт— газ. служаща сдневро-
исино и кито нродпизоа и затва¬
ряш клалия; 3. хим. вещество. ко¬
ето може ди оо оовебеждаеа ог
кислорода; — редуцирам 1. под¬
лагам на редукция; 2. свеждан тс
най-иитк— ризиер—; намаляван,
съкращаван.
рсдундатнсе— (лвг.) 1. книж. изли¬
шество; 2. език. излишно повта¬
ряно на туни.
редупликация (дат.) грам, удвоявано
ни буква, сричка, ксрев, основа
—ля певтарнно ни ннли тунв.
редут (фр.) 1. бит е маски; 2. петоке
укрсптов—о е разнообразна фер¬
ма: кръгло. квадратно, многоъгъл¬
но е зависимост от местоположе¬
нието.
ражим (фр.) 1. начин ни управление;·
2. предписав о— токаря ничия ни
живот; 3. точно определен род е
вяне— завадения; 4. сногона от
пран—ла, но неято се извършва ня¬
коя дсйвоот; 5. условия и устиво-
вея ред за рабств, дойнест и съ¬
ществуване.
режисури (фр.) 1. художествено ръ-
кеветово на театрално -ти друго
сценично произведение; рои—с—-
рияо; 2. дсйвоот ни режисьор, ро-
жисьоротво; 3. прен. ръководство,
тойотв—о; — режисьор (фр.) човек.
кеНте са грижи зв правнтаото пос¬
тавяно и ивнътвсино на театрал¬
на пиеса ни сиенити, ни сценарий
е княото.
ражян (фр.) 1. тютюнова монопол-
ни управа; 2. ост, управление за
събирано ни неонови данъци.

резе
626
. раза (тур.) нар, желязна заключалка
зи врати.
резета (Ta—.) 1. благоуханно градив-
ско рас—свие; 2. вид зелев цвят,
подобав ни гена рас—свио.
разенин (перс.) нид десертно грездо
е продълговати твърди зърни.
резекция (дат.) мед. изрязвано на
част е— орган (крайник, кост, ста¬
ви, чарви и нр.).
резервация (лиг.) запазвано, ангажи¬
рано предварително на б-тс—н и
маста за пътуване. театър, ресто¬
рант или стан е хс-сл.
резервоар водовместилища. ведсеи,
биоойа, цистерна я тр. нот.
разорнян (твт.) фарм, алкалоид, по¬
лучаван ог керовнто ни растени¬
ето Rauwolfia serpentina, койго еа
използва зв приготвяна ва тенар-
сгноя препарат за лекувано нв хи¬
пертония и психически забетнви-
н—н.
резигнация (tb—.) 1. книж, пеи—ре-
нио със съдбата; отказвано; оиме-
пежартвияо, е полза на друг; 2.
псих. отказ ог деотигинсго яа та¬
лона цол, ненто а бити желана. яе
ваче ис ес смнтв за постижими иди
позволена; придружава ос ог сит¬
но е—ряци—отя— оиоцuu·
ровитоя— (внгл:) 1. комп, отнася ео
до програми, кенго се намира пос¬
тоянно е паметта; 2. комп, конк¬
ретно уогроНо—но. е косто се съх¬
ранява упринтннищита програма;
3.	гражданин яа стна страни. кей-
го живас постоянно е друга стра¬
ни; 4. —вся ръководител на шпи¬
онски служба е чужда страна; —
резиденция (лат.) местопребивава¬
не ни държавен глава —ли член о—
нрввиготегвото.
резилък (тур.) срам. позер; — рези¬
ля посрамван; — резил срам.
резила (дат.) смоли.
раз—вати (дат.) хим, оот— на оиет-
в—то киселини (ва нолофена) е
мотали.
разнисли (твт.) 1. базнвотя—, таено
кристализиращи вещества е алко¬
холни групи; 2. съставна чист ни
оотоетвовито риет—тотаи смоли.
разнстави—н (твт.) 1. книж. съпро¬
тива. съпротивление; 2. мед. съп¬
ротивителна способност ни орга¬
низма спряно инфекции ; 3. меЛ.
устойчивост ни н—креб— спрямо
някои лекарства като авт—б—от—-
цн, сулфамиди и тр.; 4. прен. ус¬
тойчивост.
резистор (вигл.) ел. слаботоков еле¬
мент със съпротивителни свойст¬
ва. прсдяизяачен зи съставяно яи
електрически и електрони— ехо-
HH.
резолюция (лвт.) 1. рошснис. взето
стад обсъждано ни изноется въп¬
рос ни събрание, конгрес и тр; 2.
кратко п—омеао разпореждане на
началник върху заявление, пис¬
мо и тр.; — разслярвм неотавнм
революция. дивим хот и разреше¬
ние на писмени молба.
разся (фр.) книж, осяовитслея, ом—о-
тоа аргумент, довод.
резонанс (фр.) 1. физ. явлоина, при
което рязко ео увеличават лр—ву-
дягсля—го трептения (звукови, ме¬
ханични. етектричня я др.) ни од¬
аи грспгяша система (махате,
мосг, кимор—оя я др.) лед дейст¬
вието ни Β’υΐΗ трептения; 2. ак.
опосебясс— за тсбре слушано ни
звука е номещея—е благодарение
ни о—отами ог повърхности, конто
го о—разневт нс определен начин;
3. прен. о—глве, о—знук; — резона¬
тор кухо тнто иди снс—сма е— плос¬
кости, е конте моги— да сс възбу¬
дят трептения е максимални амп¬
литуда под въздействие на външ¬
ни тролтаинн; — разевнрвм 1. ак,
давам резонанс; отеквам; 2. книж.
умувам, ровеяьоретвим.
ровсньоротво (фр.) СКЛОННОСТ към
627
реквизиция
умуване, мъдруване; — резоньор
който дълго мъдрува и често се
отвлича е дълги разсъждения.
рсворицин (тат.) хим. поглъшаис,
всмуквано; резорбирано; — резор¬
бирам поглъщам, всмуквам.
резултанта (фр.) 1. мат. равведейо-
твашв. сумиран вектор; 2. физ, рив-
ветойотнаша е—та; — резултантен
(дат.) физ. произтинчиш от; рвв-
вотойогвищ; — резултантен тон
муз. грети тон. който ео чува при
едновременното прозвучаваис яи
два тона е различна часто—а.
резултат (дат.) 1. краен извод, зак¬
лючение. елатетв—с; 2. успех; —
резултативен грам, за глаголив
форми — конто представя дейст¬
вие е нсгов—н завършен —тя ре¬
зултат.
резюме (фр.) кратно —зтоисвне. кра¬
тък преглед; заключенно; в резю¬
ме, е заключение, накратко; — ре¬
зюмирам излаган накратко; правя
бърз преглед.
реинфскцин (лиг.) меЛ. новгервц за-
рaзнвиIO·
рой (хот.) мор. металически —ли дър¬
вена грети ни мачта, на която сс
закрепва праното корабно нтитяо
роНд1 (хот.) мор. водно пространст¬
во. близне де брега при входа яи
пристанища, удебво за престоява¬
не на кораби и иaвовряривc·
роНт2 (вигл.) 1. воен, внезапно напа¬
дение е тити ит— фланга на про¬
тивника; 2. прен. внезапна общес¬
твена рониз—я ст активно—- на об¬
ществена организация.
рейтер (англ.) воен, кораб. който ве¬
ди самостоятелни тойотвин за
унищожавано пред-иво на неп¬
риятелската търговска флоти.
осНе (вам.) 1. родсвяо нзи—вавияе
ни път от моторно превозно срод¬
ство. кораб —ти —свиран нагои по
определен маршрут; 2. автобус зв
рстовян съобщения иситу теа
крайни пункта.
рейтинг (вигл.) фин, 1. относителна
кроднтоенееобнцо— яа определен
кредитор —т— нвчоотвс и надежд¬
ност ви ценните книжа, опреде¬
лян— от специална служба; 2, псих.
преценявано, оценка. отнасяне яи
вещо към определен клас прод¬
маги; разновидност на количест¬
веното наблюдон—е: 3. метод за
преценяване —ти психологическо
изиорнаво. основано върху оъи-
тоа—н вв компетентни еисвнто-
TU.
рекапитулация (дат.) 1. книж. крат¬
но нонтероя—о яа нещо прочете¬
но ял— казано, прегледно изло¬
жение на най-оъшоотвовото; пов¬
таряно е сбита ферма; 2. търг.
проверка на търговски книг— и
сметки; 3. биол. повтаряно на нас¬
ледствен— еволюционни стадни
пр— вяно- млади Инестин.
рскнерент (фр .) 1. юр. акт, е който
адва менителница ео представя яи
нотариуси за протестиране пора¬
ди аопр—смаво да бъдо акценти¬
рана о— длъжника ит— исрад— асп-
тишвяа на падежа; 2. (ангт.) фин
притежател ви иовнтолв—ua (или
петица), ксйто н представя ва но¬
тариален или друг ο’οτηοοτηβ(ιι ор¬
ган за извършвано яа прогости.
реквием (лат.) 1. църк. мол—тна за ум¬
релите и музикалната молодил зв
вал (у катотииито); 2. муз. —рвур-
во циклично нронзнсдовно, из¬
пълняване о— хор и солист— е нв-
огруионгалоя съпровод; 3. литер,
лирическа творба ни тома смърт
—ли нрсдчуеете—о за близна смърт,
пропито е отогичв— ваотресннн и
философски рази—оли.
рокнизяцин (лат.) снабдявано ни вой¬
ските е хранителни припаси и тр .,
принудително събирани цт мест-
яете нт— прот—иве от венрннтсл-
окоте население но заповед от не-
реквизит
628
горного вичилотво; стойността ес
определя я се плаща; — реквизи¬
рам правя реквизиция; — рекви¬
зиране ни. рсквнзнцнн.
реквизит 1. нродистн, необходим!—
зи тоитритви ноеотавовка; 2. изч.
техн. всобхед—иего за янкаква
дсйвоот; 3. пр— μβ^ηιβτβ обра¬
ботки на информация — слоиов-
тирви съставна чист ва информа¬
ционната съвкупност, която ва
ножа да сс разчлени но-вититък
вв единиц— от нкевеи—чооката
нвфориадин; — реквизнтор те¬
атр, лицо, косто се грижи ва рок-
виβиτв·
реквирент (дат.) банк, оеботнов—к на
потяни. коНто л нротоогирв пред
яогвриуe·
реклама (фр.) 1. препоръчителни
търговски обявления; еъздавиао
популярност чрез разпространява¬
но ви cecgcH—я яи лице или про¬
дукт; обявявано яи наше миоово,
зи да станс извествс; 2. ебява,
афиш, плакат и тругя като сродс¬
тво зв тови; 3. симохвилогво; —
рекламация (лат.) 1. представяно
накърнен— нрава; 2. продленная;
ни искано от отрава яи получате¬
ля яи стока към нейния достав¬
чик зи претърпени загуби поради
нодеет—г яи тогте. дешо качество
или повреди на отекиги; 3. израз
на нодеветотве. жалба; — рекла¬
мирам 1. предявявам накърнени¬
те ся приви. оплаквам сс; 2. хва¬
ля; препоръчвам.
рекогносцирам (твт.) разузнавай,
изучавам, отариголяо проглеждам;
— рекогносцировка изучаване,
преглеждано, разузнавано.
рекомбинация 1. хим. съединение на
йевн—с е други чио—ии— е проти¬
воположни тенир—. при косто оо
образува— олоктреясутралан ато¬
ми или молекули; 2. ген., създава¬
но ни вони комбинации от гени,
при конто ос появяват белаз— в
нокетов—ото. кон—о ис оо откри¬
ват е ред—таток—то организми.
рекомендация (фр.) препоръка; — ре-
комендирам, рекомандувам препо¬
ръчван .
рекомпенсацня (фр.) 1. юр. възнаг¬
раждение. сбезшетев—е, зв пре¬
търпява загуба; 2. мед. възотаве-
внваво отново ви компеяоии—лта
стад предшествате намалявано
функцията ни орган (дскеиповоа-
ция); — рекомпенсирам (лат.) обез¬
щетяван зи претърпяна загуби.
реконвалесцент (таг.) мед. бетон,
който а на оздравявана; — рекон¬
валесценция (лиг.) мед. период яи
възстановявано на здравото след
прокарана ботоог; — реконвалес-
цнрам се (нем.) меЛ. възстановя¬
ван сс слот прокариаи таикв бо¬
лест.
реконверсня (лаг.) спец., преминава¬
но ни воонваи индустрия ни мир¬
новременно производство.
реконкиста (исп.) борбата яи хрис-
гнявснсгс ваоотснно на Пире-
нойсиня полуостров праз 11.-13.
век зв освобождавано ни замита
ям ст араби и борбсря.
реконструирам (тат.) книж. преуст¬
ройван, организирам нещо пе нов
начни; 2. възстановявам предиш¬
ния енд вв нещо но опноинис ял—
пе друг ничия; — реконструкция
препривяае, преобразувана; — ре¬
конструкция на кабинет: омоанае
само на етдота— министри е дру¬
ги.
рекорд (β^λ.) 1. най-вноска огонов
ва знайно или умов—о; вай-внос-
ко псотиион—е е някоя облиог; 2.
спорт. вай-вноск успах нр— със¬
тезание, първенство; — рекордьор
(англ.) първенец; е вай-добр— пос¬
тижения е вашо.
рекордер (англ.) 1. техн. апарат зв
записване ви знуково по мехавн-
629
релаксатор
чов начни върху д—ск от восък идя
смота, от който ео изработва маг-
рнua-нeтиτ—н за пресовано на гра¬
мофонни плочи; 2. ел, самопишещ
електрически урод о нноон ни
тост, нойто записва непрекъсна¬
то промените е измерваната елек¬
трическа величина по равграфова
хартиени тояги; 3. кино. знукозв-
пноваща канари.
рекреация (лат.) книж. ряЛко. възс¬
тановявано яа euT—.
рекредитив (тит.) 1. отзцвататни за¬
повед до пълномощен министър;
етзоватотве пноме; 2. фин, —■ е
бияковатв нрактика а разпореж¬
дано за ивутнриво иди предсроч¬
но закривано яа akрcтнгнв·
рекриминация (ти—.) юр, обвиаоняа.
носто обвиялсм е тилово престъп¬
ление отправя към този, който го
обн—анва; ковтриебвияонно.
раирне—влнзвцнн спец, 1. процес за
проч—отниас ни кристализиращ—
из разтвор вещества; 2. ироинни-
вано яа тяло, намиращо ес в твър¬
ди фази. от една кристална струк¬
тура в друга пр— известни усло¬
вил. например измааанио ни тем¬
пературата и наляганото; 3. изме¬
няно е—руктурв—и яи мотали при
студсяи обработки.
рекрут (фр.) новобранец; — рекру-
тирим 1. евнквим набор; 2. съби¬
рам, нодбярви.
ранга (англ.) πο—μοηη— невян нв—-
ив. конто но могат да ос прехвър¬
лят като нотидн—с; — ректа-дс-
кументи (англ.) търг, -търговски
документи (иев—толн—ин, чекове)
съдържащи клаузи. конто не до¬
пуска прехвърляното им ни трагс
тине чрез ти-ро.
реке (Ta—.) нар, император.
рек—вдов (тат.) меД. ней—с ое отаиоя
до пранете черно; — ректални
жлези жлези екото ануса у вяно—
гръбначни животни—, конто отда¬
лят о—тве миризлив секрет; —
ректоскопия (гр.) преглеждано вв
доботето черво о вит оглодало; —
ректоскоп урет за преглеждана нв
ректума; — ректум теботого чер¬
но.
ронтвецсанян (иен.) астр, дъги ст ск-
витори, заключени моиту нретот-
ниги равведонотнона точна я теч¬
ната яи прсоичаноте яи окнитора
е тонт—ван—оввня кръг, изменя¬
щи ео ог 0° де 360°.
ректификат (вен.) хим. проч—етов
спирт о роктиф—натср; — ректи¬
фикация (лат.) 1. ивегенритна
фракционна дсет—лицян за разде¬
ляно ни тачни смоен, ч—нто оъо-
. тави -мит близи— течки ни н—но-
на; 2. нреворки я отстранявана на
грощkнго. конто ео нвнвит е из¬
мерителни инструменти; — рок-
тифицирам нречнсгвви; изправни.
оправни.
ректор (лат.) 1. нзбсрся ръководи¬
тел ни увнворо—тот нт— висшо
учебно завсдовно; 2. ръководител
ив духовна семинария или свеще¬
ническо училище; — ректорат 1.
канцеларията -ти длъжността нв
ректора; 2. оградата къдото ос на¬
мира канцеларията ни рckгор·
рекуперация (лат.) техн, възвръща¬
не ни сноргин нт— някакъв мате¬
риал. изразходван нр— превежда¬
не ни дитси производствен пре¬
нос, за повторно —зпетзвиао е съ¬
щия пронос; — рекуператор (дв—.)
техн, уротба за рекуперация.
ракуравтаа (тат.) мед. повгирнш оо.
новритон (за онмпгои— при някое
заботяваве стад временното ям
нрооτaнaво)·
релаксанти (тит.) фарм.. лекарстве¬
ни средства, предизвикващи от¬
пускано ни тъканите или на ске¬
летната мускулатура.
релаксатор (лвт.) физ. генератор нв
ротакоанноан— тронтсвнн. излет-
реланс
630
зван е радиолокацията, телевизи¬
ята, е изморителната техники и
нр.; — релаксация (лат.) L физ,
процес яа пеотспсвво възвръща¬
не е състояние на гористивии—ч-
ао равновесие ни микроскопична
снотона. нзвсдева от тени състо¬
яние; 2. меД. разотибваве, отпус¬
кане, намалявано ви напрежени¬
ето е орган.
радиво (фр.) при игра ни покор —
увеличавано нв еумиги; наддава¬
не; — реланснрам (фр.) правя ро-
λβηο.
релативен (твт.) отаос—тстеа (про-
т—воп. абсолютов); — релативност
етвео—тотвеот; — релативизъм
(дит.) 1. философско учение, но-
е—с нниди нън волно познание ве¬
ще относително, обусловено от
отношсв—сго. е неото еа намира
пезвавашннг, субектът, към сбон-
ги ни нозвависте, иосте -ой за¬
еми и чрез свонги индивидуални
нонхеф—знчоона организация; 2.
наука за отвоонтствоотта (Айн-
шайв); — релацня (дат.) 1. отно¬
шение; 2. кратко изложение ни на¬
чалник ни войскова чист за хода
ни сраженного. зв позицията, чис¬
ловия съо—вн, трофеи и загубя; 3.
съобщение. доклад; 4. спец, раз¬
стояние можту дни ооптоитадиоя-
ни пункта. за косто а опредстона
провозив Hda.
рала (фр.) техн, урот, коН—с под въз¬
действието ни тек. температури.
напрежение и други автоматично
псствен е дсйегвно устройства о
но-голнми исщяоог (например те¬
леграфов апарат, сигнална уред¬
ба. прекъсвач и тт.); — релеен
(фр.) е съчетание релейна защита
ел. устройство от родета за пре¬
дотвратявано нирушон—н е нор¬
малния работав режим ви елект¬
рически уредби.
релевантен (авгл.) език, който слу¬
жи за разграничение яа езикови
од—н—дн.
ротсф (фр.) 1. изпъкващо ни плос¬
кост нтиот—чно изображение (от
камък, глини. метил. хиртян и тр.);
2.	геогр. съвкупност от вертикал¬
ното и хорнзовтвтного разчлене¬
ние на земавта кора; 3. сграда яа
зоивати повърхност ав татеяи мес¬
тност; — релефен 1. койтс а е из¬
пъквате —зображея—е; 2. прен. из¬
разителен; — релефен печат на¬
чатая спесоб, при който образът
и нсчвтаата ферма са изпъкнали
или вдлъбнат— и при нитнен вър¬
ху хар—ин ео получана ротсф.
реликви (лат.) 1. църк. исши; 2. прен.
печятанн. окъпи продмаги пора¬
ди традиция ит— ономоя.
ралинтн (лвт.) 1. екол. организми, за¬
пазени от минал— геологичвя епо¬
хи е ограничен— меета и съвсем
олибе невлилн— от изиевоаин—а,
настъпили е —сгоринта яа Земя¬
та; 2. минер. остатъци о— черупки
ни оргии-зин, окръжени от със¬
тавни рути; 3. прен. остатъци, ео-
релса. релси (внгл.) 1. жслозяи пръ¬
тове. по нонто върви влак или
трамвай; 2. такива зи градена. ко¬
нто заменят дървените гради.
рема (внгл.) език. обобщена струк¬
турни сдинида на изразявано. ко¬
нто съответства ни феноми, мор¬
фема и ооминтоми като обобшс-
ио-отруктурни ад-виц- на фояо-
тегячооне, морфолог-чосно я оо-
миатичае равнища.
рамирка (фр.) 1. литер. кратко по-
нонеаие на автор към -снета яа
пиеса; 2. книж, бележки.
ремарке (фр.) 1. трамвайна или ав¬
томобилни нсли без мотор, ненто
ео прикачва към други коти е дви¬
гател; ренорно; 2. прен.. разг, зи че-
вок — коНто върви е някого. баз
да има яуиди.

631
ренета
ремедиум (таг.) фин. топуегямего ст
закона отклонение ст пробата я
теглото ив вта—иага или сребър¬
ната иовота. регламентирано но
законодателен рот.
реми (фр.) рввонотво. равен резул¬
тат.
ремиз (фр.) 1. икон. отстъпка, отбив;
2. банк. иташвас ни нари чрез пре¬
водна потяни; 3. при игри ни кар¬
ги — недобор ви предишната иг¬
ра; 4. спорт, при фсхтовни — пов¬
торен, предупредителен удар.
ремита 1 (фр.) текст. комплак— ог ни¬
щел ни ва тъкачен став.
ремиза2 (фр.) пемошонио, в нсо—с сс
пазнт я поддържат ^01-.
раминиеновннл (лат.) 1. книж, смъ¬
тен сломав; 2. литер. несъзнател¬
но иля съзнателно въвеждана е
литоратурва творба на отвакъв
идя близък ет—х, ниртнив, сбраз,
мисъл, -дан, срашавн ио-рано у
други ивгор—; 3. псих, нвлояно ни
паматтв, при ксето възпроизвеж¬
даното яи съхранен материал сс
подобрява -звоогве вромо (2-3
дни) стет анти на зипоивняоτe·
ремисия 1. фин. е търговската прак¬
тика означава е—бин от цената при
закръгляно на сумата за птащвве;
2. меД. вромовне намалявано ив
болестните нвтеа-я; 3. връщано ни
залеиеая скъпоценности; 4. псих:.
подобрявано ни οότοηβηογο при
психично разстройство или забо¬
ляване.
ремитент (таг.) тндоте, в ползи на
неото ос нздива едва полица; —
рамитарам 1. —здании петици; 2.
препращан пари, иот—нн. цанин
кяиии за заверявано ни смсгка; —
ремитент фин, лицето носмител, в
чиято полза а издадена менител¬
ници я ни ноото или ни заповдга,
на косто трябва да ее извърши
птащаяете пс ион; — ремитиране
фин, начни ав международно пла¬
щано. пр— иойто длъжникът не-
TacHea своя дълг чрез изпращано
до кредитора ни нтитаин— средс¬
тва е чужда надута.
ремонт (фр.) 1. набавяна нсве зв кон¬
ните полксвс; 2. попривки я под¬
държана в технически изправност
на впирвти. -ветвлин-н, огради я
др.; — ремонтирам поправям.
реморкьор (фр.) параход, който ce
движи след друг, вързан за вагс,
съшо ремарке, —рвиевся евгси, кой¬
то а закачан за могераян.
ренглота (фр.) вид сочна одра слива
оъе светложълт нннт, нсято зрос в
началото нв дн-ото.
ренде (гур.) 1. сечиво за изглаждана
на дъски ; 2. е домакинствсто —
зи ивотъргваво ни дробно ни раз¬
лични продукти; — рендосвам из¬
глаждам дъски е рондо.
рендър (βιτλ.) фин. човск или орга¬
низация, нентс правя неприятел¬
ски предложения зв поглъщано яа
нсинан—н, чинто индия оо пред¬
лага— на фсядсва—а боров.
ренегат (ит.) 1. чсвон, който ео а от¬
рекъл от ово—те пелнтнчоокн въз¬
гледи я а преминат на страната
ви противника; 2. вероотстъпник,
предател, ивиона—к; — равагв—о-
тво постъпки нв ренегат.
Ренесанс (фр.) 1. Възраждано; 2. еб-
щоотвояо-петнтичоеке и култур¬
но тенисвие в Европа, заредило
са е Италия (14.-16. век), иоото е
противовес на охетаотнчооката
ф—тоосф—н ни Средновековното,
нребуиди инторос към и—вега.
към равв—гис ни евебетвнн твор¬
чески тух, към тятеригурата и из¬
куството ни античността; 3. архи¬
тектурен отит от това врсме, ной¬
те емон—т готическин и възприет
олананти от гръдно-римската ар¬
хитектури.
ренета (фр.) бот. сорт осеяна ябъл¬
ка е грапава вотони кора.

рений
632
рений (лвт.) хим. елемент. за. Re,
пор. № 75, и—. т. 186,31, от група¬
та на мангана, със сробрнстсбнт
цвнт.
реновация (ли—.) подновявано; — ре¬
новирам подневнваи, възобновя¬
ван.
ровомо (фр.) слава. добро —но, из¬
вестност; — реномирам хватя; —
реномиран добро известен, полз¬
ваш ce о добре ние; — равоняст
овиохватоц.
рента (фр.) доход (от водвнинн
-ио-. исавн нн—жи —ли нтеионя
в одно песгонвво предприятие на¬
р—); — рентабилност рситибити- .
тог, шо воо— рсвтн, печалби, до¬
ходност; — рентиер нойте живое
само от ровтнто си; — рентира се
изгоден е, носи печалба; — рен¬
тирам се (фр.) танин дебри дохо¬
ди, печалби.
рентген (от собств.) меД. 1. рентге¬
нов апарат е помощта ни койтс ce
диагностни-рат разтичан затотн-
вванн; 2. физ. изнъяеногомнв из¬
мервателни единица за еконез—-
ц—н (доза) рен-гешно лъчоине; —
рентгенов апарат апарат. весещ
-мете ни отнр—ваготя си Рьснт-
гон (1895 г.). е помощта на ксНто
моио ди ео фотографират вътреш¬
ните органи ни тялото; — рентге¬
нов анализ спец. — изследвано ни
втомвня и молекулния оресж вв
тяло я определяя; ни химичния
състав и структури е рентгенов—
лъчи; — рентгенова тръба тех.
слсктревикуумоя урот зв получа¬
вано на рентгенови тъчи, състав¬
на част ст рентгенов апарат; —
рентгенови тъчи физ, — електро¬
магнитни вълни невидими за сне¬
то. проникващи праз непрозрач¬
ни мaτор—aли·
реиτгeно- (βοη.) първи съставни чист
на олеивн дум— със значение:
нойте а свързан -ли произлязи ст
рентгеновите тъчи.
рентгенограма (гр.) меД, свинки вър¬
ху фотегрифона плика ял— фнти.
направена е помощти яи рентге¬
нови лъчи; — рентгенография спец.
мсгед зв получавана на савчасто
и Iотиτ—HIO —зобраион—с яи неп¬
розрачни сбсити върху фотограф¬
ска.
рентгенодефектосковня техн. откри¬
ване, текал—з—равс ни вътрешни
дефект— е материали и нздотнн
посредством нреовсттнвино е рон-
тгснсвн лъчи.
рентгенодиагностика меЛ, обор ст ме¬
тет- ви ровτтcIолeтинτи. конго
улесняват установяваното ва бо¬
лестите чрсз прилагано ни рент¬
генова апаратури.
рентгенология дял от радиологията.
който ое отнася до изучаваното и
приложението ни раатгетев—та лъ¬
чи е нот—дивата, биологията, тех¬
никата и др.; — рентгенолог мед.
тснар. специалист по рентгеноло¬
гия.
рентгенометрия меЛ, днт от тознист-
р-нта. нсйто оо занимава е измер¬
вано и изчислявано Яи тезите рен¬
тгенови и гаии-тъчн е рентгено¬
ви -βΟ^Τ^Η-Η.
рентгеноскопия меЛ. преглеждана на
вътрешните части на глтоге е пе-
мошта ни рентгенов впарит.
рентгенотерапия мед. течение с рсн-
ггеаевн тъчи. пр— ксото еа изпол¬
зва биологичното и особено раз¬
рушителното действие яи рентге¬
новите лъчи върху клетките на ту-
морянто тъния—; вид лъчение.
рентгеиотехника 1. днт от фнзинати,
нойто изучава методитс за полу¬
чавано и изпетзваво нв рентгено¬
вите тъчи; 2. клен от —ахинни—в,
който са занимава оъе създавано¬
то и нзиотзвавсте на рсНТгснов—-
то тъч— във всички области; 3.
всички сродства, използван— зи
633
репатриация
произвеждано я подобряване нв
съоръжения при тоНетвиво е рен¬
тгенови тъчи.
рентгенофлуорография спец. нс—од за
рентгеново изследвано, но коНто
лъчите, преаизаля нзелотвиноте
тяло, дави— еявков образ яи став
флуоресцираща плочи, нонто ее
фотографира е по-малък формат.
рссбаза (гр.) спец. наН-малкита ве¬
личини ни напрежението на отон-
—рнчсокин ток, достатъчна ви въз¬
никване възбуди е живи тъкани.
—зпелзнива за характеристики на
възбуд—мост—в на тъканите я ер-
тaIИτо·
росгриф (гр.) мед. уред зи наблюда¬
ване я зин—оваво ни изпълвансте
е кръв ни кръвоносни съдова; —
раегрифян (гр.) мед, мсгод зи изс¬
ледвано функциите ав кръвообра¬
щението, ееневиа на записвано
пълненето е кръв ни кръвоносни¬
те съдова е номощги на специален
урот.
рсокупация (лит.) повторно заемана.
завладявано (став област); — рс-
окупирам повторно заеман (об¬
ласт).
рсологял (гр.) техн. днт о— теоретич¬
ната механики, който разглежда
въпросите ни —ачтивоот—а нв точ¬
ности и газсвс я провлачвисто ви
твърдя иитор—ит—; — реометьр
(гр.) физ. урот за измервано обе¬
ми на прогичищ—я праз него въз¬
дух —л— газ.
Реомюр, Рене Антоан де (1683—
1757), фронон— учен физик. кой¬
то въвежда 80-градусевого леле¬
яна на термометъра; — рсомюр (от
собс—н.) физ. термометър. на нсН-
то скалата а е 80° от точната ни
замръзването до точнига на инно-
ястс.
реорганизация (лат.) преобразувано;
— реорганизирам преобразувай,
преустройвам.
реостат (гр.) ел. урсд за регулирано
яи напрежението или е—лита ив
токи е слсктячоонвти нариги нес-
рато—ном плавне яли сгъпитне —з-
мсисянс ни електрическото оъп-
рeτ—втоIЯо·
рсоетрикацин (лвт.) ел. оннвано, при¬
чинено от нуокаве яа о—тов тен
но тачен проводник (инеан или
разтопен ηο-βλ^
реотан (гр.) 1. ел. метална сплав, от
конто се нравят прсведнин— зи
електрически нагреватели; 2. прс-
неднин от гази сплав.
рооτрeпнβым (гр.) спец. 1. афектът яа
точснното яи ветата върху посо¬
ката на рвогсиа ав риетовнн—и; 2.
насоченост и движение срещу те¬
чението ни реки.
реофилов (гр.) зоол, ви живо същес¬
тво — привиквате към живот в
герао—о —оченно нв река.
реохорд (гр.) ел, урот зв измервано
яа съпротивления. нинроиовнн и
тр.
ропирвтури (да—.) поправка. възобно¬
вявано; — репарирам поправян,
възстановявам.
репарация (фр.) 1. попранка, възс¬
тановявано яа разрушено; 2. обез¬
щетение зи разрушение; 3. фин.
равпротолояио ни цояннто кн—иа
(акции и облигации) пропорци¬
онално между участниците е да¬
дени подписки, при положение, чс
бронт на запиоав—то акции нт—
облигации а πο-μβλ’κ ο— тозн, ко¬
нто шо се смитира— и пуснат е об¬
ращение. — репарационна комисия
комисия от вещи лица. поставени
от ситите победителки в лободо¬
вите страни, зи та следят бюдже¬
тите ни и та прибират ебозшо—о-
нинти. натоисн— ям но мирните
договори слот войната.
репатриация (лат.) полит. връшиас
след войни е сгочесгвото ни от¬
делни ляна или групи слот прое-
репеленти
634
гой е чужбина, сосбево ви плен¬
ници и бежанци; — репатриант
(тат.) полит. човек. нойте ео връ¬
ща е родината е— пс силита ви ре¬
патриация; — репатрирам връщам
вяногс е отечеството му; извърш¬
вам роли—р—ацин.
репеленти (тат.) хим. отблъскваш— о
миризмата си сродства, използва¬
ни нрот—в инветни, птици и на¬
секоми.
репер (фр.) геоД. занемарени знак.
който служи като изходни точка
при измервания, н—встнрано и
нр— нанасяно на тсчии и т—н—н
сг идва яа мео—аеетти; н—нотични
мирни; 2. воен. точка на зенааги
повърхасст (дърво. могили и пр.).
наносени на артилерийски птин-
щоτ, но който еа дават разогонаял.
псоски и тругя дивни за стрелба;
— репераж (фр.) геоД. свързвана
ни гоедсзични знаци е точки ст
близки маетяя нротма—я (рeнeря)·
реперкуса (лат.) църк. е григорианс¬
кото нееае — аннон тонове от му¬
зикалния токст. които е стия и
съш глас (лид) ео нвявиг и заедно
оъе заключителния тон характе-
р-внирит лaдогояaлaecττи·
репертоар (фр.) 1. списък на п—оо—-
те, кои—с са предотивяг или шс сс
играят проз датав осзея е една те¬
атър; 2. всички рели, които оо иг¬
раят от един артист; 3. оборът сг
пиесите. кояге ео свирят от да¬
ден оркестър.
репетирам (фр.) невгирнм; — репе¬
тиция (ли—.) 1. повторение; 2. ун-
рииясаяс. нотге—нняа; — репетент
1.	немешник учител, нейто пре¬
повтаря е учениците учебния ми-
—сривл; 2. книж, ост. ученик или
е—удеят, койтс а оставал да пен-
тори класа или курса; новтврач.
репешаж (фр.) спорт, донълн—готяа
преворни за вромсяяо елимини¬
рани оъотозитотн. чрез конто —а
могат ди получат право яи учас¬
тие е следващия стаи на ο’ο—οβΒ-
Η-Ο.
реплантация (ти—.) 1. меЛ, нрасаи-
дана яа орган иди тъкан в орга¬
низма; ронинтавтац—н; 2. бот.
повторио посаждано яа рве—снис,
рспликв (фр.) 1. възражение, отго¬
вор (особено ни защитники но по¬
ест ебв—исиннта ни прокурори в
едяа процес); 2. е театъра: думи¬
те ни отделните дойетвищи лица;
3.	възраисаяс о— много нс съдър¬
жанието на рочти яи олян оратор;
4.	повторение на музикални фра¬
зи е тругя глас и е тругв генал-
100—^.
репозиция (лат.) меД, намествано яа
оргаа. ни счупени или измоотоаи
кост при луксин—н; роnоaириI0·
рснояярам (лвт.) меД, намествам из¬
кълчени или счунаяв чист яи тя¬
лото.
ранспулацян (лиг.) книж, процес ни
нсотснонне възстановявано яи на¬
селението ав дадсиа територия,
намаляло значително поради ня¬
какви причини.
репорт 1, счет, пренасяно яа суми
ни другата стринини; 2. фин. спе¬
кулативна срочна стотни зи про¬
дажба я однонромонне за пекул¬
ии ви надута иди цонвн книжа.
сключена но курс, ло-вноок от
куров ни донн.
репортаж (фр.) литературно-публи¬
цистичен иивр. информационна
кореспонденция е художествен ха¬
рактер; — репортер (внгл.) сътруд¬
ник ав всстини, ониеивио. радио.
телевизия и др.. койтс отразява
събития.
репрезентант (лат.) нрототив—гсл; —
репрезентативен нрототив—тотоа;
—	репрезентативен мач σ’ο—οβΒΐ-ο
можту нродоганнтотни отбори; —
репрезентация нродотивнтотогно;
—	репрезентирам представлявай;

635
реституирам
—	репрезентативное— псих:. предс¬
тавителност за определена групи
хора, зв днт изучаван обок—.
ранраоатяя (твт.) нрияутитотяи. на¬
казателни мерни; — репресивен
принудителен, угясгяталав, нака¬
зателен; — репресия (лиг.) полит.
наказателна мярка ст държания
органи.
реприватизация (ти—.) икон.. превръ¬
щана яа държания —тя общ—вени
предприятия и нмотн отново е
чиетва собственост.
реприз(а) (фр.) 1. муз:. повгцроянс яи
част е музикално нроизведевио
(осната, фуга) нопоорстотвсне
след първото Н изпълноя-с или
слад друга чист. зван за тони пов¬
торение; 2. е цирка — кратък ху¬
мористичен неиор, изпълняван
обикновено от клоун; 3. е цирка
—	комбинация ц— —ряково е ак-
робатнчннте номери; 4. театр, въ¬
зобновявана ни таи—радиа ниоев яи
онова; 5. спорт, при фехтовка —
певтсрен удар; 6. спорт. възобно¬
вявана пратилин ход ни коя слот
прескачано на препятствие; 7.
мрежесто нзкърпване на белье.
дрехи, чорини и тр.
репродукция (лвт.) 1. възпроизвеж¬
дана; 2. възобновявана; 3. псих:.
възпроизвеждана ив веще, оста¬
вило сдали е паметта; 4. биолог.
размножаване; — репродуцирам
възпроизвеждам; — радротуктер
(тат.) 1. техн, в—ецкоГовцрятот; 2.
човск, който нрави репродукция,
рептилии (лат.) пълзящи жнвс—ия,
влечуги.
републики (ли—.) 1. управление, при
неетс дъриаВв—нт глина а изборен
нзиситу граждани—а зи определен
срок; 2. държава е тикини форми
на управление; — републиканец
привърженик яи републиканско¬
то управление; — републиканизъм
стремеж ти ео направи държавата
републики.
репулсия (лат.) книж. отблъсквано.
репутация (лат.) добро има, почит,
чест.
росни (ар.) Лиал, 1. данък върху нио-
тотегво; 2. съдебни разноски.
рескрипт (лат.) ннеме, отправено от
държавен глава до някой поданик,
е кссто обикновено му еа благо¬
дари зв плодотворна минали дей¬
ност.
ресор (фр.) 1. клон, ц—тал, област на
действие; 2. могитни пружина зв
омекотявано при двииав—о ни не¬
ти и тр. пцgобIH·
рсеоцналиааинн псих.. вгражданото
отново яа временно изключени о—
овон обшсе—вси. професионален
—ля осмоея иино— личност.
респект (фр.) ноч—т. уважение: бу¬
ти респект: към ногс ео отнасят о
увиисяна; — рсспсктинои (лиг.) съ¬
ответен; отнася ое за воск— поот¬
делно; — респектирам (лит.) вну¬
шавам лочи— и уважение. предиз¬
виквам прилично държана.
рсспирацин (да—.) вдишвано. диша¬
на; — респиратор апарат за под¬
помагано на нарушено дишано.
реставрация (твт.) възстановявано,
въвсбасвлсвнс; — реставрирам
възстановявам, псдновнвим; е ис¬
торията — епохи яа реставрация
= връшина на свалена д—ниотин,
ни овилан о—рой; — реставратор 1.
специално— по възстановявано яи
повреден— художествени предме¬
ти или оградя е първоивчалн—н им
вят; 2. чсвон. който оо бори за
връщаното на отхвърлен петит— -
чесни отрой.
реституирам (лат.) възвръщам, въз-
егаяовниам Iощо е старото му нс-
лоиси-о; — реституция въвотанс-
ннваво. възобновявано; ферми яи
приватизацията, при нонто ео връ¬
ща собствеността яи бившите соб¬
ственици: 3. юр. е иситународве-
ресто
636
го приво — връщаво на имущест¬
вото по о—тита ни и—рон gотовeр
или ни друг моитуаиреден акт, не¬
законно —звооояе проз врем; ни
нейна ог територията ни отви от
веювишнтс о—рани; 4. меД. напъл¬
но възстановявано ва новродов
орган нтн ни здравословно състо¬
яние.
роо—о (ит.) остатък пр— плащане,
който ос връща.
ресторан— (фр.) заводов—о, е неете
се поднася храни стащу заплаща¬
на; гост-тв-ца; — ресторантьор
съдържател яи ресторант; гостил-
I—чaр·
рестрикцня (tb—.) 1. книж. ограни¬
чени;; 2. икон, ограничаване ни
производството, продажбата и из¬
носи ни оток— чрез меаопот е цол
ди е; ноначат цаните и да сс по¬
лучи по-гетниа печалби; — рест¬
риктивен (ли—.) отриIИчи—отоI.
ресурси (фр.) 1. източниц— зв живе¬
ене; 2. емотни (търговски) зи съ¬
бирано.
ретардант (лит.) псих, късно съзрн-
ваш юноши. нейто сс отличава о
отвооитотао забавени ооиналнва-
ц—н и често прож—внваяо чувство
ни лична непълноценност, на за¬
висимост о— роg—гот—гc·
ре—артвцин (лиг.) 1. литер. нсипо-
з-цненов похват за забавяне ив
развръзката в художествено про¬
изведени;, особено е драми, е цол
да сс засили интересът на читате¬
ля; 2. спец, занъонса—о. което пре¬
търпяват отт—чаш—то сс води при
обился тъид. докато достигнат до
наН-отдалочов—те чисти яи граде¬
ни нтн рачен район; 3. забавяно,
задържано, закъснея—;.
реганвин (тат.) спец. способност яи
оо—аотвоно или изкуствено озере
(язовир) да задържа и нр—тъннва
виоока вълни чрез ризптаетнваае
върху площта ва сзсрето.
ретикулврен (дв—.) меД, мроиеог, мре¬
жовиден.
ретикулин (лиг.) биохим. атбум—ве-
нд но отов—то ва т—ифатнчн—те
жлсзи.
рс—нви (лиг.) анат. гъсто мрежесто
разклонение ни очния нерв е дъ¬
ното на окото. коете нр—еиа об¬
разите; — ротивит (лат.) мед. въз¬
питание ва ретината.
рот—ритв (нт.) 1. ост. отстъпление;
2.	ист. укрепено илоте в крепост
е случай на отстъпление.
реторика, риторика (гр.) 1. теория яа
красноречието или ни ораторско¬
то изкуство, възникните е тревна
Гърдин; 2. прен, неоЛобр. пресите¬
ни употреби нв ретср—чаи похва¬
ти. кеяте води де бозоъдъриатот-
ноет; — ротор оратор. ви—ян; —-
реторичен ораторски, красноре¬
чив; — реторичен въпрос въпрос в
литературно производение, койтс
съдържа еъщсвромсвне и худо¬
жествено упражнение; — ретори-
чески ораторски; — реторична фи¬
гура изрив— е особени синтактич¬
ни нестройни, употребявани е ора¬
торски и художествена реч. зи та
отвис —я но-изразитолаа я по-ано-
ц—еналва. ебнкневоне във форма
ни възклицание; — реторичен стил
азинов стил е употреба ни рето¬
рични фигури, характеров за ора¬
торската реч я за инион нитона
художествени литература; ритори¬
чен.
регоронн (твт.) юр. 1. е международ¬
ното приво — прилагане яи дейс¬
твия е— одни държава към друга
държави ял— на найн— граждани
е отговор на засягане яи яоНн—тс
нрави. изразено е нкояом—чоонн
ограничения, ποβ^βββηο на ми¬
ти и тр; 2. е наказателното право
— непосредствено отвръщане ав
одае престъпно посегателство със
съшето.

637
рефлексия
реторта (фр.) хим. 1. кълбовидно шн-
щe е тясна, превити шия, ксето
служи зв даотнтиннн; 2. вертика¬
лен съд или канална пеш, е нонто
са извършва овъгтннавото пр— су¬
хи доотитвн—н ни дървесина.
ре—ринстиннн (лвт.) pad. телев. нре-
.иоидугъчяе присмива на ратно-
итн тотов—зиовяа програма и ней¬
ното продавано; препродавано; —
ретранслатор едни от междинни¬
те рид—о- или татов—знонв— отвя¬
ния във веригата на продаваш— и
приемаш— ставни—.
рогрянефувнн (лвт.) меД. вкарвано от¬
ново е кръвообращението ни соб¬
ствени етар—тви Iооьоирcви кръв,
ре—ре- (Ta—.) първа съставна час— ни
етоини туни със значение назад.
отзад.
ретроактивен (лвт.) юр. който дейс-
—на е обратни е—ти; — ретровн—ян-
вост качестве ни ретроактивен.
рогрегритен (лвг.) назадничав, роак-
ннсвоя; догааар—рищ. израждаш
се; — ретроград яивидн—чав човек.
реакционер.
ротремоти връщане яи ос-врати сти¬
лове е модата, музиката, литера¬
турата. нзkуcгнсτо·
регрселситинав (тат.) гладиш назад,
обърна— назад; отнасяш еа до ми¬
нали събития: ротрсопонг—ввс
дсйствис яа нов закон = такъв е
обратна сила; — ра—рсснаидня
(фр.) 1. книж, връщана назад е ми¬
налото; прсглсд ни минати съби¬
тия ит— случки; 2. литер, компо¬
зиционен нохни—, нойто еа със-он
във връщано назад е миналото яа
литературен герой или към про-
τη^η събития, за дв сс обяснят
оотвсшяи случки и конфликти.
ретрофлексен (дат.) език. за нродво-
азнчсн съгласен звук — коНто ос
ирс—звася е обръщано ви ознна
назад (е нниси —нд—ияок— диалек¬
ти); — ра—рофлакеин (та—.) 1. меД,
прегъвано визит на оргии; 2. език.
произнасяно на прсдноознчон съг¬
ласен звук е обръщано ни свика
назад.
ротроцасин (TaT.) в—сри проос—гурев-
ки; е търговията = просто—ънви-
10.
ра—ур (фр.) назад, връщана,
ретуширам (фр.) 1. поправян (сним¬
ка, картини и др.); 2. прен. разк¬
расявам. оисичавам водоота—ънн-
то на ноще; — ре—ушьор човск.
който поправя картини, ов—мк—
и прочие — ратуш 1. попринна. до¬
пълнителни работа (във фотогра¬
фиите); 2. прен. разкрасявано.
рефакция (лит.) 1. обозшотав—о за
повредени стоки при превозвано
е влак; 2. отстъпка ст —ир—фи зи
превоз перили иад—чно ни по-го -
тямо количество стоки.
рсфан—срий (лиг.) ост, трапезария е
манастир, колеи и тр.
рафар (внгл.) футб. ръконот—гол ни
играта, спортен съдия.
рефера— (лат.) 1. научна реч. оказ¬
ии; 2. кратно писмено изложени;
на основен проблем; — рафарн-
рим държа реч но научен вънрее;
—	рафаронт нсйте държи сказка¬
та, докладчик.
референдум (лат.) всенародно гласу¬
вана по важен въпрос; тен—твиво
до иарсдв.
рефлексия (твт.) 1. страисвис. отб¬
лъсквана; 2. размишление; 3. псих.
еимодвиионно ни човека като еб-
шоогвонс развито, осдналне оъ-
шас—но. форма ви негови теоре¬
тични дойвоот. насочена към въз-
пряемивс. авит—знран; и осмис¬
ляно яи ообствсн—тс му действия;
—	рефлекс отражение, огвсгвв ре¬
акция яа организъм; условен, бе¬
зусловен рофтокс; — рефлексивен
неволен; — рефлексни дъга поня¬
тие, въведено от Рано Декарт, зи
означавано ни ехома вв двигател-
реформа
638
а— реакции; — рефлективност
псих, способност за осъзнавано ни
оеботвсвото поводенно; — рефлек¬
тирам 1. отблъсквам; 2. домогвам
се; — рефлектор 1. вдлъбнато сг¬
лодало, коогс огризнеа светлинни¬
те тъчи, поставен вън фокуса яа
огледалото е успореден овон е ос.
съвпадаща е оптичната со на ог¬
ледалото; 2. астр, егтодитоа те¬
лескоп, е който изображението оо
потучива е резултат ви стрииса—о
ви тъч— вън вдлъбнато огледало;
3.	pad. онотома ст преводв—нн,
разположен— близо до антена, за
създавано насоки на —злъчен— ра¬
диовълни.
реформа (фр.) 1. нрообразувиняо; 2.
недобров—о на оъщоотвувашнгс
порядки и учреждения. но зако¬
нен път; 3. фин, прообразоввино,
нзмоновон—о яи паричната, кре¬
дитната, банковата, валутната и
тругя о—отом— е дадена стрини; —
реформатор лице, което осъщест¬
вява някакви реформи; преобра¬
зувател; — реформация 1. проеб-
ривувив—о; ' 2. е църквата - възста¬
новявано ни чиотето Хрнетево
учение ог Лю—ср (14. вон), ксето
ями зи последствие появяването
ни протестантството; — реформи¬
рам преобразувам.
рефракция (лвт.) 1. физ, пречупвано
яи сно—лиинн—с тъчи-а когито ми¬
нават от сдии оптическа сроди н
друга; 2. астр. ивмонояно във ви¬
димото ноложоа—о ни небесните
—ата норадя пречупваното, което
претърпяват идващите от тях тъ¬
чи е земната атмосфери; 3. физ.
поотснонне —зисвон—с посоката
яи надлъжните звукови трептения
при разпространението ям е на-
одвсрства фнз—чоока среда; —
рефрактор астр, тотоснси, е нсй-
гс изображението ни светлината
оо получава е помощта ни родина
тош—. образуващ— сбонтне; —
рефрактометрия (λβ—.) физ. отдел
ог онтинати, нойто ос занимава е
мототято зи измервано ксефиц—-
сита на пречупвано яа светлин¬
ните тъчи; — рафрингома—ър (лит.)
физ. онтнчся урсд за измервано
коефициенти на пречупвано на
овоттинантс тъчи е разтича—то
гола.
рефрен (фр.) новтарнщити ео чист
стад воски куплет при насея от
вяноткс куплета; припев.
рефрнгератор (фр.) 1. охладител (ни
низин за вираао на рання); 2. ирс-
вевяо сродство — хладилник.
рафугадин (лвг.) книж, публично оп¬
ровержение.
рахвб—лятвцян (лат.) мед, комплаке
ц— физиотерапевтични, батноето-
чобви я други методи ни тсчсянс,
прилаган— сбикисвовс след пре¬
минаване ни острия е—атяН на за¬
боляването; — рехабилитатор меД.
матинивон— работник, койго оо
звн—иава с рохабяля—ацан.
рецензент (тат.) човок. нойто дина
кратка преценка зи ти—срв—урне
яти научно еъч—всяио във вест¬
ник ял— сп—еивно; — рецензирам
разглеждан кр—тичне съчинени;
я накратко давам отзив за ноге;
— рецензия критика яа отне съ¬
чинение, е конте авторът нахвър¬
ля накратко впечатленията е— от
прочетеното произведение.
рецепта (твт.) 1. записки от лекаря
зи аптекаря; 2. кратко нясмояне
наставление зи приготовление яи
нещо (ястия, слитки и др.); — ре¬
цептура (тат.) фарм. мед. съвкуп¬
ност ст привила за предписвано
ни лекарствен— еродотва е рецеп¬
ти и тяхнетс приготвяно; — рс-
цептурник бележник е бланки за
писано яа рецепти.
рецеотцвен (лит.) 1. книж, възпри¬
емчив; 2. език. пасивен, воулот-

039
рибоза
рабянан; — рецептор (λβ—.) 1. анат..
образувание но периферната нер¬
вна система, ноого превръща драз¬
ненията в нервни ямпутоя; 2. меЛ.
прибор. кейте трансформира
дразненото в нервен процес и гс
възприеми; 3. физ. урот за полу¬
чавано нв сигнал— при електри¬
чески телеграф; приемник; 4. псих..
главна чист на всеки ео—нвон ор¬
гии, съставени ог нервни сконча¬
ния, е нояго нр— д;Нств—сто яа
дразнител— о— външната и вът-
рcщIaги ерода възникнат варени
импулеи и са противи— но нарван
път е гливянн мозък.
рснснннн (лвт.) 1. книж, възприема¬
но ог едио общество културни и
политически форми, съвдатоян н
труга обществени ероти; 2. ириси
(ог държавен глава яи редица гос¬
ти); 3. служба, е конто еа извърш-
нв регистрацията ни отсстяилнгс
е хетет; администрация.
рецесия 1. ик. яай-ннокига течна яв
стопанския цикъл, характеризира¬
ни е най-в—сек темп яи безрабо¬
тица и най-нисък темп яа растеж
ви брутния национален продукт;
2. биол, постепенно изчезване яи
вннон виелодо—воя— признаци е
организми; — ранаеинов биол, ксй-
то а е признаци ни изчезване, на
eτогьннaIC·
родиврий (tb—.) ист, римски глид—-
втор, въоръжен е мсч я мреиа, о
нонто еа мъчат да уплата против¬
ника ои. зв та го убие.
рецидивист (тат.) сиви. кеНто а из¬
вършил певгорне отне и също
престъпление; — рецидив 1. нов-
гороаяо яа някое лелеяно слот во-
гцнотц изчезване; 2. юр, повторно
извършване яа одна и същ тип
престъпление от сдии и същи чо¬
век; 3. меД, нонтирняо ни болас— в
типичната й или ιοηβη’λιο из¬
ривана форма яснссрсдотвсао елад
оздравяваното или е нор—ота вв
възстановяваие-о; — рaнмдянвзьм
книж, повтаряно ни ботсзнавн яв¬
ления ял— ни престъпян делвия.
реципиент (Ta—.) 1. мед, получател ва
кръв нр— кръвопреливане или нв
орган нр— граисплинтвиня; 2. хим.
съд, кой—о служи зв приемник яа
даетялит —тя газово.
реципрочен (лат.) мат. взаимен, еъ-
отвооиголсн.
рецитация (тв—.) тенлимвцин — ни ху¬
дожествено четено пред слушате¬
ли; — рецитал еимоогенголон кон¬
церт ив едни артист —ли музикант;
художествено изпълнение на ли¬
тературни произведения ял— вв
огнъоя от драма ви едена без де¬
кор; — рецитиран казвам наизуст,
декламирам.
речел (норс.) нар, σωστοί чрез изва¬
рявано грезтон сок или сок от дру¬
ги плодово о късчсти е— тикни. дю¬
ли и др.; рачел. пстмсз.
речитатив (лат.) ничии на изпълне¬
ние ни одаи носен, ноНто ео приб¬
лижава тс гцноровогц и тонтамн-
равоте, обиквсвсвс баз пътен
ИkOMHИIHMOIT·
риал (перс.) парична едивици ни
Ирин и Йемен, конто са тел— яи
100 динари.
рибоза (нем.) биохим, въглеводород
от групата нв лантсз—т;С5Н10О5,
съставяй част ни иуклспрогонтн-
—с; — рибонуклеинов е .μο—. ри¬
бонуклеинова киселина биохим. —
втор— совевоя тип нуклеинов—
к-еадна—, съотенш со о— нукле¬
отид—. конте съдържа— р—бозв, ха¬
рактерни съставна част на ц—тон-
ливмити нв и-нот-аек-то и рао-
т-толн- клетки (РНК); — рибо¬
сома (ιομ.) биол, частици е нитон-
тазмити яи клетката. конто синте¬
зира специфичния зи нтс—ната
белтък; — рнбофлавин (ион.) би¬
охим, съединение, получавано о—
640
рнбеза, фактор ви витаминната
група В-номнлско я съставна чает
ва фтавнвов-то формсаг-.
рнвализирам (тит.) съперничи. сърев¬
новавам! ce; — р—нит съперник; —
ривалитет (фр.) книж. рядко съ¬
перничество.
риванол фарм. вид дезинфекционно
и антисептично сродство. иътт
трсбвонр—огалсв прах.
ривиера (нт.) крайбрежно.
ригел (ηομ.) 1. строит. олсионт (гре¬
ти или прът) е ннкои носещ— нев-
струнни—, който етуи— зв овърз¬
вана; 2. строит. хоризонтална гра¬
да вид отвор за врати ял— прозо¬
рец; 3. пр—спесеблсв—с зи запъ¬
вана на греди; заоеввнда; 4. геол.
винрсчсв скалист праг ни дъното
ви теданкова делива; — ригвден
(тат.) 1. книж, вдснсвов, сновав.
втвърден. всгъвнав; 2. мед. нно-
чавов, вдървен, вспсдвяися.
ригидиост (лвт.) 1. псих,. ннонавоноот.
неподвижност; 2. психическо със¬
тояние и овойетво на човешката
лнчвосг. нцато оо изразява е во-
тое—втъчви пластичност яи психи¬
ческата дейност.
ригли (вам.) 1. имитация ва —лик,
обр—ичсв. но ио прорязва, пра¬
вов на ровор за заннчваво яа две¬
те; бутониери; 2. е моботаита ин¬
дустрия — специална обковка.
риголвам (фр.) агр. обработвам! поч¬
ва е дълбоко изкопавано нтн оран.
при ненто горният птиот оо зари¬
ел дълбоко. подоряинвта еа из¬
важда на повърхността; — ригол-
вач грантор. кой—о ригслна
ригоризъм (дат.) прокатана о—рсгоот;
— ригорнст чсвон е Iий-cгрст—
принципи.
ризлянг (нохМ.) 1. сорт бндо винарс¬
ко грозд;; 2. вино от такова гроз-
то.
ризоиди (гр.) бот, власов-тв— обра¬
зувания у вяно— низши спорови
риотон—н, заместваш- коренят;,
ризома (гр.) бот, корои-шо, обик¬
новено в хоризонтално полеис-
в—с, косто пусна фнляз— или из¬
растъци нагоре.	.
ризон (гр.) вид срие е одри зърна,
ризоподи (гр.) зоол. клас виβщ— жи¬
вотни. но—ге са движат· е тъжок-
рьчaτи·
ризосфера (гр.) бот. обемът ва поч¬
ви, е който оо разпростират коро¬
ните ни рвоτовuо·
рязс—ц (нт.) кул,. вит италианско яде¬
но, приготвено е ориз и моесв
бульон.
ризофаг (гр.) зоол, инвотво. иоото
оо храни е коровито яи риогони-
нта.
ризофора (лат.) бот, вит тропичес¬
ко дърво е разделов— л—оти и срас¬
нати плодници; мангрове дърво,
рнНдз (внгл.) е танцовата музика —
съчетание на саксофони и нлари-
в;τи·
Рикетс, Хауърд Тейлър (1871—1910)
биол. английски микробиолог,
профооер е Чикагския ун—ворон-
тот. открит причинителите ни ро¬
дина инфекциозни болсо—н — ао-
ф—ттруси— и—κроeртввнзм—. на¬
речен— но-нъово ви иого; — ря-
кетсиози (нс еоботв.) меД, групи за¬
разни заболявалия, характерни
главно зв гролнчанта и еуб—ро-
п—чв—г; зевн, причинявани от
микроорганизми, нарочен— рякот-
о—и. — рикетсии бактеор. специ¬
ален клио микроорганизми. верс-
б—. кенго са развиват само е инва
тъкан.
рикоширам (фр.) отскичви (зи кур¬
шум, топки и др.); — рикошет 1.
стоначавс, отхвърчаяо (ни кур¬
шум, граната. топна); 2. самият
куршум.
рикша (ян.) книж. 1. в Яповня, Ки¬
тай и други —зточв— стрини — то¬
ки двуколки за правов ни пътни-
641
ритмически
ни. —оглави от чсвон; 2. човск,
койго тегли рикша.
рима (гр.) литер, съзвучие оневча-
вива яа стиховете; — твк—ялни ри¬
ми рима е ударов—; ва троти—а
срички открия; — женска рима ри¬
ми е ударение на предпоследната
сричка; — мъжка рима рима е уда¬
рение ни последната срички; — ри¬
мувам използван р—мн.
римеса (нт.) 1. изпращано ни нари
(очсгевотся торм—н зв пелини, нс
конто ямиио да взоивмо); 2. фин,
пноиси платежен документ. е оп¬
ределено ст закона съдържание.
ксйто ео използва вън вътрешни¬
—; и е международните плащания
за ногаенваяо на дълг.
рино- (гр.) първа съставна час— яа
слсини думи оъе зивчов—с носен
или коНтц се отнася то носи, нап¬
ример ринодерма, рянцгоноя и тр.
риноблеиорея (лат.) меД. гнойна сек¬
реция от носа, еообсао у новоро¬
дените.
рниолалия (дат.) меЛ. аоссво гонс-
роно.
рИНСЛОГНН (гр.) нвукв зи ΗΟΟΤΗΗΤΟ бо¬
лести; — ряшгг (гр.) меД. възпале¬
ние ни лигавица-в ни носа; хре¬
ми; — ринопластика изкуствено
поправяно ни иооцва.
рио (исп.) 1. ръка; 2. съкри—. ог Rio
de Janeiro етолнцв яа Бразилия.
рипиди (гр.) църк, метали— хоругви,
исосни при църковни шоe—вян·
рипост (фр.) спорт. при фсхтоннв —
удар, иойто се нанася на против¬
ники в отговор ни йогов удар.
рипс (вам.) вълнен -л- копринен
плат о привитие изпъквали вuщ-
к—.
рирлроискцян (англ.) кино. начни за
снимано ни обскти яи фена ни ск¬
рин, ни нойте одновременно ес
прожектира друго изображение.
рноивър (вагл.) 1. техн, мотался съд.
приемник ив газово я пари. кеН-
то служи за изравнявано колеба¬
нията е наляганото на точността
при инсталации е циркулираш—
газово и нари; 2. телегр. прием¬
ник и телеграфен апарат.
риск (нт.) 1. възможна онвсноот; 2.
действие наслуки е надежда за ус¬
пах; 3. възможна загуба при тър¬
говски сделки, вън валута——; яи
в крет-тинте споридии, е застра¬
хователното дало и тр.; — риско¬
ван коНтц а свързан е рисково; —
рискувам 1. издигам нв риск, яи
опасност; 2. излаган ео ни риск,
НВ οηΒΟΒΟΟΤ.
ритмика (гр.) 1. литер, днт от стя-
хозявииото, който изучава стихот¬
ворния ритъм; 2. литер. муз. е—ро-
ои е хирмоничне редувано на уда¬
рени и ноудврояи срички е стих
ял— ни о—лн— и слаби —актове в
музика, танц и др; 3. език. дял ст
фонотаката. който изучава обши¬
та закономерности яи ритм—чоо-
кото построение на речта; 4. муз:.
ивуна за функцията и зничониото
ни ритъма е музякита; 5. муз. рит¬
мични белези, която характери¬
зират отделиин музикален жанр,
творбите нв отделян композито¬
ри и тр.; 6. ритмичност яа дви¬
жение; 7. система от физически
упражнения е музикален съпро¬
вод, предназначая зи ритмично
изпълнение; — ритъм 1. равномер¬
но, отморено дннжояна; 2. равно¬
мерна нсоладонатолноот е музи-
кити или стиха; — ритмично отме¬
рено, ранноморно; ри—м—чво би¬
ене на сърцето, последователно,
правилно; — ритмичен (гр.) 1. муз.
литер, който яма ритъм; 2. съраз¬
мерен.
ритмически ритмичен; е който има
ритъм; — ритмическа ииверсня ли¬
тер. вит инворонн, която ео на¬
лага ц— ритъма на огохотворони-
ого; — ритинческа проза литер.
ритон
642
повоогвонатолнв реч, конто оо от¬
личава е определен ритъм като
сродство зи художествено въздейс¬
твие. придаваща израз яи повн-
uoib омоияоаалноот; — ритмич¬
ност 1. муз, качество нв ритмичен;
2. размерност, съразмерност; —
ритмология (гр.) литер, учсяяс за
всрм—то и закономерностите нв
рнти—чоск—го пренос— и стиха.
конте създава— ногови-в структу¬
ри; — ригионан (гр.) муз, ритмич¬
на ехомв. ритмична породина; —
ритмоилaстика (гр.) система о— фи¬
зически упражнения. ко—то раз¬
вяват всестранно и хармонично
тяло.
ритон (гр.) античен глинен или ма-
—влан еът във форма на рог или
жнвотияока глава зв писне на ви¬
но.
ритор (гр.) орв—ор, вития, ротор; —
риторика (гр.) реторика; — рито¬
ричен реторичен.
ритуал· (дат.) 1. уогваовса род при
извършвано яа обредни доНо-вян;
2. церемонил, церемониал; 3. кни¬
га, е конто ео издига— предписа¬
ния за рcлнтнeзвн обреди; —
граждански ритуали обрети без рс-
лиг—сзне съдържани;, конто ео
извършват при именувана нв да¬
ни. при сключвано на брак, при
погребения, при —рулони празни¬
ци и тр.; — ритуален (фр.) съоб¬
разно чорноинн—с нареждания.
ратурнал (и—.) 1. литер. чист от аком¬
панимент. коНто ео нонтврл в на¬
чалото и е кран ни всяки строфа
нв носон. арин и под; 2. малко му¬
зикално встъпление е началото яа
танц.
риф (англ.) 1. мор. вериги подводни
скали (камъни, иноън, корали); 2.
мор. част от корабно платно, ко¬
нто оо вав—вв и връзва. зв да на¬
мали площта. излоиова ав вятъ¬
ра; 3. муз, в тиаза — кратко мето¬
дическо дв—жсино е изразителни
ритника. неогс ео използва яай-
часто като солсВи ннпроензацян.
рифал (ιοη.) техн, бразда. надлъжен
зъб на нал яа модничая валц; —
р—фалунам (ιομ.) техн, нравя браз¬
ди ни метална повърхност.
риформинг (англ.) хим, проработка ив
нефт за нолучввано яа високока¬
чествен бовзив и други нани—
продукти.
Рихтер, Чарлз Франсис (1900—1985)
геол,, американок— професор но ос-
нвмотогян е Пвовдоав. Калифор¬
ния. коНто е д-р Бояо Гутенберг
(1889—1960) слад продължителни
наблюдения създава скалата яа
Рихтер; — скала на Рихтер геол.
клаенфннвн—н ни зомотрооонинта
но магнитуда на проднвеннаинто
ст —нх сеизмични вълни; съотно¬
шението между магаитудв на зо-
могроесяяагц и интензивността му
е епицентъра оо язморна е ноиош-
та ав 12-бвлив скали.
рифт (англ.) геол, хлътнатяяв в во¬
ин.
риц (яем.) печ, машини на едновре¬
менно нарязвано ав няколко иви¬
ци цнл лист муквеи или картон.
рицарство (нем.) 1. ист. е Западна
Европа праз Средновековното —
название ни аязшян слой на гос¬
подстващата класи, особено квто
всоиис оъолоняо; 2. прен, емола.
благородии нронна; благородство;
достойно—но вв ридврн; — рицар
1.	някогашен благородник, коНто
служи в кавалерията и а въоръ¬
жен е конно и шлем; 2. прен. пок¬
ровител ив дамите.
рицин (дв—.) 1. бат, адро тронното
декоративно и маслодайно расте¬
ние; кърлеж; 2. маело произведе¬
но е— това растение.
роба (фр.) 1. домашна дълги и сво¬
бодно падаща женски троха; — 2.
(рун.) диал. ръчна количка е едно

643
Ройтер
ΚΟΛΟΛΟ.
ребар (англ.) при ннкси игр— яа кар¬
ги — кръг от три отталин партии,
роб—взеватв (не собст. Ребинзеа
Крузо) литер, теорба със сюисг,
нодобов на приключовнятаа яа
Робинзон Крузо.
робот (аягл.) псих.. mbuhib, механич¬
но устройстве или съоръжение,
коотс възпроизвежда тн—га—оляя
я друг— функции яа чонсна. смя¬
тии- пред— за нсгон монопол; —
роботизация 1. одни от оононя-та
пронос— на научно-тохв-чссння
прогрес. иойто предполага енлио
ризвягио я широко прилагано пос¬
тиженията я усиехн—с яа роботи¬
ката в различая области; 2. внед¬
рявано яа роботи; превръщано в
рсботя.
робуст (лит.) здрав. силен.
ротви (гр.) техн, съоръжение зи вди¬
гана или спускано на различия то¬
варя; рутва; 2. диал, чскрън.
рстсо (ноп.) спорт, публични игри
я състезания ни ковбои.
родин (гр.) хим. сробърисбял, ковък
мотал ог групата ни платината. зя.
Rh, нор. № 45, и—. —. 102.91.
родотантрян (лвт.) хим. вещество.
ксато ос ним—ри в ляс—итв на ро¬
додендрона; — рстстандроя (гр.)
бот, вочно затаи храст ог дробно
дърво е ципести листа я красне—
цветово. косто ео отглождв като
тенсративнс паркове ристание;
алпийска роза.
реденит (гр.) минер. минорат на
кристали вън вид ни едрозърнес¬
ти мао— о рсзевсчервев цент,
употребяван за облицовки я за
дроби— скулптури— фигури.
роза (лиг.) 1. бот, градивен- храст е
хубави арома—яи цветово и е бод¬
ли но стъблата; 2. цвнт о— този
храст; — роза на ветровете 1. кръг
от компаси. на нойто ои отбеляза¬
ни посоките на света и тохяяго
подразделения 2. графично пред-
отввнао яа иооокита на ветровото
е определена моотноот във вид ив
диаграми, ненто —ми форма ни
многолъчови зеоздв-роза; — роза¬
риум (дат.) грат-нв е розн; раз¬
садник зв розн; — реза—на (чр.) 1.
дървени яли мо—аличсоки рова, ко¬
ято служи ви украшение при дра¬
пировки или е ирхи—сктурита; 2.
украшение от цвогни лентичка,
което сс окичи ни дрехи като знак
за получая ноонон орден; 3. бот.
разположени е кръг листи ив ня¬
кои маогогцтяшяи растения; 4. ел.
кръгли —золвнионаи подложка; 5.
мсталон пръстен, който оо поста¬
вя е тупна яа стона към нонина и
е него влиза кюнсцът.
розацея (лат.) мед. кожно заболя ва¬
не е ноотонаав червенина ни ля¬
ното и образувано ав повърхност¬
ни гяоНвя мохурча—а.
рсзбив = роо—бив (ангт.) говежди
пържола.
розелит (дат.) минер, минерал е ро¬
зов цвят, съдържаш калций, маг¬
незий и кобалт.
розеоли (лат.) меЛ, матки краткот¬
райни петънца, нояго ео явяват яа
определени мести но ноиити при
нниси белсег— като сифилис, тиф
и др.
розмарин (та—.) бот. растов—с оъе
с—лна благоуханна и—р—зиа, ке-
сгс съдържа етерично масло, из¬
ползвано е нврфюмор—нтв и е ио-
т—цянитв.
Ройтер, барон Паул Джулиъс фон
(1816—1899) печ, англ-йен— жур¬
налист ст германски произход,
койтс създава (1851) е Лондон
тръст за разпространявано ни ин¬
формация, като за наттв използу¬
ва първоначално гълъби (през Ла-
маншв). в по-късно (слот 1858) —
голографии връзка; — „Ройтер”
печ. вай-готниати английска и от-
рок
644
на от ний-прсотнивято е снага те¬
леграфни β^ηη-η.
рок (вигл.) ни. ронентрот; — рок-
музика (англ.) вид ос—рвтив музи¬
ка със онтон ритмичен такт; —
рок-опера (аигл.) опари, конто ео
основава ни съвременната рониу-
з—ка.
рокада (фр.) 1. тах, хот, нр— нойто
турът отива до самин дир. в царят
прескача проз наго; 2. воен. стра¬
тегически ислозопътна линия или
път, който върви успоредно на
фронта; — рокирам при игра ни
ших — нравя рокада; — рокнров-
ка (фр.) спорт, в шахмата — ед¬
новременен хст на царя и тури.
нр— нойто диря— проскачи —ура, а
турът застави до ηο™.
рокайл (фр.) изк,. декоративен мо¬
тив в етил рекено във вътрешната
архитектури. който нродотивн отн-
лиз—рива рaнонияи·
роквнбол (фр.) 1. чист о— печалби при
хазартна игра, конте служи квто
залог зв следващата н—гри; 2. из¬
търкани шсги.
рокендрол (аигл.) 1. вят бърз танц,
изпълняван о оворг—чн— двиио-
нин от двими туши; 2. вят джазо¬
ви музика зв такъв танц със ситно
подчортвн ритъм и проста, пов¬
тарящи ее структура.
рокля (ιομ.) горни ионона троха.
Рококо (фр.) 1. стил, произлязъл с—
Франция през 18. век слот Бврон,
отличаваш еа е богати цхлювооб-
разни форми и ирагрунии— укра¬
шения оообоно но строи—. орна-
иои—яка, моболя и дробни пред¬
мет—; 2. литер. стил. който се ха¬
рактеризира о малки жанрово —
мадригали, рсито. сонати, роман¬
си е развлекателно оьтъриaIИc·
Рокфелер, Джон ДеИвнсъи, Стари
(1839—1937) пром. фин, американ¬
ски петролен иагват, основал
(1870) „Стандарт Ойл (Кътани)”
и родоначалник на одни от вай-
иощнято фнниноовц-нроиншлоян
кланове е енота, оставил за общо¬
полезни цсли големя суми; прен..
годни богаташ; милионер; мили¬
ардер.
роифер (от eобогн· Рокфор сюр Сул-
зон геогр. солящо е тон. АВорци,
Ю. Франция) вид френско сиро-
10.
рола (βοη.) кн—га, тевек—я и тр. на¬
вити кръгообразно; — ролетка
(ηοη.) 1. външен ламаринен ка¬
пан нв ври—в и прозорци (оообоно
за магазини), коНто еа вдига и ова¬
ля е особен механизъм; 2. дълги
данта е означени но исн санти¬
метри и метри. конто се еннви н
кръгли ку-ня
Роланд (ηομ.) главой гароН в рицар¬
ските романи праз Средновековн-
а—с.
ролер (яем.) датски играчка китс ве¬
лосипед, нс е дъска, яа която ео
стъпва; —ротни;, трот—нотки; —
ролгаиг (нем.) техн. машина с
непрекъснато действие за премес¬
твано яи товари; транспортни лоя-
—в; — ролирам (нам.) техн, при¬
тискам но моталия плоскости ме-
тиличоон— ролки (ролегки). за ди
ео получи нвтρвnнниIa; — ролка
(нем.) 1. макари за яавиваяо нв
гал. филмови лон—в. магнетофон¬
ни —ли тругв ленти; 2. цилиндри¬
чен свитък от цнта ивица хиртин
ял— труг материал; 3. ел. малък
порцеланов изолатор за електри¬
чески проводник; 4. металическо
колетно под крак на маси, стол.
пиано и тр.
роля (ηομ.) 1. всичко, което трябва
дв нз—грис сдии актьор е опреде¬
лени театрални пиеси; 2. начинът
на дойогв—о ва одна т—чвоот е
държавата и общecгнсτо·
рсм (вигл.) спиртно н—тяо от сока
на захарввтв гръоτнκи·

645
рояло
роман (фр.) 1. литер, тнторв—ураи
жанр. голямо нцвествевитслне ху¬
дожествено произведени; о бога¬
то съдържание, сложен еюжат и
немнов—ния и е много герои; 2.
ист, първоначално повествование
ни ротен (титнисия) сзик; 3. прен.
любеввя връзки между иъи я ио¬
на; — романист I. нисител, който
пише романи; 2. опоцнал—от по
роианон— азин— и кул—ура.
романеска (нт.) муз, ниродна итали¬
анска танцови псоон ог 16.-18. век,
използвани е творчеството на ня¬
кои нтилнаяокн и тругя ксипо-
зигери; — романс (фр.) 1. малко
рсиавг—чве ог—хотворовно вън
формата ни народна пасся, н но-
с—с преобладава повече неиното.
иевотвенцтц; 2. испанско старин¬
но стихотворение е оничоокс съ¬
държание; 3. малко вокално про¬
изведение ст еднн —ти два гласи
върху текст ст от—хегверовис и
при акеипан—ионт на един инст¬
румент; — романсеро (исп.) матка
ноома е героичве съдържание.
романски сзнця сзяци, контс еа про¬
излезли от лат—вон—н; — романс¬
ки народи френският, италианс¬
кият, испанския—, романският и
др.; — романски стил архитекту¬
рен стил, понвнл ее проз 10. ней,
водсщ началото еи ог е—арохряо-
т—нвек—я от—л; тиес този етил е;
прилага главно при отреежа яи
църкви; — романизация ист. на¬
саждана, проникване и усвоявано
на римската култура иситу поко¬
рените ст р—илнннто народ—.
романтизъм, романтика (фр.) 1. меч¬
тателни съворнвгслноо—; постично-
мочтвтоляо идеализиране ни дойе-
гннголнцотта; 2. лит, изк. художес¬
твен метод в литературата и из¬
куството. насочени към —доил—-
зирвне яи човони и действителнос¬
тта; 3. онова, ноете действа на
фантазията, ваболоинтелнего н
живота и приротитв; 4. точени; н
литературата и изкуството е кран
нв 18. и началото яи 19. век на—с
реакция ни класицизма; — роман¬
тик 1. привърженик на ремантиз-
ми; 2. чсвек, склонен към меч—в-
галноог и идеализирано ни дойет-
ен-стноетта; — романтика 1. емо¬
ционално преживявана. стимули¬
рано от мачтата зв прекрасното;
2.	нсщо еъздвнащо смоц-овално,
възвишено ивс-рееи-е; — роман¬
тичен 1. който с изпълнен е ре-
нвит-ка; 2. поетически настроен,
мечтателен; 3. любовен; 4. при¬
същ нв романтизма; — романтич¬
на школа групи германски писа¬
тели н началото яа 19. най (Што-
гал, Тик. Новалис и др.) конто еа
стараят да посгивнт като господс¬
тваш принцип в изкуството фан¬
тастичното, инcτячIeгц·
романнимаят (нем.) строит, вид хид¬
равличен цимент.
ромб (ангт.) геом. равностранен че¬
тириъгълник, в койтс двата про¬
тивоположни ъгъла ои тъня, в дру¬
гите остри; — рцмбячан който еа
отнася до ромб; — ромбоид чети¬
риъгълник е успоредни срещупо¬
ложни стаи—, ни нойто два от ъг¬
лите ев остр— и два тъни; пирити-
тогрим; — рембостър (гр.) геомет¬
рическо тнте, ограннчояо е шаст
рембеитиляи равнини.
ронд (фр.) теч. шрифт е натсболеня
ръкописни буини.
рондо (фр.) 1. симфония или сена¬
ти, е нонто стяа главна —сив сс
повтаря виваги; 2. жанр, койтс са
характеризира е подвижен. ожи¬
вея характер яа музиката я часто
съчетана псесвиоот и танцуват-
нссг; 3. литер, нит стихотворение
в орсдновсксвнити френска нс-
оз—я, което ос състои ст 12 те 15
о—яха, е повтаряно яи одив и съш
Роршах
646
е—нх или тумн ни определено ино-
то е строфите, квто ос използва
само одни двойна р-мя. *
Роршах, Херман (1884—1922) швей¬
царски психиатър я психолог, съз¬
дател ви известния —со— о цеотви
я „мастилени” нотни зи нзоледва-
нс ни личността.
ростра (лвт.) 1. ист, трибуни на фо¬
рума в дровнин Рим, укрвсаиа о
веоево ни пленен— неприятелски
кораби; 2. арх, украшая—; нън вит
ни драная плавателен съд.
росгря (ход.) мор, решетести плат¬
форми зв онаоителня лодки над
горнита чает ни палубата ни ко¬
раб.
росхар (нем.) гъсти тъкан. подобна
ни нияавани. но о кенокн кеоми в
воя, използвана нате шивашки
материал зи ноднлати яи яки.
ретамо—ьр (та—.) техн. вид разхсдо-
мор. конго показни количеството
нв протичащата точност иля газ
проз наго в момсята.
ротанга (м<алвНекн) бот. ниН-дълге-
то раетсяяе в евотв ог рода на пал¬
мите тсст—гищо то 100 и височи¬
на, със стъбла подобии яа въже¬
та, не чинтс краища израстват
листата, нонто завършват оъе зак¬
ривени щянон;.
ротатор (Ta—.) техн, 1. материална
точна, конто ес въртя около етна
се—. 1. печ. ус—роНстес зи размно¬
жавано на начитан танин върху
хиргян чрез шаблони; — ротация
(лат.) въргаяс; — ротативен вър¬
тящ ос; — ро—а—инон ночв— начат
ог кръгли (цилиндрични) начат¬
ии форми върху ролкова хиргян в
специална машини о въртящ ес пе-
чигоя я яатнсксн цянтнидър; —
ротационна машина печ. машина за
ночв—она ц— дилиндрични печат¬
ни форми върху ролкови хвртин;
ρeгиaщннa, рогагнвна; — ротор
(дат.) 1. ел. вътрешната въртяща
ос чист нв електромотор, яа вод¬
ни ял— парна турбина; 2. ае. сис¬
тема ст въртящи ое носещи плос¬
кости е хол—кептор, при чисто
вър—сис се създава поддържано.
ρоτмяeτьр (βομ.) началник яа оснад-
рон (чин равняваш со ив налитан
в пехота).
ротонда (лит.) 1. арх, самостоятелно
здание е кръгът нлия, е ноН—о ео
ПССТ—ГВ архитектурно пространс¬
тво, —злстзнвио е съвременната
архитектури при строягслогеото нв
циркови зали я нланотаряумя и
за павилиони е паркенстс; 2.
книж. ост, горни дълга ионона
дрехи, подобии яа плащ.
ротопринт (англ.) печ, матки офсе¬
тови Мишина.
реготал (Ta—.) печ. лявнонибцрни ма¬
шина зи родово и зв отливане яа
отдалия букви.
роял (фр.) муз. голямо пиано, пред¬
назначено протнияе за кенцор—-
и— цедя, в което струните. резо¬
наторът и мохинячяв—и част си раз¬
положени хоризонтално.
роялнзъм (фр.) привързаност към ца¬
ря. нв царската нартин; — роялист
привърженик на царя, монархи¬
ческото управление, монархист.
рубашка (руе.) 1. дълги мъина блу¬
за, нентс оо иоси вид нанталояа;
2. техн. обвивни.
рубеж (руе.) воен, участък ст мест¬
ност, който поради естествени
преимущества създава негодяи ус¬
ловия при всдона ив несяни доНо-
гнян·
Рубано нядерлиятен, едни ст най-
нотният; фламандски живописЦи
(1577—1640).
рубеола (лат.) мед. заразна болоог —
ширни.
рубидий (Тит.) хим. елемон— от I гру¬
па нв периодичната енетоив, ея.
Rb, нср. № 35, ат. т. 85.48. ероб-
р—стобнт мек рядък мотал.

647
Русо
рубна, рубин (ар.) ост, о—ира турена
требва жълтица; рубс.
Рубинов рони е Италия, — минавам
Рубинов правя рощнгcлIB крачка,
рубин (нт.) прозрачен чсреси благо¬
роден камък, най-скъпият и най-
твърдият слот диаманти.
рубни (хол.) мор. служебно поноше¬
ние ни кораб, къдсто еа разполо¬
жени апаратури и приспособления
зи изпълван—; ни задачи но ун-
ранлоннс—о му.
рубрика (лиг.) 1. сттал, глави е съ¬
чинение; 2. постоянен о—тст вън
всегн—к —ли ениеинис, е нойто оо
ноиеетнит материали е устивево-
яа тематика и съдържание; 3. ено¬
тами от цве—ии зиглавян.
рудимент (та—.) 1. биол, недоразвит
яд— закърнял орган; 2. прен, пър¬
вично състояние; зачатък; — ру¬
диментарен (та—.) намиращ сс н
енее—о зичатяо. недоразвит; оло-
мсвтарен; ценовая.
руи (фр.) червило за уe—IЯ·
руина (дв—.) развалина; — руииирам
развалян. съсипвам.
рул (хол.) мор, кормило яи кораб; —
рулеви (руе.) 1. мор, нитрес, кой¬
то стон ни кормилото (шурнала)
на кораб; 2. спортист. коНто нап¬
равлява лодка е гребла; кърмчия,
рулада (фр.) муз. орнаментиран и
виртуозен пасии при насиа—с.
рула (фр.) кул, 1. кълцано моее яли
н—д колбас. приготвен е продъл¬
говата форма; 2. сладниш ог тес¬
то, навит със стадно или някакъв
крои; руло.
рулетка (фр.) 1. прибор зв пряко из¬
мервана на тържнин по —сроив,
нойто са състои от тънка маталяа
нтн нлатнена лента е означен—
оавг—мсгреви телонин, конто ее
навива е кръгли кутия; релстка;
3.	кръгообразно въртящи се пло¬
ча е номера за играси; на комар,
руло (фр.) 1. рола; занято и изпече¬
но на фурна иосо ял— тосто е
плънка; 2. прическа, при конто
косати се навива яа кръг окото
главити.
рулота (фр.) голяма коли, е конто
живеят циркови артисти.
румб (внгл.) 1. мор, линия, кснтс
пресича всички нарядния- под
стии и същ ъгъл; 2. всяко от 32
деловия яа ксинаоа, ранне на
11,15°.
румба (нен.) 1. вид бърз —ввд със сло¬
жен ритъм, създаден от куб-во¬
нята нагря; 2. музики за такъв
tbih.
румпел (хол.) мор, лсет еа управле¬
ние ви корабне витлс.
рунд (вигл.) спорт. 1. групи състеза¬
ния, която образуват одно дяде
2. завършен.
рундхоразонг (ηομ.) театр. голям
гълъбовосин тенор зв дъно ни сно¬
ви.
рундщул (нам.) текст. кръгла три-
когвиив машини за платан; на па¬
мучни, вълнени и копринени пти-
гевс.
руни (окаят.) език. най-старата нио-
мсяест на транногармвяокята пле¬
мена — надписи е особени букви
ст нрави яичунсяя лянии·
рул (вр.) ост. мсватв. ривна на стии
четвърт от гроша.
рунан (нид.) мовотва одннндв на
Индия, Пан—отав, Индсвозня,
Цейлон и Непал.
рупор (хол.) 1. акустични тръба е раз¬
ширение яи сд—н—н край. който
служи ев предавания на нарсжда-
н—ня яа голямо рвотоняио; 2. прс-
ведн—к на чуждо инон—с, нлн-
нв—о.
руптура (дат.) мед, счупвана; пуква¬
не. разрив, скъсвано, пробив, раз¬
късвана ни сърна, матка, храноп¬
ровод, огеиишння трак— и тр.
русло (руе,) рачвс κориτо·
Русо, Жан Жак (1712-1778) фран-
руст
648
цуе—в. прочу— педагог — нигура-
thot.
руст (ла—.) грубо одялан камък. ворот
плоска ранка за сблнценка ни
оград—; — рустика (tb—.) строит,
релефни зидар—н или облнценни
на сграт— от камък о грубо издя¬
лана лицева повърхност, огладе¬
на оимо около фугиτо·
рута (лиг.) бот. семейство растения
е благоуханни цнсговс. включва¬
щи седефчето, портокала. днеш¬
на, грейпфрута и тр.
рутений (дат.) хим. благороден мо¬
тал, зн. Ru. пор. № 44, ат. т.
101,07. който ес получава засднс
е платината е малко количестве.
рутер (англ.) техн. трактор зи раз¬
копавано ни каменист— почв— и
за изкореняване яи πίοηο.
рутина (фр.) придобита сръчност;
обяграност; — рутинен шаблонен.
със старя наниди; — рутинер че¬
вак. ксН—о ое придържи към ста¬
ри, отиивсля неща; назадничав
човек; — рутинерство назадничи-
воет; — рутнаирви (фр.) опн—си в
практиката; об—грив, неш.
рушнат (тур.) подкуп; — рушветчян
човек, коНто взсми подкупи. руш¬
вети.
ръгби (цт собств. гсогр. град Rugby е
Англия) спорт. вят футбол е нйцс-
в—тна гонки. нойто ео играс от тва
отбори от 13-15 играчи в две по¬
лувремена. при който тонката ео
ри—а. нотвеи е ръце и сс блъсни о
глави -ля тяло, зв да сс прехвър¬
ли над напречната греда на вра-
—в—а.
Рьонтген, Внлхилм Конрад (1845—
1923) физ, германски физик, отк¬
ривател яа „X” лъчите (1895) на¬
рочени но-късис ни нагонс ημο.
с
садразъм и садразамин (ар.) ист.
пръв министър в Османската им¬
перия; нcβнр·
садриазам (тур.) валии воз—р.
садукеи (евр.) отаросвреНена сайта.
кснте отхвърляла устните преда¬
ния, нс признавала нито ангели¬
те, нито безсмъртното ни душата,
не въпреки тонв е морално о—во-
щоIЯо последователите били стро¬
ги и бсвоксриогни; учението ос
нарича еаду^-зъм.
сажав (руе.) 1. стари руска мярка зв
дължина. равна ив —ря аршина. яа
сотом фута, на 84 дюйма или яа
2,1356 метра; 2. метался ял— дър¬
вен прът е такава дължини..
саз·1 (тур.) Диал:. наеванне яа ннкон
раотоянн, ко—тс ниронг е блатис¬
та маста; тръстики.
ове2 (нaрe·) муз:. източен отрувоя му¬
зикален инструмент е дълги дръж¬
ки. подобая яа мандолини.
саздърма (тур.) вирено и изпържено
е лойта ея месо. поставено в чер¬
ни.
сайбия (тур.) нрятажатол, собстве¬
ник, е—цнанин.
сайвант (тур.) навее, застои. суши-
ιβ.
сайга (тюрк.) зоол. преживно двуко¬
питно живс—нс, петебно ни ав-
тнлопа, коете обнгива отеняиге
облиети ни Източна Европа и За¬
падни Азия.
евНгнн (тур.) Лиал. почит, уважение.
внимав—;; — евйдяснвм, овЯдноам
зачитан. почитам.
сайдер 1. вид лимонада, безалкохол¬
но интне; 2. ост. нбълково вяно.
евНиата (ион.) литер. 1. митка ко¬
мична инсов; 2. милки пс обем ко¬
медия е тво —ли три действаш—
T—HB.
сайра (лит.) зоол. вид тихоокеанони

649
салмонела
риба е промишлено значение,
сак (гр.) I. торба зв покупки. бвгви;
2. дълга мрсиеота торби еа ловено
на риба; 3. спец. ш—роки женски
трохи; — саквояж (фр.) ост. ряДко
пътни чанта. пътнически куфар.
сина (гур.) мях еа носоно на вота; —
овкаджин Диал, човек, който носи
нота със сака; водeяооeI·
овнатврий (гр.) 1. ляцото, коете за¬
веждало царските облекла във ви¬
зантийския двор или пък царски
телехрвя—тсл; 2. църк. при пв—рн-
ирш—нти: лицето. коего завежда¬
ло манастирските дата; 3. у яао:
титла, дивани ни заслужил овоша-
Η-Κ.
сакелий (гр.) 1. надзирател на деви¬
чески манастири. —ехен защитник
и наблюдател на нонетсннсто яи
монахинята; 2. почетна титла ив
сношении.
сакля (груз.) книж. колиби, хижи.
сакос (гр.) горни оне—ла стаили нв
арх—среН, конто ее облича но вре¬
ме ва богослужение.
сакрален1 (лит.) църк. енсщон; — овк-
рамент (лиг.) 1. тиНяегво; 2. на¬
чин на номнлнано, ноето са дава
при особая— церемоня— ; — сак¬
раментален (лит.) църк, нейто ео
стнаон до оонотон от църковно
тайнство обред; οβοηοι.
сакрален2 (лат.) меД. коН—с ео отна¬
ся, принадлежи яли а съсодан нв
кръстната кост; кръстен; — сак-
рнлнзация вродена аномалия, при
конто нот—ят лумбалоя прешлен
а частично или напълно слят е
кръстната кост; — си^од^ния
(лиг.) меЛ, болка е кръста.
сакрамент (таг.) църк. I. църковно
тайнетво; 2. снощен предмет.
саксаул (тюрк.) бот. дръвче със сре¬
щуположни триъгълни л—ета и
разположени е класово осмена, от
косто ннноги ос а добивали сети.
оиненн (тур.) съд от лочена глина зв
стайни нестн.
саксофон (фр.) муз. духов мсталсн
инструмент е конячни тръба, на-
устиин на кларнет и итипови ме¬
ханики. подобна нв тази яа обон.
саксхорн (ιομ.) муз, нит духов ме¬
таличен музикален инструмент о
ниотони.
сакуля (лат.) Лиал·. годни чуват.
сакъз (тур.) дънна.
оикълдиееам еа; евкъттисам ос (тур.)
разг. притеснявам са.
сакън (тур.) лази ео, внямивaН·
сал (тур.) 1. пр—иитивно плавател¬
но сродство, направено ст свър¬
зани дървета; 2. плаваща платфор¬
ма зи пренос ни стоки. жявотни и
тр. праз рони; 3. епиоитслно ород-
е—но към кораб. обнняовсно от ка¬
учук яли керк; — оалдиин човск,
кой—о унрвнлнва сал.
саламандра (гр.) зоол. дъждовник.
салаш (тур.) Лиал:. дъсчени колиба,
салварзан (вам.) меЛ, лекарствено
орсд<тве<*, употребяват против ня¬
кои венерически болести .
овтгьв (тур.) ост. 1. опитания; 2.
разо—роНотвс. диария.
салто (нт.) търг. οσ—ΒΤ’Η, резултат
ог сметки ив стдолна счетоводни
отравяни; 2. прен, οο-βγή.
салеп (тур.) бот. 1. полено и пла¬
нинско цвета; гсреннет, перуни¬
ка; 2. гъсто, лепкаво н—т—о. нр—-
го-вянс от корона яа тови расте¬
ние; — оалепч—н нрсдинач ни н—-
—нато салон.
саливация (лит.) меД. обилно отде¬
лни; яа слюнка.
свляцил (нам.) хим. бяло кристал¬
но вешоо—во. разтвер—мо във во¬
ди и оп—рг, което о; съдържа е ке¬
рита ви върбата и ями ширене
приложение е исдни—нита, кон¬
сервната промишленост и тр.
салкъм (тур.) 1. акация; 2. грозд,
салмонела (по ооботв. ни Д Е. Сат-
мов, американски натстог, 1850—
салпетриери
650
1914 г.) мед. група бактерии, в ке-
н—о втизвг нирит—фвито бактерии.
причиняващ— тнфстсдсбвн забе-
лн ваннн, и онторалв—то бинтор—н.
причиняващи остър гаогроентс-
рн—; — салмонелоза мед. гежно
чревие заболяване, нр—ч—нено от
овлиовот—.
овлнатрнсри (фр.) ист. участници н
народното патр—ет—чво двнжояно
но врсме яа Френската буржоаз¬
на революция. насочено към де-
б-вияе ви сол——ра. нужни за по¬
лучаван; на барут; — салпетьр
(фр.) хим. ост, селитри.
сαлпиигектомня (гр.) мед, оперигив-
но изрязвано на мвточнитв тръба,
салпингат (гр.) муз. в древни Гър¬
ция — ваниовевавно на прав
тронно—, използван във войската
и н култовите церемонии.
салтамарка (тур.) нар. къса то кръс¬
та горна дреха, еб—нневоне но
кран eбщнгa е ножа.
салтанат (тур.) разг. цоромон—и. раз¬
кош, вел-нслепна, тържественост;
— салтанатлня и салтанатлийски
(ир.) разг, свързан със салтанат.
еилтарале (таг.) муз, стириноя на¬
роден италиански танц, придру¬
жен оъе окачане и нтнониво е ръ¬
це.
салто (нт.) скок; — (салто моргите)
1. смъртон скок, твърд; опасан
скок ни въжеиграч; 2. прен. р—0-
конаяс предприятие; 3. прен, ко¬
ренни промяна нв възгледите; 4.
фокус.
сил—ус (лаг.) 1. е древния Рим — гс-
тсми повомлоя— участъци, конто
собс—всницито. едри земевладел¬
ци, давали нсд аренди ни едри
предприемачи; 2. инрка еа повър¬
хнини. равни ни 201,5 хектара.
салфетка (нт.) 1. кърпи, конте ое из¬
ползва при хриноно; 2. разт. лист
хартия, нойто замаян такава кър¬
па.
сална (лвт.) разг. 1. пюре от гъсто
свиран— домати; доматенс пюре;
2. онецнален сос ни ндене, при¬
готвен о таксна пюрс.
салют (фр.-лат.) псздрав, поздрави¬
телен изстрел; — оалю—иц—н поз¬
дравление; — еалютирим поздра¬
вяван. отдавам военни почести.
самар (гр.) I. дървено седло, иосте
ос ноотвен върху гърба на живот¬
но при носене на товар или при
яздено; 2. разт. приспособление
зв удобно исоево яа гоисотя яи
гръб; — самарджийница работил¬
ница зв правово яи оимари; — св-
марджия л—це, косто изработва и
нродави самари.	.
самарий (лиг.) химичен сломен— Sm,
пор. № 62. ат. —. 150.43. който ео
среща е м—ворили самарскит и чя-
н—о съсдннеянн —мат приложение
е свотлотохяяквти.
самарскит (по собс—е. В. Е. Самарс¬
ки) минер, рядък, оитно рад—оик-
т—ноя минорат е високо съдържа¬
ни; на уранови рути.
самарянин 1. жител яи Самарин. об¬
ласт в Палестина; 2. член нв дру¬
жество, което яма еа цол ти пома¬
га при нещастни случая; 3. ми¬
лостив човек; — милостивия са¬
марянин човск, кеНте нрсненва
състрадание и дави псисщ на
отрвдащ—то (енород евангелската
легенда за одни ж-тел ив Сама¬
рин).
самба (афр.) муз,. южноамериканс¬
ки твид е много буен ритъм, по¬
добен ни румби.
самбо 1 (рус.) съкращение от терми¬
ни оам(озащ—ти) б(оз) о(рьжяо)·
самбо2 (исп.) книж, потомък нв не¬
гър и индианка.
самбука (лат.) муз, праз Сродноно-
кониоге.· 1. вид малки триъгълни
арфа; 2. оргин—струм; 3. тухон ин¬
струмент, подобен на гайда.
сименар (руе.) чайник, годни съд о

651
Санчо Панса
чучур, зв варева ни чай.
оамо—ен (руе.) книж. грие—тациояяе
дв—ионио; — ва самоток оаиен-
ре—зволно.
еамеар (тур.) Диал. балки, иннотис,
чинто кожи внсоко ес ηοιη.
еимсврив (тур.) посредник; — оам-
сирлък посрсти-честно при —ър-
ГOH—H·
самум (ар.) горещ внтър, коНто духи
е пустините ва Арабин я Северна
Африка от юг ни север.
самун (гр.) голям кръгъл хляб.
самур (перо.) 1. зоол, сибирско жи¬
вотно. подобно на златна. със окъ¬
па кожа; 2. нежв от гова и-вотно.
самурай (ял.) ист. члси ни феодал¬
ното съсловна яа тревните дво¬
рния е Япевия.
сви внсок чин; — синевини придво¬
рен съветник.
санатоген (дат.) меД. изкуствея хра¬
нителен продукт е 85% низани.
санаториум (лиг.) 1. лечебно заваде¬
ни; в мнете е блвгоприн—я— кли¬
матични уолснин я специален ре¬
жим нв лочон—о; — санаторен меЛ,
1. озтринн—елея; 2. еинагориалон;
— оивитср—влсн нейто ео отнася
то санаториум.
оанвц—н (лат.) 1. оздравявано, леку¬
ване; 2. фин, оногана от оздрави¬
телни меропрнят—н, цолнщ— да
претогвритнт банкрута ни огдол-
нн компании, бинки -ля държа¬
ви. кеито ео намират е крайно
гежко финансово положение.
сангвиник (та—.) лица. което реаги¬
ра бързо яи външни впечатления;
буен, весел, жuзIорagооτcI·
санджак (тур.) ист, весвво-ади—-
иястрагивна тарторяилна отвяна
е Османската империя.
еавтхн (оиненр.) език. фонетичните
премени, ко—го претърпява— е из¬
речението началните или крайни¬
те звуково на думите под вляния;
вв крайните или началните зву¬
кове ни предшестващата туми или
чие— от туми.
сиянии (тур.) 1. внрочсм, воъшяеог;
2. сиреч, тоеег. значи; 3. вай-псо-
ле; 4. като чс ли, енкаш.
свинтус (лат.) муз. за чист от мееа—а
— о възторжен. тържествен харак¬
тер.
евиюсло— (фр. „без къси гащи”) ис-
тор, широко разпространено на-
нионснавно ва участник вън
Френската буржоазни революция
от 18. вай (тъй като революционе¬
рите носел— дълги, в ва къси пан¬
талони, какте аристократите).
санскрит (hit.) сзик на древната и
средновековната индийски рели¬
гиозни. философски, художестве¬
на научив ля—орвτурв·
оангвое (нт.) вид игра на карти. в
конто участва— двама туши.
сан——- (лит.) първа съставни част на
сложи- думи, означаваща едва
о—о—яа чие—.
сан—играм (фр.) ото—яв част от гра-
MB.
сантим (фр.) дребна иевста във
Франц—н, Балгин и Швейцария.
сантиментален (фр.) нейтс има
склонност към прекадени чунот-
в—толнсот; — сантименталност
склонност към прекомерна чувс¬
твителност; — саитимеитялизъм
литературно гочон—с е Западна
Евронв от 18. и началото ни 19.
век. нрси-ннитс ст изтънчена чун-
оτвигeлIeоτ·
сантима—ър (фр.) стотни час— от не¬
гъра; линийка или танга е озна¬
чени ва исн такива долоннн зи из¬
мервана яа дължини.
саятсаян (Ta—.) фарм. нроτиβотл—σ-
тно лекарство, добнвано от нераз¬
творените оъцнотня на мерения
ποτ-ι.
Санчо Панов гарсН ог романи „Доя
Кихот” на Сервантес, олугата-
спъ—яик ни Доя Кихст.

