Text
ПЕНКА РАДЕВА * НИЯ РАДЕВА УЧЕБЕН РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д -р Иван РАДЕВ
Одобрена от Министерството на науката и образованието © Пенка Радева, Ния Радева, автори, 1994 ВВИ 954 439 283-1
ПЕНКА РАДЕВА НИЯ РАДЕВА УЧЕБЕН РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК "СЛОВО” ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1994
МАЛКА УЧЕНИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА под общата редакция на проф. д -р Иван РАДЕЗ доц. к.ф.н, Пенка Радева Ния Радева УЧЕБЕН РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИ ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Корица Йордан ИВАНОВ /„СЛОВО“ Предпечатна подготовка — издателство „ПИК“ формат 32/84/108 Печатни коли 13 Излязла от печат 1994 год. 15ВК 954 439 283-1 Издателство "СЛОВО" — Велико Търново Тази книга на издателство "СЛОВО" е отпечатана в печатницата на Дф "АБАГАР" — Велико Търново Адрес на издателството: 5000 Велико Търново, п.к 467 тел 062/2-79 -90, тел.!факс 062/2-79 -70 склад в печатницата 062/4-48 -19 София ул "Любен Каравелов" No12 Книжарница "СЛОВО", тел. 80 -79 -81
УВОДНИ ДУМИ Предлаганият речник си поставя за цел да улесни уча щите се при изучаването на българската художествена лите ратура, да повиши равнището на тяхната езикова и общокул- турна подготовка. Материалът е почерпан от поредиците “Библиотека за ученика” и “Малка ученическа библиотека”. Включени са не само задължителните според учебните програми стихотвор ни и прозаически произведения и фолклорни образци, а и пре поръчваните за допълнителен прочит. Броят на думите и техните варианти е приблизително 6000. Те са предимно от т. н. пасивен речников запас — оста рели /архаизми и историзми/, диалектни и други, изобщо ду ми, чиято употреба е силно ограничена и поради това са не известни най-вече на представителите на младото поколение. Преди две десетилетия българската лексикография пре дложи на интересуващите се подобно издание — Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век /С., БАН, 1974/. В него обаче литературните източ ници не са специално подбрани с оглед на обучението в учи лище и много от тях са от неизучавани автори. За този пери од в резултат на вътрешносистемния си развой лексиката ни претърпя чувствителни промени. Обичайната за двадесетина години смяна на около една четвърт от нея се активизира до пълнително и от резките промени в общественополитичес- кия ни живот напоследък. Свидетели сме на внезапното оста ряване на думи с доскорошна висока честотност, както и на бързото навлизане на други. Всичко това води до все по-го леми затруднения при усвояването на българското литера турно и фолклорно наследство. Налага се към всяко издание да се посочват непознати думи, много от уроците в училищ ните учебници завършват също с непознати думи. Този ес тествено възприет в училищната практика термин се оказва най-подходящ за речник като настоящия, чиято задача е да съвмести, от една страна, различни рядко употребявани до
машни думи, а от друга — чужди. Повечето от тях са напълно непознати на подрастващите, други са включени с непознати свои значения. Тяхната разнородност откъм произход, както и различията във функционално-експресивната и функционал но-стилистичната им характеристика налагат съчетаването на принципи, залягащи в основата на вече посочения речник на редките, остарели и диалектни думи, на речниците на чужди те думи и на тълковните речници. В речника са включени всички думи /по изключение и единични форми/, за които се допуска, че непознаването им би затруднило пълноценното усвояване на художествения текст. В него обаче липсват термини, тъй като те се изясня ват при преподаването на материала по съответните учебни дисциплини. Инцидентната им поява в словника е свързана с употребата им в някои литературни творби. Отделните издания, особено на творците от миналия век, показват съществени различия по отношение на съобразява нето им с нормите на книжовния език. Едни от тях точно след ват оригинала, други са значително осъвременени. Това на ложи думите да се дават във всички варианти, в които се сре щат. Освен за ученици речникът е предназначен и за учители, за всички, които обичат хубавата българска книга и тачат род ния си език. Той ще подпомогне духовното им общуване с литературната ни класика от XIX и началните десетилетия на XX век /II. Р . Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, 3. Стоянов, Ив. Вазов, П. Яворов, Д. Дебелянов.../. Ще им бъде необхо дим и при навлизането в художествения свят на Д. Димов, Е. Станев, П. Пенев, В. Ханчев, П. Вежинов, И. Петров, Й. Ра дичков и други. От авторките
СЪКРАЩЕНИЯ ам. — американски англ. ,— английски ар. безл. — арабски — безличен вж. — виж гл. гл. ф. гр. евр. ж. р. ИНД, инф. исп. — глагол — глаголна форма — гръцки ,— еврейски — женски род — индийски — инфинитив — испански ит. — италиански келт. — келтски кит. — китайски лат. — латински мал. месТ. — малайски — местоимение межд, . — междуметие мн. — множествено число нар. неизм. — наречие — неизменяемо нем. — немски несв. пад. пер. пов. — несвършен вид — падеж — персийски, — повелително пол. порт, предл. прил. прил.* рум. рус. — полски — португалски — предлог — прилагателно име — употребено като прилагателно причастие — румънски — руски(
санскр. св. сканд. ср. р. ср. съб. съкр. инф. — същ. — тат. — тур. унг. — фин. — финик. — фр. - хол. — циг. ~ част. . — чеш. — числ. — санскритеки свършен вид скандинавски среден род сръбски събирателно съкратен инфин съшествитслно татарски турски унгарски финландски финикийски френски холандски цигански частица чешки числително име
А ааза — вж, аза аалар — вж. агалар аба [същ., от ар.- тур.] — де бела вълнена тъкан; връхна дреха от такава тъкан абаджия [същ., от тур.] — производител или търго вец на аби абаноз — вж . абанос абанос [същ., ар. - тур.]^тро пическо дърво с много твърда черна дървесина абдал [същ., ар.- тур.] — глу пак абйчка — умалително от аба абонат/ии/ [същ., от ит.] — лице, което предварително е заплатило за ползване на определена услуга за уго ворен срок абрашларски [прил.] — свър зан или отнасящ се до село Абрашлар абрютйрам [гл., св. и несв., от фр.] — оглупявам, за- тъпявам абсент [същ., от гр.- фр.] — спиртна напитка, подпра вена с пелин или анасон ава — вж. хава авангард/а/ [същ., о т фр.] — предходна на главните си ли войскова част; пред вестник авапгардня — вж. авангард/а/ аванпбстен [лрил.] — свързан или отнасящ сс до предна стража авансцена [съи/., от фр.] — намираща се най-близо до зрителите предна част на сцена авантаж [същ., от фр.] — пре- . димство; изгода, полза авантюра [същ., от фр.] —• необмислена или опасна постъпка; приключение; безразсъден човек авантюрист [същ.,] — лице, склонно към авантюри авджилък [същ., от тур.] — лов; ловджийство авджйя [саи/., от тур.] — ловец авизйрам [гл., св. и несв., от фр.] — съобщавам за из вършена финансова опе рация, изпращам авизо автомат [същ., от гр.] — авто матизирана машина; лице, действуващо без предвари телно обмисляне; автома тична пушка авторитет [същ., от лат.] — влияние, престиж; лице, ползващо се с влияние, с престиж авторитетен [прил.] — полз ващ се с влияние, с прес тиж; нетърпящ възражения авторитетно [яар.] — с тежест, с достойнство ага [същ., от тур.] — почетно обръщение към турчин; господар, управител; тур чин агалар — множествено число в турски език на ага агалък [същ., от тур.] — гос- подарство; големлък 9
агарйнец [саи^, от гр.] — мо хамеданин; турчин; нехрис- ’тия нин агарйн/ин/ — вж . агарйнец агарянски [прил.] — мохаме- дански; турски; нехристи- янски агашар — вж. ага агашетипа — вж. ага агет — вж. адст агент [същ., от лат.]—ляце, действуващо по чужда по ръчка ' агиотатис [съи/., от гр.] — светейшество агитатор [същ., от лат.] — лице, занимаващо се с дей ност, насочена към мани пулиране на общественото или личното съзнание агитационен [прил.] — свър зан или отнасящ се до агитация агитация [същ., от лат.] — ’ целенасочено въздействие върху обществото или лич ността чрез р азясняване на определена Идеология и други подобни агитка [същ., от лат.- рус.] — група агитиращи лица; пев- ческа или рецитаторска група, използвана за агита ционни цели агонйчески [прил.] — пред смъртен агония от гр.] — със тояние преди смърт; пред смъртни страдания адажио [същ., от ит.] — част от музикално произведение, изпълнявано в бавно темпо адажио [нар., от ит.] — бавно;забавено _ адаш [същ., от тур.] — едно именник, съименник адет [същ., от ар.- тур.] — обичай,навик аджаба [нар.,'от ар. -тур.] — • например; така да се каже; случайно аджамалък — вж . аджемилйк аджамйя [прил., неизм., от ~ ар.-тур.] — глупав; не опитен; несръчен аджамниската — вж. аджа- мййскн аджамййски [нар.] — глупаво; неопитно;несръчно аджеба — вж . аджаба аджедйсам, аджедйсвам [гл., -св. и несв.] — вж . аджидй- сам и аджидйсвам аджемилйк [същ., от ар.- тур.] — глупост; неопит ност; несръчност; преда телство аджемйя — вж. аджамйя аджем-пилаф [същ,, от ар. -' пер. -тур] — вид пилаф аджемски [прил., от ар. - тур] — персийски аджер [съи/., от пер. -тур] — вж. аждер аждер [същ., от пер.- тур.] — змей, хала аждерхан — вж. аждрахан аждрахаи [същ., от пер.] — змей ,хала; буен кон аджидмеам, аджидйсвам [гл. , се. и несв., от тур.] — съжаля, съжалявам администрация [сън/., от лат.] — органи на изпъл 10
нителната власт в дър жавата; административен персонал адмиратор [същ., от лат.} — поклонник, почитател адмирация [същ., от лат?] — възхищение; учудване; по чит адрес [същ., от фр.] — пис мено обръщение към висо копоставено лице за позд рав, благодарност и други; обозначено местожител ство или местонахождение адютант/ин/ [сам/., от лат.] — офицер, назначен при командир за изпълнение на служебни и други поръчки; помощник аеп/ин/ — вж . аян/ин/ аза (съм/., от ар.-тур.] — член на областен, околийски или общински админист ративен съвет; член на комисия азлък [съм/., от тур.] — част на кремъклия пушка, къ- дето се зарежда барутът азър — вж . хазър айп [нар., от ар. -тур.] — срамно, неприлично айвол — вж . айол айгър [същ., от тур.] ~ жребец; нескопен кон айдук — вж. хайдук айлак [прил., неизм., от тур.] — незает с работа, свободен айлакчийски [лрмл.] — сво боден айлък (съм/., от тур.] — месечна заплата айлъкчййски — вж . айлак- чййски айляк — вж . айлак айнаджйя [същ., от пер. - тур.] — измамник, хитрец айол (неизлс, от тур.] — синко, момче акатист [същ. , от гр.) — богослужебна песен, при която богомолците стоят прави аквилон [същ., от лат.] — силен северен или северо източен вятър;богът, оли цетворяващ този вятър ак-кабзалйя — вж. аккапа- злйя аккапазлйя [прил., неизм., от тур.] — нож с бяла дръжка; белочиренен нож акламация(съм/., от лат.] — поздравление, приветствие с шумни възгласи и въо душевление •' • акламйрам [гл., св. и нссв.] — поздравявам, приветствам с шумни възласи и въо душевление акорд [съм/., от ит.] — хар монично съчетание от ня колко тона, които звучат едновременно; съзвучие акрозелен [лрмл.] — тъм нозелен; яркозелен 4 акран/ин/ [същ., от тур.] — връстник акселбант/и/ [същ., от нем.] — униформена украса от презраменни шнурове, но сена от висши офицери и адютанти аксесоар [същ., от фр.] — 11
дребни допълнения към тоалет, прическа и други акт [съм/., от лат.] — дей ствие, дело, постъпка; част от драматическо произве дение; училищно тържество с музикална програма - акуратен [прил., от лат.] — грижлив; старателен; то чен, прецизен акуратно [нар,, от лат.] — грижливо; старателно; точ но, прецизно акцент [сгн/., от лат.] — логическо и стилистическо ударение; ударение; откло- " нения от обичайния за да ден език изговор акциз [същ,, от фр.] — вид данък върху определени стоки за домашна кон сумация; събирач на акциз акъл [същ., от тур.] —• ум, разсъдък; мозък акъвтйя /на акънтйя/ [сан/., от тур.] — безредно, без разборно акче [съм/,, от тур.] — ста ринна турска сребърна монета алабастър [същ., от гр.] — фин гипс за художествени изделия алай [еьи/., от тур.] — полк; дружина алай-бей [същ., от тур.] — командир на полк алайка (съи/., от тур.] — прислужница; компаньонка алар — вж. агалар Албиои [съм/,] — Англия алятурка [нар.] — по турски алафранга [нар.] — по френ ски; по европейски алафрансе [нар.] — по френ ски; по европейски алгй [същ., мя.] — зелени образования, подобни на водорасли, по повърхност- . . та на застояла вода алегорйчески [прил., от ар.] — иносказателен алегория [същ., от гр.] — ипое казани е алегро [нар., от мт.] — игри во, живо, бързо алегро [същ., от ит.] — част от музикално произведе ние, която се изпълнява игриво, живо и бързо алеста [прил., неизм. от ит,- тур.] — готов ялестра — вж . алеста алианца [същ., от ит.] — съюз; споразумение; дого вор алилуйя [межд.,' от гр.- фр.] — Хвалете бога! алитерация [с%и/., от лат.] — употреба на еднакви или сходни съгласни звукове със стилистична цел алище — вж . халище алков [същ., от ар.- исп.- фр.] — специална ниша за легло аллах [същ., от ар.тур.] — бог в мюсулманската ре лигия аллах керйм [неизм., от ар.- тур.] — бог е милостив, бог е добър; какаото даде гос под алма [същ., от тур.] — украса на женска дреха 12
алнари [нар., от лат.] — по равно; пълно съответствие на номиналната цена на книжните пари с метали ческата (златната, сребър ната, платинената) валута; пълно равенство на пазар ния курс на ценни книжа с номиналната им стойност алтернатива [същ., от лат.] — избор само на една от Две възможности алтруйзъм [същ., от лат.] — пожертвувателност; не-се- бичност алтън [същ., от тур.] — злато;златна монета алтън [ярил., неизм. от тур.] — златен; добър алък [същ., от тур.] — гор дост; милост, състрадание алъш-верйш [същ., от тур.] — вземане-даване амазонка [съм/., от гр. -л а т .] — митологическо женско войнствено племе; ездачка; мъжкарана амалгама [същ., от ар. -л ат.] — сплав на метал със жи- вак; смесица аман [л<ез*сд., от ар. -тур.] — Милост!; Омръзна ми, до тегна ми! аманет [същ., от ар.-тур.] — вещ, поверена някому за пазене; подарък, залог; белег, знак амарантний [прил., от гр.- фр.] — неувяхващ амброзия [същ., от гр.] — храна на боговете амбуланца [същ., от лат.] — подвижна военна болница амвон [същ., от гр.} — из дигнато място в черква за проповеди ■ амврозий — вж. амброзия амер [същ., от фр.] — вид горчив ликьор амйр — вж. емйр амияк [същ., от гр. -лат .] — безцветен газ с остър дъх; амоняк амнйстия [същ., от гр.] — изцяло или частично оп ростяване на наказание; прошка, помилване амуджа [същ., от тур.] — чичо; вуйчо; братовчед амуджилар — множествено число в турски език на амуджа амунйция [същ., от лат.] — снаряжение; ремъци за препасване на оръжие амур [същ., от фр.] — любов амурен [лрнл.] — любовен амфибия [същ., от гр. -л ат .] — земноводно животно амфие — вж. енфие анагноз — вж . анагност анагнос — вж. анагност анагност [същ., от гр;] — облечен с черковна мантия добров олен млад прис лужник при богослужение анали [същ., мн., от лат.] — изложение на исторически събития в хронологичен ред анадолски [прил.] — свързан или отнасящ се до Анадола 13
анадънма — вж . анадънму. анадъпму — [неизм., от тур.] — Ясно ли е?; Разбра ли? аналой [същ., от гр.] — висо ка масичка в черква с пос тавка за изправяне на книги анархист [същ., от гр] — неподчиняващ се на никак ва власт; член на анар хическа организация ■ анархически [драл.] — свър зан или отнасящ се до анархия или анархист апархия [същ., от гр.] — безвластие; безредие; сти- хийност анасон [същ., от гр.] — ете рично растение, изпол звано за ароматизиране на ракия и други анатема [същ., от гр.] — църковно проклятие; прок лятие изобщо анахорет [същ., от гр.] — уединен монах; отшелник; пустинник анахронизъм [същ., от гр.] — отживелица ангарйя (гац;., от гр.- тур.] — принудителен безплатен труд ангажирам [гл., се. и несе., от фр.] — уговарям, свър звам с обещание или с договор някого; наемам, запазвам; задължавам ня кого с нещо или за нещо ангажиран [лрмл.*] — зает; нает; обвързан ангина1 [същ., от кдд*.] — вид памучен плат ангина2 [същ., от лат.] — гърлобол ' ангина пекторис [същ., от лат.] — вид болест; гръдна жаба, стенокардия анданте [нар., от ит.] — бавно;забавено анданте [същ., от ит.] — му зикално произведение или част от него, изпълнявана в бавно темпо анджак [нар., от тур.] — именно, тъкмо, точно така анекдот [същ., от гр.] — сбито представяне на за бавни случки за известни или измислени лица; из мислица, небивалица анекдотйчен [драл.] — сме хотворен; измислен, неве роятен антерйя [същ., от ар-тур.] — подпълнена с памук плат нена дреха; къса мъжка аба антика [същ., от лат.] — старинен предмет с исто рическа или художествена стойност антипатия [сам/., от гр. - ла т.] — неприязън, отврата антитеза [същ., от гр.] — про тивоположност на пред мети и явления; проти вопоставяне антре [същ., от фр.] — входно помещение в жилище антре [гл. ф ., от фр.] — Влезте!; Заповядайте! антрефиле [същ., от фр.] — малка вестникарска статия апарат [сад/., от лат.] — 14
уред; устройство; телег- рафически апарат апатичен [прил., от фр.] — безстрастен,безучастен апатия [същ., от гр. -л ат .] — безразличие, безучастност, , незаинтересуваност апел [сан/., от фр.] — покана, призив; обръщение, зов апелйрам [гл., св. и несв., от лат.- нем.] — призова, при зовавам апогсй/я/ [същ., от гр.] — най-висока степен на про явление апокалиптйчески [прил., от гр.] — страшен, ужасен; загадъчен, тайнствен; про рочески апосиопезен [прил., от гр.] — внезапно прекъснат апостол [същ., от гр.] — книга, в която са записани “деянията на апостолите** и техните “послания”; откъс от тази книга; проповедник на учение, идея и други апостолски [нар.] — като апостоли, т.е . боси апотеоз [същ., от гр.] — обожествяване; прослава, величаене; тържествен фи нал, прославящ народ, ге рой, събитие и други апса/на/ [същ., от ар.- тур.] — затвор, тъмница арабаджилък [същ., от тур.] —коларство арабаджйя [същ., от тур.] — майстор на каруци, колар; превозвач с кола арабеска [същ,, от лат.] — украса във вид на преп летени стилизирани стъб ла, листа и др. или геомет рични фигури със символ но значение; поза от класи ческия танц араван — вж. раван аратлик — вж. аретлик арбанас/ин/ [същ., от гр.] — албанец, арнаутин аргат/ин/ [същ., от гр.] — наемен работник, ратай аргбсам, аргбсвам [гл.,св. и несв., от гр.] — отстраня, . отстранявам свещеник от служба поради провине ние; отнема, отнемам пра вото на свещеник да служи за наказание аретлик [същ., от ар. -тур.] — приятел, побратим арем — вж. ярем арена [същ., от лат.] — посипана с пясък площадка на стадион или в цирк, където се изпълняват гла диаторски борби, предста вят се дресирани животни и други _ а ре та [същ., от гр.] — доб родетел арзухал [същ., от ар.] — заявление; писмена молба аристокрация [същ., от гр.] — виеше съсловие; приви легирована група арка [същ., от тур.] — под крепа, покровителство; по кровител; тил аркадаш [същ., от тур.] — другар, побратим аркадашлар — множествено 15
число в турски език на аркадаш аркаи [същ., от тат.- рус.] — въже или прът с примка открая армаган [същ., от тур.] — дар,подарък армея [същ., от гр.] — кисело зеле; зелева чорба армосам, армосвам [гл., св. и несв., от гр.] — годя се; годявам се Арнаутлък [същ., от гр.- тур.] — Албания арнаут/ип/ [съи/. , от гр. -тур.] — албанец; проклет, упо рит човек арнйсам, арнйсвам (гл., св. и несв., от гр.] — спра, спи рам; престана, преставам арсенал [сап/., от ар.- фр.] _ оръжейна фабрика или ра ботилница; оръжеен склад артикул [същ., отлят.]—от делен вид търговска стока артилерия [сви;., от фр.] — тежки огнестрелни оръ жия; войска, действуваща с такива оръжия артнсам, артйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — остана, оставам в излишък; изоли рам се артък [прил., иеизм., от тур] — излишен, непо требен арфа [същ., от нем.] — некол- кострунен музикален инст румент архангел от гр.] — главен ангел архидйкон [същ., от гр.] — главен дякон при архиерей архиерей [същ., от гр.] — висш християнски духов ник (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, пат риарх...) архиерейски [прил. ] — от- . насящ се до висш духовник архимандрит [същ., от гр.] — управител на манастир; отличие на неженен све щеник (еромонах), което се дава преди получаване на епископски сан архнправославен Крил.] — свръхправославен архоадараджи/й/ [същ., от гр.] — калугер, който пос реща и настанява гости в манастира архбнт [същ., от гр.] — вое началник аршин [същ., от пер. -тур.] — мярка за дължина, равна на 68,75 см. или на 71,2 см.; мерило; лакът аскср [същ., от ар. -тур.] — - войска; войник аскерлйк [същ., от ар.тур.] — военна служба; войни к- лък аскерлйя (съи/., от ар. -тур.] — военнослужещ; военен аскетизъм [съи/., от гр.] — отчуждение от живота, от света аскъ (съи/., от тур.] — бе силка, бесило аслан [съи$., от тур.] — лъв аслъ — вж. асъл 16
асонанс [същ., от лат.] — съзвучие; непълна рима, свързана с повторение на звукове асоциация [същ., от лат.] — свързване на представи; обединение; съюз аспйд [същ., от гр.] — от ровна змия аспра [същ., от гр.] — дребна сребърна монета астарджйя [същ., от тур.] — тъкач на тънки (фини) пла тове астраган [същ., от тур.] — фино обработена кожа с къдрав косъм от младо агне астраганен [прил.] — изра ботен от астраган асъл [прил.; от ар. - тур.] — същински, истински; на истина асъл [нар., от ар. -тур.] — наистина ат [същ., от тур.] — едър и' силен яздитен кон ♦ атавйзъм [същ., от лат.] — изява на унаследени от преди няколко поколения качества; отживелица аташе [съм/., от фр.] — член на дипломатическо пред ставителство в Друга дър жава атестат [същ., от лат.] — ди плом за завършено образо вание; характеристика на качествата на лице атйловски [прил.] — завое вателен; грабителски атлазен [лрмл.] — копринен; направен от коприна, лъс кава от едната страна атмосфера [същ., от гр.] — въздух; околна среда; обста новка; взаимоотношения аудиенция [същ., от лат.] — официален прием на дип ломатически представител от висш държавник (мо нарх или председател на правителството); среща аутодафе [същ., от порт.] — , публично изгаряне на ере тици или еретически книги; изгаряне, унищожаване аферим от пер. - тур.] — Браво!; Отлично! афие [същ., от ар.- тур.] — доносник афион [същ., от гр. -тур.] — вид опиат; търпение афионлйя [прил., неизм. от тур.] — употребяващ афи он; придирчив, взиска телен; сприхав, нервозен афиш [сьи/., от фр.] — ръчно разпространявана на пе чатна обява афоресам, афоресвам [гл., св. и несв., от гр.] ~ отлъча, отлъчвам от дадена ре лигиозна общност; про кълна, проклинам афоресан [прил.*] — отлъчен афоресмо [същ., от гр.] — отлъчване афоресник [саи/., от гр.] — афоресан човек; проклетник афронт [същ., от фр.] — обида, оскърбление 2. Речник ... 17
афронтираме [същ., от фр_] — обиждана, оскърбяване ахеец [същ., от гр.] —> пред ставител на древен елински . народ ахйевски [прил.] — свързан - или отнасящ се до село Ахиево ахмак [съм/., от ар.- тур.] — глупак, наивник ахтапод —,вж. октопод ахрен/ип/ — вж . ахрян/ип/ ахрйп/ип/ [съм/*] — помак от района на Средните Родопи акчйя [същ., от тур.] — готвач ацетилен [съа/., от лат. -фр.] — безцветен, лесно запа- « лим газ ацетиленов [лрил.] — рабо тещ с ацетилен ачигьоз [прил., неизм., от ■ тур.] — хитър, -оправен; отракан ачигьозлйя[прил., неизм., от тур.] - хитър, оправен; отракан ачигьозлйк [същ., от тур.] — хитрост, ловкост: умение ачигьозлук — вж. ачигьозлйк ачигьозлък — вж . ачигьозлйк ачмалйя [прил., неизм., от тур.} — връхна дреха с про- рези на раменете, за да увис ват ръкавите празни отзад ашево [същ., от тур.] — кухня шиколеуп [межд., от тур.] — Брано!; Похвално! ашмак — вж. яшмак ашьма [същ., от тур.] — изхабяване, ръждясване аязма [с®м/.; от гр.] — извор с лековита вода аязмо — вж. аязма аян/ин/ [същ., от ар. - тур.] — управител на област, око лия или град аяплйк [същ., от ар.- тур.} — област, околия аяр [същ., от ар. -тур.] — йерна единица за качес твото на благороден метал или скъпоценен камък; карат Б баба [същ., от тур.] — баща, татко Бабаалие/и Баба-алис/ [същ., от ар. -тур.] — Високата Порта; османското прави телство . - бабаджап [същ., от тур.] — едър човек, здравеняк; юнак бабайт/ин/ [същ., от тур.] — юнак; мъжага бабаитлйк — вж . бабаитлък бабаитлък [съм/., от тур.] — юначество, дързост бабайтскв [прил.] — свързан или отнасящ се до бабайт /ип/ или бабаитлък бабанка [същ., от тур.] — юнак, юначага; бабайт бабка [съи/.] — дребна стара монета багабдшг/ип/—вж. вагабонт/ип/ багдадски [ирил.] — свързан 18
или отнасящ се до град Багдад багрепйца [съм/.] — дълга дреха от скъп тъмночервен плат; мантия бадева [нар., от пер. -тур.- ар.] — даром, безплатно; напразно, безполезно бадемлйя [прал., неизм., от пер.- тур.] — приготвен с бадем; с форма на бадем бадж [същ., от пер.- тур.] — пазарно мито; налог за внесена стока баджак [сам/., от тур.] — крак;бедро; крачол баждарпица [сам/.] — място или сграда, където се обла гат с бадж (пазарно мито) продаваните в града стоки; изпитание; митарство базиргйп/ип/ [съи/., от пер. тур.] — търговец; богаташ; търгаш байопет [същ., от фр.} — щик; копие байрак'[съм/., от тур.] — знаме байрактар [същ., от пер.- тур.] — знаменосец байрам [същ., от тур.] — голям мохамедански рели гиозен празник бакал/ин/ [същ., от ар. -тур.] — търговец или продавач на бакалски (хранителни) сток и бакалъм /а бакалъм/ [ме.жгд., от тур.] —Да. видим! Хайде! бакенбардн мм., от нем. - рус.] — небръсната от двете страни на бузите брада бакрач/е/ [съи/., от тур.] — котел; котле бактйсам, бактйсвам [гл., се. и песе., от тур.} — дотегне ми, дотяга ми; омръзне ми, омръзва ми бакшйш [същ., от пер. -тур.] — персонално Допълни телно заплащане; подарък, подкуп балаган [същ., от рус.] — панаирджийска барака; панаирджийско представ ление барабут/ип/ — вж. балбуг/ин/ балбут/ин/ [същ.] — глупак; простак балъкчйя [същ., от тур.] — рибар балван [същ., от тур.] — голяма буца пръст; голям камък балдъза [същ., о т тур.] — сестра на съпругата (по отношение на съпруга) балзам — вж . балсам балсам [сви/., от финик.- гр.] — благоухание; специално приготвена течност; успо кояващо лекарство бамбашка [прил., неизм. от тур.] — съвсем друг, раз личен; непривичен бамтел [саи/., от тур.] — малка брадичка под долна та устна бап1 [същ., от рум.] — ру мънска парична единица;, дребна монета 19
бан2 [гьи/.] ~ владетел; упра вител на област; господар; богаташ банда [същ., от нем. -ит.] — инструментален оркестър бандерол [същ., от ит,-фр.] -- книжна лента, удостове ряваща платена такса; лен та за обвиване на пратки . банкер/ин/ [същ., от ит.] — притежател на банка; акци онер барабар [нар., от пер.тур.] — заедно, едновременно барабер — вж. барабар барачест [прил.; от тур.] — космат, рошав бард [същ., от келт. -фр.] — на. - роден певец в древността; поет или певец, прославящ важни исторически събития бардачец — стомна, стомничка барде [същ., о т тур.] — малък глинен съд баре/м/ [нар.. от тур.] — поне барикада [същ.. от фр.] — укрепление от подръчни предмети; преграда, пре пятствие барй/м/ — вж . баре/м/ барометър [същ., от гр.- ангд.] — уред за измерване на атмосферното налягане барон [същ., от лат.] — благородническа титла бархат [същ., от рус.] — кадифе баркатси [прил. от рус,] — кадифен басканлък [същ:, от тур.] — нападение; обир;грабеж баския [същ., от тур.] — дъска на ограда, върху която се опират дъски или зид; тънка одялана греда; , дълъг клон за натискане на копа сено , баскън [същ., от тур.] — грабителско нападение; обир, грабеж бастисам, бастйсвам [гл., св. и несв., от тур.] —напад на, нападам; превзема, превземам; ограбя, ограб вам бастисан [прил. *, от тур.] — нападнат, заварден басурман/ин/ [същ., от рус.] - — неверник, мохамеданин бас ьн [сащ.] — басня; поука; лъжа, измислица батакчййски [прил.] — обър кан, неясен . ' ! батакчййски [нар.] — обър кано, неясно батакчйя [същ., от тур.] — неоправен човек баталия [същ., от фр.- рус.] — битка; война батальон от фр.- рус.] — част от полк, състояща се от няколко роти; вой скова дружина батардйсам, батардйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — унищожа, унищожавай; разоря, разоравам; опро пастя, опропастявам батарея [същ., от фр.- рус.] — войскова част, обслужваща артилерията батлак [съм/.] — голяма бъчва за вино 20
баглаче [същ.] — бъчвичка; бухтичка батърдйсам, батърдйсвам — вж. батардйсам, батар- дйсвам бахча — вж . бахчйя бахчеванжйя [същ., от пер. - тур.] — градинар бахчйя [същ., от пер.-тур.] — зеленчукова или овощна градина бац — вж. бадж бачо [същ.] — по-голям брат; бате; по-възрастен, уважа ван човек баш [прил., нар., от тур.] — главен; първи баш [нар.] — тъкмо; точно баша чакълмас [неизлс, от тур.] ~ втълпено в главата башйя [сам/.,’ от тур.] — главатар, първенец башйбозук [сап/., от тур.] — нередовно турско опъл чение, набирано по места башка [прил., от тур.] — отделен; различен баялдйсам, баялдйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — припадна, припадам; преу моря се, преуморявам се баяне [сам/.] — врачуване; гадаене бег — вж. бей беглербег [същ., от тур.] — вж. бейлербей беглйк [сам/., от тур.] — данък върху дребния рогат • добитък бегликчйя [същ., от тур.] — събирач на данък беглйк бегликчибашйя [същ., от тур.] ~~ лице, откупило от държавата правото да съ бира данък беглйк бегликчилък [сам/., от тур.] — събиране на данък беглйк бедел [същ., от ар. -тур.] — военен данък, плащан от мъже-немохамедани беджердйсам, беджердйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — наредя се, нареждам се; устроя се, устройвам се бедуйн [сам/. , от ар,] — пустинен жител безапелационен [лрмл.] — неподлежащ на обжалване; окончателен безбеден [прил.] — безпре пятствен безбедно [нар.] — безпре пятствено безбели (нар. , от тур.] —. изглежда, вероятно безбоязнен [прил., от рус.] — безстрашен . безбоязпено [нар., от рус.] — безстрашно . беззаббтен [прил., от рус.] — безгрижен беззаботно [нар., от рус.] — безгрижно беззаветен [прил.] — изцяло * предан; всеотдаен безистен [същ., от пер. -тур,] — постоянен покрит или заграден пазар безконечност [същ.] — без крайност безкончаем [прил. ] — без краен 21
безместси [прил. ] — неу местен бсзпечност [същ., от рус.] — безгрижие; незаинтересу- ваност бсзрампик [сащ.] — горна къса мъжка или женска дреха бсзчйнсп [прил.] — невъзпи тан; неприличен бей [същ., от тур.] — титла на малък васален господар в стара Турция; турски го лемец; войскови чин; поч тително обръщение бейлер — множествено число в турски език от бей . бей заде [същ., от тур. - п ер.] — син на бей; князевич; знатен, богат човек бейлербег — вж . бейлербей бейлербей [същ., от тур.] — - главен управител на област бекерлък — вж. бекярлък беки — вж. белкн/м/ бсклеме [същ., от тур.] — за става; стражница за охрана на път или проход; караулно помещение; място за чакане бскрйя [същ., от ар.- тур.] — пияница бекярлък [същ., от тур.] — ергенуване,ергенство бслалйя [прил., от тур.] — причиняващ пакости белегче — вж. белекче бследйе [същ., от ар. -тур.] — градски съвет; община белезик [същ.] — желязна халка за сковаване ръцете на арестант ' белекче [същ., от тур.] — желязна халка за оковаване ръцете на арестант белетристика [същ., от фр.] — литература, сътворена в жанровете на художестве ната проза белия [съм/.]х— вид пшеница белки/м/ [нар., от тур.] — нима; дано беллй [нар., от тур.]— -явно, известно - беловбеков [прил.] — нап равен от бял восък бенсвреци [същ., от лат.] — тесни гащи от бяла аба бент [същ., от пер.-тур.] — из куствена преграда отпръст, камъни и дървета за от биване на водата и откло няване на речното корито берат [съи/., от ар.-тур.] — султански указ или грамота бербапт/ин/ [същ., от ит-~ рум.] — негодяй, мошеник, мръсник бербат [прил., неизм., от тур.] ■ - изцапан; замърсен бербатлък от тур.] — безобразие; мръсотия бербер/ин/ [сам/., от ит, - тур.\ — бръснар берберпица [съи/.] — бръс нарница бербетлък — вж. бербатлък берекет [същ., от ар. - тур.] — плодородие; изобилие; ре колта берекят — вж. берекет берна [гл., се.] — събера бсстиялсп [прил., от лат.) — зверски, животински 22
бсрдана [същ., от ам.] — бойна пушка бстер [нар., от пер. - тур.] — по-лошо, по-зле бсшлйк [същ., от тур.] — турска монета със стойност 5 гроша бивак [същ., от нем.] — временно местопребива ване на войскови или други части; лагер бйда [гл., несв.] — съм бйз-бизе [нар,, от тур.] — насаме, на четири очи; интимно бйкопсфилдов [л/шл.] — свър зан или отнасящ се до лорд Биконсфилд; злодей биле/м/ [нар., от , тур.] — даже; дори билср/ин/ [същ.] — събирач на билки; лечител с билки; билкаджия билетчс [съи/.] — писмо, бе лежка, записка билпйк — вж. биплйк билюк (сам/., от тур.] — войс кова рота; множество; стадо билюкбашйя [същ., от тур.] — командир на рота в турс ката войска билюр [сги/., от ар.- тур.] — зрителна тръба, далеког лед; кристално стъкло; де-' бела стъклена чаша; очила билюрен [лрмл.] — стъклен, кристален билюров — вж. билюрен биля/м/ — вж . биле/м/ бймбагпи» — вж . бйнбашия бйнбашия [същ., от тур.] — войскови чин; офицер, ко мандващ 1000 души; хиг лядник бинсджйя [същ. , от тур.] — конник, ездач бинек [същ. , от тур.] — яз- дитен кон бинек [нар., от тур.] — яздейки, яздешком биплйк [същ., от тур.] — стъклен съд, бутилка или да маджана с вместимост 1000 драма; дамаджана бинокъл [същ., от лат.] —. далекоглед биргьотлйя [прил., неизм., от тур.] — плиткодънест; с плитко дъно (за гащи) бйржа [същ., от рум.}. — файтон с един кон биринджй [прил., неизм. от тур.] — пръв, първокачест- вен бисмилях/им/ [неизм. от ’ /иур-1 — В името на бога! Бога ми! бирт [същ., от рум.] — гос тилница, кръчма бифтек [същ., от англ.] — леко запечено говеждо ме со; пържола бистро [същ., от фр.] — кръчма бйтва [сам/.] — битка бичакчйя — вж. бучакчйя бичйм [същ. -, от тур.] — вид, образ; форма, калъп бичкиджййница [сан/.] — дъскорезница бичкййница — вж. бичкид жййница бичкйя [същ. , от тур.] — дърводелски инструмент; дъскорезница 23
бйшна, бйшвам [гл., св. и месв.] — блъсна, блъскам; бутна, бутвам; отхвърля, отхвърлям благ [прил.] — блажен благоврсмие [сви;.] — сгоден, удобен случай; удобен повод благодаря [гл. ] — радвам, въздействам благоприятно бланкйзъм [същ., от фр.] — учение, застъпващо тезата за възможна смяна на бур жоазния строй със социа листически чрез преврат близоседен [дрил.] — съседен, близък блипдаж [сви;., от лети.] — военно укритие; бункер блистателеп [прил., от рус.] — бляскав, блестящ блокирам [гл., св. и несв., от нем.] ~ възпрепятствувам, преча; ограждам блудство [сан/.] — полов раз врат; безчинство блюдо [същ.] — чиния, чиний- ка блян [същ.] — трудно осъ ществима мечта боа [същ., от лат.] — голяма тропическа змия боаз [същ., от тур.] — устие; пролом; проход боба—вж. баба бобайко [същ., от тур.] — татко, баща бобако — вж . бобайко болка' [сви;.] — монета с ниска стойност, равна на 1/3 от парата бодка2 [същ.] — острие; бо дил; вилица боеви е [са щ.] — страх, боязън босрин [същ., рум. от бълг.] — знатен, богат човек; бо лярин - божа се [гл., несв.] — кълна се в бога божек [същ.] — просек бозав [прил.] — сив бозалък [същ., от тур.] — вид трева (садина); целина, обрасла с едра трева бозгун [прил., неизм.; от тур.] — размирен, смутен; смутно време, размирица боздугап [същ., от тур.] — старинно оръжие бозев — вж . бозав бозпа [нар.] — бог знае бозов — вж . бозав бозукбашня [сам;., от тур.] — нередовен турски вой ник; башибозук бозяв — вж. бозав бойлия [прил., неизм., от тур.] — дългобойна пушка с точна стрелба и дълга цев бок [сви;.] — страна, хълбок боков [лрил.] — страничен боклатмъш [същ., от тур.] — посерко, дриельо боклйя — вж. бъкел бол [съм;.] — болка бол [нар.] — много; в изо билие болезън [сви/.] — болка, болест болест [сви/.] — болка болея [гл., несв.] — боледу вам; силно милея; страдам боллук [сви;., от тур.] — изобилие бомбардира пие [сви;.] — бом бардировка; обстрел 24
бомбашйр/ип/ — вж. мюба- шйр/ин/ бомбид [същ. от фр.] — виеше общество; аристокрация бонджбр вж. бонжур бонджур — вж . бонжур бонжур [неизм., от фр.] — добър ден бонжур [същ., от фр. -рум.] — къса до кръста връхна жен ска дреха боравя1 [гл., пес е.] — под визавам се боравя2 [гл., иесв.] — служа си бордей [същ., от ит. - рум.] — вкопано в земята жилище; неблагоустроен и нехигие ничен дом боран [същ., от ит.- тур.] — силен, буен вятър борозан [сан/., от тур.] — тръба за свирене борун — вж. бурун борч [сам/., от тур.] — дълг, изплащане; сума борчлйя [прил,, неизм., от тур.] — длъжник бостанджйбашйя [същ., от пер. -тур.] — надзирател на градинарите и на султан ския сараи бостанджйй/я/ [същ., от пер.- тур.] — градинар; пъдар ботрак — вж . бутрак ботфбрти [сащ. , от фр.] — ботуши бохем/а/ [сащ., от фр.] — ин телектуалец, водещ безгри жен, несъобразен с устано вените порядки живот бохча [същ., от тур.] — квадратно парче плат за увиване или покриване бочен [прил.] — страничен бочка [сам/.] — бъчва; бъклица бошбуазлък [същ., от тур.] — словоохотливост, праз- нословие, бъбривост бошлаф [същ., от пер. - тур.] — празни приказки; глу пости бошнак [сам/.] — жител на Босна бошняк вж. бошнак боюрултйя — вж. буюрултйл боярски [прил.] — болярски брава [същ.] — глава дребен добитък(овци,кози) бравйрам [гл., се. и несв. от яел<.] — пренебрегвам, не зачитам опастности; пра вя се на храбрец: прите жавам високо самочувст вие бран [същ.] — битка, б€ой; война бранен [прил.] — боен; военен брантйя [сам/., от тур.] — стара, развлечена жена; же на с леко поведение братушка [сам/., от рус.] — обръщение към руснак; наименование на руснак бреме [сам/.] — товар бренен [лрмл.] — тленен; краткотраен, нетраен бренност [сам/.] — тлен; нет- райност бриз [същ., от фр.] — край морски вятър брйзга [същ., от рус.] — пръска 25
брйзпа [гл., се.) — бликна; плисна; излея се брилянт [същ. , от фр.-рус.] — обработен бял диамант брич1 [същ.] — бръснач брич2 [сам/.] — вид панталони брйчка [същ., от ит.] — покрита лека каруца за пре воз на пътници; разнеби тена кола брйша [гл., несв.] — бърша; трия бродник [същ.] — мъж, който броди нощно време, за да правй магии; дух на мърт вец бродница [същ.] — жена, коя то броди нощно време, за да прави магии; дух на мъртвец брука [същ.] — пъпка по тя лото; буца на главата броеница — вж . броеници броеници [същ.] — наниз от кръгли кехлибарени, кос- тени или други топчета, които се прехвърлят за развлечение брожение [същ.,-: от рус.] — обществено вълнение; не доволство броня [същ.] — предпазно защитно облекло от метал брошура [същ., от фр.] — неподвързано печатно из дание с ограничен обем брошурка — умалително от брошура бръв [същ.] — мост, направен само от един дървесен ствол брънка [същ.] — халка бръптйя — вж . брантйя бръскалка [същ.] — метла, • направена от дървесни клонки бръстя [гл., несв.] — ямзелена шума (за животно) брътвеж [същ.] — дърдорене; празни приказки брътвепис [същ.] — говорене, бърборене брътви се [гл., безл.] — говори се, приказва се брътвйя [същ.] — празни, глупави приказки брътвя [гл., несв.] — говоря, приказвам бръщолевя [гл., несв.] — говоря, приказвам, каквото > ми дойде на ума бряз [лрнл.] — с бяло петно на челото или на опашката бубайко — вж. бобайко бугагй/й/ — вж . букай будала [същ., от ар.-тур.] — глупак, простак будалщина [същ.] — глупост, простотия будненце [същ.] — малък съд за ракия; буренце будоар [същ., от фр.] — луксозно обзаведена жен ска тоалетна стая • бузгун [същ., от тур.] — поражение буйруитйя — вж . буюрунтйя ' букак [същ., >ия.] — верига за спъване краката на човек или на животно буквален [прил.] — точен; до словен буки [същ.] — старо име на буква б букинйст [същ., от фр.] — 26
продавач на стари книги и антики;антиквар буколйчески [прил., от лот.] — поетически творби, в които се възпява селския живот була [с®и/.] — туркиня, кадъна буламач [същ., от тур.] — безвкусно ястие булвар [същ., от рус.] — улица, булевард булгарс — вж. булгарйна булгарйна [сгму.] — струнен музикален инструмент булгарйя — вж. булгарйна булгур [съм/. , от тур.] — овършана и натрошена пшеница бум [същ., от англ.] — изне надващо деяние или съби тие; сензация бумага [същ., от рус.] — хартия; нещо, написано на хартия; бележка, документ бумбаарек [с»и/., от тур. ] — ястие, приготвено от дебе лото черво на животно бумбашйр/ии/ — вж. мюба- шйр бупа [сам/.] — въстание; бунт срещу властта; размирица бунар [същ., от тур.] — извор; кладенец бупя [гл., несв.] — бунтувам; подбуждам; подтиквам буран — вж. борап бурйлче [сан/.] — продълго вато буренце бурия1 [сам/.] — духов инст румент; тръба бурйя2 [сгм/.] — голямо буре бурлеска [същ., от ит.] — ли тературна или музикална творба, в която комичният ефект се основава на кон траста между съдържа нието и формата бурлйв [лрмл.] — бурен,гръм- . лив; неспокоен; размирен бурмалйя [прил., неизм. от тур.] ~ з авит, засукан; скопен бурузйн — вж. борозап буруп [сгм/., от тур.] — земна издатина; могила;хълм бутада [същ., от фр.] — каприз, прищявка; сръдня бутониера [сам/., от фр.] — илик на ревер на връхна дреха, служещ за закичване с цвете бутопиерка — умалително от бутониера бутрак [саи/.] — вид растение; репей бутурак — вж. бутрак бухгалтерия [същ., от рус.] — счетоводство; книговод ство; канцелария бучакчййница [същ,] — но жарска работилница бучакчйя [същ., от тур.] — ножар бучинйш [същ.] — растение бушпица [сам/.] — юмрук; пестник; плесница;удар буюкйя [сам/., от тур.] — щипци за поддържане на . формата на мустаци буюр [неизм., от тур.] — Заповядай!Заповядайте! буюрун — вж. буюр буюрупус — вж. буюр буюрдйсам, буюрдйсвам [гл. , 27
св. и несв.] — заповядам, заповядвам; наредя, на реждам буюрсуп — вж.буюр буюрултйя [същ., от тур.] — правителствено разпореж дане в писмена форма; заповед; постановление бъбля [гл., несв.] — бъбря; говоря неразбрано бъдне [същ.] — малко буре бъкел [съм/.] дървен съд за вода бълдам .[гл., несв.] — газя с усилие, с мъка . бърдук [сан/., от тур.] — стомна бърдчйна [сам/,] — земно възвишение бъркач [сам/.] — бъркалка бърна [съм/.] — устна бъх [сън^.] — скриване на нещо бъша [гл., несв.] — скривам истината бъчевкя [сги/.] — бъчва 1 бъчовка — вж . бъчевка бюлбюл [същ., от пер. -тур.] — славей 610ЛЮК — вж. билюк бюлюкбашия — вж. билюк- башйя бялочнренен [прил.] — с бяла дръжка В ваалагй-биалагй — вж . вал- лахйбилляхй вагабонт/ин/ [сам;., от лат.] — безделник; мошеник ваден [прил.*] — обработен, х щавен (за животинска кожа) ваджййски [прил.] — проклет, отвратителен ваджйшки — вж . ваджййски ваджйя [същ.] — пущина вазгечтйсам, вазгечгйсвам [гл., св. и несв.] — откажа се; отказвам се от нещо; разколебая се, разколеба вам се вакханалеп [прил.] — не? обуздан, разюздан вакханалия [същ., от гр.] — древногръцки празник в чест на Бакхус; необуздано веселие вакханка [същ.,от гр.] — ' жрица в храмовете на бог Бакхус; жена със съмните лен морал . вакъл [прил.] — черноок и чернокос; с черно около очите (за агне или овца) . вакуф — вж . вакъф вакуфеки — вж. вакъфски вакъф [същ., от ар.-тур.] — недвижим имот, подарен на джамия за благотвори телни цели вакъфски [лрил,] — свързан или отнасящ се до вакъф валака — вж. фалата валенция [същ., от лат.] — число, отразяващо с колко водородни атома може да се свърже или замести един атом от друг химически . елемент, съчетаемост вали ~ вж . валия 28
валиде-султан [същ., -от тур.] — султанската майка валййски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до валия валй-паша [същ., от ар.- тур.] — паша, който е упра вител на област или про винция валйя [същ., от ар. - тур.] — управител на вилает валлаха [неизм., от ар.-тур.] — За бога! Бога ми! валлахй-билляхй — [неизм., от тур.] — заклинание вало [същ., от гр.- ит.] — прозрачна фина тъкан; бу ло; воал валог [сам/.] — земна вдлъб натина; подножие на пла нинска височина вам — вж. вамо в амо [нар.] — тук, тука; насам вампйр [сьм/.] — мъртвец, който нощно време напуска гроба си и прави пакости вампор — вж. вапбр вапйр — вж . вампйр вапор [същ., от яат.] — параход • • вапцам, вапцвам [гл., св. и несв.] — боядисам, боядис вам; изпадна, изпадам в неприятно положение вапцан [л/шл.*] — боядисан вапцнлка [същ.] — боя; разт вор за боядисване варак [същ., от ар. -тур.] — тънки златни или сребърни листове, използвани за ук раса варакладйсап — вж . варак- лядосан варакладосан [прил*] — украсен с варак; блестящ, лъскав вараклйя [прил.] — украсен, облепен с варак; позлатен; блестящ; лъскав варам [гл., несв.] — оставям на спокойствие; не закачам варам се [гл., несв.] — пазя се; бягам варварски [прил.] — свързан или отнасящ се до варва рин; дивашки; зверски варе [межд.] — за израз на страдание и болка варево [същ.] — вариво . вариклечко [същ.] — свидлив човек; скъперник варйя [същ., от гр.] — вид ударение в черковносла- вянската писменост варка [същ., от ит,-гр.] — лодка варкам [гл., несв.] — бързам; изпреварвам варъвджа/к/ [нар., от тур.] — дори, даже; чак васал [същ., от феодал с определени задължения към владетеля си; лице или държава в положение на зависимост васален [прил.] — зависим, подчинен; несамостоятелен васалство [сьм/.] — зависи мост, подчиненост; неса мостоятелност васйя [същ., от ар. - тур.] — лице, упражняващо настой ничество или опекунство ватага [същ., от рус.] — банда; група, дружина 29
