РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

© Колектив към
Издателска къща „МАГ-77”
© Всички права са запазени за
Издателска къща „МАГ-77"
ISBN 9545310189

РЕЧНИК
на
ЧУЖДИТЕ
ДУМИ в
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
60 000 фрии

УВОДНИ ДУМИ
Предлаганото от издателство „МАГ-77” ново издание на речника се
наложи поради лавинообразното нахлуване на новоизползвани чужди ду-
ми в българския език. Напредъкът и у нас на техниката, банковото, фи-
нансовото и застрахователното дело; все по-широкото разпространение на
преводна и чужда литература, въведоха значителни по брой специални
термини или допълнителни значения на вече познатите. При работата над
това издание като основа беше използван избирателно общият езиков фонд
на редица излезли досега речници на чуждите думи в българския език и
специализирани речници. Думите са дадени групово, по корените им, на-
ред с лексикографски производни и най-често употребяваните словосъче-
тания от тях. Запазени са по-голямата част от вече навлезли дълбоко в
езика и бита ни чужди думи, но са добавени и нови значения, които на-
последък по-широко се употребяват. В изданието са запазени и някои по-
рядко споменавани думи или частично, избирателно техни значения, за-
щото и днес се срещат в доста литературни произведения и в ежедневното
ни общуване.
Актуализирането на речника е свързано с изваждането на думи или
отделни техни значения и поправянето на допуснати неточности при пре-
дишни издания. Възобновена и продължена е идеята за представяне с кратки
характеристики и основни творби на велики хора от чуждестранната наука
и култура, които са оставили дълбоки следи след себе си или имената им
са станали нарицателни.
При изработването на речника колективът се натъкна на много българ-
ски думи, които са мъчно разбираеми или вече са получили доста по-
различно тълкувание, от това, с което са навлезли първоначално в нашия
език, поради което сметна за нужно да помести и тях.
Допълненията са предимно от навлезли напоследък чужди думи в ези-
ка ни от областта на компютърната и телекомуникационната техника, ико-
номиката, психологията, психиатрията, социологията, екологията, статис-
тиката и т.н . Включени са и редица чужди думи, пробиващи си път в бита
ни.
Подбирани са по-основните и по-често употребяваните термини и тех-
ни значения от споменатите области, без да се навлиза в детайлите на
съответната специална тематика, за която интересуващите се могат да се
насочат към специализираните речници.
За актуализирането и допълнението на изданието са използвани пуб-
ликуваните досега у нас речници на чуждите думи в българския език, реч-
ници на чужди думи в други езици (главно английски и немски), тълковни
речници, енциклопедии, специализирани терминологични речници, ези-
кови речници и справочници.
От издателството

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
ав.
авиация
древ.
древен
австр.
австралийски
егип.
египетски
авт.
автомобилно дело
език.
езикознание, езиково
агр.
агрономия
екол.
екология
адм.
администрация
ел.
електрически
ак.
акустика
електрон, електроника
алб.
албански
ел.техн.
електротехника
алг.
алгебра
ел.хим.
електрохимия
амер.
американски
есп.
есперанто
анат.
анатомия
етн.
етнография
антроп.
антропология
жарг.
жаргонна дума
ар.
арабски
живоп.
живопис
арх.
архитектура
жп.
железопътен
архаич.
архаично
жури.
журналистика
археол.
археология
занаят.
занаятчийство
астр.
астрономия
зем.
земеделие
афр.
африкански
зоол.
зоология
бактер. бактериология
идеал.
идеалистичен
балист.
балистика
и др.
и други
банк.
банков
изк.
изкуствознание
библ.
библейски
изч. техн. изчислителна техника
библиогр. библиография
икон.
икономически
биж.
бижутерия
ИНД.
индийски
биол.
биология
индустр. индустрия
биохим. биохимия
и под.
и подобни
биофиз. биофизика
иран.
ирански
бот.
ботаника
ирон.
иронично
вен.
венециански
исл.
исландски
вет.
ветеринарен
исп.
испански
вж.
виж
ист.
история
винар.
винарство
ит.
италиански
♦
воен.
военен
и т.н.
и така нататък
в съчет. в съчетание
канц.
канцеларска дума
генет.
генетика
карт.
карти
геогр.
география
келт.
келтски
геод.
геодезия
кино
кинотехника
геол.
геология
книж.
книжовна дума
геом.
геометрия
косм.
космически
геофиз.
геофизика
Крим.
криминалистика
готв.
готварство
кул.
кулинария
гр.
гръцки
лат.
латински
грам.
граматически
лес.
лесотехника
грънч.
грънчарство
лингв.
лингвистика
диал.
диалектна дума
лит.
литовски
дипл.
дипломация
лидер.
литературен

лог.
логика
сканд.
скансинавски
мал.
малайски
скулпт.
скулптура
мат.
математика
собств.
собствено (име)
мед.
медицина
социол.
социология
метал.
металургия
спорт.
спортен
метеор.
метеорология
спец.
специален
мех.
механика
срхр.
сърбохърватски
мин.
минно дело
стат.
статистически
минер.
минералогия
стил.
стилистика
мит.
митология
строит.
строителство
ми.
множествено число
съб.
събирателно
мор.
морско дело
съкр.
съкратено
муз.
музика
съчет.
съчетание
напр.
например.
т. нар.
така наречен
науч.
научен
театр.
театър, театрален
яем.
немски
телегр.
телеграф
неодобр. неодобрително
телев.
телевизия
нидерл.
нидерландски
техн.
технически
норв.
норвежки
тибет.
тибетски
обикн.
обикновено
т.е .
тоест
обр.
образно
топогр.
топография
опт.
оптика
трансп.
транспортен
OCT.
остаряла дума
тур.
турски
палеогр. палеография
търг.
търговия
палеонт. палеонтология
тюрк.
тюркски
педаг.
педагогика
укр.
украински
паразит. паразитология
унг.
унгарски
патол.
патология
фам.
фамилиарно
перс.
персийски
физ.
физика
печ.
печатарство
физиол. физиология
подигр.
подигравателно
филос.
философия
поет.
поетически
фин.
финанси
пол.
полски
фолк.
фолклор
полит.
политически
фот.
фотография
порт.
португалски
фр.
френски
прабълг. прабългарски
хаз.
хазарт
презр.
презрително
хим.
химия
прен.
преносно
хирург.
хирургия
пров<
провансалски
хол.
холандски
псих.
психология
худ.
художествен
публ.
публицистика
хул.
хулна дума
рел.
религия
циг.
цигански
разш.
разширено
църк.
църковен
рибол.
риболов
шахм.
шахмат
ритор.
риторика
швед.
шведски
рус.
руски
шег.
шеговито
санскр.
санскритски
юр.
юридически
сеизм.
сеизмография
яп.
японски

7
абисален
A
аба (тур. от ар.) 1. вид дебел тепан
вълнен плат; бало; 2. мъжка дре-
ха от такъв плат, обикновено без
ръкави; — абаджилък (тур.) 1. за-
наят за производство на аба; 2.
шиене или продаване на аби; —
абаджия 1. шивач на аби и други
горни дрехи; 2. търговец на гото-
ви горни дрехи (аби, потури и др.) .
Абагар книж. първата книга, напе-
чатана на новобългарски език
(Рим, 1651).
абадон (от евр. „разрушаващ”) 1.
мит. ангел на тъмните сили, гла-
ватар на дяволите; 2. прен. гибел,
абазня (а- и гр.) мед. загубване на
способността за ходене.
абак (лат.) 1. горната част на капи-
тел; 2. вид сметало, използвано в
древността и през Средновекови-
ето.
абалиенация (лат.) 1. юр. отчужда-
ване на имот; 2. мед. душевна бо-
лест, лудост.
абандон (лат.) икон. 1. премия, ко-
ято доставчикът плаща на конт-
рагента си при отказ да достави
стоката по сключена борсова сдел-
ка; 2. право на застрахования да
изостави собствеността на застра-
хованото имущество в полза на
застрахователя, когато застрахова-
ният обект е претърпял повреда,
срещу което получава застрахова-
телно обезщетение.
абат (лат. „отец”) 1. игумен на ка-
толически манастир; 2. католичес-
ки свещеник; — абатиса (лат.) игу-
менка; — абатство католически
манастир с енорията му, управля-
ван от абат, игумен.
абдал (тур.) глупак; — абдаллък глу-
пост.
абдерити (гр.) 1. жителите на град
Абдера в древна Тракия, които би-
ли смятани от съвременниците си
за глупави; 2. прен. глупави хора,
абдест (тур. „вода” и „ръка” от
перс.) обредно измиване на ръце-
те и краката у мюсюлманите пре-
ди да влязат в джамия.
абдикация (лат.) доброволно отказ-
ване от престола; — абдикирам
доброволно се отказвам от прес-
тола.
абдомен (лат.) мед. корем; — абдо-
минален (лат.) коремен; ~ абдо-
мииоскопия преглеждане на коре-
ма с причукване и опипване.
абдуктор (лат.) анат. за мускул —
отвеждан.
абдукцня (лат. „отвеждане”) анат.
движение, отклоняващо крайник
от предполагаемата средна линия,
която разделя тялото на две си-
метрични половини; —• абдуцирам
спец, отвеждам, отклонявам.
абелити (евр.) християнска секта от
4. век в Африка, която отхвърля-
ла брачното полово общуване.
аберация (лат.) 1. физ. отклонение,
пречупване на лъчите; 2. биол. от-
клонение от нормалния строеж на
организма.
абецедар (лат. от имената на първи-
те четири букви в латинската аз-
бука: а, бе, це, де) 1. буквар; 2.
литер. стихотворение от средно-
вековната религиозна лирика, на
което всеки стих започва с поред-
ната буква от азбуката.
абзац (нем.) печ. 1 . откъс, част от
текст между два нови реда; 2. отс-
тъп, празното място пред нов ред.
абиогенезнс (лат.) биол. първично за-
раждане, самозараждане.
абиоза (лат.) мед. намалена жизне-
на способност на орган или сис-
тема вследствие на вродена сла-
бост.
абиотрофия (гр.) биол. понижаване
•
жизнеспособността на орган,
абисален (от гр. „бездна”) бездънен,

аблактация
8
дълбоководен.
аблактация (лат.) 1. мед. отбиване на
кърмаче; 2 бот. присаждане на
дървета и храсти, като се сближа-
ват клончета, без да се отделят от
стъблото.
аблатнв (лат. „отделителен”) грам.
падеж в латинския език, който из-
разява отделяне, средство, причи-
на, място и други отношения.
аблаут (нем.) език, отглас, степену-
ване, промяна или редуване на
гласни.
аблацня (лат. „премахване”) 1. мед.
отрязване, отстраняване; 2. геол .
отмиване, свличане, разнасяне на
скална повърхност; 3. постепен-
но стопяване на ледникови маси
поради изпаряване и механично
разрушаване.
аблегат (лат.) папски пратеник,
аблепсия (а- и гр. „гледам”) 1. мед.
слепота; 2. прен. заслепяване.
аблефарня (гр.) мед. болест на кле-
пачите.
абнегацкя (лат. „отказване”) 1. книж.
отказ от изгоди, отказване от пра-
ва; 2. юр. отменяне; 3. прен. само-
отричане, жертване.
аболирам (лат.) книж. рядко премах-
вам, унищожавам (закон, обичай,
институт, служба и др.).
аболицяоннзъм (лат.) течение за отс-
траняване или изкореняване на
нещо; — аболиционист привърже-
ник на това течение; — аболиция
1. движение за унищожение на
проституцията и на търговията с
роби в Северна Америка със за-
кон през 18.- 19. век; 2. юр. прек-
ратяване на дело поради амнис-
тия.
абордаж (фр.) начин за водене на
морски бой от времето на плат-
ноходките и гребните кораби, като
неприятелските плавателни съдо-
ве се доближавали борд с борд и
битката се водела отблизо с цел
да се премине върху вражеския
кораб и там да се реши сражени-
ето.
абориген (лат.) коренен, местен жи-
тел; туземец.
абортивен (лат.) който помага за по-
мятане; — абортирам помятам; —
абортираме помятане, преждевре-
менно прекъсване на бременност,
абразнв (лат.) естествен или изкуст-
вен ситнозърнест или лраховиден
материал с голяма твърдост, кой-
то се употребява за полиране, из-
глаждане и др.; — абразионен (лат.
„остъргвам”) 1. който се отнася
до абразия; 2. който служи за из-
глаждане или за полиране на по-
върхност; — абразия (лат. „остър-
гване”) 1. геол. процес на разру-
шаване или размиване на морс-
ки, езерни, речни брегове от въл-
ни; 2. мед. изстъргванс, остъргва-
не лигавицата на матка, вътреш-
ната част на зъб и др.
абракадабра (лат. вероятно от гр.
„божество” и свр. „дума”) 1. без-
смислена дума, на която древни-
те придавали чудодейна сила и за-
това често я вписвали в муски,
амулети и др; 2. прен. безсмисли-
ца, глупост.
абраш (ар.) нар. 1. за кон — който
има петна от друг цвят на косъ-
ма; пегав; 2. за човек — луничав,
с петна по кожата.
абревиатура (лат.) език. 1 . дума, об-
разувана от съкращаването на две
или повече думи; 2. буквено сък-
ращение на две или повече наз-
вания; 3. условно съкращаване на
думи при писане или в печатан
текст: и т. н., и др., и пр.; 4. сък-
ращение, употребявано в нотно-
то писмо.
абрнхт (нем. „сглобявам”, „нагла-
сявам”) техн. машина, с която се
създават условия да се механизи-
рат редица дърводелски операции

9
абсциса
аброгация (лат.) юр. 1. право на да-
дено лице да отменя закон или
решение; 2. отменяне на закон.
абруф (нем.) търг, известие, което
купувачът изпраща до продавача
за повикване на стоката при склю-
чена сделка.
абсанс (фр.) псих. краткотрайно раз-
стройство на съзнанието без мо-
торен компонент; среща се при
малкия епилептичен припадък.
абсент (лат.) пелин; силно алкохол-
но питие със зелен цвят, пригот-
вено с пелин и други билки.
абсентеизъм (от лат. „отсъстващ”) 1.
отсъствие, неявяване на опреде-
лено място, неучастие в задължи-
телни събрания и пр; 2. неявява-
не на избиратели при избори; 3.
неизпълнение на граждански за-
дължения.
абсолютен (лат.) 1. неограничен; 2.
безусловен; 3. хим . чист, без при-
меси; — абсолютен идеализъм фи~
лос. разновидност на идеализма,
според който началото на света е
абсолютният дух; — абсолютен
слух муз. съвършен слух — въз-
можността по слух да се определя
височината на всеки музикален
тон; — абсолютна нула физ. гра-
ницата на най-ниската темпера-
тура; — абсолютнзъм неограниче-
ност, неограничена държавна
власт, дадена в ръцете на едно ли-
це, монарха; — абсолютист монар-
хист, привърженик на партията,
която е за неограничената власт,
за абсолютната монархия; — аб-
солютен адрес електрон. 1 . адрес
в език за програмиране; 2. адрес,
постоянно присвоен на клетка от
паметта от конструктора на ком-
пютъра; 3. машинен адрес; — аб-
солютно адресиране електрон, на-
чин на адресиране, при който в
машинната инструкция се изпол-
зва абсолютен адрес.
абсолюция 1. юр. решение на съд
за оправдаване на подсъдим; 2.
рел. опрощаване на греховете (у
католиците).
абсорбер (лат.) 1. физ. вещество, ко-
ето има свойството да поглъща и
задържа газове, пари и течности;
2. техн. част на абсорбционна хла-
дилна машина, в която се поглъ-
щат парите на хладилния агрегат;
паропоглъщач; 3. в химичната
промишленост — висока кула от
отделни чугунени цилиндри, в ко-
ято се извършват различни про-
цеси като насищане с вещества и
разтвори.
абстинентвзъм (лат.) въздържател-
ност; — абстнненти християни
еретици, които се отвращавали от
брака и от виното.
абстрактен (лат.) отвлечен, неве-
ществен, непредметен; — абстрак-
ция 1. схващане, обобщение на съ-
ществените белези на еднородни
неща и образуване на едно от тях
виеше, общо понятие; 2. псих . из-
тъкването на необходимите и об-
щи свойства, които в процеса на
аналитичното мислене биват от-
делени като съществени призна-
ци на обектите или отношенията
между тях от несъществените; 3.
отвлечено понятие или обобще-
ние, създадено в резултат на про-
цеса на абстрахиране; — абстрак-
ционнзъм изк. течение в изкуст-
вото през 20. век.
абсурден, абсурдно (лат.) безсмисле-
но, глупаво; — абсурдност безс-
мислица, глупост; — абсурд безс-
мислица, глупост, нелепост.
абсцедирам (нем.) мед. за бял дроб
—
загноявам при заболяване от
пневмония или при гнойно въз-
паление на плеврата.
абсцес (лат.) мед. гноен оток, гной-
но възпаление.
абсциса (лат.) мат. 1 . частта между

абулия
10
една точка и ординатата й; хори-
зонтална ос на правоъгълна ко-
ординатна система; 2, разстояние,
отдалечаване от една точка.
абулия (гр. „нерешителност”) мед.
състояние на пълно безразличие
поради отслабване на волята при
нервно разстройство или преумо-
ра.
авал (фр.) фин. поръчителство, по
силата на което поръчителят (ава-
лист) се задължава да отговаря за
плащането на дълга по менител-
ница или запис на заповед на ли-
цето, което е гарантирал; — ава -
ляст фин. лице, което дава поръ-
чителство (авал) по менителница,
поемайки солидарна отговорност
за изпълнение на менителничния
дълг.
авангарден (фр.) воен. преден (напр.
отряд); — авангард преден отряд
на войска по време на движение,
който предпазва от ненадейно на-
падение от страна на неприятеля,
води бой, докато главните сили
се развият в боен ред.
авангардизъм (фр.) течение в лите-
ратурата и изкуството, чиито твор-
би се характеризират с необщол-
риети и експериментални за епо-
хата методи.
аванложа (фр.) театр. 1. ост. пред-
ните столове на ложата; 2. ложа,
която е допряна до сцената или
се съединява с нея.
аванлорт (фр.) мор. предна част на
пристанище, която е защитена от
вълни (вълнолом) и е удобна за
стоене на корабите на котва.
аванпост (фр.) воен. преден пост;
предна позиция.
аванс (фр.) 1. фин. парични средст-
ва, предварително отпускани от
договарящите се страни; 2. спорт.
получена (извоювана) преднина
при състезания, особено при над-
бягване; 3. разг. начални стъпки
на сближение или разбиране с ня-
кого; — авансирам (фр.) 1. пред-
плащам, давам част от уговорена-
та сума предварително; 2. прен.
напредвам.
авансцена (фр.) предпазна част на
сцената между рампата и завеса-
та.
аванта (ит.) разг. всичко, което се
придобива без труд и без заслуга;
изгода, облага; — авантаджия разг.
лице, което придобива облаги, из-
года без труд.
авантаж (фр.) I. книж. предимство,
преимущество; 2. спорт, даване на
противника по-леки условия, не-
отсъждане на нарушение, когато
нарушителят няма възможност да
се възползва от него.
авантюра (фр.) приключение, сме-
ло и необмислено действие; —
авантюрист човек, който търси
приключения, предприема необ-
мислени действия; — авантюри-
зъм 1. склонност към авантюри;
2. безпринципност в обществена
или политическа дейност; — аван -
тюристичен 1. приключенски, бо-
гато приключения; 2. който се от-
нася до авантюрист.
авари (лат.) ист. изчезнало племе от
тюркски произход, нападало Бал-
канския полуостров през 6. век.
авариантен (лат.) физ. хим. неизме-
нен, непроменлив.
авария (ит.) 1. повредата, която пре-
търпява кораба (стоката му) по пъ-
тя си; 2. пристанищно мито; 3.
повреда на машина, съоръжение
или транспортно средство; 4. прен.
разг. несполука, нещастие, повре-
да; 5. мор. всички извънредни раз-
ходи; 6. изхвърляне на товари за
спасяване на кораб; — авариен от-
каз на диска електрон, случаен и
катастрофален допир на главата за
четене и запис до повърхността на
твърд диск по време на движени-

11
авджилък
ето му в дисковото устройство.
Авгии (гр.) мит. цар на Елида (в Пе-
лопонес, древна Гърция); обори-
те му с 3000 глави едър рогат до-
битък били непочиствани от 30 го-
дини, Херкулес ги измива само за
един ден с водите на три отбити
за целта реки — 5 -ят подвиг на
героя; — авгиеви обори рядко ав-
гиевн конюшни книж. 1 . нещо (по-
мещение) крайно занемарено, за-
мърсено, непочиствано; 2. прен.
занемарена, изоставена, главобол-
ия работа, за завършването на ко-
ято са необходими изключително
големи, херкулесови усилия; 3.
прен. мръсотия.
авгури (лат.) римски жреци, които
са предсказвали бъдещето по по-
лета, пеенето, кълването на пти-
ците; птицегадател.
Август (лат.) ист. (звание, титла на
Гай Юлий Цезар Окгавиан) Ав-
густ управлява повече от 40 годи-
ни и фактически е създателят на
Римската империя. Роден е през
63 г. пр. Хр . Внук на Юлий Цезар
и негов наследник. Застава наче-
ло на управлението след пълната
си победа в морската битка край
Акциум (31 г. пр. Хр.) срещу Марк
Антоний. По-късно е удостоен с
почетната титла „Август”. През
неговото управление Рим от ре-
публика става монархия. Изклю-
чително способен администратор
е: ревизира данъчното устройство
и финансовата система; реоргани-
зира армията; създава редовна
флота и преторианската гвардия;
създава пътната мрежа на Римс-
ката империя и благоустроява
Рим; построява редица храмове;
със закон насърчава брака и раж-
даемостта. Управлението му днес
се свързва още и с разцвета на из-
куствата. Негови съвременници са
Виргилий, Хораций, Пит Ливий,
Овидий, Салюст и редица други
даровити личности. Умира през 14
г. сл. Хр. и е наследен от осино-
вения от него Тиберий.
август 1. ист . шести месец от римс-
кия календар (преди това „секс-
тилис”), наречен на името на Ав-
густ като благодарност за попра-
вена грешка в юлианския кален-
дар; 2. дн. осми месец на година-
та.
Августа Траяна геогр. ист. римски
град (2. век) на мястото на осно-
вано от траките (5. век пр. Хр .)
селище в чест на император Тра-
ян; днес Стара Загора.
Августа Претория геогр. ист. римс-
ки град в днешна Италия.
августали (лат.) ист. колегия от 21
жреци в Рим, които имали за за-
дача да се грижат за култа на им-
ператорите, провъзгласявани след
смъртта им за богове.
августенпш (лат.) (титла) най-висш,
прибавяна към имената на владе-
тели и членове на техните семейс-
тва — височайши.
Августин Аврелий или Блажений Ав-
густин (354-430) църк. литер. гла-
вен представител на раннохрис-
тиянската философия; една от
най-ярките фигури сред църков-
ните писатели на латинската, за-
падната християнска църква. Ли-
тературното му творчество засяга
основни проблеми на философи-
ята, теологията, социологията,
етиката, музиката.
августинец църк. монах, член на ав-
густински орден; — августински
орден или августиици католичес-
ки монашески орден (основан 13.
век) в Италия, наречен на Авгус-
тин Аврелий — св. Августин, на
когото се приписва авторството на
неговия устав.
авджилък (тур.) ловджийство; — ав-
джия ловец.