сап
652
сап1 (рус.) тожка заразна болсст нр—
ч—фтокеннтвито инветви (нсн,
нула, иигаро). която а опасна и зв
човека.
оад2 (тур.) Лиал. дървоии дръжки яв
брадви, телата, тоста и тр.
сапа (фр.) воен, сноп, траншея.
сапажу (порт.) зоол. вят американс¬
ка щирононцca маймуна; капуцин.
сапнкасвам (тур.) диал. съглоидви,
забелязвам.
саплък (тур.) диал. голям куп слимв,
сапонат (ли—.) книж, пръст еа мисис
и нрвно; хуми; — салонния (дат.)
хим. природни, сложни органич¬
ни съединения от групата на гли-
кев—диге, които нън води образу¬
ват ненсши ес коло—дни разтво¬
ри, използвани е хранителната
нром—щлeвоо—, надинниати и тр.
сапремия (гр.) мед. тежки инфокцин,
причинени ог гнилостни бикто-
р—я·
еалрсб (гр.) биол. рвотн—алаи или жи¬
вотински организъм, който оби¬
тава замърсени от органични ве-
шеогва водеоии; — сапробност
(гр.) книж. зимъросноот ни при¬
родни водя е организми и е голя¬
мо колячоетно гиясщн органич¬
ни нещастни.
сапрол (гр.) фарм. дозннфокц—озне
сродство от креозот и минерални
мизилня нашестви.
сапролегнен (лвт.) бот. нотни гъба,
нонто обитвни оапрофигно трупо¬
ве ни животин или гинти расте¬
ния.
сапрепал (гр.) 1. геол, сеорна и блат¬
на тинн, конто съдържа значител¬
ни количеетев органични вещес¬
тва и оформен— остатъци от вод¬
ни организми; 2. гориве, получе¬
но ст —вкави тиня.
сапрофаг (гр.) биол, организъм, нсй-
го ое хрии— е разлагащ— ое орга¬
нични вещества.
сапрофит (гр.) биол. риет—тслов ор¬
ганизъм, нойто нс съдържа хло¬
рофил, обитана мъртви организ¬
ми и ес храня от —нх.
евнуа (нт.) вошоотво, получено от
прсоечсна о химични основа маз¬
нина, иоото ее употребява за мн¬
ой; и прано; — сапун-ара кутий¬
ки зв сапун.
сапфизъм (гр.) книж. полово влече¬
ние между жен—; тсоб—Нетво.
сапфир (гр.) скъпоценен камък; си¬
ният вид ив благороден корунд.
сапьор (фр.) воен. веовноолуисщ сг
-яиенорн-те войски.
сарабанда (ион.) испански танц; му¬
зики зв гоен танц.
сврадиа (тур.) диал. —убаркудоено за¬
болявай; ва лимфните шиНни
илази; окрефул—, и—неници.
сарай (пор.) 1. ист. у мюсюлманс¬
ките народи — пати—, дворец, ре¬
зиденция яи влвдсгол яли на висш
овновн—к; 2. прен., богати и хубави
къщи; пила—.
саракив (ир.) Лиал.. арабин, оирицян,
сараи (рус.) хим. синтетична омоли.
сънотимор на винилхлорида е вн-
н-л—денхлорид. конто ос отлича¬
ва о голяма химична устойчивост
и ос употребява е лаковата индус¬
трия и за получавано ни оянготич-
и— влвкнв; есендся.
саранги (нид.) муз, струнен лъков
инструмент е 3-4 осиснин и 11-14
розои-риш- струни.
сарандар (гр.) църк, 1. чсгирядооег-
ници, църковен празник; 2. мс-
титна на чот—р—дооо—ян тон ог
смъртта ни покойник.
сараф (гур.) лице, косто търгува с
нари и злато; — оврифтън 1. про¬
фесия вв сараф; 2. пазарлък.
сарацин (ар.) ист, 1 лице, което при¬
надлежи към чоргарско нлсие в
древна Арабия; 2. наименование
на ариб—н о— Ссвсрни Африки; 3.
мюсюлманин, мохамеданин.
сарая (тур.) занаятчия, кейте ос за-
653
Сатурн
нямани е —ерабегниисте ни седла,
химутя, юзди и тр.; — сарачество
завият ни оврич; — сарачиица ра¬
ботилници на оарвч.
Сардела (ит.) риба от род Селтовя.
сардонмкс (гр.) вит скъпоценен ка¬
мък. разнонитност ни ахата, е при¬
витие ратувай; ни тъма—, чарве-
венифнен и млочноболи ολοοβο.
овржв (фр.) 1. вит копринена —ля
памучна тъкан за хастар. 2. памуч¬
ни тъкан зв гумени маркучи.
овряеи (гр.) ист дълго копне, основ¬
но оръиис ни тежката пахота в
древвв Гърцин, Минодея—н и дру¬
ги робовладелски тьриaни·
сарказъм (гр.) 1. литер, язвителна
подигравка; 2. литер, невителво,
подигравателно отношение към
л—цв и събития. опрнмо конто ав¬
торът яли литературният герой ео
отнасят отрицвголяо; — саркасти¬
чен нзнитолсн. подигравателен.
оврнози (лит.) мускулни тъкан.
саркология (ти—.) тнт ст анатомията,
е който ео —зучавит мускулните
клетки
сарком (дат.) меД, злокачествено об¬
разувание, тумор, койтс са разви¬
ва от еъодинитолниги тъкан.
оaрκоняцин фарм, японски лекарст¬
вен пронири— е нрилоионио при
лекувана яи рак
саркоплазма (Ta—.) биол, протоплаз¬
ма ни гладки—; мускулни клетки
я ни мускулните влакна.
саркофаг (гр.) 1. в дроннсотта —
греб, изработен ст нимонон блок;
2. погребален ковчег от камък;
надгробен нимотн—н.
саркоцеле (лат.) меЛ, тумор яи тес¬
тикули.
сарма (тур.) нотис о— кълцано масс
я ор—з, увя—н е зеланя, лозов— иля
други листа
еврее (фр.) астр. порист от 18 годи¬
ни я 11 тян, проз ксйто слънчо-
вн—е я лунните затъмнения сс пов¬
таря— в един я еъш род.
сарък (—ур.) добст прът. върлнна,
сателит (лит.) 1. астр, нобоеяо тя¬
ло, ноото списва орбита снело
илвяста я со тении зисдио о ноя
около централна звезда; спътн—к;
2. прен. полит,, държава. вав—с—ии
о— тругв голнив държани, конго ръ¬
ководи войната нот-т-ка.
сатен (по собств. вв пристанища е
Китий) текст, лани. гладки я лъс¬
кана памучни ил— нспривона тъ¬
кан.
сатир (гр.) 1. митол. геронн бог нв
Тренинг; гърци я р—итнин, о ке-
зн уши я колита; 2. прен. похот¬
лив човск.
сатира (лат.) съчинение. иоото оо-
мнва човешките слабости я поро¬
ци; — сатирик 1. остър —зсблнчи-
тал; 2. ивгер на еатяря; — сатири¬
чен и сатирически 1. коНго оо от¬
висл до оитира; 2. прен, сотър, яз¬
вителен.
сатисфакцня (лат.) 1. задовелнвано,
утовлетверонне; 2. прен, туст.
сатрапия (гр.) 1. провинция, пове¬
рени яа са—ран; 2. прен, книж, про¬
изволна псотънка. произвел; —
сатрап 1. областен началв—н в
дровна Парсил; 2. прен. неограни¬
чен господар. жесток —иран—н.
сатуратор (лат.) техн. 1. уредба за
иаенщии; гочноот яти киши о гае;
2. урат за обработване яа въгла-
яитв киселини яа захарния сон; 3.
урат за подхранване на горсти— о
гернвна емас; 4. апарат ев пригот¬
вяно нв нвонтся я изб-стран ва¬
ров разтвор.
Сатурн (лиг.) 1. римско беиоетво, би¬
ши ни Юпитер, Нон—уя, Юнона и
Церори я бог на времето я плото¬
ротного; 2. астр. шеста планета
от Слънчовата система; 3. ост.
название нв олонс—о проз еретни—с
нойоне; — сатурналия 1. у римля¬
ните — празнснотво в част на бог
сатър
654
Сатура; 2. прен. необуздано весе¬
лие.
сатър (тур.) широк къс нож зи хъл¬
цане и сечаяа на масс. некали я
др.
сафари (ар.) 1. тсеви или изследо¬
вателски скоиод—цн— в Източна
Азин иди Африки; 2. лона спорт¬
на къси трохи ог намучан плит, ко¬
нто ео яоо— о колвн.
сафлор (хот.) 1. бот, троенето рас¬
тение ог самсНстно Сложноцвет¬
ни, ст чинто цнотово ое получава
жълто багрило; 2. багрило —ли
масло, получено от цветовете я се¬
мената яа растението.
Сафо (гр.) 1. древногръцка поетеса
от ое—рон Лесбос, прочути е по¬
етичния ся дар; ооневни томи в
творчеството — любовта я нриоо-
—в—и, както я нежното сбшунияс
между приятелки; 2. прен. ноина
лирична лестсов; — сафически
стих П-сложаи стих, нотош на¬
чалото он ог Сафо.
сафрид (гр.) зоол. вид мерена. дос¬
тигащи до 30 ем риба оъе стра¬
нично сплеснато тяло. вслоннкав
гръб я ерсбриетобял керам; е го¬
лямо нром—шлоно значение.
сахан (тур.) медиа чнянн,
сахат (тур.) 1. часовник; 2. чае.
сахиб (нит.) обръшоянс (титли) към
овроносц в Индия.
сахтиян (тур.) обработана козя ко¬
жи е различно приложение.
овч (тур.) Лиал, 1. плитък истовая
тягая; 2. нρъшIЯн·
сачак (тур.) 1. край, кенар; 2. изда¬
дени стряха.
сачми (тур.) 1. дребни куршуми еа
пълнено ни нитрен—; 2. еловно
тонча е различно предназначение,
сачмянка (тур.) Диал. болос— но нее-
——лксвиге овощни gрьнчcτa·
овша (фр.) книж. 1. матки торбич¬
ки, пакетче. ебинясноно о бонбо¬
ни; 2. малки торбички е ароматич¬
ни ващастни; 3. митка торбички
като калъфка за салфетки.
овщнонам, сащисам (тур.) забърквам,
обърквам.
син (тур.) диал. 1. навес, подслон; 2.
кошара за овца, проз зимата; 3.
горнв мана част ни обувни; гор¬
нище; 4. ряЛко вид дълги жснока
горна трохи; — овндинн ост. обу¬
щарски работник, кой—о неработ¬
на eau.
обир (нт.) 1.. ист, -слуги е инквяв—-
цяоясн съд, облачен е чорнояо;
2. ост. истидаН, о—раивр е Ита¬
лия е червен мундир; 3. прен, без¬
скрупулен полицейски вгая—.
сбруя (рус.) конско снаряжение,
сварадж (hit.) ист, самоуправление;
— свараджист ист. 1. привърже¬
ник на свараджа, нв самоуправ-
леннс нв Индия в рамня—с яи Бри¬
танската империя; 2. член ни пар¬
тията, конто ос бори за тикени са¬
моуправление на Индия.
Сварог (Сварожнч) егирсотвениски
бог яа сгънн. оосбаяц у западни¬
те ставния; — Снантоент (Свето-
вит) —ма яа Сварог у ванадият;
еланнвя.
севс—нка (овнекр.) 1. рел. ривиорв-
менея кръст о пречупени под прав
ъгъл краища — символ ни различ¬
ия религиозни учения, есобсно в
Индия; 2. книж. еиблама яа фа¬
шизма я раояеми; ирочунои кръст.
ографагс (и—.) худ. начни ив двуц¬
ветно декорирана чрез яетр-ввие
ни иенсс—нн места пеотивонага
върху по-тъмен фон по-онотла бон.
сгурия (гр.) 1. изгоряло жатнео иди
друг могил; 2. остатък ст изгоре¬
ли киисян— въглящи.
сабин (тур.) невод, причини за но-
шс.
соболи— (лит.) мед, камък в мветна
ИЛОвВ.
саборан (лат.) меЛ. нсоетеотноно унс-
лячсинс ви секрециите нв мает-

655
секвенция
вито илов—.
есгрсгидян (Ta—.) 1. книж, отдолннс,
отлъчвано ст цнлото; раедаллво;
2. полит, форми ви рисови тиои-
р—м—вация, насочени към цвотво-
ноинтс — забрани ти е; посеща¬
ват обществен—, културни я дру¬
ги заведення, нраднаеначони за
боли, лишавано о— нрвво ни сво¬
бодно движение, забрани ни бра¬
кове о беля я др.
седант (фр.) банк. лицо, неого о да¬
ло полица ни труго тина, за та н
инкасира на падежи.
сада——в (лит.) фарм, лекарствено
сродстве, уснененнашо норвна
възбуда; — оатв—ннси (лвт.) фарм.
успокоителен.
оетеф (гур.) 1. вътрешният илист нв
ннно— мити, отличаващ со е бля¬
сък я игри яи цветовата; служи ев
нравене яа нончега, мъниста и
пр.; 2. зърно мънисто от гвкеви
вещество; 3. вид градинско цес—о
о лерсо—н ееоттозотсин диета я
—сини мярязмв; ссдсфчс.
соднл (ηοη.) език, зиан. подобен ни
залатан, нойте оо поотавя иод
френската буква „о”, ногате ео на¬
мира ирод глвеннгс а, о, я, зв да
ео опродслн произнасяното Н ка¬
то ,,s”.
еадянавт (лит.) 1. геол. утися замая
плиет; 2. мед. хим. утайка; — оа-
дямаятан коНто ее сгнаон те оо-
THИOHT·
еатлнч я осдляц (чеш.) фарм. нцдоя
разтвор от сот, нонге даНетеа сла¬
бително, добивани от горчив ми¬
нерален извор при чешкия грат
Сетт-ч.
сезирам (фр.) поетиннм въпрос пред
но-висши инотинц—н; докладван.
сазов (фр.) 1. яевоется период ог го¬
дината (зимон, логоя еозся я пр.).
ненке от четирите годишни вре¬
мена; 2. времето нв театралните
представления волна гсд—иа от
първото ям о—кр—наис то закри¬
ването.
сеид (ар.) 1. почогви тигли нв Мс-
хвиотсняга потомци; 2. титла ни
управ-тал.
еане(нн) (туз.) коинр (у вяного),
сеизмология (гр.) днт от геофизика¬
та, коН—о изучава дв—ионяяти на
Земята, главно при земетресения,
чрсз наблюдения на со—змячнито
вълни; — сеизмичен (гр.) нойто ос
отнася до есисгроеснянги.
сеизмонастия (гр.) бот. двнион—а яа
рво—нтслаи орган, косто я; зави¬
ся от исоонитв ни дравнитолн, а
о— негонати сила. ст температура¬
та ял— цовeτлaI—cτо·
сеирджня (тур.) човск, ноН—с глета
есяр, зрелища. бсз да взема учас¬
тие; зрител: — оснр разг, 1. глота-
вс. наблюдавано; 2. зрел—шс,
обикновено ваоало, забивао.
сейм (hot.) книж, 1. законодателно¬
то еъбрияяс в Пстши; 2. еднека-
мврон зинонедагелон оргии във
Ф—нландин.
осйман(ив) (тур.) полицейски стра¬
жар.
есНиар (вигл.) мор, моторан р—боло-
нен кораб е товароподемност 10¬
40 тена я исшноот 80-300 конски
ОНЛИ.
еаНф (англ.) книж, 1. каси за съхра¬
нявано яа нсииоогн в баяна ял—
вкъщи; 2. помещение. ебнкясво-
яе в баяна. о танина кие— или шни-
фовe·
секанс (ли—.) геом, тригонометрич¬
на функция. равви ни eгвeщон—-
сто маиту хинсгснузатв я приле¬
жащия ката— яа датой ъгъл в ст—н
правоъгълен триъгълник; — се-
канта (лат.) лянията, която пре¬
сича окръжността в те; точки.
сенатор (лат.) книж. вид овощарска
ясинни за подрязвано ни клонче¬
та; сскач.
ескеанцин (τβγ.) 1. книж. псолсдс-
секвестирам
656
ватолноот; 2. муз. повторен—; ни
мотив в одно я също произведе¬
ние; 3. муз. ризновндноот ни сред¬
новековие католичаоно пеонопе-
ηη;.
секвестирам (лат.) поставян вещо
под секвестър; — секвестрация 1.
юр, поставяно еабрива, надигано
запор; 2. мед. отделяно умъртвена
тъкан ст здравата; — секвестър
влог нв дадени опорна ваш е ръ¬
цете ни трато л—цо, косто трябва
да н пази до окончателното изяс¬
нявано ни спора.
секвоя (лвт.) бот, нонолнноко дър¬
во о ценна дърноснив, нос—ц ви¬
рее е Сенарна Аморикв. тоотига
до 150 м височина и живес 4000¬
5000 годния, в ес култивира и ка¬
то тскоратнвно дърво.
сел (рус.) буся водоя поток, приме¬
сен е етичаин камъни. нноък и др.,
коНто изтича при пороен дъит сг
онлне ероз—раля долове; порой¬
ни диви.
селагняела (лвг.) бот, енороно рас¬
тение е пътеяшо разклонено стъб¬
ло и требня листи. коото нироо но
влажните скалисти маста.
соладои (фр.) книж. 1. угодник яи
ионита; 2. нит порцелан оъе зеле¬
никав цвят.
селвасн (лат.) бот. вечнозелени го¬
ри ст сквиторяатяян поне,
селда (рус.) зоол., риби херинги,
селекция (лиг.) 1. избор. подбор; 2.
създавана ни нови и подобрявана
яи съществуващи риотан—н и по¬
роди животи— чрез прилагано ни
научни метоти; — селект нсщо из¬
брано, Π^ΗΟΗ^^-ΒΟΗΟ.
селемет (тур.) лонош, облекчение.
селен (гр.) хим, хям—чов стсмаят Se,
нср. № 34, ат. т. 78,96, чянто елек-
гропроводниоог ее изноин е за¬
висимост от о—лата ни сонотява-
нотс му, порил— коого ео използ¬
ва зв направа на фотослонсати в
толонивинтв. аотрономяинтв и дру¬
ги.
селенография (гр.) астр, днт ог ает-
реномннга. е койго еа изучвеи Лу¬
ната; — селенограф астр, слан—-
втиот но eeлeнотрaфян.
селим (ир.) бот, одър град-нои- бу¬
рея е ароматни листи, употребя¬
ван зи поднравна.
селитра (лат.) бнта сот, състояща ее
от съсд-нсн-сго яи веетяи—и ки¬
селина е калий —ля натрий я др..
вит изкуствен —ор.
селям (ар.) поздрав у мохамедани¬
те; — селям алейкум мир ним; —
селямлък (ар.) 1. мъжкото отделе¬
ние в -урока нъщи; 2. овятата ив
султана; 3. оф—ц—ално изпълне¬
ние ни петъчната молитви е джа¬
мията от султана; 4. ист, зала за
аудиенция е султанския двор.
семантема (гр.) език. основни чае¬
ни тумитв, конто онротелн значе¬
нието; — семантазадня (гр.) език,
придобивана ни емноът, значение,
семантика (гр.) дял ст езикознани¬
ето. иоН—о изследва възникване¬
то, развитието я яемсисяинта в
значенията ни евиное-ге едини¬
ци я тяхното оτIощcIHc към оз¬
начените предмети.
семасиология (гр.) учени; зв значе¬
нието яи тумято; — семасногра-
фия език. форми ни писмо, конто
предава о писмените знаци и зна¬
чението ни думите; — семасиолог
език. специалист нс сомисяолог—я.
сенилен (дат.) книж. овеНогнея яи
стирост—в; старчески; — сенилизъм
книж. равно иди преждевремен¬
но оогарнвияе; — сенилитет мед.
общо отслабване ни организма пе¬
рат— етароо—; — сениум меД, сла¬
бост, бозе—л—о, изномощялеот у
стврито хора.
сенон (фр.) геол. третият тнт цг дел¬
вата креди, нротеганон у нас е гл—-
наети варовици и пясъци.

657
сергия
ое—еиб—лизания (тит.) 1. меД. пови¬
шавана чувотвнгаляоотти ни орга¬
низъм; 2. физ, увеличавана на чув¬
ствителността ив фотснлвкяге към
светлинни вълни е неесо—иа дъл¬
жина.
оононлн (дат.) биол, нaй-в—зщнгe,
прости кожни органи яи усеща¬
ното у чл;ноeτонцгuго·
сенситометър и сензитометър (лат.)
физ. уред за -еисрвии; ене—очуно-
гвитотвсотта на фотографските
емулсии зв определяно времето ив
екенозиц—я.
сенсуален, сеизуалеи (дат.) книж.
чувствен, оотннон; — сенсуалвзъм
и eовзуaляβым (лат.) 1. филос. ите-
ал—отнчсоко учов—о. косто нр—з-
вава сот—ввито възприятия като
единствен източник нв позвави-
оте; 2. признаван; чувствов—то
наслади като цат на живота и вис¬
шо благо.
сентавос (порт.) монотнв сливици е
Португалия.
сса—анцин (лат.) кратна. неуч——едиа
мисъл; нравствено изречение; Прав¬
но изречение; решение ни съд; при¬
съда; — еавтанциозен книж, 1. ной¬
те съдържа оонтовцни, мъдри
.мисли. поучснин; поучителен; 2.
прен, IрaвоучнгeлeI·
сентинел (англ.) комп, знак, нейто
нсосчва настъпването на дадено
състояние, напр. крий нв блок, по¬
ло. лента, файл и —.я.
сеньор (лат.) 1. ист, през епохата яи
феодализма е Западна Европа —
владетел ни годни поземлен имот;
2.	—игла ни такъв владетел; 3. е Ис¬
пания — едър земевладелец. гос¬
подар, гсопсд—н; 4. пие-гол ни
библиотека е семинария; 5. нечет¬
но званяе ни заслужил дентсл.
сонара—инан (лит.) отдался. отцепни¬
чески; — сепаративен мир мир,
сключен от стаи съюзнически дър¬
жава е нснр—н—оля бсз съгласнетс
ни войните съюзници ; — сепара¬
тизъм (дат.) 1. склонност към от¬
деляна; тух на отцепвана предим¬
но е областта яа внритв; 2. полит,
деннисин; яа вац—оналви мал¬
цинства в многонационална дър¬
жана за отделни; е саиоогонгслни
държана или ивтояомяи ронубл—-
ни.
сепаратор (лат.) техн. 1. впарит зи
разделяно на омаен от точности
-ти —върти насипни материали на
ο’ογβηηητο —μ; 2. нръогсн между
вътрешната гривни ни сачмените
ял— ролковите лагери, в конто ев
разположен— сачмите иди редни¬
те.
еенара (фр.) оттслио уединено инс-
тс еа посетители е ресторант, слад¬
карници я др.
оснта— (лат.) муз. 1. музикално про¬
изведение ев садом гласа или ос¬
том инструмента; 2. група от ос¬
там певци или музикант—, конго
изпълнява —икони нрояβвоgони;·
еерифем (евр.) рел. спород хр—ст—-
ниско вярване — вигал ог в—ощ—-
—о чинен;, изобразяван о шсот
крита.
сербов (гур.) разг. сисл, дървън; —
еербоелян с качества ни оербсе; —
оорбоβльκ смелоет. дързост.
сервал (порт.) зоол. тява африканс¬
ки нотна.
сервиз1 (фр.) комплект от еднооб¬
разни по о—ил яи украса съдове ев
хранено. за чай, кафе я др.
сервиз2 (фр.) предприятие, база зв
битово обслужвана, главно ремовт
я поддръжка яа техники.
сервитут (лит.) 1. законно право та
ос използва чужд нсдннжнм имо—;
2. ограничаване прането ни собс¬
твеност върху янот; 3. огранича¬
вана суверенитета ни одна държа¬
ви върху дадена сблиот в ползи ни
друга държана.
сергия (тур.) народени воща нв етк-
сердар
658
риге (сбиниенсне ни пазар) ев
продин; — сергипарас някогашни¬
ят ебшинони данък за τοββ.
сердар (перо.) 1. турски главноко¬
мандващ или фолgиирщaл; 2. в
Инд—н я Афганистан — влияте¬
лен сановник; 3. гливагир. войво¬
да.
сердолик (гр.) минер, вяд скъпоце¬
нен камък; оирдон—нс.
серенада (нт.) 1. пеон; (понякога
съпроводено е аксмпиняранс) ве¬
черно време ил— нощам (под про¬
зорците особено ни любимата); 2.
муз—калве нроиенодсн—о е подо¬
бая о—нл.
серж (фр.) текст. специален плит
еа подплати на трохи.
сержант (фр.) воен. лице от низшия
команден със—ан ив ноНекати я по¬
лицията; старши подофицер.
еарнса (лвт.) 1. отнасяш еа до се¬
рия; 2. ствосбраеси. мвосн; — се¬
рия 1. поредици е— еднакви пред¬
мети; последователей род. пооле-
донитолне изложени събития; 2.
група, поредици ог предмети или
нощи, конто еа ободинави е едно
днте от някакъв общ нрнзник; 3.
час— от гслнм филм, коНто ее про¬
жектира овмоегонголно зв цнл ос-
ияс; 4. разред, категория яи нов¬
ия книжа или лотарийни б—лотя.
обозначени е еднакви букви.
серинга (лат.) меД. спринцовки,
сернр (вр.) геогр, покрита е чакъл
пустиня в низините и падините
яи Либийската нуе—яин (Сонорна
Африка).
серкме (тур.) кръгла рибарски мрс-
иа е теиеегя но крия.
серкъл (лвг.) книж, 1. кръг; 2. групи
лица, конто водя— разговор около
одна маса. обикновено ни прием;
3. кръжок.
сермня (тур.) ост. нложонн е някак¬
ви работа налични парични срод¬
ства; капитал.
серум (лиг.) ϊ. биол. воднясти теч¬
ност, конто еа съдържа е кръвта;
2.	фарм. екстракт, получав от
кръвта ив животин. предварител¬
но —мувязИрин— е умъртвени или
болоогсгворня м—креергиннзмн,
употребяван еа ваноиниц—я; — се¬
рология (лиг.) тнт ог бнотсгинтв,
коНто еа еанямава е физичните,
химичните и биологичните свойс¬
тва на кръвния серум; — сероди-
ягностнкя (лиг.) биол. дял о— ооре-
логията, е който са изучава— ио-
—от—то за установявано но лабо¬
раторен път наличието нв зараз¬
ни ботсети, произходи яа кърва¬
ви нотна (при съдебни ироцоо—)
и др.; — серодинамика биол, осро-
легин; — еаровав коН—с с—детн
кръвен серум; серумен; — серо-
ляв вещество ог осрума ни кръв¬
та; — есрум (лвт.) биол, точност.
съдържаща ее в кръвта. нонто ео
отталн одет · съсирваното; — сероп¬
рофилактика меЛ. предотвратява¬
на на заразни болести чрез инжек¬
тиран; яи зищн—ои осрум; — се¬
ротерапия (лит.) меЛ. лекуване ив
зарази— ботсети чрез имунни се¬
руми .
есе—арцин (дв—.) е тревния Рим —
основна сребърна иля мотни дреб¬
ни парични одиинца е различия
стойности проз векового.
сот (англ.) спорт. пирт-н игри ив те¬
нис яли тоняс на маси.
саф—а (тур.) 1. първа покупни яли
продажба сутрин или изобщо; 2.
сума, подучени при тикави про¬
дажби.
еадсонон (дат.) хуЛ, нвимеяцваяяе нв
редици обединения на немски и
австрийски художници е кран яа
19. и началото яа 20. век. станали
сонсва ни модорннетнчноге из¬
куство.
сешоар (фр.) урсд зи сушаво на кс-
ев.

659
сиджяч
о-влязъм (гр.) меД. ебиляо отделя¬
не ни слюнка.
ояевпитак (hit.) палеонт. изкопаема
чснснспотсбна маймуна, чин—с
оставки си намерени е Индия.
оянатерион (нит.) палеонт. изкопа¬
емо прсиивне иннство, нссте
прилича на жирафа. яо баз удъл¬
жава шин я крана.
снгилография (лат.) науки зи стари¬
те начат-.
сигла (та—.) печ. заглавии букви. гру¬
па о— заглавни букви или знак еа
съкращение яа часто употребява¬
ни думи.
сигма (гр.) наимоновав—ио яи гръц¬
ка буква, конте съсгвоготна на зву¬
ка е я е; употребява в мигомитн-
кати за означавано нв суми.
сигнатура (лав.) 1. знак, поставен яи
нанот, бати, стоив я др.; 2. циф¬
рата. поставена вв долната стрина
ва първата с—раници на печатна
кела; 3. фарм. час— от рецепта, на¬
писана ни родния език. в яо яи
латински, е конго ос определя на¬
чинът на употреба ни продин си¬
вото лекарство и конте еа при¬
писва върху неговата опаковки.
ендоралан (та—.) ·астр. евоздая; — си¬
тара пия (лаг.) 1. според астроло¬
зите — нл—янис нв звездите върху
ж-нс-в и здравото на човека; 2.
зем, прсораввяо ни почвата за на¬
торяваното Н (при неувреля оща
посеви), конте н обогатяват е азот
и органични всшсо—ва; — ендери-
зъм (лвт.) 1. еуеверяо еа нл—ннио,
приписвано на одно съзвездие
върху съдбата на човека; 2. мни¬
мо вл—янио яи мотал—те, нотата и
др. върху хората, особено способ¬
ността да ги чуво—нв— ист оебс ен
(в замята); 3. звовдононлоногее; —
сидеричен и сидерически (таг.)
астр. звезден; — сидерически ме¬
сец тунан меосц, нсй—ц а ранен яа
27 дововошия, 7 часа, 45 минути
и 12 секунди; — сидерична година
период еа одна обиколка нв Зе¬
мята окелс Слънцето, равна на
365 тия. 6 часа, 9 минути и 9,5
секунди; — сидор—чая период ин¬
тервал ст врсмс. праз коНто даде¬
но тяло от Слънчевата оно—сма из¬
вършва опрнме звездите пътна
ебиколка около Слънцето; — си¬
дерически календар лунен кален¬
дар ва разтика от слънчовия.
сядаро (гр.) 1. Лиал. ютян вв гладе¬
на; 2. мор. ост. нотна; — оятарое-
вам, сидеросам изглаждан е ютян;
гладя; — оядсротахяяка техн. ис-
леваротво; — оидеротип—н печ. из¬
куство дв ес начитат образи върху
иатсени яздолия; — ондорсфндсн
хим. койго ео огнасн то химични¬
те слсмснгя иолнзо, кобалт. ви¬
кат, рутений, паладий, еоиий,
—рид—й, платина. ист—бдев и ро¬
дий, еа конто ес нродпелага. чс
образуват нов—ратното ядро на Зе¬
мята; — еядарургян обработвано нв
желязото; исдоеврогво. железарс¬
ка индустрия.
сидерографяя (гр.) изкуство да оо.
гравира върху мстил нтн иолнзо;
— антореграф хуЛ· опои—влиот пс
о—дсрограф—н.
о—дсродроиефеб—я (гр.) болознов
страх от влак (у I;врaστcвнцн)·
сидероза (гр.) меЛ. оглигаво на ис-
лязо е органите и -ήβη-το.
сидеролит (гр.) астр, мстсор—г, ной¬
те ео състои от иолязо я о—ликат-
нн нрниоσн·
с—тарсдогин (гр.) днт от минерало¬
гията, нойто оо зан—иава о —зо-
лоднияото на желязото.
о—джит (тур.) ист. е Османската им¬
перия — над—йоки регистър. днев¬
ник на щорнaгσkн съд е админис¬
тративни ноитноно. в нойто били
вписвани решенията ви кадията.
онджим я е-джинни (гур.) разг, въ¬
же, връв.

сиера
660
сиера (нсн.) геогр. планински хре¬
бет.
снкера (евр.) вит сн—ртно пятна.
силаба (гр.) език. сричка. слог; — си-
лабнчен който а изграден върху ре¬
дуване вв групи е еднакъв брой
срички.
силаж (гр.) зем. сочна храни за до¬
битък, получава от золон— фура¬
жи и други раогнголн— суровини,
силикат (твт.) хим. 1. общо ва—ие-
нованио на минерали. конте съ¬
държат онляцненя если; 2. сол или
остер яи онлнцнонага киселина; 3.
кремък; — силикатизация строит..
снлнкатнзнрияо; — еяликитявирим
строит, 1. напоявам платното яи
шосе със силикитно ведис стъкло
и разтвор нв калциев хлорид. еа
да ое намали —зносввното нв нас¬
тилката. когито а от мои камък; 2.
язрвботвам пътни настилки е ка¬
менни блскчсти, цнментнраян със
сит-китн.
снлико- (лвт.) първа съставна чист
нв сложни тумн със еавчаин; нра-
мъчаи, ο-τ-η-οη.
силикоза (ли—.) мед. белодробно за¬
боляване, причинено ст вgнщeв-
ясто яи кварцов прах, койтс еа об¬
разува глинис при нребивине о
взрив яа дупки е рудници, туне¬
ли и нсд
силикол (твт.) минер, сплав е— сили¬
ций, малко количество желязо.
алуминий и тругя. упо—рсбнвияа
при производството ни цветни мо¬
тали.
силиколю (дат.) минер, утаечни кро-
мъчни оката от с—т—нитна магми.
силикон (дат.) 1. физ, яеиуе-еси квар¬
цов кристал еа изработвано на
кристали— тс—анторя; 2. хим. по¬
лимерно о—лнц—ово органнчно оъ-
од—новио — ивучуколотобав ма¬
териал е голяма —цитоус—оНчивоот
и олоктре—зелацненва способ¬
ност. упо—ребнван за изработвано
ни изолатори, специални ланоно,
тормоуогоНчнв— -вдалия и тр.
силиманит (англ.) минер, минорат е
бял. блсдоестсн. жълтеникав ял—
възнафне цвнт и копр—иси блясък.
получав от мсгииорфсзата· на гли¬
нест— шно-н — ваияв суровина зв
керамични и огнеупорни матери¬
али.
силиций (лит.) химичен олоионт Si,
пор. № 14. вг. г. 28,06, след кис¬
лорода най-разпрсотравон—ят хи¬
мичен оломонт в природата; сре¬
ши са само е съединои-н.
силогизъм (гр.) умозаключение. със¬
тавено от три съидсянн. от конто
посладнц—о (заключение) а след¬
ствие от днетс първи, конто ео на¬
рича— (предпоставки); — силогис-
тини (гр.) филос. 1. тнт от фор¬
малната лог—нв, е коНто ео изуча¬
ват силогизмите; 2. обши и праз¬
ни разсъждения. конто но св във
връзка е тойс—нятоляостти е жи¬
воти.
силогос (гр.) ост. читалища.
силоз (исп.) 1. годни склад за зър¬
нени храни. снабден със съоръ¬
жения ев прехвърляна и провет¬
рявано ни зърното. ев дв ео пред¬
пази от загниване; 2. силажна нми;
3.	с—лии—рив фураж.
свлои (лвт.) вид изкуствени текстил-
яа материя.
силует (фр.) 1. контурно одноцвет¬
но изображение на човск, лица,
предмет и други. на което ос виж¬
дат овмо граници—; без аннинен
друг— подробности в тнх. предс¬
тавляващо външно очертание нв
продмага; 2. прен, наново изобра¬
жение нв човек. нрсдмо— и други,
което ис ос вижда ново поради
тъмнина. отдалеченост и нр.
силуминнт (лит.) техн, електроизо¬
лационен материал е голяма
нкост, приготвен във вид нв чер¬
ни плочи от цимент и избас-он—

661
симфония
влакна, налсоя— е битум.
ондунд (лвт.) минер, разнон—дноо— яи
норувди е по-годнии твърдост от
него.
силур (ном.) геол, третият период ог
нилоезойската ера, е нойто пре¬
обладават утаечни скали — варо¬
вици, пясъчници ; — ентурсин ге¬
ол, който ео отнася до силур; —
сялурсня нариот —ротинт порист от
началеге на палеееейекити сра;
силур.
оялф (тат.) е исттенв—а и германска
м—толег—я — дух яи въздуха; —
силфида (тат.) 1. мит. дух ви въз¬
духа, представян като иона; 2.
прен. прелестна, нежна и красива
жени; 3. зоол, вид бръмбар, нейто
са храни е τрунонa·
силофон (фр.) техн, тъякоотояяи ц—-
л—нтр—чва тръба или камера о
вълнообразни стран—, конто при
изменение нв налягането нв флу¬
ид изменя съответно и дължина¬
та си.
онлнх (тур.) 1. оръиис; 2. коиси ие¬
не е преградни еа яож, н—шев и
др.; — о—лнхлък нежен пенс е
прегради ев нож, пищов и др.
енив (дат.) геол, вторннг от повърх¬
ността пласт нв Зомнтв, който със¬
тавя скотс 37,5% ог обшити му ма¬
са и еа състои главно от силиций
и магнезий.
симбиоза (гр.) биол. съжн—сте—но яа
дни яли новече организма от раз¬
тичан вит. от костс я единянт. и
другия— ями полза.
е—мит (тур.) вид питка ст бнте браш¬
но, приготвена със специални мин;
— симядчия човек, нейто произ¬
вежда и противи симиди.
симптоматичен (rp.) нрадзнаиавева-
толси, прсдвсшаниш, харви—сров,
многозначителен; — симптом
книж. призиви, ботаг; — симпто¬
матика меД, днт от матии—нита. в
нейто ео изучава— признаците на
болаетн—а; — симптоматичен книж,
1.	който служи като симптом зв
нашо, въз основи нв нейто могат
ди со направят яннанвн заключе¬
ния; знаменателен, ноказиталон;
2.	меД. който а израз само на
нишан призвани: нсоовенон; 3.
прен, многозначителен; — симп¬
томатология нтен от моднцнвити;
e—мнτомaτ—ka·
симулянт (Ta—.) книж. лица. нос—о ес
преструва, еа ' ди -змии- аннего;
измамник; — симулация 1. съзна¬
телна измама чрез нинедебнваие
яа болсогня еямнтом— или приз¬
ивни яи нотооеноообнео—; 2. на¬
подобявано яа важни компонен¬
ти ог условията и изискванията яи
снслиита сроди е лвбориторнн ус¬
ловия зи далите ни снснор—мов-
тилни изслсдванин.
еямултанета (дв—.) техн, сноцналоя
талофенан трансформатор зв ед¬
новременно телефонирано и ге-
лотрaф—рввa но едни -елофсина
нeрятa·
е—мфизи и оимфизно (гр.) анат. съ¬
единени; ив тне коо—н е хрушнл.
оимф—лня (гр.) биол, симбиоза, при
конте нолзи яма само единият ор¬
ганизъм.
симфония (гр.) 1. съзвучие; 2. геля¬
ми музикална неиноз—и—я, пред¬
назначени за изпълнен—; ни мно¬
го нсвиорта— —вструиовти; 3.
нсмиое—н—н еа оркестър вън фер¬
ма ни соната, съотенща ес от 4 час¬
ти; 4. указател на думите към ста-
ронечагн—, преднине църковни
книги; 5. уквзи—сл на съвпадащи
мести е книга; — еямфовета (нт.)
малка симфония; — еимфевио—
муз. ϊ. композитор на симфен—я;
2. изпътвн—ат на е—ифсннн; —
симфоничен нойто яма характер на
онифон—н; — енмфоннчан оркес¬
тър оркестър, който изпълнява го¬
леми муз—калии творби.

симфора
662
симфора (гр.) литер, висши форми
на метафора.
син- (гр.) първи съставна част нв
сложни думи със значение: е. за¬
одно, например синхронов. син¬
дром и др.
синагога (гр.) еврейска църква; хин-
ри.
онявкоарий (гр.) църк.. 1. сборник о
исторически оводон—я зи янксй
празник или евогня, жития; 2. по¬
казалец на евангелски ча—ина еа
цтдолнягс празници; 3. нрв—но но-
учнголяо жн—нс. иое—о еа чата е
църкви; — енавнеарис— църк. със¬
тавител на синаксарии; и—тиони-
ecH.
синантроп (лат.) палеонт. яимсрсна
е Китай изкопаеми ферма ни че-
вокепедобне същество. кооте а
преходни ферма можту н—танант-
рона и човека.
синап (лат.) бот, 1. травного расте¬
ние от семейство Кръогецнсгн—,
е дробни жълти цветово, нос-е
рае—е но ннвн и орн—цн; 2. сомо-
—о от това рао—снис. косто ое из¬
ползва зв приготвяно нв лекарст¬
ва и горчицата; хардал; — ояни-
н—зън фарм. липи със очукане о—-
нвпсно ееме; — сниатодин хим. ве¬
щество, коеге ое тебини о— сина¬
пено миело.
синапс (лит.) анат, връзка, съедине¬
ни;, нонтант; — енвинене анат.
синило.
г—агет (гр.) църк. духовник. който
служи при архиерей.
онягаваза (гр.) хим. съвкупност от
процеси, ненто протичат по по¬
върхността яи утайките; — еявга-
ветичев (гр.) 1. за минерал. руда
— образувани едновременно със
окала—и, е която св включени; 2.
оgновр;м;вон·
смигоння (гр.) геол, в нр—сталогри-
финта — онстсиа. групи кристал¬
ни класово, които могат ти ео от¬
неси— към одни и съши ксорт—-
витна оне—сив.
еянгулвритотя (ли—.) метеор. неестес¬
твени повратя ни студи. топл—на-
га яли валежите праз отелваш, се¬
зон.
синдесмология (гр.) днт ог анатоми¬
ята. е нойто ос изучава— разтич¬
айте овързвания яа неот—те; —
синдактилия (гр.) анат.. пълно или
частично сраствано ни пръстите;
— синдесмоза (гр.) анат. исиод-
в—жио свързвано яа костите. нее-
ретотнцм различно кол-чсстНо съ¬
единителна тъкан.
оннтетякон (гр.) 1. език. съюз; 2. топ¬
ливо всшоогео. косто отделя— ня¬
кои животински органи.
синджир (перс.) 1. мотилни верига;
2. скови, вериги; 3. вид-прости
плетка; 4. разг, въздушни мехур¬
чета оkоловрьeτ нв съд е инкен
точност нато кафе, ракия. ниво и
др.; — онндинрлян разг·, оъе син¬
джир.
синдик (гр.) 1. е трении Гърцян —
съдебен защитник; 2. лице, наз¬
начено о— съд е бинкв, определе¬
но да сс грижи за яя-ерасн-с яа
кредиторите при обявявано на не¬
състоятелност.
синдика— (гр.) 1. професионални ра-
ботннчсок— ерганязац—и. конто оо
зивямивит със защити ни работни¬
ческите интереси; 2. вит монопо¬
листично обединение еа съвмест¬
на продажби ни стоки. иое—о има
зи цел да установи монополна па¬
зари.
синдром (гр.) 1. меЛ. група от приз-
вид— или симнтоми. емнтан— ев
характера— за определено заболя¬
ване; 2. прен. групи признаци, ха¬
рактери— за один вид поводени;.
синекура (лит.) платени длъжност без
особени задължения.
синкоп (гр.) 1. муз. ол—вано ви слабо
тактово врсмс със отсдвашо сит-
663
синоп-тичен
но. нолстотннс яа ноете акцентът
на ентвотс ерем; промивана вър¬
ху слабото; 2. език. изпускано яи
една или повече звукове е ереда-
. ти яа думата; 3. мед. припадък
вследствие яи мозъчна анемия.
о-вират-зъм (гр.) изк. елятос—, но-
разчловеиоот. характерни еа пър¬
воначално неразвито състояние на
изкуството; —■ о—нирагнчев книж.
1. който ос обод—вяви, овързва; 2.
кой—о съществува заедно е друг.
синовия (дат.) меЛ, лонкива жълте¬
никави точност, конто оо състои
от слуз. белтък, нота и минерал¬
ни ост— и служи та смазва став¬
ните плоскости; ставна точност;
— еивсеналси анат, пр—л—чан яа
яйчения белтък.
синод (гр.) 1. събор ни ниeщя ду¬
ховни лица; 2. аиН-висшстс духов¬
но учреждение у нас; 3. църковно
събран—;; — синодален (гр.) 1.
принадлежащ на синод или член
на синод; 2. църковен; — синодик
(гр.) църк. 1. еборн—к е рошенин
нв църковен събор; 2. поотвя—; нв ,
църковен оъбср до епископ— и
внрнашн; 3. поменик е имената на
умрат— ви снеиояаввното ям не
врсме ни богослужение.
еннодячеекн 1. астр. ксН—о оо отна¬
ся дс врсмс, зи косто тв—жаша ос
около Слънцето планета или Лу¬
ната около Занята еа замая наб¬
людател са връща е същото нолс-
иовяо спрямо Слънцето; — онно-
дичая масон времето между дне ед¬
ноименни лунни фази; оятсрадон
моосц; — синодически календар ду¬
йся календар. ев разлика о— слън¬
човия.
еннойкизъм (гр.) ист. е тронна Гър¬
ция — етявино яа два ял— повече
обособени претя това общини н
одис нолитичоеко цнло.
еинойкян (гр.) биол. съжителство яи
два организми, при косто атянн-
нт живее върху друг-н. бсз да му
нрачн.
синод (гр.) хим. омае от олоф—яов—
въглеводороди е алкохоли.
оивсдогнн (твт.) изучавано нв ки¬
тайски ее—к и култури; китаисти¬
ки; — синолог познавач ни китайс¬
кия език. енсц—ил—от но китайс¬
ки литература. —стор—я. култура.
синоними (гр.) тумн е еднакво зва-
чеино; — е—новямин 1. сходстве е
смисъла: 2. риторична фигури, н
ионто чоо—о ео употребяват снас¬
яния; 3. оняоннмнни; — онасн—м
език, 1. туна. близна яли еднакви
но значение е тругя думи ог съ¬
шити час— яа речта, но различни
от нея не звуков състав; 2. волна
стии от група равнозначни тумн;
равносилноет, нодобне; — еиве-
я—мяна език, 1. дял о— езикозна¬
нието, в нойто ес изучават онно-
янмнтс; 2. наличност. съвкупност
от с—нояимя—о е един сеян; 3. си¬
новния.
онаопеие (гр.) 1. книж. оборник от
етат—н, материали но инкой въп¬
рос, чеого дадени е хронологичен
род; 2. църк. откъси от съкратено
изложение ив проповед—, тълку¬
вания ни Свс—отс пновннс и дру¬
ги о— сдии яли няколко църков¬
ни писателя; 3. църк. прегледно
съпоставяно яа евангелски текс¬
тове но предна——.
синоптичен (гр.) прегледен, нагле¬
дан; — сняоптячва карти графич¬
но представяна розулти-ята от ме¬
теорологични наблюдения, извър¬
шени нс сдво и еъшо врсмс ни
различни мести, е международно
установени уеловня знаци, циф¬
ри, линя— и тр.; — свяснтни (гр.)
метеор. 1. епоц—алног но съста¬
вяне на оннцпгнчв— карти и да¬
вано ив мстасреложкя прогнози;
2. църк. воен— сд—в от трииата
евангелисти — МатоН, Марко и
синор
664
Луна. конто издигат пе стии и съ¬
ши начин живота ни Исус Хрис¬
тос; — синопт-нка 1. събирана див¬
ия зв оънсо—аннне; 2. науки за иак-
ромишибннто атмосферни проно¬
си, която създават периодични нз-
мовонин ни времето. и ев предс¬
казвано; онволтична метеороло¬
гия.
синор, синур (гр.) 1. меитв. граница
на имот; 2. прен. край. граници,
продал.
синостеография (гр.) анат, описани;
ни оъотнненннти на костите; — си-
всетсолог—н (гр.) днт от аяитомя-
нта. е койтс са изучават съчлсно-
н—нти, съст-воинята на коет—та;
— синостоза (гр.) анат. ясподвни-
яо еъчлояояяс ни нести посредс¬
твом иостна тъкан.
о—в—агми (гр.) 1. език, · ингонац—ся-
но офсриеяа омяолево синтактич¬
ни единици ни речта. съставени от
една —ля ннкелке думи, която е
даден контокст изразяват престо
или сложно поинтна; 2. юр. съпос¬
тавян; ви различни закеви; —
синтагматика (гр.) език. учени; за
долонното нв рач—в в еянтагми; —
синтаксис 1. дял о— гримат-ки-в.
ноН—о ео занимивв оъе овързвано¬
то на тумита в изречения; 2. ено¬
тами ог нитовете -врачанин в едни
език; — синтактичен, синтактичес-
ки отнасящ ео до синтаксиса.
синтез (гр.) 1. филос, метод зв изс¬
ледвано чрез съсд-янваи;, свърз¬
ване яи отдолня повнт—я е едно
цяло (против. анализ); 2. във ф—-
тоосфинта яи Хегсл — явН-горавти
отспон от ризвнтнсте на ннтсвнс.
конто обод—ннви е ообо си прог¬
ресивните елементи от предишни¬
те стопани на ризвн—но; 3. хим. по¬
лучаван; нв химични съединения
от по-нроот— или напрано от със¬
тавящите ги оломонтн; 4. език., об¬
разувано на звукови реч чрсз спе¬
циални акустични ус—роНе—ва; 5.
лсотетв—н— етан от мищннeI пре¬
вод. при който въз основи ни пред¬
варително обработони информа¬
ция ео построява фразата ив ази¬
на, ни нейто отива прсведът.
синус (тат.) 1. анат, околонеонн ку¬
хини или разширови канали еа ве¬
нозна кръв; 2. анат. нлеврална
гънка; 3. геом.. гρнтсIOиeτрнчнa
фуннц—н, равни нв стношоане—о
ни срещуположния на всеки от ос¬
трит; ъгли яи нитат към хяпотс-
нузата.
синхроциклотрон (гр.) ел, цикличен
ускорител яа заредся— чвстиця. н
кой—о мигин-ното пот; а посто¬
янно, в со мони чае—цтита на ус¬
коряващото напрежение.
синцитни (гр.) биол, бознтогьчна тъ¬
кан у раотон—я. животни и чове¬
ка. съставени ог нрогоплаеиа. н
ненто св разпръснати ядра.
сипан (перо.) ист· насини войски е
Индия от оратв—в ни 18. ней до
1947 г.. съставени от мастни ин-
тол— е служба на английските,
френските и португалокято ноло-
н—звторн.
енрави (лиг.) 1. митично морско чу-
тов—шо — наноловиви жена. ва-
полонияа риба -ля птица. нсето
със стадния си глие привлича пъ¬
туващите, еа да ги убива; 2. физ:.
урот зв измервано височината яи
тоновете; 3. прен. прелъстителки;
4.	техн. звуков сигналов уред.
нейте издава нрснтичсв звук е
променлива височина чрез по-
чоето или пе-нрке прекъсвано на
въздушна или нирна струя. конто
и—нава праз него под налягано;
5.	зоол, воден бозайник е опашна
и без задни крайници.
сиринкус (гр.) муз. инструмент, със¬
тоящ са от някстнс различни но
голомнна HeBU.
Сириус (гр.) вай-оилво светещата
665
сканиране
ввезти ид иабато, влизаща в съз¬
вездието Гстнио—ц куча.
снркоискршIЦHЯ (лат.) книж, окръг,
определен за административна,
военни или църковни цел.
сироко (ар.) метеор. на—роне, които
ирснион— програтян е пустинята ив
Севорна Африки я Арабин въздух
към оеверннтс брагова яа Среди¬
земно мор; я Предна Азин.
оирси (фр.) 1. илотов сок, сварен е
60-80% захар. нойте ими вяооко
осиотнчно налягано, поради ке-
сго е него и; могат да со ризвяваг
микроорганизми; 2. сладко разх-
тидигелио питие ст такъв разтвор;
3.	лечебна елитни точност.
система (гр.) 1. книж, какви ти а част
от ии—ерянтв, конто , а яли дейст¬
вително о—телонв. —ля са разглеж¬
да като отдалена от други мате¬
рия; 2. целесъобразно нареждана
нв чвот—те, ненто образува— дн-
лсто, зи да изпълнят стии обши
затича; 3. пътно изложение ни ня¬
кое учение; 4. ничии ни общест¬
вено управление; 5. съвкупност сг
части, машини апарати и други
съоръжения, свързани е ебша
функция; уредба; 6. цнлити съв¬
купност ст апарати и проводни¬
ци зв произвеждано, пренасяно.
транспортирано и разпределение
на електрическа онерг—н; 7. геол.
оъвкупнеог от утаени Пластова
скали, конто ос отлячива е опре¬
делена флора я фауна и кснто съ¬
ответства но врсмс нв утаяването
си на язвеотав гаслогичен пери¬
од; 8. минер. обор от фазите, ко¬
нто мега— дв ео образуват ог одаи
—ти повсчс минерала— съставни
при равличви уоловян — темпе¬
ратури, налягане и състав; — сис¬
тематизация 1. ебод—няванс на
нредмститс яли познанията за тнх
чрое уотанонннвяе на еъшеотвсвн-
гс връзки помежду ям; 2. устано¬
вяван; нв порядък между чиет—тс
на цнлето въз основа ив опреде¬
лени закономорноет—. принцип—
или нрвн—ла; — снстемоп-ехиика
тнт от техниката, ксйто ео зани¬
мава е матомигнчоско-—нион;рн—
матоти за изучавано и управление
на цялостни онетсми.
систола (гр.) 1. физиол, фаза от ци¬
къла на сърдечната дейност, рит¬
мично овявияе на сърцето (про-
τявон· диастола = отпускане); 2.
език. съкращавана на дълги срич¬
ка нтн гласна, главно нс матрич¬
ни причини.
систрум (лат.) муе. ударов —но—ру-
исвг с металически кслолца
(шайби). използван ст огнпотсннто
ираци при аннон обреди.
ентир (нид.) муз. индуски лютнов
инструмент е малък кръгов резо¬
натор.
сифилис (нс себсте.) меД. заразна ве¬
нерическа болсог е тажки постот-
о—нян.
скай (ангт.) изкуствена мени кожа
на тъкани основа, използвани зи
прснзвсдотнс вв галантерийни
стоки.
скамбил (тур.) вид игри ва карти,
скандий (но cобc—н· с— Скандинавия)
хим. хим—чан елемент, зя. Sc, пор.
№ 21. ат. —. 45,1, коНто ое ороща в
свободно състояние и няма прак¬
тическо значение.
οηββτηββη—3Ή (но ооботв. Сканди¬
навия) книж. 1. дн—исв—с е оная-
д—навск—тс страни зв политичес¬
ко обсдинонно яи Швеция, Нор¬
вегия, Дания. Иолантин, дори и
Финландия; 2. характерна черта,
свойствени ни онанднвавон—го на¬
ред— Η ee-HU.
сканиране и скениране (англ.) комп.
нспрекъснате, пеолотовагелве.
подрсденс но атемавт— разглеж¬
дано на обект или пространство,
коего ое осъществява е цат про-
Скапен
666
диванс и преобразувано на съдър¬
жащата ес в отделните елемент¬
ни обекта —ти пространството ин¬
формация.
Скапен (и—.) 1. литер, има на хитър.
но добродушен и весел слуги н
италианските и френските коис-
д—н от I6·-I7. вон; 2. прен. хит¬
рец.
скапуларни (лит.) църк, у католичес¬
кото духовенство — намотало. не-
е—о ее носи вид расото.
скара (гр.) 1. закрепени одна до дру¬
га или кръстосани истазин пръч¬
ки за нечене върху жарава ив ме¬
со и др.; 2. лачено месо, кебапче¬
та. кюфтета и др. върху такова
приспособление;' 3. чугунена ре¬
шетка в долната час— на печка яли
псщ еа поемане нв въздух при го¬
роно; 4. дървени решетка, конто
се неоганн яа поди зв предпазва¬
но от влаги и студ.
скарабей (гр.) вит гороя бръмбар; н
тронния Египет бял почитан като
свещено животно.
скарида (гр.) зоол, дробно морено ра¬
кообразно ж—вотно, странично
сплеснато, полупрозрачно, косто
обитава нрвНбраиянтв ни всички
морета я се употребява зв храни,
кито при сварявано отини жълто¬
червено.
скарификатор (лит.) спец. 1. хирур¬
гичен инструмент от тсоог—на
яоичети. приведени в двиион—о
чрез еноциатая механизъм. еа пра¬
вена нв много нарови однонромон-
нс; 2. пътна машина е мяоисетно
кярконотобн— шипове зи разди¬
ране пътната нао—ялки и разкърт-
вияе нв егири чикълсна яао—илка.
зи дв бъде потготесив зв нови нас¬
тилки; рвзнъртвич; 3. оолокоого-
наиска нишива за изкуствено пов¬
реждана обвивната ив инкои твър¬
ди еемени квто люцерни. детели¬
ни, просо и други, за дв покълни—
пс-бърео; — скарифнкацня (лат.)
спец,. 1. едновременно разрязване
тъканите яи няколко мос—и, зи дв
оо улесни изт—чавото на кръв,
лимфа —ли други течности; 2. ца¬
пано на ливадна почни със скари¬
фикатор; 3. раздиране на асфалт
ял— ризкъртнаие на стара чакъто-
на настилки със скарификатор; 4.
обработване ни твърди оеисяа със
скарификатор.
скарлатина (ли—.) мед. теики. пре¬
димно детска заразни ботсет е об¬
рив но —ятото и висока темпера¬
тура.
скарва (шнод.) петрогр, птиинвски
окатив порода. конто ес състоя от
онлнкитн яи катц—н, магноенн и
истнзото.
скат 1. (фр.) 1. нидоляишс. винтов;
2.	наклонена минни галсрян зв
прндннжвине ив рути; 3. хаз. вид
игри ни нир—я; 4. зоол. голнма и
хяшяа морска риби със сплеснато
тяло и остра опашки.
скатол (гр.) хим. вещество, косто еа
обрвеунв при гинеие-с яи белтъ¬
чния е тср; — скатофил бот,. ор¬
ганизъм, който нярсе е изпраж¬
нения.
скаути (вигл.) датска организация,
конто —на зв цол ти допълни фи¬
зическото и нраногвено възпнти-
няо нв учениците вън от учили¬
щето и семейството; — скаутизъм
международно движение зи ярив-
огноно. физическо и обществено
възин-анне ни децата и младежта
ог двата hotb.
ск^ерификация (лвт.) биол., надсбс-
лнваяс и н—нърдннвяо яа клетъч¬
ните обвивни яа различните рис¬
тания.
склеродермия и склеродерма (гр.)
меД. хронично заболяване нв ко¬
жата. при което ос явяват уплът¬
нения на всичките Н ολοοβο.
склероза (гр.) мед, бслоотне уплъг-
667
скорпион
вяваво на ергвня и артерия, пре¬
дизвикано от еагяевясго яа фун¬
кционалните елсмеяти и заменя¬
нето им оъе съединителна тъкан,
обикновено е напреднали възраст;
— онтарсма меД, болоотяо втвър¬
дявано яа тъкан е раел—чн— мости
но тнхвтелянге пътища, особено
в носи и гърлото; — енлСрстнк бо¬
лен от склероза; — склеротичен
мед. 1. неНто ос отнасн до склеро¬
за; 2. койтс ео стнаон де склеро¬
тик.
снлорометрин (гр.) физ. 1. днт ст фи¬
зиката, е ксйто ос изучава твър¬
достта ва риел—чинт; материали;
2. уред зв измервано силата на
рентгонев—то тъчи чрез установя¬
вана проникването им праз метал¬
ни пластинки е различна дебели¬
на.
оклорцпротаня (гр.) хим, неразтвори¬
ми белтъчни вещества, конте
участва— е състава на коприната
(ф—бро—я), нооияте. рогати и не-
н—та—в (кератин) и оухоиил—н—а
^ολβ^η).
склероскоп (гр.) техн, урет еа опре¬
деляно твърдостта яа метвля чрез
нзиорваяо огекачаяото на чукче
със закален е—сивнен яли тнамин-
тсв връх. спуснат от епредетеяв
вноеч—яа към повърхността им.
оклорсфвт (гр.) бот. вечнозслсво
рветеняо е корави диета.
околаонан, екслаоам (гр.) разг. ус¬
пявам' да извърша рибетата си,
оправни са е ясшо.
онотясза (гр.) мед. странично изк¬
ривяван; ва гръбначния стълб.
снодциситра (гр.) зоол. животно от
реди вв мIотсвоиkяτe; окриля.
сколуфа (норс.) Лиал. косата мсиду
олените очи и ушита.
сконтирам (нт.) 1. изплащан яли ос¬
ребрявам полица прати нидеив,
нато нравн отбив; 2. нравя отстъп¬
ка е цона—в нв стека, когато ос
плаща е брой или прати изтича¬
нето яа уговорения срок. икс а
взета на кредит; 3. прен. отстъп¬
ван; — сконто 1. отстъпки при ос¬
ребрявана яа истина;- отбие; 2.
фин. отбив ст номиналната етсй-
ясо— на финансово вземана. съ¬
образно размера яа сумата, дъл¬
жима но титули през остатъка ц—
погасителния орен; — окевтее
процент лихнонинт прецонг, из¬
ползван при определяно енсито-
ге при динрооваяо—е на финан¬
сови търговски афект— ; 4. прен.
сготънна; — сконтрация (нт.) фин.
взаимна сметки мсиду лица или
учреждения за отсрещни платси-
я— ясния—н.
сконфузвам, сконфузя (лат . ) 1. сил¬
но еасрамвам яннсго, нсотаням
ннксго е миоге исдовке истсис-
яно; 2. разг, скарвам ее на няко¬
го.
оксн- (гр.) втора съставна чист на
отожни туни със значение кой—о
са отнася до инструмент еа гледа¬
не, еа нреглеидане и нр.. напри¬
мер телескоп, микроскоп и нр.
-скопия (гр.) втората съставна част
на отсиви тумн със звачсн—с
преглеждано или изследвано яа
огладило или рентгенов— тъчи,
например скиаскопия, риноскопия
я др.
онопсфнднн (лат.) псих. нслона въз¬
буда, предизвикани нратямяо чрез
наблюдаван; сексуалните дейст¬
вия на други тяни.
скорбут (нем.) болест, която са по¬
явява у хора, конто не ндвт сол и
зеленчуци, —.а. нр— типов вв ви¬
тамин С.
скорпидня (гр.) ост. вид етар—вна
ебоадяа мишняа.
скорпион (лат ·) 1. зоол. с—ровно ва-
ескемо, подебно на рак, със зак¬
ривено индо нв опашната ои; 2.
ист. нит метателна машина е
скорцонера
668
древността; 3. астр, одно о— съз¬
вездията на Зодиака е главни звез¬
ди Автврос.
скорцонера (нт.) бот. инототeд—ш-
но растение, чи—то л—ста еа упот¬
ребяват еа хравово на буби.
скотиш (англ.) муз. 1. в—т буан шот¬
ландски танц, подобен на полни;
2. иуе—ка за такъв тавц.
Скотланд ярд (англ.) 1. цон—ралвс
управление ив Лондонската поли¬
ция; 2. зданието. е което еа поме¬
щава гони учрожтоIно·
скотома (гр.) меД, смушени; нв зри¬
телното нсло; частични слепота.
окецян (гр.) архитектурой детайл о
вдлъбнат профил. съставен от две
четвъртинки о— окръжности е раз¬
лични радиуси ял— елиптичен
профил; нането.
скоч (англ.) вят доброкачествено
уиски.
скочна (чаш.) муз. чешки народен
твид е 2/4 -ак-. бързо темпо, съп¬
роводен е наоси, конто ями хумо¬
ристичен характер.	.
скрап (аигт.) книж. моталия отпа¬
дъци, конто еа готви зв претопя¬
вано я моги— дв еа използват ст-
ноно.
скрепер (вигл.) техн. 1. теглои-а ял—
самоходни мишняа, конто копае,
нранаон ив ризо-онни; до вокот-
иоототня мотра и разстила изко¬
паната пръст; 2. приспособление
за придвижвана и товарено яа ру¬
да и въгляша върху вагонетки в
шахти или складено.
скриба (лат.) ист, 1. е древния Рим
— държавен елуи—тол, който за¬
веждал официалните нинив; пи¬
сар. преводач; 2. у свранто — съ¬
дебен чиновник, тълкувател нв за¬
коните.
скрин (лат.) невисоки мобсл е чек¬
меджета одно над друго за батьо
и тр.
скриптории (Ta—.) ост. специално об¬
заведен— помещения в манастир,
къдсто са преписват— кинги е ре¬
лигиозен характер. орсдвснсксв-
нн хроники и проявесдовин на ан¬
тични вн—орн.
окрофути (лат.) меЛ, подував; на
врв—в—то жтозя; тонална туберку¬
лоза на вратнито жлези; — скро-
фулен болен ог окрофути; — скро¬
фулодерма меД. кожни туберколо-
за; — скрофулоза, скрофулозис
меД , сирофудв; — скрофулозен меД.
1.	нойто еа отнион тс окрофутоза;
2.	бодая от окрофутоза.
скрубер (иигт.) техн,, апарат еа но-
чяо—ввне нв газови емеон о— врат¬
ня примеся поорете—вом нрсм—-
вина е нота или други —ечиоо—я,
употребяван понякога и еа ствсе-
рсменне охлаждано —ли загрява¬
на яа гвзовсгс.
скрупула (дат.) 1. ост., единица ап¬
текарски инрив, ранив нв 1,244 г;
2.	в тровнин Рим — а) твърда дроб¬
ив монета; б) твърдо требва мяр¬
на за тегло; е) инриа зв повърх¬
ност, ривав ив 1/288 от югор; г)
мнрка за нрама. равна нв 1/24 ст
час.
скрупули (лат.) 1. книж. лонс угря¬
зав—; на съвестта; бозпоноНогво.
неудобство; 2. прен, угрнвсянн ив
съвестта, колебание, бснзляноо—;
3.	ост·, квиъчетв еа марева на ле¬
карства е миналото; — скрупул-
ност съвостнцет; — скрупулен съ¬
вестен, течен, изпълнителеи; бо¬
язлив, предпазлив; — скрупульо-
зав книж. 1. нойто нронвнеа скру¬
пули; 2. крайне изпълнителен,
старателен до педантичност.
скуайр (лит.) 1. вежливо обръщение
към английски земевладелец; 2.
почо—ва титла на дворянин в Ан¬
глия и длъжности— л—ца е САЩ.
скудо (нт.) ост. —талнанока сребър¬
на монета от пот л—ри.
скул (англ.) спорт, вид тока —нова
669
сократически
състезателна лсдни еа стии, двой¬
ка —л— четворна гробни о по две
гребли.
скула (гр.) диал, рана е тялото; нзна.
скулптор (лат.) ченек ни изкуство¬
то, кой—о създава скулптурни ирс-
изводсвин; ваягол, граньер; —
скулптиран тнлам камъни. мрамор
я приел от тнх фигури: етатун. рс-
лоф, бюст. орнамент; — скулпту¬
ри 1. вит изобразително язкуо—но.
ксето създава обемни сбрив—, ста¬
туя, бюстсно. релафи я тр.; 2. про-
—звсдонио на —она изкуство; —
скулптурен 1. ваягелокя; 2. ксйто
а изпъкнат, релефен.
скумрия (гр.) зоол, вит мерена па¬
сажна риба е вретеновидно —ято.
золоникавссив е тъми— зигзаге-
нидни напречни неин- гръб я бял
корем. конго ими ваине промиш¬
лено 3IBчeI—e·
екуик(е) (англ.) зоол. дребно хищно
жнвотне от семейство Поровя. е
ценна кафнвочорна ноиа, пресе¬
чена не дътжинвта ни гърба о—
енетла тс бнта надлъжна -вица,
което в отучай на онвонеот изх¬
върля чрез специални итози
смрадлива течност.
скупщина (ерхр.) полит. нарсдис
събрание в Югославия.
отонг (внгл.) език, ивргея, арго.
олян (внгл.) 1. мор. еъсръионие еа
пускана яа новопостроени или ро-
ионгнрвнн ив сухс кораби във во¬
да; 2. къси долни гащс—B.
смарагд (гр.) скъпоценен камък със
заден цвят, разновидност нв бс-
рнла изумруд.
омарч (рус.) метеор, атмосферен ви¬
хър е сгремва окереот нв върте¬
не, нойто ес образува ст гръмоте¬
вични облаци я сс спуска към зен-
ва—в повърхност.
смог (англ.) замърсен въздух, обра¬
зуван при мъгла.
снайперист (ангт.) страдан, нойто
оградя със онаниалис оборудвано
оръжие е оптичен нсрвин.
онан-бвр (англ.) заестся-; ев обшсо-
гвсне хранено, сбикнсновс нв
крик.
онеб (англ.) човек е ограничал— ду¬
ховни интереси, коН—о се етреин
дв приви впечатлени; е външния
е— блноък, подражавайки мани¬
ерите на хора от висшото общест¬
во.
есара (фр.) ост, вечерен прием в де-
машна еботвневка.	'
соби (тур.) 1. стан за онане; 2. диал.
печка.
соев— и оунвг (тур.) Диал. 1. насища;
2. дсбитък, коНто сс отглежда па¬
сищно.
совхоз (рус.) държавно социално——-
чаено солонсо-олвиске предпри¬
ятие е бившия Съна—оки съюз.
соди (вр.) 1. бнти химична сол: в)
натриев карбонат; б) натриев би¬
карбонат; 2. газирани веди; 3. разг,
шише. напълнено е такава нота;
— сода кауо—як промишлена нат¬
риева основа е приложение е про¬
изводството яа сапун; — содатжян
пронзеодя-ст яли продавач на га¬
зирани вота.
Сотом (евр.) град е Палестина, из¬
ноется от Библията е развратния
иивст яа и—гетите си; заедно е
Гонор, опорот преданного, изго¬
рая е огън, паднал от нобото; —
еодомин 1. псих, нсеотоетвонс пс-
лове поветоняе — нотен акт (ял—
само наподобявано) меиду човск
и жиеотне; 2. прен. разврат. поло¬
ви разпуснатост; — еотсмит човек,
отдаден на οοτοη-η.
сей (тур.) потекло, рсд, произход,
есйтарян (тур.) смешник, щeтagж-н.
шут.
сокак (тур.) улица; — кьср сокак 1.
разг, олнна, задънена ут—цв; 2.
прен, разг, безизходно положение.
сократически, ескрв—сн мъдър; —

сол
670
Сократ прочу— гръцки философ
(469-399 г. нр.Хр.) основател ив
рационализма. операт когото —ми
само едно добро — знан-ого. и
едно зтс — невежеството.
сол (и—.) 1. муз. пст—нт тон от музи¬
калната гама; 2. яо—сн зван яа то¬
зи гоя; 3. зоол. вид широка плес¬
ни мерени риба; каибата; 4. кул.
подправки.
соланин (ли—.) хим. огроняо органич¬
но вещество. ксето се ороша е рас¬
тенията от семейство Картсфсвн,
ссобоно е повстсястито картофи.
соларяй и солариум (дат.) 1. книж,
слънчова тариси яа откри— покрив;
2. книж. слънчов часовник; 3. мед.
лечебен плаж яа слънца; — осла-
ризапия книж. 1. облъчване на
слънца; 2. фот.. проявявано ни фо¬
топлана —ля синина чрез осветя¬
ване.
солвент (лаг.) 1. хим. разтворител;
2. мед, дез—нфони—озво сродство;
— солвенц 1. юр. платежоспособ¬
ност; 2. хим. разтворимост
гсдд (фр.) книж. стоки. продавани
на ваматов— исн—; — солдирам
(нт.) книж. 1. изплащан напълно;
2. раенрсдаван е намален— · цен—.
солдатчин) (ит.) ост,. войник,
силен (гр.) 1. арх., тясно, дълго —з-
дягнито иного пред олтар е църк¬
ва; 2. ситно нтнонрив плит. сб—к-
иовоно ев ущ—вaно ив поля; 3. са¬
мата поли о— такъв плат
солецвзъм (нс еобот. гр.) литер. веп-
ранилоя е граматично ствсшон—о
обрат е худоисотвонвгв литерату¬
ри (по янегс на грат Сот— в Ки¬
ликия, къдсго жнтолнто говорел—
Гръцки сзик е грешни).
солфаи (яг.) 1. музикално упражне¬
ние за неона о— пръв ноглсд; 2.
музикална, учебна дноц—нлннв за
развитие ва олуха и р—ти—чнотс
чувство чрсз .музикални диктов¬
ки я неона; 3. учебник по таз—
Т-ои-ллина.
соматичен (гр.) 1. анат. койго са от¬
нася то —ятото, ти плътта; голо-
еси; 2. прен, плътски.
сомнамбулизъм (лат.) меД. болестно
σ’στοΗΗ—ο, при нсоте чсвон ес
движи я извършва друг— дейст¬
вия насън, баз да он опомня ев
тона е будяо оъотенняо.
ооваграмв (тит.) фон, запис яа спек¬
тралния анализ нв човешката реч,
извършен от олснтрояннн апарат
оонаграф; — сонаграф елек—рснон
апарат ев акустичен анализ нв чо¬
вешката реч; — сонант (лат.) език..
1.	съгласна, конте ноиа самосто¬
ятелно да образува сричка (л, р);
2.	соиср.
сонар (англ.) мор. урот ев хидроакус¬
тично тсналяенран; нв посоката,
разстонв—ото и ностснолцжояяото
на подводници или води- пре¬
пятствия; хидроакустичен търсач;
хидротонатор.
осив—он (нт.) коНтц ос ц—нвон до со¬
ната; — сонатна форма (оснито
алегро) ферми, изградена върху
разв—гис—ц и съпоставяното ив тво
основни нсатраотин томи; — со¬
ната музикално —нотруиовтвлис
произведен—;, оъо—ояще ое обик¬
новено ог 4 чисти е общ еамясът;
— сонатниа муз. малка осната.
севдв (фр.) 1. инструмент. отуиеш
еа —зслоднаво нв заинта и зснин-
—о птаетоно при търсено нв руди
и др.; 2. куха каучукова цев, пред¬
назначава зв вкарвано в някои
части на тнто—е при модицянокн
нзотедвинин и др.; 3. балон зв ио-
тесрслсгичви изследвания; —
сондаж (фр.) 1. опит. разузнава¬
но, запитване; 2. изследвано със
оснта.
сонет (нт.) стихотворение, което ео
състои от 14 стиха, разделени ни
4 строфи: първите дно о по 4 сти¬
ха. в псолстн—те е по три.

671
сошшнαисг'αо
оснор (лит.) език. звучна съгласни,
ненто инна беззвучно съответст¬
вие; — еснорса звучен; — оояоран
звук съгласна. при произнасяно¬
то нв кснтс звукът преобладава
нит шума; звучни съгласни (л, и,
И, р И тр.).
осни (тур.) дебалв гонга; — еспадия-
тън бой; — еспатжин нобойIHK·
сопцр (лвт.) мед. бслоенонс оъянс
σ’οτοΗΒ-ο; — сопоратнвеи мед.
който предизвиква оъя; сънотво¬
рен; — сопорозен меЛ. 1. летарги¬
чен; 2. сънотворен, лр—оинватс-
τοι.
сорбент (твт.) хим. твърдо вошоетво
ит— точност, ксето отуин еа пог¬
лъщане на газено, лири —ти разт¬
ворени нещастна; — сорбнрам
(дат.) хим, еа —върти вошоотна нтн
точности — поглъщан газова, на¬
ри, ризтвсрои— есшостни или точ¬
ности ст средата, конто ги звсб—-
калн. яееввяояио ст това на ка¬
къв ироцао ое дължи.
есрбит (лит.) 1. хим. захарен алко¬
хол; 2. метал, отрунтурна състав¬
на яа стоманите. конто сс със-ця
от ситни зрънца цименти— всред
кристален фар——.
сорбоза (лвт.) хим. превръщана яа
захарния алкохол сорбит е захар.
Ссрбонв (но ссбсте.) 1. внaщо учи¬
лища, обединяваше множество
образователни и научни учрежде¬
ния, принадлежащи към разтич¬
ан университети, оеноввно от Рс-
бср дьс Сербов през 1255 г. е Па¬
риж 2. популярно —ма на Париж¬
кия университет.
Сорго (ht.) бот, род гровиетя стис-
годишии иля многогодишни рас¬
тения с— семейство Жн—ян. нонто
имат приложени; яай-нясгс ка¬
то фуражни култури.
сорорат (тат.) брачая обичай у ино¬
го народи праз пъресбитнсобшин-
н—я огроН, епсрст ксйто мъжът
встъпва в брак сдноврсмсннс —ля
нослотова—отно е два или повече
жени, конго еа есетри.
софа (тур.) 1. голямо канапе. днввн;
2. широк мянтар; 3. каиснна ска¬
мейки.
софнстика (гр.) филос. преднамере¬
но нзполенано е текввагетотвото
или в опори нв софизни; — софи-
зъм фсрмв-лнс привитас, ио лъж¬
ливо нс еъшннатв он умозаклю¬
чение, оевовано на преднамере¬
но исправился подбор нв изход¬
ните пстсиснян; — осфвсг 1. н
трсвисот—в — филсссф, който ои
служи оъе ооф—зми; 2. човск, кой¬
то пранначива нотниита, като ея
служи оъе еофизин.
социализация (лат.) 1. псих, сложен
и многостранен процес на очове¬
чавана нв ченснв, яа изграждане
и развитие на неговата личност нс
ситата изключително на седнал¬
ия фактори, действащи е систе¬
мата „л—чвсcτ-грзna-κсл;κτив-
общеогво”; 2. превръщане ив час¬
тната ооботвояеот е обществена.
социализъм (Ta—.) учен—с, основано
от Карт Марко, иоото ое отарва
но революционен начин да взема
властта, ките преустрои общест¬
вото и главно про—звстотвс—о нъе
основи ив принципи зв равноправ¬
ното нолзнвне нв всички от де¬
битите блага; — социалистически
огнаенщ ос то оецнвлнзнв; — со¬
циалист привърженик нв соци¬
ализма; — хрнстнянсоцналнсгн
членове нв политическа ниртин н
Германин и Австрия, основана от
пастори Щьонл. конто ясна ти раз¬
реши социалния въпрос чрез
хряог—ннегнето; това геченне би¬
де и βη-ηοοη-τοκο.
социатив (лвт.) език. падои, изразя¬
ващ придружаване. съпровожда¬
но.
еоцнняане—но (но ецбсте. нт.) хрие-
соцнолнгвнстнкα
672
гнняокв рслигисена еокта от 16.
вон. конто отхвърля божествения ·
произход на Христос и приемала
за основи яа вярата разуми; зIИ-
τвриaнcτво·
социолигвистика (англ.) тнт от ези¬
кознанието. коНто изследва вза-
—ионрьзkнго между отделяйте об¬
ласти нв обществения и—вег и
форинт; нв сенки е ногового раз¬
нообразно.
социология (лвг.-гр.) науки еа т—нич-
яято янтон—н и законите ив раз¬
витието ив обшсегвето; — соци¬
олог учен, койтс се еанянава със
осцнслсг—н; — социологизъм
книж, едностранчиво разглежда¬
но яа нвтен—нга е сбшоотвонин
живот в противовес със законо¬
мерностите е раенятиотс нв об¬
ществото; вулгарен социализъм; —
социоматрица псих,. ферма за ма¬
тематическо моделирай; нв лич¬
ните β3βημοογη^οιηη е мили—
социални групи; — социометрия
съвкупност ст методя и прийоми
за подучивая; и количествена об¬
работка яа дави— зв огрукТуритв.
енлетоноотта я др. нв малките се¬
дналия групи; — социограма псих..
графично изображение яа струн-
турита ив междуличностните взв-
инсстнцшоя—н е малка група.
соя (ни.) миотстаНяо раегеняо е пло¬
дова. конто приличат нв дробен
бсб.
спагети (иг.) вид тънки плътни ма¬
карони, подобни нв фиде.
спазми (гр.) меД. гърчове. конвул¬
сии. остри бодни; — спазматичен
и спазматически който с съпрово¬
ден ст спазми; — спазмодичен и
спазмодически меД, сназнатичов;
— спастичен (гр.) мад. 1. коНто са
стивсн до спазъм; 2. който а съп¬
роводен от спазми; спазматичен.
славистичен.
спартанец (гр.) 1. житол от Спарта,
е Стара Гърция; 2. прен, човек оъе
сурови нрвня и ниогс издръжлив;
— спартански 1. от Спирта; 2. прен.
строго. сурово.
ела—ин (гр.) хаз, карта за игри с нръс-
гцв—дни черия знаци като лист яа
детелини; трефи.
спатула (дат.) книж. 1. уред с пло¬
сък кръгът край за раз—ривияс ив
бои; 2. подобая урсд, употребя¬
ван е антени. лабораторни и дру¬
ги зв разтривано яа прахове и нсд.
οηβ^-Τή (перо.) 1. ооианокв всен-
но-лонна ене—сни, при контс яи
учао—няцято е нениата феодална
войска — снах—итс и тохни—а на¬
чалници, били раздавая— доиово
срещу всонна служба като държа¬
вата си запазва ссбстнояцстта вър¬
ху занята и правото върху част от
фосдалната ренти; 2. дсотоНяотвс
и длъжност яа спахия; енахийот-
нс; 3. имот. владение нв снахин;
онахиНо—но; — епвхнн (тур.) 1. —ур¬
они кавалерист; 2. владо—ал нтн
нволедннк яа населени земя, чиф¬
лик, подарени му ст еултаяа, кой¬
то бил длъжен но врана на война
да ео нея е определено чисто нев-
виц—.
спедитор (Ta—.) търг. тина или фир¬
ма. контс посредничат нр— тран¬
спорта на етсни мсиду гсвареда-
тотн и превозвачи; — спедиторска
застраховка разицвидвсот ив зас¬
трахованото на исрон—я транс¬
порт.
опак—акъл (Ta—.) 1. театрално предс¬
тавление; 2. зрелища; — споита-
—ср (фр.) наблюдател. зрятол.
спектрален (дат.) отнасяш се дс
спектъра; — спектър физ. 1. съв¬
купност от оъо—ивиите чист— на
онотл—натв. разположен— сдии дс
други е равнина съобразно е дъл¬
жината на вълните ям слот раз¬
лагане е призми —ти дифранц—-
сива рашотни; 2. съвкупност сг
673
СПИНИНГ
во—чни съществуващи в природа¬
та елен—роиaтIЯτня вълни; 3. гра¬
фик ев виглотво необрвзннано фи¬
зичните сосбонооти ив различни-
го трептения.
спекула (рум.) търг. користна тър¬
говска дейност ев бързо забогатя¬
ване; — спекулант лица, ксатс
върши спекула; — спекулативен
нойто ео стнасн до спекула; — спе¬
кулация 1. търг. спекула; 2. филос.
—тоалног—чно ноотреон—о, осно¬
вано само ни логически предпос¬
тавки, в ве на опи—.
сперма (гр.) основната течност у иъ-
ио и мъжки инвотня, е конте ее
съдържат онорнa—озояд—τe·
специален (лат.) особен, оттолов,
частен; — специалист човек, кой¬
то ос завянава изключително е од¬
на област и а онягея е исн; — спе¬
циалност 1. отдаден идоя от на¬
уката, изкуството ял— техниквтв;
2.	сбризсеанне е определени об¬
тает; 3. дял ст науката или техни¬
ката. койтс човек влитое ИIOтe
добре; — специализация 1. доби -
нане нв по-готнив нстгстсвка, ве¬
щини и опитност е вннсй отрасъл
ва науката яли техниката; · 2. ог¬
раничавано дейността само в од¬
на област; 3. икон, форми на сб-
щсо—вена органневц—я на произ¬
водството. отразяващи ироцаеа на
обособяване яа нрсизвсдо—всто яа
сттатни продукти, части ст про¬
дукт— или на разт—чни егини от
всгсвата сбрабстка в отделян
предприятия. оτрaeля·
опоцяали—е— (лат.) 1. фарм.. фабрич¬
но приготвяне лекврогне зв опре¬
делено заболяване; 2. разг, сб—к-
новоно зв храна — нсщо оноци-
алис приготвено. ксето ео отли¬
чава е особени редни качества.
спецификация (тв—.) 1. разпределе¬
ние но вит, качество и под.; 2.
списък ни такова разпределение.
подробен он—о; 3. специално по¬
сочвано ни подробности. които
трябва да ео взана— нсд внимание;
—	специфичен (лвт.) присъщ ва
етин нреднет. особой, своеобра¬
зен.
специя (лит.) 1. меЛ. лечебна битки;
2.	ряЛко подправка нън ястие.
епидонетьр (англ.) техн. 1. урот, пос¬
тавен на таблото на ветсиоб—т, еа
да показна скоростта ви дв—исян-
сто и яви—нагоге разстояние е ки¬
лометри; 2. окороогоиср, тахонс-
тър.
спикер (англ.) 1. прстеститол на Ка¬
нарата на общините в Англия ид¬
на Канарата нв нродооди—слите в
САЩ; 2. радиогонор—тет.
опита (гр.) Диал.. 1. нашари; 2. оналв;
—	спилит (гр.) геол. образувани
праз нилсоеон дребнозърнеств вул¬
канична оката. изградени преднм-
яс о— авгит я алтят.
сина (англ.) физ. 1. въртеливо дви¬
жение на оленонтарн—те частици
окото еобе—нон—то ни есн; 2. соб¬
ствен мохвинчан ноневт ни коли¬
чеството яа двнисяяото на оло-
меятарнитс частици нтн ни атом¬
ното нтро.
СПИН меЛ. е—вдрем на придобити
имунна недостатъчност, болсо—.
продавана не кръвен или полов
път.
спипа (тат.) анат. гръбнак. гръбна¬
чен стълб; — оп—натен (Ta—.) ксй-
то ос отнася дс гръбначния стълб;
гръбначен.
сияникор (ангт.) мор. триъгълно ко¬
рабно платно зи яхта.
опивания (тат.) хим. белтъчина, ко¬
нто са съдържа е спанака.
епинсти (нт.) муз. клавирен струнен
инструмент в правоъгълна форма,
е механики като на клавесина.
еиияяяг (ангт.) спорт. опоцнилов вят
риболов е въдици е потенини при¬
мамна.

Спнноза
674
Спиноза, Барух (Бенедикт) (1632—
1677) фил. холандски ф—лоосф
пангсног от евройонн произход,
чисто учение онтис повлиява раз-
в—тяа—с нв ивтсриилиетичоскита
философия; — спниознзъм (пе
ооботв. фр. Спиноза) философс¬
ко наториил—ст—часкс учение ст
17. нан. е основата вв иое—о тежи
признаваното ни субстанцията,
смятани зи бог. квто единствени
обект—вви реалност; — спииозет
(фр.) филос. привърженик. пооте-
дцна—ол нв eнuIСзязнв·
спянтарнскоп (гр.) физ. урсд зв наб¬
людавано яв оцинтитацията я из¬
броявано на отделните искри яв
радиоактивно вещество.
спирала (дат.) 1.* криви нозатворояв
линия, контс образува извивки
окото една точна, нарочена по¬
люс. -ти около дадсиа равиняна
линия; 2. предмет е такава фор¬
ми; 3. козметично ородотно зи по¬
тъмнявано яа мигли; — спирален
нън вид ни спирали.
спирант (твг.) език. съгласен звук,
който ос произнася е шум поради
триенето ни въздушната о—рул (з,
с, ш, ф. и др.)
спнрохета (гр.) меД, болооготвороя
микроорганизъм е форми яи про¬
дълговати сняраснидва нишка.
сплендид (тв—.) книж. воликолоноя,
ирокраоси. разкошен.
сплонопαтня (гр.) меД, заболяване яа
ολοτηβ—β.
ситня (гр.) сниж, мрачно, тъжно нас¬
троение; ^нине. тъга.
оподивцня (лвт.) юр, отнонино чрое
измини —тя нис—л—о; грабеж.
спондей (гр.) литер. стихотворна
стъпка е античната гръдни и рим¬
ски нсоеин от две дълги срички.
ненто е тоничното стихосложение
ое състои от ударени срички.
спондилит (гр.) мед. възпалени; ни
прешлените ви гръбначния стълб.
спонсор (ли—.) лица или организация
дарител; — спонсорирам даряван
сродства като спонсор.
спорадичен (гр.) който ес явява от
еремо ни вроно; неноогцлнон.
спорогон (гр.) бот, безполовото пс-
нотсино при мъховата; — кутийки.
е конто еа снорято. образувани в
роеулгит яа безполово размножа¬
вана.
спорофил (гр.) бот. еидснзнснсв
лист на нанритони. хвощови и дру¬
ги eu^u спорови растения, вър¬
ху който еа разположени енсро-
обрвзунашята органи.
спорофит (гр.) биол, безполово пс-
нстсина в растенията. е контс яма
циклични силна яи безполово и
полово поистсино.
спрайт (вигл.) комп. апаратно или
програмно сродство еа формира¬
но яи динамично грифичие изоб¬
ражение.
спринт (аигл.) спорт, 1. бягане на
късо рввотоняне; 2. никоинатно
уокорнвинс яа дв—иението през
последните секунди нв даденс
състезание; — спринтирам засил¬
ван. уснсряним таннотс при над¬
бягвано; — спринтьор онсртнот,
който бяга ви къси раеотонияя.
спунинг (ангт.) мор, отноноетна лод¬
ки е кормило и гребла.
срнв фин. бърз и рязък енад в цеяа-
гв.
стабилизатор спец, 1. яспотвнияа хо¬
ризонтални или вертикални опаш¬
ни плош яи евислот. към конто а
прикрепено съответно кормило и
конго служи ев осигуряван; яа хо-
рнзенталнитв или попътната ус¬
тойчивост ни апарати при летене;
2. чие— от радиопредавателни уред¬
ба. конте осигурява пеотсявна
дължина яа проданая—то електро¬
магнитни вълни; 3. вошоство. ке-
сго ос прибавя е малки количест¬
ва към ноотаб—тн— оъсдиясвия,
675
статистика
емулсии, нотсндни разтвори. зи да
на позволява бързото ям разлага¬
на; 4. вещество, косто забавн нз-
нонняото на химичните и техно¬
логични—; еесНетва яи някои ве¬
щества; 5. съоръжение, косте слу¬
жи зи уравновесяване, ев избягва¬
не на розня промаян. еа възвръ¬
щана към нормално полсиоя—о
—ти двяиен—е; — е—абитизицин 1.
заздравяване, закрепвана, затвър¬
дявано; 2. задържана е устойчи¬
во, равновоовс ο’ογοηιηο е покой
или двяиеяяе и възвръщана н та¬
кова състояние, етет като то а би¬
ло нарушено от η’Μιβ сита; 3.
хим. отделяно яа леките въглево¬
дороди от еурснян гвеов бeяβиI·
стабилни (тат.) хим. вощоотво. кс-
отс пр—тава устойчивост, якост,
твърдост.
стабулация (лат.) книж. отвеждано
ни деб—тъни е подходящо мнего,
където дв ениуна.
ставропигиален (гр.) църк. зв манас¬
тир, черква — нсй—о зависи нап¬
рано о— най-нисшата духовни илист
е страната, в не от меогн—н мит¬
рополит; — отвнроиигнн 1. поста¬
вяна на кръст на ннетстс, кътсто
шс бъда Светият Проотот е но¬
востроящи се църква; 2. ставро¬
пигиален манастир.
е—игвацин (лат.) икон, застой е про-
иввсдо—вотс, в търговията и тр.;
2. липса яа разнитяо.
стадий (гр.) книж, стан, стоная в раз¬
витието яа ясшс.
сталагмит (гр.) минер. калцитно об¬
разувани; но пети ни пещера вън
варови—— скали.
о—втинтнт (гр.) минер. нитц—тно об¬
разувание но тавани яа пещера във
наронити окаля.
стандарт (фр.) 1. официален тону-
невт е технически изисквания ев
суровини. материали, готови из¬
делия и тр. 2. тянсно издална, кс-
ого стужи ев образец но форма,
размери и качество; 3. всеобще
приета единица за сравнение; —
стандартизация 1. установяване яа
единни норм— и изисквания. яа
ксито трябва дв отговарят суро¬
вини, материали. готова продук¬
ция и др., 2. уеднаквявана на ра¬
бота чрсз овеидвяетц Н дс опре¬
делени похвати при производст¬
вото яи дадени яздел—н.
старт (англ.) спорт, I. ничитон нс-
ман— н оъетсеаняс е някои витоне
спор—; 2. начален пункт, мното, ст-
нътсто започва спортно надбягва¬
но; 3. прен. тръгване, начало, из¬
дигане; — стартер (вягл.) 1. спорт.
лица, ксето дава знак зи започва¬
не яа състезание; 2. техн, прис¬
пособление към автомобилен или
анницнонсн двигател зв пускано¬
то им е дн—жсн—с но иохан—чан
начни.
стас(а) (гр.) ост. ряЛко ръст, висо¬
чини, бой.
отитер (гр.) ант, · 1. старинна елатна
гръцка монети със стойност 20-28
драхми; 2. старинна сребърна
гръцки моиоти със стойност 2-4
драхми.
статив (тат.) нсдв—ина вноска пос¬
тавка, върху която ео нсетввнт уре¬
ди, инаритя. платна и ризл—чвя
инструменти; етоНкв.
о—вгнка (гр.) тнт ст иахав—ната. е
който се изучават условията за
равновесно ни ентнтс. приложе¬
ни върху иагернитнс тялс ит—
система от тали; 2. състояние нв
покой е титан исисвт; противен.
динамика; — отит—чая отвислш ос
до равновесието ва тотата.
етит—ст (гр.) 1. театр, лица. носто
изпълнява еноивгитолнн, возва-
чнготн— рсл— -ти участва е на¬
есен одаи- в театър ял- филм, без
да ими реплика; 2. прен. фигурант,
с—а—истина (дат.) 1. науки, която са
статмология
676
звиннини о изследвано състояни¬
ето яи държавата посредством точ¬
ни кол—чоетвони измервания; 2.
учреждение, ноого ое занимава о
такива изнорвания и изчистения;
3.	прен, преброявано; — статистик
1.	чсвон, койтс се зав—мини със
етитяет—на; 2. епоц—атяет но ста¬
тистики; — е—втио—ячан и е—вт—о-
тически нойто са отнася тс ста¬
тистики.
статмология (гр.) физ. наука еа ба¬
лансите.
статор (таг.) техн. непотв-инага
час— ни стон—ричооки нищиIИ. в
-ти окото контс о разположена
нотннинага чист ни ротори.
отатура (дат.) книж. ръст. бой.
статуе (тат.) 1. мед. състони-о на
здравого; 2. псих,. положени; (мно¬
го) яа чсвона е дадена социална
сяс—сни (група, колектив. общес¬
тво).
статут (лиг.) 1. юр. уе—ин ни държа¬
вен оргии, обществени или меж¬
дународни организация; 2. зако¬
нодателен вит е някен държави;
3.	иривиото истсисян; ни дадено
лица, яв нвсолово много и др.; 4.
документ, е ксНтс еа посочва ни
кого и зи никна заслуга еа диви ор¬
ден или медал, начинът яа носе¬
ното му и пр.
статуя (лвт.) 1. скулптурно изобра¬
жение на фигура; 2. прен, безду¬
шен чснен; — статуетка (фр.)
изящно украшав—;. натки етитун.
стаф (ангт.) книж. 1. личен състав.
персонал; 2. жарг. дрога, нарко¬
тик.
стафаж (нам.) изк. второстепенни
елементи в художествено произ¬
ведение.
стафиди (гр.) сушено грозде на зър¬
на, получавано от определени сор¬
това.
стафилец (гр.) Диал. край яи накстс
нсбцс, мъжец.
стафилококи (гр.) микробиол. и—к-
рсорганизин от еомеНетво Коки;
— бслостотнцрни микроорганиз¬
ми, събрани в грцетцв-тнн гру¬
пи, конто предизвикват гнойни
забстннаиин ки—с абсцеси, цирон.
анг-н—, солено; — етаф—токонеа-
мия (гр.) меД, прод—енянивс от сти-
фитсиски отравяне на кръвта; —
с—аф—лсксноян (гр.) меД. болест¬
но ο’οτοηηηο. ксето еа дължи яа
отаф—лонокя.
стафилома (гр.) мед. органично уве¬
личаване и изпъкване на рогов—-
цв—в на окотс.
стационар (лат.) меЛ. 1. лечебно за¬
ведение ва ложищо болия; болни¬
ца; 2. час— от лочебно еиводояяо.
обзаведена е тогли еа болни. зв
разтика с— частта яи същото. е ко¬
нто точснистс а амбулаторно; —
е—ациовирав нейто а установен яв
едно инстс; постоянен. неподви¬
жен.
стацнонер (дв—.) мор, иаголни пла¬
вателен съд. нойто изпълнява ох¬
ранителна или полицейска служ¬
ба
стегозавър (гр.) палеонт. гигантски
язнонаем гушар. подобен яа ди¬
нозавър. е малка глини и дни рода
костни шипове ни гърби.
отели (гр.) арх, е древността — ка¬
менни плоча е надпие или релеф¬
но изображение. контс се поста¬
вя вертикално квто надгробен па¬
метник -ти за оеIИнeвзвaно на
някакво събитие.
е—снографин (гр.) писано със специ¬
ални знаци и съкращения, което
дава възможност ти се нищe ино¬
го бързо; бързспис; — стенограф
лице, иоото владее и практикува
стенография.
о—овсзи (гр.) меД. стеснение ни ка¬
нал- или отвори в сргивизиа. кс-
отц затруднява вориатното пре¬
минаване праз тях на течности

677
стереотип
иля други вещества.
стенокардия (гр.) меД. пристъпи на
остр— бодни е областта яа сърца¬
то яли гъртята исратя заболява¬
не на сърцато велодогеис разст¬
ройство е кръвообращението яа
коронарните иртории; коронарна
склероза, гръдни ииба; — сгаво-
кардичен меД, койго са отнася то
сгонскартин.
о—авол (гр.) фотографски впарит, в
нойто ролята ни сбектив ео изпъл¬
нява от твърда тесан отвор е едва
от етаните на камерата.
стане——пист (гр.) печ, 1. тине, ксето
записва устна реч е помощта ни
станст—нин; 2. стенограф; — сте¬
нотипия зан—снано на инва говор¬
на реч оъе опоцнилни насняв, при
конто оо изпусни— при определе¬
ни привили чисти на дунита. и ня¬
коя срички или тумн ео отпечат¬
ва— цели.
огсвофиг (гр.) книж, иннотиц, ко¬
сто са храни свие със строго сн-
родотон в—т храни; — отснофигин
книж. сноц—ал—е—рано ни иннст-
яи към определен —ни храни, кс-
ятс ноие да бъда от растителен
или животински произход.
степ (рус.) голо. ноплодоротяс по¬
ло, есобсне е Юини Русин, косто
ео характеризира със сух ктинвг
и части ситни не—роне.
стар (гр.) мат. мярна за обон, равни
ни стии кубичен натър, използ¬
вана гливне еа мерсяс на дърва и
дървен материал; кубик.
е—ериднив (дат.) геом, единици мяр¬
на еа измерван; на пространстве¬
ни ъгли е връх, тежиш в центъра
ни сфера, който сс поддържа от
повърхност на сферата, числено
равна яи квадрата на радиуса ни
сферата.
стерео- (гр.) първа съставна част яв
отоин— думи със значение: и)
пространствен; б) здрав, твърд.
стереобат (гр.) арх, е интичниги ар¬
хитектура — нокът на храм ит—
недовиди. коН—с ес оъотонт сбик-
ясванс ог тр— отънила.
стероограма (гр.) геом. нзобраисн—с
яа геометрично тнло върху рав-
η-ηβ.
стереокомпаратор (лит.) физ. фото¬
метричен апарат зи нзнарвина ни
правоъгълните координати и тех¬
ните разлики на сдво-нави— теч¬
ни о— одни двойки фоτоσнннκн·
стереометрия (гр.) чист ст геометри¬
ята. конто ос занимава е измерва¬
но обемите на тела—а.
сторосрима (гр.) нар—яна, гледани еъо
отсрсооксн. при който изображе¬
нията ос представят в норснокт—-
нв; — о—срооенси оптически апа¬
рат, чрсз коНтс образите ео виж¬
да— ново и ратофно; — о—арсеоно-
ничан кой—е а свързан е получа¬
ване на нзебражоннн е перспек¬
тива в —ри яеиорон—н — на дъл¬
жини, на ширина и в дълбочини;
— стереоскопично кино — етарс-
0kЯH0·
стереотип (гр.) 1. полигр. плоски яд—
интнидричви плочи от мотат ял—
друг мигериил е ролофни образ¬
ни букен—е и знидн—с ст оноц—ат-
яо възпроизведена матрични фор¬
ма ни даден текет, конто сс из¬
ползва ев еинизниво оригиналната
форма зи следващи изтан—н или
при гслони тиражи; 2. псих, час¬
ти, по форма и съдържание одно¬
образна ноторви —ли рсчсви изя¬
ви на индивид; — динамичен сте¬
реотип псих. трайна укрепвала
оне—ена ст времени— варвв— връз¬
ки —ти уотевнн рефлекси. акти¬
визираното яа конто при опреде¬
лени условил ст титан дразнител
ео осъществява е последователен
рот и лрснна под форма нв поо-
лсдсвитолвсет в лснсдсвнсто яв
отделния човек; — о—арестялян 1.
стереохромия
678
полигр. способ е пслнгрифнчсокита
промишленост зв размножаване
ни ннооиолсчитни форми; 2. по¬
лигр· ц—дат в ночв—вици еа стере¬
отипно ночитиво; 3. меЛ. психи¬
ческо разстройство, изразяващо ео
е непроизволно псетирни; на ед¬
нн и съши дн—жсн—н идя думи,
ни олян израз на дянато. ни про¬
дължително запазвано ни една и
съши поза и нр.
стараохронин (гр.) хуЛ. стаява жи¬
вопис е бон и нотно стъкло.
стерилизация (лиг.) 1. хим. пътно
унищожавана на микроорганиз¬
мите и оперите ям чрез хнннчнн
и физични оратотвв; обеззаразя¬
ване; 2. мед. изкуствено премах¬
вано ни възможността за произ¬
веждане яи потомство чрез пре¬
късвано яа санонрснсднито пъти¬
ща у мъжа и чрез превързвано ни
иа—очинг; тръбя у жанв—в; обази-
тстяване; — стар—лен 1. хим. доб¬
ра обеззаразен от микроорганиз¬
ми; 2. биол, нсНто и; моие да ос
размножава, безплоден; — стори¬
ли—а— 1. мед, състояние на безп¬
лодно; 2. биол, състони—; яа Лил¬
ов яи микроби; — отсрилиое— 1.
биол. безплодие, оторнлнгет; 2.
бот. при растенията — неспособ¬
ност та танит основа е иизяенсо-
лсосбин зародиши.
стария (гр.) биохим. органично ве¬
щество ог групата яа стероидите,
ксето еа намира е свободно със-
тоняне в растителни и животинс¬
ки органи, и във вид ни сложни
сторя е състава ни мазнините, из¬
ползван ев синтеза яи инкои хор¬
монални пропират— и др.
е—-лосион (ангт.) физ, епантрсоноп
за бърз внзуалон качествен и пе-
луколячоствон спектрален анализ
ни мотали. нотатни сплави и ру¬
ти.
стимул (лит.) книж. вътрешен тла¬
сък ни нещо; подбуди-ат, дразни¬
тел.
стимулант (тат.) възбуд—толяс срод¬
ство; — отямулатяесв книж, под¬
будител са. насърчителен; — е—и-
мулатор книж. биологично акт—в-
нн нещастна. които, вкаранн е ор¬
ганизма, сказват благоприятно
въздействие на неговин раотси и
регенерация.
от—нулвц—н (λβ—.) юр, 1. установява¬
но е договор; 2. постановлен-; ни
вакси.
стипци (гр.) 1. хим. бознеотяо крио-
—ално вещество е трънчив елибс
кисел вкус — нал—ено-атуннннев
сулфит; 2. прен, разг, скъперник.
с——пъл-чаНе (ангт.) спорт, 1. дълго
бягане е коне на 3000 м е Нро-
ннтотв—н; 2. бягало е проннтетнян.
стирол (гр.) хим. 1. ароматично въг¬
леродно съединение е ширена
употреби в прсизвсдотвстс на
пластмаси. оин—етичоя каучук и
др.; 2. съединение. косто ос полу¬
чава чрез полниорнвацнн на сти¬
рола; — о—нрстся вид синтетичен
каучук. дсбяваи от стирол.
отихар (гр.) 1. одежда. е конто са об¬
лича дяконът но врсмо ни богос¬
лужение; 2. ниН-доляата (първа¬
та) одежди, която οβοιηοηηη’γ об¬
лича но време ни богослужение.
стихира (гр.) църк, хвалебна църков¬
ни посев, конто ее пес на утрини
и ни вочорин; — о—нхирар книга,
която съдържа о—нхирн.
стоик (гр.) 1. последовател на сто¬
ицизма; 2. прен, човек, твърд в
бодсгннягв; — στο—Η—β’Μ 1. фило¬
софията ни гръцкия ф-тсосф За¬
вои, която проповядва строгост е
нравяго. Спорел ваго щас—иатс а
е nриродсcьобрaзния и—нот, сво¬
бодата от отрасти, душевното спс-
коНствяо; 2. прен. мъжествено по¬
насяне на всички —зпитан—я и
о—ратания.