витах [същ., от рум.] — чиновник от съдебната администрация; надзира- ■ тел на железнодобивна пещ ватерловски [лрмл.] — свър зан или отнасящ се до Ватерло ватерпуф [съм/., от англ] — непромокаема дреха; лека връхна дреха вахмайстср — вж. вахмистьр вахмистър [сам/., от нем. - рус .] — кавалерийски фелд- фебел; старшина ввсря, ввсрявам [гл., св. и несв.] — поверя, поверявам веда [съм/.] — вещица; самоди ва веда [гл., несв.] — водя веде — вж. веди веди [съм/.] — старо име на буква в ведно [нар.] — заедно; изця ло; наведнъж веер [съм/., от рус.} — ветрило вежа, везвам [гл., св. и несв.] — вържа, връзвам вежа [гл., несв.] — бродирам; веза вежество [сам/.] — ученост; 1 грамотност; познание везде [дар.] — навсякъде везден — вж. веедеп вездесъщ [лрмл.] — всезнаещ;' везир [съм/., от ар. -тур.] — първият по власт саиовник след султана векйл/ин/ [съм/., от ар.- тур.] — пълномощник, предста вител на населението; на местник векилхарч /и векйл-харч/ [същ., от тур.] — домакин, ИКОНОМ ’ вслемудър — вж. велемъдър нелемъдър [ирил.] — много мъдър велзевул/ип/ [съм/., от евр. - ' гр.] — дяволски главатар; проклет, злобен човек велия — вж . валия велможа [съм/., от рус.] — болярин; висш царски са- новник; благородник вел-постелннк [съм/.] — на чалник на княжеската кан целария вел-хетман [съд/.] — начал ник на милицията (поли цията) вентил [същ., от лат.] — кран; клапа вено [съм/.] — зестра вепценосен [прил.] — увенчан с венец; знатен, почитан вепйр/ин/ — вж . вампир вепър [съм/.] — мъжка дива свиня вергйя [същ., от тур.] — да нък, налог върху сградите всрепйца [същ., от рус.] — ред; върволица; верига вересия [същ., от тур.] — отложено заплащане; кре дит; напразно, на вятъра верйм [същ., от тур.] —вид данък вер-селям [неизм., от ар. - тур.] — много му здраве всрсификация [същ., от лат.] — стихосложение; . стихознание; стихоплет- стване 30
всрст/а/ [същ., от рус.] — руска мярка за дължина* равна на 1066 метра верховсн [прил.] — висок вертеп [същ., от рус.] — долнопробно заведение вссдсп [нар.] — цял ден; постоянно вссма [нар.] —твърде много, . съвсем вссталка [същ., от лат.] — жрица в храм на богиня Вес- та; девственица вестник [същ.] — вестител всстовой [същ., от рус.] — ординарец вот — вж. вехт вехт [прил.] — стар встка [същ.] — клон, вейка встрсник [същ.] — вятър- ■ ничав човек веха [същ., от рус.] — висок прът със знак за посочване на определено място вехтозаветсп [прил.] — старо- заветен вещ [прил.] — знаещ, можещ, умеещ вещак [същ.] —познавач(ка- дърен човек , всщанис [същ., от рус.] — предсказание, прорицание вещател [същ.] — гадател, пророк, прорицател. вещателсп [прил.] — проро чески; проникновен всщателство [сли/.] —проро чество нещер [съ щ.] — врач; вълшеб ник; проклетник вещерка [същ.] — врачка; вещица; вълшебница; про клетница взаимноучйтсл [същ.] — учи тел във взаимно училище взглед — вж. взгляд взгляд [същ.; от рус.] — поглед; възглед, мирог лед • взлелея [гл., св., от рус.] — отгледам, отхраня взор [същ.] — поглед взятка [същ., от рус.] — подкуп, рушвет; при игра на карти повторно вземане, ръка взяткаджия [е®щ.] — рушвет- чия,подкупвач нива [л<ез#сд., от ит.] — да живее! вивандиера [същ., .отфр.] _ продавачка на закуски и напитки в казарма вйват — вж. вйва вйвод [същ;, от рус.] — извод вйговор [същ., от рус.] — укор, мъмрене; сгълчаване, бележка вйгод/а/ [същ., от рус.] — изгода; облага >. '■ ; визйт/а/ [същ., от фр.] — посещение визитйрам [гл., св. и несв., от фр.] — посещавам вйзов [същ., от рус.] — извикване, призоваване; пре дизвикателство визуален [прил., от лат.] — пряко наблюдаване; зри телен викало [същ.] — специално място на минаре на джа- 31
мия, откъдето ходжата призовава Аллах вилает [същ., от ар.тур.} — област, провинция вилаетски [прил.] — облас тен, провинциален вйлязка [същ., от рус.] — излаз, изход; нападение, набег вилаят — вж . вилает вилка [сам/.] — вилица виляет — вж. вилает виляетски — вж . вилаетски виноберма [съм/.] — гроз добер виноград [съм/.] — лозе випчсстер [същ., от англ.] — вид бойна пушка виражавам [гл., песе., от рус.] — изразявам; предавам виран [прил., неизм.; отпер,- тур.] — разнебитен, изос тавен; болнав виранлък [същ., от пер.-- тур.] — разнебитена сгра да; развалини; недобро здравословно състояние виртуозност [същ., от ит.] — голямо умение, майстор ство при изпълнение вие1 [съм/.] — височина вие2 [съм/.] — небесен прос тор, небосвод; висина Висока Порта г— Турция, правителството на Тур ция високороден [прил.] — от знатен род; благороден виталйзъм [същ., от лат.] — учение в биологията, свър зващо жизнените процеси с нематериално начало виталност [същ., от лат.] — жизненост; жизнелюбие витежки [прил.] — юнашки, геройски витез — вж, витяз вйтел [същ.] — дървено прис пособление за стягане на снопи; воденично колело витиеват [ярил., от рус.] — многословен, словесно- разточителен; ораторски витййски [прил.] — ораторски витййство [същ., от рус.] красноречие; ораторско., майсторство вития [съм/.] — оратор витяз [съм/., от рус.] — герой; юнак витло [същ.] — цилиндрична ос със спираловидна резба по нея; винт; корабна или лодъчнаперка витлообразеп [прил.] —> изра ботен във вид на витло вйтлообразно [нар.] — кръ гово виходка [същ., от рус.] -- непристойно, осъдително деяние виш [съм/.] — вишна ‘ вйше [нар.] — повече вйшен [прил.] — висш . вйшният [субст. прил.] — господ, бог вишегласие [съм/.] — мно зинство вкратце [нар.] — накратко владяло [съм/.] — документ за притежаван имот вл адям [гл., меса.] — владея владйчина [сън/.] — пред назначен за владиката 32
владйшнина — вж . владйчина владйщина — вж . владйчина влак [съм/.] — примитивна брана, направена от вър шини влака [съм/.] — челяд, род; потекло влас [сви/.] — косъм влъхва [сви/.] — древен мъд рец; злодей, разбойник внетре [нар.] — вътре воал [сви/., от фр.] — фина прозрачна тъкан; було вовчовам се [гл., несв.] — изглупявам, правя се на овца Водйци [същ.] — християнски празник водник1 [съм/.] — приведен зет вбдник2 [сви/.] — водач воднйк [сви/.] — място, къде- то се държат котлите с вода воз/а/ [съм/.] — товар, който се събира на една кола возгара [сащ.] — уригване возелница — вж. возйлница возйлница [сви/.] — винена бъчва с голяма вместимост война [същ.] — войска волентйр [сви/., от рус.] — войник-доброволец волйя — вж. вулйя волонтйр — вж . волентйр волтерианец [сви/.] — привър женик на идеите на Волтер; свободомислещ; волноду- мец воля [сви/.] — разрешение вонта [сви/.] — нечистоплът на, развлечена жена; мръс ница вонйещ — вж . въпйещ вопйющ — вж . въпйещ вопйя — вж. вънйя вопрошение [сви/., от рус.] — въпрос восток [същ., от рус.] — изток восточен [лрил.] — източен вошка [сви/.] — овощно дър во, овощие вощеница [сви/.] — восъчна свещ вояк [сви/.] — войник, боец вран [прил.] — черен вражалец [сви/.] — гадател вражалйца [сви/.] — гадателка вракузун [същ., от гр.] — ремък или връв за придър жане на гащи в кръста врангало [сви/.] — шумоте вица; грохот врангалък [сви/.] — шумо тевица, грохот; врява « вранйца [сви/.] — лодка, ладия вранянскиДлрил.] — свързан или отнасящ се до град Враня < вратник [сви/.] — голяма врата х вратоломен [прил.] — гла воломен; много висок врачебен [прил., от рус.] —• лечебен, лековит .врачка [сви/.] — малка пор- тичка, вратичка вред [сви/.] — вреда, загуба вреден1 [прил.] — способен, сръчен,пъргав вреден2 [прил.] — опасен; нездравословен вретенил [лрил.*] — изкарал, пуснал стъбло (за растение) вретеня [гл., несв.] — изкар вам, пускам стъбло (за рас тение) з. Речник... 33
вретйщс [същ.] — голяма торба, чувал; наметало; дреха от груб плат врещя [същ.] — чувал вричам се [гл., //есе.] — обе щавам, давам дума вроде [нар., от рус.] — като всадпик [същ., от рус.] конник, ездач всадя [гл., се.) — покача всевсдущ/ий [прил.] — всез наещ / вссгда [нар.] — винаги, всякога вссгдашси [прил.] — пос тоянен вссдомовпо [нар.] — цело купно; цялото семейство всемирен [прил.] — световен все равно [нар., от рус.] - вси [л/ес/я.] — всички встрсвежси [лрил.] раз тревожен | всуе [//ар.] — напразно всуета [//ар.] — напразно всъде [нар.] — навсякъде всъду — вж. всъде втаксам(се), втаксувам(се) [гл., се. и несв., от гр.] — . обещая, обещавам; наема се, наемам се втеля се, втелявам се [гл., св. и несв.] — направя се, изп равям се на прост, на глу пав втеляванс [същ.] — изпрос- тяване, изглупяване вула [същ., от гр.] — писмено разрешение за черковен брак вулгйя — вж. вулйя вулйя [същ., от гр.] — кожена торба за носене на храна, тютюн и други вцвръстен [драл.] — втвър- . ден, вкаменен вшутя се, вшутввам сс [гл., св. и несв.] — вдетиня се, вдетинявам се; шегувам се вшутявка [същ.] — шега, глума; закачка въбсл [същ.] — излак; дълбок кладенец въдица [същ.] — абаджийска кука за закачане на дрехата, която се шие въджйшки — вж . валжййски въжделеп/и/ [прил.] — желан, мечтан въждй ме [гл., несв,. безл.] — безпокои ме, не ми дава покой въжйшки — вж. ваджййски вълсчтйсам, въз/ счтйсвам — вж. вазгсчтйсам, вазгеч- тйсвам въздръстя [гл. се.] — - побегна, търтя възлаз [същ.] — стръмнина; изкачване възло [нар.] — стремително възнак [нар.] — по гръб възток [същ.] — изток възточен [прил.] — източен възчудя се [гл., се.] — почудя се вълненик [същ.] =- вълнена завивка; връхна вълнена дреха или наметало въпйещ [прил.] — призоваващ на висок глас; крайно не-, обходим въЬйя [гл., «есе.] — викам с висок глас, настоятелно; призовавам въркозуи — вж. вракузун върколак [същ.] — зъл дух, 34
породен от кръвта на убит човек, въртоп1 [съм/.] — свърталище, дом въртоп2 [съм/.] — водовъртеж върхам [гл., несв.] вършея върше [същ.] — клони върши [съм/. мн .] — върхове въс [съм/.] — косъм въси [съм/., мн.] — вежди; мустаци въсснипа [съм/.] — гъсеница вътък [съм/.] — нишки, които при тъкане се преплитат с нишките на основата вьорс — вж. йорс г гаДнмр.] — когато гаале — вж . гайле гаваз/ип/ [съм/., от ар. -тур.] — пазач в легация или кон сулство; телохранител гананка [съм/.] — дървен съд гага [съм/.] — клюн, човка гагауз/ин/ [съм/.] — хрис тиянско население, което говори турски език гаджал/ин/ [съм/., от 1/мг.] — хулно название на турчин гаджел/ин/ — вж . галжал/ин/ газда [съм/., от умг.] — госпо дар, стопанин;водач, гла ватар на градинарска дру жина газета [съм/., от ит.] — вестник газйпо — вж. казино гайдупйца [съм/.] — свирка на ' гайда гайка [същ., от дуе.] — дебе ла пластинка със спирало видно изрязан отвор в сре дата; платнена халка гайле [същ., от ар. -тур.] — грижа; тревога; яд гайретя [гл., несв., от тур.] — търпя . гайтан [същ., от лат.] — плетен тънък шнур за укра са на дрехи гайтанджйя [съм/., от тур.] - — производител или тър говец на гайтап галагап — вж . гологап галатгн [прил.] — гнусен, мръсен; развален галатя [гл., несв.] — псувам, говоря цинизми; развалям; въздействувам отрицателно ■ галванизйрам [гл., св. м несв., ' от фр.} — наелектризирам; възбудя; активизирам галваийзъм [съм/., от фр.] — химическа реакция на кисе лини и соли с метал, при която се получава електро лиза галванйчсски [прмл.] — свър зан или отнасящ се до гал- ванйзъм " * ' галиба [нар.] — вероятно, навярно; като че ли ~ галфбн/ин/ [същ., от м/п.] — глупак, хапльо гамен [съм/., от фр.] — без призорен хлапак; побойник гангрена [съм/., от гр.] — 35
умъртвяване на част от тъкан или орган при жив организъм, придружено с почерняване и загниване; неизлечима рана; недъг гангал [съд/., от тур.} — плетеница, сплит ганосам, гапосвам [гл., св. и несв.] — покрия, покривам с тънък слой калай; калай- дисам, калайдисвам ганосчйя [същ., от гр.] >— калайджия ганти [същ., мн., от фр.] — ръкавици гарантирам [гл., св. и несв., от фр.] — осигурявам; обезпечавам; препоръчвам гарибалдейка [същ., от ит.] — къса горна дреха гарибалди — вж. гарибал дейка. гарйя — вж . ангарйя гарсонетка [съд/., от фр.] — твърда сламена шапка с плоско дъно и периферия гастрйчески [прил., от гр.] — стомашен гатер [съи/., от нем.] — маши на за разфасоване на дър весни трупи; дъскорезница, работеща с такава машина гато [нар.] — когато гауптвахт/а/ [същ., о т нем. - рус,] — арест гаче [съюз] — като че ли гвацам — вж . гвача гвача [гл., несв.] — дъвча гвачен [лрнл.*] — дъвкан гвачка [съи/.] — дъвка гебер [неизм., от тур.] — Умри!; Пукни! гебердйсам, гебердйсвам — вж. гебердйсам, гебердйс вам гебердйсам, гебердйсвам [гл. , св. и несв.] — умра, умирам; пукна, пуквам; успокоя се, успокоявам се гебре [съм/., от тур.] — ко- зинява кесия за чистене на кон гевгйр — вж . кевгйр гевгйрен — вж . кевгйрен гевез — вж . гювез гевезелйк [същ,, от тур.] — глезене, лигавене гевезелък — вж . гевезелйк гевезен — вж . гювезен гевезй [гл., несв.] — глезя; угаждам ; гевезя(се) [гл., несв.] — прев земам се; глезя се гевендййка [съи/., от тур.] — весела, закачлива жена ■' гевендйя [същ., от тур.] — жена с леко поведение гевшек [прил., неизм., от тур.] — мек; мекушав; от пуснат гега [съм/.] — тояга гегалййка — умалително от гегалйя гегалйя [съи/.] — дълга ар наутска пушка гегелйя — вж. гегалйя геджекуш [същ., от тур.] — кукумявка геепа [съи/., от евр. - гр.] — пъкъл, ад, преизподня гем [съи/м от тур.] — юзда; дълъг ремък на юзда генгер [същ., от тур.] — вид растение; магарешки бодил 36
гемиджййски [прил.] — свър зан или отнасящ се до гемиджйя гемиджйя [същ.] ~ моряк на гемия гемия [същ., от гр. -тур.} — платноход гений [съи/., от лат.] — лице, притежаващо определени способности в най-висока степен гергианец [с»м/.] — грузйнец георгияпски [прил.] — свър зан или отнасящ се до грузйнец или до Грузия герак [същ., от гр.] —ястреб геран [същ., от гр.] — дълбок кладенец герджйк [крил.неизм., от тур.] — хубав; строен, напет герджйк [нар.,от тур.] — хубаво, добре герен [съи/., от тур.] — ниско равно място, обикновено край река; селска мера за пасене на добитък герйз [сги/., от пер. -тур.] — отводнителен канал герчек [нар., от тур.] — наистина, действително; тъкмо гети [същ.. мн., от ит.] —плъс- тени или кожени обувки гечендйсам (се), гечендйсвам (се) [гл., св. и несв., от тур.] — прехраня се, прехранвам се; помина, поминувам; жи вея в съгласие; разбирам се гечендйша — вж . гечендйсам (се) геченя се [гл., от тур.] — преживявам, поминувам гечинмек [съи;., от тур.] — поминък, препитание; на чин на живот, средства за съществуване гечиня се — вж . геченя се гечйт [сви/., от тур..] — брод гечмйшола /и гечмйш ола/ ' [неизм, от тур.] — поже лание след оздравяване или прекарано премеждие гешефгар [същ., от рум.] — нечестен търговец; търгаш гивгйр — вж . кевгйр гивгйрен — вж . кевгйрен гивендййка — вж . гевевдййка гивеч — вж. гювеч гивиндййка — вж . гевен- дййка гивиндйя — вж . гевендйя гигант/ин/ от гр.] — необичайно едър човек, притежаващ голяма физи ческа сила;великан гигантски [лрил.] — свързан или отнасящ се до гигант гид [същ., от фр.] — прид ружител; водач, екскур зовод гйдй [част., от пер.- тур.] — използва се заедно с обръ щение гидййски [л/шл.] — буен, не обуздан; проклет; дяволски гиднцки — вж . гидййски гидия [същ., от пер. -тур.] — буен младеж; юнак; луда глава гиздосяя [с&и/.] — преголяма хубост; жена, която много държи на външния си вид гярджйк — вж. герджйк гирйз — вж . герйз 37
гиритлйя [същ., от тур.] — жител на остров Крит; кри- тянин гирлянд [същ., от ит.] — ленти от цветна хартия или навързани цветя и зеленина за празнична украса на помещения гит [леелсд. , от тур.]— Марш!; Тръгвай* главеж [сам/.] — годеж главежник [съм/.] — годежар главежпица [същ.] — годе- жарка .х- главено [съм/.] — годяване главепйк [сам/.] — годеник главени на [сам/.] — годеница главница [съм/.] — основен капитал главучка [съм/.] — главичка; дуло глапя (се), главявам (сс) [?л., св. и //есе.] — наема (се), наемам (се); цаня (се), цанявам (се); годя (се), годявам (се) глаголи [гл., //есе.) — говоря, приказвам гладиатор [съм/., от лат.] — пленник или роб,специал но обучен за борба с други борци или животни пред публика гладника [съм/.] — глад кост глама [съм/.] — гламав човек; глупак глен [съм/.] — водно растение; жабуняк глетчер [същ., от нем.] — ледник глеч [съм/.] — гланц глечосан [прил.ж] — покрит с глеч глйг/а/ [съм/.] — голям щрък нал зъб на животно глоб [сам/.] — очна кухина глоба [съм/.] — сума, изпла щана при нарушаване на определени разпоредби глота [същ.] — глутница глума [съм/.] — шега, нас мешка глумен [същ.] — шегобиец \глумлйв [прил.] — шеговит, поди гравателен глумя се [гл., несв.] —говоря ' шеговито, шегувам се; по дигравам се глъб [съм/.] — дълбочина гмеж [същ.] — гъмжило, рой, множество гнел [съм/.] — чим гиъс [съм/.] — чувство на отврата говея [гл., иесв.] — постя, не ям блажно; изобщо не ям; мълча, за да изразя почит года [съм/.] — годеж голиатов [лрмл.] — голям; огромен гологан [съм/.] — стара моне та със стойност десет сто тинки гологан-бейовец [същ.] — търгаш, мошеник гои [съм/.] — гонене; ловна хайка гончар —чвж . гонче гонче .[съм/.] — ловно куче гдра [съм/.] — мъка, горест горгбрбашйя [същ., от тур.] — г лаватар, водач на банда 38
горест [същ.] — мъка, стра дание; печай - горнило [са щ., от рус.] — мъ_ ки, страдания; премеждия гостоприемник [същ,] — до макин государ [сам/., от рус,] —- господар,владетел готика [същ., от лат.] — ху дожествен стил, разпрост ранен в Западна Европа готически [прил.] — свързан или отнасящ се до готика грабов [ярил.] — грапав грагоря [гл., //есе.] — бърборя гражд [същ.] — кошара за до битък грамадя(сс) [гл., несв.] — трупам(се) граматик [съм/.] — грамотен човек; книжовник; позна вач на граматиката грандиозен [прил., от ит.] — внушителен; бляскав; впе чатляващ 1;. граница [сън/.] — вид едър дъб граисл [сам;.] — грапавина гранльо [съм/.] — човек с грапаво лице \' граф [сам;., от нем.руе.] — благородническа титла графоман [същ., от гр.] — ли це, встрастено към писане; бездарен писател; драскач грациозен [л/шл., от лат.] — изящен, очарователен грация [съм;., от лат.] —- изящество, очарование гредущ — вж. ■ рядущ грив [прил.] — сив грйзек [съм/.] — див гълъб гривоазен [прил., от фр.] — безнравствен, неморален гривоок [прил.] — с гриви очи; сивоок; пъстроок гривбсам, гривосвам [гл., св. и несв.] — измазвам, окон- турвам с червено гривоейя [съм/.] — червена глина за гривосване громък [прил., от />ус.] — гръмлив, гръмък;.силен грот [същ., от фр. -рус.] — пещера гротеска [съм/., от фр.] — причудливо, комично- уродливо изображение гротесков [прил,, от фр.] — причудлив; комично- уродлив гроча се [гл., несв.] — мръщя се . грош [същ., от лат.] — тур- „ _ ска монета със стойност 160 акчета или 40 пари гръста [същ.] — растение коноп гръчка [съм/.] — гърч; спазъм грядй [гл.] — Дойди!; Ела! грядущ [лрмл.] — бъдещ, идващ, предстоящ грядуще [съм/.] — бъдеще гуверпо [съм/., от рум.] — правителство гугла [съм/.] — калпак гугумап/ип/ [съм/., отрум.] — глупак гугусчук — вж . гугущук гугушук — [съм/.] — птица гу гутка гудя, гуждам [гл., св. и несв.] — поставя, поставям; сло жа, слагам, турна, турям 39
гузно [яар.] — виновно гулден [същ., от яем.] — холандска парична едини ца със стойност 100 цента гуна вж. гуня гуне — вж. гуня гуно ~ вж. гуня _ гуня [съм/.] — широка връхна дреха ог груб вълнен плат гурбет [същ., от ар. - тур.] — ходене на работа в чужда страна гурбетлйк — вж . гурбетлък гурбетлък [същ. , от ар.-тур.] — пребиваване в чужда стра на за препитание и печалба гурбетчия [същ., от ар.- тур.] -г - работник, дирещ препи тание в чужда страна гургувйче [сви/.] — птичка, подобна на гълъб гурел [сви/.] — следи от засъх нала очна течност • гурун [сви/.] — вид дъб гусар — вж. хусар гусла [сви/.] — струнен музи кален инструмент густйрам [гл., св. и месв., от ит.] — изпитвам удовол ствие от бавно разкриване на карти или бюлетини гутаперча [сви/., от мал.- амгл.] — продукт, подобен на каучук гъгна [гл., месв.] — говоря неясно, неразбрано гъгвйв [ярил.] — неясен, неразбран гъжба — вж . гъжва гъжва [сви/.] — чалма гъзер [сви/.] — дъно; долна част на нещо гълча [гл., месв.] — говоря, приказвам гъша [сви/.] — бъбрив, праз- нословен човек гърбач [същ.] — бич; камшик гърлица1 [сви/.] — гълъбица, птица гургулица гърлица2 [сви/.] — болест на гърлото гърмел [сви/.] — гърмеж, гръмотевица; шум гърнйв [лрил.] — гранясал; вмирисан гьобск [същ., от тур.] — движение на корема при ориенталски танц ' гьовде /гьовде-пастърма/ [същ., от тур.] — пастър ма с кокали гьоз [същ., от тур.] — прег рада на хамбар гьозбояджилък [същ., от тур.] — хитрина, фокусни- чество, измама; шарлата ния гьозбояджия [същ., от тур.] — фокуснияество; тпарла- танство гьозгьоре /и гьоз-гьоре/ [нар., от тур.] — явно, очевидно гьоз-хапуз [същ., от тур.] — лице, поставено под поли цейско наблюдение гьоклйя [прил., неизм. от тур.] —■ небесносин гьол [същ., от тур,.] — езеро гьосовица [сви/.] — сопа, тояга гьостерица [сви/.] — сопа, тояга гьотере [яар., от тур.] — изцяло, наведнаж гьоторе — вж. гьотере 40
гьон (съм/., от тур.] — прено сима покъщнина; движимо имущество гюбек — вж . гьобек гюбре [същ., от тур.] — тор, нечистотия; лош човек. гювез [прил., неизм., от тур.] <— морав, синьо-червен гювезев [прил.}— морав, си ньо-червен гювендия — вж. гевендйя гюверджеле — вж. гюверд- жиле гюверджиле [същ., от тур.] — селитра гювеч [същ., от тур.] — пръстен съд; ястие; задник гюгюм — вж. гюм гюзел [прил., от тур.] —хубав гюл [същ., от пер. -тур.] — роза, трендафил; насажде ние с маслодайни рози гюлище [същ.] — розова гра дина гюлле [същ., от пер. -тур.] — валчеста артилерийска гра ната полов [прил.] — отнасящ се или свързан с гюл; розов гюлсую [същ., от пер.-тур.] — розова вода гюлсум — вж . гюлсую гюлхане [същ., от тур.] — султански ферман, издаден в двореца “Гюл кане” гюляджилък [същ., от пер. - тур.] — търговия с розово масло гюм [същ., от тур.] — висок метален съд за течности гюмрук [съм/., от тур.] — мито гюмрухчйя [същ., от тур.] — събирач на мита; митничар гюмрюкчйя — вж. гюмрукчйя гюмйш — вж. гюмюш гюмюш [прил., неизм., от тур.] — сребърен гюрултия [същ., от тур.] — шум, глъчка; свада, кавга гюрджййка [същ., от тур.] — грузинка гюреш [съм/., от тур.] — борба гюслюче [същ., от тур.] — дреха нагръдник гюрук — вж. гюрюк гюрюк [същ., от тур.] — сгъваемо покривало на ко ла; ковашки мях гявур — вж. гяур гявурджнк — вж. гяурджик гявурски — вж. гяурскя гяурджик [същ., от ар.- тур.] — умалително от гяур/ин/ гяур/ин/ [същ., от ар. - тур.] — неверник; немохамеданин гяурка [съм/.] — неверница; немохамеданка д даалйя [същ., от тур.] — грабител-турчин; потурчен християнин; жител на пла нинска област даалйец — вж. даалйя дааре — вж. дайре дава [част.] — нима; нали даваджйя [съи/., от ар. -тур.] — ищец, който подава съ дебен иск; дългове, заеми 41
' давйя [саи/., от ар.-тур.] — . съдебно дело, процес . давиина [сам/.] — данък давно [нар.] — дано дан но [//ар., о т рус.] — отдав- /на даврапдйсам (се), давран- дйсвам (се) [гл., св. и несе., от тур.] — съвзема (се), съвземам (се); оздравея, оздравявам даврапма [неиам., от тур.] — Стой!;<Не мърдай! даг [същ., от тур.] — пла нина; връх . , дагсротйпен [прил., от фр.] — направен чрез дагеро- типия (специална фотог рафска техника) дада [същ., от тур.] — бавачка даждие [сам/.] — плащане, даване; данък даживсйлердеп [същ., от тур,] — хора, които скан дират “Да живей!” дайре [същ., от ар. - тур.] — малък ударен инструмент далама — вж. долама далга [същ., от тур.] — вълна далдърма [същ., от тур.] — отведено и заровено в зе мята клонче, за да пусне корен; дупка далнсйши/й/ [прил., от рус.] — по-далечен; по-нататъшен далнини/ [прил., от рус.] — далечен далнобойпост [съм/.] — дале- кобоиност дам [са и/., от тур.] — обор дамазлък [същ., от тур.] — отглеждани вкъщи домаш ни животни; домашни жи вотни за разплод дамаскй [прил.] — свързан или отнасящ се до град Дамаск дамаскин [същ.] — ръкописен сборник с черковни слова и други четива дамга [същ., от тур.] — знак; . . печат; клеймо; белег дамла [същ., от тур.] — апоплектичен или сърде чен удар дан [сам/.] — данък; дължимо данасв [прилаг., от гр.] — свързан или отнасящ се до легендарната личност Данай дапаец [прил.] — грък лапалия [същ., от ит. -гр.] — обущарски клещи дапачс [същ., от тур.] — теле. данни/й/ [прил., от дуе.] — даден данс [същ., от англ.] — танц даисовам [гл., песе.] — тан цувам дантйст — вж. дептйст дарабука — вж. дарбука дарбука [същ., от тур.] — вид ударен музикален ин струмент дарак [същ., от тур.] — гребен, чесало; уред за влачене на вълна; рабо тилница за влачене на вълна дармадап [нар., от тур.] — развалено, повредено, съ сипано дармоед [същ., от рус.] — го- тован, безделник дармон — вж . дърмон 42
дарчйп [съм/., пер. -тур.] — канела даскал [същ., от гр.] —учител даскал че [съм/.] — умалително от даскал; ученик даскаллък [същ., от гр.] — учителстваме; учителство даул [същ., от тур.] — тъпан дахомсец [сам/.] — жител, поданик на Дахомей дача [сан/., от рус.] — лятна къща; вила даяк [същ., от тур.] — бой; побой даяпя [гл., несв., от тур.] — издържам; изтърпим дважд/и/ [нар.] — два пъти, двукратно двер/и/ [съи/.] — врата; врата на черковен олтар дебаркадср [съм/., от фр.] — платформа на железопътна или морска станция, от която става товаренето и разтоварването на вагони те или корабите дсбедюс — вж . дибидюс дсбой [същ., от фр.] — склад, депо дебралия [съм/.] — жител на град Дебър * дебрспски — вж . дебърски дебърски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до град Дебър дебушс [същ., от фр.] — из- ' лаз; изходно място; тран спортен коридор ' дева — вж. дава девалвация [същ., от лат,- фр.] — спадане на стойност- та на книжните пари поради намаляване на златното или ' сребърното им покритие дсвссйл (сви/.] — растение, използвано като билка и '■ подправка дсвйз/а/ [същ., от фр.] — стегната словесна форму ла, изразяваща определена личностна позиция; ръко водна мисъл девисйл — вж. девесйл дсвйт — вж. дивйт дсвйчсски [лрил.] — свързан или отнасящ се до девойка; момичешки дсвлет [същ., от ар. -тур.] — държава, страна деврие [същ., от ар. -тур.] — охрана; нощна стража дсвръ — вж . деврие дегепек [същ., от тур.] — тояга, пръчка; удар с тояга или пръчка деградация [същ., от лат.] — загуба на притежавани по ложителни свойства и ка чества; упадък дедай си /и дсдайси/ [нар.] — твърде много, извънредно много дедаси — вж . дедай си дезавуирам _[гх, се. и несвГ, от фр.] — лишавам някого от доверие; отнемам пъл номощия дезертьор [същ.;. от лат .] — 1 военнослужащ, напуснал войската без разрешение; незаконно отлъчил се, на пуснал поста и задълже нията си " 43
декадент [същ., от лат.] — , привърженик на крайния естетизъм и индивидуа лизъм декламирам [гл., св. и несв., от лат. -фр.] — чета или рецитирам изразително; чета или рецитирам при повдигнато декор [същ., от фр.] — спе циално подготвени пред мети за оформлението на . сцената при театрално или оперно представление декорация [сви/., от фр.] —ук раса; допълнение към нещо делегат [сви/., от лат.- нем] — подбран чрез избор пред ставител на групировка, организация, партия и дру ги; пратеник делегирам [гл., св. и несв., от лат. - нем.] — избирам; предоставям права; упъл номощавам делибаш/ин/ — вж. делйба- шня делйбашйя [сви/., от тур.] — луда глава; насилник, раз бойник; нередовен турски войник дели кат [същ,, от лат. -фр.] — благовъзпитан и внима телен човек деликатен [лрил.] — нежен, чувствителен делия [същ., от тур.] — буен човек; луда глава демаркационен [ирил., от исп. - фр.] — разграничи телен; отделителен дембел/ин/ [същ., от пер. - тур.] — мързеливец, ленивец дембеллйк [сви/., от пер.] — мързел, безделие; лентяйс- тво дембелхане [сви/., от пер. - тур.] — къща, дом за мър зеливци демек [нар., от тур.] — значи, ще рече; сиреч, тоест демоазела [същ., от фр.] — госпожица демон [същ., от гр. -фр.] — зъл дух; дявол демоннчески [прил.] — вж. демонски демонски [ирил.] — свързан или отнасящ се до демон демонстрация [същ.,. от лат.] — колективна публична изява по определен повод; действие като израз на протест, негодувание и други; оповестяване, пред ставяне деморализирам [същ., св. и несв., от фр.] — покваря, покварявам деморализйране [сви/.] — покваряване демостсновскн [ярил.] — ора торски денгуби се [гл., несв.] — губя си времето; бездействам денеси [нар.] — тия дни; неотдавна денк [същ., от перс.] - вър зоп; пакет денсйз/ин/ — вж . динсйз/ин/ дентйст [същ., от фр.- нем.] 44
денчнк — вж . ден щик денщик [сей/., о т рус.] — вестовой, ординарец депеша [сей/., о т фр.] — телеграма депутация [сей/.,. от лат. - нел«.] — пратеничество дервепджйя — вж . дервент- джйя дервент [сей/., о т пер. -тур.] — проход, клисура дервентджйя [същ. , от тур.] — пазач на проход дервйш/ин/ [сей/., от пер. - тур.] ~ мохамедански монах дервйшки [лрил.] — свързан или отнасящ се до дервйш /ин/ деребей [сей/. , от тур.] — турски самовластен управ ник; потисник деревня [сей/., от рус.] село дередже [сви/., от ар.- тур.] — положение, състояние дерзая [гл., несе., от рус.] — дръзвам; осмелявам се дерибей — вж. деребей дерибейовец — вж . деребей дерман [същ., от тур.] — мир,спокойствие х дермендерейски [прил.] ■— свързан или отнасящ се до село Дермендере дерменджй/я/ [същ., от тур.] — воденичар; мелничар дерт [сей/., от пер. -тур.] — грижа, мъка, душевно стра дание дерета — вж. днруга десетник [сей/.] — военен или граждански ръководител на група от 10 души десядасам [гл., се., от фр.] — реша, взема решение деспот [същ., от гр.] — вла- - детел; игумен; потисник деспотизъм [сви/., от гр.] — тирания; потисничество дестилирам [гл., се. и несе., от лат.] ~ пречиствам; прецеждам десятък [сей/.] — натурален данък, равен на 1/10 от зе меделското производство детел [сей/.] — кълвач дефилйрам [гл., се. и несе.. от фр.] — минавам тър жествено дефтерхана [сей/., от ар.- пер.- тур.] — държавна канцелария де що си /и дещоси/ [нар.] — всичко; изцяло; много дея [гл., несе.] — правя, ра ботя, върша; действам, джавайр — вж . джевайр джаде [същ., от ар. -тур.] — шосе джадйя [същ., от тур.] — възрастна жена; вещица; . проклетия джаза — вж. джеза джазбанд /и джаз-банд/ [същ., от аягл.] — малка оркест- рантска трупа, изпълнява ща джазова музика джам [сей/., от пер.- тур.] ~ прозорец джамадан [същ., от пер.- тур.] — горна дреха с или без ръкави джамал [същ., от тур.] — зидана печка джамбаз/ин/ [същ., от пер. - 45
тур.) — търговец на доби тък; търгаш джамия [същ., от ар.- тур.) —' мохамедански храм джамлйя [п/>ил., меизм., от тур.) — остъклен; стъклен джамлък [същ., от тур.] остъклена част на сграда; остъклена веранда; вит рина джамфсс — вж . джанфсс джапабст/ип/ [същ., от пер.- тур.) — проклетник джандар/ип/ — вж . жандар /ин/ джапсъз [прил., от тур.] — слаб, мършав; безсилен джанфес (съм/., от пер. - тур.) — тънък копринен плат; тафта . джапфсзеп [лрмл.] — коп ринен; тафтен джанъм [чмст., от пер. -тур.) — за израз на молба или задоволство джебе — вж . джубс джебедпик [същ., от тур.) — козиняв чувал джебенлик — вж . джсбелннк джебкеп — вж. чепкеп джевайр [еъм/., от ар.- тур.) — скъпоценен камък; скъпо ценност джевап [същ., от ар. - тур.] — отговор джевре — вж. чсврс джета (съи/., от ар. тур.) — “ глоба джезаджйя [същ., от ар.- тур.} — чиновник по анга- рията джезайр от ар. -тур.) — родина джсзве [същ., от тур.) кафеник джслат/ии/ — палач.; изпъл нител на смъртна присъда; жесток човек ’ джелез [прил., меизм., от - тур.] — изнежен; разхай- . тен, развален джелеп/ин/ [същ., от ар.- тур.] — откупчик на нату ралния данък върху ов- ' цете; търговец на овце; закупвач на добитък за клане джелепски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до джелеп /ин/ джсляз — вж. джелез джемадан — вж. джамадап дженабет/ин/ — вж . джана- : бег/ин/ джендем [същ., от ар.-тур.] — ад, пъкъл джепджефйл [същ.. от сапскр} — ароматен корен от южно растение, използван като подправка дженк [съм/., от тур.) — сражение, бой; война джентълмен [сфм/., от англ.] — лице с изискани обноски и облекло; господин джепане [сан/., от ар.- пер- тур.]— боеприпаси; муни ции джепкеп — вж . чепксн джерах/ин/[същ., ар.- тур.) — народен хирург джереме [същ., от ар. -тур.] 46
— глоба; непредвидени или нежелани разноски дживайр — вж . джсвайр джигср [саи/., от пер. -тур.] — дроб на животно или човек джиза ■“ вж. джсза джиздан — вж. джюздап джилйт — вж. джирйг джип [съи/., от ар. -тур.] — дух; безплътно същество джипджифйл — вж. джсп- джефйл джинджия [същ., от ар. - тур.] — зъл дух джипс [същ., от ар. -тур.] — род,потекло; порода джираф/ин/ — вж . джсрах/ин/ джирах/ии/ — вж. джсрах/ин/ джириме — вж. джсреме джирйт [същ., от тур.] — стрела джирбсам, джиросвам [гл., св. и несв., от ит.] - прехвър ля, прехвърлям по банков път чек или полица; прех върлям работа или задъл жения другиму джобе — вж. джубе джовап — вж . джевап джоглйна [сьм/.] — могила, възвишение, височина, хълм джонгали [същ., от циг.] ~— дълги кокалести крака джонглйна — вж . джоглйна джбнгол1 [същ., от тур.] — дрипльо джонгол2 [сап/.] — бабишкер; дъртак джубе [същ., от ар.- тур.] — горна вълнена дреха, под платена с кожа джувап — вж . джевап джуздав — вж . джюздап джука [съм/.] — устна джумбйш — вж . джумбюш джумбуш — вж . джумбюш джумбюл — вж. зимбйл джумбюш [същ., от тур.] ~ веселба; развлечение джумбюшлйя [прил., от > тур.] — весел, забавен джупа [същ.] — устна джурджйна [същ., от тур.] — подигравка, присмех; вря ва, неразбория джурджуна — вж . джурджйна джуржйна — вж . джурджйна джюздап [същ., от пер.- тур.] — чанта за книжа; портфейл дзвйска [съм/.] — двегодишна овца дзипгйя [саи/., от тур.] — стреме дзурладжия —- вж . зурнаджия ди ахровен [прил., от гр.] — представящ в последова телност дибидюс [нар., от тур.] — съвсем; напълно диван [същ., от пер.- тур.] — висш държавен съвет в Персия, Турция и други страни * диване [сам/., от пер.- тур.] — глупак диван-чапраз — вж. диван . чепраз дивап-чепраз [нар., от пер.- тур.] — прав, със скръстени на пояса или на престилката ръце; готов за услуга дивап-чопраз — вж. диван чепраз дивйг от тур.] — ме 47
тална мастилница с при надлежности за писане дигнитате [същ. , от фр.] — , достойнство дизгйни [сви/., мн.. от тур.] — дълги ремъци на юзда, с които се управлява кон диканя [съи/.] — уред за вър шитба с волове или с коне дикат [същ., от ар.- тур.] — внимание, предпазливост, ' бдителност дикел [същ., от гр.] —копач- ка с два зъба; "двурога" мотика дикиджйя [съм/. , тур.] — обущар, който изработва емении диктаторски [лрмл.] — насил нически диктаторствувам [гл.,несв.] - властвам; тиранствам дилаф [същ., от гр.] — маша дилбер [прил., неизм., от пер.- тур.} — красив, очаро вателен; напет дилижанс [съп/., от фр.} — пощенска кола, която пре возва и пътници дилинджйя [с&и/., от тур.} — просяк димат [съи/.] — зет на султана по линия на дъщеря или сестра дни [с®и#., от тур.] —вяра динамит [същ., от гр.- фр.} — взривно вещество дии-душман /и дин душман/ [същ., от тур.} — невер ник, душманин на вярата дйнка [сън/.] — работилница за чукане на ориз или барут динсйз/ин/ [същ., от ар.- тур.} — безверник; невер ник; немохамеданин дип [нар., от тур.} — твърде; много; съвсем дйплом/а/ [същ., от гр.} — документ за завършено об разование или придобита квалификация, специал ност, научна степен и дру ги дипломат [същ., от лат.-фр.} — служител в официалното представителство на една държава в друга държава; служител във Външното министерство; съобразите лен, тактичен човек дипломация [същ., от лат.- $Р-] — методи, средства, правни форми и други, чрез които една държава урежда отношенията си с други държави; хитруване, увъртане дйптих [същ., от гр.] — картина или икона, която се сгъва надве; съчинение в две части дйпчик [същ., от тур.] — приклад на пушка дирек [същ., от тур.] — дървена греда; стълб дирекция [сън/., от лат.] — административно учреж дение; пряка линия дйрев [лр«л.] — следващ, заден дирлйк [същ., от тур.} — сговорен, съвместен живот дйрник [сви/.] — задник, седа лище 48
дируга [същ.] — бразда; ли ния; следа дисаги [същ., мм., от гр.] — две свързани големи тор би, приспособени за носене на товар на рамо или на гръб на животно дйскос [същ., от гр.] — мета лен съд, в който се пускат “помощи за църквата или се държи нафората при бого служение дискрепанация [същ., от лат.] — несъгласуване, раз личие дискурс [същ., от лат.] — разговор; обсъждане дисурйя [съм/.] — вид болест диха [съм/.] — същество; нещо живо; душа диш-хакъ [същ., от ар. - тур.] — пари, изплащани от хри стияните на угощаваните от тях турци длака [съм/.] — в ъншен вид, изглед длето [съм/.] — изострено в края сечиво, с което се дълбае.дърво дпевница [съм/.] — звезда ' зорница - доба [съм/.] — време; тъмната част от денонощието довлст — вж. девлет довтасам, довтасвам [гл., св; и несв.] — пристигна, прис тигам; заваря, заварвам доган [същ., от тур.] — сокол доганджйя [същ., от тур.] — соколар, соколджия догадлйвост [същ.] — досет- ливост догадя (се), догаждам(се) [гл., се. и несв.] — усетя, усещам; досетя се, досещам се догматика [същ., от гр. -фр,] дял от богословието, който изучава религиоз ните догми договедя се, договсждам се [гл., св. и несв.] — досетя ■ се, досещам се дограмаджйя [същ., от тур.] — дърводелец додак [съм/.] — устна додея, додявам [гл., св. и несв.] — дотегна, дотягам; досадя, досаждам додеям [гл., св.] — дотегна; досадя додолка [съи/.] — девойче, което участва в обред за измолване на дъжд; пепе руда дозволение [съм/., от рус.] — разрешение дозволя, дозволявам [гл., св. и несв.] —> позволя, позво лявам; разреша, разреша вам доктрина [съм/., от лат.] — система от възгледи по оп ределен клон от човешкото познание; учение доктринер [съм/., от лат.] — ревностен привърженик на доктрина; догматик доктринерство [същ., от лат.] — безкритично след ване на дадена доктрина, или учение докундйсам, докупдйсвам [гл., св. и несв.] — докача, докачам; засегна, засягам 4. Речник ... 49
долама [съм/., от тур.] — връх на дреха с дълги ръкави долапдарджия [същ., о т тур.] — мошеник, хитрец, без честник долапдърджин — вж . долан- дарджия долап1 [същ., от пер.- тур.] — градинарско колело за из вличане на вода; тепави чарско колело; ламаринен съд за печене на кафе, пу канки и други долап2 [същ., от пер. -тур.] — шкаф долахтспик [съм/.] — мъжка дреха с ръкави до лактите долахтяпка [същ.] — мъжка дреха с ръкави до лактите; ръкавица до лактите ДОЛ(ОМ — вж . дюпГом домазст [сьи/.] — приведен зет домазлък — вж . дамазлък домипасвам [гл., несв., от лат.] — владея, господст- вувам; доминирам дом пул [същ., от дум.] — господин домовница [същ.] — дома киня; стопанка домоз-ая [същ., от тур.]—ин струмент, с който се вадят куршуми от пълна пушка домомцица — вж . домовница домочадис [същ.] — семейст во; челяд домуз [сьа/., от тур.] — свиня домузлук1 [същ., от тур.] — свйнарник,кочина домузлук2 [същ., от тур.] — място между улея на воде ни цата и колелата дои а п ма [същ., от тур.] — увеселение с илюминации; шум и глъчка допдурма [същ. , от тур.] — сладолед донйнс [пор.] досега допадна, допадам [гл., св. и несв.] — пристигна, прис тигам допотопсп [прил.] — стар, ос тарял допъти («ар.] — следващия , път, другия път дорамаджйя — вж . догра- маджйя доралйя [прил., неизм., от тур.] — кон с кестеняв ко съм; дорест кон дорест [прил., от тур.] — с кестеняв косъм дорйчсски [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до дорийци (древен елински народ) дорйя — вж. доралйя дору [нар.] — докато доряст — вж . дорест дососам, досбсвам [гл., се. и лес^.] — дотегна, дотягам доснех/и/[същ., мн.] — мета лическо бойно облекло лост [същ., от пер. -тур.] ~ приятел, другар доста [нар.] — много; колко- ' то е необходимо, доста тъчно достлук [същ., от пер. -тур.] — приятелство, познанст во, дружба достолепеп [прил.] — велико лепен; достоен, важен достолепие [сйм/.] — велико- 50
лепне; достойнство; важ ност дотамамя — вж . дотамапя дотамапя [гл., св., от ар.~ тур.] — натъкмя; наглася точно дохак/и/ [нар., от ар.-тур.} — заслужено; полагащо се дохами ми [гл.,. св.] — дотегне 'ми драгинко [саи/.] — по-малък брат на съпруга драговпик [сам/.] — любе, любим; любовник драговница [същ.] — любима; любовница драговолен [прил.} — добро- • волен драговолпо [нар.] — добро волно драгомая/ип/ [сам/., от ар.} — преводач на дипломати чески представител в Ориен- та; водач на мъжка или жен ска група работници драгон — вж . драгуп драгостен [ярнл.] — драг, приятен драгувам(сс) [гл., несв.] — обичам(се); любя(се) драгуп’ [същ., от нгур.] — . дърво и плод синя слива драгуп2 [сан/., о т фр.] — кавалерист дражайши/й/ — най-драг; многообичен, любим драм [същ., от гр.} — мерна единица, равна на 1/400 част от оката; мярка за тег ло, равна на 3.10 грама драпголник [сан/.] — затвор дриада [сам/., от гр.] —мито логично женско същество; самодива, нимфа дрогерия [същ., от фр.} — магазин, в който се прода ват разнообразни дребни стоки друм [същ., от гр.} — път; шосе друмник [същ.] — пътник друпгар/ий/ [сам/.] — висш военен чин дръгач [сам/.] — птица дър- ' давец дръже [сан/.] — стъбла на ца ревица, жито, слънчоглед дръмоп [сан/., от гр.] — решето с едри дупки дрън [сам/.] — буца, къс дрънкал пик — вж. драпгол- пик дръста [сан/.] — тепавица дряпь [сам/., от рус.} — мръс ник, негодник ' дуале [същ., от тур.] — . женска забрадка; боне дубара [сам/., от пер.-тур.] — две и две (при игра със зарове) дублбп [сан/., от фр.} — стара 'златна монета с голяма стойност дувар [сам/., от пер. -тур.] — зид; каменна стена дуварлйя [прил., неизм., от пер. - тур.] — ограден със зид дуда [същ., от ар. -тур.} дърво и плод черница дудпа [гл., несв.} — тътна; кънтя; мърморя дудук [същ., 'о т тур.} — дървена свирка дуел [сан/., от лат.} — битка 51
между двама души с оръ жие по избор и предвари телно уговорени условия за решаване на спор или на кърнена чест дукат/о/ [същ., от «т.] — венецианска златна монета дукундйсам, дукупдйсвам — вж. докундйсам, докун- дйсвам дулбср — вж . дилбер дуле [сьм/.] — отвор, чучур- ка дулюм — вж . дьонюм думам [гл., песе .] — мисля; го воря думап [същ., от тур.] — мъгла, прах дупанма — вж . допапма дуня [сйц/.] — дърво и плод дюля дуня [сьи/. , от ар.-тур.] — свят; хора дур [нар.] — дори; чак; докато дур [мелсЗ., от тур.] — Стой! дурача [гл. , лесв.] — мамя някого; правя го на дурак дургун [прал., неизм., от тур.] — ленив; омърлушен; бавен; мързелив човек духло [сги/.] — силно въздуш но течение; вятър душман/ин/ [съм/., от пер. тур.] ~ враг, неприятел, зломишленик душманлар — множествено число в турски език от душман/ нн/ душманлък [съи/., от пер,- тур.] — ненавист, омраза; злодеяние дълга — вж . далга дългота [същ., от рус.] —дъл жина, продължителност дълдърма — вж . далдърма дъня [гл., несв.] — продънвам; . удрям държава [същ.] — недвижим имот извън селото; нива; земя дързая — вж, дерзая дърля се [гл., несв.] — наддум- вам се; заяждам се; карам се дъртел [с&и/.] — дъртак, стар човек дьрхолщина [същ.] — стара жена; дъртофелница дьовлст — вж. девлет дьолюм — вж . дьонном дьопме [сги^., от тур.] — помохамеданчен христия- . нин; изменник,отстъпник; ренегат дьопГом [същ., о т тур.] — мярка за земя, приблизи телно равна на декар дьоржар — вж. дьорт-джехар • дьорт-джехар [същ., от пер.- /иур.] — четири и четири (при игра със зарове) дюбеш [същ., от пер. - тур.] — пет и пет (при игра със за рове) дюгеп — вж. дюкян дюгенджйя — вж . дюкянджия дюкся — вж. дюкян дюкепджйя — вж. дюкяпджйя дюкян [същ., от ар. - тур.] — магазин; занаятчийска ра ботилница дюкянджйя [същ., от ар.- тур.] — притежател на ма газин или на занаятчийска работилница 52
дюлбсн — вж . тюлбсн дюлбср — вж. дмлбср дюлбйя [същ., от пер. -тур.] — зрителна тръба; дале коглед дюлгер/ип/ [същ. , о т пер,- тур.\ — зидар дюлгерски [лрил.] — отнасящ се до дюлгер/ин/; зидарски ДЮЛ1ОМ — вж. дьошом дюнум — вж . дьонюм дюля — вж. дуня дякон [съ^., от гр.] — лице на първата и най-ниска сте пен на християнските све щенослужители Е ебана — вж. ябана сблебйя — вж . леблебия евала ~ вж . еваллах/а/ евялла — вж. еваллах/а/ еваллах/а/ , от ар.~ тур.] — Благодаря!; Спо- лай!; Браво! евангелие [същ., от гр.] — . включените в Новия завет на Библията четири книги с легендарните разкази за жи вота и учението на Христос евантайл [същ., от фр.] — ветрило евгепйс [прил., от гр.] — благороден; от добър род евет [част., от тур.] — да; така; наистина светчйя [същ., от тур.] — съглашател; блюдолизник евза [сги/., от ар. -тур.] — капсула от огнестрелно . оръжие евзалйя [прил., неизм., от ] — възпламеняващ се с евза еврика [с®м(., от гр.] — ра достен словесен изблик от дълго търсене или неочак вано откритие еглендйсване [същ., от тур.] . — развличане, забавляван е; веселене егоизъм [същ., от дат. - фр.] — поставяне на личните интереси над интересите на другите; себелюбие егрек [сам/., от тур.] — лятна кошара за животни извън . селището егюпец [сьи/.] — циганин; египтянин едемски [прил.] — райски сдепсйз/ип/ — вж . сдинсъз/ип/ сдипсъз/ин/ [същ., от ар. - тур] — безсрамник, раз вратник едрински [лрил.] — свързан 4 или отнасящ се до град Одрин;одрински езер — вж. зер сзй [същ., от тур.] — страна на монета, където е обоз- - начена стойността й езотсрйчсн [прил., от гр.- рус.] — обслужващ само подбрани хора; скрит, таен езотерйчпост[съи/., от гр.-рус.] — тайнственост, скритост екарисаж [сьщ., от фр.] — предприятие за изгаряне или преработка на живо тински трупове и развале 53
ни месни продукти за ин дустриални цели еквилибрйст [същ., от лат.] — цирков артист, чийто номер е свързан с пазене на равновесие при минимална опора; въжеиграч екйм/ип/ — вж . хекйм/ип/ екзалтиран [прил.*, от фр.] — вдъхновен, въодушевен екзарх [същ., от г/х] — висш църковен сановник; начал ник на независимата пра вославна църква екзархия [същ., от гд.] — суверенна, независима пра вославна църква, начело с екзарх екзекуция [същ., от яат.] — изпълнение на смъртна присъда екземпляр [същ., от лат.] — единичен брой на перио дическо или друго печатно издание; единичен пред ставител на еднотипни предмети; особняк екзотичен [прил., от ?/х] — необичаен, непривичен економ — вж . иконом екс [нар., от лат.] — навед- наж; на един дъх ексаджилък [съм/.] — иззем ване екселбапти — вж . акселбшп/и/ скселйрам [гл., св. и несв., от лат.- нем.] — превъзхож дам; отличавам се екейзъм — вж . ексаджилък екейк [нар., от тур.] — недостатъчно; по-малко от теглото сксйколсуп [межд., от тур.] — Дявол да го вземе! ексклювйзъм [същ., от фр.] — изключителност експедирам [гл?, св. и несв., ' от лат. -нем.] — изпращам експедиция [съм/., от лат.- нем.] — изпращане; адми нистративна служба, зани маваща се с изпращане на различни пратки; пътува не експертиза [същ., от фр.] — задълбочено изследване; доклад за изследване сксплоататор [съм/., от фр.] — ползващ се от чужд труд; използвач експлоатация [същ., от фр.] — използване на чужд труд, средства и други за лична облага; разработване на природни богатства експлоатирам [гл., св. и несв., от фр.- нем.] подлагам на експлоатация; получа вам неправомерна печал ба; възползвам се; облаго детелствам се експроприация [същ., от фр.- рус.] — изземване; лиша ване, отчуждаване екстраполирам [гл., св. и несв., от нелк] — устано вявам неизвестни елементи от дадена система въз ос- . нова на известните ексцентричен [прил., от лат.] — необичаен; чудат екцентрйчний — вж . ексцен тричен ексцесия [същ., от лат.] — 54