авеню
12
авеню (фр.) оживена главна градска
улица с широко трасе, от което се
открива гледка към важна общес-
твена постройка, паметник, пла-
нина или море.
авер(ин) (ар.) ост. нар. другар, при-
ятел.
аверс (фр. от лат. „обърнат”) лице-
ва страна на монета или на ме-
дал.
аверсия (лат. „отклоняване”) литер.
1. стилна фигура, която има за цел
да отвлече вниманието на слуша-
телите или читателите към друг
предмет; 2. (лат.) псих. неблаго-
разположение, отвращение, анти-
патия;
аверсивна терапия при-
лагане на неприятни дразнители
като терапевтично наказание, ко-
ето се различава от обикновеното
с ограничаването му до по-мал -
ки, безобидни за общественото
положение на пациента дразни-
тели при неврози, наркомании,
перверзни и т. н.
Двеста (перс.) книж. Свещените
книги на древните перси, припис-
вани на Заратустра (заедно с ко-
ментарите към тях се наричат
Зенд-Авеста).
авиваж (фр.) текст, придаване на
по-голяма живост на цветовете и
по-добра гладкост, еластичност на
плат чрез продължителното му на-
кисване в разтвор, съдържащ спе-
циално вещество.
авизнрам (фр.) известявам, съобща-
вам на клиент за извършени фи-
нансови операции по банковата
му сметка, изпращам авизо; —
авизо (ит.) 1. известие (особено за
изпратени стоки) 2. банк. писме-
но известие, което кредитните ин-
ститути отправят до клиентите си
за настъпили изменения по смет-
ките им вследствие постъпления
или плащания по тях; съобщение
за изпратена сума, стока, ценни
книжа и други документи; 3. прен.
лек военен кораб за разузнаване
(някога той носил известия, на-
реждания и др.) .
авикултура (лат.) науч. птицевъдст-
во.
авио- (от лат. „птица”) първа със-
тавна част на сложни думи със
значение авиационен, летателен,
авиобаза (авио- и база) летище за-
едно със складове, аварийно-ре-
монтни работилници, техника и
персонал за обслужване на лета-
телни апарати.
авиобензнн (рус.) ав. чист, рафини-
ран бензин, който съдържа до 50%
алкилат или изоктан, използван
предимно в авиационни двигате-
ли; авиационен бензин.
авиобомба (авио- и бомба) воен. бом-
ба, която се пуска от летателен
апарат, предимно от самолет, са-
молетна бомба.
авносекстант (лат.) инструмент за
определяне мястото на самолет
във въздуха; авиационен секстант.
авиотранспорт (авио- и транспорт)
1. превозване на хора, стоки и по-
ща чрез летателни апарати, въз-
душен транспорт; 2. транспортен
параход, пригоден да превозва са-
мо летателни апарати, но без
приспособления за излитането и
кацането им.
авиохоризонт (авио- и хоризонт)
уред за определяне положението
на самолет по отношение на хо-
ризонта.
авирулентен (лат.) мед. за микроб —
лишен от вирулентност.
ависта (ит. „при виждане”), „при
представяне”) банк. 1. полица, ко-
ято трябва да се плати при предя-
вяване; 2. надписът на такава по-
лица.
авитаминоза (лат. а- и витаминоза)
мед. болестно състояние, предиз-
викано от недостатъчно количес-

13
автобан
тво на витамини в храната.
Авицена (980-1037) виден среднове-
ковен мислител. Роден край Бу-
хара. Автор на множество произ-
ведения, посветени на метафизи-
ката, логиката и етиката, медици-
ната и психологията: „Медицин-
ски канон” — енциклопедия на
медицинската наука; „Аш-Ша-
рон” енциклопедия на философ-
ските науки.
авлия (гр.) диал. 1. двор; 2. зеленчу-
кова градина.
авлос (гр.) вид духов инструмент у
древните гърци.
авоар (фр.) банк. 1. пари в банка по
влогова, разплащателна или теку-
ща сметка, с която разполага ед-
но лице или учреждение; 2. па-
рично вземане от чуждестранен
длъжник.
авокадо (исп.) 1. бот. вечнозелено
тропическо дърво с големи пло-
дове с вкус на краве масло; 2. пло-
дът на това дърво; абокато.
аврал (англ. „горе” и „всички”) мор.
1. обща, усилена работа на кораб,
в която участва целият личен със-
тав; 2. извикване на целия личен
състав на един кораб на палубата;
3. сигнал, с който целият екипаж
се извиква на палубата на кораб.
Аврам, по-късно Авраам („баща на
множество”) библ. един от старо-
заветните патриарси, избраник бо-
жи, родоначалник на евреите и
арабите (Ибрахим); името се свър-
зва с многобройната челяд, пъл-
на къща, гостоприемство; тачат го
заради добродетелите му като ста-
рейшина и покорството му пред
бога Яхве (Йехова), в жертва на
когото е готов да принесе дори
първородния си син Исак; — ав -
рамова жертва остар. изкупител-
на жертва; — аврамов дом 1. църк.
хавра, синагога; 2. прен. много гос-
топриемен, пълен с посетители
дом; 3. прен. място (семейство, уч-
реждение), където вечно е пълно
с хора, близки и непознати, ко-
ито влизат-излиЗат без ред, с нуж-
да и без нужда.
Аврелнй, Марк — римски импера-
тор, писател и философ стоик. Ро-
ден през 121 г. в Рим. Учението
му завършва продължителната и
сложна еволюция на стоическата
философия. Неговата етика всъщ-
ност е един от ярките симптоми
за упадъка на античната филосо-
фия и предвестник на религиоз-
но-философските идеи на хрис-
тиянството.
Аврора (лат.) мит. 1 . римска богиня
на зората, която според легендата
отваряла на Слънцето вратите на
изток; 2. прен. поет, зора, зазоря-
ване; зорница.
австрален (лат.) книж. южен, който
е обърнат на юг.
австралопитек (лат. „южен” и гр.
„маймуна”) изкопаема маймуна,
намерена в Южна Африка. Смята
се за близка на предците на чове-
ка; човекоподобна маймуна.
автаркня (гр. „самозадоволяване” 1.
икон. икономическа политика на
държавата, насочена към стопан-
ско обособяване и самозадоволя-
ване, пълна независимост на дър-
жавата от чуждестранен внос и
развиване клоновете на индустри-
ята, които зависят от чуждия па-
зар; 2. филос. самозадоволеност
като идеал на стоическата фило-
софия за добродетелния човек.
автархня (гр.) ост. самоуправление,
автентичен (гр.) достоверен, исти-
нен; — автентичност достовер-
ност, истинност.
автобан (нем.) широк автомобилен
път с няколко платна за еднопо-
сочно движение, който не мина-
ва през населени места; аутобан;
автострада.

автобиография
14
автобиография (гр.) 1. съчинение, в
което едно лице описва собстве-
ния си живот; животоописание; 2.
кратки бележки за живота на ед-
но лице, написани собственоръч-
но; — автобиограф лице, което
описва собствения си живот.
автобус (фр.) многоместен автомо-
бил за превозване на пътници (по-
вече от осем).
автогамия (авто- и гр. „брак”) 1. зо-
оя. самооплодяване в някои низ-
ши организми; 2. бот. самоопраш-
ване при растенията.
автогенеза (авто- и гр. „произход”)
1. самозараждане, първично за-
раждане; 2. идеалистическо тече-
ние в биологията, според което
еволюцията в органичния свят
става под влияние на някои вът-
решни, нематериални фактори.
автогенен (авто- и гр. „род”) 1. техн .
който става сам по себе си при
твърде висока температура; 2. мед.
който е от самороден произход,
самовъзникващ; — автогенен тре-
нинг, автогенна тренировка псих.
синтез от прийоми на самовнуше-
ние и самовъзпитание; метод за
въздействие на човека върху са-
мия себе си.
автогнозия (гр.) фияос. самопозна-
ние, самоизследване.
автогностичен (гр.) филос. който се
отнася до самопознание.
автограм, автограф (гр.) 1. собстве-
норъчно писмо, подпис; 2. автор-
ско посвещение с подпис; — ав -
тография 1. изкуство да се правят
много екземпляри от ръкописи
посредством литография; 2. точ-
но писмено възпроизвеждане на
ръкопис.
автографомання (автограф и гр. „лу-
дост”) болестно пристрастяване
към събиране на саморъчни под-
писи.
автогрейдер, автогредер (авто- и
англ.) техн. самоходен грейдер,
при който двигателната и работ-
ната машина са комбинирани в
едно.
автодидактнка (гр.) ост. самообуче-
ние; — автодидакт самоук, само-
образован човек.
автоинокулация (авто- и лат . вакси-
нация) мед. случайно пренасяне
на инжектиран материал от едно
място на тялото на друго. Напри-
мер след ваксиниране срешу едра
шарка области от увредена тъкан
може да се появят около мястото
на инжектирането.
автоинтокснкацня (авто- и интокси-
кация) мед. болестно състояние,
причинено от образувани в самия
организъм отровни вещества; са-
моотравяне на организъм.
автоинфекция (авто- и инфекция)
мед. самозаразяване на организъм
от бактерии, които обитават са-
мия него.
автокар (англ. от гр. „сам” и лат.
„кола”) самодвижеща се кола с
двигател с вътрешно горене за
пренасяне на товари; автомобил-
на кола за превоз.
автокатализа (авто- и катализа) хим.
ускоряване или забавяне на хи-
мична реакция под влияние на
продукти, образуващи се при ре -
акцията, които играят роля на ка-
тализатор; — автокаталитичен (ав-
то- и гр.) който се отнася до ан-
токатализа; — автокаталитичен
процес химичен процес, при кой-
то като катализатор служи някой
от продуктите на реакцията.
автокефален (авто- и гр. „глава”) не-
зависим, който има свой върхо-
вен църковен управител; — авто-
кефална църква независима цър-
ква; — автокефални (авто- и гр.)
църк. привилегия на епископите
на източноправославната църква
да бъдат независими от юрисдик-

15
автономен
цията на патриарха.
автоклав (авто- и лат . „ключ”) 1.
техн. апарат във вид на хермети-
чески затварящ се котел с конт-
ролни. предпазни и регулиращи
уреди за извършване на физико-
химични процеси при налягане,
по-високо от атмосферното; 2.
мед. парен стерилизатор,
автокозметика (авто- и козметика)
препарати за измиване и почист-
ване на автомобили.
автоколона (авто- и колона) колона
от автомобили на път.
автокран (авто- и кран) техн. кран,
който е поставен върху шасито на
товарен автомобил; — автокранист
техн. човек, който работи на ав-
токран.
автократизъм (гр.) полит. самодър-
жавие, неограничена власт; — ав -
тократнчен самодържавен, монар-
хически, неограничен; — авток-
рация автократия, самодържавие,
монархизъм, форма на управле-
ние, при която неограничената
върховна власт принадлежи на ед-
но лице; абсолютизъм; — авток-
рат монарх, неограничен госпо-
дар, самодържец.
антология (гр.) употреба на думите
в същинското им значение (без
алегория, тропи), а не преносно.
автоматия (гр.) биол. способност на
някои органи и тъкани да разви-
ват присъщата си дейност под
влияние на импулси, възникващи
в самите тях.
автоматизация (лат.) 1. съвкупност
от технически, организационни и
други мероприятия за въвеждане
в производството на процеси без
непосредственото участие на чо-
века в тяхното управление; 2. прен.
превръщане на човешките дейст-
вия в безсъзнателни.
автоматизирано проектиране елект-
рон. приложение на компютърни
технологии при проектиране на
изделия.
автоматизъм (лат.) 1. мед. безсъзна-
телност, непроизволност на дейс-
твия или движения; 2. псих . из-
пълнение на действия без конт-
рола на съзнанието; получава се
в резултат на многократни повто-
рения; привичка, навик; 3. свойс-
тво на апарати или машини да
произвеждат механични действия,
автоматика (ip.) 1, техн. дял от тех-
никата, който разработва методи-
те и средствата за освобождаване
от физическия труд на човека при
автоматично контролиране и уп-
равляване на технологични про-
цеси; 2. съвкупност от приспособ-
ления, които действат механичес-
ки.
автоматичен, автоматически (гр.) са-
модвижещ се, машинален; който
действа с механизъм или има ав-
томат; — автомат I. самоконтро-
лиращ се апарат; 2. прен. безволев
човек, който действа без да мис-
ли; 3. кукла с механизъм, която
извършва определени действия,
наподобяващи човешките; 4. во-
ен. скорострелно леко оръжие, ко-
ето само изхвърля гилзата на изс-
треляния патрон и пълни патрон-
ника с нов.
автоморфен (авто- и гр. форма) ми-
нер. за кристал — който има соб-
ствена форма и е обграден със соб-
ствени правилни стени.
автономен (гр.) независим, самосто-
ятелен; — автономизъм (гр.) по-
лит. стремеж за автономия; — ав-
тономист привърженик на автоно-
мията; — автономия 1. самоуправ-
ление, независимост; 2. полит. по-
литическо или административно-
териториално самоуправление на
част от държавата, обособена въз
основа на национална, етнограф-
ска или религиозна общност на

автореферат
16
населението; 3. юр. право на уч-
реждение или организация самос-
тоятелно да решава определени
въпроси.
автореферат (авто- и реферат) крат-
ко изложение на научно съчине-
ние, направено от самия автор.
авторизация (лат.) юр. разрешаване,
даване право за извършване на не-
що; упълномощаване; — автори-
зирам (от лат.) 1. давам разреше-
ние за превод на собствено про-
изведение; 2. прен. упълномоща-
вам.
авторитарен (от лат. „влияние”, фр.
„властен”) 1. полит . основан вър-
ху сляпо подчинение на властта;
2. който не търпи възражения,
който изключва всякаква намеса
в действията си; насилнически; —
авторитаризъм полит. книж. сис-
тема на авторитарно управление,
авторвтарност псих. психическа осо-
беност на човешката личност, ко-
ято се характеризира със стере-
отипност на мисленето, догмати-
зъм в обосноваването на нравст-
вените изисквания и неправилен
стил на отношение към хората; —
авторжтаркст полит. книж . при-
върженик на авторитаризма; влас-
тник; диктатор.
авторитет (лат., нем.) 1. общоприз-
нато влияние и значение; сила,
влияние, власт, престиж; 2. прен.
лице, което има авторитет, което
със своите качества, особено зна-
ния, се е наложило сред околни-
те; 3. псих. достойнство, власт, си-
ла; форма на общопризнато вну-
шително влияние на дадено ли-
це, организация или система от
възгледи по силата на техни зас-
луги или предимства пред оста-
налите.
автосеротерапкя (авто- и лат .) мед.
лекуване на болен със серум от
собствената му кръв.
автоспора (авто- и спора) биол. без-
полова зародишна клетка, зърно
у растения като папрати, водорас-
ли, мъхове и др. и у някои от най-
низ шите животни, чрез което ста-
ва самооплождането.
аатостоп (авто- и стоп) 1. уредба за
автоматично спиране на влак, ко-
гато се приближава до затворен
път; 2. спиране на автомобил от
някое лице с молба да бъде пре-
возено безплатно на известно раз-
стояние.
автострада (ит.) широк автомобилен
път за движение в две посоки с
висока скорост.
амтосугестия (гр. „сам” и лат. „вну-
шение”) псих. самовнушение.
автотахнграф (авто- и гр.) техн. ав -
томатичен уред за измерване и за-
писване на скоростта на постъпа
тел но или въртеливо движение.
автотензъм (авто- и теизъм) книж.
самообожествяване.
автотенекеджия (авто- и тур.) разг.
човек, който изработва или поп-
равя ламаринената част на авто-
мобили.
автотомия (авто- и гр. „режа”) I. би-
ол. способност на някои живот-
ни, напр. гущерите, рефлекторно
да откъсват крайници или други
придатъци и части на тялото си
при силно дразнене като самоза-
щита (хвашане от човек или хищ-
ник и др.); 2.
самоосакатява-
не на душевно болни за „спася-
ване”.
автотранефузая (авто- и транефузия)
мед. преливане на кръв на болен
от негова собствена кръв след го-
леми кръвоизливи.
автотрасе (авто- и трасе) автомобил-
но трасе, автомобилен път.
автотропвзъм (авто- и гр. „въртя”)
бот. способност на растенията да
възстановяват правилния си рас-
теж.

17
Arap
автотрофен (авто- и гр. „храна”) би-
ол. самоизхранващ се; — автотро-
фия (авто- и гр. „храня”) самоиз-
хранване; — автотрофни организ-
ми биол..— организми, които син-
тезират необходимите им орга-
нични вещества (въглехидрати,
мазнини, белтъчини, витамини и
др) от неорганични съединения
като вода, минерални соли и др.;
—
автотрофни растения бот.
—
растения, които се хранят непос-
редствено от неорганичните ве-
щества на почвата, водата, възду-
ха и създадените от тях органич-
ни вещества; — автотрофи бот. ав-
тотрофни растения.
автофагия (авто- и гр. „изяждам”)
1. самоизяждане; 2. биол. поддър-
жане на живота чрез собствените
източници на организма.
автофилия (авто- и гр.) самовлюбе-
ност.
автофреза (авто- и фреза) техн. поч-
вообработваща машина, която има
двигател и барабан със зъбци.
автохемотерапия (авто- и гр.) мед.
лекуване на някои заболявания
чрез инжектиране на кръв, взета
от самия болен.
автохипноза (авто- и хипноза) из-
падане в състояние на хипноза по
собствено внушение, а не от хип-
нотизатор; самохипнотизиране.
автохром (авто- и гр. „боя”) печ. фо-
тографска плака, на която при ед-
на снимка и специално химично
обработване се получава
авулсия (лат.) мед. премахване, изс-
кубване на нерв, на сухожилие и
други чрез откъсване.
авункулат (лат.) ист. обичай у ня-
кои народи, при който вуйчото се
грижи много повече за сестрини-
те си, отколкото за собствените си
деца — като остатък от матриар-
хата.
а вю (фр.) фин. условие за разпла-
щане, при което се извършва не-
забавно плащане по представените
на падежа платежни документи.
ага (тур.) 1. господин, господар (фе-
одално почетно звание у мохаме-
данските народи, особено у тур-
ците); 2. турски административен
чиновник; 3. прен. турчин.
агалактия (лат.) мед. 1. пълна липса
на млечна секреция у родилка; 2.
спиране на млякото у родилка.
агалар (тур.) разг. 1 . господар; 2. по-
голям брат; — агаларство разг.
приятелство.
агале (тур.) диал. полека.
агалък (тур.) диал. господаруване,
охолство.
Агамемнои мит. легендарен цар на
Микена и на Аргос, брат на Ме-
нелай.
агамет (гр.) биол. продукт от деле-
ние на клетка при едноклетъчни
животни и низши растения, от ко-
ито се развива нов организъм.
агамнчески (гр.) биол. безбрачен; —
агамвя 1. безбрачие; 2. размножа-
ване без полов процес, при което
младото животно не произлиза от
яйце, а от част на майчиния ор-
ганизъм чрез делене или чрез пъп-
куване; — агамогония биол. безпо-
лово размножаване на низшите
животни, обикновено чрез деле-
ние (разпадане) на клетката им на
много части или чрез пъпкуване.
агапвя (гр. „обич”) църк. братска ве-
черя на „любовта”, обща трапеза,
на която се хранели заедно пър-
вите християни; по-късно обеди
за бедните, уреждани от богатите
християни.
Агар библ. наложница на Аврам и
майка на Исмаил, родоначални-
ка на сев. араби; — агарянин и ага-
рянец, мн. агаряни, ост. 1. жител
на Арабия; арабин; 2. турчин; нех-
ристиянин; неверник; — агарянс-
ки турски, мохамедански.

агда
18
агда (тур.) диал. сгъстена гроздова
мъст.
агенда (лат. „което трябва да се нап-
рави”) 1. бележник за вписване на
предстоящи задачи; 2. църк. богос-
лужебна книга, служебник; треб-
ник (у католиците и протестан-
тите).
агенезня (гр ) 1. мед. вродена липса
или недоразвитие на орган, на
част от орган или част от тялото;
2. биол. безплодие.
агентство (лат.) 1. ост. заведение,
което представлява и следи за ин-
тересите на някое търговско дру-
жество или на една държава в дру-
га държава; 2. представителство,
клон на централно управление
или учреждение, което изпълня-
ва поръчките му; 3. служба на
агент; 4. разг. канцелария на агент;
—
агентура 1. съвкупност от аген-
ти в дадено учреждение, предп-
риятие, организация; посредни-
чество, представителство; 2. гру-
па лица или организация в служ-
ба на чужди интереси; 3. ост . клон
на банково учреждение; — агент
1. (търговски) представител 2. (по-
литически) дипломатически пред-
ставител; 3. (градски) надзирател;
—
агент-аквнзитор 1. лице, което
прибира суми; 2. чиновник при
застрахователно дружество, кой-
то посредничи за застраховка
между лицата и дружеството.
агенция 1. учреждение за разпрост-
раняване на новини чрез телег-
раф, телефон или радио; 2. служ-
ба за продаване на пътнически би-
лети, приемане на реклами във
вестниците, разпространяване на
периодичен печат и др.; 3. самата
канцелария на такива учрежде-
ния; 4. представителство на дър-
жава, предприятие и подобни в
чужда страна.
агиография 1. дял от религиозната
литература, в която се разказва за
живота на светци, църковни дей-
ци и аскети; 2. литер. писане на
жития; — агиограф онзи, който
описва живота и делата на светни,
житиеписец; — агиографи жития
на светци.
агит- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение агита-
ционен, напр. агитпункт.
агитка (лат.) 1. ост. кратко художес-
твено литературно-музикално
произведение с подчертан агита-
ционен характер, предназначено
за публично изпълнение, често за
скандиране; 2. група лица, които
изпълняват такова произведение.
Аглая (гр. „красота”) 1. най-млада-
та от трите грации, богините на
красотата според гръцката мито-
логия; 2. астр. име на планета.
агломерация (лат.) 1. геол. процес на
образуване на неспоена скала от
груби скални и минерални късо-
ве, обикновено от вулканичен
произход; 2. процес на получава-
не на едри късове от ситна или
прахообразна руда чрез спичане-
то им с въглища; 3. прен. струпва-
не на едно място (на население в
големи селища; на микроби и др.)
аглосия (гр.) 1. мед. вродена липса
на език; 2. немота.
аглутинация (лат. „прилепяне”) 1.
език, начин за образуване форми
в някои езици чрез прибавяне към
думите на отделните частици,
напр. в турски: ода (стая), одалар
(стаи), одаларда (в стаите); 2. мед.
струпване в купчини на бактерии,
клетки и др. в организъм под вли-
яние на противотела — аглутини-
ни.
агнат (лат.) юр. роднина по бащина
линия; който е под бащина опе-
ка; — агнация (лат.) юр. роднинс-
тво по мъжка линия.
агнец (цел.) 1. агне; 2. вехтозавстна

19
агреже
жертва, която била праобраз на
Христа; 3. Исус Христос.
агнозия (а- и „знание”) 1. мед. на-
рушаване на правилното възпри-
емане поради поражение в кора-
та на големите полукълба на глав-
ния мозък; 2. псих. централно
обусловени разстройства на поз-
навателната дейност при запазе-
но възприятие, при което един се-
тивно възприет предмет не може
да бъде идентифициран.
агностик (гр. „незнаещ”) 1. филос.
последовател на агностицизма; 2.
прен. скептик; — агностицизъм
(лат.) философско направление,
което обуславя познанието и поз-
навателната способност на
крайното, ограниченото, на дос-
тойното за човешкия разум; то не
се занимава с метафизически
трансцендентални въпроси, като
смята всеки спор по тях за изли-
шен; отрича възможността да се
опознае действителността.
агогика (гр. „увод”) муз. неголямо
отклонение от темпото и метри-
ката с цел да се постигне по-го-
ляма художествена изразителност,
агон (гр.) муз. в древна Гърция —
състезание между отделни хоро-
ве.
агонален (лат.) в съчет. агонална пот
—
студена и лепкава пот, която
се явява когато човек агонизира,
агонизирам (гр.) бера душа, съм в
предсмъртен час; — агония пред-
смъртни мъки, предсмъртна бор-
ба.
агора (гр.) ист. 1 . народно събрание
на древна Гърция; 2. разш. главен
площад в древногръцки град, кой-
то служил за пазар, за сключване
на сделки, за политически разго-
вори и пр.; 3. пазар, тържище.
агорафобия (гр. „площад” и „страх”)
1. псих. натраплив страх от отк-
рити пространства; болните се
страхуват да преминават сами без
придружител през открити прос-
транства или по безлюдни улици,
където човек може да бъде гле-
дан; 2. страх от тълпата.
агравация (лат.) мед. 1. съзнателно
преувеличаване на субективни бо-
лестни явления; 2. влошаване на
болест.
аграрен (лат.) земеделски, който е
свързан с обработката и използ-
ването на земята; — аграрианизъм
(лат.) зем. аграрно-икономическа
система, според която земите
трябва да се поделят между тези,
които ги обработват.
аграрни (лат.) членове на реакцион-
на партия, които защитават инте-
ресите на едрите земевладелци.
аграфия (гр.) псих. изгубване способ-
ността да се пише, вследствие на
нервно разстройство без парали-
за на съответната мускулатура на
ръката.
агрегат (лат.) 1. ост . сбирщина, ме-
ханична смес; 2. техн. сложна част
от машина, която представлява за-
вършено цяло; — агрегатен спец.
който е свойствен на агрегат; —
агрегатни състояния — различни-
те състояния (твърдо, течно и га-
зообразно), в които се намират ве-
ществата.
агрегация (лат.) книж. 1. конкурс,
изпит за правоспособност или за
приемане на редовен преподава-
тел (в лицей или факултет); 2. физ.
съединение на еднородни части.
агрегирам (лат.) почеозн. 1 . сбивам;
2. присъединявам.
агреже (фр.) във френската образо-
вателна система — лице, което е
придобило право да преподава в
средно училище, в юридическия,
медицинския и фармацевтичния
факултет, след като успешно е по-
ложило определен конкурсен из-
пит.