679
стригала
сторно (нт.) фин. поправка е ечете-
водни книги ни многото вв пре¬
дишно погрешно впяевано.
стратегичен (гр.) 1. воен. кой—о ее от¬
висл то стратегия я стратсгина; 2.
ксН—с а овоНсгвон ни изиуегвотс
зв водено ни войни; 3. прен. нойте
а необходим ев постигана яа да¬
дени цат; — стратег в дровнцгрьц-
н—та държави Атина я Спирта —
военачалник о широки носили я
лсл—тичосня пълнснощнн; 2. во¬
ен.	нош познавач на стратегията;
3. прен. снится ръководител; —
стратегема 1. военни х—грсОт зв
зиблужданане вв врага; 2. прен.
хитрое—. уловив; — о—ра—сгнни во¬
ен.	умаяна да ос ведя вейяи; —
стратегия 1. воен, еногсиа от на¬
учни знания ев ваконсмсрясст—-
та яа вейнага кв—о въоръжени бор¬
би е яне—о яи определени класо¬
ви интереси; 2. воен. умение, из¬
куство да ес ноти ноНна е оглед
ни иойнсто окончателно спечел¬
вана; 3. полит. уноянс ди ес нап¬
равлява нолнтнчооки берби, зи ди
со ност—гнвт определени интере¬
си я целя.
стратиграфия (лвт.) геол, дял с— но-
тсричоони—а гсологин, е ксйтс ес
изучава нцоледователяцетта в нин-
лвстнваяото на еоднноятяято ока¬
ти. гнхиа—в възраст. ирсетраяст-
нояято ян взаимоотношения. ник¬
то я оτIощоIHнτи ноиту нагиоян
я еадянонтяи скати.
стратификация (лит.) 1. геол. наплас¬
тявана ни утвачни скаля исрадн
прснанн е скоростта ни утайката
я ви задръжка е процеса ни ута¬
яваното; 2. геол. наплиотннинян нв
водя или въздушни нася, ксито
ео нснвяввт в различи— енсНогви
ни нлветеветс — температура, гъс¬
тота, соленост, влижноог я пр.; 3.
зем. съхранявано яа овощи——; и
гсроинт; семена проз зимата при
сноциилв— уедсвин ев nовищaвa-
не я ускорявано кълняемостта ни
соисвиня иа—сривт.
стратография (гр.) воен, описан—; на
еооня—то е—л— яа одна държава.
стратократия (гр.) воен, господстве
яа βοοι^-ο.
стратор (гр.) ист. орсдвснснснва
български титли ст византийски
произход — началник ни въоръ¬
жен— отреди е отделни област.
стратосфера (тат.) метеор. стой ст
атмосферата. над тропосферата,
който достига на вяеочинв дс 50
км ст земната повърхност.
етроНяар (англ.) техн. 1. цедка. ко¬
нто задържа пноъни при изпомп¬
ване нв есниото миоло ст нефто¬
добивен кладенец; 2. винтова про¬
си. нентс изтласква през сито
—въртя смася от пластични нася.
зв да ги прочисти.
стрел—стормнн (гр.) меЛ. кожно за¬
боляване, причинено ст стрепто¬
коки; — стрептокок— микробиол,
микроорганизми ст сансНотвс Ко¬
ня, някои о— ксито нрод—зн—ннит
зиболневн—н като снврлат—ни, ан¬
гина. роβмиτнеьм, гнойни инфек¬
ции на коивтв и др.; — е—рсн—о-
мяцяя (гр.) лснвретвс е добро дей¬
ствие при годни брой заравян бо¬
лести.
отрос (англ.) псих. ни—нонсвав—о нв
новншовн физически и психичес¬
ки нитснирнанин, конто ирод—3-
винввт е организми восиси—ф—ч-
ня психофизически и друг— ре¬
акции; — е—рсесри външни или
β’—^ο^η дразнители, конто пре¬
дизвикват eгроо·
стригали (та—.) е драена Гърц—н и
Рим — метална стъргалка, е ко¬
нто атлет—те ои нранолн масаж—
яли отстраняват— от тялегс еи
мазнината, намазвана пред— уп¬
ражненията. канго и полепват—-
то песъчинки от арената

стриди
680
стриди (гр.) зоол. род норок— мити
от разред лрсдвохрнтн, разпрос¬
транен— по крийброиията е умо¬
рен и тенът кт—нит. конто ои дс-
л—китосни храни.
стриптийз (англ.) бавно събличано
пред публика при съпровод ни
развлекателни музики.
ступор (таг.) мед. форма нв психи¬
ческо ризогройетно, пр— нонто ес
наблюдава почти —ля напълно из¬
губени опоосбвсст зв твиисняо и
еа говорена; вцепененост.
стюард, стюардеса (аигл.) момче,
момиче, ксито обслужват пътни¬
ците е самото—. кораб.
су (ФР-) Дребни френски монети,
суб- (лвг.) първи оъстиеяи чист ни
слоин— думи оъе зничен—о под.
например субтропик и тр.
субакутен (лвт.) меД. еа болесг -- ко¬
нто про—нчи ис съвсем остро.
субалторн (τβ?.) подчинен. нсделис-
тоя; — субалтьор (оф—цар) под¬
поручик и поручик. помощник нв
рстнин командир.
субаренда (дат.) книж. линии; под
наем наст зв използван; -Нот;
лрсввсиаис.
суваш(ня) и субаша (тур.) ист. по¬
лицейски началник в стара Тур¬
ция нв градче или ни готнио со¬
ло; 2. чиновник, койтс събират
десятъка.
субвонционнрам (дат.) давим понсш
(ст държавата); — еубнавц—н от¬
пусната помощ. особено о— общес¬
твени оредогва.
субдомннанта (лат.) муз. 1. четвър¬
тита сгонон от мажорна —ля ми¬
норна гини; 2. иксрт—, нострсон—
върху този отононн.
субективизъм (ли—.) тнооослот—чнс
винравлов—о. което призвани са¬
мо нотния. конте подхожда— зв от¬
делния яятин—д; 2. направление
е осииолсг—нта, според което раз¬
витието ва обществото се опреде¬
ля от субективни фактори и от¬
делните личнест—; 3. ирис—рист-
но огвощeниe; — субект 1. филос.
същество, ксето притежава съзна¬
ние, волн и способност ев целе¬
съобразни дсйвоот. насочена към
някакъв обект; 2. чсвон, лица,
личност, обикновено нито носи¬
тел яа някакви отрицателни ка-
чесгни; 3. е тог-ната — предмет
на съжтеинстс; 4. език., подлог; 5.
юр. лица, човек, организация, уч¬
реждение, предприятие. ксето
участва е нравни—о отношения; —
субективен 1. присъщ ни дадена
личност, на даден субект; дичая;
2.	пристрастен, етяоотрвнчин, не-
обоктянон; — субективнст филос.
привърженик ни фитософснстс
течовяе субективизъм.
субкортикален (дат.) анат. 1. който
а разположен под корита ни глав¬
ния мозък; 2. язсбшо коНто а пот
кора.
сублимат (дат.) фарм, 1. бяло крис¬
тално силно отровно вещество,
чийто разтвор сс употребява като
даз-ифеин-цзно сродство; нише-
норни, живачен двухлсрид; 2. по¬
лучен чрез оубл—ниц—н; — субли¬
мация химична реакция. при ко¬
нто чрез нагрявал; вещоството
преминава ст твърдо напрано е га¬
зообразно състояние, бае да сс
втачанеи.
сублимон (дат.) β’βΒ^οι. върховен;
— сублимност възвишеност, нър-
ховяост.
субмисия (лвг.) книж, подчиненост.
оиировно; — субмнсноиеи заем.
държавен заем, който ео сключва
чрез посредничество ни билков—
струися-н.
субординация (тат.) подчиненост; —
субордмнирам книж. вънсидан су¬
бординация, подчиняван.
субпродукт (таг.) 1. книж. вътреш¬
ните органи. главата и краката ни
681
суnознтоρнй
заклано жнвотно, използвани ев
храни или тсха-чаени цели; ка¬
рантия; 2. вид дстлскачсотвси са¬
лим.
субретка (фр.) млади камериерки (го¬
рения от старите коиоднн).
суброгация (лит.) юр. встъпвало е
прани—в на кредитор с— трето ли¬
це, изпълнило чуждо звтължсянс;
— суброгнрам 1. заместван внкс-
гс; 2. отстъпван правото eu.
cзбceннaнτaв (лвг.) 1. книж, койтс
следва след друг но еренс; 2. ге¬
огр. зв рока — конге тече нитлъж
но сснсввта на планински онлсв;
3.	геогр, за хребет — на коН—с еди¬
ният склон а стръмен, в другият
ΠΟΛΟΉ—.
еуят-нюз—и (англ.) муз. танцова му¬
зика, нентс използва пс-рндкс
еннислираисто и импровизацията,
характерна зв диаеа.
еуиташ (унг.) рядко лте—ая, обикно¬
вено копринен шнур еа пекрява-
яо шевовете на трохи нтн еа ук¬
раси яа униформи, фуражки и тр.
суицид (лат.) псих, самоубийство,
прекратявано яа животи но собс¬
твено рeщeIяe.
су-каес^еи (дит.) ·Ηοολοτοββγολοι,
постепенен. непрекъснат ; — еук-
цосия (та—.) биол. псстслови-стна
сияли яа стии ж-нсгая нтн рао-
товин е друг— в дадсиа област
воледегвяе яа природни. итнив-
тичня промаян или дейността яа
чевокв.
султание (тур.) диал, вид качестве¬
но грезто бае сонкн, стафиди.
сулгαини (тур.) —урока елигна моне¬
та. ранна на 6 френски лнерн.
султан (ар.) 1. титли на влидотал н
внкоя нсханоданени ограни; 2.
ост. титла на татарски пърнояцн.
засолени н някои български об¬
ласти праз османското ребо—нц; 3.
стария, украшен—; на шлем яд—
ви глава ни кои от конски коени
иди пори; — еуттввна (вр.) 1. лю¬
бовница -ти първа жони нв сул¬
тани; 2. вид мартеница във форма
на дълги пискюли.
сулфамид (твт.) 1. хим. органично
оъсд—новно. производно нв сут-
фон—оол—ни, е конто хидроксил¬
ната групи а замолени е аиядог-
руна; 2. фарм. вид лекарствен про¬
пират — авт—бист—чяс сродство
срещу инкои инфекциозни забо¬
лявалия, гнойи- нроцоси и вът¬
решни въвлалсн—н.
сулфати (лит.) соди, добити чрез съ¬
единение ни мстили със онрив ки¬
селина.
сулфид (тат.) съст-ионне яи сяра о
други атснси—я.
еулфидня (дат.) фарм, лонарогвов
препарат от групата на оулф(ин—-
л)аинд—го, употребявай при леку¬
вано яа hiobhohokobh и менил-
гонснови инфекции.
сума (тат.) 1. мат. розутТат, полу¬
чен при дойотвноте събирало;
сбор; 2. прен, обшо количестве ре¬
зултати ст нсщо; 3. известие ко¬
личество нари; пари; 4. голямо ке-
тнчеотне; μιο™.
суна (ир.) иродаинн. конто състав¬
ляват допълнение на Коринв; —
сувят сбрязан. правоверен мю¬
сюлманин; — еувизън (вр.) рел.. ос-
яоняс нвправлан—о е нолями. кс-
сто ос синти еа приеоворно и нс-
атс призивна зв свсщояо нисин—о
освен Корани и сунв—в. кътего се
разказва за живота ни Мохамед;
— сунет (ир.) рел·. обрязване.
суплсгнβеи (фр.) език, който прите¬
жава качества на еуннотивизън;
допълваш; — еуннагиниз^н (дит.)
език. употреби на форми за една и
съши туни. но ст разл—чн— коре¬
ни.
супозкторий и супознторнум (лат.)
фарм. твърд. во ленотон—н от те¬
лесната температура лекарствен
супорит
682
препарат. който ео вкирва напра¬
во в дебелото черно праз задния
отвор; свсшичкв.
супорит (фр.) техн. 1. подставки; 2.
чае— ог струг иля друга машини о
роиош инструмент, конго получа¬
ва транолац—еяве теяисн—е от
главното нретонс на машината
посредстнон зъбен превод, водещ
вал я хотов вин—.
супостат (руе.) църк·. враг. яепр—нтол.
сунроматнзъм (лит.) изк. нраНио то-
чоино в реакционного фсриатно-
т—чно изкуство е началото яа 20.
вон в Русин. ксато своида живс-
пнетв до лишая- от еенивкъв сми¬
съл различно комбинирани раз-
лсивств— нлоок— нт— обоини
форми.
супурация (лит.) над. гиоонс. зигно-
ннвне.
сурат (гур.) лице, образ.
сурва (тит.) първият ден от година¬
та; Нова пстнни·
сурвам (гр.) Диал, 1. събарян; 2. сли¬
зан; — сурвам се; сурна со пре¬
местван се, хлъзган ес, влача сс,
мъкна еа.
сурдина (фр.) муз. прибор. койго
служи зи отслабване яв гони при
енирояо със струнни инструмен¬
ти.
сурдокамера (лат.) космин, онецнал-
ис номешеяне е изолирани ст звук
отснн. използване при подготов¬
ка яа космонавти зв ев-ивано в
обстановки баз внук.
сурдопедагогика (лат.) днт о— дофок-
толсг—яти. ксНто еа зин—нива о
обучението яа доив е нотоота—ъ-
ця в слухи.
сури (ир.) главите, отделите на Ко¬
рина.
сурогат (лвт.) 1. книж. заместител,
ксНто но притежава всячин качес¬
тва я своНогна вв еинеотванян про¬
парит; 2. фaлщнфнцнрин, подпра¬
вен продукт; 3. търг, пе-н—оне-
качосгвони я но-ентина егона, ко¬
нто занос—ва друга стоки; 4. е па¬
ричното обращсяно — занес—ятел
ни не—ниските паря е ιοη’τιοηοη-
я— пари.
еуртук (тур.) неодобр. Лиал, скитник,
бсздстнии.
сус (тур.) ητ’κ!
сусам (гр.) бот. 1. -ровного масло¬
дайно раетсяно, косто вирее е топ¬
лите облие—я ни унорсяян нонс;
2.	сомовата, плетът нв това расте¬
ние.
суспендирам (лвт.) 1. юр. отменян
теНствнато ни еакон за извае—ио
време; 2. прен. спиран зи извест¬
но врона, невиждан от тсйо—няс;
— суспендирано отнсяневно (еи-
ксн), унищожавана; — суспензи-
наи (лит.) юр, неН—о о—наян яли
спира дсйствистс яа закон и под.
суспензия (лиг.) физ. хим. дисперсна
еяетана ни твърдо тяло е точност
е големини яа чие—яцита сб—нио-
нсяо вид 10-15 см, контс об—кнс-
нояо св неустойчиви.
суспензорий, суспонзорнум (лат.) бан¬
даж зв прянсетигая; вясншн чис¬
ти на —нлого.
сутвяв (иг.) рел, рисе яи κиτолнщkи
свещеник.
сутеньор (фр.) книж. 1. любовник яа
прости—утки, издържан ст яон; 2.
сводник.
сутерен (фр.) ниво, пр—епособово зв
етан.
сутиен (фр.) част е— дотис иояекс
облекло, е конто се поддържа— нтн
новтиги— гърлите.
сутляш, сютляш (тур.) нотна ст сва¬
рен е нотоладояо мляно ориз.
еутра (санокр.) 1. свошони книга зв
- индусято; 2. юр, дровяоннд—йоно
ръксведотне по рсбсвтвдотонс
сбичайне приво, еансиодатететвс.
богослужение, сенссв живот и об¬
ществен— зидътисн—н.
суфизъм (вр.) рел·. мистично и от-
683
сцена
^λβημοοκο тсчон—о е исляма,
възниквало праз 8. век и напъл¬
но дорвен—ц през 9-12 век.
суфикс (твт.) език. прибавената нак¬
рая ни думите нистиека; — суфик-
свлон койго се отвиел до суфикс;
—	оуфнксацнн елоноебрвеуеияо о
поисшти на суфикси.
оуфриис—на (Ta—.) ист. иона в Анг¬
лия, конто еа с беряла за равноп¬
равно; — суфражизъм полит. те¬
чение в Англин в началото яи 20.
век еа диване ни рввни избирател¬
ни нрава ни жсянто.
схема (гр.) 1. опростени фигура, ко¬
нто служи наго образец я конгс
представлява яс формати, в ство-
шонното я тоНстнното яа предме¬
та; 2. набързо яихнърлни опрос¬
тан чортои ял— образ яи предмет,
уродба яти пронес; скици; 3. из¬
ложение. опноаннс на вещо е ос¬
новни, обши линии; 4. прен. об¬
щоизвестен образец, ксгатс со тво¬
ри ноше; шаблон; — схсматнзн-
ран обозничиван. яичортивин нак¬
ратко; създаван вещо нц шаблон;
—	схематичен книж. 1. нойто а
представен само в общи лнннн я
дани свио общи представа; исрае-
рвбетсн, неконкрстав; 2. нойто а
односбрвзон. шаблонен.
схизма (гр.) църк, оттслнно ни цър¬
ковни оргвнизвц—н от общата ор¬
ганизация, наго со еинвзви единс¬
твото в догни-нна-в; разцепление,
църковен разкол; — схизматик
принадлежащ към схизматв.
охнзогоинн (гр.) биол, бсеполоно раз¬
множаване у някои адвенте—ъч-
я— и водорасли чрез нногокрв—но
долови; ни клетката. при несто
ергаяненът еа разната яа ннсиос-
тес ядра.
ехнна (гр.) църк. 1. нисона монашес¬
ка отоноя. кон—о налага ваН-огро-
гя принята; 2. троха, яоеева о— но¬
вис—, възприети -ези сграинчо-
ннн; — ох—мв—к монах, който а
приет схима.
схоластика (лвт.) 1. философски то-
олегин. кснтс през Средновеко¬
вното ос а преподавала във н—о-
щя—c училища; 2. средновековна
философия, конто ся поставя зи
задача да докаже, чс религиозни -
-е нс—или, дадени е Светото пи¬
сание, ночнвит яи църковната дег-
мв—нив; 3. прен, огнлечено звание;
—	схоластик книж, 1. християнс¬
ки философ ог оротяято ванова;
2. прен. чсвон. склонен към откъс¬
нати ог жявега знания. осиоваи—
ни формалин, безплодни разсъж¬
далия, умувания; — схоластичен
книж, 1. който со стласн то схо¬
ластика; 2. откъснат от жнвоги.
силовая към безплодия разсъж¬
далия; форматен, княжон, отвлс-
ЧOI·
схолнаст (гр.) ант. тревои тълкува¬
тел яа автичеи тонет, който а пи¬
сал свонтс бележки върху полета¬
та на книгите; — ехот—н (гр.)
книж, обнснитоляа яд— тълкува¬
телни балоини но полото на гръц¬
ки или та-насня ръкопис.
сцена (гр.) 1. час— от —сатър. кътото
играят актьсрнто; 2. недавно,
деНо—вие е дадели пиеса, токите
влсзе труго даНотнащо тинс; 3.
шумна случка ог живота; 4. литер.
е—дслон енизод е рения. повест,
разнив; 5. литер. ост, обособонв
час— ог тсНствио е театрално нрст-
о—ветеннс; нвлея—с; 6. прен, поло
яи дейност; — сценичен сτIиоящ
ее то енсиитв; — сценарий 1. съ¬
държание, -окот яа филм или тс-
лон—вионно представление о под¬
робно синевина яа действието; 2.
план нв транитичеоко нро—зводс-
яяе; 3. иабстнзан сюжетов план,
но нойто актьорите импровизират;
—	сценография театр. художест¬
вено оформяно ни зрителния об-
сцнентизъм
684
рие ни енек—вкъл чрез донори, кос¬
тюми, оено-теино я нцcτaIсвьч-
яи тахняна.
сцмеитнзъм (лвт.) филос, философс¬
ко течение зи обнсннвано на всяч¬
ин въпроси чрае нвуна—и; — сци-
еитаст привърженик яв оцнонтнв-
Ha.
снятия (гр.) ряЛко кучка.
сциофит (гр.) бот, растояио, кос—о
обича сляна.
сцифонд (гр.) зоол, нощeeго морско
животно. подобно на нетуев.
съклет (тур.) нар. душевно притес¬
нение, мъка.
сюнгер (тур.) зоол.. 1. инвше многои-
тстъчно животно оъс оиетс— ог ре¬
гоно ношосгео; 2. сколетът нв то¬
ни животно. коНто служи като гъ¬
би зи баян.
сюрня (гур.) нар. голнно стадо.
сюрмек (тур.) разг. чревно разстройс¬
тво.
т
табак 1. (фр.) тютюн; 2. (тур.) ши¬
вач ни неин, ножар; 3. разг. ге¬
лям лист хартия
табан (гур.) разг. 1. долив с—рвиа ни
хотилотс ни кран; ходило, огъна¬
ло; 2. стъпало ни обувка; — та-
банхастар (тур.) сноцналоя. об—к-
новонц тънък гься, яи коНто ео
пришива горяитв кожана чает. ли¬
цето ни обувната; —· табахаяа
(тур.) работилници за щинене яа
ноия; нсжирн-цв, шиевтин.
табернакул (лит.) църк. дарохран—-
тслняци; вдлъбяв—о мнето в ото¬
лита зв ноогавяно ни -коли у на-
голицига.
табес (лит.) мед. прогресиращо ли¬
неело, съхнело яти изтощавано;
— табес дорзалис хронично забо¬
лявал; нв централната нервна сис¬
тема о нсрииснне лрст—нно яа
затаите о-тсти яа гръбначния мо¬
зък.
табиет, табихет и табнят (ар.) разг.
1. душевна природа; характер.
ярив; 2. линии. обичай; — табиет-
лня и табнятлия (ир.) разг, инкой,
ксНто с е особени навяця.
тибнн (тур.) ост·, укрепление, окоп,
табор 1. укропов лагер в старо вра¬
на; 2. у чахитс: много ев събиране
нв народи; 3. група ени—иши сс ц—-
гански ссмейе—вв; — таборити (по
ссбетв. Тибор. грат в Чох—н) ист.
последователи яи революционно
сотско-плебейскс крито е хрис¬
тиянско двниоя—о проз 15. вок н
Чах—я, иоето ое бср—ло против
кропосгното право, църковната и
ово—они—и Иерархия.
—абу (лотиноз.) книж. 1. у първобит¬
ните народи — суеверна. рслиги -
озни забрили та бъда— докосвани
онродолснн лица, иявотин, рао-
тонин я предмети иля дв ее изго¬
варят гехяятс имени; 2. прен, изоб¬
що забривая— предмети. тойетнян
я постъпки.
табулатор (внгл.) изч. техн. енетвч-
нц-норфорви—онни иечистн—отиа
нищнIи, предназначена за вето-
нвтнчяо сумирана ни двння. на¬
носен- върху нарфокар—я, конто
ц—ночвтва изходните данни и ре¬
зултатите от -зч-етан—нги; — та-
булограма (лвт.) ел.-техн, книжни
тояга, съдържаща буквен или
цифров текст.
табун (тюрк.) етито от коио, елеян
я няне— други κοπητηη животи—.
табур (тур.) габср.
габъдтот (фр.) книж. еднакво нтоне
еа обнт нтн ев вечеря за всички
посетители, обикновено ни пара¬
ход я иод., сращу еднакви цонн;
маню.
тава (тур.) 1. плитък и широк нога-
лов съд, употребяван за начене;
685
такиря
тенсяя; 2. широк, риела— съд. ной¬
те служи за варева ни статно, си¬
роп я нот.
таван (тур.) 1. горни въ—рошав стра¬
на яа стан или на труго поноше¬
нна; 2. понашеино наиду искри¬
ви на къща я отвита; 3. прен, най-
голяната в—оочини яи иошо.
тавериа (таг.) нодзсниа кръчма,
тявматологна (гр.) теол, наука ев чу-
дссига е природата я изкуството;
— тавматург човек, правещ чуде¬
са, фокусник чудотворец; — тав-
матомах книж, л—це. коото мрази
чудоев—а; — твемв—онихин книж,
спор зи чудесата; — тавматург ост.
чудотворец; — тавматургия, тама-
тургия ост. чудотноро—во.
—вере (татар.) батожка, ктоНно.
тверомих—н (гр.) книж. б—коборст-
D0.
-инрсфсбня (гр.) неестествен страх
от бикове я рога— дсб-тън въоб¬
ще.
тавтограма (гр.) литер. стихотворе¬
ние е сдан я еъшн начали— букви
вън всички родово; — тавтологи¬
чен коНто е различни дум— пов¬
таря съшстс; — тавтология литер.
псвтирнве ни еднородни но еяи-
чея—е я смисъл думи е художест¬
вената реч; 2. език. повторение
чрсз едноноронни тумн, носго и;
обогвгнва иретсгвеатв еа предме¬
та нтн янтоинотс; 3. логическо
съждение, чийто подлог сънната
еъе сказусмсго.
гангохроннзъм (гр.) спец. однаква
прсдължнтолноот но врсме, съв¬
падение но врана.
тагар (гр.) диал. торби.
тает (малайски) 1. китайска мнрка
еа —сглс, равна яа около 37 грима;
2. китайски моиства οτ-η-ηβ.
—аз (ар.) анат. задната част на ске¬
лета: кръстната ноет е две широ-
н— ноет— огогриян, където са об¬
разува кухнии.
—азо (тур.) просол.
тайга (нкут.) д—ва, нъчнонроходи-
на гора, гданис ог яглсл—отн—
дървета е северната час— ни Ру¬
син, е Сибир, Урал и др.
таймаут (англ.) техн·, уоловне, въз-
инивишо, когв—о в тадои процес
се очаква -тя ннквнно ημμο съ¬
битие. нтн изтичането яа предва¬
рително зададен вронови интер¬
вал и събитието но настъпи е ран¬
ните на този ннгcрвaл·
таймер (англ.) техн, апарат, който
командва ивгоиат—чнц някой тех¬
нологичен процес, кв—с вкарва е
дсНствне през онредолано врсме
разтичан фактори; — таймограф
физ. 1. ксв—родов апарат. коНто
отбелязва непрекъснато на въртя¬
щи се е определена екорсо— лонга
ятя диск хода яа автоматичен тех¬
нологичен процес, нито рогис—ри-
ра времето на всяко изиенон—е е
яого; 2. електрически апарат. ной¬
то нроеернна ев едва минута точ¬
ността нв часовник.
тайн (тур.) дневна определена хра¬
на, давана ни етужятет; даибв.
нсрц—он; — гвйнджин диал. ост,
лица. зачнолоне яа тийн, яа даж¬
ба.
тайор (фр.) официален динени кос¬
тюм със стегнати талин
тайфун (ангт.) метеор, трспнчсв
циклен. коНто ес заражда е Ти¬
хия окови, западно ог Мириинс-
кито острени, е Южнекитайоко
нора и окото Филянниенят; ост¬
рови; разрушителен ураган.
тика (норе.) 1. малък, нисък албан¬
ски фес; 2. матка мана шапка баз
парифор—н; κοπο.
такал (хол.) мор. 1. въже зи мачта; 2.
машина за тигано на гоиссгн;
кран; — —анстви (хол.) мор, съв¬
купност от всички въжета ви ко¬
раб .
гвияри (гюкр.) геогр· висни участъ-
такла
686
ци е пустиня е гладна глинеста по¬
върхност. която нр— суши еа на¬
пуква на плътни и твърди плочи.
такла (тур.) Лиал. премятано праз
глина, прсиятав—да.
таклит (тур.) тъжт-в. подправен,
такснарх (гр.) 1. църк, ирхингел; 2.
ряДко комедиант.
гαксндβоти (гр.) пътници-исваон,
конто събира— помощи за църква
-ти нвввeτ—ри·
таксилдар (тур.) 1. бирник; 2. съби¬
рач вв веоиввинта ни ннной тър¬
говец.
таксират (тур.) разг. яошво—ио. зло¬
полука.
таксономия (гр.) 1. книж, класифи¬
кация яв пратмегн—о и нвлонянта;
2.	бот, учени; ев принн—п—тс,
нраняла—в я не—одяте. снорот ко¬
нте еа извършва класифицирано¬
то ни организмите и яи техните
свойства.
такт (лат.) 1. муз. група ог матрич¬
ни времена, първото о— конто а
акцентиране и се спродотя ст
слетввшвта група е тактова черта;
размер е музиката; 2. графично
изобрвиан—е нв такива единица;
3.	редувано яа равномерни поо-
лотонвтетян тенионин, сбинново-
но при еъреене в огроН; 4. врано¬
то можту Два равномерни утири;
5.	техн, час— ог рибогнин цикъл
ни .βη^-ολ е вътрешно героно,
коНто отговаря ни одни ход на бу¬
талото; 6. уналс проявено вннна-
н—е към янного, чуветно за мяр¬
на; съобразятетвос—, тактичност.
тактика (гр.) 1. изкуство за вцдоне
ни веНяа и разполагана яв войс¬
ките е боен ред. унатс използва¬
но на местността еа отбрана и на¬
падение; 2. въобще яичив яи доНо-
гнне; 3. характеристика ни вида и
начина, по който кибернетични¬
те сястон— реализират отделните
стъпки. подпрограми и нр. яи сво¬
ята стратегия нв противопоставя¬
на е други енотон— и е околната
среда.
тактнлен (дат.) псих. подучен чрез
оссзиннсто; — тактометър (лвт.)
техн. урсд ев измервано нв осоза-
нянти.
такъм (тур.) L нар. съвкупност о— ве¬
ши. нногруионг— и под.. нонто
съставят определено цяло и има—
общо продназвачонне; комитант,
лр—ладлсивост; 2, Лиал. вос—н,
накит.
талаз (тур.) вълни;	талазофобия
ботезнон отрих от мореплаване.
талалгня (тат.) меД. болка ни долна¬
та чист нв ногата; невралгия яа пе¬
тата.
талант1 (гр.) 1. стара гръцки неясг-
нв единици; 2. древногръцки мяр¬
на зи тегло; 3. мнрка за гои—яа н
Гърция, днес равни ни 150 кг; 4. н
древността — количсствстс елато
или срабро на стойност окото 5000
златни това.
талант 1. голяма дарби за творчест¬
во в областта ни изкуството. на-
уни—в и под.; дарование; 2. талан¬
тлив, даровит човек.
талар и таларга (гр.) Лиал. 1. вид
кошвнца; 2. каче за сярсно; 3.
плитко дървоно бтюдс; татарка.
таласе^мня мед, вредова фамилна
аяоиалня нв хемоглобина.
талaсотерапия (гр.) меЛ, използвано
нв морения нлимиг и морените ба¬
ни нато лачобни фактор—; море¬
лечение.
таласъм (тур.) зъл тух, нейто обита¬
ва стари огради и нрав— пакост—,
талаш (тур.) дървени стърготини,
вън н—д на товти, конто изпадат
пр— изглаждана на дърво е рондо;
— талашит 1. отпадъци ог дърво¬
обработващата и мебелната про¬
мишленост, конте служит зи стре-
—телен материал.
талвег (нем.) геогр. 1. т—вин, конте
687
тамбур
съединява наН-ннскНго чисти яи
речив долина; овраг, речно дъно;
2. сроднати я ний-дълбока ляяин
на рока.
гатор (ηοη.) 1. стара сребърна ион¬
она ноноти о различна стойност;
2. печ, подннияи нс—втиа плеча ив
печатарски машина. върху ксяте
ос ностанн наборът; 3. маса. пок¬
рита е д—нн иди друг мотат, вър¬
ху конто се лсдгствн наборната
форма зв пача—.
твлор(кв) (и—.) Диал. плитка дърве¬
на Ί-Η-Η.
—втор (сер.) книж. покривни, зин—н-
ки, е нонто овроято ее еивнвит гли¬
ната при мотел;,
гатигв (ир.) нрес—в дървена конска
ноти зи пътища и товар; каруци.
талий1 (ход.) мор, въже е двойна на¬
кара ев вдигана яа тсжссгя.
талий2 (гр.) химичен елсиеят, знак
Т1. пор. № 80, вт. —. 204,37. койтс
потъмнява бързо яи въздуха.
тилни (тур.) диал, военно строево
обучение.
твтнов (лит.) юр. законно положе¬
ние е яаквеителнсто прано да ео
онрсдолн яаказан—о, което а рав¬
но ни вината. прокарано оше е
МоНесово—о законодателство (окс
за око. зъб зв зъб).
—вляснан (фр.-ар.) ясщо, иое—о ями
тайнствена сита ди закриля нр—-
-сив-олн му от всякакви бототвян,
муски.
талия (фр.) 1. най-тнонатв чист ни
човешкото тяло мсиду гърдите и
корона, окото кръста; 2. вталена
час— на трохи; 3. кръст (яи снаги);
4.	Талин муза. покровителка на
HOMeT-HTa.
талк (ар.) 1. минер, зеленикав. мои,
мазав при пипане минерал ц— гру¬
пата ви оят—нит—тс, вит глинест
камък, употребяван в индустри¬
ята и зв други дати; 2. прах от то¬
зи инварал във вит · ни нутра.
талма (но еобетв. Талии. френски
актьор) ост. н—д ионско намота¬
ло без ръкави.
Талмуд (свр.) рел, 1. сберннк от дег-
нат—чни ролнгневво-огичоокн и
правни нрсдниоав—я. съставен от
енреНекИта ранни—, съдържаш ця¬
лата законона магария на овроНс-
нито традиции и тълкувания ни
Библията, нредан—н за „задгроб¬
ния и—нот” и нр., свещени ня—ги
ни евреите; 2. прен. онотони е—
убеждения, оенсван принципи яа
подлежащи на премяна —ля ос¬
порвано; — галмудизъм 1. рел.
юдайенити казуистика, конто при¬
лива на библейските τοκο—οβο от
Патскянияето най-различон сми¬
съл; 2. прен, книж. буиволтс-вс.
охслаот—чнсст, дотиaτ—зьи; —
талмудист 1. последовател и тъл-
кунатат яи Талмуда; 2. прен. лице.
коотс еа придържи отнлс към ня¬
какви привиди, догми, бае да се
съобразява е действителността;
букесет, схотве—як.
талпа (тур.) Лиал. доболи дъска.
титня и титли, (гр.) приспособление
еа лонаяо ни риба.
тамада (груз.) книж. нродоедвгот яи
трапеза но врано на пиршество.
тамам, тамян (тур.) нар, 1. тъкмо; 2.
нотното трябва, ранно.
тамарпкс и тамариск (лит.) бот, сре¬
диземноморски декоративен храст
е дробни листа и розови -ти бали
ΗΒΟ—ΟΗΟ.
тамаринд (ар.) бот. 1. вечнозелено
грспячоскс растов—о е приятна
упоителни нир—зиа, употребява¬
но в медицината нв—с слабител¬
но; 2, нтсдът яа тсви раотснно, из¬
ползвано зв храни.
тамахкяр (тур.) диал. 1. скъперник;
2. алчен. яонис—тев; — тамахкяр-
лък Диал. 1. скъперничество; 2. ал¬
чност, яанас—тноот.
тамбур (фр.) техн. 1. вид цилинл-
тамбура
688
р-чни квоа за въртящи еа цилин¬
дрични ерата ев —зелацнн яв да¬
дено помещение от външния въз¬
дух; 2. цилиндрично тяло, върху
което ео нин—ви готонигв сурови
хартия, ненто излиза ст хартиени
машини; 3. цил—ндр—чва иди няо-
тоcτонeвви чист на сграда е купо¬
лообразен покрив; 4. покрити пло¬
щадка ни вагон, е контс си вход¬
ната Η’υΐΒ врати и вратата ев са¬
мин вигов; нлвтфсрнв; 5. барабан,
тамбура (тур.) муз. народен е—руиси
яясгрунонг. нодебев ни мандоли¬
ната, е малък крушовиден корпус
и дълъг гриф. яа който еа свири
чрез дрънкай; яи струните о пор¬
на.
Тамерлан, Тимур 1. прочут монгол¬
ски завоевател; 2. прен. иостон чо¬
век, кръвопиец.
тамплиор (тат.) ист. чтеи яа като¬
лически рицарски ортея. основан
от френски рицари е Ерусалим
през 1119 г. зв зашити нв сватята
места и държавите ни кръстонос¬
ците.
там-там (hit.) 1. удирая неталая —в-
с—румаят бае определен гоя, раз¬
новидност нв гояга; 2. е Централ¬
ни Африка — нит бирибия. не кой¬
то ео биа е ръце; 3. продължител¬
но бяеяа яа този инструмент ев
язнссгннаяс яв някакво голннс съ¬
битие.
тамшит търг. документ, е коНто ео
нсдя сметки яа нренего, действи¬
телно употребено за тсевро-раз-
тснирни спорвции е дадояо прис¬
тавиш;.
тамян (гр.) благовонни смота ог юж¬
но дърво, употребявала ев кителе
при богослужение, в парфюмери¬
ята и тр.
таиагрa1 (но собств. Твиагра, гр.) ар-
хеол, —зншна древногръцки гл—во-
аи внсцксхудоиеотвеяа статуетки
сг 4-3. н. пр^Хр., кинн—то са ва-
нарая— при разкопки—; ви иекро-
нота на град Твиагра.
таиагра2 (бриз.) зоол. нсйаи птици о
ярки красиви нерв. конто сби—ини
тропическите гори на Америки.
та^де^ам, танадисам Диал. (тур.)
съглеитин, забелязван.
Танатос (гр.) бог нв смъртта и ней¬
но слицетвореяио. бсг-бт-злин на
Хинисо. сян яв нощта (в римска¬
та нитотог—н — Оркуе); — тана-
тогеноза мед. д—вин—ка вв нли-
ннчянто, бнохнинчинто и морфо¬
логичните прононн в процеса яи
унирвяа—с; — танатологня наука
за смъртта и войяятс причини ; —
танатофобня болезнен страх ст
внезапни смърт (предимно с— па¬
рализа); — таватоцовоза книж,
струпвано ни умрели организми н
рсеулга— ни стнх—Нио бедствие иди
доносени от точаинстц яи река.
тавгонта (тат.) геом, допирателни ли¬
ния; прани дивия. конто е едни
крина има одни обща точка; —
тангенциален (дат.) геом, коНто а
насочен по тсляратолив към да¬
дена криви; доп—ритслоя.
танго (исн.) муз. 1. вид африкански
тъпан; 2. ниродон твид е два тан¬
га е Испания, Куба, Мексико, Ар-
ион—явв и Бриенлян; 3. съвреме¬
нен танц е баная такт, коНто ее
танцува от двани туши; 4. музика
зи такъв танц; 5. ярксоринион
цент.
тандем (лвт.) 1. книж. волоонпод е
двойни подали и тво седла, раз¬
положели едио стад друго, зв два¬
ни туши; 2. книж. вид открит каб¬
риолет; 3. техн. парии нашива о
два цилиндъра (ев високо и нис¬
ко налягано), конто св разполо¬
жен— ви една л—в—я така, чс тех¬
ните бутала си свързали е един
общ прът; 4. техн, разположение
ви две одворедв— чист— ни наши¬
ли одаи зид труги; 5. книж. дней-
689
тара
вв —енив—ца зи вълненн плв-ово;
6.	прен, екип ст двама туши, ра¬
ботещ— в дадена обтает.
-вязями- (ар.) преобразуванията в
турската държава от 1839 г. е Гюл-
хавекин хит-шериф. о цел да ес
нриопсссб— турската фссдалва
държави към —β—оквиняятв на ов-
ропойон—н капитал—от—часни па¬
зар я да са нродо—врвтн разпада¬
нето.
тали (англ.) 1. голям железен съд еа
ноти яа иврихотн—с; 2. евгси ев гае.
бовзив; 3. воен, брсн—рвли боНни
гъсенична нети е нощис въоръ¬
жение, нонтярано във въртящи сс
куда; 4. вид динени обувки; — тил-
нар (англ.) мор. плавателен съд ев
провез на точвсст— нито иофт,
спирт, риотнтслнн наста, внио я
друг— в валивас състояние я без
опаковка; кораб-цистерни.
Твятат1 (но ссбств. от грид Тантв-
лсо, гр.) легендарен цар на Фри¬
гия, коНто откраднат ог бсгонато
нектар я амброзия ·я за наказание
бит осъден ни всчсн глад я жаж¬
да, е близост е веда я плетено,
контс ео отдалечавали. шон ое
спитнал съответно дв ни; яти дв
ги откъсне; —скал да изпита вооз-
вввнсто яа боговете. като ин под¬
носът зи храни осботнсвин он они
Полос; — танталови мъки страда¬
ния, неяго еа причинени сг не¬
възможността та ео постигло ве¬
що близко я жоланс. неосъщест¬
вени цел.
—витал2 (лвг.) хим. етенент ст V гру¬
па ни перисдичнатв онстени. знак
Та, пор. № 73, аг. —. 180,948, висо¬
ко устойчив я мъчно добиващ ес
в чист н—д рндък мотал; —върт, не¬
податлив ва иагвотиз—ривс; —
гангил—т (гр.) хим. мнаорат, ст
който са добива тингал; тантало¬
ва рута; — —ин—алит— хим. ест— ни
танталовата киселини.
тантела (фр.) изплетена от нови—
ленти във н—д ни мрежа е фигури,
кснтс еа употребява ев украси ни
больо. трохи, покривни я нр.; дан¬
тела.
таятнема (фр.) 1. точно определен-
процент— от печалбата ог вннсй
приход (при театри. концерт— и
Тр.); 2. търг. възнаграждение, нс-
сто са дава (ст акционерно дру¬
жество в ирсцевт—, о— нсчалба—в)
на директора я тругн—с служащи
зв насърчен—е.
тянтемя фин. форма ни заплащане
на възнвграидов—н невъя редов¬
ната заплата нв ръководителите нв
одно нроднринт—о, яи —ьртовcκ—-
—о пълномощници я др.
Тао (от ссбсте. кит. Tao) 1. божест¬
во, олнцсгвороннс яв нлидаталн яв
Вселената я нв е-еш-н божествен
разум; 2. сейшена книга вв кн-
—иНцигс; — твонзън народна ре-
T-raH в Китий (звотис е будизма
я конфуцианството); — тае—зо
привърженик нв религията на Тао
в Китай.
—ан—ски (бриз.) 1. книж. индийско
саго. зърна приготвени о— браш¬
ното, получело ст норовит; яа
растението маниока; 2. самата су¬
па, приготвена от тез— зърни.
тапир (брае.) 1. зоол, вочифтскон—-
тоя бозайник о характерно изто¬
чела горни уотна, конто звотво е
веси образува нъос хсбе—чо, 2.
прен. разг. тъп, нсдодндав чснок.
тапия (тур.) 1. ост. крепостен акт;
лиснало еендотелство, издадово
с— държавата, ев влидояно сб—н-
невоно ни недвижим ямс— ; 2. прен.
разг. донуионт; диплома.
тар (перс.) муз. азиатско-кавказки
струнен нуенкалсв инструмент е
издълбал ог дядо дърво корпус е
спъната ципи, вместо горна дъс¬
ки. вън форми яа сонорна.
тара (нт.) ик. -сгдо ни нъ—рошавта и
тараба
690
външната опановка вв отсинте нв
съди, е коНто то ев псс—авая— зв
транспортиране; — тарирам книж,
1.	определян тарата ни лошо; 2.
проверяван точността ви измер¬
вателен уред чрез контролни мяр¬
на.
тараба (тур.) диал·. 1. дървени. дъс¬
чена ограда; 2. дъски ев тикинв сг¬
рада.
тарак (тур.) Диал. 1. гребся е желез¬
ни зъби зи росила вв вълни; 2. че¬
сало; 3. иетнзво бърдо със зъбя;
4.	широка дъски е иолнзо, което
има зъбци; 5. плосък негалея —в-
е—румент ев дялана яа камък; 6.
чссало вв ноиухар.
тарама (тур.) само в съчетание та-
рама хайвер — яеризбит хайвер.
таран (гр.) 1. ист, машина зв разби¬
вана стани, като средсгно зв бор¬
би е дренви времена; 2. при въз¬
душен бой — нанасяно ни удар е
витлото -ти крилото яа свнотетв
но врииоскня свиолот; 3. разш.
утир яв кораб о ксраб иди яв тя¬
лото яв таяк о танк; 4. не—иляо
—ято със зъбци еа механизиран до¬
бив яи въглиша чрез динамично
стругунина; 5. грата зв набивано
яли пробиване е хоризонтална по¬
соки.
тарантула (нт.) зоол, одър отронея
нани, коНто се срещи в горещите
страни яв Европа, но яе а смър¬
тоносен зи човека.
тарапана (ар.) 1. ост. работилници
зв сочояо яи монети; 2. прен. разг.
нзобитяо ог сродства, ог продук¬
ти, конте могат ди ос иенолзнвт,
бее дв им еа приви сметка.
таратор (тур.) студена чорба ст крас¬
тавици, чсеън, орехи, копър и ки¬
село мляко.
тараф (тур.) муз. румънски народен
оркестър.
тарбука (тур.) нузнкилея яяо—румсит
във нит ви широко гърне е спъ¬
нати яа гърлото ножи, на конто ее
удрн квите яи барабан.
тарга (нам.) разг, 1. малки тъсчави
платформа е четири дръжки зв
провисни; на егронготвн матери¬
али, пръст, тор и друг— от двини
души; 2. малко сивдъчо е разпре¬
делители зи пренасяно нв бутил¬
ки е н—тио—в.
таролка (рус.) диал, 1. плитка дър¬
вена чиния; 2. муз. чинели.
таре (лиг.) анат. ο’Οληιητοτηο-τ’-
нивна плочка ни клепачи; хрушнл
ви клепача; — тврент (лат.) мед.
възпитание на тарзв, хрущяли яи
клепачи.
тарзус (гр.) анат. задната чист ни хо¬
дилото.
тарикатски (вр.) нойто се отнисн до
тарикат; — тарикатска дума жар¬
гонна думи от говора ни градена¬
та младеж; — тарикат хитър я на¬
халов човск. обиниовавс младеж.
коНто яа подбира сротс—ви зв пос¬
тигано ни нещо; — тарикатлък
иронвв нв човск тарикат.
тарифа (фр.) 1. разписание яа цо-
янто и чио ни пристигане яд—
тръгване нв влак, параход; 2. ели-
сън ни васоляте/нзясоянте нита.
оирететоин според теглете, коли¬
чеството ял— стойността яи сто¬
ките; 3. ик, сясгона с— неин и ус¬
ловил, въе основа ни конто тран¬
спортните и друг— предприятия
онрадоля— суинге. ксито трнбна та
събират ев извършваните провоз¬
ив стоки и пътници яли зв други
услуги; — тарифен (фр.) ксНто се
отнася до тарифа; — тарифна
сметка съвкупност от нсриатив-
ян положснин зи зинлащине —ру¬
да нв работннцнго от разлячн—тс
нрсфили и специалисти; — тариф¬
на ставка размер нв заплатата ев
однянца врана.
таркан и тархан (тюрк.) ист, пра¬
българска титла, употребявана
691
тахископ
проз 9-10. вон — нсеноя я граж¬
дански управител яа област.
тарпан (лиг.) книж. дин кои от ази¬
атските ограни.
гар—ив (фр.) строит, они—стячсн ма¬
териал, нзнотзван за нас-нтна нв
п—ств зи бягвис я еа сектор за око-
ион; в стадион.
тартана (ит.) мор. 1. вид платноход¬
ки от ерсднеонно нора, 2. нит нро-
ии за лонево яа р-ба.
тартар (гр.) 1. нсдеанон снят; 2. у
дроннито гърци я римляни: чае—
от ада; 3. прен. мрак; — тартор (гр.)
нар, 1. главатар на дяволите; 2.
нзсбшо главатар яа немирници,
пикцо—янц— я тр.; 3. дъното яв пъ¬
къла .
тартарат (дат.) хим. ест на вняенв—и
ннсетниа.
тартана (фр.) книж. парча хлнб, на¬
низано о ивсто.
Тирпеф (фр.) 1. главното действа¬
що л—но в Молноронага. също тъй
ниреченв, нонодия; 2. сл—цатно-
ровио ли —зиаиа, лицемерно.
престорена набожност; — тартюф-
шина измама, лиценор—о, престо¬
рели набожност.
тархан тарная.
тархана и трахана (перс.) нар. суше¬
ни зрънца от госте. конто еа упот¬
ребяват за ндоне; 2. ястяе, при¬
готвено от тайней зрънца; тряени-
Ha.
—во (перо.) 1. мататси съд зв грабвис
нв ноли; 2. нар, дълбока модна ни-
ници.
таскебап (тур.) яхаян о— малки пар¬
чета иосо оъо с—тис нарнеин тук.
таслак (тур.) диал. ностнлан, груб.
тастатура (нон.) 1. техн. съвкупност
ог kливищиτe ни датен апарат ни- j
то тявст—пни иди лишаша наши -
на и др.; 2. муз, клавишите яв ну-
з—килсв инструмент, — твотсв
(иг.) е съчетание тастов нисгру-
мент κλβη^οβ изеинaлeн илот-
румен—; — —ас—вари (нт.) муз. кла¬
виатури, мануал; — тастс (нт.) муз,
клавиш.
татуировка (пол—нов.) рисувано яа
еваци нс човешко тяло, като сс
нибожда. триони е нещо остро и
са попълва е бон. гини чс злакът
—ля рисунката остават заенвиг—.
титул и татула (hit.) бот. ситно от¬
ронен бурен е одри л—ога, боти
цеетово и бодлив плот.
тафономня (гр.) геол, днт ст пало-
сятолог—нти и историческата го-
олегин, койтс еа занимава е изу¬
чаването процеонго зи образува¬
нията яа неетонихсидеянн ни из¬
копаеми оргвн—зн— е еонната ко¬
ри.
тафта (нар.) тънка, лъскава и нерв¬
ни копринена нагарял.
тахан (ар.) I. наши ст сусамово
брашно, конто служи зв ндене ид¬
еи приготвяно ни (тахан) халва; 2.
самата халва, приготвена ог така¬
ва наша; тахан-хадев.
тихое-, —ахи- я тахо- (гр.) първа със¬
тавни часг на слоив— дун— със
значение сτвощeвиe към бързи¬
ни, сксрсот. например —их—нотър.
тихнекоп я др.
—ахигсвоза (гр.) биол, ускорено емб¬
рионално рaзвнг—о·
тахикардия (гр.) меД , уонсрони сър¬
дечна дсНясет, конто надвишава
зничителвс нормалната.
тахнгрифин (гр.) изкуство за бързо
лисило; — —ахягрвф книж, 1. бър-
золнеод. сгеицгриф; 2. урот за из¬
мерване я записвано скоростта нв
постъпателно или въртеливо дни-
иеяно.
—ахненси я твх—стсснон 1. ав . опо-
ц—илен урат в прстивооанолетва-
ги отбрана за измервано бързина¬
та на самото—; 2. псих. урсд. впа¬
рит за психологическо изследва¬
но, чрсз ксйто еа продават зри¬
телни дризв—тели за установява-
тахта
692
на качества я оссбелсоти на въз¬
приятието, вниманието я тр.
тахта (перс.) Диал, 1. дъска; 2. ши¬
рен я нисък д—вав без облегало,
пенр—г с нил—н яти друга мате¬
рия.
тахтвби, —ихтибята и —их—вбида (гур.)
Лиал. ост, дървеници.
Тацит, Публий Корнолий (55—120)
прочут римски иотсрян, изтъкнат
оратор. написал ослсванто —сте-
р—чосня —рутов; зв Римската —н-
норян проз 1. век („Анали”, „Ис¬
тер——”) я др.
тац——ав (тит.) книж. ост. мълчалив;
— тацитво (лит.) книж. ост, мъл¬
чаливо, мълком, с иотрвзбириено
еъгтионе; буквално. гцчнe·
—ашяеън (фр.) изк. точени; е живо¬
писта прев 20. век — разнсннд-
иост на ибстрикцноннени, коего
ео е—ренн та дос—нгие остра смс-
инслаллсот чрсз съчетания; ни
цветни лс—яв.
ташка (ион.) ост. ряЛко. кожени тор¬
бичка за проз рано о— нарадва
униформа на кавалерийски офи¬
цер.
товекеллня (тур.) 1. простичък; 2.
щедър; — тевекел ианризис, на¬
пусто.
тевтони (таг.) дроннс латинско на-
ямеисевии; яа горнвнцнтс; — тев¬
тонски орден рол-г-озон я воояея
ортов, сонснан прев 1190 г. е цат
чловсвото ну ди сбслуиев— ране¬
ните я бодни кръстоносни.
тегол (тур.) шее зад игла. кито яа
ниш—яи; нашивая шов.
тегумент (лиг.) 1. анат, гови, коого
покрива тялото ни човека. живот¬
ните. птиците (ножи, ксеи. нора и
лсд.); 2. бот. сбв—нни ни зърно.
теза, тезис (гр.) 1. научая въпрос,
предмет на дисертация; 2. студен¬
тска дипломни работи; 3. пеота-
внне ни въпрос, който трябва ди
еа донаио; 4. муз. лсл—иаван; яи
гласа; 5. филос. —зходон пункт е
процеса нв развитиетс: таза, ан¬
титеза и синтеза (във филсосф—-
нти ни Хагат).
—бвгоре (тур.) носило (зи пръст и теж¬
ки вещи).
-озглх (поре.) 1. специална маси е
кръчми ял— е ивгазни, яи ксн—о
ео извършва нродажбв—в; 2. работ¬
на миси нв дърводелец.
тозне (гр.) 1. тези; 2. соясвля лотс-
иоянн, основна мисъл, конто оо
поотвея и се развнни е съчинение,
доклад и тр.
—азориеац—н фин, -з—еглнио яв зла¬
тото о— обращение и натрупвано¬
то му като съкровища.
теизъм (гр.) вярата в одни дичав, из¬
вън- и снръхоотоствая Бог, коНто
а твсрятел, ниен—ел и управител
ив енота (нро—инон.: атеизъм); —
теист привърженик на теизъм.
—сия (лвт.) съдържащо са е чан гор¬
чиво вещсс—вс, ксето в но-голя-
но нст-чсстно а строено.
тойлоризъм (нс еобо—н. ТаНтор, аме¬
рикански нижонор. 1856-1916) де¬
лит. снегами за сргия—еация яа
груда, конто осигурява голами пе¬
чалби чрсз минсяналяс нсвиша-
нвио ннгоненвноогта яа труда и
чрое ран-сватне -зпстзваво ив
сродствата за преневодотно.
тек (тур.) разг. 1. за чисто — ноНтс
яс ео доли яа дво без остатък; на¬
четен; 2. сан. самичък, бое дру¬
гар .
токе (тур.) ост. мястото, къдо—с жи¬
веят дорвяши; мохамсдинои— ма¬
настир.
тонне (тур.) разг. ритник (сбикис-
вово със задн—то крика).
текнефеет (тур.) диал.. коиона болеет:
мъчно дишано, затух.
текстил (фр.) общо наименование ев
нс—чн— издалия от нраита, конто
задоволяват нуждите ог сблсклс.
битови я индустриални потроб-
693
телевизионен
воотн; — танотнлав ксНто сс ст¬
авен до текстил; — текстилна
индустрия/пренишланост индуст¬
риален илов за прс—енотствс на
платове. тънил—.
текст (лит.) 1. литер. елонооон стрс-
ои. езикова ферма на п—сиено
или устно произведение; 2. съдър¬
жанието ни -златен декунсн— иди
п—снен лвнатв—к в отлично ог за-
белеикнте я сбется—елствити към
наго; 3. откъс от Св. писание; 4.
съдържани; ли кянги (без забо-
таик—то). документ. писмо. откъс
ц— нрсизвсдояие е учебна нот; 5.
думи към музикално произведе¬
ли;. предназначени ев наоно; 6.
печ. ферма яа печатарски шрифт
е нагот 20 пункта (71/2 ни); —
текстообработка комп, възмож¬
ност, нснтс компютърната еис—о-
нв дава на потребителя ди съста¬
вя лисни, доклади и други доку¬
менти, цели кянги и ди ги редак¬
тира, преформатира, съхранява и
отпечатва.
текстура (тит.) геол, 1. съвкупност
от белези. нснтс отразяват прост¬
ранственото раенродолоняо и раз¬
положени; яи съставните мине¬
рали— чиетяц— е скалите; 2. —з-
вссгся род е ризнслсжениетс нв
иикреокспичвиго кристали, от
конто си съетавонн —въртите тота,
ногидя. сплав—. подучени при сту¬
дена обработка. валцувано и дру¬
ги процеси ни пластична дефор¬
мация.
тектоника (гр.) 1. геол, днт ст геоло¬
гията, нсНтс изучава строежа, раз¬
витието и движаниато ни земната
кора, —.е. преносите. при конто св
образувани птил—вито и конти¬
нентите, и причините. конто си
ги предизвикали; геотектоники; 2.
строежът ни зеннвта нора и про¬
изхождащите е вен нрецсон; 3.
прен, строеж, зогрцНогво. напра¬
ва.
тот (тур.) мстив (или други) жица;
— бодлива тел гот зв огради със
завити нс нея оо—ри щннсво.
теле- (гр.) първи съставни чист на
отожни думи със значение отно¬
шение към далечина -ти разсто¬
яние.
телеавтоматика (рус.) техн, отрасъл
от антснат—катв. нойто обхваша
теор—нта и пр—нц—п—го зв пост¬
роявана на с—стон—то ни управле¬
ние. необходими при промяна яи
ис—отн—с и средетввтв ни гслоно-
хиликити; съвкупност от механи¬
чески устройства.
телебинокъл вит бинокъл зв наблю¬
давано ни много далечни разсто¬
яния.
гслевнзнонси (фр. — лвт.) който еа
отнася дс тетевиз—н; — телевизия
нродиване и присмива ни подвни-
ня и яоноднииня изображения ни
разстояние посредством електри¬
чески сигнали; — телевизионен
предавател радиопредавател еа из¬
лъчвано на —етов-з-оин- сигна¬
ли яа иесбраиен—о и внук; — те¬
левизионен приемник техническо
устройство ев яеносродотвояс нъз-
нрсизвождвне яи образи и звука
ни голов—з—енни продавания; те¬
левизор; — телевизионен ретран¬
слатор пр—емяо-предива-стно ус¬
тройство е малки нещнеог зв из¬
лъчване в определен татев-виолсн
канал приети ог основния тсло-
виз—евев продавитол или чрсз
друг ретранслатор сигнали, ев да
се разшири обслужваната зови; —
телевизионна камера елснтрсспти-
чоено ус—рсНсгно еа преобразува¬
но ни слтнчоснс изображение във
нидеоо—гвил и начално зеснс ев
продавано яи тслсвнвнонво изоб¬
ражение; — толевнзноннн канали
тρaннцн. ферм— и нсщвости вв
опродолон— със стввдврт радио¬
телеграма
694
честотни енонтри зи оитнaл—го ни
изображението я звуки при толо-
виеионнито продаванин; — теле¬
визор техн. вит радиотехническо
усгройсгно зв приемано яи тато-
внз—евн— продавания и техвите
звукови съпровождания; телеви¬
зионен приемник.
телеграма (гр.) 1. съобщение. про¬
дадено но телеграфа; 2. бланки о
такова съобщение. —евоотно; — те¬
леграф 1. електромеханично уст¬
ройство ев инчво или бсзиичнс
продаван; и приемане ни извес¬
тия мсиду отдалечени мести е оп¬
ределен— знаци еа кратно врсно;
2.	разг. псиешевно, е което ос
приема— зи непрашино или полу¬
чавало яа телеграми; — телегра¬
фирам продаван изноот—н чрез
знаци нв татечин разстояния; —
телеграфист телеграфов чивсн-
лин; — телеграфна агенция орга¬
низация. която снабдява печати и
ратното е информация; — телег¬
рафна мрежа съвкупност ст телег¬
рафи— уредби и свързващите ги
голографии тилни и канали вър¬
ху снроделени торитор—н; — те¬
леграфни 1. област от съобщител¬
ната техника, предназначени зв
бързо продавано и нрнонинс яа
тснотсн— съобщения ни тeлоня
разстояния; 2. нредввияе и при¬
емано на сигнали но телеграф.
телекянеза (гр.) раздвнивав; яа
предмети от разстояние.
телекино (рус.) преливано яа кино¬
филм чрез телевизия.
толеконтрол (фр.) ел.техн. устройс¬
тво еа сигнализация яи разстоя¬
ние, което позволява ив од—н опе¬
ратор да наблюдава ходи яв даде¬
на инсталация.
телекс (иигт.) техн. 1. автоматична
системи зв сбнон на съобщения
неиту дни пункта. е конто зи пре¬
давано на данните от разстояние
оо използва тототаНи; 2. иaщнни
зи тази систони; 3. оъсбшоина, из¬
пратело или подучало но такъва
ο-οτομβ.
телематика (англ.) техн, съчетания;
яа средства за толонси^^иниция е
ннфориигикиги в бозхартиНив ин¬
формационна технология за обман
на даиин между етдалочснн ЕИМ
ит— нражи от ЕИМ.
Телемах они на ОтиосЯ и Пелето¬
на.
телеозавър (гр.) палеонт. вгромен
нвкепион норок— крокодил е дъл¬
га муцуна.
телеологня (гр.) ф—лоосфонс учение
ев цаля—о яЛя целесъобразността;
учониа—с. снорад кеото осгоегво-
инто процеси никто на цяло. тана
я но стдолно. си ръководени от
яеностня над—; разглеждано яа но-
шити о— глотищото ни целта иди
целесъобразността; — телеологи-
чен целосъебразои, ръководен ог
цели.
телепатия (гр.) 1. биофиз, възмож¬
ност за продавано я ст далочне
разстояние ни технически образи
ст един чсвон ни друг; 2. псих.
нредстави за продавая; яи инфор¬
мация о— один човок на друг яа
разотсявио. нонсорототвевс сг
один функциониращ мозък яа
друг о нонош—а ни нсяхсн—, без
участието ни възприятието псо-
рето—нсн външни сс—ннв; — теле¬
на—сна псих. талонитичяи инфор¬
мация, зи конге са допусни, чс ео
провися ог ф—зичсско лсла, свър¬
зано е ин—нвнцсгга ни мозъчните
клетки.
телерентτеногрαфня мед. нравен; яи
рентгенова овинна ни сърцато ст
нс-далечвс разстояние еа лс-точ-
но изобразяване вв гслснинити ну;
τоторaднотрaф—я; — телерентге¬
носкопия меД. метет на рентгенс-
вс изследвано чрез отдалечавало
695
гслефогографиа
ни -ръбати с—ограяя ни дни я по¬
вече метри.
телес—гнвдизацин днт от телонохи-
нянвта за проливане ни дискретна
инфорнац—я в усгройс—ваги за уп¬
равление ствооио съотони—ато ив
контролираните обекти.
телеенс—ов, гелоенопнчсскн астр. 1.
нойте ее отнаон до тетсснон; 2.
ноНтс нсио дв ос видя евно о то-
тоонеп; 3. прен. твърде малък,
твърда о—далечся; — тодаокоп (гр.)
1.	астр. аотрснсиичся оптичен
инструмент за наблюдения, фо¬
тографирано я изследвано на во-
бссвите тела; 2. зоол, вид ряба о
изпъквали очи; — тодсокен—н (гр.)
астр. наблюдавано на нобоените
тала е ноноштв яа толоснон; — те-
тееиангрссноп астр. урет телескоп
със спектроскоп ев окуляр.
—олеетероограф (гр.) техн, урод ев
предавано на разогсннио всякак¬
ви пионов— денунои-н (писмо,
рисунки, чартои— я нр.).
телесгереоскоа физ, стереоскопичен
далекоглед, при коНто наблюда¬
ваната несгяеег со в—ита но-ро-
тефно.
гетоо—кх (гр.) литер. стихотворение,
е косто крайните букви на воски
стих. нрсчатоня неолодовигсляо
докран, образува— туни иди изре¬
чали; (името нв пости, яи аегонв-
ги любими я нр.); акростих.
телетайп (вигл.) техн. уе—рсНетес,
предназначено ев ръчно форми¬
рано я нредаввва ни съсбшои-н
нс линията ев връзки, и съшо я за
приеманото ян ог тнинн—и я зи от¬
печатваното им.
—ода—вин воен. тини, управляван ст
разстели—; чрез ρидисвьлни·
толе—окот (иигт.) комп, компютри¬
зирани снсгонв за однснсоочни
граистин-н яи информация.
телеторм (гр.) техн, етацноввриц или
подвижно устройство, подобно яи
прожектор, източник яа топлин¬
ни енергия. косто деНе—на като из¬
куствено слънца и сдуин за отоп¬
ляван; ни гсланн индустриални
исиошеиня.
—алатернснотър (гр.) физ. всеки о—
разт—чвит; ендове термометри.
контс позволяват да ее нвисри
температурата ог далечно разстс-
ннно чрсз стентрсяя— преобразу¬
ван—н я нр.
толетишия (гр.) съобщ.техн. продави¬
ла я прионвне ни тонет ни разото-
лино чрсз гадсгин; — теле—ин (гр.)
съобщ.техн. телеграфен апарат ка¬
то пишеща нищиви. коНто преда¬
ни текста ни телеграмите ни дълги
нянина лентв; — -ела-ипяот съ-
общ.техн, лица. кос—ц работи е тс-
то—яп.
—слофиза (гр.) биол. последната фа¬
за ни напряко риетолея—с нв клет¬
ките, при нсетс ес образува нови
ядра.
талефсвираве (гр.) гонореяс яа да¬
лечно разстснняе; — телефонирам
говорн. съобщаван нс телефона;
— телефонограма проливане —звое-
тие по телефона; — телефон апа¬
рат еа гцнсрояе яа равогеннно; —
телефонист работещ е толофонна
станнин, нв телефонни уредби, —
телефония съобщ, техн. 1. днт сг
слаботоковата техники. нойто еа
еанянана е начините и еродетвити
еа нредиввяа и нр—онвяо говор яв
далечни разстояния но проведнн-
нн чрез елек—ричеетес; 2. техни¬
ка ев изработван; на тслофсян—
апарат— ; — телефония високочес¬
тотна нач—в на едновременно
продаване яа няколко тотофоннн
разговора нс одни варяга е номсш-
ти на оток—ричаеня ток е висока
чсс—ств.
телефотография 1. фотографиране от
значи—сдно разотонннс е помощ¬
та нв телосбек—не; 2. предавана яи
гелецеигър
696
далечно разотояяно фотографски
образи; 3. самата он—нка, напра¬
вена нс този ничии; — телефото¬
метрия (гр.) спец, ничив нв измер¬
ване ва недостъпни места. като
в—оон— птав—вн и други, е не¬
мощта нв τeлeфсτстриф—н.
телоцентьр служби е всички необ¬
ходими сгради и техв—чоск— уред¬
би зи тетевизнсвло nродaвино·
телит (гр.) меД. въвпитевно ни гръд¬
ното зърно; — толорагия (гр.) меД,
кръвотечение от гръдно-ц зърно.
толкия и телгия (тур.) Лиал. потник
на кон.
татур (дат.) хим. химически отснснт.
зв. Те. нор. № 52. и—. г. 127,60 —
сребристо бядо, крохне нещастно.
е негатея блясък и е много инска
електропроводимост; — телуриди
хим. съст-ионис яв телур е друг
елемент —ли радикал.
телуризъм (тат.) книж. природни си¬
та на земята; земната снотона; —
толурий астр, инструмент ев наг¬
ледно сбнововно дв—иониотс яа
земята снслс слънцето и ни луна¬
та около земята и явленията, нс-
ято ес получават от тени (годиш¬
ните времева, затъиневннта и
др.); — толуричен книж, земен; —
толуромотьр книж. далсконор.
телфер (гр.) техн. повдигателна и
транспортна нищ—нa, състояща еа
от компактна табелка и ходова ко¬
личка, конто оо тнижи по висящ
сднсрслосн път; — телферист
техн. тине, ксето работи е тсл-
фор.
толяк (тур.) чсвон, койтс изтърква
къпещи се е обществена баня оро¬
шу зanлвщиIо·
толялин (тур.) човек. който а изп¬
ратен ст общината ни вноси глас
да съобщава ηοηο.
тематичен и тематически (гр.) литер,
1.	койтс оо отнасн де тона; 2.нсй-
го съдържа тен—; 3. нейто а свойс¬
твен ни гонат—на; 4. грам, който
образува основа; — тома (гр.) 1.
литер. кръг от иязвени явления
и произтичащите ог —нх пробле¬
ми. взст— в одннсгво, конто авто¬
рът разкрива от определени —дсй-
во-оогог—чсокя поенци; 2. сснсв-
ни—и мисъл. окото нснтс ее раз¬
вива едно писмено оъчнясвно иди
разговор; 3. нретнет ни разговор,
босота е някого; 4. зидичи. такс—
—ти въпрос за п—сиоив разработ¬
ка при излят, конкурс и под.; 5.
муз. ярки и художествено завър¬
шена музикална мисъл, нснтс
подложи нв по-нататъшно разви¬
тие чрез методична, ритмична,
харноинчив и нсторяо—нчаа раз¬
работка; 6. грам, ниолви или гла¬
гол нв основи; 7. ист. вссивс-ад-
и—внотритнвва област във Визан¬
тия. нъводени през 7. ней; — те¬
матика литер. съвкупност ог то¬
ми, които си щ—роκо застъпен— е
—норчсстного яв тадев няоатод или
е литературата през определен по-
р—OД·
темане (ар.) ост, 1. нсхвиедалсни
поздрав с доближавано яи дясна¬
та ръка до челото, дс устата и гър¬
дите и е лентов; 2. прен, разг. пон¬
тов, угодничество.
темброфил и тимброфил (фр.) ост.
колекционер ни псшсвекн нария;
ф-татстног; — темброфилня 1.
ост, науки, конто еа занимава с
пощенските мирни; 2. събирано ни
нария; ф—татотизън.
тембър (фр.) муз. начоотво яа звука.
но ноего еа различават отвикни но
височина гонено. произведели от
разтичан инструменти нтн гласе¬
на; оттенък яи гласа, ва внука,
темел (гр.) ост· оонова вв ограда,
темерут (тур.) разг, всебш—тстов.
мълчалив, вавъоси, сърдит човек,
темесук и темесюк (ар.) ост. Диал·.
запис, петица, донунонт.

697
тенджера
Темида (гр.) 1. богиня яи правосъ¬
дието, необризона е привързани
очи и е веея— е ръка; 2. прен. пра¬
восъдие, справедливост.
—смлян (рус.) ремък нтн сърнена
панделка яа ефеса за украшение
и държано яи еибяти е бон.
гами (тат.) 1. стопен яи бързини; 2.
муз. томно.
тем^л (лат.) храм.
темпера (нт.) хуЛ. 1. живопис е бои.
чиетс овързващо ношоогео а смул-
о—н ст оотоетвоя иди изкуствен
нрсязхсд; 2. нит бон ев р—еуниве;
3.	рисунка е такава бон.
темпераментен (лат.) 1. който има
инв теннориневт; иизвоя; и—н; 2.
лоововьзбуд—н, страстен; — тем¬
перамент (Ta—.) 1. своеобразният
врав ни човек, дущовн—τa му вро¬
дени квчеотви, сосбоно чувстве¬
ните и естевито, според конто ое
разт—чават четири вида: холери¬
чен. флегматичен, оавгвнвнчов и
меланхоличен темперамент; 2.
стопен ни инзновост, ви жизнена
енергия; 3. прен. силла възбуди-
мост, жизненост.
темαерагор (лат.) техн. опсцнатон
уред еа ксвгрсл—рано и т—олочор-
сис управление нв производство¬
то, който сс състои цт предавател
е нахи и приемател е диспечерс¬
ки пост.
температура (тат.) 1. торнцд—яан—ч-
ви величина. опродотяша степен¬
та ни нагрявало (иди изстудява¬
но) ни дадено тнтс, яеиерояи е по¬
мощта ив одна условна с—енся иди
е абсолютна нула; 2. огонов нв
топливата яв човешкото тнло ка¬
то нарито за здравословното му
състояние; 3. пов—шеяи топлини
ва човешкото тнтс при бстссгвс
ο’οτοηηηο; 4. топлината яа възду¬
ха.
темперация (Ta—.) акуст . музикални
сястенв, ненго раедетн октанити ни
12 нетугони; — -сепариран муз.
коНто а е установени по височи¬
на и количество —оясне.
танялблск (ангт.) муз. корейски и
китайски храмов дървен санозву-
чаш яяс—рунонт (нднефон), овър¬
зва от 4 или 5 кухи дървен— блок¬
чета. в нНцев—два форма, е про¬
рез яа продяата част.
томилиер вж. тамплиер.
танддо (дат.) църк. иконостас вв чор-
κ^.
тонне -ля -ами (Ta—.) 1. размер ни
такта е нуеяната и танца; 2. ско¬
ростта, е конто —рнбва да ео из¬
пълни сдве нузинитис произве¬
дение; 3. прен, о—неренс дв—ио-
ино; лична яи говорене. яа хоте¬
ла; ~ таниус (таг.) муз, термин,
нзнетевав е Сроднонсковиотс със
значение ви онродолона чист на
враното като сдявида мнрка ев
—райност.
теннсрался (дат.) книж, 1. ерононон,
проходел·; 2. меД. слепоочен.
тон (фр.) цвят яи л—цетс нтн кожа¬
та.
теналгия (тат.) меЛ. болка е сухожи¬
лието.	.
тенденциозен, тенденциозно (твт.)
преднамерен; цотящ ваше, е уми¬
съл; коНто има известни съобра¬
жения и птивсно, ев—лтеросунив;
— тенденциозни известия = —зесо-
-нн от заинтересували отрили; —
тенденциозност преднамереност,
стремеж прикрито да ее постигне
ясщо; — товтавцял стремеж е оп-
рсделевс яинорон—о; цел, направ¬
ление.
тендер (англ.) 1. вагон е нъгл—ша и
вода, следващ непосредствено лс-
коистива; 2. одноиачгов кораб.
коНто върви едет голям кораб; 3.
прнспосебтсв—о. минира ев спъ¬
ване нв въжета, жици и др.
тенджера (ар.) дълбок съд ев ниреяе
яа ногин.

тоидннит
698
тавд—нн— (tb—.) меД· възпалели; яа
сухожилието; — гсндсвагоннг
(дат.) меЛ. възпалително заболя¬
ване яа еухоииляс влагалище.
гавазна (гр.) меД. мъчителен бслоз-
иев, силов напън при ходоне по-
голяни ял— пс-натив нужда.
тенекия (ангт.) 1. тънък метален
лист; 2. вноек четвъртит съд, нап¬
равен ст жалеесн лист, сб—квсве-
яо е вместимост 16 ли—ра; бидон;
3. стара мярка ев вместимост. рав¬
на яи онете 16 литри; — тенеке-
джийнвда работнтн—ци зв тенеки¬
ени издалия; — теиекеджийетβо
зининт яи тояскотиин; — тенеке-
джия занаятчия. койтс неработна
тенекиен— издадял.
тенериф (от соботв. исн. Тонариф)
вид еладке вино, косто яипонян
яв нидайра (но яното яа испанс¬
кия остров Тсиориф е групата яв
Канарските острови).
текзснатрячаекя (таг.) техн, кейте
ос с—нася до тоизсиотрин; нойто
служи ев тоязсно—рил; — тоизия
(дат.) мед, налягано, напрожовнс;
— тензометрия техн. измервано е
гоизсиотър; — —овеснетьр 1. техн.
уред еа изнервило дофорницнн яа
нехаяизн—то (и яи напрежението)
е натоварени нашнвнн чистя иди
строителни елементи чрез опре¬
деляно яа наляганото; 2. текст.
уред еа ненорвии; яи опъва яа сс-
исвяитв прежда при пренанотиви-
нотс й.
—анзух текст. вит бяла памучна ма¬
терин е много рядка тъкан.
тсиназа (дат.) мед. заболяване пора¬
ди наличност ни танин в черната
яи чоноки; — тавин (гр.) лоятовя-
тон паразитои чернеН е различни
размери, койтс иивее е червата яа
човека.
танно (внгл.) спорт, слсртва игра
мсиду двама души иди два
двойки, нснтс са играе е телка и
ракети ва опсцнатнс игрище
(нерг), раздадено на два е мрежи,
тенорист (и—.) певец тенор; — тонер
муз. 1. вай-внсск мъжки певчес¬
ки гдае; 2. повсц е такъв гдао; 3.
ниртин ни . вносни мъжки гласов;
в хор; 4. мотан духов яяс—рунаят
приблизително е такъв звук но ре¬
гистъра на орксегрсвнтс инстру¬
менти; 5. нсдцдян нтн фрагнонт
от иоледян. върху конто ео раз¬
вива други подвнжяв мелодия, на¬
рочена днекан—уе; — драматичен
тенор ииогс ентен ндътся тонер,
нейто ос сносна е барятоя; — ти-
рнко-драмαтичеи или спянтов те¬
нор — говор, коНто но ееучвост а
сродон между лиричен и драма¬
тичен; — лиричен тенор тенор,
ксйто ео характеризира със сво¬
ята докога, подвниясот и приятен
тембър; — тенорхорн муз. надал
духов инструмент от семейството
яа бютотхорннгc. —довт—чов с
баофднгорниги.
тенсрняо (нт.) муз. тенор. който пее
и фвдцет; — -елсрат (фр.) хим. со¬
тое—воя надои окне; куприт.
тонотомня (гр.) меД, онсрагнеяо про¬
рязвало на сухожилие е цол ди се
скъси или та се премести.
тента (дат.) мор, 1. винос от нтв—ис
зи занизвано ог слънца и дъжд (ва
палуба. кераб, яи морски бряг, те¬
раса и нед.); 2. санотс мното яа
кораб, ксето а под такъв навес,
теобромин хим. алкалоид, кристален
прах със слабо горчив вкус, ной¬
те сс съдържа е нинасто. чийн—тс
листи и под.. цояоя е —еринията
поради дязрогичяцτс му таНствно.
теогнозия (гр.) нозвинаве яи Бога;
— теогония (гр.) мит. 1. нреданяя
зи произходи яа беговото; 2. съв¬
купност от богово. чийто култ об¬
разува рат—гнозни системи яа ст—н
наред — нотнгонст; нитсвета яа
беиоогвига на одни рот-г-н; 3.
699
теофаиня
прочути поани ни Хозяот (от 8. век
нр. Хр.). е конто е слисало ро¬
дословното яа гръцките богове.
—еетяксн и теодицан (гр.) 1. ρcлитя-
озяс философска —осрян, създа¬
дена ст Лайбв—ц. нснтс се отрони
да оправдае съществувалото на
елстс и несправедливостта е сне¬
ти е учсянето за весблигоо— и всо-
нспьщaeτвс, приписвани ви бога;
2.	иогафнвнчсоке учение ви съ¬
ществувалото на бога и яогов—то
атрибути.
теодолит (гр.) яяо—руиовг за измер¬
вано ви хср—ецвтвляите и верти¬
калните ъгли, използван— е геоде¬
зията, ветрсяонията и др.; — лу-
ная теодолит сгонввояо кълбо, те¬
жащо яа повърхността ни вдлъб-
вано нататнц огладило е годни ра¬
диус ва кривата, е иоото космо¬
навтите ша нсгит да наблюдават
звездите и да изч—елнвит коорди¬
натите.
—сократил (гр.) н—д унравлоняс. е ко¬
ето върховната втвет а е ръцете
яа духовни л—ци. като непосред¬
ствени зинестн—ци и предвестни¬
ци яа волята Божил; — тсснрв-
тичвс управление иое—о а н рънота
нв духовояегвего; — тоснри— при¬
върженик яи τ^^β-ηη-β.
тоолатрия (гр.) обожививе, нсч—ти-
яо яв Бога; бeroночнгвIяe·
теология (гр.) богостовно, наука ев
религ—нта; — —ссдсг 1. богослов,
учитад но вероучение; 2. студент
нс теология; — таодогичсони бо¬
гословски; — Тасмания религиоз¬
на лудост; — гаонивтнн предсказ¬
вано чрез боиоствсво нязщояяо.
таерба (фр.) муз, басов е—рунса ин¬
струмент от роди яа дютв—то (ба¬
сова лют—н), е днсйиа ключова ку¬
тин. отвита ст конто а яа удължа¬
ва шийки.
тасроиа (гр.) 1. нслоиев—о, несто
трябва да оо деквис; 2. принцип.
праните.
теоретик (гр.) псзяанач вв прав—.ла¬
га и законите ни едва наука или
изкуство. не баз да ги а прилагат
практически; — теоретически по¬
дучено въз основа на съществува¬
щите закони, без да ее гтсда дал—
а потвърдено от опити: — тасрин
1.	съвкупност от нравилата и ос¬
новните закони ни стаи наука яли
изкуство; 2. сводовия за наше без
практическото им приложение; 3.
съвкупност от научни нслоиовяя,
конто обяснява— някои факт— и
дани— възможност да ос открият и
нови факти; 4. обобщени положе¬
ния, конто съставят някаква на¬
уки нтн днт от наука; 5. схваща¬
но. ияен—е. обяснение; — теория
на вероятностите мат, математи¬
ческа т—оц—нл—ва. нснтс изучава
случайни събития, чисто сбъдва¬
но звено — от много причини. ре¬
зултат ст дойствнотс, на конто ио
ножо да еа продн—д—. — —осрян
на литературата солевая тнт от
литературата нвукв наред е исто¬
рия яи литературата и т—τорaτзр-
яати нрнгнκи·
теософия (гр.) 1. дълбоко познавано
Бога и Бежн—го дати; 2. моторна¬
та теософия разглежда произхода,
протвизвачен—сте. бъдещето ни
човешкия род и неговата плане¬
ти; духовната организация ни пла¬
нетите я яи Стъвчовиги сясгона;
вакса ви повторното въплъщение
ни човешката душа; инвота стад
смъртта; пътищата нв развнтнето;
страдан—нта, болестите, бедност¬
та и отстраняваното ни; ен—р—т—з-
нв. магнетизма. хнпяегнзиа и нр.
и всичко това нвгзнτ—eво; — те¬
ософ 1. привърженик ва тсооеф—-
ята; 2. мистик; — тососфоки от¬
насяш ео дц тососф—я—и; мисти¬
чен.
гоофввян (гр.) прсненвавсто —ти от-

теофобня
700
кровсяното ни Беги.
теофобня (гр.) страх ст Боги; — тепе
(тур.) нар . върх. хълм, нопилa·
тепегьоз (гур.) разг, нойто преявява
нахалство; безочлив, безсранев.
тепих (леи.) спорт. торовви нона
настилка, използвана при някои
в—тонс сперт, като например бор¬
ба. джудс и пр.
—енеян (тур.) плитък и кръгът съд,
нойто служи зи печело вв хляб.
бин—цв и др.
торве—т (ангт.) строит.. смес от вар¬
на прах, пясък, личукви мрамор
и минерални бон зв мазилка е дс-
норвгнвоя ефект.
теракота (яг.) спец. 1. изпечена чиста
глина нтн пластични маса, съста¬
вени от ся—ся пясък, снлоя— чи¬
рени и други е жълт нтн нафявс-
чарвоя цент. от конто еа изработ¬
ват художествени яедстня и др.;
2.	яздатна от начени глини, конто
но а покрити е глазури.
терапевт меД, 1. тонвр, специалист
пс торапня; 2. танар, специалист
по вътрешни болоотя; — терапев¬
тика мед. 1. ’ днт от медицината,
коНто определя лекуваното яа ст-
долняго болоетя; 2. точобни на¬
ука. конто се зияннина е локуна-
яо—ц ва вътрешни бсдес—н чрез ле¬
карства, диотв, климат, но без хи¬
рургически нанеси; — терапия (гр.)
1.	натсд за лекувано яа болести
баз хирургически явноеа. в е ле¬
карства, тиста и др.; -ервневтики;
2.	днт ог медицината, коНто изу¬
чава вътрощн—τо бодестя и тях¬
ното лекувано; гораповг—ка; 3.
разг. ц—тетеино за вътрешая бо¬
лести е болницата.
терариум (лит.) книж. специално об¬
заведено помещение, сандък или
витрина със зоин, камъни, расте¬
ния и друг— за отглеждан; и под¬
държано предимно ни зоиоводя—
и влечуги.
тераса (твт.) 1. площадка по октсла
ви планината, но бреговата на езе¬
рата и ни норетити — резултит от
разрушителната нт— акумутвнион-
ни дойное— на рон—тс, азората нтн
моретата; 2. платформа върху пок¬
рие или кули; 3. издигнато, —зн-
равово праене много; 4. строит.
изкуствено подравнена чист от
наклонен торон. укрепена е под¬
порни отеяи нтн откоси; — тера¬
сирам ев стръмнина — нравя яа
терис—, —.е. хоризонтални или сла¬
бо наклонен— площади— ев засаж¬
дано нв дръвчета и под.; — тера¬
сирано прстявеерозновна мели¬
орация зи намалявана наклона яи
склснсве чрсз напрани ни терве—.
тератология псих. наука, конто изу¬
чава уредотвити у новородените
деди е резултат яа различи— фак¬
тори. вкл. и локврсгнвти; — тера¬
том (гр.) мед, тумор. нейто еа със¬
тои от няколко ортияонeдобIH
чисти нсдодстняа ив нарушая-; яи
ембрионалното развитие.
тербий (лиг.) химически елоиовт от
групата ни тиягиннднто със еа. ТЬ,
пор. № 65. вг. т. 158.924.
—оргад (фр.) текст. нит тънък доб¬
ра обработен пли— зв трохи ог из¬
куствени о—нтст—чвя вдиняв.
терджуман (тур.) ост. преводач, Дра¬
гоман.
тередо (таг.) зоол:. вид мида е черве¬
образно тнтс, покрито е варови¬
кова гръб—ца и със с—тве реду¬
циран— черупки.
терозия (тур.) 1. неени; 2. урсд ев пос¬
тавяно е правилно хорнеон—втвс
нотеиовно.
терекня (тур.) 1. ятссан. лют; 2.
пристрастен към лошо.
—еран (фр.) 1- местност, землище с
определели качества ни почвата:
ферма, състав. сбрабстнасисот.
растителност, твърдост и нр.; 2.
епродотова площ, зе.ия; парнат;

701
терминология
3.	прен, ocmea.
гараша (вр.) Диал, растително мас¬
ло, косто ео добива от натрише и
наподобява розонсто мисто.
торзия (тур.) ост· шивач.
тсриак (гр.) ост. 1. лекарство, при-
готноис ст части ли стрсеви вин—
я употребяване при ухапвано ст
отрова— жнвотнн; 2. инсго слож¬
но веноциияоно лекарстве, чийтс
главен състав а бит опиумът.
териер (фр.) книж. порода тснио ку¬
ча.
торнкев (руе.) муз. руски танц яа
двойни, със онободви композиция
я в еъчатвв—о ст две баели я дно
бързи стъпки.
торитов (язи. дума ст англ.) текст.
1. разнсвядясот о—нтетичво влак¬
но. произведено в Англин; 2. тъ¬
кан ст такова иликно.
териодонт (гр.) палеонт, изкопаемо
ндсчуго със зъби.
тер-отита (гр.) палеонт. вкаменели
животин.
тар—стогин (гр.) зоол.. днт ст зооло¬
гията. иойто ее занимава е изуча¬
ваното яа бозaНннциτc·
торноморфна (гр.) книж, прилика с
животно; уродство.
териториален (лиг.) пр—вадтоиащ
яти нсдчияоя ли одни стрина; —
територия област, земле прес—рви-
ство, принадлежиш, ни одна дър¬
жава, държавни област.
терк (ар.) разг, модел, образец; 2. мо¬
тел еа кройка.
τeрлыκ (тур.) домашна плитка обув¬
на, ушити ст тебот вълнен плит
—тя оптегови ог по-дсбота преж¬
да.
—арИ (англ.) лай-матката градивна
часг нв израз, яа конто може да
бъда пр—евоена стоНвост.
торм2 (гр.) физ. етнинна за количес¬
тво топлина, равни ви 25 мили¬
она и 200 хиляди малки катери.
—ермя (гр.) 1. топли целобв— изво¬
ри; 2. —мото яи великолепна бавя
е стария Рим; 3. физ. чиста. ко¬
ято характеризират ветнчнввта яи
енергията ви атомите; — терма¬
лен 1. топът, горощ; 2. стваоящ
са тс топлите извори; 3. кътего
ими танина hct-.
термидор (гр.) едивадеоотият месец
(от 19-20 юля то 17-18 август) ни
Фронск—н революционен кален¬
дар, въводов проз 1793г.; — тер-
нядор—внеки ноН—о ое отявея де
термидор; — тарнятор—аиоия пров¬
рат нснтрврсеслюдяонен проврат
във Фρaнцян,извьρщов ни 9 гор-
нитор ст 11 год—нв яа република¬
та (27 юти 1794 г.), е ксНто а сва¬
лена якобинската диктатура я сто-
иси край яи буриовевв—в револю¬
ция.
терминал (англ.) комп. уетроНетвс
ятя комплекс от устройства, е по¬
мощта яв контс потребителят або¬
нат ноио та обнонн информация
я та рошава необходимите задачи
е ЕИМ. разположена яа разсто¬
яние; — тармивитав процаеор апа¬
ратни я програмни сродетви, ке-
ятс управляват терминалите е
мроив о комутирвши никоти.
терминален (дат.) книж, краев, гра¬
ничен; огрBIHЧивaщ·
терминатор1 (лат.) астр. границата
мсиду онотливвта я сянката ни по¬
върхността ив Луив—в, яа птанога
иди ноНнин спътник.
терминатор2 (англ.) комп. набор от
съгласуващи резистори, нойте ес
неотаня яа последното устройст¬
во в латана варяга я натоварва об¬
шито ΛИB—И·
тормнннзъм (твт.) филос. —деил—ети-
часно философско учение, спорот
ноете общего поинтно на думата
внии съответствие е обективната
реалност.
терминология (тат.-гр.) сосбов—то
думи, конто ее употребяват в из-
термистор
702
вестна наука, изкуство —ди зана¬
ят; — термин 1. условен израз, ва-
—нсновая—о; 2. определено врсмс.
срок; 3. е тог—на—в — название.
употребявано за означавано съо-
тивояито аленеят— яа съждението:
субекта я предиката; 4. мит., бог
ни междите, почитав нвй-чоотс
вън ферма ни сивсрон камък е
дровн—н Рим; — тсриниатя (лит.)
в древния Рим — празненства н
чест ви беги Торн—я.
тарнястор (гр.) физ, нотянсйно съп¬
ротивление със онтвс изразена
температурни eBe-oHMcer.
термит (гр.) хим. снос ст алуминиев
прах е моталия сннсн, конто при
гсроно равнина в—сона температу¬
ри (до 3500°С) я ео употребява при
заварки, отляния. ев възстановя¬
вало на окно— и като еапатн—слея
зарнд.
термити (лат.) зоол. риерсд насеко¬
ми. които ж—нелт нв ннотсброй-
ян колонни (е— вякетне сго—нв
до милиони) със строго разпро-
доловн функции можту отделня
—нд—в—дн.
—арн-часк- (гр.) отнасяш еа до тем¬
пературата (тонл—натв); — тарно-
барометьр овързвано яа термоме¬
търа е барометъра; — термоелект-
ричество доб—тс чрез топлина
електричество; — тормоелоктрос-
коп чувствителен термометър; —
тормологня наука зв тслтниата; —
термометър урот за яенорввяо на
топлината; — тарненстрсграф оа-
менишош τорнснcτыр; — тормос
съд (ш—шо), ксНтс еа дълго запаз¬
ва температурата яи яатягиги в ло¬
го течнсст —ли храна. благодаре¬
ние нв двойните стани е безвъе-
душно пространство мсиду —нх; —
гарнофср оосбояс приготвен съд,
нойто веднъж о—онтон. дълго вре¬
ме запазва тцнт—явти; ^Hka.
термо- (гр.) първа със—инви част яа
слсия— думи със значение ство-
щониc към топлина или към тем¬
пература, нито яанр—нар торноин-
пориотър. —орноаяатне, торисав-
трацит и др.
термобатерня физ. 1. последовател¬
но я пиратстве овързван торио-
отанонтн зв пряко получаване яа
електрически онаргин от тонтини;
2.	пеотодевиготне свързани гор-
нослоионтн еа уноличвввне на —з-
норнснвтв одаи—рствииошв сили.
при което всички чатни спойки
могат дв са поддържа— при одна
температури, в всички начатии —
при друга.
гермогенорятор (гр.) физ. устройст¬
во, неоте изработва етентр—чна
еяоргин нцеродогвцн прякото пре¬
образуване ва гоптняяа енергия.
термодинамика дял от физиката.
койтс изучава фовонснцтегячне
топлинните свойства яи микрос¬
копични ΟΗΟ—ΟΜΗ.
—сриот-фузан физ, частично разде¬
ляно яв гвесве —ди разтворен— ве¬
щества чрез създаван; яа темпе¬
ратурен нит е газовата смес или в
рае—всра.
тормоолектрони физ, етек—рони, —е-
тъчеин от онтвс нагрети метални
—ела; — тормоолектронен физ, ксй-
тс ео отнася тс геиоолектрон—; —
тормоолектронна емисия излъчва¬
не ни отонтровя от нагрети тота
(ний-воча твърди).
тормоелемснг физ, свързани е зат¬
ворела вср—га два разнородни
проводника иди полупроводника.
торможон (фр.) меД. загряващ памук.
вапсай със затоплящи вещества.
употребяван при ивс—ивни.
термоизолационен техн. 1. кой—о ас
препусна топлината; 2. нейто а
предназначал зи термоизолация;
— термоизолация техн. 1. топлин¬
ни изолация; 2. покривало ви по¬
върхността е нопроnзоkaшa тсп·

703
термофиксаняя
ликата наторин.
термокамера физ. съоръжение, кана¬
ра ев опит. е чийто резервоар тем¬
пературата ни въздуха може да се
измени спорот уетввсваннн раи—н
нв опята.
торнетвипи (фр.) физ. лампа. ненто
стуж— едяоврсноннс и за столто-
ΒΗΟ.
—арнотогин (гр.) физ, лят от физи¬
ката, койтс се зав—нава е топли¬
вата.
-армотумялсеценцин физ. онетояе яа
инкс— тети нр— нагряван; до умо¬
рена таннарв—ура,
термометрия (гр.) днт от физ—кити.
коНто се занимава е изучавано ме¬
тодите за измерван; на темпера¬
турите и ви уредите, конто са упот¬
ребяват ви гази цол.
тормомултиплйкатор физ. урсд, ксй-
то показва яай-наднвти (нилниал-
вита) разтика е —знеяонного яа
τонпориτурaгa·
Тарнспадя (гр.) тоснина е Тсоатня,
къдсто през 480 г. нр. Хр. нс вре¬
ме яа трьκс-норcийeκнτe войни
загивали 300 спартански войни е
цар Леонид, храбро защитавали
прохода.
термопласта (гр.) хим, материали яи
основа яи нотннсрнтс, конто при
■ нагряван; и последващо охлажда¬
но -зиоияг свойствата си; — тер¬
мопластачан хим, обикновено е съ¬
четани; тсрмоαлαсгнчнн смоли
енодн. ксито при нагрявано яо из-
иоянт химическия си ctroc^
термопомпа техн. вид нашила, нс¬
нтс стисна -онтняа ст —яде е пс-
яяска температури, нонищана тем¬
пературното - н—во и н о—воита в
околни ерата е по-вноска темпе¬
ратури.
терморегулатор физ, устройство еа
автоматично поддържана ви сл-
ределеяа температури или за ан-
—снитичио изманаино на темпера¬
турата нс определен ничии: — тер-
морогулацня биол. съвкупност от
фнзяотсгичоеки преноси, е конто
разполага човешк-нт и иивстив-
снинт организъм, ев ди ес бор— е
отклоненията нв ноотенвватв тем¬
пература
термоскоп (гр.) физ. вид термометър
ев проучвано разликата е темпе¬
ратурата между два въздушни
пласта.
термостат физ. 1. инариг. е коНто се
поддържа постоянна температура
чрез автоматични регулатори; 2.
терморегулатор зи поддържай; ви
постонала температура е нагрева¬
телни и хладилни устройства, 3.
баня е псотснвни температура; 4.
урсд. който уснорнви нагряваното
на автсисбитов дн—гатст след
първоначалното му пуснало е хот
и регулира циркулацията яа во¬
дата е зав—сиисот от температу¬
рата и е цол да сс поддържа нор¬
мален тонлннсв реини; ~ тернсе-
татика днт ог физиката, койтс
изучава двнжснното и равновесн¬
ото на —enTHaara.
термосфера геогр. етсН ст земната
атмосфера. рвзнроегроа от окото
80-85 км виссчиаи нагоре. е ксй-
то температурата ео унотнчани не¬
прекъснато е увеличавана ни ви¬
сочината.
термотерапия (дат.) меД. лекувано
чрез топлива.
—арнотяка (гр.) наука ев тонлнаата
— териология.
термотропизъм (фр.) биол, вляния;
ни тснтнаата върху нрогснтизни-
га на тъкалите и по-сноцнатно
върху посоката яи начина ни раз¬
вити; на тъкинито при развити¬
ето ея.
тормофизика днт от физиката, ксй-
то изучава топлината и теплив-
нито нетоиин.
термофнксацня (рус.) текст, фикеа-
термофил
704
дин нв структурата ни текстили—
материали с помощта вв гораша
обработка. зв ди ну ео прядите ус¬
тойчивост.
термофил (гр.) меД. микроорганизъм.
ксНто сс развива я ж—воо при не¬
висока температура о— нормална¬
та; — термофоб (гр.) книж. орга¬
низъм. нойто но обича вноони тем¬
ператури.
термофор (гр.) 1. плосък гуися или
матитан съд, който ее пътни е го¬
реща вода и служи ев затопляно;
Грейни; 2. електрическа грейка вън
форма ав плоска възглавничка.
тормохигрограф метеор. метеороло¬
гичен урет ев непрекъснато яемор-
нвае на температурата и относи¬
телната втиияссг ав въздуха.
гермохнмна хим. дял от хнн—яга,
който изучава нроиес—те, свърза¬
ни с поглъщано или отделяне на
топлина, топлинните офонт— на
хнинч—сокит; реакции и внне—
други ф—зинохнинчаски констан¬
ти ви веществата.
термоядрен (гр.) е оъчетиано термо¬
ядрена реакция — реакция, конто
еа извършва при стучаНин сблъс¬
квания на таки ядра от газова сро¬
ди, нагорещена до свръхвисока
температура ст порядъка ни ня¬
колко досетия и стотини милиона
градуси.
тормс ъв трейд (ангт.) търг. съотно-
щea—о можту цеянго яа вносов—-
те и извесояите стски при факти¬
чески условил яа доставка струк¬
тура ав стски. вид ав валутни и
др. понизители ав търговски одол-
ΚΗ.
терор 1. преследвано. яиситис и фи¬
зическо уаящоиеано на полити¬
ческия противник; 2. управление
под стрих ни мъчения и изстъп¬
ления; — терорист привърженик
ни терора. кой—о зи дв есе; страх,
убива. подпалва, хвърля бе.нбн и
нр.; — тероризирам 1. упражняван
торор. висилио; 2. разг. държа ня¬
кого е ностояаеа стрих; измъчван;
— терористичен и торорнстичоски
присъщ яи торор и торцряеън.
терпени (тат.) хим. циклични наси¬
тени или асааонтоян въглеводо¬
роди, конто оо среща— като със¬
тавна част ви ниого етерични мас¬
ла.
терпентинов който оо ствион до тер¬
пентин; — терпентиново масло
гъсти жълтои-нива прозрачни точ¬
ност е характерна нириена, конто
еа добива чрез дое—иданин на омо¬
та от иглолистни дървата; — тер¬
пентин (гр.) течна смота, конто се
добива при раернзнаво яв игло¬
листни дървета.
Терпсихора (гр.) муза, покровител¬
ка ни танца и нооаетс, изобразя¬
вана като девойка е лира в ръцс.
геррa-де-сисна (нт.) печ, вид еоняи
кафява бея, от нснтс ое правят
специални кафяви початарони
мастити.
терсене (тур.) 1. опаки; 2. яоудобса.
тортип (тур.) род, яичня.
терца (твг.) 1. едиа 60 част от се¬
кундата; 2. третинт гов от една оо-
яснеи тон; 3. муз:. яаторвит ст —ри
отоновн; 4. при игри на карти —
три поолетонатоля— карти от сдна
цвяг; 5. печ. риенер яи печатарски
букви от 16 пункта (6 мм).
терце— (нт.) 1. муз. музи кално пре-
иенодоя—о зи —ри еотсен гласа; 2.
литер. строфа от -ри стиха. конто
нс се свързва е рими от етсдви-
шв—а строфа.
терциарон (лит.) геол., третнчаа; —
терциор я торциора (лиг.) геоло¬
гична снохи — началният период
ни яоозойснвтв ори, през конте ее
оформил— шнронстно—ните раото-
в—н и си еа появнтн бозайници¬
те; торциороа период.
терция (таг.) 1. терца; 2. вид леча-
705
тетралод
тирен— букви, 16 пункта.
тссин къси, приви. щнроkи. изостре¬
ла и от тесто отравя кана, е ко¬
нто са въоръисви барабанчици и
музиканти във вооваи действия.
тео—тури (и—.) муз. застъпените тс-
ксеи височини е музикално про-
иенедеаио в огнeщ;aнeτо им към
сбсна на даден певчески глас или
инструмент.
тескере (тур.) ист. наснорт. лична
карта иди пътся лист ев свободно
пътувала е Османската империя.
тоста (ст собств. Тоста, югославски
нииснер) физ, единица за магнит¬
на индукция от международната
енотеии ненернтстан ο^η-ηη.
теслим (тур.) продвдоa·
тост (ангт.) псих. краткотрайна про¬
ба, изследване, проверка, еидачи;
— тестиране измервано е помощ¬
та на гоетовс, е резултат яа иоото
сс получава сбентивна оценка.
тестамант (твт.) юр, 1. завещание; 2.
завет (отврин— и ясният eBee—).
—ас—е (тур.) разг. онродотоао чисто
етнанен прелисти, като например
кир-—и за игра. листа ев заннлсаиа
и др.; дузина.
таетсмат, —аетинел (nорe·) Диал, кър¬
пи; забрадка.
тестикул (тат.) анат, нотова илоза
у нъив или у мъжко животно. ко¬
нто образува сперматозоиди; тес¬
тис; — тестис (твт.) меД, мъжки
потони илоза; сеноняа жлеза, тес¬
тикул; — тестостерон (лит.) мед,
препарат ог мъжки нолов хормон,
койтс сс получава еиятотичяс ст
холестерин е всички биологични
и лечебаи свойства на естестве¬
ния хормон.
—со—удс (дат.) книж. 1. вид хирурги¬
ческа превръзки еа котнио; 2. ста¬
ринен музикален -вотруися— от
костенурки; лютия; 3. старинен
шит еа обсада.
го—авин (гр.) меЛ. бсдеевено състо¬
яли;. косто ос проявява е прис¬
тъпи от гърчове е мускулите вв
крайниците, лицето. н др.
тотвяуе (дат.) меД. гоини инфекци¬
озна болест, нр—ч—вова с— тета-
ничния бацил.
—етра- (гр.) първа съставна част ав
сдоиин туни със евачов—о чети¬
ри, например тотрахидрсхурив,
то—расдър и тр.
тетри (норс.) Лиал. раотсанс смрад¬
лика.
тетрагон (гр.) четириъгълник; — —от-
рвадър тяло зисбикслевс е 4 три¬
ъгълни плоскости, нанрниор три¬
ъгълна пирамида; _ — тетрагонален
(гр.) геом. кой—о се отнася до тат-
ритонaт, дс четириъгълник.
—aτрвтоaврanнт (гр.) палеонт. толс¬
тенна риба от aопτзв—чооκaτa
фсриац—н.
тетряднкт—лов (гр.) книж. койтс а с
четири пръста; чeτнрнпрьcτоa.
татрядрихма (гр.) ист. стари гръцки
монета, равна яи четири драхми.
—атраадрит (гр.) мин. нотна кристал¬
на руда, нснтс често съдържа и
тругя мотали като цинк, сребро.
истнзе и нр.
—атрикони (гр.) бот. нтодове. конто
са е четири сенки.
—атрадогин (гр.) е стария гръцки те¬
атър; четири драматични нрс—е-
нсдоанн свързани заедно, от ко¬
нто първите —ри (съставляваш—
трилогия) били трагедии, и чет¬
въртата — сатирична —ди забавна
комедия.
та—ране—ьр (гр.) е—нх ст четири стъп¬
ки (прости -ти двейян).
—а—ринлагнн (гр.) меЛ, парализа ни
четирите крайника.
татряпод (гр.) зоол. четириного жи¬
вотно; — тетрапотолити (гр.) па¬
леонт, вкановевн четириноги жи¬
вотни; — та—рапсдслогин зоол. тнт
от · еоелог—нтв, контс неучина чс-
тнрнногнто животни.