изстъпление; необуздана постъпка ектсния [същ., от гр.] — вид молитва, произнасяна бав но и напевно елбете — вж . хелбсте сле1 [нар.] — едва слсг [нар.] — най-вече, особе но; най-после елеватор [същ., от лат.] — машина за механично из дигане и сваляне на големи тежести слеен [прил., от гр. -рус.] — благосклонен; хвалебен елей [същ., от гр.] — мас линово масло елек [същ., от тур.] — дреха до кръста без ръкави слсктср — вж . слсктор слектор (саиу., от лат.] — княз, участващ в избор на крал слекторалсп [лрил.] — избо рен; избирателен елемент [сам/., от лат.] — ве щество, химически нераз- ложимо на други вещества; съставка, примес; лице, оказало се в неприсъща за него среда слепни — вж . слип/ип/ слсокож [прил.] — с гладка, опъната кожа слеопомазап [прил.] — миро- помазан елече [сам/.] — умалително от елек Елой [еаи/.] — едно от мно- гото имена на еврейския бог елпезе [същ., от пер. -тур.] — наредени като ветрило тютюневи листа слин/ин/ [същ., от гр.] — грък слипйка [същ., от гр.] — гръцки език; гръцка азбука елипйст [същ.] — познавач и ценител, поддръжник на гръцкия език и култура елински [прил.] — гръцки елмаз [с&ц/., от ар. - гр.] — скъпоценен камък с голяма , твърдост; диамант елмазен [ярил.] — свързан или отнасящ се до елмаз; блестящ; скъп елчйя [сам/., от тур.] — посланик; консул; дипло матически пратеник смабйл [прил., от грр.] —лю безен, учтив; мил; любящ еманация [същ., от лат.] — излъчване; радиоактивно излъчване еманципация [сам/., от лат.] — отхвърляне на ограниче ния, установени морални норми, предразсъдъци и други; духовно освобож дение еманципирам [гл., св. и песе., от лат. лел*.] — освобож давам от наложени рели гиозни морални, правни и други ограничения; предо ставям права емблема [същ., от гр. -ла т.] — предмет или образ с ус тановено условно значение смслйк [сам/., от тур.] — ядене, храна; прехрана 55
смени джйя [същ., от тур.] — обущар, майстор на еминии еменйи [съм/., от ар.-тур.] — плитка, лека обувка без ток еминиджйя — вж . смениджйя емнпйя — вж . емепйя емигрант/ин/ [същ., от лат.] — изселник в чужда страна емиграция [същ., от лат.] — изселване на лице в чужда страна; пребиваване в чуж да страна; изселници в чужда страна емир1 [съм/., от ар.- тур.] — княз емир2 [същ., от тур.] — заповед, ферман емйр-колу [същ., от тур.] — вестител; куриер; прино сител на заповед емирнамс [същ., от ар. -пер. - тур.] — писмена заповед; указ емисар [същ., от лат.] — пратеник със специална мисия емисия [сви/., от лат.] — пускане от държавни или частни обединения на цен ни книжа, банкови билети и книжни пари; радиопре даване смйш [съм/., от ?и^р.] — овощия, плодове смишсрйя — вж . смшерйя емляк [същ., от ар. - тур.] — данък за недвижим имот; недвижим имот смнист [същ., от ар.-тур.] — доверие емфе — вж. емфие емфен [прил.] — свързан или отнасящ се до емфие емфие [същ., от ар. - тур.] — тютюн на прах за смъркане емшерйя [същ., от пер.- тур.] — земляк; съгражданин, съселянин енверие [същ., от ар. - тур.] — украса на военна униформа ендепендента [същ., от фр.] — независимост; самостоя телност е но [съюз] — защото; но, ами снйгма [сън/., от гр.] — тайна; загадка; гатанка снйчар — вж. янйчар енйчарски — вж. янйчарски енория [същ., от гр.] — засе лен район, обслужван от един свещеник ентерйя — вж . антерйя ентомологйчески [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до енгомблогия ~ ентомолбгия [същ., от гр.] — наука за насекомите ентусиазъм [същ., от гр. -фр.] въодушевление; възторг енфлюенцня [същ., от $р.] — влияние енциклонедйзъм [същ., от фр.] — всестранни познания еня [съм/., от гр.] — грижа едатрахйл — вж. епитрахйл е пек [същ., от пер.-тур.] — едно и едно (при игра на зарове) епиграма [същ., от гр.] — кратък надпис в проза или стихове; кратка стихотвор на сатиричца форма 56
епидемия [съм;., от гр. -лат.] —. бързо, разпространяване на заразно заболяване в даден район епизод [същ., от гр.-лат.] — събитие, случка; относител но самостоятелен момент, от литературна творба епизодичен [прил.] — слу чаен; маловажен , епизодйчно [нар.] — слу- ^чайно; маловажно епикуреец [същ., от гр.] — привърженик на гръцкия философ Епикур, създател на материалистическо уче ние епикурсйски [прил.] — свър зан или отнасящ се до епи куреец епилог [същ., от гр. -ла т.] — заключителна част на ли тературна творба, хъдето накратко се представя по нататъшната участ на пер сонажа; край, завършек епистймия [съм/., от гр.] — наука епистимонйчески [прил.] — научен; университетски епистоларен [прил., от гр.] — писмовен епитафия [същ., от гр.- лат] — стихотворен надпис вър ху надгробен паметник, свързан с личността на починалия; кратка сатира в стихотворна форма, пред ставяща осмиваната лич ност като покойник епитет [същ., от гр. -л ат.] — художествено определение; хулна дума; прякор спитймия [същ., от гр.] — наказание на духовно лице, наложено от църковните власти епитрахйл [същ., от гр.] — дълга и тясна свещеническа одежда, която се надява на врата и се носи върху расото епйтроп [същ., от гр.] — чер ковен настоятел; продавач на свещи и събирач на черковни пари еполет/и/ [същ., от фр.] — офицерски пагони, украсе ни със златни или сребър ни ресни и ширити епопея [същ., от гр.] — голя ма стихотворна или про заична художествена твор ба, в която се представят важни исторически съби тия; важни исторически събития зададен народ епоха [същ., от гр. -ла т.] — продължителен период, свързан със специфични за него явления и събития в природата и обществото; ера ербап [прил., неизм. от ар. - тур.] - ■ годен, способен; оправен ергеле — вж. хергеле ерей — вж. йерей ерес [същ., от гр.] — несъоб разяване с установени от официалната църква догми ерлйя [същ., от тур.] — местен жител; кореняк 57
ермелйк — вж. ирмилйк ерминйя [същ., от гр.] — ръ ководство за иконописци срокирйк [същ., от гр.] — черковен проповедник срунда [същ., от л ат.- рус.] — глупост, безсмислица; пра зна работа срфснс [същ., от гр.] — пола гаща се част от обща сума, , която трябва да заплати отделно лице, участващо в угощение срцхсрцог [същ., от нем.] — титла на княз от владетел ския дом в Австрия до 1918 година ссап — вж. хссап ссаул [същ., от рус.] — казаш ки капитан сскалроп [същ., от фр. -ит.] — кавалерийска (конна) рота ескиджйя [съм/.,, от тур.] — вехтошар. ескйфудул [същ., от ар.- тур.] — стар горделивец ескулап [същ., от лат.] — лекар;лечител ссми [гл.] — остаряла форма на спомагателния глагол съм за I л., мн.ч., сег. вр. есмирнисмсн /ссмйрпиемепо вино/ — вино с разтворен в него тамян за успокояване на болки - еснаф [същ., от ар. -тур.] —> сдружение на майстори и калфи, работещи един и съш занаят; занаятчия; ли це с ограничен мироглед сснафлйя [същ., от ар. -тур.] — член на еснаф (занаят чийско сдружение) еснафски [прил.] — свързан или отнасящ се до еснаф сспсдспсан [прил., от гр.] — отракан, обучен еспидепсан — вж . еспедепсан есте [същ.] — ядене, ястие сстслйв — вж . ястслйв ете [части.] — ♦ за усилване и подчертаване етер [същ., от гр.] — въздух етикеция [същ., от фр-] — начин на поведение; отно шения; порядки етимологйчсски [прил.] — свързан или отнасящ се до стимология стимология [същ., от гр., - лат.] — дял от науката за езика, занимаващ се с произхода и историята на думите; произход на ду мите ефасйрам(се) [гл., св. и несв., от фр.] — обезличавам (се) ефектен [прил,, от лат.] — въздействащ, впечатляващ ефепди/м/ [същ., от гр. - тур.] — господин;господар ефикасен [прил., от лат,- фр.] — резултатен ’ . ефимерен [прил., от гр.] — краткотраен, бързопреходен сфемерйда — вж . сфимсрйда сфимсрйда [същ., от гр.] — вестник ефирен [прил., от гр.-руе.] — лек, прозрачен, въздушен ехиден [прил., от гр.] — ко варен; язвителен; двуличен 58
счмспи [сви/.] — ечемик; зър нени храни сш (с&и/., от тур.] — втори подобен или свързан с пър вия, за да правят двойка сша [гл., несв.] — съчетавам; съвместявам; уеднаквявам ешмак — вж. яшмак ешмедсмс [съи/.] — гощавка, пир, гуляй; веселба ж жад [съи/.] — жажда жаден [ирмл.] — любим; сил но желан, жадувай жаждам [гл., несв.] — силно' желая, ламтя жажди — вж . жаждам жакет [същ,, от фр} — връхна къса женска дреха; мъжка връхна дреха за полуофи циални случаи жалуз/а/ [съм/., от фр.] — щора жамал — вж . джамал жандар/ин/ [сьм/., от фр.] — стражар; охранител жандарм [гъи/., от фр.] — стражар;полицай жарник [съц/.] — съд с раз горени въглища; мангал ждраксли [същ., мн.] — коки ли ждрело [същ.] — пролом жебенйчс [същ.] — малък съд за ракия жсглйв [прил.] — бодлив, хаплив, язвителен жегъл (същ.] - — напречна пръчка на ярем, в който се впрягат животни жежък [прил.]' — горещ; го лям Лелба [стяг/.] — желание, коп неж желва1 [същ.] — костенурка жслваг[съи/.] ~ птица кълвач желка [съи/.] — костенурка желудък [съи/.] — стомах женйхла [сгщ.] —посреднич ка при женитба; годежарка; сватовничка женйхъл [сьц/.] — посредник при женитба;,годежар; сва- товник жснкаст [прил.] — женствен; мекушав женкеря [с®и/.] — мъж, под властен на жена си жспкен [с&м/.] — вж . чепксп жерка [съи/.] — мелница; воденица; стомах жсронспски [прил.] — свързан или ттгнасящ се до село Жеравна; жеравненски жйвеп [л/шл.] — жизнен живспйца [същ.] — тежка болест; неизлечима рана живопис [саи/.] — живописец; иконописеТц художник жиг [сан/.] т- позорен печат; дамга жиголо [същ., от фр.] — млад мъж, издържан от любов ницата си; млад мъж със съмнително поведение жигосам, жигосвам [гл., св. и несв.] — заклеймя, заклей мявам; дамгосам, дамгос- вам 59
жигосап [прил.*] — заклей мен; дамгосан; опозорен жид [същ.] — евреин жйдав [прил.] — мършав, сух, слаб жйдовка [съм/.] — еврейка жйдовски [прил.] — еврейски; хитър жилет [същ., от фр.] — мъжка дреха без яка и ръкави, об личана под сако; плетена къса дреха жир [сам;.] — желъд жйдкост [съм/.] — течност; слюнка житие [с*ор] — устно раз пространяван или написан разказ за живота на светец; животолис; живот жйткост — вж . жйдкост жлеб [сйй/.] — голям кори- тообразен съд за превозна грозде жоглйна — вж. джоглйна жребий [сьи/.] — човешка участ, съдба жрец [сам/.] . — свещенослу жител в езически храм; ин телектуалец, отдаден до крайност на дадено изкуство жужар [същ.] — силно мургав; мургавеляк жужел — вж. жужар жужср — вж. жужар жуп [сгнр, от фр.] — пола, фуста жупап [същ.] — областен уп равител жупел [сам/-] — сяра; ярост журнал [с%ир, от фр.] — из дание със събрани образ-, ци на модни дрехи, обувки. жилищно обзавеждане и други; дневник журналистика [саи/., от фр. ~ рус.] — цялостната дейност по описването и отпечат-х ването на периодичните издания, по подготовката на радио- и телевизион ните предавания и други; журналисти жъд — вж. жад жълва — вж. желва1 и желва2 3 заабйт/ин/ — вж . забйт/ин/ заяде — вж. зеде зааре — вж . зайре заарски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до Стара Заго ра; старозагорски забйт/ин/[същ., от ар. - тур.] — полицейски чиновник; управник; офицер забло — вж . зебло заблов — вж. зеблов забрана [саа/.] — отбрана, защита забруген [прил.] — наперен; с юначен вид забавно [//ар.] — бавно, заба вено, полека забун [сви/. -, от тур.] — къса дреха, обикновено без ръ кави завяла — вж . завалия завалия [прил., неизм., от ар. - тур.] — клет, злочест, не щастен ' 60
заваль — вж . завалия завбйт/ин/ — вж . забйт/ип/ завера [съи/.] — съзаклятие; освободително движение завераджия [сги/.] — участник в завера ' завдигам се, завдигна се [гл., св. и несв.] — възстановя се, възстановявам се; съвзема се, съвземам се заведнаж [на/).] — изведнаж завоевая [гл., се.] — завладея; завоювам зевзеклсндйсам се, зевзек- лендйсвам се [гл., се. и несв., от тур.] — шегувам се; подиграя се, подигра вам се завсегда [нар.] — завинаги завтрак [сан/., от рус.] — сутрешна закуска загарйя [съм/.] — осйлеста пшеница загвача [гл., се.] — задъвча заглебя, заглебвам [гл., св. и несв.] — затъна, затъвам заглъбна [гл., се.] — потъна заграднина [съ«/.] — ограда загюхвам, запохна [гл. несв. и се.] — заспивам, заспя; захърквам, захъркам задавка [съи/.] — задача задатка [същ., от рус.] — дарба, заложба; заявка задатък [с»о/.] — задължение задйр [съе^.] — задиряне; ухажване; закачка задйрка [сам/.] — задиряне, ухажване; закачка задумчнв [прил., от рус.] — замислен, загрижен задушница [съи/.] — общ помен за мъртвите, който се прави на определени дни в годината задърна (се) [гл., се .] — зада вя (се) заере — вж . зайре заецвам [гл., несв.] — заеквам; досаждам, дотягам зазмйя се [гл., се.] — извия се като змия зазъбици [същ., мн.] — неп реодолимо желание за яде не на нещо; пощявка займ [съо^., от ар. -тур.] — крепостно владение займ/ип/ [съи/., от ар. - тур.] — владетел на голям имот зайф [прил., неизм., от ар.- тур.] — слаб, мършав зайда [гл., се.] — заляза зайде [нар., от ар. -тур.] — в повече; излишно зайре [същ., от ар. -тур.] — зърнени храни заказ [същ., от рус.] — запо вед, нареждане закваса [същ.] — мая; подкваса заклевший [лрил.*] — закълнат за клепя (се) [гл., се.] — за кълна (се) закляскам, заклйся [гл., несв. и се.] — тръгвам, тръгна вяло и отпуснато заклбпвам, заклопя [гл.. несв. и се.] — затварям, затво ря заклоцам, заклоцвам [гл., св. и несв.] — (за кокошка) из дам, издавам особени зву ци преди насаждане 61
законник [сам/.] — сборник със закони; съблюдател на закона закум [сам/., от ар.-тур.] — растение олеандър закърченял [лргм.*] — недо развит, недорасъл заливосам, заливосвам [гл., се. и несв.] — замажа, за мазвам; загладя, заглаж- дам;прикрия, прикривам залнс [сам/.] — залисия, обър кване залйша [гл., се.] — залисам; отвлека нечие внимание заложник [сам/.] — лице, кое то на сватбеното тържест во носи петела заложница [съм/.] — съпругата на заложник заложни чка — вж . заложница залоствам, залостя [гл,, несв. и се.] — затварям, затворя залудо [нар.] — напразно залумлук — вж . золумлук залхапа — вж . салхана зам [съюз] — за заман [/шд, от ар.- тур.] — всякога, винаги заман [сам/., от ар. - тур.] — време замахорен — вж . замъхорен замашен [ярил.] — силен; със замах замедля, замедлянам [гл., св. и несв., от рус.] — забавя, забавям заметна [гл., се.] — заключа с ключ, кука и други приспо собления замсчапис [същ., от рус.] — забележка замечателсп [прил., от рус.] — забележителен, инте ресен замсщам (се) [гл. , несв.] — замествам (се); сменям (се) замирам [гл., несв.] — хвърлям нещо по някого; замерям замохорен — вж . замъхорен замъхорен [прал.] — покрит с мъх; мъшасал замязам, замязвам [гл., св. и несв.] — заприличам, зап риличвам зандан [същ., от пер.- тур.] — затвор, тъмница запик [ същ.] — залез занимавам, занимая [гл., несв. и св.] — заемам, заема занймам [гл., се.] — заема запят [прил., от рус.] — зает заочи [нар.] — привидно, на уж запарастя [гл., се.] — нах върля се върху някого с удари или с думи запарта [сам;., от и т. - тур.] —- ругатня, хокане; бой запсрпелкам — вж. запсрпеля заперпсля [гл., св.] — раз махам криле; запърпоря запсцвам, запецпа [гл., несв. и се.] — запъвам се, запъна се; заеквам, заекна; спъвам се, спъна се; затисвам, затисна запив [същ.] — гощавка с пиене запиване [сам/.] — заекване; запъване запипапие [същ., от рус.] — запъване, спъване; пречене запир [саи/.]^— спиране; по чивка запис [сам/.] — полица заплета [гл., се.] — извърша 62
обред “заплитане”, свързан с подрастването на детето и придружен със семейно тържество заповядам [гл., се.] — поканя започстък [същ.] — начало запразпя, запразням [гл., се. и несв.] — заема, заемам; запълня, запълням запретна, запрягам [гл., се. и //есе.] — заредя, зареждам (пушка) запретнат [л/шл.*] — зареден запрета [същ., от рус.] — забрана запрстен [прил., от рус.] — забранен запретя, запретявам [гл., св. и несв., от рус.] — забраня, забранявам запрещение [съм/., от рус.]—" забрана запродам, запродавам [гл., св. и несв.] — залъжа, залъгвам запт [съм/., от ар. - тур.] — подчинение; ограничение заптие [съм/., от ар. -тур.] — турски униформен стра жар; полицай заптййски [л/н/л.] — свързан, отнасящ се до заптие заптйсам, заптйсвам [гл., се. и несв., от ар.- тур.] — възпра, възпирам; усмиря, усмирявам; обуздая, обуз давам; затрия, затривам заптия — вж . заптие заптьбсам, заптьбевам — вж. заптйсам, заптйсвам завърша [гл., св.] — запретна; подвия зара [същ.] — далечна свет лина; зарево заралйя [сън/.] — старозагор- чанин зарар [съи/., от ар. - тур.] — щета, вреда; загуба зарарлйя [прил., иеизм., от ар.- тур.] — причиняващ зло; злодей, негодяй зарарсъз [прил., неизм., от ар. -тур.] — безобиден, без- . вреден зарев [същ.] — старинно име на месец август зареда [същ.] — последова телно редуване при работа, пеене и други 1 зарек [същ.] — взаимно обе щание; заричаме; отказ зассвки [същ. , ми.] — обредно пресяване на брашно за замесване на сватбен хляб засека [съм/.] — преграда от натрупани дървета, камъ ни, пръст и други заслона [съм/.] — прикритие, заслон * заслъщам [гл., //есе.] —- зак ривам, затулям засълвам, засълпа [гл., несв. и се.] — закрилям, закриля; закривам, закрия; затулям, затуля зата — вж. затъ затйлък [съи/.] — метална пластинка на приклад затмспис [същ., от рус.] — затъмнение; неяснота затб [съюз] — затова затремолявам [гл., //есе.] — зазвънявам; засвирвам 63
затул [съи#.] — затулено, за кътано място затъ [нар., от ар,-тур.} — наистина зафйча [гл., се.] — захвърля зафуча — вж. зафйча захерс - вж . зайре захире — вж . зайре захлестсн [лрил.*]— задъхан, запъхтян' захмет [същ., от ар. - тур.] — грижа, затруднение, безпо койство заход1 [с®и/.] — залез заход2 [саа/.] — отходно мяс то, нуждник захортувам (се) [гл.. се ., от гр.] — заприказвам (се), за говоря (се) зачамам [гл., св.] — закрея; за болея зачеклица [същ.] —. закачлив- ка зашапвам, зашапя — вж. за- шепвам и зашеня зашепвам, зашеня [гл.,- несв. и св.] — загребвам, загреба с шепи заюсвам, закЪсна [гл., несв. и се.] — заспивам, заспя' заюсна (сс) [гл., се.] — засиля («) заек [същ.] — звън, звънтеж звйска — вж . дзвйзка звон [същ.] — черковна кам бана; звън на черковна кам бана звонарница — вж . звънарница звонк [сан#., от рус.] — ме тални пари; монети звонък [прил.] — звънък звънарница [сам/.] —• кам банария звъниче [същ.] — билка жълт кантарион здсшен — вж . здешпи/й/ здсшни/й/ [прил., от рус.] — тукашен злравче [сьм;.] ■— китка здравец зебек [съи/., от тур.] — жител на егейска Турция; анадол- ски мохамеданин зебешки [прил.] — свързан или отнасящ се до зебек зебло [същ.] — груба здрава тъкан зеблов [прил.] — направен от зебло • зевгар [същ., от гр.] — двойка впрегатни животни зевзек [сам/., неизм., от тур.] — смешник, шегобиец; пб- дигравчия зевзсклсндйсвам се [гл., несв.] — шегувам се, подигравам се зевзеклйк — вж . зевзеклък зевзеклък [съп/., от тур.] — смешка; шега; подигравка зевк [същ., от тур.]— весел ба с угощение; удоволствие, развлечение зеде — вж . зайде зейр — вж . зехйр зейде — вж. зайде зелка [същ.] — турска глава с чалма; турчин зелник [съм/.] — баница със зеленчукова плънка зелоразсудни/й/ [л/шл.] — многоразсъдлив зенгйн/ип/ [съа/., от тур.] — богаташ 64
зевгйя [съм/., от пер. -тур] — стреме зер [съюз, от пер. -тур.] — нима; та зсре/м/ — вж. зер зсфет — вж . зияфст зефйр [сан/., от гр.] — лек, хладен вятър • зефк ‘ вж. зевк зехйр [същ., от пер. -тур.] — отрова; яд зиадс — вж . зеде зиадечко [нар.] — повече, отколкото е необходимо; повечко зигзаг [същ., от $р.] — начу пена по особен начин линия зидя — вж. зеле зил [същ., от тур.] —ударен музикален инструмент; звънец зимбйл [същ., от ар.- тур.] — плетена от лико или папур торба зина [гл., се.] — река, кажа зингйя — вж. зенгйя зияфет [същ., от ар. -тур.] — угощение, пиршество; ве селба злак [с&и/.] — зеленина злачен [лрил.] — озеленен, покрит с буйна зеленина Златица [еьи/.] — жълтица, златна монета зиаком [прал., от рус] — познат, познайник знакомство [съм/., от рус.] — познанство зпаменатслсн [прил.] — мно гозначителен знахар [същ.] — народен ле чител зограф/ин/ [същ., от гр.] — иконописец; художник зографисам, зографисвам [гл., се. и несв., от гр.] — иконописвам, рисувам зографисан [лршт*] — нари суван, изписан; изобразен зографйя [същ., от гр.] — ико нопис; рисунка; иконописна, зографска изработка зодчество [същ., от рус.] — строителство;архитектура зодчия [сън/., от рус.] — строител, архитект зокум — вж. закум золав [мрмл.] — корав, груб, остър; рядък золум — вж . зулум золумджйя — вж . зулумджйя золумлук — вж . зулумлук зор [същ., от пер. - тур.] — мъка, страдание; усилие, ч труд зорбаджилък [същ., от пер,- тур] — насилие, безчин- ство зорбалжия [същ., от пер. - тур.\ — насилник; потис ник зор-замап [същ., от ар.- тур.] — крайна нужда, краен случай зор зорана [нар., от тур.] — трудно; е много усилия зор-зоруна — вж. зор-зорана зорладйсам, зорладйсвам [гл., се. и несв., от пер. - тур.] ~ принудя се, при нуждавам се зулум [същ., от ар. -тур.] — насилие; пакост, поразия; обир,грабеж 5. Речник ... 65
зулумджйя [съм/., от тур,] — насилник; злосторник; обир- джия зулумджулук [съм/. , о т тур,] — пакостничество; злостор- ничество зупйца [същ., от гр.] — не бесна дъга; разноцветен женски пояс зунка [същ., от гр.] — небесна дъга; разноцветен женски пояс зурла — вж . зурпа зурладжин — вж. зурнаджйя зурпа [същ., от пер.- тур.] — дървен духов инструмент зурнаджйя [същ., от пер. - тур.] — свирач на зурна зъмъ — вж. зъмя зъмя [саи/.] — змия зъркали — вж. зърнели зърнели [съи/., мн.] — очи зюл—вж.зил ' зюмбюл — вж . зимбйл зюрт [съм/.] — бедняк, голтак зяде — вж. зедс зян [с»ц/., от пер -тур.] — щета, вреда; загуба зянлък [същ., от тур.] — щета, вреда; загуба зяносам, зяносвам [гл., св. и , несв.] — разваля, развалям; унищожа, унищожавам И йбо [съюз] — защото ибрик [съм/., от пер.тур.] — глинен или метален съд за вода ибришим [сам/., от пер. -тур.] — тънки памучни или коп ринени конци за машинен или ръчен шев ибрямбашия [същ., от ар,- тур.] — глупав; неразби- ращ иглитури [сЪЩ., МН.] — игли игсмоп — вж . хегемон игнорент [същ., от фр.] — необразован игнорирам [гл.[ св. и несв., от лат.- нем.] — пренебрегвам; изолирам; отстранявам игрек — вж. егрек игумен [същ., от гр.] — мо нах, управител на правос лавен манастир иглянка [съм/.] — тънка дълга пушка идеал [съм/., от гр.] — вър ховна цел; образец идеализация [същ., от лат,- фр.] — превъзнасяне идеалист [същ., от фр.] — безкористен привърженик на някаква идея идеолог [същ., от гр.] — ; създател и защитник.на оп ределена идеология идилйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до идилия идилия [същ., от гр.] — ли- тературна творба, идеали зираща спокойния живот в близост до природата; тихо, спокойно съществуване идол [същ., от гр.] — дървен или каменея образ на ези- '• ческо божество; кумир; идеализирано човешко съ щество 66
идолопоклбнник [СЪМ/.] — почитащ идоли, прекланящ се пред идоли идолопоклопничестно [сам/.] — почитане на идоли, прек лонение пред идоли иждивспие [съм/.] — разноски; парична помощ; спомо- ществувание иждивйтел [сам/.] — спо- моществувател; спонсор нждивя, иждивявам [гл., св. и несв.] — подпомогна, подпомагам парично йже [ръщ.] — буква н от старо- • българската азбука йжица [съм/.] — гръцка буква в старобългарската азбука, , обозначаваща звук 'и' изба [сам/.] — помещение, обикновено вкопано в зе мята, използвано за съхра няване на зимнина и други подобни; маза; зимник избйтък [същ., от рус.] — изобилие; и злишество избрйсвам, избрйша [гл., несв. и се.] — избърсвам, избърша избръщолевя [гл., се.] — из- бърборя избутлея [гл., се.] — изгния; йзкуфея йзверг [същ., от рус.] звяр; чудовище извсржсние [същ., от рус,] — изригване; изгърМяване, гърмеж изверя [гл., се.] — променя вяра; измамя, излъжа извет [съм/.] — причина, пред лог изоставам, извещая [гл., несв, и св.] — уведомявам, уве домя; съобщавам, съобщя йзвлак [същ.] — чекмедже извйшвам [гл., несв4 — изди гам изволя, изволивам [гл., св.и несв.] — позволя, позволя вам; изискам, изисквам изгабосам, изгаббевам [гл., несв. и се.] — излъжа, из- лъгвам; изиграя, изигравам изгайретя, изгайретявам [гл., св. и несв.] — изтърпя, изтър пявам; издържа, издържам изгалатя(се) [гл., се.] — раз- хайтя(се), разваля (се) изге [прил., неизм., от тур.] — о собен, чудноват изгигиля се [гл., се.] — изсмея се, изхиля се изгледам, изглеждам [гл., св. и несв ] — избера, избирам изгора1 [съм/.] — любе, любима изгора2 [сън/.] — беда; не щастие издадпик [сам/.] — предател издайство [съм/.] —- преда телство лзет [същ., от ар-тур.] — труд, мъка изиет — вж . изст изйн [същ., от ар. -тур.] —■ разрешение, позволение изйда [гл., се.] — изляза изкабосам, изкабосвам — вж . изгабосам, изгаббевам изкаваля [гл., се.] — направя; сторя изкайратя, изкай^тявам — вж. изгайретя, изгайре тявам 67
изксвря се [гл., се.] — изкривя се; изюдя се изконен [прил.] — изначален; стар изкуп [нар.] — наведнаж; вкупом; изцяло изкуспик [същ., от рус.} — изкусен майстор; актьор; акробат изкърмуша, изкърмушвам [гл., св. и песе.] — изтър буша, изтърбушвам изкърмушеп [прил.*] — из търбушен; изкормен изпъстря [гл., св.] — напсувам излазък [същ., от рус.] — излизане йзлак [съи/.] — дълбок кла денец изле вря се [гл., се.] — протегна се небрежно и неприлично йзлек — вж. йзлак излузен [лрцл.*] — изтъркан; овехтял; охлузен излупя се [гл., се.] — породя се излъстя, излъстявам [гл., св. и кесе.] — измамя, измам- вам; прелъстя,, прелъс тявам излГобен [прил. , от рус.] — любим, предпочитан измахнат [прцл.*] — отслаб нал, измършавял измекер/ип/—вж . измекяр/ин/ измекяр/ин/ [същ., от ар. - пер.-тур.] — ратай; наемен работник измскярка [сгм/.] — ратай- киня; наемна работничка измикяр/ип/ —вж. измекяр/ин/ измекярски [ирнл.] — свързан или отнасящ се до изме кяр/ин/ .измикярски — вж. измекярски измекерувам — вж . измекя- рувам измекярувам [гл., несв.] - слугувам; работя срещу заплащане измйрпо [сам/., от гр.] — тамян, смирна измирски [прил.] — свързан или отнасящ се до град Измир (Смирна) измйчам (се) [гл., несв.] — измъквам се йзмлак — вж . йзвлак измлъзвам сс, измлъзна се [гл., несв. и се.] — изплъз вам се, изплъзна се; измък вам се, измъкна се измлюзвам се, измлГозна се — вж. измлъзвам се, измлъз- па се изнурен [прил.*] — уморен, безсилен; съсипан изнурснис [съм/.] — умора, отпадналост изограф/ин/ — вж . зограф/ип/ изографисам, изографисвам — вж. зографисам, зогра фисвам изолационизъм [същ., от фр.] — теория, според която прогресът на дадена стра на се гарантира чрез изо лирането й от други стра ни; самостоятелен път на развитие изорудование [същ., от рус.] — изопачаване- изпедеппам, изпедепцвам [гл., св. и несв., от гр.] — 68
изуча. Изучавам добре; из пипам, изпилвам изиотйшки [«ар.] — лека- полека изпраксам(сс), изпраксвам (сс) [гл., се. и песе., от гр.] — науча, научавам нещо добре; усъвършенствам (се) изпраксан [ярил.*] — изучен; опитен; усъвършенстван изпраксеп — вж . изпраксап изпърчеп [прил.*] — наперен изрухтя, изрухтявам [гл., се, и несв.] — вдигна, вдигам силен шум; изтропвам изръшвам, изръшиа [гл.,^ песе, и св.] — обхождам, обходя изтаврсзя (гл., се.] — изтрез нея, отрезнея изтапряза — вж. изтаврсзя изгая [гл., се.] — стопя се изгимаря, изтимарявам [гл., св. и песе., от тур.] — (за кон) почистя, почиствам; изчета, изчесвам ' изтипаря [гл., св. от гр.] — напечатам, обрисувам в печата; изобразя нзтома [същ., от рус.] —умо ра; приятна отпадналост изтомеп [прил., от рус.] — изморен, отпаднал изтуря се [гл., св.] — изляза; покажа се изтъврезя — вж . изтаврсзя изтърсак [сан/.] — най-мал кото дете В семейството, след което не се раждат други деца изтъртуфсв [прил.] — под пухнал изтъщя (се), изтъщявам (сс) [гл., се. и несв.] — усъвър шенствам (се) изуродвап — вж. изуродовап изуродован [прил., от рус,] — осакатен, обезобразен. изфирясам, изфирясвам [гл., се. и яесе.] — изчезна, изчезвам; излетя, излитам; изпаря се, изпарявам се изхукам, изхуквам [гл., се. и яесе.] — нахокам, нахоквам; изгоня, изгонвам изцйбреп [прил.*] — бистър; блед; слаб изчадие [са и/.] — изрод, изверг изшйлеп [прил.*] — изострен изщуквам, изщукна [гл,, несв, и се. ] — излизам, изляза изГодвам (сс), изюдя (се) [гл., несв. и се.] — изкривявам (се), изкривя (се) икиндйя [същ., от тур.] — следобедно време, около 16-17 часа или 2 часа по турски иконом [същ., от гр.] — свещеническа титла; упра вител икономия [същ., от гр.] ' пестеливи разходи; скъпер ничество икра [сам/.] — хайвер икрам [същ., от ар. - тур.] — почит, уважение илам — вж. илям илач [същ., от ар.-тур.] — лекарство, цяр, лек илдъзка — вж. илдъшка 69
илдъръм [съи/., от тур.] — светкавица, гръмотевица илдъшка [същ., от тур.] — стара златна монета илюзия [същ,, отлат. - фр} — непостижима цел; трудно осъществима мечта; блян илюминация [същ., от лат.- фр.] — разноцветно праз нично осветление, прид ружено с фойерверки илюстрирам [гл., св. и несв., от лат. - нем.] — правя рисунки за онагледяване на текст; онагледявам илям [същ., от ар. -тур.] — ка дийска присъда; съдебно ре шените; протокол; известие имажипйзъм [съир, от англ. - рус.] — литературно те чение имам/ин/ [същ., от ар.- тур.] — висш мохамедански ду ховник имам-баялдъ [същ., от тур.] — пикантно ястие от печен патладжан, домати и други зеленчуци - имдадие [същ., от ар.- тур.] — помощ, подкрепа; рек визиция имиийя — вж. еменйя имортсла [същ., от фр.] — цвете безсмъртниче импас [същ., от ] — безиз ходица императивен [прил., от лат. - нем.] — заповеден; нетър пящ възражения - имнсриал [прил., неизм.] — (за брада) раздвоена и дълга империал [същ., от лат.- рус,] — златна монета със стойност 10 рубли империя [същ., от лат.] — голяма държава, оглавява на от император; държава, колонизирала други дър жави и народи имунизирам [гл., св. и несв., от лат-нем.] — повишавам съпротивителните сили на , организъм чрез вкарване на подходящи лекарства; предпазвам инверсия [същ., от лат.] — смяна на обичайните пози ции на частите на изрече нието или на словосъчета нието ипвеститура [същ., от лат:] — въвеждане на васал във владение на феод, прид ружено с церемония ингилйз/ин/ [съм/., от тур.] — англичанин ипгилйзки [прил.] — английски ингилйшки — вж. ингилйзки • Ивглитера [съи/Д —Англия ипдй [съюз, от тур.] — и тъй; ще рече; прочее индикатор [съи/., от лат.- нем.] — уред за контроли ране на налягането в ци линдрите на машини с бу тало; показател; белег, знак иидйкт/а/ [съм/., от гр.] — период от 15 години инжйр [същ., от рус.] — смокиня инициатйва [същ., от лат.- нем.] — подтик; почин; поемане на ръководство 70
/ инкарпация [същ., от лат.] — превъплъщение инкогнито [нар., от яат] — скрито, тайно; под чуждо име инкриминиран [прил.\ от лат. - фр.] — обвинен в престъпни деяния инкяр [същ., от тур.] — отричане, непризнаване инкяря [гл., несв.] — отричам, не признавам инобитие [същ.] — друг, отде лен живот иповация [същ., от лат.] — новост; нововъведение; подновяване иноверен [същ.] — лице от друго вероизповедание, друговерец и повериик,— вж. иноверен ипок [същ.] — монах, калугер и породен [еъи/.] — чужденец иностранен [същ.] — чуж денец ипочески [прил.] — свързан или отнасящ се до инок; монашески, калугерски индчество — мона шество, халугерство ■ ипочествуващ [ирил.*] — мо- нашествуващ, калугерст- вуващ инспектирам [гл., се. и несв., от лат ] — проверявам; надзиравам;контролирам инспектор [същ., от лат.] — административно лице, на товарено със задача да наблюдава и контролира определена дейност инспекция [същ., от лат.] — учреждение, занимаващо се с контрол на определени дейности; надзорническа дейносу; инстинкт [същ., от лат.] — генетично заложена спо- - собност у живо същество да извършва дейности, по лезни за него и потомст вото му инстинктивен [прил., от лат.-фр.] — обусловен от ипетйпкг; несъзнателен, непреднамерен ипетрукция [същ., от лат.] ? —• указание, упътване; нас тавление инсцеийрам [гл., св. и несв.. от гр.-лат.] — организи рам нещо с цел да подведа някого; пригаждам за сце нична изява интелигент [същ., от лат.- рус.] — възпитан, обра зован човек интелигенция [същ., от лат. -рус.] — хора с високо обра зование и обща култура, за нимаващи се предимно с умствен труд иптерйор [същ., от лат. - фр.] — вътрешно оформление на помещение; изображе ние на помещение, без чо вешки фигури интернационал [сам^., от лат. - фр.] — международен съюз; международна про летарска организация; ре волюционен пролетарски, химн интерпретатор [същ., от 71
лат.] — тълкувател; пре водач; изпълнител на худо жествена творба или музи--- кално произведение интизап [същ., от ар. - тур.] — градско право; такси при покупко-продажби, нару шения и други интизанчйя [саи/., от тур.] — събирач на градски такси интрига [същ., от лат.~ фр.] — зложелателни приказки и деяния; сплетня, клюка; низ от случки и събития в литературна творба;-лю бовно приключение интригант [същ., от фр.] — клюкар, сплетник нптригантски [прил.] — зло- желателен; клеветнически иифсрналний — вж . инфер- нален инфлуенца [същ., от ит.] — заразно заболяване на ди хателните органи;грип инша [същ., от ар.- тур.] — съчинение ипогрйф [същ., от гр ] — крилат кон ипотека [съо/., от гр.] — предоставяне на средства срещу залагане на недви жим имот; право на зае модател върху недвижим имот ипотекирам [гл., св. и несв., от фр.] — залагам недви жим имот срещу предос тавяне на заем ираде [същ., от ар. - тур.] — султански указ, заповед ирмйк [същ., от.тур.] — грис ирмилйк [същ., от тур.] — монета от 20 пари или 1/4 грош; двайсетак нрмилйче — умалително от ирмилйк ирмология от гр.] — книга с ирмосите на осемте гласа йрмос [същ., от гр.] — на чален стих, който показва мелодията на другите сти хове,на песен или канон иронйчески [прил.] — съ държащ или изразяващ ирония; присмехулен ислахане [същ., от ар. -пер.] — сиропиталище; изправи телен дом йсо [същ., от гр.] — пригласяне с равен, проточен глас испат [същ., от ар. -тур.] — довод; доказателство испспч [същ., от тур.] — вид данък в турско време иепйр — причина исполин [същ., от рус.] — човек с огромен ръст и сила; гигант ИС1ЮЛЙ11СКИ [я/шл.] — свързан или отнасящ се до испо лин; огромен, грамаден истер-истимез [нар., от тур.] — щеш не щеш истсрйчен [прил.. от лат.- рус.] — крайно възбуден, раздразнен исторически — вж . истсрйчен йст/ий/ [прил.] — същ, съ щински - истиндак — вж . истиптак истиндакчйя — вж. истшг- такчйя 72
истинтак [същ., от ар. - тур.] — разследване, разпит истиптакчия [същ., от ар.- тур.] ~ съдебен следовател йсто [нар.] — също историограф [съм/., от гр.] — специалист историограф; автор на исторически труд истукаи [същ.] — идол итаатсъз [същ., от ар. -тур.] — непокорник, непослуш ник; вироглавец; бунтовник итог/а/ [съм/., от рус.] — сбор, сума; равносметка ихтибар [същ., от ар.- тур.] -- уважение, почит; добро име ичкйя [същ., от тур.] — алкохолно питие йшалла [неизм., от тур.] — дано; ако е рекъл господ ишарст [същ., от ар.-тур.] — таен знак ишлеме [същ., от тур.] — из работка на нещо с материал на клиента; ръчна изработка ишлйк [същ., от тур.] — занаятчийска работилница йща — вж. йщя ищах [същ., от ар. -тур.] — апетит; желание, охота йщя [гл., «есе.] — искам и йсмения — вж. еменйя йерархически [прил.] — свър зан или отнасящ се до йерархия йерархия [съи/., от ?р.] — степенуване на длъжности и чинове в едно ведомство, институция йерей [същ., от гр.] — све щеник у православните християни йогург — вж . югурт йок [част., от тур.] — не ■ йолджйя [същ., от тур.] — пътник йолка [същ., от рус.] — елха йолма [същ., от тур.] — вълна, наскубана от нато пени за щавене кожи йорс [същ., от тур.] — нако валня; малка наковалня за косачи йота [същ.] — старо име на буква и в гръцката и в старобългарската азбука йошур — вж . юшур йошурджйя — вж . юшурджйя йощ [нар.] — още к кааза — вж. каза кабадаилйк — вж. кабадаилък кабадаилък [същ., от тур.] — юначество; напереност кабадай/я/ [същ., от тур.] — юнак; личен човек; левент; конте кабадайлък — вж . кабадаилък кабак1 [съц/., от тур.] — вид гълъб кабак2 [същ., от рус.] — кръчма кабалйстика [същ., от евр. - 73
нем.] — еврейско тайно учение, основаващо се на мистично тълкуване на букви и цифра кабалистйчсн [прил., от ев/ъ- фр.] — свързан или от насящ се до кабалйстика; Скрит, загадъчен, тайнст вен кабардйсам^ кабардйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — набъбна, набъбвам; туп на, шупвам кабаре [същ., от фр.] — нощно заведение с раз влекателна програма кабахат [същ., от ар. - тур.] — вина, провинение; грях кабахатлйя [прил., неизм., от ар. - тур.] — виновен, провинен; грешен кабзалййка [сън/.] — вид ста ринна пушка, стреляща с кабзи кабзалйя [прил., неизм.] — пушка или пищов, стре лящи с кабзи кабзамал/ин/ [същ., от ар.- тур.] — касиер, бирник кабзумал/ин/ — вж. кабза мал/ин/ кабйл [нар., от ар. - тур.] — да може, да има как; готов съм, съгласен съм кабинег [съд/., от фр.] — правителство; стая за пис мена или научна работа; оборудвано помещение за упражняване на определе ни професии кабул [същ., от ар. -тур.] — прием, желание кабуля [гл., несв., от тур.] — приемам; желая; търпя кабурлук [същ., от тур.] — калъф за револвер каваз/ин/ — вж. гаваз/ип/ кавал [съм/.] — пушка; дуло на пушка кавалер [сън/. , от фр.] — възпитан, културен човек; придружител на дама; при тежател на орден кавалтйя [същ., о т ар. -тур.] — закуска; леко ядене каварджйк [прил., от тур.] — къдрав; засукан каварма [същ., от тур.] — вид пържено месно ястие; вид баница кавхап [съд/.] — помощник или заместник на хан кавърджйк — вж . каварджйк кавърма — вж. каварма кангали и [прил., неизм., от тур.] — свадлив' сърдит; скаран каверна [същ., от лат.] - белодробна кухина при заболяване от туберкулоза , каиур — вж. гяур каган [сън/.] — кавхан кадайф [същ., от ар.-тур.] — сушено тестено изделие във вид на влакна; десерт от таКива влакна* пригот вен с аромати, орехи и гъст захарен сироп кадсвлък — вж . кадилък кадеж [сън/.] — дим, пушек, сажди кадем [същ., от ар. -тур.] — лице или предмет, носещ щастие; амулет ‘ 74
кадййпнца от ар.- тур.] “*■ съдилище кадйнский [прил.] — свързан или отнасящ се до кадъна; женски кадил [същ., от ар. -тур.] — съдия ’ кадилък [същ;, от тур.] — район на кадия кадрйл [същ., от фр.] — танц с няколко двойки; размест ване на служители; смяна на местата кадро [същ., от ит.] — снимка кадъна [същ., от тур.] — омъжена мохамеданка; за булена жена; ханъма кадънджилък [сйи/. , о т тур.] . — женкарство; разврат кадърен [лрдл., от ар.-тур.] — способен,годен кадя [гл., несв.] — опушвам обредно с тамян; пуша; димя каефет — вж. каяфет каза [същ., от тур.] — околия казйс/ин/ [същ., от тур.] —. търговец на коприна; про изводител на украшения казйпо [същ., от ит.] -- увеселително заведение; заведение, където се играят хазартни игри казимйр [същ., от фр-] — фин вълнен плат казмйр — вж. казимйр казнйтсл [същ., от рус.] — па лач, изпълнител на смърт ни присъди казпя [същ., от рус.] — на казвам; издавам смъртна присъда казус [същ., от лат.] — тежък, заплетен случай казус белли [от лат.] — повод за война; повод за скъсване на отношенията между държави казус окудасион [от лат.] — причина, повод за окупа ция казък [същ., от рус.] — смърт но наказание кайк [същ., от тур.] — лодка каикчйя [същ., от тур.] — лодкар кайл [прил., неизм., от ар. - тур.] съгласен, склонен каирски [прал.] — свързан или отнасящ се до град Кайро кайт [същ., от ар. -тур.] — заверка, отметка кай тя [гл., несв., от тур.] — вписвам, регистрирам; под печатвам, заверявам кайгапа [сй«/., от пер. -тур.] — п ържени или печени вър ху нагорещено желязо яйца кайгъна — вж. кайгапа кайдйсам, кайдйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — посмея, посмявам; реша (се), реша вам (се); съглася се, съгла сявам се кайдйсан [прил., от тур.] — нарязан на ситно;счукан каймакам/ин/ [същ., от ар. - тур.] — околийски упра вител каймет [същ., от ар.- тур.] — цена, стойност; достойн ство 75
кайнак [същ., от тур.] — извор, кладенец кайратя — вж . гайретя кайретя — вж . гайретя кайфст —• вж. каяфет какавина [същ.] — същина каквина [сам/.] — качество калабалък [същ., от ар.-тур.] — навалица, множество калайджйя [същ., от тур.] — занаятчия, който се занима ва с калайдисване на съдове калайдйсам, калайдйсвам [гл., св. и несв., от гр.] — покривам с тънък слой ка лай; ругая някого калайма [същ., от тур.] — калайдисване; лъскавина, блясък каламбур [същ., от фр.] — шега; неочакваКсловесен обрат _ * калауз/ин/ [същ., от тур.] — търговски посредник; во дач; пазач калафатя [гл., несв., от гр.] — запушвам с кълчища цепнатините на плавателен съд (кораб, лодка) калдаръм [същ., от гр.- тур.} — настилка от плоски ка мъни кале [съм/., от ар,-тур.] — крепост; укрепено място калевра [същ., от тур.] — плитка кожена обувка калейдоскоп [съц/., от гр.] — тръба с разноцветни стъ кълца, които се подреждат в различни фигури калеко [същ., от гр.] — съп руг на леля, на тетка; свако, лелин, тетин калем [същ., от ар.-тур.] — каменен молив за писане на плоча; молив; пръчка от дърво или храст за присаж дане калесам, калесвам{гл. , св. и несв., от гр.] — каня на сватба, кръщене и други калибър [същ., от фр.] — раз- ,ме‘р на дуло на огнестрел но оръжие или на куршум калиграфйчески [прил., о т гр.] — свързан или отнасящ • се до калиграфия; красив; изписан калиграфия [същ., от гр,] — краснопис кал и мера [неизм., от гр.] — добър ден калимявка [същ., от гр.] — черна шапка с цилиндрич на форма на православен духовник калйна [сги/.] — зълва; по- млада сестра на съпруга калйпсин [прил.] — свързан или отнасящ се до Калип- со калйф — вж. халйф калкан [същ., от тур.] — стена на постройка без вра ти и прозорци калкулирам [гл., св. и несв., от фр.] — пресмятам; от читам калош [същ.] — галош; плитка гумена обувка, която може да се носи и върху други обувки 76
калпязап/ип/ [същ., от ар. - пер. - тур. ] — негодяй; лентяй Калпазаилък [същ., от тур.] — злодеяние; престъпле ние калпаклйя [прил., неизм., от тур.] — носещ калпак калфа [същ., от ар. -тур.] — втора степен на занаятчий ски помощник след чирак кални [съо/., мн., от ит.- гр.] — потури;дълги вълнени чорапи калцун [с®и/., от ит. -гр.] — висока до коленете обувка от аба; дълъг вълнен чорап калъч [сън/., от тур.] — сабя калъчево — вж. звъпйчс калъч-оту — вж . звъниче калъчка — вж. калъч кам [нар.] — къде кама [същ., от тур.] — дълъг нож; клин за цепене на дърво, камъни и други камара [същ., от лат. гр.] — върховен ръководен избо рен орган на държава; уч реждение, което ръководи търговия, стопанство и други каматеп [прил., от гр.] — хубав, гиздав камбйчна [гл., се.] —катурна; преобърна; претърколя камбурест [лрил.] — гърбав; изкривен камбур [лрил., неизм., от тур.] — гърбав; изкривен камелия [с&и/., от фр.] — вид цвете камелот [същ., от фр.] — уличен продавач; амбулан тен търговец камен [същ.] — камък камен претикания ~ вж . ка мен преткновения камен преткновения [от рус.] — повод за раздор, за свада камера [същ., от лат. -гр.] — стая; кабина; каюта камзамал/ин/ — вж. кабза- мал/ип/ камйляк [еъи^.] — растение слез камйш — вж . камъш кам [нар.] — къде камо ли [съюз] — за израз ца отрицание на две възмож ности камха [същ., от тур.] — вид цвете камъш [същ., от тур.] — тръстика кана — вж . капия канава [сви/., от фр.] — платно за бродиране; ос новна сюжетна линия каналия [същ., от ит.] — мръсник, мерзавец канапе [същ., от фр.] — та пицирана мебел за сядане на няколко души; кушетка канат/а/ [еьн/.й от тур.} — дъсчена ритла на кола; ка пак на прозорец или врата капделабър [същ., от лат.- фр.] — голям свещник, на който се закрепват много свещи канджа [същ., от тур.] — кука кандйсам, кандисвам [гл., св. 77
и песе., от тур.] — съглася се, съгласявам се кандармалък [съм/., от тур.] — уговаряне, увещаване капсрвам [гл., несв., от г/).] — чета канон в църква; говоря или пея през нос - канибал [сви/., от инд- .исп.] — людоед; крайно жесток човек кания [същ., от тур.] — ножница; калъф за хладно оръжие канкан [същ., от фр.] — ди намичен вариететен танц, изпълняван от жени канон [същ., от гр.] — цър ковна песен’в чест на све тец; църковно правило; установен ред канонада [същ., от — артилерийска стрелба; шу мотевица канопадсн [прил.] — свързан или отнасящ се до капопада кан-парасъ [същ., от тур.] — глоба за убит човек от неизвестен убиец канпарсъ — вж . кан-нарасъ кански [нар.] — силно; неис тово кантар [същ., от ар.-тур.] уред за измерване на тегло; тежест, равна на 44 оки канташ [същ., от тур.] — вид тъмночервен скъпоценен камък канцелария [сан/., от лат.] — административно поме щение капя [същ.] — вид нощна птица капяк [сан/.] — мъжки ек земпляр на птица каня капа [същ., от лат.] — шапка капама [същ., от тур.] — задушено месо с лук капабйл [прил., от фр.] — способен капасъз/ин/ [същ., от тур.] — безделник; нехранимайко; разбойник канел йпа [същ., от и/и.] — дамска шапка капаттърдйсам [гл., се. от тур.] — затворя; арестувам капзалйя — вж. кабзалйя капзамал/ин/ — вж . кабзамал /ин/ капзулйя — вж . кабзалйя капитал [сам/., от лат.] — собственост, имущество; голяма парична сума; па рично участие в кредитно" предприятие капитулация [същ., от лат.] - г- прекратяване на бойни действия и безусловно при емане исканията на побе дилата страна капйчна се [гл., се.] — падна, търкулна се капишон [същ., от фр.] — детска или дамска шапка с особена форма канище [сан/.] — езически храм, езическо светилище капия1 [сан/., от тур.] — врата; учреждение капия2 — вж. канйя каплама [сам/,, от тур.] — подплатена дреха; подплата каионй [сан/., мн.] — везни; блюдо на везни 78