агреман
20
агреман (фр.) I. луз. методически ук-
рашения; 2. дипд. съгласие, одоб-
рение на една държава, с което се
приема за дипломатически пред-
ставител лице, посочено от друга
държава.
агресивен (лат.) 1 полит. който е със
завоевателна цел, грабител ски,
враждебен, нападателен; 2. хим.
който разяжда; — агресивност 1.
стремеж за нападение; 2. псих. со-
циално обусловено качество на
личността и поведението, което се
характеризира с използването на
сила с цел да се нанесат вреди на
хора или предмети.
агресия (лат.) 1. полит . непредизвик-
вано нападение, въоръжено напа-
дение със завоевателна цел; 2.
прен. настъпление, нападение; —
агресор (лат.) полит. страна, ко-
ято извършва агресия; нападател,
грабител.
агрнкола (лат.) земеделец,
агрнкултура (лат.) 1. земеделие; —
агрнкултурен земеделски.
Агрнпина ист. майката на Калигу-
ла.
агро- (гр., лат. „нива”, „поле”, „зе-
мя”) първа съставка на сложни ду-
ми със значение агрономически,
земеделски, който се отнася до зе-
мята, напр. агрология, агрохи-
мия;— агромаксимум (агро- и лат.
„най-много”) съвкупност от агро-
номически знания и мероприятия
в най-голяма степен; —агромини-
мум (агро- и лат . „най-малки”)
най-малките и най-необходими-
те познания и мероприятия по аг-
рономия, съществени за обработ-
ването на земята.
агробиолог (агро- и биолог) специ-
алист по агробиология; — агро-
бнологня (агро- и биология) на-
ука за общите биологични зако-
номерности, които имат значение
за животновъдството и растени-
евъдството.
агростереография зем. перспективно
изобразяване на почвата върху
плоскост.
агротехпмк (агро- и гр.) зем. специ-
алист по земеделска техника.
агрономически (гр.) който се отнася
до агрономия; селскостопански,
земеделски; — агрономия наука за
земеделието и селското стопанст-
во; — агроном специалист в об-
ластта на селското стопанство; —
агрономство 1. агрономия; 2. уч-
реждение, в което работят специ-
алисти агрономи.
агротехника (агро- и техника) зем.
система от мероприятия за отг-
леждане на растенията, която об-
хваща начините за обработване на
земята, торенето, предпосевното
манипулиране на семената, гри-
жите за растенията за получаване
най-големи добиви, прибирането
на реколтата и др.
агрофизвка (агро- и физика) спец.
наука за различните физически и
физико-химически процеси, ко-
ито стават в почвата и културните
растения, а така също и за физи-
ческите фактори, които въздейс-
тват върху развитието им.
агрохимик специалист по агрохимия;
—
агрохимия (агро- и химия) спец.
дял от приложната химия, който
разработва въпроси във връзка с
подобряването на растениевъдст-
вото.
агьл (тур.) диая. 1 . вид постоянна
или временна кошара, оградена с
тръни, плет или зид, който служи
за подслоняване на стадо овце
сред полски или планински па-
сища; 2. обор за добитък.
ад (гр.) 1. Ад — бог на подземното
царство в гръцката митология; 2.
според християнската религия —
място под земята, където душите
на грешниците се предават на веч-

21
адвентизъм
ни мъки след смъртта; преизпод-
ня, пъкъл; 3. прен. а) място на мъ-
ки и страдания; б) мъка, терза-
ние; в) безредие.
ада (от собств.) комп. език за прог-
рамиране, носещ името на лейди
Ада Лъвлсйс, математичка.
адалин (нем.) фарм. бял прах с крис-
таловидна структура, който съдър-
жа бром и действа успокоително
и сънотворно.
Адам (евр. „човек”) 1. библ.
—
спо-
ред Библията първият човек на
света, сътворен от Бог от „земна
пръст”; от реброто на Адам Бог
създава Ева, за да не бъдел сам; 2.
прен. гол човек; 3. геогр. планина
на о-в Шри Ланка; 4. геогр. връх
(2243 м) на същата планина, про-
чуто място за поклонение на бу-
дистите; 5. Адам прен. родоначал-
ник на човечеството; първият чо-
век, живял в прастари времена; —
адамизъм ист. доктрина на някои
еретици, които са се появявали го-
ли на събрания, за да покажат
чистата невинност, в която се е
намирал Адам при създаването му;
—
адамит църк., ист. последова-
тел на адамитството; — адамнтст-
во църк., ист. 1. ерес, която не
приема християнския аскетизъм;
адамитите смятат, че съсловното
деление на обществото е дело на
човека, а не на Бога; 2. секта с
аналогична идеология в България
(14. век); — адамлък (тур.) ост. 1.
човещина, човечност; 2. отделе-
ние за мъже в турска къща.
адамант (гр.) 1. най-твърдото желя-
зо, стомана у древните гърци; 2.
вид диамант; 3. прен. човек с твър-
да воля.
адамсит (от собств. по името на хи-
мика Р. Адаме) хим. съединение
на хлора — жълт прах с кристал-
на структура, което при възпла-
меняване образува жълто-зелени-
кав на цвят отровен дим, употре-
бяван като отровен боен газ.
адаптация (лат. „пригодяване”) 1.
биол. приспособяване на органи-
зъм към окръжаващите го усло-
вия; 2. псих. изменяне на чувст-
вителността на сетивата под вли-
яние на променящи се условия на
живот и дейност; 3. литер. прис-
пособяване, нагаждане на текст с
оглед на читателите и слушатели-
те (обикновено се прави по-дос-
тъпен). 4. прен. приспособяване;
—
адаптивен книж. който може да
бъде приспособен; приспособим.
адаптер (англ.) физ. устройство за
временно съгласуване между от-
делни части от схемата или схе-
мите в характеризиращи се с раз-
лични скорости на протичащите
в тях (електрически) процеси.
адаш (тур.) едноименник; съмишле-
ник.
адвалорен (лат. „според стойността”)
който съответства на стойността;
—
адвалорна митническа тарифа
търг, тарифа, по която митата се
определят като процент от
стойността на стоките.
адвекцня (лат.) физ. процес в атмос-
ферата, свързан с хоризонтално-
то преместване на въздуха.
адвеит (лат. „идване”) второто при-
шествие.
адвентизъм (лат.) християнско ере-
тическо учение, възникнало на
протестантска почва, според ко-
ето второто пришествие наближа-
вало; според изчисленията на съз-
дателя му Мюлер от Ню Йорк,
краят на света трябвало да стане
през 1843 г., но като не станало
тогава, последователите му про-
повядвали, че въобще е наближи-
ло второто пришествие. Освен то-
ва адвентизмът твърди: 1. че чо-
вешката душа не е безсмъртна, а
умира заедно с тялото и при вто-

адвенчър
22
рото пришествие тя възкръсва за-
едно с него; 2. че човек трябва да
се кръщава възрастен; 3. че не не-
делята трябва да се празнува, а съ-
ботата; — адвентисти последова-
тели на адвентизма
адвенчър (англ.) икои. проект или
рисково предприятие, за разлика
от собственост или друго реално
обезпечение, предоставяно по зас-
трахователна полица.
адверб (лат.) грам, наречие; — ад-
вербиален (лат.) грам, който е с
качества или със значение на на-
речие; — адвербиалнзация грам.
преминаване на една дума от друга
категория на речта в категорията
на наречията; — адвербнализнрам
грам, употребявам като наречие
дума от друга категория на речта;
—
адвербнум грам, наречие.
адвербален (лат.) грам, който опре-
деля глагол но съдържание.
адверзативен (лат.) грам, противо-
поставителен.
адвокатство (лат.) занятието на ад-
воката; — адвокатски 1. отнасящ
се до адвоката; адвокатски съвет,
сдружение на адвокати в един 1рад
за научна, професионална и дру-
ги цели; — адвокат законно уста-
новено лице с юридическо обра-
зование да защитава интересите на
страните в съдебния процес и да
помага в раздаването на правосъ-
дието; защитник; — адвокатствам
занимавам се с адвокатство; — ад-
вокатура 1. адвокатство, защитни-
чество; 2. адвокатско съсловие; 3.
помещение на адвокатската упра-
ва; — адвокатщина хитруване, из-
въртане.
адекватен (лат.) псих. равен, напъл-
но съответстваш, тъждествен, от-
говаряш на действителната при-
рода на обекта или съразмерен с
неговата значимост.
аделоморфен (лат.) книж. едва ви-
дим, с неясен образ.
аделфия (гр.) рядко 1. братство; 2.
побратимяване; — аделфисти
(лат.) побратимени (калугерски
орден в Италия); — аделфиани
(гр.) евхити, носещи името си от
учителя си Аделфий.
аден- (гр.) първа съставна част на
сложни научни термини със зна-
чение жлеза.
аденалтия (гр.) мед. болки в жлезите,
адендум (лат.) търг, допълнение към
договор, с което страните изме-
нят или допълват някои от усло-
вията на сделката.
аденит (гр.) мед. увеличение на тре-
тата сливица.
аденозин (фр.) хим. органично ве-
щество във вид на безцветни крис-
тали, съставна част на някои ен-
зими, което усилва сърдечната
дейност.
аденонд (аден- и
-ид) мед. болезнен
израстък в носно-гърлената кухи-
на, който представлява неголям
лимфатичен възел, трета сливица;
—
аденоиднт мед. болезнено уве-
личаване на аденоида, третата
сливица.
аденокарцином (аден- и гр „рак”)
злокачествен тумор на жлеза.
аденология (гр. „жлеза” и „наука”)
мед. лял от анатомията, който изу-
чава жлезите, наука за жлезите.
аденом (лат.) мед. тумор на жлеза,
аденопатия (гр. „страдание”) мед. за-
боляване на лимфните възли.
адеатия (лат.) анат. вродена липса
на всички или на повечето зъби.
адепт (лат.) книж. посветеният в
тайните на някое учение или ня-
коя секта; убеден последовател,
ревностен привърженик на уче-
ние.
адерирам (лат ) книж. 1 . силно при-
лепвам към нещо; 2. прен. силно
се привързвам към някого или
към нещо.

23
административен
адет (тур.) разг. обичай, навик,
адефагия (гр. „лакомия”) мед. не-
наситен глад, непоносим глад.
аджаиб (тур.) диал. чудноват, стра-
нен.
аджамлък (тур.) разг. неопитност; —
аджамия неопитен.
аджеба (тур.) разг. дали, наистина,
чудно.
аджедисвам, аджедисам нар. 1 . съ-
жалявам; 2. огорчавам.
аджем (тур.) ост. диал. персийски;
—
аджемин персиец.
аджем-пилаф (тур. и перс.) ястие пи-
лаф.
аджемски (гр.) ориенталски, изто-
чен.
аджустирам (ит.) муз. акордирам,
нагласям.
адиабата (гр. „непроходим”) физ.
крива линия, която предава гра-
фически измененията в състояни-
ето на едно физическо тяло (газ
или пара), при които не се отде-
ля или не се приема топлина; —
адиабатен процес физ. процес,
който се извършва в дадена мате-
риална система без приток или от-
ток на топлина.
адиагностнчен (а- и гр. „познаваем”)
1. мед. който не се поддава на ди-
агноза; 2. непознаваем, който не
се поддава на познаване.
адиасвам, адиасам (гр.) диал. оста-
вам свободен от работа.
адиектавен (лат.) 1. грам, с качества
на прилагателно име; прилагате-
лен; 2. който се прибавя към не-
що.
адннамнчен, адинамически (гр.) без-
силен, немощен; — адииамия мед.
безсилие, слабост, немощ.
адипоза (лат.) мед. болест, причи-
нена от голямо натрупване на
тлъстини; — адипозен тлъст, с
тлъстини.
адипоцера (лат.) хим. вещество, по-
добно на мазен восък, което се по-
лучава при разлагането на мъртво
тяло.
адисонов (от собств. по името на ан-
глийския лекар Адисон) обикн. в
съчет. адисонова болест мед. бо-
лест, причинена от нарушаването
на функциите на надбъбречните
жлези, при която организмът пос-
тепенно напълно отпада, а кожа-
та се пигментира в бронзов цвят,
откъдето и другото - название —
„бронзова болест”.
Адлер, Алфред (1870 — 1937) авст-
рийски психолог, сътрудник и
последовател на 3. Фройд; разра-
ботва проблемите на индивидуал-
ните различия.
административен (лат. „управлявам”)
1. който се отнася до админист-
рация; 2. който е присъщ, свойс-
твен на администратор, на ръко-
водител; — администратор 1. уп-
равител, завеждащ определен от-
дел, който ръководи предприятие,
учреждение и др.; администратор
на вестник, списание; 2. който
притежава качества на управител,
ръководител; — администрация
(лат.) 1. система от държавните ор-
гани, натоварени да провеждат из-
пълнението на законите при осъ-
ществяване задачите на държава-
та; 2. дейност, която органите на
държавно управление развиват въз
основа и в изпълнение на зако-
ните; 3. ръководство на държавно
стопанско предприятие; 4. поме-
щение на такава служба; 5. воен-
на администрация, учреждение
при войскова част, която има за
цел да произвежда набори, да
свиква донаборници, да разпре-
деля по частите запасните войни-
ци, да завежда прехраната и фи-
нансите; — администрирам 1. за-
нимавам се с администрация; уп-
равлявам, ръководя, уреждам; 2.
прен. действам формално, като

адмирал
24
спазвам само буквата на закона,
адмирал (ар. „господар на морето”)
1. най-високото звание и чин в
командния състав във военномор-
ски флот; 2. който има такъв чин;
—
адмиралтейстао мор. 1. място за
построяване, въоръжаване и ре-
монтиране на кораби с всички не-
обходими за това съоръжения; 2.
висш орган за управление на мор-
ските сили; 3. здание, в което се
помещава такъв орган.
адмирация (лат.) възхищение, учуд-
ване, преголямо уважение; — ад-
мирирам възхищавам се от някого
или нещо, изразявам голяма по-
чит; — адмиративен който преда-
ва или предизвиква възхищение,
адмисия (лат.) книж. допускане,
приемане.
адонай (евр.) Господ — владика.
Адонис (гр.) мит. I . бог на плодо-
родието (от финикийски произ-
ход); символизира умирането и
възраждането на природата; роден
от миртовото дърво, в което е пре-
върнат по волята на Афродита,
майка му, той е даден за възпита-
ние на Персефона, царица на под-
земния свят; по-късно тя се влюб-
ва в изключително красивия мла-
дежинеискадаговърненаАф-
родита; Зевс предлага компромис-
но решение; половин година Адо-
нис прекарва с Персефона в под-
земния свят, а другата половина
—
с Афродита, Арес (или Аполон)
от ревност насъсква (или се прев-
ръща в) глиган и смъртно ранява
Адонис; от кръвта му (или от
кръвта на Афродита, която се
опитва да му се притече на по-
мощ и се изподира в тръните) по-
никват алени цветя; 2. прен. бо-
жествено хубав младеж; 3. астр.
астероид; 4. литер. италианска по-
ема от 20 песни, написана от Ма-
рини (1623), в която се възпява
любовта на Адонис и Венера. По-
емата е посветена на френския
крал Луи XIII; — адонин ист.
празници в чест на Адонис.
адонис (от собств.) бот. растение от
сем. Лютикови с яркочервени или
жълти цветове; горицвет.
адоптат (лат.) юр. осиновено лице;
—
адоптатор осиновител; — адоп-
тация осиновяване; — адоптнанн-
зъм ист. средновековна християн-
ска ерес в Испания и Франция,
според която Христос като човек
не бил божи син, а само осино-
вен от бога; спорът по този въп-
рос е уредил Карл Велики в пол-
за на официалната църква (794);
—
адоптивен осиновен; — адоп-
тирам осиновявам.
адоратор (лат.) 1. църк. богомолец,
поклонник, молител; 2. прен. обо-
жател; — адорация (лат.) църк. I .
поклонение, обожаване; 2. цере-
мония при избиране на нов папа;
—
адорирам 1. църк. боготворя,
обожавам, почитам; 2. прен. обо-
жавам, боготворя.
адреналин (лат.) 1. мед. хормон, кой -
то се отделя от надбъбречната
жлеза и има важно значение в об-
мяната на веществата; 2. фарм.
синтетично лекарство, което за-
мества липсата на естествен адре-
налин в организма; 3. псих. хор-
мон, чието съдържание в кръвта
се увеличава при отрицателни
емоции.
адрес 1. указание на местонахожде-
нието и името на лице, учрежде-
ние и др., до които се изпраща
писмо, телеграма или друга прат-
ка; 2. точно означаване местожи-
телството на лице или местона-
хождението на учреждение; 3.
писмено обръщение към лице или
учреждение за израз на благодар-
ност; 4. електрон, число, използ-
вано за определяне на клетка ог

25
аеробика
паметта на компютъра, най-често
за да се съхрани или извлече еле-
мент информация от тази клетка;
5. средство, използвано за опре-
деляне местоположението на або-
нат в компютърна мрежа; — ад-
ресант 1. лице, което изпраща
писмо, телеграма, колет или дру-
га пратка; подател; 2. фин. лице,
което изплаща полица; — адре-
сат книж. 1 . лице, за което е пред-
назначено писмо, телеграма, ко-
лет или друга пратка; получател;
2. фин. лице, на чието име е изда-
дена полицата.
адсорбат (лат.) хим. вещество, което
се поглъща от някое тяло; — ад-
сорбенс (лат.) хим. адсорбент; —
адсорбент (лат. „поглъщаш”) хим.
физ. вещество, което притежава
способност да поема (поглъща) в
порите си или по повърхността си
течни или въздухообразни вещес-
тва; — адсорбер (от лат. „към” и
„поглъщам”) техн. апарат за осъ-
ществяване на процеса на адсор-
бцията.
адстрат (нем.) език. J. език на при-
шълци в дадена страна, който е
оказал влияние върху езика на
местните жители и се е съхранил
като малцинствен език; 2. разно-
видност на двуезичие, породило
се от дългогодишното съвместно
съществуване на различни езици
на една и съша територия.
адуктор (лат.) анат. мускул привеж-
дач, който приближава някой ор-
ган — крайник или негова част —
към средната линия на тялото; —
адукция анат. приближаване
крайниците към средната линия
на тялото.
адулатор (лат.) ласкател; — адула-
ция (лат.) ласкаене, ласкателство,
адултер (лат.) книж. прелюбодеец.
адюнкт(лат. „присъединен”) 1. воен.
асистент, аспирант във военно
учебно заведение, който се готви
за преподавател във виеше воен-
но училище; 2. ост. асистент; 3.
книж. помощник, заместник на
длъжностно лице.
ад хок (лат.) за това, за този случай;
специално за случая.
адютантскя (лат.) воен. който се от-
нася до адютант; — адютант офи-
цер, назначаван при друг по-го-
рен такъв, за да изпълнява поръч-
ките му и помага в писмените му
работи; — адютантство длъжност
и звание на адютант.
аед (гр.) ист. муз. странстващ поет,
композитор и певец от Омирова-
та епоха, който е възпявал бого-
вете и героите.
аерарий (лат.) книж. площадка,
обикновено в санаториум, за пра-
вене слънчеви или въздушни ба-
ни; солариум.
аератор (нем.) физ. уред за раздро-
бяване и продухване на прахооб-
разни вещества; — аерацня (гр.)
книж. 1. естествено проветряване
(вентилация) на помещение и
сгради, обмяна на почвения въз-
дух с въздуха на атмосферата, про-
никване на въздуха във водата и
пр.; 2. метод за въздухолечение
чрез продължително и системно
дишане на открито или при ши-
роко отворени прозорци; — аери-
рам извършвам аерация.
аеренхима (гр.) бот. тъкан на водни
или блатни растения, която съдър-
жа въздух.
аеро- (гр. „въздух”) първа съставна
част на сложни думи със значе-
ние въздушен, въздухоплавателен,
напр. аероплав.
аероб (аеро- и гр. „живот”) биол.
микроорганизъм, който може да
съществува само при наличието на
свободен кислород.
аеробика (от гр.) спорт, вид физи-
чески и дихателни упражнения,

аеробиоза
26
изпълнявани на музикален фон.
аеробиоза (аеро- и гр.) биол. живот
за сметка на свободния кислород
в атмосферата.
аеробнон (аеро- и гр.) биол. атмос-
ферата като среда за живеене.
аерогенен (аеро- и гр.) книж. който
произхожда от въздуха или се пре-
дава по въздуха.
аеродинамика (аеро- и динамика)
физ. клон от механиката на флу-
идите, в който се разглеждат дейс-
тващите във въздушна среда сили
и свързаните с тях движения (те-
чения) на въздуха при наличието
на някакво чуждо (твърдо) тяло.
аерозоли (аеро- и гр.) хим. неедно-
родни разпръскващи се системи
на твърдо или течно вещество във
въздуха; — аерозолен хим. който
се отнася до аерозоли; — аерозол-
ни апарати физ. апарати за прев-
ръщане на течни препарати в из-
куствена мъгла; — аерозолно ле-
чение мед. метод за лекуване чрез
вдишване на пулверизирани теч-
ни медикаменти, антибиотици,
етерични масла и др.
аеролит метеорен камък, паднал от
разбиването на някоя планета.
аеролифт (англ.) техн. специална
помпа, която работи със сгъстен
въздух и служи за изпомпване на
разяждащи течности, земно мас-
лоидр.
аеролог метеор, специалист по аеро-
логия; — аерология част от мете-
орологията, която изучава явле-
нията в свободната атмосфера и
има за задача да усъвършенства
методите за изследване на висо-
ките атмосферни слоеве и специ-
алните уреди, които се използват
при тези изследвания.
аеролоцня (аеро- и хол.) ав. подроб-
но описание на въздушните ли-
нии, летищата по тях и съоръже-
нията, с които са снабдени.
аеромагнитометьр (фр.) ае. уред за
измерване земното магнитно по-
ле от самолет в движение.
аеромавт (аеро- и гр. „гадател”)
книж. който се занимава с аеро-
мантия; гадател по времето; —
аеромантия книж. гадаене бъдеще-
то по промените на времето, на
атмосферните явления.
аерометркя (аеро- и гр. „измервам”)
физ. наука за физичните свойства
на въздуха и другите газове; —
аерометър уред за измерване гъс-
тотата на въздуха.
аеромеханика (аеро- и механика) дял
от механиката, който се занимава
с равновесието и движението на
въздуха и газовете.
аерон (рус.) фарм. лекарство против
повръщане при пътуване със са-
молет, кораб и др.; 2. метал, лека
сплав от алуминий, мед, калай и
др., която има високи механични
свойства; употребява се при само-
летостроенето.
аеронавигация (аеро- и навигация)
ае. 1 . наука и практика за управ-
ляване на летателни апарати по
определен път, като се използват
сигнали по радиото, компаси, кар-
ти и др; 2. наука за определяне
посоката на полета на летателен
апарат, без да се използва карта,
аеронавт (аеро- и гр.) въздухопла-
вател; — аеронавтика въздухопла-
ване.
аеропланшет (аеро- и фр.) ае. ме-
тална кутия с едновременно раз-
виваща се и навиваща се между
две макари карта, по която се нап-
равлява полетът на летателен апа-
рат.
аероскоп (аеро- и гр. „гледам”) ме-
теор. уред за изследване на въз-
духа; — аероскопня метеор, метод
за наблюдение на въздуха и ат-
мосферата.
аероснимка снимка, направена от са-