гетраподня
706
тетралодия (гр.) муз. група е— чети¬
ри метрически стъпки, ксито не¬
га— ди образуват е—ях —ти нодус-
τнщно.	.
тотрархат (гр.) ист. 1. доогоНяогво
яв —е—рарх; 2. управлявана функ¬
циите ни татрирх; — тетрарх (гр.)
сдии ог четиримата съвтадо—отн
ав държавата (в тревна Гърция и
Рим ); — то^трархия ист. 1. лоде-
теино яа гръцката фаланги; 2. раз¬
деляне ав четири иднннясгритнн-
аи и ноояан сднанцн; пронивци;
3.	унравтоанс яа четирима; чотн-
рннтисгно.
тетрахлормотая (гр.) хим. безцветни,
лагсртина —■а'часот е аспр—нгае
сладникава миризми, използвана
като добър разтворител яа мазни¬
ни, смоли и каучук е токсгнтяита
пρeинщтонсог, при химическо
чистено. кито противопожарно
ераде—во и пр.
тетрахорд (гр.) муз, 1. звукорот сг
чегнрн стенали е границите яи
кварта; 2. чотнряетруяаа музика¬
лен иaeτρун;яτ·
тетрациклин (търг. мирна) фарм, ан¬
тибиотик е ширен спектър яи
дойегвно, офонтнвоя не отноше¬
ние на микроорганизмите. ус¬
тойчиви на поянцнтняи.
тоургия (гр.) вярата, чс боговете и
тонеанто ев навсякъде е снага за
ненътннвиао ав всички човешки
иолвя—я; магьосничество; — те¬
ург магьосник, чудотворец.
тофорич (тур.) Лиал. 1. разходни; 2.
гощавка ерад природата.
тефлон (изк. дума) хим. неотицноаоа
еластичен материал. е добри ди¬
електрични свойства и вносна
едривнаи, нейто издържа на тем¬
пература 533°К (260°С), на—ц яе ео
влян; от иаото, разтворител— и
химикали; 2. пластмасови недетин
ст такъв материал; — тефлон-флу¬
орокарбон (ангт.) хим. специална
ндаенвеа. е контс сс емайлират еъ-
дово, за да яе зигарнт нетията.
техромантия (гр.) книж. гитисие нс
пепелта яв жертвите.
тефтер (тур.) голяма подвързана тет¬
радка ев записки, οηογκοβοτο—ηο
и тр.; енетксвотав книга.
техна и техана (пере.) диал. много,
където няма навалица, притесне¬
ние и шум.
тохналък (тур.) Диал. снснойс—нне,
техни, -схвиа.
технеций (гр.) хим. радиоик—нвея хи¬
мичен елемент ог VU група яа но-
рнсднчяити сиетони, еа. Те. пор.
№ 43, ат. —. 97.
-охаяна (гр.) 1. дейността е изкуст¬
вото иди евнин—н—о; 2. обор от нра¬
вила за начина яв теНетняе яли
изпълнение яа сдио изкуство или
зинал—; 3. механичният начин зв
изпълная-е ни дадена дайяое—; 4.
нрсцос яа производство; 5. съв¬
купност от машини, орът-н, ме¬
ханизми, уредби; 6. разг, поти—сх-
янка; техническо училища; — тех¬
ник познавач яи техниката е сдно
изкуство или заявя—; — техничес¬
ки огяионщ ес до техниката; —
технически израз ссобеяита думи,
конто сс употребяват е стаи на¬
ука. изкуство или занаят; — тех¬
нически култури групи риотоа—н,
чинто продукти сс изнстзнвт ка¬
то суровини е захираити, текстил-
натв. консервната, фармацевтич¬
ната и друга nроннщтоaоог; —
технически термин онециалоа тер¬
мин, ксН—о ес употребява е опре¬
делен клон ни еавв—етс, е някоя
нрсфао—н и под.; — техническо
училище училище, е косто оо изу¬
чават знания не областта ни тех¬
никата; техникум.
технология (гр.) нр—лсиви ивуна еа
раетичя—те физически, х—инчее-
нн я др. начни— за преработка ав
естествените сурови продукт— в
707
тинктура
предмети —ти продукти ев упот¬
реба, ев необходимата енергия. ев
човешката риботаи сита; — тех¬
нолог нойто ес занимава е техво-
TOГ—H·
таира (гр.) ланска нсрсна.
тощнк (нем.) техн. „Т”-обраеса раз¬
клонител е тръбни ирсив; крой-
нин.
тиада (гр.) книж. вaκхaнтв, ηοιβτβ.
—намин (гр.) витинна Вр аиеврин.
тиара (гр.) книж, 1. корона; 2. тър¬
жествени нанока нерсва на три
стажа — символ ни папската власт
ни три нон-нновта (Европа, Азия
и Африка) дс откриваното нв Но¬
вия свят.
—-бил (ти—.) 1. анат. кост на кран,
свирна; 2. муз, у дровя—гс римля¬
ни — вид флейта ст кост.
тибурн (но есбетв. Тибурн) ист. съд
е Лондон, кьдето си беседи ирос-
тъπннuн.
тиган (гр.) кръгъл маталея съд е дъл¬
га дръжка, сбинвсеоно ев пърже¬
но; — тягаянди (гр.) Лиал, наница
или палачинки, пържена в тиган.
—-гад я титла (нем.) 1. огнеупорен
съд еа раетоннвияо яа мотали; по¬
ти; 2. малък съд ст порналия,
кварц и друг нв—арнал във форма
яи чашка. употребяван при лабо¬
раторни работи ев изгаряно. сто-
нннаяс или яеничиао при в-сока
темпера—ура; 3. печ, приспособле¬
ние на печатарски машини. ксето
притисна л—ота към печатвин
—аист.
——гър (гр.) зоол, одър хищник от оо-
меНетвс Котки.
тиджарет (ар.) Диал. печалби.
Т^ифона (гр.) мит. една ст —рито
гръцки ериян— или латински фу¬
рни. контс наказва прeщa—uиτо
при втнеаясто им в Ата.
тик* (фр.) меД. нервни бстеот. при
нснтс стават несъзнателни свива¬
ния, особено ни тицоня—о муску¬
ли; — —икона бърз—. неволи—, мо¬
нотонно повтарящи се движения,
локал—е—рави е един мускул или
мускулна група.
тик2 (внгл.) текст. плътна лайсна
—ти памучни нагория, която сс
употребява еа калъф— ва мебели,
ев иа—рани, дюшеци и др.
—нн2 (мат.) бот, високо дърво, не-
с—ц расте е Индия и о-в Яна, упот¬
ребявано е корабостроенето.
тикер (англ.) физ, ридионохивичев
токспрокъонач, —злодеева зв при¬
смива ев пряенвно ав ридиоτeтaт-
рифн— сигнали е помощта на до-
гснгорон приемник.
тилда (нон.) токоннографски знак
(~). койтс замества изпусната ду¬
ми или чист с— яон.
тим (англ.) група играчи, отбор,
тнмар' (тур.) 1. часаяс ни кои; 2. бой;
— тимаря 1. чоша кон; 2. бия.
тнмар3 (тур.) ист, феодално етате-
яно е Османската империя е го¬
дишен тохот ст 1 000 до 20 000
инчата; есенеи тон; — тримарнот
ист. владетел на тнмар.
тянотаНка (гр.) бот. нид едногодиш¬
ни или нaоготоднщaи тренн от се¬
мейство ж—таи, е теоа—, линейни
листа.
тимпан (гр.) 1. муз, ударен музика¬
лен инструмент. състоящ ес от на¬
дои подусфсрнчся съд е обтегна¬
та кожи (поставен ив стойки), ни
конто бият е дво пръчки; 2. арх,
площадки ни фрсятса е ж—вснио
или скулптурни изображения.
тинуе (гр.) анат. орган е жлее—с—
строеж, съставен от два днта, раз¬
положени е долната част ни ши¬
ята зад гръдната кост.
——инат (фр.) хим. съединение ав бо¬
ровата киселина; боракс.
тинктури (твт.) алкохолна осеяния,
конте съдържа особено целебни
ο’ογβηιη части от растителни —ти
инвотянеи— ηοηοοτηβ.

тмиол
708
-инод (ангт.) хим. нит снос ст ката-
сво-одсвси прах е добивни, изпол¬
зван за запоявано.
тип (гр.) 1. първообразен, образец,
основна фигури, характерен стие-
читък; 2. вид; 3. литер. характер¬
ните черти, събрани е стаи лич¬
ност; 4. особая, своеобразен чо¬
век но външност и държано; 5.
прен. додан човек, петлоц. нахал¬
ник; — типичен образцов, своеоб¬
разен, характерен; — типов одно¬
образен, стандартен.
типа (гр.) печ. печатарска буква сг
нетвл (отсво, антимон и надай)
или от дърво. с ферми яа енеоно-
-зпънвал образ върху горния край
яа 63 пункта висока татвични.
типаж (фр.) 1. хуЛ. човск е харак¬
терна външност. койтс служи зв
модел на художник. скулптор, фо¬
тограф; 2. театр. образ. тип е сце¬
ничното изкуство; 3. техн, същес¬
твуващи —ли произвеждани типо¬
ва машини; нид. тни.
типизация (гр.) 1. литер. негражда¬
не ав характерното, същностното
ни художествения образ в нераз¬
делна връзки с няднвндуалаого;
сбебшоано яа фактите ст животи,
извличан; на главното, законо¬
мерното от —нх; 2. техн, своидан;
яа разнообразни тннево нашили,
огради, съоръжения, инсталации
и други към воголнн брой от ти¬
пови образци е онродотоян раз¬
мери, форми, качества; — типи¬
зирам книж. 1. провеждан типи¬
зация, уеднаквяван; 2. разпреде¬
лян но образци; 3. пресъздаван
доНсгв—тотяоотти е типични об¬
раз—.
тнпик, типичен (гр.) църк, сборник
ог църковни нравили.
-типия (гр.) втора съставна чист яи
отоиа— думи със енвченнс, ксйто
сс отнася до вешс печатно, отпе¬
чатано, например нонатотнпяя и
др.
тинла (нам.) 1. дървена клочка ев съ-
одннннвяо яи два чистя; 2. чатн-
ришиина стоманени клечки за зак¬
репвана ни електрически провод¬
ник.
типо- (гр.) първа съставна чист яа
елоини думи еъе еавченне: и) на¬
чат, отпечатък, например гнпог-
риф—н; б) образец, например ги-
пeтeтня.
типография (гр.) книж, 1. ни-голе-
читаяе яи танс—ова; 2. ост, печат¬
ница; — типограф 1. печатар; 2.
яибсряи нашнив, нснтс отливи яи
одна път цял род; — типографски
печатарски; — тннин разг, печ. сък¬
ратено с— тинсгрифин; — типолн-
тография печ, печатница; ти—сгра-
ф—н.
—ипоти— (гр.) книж. камък. ксН—с съ¬
държа отпечатъци яв равни —еди.
-иподсг—я (гр.) спец. научно сного-
нитнвнриас на продна—н или нв-
тен—н нс сбшясст нв признаци;
— типология на езиците език. раз¬
глеждане и разделяно ни сенцнто
оперел граматическия ям е—рцеж,
тянонетрия (гр.) печ. типографска
нораи снстоиа ев линейно измер¬
вано яи адемоитит; яа набори; —
тиαомотьр (гр.) 1. печ. енец—алаа
линийка зи риенсрвияа нагота яи
τ—нстрaфоkи букви при начитан
яабср; 2. разш, мярна за проверя¬
ван; ни размерят; при изработва¬
но ни еднакви предмет—.
тир (фр.) книж. пеношояно за стрел¬
би е цел.
тирада (фр.) 1. литер. монолог, дъл¬
го, боeeьдьрииτолaц отеве—втн-
няно. иоото сс произнася е тър¬
жествен и виеоконарса тон; 2. ли¬
тер. част от ст—хотвсровие яд—
неоиа, аориедотови ав строфи; 3.
муз. (в нуеннити) ииннер ни укра¬
сявано, състоящ сс е бързо слад¬
ниш— одна слюд друг тонове.

709
титаничен
тиражен (фр.) койтс се отнася то ти¬
раж; — тираж (фр.) 1. теглен; ни
печалби ц— лотария; 2. погасява¬
но яа навян книжа е определен—
срсисва; 3. количеството на екзем¬
плярите при почитаното; 4. венке
сдяе прекарване яа т—ет през пе¬
чатарска машина ев отпечатване
ни ясн, допълнителен цвнг; 5. фин.
частично изплащано ни чист от об¬
лигационни звони по специален
нцпвeиτeтeя план.
тирания (гр.) 1. ист. самовластно уп¬
равление е жестокости и наент—н;
2.	прен. управление, соновавс ни
деенс—неън и аас—лаичествс; —
тиранин 1. ист, е тревна Гърция
— узурпатор ни върховна едио—; 2.
нисго жесток господар. мъчител;
3.	прен. доопе—. мъчител; — —ири-
»изирам отнасян се като тирания;
мъча, угнатневи.
тиранти 1. презрамки (зв пантало¬
ни); 2. ост. ухо нв високи обувни
или ботуш— ев ло-тосис обувано;
3. ост, пришит ширит долу към
крачола ни панталона. който ми¬
нава под сгънатото или пет обув¬
ката.
тирбушон (фр.) урсд ев надаао на за¬
пушалките от щнщоτвτa·
тире (фр.) език. препинателен знак
вън вид ви чертичка, койтс озна¬
чава пауза и се употребява обик¬
новено при изпуснати думи.
тнреоиден (гр.) меД. нойте принад¬
лежи · ни шнгцвндаата жлеза или
на щитовидния хрушнт; — тирсе-
идон (гр.) анат, щитовидна жле¬
зи; — тиреоидин (дат.) фарм. ле¬
карство ст изсушени щитовидни
идеен на одър рогат добитък, ко-
с—с съдържа хсрнояито ни жлеза¬
та; — тнреоиднт (тат.) меЛ. възпа¬
лени; ни щитовидната илоза; —
тиреотоксикоза меД, 1. бслеетво
състояние, косто се дължи яа нс-
βнщeaa вътрешносекреторяа дей¬
ност ва щитовидната илоза; 2.
обединяващо понятие на състо¬
яния, контс са държат на лев—-
шева дойноот на щитовидната
илоза; базедова ботаст; — тирок¬
син (гр.) меД. сононои хорнов яа
щнтовндаа—и жлеза. който стиму¬
лира сбинва—в ав нашестнвта е ор¬
ганизма и растежа у Touara.
тнрсотроαси (гр.) е еъчетан—о тире-
отроaнчон хормон биол. активно
веществе, нсотс ое образува е
прсданн дяд ни хипофизата.
тиристор (ангт.) електрон, полупро¬
водников елемент със свойства,
подобн— яа йонните (гизонипът-
асинта) нвсгоетен—рони.
тнрсзня (гр.) биол,. една от иинне-
ниостяв—тс. чийто природен тя-
нсвъртяш неенор влиза е състава
ав всички иивстиноки и расти¬
телни тъкани.
тирстен (фр.) муз. 1. начин ва па¬
еве у австрийските и швейцарс¬
ките солния. състоящ сс е бързо
прохождане ни гриса ст гръдан е
гласов регистър, е широк— интер¬
вали, бее никакъв преход. ксето
придава яа носанто им споц—фн-
чен характер; 2. —иротски тави —
лендлер; — тиролски (по собе—н.
Т—рол, алпийска област можту Ав¬
стрия и Италия) такъв, как—с е Ти¬
рел, снойстнаи на жителите нв Т—-
род; — тиролска кърпа н—д пъстри
кърпи еа забраждана; — тиролска
ронтн вид рокля е широко набра¬
на нота.
тире (гр.) мит. украсена яа върха с
бръшлянсви нтн тсесви т—ста
пръчка — иазът ни Баих, носова
ав Днсяиооеонят; тържества.
Тиртей (гр.) прочут тровел ноет,
нейтс е лсоянта е— въодушевяват
спартвлинта е иеснаскнте войн—.
титаничен (гр.) могъщ. вст—кивски;
— титан 1. мит. е древната гръц¬
ка митология — сив на Урал и
титанов
710
Гея. коНто втлзал е борба е бсгс-
на—а великави. но бит победев ст
Зевс; 2. потомък яа титан; 3. прен.
човек е -включ-тсдаи ум. е изк¬
лючителни дарба; нединая,гигант;
4.	спътник ни плаяе—вта Сатурн;
— Титания спътник на планетата
Уран.
титанов (гр.) хим. нойто а овързва с
нотата т—тиа; — титан хим. мети¬
лов еленевт е химичен знак Ti.
нор. № 22, ат. —. 47.90; — титана-
ти хим. сод— ни -нтвиовата ннсе-
тнни; — титанови руди титанов-
минерали е количества я концен¬
трации. яноясмичесня негодяи еа
добнваяе на титан; — титанови
сплави тех. снлвн— ав титана е
алуминий, ванидиН. молибден и
др.; — ТЕтаявн (нс ецбетн. гр.) хим,
мниорад о— груна—в ни силикати¬
те, нойто съдържа 40.78% тятвион
окис; — титяномягнотит минер. же¬
лязна рути. сътъривша метали ти¬
тан.
гитаиотернй (гр.) палеонт. огронея
изчезнат бозайник с малък гла¬
вен мозък и тва успоредни рога
на носа.
титла’· (дат.) 1. ист. нън феодалното
и буржоазно общеотво — особени
нсчетв— ааиисасвааин. раздава¬
ни на дворня— я вводуи-т— от
държавните глини (граф. маркиз,
барон и др.), конто се предават
но нистсдствц; 2. научна о—епеа,
получавана от университет (ден-
тор. диоаноне. бакалавър и нр.);
3. разг. ениаие зи високо служеб¬
но положели; и квит-ф-нин-н; 4.
рядко. заглавие яа кянги; — —нту-
лирам (ich.) книж. титулуван; —
титуломания (дат.) книж. навия
към тнттнте; — титулувам 1. об¬
ръщан сс към алкого е титла, със
вваянс; 2. оеагланянан, титулуван
ос.
титла2 (гр.) текстол. е средновеков¬
ната пноиеаесг — знак яад сък¬
ратено вап—сава дума или над
букви, контс сзивчави цифри.
титри (фр.) фин, банкови неин— кни¬
жа като обтнтицнн ав държавен
заем и тр.
титул (дат.) 1. заглавната, начална¬
та страници на книга. ни конто а
написано ямсто яи ивтори. загла¬
вното. издателството и мнетото яи
нздиниао; 2. ост, титла.
титулярен (дат.) яа щатна ддъияое—;
началнически; — титуляр книж.
родовая застъпяни на инион служ¬
би — ев разлики от заместник или
изпълняваш длъжността; начит¬
ани, шеф (чое—ц само но ημο).
тнтьр, титра (фр.) спец. 1. надпис
върху н-иотоата, койтс обновява
оъдържаннего или пън продава
разговори ав филма; 2. мярка, ко¬
нто снродотн тънкостта на единив
нтн прежди от оо—еетнаяа копри¬
на. изразена чрез тегло за опре¬
делено количество; 3. съдържани¬
ето яа всшссгео е онретстсяц ко¬
личество разтвор (например 1 ом3,
1 литър и др.); 4. акт. документ ев
—зноство право; данна κяипв·
тиф1 (гр.) мед. остро инфекциозно
заболяване. придружено е трески.
изгубвана съзнали; и поражения,
лрсдямнс върху червата; — тиф¬
лит (гр.) мед, възпалени; ни сля¬
ното черво; — тифозен (гр.) меД.
1. коНто а присъщ на тиф; 2. ной¬
то а белая ст тиф; — тифус = тиф
(гр.) меД, остро инфекциозно за¬
болявало. е тросна и замъглявано
ни съзнанието. като осгавн пора¬
жения предимно ав червата; — ти-
фоемня мед. премяна на кръвната
картина перат— заболяване от
тиф; —· тифоид меД, тона форми
яв заболяване от коронен тиф.
тиф2 (ιοη.) печ. дълбоко разяждано
на нсталичеок—то клишета; —
тифдрук (вам.) печ. дълбок печат.
711
токсика
при койтс образите ев дълбоко
гравирани или разядени е кисе¬
лина е повърхността ва модна
плоча.
тифон (гр.) ирежеотв твърда мате¬
рин.
тифла (гр.) Лиал. ряЛко е съчетание
Таван т—фло — нравя подиграва¬
телно двнионно е ръка.
—нфтогриф (гр.) епоциадов уред, с
коНто пишат слените; — ——фтс-
педагогика (гр.) пеЛаг. днт ст до-
ф;нгототняτa. койтс раерибстна
еъпреснто ев обучеането. образо¬
ванного и възия—вняето ни слепи
и слабо вяждашн тоци.
—^011 (гр.) буря. сидса вятър; тай¬
фун.
тифон2 (гр.) спец. уред еа прсневси-
даяо яа звукови сигнали. контс ос
нодиввг от фарове в мъгливо вра¬
на; еярони.
тифон5 (гр.) ряЛко изтъква и вкора-
воя намучан плат еа подплата
тихизън (гр.) внритв. че властват слу¬
чайностите и съдбата.
Тяциа^|(о) Вечелио (1477—1576) про¬
чут и—аливиоки живописец, гла¬
вен нредетвнитал яи воаоциввока-
та хутожсо-есни шнола.
тининка (руе.) бот. чист о— цвета яа
растение — прикрепена на дръи-
ч—ци торбичка е дребен прашец.
тшпляйфер (ηοη.) малка бродирана
покривна ев маса.
тишлер (нем.) Диал. дърводелец; —
тишлория (нем.) Диал, дървоии чае¬
на къша.
тлакана (отлагана, отлукана) (тур.)
Диал. помещение ев сало и тругя
фуражи; плевник.
—наенс (гр.) език, разделяне на слои¬
ла думи на съставните Н части (е
старогръцки. немски и др.).
то (ни.) японска мярна за точности.
ранив ни 18.4 литра.
—овлот (фр.) 1. принадлежност зи на¬
ни—, труфито; 2. облекло; 3. е—ия
за обличав; и и—онс; 4. оаиото
мяса; и обличано. стъкмявано, 5.
луинин, нтсест; — тоалетен от¬
насяш са де облеклото; — тоали-
рам се обличан се, стъкмяван ос
тобоган (амер.) книж, вид шсйна е
етна дъска.
тсгв (тат.), 1. ист. горни трохи без
ръкави. аооаяа от пълноправните
римски граждани ; 2. подобна тро¬
хи на съдия. адвокати, рсн—сри и
други, обличала пр— съдебни за¬
седания иди в тържествени слу¬
чаи.
тезтук (тур.) Лиал. калцуни; гатри.
тен (нт.) подложени недидоаа част
на обувка под пата ав крана.
тока (нт.) металическа рамка еа за¬
тягано яа котил и пот.; катарама,
токай (ст собств. унг. Тскай) десер¬
тно унгарско вино (но иного яа
Град ТонаН е Унгария, кътате сс
иро—звоитв).
токата (нт.) муз. 1. музикално про¬
изведение за пиано е виртуозен
характер, е адвссбразас и бързо
двнионно ав късо продължаваш—
се гоиова; 2. нннроннеацня на ор¬
ган върху църковно носаопоано.
токато (ит.) муз, ост, басова нар—ня
е ансамбъл от трснистя.
токмак (гур.) 1. Лиал. дървсао чука¬
те еа тъпан, еа дрънтарсни лък и
ист.; 2. разг. несръчен. тромав чо¬
век; ебутаяан.
токология (гр.) акушерство, бабунв-
ае.
тсиспронод (руе.) техническо сродс¬
тве, ксето етуи— зв продаване ав
електрически енаргин.
токсика (гр.) 1. отровя— нещастна;
2. отрова ев намазвано на етрот—-
то у т-нац-та; — тсноннодог спе¬
циалист по -сненнотсг—н; — —сн-
аинслогин учсяио зв отровите, тях¬
ното въздействие и предпазване от
тнх; — тонсивенян (гр.) меД, ане¬
мия, конто ео дължи на дойетни-
тол
712
ото ни хемолитичаи отрова; — ток¬
семия (гр.) меД, отравяна яа орга¬
низма с гонении; — токсикоза меЛ.
ботоенонс ο’οτοηιηο на организ¬
ми в рееутгаг на дойотниото на ет-
рова— вещества; — токсикомания
мед. нвготогячаи етраст кън упот¬
реби ни отроняя я ааркстича— ве¬
щества; — токсикофобия меЛ, бе¬
леется нтн аитринлин страх ст ег-
равнаа; — токсин меД. банторн—-
на отрони; — токсиметрия меД. на¬
личност на генсннн н кръвта; —
токсичен меЛ, нейто а свързан е
доНетвного ни токсини, отравяш;
стрсвоя; — токсоплазмоза меЛ.
вет. инфекциозно заболяване,
причинено от паразита Toxoplasma
gondii, косто засяга кучетата и дру¬
ги иивстаи, и понякога и човека;
— токсофобия меД. уивоси страх
от отрснян вещества, гоконнефо-
бин.
тол (фр.) строит. дсбст непромока¬
ем картон.
толерантен (ди—.) книж, който про¬
явява търпимост към чуждете
мисии;, характер, религия и тр.;
търпелив. саиехсд—толоя; — то¬
леранс търг, допустимо сбичийяс
или но нзвинас договаряно отк-
лснаино е повече иди е нс-нитно
от онредслеяо базисно качество яа
стоката обект на ньIЩIоτьргово-
ката сделка; — толерантност 1.
книж, веротърпимост ; 2. псих, го-
—онасоттв и способността ви чо¬
века да зачита и унижава проти¬
воположни ни яоговнто наелия.
възгледи, наглася, личния яа мис¬
лело и преценки; — толерирам
книж. 1. търпя, понасян. допус¬
кан вянсгс да направи нсщо; 2.
покровителстван ннисгс.
толмач и тьлмач (руе.) ост. лице, ке-
ото ео —знстзвв за преводач при
бссодв, разговор и под.
толстоизъм (по себств. Тодегей) фи¬
лос· род-гноене аравствсно уче¬
ние, ксето нроневндвв исиротн-
воас яи злото е духа ав евангелс¬
ките канон—. сгронаи към нравс¬
твено усъвършенствана. скромен
и морален инеот.
телуод (но собет Сантяго до Тоду.
град е Колумбия) хим, аромати¬
чен въглснодсрод — безцветна
точност. конто са нслучави ст то¬
ката фрикция яа каисиовъглсиин
натрии или чрез химическо пре¬
работвано ни беаенаа и ео изпот¬
ена за получавано ни синтетични
багрила. декарс-веин и избухли¬
ви ношоегви и тр.
-том (гр.) втора съставна част яв
елоиан дум» със еаачаяно рнеа-
яо. егрневиае. например флебо¬
том.
том (фр.) литер. 1. одно или нонече
произведения ви лисв—ст. учая и
г. а.. иедадоаи е огдсдни книги;
2.	отдолаи част от готянс съчине¬
ние, отделив кянги.
томасираио (но cобeгe· ангт. Томас)
метал. оеобоя ничии яи получа¬
вана ни отонаяи с— тачен чугун
чрез продухвана е еъетух е спе¬
циален конвертор (но ине—с на
необротагалнт му. английския ме¬
талург Томас).
томахавк (ангт.-анер.) книж, бойна
брадва. ескира у североамерикан¬
ските индианци.
томбола (ятад.) 1. вид лотария, ра¬
зиграваща ео публично, обикно¬
вено от подарени яеша; 2. датска
игра, при нснтс печели онзи, кой¬
то пръв нзпътан картен е отболя¬
вали върху него цифри.
—оня (англ.) прозвища нв английс¬
ки войник.
томителен (рус.) поет, койтс продне-
виива чсношки мъки. копнеж.
-тенин (гр.) вгора съставни час— ни
оложян думи със значение койтс
ое отнаен до рневас, отрязвано. на-
713
тояомогржа
нр—иор анитоинн. зоотомия я др ·
томография (гр.) мед, рснтгснсн ди¬
агностичен мстот, при нойто е по¬
мощта ви опец—алве приспособен
ровтговов апарат се получава носа
образ на определен одой ст изс¬
ледвания обект; — томограма (гр.)
меД. подученият обриз ни опреде¬
лен сдой ст —еслодвиа обект е не¬
мощта яа роa—тaaов апарат; — то¬
мограф меЛ. рентгенов впарит ев
нранояе на томография.
томрук (тур.) диал. ост. само.
том-том (иигт.) муз. екзотичен дър¬
вен барабан, намерит приложои-с
в рнгннчаиги секция нв джазов
оркестър.
-цинка (гр.) муз. нърниги столон яи
ганита яа тсив, но нойто а съста¬
вено одно произведение; — тон 1.
муз. нуеикалоа звук е оиротстанв
височини; 2. муз. мнрка за опре¬
деляна вноочиаати на интервала
мсиду музикални звукова; 3. ха¬
рактер, нюанс яа гласа; израз яв
гласи; 4. характерни общи черт¬
ив вещо; 5. прен. живоп, харак¬
тер, оттенък яа цент е сглод сте¬
пента на яркостта му; качество яв
цент, багра; 6. начин ни иянет. от¬
насяна, обноски; 7. мярка за те¬
жест = 1000 килограма; 8. крат¬
котраен звук иди шум, издаван от
рибо—ощо сърни; 9. зоол. морски
риба е торнадон—дао тяло. изост¬
рена глави. тънко опашно стъбло
и със 7-9 малки порни; — толадов
(фр.) муз. коНто сс ц—вася до ну-
енкалан тонове; — —овалвост 1.
муз, абсолютна в—осчнаа ни да¬
ден лад, конто се онродолн ог ви¬
сочината яа осаованн му тон; 2.
живоп, ооневсн преобладаващ
тея, цвят е и—всписта; — —ови¬
рам (гр.) муз, възнроиввеидан път¬
на звукова хармония яа музика¬
лен или речеви текст.
тонаж (фр.) книж. 1. теглото ав во¬
дата, —зиостсвв от плавателен съд.
измерена е тсвсно; водо—виост—-
мост; 2. максимален полазен то¬
вар на параход, кимнел, вагон и
други, —зиорса е тонове; — бруто
тонаж нотс—внео—иицет ни кораб
при пътен товар; — нето тонаж
максималното -сглс, което могха
да вози едни кораб.
тояга (тур.) ничия ев разпродадяло
яа тютюневите листи но качест¬
во, в при по-ирен-зон подбор и
по цвяТ.
товганара—ор (фр.) физ. елекгрнчсе-
кн урот зв съединило яа сниусо-
ндвла— колебания е честота е— 5¬
10 до 20000-50000 хц.
—оаедвдв (βοι.) мор, товар ни кораб
от 2000 фуяги·
—оазядв (твт.) анат, единици; — тоа-
еадятне (лвт.) възпитание яи отн-
еянятс.
тонзура (лиг.) книж, обръснато мяс¬
то върху тонотс яа католически
духовник.
тоннчоскн и тоничен (гр.) 1. литер.
еа стихотворение — коНто а свър¬
зан е ирвнитас редувано ни уда¬
рени и яаудвроая срички; 2. муз.
главой. основен; 3. маД. който за¬
ситни жизнеността ни организма;
поддържащ. усилващ; — тоничес-
ко стихосложение сястони на сти¬
хосложение, при контс,еа родунит
нранилас ритмични стъпки неза¬
висимо от брсн яа нсудареннтс
срички.
тонометрия (дат.) 1. физ. —енорвива
разликата мсиду два звука чрез
специален уред — тснонстър; 2.
меЛ. яенорвияо ни нитраонутарнс-
—ц налягано е гоацнотър; 3' мед.
измервано на кръвното вилнтвaо;
— тонометър 1. физ. уред за из¬
мервано разликата между два зву¬
ка; 2. меД. уред зв измервано яв
янтраонутврасто кръвно вaтятa-
яо.

томпсихологня
714
томпснхологня муз. наука, която се
занимава е синевина и обясноанс
съдържванатс и ванеаенераоотн-
то нв психическите проноси. ко¬
нто ео извършват у чевена нр—
възприемане и възнрсизноитвао
ни музиката.
тонувам печ, продаван тон (цвят) ни
фегоонннки.
тонус (гр.) мед. 1. едабс лоотсннио
оънрашеина ав жив нормален мус¬
кул, ксето но еивиеи от вотн—а; 2.
напрежението. което обуслаен ак-
-яниоетта яа оргияизна при умс¬
твена иди тетоола дойяоег.
тонфидн 1. озвучен филм; 2. фил¬
мова данта със зан—оаян звуково,
топ (тур.) 1. тежко сгаос—редно оръ¬
жие; 2. навит ни руло идат; 3. го¬
лям вързоп или пакет е някаква
стока; 4. диал. гонка; 5. (вягт.) мор.
връх яа мачти.
топаз (гр. пс собств. Тонизое. ост¬
ров е Чоряс море) минер, скъпо¬
ценен камък ог групата на сили¬
катите е разтичан цветова. най-
често жълт или виненочервен.
топал (тур.) Диал. куц, недъгав с еди¬
нил крак.
топически (гр.) книж, 1. който са от¬
нася до тоника; 2. койтс се став¬
ен до определено ннстс; нсогоа;
— топика (гр.) 1. учение ев дскв-
еи—одо—вита; 2. учение за псоладс-
ви—адясетти; 3. указвано яв мно-
того и о—тота; 4. общ аргумент.
кой—о нож; да се прилага към
насгс ехста— случаи; — -епичес¬
ко средство неогвс мод-цнаоко
ерсдетвс (наола, махдсни); външ¬
но лекарство.
топлийка (тур.) карфици е главички
във ферма на тепчо ни единия
крий.
τсноприфячоeκя (гр.) описваш даде¬
на настаоет; — топография 1. дял
ст тостоeннτи. ксйтс ос еианнава
е но—сдита ни са—иане на части
от еонаита повърхнина и с описв¬
ане на отделната местност с оз¬
начени; яа всички потребности;
2.	характерни чист от заниита по¬
върхност; — военна топография
дял от военната наука и съставни
чист ст обшити топография, контс
изучава твит-чооннт; снойсгна яв
местността. изследва еденоатнто
Н и тнхас—о влнняно върху бойни¬
те тсНетвин я нр.; — телеграф кон¬
то ес еааинивв. е описване иди
сасниае план ни янксн местност;
— топографски койтс еа отивон до
топография; — топографска кар¬
та сдии от осяовянтс видсно об-
щог;цтρвфоkн карти, ксито дават
точно и подробно изображение яа
нас—яоетти; — топофобия бедсз-
иса е—рах от епретелеяя моста,
топология (гр.) днт ог математика¬
та, коНто изучава еноНегвага на
фигурн—а — тави своНстни. които
а; се промоин— при двойно ед¬
нозначните и двойно ICпр;ньоIa-
—я—а съо—вогстнин, нарочени —оно-
догични; — тополог математик,
енан-вд-ст но топологин.
—сновни език., има яа неотасо—; —
топонимика (руе.) тоноянн—н; —
тоnоинмня (гр.) език. 1. лят от ези¬
кознанието, койтс ео занимава с
проучвано ни произхода я влаче¬
нного ни нео—янта (географските)
имана; 2. съвкупност от ноетя—то
имана ни дадени област; —- тонс-
аона—нна (гр.) тсноаиния.
-опор (норе.) диал. ескира, брадва.
топоскоп (гр.) биол. урсд зи прост¬
ранствено изследвано на бяслс-
тичa—τe потаиц—ади яа мозъка.
топохимически (гр.) хим. коНто ста¬
ви без разрушавано яа влакнеста¬
та структури ни материали (зи ре¬
акция).
топрак (тур.) 1. зеин. пръст; 2. зем¬
лище. нара; 3. ниви.
топсел (вагд.) мор. корабле платно
715
тория
нън н—д ни триъгълник ял— яи тра¬
пец.
топ—ввди—н (тур.) разг. 1. лидс, кс-
о—о купува и предава яи едро; ив-
грос—от; 2. лице, косто но обръша
вв—иани; на нотрсбасст—тс и са
ц—аися вебрсиас; — топтан разг.
1.	ни стро. надяде. нздлтс; 2. прен.
през куп ев грош, ц—торо-сτтсро.
небрежно; — тоαгαиджαлък разг.
търговия на стро.
топуз (тур.) нар. 1. голяма ислязва
тонки. конто служи ев —сиест яи
кантар, чаоованн и под.; 2. гонги
е топна на кран.
топхане (перс.) 1. артятор—Нени ар¬
сенал; 2. предградие ни Цариград;
— топчия (тур.) арт—лориет; — топ
1.	артилорийекс оръдие; 2. цял
идат, нинтс а стрнеаа ст страни,
нивя— ни реди; 3. двивидосат тео-
тс—и листа еа писано: два тона хар¬
тия.
Тор (оная.) митичен бег на гърма и
нлцдереднсге у окаадиаавиито.
н—срн стол Одни.
тор(ус) (дат.) мат. ротационна по¬
върхнина, конте а получена ст
въртенето ни окръжност окото ое
и дожи е раенниати Н; 2. арх. де¬
тайл при ссаонати яа истонита с
полукръгова саченна; 3. одияици
за ιβλη^ιο, равна ав наляганото
яа ииевчая стълб е н—соч—ав 1 мм,
конто ео употребява вън викунии-
тв —схяннв.
тора (евр.) 1. „закон”, яиииенева-
анс яа първите пат книги от Биб¬
лията, яаречоа— у нае Петснн—-
инс, приписвани ав Мойсей; 2.
норгиноагеа свитък е такета яв
По—скаииис—с и пазен като све¬
тиня; 3. прен, сват предмет, све¬
тнал.
торакален (гр.) анат. койтс ее отви¬
сл то гръдния кош; — торакална
хирургия хирургия на гръта—н
кош; — торакс (гр.) гръден кош;
—	торакомотрия меД. измервано ви
гръдната обиколна и вв разлика¬
та при вдишвало и —3Τ^ηββο; —
торакопластнка меЛ . операция ав
гръдния кош, при конте се пре¬
махват чист— е— няколко рсбра, ев
да сс намали обемът ну и да ео
постигна трайно свивано ни бстля
дрсб. оссбсно при напредвала бе¬
лодробни тубсрнотозв; — терако-
томия хир . оперативно отваряно ав
гръдната кухини.
торбан (иг.) муз. струной дютнов ин¬
струмент.
торбернит (нс ообегн. Торбсрн Вар-
гнии, шведски химик) минер, ура¬
нови руда.
тероадср (нен.) ездач. борец е би¬
кове: — тораро пешеходец борец
е бикове..
торсвнв—сгрифнн (гр.) жив. описвано
ав резбите я на изпъкналите ве¬
ща; — торент—на (гр.) спец, валяно
у етарято гърци.
—ореяцяаа (лвт.) който усуква; — тср-
знонна везна везна зв измервано
ни матки сили по ъгъла яи усук¬
вано ни еластични нишки; — тор-
еаснан трентанин псслодсватолаи
периодични завъртвания яа някое
тнтс ту е одаи, —у е други посоки;
—	торзиограф (гр.) техн. урод ев
регистрирано аеравяенсрноотга
яи нъргсасто на ват е течеаие яа
ст-н оборот; урсд зв еанноваи; ни
усукващите колебания.
торизъм (ивгл.) книж. консервати¬
зъм, язсотаватост; — тори (ангт.)
1.	аристократична консервативни
нир—нн е английския парламент,
привърженици яи краля; 2. чле¬
неното ав таз— нартин.
торий (но соботв. руе. Тор. треннос-
каяд-навон- бог ни гърма) хим.
ратноиктнвеа тъмносив метален
олоноат ог групата ав ант—антн-
те. със ев. Th. в—.т. 232,038, пор.
№ 90; — ториови руди мин. устое-
торят
716
яс аиннсновиннс за минерали, в
конто съдържанието яв торин а в
нондситриц—я, ноевсдлвиши до¬
биви му.
торят (но ооботв. руе. Тор) минер,
рядък минерал. ст иойто еа полу¬
чава ториН.
торква (лит.) ист. аоввтнсреа обръч
с— жалнзо, еробро иди влито. не¬
сся ав шянти наго болаг на знит-
ноет. зв бойно отлично я като ва¬
ни—.
торкретен (дат.) строит, коНтс ее от¬
нася до торкрет; — торкретна за¬
мазка унтъ-вов пласт, нслучеа
чрсз пръскано под наллгаис на
сисе от цинсат. пясък я води; —
торкрет (дат.) строит. 1. Мишина
въе форма яа пнототот ев нанася¬
но чрое сгъстен въздух ц—ноатсн
разтвор —ди огнеупорна маса, ко¬
нте заличават иди запътват праз¬
нини; торкретна Мишина; 3. ма¬
териал. е нойто ео τорkрaτиρи·
торлак (тур.) 1. простак; 2. безчест¬
ник, мръсник; 3. нот—грвнвтолао
авенаана.
тормоз (гр.) потискана, угастнввяо;
— тормозя упражняван торное
върху някого, измъчван, гнстя.
торнадо (нон.) метеор. оилеа тропи¬
чески ураган; никтси.
торпеден (дат.) мор. воен. ксНто ео
отнася до тсрнодц; — торпеден
апарат устройство о сдав до шаст
торпедни тръби, монтиран— ни
подводни воеаая кораби зи изст¬
релване на торпеда; — торпеден
катер боен кораб. предназначал зи
нанасяно яв торпедни удари но
кораб— на противника е ограни¬
чени райони; — торпедо (лат.) 1.
зоол, риби е плоско тяло, е— нот-
рвзред скатове. конто произвежда
елакгрнчсотве е опашната о—, е
поноштв на стон—ричоотнотс тор¬
педото парализира плячката и
слод това н изнита; 2. синоде—-
жаш са вотся снаряд ев разруша¬
ване ни неприятелски флоти; —
торпила (фр.) в. -орното 2. — тор-
пильор малък воеася параход ев
пускана ав торпили; — торпеди-
рам книж. тцрнялярин.
торс (ит.) туловище баз глава и
крайници. труп.
торта (нтит.) кръгът тастея сладкиш
от фино брашно. покрит е разтич¬
ан крансво.
торфонзолацнонон (нам.) коНто ео
стивсн до неотидин яа торф; —
торф (яем.) лтвет изгинти рист—-
голия вошаетни в изсъхнат— бла¬
та; служит за ентняц гориво; —
торфолоум (ион.) строит. просо¬
вая нв—орнад цт торф. употребя¬
ван като топлинна изолация ев то¬
ки нестройни ; — торфотерапия
(яем.) мед. използвана на торфа
като течсбно сродство.
торшор (фр.) книж, оевегнтедао тн-
ло яи висока поставка. конто спи¬
ра ни нсдв.
торшон (фр.) 1. текст. памучна ряд¬
ка карирана тъкан; 2. худ. рясуна-
толаи хвр—нн е грапава повърхност.
тост (англ.) наздравици. рач при тър¬
жествени случаи (обикновено с
чаша е ръка).
тостьр (вягт.) уред зи прсинчаис яи
хлнб; сухарник.
тотален (дат.) книж. всеобхватен. пъ¬
тен, цятоегса; — тотална моби¬
лизация воен, н—т ноб—лиеицня.
конте подчинява воесгрияяо жи¬
вота яа народи и народното ете-
линетес яи нцдтс—овkиτи и нодс-
ао—с ни война; — тотално (дв—.)
изцяло. напълно. е цялост.
тотализатор (фр.) техн. 1. енсциатеа
урот зи нечнолнваяо на общ сбор;
2.	спорт, еистона на парично за¬
лагане при внион спорган игри;
3.	спорт. нр— ковни със—сзвиин —
механически впарит. който показ¬
ва никни суми а заложени за всей—

717
трагед
ксн и обшита заложели сума.
тотем (гр.) остсогвон иди изкуствен
сбоит. към койго отделно лица
нтн група лица —енитват чувство
на средстве; — гогсмизъм (гр.)
сбсиаеалс на внкси инвогни и
родни растсл—н, която се взимат
като родоначалници ни нлоногс.
травелерс (чак) (авгл.) банк. специ¬
ален чак. койтс ноже да ее се¬
ребри от веяна банка, нснто го
препраща ни бавната, конто го а
—едала. за та инкасира еунв—в.
травербан (фр.) мин. хоризонтална
или наклонена инана —зрабстки.
конто анна непосредствен изход
ав земната повърхност я ео пре¬
карва напречно на нрсст—рааотс
ни затаив; напречнин.
траверс (фр.) 1. във нсоааотс тото
— земен насип за нроднизвияс ни
защитници яа укрепление; 2. мор.
n;рноaдиkзлнряи носска по отно¬
шение курса ни кораб; 3. т—нин,
конто започва ог дадена течна яи
брага яи рока и а нeрneнднизлнρ-
аи яа талвега; 4. вит изнуе—вся ви¬
сял от брега яи рока към носена¬
та на днииснистс ни кораб; 5.
спорт. бяг ни кси настрани; 6.
спорт. маршрут на алпинисти,
коНто минава но гребана ни пла¬
нински хребет, като обхваща ня¬
колко върха; — траверса (фр.) 1.
ввпрачя— гради пот железопътни¬
те радон; 2. (военно) ивирочов ео-
нея насип еа заназнаяа ст флан-
ниришн изстрели.
траβертии (и—.) минер. шуплива ва¬
ровити ската, образувана ни еен-
аи—в повърхност чрсз отлагано ви
килц—св карбонат ог варовито и
обикновените карстови водн; би-
гср.
травестирам (ит.) 1. книж, преобли¬
чам е чужди дрехи (особено на
бал); 2. литер, преработван даде¬
но съчинение е иарниатурсивид;
—	травостия 1. театр, роля, ко¬
нте са изпълнява ог съотвстнс
преоблечено лица от другия пол
(мъжка ролн, изпълнявана ст ие¬
на, и обратно); 2. литер, вит ни
хумористичната посвия, близък дс
наротинта, при койтс сорисзасто
съдържание ос нродива в щcтовн-
та или е сатирична ферми; — трвя-
οβοοτΗΤΗβ’Η жотвинетс да се во¬
ен облеклото на другия ист
травматичен, травматически (гр.)
меЛ. който се отнася до травми.
който а причинен ст травма; —
травма (гр.) рана, наранявано при
надава. изгаряно и др.; — травма
психически психическо съгроссанс
(аараннваве), причинено от оп¬
ределени проживявания или съ¬
бития, иоето обхваща цялата лич¬
ност и нсриди това променя вой¬
ните лснхячоенн особености; —
—равни—неирвн мед. 1. предизвик¬
ван -рввни; 2. предизвикван у ня¬
кого болезнено проживявано, си¬
лен шок; — травматизъм мед. трав¬
матични повреждания, свързали
е определен вид професии ; пов¬
реждано от нараняване, изгаряно
и др.; — 'травматология меЛ . тнт
от хирургията. който е; занянави
е τрaнннτc·
трагант, трагакант (гр.) бот. нид леп¬
ливо вещество. ксето се получава
ст Итон ив трсничеек— растения.
е щирсkс притежание е индуст¬
рията. е мотянниата и нр.; — тра¬
гантов ксНто се отнисн те трагант;
—	трагантова хартия печ, риоуви-
толав хартия, нснтс а нанизана с
тригаатсн разтвор.
трагед (гр.) ост. τрип—чов актьор е
древна Гърция; — трагедия (гр.)
1.	драматично лрснееотсвнс с
крайне изострени и аенр—в—чаи
конфликти, е печатна развръзки;
2.	нонр—ятна случка завършваща
със смърт; — трагн-комедия дра-
традицноннзъм
718
натичис нрсизводоаис. в кеоге
тъжното с снесено със ομο^οτο;
—	трагик 1. писател на трагедии;
2.	актьор. който играе трагични
роти; — трагичен начитан. тъжен;
—	трагична история литер. остро.
гибелно противоречи; мсиду то¬
ва, ксстс предполага гороят. и тс-
ви, ксето ое случва.
—рaднцнeaнeьн (твт.) учение. според
косто тушите ни прародителят;
продължават дв съшае—еуви— у де¬
цата; — граднцнoи(ал)еи (твт.)
според преданието, сб—чаон; —
традиция устно противна, обичан.
продавани от поколение яа нскс-
тонне; нс традиция вснка година
ни Кръстсндсн нравим курбан —
нс нродваио, сстияидс обичай ог
бащите и тетите.
традукция псих. форми на мнетонс.
при конто мисълта вървя от отне
еъитаяио към друго със съшита
стсноя на обобшоацег; невод но
аналогия.
триснтсрян (лвт.) 1. мат. пътят яа
ла—ншсто тнтс вън въздуха; 2. кри¬
вата линия, ненто описва изстре¬
ляно или хвърлено тндо.
трак (нагл.) книж. евояс от гъсенич¬
на ленти; гъсенична веряга.
тракт (Ta—.) книж. 1. пощенски път.
шосе; 2. маршрут, направление.
трактат (Ta—.) 1. проговоря за сключ¬
вано ав договор; 2. (саннят) дого¬
вор: Берлинския трактат; 3. изс¬
ледване или разсъждавало (пно-
исис) върху инкой научен въпрос.
сосбоно от рcлнтиоeaц естество:
Синиози: „Т;слег1^^лол—гнч;скн
трактат”; — трактувам 1. водн про¬
говори; 2. разсъждавам пс ваиса
въпрос; — трактовка книж. ничия
ни разглеждано, разработвано и
тълкувано на някакъв вънрсе, ху¬
дожествен образ. пиеса и нр.
тракция (фр.) жп. отделен—; от дър¬
жавните иотсеняци, иоото завеж¬
да лсдвнинин истсеснътся наго-
рнил (локомотиви, нагоии. достав¬
ката и поправката ни) и необхо¬
димият за —они персонал.
трал (ангт.) 1. риболов. вит конусо¬
образна нрсисета торба е крита
зв р—болон от кораб; 2. воен. мор,
сродство ев откривала. левова и
унищожаване ни нсдестя— няни;
3.	мор. снецниляс приспособление
за изследвано яи нороисто дъно и
за изваждане ст яаго иннотян и
растения.
тралор (вигл.) траулер; — тралщнк
(англ.-руе.) воен. мор, кораб. нрот-
яазиачан ев откривана и унищо¬
жавано яи мини е помощта яа тра¬
лове, ксито инат снецналяо обо¬
рудвано.
трама (дат.) текст. копринена пра-
сукани прежди. конто ео употре¬
бява ев платана яа дамок— чорап—
и кито вътък.
трамбувам (ном.) яибнван е яеще
тежко и гънс земята. зи да етаяо
твърда. утънкнин; — трамбоване
набивано ни зсинта е нсщо тежко
и тъне, за да стан; твърда ; —
трамбовка 1. дебати грети ви на¬
бивана яа пръст, камъни и нр.; 2.
самото действие; 3. прен, хсдн ло¬
ша; нaрщирцвkв.
трамвай (англ.) гсллни нота яа рат¬
ен, но шосс -ти утица за превоз¬
вана ни новочато хора оτвоgIьж,
теглени първоначално о— нона, в
по-късно етонгр—ф—ц—рана.
трамонтана (ит.) метеор, соворон вя¬
тър в И—ид—н.
трамп (иагт.) мор, товарен параход.
нойто но извършва редовия рейсо¬
во и ннна определена тивня ни
дв-иснис.
трампа (тур.) заноннао на одно не¬
що с друго; размяна; — трампос-
вам нравя трампа. замаяни слян
предмет срещу друг; снояяи.
трамплин (ит.) 1. спорт. епецналаа
719
транскодер
пружинираща дъска. от конто еа
окачи пр— риет—чни спортни иг¬
ри; 2. спорт. специално пригоде¬
но инс—ц ев опускива при оки-екс-
нсва; 3. ав. тнова пътечки е оаис-
татонооач, по конто се енускит н
полог санелег—те е помощта вв
натапудт.
транж фин. предварително опреде¬
лена част ог финансова сделки.
трвне иди —ране (тит. представив) от
другата е—рана. праз.
транзистор (анггл) pad. техн. три¬
стан—родов олактроаоа прибор еа
усилвана, гоааририяс я преобра¬
зувано на едок—р—чоек— .-^βλη с
помощта на нслзnрсвстaиκсe
кристал е два проходи; полупро¬
водников (нр—статсв) триод; 2.
малък, наръчен радиоприемник с
битср—н я баз димни; — "^^3^:-
торизадня раЛ.техн. внедрявано яа
трвае—отсри в охами ни радно-
слектренян апаратури.
транзитен (лвг.) ксНто еа о—вася то
-равви-; — транзитна виза виза,
нснтс дави нраве яа пътник да
промяна проз известна тариторнн
или' държава баз право на прос¬
той; — транзит (лат.) пренасяна
яи стона. багаж от стаи държава в
други проз границата яи -рати бае
да е; разтоварва в ποστοτ^τ^.
гранзнтнвои (дат.) език. еа глагол —
кой—с нсис да -на допълнение;
нроходоа.
—рвиинидизатсри псих. нод—каноа—и.
конто ее използват за подобрява¬
но пеихичсеното състояние я емо¬
ционалните равини— на човека
трине (фр.) 1. мед. силяа варели въз¬
буда със загуба яи съзнание. при
ксатс чсвон но владее волята си.
таНстна автомат—чсеки (обикнове¬
но при хянвоев, екстаз и пр.); 2.
състонянс на мед—ум при оп—р—-
тичоски сеанс; 3. псих, премина¬
вано. преход ог нормално е но-
обикненево ο’οτοηηηο на пасив¬
ност. съзнателно иди безсъзнател¬
но нс вроно яи косто лорвяс-ис-
зъчвата дейност ое освобождава сг
контрола ни волята.
транс- (тат.) първа съставна част ни
стоиин думи със значение: в) дви¬
жени; е анис; пространство, пре¬
сичането му; отвъд, виприиср
траяеаттия—нчасни. траясноляров;
б) етотевно, раепетожен—е ви но-
що, изривано във втората чист яи
тунв—и, например травоатнийси—,
трансуранов; в) предавано или
сбозаачоано чрез носротетво—с на
нещо, например траает—терацин.
—раясвиц—н (дат.) 1. юр. съглашение
еногсдба при веаннаи о—о—ънни;
2.	фин, акция, при която прода¬
вачът (купувачът) —на няиетис
възможности за небср при опре¬
делянето ав цааи—и еа по-късна
дата при определели граници еа
съществуващата цеви.
траяобордярвн (фр.) жп. пренасян
пътници или оток- от едно про¬
везло е—роте—ео в тругс; — трияе-
бсрдьср жп. съоръжение за пре¬
насян; ав локомотиви иди вaто-
ан от стии яи друг успореден ко¬
ловоз при ромеят яд— заводска
маневри.
траясварсвтен (тат.) книж, нипрачаи.
трансгрссявав (таг.) геол, койтс сс
отнася де трвасгрое—н; — гρаисг-
росня (лат.) 1. геол. аистъпевно на
норс—о е сушата поради новниа-
нвяо яа части от земната кора; 2.
биол, лонна яи индивиди от второ
иснстанн; ватътък, у нснтс стил
иди няколко бстоги ев изразен—
по-ситне, отнолнстс при родите¬
лите; — трансдукдия (дат.) книж.
пренасяне, нроиccгнaac·
—рвненодор (аигл.) 1. електрон. уст¬
ройство за прообризунаво кодова¬
та снсгсна, е конто а котирана сп-
ретелсяа информация главно е —е-
транскрипция
720
чист—толаи—а техника и е оного-
нн—о ев преливане яи няфсрнация;
2. техн. уегроНсгно ев преобразу¬
вано ни пълния телевизионен сиг¬
нал ев цветни телевизия е пътся
толониенцаоа сигнал яа друга сис¬
тема за цветна толсн—зия.
транскрипция (лат.) 1. език., прода¬
вана на звукове или лиснал— зна¬
ци яи едни сени е уетсени букви
и знаци; 2. език. продавано яи ду¬
ми и текст е фсаатича— знаци ев
ло-тссло произношение; 3. муз.
свободна проработка на инстру¬
менталис музикално произведе¬
ние зи изпълвоин; от друг инст¬
румент или с— инструментален
състав; — транскрипция или па¬
рафраза (фр.) нрсрабстваво ни
посян. иотсд—н и др. за аяксн
други инструменти; — транскри¬
бирам (тат.) 1. език. иривл трален-
ринцин
транслация (дат.) 1. мат, постъпи-
телас дв—иая—о ни фигура е рин-
нняа или на тндо в пространство.
при ксето нс—чиито му точки еа
дв—иит без вър—аяс. нс успоред¬
ни пътища; 2. изч, техн, операция.
конто включва преобразувано яи
въведснята на уя—ворсатоа алго¬
ритмичен сени яечнсднтотан кон¬
струкции и нашяяаи команди; 3.
pad. техн. препродавало; продава¬
на ав рачи, музика и тр. ав раес-
—сянне не радио. тотсвизия и др.
подобни.
транслитерация (лат.) език. продава¬
на яи буквите ог стаи азбуки е бук¬
ви ни друга азбуки лсеавнонис ог
техния изговор; — транслитерирам
език. извършван транслитерация,
транслокац^ (дат.) прехвърляно,
прсааснне. прамсо—ванс.
трαнемненбъл (фр.) банк. вирод—тне.
койтс може да се прехвърли от ед¬
ни билка (в иснто а открит) е дру¬
га банка, конте дв извърши пла-
швис—ц вмаето първата. като еа бс-
нофиц—т си остави сдно и също
лица.
трансмисия (дат.) техн. устройство
ст валове и механизми ев прода¬
ване ни въртеливо тн—жеяне от
.β^β-ολ към по—роби—от на енер¬
гия; 2. продавано ни сята от дви¬
гател върху огтетаа машина; 3.
авт. еяетона ст агрегати и мохв-
янени в автомобил. конто преоб¬
разуват вър тящия момеят яи дв—-
гатолн но гсдемнив и посени и го
продава— към евтенивишито кота¬
та; 4. меЛ. продавана на белее— от
едно лица яв друго; прсиаснис ав
нлфснцнн.
—рвномятер (лит.) техн. 1. чает ог те¬
леграфен апарат. контс извършва
предаваното; нродвнатал; 2. спе¬
циален апарат еа бързо и автома¬
тично продаваие на телеграфи-
сигнали. който а управляван от
перфорирана на елоднадив маши¬
на данта; 3. ввтони—нчоя урсд за
регулирано вв железопътно ден-
исана.
трансмутацмя (дат.) хим. превръща¬
на на одиа хнинчаени аленеят е
Друг.
транспарантон (фр.) книж. прозра¬
чен, презирал; — транспарант
(тв—.) 1. нрсзрачяа картина; 2. на¬
чертан петт-станк (нсйто ео сла¬
га под бнт лист, за та са пишат
прани рсдсвс; — транспаранти
(фр.) портата о— намучав плат. ко¬
нте обикновено се нсотвня— меж¬
ду нъ—ρощaн—о и вълшинта про¬
зорци и са спуска оггсре надолу,
зи предпазвано от слънце.
транспирационен (твт.) книж. коНто
оо стнаоя до транспирация; —
—рввепнрвннн (тат.) биол, 1. —зла-
роли; ни вода с— надзомни—е час¬
ти (главно листата) ав растенията;
2. книж. нзпарен—е праз кожата;
изпотяване.

721
трансформатор
трансплантат (лвт.) меД. част от ор¬
ган или някоя тънал, ксято ноис
та ос присади ва друг орган; —
траисαлаигадня (твт.) меД. при¬
саждано я зараствало вв чист сТ
тъкал нт— орган, нести ог труго
много на тлтото, от друг човек ήλ¬
ο— и—ествс, за покриване дефек¬
тите ни ноиати. еа стимулирана ре¬
генерацията на тъканите я др.;
присаждано; — граисплаитирям
меЛ. ссъщоетвнвии транспланта¬
ция.
транспозиция (дат.) 1. книж, премес¬
твано, размествано; 2. муз. прена¬
сяно на всички голово на музи¬
кално произведение на определен
интернат нс-вноко нтн лс-вноо-
но; 3. мат. размествано на дна еле¬
мента ог одно число (ввирниор
147 става 741).
транспонирам (фр.) муз. пиша нтн
изпълняван стае музикално про¬
изведение ст одна тсватноот в
други.
транспорт (фр .) 1. провез на стоки
иди хора; 2. провеел— сродства; 3.
прсесееавнтс стоки; 4. нсеиов
сбое; — транспортирам (фр.) изп¬
ращан, проаасни. превозван (сто¬
ки и животни); — транспортирано
превозвало, прокарвало; ·— тран¬
спортьор 1. книж. човск, който еа
грижи за превозвана на стон— оро¬
шу изнаствс възнаграждение; 2.
техн. устроНегно, нaщнaa за неп¬
рекъснато провисни; ав стоки иди
прелисти; исвесйср; 3. техн.
приспособление за преместване яи
автомобили е гараж. баз да ео пус¬
кат е дв—иснис.
транспортир (ла—.) инструмент еа из¬
нервило ни ъгли и нанасянето им
ни картите.
граисссксуαлнзъм чувство ев принад¬
лежност към другия лот, свърза¬
ло със ситна нс—робноот от фи¬
зическа и социална промяна ви
поти.
транесубсганция (лиг.) променяв; нв
същността: превръщало ва хляба
и вилото е плът и кръв Христови.
транссудат (тат.) меД. η;η’3πβτητο-
теа излив е тотосянтс кухини при
сърдечна слабост. асфрн— и нр.
трансурани (тат.) хим. радиоактив¬
ни слеиснгн (велтув—й, плуто¬
ний, америций, кюр—Н и др.), ко¬
нте са получен— но изкуствен ли¬
чни.
трансфер 1. банк. провод ни чуждес¬
транна валута или ни етато ст од¬
но фнааносес учреждение в дру¬
го яти от одна страна в друга; 2.
фин. прехвърляло. пренот; проин-
вавааоте на парични сунн прсз
лвнислатнит; граници за нетър¬
говски разходи; 3. нродививо на
права за владели; ни поименни
довви книжа ви друго лицо; 4.
мед. прехвърляно ва клетъчен
ннуангог между два индивида при
трансплантация; — τрвнофорвбьл
(фр.) банк, нсйто ножа ди ос прех¬
върли за —зЛътвоян; никто ог ст¬
ав банка в друга, тики я ст един
бсвсфнцнт на друг (ев акредитив).
трвасфнгурицнн (дат.) книж. внезап¬
на проняла ни одни образ в друг,
трансфокатор (лвт.) физ, оптическа
онотона, чисто фокусно разсто¬
яние ноис плавно да со измаян н
определени граници чрсз надлъж¬
но премествано яи анис— ст ло¬
щите, ст конте с съставова.
трансформатор (таг.) 1. ел. техн.
урет, за нровръшвао и приспосо¬
бявано яа електрическата саоргнн
ог одно определено напрсисв—с
в труго за талона нал; 2. театр.
вр—иот. койтс —грис няколко ре¬
ли в одна пиеса. наго сиаля бър¬
зо кцотюнн,грнн, походка. гдае я
нр-; — трансформация 1. книж.
премяна, преобразувано вида ав
наше; транофсринраво; 2. ел.
трансфузня
722
техн . изменяне на напрежението
на лрсновт—е електрически тон
чрае —раасфсрнатср; 3. книж. из¬
куство ди со създава илюзия за
проняла на одни прелисти с дру¬
ги; итюзионев; 4. циркон или те¬
атрален номер, нсйге създава
афект чрез бърза преняни на тра¬
хита. на гряна я ни гласи ни ар¬
тистите; — трансформизъм (ти—.)
биол, схващано за изионевнотс и
превръщаното ни сргванзннто ц—
един в друг— лед влиянието ни
прсмсанщит; еа условян на окол¬
ната сроди, нс пренебрегваше
фактите зи историческа приемст¬
веност я прогрсе-еяня характер
ни рвзвнтнотс е живата природа;
— трансформирам (тит.) 1. книж,
придавим друг вид на нещо; пре¬
образяван, видоизменни; 2. ел, -
техн. —висини напрежението яа
ирсмолтне -си; 3. физ. превръщан
слян вид анергия в друг наго нап¬
ример електрическа в топлняна и
нед.
трансфузня (таг.) нролнвиво яа кръв
о— здрав човек или иявотао в кръ¬
воносните съдово на белая слот
изгубвано ни кръв —ли еа подоб¬
рявано ни иръвтв.
траисцеидеβгсн (Ta—.) 1. филос, ней-
то ее намира извън протолите яа
незнанието. ви опити; свръхснн-
тоя; 2. свръхчувотвся. отнасяш ес
до всячке слоев. което а невъа
човешкин опит я завяно; — тран-
сцеидеитна функция мат. анали¬
тична функция, конто ас а алгеб¬
рична, г. с. нс удовлетворява ни¬
какво алгебрично уравнени;; —
трαмсцоидснтио чисто мат, ч—стс,
което но а корав яи алгебрично
уравнение е цедя кссфнцнов—н; —
трαнсцодентмо (лит.) филос. -армян
в ндевтнотнчоонага философия,
коНто означава лоивщотс —звън
нродслято на нсеввано—с.
тра^сцензус проход е прсцооа на чо¬
вешката практика от сферата яа
съзнанието е сферата ' яи реалния
овнт.
транш (фр.) банк, едиа чист от заем,
конто а определени ев погасява¬
не.
траншеен (фр.) нсйтс ео отаися тс
траншея ; — траншейна култура
цитрусова или друга култури. отг¬
леждана е еноцяитно посгреена
—раншен; — -раншен (фр.) 1. воен.
тоеоа и дълъг окоп е брус—нор от
двата стрини, предназначен за
скриване на бойците ст наблюде¬
ние яи противника и еа защита сг
нушечиин огън. снаряда— парче¬
та и тр.; 2. строит:, дълъг и тосая
изкоп е различна дълбочина.
предназначал еа пслагинс на тръ¬
би. на набоди и други ксиувнки-
цнояяя връзки; 3. зем, дълбок ров
бае отдушник. къдсто ео нареж¬
дат зеленчуци на идиотов;. раз¬
детая- е инсък. ев запазваното им
е сваио съотонянс праз зимата; 4.
зем. дълбок рсв. е който оо отг¬
леждат лимони и тругя култури;
— транширам привя TpaueH; —
трияшор (фр.) техн, сиоднидна ма¬
шина за правово на траншеи
трап (ход.) книж. 1. стълба ав ко¬
раб; 2. въжени стълби зв качвано
ял— зв гимнастически упражне¬
ния; 3. стълба. конто ноти под сце¬
ната ни театър.
трапеза (гр.) 1. маса подредена ев
хранено; 2. самите нотян, канте ео
сдигв— яа иисаги; 3. лисни миси ев
ндсяс; софри. снаин; 4. църк.. прес¬
тол или жар-воини яв християнс¬
ки храм; — трапезария 1. стан, са¬
лон зи хранено; 2. ноботя ев ото-
лони; 3. стол, е койтс са хранят
(безплатно) ученици и др.
трапезнт (гр.) фин. банкер,
трапезоид (гр.) четириъгълник баз
успоредни отрия-.

пз
трегер
трапер (ингт.) книж. левад е Север¬
ни Америка. ксНто лоен дивеч за¬
рад— кожата.
трапец (гр.) 1. четириъгълник с лес
успоредни. но вераван отрани; 2.
урот еа гимнастически упражне¬
ния; — трапецовиден който се от¬
виел то трапец; яма форми на тра¬
пец; — трапецоедър (гр.) спец. н
крнстилсгрифннта — тяло е 24 ед¬
накви τрaноци·
трае (нем.) геол. вид скита, конто ео
ставен към вулканси-тс туфов; и
сс зпогрcбнвв като прибавка към
цннев— зв уснлнияо ни якостта и
плътността му.
трасажен (фр.) обикновенс е съче¬
тание трасажна маса техн, специ¬
ални маса, върху нснтс ео извър¬
шва очортанаао (отбелязвано) на
дсгайлн, конто са обработват.
—рвоин— (нт.) банк, лица, нос-ц по¬
лучава невосгна дв евита—н сума
но дадена полица, платен ни пе¬
тица, кредитор; — трасат яв ко¬
гото а издадели лст—да.
трасе (фр.) обозначеният път, яи са¬
мото много, но койтс ша мина
проектираната ин тнн—н -ти шо¬
се; — трасирам 1. чертан ни санс-
—с много пътя яа иотезя—цита -ти
шосето; 2. издаван полица (—ри¬
та); — трасология (фр.) геоЛ. на¬
ука, нснтс сс занимава е изучава¬
но очертания, чартсия яа мест¬
ност, върху конто нроетон ди сс
извърши зандана рабств, нато
прокарвано ав път, канал, желе¬
зопътна линия и др.
трата (и—.) 1. полици ев изплащано;
2.	фин. неянгсляниа. прилагани
преди всичко е международните
плащания чрез пиенено нарежда¬
на на одно тине (траеват) де во-
гоннн длъжник (—раса—) да запла¬
ти определена суми ни грого лице
(ронятовт. ноонитол).
траулер и тралер (англ.) 1. воен, мор,
кораб, уо—роен за чистена на ин¬
ая и минни прегради; .инвсчно-
тич; 2. мор. малък риболовен ко¬
раб ви втичаяс ви —рит.
трафарет (нт.) 1. техн, целутс—тна,
металла —ли картонена пластин¬
ка, е конто св лрсрнзавн съответ¬
ни форми и еа използва еа щаи-
лооваае, боядисвано на стон— и
пр.; шаблон; 2. надпис, злак, шар¬
ки, която ее възпроневсита е та¬
къв шаблон; 3. език, часто упот¬
ребяван, изтъркал изрие иди сло¬
восъчетание; 4. прен. приет обра¬
зец еа наше, който сляло сс стад¬
ни; шаблон.
трафик (фр.) изнаонвс и внасяне ни
стоки, жито и др. праз стил пункт;
като: пристанище, граничен град
и тр.
трахана (тур.) отрито —сс—о ни зърни
и изсушено еи готвеио.
трахея (двт.)1. анат·. у белодробни¬
те гръбначни и у човека — диха¬
телни тръба; 2. зоол. у членесто¬
ногите — дихателни органи, чрез
конто ео осъществява пряг досег
ни въздуха де толссантс тъкани;
3.	бот. триханти; — трахон— мед.
възпаление ни трахеята; ~~ трахе¬
обронхит мед. едновременно въз¬
паление на λ^βη-ηβ-β ви трахе¬
ята и бронхите; — —рвхссмикоев
меД. ксиас -ти труго възпаление
е трахеята поради преминавало яа
наразнтан гъбички; — трахеото¬
мия оноритннас отваряно яи тра¬
хеята и вкарвано яа специална
—ръба при опасност от задушава¬
на.
трахома (гр.) хронично инфекциоз¬
но заболявало яа конюнктивита ни
очитс; ·— трахоми—овен меД. койтс
а бетон. който отрити от трахома;
койтс а е призвани ни трахома.
-регар (ιοη.) дълги глИева хоризон¬
тална греди, конто едуин еи спо¬
ра ни други отвесни нтн вакло ··
Траян
724
неин греди в сграда или покрив¬
на kоacгрзkцня.
Траян римски император (ог 98 то
117 г.) стлнчов организатор; —
Траянова нула ΗΤτ-ηΒ-Β в Рим н
чест яа Траян праз 112 г.; архе¬
ологически паметник от първи ве¬
личини.
треби (слав.) разните обреди. конто
сдян снещевнн изпълнява: кръще¬
не, вотсовот и др.; — требник
(став.) църковна богослужебна
κι^β. е нснтс са съдържат ислят-
всолснянти и носаоноянята зв раз¬
ните тайнства.
тревога (рус.) 1. безпокойство, въл¬
нение, енушаяно; 2. бързо съоб¬
щение на войската е случай яи
внезапно яипатояне ог неприяте¬
ля, иоото ео онсвесгнви със сиг¬
нал.
трезор фин, 1. специално банково
помещение (хранилища), съоръ¬
жение против псивр, наводнение
и снабдено е всички тругя пред¬
пазни сродстни зи съхранявано на
лири. невян кинжв. документи и
др.; 2. съкровище, богатство; 3.
държавни каси. хазяи зи лазела яа
нар— и други ценности; 4. всич¬
ко, което а няоге ценае. скъпо.
тромдюмиоин (англ.) полит. профе¬
сионални съюзи в Англия и е ин¬
ион други стрини, контс сбсдн-
инват сво—тс членов; (предимно
квалифицирани я добро илитон—
работници) ни цехов. и ас ни прс-
нввсдогвоа принцип; — трейдю-
ΐΗΟΒ-β’Μ (иигт.) полит. опортю¬
нистично точени; е рибстничее-
кото движение, ксето свежда по-
днтнчсскн—о тайотннн яи работни¬
ческата класа до нксвсннчоокн
искаинн на работниците.
трек (ангт.) спорт. опсцнатне уст¬
роен път за състезание по бягане;
nHcra.
трекинг (англ.) псих. ногст еа ана¬
лиз яа сеазеиогоряата координа¬
ция.
трал (нт.) нуе. мелодични украси. ко¬
нто са нотучави чрое бързо мне-
тоkрвτяс повтаряне за —роптала яа
евуив; -ритор.
трели (фр.) проливане на гласи е иг¬
риви вирнацян.
трема (гр.) език. еиан за раздался из¬
говор, нейте ео състои ст две теч¬
ни върху втората букви с— двуг¬
ласна и показва, че тесто глисян
ео нрсизиаент. поотдедае.
—рана—од (гр.) зоол. нираенгея чер¬
ней.
тремоло (нт.) бързо новтиряно яа
един я съш или два -оив: нарича
сс също и вълнообразния оттенък
ни това при струнните инструмен¬
ти и пеенето; — транславдс (нт.)
муз, е —ремодц, е бързо повтаряне
ни адая и съши звукова; — тра¬
нслиран (ит.) муз. изпълняван тре¬
моло (при свирене или поена); —
транулвцян муз. трен—ана; — гра¬
нулиран муз, тренсляран.
тромолит (по еобстн. Траноти, нао-
—асот е ШвсНцирнн) минер. вид
бял или синкав мниарат от гру¬
пата ни амфиболите..
—ранор (лит.) 1. мед, бързо сновящо
сс наводие свнвияе и отпускане
яа някои мускули, косто предиз¬
виква ритмично тниисн—с е нез¬
начителна амплитуди ни чвсти от
тнлото, квто например на глава¬
та, клепачите и особено ви ръце¬
те и пръстите; треперене; 2. псих.
тропорон; — групи нвловнн. ко¬
нто се риелнчиват не сиди, р-тън,
амплитуда и устевнн ни неявява¬
не.
трен (фр.) род вагони зватне е на-
щнIaτи, нонто превозват пътни¬
ци (пасажерски) нтн стоки (това¬
рен): BTaH.
трени (гр.) 1. литер. траурни посви
при погребение, изпълнявани от
725
грнангулацня
слоциатвс nсттeτвcнн лица; 2.
прен. тъжни носни.
трендафил (гр.) бот. трaтннckц цве¬
те, нодсбас ва роза е чсрвснн или
бали цвегове.
трсмдафорн и трандафори (нт.) ост.
вид обувни е продълговат— лесо¬
ве отпред.
треинмг (англ.) разг. тровнренни; —
тренирам (фр.) упражняван. обу¬
чаван. подготвян еа издържана ви
фнзнчаоин труд; — трениране тро-
внрсвка, обучавано ни нене еи
окачано и др.; нсgтцτняIо зв из¬
държано на ф—з—чосна работи или
спорт; — тренировка спорт, сис¬
темно въздействие яв организма
е цол да ео усъвършенства струк¬
турно и функционално и та еа по¬
добри или запази яи βηοοκο рав¬
нище неговото здрава; — треньор
спорт. лица, което трсв—рв, обу¬
чава спортисти.
тренчкот (ангт.) непромокаемо пар-
дссю. об—нвсесно е иствнина
подплата.
трепанация (гр.) хир. опсративнс от¬
варяно ни коства етана, ни очната
роговица и други е цел да се оси¬
гуря хирургичен достъп до пок¬
риваните от —нх оргван; 2. ширс-
но отеирнао яа черепната кухина
зв цтстриянваао ни тумори и др.;
— трепан хир. нясгрунеат зв от¬
варяна яи кост при трилаван—н;
—- тρяпαинрам меД. приел тралв-
нац—н. опериран чрсз —рвнанадин.
треска (рус.) зоол. морски риби, от
нснтс се получава рибено hbctc.
троочотка (рус.) техн, приспособле¬
ние зи привеждане ав сочнне (от¬
ворив, бургия и тр.) в пресечено
въртеливо движение чрез клатене
яв лост, коНто а свързва е сз—че и
оогроеъбо κολοτο.
третейски (рус.) юр. арбитражен, пе-
ннрн—олов. cнонaтиτ;лca; — тре¬
тейски съд (съдия) — съд (съдия).
небран от опорсшн стрини нс нев¬
инно съгласно, за да разреши опо¬
ра ни.
третирам (фр.) 1. отнасян ос. гло¬
там!; 2. разглеждан; 3. изпълнявам;
—	третиране 1. отнасяно (с ннкс-
го); 2. разглеждано, нeлвгaно-(вьп-
рсе).
граф (евр.) рел. у еяреашнгс аерон
—	волсевотсла вв ядене храни по¬
ради религиозни съображения.
графа (ти—.) хаз. карта ва игра е чер¬
ни, подобни на детолнаев лист
знаци; опития.
—рохидсзи (вягд.) хим. захар, полу¬
чавана от —рехала (вид бръмбар)
и от мин.
—ри- (тат.) първа съставна част ни
слоиан тумн със значение: и) кой¬
го ео състои ст 3 еднородни час¬
ти, например τρниcτьр и тр.; б)
койтс а ривеа яа три атин—нн зв
неиорвано, например трнтсваа и
тр.
триада (гр.) филос. схеми от тристе¬
пенно развитие, фсрнулнрвна еи
първи път от протсгивнтеля яи не¬
оплатонизма Прскът (410-485) и
раеработоав най-пълно от Хсгсл,
опсрод която воски процас яи рае-
вн—не преминава през три фази:
тазати ео отрича о— антнтозити. а
гн от снятоеитв, която обединява
нс ясв начин чертнте на лрcтнщ-
янта лее етапен—; гроНIOcτ·
триаиса (фр.) разнротолнтолов; —
тр—ажяв работилница работилни¬
ца за разпределяно яа ноев— про¬
дукт— опорот предвизаачсннсте
им; — триамна гара гара зв разп¬
ределяно ни товаран ввгеян.
триангул муз. триъгълник от метал¬
ни пръчки, неНте са удря е плек¬
тров и нетиви звук.
триангулация (лат.) 1. мат. нрсцес
ни изчислявано вв ъгли и дължи¬
ли нс τрнтоaоиоτрнчоI ничия; 2.
геод, ононаао ни план е точно сл-
триандрия
726
радетслис ни три точи— от мест¬
ността я неавсянего ин на плана
нитс основа; също измервано чрез
триъгълници: планът ее разделя яи
триъгълници и таки ео нечнетява
ллошти (полета. нив— я др.); 3.
геогр, изчисляване дължината на
тъга ог иорнтниви чрсз нечнотн-
ваяс дължината ни стрините яа
последователен род триъгълници;
4.	геоЛ. мроиатв ст тоeg;eнчнн
течки по зонвата повърхаоег; —
—р—ангутв—ср (Ta—.) 1. специалист
по τрнaaтзлaцнн; 2. урат, употре¬
бяван при τрнaaтудaцнн; — три-
ангулαционои нойто оо отавея до
трниагутацнн.
триандрия (гр.) бот, състояние ни
риетояно о три ееободан тичив-
нн.
-р-архин (гр.) книж. полит, нлие—-
вино яа трина мъжа; τрнeлвeгнc·
—рнае (гр.) геол. първи епизод о— нс-
зсесйсиата ера, проз нейто'еи ео
образували нисго нафнвн въгли-
ши. нафт, боксити. истсеан и над¬
ви руди я др.; — триаски геол.
иойто ос отнася до триас; — три-
аоки период първи период от но-
зоеойснатв ери, който -рва окото
30-35 милиона годния и оо дол¬
ни делен, оредея и ^οη триас.
—ривца—вт (твт.) хим. 1. идотат ни
тривалентните мотали. например
Fe(CH3COO)3, А1(СН3СОО)3 и
др.; 2. естер яи нaотооcaсвaнτо
алкохол— -ти тругя съсдинои-я,
е конто -ри хитрсне—тн— групи си
заменой— е радикали на сцотавти
киселина; — триацетатен в съче¬
тание триацетатно влакно — раз¬
новидност вв изкуствени ацетат-
ни влакна; — триацетилцолулоза
хим. auоτнлuотзлсзa е цеван ка¬
чества зв трудна запад-мост. доб¬
ра якост я пцогеяааоог. по-труд¬
но разтворима е сбниясвсянто
риетвсрнтолн на цетутцнти.
триба (дат.) ист. 1. вснки адив от -ри¬
та групи родове, конто образува-
ти римския народ: ранни (рим¬
ляни), танин (оабини) и лудории
(Етруски); 2. есени един от изби¬
рателните окръзи, ни нснтс Сор-
в—й Талий разделил римските
граждани; — трибун (тат.) 1. ист.
в древния Рим — лица, което е—сн
начете яа градска триба (адни-
ннограгнвви единица), в πο-ηό-
ас наимансвии—с ви раелнчан из¬
борни длъжности е псдитичесни
характер; 2. тиитие, валог. данък;
3.	прен. обшео—ваа дооц, който еи-
шитвни привита и ня—аросн—е яа
широки—; народни маси е рачи и
статии; оратор; — трибуна (фр.) 1.
издигнато инс—о, откъдстс орато¬
рите държат рачи; 2. място зв жур¬
налисти и публики е народно съб¬
рание; 3. спорт. ΗΤτ-ηΒ-ο мното
за зрители ни стадион, площадка
и др.; 4. прен. нечитан ерган, е
коНто ео застъпват разбиранията
и интересите на невестин оредя;
—	трибунат (лат.) ист. 1. длъжност
на трибун (водач) яа тр—ба е Рим;
2. упражнявана ни тази длъжност;
—	трибут (лат.) книж. налег, да¬
нък; — трибутвров (тат.) книж. 1.
койтс плаща данък; 2. прен, поди-
ННН, 3BHHСHM·
трибадан (гр.) книж. истово удов¬
летворение яа жени е жони (лес¬
бийски любов).
трибометрня (гр.) физ. съвкупност от
методите за измервано онтаги ни
триенето.
трибометър физ. урот за измервана
силата ни триенето.
трибрахий (гр.) литер. стихотворна
стъпка от три кратни или -ри не¬
ударен— срички.
—рнбренфснол хим. утаявано ни фе¬
нол е бром за оползотворявана ни
аадонолаага вода.
трибунал (дат.) книж. 1. висшо съ-
in
трик
днтнша; 2. висен стол, ва нейто
содслн съдии; 3. висш съдсбов нв-
e—нгуг·
тривиален (лат .) прост, обикновен,
дебелашки; — тρнβналнoсг прос¬
тотия, проcτвщннв.
тривиум (дат.) ист, проз сродните ве¬
кове — одна от двата цикъла за
обучение. обхващаш главните
предмети — грама-яка. диалекти¬
ка и рстср—на, нойте заодно е
kвaдрявнзнa образувал пътната
енстона от нреднегн зи обученно,
вирсчаин „Содам свобода— изкус¬
тва”.
тригамия (гр.) книж. трибрачис.
тригор и трнгър (иигт.) ел, техн. слск-
грячеене или атоктрснио бърее
таНетнищс импулсно пусково уо-
трсйо—вс о те; устойчиви състо¬
ялия.
трития (гр.) Лиал, 1. твърда утайка
от вино но сгеанте ни бъчва; вн¬
ася камък; 2. тютюнев катран,
нойто сс оттига но стоянтс яи ци¬
гара яд— дути.
тригли (гр.) арх.. правоъгълни камъ¬
ни, снабдени е три отвесни жло¬
ба, нснтс са ратуват е методи и
образува— фриза яа дорийския ср-
тар.
триглицерид хим. аетар яи тлнuорн-
ав, е който и трите хидроксилни
групи си еаноаоян е иноелнавн
радикали.
Трнглов (трягдае) ние яв бога Сва-
рсг у западните ставния. е про¬
чут храм яа остров Рюгея; изоб¬
разяват се с три гтввя, еа да влас¬
тва над набсто, земята и лсдзси-
мня свят.
тρмгоиалсм (дат.) книж. триъгълен;
— трмгоналнα сингония (система)
групи ст остен kрногитотрaфcня
класа, чинто ирис-ади еи харак¬
терно развити в стии гдиваи по¬
соки с тройна егспся на еинетрин.
τрнпоaонa—рнчасня (гр.) отнасящ сс
то грятово натри ята: — тригоно¬
метрия част от тооиогрннτи, изу¬
чаващи съотношението мсиду ъг¬
лите и отраи-тс е триъгълниците:
—	тригонометрични уравнения
уравнения. нонто съдържат неиз¬
вестно пот елина на тригономет¬
ричните функции, подложени ав
крася брой от онорацн—а: събира¬
не (невиждиво). умножение (дате¬
лна) и по-рядко нороIуиaно·
тригер (гр.) τрновощвнk, е койтс
блигеотавя владиката, иогито слу¬
жи.
тригуна (гр.) вит олиgkнщ, сбиинс-
еаво е триъгълна форма.
трядикви зоол. морока мида — най-
едрият представител ав индиго.
трисдър (гр.) мат. съвкупност от —ри
минаващи през едиа приви равни¬
ни е обши точна и три пресечни
приви.
триенале (тат.) международна не-
тоиба-нсикурс ни изобразително.
приложно, ниво— и други изкус¬
тва, нснтс се ураити на вссин —ри
готнян; преглед, фооτнeил· Сран¬
ия бясната.
триера (гр.) мор, ост. вооаоа кораб
е три рота гребни (в древността);
—	трнорарх (гр.) ист, 1. комендант
ив триера; 2. е Атина — богат
гражданин. който поддържа син
—р-ера.
триестор (ιοη.) хим, гърмящ памук
или пироксилин. който съдържа
12,5-13.5% азот и намира прило¬
жени; главно като взривен мате¬
риал; грнангроцолудцев.
траеън (гр.) меЛ. спазматично с—но¬
нане на челюстите одаи към дру¬
ги вслететвнс на тоничен гърч ав
дъвнатоланто мускули при гега-
ауе, спитсиоин и тр.
трик (фр.) 1. изкусни измама. хит¬
рост; 2. щогоннτс остроумно; 3.
прен. хитро и уналс скроена пос¬
тъпка. е нонто са дати ти ео —зна-
тригорий
728
*r
ня. да еа заблуди алией.
трикирий (гр.) църк, свсщоинн е три
оеошн, е нойте овошсвнкът но
врана ни богослужение благосла¬
вя истешите ее; тряоношанк.
—ринтяисн (гр.) е съчетание трнклни-
на сингония (система) група от два
нрноτaлстрифонн итаоа, чннтс
кристали еа развити в три посо¬
ки, различно нинленсян помеж¬
ду он.
триклнинум (дат.) ист, трапезария с
тегли (тъй нате рямлнант; еа сс
хрансти нцлул;тaвлн).
трико (фр.) 1. итс—сис или тънало
обтекло, косто прилепва плътно
до —ятото; 2. тена еластични (раз¬
тегляни) вътясна, копринена яли
памучни на—орня; — трикотажен
(фр.) 1. койтс а от трико; 2. който
а предназначен зи трико; — три¬
котаж (фр.) текст. плетен— текс¬
тилни произведения от различия
прежди, обикновено яи нaщнIи·
трикольорен (фр.) трицветен; — три-
кольор трицветно вад—слатвс
еаано.
трикфилм (внгл.) кино. рисуван за¬
бавен филм, мултипликационен
филм.
трибема (гр.) книж. предтежаине,
което еа състс— ст три иасанн. ст
нонто трнбви да еа приема одис-
tc.
трилер (ιοη.) муз. сряаноат. койтс
еа състои е нвсгснратас бързо
смолна; яи стил тоя е наговин съ¬
седен горса.
трилнард (дат.) хиляда трит—сва,
единица с двадесет и едаи нули;
— трилион (тат.) етил билион ми¬
лиона, единица е осемнадесет ву-
TU.
тряливгено— (дат.) език, лицо иоето
влидее три езика: старогръцки. ла¬
тински, еврейски.
трилит (гр.) арх. каналов продяетс-
ричаснн на.истанк от три камъка.
два ствоеян и един напречен вър¬
ху тлх.
—радобя—и (гр.) палеонт. групи мор¬
ски члсноотцяегн. ксито иянеетн
праз пилоозойеквтв ори и чии—о те¬
леса бити покрити е -върти хитн-
асва сбеинна — шит (гръбначен
и норснои), и со делят- яа три
чвсти: главева. гелооаи и опашна,
трилогия (гр.) литер. цикъл , с— —ря
свмсс—снтолии литературия про¬
изведения, ебеднаеян ст сбши ху¬
дожествена -тон и от приемстве¬
ност е сюис—а: в) (е древността)
драматически пиеса от три —риго-
дня; б) носни от три части, напр.
„Божествена немотия” от Данта:
„Ат”, „Чистилище” и „Рай”.
тримостьр (лат.) нроно ст три месе¬
ца. четвърт годнии.
тримотиламнм хим. торциореи аняя
N(CH3)3, нейто при обикновена
температури а е газообразно оъо-
генвно.
тример (ангт.) техн. 1. многот-снов
диркутатср; 2. ав, допълнителна
итсснсот към нсрмитотс и кри¬
тата ав самолет еа улеснение яа
движението им; 3. ав, яаотреНвиш
ксадоаеа—ср.
-ринстьр (гр.) литер, 1. триотълеи
стих; 2. стих от шсст стъпки, със¬
тоящ оо от гря двойни стъпки.
тримирено (гр.) постене; — тримиря
(гр.) но ни иищц, постя три таи
подред праз първата седмици яв
Вол-нита пости.
триморфен (гр.) книж. триобразеи.
Тримурти (саискр.) група от индийс¬
ките беисогеа: Брани, Шина и
В-шна.
трнинτас (тат.) 1. книж. троици, три-
од—нстес; 2. рел·. свотвти троица.
тринитет (дат.) гройаогвсаеот. три-
однвстнс.
тринитрат хим. нитрат на —рнватит-
н—тс мотали или сотар на нaотс-
евлоягнито алкохоли, е койтс три
729
Триполи
алкохолни групи са замолел— е ра¬
дикали на азотната киселини, ка¬
то например глицеринов нитрат
и тр.
грнинтроголуол хим. онтвс взривно
вeщ;eτво е жълт цвят, употребя¬
ване е артилерийските снаряд—.
мините и пр.; тротил.
гринмгрофсиол хим,. олио с— вий-ста¬
рите химични багрила, получава¬
не пр— взаимодействие между
вестни киселина я фенол нтн ня¬
кои други органични съединения
(като ЯITнго)·
тринитроцелулоза хим. гърмящ па¬
мук или пнронснтнв. който съ¬
държа 12,5-13,5% азот и авинри
приложение глиено като взр—всв
материал.
трином (гр.) алгебричен —зраз от три
члена (и. Ь, е); тричлсн.
трио (и—.) 1. музикална пиеси еи -ри
гласа или три инструмента; 2.
сродната мстсд—чна част е танцо¬
вите коилсе—дин, маршсвата и
др.; 3. три тини -ти тр— нощи за¬
едно.
трнобол (гр.) книж, монета. риела на
три ебели.
триод (гр.) 1. ел, техн, стон—ролла
данна е -ри стан—роти (катод, вист
и мрежа); 2. църк. богослужебна
ηη-^ е молитви ог но три посви,
конто еа чата праз Велин— нсстн
(постоя триод) и известно вроно
стет Велнктеа (цветов период).
триола (нт.) муз, групи от три ноти,
контс еа изпълняват е същото вра¬
не, В НССТС ОС —βΗ’ΛΙΗΗΒΤ тво ве¬
ти от същата стойност
триолет (фр.) 1. литер, една от ви¬
довете яа средновековната ооиос-
-ншна строфа е трикратно повто¬
рение ав стихове и рими (четвър¬
тият и содиинт е—ях ов еднакви с
лървян, осният е втория; трот—нт
и нотннт е—нх ос римуват е пър¬
вия стих, и щоогннτ е втсрня); 2.
триоли.
триотят (лат.) хим. номбннииран ан¬
тисептик зи импрегнирано вв дър¬
весина против гнноао.
трион (гр.) дърв. инструмент е назъ¬
бено остри; за рязало на дърво и
др.
тр—ср (фр.) земеделска Hau-aa, с
нснтс са отделят разлято зърнали
произведения, случиНвс енсесян
яд— при прибиралото ям: инто от
кънтица, ечемик -ти свое ст ца¬
ревицата И тр.
триnαнозомн (гр.) паразитни орга¬
низми във вид ни каиш-чата, ис-
—тс се срещат е грспнчооннто
отрили и причиняват геиня болес¬
ти ви човека, като съннитв ботоот
и тр.
трнпартицня (дат.) книж. разделяне
ни тр— ранни части.
грянет (фр.) 1. троон: трипст алианс,
—рсйннн съюз; 2. с-ножът- еенея
камък зи лъскаво ви стъкла, мо¬
тат— и благородни камъни; 3. н
играта „енот” три пъти спсчслова
игри.
трипер венерическа зариела бодает..
триплан (фр.) ав. синода— е три двой¬
ни крита; трикрилен самолет.
триплекс (тат.) книж. 1. тва нтн по¬
вече пласти стъкло е ηοη-ι^ιη ка¬
чества, слононн чрсз натутс—т и
друга нрсзрични пластмаси, която
при удар най-чсото са напуква, баз
да ео разтроши яа парчета; 2. вся¬
ка уротбв. нснтс ое състоя ог три
оинсстснтолвн еденея—а.
триплет (фр.) книж, 1. съвкупност
от три еднакви леша. като нап¬
ример тули от три лоши. велоси¬
пед зи -рима и пр.; 2. трети ек¬
земпляр ц— βοηο.
триплит (гр.) хим. фосфорно-манга¬
нова руда, конто са състои от фос¬
форна н—сет—вв. манган и желя¬
зо.
Триполи Тр—пститан—н, област на
трЕЩСн
730
севоряня бряг ви Африка. от 1912
гцт· о-сгънаив от Турция вв Ига-
тил.
трипси (гр.) зоол. вяд вратни насе¬
коми от реда вв дървеници—;. ко¬
нто иннонт то растенията и ое хра¬
нят е тохяито сокове; мехуронри-
нн.
трипсин (гр.) меД, еяенн. който са
ваняри е сока яи зagоτонaщвa—a
итаев и раетага белтъчините.
трипсиноген (лиг.) меД, елени, кой¬
то са съдържа е пвякрситнчвнн
och.
триптих (гр.) изк. 1. картняа нтн
—йони, еъс—внояи от три чистя, ки¬
то двата странични еа сгъват вър¬
ху сродната; 2. художествено пре-
нвветонно. съставено ц— три от¬
дали— картини, родеф— нтн ри¬
сунки, обедняоян от одни идея,
-сив иди сюиот.
трисекция (лат.) мат. трудно разре¬
шима затича еи разделяне е ли¬
нийка и наргол едни производен
ъгъл яи -ри равни части (одна от
ктис-часните задачи яа тровиог-
ръннита натами-яки).
трисел (англ.) мор. късо триъгълно
—ти четириъгълно корабно плат¬
но.
тристат (гр.) ист, военачалник,
трнстоарнн хим, тряаетор вв тлнue-
ряни.
тристих (гр.) литер. строфи от —ри
стихи.
тритеизъм (гр.) нярнвво е Се. Тро¬
ица.
трвггий (гр.) хим. тежък изотоп ни во¬
дорода. е хин. ея. Т. коНто еа об¬
разува при бомбардирай; яа ли¬
тий е неутрони.
Тритон (гр.) 1. Бог яв морето в гръц¬
ката и римската нн—олопнн; 2. ми¬
тическо същество е човешка гла¬
ви и тяло и рибени опашка; 3. зо¬
ол. опашато еенвенодяе инеотно
от еенеНетнстс яи еаданаядрнте,
ксето прилича на гущер.
тритон (фр.) 1. хим, ядро яв трития,
' който се състои ог · 1. протон и 2
неутрона; 2. интервал от три цели
-сив (увеличена кварта или нама¬
лени кенита).
триумвират (дат.) 1. управление ц—
трима туши; 2. съюзявано яи три¬
ма души ви прокарвано яи поли¬
тически иден чрез евгрвбнияе яа
властта; 3. прен. тясна дружби и
обши дейност нв трима души. —
триумвир стии от тримата мъжо.
конто в исетадиото столетно яи
Римската република ев управля¬
вали държавата.
триумфирам (тит.-гр.) ликувам, вн¬
осно изразяван радостта си; —
триумф радост от победи, ликува¬
ло; — триумфатор видимирвнинт
нобеднтед. заслужит мъж; — Три¬
умфалната арка украсен със естн-
ннви и —ринотьори свод ви ули¬
цата или друго много, ви гдвеев
път, откъдс—о ща мине победител.
гост и тр.
трифоннлметαм (фр.) хим, съедине¬
ние СН(С6Н1)3, произлизащо от
натвяв, е готнио еяичовяо е хи¬
мията вв цвстнн—с метали.
трифил (гр.) книж, детелина, трн-
л—отвни; — трифолиум (дат.)
книж. грифит, догодина, тритно-
тлян.
трмфония (гр.) книж, триглисна.
трнфтонг (гр.) език,. оьчcгввяe от три
гласни. произнасяни е едни срич¬
ки; триглаоян.
трихиазис (гр.) мед, болас— нв нос¬
ните. в яий-ночо яа расяито при
рвстанна яивъгрс или ние—раи—.;
— трнхятис меД. възпитан—; яа
носни—;; — трихоза (гр.) мед· 1.
бодаст яа косъма; 2. аномалия яа
раетояато ва косъма; — трихино-
логия (гр.) анат. наука зв кесия¬
та; — трихома (гр.) мед. възпале¬
ние на клепачите и онадивс яа
731
тромба
неом—тс по тях; — грнхорон (гр.)
мед. оканваве ва кссннто, ни ис-
евта.
трихина (гр.) зовл. иалкн наго вла¬
кънца чсрвейчста, конто еа нами¬
рат е тъканта ва вяно— инеотвя
(оссбово в се—вятв) я оттам пре-
инивна у чснона, нато прнчнвява
болестта трихинелози ; — трнхн-
ноев тр—хниова зарива; — трихи¬
ната зоол. трихина; — трихинело¬
за меД. остро —вфоннисево забо¬
лявай;, причинено ог лирвнто яа
трихината в нусут-тс; — —ряхи-
воза мед. тряхняолсеа
трихомоноза я трихоновиази (гр.) за¬
болявай; ва селскостопанските
ж—встин, ирич—венс ог парив—τ¬
ι— —ряхононати. предавано по по¬
тов път. нсетц водн те безплодие,
тряхорд (гр.) муз, звукород ва три
гони.
трихотомия (гр.) книж, разделяло вв
олио ннтс яа три рввян части.
—рихоф—тина (гр.) фарм, локиретва,
конто еноиагит за растсиа яв нос-
ΜΗΤΟ.
трихофития (гр.) меД, заболявала вв
коивта и наНвито придатъци (исо-
нн, яснти), причинявано от гъ¬
бички.
τряхронeын (гр.) спец. свойство, кс-
с—ц инат инкои нриетади та изда¬
на— багри н три цента; тринестиое—.
тряхромнн (гр.) 1. фот. съвкупност
ст фете графически процедури,
конто инат зв дат да съедидит
дестня проби чрез три основни
цента: жъд—ц, чорнояс я синьо ст
три мражсет— клишета. контс, по¬
читани олио нит друго, тини— всич¬
ки произволни цветово; 2. трид-
на—ая лечат.
тридалс (дат.) анат. —р—гтав мускул
яи плешката.
трицаратсие (гр.) палеонт. дълго до
10 метра трнрогц изкопаемо жи¬
вотно, косто прилича яа носорог.
е дълга опашка, рог ви лоса и тви
рога ва чорапа.
-р-цикъл (гр.) книж. превозно срод¬
ство нато велосипед е три нотата,
троакар (фр.) мед. хирургически мо¬
тален —лс—руионт вън форма вв
тръбички е трнстсвви игла зв не-
τотлнΙо на гной и други тачвости
ст толосва кухини.
троглодит (Ta—.) лъреоб—тав човек,
обитават пошарите.
трст (щнcg·) е скандинавската ин-
-отог-н — свръхестествено същес¬
тво нито тиуджс, валянии. вещи¬
ци и HOT.
тролей (ангт.) спец. истатичесин
прът яат трамвай или тролейбус.
нойто служи ви еихранвано е елек¬
трически тен чрсз допирано до
контактната нраиа; 2. разг. тро¬
лейбус; — тролейбус (ангт.) авто¬
бус, нойто са дени— е отон—р—чос-
ин тек от въздушна кситаитва
мрежи.
-ромб (гр.) меД, съсирена кръв е кръ¬
воносен еът; — тромбоза (гр.) меД.
продсе нв образувано пр—иивс яи
плътни нася от кръвта (тромби),
конте еа отлагат е кръвоносните
съдово и нога— ди ги запушат на¬
пълно; онболнн; — тромбофлебит
(гр.) меД. нъепилонно вв нани е об¬
разувана на тромбоне; — тромбо¬
цит (гр.) кръвна съставна, ненто
подпомага съсярваного вв кръв¬
та; — гронбонигг^^ (гр.) меД, уве¬
личавано чистото ва троибсннтн-
те н кръвта; — тронбанбслян (гр.)
мед. образувана яв сибст—н е ар¬
терия от -ромб, ксНто а пронесся
от сърцето, ваяв иди артерия; —
тромбин (гр.) спец. фибринов фер¬
ман—. посродсгвон нейто фибри-
нсговът (разтворен кръвен белтък)
ес превръща във фибрин и пре¬
дизвиква —ромбози.
тромба (нт.) 1. метеор, вихър е го¬
ляма онорост на въртене и е готн-
тромпет
732
ни разруш-телни сита; смерч; 2.
муз. троило—.
тромпет (фр.) муз. духов истов ну-
зниалсв нвогрзиcвτ е форма яа
извита тръба. ненто завършва яа
единия си край е ксвнчнс разши¬
рени;; — тронпегнс— муз. лице нс-
с—ц свири ва тромпет.
-трон настинка еа образувано ва
слоил— химически и електричес¬
ки теринв— за означавано ви оръ¬
дие, инструмент, например етибн-
т—трсв. нехавотров, иинтотрон и
др.
трон (гр.) 1. богате украсен скъп
стол. яи коНто сади монарх (или
βτβτ—ηβ) но врана яв тържестве¬
ни церемони; престол; 2. царски
влиет; 3. стол. енренси към стра¬
нична етеяа е черкви за богомол¬
ци но врана яа служба; 4. прен.
нед—гиате седалища; — тронен
тронно слово, реч яв монарх, про¬
изнасяна при откриване яи пар¬
ламенти; — тронясвам (гр.) разг,
ост, нцетивнн вв трои.
троп (гр.) литер. туна или —зраз,
употрсблная е преносно или об¬
разно значение; — тропи (гр.) ду¬
ми, употребени е преяооея сми¬
съл. е друго значение, зи усилва¬
но вв роч—и (ор. метафори, ното-
ноння и синекдоха).
тропар (гр.) 1. весни църковен е—ях;
2. църковен е—ях. който изразява
същността ни празнина или жи¬
вота нв свотннтв, е крития, в по¬
някога е превеовн образ— и чер¬
ти.
тропизъм (гр.) развитие вв чист от
раотсвно еднопосочнс под вли¬
яние ви външно вьзтcйcτвно·
тропик (гр.) 1. геогр, паралелна ок¬
ръжност но зонвитв повърхност яа
сонар я ни юг ог Екнатори; 2. астр,
малък кръг окото нобосната сфе¬
ра. койтс а успореден вв нобос-
в—я сневтор и се намира ви 23°27'
осверво от него; — тропик на ра¬
ка ооворвннт тропни; — тропик на
ноенрсга юивнят тронни.
тропикал (фр.) текст, вид плат от
изкуствена иа—ерин
тропичен и тропически (гр.) геогр. 1.
койтс еа отнася до трслинитс; 2.
койтс а разположен на —ронина;
3. горещ, вноси; — тропически по¬
яс вай-гсрошннт пенс на еоннотс
кълбо; — тропическа година ин¬
тернат от врсме мсиду два пооте-
довигелян нроннниввннн надсв-
гъра на слънчовия диск праз про¬
летната равяодоястнояв точка.
-тропия (гр.) втори съставни част яи
сложни туни със еяичаяно начин
ва дсйотв—о, истод, сродстве,
яипр. изотропия. вдотронян. ани¬
зотропия и тр.
тропология (гр.) език., днт от сенисз-
иаииотц, коНто ес занимава е изу¬
чавана вв тропите, нв преносно¬
то евичовно яа тунитс и изрази¬
те.
тропопауза (гр.) геод. нрохсдвнят
едой между тропосферата и стра¬
тосферата; оубетра—оефарв.
тропосфера (гр.) метеор. виН-янокн-
нг стой яа еоинвга атмосфера,
който еа простира от земната по¬
върхност яа Зеннга до началото
яа стратосферата, кътсто са обра¬
зуват облиците и ватсиятс.
трос (хол.) книж. дебело нъжа ог ня¬
колко китчишни върни; набол.
—ре— (внгл.) спорт. вид нсноин ход,
тръс.
тротил ситно вер—нно вещество,
тротинетка и тротонотка (фр.) вид
датска играчки о— одна мидии дъс¬
ки ви два котетата и кормило.
тротоар (фр.) no-ueT-HiaTc мното еи
пешеходни от твсгс страни ни ули¬
цата, постлано е плочи.
трофей (фр.) воен, 1. ответи от неп¬
риятеля знамена, оръжия и др.; 2.
символ вв побола; 3. архитектур-
733
тубероза
во украшение, ксето представля¬
ва военни доспехи; 4. прен, всов¬
ав плячка.
—роф—чаеня (гр.) биол. койтс регу¬
лира храненото и жизнената дей¬
ност ав организма; хранителен.
хранещ; — —рсфевснрсеи (гр.) меД.
бслоства киртнвв, прот—зе—нава
ст раеотрсйогвс ва храненото
велсдотв—с ва заболявало —ти на¬
раняване яи централната или пе¬
риферната нервни снстени; — тро¬
фология (гр.) биол, учени; еа хра-
H0Ι0T0·
-трофия (гр.) втори съставна част вв
сложни думи със зивчавн; храна,
ндсвс, например аниотрефия и
Тр.
трофобиоза (гр.) биол, съвместно ин-
носяс яи сргианенн, иоето а прид¬
ружено е доставяно вв храна.
трохей (гр.) литер. двуорична стъп¬
ки е стиха ст сдии дълъг и стии
кратък слог.
трубадур (фр.) лит. странстващ сред¬
новековен пост — новоц е Север¬
на Франция, представител яи ри¬
царската нсаеня.
труизъм (англ.) книж. сбшсненост-
Яа банална яетняа.
трупа (фр.) 1. театр. сбор ог всич¬
ки актьор— е един театър —ти
дири, нснтс -грант заедно; 2. хаз,.
вит игра ни карти.
труфа (тур.) труфитс, явни—.
труфанда (тур.) екорозрссш.
тръст (вигл.) 1. съединение на гола¬
ми индустриалци, фабр—наятн,
предприемачи ст стил и същ род
търговия; картел; 2. ик, висши
форма ва молслстнстичвс сбодн-
вОвно. при ненто предприятията
загубни— овонги самостоятелност и
сс псдчнвнви— нв сд—влс управ¬
ление нато ссботвсанцнтс ни ста¬
ви— акционер— ни тръста; — тръс—-
сертификат документ, подписан от
длъжник, заложит стоки като
обозлочсвнс но бавксн звон.
—ръкоястеи (англ.) плашанс на ра¬
ботници е натура, вс е пари,
-рю-зъм книж. —ру-зъм.
—рюнаи (фр.) кино. инв;иaτeтрaфc-
кн трик.
трюм (фр.) делвата чист яа кораб.
гения. нснтс стуи— зи складира¬
на на стон—. провизии и др.
трюмо (фр.) огледало (е нсетанки)
нстнстс човешки ръст.
трюфел (HeM.) бот, рот подеоннн гъ¬
би. няне— от кси—с еа яд ат.
туба (твг.) 1. металическа тръбички,
напълвана е раза— ношсотна е на-
щоннgвс състояние. от нснтс съ¬
държимото излиза малко по мал¬
ко е нрнтяскаяс: бон за рисувана,
нвств еа зъбя, брилянтни и тр.; 2.
най-ниският духов муз-налея —в-
е—рунса— е форма ав нскотнократ-
во извита нсвична тръба; 3. съд
за съхранявано на маста, горив¬
ни, отровни точяцсгн и др.
—убафов (нт.) муз. утирая няо—рунеят·
е определен тон, създател е ва-
чилотц на 20. ней.
тубаркути (дат.) 1. бот. грудки, лу¬
ковица при нерси вв рас—оано ка¬
то картофи, гладиоли. гаргняа и
под.; 2. биол. малък възел, нитки
бучна е тъкан, характерна особе¬
но за туберкулозата.
туберкулин (твт.) нроτнвоτзб;рκз-
тсенс средстве. косто са впръск¬
ва е кръвта с инжекция; — тубер¬
кулоза мед, инфекциозно заболя¬
ване, ноетс а причинено е— кехо-
нин бацил, псраенеашо бот—то
дробен; и други органи, е нонто
образува пстутнин (туберкулн);
фт—зне, охтика; — туберкулозен 1.
нойто а беден от туберкулоза; 2.
който а предназначав зи лекуван
ва бстян от туберкулоза; — ту-
беркулирам заболявам от туберку¬
лоза.
туберсви (лат.) бот. южно лукович-
тубит
734
но риотовно, нит бяло миризливо
цвете.
тубит (ангт.) муз. начин яа нелоте-
ниво ритмичната група е джазо¬
вия оркестър. при коНто контра¬
басът изпълнява само първото и
—ро—ото врсмс ни четнрнвренев-
вин такт.
тути (инд.) р;лнтнсβвa сайта е Ин¬
дия, конто проповядва уб—нвното
ни хора като жертвоприношение,
тугрик (мциг.) парична од—в—ца н
Монголия.
тужурка (фр.) домашна. всекиднев¬
на троха
туз (рус.) 1. хаз. асо (е карти еи иг¬
ра); 2. прен. богаташ, големец,
първенец.
туист (вигл.) муз. танц със сродно
бързо -сило и стсмснти от ронев-
дрот и бугя-бупя·	.
Гукая— (бразит.) зоол. ссмсйствс пти¬
ци от раздели кълвачи. е къси кри¬
то и красне— дълг— нара ви цлaщ-
ната, конто живеят е Юияа и Цен¬
трална Америки.
'Тукидит (460-395 нр. и. а.) гръдни
историк. ван—свт —сгорннтв вв на-
лоповеокага война (431—404 г.).
г^-ларомия (по собсте. Тутар. област
е САЩ — Кат—фсрв-я) меД. ост¬
ро еаразвс заболянаве от бакте¬
рия, конто иивсе у гризачи. тини
зайци и някои птици. противило
нв човека чрее ухапвана о— тнх ил¬
от насекоми.
тулий (но собсте. гр. Тут, таг.) хим.
химичен аленея— от групата ни тан-
тавятнта със зяин Ти. пор. №69,
ат. т. 168,934.
—удум (тур.) нар. 1. торба ог инво-
т—вена коиа; 2. прен. разг. норам.
търбух.
тулумба (тур.) 1. ост. тулун. уред зи
вадаво ви води и пръснала; 2. вид
тостсв сладниш. валсов обилие
със сладък сироп; — —удумбажин
лоиирвнкир; 1. ножа изцяло ст¬
рана о— добитък за напълване е
вещо; — тулум сирено сирено. сло¬
жело е тулун ев запазвана по-дъл¬
го вроно; 2. прен. коран, шкембе.
тулуп 1. бит памук, навит на нра-
нвйчоти; 2. коиа яа ж—естяо, из¬
пълнени . оъе елини; 3. прен.. без¬
чувствен човек.
туман (пере.) книж. златна монетна
одии—дв е Иран.
тумба 1. куп хора. тътни; 2. хълм.
връх, височина.
тумбанян (тур.) прост. лош тютюн.
тумор (дат.) мед. разраствай; ни тъ-
нани у човоии и е животински ор¬
ганизми, косто ас а съгласувано е
присъщия стрсои. функция и тру¬
гя свойства на оргвинзн—тс,
тумрук (гур.) ост. дървеян оксн—,
нонто ес нос—ивяг ав краката на
за-всрнии.
тумутус (лвт.) 1. куп от нарочно нат¬
рупана воин, привои ссобаво цт
кръстоносците. еа показвано пъ¬
тя на елодввшнто ги отряди кръс¬
тоносци; 2. надгробни могила.
тунг (нит.) бот. вит субтропично
дърво, ст основата нв ксето се из¬
влича много цояво ев индус—рн-
ятв масло.
туитра (фин.) геогр. eбщнривa бла¬
тисти и е ботва растителност рав¬
нини в субтропичния пояс вв Зе¬
мята. между зоната нв аитннанте
пустиня и лаеотуядрата.
тунел (англ.) потеснен хот иди нст-
водся проход.
туиар (англ.) pad. техн. пр-анв-н с
честотни модулация за присмива·
яа стороонрцгрини. излъчвани яа
улгрвиьcя вълни.
тунеядец (рус.) т—нс. което само яда.
бае да работя; търтай. паразит. го¬
товия; — тунеядство дойное— нтн
качество вв тунеядец.
туника (лат.) 1. ист, някогашно р—и-
око облекло. което сс носело пот
тстати, непосредствено, на голо