капот [съм/., от фр.] — дълга връхна дреха; наметало каприз [съм/., от фр.] — прищявка; настойчиво на лагане на желание капризен [прил.] — свързан или отнасящ се до каприз; предвзет; прндирчив каприциозен [лрил.] — вж. капризен капсула [съм/., от лат. -ит.] — долна част на патрон, снаряд и други,където се намира възпламенителят капсулйя [прил., неизм. от ] — стрелящ чрез'възпла меняване на капсула капти [съи/„ л<я.] — цигани капудап паша [същ.] — главен паша; началник на пашите каиуджйя [съм/., от тур.] — вратар, портиер капукехая [и капу-кехая] [съм/., от пер. - тур.] — представител на Екзар хията при турското прави телство; представител на владиката при Патриар шията капупй — вж. капонй капупипср [съм/., от нети.] — кафе с каймак, приготвено по особен начин капъджйя — вж . каиуджйя капъна [същ.] — блюдо на везни кара [прил., неизм., от тур.] — черен караабаджйя [същ., от тур.] — шивач на горни дрехи от черна аба караач [същ., от тур.] — бряст карабагп [същ., от тур.] — черноглавец; калугер, чер нокапец калабопи — вж. карбопни каравана [съм/., от тур.] — разлат меден съд с две дръжки каравани [същ., само мн., от тур.] — широки къси гащи от тънък плат караагасъ — вж. кърагасъ кара-гяур/ин/ [същ., от ар. - тур.] — черен гяурин; през рително прозвище за хрис тиянин ’ караджа [същ., от тур.] — сърна караджа [прил,, неизм., от тур.] — мургав, черен караджейка1 [съм/., от тур.] ■— малка воденица караджейка2 [същ., от тур.] — вид слива каракол [съм/., от тур.] — полицейски патрул каракон — вж. каракопджол караконджо — вж . караков- ДЖОЛ , - каракопджол [същ., от тур.] — зъл дух; вампир, таласъм караконджул — вж.кара- копджол каракончо — вж . каракбн- джол караман [прил., неизм., от тур.] — едър караманлйя [същ., от тур.] — малоазийски грък; жител на областта Карамания 79
карапдаш [същ., от рус.] — молив карар [същ., от ар. -тур.] — мярка; положение; ред кара-ссвда /и карасевда/ [същ., от ар. -тур.] — без надеждна, фатална любов караул [същ., от тур.]- въо ръжена охрана карашмалък [същ., от тур.] — бъркотия, суматоха карба [съм/.] — караница, свада; укор карбовансц [съм/., от пол. - рус.] — вид сребърна мо нета карбовни [съм/. , а<я.] — кар- бованци карвани — вж . каравани кардат [същ., от тур.] — брат; побратим карсз [съм/., от ар.- тур.] — омраза, злоба, ненавист; злопаметност карезлйя [прил.. неизм., от тур.] — зъл; злопаметен кариер [същ., от фр.] — бързо конско препускане кариера [съм/., от фр.] — издигане в професия, служ ба и други; научно израст ване карлюшкам (се) [гл., несв.] — люшкам (се), клатя (се) кармакарашйк [нар., от тур.] — безредно, размесено карнавал [същ., от ши.] — весело многолюдно шест вие на маскирани хора карпе [същ., от фр.] — бе лежник карнушка [съм/.] — върте лежка карпа [съм/.] — скала, зъбер картблашп [същ., от фр.] — предоставяне на право за решение и действие; упъл номощаване картофбр [същ., от рум.] — картоиграч картофорство [същ., от рулс] — картоиграчество картуш [същ., от рум.] — ' патрон карусел [същ., от фр.] — дет ска въртележка с кончета, автомобилчета и други карчав [съи/., от тур.] — болест по добитъка карчанлйя [прил., неизм., от тур.] — болно от карчан животно карък [съм/., от тур.]-—леха, фитария; бразда касаба [съм/., от ар. -тур.] — град касабалййски [прил. , от ар.- тур.] ~ градски; граж дански касабалйя [същ., от ар. - тур.] — гражданин касапбашй /и касап-башй/ [съм/., от тур.] -— касапин, колач;главорез касавет [същ., от ар. -тур.] — грижа, безпокойство касаещ (се) [прил., от рус.] — отнасящ се; свързан касатура [същ., от тур.] — плосък щик; войнишки нож касела [същ., от ит.- гр.] — сандък 80
касиер [същ., от фр.] — лице, което урежда плащанията в учреждение, предприятие, банка и други; ковчежник кастер [същ., от гр.] — калаен съд за ракия кастерче — умалително от . кастер кастрофилакт [същ., от гр.] — началник на крепост кат [същ., от тур.] — етаж; ред;слой;пласт ката [неизм., от гр.] — всеки катавасйя [същ., от гр.] — църковна песен, изпъл нявана от двама певци катаднсвсн [ярил.] — все кидневен каталанка [съм/.] — испанка каталеткйн» [съи;.] — жена, раждаща всяка година каталясам, каталясвам [гл., св. и месв., от гр.] — преуморя се, преуморявам се; съсипя се, съсипвам се катана [съм/., от унг.] — голям, едър кон; едър, груб мъж или жена катапец [съм/.] — катинар, заключалка катапулта [съм;., от гр.- л а т.] — хвъргачна, стецобойна машина катар [същ., от гр. -лат .] — болестно възпаление на лигавицата на човешки орган катастима [съм/., от гр.] — магазин, дюкян катастрофа [същ., от гр.- лат.] — събитие с трагичен изход; голяма беда категория [съм/,, от гр.-л ат .] — научно понятие, пред ставящо явления от дейст вителността; разновид ност; група катехйзис [същ., от гр.] — кратко изложение на хрис тиянското учение; попу лярно ръководство; пра вилник катйл/ип/ [същ., от ар.- тур.] — убиец, престъпник катихйзис — вж. катехйзис католик [същ., от гр.] — лице със западнохристиянско вероизповедание католйшки [ярмл.] — свързан или отнасящ се до запад нохристиянско вероизпо ведание катрапйк [съм/.] — съд за катран, който се носи ока чен на каруцата; несамос тоятелен човек; негодник катря се [гл., месв.] — катеря се катък [съи/., от тур.] — прибавка катър [сг>м/., от тур.] — кръстоска от кон и мага- рица катърджйя [съм/., от тур.] — притежател на катъри; гле дач на катъри;кираджия с катъри катъри [същ., ми. от тур.]~ обуща катърка [съм/., от тур.] — пуканка кауза [същ., от лят.] — обща цел, идея каук [съм/., от тур.) — остро- 6. Речник ... 81
върха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища каун [същ., от тур.] — пъпеш каур/ин/ — вж . гяур/ин/ кауш [същ., от тур.] — ки лия, карцер кафадар [същ., от ар.пср.- тур.] — другар, съратник; съмишленик кафалтйя — вж . кавалтйя кафе-оджа [сад/., от ар.- тур.] — помещение с ог нище, където се вари кафе в турско учреждение . к ахнелина — вж . капелйна кахър [същ., от ар.- тур.] — грижа; безпокойство; скръб кахърен [прал.] — угрижен, безпокоен, скръбен кахъря се [гл., несв.] — тре вожа се; ядосвам се качарак [нар., от тур.] — бързо; бегом, тичешком качърдйсване [саи^.] — улес няване; съдействие кашап [сьи/., от тур.] — почивка за пикаене на кон; почивка кашерджйя [същ., от тур.] — кашкавалджия; сиренар кашмер [същ., от ар.- тур.] — присмех, подигравка; срам каятя — вж. кайтя каяфст [същ., от ар.- тур.] — външност; външен вид; облекло; състояние квадрйг/а/ [съм;., от яат.] — двуколка, теглена от че тири коня квартирувам [гл., се. и несв., от нел<.] — пребивавам под наем; живея временно или . постоянно; намирам се кваря [гл., несв.] — развра щавам квестор [същ., от яат.] — пазач, надзирател; съкро- . вищник квйпрокво [същ., от яат.] — недоразумение; бърканица кебе [същ., от тур.] — късо наметало от груб вълнен плат; дебела вълнена пос тилка или завивка кевгйр [същ,, от перс. -тур.] — каменна или тухлена зидария; сграда с такава ' зидария кевгйр [прил., неизм., от . пер. -тур.] — каменен; зи дан ксвря се [гл., несв.] — кривя се; плезя се; глезя се кедер [същ., от ар. -тур.] — телесен недъг; болка; стра дание к.сдерлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — сакат кедър [същ., от гр.] — игло листно дърво, растящо в Мала Азия кежки — вж . кешки кейф — вж. кеф кел [същ., от пер. -тур.] — вид кожна болест, свързана с окапване на косата келево [съд/., от тур.] — дървен валяк на краденец, на чекрък и други келеме [същ., от пер. -тур.] — угар; изоставена нива или лозе келемле — вж. келеме 82
келсмя — вж . келеме келепйр [сан/,, от тур.] — безплатна придобивка; го ляма печалба при малко вложентруд келеш [сг>м/., тур.} — несго- ворчив човек; човек, на ко гото це трябва да се обръ ща внимание келяво — вж . келевб ксмер1 [същ., от пер. - тур.] — кожен пояс за пари кемер2 [сам/., от пер. -тур.] — свод; извит като свод покрив кемерлйя [прил., неизм., от пер. - тур.] — сводест; дъго виден кепе [същ., от пер. -тур.] — шита или плетена украса на мъжка или женска дреха кепазслйк [същ., от пер. - тур.] — лоша, неморална постъпка;злодеяние кспазслък — вж . кспазелйк кспазя [гл., несв., от пер.- тур.} — срамя; безчестя кепепк [същ., от тур.] — дървен капак на прозорец кепча — вж . кепче кепче [същ., от пер. -тур.] — меден съд с дълга дръжка за гребане на вода; мрежа за риболов с дълга дръж ка' керата [неизм., от гр.] — негодник,проклетник ксратйя — вж . керата кераца — вж . кираца керван [същ., от пер.- тур.] — натоварени коли или жи вотни, движещи се на вър волица - кервапбашйя /и керван-ба- шйя/ [същ., от пер.-тур.} — водач на керван керванджй-башйя — вж . кер- ванбашйя кервавджййка [съм/.] — ярка звезда, по която керван- джиите определят времето за тръгване на кервана кердосам, кердосвам [гл., св. и несв., от гр.] -взема, взе мам за себе си; видя, виж дам хаир, полза; присвоя, присвоявам кересте [същ., от пер. -тур.] — дървен материал за строеж корка [същ.] — дъщеря керкенез [същ., от тур.] вид сокол керемидчйя [сам/.] — май стор на керемиди; произ водител на керемиди кермекчйя — вж . керемидчйя керпедеп [съм/., от пер. -тур.] — клещи ' керпидеп — вж . керпеден керпйч — вж . кирпич кертя [гл., несв., от тур] — почитам, уважавам; съоб разявам се керхапа [същ., от пер.- тур.] — тухларница; публичен дом; приют кесаджйя — вж . кеседжйя кесар [същ., от лат.-гр] — цар; император кесарев [лрил.] — свързан или отнасящ се до кесар; царски, императорски кесат [прил., пеизм., от ар.-' тур.] — недостатъчен; огра ничен 83
кссатлйк [същ., от ар. -тур.] — недоимък, недостиг: беднотия кесатлък — вж . кесатлйк кеседжйя [същ., от тур.] — убиец, разбойник; злостор ник кесиджйя — вж. кеседжйя кссим [нар., от тур.] —общо, едно на друго, всичко ведно кеекйи [прил., неизм., от тур.] — лют, силен, парлив кестермс [нар., от тур.] — направо, напряко; безог ледно кетаб — вж. китап_ кетап — вж. кетцр кетйп/ин/ [същ.-, от ар. -тур.] -дребен чиновник; писар кеф [съи/., от ар. - тур.] — добро настроение; удовол ствие кефелйк — вж. кефилйк ксфилйк [същ., от ар. -тур.] — поръчителство; препо ръка; гаранция кефйл/ин/ [същ., от ар. -тур.] — поръчител; гарант ксфйр [съм/.] — вид млечна напитка кефйр/иц/[съм/. , от ар. -тур.] — гяурин; немохамеданин кехая [съм/., от пер.- тур.] — глашатай; главатар на ов чарска дружина; пазач ксхлибарев [лрмл.] — свързан или отнасящ се до кехлибар кешеш — вж . кешйш ксшйш/ин/ [съм/., от пер,- тур.] — монах; поп кешки [нар., от пер.- тур.] — по-добре би било; дано да кибар [прил., неизм., от ар.- тур.] — горд,важен кивгйр — вж . кевгйр1 кивгйрен — вж . кевгйреп кивот [същ., от гр.] — ковчег; ковчег от Стария завет килия [същ. , от лат.] — единична стая в манастир или затвор киле [същ., от ар. -тур.] — .мярка за зърнени храни (между 30 и 80 кг) кило — вж. киле киляф — вж. кюляф . кйми-кйми [съюз, от тур.] — било-било; ту-ту кймпенди [и кйм-пепдй] [същ.] — детска игра кина [гл., несв.] — късам киийпа [същ., от лат.] — хинин кинйсам, кинйсвам [гл., св. и несв., от гр.] — тръгна, тръгвам кино [същ., от гр.] — община киновар [съм/., от гр.] — боя с яркочервен цвят киноиико [сам/., от гр.] — църковна песен, изпълня вана в края на богослуже нието кипча — вж . кепче кивчак — вж. кепче кипне — вж. кепче кир [съм/., от гр.] — господин кираджия [същ., от тур.] — наемен превозвач на това ри и хора; наемател кираца [същ., от гр.] — госпожа киреч [същ., от тур.] — вар кйриеслейсоп /и кйрие елей- 84
соп/ [от гр.] — господи помилуй кирилейсьп — вж. кйрис- слейсон кирйш [сан;., от тур.] — греда; тел; струна кирия [същ., от ар.] — госпожа кирия [същ., от тур.] — заплащане за извършен превоз или ползване на жилище кирлив [прал.] — мръсен кирпич [същ.. от пер. -тур.] — непечен строителен ма териал от пръст кирпичен [прил.] — свързан или отнасящ се до кирпич кисслсрски [прил,] — свързан или отнасящ се до село Киселери кислота [същ., от рус.] — киселина кйстца [същ., от рус.] — четка за рисуване кйсца' — вж . кйстца кйсца2 [саи/.] — развратница китаб — вж. китап китап [ели/., от ар. -тур.] — книга; писание кител [същ., от нем.] — бя ла униформена офицерска куртка ' китеник [сащ.] — тъкано въл нено изделие китюче — вж . кютюче кишйш — вж . кешйш клада [саи/.] — дървесен труп клада [гл., песе.] — слагам клак [същ., от фр.] — сгъ ваема парадна шапка на висш военен, дипломат и. Други кларнет [същ., от фр.] — духов инструмент класа [съм/., от лат.] — съсловие; социална прос лойка клеймо [същ., от рус.] — знак, белег, направен с нагоре щен метал; печат клекав [лрил.] — слаб; кекав клекавици [същ., мн,] — крака клепало [сьи/.] — дървена или метална дъска, която при удар издава звук и служи вместо камбана клефте [същ., от гр.] -гръцки въстаник, хайдутин; крадец клик [с»м/.] — вик;отклик клика [същ., от фр.] — гру пировка, обединена за пос тигане на користни цели; шайка клима [същ., от гр.] — климат климам [гл., несв.] — кимам клйпав [дрил.] — слаб, кекав клйпер [сам/., от англ. -рус.] — бързоходен тримачтов платноход клир' [с®и/., от гр.] — духо венство клир2 — вж . клйрос клйрос [същ., от гр.] — ви сока поставка за богослу жебни книги встрани от олтара клисар [сьи/.] — черковен прислужник клисарка [съи^.] — черковна прислужница; съпруга на клисар клон [сги/.] — подигравка, присмех клочка [сан/.] — квачка 85
клуб [ели/., от англ. -рус.] — сдружение на хора с еднак во потекло, интереси, въз гледи, професии и други; място, където се събират такива хора клуп [сън/.] — примка за бесене; начин на връзване; бримка клюмам [гл., несв.] — кимам книга [същ.] -писмо; карта за игра; хартия : киут [същ., от рус.] ~~ кам шик; бич княжество [съи/.] ~ държава или административна об ласт, начело с княз коафюра [същ., от фр.] — прическа; фризура коб/а/ [същ.] — съдба, пред знаменование; прокоба кббсн —предвещаващ беди и нещастия кобилица [съи/.] — дървено приспособление за носене на рамо съдове с вода, свесла грозде и други кобйлца — вж. кобилица кобур [същ., от тур.] — кожен калъф за револвер; огнестрелно оръжие кованджйя [същ., от т$р.] — пчелар кованлък [същ., от тур.] — пчелин ковладя [гл., несв.] — клеветя; доноснича кодекс [същ., от яат.] — законник коджа1 [прил., неизм.] — голям; едър коджа2 [нар., от тур.] — доста; много коджабашйя [същ., от тур.] — селски кмет; старейшина коджамити [прил., неизм.,'от - тур.] — доста голям коджамити [нар., от тур.] — доста, много козинюв — вж . козиняв козиняв [прил.] — изработен от козина козйр [същ., от рус.] — коз (при игра на карти) козни [същ., мн., от рус.] — . интриги;сплетни козяк [съм/.] — тъкан от козина козянйца [с&и/.] — връхна дреха, изработена от козина кокили [съм/.,л<и.] — високи . пръти с прикрепени към тях стъпала, предназначе ни за придвижване в дъл бока кал или при преми наване на река кокопа [същ., от гр.] — госпожа; жена,,която дър жи на външния си вид кокошкар [същ.] — крадец на кокошки; крадец на дреб но; Страхливец кол [същ., от тур.] — стража, охрана . кола [същ., от гр.] — 16 последователни страници от книга, отпечатани на голям лист колажсн [прил., от фр.] — съединен;слепен колай [същ., от тур.] — начин,леснина, средство колак [съм/.] — кравай 86
колджйя [сьи/., от тур.] — пазач, стражар; надзирател коливо [същ., от гр.] — варено жито за помен колизия [същ., от лат.] — противопоставяне; сблъсък колик/и/ [същ., от гр. - фр.] — остра стомашна или чрев на болка кблкома [нар.] — колко, кол цина кол пик [съм/.] — тесен колар ски път кол окол [съи/., от рус.] — камбана колорит [същ., от лат.] — съчетание от багри; много- цветие; характерна особе ност колоритност [същ.] — кар- тинност; живописност колос [съм/., от гр. -л ат .] — гигант, исполин; грамада колосален [прил.] — гигант ски, исполински; грамаден колхоз [същ., от рус.] — колективно стопанство колца [съи/.] — калпак колца [съи/.] — малка кола колчак [същ., от тур.] — обшита с гайтан ивица, използвана за украса на потури или аби колчаклйя [прил., неизм., от тур.] — украсен с колчак колчан [същ., от рус.] — чанта за стрели колчем [мор.] — колкото; когато; винаги когато командант/ип/ — вж. комсн- дапт/ип/ комат [същ., от гр.] — парче, къс комачки мн.] — пар чета, късчета комати — вж . комачки комбинация [същ., от лат.] — съединяване, съчетава не; установен ред комедия [същ., от гр. -л ат .] — една от разновидностите на драмата; забавна, весела случка комендант/ин/ [същ., от фр,- рус .] — офицер;началник комерчески [прил., от лат.] — т ърговски, спекулантски комивойажор — вж. комивоя- жор комивояжор [същ., от фр.] — търговски пътник комйзъм [същ., от гр.-рус.] — смехотворност комисар [същ., от лат.] — чиновник от държавната или общинска админист рация комисиопа [същ., от лат.] — парично възнаграждение за посредничество при из вършване на сделка комисия [същ., от лат.] — състав от няколко души, избран или назначен да извърши дадена дейност комита [същ., от ит.] — участ ник в борбата срещу турско то владичество; бунтовник комйтаджия [същ., от ит,- тур.] — комита; бунтовник комйтаджилък [съм/., от тур.] — въоръжена съпро 87
тива; нелегална дейност комитет [еън;., от фр.] — държавно или частно сдру жение, създадено за реша ване на актуален общест вен проблем комка [сам;., от лат.] — причастие комкавам (се) — вж . комкам (се) комкам (се) [гл., месв., от лат,] — причастявам се. комод [съм/., от фр.] — скрин; шкаф компания [същ., от илг] —. търговско, индустриално и друго сдружение; група компански [прил.] —свързан или отнасящ се до ком пания компетентност [съи/., от лат.] — наследено или придобито право за реша ване на определени въпро си; осведоменост; вещина комяликация [съм/., от лат.] — усложнение, затруднение комплимент [същ., от фр.] — устна или писмена похвала пред лице за собствените му качества или деяния комплот [същ., от фр.] — заговор компрометирам [гл.» св. и несв., от фр.] — злепос тавя, злепоставям компрометиран [прал.*] — злепоставен компромис [съд/., от лат. - фр.] — споразумение в резултат на взаимни отстъпки на вся ка от спорещите страни комунар [същ., от фр.] —- участник в Парижката ко муна комуникационен [прил., о т лат.] — съобщителен; свър зващ 4. комуникация [същ., от лат.] — свръзка; контактуване; средство за съобщение комфортабелен [прил., от англ.] — удобен; богато обзаведен комфортабелно [нар.] — удоб но; богато обзаведено комшулук [същ., от тур.] — съседство; малка портичка или незаградено място между имоти на съседи комюнике [същ., от фр.] — публикувано или оповес тено правителствено съоб щение конак [същ., от тур.] — околийско или полицейско управление в турско време; място за отсядане копакчйя [същ., от тур.] — собственик на къща, изпол звана за конак; лице, уреж дащо нощуването на път ници конвенция [същ., от лаят] — спогодба между държави по определен въпрос копверзация [същ., от лат.] — промяна копверт/а/[съи/., от фр.- рус.] . — плик за писмо конвой [същ., от фр. -рус.] — попътна стража; охранява щи кораби, самолети или моторизирани части; керван 88
конвулсивен [прил., лат.- рус.] — болезнено изкри вен; сгърчен кондак [същ., от тур.] — приклад на пушка, ударник (спусък) на старовремска пушка кондектьор — вж. кондуктор кондензатор [с&и/., от лат.] -— уред за втечняване на пара; уред за натрупване на елек трическа енергия; сгъстител кондик/а/ [същ., от лат.- гр.} — еснафска книга; летопис на книга; тефтер; правилник, устав; нежелано поучение кондйктор — вж. кондуктор кондйл [същ., от гр.] — перо за писане; писалка кондйсам, коидйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — спра, спирам; отседна, отсядам; настаня се, настанявам се кондйша — вж . кондйсам копдрат — вж. контракт кондуктор [същ., от лат.] — контрольор или продавач на автобусни, трамвайни или влакови билети кондур — вж. кундур кондураджйя — вж . кундур- джйя коядурджйя — вж. кундур- джйя копдър — вж. кундур конец [сьи/.] — край, свършек комически [прил.] — с остър връх; конусообразен копка — вж . комка конкавам(се) — вж. ком- кам(се) конквистадор [съор, от исп.) — завоевател на колонии в централна и Южна Аме рика в полза на Испания конкурент [същ., от лат.] — съперник конкурентка [същ., от лат.] — съперничка коноп [саи/.] — растение, използвано за изработване на груби, здрави тъкани коностас — вж . иконостас консолидйращ [прил.*] — сплотяващ; спояващ копеталация — вж. консте- лация констелация [егмр, от лат.] — положение; стечение на обстоятелства конституционен [прил.] — свързан или отнасящ се до конституция; законен консул [същ., от лат.] — • представител на една стра на в друга; висш републи кански служител в древния Рим С едногодишен ман дат; многознайко консулато— вж. консулство консулство [сги/.] — предста вителство на една страна в друга; сградата на предста- - вителството на една страна в друга консулт [същ., от лат.] — лекарско съвещание за уточ няване на диагноза консултация [същ., от лат.] — изясняване на определен въпрос при компетентно лице; съвет 89
конте [същ., от ит.] - лице, което много държи на вън шния си вид контестация [същ., от лат.] — протест; възражение; възражение срещу незако нен избор, решение или оценка контингент [същ., от лат.] — определен брой хора, нато варени с изпълнението на конкретна задача • контош [същ., от унг.] —къса. връхна дреха, обикновено с ' кожена подплата контрабанда [същ., от ит.] — тайно, скрито пренасяне на стоки за избягване на обла гане с мито; незаконен внос или износ контрабанден [прил.] — свър зан или отнасящ се до контрабанда контрабандно [нар.] — тайно, скрито; незаконно контракт [същ., от ит.-гр.] — връзка, досег; между личностно общуване контракти рам [гл., несв. и св., от лат.-фр.] — наемам; задължавам се за нещо чрез писмен договор контраст [сак/., от ит. - фр.] — противоположност; раз граничаване контур [същ., от ит.-фр.] — линейно очертаване на де тайл или образ; очертава ща линия конугпмак [същ., от тур.] — приказка, разговорка конущйсам, конущйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — раз говоря се, разговарям се с някого конфиденциален [прил., от лат. -рус.] — поверителен, секретен; на четири очи конфликт [същ., от лат.~ нелс] — свада; противоре чие, разногласие конформйрам. се [гл., св. и несв., от фр.- нем.] — съоб разявам се ;съгласувам _ конфуз [същ., от фр-] — ост ро мъмрене; посрамване конфузя [гл., несв.] — мъмря, гълча; поставям в неловко положение концепция [съи/., от лат.] — становище, схващане; ця лостен възглед концесия [същ., от лат.] — договор за експлоатация на общински или държавни земи или природни богат ства при определени ус ловия; отстъпка конч [същ., от тур.] — гор- . нище на ботуш или на чо рап кончйна [с»ц/., от рум.] — вид игра на карти кончйна[съи/.] ~ край, свър- шек; смърт кончов — вж. конч копан [същ., от гр.] — бутче от птица копанар/ип/ [същ.] — циганин, който изработва копани 'конанче [същ.] — умалително от копаня 90
копаня [съи/.] — каменно или дървено корито за хранене на животни ' копелак [сам/.] — хлапе, момче копелдак — вж . копелак копеле [саа/.] — незаконо родено дете; момче копие [същ.] — вид оръжие копие [същ., от яат.] — препис; точно преповта- ряне на картина, текст и Други копилаш [с7>му.] — момче; младеж копраля [сьи^.] — дълъг остен, чийто край е приспособен за почистване на ралото от кал ' коптор [съм#.] — схлупена колиба кордела [сан/., от ит.] — панделка кордон [същ., от фр.} — дебела верижка; въоръжена охрана корелатив [същ., от яат.] — понятие, чието съдържание се изяснява при поставя нето му в двойка с друго понятие 4 корелация [същ., от яат.] — съотнасяне ; взаимна връз- - ка; взаимна зависимост кореспондент [сгпу., от яат. -нем,] — сътрудник на периодично издание; помощник кореспонденция [сам/., от яат.) — общуване чрез писма; преписка; писма и малки пощенски пратки; дописка корйпа [съи/.] — печатарски шрифт със средноголеми букви коритан [съд/.] — момче, чиито по-голям брат или сестра са несемейни коритана [саи/.] — момиче, чийто по-голям брат или сестра са несемейни кория [саи^., от тур.] — гора коркулук [съм;. , от тур.] — парапет на стълба, мост и други; спусък на пушка коркурак [същ., от тур.] — страхливец корма [същ., от рус.] — кърмило, кърма на кораб корсет [същ., от фр.] — широк пояс от плат с ме талически или пластма сови напречни прешлен- чета, който служи за стя гане на талията кортеж [същ., от фр.] —• тържествено шествие коруджйя [сан/., о т тур.] - пъдар косатник [същ.] — женски . накит за глава от изкуст вени плитки, накичени с мъниста и стари монети косвен [прал.] — непряк; слаб косер1 [същ.] — извит, назъбен градински нож за рязане на лозя, овошки и други косер2 [същ.] — птица кос косестйлница [сао#.] — косма та и грозна жена; отврати телна жена косйчник [съм/.] — женска плитка; женски накит за глава 91
коскоджамити [прил., неизм., от тур.] — доста голям косми [съа/., ср. р.] — коса космополит [сьщ., от гр.] — лице, което се смята за гражданин на света; безо-, течественик . косна се, коснувам се [гл., св. и яесв.] — докосна (се), до косвам (се); досегна, до- сягам косойка [същ.] — женска пти ца кос костер [същ., от рус.] — силен огън костйсам, костйсвам [гл., св. и несв. от гр.] — прите жавам определена стой ност; сторя, струвам костура [сам/.] — нож костурка — умалително от костура кося се [гл., //есе.] — тревожа се; ядосвам се котка [същ.] — приспособ ление с железни шипове, прикрепвано към цървули, за да се избегне хлъзгането коткам [гл., несв.] — прилас- кавам; привличам с ко ристна цел котерйен [лрил., от фр.] — користен; обслужващ гру пови интереси котерййпост [сг>щ.] — корист- ност котильон [същ., от фр.] — танц, подобен на кадрил котора [същ.] — помещение, в което се отглеждат дреб ни животни или птици; кочина; курник; кучешка колиба; нехигиенична, неу гледна стая . которник [сам/.] — тъмница, затвор котсуз/ин/ [същ., от тур.] — неудачник; причиняващ не щастие кохорта [същ., от лат. -фр.] — войсково поделение с числен състав 1/10 от ле гион; навалица, множество кочек [съи/.] — курник; кочина кочйя [същ., от унг.] — файтон, каляска кошуля [сън/.] — долна жен ска или мъжка риза; риза кошута1 [съц/.] — вид жилава трева кошута2 [съи/.] — сърна крагуй [същ.] — сокол-или яс треб крагуяр [сан/.] — дресировач на соколи;соколар крайвец [същ., от рум.] — скитник, обирник; крадец крайлък [същ., от рум.] — крайност крайцер [сьи/., от нелс.] — дребна австрийска медна монета крамола [съи/.] — свада; кавга крамолйчески [прил.] — кав- гаджийски красен [ярцл.] — хубав, кра сив; честен, почетен краска [съи/.] — цвят, боя краста [съи/.] — вид кожна болест; трудноизкореним навик; нечистоплътен чо век; презрян човек красувам се — вж. крася се 92
крася се [гл., несв.] — гиздя се, кипря се, китя се кратер [същ., от гр.] — отвор на върха на вулканична планина; голям съд с две ■ дръжки крати [същ., мн.] — пъти кратковек [прил.] — кратък, краткотраен кратунка [съа#.] — плод на градинско растение, упот ребяван като домакински съд; глава крах [същ., от нем.] — зло щастен край, неуспех кредит [същ., от лат.] — възможност за пазаруване без заплащане веднага; добро име, авторитет; це лева сума като част от бюджет кредо [съи#., от лат.] — верую крейвам, крейна [гл., несв. и се.] — вирвам, вирна; вдигам, вдигна; противопоставям се, противопоставя се крскет^ша [съи#.] — жаба кекерица кремик — вж. кремък кремък [съи#.] — минерал, който при удар изпуска искри и се използва като запалка кремъклййка [съи/.] — вид пушка креп [същ., от фр.] — проз рачен черен плат; траур кресчендо [нар., от ит.] — равномерно засилване на тоновете при музикално изпълнение кретам [гл., несв.] — движа се бавно;влача се крея [гл., несв.] — линея от болест или мъка; чезна кривак [същ.] — тояга крйзис [същ., от гр. -ла т.] — повратен момент в хода на, болест; неочакван боле стен пристъп крик [същ., от рус.] — вик крикет [същ., от англ.] — вид игра с малка кожена топка и бухалки крйкче [същ.] — умалително от крик кримка [същ,] — вид пушка крйна [същ.] — цилиндричен дървен съд с вместимост около 15 килограма, изпол- ‘ зван като мярка за зърнени храни кринолйн [същ., от фр.] — дамска пола с широка дол на част, опъната на обръч критика [същ., от гр.] — анализ и оценка на нещо критикар [същ.] — лице, кое то прави необективна, не добросъвестна оценка критикувам [гл., несв.] — из тъквам недостатъци; пуб ликувам критичен материал критически [лрил.] — свър зан или отнасящ се до крйзис; опасен; реша ващ; свързан или отнасящ се до крйтика крокодил [същ., от гр.] — тро 93
пическо земноводно влечуго от рода на гущерите крокон [сги^.] — цвете невен кромешен [лрпл.] — дълбок; мъчителен ч кромпил — вж . кромпйр крондйр [съи/., от гр.] — съд за вино или ракия кросно [съм/.] — част от до машен стан, върху която се навива основата на тъкан та; дебело дърво круп [същ., от нем.] — оръ дие, произведено в заво- ■ дите на Круп; артилерий ско оръжие круповски [лрил.] — отнасящ се или свързан с артиле рийско оръдие, произве дено в заводите на Круп крут [прил., от рус.] — суров, строг; рязък « кръви се [гл., несв..] — пълнея; . гоя се кръж [съм/.] — скреж кръжило [с®«/.] — рамка на картина или огледало; очи ла кръклйги [същ., мм., от тур.] — ножици за стригане на животни кръкна [гл., се.] — изкуку- ригам; пропея кръшкам, кръшна [гл., несв. и се.] — изклинчвам, из- клинча кръчан — вж . кърчап ксенофобия [съа;., от гр.] — отрицателно отношение към чужденците и към всичко чуждо ктитор [същ., от гр.] — ос новател или дарител на храм, манастир и други кубйлица — вж. кобйлица кубйлца — вж. кобйлица куверта [същ., от гр. -фр.] — корабна палуба кувст [същ., от тур.] — сила куврик [същ., от рум.] — геврек кугла — вж . кукла куда [същ.] — група, дружина; ято кудкудячка [съм/.] — кокошка кузум [неизм,, от тур.] — мили, драги; агънцето ми куйрук [същ.., от тур.] — опашка кукерйца [същ.] — кука кукла [сгм^.] — надгробен ка мък ку-клукс-клан [межд., от англ.у— звукоподражание на зареждане на пушка ку-клъкс-кляп — вж. ку- клукс-кляп кукуруз [сги/.] — царевица кукурузеп [прил.] — царе вичен куки [сън/.] — къща кула [прил., неизм., от тур.] — тъмнокафяв кулаклйя [прил., неизм., от тур.] — нож с дръжки като уши кулест [лрал.] — кафяв култ [същ., от лат.] — сис тема от религиозни обре ди; обожествяване; прекло нение кулчаклйя — вж . колчаклйя 94
кумаш [същ., от ар. -тур.] — вид плат кумир [същ.] — дървен или каменен образ на езическо божество; идол; идеали зирано човешко същество кумудеп [прил.] — хубав, гиздав купа [същ.] — икона купдак — вж. кондак кундур/а/ [сам/., от гр.-тур.] — обувка от кожа куидураджилък [същ., от тур.] — обущарство кундураджйя [съм/. , от тур.] _ — обущар кундурджйя — вж . купду- раджня кундурджййскн [прал.] — обущарски куностас — вж. иконостас купе [съм/.] — стока купен [сам/.] — куп; купа купец [сам/.]търговец куплет [същ., от фр.] — отно сително самостоятелна част от стихотворение купол [сам/.] — покрив с полу- • сферична форма; кубе купчйя [същ.] — търговец курбан [същ., от ар.- тур.] — жертва; животно, прине сено в жертва курбан-байрам [същ., от тур.] — голям мохаме- дански религиозен празник курдйсам (се), курдйсвам (се) [гл., св. и иесе.] — разположа (се), разполагам (се); наглася (се), нагласявам (се) Курдйсан [ярмл.*] — нагласен; подсторен куриер [същ., от ит.-фр.] — преносител на писмени или устни съобщения; пощаджия куркулук — вж. коркулук курок [същ., от рус.] — спу сък, ударник на пушка или пистолет куруджйя — вж. коруджйя куртизанка [същ., от фр.] — държанка; проститутка куртоазен [ярмл., от фр.] — любезен; внимателен; въз питан куртулйсам (се), куртулйсвам (се) [гл., св. и яесв.] — отьрвам (се), отървавам (се) куршумджйя [същ., от тур.] — стрелец кусур [същ., от тур.] — оста тък; недостиг; недостатък кусурджййка [съм/.] — жена, която обръща внимание най-вече на недостатъци те кусурлйя [прил., неизм, от тур.] — притежаващ недо статъци кутел [същ.] — ведро; дървена гребалка кутиии [същ., от ятур.] — вид плат от коприна ' куф [прил.] — кух, празен куфалнипа [същ., от гр.] — оглупяла, празна глава куфало [сам/.] — оглупял човек куцовлах [същ.] — каракача- нин кучер [сам/., от N см.- рус.] — кочияш кучлак [сам/.] — турчин кушйя [сам/., от тур.] — над-, бягване с коне; препускане 95
куюмджйя [същ., от тур.] — златар къздйсам (се), къздйсвам (сс) [гл., се. и несв., от тур.] — ядосвам (се), ядосвам (се); избухна, избухвам къзъм [неизлс, от тур.] — момичето ми; дъще кълбук [съд/.] — кълбо; мехур кълся [гл., несв.] — тичам с мъка кълчевя [гл., несв.] — кълча; кривя; изопачавам кънйя — вж. капия къпна [гл., се.] — заехтя; заз въня; писна къпосан [прил*] — боядисан с къна къпонй — вж . капонй кър [същ., от тур.] — поле; землище; ниви къраасъ — вж . кърагасъ кърагасъ/и кър агасъ/ [същ., от тур.] — началник на местна стража; началник на полска стража кърджалййка [сгм^.] — вид пушка кърджалия [същ., от тур.] — участник в разбойническа дружина, съставена от из бягали от турската войска войници; злодей кърджйя [същ., от тур.] — полски жител; амбулантен търговец къркам [гл., несв.] — ромоля, шумя кърмило [същ.] — храна за добитък; съд, в който се слага храна за добитък кърмов [прил.] — свързан или отнасящ се до кърма (пред на част на кораб) кърмъз [същ., от инд. -тур.] — вид тъмночервена боя кърмъзен [прил.] — тъмно червен кърпел [с»а/.] — удар; тояга кърсердар/ип/ [същ., от пер. ~ тур.] •- началник на мест на стража кърсердар-агасъ — вж . къра гасъ кърсердарски [нрмл.] — свър зан или отнасящ се до кърсердар/ин/ -- кърчаг [съд/.] — глинен съд за вода ' кърчап — вж . карчан късавет — вж . касавет късатура — вж . касатура къс [л/шл.] — кратък; нисък; - малък кътна [гл., се.] — пипна, до косна къшла [същ., от тур.] — кошара; зимна кошара за овце извън селото; казар ма къойвекйл/ип/ /и кьбй-векйл /ип/ [същ., от ар. -тур.] — селски пълномощник в турско време кьоивекйлски [л/шл.] — свър зан или отнасящ се до кьойвекйл/ип/ кьопав [прил., от ду«м.] — непохватен, несръчен кьопоолар [същ., от тур.] ~ множествено число в тур ски език от кьопоолу 96
кьопоолу1 [същ., от тур.] — подлец, кучи син; хитрец кьопоолу2 [слк/., от тур.] — ястие от печени патлад жани и пиперки с домати и много подправки кьорав [прил., от тур.] — сляп; неук, невеж кьороладажа — сляп, кьорав; слепец кьорпе [същ., от тур.] — младо животно;сукалче кьорсокак [сам/., от тур.] — задънена улица кьосе [същ., от пер.-тур.] — мъж, на който не растат мус таци и брада къочек [същ., от тур.] — ориенталски танц; тан цьорка кьочек-оюну [същ., от тур.] — вид ориенталски танц кьоше [сам/., от тур.] — ъгъл; кът кьошелйи [прил., неизм., от тур.] — ъглов кьошк [същ., от пер. - тур.] — открита предна част на къ ща; лека дървена построй- . ка в лозе или в градина кюлаф — вж . кюляф кюлханс[същ., от пер.- тур.] — подлец, негодник кюляф [същ., от пер.,-тур.] — шита или плетена остро- върха шапка; замисъл сре щу някого кюмур — вж . кюмГор кюмГор [същ., от тур.] — въглища кюмюрлук [слм/., от ли}'р.] — склад за кюмюр кюнец [съи/., от тур.] — тръба за отвеждане на дим, вода или други КЮ11К — вж . кюнец кюнт — вж . кюнец кюп [сак/., от тур.] — делва кюпенк — вж . кепенк кюпрйя [същ., от тур.] — мост кюраса [същ., от фр.] — * броня, ризница кюрд [съи/.] — представител иа народ от Близкия изток кюрк [сак/., от тур.] — ко жух, шуба; дълга горна дреха, подплатена с кожи кюркчйя [същ., от тур.] — шивач на кюркове; кожухар кюселс [спи/., от пер. -тур.] — обработена кожа; гьон кюския [сак/., от тур.] — тояга, сопа кютГок [същ,, от тур.] — пън; главина на лоза; тъпак кючек-оюну — вж. кьочек оюпу 'К1О111С — вж. кьоше кюшелйи — вж . кьошелйи кир [същ., от пер. -тур.] — полза; печалба; облага; зап лата кярджйя [същ., от тур.] — печалбар кятйн/ип/ — вж. кстйп/ип/ кяфйр/ип/ — вж. ксфйр/ин/- 7. Речник ... 97
л лабораториум [същ., от ■ лат.] — обзаведено с апа ратура помещение за про веждане на научни експе рименти лаяочник [сан/., от рус.] — лавкаджия, бакалин лавра [същ., от гр.] — голям православен манастир лаври [същ., мн.] — слава лагср-бир [същ., от яем.] — отлежала бира лагутар — вж. лаутар лагъм [същ., от тур.] — взривни материали; под земен прокоп лагъмджйя [същ., от тур.] — производител и прода вач на взривни материали лад [сЪщ., от рус.] — начин, маниер; хармония, мелодия ладия [сам/.] — лодка ладияр [същ.] — лодкар лазарник [съм/.] — година лазур [съм/., от пер.] — небесна синевина лайтмотив [същ., от меле] — повтарящ се в различни ва риации музикален мотив; ръководна мисъл лайтмотивсп [лрмл.] — свър зан или отнасящ се до лайтмотив лакардйя — вж . лакърдия лакей [същ., от исп.] — прис лужник, слуга; подмазвач лакейство [същ.] — подмаз- вачество, раболепие лаксйствуванс [същ.] — слу гуваме; подмазвач ество, ра болепие лакерда [същ., от гр.] — нарязан и осолен едър па ламуд ' лакмазан/ип/ [съм/.] — лаком- ник; готованец; негодник лакупа [същ., от лат.] — пропуск; липса лакърдия [същ., от тур.] — приказка, разговор лала [същ.. от пер.- тур.] — бавачка лале [съм/., от пер.-тур.] — халка; окови; затворничес ка верига за врат ламбада — вж . лампада ламнада [същ., от гр.] — факел; светилник; кандило; лампа лапгера [същ., от гр.] — по- гърчен българин от Плов дивско и Асеновградско лангйца [съм/.] — палачинка ландо — вж . ландоп ландоп [същ., от фр.] — елегантна кола с конски - впряг ландшафт .[съм/., от меле] — земна повърхнина; пейзаж лани [мар.] — миналата го дина ланйта [съм/,] — буза лапкашйреки [прил.] — свър зан или отнасящ се до Лан- кашир ланс — вж. ланц 98
лански [лрмл] — минало годишен лапц [сан/., от рум.] — ве рижка * ■липак [съм/.] — хлапак, младок лапари [съм/.,л<//.] — широки плитки обуща лаиапало [съм/.] — дрънкало, бърборко лапидарен [прил., от яат.] — точен; кратък (за стил) лапчуни [съм/., лмг] —обувки от мека кожа или дебел плат ластавйчка [сам/.] — листо ви чка ластагар/ид/ [същ.] — дангалак ластя сс [гл., несв., от рус.] — галя се, умилквам се лати [същ., от рус.] — риз ница, броня латинка [съм/.] — градинско цвете лаута [същ., от ар.-тур.] — струнен музикален инст румент, подобен на китара лаутар [сам/.] — свирач на лаута; музикант лаф [сам/., от пер.-тур.] — дума, приказка, разговор лафоше [съм/., от фр.] — вид ловна пушка или револвер лафуптс — вж . лафоше лафчезлъръ [същ., от пер,- тур.] — думи; твърдения лахтск [сам/.].—лакът лахъм — вж . лагъм леблебия [същ., от тур.] — изпечен нахут леваитски [л/шл.] — свързан или отнасящ се до Леван- та; източен левент [сам/., от гр. -тур.] — юнак; хубавец левски [прил.] — лъвски лсвуст — вж . хлевоуст легат [същ., от яат.] — из вънреден папски предста вител в страна, с която Ва тиканът не е установил дип ломатически отношения легация [същ., от лат.] — дипломатическо предста вителство на държава в чужбина; сградата на дип ломатическо представи телство легион [същ., дт лат.] — войскова единица в древ ността с числен състав от 3000 до 6000 души; бойна единица от наемници; мно жество легия [сам/., от лат.] —доб роволческо военизирано формирование лезбиапка [сам/.] — жена, контактуваща полово с жени лекция [същ., от яат.] — уст но изложение по научен проблем; беседа; настав ление лелея [гя., несв.] — мечтая, ' жадувам лелеян [л/шл.*] — мечтан, жадувай ' лен [прил.] — тънък; хилав лептьо [съм/.] — лентяй, мързеливец лен [м/;мл.] — хубав лснсстспис [съм/., от />ус.] — шумолене лепо [//ир.] — добре, хубаво 99
лспосг [саи;.] — хубост лента [съм/.] — благодеяние; спомоществование; мило стиня леса [сам/-] — плетеница от тънки пръти; плетен кош за риболов леска — вж. лиска лест [сам/., от рус .] — ласка телство; похвала лествица [съм/.] — стълба; служебна кариера лсстен [крил., от рус.] — • ласкателен; похвален лсетница [същ., от рус.] — стълба ’ лефутпе — вж. лафоше лех — вж. лях лехмап — вж . льохмап леш [съм/.] — труп; разложена плът; мърша нетипична — лястовичка лещовйчка — лястовичка либадс [съм/., от пер. - тур.] — къса връхна дреха, под платена с памук: памук- лийка либерален [прил., от лат,] — свободолюбив либерта [съм/.] — свобода либертатс [същ.] — свобо- домислещ ливан [същ., от гр.] — тамян ливанто [същ., от ит.] — парфюм; одеколон; прия тен аромат лига [съм/., от фр.] — сдру жение на лица на общест вено-политическа, култур на и друга основа лйктор [същ., отлат.] -те - лохранител на висш държа вен служител в древния Рим лилсек — вж. лслени лился — вж . лелея лилио — вж. лйльо лйльо [.де.жд.] — Леле! лимузина [същ., от фр.] — луксозен лек автомобил линея [гл., несв.] — слабея; от падам физически и душевно липйскански [лрмл.]—Лайп цигски линовансц [съм/,] — руски староверец, заселен в край дунавските земи на Бъл гария или Румъния липопапип [съм/.] — вж. линовансц лйра1 [същ., от гр.] — струнен музикален инструмент лира2 [същ., от ит.] — • парична единица лисина [съм/.] — плешивина лйска [съм/.] — вид плочест камък; място, покрито с плочести камъни писвам, лисна [гл., несв. и се.] — изливам, излея литаври [съм/., мн., от г.р.\ — ударен инструмент с опъ ната от едната страна кожа лйгам [гл., несв.] — летя; рея се; нося се лйтия [съм/., от гр.] — мо лебен за дъжд, плодородие и други, извършван извън църквата литографйчески [лрмл.] — свързан или отнасящ се до литография литография [същ., от гр.] — специален начин за отпе 100
чатване на картини и дру ги; картина литра [същ., от лат.- гр.] — четвърт отоката; сто драма литургия [същ. , от гр.] —- най-важната християнска църковна служба литургйш [сан/.] —свещеник, отслужващ литургия; лице, присъстващо на литургия лих [прил.] — долен, лош; беден лихва [съм/.] — възнаграж дение за предоставен пари чен заем; допълнително заплащане за просрочено издължаване на данък, так са и други лиходссц [съм/., от рус.] — злодей,злосторник лицемерен [л/шл.] — неис- крен;двуличен лйчба [сащ.] — предзнамено вание, предсказание; знак лишен [прмл.] — излишен лищивйчка [съм/.] — лясто- вичка лоб [сам/.] — човешко чело; череп лобен («рил} — челен; чере пен лобзанис [същ., от рус.] — целувка лобут [съм/. , огк лиур.] — бой; наказание логика [съм/., от гр.] — наука, изучаваща човешко то мислене; здрав разум; естествен развой логой [съм/., от уиг.- ср.] — - впрегнат отстрани на основ ния впряг кон логотет [същ., от гр.] — висш държавен администратор във Византия и България; министър; завеждащ пат риаршеската канцелария логофег [същ., от гр.-рум.] — секретар, писар яодос [същ., от гр. -тур.} — топъл южен вятър; южняк лозйнка [съм/., от рум.] — роз- познавателен знак; парола лозунг [същ., от нем. -рус.] — ръководна идея; призив; плакат със сбито формули рана ръководна идея локал [същ., от лат.-фр.} — питейно заведение локапта [същ., от ит.- тур.] — гостилница локантаджия [същ., от ит. - тур.} — гостилничар локмаруху - [същ., от ар.- тур.] — лекарство против стомашни болки, съдър жащо спирт и етер лом [съм/.] — железен инстру мент за разбиване на ка мъни лона — вж. лоно лоигоз [съм/., от гр.] — гъста гора лонгузлук [съм/., от гр.-тур.] — обрасло с гъста гора място лонджа [съм/., от ит.- тур.] — събрание на майстори от един еснаф лонатури [съм/., ми.,] — ло пати лорд [съм/., от англ.] — наследствена титла на висш английски аристократ 101
лорд-мср [същ., от англ.] — кмет на голям град в Англия лорнст [съм/., от фр.\ — сгъваеми очила с дръжка лотофаг [същ., от гр.] — митично човешко същест во, хранещо се с плодовете на лотоса лбчник [същ.] — течна живо тинска храна; съд за такава храна лугав [прил.] — хлъзгав, то чещ се; неприятен лукс [съи/., от лат.] — разкош луксозен [прил.] — разкошен лумпен . [същ., от нем.] — дрипльо, бедняк; бездел ник; негодник лумпсипролегариат [същ., от нем.] — декласирана работническа прослойка; голтаци, бедняци лупен [съм/.} — вид растение с широки листа лустро [сам/., от или.] —изис каност, блясък; показност лустросан [лрмл.*] — изис кан; показен луча (се) [гл., меса.] — целя (се); постигам лучпик1— вж . лбчник лучпик2 [съм/.] — баница с лук лъджа [същ., от тур.] —■ топъл минерален извор; минерална баня лъкатя [гл., леел.] — лъка туша; извивам лъск [същ., от рус.] — лъс- кавина, блясък лъстив [прил.} — измамлив, лъжлив; ласкателен лъстя [гл., песе.] — мамя, лъжа; . лаская с користна цел льбхмап [същ., от нем.] — отпуснат, глуповат човек; повлекан; нвпрокопсаник любезен [прил.] — мил, лю бим, скъп люде [същ., мн.] — хора людсък [прил.] — чужд; хорски люстър [същ., от рус.] — полилей лютпя [съм/., от ар. -п ол .] — музикален инструмент люхпа [гл., се.] — изпия на един дъх лГохпасе [гл., се.] —• дяна се, махна се ляпкам се [гл., песе.] — клатушкам се, кандилкам се лягам [гл., песе.] — летя; нося се лях [същ.] — поляк м мааза [същ., от ар. -тур.] — голям магазин; склад; зим- ник; изба • маазар — вж. махзар ’ маапе [сън/., от ар.- тур.] — музика, мелодия; турска народна песен маара [същ., от ар. -тур.] — пещера маарама — вж . махрама мавър [същ., от гр.]— арабин или поарабчен жител на северноафриканското край брежие 102
маг [същ., от пер. - гр.] — древноизточен жрец!; ма гьосник магазин [същ., от ар.] — магазин ‘ маганка [съм/.] — циганка магср [същ., от гр.] — мана стирски готвач магерпица [същ., от гр.] — манастирска готварница ~ магически [лрил.] — свързан или отнасящ се до магия; вълшебен магнат [същ., от лат.] — богат индустриалец мадригал [съм/., от фр.] — кратко шеговито любовно стихотворение маждрак [същ., от ар.- тур.] — копие маза — вж. мааза - мазгал [същ., от тур.] — те сен отвор в крепостна сте на; бойница мазбага [същ., от ар. -тур.] — изложение; предписание; кадийски протокол; акт мазмата — вж . мазбата мазо [същ., от рум.] — доба въчна вноска при игра на карти мазхар — вж . махзар 4 майс [съ»/.] — месец май маймур/ип/ — вж. мемур маймурнар — вж. мсмур майнат [саи/., от гр.] — гръцки въстаник майссрс — вж . масарс майтап [същ., от пер.-тур.] — шега майтапчии [същ., от тур.] — шегаджия; веселяк маказ [същ., от ар. -тур.] — разклонение на железопът ни релси маказчйя [същ., от ар.- тур.] — железопътен стрелочник макам [сам/., от ар. - тур.] — проточена, извита мело дия; тембър макамлйя [прил., неизм., от ар.-тур.] — мелодичен; приятен макроксфал [същ., от лат. - гр.] — човек с необичайно голяма за ръста си глава максул [същ., от ар. -тур.] — собствено земеделско про изводство максулеп. [прил., от ар.- тур.] — продуктивен; поро- дист максус р/ар., от ар. -тур.] — нарочно мал- [сащ., от ар. -тур.] — имане, имот; стока маладсц — вж. молодсц малаков [същ., от $р.] — ши рока рокля с обръчи от тел на полата малакбф — вж. малаков маламсн [прил., от гр.] — златен маламян — вж. маламсн малария [същ., от км.] — причинявана от комари кръвна болест, изразяваща се в пристъпи на треска малджилък [същ., от ар. - тур.] — иманярство малджйяраир, от ар.- тур.} — търсач на скрито имане, иманяр мале — мамо, майко 103