п
Аз
молет или друг летателен апарат,
аеростат (аеро- и гр. „стоящ”) ав.
летателен апарат, по-лек от въз-
духа поради газ, с който е напъл-
нен; издига се чрез подемната си-
ла на газа.
аеростатика (аеро- и статика) дял от
аеромеханиката, който изследва
условията за равновесието на га-
зовете, предимно на атмосферния
въздух, под влияние на силите,
които действат върху тях, и дейс-
твието на неподвижните газове
върху тях.
аеротанк (рус.) техн. резервоар за
прочистване на канални води с
въздух.
аеротаксн (аеро- и такси) ав. малък
самолет, който извършва полет по
маршрут, определен от пътника,
аеротерапия (аеро- и терапия) мед.
лечение с атмосферен въздух, въз-
душна баня за общо закаляване.
аеротропизъм (аеро- и тропизъм)
бот. насочване корените на рас-
тение към места с повече кисло-
род.
аерофагия (аеро- и гр. „ям”) мед.
гълтане на въздух, поради което
се набират газове в стомаха, ко-
ито причиняват оригване.
аерофит (аеро- и гр. „растение”) бот.
растение, което живее във въздух,
аерофобия мед. болезнен страх от
въздушни течения, при което бол-
ният започва да се задушава или
се страхува от зараза по въздуха.
аерофото (аеро- и фото) ав. снимка
от самолет; — аерофотоапарат апа-
рат за правене на снимки от са-
молет; — аерофотогеология спец.
използване на аерофото-снимки
за геоложки цели; — аерофотог-
раметрия топогр. съставяне пла-
нове и карти на местности въз ос-
нова на самолетни снимки; —
аерофотография 1. снимане от ле-
тателен апарат; 2. снимка, напра-
вена от летателен апарат; самолет-
на снимка, аерофото; — аерофо-
токамера апарат за правене на
снимки от самолет; аерофотоапа-
рат.
ажио (ит.) фин. 1 . добавка, която се
доплаща при размяна на една цен-
ност с друга, особено когато се ку-
пуват монетни пари с банкноти;
2. разликата в курса между дейст-
вителната стойност на паричните
знаци и ценните книжа и тяхната
номинална стойност; — ажиотаж
търгуване с ценни книжа; — ажи-
отаж, борсов фин. спекулативна
борсова сделка, която се създава
изкуствено от борсовите магнати
с цел да се повишат курсовете на
ценните книжа.
ажур1 (фр.) 1. вид бродерия, която
се работи върху изнищен плат; 2.
изк. плетеница от тънки метални
нишки; — ажурен (фр.) мрежест.
ажур2 в сметководството или при
друга работа — навреме изпълнен,
навреме вписан.
ажустаж (фр.) техн. изправяне на
изкривявания, претърпени от вал-
цувани изделия при изстиването
им.
ажустнрам (фр.) 1. търг, приключ-
вам точно търговски книги и смет-
ки; 2. техн. събирам части на ма-
шина, сглобявам; 3. техн. изпра-
вям валцови, профилирани изде-
лия.
Аз псих. субективно психическо яв-
ление, осъзнаване от човека на са-
мия себе си като личност, което
се определя от паметта, от при-
емствеността на съзнанието и се
проявява като противопоставяне
себе си на всичко друго; истинс-
ко аз, динамично аз, фантастич-
но аз, реално, идеално аз и т.н.;
—
аз-идеал псих. термин, въведен
от 3. Фройд за означаване на осо-
бена част от „его”-то, създадена

Азазел
28
от положителното идентифицира-
не на детето с грижовните и оби-
чащи го родители.
Азазел (евр.) библ. според еврейска-
та религия — водачът на въстана-
лите синове на бога.
азалия (лат. от гр. „сух”) декоратив-
но растение с красиви бели, ро-
зови или червени цветове.
азбест (гр.) вид негорима материя
(минерал).
азбестоза (лат.) мед. професионал-
но заболяване, при което в бели-
те дробове се отлагат прашинки
от азбест, които причиняват фиб-
ро-склеротични промени в меж-
динната тъкан на белите дробове,
азгьн (тур.) буен; — аздиежам започ-
вам да лудувам, разярявам се.
азимут (ар.)1. астр. ъгъл, образуван
от плоскостта на меридиана с вер-
тикалната плоскост, която мина-
ва през някое небесно тяло; 2. ге-
од. хоризонталният ъгъл в точка-
та на стоене между геодезическия
север и посоката на обекта, обик-
новено смятан от север през из-
ток, юг, запад.
Азия (гр.) континент, свързан с Ев-
ропа и най-големият от петте; —
азиатец 1. жител на Азия; 2. прен.
жесток човек; — азнатщнна жес-
токост.
азлък (тур.) 1. наустник на цигаре;
2. барутна подпалка на едновре-
мено огнестрелно оръжие.
азмак (тур.) диал. мочур, тресавище,
азо- (фр.) хим. първа съставна част
на сложни думи със значение азот,
азоамиа (азо- и амин) хим. вещест-
во, с чиято помощ се багри па-
мук.
азойски (гр.) без живот, лишен от
живи същества; — азойска ера
най-старата ера от историята на
Земята, наричана още архайска.
азонален (лат.) лочеоз». за почва —
образувана в резултат на естест-
вените процеси на преразпреде-
ление на водноразтворимите со-
ли по земната повърхност или в
резултат на стопанската дейност
на човека.
азоналност (лат.) хидр. за хидроло-
гични явления — несвойствени
изменения в режима на повърх-
ностните и подземни води на ге-
ографска област вследствие на не-
характерни природни условия за
тази зона като цяло.
азоспермня (гр.) зоол. липса на спер-
матозоиди в спермата на мъжки-
те индивиди.
азот (гр.) хим. химичен елемент, зн.
N, пор. No 7, безцветен газ и глав-
на съставна част на въздуха, кой-
то не поддържа горенето; — азо-
тен който се отнася до азота; —
азотна киселина силна еднооснов-
на киселина — HNOr
азотемня (лат.) мед. неестествено
натрупване на азотисти вещества
в кръвта при бъбречни заболява-
ния, левкози, при голяма загуба
на хлориди и др.
азотобактерия (азот и бактерия) поч~
вози, бактерия, която живее сво-
бодно в почвата, като усвоява азот
от въздуха и обогатява почвата с
азотни вещества за растенията.
азурея (ар.) небесносин; — азур си-
ня анилинова боя, която се упот-
ребява за оцветяване на микро-
организми при микроскопски из-
следвания; — азурнн синьо баг-
рилно вещество.
азурит (ар.) медна руда, минерал, от
който се получава мед, синя боя
и син камък.
Анд (гр.) 1. бог на подземното цар-
ство според гръцката митология;
Хадес; 2. прен. подземно царство,
преизподня, ад.
Аймазовски, Иван (1817 — 1900), рус-
ки художник, известен главно с
морските си пейзажи, редица от

29
акажу
които изложени в Ермитажа.
айвания (тур.) сорт късна зимна
ябълка с жълточервен цвят.
айгьр тур.) диал. нескопен кон за
разплод.
Айзенк, Ханс (1916) английски пси-
холог, специалист в областта на
психологията на личността; съз-
дава свои методи за изследване-
то.
айлант (лат.) бот. едро дърво с пе-
рести листа, пренесено от Китай,
което расте много буйно и мъчно
се изкоренява.
айлък (тур.) ост. заплата, надница;
—
яйлъкчия ост. чиновник с ме-
сечна заплата; месечар.
айляк (тур.) нар. без работа, свобо-
ден.
айнаджия (пер.) диал. който хитру-
ва, за да не работи; измамник,
хитрец.
айналия (пер.) диал. хубав.
Айнщайн, Алберт (1879-1955) физ.
един от основателите на съвре-
менната физика, създател на те-
орията на относителността; извес-
тен с трудове си, изграждащи ос-
новите на съвременната ядрена
физика.
айнщайн, (от собств.) физ. единица
енергия (използва се във фотохи-
мията).
айнщайний (от собств.) хим. радио-
активен елемент от групата на ак-
тинидите, зн. Es, пор. No 99, по-
лучен по изкуствен начин.
айол (тур.) разг. синко.
айран, айрян (тур.) мътеница, кисе-
ло мляко, разбито с вода.
айсберг (нем.) плаваща ледена пла-
нина, откъсната от ледник.
айскафе (нем. „лед” и кафе) питие,
приготвено от кафе и захар, към
което се прибавя сладолед, залят
с ароматизиран каймак.
айхвам (нем.) спец, проверявам, мар-
кирам мерки и теглилки.
айхмофобия (гр.) псих. болезнен
страх при гледане, че се сече не-
що (дърва, месо).
Академ или Академос митичен ге-
рой от Атика. Предполага се, че в
неговите имения е била градина-
та, в която са се събирали атинс-
ките философи и по-късно е би-
ла основана прочутата академия,
в която преподавал Платон.
академнзъм (лат.) 1. книж. придър-
жане към установени традиции и
течения в науката и изкуството;
2. чисто теоретична, откъсната от
практиката насока в научните и
учебни занимания; 3. изк. направ-
ление в изобразителните изкуст-
ва, възникнало през 17. —
19. век,
което догматизира външните стра-
ни на античното и ренесансовото
изкуство и задържа развитието на
прогресивните и новаторски тече-
ния.
академик (гр.) 1. член на академия
на науките; — академист възпи-
таник на академия; 2. ист. фило-
соф-идеалист, последовател на
философската идеалистическа
школа, основана от Платон в
древна Гърция, наричана Акаде-
мия; — академичен (гр.) 1. при-
надлежащ, свойствен на академия
или на више учебно заведение; 2.
с качества на завършващ или след-
ващ академия, с качества на вие-
ше образование; 3. теоретичен,
нямащ практическо значение; 4.
прен. образцов, превъзходен, изис-
кан, отличен, класически (в на-
учно и художествено отношени-
е); — академичен съвет — ръко-
водно тяло на виеше учебно заве-
дение; — академия 1. философс-
ка школа на Платон в древна Гръ-
ция; 2. най-висшето научно уч-
реждение за развитие на науката
и изкуствата.
акажу (фр.) 1. бот. тропическо дър-

акалкулия
30
во с хубава дървесина и черен
цвят, употребявана за скъпи ме-
бели, шперплат и др ; от плодо-
вете му се добиват масла и смоли;
2. самата смола, добивана от дър-
вото; 3. предмет, изработен от то-
ва дърво.
акалкулия (гр.) псих. изолирана нес-
пособност за смятане при нормал-
но развити умствени способнос-
ти.
акант (гр.) 1. бот. южно декоратив-
но растение с големи нарязани
листа; 2. арх. орнамент на капи-
тел на колона, на ваза и др. във
вид на акантов лист, използван в
коринтския, романския и някои
други стилове.
акари (гр.) зоол. разред безгръбнач-
ни животни от клас паякообраз-
ни, неприятели на зърнените хра-
ни.
акярназис (гр.) 1. бот. болест по лис-
тата и пъпките на растенията във
вид на червеникави петна; 2. вет.
болест по кожата на животни,
причинена от паразити.
акарида (лат.) мед. кърлеж, причи-
нител на краста.
акаталектичен и акателектически
(гр.) литер. за стих — несъкратен,
пълен.
акаталевсня (гр.) книж. рядко 1. нес-
пособност да се разбере нещо; 2.
неопределеност в диагнозата, не-
надеждна диагноза.
акатист (гр.) църк. 1. хвалебно пе-
ние, във време на което не е поз-
волено да се седи; 2. богослужеб-
на книга с такива песни; 3. цър-
ковна служба, по време на която
се пеят такива песни.
акация (лат.) бот. бодливо дърво с
гроздовидни бели ароматни цве-
тове, което вирее в Средна Евро-
па; сал към.
аква (лат.) науч. вода.
акваланг (аква и англ ) приспособ-
ление за дишане на човека под
водата, употребявано в леководо-
лазния спорт и др; — аквалангист
(англ.) подводен плувец, снабден
с акваланг.
аквамаринен (лат.) морскозеленикав;
—
аквамарнн морскозеленикав
прозрачен скъпоценен камък.
акванавт (лат.) лице, което се зани-
мава с акванавтика; — акванавти-
ка подводно плуване с научна,
практическа или спортна цел.
акварелен (фр.) отнасящ се до аква-
рел; — акварел 1. водна боя; 2.
рисунка или живопис на хартия с
водни бои; — акварелист худож-
ник, който работи с акварелни
бои.
акваристика (нем.) наука за отглеж-
дане на животни и растения в ак-
вариум; — аквариум (лат.) 1. из-
куствен басейн или стъклен съд
за водни животни и растения; 2.
институт за изучаване на водния
животински и растителен свят.
акватинта (лат.) худ. 1 . графически
способ, разновидност на дълбока-
та гравюра, при който образите се
нанасят на метална плоча, пок-
рита с прах от колофон или ас-
фалт, след което чрез не кол пос-
тепенно разяждане с киселина се
получават тонове, наподобяващи
размит туш или акварел върху от-
печатък на хартия; 2. графична
творба, направена по този начин,
акватипия (лат.) печатане на цветни
рисунки с водни бои.
акватория (лат.) мор. 1. участък от
водно пространство на пристани-
ще между нея и вълнолома; 2. вод-
но пространство, използвано за
излитане, кацане и престой на са-
молети.
акведук (лат.) водопровод.
аквизитор(лат. „който припечелва”)
ост. лице, което е упълномощено
да търси клиенти и да събира су-

31
акоиит
ми за сметка на дружество, пред-
приятие и др; — аккизиция ост.
служба на аквизитор.
аквилегия (лат.) бот. вид декоратив-
но тревисто растение от семейст-
во Лютикови.
аквилон (лат.) 1. силен северен или
североизточен вятър; 2. мит . спо-
ред римската митология — богът,
който олицетворява този вятър.
Аквински, Тома — виден теолог и
най-крупният представител на
средновековната философска ми-
съл. Роден през 1225 г. в Неапо-
литанското кралство.
аквипари (лат.) зоол. животни, ко-
ито раждат малките си във вода-
та, напр. китът и др.
акефал (а- и гр. „глава”) безглав,
който няма глава.
акефалопод (гр.) зоол. организъм,
който няма глава и крака.
акин (казах.) народен певец в Ка-
захстан, Киргизия и др.
акинезвя (гр.) мед. неподвижност,
парализа.
акинети (гр.) зоол. неподвижни клет-
ки във водорасли, образувани по
безполов начин и снабдени с де-
бела обвивка, за да издържат и на
неблагоприятни условия.
акламацня (лат.) единодушно одоб-
рение; — акламирам единодушно
одобрявам или поздравявам (с ви-
кове, ура, ръкопляскане); — ак -
ламиране единодушно одобрение,
акланоблепсия (гр.) слепота към
синьо и жълто.
аклиматизация (гр.) 1. приспособя-
ване на растения, животни или хо-
ра към нови за тях климатични,
географски, почвени, хранителни
и други условия, без да се накър-
нят здравето и енергията на орга-
низма; 2. придаване на въздуха оп-
ределена температура и влажност,
които се поддържат постоянни
чрез специални приспособления;
3. оставяне на материали (преж-
ди, хартии и пр.) в определена
температура и относителна влаж-
ност на въздуха, за да се постиг-
нат най-големи механични и тех-
нологични качества; — аклимати-
зирам се приспособявам се към
друг климат и почва; въобще при-
виквам.
акме (гр.) мед. криза в развитието
на болест; най-висока точка в раз-
витието на температурна крива.
акмеизъм (гр.) литер. течение в рус-
ката поезия през второто десети-
летие на 20. век, което измества
символизма, но за разлика от не-
го утвърждава действителността
такава, каквато е, и провъзглася-
ва борба за „силно и жизнено из-
куство”; — акмеист привърженик
на акмеизма.
акие (лат.) мед. заболяване на ко-
жата с образуване на гнойни ме-
хурчета поради възпаление на
мастните жлези.
аколада (фр.) 1. ист . обредна прег-
ръдка и докосване с плоската част
на меч при посвещение на рицар;
2. муз. скоба, която съединява ня-
колко нотни системи и означава,
че свързаните нотни текстове
трябва да се изпълняват едновре-
менно от повече изпълнители.
аколнт (гр.) ост. съучастник, спод-
вижник.
акология (гр.) ост. наука за перене-
то, лекуване.
аколути (гр.) съпровождащи или
служители на епископа по време
на богослужение; — аколутия църк.
служба или последование на цър-
ковна служба.
акомодация (лат.) 1. приспособява-
не; 2. мед. способност на очите да
се нагласяват за гледане на близ-
ки и далечни предмети.
аконит (гр.) 1. бот. отровно и леко-
вито растение и градинско цвете;

а"Конто
32
самакитка, трескавиче, омаяк; 2.
мед. кристален прах, употребяван
при ревматизъм, невралгия и за
понижаване на температурата; —
аконитнн хим. отрова, която се съ-
държа в растението аконит.
а-кокто (ит.) търг, за сметка на...
акорд (фр.) 1. муз. съчетание от ня-
колко звука с различна височи-
на, възприемани от слуха като зву-
ково единство; обикновено акор-
дът е съзвучие, при което звуко-
вете са разположени в терци; 2.
система на отчитане и заплащане
на труда на работниците в зави-
симост от общия обем на извър-
шената работа, без да се взема под
внимание времето; съгласие, до-
говор; 3. прен. действие, край.
акордеон (нем.) музикален инстру-
мент с мях и клавиатура за дясна-
та ръка и клавиши за лявата; —
акордеонист 1. човек, който сви-
ри на акордеон; 2. човек, който
поправя акордеони.
акордирам (фр.) нагласявам, наст-
ройвам (струнен музикален инст-
румент); — акордиране наглася ва-
не, настройване; — акордьор чо-
век, който настройва инструмен-
ти, особено пиана.
акостирам (фр.) за кораб — спирам
до брега.
акран (тур.) нар. другар.
акратия (гр. „слаб”) мед. слабост,
безсилие.
акредитив (лат.) 1. банк. задължение
на банката да извърши по нареж-
дане на клиента си и за негова
сметка плащане на трето лице до
размер на определена сума пари
и при точно определени условия;
2. полит. пълномощие, документ,
който удостоверява назначаване-
то на дадено лице за дипломати-
чески представител; — акредитив
паричен среща се предимно в меж-
дународния пътнически обмен; —
акредитив документиран използва
се във външната търговия; — ак-
редитив неотменяем даденото на-
реждане да се извърши плащане
при определени условия не може
да бъде отменено или изменено
без съгласието на клиента; — ак -
редитив отменяем даденото нареж-
дане да се извърши плащането
при определени условия може да
бъде отменено или изменено без
съгласие на клиента; — акредитив
Рамбурсен нареждане на банка
или фирма до друга да плати вмес-
то нея известна сума на приноси-
теля в определен срок и условия;
—-
акредитивна форма на разпла-
щане безналични плащания меж -
ду стопанските организации чрез
банката въз основа на предвари-
телно блокирани собствени сред-
ства или банков кредит; — акре-
дитирам 1. банк. откривам някому
кредит; 2. дипл. давам пълномо-
щие за получаване на сума; 3.
дипл. упълномощавам някого ка-
то дипломатически представител
при друга държава; — акредити-
ране назначаване и встъпване в
длъжност на дипломатически
представител.
акрибия (гр.) книж. научна точност,
акрида (гр.) зоол. вид скакалец,
-
акрндофаги скакалецоядии, хора,
които ядат скакалци.
ажрнли (лат.) хим. прозрачни или ма-
тови пластмаси, които намират
приложение като заместители на
стъкла за прозорци и за направа
на тавани и стени със скрито или
недиректно осветление.
акрихин (рус.) фарм. хим. синтети-
чен препарат против малария,
който замества хинина.
акро- (гр. „остър”, „горен”) първа
съставка на сложни думи със зна-
чение крайно, остро.
акроаматичен (гр.) основан само на

33
аксиома
слушането.
акрокефал (гр. „остър” и „глава”)
мед. човек с продълговата и заос-
трена глава; — акрокефалия анат.
продълговата форма на черепа.
акролейн (лат.) фарм. отровна теч-
ност с остър мирис (смесена с
формалин, служи за дезинфекци-
я).
акромегалня (гр. „краен” и „голям”)
мед. несъразмерно и голямо на-
растване на части от тялото, осо-
бено крайниците, поради заболя-
ване на хипофизата.
акромонограма (гр. „връх”, „край”,
„сам” и „буква”) литер. 1 . стихот-
ворение, при което крайната
сричка на стиха се явява като на-
чална на следващия; 2. стихотво-
рение, при което крайната дума
на предходния стих се римува с
първата дума на следващия стих,
акропегалеи (акро- и лат.) бот. който
расте по посока на върха.
акрополис (гр.) укрепление, постро-
ено на високо място в стара Ати-
на и другаде; градска крепост.
акростих (гр.) литер. стихотворение,
в което началните букви на сти-
ховете съставят нечие име или из-
речение.
акростол (гр.) мор. предната издиг-
ната част на стар кораб с украше-
ние, което представлява сирена,
дракон, статуя и др.
акротерий (гр.) арх. скулптурно ук-
рашение (обикновено на човек
или животно) над ъглите на фрон-
тон на здание.
акрофобия (гр.) псих. болезнен страх
от височина.
акроцианоза (акро- и гр.) мед. сил-
но посиняване на кожата, обикн.
по устните, носа, бузите, ушите
или на ноктите вследствие наси-
щане с кръв.
акселбант (нем. от „рамо” и „връз-
ка”) плетеница от златни или сре-
бърни шнурове с метални краища,
поставена през дясното рамо на
униформа на щабни офицери,
адютанти и др.
акселерат (лат.) псих. рано съзряващ
юноша, който се отличава с уско-
рена социализация и по-ранно
физическо развитие; — акселера-
цня псих. ускорено развитие на
съвременните деца и младежи —
по-ранно и по-бързо физическо
и психическо, вкл. умствено раз-
витие.
акселератор (лат. „ускорител”) 1.
техн. специален лост в машина за
ускоряване на движението; 2. пе-
дал в автомобил за регулиране по-
даването на горивната смес от кар-
буратора в цилиндъра на двигате-
ля с вътрешно горене, като по то-
зи начин се изменя скоростта на
движението на автомобила; 3. ве-
щество, което ускорява протича-
нето на химична реакция; 4. ве-
щество, което ускорява някой
процес.
аксесоари, аксесоар (фр.) 1. прибав-
ка, принадлежност, допълнител-
ни части в театър (облекло, дра-
перия и др.) 2. допълнение към
облекло (чанта, колан, ръкавици
и др.).
аксиален (лат.) техн. който е свойс-
твен или принадлежи на ос; осов,
аксиалист (фр.) ист. привърженик
на „оста” Рим — Берлин — То-
кио през Втората световна война,
аксила (лат.) анат. подмишница,
подмишнична ямичка; — аксила-
рен анат. който се отнася до под-
мишница.
аксиома (гр.) 1. филос. истина, ко-
ято не се нуждае от доказателст-
ва; 2. науч. съждение, което се
приема за вярно без доказателст-
во, за да служи за доказване на
други съждения; 3. мат . основно
положение, което се приема без