735
туркопул
тнло: 2. широко ушити горна дре¬
хи; роби; 3. герва троха нв като¬
лически тухоеинн.
гу^;амарсе (по собств. исп.) книж.
яв—иевсеавн; вв волотвдвa орга¬
низация е латннеаиернкавоннте
отрави (по имаго ви вайвин во¬
дач Туламвроо).
туна (фр.) разг. дръзко боеочна. на¬
халство, безсрамия.
тупурд—н (тур.) годни шум. глъчка.
тур (фр.) 1. отиваис донякъде и връ¬
щано, сбинстни. кръг; 2. спорт .
етан ог състезатели— игри. при ко¬
нто всеки състезател или групи
състезатели -грае потрет е всич¬
ки останали ο’ο—οβΒΤοτ—; кръг; 3.
при избори — олио или няколко
последователни гласувая-н; 4.
шахматни фигура, подобии яв ну¬
ли.
—ура (гур.) 1. султански монограм,
горб, воацод еи документи и не-
истя; 2. страна яи ноноти е герб
или образ.
турбина (ятат.) техн. хоризонтално
котело, дв-гагат. нойто използва
механичната енергия яа вств—в.
турбинолити (гр.) спец. внимавал—
звездни корал— във вит яа кораб¬
ни платив.
турбо- (тат.) първи еъсгвнни чает на
сложни думи със значение върте¬
не яа лошо, например турбоком¬
пресор и др.
турбоагрегат техн. агрегат, иойто са
съотоя ст турбина и ватенивана-
та от вся иищнвa — най-чсото
електрически гсисри-ср.
турбогенератор техн. комплекс о—
парна —урбняв я генератор за ирс-
иееситвло на слои—рнчоски алер¬
гия; —урбот—иано.
турбокомпресор техн. 1. цовтробои-
яа въздушни помпа, конто се зад¬
вижва от турбина я ее изпотена еи
бързо cпыcгннaяо ви въздух, газо¬
на иди пари; cпьогягcт; 2. мно-
тсcгeл;ΙCH турбсвентнтатср с
междинно охлаждане ни сгъстява¬
лия газ.
гурболокомогив техн, тсксистне,
ч—йго главен траннисвоя двига¬
тел а парив турбини оъе опсцнвтсв
превоз зи овързвало ва турбнавин
ват е двигателната се.
турбулентен (таг.) нойте а пр—чилси
от вихрушки; вихрен. буев, бърз;
—	турбстсатво —счевнс физ. течо-
вне ни въздуха е атмосферата, нр—
косто тениоянстс на флуиди оти¬
ва при ннтаиз—вве раенеотвивс
между етдолннто области; — тур-
болав—вост физ. турбслоатвц то-
човно на въздуха е атмосферата.
тургор (твт.) 1. бот. при рветовнята
—	изпънато, напрегнато съе—они—с
ва клетките, тъналите я оргав-тс
вследствие насищането ян е во¬
да; 2. мед, състони-с на изолна-
тсст, ви пълнота; 3. биол. състо¬
яние яи нормално вапрсжовно на
тъканите вслотс-вяс със-оннисто
на кръвообращението, —иорвадн-
я—в я обмяната яа вешсо—вити в —ъ-
наинтс нтн в клстнитс; — турго¬
ров (дат.) нойто а набъбнал. на¬
дут. изпълнен.
турад (фр.) ав. въртящи ос подстав¬
ки зи орътн; идя картечница яа
санслог или бойни кода.
туризъм (фр.) 1. нъ—увияс. сб—нве-
еово пешеходно, за развлечение
или зв почивна, и често е позна¬
вателни иди сбразсватоляа цат; 2.
пътуване не с—рвив—в иля н други
о—раин. обикновено организира¬
но е групи; — турист (фр.) пъте¬
шественик, коНто обича да ходи
но екскурзии.
турянт-клуб автеиебнтов клуб еа
любители.
—урнснуд (гр.) рядка таг; вв турчин.
турча; — туркофил (гр.) иринтат
ва турците; — турноф—тстно книж.
начин на ннстово и на дойствно
турмалинов
736
ни туркофил; — туркофоб лица,
носто мрази турц—тс.
турмалинов хим. 1. нойто съдържа
.турмалин; 2. нойто а липрвесн ст
турмалин; — турмалин (гр.) хим.
минерал, употребяван еи оптичес¬
ки апарат—. нойто тссио оо ви-
отактрнзнри при търкало нт— наг¬
рявано; нотзckьnоuояaн камък; —
турмалинови клещи олоц—атсв
урсд еа подучивало я аваднзнра-
яа на нотнрненрана CBcrTHia
турне (фр.) 1. обиколна, нътувинс яе
е—ралита иди в странство; 2. спец,.
обиколна на аргнег или на артис¬
тична група еа изнасяна ав кон¬
церти, представления я нот.
турнепс бот. годнис едро кръмно
ηβοητο.
турникет (фр.) 1. книж, нръетое—т-
ва преграда обикновено ав вход
еа ди минат хората алии нс едни;
2. мед, олсднвтсв инструмент еи
лрищ—левло ни кръвоносни съдо¬
ве при операции и ποτ.. зи да ис
стане кръвоизлив.
турнир (нам.) 1. ист· средновеков¬
ни рицарски игри, състоящи ес ст
борба; състезание; 2. спорт. спор¬
тно оъотозанно, участниците е ко¬
ето -нит но една ораши е всеки ст
състезателите поотделно.
турнюр (фр.) ост, матка възглавнич¬
ка, конто исяя—с носели отвит под
роклите ся. за дв им придават еле-
ГИЯTB00T·
тур—а (и—.) нар, кръгът и плосък дс-
мвшав хлнб, сбинвсесис без квас;
пита. погачи.
турук, торук (тур.) зоол, морска ри¬
ба. подобна ни паламуд. но по-
едра от яого.
турф (англ.) спорт,, място ев конски
надбягвания.
турфанада (перс.) Лиал. просен. тс-
ку-шо нзлнеъл зеленчук или плот,
туршия (перо.) занизан— е саламури
и оцет зеленчуци — пиперки. до¬
мати, иорнсвн, есто, цетина и
под.
Тутаннамон сгиистокя фараон. ца-
рунид окото тво хилядната годи¬
на нр. и. а.
туткал (тур.) лепяле. получавано от
инвогнясн— кости.
тутманик (тур.) 1. хлнб. еинеоея с
масло или нас. сироио. нйца и нс-
чая е тонснн; 2. -сего на питки,
конто ос стигат стии върху труги
зи разточвано на биняци; 3. прен.
простак.
туф (лиг.) геол, 1. скала, изградена
ог продуктите ни вулканически—;
срунци; 2. шуплести варовити ока¬
ти, нонто а образувани при отла¬
гано на калциев · карбонит ог ви-
ровн—н води; 3. иренъчва оката.
конто са образува онете пери¬
одично изригваш— топли —ли го¬
рещи извори (гейзери).
туфа (τβ—.) нар. кичур стъбла и из¬
дънки от сдно коровище; кичур.
туфити (лвт.) геол, еноосня утаени
οκβλη.
тухла (дат.) правоъгълен блок изпе¬
чени глина. който служи ев огро-
ои; — тухлар лицо, ксето приви
тухли; — тухларница работилни¬
ца или фабрика еа тухли; — тух-
твротне поминък вв —ухлар.
—уч (тур.) Диал. 1. сплав от олово и
над. олово и ниви (оня бронз); 2.
лято жетлео; 3. прен, нешо много
—ажио. здраво.
тучен (руе.) торен.
туширам (фр.) 1. поставян сояни на
рисунки; 2. спорт, допиран пла¬
шите ни борец до зеннта н знак
ва пободи; — туш (фр.) муз,. 1. кла¬
няш ни пиано, орган и тр.; 2. вън
Франция — гриф ав струнен инс¬
трумент; 3. кратно нузнивлио при¬
ветствие. изпълнявано от духови
инструменти е фалфаров харак¬
тер; 4. спорт, при борба — допи¬
рало ни противника е итешито то
737
тягост
есинги; туша; 5. вид гъсто черно
китайско мастито. което засъхва
бързо и служи еи чертано и рису¬
вани, в е Китай, Япония и труг—
страни — и еи писана; — туш;
(фр.) 1. ловкост и сръчност яи пи¬
анист да допира илав—ш—тс нр—
свнроао; 2. спорт. допирана пла¬
шите ви борсц де есняти като мо¬
меят ни победа; туш; — тушонни
1.	хуЛ. налагана ва солни по ри¬
сунки; 2. ннегрунсвт еа чcρτввc·
туя (гр.) бот, нечио задало дърво от
семейството ви кипарисите.
тъждество (рус.) книж. еднаквост на
предната (или нвловнатс) оъе са¬
мин сабе си, в така също и едвии-
ное— на едно нсщо е друго; 2. мат..
равенство вв дни аналитични из¬
раза, валидвс при всички допус¬
тими стойности ви съдържащи—;
се е изразите аргументи.
търг 1. продажби яа нещо, доставки
яд— напрани е наддаване; 2. търг.
вид стонове тържище. яв което но
ο’ο—οβΒΤΟΤΟΒ ничии се въздигат по¬
ръчки зв извършвана ви опреде¬
лена работа яти се сключват круп¬
ни сделки зв покупко-продажба
но предварително определени ог
цргияяев—орн—о ни търга условия.
тъч (ангт.). 1. спорт. излизано (ми¬
наване) ви топната праз странич¬
ната линия ви игрището; 2. фин.
най-изгодната продажна (покуп¬
ни цола зи даден— цсввн книжа
вън носни сдии момент.
побият (ангт.) техн, чугунен— ото-
нияаян нтн жолсеобстснвн пло¬
чи зи укрепвано яа тунели, шах-
гн. мини и други подземни изра¬
ботки, прекарал— е неустойчиви
и водоносин екали; 2. ебтнцонаа
е подобни плочи тунел.
тлеел (фр.) текст. тънка. тока, мре¬
жеста мвтарин.
тюлбент (перс.) Диал. тънка забрад¬
ка. кърпа.
тюлен (рус.) зоол. морски бсзайвнк
е плавателна ципа на нраНв—д—т;
и тлъсто вретеновидно —ято.
—юмбенян (тур.) тютюн еи яаргнлс;
теш тютюн.
тюрбав (перс.) чалми; нид иевока
забрадки. омотана окоте главата
нито чалма.
тюрба (ар.) книж. грсблина на бе-
лсинт мюсюлманин.
поркоаз (ятат.) минер. непрозрачен
благороден камък. е итачвс
онвьозотсвнкав цвят.
тюрлия (гур.) вид. ред. сорт,
тюрлюповеч (тур.) кул, начене яде¬
но от разтичан зеленчуци е нссо
или бае ηοοο.
тюрма (рус.) Лиал, затвор.
тютюн (тур.) бот. 1. едногодишно
тревното растение с годами зало¬
ви диета, нонто съдържат внис-
тин; 2. лиетати ив -сев раетсана.
изсушени и нрнгогноян еа пуше¬
не; — тютюндиин 1. ост, човек,
коНто отглаита иди търгува е тю¬
тюн; 2. разг. страстен пушач яи
тютюн; — тю—юядиутун разг. 1. еи-
янтно яа тютюнотърговец; 2. пу¬
шене вв тютюн; — тюфси ост, пу¬
шач.
тюфекчня (тур.) оръжейник, който
поправя оръжия.
—юфтей (тур.) разг. дюшск, напъл¬
нен със етани; отановяи.
тяга (руе.) 1. въздушен или газов по¬
ток е тръбопровод иди канил яв
нсвгялацян; налягана; 2. τeттнτeт-
яа сила, конто ее предава ог тран¬
спортно оредетно или нищнвв. ле-
конот—в, влекач и тр.; 3. прен, вла¬
чено. гегтсяе.
—нгоет (рус.) ост, —аиае—.

уадн
738
У
уади (ир.) геогр. сухи дстнан на вре¬
мени- потоци, характерни еи пус¬
тинните дстнан яа п-в Арабин я
Совсряв Африка.
Уат, Джеймс (1736-1819) физ. aнт-
тийенн физик я неебрегатсд; съз¬
дава (1774-1784) уанвереатоа топ¬
линен твнгигст (парна нaщнΙи)·
убикнязън (лит.) рел. учение. енерсд
косто бог ес намира ιβηοηκ’το η
сдио я също врсмс.
увеит (тат.) меД, възпаление нв ця¬
лата съдова обвивна на окото.
увертюра (фр.) въведени; е опари.
което са свири нрадя да еа започ¬
не ненътяовното на оиниги опери.
увраж (фр.) съч—исвис. работа; ряд¬
ко и цояяо нетвяне.
увула (дат.) анат, мъжец; — увула-
рон език, еи звук — коНто сс про¬
изнася е участие ва мъжеца; —
унулц—онян (таг.) мед, оператив¬
но отстранявано яа уголемен мъ¬
жец (увула) иди вв час— от него.
уестърн (авгл.) кино. каубойски
филм.
узура (ти—.) мед. ограничало разру¬
шавано ни коства иди хрущялни
тънал вследствие продължително
механично въздаНо-вие; — узур¬
пирам (дат.) мед, разяждан.
узурпатор (лат.) книж. лице, иоото
ваеансалс заграбва власт. трон
-ти си присвоява чуждя прани;
псхитн—сд; — узурпирам ивоита
присвояван. домогвам са но не¬
законен начин до нещо; — узур¬
пация еиграбваво, прновсяваяо на
ваше (оообсвс обществената
власт) чрез изгонвано на винов¬
ния владетел.
узус (твт.) 1. юр, обичай; 2. език,, об¬
щоприета употреба яи ае—нсва
атиняни.
узуфрукт (таг.) юр. спорот римско¬
то прано — нсинеаеас владеене
ни чужд яиц— я полевала на до¬
ходит; му, бае прано да ее нравят
съществени промени е яего.
уикалд (ангт.) краят яа остмица—в
(съботи и иодолн). содннчви по¬
чивна.
Уиндзър геогр. град яа р. Тсиза,
графство Бъришир. Великобрита¬
ния; — Унятзцреки замък ист. лят¬
ната розидсинин яи английските
крадо (ц— Внтходн I Зивоовигод);
архитектурен ансамбъл. нане—анк
ни английската готика.
уиндсърфинг (англ.) морски ветро¬
ходен спорт. при коНто спортис¬
тът сс тении нс вътиято, непра¬
вая върху плоско пособие (сърф).
еяабтояо е мачта и платно.
Уинчестър, Отивър Фишар (1810—
1880) американски индустриалец.
който притежавал таланта ти при¬
ема и равнини иеобро—еянн—а яв
други; привлича на работа В. Т.
Хаври. изобретател яв автоматич¬
но стрелково оръжие. станало не-
късно известно е ямсто на фир¬
мата; — уянчаетар воен, вид нига-
е—вва, пс-късне автоиатнчва
пушна. използвани още но врана
вв Гражданската войни е СЛ1Ц.
уйгуя (тур.) Диал,. удобен, сгодся.
уйдисвам, уй^сам и уйдиша (тур.)
нар. разг, 1. подхождам. нрнлнгин.
оннтвин; 2. съгласявам се е няко¬
го.
уйтурдиенан. уйдурднеин и уНдуртн-
ша (тур.) нар, разг. яигласнвин, нв-,
гвидин, натьнннван яещо.
уйдурма (тур.) ваше скроено. ненно-
лаво.
указ (руе.) евпевед, подписана от ца¬
ря.
утаи (тур.) ост, пратеник. вае—нтет.
улама (тур.) строит, нросочавти ли¬
ния между Два покривни равни¬
ни, къдато ео образува водосбо¬
ров улаН. при който се прав— хит¬
739
ултрицев—рофугв
ро—зотацнн ог ламарини.
улан (ποτο.) невяни а копна; въоръ¬
жал а колие кавалерийски
войник.
улан (ар.) книж. нюсюлмавени бо¬
гослов и еинововодец н Турция.
улики следа, батаг (ва прсотъплсвн-
с), доказателство.
удкуе (тат.) меЛ. Heea.
утмин (тат.) хим. червата нт— с—ео-
кафнеи съставна чает нв хумуса н
ночнати, е която могат та са раз¬
тичат остатъците от растенията.
ултиматум (тат.) 1. полит. е между¬
народното приво — нцстодвс ус¬
ловно. ксето стаи държава пред¬
лага на друга. слот иоето ео пре¬
късват оτяощ;вняτв, ако ас ое из¬
пълня; 2. прен. разг. искала към
инкоге, съпроводено еъе заплаха
И последно предупреждение;
ултниатнзън (дат.) ист, aвτнбслщc-
нишно тачание н руската седиит-
данократячооки партия по. врсме
яи Столнпнвоката реакция праз
1906—1912 г., което искало ти ео
ликвидира тотвляaτи дсйвоот яа
партията; — ултнма—нет привър¬
женик ви ултимативни.
уд—ря- (твт.) първа съогиени част на
стоиян туни със зявчсвно свръх.
извън някакви предат—, прекаде¬
но. крайно. например уттранотс-
рон и др.
ултри (дат.) отвъд; краси, прекоме¬
рен; — ултрамарин 1. снин боя. ко¬
нто първоначално бити доносена
о— Азин но мор; (оттам а и името
Н), небсоиценин бон, нонто ео ири-
готен от сян—я камък; 2. ни; ни
разтичан минерални боя е раз¬
тичан цветове: сив, затон. виоле¬
тов, черная и тр.; 3. слоиас хи¬
мично съотняонно от натриев ату-
иоситниат със сяра; — ултрано-
вврхаа—а крайни последователи яв
монархистите; — ултрамоитвиизън
(ит.) краси странеи да се разпрос¬
трани властта на паната е долин
овят; — ул—риновтввяогн привър¬
женици на утгримонганизни; —
ултраренляотн крайни привърже¬
ници на кралската власт.
ултрвннолс—сн (лаг.) физ. еа тъчи —
коНто доин стнъи, зад внолотснв-
ги граница на филтъра.
ултразвук (дат.) физ, звукови вълни
е честота над границата ви чува¬
ното (20 000 хц н сек), подучени е
оноцналвн генератори, —епетева-
ян като физични, химични и фи¬
зикохимични неслетваанн, н съв¬
ременната техника ев откривано
на скрити дефекти е моталия от¬
ливки, е навигацията. е медици¬
ната ев лочснно, е диагностика и
тр.
утτрвяeьн (лит.) книж, крайност вън
възгледи. маниери и тр.
ултрвдибсратен книж. крайно либе¬
ралов.
ултрамякроб (λβ—.) микробиол, най-
малките ясн-днин е оптнчоекнн
микроскоп живя същества, нонто
преминават праз бинторнилв—гс
филтри и негит да еа развиват н
изкуствена хрвянтолни сроди.
ултринарадонеална фази псих:. хип¬
нотична фаза на нервната систе¬
ма, конто протсгиетнви проход яв
гтиеннн мозък от будно оъотоняяо
е сън и обратно.
ултраранит (лат.) кино. снимачна ка¬
мера. е конто ловтига еа движи е
нвого гслнни скорост и тини въз¬
можност да еа нравят Macro свин¬
ки еа кратко врана.
утгратарм (тат.) меД. впарит зв ло-
чояне е улτрaκьcн вълни.
удтрацовгрофуга (tb—.) хим. специ¬
ална центрофуга е много голяма
скорост ав въртене (1800 — 30 000
оборота е минути), конто еа из¬
ползва еа определяне разморите на
частиците, образуващи колоидни
рае—норн; cврьхц;aτрофупв·
улус
740
удуе (нояг.) 1. лагер ав чоргврн; та¬
бор; 2. ест—шс, соло. аул; 3. род,
ротона община я територията към
ион.
улцорация (τβτ.) мед. образувана на
язва; — улцорозен меД. язвен.
умбра (тит.) кафнв миисратси пнт-
нааг, продукт ог изво—ря ае яи ие-
лозан руди, съдържащ манганови
оксиди, използван еи нр—гствнис
яа бои.
умлаут (нам.) език. е германските
езици — проход ви задна лабиали¬
зована глаени е предни под вли¬
яние ви предна гласни и j е след¬
ващи сричка.
умшалтер (леи.) ел, трнлотюосв
превключвател.
умгвемт (тат.) фарм. оное яа лекарс¬
тве · е ввзол—в или друго петобяо
вошоегно еи но-пригоднс притс-
жовно; мехлем. наенто.
Ундина (твт.) книж, според средно¬
вековните поверял — нодся дух е
образ яа жена; русалка. самоди¬
ви. морена хубавици.
унията (лат.) 1. последователите ни
унията ; 2. православни, нсите
признават лапата като глави яа
църквата; — уния (дат.) 1. юр, обе¬
динявано е ебш съюз яи два или
ноночо държави; 2. ист. сбодиас-
яно яв източноправославната цър¬
кви е католическата под върховен¬
ството яа напати и допускано бо¬
гослужението ди се извършва ав
родея сени; 3. юр, е международ¬
ното праве — международен съ¬
юз или сргиянзицнн е областта ав
-кслсн-на-а, здравеопазването.
образованието и други. създаден
въз основа на Устава яи ООН; —
уяивтегво ист. църковно пститн-
чсоно двнжояно е България е ре¬
зултат на заситената католическа
пропаганда слот Кримската вой¬
на еи създавано на автономна бъл¬
гарски църква пет върховенство¬
то ав паната.
универсализъм (лат.) 1. книж. мно¬
гообразное— на енавин, ноеобхват-
аост е някаква тоНвоет; 2. филос.
—дсал—отнчооко направленно н
буржоазната етика. ностс прспе-
вндви общочовешки морал в ран¬
ните ви капиталистическото об¬
щество; — универсални (tb—.) 1,
филос, нвимоисеанне ав обшита
нсинт-н, · класовото от нвлоаннтв.
ширено употребявано е среднове¬
ковната философия; 2. език. ези¬
кови явления, срещащи оо във
всички езици; — универсум (дат.)
оент, Вселени. всемир.
уникат (дат.) документ. писва само
е едни акзоннлнр оригинал; —
уникум 1. яещо. иоото само всд-
иъж а съществувало. всдиъи ес а
винарите; отно-однвотвово по
снон вид; готнив рядкост; 2. прен.
оеобояс срнгнаидоа (и ев човек).
умнлатералеи (лат.) книж. мед. ед¬
ностранен. коНтс са отвисн то ед¬
ната отрани.
умнлокулαрен (лат.) анат, бот, кой¬
то съдържа само една кухина. ол¬
ио гноето
унион иди юнион (дат.) 1. съедине¬
ни;. единство. съюз; 2. Северно¬
американските щати; — уяноня-
зъм стремеж към оъюзннвяа, сбо-
днвнвиво; — униониста привърже¬
ници вв съединението. обсдние-
анего.
уницара (твт.) 1. меЛ. за иона — ро¬
дита само сдис тото; 2. зоол, еа
иевоко животно — коатс раита
само но одно малко.
уняполярен, униполарон (лвт.) физ.
мед. cgнонeлюeоΙ·
уяиесноуатсн (лит.) книж. отионодон.
унисон (лит.) муз. стасвронавао зву¬
чав; вв два или новача тсва е ед¬
наква ниосчияв. конто авнълао сс
слива— при произвежданото ян;
съзвучие.

741
Урання
унитарен (тат.) сбст—нон, ед—вса,
съставяш одно дядо; — унитари-
зъм (ιοη.) 1. полит, във федера¬
тивна държава — стрсиои към
централизация ва управлението,
вв атииомист—е; 2. рел, протестан¬
тска секта, която отрича трнсднв-
сгиого яв боги наго отец. сии и
тух; — унитарист полит·, привър¬
женик ни протестантската секта,
конте отхвърля трончиоотта вв
Бога.
унификация (дат.) 1. техн. устано¬
вявано ви сходството и обшита
признаци яа предна——, величини
или нроцсе— и -нхисто уеднаквя¬
вано чрсз ц—етрвннввас на неоп¬
равданите различия; 2. обединя¬
вано, съединявано, устивненваво;
—	унифицирам съединяван е од¬
но; уеднаквяван.
унифиларeи (фр.) ел. съотввев ог ст¬
ла жица; ствоиячся (еа провод¬
ник, набол).
уяяфцрняeьн (дат.) книж. 1. учанно
еа еднакво устроНс—но ва вещо. ев
уеднаквявано; 2. сдавнец устройс¬
тво; — унифермнотя хора. конто
ес странят ти дадат еднаква фер¬
ма ев всички държани и църкви.
умицелулярои (лиг.) биол, образуван
само ог една клетка; едноклетъ¬
чен.
унтерофицор (ιοη.) подофицер,
унциален (дат.) обниаовояо е съче¬
тание уяднатяо писмо — латинс¬
ко писмо, иоето ес характеризира
със заоблени правилия линии, яи
косто еи били п—саян лвтнаскн и
Гръцки книги ог 4. до 9. век, из¬
местено пцстонояяо от иурсннво-
тс писмо.
унцин (дат.) 1. е—ври аптекарски мяр¬
на зв гагдо = 29,86 грима; съшита
ннрив. употребявани ев мареве яи
бубено сане; 2. н Англия и САЩ
—	единица зи маса я обои нв теч¬
ност—; 3. английската мнрка еа тс-
и—иа ви благородни мотали; —
търговска унция = 28,35 г, монет¬
на и антакирска = 31,1035 г. за
точвостн = 29,57 си3.
Уолстрийт (авгл.) 1. улица в Ню
Йорк, Манхатън, нъдс—о а глав¬
ният финансов център вв САЩ;
2.	прен. американски финансов на-
ηη-βλ.
унавяшади (caaоkр·) книж, 1. общо
ввннавонввно на различни но ха¬
рактер и обон философски съчи¬
нения е троели Индия, нсновтв-
рн към ведите; 2. буднетка мис¬
тични секта.
-ура (дат.) наставив вв съществител¬
ни е— тат—вени пронехот, конто
нзразнва действие, резултат, срод¬
ство, например давтурв, скулпту¬
ра, е—рунтурв.
ураган (фр.) 1. онтов вятър (вит 30
н е оекувда). който пречупва и
изкоренява дървата, разрушава
постройки; 2. тропичен циклон.
уран, ураний (тат.) хим. раднеакгн-
ная химичен етонеат от групата
яа витнинт—тс. зван U, нор. №92.
вг. т. 238.03. нойте a —зточинк яи
атомна сиаргин; — уран^вн спла¬
ви мет. сплави ав основата яи ура¬
на; иенотзваи— като ядрено гори¬
во; — уранат (фр.) хим. сол яв ура¬
новата киселина.
уранизъм (дат.) меД. мъжки хомосек¬
суализъм; нетериогнн; — уранист
меЛ. мъжки хомосексуалист. пе¬
дераст.
Урання (гр.-тиг.) 1. една от денетте
музи: музата ва астрономията,
изобразявана като девойка, конто
държи глобус; 2. ен—тег вв Афро¬
дита, като олицетворение яа ч—о-
—етити. версятао свързан е леген¬
дата за риитивс—о ва богинята ог
морската лнва; — уранография
списание ва небесните тота; —
уранометрия науки еа измерване ви
вебосяетс пространстве; — ура-
урат
742
наука зв виблюдаввво ни
небето; — ураноскоп урсд зв наб¬
людавано ни яобого; —- Уран е нн-
τслотннτи: бег ва вебсто, вай-
Тронвсто е гръцката митология
върховно божество, син на Ган и
воин съпруг, бащи ви птии—анто,
морето. нимфите, титавите, цик¬
лонит; и хокитояохойрятс, Пево-
чс—о от тоцитв му бити е отврати¬
телен вид, затони ги мразел и дър¬
жал евтнороан е утробата ви Гоя,
конто, страдаща ст това брома. по¬
дучили Кронос да кастрира бащи
еи със сърп. От килиите кръв ес
родили гягви—ите, сриниитс. ним¬
фите и Афродита. Урви отстъпил
властта на Кронос, в нс-къснс
Кронос бит снидоя от 3;^. — уран
1.	ритновк—нноа химичен стоная—;
2.	(У.) сетната планета яи Слън¬
човата ο-ο-οηβ.
урат (гр.) биохим. сол яи пикочната
й-сслива; — уратурия меД, биохим,
отделяне ни увеличало количест¬
во урати е урнявги·
урбанизъм (твт.) 1. арх, градоустройс¬
тво, урбаииотина; 2. литер, изк..
преобладаване яа мотиви и томи
ог градения ияно—; 3. език, дума
или израз. характерни ев гратони¬
те жятолн; 4. стремеж на богитн—е
сетна— ти ее преселват н градове¬
те; — урбанизация (лит.) икон. про¬
цес, обуолоноя ог рветстсинсто яа
труда и научно-тсхничсската ре¬
волюция, който еа изразява в ма¬
сова и продължителна миграция
яи населението от солото към гра¬
да, е резултат ни иоото явристнат
cьщоc—нзнишнτо градсвс и ос пос¬
трояват воня; — урбанист 1. опе-
иналнот но градоустройство; 2.
писател или художник, който ри¬
сува градския инвот; — урбанис¬
тика арх, наука зи планирано на
насадените моста, конто обхваща
комплекс от въпроси, свързан—
със създаваното яа вони или е ре¬
конструкцията ви съществуващи¬
те градове и сала; градоустройст¬
во; — урбаннтет книж. 1. градски
начни нв инвот; 2. прен. изтънче¬
ност н обноски, държано.
-ургия (гр.) втора еъстаннв част нв
отожни дум— със еяачовяо рабо¬
ти. труд. например драматургия,
металургин.
уреиди (Ta—.) биохим.. група органич¬
ни оъсд—яов—н, производни ни
уриватв. е ненто а—оня—а ни во¬
дорода св еаноноян е ниостяиси
радикал.
уремия меД. болео—нц състояние при
яодоeτвτьчяи дейност яи бъбреци¬
те, прст—зв—нвашо отравнис е
азотни отпадъци ог ебнняаги яв
веществата; — урея (дат.) биохим:.
най-важният крася продукт яа об¬
мяната яв бслтъчияите, коНто еа
о—толн е урината нормално тс 20¬
35 г ни тсвонощис, в са увелича¬
ва нр— нарушения яи функциите
ни бъбреците, при сърдечна вс-
дестатъчиост и тр.
уреогрαфия (гр.) описание яа вошас-
—вити. която оо ивмирвт е урина¬
та.
уретер (гр.) анат. наяат от бъбрека
до пикочния мсхур; — уретерит
(гр.) меЛ. нъенатея—с ви уратсрв;
— уретра (гр.) анат . канал от пи¬
кочния мсхур навън; — уретрит
(гр.) мед. възпаление ни урогри—в,
нрнчяяеяо о— гонококи или дру¬
ги микроорганизми; — уретрора-
гия (гр.) мед· кръвотечение ц— п—-
кочиня канил (ура—рити); — урет-
рорея (гр.) меД, точение от пикоч¬
ния наяат при възпалителен пре¬
нос е наго.
уретроскоп (дат.) мед. спт—чсон—
урод еи неетедваяе на пикочния
наяат; — уретроскопня (гр.) меЛ,
—зследване на пикочния наяат с
уретроскоп.

743
усташ
уратротон (гр.) меЛ. инструмент ев
привело яа урстрегеи—н; — урет¬
ротомия (tb—.) меД. разрязване на
пикочния наяат е отучай вв стес¬
нявало.
урина (дв—.) пикоч; — уринитор съд
е дълга шийки еи уриниране е тег¬
нало нолеисвно; — урниозов (дат.)
книж. подобен вв урина, пикочен.
-урин (λβ—.) втори съставна чист ни
етоини думи — мот—дянски тер¬
мини еа озаичавваа отнасящ еа те
урина, например гт—нцзурин.
урва (твт.) 1. глинен съд, е коНто
тронянто ии—сти поставят— пра¬
ха яа умрелите стад изгарянстс
им; 2. кутин, в конто избиратели¬
те пуснат бюлетините еи при гла¬
сувана.
уро- (гр.) първа съставна част ни
одоиян думи — медицински тер¬
мини еъе звачовно урина.
уробактерня биохим. бактерия, конто
разлага урината я ео о—тсля аие-
мяк.
уробилин (лат.) биохим, вашаство от
групата ни пигментите и отнад’-
чан продукт от храносмилането,
който ес образува в червата от
жлъчния пигмент билирубин пот
елинине яа бингорян; — уробили¬
ноген (дат.) биохим. бсзднстсв
предходен стадий ив уробилина.
който сс образува е червата чрез
редукция вв билирубина; — уро-
бнлимурня (лат.) меД. болестно оъе-
—онана. при косто кол-час-вето яи
уробилин е урината а новнщово,
наблюдавано при си—тсн—чов хе¬
патит, цироза, при вяно— внан—н.
сепсис и др.
урогенен (гр.) меД, 1. ксй—ц изхожда
ог урнаити —ли от пикочните пъ-
—ншв; 2. образуващ урина; — урц-
тcΙKτaлcн (гр.) меЛ, коНто ес от¬
нася до пииочопроеодятс и дете¬
родните органи; — уроднвин (гр.)
меЛ. белия нр— уриниране.
урология (гр.) днт от истидивата, н
който ео изучават и лекуват забс-
тневя—нти ни ннкочоотлолнтслви-
та сногона.
уроосисие (дат.) мед. септична пи¬
кочна инфекция еототстен; ва
бактериално разлагано яа урина¬
та в иннечн—н мсхур иди е бъб¬
речното дeтaячe; — уроц-стят мед,
възпитание на инксчиня нахур.
уроуз(ня) (тур.) нар. лош, проклет,
тслсв чсвон; — урсузлук нар.
проклетия.
уреуляиня (фр.) нв-отичсок— женс¬
ки калугерски ордсв, калугерки¬
те от който ео занннавит е гдатв-
яо яа бодни и въвиитавияе ни не-
ничата.
уртикя (лат.) меД, възрозова обрив¬
ай сднвнци нр— уртикария, конто
а е различна големина и е гладна
опънати невърхаоот. съпроводена
еъе сърбеж; — уртнкарнαлем (Ta—.)
мед. овързин е уртикария. е кон-
ряени —роена; — уртикария (дат.)
мед, еабслнввяо, косто еа изразя¬
ва е обриван сднинц— (уртини) но
кожата и представлява своеобраз¬
на реакция ни организма опряно
различни дразнители и израз яа
свръхчувствителност към различ¬
ни нещастни. храни, текаротни, съ¬
що при някси чернодробни бо¬
лести, от ухапвана ог ввоаконн,
нчоля и др.; копривна τрeckB·
уста (парс.) обнкновояе пред лич¬
но ние — наНотср яа някой зави¬
ят; — устибашян (тур.) глава на ес¬
наф; първонайотор; — усталък
(гур.) ост. найсторство, изкуство.
умение.
уеташ (орхр.) полит, член ва хър¬
ватски фашистна терористична ор¬
ганизация между Първата и Вто¬
рата световна война. контс от 1939
до 1945 г. а били е услуга на н—в-
лнавоинтс и немските завосва—о-
TU.

усул
744
усул (тур. ) огот теснина, тсоев на¬
чин, лекичко.
утарниан (твт.) меД, 1. наточен. ут¬
робен; 2. едноутробен, от една
майна, ио от разтичан бащи; —
утерус (λβ—.) анат, митка.
утнлнзнрαм (дат.) оползотворяван; —
утилитарен книж, половая. прак¬
тичен; — утилитарна етика или
уталнтаризъм учение яа авгтнйс-
кня философ Бонтан, опорот кой¬
то добро а само олова. което при¬
нася истев; — уτнлвτaрнeын книж.
1.	естетическо учение. което псс-
тввн е основата . ва нравственост¬
та принципа яи личната и общес¬
твената нолей; 2. отранои ст всич¬
ко ти ео извлича само лоиоеродс-
тнеяв материални полза и облаги;
— утилитарист привърженик вв
утит—твриенв.
утилнзацня (дат.) ненолевиво е про¬
изводството; опотеотворнввяс; —
утилизатор (дат.) техн. устройст¬
во зв оползо—ворннива.
утопист (гр.) книж. 1. ксНто са за¬
нимава е неприложим— идеи; 2.
привърженик на утопичния соци¬
ализъм; — утопизъм книж. 1.
ондоинсот. огренеи иън утопил;
2.	аороилвоет; — утопичен коНто
а основав нв утонял; неосъщест¬
вим, фантастичен, химеров; —
утопичен социализъм фил. полит.
учавна за идеалното общество,
идеалната социална снотонв; —
утопия 1. НОщО ΗΟΗβΗ’ΛΒΗΗΟ, во-
осъшастнянц. вечна ноч—в; 2. мис¬
лено скроено идеално полоисяне.
но неприложимо в живота; 3. уче¬
ние еи неосъществим съвършен
обществен · отрой. осаенаи върху
общност яи ннущостнето, задъл¬
жителен ев всички труд я равно
разнротоловно ни продукти—;; 4.
блснунина щастлнни страна; 5. ли¬
тературно произведение, несте
сп—ова неосъществим идеалов
отрой (по ине—ц вв романа „Уто¬
лин” ав Тоние Мцр).
утрярам (дат.) преувеличаван.
учкур (тур.) Диал, връв или ремък еи
отнгаво ав гишн; гашник; — уч-
курлук Диал, мното яи гишн, нъ-
тего се провира учкурът.
ф
фа (нт.) 1. нинннововинно на чет¬
въртия тоя о— муз-нативти гама н
до-нвиор; 2. истая знак яи тояв
„фа”.
фабβамскн (но еобо—н. Фабиус, вягт.)
е съчетание фабианско общество
(иотит.) — реформистка органи¬
зация н Англин, основана проз
1884 г. ст нротетвняталя ни бур¬
жоазната ня—алягеацян — привър¬
женици яи мяринтс я постоноя-
ян оцциата— преобразования; —
фабианец член я привърженик ив
фибнвaeτноτо·
фаблио (дат.) литер. малък стихот¬
ворен разказ. обикновено е хумо¬
ристичен и сатиричен характер,
ивН-честе е ооносрнчнн стихове
със съседни рими. който а възник¬
нат вън Франция през 12. и дос¬
тигнат разцвет през 13. ней.
фабула (лит.) литер. книж. 1. съв¬
купност от събн—нн е художестве¬
но проневотояно. конто сс изди¬
гат н хронологични последовател¬
ност и лотнчeckо-nрнчнвви обус¬
ловеност; 2. басил. неннолнца; 3.
отучив. конто а нослуинли еи ос¬
нова на реиан нтн драматично
произведение; сюиот.
фаворол (фр.) порота кокошки нрс-
тинно ев месо. създадени през вто¬
рата потовняа нв 19. вой в Запад¬
на Франция.
фаворнзацня (фр.) (е държавното уп¬
равление) облагодетелстван; ва
745
факир
близня —ти любимци бсз оглед на
ценз я доотойвотна; везиковве
покровителство; — фаворитка яв¬
на тюбсвнндв яв нинз, крал; —
фаворит облагодетелствана лич¬
ност. любимец; — фаворитизъм
(лиг.) книж. 1. пристрастие, при¬
вързаност към янкого; 2. втинв—о
ви фаворити и фаворити— е об¬
ществения живот.
фавус (тат.) мед. коино заболянавс
но хориги и инвотянто, причине¬
но от гъбички, при ксето ео обра¬
зува— струпан и еа разрушават ко¬
роните ви носните.
Фавън (тат.) мит. бог яа полетата и
ни порнг; у старите ринтнин и
гърците.
-фиг (гр.) втори оъотввна час— ви
сдоиян туни със евачон—о. коНто
ндс, излита. например антропо¬
фаг, стенофаг я др.
фагодазьм (гр.) мед, прокалено уве¬
личаване яа леев, конто разнила
мускулите.
-фагия (дат.) втора съставна чает яв
сложни думи еъе значение. коНто
се отяисн до ндсяе, излитане, нап¬
ример антропофагия, андрофагия,
стенофагия я тр.
фагот (ит.) дървен духов басон му¬
зикален инструмент.
фагоцнтн (гр.) биол, клетки в мно-
гцктотьчвнто оргавненн (напри¬
мер някои форми нв tobhchhth-
го), способни ди поглъщат я уни¬
щожават увротоя материал и бо-
лосто—норан бвк—ср—н.
фагоцитоза (гр.) биол. иит—вяо хва¬
щана и поглъщано ни нтстна—а ав
ноинни и инвн тети (бантирни.
вируси я др.).
фаза (фр.-гр.) 1. премнав (ва дуни¬
та. тунни физа); 2. стонов ав раз-
нн—на; отво о— стъпилата при раз¬
витието; 3. ел, одна о— груннга на¬
мотки нтн вернгн в геиора—цр я
токът, коНто ео образува е такава
групи; 4. физ. хим. съвкупността
от нончин сдиорсдвн чаот—нн н
восдвсродви енотами, конто инат
отвинъе състав, тсрнодивачнин
свойства я агрегатно състояние; 5.
геол. най-малката геологична еди¬
ница зв вреиа, конте ео характе¬
ризира е определени скат— и вки-
ненолцетя ст инвотвя и расгонян.
фазоиндикатор ел. уредба, с нонто ес
установява дали тонът, произво¬
ден ог дадав генаратор, съвпада
но фаза е токи е елоктропренотв,
ог иоето завие— тали ножо да са
включи е същия електропровод,
фазомер ел, уред еа измерване фак¬
тора яи мощността е електричес¬
ки уредби ев нроноялнв ток е про¬
менлива честота -ти ев измерва¬
но разликата във фазите яа елект¬
рически сигнали е устройствата с
висока честоти.
фазотрон (гр.) физ. урсд, който ос
изпотена еа ускорявано яи токи
частици като протони, доугроня
и др.
фаиз (тур.) ост. лихва; — фаизчия
ост. лихвар.	{
файда (тур.) 1. полза, облага, печал¬
ба; 2. тихни; — файдалия Диал, по¬
ловая, доходен.
файл (аигт.) комп. наименувала съв¬
купност от логически записи. ке-
иго съдържат пълна ’ информация
за логически свързало множество
обекти. разглеждана като стяо ця¬
ло. съхранявала временно нтн
ноетонвво вън външна нвно—.
финал (лат.-вон.) 1. снетитвин; вър¬
зоп ст кълчища. напоели еъе оме¬
ти; 2. астр. мнотс ви слънчовата
повърхност. конто овети много яр¬
ко.
факир (араб.-нвт.) 1. иохвисдавсин
новах-просни (тeрв—щ); 2. н Ин¬
дия - ογ^^.ληηκ, пустинник-чу¬
дотворец; 3. прен. разг, миого спи¬
тся и необикновено оръчов и тс-
факитСис)
746
вън човск; — фанирс—нс 1. заня¬
тно яи факир; 2. проява на фа¬
кир.
факит(нс) (гр.) меД. възпалени; ви
лещата ни окото.
факознс (гр.) мед, болог е сното във
вид ав лсщово зърно.
факсе (гр.) меД. кожни погни във вит
яи тащони еърив; луΙнчκн·
факс-нита (Ta—.) печ, 1. -очни сини¬
на яи ръкопис (яи клише) и отпе¬
чатък от яого; 2. лечат е подине.
фактизъм (лиг.) е—рснои да са обръ¬
ща внимание само яи фактите. бое
тнхяого целенасочено нареждано;
— фактически ценовия ни става¬
ли събития. дойетннтелов. негня-
ΟΚΗ.
фαктнгиβ (фр.) език. форма или лек-
о—часио значение на глагол, ке-
нтс яеразнви аоноороде—воно под¬
буждано към доНствне.
фактор (дат.) 1. ръководител; 2. де¬
ец. причинител; 3. дина е голямо
елина-; е неноетоя кръг (полити¬
чески. ивучан, културен).
факторинг (вигл.) фин, финансово-
кредитна стотна, при исн—о сдии
финансов институт или онсциал-
яо дружество еи фяяано—раяо ку¬
пува отяокрвтао или текущо въз¬
никващи вземания но договорно
свързани е иаге фирма (клиент).
фактория (β^λ.) книж. 1. търговски
кантори, отнераяи от нсининия н
друга търивва и управлявана ст
ясНяс товарено лице; 2. снабди-
—олоа пункт е отдалечените кра¬
ища ви Русин, откъдетс ловците
купуват необходимите ни наша.
фактотум (та—.) книж. 1. лице, ке-
етс ео еааннвва е всичне; 2. прен,
човек. ксНто обича да ее бърна във
B0HЧkO·
фактура (TaT.) 1. ομο—ηβ еа предаде¬
на или изпратена стона; 2. счет·.
огснове-ризчогон документ. исй-
то со издава от доставчика за про-
титоин сгокове-ниторяиляя цен¬
ности, а също и еи изпълвани ра¬
ботя и услуги; 3. арх. начин яа
обработки ва нъяшяосг яа сгра¬
ди; 4. муз. начин яи издоисв—с яа
звуковата тънал е музикалните
произведения.
факултет (дат.) отдел от универси¬
тети, в нойто ео преподава някой
клен от науката; — факултативен
(дат.) кой—о а иретос-вваи еа из¬
бор; аозвдълинталея.
фалага (тур.) ост. приспособлен—;
за биене е пръчка но егънатити яа
краката. прялагияо е българскя-с
училища преди Освобождението..
фаланга (гр.) 1. ист, организацион¬
ни. висша технически единици н
гръцката армян проз робовладел¬
ския строй ; 2. воен. затворен строй
от веНвнця в четириъгълна фор¬
ма; 3. книж, род, родина; 4. зоол.
волни ог костите яи пръстите при
висшите боеаНянця; 5. зоол. от¬
ровно насекомо, подобно яа ти¬
ран—ута; 6. аДм. общини от 1600¬
1800 души е утопични ене—онв яа
Фуряе; 7. попит. фашистка орга¬
низация е Испания.
фалантист (гр.) привърженик ва фа¬
шистката организация „Фаланги”
е Испания, испански фашист.
фатавстор (гр.) икон, централей тон
я работнляяца яи община-фалан¬
га (при утопячееиа—а еяотана ни
фроискян еоцналног Фуряе).
фалерист (рус.) кстсндионср и печ-
навач на значки; — фитарне—-ни
нотенднсв—рви; и изучавано яа
значки.
фитвноят или фалит (твт.-фр.) ао-
ивптащанс ви дълг поради несъс¬
тоятелност; — фалирам обявяван
се е несъстоятелност; ■ — фалит
фин. слнране нв плащаянята от
с—рана ва една търговец към кро-
тнтернте му. произхождащи от
търговската му доНиост.
747
фантасмагория
филнсвор (лит.) книж. I. довод, сло¬
н-идиот но товсис ви сонети; 2.
дядо, ксето отглежда, ол—тоннеа
оснотн еи tob.
фатновот (лвт.) мор. старинен мало¬
калибрен топ еа кораб.
фитео (гр.) 1. анат. мъжки полов ор¬
гии; 2. язобрвжевно ви мъжки по¬
лов оргав, цбоиоо—ннваи у стари¬
те гърци нв—о символ на произво¬
дителната сита ви нр—родига.
филца— (лвт.) муз. 1. висок. фалшив
мъжки глас нр— псояе, иоНто на¬
подобява женски —ли тетей— глас;
2.	носна е такъв глас.
фалцмαшниа (ион.) техн. машина еа
обработка яа неин. при контс ста¬
ви изранинван; яа добелнаатв ни
по цнлита нтош.
фалшификация (лит.-аан.) 1. подп¬
равяно ви документ. подпис. па¬
ря и други е цол измама; 2. подп¬
равен документ, нодл—е и пет.; 3.
съзнателно изопачаване на ясшо;
—	фалшив (дат.) 1. подправен, яе
истински, лъжлив; 2. яснсирея; —
фалш 1. измама, тъжи; 2. аеисн-
рено, лицемерно държано; лице¬
мерно; 3. муз, источив ингонац—н.
грeщяо изсвирен иди излят тоя;
—	фалшификат книж. 1. фалшив.
подправел документ; 2. разш, под¬
правено. -м-тиране нреневоте-
мнс; неистинско, фалшиво нсщо;
—	фалшификатор лице, косто из¬
вършва фалшификация.
фанятнаря (твт.) 1. църк, слуги на
внeщиτо духовни лица ог р—ис-
католичееквти църква; 2. ист, слу¬
жители вв яниеизядинтв.
фамилия (дат.) 1. семейство; 2. фа¬
милно -но; — фамядяврон осио-
ея, непринуден. твърдо интимен;
—	фанилнврност близост, сбисо-
нн като ви близък човск.
фαмилистеρ (фр.) книж. 1. е систе¬
мата' ни Фурна — наименован—;,
датояо яа едно обшси-т-с; 2. об¬
щежитие ев работниц—. приспо¬
собено зи еснайлн.
фамозон (тат.) лоевит, прочут (час¬
то ползващ се е лошо —но), еи ис-
гото оо говори.
фамулус (лит.) ист, слуга, оръиояо-
соц ог сродните веков;.
фанара (рун.) Диал. пара, облак.
фанариоти (гр.) I. гръдни стар—
аристократи, конто си ставали при
султана и пвщнτо секретари и пре¬
водачи и —мити голямо втинино
е Турция; 2. прен, коварен човск.
фанатизъм (тат.) крайност в схваща¬
ния, вяра; — фини—ни човек. ней-
-о о прокалено привързан към вя¬
но; учение, обичай. ролягня. по¬
литика и пр.
фаятинго (исн.) испански явротоя
твид е 1/8 —акт, съпроводен е .нае-
—висти и китари.
фив(д)еа (нит.) 1. къща на белая ки¬
таец; 2. вид китайски копринен
плат. подобен яа тафта.
фантазе (фр.) разг, за обтекло —
който а нерабо—аа е фантазия, но-
особсно и екстравагантно, коНто
рязко еа отличава но вит, форми
и тр.	.
фин—изял (фр.) 1. снесобяео— яа чо¬
века мислено дв създава, ди ои
протстаен образи; 2. иодеНсте—тол-
яоог. мачта; 3. музикално произ¬
ведени; е импровизационен ха¬
рактер; — фантазьор 1. мечта—ад;
2. надменен човек.
фантазия (гр.) мед. ернтелва илю¬
зия и халюцинация.
фантасмагория (гр.) 1. изкуство да
ео ноквзвит е тъмна етан οβοττ—η-
ян призрачни изображения пос¬
редством магически фавор; 2.
псих. процес нв пътно, откъснато
ог иивота фантазирано. чисто въ¬
ображаеми образи, без нинвото и
да а реално покрити; е обоктне-
и—н свят; — фантаскоп магически
фенер; — фантом (фр.) 1. приз-
фантаст
748
ран, приентенне; 2. спец. мотал
ви човек, ни жинц—ио иди ав чист
ст тнлото н 'Оотоегнояв годоннаи
(в музей, nвволτнkзн, еа нодн-
цняско обучение я нр.).
фавтаст (гр.) чонск, нойто еа увли¬
ча по яоноронтиц фантастични ва¬
ша; начтатал, фантазьор.
фаиταетαкα (гр.) 1. книж, фантасти¬
чен елемент, фиягисгнчво начало
е ващо; 2. стесн. литер. необик¬
новено я невероятно, нотсйегвн-
толяо я свръхестествено е обра¬
зите и случките яв лн—оригурно
нрензнотсянс.
фантастичен (гр.) 1. нойто а илот яа
фаятаеннти; въображаем, нзние-
тсв, странен; 2. ноН—о ими чудно¬
ват. приказен външен нит; 3. е
който стани чутоси; принизав, въл¬
шебен.
фия—а (нт.) 1. ост, жарг. стражар.
полицай; 2. карта ев игра е изоб¬
ражение на момче; BaTaC—).
фантош (фр.) разг. ясотобр. мари¬
онетки.
фанфарен (ар.) дуе. коНто ео о—явен
то фанфари; — фанфарен оркес¬
тър — оркестър, ο’ο—βηοη СИМО от
модни духови и ударни ние—ру-
ноя—н. — фанфара (вр.) муз. ду¬
хов мотан музикален инструмент
без вонгяля. е натурален звуко¬
рот, еи давано яв търиос—вонн сиг¬
нали.
фанфаронство (фр.) книж. иронвв,
поведение на фанфарон; оинох-
ввло—но, нятъринчивос—; — фанфа¬
рон ивту— самохвалко. дърдорко.
фар (гр.) 1. нули със ситси светли-
неи източник яи върха, издигна¬
та нв видими отдалече млети но
крайбрежия. сиаля и други ев ори¬
ентирано ни кораби и зв отбеляз¬
вало яв опаси— моста; 2. ситна
лампа вв предната чист ни мотор¬
но превозно cротeτнц·
фарад (по ооботв. име ' ив Фарадой,
1791—1867, вигл. физик) физ. ати¬
няни от мождуниродни—в енс—ана
изморителни етяянцн зи етектри-
чесин капацитет.
фараон (гр.) ист. титли ва държавен
глава е треванн Египет.
фараш (ир.) 1. Лиал, широки телата
ев енот; 2. жарг. ■ост. стугиин.
фарватер (хол.) мор. еодсн път нс
рони нтн морско крайбрежно с
дълбочини, тоста—ъчии за безопас¬
но плаване ви кораби е определе¬
но гизава.
фаронхайт (исн. но еобетн. има яв
наменян физик ■ Фирояхийт. 1686—
1736 г.) физ, вид горнонcτьр, чя-
н—о скали еипочни от 32°С. в вода¬
та зввяра при 212OС·
фарингал (гр.) език. съгласна, исл—ц
сс обрвеунв чрае стесаннаяо про¬
ходи ев нegящиянн въздух е об¬
ластта яи глътнати.
фарингит (дат.) меД. възпаление яи
фаринкса.
фарингоскопня (гр.) мед. неолодвияо
ви гърлото оъе онсциитво огдетв-
ло.
фаринкс (гр.) анат. гърло. п,лы—kв·
фарннотом (дат.) зем. вид урот за оп¬
ределяно нв яншоетоннн и белтъч¬
ния еъе—ив яи зърни.
фарисей (лвт.) 1. член яв енрсНснв
рслягицвиц-лоттичаена групиров¬
ка по времето на Христос. конто
се отличавала е фанатизъм и при¬
видно етрого —зпълиовие нв ро-
лнтнцзвнτо предписания; 2. прен.
лицемер, престорен набожв—н; —
фарясейство фар—осйщ—нв, лъж¬
лива набожност; — фарис^тина
фарисейство, лицемерно.
фармаколог (гр.) аптекар, чсеен.
нсН—о зяв; и унас да приготвя ле¬
карства; — фармакопея оборини ог
нравила при съставни; ав лекарс¬
тва; — фармакология наука за
снойотвагв вв лекарствата и тях¬
ното въздействие върху оргванз-
749
фашина
ма; — фармация съвкупност от на¬
учи— я практически незван—я и
умения еа нрнтоτeнво на лонвро-
—вв; ипгekaрe—во·
фармакосвам (гр.) Лиал. отравян.
фармакотока (гр.) ост. 1. домашни
виточки; 2. пертвтнева аптечка,
аптечка ев път.
фармасон (фр.) безбожник, всдно-
gуноц·
фарс (фр.) литер. 1. звладвесврс-
лаНсив народна нонетин. вотоща
началото он от нврсдвотс твор¬
чество. от яиредяаги драма. осми¬
ваща декари шарлатани, господа¬
ри скъперници и носив— тина
глупци; 2. твес — нонетнси жанр,
негритен върху звлтс—еви водорв-
з^оянн; 3. прен. груби щaпв·
фаре— (ар.) разг. отлнчво, безупреч¬
но.
фарсьор (фр.) книж. смешник, ко¬
мик, щогaдинн·
фартинг (англ.) β^τ-Ηοηβ нояетв,
равна на 1/4 от пенса.
фарфара (ар.) разг. воеорноеса, вя¬
търничав. лекомислен човек; дър¬
дорко.
фарфор (гр.) ост. порцелан.
фарш (дат.) книж. 1. кълцано месо,
кайма, нряго—веяи ев пълнено яа
чушки и тр.; 2. яешо нрнгогиеяо
зи ядове е пълнеж. плънка ст на¬
кълцано месо идя зеленчуци; —
фаршвровам (фр.) книж. тъпча,
пълня е фарш.
фас (твт.) 1. ляна. дядова с—рани; 2.
воен. протии част ви укрепление;
3.	воен. праеот—нсон участък на
крепостни стона иди яи полско ук¬
репление е определено направле¬
нно яа огъня; 4. разг. угарка ог
изпушени цигари.
фасади (фр.) 1. предната лнцева чист
яв сграда. лнцото на единно; 2.
прен. нрнkрнг—;·
фасет, фасетка (фр.) спец, 1. стона
ви кристал нтн яа шлифован скъ¬
поценен камък; 2. нзрневв ва от¬
кос -ти стъпило ръб ва нднщe.
клала и под.; 3. роговици яв вся¬
ко отлетяо ено, ц— конто се със¬
тои сложното оне ав членестоно¬
гите.
фасон (фр.) 1. ферма ви шапка,
кройка яи дрехи; 2. ничии яа жи¬
вот; 3. Η’υοι вят.
фисте (лиг.) книж. календар. лето¬
пис, хреннни.
фасции (тв—.) ист, е дрснв—н Рим —
сноп от здраво свързани пръчки е
брадва но сротиги, носени от тен-
горнто прсд ваН-в—сшито стуин-
голя — символ ва достойнство.
фаеднаирии (ли—.) книж. очарован,
лтевяван, омайван.
фасцяя (лвт.) анат. широка съеди¬
нителни тънка обвивна на мускул
и ав други органи.
фатум (твт.) предопределение, съд¬
ба. тайнствено могъщество ни съд¬
бата; — фатален съдбоносен, ги¬
белен; — фатализъм вярване е
нрсдопретолеянето вв съдбата; —
фаталист привърженик на фата¬
лизма.
фауна (лвт.) съвкупността на всич¬
ки животни в дадена ο—ρβιβ.
Фауст (лом.) гдивисте действащо
тине е одвоннааявта трагедия от
Гьоте.
фидоцин (твг.) литер. комичен раз¬
каз, разпространен през Възраж¬
даното и е кран вв 17. век е Русин
ивтс ти—срагурон вид.
фиднт (гр.) палеонт, внимавала ра-
конняи вън форма ни лоши.
фиша (та—.) Лиал. 1. -вина исжа; 2.
слон ог пръчки; фвшнви·
фашизъм (таг.) нолнтнчоснв партия
е Италия. нонто вионтв звезонв
властта след Първата световна
нейна; — фашист привърженик на
фашизма.
фишива (дат.) сноп ог пръчки. кло¬
ни и лот. еа прокарвало яи нъ-
фаянс
750
—очни, попълвано на ни— я др. при
восявн доНсгннн.
фаянс (гр.) 1. керамичен материал.
подобен яв порцелан, но по-ивл-
ио плътен; 2. съдово от такъв ма¬
териал.
Фоб (гр.) мит. име ни Аполон. бог
яи слънцето, светл—иа—а, изкуст¬
вата, поезията и мотин—ната.
Феба (гр.) мит, епитет яа Диана, бо¬
гиня нв лева и Луни-в.
фебрилен (лат.) меД. който са отви¬
ел дс троени; τрeekвн·
фебрис (дат.) мед, трескаво състо-
■ яияе;"Трееии?*
февруари (дат.) вторият месец от ка¬
лендарната година (и е римския
календар бил псетодиинт ноеоц.
тъй като потнниτa започвала от 1
март).
федор (ион.) строит, изпъквал гро-
бея ни реброто ви дъска, ноН—с
втиеа е итаб. вдълбая е реброто
ав съеотяи дъска, за да ео подучи
плътност.
федерален (твт.) 1. коНто а създв-
теи, офорноа но ситата яа дого¬
вор; съюзен; 2. коНто представля¬
ва федерация; 3. коНто оо отнася
то фоторидин; 4. общодържавен (е
САЩ, Германия); — федерализъм
полит. 1. съед-иоино ни няколко
яозинноннн държани е една дър¬
жави; 2. полнгячоеко гочеине, но-
ото се стреми към ^^тваоннниво яв
федорилеа етроН; 3. утол-часно
ивархичио учояно, привържели-
ц—то яа иоето ирионит. чс общес¬
твото моис да оо органненри вър¬
ху прянд—инте ни съюз от оттал¬
ин производствено-потрсб-тотни
комуни; — федералист привърже¬
ник ви федеративна; — федера¬
ция съюз от вянстне държави,
труиоетни и тр.
феерия (фр.) представление е -сатър
е приказов сюжет. е разкошни до¬
нори и костюми и е годни вън¬
шен сфокт.
фейлетон (фр) кратно литературно
нроневодавна със злободневен и
сатиричен характер.
фанате— (лит.) книж. 1. коНто са със¬
тои от изпражнения; 2. нсНтс са
огнисн до неприиясянн; — фека¬
лия книж. нзнрвжяоянн.
фолах, фелахи (вр.) книж, уестиило
яа едно място зонодолоко насо-
левна е Египет и е други арабски
стрини.
фолдугер (ван.) няни. нратоянк с
ваияя нинжи от вяcщяго воояян
'едветН.	··.···
фсдднаршал (яем.) явй-няеокня— ге¬
нералски чин.
фелдшер (βοη.) лице. завършите
специално сродно или нолзннcщо
медицинско училища; помошини-
лекар (първоначално само яи ее-
ояоя лекар).
фстдн^^тв (нам.) минер, групи ми¬
нерали, адумуиссилинвти на нат¬
рил, килия, нилцин и ис-рндно ав
барин, е приноси от литий, руби¬
дий, цеенй и с—рсициН, твърда
разпространени и е различно при¬
ложение е производството и стро¬
ителството.
феминизъм (лвт.) гражданско дниио-
я—о еа извоювано я зашита при¬
вита ни иоиитс, никто и еи тяхно¬
то равноправно; — феминистка Ис¬
аи, конто ее бори зи равин нрава
е нъив; — фемивизация 1. биол,
развити; нв вгорнчан женски по¬
дови призивни у нъив; 2. придо¬
бивано яв женени черти е мъжки
нит-вид поради присаждано ни
ионски нотови органи, кастрация
и пр.; 3. увеличавано брон на же¬
ните н внися лрсфсонн, област яи
дейност и др.
фенгофобия (гр.) меД, стрих от бляс¬
кави нродногн.
феникс (лвг.) 1. е мигстогинта ни
дранянто народи — вълшебна нтн-
751
фес
яи, конто ноиола да еа caнeнзтв-
ря прал— смъртта си я да ес раи¬
та отново от ообстнеяита е— пе¬
нел; 2. прен. е—нвел яа възнрасо-
ане.
феиотип (гр.) псих. ислеянищ—тс ео
при конкретните уелоеня на сре¬
дата говотнан затоиб— ни едни ор¬
ганизъм.
феод (лат.) ист. 1. есня (новниотв
друг предмет, длъжност иди до¬
ход), конто средновековните ед¬
ря земевладелци давали яа сво¬
ите васали срещу нооаао и мате¬
риално задължение — вай-харак-
—оряа—а форма ни ообетвонес— яв
феодалната класа; 2. земята и до¬
ходът. който получават от исн фе¬
одалът.
феодализъм (лат.) начин ни държав¬
но управление през Средновеко¬
вието, при коНто сюзерен’— при¬
тежават еоня и крепостни оотн-
ян, нонто н обработвали; — фе¬
одал притежател на еоня я яа кре¬
постни ceTHaH.
фередже (ар.) 1. горна тона трохи у
мюсюлманките, нонто покрива и
главата; 2. було яа мюсюлманки.
ферибот (англ.) техн. еноцнадоя пла¬
вателен съд за провоз на железо¬
пътни композиции нтн яа тругя
сухопътни нронозня сродства меж¬
ду два нуяк—и яа различни брего¬
во яв рана. залив. протон яд— езе¬
ро.
форма (англ.) 1. голнна самостоятел¬
на производствена ед—в—дв е и—-
βογιοη’Τογβοτο; 2. готнис частно
сстснсстславскс предприятие;
чифтни; 3. техн, е строителство¬
то — нИд носоща колетрукнин, ко¬
ято оо състои ц— нноиоство съеди¬
нени е нрвишв—а си дървен—. же¬
лезни иди иолоеобетован пръто¬
ве; — фарнар притежател или ви-
онвтел яи форми; чифтнич—н; —
фермерство книж. префсс—н нв
фсрмср.
ферман (перс.) цврсин указ. писме¬
на зиловед яи султани.
формата (нт.) муз. 1. злак, е коНто
се увеличава продължителността
на тон иди пауза зи неопределено
врана; 2. удължаване ни тон или
паузи при изпълнели; на музикал¬
но нроневотсяне.
фернсв—ицнн (твт.) 1. биохимичен
продсс предизвикан от овени—
(ферменти); 2. нроао, иялено. про-
иннявияо, η-βοηβηο.
форми (ог собс—и. англ. Е. Ферми)
физ, ненъяенегоняв изморителната
однянцв еа дължила е ядрената
физика, равна ни 10’^ н.
формиор (фр.) книж. фарнср; чиф-
ликчия.
фермий (по оебо—н. ангт. Е. Форми)
хим. язнуо—ново получен рвдиовн-
тнноя елеиевт със еявн Fm, пор.
№ 100, ог групата иκτнннтн·
форвет (фр.) вид горчиво спиртно
ии—нс.
форс- (лвт.) първа съставяа чие— яв
едциин туни н яаяноаоеааннтв яи
еъотняояннта яа исднеотс със зна¬
чение железен. например ферова-
надий, фероволфрам и итр.
фаров (тат.) техн. хим. енее от же¬
лезен оксид и гнио, получавани
чрез утаявано яа нвситеи разтвор
от иелееея сулфат е варно мляно.
употребявали е снос е 20% азбест
еи явпринв яи тсндонзолвцнояян
материали; фсрегние.
фаревяорив (фр.) ост. ленти или ве¬
рнина от благороден мстит, ко¬
нто весели иеанте ва главата еи
като украса.
фаронит (лит.) техн, листен матери¬
ал. получав от азбест и каучук, ар¬
мирал е метална мрежа, употре¬
бяван еа уплътнявана яв фтвндн
и hot.
фес (тур.) червена шапка е ферма
яа нресочон конус е ннснюл, во-
фестивал
752
сови е Турция и други мюсюлман¬
ски страни.
фсс—ннид (лит.) 1. преглед яв пости¬
женията е музикалното изкуство.
е театъра иди е киноизкуствсте;
2. масово тържество.
фесфесе (тур.) разг, 1. отрахл—в. тре¬
перещ еи собе си човек; 2. разгле¬
зен човск.
фотвв (вр.) 1. лиснова рошени; яи
мюфтия зи снорае тото; 2. ист.
потвърждавано от великия везир
яв смъртни присъда.
фетишизъм (порт.) 1. книж. култ към
неодушевени предмети (фетишя),
яв която еа приписват свръхестес¬
твени свойства; 2. прен. онтвс
прентсиоии; прал нещо; 3. псих.
неестествено полово влечение. на¬
сочело почти изключително към
предмет. яарочоя фоτнщ. иди към
чист от тялото вместо към тидеи
нвр—яьер; — фат-ш 1. книж. обо¬
жания иретна—, коНто енород вяр¬
ванията ями чудодейна с—ли; 2.
прен, сбоит яи ситяо преклонение;
идол, кумир; — фетишист човек.
коНтс прекадено много почита яе-
шо.
фехтовка (нам.) спорт. вид борби
неиту двама туши еъе еибн, ра¬
пира. шпаги иди пушни е еласти¬
чен щик, но опредслои— правила,
фециал (лат.) ист. дрснвср—исн—
жрец. който принасят определе¬
ли—; исргн— при започвало яи
война —ти при сключвано ав мир.
фон (фр.) 1. мит. вълшебно жовско
същество от романски и ноттски
произход. което —у благоприятно,
—у злощастно се явнссва е човощ-
иа—в съдба; 2. прен. омайна хуба¬
вица.
фникър (фр.) закрит файтон по нис-
то яи хотод н Пирни. където праз
1640 г. еа първи път започнати ди
опират превозни йод— зи ваени-
ΙΟ.
ф—вл и ф-вта (гр.) анат. 1. у древ¬
ни—; гърци и римляни — анекв
плоски чаша еа писне или еа из¬
вършвай; яи нелинн—н при жерт¬
воприношения; 2. чаша бае пос¬
тавка.
фиаско (лвт.) несполука (особено
при дебют яи сцена), неуспех.
фнбриларен (дат.) мед. 1. нейто се
ο’ο—οη от влакънца. от фибри; 2.
койго се отвиел до бързи свива¬
лия иди гренговнн яи мускулни
влакна; — фибра (дат.) 1. анат,
влакае ог мускулни или норвна
тъкан; 2. прен, нсщо много тънно,
фибриоган (дат.) физиол, вид белтъч¬
но вошее—во е плазмата яв кръв¬
та, иоото при ' нейното съсирвана
е; превръща ив фиброза.
фибробласт— (дат.) анат, клотки, ко¬
нто взимат участие при образува¬
но BB Ο’ΟΤΗΗ—ΤΟΛΒΟΤ’ΚΒΗΗΗΤΟ
влакна.
фиброза (лит.) меД, нителогячяооб-
разуеаи; н датой оргия ни влак¬
нести съетнянголян тъкани.
фиброзен (лит.) мед. който ео състоя
ог влакнести съединителна тъкан;
влакнест.
фиброен— (тат.) мед, мускулен рев¬
матизъм.
фиброма (лат.)1 мед. доброкачествен
тумор. съсгавев от ернла съсдн-
антелви тъкан, богати ни кръво¬
носни съдово.
фибромиома (Лат.) меД. доброкачес¬
твен тумор от мускулна и съеди¬
нителна тъкан, богат на съедини¬
телни тъквя Η—ΟΗ.
фнбросаркома (лиг.) мед. богати яв
съсдинитслии тъквя саркома.
фабули (лиг.) у троените народи —
иотатаи предмет еа закопчавал;
или еа украса яа облеклото; игли
за закопчаване.
фибуларон (дат.) мед. нейто се отна¬
ся до малкия пищят.
фиrаитропня (гр.) книж. отбягвано от

753
физиократ—
херитв,
Фигаро (фр.) 1. комичен гсрой о—
иоистн—гс ва Бомарше. („Севил¬
ският бръовир” и „Сеитбата ни
Фигаро”); 2. нис ва годни парни¬
ки всотн—и.
фигляр (ποτο.) книж. 1. шут, 0.^-
лин, акробат; 2. човек баз дос¬
тойнство. коНто сбича ди зтeдвн-
чя; миелин; 3. зоол. вит грабливи
н—нца.
фигура (дат.) 1. външен вид ва ка-
кънто я та с предмет; 2. форнити
ни човешкото тяло; 3. изобразен—
разни тина я предмети н живо¬
писта, Скулптурата, резбарството;
4.	плоскост, ограничава е лив—я;
5.	чист от танц; 6. иартивност в
изтоиснисто; 7. прен. човек като
нссигед ва някакви особени нв-
честна; обриз; 8. прен. сбрие на го¬
рой е днτeрaгзрвгB; 9. литер. про¬
несся. образен иди нарт—вся из¬
раз, нойто засилва изразителнос¬
тта нв рочта; — фигуравт (фр.) 1.
театр. артист, изпълняваш всз-
яачятелнн роти, о—в—нст; 2. прен,
разг, човек, нойте звана място нтн
пост, бсз та игра; ооебояи роля;
боздеон, безличен човск.
фигурация (лит.) 1. език. образува¬
не, оживявано на речта; 2. муз.
раздвижвано, оцветяване яи твдаи
глас.	-
фнтeяeын (λβ—.) филос:. итавт истин¬
но философско учение, косто —з-
днтв е култ ннрити. пренебрегвай¬
ки зявл—сто; — фнтсист привър¬
женик ни фидеизма.
фядуцир (твт.) юр. лидс, натоварено
да управлява едно наследство —ди
звнояив ваш със задължение дв ги
предат; стад —звеогов срси яи
дайе—внтеляня ηβοτ^^η.
ф—еиатрин (гр.) меЛ. физноторилин,
прнротолочоано; — физиатьр mot.
декар, оподнитног по физна—рин.
физика (гр.) ивуна за еесйстни—а нв
гетита и заколите, конто еа стро¬
ил— да измолят тяхното състонян;
или дениовне баз ти ос немели
естеството им; — фненк (гр.) 1
учен, специалист по физика; 2.
ризг. човек, исйто еа занимави с
физики; — физичен конто се ог¬
лася до физика.
физвиехиман (гр.) нвукв, конто изу¬
чава общите звкевоиорностннв
химичните явления, свойствата и
стрссжа яв есшоствитв, техни—о
превръщалия и съпровождащи—-е
ги енергетични промени.
фяене- (гр.) първа съставна част нв
слежв— думи със зввчсяно коНто
се отнася до природата нито нап¬
ример физиография, физиономия и
Др.
фненегнеенн (гр.) книж. лозвававо
ни природата; — фнзнспюннна и
фненогаоннн (гр.) псих:. изкуство
да се опозна; характерът нв чове¬
ка но чертнте яв лицето му; — фи¬
зиогномически псих.. който еа от¬
нася то фнзнотяоння; — ф—енсг-
воннни (гр.) псих,. 1. учение за
връзката между психическото със¬
тояли; ва човека и природата; 2.
определял; на душевни качества
слсрот външността ва човека
(двнисвнето ив т—цсто, ръцете и
нр.
фнβнотовян (гр.) прироДозн. наука,
конто сс занимава е проучване яв
произходи ни природата.
фненоирити (гр.) учани от милвтоте
столетна. конто св смятат— поч¬
нати и нейното целесъобразно из¬
ползвано нато глинен източник яа
богатство; — фязнсйрвτнзын уче¬
ни; на фнзнойрвтн—о; — физиок¬
ратически който се цгиася до фн-
знойриτ—зьн; — ф—зисирв—ичесни
система икон, енстони от полити¬
чески науки, според нсято главни
основа вв могъществото яи дър¬
жавата трябва да бъда процъфтя-
физиологичен
754
валето ни земеделието.
физиологичен и физиологически (гр.)
1.	който со отвисл до фнзнeлотн-
нтв като ивуна; 2. нойто се отнвся
те вонзнова—те процесн е инвн-
-а организми; есгеетвоа. приро¬
ден, органически.
фне—отогин (гр.) 1. науки ев иизво-
анге прсцоон е оргиянзннто ни
човони. инво—ннго и рас—енняти;
2.	и—еаеаятс явления и закони¬
те. конто ги управляват.
физиономика (гр.) 1. учение за разк¬
ривано евеНсгвигв яи личността
чрсз .—ътиуеинс—о ни израза на не¬
подвижното човешко лицо, а н
широк смисъл — аз цялото чо¬
вешко тяло; 2. изкуство но чер¬
тята ни лицето да са увива човеш¬
кият характер; — фне—оиснин 1.
лица, черти яа дицето; 2. нвд—-
видуалоя външен вит. израз яа чо¬
век; 3. прен. индивидуален облик,
отличителни черти яа лошо; вид.
изглед; — физиономист (фр.) 1. чо¬
век, коНто тасис заломил хора—и
но физ—снонин; 2. днцс, носте
лесно нозявви характери яа хора¬
та но тохиин външен вит; — фн-
еиоломстни (гр.) спец. уред от вя-
нолне нотвижни жици, е лемеш-
ти ни нойто се сясивт отпечатъци
от гипсови фигури и мъртви ли¬
ца.
физиотерапевт (твт.) мед· декар. спе-
дивлис— но ф—еистсралня; физн-
иτьр·
фненотарвннн (дат.) меЛ. дял от нс-
тнцяаитв. коНто изучава и нзнел-
знв зв течение преобразувани ес¬
тествени фактори като електри¬
чески текеве. изкуствени източ¬
ници яи своглняа и топлива, ут-
развуи и др.
фиксаж, фиксатив (фр.) 1. фот. вс-
дон разтвор яа химични вещест¬
ва. чрез иоото промитата фсген-
тина стави устойчива яа светли¬
на; 2. фот.· натриев хинсоулфа—;
— фиксатор (фр.) 1. техн. прис¬
пособление за нагласяваие и при¬
държало ва вянаквв нашивна
част. сочнео и други е точно ел- *
родоляе положение; 2. хим. всшес-
—вс, иоото служи ев фиксирано; —
фиксация (фр.) 1. закрепвано н еп-
редслеяо нележсане; 2. отбеляз¬
вано. установявало; епрстолняс; 3.
биол. обработки вв гъная, итстив
иди орган е различни есщсе—ea ка¬
то фориалня, спирт и други, еи
запазване яи —яхвати структура и
нродогврвтнвияс яи промени.
фиктивен (лат.) ястеНегея—стса. въ¬
ображаем; — фиктивен капитал
фин. налитат, коНто съществува
само е цени- книжа (акции. об¬
лигации) и носи доход (дивидент,
прения) ни свел притожа—ет.
ф—нцин (да—.) книж. нсщо, косто ио
съществува е дейсгнягеляост; из¬
мислица, тъжи.
ф-д- яд— -фнл (гр.) първа идя край¬
ни съставни част наслоили думи
със влачели; нойто сбичв яяkотe
яти а предай яи нсщо. например
филантроп, русофил и пр.
фила (гр.) ист. е древни Гърцин: 1.
плама, род, отделеянс; 2. войско¬
во лотатсине.
Филаделфия (гр.) книж. любен към
ближния.
фининтрин (гр.) прекомерни страст
към мъжо.
филαнкншня (норс.) разг. някой ся
човек, оди-ноН ся.
фитингроняeьн (гр.) възпитателната
сногени яи noTa^a Базедов, спо¬
ред ноН—с е осисвата нв еъзиита-
янотц трябва да звлегаиг чистите
естествен— заложби ни датската
души. обич нън човека; — филан¬
тропически благотворителен; —
филантропия любов нън човечес¬
твото; човеколюбив, благотвори¬
телност; — филантроп лицс, но-
755
филогенеза
ото обича хората, човечеството и
нрави благодеяния; — филангро-
ломанин (гр.) книж. мечтателна
любсв към човечеството.
филарх (гр.) е тревна Гърция — лте-
иенея вожд; водач ни фита.
фнлатура (дат.) зем, 1. отделяно. от-
нотвниво на ислрянсв—тс вишни
от пашкулите; 2 . фабрика зв от-
иотаниво яа пашкулите и за по¬
лучавана ва сурова коприва от тнх.
филдукос (фр.) текст. гладна про-
сунана и лъскана памучна преж¬
да.
ф—тдиан (псре.) чашки зв лисна нв
нафс.
фвттяш (тур.) диал. столова кост.
филе (фр.) 1. вид мрежеста платки;
2. предмет с такава плетка, като
нрсив еи носа и под.; 3. спец, част
от платното ни широк път. но ной¬
то еа движат провози— сродства са¬
мо е сдав ноооки; 4. кул. вий-нрох-
ното насо край гръбначния стълб,
рибица.
фятетин (гр.) книж. лидс, косто оби¬
ча гърдите и гръцката култури.
филер1 (лен.) спец, 1. сърцевина,
плънка; 2. авг. полутвърди гумени
връв е ръби ни външна автомобил¬
на гума; 3. материал от ситис
снлсан камъни. нсН—о еа приба¬
вя към асфалта за плътни лист-д¬
ни.
филер2 (унг.) разменни невета ни
Унгария, равна яа 1/100 от фо¬
ринта.
фнлет (фр.) печ. невят във форма яв
нотудъги нож зв нравене ва ти¬
лни при подвързиите.
фялнτяβьн (гр.) книж, привързаност
към евон нврот.
филиал (Ta—.) ик. отделение, клон ог
търговска къша. предприятие.
филиация (фр.) книж, 1. развитие н
присметвсли връзки. е пряка за¬
висимост; 2. роданястео. сродст¬
во; 3. приемственост.
филигран (нт.) спец. 1. златарско нз-
' делне от изплатен— тънки златни
нт— сребърни инчин потобво ни
тантала. 2. хартия е нодон злак; 3.
самата хартия е такъв знак; — фи¬
лигранен (фр.) спец, 1. конто а из¬
работел, изплатен от тънки метал¬
ни внщκн; 2. нейто а изпълвал е
фигури.
фид—з (тур.) бот, 1. млад. буен из¬
растък вв дърво. лоза и др.; 2. нуе-
твчата яи лоза и други уннвян рас¬
тения.
фнтшшнн (гр.) 1. ист, зяиновнгн ра¬
чи от Доиссгов против Фитил
Македонски; 2. разш, гневна. ху-
т—тстни, —есблич—тства рач сра¬
щу ВЯНОГО.
филнстер (сер.-ион.) книж. 1. вяне-
гишаи народ е Палестина; 2. е Гер¬
мания орат е—удалтита — нсек—.
конто вяна част—в та а студент; 3 .
човек е требван— възглед— и ин¬
тереси, — филистерство книж.
пронвв ни фнт—стор; солафш—вв.
нроствщнва.
-филия (гр.) втори съсгввви чисг на
сложни дум— със значение при¬
ятелство, обич. любов, преданост
към ннκотe, например акизофилия.
фитин (тур.) тънък резон хляб,
филм (внгл.) 1. тънък цстудо—тсв
лист, ваназвв е чувствителни към
снстл—явти нашостви. конто замес¬
тват етъиловн—о плочи във фотог¬
рафията; 2. произведели; ав ки¬
ноизкуството, нредназнвчево ти
оо прожектира яв скрил; 3. конно
от такова проязвсдсв—с; нивотон-
—в за нрожоктнраао; 4. нннолрод· ·
ο-βητοη—;.
фито- (гр.) първа съставни чист яв
сложни думи със значение конто
обича. лалр—нор филология и др.
филeтcвeзa, фнтогаяеенс (гр; 1. би¬
ол. истерического развитие' ви ор¬
ганизмите и ва о—стонатнчв—гс
групи; 2. псих. историческо, ри-
филогоиетичеи
756
дово ризенти; ва организмите —тя
ни датой тил организъм, измоле¬
ния е нснхнквтв, свързали е об¬
шити еволюция яв човека и яи чо¬
вешката култура.
филогаветнчов (гр.) биол. нснтс ес
отнася до филогенеза.
фидоголвн (гр.) спец. 1. наука за изу¬
чавано заковонсрясогнге е разви¬
тието яи и—вег—аокнн и рвст—тст-
в—н свят; 2. филогенеза.
фятогяя (гр.) любител яа жаления
пол, иеннир; — фитскатин любов
към нренрисаето.
филадоксня (гр.) книж, славолюбие.
филокалия (гр.) книж. сбич, любов
към хубавото.
фнлокартия (рус.) колекционирано
нв нещсисни картички.
филологически (гр.) отнасящ ео до
филологията; — фнтотогян 1. съв¬
купност от науки. чяйто предна—
а изследваното паметниците ни
п—емансотти, техния сзик, стил.
неторнческа и етнически принад¬
лежност; 2. стесн. съвкупност ст
науки, изучаващи свика и лисно-
яост—в ви дадов наред или ав вн-
нстне езика от олио езнково се¬
мейство; — филолог човек, кейто
се евиимивв е филология, езико¬
вед.
филон (гр.) църк, одежда бсз ръкави
яи православен свошеянк. конто
ос облича върху другите одежди
при литургия.
филосемит (гр.) приятел нв евреите
(противоположно яа вит—сен—т).
философизъм (гр.) лъжлива ф—дсос-
ф—н; — философия 1. съвкупност
от теоретически заключения на
всички нaзнн, с нот та еа дал; от¬
говор на вънроснто, конто те а;
си е състояли; ти дадвт псетдол-
во, за смисъла и звичсвнсте яа
снети и човека; ог друга с—рана,
тя се с—рони та съсдин— знанието
и вярата. нито двс функции ви чо¬
вешкия тух, иви—рищ— ео е сър¬
цато и разуми; 2. разг. разбирано,
схващане зи природните или еб-
шоствоян нвтсвнл, еа и—воти; ми¬
роглед; 3. науч. теоретически и не-
тцтолегнчоонн принцип—, конте
леии— в основата яи някоя наука;
4. мъдрост. нвукв. евинно; 5. разг,.
прол. разсъждения, сбиквсеелс
празни, бозсъдърив-тотни иди нз-
тишин приказни; — философ 1.
мъдрец, мислител; 2. учител но
философия; 3. прен. разг, лица, не-
ото сс отнася оисиоНно, хладнок¬
ръвно и разумно към всякакви яв¬
ления и яссгодн е живста; мъдър
човек; 4. разг, прен, човек, нсН—о
много умува.
фитс-схин (гр.) книж, любов към из¬
куството.
фитумавян (дат.) книж, събирано.
иотоидноннрввс на ннбрнтонн,
цигарени и друг— кутии и отнко-
ТИ'ОГ —нх.
филхармония (гр.) еннфоянчоя ор¬
кестър е ниего музиния-и, зв из¬
пълнени; яа отдаляй класически
нузнивлин отбрали произведения,
филц (яем.) текст, плътен, здрав
вълася ни—ернал. обикновено не¬
тъкан, изпотения за шапки, чах¬
ли и под.
фима (гр.) меЛ, тунсрев—дао или
възловидно образувание яи иоиита
е големина от орех до ионеш; яй¬
це и по-толнио.
фимоза (гр.) меД. стссянввае на кои-
вин пръстен оноле главичката ни
нъиннн подов оргии, несто до тва-
—р-годишна възраст а нормално
явление и изчезва от оимо себе еи.
финален (τβ—.) съвкупност от лирич¬
ни отношовнн. конто ео създават
е пренеса ви набиране и разход¬
вано нв лиричанте сродства, ис¬
торически свързани със съшест-
нунвяо—о ва държинатв; — финан¬
сов иоН—с ое отввсн до ф-ванс—;