малсмат [същ., от ар. - тур.] — ученост, грамотност; осведоменост малиста [/.'«р., от гр.] — раз бира се, вярно^наистина малсайбйя /и малсайбйя/ [същ., от ар.- тур.] — сто панин; собственик на стока, на имот мальор [нар., от фр.] — лошо; лошо стечение на обстоятелства малян [прил.] — малък мамил ига [същ., от рум.] — * качамак манаф/ин/ [същ., от тур.] — малоазиатски турчин маш а [същ., от гр.] — цига нин; хаймана, непрокоп- саник мангал [същ., от ар.-тур.] ' — плосък съд,върху който се горят дървени въглища за огрев; жарник ма шалче — умалително от мангал мангър [същ., от тур,] — дребна монета; пара мандало [сам/., от ар.-тур.] — дървена или желязна ключалка мандарйнство [сак/., от ,санскр] — властваме манджа [същ., от ит.-тур.] — ястие, гозба мандра [същ., от гр.] — работилница за преработка на мляко в сирене, каш кавал и други манс — мамо, майко, мале; манс — вж . маапе маниер [сам/., от фр.] — стил на работа или поведение; похват; обноски манифест [същ., от лат.] — официално обръщение на държавен глава към народа във връзка със значимо събитие маплихер/а/ [същ., от нем.] — вид бойна пушка манна от. ев/>.] — небесна храна, която бог спуска за евреите манталитет [същ., от фр.] — мироглед; интелект мантсл/а/ [същ., от лат.] — наметало, пелерина: мантия маптело — вж. мантсл/а/ мантия [сг»«/., от ^р.] — широко и дълго до земята наметало мапя [същ.] — майка мар — вж. марй мара1 — вж. маара мара3 [сак/.] — стара овца мараба [неизм., от ар. -тур.] — здравей, добър ден мараз [същ., от ар. -тур.] — болест марапгоз [същ., от ит. - тур.] — дърворезбар; дърво резба марангозлйя [прил., неизм., от ит. -тур.] — дърво- резбован маргаза [прил., неизм., от ар. - тур.] — заядливец; свидливец; капризен човек мараня [сак/.] — летен жар; жега маргар/йт/ [същ., от ?р.] — бисер маргарец — вж . маргар/йт/ 104
маргатар — вж. маргар/йт/ марда [същ., от тур.] — изостанала, негодна стока; повлекан мардалък [същ., от тур.] — отпадък мари [част.] — при обръще ние към жена марама — вж . махрама марйпа [същ., от ит.] — мор ско министерство; морски флот марионетка [сам/., отфр.] — подвижна кукла за детски и улични представления; несамостоятелен в дея нията си човек. марифег — вж . мурафет марифетлйя — вж . мурафот- лйя маркаигеп [прил., от иггс-фр.] — търговски; търгашески марссйлеза — вж. Марсилсза Марсилсза [същ., ат фр.] — националният химн на Франция картинка [същ., от фр.] — вид стара пушка мартйр [същ., от гр.] — мъченик мартизйрам [гл., св. и .несв. -, от гр.- фр.] — измъчвам мартизйран [прил.*] — измъ чен, изтерзан мартиролог (съи;., от гр.] — списък на християнски мъченици; сборник със жития на мъченици мартолос [същ., от гр.] =- - привилегировани селяни по време .на турското роб- . ство със задължение да охраняват границите мартбрия [съи/., от ?/).] — свидетелство марш [същ., от фр.] — вой нишки строеви ход; преход; музикално произведение маря [гл., несв.] — грижа се за нещо; тача масал [съд/., от ар.- тур.] — приказка, история; неби валица масаре [същ., от ар.- тур.] — обсада маебата — вж. мазната маскира [същ., от ар. -тур.] — безобразник; безсрамник маскарлък [съм/., от тур.] — безчинство; злодеяние; неморална постъпка маслаат — вж . маслахат маел ахат — [съи/., от ар. - тур.] — работа; дело масраф [същ., от ар.- тур.] — плащания, разходи, раз носки мастит [прил.] — солиден; достолепен;виден масур [същ., от ар. - тур.] — цев, тръба; приспособле- ' ние за навиване на прежда за тъкани; къдрица; царе вичен кочан със зърната масър — вж. мъсър матаерам се [гл., несв.] — мотая се, развявам се матема — вж . матима матсрйнски [прил.] — май чински матима [същ., от гр.] — урок; сюжет 105
матка [съм/.] — корито на река маграпаз/ин/ [същ., от пер.- тур.] — препродаван, пре купвач матрос [същ., от .гол.] — моряк махана [същ., от пер. -тур.} — недостатък,грешка махзар [същ., от ар.- тур.] -— колективна молба, при дружена от съдийски про токол махксме [същ., от ар.- тур.] — съдилище махмудйя [съд/.] — златна монета с образа на султан М ахмуд махмуз [сам;., от ар.- тур.] — шпора махмурлия [прил., от ар. - тур.] — неразположен след пиянство човек махмурлук [същ., от ар. - тур.] “ неразположение след пиянство махна — вж . махана махнаджйн [същ., от тур.] — недоволник маховик [същ., от рус.] — голямо и тежко колело на двигател махрама [същ., от ар.-тур.] — тънка кърпа за глава; везба мачта [същ., от хол. рус.] — • висока корабна греда, коя то служи за вдигане на платно магпал/а/ [същ., от ар.- тур.] ■— факел, светилник машала — вж. машаллах машалла — вж. машаллах машаллах от ар.- тур.] — Браво! маяне [същ.] — бавене маяейл — вж . маясъл маясъл [същ., от ар.- тур.] — болест хемороиди меандър [същ., от гр. - ла т .] — дълбок речен завой във вид на подкова мегаломания [същ., от гр. -~ лат.] — мания за величие; големеене мегдан [същ., от ар. -тур.] — площад; възможност мегера [същ., от *?/?.] — ми тическо женско същество в гръцката митология; зла жена меджедйя — вж . меджидйя меджидие* [същ., от тур.] — орден меджидие2 — вж . меджидйя меджидйя [съЩ., о т тур.] — сребърна монета на стой ност 20 гроша от времето на Абдул Меджид; златна монета на стойност 100— 120 гроша меджйя [съм/., от ар. -тур.] — безплатно подпомагане с труд меджлйс [същ., от ар.- тур.] — административен съвет; събрание меемур — вж. мемур медиация [съм/., от лат.] — посредничество медиум [съм/., от лат.] — посредник между духове и хора; музикални тонове от средния регистър 106
мсллсп [лрил., от рус.] — бавен мсдлспо [нар.] — бавно - медреее [същ., от ар. -тур.] ч — турско духо вно училище мезат [съи/., от ар. -тур.] — търг, публична продан мезелйк [сащ., от пер.-тур.] — мезе мезлйк — вж . мсджлйс мсзлйч — вж. меджлйс мезлнш — вж . мсджлйс меймур /ин/ — вж. мемур мсксрс [същ., от ар. -тур.] — товарно животно; блюдо- лизец; доносник мекян [същ., от ар.-тур.] — дом, стопанство мел ай м — вж. милайм мелапхолйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до меланхолия;тъжен;унил меланхолия [съм/., от гр.]~ тъга; униние мелезйм/ин/ — вж . мюлязйм /ин/ мелязйм/ин/ — вж. мюлязйм /ип/ мелямст [съм/., от тур.] — укор, порицание мемлекег [същ., от ар.- тур.] — място; страна, родина мемлекет чорбаджисъ [същ. , от ар.-тур.] — член на областна местна управа мемоар [съм/., от фр.] — изложение по важен обще ствено-политически въп рос, връчено на държавен глава или висш държавник меморандум [същ., от яат. -фр.] — дипломатическа нота, изясняваща станови щето на дадено правител ство по определен проб лем; обяснителна бележка към дипломатическа нота; напомнително писмо мемур [същ., от ар. -тур.] — чиновник в турско време мепа [съм/.] — размяна на нещо за други; годеж; раз мяна на дарове при годеж; смяна на фазите на луната мепажйрам [гл., св. и несв., от фр.] — покровителст вам, закрилям; помагам менгуш/а/ — вж . мсш Гош мепгюш [съм/., от пер.- тур.] — обица мендер — вж. миидср мепдерлйк — вж . миндерлйк мепдйз/ин/ [същ., от ар. - -тур.] — инженер мепекша — вж. менскшс менекшс [съм/., от пер.- тур.] — цвете, теменужка мепзйл [съи/., от тур.] — поща меникша — вж . менекше мептан — вж . минтан ментор [същ., от гр.) — наставник; покровител; дик татор мсяторски [прил.] — настав нически; диктаторски мсшпсствб [същ., от рус.] — малцинство мераз — вж. мираз мерак [същ., от ар. -тур.] — желание; страст; стремеж мерам [същ., от ар. -тур.] — желание, намерение; цел мерамет [съир, от ар. тур.] — поправка, ремонт 107
мердснсн [същ., от пер,- тур.] — подвижна стълба мерджан [същ., от ар.- тур.] — корал; коралово мънисто мерджанов [прал.] — коралов мерет [същ., от тур.] — проклетник мсретски [прил.] — проклет меретщина. [същ.] — прок летия мерзавец [същ., от рус.] — негодник, подлец мермер — вж . мрамор мсрмер/сп/ — вж, мраморен мертебе [същ., от ар.- тур.] — степен, положение, рав нище мерулка [сац/.] — съд с опре делена вместимост за ме рене на питиета мерхаба — вж . мараба мерхамет [същ., от ар. -тур.] — благоволение, милост, състрадание мерхаметлйк [еац/., от ар. - тур.] — състрадателност; щедрост, мерцая [гл., несв., от рус.] — блещукам, мъждукам месал [същ., от лат. -гр.] — кърпа месия [същ., от евр.] — спасител метаморфоза [същ., от гр.] . — превращение, преобра- зяване метан [сап/., от гр.] — поклон мстанис — вж . метан метежен [прил.] — размирен; смутен метеор [същ., от гр.] — не бесно тяло, което се запал ва при съприкосновение със земната атмосфера мстсрйз [същ., от пер.-тур.] — окоп; бойница; засада метиляв ' [прил.] — болен от метил; болнав метох [същ., от гр.] — клон от манастир в друго насе лено място; манастирско представителство метрельоза — вж . митральбза мсфистофслски [прил.] — свързан или отнасящ село Мефистофел; дяволски; злодейски мехкеме — вж. махкеме мехлем [същ., от ар. -тур.] — лекарство за мазане мсхГор — вж. мюхюр меценат [същ., от яат.] — щедър и безкористен спо моществовател на изкуст вото или науката мечйт [съи/., от ар. -тур.] — джамия мете [същ., от тур.] — дъб мешйн [съм/., от пер.- тур.] — обработена кожа мешйна [същ., от тур.] — кожен мях; дъртофелница мешйпен [прил.] — кожен мешле [сь щ.] — малка кожена торбичка; мехче мешлйпа [същ,] — корем; мях мешнйчка [същ,] — гайдичка мешов [прил.] — дъбов миджйя — вж . меджйя мйгар [паст.] — нима миза [същ., от фр.] — зало жена сума при игра на комар мизантроп [същ., от гр.] — човекомразец 108
мизйпсн — най-мал кият сйн в семейството; га лено дете мизйпка [саи/.] — най-мал ката дъщеря в семейство то; галено дете мизювюрлюк — вж. мюзе- вирлйк милайм (лрил., от ар. -тур.] — нежен, внимателен, кро тък милайм [нар., от ар.- тур.] — нежно, внимателно, кротко милезйм/ип/ — вж . мюлязйм /ип/ милст — вж . миллет милйна [саа/.] — влечащо по земята стъбло на тиква, ди- ня, краставица и други милиопщик [сгм/., от рус.] — милионер миллет [съм/., от ар. -тур.] — народ, нация миля [саи/., от лат.] — мяр ка за разстояние, равнява щасена 1832м милязйм/ин/ — ВЖ. МЮЛЯЗЙМ /ин/ мимезис [същ., от гр. -ла т.] — подражание мимо [чар.] — покрай; въпреки мимолетен [прил.] — кратък; краткотраен мина [сги/.] — броя; души мингуш/а/ — ВЖ, МС1ПТОП1 миндал [същ., от гр.] — дърво и плод бадем миндер [същ., от тур.] — място за сядане или спане край стена, зидано или от дъски, постлано с черги мипей [същ., от гр.) — черковен сборник с пропо веди и служби за определен месец МЙНСЦ — ВЖ. минц миниатюр [същ., от фр.] — предмет, чиито размери са неколкократно по-малки от обичайните за същия вид миниатюра [сам/., от ит,] — живописно изображение с малък размер миидерлйк [същ. , о т тур.] — миндер; одър; тъкан, която се постила на миндер министериабъл [същ., от фр.] — претендент за мини стерски пост минотавър [същ., от гр.-рус.] — митично чудовище с бича глава и тяло на човек минебфа от ар.-тур.]. — широк миндер миптан [същ., от пер. -тур.] — къса горна мъжка дреха с ръкави минц [същ., от лем.] — австрийска златна монета мипюцндзсп [прил., отфр] — педантичен, точен; дребнав мипюциозност [същ., от фр] — педантичност, дребнавост мир [сьи/.]—свят ' мираж [същ., от </>/).] — явление, при което пред мети отдъд хоризонта се отразяват в атмосферата и стават видими; илюзия мираз [същ., от ар. - тур.} — наследство от родителите на съпругата 109
миразчйя [същ., от ар. -тур.] — наследник; наследник на чужд имот миралай [същ., от тур.] — полковник мирил [същ., от тур.] — вид данък; откуп миро [същ., от гр.] — благо вонно масло, използвано при църковен обряд миров [прал.] — световен, вселенски мирови [ирил.] — граждански мироглед [същ.] — система от възгледи за природата, обществото, човешкото битие и други мироносиик [същ.] — прино сител на миро мироточец [сам/.] — слад- , кодумец; миропомазник мироточйв [лрил.]—сладко- думен мирски [лрмл.] — светски; граждански мйрт/а/ [същ., от пер.- гр.] — декоративен средиземно морски храст , мирянин [съм;.] — светско лице; гражданско лице мисафйр/ип/ [същ., от ар. - тур.] — гостенин мисафирлйк [същ., от ар. - тур.] — гостоприемство; гостуване миейр1 [същ.] — пуяк миейр3 [същ.] — царевица мисия [същ., от лат.] — за дача; предопределеност; дипломатическо; религи озно; търговско или друго представителство на една страна в друга мискйв/ин/ [същ., от ар. - тур.] —мръсен човек; мръс ник, гадняр мискинлйк [същ., от ар. - тур.] — мръсотия; безчин- ство мистериозен [прил., от гр.] — неясен; непознат; загадъ чен, тайнствен мистификация [същ., от гр.] — неволна или предумиш лена заблуда мистрия [същ., от гр.] —вид зидарски инструмент митап — вж . метан митар [съм;.] — бирник или митничар в евангелска Юдея; грешник митарство [съм/.] — приклю чение, премеждие; страда ние митарче [съм/.] — грешник, мъченик митирйз — вж. мстсрйз мйто [същ.] — налог за вна сяни в страната или изна сяни от нея стоки мйтра [същ., от гр.] — мит рополитска (владишка) ко рона митральоза [същ., от фр.] — картечница митрополия [същ., от гр.] — седалище на митрополит; митрополитска канцелария михлюзи/ип/ — вж . мюхлГоз /ип/ мншечеи [лрнл.] — мускулен мишца (същ.] — мускул 110
млат [същ.] — тежък чук млин [същ.] — баница млъзгам се [?л., //есе.} ~ стрелкам се мним [лрил.] — лъжлив, неистински мвогажди [нар.] — много пъти; често, многократно мпогоглаголйвост [същ.] ~ бъбривост мпогоглаголстваш [я/шл.*] — многоприказващ, бъб рив мпй (ми) се [гл., безл.] — струва ми се, чйни ми се моабсг — вж. мухабег моаджйт — вж. муаджйт мобили [същ., от лат. -фр.] — мебели; едра покъщнина моарабс — вж . мурабс мода [съг//., от фр.] — женска връхна дреха - моканип [съм/., от рум.] — влашки пастир; селянин; селяндур мокапски. [лрия.] — пастир ски; селяндурски;селски молекулен [дрмл.] — свързан или отнасящ се до моле кула; дребен, нищожен молене вам, молепевам [гл., св. и несв., от гр.] — заразя, заразявам; бележа, белязвам молснсап [прил.] — заразен, белязан молла [същ., от ар. - глур.] — мохамедански съдия; мо-. хамедански проповедник молпий [същ.] — мълния молоден [съд/., от рус.] — юнак; хубавец момляче [същ.] — момченце монада [същ., гр.] — единица монарх [същ., от гр.] — пожизнен владетел, който приема и предава властта по наследство монокъл [същ., от лат. - фр.] /— кръгло стъкло с диоптър, което се слага само на ед ното око монолитен [прил., от гр. - лат.] — единен; здраво споен;солиден монопол [същ., от гр. -л а т.]. — изключителни права вър ху определена дейност монополизирам [гл., св. и несв., от фр.] — обсебвам, изземвам; придобивам вси чки права монотонен [прил., от гр. - лат.] — еднотонен, с една къв тон;еднообразен монотонни [същ., от гр,- лат.] — еднотоние; едно образие; еднаквост монстриозсн — вж. мояст- руозеп монструбзсп [прил., от фр,] — голям; внушителен; чу довищен мора [същ.] —мъчителен сън, свързан с видения морабс— вж .мурабе морав [прил.] — червен моралййски [лрил.] — гръцки морач [същ.] — злосторник, убиец морда [същ., от рус.] — муцуна; мутра море [част.] — при обръще ние; за израз на несъгласие, недоверие
моргира [същ., от лат.-хол.] — малко близкобойно оръ дие с голям калибър мосандра — вж . мусандра мостра [същ., . от и ги.] — единични екземпляри от стоки, който се излагат предварително за оглед от купувачите; образец мотвак — вж . мутпак мотивирам [гл., св. и несв., от фр.] — обяснявам, при веждам доказателства за или против нещо мотопйла [същ.] — прис пособление за накатаване и опъване на прежда мотовйло [същ.] — вж . мото- вйла мотовйли [съм/., л<«.] — крака мохабст — вж. мухабст мошиар [съм/., отрум.] — едър земевладелец; чифликчия мошиер/ип/ — вж . мошиар М0П1ЙЯ [същ., от рум.] — голям поземлен имот; име ние, чифлик мошпе — вж . мощпс мошно - вж . мощно мощи [същ., ми.] — останки от тяло на светец; слаб, мър шав човек мощпс — вж . мощно мощно [дар.] — много мрамор [същ., от гр.] — раз ноцветен варовиков скален материал, подходящ за скул- птиранеи изглаждане мраморен [я/л/л.] — свързан или отнасящ се до мрамор; каменен; студен; блед мрачева [същ.] — мрак; тъм нина мръцйня се (гл., безл.] — мръква се мстйтслеп [л/шл.] — отмъс тителен муаджйр — вж . мухаджйр муаджйт — вж. моаджйт муарабе — вж. мурабе мубашйр — вж . мюбагпйр муезип — вж . мюсзии мукаст [прил., неизм., от ар.- тур.] — съгласен мукапски — вж . мокапски мукаяг — вж. мукаст мум [същ., от тур.] — свещ мумджйя [същ. , от тур.] — свещар мупаейп [прил., меизм., от ар. -тур.] — подходящ, удо бен мупаейп [нар., от ар. -тур.] — удобно, възможно, при лично мунасъп — вж. мупаейп муниция — вж, мупйции муниции [същ., мн., от фр.] — боеприпаси мура [същ.] — вид бор мурабе [същ. , от ар. -тур.] — бой; битка; война мурафет [същ., от ар.- тур.] - майсторство, умение; из куство мусапдра [същ., от ар. -тур.] — голяма ниша с дървен капак; дрешник мусафйр/ин/ — вж . мисафйр /ин/ мусаферлйк — вж . мисафирлйк мусикословссисйший [лрнл.] 112
— почетна титла на църко вен певец мусикосЛовеспий — вж . муси- кословсснсй ший муска [сам/., от ар. -тур.] — талисман; хартийка с напи сано заклинание, което се носи до тялото мускал [сам/., от ар.-тур.] — мярка за тегло, равна на 1,5 драма; стъкленичка, пълна с 1,5 драма розово масло мусолюбйв [прия.] — люби тел на музите, т. е. на изкуствата мусора — вж . мусура мусура [сам/., от <р.] — муцуна мустафъз [същ., от ар.- тур.] — опълченец, ветеран . мутаф [съм/., от пер. -тур.] — постелка от козина мутаф/ии/ — вж . мутафчйя мутафчйя [съм/., от пер. - тур.] — майстор на изде лия от козина; козинар мутвак [същ., от ар. - тур.] — готварница; кухня мутовак — вж. мутвак мутофак — вж. мутвак мутфак — вж. мутвак муфт/а/ [нар., от тур.] — даром, безплатно муфта [същ., от тур.] —облага муфта джин [сън/., от пер.- тур.] — лице, което се обла годетелства за чужда смет ка муфтар — вж . мухтар муфтйя — вж. мюфтия мухабет [същ., от ар.-тур.] — приятелски разговор; угощение мухаджйр [същ., от ар.- тур.] — преселник; бежанец мухар [същ.] —ленивец мухарабе — вж . мурабе мухтар/ип/ [същ., о т ар.- тур.] ~ българин, селски кмет в турско време мушиер/ин/ — вж. мошиар мушйр — вж . мюшйр мушйрски [прия.] — свързан или отнасящ мушйр /мю шйр/; маршалски мушйя — вж . мошйя мущерйя — вж. мющерйя мушра [сам/.] — плесница; юмрук; удар мущрувам [гя., несв.] — удрям,бия мщсние [същ., от рус.] — отмъщение; мъст мъзга [сам/.] — дървесен сок мъзгал — вж . мазгал мъзда [саи/.] — отплата; наг рада; възмездие мъжатница [сам/.] — омъжена жена; жена с жив съпруг мъжетница — вж. мъжатница мъжовпица — вж . мъжатница мькарйи [сам/.] —мъчнотия; трудност мъкотйя [сам/.] —мъка,стра дание, препятствие мълкохап [прия.] — който ха пе, без да лае (за куче); кой то вреди тайно, скрито (за човек) мъмля [гл., несв.] — говоря неразбрано, мънкам мъмростйя [сам/.] — разпра; - караница 8. Речник ... 113
мър — вж. мари мърда — вж . марда мърсйя [сащ.] — развратница мърся [гл., несв.] — не постя; ям блажно през пости мърпйна [нар.] — напразно, без полза мърчй [гл., безл.] — тъмнее мъска [същ.] — муле, катър мъсър [саг^.] — плат от Египет мъсърна [съи/.]—старамонета мъщение — отмъ щение, мъст мюбашйр [същ., от тур.] — специален пратеник на властта по уреждане на правен, финансов или ад министративен проблем мюбарек [същ.] — благословен мюдюр/ии/ [същ., от ар. - тур.] — управител на околия мюез/ип/ [същ., от ар.-тур.] — мохамедански духовник мюжде [същ., от пер.- тур.] — дребна награда за добра вестили новина мюзевйр/ин/ [същ., от ар. - тур.] — измамник, клюкар; доносник мюзевирлйк [същ., от ар. - ту/;.] — измама, клюка; донос мюзсвирлък — вж . мюзсвирлйк мюзсфйр — вж . мюзевйр/ин/ мюзювюрлюк — вж . мюзевир- лък мюзюхйр — вж. мюзевйр/ин/ мюлайм — вж. милайм мюлезйм/ин/ — вж . мюлязйм /ип/ мюлк [саи/., от ар.- тур.] —■ недвижим имот мюлтезйм/ии/ [същ., отар. - тур.] — откупвач на данъци или налози мюлтезимджилък [същ., от ар. -тур.] — откупка на данъци или налози мюлтюземджелйк — вж . мюл- теземджилък мюлязйм/ин/ [същ., от ар. - тур.] — поручик мюлязъм/ип/ — вж. мюлязйм /ин/ мюрйд [същ., от пер. -тур.] — послушник, ученик на имам или шейх, после довател на мюдюризма мюсафйр/ин/ — вж . мнсафйр /ин/ мюсафирлйк — вж . мисафир- лйк мютссарйф/ин/ [сйм;., от ар. - тур.] — окръжен управител мютесарифлйк [същ., от ар.- тур.] — окръг мютефйш — вж. мюфетйш мюфетйш [същ., от ар.- тур.] ■ ~~ инспектор, контрольор мюфтия [същ., от ар. - тур.] — висш мюсулмански ду ховник мюхлст [същ., от ар. -тур.] — срок, отсрочка мюхлГозип [същ., от ар. - тур.] ~ неплатежоспо собен търговец мюхлюзлюк [същ., от ар. - тур.] — фалит; неплатежо способност; несъстоятел ност мюхурлйя — вж . мюхюрлйя мюхюр [същ., от пер. -тур.] — щемпъл, печат, клеймо 114
мюхюрлйя [прил., от ар. тур.] — подпечатан, щем- пелован мюшйр [съц/., от ар. -тур.] — маршал мющсрйя [същ., от ар.- тур.] — купувач, клиент мязам [гл., //есе.] — прили чам, прилягам мятежеп — вж. метежен н в абат нам, набатквам [гл., св. и несв.] — налучкам, на лучквам; напипам, напип вам набег [същ., от рус.] — изне надващо нападение пабедпик [съм/.] — клеветник пабитак [сьш.] — як, набит човек набодка [сам;.] — вилица набрйжден [прил .*] — набраз ден; грапав наброска [съир, от рус.] — бележка, скица; очерк яабросък [същ., от рус.] — бележка; скица; очерк навадя, паваждам [гл., св, и несв.] — наклеветя, накле- ветявам паваля (се), навалим (се) [гл., св. и песе.] — приида, при иждам; натрупам (се), нат рупвам (се) . наваляк [с&цу.] — навалица; множество навезннк [съо/.] — лодкар ■ навейвичав [прил.] — леко мислен; вятърничав навст [същ., от рус.] — кле вета, лъжливо обвинение; ‘ съвет, увещание паветник [сам/.] — клеветник; обвинител • навстовам — вж. наветувам наветувам [гл., //есе.) — кле ветя навидя, навйждам [гл., св. и несв.] — видя, виждам; по сетя, посещавам; прегле дам, преглеждам , навляк — вж . наваляк навадя, навеждам1 [гл., св. и несв. от рус.] — причиня, причинявам страх навбдя, павождам3 [гл., св. и несв.] — наведа се, навеж дам се навой [саи/.] — дълга ивица от дебел вълнен плат, нави- . вана на крака от коляното до глезена; навуща навременен [прил.] — с приб лижаващ срок навремевя, павременявам [гл., св. и несв.] — наближа, наближавам раждане, смърт и други навръст [нар.] — навсякъде, навред навссгда [нар-] — завинаги вавсуе [//ар.] — напразно навуй — вж. навой напуща [същ., мн.] — чифт ивици от дебел вълнен плат, навивани на краката от коляното до глезена 115
навъзбряг [нар.] — по наклон; нагоре паг [прил.] — гол нагайка [същ., от тат.- рус.] — кожен камшик с къса дръжка нагло [нар.] — рязко наговор [сам/.] — уговорка; заговор,съзаклятие нагота [сао;.] — голота нагрозя, пагрозявам [гл., св. и несв.] — намразя, нам- разявам нагръдки [същ., ян.] — горна предна част на риза надам сс [гл., несв.] — надя вам се, очаквам надварвам (се), надваря (се) [гл.. несв. и се.] — надпре варвам (се), надпреваря (се) падни [//ар.] — понякога; не отдавна; тия дни надскорявам (се) [гл., несв.] — надпреварвам (се) надсмета [гл., се.] — надмина; надмогна; победя паелектризйрам [гл., св. и - несв.] — нагнетявам елек тричество, енергия; създа вам, напрегната обстанов ка нает — вж. нист наздраво [нар.] — сигурно; наистина назлапдйсам сс, назлапдйс- вам се — вж . пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се назлън [прил., неизм., от пер.- тур.] — кокетен, нежен - назлън [нар., от пер.- тур.] — едва-едва; с усилие; без же лание пазлъпдйсам се, назлъндйсвам се [гл., св. и несв., от пер. - /лур.] — колебая се, бавя се; противя се назойлив [прил.. отрус.] -ро- теглив, досаден; нахален назюзюкам се [гл., се.] — напия се пайда [гл., се.] — намеря паклопам, наклопвам [гл., св. и несв.] — наклеветя, накле- ветявам наклянкам се [гл., се.] — на пия се накокатя се [гл., се.] — наканя се; приготвя се накокържа се [гл., се.] — нае жа се, настръхна наконсц [нар.] — накрая налбапт/ип/[съи/., от ар.-п ер. ~ тур.] — подкован на коне нам [неихм.] — не знам нам [същ., от пер,-тур.] — име, чест, престиж намерен [прил., от рус.] — въз намеряващ, имащ намере ние пане [съм/.] — чичо нанка [същ.] — вуйна пай-паче [нар.] -най-вече, особено напанагон [нар., от гр.} отгоре на това; на всичко отгоре напипа [гл., се.] — напъна, натисна; блъсна напйтя [гл., се.] — споходя; налегна паплатйсам, паплатйсвам [гл., 116
св. и несв.] — сложа, слагам наплати на колело; набия, набивам папокон [нар.] — после, най- после наполеоп [същ., от фр.] — златна монета на стойност 20 някогашни лева папраксам.се (гл., св. от гр.] — натрупам знания; придо бия опит; отракам се напрап [прал.*] — сопнат, троснат; дръпнат напрано [нар.] — сопнато, троснато; дръпнато напрасеп [прил. от рус.] — внезапен, неочакван напрасно [нар., от рус.] — внезапно, неочаквано напръстек [съм/.] — напръст ник напърстек — вж. напръстек пара [сащ., от ар.- тур.] — вик, писък, врява нарамник [съи/.] — наръч; то- - вар, който се носи на рамо паргелс [същ., от пер. -тур.] — ориенталски прибор за пушене на тютюн, при кое то димът минава през стък леница с вода нарежа се [гл., се.] — напия се нартика [същ., от гр.] — черковно преддверие нарукан [прил.*] — наречен; именуван пасаат — вж . насихат нас ахат — вж. насихат насвос [нар.] — напосока; нас лука; приблизително наел еди е [съм/., от рус.] — наследство насихат [сви;., от ар. -тур.] — съвет, наставление наснован [лрил.*] — дълъг, с висок ръст; едър човек наспоря [гл., св.] — дам; предоставя наставйтел [еъи;.] — настойник паетбятел [сги;.] — изборен член на настоятелство настоятелство [същ.] — под брани чрез избор лица, които подпомагат училищ ната, читалищната и други дейности настоящ [прил.] — истински патерам [гл., се.] — принудя, заставя, накарам натура [същ. , от лат.] — личност; характер; естест во; физика натюрел [същ., от фр.] — вродена склонност; нак лонност, дарба пакети ица [саи;.] — богослу жебна книга; часослов вафиле [нар., от ар. -тур.] — напразно, безполезно; на вятъра пафол/а/ [същ., от ар. -тур.] — престорено, с преструвка нафора [същ., от гр.] — късчета от осветен на ли тургия хляб нахакан [прил.] —• безсрамен, безогледен; отракан н ахал ос [нар.] — напразно; на вятъра нахйя [същ., от ар.-тур.] — малка околия; община; об ласт находящ се [лрил.*] — нами ращ се 117'
нахут [същ., от пер.- тур.] — растение от семейство бо бови; леблебия нация [същ., от лат.] — исторически формирала се човешка общност на осно вата на обща територия, език, икономика, култура и други начасничав [лрмл.] — непо стоянен начасничев — вж. начасничав начна (се) [глм се.] — започна (се) начпат [л/ш.*] — започнат начугулйм (се), начугуляваме (се) [гл., св. и несе.] — струпаме (се), струпваме (се); скупчим (се), скуп- ч чваме (се) нащрек [лар.] ~ с повишено внимание небетчйя [същ,, от ар.-тур.] — мливар, чакащ ред на воденица небрежйтелно [нар.] — неб режно; пренебрежително неведа [съи/.] — незнание; неизвестност неведом [прил.] — неизвестен;, непонятен;тайнствен невем — вж. невям невнятен [прил., от рус.] — неясен; непонятен; смътен невям [нар.] — като че ли; сякаш нега [сан/.] — нежност, коп неж; тъга негация [същ., от лат.] — отричане, отказ негли [нар.] —. като че ли; сякаш неглиже [нар., от фр.] — небрежно; непретенциозно велен [лрил.] — омразен, проклет недра [същ., ли/.] — дълбини недужен [прил., от рус.] — недъгав; болнав; хилав нежа [гл., се.] — разнежвам нежели [саюз] — отколкото; камо ли; вместо незабвйнеп [прил., от рус.] — незабравим; незабравен незаметпо [нар., от рус.] — незабелязано незапаметен [прил., от рус.] — незапомнен; отдавнашен пезйблем [прил., от рус.] — непоклатим, непоколебим неизведан [прил., от рус.] — неизследван^ непроучен; непознат неизгледен [прил.] — безкраен нейстов [прил., от рус.] — мощен; много силен нейсе [нар., от тур.] — както и да е; било, каквото било некайлеп [прил., от ар. -тур.] — несъгласен, несклонен; недоброжелателен некасаещ се [прил.*] — неот- насящ се, нямащ отношение некин — вж. некни некни [нар.] — оня ден; зав- чера нелестен [прил., от рус.] — непривлекателен, неприя тен нелюдйм [прил., от рус.] — необщителен, неприветен; неприятен иемедлен [прил., от рус.] — незабавен, бърз 118
немедлено [нар., от рус,] — незабавно, бързо немой [модзм.] — недей немотност [същ,] — бедност; оскъдица веначст [к/шл.*] — непобутнат, незасегнат, недокоснат ненадан [лрнл.] — ненадеен, неочакван нснка — вж. нянка пеобемлеп [прил., от рус.] — необхватен необезветвен [прил.] — със запазени клони; клонест необжсжеп [прал.] — необ- горен,неовъгден неожйдан [прил.] — неочак ван, непредвиден яеолеа [същ., от гр.] ~ мла деж; младо поколение неординсрност [сън/., от фр.] — нетрадиционност^нео- бичайност - иеосторожност [същ., о т рус.] — невнимание; непредпаз ливост неотемлсм — вж . пеотсмлйм неотемлйм [прил., от рус.] — неотнимаем неотерпйм [прил.] — нетър пим, непоносим неотколе [нар.] — неотдавна нсофсрен [прил., от гр.] — недобър;нереден непонятен [прил.] — неясен; неразбираем неправеден [прил.] — нес праведлив непременен [прил., от рус.] — неизбежен; необходим ненрсрйвен [прил., от рус.] — непрекъснат; постоянен пепрерйвпо [нар., от рус.] — непрекъснато;постоянно нерад [лрдл.] — нерадостен; нещастен верадепе [същ., от рус.] — безгрижие; небрежност, немарливост нерадеющ [прил. *, от рус.] — негрижещ се; немарящ нсрадйв [лрпл.] — небрежен, нехаен; ленив неразбории в [прил., от рус.] — неясен, неразбран перанза [същ., от пер. -тур.] — дърво и плод портокал; дърво и плод нар нервозен [прил.] — нервен; избухлив нерез [същ.] — нескопено мъжко прасе нерод/а/ [същ.] — изрод; ма лоумен пес носен [прил.] — лош, не добър петактйчеп [лрил.] — невни мателен; несъобразителен нстактйчно [нар.] — нев нимателно; нетактично нсугадешката [нар.] -- неза белязано; ненадейно неужели [нар., от рус.] — нима; наистина ли неусвссен [лрмл.] — малоумен ' неуейпеп [прил., от рус.] — неуморен нсустапеп [прил., от рус.] — неспирен, неуморен пефелам [гл., несв. от гр.] — боледувам; не съм добре здравословно нефелен [прил., от гр.] — не разположен, болнав; недъгав 119
нсхар [същ., от гр.] ~ мър зел; немара нехар [прил.] — немощен нехаря [същ.] — злобен старик нехелам — вж . нефелам нехелен — вж. нефелен нехра [същ.] — мързелана; немарливка пехрйв [л/шл.] — мързелив; немарлив нехтье [същ., лен.] — нокти нечаен — вж. нечаян нечаян [прил., от руе.] — неочакван нечаяно [нар., от рус.] — неочаквано; внезапно нешанджйя — вж . нишан- джин пиег [същ., от тур.] — цел, умисъл, намерение, надежда нйжел [с«м^.] —наниз пязам [същ., от ар. -тур.] — ред, система низам/ин/ [същ., от ар. - тур.] — редовна, наборна турска войска; войник на редовна служба низпослан [прил., от рус.] — пратен от бога низък [лрнл.] — лош, долен нймб/а/ [съи;., от пат.] — сияен кръг около главата на светец; ореол нимфа [еаир, от гр.] — жен ско митическо същество нйне [нар.] — сега нйнешеп [прил.] — сегашен нирвана [същ., от санскр.] — блажено душевно състояние них [лсест.] — тях нихилизъм [същ., от лат.] — отрицание на съвременния обществен и политически живот нихилист [същ., от лат.] — привърженик на идеите на нихилизма нйчком [нар.] — наведено;- ниско ниша се [гл., несв.] — крия се; гуша се нишан [същ., от пер.- тур.] — знак, белег; орден; мишена нишанджйя [същ., от пер,- тур.] — стрелец нищ [ярил.] — беден нйщелка [сам#.] — част от до машен тъкачен стан, която повдига и смъква нишките на основата побил [същ., от лат.] — знатен човек, благородник повизна [същ., от рус.] — новост; новина новинар [същ., от ср.] — вестникар; журналист повопришедш/ий/ [лрал.*] — новопристигнал погавица [съм/.] — кожа, при вързвана от пастирите от пред на краката им поема — вж. нойма нойма [същ., от гр.] — сми съл, значение; начин на действие нокта /турям покта/ [същ., от ар. - тур.) — уточнявам, по яснявам номад [същ., от гр.] — пред ставител на племе, което ня ма постоянно местопреби ваване; чергарин, скитник 120
номинация [същ., от лат.] — назоваване, наименуване; название, наименование номуне — вж . нумуне носталгия [сги/., от гр.] — мъка по род и родина нота [същ., от лат.] — пис мено обръщение на едно правителство към друго по ' конкретен повод нота бепе [отя лат.] — Забе лежи добре! Обърни вни мание! потабил [сан/., от лат.] — знатен и богат човек; арис тократ нотйс [същ., от англ.- рус.] — бележник; бележка нофуз1 [същ., от ар. тур.] — добро име, чест; уважава- . на, почитана личност нофуз2 [същ., от ар.- тур.] — регистър на населението; лична карта нофузлйя [прил., неизм., от ар. ~тур.] — авторитетен, влиятелен, уважаван, из тъкнат, личен нощни [с&ир, .мн.] — голям, издълбан от дървесен ствол съд за замесване на тесто вощовй — вж. нощви иудя [гл., несв.] — карам; принуждавам нумер [същ., от лат. -фр.] — номер пумунс [същ., от -пер. -тур.] — мостра, образец; пример; знак; ограничено количест во нур [същ., от ар. -тур.] — не бесен огън, небесна свет лина нурка [сън/.] — животно, чиято кожа се използва за направа на връхни дрехи; норка пуфуз [същ., от ар.-тур.] — човек, жител; лице нюансирам [гл., св. и несв., от фр.] — разграничавам; обръщам внимание на ня каква особеност нянка [същ.] — женска гърда о оазис [същ., от гр.] — място в пустинята с вода и зелена растителност; очаквано, жа- дувано място оба [чнел.] — два, две обе — вж. оба обанкрутен [прил.*] — фали рал, изпаднал обапям [гл., се.] — окъпя обворожйтелен [прил., от рус.] — чаровен, прелестен обеднъг [нар.] — отведнаж; веднага обезпечение [същ.] осигу ряване, обезпечаване обективация [същ., от ] — представяне на нещо в същинския му вид обесник [с&ир] — злосторник обетован [прил.] — обещан; мечтан обидя, обиждам [гл., св. и несв.] — обходя, обхождам; 121
споходя, спохождам; посе тя, посещавам обиск [същ., от рус.] — пре търсване; оглед обиталище [саи/.] — жилище, свърталище ( обител [съм/.] — манастир облажавам [гл.; несв.] — благородно завиждам; спо делям чужда радост, до волство и други облачам [гл., несв.] — обли чам облича, обличавам [гл., св. и несв.] — изоблича, изобли чавам облобизанам, облобизая [гл., несв. и св., от рус.] — целувам, целуна обнажа, обнажавам [гл., св. и несв.] — оголя, оголвам обнаружа, обнаружвам [гл., св. и несв.] — открия, от кривам; установя, устано вявам обнема, обнемам [гл., св. и несв.] — обгърна, обгръ щам; обхвана, обхващам обнймам — вж . обнема, обпе- мам обнищен [прил.] — духовно обеднял оборот [същ., от рус.] — об ръщане, обрат; начин на из разяване; движение на суми или стоки; обща сума, съб рана за определено време Оборя се [гл., се.] — съборя се; падна обособя, обособявам [гл., св. и несв.] — отделя, отделям; разгранича, разграничавам обрадвам (се) [гл., св.] — зарадвам (се) , образ [същ.] — лице; буза; портрет оброк [същ.] — тържествено обещание, обет; обредна служба в чест на светец; облог; данък обръгвам, обръгна [гл., несв. и се.] — свиквам, свикна; ■ привиквам,привикна обръжа, обръжавам [гл., св. и несв.] — въоръжа, въоръжа вам обсйда [същ.] —• наплат на колело обскурант/ин/ [същ., от лат.] — невежа; неук, неосведо мен човек обскурен [прил., от лат.] — невеж, непросветен; долен обстоятелен [прил., от рус.] — подробен, изчерпателен, обстоен обулча, обулчвам [гл., св. и несв.] — оженя, оженвам; венчея, венчавам ' обуреваем [прил., от рус.] — сблъскан от буря; обрулен обхождане [същ.] — отнасяне; възпитание, държание обцйда — вж . обсйда община [същ.] — администра тивна управа на едно или няколко селища; сграда, където се помещава об щинското управление общсжйтелен [прил.] — общи телен; живеещ в общест вото; обществен обязам се [гл., 'се.] — поема • задължение 122
обязан [лрмл. от рус.} — задължен обязаност [сьи/., от рус.] — задължение; дълг; длъж ност обязатслси [лрил., от рус.] — задължителен овация [същ., от лат.} — бля скаво, многолюдно пос рещане; изразяване на по чит, уважение овде [нар.] — тук овчий — вид растение огарск [сгм#.] — угарка от свещ или цигара оглухци ми.] —оглушки оградйсам; оградйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — заболея, заболявам поради зли духове ограма [съм/.] — болест, при.- чинена от зли духове огрутник — вж. огуртник огуртник [същ., от тур.] — кожен мях за кисело мляко; кисело мляко одагя — зж. одая одагям [гл., несв.] — отивам; отдалечавам се одаджйя [същ., от тур.] — дневален; дежурен по стая; дежурен по приготвянето на храната на овчарска, градинарска и друга дру- * жина одая [същ., от тур.] — стая, килер одеве [нар.] — преди малко одежда [сг>«{.] — дреха; ком плект дрехи одеяние [същ.] — облекло оджак [същ., от тур.] — огнище; стая с огнище , одисея [съи/., от гр.] — дълго пътуване с много премеж дия; преживявания бдма [нар.] — веднага одолея, одолявам [гл., св. и несв ] — надвия, надвивам; победя, побеждавам; прео долея, преодолявам одръстя, оДръстям [гл.. св. и несв.] — изтупам, изтупвам; набия, набивам; изям, изяж дам' одумник [съм/.] — к люк ар одър1 [същ.] — открит вход на къща; отвод одър2 [сви;.] — дървено легло одърче — умалително от одър ожилавам [ал., несв.] — очак вам ожидасм («рил.*] — очакван ожндапие [същ.', от рус.] — очакване озаптя, озаптйвам [гл., св. и несв., от ар. -тур.] — обуз дая, обуздавам; възпра, възпирам озйрам се [гл., несв.] — озър там се; оглеждам се озлобен [прил.*] — измразен; попарен от слана озпобя [гл., се.] — измразя; попаря (за слана) ок [същ., от тур.] — дълго дърво на конска кола, пос тавящо се между конете: дълго дърво на рало; воище ока [същ., от ар. - тур.] мярка за тегло; разна на 1283 грама 123
окадсн [п/шл.*] — опушен, одимен; мръсен оказйя [съм/., от лат.] — удобен случай; възможност окам, окна [гл., несв. и се.] — викам, викна окапйк [сам/.] —■ глинен съд с вместимост една ока оканйца [съц/.] — съд с вмес тимост една ока окарйна [саи/., от ит.] — глинен или метален духов инструмент с яйцевидна форма окат [пр«л.] — виждащ; зна ещ, разбиращ оклоцаи [прил.*] — накълцан; . очукан; нащърбен оклГохнал [лрил.*] — омър лушен; оклюман оклюхпалост [съм/.] — омър- лушеност, отпадналост ококоря се [гл,, несв. и се.] — облека се; стъкна се; пре меня се околйсам се [гл., се.] — навър тя се; наобиколя;натрапя се окомуш — вж . окумуш оконча, окончавам [гл., св. и несв., от рус.] — свърша, свършвам окопйтвам се, окопитя се [гл„ несв. и св.] — съвземам се, съвзема се; опомням се, опомня се окрам [гл., св.] — окрада, ограбя окривй, окривявам [гл., св. и несв.] — обвиня, обвиня вам; набедя, набеждазам окроп [същ.] — греяно вино с подправки окропа [съм/.] — топъл басейн окръжно [съм/.] — еднотипно съобщение, което едно ве домство изпраща на под- ведомствата си окръшка [същ.] — кръшкане; несъгласие оксиморон [същ., от гр. -нем.] — стилистична фигура, включваща взаимно из ключващи се понятия оксиморонеп [прил.]~ свър зан или отнасящ се до оксиморон оксйя [същ., от гр.] — вид ударение в черковно-сла- _ вянската писменост октава [същ., от лат.] — осемстепенен музикален интервал; вид стихотворна строфа октойх [същ., от гр.] — бого служебна книга с песно пения на осем гласа окумуш [прил., неизм., от тур.] — отракан; оправен окършванс [сън/.] — подоб ряване, усъвършенстване олан/ип/ [съц/., от тур.] — ■ млад слуга; прислужник олива [същ., от лат.] — • маслиново масло ' олтар [същ., от гр.] — пов дигнато и оградено място в черква, където се намира престолът за литургия омаскаря, омаскарйвам [гл., св. и несв.] — орезиля, орезилявам;очерня, очер ням омбрела [същ., от ит.] — чадър 124
омерзепис [същ., от рус.] — отврата; погнуса омсрзйтелеп [лрил., от р^с.) — отвратителен;гнусен омнибус [същ., от лат.] — пътническа кола с конски впряг; автомобил за град ски и пътнически тран спорт омърся се [гл., се.] — хапна блажно през пости; облажа се онбашия [същ., от тур.] — началник на военно или полицейско отделение от десет души он-и-килия [същ., от тур.] — селски чорбаджии, селски първенец онлук [същ., от тур.] — монета със стойност 10 па ри; десетак оплучс — умалително отонлук онодя, онождам [гл., св. и несв.] правя, върша не що; наблюдавам опати [сън/.] — опашка опекунство [са и/.] — покро вителство, застъпничество опело [същ.] — черковен об- ряд за покойник операционен [лрил.] — свър зан или отнасящ се до операция операция [същ., от лат.] — процедура; действие, дея ние; система от действия; хирургическа намеса опетлап [прил.*] — овързан, омотан опетляп — вж. опетлан опипа, опипам [гл., св. и несв.] — опъна, опъвам опинци [същ., л<я.] — цървули оплот [съм/., от рус.] — за щита, опора оплуя [гл., се.] — изгния; сплуя се; разпадна се опозиция [същ., от фр.] — про тивопоставяне; несъгласие; политическа партия, или партии, неодобряващи дей ствията на правителството опушна (се) [гл., се.] — прост релям (се) опушпат [лрил.*] — застрелян оракул [с»и^., от лат.] — гадател, прорицател оракчйя [саи^., от тур.] — жътвар орангутан [са щ., от мал. фр.] — в ид голяма маймуна орахатя се, орахатявам се [гл., св. и несв.] — облекча се, облекчавамхе орация [същ., от лат.} — слово, реч оращйсам се, оращйсвам сс [гл;, св. и песе.] — занимая се, занимавам се с нещо; заг- • лавикам се, заглавиквам се оргия [същ., от гр.-ла т.] — бурно, необуздано пир шество орда [същ., от тюрк.- рус.] — безредна, неорганизирана тълпа ордия [същ.,. от тур.] — армия; войскова част орезиля, орезилявам [гл., св. и несв.] — посрамя, пос рамвам 125
оригинал [съм/., отлат.]—ав тентичен екземпляр текст; личност орисам [гл., се.] — предоп ределя; предначертая орис [същ., от гр.] — съдба орисан [прил.*] ~ осъден орисия [същ., от гр.] — съдба орисница [съм;.] — вещателка орман [същ., от тур.] — гора орохидрография /и бро-хид- рография/ [същ., от гр.] — клон от физическата гео графия, занимаващ се с из мерването на височината, площта и обема на земните форми орта [същ., от тур.] — ени- чарска войскова част ортак [същ., от тур.] — съдружник; съучастник орталък [същ., от тур.] — множество хора, тълпа; свят ' . бртама — вж . ортома ортодоксален [прил., от гр.] — православен; праволи неен, последователен ортома [същ., от гр.] — дебе ло въже бртума — вж. ортома оруч [същ., от ар. -тур.] — религиозен пост у мохаме даните оруче [съм/.] — Турция; турци осадя се, осаждам се [гл., се. и несв.] — получавам болки в кръста от вддгане на тежко осезателеп [прил.] — възприе ман с човешките сетива; конкретен оселянеп [прил.*] — пуснал корени в селото осияя (се) [гл., се.] — осветя (се); озаря (се) оскбмина — вж. скомина оскотя се[гл., се.] — запри личам, придобия качества на животно оскуден [прил.] — беден, нуж даещ се ослйца [съм/.] — магарица осмаплък [същ., от тур.] — привилегировано положе ние на мохамеданин в об ществото осмарство [същ.] — кожар ство; кожухарство осббит [прил.] — особен остен [съм/.] — дълга пръчка с железен връх за подкар- ване на впрегатен рогат добитък осторбжсн [прил., от рус.] — внимателен, предпазлив осторбжпо [нар. , от рус.] — внимателно, предпазливо осторбжпост [съм/.] — вни мание, предпазване отадям [гл., несв.] — отивам; заминавам отважеп [прил., от рус.] — смел, храбър; решителен отважност [съм/., от рус.] — смелост, храброст; реши-' ♦телност 7 отвежа [гл., се.] — отвържа отверженик [същ., от рус.] — презрян, отхвърлен човек отверстие [същ., от рус.] — отвор отнет [съи/„ от рус.] — отговор 126
отвещавам, отвещая [гл., несв. и се.] — отговарям, отговоря отвод1 [съм/.] —открито поме щение в къща; трем, чардак отвод2 [съм/.] — неотрязано клонче на лоза или друго растение, заровено в земя та, за да пусне корени ч отвратки [същ., мн.] — обред но посещение на младо женци в дома на невестата отвсъде [нар.] — отвсякъде - отвъргам, отвъргна [гл., несв. . и се.] — отхвърлям.отхвърля отгатна [съм/.] — отговор отдска [нар.] — откъде отдйре [нар.] — отзад отдихателен [лрмл.] — от- почивателен; предназначен за отдих, за почивка отебере [прил., от ар.- тур.]' — какъв да е; случаен отечпик [съм/.] — книга с жития на светците; патерик отзев [съм/.] — отвор; пролука; дупка ,отзенка [съм/.] — отвор; про лука; дупка отзйвка — вж . отзевка оти [нар., от гр.] — защо; за- шото отймам [гл., се.] — сдобия се; възвърна си, придобия от ново откйна [гл., се.] — откъсна; отделя; отлъча отключ [съм/.] — ключ; отговор отколе [нар.] — отдавна огкръшлек [съи/.] — отломък; откъс отлйчев |лрмл.] — уважаван, почитан отлук [съм/., от тур.] — помещение за съхраняване на сено; сеновал; плевня отлукана [същ., от тур.] — _ помещение за съхраняване на сено; сеновал; плевня отмичар [съм/.] — помощник при отвличане отнюд [нар., от рус.] — никак; ни най-малко отоманка [съм/., от фр.] — кушетка отомански [лрмл.] — турски отпреж [нар.] — отпред отпрешпа [гя., се.] — откача отпус — вж . отпуст отпуск — вж. отпуст отпускам, отпуспа [гл., несв. и се.] — освобождавам; ос вободя; отпращам, отпратя отпуст [съм/.] — край на цър ковна служба отпустя, отпущам [гл., се. и «есе.] — освободя, освобож давам отпушен [прил.*] — освободен; опростен отрада [съм/., от рус.] — радост, утеха отре [гл., съкр, инф.] — да отрека отрскомапдувам (се) [гл., несв. и се., от рус.] — представя (се), запознавам (се) отреша сс [гл., св., от рус.] — лиша се; откажа се; отрека се отрешеп [прил.,, от рус.] — лишен 127
отрок1 [сам/.] — дете отрок1 [сам/.] — крепостен се лянин отръки /иде ми отръки/ [нар.] — приляга ми отссбеп [прил.] — отдалечен; непритвбрен отссбя (сс) [гл., се.] — отда леча (се); разтворя (се) отставсн [прил., от рус.} — на миращ се в оставка; запасен оттбргла [гл., се., от рус.] — оттръгна; изтръгна; откъсна отуз бир [сам/., от тур.] — игра на карти ("тридесет и едно") отхаки /иде ми отхаки/ [нар.] — пада ми се бтцвст [сам/.] — отсянка отчегарсн [прил.*] — изгубен; окастрен отъвпа — вж. отъмпа от>мяа [гл., св.] — оттърва; отнема; изтръгна отърсен [прил.*] — пораснал офарда-чапкън [сам/., от тур.} — гуляйджия; женкар офейкам [гл., се.] — махна се; скрия се бфсреп [прил., от гр.] — чист, добър официален [прил.. от лат .] ■ — изходящ от правител ството; служебен официапг [сви/., от лат. - рус.] — сервитьор, келнер официбз [същ., от лат.] — ежедневник, прокарващ пра вителствената политика официозен [прал.] — про карващ правителствената политика, официален охарактеризирам [гл., св. и несв.] — обрисувам Ъхкащиц [неизм. ] — охкайки охлебен [прил.} — усмихнат; зарадван охолничък [прил.] — широк, свободен; с по-голям раз мер охолно [нмр.] — добре; задово лено охота [същ.] — желание охотен [прил.] — желаещ охбтник [сам/.] — желаещ, кан дидат охтика [същ., от гр.] — бо лест туберкулоза охтикалии [прил., пеизм., от гр. -тур.] — туберкулозен очадЬн [прил.*] — опушен очеваден [прил.] — явен, пра вещ впечатление очувам (се) [гл., се.] — запазя (се); отгледам (се); отхраня (се) очукур — вж . учкур очутя се [гл., св., от рус.] — намеря се, озова се огпаф [съм/., от пер. -тур.] ~ сушени плодове; компот от сушени плодове онтафлък [съм/., от пер. -тур.] — смес от разнообразни су шени плодове ошсломя [гл., св., от рус.] — слисам, смая ощур [съм/.] — произход; по текло ощури се [гл., св., безл.] — да се не види, да опустее ощушепье [същ., от рус.] — усещане, чувство 128