аксиометьр
34
доказателства в границите на да-
дена математическа теория; — ак -
сиоматичен който не се нуждае от
доказване, очевиден.
аксиометьр (фр.) 1. техн. механизъм
към някои геодезки и други уре-
ди за измерване на разстоянието
на оста от началната плоскост; 2.
мор. уред за определяне ъгъла на
отклонението на кормилото по от-
ношение на диаметралната плос-
кост на параход.
аксолот (лат.) биол. единственото
земноводно, което се размножава
и прекарва целия си живот във во-
дата.
аксон (лат.) мед. израстък на нервна
клетка, по който се предават нер-
вните импулси; невраксон.
аксонометрия (гр. „ос” и „меря”) ге~
ом. метод за проектиране на ге-
ометрични фигури върху прост-
ранствената координатна система,
акт (лат.) 1. отделна проява на чо-
вешката дейност; действие, рабо-
та, процес; 2. юр. официален до-
кумент за установяване на нещо
станало или за удостоверяване на
факт, обикн. пред свидетели; 3.
театр. действие в драматично
произведение; 4. тържествено съб-
рание в учебни заведения; 5. изк.
избиране поза на модел за рису-
ване; 6. псих. действие, постъпка,
дело; отделна проява на човека,
звено в системата на неговата
дейност или поведението му.
актарма (тур.) ост. 1. прехвърляне
на товар; 2. разтваряне на тютю-
нев денк и сортиране на пастели-
те по големина, цвят и пр.;
—
ак-
тармаджия (тур.) ост. сортировач
на тютюн от тютюневи денкове.
актив (лат.) 1. наличното състояние;
2. прен. печалба; 3. фин. част от
баланса на предприятие, съдържа-
ща всички видове материални
ценности (пари, стоки, инвентар,
постройки и пр.) и вземания към
трети лица; 4. грам, действителен
залог.
активатор (лат.) 1. метал, химикал,
който се прибавя към рудна ка-
ша, за да ускори и увеличи фло-
тирането на минерала в пяната,
за да изплава; 2. хим. химични
смеси, които усилват действието
на ензимите и катализаторите; 3.
усилвател.
активация (лат.) 1. засилване на хи-
мичните, физичните и биологич-
ните свойства на тяло; 2. подбуж-
дане към решителни усилия; 3. об-
работка на порести тела (напр.
дървени въглища) за увеличаване
на тяхната поглъщателна способ-
ност спрямо газове, течности и
др.; 4. довеждане на молекули или
атоми в състояние, при което най-
лесно влизат в химична реакция,
актинидн (гр.) хим. елементи в пе-
риодичната система на Менделе-
ев след актиний, с поредни но-
мера от 90 до 100 (торий, протак-
тиний, уран, нептуний, плутоний,
америциум, кюрий, беркемий, ка-
лифорний, афиний и центурий).
актиннзъм (гр.) физ. свойство на ня-
кои лъчи да предизвикват химич-
ни или физиологични промени.
актинии (гр.) зоол. разред морски
животни от типа мешести с мно-
го пипалца, които живеят прик-
репени към морското дъно или
към скали; морска анемона.
актиний (гр.) хим. радиоактивен еле-
мент, сребристобял метал със знак
Ас, Ш група по периодичната таб-
лица на Менделеев, No 89, който
се добива от разпадането на ура-
нови руди.
актино- (гр. „лъч”) като съставна
част на сложни думи има значе-
ние: лъч, лъчеизпускане, лъчиста
енергия и др.
актинограф (актино- и гр. „пиша”)

♦
35
акунуиктура
физ. уред за автоматично регист-
риране енергията на слънчевите
лъчи и на дневната светлина; —
актинография физ. регистриране
силата на лъчите с актинограф.
актинолит (гр.) минер. вид минерал,
лъчист камък.
актинолог физ. специалист по акти-
нология; — актииология физ. дял
от физиката, който се занимава
със свойствата на различните из-
лъчвания.
актннометрия (актино- и гр. „мяр-
ка”) метеор, дял от метеорологи-
ята, който изучава разпределени-
ето на лъчистата енергия в атмос-
ферата и на земната повърхност,
както и методите и апаратите за
измерването; — актинометьр 1. ме-
теор. уред за измерване силата на
слънчевата и друга радиация; 2.
фотоуред за определяне времето
на експозицията.
актиномикоза (актино- и гр. „гъба”)
вет. мед. болест по рогатия доби-
тък, конете, свинете и човека,
причинявана от лъчисти гъбички
(актиномицети) с възпалителни
гнойни подутини най-често на че-
люстно-лицевата област.
актиноморфен (актино- и гр. „вид”)
бот. биол. устроен във вид на лъ-
чи.
актинон (лат. -гр.) хим. радиоактивен
газообразен елемент, получен от
актиний.
актиноскопия (актино- и гр. „гле-
дам”) изследване чрез лъчи.
актннотерапня (актино- и терапия)
мед. лекуване с лъчи.
актриса (фр.) изпълнителка на роли
в театрални представления и фил-
ми.
актуален (лат.) 1. належащ, наложи-
телен, назрял, навременен; 2. кой-
то се отнася до настоящия мо-
мент; съвременен; — актуализи-
рам правя нещо да стане актуал-
но, съществено за съвременната
действителност, необходимо за
настоящия момент; — актуализъм
принцип в естествените науки,
особено в историческата биоло-
гия, според който сега действащи-
те сили са същите и са действали
по същия начин в предишните пе-
риоди в историята на Земята; то-
зи принцип се отнася и до исто-
рията на културата и човешкия дух
въобще; — актуалност навреме-
ност, назрелост, съвременност,
злободневност.
актуарни (лат.) 1. ост . протоколист,
регистратор; 2. статистик на заст-
рахователно дружество.
актюер (лат.) икон. специалист по
застрахователно дело с математи-
чески познания; добри познава-
чи на застрахователното дело, ко-
ито дават наставления по него ка-
то се стараят да съгласуват прак-
тиката със застрахователната на-
ука.
акузатив (лат.) грам, винителен па-
деж.
акумулатор (лат.) 1. апарат за съби-
ране на енергия; сгъстител на
електрическа енергия и резерва на
електрическа енергия; 2. геол. нат-
рупване на наносни материали
върху сушата или по дъното на
водни басейни; 3. икон. натрупва-
не на капитал чрез присъединя-
ване към него на новосъздавана
принадена стойност; превръщане
на принадената стойност в капи-
тал; 4. електрон, електронно уст-
ройство (регистър), което служи
като временна памет в аритметич-
но-логическото устройство; —
акумулирам натрупвам, събирам,
съсредоточавам; — акумулация съ-
биране, натрупване.
акупунктура (лат. „игла” и „бодна-
не”) мед. забождане на дълги и
тънки игли в определени точки на

акуратен
36
тялото с лечебна или диагностич-
на цел.
акуратен (лат.) грижлив, старателен,
изпълнителен, точен; — акурат-
ност грижливост, старателност,
точност.
акустнка (гр.) 1. физ. наука за звука;
2. свойства (съвкупност от факто-
ри) на една зала да се чува добре
навсякъде говорене, пеене и пр.
от трибуната или сцената; — акус-
тичен 1. звуков; 2. който служи за
слушане, като засилва звука; 3.
който има добри условия и уред-
ба за слушане, който предава доб-
ре звука; — акустичен съединител
електрон, устройство, позволяващо
двоични данни да се преобразуват
във форма, подобаваща да бъдат
предавани по телефонна линия.
акут (лат.) 1. език, повишаване на
гласа при произнасяне на опре-
делена сричка; 2. знак за остро
ударение.
акутен (лат.) I. мед. който започва
внезапно и силно и изисква бър-
зо лекуване; 2. належащ, бърз; 3.
грам, който има остро ударение.
акцент (лат. „припев”) език. 1. уда-
рение, усилване на гласа при про-
изнасяне на една сричка в отдел-
на дума; 2. знак за ударение; 3.
съвкупност от особености при из-
говаряне, свойствени на един
език, на отделен диалект, на от-
делно лице; особеност при гово-
рене на чужд език; 4. муз. под-
чертаване на отделен звук или
акорд; 5. прен. важност, подчер-
таване, значение; — акцентирам 1.
произнасям с ударение, поставям
ударение; 2. поставям знак за уда-
рение; 3. прен. подчертавам, из-
тъквам нещо; — акцентацня (лат.)
поставяне на ударенията.
акцентология (лат.) език, дял от фо-
нетиката, който изучава особенос-
тите и функйиите на ударението.
акцентуация (лат.) фон. I. система от
ударенията в даден език; 2. пос-
тавяне на ударения; 3. повишава-
не на гласа в онези места на реч-
та, които изискват това.
акцент (лат.) фин. I. писмено изяв-
ление на лицето, посочено като
платец в менителницата, с което
се задължава да извърши плаща-
нето по нея; 2. форма на плаща-
не, при която платецът дава съг-
ласие да бъдат изплатени постъ-
пилите в банката платежни иска-
ния; — акцептант лице, посочено
като платец в менителницата, за-
дължило се да извърши плащане-
то по нея; — акцептен кредит фор-
ма на краткосрочен банков кре-
дит, при която банката дава пра-
во на лице да тегли сума на части
до известен размер; — акцентиран
чек чек, който има акцепт на бан-
ката като гаранция за заплащане-
то на посочената в него сума.
акцептацяя (лат.) съгласяване, при-
емане на нещо — акцентирам 1.
приемам да изплатя полица в оп-
ределен срок; 2. подписвам поли-
ца с акцепт; 3. прен. приемам,
признавам, одобрявам.
акцептор (лат.) 1. физ. който при-
ема нещо (напр. атом, който при-
ема електрони); 2. хим. вещест-
во, което присъединява към себе
си атом водород (в окислително-
възстановителна реакция).
акцес (лат.) мед. болезнен припадък,
пристъп на болест.
акцесионен (лат.) юр. за договор — с
който една държава се присъеди-
нява към договора на други дър-
жави.
акцесит (лат.) книж. почетно отли-
чие, което се присъжда на най-
близките до наградените; втора
или допълнителна награда.
акцесорен (лат.) книж. 1. добавъчен,
допълнителен; 2. второстепен,

37
аламаи
случаен; — акцесорно право юр.
—
право, което съществува винаги
наред с някое друго право като
негово допълнение.
акцндент (лат. „случващ се”) случ-
ка, странична работа, несъщест-
вена случка; — акцидентален ряд-
ко случаен, неочакван; — акцн-
дентен книж. 1. случаен, неочак-
ван, ненадеен; 2. несъществен,
дребен; 3. печ . който се отнася до
малки печатарски работи или е
предназначен за подобно печата-
не.
акцизен (нем.) 1. отнасящ се до ак-
циза; 2. ост . финансов агент, кой-
то събира акциз; акцизен начал-
ник в един град или окръг, който
следи чрез държавни органи да не
се продава без акциз и да се спаз-
ват акцизните закони; — акциз
икон. косвен данък по специални
тарифи, с който се облагат опре-
делени стоки, предназначени за
консумация в страната.
акциноскопия (гр.) изследвания с
рентгенов апарат; — акцинотера-
пия лекуване с рентгенови лъчи,
акция (лат.) 1. фин. ценна книга, ко-
ято удостоверява участието на соб-
ственика - в капитала на акци-
онерното дружество и му дава пра-
во да получава част от печалбата
във вид на дивидент и други пра-
ва, 2. действие, дело за прокарва-
не или осъществяване на извест-
на идея или за защита на извест-
но становище; 3. бойни действия;
—
акции с право на глас дялове в
собствения капитал, които дават
право на притежателите си да гла-
суват при избора на директорите
и др.;
—
акционер 1. лице, което
притежава акции от акционерно-
то дружество, има право да полу-
чава част от чистата годишна пе-
чалба, част от имуществото на
дружеството при неговото прек-
ратяване и ликвидация; 2. член на
акционерно дружество; — акци-
онерно дружество организацион-
на форма на едри предприятия и
най-висока степен на централи-
зация на капитала; участниците в
него са ограничено отговорни до
размера на акциите си.
акче ост. дребна турска монета,
акшам (тур.) диал. вечер.
акъллия (тур) умен, разумен; — акъл,
ум, разум.
акьнтия (тур.) диал. течение.
акър английска мярка за повърхност,
равна на 4047 м2.
а ла (фр.) според.
а ла бес (фр.) фин. тенденция на кур-
са на ценните книжа на фондова-
та борса към понижение.
а ла ос фин. тенденция на курса на
ценните книжа на фондовата бор-
са към повишаване.
алабаш (тур.) гулия, сладка ряпа,
алаброс (фр. „като четка”) вид мъж-
ко подстригване, при което коса-
та остава изправена; мъжка при-
ческа нагоре и назад.
алагатор (лат.) ист. в средновеков-
на България — лице, което коман-
два военен отряд, конница.
аладжа (тур.) ост. шарен копринен
или памучен плат (отначало само
червен или с червени нишки).
алай (тур.) ост. 1 . войскова част,
полк; 2. войскова част за съпро-
вод, свита, кортеж; 3. тържествен
ход на войска, парад.
алайка (ар.) диал. ост . слугиня,
алалем (ар.) диал. струва ми се, чи-
ни ми се, вероятно.
алалня (гр.) псих. психофизическо
разстройство, което води до загуб-
ване на способността да се гово-
ри правилно или изобшо да се го-
вори, вследствие недоразвитие
или поражение на областите на
речта в главния мозък.
аламан (ит.) мор. вид рибарска мре-

аламаннн
38
жа; — аламана мор. мрежа за ло-
вене на паламуд.
аламанин нар. 1 . грабител, разбой-
ник; 2. турчин.
аламбик (ар.) реторта за преварява-
не.
аламинут (фр.) 1. кул. бърз начин за
приготвяне на някои ястия; 2. са-
мото ястие, приготвено по този
начин; 3. разг. веднага, в момен-
та.
аларма (фр., ит.) 1. сигнал за вдига-
не на тревога; 2. прен. тревога,
смут, вълнение, шум; — аларма-
джия разг. лице, което създава тре-
вога или разпространява слухове
за всяване на смут; паникьор —
алармирам вдигам тревога.
алат (ар.) разг. оръдие, сечиво; ин-
струменти на занаятчия: на зидар,
на дърводелец.
алаша (тур.) диал. кон, впрегнат да
вади вода от дълбок кладенец.
алашък (тур.) привикнал,
алащисвам (тур.) разг. свиквам, на-
виквам.
алба (прованс.) литер. сантиментал-
на любовна песен през Средно-
вековието, в която централно мяс-
то заема раздялата на влюбените
на разсъмване.
албатрос (исп. от ар.) зоол. голяма
океанска птица (до 4 метра с раз-
перени криле); буревестник.
албедо (лат.) физ. величина, която
характеризира отражателната спо-
собност на повърхността на тела-
та.
албертотипия (от собств. Йозеф Ал-
берт) печ. 1 . вид печатане, при ко-
ето се използват и фотографски
способи; 2. произведение, отпе-
чатано по този начин.
албигойци (от собств. геогр.
—
Ал-
би, град в Южна Франция) секта,
появила се в Южна Франция през
13. век, която не признавала па-
пата, а учението й било сродно с
богомилството и павликянството.
Предполага се, че тази ерес е пре-
несена от България.
албинизъм (лат.) мед. избеляване на
кожата от болест — вродена пъл-
на или частична липса на пигмент
на кожата, космите и очите, по-
ради което космите са бели, ко-
жата е бяло-розова, очите розо-
во-червени и зрението е наруше-
но; — албинос (исп.) човек с бяла
кожа, бяла коса и червеникави
очи, страдащ от албинизъм.
Албион (лат.) 1. мит. гигант, син на
Посейдон; 2. древното название
на Англия.
албум (лат.) 1. книга с бели листа за
вписване за спомен от други ли-
ца на стихове, мъдри изречения
и др; 2. книга, в която се събират
и нареждат по страниците илюст-
ровани картички, марки, снимки
и др.; 3. печатно издание с илюс-
трации, рисунки, чертежи.
албумин (лат.) 1. биохим. важна гру-
па белтъчни вещества, широко
разпространени в природата, ко-
ито влизат в състава на животин-
ските и растителните тъкани; 2.
биохим. белтъчна съставка на
кръвта, която при определени за-
болявания може да се прояви и в
други отделяния на организма
(урина, сълзи, слюнки и пр.); 3.
фарм. белтъчна съставна част на
кръвта у хората и животните, ко-
ято с помощта на специални ме-
тоди се отделя и се приготовлява
за лечебни цели; 4. мед. разг. ал-
буминурия.
албуминоид (лат.) хим. белтъчно ве-
щество от органичен произход,
което се намира в рогове, кости и
др.
албуминурия (лат., гр.) мед. наличие
на по-големи количества албумин
(белтък) в урината при някои за-
болявания.

39
алегрето
алвеола (лат. „коритце”) 1. анат.
всяко едно от крайните най-мал-
ки разширения в разклоненията
на бронхиолите на белия дроб; 2.
неголяма вдлъбнатина в челюст-
ната кост, в която се намира ко-
ренът на зъб; 3. килийка на во-
съчна пита.
алвеолар (лат.) език, звук, който се
произнася с допиране на върха на
езика до корена на зъбите; алве-
оларна съгласна.
алгебра (ар.) 1. дял от математика-
та, в който се изучават общите за-
кони на действията с величини,
независимо от тяхното числено
значение; 2. разг. учебник по ал-
гебра; — алгебрист човек, който
се занимава с алгебра; — алгебри-
чен който се отнася до алгебра;
—
алгебричен сборник сбор от за-
дачи по алгебра.
алгезиметър (гр.
-метър) мед. уред,
с който се измерва болезненост.
алгян (лат.) хим. вид клей, добивам
от морски водорасли.
-а лг ия втората съставна част на
сложни думи — медицински тер-
мини, със значение болка, напр.
невралгия, миалгия.
алгол (англ.) изч. техн. алгоритми-
чен език за програмиране с ал-
гебрична ориентация.
алгонк (от собств. по името на аме-
риканско индианско племе) геол.
втората ера от историята на Земя-
та; — алгонкска ера протерозой;
—
алгонкски само в съчетание ал-
гонкска ера.
алгоритъм (ар.) 1. система от прави-
ла, които определят последовател-
ност от изчислителни операции,
прилагането на които води до ре-
шение на дадена задача; 2. пос-
ледователност от прости и ясно
дефинирани инструкции или
стъпки, чието точно изпълнение
позволява да бъде извършена да-
дена операция.
алграфня (лат. - гр.) вид печатане с
алуминиеви плочи.
алдехид (съкр. от „алкохол без во-
дород”) хим. органично съедине-
ние, летлива течност, продукт на
непълно окисляване на спирта; —
алдехидаза хим. ензим от живо-
тински тъкани, който отделя ал-
дехиди.
алдияе (ит. от собств. по името на
Алдо Мануцио, 1449-1515, вене-
циански печатар и издател) вид
дребен курсивен печатарски
шрифт.
алдннн (ит. от собств.) печ. светов-
ноизвестна поредица от издания
предимно от древногръцки, ла-
тински класици и хуманисти от
епохата на Ренесанса, оценени ка-
то шедьоври на ранното печатар-
ско изкуство.
алеатор (лат.) 1. книж. комарджия;
2. прен. човек, който рискува.
алеаторика (лат.) муз. в западноев-
ропейската музика — модернис-
тично течение, чиито естетичес-
ки и композиционни похвати са
основани на принципа на слу-
чайността, на моментната съобра-
зителност и изобретателност на
изпълнителите.
алебарда (нем.) ист. вид среднове-
ковно копие с брадвичка на вър-
ха; — алебардист ист. войник, въ-
оръжен с алебарда, телохранител;
алебардоносец.
алевкемия (гр. - ла т .) мед. левкемия
без увеличаване на левкоцитите в
периферната кръв, но с незрели
левкоцити в нея; псевдолевкемия.
алегация (лат.) юр. увод, твърдение,
позоваване.
алегория израз, съчинение или кар-
тина, които казват едно, а се под-
разбира друго.
алегрето (ит.) муз. 1. за означаване
на темпо — умерено, живо, бър-

алегри
40
зо, по-бавно от алегро; 2. част от
музикално циклично произведе-
ние с такова темпо.
алегри (ит.) лотария, при която пе-
чалбата е означена върху билета
и се дава веднага.
алегроформа (ит.) език, форма, по-
лучена при бързо говорене, напр.
пейсе петдесет и др.
Александрийска библиотека основа-
на от Птолемей, притежавала е
около 700 000 тома; изгоряла през
47 г. при влизането на войските
на Юлий Цезар в Александрия;
възстановена и отново унищоже-
на през 390 г.
Александрийска школа философска
школа (неоплатоническа) с най-
виден представител Плотин.
александрийски стих литер.
—
а)
стих от дванайсет срички, с цезу-
ра след шестата сричка, употре-
бен за първи път във Франция в
средновековна поема за Алексан-
дър Македонски; александрин; б)
в руската и нашата поезия — шес-
тостъпен ямб с цезура след трета-
та стъпка ис 12 и 13 срички на
стиха, като обикновено два стиха
с мъжки съседни рими се редуват
с два стиха с женски съседни ри-
ми.
алексавдрит минер.
—
1. синкав или
зеленикав скъпоценен камък, вид
хризоберил; 2. рядко синтетичен
корунд.
Александър Македонски (Александър
Велики) (356 — 323 г.) пр. Хр.
—
син на Филип II Македонски, го-
лям пълководен, завладял много
царства върху огромна територия
и създал най-голямата империя на
античността — от Дунав до Инд;
разш. — завоевател, нашественик;
—
Александрия геогр. град в Еги-
пет; важно пристанище при Пто-
лемеите — столица на Египет.
Александър Невски ист. московски
княз (1220 — 1263), заради побе-
дите си над шведите и рицарите
от тевтонския орден е обявен за
национален герой и един от най-
почитаните светци на Русия.
Александър II, Николаевич (1818 —
1881) император на Русия; под-
писал Парижкия мирен договор
(1856); цар-освободител на Бъл-
гария, поради което му е издиг-
нат паметник на площада пред
Народното събрание.
алексин (от гр. „защитавам”) мед. за-
щитно вещество в кръвта.
алексия (гр.) мед. загуба на способ-
ността за четене поради заболя-
ване на лявото полукълбо на глав-
ния мозък.
алекторомантия (гр.) мит. предсказ-
ване по пеенето на петела, по не-
говото летене или вътрешностите
му.
алеманда (фр.) муз. старинен немс-
ки танц с плавен и равномерен ри-
тъм, една от главните части на ста-
ринната танцова сюита.
ален (тур.) жълтеникавочервен, яр-
кочервен.
алергени (нем.) мед. антитела, ко-
ито се образуват под действието
I на фактори от външната и вътреш-
ната среда на човешкия органи-
зъм и причиняват алергия у чове-
ка; — алергичен мед. свръхчувст-
вителен; — алергия (гр. „чужд” и
„дело”) 1. реакция на организъм
(индивидуална непоносимост)
при приемането на известни хра-
ни (предимно белтъчини), лекар-
ства, инжекции и др.; 2. псих . ре-
активна способност на свръхчув-
ствителен организъм към външ-
ни или вътрешни агенти, обусла-
вящи бурни внезапни разстройс-
тва; нетърпимост, непоносимост
на човека спрямо определен пред-
мет или явление; — алергология
мед. наука, която изучава алергич-

41
алказар
ните заболявалия.
алест (тур.) за кон — червеникав,
възчервен, риж.
алетия (гр.) неспособност да се заб-
рави нещо; втълпяване.
алеф (евр.) име на първата буква в
азбуката на староеврейския език.
алея (фр.) 1. път, от двете страни на
който са насадени ред дървета или
цветя; 2. пътечка в парк, градина.
алн (ар.) ост. титла на високопос-
тавени лица в Турция и арабски-
те страни.
алианс (фр.) съюз, съдружие; — али -
анс франсез съюз (в София) за
поддържане на връзки с Франция
и изучаване на френски език.
алиби (лат.) юр. другаде.
алигатор (исп.) зоол. 1. американс-
ки крокодил, дълъг до 4,5 м, който
обитава реки и блата в Сев. Аме-
рика; 2. китайски крокодил, дъ-
лъг до 2,5 м, който обитава дол-
ното течение на р. Яндзъ.
алигация (лат.) техн. смес, сплав от
различни метали.
алидада (ар.) техн. въртящо се рамо
на геодезически и астрономичес-
ки уреди за измерване на ъгли.
алиенация (лат.) 1. юр. отчуждаване
на имот; прехвърляне имот на дру-
го лице; продажба; 2. мед. душев-
но разстройство, полудяване, лу-
дост; — алиенизъм мед. наука за
душевните болести; — алиенист
мед. лекар, специалист по душев-
ни болести.
ализаркн (исп.) 1. тъмночервена боя;
2. багрилно вещество, добивано по
изкуствен начин или от корените
на някои растения (служи за при-
готвяне на разноцветни бои: чер-
вена, розова, жълта, синя).
ализей обикн. мн . ализеи (исп.) ме-
теор. ветрове, които духат пери-
одически от тропиците към еква-
тора; пасати.
аликанте (собств. геогр. Аликанте,
град в Каталония) прочуто испан-
ско вино.
алнкваята (лат.) мат. част от число,
което не може да се дели без ос-
татък.
алнквота (лат.) мат. част от число,
което се дели без остатък.
алил (лат.) хим. летливо вещество с
миризма на чесън.
алнлодидактичен и алалодидактичес-
кя взаимоучителен;
алилодн-
дактическв метод метод, по кой-
то по-напредналите ученици обу-
чават другите под ръководството
на учителя.
алилуя (евр.) църк. хвалене на Бога;
край, завършек.
алимеит (лат.) книж. храна, прех-
рана, хранително средство; — али-
ментарен (лат.) мед. 1. който се от-
нася до храната, свързан с храна-
та; 2. хранителен; — алиментация
юр. задължение да се прехранва
някого; — алимеитн издръжка.
алимфоцнтоза (лат.) мед. изчезване
на лимфоцитите в кръвта.
алинеатор (лат.) техн. геодезически
уред за прокарване на линии.
алинея (лат.) 1. нов ред, параграф;
2. част от текста на отделен член,
параграф или пункт от закон, пра-
вилник или наредба, която започ-
ва с нов ред.
алитерация (фр.) повторение на ед-
ни и същи букви (съгласни) в на-
чалото на няколко думи от стиха,
за да се предаде по-изразно по-
етичното настроение например:
„Рано е Радка ранила”; „гарванът
грачи грозно, зловещо”.
алитирам (нем.) техн. покривам ме-
тал или повърхността на метално
изделие с алуминий, за да не се
окислява при висока температу-
ра.
алказар (ар. -исп.) 1. разкошен дво-
рец на арабски владетел (особено
такъв в Севиля и Толедо); 2. прен.