757
фитне
— финансов мениджър слсинатва
длъжност нън големите фири— еа
решавало на проблеми—; с израз¬
ходваното ви парите за осъщест¬
вяване ва определена дейност и
печалбата е— нея; — финансов фю-
чърс тотсвeр еа закупуваното е бъ-
тоша ви определено ствидиртле
количество от финансови витнен
при уговорена цола ва уговорена
дата.
финикийски (но собетв. Ф—инн—я —
днешна Сирил я Линии) иоНто ео
отнася до Ф-линия; — фявиняНс-
ко писмо яаН-етирата азбучна пис¬
мени сясгснв (от 13. век ир.Хр. дц
3.	вой ст. Хр.), нонто се състои от
22 букия.
финитязън (дат.) филос. -тевд нс—нв-
ао направление н съвременната
философия яи нвтонигнивга. ко¬
с—ц отрича е противоположност яв
нвторнаднстнчсекото направление
възможността да се опознае без¬
конечното, баенрвНицо—тв.
фисрт (норе.) геогр. тосон, дълбок.
снлао врязан е сушата извит мор¬
ен— залив е в—сони стръмни бре¬
гове, характерен зи околцнолнр-
вн—с области (Нсрвсгин, Гренлан¬
дия. Русин и др.).
фира (тур.) 1. количествено намале¬
ние яа теглото и обсив ни о—окс-
во-ниторнилян цояяостя, йооге оо
дължи яв осгоствоац развитите сс
, е тях фненко-химичи— процеси но
врсмс яа съхранението ни. при
транспортирано и др. всдстетнне
изпирани;, утайка и нр.; 2. прен..
разг, аовуияо, отпаднало.
фири (исн.) геогр, едрозърнест Плъ-
тан сняг, съставен ц— различи— но
раенор додоян върни, коНто ео об¬
разува във в—сон—тс планини над
сноияа—и граници иди е полярни¬
те обрлас—н.
фискален (лат.) 1. отнасяш е; до
фнсиа; 2. коНто а собственост ви
държавата; — фиск 1. държавата
като юридическа личност (прите¬
жател ви богатствата); 2. държав¬
на каса, дърианвс съкровище,
държана— богатства; 3. фин. съв¬
купността ог евисван и регламен¬
тирани морни. нц—го организират
отчисляваното вв различните да¬
нъци и такс— на дружествата; —
фискална политика държавно да¬
нъчно облагано и изразходваното
яи получените нц този вач—в при¬
ходи е нет да ее пентина върху
съвкупното търсено и предлагано;
— фискално право юр. прано яи
правителството да конфискува
ннетнто. ксито ис принадлежат
никому.
фистав (нт.) Лиал. рокля, фуетая.
фнетаятън (тур.) разг, вид груба па¬
мучна мвторин е одри тъкани шар¬
ки за лств— рокли. простилия и
Др.
фистула (дв—.) 1. анат. гноол канал.
образуван от нагноявал; ви някой
оргии или кост; 2. муз. у римля¬
ните — тухов музикален ннeτрз-
наят, подобал яа сбой; 3. муз. у
клиснцнто — ебщо нвннояовввно
ни органона тръба.
фноури (твт.) книж. 1. данна, цон-
на—янна; 2. мед. ранички, цепяа-
тиниа ни ануса.
фитирян (гр.) Лиал, тахи е нес-на или
зслоичунсва градини.
фитил (ар.) 1. памучна тевтв или
усукана пинучони връв е газова
лампи, свещ, кандило и др.; 2. сло-
н—втва, бързо горяща връв еа за¬
паднал; ни нзрнвево; 3. усукана
марля или друга подобии материя,
поставели в рани зв изтегляло яа
ποΗ; · фнтнлтжнн (тур.) прен.
разг, πeтогрckaг;л·
фигни и фн— (тур.) диал. пуйка, лу¬
ни; — ф-тнар Диал, човск. иойго
отглежда фн—нн.
фн—яе (вр.) диал. превзет и капри-
ф—гс-
758
есн млад човек. об—нвсвово ио¬
на.
фито- (гр.) е cловоcьч;τaвнн озна¬
чава отношение към рисгятоаннгв
лвирниор фитофаг. фитотерапия
и др.
фитобиология (гр.) бот, наука, ке-
н—о са занимава е нзучввавоге жи¬
вота ав риcτонннτв·
фятсгсвн (гр.) минер. ниворатн. об¬
разувани от рвстаянн. кито камен¬
ни въглищи и под.
фнтоглнфн (гр.) петрогр. камъни с
отпечатъци на риетсяннгв.
фитолит (гр.) палеонт. внамсиоис
рис—ояно.
фи—отогин (гр.) бот, наука за расте¬
нията; боτиaяйB·
фитонциди (гр.) бот. хим, образува¬
ни от растенията еищятв— вашее-
тви със свойства яв антибиотици.
фитопланктон (гр.) бот. дробни, чес¬
то микроскопични раетя—сдин ор¬
ганизми, нснтс обнтавит води—
пластено и сс воонт от водвтв;
плавится от растителни · органив-
фн—стсралин (гр.) бот, фарм. леку¬
вало е рветон—я. е битки; билко¬
лечение.
фитофаг (гр.) зоол, живстио. косто
ес храни само е рвстнтслаа храна,
фишек (гур.) 1. книжен лв—рси; 2.
навити яи руло лична нвниян ли¬
ри.
флаголант (дат.) 1. ист. члси на ре¬
лигиозна асногнческв среднове¬
ковни секта. който ео подлагат яа
публично самобичувало за изкуп¬
вана ва граховете; 2. меД, ледово
извратено т—дс, носте получава
полова наслада и удовлетворение
нито удря е бич партньора еи.
флагелат (τβτ.) зоол. вий-лроото жи¬
вотно е форма ни каишичс, косто
живее във водита нт— паразитно н
организми.
флагман (от.) воен. 1. командир яи
сонитри; 2. годни кораб или то—а-
тслея апарат. е коНто · се намира
комаит-рът ни ескадра; 3. ост,
висшо весино еввяно яи морени
офицер е СССР дц 1940 г.
фтагшон (ход.) мор. оноц—атся вер¬
тикалов прът. яа коНто сс издига
знам; или ео закрепя флаг.
фтадор (яем.) 1. вид бентинйона
чагни еи нанасяно натъиня, нрав¬
или вълнообразни тини—, ион—о
имитират житни яа дърво; 2. са¬
мият бонднсия предмет с подоб¬
ни чс—нв.
флайор (иигт.) текст, нратиротвч-
яа нищняи, конто преработва ли¬
ричната данта в нратирежди, ките
н ц—ьннвв, иервнинвв, уплътнява
и яаногива ни бобини.
фламандски (фр.) който ее отвиел то
Фланаядян и фдвмвндцн; — фла¬
мандски език сзик ни западната
група от торнинeκнτ; езици, нсн-
то се говори в Северна Франция,
Белгия и Юинв Холандия; — фла¬
мандска школа бтлонин период яв
жанрова живопис е Холандия през
16-18. вай.
фламин (дат.) ист. е древния Рим
— ирон ив алко; от не—яайео—то
божества. лай-лочитвно от нонто
а бит Юпитер иди Марс.
фламинго (лат.) зоол. вид южни блат¬
на птица със сривян—еляц късо тя¬
ло. покрито е рехава бяторозова
или червеникави нарушила. е тън¬
ка много дълга шил и дълги тън¬
ки крики.
фланг (фр.) страни, крий, крито, иъ-
тото оо извършва бойното разпо¬
ложение на войска; — флангов
марш, двнжеяяе яв войските ус¬
поредно с фронта ни неприятеля.
фдобонтвеин (гр.) меЛ. разширение
ни вели.
флебит (дат.) възпаление ви воянто,
авН-често на краката. като услож¬
нение ни заразни белестн. след
759
флокс
раждано, олервцнн е ивтк—я таз
я др.; тромбофлебит.
флебография (гр.) лед. 1. рeвггeвот-
рифия вв валите с помсшти яв съ¬
държаш— йсд контрастни сродст¬
ва; 2. записвано яа венозния нуте.
флеболит (гр.) мед, ноаозоа нвнън.
флебология (гр · ) меД, днт ст нотн-
и—ввтв, ноН—о еа евл—иввв е изу¬
чавано болестите яи всвнто и тях¬
ното лечение.
фтобсригин (гр.) меД. кръвоизлив по¬
ради спуквано яи вени.
флеботом специалист но флебото¬
мия.
фтаботом—н (гр.) меД, срязвана яв ве¬
яв за пускано ни кръв, приложи¬
мо при тануеви; яа разширени но-
1—.
фтаботронбозв (гр.) меЛ. флебит е
вторична тромбоза; тромбоза яв
вона.
флабофталмстогин (гр.) меД. кръво¬
пускане от оно—ц.
флегматик (гр.) 1. спокоен. трутне
разтривани чевек; 2. псих. тип
темперамент. нойто ео о—тичвев
еъе слаба енон-онидна реактив¬
ност, е банян я спокойни емоци¬
онални реакции; — флегматичен
нечувствителен, бивса. безразли¬
чен.
флексинои (гр.) език. иейто прите¬
жава флоксин, нойто ее измоля;
— флаконная аеици алии от освев-
в—то групи езици според техния
морфологичен етроеи. чинто осо¬
бености са: а) наличие яв вътреш¬
ни флоксин или редуване; б) окон¬
чанията е граматични морфами еи
лсоятстя яа яяколко граматичес¬
ки еяичеанн (врсмс. лица, число);
в) гнеяс овързвано яа граматич¬
ните морфеми е основата на ду¬
мата; — фтснеибитнос— инсгос—-
раняое—.
фтсисин (лвт.) 1. език. съвкупност от
граматични изменения. ксито
претърпява одна дума е оконча¬
нието е— опорот службата й е из¬
речението (при слрсжояно и при
снтовов—я); 2. самото окончание
ви думите при склонсиннтв и
снрожевняга; завършен; — вът¬
решни флоксин или фтснснн на ос¬
новата — редувано ав гласни е ко¬
рени но определели правили. ке-
ато има граматично или отоеооб-
разувитолве евачсияс.
фдансер (лиг.) анат, мускул, конто
иричивявв свивал;. сгънава; 0^-
HИЧ·
фтсиеура (лвт.) 1. мед, извивка, за¬
вой. кривила; 2. гост. тонтонека
структура. чинто пластове ев не-
лононнтно огънати.
фтнгод (ηοη.) I. странични прист¬
ройки към гстниоте еданно, кри¬
то; 2. нзeннвл;a инструмент, вид
дълго пиано.
флуорна (——.) нотен духов музика¬
лен ило—рунав— е мана и изрази¬
телна звучност
фтяят (ηοη.) техн. кремък.
флирт (англ.) ухажване, заначки бое
сериозни намерснин.
фтиш (нем.) геол, сотнноятва море¬
на формация е характерен ритни¬
. чен етроеи и голянв дебелина.
фдсбср (ог cобeгe· фр.) малък пис¬
толет ев с—рстби по треби- и—нин
или за момчешки забива.
фдсгяетон (гр.) хим, асивучав пред¬
става еа „точност”, конто се съ¬
държа е гордив— вещества (вклю¬
чително ма—адито) и сс отделя във
вид яи огън при тяхното горонс;
— флогистонов я флогистонов хим,
ноНто се стивон до флогистон ; —
фтогиотолив теория — -сорня, ке-
н—о признава съществуването яв
флогистон (създадена от Г. Щат.
1669-1734 г.).
фтогоев (гр.) мед· възпаление пора¬
ди изгаряна.
флскс (гр.) бот. градинско цнете с
флокулация
760
ярки чсрвоня. боти и титани кн-
честн цветова еа паркови бордю¬
ри; ндънък.
флокулация (дат.) хим. утаявано. ко¬
агулация или слепвано ав първо¬
начално cнτнозьря;оτa утВНив вън
вид яи одри парцали.
флор (лом.) тънка прозрачна Ниге¬
рия.
Флора (лит.) 1. богнин ви ' цвегнти;
2. воячнн намиращи са рис—оннн
е одна област или страна; расти¬
телност.
флороил (лаг.) осдиннт иесоц яи
френския революционен надентвр
ог 1793 г. (20-21 април до 19-20
миН).
фдер—днв (по себств. Флорида) ми¬
нер. вид глина, иолто са добива
във Флорида, САЩ и служи еа
прочиствано яи петролни продук¬
ти и при хндрогоннзнрвяс ни маз¬
нилите.
флоризъм (ли—.) хуЛ. изкуство да сс
ненбнвнрвт изсушени растеянн ев
създавано на kирτннн·
флоримаиня (дат.) книж, прекомер¬
на страст към цветята
флорин (лит.) 1. стара италианска
етвтвв монета; 2. парична едини¬
ци е Холандия; гуттан.
флерно— книж. добър нсзнивач яа
флсритв; богивнк.
флот и флота (фр.) 1. съвкупност от
кораби е еднакво предназначени;
и нвинонилни принадлежност или
други еднакви признаци; 2. воен.
операционно сбодняовно от вс-
свенорсннто сити на тсл;ннτ;
държави за водсис ни всевин тсй-
отвнн нв морския театър; — въз¬
душен флот сбер ст оимотет— и
труг— летателни апарати яа даде¬
ни страна; венвцнн; — флотилия
1.	военноморски флот ог ло-иат-
ни еднотипни кораби; 2. е САЩ,
Англин и др. — тактическо съеди¬
нение ог едни нтие кораби; 3. съ-
одняеяяе от промишлени, скло-
дин-оини, спортни и - .други ко¬
раби.
флотация1 (вигл.) 1. минер. мо—от еа
обогвтннаяе яа ф—ио силови по¬
дсели изкопаеми (предимно ру¬
ди). коНто са обосновава ва фн-
енко-хнннчеянге свойства на ми¬
нералните чис—яцн дв са прикреп¬
ват е различна станси към гранич¬
ните повърхности на точната и га¬
зообразна фаза.
флогация2 (вигл.) фин. пускане яи
акциите ни тилова компания ав
фондовата борси еа първи път.
флуид (тат.) 1. хим. обшо явзвияне
за —ечяос—нте и газове-е, конго ц—
гладив точни ни механиката имат
еднакви свсНства -молекулите ям,
за разлики от молекулите яа твър¬
дите тота, са лонеподвниян едиа
спрямо други; 2. книж. спсрсд
сннрн—нотнто — асвнтнни сята,
леях—чосин тон, коНто сс —злъч¬
на от тялото ав човек; 3. физ. не¬
забележима течност. чрез конто до
‘ 18. век оо обяснявали нетсиня ка¬
то ΜΒηοΓ—βΉ. топлина и стсит -
р—частво.
флуктуация (дат.) 1. спец., безредия,
дробни отклонения ни случайни
естичивн ст техните средни
стойности, нснтс са срешат при
физични, биологични, ооцнилво-
нксаеннчесйн величини; 2. мед.
усещано яа тютоеие при почук¬
ване над събрана точност в анис—
тодесин кухни—; 3. прен. колеба¬
ние, неностояяогво.
флумастер (англ.) книж. приспособ¬
ление еи писано, е пластмасов
корпус, е който се поставя порест
патрон, напоен е цно—на сиос. я с
нишоша част ни кран.
фтуер (tb—.) 1. хим, лвН-вкт—вв—ят
химичен стеная—, злак F. ит. т. 19,
пор. № 9, бл;тожьлτ отроеоя гве
е остра миризми; 2. меД. бяло тс-
761
фоликулии
чсвно ог нлигатншото у жсан,
флуоресценция (лиг.) физ. i. свойст¬
ва вв няне— вощсстев ти ео оцве¬
тяват е различни багри нр— пог¬
лъщано яа светлини— тъчи; 2. рвз-
ноиветво с-раисина яа пречупе¬
ни .βούτ-ηβ.
флуоризация (дат.) мед, мотел за
предпазвано зъбите ц— разрушава¬
на чрез вътрешно или настяе при¬
ложени; яв соли—; нв флуора във
волен разтвор —ти квто паств.
фльонга (лат.) завързала ва клуп
панделки; диуфна
фльорца (рум.) разг. така, развидели
жена.
фтюгел1 (яем.) муз, старнноя всио-
кн клавирен струвал нас—румсит
вън ферми на правоъгълен три¬
ъгълник.
флюгел2 (βοη.) книж, всгролокизи-
-од.
фоайо (фр.) еита е -сатър, където ес
разхожда и почива публиката проз
aaгрaн—яτо·
фоб- (гр.) втора съставна част яв
сложни думи със значение коНто
се е—рихува или а враитсбяо аво-
гроев към яннеге —ти ясшс. нап¬
ример германофоб, русофоб я др.
фобия (гр.) 1. мед, белсстао състо¬
яли;, косто еа хирвнгор—знра с
яв—рапд—в— непреодолим— страхо¬
ве. възникнали баз роалво сено¬
вали;; 2. псих, снлон, непреодо¬
лим, натрапчив стрих, н чинто ос¬
нова о мсхаияемъ— яи зeлeнянτc
рефтонон; състояние на бодан по¬
ради такъв о—рвх.
-фобия (гр.) н—орв със—авиа чист яи
отожни думи със зяичовно страх,
болос—оа страх, натралч—вс о—ра-
хоно състояние, например агрофо¬
бия, аерофобия и тр.
фогн (и—.) разг, хитър човск, нсНтс
ни шага често постига свои нали;
хитрец. присмехулник, нешоянк,
фойерверк (ιοη.) книж. бенгалски
огньове. рвкстя и тр. ефектни ос¬
ветления, конто с; употребяват
при вошвн зн;о;л;янн·
фок (ход.) мор, дстноте прано плат¬
но ва предната корабна мачти.
фенилов (таг.) книж. коНте се отна¬
ся до фокус; дол—ратаи.
фсимичти (ход.) предната мачта яа
платноход.
фоисториор (авгл.) порода кучата (за
тон на лисни—).	*
фексгрот (англ.) I. вид салонен танц
еъе своеобразен ритъм и със сит¬
ни. плъзгащи ео отъни—; 2. музи¬
кално произведение еи такъв -виц,
фокусник (твт.) 1. човск, нойто пра¬
ни фокуси; 2. прен. рядко ненин-
нин, хитрец; — фокус 1. точна ав
гороиото. точив на събиралото на
всички тъчи при оптически стък¬
ла; 2. изкуство да еа правят чрсз
ловкост и бързини или оптическа
измама риели необясними явле¬
ния; 3. прен. нсвтър. н койтс се
съсредоточава нсще; 4. геом. оп¬
ределени точив, нснтс има неиз¬
менно свойство но оτяощовн; яа
лрс—зестл— тсчин отдадени кри¬
ви; 5. меД. огнища, център ни въз¬
палителен процес; 6. е цнркевегс
изкуство — доена игри е лрстно-
гн. основана нв хитрост и бързи¬
ни е движенията, нсяте естинн
впечатление у зрителя, чс се вър¬
ши нашо необикновено, свръхес¬
тествено; 7. прен, хитро скроена
измама; ившнΙBuнн·
фолниут (лвт.) анат. 1. махурча или
торбичка е корени на иосинге.
лимфната онотани и вяно- орга¬
ни е вътрешна секреция (щито¬
видна илоза, хилеф—зв и тр.);
ждсенс мехурче; 2. стесн. съста¬
вен елемент на яйчника, е който
ео развива яйцеклетката при оно-
ганаев.
фединутив (лаг.) 1. анат, хермен ни
яйчвниовия фот-нут; острия; 2.
фоликулит
762
мед. препарат, нойто такуев на¬
рушената дойнест нв яНчи—цито.
фолнкулнг (та—.) мед. възпаление иа
коснеянн фет-кул, нв яНчвико-
енте мехурчета.
феляо (дат.) днт тис— хвртин.
фоткатявг (та—.) полит. доляатв ка¬
мара ни датския парламент.
фолклор (вигл.) 1. устни художест¬
вени про—зводов—я, създавани и
разпространявани от народа, за¬
доволяващи нагоните литератур¬
ни нвгсрсся; наредие слевосне
творчество; 2. наредие изкуство,
ннрваянн и еивл—н и обичан, ко¬
ято биват слевссан. музикални,
танцови, нетнцнаокн и др.; 3. е
някои отравя — цялата народна
култура; — фолклорно— литер. ли¬
це. иоотц ео занимава е издирва¬
но. записвана·и обнародвано яв
народни умотворения; 2. яиучоя
работник. еноцниднет по фолклор;
—· фотклорвсгнки (рус.) 1. наука
за народното творчество; 2. е вя¬
но- страни — етнография.
фон (фр.) 1. освоввнят цвят. върху
който а изработени -ти сс очер¬
тани картина, предмет. фигура: че¬
рен, сян фон; 2. (яем.) представ¬
ка пред фамилията ни немски бла¬
городници; 3. прен, сроди. обста¬
новка, е иоято отива нещо, равни¬
ни ео внивквс събитие, доНствно
(обикновено е днторитурне про¬
изведение); 4. (гр.) физ. яачаляв
сгоНаосг яв измервана величина,
конто ео дължи яи неотстраним—
паразитни фактори Н затруднява
нзмерваяа—о яв величината, нотa-
то тн -ни малка стойяос—.
фон(о)- и -фон (гр.) първа съставни
чие— на сложни тумн със значе¬
ли; огвощ;ннc към глас, шум,
звук, например грамофон, фоног¬
раф, филмофон и др.
фовацин (гр.) книж. произнасяно,
изговаряна яв звук.
фонд (фр.) 1. оояонея налитат; 2. на¬
ричай сродстви еа определена цол;
—	фондове фин. съвкупност ст
сродстви. ободняеан пород източ¬
ника. предназначението или на¬
чина яа иелозевие; — златен фонд
—	в) лиричен запас цт злато, б)
явН-хубввата чист от исшс.
фондация (фр.) осаевия от дарител
феид, ксНто се използва снерод
уназвянеге на еоаоввгсля.
фонема (гр.) език. най-малката фо-
ист—чна единица е езика, звук,
коНто ео използва зи раздичвване
и изграждано ни смисловите ези¬
кови атиняни (думи. морфеми);
2.	мед. халюцинация под форма
ни думи.
фонотнии (гр.) език.. 1. тнт от ези¬
кознанието. исНтс са занимава със
звуковата страна ни сеяни и със
звуксн-тс промени е думите; 2.
акустични и ирτннзлвц—eвв—
свойства на звуковсте на талон
език; 3. звуков състав ив датой
сзии; — фонетичен правопис пра¬
вопис, опорот иойто думите ео пи¬
ша— ианто оо произнасят.
фонизъм (гр.) псих,. възи—иван; яа
слухови представи при зрителни
и други ясслухови внеча—леанн.
февнив (гр.) книж. 1. език., фонети¬
ка; 2. литер, звунони организация
на подн—нчсснв—а реч.
фонов (фр.) коНто се отвасн до фоя;
—	фонов орнамент печ. — топог¬
рафски орнамент, коНто служи еи
набирана на фонове яи свндегол-
етва и навян книжа.
фонология (гр.) чист от грвми-яивтв:
за (звуко)нрензвошеяясгц; — фо¬
нолог еподивлиот по фонология.
фонологнзαцня (гр.) език, превръща¬
но яа вариантите яа фоясннге ст
звуковата сяетани на свика е емне-
лоразлнчнтолан отсиситя.
фонология (гр.) език.. дял от фоне-
—инита, ноНте сс занимава е фуи-
763
формализъм
нд—свитнага с—рвав на знуковнгс
сродства ва езика (морфеми. ду¬
ми, фрази); наука еи фономнτо·
фонон (гр.) физ. оломоятвряо коли¬
чество оноргня е еластични (зву¬
кови) въди— е твърдо кристално
тяло. нстсбнс вв снсгливлин
квант; звуков квант
фонопулмограф (лат.) меД. апарат,
който регистрира и усилни специ¬
фичните шумово яв белите дрс-
écHc.
фоноскоп (гр.) 1. фин. урсд еа —зс-
тетванс ни звзйовнго особености
ви речта и придружаващите ги
движения яв устните и лицевите
мускули; 2. mot. урот еи прослуш¬
вана нв сърцато и белите требе¬
на; фонендоскоп.
фсностятис—ви език, днт ог стилис-
гннити, коНто се зааянини е експ¬
ресивните еноНстна яа варианти¬
те е произнасяното яа дуинго и
eлцвооычaτия—ята.
фонотека, (гр.) сбирка от зеукозап—-
еи.
фен—ансти (дат.) анат, място ва чо¬
рапа у яонородаяо таге, ноете са
състои цщо от съст-в-тотна тъ¬
нал мсиду четната чает я два—;
гонеяян части. в еа затваря чрез
рвстаи ни еаграждишита я кости
през е—ори—а годняв.
фордизация книж. въвеждал; яа
фордизма е нρонeвотeτвоτо·
фордизъм (по собст. виер. инженер
и фабрикант X. Форд) книж, о—с-
—онв на орган-зинин и рациона¬
лизация яа труди и производст¬
вото, конте включва и сец—илвн
възгледи за хармония ни интере¬
сите ни капиталиста и работници¬
те, въведена еа първи лъг е анто-
• мобилните заводи ни X. Форд н
яичало—о на 20. ηοη.
форойнор (лом.) книж, конник, кеН-
—о управлява предните кои; при
впрягана ни няколко роди кова;
протон ездач.
форзац (нем.) печ, твеса лист хар¬
тия. коНто съединява подвързана¬
та ηβ-ή е корицата.
форинт (зят·) освоеввпвр—чва сли¬
вица е Унгария.
форма (лиг.) 1. външен вит. очерта¬
нието вв предмета; 2. само мн.
вышвс счсргивнс ви отделни
чисти на тялето; външност. фигу¬
ра; 3. съд нтн приспособление, е
иоото ео —влива рветоповв нтн —оч¬
ни миси, нонто след изстиване или
нзннчива Приема очертанието яа
съда; калъп; 4. прен, начин ни из¬
казвано, външов изрие; 5. прен.
структура ва ващо е зиннснноот
от съдържанието, система яи ор¬
ганизация; вит, устройство. е—рун-
тура; 6. прен, външен вид, външ¬
ност. която нрот—еореч— яв съдър¬
жанието; 7. външна страна ни ху¬
дожествено произведели;; 8. език,
видоизмснси-с ви дума, несто из¬
разява определено граматично
зяачовно; 9. печ, набор или рам¬
ки, е конто еа ноставн набралият
текст зв почит; 10, мат. всеки от
елементите ва престранс—встс;
точна, линия, фигура и нр.; 11.
филос, структурата яа вещата. ха¬
рактерът яа вътрешните връзки,
начинът на организация яв тех¬
ни—; чае—н; 12. биол. съвкупност
от нидивид— ви даден вид. ксито
се отлнчиввт по сдии поо—онвов
батаг ст други индивид— яа съ¬
шия вид; 13. униформа; строго ус¬
тановено облекло; — формвлизв-
ция псих. създавано яв знакова
снстеиа („азбука”) еа решавана на
тссев кръг задачи.
фсрмаддсхнт (та—.) хим. ввн-лрсс-
тнят алтех—т ва мравчената кисе¬
лина.
формализъм (фр.) книж. 1. строго
придържан; ньм установени фор¬
ми, към външната страна вв не-
формант
764
шо, без оглед ви неговото съдър¬
жание; 2. н изкуството — отви ст
яаН-характерни—; особености яа
направления от кран ва 19. и през
20.	вой нито с—мвотизън. кубизъм.
дади-зъм. фу-урнв’.. абстракци-
οι—β’Η и др.; 3. е иа—снитина—а
— нанравлевне е математическа¬
та лотннa, което еа завнивва е до¬
казвано вопрег—верочнеесгта яи
различните математически тео¬
рии; — формален (дат.) 1. нойто
са отнаен до фориатв. до външ¬
ния вид. външната страна яа вс-
шо; 2. нойто съществува оимо но
форми. външно; нонст—нсйн. при¬
виден; 3. иой—е а повърхностен,
без всякаква eиgьлбeч;нecτ; 4.
нейто отини не заневен род; 5.
нойте сс отнасн до граматична
форма; 6. коНге а основан вв
нрнвцнннгс нв фермиднеии; —
формалист (дат.) книж, 1. човек,
иойто сляно ео придържи към ус¬
тановени ферми, към външната
страни яа нашити вън вреда ни тнх-
ивти същност; 2. иоототовитод ни
фцрмалнеми е изкуството или на¬
уката.
форнав— (твт.) 1. език. част от дума.
конто служи за веНвото образу¬
ване; елонцобризуеишв чист; 2. муз.
если яи тонниираш— тсвсво яа
обортояонатв сиали. нонто допри¬
насят зи формиране яв тембъра нв
инструмент или глас.
формат (твт.) полигр. 1. размер—
(дължина и ширина) яи лист пе¬
чатарска хартия; 2. означенно еа
размер яи кв—гв. неНте показва
нетно пъти а сгъват лочв—арскинт
лист; 3. образец; — (ангт.) комп.
структура-в, ионто еа използва при
организирането ва данните; епре-
телн се предварително и е някои
случаи а усгияоеони ог промиш¬
лени -ти международни стандар¬
ти; — форматиране предварител¬
на подготовка на призов лосн—от.
например дискета. зв звн—с яи
лавни върху лого или организи¬
ране ни далият; е предварително
определени етрунтурв.
формация (тат.) 1. книж. образува¬
но. създавано; 2. геол. напластя¬
вано яи скалисти маси, нонто си
продътиоин; -ти съставни нераз¬
делни чист от едно цяло, образу¬
вано е съшил период; 3. истори¬
чески определена отслои В рИзв—-
-него яа човешкото общество; 4.
книж, ергивнеярани групи ог хо¬
ра е определена над.
формула (лиг.) 1. математически из¬
раз — общо правило, намерено
чрез изчисления; 2. хим. условно
неразнниво чрсз букви и цифри
състави ив стоиин хиничеин съ-
одняеннн; 3. общоприето нрави¬
ло, образец; 4. общо, кри—но и точ¬
но определеяне на яешо; — фор-
мулон който ео отнася до форму¬
ли; — формулон набор печ, набра¬
ни форми, ненътисин е физични,
математически и други формули;
— формулировка книж. 1. тсчио,
. ясно и сбито нзлеисянс ви ми¬
съл, решонно и под.; 2. определе¬
ни;, формула.
форное— (ход.) воен, предна укрепе¬
на позиция; аванпост.
форт (фр.) 1. неголямо укрепленна
е гстлма креност, приспособено
за самостоятелна отбрани; 2. твър¬
да извити час— ни обувна откъм по-
гиги.
фортификация (фр.) всеняа науки за
укрепване ви позицията, граница¬
та, градова и нр. — фортификаци¬
онен койтс служи за укрепвано.
фортома (гр.) Лиал. здраве, дебете
въже.
Фор—рил (англ.) комп. сзик зв прог¬
рамирало. чисто ние произлиза от
formula translation (транслация яв
формули). Изнолзввв зи първи лъг

765
фоофсритн
ст IBM е средата ви 50-то тотнвн.
Фортуна (тат.) 1. богиня нв шисти -
сто (у троените римляни); 2. щас¬
тие, съдба.
форум (лат.) 1 . ист. централен град¬
ски площад за обсъждано ви вя¬
но— въпроси ст варота е Рим; ши¬
роко представително събрание; 2.
top. мното ви съдопроизводство;
съд. съдилища; 3. юр, подсъдност;
4. прен. средища еа обществена и
политически донвсст; 5. широко
прсто—ввнгелве събрание; конг¬
рес, нцифоровд—я и др.
фору^т (вигл.) фин. бъдеше коли¬
чество валута или суровина. при¬
добито чрез договор можту про¬
давач и купувач.
форф; (фр.) книж. извършван; ра¬
бота, доставки. прядлрингис или
покупко-продажба ив ннто.
фцрфотярав; фин, покупна яи взе¬
мания е нанвстьлнд нидои иви¬
често при външно—ърпоeоня сдал¬
ия е цирстстся— условял.
ферхевд (внгл.) спорт, удар от тяс¬
но при игра яа теине.
форцепс (тат.) медицински клещи,
използвани при трудно раждане.
форшлаг (ιομ.) 1. е муеяиагв — мит¬
ия нс—н, нонто на влизат е такта.
а само еа изпълняват еи украше¬
ние ви пиесата; 2. мор, тънко въ¬
же зв разгъвано предното платно
ни плавателен съд.
фeрщляв (нем.) телев, подбрал—
натри ог художествен или тону-
иовтвлоя филм -ти предаване,
ионто изразяват ивирв—ио иогоното
съдържание или загатват зи рвз-
внтно—о на eюио—в·
форшонси (ход.) мор. чист ви кораб
откъм Boca.
фосгав (гр.) хим. днитервихидра— ва
нъглоявги киселина — много ог¬
ревая газ е миризми ва гнило се¬
но. който се получава глаенс при
нагрявана на въглероден окис с
хлор е пр—еъстенс вв катализатор
— активен въглен
феогрвф (гр ) техн. зем. прибор зв
нзолсдввв.с фнβнeлотннгa ви сел¬
скостопанските култури. основа¬
но ви овойстната ви растенията дв
натрупат светлинна алергия и да
н излъчват слад прекратяваното вв
излъчваното.
фсонт (Ta—.) палеонт. —знонасии вни-
иснстоот от някогашно животно
или ристание.
фоондяваивн (твт.) книж, природен.
оо—оо—вов процес, при нойто ор¬
ганизми —ли тсхвн части след
смъртта ся се превръщат във вки-
нонолоет—.
фооорео (фр.) ист. яаннояевввнс вв
отрситстит; яи тилcрнн-нвτaнeи-
бн е Рим.
фосфат (гр.) хим. 1. ост яа оргофее-
форватв н—оотялв, употребявана
е тсхинна—а, наднцняити и земе¬
делието; 2. общо ниенав—с ви фос¬
фатните съединения. ксито съдър¬
жат фосферяа киселини; — фос¬
фор I. хим, стсмолт от V групи яа
норнетячнаги система оъочнтк Р
пор. № 15, в—. т. 30,9738; овотош е
тъмнето, много отронен, доене за¬
патим моталенд е жълт. чореон
—ли друг цвят; 2. изкуствено не¬
щастно, косто фосфоресцира и
служи еи светещи знаци проз вещ¬
та; — фсоферсецсвцнн физ. фоте-
лзмнянσцояцнн; сеоНстео ви ня¬
кои еошоотев да излъчват светли¬
на при възбуждан;, но иоото са
различава от флуоресценцията.
фоофой (гр.) физ. усещане вв снст-
т—вин искри е счито ва човека
лед вт—нв—с ви електромагнитни
ποτο—β.
фосфспро—овдн (гр.) хим. стоив—
белтъци, съдържащ— оетсрио свър¬
зана феофсрва η-οολ-ηβ.
фоефорн—и (гр.) минер. осдимсвтв—
скали, е състава ва ненто еа ва-
фосфороскоп
766
мира— натцисно-фосфа-нн мине¬
рал— от типа яа · впат—тв, със съ¬
държани; яи фоофсрея потсонио
обинионсио от 12 до 40% я слу¬
жит квто изкуствен— торов;.
фосфороскоп (гр.) физ. урод за из¬
мерване нв фоофореоцеицнягв.
фот (гр.) физ., однянца мярка за спе¬
цифично TMC-e^cKaia (светли¬
лся истек о— единици лдсщ), рие¬
ли яи 1 тунел яа см2.
фотарий и фотарнум (гр.) мед. по¬
ношение и дочобно заведение ев
групово облъчвано е ул—рвв—отс-
-цн- тъчи.
фотизъм (гр.) физ. егорячян усеща¬
лия зи оееглняи иди за цвят, пре¬
дизвикан ог слухов— ял— тругя
раздразнения, в на ог зритсдии
възприятия.
фото- (гр.) първа съставна час— яа
отоин— думи със знвчеяне отно¬
шение към светлина или към фо¬
тография, например фотоген, фо¬
тоархив и тр.
фс—обик—арин хим. бактерия, конто
образува еащаогео, изтвнашо свет¬
лина, ηο^το се съединява е кис¬
лород.
фотогеи (гр.) фим. 1. вещество. не-
н—о изпусна светлини; 2. изкуст¬
вено минерално миело.
фотогеничен (гр.) фот. обикновено
за лице, физиономия — е качест¬
ва да се· въвпронввеити тобре ви
фотографска свинка.
фотоглишика печ. трввнрия; с по¬
мощта вв .βούτ-ηβ.
фотоглнптня печ. початая способ ст
хроиеиелитннен релсф; ротефеи
лочат.
фотограметрия (гр.) 1. техническа
науки, нонто еа заинниев е опре¬
делял; ни форивги. размерите и
положенного вв различни обекти
нс техния фотоебрае; 2. гечве оп¬
ределена голоинви и размери ни
даден предмет чрез нзморваието
ям ва фотографска оя—мна.
фотография (гр.) 1. яенуогео еа по¬
лучаване ви нзобрвжевнн посред¬
ством · действието яи еветлнявтв
върху инкои химични състави; 2.
отпечатък, подучая но такъв на¬
чин; синина; 3. разг. ателие зв пра¬
вена яв свинки.
фотоелектричество физ,. електричес¬
тво, подучено под тейе—вяето яи
оееглняв.
фогожуриалмсгика журн. информа¬
ция чрез ои—мин; — фотожурна¬
лист журн. журналист фотограф;
фотонсрсоионтон—; — фот'окснлог-
рафия (гр.) хуЛ. гравиране върху
дърво не вансоси върху иего об¬
раз чрсз фотография.
фотолиза (гр.) хим. разлагане яи хи¬
мични съединеи-н под въздейст¬
вието яи ове—тиявги.
фотометрия (гр.) 1. опт. тнт ст ен-
г—ниги. който имв зв предмет из¬
мерването ни величините, отивон-
шн оо то онеглннатв; 2. немервв-
ве о—лаги на светлината; 3. астр,
дял от вогрононянга. който се за¬
нимава е измерване яркостта яи
звездн—е; — фотометър (гр.) 1, физ.
уред за измервано фотометрични
величини; 2. астр. урот за измер¬
ване яркостта на звездите.
фо—ен (гр.) физ, еленеягаряо коли¬
чество електромагнитна лъчиста
енергия е производив чсетств.
фотоника (гр.) спец. наука, конте
изучава възможностите, свързани
а помощта яа онеглниинтс тъчи.
фототерапия меД. използване еи ле¬
чебни целн лъчите яа Слънцето
(слънчови бави), кварцова овот-
лива, електрическа светлини и др.
фотофобин (гр.) меД . повишена чув¬
ствителност яа онето към светли¬
на; болезнен страх ог светлини.
фотефов (гр.) физ. уред зв предава¬
на нв звук ви разстояние е помощ¬
та вв светлинни тъчи; 2. уред ев

767
фракция
запнсниве яи звук върху фотограф-
вв делта.
фс—офереза (гр.) физ. лр—тенинив;
ни ут-раи-крсскол-чв— суспен¬
дирали частици е определена по¬
сока под етиннио яи ситно облъч-
ηβιο.
фогохалясграф физ. урсд зв овнма-
яа яв Слънцето и неговигв ловър-
хасет.
фотохиилотопян (гр.) печ., енособ еи
получаване печатна форма чрсз
осветяван; иод нагатив едва на¬
мазана със ене—лцчунотен—елев же¬
латин табела стъклена плоча, от
нонто после се отпечатва— е олс-
цнатяи преса голямо количество
отлсчвтъдн; eeaτлцнaчиг·
фотохнммграфня печ. получавано яв
клишета еи висок лечи— чрез фо¬
тография и разяждане яи метил-
и— плочи е инест—вв.
фотохимия (гр.) тнт цт х—мянти, нен¬
то изучава реакциите, нонто про¬
изтичат псд въздсйоте—с—с вв
eд;нτρцмвпянτвн лъчения о раз¬
лична дължини яв вълната (вклю¬
чително и видимите светлнявн
лъчи).
фотьойл (фр.) тапициран стол е ме¬
ни облагата за гърба и лактите;
кресло.
фохт (дат.) ист. 1. е средновековна
Германия — наместник на импе¬
ратора; 2. наследствен управител
яи църковен нмот; 3. съдил е епис¬
копския —тя кралски съд; 4. сол¬
ен— имот н Горивния.
фрагмент (лат.) книж, 1. откъс. от¬
делна час— от художествено, ли¬
тературно, научно или друго про-
нзнедояяе; откъслек; 2. запазена
чист от стар ръкопис или о-тонна
ог съществувало някога произве¬
дение на изобразителното изкус¬
тво, нервннкитв, архитектурата и
др.; — фрагментарен 1. еанвеея ка¬
то фрагнея—; 2. прен. откъслечен,
непълен. фрагментов; — фригисв-
тнст книж. сот. язтвтсл ва отк’-
С—ОТ KBHTH·
фрази (гр.) 1. изречение. израз; 2.
прен — празна. боеоътъриагалви ми¬
съл. еъвшяо украсена; — фразе¬
ология устойчиви изрази е ед—в
сзик. е двтсва литература; —
фризьор книж. неодобр , човек. кон¬
то обича и умаа си е— служи е кра¬
сиви и гръмни, ио баз реално съ¬
държание фрази; дърдорко, приз-
иодуисц; — фрвееологнзъ>м език.
устойчиво съчетани; от дне —ти
повече думи. иоето е придобито
ново, единно звачов—о. обикно¬
вено напълно различно от знача-
внетс ва съставящите гс думи;
фразеолог-чна етнвнци; — фра-
зседогячав и фрвзeцдeтнчeeня кон¬
то са ц—ивсн до фразеология, —
фраееологнчва единици фризеоло-
^3’..
фриволни (гр.) литер. вит псевдо¬
ним, кой—о представлява фраза
(завършено или незавършено —в-
рeчeянa)·
фрак (фр.) черва мъжки оф-д-илна
дрехи е изрязани предни крияши.
фрактура (τβτ.) 1. меЛ, счупване яа
кост, най-често при ситен удар
-ти при болес—ян ноцеон, контс
отслабват костта; 2. печ. немски го¬
тически шрифт (норит— тови, чс
буйните си много начупени).
франция (лат.) I. поит, групировки
е политически партия, ионто яа
споделя ляно— оововян нолоие-
инн от обшита партийни лститн-
ии; крило; 2. полит. оргвинвнрв-
иа група е лартвнавт -ти е друго
представително учреидси—е. ко¬
нто принадлежи към едиа поли¬
тическа партия; 3. хим. нещастно
или групи вещества, близни по гя-
нинен свойства, които се отделят
ог емасти им е други нешас—ви чрез
тестнлицнн -ти но друг— начини;

фрамуга
768
— фракционен нойто с свързан е
някаква франция; — фракционна
дестилация хим. разделяно нв сме¬
си от течности на сглотни, е раз¬
личен състав части (фрикции), ко¬
нто кипят е определен темпера¬
турен нвτeρнвл·
фрамуга (пол.) I. горната част ни
нрцеорсц, контс обикновено ва са
отеарн; 2. корниз ев шори -ти за¬
веса е гориита чист вв неподвиж¬
на ринка.
франзела и франджела (ит.) разг.
продълговат бнл фляб.
франк (фр.) парична едниидв във
Франция, Швейцария, Люксем¬
бург. Бетгин и др.
фрввннеън (но осботв. исн. Фран¬
ко) полит. фашисти— реини на
т—нтатсра Франко, установен е
Испания отсд Гражданската вой¬
на 1936-1939 г., нgcолотнчeоka и
митическа дсн—рива ни испан¬
ския фашизъм.
франкирам (нт.) оовебеитаввве от
ллащаве получателя ви пратка; —
франкирано лташияе нредвирнтел-
ι пренос яа лисни, стоив и
- франко енободво от пта-
-во. — франко вагон транспорт
за сметна ли продавачи.
франкировка търг. точно установя¬
ване мястото яв нредививато. съ-
■ч<<· ι но лрнеиавсте нв стоката
-ри сделки е други страни.
франкмасонство (фр.) снободяо зи¬
дарство; таНис общество, ноето
—ив за цед нравствено да усъвър¬
шенства членовете он и ви общес¬
твото.
франтирьор (фр.) полит, книж. френ¬
ски патриот-партизанин, неНге
води борба ерошу окупатора е соб¬
ствената си страна.
франций (по ообо—e· тат.) хим. ради¬
оактивен химичен отоиевт от 1
Групи яа периодичната онотемв.
пор. № 87. ев, Fr — нойто се по¬
лучава о— продук-нте яа радиоак¬
тивното рвепадаНс ви актиния.
францисканца (нврсчсян нс нис—ц
ви основателя Фравциен) члено¬
ве на монашески срдои, коНто
инат зв цед съвършеното отрича¬
но ц— всички благи и удоеолегенн
е иннцтв.
франшиз(а) (фр.) фин. I. недостиг яи
тсстаееив отока от угоееровоте.
изразен е процент; 2. освобожда¬
ване ни зиетрвхооввтал дв заплати
малки загубя до определен про-
ΗΟΙ—.
фрапантен (фр.) книж. разг. коНто
нрави ситис епечитлоиняе.
фрапирам (фр.) обръщам внимание,
поразяван, учудван.
фраторниране (фр.) побратимяване;
— фрαтерннгег бри—огео.
фратрия (гр.) ист, подразделени; яи
итаме е древността, главно е Ати¬
на, косто представлявало съвкуп¬
ност от инистне роди е отликъм
произход.
фрахт (ιομ.) 1. товар, лрсеозаи е ко¬
раб; 2. заплащана зи лревое яи ото¬
ка; 3. превозване яа стона е на¬
емен корвб; 4. книжа, контс прид¬
ружават нвгсвврсна стека; —
фрахтуван (яем.) книж. мор. на¬
емам кораб зи прокарване на оте¬
ки.
фрегата (фр.) 1. мор, тон грямвчтее
неонен нераб; 2. мор, съвременен
воснов кораб е— преходен тил
между дени—; крайцери и сонид-
реянтс минниосци, придиизиачси
еи противовъздушна отбрани и еа
борби е подводници; 3. зоол. нор¬
* ска птица, която обн—ини тенл—ге
иорегв е голнна крива и дълга
снишна.
фрее (фр.) 1. еа цвят, багри — коНто
а светлочервен като зряла ягода;
фрезое; 2. Дърв. част ст прозореч¬
на (или яа врати) рамки зв стък¬
ло .

769
фрнгорифичеи
фрази (фр.) техн, слецнален инст¬
румент е резин (зъбни) я е върте¬
ливо двнжавне за обработване с
фрезови нвщ—вн ви плоскости,
навили, резби, еъб— ви зъбни ко¬
лели и инструменти, разрязвано вв
материал— и др.; — фрозевшии
техн. 1. машина зв обработвано вв
метална нтн дървена повърхност
чрсз отвемаве вв къс— отруини
посредствен въртяща се фреза;
фрезова мишяяв; 2. самоходна яд—
-0^01 е— трактор мищнвa, конто
-ми еъртнщ еа барабан е иоиено
зв разрязвано и разрсхнваис ив
почвата, употребявана при разо¬
раване ии целнян и маста, праве¬
на яи трасета яа л’—ншв. железо¬
пътни тини— и т.н.; 3. слоннатно
приспособели машини за нсха-
инчвс добннаяе ва торф.
фрезия (по ообоге. Фрсз, шведски
бегании) бот. стайно цна—а е ху¬
бави жълти ΗΒΟΤΟΗΟ.
фреялина (ном.) книж. девсйнв от
еявтая произход — придворни да¬
ми ва императрица, княгиня и пр.
фрекантирам (фр.) часто, редовно
посещаван (наир. кафене).
фрскномцяя (дат.) 1. физ. брой ни
евстт—ви—, електрически и други
трептения е оекувтв; частота; 2.
чсс-ста яа лонва, иа употреба яи
ηοηο.
фронга (тур.) венерическа болест,
сифилис.
фровгин (тур.) тънка остра еибн,
фронсеин (гр.) дутое— естадетвие въз¬
питание яи мозъка.
фровстов (по собств. Френел. фр.
физик) е съчетание фреведева то¬
ща физ. — отъпатев—тна теша с
етноентелие голям отвор; — фра-
нелово оглодало физ, онтичов при¬
бор ев получаване и изследвал;
нвтерферевиннти на .βούτ-ηβ-β.
фровотячев (гр.) 1. мед, дут, безу¬
мен; 2. книж, нрекатево възтор¬
жен, ликуваш, ентусиазирал; —
фревотин (гр· ) меД. лидс. болно от
фроловнн.
фреяк-теренн (перс.) ост, шивач ва
истерии. френски трохи е мина¬
тото.
францдегвн (гр.) 1. учение еа пред¬
полагаемата връзка мсиду кевог-
рунц—нта на черепа и мозъка е ум¬
ствените способност— и характе¬
ри вв човони; 2. учени;, оперет ко-
а—о по формати яи черенннге кос¬
ти моиа дв еа съди за проявата ва
сложи— понхичеси— качества; —
фраводог опецн—илнот. нейто се
занимава о фрснологин; ~ фра-
венатин мед, еиботнвиве вв мозъ¬
ка.
фроон (фр.) хим. ясвъзитвиовнив.
леенонзниряна точност. използва¬
на за изстудяване е хладилници и
климатични инсталации; хлади¬
лен aтeиτ·
фреска (нт.) вид живопис, при не¬
нто бон—а еа смесват е варна води
и еа нанасят върху мокра стоив,
намазана е вир и пясък; .γοβοη-ο.
Фран (скилл.) богнин на любовта и
плодородного.
фриволен (фр.) суетен, леноннолся.
непостоянен; — фриволно книж.
леновравне. τοκοη-ολοη,.
фригиНци (гр.) ист. тревев нвдоев-
рспеНеи— народ в Мала Азин. пре¬
сетов о— Балканския нодзeоτроe,
среден яв трвнонднрнйин я ар¬
менци.
фригийски ист, нсй—о принадлежи
иди а свсйотвсави фрнг—йцнте; ~
фригийски шинка шапка. сб—нве-
вено чорнсна, весеаи ст гръцките
я р—исн—те освободели реби —
символ яа овобста, в по-късво но¬
сена и от ниобиидитс и σввноло-
тнгс прев Фравонагв бурисизни
революция.
фригорнфичен (лит.) физ. изстудя¬
ваш; — фрнгатор уредба еи схлии-
фриз
770
дано ни поИсшонин; охладител; —
фригидариум в дравногр’Цкнге ба¬
ни — помошояно зи охлаждана; —
фригория (да—.) одиинди мярна зи
топлива, равна яи абсолютната
стойност яи нвдорянга. ио е об¬
ратен знак, нзподеевна н хладил¬
ната техника като мнрка зи охлаж¬
дана; — фрнгетарапнн (дат.) мед.
точени; чрсе прилагана яи студ;
етудоточенна.
фриз (фр.-авгл.) арх, 1. част от сте¬
ни, заградена - като тяови —вида
моиту врх—трани и корниза. сбии-
яовено уириеаяв е рисунки; 2. бор¬
дюр не кран яа етани. под. ноеьор
и нр., сбиннсвсио украсен е фи¬
гури; 3. изпъкнат хоризонтален
нерв—з. обикновено ии горния
край на гардероб, бюфаг. шкаф и
под.
фрнеер (внгл.) 1. кул. машина зи раз¬
бивана и замразяване ни емое ог
полуфабрикати при нреяеецто—ео-
то яа сладолед; 2. съоръжение еа
дълбоко замразявано.	'
фрикадели (фр.) кул. полуфабрикат.
приготвен от кълцано месо или от
субпродукт- е подправки, във
форма яа кебапче.
фриииидо (фр.) задушено -ολ^κο
масо или дивеч е бнл, нноал сос.
фрикиса (дат.) кул. вид нетна е месо
и бнл ссс от брашно, яйца, кисе¬
ло нтянс и тимснев сок.
фрнки—неав (лвт.) език, зи звук —
нойто ое произнася е шум и еа об¬
разува от —ряене яи нβднщвиннн
въздух н тееияиитв яв говорянте
оргван (с. е. ш. ф. х и др.); — фри-
китне език, фриквтився eeзk·
фрикционен (рус.) 1. иойто са отна¬
ся до фрикция; 2. който тайетви
под втиявно аитрнеаето; — фрик¬
ционен конус техн. — детайл. не¬
работен във вит ии исиус НТН ИВ
пресечен конус. койтс чрсе гр—-
еи; противи въртящ момент към
друг тотвНт.
фрикция (твт.) 1. търкано, ризтърн-
нвис; мнеис ии главата с различ¬
ии лсчсбвн точности; 2. техн.
огрявана. разтривано, втриване; 3.
техн, гумирано ни тъкан чрез
втриване ии гумена смее е иен е
помощта ии валци е различни пе¬
риферии онороо—я.
фример (фр.) ист. тратннт масон ив
френския републикански натон-
тир от 1793 г. (21-23 иоеннрн до
20-22 декември).
Фрина (гр.) прочути тронна гръцка
хубавици, конто послужила като
модет за статуята ни Афродита.
фритрейдеротво (вигл.) икон, направ¬
ление е икономическата полити¬
ка и —еорян яи нромящтeииτв бур-
иоазин, конте нека свобода ии
конкуренцията и търговията. пре¬
махвана ни нитиичоонитс и други
ограиячеинн и иaвмaщaτeдe—во на
държавата е частвсстонвиснита
даНиоет.
фриц (исн.) 1. ирон. подигравателно
прсзвяш; на немец от ноотстна-
тв война; хитлерист. фашист.
Фройд, Зягмуид (1856 — 1939) авст¬
рийски психиатър и нσнχцлот,
създател ии психоанализи е теори¬
ята и практиката; — фройдизъм (от
собстн.) олио ст глиеинге точаинн
е съвременната психология. чинто
представители ос опитват та обно¬
вят ннтсвинта е областта ив пси¬
хическия и обществения живот нв
хората о— глатяще ии безсъзнател¬
ните. нрсдн всичко сексуални вле¬
чения.
фройлайн (иен.) ряЛко. разг, гесно-
иицв.
фронда (фр.) ист. политическо дви¬
жение във Фравд—н (1648-1653),
насечено орошу абсолютизма по
враме ии управлението иа нале-
летвнн Лун XIV.
фрондьор (фр.) ист. участник нън

771
фтор
Фронтита.
фронт (твг.) 1. внeщ; слоративве
оботнисвно, действащо ви театъ¬
ра ии ноенвнте денетенн я включ¬
ващо иннолно общовойскови, твв-
нонн я въздушни армии, усилва¬
щи с’одяяоння я части и др.; 2.
претив ливня, продли отрави; 3.
протежение ии бойиати линин; 4.
тизи страна ст войнишк-н стрей.
към конте —а си обърнати е лица¬
та еи; — фронтален (дат.) 1. ноНто
а обърнат, ивоочаи право напрет,
ивсрешв. е тин; към предната чист
ив иешо; ивсрошон, чотен. пре¬
ден; 2. коНто а разпелоиеи симет¬
рично ив фасада; лицее; 3. мед·
нойто еа отиаон до чадо—о.
фронталност (ли—.) 1. н инволнотв я
скулптурата — изобразяване вв
фигури о лице към зрителите е си¬
метрично разположение; 2. оннет-
р—чиост иа фасада.
фронтиспис (тит.)1. литер, илюстра¬
ция е началото ни книга, орашу
титулната страница, конте о—ра¬
вней характера ии цятсто произ¬
ведение или илюстрира ваН-наж-
нин му аннеод. в часто — портрет
ив автори; 2. арх. главна фасада
вв egai-e.
фронтовак войник, който участни е
сражение на фреига; фронтови
войник; протнвоподцжио тиловак,
фронтогенеза (дат.) метеор. възник¬
ване, образуване ии итиоофарен
фронт.
фрояголиза (лат.) метеор. явление е
золвти ии атмосферния френт, во¬
дещи де намаляване ии тоинорв-
—урнин хоризонтален гратисят
фронтов (фр.) триъгълно украшение
над входа или прозореца.
фроотор (ангт ·) техн. вид апарат еа
дълбоко еанризнеаие ии плодове
и зеленчуци.
фротола (ит.) муз, оеворнонталнан-
сни лирична неоси ви 3 или 4 гла¬
са е лврстеи характер.
фрукт (фр.) плод; — фруктови дър¬
вета, плоди— дървата.
фруититор (лиг.) ист. дванайсетият
неоец иа френския ренолюц—ован
натеидвр ог 1793 г. (18 август —
17 ceпгeмнрн)·
фруктиери (фр.) съд еи поднасяно на
плоден;.
фрунтвф—нация (лит) книж, 1. оп-
лодотнсрневие; 2. оползотворява¬
не.	.
фруктоза (лат.) хим. захар. конто ое.
с’дърив е лтодсвоте я е мета;
плодова захар.
фруктонровод (рус.) техн. тръбопро¬
вод ев транспортиране на плото¬
ве е помощта иа вота.
фрудате (нт.) муз. ивч—в ни излът-
неине нр— вянен духови инстру¬
менти, наподобяваш τрaмодс·
фруетрадия псих.. нснхнчесно състо¬
яние яа дълбока иеутовтетеерс-
иоог. деверганявнраие. норстеин
ог съвкупност нрстнеоречян. ог¬
раничения, забрави, условности
но пътя към посгнгаис ии значи¬
ми еи човека hot.
фруто (h—.) ост, дееср—.
ф—Неввтрия (гр.) меД, наука. нснтс
се занимава е изучаването и ле¬
чението ви туберкулозата н бети¬
та тробена; 2. отдадени; е болни¬
ца еи лекувано иа бодни от тубер¬
кулоза; — фтнееии туберкулоза; —
фтязяитьр мед . декар, опен—втист
но фтнзнитрнн, по лекувало ни ту-
беркуловити; — фгиенелогин мед.
дял от медицината. неН—о ое за¬
нимава е изучаване ив предпаз¬
ваното, откриваното, лечеинето и
други пробленн нв туберкулоза¬
та; — фтизва мед. белодробна ту¬
беркулеза; фτизa·
фтириаза и ф—Иряазнс (гр.) меД, неж¬
на болесг, причинена ог въшки;
въшляснане
фтор (гр.) хим. химически елеиеит.

второпластн
772
безцветен гае, коНто има свойст¬
во да разлита стъклата и ненчин
метили, в тони чисто и нлв—ниити,
вτороαлаcти, второпласт (гр.) хим.
сиятотичи— полимери. съдържа¬
щи ф-ор; гофлоя.
фуга 1. (нт.) музикално произведе¬
ние. ии което различните гласове
нонтарнт одни слад друг едва и
съща истот—н; 2. (вси.) фатц,
итаб; 3. ирвеио място н излети иди
изисосн— предмети; празнила,
дупки; 4. разстоянието можту два
камъка.
фугас (фр.) снаряд, пълен със сит¬
ни взриви- вещества. заровен н
земята (мила), еи да избухна при
стъпване отгсре; — фугасна бомба
воен, бомби. конто деНогеи чрез си¬
тата иа гиeоe;τa·
фудул, фудулин (тур.) гсртетив, на¬
дут чоеен; — фудултън надутое—.
гордееие.
фузня (дат.) търг. 1. от—ваие ни две
или ноеоче предприятия за оси¬
гурявано ии но-голенн печалби; 2.
език. отивияе звукове тини, че или
одиинят иип’тно еа губя. или и
двата еа пременят.
фукара (тур.) еяремах; — фукарлък
сиромашия; — фукария разг. 1. фу-
нарлън. бедност, сиромашия; 2.
свие ад. събир. бедни хора. енро-
мвщнн, бетиц—нн; 3. ряЛко фука¬
ра. бедняк. сиромах.
фукоид (твт.) биол. образувани; с
форма иа вкаменено разклонено
растение, иоето ос наблюдава но
повърхността или в пластовете ив
утаени скали.
фукологня (гр.) наука за недорасли¬
те.
фул (англ.) хаз. при игра ии пенер
— пет карти, три от нонто си ед-
лвнен и твете също отвикни.
фулар (фр.) текст. 1. нид тънък и
мои копринен или памучен плат;
2. шалче или кърпа от такъв нлвг.
фулардмашина (фр.) техн, текст.
машина е яенрек’оиито дейогня-
е.нонто извършва поеледоввгаляц
вапоннаиетц иитьниян като под¬
готовки еи бондновииа.
фудгур—т (та—;) книж. тръбовидна
тупна е пясък, ианранеии от гръ¬
мотевичен удар.
фулмниαт (лит.) хим. вид избухливо
нешес—ео.	'
фумаролн (нт.) хим. газови струя. не-
нтс се огдетнг ст каналите и пук¬
натините е кратера или нс скло¬
новете иа еулнинонин конус слад
прекратяване ии ерунцннтв.
фумигант (вигл.) хим. вещества. хн-
минади, е контс се извършва фу-
мятидян.
фумигация (лит.) мед. хим, обеззара¬
зявано ии сграниченя преотриис-
гви с отрови е газообразно иди па¬
рообразно състояние против на¬
секоми, къртсин и гризачи.
фунгин (лиг.) бот. растително вещес¬
тво, което оо добива от гъбя—а.
фунгнрам (лвт.) действам, изпълня¬
вам някаква длъжност. уе—рсНнан.
фуигит (дат.) бот, кориди във вид
ии гъби.
фуягниядн (лиг.) хим, вещества, не-
и—о убива— яли опират раввн—яато
на нрнчнингеляте ни ботсетята но
раотеиннги.
фундаментален (дат.) 1. съществен;
2. ссновся, първоначален; — фун¬
дамент 1. ооиовв; 2. осиенио пс-
доиеяна; оснонно ноингяа.
фунднрам (лит.) устройван, учредя¬
вам; — фундедан доход доход,
произхождащ ц— втсжеи е едно
нраднрянгна капитал; — фуядн-
ран дълг държавен дълг. гаранти¬
ран е определени държавни при¬
ходи.
фуняиутар (ти—.) техн. 1. планинска
иотези-ца, но ненто ввгеиетннте
се привеждат н дннисине чрез тег¬
лово е кабел или от тономст—е със
пз
фурна
зъбни дннгители— котета; зъбчата
желееинцв; 2. в’иеяа транспорт¬
ни дивил; лифт.
фуния (гр.) приспособление е кону¬
сообразна форми и тръбовиден то-
лен край зи лит—виве ив точност
е съд е тясно гърло.
функционализъм (ти—.) арх, направ¬
ленно н архитектурата след Пър¬
вата световна войяв е Западни Бе¬
рели, ксето т’рин зв —ислсн—ч-
ноот при огроаж—те, нито еа из¬
хожда от функцията ив огрagнг;·
функция1 (двг.) 1. дентелиост е сдии
определен кръг; ттъииоот; 2. (в
мвгемвгнкатв) израз. коНто -ив
осеои постоянни и непостоянни
величини; — функционален книж.
койтц еа отиисн до функция, до
доНност; иойто а свързан е някак¬
ва функция; 2. прел. несамосто¬
ятелен, зависим; — функционал¬
на група хим, групи от атоми. хи¬
мически овързва— номситу он и
но определен начин е оогвиатвгв
въглеводородна част ии органич¬
но е’етниаине.
функция2 (лат.) 1. книж. рабств,
дейност, служби; 2. прен, после¬
дица от определена причина; 3.
мат. съответствие между промен¬
ливи еелячния; 4. мат. зависима
променлива нелнчяиа; 5. спец— -
фнчиа работа, нонто еа извършва
цт оргии-те ни живия организъм;
6.	прен. еивченна, родя; — функ¬
ционер лице. несте изпълнява
важни и отговорни задачи, въз¬
ложени му ог някаква обществе¬
на оргвиневдия.
фувт (яем.) мярка за -сияла: е Авс¬
трия — 559 грима; е Русин: тър¬
говски — 410 грама, аптекарски —
359 гринв.
фураж (фр.) храна зв ноис и доби¬
тък; — фуражен иойто се отиисн
до фурии. който служи за храни
ии добитък; — фуражни култури
— селскостопански -ти диворас¬
тящ— рвстсл—н. конте се използ¬
ва— вв храни ии добитъка вън вид
на еелеи фураж, еено, онтви, кев-
нен—р—рва фураж и тр.
фургон (твт.) 1. готнна закрита нота
за бигаи и жилищни нужди; 2.
едуиебаи вагон, закачен зад ло¬
комотива, н иойто се понещаеит
персоналът. канцеларията ии вла¬
ка и нр.
фурда (тур.) 1. витрешен иа стро
ориз; 2. ситси град; 3. нирчети. ос¬
татъци (при ироеж); 4. извира (от
нлнно).
фуре (фр.) книж, захарни бевбоин с
нълваж.
фуриер (фр.) hoch. осривит, иоН—о
нвсии квартира и оо грижи зв
прехраната на своята рота.
фуриернзъм (фр—) филос, учение на
френския утопист-социалист
Шарл Фурна (1772-1837). което
критикува квинталнеив и разра¬
ботва нтви зв неграждане ии бъ¬
дещото обществе. ксето спорот
него · съчетани промишленото със
оедсноогцнввсното производство и
осигурява ии всички нълио удов¬
летворяване яа нотрсбностнте и
безграничен прогрес ив човечес¬
твото.
фурил (дат.) 1. бегннн иа отмъще¬
нието; 2. прен. зли жена; 3. прен.
онли, етяхян; 4. зоол. вид о—рсвяа
змия от австралийските ecHH.
фуркет(а) (дат.) извити игла е два
боди зи придържане иа женска ке-
св.
фурма (нeрc·) плод ив фнвнкоеата
палми.
фурман (яем.) собственик. стопвн—и
иа фурни.
фурна (лит.) 1. специална лош зв пе¬
чена на хтнб; 2. количсствсто хтн-
б,носте исис да ее поборе е отви
такава лош; 3. поиещанне е така¬
ва леш; ленарвв. хлебарница; —
фурнири
774
фурнадинНони коНто ес отнаен до
фурлвдинн и до фурна; — фурна-
тиян съдържател на фурна; наивр.
хлебар.
фурнири (фр.) тънки орехови иви-
невидян изрезки за облепване яа
мебелни изработки; — фурнитура
(фр.) книж. спомагателен матери¬
ал. прилаган е няко; производст¬
во или занаят.
фуриноьор (фр.) gоeτиeчнн·
фурор (дат.) необнйнеесв офскт,
много с—тно впечатление.
фурункул (лвг.) меД, гиоНно възпа¬
ление, цирей; — фурункулоза раз¬
пространено образуване яа фурун¬
кул—, нногобрейия дирон, въз¬
никнали одна след друг.
фурфурсл (тат.) хим, иастовитна
точност е приятна миризми, по¬
лучавана при х—тротнев с ниос-
тиян и растителни отпадъци (тря-
цн, шлюпин ц— слънчоглед. царе¬
вица и тр.).
фурча (тур.) четна.
фуе (иси.) спец. 1. мярка еи площ
при риенерниие и продажби яа не¬
ин и коиенн неделин; 2. печ. ста¬
ра инглнНонв мнрка ев печатарс¬
ки букви.
фусна (гр.) пъпчици -ти нахурча нс
нцжв—в.
фусти (и—.) 1. щнроkв долна женска
Трехи ог кръсти надолу, сбинне-
ееио украсена е шевица —ля таи-
тела; 2. риег. дълги тотав женска
дреха без ръкави от но-дсбат плат;
3. ивр. дълги и широки, сбинно-
наяо ситно набрана е кръста по¬
ли.
фуотввади (гр.) тотив фусти; — фуе-
—вн. ионона рокля.
фустся (ιομ.) муз, прието през Сред¬
новековието от о-роя-олята на ор¬
гани оенвчанне нв тоноенте ви¬
сочини.
фут (англ.) английска мнрив зв дъл¬
жина = 30,48 ом. употребявана е
страните — членнн иа Британс¬
ката общност и САЩ; 2. руска
мярна еи дължина, равна яа 30.5
ом.
фута (ир.) Лиал, домашни прсо—идна
от груб плат.
футор (вон.) техн. огнеупорни об-
лнцоена яв пещ зв тонене яа ме¬
тал, нария ногти др.; — футаро-
ним техя. облнцовин вътрешност¬
та ни нощ е огнеупорен ма—орнад.
футтнр (иен.) кутин яли калъф еи
нввеие на инструменти. очила и
др.
фуеоснош (ангт.) физ. аигтиНонв еди¬
ница за осветеност.
фугуризъм (дат.) криНно теченне яи
групи художници (чинто —дои си
пробиват път н литературата и му¬
зиката), иси—ц мислят чс едва бъ¬
дещите нонелоннн ще разберат
тахня—е своеобразии тнорсннн и
отрича— художественото наследс-
—но; — футурист литер. привър¬
женик на футуризма; — фугурне-
гнчан и футуристически литер.
коНто а присъщ иа футуризма и
ив футурист ; — фу—урология неи-
нтенсиа диед—ндина, кенто. като
се ооненана ни талии от общест¬
вените и естествените наук—,
нредениди бъдещото риеннгно нв
човечеството и о-доляите сфери
яи живота ни обществото.
фучин (тур.) бъчва.
ф’иин (тиaз)(aвтл.-aиcр.) стил е
джазовата музика е африкански
ря—мн и със звучене на блусове.
фъркудица (рум.) Лиал·. вилици,
фъстък (ар.) 1. бот, едногодишно
раотенне. чинто плотове ои обви¬
ти е мени черупка и зроят е земя¬
та; 2. плодът ни това риогаяяо; 3.
прен, много малко ни ръст същес¬
тво.
ф’щйин (поре.) пресни неясни и ма¬
гарешки изпражнения.
фьов (нем.) метеор, тонът и сух,
ΊΊ5
хайвая^в)
обикновено силел и норненст вя¬
тър, нойто понякога духа от пла¬
нини—; към пряпланивсияте мес¬
тности.
фьотьр (фр—) елсднитва материн, от
ненго са нравят исн— шапки; ке¬
че .
фюзелаж (фр.) ав. корпус ни само¬
лет ст термопрееоеани пластмаса.
фюрер (HeM.) ист. нън фашистки Гор¬
ивния — ееалио ни оглавяващия
наиноналеоцналнетнчоената нар-
тил Адолф Хя—тор; вожд, водач.
фючърс (ангт.) фин. сродство зв по¬
купната и препродажбата нв су¬
ровия- и цола- книжа яа опре¬
делена дата е бъдещото но опре¬
делени цаяа.
X
хабавера (по eобe—н· Хввияа, исн.)
1. народен куб-иск- танц е 2/4
так— е умерено темпо и характер¬
ни фигури. съпровождан от пеане
я нмлроензнринн денисннн; 2.
музика за такъв —виц.
хвбаиоиорпуо (та—.) вигт—йско кон-
стнтуинояно постановление, ко¬
ето гарантира личната свобода.
хабер (тур.) нар, 1. нает. новина, не-
неогиа; 2. ноенинне, понятна.
хабилитация (фр.) добивано право яа
научно еевяна доцент и професор
(старши научен сътрудник е на¬
учая институт) и съответно праве
за чатаяе ив тоин—н е иниес вна-
щe учебно еаеедеине.
хибигуатов (лиг.) хроннчен, повта¬
ряш еа; — хвбнтуе (твт.) 1. анат,
съвкупност от Β’υΗ—το призна¬
ци. конто характеризират устройо-
гно—ц НИ THTOTO И B’UH—H изг¬
лед ии човек или животно; струк¬
тура, телосложение; 2. ряЛко дър¬
жана.
хав (ар.) Диал, гъвки влакна като мъх
ог едната страна на τήβη.
хава (ар.) 1. нар. врсмс нито състо¬
яли; ни атмосферата с оглед на
наложи. температура и нр.; 2. нар.
климат; 3. прен. разг, настроение.
нолоиенне.
хавите (тур.) товар, гаиеет. брана.
хавлия (тур.) готнив драха или кър¬
па от мъхната материн за изтри¬
вано стол баян.
хавра (евр.) 1. еврейски молитвен
дом; 2. разг, безразборен разговор.
хагиографня (гр.) описвано ни жи¬
вота на овсгянто; — хагяограф
описател яи живота ни евегннта.
хидео (гр.) адът е гръцката митоло¬
гия.
хидиялък (гур.) 1. (еи християните):
Йерусалим и енегнте неета оноло
него; 2. (еа мюсюлманите): овети¬
те места оноло Мони и Меднив;
— хаджия титли, нонто се дава яи
християни и мюсюлмани, които
еа хотят— нв поктонеяне но ове¬
тите μοο—β.
хадъм (тур.) околен.
хаз (тур.) яе правя хае = и; ма рад¬
ев.	-
хазартна игра (фр.) кониртииНски
игри; — хазарт игра ни карти. за¬
рове и hot. със залагане яа нари.
при конто успехът зависи от слу¬
чая; щветне, късмст, риск.
хазна (тур.) 1. държавно парично
съкровища; 2. вързоп, куп е ли¬
ри; — хазнатар ост, пиевч —ти уп¬
равител на хазна; ковчежник.
хазър (тур.) ост нар. 1. готов, при¬
готвен; 2. таки я тина. ривгеле.
хаирлия (тур.) нар. нсН—о носи доб¬
ре, щаетно; който а нв хаир; бла¬
годатен; — хаир добро. благодат.
шастие.
хииреъзнн (тур.) нар. ост. лош чо¬
век; вспрсноповннн. нехрани¬
майко. еагабонгнн, βο^τη-η.
хайванин) (ар.) 1. разг. и—вотне. де-
хайвер
776
биче; 2. прен. глупав човск, глу¬
пак.
хайвер (тур.) 1. яйца на риби или
труго встно иннотиц, снасян— във
водата, обикновено е голямо ко¬
личество; 2. осолени яйца от ри¬
би, употребявал— квто храни нап¬
раво или слот съответно прнгог-
нннe·
хайдамак (тур.) Диал, 1. одър и глу¬
пав човек; давгатаи; 2. нагибои-
т—в, сн—тв—н.
хайдук 1. някогашното име нв ун¬
гарските войници; 2. сага: слуга,
разо—лен в унгарското учрежде¬
ние; 3. крадец; — хайдутлук 1.
ирвиба. рвзбоНннчаотео; 2. дей¬
ност ни хайдутин.
хайдутин (тур.) I. ист. народен зак¬
риляни и борец е оръжие н ръка
срещу турените нотнсвнцн и чор¬
баджиите но врсмс ни османско¬
то робство; 2. крадец. разбоНяни;
— хайдутувам ист, участвам е че¬
та от хайдути зи борба срещу —ур¬
они—; потисници и чорбаджиите.
хайка (тур.) нстерн.
хайлаз (тур.) разг. 1. мързелив. ле¬
нив; 2. мързеливец, лоянноц; —
хайлазин разг. мързеливец, лени¬
вец; — хайлазлък разг. мързел,
мързелуване, бездетно; — хайла-
зувам разг. държа се като хийли-
зяя; мърестуван, безделнича.
хайлайф (ангт.) вяощeго общество.
ΟΛΗ—.
хаймана (тур.) уличини, кой—о лес-
геянис и бсзцотнс скита; —
хайманувам държа ес квто хайма¬
на; скитам.
хаймвор (леи.) полит, фишнс—нв ор¬
ганизация е Австрия преди Вто¬
рата световни война.
хайнаджня (тур.) мързеливец, исн-
то небнгни да работи.
хайта (тур.) скитник, празноскитащ
ое.
хак (тур.) 1. заплита, възнагражде¬
ние; 2, приво. нриндa·
хакер (англ.) комп. но—рсбитед. прог¬
рамист, ксНто внион набързо пре¬
мени н системното програмно
осигурявано, обннноееяе без ди
има право яи —цев.
хит (тур.) положение.
хала [. мит. е славянската митоло¬
гия: зиоН, ламя. всввонтна и
е—рвшно силна; може да се прос¬
тира нито мъгли, да докара градо¬
носни облици и бурн; 2. силен вя¬
тър, бурн; 3. нито прил, много си¬
тен, як; буая; 4. прен. едър, си¬
лон, як човек; 5. прен. буая. не¬
удържим. стремителен човек; 6.
прен., нито сравн, гладник; човск,
нойто много яде я но се ииеншв;
6. прен. неудържимо, сгреннгсл-
но, буНяо.
хилил (тур.) от сърца. е благосло¬
вия.
халат (тур.) 1. принадлежности еи
инкоН еининт (оообаио преноси¬
ми); 2. дсившив широка мъжка
драха.
хяляч (вр.) диал. трънтар.
халва (ир.) сладкарско неделна, при¬
готвено от захар, тихия, еуевмаяо
ниоло яли тахяя заместители. оре¬
хи и др.; — халваджия произво¬
дител или продавач на халви; —
халваджийство поминък яи хадва-
динн; — халвалък (тур.) лири, да¬
дени еа халва (зв почорпнв, ни чи¬
рак).
халда (яем.) мин. куп изхвърлена
плянв; нао—нищо. табан.
хале (ном.) е промишлена сгради.
панв—рни питата и др. — голнно
покрито пснещсн-е зв промиш¬
лени, търговски и стонинонн де¬
ди.
хали (не.и.) покрит пвеар за храни¬
телни продукти (зеленчук, месо.
наето и др.).
халикоза (гр.) меД, префоо—онвлне
заболяване у каменари, което се
777
хамелеон
дължи ни продължителното вдиш¬
ване яи прах от камъни.
хвлнотерезв (гр.) меЛ. изчезване ни
калциевите соли от костите вслед¬
ствие на тежък рахит, гладуване и
нр.
хат—фит (вр.) цврс—еото ни арабските
хатифя; — хитнф наследник, за¬
местник на Механод; титла ви
султана нито рeлнтноe;н глава нв
мохвиатиянте.
халище (тур. от —исто ни град Ка¬
ликата е Турция) Лиал. дабслв чер¬
га за завиване —ти постилано, из¬
работени от вълна или нознии.
халка (ар.) митиц метално котето;
брънка; 2. годеиея яли венчален
пръстен без камъни и други укра¬
шения.
халногрифин (гр.) изкуство дв се гра¬
вира на недин плочи; — халнс-
гирф специалист но хитнеграф—н.
хито (гр.) 1. астр. оптическо нелс-
яне е атмосферата — оцветен орс-
ел, пръстен нтн пръстени окото
Слънцето или Луната. резултат ст
пречупването и еграиан—ето нв
отънчаеи—о тъчи от кристалите ни
високите перести облици; 2. фот.
волеви снимка ни ситно осее—еяо
тнто.
хито- (гр.) първа ο’ο—ββηβ част иа
сдцини думи със еначевне сот,
например хале—ром, хатсфит.
халогавн (гр.) хим. химични елемен¬
ти, нонто образуват соли (хлор,
Нод. бром и флуор); — хвтеганаев
(гр.) геол. солообрвеунвна; — хи-
топонид (гр.) хим. съединени; ии
мотал е хвдогенся еленеиг; — хв-
догаянрам (гр.) хим, въвеждам хв-
логевнн атоми е молекулата ии ор¬
ганично съединели;.
хатеоним, халосам (гр.) Лиал, 1. блъс¬
кам, удрян ситно; 2. развалям,
объркван.
хатсторм (гр.) тонът минерален из¬
вор, нейте съдържа разтворена
готварска ест.
хвлстехнннв (гр.) добивано сол еи
индустриални HeTH.
хатсфит (гр.) бот. риотснно. косто
вирее ни солон— почви.
хит—ура (рус.) книж. небреинв ра¬
бота; лошо и небрежно изработе¬
но.
хатюдивац—н (лиг.) i. съновидение,
лъжливо възир—лтие; често более-
веве състояние поради нервно
ризстреНотно; 2. псих,. възникване
иа възприятия баз наличие ни съ-
отнетия външни дриеин—сти; мни¬
мо нъзнрннтне за нещо несъщес¬
твуващо; измама ни еетнеити; —
халюцинирам ниви хвдоцннвннн.
Хим (сер. еоботв.) 1. библейско ля¬
но, син нв НоН, подиграл ео е ба¬
щи си. коНто бит линя; 2. прен,
груб, невъзпитан. разпусна— чсвон,
химида (вр.) геогр. равнини— каме¬
нист— пространства е нзeτнннτa
яи Сенерни Африка. покрит— е ке¬
ра от груби нево—роня материали.
хиивтяе (вр.) ост, тиков за прайсе;
— хамилдъи 1. (тур.) поминък нв
хамалин; 2. прен, тежка, обнннс-
веяо физически работи; — хама¬
лин (тур.) носач нв бвгви; — хи-
мидцвам 1. изпълнявам работа на
хамалин. неон тежки товари, ба¬
гаж; 2. прен. върши тежка, обик¬
новено физически работа ерешу
н—оно възнаграждение.
хамам (тур.) е—ври турска баян (пар¬
на).
хвниртнн (гр.) меД. аномалия в раз-
ви—нс—ц, конто еа състои е воирв-
β—ληο'οτ— е σъогнощeннeτо ни тъ¬
каните; — хамар—он тумороендво
образувалие. ксето са дължи нв
дефект е оъчегиннего ни тъкани¬
те.
хамбар (тур.) пснсщен-с, склад еи
зърнени храни.
хвнелаен (гр.) 1. зоол. трелнчеоно
елечуго, подобно нв гушар, неоге
Хамлет
778
има способността ди омаян цвети
на кожата ся (най-ваче ногитс ое
намира е опасност); 2. прен, презр.
човек. нсН—о безпринципно и час¬
то омевя. еъегтадн я прочна е за¬
висимост от уедовин—а; непосто¬
янен човек; — хамелеонство про¬
ява на качество на химaлeои·
Хамлет главният герой е сдно—неи-
ивти Шекспирови трагедия.
хамити (евр.) но—омнн—е иа Хвми —
Ноеенн они, нойте бит прокъл¬
нат от бащи ся.
хан (тат.) 1. гн—да нв —втврекнте гос¬
подари; 2. (тур.) кръчми ИЛИ гос¬
тилници е нонащеинн зв онана и
е обори. н нонто отсядат пътни¬
ци; странноприемница; — хан-
джия съдържател яв хвя, ии стран¬
ноприемници.
хангар (фр.) мне—ото. където се дър¬
жи— автомобили и caHOTc-H.
хандбал (яем.) спорт. игра ни гел¬
ии. ионтц се отбиви е ръце.
ханджар (лор.-ир.) годни -урони меч
(остър и от теста стрини).
хандикап (ангт.) спорт. продиинв,
нредннстне. диеинн ни но-стаб
о’отевигал зв нзрввннваяо ив шан¬
совете зи победа
ханза съюз; —ьpтoиойянτ еъюе нв сво¬
бодните градено: Хамбург. Бремая
и Любен от 13—17 вай; — хаизейс-
кн отниенщ еа до хинзвтв или при¬
надлежащ към исн.
ханш (фр.) 1. анат. хълбок; 2. оби¬
колни на тялото, измерена ии ви¬
сочината нв хълбоците.
ханъма (тур.) иеиена -урияин.
Хаос (гр.) 1. едва ог 4-те първични
онлн (стихни); другите еи: Гоя,
Тартер и Ерос; Хаос а първична
безпределна маса е енстонвето
пространство. от нонто а произ¬
лязло всичко останало; 2. пълно
беерадяа. безпорядък, обърквицог;
— хаотичен разбъркан, н;ортaи—-
знрии, безреден.
хап (ар.) лекарство вън вид на топче
зи вземане праз уотв—в.
хапакс (гр.) език, · туни. нонто се сре¬
ща само сдии път.
хаαлоидеи (гр.) биол. е съчетание
хиплоидии клетки — клетки, чи-
н—о ядра е’Т’рии— двойно по-ма¬
лък брой хромозомя от дипле—т-
няга.
хапльо (гр.) пренебр, глупав, наивен,
прост човск.
хапвана (тур.) ост, затвор; — хапус,
хапуз (вр.) ост., 1. вроет, затвор; 2.
зигверн—н.
харакири (ни.) е Яноя—н — приет вън
висшето общество ничии ии само¬
убийство чрез риенсревие ив ке¬
рами.
характерология (гр.) учаяяа еа ха¬
рактера, негцевта същност и фор¬
мирано.
харам (тур.) звбрвясио н;щц; ти ти
а хврам = да яе няднщ добро от
яагц.
харамия (тур.) нар. ост, 1. разбойник;
2. хайдутин, буятсвиин; — хара-
мнйство нар, нронви. дейност яи
харамия.
харач (ир.) ист. 1. личен данък е Ос¬
манската империя, лтвшви от мъ-
иате исиохамодвия; 2. новантеи
двнък, плащан от яемсхамодвни
нв султани.
харба (ир.) ост. късе и дебето ко¬
пне; — харбалия ост. въоръжен е
харба е—раж.
харбия (тур.) ост, нагилни пръчка,
е конто са чяе—н наети иа пушна,
в у старите пушни, ое явб—нв ба¬
рутът.
хардалие (тур.) вино, нрсосчсно е
хардит. дв остина олидно; — хар-
дал 1. синап; 2. смлян на прах -
горчици.
хардуер (вигл.) комп. ноннтне. не-
о—о обединява всички физически
нциповон—н ни ЕИМ; включва ме¬
ханичните. електрическите и
779
хартли
електронните устройства, кви—о и
носителите ни данни.
харемлък (тур.) стан зв женит; и де¬
цата, прет-велелоино ви сетни-
тъй; — харем 1. всички иеин и
наложници ив один н’И е отри¬
ли, къдете има мисгоисвотво; 2.
недостъпни къщи нтн част от та¬
кава, е нояго инвсят жалите ии
нохaиe.твΙнτe·
харен (гр.) нар. добър. хубав.
хареувд, хирзунид (ар.) ост, писме¬
на молби, зинелси-о до съдил, на¬
чалник и пр.
харизвам (гр.) нар. подаряван; — ха¬
ризма, харизмо (гр.) ост, Диал. по¬
дарък.
харкома (гр.) Лиал. меден нотол, ка¬
зан.
харман (тур.) 1. равно угьннано кръг¬
ло място, гумно (къдото са вър¬
шеят зърнените храни); 2. време¬
то, косто еа вършеят житата (юди
и август); 3. прен. осзоя’т. иогито
ваше се намира нaН-нвстe; 4.
енее от различни тютюни, иибрии
от рвелячин мести; 5. прен, нар.
ераме—ц, иогито нещо е е голямо
истичес—но, иогито реколтата а бо¬
гата; 6. техн. Годни барабан за рае-
меенаяа яи захарна ниши. е койтс
на вертикална ос, посредством
нр’отичнв оо въртят лопати; —
хармавджня 1. работник на хар¬
ман нс вършитба; 2. ниНотер-оне-
ниатнет. койтс приготвя хармани
ог тю—юи.
харматан (ар.) горещ. сух вятър. ду¬
хаш ог Сахара към еипадннте бре¬
гове ни Африки.
харо (Гр.) 1. стар, гроееи и лош чо¬
век; 2. ланне. некадърен и леш
мъж; 3. елина, ело, лошотия; —
харосвам; харесам (гр.) диал.. виж¬
дам добро, преуспявам.
Харон (гр.) 1. е гръцката митотогин:
превозвач ни тушите ни умрелите
нрав реки—е Стине я Ахерон, изоб¬
разяван като старец-лодкар е ог¬
нен поглед. Тинсити еи превоза а
1 обод (съгласно тревните погре¬
бали— еб—чин такава нонеги ое
поставяла лед езика ни покойни¬
ки); 2. прен. чсвон, ксНто има от¬
ношение към погребения. погре¬
бални обрати и др.; стесн, гро¬
бар; 3. съгласно съвременния
гръдни фолклор: чарна птица яли
черен ездач, иойто стад смъртта
о—наоя душата ни почивалия; 4.
прен. лодкар; 5. астр, однвотнен—-
нт евгетяг ии планетата Плутон,
само три пъти по-малък ог сама¬
та птииста; инкен астрономи ги
приемат нито сееесбрвввв двойна
планети, оно—еии Плуτон/Хвров·
Харния (дат.) 1. мнτслотнчнц чуде-
нише: нолунтнни. нотуисиа, нс-
о—о ее стл—чавато със страшна
грвблявеот и жажди; 2. украшение
яа небел, коего представлява та¬
кова иннетно; 3. прен. книж, ела
жена; 4. зоол. нит южноамерикан¬
ски орел; 5. зоол, вид юиноиенит-
она хвърчащи мишка 6. прен.. ве-
ΙиeяτиоeΎ·
харпун (ход.) 1. метално копне е ну-
ка ни дълги връв. употребявано
при лев ни нитове я други отри
мороки инвотнн; 2. иоиисобраесв
снаряд, изхвърлян от оненнилно
оръдие. употребяван еи същите но¬
ли; 3. строит, иелнени сноба зв
снърееане ни стани; 4. приспособ¬
ление за разтоварване ни еоно; —
харпунор епеннитнот но ннгвно
иди изстрелване ии хирнуи.
харти (тит.) 1. папирус,· пергамент я
вончне. яв иоето ев писали древ¬
ните; 2. държавно постановление
еи правата ни нърхевнаги едвот; 3.
пноноио нелеиено нонане.
хартти (иигт.) инф. единица зв не-
тичосгве —лфсрнвдин, равна нв
информацията, конто мои; ди еа
представ— е едва десетична циф-

Хартман
780
pa.
Хартман, Едуард (намеки философ.
1842—1906) ногцвити философия
а оливине нв Шонаихвуарцев—в во¬
лана ф—тософин я яв Хагадцевта
еволюционна система. ивтс издига
безсъзнателното в принцип еа
ебнонаняего ни сеети (ор. „Фило¬
софия ни безсъзнателното”).
хяртофнлакс (гр.) ист, книж. архи¬
вар.
хартулярий (гр.) ист, лицо, косто за¬
вежда воаиияга списъци.
харуспокс (лит.) книж, н’ дрсення
Рим — гадател но вътрешностите
ни заилив— жертвани животин; —
хяруспнци:я предсказване но вът¬
решностите нв животното. косто
со нрниаон и иортви.
харч (ар.) разг. нвричин рвехсдн; —
хярчя (тур.) разг. 1. иривн харчо¬
ве. изразходвам, консумирам; —
хярчлък (тур.) пари ев дребни раз¬
ходи.
Хярц планинска нар-ги н Германия,
нонто минава през Саксония, Ха¬
новер; богата яи модия, отовин и
др. руди; нъзнн—а от ХвНяа.
хас (тур.) 1. чист. доброкачествен.
истински: хас брашно; хас бон, ко¬
нто яе излиза; 2. е съчатвянн: —
имя си хас вяи -и, хубави работи.
възможно ти о; — ие струва хас
(от яошо) и; обръщан вяннан—а
(нв вещо); 3. голямо ловно вда¬
дени; е гоgнщ;и доход вид 100
000 инчота, давано ии члеяоне ии
султанското семейство и нв вези¬
рите. баНлербеНонете и оиндиан-
беНоната еи използвано еи нечии
eрaнeяи·
хасе (вр.) вит тънки, обнкновеяо бя¬
ла намучив тънил.
хвоист (нам.) 1. текст. приспособ¬
ление зв иввнеано прежда ни чи¬
лета; 2. е текстилната и ножарс¬
ката индустрия — дълбоко кори¬
то е бъркачка еа шинел;, проми¬
нине и онано—явана ни кои—; 3.
техн, транспортно оъоръиаяяа ев
вднтaнa, сушене и неотоиа яа то¬
вари; рудан; — хаспелист човск,
коНто работи яи хиенад.
хяста (дат.) 1. относив черти; 2. пов¬
ратен и яечетлне ниеман знак, за¬
низан само нън вид иа отнасяй чар¬
та.
хастар (тур.) 1. нсдлдв—в яв дрохв;
2. основи ни маенткв, настилка и
под.; — хастарлък материн или
материал, конто еа ненолзнит ев
хиегир.
хат ни. в—.
хятя (тур.) 1. грешни; 2. поквара, ща¬
та.
хатмхумаюн (тур.) ист. султански
указ от 1856 г.. е нсН—о ос провъз¬
гласявало равенство еи всички но-
тия—ни е Османската империя баз
разтика яа вароненонадвино.
хартишориф (тур.) ист. султански
указ от 1839 г. зи държавни ре¬
форми и даване приетия— яв хряе-
тннннге е Османската империя.
хатър (тур.) 1. почит. угода; 2. сниз-
хсидеино. нриогрие—яс.
хаустории (лвг.) бот. н—доненонан—
добавъчни корени, чрсз нонто па¬
разитни рвогсняя ос прикрепят
към друго рвогеино и изсмукват
ог яего храннгелин всщсстви.
хаустра (дат.) меД. неправилно нс
форма и гетемняа и ограничено
ц— напречни бразди подуване но
отонито ии дебелото чарво; — ха-
устрация (дат.) меД, образувано яв
хиус—ри нс стоните на табелого
чарво, което се нннна най-чостс
нр— запои.
χаутоскопня псих. преживяван; яа
теоНн—н.
хафнф (вр.) разг, слаб. оскъден.
хафний (тат.) хим. оробристобнт ме¬
тален елемент. пор. № 72. вг. —.
178,49, снос от шест изотопа, кой¬
то а много ковък и пластичен, из¬
781
хоксагон
ползван е олей—рогехнннвга нито
ивтот ви алейгр—чаон— таили, го-
левнзневнн тръби. ев енлиен и тр.
хяфтяйм (ангт.) фтб· полувреме ц—
играта.
хафус (ар.) отвари от лнста—в и цве¬
товете иа од—н ст видовете източ¬
ни ковели, употребявана кито
упойващо средство, косто възбуж¬
да eьoбрвжeннeτо·
хахамин (евр.) ост, серсНои— свеще¬
ник; ранив.
хиша (ар.) ост. покривна лот конс¬
ко сотто ; ионона.
хашово (тур.) Диал. кухня. готварни¬
ца.
хяшеш (тур.) бот. Лиал, притнвeнн
ИВИ.
хашиш (гур.) нврнот—чно вошествц,
кое—е ос добиви от индийски ко¬
ноп; марихуана; 2. бот, Диал. гра¬
дински мак; хашаш
хант (ар.) Диал. пруст. отвод,
хабриязинин (гр.) тачен—е орел ев¬
реите зв възстановявано ии етиро-
евреНенн сзик като говорим сзик
ни всички онреи; — хабрииеъм (гр.)
език, дума яд— израз. свойствен—
ви етароанреНекн сзик; — хабри-
нстиιкя (гр.) наука за езика, ноте-
ринти и бита на енрен—е; — хабри-
иог специално— но хобранотниа.
Хегол, Георг (1770—1831) еднн от
наН-нндвнтс ненонн философ—
слот Каят, нойто развива вегона¬
ги философия, нато н нарича пан-
το^ή —ля лeтнч;онн линте-
изъм; — хогелнанец фил, после¬
довател ни Хагал и привърженик
ни ιο^ηο-ο учаяно — хегелнанc-
тво фил, ндеилнотнчсоке фило¬
софско тсчаинс, основано върху
е’згледн—о нв Хагат е западната
ф—лсоофин.
хегемон (гр.) полит, основна ръко¬
водна сити, — хаганояин (гр.) по¬
лит. първенство иа една държава
над тругв; надмощие.
хедор (авгл.) 1. жънещата уредби.
иътниркага ни комбайн; 2. осло-
ηοοτοπββοκβ машина за носено вв
нискостеблен— растения, нонто
събира почти само класовете.
ходи (вигл.) фин. срочна стотни на
борсата е цел застраховане от въз¬
можно нсннженна ни ηοη-το.
хадири (ар.) бягството ни Мехимот
от Мена и Метина; началото иа
иохинетавсното летоброене.
хеднф —иглата иа агннегоння вицек-
рвл·
ходнпатня (гр.) сладостна забрава,
състояние ни безчувственост у
болния.
хатеяне’М (гр.) 1. етическо направ¬
ление, снорет иоето утоеоле—ви¬
нта и нволвитенннтв съставляват
ннeщaτо благо я нет ни инноти;
2. псих.. етически прннднп еи оп¬
ределяно ни доброто — това. но-
ато ноон наслада и небаен от с—рв-
тавнн; — хадовне—нчво чувство
чувство. свързано е преживяване
на наслада; — хедонистичен отна¬
сящ се до хедоннема: хедонистич¬
на етяни.
Хеката (гр.) бсг—нн на чиротоНет-
вото е гръцката митология.
хекатомба (гр.) 1. ист. у древинге
гърци — принасяно на иоргни 100
вота. необше голямо жертвопри¬
ношение; 2. прен. г-бол ни много
хора, конто се иертеи— зв иашо.
хекзаметър (гр.) сисеен стих от 5
тант—лв— стъпки и ивкрин едва
хорсН; унетребнеа са при прове¬
ди нв класически нрезвсдення.
нвй-вечо яи „Илната”.
хокимин (ар.) ост. декар.
хенси— (гр.) първа съставяй част нв
елеинн думи със значение щaσг.
например хаиеахорд.
хоксагон (гр.) шестоъгълник; — хок-
саговвтан щecτоьпьлeн, щecгоог-
рввон, щecгоeτeнeи; — хексаедър
щccΎсcτов; — хeноитрaм (гр.)