п павуп — вж. паун надало [сам/.] — място, къде- то отсядат пътници; сбори ще на пастири; самодивско хорище падишах [същ., от ар,-тур,] — султан паж [същ., от фр.] — млад аристократ, прислужник на коронована особа пазаргат/ин/ [сап/.] — липе, отиващо или връщащо се от пазар пазаргсдеп — вж . пазаргаг/ин/. пазвант/ин/ [същ., от пер,- тур.] — пазач; нощен пазач пази аптеки [ирил.] — свързан или отнасящ се до пазвант /ип/ пай [същ., от тур.] — дял, част; участие пайвапт [същ., от пер. - тур.] — въ же за спъване краката на кон пайтоп — вж. файтон пал [същ., от тур.] — кереми- деночервен на цвят гълъб пала /пала го палила/ [сьи/.] — огън палабуюклйя [прил., неизм., от тур.] — - с гъсти, извити мустаци палавра [същ., от исп. -тур.] — приказка; Шега; измис лица; заклинание паламарка [същ., от гр.] — жътварско приспособление във вид на дървена ръка вица, извито накрая за зах ващане на класовете паланка [същ., от ит.] — градче; голямо село □аларйя [същ., от рум.] — шапка с широка периферия палдъм [същ., от тур.] — ■ подопашен ремък паласка [същ., от унг. -тур.] — кожена чанта за патрони ■ пале [съм/.] — куче от дребна порода; кученце палешки [лрил.] — дяволски; проклет палеппшк [сам<] — метална част на рало, с която се обръща горният земен слой палиатйв [с&и/., от ла/л.] —* болкоуспокояващо лекар ство; решение, което пред ставлява временен изход от нещо палйво — горивен материал, гориво; огниво паликаре [същ., от гр.] — грък; гръцки войник; младеж палй-свят [съм;.]?— разбойник палисвйтовец — вж. палй- свят палйче [същ.] — кибритена клечка палма /палмата на първенст вото/ [същ., от яат.] — вид тропическо дърво с веч нозелени листа; палмова клонка като знак за от личие палурче [същ.] — съд за ракия с малка вместимост; малък дървен съд с капаче за 9. Речник ... 129
съхраняване на сол, пипер и други пальбн [същ.] — Наполеон памйдов [прил.] — свързан или отнасящ се до грозде от сорта “памид” памнор [същ., от ит} — влак, железница; параход панагон /на панагон/ [нар., от гр.] — в повече; гор ница; над предварително уговореното панакйда [същ., от гр.] — намазана с восък дъска, на която учениците се учат да пишат па нафора [същ., от гр.] — вид връхна дреха папгал — вж . пангар папгар [същ., от ар.] — ма сичка до черковния вход за продаване на свещи пандап [сам/., от фр.] — предмет, еднакъв с друг предмет пандаи/ус/ [същ., от лат.] — палмоподобно тропическо дърво папдера [същ., от ит.- гр.] — знаме панджар [същ., от тур.] — червено цвекло папдур/ип/ [същ., от гр.] — стражар-християнин в тур ско време папдурски [лрил.] — свързан или отнасящ се до папдур /ин/ папсгирйк [същ., от гр.] — похвално слово за светец или заслужил деятел на църквата; несъобразено, пресилено славословие панелипйзъм [същ., от фр.] — идея за обединяване на всички гърци и създаване на Велика Гърция панслинистйчески [прил.] —- свързан или отнасящ се до панелипйзъм панорама [същ., от гр.] — изглед; околност; сандъче с различни картини, които се разглеждат през опти чески стъкла панруси [същ., л«.] — руски привърженици на идеята за въздигане на всичко руско и създаване на Велика Ру сия папславйчески [прил.] — свър зан или отнасящ се до идея та за въздигане и обеди няване на всички славяни панта1 [същ., от и?к.’] — ' безделник, хаймана панта2 [същ., от тур.] — вид играна карти паптагрюелски [същ., от фр.] — огромен пантаджилък [същ., от ит,- тур.] — разбойничество, обирничество паптаджия[същ., от тур.]—, картонграч пантахуса [същ., от гр.] — владишко писмо папуда — вж . полуда паптейзъм [същ., от гр.] — религиозно-философско учение за единство на бог и природа 130
пантоф [същ., от лат.] — вид домашна обувка папцйр [гащ., от нем.] — ризница, броня панча [същ., от пер.- тур.] — лапа на хищно животно папаз [сан/., от гр. -тур.] — поп, свещеник папаз-яхнйя [същ., от гр. - тур.] — вид готвено ястие (попска яхния) папаска [съм/., от гр.]— винен сорт черно грозде; вино от такова грозде папищаш/ив/ [същ.] — католик' папшцашки [прил.] — като- лишки, католически паплач [същ.] безредно, неорганизирано множест во хора; тълпа папмашина [съм/., от меле] — машина за мукава и картон напук [съм/., от пер.-тур,] — вид мека обувка папукчйя [съм/.] — обущар, изработващ папуци папунест [прил.] — подпухнал, подут папуняк [същ.] — вид полска птица; глупак папурвина [съм/.] — царе- _ вично стъбло папър [съм/.] — папрат • пара [същ,, от пер.- тур.] — турска монета с ниска стой ност, равняваща се на 1/40 от гроша; монета - парабсл [съм/., от лат.] — вид пистолет параграф [същ, от гр.] — относително самостойна в, графическо и съдържа телно отношение част от текст, обозначена със спе циален знак параклис [същ., от гр.] — малка черква; кратка чер ковна служба □арализйрам [гл., се. и несв., от гр.-фр.-лат.] — обез- движвам; затормозявам, спирам нечия дейност паралйя [същ., от рум.] — ниска кръгла маса парамана [същ., от гр.] — слу гиня; прислужница; кър мачка; бавачка на деца; държанка парапет [прил., от гр.] — незает, свободен парапет [същ., от ит.] — дървени или метални пе рила на мост, чардак, стъл ба и други параплув [същ.] — параход парастас [същ., от гр.] — молитва и служба за покой ник; панахида; приношение за такава служба пардссю [същ., от фр.] — дълга мъжка връхна дреха за преходните сезони пардон [немзлг., от фр.] — Простете!; Извинете! паретис [същ., от гр.] — оставка парий [същ., от ммд.] — безправно, презряно съ щество; представител на най-низшата обществена прослойка паркилаб [същ.] — префект п арлама [същ., от тур.] — външен вид; показ 131
пармак [същ., от тур.] — пръчка на ограда, на про зорец и-други; парапет пармаклък [същ., от тур.] — ограда от летви; стобор; парапет пароксизъм [същ., от гр.- лат.] — силен болестен или емоционален пристъп народ [сам/., от фр.] — запа зено право на участие парола [същ., от фр.] — дума или предмет, служещ за разпознаване; бас пароплав — аж. параплув пароплув — вж . параплув парса [същ., от ит. -тур.] — сума, събрана от зрителите след музикално или друго улично изпълнение партаксши [същ., ли.] — преносими вещи; багаж; непотребни вещи партизанин [сви/., от ит.- фр.] — нелегален участник във въоръжена борба; дея тел, радетел; партиен член, възползващ се от партията си за лична изгода партия [същ., от лат.] — хора с общи интереси и цели; представители на обществена прослойка, обединени в политическа организация; откъс от му зикално произведение, из пълнявано от един инст румент или човешки глас парус \същ.г от рус.] — кораб но платно парусйя [същ., от гр.] — по ръчана и платена литургия парциален [прил., от лат. ~ фр.] — разделен, насечен парйсам, парйсвам [гл., св. и песе., от гр.] — зарежа, зарязвам; напусна, напускам парйсаи [прил.*] — напуснат, зарязан; разведен пас [същ., от фр.] — отказ от участие при поредно раз даване на карти (при игра на карти); отказ от участие в нещо пасаж [същ., от фр.] — откъс, част от написан текст или от музикално произведение; ято птици; малка улица пасажер [същ., от фр.] — пътник пасажерски [прил.] — път нически пасквил [същ., от ит.] — книга или статия, съдър жаща хули и клевети пасмина [същ.] — група моше ници; шайка пасмо [същ.] — намотана прежда; гранче пасмурен [прил., от рус.] — навъсен, мрачен наспал [същ., от гр.] — прах при мелене на брашно във воденица паст [същ.] — уста; отвор, дупка пастал [същ., от тур.] — напластени листа (обик новено тютюневи) пасталджййка [същ.] — ра ботничка, която наплас тява тютюневи листа пастализйрам [гл., св. и песе.] — редя листа.на пластове 132
настрои [сам/.] — втори баща пастря [гл., - несв.] — пазя; пестя пасха [съм/., от евр.] — Велик ден пасхален [лрмл.] — свързан или отнасящ се до Велик ден; великденски пат [същ., от гр.] — дървено легло; одър патаксам, патаксвам [гя., се. и несе., от гр.] — умиря се, умирявам се; успокоя се, успокоявам се патардйя [същ., от тур.] — врява; шум патасам, патасвам — вж . па таксам, патаксвам патент/а/ [същ., от яат.) — документ, даващ право за продажба при платен да нък; документ за право върху изобретение патер [съм/., от яат.] — ка толически свещеник патерица [същ., от гр.] — владишки жезъл; дървено или метално приспособ ление за придвижване на хора, които не могат да вървят сами патерик [същ., от гр.] — вид външна дреха патетйчески [лрмл.] — при повдигнат; тържествен- патими [същ., мн., от гр.] — патила, премеждия патини — вж. патими паткан [същ.] — плъх патома [същ., от гр.] — под на стая; пръстен под на стара къща патос [същ., от гр.] — припов дигнатост; въодушевеност патрахйл — вж. епитрахйл патриарх [същ., от гр.] — глава на самостоятелна православна църква патрйда [същ., от гр.] — оте чество, родина патрйк/а/ [съм/., от гр.] — патриарх патрикаяа [съм/., от гр.-п ер.~ тур.] — патриаршия патримониалеп [прил., от лат.} — родов, наследствен патрйций [съм/., от лат.] — аристократ; благородник; големец патрия [същ., от лат.] — отечество, родина патрон [съм/., от лат.- фр.] — повелитсл, заповедник; покровител; лице, чието име носи читалище, учи лище, предприятие и други патума — вж . патома пафти [същ., мн., от пер.- тур.] — метални украше ния с особена форма за женски колан пахти — вж. пафти пача [съм/., от пер.- тур.] — разширен край на крачол пачавра [същ., от тур.] — парцал; жена с леко пове дение паче [нар.] — вече, повече пачниче [съм/.] — кошничка, панерче пачия — вж . пача паша [същ., от тур.] — висш турски военачалник; упра вител на област 133
натам [г/т, яесв.] — патя псвпица [съм/.] — място в черква, където пеят псал- товете педант [същ., от гр.] — при- дирчив към подробностите на нещата човек псдепсам, педепсвам[гл., се. и не се., от гр.] — възпитам, възпитавам; грижа се пезевенг/ян/ — вж . пезсвснк пезевенк [същ., от пер.- тур.] — долен, нечестен човек: сводник пезул/а/ [същ., от гр.] — изградено или вдлъбнато в стена място, използвано като лавица пей [същ., от тур.] — пред плата пеки/й/ [нар.] — много добре пиксемет — вж . пексимет пексимет [същ., от пер.- тур.] — сухар пекущий [прил.] — загрижен пендар/а/ [същ., от гр.] — златна монета с голяма стойност пенджер [същ., от пер.-тур.] — прозорец пенез [същ., от_ нем.] — дребна стара монета пепие [същ.] — пеене пенкилер [същ., от англ.] — лице, което се наема с вся каква работа; лекарство, ле куващо всичко пепяз — вж. пенез пепележка [съм/.] — воде нично колело с перки пепелчук [съ и/.] — малки деца пепиниера [сан;., от фр.] — разсадник; парк в центъра на София пспйт/а/ [същ., от фр. -исп.]~ черно-бяла или цветна шар ка на тъкан на квадратчета пепсин [същ., от гр.] — със тавка на стомашния сок на човек пералка [същ.] — бухалка ператник [сън/.] — голям котел пергамент [същ., от лат.] — фино обработена животин ска кожа, предназначена за писане; писан текст на та кава кожа х пергйш/ип/ [същ.] — противен старец; дъртак псрсксндс [съм/., от пер.- тур.] ~ ~ беден, незначи телен човек перйгла [същ.] — въртележка перйпч — вж. пиринч период [сгм|. , от гр.] — сложна синтактична конст рукция в две части перипетия [същ., от гр.] — неочакван обрат в съдбата на човек или литературен персонаж перистйл [същ., от гр.-ла т,- фр.] — галерия с колонада; колонада на сграда перосйя — вж . пиростйя перпслешка [съм/.] — вър- ' тележка псрпер/а/ [сзи/., от гр.] — ста ринна златна или сребърна монета със стойност ^ве нециански гроша персона [същ., от лат.] — особа; личност 134
персона грата [о/и лат.] — желано, покровителствано лице (обикновено за дип ломатически представи тел) персона ноп грата [от лат.] — нежелано, обявено за преследване лице персонал [сам/., от лат.] — хора, свързани с обща дей ност в предприятие, учреж дение и други персонален [ирил.] —. л и чен, частен перчап — вж. перчем перчем [сам/., от пер.- тур.] — дълъг кичур на върха на темето на ниско остригана глава пестил [същч от ит. - тур.] — предварително сварени и изсушени на ивици сливи пестуц [същ., от рус.] — възпитател, бавач; ръко водител пеступство [саи^, от рус.] — опека, попечителство; ръ ководство петак — медна или никелова монета със стой ност 2,5 стотинки петала [същ.] — подкова; орден петало — вж. петала петимен [ярил.] — желаещ, жадуващ петимйсам, пстимйсвам [гл., св. и песе., от г/?.] — желая, жадувам петйт [същ., от фр.] — вид печатарски шрифт петиция [същ., от лат.] ~~ групова молба; колективно / искане до официалната власт □етлар [сапу.] — сватбар, кой то носи петела; заложник, келеш петлица [сам/.] — копче; про- рез на мъжки ревер пехливап/ип/ [същ., от пер. - тур.] — борец; як човек пехливанлък [сап/., от пер. - тур.] — борба; надборване □ечелник [сьи;.] — печалбар; разбойник, мошеник печенег [сащ.] — предста вител на средноазиатско тюркско племе пеш [същ., от пер.- тур.] — предна долна част на дълга дреха пешак [сам/.] — придвижващ се пешком; пехотинец пешак [нар.] — пешком пешкйп — вж . пишкйп пешкир [същ., от пер.-тур.] — дълга кърпа за изтриване пещемал [сам/., от пер. -тур.] — голяма кърпа за покри ване и изтриване □ещснски [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Ле ща (Будапеща); будапе щенски пещимал — вж. пещемал пещпик [саи/1 т- изпечен в пещ хляб пещпик [сам/.] — помещение вкъщаспещ пиаца [сьо/., от ит.] — място на площад или улица за престой на автомобил за изчакване на клиенти пигмей [същ., от гр. ] — 135
извънредно нисък на ръст човек; незначителен човек пиесстка [същ., от фр.] — мал ка пиеса; забавна пиеска пйкет [същ., от фр.] — вид игра на карти пиклиндолски [лрмл.] —свър зан или отнасящ се до мест ност Пиклиндол пйко [същ.] — вид детска игра пиксемет — пексимет пилаф [същ., от пер.- тур.] — варено ястие от месо и ориз пйлзиер [същ., от нем.] — вид светло пиво пилигрйм [същ., от яат.- ит] — пътуващ богомолец; пътник;странник пилйпка [същ.] — прашинка пиния [същ., от ит.] — сре диземноморско иглолист но дърво с чадърообразна корона пинкавя се [гл., яесв.] — бавя се; мотая се пйпта [сап/.] — малък съд за ракия пиптйя [съор, от тур.] — .скъперник пионер [същ., от фр.] — първостроител; служител в инженерни войски пипиниера — вж. пепиниера пйпка [същ.] — глава, мозък; разсъдък пйралка — вж. перална пиргйш/ин/ — вж. пергйшин пирйгла — вж . перйгла пиринч [същ., от пер. -тур.] — месинг пирйнчеп [лрил.] — месингов пирометър [съм/., от гр.- фр.] — измерителен уред за температури над 400 гра дуса пироейя — вж. перустйя пирпирйся [прил.] — червен; цветен пие [прил., неизм., от тур.] — мръсен пискун [същ.] — ручило; вър бова свирка пискюлийя [прил., неизм., от тур.] — украсен с пискюли; украсен; видоизменен пистол/а/ [същ., от ит.] — стара златна монета питая [гл., несв.] — изпитвам; чувствам питая се [гл., несв.] — храня се; прехраня се пйтроп — вж. епйтроп пичлеме [същ., от тур.] — невъзпитан хлапак пишкйн [прил., неизм., от тур.] — оправен; способен; отракан ' пишман [прил., неизм., от тур.] ~ недоволен; съ жаляващ; разочарован пйща [съм/.] — храна пищсварепис [същ., от рус.] — храносмилане пшцевод [същ., от рус.] — хранопровод пията — вж. пиято пиято [същ., от ит.] — чиния; блюдо; поднос плав [прил.] — светлосин; русокос и синеок плапак [съм/.] — речен нанос плавен [същ., от нел*.] — молив плайваз — вж . плавец 136
плакарда [същ., от фр.] — вж . плакат плакат [съм/., от лат.] - голям лист с кратък печа тен или ръкописен текст, разлепен на обществени места с агитационна цел; цветна рисунка с кратък текст за агитационни, рек ламни и други цели планирам [гл., се. и несв.] — възнамерявам; изработвам план плата [сам/.] — заплата; зап лащане платка [са и/.] — заплата; такса платник — торба; чувал платопйчески [л/шл.] — съ ществуващ като идея; нере- ализиращ се практически плафон [същ., от фр.] — украсен с живопис таван плачйнда [същ.] — баница плащ [същ.] — наметало плащепица [съм/.] — широко наметало плебей [същ., от лат.] — свободен, но политически безправен гражданин на древния Рим; представител на низша обществена Прос лойка плесен [сви/.] — низш пара зитен организъм; мухъл плсчест [прил.] — плещест; с широки плещи плешя [гл., несв.] — бърборя, дрънкам; приказвам повече, отколкото е необходимо плоска [сам/.] — малък плосък съд за ракия плужек [същ.] — охлюв плутоп [сам/., от рус.] — залпова стрелба / плъзйца [сам/.] — долна част на рало, плъзгаща се по земята; плъзгач плъзна [гл., св.] — тъна . плъст [същ.] — подобна на тъкан дебела материя плюскам [гл., несв.] — ям плющна [гл., св.] —ударя пляска [същ., от рус.] — вид танц поанта [същ., от фр-] — дума4 или израз в литературно произведение, наблягащи върху определена мисъл; момент или край на ли тературно произведение, изясняващ дадена мисъл или идея побуня [гл., св.] — подбудя; подтикна повелителен [прил.] — запо веден повеля, повелявам [гл.,св. и несв.] — наредя, нареждам; заповядам, заповядвам повергпат [прил., от рус.] ■ - отхвърлен . повереник [сам/.] — довереник повечерис [сам/.] — вечерна богослужебна молитва повечерка [сам/.] — вечерна молитва повйвка [сам/.] — пелена; връв повинУя (се) [гл., несв.] — подчинявам (се) повише [нар.] — повече поводпйк [сам/.] — ремък на юзда; девер, който води' невестата поврага [нар.] — По дяволите! 137
повращулки — вж . новръщулки повредя [гл., се.] — навредя повръщулки [съм/., лея.] — връщане назад при хоро повторна [същ.] — втора съп руга повторни [същ., мн.] — пов таряне на стъпка при хоро поганеп [съм#.] — друговерец; езичник; мръсник погапски [лрмл.] — езич- нически; нехристиянски; мръснишки погапщииа [същ.] — безчиние, злодейство погаткам [гл., се.] — погадая погибаммц [лрмл.*]— загиващ -поглеж [гл. ф ., лов.] — пог ледни, виж погов [същ.] — мярка за земя, приблизително декар погром [същ., от рус.] — нападение срещу групи ровка по политически, ре лигиозни, етнически и дру ги причини; разорение погълча [гл., се.] — попри казвам подадепе [съм#.] — способ ност, дарба, талант подадине — вж . подадепе под арки [същ., мн., от рус.] — подаръци ' подвезка [съм#,] — превръзка подвергпа [гл., се., от рус.] -— подложа, подхвърля подвижник [съм#.] — радетел; деец; борец; пустинник, аскет подвйжвически [лрмл.] — свързан или отнасящ се до подвижник подвъргна — вж. подвергпа поддаквам [гл., несв., от рус,] — неколкократно изказвам съгласие, изразено с части ца да; угоднича; обслужвам подземелие [същ., от рус.] — зимник, изба подземница [същ.] — зимник, изба подзймам [гл., несв.] — задя вам; подигравам; предиз виквам подидаскал [съм#.] —помощ ник-учител подирен [крил.] — последен подкрйвям се [гл., несв.] — кривя се; гримаснича подлесвам се [гл., несв.] — подпирам се; облягам се; ‘ излягам се, подлипност [същ., от рус.] — истинност; достоверност подмиел» [гл., се.] — подсетя подмйеца [мар.] — под ръка подница [съм#.] — плосък глинен съд за печене на хляб подойнипа [съм#.] —кърмачка; дойна крава или овца подолец [същ.] — жител на полско село; жител на дол на махала подошва [същ., от рус.] -г подметка подпан [лрмл.*] — под пъхнат подплес [съм#.] — стръмнина; място със силен наклон подпретнат [прал.*] — за претнат; обърнат подпършеп [лрмл.*] — запрет нат; обърнат подраспик [съм#.] — свеше- 138
ническа дреха, която се носи под расото подраспица ~ вж . подрасник подсъдна (се) [гл,( се.] — под слоня (се); скрия (се) □одчотрено [/шд.] — наперено подявка [сви/.] — подрасло ' момиче поезд [същ., от рус.] — влак поетизйрам \гл., се. и несв., от фр.] — показвам в по- добър, по-приемлив вид, отколкото в действител ност • : позасълна (се) [гл., се.] — позатуля (се); позакрия (се) позиция [същ., от лат.] — войсково разположение; положение; гледище позор [същ.] — гледка, зре лище; театър позорищсп [прил., от ср.] — сценичен, театрален поизбрйша [гл., св.] — поиз- бърша ► ‘ поймание [съм/.] — поемане на въздух, вдишване; задъх- ване; задушаване покйтя [гл., се.] — захвърля покров [сам;.] — покривало; платно за покриване на покойник; покрив покънвам [гл., яесе.] — отек вам; чувам се покъртен [прил.] — развъл нуван пол1 [същ.] — вид златна монета • пол2 [същ., от рус.] — под на помещение полвяк — вж . половяк □оленсц — вж . полянец пояепйп — вж . полянйп полспски — вж . поляпски ползоватслен [прил.] — по лезен; удобен за ползване полис [същ., от тур.] — единична затворническа килия; карцер ~. политура [същ., от лат,- нел<.] — гладка повърхност; лъскавина; блясък, гланц / полицмейстер [същ., нем,- рус.] — полицески начал ник полйчба [същ.] — съдбовен знак, предзнаменование повишаване [сам;.] — озло- бяване, опърничавост полка1 [съм/.] — дреха, рокля полка2 [сащ.] — танц в 2/4 такт; музика за танц в 2/4 такт половяк [съи#.] — котел, с вместимост половин ведро (7-8 литра) пологар [съм/.] — зимна коша ра за добитък положим [лемзлс, от рус.] — да пр едположим; да кажем пол угар — вж . пологар полуимпериал [същ., от рус.] — златна монета със стой ност половин наполеон поляк [съа/.] — пазач на пол ски имот; пъдар полянец [съм/.] — жител на полско село полянйп — вж . поляпец поляпски [лрмл.] — свързан или отнасящ се до поляпец или полянин поляшки [прил.] — полски помажа [гл., се.] — благос ловя; предоставя права 139
помак [съм/.] — помохаме- данчен българин помапа [същ., от рум.] — помен; задушница помаче — умалително от помак помаклък [същ.] — район с по- машко население; помаци помещик [същ., от рус.] — руски земевладелец с дво- рянски произход помймо [нар., от />ус.] — въпреки, против, пряко же ланието помиросвам (се) [гл., с<?.] — покръстя (се) помйчам (се) [гл., несв.] — повлека (се); помъкна (се) помпиче [сьп/.] — вид цвете; незабравка поми [същ., от фр.] — блясък, тържественост, великолепие нопабаткам, попабатквам [гл., св. и лссв.] — пона- луча, поналучвам понастоящем [нар.] — сега • попахрапам се [гл., се.] — поизуча се; добия известни познания пондило [са и/.] — изба, зимни к поношавам [гл., несв.] — оскърбявам, хуля понтйрам [гл., св. и несв., от фр.] — залагам срещу бан ката (при игра на комар) попуда [сан/.] — храна или напитка, която се носи при посещение на болен или родилка понудя' [гл., се.] — занеса ня кому понуда понудя2, повуждавам [гл., св. и несв.] — принудя, принуж давам понГохам [гл., се., от рус.]— подуша, помириша _ понятие [същ., от рус.] — идея, мисъл; представа; схващане попатасам [гл., св., от гр.] — поутихна; поумиря се попива [гл., се.] — попия; пийна ‘ оопишмапя се [гл.; се.] — стана пишман; ядосам се ноплак/а/ [същ.],— жалба, оп лакване поприще [сам/..] — мярка за дължина, около 200 метра попръжнй [същ.] — псувня попърджйна [саи/.] — псувня пора [сап/.] — възраст; връст ник; време; година поразеник [саи/.] — проклет ник, злосторник поразия [същ.] — пакост; зло деяние; беля поразчамавй се [гл., св.] — поразболея се поразйвам се [гл., св.] — ма-, хам се поревна [гл., се.] — пожелая, поискам; харесам порекло [са Щ-] — потекло; ро-' дов корен порицание [съм/.] — осъждане порт [същ., от лат.] — прис танище; град с пристанище портин [лрмл.] — свързан или отнасящ се до Високата Порта (турското правител ство) портмоне [същ., от фр.] — малка чантичка за носене предимно на монети 140
портфсл [е?»щ., от фр.] — малка чантичка за носене на пари и дребни книжа; пост на министър порфйра [саи/., от гр.] — дълга наметка от скъп тъм- ночервен плат; багреница • порфйрсн [прил., от гр.] — тъмночервен посадиик [сам#.] — ръченица, която се играе с приклякване поссга [нар.] — отсега нататък поседял [крил.*] — побелял; посивял посем сега [нар.] — отсега на- ' татък посконфузвам (се), паскон- фузя (се) [гл., несв. и се.] — позасрамвам (се), позас рамя (се) пое ланец [същ., от рус.] — пратеник послободпея [гл., се.] —осво бодя се от нещо; отдам се на слободия послужа [гл., се.] — почерпя послушница [сви/.] — наста нена в манастир девойка, която се подготвя за мона хиня посох ]саи/.] — тояга за под- пиране;патерица поспсша [гл., се.] — побързам поста — вж . постат постав [с&и/.] — голям дървен съд за събиране и превоз на грозде; голямо корито под чешма; бъчва постал [прил.] — слаб, мър шав; дръглив посталн [същ., л*//.] — плитки -. обуща / посталци — вж. постал и постат [сйп^.] — ивица от ни ва, която жътварите ожън ват в едната посока пости ден [прил., от рус.] — срамен, позорен постник [сг>«/.] — уединен монах, отдаден на пост и молитва; отшелник посторонен [прил., от рус.] — външен; страничен; чуж дестранен пост-скрйптум [същ., от лат.] — добавка в края на писмо иогеря [съм/.] — въоръжена група преследвачи потйр [сап/., от гр.] — метал на чаша за причастие потоп [саи/.] — таван потреба [саи/.] — употреба; нужда, необходимост потребйсам, потребйсвам [гл., св. и несв.] — употребя, употребявам потребния [същ.] — потреба, вещ; необходимост, нужда потруфя се [гл., се.] — нагиздя се; пременя се потури [същ., мл.] — дълги дънести гащи потурпак [същ.] — потурчен християнин потурпяк — вж . потурнак пофта — вж. похта похлуппи [същ., мн.] — дър вен съд с похлупак; дървен съд за сол и пипер похта [саа/.] — желание; го товност: апетит почамам [гл., св.] — пободе- дувам 141
почевам, почена [гл., несв. и се.] — започвам, започна почсчуйний [прил., от рус.] — свързан или отнасящ се до болестта хемороиди '(маясъл) почто — вж . пбщо почугуркам [гл., се.] — потека пот [същ., от рум.] — кърпа погцо [нар.] — защо то; след като потника [сам/.] — трудно преодолимо желание да се хапне или пийне нещо; поревка п ой та [съм/.] — кошара за дребен добитък правина [съд/.] — правда, справедливост праз [саиу.] — нескопен овен пракса [същ., от гр.] — опит ност; обиграност; умение праксам [гл., несв., от гр.] — подготвям, усъвършен ствам праксап [лрпл. *] — подгот вен; опитен; обигран практика [същ., от гр.] — прилагане на дело на при добити теоретични поз нания праматар/ин/ [с«ц/., от гр.] — търговец на манифактура и галантерия пранга [същ., от ит.'-тур.] — халка; верига; окови прангаджия [същ., от тур.] — затворник прангйшин — вж. псргйш/ин/ прапорец — вж. пряпорец прахан [същ.] — леснозапа лимо вещество, добивано от вид дървесна гъба прашам [гл., несв.] — питам пребеся [гл., се.] — обеся на бързо пребъдвам, пребъдва [гл., несв. и ся.] — прекарвам, прекарам; живея иревезло [същ.] — извита ме тална или дървена дръжка на котел, кошница и други превизло — вж. превезло превйвка [съи^.] — връв за на вои превруча (се) [гл., св.] — пре дам (се); посветя (се) преден [крил.] — почитан, уважаван; личен, известен прсдйрвам [гл., несв.] — сле дя, търся предирка [същ.] — разслед ване предосторожев [прил., от рус.] — предпазлив предосмотрйтелен [крил., от . рус.] — предпазен, предо хранителен; предвидлив, съобразителен прсдпотопен [лрил.] — стар, отдавнашен предрезпувам [гл., несв.] — пресилвам, преграквам представя се [гл., се.] — ' почина, умра предтеча [сам/.] — предвест ник; пръв деец прсдумпица [с&и/.] — пра теници на момък до де войка, която трябва да бъде уговорена за годеж; годежарка 142
предусмотрйтелсн — вж . пре- досмотрйтслен предя1 [сан/.] — скут □редя2 [съм/.] — преднина □редя [«ар.] — отпред прежде [нар.] — преди; по- рано; преди това прежен [лрил.] — предишен президент [съм/., от лап.] — държавен глава на страна с републиканско устройство; ръководител, управител президйрам [гл., св. и несв., от фр.] — влияя; оказвам решаващо влияние □резръчник [съм/.] — дълга кърпа презумпция [същ., от лат.] — приемане на нещо за ис тина, преди то да се е осъ ществило прейда [гл., се.] — премина; оздравея преизподен [прил.] — адски; пъклен прекарам се [гл., се.] — пред ставя се; покажа се прекоросам, прекоросвам [гл., св. и несв.] — измисля, измислям прякор; нарека, наричам с прякор прелюдия [съ«/., от лат.] — увод, встъпление, музикал но произведение премеждлйв [прил.] — неп редпазлив премяна [същ.] — смяна прение [същ., от рус.] — спор; разправия пренимавам [гл., несв., от рус.] — вземам участие; участвам пренос [съд/.] — момент в литургията, в който све щеникът пренася чашата и дискоса през църквата прснсеса [съи/., от фр.] — принцеса препележка [съм/.] — върте лежка; пумпал преценявам [гл., несв.] — препъвам преперйца [съм/.] — птица пъдпъдък преподобен [прил.] — епитет на светец с по-нисък ранг преподобие [съи/.] — обръ щение към висш духовник; архимандрит препородйтел [съо/.] — водач; духовен наставник препущец [неизм.] — пре пускайки прерогатив [същ., от лат.] — преимущество, предим ство, изключително право, привилегия преса [същ., от фр.] — ежед невен (периодичен)печат прескундя (се), прескундям (сс) [гл., св. и несв.] — пре метна (се), премятам (^се); претърколя (се), претърка- лям (се) преслап [съи/.] — седловина . прсслушанис [същ.] — непод чинение прссол [съм/.] — вж. прясол просто [същ., отит.] — бързо темпо претендирам [гл., св. и несв., от лат. -нем.] — настоя вам; искам претензия — вж . претенция 143
претенциозен [прил.] — кап ризен; придирчив претенция [същ., от лат. - нелс] — настояване; искане нреткповенис [сам/.] —- зат руднение, спънка, пречка преториапец [същ., от лат.] — лице, охраняващо пъл- ководец в древния Рим; наемник претръшкам (се) [гл., се.] — настоя прстъклясе [гл., се.) — появя се, привидя се префа [същ., от фр.] — вид игра на карти префект [с®и/., от лат.] — управител на префектура; висш правителствен чи новник в департамент, про винция, окръг преферанс [същ., от фр.] — вид игра на карти с трима участници прсфунял [прил.*] — прем ръзнал прецедент [същ., от лат.] — предишна постъпка, слу чай, служещ за пример или оправдание за нови такива случаи • прещенье [съд/.] — забрана прибйтие [съм/., от рус.] — пристигане, идване привежа [гл., се.] — привържа, ■ завържа привилегии [същ., от лат.] — изключително право; предимство привилегирован [прил.*] — ползващ права или пре димства цривйра (ми) [гл. , безл., несв.] — приляга (ми), иде (ми) отръки приводя, привождам [гл., св. и несв.] — приведа, при веждам; доведа, довеждам; сведа, свеждам привязапост [същ., от рус.] — преданост, привързаност приглашение [същ., от рус.] — покана, повикване при говор [същ., от рус,] — присъда; решение при да [гл., се.] — дойда прием [същ., от рус.] — начин на постъпване, похват призйрам [гл., се. и несв.] — следя, наблюдавам призма [съм/., от гр.] — прозрачно тяло със спе циална форма, използвано за рахлагане на светлинния спектър приказ [същ., от рус.] — заповед приказание [сьи/., от рус.]~ нареждане прйказница [съм/.] — при казка; клюка прикасавам се [гл., несв.] — ' докосвам се; допирам се приклад [същ., от рус.] — дървена част на пушка прйкор [с® и/.] —прякор; проз вище приложпик [същ.] — дарител прилука [с®и/.] — удобен слу чай; случка, приключение прилучи се [гл., се.] — случи се примар/ип/ [същ., от рум.] — градски първенец, кмет; големец 144
примарство [съм/.] — първен ство; големство применение [съм/., от РК-] — прилагане,приложение применявам [гл., несв., от рус.] — прилагам примерджа сс [гл., се.] — провидя се примечанис [същ., от рус.] — отбелязване;забележка примикюр [същ., от лат.] — средновековна сановничес- ка титла във Византия и България припевблен [прил.] — нещастен принимавам — вж . препимавам принцип [същ., от лат.] — убеждение; определящо на чало приобретевие [същ.] — при добивка приобрегя [гл., се.] — придобия прйплсс /на прйплес/ [лар.] — шеговито приплескунание [сан/.] - по дигравка; присмех припознавам, припозная [гл., несв. и се.] — признавам, призная; приемам, приема прйпор [съм/.] — стръмнина прйпрат [прил.] — бърз, прип рян прйпърт — вж . прйпрат присаждам [гл., несв.] — вак синирам прйссп [прил.] — вечен присламча се, присламчвам , се [гл., св. и несв.] — при съединя се, присъединявам се; примъкна се, примък вам се ■ прислан [лрмл.*] — препасан приспопаметен [прил.] — незабравим приставам, пристана [гл., несв. и се.] — съгласявам се, съглася се; скланям, склоня пристаям [гл., св.] — съглася се, склоня пристоя, пристоявам [гл., св. и «есе.] — помогна, помагам притсзапис [същ., от рус.] — искане, претенция притома [същ., от рус.] — от падналост, безсилие, отма ла притбн [същ., от рус.] — вер теп; свърталище иричастен [прил., от рус.] — имащ отношение към нещо причастие [съм/.] — вино и просфора, чрез които хрис тияните се причестяват при частник [съм/.] — богомо лец, който приема причас тие причастявам [гл., несв.] — давам причастие причастявам се [гл., несв.] — приемам причастие при1цнппат[лрил.*] — прис тегнат провеждам, проводя [гл., несв. и се.] — изпращам, изпратя провала [съм/.] — пропаст провидепие [сам/.] — свръх естествено начало за рели гиозното съзнание; бог провизии [съм/., от лат.] — хранителен продукт, храна провиздрен [прил., от лат.] — временен; предполагаем " 10. Речник... 145
провинция [същ., отлат.] - ■ административна тери ториална единица; терито рията на страната извън столицата проводя [гл.. сй.]— изпратя провокаторски [прил.] — по дъл; мръснишки провокирам [гл., св. и несв., от лат. -фр} — подтиквам; подстрекавам прогимка [същ., от гр.] — закуска проглашепис [същ.] — известие прогонен [прил., от рус.] — пътен; командировъчен програма [същ., от гр.] — план, предначертание прогрес [същ., от лат.] — напредък; развитие прозебанье — вж . прозябапье прозодия [същ., от ар.] — правила за стихотворство ■ проект [същ., от лат.] — детайлно разработен план; намерение прозябапье [съм/.] — живо- . туване, бездеен живот; ве- . гетиране проказа1 [съм/.] — вид кожна болест; зла, отвратителна жена проказа* [същ., от рус.] — лудория проказпичсство [същ., от рус.] — лудуване прокламацип [съм/., от лат.] — печатен или ръкописен лист с бунтовно съдър жание прокламирам [гл., св. и несв., от лат. ~нем.] — обявявам, - обнародвам тържествено прокобеспик [същ.] — про- рицател, прокобител прокопсапик [съм/.] — нехра нимайко; безделник прокопсам, прокопсвам [гл., св. и несв., от гр.] — при добия, придобивам; преус пея, преуспявам; домогна се, домогвам се прокопейя [съм/.] — благо получие, успех; придобивка прокопцам, прокоицвам — вж. прокопсам* прокоп- свам . промах [същ., от рус.] — несполучлив изстрел, неу- лучване при стрелба; нес полука, неуспех прокудел [ирмл.*] — изпъден, изгонен прокудя, прокуждам [гл., св. и несв.] — пропъдя, про пъждам пролетарий [същ., от лат.] — работник;бедняк проломотя [гл., се.] — про мърморя; проговоря промемория [същ., от лат. - рус.] — паметна бележка; “книга за записване на тър говски операции; писмено дипломатическо изложе ние по някои въпроси промиелйтсл [съм/.] — бог ' промисъл [съм/.] — прови дение пропаганда [същ., от лат.] — публично разясняване чрез печатни и други материали 146
и средства на идея, учение; политика пропаганди ст [същ.] — разпро странител на идея, учение пропадйсам, пропадйсвам [гл., св. и «есе.] — пропадна, пропадам пропада /лъжеше на пропада/ [същ.] — крайност; смърт; висока степен пропелер [същ., от лат.] — самолетна перка пропорция [същ., от лат.] — съотношение или съраз мерност на съставки пропухам [гл., се.] — про пилея — пророк [съм/.] — лице, гово рещо от името на бога пророчество [съм/.] — пред сказание просба [сам/., от рус.] —молба просвара — вж. просфора просенйк [същ.] — царевичен хляб; хляб от просо просйпец [същ.] — старинно име на месец януари проскомйдйсвам [гл., несв., от гр.] — вземам просфора по време на богослужение проскомйдия [същ., от гр.] — част от църковната служба; място в черквата, където се оставят даренията просодия — вж . прозелия просоп [същ., от гр.] — кърпа за изтриване нросорник — вж. просфорпик простини [същ.] — прошка простйтслен1 [крил.] — изви нителен простйтслен1 [крил.] — про щален просфора [същ., от гр.] — малко хлебче за нуждите на богослужението просфорпик [същ.] — дървен печат с изобразен на него кръст за отпечатване на просфори прося [гл., несв.] — моля, искам; търся прогагопйст [същ,, отгр.] — главно действащо лице протевоп [същ., от гр,] — главен управител протеже [същ., от фр.] <— покровителствано лице □ротсстапец — вж . протсс- тапт/ип/ протестапт/иц/ [същ,, от лат. - нем.] — християнин, изпо вядващ протестантството протестирам [гл., св. и несв., от лат.- фр.- пем.] — из разявам несъгласие протсстовам — вж . протести рам протовестиар/ий/ [същ., от гр.- лат.} — длъжност на висш царедворец; съкро вищни к; хазнатар протогер [същ., от гр.] — гла шатай протокелио/т/ [същ., от гр.] — длъжност на висш царе дворец протокол [същ., от гр.] — подробни и точни записки .по коментиран въпрос; писмен документ по кон кретен повод 147
нротомайсгор [същ.] — пър- вомайстор протопотарий [същ., от гр. - лат.] — длъжност на висш царедворец протопбп [същ., от гр.] — главен свещеник протоссваст [същ., от гр.] — длъжност на висш царед ворец протосингел [същ., от гр.] — митрополитски помощник протоспатарий [същ., от гр.] — началник на дворцовата стража протостратор [съм/., от гр.] — главен военачалник прототип [същ., от гр.] — първообраз профил [същ., от ит.] — изглед отстрани; разрез прохандакбсам се [гл., се., от гр.] — потъна; продъня се; изчезна проходящ [лрал.‘]- минаващ процедура [съд/., от лат.] — - установена последовател ност на действия при осъ ществяване на нещо процесиопалеп [прил.] — свър зан или отнасящ се до про цесия процесия [сей/., от лат.] — шествие прошепне [сън/., от рус.] — молба, заявление прошлост [същ., от рус.] — минало и руж а [гл., несв.] — протягам; простирам прусиапски [лрил.] — пруски, германски пруст [същ.] — открито поме щение в къща; коридор пръждома [нар.] — по дяво лите пръждосам, пръждосвам [гл., св. и несв.] — махам, мах вам; прокълна, проклинам пръквам (се), пръкна (се) [гл., несв. и се.] — раждам (се), родя (се); явявам (се), явя (се) прябош [нар.] — на бос крак прйбуш — вж. прябош прянос — вж . пренос прйпорец [същ.] — знаме прясол [същ.] — кисело зеле; - силно подсолен воден раз твор; саламура псалм [същ., от гр.] — църков но песнопение от псалтира псалом — вж. псалм псалт [същ., от гр.] — чер ковен певец псалтйк/ия/ [същ., от гр.] — книга с черковни песни и ноти псалтир [същ., от гр.] — библейска книга с псалми психиатър [същ., от гр.] — лекар, специалист по пси хически болести психически [прил.] — душе вен; умствен психологически [прил.] — свързан с изображение на вътрешния свят на герои- . те пуговица [същ., от рус.] — копче пукал1 [същ.] — пръстен съд за вино, ракия и други пукал2 [същ.] — бухал 148
пукал3 (съм/.] — див мак пукал4 [саи/.] — невежа; глупак пукало [с®и/.] — топ; огне стрелно оръжие пукница [съм/.] — алкохолна напитка; пияница; смърт пуканица [саи/.] — пуканка пупгйя [сън/., от гр.] — ко жена кесия за пари или дру ги принадлежности (тю тюн, кремък, прахан...) пунически [прил., от лат.] — ожесточен; продължителен пункт [същ., от лат. - нем.] — местопрсдназначение; па раграф, точка в правилник, закон, споразумение, дого вор пупал [саи^.] — барут пусат [съм/., от тур.] — оръжие пусйя [същ., от тур.] — засада; позиция пусола — вж. пусула пустал — вж. постал пустйняк [същ.] — пустинник; отшелник пустословеп [лрмл.] — праз- нословен, празнодумен пусула1 [същ., от ит. -тур.] — бележка, записка пусула2 [с&и/., от ит.- тур.] — компас; далекоглед; ле карска слушалка пусулка — умалително от пусула' пушкало [съм/.] — топ; арти лерийско оръдие пушкарйя [сап/.] — затвор пушкам, пушна [гл., песе, и се.] — стрелям; убивам, убия пъкъл [съи/.] — ад, преизподня пълпейшин [прил.] — най- пълен пълчйща [същ., мн.] — мно жества от хора и животни пършйв [прил.] — покрит с лишеи; неугледен; жалък пъси [прил.] — кучи, кучешки р рабош [съм/.] — специална пръчка или дъсчица за от белязване на сметки рабуш — вж. рабош раван [съм#., от пер. -тур.] — бавен конски ход раван [нар., от пер. -тур.] — бавно ради [лредл.] — заради, за радикален [прил., от лат.] — основен, коренен; краен разакйя — вж. рсзекйя разббй [същ.] — тъкачен стан развсдчик [с&ц/., от рус.] — разузнавач разнежа, развезвам [гл., св. и несв.] — развържа, развър звам развезка [сги/., от рус.] — развръзка развредя (се) [гл., се.] — възбудя (се); възобновя (се) разгагая [гл., са.] — разгадая, отгатна разговарящиц [иеизм.] — раз говаряйки 149
разговявка [сам/.] — ядене на месо след приключване на постите разгулен [прил.] — развратен • раздел [с&м#.] — простор, ши рота; свобода раздража, раздражанам [зл., св. и иесе.] — раздразня, раздразвам; разсърдя, раз- сърдвам разкахъря (се) [гл., се.] — разтревожа (се) разкиркетен [прил.*] — раз крачен; разкривен; разне битен разковниче [същ.] — мити ческо растение, на което се приписва магическа сила; щастие; отговор разлъчен [лрил.*] — разделен разобличим (се) [гл., се.] — разсъбличам (се) разплуха [сам/.] — разруха, упадък разпна [гл., се.] — разпъна разиопържам се [гл., се.] — разпсувам се разпоряжение [същ., от рус.] — разпореждане разпус [същ.] — отпуск, вакан ция; развод разрънчен [прил.*] — раз- скимтян разтег [сам/.] — разстояние между опънати встрани ръце разтерзание [същ., от рус.} — разкъсване разтрог/а/ [същ.] — пролука, цепнатина, отвор разтруг/а/ — вж . разтрог/а/ разумен, разумянам [гл. , с в. и несв.] — разбера, разби рам разхарахоря се [гл., се.] — разпусна се; разпигцовя се разхлихтян [прил.*] — запъхтян разход [сап/.] — разходка рай [сгм/.] — поклонение ракаджйя — вж . ракиджйя ракам [същ., от ар. -тур.] — смятане, броене ракиджйя [същ., от тур.] — производител или про давач на ракия; встрастен пияч на ракия ракурс [същ., от фр.] — гледна точка размазан [същ., от ар.- тур.] — мохамедански пост; глад, гладуване рамцс [сг щ.] — рамо, раменце рапдеву [същ., от фр.] — любовна среща рапйра [сам/., от фр.-нем.] — фехтовално оръжие с остър връх, подобно на сабя ранен [сам/.] — ряпа рапорт [същ., от фр.] — донесение в устна или пис мена форма; доклад рапортйрам [гл., св. и несв., от фр. -нем.] ~ донасям, докладвам рансод [сам/', от гр. -фр.] — странстващ изпълнител на епически творби в древна ' Гърция рат [сап/.] — война; войска ратен [прил.] — боен; военен ратник [са«/.] ~ боец, войник; въстаник рахат [същ., от ар. -тур.] — спокойствие, безгрижие 150
рахат [прил., неизм.. от ар. - тур.] ~ ~ спокоен, безгрижен рахат [нар., от ар. - тур.] — спокойно, безгрижно; лесно рахатсц — умалително от рахат1 рахат-локум [саи^., от ар. - тур.] — вид локум рахатлък [сам/., от тур.] — спокойствие, безгрижие рахмст [е»и/., от ар. -шу/к] — задгробно блаженство рахмстлйя [прил., неизм., от ар.- тур.] — покоен; блажен рача [гл., несв.] — искам, желая рая [същ.^ от ар.-тур.] — немохамеданско населе ние; поробен народ рва [гл., несв., от рус.] — късам, ръфам рва се [гл., несв., от рус.] — дърпам се, тегля се; стремя се ребскип [прил.] — еврейски ребята [са и/., мн., от рус.] — момчета ревскип — вж. ребскип ревизирам [гл., св. и несв., от лат.- фр.] — проверявам; контролирам рсвйзия [същ., от лат.] — проверка на дейност, сто ки, счетоводни документи и други ревне (ми)се [гл., безл., несв.] ~ иска ми се; нрави ми се ревностен [лрил.] — стара телен. активен; встрастен рсволюциопарсн — вж. рево люционен регйпя (сам/., от лат.] — кралица; владетелка регистър [сан/., от лат.] — канцеларска книга с вхо дящи и изходящи номера на документи; списък с определени сведения регламепт [същ., от фр.- рус.] — правилник; установен ред редактор [същ., от лат. -фр.] — организатор на печатно издание; лице, което под готвя ръкопис за печат редакция [сан/., от лат. - фр.] — подготвяне на текста за печатане; вариант на текст; колектив от работещи в да дено издание; помещение редйф [сам;., от ар. -тур.] — запасняк от турската войс ка; опълченец редут [саг^., от ит. - фр.] — окоп;укрепление рсзскйя [саи/., от ар.- тур.] — вид грозде резерв/а/ [същ., о т л ат . -фр.] — запас; запазена част от нещо за по-сетнешно полз ване резиденция [сам/., от лат.] — място за постоянно или временно пребиваване на монарси или висши дър-' жавници резил [същ.. от ар.- тур.] — срам; посмешище резилянк [същ., от тур.] — посрамване резня [същ.] — резба резолюция [същ., от ла т.] — писмено решение за пред варително обсъден въпрос; кратко изложено стано- 151
ви гце на ръководител върху документ резон [същ., фр.] — право; ос нование; смисъл; аргумент резоньор [същ., от фр.] — празнодумен човек реклама [същ., от лат.] — съвкупност от действия за създаване на широка из вестност на нещо; обява, афиш, проспект рекогносцнровка [същ., от лат.] — разузнаване; про учване’ рекомандация —вж . рекомен- дация рекомандувам — вж. рекомен- дувам рекомендация [същ., от фр.] — препоръка рекомендовам — вж . реко- мендувам рекомендувам [гл., св. и несв., от фр.] —препоръчвам ректификация [същ., от лат.] — уточнение, корекция релативност [същ., от лат.- — относителност релация [същ., от. лат .- нем.] — отношение; връзка религия [същ., от лат.] — форма на обществено съз нание, основаваща се на вя рата в наличието на свръх естествени сили; вероиз поведание реликва [същ., от лат.] — строго съхраняван и почи тан предмет; мощи ремарка [същ., от фр. -рус.] — авторово пояснение към текста на пиеса или сцена- . рий; бележка реминисценция [същ., от лат.] — неясен, фрагмен- тарен спомен; включване в литературно произведение на идея, образ, стих, сре щани у друг автор ренде [същ., от пер. - тур.] — дърводелски инструмент за оглаждане на дърво ренегат [същ., от лат.] — отстъпник ренегйране [същ.]— отстъпване репарационсц [срил., от . лат.] — предназначен за обезщетение репертоар [същ., от фр.] — списък от заглавия на пие си, оперети, опери и други, които се играят или изпъл няват през сезона в един театър репетиция [същ., от лат.] — многократно повтарящо се изпълнение на пиеса, опе рета, балет и други като подготовка за представле ние пред публика република [същ., от лат.] — форма на държавно управ ление, начело с изборен орган; страна с такова уп равление репутация [същ., от лат.] - - установено мнение за даде но лице; добро име ресй — множествено число от расо ресим [същ., от ар. -тур.] — данък върху наследство 152