алкали
42
дворец, разкошна постройка за
владетели.
алкали (ар.) луга; — алкализация
хим. превръщане в луга; алкали-
зирам, превръщам в лута; — ал-
калиметрия хим. отдел от анали-
тичната химия, който се занима-
ва специално с количественото
определяне на алкали по обемния
метод; — алкалиметър инстру-
мент, с който се определят коли-
чествено алкали.
алкалит (фр.) хим. казеин, затвър-
ден с форма лдехид.
алкалоза (лат.) мед. натрупване на
алкални йони в кръвта, което по-
вишава окислителните процеси в
организма.
алкана (ар.) бот. тропическо расте-
ние, чиито корени се употребя-
ват като багрилно вещество; — ал-
канин (лат.) хим. червена боя от
корена на тропическото растение
алкана.
алкил (ар.) хим. едновалентен въг-
лероден радикал от мастния ред,
който се получава от наситен въг-
леводород чрез отнемане на един
водороден атом.
алкнлирам (нем.) хим. замествам во-
дородни или други атоми и групи
в химични съединения с алкални
групи.
алков (ар.) 1. ниша в стена за поста-
вяне на легло, което се закрива
със завеса; 2. прен, спалня, легло,
алкохол (ар.) 1. хим . спирт, получен
при дестилацията на вино или
други вещества; 2, хим. общо наз-
вание на органични съединения,
в които водородът е заменен от
хидроксилна група; 3. разш. спир-
тни питиета; — алкохолометрия
хим. определяне съдържанието на
алкохол в една течност с алкохо-
лометър по относителното - тег-
ло; — алкохолометър спиртомер.
алкохолаза (алкохол и -аза) хим.
фермент, отделян от оцетнокисе-
ли бактерии, който предизвиква
окисляването на етиловия спирт
в оцетна киселина.
алкохолат (нем.) хим. солоподобно
съединение на алкохолите, в ко
ито водородният атом от хидрок-
силната група е заменен с метал.
алкохолизация (фр.) 1. превръщане
в спирт; 2. насищане на течност
със спирт; напояване със спирт;
3. засилване на питие чрез доба-
вяне на спирт.
алкохолизирам 1. превръщам в
спирт, напоявам със спирт; 2. хим .
насищам с алкохол.
алкохолизирам се ставам алкохолик,
пристрастявам се към алкохолни
питиета; — алкохолизъм 1. страст
към прекомерна употреба на спир-
тни питиета; пиянство; 2. мед..
хронично отравяне с алкохол, хро-
нично пиянство; 3. псих. вид нар-
комания; в тесен смисъл — стра-
дание, което настъпва в резултат
на честа и прекомерна употреба
на спиртни напитки и болестно
пристрастяване към тях; в широк
социален смисъл — злоупотреба
със спиртни напитки, която оказ-
ва отрицателно влияние върху тру-
доспособността и благосъстояни-
ето на личността; — алкохолик пи-
яница, който страда от алкохоли-
зъм.
аллахрел. 1 . вдревноараб. мит .: бог,
върховно божество, бог прароди-
тел и демиург — създател на све-
та и хората; бог на небето и дъж-
да; 2. в исляма: единствен бог,
който се смята за идентичен с бо-
га на юдеите и християните; — ал -
лах керим (ар.- тур. „добър е Гос-
под’") остар. каквотодаде Господ;
да става каквото ще става; — оти-
вам при Аллаха разг. отивам на оня
свят; умирам; — отивам по аллах-
керям диал. пропадам, загивам,

43
алохтонен
отивам по дяволите.
Алма матер (лат.) 1. ост . роднина,
майка-хранителка; 2. почетно наз-
вание на университета.
алманах (гр.) 1. наръчна книга, в ко-
ято са дадени всички сведения,
необходими в живота, заедно с ка-
лендар; годишник; 2. ежегоден
справочник със списък на лица,
които упражняват едно и също за-
нятие (медици, адвокати и т. н.).
алмандин (лат.) минер. благороден
гранат, вид скъпоценен камък с
червен до жълточервен цвят.
алогенен (фр.) минер. остатъчен,
унаследен, реликтов.
алогизъм (гр.) 1. нещо, което про-
тиворечи на логиката, нелогич-
ност, безсмислица; 2. филос. схва-
щане, според което истинско поз-
нание не може да се постигне по
логичен път, а само чрез мистич-
но вглъбяване и съзерцание; —
алогичен филос. нелогичен, безс-
мислен; — алогия 1. книж. нело-
гичност, безсмислица, глупост; 2.
мед. загуба на способност за ло-
гично изразяване.
алоготрофия (гр. и
-трофия) мед.
прекадено развитие на член от тя-
лото.
алограф (гр.) книж. чужд, неистин-
ски почерк.
алод (нем.) при феодализма в За-
падна Европа — пълна собстве-
ност на земята; земя, свободна от
феодални повинности, но под раз-
поредба на владетеля; — алоди-
ален (лат.) ненаследим.
алое (гр.) бот. многогодишно тро-
пическо растение; — алоин (алое
и -ин) хим. вещество, извлечено
от растението алое.
алоксан (нем.) хим. продукт на ок-
сидация на пикочната киселина с
азотна киселина.
алокуция (лат.) книж. кратко тържес-
твено слово.
алонж (фр.) фин. допълнителен лист
към менителницата или запис на
заповед, върху който поръчители-
те и джирантите могат да правят
своите писмени заявления за при-
емане на поръчителство, прехвър-
ляне на правата по документи и
др. и да положат подписите си.
алопат (гр.) мед. привърженик на ле-
куване чрез алопатия; — алопа-
тия (гр.) лечебен метод, според
който за изкореняване на болест-
та се дава противоположно дейс-
тващо средство, напр. лед против
възпалителен процес (противопол.
хомеопатия).
алопеция (гр.) мед. опадане на коса
или козина; косопад.
алотмън (англ.) икон. разпределение
или право на разпределение на за-
дължение, вземане, стоки и др. на
части.
алотриморфизъм (гр.) спец, способ-
ност на кристали да образуват
кристални форми, които не са ти-
пични за тях.
алотрнофагия (гр.) мед. извратеност
на вкус, при която човек има же-
лание да яде нехранителни неща,
алотрия (гр.) разг. маловажни рабо-
.
ти.
алотропия (гр.) хим. свойство на оп-
ределени елементи да се явяват в
свободно състояние под различ-
ни форми и с различни свойства,
напр. въглерод в графит, диамант
и въглен или кислород в озон.
алофан (гр.) минер. скалообразуващ
глинест минерал, който се полу-
чава като продукт на вторични
промени в утаените скали.
алофона (гр.) език, разновидност на
определена проява на фонемата.
алофраза (гр.) език, вариант, разно-
видност на словосъчетание, фра-
зеологичен израз и под.
алохтонен (гр.) спец, чужд на поч-
вата, възникнал другаде и после

алпака
44
пренесен.
алпака 1. зоол. вид перуанска овца с
превъзходна вълна; 2. техн. леко
ново изкуствено сребро, бяла
сплав (65% мед, 15% никел и 20%
цинк), от което се правят ножо-
ве, вилици, съдове и др.
Алпи геогр. 1 . най-високата планин-
ска система в Западна Европа на
територията на Франция,
Швейцария, Германия, Австрия,
Италия и Югославия; 2. разш.
изобщо висока планина; — ал -
пийски 1. отнасящ се до Алпите;
2. високопланински; — алпийска
растителност — а) растителността
на Алпите; б) високопланинска
растителност, разпространена над
горната граница на гората; — ал -
пиец жител на селище в Алпите,
алпинеум (от собств.) градинска част,
оформена с камъни, скални ви-
сокопланински цветя и планинс-
ки храсти.
алпиниада (лат.) спорт, цикъл със-
тезания по алпинизъм; — алпи-
низъм спорт, вид спорт, чиято за-
дача е преминаване и изкачване
на високи и мъчнодостъпни пла-
нински места; планинарство; —
алпннист(ка) човек, който се за-
нимава с високопланински тури-
зъм; — алпинки високи спортни
обувки за изкачване, обикновено
по високи планини.
алсеко (ит.) изк. стенна живопис с
водни бои по суха мазилка.
алт (ит.) висок женски глас, среден
между тенор и дискант.
алтазнмут (лат.) астр. приспособле-
ние, употребявано в астрономи-
ята за определяне височините в
азимутите на небесните светила.
алтар (лат. „жертвеник”) в древнос-
тта — място за извършване на жер-
твоприношение, по-късно и ка-
мъкът, върху който се изгаря при-
несената жертва.
алтер его (лат.) второ аз.
алтерация (лат.) муз. 1 . единично
или двойно повишаване или по-
нижаване степените на звукореда
посредством знаци диез, бемол,
бекар; 2. политоново хроматично
изостряне на съществуващите ме-
лодически целотонни тежнения;
3. мед. изменение структурата на
клетките, тъканите и органите,
съпровождано с нарушаване на
жизнената им дейност.
алтернанс (фр.) литер. правило,
изискващо в последователните
стихове да се редуват рими, раз-
лични по място на ударение.
алтернант(англ.) език, вариант, кой-
то се редува с други варианти.
алтернатива (фр.) трудно положе-
ние, при което трябва да се избе-
ре една от две еднакви възмож-
ности.
алтернативен (фр.) който допуска са-
мо една от две възможности; —
алтернативно задължение задълже-
ние с право на избор за начина
на изпълнението му; — алтерна-
тивен ток променлив електричес-
ки ток; — алтернативен чек фин.
издаден на името на определено
лице, но платим на всеки негов
предявител; — алтернативна по-
ръчка фин. за продажба или по-
купка на акция на определена це-
на; — алтернативна енергия ел.
най-общо енергията, която не се
получава от нефт, въглища, газ и
ядрени сили, а предимно от во-
дата, вятъра, слънцето и други из-
точници.
алтернатор (лат.) ел. техн. еднофа-
зен или многофазен генератор за
променлив ток.
алтернация (лат.) 1. книж. последо-
вателно сменяне, редуване; 2. език.
редуване, сменяне на звукове в ос-
новата на една дума или на реди-
ца думи от един и същ корен

45
алцхаймер
алтитуда (лат.) височина на точка
от земната повърхност по отно-
шение на морското равнище; ви-
сочина.
алтруизъм (лат.) онзи начин на мис-
лене и действие, който е насочен
да допринася за благото на дру-
гите; противоположно на егоизъм;
—
алтруист човек, който обича
другите и се старае да им помог-
не.
алтхорн (нем.) муз. меден духов ин-
струмент от бюгелхорните, изпол-
зван в малки духови оркестри,
предимно любителски, като за-
местник на валдхорна.
алтънен (тур.) златен; — алтън зла-
то, жълтица.
алувий (лат.) геол. наносен (от во-
дата) пласт; — алувиален наносен;
—
алувнална равнина равнина, об-
разувана от натрупване на речни
наноси.
алудел (ар.) техн. вид глинен съд без
дъно, който се употребява в ме-
ханиката и лабораториите.
алудур (нем.) хим. лека сплав на алу-
миний с мед и желязо, с широко
приложение поради голямата -
твърдост.
алуминия (лат.) хим. химичен еле-
мент, сребристобял, ковък лек ме-
тал, зн. А1, пор. No13, ат. т. 26,98,
добър проводник на топлината и
електричеството, с много широко
приложение в техниката.
алуминиев хим. 1 . който е от алуми-
ний; 2. който служи за обработ-
ване на алуминиеви изделия.
алуминотермия (алуминий и гр.
„топлина”) хим. 1. начин за по-
лучаване на метали и неметали
чрез редуциране на техните окси-
ди с помощта на алуминий; 2. за-
варяване на стоманени изделия по
този начин.
алумо- първа съставна част на слож-
ни думи със значение алуминий,
напр. алумосилиций.
алушива (гр.) диал. луга, служи за
по-добро изпиране на дрехите.
алфа (гр.) 1. първата буква от гръц-
ката азбука; 2. прен. начало: алфа
и омега начало и край; — алфа-
вит азбука.
алфа-лъчи (рус.) физ. поток от по-
ложително натоварени частици,
излъчван от радиоактивните ве-
щества при тяхното разпадане,
който се движи с голяма скорост
с 1/10 — 1/20 от скоростта на свет-
лината.
алфа-частица (рус.) физ. хелйев
атом, който е загубил електрон-
ната си обвивка, т. е . станал е хе-
лиево ядро с два пълнежа.
алфеннд (от собств. по името на Ал-
фен, химик) метал, бяла метална
сплав, заместителка на среброто,
от която се изработват кухненски
прибори — лъжици, вилици, но-
жове и под.
алфита (гр.) цвете: бяла лайкучка,
алфонсин (фр.) мед. хирургически
инструмент за вадене на куршу-
ми от рани.
алфреско (ит.) жив. стенна живопис
с водни бои по влажна мазилка.
Алхамбра (ар.) великолепен дворец
на мавританските крале в Грена-
да (Испания); разнообразие от ар-
хитектурни форми.
алхимик (ар.) човек, който се зани-
мава с алхимия; — алхимически
1. отнасящ се до алхимията; 2.
прен. тайнствен, вълшебен; — ал-
химня в средните векове: тайна на-
ука, която е търсила елемент, ка-
мък или някакво съединение (фи-
лософски камък), което, като се
допре до някои тела, те да се пре-
върнат в злато.
алцхаймер, алцхаймерова болест, бо-
лест на Алцхаймер (от собств. по
името на Алойс Алцхаймер, 1864-
1915, психиатър) мед. разновид-

алчня
46
мост на предстарческото слабо-
умие; проявява се успоредно с
прогресираща амнезия и други
разстройства на психиката; може
да се наблюдава и в сравнително
по-млада възраст (40-50 г.); — ал -
цхаймеризация мед. поява на ог-
нища със симптоми, присъщи на
алцхаймерова болест в късните
стадии на старческото слабоумие,
алчия (тур.) гипс.
алъш-вериш (тур.) разг. търговия,
алюзия (лат.) 1. намек, намекване,
загатваме, подхвърляне; 2. литер.
реторична фигура — загатваме за
историческо събитие, литератур-
но произведение или литературен
герой, образ в митологията, геог-
рафско място и др., които се пред-
полага, че са известни на читате-
ля или слушателя.
алюр (фр.) знаци с кръстчета за обоз-
начение ход на коня: с едно —
ходом;сдве—тръс;стри—га-
лоп.
амавроза (гр.) мед. пълна слепота.
Амадис (исп.) литер. 1. галски ге-
рой на испански рицарски роман;
2. прен. идеалист.
амазонки (гр.) мит. митично племе
от жени-воини (произходът им се
свързва с бога на войната Арес),
обитавало териториите край р.
Термодонт (Мала Азия) и група
о-ви, или прсдпланинитс на Кав-
каз (Скития), или в Либия; — ама-
зонка (гр.) 1. митологическа войн-
ствена жена; 2. жена, възседнала
кон; ездачка; 3. вид дълга дреха
за езда.
амалгама (ар.) разтвор на метал в жи-
вак; — амалгамирам 1. разтварям
метал в живак; 2. намазвам с амал-
гама; — амалгамация (лат.) 1. по-
лучаване на амалгама чрез разт-
варяне на метал с живак; 2. техн.
покриване с амалгама; 3. начин
на извличане злато и сребро от
ситно смлени руди, основан вър-
ху свойството на живака да обра-
зува амалгама с металите
амалия (гр.) зоол. вид малък охлюв,
аман! (тур.) разг. 1 . уви! милост!; 2.
омръзна ми.
аманат (ар.) в древна Русия и в ня-
кои източни страни — заложник,
даден като обезпечение за дого-
вор.
аманет (ар.) разг. 1 . нещо поверено
за съхранение или като дар; 2. за-
лог; 3. рядко пратка.
аманлис (фр.) бот. вид круша със
средно големи много вкусни пло-
дове.
амара (лат.) мед. специални горчи-
ви лекарствени препарати за въз-
буждане на апетит.
амарант (гр. „неувяхващи”) бот. де-
коративно тревисто растение с
красиви тъмночервени цветове
(символ на безсмъртие в древнос-
тта).
амарнлнс (гр.) бот. едногодишно лу-
ковично градинско растение.
амати (ит. от собств. по името на
фамилия Амати) муз. едни от най-
ценените и до днес цигулки, из-
работвани още преди инструмен-
тите на Страдивариус.
аматория (лат.) поет, билка, която
има свойството да накара някого
да се влюби.
аматьор (фр.) любител; — аматьорс-
тво занимание на аматьор.
амбаверсия (лат.) псих. насоченост на
личността, за която е характерно
относително балансирано съотно-
шение между изявяване на приз-
наците на екстраверсия и интра-
версия.
амбасада (фр.) дипя. 1 . посланичес-
тво, пратеничество, чуждо предс-
тавителство; 2. сграда на чуждо
представителство; посолство, ле-
гация; — амбасадьор (фр.) посла-
ник (дипломат с по-висок ранг от

47
аменция
пълномощен министър).
амбивалентност (лат.) псих. психич-
но състояние в ситуация, в която
човек трябва да избере едната от
две еднакво приемливи цели или
в която един и същи обект еднов-
ременно поражда у него положи-
телни и отрицателни емоции и с
това едновременно го привлича и
отблъсква.
амбидекстрия (лат.) псих. двуръчие;
двуръчно симетрично развитие на
движенията, което благоприятст-
ва за общото психическо и по-спе-
циално интелектуално развитие на
подрастващите.
амбилогия (лат.) език, двусмислица,
двойно значение, което се полу-
чава при особено подреждане на
думите: Петко рита „Петко рита”
и „пет корита”.
амбиция (лат.) 1. самолюбие; 2. псих .
продължителни и настойчиви уси-
лия на личността за получаване
на социално признание, на висо-
ка социална оценка; — амбици-
рам подтиквам някого за нещо,
създавам му амбиции; — амбици-
озен самолюбив, егоистичен; —
амбицирам се заинатявам се; за-
лавям се с нещо със страст и усър-
дие.
амблигонит (гр.) минер. минерал с
бял или бледозеленикав цвят, от
който се добива литий.
амблиопия (гр.) мед. отслабване на
зрението; намалено зрение.
амбо (исп.) в лотария — два номе-
ра, взети или изтеглени едновре-
менно.
амбоцеитор (лат.) мед. специфично
защитно вещество, което се по-
явява в кръвната суроватка при
имунизация и помага за убиване
на микробите.
амбра (ар.) благоуханно вещество,
употребявано в парфюмерията,
благовоние; — амбре (ар.) книж.
1. есенция от амбър и други ми-
ризми; 2. благовоние, приятна ми-
ризма.
амбразура (фр.) 1. воен . издълбан от-
вор в стена или в бруствера за
стрелба с оръдие и пушка; 2. арх.
отвор в стена за прозорец; 3. техн.
отвор в пещни стени на парен ко-
тел.
амбреаж (фр.) техн. механизъм за
пускане на машина в действие, ка-
то я свързва с мотора.
Амброзиева библиотека прочутата
библиотека в Милано, основана
в 1602 г., която притежава, наред
с други редки, и един ръкопис от
Вергилий.
амброзия (гр.) мит. девет пъти по-
сладко от меда вещество, с което
са се хранили безсмъртните бо-
гове на Олимп.
амброид (гр.) спец, синтетичен кех-
либар.
амбулантен (лат.) пътуващ, пътен; —
амбулантна търговия търгуване със
стока, която се продава на ръка
или в колички по улиците и къ-
щите.
амбуланца ост. подвижна болница,
амбулаторен (лат.) мед. амбулатор-
но лечение, като приходящ, без
престой, където го преглеждат и
лекуват; — амбулатория заведение
за преглеждане на приходящи
болни без престой или болни по
домовете.
амбюскада (нем.) воен. 1 . засада; 2.
войска, която устройва засада.
амвон (гр.) високо място в църква-
та, откъдето се чете евангелието
или се проповядва; катедра.
амеба (гр.) зоол. най-простото мик-
роскопично едноклетъчно живот-
но, което няма постоянна форма
и се движи с лъжекрачка.
аменорея (гр.) мед. липса на менст-
руация у жена.
аменция (лат.) псих. психическо раз-