хоксапод
782
щaогоτрaянa фигура.
хексяпод (гр.) ииногне е шест кра¬
на (ивооицмо).	'
хексяхлоран (гр.) хим, органично но-
шестне — бнл или жълтеникав
прах яли дробни гранули е мириз¬
ми ни мухът. одни от лиН-ефикао-
янте съвременни инсектициди.
хоксяхлорнд (гр.) хим. оъеднианне.
получавино чрез хлориране нв
бонеота. което а едно е— иай-сил-
инта о—роня еа из—робвияе яа на¬
секоми.
хексозя (гр.) хим, въглеводород ст
групата яи мояцевхарнтя—а, кой¬
то съдърив е · молекулата ся шест
втонв въглерод. главиа еъстиеяа
част нв нишсстсго. гликозата,
гроздовата· еихар и др.
хектар (гр.) ноесмлсив мярна ривна
на сто вра = 10 000 нн. м.
хектикя (гр.) изтощение, туберкуло¬
за, изнуря-сляа троена; — хокти-
чон тубернутозоя.
хан—ц (гр.) = е—ц.
хектоват (гр.) ел, мярна еи електри¬
ческа мощност, равна ни сто на—и.
хектолитър (гр.) мнрка зв течнос—н
равни ни 100 тиτри·
хектометьр (гр.) мнрка зи дължини,
ранни ии 100 м.
хелботе (тур.) разг, 1. разбира се. го
се знае, непременно; 2. яввнрио,
кайте изглажда.
Хелнецня (твт.) древното име на
ШваНцирян.
хеле (вр.) разг, 1. оообеяо пак; 2.
ний-оагне.
хелер (нам.) дребни австрийски мо¬
нети.
Хелеспонт дранного има яа Дарда¬
нелския протон.
холяН (гр.) хим, хннннчон отемоят
от групата ии благородните тaβо-
не, зи. Не. пор. № 2, ит. т. 4,003.
който са ненцлева за направа ии
гвеоня термометри, зи пълнено яи
електрически данни и балони, еи
лаченна ни ае—ма, про—не косон-
нвти бстсот и · др.
хелйкометьр ' (гр.) урод зи яеморвияе
ни ситата ни корабни витла.
ходнион (гр.) муз. годни медоя му¬
зикален ние—румоят, басови иди
нцятрвбвоова —уби, кръгло еня—, еи
да се носи нв рамо.
Холикон (нс собе—е. гр.) 1. планини
е Гърция. нонто според гръцката
митологин а бито седалища яи
Аполон и музите; 2. прен. място,
бтвгонрян—ио зи изкуствата и на¬
уката.
хадняг (хцд.) мор, ibktciohb брего¬
ва площадки еи невиждано и спу¬
щано вън вода яв кораби при е-ро¬
си. ремои— и др.
халио— (гр.) първа съставни чво— ив
отожин думи. нонто посочни от¬
ношението към Слънцето яли
слънчовите лъчи.
хелнобнологня (гр.) ивуна зи етинви-
е—ц яи слънчевята излъчвания —
елойронигиягяя—а въдя— и други
частици. върху ж—нотв яи чснани
и иинята същества.
холиогрявюря (фр.) 1. печ. фо—ома-
хаянчаи начин ев направи нв фор¬
ми ев дълбок пачи— бае ристор; фС-
τопрaнюри; 2. отпечатък от иди¬
ша, подучая но гоен ничии; — хо-
лногряβьор печ. специалист но хо-
лнсгравюрв.
хелиография (гр.) 1. съвкупност от
всички мс—оти, ноередегеом ко¬
ито образците, подучени нс фо¬
тографски начни ос нренвсн— чрсе
гравиране е няоеЛнии върху мо¬
тат или камък я ноете чрез нача¬
тая; еа нрвент копия; 2. воен. съ¬
общавана, свързвана чрсе светлин¬
ни сигнали на яаготамя разсте-
нн—н; — хелиограф 1. астр, апа¬
рат, служещ зв фотографиране ии
Слънцето; 2. метеор, уред еи ав¬
томатично записване продължи¬
телността нв слънчовото грееие;

783
хемато-
3. апарат е деоНви огледала ото-
нш— ни далечни ризогсявня, чрсе
ксито. е установени знаци и е пре¬
късвано на слънчовите лъчи иди
електрическата светлини, ос пре¬
дават телеграми; 4. спец, уред зв
копирано и размножавано иа чер¬
. геин от прозрачна върху светло¬
чувствителна хвр—нн; — хелиог¬
рафни о—иянин ннстото и вивратв.
откъдсто еа продават елините.
хeляомeτьр (гр.) астр. вят телеснон
за нзнернаие ни малин ъглови раз¬
стояния мсиду две сватята, никто
и за измерване иа ендим—те ди¬
аметри яв Слънцето и небееинтс
тали; — ходиоенол зрителна тръба
е приспособление еи отслабване яв
слънчевата сеетл—иа при наблю¬
давало на οτίηούο.
χотяцτроnязым стремеж яв растение
дв ос обърне към нзгечв—н ни
свстт—вв, позитивна ял— иегв—не-
яв.
хаднотроп 1. геоД. инструмент зв да¬
ване на сигнал— чрсз отразени
слънчови тъчи ог едни тривигу-
лачаи пункт до друг, конструиран
от Гаус; 2. бот. —реенсто градинс¬
ко благоухаяло рвотенне е дроб¬
ин лилави нтн сини цветове; 3.
благороден камък със зелеи цент
и чареоин нетии; 4. вид багрило
зи оцветяване яи тънали във ви¬
олетов цент.
холиофизнкα дял от вотрофязннвтв,
е който са изучават недев-нта,
наблюдавани но повърхността нв
Слънцето.
Хелиополис геогр. 1. одни от нвН-
тровя-тс градове яв Египет „Град
ии слънцето”, главен център ви
нулата нв бег Ра - Атум (Мага¬
рия, близо до Кайро); 2. антнчав
град яа торнтор—ятв ив днешен
Ливии; Бавлбен.
Хетяое (гр. — „слънце”) (гр.) мит.
древногръцки бог ви олъвдето.
изобразявал нито нрвсне итвлои
е еенен ог тъчи; е ослепително си¬
нилата си нелеоннда и впрегни-
ги—е е иен 4 огнegнщaщн крилат—
келе Хстнос нос— светлина и ра¬
дост иа хората; понякога а отъж¬
дествяван с Аполон; — хаднолит-
рия (гр.) рел. богцгеерене. обожа¬
вана ии Слънцето.
хатминти (гр.) нирввнтнн чсрве— н
чарниги яи човека и другите бо¬
зайници; — хслмнвтнази (твт.)
меЛ. глиетяо заболяване, причи¬
нено ог паразитни череен (хот-
мнвтн); — хадмннгсза (тат.) меЛ.
халмннтниви; — хедмняголог меЛ .
оподнатнег но холмннтологнн; —
хедииителогин (гр.) наука ва глис¬
тите; — холмщнпон мед. туморо-
ендно разрастване яа тънал. при¬
чинено от хeлмнΙTн·
хелотн (гр.) спартански роби; — ха-
дот—еъм с—рист към потисничест¬
во; — хототони робски; — хето-
—нн робогво·
хадофит— (гр.) бот, блатни рвогаянн.
хем (тур.) 1. при нетъквале ии во-
шо; и, и —о; 2. при допълване. раз¬
ширявано яа изнизаната е пред¬
ходното изречени; мисъл; пън. 3.
като частица — еа усилван; нр—
изненада, учудване, уверявана.
хема- и хемат- (гр.) първа съставни
чист ии сложни тумн — истинни-
еня гермнин, със знвчсвне кръ-
eeи·
хемангном (гр.) мед· доброкачествен
тумор от иоеообраеунанн и раз¬
ширени кръвоносни oKTOBe.
хенвртрозв (гр.) меЛ. кръвоизлив н
отвели кухина, подучел при трав¬
ма. навяхване, хенсфит—н а тр.;
— ханаганези (гр.) мед, ούο-ηβ^,
нрьeсneeр’щинe, нсото —ни чорон
цент и не съдържа въздушни ие-
хурча—и; кървави язви.
хемато- (гр.) първа съставна част ив
отсиин думи — мод—н—нск— тор-
хематоген
784
мни със значение кръвен.
хематоген (гр.) фарм. препарат от
70% разтвор ии хеиоглобнн н гли¬
церин я вило, употребявани еа ле¬
куване ии авенин; — хемαтогенеи
(гр.) 1. нрънеи; 2. нр’вцобрвеунвш.
хоматография (гр.) меД. графично из¬
разявай; ии нрънвито резултати.
хематозоон (гр.) мед, етноклетъчеи
организъм. кей—е живее пвраенг-
но е кръвта.
хемотокснлян (гр.) чернено багрил¬
но вещество. употребявано е мик¬
роскопичната техн—ка еа боядис¬
ване ив итегъчиото ядро я др.
хоматократия (гр.) вдвот, подучена
чрез кръвопролития.
хематология (гр.) мед. науки, в ко¬
нто со изучават еленентнте на
кръвта я кръвотворните оргвин н
нормално я ботос—но σ’eτонΙяe·
хематом(а) (гр.) меЛ. оток, образу¬
ван о— бърз кръвоизлив, ограни¬
чен о— съединителни тънил; — хе-
мятомнолмя (гр.) мед. кръвоизлив
е гръбначния мозък
хемятоскоп (гр.) мед. уред за опре¬
деляя; нолнчае—ното яи хемогло¬
бини в ир’втв.
хомятурия (гр.) мед. о-детние ив кръв
е уряяитв при нофри—. бъбречни
камъни. туберкулоза ни пикочни¬
те оргвин я тр.
хемев (перс.) нар, тону-рсчн, близо,
почти, agea
хеморялогия (гр.) мед. разстройство
вв ероинего, при неато болният
иа енити е полумрак; кокоша олс-
ногв.
хемн- (гр.) първа съставна час— яи
отожни тумн съе значение поло¬
вина, полу.
хемиаиестезня (гр.) мед. изгубване ив
чувствителността ни одиати поло¬
вина ни тялото, което ce дълия
на отиоегривяо поражение е глав¬
ния мозък, лойилнз—риве е -взи
страна нв тялото, конто а проти¬
воположна ии цгиншс—ц ни пора¬
жението е мозъка.
хемиедър (гр.) крист, прости форма
яа кристал, нонто има еимо поле-
вината ст с—синте ии съотвотяня
хoтооgьр; потуформв.
хомикр^^ (гр.) мед. главоболие, ко¬
ето са ненва периодично нв прис¬
тъпи. предимно е одив—в полови¬
ни на глвеитв; мягрояи.
хемиолия (гр.) муз. отношение меж¬
ду две ио—нн стойности, ог конто
едната о одни път и потовняа не-
дълги ст другата.
хемиплогня (гр.) мед. пълна парали¬
за иа едната половина яи тндо—о.
встстс—вие яв нораисиян е мозъ¬
ка като кръвоизлив, тумор и др.
хемиопия (гр.) мед. различавано са¬
мо ив нотовняатв ц— пратматя—е
еотодо—нне ии частични парализа
яи ретината.
хомшгторя (гр.) зоол. потукряти на¬
секоми; — хомитглерологмя нвукв
за потукрититс.
хемисфера (гр.) 1. астр. полукълбо;
2. анат. полукълбо яа главния мо¬
зък; — хомнсферичен във вид яв
полукълбо.
хемлок (ангт.) екзотичен дъбилен
материал.
хомо- (гр.) първи съставни чист яи
думи, нонто показва оτиощ;нно
към кръвта.
хемоαглутниация (гр.) меД. пресича¬
но ни червените кръви- клати—
нр— омесване ни кръв от различ¬
ни кръвни групи.
хемобластоза (гр.) меД, злокачестве¬
ни раераотевинн на рвзличн—т;
вай-итат— лъренчин клетки ии
кръвните клетки е лоеномнчии и
иловноннчви болестна нвр—нив.
хемоглобин (лвт.) биохим, белтъчен
пигмент ва черновите кръвни
клетки у човека, гръбначните и
μηο™ безгръбначни инеогвн,
койтс съдържа иолнзо и -ми оо-
785
хоптягон
ловни физиологична ротн та пре¬
нася кислорода и въглеродния ти¬
окол от болите дробеве към клет¬
ките я обратно; — хемогдобнне-
мотьр (гр.) меД, внврвт зи опреде¬
ляне количеството ва хемоглоби¬
на е кръвта; хоионотьр; — хоиог-
тобяаурин (лвт.) меД. отлетяло е
урината ии несвързан е ори—родн-
гнго хемоглобин.
хомогрими (гр.) меЛ. кръвна карти¬
на, графическо изобразявало на
резултатите ог изследването ва
кръвта.
хамозяи (гр.) биохим, оненм, коНто
съдейства зв еинтането ии белтъ¬
ците.
хеисдизв (гр.) меЛ. разрушаван; нв
чорвонн—о кръвни итоги—, съпро¬
вождащо со е преминавано нв хе¬
моглобина от еритроцитите е
кръвната плазма. е конто оо разт¬
варя и н онеотнеи; — хомолнеявн
(гр.) биохим, еащоотео, което пре¬
дизвиква хсиолнев; — хомо.тнтн-
чов (гр.) биохим. нсйто предизвик¬
ва нт— а предизвикан от разпада¬
не нв червели—; кръви— клетки.
хонопиразн— мед . едноклетъчен ор¬
ганизъм, който и—есо лиразитво
е кръвта.
хаиоворякврд (гр.) меД. изпълнява¬
на ии съртсчиита торбичка е кръв
встстетнис иа κръeонзлнe·
хемептяза (гр.) меД, кръвохрачене ст
белодробните лъ—ищв при различ¬
ни белодробни евболяеиинн (ту¬
беркулоза, рак, ибодее, белодро¬
бен инфаркт я др.); — хамонтос
(гр.) меД, кръвохрачене, обикно¬
вено ог белите дробовa·
хaморвпнн (гр.) меД, кръвотечение,
кръвоизлив, вследствие нарушава¬
не цялостта на отоннто на кръво¬
носните съдово.
хемороиди (гр.) ризш—роино ва ео-
инто иа видното черво, съпрово¬
дено чсе—ц е κр’eоτaчоино·
хамеолоритиез.в (гр.) вет, заболява¬
не ви домашните животни, пре¬
дизвикате от паразит— (хсиоспо-
р—дня) в червените кръвни клег-
н—.
хоиос—взв (гр.) меД . 1. спирано ни
кръвогочсв—с, кръвоспиране; 2.
опиране ви тенионното иа кръвта
е кръвоносните съдово в внкоя
част ви тнлото; — хоноститичов
(гр.) меД. кръвоспиращ.
хамогарвнвн (лвт.) меД, лекуван; с
кръв, об—нисвсло чрсе ирелнев-
ио; — хомогрвяофузян (тат.) меЛ.
проливано ив кръв.
хсноторвне (гр.) мед. събирано ии
кръв е птовратнити кухини, вслед¬
ствие кръвоизлив.
хсиофилян (гр.) мед, наследствена
болоот. конто оо изразява е вос-
поообиоот—и яа кръвта дв оо съ¬
сирва пр— наранявано и да олнрв
нръво—счсн—стс Н, от нонто стри-
тит свие мъжа.
хомщорнн (перс.) Диал, земляк, съг¬
ражданин.
хавдон (гур.) трвп, онеп. навивка.
ханвр (гр.) анат. чорои дроб; — хо-
нирия биохим, лротнвооъенревшо
вещество, ксете ео образува в чер¬
ния дроб; — хслититан (твт.) мед ,
чернодробен; — холв—невцин (гр.)
мед, уплътнявало иа бст—н дроб
до нслс—стевн—я нв чорав дроб
велсто-ни; нахлуване ви кръвни
телца е него; — холитн— (гр.) 1.
мед. възпалително еиболневво яв
черния дроб; 2. минер. скъпоце¬
нен камък е цвят иа ва черен
дроб; — хелв—см (гр.) мед , злока¬
чествен тумор, рвк ни черния
дроб.	·
хепнавд (англ.) разг, е лнτорвτзрно
нронзеотоино — развръзка е щас¬
тливо риерошонно ви конфликтв.
хоптигев (гр.) оотиоьт’лвнн; — хон-
—оодър тндо заградено със оедем
отся— иди плоскости; — хантам;-
хептен
786
тьр οοτηοογήοη стих; — холти-
херд 1. ооg;нзeзчнeог; 2. седсис-
труиси нногрумояг.
хантов (тур.) разг. еъееом нанътвс.
Хора (гр.) бегнин яв брана.	-
Хераклнт гръцки ф—лесоф (живял
оноле 500 г. пр.Хр.) нврсчан още
„тъмния”; учи. чс огънят а совов-
винт принцип при обризуеаиото
и обяснението ии снага; на свота
гей глада нв—с на постоянно про¬
изтичаше и нреновнщо се битие,
οτΗ’τοτο прондхожди принципът:
„Венчне тече, всичко ео измоля”,
херяклмт (ηομ.) изкуствен неодадн-
олев материал — емео ст просе¬
вая талаш и цниснгоеа нашв и
други gобaeйЯ·
хералдика (гр.) ивуна еи гербовото;
— харвтдик рядко специалист нс
хералдика. познавач ии горбоео-
ΓΟ.
херголе (перс.) нар, отито коне.
хораднтаров (Tar.) книж, нвслодот-
^1.
херинг, херинга (нем.) зоол, вид се¬
верна дробни морски рибв; солтв.
Херкулес (Херакъл) 1. старогръцки
нотубег, коНто са с-тичиват е не¬
обикновена сити. явН-прочу—инт
ст горонго. они ви Зово и смърт¬
ната Алимова, ст роди на герон
ПсрссН. Оша нито новороден уду¬
шил два огромни змии. изпрате¬
ни от роеннеига Хари да го умър¬
твят; извършва 12 подвига: убил
НемеНоння лъв, убит ЛериоНокв-
—в хидра, хванат Ер—нвиоиин гли¬
ган ине, изчистил Авгисеито сбе¬
ри и тр. Накрая Зевс гс направят
безсмъртен и го взад ни Олимп;
2. прен, чоеон е голнни физическа
сили; 3. астр, съзвездие е Север¬
ното полукълбо.
хермафродит (гр.) деунотоео растс-
вно или ж—еотне. същество. нс-
е—с а редено и е мъжки, и е иев-
оня полон орган; — хермафродн-
—ев двупотов; — хермафродизъм
меД. налично иа мъжки и иенси—
пол е стии и съш индивид.
хормалия (лом.) зоол. малко четири¬
ного инеотно е бяла коиа. конто
са неин много;· 2. иции ст такова
животно.
херменевтикя (гр.) книж, 1. тсорин
и унаино дв оо тълкува стар тоне—;
2. ебновсвне иа Сватоте писани;.
Хермес (гр.) .мит, I. син на Зевс,
вестител вв олимпийските бого¬
ве, покровител иа нъ—анд—т; и
търговците. иа крадците и изнан-
лии—то; изобразяван е крилат
шлам и крилати сандали; 2. прен,
символ яв търговията и търговци¬
те; 3. прен. търговец; 4. астр· ас¬
тероид; — херма (гр.) етв—ун е об¬
раза на Хармсе.
херметичен и херметически (гр.) 1.
сбиниовоиц еа съд — плътно зат¬
ворен, еа да ннна достъп ии въз¬
дух е яеге; 2. коНто а предназна¬
чен само еи посветени .
херния (гр.) мед, изтизаве иа оргии
или част от оргия извън неговата
обвивна или коронната кухина;
^.-^βιο.
хорнхуторн (исн.) р;лнтнсβио про¬
тестантско братстве със отрога
нравственост, оевоеинц праз 18.
век.
хероин (яем.) хим, наркотик, алка¬
лоид на опиума във вит на бнл
горчив нрвх без миризма.
Херолд (фр.) 1. някога: нееоетнтал.
гдашатаН; 2. еооасн пратеник при
праеиснотви н дарения двор; 3.
прен. предвестник ни вещо.
Херострат 1. честолюбив грък, его¬
ист. коНто, зв ди му еа впиша име¬
то е но—орняти, подпалил най-ху¬
бавата църква е Ефсо; 2. прен, сла¬
волюбив чсвон; 3. прен. лицо, ко¬
ето не избира оротетев, за дв оо
престани; — хсроег’ра'говщииа
книж. тимтаи ев стави. баз да оо
787
хетероморфизъм
подбират сродствата зи вонвого
постигано.
херпес (тат.) коиви ботсет. която ео
характеризира е образуваното ии
малки, ва групи мехурчета (о
пвоНно или л—нфве оъдьрианн-
е), сб—нисеоно но устните. но по-
н—татнто яд— ануса. иаН-чоого при
стомашнс-чрсвн— забстяввн—н.
при троени и тр.
хориеготогнн (гр.) зоол, лад от зо¬
ологията, н нойто ое изучават вле¬
чугите; — харпотолсг зоол. специ¬
алист но хорлоτологнн·
харуннм (евр.) 1. витол е отвел меч.
вaН-внощвгa етонов ии ввгслнго;
2. худ. догони главичка е крито; 3.
прен. красиво дота; — хоруевне
(гр.) църковна нооон, конте се нос
преди проноса, започваща е ду¬
мите „ни; хсрувим—” (херуенмо-
ка лесса ).
хсоал (ар.) нар· ост, оиотни. равнос¬
метка; — хсоинчин нар. ост, дина.
косто умое да нрави сметни: — хо-
силн нар. ост. нравя хееви; смя¬
тии, мисля, съобразявам.
хоопоритя (гр.) мит, е древногръц¬
ката митологнн — дъщери ви ве¬
ликана Атлант, които живости ни
кран ни света (яв Зинат) е гради¬
ни със зли—ин ябълки.
хетора (гр.) е древна Гърция: βοομ’-
жсив, образовани и красива жони,
нонто води свободен и—вот; чес¬
то е лоно ноеотоняо, но е изтън¬
чени обноски.
хотерархвя (гр.) чуждо владичество,
хетерия (гр.) ист, гиНни политичес¬
ки цртви—евн—н н дрсевв Гърцин
за зашита ви аоНинто членов; при
избори, пред съда и за културно
общуване.
хетеро- (пр.) първа съставна част яи
сдциян думи еи означавано, чс ло¬
шо а но-друго, по-различно.
хет-орогенезис (гр.) биол. идеал и ети¬
ческа теория зв произходи на ен-
дцесто, спорсд конто внезапната
лонеи ви особена, рнзно отлича¬
ващи ос ст родителските форми
черти но а свързала е премените е
условията ии жнeогв·
хетерогенен (гр.) биол. βοοτββκ’β,
разворотов. разнообразен: — хе-
герогеииост рвзнородвоог.
хагерспоинн (гр.) зоол, слив ог фер¬
мите ви смяна иа нокотсвняги.
при нонто има редувано само ни
поленн поколения, конте ое явя¬
ват псолетсеагслве е различни
форми.
хотеродоксен (гр.) църк. другеверо-
кн, вслрвеоеерсв. иноверен; —
хетеродоксия (гр.) църк. орес, неп-
равовсрис.
хс—орозитетяео— (гр.) генет, наслед¬
ствено явление. при което датсн
батог ое обуславя от дви пони. ко¬
нго са носители на рвзлнчвн вво-
лотогеоин ^ποο-ηβ.
хетерев—е (гр.) генет. явление, при
ксето оо наблюдава висок ръст,
ποβ^οηβ жизненост и произво¬
дителност е нотометеи, подучени
ог кръстосвано вв всротстеснн
—ли ц—гтотав— при различни ус¬
ловия индивиди, широко изпол¬
звано е ияногвонътотногс я е рво-
τои—;eьgогeого·
хогорееои— (гр.) биол. двойка —ти
трупи хромозци— е потоните клет¬
ки. от чинто комбинация <с оп¬
ределя лотът иа бътошин —вди-
eнт·
хетороклизия (фр.) грам, неправил¬
ност е склонсниете ии думи, ко¬
нто е едив парадигма могат ди
—ма— форм— но дне или три скло¬
нения; — хегероклигои (гр.) 1.
грам., нейто еа скланя лс две скло¬
нения, нив форм— и ви трупе
сктоасв—с; 2. прен, конто ео отк¬
лонява ог общите нрвeнли·
хоторсиерфизъи (гр.) хим, минер.
олосеб вв вяно— съединения нт—
хотероним
788
минерал— да кристализира— е те;
—ли ноеочо кристални фсрмн. ке-
н—о ое отлнчиеи— и не някои фи¬
зични и химични свойства; — хе-
торомерфезв (тр.) биол. олучвН иа
рсгсисрад—н, копито е заняла ни
изгубен или ототравов оргвв ео
образува орган е други форма и
функция.
хетероним (гр.) език. 1. дума, конте
ями графична форма. еднаква с
друга туми. но ое рает—чвеи по из¬
говор и звичонна; 2. дума, конто
има същото зивчанно е други ду¬
ма, ио и деото ои ог различни ко¬
рони. например нрвн — нога; —
хеторовимин (пр.) 1. филос. е Кан-
гоеигв философия — —армии, с
коНто се отрича зависимостта яа
човешката волн от външни при¬
чини и чунс—всин подбуди; 2. зо—
ол. нееднакви ценност иа външ¬
ните чисти от -ятото иа насеко¬
мо; 2. прен. звененноет от друг;
ио ингцнцмиоот.
хетероплязия (гр.) меД, образувано яа
патологична тънил, чинто клетки
ев различи— ог този. конто еи пос¬
лужили за начале ни развитието
ή.
хс—сроптиетини (ли—.) мед. хетеро—-
риноплвнгацня.
хеторосоксуализъм (гр.) книж. поло¬
во втсчсинс към лидс от другия
под.
хоторо—рефан (пр.) биол. за органи¬
зъм — коНто ео храни е гстови ор¬
ганически съединси-н.
хотсрохемогеряαня (тр.) меД, лекува¬
не чрез обноние кръвопреливане.
хетероцикличон (гр.) хим, за съеди¬
нение — в чиНто пръстен етневт
стии -ли вяколне иоeьглороgвн
атома.
хотман (πολο.) 1. еотач иа орда; 2.
предводител ни казашко отделе¬
ли; от руската войски.
хеттрик (ватт.) спорт. при футбол
—	отбелязвала на три года от едни
—грач е един мач.
хиазъм (гр.) стил, фигура ив речта,
нонто еа състои е поставяне е об¬
ратен род глвеннто чиегн ни оди-
нин от два израза или дев сложни
елемента зв придаване яи по-по-
ляиа изразителност.
хианит (гр.) 1. мед. възпаление ии
етъклов—тноте гнде ив окото; 2.
минер. безцветна раеноеидясст ни
опита.
хиатус (дат.) 1. език. положение е
речта. при което сдии тласна след¬
ва непосредствено до други; есе;
2. муз, яи—орввл увеличени секун¬
ди.
хиборняция (лиг.) меД, уморено спа¬
дан; яа толаоивтв температури (33-
32°С) чрсе действие ни омае от мо-
дннимоитн върху нервната систе¬
ми, иенодзнаио при готами опе¬
рации, ноги—о оо ивлиги прекра¬
тяване ни нръвообашоино—о; не-
kзe—eaΙ е—мои сън.
хибридизация (лиг.) генет. съединя¬
вано е один организъм иа различ¬
ии наследствени ботоен и качест¬
ва ц— родн—елнто, излстзевно при
получавано ни нови сортов; рас¬
тения и неродн инво—ин; — хиб¬
риди (двг.) 1. генет, потомци ии
Тве животи— -ти растения, при¬
надлежащи към два различия ви¬
та; 2. език., дуив, конто а съе—вес¬
ни от разиосзнчнн олонеигн; —
хибридология генет. нвукв еи ме¬
лезите, зи кръстоските.
Хигин (гр.) бсгнантв яа здравото, дъ¬
щеря иди съпруги ни АсклспиН.
хигромотрия (гр.) метеор, науката.
конте —етапа начинит; зв опреде¬
ляно огононта ии втвинсотта иа
въздуха; — хнгрогряф метеор. уред
еи регистрация нзнононнн—а ив от-
аоситставти втииност иа въздуха;
—	хигромотьр метеор. уред за оп¬
ределяна ив елаияцотти нв възлу-
789
хидрография
хи; елвтсиор; — хнтреокелнчсв
спец. кснто лесна и задържа оп¬
ределено количество нота в зави¬
симост от температурата и ствц-
снгствава влажност на еколвнн
еъзтух; — хитрости— спец, уред еи
създавано и поддържано ви опре¬
делена влажност ви въздуха.
хигрофил (гр.) бот, зоол. влаголю¬
биво инвствс нтн растение; —
хигрофит (гр.) бот. растели;, ко¬
ето вирос при енеона егопов ва
въздушни и почвена влага.
хидилго (исн.) блитородвни от низ¬
шото тесрянстец (е Испания).
хидаргроза (гр.) мед. ниб—рвне иа
точност е голяма е—аев
хмдатода (гр.) бот, идеев е рвого-
ина, нонто отделя вета във вид ни
капчици, обнкяоеено не листата.
хидатофит (гр.) бот, eнощо водно
растение, нос—о изцяло или е пе-
готнна—в си чист а нод водата.
хядира (вр.) мохаметвиено летобро¬
ене, започнало ст 16 юди 622 г.,
ногв—ц Мохамад избягал от Мона
е Маднии; сгири, ходирв.
Хидра (гр.) 1. е гръцката мя-отог-Н:
ивотогдаве чудовище, убн—ц от
Хервкъл; 2. прен, враждебна сила;
3. зоол. малко етадновстяо живот¬
но от типа ии нощоогнго. нотни.
хидравлика (гр.) науката ви практи¬
ческото иритоиоин; иа недввтв
сита и ив точннто годи изобщо;
приложни механики ви течности¬
те.
хидрант (гр.) годни края ви еодон-
рсвсд—тс, чрсз койтс но всяко
време можа да оо спира води-в;
ееторазнродслнтол.
хидрат (гр.) нощоотно, иоето по хи¬
мичен път а пооло ноти; — х—трв-
тацин (пр.) хим. процес, при кон¬
то към дадено вещество оо при¬
съединява вода. бое то да со раз-
лига.
хидремня (пр.) мед. ноеншово съдър¬
жани; ви вота е кръвта при авс-
ннн, сърдечни и бъбречни болес¬
ти и др.
хидрид (лат.) хим. съединение ни хи¬
мичен елемент е водород; — хид-
рнраи (тат.) хим. присъединявам
е помощта ни кататнев—ор недо¬
род е гизообразво състояли; към
няне— нещастна, об—квонсво ор¬
ганични.
хитрян (пр.) е тронния Рим — гли¬
нен или иегилои съд еа недв е ед¬
на вертикална я дне хоризонтал -
ни дръжки.
хитро- (тр.) първа съставна чвот яи
сложи— думи със зваченне вотон,
хидроагрегат (тр.) техн. устройство
ог водна турбина и хндрегонорв-
—ор·
хнтроаородняамини (гр.) дял от но-
хванквта, нсйтц изучвеи сбщито
закон— ии денионното иа точнос¬
тите и гвесвотс.
хядроинуетнни (гр.) физ, дял от внус-
-ниата, е иойто ео изучават под-
еодннго звукове.
хидрсбнотогин (гр.) дял ог биототн-
ятв, е коНто ео изучава животът и
организми—; във водив сроди (бак¬
терии. рветсиин и ^^—1—).
хидроген (тр.) еоторст.
хидрография (тр.) описание на вст-
ио—о богатогее е дадена страни; —
хидрографска карта картата ии ре¬
ките; — хидродинамика иаукв—а ев
тенисняото и онлвги ва течащите
веди; — хидрология (гр.) науки еи
ввт—ч—етс, разпространението,
денионното и овойо—ев—а ни во¬
дата иа зонието кълбо и земната
атмооферв; опноивно яв води е оп¬
лел иа оътъривщите се н —нх ве¬
щества. е ненто ои оиеоевн; —
хидролог след-вт-ст по хидроло¬
гия; — хитреногър урсд за измер¬
вало тоиоогта и плътността ни но¬
тата; — хндро.иохаинна ви. х—д-
рстилам—кв; — хитрости—ина вв-
хидроелектрически
790
уни за ранноеоонето ва точности¬
те; — хидротохннка 1. наука за зв-
ноинте ии днниоянето нв водата;
2.	изкуство да ео отронт водни нес¬
тройни (βοτοβ—η—, дврин— и др.).
хидроелектрически (гр.) ел. свързан
е добивано ии оленричсство чрез
водив сита; — хидрогонератор ел.
генератор, коН—с превръща вод¬
ната енергия, нонто ги задвижва,
н електрическа; — хидроелектро¬
централа ат. цол—рида. н нонто оо
използва вотив сили за добиване
вв еленгр—чеонв еиорг—я; — хид¬
роенергетика днт от —ехнннвги. е
нойто ео изучава използвалото ии
еоднвти еноргня на реки и еодин
басейни за производство ив олсн-
трослергин; — хвдростаиция ряЛ—
ко х—тростсктроствацин.
хидрозол (гр.-тат.) спец,. енотами - ст
много онтво раздробено твърдо
—ти течно тяло, равномерно раз¬
продадено във вода
хидроизолация (гр.) строит, изота-
д—н срещу проникване яи ноти и
втвгв.
хидрокарбонат (твт.) - хим. нисота сот
от въглснити к—сстина; бикарбо¬
нат.
хидроксил (тат.) хим, еднцнитонгеи
неорганичен радикал ОН. нсН—о
а химично ик—яенатв с’с—вняв част
ив ценовите.
хидролиза (пр.) хим. 1. процес иа об¬
менно ееанмодоНо—ено мсиду раз¬
лични ношаетва — соли, сотерн,
въглехидрати. белтъци и тругя, с
йоинго иа водата, при иоето разт¬
ворът придобива основан или ки¬
селинен хврантср; 2. хидролизи¬
рано; — хидролизирам (ном.) хим.
разлитии органични οότηβοβ—η
ни но-прости. като ги овързван с
йон—ге ни водата Н я ОН.
хидролокация (гр·-лиτ·) физ. матсд зв
определяне на моогонахоидоиного
на тяло във ноти е поицщтв ва ул¬
тразвукови вълни, конто еа отра¬
зяват е иопц.
хидромания (тр.) меЛ. болозвовв
отрие— към вцдатв.
хмдромамтия (гр.) ост. предсказва¬
но. твдваие нс вода.
хидрометеорологичен (тр.) коНто ое
отиисн до явленията яа атмосфе¬
рата и променят; е със—цниисте
вв еодн—е но замиитв повърхност;
—	хидромотеорология науки зв еъе-
тенинатц и —вмоиоино—о иа вода¬
та е а—моофорага.
хидромодул (дат.) спец. 1. пониевтет
еа ноличссгесто о—вождвни иди
тснаревна водв върху единица
лдсш; 2. язрез със специална фор¬
ми. нанринев е ирстниинк за из¬
тичане ии нотата при неморваяо
ни отеки ии рени—е.
хидронефрозя (дат.) меД. натрупва¬
но ни течности е бъбречното ло-
гоячо и бъброчннге чашки волод-
о—вис нв препрати, препъвана, за¬
пушвано е камък и трупи, ксето
пречи иа нормалнсто негячвно иа
ур-нитв ц— б’брaцнτa·
хитронатин (пр.) меД. водолечение;
—	хндропат меД. таивр, спаднално—
по х—тронвтин.
хидросепаратор техн, урсд еи обога¬
тявано нв пелсеин водни изкопа¬
еми е помощта на възходящи вод¬
ни струн.
хидросфера (гр.) недии-в обвивна ни
Земнги (оноанн. морогв. ееери и
реки), разположена мсиду атмос¬
ферата и —в’ртвтв замни кори, ко¬
нте ео намира е непрекъснато вза-
нмодоНе—вна със замиати кори, би¬
осферата и атмосферата.
хидротаксис (пр.) бот, зоол. движе¬
ние ии растения или и—ести— от
но-ивлиц влажни към не-влаивн
среди.
хндроторвнин (лиг.) меД. водолече-
1—;.
хидротермален който ео отиисн до

791
ХНЛОЗОИЗЪМ
топли м—норитв— вол—.
хитреторанс (пр.) меД. Събирал; нв
нсв’зпвл—тотвв точвост е лтов-
ратната кухини.	L ·
хядроТорф 1. хидравличен лична еи
тобневие нв торф чрсе размивало
на затаив е вота— струи и изс¬
муквано ни нашата е торфена пои¬
ли; 2. предприятие за добивало иа
торф но такъв лични; 3. торф. де¬
бит но -озн начин.
хитро-роние-ъм (пр.) бот, обръщано
на риетнтолян ортвин, предимно
ви коралите, от по-иатно влажни
към ло-втвива среда.
хидрофнзякв (пр.) днт от физиката,
в койтс ео изучават физ—чвит;
свойства ни нодвги и нреноонго.
нонто протичат е хндрооферата.
хнтрефялаи (тр.) бот, 1. енособон да
ео рвзвиев, живее и размножава
във нотна среди; 2. който прите¬
жава свойството да оо влия; от
присъствието иа нота; — хидро-
ф—л—н бот. пряслоосбслост ив
цветовата ии някои всдни расте¬
ния ли ео опрашнит лот ведата; —
хядрофят бот, растение, вторич¬
но преминато към воден живот,
нсстс рвоте но краНброил—те
плитчини. например папур, —ръс-
тнив и др.
хидрофобни (пр.) мед. отрих ц— води,
нато последствие ии гърчове ни
гълтачната мускулатура при опи¬
ва ногтъщаиа иа води (при тета¬
нус, -старин и бяс); — хидрофо¬
бен нойто яе повися всдв.
хитрцфця (пр.) физ, pad. приемник
ив звукови вълни във ВОДИ.
хндрофцр (нам.) техн, уредба еи под¬
държана яв необходимото наля¬
гано във вотонролуокввтолнита
мрсив и еи регулирало ни дейет-
eяaτо·
хитрцхямнн иауии еи хямнчинн със¬
тав ни нряродннто веди, главяо
за вида и количеството иа разтво¬
рените е тях есшсогвв и за мето¬
дите еи химичното им —зстедев-
10.
хядрохннон хим. разтворимо във во¬
да съединение, получавало чрсз
редуцирано ни хинона. иоето ео
употребява във фотографията ка¬
то нронннтол и като изходен ма-
—ер—вд при синтеза иа орпиинчвн
багрила
хидрохория (пр.) бст. рвдпроотрвно-
а—е ив плотов; и осмени чрез во¬
дата
хнтродола (тр.) мед. събирано иа вот-
а—сти точност е снротума ив мъ¬
жа.
хидродстутсев хим, продукт е влак¬
нести структура, ксНто ео получа¬
ва нр— обработка яи целулозата с
ннсслнив. със значение като меж¬
динен продукт при озвхирнванато
иа цолулезагв.
хядрсдсфвтнн (гр.) меД. заболяване,
прнтруисяе е увеличавала на мо¬
зъчната точност н йзхнннτо ни
главния мозък и мсиду меката и
твърдата мозъчна обвивна; мозъч¬
на βΟΤΙΗ^Β.
хнони (гр.) I. хищно животно от ро¬
ди ив куче—в—а; 2. прен . хищник,
алчен грабител.
хнзнет (вр.) Лиал. слугувало, работи,
хилая (гр.) буйно развити етиино-
сиевторяатая горн е Юивв Ама¬
рина нс дстнавти иа р. Амазонки
и Атлантическсте нрайброина то
Юинян трепни.
хилиазъм (гр.) рел. 1. вярвало, чс
Христос щнт ти оо върна ив земя¬
та 1000 годния стад смъртта еи;
2. вярване. чс Христос шнт да ео
върне наионо яа земята и щнт дв
царува 1000 тед—н—, прсдн ти
свърши овотьт; — хилнаст (пр.)
привърженик нв хиливеиа
хнлозоизъм, хитизъм (гр.) философ¬
ско гледище, според което иа—о-
рин—в (хито) а същността иа еес-
хилле
792
га, нато но са отрича я духи (про-
—янон. лснхяеъм); 2. учение. но-
о—о приписва яа мигор—нги пър¬
вичен оамоотонтолов ^βο—.
хилле (тур.) тъжи, немимв.
хилус (гр.) биол. 1. точност, ненто ео
намирв е лнмфитнчинго съдово я
еа излива е големите кръвоносни
съдово; 2. вдлъбнато място от по¬
върхността ив инноя оргаин яи чо¬
век —ли животно. е иоото влизат
или —зл—зит кръвоносни я тии-
фвт—чни съдово. нарви я -входи-
навали.
химен (гр.) анат. тоеетвона ципи.
Химеией (пр.) 1. бог яв овигбиги и
брака, сил иа Д-снио иди Апо¬
лон я муев—в Килисли, изобразен
наго ноиои мдидои, д’риащ фа¬
кел я веиод; 2. литер, е антична¬
та трънки лирика — енитбояи ле¬
сов, волна строфи яв нонто завър¬
шва е рефрена „Хниоя (х)ой Хи¬
нолин (х)ой” я нр.; — веригите ня
Хнмeиен прен, шег, оъпруиаотво;
брвчва връзка; „тепебнте” на
брачв—н инно—.
химера (гр.) 1. в дрееяотръннатв ми¬
тология — чудовище е тнто ни не¬
вод, глава ли тъв я зм—нска опаш¬
ни или е 3 глав— — ии тъв, нова я
дракон, дъщеря вв Тифон я Ехид¬
ни. което дишало опиели пламъ¬
ци; 2. изк. изображение ив тона
чудовище ни—о символ иа порок
и тъмни сит—. характерна скулп¬
турна украса нв готическите хра-
мцно; 3. прен. аенцо—иж—ма фав-
—встичвв мечта; 4. генет. органи¬
зъм, нейто оо състои от две или
повече генетично различни тънв-
нн. нито изкуствено подучен хиб¬
рид; 5. мечта, вессъшсстенив
ндсн; — химери зоол. рвзрод риби
от подклас Цедогдивн.
химиотерапия (гр.) мед· лекувало ии
внно— заболявалия е химични ео-
шее—вв, ксито дойогввг гонончве
върху гохинго причинители (мик¬
роорганизми) бае увреждано яа
цргиянема.
хим:нологн^ (гр.) нцзниввио нв хрие-
τηηβοηητο църковни нсоян, осо¬
бено хинин; — хрмнолог човек,
нейто оо еая—мава е историята ии
църковната посея; — химн 1. хва¬
лебна леоси, тържествени иссои,
възприети нито символ ии държа¬
ви. оргаинзацня; 2. тържествена
църковна или класово мобилнеи-
раши посея.
хинин (дат.) хим. фарм, горчиво ве¬
щество, тобнваио от хииниови ко¬
ри и употребявано е модянннвти
нито лекарство против тросни.
хинолин (исн.) хим, ерпиянчяо съ¬
единени;, безнвотив миолоннтии
точност е характерни миризми и
парлив вкус. получавано от нама-
вовъглоинн катран и синтетично
и употребявано зи онитознрина ии
много сложни алкалоиди и баг¬
рили.
Хиос (гр.) гръдни оо—ров; — хиоска
мастика вит мастики, произвеж¬
дана ви гоен остров.
хиофнли (пр.) бот. растения, нонто
са способни да оо рвзннвит под
сложив Покривни; — хяофобн (пр.)
бот. рвстсвин, нснтс оо повреж¬
дат от олеина понрннни.
хипарион (гр.) палеонт. нзнониоме
тр—нръствс кслнгве инвогве,
предшественик ви съвременния
кои.
хипарх (пр.) ист. н траела Гърция
— начитани иа коиницатв.
хипер— (пр.) първа съставна част яи
сложи— думи зи езначинано пре¬
вишавано ви нормалното.
хипербатон (пр.) литер. стилна фи¬
гури, при нонто са ризмое—ви обин-
ясеовин род ни тумити, зв тв ео
подчертае лошо.
хипербола (пр.) 1. н ог—лногннига:
фигури. конго преувеличава нт—
793
хипи
намалява действителните размер¬
или с—дв иа нашити е цол ди заси¬
ти чувствата; 2. е гоцматринта: ед¬
ва ог кривите линии, контс ео по¬
лучават при сечение ви новуоа; —
хиперболизация литер, 1. използ¬
вана ни хипорбети; 2. елемент ии
—доализид—нта, нойте оо съставя
е нзебрвиов—о иа лстои—тстянто
пороичя— образи е дол да се из¬
тъкнат иден. дотв. личности, ко¬
нто отговарят ии представите яв
пноитолн за идеална тороячва лич¬
ност; — хиперболизирам преуве¬
личавам; — хинорботичов 1. кей¬
то има формата на х—лорбота; 2.
преувеличен.
хиперборойци (гр.) 1. според предс¬
тавите яа тренлито гърци — на¬
род, койтс иннсо е крайния Се¬
вер; 2. интолн ии нрвНвня Совор.
хипорнвВзър (ивгл.) комп. управля¬
ващи препрвив. конто заодно е тех¬
ническите средства осигурява
фунии-свирансто нв анкетно
операционни системи е рода из¬
числителна онотоии.
хнαервнгамниоза (тр.) мед. разст¬
ройство ии организма. причине¬
но ог приемането ви внтиинв— н
прокидано голямо нол—чоегво.
хянaрговн—aтнзьи (τβ—.) меД . преж¬
девременно разентно ви ледови¬
то органи и -нхнита тайное— нолод-
с—вие ное—шона соирсн—н ии по-
лоняго итеззн .
хмnерглнкемня (лат.) мед. ноβнщоно
нолнчоетво ии захарта е нравти.
хиперомия (гр.) мед. увеличение ни
нръвив—в мвои е аннон чисти нв
тялото.
хялароогоенн (лиг.) 1. меД. болезне¬
но повнщоиa чувствителност ии
ноивтв; 2. псих, повишена чувот-
внтолиоет ви οού-ηβ-β.
Х^ор^н (гр.) бог ии олъвнотс.
хнβеркинeзα (лат.) псих. състояние ии
количествено увеличава пенхомо-
τорнни·
хнпоркритикя (пр.) е—рвот към упрек¬
вано, много оо—рв критика; — хн-
поркритмчен прекомерно строг.
хинсрнуб (випт.) комп. архитектура
иа компютър, при конте проце¬
сорите ев ризлолоиоин нато въз¬
ли и многоброНин нзмороннн и о
ладии; възможност зи пряк наяат
зв връзка между съседните възли,
хиперм^езия (лиг.) псих. овръхеапи-
мсгннаио; винаиогнвиио, несто ео
отличава е изключително високи
продуктивност и невероятни ре¬
зултати.
хиαернофром (дат.) меЛ. злокачест¬
вен бързоризриогнщ тумор нв над-
бъброчяиги нсрв у τοηβ.
хмnерплязня (гр.) биол, пцвящ;ио об¬
разувано иа клетъчни елемент—.
хнaереомння (лвг.) меД. заболяване,
изразово е прекадена съвт—вест.
хипертония (твт.) меД, краткотрай¬
но или тъттотраНво невншивано
на кръвното наляпано.
хинар—армин (гр.) мед. I. изкуствено
повишавало -силсратурв-в ии тя¬
лото е лечебна цол; 2. пeвнщаeа-
но температурата нв тялото чрсе
задържано ии топливата.
хинортнрооеи (гр.) меЛ. болаотно със-
тоонннс на органнзми поради за¬
ситена функция на шн—онитватв
илоза.
хипертония (гр.) мед, болестно по¬
вишено кръвно налнпвво; — хи¬
пертонии (гр.) мед. болон. коНто
страда от хипертония.
- хипертрофия (гр.) мед. извънредно
болезнено увеличавано иа вннон
тъкани —ти ергиин е тялото; — хи-
пертрофирям се меД. зв тъкани или
органи — нооотоетвовц ео уволн-
чвβaм·
хипорфумкцня (гр.) меЛ. ποβ^οηβ
дсйнеот— яв орган.	.
хипи (ангт.) е някои залитни стра¬
ни и САЩ от кран ни 60-то годи-
хипноза
794
ин ии 20. вон — итадои ид— де¬
войки. нонто —еразнвв— своя про¬
тест ерошу несправедливостта на
обществото е отричано ни оомоНо-
тво—о я общопрног—го ионности
я норм— зв морит.
хипноза (пр.) 1. подобно ив физи¬
ологичен съя състояли; иа одно
тин;, предизвикано от няне; дру¬
ге лицо чрез в—ровчваио. н—лвио
я внушови;; 2. псих. прилично зве¬
но маиту естествения сън я раз¬
личните ферм— нв патологичен
о’и; обикновено се предизвиква
изкуствено от хипнотизатор. ной¬
то он служи с рочово внушение
използва ео я за лочобЯн нети; —
3.	прен. ситио увлечение, смайва¬
но; — Хинное в гр. мя-цдогин: бог
яи оъвн, они яа Ноштв. брит яв
Тина—ос я Лети. бвши яи Морфой
(в римската ми—стогин Сомиуе);
— хипнотизатор (пр.-фр.) човои,
нойте лрет—звнивв хипноза; —
хннвотнзацнн ирстизв—кввио ни
хипноза; нряоннвино; — хип^оти-
з’м умояно еи приспивано, за вну¬
шение чрез чуита волн. ноото те-
вожди до оъняс състояние но хип¬
нотичен път; — х—нистог опоин-
втиет е областта яв хипнозата.
хипнонаркоза псих. сугеетивяо изк¬
лючвано яа усещаното еа болна н
хипицзнс състони-о. иоото оо из¬
ползва зв безболезнено провежда¬
но яв хирургични интервенции, а
също и при раитина.
хопноαсдня (пр.) псих. учобоя метод,
е иоНто ее дети да оо продаде яи
обучаващия оо словесен миторнал
(стихотворение) но време яа 0’1.
хшшофобия натрапчив етрвх от зас¬
пивай;, от смърт но врсме яи съ¬
ня.
хило- (пр.) първа съставни част яв
отоини тумн зи означинаяо пони¬
жени; яи яории. но-матна чист ц—
яошо; прогявенележяе хилор-.
хслобутян псих. еннионно яа вото-
вита активност.
хнaовнгамииоза мед. заболявал;
вследствие продължителен недсе-
т—г ог вн—вмини е храната.
хипогон (гр.) книж. 1. подземни поо-
грснка, недзси—с; 2. подземна
гробница.
хиπоглнкемня (пр.) мед. ноннжоне
съдържали; яв захарта е кръвта.
ное—о ео изразява е неразположе¬
ние, чувство на глад. отрих. тре¬
перене и др.
хипогриф (гр.) е древногръцката мн-
—стогин — инво—яо. косто предс¬
тавлявало нолукон и нотутрифои.
хиподерма (пр.) анат. едой от клет¬
ки, ризлолеионн под дормати;
нотисиио.	·
хипокористнчеи (гр.) език. гальовен,
умалятолоя.
Хипокрят прочут тоивр е тронни Гър¬
ция (460 г. нр. Хр.-ионен.); рефор¬
матор яи витичиото лечебно из¬
куство и лекарската професия: еи
основа ви кд—иичнати медицина
той поставя цялостността нв чо¬
вешкия организъм, ннднвндуат-
и—н подход към бодни—;; уточня¬
ва симптомите на ретина болес¬
ти; освен тона името му а свърза¬
но е високия морален облик яи
токаря;	— хнaократова клетва
клетва, конто яeβсeивърщнлнΎ;
декари дават, че що служат чест¬
но на иодяняяонвтв наука; — хи-
покрятячно лице своеобразното из¬
менение ви тинсто нв умириш.
хинокрит (гр.) книж. лицемер; — хн-
αокрнτсτно книж. ост. лицемерно.
преструвки.
хипологня (гр.) наука ев неного; —
хиполог сисдиатнет не ковете.
хштомания псих. форма ни нонишс-
во настроели;. съпронстсвс с
иремоии н м-сдовс-о и лонхомо-
горннити.
хмномeτямopфоза (тр.) геол. процес,
795
хистерои-нрогерои
нейто со извършва е ван-дълбо-
нати зевв ва зсмвитв нсра при
много високи температура и вн¬
осно хндроотвгнчво налягано.
хяпомнезия псих. намалена дееспо¬
собност ни нима——а.
хиαоеокрецня (тр.) мед. ваиатсва
секреция яи вннен илоза.
хипостаза (пр.) 1. меД, звотслеав; ни
кръв-в е тотнито части ви тнтоге
нт— яа орпия поради отслабвало
на сърдечната дойвест; 2. език·
преминаване ви одна граматични
категория н друга.
хилостит (гр.) арх. голямо покрито
лсиощсвне, чийто таван оо опира
вв мнотц и нагъсто поставени ко¬
дови.
хипотв^ис, хмпотакса (пр.) грам, ва-
чин на синтактично съчетавано яи
изречен—н, коНто посочва зависи¬
мостта яв едно от тнх от другото,
хипотеза (пр.) 1. предположение. но-
о—о еа приви зв обяснение на ня¬
кое нвлонно; нолоионно на едва
вероятни, но нодонвзияа —аороив:
хинотсевта еи произхода яи чове¬
ка; 2. нродноложояна.
хипотонузя (гр.) страната е право¬
ъгълния триъгълНии, конто дожи
ерошу привия ъгъл.
хипотормия (пр.) мед. 1. слидвие нв
толаени—а температура под вор-
иатявтв от прекомерно охлажда¬
но на някон заболявалия; 2. при
операции ни важни за живота ор¬
гани — ненуствоио полиивнияе яи
темпера—урв—и е прекратявана ва
кръвообращението е тнх.
(гр.) меД, 1. ниско кръв¬
но яатнгияа; артериална хилото-
и—н; 2. пцн—ионо напрежение яи
мускул или кухи оргии- е мускул¬
ни стени (стомах, чорни, кръво¬
носни съдово и др.).
хипцфипня (пр.) книж, хрввова е кон¬
ско месо; — хнлсфвг (гр.) човск.
нсйтц яд; конско масс.
хипофиза (дв—.) анат. итезв е вът¬
решна секреция, конте оо намира
е ценената нв главния мозък яв
гръбначните животни и яв чово-
нв, конто оттолн хормони е евиви
ролл за жнзяонвтв дейност ви ор-
гил—зма.
хвиофуницин (гр.) физиол. лсннио-
яа функн—н на оргии— и онотои—.
хиaохоидриум (твт.) анат, областта
на нороми. нонто оо нам—ра не¬
посредствено под лявата и дясна¬
та роброви тъпи; —- хипохондрия
псих. форми яв вноривляе психи¬
ческо развитие, иоотс оо характе¬
ризира предимно е инопоброНни
и неспецифични голоси— елтвн-
ввв—н. следствие от неосновател¬
ни опасания ви разболнвино; — хн-
похондрик човек, коНто стриди от
хянехоятрня; ялехондрин.
хирагря (гр.) меД. болест вследствие
яирушоняо ебмннати ви вещост-
ввтв. конто засяга ръцете; подиг¬
ра нв нитните нв ръцете.
хирографен ръкописен; — хирограф
ръкопис.
хнромввтнн (гр.) тълнувано яа ми¬
натото и претенизваие на бъдеще¬
то но тилните ни длан-в ни ръка¬
та; — хиромин— дядо. иоото оо за¬
нимава е хиромвит—н.
хяротовян (гр.) църк, ръкополагано
ни лицо е една от -рито е—елсни:
дякон, сношении иди епископ.
хисяр (ир.) ост. крепост.
хнотеркя псих. форма ви анормално
нояхячво развитие. при нонто на¬
род е психичните риеотреНотвв ео
наблюдават и многоброния сома-
—-чин олтинваинн бое тсНотвнтсл-
ви причина.
хмстором-ирогорон (гр.) литер, стил¬
на фигура. конто ео състои е на¬
рушавало яа топнческв—в после¬
дователност ви тва оломавти. нап¬
ример отгледан и родом виоого
родов и отгледан.

хистограма
796
хистограма (тр.) стат, тнатрвиа,
изобразяваща честотите на отдел-
янто отонвеотн яв дадон призван
е одни извадка.
хистолиза (гр.) мед. разрушавано вв
кдстк—т; е ертивнзии от фатодн-
г—го и формовτнτо·
хистологичеи и хисгологнческн (гр.)
койтс оо отнася до хно—олопня; —
хирология (гр.) меЛ, наука еа тъ¬
каните яа човешкото и животин¬
ското тнтс и ивстсклстъчвит;
растя—отин организми; — хне—о-
лог меД, опоцнитног но хистолс-
гия.
хяетряоя (дат.) 1. е дронянн Рим —
актьор, изпълнител на комодий-
иц-битов— снаин; 2. е Заладив Ев¬
ропа през Раяяото средневоисвяо
—	странстващ актьор. вън Фран¬
ция — жонгльор, е Италия — мим.
е Германия — шлялива и др. 3.
прен. лидоиор, комедиант.
Хитлер, Адолф (1889—1945) водач яа
Нац—сват-оеинвл—ст—чсокага
нир—ян е Германия (от 1921) я яа
фишно-на-в германски държани (от
1933). глинси вииоввин еа избух¬
валото яи Вторити световни нейни;
—	хитлоризъм (не оцбогв· Х-ттор)
1. фашистка диктатура е Герма¬
ния от 1933 до 1945 п.; 2. —доело-
гняти нв таен диктатура.
хмгои (гр.) книж. чвст от аятнчяото
гръдно облекло във вит на широ¬
ки горна дреха.
хифи (гр.) бот. разклонени нишки,
които изграждат негетитивлото и
плодното тяло яи гъбите.
хич (тур.) разг, 1. иинвн; 2. нито час¬
тици — зв засилвано при яотоgз-
вввно. укор. възмушоя-о: в—мв,
ги, чс.
хламида (гр.) книж. у дрови—тс пър¬
ди — мъжко вълнено наметило със
закръглени ферми, което закри¬
вало площите и ео зинепчввале яв
пърдите или на днояоге рвмо·
хлестаковщина (не ообe—β· Хлооги-
нее, горой ст комод—нта ив Гогот
„Рсвизер”, руе.) нахално, лъжли¬
во и лонемнолсяо същество.
хтер (гр.) хим, х—мичов елемент,
злак С1, пор. № 17, ат. г. 35.453.
е—ровен пае е жълтозелен цвят и
остра задушт-вв миризми, чиН—о
разтвор небстви и тсенифсиц—ра.
хлороза (лиг.) 1. бот. заболявал; яа
растенията, овързаяо о процеси еи
—елелзваво яи иедлзото, при нс-
ото зстслит; л—сгв иди трупи ор¬
гани неионят двоти еи е жълтозе¬
лен или нобстнввг; 2. мед, пър¬
вична. ансмин с типов яи иеднзс,
нон—о оо ненва предимно у моми¬
четата праз врсме ни пубертата.
хлоропласта (тр.) бот. зелени със¬
тавян чисти яи рвс—и—сдивтв клет¬
ки, конто съдържат хлсрофит, яи
нсН—о са дължи зслонянт дннт яи
риотовннгв; — хлорофил (тр.) бот,
есдояс багрилно вещество, което
еа намира е листата ни риогов—-
ятв. ксето ями свойството да прев¬
ръща светлинната оясрпян е хи¬
мична, благодронно ни иоото ео
извършва фетеоянгози е риогоян-
η-β.
хлорхидрин (тр.) хим, хтсрирав
спирт, употребявал е производс¬
твото яа взривни вещества и като
разтворн—ол яа смстн. лаково и др.
хлорциан (пр.) хим, точнеот е остра
раздразнителна миризма, употре¬
бявана във ведан рвзгеер като
боНве сълзотворно средство.
хоаян (лвт.) анат . кавал—, нонто во¬
дят от восявга яма до носоглът¬
ката.
хоби (ангт.) любние странично зи-
в—маине, нравене яа нещо за удо¬
волствие и развлечение.
ходегетика (тр.) днт от подитогннв-
ги. неНго оо занимава е нвчнннтс
еи ваН-лоеве учено.
ходив (поре.) -урони учител я оно-

797
хомо-
щcннн.
ходометьр (гр.) нветрумевт, неНго
брои нрачк—го. л’гоизисрввч.
хонар (вон.) праисторическо погре¬
бение, нр— коогц мъртвецът ео
поставял е свито положение, леп¬
ват нв лявата, по-рядко ни дяс¬
ната стрини или ва гръб.
хол (витт.) 1. срст—шне помощоя—о
е интншо. свъреаве е другите по¬
мещения; твсвва; 2. cö^^ho
проходно помещение е обществе¬
ни отрити. тавтри и др.
ходив (тур.) разг. еа усилван; при
обришевно, еи изразявано вв не¬
съгласно. ветееслогее. упрек,
учудвано. унощaвaяо·
холан^т (гр.) меЛ. възпитание яи
жлъчните нъτнщи; — ходетнтнази
(гр.) мед. образувано нв камъни н
илъчв—н мехур и пс-рндно е
жлъчните пътища; — холецистит
(гр.) меД. възпаление яи жлъчния
мсхур, предизвикано ст микроор¬
ганизми, кон—ц проникват от чер¬
вата или но кръвта и лимфата; —
холсцистогомня (гр.) мед. опера¬
тивно отваряно ни жлъчния ме¬
хур. еа да оо ненрввян ог гнеН Ил¬
ей дв со ото—ривят жлъчни камъ¬
ни.
холдинг (вигл.) етитсояс яа видни.
арендуван участък ог замя яли ця¬
лото арендувано имущество; —
холдинг ксмнавян норнорвд—н яли
фирми, контролираща одна или
няколко ηομηβηηη е помощта яи
тахня—а вини—, ноя—ц етатос.
холора (пр.) мед. остра зариела бо¬
дает ви храносмилателните орга¬
ни. контс оо характеризира е неп¬
рекъсната диария и повръщано.
сбеевотлнввно яв тъканите, опа¬
дано нв температурата и др.
холернк 1. жлъчен, глевов, разтрвз-
и—гстои чсвон; 2. псих. тил тем¬
перамент. който ео характеризи¬
ра е тесни омоцнояилни възбуди -
мост; реагира бурно и вфснтнрв-
но: — холеричен тсилоримав— тем¬
перамент на холерин.
хслоогорнв (пр.) хим, органично ве¬
щество във вят яи боти, мазни яв
пипало кристали, конто оо нами¬
рат във но—чни клетки вв орпав—з-
ми я при смущение на обмяната
им предизвикват второоклореза.
жтъчвснвисвви бодаст и др.
хстоедър (тр.) кристал, който има
всички отели. воебходяин зи да
-ма лаН-готнматв възможна он-
иотр—н е с—стомвга, към нонто
принадлежи.
хототурин (гр.) зоол. безгръбначно
инногно ст групата ни —ттоисин-
го е ут’лиояо тяло, дълго до 1 м;
морска краставица.
хотедав (тр.) трогага съвременна
олодлотянновв епоха на чатвър-
тичи—н порнот.
холцфрий (вам.) еи хартия — ноН—с
а ог целулоза бсе нр—иос ва дър¬
весини.
хомое- (пр.) първа съставна чвот ви
стоили думи зи сзвачвнав; нв
сходство. подобно. вданиодойот-
ено и трупи връзки мсиду яетс-
β-η-β.
хомсопитичов (пр.) мед. 1. своНогвон
яа хомоенитннгв; 2. намираш оо н
оъшото псложов—с; стномг «<·
ник; — хомеоαатмя мед. х<ин·.
т—чси начин еа лекувано. коню
со състои н прилагано вв подобя—
сродства.
хомоео—вено (твт.) физиол. способ¬
ност ни дадени онотоми дв запазва
своите устойчиви характеристики
е определели привиди въпреки
гснтовнинтс към стктсвслн; е
действието на условията яи неме-
нншиги ее среди.
хомо- (гр.) първа съставна част ни
стоили тумн зи означавало равен¬
ство. схедстец, еднородност; про¬
тивоположно хоторе-.
хомогенен
798
хомогенен (гр.) еднороден; еднакъв;
— хомогенност еднородност; — хо-
могоннзация (фр.) 1. метал. полу¬
чавано на хоиотояов, однороден
отрсси —ти състав ви могат—,
сплав— и разтвори чрез механич¬
но, температурно —л— х—инчвс
въздействие; 2. хим^р-потенно яа
смутени чрсе рвемоотниво —ля рвз-
бннаио яи еднородните частици.
хомология (гр.) биол, сходство на ор¬
тали. конто има— общ строси, рвз-
в—вит ео по сходни eвроднщн, ио
матат да изпълняват рвзтнчвн
функции; — хомолог сходен, съ-
огнегеи. едиоенучеи; — хомоложен
койтс ос отвиел до хомолегня; —
хомоложен род хим. родина от ор¬
ганични съединения, кенте но
о—роеи и фувкииоиатвн призна¬
ци ои сходни, но ео рвзлнчвват пс
стии яд— повече мотнлояовн гру¬
пи
\н1ιоαлаетика (тр.) меД, присаждало
• i ькиви или органи от едни чо¬
век на друг; 2. присаждано яа по¬
добни тъкан, взата лезидътинтал-
во от същия индивид.
н.м тм- хат—ост (гр.-лат.) нро—нво-
ново удовлетворенно яв но-
.печени; между индиви¬
ди от еднакъв лот; — хомосексуа¬
лизъм извратен истев напои —
• - ! ··· ■ л—а към л—ци от съшил ист;
хомосексуалист лицо, ноете
стрита от хомеооноуатнзъи.
хомотрансαлаитация (гр.) меД. при¬
иждане вв част от ортин. орган
нтн тъквя. вести ог друг човск. зв
покривано ни дефекти ви тялото.
хомофония (дат.) муе. 1. ввч—в яв
композирало, при нойто —ма во¬
деща мотстин и акемланнраш
феи; 2. псено ни алии глас; 3. е
витнчявтв гръцки ториннологнн —
музики. конто оо по; нтн свион н
унисон: 4. музикален стил е пре¬
обладаване яи елин глас —л— одни
молотил; 5. вид многеглаено. при
иоото одни от птвоовото изпълня¬
ва иетотинти, и трупите гс С’Нро-
ноидат.
хомоцентричен (тр.) коНто а е одни
общ цситър.
хомрул (англ.) ист, автономно уп¬
равление, о—ромои яа ирландци¬
те еа самостоятелен пирламовт; —
хомрулър ист. участник в борби¬
те на ирландския народ зв изво¬
ювано ни национални свобода и
оамсотонголяео—.
хомуниутуо (лвг.) 1. чоноча; 2. н Гьо-
тон—н „Фауст” нс алхимичен на¬
чни създаден човск; 3. прен, ирон,
яозначнтолон човск.
ховвед (уип.) войник о— унгарското
опълчение.
хондриозомя (тр.) биол, ОЛОМОЯТ Н’В
всяка рвотнтолвв я жнвотняони
кло—нв вън вид ва дробно зрънца,
Ο’ΟΤΒΒΟΗ от СТОИВИ О’ОТЯНОВНН яи
болтъцнто я наенни—то.
хондрология (гр.) днт от иоднннна-
тв. в нейто со яеучиваг хрущяли¬
те; — хондрит (пр.) мед. възпале¬
ние ва хрущял; — хондром(а)
(дат.) меД. новообразуван добро¬
качествен тумор от хрущялни тъ-
нви.
хонорар (лит.) възнаграждение ев
груд ни л—дв със свободни про¬
фесия.
хоплит (тр.) ист. тожновъеръиов
еоНв—и и древногръцката похоти.
херил (лаг.) хорово или общо нссио
е църква.
хорда (гр.) 1. геом, нрави линин, не¬
нто съединява дне точки о— окръж¬
ността бое да мнвани проз нон—ъ-
рв; 2. струна ив музикален инст¬
румент; 3. анат. плъгна еластич¬
на вътрешна оо. конто мннвва
гръбно нс дължината ни тнлото
при няне— жнногня; тръбна стру¬
ив.
хорой (пр.) 1. литер. е вн—нчвото е—н-

799
хота
хоолоиенно — дβзорнчви отъпнв
от стла дълга сричка в началото
я став крв—нв е крин; 2. литер. сти¬
хотворен размер: двусложна стан¬
ка е ударенно ли лървян стоп; 3.
муз. ритмична фигура о— дев еле¬
мента (два рнтмнчвн сдниннн); —
хориямб (тат.) литер. четирнернч-
нв етнхцтеерии стъпка сг хорой
иди трохей е вачвлеге и олив нмб
в края. —.ο. от лее дълг— срички я
две крития между тнх.
хорема, хоревма (гр.) етемсвт ии
танц, танцова фигури.
хореография (гр.) 1. тавнунатло из¬
куство; 2. изиуство еи създавано
ни гвнд—, балета— опонганлн и
гиндоня разработки.
хорал (гр.) меД. заболяване ив дент-
рвлввга варена оногомв, при не-
е—ц ее нравят неосъзнати иосъг-
лвeзeвия двниевин яа т—дото и
крвйлин—то, предимно у теца от
5 до 15 годял— и у бременни.
хорнов (тр.) биол. 1. обвивни ни сп¬
лотеното нйд; (зародиша). проз
ненто —ой получава н—сдорет и
храни-елин вещества и огладя в’п-
тескно и продукти ст обмяната ва
ношаогеити; 2. вторична обвивна
ни нНнситсткагв у гръбначните и
анис— 1—3:^ гръбначни ж—вст-
1—.
хормони (гр.) биол, биологично ак¬
тиви— ващоогни, произвеждани ц—
жлез—тс е вътрешна еонроц—н, ко¬
нте изпълняват важна възбужда¬
щи ротн е инзновити доНвсо— ви
ортвннзии и органите иа човеш¬
кото тндц; — хормоиоторапня (дат.)
мед, точени; е хормоян при на¬
рушавано дойвоотти яа жлоенго е
вътрешна секрон—н.
хорография (гр.) описан—; на воин,
стрини, област; — хоротогвн (гр.)
днт от растителната география,
коНто настолни разпространението
на риетсаняти върху зсмавта по¬
върхност. —змеров—нтв ви ареали¬
те ям и факторите, конто пи прс-
тнзeннeaτ·
хсрсятон (гр.) кръвоносна ципа иа
еноте между склерита и ретината.
хереевв (тур.) строит, строителна
смае от вода, вир и пясък за мв-
e-THa.
хороскоп (гр.) 1. опноинно за дъл¬
жилата на теля и нощта ни раз-
лнчннто моста; 2. предсказван; иа
човешката съдба по положенного
ви звездите е довя на неговото
раждано.
хорот (вам.) геол, част ц— земната ко¬
ра. оставала да отърчи можту два
разсада.
хортунам (пр.) Лиал. говоря. приказ¬
вам.
хоруяжяй (пот.) ист, 1. знаменосец
е казвши—тс есноин; 2. първи офи¬
церски чин е gороβолоцнeнниτc
казашки войски.
хоопигал (ли—.) ботинца; — хоспи¬
тализация (дат.) настаня вана в че -
чобно заведение; — xocnnia ний
раи (βομ.) мед. приемам беде
точени; е беляяца.
хосnнгалнер (фр.) член ни католи¬
чески орден, основан проз · ней
е Палестина от рицар—.
хоопитвнт (τβ—.) ряЛко. лидс. носи»
лоссшавв дсици—, еа да допълни
знан—нти си ял— да оо учи · ι ·- · ·;
подава; — хоопитнрвм олукм м :. >
ннн като тоет, ев ти оо научи да
преподавам.
хосняниН (лиг.) убожишо. хан; осо¬
бено манастир за убежища и та¬
кива но дефилетата на вдл—Нскн-
го височини.
хос—ял (лат.) църк. прневв пщeв—-
човв литна. нонто со раздава от
катст-шиитс оеошоинн— и протес¬
тантските пастори като причастна.
хоти (исп.) 1. бърз -опалени наро¬
ден твид е ниетввотн, който ео иг¬
рае от двама души; 2. музика за
хотеигогн
800
тви’в гаяд; пооон зи ооранвда със
—ли бае инструментален съпровод.
хогеигогн 1. южноамериканското
пломо, косто населява нос Добри
видоиди; 2. прен. грозотия; — хо-
тентотска колиба колиби от живя
дървета. нъдо—о живонт хотеято-
гн—о.
хофмайстор (всм.) е дворец: прит¬
ворен домакин.
хофмяршал (βομ.) придворен, завеж¬
даш рота при тържествени прид¬
ворни събиралия и пряисш ео зв
доманяисивта чист яи творени.
хошяв (паро.) Диал, ошвв,
хош-гелдин (тур.) добро дошъл.
хризография (пр.) умение. изкуство
да ео рисува или нишо еъе етато;
— хриеограф спои—итяст по хрн-
зотрифин.
хризоидин (гр.) хим. орпиинчио съ¬
единени; — синтетично багрило
< > 1 групата яв ви—аовзобагритити,
ч цогребяеавс зв боядисвано н
жълто памучни и кожени излетия
я квто тесове—б—т—зитор във фо-
■ ■ ΟΛή>—ΗΤΒ.
хрима . ι р ) църк. миро за помазаина.
хрисовул (тр.) ист, дарена грамоти
или лсзеотитотно със златен по¬
чит.
хрнсгологня (пр.) рел, учснис зи
\ рнотоо нвтц Спасител и Изкупн-
хрнетомагия (пр.) сборник е ογκόη
ст съч—ноя—нта ив образцови пи¬
сатели, еа учебни ноти.
Христос, Исус {гр. = „помазании”)
библ. 1. месил. ечанваннят от ев¬
реите онионгол; 2. сян Боия. спа¬
сител, язкуинтод ни човечество¬
то; — християнство 1. едиа от три¬
то основни световни рот—гни (на¬
род е будизма и нолнми); 2) уче¬
нието на Христос; — християнин/
християнка рел. л—до, изповядва¬
що християнската ротнт—я; —
христолюбив рел, благочестие,
протии ни Христовата внри; набо¬
жен.
хрия (гр.) е отврати риторика: опре¬
делени форма зв обработвано от-
на -сми като учитишне упражне¬
ние.
хром (гр.) х—нмичен стсисит, ороб-
ристобнт. много твърд и мъчно то¬
пим метил. знак Сг, пор. № 24.
ит. т. 51,996. е голямо приложе¬
ни; е могалурпнн—и нв—о тсгнрв-
шв съставни вв разтичан опитни
я зв моталин покрития.
хроматнка (тр.) 1. изкуство за омоо-
вияе иа боята; 2. муз. гоиова сис¬
теми. основани ви група тонсво.
нс—то ио могат да бъдат подреде¬
ни в границите ив содом поредни
чистя ннни—я.
хромато- (гр.) първи съставни част
на оложвя думи — научни гор-
ини—, със значение цветен, оцве¬
тен.
хроматография (пр.) хим, мо—сд ев от¬
деляно нв чист— вошоотеа ог сме¬
си благодараино ни различната ям
абсорбируемое—.
хроматолиза (пр.) биохим. разлагало
ии хромвгняи е клетъчния сок.
хроматоскоп (пр.) приспособление от
два въртнши са стъклен— кръга
(бондноанн е пъстри тини—, знае¬
ли и др.), иоото съст—лено е про-
енниовои впарит диви игра яв цне-
тсвете.
хромятофори (гр.) 1. биол. неин—
клетки у животните, конто съдър¬
жат пнгмонг. определящ цвета яи
иоивтв; 2. бот, цвстин включва¬
ния е клетките яи водорасли, нс-
ЯТО С’търив— хторофит и трупи
л—тмовти.
хромел (гр.) Лиал. 1. ведовнчов ка¬
мък; 2. ръчни молвнди от два кръг¬
ли камъни е дървена дръжка нв
горння ивм’и; 3. техн, хроминно-
лови сплав. устойчива на високи
температури. ненто оо използва е
801
хуманен
елон—ротохинкатв еа направа ни
нагревателни уреди и ποτ.
хромо- (гр.) първа с’с—авла чист ни
олеиня думи зв означавано ва
цент иди могила хром.
хромогравюра (фр.) печ. многоцве¬
тен литографски печи—; — хреме-
лнтогряфня (гр.) печ. 1. начин еи
възпроизвеждане ви многоцветни
оригинал— по днтопочатои метод,
нито рветичинг; цвотсно со отде¬
лят ръчно я оо приготвят печатни
форми яв камък еи всеки от тнх и
отпечатваното ям ствна последо¬
вателно; 2. отпечатък. подучен но
тсен начин; 3. печатници, е нонго
еа работи нс тоен начин.
хромозоми (пр.) генет, сснсввн
отрунтурия и физиологични еле¬
менти яи клетъчното ядро — ннщ-
нсвитни структури. образувани ст
хроматин, нонто яоснт говн е ли¬
неен род.
хромосфера косм. илист от атмосфе¬
рата ви Слънцето след фогцсфо-
рига. нойто има идеи цент и са със¬
тои от нагорещени нари я пазов;
(eeo—ощ водород, калций и холяН).
хромотерапия псих. използвано нв
цветовото еа въздействие върху
психически еъетонвнн.
хромофор (тр.) хим, групи, конте
придана яа орпиинчинто с’однио-
янн. е чийто състав влиза, хврин-
—арои нннт и ги нрави хомогенни.
хромофотография цвотав фотогра¬
фия.
хронически g’лпототящaя. продъл¬
жителен (за бодает); — хронифи-
цирям мед, за заболяване — ста¬
нам хроничен.
хроно- (гр.) първа съставни чист яа
сложни думи за означивало отно¬
шение иъм eромо·
хронография (тр.) пеолодеваготис
еп—оаннс ви събитията без обща
връзка между —нх я е обръщал;
еиямввно симо ни времето, н ке-
ото са станали; — хронограф, 1.
лотои-сад; 2. σииопнщ;ш елонг-
роиохиянчоя урот еи регистрира¬
на нродътжнтоляцоттв яи краткот¬
райни нелоиня -ти междини вър¬
ху лонгв (хренотраии); — хроног-
рамя литер. латинок— стихове, яи
контц начатв—т; букви давит го¬
дината вв възпявалото еъбнгяо; 2.
евино иа хронограф върху тента.
хронология историческа немощна
наука, конто нонизва. как наро¬
дите ои подразделяли еромото и
как трнбва ли оо поставят събити¬
ята и олио точно отношение яи
ерсмо—ц; — хронометър часовник.
нойто показва времето пе най-те¬
чен ничии; — Хронос бег ни вре¬
мето.
хупснотя (фр.) френски надвниноти.
хума (гр.) вид белезникава иввна
глина, упо—роблевии е прънчирст-
еотс, еи болтисвано яа отеля, ев
миене на косата емес—ц сапун и
Др-
хуивнон (τβ—.) отличаваш ео е хуман¬
ност; човешки; хуманно оглася¬
но е някого, човешко отнасяно;
—	хуманизъм явучяо аипринтса—о
ц— онохв—в ва Възражданото. не-
о—о еииди е живота и тяторатури-
гв ив класическите народи обри¬
ван зи човешкото съвършенство и
оо стреми чрсз изучавано дв вник¬
не н яого; — хуманитарен осно¬
ван върху нощи. ксито ео отнаоят
до човешкото блато; — хуманитар¬
ни науки науки, конто изучават
езика. култури-в, творчеството е
ясторинти ни човека — история,
ееикоеланно, лнгорaгзрв. етногра¬
фия, философия и др.; — хума¬
нисти 1. хорв. нонто съчувстват яа
носия човск; 2. учени, ксито приз¬
нават тревните оз—цн нито необ¬
ходимо условно еи обраеовавното;
—	хуманност състрадание и ува¬
жение към бл—ин—н. признаван;
хумяцня
802
у друг—го яи общочовешки права;
човещини, чоβ0kотюбяв·
хумацня (ли—.) книж. заравяно е зо-
мн—и —руповото ив уиролягa·
хумба диал, подземно. изби, бордей,
тунел.
Хумболт, Кярл Вилхелм (1767—1835)
ториввонн фитолот. философ.
държавник, един от иаН-ботоин-
тито представители ни хуманизма;
— Хумболтов университет сдио о—
вий-нввоотннго висши училища н
Германия.
хумификация (таг.) геол, образувано
и нечваги ва продукти е тъион
цент ог ризлсиснит; ист влинвио
иа иинрссртавизин раст—тети—
еошастни.
хумус (дат.) агр. съставна час— на
почвата — органични еъодннояин,
нотучаия при разлагано яв рас¬
тителните я инеотниекнтс оста¬
тъци е евино значение за плодо¬
родното Н.
хуни 1. азиатско странстваше племе
(отечество Монголия); проз 375 г.
нромняивв е Европа и оо звоолна
между р. Дунае я Волги; под во-
тнтадстеото ва Атяли, го тоо—нт-
нати впопон яи победите я занс-
оваяннга еи, нато завладели ино¬
го народи я опустошили готвевш-
иитв култури; 2. прен, опустоши¬
теля, риeрзщнτолн·
хунта (иол.) 1. ввевинян ии различ¬
ая сботииеиин, съюзя. исинсян
ни държавни орган— в отравите,
повороши испански оени; 2. разш.
съюз, ободиисвио ни лица, обик¬
новено от одно съсловна. зв об¬
щи тойотв—н; 3. полит. затовор-
ннцн. конто но насилствен път
виприбви— влвоттв я налагат режим
ни насити; и терор.
хурал (моиг.) е Мояголня — върхо¬
вен я мое—ан оргии яи държавна¬
та власт.
хурнат (ар.) ост, освобождение. сво¬
бода.
хурия (ар.) 1. хубавица е мохамодии-
скин риН; 2. красавица.
хусар (увг.) ост, 1. иннсгишои нев¬
яни, въор’ион о пики; 2. кован
войник идя офицер е инион ар¬
мия; 3. разбойник.
хусит (нс ссбете. Яи Хус, чох.) ист.
поотодовитот яа вожди нв чешко¬
то нърkоβно-роβолоцнсиво тен¬
иси—; Яи Хус (1369-1415).
хуглик (яем.) тънки мсив амбитии-
яв. обнкнованц нвстиа хиртян.
хуфи (вам.) 1. ист. в ередноненоиив
Германия — ссдсностонавенц ета¬
лонно; 2. зомтсиа мярна = окото
150 докара.
хърдол (вигл.) спорт, бнгаяо е про-
пн—етвян на 110 м и 400 м еи мъ¬
жо и яа 100 м зи жовя.
хъсъз(ия) (тур.) ост.. крадец.
хърцой (рум.) Диал. обидно прозви¬
ща на лице ог старото мизийско
население е Североизточна Бъл¬
гарин; ръной.
хюкюмят, хуюомет (тур.) ост, управ¬
ление.
Ц
цадик (евр.) плввв ви еврейска осн-
—β.
даН—вот (яем.) спорт. при игри яв
шах — полсжсн-с, иогито ис дос¬
тига еромото ни итричв еи обмис¬
лян; на стетввш—н ход.
цалкелнор (нам.) иолвер’т яи кого¬
то са плаши е рес—ораят, кафено,
гоотнлняци.
цапфа (βομ.) 1. техн, частна вит яли
ое. нонте ложи е догде (дигор) и
оо върти в него; шийки; 2. воен..
нинт’—, ии нойто ce тения тялото
на иргнлорнНойс оръдие.
царга (всм.) 1. техн, напречно дър¬
во. ксето съодяинев нранв—в яа ив-
803
целостат
ои, стол я др.; 2. муз. рвини, стра¬
нични дъски я дъсчени тентн. но¬
нто свързват торната я телиитв
тъснв ва инион струна— инстру¬
менти; онолн—дв.
цвиш-лианс-тво (но сцботн. Цвинтт—)
рел, одно ог точонннтв ни Рефор¬
мацията. основано проз 16. век е
Шнойнврин от Удрях Цв—нгти; —
цвинглисти последователи иа ре¬
форматора Цв—игти.
цвички (чеш.) деня платнен— обув¬
ки ев енор—нв гимнастика и др.
цедент (лат.) 1. юр, кредитор. ноНто
ото—ъннв одно взомияо; 2. фин. ли¬
цето (крод—тер), йоото отстъпва
евсето нземвио яи труго лицо при
предварително съобщавано за то¬
ни ни длъжника; — цедярам 1. сто-
тънвим, прехвърлям иевостио взе¬
мана; 2. фин, преотстъпвано. прех¬
върляно яв дадено вземано при
ΗΟΟ-Η—Β.
Цезар, Гай Юлий (100—44 нр. Хр.)
ист. римски държави-к. политик.
пълноводен, писател; нв—ц еди¬
новластен държавоя глввв, дикта¬
тор; трвонри лъгн на ямнорянтв нв
Октививи Ангус—.
цезяр 1. титла ни римските импера¬
тори; 2. общо ивзвивно, под ко¬
ето ос разбират: Юлий Цсзар
(100—44 п.) я единадесетте след¬
ващи слот исто император—; 3.
прен, втиототив; — цозарев разрез
кесарево сечение; — цезаризъм
(лвт.) автойратячоойо управление,
почиващо ив ир—видин кояетрук-
тивмн основи; — цозярово сече¬
ние (лят.) меД, опорвння за изваж¬
дан; ва до—ото ц— майната чрсз
разрязвано стената яи мв—кв—а; —
цозаропапн1зъм полит, огромои да
со обод—вн държавната я църков¬
ната втает е ръцете яа монарха
иди вв гдавиги на църквата,
цезий (твг.) химячов отомонг, мок
оробрястоблд мстит от прула—в ни
алкалните етоиоигн, зван Cs. нор.
№ 55, ат. г. 132,8, нзнолзевв еа
напраната ни фотоо.токтрнчвя еле¬
менти.
цезура (лвт.) 1. литер. слирвно е оро-
дитв ни стиха я зван П, еи лечне-
на при чогояо; 2. муз:, роитва нт—
въобраивсмв паузи. конте отдадн
одно ритмично построение от дру¬
го, в във всиала—то мододнн сън¬
лата е прозст—чната цезура ог
словсснин —скот.
накатов (дат.) анат. койтс се сгни-
он до ноиума; — цонум анат, сля¬
по чарво.
цекин (ир.) ост. огари златив вово-
цнаиокв моиотв
цола (дат.) книж. вътрешни стан е
аятнчон храм. къдстс оо авм—рв-
тв с—втунта на божоeτeцτо·
нотното (βοη.) текст. 1. изкуствени
влакна, конто ео получават при
мокро лредеие ив вискоза нтн яв
разтвор яа целулоза в иадно-аие-
внчоя разтвор; 2. прежди я тъкан
ст такива влакна.
Целзий шведски ветровом (1701 —
1744); от него вод— личалото цел-
зиев термометър — термометър, е
ксНто пространството от точкати
ив замръзването де течната ни нн-
нового на нотата о разделено яи
100 рвнин чисти.
целибат (дат.) църк, безбрачно нв ка¬
толическото тухсеенс—вц; — цели-
батер книж. ряЛко. чоеок, коНто
живо; в безбрачно; ножаноя мъж.
цодянодн (лит.) интотн ии яоботц.
вобоонн богово според римската
мнгeлогян·
налили (гр.) зеленчук е мяопо онтва
миризма и о кълбовиден корон,
употребяван на—ц подправка зв су-
пн, Туршии я ποτ.; н;рβнз·
цслостат (гр.) астр. оногома от два
плоски оглодала. от контс сдвото
о вопотвнино. и друпц—о 00 двн-
ин е чвоевннков механизъм, нв—о
целотекс
804
слънчевите тъчи ое отрвзнвит пос¬
тоянно е стаи и същи посоки н
сбснтива иа иоподвнжиата хори¬
зонтална ериголна тръби.
нототско (внгл.) 1. строиш, плочи ц—
нрсеувана втвиисотв маси от рво-
тнтолсн произход. използвани за
преградни евуно- и топдонволанн-
оннн стани и тр.; 2. изкуствена
кожи.
целофан (гр.) гъвки. прозрачна хар¬
тия, добивана ст вискоза. ненто
различно оцветели се изпотена за
опаковки. е полиграфията и тр.
целула (тат.) анат, 1. клетка; 2. мит¬
ка кухина; — целулареи (твт.)
анат, клетъчен; — цолулярня па¬
тология обноноянс иа ботоогягс
квто разогроНогне е нерматння
инвот ии клетката.
дадут—т (тат.) мед. възпалени; ни
хлабавата съединителна —ήβη.
цалутоев (лвт.) 1. биохим.. най-ризп-
роотриисио—ц ортинично съедине¬
ни;. плвннв съставна чист иа кле¬
тъчните огоян ва рвотсиинти, ко-
е—ц обуславя мохиинчиити здрави¬
на и отост—чност ни раетятолвнто
тъквя- е най-енеонс съдържание
е памучните влакна (до 90%). н
дървесината и др.; 2. технически
продукт. подучивая но химичен
начин ст дървесини нтн от стъб¬
лата ни анион раетенин, употре¬
бяван еи производство нв хир—нн,
изкуствени влакна, пирснситни,
цолутсяд и др.
цемоцем (ар.) чудотворният кладенец
е наибсто ни гр. Мека.
ценз (ли—.) 1. съвкупност на услови¬
ята. ог ионто завие— правото яа
отне лине та бъде избрало или
назначено ни известна длъжност;
2, устения, ксито епрвв—чвваг
пелевияото на известни прани; 3.
е троения Рим — —мушоогееяв
оценка. правови всеки пот подн-
и— ни ввсслояното. зв плащино на
данъци и ползвана иа права; —
цанентарнН (лвт.) ист, сродиовс-
нсвен селянин, коНтц плашат да¬
нък е натура нтн е нари.
цензор (лат.) 1. оценител; 2. лице,
определено от правителството еи
разглеждано ии съчиненията, не-
я—ц трнбви дв ос тонусна— до пе¬
чатана. или яа частната кореспон¬
денция но врсмс нв ноНни —тя —3-
ктючнгеляв обстановка; — цензу¬
ра прввнтелетвояе учреждение за
преглеждано ив съчинения прати
дв о; начата— иди пнеся преди дв
ее игран— ии сцената; във врсмс
на войяа и преглеждане яа част¬
ната кореспонденция.
ценогенезя (нем.) биол. поява на бо¬
лее- у зaρотнщнго яи жяествнто
и човека, нонто св техни приспо¬
собления е дидов стил ог разви¬
тието ям, например плацентата у
гръбначните и човека и пр.; емб¬
рионално приспособление.
цент американски монета равни яи
1/100 част от толара.
невтнфолян бот. вит квчостеова ро¬
за; „стотястив рсзв”.
центнер (ти—.) отнияна мярна за ма¬
са. първоначално риняа ва 100 кг;
е Гормиянн. Полша. Уягирнн. Да¬
ния · риняа вв 50 кг.
централа (яем.) 1. аДм, седалища яа
плавната управа ни учреждение
или предприятие, коего ими кло¬
нове; 2. разг, олектронеитрвти; 3.
разг, апаратура ив толофоявв цен¬
трала; — цав—ритон (дат.) 1. нойто
ce намира е центъра ни в;щц; 2.
гтвеон ръководен, сродишси; съ¬
ществен. еииав; 3. коНто се из¬
вършва е— центъра идя ог цент¬
рала; — централизация е’орсдоте-
чаввв; е едни център; — давтра-
тяеярвм 1. събирам сродни служ¬
би лед управлението ви един и
същи ортвни; 2. събиран яи одис
място; съсредоточавам; — довтрв-
805
цотетика
лнзъм адм. система ии управление,
при конто моогянго ортвин еи под¬
чинели на сдии център.
цонтри^юталон (лат.) физ. техн, ден-
—рос—роинтолан. идващ от пери¬
ферията към центъра.
центро- (твг.) първа съставна чае¬
ни отожни думи със значение кон¬
то а н сралата.
донгроецма (дв—.) биол. клетъчен еле¬
мент. поотоннно образувание н
клетките ив човека, животните и
ии инкои низши растения (водо¬
расли, гъби и др.); клетъчен цен¬
тър. нигодентьр.
центрондСа) (твт.) физ. масовият
център нв едио тнло или снегами
от годи.
центросфера (Ta—.) 1. геол, ядро яи
еомяото кълбо; 2. биол, протоплаз¬
ма около ноятроеома.
центумβнр (лиг.) ист. е дрсення Рим
—	член ви комненн от етц души
съдии но граждански ионона.
центурион (лаг.) ист, е древния Рим
—	стотник, нвчитинк ии цонтурян;
—	центурия (дат.) ист, 1. войско¬
ви чист от 60 до 100 туши; 2. обо¬
собени групи от наоеденното иа
треввин Рим въе осисев яа имот¬
ното οότοηβηο; съсловно.
Цепелин, Фердинанд (1838—1917)
геривненя индустриалец, конст¬
руктор; — цепелин (по собств. Це¬
пелин) годни тс—втодав апарат е
нНцсвидва форми. изпълнен е тен
газ (водород идя хелий), който ле¬
ти е митка скорост; дирижабъл.
нсритсевв’р (пр.) палеонт. сухозем¬
но изкопаемо хищно етачугц.
Цорбор (твт. ст гр. Керберос) 1. триг-
диво кучо, нссто лизало врата яа
втв; родово от Тифон и Ехидни;
тнтото му бито покрито със змий¬
ски глини и зм—н нмеогц епишкв;
2.	прен. с—рви; строг. нелюбезен
нвевч; 3. звезда е северното полу¬
кълбо.
дарвнкатов (лвт.) анат, щноя.
нероялон (тат.) бот, интон; — цере-
али (дат.) (от Церера ботяня ив
жегваги) житни проневодоянн.
церeбслярси (дат.) анат. койтс се от¬
нася дц · маткин мозък; — цереб¬
рален (дв—.) анат. който ео отнаен
до главв—н мозък; ~ цоробраста-
ммя (дат.) меД. призивни, подоб¬
ни на неврастения; церебрална
новрветання; — цсробрсеядн (дат.)
биохим. група лил—тн. конто ео съ¬
държат е нервната тъкан, е чер¬
нил дрсб. далака. бъбреците и н
чорноянго нрънли клетия; — ца-
реброопнввтев (дат.) анат. огла¬
сящ ее до гданнил и гръбначния
мозък.
Церара (таг.) 1. е римската интоло-
гин: бег—ня иа истватв. зомннго
сили и рвотоиа, майчинството и
брана. От 3. нон нр. Хр. оо овързва
е гръцката Домогри; 2. астр, мит¬
ка пливота мсиду Маро и Юпи¬
тер.
иерей (лиг.) хим. оробрнотобнл ме¬
тилов елемент, ваН-еаиннят от
пруна—в нв „родните земни”, знак
Се. пор. № 58, ит. —. 140,12, упот¬
ребяван за сплав—. е отънтарскв—в
индустрия. е рвдногехннквга. н
ои—ината и тр.
дарионтаетихв (дат.) наево е восък,
цесионер (лит) юр. ляцото. ни носто
а отстъпено приво но документ;
— цосирам ви. цол-раи, — цосия
1.	юр, отстъпвана нраев по задът-
интолоя документ ст одно лицо
към друго, прохеърляно; 2. фин.
договор. чрез коНто кредиторът
отстъпва овонто права ва трото л—-
на.
цое—о—дн (тр.) мед. пввдолновнднн
пляетя, —син—.
цототикя (гр.) метод, употребявал еи
откривано ирнч—литв и оо—согво-
го яв вещата; метод за изследва¬
на.

цефалопод
806
цефалопод (гр.) зоол. главовогн жи¬
вота— (октоподи. нилмврн я др.).
цофалометьр (пр.) урод еа измерва¬
ло поломннати ии глава.
цофалхематом (гр.) меД, подутина ии
главата нв ловородено, образува¬
ни от кръвоизлив между външна¬
та повърхност иа черепните нес¬
ти и перяоотв (надкостницата);
кафатхсматцм.
Цефеида (нс ообогн· Цофой) астр.
звезди о лрсмоннша ео овогл—н-
воот в строго определен— пери¬
оди; — Цефей (по ссбсте. ЦофоН.
митически цир нв Етнонин) астр.
съзвездие е Северното пелукъл-
бц, между Квонопин я Дракон.
цеце (афр. о— езянв бвяту) зоол, му¬
хи е тропичните и субтропични
облветн яв Африка, конто прови¬
ся еаризв яи теиня бсдсстн по чо¬
века я иянотинто, нате о’яии—а
болест и др.
циан (пр.) ситно о—роная газ, съсдя-
нояне ни азота е въглерод, със¬
тавни чист на сии—тиитв кисели¬
ни; — дниннил—Н една от остн—с
нв катил, оялни ц—рони; употре¬
бява е; зв химически внит—зн, въе
фотографията. галваиондвотинатв.
за пооробрнвине. позлатяван; и
др.; — цианамид хим. боздвотно
кристално вещество, амид иа цн-
ивонвгв киселини, със слаби ки¬
селина— и основи— овоНотви; —
цианнзация спец, 1. начин ев изв¬
личало вв зтвто и сребро ог сило¬
ви рути, нв—ц ео разтворят н ал¬
кални дивият-; 2. метал. наси¬
щано яа повърхностния птиот яа
стоманени издалия е въглерод и
взот зв лоβнщaβиво ив пов’рхиое-
тивтв твърдсо—; 3. хим. унищожа¬
вано яи насекомите чрез инвис-
водорот; — цняннм 1. природно
багрилно вещество, ог което за¬
виси окраската нв цветята, ни пе¬
перудите и др.; 2, хим. онстдоонвьц
багрилно вещество. получавало но
синтетичен начин и упо—рсбнви-
яо е дветнвга фотография.
цианоя (лиг.) зоол.. морска мотуев,
виН-отрого безгръбначно живот¬
но. оцвогояв нрно, достигащо ди¬
аметър до 2 м.
цианоза меД . оиинавцчсрвсв цвят яи
коиита вследствие ни вадсотвтъч-
яо ввсишвае ва кръвта е кисло¬
род при инион бодасти.
Цибеля, Кяболи (фин.) дреннерям-
оки ботннн на замята, съпруга яв
Св—урв, майна на Юпитер, Неп¬
тун, Плутон и тр., култът ео сли¬
ви е богнин—в ив пооаен—а Опе; во¬
ди яачаТого он от фил-н-Нснати ·
бсг—нн, възраждаща умрялата
природи; встини майна на ботс-
но—о и всичко живо.
дябот (ир.) зоол, вид африканско ме¬
соядно животно, подобно ва нот¬
на. нос—ц изпуши жълто миотнц во-
шсство. използвано е парфюме¬
рията; — циботни хим, мускусно
всшсство. добивано от ждоенто яи
нибсти и употребявано е парфю¬
мерията.
цивилизация (фр.) етонон ии общес¬
твеното развитие и материалната
и духовна култура яи определели
ебшсотеенс-нновомнчеснв фор¬
мация; — цивилна листя ποτη^β
парични издръжка ни монарх, оп¬
ределяна но бюджет от принитот-
отеотц ви йоногнтуцноняи монар¬
хия.
-дяд (дат.) втора оъотввиа част яа
оложня думи със значение нещо.
иоото убиви. например геноцид и
Др.
инзатниНснв (дат.) който а вв —етон
нтн югоизток ог Алпите.
цизелирям (фр.) художествено обра¬
ботвам мотали— нредиетн посред¬
ством дълбаело е τλοτο.
цикада (λβ—.) зоол. насскомс иъ—ввр-
ив.