рсскрйпт [същ., от лат.] — императорско решение по въпрос, който има силата на закон респект [същ., от фр.] — ува жение, почит; страх, боязън, ресторация [съм/., от лат.- ' фр.] — гостилница, рес торант реторад [същ., от рум.} — от ходно място; нуждник, кло зет реторадеп [я/>ил.} — отходен; клозетен ретроградйст [сви/. , от лат.] — тесногръд, назадничав човек ретроградност [сам/.] — назад- ничавост;закостенялост ретроспективен [прил., от лат.] — представящ, раз глеждащ миналото рефлексия [същ., от лат.] — отзвук; отражение; размисъл рефлектирам [гл., св. и несв., от лат. -нем.] — отразя вам; реагирам по опреде лен начин реформа [същ., от лат.] — преобразование; преуст ройство реформатор [същ., от лат.] — преобразувател; деец на реформа реформирам [гл., св. и несв., от лат.] — преобразявам; променям рефузасвам [гл., несв., от рум.] — отхвърлям, под ритвам ривце [сг>«/.] — наниз от мо нети или мъниста рик [същ.] — животински рев рйкам [гл., несв.] — викам, рева рис [същ.] — хищно животно от рода на котките ритла [съи^.] —дървено прис пособление за увеличаване на обема на кола с живо тинска тяга риторика [сън/., от гр.] — ораторско изкуство рицарски [прил.] — доблес- тен; смел; кавалерски робсртколежки [прил.] — свързан или отнасящ се до Роберт колеж робош — вж . рабош робуш — вж . рабош рогач [сам/.] — елен рбжа [същ., от рус.] — израз на лицето , рожков [сам;.] — средизем номорски плод със сладни1 кав вкус и роговидна фор ма розбив — вж. ростбив .. рокам — вж. ракам ' роков [прил.] — съдбовен; ги белен ромеи [прил.] — зачервен, ру мен ромоня [гл., несв.] — говоря; издавам приятен еднооб разен шум ромъпс — вж . ромъпя рипам се, роппа сс [гл., несв. и св.] — сопвам се, сопна се ротонд/а/ [същ. от лат .] — сграда с кръгла архитек тура; връхна женска дреха, подобна на плащ руб [същ., от ар.-тур.] — 153
монета със стойност I /4 от гроша; мярка за дължина, равна на 1/8 от аршина руба [същ., от ит. - тур.] — облекло, дреха; чеиз, мо мини дарове рубашка [същ., от рус.] — дъл га до под кръста риза* пре пасана с шнур или колан рубе [съЩ;, от ар. - тур.] — златна монета с малка стой ност рубййка — умалително от рубйя рубйя [същ., от ар.- тур.] златна монета с малка стойност рубла [съм/., от /гус.] — руска парична единица РУД [лрмл.] — къдрав, мек (за вълна) рудбс [съм/., от ар. -тур.] — чин, степен; знак за отли чие, орден рудина [сам;.] планинско цвете; горска поляна руен [съм;.] — старо име на месец септември руо — вж. рухо руп — вж. руб рупалапсц [съм/.] — жител на областта Рупчос в Родопите рупалански [лрмл.] — свързан или отнасящ се до област та Рупчос в Родопите; руп- чански русаля [сам/.] — неделята след Спасовден; Русалска неделя русап— вж . хоросан русло [съм/., от рус.] — речно корито русчушки [л/шл.] — свързан или отнасящ се до град Русчук (Русе); русенски рутина [същ., от фр.] —опит; обиграност; съблюдаване, на остарели житейски нор ми; закостенялостч рутипйрап [прил*] — опитен; обигран;закоравял рухо [същ.] — - дреха, облекло руча [гл., несв.] — тека, струя ручам [гл., несв.] — ям; храня се ручйло [съм/.] — пискун на гайда; гайдуница •* ручок [съм/.] — втора преди- обедна или следобедна закуска; времето, по което се прави такава закуска ръдам [гл., несв.] — ридая, плача ч ръдпсвам — вж . ръдам ръкй-сапун [съм/., от тур.] — фабричен сапун ръла [сън/., от рум.] — дъс чица за изравняване на зър ното в препълнена крина рът1 — вж. хрът рът1 [съм/.] — възвишение; хълм рътлйпа [съм/.] — невисоко . възвишение ръчанйк — вж . ръченик ръченик [същ.] — голяма кърпа за забраждане ръшкам, рънша [гл., несв., се.] — обикалям, обиколя; навъртам се, навъртя се 154
с саадсглсн [нар., от ар. -тур.] — със здраве, с щастие саат — вж. сахат сабахлаип,— вж . сабахлсин сабахлсин [нар., от ар. -тур.] — днес сутринта; утре сут ринта , сабахлем — вж. сабахлешг сабахлсп — вж. сабахлсин саван [съм/., от гр.] — платно за покриване на покойник; покров __ сага [същ., от сканд.] — скан динавска легенда; легенда, сказание сагмал [сьн/.] — дойни овце сагмалджйя [съи/.] — овчар на овце, които се доят са де [нар., от пир.- тур} — . само садразам/ип/ [с&и/., от ар. - тур.] — пръв министър в султанска Турция; велик везир садразйм — вж . сардразам/ин/ саду кей [същ., от евр.\ — висш еврейски духовник сажсп [същ., от рус.] — руска мярка за дължина, рав няваща сс на 9 аршина; куп дърва (около 4 кубически метра) сайбийка [същ., от ар. -тур.] — стопанка, собственичка; господарка сайбйи [същ., от ар.- тур.] — стопанин, собственик; гос подар сайван/а/— вж. сайвант сайвант [са 14.] — навес; суши- на сайдйсам, сайдйсвам [гл., несв. и се., от тур.] — почета, почитам; уважа, уважавам сайтарджйя — вж. сойтар- джйя сака [сви/., от ар.-тур.] — голям съд за носене на вода сакам [гл., несв.] - - искам сакатлък [същ., от тур.] — грешка, злодеяние, обърк ване; злощастен случай саклет [съм/., от ар. -тур.] — мъка, страдание; душевно неспокойствие сакрамснто [същ., от яат.] — проклятие;клетва саксофонен [лрия.] — свързан или отнасящ се до музи кален инструмент саксофон сакъз [същ., от тур.] —дъвка сакълдйсам се, сакълдйсвам сс [гл., се. и несв., от тур.] — притесня се, притеснявам се сакън [медж., от тур.] — Не, недей!; Не бива! сал — вж. салт салават [същ., от ар. -тур.] — глъч, шум саладйсвам — вж. салай- дйсвам салайдисвам [гл., несв., от тур.] — троп ос вам салати [същ., ат тур.] — временна дъсчена барака; навес салкъм [същ., от тур.] — акация 155
салмйсвам — вж . сал мувам салму вам [гл., иссв.] — правя бели; пакостя салплък — вж . сандък салт [нар., от тур.] — само салтамарка [същ., от ит.- тур.] - къса, подплатена с кожи горна дреха салтанат [същ., от ар.-тур.] —достолепие; разкош салтанатлйя [прил., неизм., от ар.- тур.] — достолепен; изискано облечен салтанатлйя [нар., от ар. - тур.] — достолепно; изис кано салют [сан/., от лат. -фр.] — поздрав; топовен гърмеж самарянин [сан/.] — лице от областта Самария в Палес тина; член на дружество за подпомагане на болни; милосърден човек самка [същ., от рус.] — жен ско животно самодива [сън/.] — митическо женско същество; само- вила; дива самоотвержепие [съм/,, от рус.] — самоотверженост; жертвоготовност самосци [същ., мм.] — жители на остров Самос самотак [същ.] — самотник самсар/ин/[съм/., от ар.- тур.] — търговски посредник самум [същ., от ар.] — горещ пустинен вятър самун [същ., от гр. -тур.] — хляб с кръгла форма; изпе чен хляб . с амур [същ., от пер. -тур.] — животно със скъпа кожа; кожа от такова животно сандардйсам, сандардйснам — вж. съндардйсам, съп- дардйсвам санджак [същ., от тур.] — административен окръг санки/м/ [нар., от тур.] — впрочем, така да се каже, дето ще рече сантиментален [прил., от ФрА — чувствителен сантур/а/ [същ., от тур.] — вид струнен музикален инструмент сап [съм/., от тур.] — дръжка на сечиво сапикас [същ., от гр.] — срам, свян; благоприличие сапикасам, сапикасвам [гл., св. и несв., от гр.] — за бележа, забелязвам; усетя, усещам санлък [съм/., от тур.] — купа слама сапожник [същ., от рус.] — ботушар . саиор — вж. сапьор сапунка [съм/.] — сапунена вода сапьор [същ., от фр.] — военнослужещ в инженер ни войски сарай [същ., от пер. - тур.] — богато обзаведена къща на турски големец; палат сарайлйя [съм/., от пер. -тур.] — вита сладка баничка сараи [съм/., от рус.] — вид синтетична смола саралйя — вж. сарайлйя сараф/ин/ [същ., от ар. -тур.] — обменител на пари 156
сарафски [прил,] — свързан или отнасящ се до сараф /ип/ сарахош/ип/ — вж. сархош/ин/ сарацин [същ., от ар.- гр. - лат.] — представител на древно арабско номадско племе; арабин; мюсюл манин сарач [същ., от ар.тур.] — седлар сарданапалщина [съм/.] — разгул, разгулен живот сардела [същ., от ит.] ~ вид морска риба сардонйчески [лрил., от гр:] — зловещ, заплашителен сарказъм [същ., от гр.} — злобен присмех саркофаг [съд#., от гр.] — каменен гроб; гробница сарп [прил., неизм., о т тур.] — строг, суров сархош/ин/ [същ., от пер.- тур.] — пияница сарък [същ., от тур.] — прът сатир [същ., от гр.] — ми тическо полубожество с човешко тяло, но с кози крака и рога сатира [сам/., от лат.] — произведение, остро разоб личаващо и осмиващо от рицателните страни на дей с тви тел ността сатрап [същ. от лер.- гр.] — управител на провинция в сревния Изток, тираничен владетел; жесток, зъл човек сатър [същ., от ар. -тур.] — широк, къс нож за сечене на месо с кости сахан [същ., от ар. -тур.] — метална чиния сахавче — умалително от сахан сахат [съи/., от ар.- тур.] ~ час; часовник сахтиян [същ., от тур.] — об- ■ работена кожа, най-често КОЗЯ I сач [същ., от тур.] — плитък тиган; връшник за печене на хляб сачак [съм/,, от тур.] — стряха сачйкабрус [същ., от тур.] — железен сулфат (зелен ка мък) сачма [същ., от тур.] — оловно зърно, с което се зарежда пушка за стрелба сая’ [същ., от гр.] — дълга женска горна дреха саяа [същ., от тур.] — навес, заслон; кошара сблажа се [гл., се.] —■ облажа се, ям блажно сборя, сборувам ]гл., св. и а есе.] — говоря свадебен [прил., от рус.] — сватбен сваха [същ.] — сватя; посред- ничка при сватба; сплет- ница, клюкарка сведок [същ.] — свидетел светокупство [съм/.] — подкуп за духовен сан - светотатец [съи/.] — човек, който върши светотатство свстотатски [прил.] —кощун ствен; греховен свстче [съм/.] — черковна книга с топари, молитви и други 157
свиващйц [7/еузл<.] — сви вайки свйла [същ.] — коприна; цвят на царевица свинец [същ.', . от рус.] — куршум; олово свирка [сги/.] — костта от коляното до глезена свйтка1 [същ.] — искра свйтка1 — връзка; па кетче свйшс [нар.] - от бога» от небесните висини сволоч [същ., от рус.] — негодник, подлец свредел [същ.] — инструмент за пробиване на дупки свръснато [дар.] — троснато; сърдито свърдел — вж . свредел свърдле — умалително от свредел связ [сзм/., от рус.] — връзка, свръзка сгап [същ.] — множество, сбирщина; паплач сгйбав [и/шл.] — неугледен, непохватен сглсд/а/ [същ.] — оглеждане на мома за женитба сдостя се [гл., се.] — сприя теля се сдъх [с*ур] — въздишка ссбап (същ., от ар. -тур.] — благодеяние; добро дело себсп [същ., от ар. -тур.] — причина, повод . севаст [същ., от гр.] — боляр ска титла севастократор [съм/., от гр.] — титла на лице от владе- ■ч телски род през средно-' вековието севца [същ., от ар.- тур.] — , любов; любим; желание; намерение севлсв [прил., от пер. -тур.] — кипарисов ссвлйсн [прил., от пер.- тур.] _ — кипарисов ссд [прил.] — побелял, бе локос; посивял, сив седжеде [същ., от ар. -тур.] — килимче 1 седипа [сгц/.] — побеляла, посивяла коса седовлас [прил.] — сивокос; с прошарена коса ссйз/ин/ [саир, от тур.] — слуга; коняр, конегледач ссйзки [прил.] — конярски ссйр [същ., от ар.- тур.] — забавление; зрелище сеирджйя [сан/., от ар. -тур.] — зрител, зяпач ссймсн/ин/ [съи/., от тур.] — турски военен полицай сейменски [драл.] — свързан или отнасящ се до ссймсн /ин/ секвсстйрам [гл., св. и несв., от фр,] — забранявам пол зване; изземвам секвам, секва [гл., несв. и се.] — запалвам, запаля сскпснс [съм/.] — угасяване (за свещи) секретар [с&ир, от лат.] — началник на канцелария; ръководител на общест вена организация; прото колчик 158
сскретсп [прил., отлат. -фр,} — таен; прикрит сслач/анип/ [съи/.] — селянин селяшки [ярнл.] — селски селемст — вж . селямст селение {съи^., от /тис.] — селище, населено място; обиталище селитра [сам/., от ат.} — химическо вещество • селям [същ., от ар. -тур.] — . поздрав при среща; при ветствие селям алским [яеизл*., от ар.- тур.] — мюсулмански поз драв — Мир вам! селямст [сьм/., от ар. -тур.} — помощ; спасение, избав ление селямлък {сги/., от ар. -тур.} — гостна стая за мъже в къща на мохамеданин селямсъз [прил., неизм., от тур.] т- непоздравяващ селяхлък — вж . силяхлък семер [същ., от тур.] ~~ самар ссмерджйя [същ. , от тур.} — производител и продавач ■ на самари семипарйст [същ., от лат.} — възпитаник на семинария сенат [същ., от лат.} — върховна законодателна институция в някои страни сепс [същ., от ар.- тур.} — година сснст [същ., от ар. - тур.] — разписка, запис, полица; документ сепзитйвец [прил. от лат.} — чувствителен; осезателен сспя [гл./ неев.] — правя сянка; засенчвам сепаратйчески [прил., от лат.] — самостоятелен, отделен; отцепнически сепер [същ., от пер. -тур.} — прикритие; окоп; завет сепериц — вж. сепер сенпа се [гл., се.] —дръпна се, оттегля се сср [лрпл.] — сив сераскср [сй щ., от пер. -ар. - тур.} — военен министър; управител на военна област ссрафйм [същ., от евр.] — ангел от висшето небесно войнство серафймски [прил.] — свързан или отнасящ се до ссрафйм сербез [прил., иеизм. от пер.- тур.] — дързък, смел; напе рен ссрбезлйк [същ., от тур.] — дързост; смелост сербезлък — вж. ссрбезлйк ссрдар/ип/ [същ., от пер,- тур.] — войвода; главатар ссркме [същ., от тур.] — мрежа за ловене на риба ссрмйя [същ., от пер. -тур.} — капитал серпаптйнсп [прил., от фр.} — направен от цветна хар тиена лента; отнасящ се до път с множество завои ссрсем/ип/ [сьм;., от пер.- тур.} — глупак серссмлйк [съи/., от тур.} — глупост ссрссмлък— вж. серссмлйк сертмс — вж . ссркме сетпииа — последица 159
сстование [същ., от дуе.] — оплакване, жалба сетре [същ., от ар. -тур.] — къса мъжка връхна дреха сетренце — умалително от сетре сефер [същ., от ар. -тур.] — военен поход; отделно дей ствие; път сефте [съи/., от ар. -тур.] — за пръв път; начало сечен [сам/.] — старо име на месец февруари сибарйт [същ., от «елс] — - човек» водещ разкошен и разгулен живот сибарйгски [прил.] — свързан или отнасящ се до сибарйт , сигуранца [сги/., от ит.- рум.] — сигурност; обществена безопасност в Румъния сидеросам [гл., св., от гр.] — ударя;изгоня сиджймеп [прил.] — въжен; усукан силабйчески /силабическо стихосложение/ [прил., от гр.] — свързан с определен брой срички във всеки стих силогйзъм [сьи/., от гр.] — умозаключение, направено въз основа на две съждения силих [същ., от ар. -тур.] — кожен пояс с прегради, в които се държи хладно или огнестрелно оръжие и дру ги силяхлък — вж . силих сим [същ., от пер. -тур.] — сребро еймеп [прил.] — сребърен симонйчески [прил., от евр.] — свързан или отнасящ се до продажбата на църков ни длъжности симпатия [същ., от гр. - нем.] — благоразположение ■ симпатйчески [прил., от гр.] — безцветен (за мастило) симптом [сйн/., от гр.] — признак, белег; знак; пред вестник синагога [същ., от евр.] — еврейска църква синджир [с?>и/.] — верига от железни халки сипни [сьим от тур.] — ниска кръгла дървена маса; голя ма кръгла тава сипклйт [същ., от гр.] — съвет сипкретйзъм [същ.', от гр.] — неразложимост, цялост ност; комбиниране на еле менти от различни лите ратурни видове и други синод [същ., от гр.] — висш църковен съвет; сграда на висш църковен съвет синор [същ., от гр.] — грани ца на землен имот; межда; слог ейнур — вж . синор сирепив [лрил.] — предназ начен за сирене сиреч [нар.] — тоест; с други думи; така да се каже сирище [съц/.] част от стомаха на' агне-сукалче, която се използва за под- сирване на мляко ейрма — вж. сърма ейрмеп [прил.] — вж. сърмен сирмйя — вж. сермйи 160
сирмя — вж . сермйя сиромахомйлски [прил.] — свързан с идеята за начин на живот* близък до народ ния систематйчески [лрил.] — по стоянен, последователен сифалйя [прил., неизм., от ар. -тур.] — весел, приятен сйзе [нар.] — така сказка [същ., от р^с.] — реч, беседа; приказка сказочен [прил., от рус.] — приказен, легендарен скамбйл [същ., от ит. -тур.] — вид игра на карти скандал возен [прил., от гр.] — непристоен скамйл — вж . скамбйл скапрйзнича [гл., се.] — проя вя каприз - скарам [гл., се.] — отведа дру гаде скатйна — вж . скотйяа сквер [същ., от англ.] — малък площад или градин ка на площад скверн [съм/.] — мръсота; гну- сота скверен [прил.] — мръсен сквернословя [гл., несв.] — служа си с непристойни, богохулни думи и изрази скеля [с®щ., от ниг.] —прис танище; място за товарене на вагони сксмле [същ., от тур.] — столче без облегалка скемля — вж. скемле скенджа [същ., от тур.] — уред за притискане, мен геме; уред за изтезание на затворници скептик [същ., от гр.] — отнасящ се със съмнение и недоверие към всичко скептичен [прил.] — недо верчив, съмняващ се скенцам, скспцвам [гл., св. и несв., от гр.] — уловя, улавям; сграбча, сграбчвам скимна [гл., се.] — давам знак с кимване на глава; смигна скинджувание [с%^.] — при тискане, принуждаване; измъчване ' скинйя [същ., от гр.] — палатка, шатра; преносимо светилище скйптър [сън/., от гр.] — владетелски или владишки жезъл, символизиращ при тежавана власт скит [същ., от гр.] — малък манастир склсп [същ., от рус.] — гроб ница склися [гл., се.] — забързам сковйча [гл., лесе.] — скимтя, квича сколасам;!!кол ас вам [гл., св. и несв.] — успея, успявам сколйя [същ., от гр.] — учи лище, школо сколуфи [същ., мн., от пер. - тур.] — коса между слепи те очи и ушите скомина [същ.] — неприятно усещане в устата при ядене на кисели плодове сконфузя [гл., св., отлат.]- засрамя; подиграя; изложа 11. Речник ... Л61
сконча се [гл., св.] — помина се, умра сконос [глмр, от гр.] — полза, изгода; ред, уредност сколасам, сконосвам [гл., св. и несв., от гр.] — свърша, свършвам нещо както тряб ва скорбут [същ., от хол.] — вид заболяване поради липса на витамини скороход [същ.] — бързоходец скот [същ.] — животно; долен човек скотйпа [съд/.] — животно; говедо скотоббйпа [същ., от рус.] — кланица скрижали [съм/., мн., от евр.] — плочите, на които Мой сей е записал десетте божи заповеди; изходно начала; завет скудеп [прил.] — недостатъ чен; ограничен;беден скулест — вж. кулсст скулптиран [драл.*, отлат.] — изваян; изобразен скупщина [същ., от ср.] — събрание; парламент . скуртейка [съм/., от рум.] — вид къса горна дреха скут [са и/.] — място от корема до коленете на седнал чо век; предна долна част на дълга дреха скуфа [съд/., от гр.] — шапка на православен духовник скъден [прил.] — недоста тъчен; ограничен; беден скърпа [с®д/.] — мръсотия славяпофйлски [прил.] — поддържащ, отнасящ се със симпатия към славя ните и славянството сладков [прил.] — свързан или отнасящ се до сладко слапутък [същ.] — нахут след [съм/., от рус.] — следа . слезлйв [прил.] — сълзлив слехтй [гл., //есе.1 — пъшкам, дишам учестено слсчепка [същ., от чеш.] — госпожичка слип [същ.] ~ удебелена и втвърдена кожа слинйсам, слинясвам [гл., св. и несв.] — покривам се със слинове; загрубявам , сличение [сам/., от рус.] — сравняване, съпоставяне слободйя [съд/.] — разпуснатост словя се [гл., се.] — сборя се; скарам се слог1 [същ.] — сричка; стих слог2 [същ.] — межда, синор слог/а/ [с&д/.] — съгласие,' отговор слуговавпш [иедзлс ] — слугу вайки служба [същ.] — изпълнение на църковни молитви и обреди слънчовка [същ.] — слънчо глед слъп [съд/.] — клон на дърво . слюда [същ., от рус.] — слабопрозрачен минерал смал [//ар.] — без малко смарагд [същ., от гр.] — скъпоценен камък с тъм нозелен цвят 162
сматрям р?л., лесв.] — гледам, внимавам; смятам, мисля смакмузя [гл.. се.] — смуш кам; пришпоря смерч [същ., от рус.] — ура ганен вятър сметна [гл., се.] — излъжа, измамя; преметна смйрпенски [лрил.] — свързан или отнасящ се до град Из мир; измирски смйслям [гл., несв.] — при помням си; спомням си смоква [същ.] — смокиново дърво; плод смокиня смоггр [същ., от рус.]—преглед смотрелйвий [лрпл.] — пред видлив, предпазлив; вни мателен смотрспие — вж. усмотрение смотрйтсл [сан/., от рус.] — . пазач, надзирател; наблю дател ' смугкп [лрил.] — мургав, чер ноок смукателство [същ.] — пиян ство смърсявам се, омърся се [гл., несв. и се.] — ям месо или други животински продукти снасям, снеса [гл., несв. и се.] — понасям, понеса; изтър пявам, изтърпя сбба [същ., от улг.] — стая; печка собаджия [същ., от ] — май стор на печки; съдържател на стая за преспиване на пътници в село собол [същ.. от рус.] — самур совна се [гл., се.] — падна согуч [същ., от тур.] — по- черпка; пари за почерпка содомйт [същ., от нем.] — човек, отдаден на разврат сой [същ., от гаур.] — род, по рода, сорт сойгупджилък [същ., от тур.] — грабеж, обир, кражба сойтара [съм;., неизм., от тур.] — шут, смешник; пос мешище сойтарджйя [същ., от тур.] — смешник; шегобиец сокай [същ.] — женски накит за глава сокак [същ., от ар. - тур.] — улица солдат/ин/[същ., от ит. -рус.] — войник солук [същ., от тур.] —• дъх, дишане; вдишване сомкамзалйя [прил., неизм. от тур.] — стоманен; изработен от най-качествена стомана сомун — вж . самун сомун-душмаплъ [същ., от тур.] — гладник, лакомник сондирам [гл., св. и несв.- , от фр.] — проучвам със сонда; интересувам се; подпитвам сопдурма — вж. супдурма сонм [същ.] — множество, сборище сбпка [същ.] — тръба; улей на чешма сбппат [прил.] — троснат; сърдит сорт [същ., от фр.] — вид, разновидност сосйс [същ., от фр.] — крен вирш; наденица 163
сос па [с®и^.] — пряспа; лавина соуклук [същ., от тур.] — раз- хладителна напитка; студен десерт; студена закуска софра [същ., от ар. -тур.] — трапеза; маса за хранене софта [съм/., от пер. -тур.] — ученик по мохамеданско богословие; мохдмедански _ проповедник сохраня [гл., се.] — запазя социализъм [същ., от лат.] — обществено-политичес ки строй социалист [същ., от лат,- яе.м .] — привърженик на идеите на социализма; член на партията на социалистите социалистически [ирил.] — свързан или отнасящ се до социализъм спарушен [лрил.*] — изсъх нал; смален спастря» спастрям [гл., се. и яесв.] — запазя, запазвам; прибера, прибирам; спес тя, спестявам спахия [същ., от пер.- тур.] — феодал; участник във фео далното опълчение; конен войник, владетел на села и земи в Турско спекула [съм/., от рум.] — злоупореба; измама спекулант [същ., от лат.- нем.] — измамник спекулативен [лрпл.] — лице мерен; грабителски спенпер [същ., от рум.] късо палто; сако спермацетов [лрил.] — нап равен от бяла мазнина от черепа на кит, използвана като суровина в светцар- ството и парфюмерията спецерия [същ., от гр. -ит.] — аптека специер/ин/ [същ., от ит,- гр.] — аптекар спеша [гл., песе.] — бързам специмент [същ., от лат. - нем.] — образец, мостра; образец от подпис на опъл- номощено за финансова операция лице списание [сън/.] — писмено произведение; съчинение списател [съм/.] — писател списовател — вж. списател списовач — вж. списател спи тен [лрил.*] — сплескан спицер/ин/ — вж. специер/ин/ ч спицерия — вж. спецерия сплин [съи/., от гр.- анг.] — униние,тъга спогна [гл., се.] — подгоня, погна спол ай [неизм., от гр.] — Жив да си!; Благодаря! спонсц [същ.] — отвесно дър во между горния и долния край на врата - спорен [лрил.] — пълен способствувам [гл., песе.] — допринасям, помагам спрепам сс, спрепна се — вж. спряпам се, спряпна се спреш [съм/.] — билка спореж, с която се лекува болест по > овцете спрйя [съм;.] — вихър, стихия спротй [лредл.] — според; срещу спряпам се, спряпна се [гл., 164
песе, и се.] — спъвам се, спъна се; смущавам се, сму тя се спъвало [съм/.] — пречка средопостен [л/ш.] — свър зан или отнасящ се към четвъртата неделя от Вели кия пост средоточие [съи/.] — място сривам [гл., несв,] — разва лям; събарям; сривам ставици [същ., дш.] — кръстци стадий [съм/., от гр.] — мярка за дължина; разстояние, изминавано за две минути спокоен ход стакан [съм/.] — чаша сталагмит [сам/., от гр.] — калцитно образувание по пода на пещера сталактит [съм/., от гр.] — калцитно образувание по тавана на пещера стамболче [съм/.] — цвете мушкато стамсн [ярмл.] — скромен, приличен став [съм/.] — снага станси [съм/., от ит. -фр. -рус} — елегично стихотворение от самостоятелни, завърше ни по смисъл строфи старойкьо [съм/.] — стари сват статистика [съм/., от лат.] — преброяване; обобщени сведения статукво [съм/., от лат.] — установено от по-рано по ложение стегни-глава [съм/.] — строг господар стереотип [съм/., от гр.] — точно копие на нещо; на чин на действие; модел стид [съм/.] — срам стйден [ярмл.] — срамен стидлйв [лрмл.] — срамлив, свенлив стидлйвост [съм/.] — срам- ливост, свенливост стидя се [гл., несв.] — свеня се, срамувам се стймул [същ., от лат.] — тласък; подбуда стипца [съм/., от гр.] — кал циево-алуминиев сулфат; скъперник стислйв [прмл.] — свидлив, стиснат стоббр [съм/.] — ограда стожер [съм/.] — средищна точка; център; опора стока [съм/.] — стадо; доби тък; имот; състояние стол [същ., от рус.] — маса стотник [съм/.] — командир на сто души странен [прал.] — чужд стратегема [същ., от гр. - лаггк] — военна хитрост; уловка; ход стратегически [прил., от гр.] — свързан или отнасящ се до стратегия стратегия [същ., от гр.] — умение за водене на бойни действия по предварител но подготвен план стратосфера [същ., от лат.] — атмосферен слой стратор1 [съи/., от гр.] — пазач; управител на об ласт в средновековна Бъл гария 165
стратор2 [съм/.] — вид цвете стратул — вж. стратор стратурков [прмл.] — свързан или отнасящ се до цвете стратор , стрелвам се, стрелна се [гл., месв. и се.] — спъвам се, спъна се стрешина [съи/.] — стряха; навес стрий — вж. стрйко стрйк/а/ — вж. стрйко стрйко [съи/.] — чичо стрихнйн [същ., от гр.] — силна отрова струпал ям [гл., несв.] — съба рям студсп [същ.] — име на месец стъгда [съа/.] — площад, мег дан стъкло [съм/.] — бутилка стълбов /сгълбови дворяни/ [драл.] — потомствен стъпя [същ.] — чутура стърга [съа/.] — тесен проход за прекарване на овци или кози при доене; пътека стяг [същ.] — знаме - субаш/а/ [същ., от тур.] — представител на спахията във владението му; чинов ник по определянето и събирането на данъците субект [съм/., от яат.] — личност, човек суват [същ., от тур.] — лятно планинско пасище суверен [същ., от фр.] — владетел сувуклук — вж . соуклук сугарен [драл.] — късно ро ден, недорасъл; млад; къс но посаден, недозрял суджук [същ.. от тур.] — колбасарско изделие от мля но месо; наденица судурма — вж. супдурма суета [съм/-] — тщеславие сукан — вж. сокай сукин [прил., от рус.] — кучи, кучешки сукман [същ.] — женска дреха без ръкави сукно [съи/.] — фин вълнен плат сулица [съа/.] — вид Копие султан1 [съм/., от ар. -тур.] — върховен владетел у моха меданите; татарски бей султан2 [съм/.] — перо или китка на военна шапка сулфато [същ., от ит. -гр.] — хинин сумясам се [гл., се.] — досетя се супдурма [същ., от тур.] — открито преддверие; навес, сайвант супостат [същ., от рус.} — враг, противник, неприятел сур [лрал.] — светлосив; сиво- кос сурат [същ., от ар. -тур.] — лице; образ сурдйнка [съм/., от лат.] — приспособление за приг- лушаване звука на струнен инструмент сус [мегмед., от тур.] — Млък! Мълчи! сусам [съм/., от ар. -тур.] — маслодайно растение
сутре [нар.] ~ утре, на след ващия ден - сутрепник [сгг^.] — лек утри нен вятър сууклук — вж . соуклук суфлйрам [гл., се. и песе., от лат.фр] — подскажа, под сказвам . сфинкс [същ., от гр.] — каменна фигура на лежащ лъв с човешко лице схизматйчсн [прил.] — свър зан или отнасящ се до схиз- ма (църковен разкол); раз- колнически, отцепнически счет [същ., от рус.] — сметка; разноски счйчкам се ]ал., се.] — нат рупам се счйчкан [прил.*] — сбит;нат рупан съборно [лор.] — съвкупно, изцяло съгмал —• вж. сагмал съзаклятие [същ.] — заговор; завера съизволепие [сълу.] — съгла сие, позволение; благово ление съклет — вж . саклет съкмй [същ., мн., от тур.] — вид тесни панталони съкровищни» [сги/.] — ка сиер; ковчежник съндардйсам (се), съпдар- дйсвам (се) [гл,. св . и несв. , от тур.] — смутя се, сму щавам се съобщавам се [гл., несв.] — свързвам се ? " съпикасам, съприкасвам [гл., св. и песе., от гр.] -- съг ледам, съглеждам; съзра, съзирам съпрсжсн — вж . съпряжсн сънряжсп [прил., от рус.] — съпроводен, придружен; свързан сърбйца [съи/.] — вид растение сърдчен — вж . сърчеп сърма [сън/., от тур.] — злато сърмалйя [прил., неизм., от тур.] златотъкан; укра сен със злато сърмен [прил.] — златен; бле стящ • съпризйран — вж . сюрпри зиран сърт [съм{., от тур.] — било на хълм; хребет сърнен [прал.] — смел, сър цат, безстрашен; пъргав съсъд [съи/.] — съд; вмес тилище съчйкъбрус — вж . сачйкабрус същ [лрал.] — истински сюблймсн [прил., от фр.] — величествен сюзсрен [същ., от фр.] — вър ховен владетел през фео дализма сюзсренсн [прил., от фр.] — свързан или отнасящ се до сюзереп; върховен сюнгер [същ., от гр. тур.] — гъба сюнгйя [същ., от тур.] — щик сюпет [същ., от ар. -тур.] — обрязване на момчета у мохамеданите сюпстйша се [гл., св., от ар. - тур.]—обрежа се; потурча се сюнетлйя [прил., неизм., от ар. -тур.] — обрязан 167
сюреджйя — вж . сюрюджйя сюрйя [същ., от тур.] — гру па, множество, тълпа; стадо сюрме [сам/., от тур.] — приспособление за заключ ване отвътре на врата или . прозорец; мандало сюрприз [сам/., от фр.] — изненада сюрпризиран [прил. ♦, от фр.] — изненадан; неподготвен сюртук [същ., от фр.] — двуредна мъжка връхна дреха (военна или цивилна) с дължина до коленете сюрюджйя1 [същ., от тур.] — пастир; водач на новобран ци сюрюджйя2 [същ., от тур.] — пощаджия сявга [нар.] — всякога сякам [гл., несв.] — мисля, смятам, считам т табак [същ., от тур.] — обработван на кожи ' табан [същ., от тур.] — ходило; подметка — табиет — вж . табият табихет — вж. табият табият [същ., от ар.- тур.] — характер, нрав; навик, оби чай табия [същ., от тур.] — укрепление табор — вж. табур таборагасъ /и табор-агасъ/ [същ., от тур.] — началник на турско войсково поделе ние табур [същ., от^тур.] — войскова част; полк тавряз [прил., неизм., тур.] — трезв; трезвен тагарчук [същ., от тур.] — кожена торба тайн [същ., от ар. -тур.] — дажба, порцион, разкладка; заплата таинджйя [същ., от ар.-тур.] — занимаващ се с прехра ната на войската тай [същ., от тур.] — конче, жребче тайфа [същ., от ар. - тур.] — група; банда тайче — умалително от тай также [нар., от рус.] — също такожда — вж, такожде такожде [нар.] — така също такрйр [същ., от ар. -тур.] — писмен документ таксидар — вж. тахсилдар таксидиот [същ., от гр.] — пътуващ калугер, който съ бира манастирски такси таксилдар — вж. тахсилдар такун [същ., от ар. -тур.] — ток на обувка такъм [съи/., от тур.] — при надлежност; облекло; носия талаз [сан/., от гр.] — водна вълна; аромат, лъх таламбаз [същ., от тур.] — барабан,тъпан таласъм [същ., от ар. -тур.] — зъл нощен дух; вампир 168
талига [съад., от унг.] — каруца талйгаджия [съц/.] — каруцар талйм от ар. -тур.] — военно строево обучение; начин, подход талпа1 [същ.] — подметка талпа2 [съи^., от унг.- рум.] — дебела дъска тамбура [съи/.] — струнен музикален инструмент тамян [същ., от гр.] — бла говонна смола, използвана за кадене при християнски обреди тандър [същ., от ар.- тур.] — вид печка тапзимат [сън/., от ар. - тур.] — административни ре форми на султан Абдул Меджит тапталовски /тапталовски мъки/ [лрил.] — големи и продължителни страдания танур [същ., от ием.] — плоска дървена чиния тапанджа [същ., от тур.} — приклад на пушка; дръжка на пищов - тапия [същ., от тур.] — документ за владение на имот тараболуз [същ., от тур.] — кърпа за глава; копринен пояс или чалма тарабулус — вж. тараболуз тарап [същ., от рус.] — дебела греда за разбиване на кре постни стени тарапана [същ., от ар. -пер. - тур.] — работилница за монети; монетарница; лес на и бърза печалба тарджйк [същ. , от тур.] — голяма кожена торба тарелче — вж . тарулче тарилиом [съи/., от гр.] — вид гръцко хоро тарпозан [същ., от пер. - тур.] — перило, парапет на стъл ба; пруст с парапет тартор [същ., от гр.] — гла ватар тартароеметико [същ., от гр.] — вид лекарство тартор [сги/., от гр.] — ад, ' пъкъл; главатар на дяво лите тарторбашйя [сащ., от гр. - тур.] — главатар;главатар на дяволите тарулци м«.] — дома кински съдове тарулче [същ., от нем.] — малка чиния; паничка, ку пичка тархана [сьи/., от тур.] — специално приготвено на зрънца и изсушено тесто; ястие от такова тесто тас [същ., от пер.- тур.] — дълбока медна паница тасма [същ., от тур.] — дълга изрезка; лента тасувам Пеев., от рус.] — размествам карти за игра тасче — умалително от тас тат [сан/.] — крадец, разбойник тафраджийка [същ., от ар. - тур.] — суетна, кокетна же на т&фря се [гл., несв., от ар. - 169
тур} — контя се; обличам се добре - тахсилдар[същ., от ар. -тур} — събирач на данъци; бир ник тахтаба [същ., от пер.- тур} — дървеница тача [гл., — уважавам, почитам твар [същ.] —■ живо същество; живина твърд’ — земя; небе твърд2 [глш.] — крепост тсзсксл [пор., от ар. -тур} — случайно, току-така тедарйк [същ., от ар. -тур}' — подготовка, приготовле ние тежка /тежка жена/ [и/ш.] — бременна тезойменеп [прал.] — имен ден на лице с високо об ществено положение тейко [същ.] — татко текс [същ., от тур} — оби талище на дервиши (мю сюлмански монаси) текме [същ., от тур.] — ритник текмйл [нар., от ар. - тур} — всичко; точно текне [сън/. , от тур.] — корито на река; съд за плавене на метали телал/ин/ [същ., от ар. -тур.] — г лашатай телеграф [същ., от гр.] — електрически апарат за обмен на писмени знаци телсграфйст [същ., от гр.] — лице, което работи с те леграф телескоп [същ., от г/л] — зрителна тръба; далеко глед тсллсдйсвам [гл., несв., от /яур.] — украсявам; укре пявам с тел телледйсан [л/лпъ *] — укра-’ сен със златна или сре бърна тел темане [същ., от ар.-тур} — мохамедански поздрав, при който ръката се допи ра до устните и челото темел [същ., от гр.] — основа на сграда тсмерут/ин/ [сьа/.,- от ар.- тур.] ~ човек с тежък ха рактер тсмесГок [съи/,, от ар.- тур.] — полица темп {съи/.. от яат} — бър зина; скорост темперамент [сън;., от лат} — жизнена активност; бър зина на човешки реакции тсмило [същ., от лат.- гр.] — иконостас тенденция [същ., ат лат} — склонност; целенасочено или случайно следване на определена линия, пове дение и други теита [същ., от лат.] — сенник; платнен навес теолог [сам/,, от гр.] — бого слов; специалист по бого словие теоретически [прил.] — свър зан или отнасящ се до теория; откъснат от прак тиката теория [ели/., от гр} — систе 170
ма от идеи или възгледи; система от знания по опре делен проблем; разбиране, тълкуване теософеки [ирмл.] -- свързан или отнасящ се до мис тично учение за бога, зем ния и отвъдземния живот, прераждането и други тепавица [сам/.] — работил ници за тепане на вълнени тъкани тспалтъ [от тур.] — начин на носене на чорапи (навити над коляното) тепдйл [лрмл., неизм., от ар.- тур.] — променен, неуз наваем; маскиран тепе [съм/., от тур.] — хълм тепегьоз [съм/., от тур.] — дебелоок, нахален човек тспеджйк [съм/., от тур.] — приклад на пушка тепенджйк — вж . тспеджйк тепейя [същ., от тур.] — кръгъл плосък меден съд; тава — терджуман/ип/ [същ., от ар. - тур.] — преводач терскйя [прал., //емзле, от ар. тур.] — встрастен пушач тереше [същ., от ар. - тур.] — етерично масло от южно растение, сходно с розовото терзание [съм;.]— страдание, мъка; угризение тсрезйя [същ., от пер. -тур.] — теглилка; везни терзйя1 [същ., от тур.] -- шивач терзйя2 — вж . тсрезйя терзилък [същ., от тур.] — шивачество терк [същ., от ар.- тур] — чертеж; образец; кройка; модел теркам [гл., несв.] — подтич вам със ситни крачки след някого терминология [съм/., отлат.] — система от термини; установено наименование терор [същ., от лат.] — упражняване на насилие; властваме чрез насилие тертйп [съм;., от ар.- тур.] — ред, устройство, начин тертиплйя [прил., неизм. , о т ар. -тур.] — уреден; скопо- сен тертипчйя [същ., от ар.- тур.] — прецизен, уреден човек терцйпа [същ., от ит.] — вид тристишна строфа терше — вж . тереше тесак1 ]съм/.] — войнишки нож тссак2 [същ.] —. земеделски уредзатесане ~ тссксрс [същ., от ар. -тур.] — пътен лист; открит лист; паспорт тесксрсджййница [същ.] — учреждение, където се из дават и заверяват паспорти, открити листове и други тесксрсджй-меймуру [същ. , от ар.- тур.] — чиновник, който издава или заверява тескерета тссксрсджин [съм/., от тур.] — чиновник, който издава или заверява тескерета 171
теслйм [съи/., от ар.- тур.] — предаване, поверяване теслимя [гл., се., от ар. - тур.] — предам; връча тестемел [същ., от пер.- тур.] — кърпа; забрадка тетйк [съм/., от тур.] — спусък на пушка тетку [съм/.] — татко тетроевангелие [същ., от гр.] — богослужебна книга с четирите евангелия теферйч [същ., от ар. -тур.] — - угощение на открито техна /на техна/ [същ., от пер. -тур.] — тихо място; спокойствие техналък [същ., от пер.-тур.] — т иш ина; покой тиара [същ., от гр.] — корона на високопоставен право- оловен или католически ду ховник тибур [същ., от фр.] — открит лек кабриолет тйкла [същ., от лат.] — тухла; керемида; каменна плоча тимар [същ., от тур.] — имот, владение тимарепе [сън/.] — почистване и сресване на кон тймбра [сап/., от фр.] — по щенска или таксова марка тимисюк — вж. темесюк ‘' типнк [същ., от гр.] —> цър ковен устав типбсам, типбсвам [гл., св. и несв., от гр.] — печатам; фотографирам тирада [същ., от фр.] — патетично словоизлияние тиран/ин/ [същ., от гр.] — самовластен управник; на лагащ с насилие волята си човек тирания [същ.] — насилие; потисничество тирешком [пар.] — тичешком тиришката [нар.] ~ тичеш- ката тирблец [същ.] — жител на алпийската област Тирол тйс/а/ [съм/.] — вид игло листно дърво тисешелетен [прал., от рус.] — хилядолетен, хилядо- годишен тисещелетие [съм/., от рус.] — х и лядолетие тйсящи [пиел., от рус.] ~ хиляди тит [същ., от гр.] — слуга титан [същ., от гр.] — ве ликан; човек, притежаващ голяма сила или голям ум титйк — вж. тетйк титла [съи/., от лат.] — знак над реда, сигнализиращ за изпусната буква тйфла /давам тйфла/ [същ., от гр.] — правя подигра вателно движение с ръка; чумосване тифтйк [съ«/., от тур.] — вълнени конци за бродерия или везмо тлака [същ.] — събиране на съседи или роднини, на което се върши лична или на домакините работа; се- дянка тленност [съм/.] — нетрай- ност;преходност 172
тлетворен [лрил.] — разло- жителен;пагубен тоалет [същ., от фр.] — одея ние; външен вид; специ ално помещение, където се оправя външния вид тога [същ., от лат.] — дълго наметало, привилегия на пълноправен римски граж данин тогда [нар.] — тогава тогдашен [прил.] — тогавашен тоже [нар., от рус.] — също токмак [съм/., от тур.] — чук; желязна халка на врата толерантен [прил.] — тър пелив; съобразяващ се; внимателен толеранция [същ., от фр.] — търпимост; толерантност толко/м/ [нар.] — толкова толум — вж . тулум толумба — вж. тулумба толумбаджийски — вж. ту- лумбаджийски томлеяие [сащ.] — страдание; сладостна мъка; копнеж томя [гл., несв., от рус.] — измъчвам; изтощавам топал [прил., яеизм., от тур.] — куц; недъгав топограф [същ., от гр.] — специалист по топография (наука, занимаваща се с методите на точно изоб разяване ца земната повър хнина) топографйчески [прил.] — свързан или отнасящ се до топография и топограф топор [сак/., от перс.] — брадва топорен [прил.] — брадвен; груб, недодялан топорйшка [същ.] — дръжка на ' брадва или на друго сечиво тбпот [съм/., от рус.] —тропот топрак [същ., от тур.] землище топтан [нар., от тур.] — наведнаж; изцяло топуз [същ., от тур.] — желязна топка; боздуган топчня [същ., от тур.] — ар тилерист; майстор на топове торлак [сан/., от тур.] — прозвищно название на селянин от цякои райони на страната; простак; се ляндур трабант [сам^.] — тръбач; опо- вестител торно [същ., от ит.] — голя мо колело на железопътна станция, на което се обръ щат локомотивите тоумджйя [същ., от пер. - тур.] — сеяч травен [саи/.] — старо име на месец май травен [прил.] — затревен, обрасъл с трева травестия [същ., от фр.] — вид стихотворна пародия, при която сериозното се предава в сатирична фор ма; преобличане на лице от единия пол с дрехи на дру гия пол траг/а/ [сан#.] — следа, диря, стъпка трагедия [същ., от гр.] — вид драматическо произве дение; нещастен случай 173
трагически [прил.] — свързан или отнасящ се до траге дия; трогателен, мъчите лен трагйя — вж. тригйя траектория [същ., от лат.- нем.] — линия, описвана от движеща се в пространст вото точка тража [гл., несв.] — търся трактат [същ., от лат.- нем.] — научно съчинение; вид междудържавен договор трактйр [съм/., от р$с.] — кръчма, гостилница; хан трампа [същ., от ит. - тур.] — равностойна замяна на предмет срещу получаване на друг трампя [гл., несв.] — заменям трапзйция [същ., от фр.] — преход трапкалдя [същ., от рум.[ — вид хоро транс [съм/., от фр.] - - изс тъпление транскрипция [същ., отлат. - фр.] — точно възпроизвеж дане на звуковите особе ности на даден език с по мощта на допълнителна система от писмени знаци трансмисия [същ., от лат.- фр.] — устройство за пре даване на въртеливо дви жение от двигател към енергиен потребител трапен [прил.] — омъчнен; замаян; не на себе си трапчест [прил.] — неравен; вдлъбнат трафарст [същ., от ит. -рус.] — шаблон; прекаляваме с употребата на думи и из-* рази трахапйпа — вж. тархапа траш [същ., от пер. -тур.] — бръснене трепа [съм/.] — църковна мо литва за частно лице требник [съм/.] — свещени чески сборник с треби требование [същ., от рус.] — искане, потребност, нужда трегер [същ., от нем.] — носач; подпора трен [съм/., от фр.] — влак, железница трендафил [същ., от гр.] — роза тригйя [същ., от гр.] — ви нена утайка в бъчва; винен камък тригопомегрйчсски [прил., от гр.] — свързан или от насящ се до математичес ката дисциплина тригоно- метрия тригя — вж . тригйя трйестки [ирмл.] — свързан или отнасящ се до град Триест трйзна [същ., от рус.] — помен за покойник трикатен [лрмл.] — триетажен трилог/ия/ [същ., от гр.] — три относително само стоятелни литературни произведения с единен сюжет и персонаж трймиро [съи/., от гр.] — тридневно постене^ три миря [гл., несв.] — постя; гладувам 174
триумвират [съм/., от лят.] ~ в ърховна власт на трима мъже; съюзяване на три лица по определен повод триумф [сам/., от лат.] — тържествено посрещане; грандиозна победа, гран диозен успех триумфален [прил.] - - свър зан или отнасящ се до три умф; бляскав, тържествен |грифйл [съм/., от гр.] — детелина троглодйт [съм/., от гр.- ла т} — пещерен човек троглодйтски [ярмл.] — свър зан или отнасящ се до троглодйт трогна сс [гл., се., от рус.] — докосна се; доближа се . троп [съм/.] — солиден, спе циално изработен и укра сен стол тропар [съм/., от гр.] — чер- ; ковна песен в чест на све тец или черковен празник тропозан — вж . тарпозап тротоар [същ., от фр.] — специално място за дви- , жение на пешеходци по протежение на улица трофей [същ., от гр:-лат .] — пленени от победителя противникови оръжия, зна мена и други; плячка трошка [съм/.] — троха; тро- шица трубадур [същ. , от фр.] — странстващ средновековен поет и певец труфйло [съм/.] — гиздило труфя (се) [гл., нссв.] — гиздя (се), кипря (се); контя (се) тръба [съм/.] — бинокъл, дале коглед гръвна [съм/.] — плетен пче лен кошер трюм [същ., от хол. -рус.] — помещение в кораб, където се складират товари и при паси трйвка [същ., от рус.] — парцал;отрепка тряпкам (сс) [гл., несв.] — стряскам (се) туг [прил.] — чужд тугйп [същ.] . — другоселец; чужденец тугра — вж. тура туджар/ип/ [съм/., от ар,- тур.] — тежък търговец тужа [гл., несв.] — - тъжа туз [съм/., от рус.} — богаташ тузлушки [прил.] — свързан или отнасящ се до област та Тузлук тукмак — вж. токмак туловище [съм/.] — огромно човешко или животинско тяло тулум [същ., от тур.] — мях; кожена торба; -Гьрбух, шкем бе тулумба [същ., от тур.] — водна помпа; пожарна; те некия за съхраняване на газ, сирене и други тулумбаджийски [лрил.] — свързан или отнасящ се до тулумба тумрук [същ., от тур.] — дървени окови за крака - 175
тумрукчйя [същ., от тур.] — тъмничар тумчест [прил.] — топ чест, из пъкнал тун /тупа беда/ [същ.] — го лям; страшен тундра [същ., от фин. -рус.] — мочурлива, обрасла с мъх равнина в северните геог- ■ рафски ширини тунеядец [същ., от рус.] — готован; търтей тунеядство [същ.] — мър зелуване; готованство туника [същ., от лат.] — широка къса мъжка дреха тупик [същ., от рус.] — без изходно положение туплест [прил.] — валчест; де бел тупурдйя [същ.] — тропот тура [същ., от тур.] — султан ски монограм; герб; знак турялия [прил. , неизм., от тур.] ~ снабден с печат, със знак турялия [същ. , от тур.] — златна монета турбулентен [прил., от фр.] — буен туркофйл [съм/.] — лице, кое то поддържа и симпатизира на турците и Турция турнйр [същ., о т фр.] — подложки отзад под талия та на дамска дреха турта [същ., от ит. - гр.] — погача, пита туря [гл., се.] — назначавам; избирам тутакси [нар.] — веднага туткун [прил., неизм., от тур.] — несръчен, туткав, бавен тутманик [същ. , от тур.] — замесено с мазнина и сире не тестяно изделие; прост човек тутор [съ^., от лат.] — . надзирател, попечител тутун [неизм., от тур.] — Дръж! Дръжте! туч [съи/.] — медна сплав, бронз; бронзов звънец тучен [л/шл.] — бронзов туя [същ., от гр.-лат.] — вид вечнозелено дърво- тъгарчук — вж . тагарчук тъдява [нар.] — тука. тълмач [с&ц/.] — тълкувател; преводач тълмя [гл., несв.] — обяс нявам, тълкувам; превеж дам; предсказвам тълчен [прил.*] — чукан тълчок [същ., от рус.] — тласък тънтя [гл.; яесв.] — кънтя тъпанджа ~ вж. тапанджа търгам [гл., несв.] — дърпам, тегля; вадя търмък [същ., от тур.] — земеделски инструмент; грапа търнйца [сги/.] — място, об расло с тръни търта [същ.] — трътка търтйца —- вж. търта търтя сс [гл., несв.] — тръшна се търча1гл., несв.] — тичам; тека тъсма — вж. тасма тътря се [гл., несв.] — вървя бавно; мъкна се; влача се 176