амср
48
стройство, което се изразява в със-
тояние на лека обърканост (както
спрямо външния свят, така и
спрямо собствената личност) с
променящо се помрачение на съз-
нанието.
амер (фр.) ост. вид горчиво алко-
холно питие, ликьор.
Америго Веспучи (1454-1512) геогр.,
ист. флорентинец, мореплавател;
участва в няколко испански и
португалски експедиции до Ю.
Америка; пръв изказва предполо-
жението, че става дума не за но-
вооткрити о-ви или за Индия, а
за нов континент; назовава го „Но-
вият свят” (за разлика от „Стария
свят” — Европа, Азия и Африка);
картографът М. Валдземюлер при-
писва на него откриването на
континента и го нарича Америка,
американ (от собств.) просто фаб-
рично памучно платно (първона-
чално само от американски па-
мук).
американйзъм особеност на английс-
кия език, говорим в Америка.
американски (щатски) долар фин. на -
ционална парична единица на
САЩ, подразделя се на 100 цен-
та.
амернрам (фр.) мор. кацвам върху во-
да (за хидроплана).
америций (от собств. Америка) хим.
радиоактивен елемент от групата
на актинидите, зн. Ат, пор. No 95,
добит в Чикаго през 1944 г. при
облъчване на плутоний с неутро-
ни.
аметист (гр.) минер. полускъпоценен
камък със син или виолетов цвят,
смятан в древността за талисман
против пиянство.
аметрия (а- и гр. „меря”) мат. не-
съразмерност.
аметропяя (гр.) мед. аномалия на
зрение, която се компенсира с
очила.
амигдалин (гр.) хим. органично съ-
единение, което се съдържа в гор-
чивите бадеми и в ядките на кос-
тил ковите плодове.
амигдалит (гр.) мед. възпаление на
сливиците.
амидол (нем.) фот. вещество, което
се употребява във вид на разтвор,
като проявител във фотографията,
амидофеи (търг, марка) фарм. вид ле-
карство за намаляване на темпе-
ратурата и притьпяване на болки,
амнкрон (а- и микрон) хим. най-мал-
ката частица от колоиди, която не
се разпознава дори с ултрамикрос-
коп.
амилаза (от гр. „брашно”, „скорбя-
ла”) ензим, който разлага скор-
бялата и гликогена и спомага за
превръщането им в малтоза и дек-
стрин (съдържа се в слюнката, в
панкреатичния сок и др.).
амилацетат (гр. „скорбяла” и аце-
тат) безцветна възпламеняваща се
течност (употребява се при про-
изводство на лакове).
амвлен (фр.) хим. масловидна теч-
ност, наситен въглеводород, с
двойна последователност, която се
употребява като успокоително
средство.
амилнятрат (амил- и нитрат) хим.
светложълта, бистра, лесно под-
вижна течност с миризма на гни-
ли круши, употребявана в меди-
цината.
амилнитрон (фабр. марка) фарм. теч-
ност с парлив вкус, която действа
сънотворно.
амилоза (фр.) хим. съставна част на
скорбялата, разтворима във вода.
амнлоидоза (лат.) мед. разстройство
на белтъчната обмяна, което се из -
разява в отлагане на амилоид в
междутъканните пространства,
особено често в далака, черния
дроб, бъбреците и червата.
амимия (а- и гр. „движа”) мед. бо-

49
ампир
лезнено състояние, което се из-
разява в пълна липса на движе-
ние на лицето, възникващо при
различни заболявания на централ-
ната и периферната нервна сис-
тема.
амин (евр.) църк. 1 . така да бъде! да
стане! 2. верен, твърд; 3. в нача-
лото и то удвоено — амин, амин
—
истина, истина; 4. до амина —
во веки веков.
амнни (лат.) хим. органични съеди-
нения, които съдържат в молеку-
лата си аминогрупа, свързана с
въглероден остатък.
амиотрофия (а- и гр.) мед. наруша-
ване храненето на мускул, вслед-
ствие на което той се атрофира.
амитоза (а- и митоза) биол. пряко,
просто делене на клетъчното ядро.
амнезия (гр.) слабост на паметта; —
амнестичен мед. 1 . който причи-
нява загубване на паметта; 2. при
който е нарушена фиксационна-
та и репродуктивната способност
на паметта.
амнион (гр.) биол. най-вътрешната
обвивка на оплоденото яйце, ко-
ято обгръща околоплодната теч-
ност; — амннонен биол. който се
отнася до амнион; — амнионна
торбичка торбичка, в която е обх-
ванат зародишът.
амнистия (гр.) 1. полит . пълно или
частично освобождаване на осъ-
дени; 2. прен. опрощаване, помил-
ване; — аминнстирам давам амнис-
тия, опрощавам.
амок (мал.) 1. остра психоза, изб-
лик на силна лудост, която се явя-
ва поради дълга употреба на опи-
ум или поради силен афект (рев-
ност, гняв, омраза и пр.); 2. лице,
което е обхванато от такава бо-
лест.
Амон-Ра мит. „цар на всички бого-
ве”, изобразяван понякога с гла-
ва на овен.
амонити („рог на бога Амон”) пале-
онт. подклас от морски главоно-
ги мекотели, живели през юрския
и кредния период; черупките им
са спираловидно завити и напо-
добяващи овнешки рог.
амоняк (гр.) хим. безцветен газ с
много остра миризма.
аморален (а- и лат . „нравствен”)
който не зачита нравствените
принципи, безнравствен; — амо-
рализъм 1. филос. отричане на
нравствените принципи и постъп-
ки; 2. безнравственост.
яморети (ит.) изк. декоративни фи-
гури в изкуството, които предста-
вят малки богове на любовта;
амурчета.
амортизатор (лат. „умъртвител”,
„унищожител”) техн. приспособ-
ление в автомобил, самолет, жп
вагони и др. за смекчаване силата
на удари и тласъци; — амортиза-
ция (фр.) 1. банк. постепенно из-
плащане дългосрочен държавен
или общински заем; погасяване;
2. намаляване цената на даден ак-
тив, поради износване или поха-
бяване; 3. намаляване стойността
на дадена валута спрямо свобод-
ния пазарен курс на златото и ос-
таналите валути; 4. техн . смекча-
ване на удара; — амортизирам из-
плащам (постепенно), погасявам,
амортификацня (лат.) I. фин. обявя-
ване за невалидни загубени цен-
ни книжа, документи и под.; 2.
юр. унищожаване на права.
ампелургия (гр.) книж. лозарство.
Ампер, Андре Мари (1775-1836) физ.
френски учен, един от основате-
лите на електродинамиката; — ам-
пер (от собств.) ел. единица за ко-
личество и сила на електрическия
ток, служеща за мярка в практи-
ката.
ампир (фр.) изк. художествен стил,
който се появява по време на им-

амплитуда
50
перим и на Наполеон I в резултат
на подражание на античното из-
куство и се характеризира: а) в ар-
хитектурата — с триумфални ар-
ки, големи здания с колони, ук-
рашения и др.; б) в мебелите —
със закръглени форми и с мотиви
във вид на митически животни,
зверски лапи и др.
амплитуда (лат.) 1. права линия меж-
ду краищата на парабола; 2. астр.
дъгата на хоризонта между точка-
та в която светилото изгрява или
залязва и истинската точка на из-
ток или запад; 3. отклонение.
амплоа (фр.) I. характер на ролите,
които играе един актьор; 2. прен.
околната среда и условия, при ко-
ито една личност действа.
ампула (лат.) 1. у древните гърци и
римляни — глинен или стъклен
съд с тясно гърло за пазене на теч-
ности; 2. запоено стъкълце за за-
пазване в стерилно състояние на
лекарства; 3. анат. мехуровидно
разширение на канал в организъм,
ампутация (лат.) мед. отрязване на
някоя част от човешкото тяло; —
ампутирам 1. отрязвам някоя част
от човешкото тяло; 2. прен. въоб-
ще отрязване, окастряне.
амрита (инд.) I. питие, което дава
живот и безсмъртие; 2. божестве-
но питие; нектар.
амузня (а- и гр.) псих. пълно загубва-
не на музикално чувство поради ув-
реждане на мозъчна структура.
амулет (лат.) малък предмет — мус-
ка, която според суеверното прос-
толюдие пази от смърт, нараня-
ване, нещастия, талисман.
Амундсен, Роалд (1872 — 1928), нор-
вежки мореплавател и изследова-
тел на полярните области, пръв
стъпил на Северния полюс (1911).
амуниция (лат.) 1. войнишка; палас-
ка, пояс и други войнишки пот-
реби; 2. конска; юзда и изобщо
конска сбруя за впрягане на кон.
Амур (лат.) мит. бог на любовта,
изобразяван като голо крилато
момченце или прекрасен златокос
младеж, който със .стрелите си
възбужда любовно влечение у оне-
зи, които стрелата улучи в сърце-
то; в гр. мит. Ерос и Купидон; —
амур, амурче изк. изображение на
Амур (рисунка, скулптурна укра-
са, архитектурен детайл).
амфи- (гр. „около”, „от двете стра-
ни”) като съставка на сложни ду-
ми означава обхват, окръжеиис
или отношение към два предме-
та, понеже се сближава по значе-
ние с думата ampho (двама).
амфибия 1. зоол . земноводно живот-
но: змия, жаба; 2. ав . самолет,
приспособен за кацане по вода и
на суша; 3. техн. воен . автомобил
или танк, приспособен да се дви-
жи на суша, по вода или под во-
да.
амфиболичен 1. (гр.) литер. двузна-
чен, двусмислен; 2. мед. който се
характеризира с непостоянна тем-
пература; — амфнболия (гр.) ли-
тер. 1. двусмисленост, която се
получава при различно подреж-
дане на думите или при употре-
бата им в различен смисъл; 2. из-
речение, което може да има две
различни значения, поради упот-
ребата на думи в различния им
смисъл; „Косата е остра”; 3. двус-
мислие поради неправилно под-
реждане на думите в изречението;
„Да се обеси не да се помилва”.
амфибрахий (гр.) метрическа трис-
ложна сричка с ударение на вто-
рия слог.
амфикарпия (амфи- и гр.) бот. об-
разуване върху едно растение на
плодове от два вида.
амфиктаония (гр.) ист. в древна Гър-
ция — събрание от представите-
ли на племена или градове-дър-

51
аиадиплоза
жави, което разглеждало религи-
озни, а понякога и политически
въпроси с оглед на общите инте-
реси.
амфитеатрален (гр.) във вид на ам-
фитеатър, издигайки се едно зад
друго; — амфитеатър театър, в
който редовете са разположени
стъпаловидно.
Амфитрион (гр.) мит. цар на Тиринс
(в Арголида) и съпруг на хубавата
Алкмена; влюбеният в нея Зевс я
посещава, приел облика на мъжа
—
(в негово отсъствие), в резул-
тат на което се раждат близнаци;
единият от тях (този от Зевс) е
Херкулес.
Амфитрион (гр. от собств.) разш.,
книж. 1. гостоприемен стопанин,
който обича да нагости богато
дошлите, гостолюбив човек; 2. ге-
рой от едноименни комедии на
Плавт и Молиер, представен като
любезен домакин; 3. прен. изма-
мен съпруг.
Амфитрита (гр.) мит. богиня пок-
ровителка на морето, дъщеря на
Океана, съпруга на Посейдон, лю-
бовница на Нептун.
амфо- (гр. „двама”) като съставка на
сложни думи означава отношение
към два предмета.
амфора (гр.) античен съд с тясно
гърло и две дръжки, предназна-
чен за съхраняване и пренасяне
на течности.
анабазин (нем.) хим. алкалоидно ве-
щество, изомер на никотина; 2.
фарм. препарат, възбудител на ди-
шането, използван напоследък
при лечение на хронични диха-
телни заболявания; 3. фарм. таб-
летки от този препарат.
Анабазис (гр.) (възкачване, навли-
зане) известно съчинение на гръц-
кия писател Ксенофон (430-353 г.
пр. Хр.), в което се възпяват по-
ходите на персийския цар Кир
срещу брат му персийския цар
(405 — 359) Артаксеркс II (401).
анабаптизъм (гр.) учение на анабап-
тистите, религиозна секта от вре-
мето на Реформацията в Герма-
ния; — анабаптисти протестантс-
ка секта, която отхвърля кръща-
ването като малки и постъпилите
в нея (кръстени още като деца)
биват повторно прекръщавани.
анабиоза (ана- и гр. „живот”) биол.
състояние на организма, при ко-
ето жизнените процеси, времен-
но забавени или намалени (ми-
нимален разход на кислород, по-
нижена телесна температура, отс-
лабена сърдечна дейност и т. н.)
поради промяна във външните ус-
ловия (липса на влага, студ и др.),
се възстановяват, щом като се съз-
дадат благоприятни нормални ус-
ловия за живот.
анаболизъм (от гр. „задържане”) би-
ол. процес на усвояване на храна-
та от клетката и превръщането в
клетъчно вещество.
анагалактичен, анагалактически (гр.
„извън” и галактически) който се
намира извън нашата Галактика.
анагогия (гр.) 1. рел. мистично тъл-
куване на текстовете от Светото
писание; 2. аскет. религиозно об-
щуване със свръхестествени небес-
ни сили; 3. ист . в древна Гърция
—
празници в чест на божзство,
което се преселва, заминава на
друго място.
анаграма (гр.) грам. 1. преместване
на буквите в една дума, за да се
получи друга дума; 2. съкратен
подпис на художника върху кар-
тината; — анаграмен метод псих.
способ за диагностика на интелек-
та или за анализа на прости про-
цеси на решаване на проблеми в
изследванията по психология на
мисленето.
анадиплоза (гр.) литер. риторична

анадолец
52
фигура, при която следващите из-
речения започват с думите, с ко-
ито завършва предишното.
анадолец (тур.- гр.) жител от Анадо-
ла; — Анадола област от азиатс-
ката част на Турция (Аиталия).
анаеробиоза гр.) биол. живот без сво-
боден кислород.
анаконда (исп.) зоол. боа, огромна
змия.
анаколут (гр.) литер. 1. стилен об-
рат или израз, при който има син-
тактична неправилност: „аз ми се
струва” вм. „аз мисля”; 2. изпус-
кане на дума, която лесно може
да се разбере: „аз дето всички” вм.
„аз съм там, дето са всички”.
Анакреон (гр.) 1. древногръцки поет
(560-478 г. пр. Хр .), който е въз-
пявал виното и любовта; 2. прен.
човек на веселия и волен живот;
—
янакреонтичен (гр.) който въз-
пява виното, любовта и веселия и
безгрижен живот; — анакреонтач-
на поезия литер. —
вид лека, жиз-
нерадостна лирика, разпростране-
на в европейската литература през
Ренесанса и Просвещението
(Пушкин „Из Анакреона”); —
анакреонов стих литер. четирис-
ричен стих в античното метричес-
ко стихосложение, създаден от
Анакреон.
анакруза (гр.) литер. 1 . начална не-
ударена сричка пред друга ударе-
на в един стих; 2. излишна срич-
ка в стихотворна стъпка.
Аваксагор — древногръцки фило-
соф. Живее около 500 — 428 г. пр.
Хр. в Мала Азия. Изходно поло-
жение на учението му е, че нищо
не възниква от нищо; душата,
психеята, е материална природа;
считан за основател на философ-
ския теизъм и Йоническата шко-
ла.
Анаксямандър — древногръцки фи-
лософ. Живее около 610 — 546 г.
пр. Хр. в Мала Азия. Представи-
тел е на йонийската натурфило-
софия, централна фигура в Ми-
летската школа. Той е първият ан-
тичен мислител, поставил въпро-
са за същността и измененията в
органичната природа. Негов е въз-
гледът за противоположностите.
Анаксимен — древногръцки фило-
соф. Живее 585 — 525 г. пр. Хр. в
Мала Азия. Ученик и последова-
тел на Анаксимандър, представи-
тел на Милетската школа. Основ-
ната философска идея в учението
на Анаксимен е идеята за единст-
вото и многообразието в света.
аналгезия (гр.) мед. изгубване усе-
щането за физическа болка.
аналекта (гр.) литер. сборник от из-
брани произведения на един или
различни поети.
анали (лат.) летописи; — аналнст ле-
тописец.
анализа (гр.) вж. анализ; — анали-
зирам изследвам, разглеждам раз-
лагам на съставните части; — ана-
лиз разлагане цялото (на състав-
ните части); — аналитик 1. спе-
циалист по правене на анализи;
2. лице, което се отличава с осо-
бени способности да анализира
преживяванията си; — аналитика
филос. 1 . учение за основните еле-
менти на мисленето, развито от
Аристотел; изкуство да се анали-
зира; 2. мат . аналитична геомет-
рия.
анализатор 1. лице, което прави ана-
лиз; 2. техн. уред, с който се пра-
ви анализ; 3. физиол. нервният път
и органите на сетивата, чрез ко-
ито сложните явления от външ-
ния свят се разлагат на отделни
по-прости явления; 4. муз. акуст.
специален апарат, с който може
да се определя спектралният със-
тав на звука.
аналог (гр. „съществуващ”) 1. съот-

53
анастрофа
ветствие, подобие, сходство; 2. ду-
ма от един език, която напълно
съответства на дума от друг език,
пълно покритие на думи от два и
повече езици, които означават ед-
но и също понятие.
аналогов сигнал (англ.) електрон.
непрекъснато изменяща се стой-
ност на напрежение или ток.
аналогов компютър (англ.) електрон.
изчислителна машина, която въз-
приема и обработва данни под
формата на непрекъснато проме-
няща се величина, чиято големи-
на е пропорционална на стойнос-
тта на данните.
аналогово-цифров преобразувател
(англ.) електрон, устройство за
преобразуване на непрекъснато
изменящ се сигнал, например
напрежение, в последователност
от двоични числа, подходяща за
използване в компютър.
аяалой (гр.) църк. черковна висока
масичка за поставяне на книгите
и принадлежностите за черковен
обред.
аналфабет (гр.) книж. ост . неграмо-
тен човек; лице, което не знае да
чете и да пише.
анамнеза (гр.) псих. метод в меди-
цината, в медицинската психоло-
гия и при психологическо изслед-
ване на личността, при който в
разговор с болните или изследва-
ните лица се черпят сведения за
определени явления; — анамнезнс,
анамнезня (гр.) 1. спомен, възпо-
минание; 2. сведения от болния
за миналия му живот и за болест-
та му.
анаморфизъм (гр.) геол. вътрешно из-
менение в строежа на скалите под
влияние на голямо налягане и ви-
сока температура.
анаморфоза (гр. „преобразяване”) 1.
физ. неправилна рисунка, която
изглежда като правилна само при
определени условия на разглеж-
дане (напр. чрез специално огле-
дало); 2. бот. неестествено разви-
тие на частите на растение; 3. мед.
неправилно развитие на органи-
зъм.
ананим (гр.) литер. псевдоним, об-
разуван от четене на едно име от-
зад напред: Фаргелет от телеграф,
ананказъм (лат.) псих. състояние, при
което засегнатият не може да се
освободи от определени преживя-
вания, въпреки че съзнава тяхна-
та безсмисленост.
анапест (гр.) литер. метрическа
трисложна стъпка с ударение на
последния слог.
анаплазня (гр.) мед. процес на прев-
ръщане на тъканите в по-млади,
по-недиференцирани, което се
наблюдава при злокачествени ту-
мори.
анапластня (гр.) мед. операция, при
която разрушени части на тъкан се
възстановяват с части от здрава тъ-
кан от тялото на пострадалия.
анархизъм (гр.) учение на анархис-
тите; — аяархнстически както
действат анархистите; — анархист
привърженик на анархизма; —
анархия 1. безначалие, безвластие;
непризнаване на никаква власт;
бъркотия; 2. полит . липса на ор-
ганизирана държавна власт, което
води към безредие и хаос; безв-
ластие; 3. разг. нарушаване на ус-
тановената власт, ред и дисцип-
лина; безредие; стихийност.
анастатичен (гр.) възстановяващ; —
анастатичен печат печ. полигра-
фично възпроизвеждане на стари
книги чрез офсетов, литографен
или друг печат.
анастомоза, анастомозис (гр.) анат.
естествено съединение на два кръ-
воносни съда в организма.
анастрофа (гр.) литер. 1 . стилна фи-
гура, при която се размества ус-

анатема
54
тановеният ред в изречението, но
се получава съшият смисъл; 2.
стилен похват, при който послед-
ната дума или думи на изречение
или стих се повтарят в началото
на следващото изречение или на
следващия стих.
анатема (гр.) църк. проклятие, клет-
ва; отлъчване от църквата; — ана-
темосвам 1. църк. отлъчвам от цър-
квата чрез проклятие или анате-
ма; 2. разг. проклинам.
анатн (от лат. „година”) църк. годиш-
на вноска за папата или вноска за
получаване на сан.
анатокснн (гр.) мед. токсин, загубил
токсичността си чрез обработва-
не с формалин, но запазил иму-
ногенните си свойства, който се
използва за приготвяне на вакси-
на.
анатомизирам (гр.) нарязвам труп с
научна или съдебна цел; — ана-
томически, анатомичен отнасящ се
до анатомията; — анатомия наука
за строежа на човешкото тяло; —
анатом учен, който се занимава с
анатомия.
анатоцнзъм (нем.) фин. капитализи-
ране на лихва, дължима по капи-
тал, кредит или заем към опреде-
лен падеж; пресмятане на лихви
върху лихвите.
анафаза (нем.) биол. фаза на деле-
нието на клетката, при който от-
делилите се хромозоми се групи-
рат към полюсите на клетката.
анафилаксия (гр.) мед. придобита
свръхчувствителност на организ-
ма към действието на един анти-
ген, вкаран чрез инжектиране на
лекарства (антибиотици, лечебни
серуми и др.) .
анафора (гр.) литер. 1. стилна фигу-
ра, при която една и съща дума
или думи се повтарят в началото
на няколко последователни изре-
чения или стихове, в началото на
няколко нови редове или пери-
оди; 2. църк. благословен хляб,
който се раздава на вярващите по
време на богослужение; нафора,
просфора.
анафореза (гр.) физ. преместване на
частици в разтвор към анода под
действието на галваничен ток.
анафродигнзъм (гр.) липса или сла-
бо полово възбуждане; — анаф-
родит който страда от слабо по-
лово възбуждане; — анафродизия
(гр. ан - и Афродита) книж. липса
на полова възбудимост у мъж; —
анафроднзиак (лат.) мед. средство
против повишена полова възбуда,
анахорет (гр.) отшелник, пустинник,
анахронизъм (гр.) 1. грешка в прес-
мятане на времето; несъответст-
вие на духа на времето; 2. пос-
тъпки, възглед и пр., които са от-
живели времето си; отживелица
анацнкличен и анациклически (гр.)
литер. за стихове, които, четени
отзад напред и отпред назад, имат
еднакво значение и звучат еднак-
во.
ан блок (en bloc) на цяло, заедно,
вкупом.
анвелопа (фр.) геом. крива линия,
която е допирателна към всяка от
снопа линии или повърхнини.
анвизажирам (фр.) ост. предвиждам,
ангаже (фр.) разг. зает.
ангажимент (фр.) задължение за не-
що; — ангажирам задължавам, за-
пазвам предварително правото
върху нещо; предварително на-
емам; — ангажирам се задължавам
се, обвързвам се, заемам сс: — ан -
гажиране заемане (предварител-
но); задължаване.
аигария (тур.) 1. неплащана прину-
дителна работа; 2. безплатно, при-
нудително.
ангелика (гр.) бот. двугодишно рас-
тение, чиито корени сс употребя-
ват в медицината и въз винарст-