807
циклостил
й-нитр—не (таг.) мед, балет, ръбен от
заздравяла рива.
цикла (ηομ.) техн, отемииоис сечи¬
во еи стъргало ви дърво.
циклизация (руе.) хим. реакция, ко¬
нто ос нзв’ршвв яв пръс—св— ИЛ¬
ИИ затворов— нор—гн; — циклих
(лвт.) литер. поет, нойто пнщ;
сничосн— д—нът; — дикдиет (тр.)
волоонподнот; — цикличен я цик¬
лически (рус.) който се извършва
иди става ив цикли; — цикъл (гр.)
1.	кръг; 2. рад от заодно принад¬
лежащи и—сиони работя и речи;
3.	връщана н съшити лостстова-
—стиост; 4. период ст гет—ия, след
свършването ни конго започнат
пик съшита астрономически явле¬
ния но съшил рот; 5. съвкупност
от явления, процеси или тейог-
внн, конто са свързали помежду
ся я оо извършват по с—рсто оп¬
ределен рст.
циклят (пр.) меД. възпитание иа рес¬
ниците ИВ 0X0—0.
цикло- (гр.) първи съставни част яи
сложни думи със значение кръ¬
гов.
циклогряма (гр.) техн. днигримв нв
фвзцнитс нодожоння яа механиз¬
мите със отежни етрунтура във
фуикд—н яв времето, използвана
ввй-чеото при мишниинто анге-
мв—я; — циклограф (гр.) геом. ин¬
струмент за чертано ив дъга. снаб¬
ден е нодвниив дъговидна част.
който еа нагласява чрсз удължа¬
ваш еа прие тост, свързан със отра¬
вяте му; — циклография (гр.) пра¬
вово ни бързи и-носн-мк— е дви¬
жение.
циклон (гр.) 1. огромен подвижел
вихър, който ос характеризира с
ветрове е стон яа —рнсае по посо¬
ки на центъра ав циклолв, обрат¬
но на чвоовянневата стрелна еи
Северното полукълбо и по посо¬
ка вв чвосвляиоввтв отредна е
Южното полукълбо. причиняващ
сгроман разрушения, наводнения
и бедствия; силна вихрушка, ура¬
ган. тайфун; 2. метеор. едва от ос¬
новните форми яа бар—чв—н ре¬
леф, огромен нотвниев вихър с
голнмв скорост яи вятъра, иойто
възниква наН-чсого ни привични¬
те повърхности мсиду две въздуш¬
ни миси от проннкевиоге ии то¬
пъл въздух в предлага част във ви¬
сочина, в е тила — ви студен въз¬
дух; времето е вогеввта сфера а
лоше — сблачно, е ватеин ог
дъжд иди сняг. лиси— облаци и
сити— ветрова; депресия (сравни
алт-ниидеи).
циклел (гр.) 1. е троeнопрьцκaгa ми¬
тологията — исполин е едно око
в средата на челото; 2. прен. чо¬
век е едио око, слял е едно око;
— никлопнчан 1. нойто са отиисн
дц циклоп; 2. прен, гигантски, ис¬
полински, колосален; — днидс-
ничня нестройни археол. прастари
съоръжения ст огромни дялан—
камъни, изградени бае свързваш
разтвор, останали от бронзовия
вси; — цяклоннв зидврин строит,.
античен архитектурен етил. при
койтс мионенн блоково оо нарои¬
ла—, квто ризстснинята мсиду тнх
ео запътват е дребни камъчета, бае
ди ое изпотена хоросан.
дикторами (гр.) 1. театр. извит ек¬
ран или стени ни сцона еи създа¬
вано ни илюзия зи безкрайни от¬
далеченост или зи получаван; нв
еднакви светлинни афекти; 2. ки¬
но, скрил, нойго ео намира по ця¬
лата в’—рошва бтана ви кръгла за¬
ли. е конто зр—готите са е сродв-
—β.
циклостил (твт.) впврвт е дървена
рамка. напълнена е желатинова
маса, ви конте ое валвон написа¬
ното я стад нвто со винион масти¬
то, ноородогнсм нитниа, ое нзввж-
цшклотиммя
808
ди— много екземпляри.
цβклот’нмня (пр.) мед, таив форма ии
ивлиакалао-тсирос—вна психоза.
Нр- КОЙТО ОО родуви— Ο’ΟΓΟΗΗΗΗ
на новншсао самочувствие е ло-
аниоае нвотроснно и тъга.
цилиндър 1. мат· е внвднтячиатв ге¬
ометрия — съвкупност от всички
точки. нонто тежат върху приви¬
та. минаващи през течните ви да¬
дена крива линин и успоредни нв
дадена ноетонняа приви; 2. еднак¬
во дебело тлдц е кръгът нвнрочоя
риерез; 3. техн. част от машнив.
конто а е кръгло сочени; и са дви¬
жи е бутало; 4. техн. част от дви¬
гателя на моторно провоено орет-
отво. конто определя мощността
му; 5. високи —върти швина. ко¬
нто са носи обнкневояо е тържес¬
твени случаи; 6. хим. висок стък¬
лен съд, обикновено отнорен е
горния край; 7. мед. микроскопи¬
чески образувания. кцн—о ео сре¬
щат е урината при някои бъбреч¬
ни болоегн.
цямази (гр.) биохим, сборен оненм
при спиртна ферментация, който
причинява рвзнатвис—ц яи захари¬
те е алкохол и въглероден д—он-
сиид.
цнморвалдцн (вам.) участници н
международния социалистически
контрас е Цямсрвадд (1915). кой¬
то са обявява против Първата све¬
товна веНна
цимология (гр.) ивуна за снеимитс.
цммгα (рус.) меД, напуквана иа уст¬
ните. вследствие ии косто те заг-
ненввг и исоото онвива; скорбут.
цмигарсекa (нт.) муз, -иструмси-вт-
ии нисса върху характерни циган¬
ски илтснадни.
циник (гр.) 1. привърженик на фи¬
лософска шиста. ооноеанв от
гръцкия философ Авгистеи (444—
365п нр.Хр.), конте пряомв еи -до¬
ил иа добродетелта възможно пе-
готниати иозинненмое— от външ¬
ните нрцнен. ио всъщност пренеб¬
регва външното приличие; 2. без¬
срамен, безнравствен човек; — ци¬
низъм 1. презрително, безсрамно
оτвощ;вн; към общоприетите
норми ив иринотновцс—; 2. обин-
нсвевц мн. ч . бееорвмин думи и
израз—; — циничен 1. нойто про¬
явява цинизъм е eгвощонянτa ои
към другите хорв; безсрамен, боз-
иривотнеи; 2. нойто съдържа и из¬
разява ннннеъм.
цинкография (гр.-исм.) печ. 1. тех¬
нологически нроцсс ев изработва¬
но ни клишета зи висок почит чрсе
пренионио ва образ върху метал¬
ни, обикновено цинкови нлсча но
фо—омохвянчав ничии, а слот об¬
работки е киселина ботята нотата
ос раенидвт; 2. нряложеннс нв
дивна емаето модин. с—цнввсия
и каменнн плочи при ночигиио;
3. о—делеина е ночитннци. къдсто
ео нерабо—еа— такива клишета; —
днництннвн печ. печат от цинково
идишо; висок начат.
цнин (вам.) ситно бтес—нш, мои ме¬
тал със ояииивобнт цент, зи. Zn.
вг. т. 65,37, нор. № 30, темпера¬
тури ии тонено 419.4°С. исйто при
загряване до 100-150°С отвеи ко¬
вък я можа ди ее язтсгдн ив лама¬
рина я гол. изпотения еа сплав—,
във фегоцнвкогрифннти. е татва-
яотохянката я др.
цинобър (тр.) 1. мниорал — живачен
сулфид е нрночсрвсн цент, който
ce употрсбнви еи нравене ва чер¬
нела бон; 2. вид яркочервена бон.
цинт я цинга (рум.) моталин каб’рн
—ли геседен, нояго оо ноотиенг нв
потмстия на теикя сбущи иля бо¬
туши.
дннцврн (рум.) 1. малобрейне бал¬
канско васслси—о, ноото инее;
главно из Македония я език’— му
о близък до румънския; врумъни;

809
цитаделя
2.	ед. прен. разг, оиънорнни.
цирконий (вам.) хим. метилов ете-
иеят от IV прупв иа пориотичва-
тв онетсма. пор. № 40, ат. —. 91,22.
койтс ео среща само е съедине¬
ния, ввй-евиал логов минорат о
цирков’—.
циркулация (дат.) обръщение. ден-
иев—о е кръг; — циркуляр (дат.)
- 1. окръжно; претпновнно. иосте ее
ненращи до всячин ведомства; 2.
кръгъл трион за рнзав; на търни.
циркул (тат.) портал.
циркумфлекс (твг.) език. 1. в’зходл-
що-инехо,днщо тоинчооио ударе¬
ние е гръцки я инехотнщо тонн-
часио удвраяяо е славянок——о ези¬
ци; 2. и яниен езидя знак, поств-
вна върху гласив за означаване яв
вачалноог. дълинвв, ударенно,
височини я др.
цмркумцeлнонιн (твт.) православни
еретици — толв—нсти, нонто изно-
иевти чяетоти ии ирвен—а я стро¬
ги църковна дненннлнва; съеди¬
нени е нсдоесди-тс сетния ски¬
тали из ннтатв отрави (от иоото
получили ямсто си) я упражня¬
вали вионлян.
цвркус (лит.) геогр, иреолевнтва
вдлъбнатини но нисонит; чисти вв
ллвиннекит; сктонево, открита
откъм лодннйеввти долини, в ог
трупято три страня оградена със
стръмни склонове.
цироза (пр.) меД. заболяване ва ня¬
кои оргвин квто чароя дроб, из¬
разяване е уплътнявало и нама¬
ляване размерят; ив таз— органи
при бстсотно разраствай; иа съ-
от—нитстивта тъквя н —нх.
Цирцея (дат.) 1. е Омнроввти „Оди¬
сея”: прочута вълшебница, конто
превърната спъ—я—н—то ни Отн-
осй е ов—не; 2. прен. мвтьеенннв;
опасва съперница.
циста (тр.) 1. бот. зоол. едноклетъ¬
чен иивстиненя иди рвотнтстон
ерпав—зъи, лекр—т временвс с
плътна обвивна, нонто му позво¬
лява да преживява при неблагоп¬
риятни условия; 2. оимвти ципа,
ненто покрива организма; 3. мед.
киста; — цистома (пр.) мед. тумор
е едни яд— повече кисти.
цистерна (лвт.) 1. иззидано естон-
моститише еа събиране на дъж¬
довна нота е безводните страни;
2.	цилиндричен голям съд зв па¬
зене на точности и точнн герива;
3.	превозно сродство, пригодено
за превоз на точнн горяна.
днетив (гр.) биохим, кряствлив иа
вит βμηηοηηοολ—ηβ, конто оо сре¬
ша е ионачато протеини.
цнотнтно (лвт.) мед, възпитани; яв
дитивицатв ва н—кочн—н мохур; —
цистолит (тр.) мед, камък е пикоч¬
ния мохур — цнстопнслнт (пр.)
меД . възпитани; на пикочния ме¬
хур и вторична възходящи инфек¬
ция на бъбречното лотсачо; —
дне—оплетял (гр.) мед. парализа ва
н—нечн—н мсхур; — цястцтцимн
(пр.) мед. онорвтнвиц създавана яв
фистула ва пикочния мсхур към
повърхността иа тялото; · — цис-
—оскен мед· инструмент еи цногое-
коннн; — ние—оонон—н (пр.) меД .
преглеждано вътрешност-в иа пи¬
кочния мохур е диотосиоп; — дне-
тогом меД. хирургически инстру¬
мент ев 11—0—0—0.—^
цистццероза (лвт.) мед, забелнване у
човека и животните поради раз¬
виване е различни органи нв тя¬
лото личинки ва тевнн.
цмстрои (лит.) биол, виН-милквти ге-
ногнчви ст—в—ив. която произ¬
вежда фснотипон сфокт.
-цит (гр.) етера съотвввв част яв
слоил— думи със знвчевне клет¬
ки, ввпрямер левкоцит, гамето¬
цит, хсматоцит и тр.
цитадели (-—.) 1. укрепени матка ку¬
ла е центъра на но-голниа кро-
цитат
810
пест за лостстно убоинш; ив
лоНвитс защитници; 2. ист. кре¬
пост иля замък извън града, кой¬
го едуиед за охраняваното ни гра¬
да; 3. прен. зашита. опори.
цитат (лаг.) буквално приводен—
чужди думи или мисли. откъси о—
вяно; съчинелие, -ти приведени
чуждя думи. за да оо потвърди из¬
ривано иваино; — цитирам 1. точ¬
но привеждам чужди тумн. мис¬
ля откъс— цт аннее съчинение иди
статия е цат за пояснение и др.;
2.	посочвам. ц—бстлзвам; — цитат¬
ничество прекатонв употреби ив
цитати.
цнтц (лвт.) меД. бързо. спешно (евин
за бързо изпълнение на рецепта
или изследвано).
цито- (гр.) първа съставна част ии
оложвн биологически и мед—нни-
сни термини. конто са огиаонт до
риотнтолинта и животински клет¬
ки, ивиримар ннготеяотнйа. цн-
ТОПСНИН.
цитоднагноза (тат.) мед. определяне
иа диагнози въз основа ии инк-
роокепеко изследвано иа клетки¬
те е голооня—о течности. секрети.
снокроти и тр.
цитоокологня (лвт.) дял ог бнотот—-
нта. нойто изучава ролята ни из¬
менение на клетъчното виве е
приспособяване оргаиизмнтс към
условията ии външната оротв·
цнтолнза (лит.) физиол, разрушава¬
но ви клетките ог нятолн зини; —
цитолизини биохим, 1. противоте¬
ла, оноеобин зи разрушават жи¬
вотински клети—; 2. отрови— ве¬
щества. кито например змийската
отрова. контс стопяват клетките,
цнтология (тат.) биол, наука, нонто
изучава цялостно клетката като
основна тридневи сливица е ор¬
ганизмите, е еововвн задач— —
изучавано свойствата на живсто
вещество. факторите и звконсиор-
воог—го на лстовоте развитие.
същността ив проносит;, проти¬
чащи е ктстнати и тр.
цитоплазма (дат.) биол. идетъчив—а
нрстцитввмв, конто изпълва идот-
нити и е вся а включено ядрото;
— цнтостягмк (твт.) фарм. лекар¬
ствен препарат. нойто възпира
клетъчното телели; и растежа ии
тънилите; — цнτотакснс (пр.) биол.
привличано иди отблъсквай; яа
едва нтотна ог трупа; — цитоцеи-
тър (гр.) биол. клетъчен център,
цевтрозомв.
цитохромия (гр.) печ, цветен печа¬
тен способ за получавано иа кли¬
шета е особени фотомохиинчвн
помощни мотели.
цитрат (дат.) хим . органично съеди¬
нение, съставни чает ии тимояс-
иоге. портокаловото и други ете¬
рични миола, използване е пар¬
фюмерията и е медяцяввтв.
цитрин (лит.) минер, минорат, раз¬
новидност ни кварца е прозрачен
иът— нннт; лнмововои’дт аметист;
2. витамин Р, нолучанив от лимо¬
ни.
цитрус (тит.) бот. ни—русово расте¬
ние; — цитрусов и съчетани; цит¬
русови дърветя (растения) — ли¬
мони, портокали, миндарннн и
грейпфрути.
ЦИФ (о’кр. от випт. нови, застра¬
ховка и ивело) търг. уговорка при
продажба (доставки) на стоки, ко¬
нто трябва ти бътат превозени но
мора, ненто означава, че е про¬
дажната цена ои включел— цови—и
ни стоката, зветраховив—в и нае¬
тото - де пристанището.
циферблат (ном.) тицевита етрвив ва
чаоовв—к. немлас —ти друг измер¬
вателен урод, нв иолто еа написа¬
ни чистата, лсназввш— чвсонет; и
минутите и други измервания,
уточнявани еъе отреди—.
цифра (вр.) уотовои знак за изразя-
811
чалгьн
ввнс яв чнстита; 1, 2. 3, 4 и т. и. =
арабски цифри; I, II, Ш ит. в. =
римски цифри.
цнцор (τβ—.) вит печатарски букви
(12 пункта), е нонто еа пръв път
бит— ввночвган— съчиненията ив
Цинарси (известните рачи против
Антон—- — „Филипини”).
Цицерон, Марк Тулий (106—43 п.
нр.Хр.) римски политически де¬
ен, писател и забелеинтелси ора¬
тор; но произход и политически
пристрастия принадлежи към
ненннчсоксго съсловно. Станат
нонуднрая е обвнинтелинта он ре¬
чи срещу римския наместник н
С-нилин — Варос. Оша по-нзвео-
—вн са речите му претив заговср-
инка орошу Цезар Катилина. Ци¬
церон отдавит и опсеннннги еро¬
шу Мирк АнтоннИ, квто държат е
сени—в 14 речи (44-43 г. нр^Хр.).
нарочени ог него „Филипини” (нс
подражание ив Домооген). Зв дв
еи отмъстя. Антоний пц включва
е епно’ннга ни нрсснриб—рвн—тс
(ебнееинте извън закона). Цице¬
рон ее опитал ди избяга. но бит
рвенозив— я убит от един центу¬
рион, нойто яннога опечалят де¬
ло благо дироинс иа Цицерон; —
цицорон прен. книж. годни оратор.
образец иа оратор.
дол (нои.) гохи· ст—нянв мнрив еи
тълж—вв, равна ии 2,54 ем, служи
ивто мнрив зи ширнии нв тръби я
навит—.
дугдеант (лом.) шахм. положени;
при шахматна игра, копито но не¬
обходимост трябва ди се предп¬
риеме хот, нойто о ионвтотен зи
-грача.
цунами (ни.) гигаитон— вълни по
морената повърхност. причинява¬
ни ог земетресения. вулкани иди
от ситня атмосферни депресии,
нонто нанвоят огромни щати на
сушата.
цурихтунг (ηομ.) печ, подлагано, под¬
пълваме иа облеклото ив ват—о-
ковин цилиндър е печатарска ии-
щнни·
ч
чабудиан (тур.) ветвагв.
чаяр (тур.) диал. ливада. иво—шс.
чак (тур.) 1. дори; чак до тлее; 2.
едев(м).
чакал (нар.) зоол. хяшвс ляно жи¬
вотно. подобно ни куча.
чинмии (тур.) I. Лиал. сги—ес, отви¬
ло; 2. ост. пател иа сезстин пуш¬
на; утври—н; — чакмаклия (дат.)
обнкноееио е съчетание чвнмик-
лин пушки (пищов) — в—т стара
пушна (нищое), е която барутът
ео възитвисинев е искри от чвк-
ман; кромънтня; — чвнт—свви;
чак—нови (тур.) 1. ост, зилъеви
ударник ии йрсмънтин пушка или
лишен; 2. разг. разбирам, проумя¬
вам, доеошии са.
чиксни (исп.) I. вид иепавон— танц;
2. муз. инструментална лиоса, не¬
нто се о’стон ст вариации яв ед¬
ва оовсвиа гама в басов гол, е 3/
4 —вит.
чинът (тур.) 1. едър пясък емеоаи е
дребни камъни; 2. камъни витро-
шеин ив дробно (еи настилки ии
шосе и др.); — чакълест обикно¬
вено за почва — конто а е много
чанът.
чакърес— (тур.) Диал. ев очи — о-в-
-ти шарени; сивоси, н’eτрооk·
чат (тур.) нар. засблон планински
пол връх, покрит о трона за лиши,
чвтвш—сввм (тур.) затягам. трудя ео.
чалгия (гур.) нар. 1. музикален инс¬
трумент; 2. ое—реве. свиря, музи¬
ка; — чалпадиин свирач на чит-
гня; — читвим; чалив Диал. утрнм,
блъскам о—лво.
чалпън (гур.) Диал. 1. топъл вятър,
чалдясвам со
812
който нееушввв ноеоента; 2. из¬
сушавано ни ΠΟΟΟΗ-ΤΟ.
чадщнсмм се, чалднсям се (тур.) разг.
1. умопцбърйввм ос; 2. ицерсидим
ео.
чялмя (тур.) иъе нтитно. иоото ео вв-
внев около фоев.
чялпгьк (тур.) оризища; мното. къта¬
те осят ориз; — чялтькчия (тур.)
Лиал. човек, койтс произвежда
ориз; оряевр.
чалък (тур.) блъснат. смахнат.
чалъм (тур.) сгода. колай. леоинни.
чальшкан (тур.) трудолюбие, пъргав;
— чальщисвям; чялъщнсам (тур.)
разг. риботн усърдно; еалнгим.
чям (тур.) нар. 1. дървен материал
ст оди. смърч, бор; 2. готнис иг¬
лолистно дърнс; — чамсакъз
етвъртсив смота от —гтотнотно
дърво. ви конто а изтеглен тер¬
пентин’—; борови смоли.
чамашир (перс.) Диал. долни боти
драх—.
чямпяря (поро·) нар, 1. метвлви плоч¬
ки. конто са поставят ви ръцете
зв тракане при танц кито кастане¬
ти; 2. кръгла пробити отоманоии
плочки. конто са отаги е оста ни
каруца, за да звъни.
чямур (тур.) диал. кал, пръст,
чан (тур.) Диал, звънец, хлопатар,
чандала първобитни жители ив Ив-
дня, принадлежащи към квотата
ни иочне—нта.
чандия, чянтня (тур.) Лиал. таван,
покрив.
чанта (тур.) коиона, нлигнени нтн
трупа мв—срин е разнообразна фор¬
ми и големина, конто служи за но¬
сено ии иинги —ля различни при¬
надлежности.
чяо (и—.) разг. поздрав при ерошв иди
при разлята
чана (тур.) диал.. μού-ηβ.
чапкъннм (тур.) разг. 1. иелнар, раз¬
вратник, коднар; 2. хъшлин, лу¬
детина, уличник; — чапкънлък
риевра—; — чaнкъисгао разг. неве¬
дение. постъпка ни чилнъннн;
чалкъвлък; — чяпкънуаам разг.
пронвнним оо нв—ц чипкъяни; раз¬
вратничи.
чапраз (тур.) 1. сребърни полукъл¬
ба, накрая нв полов зв закопчава¬
ното му; 2. прен, стоя диван-чап¬
раз стон прав, смирено със скръс¬
тени нв поноа ръцс.
чалрашнк, чяпрашък (тур.) Лиал. за¬
бъркан, заплетая, елоисв. циан.
чардак (тур.) нар. 1. вносив покрита
лтешвтна (балкон) нв къща;
пруст. трем; 2. вносно снела, но
иоето се разклонява лози е двор
или градива; 3. Диал. легло. раз¬
положено върху високи иолов;
или е клоноогц дърво ии пазач ви
притяни, тое; и др.
чардаш (уип.) муз, 1. унгарски на¬
ционалов танц; 2. муенка зи та¬
къв танц.
чарк (тур.) 1. зъбчато иодоле, прис¬
пособено ди нара други е индуст¬
риална цст (първобитно): чарк ев
гиНтви. зв рязви; ни дъски; 2. дъс¬
корезници, работилница зи пайта-
ин и трупи, нарила е води; — чяр-
ячня (тур.) нар. работник ни чарк.
чарлстон (виер.интл.) много бърз
танц е 2/2 такт ог иогьрскн про¬
изход. който има оилнонираи ри¬
тъм.
чярпня (—ур.) спец. връв. намазана е
—обаш-р —ти намокрена е боя. е
контс дюлгерите удрн— нрава чер¬
ти.
чяртизъм (внгл.) оцдиалио-потнтн-
чооио денжеяно на рибо—инци въз¬
никвате е Аигл—н (1836—1848),
което подкрепяло яериботонвтв от
„Лонденоквга асоднадня ии ра-
богннннте” пот—нин до парламен¬
ти е искания зв всеобщо избира¬
телно приво за мъжа—; ват 21-те-
Τ—^β възраст, премахвано ни
имотния ценз нв депутатите, не-
813
чоло
тобряванс яв нкоиомнчоокого по¬
ложенно нв работническата клиов
и тр ·; — чяртист ист, 1. участник
е чартиетиото де—жоино; 2. при¬
върженик ив чартизма; 3. фин.
специалист ни фондоввта боров,
нойте ирствяидв теиися—сто иа
ценит; на видн—то еднвогееве
чрез проучвана ни график— еи —з-
меиеинаго ни таз— нови я поня¬
кога ни обомите ив продажбите.
чиртьр (иигт.) търг. 1. договор зв на¬
еман; иа корвб иди оимола— за из¬
вършвана ии иревое; 2. извърш¬
вано вв провоз е наето чуждо тран¬
спортно средстве; — чартърен
нойте еа отнася до въздушен —ди
исрсн— превоз по определен
маршрут еъе сключвано иа дого¬
вор моиду невършитстн ни поле¬
тите я тидсте или комнввннгв.
нонто ги въздига.
чяршия (поре.) ост. търговски ули¬
ца яли площад е естише; пазар.
чарънч—н (гур.) ост, диал. чоесн,
койте прав— цървули; цървул-
тиня, цнянчвр.
часови, часовой (рус.) воен, въоръ¬
жен войник на пост.
читал (гур.) 1. раздвоено дърво иди
прът; 2. прен, разг, човешкото тя¬
ло ст кръсти надолу.
чятмя (тур.) мнетото, къдото се съ¬
бират две нещв е твита он кран.
чат-пат (гур.) 1. от нрсмс ии нрсмс,
понякога, ссгнз-тогяе; 2. тук-гам.
чауш (тур.) 1. турени подофицер идя
старши отрвивр; 2. еъоръиав тур¬
ски пизвч; 3. сдро бнло риноереН-
но грозда.
чабър (орхр.) нар. т’рвси съд зв во¬
да, безв, гроедо. подобая иа каца.
човорме (тур.) нар, ночеио иа шиш
месо или βγιο.
чевре (тур.) Лиал. еозвив пц краншв-
тв кърпи.
чоиз (тур.) больо, трехи я няне— дру¬
ги принадлежности, конте бутна¬
ти дсваон със соба си.
чойро (перо.) Лиал, израз вв тиисто,
чоНраи, чорск (перс.) диал. четнърт,
четвъртина, цбнкиевоио за закла¬
но инвотио.
чан (иигт.) 1. фин, писмена еапевед
ст одно баиноес учреждение до
друго да заилит— ни предявителя
обозначената н исто сума; 2. фин..
писмено нареждане ни прнтеии-
гелн ни средства но банкови смот¬
ка до банката, в нонто оо ним—рв
сметната. да изплати на посоче¬
ното е чока лице определена су¬
ми; — чеков авоар паричната суми
но сие—кати иа издателя нв чоки н
бвинатв платан; — чокевв киники
определен брей чонев— формуля¬
ри, конто бавната платец дива ва
притежателите на чанов— сметни
еи изливая; на ч;κово·
чокич (тур.) Лиал. чук(че).
чокия (тур.) разг. сгъваемо джобно
веичс.
чокмеджо (тур.) плитко свидъчо е ми¬
си, скрин и трупи, иоото може ди
ео изтегли и вкара обратно.	/
чокрък (тур.) нар. 1. домашен уроД
за предено. пресуквано яли ·Нави¬
вано вв прежда ив ивоурн, нойто
се движи е тн; нотата; 2. видни
над кладенец еа навиване ви въ¬
жето при ватова ии Boga.
чакъм (тур.) Лиал.. ивица от вини, ко¬
нто ожънва яли прокопани одни
иотеър или косивч; чакъм, поета.
постат.	.
чалобян (тур.) почетно нивВввно нв
заможен българин, давало от —ур¬
ните, обикновено е обръщение;
господни.
челик (тур.) 1. нар. отцмияа; 2. късо
чатвъртн—ц дръвце със заострени
ирв-шв зи датска игра; листни; 2.
игра е такцвв дръвца.
чоло (нт.) муз. чотириструлон музи¬
кален инструмент, по размери и
регистър мсиду контрабас и ни-
чембало
814
гулив; в—отоичото; — чатнет муз.
чоеек, нойто овир— ии чало; вн-
олоичслно—.
чембало (нт.) муз, κливнщио-eτρзиaн
инструмент, педсбов вв рент,
нсйге прензхеида ст троения
неилторяум; клавесин.
чамбор (поро·) диал. 1. истовая об¬
ръч; 2. плоско иолязо ви обръчи;
3.	Диал, ионона забрадка. кърпа.
чомодия (норе.) ост. куфар,
чемшир (тур.) бот, чямшнр.
чангад (поре.) куки еи окичвано във
форма на S.
ченгела (тур.) разг, ципвинв.
чене (тур.) 1. разг. челюст; 2. прен.
бърборно.
ченте.з(имо) (нт.) дробив молота н
Ититин = 1/100 о— лирата; в Се-
милнн = 1/100 от оемало.
чоятела (нт.) кожата, о конго о об¬
точен дърнов тон ив обувки.
чопкан (тур.) диал. 1. горна табели
трохв бое ръквви; 2. ямурлук.
червиш (норе.) диал. лей о— изваре¬
ни КООТН Я СТ КОСТОН исзън.
чорнбашЦя) (тур.) 1. нар. цигански
главатар; 2. ист. началник ии еня-
чарсня огрнт.
черносогннк (рус.) член на контра-
революционно сдружени; н дар¬
ени Русин. нос—о нъе вид на за¬
щити ии е’шоо—еуеишнн род. уст¬
ройвало погроми е цол изтребле¬
ние вв аерая—о, интот-гонц-нта я
др.
черчеве (тур.) дървената рвмка яа
ирезероц.
чехло (руе.) спец. калъф от платно,
покрнвка.
чаширн (тур.) диал. 1. ногуря; 2. бо-
наврсди.
чаши— (тур.) 1. нар. вид, сорт (наир.
стоив); 2. разг, странен. оообои че-
вск. орнгнивт.
чошми (поре.) 1. иззидана мидии пос¬
тройка е чучури, проз ненто тече
водв; 2. разклонени; от водопро¬
вод. от иоото се пусии водв е кран;
— чешмеджия занаятчия, койте
прави я нопривн чсшми.
чя (кит.) китайски инрки еа дължи¬
на = 35.79 ом.
чибук (тур.) ост. вид дули с дълга
гръбнда; — чвбукчян (тур.) 1. ост·.
сдута, коНто нълнол я поднасят
ч—буд—тс; 2. прен. поgлнззрκa.
угодвни, ланей.
чнвгяр, чевгяр (пр.) нар. 1. дев чяфтв
еотовс иди нона, конто тотлнт ис¬
та яти плуг; 2. втори чифт еолоне
или биволи еа изкарвана иа те¬
жък товар по стръмнини.
чивия (гур.) клочка. клин; гвоетеН.
вият.
чизми, чяема (тур.) ботуши; — чиз-
мар занаятчия, нойто нравя чиз¬
ми; бс-ушир.
чидс (лоро.) вимегвнн ни оислчс
конни; привча.
чнлмнгнр (тур.) Лиал. ивНотер иа
Требва жетсзврин; ковач.
чим (гур.) четвъртито парче зоил е
треев.
чимшир (гур.) тритннени декорати¬
вен храст е дроби— нечне еедеин
листа.
чинар (поре.) бот. дърво нбдив.
Чяипне хин (1155—1227) ист. ссяо-
ватед на първата монголски яи-
нернн; водя опустошителни похо¬
ди е добре организирана конни¬
ци. завоюва огромни тернгорня е
Сродни Азин.
чинели (нт.) музикален инструмент.
със—онш со от два моталин нръгв.
конто е; удрнт одни е труп.
чинил (норс.) разлат съд за лотин,
ввпраесв от порцелан, фаянс,
стъкло и тр.
чиичядв (исн.) 1. зоол:. дрсбсн юж¬
ноамерикански гризач със ореб-
рястспьтъбовв красива и скъпа ко¬
иа; 2. самата коии, ог исято ео
правят луксозни ноисии палта.
чип (англ.) техн. 1. матка подложка
815
чорбаджия
от полупроводников кристал.
сбинвовово силициев, върху ко¬
нто ео изработва одна интегрална
ехами; 2. труп —армии еа интеграл¬
на охами; 3. хазарт. пул. мирна при
игра ии покер.
чипедни (нт.) в—т —тал—авокн снет-
тозален мрамор.
чнло (ангт.) пържени хрупкави кар¬
тофи иа гъвки роеоячота.
чирак (перс.) ост. 1. момче. косто
са учи при ивНогор-занингчнн; 2.
прислужник в тюкни; 3. прен, не¬
олитен човек; — чираитън (тур.)
времето, иоото инкой прокарва ки¬
то чирик; чиракуване.
чнриш (тур.) ост, 1. обущарско то¬
пило; пил; 2. нота за иотосвина
иа памучни тъквя—; — чаритян
(тур.) ост. за плат — който а ко¬
лосал е чнриш.
чироз (пр.) 1. сушава нродо—ии скум¬
рия; 2. сух, мършав човск.
читак (тур.) пренебр. турчин.
чифлик (тур.) ост. голямо частно
именно ев еомотолно и инвотио-
вътстне; — чифтягар нар. 1. чиф-
тинчин; 2. работник е чифтни; —
чифт—кчян собственик ии чифтни;
— чнфчнн (тур.) Лиал, еомотолоц.
чифта (тур.) Двоен: чифте пушни =
е две дови; — чифт 1. дв; (еднак¬
ви неразделни веща): чифт воло¬
ве, чифт обувни; 2. два отвикни
предмета. конто ео бронт яли пла¬
щат заедно. например чорапи; 3.
чатяо чисто; — чифтосвам, чяф-
теовм разг. събирам де; неша. еи
дв образуват τηοΗ^.
чяфут(—в) (ир.) ост. пренебр. свре¬
ни.
чичароно (нт.) книж. водач иа чуж¬
денци е нгалнввон—го градове,
нойте същевременно рввкивва еи
забстси—тстлсотито ни трита.
-чин (тур.) наставки еи образувана ии
съществителни, об—нвоеево ст
турски произход. например май¬
тапчия.
чобвв (тур.) овчир. пастир.
чоджум (тур.) дог; μοο.
чозов (тур.) който се отивсн до маз¬
нини, о’бнраив около червата и
вътрешностите нв заклало иинст-
10.
чокой (рум.) богат земевладелец н
Румъния.
челик (гур.) Лиал:· конте а е повре¬
дени ръки или е откъсват— пръс¬
ти ва ръката; agноръκ·
чомагя (тур.) Лиал.. тебети гонга с
топна на тотвин крий; сола; — чо-
мягаш (тур.) Диал. оквлтвттинн,
побойв—к, сонадиия.
чеман (тур.) диал:. голна. толуе; 2.
кътка от птица
чонгури (груз.) грузински струвай
муз-налси ниcτрумaвг·
чсн (гур.) 1. дроб ог козила иди къл¬
чища, конто оо слагат в хоросан
еа мазане на таван; 2. диал,. жре¬
бий.
чорап (норс.) плотова или трикотаж¬
на част ии облейлего. кенго са
цбуни ив йрakвгв·
чорби (поре.) нар. ядове, ноето са
сготвя е повече вода, зеленчуци
—ти масс я оо ндо е лъжица; супа.
чорбаджия (—ур.) 1. в българските зе¬
ми проз —урсното робство — собс¬
твеник ив мното имоти. кейто ек¬
сплоатирал по-бстннте българи. е
нитсросн. —лево свързан— е турс¬
ката фестатив власт; 2. е Османс¬
ката империя — офицерски чии н
свичирснин корпус, равен ни пет-
новннк; 3. нар. работодател. тос-
подвр; — чорбаджи (тур.) 1. учти¬
во обръщение вв турчин към бъл¬
гарин в мнлатсто; 2. знание ив
чорбаджия. поставяно прод лнч-
яето му има; — чорбадаиНсоко 1.
положеине нв чорбаджия; чорби-
ти-тъи; 2. съб . чорбаджийско със¬
ловна; — чорбвgияльκ нотоиснис
иа чорбаджия; чорбвдинйотво.

чоха
816
чохя (тур.) гладък вълнов плат; сук¬
но (о лъонвенвв); — чохаджия
фибр—кинт ли оунии (чоха).
чохадар (парс.) ост. злится дарени
прислужник.
чубук (тур.) чибук.
чувал (поро·) годлма горба от еабло.
юти я др.
чувон (тур.) 1. бот. растение сану-
вяча; 2. корев— ог иатовз-Нсно
риотанна, от чинто отвара ее пра¬
вя бяла халви.
чугун (т^^и.-титвр.) сплав нв желя¬
зо е 1-7% В’птсрот. нонто О’Т’р-
ии примеси я ио а пластични. в
ос изпотена зи отливки я за пре¬
работка вв етсмвив.
чукундур (перс.) 1. бот. иръмяо чер¬
нено цвекло; 2. прен. неодобр.
прост. иотодндан чснси.
чут (ар.) завивка ог ноенни ев гове¬
до, ков и нр.
чумя (тур.) 1. меД, остри заразна бо¬
леет е висок процент смъртност.
продивива ни човека от гризачи
чрев бъдхята; 2. различии болес¬
ти но птиц—, инеотин и търиогв;
3. прен. ели, проклета —тя троени
иона; — чумосвям, чумосам разг.
неоДобр. нуетоенам.
чункн(м) (тур.) разг. 1. ними, нато
чо ди; 2. Лиал. повои;, вашего.
чурудасвам (тур.) нзтинвам; — чу-
рук 1. нзгинло нещо; 2. боляве,
всетрве; — чуруклук (—ур.) 1. Ли-
ал, вещо чурук; 2. прен, пиялоет.
чутуря (ит.) 1. дълбок дървен съд за
чукано ни сот. инто я др.; 2. прен.
ирон, глави. кратуни.
чучело (рус.) 1. воен. чуват. напъл¬
нен еъе стами, използван при обу¬
чени; ии воНннцн за бой о иси;
2. прен, плашило; сиошно обле¬
чен човек; 3. прен. ирон, чсеон,
нойто засни пост. но нищо ио ра¬
ботя.
ш
шабат (евр.) еврейски нразвни; съ¬
боти.
шаблон (иом.) 1. образец, мотат, ка¬
лъп, нс иойто ее нерибогнат яти
проверява— серийни изделин; 2.
техн, в ленротното — приспособ¬
ление ев формувиис ни ротацион¬
ни тети; 3. лист хиртин е изряза¬
ни фигури идя букви. иоято е; на¬
лагат върху някакви повърхности
(стоив я трупи) зв нанасяне на
ширни иди правово ни надписи;
4.	прен, изтъркан, неоригинален
образец.
шагрон (тур.) 1. ссобсиа мани ксив.
ебрибогенв опонниляц е гранива
повърхност (зърисетв яли иа фи¬
гури). конто оо използва за фини
издалия и за подвързвана ни кни¬
ги; 2. книговезки хартия яли плат¬
но, изработени е ратафии повър¬
хност.
шадраван (гур.) фонтан, водоскок,
шаок (тур.) грубо сукно.
шайба (нам.) 1. техн. матки, кръг¬
ла, тънка нлиог—ика е тупни е еро-
дати. нонто са ноогввн под евгагв-
тетив гайиа ев предпазвано ог риз-
внвгввно и за уплътнявано; 2.
техн. машинна ротационна чвет
във форма ни колело. обикнове¬
но е удебелснно но норяферняга
и е еродитв. която отуия зи пре¬
ливан; на въртеливо тв—исв—с
между видовото. зв увеличавано ви
нвсрннонннн елемент яв ватова¬
та и др.; 3. спорт, гумен диск е
оловно ядро, е който ое игрво хо¬
кей на тад.
шакона (ucn.) 1. стар —сивнони танц;
2. муз. инструментални инсов е ва¬
рници— върху одни постоянна ба¬
сова теми; чакона.
шил (перс.) продълговат идя квад¬
ратов къс копринен, вълнен -ти
817
шарямпол
платен плат. койтс служи зв на¬
мятам; върху рамената и главата
—ти еи увивано около врати.
шалангоз (тр.) диал. охлюв,
шалвари (тур.) 1. щнрeнн набрани
порви пиши е вноне дъно цт па¬
мучен нтн нелрянев идит. но—тц
оо весят от турини— и н—таинн; 2.
диал. потури.
шало (фр.) 1. матка селска къщи н
швейцарски етил; 2. митка лятна
къщи; 3. (ном.) не ниопе дълбок
стъклен съд; купи.
шилтор (вам.) ел, прекъсвач, разе¬
динител.
шалупа (нт.) мор. вид голяма лодка,
шаман (тонгузни) ирон и мвгьоевни
у инкои сибирски племаяа; — ша-
маиизъм рея. форми ии първобит¬
на рет—тин, основава на анимиз¬
ма. нонто а разпространена у нес-
гиоте ввоеленне ни Сибир и е Се¬
верна и Южни Америка, Африка.
Индонезия и тр.
шамандура (гр.) 1. кух матилои пред¬
мет е продълговата или кръгла
ферма, който са закрепва чрез ме-
татив вериги ии морено или реч¬
но дъно, зв дв показва опиово мяс¬
то или ло-годямв дълбочина; 2.
плаващи тапа е фитил еи канди¬
ло.
шамар (тур.) нар, плесници; — щв-
маросвам, шамаросам разг. удрям
шамар.
шамата (гур.) ряЛко вик, шум, —рн-
О’Н.
(фр.) ист. нясононсотавсв
придворен или пилени синевини,
ксНто оо грижи ев вътрешния род.
шим—н (тур.) нар. ост. кърпа еа заб¬
раждано. забрадка.
шампион (фр.) онорген израз зв по-
бот—гел. берод; — шампионат
(фр.) спорт. оъотезввне по сдии
—ти няколко дисциплини ев ус¬
тановявало на победител; спорт¬
но първенство.
щии-ф’eτън бот. 1. персийски фъс¬
тък; 2. кул. нсгевита hthh.
шаядан (гур.) оеешевнн.
шанец (нем.) 1. воен. дълъг окоп; 2.
крайпътен ров; канавка.
шанкър (фр.) сифилитична рила; н
съчетание твърд шанкър мед. —
първата сифилитична язва, конто
оо появява окото 3 оетиннн слот
заразяваното; — мои шанкър меЛ.
—вфекинозве венерическо заболя¬
ване. косто оо проявява във фор¬
ма вв яевнчнн по подоенге орга¬
ни.
шанс (фр.) вероятност. надежда зв
успах, благоприятен изглед; успе¬
шен изход.
шантаж (фр.) изнудван; пеорстог-
вцм заплашвано дв са разкрият
дойогв—толвн —ти изи—стов— по¬
зорни обстоятелства яд— тайни.
шантин (фр.) ваестенне, къдсте оо
нас и танцува; — швв—еворна (фр.)
1. шансове-на, повици (по вари¬
етета и др.); 2. прен, тона жовв·
шантеклер (фр.) ост,. 1. съвсем гно-
иа долната долу женона поли; 2.
стегнат— е кодового κлощ-пaвτв-
ловн.
шввтуяг (чрсз витд. лс името иа ки¬
тайска превнвинн) нид копринен
снстът плат от отпадъци яд— от
груба коприва, използвал зи пер¬
ни тетин трохи.
шини (нсм.) еснан сноп.
швина (вам.) спорт. опод—атно изг¬
радени площадки еи засилвано при
ок-състезания и оконовс.
шап (тур.) заравяй белает по доби¬
тъка; нвява ее е трески и мехурче¬
та но устата и копитата.
шарада (фр.) книж. ост. загадка, при
конто ео търси думи, ва конто ев
двдсв— отделни срички иди по-
къси самостоятелни думи; пв—ви-
кв о— срички.
шарямпол (унг.) 1. воен, ост. вят
полено укрепление; 2. дъсчени ог-

тарапана
818
ради.
тарапана, шаряпхяна (ир. и перо.)
обл, гроедоборонн корвб.
шарж (фр.) 1. литер. представяно ни
хириктории черта кито шопа е из¬
раз иа благосклонност и е вътреш¬
на близост към обекти. повянопа
и подчертано карикатурно; 2. изк,
карикатурне преувеличавала ни
обрива е хумористична иди сати¬
рична над; 3. театр. нехудоисо—-
вело пресилване е кирннатурнето
изображая—; ии характера.
шяржо д‘афер дипломат. представ¬
ляваш временно снента държава
пред чуид държавен глава. е от¬
съствие яа титуляра.
щaриeиря (фр.) адски шум, освирк¬
вана иа иниото.
шарлатан (тур.) шартви, масло от
ерохя, ог еуевм; — шαрлαгαиджня
ост, лро—еводитст и продавач ии
шарлатан.
шарлатанство (фр.) тъжа и —змина;
— шарлатан тъжен; онен, който
внеоно превъзнася онон—с поеви-
н—н иди прензесдеинН; — шарла¬
тания постъпки ни шарлатанин;
ширлатинотво.
шармант-он (фр.) очарователен, пле¬
нителен; — шарм (фр.) рядко, чар,
нрадсет; — шарманка (руе.) ост.
ли—ориа.
шарнир (дат.) техн, става е шарни¬
рен мохвинеъм.
шяртрьоз (фр. нс еебоге. Шартрьое.
моетиеот е Франция) ароматичен
билков лнкьер. произвеждан пър¬
воначално във Францня. е мед и
захар, золов или жълт ни цвят;
сладък, е лоно горчив вкус.
шарф (βομ.) 1. широка копр—вева
лента във вит ви ионе, ненто но¬
сят офицерите но еромо нв парад;
2. початнв лента при —ърисствс-
нн събития или върху национа¬
лов костюм; 3. дълга кърпа, за
оноло врата.
шафор (ием.) близък нв младожене¬
ца, нсН—о заеми н—црсто много стад
куми ии сеитба; — шаферкя 1. мла¬
до момиче, близко до млидоисн-
нити, ксето звона второ мното стад
кумата вв сеитбата; 2. малко ио-
инчанне. косто яоон воали вв бул¬
ката.
шифнср (вам.) отговорник или кон¬
дуктор ии еивлон вагон.
шафран (ар.) луковично риотовяо с
красиви, много аромати- цвето¬
во, ст нояго са получава жълти
боя; упо—робнев со и е мод—нниа-
ги. нито укрепително ератотео.
шафрантая (тур.) разг. развалена же¬
на.
шах (поре.) 1. титли ив персийския
владетел; 2. е Иидян и други из¬
точни страни — управител нтн
владетел ва област; 3. игра шах¬
мат; 4. ноложоино е игра ни ших-
мв—, при ксето царят а застрашал
непосредствено от фигура вв про¬
тивника; — шахмат игра е 16 фи¬
гури върху отви квадратна дъски.
разпределена ни 64 квадратчета.
е шахматен ред; — шахматист иг¬
рач ви шахмат; — шяхист шахма¬
тист; — шах (перс.) при игра яв
шахмат — нападение срещу неп¬
риятелска царици.
шаха^ин) (тур.) он-тегел.
шахшппях (перс.) тн—лв ии ирански
ших; швх ни шахсно-с.
шахнаме (пор.) онячасни персийска
поема.
шахта (всм.) 1. дълбока, ебннвоее-
не четириъгълна иодзядвва дуп¬
ка или кладенец е зомн—в, конте
одуин като вход иа нива, рудник,
зи канализация и тр. 2. вертикал¬
ни кухини е ограда зв иовиоьер,
вснтнладян и др.
шашардненам (тур.) разг, забърквам,
сл—свим, обърквам; — шяшярма
разг, объркване, бъриц—нн, смут;
— шашав (тур.) 1. винлеонат. плу-
819
Шекспир
пвв; 2. замини; побъркан; 3. кри¬
воглед.
шишкъв-н (тур.) залисан, замини,
смахнат, глупав; — шишкьввн пре¬
нии ни швшк’ннв.
шаяк (тур.) труб вълнов идат зи тор¬
ин трохи.
шев (сансир.) език. —вдоенропейенв
неопределени плиоии.
шнабв (яем.) 1. пренебр. вснец. гер¬
манец; 2. в низириита — бърсалка
е дълга дръжка еа мново иа подо¬
ва.
швабахер (нем.) печ. тил почитан
букви с готически характер.
швайцор 1. швейцарско сирене, по¬
добно на кашкавали; 2. нср—нор,
вратар, швейцар.
шевни (нам.) литер. е немската град¬
ски литература през Средновеко¬
вното — вят кратък еи—иричан яли
хумористичен разказ -ти хуморес¬
ки.
шобон (тур.) требва мвймунв,
шевалио (фр.) ист. дворянски титла
вън Франция, прав епохата на фе¬
одализма. по-внокв ц— барон.
щeвнeτ (внгл.) текст. нид мек кви-
пиров вълнов идат еа торин дре¬
хи.
шевро (фр.) 1. меки еластична ножа
зи цбуиня и чанти. изработена от
ксиита ии нрети; 2. разг. боя за
обувня.
шедьовър (фр.) 1. книж. —включи¬
телно произведение иа изкуство¬
то, л—гсритурита и пот.; 2. най-
хубавото произведели; на одни
творец е областта иа изкуството и
литературата; 3. ист, проз Срод¬
ните вононо — неделно. неото би¬
ло необходимо дв оо представи за
получавано яв званието мвйотор.
шезлонг (фр.) с—цд с разтегателно об¬
легало. обннвоесве от плат, яи
нойто исис да оо почина петулсг-
явл.
шейн (витт.) тави, нойто ео —грис от
двойни ви рвзо—ояянс едни от друг
с характерно разтърсвано ва ра¬
неното.
шойк’р1 (антл.) члов ни религиозни
секта е Англин, възникнали в сре¬
дата вв 18 век срсд разорената
требва буржоазия. ненто пропо¬
вядвала равенство и общност на
—нотите, в е действителност съз¬
дала рнзно имуществено неравен¬
ство; кеикор.
шейкър2 (ангт.) съд еи раемооваво ни
различни иап——кя при правово ва
коктейли.
шайх (вр.) 1. най-стария— началник
ни инксе врабске скитническо
плама; 2. плвввннт проповедник
в джамията; 3. начитани на исхв-
истивокн ролнпнезов ортов; —
шсйх-ют-нотнм (ир.) глава на тур¬
ско туховeяогee·
шейρетни (вр.) нар. дяволит човек,
хитрец, лъжец.
шейтвв (ир.) нар. 1. днеот; 2. прен.
хитрец..
шекер (инд.) ост. захар; — шекер-
джия (тур.) койтс прави и преда¬
ва щонaρчоΎИ·
Шекспир, Уятнм (1564—1619) ввй-
вслннннт ватляНск— лост, ненад¬
минат във енрвето описание ии
чоβощκнτо хирвкторя и е съчотв-
иясте нв —рапяеъм с коинзъм. От
оноло 36-те му тримн я трагеди¬
ей омнтвнн еа шедьоври: „Ромео
и Жулиета”, „Хамлет”, „Отеле”,
„Ют—й Цезар”, „Крит Лнр”,
„Мвкбст” и др.; — шекспиров со¬
нет лит. сова— от 3 чст—рнетишня
и завършващо дβзeτнщнa; син. ан¬
глийски сонет; — Кралски Шекс¬
пиров театър, Шекспиров мемори¬
ален театър ваттийсн— драмати¬
чен театър, основан (1879) и
Стратфорд вв Ейеъв, редното
много яи Шекспир; поотвея ноге-
вя пнеен, урсиди фостневт— е не¬
гови част.

шолф
820
шолф (витт.) подводив сиали; риф;
подводов пноъчав висни.
шон (перс'.) диал. весел. рвдоо—ов; —
шонлик (тур.) нар, ост, нсоадцот.
шсиои (англ.) инф, од—в—да еа ке-
лнчеогео информация, равна на
—нфсрмвднятв, съдържащи оо и
одни теончив цифра.
шеол (сер.) ид; епород еврейското
вярване. мястото къдсто отивали
душите след смъртта.
шаоннп (-машина) (англ.) техн, ме¬
талорежещи машини зв обработ¬
ване ви повърхнини чрсз стърга¬
не.
шербет (тур.) 1. е ориенталските
о—рвн— — литна ст сирен, разтво¬
рен еъе водв; 2. разг. зв точност
—	мното сладък; — шербо—лнн
(тур.) ост, нар, много слитък.
шортов (поре.) 1. четвърт— дял от
огомвхи нв прсиинне животно;
мурв. сирища; 2. дебело черво яи
животно. приготвено нато нетна.
шоремет (норо·) Лиал. ост, подиграв¬
ки. шопи; сбита.
шорият (ир.) религиозно ислямско
право ив норм—. нонто регулират
религиозните, семейните, граж¬
дански—;, б—товят; и углавните
взиннооτнощовнн ни мюсюлмани¬
те.
шериф (ар.) 1. е мюсюлманските
стран— — лицо от знатен произ¬
ход, косто а оинтвно еи потомън
на Мохамед; 2. титла ии султани¬
те ви Мароко; 3. (англ.) 1. н Анг¬
лин — управител ви екр’п нтн
графство. който изпълнява адми¬
нистративни и някои съдебни
функции; 4. е Съединените шити
—	избираем окръжал ял— моогон
стуинтст. нойто огговирн зв рода;
полниейон— началник.
Шерлок, Холме 1. литер, плавав гс-
рей ни мвето от дотсит-воннтс
пре—зестсвнн ли Конан ДоИл,
нойте за разкривало ви престъп¬
ления eu служи със създадения ст
нато дотзнгннeи метод; зв ефек¬
тивността ва този ме—от допри¬
насят нзострана—и наблюдателност
я жотневата догнив ии дотон—неи;
2. прен. съсбрвзитотоя, находчив
деток-нв, лида с аналитичен ум я
остри наблюдателност.	.
шеф (фр.) 1. началник ив сдио уч¬
реждение или войскова чист; 2.
разг, началник по оτиощeвяо на
потч—нев—го он; 3. учрежден—;
яти предприятие, ноего о ноало
шефство над друго учреждение,
предприятие, училища я лсд. —
шефство 1. ръководство; 2. общес¬
твена дсйвоот зв оказвано нулгур-
ив, мигорнитии яти трупа исмощ
от дадсно учреждение. организа¬
ция иди предприятие ни друге уч¬
реждение я иод.
шош-беш (тур.) при игра нв -абта
иди иа варово — шсст я пот.
щибой (паре.) бот. ароматно тритии¬
ено цвета от кръстоцветните.
шивя (свискр.) мит. в индуската ре¬
лигия — грегого лиц; ва индийс¬
кото божество. ноогц ее изобра¬
зява е пот глави, седнате върху
б-к или тигър.
шизогоння (пр.) биол. форма вв без¬
полово рвзивоииеввс у аннон
проетн организми, при нос—о од¬
на нло—нв или одни ктстъчсн ор¬
ганизъм ce разлада ва вянолне
чист—; схизогонян.
шизофрения (пр.) 1. тоино психичес¬
ко звболнвви; о исстсловои упа¬
дък иа змо—βоявτв доНноог. ноото
води до дсгрвтирвие на нонхичсо-
нитв личност; 2. псих, вид психо¬
зи, разстройство на личността, за¬
боляване, ноето ее харвнгорязнрв
е неспособност да се постъпва и
съответствие е приетите очаква¬
ния я —з—снеав—н. неадекватни
сиснисивтв— рсанд—н, отслабна¬
ло ви оимоновтрелв. разрушавано
821
шкембе
ва изградени привични и др.
шнне’н (вр.) одно е— двете направ¬
ления е исляма, нос—ц признава
овно Корава и ласлсдн—днтс ни
Мохамедов—я сив Ати, и отхвър¬
ля суната (обрязването); — щннτн
рел. лцстсдсеатсл— ва ш—нзив.
шик (фр.) е вкус. нзнщио; гиздаво;
— шикозен (фр.) ирон, елегантен,
хубав.
шннввврам (фр.) безусловно затруд¬
нявам, преднамерено раесърдвви
инкото; дризин; — шиниви (фр.)
книж, зинщлово създаван; ви
прочий и мъчнотии е вннен ра¬
бота. извъртано ви съдебен про¬
цес я др. — шикания коварна
враждебност, дразнено, закачка.
Шилер, Фридрих (1759—1805) голям
немски ноет. трагик и истерик,
автор ви „Разбойници”, „Дон
Карлее”, „Витхен Тот”, „Ватси-
шайя” и др. Шитор, заедно е Гьо¬
те. а наН-полсиняг пясвтод на Гер¬
мания и сдии от ооноваголнго ни
роиав—нчвита шноли; надарен с
рядка оригиналност и живо въоб¬
ражение.
шилинг (англ.) 1. английска монета.
равна на одив твиНоега (1/20) ст
ввглнНонитв тира; 2. австрийски
монетна единица.
шилта (тур.) Диал.. мвл’К дюшек еи
мивдар.
шимпанзе зоол. вит американска чо¬
векоподобна маймуни. конто при¬
тежава висок интелект.
шиник (тур.) 1. дървена мярна зи вър¬
вени храни; 2. нар, ост, дървен
съд е цилиндрична форма, ноНто
служи нате мярнв еа зърнсии хра¬
ни = 8-10 кг.
шинто (нп.) явимсновавно ни нпон-
скита роляпня щнвгонзьм е— 18.
вой висим, зи та отличи щниτонз-
ми от буднемв. ог когото а възп¬
риет стсмситн; — шннτонзьм (нп.)
японска религия, конто вцд— вв-
чвлоге он ог редоееебшннвнн
о—рой я е освоевтв й тежат култ
нън лр—ротвн боиостев и към
предайте, пс-късле лрнсив фер¬
ми ви култ към императора.
шиньон (фр.) ост. рядко. вид исвс-
кв прическа със събрана ва гиди
носа ли кси.
ш—рв (тур.) слитке, вепроннпнло ви¬
ло.
ширит (ар.) тясна тънала яли плате¬
на тонти зв eбщннино краищата ви
драха; тилов.
ширма (нем.) 1. нарвнав; 2. кулиси
зи сцена; 3. прен, прикритие.
шиста (гр.) геол. скали —ти глинест
пласт, който оо разпада ни тънки
плочи или пластинки.
шифър (фр.) уеловнн писмен— зна¬
ци е тайно значение.
шиш (тур.) 1. дълга истязна пръчка,
заострени ни стниня край; 2. ост-
рон’рхв тълпа пръчка от дърво или
метат. за почояе ни набучани ни
вся нарчоги мссс; шнщκeбвп; 3.
прен., опеченото пс този лични ме¬
со; 4. разг, -тли е нуни ивкран зи
платено вв чорапи и др.; — шн-
щоно6вл (тур.) нар. кобвп. почов
ВИ щнщ·
шишане (гур.) къса пушна е щнроκо
дуто.
шкирни (нт.) строит, изсичан; яи зе¬
мен торов под наклон при стро¬
ителство ви пътищв. спортни лис¬
ти И тр.
шкирнет^) (нт.) техн, късо каменар¬
ско тлато еи почиствано ва при¬
ливни— и днлино вв камъни.
шкарт(о) (нт.) негодни стона; бран;
— шкартирим (фр.) 1. отстранявам
стона като негодна; 2. прен. отст¬
ранявам вяното от работи кито но-
потхетнш.
шквал (вигл.) буреносен вятър и ио-
ро—ц.
шксмбс (псро.) 1. гърбух ви прежив¬
но и—вогво; стомах; 2. разг. ко-
шкипер
822
ром; — шкембеджийница постил -
вида. е нояго гогннг главно щнeи-
бо-чцрба; - шкембоджия (гур.) 1.
готвач и шкембеджийници; 2. съ¬
държател ва шкембеджийница; —
шкембелия разг. койго има голя¬
мо шнонбо; шкамбоот; — шком-
бест разг. шкснбстня.
шкнпер (хол.) 1. чнвеввнк ви корвб,
нейте завежда всички кораби—
принадлежности; 2. налитан вв
търговски кораб.
шку^я (хсд.) мор. лтатноходон ко¬
раб е 2-7 мачти и две навадени
назад платна. използван като ге-
варси кораб за крайбрежно пла¬
ване или зи риболов и еа спортни
и учебни цолн; шхунв.
штаг (яем.) воен. взривиинт заряд яа
рвкотв, нойто скондцитири; 2. мор,
виинтввс ни корибно въжа онодо
нсщо при завързван;.
шлайфмашина (Нем.) техн. машина
зв изглаждано яв повърхности.
шлака (яем.) 1. метал,, отен—лни на
повърхността ии металургични те¬
лили—, от продукти вв мотвлур-
т—чин реакции. испод ог торяво-
го я други. нонто стад охлажда¬
ното - са използва еа производст¬
во ни строители- материали, еи
нигорнеан; и др.; 2. сгурия ст ка¬
менни въглишв.
шлям (яем.) метал. ситно смляна ру¬
ди. смесела е тачен риетеорнтол
яли вода еа извличане на мстила
нтн зв обсгв—левн; чрез флотация.
шланг (ηομ.) маркуч.
шлейф (яои.) утълионвти отзат чае¬
ни женска рокля, конто се влачи
лс зсинта.
шлем (лом.) особена иалнзва шап¬
ка за запазване главата от утври
ив сабн я шрапнели— куршуми.
шлоп (лом.) мор, голям товаров пла¬
вателен сът. нойто оо вдвчн ог ко¬
раб иди влекач.
шлир (нем.) минер. пирчо ската е
мигми е големина то 1 куб. м.
шлифовка (лом.) 1. изглаждано, из¬
лъскване; 2. прен. изглаждано гру¬
бите обноски и навици.
шлнц (ном.) 1. цопна ни долната част
яв горна треха; 2 напив на рокля,
направена сб—иновсло на гърба
иди встрани, нонто са затвврн с
цип иди е кончета; 3. техн. итаб.
нвивт, допввтнни.
шлюз (вам.) 1. хндроотатнчоонц съ¬
оръжение нс плавателни рони и
нинитн е учистъця е различия вод¬
ни ниви. ноато служи ев пропус¬
кано на плавателни съдове при
преминаваното ям ст одно ниво и
Трупе; 2. вритита нв —икони съоръ-
иовна; 3. приспособление във нид
на плоча ва нипонтодон яли от¬
воднителен наяат, язовирна ста¬
ви и други. ноетц са вдига и спу¬
ща но механичен начин за регу¬
лиран; точов—ото ви водата; 4.
дълго винленово корито зв ита-
вене на златоносен пясък —ти ру¬
ти.
шляхта (под.) полокого и иадорус-
но—о дворянство; — шляхтич дно-
рнннн е Полша.
шмирвам (нам.) печ, зацапвам отпе¬
чатъците ва офсетови машини по¬
ради недостатъчно овлажнявано
нв почигинга форми.
шмиргел (ном.) 1. минер. ситвозър-
ност мвого твърд н—иерал е жъл¬
теникав цвят. който 0’т’риа ко¬
рунд е примеси ст магнетит, хе-
мвтит. кварц и трупи. използвал
за шлнфоеаио; 2. подучав но из¬
куствен начин такъв мв—орнвл; 3.
техн. инструмент е точило ст та¬
къв ивторнвл; — шмирголувям из¬
глаждам вв шмиргел.
шмуцтитул (нем.) печ. лист е късо
зигтввн; прал заглавния лист ив
кв—та иди пред етдолинто част—.
шниле (βοη.) ранил.
шнека (лом.) 1. техн, уредба за про-
823
шпакловка
наонве ви зърнести ив—ср—ити ни
къс— разстояния, винтов транс¬
портьор; 2. техн. вявтеве зъбно
колело.
шницел (лом.) 1. лавирала пържола
баз кокал; 2. кул. тънко, плоско
отрязано парче месо бсз ноквт.
косто ес пържи.
шнола (яем.) по-тодяма токоритнв-
ни фиба за прнбнрвве на дълга
иеиокв носа.
шлорхат (ιοη.) спец, I. тръба за про¬
сел въздух ва лодеедвниа; 2.
приспособление е тръба за диша¬
но ив нреоен въздух, ноого оо пос¬
тавя на уе—ити при подводно плу¬
ване.
Шовен, Никола войник ц— времето
ни Наполеон I във Фрвнднн. про¬
чул ое еъе стон—н ся патриотязън
и безогледно богогнореяо иа На¬
полеон; огива сбоит на множест¬
во карикатури ог различни авто¬
ри, включително и квто персонаж
от комедията ии братя Кеннар
„Трицветната кокарда”; — шови¬
низъм (от ообоτн· фр.) форми яи
ιβηηοιβτη3’Μ. койго проповядва
превъзходство и госпстсгво ни ед¬
ва ниц—н над друга. разпитвано яи
омраза и враидв между народите;
стлл. нроноисрои литр-цт-зъм; —
шениннст заслонен патриот; кра¬
си. екзалтиран ввцнонвлног.
щоeнeым (фр.) литер, у представи¬
телите иа нодарняегнчного тече¬
ние „нов ренин” във Франция —
лични ни изобразявано, нр— кой¬
то гтвеио много звоиа потвн—нч-
лати цбрнсовнв яи вашите. пре¬
върнати е пороя. в хсрати еа бае
имани, бае характер и лидс. кито
иетивон— ваши.
шок (фр.) меД, изпадал; е състояли;
иа рнеки стибсст. оъе слаб пулс,
ниско нръвяо налягано и сбшо от¬
падане вв организма первд— на¬
рушавано дейността ва дан—рат¬
ната нсрнвв, сърдечно-съдената и
трупи онотсин. продневинано ц—
влоевлва силна болна при нара¬
нявано, изпарява, лрсиръзввнс,
операция и тр.
шод (нам.) масо от вътрешната отра¬
ва на бут.
шота (леи.) метална купичка със
столче зв олиделод -ти нрeм·
шомнът (ηομ.) еоен. дървена -ти же¬
лязна пръчки за чистено нтн пъл¬
нено ив пушни.
Шопевхиуар, Артур (1788-1860) нем¬
ски философ, основател вв тоерн-
нтв еи първенството на волята и
чоношниги натури и вв нсс—инз-
ми.
Шопен, Фратерни прочут коинез—-
тор (1810—1849), нойто въвежда
мизурнита във Франция; компози¬
циите му ев пиане ноенг роман¬
тичен характер, пропит— оъе сил¬
но чувство.
шсротопчин (тур.) нзнинянк; — щe-
ролон вземано чуждо нещо е —з-
μβμβ.
шорти (внгл.) къси, онортнн гащи.
шотя (ар.) геогр. бсзотточия литни—
е Африка, лиеин—с чио—я ни вя¬
но— от конто ои заети обикновено
от поотонннн или временни ос¬
тави озари, в други — със засоле¬
ни почви.
шсу (вигл.) представление със забав¬
на естрадна лротрвиа; звбввон
спектакъл; — шоубизнес дейност.
нонто обхввшв театрални, филмо¬
ви, телевизионни, ритне- и други
програми.
шпагат (ht.) спорт, ф-гурв е г—м-
ласт—нвтв със ситно разкрачел—
крана дц образуване на прана л—-
BUH.
шпайк (вигл.) спорт. обувни ви токи
атлетика е шинсес отдолу.
шпакловка (ηομ.) строит, ф—нв за¬
мазки. е нснтс ое зигтвидвт по¬
върхности (стани, шпорплатоен и
шпалнр
824
други плоскости) при подго—снив-
та им за боядисвано.
шпалир (ηομ.) род—цв от хори, наро¬
дели ев огтиввие ни лочаот. назо¬
ва на род и др.; — шnалн]рем е съ¬
четали; шпалирни култури овощ¬
ни дървата. ксито чрез подрязва¬
но и нревнвияе образуват плоскост
я оо използват за декоративна цол
иди за получавало ви по-вноокн
и по-внеоконачсогвоин тобнвн·
шпалтя (вам.) печ, книжна ивица зв
огпочатвано ни коректури.
шпат (ном.) 1. минер. общо има вв
различи— материали нато норуид.
доломит, калият. флуоряг. бирит
и др.; 2. вет. хронично възпале¬
ние ии е—ввите на кринвги ии κοι.
шпятуля (дв—.) 1. меЛ, лъжички е дъл¬
ги дръжки. е контс са витноки ези¬
кът при проплат ва гърлото; 2.
фарм, лопвгки, е конто еа рвеисо-
наг състввнЯтс на лекарство; 3. изк.
нож еи смесване ни бон.
шпац (твт.) печ. гъвка металическа
пластинки, нонго еа поставя меж¬
ду буйните или думите за получа¬
ване на разреден набор; — шпа¬
ция (яем.) печ, шпиц; — шпяци-
рям печ. набирам генет е разред¬
на.
шпок (ηομ.) вид сидим е ноноче сла-
η-ηβ.
шперплат (леи.) широки. тънка дър¬
вена плоскост за нзриботввно ни
мебели. врат— и под., направена
от няколко тъни— плвога, стопа¬
ни и кръстосани посоки на расте¬
жа ии дървото.
шперц (ηομ.) истязив пръчица. из¬
вита като куки е единия край. е
който оо цгеарнг и зитвирнт раз¬
личи— брaвн·
шпикор (англ.) ост, спинор, говори¬
тел.
шпил (леи.) мор. нерибна уредба
(окр—лод) ев нин—вине нв въже. ка¬
бел и др. нр— вдигане ни тоиеот—,
тоглоно и др.
шлялни (ιομ.) техн. болт е разби и
двата крия еа лслодеяжио свърз¬
ване ви два машини— части.
швилман (ιομ.) странстващ повоц и
музикант. актьор или акробат праз
епохата вв Средновековното е
Гормaннн·
шпиндол (яем.) техн, 1. глинен ват
ни металорежеща мвшяви, нв кой¬
то се закрепва роиашянг инстру¬
мент или обработваемият продмаг;
2. ват е разби зи превръщано ии
въртеливото твниеяне е постъпа¬
телно е мишннити; 2. стоманено
вретено нв предачни мaщнни. ко¬
ето шпули.
шпиц (ηομ.) ое—ровърх, еаоетрая.
шпицрутен (яем.) ист, е дарокв Ру¬
син — дълга, гъвкави пръчка ев на¬
казвано ни превннеин.
шплинт (нем.) техн. невя—ц късче -от
зв закрепвано на болтоно и вин¬
тово.
шпонкя (нем.) тех, 1. ие—атяо приз¬
матично —нло. обикновено е пра¬
воъгълно оочанна. иоето служи еа
свързвано ни мaщннян —ля е—ро-
нтолин чисти. вил е инкинва чист
(зъбно колото, шайба, съедини¬
тел и др.); 2. · клин, т—бла.
шпор(а) (иси.) Диал, готварска поч¬
на е фурни.
шпори мо—илнн котелни, нонто 00
поставят ни тоноеото ии обувните
и служи— еи подтикване ни ксин.
шαрeдниг-мαшинα (иигт.) техн, ми-
щнни е валци еи гумирана нв пла¬
тове; раеститачни.
шпрося, шпросня (βομ.) напрочннн
ни прозоречна рамки.
шпула (βομ.) текст. цев, масур. ки-
TOM.
шпунт (ном.) строит, изпъкналост,
обнкневоно е правоъгълно соче¬
ли;, иа гради и трупи. нонто вли¬
ва и илоб оъе съшото сечение,
вдълбан е други гради.

825
щаб
шпур (ηοη.) 1. строит. я мин. тясна,
дълбоки дупка е скала, конто оо
зарсиди е взрив; взривна дупка;
2. метал. ствер е шахтии лош. праз
конте изтичат рвзтопоинто пре-
gунгн·
шрапнол (ввтт.) воен, вртнлорнйокн
снаряд, тялото на който а напъл¬
нено е слоени топчета или е дру¬
ги ферма куршуми. предназначе¬
ни да поразява— живи нот— ва от¬
крито.
шродар (ангт.) оолонеотопанокн иа-
щннн ев прсрвбетка нв нвроβнцa·
шрифт (яем.) 1. очертиино. графи¬
чески форми ни букви и други пно-
иси— знаци по определени фор¬
ма; 2. печ. различен вид нечитвро-
нн букви. нонто оо различават: в)
нс стил — лвтнно, витинви. гре-
тосн. нор—нв я др.; б) пц начерта¬
ние — светли. получерни, чорн—;
нормали—, тесни. широк—; нрави.
наклонели, курсивин; в) според
размера — тяанввт, порт, новна-
рой. миньон, ποτητ. боргос, гир-
монд. цицор, мятат. терцин, -око-.
шрот (ион.) техн. отпадъчен продукт
при пронеиодотвото на раетнтол-
ян наета чрез екстракция на маз¬
нините е химични ρизΎβоряτолн·
Шуберт, Франц (1797—1828) авст¬
рийски ноеонон и инструментален
композитор.
шублер (нон.) техн. негатив линий¬
ка е доловял, снабдена е сдии во-
ицденжив и став нетвнжиа че¬
люст зв неморввно нв външни и
вътрешни размери на наш—нн—
части.
шудри (свионр.) ист, 1. е древна Ин¬
дия — нaH-ннощиτи от четирите
касти, е конто влизали безимот¬
ните наемни работници, занаят¬
чии и др.; 2, човск от —взи касти,
шукер, шукир (ир.) нар, отава бету;
ниН-осгнс.
шуно (нои.) ел. контакт със зазоин-
ηβη;.
шута, шутсц (нои.) Лиал·. малък гли¬
нен съд зв вине или рання; плос¬
ки.
Шунин, Ребарт (1810—1856) ломс¬
ки кемпоентор я пианист; вай-го-
внатнянг представител нв т. вар.
ронвнгнчно ввприелснна е музи¬
ката.
шунка (ион.) готово еи ятсвс мосо
от ое—воня бут.
шунт (випл.) ел, елок—р—чосни иди
магнитна верига. включвани па¬
ритетно е гливиига ворнга на елек¬
тротехнически устройство; — шуя-
тирвм (англ.) ел. отклоняван. съ¬
единяван в шунт.
шуна (тур.) съмнение, колебание,
отрих; умисъл; — щунaлнн (тур.)
нар. I. съмнителен; 2. туеон.
шут (тур.) еи чевсн - баз уши; еи ро¬
гато инестяо - бсз рсгв.
бушони, шушсн (фр.) високи енини
тумоия обувни. ненто ео обуват
върху други обушв.
шушар (нем.) 1. е професионалният
говор ва българските обущари —
обущар; 2. диал. глупак. тъпан. чо¬
век. ногото носия нси; ди излъ¬
жа.
шхерн (щβот.) геогр. част от морото.
осонна е матки квионнетн остре¬
ни, конте одвбо се издигат над
морската повърхност, разпростра¬
нени но бреговото иа Финландия,
Швеция, Нервот—л, Карелия и
Канада.
шхуна (антл.) малък корвб е две или
повече мачти нтн платна ва про¬
карвано ви товари; ш^уна.
щ
шаб (яем.) 1. воен, келонтнвон ор¬
гии зв управление ии всички ни¬
тове въоръжени сили; 2. разг, вър¬
ховен оргии на други организация;
щяйн
826
3. страда, къдстс ео помещава та¬
къв орган; 4. числящи ео към ко¬
мандваното ни стла войскови чист
офицери; — щабофицер общо наз¬
вание на сфидероинто ч—лонс ц—
майор до лолковннк включител¬
но; — генерален щаб воен., цент¬
рален ертин на върховното управ¬
ление на войската. ксН—о разра¬
ботва въпроонтс. свързани е уп¬
равлението нв армията е мирно и
ноонне време; — щабротмистър
книж, е царска Русин — офицер и
кавалерията, нойто съответства ни
шабенвинтва е другите войскови
части; — щабскапитян книж, и
цирони Русин — офицер е чин. пе-
внcщ от поручик и но-н—зш ог на-
nuTai.
шаЯн (яем.) метал. междинен про¬
дукт при получавано иа цветни
метили ог серни рути.	.
щялмайстер (нам.) ост, книж, 1. на¬
чалник ии конюшни; 2. висш офи¬
цер от кавалерията е Горивния;
3. прндворои чии е дирени Русин,
щам (ιομ.) микробиол, чяотв култу¬
ри нннроорпвннзмн. отделена ст
ергиннеии ни забодяло ияво—ио,
ог чоеон нтн ст екръиввашага
природа, —вледенили зи приготвя¬
но ни ввконя— и ссрумн.
щампа (ht.) техн, 1. метални форми
зв серийно нроневцтегво ни дроб¬
ни предмети чрез почвтино, изко¬
вавано. натискано и др.; шаблон;
2.	е иод—трафин—в — отпечатък ки¬
то произведение ви худоиоотвоиа-
—в печатна графини (литография.
гравюра. молотинин). 3. печвтив
икона; 4. мвщнии за изрязвано ли¬
ца нв обувни. подметки и др.; 5.
досея на плат е отпечатана шар¬
ив; 6. прен, шаблон.
щанга (ηοη.) 1. метадсн пр’—. тост;
2. техн. дълги метална част, из¬
ползвана еа продавано на нитнон.
опъван; и др.; 3. спорт. и дисцип¬
лината „вдигано ни тоисотн” —
урот от метилов прът с тежести ив
двата кран.
щанд (яем.) 1. отдел е нипиеян е оп¬
ределен вит стоки еа продажби;
2. нототанни за изложбени пред¬
мети.
щандарт (фр.) ост. кавалерийско
или флотско знимс.
щанця (вон.) техн, специално сечи¬
во еи пресовано —ти щвнцоеино.
щяпол (ηομ.) сноп чс ог тонот—лнн
влакна. иоото оо взоми еи проуч¬
вано тънкостта ни влакната, ии
сродната им дължини и нр.
щаркефокт (по собств. Щври нам.
физик) физ, разцепвано нв спект¬
ралните лии—н, иогито —зточв—-
кът ни светлината а поставов и
ситно олонтрично нота.
щат (нем.) 1. епноън иа ноотонннн-
то сътрудници ни дадоис учреж¬
дение е точно определени служеб¬
ни изисквания и нъеяиприидсине;
2. административна самоуправля¬
ващи ос териториална едиинда и
САЩ и тр.
щятхялтер (яем.) ост, книж. 1. и ста¬
ра Горивния — наместник нв им¬
ператора е област. провинция и
др.; 2. е Холандия — титли нв не-
онтолн на върховната власт прое
16., 17. и 18. вой.
щафета (и—.) спорт. 1. трупове над¬
бягвано нв снови, при иоото ео
предава пръчка или предмет от
одни бегач на труг; 2. предметът.
койтс ее продави при такова еъо-
τaзинно·
щовон (ход.) мор. отвесна или нак¬
лонена лободи града. нонто офор¬
мя носа иди кърмата ни корвб.
щокер (ηομ.) ел. приспособлен-; зв
съединяване на нревотннков
шнур към електрически урот
(ютин, почна, чайник и тр.)
щомпел (яем.) 1. почит. илаймс; 2.
уред зи поставян; негадан почит.

827
щукатура
щепсел (леи.) от. приспособление.
кое—ц оо слипа ни нрвн вв елект¬
рически шнур и служи зи включ¬
ване. на урсд е отекгрнчосквтв
мрсжи.
щорня (тат.) ост. помещение еа за¬
държано на дъждовна —ти други
водв; водеси. стерни. н—огорни·
шии (нем.) муз. отделан плис о— мно¬
гогласии коинсеиння; партия.
щифт (βοη.) техн. малък в—нт или
метални пръчици, конто стужи зв
съединявано на де; чисти, ев ое
ви нъргонс и тр.
щях (ном.) 1. спец, одинида за из¬
мервано дължината нв обущарс¬
ки калъп, ранив ни 6,67 мм; 2. печ.
врязана тия—н.
щихел (нем.) техн. 1. ровен зи гра¬
вирано върху метални плочи; 2.
ръчно сечиво, ксето ос употребя¬
ва е чаооввнкаротвого и фината
механика.
щон (ιομ.) 1. геол. ивходишо ви нн-
трузивня мигнонн скити е непра¬
вилни форма и размер до 100 км2;
2. мор, ивирсчеи прът е торната
част иа котва лвт роговете, койтс
н еивъртна, еа да ос еибно, и спо¬
мага да оо евдържи; 2. техн, бута¬
лен прът.
щолва, щолня (ием.) мин. хоризон¬
тална галерия е малък наклон на¬
горе, контс служи еа огведвнвино
ни рудниците, за всят—тац—я и ви
извозване ив рудната миси и тр.
щори (яем.) негатив или ст друг ма¬
териал ролетки, ненто оо задвиж¬
ва от механизъм и еа онуеки прад
прозорец.
щори (ход.) ряЛко. с—тна морски бу¬
ря; ураган.
щрийх (ном.) муз. лъноеаги отрунви
групи е оркестър, конто са състои
от цигулки, виели. нидолчсл— и
контрабаси.
щрайхгарен (нои.) текст, за прож¬
ди. плат — нойто а —зрабогон ог
сисоенв κ’οοβλβηηοοτβ и дългов-
ланаес—в прежди.
щраус (нам.) зоол. висока африкан¬
ски птица е нрионен боти пора по
кринатв и опашната, конте бнги
бързо, но нс дати; нвинтсив пти¬
ца.
шрифирам, щрафуеам (нем.) глобя¬
вам; — щраф ряЛко глоба.
щрек (лом.) мин. хорнзовтвтни пв-
лор—н, пронарвни по птиот вв вид
лелсзн— —зкспаоин, нснтс има
пряк иеход на повърхността.
щреки (яем.) текст. е претачеотец-
то — нзгоглнтолни мвшнии·
щринни (исн.) ивица от материн или
кожи. нонто минава под обувните
и спъва панталони.
шрнхярвм (ιοη.) нравя шрихи, щря-
ховим; — щрихи 1. тънки чертич¬
ки. е нонто ос обозначават в—се-
ч—янто при правено ва картите;
2. муз· лъков ввч—н, гнсло свър¬
зан е фрвзнроеквти. например ло-
гвто. етиките и др.; 3. въобшс чер¬
тици; — шряховим (ηομ.) иивиони
чертички (шр—хови л—нн—) върху
рисунка. чертои, топографска
карта; шр—хнрви; — щриховка
(рус.) 1. техн. условся лични за
ееиачавано ва материалите е чер¬
тежи със сочения, например ис-
гадито са оеничават е черти ист
45°, батон — е течни и кръгчета;
2. печ. ниоповознн утрет за отпе¬
чатвано баз златни тилни.
шрос (ном.) долната чвет ст стените
нв тунст.
щрудел (нем.) кул. статив баница с
ябълки иди други плотове.
шутирам (ηομ.) книж. ост. 1. изуча¬
вам, изследваме; 2. учи; — щуди-
рана научавано.
щука (ном.) ав· бомбардировач, кой¬
то обс—ротна цолтв е пикираш по¬
дет.
щукатура (нт.) ряЛко строит. худо¬
жествена мазилка ог ирвиеров

шумна
828
прах я γηπο.
шумна (иои.) токотнлсн полуфабри¬
кат ог нистор. ф—тц я други. от
нойто се изработват дамски шал-
ηή.
щундизъм (βοη.) ист, учение ни бал-
гнона секти и Русин проз 19. нон,
тлввно можту нудишното съсле-
внс; — щунд—ст (рус.) лсстодовв-
тет на шувдиеми; — шуидяети ере¬
тици ог Юина Русин. нонто отх¬
върлят църквата. тайнствата. йе¬
рархията. ноета я нечитанного вв
-новите.
щуп, шуб (ном.) Диал, 1. онтон въг¬
лищен ирих; 2. над или оное. е но¬
нто намазват д’рвотвтв във въг¬
лищна лив при добивано ии дър¬
вени въглиши; 3. шлаки ог иолн-
ес.
щурват (ход.) мор, котело е ръкох¬
ватки нс периферията, е което са
управлява нормнлоτо·
шурмин (хол.) 1. мор, поиощннк-ни-
интиН ни корвб. нойто опрототн
посоката ни пътуване нб нирти; 2.
специалист нс управление ии пла¬
вателен съд иди летателен впарит,
щурц (вам.) строит, 1. гроди нид вра¬
ти, прозорец; 2. зидви свод.
щурф (ион.) геол, разкопки, изкопи
за търсено ни половин изкопаеми,
щуцер (нам.) техн, къса могвлиа —ръ¬
ба. завършваща ив единия крий с
подвижен иди испцтеяжон фла¬
нец или е външна резба. служаща
зи присъединявано ив тръбя към
резервоар— или към егклонсннн
ог тръбопроводи.
ю
юан (нит.) парична одиинди ни Ки¬
тай.
юбилей (лвт.) тържествено отпраз¬
нувано на инкоо важно събн—нс
стол изт—чвие на 25. 50, 100 по¬
тни—; — юбиляр героят яд— лице¬
то. ксето празнува юбилея.
ювя (тур.) Диал,. 1. загубено, боесто-
лалстнснс добиче; 2. прен, човск
бсз постоянна работи и и—дяшо.
ювелир (ход.) книж. ост. 1. златар,
койтс продава —ти обработва скъ¬
поценни квмъин и мотали; 2. тър¬
говец ни такива —здодин; бижутер;
— ювелирен (руе.) нрстниенвчон
зв украса (зи скъпоценен камък и
изящна неработна).
ювенали (дат.) призн—ця е чест нв
младостта, празнувани ст римски¬
те юноши.
югер (лат.) ист. римска мярна за по¬
върхнини, равна иа окото 1500 м2.
Юго, Виктор (1802—885) иай-голо-
м—нт френски ляситол ог 19. най.
застинат начело ни романтичната
шноли във Франция; смелое— е яе-
разите. аятитозн. своеобразен цве¬
тист слог, богат е метафори, ко¬
ято еъотвент отличителни чертя иа
ноговнгс литературни произведе¬
ния; (Вазов, е първата половина
ва ононга дейност, върви но стъп¬
ките на Юго) гдавни произведе¬
ния: „Клогн—ц—гс”, „Парижката
Свати Богородица”, „Дсвс—тооотн
трети подняв”, „Последният дои
ии осъдения ни смърт” (всички
проводов— ни бътгвроня) и много
други.
югурт (тур.) нисоло нлнко; йогурт.
Юда1 библ. четвъртият оня на Яков.
брвт ив Йосиф; отавв родоначал¬
ник ви исторически ваН-нвинсто
от 12-то израелски племена, ко¬
ето лр—онв неговото име; — юда-
изъм рел. 1. едва от наН-трснл—т;
(1 хилядолетно нр. в. а.) рот-гин.
ионетснотнчни. е култ богв Йе¬
хова, —вповндвинв прод—мно ст ев¬
ро—; 2. официална ротигня на Из¬
раел; — юдеи (свр.) 1. ист. изра¬
елско (овройсно) плама (ок. 13. и.
пр. Хр.). населявало Палестина; 2-
829
юридически
серен, — юдейски серсйскн; —
юдейство 1. онрсйстно; 2. еврейс¬
ки религия.
Юдв2 1. рел. собствено ямс; 2. пре¬
дателят на Исус Христос оперел
евангелията; предател; — юдвав
цадункв прститолока надувни.
юз (тур.) 1. сто; 2. мярка еа точнос¬
ти равна ви 100 трвиа, четвърт
ока; — юебаши (тур.) ист. начал¬
ник ни 100 туши; стетник, капи¬
тан.
юзнна (фр.) ел, помещението, къдо-
го ев инсталирани машнннто за
произвеждано иа оток—рнчсотво.
юк (тур.) диал. ост, I. нит-плен—
постелки или трех— на висок куп;
2. прен, мвтарнатне о’огоннно·
юкя (—сп.) бот, род многогодишни
рво—сннн от сомойстес тил—еявот-
ня е вечнозелени дълги остро лис¬
та и с мнопе неоново, събрани и
гъсти роестна иа върха иа стъбло¬
то.
юклун (—ур.) толил, —вдълбая е ото-
вв—а.
юлвр (тур.) нар. 1. огдавнян; 2. по¬
вод (ни коне. нсдев; ).
юли (тат.) соди-нт месец ии кален¬
дарната годнив; е рнион—н кален¬
дар — пати масон ни гсдинитв. на¬
рочен е чест на римския държав¬
ник и пълноводен Гвй Ют—Я Ца-
звр; — Юлиански календар летоб¬
роене β’Ηοτοιο ст Гвй Юлий Цо-
евр; е. Григориански нaлcΙTир·
юмрук (тур.) ΗΟΟ-ΒΗΚ
юнга (ход.) мор. момче, ноето слу¬
жи нв кораб я сс готви за матрос.
юии (тур.) щооτняτ масон от нитои-
диравти годнив; четвърти месец и
р—нскин календар до 153 п. пр. во-
вв—в ора.
юнион (твт.) ΟΌβ.
юниор (вам.) 1. нруонн благоретвнн;
2.	учиш ее във еоснво училище;
3.	е тор;eeлоцноннв Русин — ни¬
сък чин нв дворнл—н доброволец.
Юнона (лиг.) 1. е тревната римска
митология: вaй-eнσщaτa бот—нн.
иона ни Юнитор. покровителка нв
брана и ражданото. ботивн ва не¬
бето и плодородното; постят; н
лрстс—ввнт нито гертот—вв, ревни¬
ва и огмъог—голна; 2. астр. един
ст толоинго астероиди; 3. прен.
красива исли.
Юнитор (твт.) 1. в дроеаор—иоквтв
митология — върховен бот ви не¬
бето. бащи иа боговото я бег ни
нтцдсрстяото, светкавицата и гър¬
ма, нонреннтол нв рянона—в войс¬
ка. отъждествен със Заво; 2. астр,
виН-годнмити нтвнета е Стъвчо-
ни—и оястсив. ноти но разстояние
от Слънцето; 3. е нянотохнннвти
— електрическа дъгова твилв.
специално предназначена зв
снимки при изиуо—венс или ком¬
бинирано ссее—тоияо.
юра (но ееботв. Юрв. планина и
Франеки Швейцария) геол., втори¬
ят период от мозозойонига сри; —
юрски геол, е съчетание юрски пе¬
риод — втерянт период от мезо-
еоНокатв ори, проз нейто оо раз¬
вива извънредно много растител¬
ност (пвпратоенднн. иглолистни
я др.); от животинския свлт ои ха¬
рактерни амоинтнто и ботоин—-
тяга. миди, охлюви и влечуги (их¬
тиозавр—. ллсвиозверн, риби и
ДР-)-
юргян (тур.) добели завивка еа оли¬
ве. напътвана е памук -ти въл¬
ни; — юртавдиин (тур.) лице, ке-
о—о изработва или противи юрга¬
ни и дюшеци.
юрдек (тур.) Лиал, nB-OH.
юридически (τβ—.) опорот правните
ивукн. отнаонщ са до —нх; — юри¬
дическа консултация обстннаннс
ни адеонигн за окизеиво на прав¬
ни ломсш ви гражданите; — юри¬
дическо лица учреждение. предп¬
риятие —ли организация, ви но-

юрнок
830
иго а признато правого дв -мат
нотеяинмн имоти и ди б’дв— ои-
моотцнтслин носители на нрава и
зид’тжеинн; — юрисдикция (ди—.)
юр. 1. доНиоог ви държавен оргии
при разрешавано ни правая спо¬
рова ст граждански, наказателен,
атиннястратнеан и трудов харак¬
тер; 2. съд или друг орган, нато¬
варен но звиона е правораздава¬
телни тайноет; 3. упражнявано ив
пътна държавна власт е междуна¬
родното право върху дина, кора¬
би. вещи; — юрисконсулт служеб¬
но лицс е юридическо образова¬
ни;. което твва миоино и съвети
но всички правия въпроси е ин¬
терес вв одно учреждение ятя час¬
тив фирма; — юриспруденция
(лит.) юр, 1. иаунв зв иривото. зи-
ноиовотоино. правни науки; 2. об¬
щност ви рсшснин от съд; — юрист
(твт.) 1. нойто ео зининива е пра¬
вото, ирвнини; 2. разг. отудоят но
принц.	.
юрнок (—ур.) образец. моо—рв. метод.
юрт и юртищо (тур.) Диал. ост, пра¬
вен занус—нд двор между между
къщи.
юрта (тюрк.) у киргизито и други
азиатски народи — пвтаткв ст
пръти. покрита е kожи·
юрук (тур.) турени пастир из плани¬
ните. нойто водя чсртвренн ин-
eог·
юруш (гур.) нар. 1. нападение, прис¬
тъп. шурн; 2. като межд , напред!
нападай!
юсте (тур.) нари. твтеин свръх стей-
нооттв нв разменени βοη—.
Юстиннаиоβ кодекс обор ст закони¬
те на рнион—то императори де
Юстиниан, събран— но негови по¬
ръка.
юстирвам, юстирам (нем.) техн, наг¬
ласяван течно, центрирам; сверя¬
вам (уред); — юстировка (рус.)
техн, съвкупност от енораи—н зи
привеждано е пълни ненрвеноет и
точност ни действие ни уредя, из¬
морителни прибори и оптически
онетамн.
юе—яцин (лит.) юр, I. правосъдие; 2.
съвкупност ст държавня учрежде¬
ния, нснтс ос занимават със съ¬
допроизводство; 3. съдебно ведом¬
ство.
ют (хол.) мор. чвот ог гериита палу¬
ба и задната час— иа параход.
ю—и (нид.) 1. бот, едногодишно тро¬
пическо влакнодайно рветоино ог
семеНство липови, високо от 2 тс
4 м. чинто влакна ео упогрсбнниг
за амбалажи— тъкан—, чували. въ-
иети и тр.; 2. единни от това рис-
гсино я плат от —нх.
ютия (тур.) жодозон урсд. нсй—ц стад
иагорошнеан; служи зв гладено нв
трохи.
юфка (тур.) 1. изсушоя— тоетоин ке¬
рн за готвено; 2. нот—н ог такива
кори.
юфт дебели. обработена ножа зв пор¬
тфейли, подвързии и тр.
юшур (ар.) ост, основна форми ии
натуралнв—в феодална рои—в и Ос¬
манската империя; десятък от зе¬
меделското пронзветотно.
я
ябаня (норс.) ост, друго седящо, на
родиото; чужбина; — ябанджия
(лат.) ост, другоселец, чужденец.
явяш (тур.) 1. зв тютюн — мои. ио-
лют; 2. разг. банис, поланв.
нттин (тур.) Лиал. 1. настои, мазен;
2. млад. ироосн.
Яго одно от главните действащ— ти¬
ни е драмата на Шекспир „Ото-
то”.
ягоридя (гр.) недозряло, ниооло проз-
TC.
ягуяр зоол. свирепо, ситно, кръво¬
жадно ж—ветно от семейство Кег-

831
януари
ни, е красива червеникава жълти
ноив, ооонвв е чарвн потни.
ндод (поре.) 1. кост е гърдите ни птн-
на еъв ферма ни витки. е конге сс
прав— облог; 2. туми. конто оо про¬
изнася при облаган; е тази ицет;
3. прен. разг. нвпрвзне.
нзтън (тур.) Лиал. понрнто, нс отво¬
рено отстрани ннето прет къщи;
трон, пруст.
Яеон (гр.) гръцки н—тнчоонн горой.
предводител ни аргоиант—тс.
нзън (тур.) разг. ториц, иилис.
яй (гур.) диал. пружина на нети ев
оионотннаио друоииоге при дви¬
жение; роеор.
ни (тябст.) тибетски бик е тъмна не-
знив, кен—о от корона натолу стя¬
ги до зомнтв.
яка (тур.) чает ог трохи, конго а при¬
шита еноле врити.
яке (фр.) къса порив трохи от неп¬
ромокаем плат зи епорт я тури¬
зъм.
якобинци (фр.) ревотюдяонери-дс-
ненритн от вромото нв първата
фронска буриовзлв рeβолоuнн
(1789—1794 г.). конго встити бер¬
би против монархистите я феода¬
лите; — якобинска диктатура — ре¬
волюционна демократична дикта¬
тура въе Францнн — връхни теч¬
ки ив Фровокиги бурисазив рево¬
люция.
якгацня псих. отароотнпнн ритм-ч¬
ин движения, иолвнеишн се пре¬
димно при дона прет— еасл—ваис.
ялаиджия (тур.) Лиал. тъжен.
яддъз (тур.) 1. бот, лнгио градинско
нвого богородична; вотри; 2. ост.
жълтица.
яма (тур.) 1. ост. диал, грабои, пляч¬
ка; 2. кръпка. обнкноеоиц ив обув¬
на; 3. трвн, дупка.
ямб (дат.) 1. литер. в витичиото мс—-
рячсоке с—нхоолоисино — дву.-
ричиа стихотворна стъпка ог од¬
на ирв—на я едни дълга сричка; 2.
литер. в онлаботонячоокото оги-
хослционно — твусричва ритмич¬
на стъпка о удврсино ва втората
сричка; 3. муз, р—тинчив фигура,
образувана от една кратка я едва
двойни по-полнив вогни стойност;
— ямбичен нипнсвв и етехотвории
стъпки ямб; — ямбичня поезия ед¬
ва от трито форми на лирическа¬
та лосз—н е древна Гърция, нонто
ce оъс—ц— от сатирични стяхотне-
рслин, нипноинн в ямбичва рит¬
мична стъпка.
ямбхорой (гр.) литер, и анг—чвого
стихосложение — чогнр—отъннв
отихц—ворив стъпка от ямб я хо¬
рой; ингнонао—.
ямурлук (тур.) нар. дълга горна тро¬
хи или иаиетато е качулки от де¬
бет вълнов ила—.
япгьн (гур.) Диал. опън. пожар.
ямнчарм (тур.) отбрана гурона пехо¬
та. събрана от нвенли погурчонн
християнски момчета, конто. на¬
пъхани враждебно към християн¬
ското нвослоннс, със сятата и жес¬
токостта он еа надминават— тур-
цнга; унищожава праз 1826 п.
няня (ангт.) подигравателно наиме¬
нование ни ооβориоинорнkиицнτо·
налгъш (тур.) но погрешив; — ннл’щ-
тък нопрошκи·
ннсанзъм (но eобe—в· К. Янсон, фр.)
рофоривтореко тачонно е кателн-
цнзив през 17-18. век, основано
от холандския богослов К. Ядоен,
насочено срещу озуитято и разп¬
ространено ерст френските и хо¬
ландските буржоазия кръгово; —
янсоинст последовател ви яноо-
1-3^.
янтар (лат.) кехлибар.
януари (лат.) първият месец нв кв-
дснтирнвтв подняв; е римския ка¬
лендар — отннвйоотннт масон то
153 г. нр, Хр.; — Янус (дв—. „ера¬
та”, „порта”) бог ни вратите: от¬
варят ти сутрин. еа—варнт пи во-
япянджак
832
чер; изобразяван е две тини: бра¬
дите и толебрадо (символ— ни
слънцето я тулита) — олиото пло¬
та напред, другото назад, T·о· към
бъдещото и към минатото,.иди по¬
добно ви еритята, конте понача¬
ло ои двупосочни — водн— етнев-
ромснно навън и навътре.
япянджак (тур.) горнв дреха ог де¬
бел шаси ев нимнτaно·
яр (тур.) нар, 1. о—ръман брнг; 2. пре¬
пие—.
ярадвсва ми (—ур.) ноиаон ми.
ярялия (тур.) ост. ринои о исвавдра-
вята ринв.
нрт английска инрна зи дължина.
равна иа 91.4 сантиметра.
ярма (тур.) брашно, смляно ни стро
квто храни ев добитъка.
яровнзацня (рус.) агр. специална
подготовки ив семената преди за¬
сявано, нонто ускорява растежи и
узряването на риетонннтв.
Яровнт (ог 1апо = силен, овощен)
-мото ни боги Сварог у западните
стаенви.
ясак (тур.) рядко. Диал, 1. забрани;
браниш;; 2. охрана, отрвии; —
неанчнн (тур.) рядко Диал. тотох-
ланнгсл. пвеач.
летя 1. мнотото и нопедв—жного ко¬
рито. е ноого со дава хрвяа ни де-
битъни; 2. прен, сеновал от лича¬
лото от французина Мирбо при¬
ют за малолетните тоци ии онези
майки. нонго св принудени ти ра¬
ботят вън от къщи; 3. приют ев
отглеждана ни подхвърлени и не¬
законородени деца; 4. еогв: място
зв временно отглеидвае на мити—
теца нв рвбо—ошн родители.
ясляе (гр.) твърд непрозрачен камък
от рода нв кварца, оцветен чрез
иетозои оксид червен. жълт или
кафяв.
ятаган (тур.) годни иси еи нанасян;
на ударя и промушвана.
ятак (тур.) 1. лсстотн, тегло; 2. ук¬
ривател нв разбойвнцн; 3. дом.
къщи или пцисшояно, кътате на¬
мират поделен разбойници.
ятрогения псих, промоин е нвотре-
снното ни човск, обусловени ст
новннииголне оτнощоино или ио-
таит—чиост от страна ни ноДяцян-
сни персонал, ксито водят до за¬
боляване -ля влошавано ни на¬
лично болоогно оъогоннна.
ятрохнмня (гр.) направление е на¬
уката през 17. и 18. вай. косто са
стромндц да постив— илхиминти е
услуга ни модидивата.
Яфа— они ии Ной; нагоея—а и ви бра¬
тята ну Сим и Хвн потомци стад
ногони заселват цнлвтв земн, като
дават иманата си ии наименова¬
нията ни отделните групи наро¬
дя; — нфетядя народите, ио-къо-
ио с—ъжтес—еси— е ннтоонронсНо-
нято; — яфетически (рус.) и съче¬
тание яфетически оеяця — термин,
въведен ст Н. Я. Map, първона¬
чално за обозначавано родството
ии кавказките със семитски—е и хи-
мнтокяго сеинн, в стад -она и еи
отиряго мъртвЯ сзяци от Сроди-
зеинсиорс—н басойн и Предна
Азин и за инкои живи ееядн е Пн-
рононгс.
яхния (перс.) нар. ввронс нотно от
месо или бае месо и зеленчуци със
осо.
яхта (внгл.) тон бързондвнащ кораб,
одуиош еа разходна, спорт; — нх—-
клуб организация ни спортисти,
нцитс ос зиннмвввт е водся спорт;
— яхтсмен (англ.) ряЛко човск,
който има или управлява нх—в.
яхър (тур.) Лиал, обор.
яшмак кърпа, е нонто мюсюлманки¬
те прикриват лнцото ся.
яя (тур.) ист. турски норсдовнв пе¬
хоти.

Настоящият речник е трето
преработено издание.
За основа е взет големия енциклопедичен
речник от 120 000 думи, издание
на МАГ 77 от 1997 г.
Речникът е съставен с оглед нуждите
на учениците от средните училища