тюлбеп [същ., от пер. - тур.] — тънка забрадка тюмбекйя [същ., от пер. -тур.] — вид тютюн за наргиле тюмбелек [съм/., от тур.] — малък тъпан тюрбан [същ., от пер. - фр.] — забрадка» завързана по особен начин тюрлйя [съм/., от тур.] — вид;сорт; образец, модел тюрлю-тюрлю [същ., от тур.] — разнообразие, смесица, бърканица от видове, сор тове и други тюрлГо бин тюрлю [неихм.. - от тур.] — хиляда вида тюрма [съм/., от лат.- рус.] — затвор тюрмаджия [същ.] — затвор: ник; тъмничар тюфек [съм/., от тур.] — пушка тюфекчймпица [сам/.] — оръ жейна работилница тюфскчййски [прил.] — свър зан или отнасящ се до тю фек или тюфекчйя тюфекчйя [същ., от тур.] — майстор на огнестрелно оръжие тяло [съм/.] — брой, бройка; екземпляр ■ У убит [прил.*] — понижен, на мален убо [съюз] — прочее; и тъй убог [прил.] — беден убогост [съм/.] — беднота убоден [лрмл.*] — наранен; измъчен увертюра [същ., от фр.] — увод, начало, встъпление у везан [лрмл.*] — вързан ' уви [лсез/сд.] — За съжаление! уврат [съм/.] — мярка за зе мя, равна прблизително на хиляда квадратни метра угад /на угад/ [същ., от рус.] — на слука угадя, угаждам [гл., св. и несв.] — усетя; усещам углухци — вж . оглухци угарйсам [гл., се.] — разора угорешка [съм/.] — угарка уградйсам — вж. оградйсам угри [същ., лин.] — азиатско племе уд [съм/.] — телесен член; крайник ударя се [гл., се.] — сравня се, меря се удовлетворя, удовлетворявам [гл., св. и несв.] — изпълня, изпълнявам; задоволя, за доволявам уже [нар., от рус.] — вече узаптя, узапоявам — вж. озап- тя, озаптявам узи [съм/., мн. от рус.] — връзки, вериги узки/й/ [прил., от рус.] — тесен; ограничен узник [същ., от рус.] —.зат ворник узор [същ., от рус.] — шарка; украса узорен [прил., о т пер. -тур.] — труден, тежък узуи [прил., неизм., от тур.] — дълъг 12. Речник ... 177
узурпйрам [гл.. св. и несв. от лат. -нем.] — изземвам; присвоявам узурпиран [лрил.*] — иззет; присвоен уйдйсам, уйдисвам [гл., св . и несв., от тур.] — съглася се, съгласявам се уйдурма [същ., от тур.] — нещо предварително наг ласено ук [прил.] — учен; грамотен укорйзпеп [пршг.] — укорен укорйзпсно [яцр.] — укорно улан [същ., от тур.] въоръ жен с копие конник; момък улйя — вж. вулйя улбмък [сам/.] — отломка, от чупен къс от нещо улучшение [същ., от рус.] — подобрение ултрамарин [сап/., от лат.- нем.] — минерална боя б наситен син цвят; морско- син цвят ултрарстрогралсгво [същ.] — свръхизостаналост; свръх- закостснялост упгоройка [същ.] — унгарка упгурип [сам/.] — проклетник упиверситаит [същ., от лат.] — университетски възпи таник; висшист унйпие [сап/.] — отпадналост; тъга унисон [същ., от лат.] — съзвучие; съгласие, сговор униформа [същ., от лат.] — . еднакво облекло на учени ци, войници и други упасти [гл., инф.] — падам, падна упрям [прил., от рус.] ~~ упорит упушпа (се) — вж. опушна (се) урбанистичен [лрнл.] — свър зан или отнасящ се до град; градски урбулешката [нар.] — набързо; през пръсти; не както трябва урруТ — ВЖ . ЮРГУТ урда [същ.. от тур.] — извара уред [сам<.] — домашна на редба; порядък урйвам [гл., лесв.] — отнасям се зле урод [сам/.] — изрод уроженец [същ., от рус.] — роден; произлязъл урса [същ., от лат.] — мечка урсуз/ип/ [сам/., о т тур.] — проклетник; злодей урсушки [прил.] — лош; зло- дейски урук — вж. юрук уроки [същ., ТИЛ.] — болест, беда,прйчиненаотзли очи или зли сили урум [същ., от тур.] — грък ‘ уруп — аж. вурун уруча [същ., съб.] — турци, юруци усипалпица [същ., от рус.] — гробница усиптяп [прил.] — пресипнал; дрезгав усойка [сам/.] — сенчесто, усойно място усопш/ий/ [прил.] — починал, умрял усорлица [съи/.] — ястреб уста [същ., от тур,] — майс тор устабашйя [същ., о т тур.] — 178
първомайстор; председа тел на занаятчийско сдру жение устав [с&п/., от рус.] — наред ба; правилник усталък [същ., от тур.] — . майсторлък; умение устрсл [съиу.] — удар от мъл ния; внезапно заболяване; удар устрсля [гл., се.] — погледна; поразя усуря се [гл., се.] — омърлуша се; отпусна се усърпа [гл., се.] — посърна; повехна утая [гл., се.] — скрия утвар [същ.] — черковни бо гослужебни съдове и други принадлежности утилита ритъм [сан/., от лат.] — в ъзглед, според който от всичко трябва да се извли ча полза \ утопия [същ., от гр. ] — въображаема благоден стваща страна; неосъщес твима мечта утруждавам (се) [гл. , несв] — натоварвам (се) ' утърссн — вж. отърсен уфак тефек [същ., от тур.] — дреболия; това-онова ухатка [същ.] — гърне с дръж ка отгоре ухйлка [сги/.] — усмивка ухлебя се, ухлебвам сс [гл., св. и песе.] — усмихна се, усмихвам се учйня [гл., св.] — сторя, из върша, направя учкур [същ., от тур.] — връв или ремък за завързване на гащи учуртма [саи^. , от тур.] — хвърчило ущелие [същ., от рус.] — планинска теснина, кли сура; дълбок дол ущърб [сгм/.] — загуба; вреда; щета уюн [сьи/., от тур.] — игра; сплетня, интрига; въртел ф фавн [същ., от лат.] — гор ско божество от римската митология фаворит [същ., от лат.] — покровителствувано лице; любимец фаворити [същ., мн., от фр.] —бакенбарди * фаворитка [същ., от лат.] — покровителствана дама; любимка; любовница фаворитки — умалително от фаворити фаза [същ., от гр.] — етап в развоя на нещо; състояние, положение на нещо в опре делен момент файз [същ., от ар. -тур.] — лихва фаизчилък [същ., от ар. - тур.] “ лихварство фаизчйя [ същ., от ар.-тур.] — лихвар файс — вж. файз фаисчилък — вж . фаизчилък 179
фаисчйя — вж . фаизчйя файда [сам/., от ар. -тур.] — полза'; лихва факелцуга [сам/., от нем.] — шествие с факли факт [същ., отлят.] — нещо, което се е случило в дейст вителност; истинско по ложение, действителност фактор [същ., от лат.] — . условие, причина; лице, съ действащо за извършва нето на нещо факултет [същ., от лат.] — структура във ВУЗ на осно вата на изучаване на срод ни специалности фалага [същ., от ар.- тур.} — дървен уред за стягане кра ката на наказания, за да бъде бит по ходилата фаланга [същ., от гр.} — редица, поредица фалимент/о/ [същ., от ит.] — провал; пропадане; несъс тоятелност фалирам [гл., св. и несв., от лат. - ит.] — оказвам се в несъстоятелност; пропадам фалшив [прил., от лят.] — неистински; подправен; лъжлив фалшификация [сги/., от лат.] — подправяне; напо- добяване; подмяна фамилиализйрав [прил., от фр.] — пригоден, свикнал с нещо или някого фамилиарен [прил., от фр} — близък; безцеремонен, свойски фамилиарност [същ.] — по казна близост; интимни- чене фанара [същ., от лят.] — пара фанариот/ин/ [същ., от гр.] — гръцки духовник; поддръж ник на гръцката църква в домогванията й да потърчи българите; зъл, недостоен човек фанариотски [прил.] — свър зан или отнасящ се до фанариот/ин/ фанатйзъм [същ., от лат.] — крайна преданост към не що и неприемане на друго; нетърпимост фанатик [сан/.] — краен при върженик фанатйчески [прил.] — без разсъдно предан фандъклйя [същ., от тур.] — стара турска златна монета фантазия [същ., от гр.] — въображение; блян, мечта; измислица фантаксан [прил., от гр.] — високомерен, горделив; особен, своеобразен, смах нат фантасаи — вж . фантаксан фантастйчески [лрил.] — из мислен; приказен фапте [същ., от или.] —поли цай; карта за игра, на която е изобразено момче; вале фантй — вж. фанте фантом [същ., от гр.фр.] — безплътно същество, приз рак; видение 180
фанфарон — вж . фарфарон фапфаронски — вж. фарфа- ронски фарисей [същ., от гр.] — член на секта в древна Юдея; дву- личник фарисейство [сги/.] — дву- личие; лицемерие фармазоп/ин/ — вж. фарма- соп/ин/ фармакопея [същ., от гр.] — аптекарски наръчник; спи сък на наличните в аптека та лекарства - фармасон/ип/ [същ., от фр. - тур.] — неверник; непра- вославен фарс [същ., от фр.] — кратко комедийно произведение; инсценировка фарсов [прил.] — свързан или отнасящ се до фарс фарфарй [същ., от ар. -тур.] — дърдорко; вятърничав човек фарфарон [съм#., от ар.-фр.] — самохвалко фарфаронски [прил.] — надут; самохвалски фарфор [същ., от гр. - рус.] — порцелан фарфорен [прил.] — порце ланов фарфоров — вж. фарфорен фатален [прил.] — гибелен; краен; необратим фаталност [съм/.] — гибел- ност; нещастна случайност фауна [същ., от лат.] — животински свят фаша [същ., от рум.] — ши - ■ рока кожена изрезка федерация [същ., от лат.] — държавно обединение на ня колко самостоятелни дър жави; обединение на орга низации, партии и други феерия [същ., от фр.] — при ятно съчетание от звуци, багри и други фекел [същ., от гр.] — забрадка фелйнтра — вж. филйнгра фелиситйрам [гл., св, и несв., от фр.] — честитя; поздра вявам феминистичен [прил., от лат.] — свързан с равноправното участие на жената в общест вено-политическия живот Фенер [саи/.] — Цариградски квартал, където се намира седалището на гръцката патриаршия фенерски [прил.] — свързан или отнасящ се до Фенер феномен [същ., от гр.] — необичайно явление ферджа — вж . фередже фередже [същ., от ар. -тур.] — дълга връхна дреха; ямур лук; женско покривало ферман [съи^,, от пер. -тур.] — султанска заповед; пос тановление ферманлйя [прил., неизм., от пер.- тур.] — притежател на ферман; закрилян от фер ман фермен [същ.] — вид дреха фес [същ., от ар. -тур.] — мъжка червена шапка във вид на пресечен конус фесат [същ., от ар. -тур.] — смут; размирица; бунт 181
фссче — умалително от фсс фетва [саи/., от ар.-тур.] — писмен отговор на мюфтия по правни въпроси фетйш [същ., от фр.] — бо готворен, почитан предмет фетишизъм [същ., от фр.} — почитание, преклонение пред нещо, на което се приписват свръхестестве ни качества фехтовач [сви/.] — майстор на шпагата фиалка [същ., от лат. -нем. ~ /тус.] — теменужка фиакър [същ., от фр.] — покрит файтон фиаско [същ., от ит.] — несполука: неуспех; крах фигурирам [гл:, се. и несв., от лат. -нем.] — присъствам фидапа [сви/.] — младо дръв че; фиданка физиология [същ., от гр.] — наука за жизнените проце си в живата природа фил [същ., от ар. -тур.] — слон филантроп [същ., от гр.]— човеколюбец филибелййски [лрил.] — свър зан или отнасящ се до град Филибе (Пловдив); плов дивски филибелйшки — вж. фили белййски филибешки — вж. филибе- лийски филименто — вж . фалимент/о/ филйшра [същ., от нем.] — пушка с кремъчно запалване филкпйка [същ., от гр.] — пламенна, изобличителна реч филйстер [същ., от евр. - нем.} — лице с ограничен миро глед; еснаф философ [същ., от гр.} —учен, изследващ основните въп роси на битието; мислител, мъдрец фипапси [същ., ми. от фр.} — парично положение на лице, предприятие, органи зация и други; пари финансиалсн [лрил.] — свър зан или отнасящ се до фи- ПШ1СИ финнков [лрил.] — направен от . дърво на фини кова палма финикюлср [сви/., от фр.} — въжена линия; лифт фиорйпт (сви/., от ит.} — австрийска монета фирйда [същ., от гр.} — сте нен шкаф фи стан — вж. фустап фиоритура [същ., от ит.} — украса . фигарйя [същ., от гр.} — леха в зеленчукова или цветна градина фитпе [сви/., от ар. - тур.} — превзет млад човек фишек [същ., от тур.} — приготовен ръчно патрон от свита хартия ’ фишеклйк [същ., от тур.} — патронташ фламандски [лрнл.] — свър зан или отнасящ се до Фла- манДия флау — вж. флауто 182
флаута — вж . флауто флауто [съир, от ит.] - флейта флсгматйчсп [същ.. от гр.] — бавен; отпуснат флегматично [нар.] — бавно; отпуснато флора [съм/., от яат.] — рас тителен свят флорип/а/ [същ., от ит.] --- златна монета флюгел [съи/., от нем.] — вет- ропоказател флГогср — вж . флюгел фога [съи/.. меизм.. от иот.] - хитрец, мошеник; шегаджия фокстрот [същ., от англ.] — вид танц; музика за такъв танц фокус1 [същ., от яат.] —точка в която се пресичат лъчите на оптическо стъкло фокус2 [сьи|., от исп.] — виртуозна игра с предмети фон1 [същ., от нем.] — части ца, прибавена към лично име, за да показва благо- родническия произход на носителя си фоп2 [същ.. от лат. - фр.] — основен цвят; заден план; ситуация,обстановка фонограф [същ., от гр.-фр] — апарат за записване на зву кове; грамофон форма — вж. униформа формалност [саи;.] — устано вена външна форма; пред писание на официален до кумент форе ас вам — вж . форсирам форсирам [гл., св. и несв., от алгл.] — ускорявам; насил вам фортификациален [прпл.] — свързан или отнасящ се до фортификация фортификдция [същ.. от лат. -фр.] — пригаждане на природните дадености на местност за водене на воен ни действия фортуна [съи/., от яат.] .— съдба; щастие форфосвам — вж. форсирам форхан [същ., от пем.] — игра на карти форшлаг/а/ [съи/., от нем.] — мачтово въже фотограф/ип/ [същ., от гр.] — лице, занимаващо се с правене на снимки фотографирам (сс) [гл., св. и песе., от гр. -нем.] — от печатвам образ чрез фото графиране фраза [същ., от гр.] — изре чение; музикален мотив • фрак [същ., от фр.] — офи циална мъжка дреха, удъл жена отзад,, обикновено черна франк (сап/., от фр.] — па рична единица в обръще ние във Франция, Белгия и Швейцария фрапкмасон [същ., от фр.] — член на тайна организация със специална мистическа обредност фрепгйя [прил., неизм., от тур.] — западноевропей ски; френски 183
френетйчески [прил., от гр. - лат.] — възторжен, шумен; необуздан френетично [нар.] — възтор жено. шумно; необуздано френеп [същ.] — французин френк-гяур [същ., от тур.] — французин; немохамеда- нин;европеец френк-терзйя [същ., от тур.] — шивач на модерни (френ ски) дрехи в миналото; мо ден шивач фриволен [прил., от лат.- фр.] — лекомислен фронтов [сън/., от <Др.] — архитектурна украса над врата, прозорец и други фтйзис [същ., от гр.] — белодробна туберколоза фудул/ин/ [сглу., от ар. -тур.] — в исокомерен, надменен, горделив човек фудуллук [същ., от ар. - тур.] — високомерие, надмен ност, горделивост фукара [същ., от ар. -тур.] ~ голтак, бедняк, сиромах фукарйя [същ.] — беднотия, сиромашия фунт [ същ., от лат.- англ.\ — мерна единица, равна на 453.6 грама фурйя [същ., от лат.] — женско митическо същест во; зла жена; стихия фустан [същ., от г/>.] — жен ска дреха фусчица [сан/] — мехурче фут [същ., от англ.] — мерна единица, равна на 30.48 сантиметра фута [същ., от гр.] — престил ка от груб плат или кожа фъкна [гл. , св.] — хвърля; изтъркуля фъндак [същ., от тур.] — малко валмо от памук, вълна, коноп и други фъркулйца [същ., от рум.] — вилица фърфара ~ вж. фарфара X хаба — вж. аба хабен — вж. абен хабер [съм/., от ар. - тур.] — съобщение, известие хава1 [същ., от ар.- тур.] — ат мосфера; климат; състояние на времето; положение, об становка хава2 [съи/., от ар. -тур.] — мелодия хавадйш [същ., от ар.- тур.] — новина;вестник хаван [същ., от пер. - тур.] — съд за счукване на про дукти хаджй/я/ [същ., от ар. -тур.] — вярващ, който е бил на поклонение на Божи гроб хазна от ар. -тур.] — държавна парична съкро вищница; голямо коли чество пари хазнатар [същ., от ар. -пер. -, тур.] — съкровищния, ка сиер 184
хазър [прал., от ар.- тур.] — ч готов, приготвен хазър [нар., от ар. -тур.] — така и така; твърде хайн [същ., от ар. - тур.] — предател, изменник хаинлар — множествено чис ло в турски език на хайн хайр [същ., от ар. -тур.] — благодеяние, добро, благо получие хаират [същ., от ар. -тур.] — добро дело за обществена полза хаирлия [прил., неизм., от ар.- тур.] — благополучен, честит хаирлия [нар.] — на добро, на сполука хаирсъз [прил., от ар. -тур.] — недобронамерен, лош хаирсъз/ин/ [сън/,,. от ар.- тур.] — злодей, разбой ник; безделник, непрокоп- саник хайван/ип/ [съм/., от ар.- тур.] ~ добиче, животно; глупак; проклетник хайгбн [съи/.] — вятърничав човек хайдамак [същ., от тур.] — непрокопсаник; безделник, скитник хайдук [същ., от тур.-унг.] — злодей; лош човек хайлаз/ин/ — [същ., от тур.] — мързеливец, безделник хайлазлък [сън/., от тур.] — мързел, безделие хайлайф [сан/., от англ.] — виеше общество хайле [нар., от тур.] — доста; твърде много; значително хайта [същ., от тур.] — ■ разбойник; безделник хак [сан/., от ар. -тур.] — па рично възнаграждение; по лагаема част от нещо; дял хал [съм/., от ар.- тур.] — положение, състояние халадйсвам [гл., несв.] — удрям, халосвам халал [нар., от ар. -тур.] — от все сърце халат [същ., от ар. -тур.] — свободна домашна дреха халач/ип/ [съм/., от ар.- тур.] — дръндар халйф [същ., от ар. -тур.] — арабски и изобщо мохаме- дански монарх; духовен на чалник халйфов [прил.] — свързан или отнасящ се до халйф халище [същ., от тур.] — вид завивка или постилка от вълна или козина халоолу [същ., от тур.] — братовчед халосам, халосвам [гл., се. и несв., от гр.] — ударя, удрям; бия халосам се [гл., се.] — съборя се; падна халосвам се [гл., несв.] — глезя се, превземам се халосник [сън/.] — немирник, пакостник халтав [прал.]— хлабав хамал/ин/ [същ,, от ар.- тур.] — носач, товарач хамалски [прил.] — товарен 185
хамаллък [съм/.] — поминък нахамал/ин/ хамам [съм/,, от ар. -тур.] — баня хамбар [същ., от пер. - тур ] — помещение за съхраня ване на зърно; склад хамслеоп [същ., от гр.] — гущероподобно животно, което при необходимост мени цвета на кожата си хамен — вж . хсмсп хамов /хамово семе/ [прил.] — свързан или отнасящ се до библейската личност Хам; скитник хамсия [същ., от гр.-тур.] — вид дребна морска риба хап [същ., от пер.- тур.] — заведение, предлагащо на пътниците легло, храна и обор за добитъка хапджар [същ., от ар. -тур.] — тежък нож; кама хапжар — вж . хапджар хапджйя [съм/., от пер.-тур.] — съдържател на хан; гос тилничар; хотелиер ханс [същ., от пер. -тур.] — къща, дом хапзър/ип/ [същ., от ар.- тур.] — гадняр, мръсник, свиня ханъма [същ., от тур.] — омъжена мохамеданка; бу ла, кадъна хапъмка — вж. ханъма хаос [същ., от гр.] — пър вична материя, от която е създаден светът хапсапа [същ., от ар. -тур.] — затвор; тъмница; бър котия, безпорядък хапуз — вж. хапус хапус [същ., от ар. -тур.] — затвор; затворник; арес тант хапусъаа — вж . хапсапа хапъз — вж. хапус хапъс — вж. хапус хапъсхана — вж. хапсапа хапушки [лрил.] — затвор нически хар/т/ [същ., от гр.] — седян- ка, тлака; безплатна трудо ва помощ у съседи и ръсе- ляни харам [гл., несв.]—обикалям; кръстосвам харам [нар., от ар. -тур.] — незаслужено, напразно харамия [същ., от ар. -тур.] — разбойник; хайдутин харамосд/ец/ [съи/.] — гото- ванец харач [съи/., от ар.- тур.] — данък; личен данък, пла щан от немохамеданското мъжко население харачййски [прил.] — свързан или отнасящ се до харач харачлък — вж . харчлък харашлйк — вж . харчлък харашлък — вж. харчлък харба [съи/., от ар. - тур.] — късо желязно копие харбалйя [същ., от ар. -тур.] — въоръжен с харба харбйя [същ., от ар.- тур.] — желязна пръчка за пълнене на пушка или пищов; късо желязно копие 186
хардалнс [съи/., от ар. -тур.] — пресечено със синап ви но хардалъма — вж . хардалие харем [съм/., от ар. -тур.] — съпругите на мъж-мюсул- манин; част от къща харемлйк [съм/.. от ар.- тур.] — част от къща или отдел на къща за жени у богати турци; жените на мъж мно- гоженец харемлък — вж . харемлйк харен [ирмл., от гр.] — добър харзувал [съи/., от ар. - тур.] — писмена молба, заяв ление харйжа, харйзвам [гл., св. и несв.] — подаря, подарявам харизма [същ., от гр.] — дар, подарък . харман [съи/., от пер. - тур.] — специално място за вър шитба; времетона вършит бата; количество снопи, овършавани наведнъж хармаплък — вж . харман хармоийрам [гл., св. и несв.] — оказвам се в положение на хармония; прилягам; съответствам хармония [съм/., от гр.] — съответствие; съгласува ност; съзвучие харно [нар.] — добре харо [същ., от гр.] — проти-, вен стар човек; дъртак харесам, харесвам [гл., св. и несв., от гр.] — видя, виж дам добро; постигна, пос тигам нещо харсъз/ин/ [същ., от тур.] — разбойник, крадец харсъзлък [същ., от тур.] — злодеяние; недобронаме- реност харта [съм/., от гр. лат .] — дркументс голямо общест вено-политическо значение харч [същ., от ар. -тур.] — плащания; разноски харчлък [съм/., от ар. -тур.] — парични средства за ежед невни нужди; джобни пари хас [прил., неизм., от ар. - тур.] — чист, истински, личен хас /струвам хас/ [нар., от тур.] — влияя се; съгла сявам се хасъл [прил., иеизм., от ар. - тур.] — същински, истин ски хасъл [нар., от ар. -тур.] — наистина;точно хат—вж.ат хата [същ., от ар. -тур.] — не щастие, злополука; грешка катър [същ., от ар.- тур.] — удоволствие; желание; сниз ходителност хашево — вж . ашево хашиш [същ., от ар. -тур.] — вид наркотик хашладйсам, хашладйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — присадя, присаждам хашлъдйсам, хашлъдйсвам [гл., св. и несв., от тур.] — ударя,удрям хаят [съм/., от тур.] — покрит чардак; килер 187
хекатомба [същ., от гр.] — жертвоприношение хекйм/ин/ [същ., от ар. -тур.] — лекар;знахар; лечител хелам [гл., несв.] — вж. нехелам хелбете [нар., от ар. -тур.] -- разбира се; навярно хелбетя — вж . хелбете хеле [нар., от тур.] — особе но пък; най-после; добре че хемен [нар., от пер.- тур.] — току-речи; близо; почти; едва хендек [същ., от ар. -тур.] — окоп, ров хепам [гл., несв.] — скачам, играя хепидже [нар., от тур.] — доста,- много хептен [нар.» от /пур.] — изцяло, напълно хергелджйя [същ., от тур.] — пастир на хергеле хергеле [същ., от пер. -тур.] — табун, стадо коне херкулесов [прил.] — голям, силен хермафродит [същ., от гр. - лат.] — лице, което прите жава полови органи и на мъж, и на жена херолд [сам/., от франк.] — вестоносец; предвестник херувнко [същ., от гр.] — църковна песен, която се изпълнява преди пренос херувйм [същ., от евр. -гр:] — крилат ангел от висок чин; - изображение на такъв ангел херувймче — умалително от херувйм хесап [същ., от тур.] — смет ка, пресмятане хесапй [гл., несв.] — правя хесап; смятам; обмислям хетериаз [същ., от гр.] — домакин, иконом на публи чен дом хйжа [съм/.] — сграда извън населено място, предназ начена за настаняване на туристи хизмекяр/ин/ — вж. изме- кяр/ин/ хизмекнрка — вж. измекярка хилядник [с®щ.] — командир на хиляда души химера [сьм/., от гр.] — мечта; блян химерен [прал.] — нереален химн [съм/., от гр.]- — тър жествена песен хинает [прил., неизм.] — неотстъпчив;упорит хиперболйчен [прил.,'от гр.] — преувеличителен хиротопйсам [гл., св., от гр.] — ръкоположа в църква . хлапар [сам/,] — хлапак хластйпа [с®иу.] — царевични стъбла; царевичак хлевоуст [прил.] — многопри- казлив хлев [сан/.] — обор, кошара хлороформ [същ,, от гр.] — безцветно' вещество, из ползвано като упойка хляв — вж. хлев хбдба [сгг^.] — ходене пеш; вървеж; път ходжа [същ., от пер. -тур.] — мохамедански свещеник 188
ходжалък [съм/.] — поминък на ходжа ходул — вж . фудул ходулка — вж. фудулка хойса [сам<.] — вид бързо хоро холам — вж . холан холан [части., от тур.] — при . изразяване на неодобрение и несъгласие хомот [съм/.] — ярем хондро [съм/., от гр.] — глу пак, простак хората [съи/., от гр.] — разго- ворка, приказка; слух хоратлйв [лрнл.] — приказ лив, разговорлив хората [гл. , лесв.] — говоря, приказвам хорей [същ., от гр.] — стихот ворна стъпка от две срички, от които първата е ударена хориат/ин/ [същ., от гр.] — селяндур хоризонт [същ., от гр] — • видимата разделителна ли ния между небето и земята хоругва [съм/.] — черковен байрак с образи на светци и религиозни сцени хорунжий [съм/., от пол. - рус.] — поручик у казаците пре ди революцията хортувам (си) [гл., иесв.] — говоря(си) хоръгва — вж . хоругва хохол [съм/., от рус.] — по дигравателно прозвище на украинец хохот [същ., от рус.] — смях хошмерием [същ., от тур.] — сладко от подсладено пряс- но сирене хоча [гл., несв.]—искам,желая храборник [съм/.] — храбрец, смелчага хранйтел [съм/.] — пазител; чо век или имот, който "храни” някого хрймизен [прил., от гр.] — ален, червен, пурпурен; оранжевочервен хрисовул [същ., от гр.] — царски документ; царска грамота хром [лрмл.^ — куц; сакат хромел [същ., от гр.] —ръчна мелница; камък за ръчна мелница хроника [същ., от гр.] — раз дел в периодично издание за малки съобщения и кратки новини; историческо съчи нение хронология [съм/., от гр.] — спазване на последовател ността на събитията във времето хрът/ка/ [съм/.] — куче хукам [гл., несв.] — клеветя, доноснича хукюмат — вж. хукюмет хукюмет [същ,, от ар. -тур.] — представител на адми нистративната власт; сгра да, в която се помещават представителите на власт та хума [същ., от лат.] — вид глина, употребявана като сапун хуманен [прил., от лат.] — човеколюбив хумаюп [същ., от пер. -тур.] — вид плат ' 189
хумба [същ., от гр.] — под земие, изба; бордей хуридт [съм/., от ар,-тур.] — освобождение; свобода хурка [съм/.] — обработено тънко дърво за прикрепва не на вълната или памука при предене -хусар [съм/,] — въоръжен с копие конник; войник или офицер от австроунгар- ската армия хухловец [съм/.] — мухльо хъ /хъ бакалъм/ [<шслк.] — а, хайде хъз — вж. хъс хъладйсвам — вж . халадйс- вам хънзър — вж. хапзър хързалка [съм/.] — пързалка хързулка — вж . хързалка хърсъз/ин/ — вж. харсъз/ип/ хъс [съм/., от тур.] —■ устрем, настойчивост; злоба хърлав [ярмл.] — слаб; бол нав, хилйв хъш [съм/.] — български еми- хрант-револю пионер; без домник хъшлак [съм/.] — безделник, скитник хъшовски [прил.] — свързан или отнасящ се до хъш хюджст [същ., от ар. -тур.] — документ за имот хюкюмат — вж . хукюмст хюшмер [съм/., от ар. -тур.} — ядене, приготвено от прясно сирене; бял мъж ц цанцугср [същ.] — птица си нигер; безпомощен, безпо лезен човек царйбашийка — вж. черйба- итийка царйбашия — вж . черйбашия цванец [същ., от нем.] — ав стрийска сребърна монета със стойност между два и три гроша цванче — умалително от цва- иец цвстясал [прил.*] — покритс ЦВЯТ ' цвик [същ.] — остатъчна теч ност при производството на сирене или преваряване на суроватка цедилка [същ.] — специално приспособление от плат за носене на малко дете на гръб цедйлник [същ.] — голяма торба от груба тъкан цсзура [съи/., от лат.] — вид стихотворна пауза целина [съм/.] — необрабо тена земя целомъдрие [същ.] — девст веност, непорочност ценз [съм/., от лат.] — нали чие на образование, прос лужено време, определена квалификация и други задъл жителни изисквания за зае мане на работа, длъжност цензура [съм/., от лат.] — 190.
официален държавен кон трол върху печата, книго издаването и други цеп [сгм/.] — верига; бойна . редица цсрбср [същ. , от ер.] — ми тически звяр, който пази входа на ада; строг пазач церемония (съг//.; ат лат.] — уточнен ред за провеждане на тържество; тържество с предварително установен ред церемоня се [гл., леса.] — съоб разявам се с някого повече, отколкото е необходимо цссар [същ., от лат.] — цар; владетел цивилизация [съи/. , от лат.] — равнище на обществен и духовен развой в определен исторически период цивилизован [ирил.] — кул турен; напреднал; възпитан цилиндър [съгг#. , .о т гр.] — официална мъжка шапка с цилиндрична форма цимбал [съм/., от гр.] — стру нен музикален инструмент, на който се свири с чукчета цйнпар/ин/ [съир] — предста вител на немногобройна етническа балканска група, населяваща предимно Ма кедония; скъперник цйпури [същ., мн., от гр.] — малоценни, непотребни вещи; глупости циркуляр [същ., от лат .-рус.] — окръжно писмо или съ общение; дисков трион за рязане на дърва цйркус [същ., от лат.] — зем на вдлъбнатина, открита - към ледникова долина; езерна чаша цукиа [гл., се.] — целуна цвръсто [/<яр.] — чевръсто; здраво цъкла [същ., мн.] — очила; стъкла цъклеп [прил.] — стъклен; прозрачен; бистър цъпцар/ип/ — вж . цйнцар/ип/ църв [същ.] — червей ч чад [ст>щ.] — пушек, дим чадър [саи/., от пер.- тур.] — палатка, шатра чайр [същ., от тур.} — ли вада чакмак [същ.. от тур.} — огниво; спусък на пушка; войници; въстаници чакмаклйя [прил., неизм.] — кремъчно запалваща се пушка или пищов чакмалйя — вж . чакмаклйя чакгйсам, чактйсвам [гд., се. и иесв., от тур.] — запъвам ударник на кремъклия пуш^ ка или пищов; разбирам, досещам се чактпйри — вж . чешйри чакъм — вж . чекъм чал [същ., от тур.] — пла нински връх чалашкап — вж . чалъшкап чалатпкън — вж . чалзлнкап 191
чалгаджия [същ., от тур.] — музикант, свирач чалгйя [същ., от тур.] — музика, свирня; музикален инструмент чалма [същ., от тур.] - плат, увиван около феса чалЕ1а [гл., се.] —ударя чалъм [същ., от тур.] — умение, способ; сгода; лес- нина; превземка чалъпъз [пое., от тур.] — Свирете! чалъшкап [прил., неизм., от тур.] — оправен; трудолю бив; прилежен чалъшкъп — вж . чалъшкап чалъшмък [същ., от тур.] — оправност;хитрост чам1 [същ., от рум.] — лодка чам2 [същ., от тур.] — вид дърво (бор); боров дърве сен материал чамав [лрмл.] — болнав; хилав чамов [прил.] — боров чампари [същ., от тур.] — кастанети чан [същ., от тур.] — звънец, хлопатар; камбана чаначе [същ., от тур.] — малък глинен съд; паничка чапкън/ип/ [същ., от тур.] — женкар; развратник; не мирник; безделник чапкънлък [същ., от тур.] — безчинство; разврат чапкънувам [гл., несв.] — безчинствам, развратнича чапраз/и/ [същ., от пер.- тур.] — метално приспособле ние за закопчаване на жен ски колан; нашивкаот ши рит или гайтан чарда [същ.] — стадо говеда чардак [същ., от пер. -тур.] — покрит балкон; пруст; трем чарк [същ., от пер. - тур.] — работилница за гайтан; дъскорезница; колело на въртящ се механизъм чаршйя [същ., от пер.-тур.] — г лавна улица на населено място; търговска улица; пазар часовия [същ., от рус.] — параклис часослов [са и/.] — сборник с молитви за разните часове на денонощието чауш/ип/ [същ., от тур.] — нисък войскови чин; сер жант; старши чахотка [същ., от рус.] — белодробна туберкулоза; охтика чаяние [саи/.] — чакане, очак ване чсбур [саг^.] — голям и дъл бок дървен съд чева [нар.] — като че ли; нима; нали; та чевсрме [сац/., от тур.] — печено на шиш или на ска ра месо чевре [същ., от тур.] — бродирана по краищата кърпа; везана кърпа чсгато [съюз] — като че ли; сякаш чейрек [са и/., от пер. -тур.] — една четвърт от нещо; 192
1/4 от бяла меджидия (пет гроша); съд с вместимост 1 /4 от оката чейрече [същч от пер. -тур.] — сребърна монета със стойност 5 гроша чекййка — умалително от чекия чекия [съм/., от тур.] — джоб но ножче, което се сгъва чекма [същ., от тур.] — изградена част отпомеще- ние; чардак чекмак — вж. чакмак чекмалйя — вж. чакмаклйя чекор [съм/.] — остатък от отсечен клон или дърво; отсечен клон чекрък [съи/., от тур.] — уред за предене, сукане и навиване на прежда чекшйри — вж.чешйри чекъм [същ.] — ивица от засята площ, която се жъне или копае в едната посока челебй/я/ [същ., от тур.] — господин, господар челик1 [същ., от тур.] — вид детска игра челик2 [същ., от тур.] — стомана челичен [прил.] — стоманен чело [същ., от ит.] — музи кален инструмент; виолон- чело чемадан [същ., от рус.] — куфар чембас — вж. ч умбас чембер1 [същ., от тур.] — кърпа, забрадка чембер2 [същ., от тур.] — плоско желязо за обръчи чемер [съм/.] — силно стра дание; злина; отрова; дявол чемерен [лрмл.], — зъл, зло- кобен чемерйка [съм/.] — вид отров но растение ченгепе [съм/., от тур.] — циганин ченгене кауш (от тур.] — ци ганско отделение в затвор чепгйя [съм/., от тур.] — професионална танцьорка; гевендия чепйчка [съм/.] — пшеничка чеп (съм/.] — чвор; дървена запушалка за бъчва чепак [същ., от тур.] —къса връхна дреха чепераст [прил .] — разклонен чепйк [съм/.] — вид обувка чеикен [същ., от тур.] — къса горна дреха без ръкави; горна дреха с ръкави, кои то не се обличат чепраз — вж. чапраз червяк [същ.] — червей черда [същ.] — вж. чарда черек — вж . чейрек черен — вж . чирен черепче /ножче череиче/ [съм/.] — малко джобно ножче череп — вж. чйреп чересло — вж. черйсло черече [същ.] — умалително от чейрек череченце (съм/.] — двойно умалително от чейрек черйбашия [същ., от тур.] — цигански старейшина; гла ватар черйбашийка [същ.] — съп ;13. Речник ... 193
руга на черибашия; глава- тарка черкез/ин/ [съм/.] — човек от кавказко мохамеданско племе, заселено по българ- ските земи преди Осво бождението черковник [съм/.] — лице, което присъства на цър ковна служба черноризец [същ.] — калугер, монах черпосотник [същ., от рус.] — член на наказателен от ряд; злодей; мракобесник чсртог [съм/.] — палат, дворец чернело [съм/.] — желязно приспособление, с което се стрива на прах сол, пипер и други чета се [гл., иесв.] — смятам се; мисля се четели [същ., от пер. - тур.] — дъска за смятане; рабош чешйри [същ., мц., от тур.] — вид мъжки гащи с увиснало дъно чибук [същ., от пер. -тур.] — лула или цигаре с дълга дръжка чибукчйя [същ.] — слуга, който приготвя и поднася чибуци; блюдолизец; под- лизурка чибучка [същ.] — лула чивгар [съм/., от пер.- тур.] — втори чифт впрегнати коне или волове; ярем чивия [същ., от тур.] — клин, клечка чиздосан [прил. ♦, от тур.] — набръчкан;грапав чиздосам, чиздосвам [гл., св. и несв.] — драсна, драскам чизмар [същ.] — майстор на чизми; ботушар чизми [същ., мм.] — ботуши чикъм —• вж. чекъм чилйк — вж. челик чилипгйр [същ., от тур.] — ковач на дребна, фина же лезария; шлосер чимпари — вж. чамиари чйпя [гл., несв.] — правя, вър ша чини (ми) се [гл., несв., безл.] — струва (ми) се чипак — вж. чепак х чипйхче [съи/., от тур.] — млада коза; яре чипйшче — вж. чипйхче чирен [същ.] — дръжка на нож чйреп [същ.] — глинени от ломки от съд чит] [същ., от тур.] — басма; памучна тъкан нит2 [същ., от тур.] — огра да; плет читак [същ., от тур.] — турчин читарлък [съм/., от тур.] — ограда, плет; заграждение чйтен [дрмл.] — басмен; паму чен читача [съм/., съб.] — читаци; турци - чифлигар [съм/.] — чифлик- чия; работник в чифлик чифлик [същ., от пер. -тур.] — голям землен имот чифте [същ., от пер. -тур.] — ловджийска пушка; дву цевка; магарешки или кон ски ритник; чифт, двойка 194
чифчнльк [същ., от тур.} — земеДелие чифчйя [сам/., от тур.] — земеделец чифут/ип/ [саи/., о т ар.-тур.] — евреин чифутски [прил.] — еврейски чичероне [сащ., от ит.] — екскурзовод член [сам/.] — статия във вест ник членче — умалително от член члуп [сам/.] — лодка члън — вж. члун чмокна [гл., св.] — цъкна с уста; млясна чобан/ин/ [същ., от пер. тур.] — овчар; пастир чогал — вж. чогол чогал но — вж. чоголно чоглаво [и ар.] — неприятно; неловко, неудобно чогло — вж . чоглаво чдгол [сам/.] — мъка, безпо койство; неприятност; угри зение чбголен [прил.] — неприятен, мъчителен; дразнещ чоголно [нар.] — неприятно; мъчително; дразнещо чоджук [същ., от тур.] — дете; момче чоджуклар —множествено чис ло в турски език от чоджук чоджум [неиам., от тур.] — момчето ми; детето ми чокман [съи/.] — сукман чокой [същ., от рум.] — едър земевладелец; чифликчия чокоин — вж. чокой чолак [прил., неизм., от тур.] — безрък; с отрязана ръка или пръст чомага [същ., от тур.] — дебела тояга с удебелен край;сопа чомагаш [съм/., от рум.] — побойник; скандалджия чопкен — вж . чепкен чопраз/и/ — вж . чапраз/и/. чорбаджия [същ., от тур.] — едър собственик; богаташ;, работодател чорбаджилар — множествено числов турски език на чор баджия Чорт [същ., .от рус.] — дявол чофадар — вж. чохадар чоха [същ., от ар. -тур.] вид вълнен плат; сукно чохадар [същ., от ар.- пер.- тур.] ~ прислужник на владетел чбхен [прил.] — сукнен чохяп — вж. чохен чреда [съм/.] —ред чредпик [същ.] — свещеник, който е на ред да служи чредувам (се), чредя (се) [гл., несе. и св.] — редувам (се), редя (се) чубук — вж . чибук чрезвичаеп [прил., от рус.] — извънреден чресла [същ., лтн.] — слабини; хълбоци чувам (сс) [гл., несе.] — пазя (се), съхранявам (се) чукупдур [съм/.] — кръмно цвекло чул [същ., от тур.] — завивка за добитък 195
чумбаз — вж . чумбас чумбас [съа/.] — дълъг кичур коса; перчем чумбер — вж. чсмбер чунки/м/ [част., от пер.- тур.] — като че ли; нима чурук [прил., неизм., от тур.] — разяден, изгнил; болнав чуруклук [същ., от тур.] — гнилост; развалина; праз нота, липса чурюклук — вж . чуруклук чутен — вж. чутбвсн чутовсн [прил.] — прочут, известен;славен чутура [същ., от рулс.] — тесен и дълбок дървен съд за стриване на пипер, сол и други;глава чушпа [гл., се.] — взема на гръб чушнат [прил.*] — взет на гръб чълн — вж. члун ш шавам [гл., несв.] — мърдам; движа се; тека, лъкатуша шавар [същ.] — блатно рас тение; папур шаварлак [гъи/.] — място, об расло с шавар шаг [съир, от рус.] — крачка шайка [същ.. от тур.-рус.] — група; сбирщина, банда шалвари [същ., от тур.] — широки гащи шалварлйя [прил., неизм., от тур.] — обут с шалвари шале/т/ [същ., от фр} — сгра да за почивка извън насе- • лено място; лятна къща шалте — вж . шилте шамата[с»ир, от ар. -тур.] — шум, глъчка4 шамйя [същ., от ар. - тур.] — забрадка шампания [същ., от фр.] — вино “шампанско” шанец [същ., от нем. -рус.] — землен окоп шанс1 [същ. , от фр.] — въз можност шанс2 — вж . шанец шапсонетка [съир, от фр.]-~ певица в заведение; кръч марска песен шантан [съм/., от фр.] —кафе или кръчма с певица или певици и танцьорки шап [същ., от тур.] —• болест по овцете шапйя [същ., от тур.] — съпруга, възлюбена шар1 [съи/.] — цвят, багра; многобагрие шар2 [същ., от рус.] — топка, кълбо шарада [сьи^., от фр.] — сричков ребус; двусмис лица ’ шарампол [съм^., от унг. - тур.] ~~ примитивно укреп ление от набити колове със заострени краища шарлаган [съи/., от тур.] — масло от сусам, орехи и други шарлаганев [прил.] — свързан 196
или отнасящ се до шар латан; маслен шарлан — вж . шарлатан шарлатан/ин/ [с&и/., от ит. - фр.] — измамник, мошеник; нагъл лъжец шарлатания [същ.] — измам- ничество, мошеничество шарлатански [я/шл.] — свър зан или отнасящ се до шарлатан/ин/ шарманка [същ., от фр. -рус} — латерна шармантен [прил., от фр.] — очарователен, пленителен; привлекателен шаспо [същ., от фр.] — вид стара бойна пушка шасьор [същ., от фр.] — стрелец шаткав [същ., от рус.] — неустойчив; променлив; несериозен шаткаво [нар., от рус.} — неустойчиво; променливо; несериозно шат-пат [нар.] — едва; отвре- ме-навреме шатрене [съм/.] — ходене;' дирене шатря [гл., несв.] — движа се, обикалям; диря шашарма [същ., от тур.] — бъркотия, суматоха; пани ка; измама шашка [същ., от рус.] — сабя шаяк [същ., от тур.] — вид дебел вълнен плат шаячсв [прил.] — направен от шаяк швейцар [същ., от нем. -рус.] — вратар, портиер шевкетлй [прил., неизм., от тур.] — величествен, дос- толепен шевре — вж. чевре шедьовър [същ., от фр.] — произведение на изкус твото с много висока стой ност шейх-ислям — вж . шейх-ул- ислям шейх-ул-ислям [същ., от ар.- шур.] — върховен глава на мюсюлманското духовен ство шей [ски/., от ар. - тур.] — вещ; предмет шейрет/ин/ [сьи/., от ар.- тур.] — хитрец, мошеник шейтан [същ., от ар.- тур.] — дявол шекер [същ., от пер.-тур.] — захар шекерче — умалително от шекер шелте — вж. шилте шемеден [прил.] — въртоглав; дяволски шеметен [прил.] - замайващо висок или дълбок; зашеме тяващ шея [прил., неизм,, от тур.] — бодър;весел шенлйк [същ., от тур.] — веселба; дяволия < шеня (се) [гл,, несв.] — веселя (се) шербет [същ., от ар. -тур.] — сладка безалкохолна на питка шеренга [съи/., от рус.] — редица _ шериат [същ., от ар.-тур.] — 197
сбор от религиозни и жи тейски правила, основа ващи се върху корана шериф [прил., от ар.] — све щен; благороден, знатен шерлатап/ип/ — вж. шарла- тан/ип/ шерйпга — вж . шеренга шсрмаятеп — вж . шармаитен шестак [съи/.] — вила с шест рога шеф [същ., от фр.] — ръко водител на учреждение, предприятие и други; на чалник шех [същ., от пер.] — атака срещу царицата на парт ньора при игра на шах шехзаде [същ., от пер. -тур.] — син на султан; принц шеш-беш [същ., от пер.- тур.] — шест и пет при игра на зарове шибой [съм/., от пер. - тур.] — вид градинско цвете шикалкавн [гд., песе.] — из въртам шикарен [лрил., от фр.] — изящен; изискан -■ шиле [съм/.] — отраснало агне шилинг [съм#., от англ.] — парична единица със стой ност 1/12 от лирата шилге [същ,, от тур.] —ма лък дюшек шйнда [съм#., от нем.] — специално обработена дъс ка за подковаване на подо ве и тавани шйндра — вж. шйпда шиник [съи#., от гр. -тур.] — цилиндричен съд за мерене на зърнени храни с вмес тимост 8-10 килограма ширит [същ.> от тур.] — шнур; лента ширт [същ., от ■?/?.] — клю чалка; мандало на брава шифрапда [същ., от тур.] — лека жена шишане [същ., от пер. -тур.] — старинна пушка с ши рока цев шишепе — вж . шишане шишиие — вж. шишане шкембе [същ., от пер. -тур.] — стомах; корем школо [съм#., от гр.] -г- учи лище школски [прил.] — училищен шлагер [съм#., от нем.] — модна песен;най-модното в определен период шлюпка [същ.] — люспа; обелка шляхта [същ., от нем. -п о л.] — виеше съсловие в Пол ша; полска аристокрация шнайдер [същ., от нем.] — вид бойна пушка шовинизъм [сън/., от фр.] — краен национализъм шомпол [същ., от нем. -рус.] — желязна пръчка за чис тене и пълнене на пушка шопар [съм#.] — прасе шопарин [съм#.] — циганин гпорампол — вж . шарампол шорлоя — вж. шоролоп шоролоп [същ., от тур.] — измама; лъжа шоромпол — вж. шарампол 198
шпалйр [еъм/., от нелг.] — почетен строй в две редици за приветстване на висо копоставено лице шпапьолец [съи/.] — испанец шпионски [прал.] — разузна вателен; скрит; издайни- чески шрапнел [е®щ., от англ.] — , артилерийски снаряд, кой то поразява чрез пръска нето си на парчета шубъра [съм/.] — рунтав кал пак шугав [прил.] — крастав шуле/ц/ [съм/.] — малък гли нен съд за вино или ракия; чучур на стомна или чешма шумар [съм*.] — хайдутин шурей [съи/.] — брат на съпру гата спрямо съпруга шурняа [съм/.] — съпругата на шурей шут [прил.] — безрог;със счу пен рог; със счупена дръжка шут1 [съм/., от рус.] — смеш ник шут2 [съм/., от англ.] — силен ритник на топка при игра на футбол шутлйв [прил.] — шеговит шутпйк [съм/., от рус.] — ве селяк, шегобиец; смешник шуто [нар.] — смешно; забавно шушка [съм/.] — прашинка, трошица шушумйга [съм/.] — безличен, свит човек; мижитурка шюкюр [неизм., от тур.] — Слава богу! щ щаб [същ., от нем. - рус,] — ръководен състав на воен на част;, място, където е настанен ръководният със тав щамба — вж. щампа щампа [съм/., от ит.- гр.] — печатана икона; картина щапал [съм/.] — ходило щапукам [гл., несв.] — прис тъпвам неумело щафета [съм/., от мем.- ит.] — палка или друг предмет, предаван от състезател на състезател, когато се играе на смени 1 щсие(ц) [съм/.] — малко ку ченце; малкото на живот но щение [съм/.] — желание; искане щетен [лрпл.] — напразен; безплоден; безрезултатен щивали [същ., ми., от нем. - ит.- гр.] — калци; високи обувки що-по-що [нар ] — непре менно; на всяка цена - щоф [същ., от нем.] — мате рия, плат щраф [същ., от нем.] — глоба щрепелаче [съм/.] — невръст но дете щъкло [същ.] — стъкло; бу- у тилка щъпукам — вж. щапукам 199
ю юва [същ., от тур.] — без стопанствен добитък; човек без установено местожител ство; хаймана ювзалйя — вж. евзалйя югйч [същ.] — овен, водач на стадото югйче — умалително от югйч югурт [същ., от тур.] — кисело мляко юда1 [сан/.] — зла И коварна самодива юда2 [същ., от евр.] — пре дател юдол [съм/.] — долина Годол — вж. идол юз [същ., от тур.] — чаша или съд с вместимост 100 драма; мярка за тегло, равна на 1/4 ока юзбаши/я/ [същ., от тур.] — капитан в турската армия; полицейски началник; сто тник юзлук — вж . юзлюк юзлюк [същ., от тур.] — монета със стойност 100 единици; чаша или съд с вместимост 100 драма юлар [същ., от тур.] — оглав- ник за животно; юзда юлке [същ., от тур.] — цар ство юн [прил.] — млад; младежки юнец [същ.] — млад вол юница [същ.] — млада, нео- телена още крава йзнкер [същ., от нем.] — немски дворянин, владетел на земя и землен имот; кур сант във военно училище юнкерски [лрил.] — свързан или отнасящ се до юнкер юност [същ.] — младост юрист [същ.] -- лице с юри дическо образование и прак тика юрод — вж. урод юродйв [прал.] — малоумен; недъгав юродйвец [същ.] — малоумен, ненормален човек юртлук [същ., от тур.] — имение, чифлик; празно място юрук [същ., от тур.] — тур ски пастир из Родопите и Стара планина; скотовъдец 1оруш [същ., от тур.] — масово нападение; атака юруш [л<елсд., от тур.] — Напред! Атака! юрушки [прил.] — свързан или отнасящ се до юрук юря [лсеж?д., от тур.] — Помощ! юс [същ.] — име на старобъл гарските букви а и ж юстГон [прил., неизм., от тур.] — по-горен, по-висш; превъзхождащ юх /на юх/ [съ щ.] — напразно; накриво юч-кьошелйя [прил., от тур.] — триъгълен - юшур [същ., от ар. -тур.] — натурален данък; десятък юшурджйя [същ., от ар.- тур.] — събирач или откуп- вач на данък юшур 200
я ябана [същ., от пер. -тур.] — чужбина ябапджййски [лрнл.] — чуж дестранен; външен ябанджйя [същ., от пер.- тур.] — чужденец, странник ябанец [съм/.] — вж. ябапджйя ябилие [същ., от тур.] — ре мък, на който се точи бръс нач явиш [на/)., от тур.] — бавно, без бързане явср/ин/ [същ., от пер. -тур.] — помощник, адютант явя» явявам [гл., св. и «сс<?.] — съобщя, съобщавам; из вестя, известявам ягма [същ., от тур.] — пляч ка, грабеж яд [същ.] — отрова яже [жест.] — която язаджй/я/ [съм/., от тур.] — писар язе/ка/ [мест.] — аз язлък [същ., от тур.] — открито помещение на къ ща; пруст, отвод язововци [същ., мн.] — енту сиасти; авантюристи язък [нар., от тур.] — жалко яко [яредл.] — като яков /яково поколение/ [лрмл.] — свързан или отнасящ се до Яков; многоброен якоже [нар.] — както яко-яко [«ар.] — много-много ялдъзка [същ., от тур.] — златна монета ялдъзлйя [прил., неизм., от тур.] — златен; позлатен; лъскав; посребрен яли [съюз] — ами ялмаз — вж. елмаз ялмазъп [прил., от тур.] — скъпоценен ялнъш — вж. янлъш ялов [прал.] — бездетен; без плоден; безрезултатен яловар/ип/ [съмр] — пастир на ялов добитък яловива [съцр] — стадо от ялови животни яма — вж. ягма яма [сън/.] — дупка; кръпка ямб [сън/., от гр.] - - стихот ворна стъпка от две срич ки, от които ударена е вто рата ямболче [сън/.] — малко въл нено килимче ямурлук [същ., о т тур.] — дебела връхна селска дреха япйчар [същ., от пер. -тур.] — турски войник с хрис тиянско потекло янйчарски [прил.] — свързан или отнасящ се до япйчар; кръвожаден; жесток янки [същ., от англ,] — проз вище на американец янлъш [прил., неизм., от тур.] — объркан, сгрешен; лъжлив янтар [същ., от рус.] — кехли бар япали [част.] — ето япанджак [същ., от тур.] — дебела връхна селска дреха яптърдйсам [гл., св., от тур.] — поръчам 201
япунджак — вж. япанджак яр [същ., от тур.] — стръмен бряг ярем [сьгг/.] — дървено прис пособление за впрягане на добитък; робство, гнет яровйт [прил.] — стръмен; гневлив; буен яруга [същ., от тур.] — про паст яря сс1 [гл., несв.] - сърдя се яря сс2 [гл., несе.] — окозвам се ясак [същ., от тур.] — огра ден имот близо до насе- . лено място; бранйще ясак [прил., неизм., от тур,] — забранен; ограден ясакчйя [същ.,_ от тур.] — пазач; телохранител ясйка [сам^.] — дърво бреза, топола или трепетлика ястелйв [лрил.]—който обича да си похапва; лаком ястък [същ., от тур.] — възглавница; миндер; леха за разсад ястъклйя [прил., неизм., от тур.] — пухкав, мек ятаган [същ., от тур.] — дълъг извит турски нож ятак [същ., от тур.] — легло; леговище; свърталище яхпа [същ., от тур.] — масло бойна яхудйя [същ., от ар. -тур.] — евреин яхър [същ., от пер. -тур.] — обор; конюшня яцс [нар.] — твърде много ята [неихм., от тур.] — Да живей! яшмак [същ., от тур.] — покривало за лицето у мо хамедани; навес над огни ще с отвор за изтегляне на дима ящнк [същ., от рус.] — кутия; сандъче 202