55
англосаксонец
вото за приготвяне на ликьори.
ангелити или ангеловци (гр.) хрис-
тияни еретици, които боготвори-
ли ангелите и тях, а не Исус, смя-
тали за примирители с Бога.
ангина’ (лат.) мед. остро възпаление
на сливиците и на задната стена
на фаринкса; — ангина пекторис
—
гръдна ангина, която се про-
явява (характеризира) с пристъпи
на силни болки в сърдечната об-
ласт откъм лявата ръка; гръдна жа-
ба, стенокардия.
ангина2 (от собств.) гъсто тъкано
платно, което се употребява за
възглавници и др.
ангио- първа съставна част на слож-
ни думи със значение, който се
отнася до кръвоносен съд, напр.
ангиокардиография, ангиоспазъм
и др.
ангиография (гр.) мед. метод за рен-
тгеново изследване на кръвонос-
ните съдове чрез вкарване в тях
на разтвор от контрастни вещест-
ва.
ангиокардиография (ангио- и карди-
ография) мед. рентгенография на
кухините на сърцето и на главни-
те кръвоносни съдове след вкар-
ване на контрастно вещество в
кръвообращението.
аигиологня (ангио- и гр. „учение”)
мед. дял от анатомията, който се
занимава с кръвоносните и лим-
фните съдове в човешкото тяло и
отнасящите се към тях органи
(сърце и др.) .
ангаом (лат.) мед. доброкачествен ту-
мор от новообразувани и разши-
рени кръвоносни съдове.
ангионевроза (ангио- и невроза) мед.
смущение или невроза на съдо-
вите нерви, които управляват сви-
ването и разпускането на кръво-
носните съдове.
ангиоскоп (ангио- и гр. „гледам”)
мед. уред за изследване на капи-
лярите; — ангноскопия мед. из-
следване на капилярите с ангиос-
коп.
ангиоспазъм (ангио- и гр.) мед. спаз-
ма на малките артерии, артериоли
и капиляри, най-често от невро-
генен произход.
ангиостеноза (ангио- и стеноза) мед.
стесняване на артериите.
ангиостома (ангио- и гр. „уста”) зо-
ол. глист, който паразитира в чер-
вата на човека и животните.
ангиохолнт (ангио- и гр. „жлъчка”)
мед. възпаление на жлъчните пъ-
тища; холангит.
ангит (гр.) мед. възпаление на кръ-
воносен съд в човешкото тяло.
англез (фр.) муз. 1 . вид старинен
танц, произхождащ от Англия; 2.
музика за такъв танц.
английска лира (фунт стерлинг) фин.
национална парична единица на
Великобритания, подразделя се на
100 нови пенса.
англиканизъм (англ.) принципи на
англиканската църква; система на
англиканската църква; — англи -
канска църква държавна църква в
Англия, която е протестантска; —
англицизъм (англ.) език, дума или
обрат, свойствени на английския
език; — англицист специалист по
английски език и литература.
англоман (фр.) пристрастен поклон-
ник на всичко английско; — анг -
ломания пристрастно поклонни-
чество или подражание на анг-
лийски нрави, обичаи и пр.; — ан -
глофил човек, който обича анг-
личаните; — англофоб човек, кой-
то мрази англичаните.
англосаксонец 1. лице, което при-
надлежи към германските племе-
на, завладели Британия през 5.
век; 2. потомък на тези племена;
човек от английски произход; 3.
общо название на говорещите ан-
глийски език във Великобрита-

ангоб
56
ния, САЩ, Канада, Австралия,
Нова Зеландия и Южноафрикан-
ската република.
ангоб (фр.) техн. тънък слой от бя-
ла или цветна глина, с който се
по- крива керамично изделие,
преди да се постави в пещ за из-
пичане.
ангорски (от собс. Ангора, сега Ан-
кара) 1. който произхожда, при-
надлежи или е свойствен на Ан-
гора; 2. с дълга козина (за котки,
зайци, кози и др.) .
ангро (фр.) на едро.
ангстрьом (от собств.) единица мяр-
ка за дължина, равна на една сто-
милионна част от сантиметъра (по
името на шведския физик Ангст-
рьом, 19. век).
андалузмт (от собств. по името на
област в Юж. Испания — Анда-
лузия) минер. твърд минерал, алу-
миниев силикат, със зелен или сив
цвят, неразтворим в киселини,
употребяван като огнеупорен и
киселиноустойчив материал.
андарт (гр.) комита, въстаник,
хайдутин.
андезнт (по собств. Анди, планини
в Юж. Америка) минер. вид тъмна
вулканична магмена скала, която
се използва за строеж.
Андерсен, Ханс Кристиян (1805 —
1875), световноизвестен автор на
детски приказки.
анджак (тур.) разг. тъкмо, именно,
андрогин (гр.) биол. човек или жи-
вотно с признаци на двата пола;
хермафродит; — аидрогиния (гр.)
1. наличие на признаци на двата
пола у един индивид; 2. полово
влечение на жена към жена.
андронд (фр.) техн. автомат с човеш-
ки образ.
Андромання (гр.) мед. ненаситна
страст у жена към мъжете; — анд-
рофобия омраза, отвращение (и
страх) от мъжете.
Андромаха (гр.) мит. съпруга на Хек-
тор, герой от Троянската война,
горчиво оплакала-мъжа си, убит в
двубой от Ахил; след падането на
Троя става робиня на Ахиловия
син Неоптолем (или Пир); разш.
предана и любеща съпруга.
Андромеда (гр.) мит. дъщеря на ети-
опския цар Кефей и съпругата му
Касиопея; хубавата царица пре-
дизвиква гнева на нереидите, ко-
ито изпращат морско чудовище да
разсипе страната; Андромеда е из-
купителната жертва, но героят
Персей убива чудовището, осво-
бождава я и се оженва за нея; в
памет за подвизите на мъжа Ати-
на я въздига всред звездите; — Ан-
дромеда астр. 1 . съзвездие в Сев.
полукълбо; 2. спирална мъгляви-
на, галактика, най-близка до на-
шата; 3. бот. вид вечнозелени
храсти.
андрофаг (гр.) людоед, човекоядец;
—
андрофагия книж. човекоядет-
во, людоедство.
андроцен (гр.) бот. съвкупност от ти-
чинките на един цвят.
аневризъм (гр.) мед. болестно раз-
ширение на артериите.
анекдот (гр.) къс разказ за любопит-
на, смешна случка; — амекдоти-
чески, анекдотичен във вид на
анекдот; — анекдотоман книж. чо-
век, който страда от мания да раз-
казва или да слуша анекдоти; —
анекдотомания книж. страст у ня-
кого да разказва или да слуша
анекдоти.
анекс (лат.) 1. търг, притурка, при-
бавка; 2. икон. приложение към
писмен документ, използван във
външната търговия.
анекснонист (фр.) полит. привърже-
ник на анексия; — анексирам
(лат.) присъединявам (територи-
я); — анексиране анексия, присъ-
единяване (на територия).

57
аяиматнзъм
анемичен (лат.) малокръвен, слаб,
безжизнен; — анемия мед. болес-
тно състояние, което се характе-
ризира с намален брой на черве-
ните кръвни клетки — еритроци-
ти и количеството на хемоглоби-
на.
анемо- (гр. „вятър”) като първа със-
тавка на сложните думи показва
отношение към вятър.
анемология (анемо- и гр. „наука”)
метеор, наука за въздушните те-
чения и за ветровете.
анемона (гр.) бот. тревисто растение
от сем. Лютикови с красиви бели,
жълти или розови цветове; съсън-
ка.
анемоскоп (анемо- и гр. „гледам”)
метеор, уред за определяне посо-
ката на ветровете.
анемотроп (анемо- и гр. „обръщам”)
техн. двигател, който се задвиж-
ва от вятър.
анемофилия (анемо- и гр. „обич”)
бот. опрашване на растенията от
вятъра.
анемохорд (анемо- и гр. „струна”)
муз. пневматичен струнен инстру-
мент, подобен на пиано.
анемохорня (анемо- и гр. „разпрос-
транявам”) бот. разсейване на се-
мената, плодовете й спорите на
растенията от вятъра.
анепиграф (гр.) книж. съчинение без
заглавие.
анепсия (гр.) диал. братовчедка, пле-
менница.
анергия (гр.) 1. липса на телесна и
душевна сила; безсилие; 2. мед.
нечувствителност към известни
лекарства и отрови, лротивоп.
алергия.
анероид (гр.) техн. вид барометър без
живак с метална, херметически
затворена тръбичка, в която въ-
духът е силно разреден.
анестезиолог мед. специалист по
анестезиология; — анестезиология
мед. наука за прилагане на меди-
цински упойващи средства, глав-
но при операция; — анестезия
(гр.) нечувствителност, обезчувс-
твяване на някоя част от тялото
по време на операция с анесте-
тични средства; — анестетячен
(лат.) мед. премахващ болка; обез-
боляващ.
анжелик (фр.) муз. вид лютня със 17
струни, която прилича на китара,
разпространена през 17. и 18. век.
Анибал (247 — 183 пр. Хр.) прочут
картагенски пълководец.
аннзет (фр.) подправена с анасон ра-
кия.
анизометрия (гр.) спец, нееднаквост
в размерите.
анизометропия (гр.) мед. нееднаква
усетна сила на двете очи, изразе-
на в късогледство на едното око
и нормално гледане на другото.
анизоморфия (гр.) бот. способност
на страничните органи у расти-
телно тяло (листа, цветове) да се
насочват към хоризонта или към
първичната основна ос, като при-
емат различни форми.
анизотропия (гр.) 1. физ. нееднаквост
на физичните свойства на едно тя-
ло в различните посоки вътре в
него; 2. бот. нееднакво направ-
ление на различните органи на ед-
но и също растение при едни и
същи фактори.
анилин (ар.) отровна маслена теч-
ност, която се добива от индиго и
каменовъглен катран.
аннмален (лат.) животински; — ани-
мализация превръщане в живот-
но; — анималист (от лат. „живот-
но”) художник или скулптор, кой-
то изобразява предимно животни,
анималкула (лат.) зоол. съвсем дреб-
но или микроскопично, почти не-
видимо с просто око животно.
аниматизъм, анимнзъм (лат.) 1. уче-
ние, че всичко е одушевено; —

анимационен
58
мислещата душа се взема за обяс-
нителен принцип на тялото; 2.
вярване в духовни сили, които
действат в природата.
анимационен (лат. „оживяване”) в
съчетание анимационен филм —
рисуван филм, трикфилм; — ани-
мация 1. изкуство да се рисуват
филми; 2. рисувани филми.
аннхилация (лат.) физ. реакция, при
която масата на веществото се
преобразува в енергия; унищожа-
ване на веществото; — анихнли-
рам (нем.) физ. превръщам се в
енергия (за вещество, частици).
анкер, анкър (нем.) 1. техн. регула-
тор на часовниково махало; 2. арх.
скоба за скрепване на две машин-
ни части или два строителни еле-
мента; 3. марка часовници.
анкета (фр.) псих. метод за социоло-
гическо и социално-псохологи-
ческо изследване, при който се съ-
тавя и предоставя на изследвани-
те лица в определена последова-
телност система от въпроси, чи-
ито отговори се използват като из-
ходен материал за научни обоб-
щения и др.;
—
анкетна комисия
проверочна комисия; — анкети-
рам проверявам, разследвам; —
анкетиране проверяване, разслед-
ване; — анкетьор (фр.) човек, кой-
то прави анкета; разследван.
анкилоза (гр.) намаление или изчез-
ване на движенията на една ста-
ва.
анкилометър (гр.) техн. инструмент,
с който се измерват кривини.
анкилостом(а) (из.) мед. паразитен
червей в тънките черва на човека
и животните, причинител на бо-
лестта анкилостомиаза.
анкилостомиазя (гр.) мед. заболява-
не предимно на миньорите и на
работниците по тунелите, което
причинява анемия; тунелна ане-
мия.
анкилотом (нем.) мед. крив хирур-
гически нож.
анклав (фр.) геогр. територия на дър-
жава, която е заобиколена от дру-
ги държави и няма излаз на море,
анкър английска единица мярка за
вместимост.
анласер (нем.) 1. ел . пускач. пуска-
телен реостат; 2. авт . пускател на
мотори.
анод (гр. „път нагоре”) физ. 1 . елек-
трод в различни електрически
уреди, който се свързва с поло-
жителния полюс на източника на
тока; 2. положителният полюс на
електрическите елементи и аку-
мулаторите.
анодонтия (гр.) мед. вродена липса
на зъби.
аноксемия (лат.) мед. липса на окис-
ляване в кръвта.
аноксня (лат.) мед. недостиг на кис-
лород в един организъм или само
в някои негови органи и тъкани,
аномален (гр.) неправилен; — ано-
малност неправилност; неестест-
веност; нещо което излиза извън
обикновения ред; — аномалия
неправилност; неестественост; от-
клонение от обща закономерност
на явление.
аномннация (фр.) литер. стилен об-
рат, при който се употребяват ду-
ми, близки по гласеж, но различ-
ни по значение.
анонимен (гр.) безименен; аноним-
но акционерно дружество, на ко-
ето акциите не носят имената на
притежателите им; — аноннм 1.
лице, което крие името си; 2.
псевдоним, лъжливо име; 3. про-
изведение, чийто автор е неизвес-
тен.
анонсирам (фр.) давам обявление,
обявявам във вестниците; — анон-
сово бюро бюро за събиране обяв-
ления за вестниците; — анонс
обявление (във вестник), съобще-

59
Антей
ние.
анопистографня (гр.) ост. отпечат-
ване на книги само на едната стра-
ница на листа, правено преди Гу-
тенберг.
анопсия (ан- и гр.) мед. слабо зре-
ние или невиждане.
анорак (еск.) къса горна спортна
дреха от непромокаем плат за
предпазване от вятър и дъжд.
анорганически (гр.) спец, неограни-
чески.
анорексия (гр.) псих. психогенно раз-
стройство, срещано предимно при
момичета през пубертета; главен
симптом е спадане на теглото
вследствие увеличаваща се липса
на апетит и отказ от храна.
анормален (лат.) неправилен; —
анормалност неправилност.
анотация (лат. „бележка”) 1. разяс-
нителна бележка върху текст; 2.
кратко изложение на съдържани-
ето на книга, статия и др.; 3. биб-
лиографско описание на книга,
често придружено с кратко изло-
жение на съдържанието, прецен-
ка и разяснения; 4. електрон.
обяснение към програмата, което
обикновено предхожда нейния
първичен код.
анотирам (фр.) библиогр. излагам
накратко с критическа оценка съ-
държанието на книга или статия,
аносмня (гр.) мед. неспособност да
се възприемат или да се различа-
ват миризмите; липса на обоня-
телни възприятия.
Анофелес (гр.) зоол. род широко раз-
пространени комари.
анофталмия (гр.) мед. липса на око.
ансамбъл (фр. „заедно”) 1. съгласу-
ваност на едно стройно единство;
съгласуване между отделните час-
ти на едно цяло; стройна пълно-
та, общност, единство; 2. художес-
твена съгласуваност в играта на
артисти при изпълнение на дра-
матична или музикална пиеса; 3.
състав от изпълнители на пиеса,
опера и пр., колектив от артисти,
музиканти, певци и др.; 4. арх.
съвкупност от постройки, които
образуват единна композиция.
антаблеман (фр.) арх. горната изпък-
нала част на сграда, която се опи-
ра на стени или колони и се със-
тои от три хоризонтални части:
корниз, фриз и архитрав.
антагонизъм (гр.) противодействие
на две сили; вражда, неприязне-
ност; — антагонист 1. противник,
съперник; 2. анат . органи или ве-
щества с противоположни дейст- ’
вия; — антагонистическн, анта-
гонистичен враждебен, неприяз-
нен.
Антанта (фр.) ист. съглашение меж-
ду Англия, Франция и Русия по
време на Първата световна война
за отбрана и нападение; — Голя-
ма антанта — съюз между Англия,
Франция и Русия в началото на
20. век — тройно съглашение, тро-
ен съюз; — Малка антанта от 1921
г. до Втората световна война, съ-
юз между Югославия, Румъния и
Чехословакия.
Антарктида (гр.) геогр. континент,
който заема централната част око-
ло Южния полюс.
Антарктика (гр.) геогр. южната по-
лярна област, включваща Антар-
ктида, островите около нея и юж-
ните части на Атлантическия, Ин-
дийския и Тихия океан; противоп.
Арктика; — антарктически (гр.)
намиращ се на Южния полюс.
антедатирам (лат.) издавам документ
със стара дата.
антезис (гр.) бот. цъфтеж, сезон на
цъфтене.
Антей (гр.) 1. митичен гръцки ге-
рой, син на Посейдон и Гея (Зе-
мята), непобедим в единоборст-
во, понеже при всяко допиране до

антеки
60
земята получавал нови сили от
нея; за да го надвие, Херкулес е
принуден да го откъсне от земята
и да го удуши във въздуха; 2. прен.
непобедим поради здрави връзки
с народа, човек здраво свързан с
родната си земя, с народа си.
антеки (jp.) геогр. хора, които жи-
веят на един и същ градус дължи-
на, но на различни градуси ши-
рина.
антена (лат.) 1. pad. проводник (жи-
ца) или система от проводници,
която служи за излъчване в прос-
транството или за улавяне от прос-
транството на електрически въл-
ни; 2. мор. напречна греда на ко-
рабна мачта; 3. зоол . пипалце на
главата на насекомо, което изпъл-
нява службата на орган за осеза-
ние и обоняние.
антемария (лат.) бот. високопланин-
ско растение, употребявано в ме-
дицината; бял смин.
антенатален (лат.) мед. който се от-
нася до състоянието преди раж-
дането.
антернд(ий) (лат.) бот. мъжки раз-
множителен орган в спорите на
низшите растения (папрати, мъ-
хове, гъби и др.) .
антерня (тур.) вид топла памучна
или вълнена дреха, обикновено
подплатена с памук; памуклийка.
антеротнчен (лат.) мед. за средство
—
което действа против половия
инстинкт или против прекомер-
ната полова възбуда.
антефнкс (лат.) арх. в античната ар-
хитектура — каменно или кера-
мично украшение, което се нами-
ра на корниза до покрива.
антецедевт (лат.) предшествал слу-
чай; предишен факт, на който се
позовава някой.
антв- (гр.) против; в сложните думи
да се превежда противо...
антиандрогенн (лат.) фарм. лекарст-
вени средства, които се използ-
ват за блокиране на сексуалност-
та при лечението на абнормни по-
лови прояви.
антибиограма (анти- и гр. „опис’')
мед. микробиологичен метод за
изпитване чувствителността на
различни видове микроорганизми
спрямо лекарствени средства.
антибиоза (анти- и гр. „живот” и -
оза) биол. потискане и унищожа-
ване на микроорганизми под вли-
яние на биогенни продукти от
микробен, животински и расти-
телен произход.
антибиотик (анти- и биотик) биохим.
вещество, което се образува в ре-
дица организми: низши гъбички,
плесени, бактерии, растения или
животни.
ангибрнз(а) (анти- и фр. „бриз”) мор.
въздушно течение от брега към
морето, което е на известна висо-
чина, понеже налягането над су-
шата е понижено, а над морето
повишено.
антявибратор (анти- и вибратор)
техн. уред или приспособление за
намаляване на вредните колеба-
ния у механични системи; смек-
чител, амортисьор.
антигаз (анти- и газ) хим. противо-
газ, средство за унищожаване
действието на отровен или задуш-
лив газ.
антиген (гр.) биол. високомолекул-
но вещество от животински, рас-
тителен, бактериален или вирусен
произход, което може да предиз-
вика образуване на антитела, ко-
гато попадне в организъм на чо-
век или животно.
Антигона (гр.) мит. дъщеря на цар
Едип и Иокаста; придружава ста-
рия си баща в доброволното му
изгнание и се грижи за него до
самата му смърт; въпреки изрич-
ната забрана погребва убития си

61
антимон
брат Полиник и за наказание би-
ва зазидана в пещера, където се
обесва; — Антигона разш. олицет-
ворение на дъщерна обич и мъ-
жествено изпълнение на дълга.
антидинастичен (анти- и династи-
чен) полит. който е против влас-
тта на династия; — антидинасти-
цизъм полит. борба против деспо-
тизма на династия.
антидот (гр.) мед. противоотровно
средство.
антидрама (анти- и драма) литер.
сценична творба на крайно модер-
нистично течение в драматурги-
ята, което отрича напълно зако-
ните на класическото изкуство.
антндъмпннговя политика (англ.)
икон. система от мероприятия от
страна на правителството с цел за-
щита на местната промишленост
от нелоялна чуждестранна конку-
ренция.
аитиинтелектуализъм (анти- и инте-
лектуализъм) в идеалистическата
философия — отричане на въз-
можността да се опознае истина-
та с помощта на разума.
антика (лат.) 1. стара пара; 2. прен.
старинна вещ.
антикаталнзатор (анти- и катализа-
тор) хим. вещество, което забавя
или спъва каталитичното ускоре-
ние на дадена химична реакция.
антикатолнчески (анти- и католичес-
ки) който е против католицизма,
противокатолически.
антиква (лат.) печ. вид печатарски
шрифт.
антиквариат (лат.) 1. магазин за по-
купка и продажба на стари и ред-
ки книги; 2. търговия с ценни ста-
ри предмети; —• антикварна кни-
жарница книжарница, в която се
продават стари книги.
антиклерикален (анти- и клерика-
лен) 1. който се бори против при-
вилегиите на духовенството и цър-
квата; 2. прен. напредничав,
антиклимакс (анти- и гр. „стълба”)
литер. вид стилна фигура: низхо-
дяща градация.
антиклинал (гр.) геол. седловидна
гънка на земната кора или на ска-
ла с изпъкналата си част нагоре.
антиконституционен (лат.) полит.
противоконституционен.
антикорозионен (анти- и корозия)
хим. който предпазва от химично
въздействие; противокорозионен.
антикритика (гр.) отговор на крити-
ка.
амтнлнберализъм (лат.) полит. враж-
дебност към либерализма, систе-
ма от икономически и политичес-
ки възгледи, които са против ли-
берализма.
антялогаритьм (анти- и логаригьм)
мат. числото, което се получава,
когато основата на логаритмична-
та система се издигне на степен,
равна на логаритъма му.
антиметабола (гр.) литер. стилна фи-
гура, при която във втория израз
се повтарят думите от първия, но
в обратен ред, напр. ям, за да жи-
вея, но не живея, за да ям.
антиметатеза (гр.) литер. стилна фи-
гура, при която се променят ре-
дът на думите, а мисълта остава
същата; конверсия.
антимилитаризъм (анти- и милита -
ризъм) полит. обществено тече-
ние, враждебно на милитаризма;
—
антимилитарист полит. против-
ник на милитаризма.
антимннс (лат.) църк. обредна кър-
па, върху която е изобразено пог-
ребението на Христос; употребя-
ва се по време на литургия.
антимон (лат.) хим. химичен еле-
мент, знак Sb, пореден No 51, ат.
тегло 121,76; има приложение в
техниката като съставна част на раз-
лични сплави, особено на сплав,
от която се леят печатарски бук-

антимонархически
62
ви; стибиум.
антимонархически (гр.) полит. про-
тив омонархически, враждебен на
монархията и монарсите.
антнмонит (лат.) хим. оловносив ми-
нерал с метален блясък.
антиморален (гр.) книж. противомо-
рален, противонравствен.
антинационален (гр. -ла т .) полит.
противонароден, който е против
нацията.
антинеутрон (анти- и неутрон) физ.
неутрална елементарна частица с
маса, равна на масата на неутро-
на, без електрически товар.
антнномия (гр.) филос. противоречие
между два закона или две поло-
жения, два принципа, които са
взаимноизключващи се, но и ед-
накво убедително могат да се до-
казват по логически път.
антиоксиген (анти- и оксиген) хим.
вещество, което се прибавя към
каучукова смес, за да забави ста-
реенето на каучука.
антнпапа (гр.) ист. лъжепапа, изб-
ран от съветници на владетел или
чрез заговор на върхушка или ор-
ганизация; — антипапизъм рели-
гиозно и обществено течение, ко-
ето е против папската власт и
нейната непогрешимост; — анти -
папист привърженик на антипа-
пизма.
аитипасат (анти- и пасат) въздушно
течение във високите слоеве на ат-
мосферата в топлите страни, ко-
ето се движи над пасатите и в об-
ратна посока.
аитипатия (гр.) 1. чувство на неп-
риязън или отвращение; 2. псих .
отрицателно емоционално-оце-
нъчно отношение на човека към
даден обект.
анпшатриот (анти- и патриот) чо-
век с враждебно чувство към оте-
чеството.
антн&ация (гр.) псих. предугаждане,
предвиждане, предположение за
действия, явления, събития и т.
н., което се появява в съзнанието
преди възприемането на конкрет-
ните неща; познание, основано
върху логически съждения.
антиперисталтнка (анти- и перистал-
тика) мед. движение на стомаха и
червата обратно на перисталтика-
та.
антипиретик (анти- и гр. „треска”)
фарм. лечебно средство за пони-
жаване на температурата.
антипод (гр.) 1. геогр. място на зем-
ното кълбо, противоположно на
друго някое място от земното къл-
бо; 2. жител на такова място; 3.
прен. пълна противоположност.
антирабически (лат.) мед. който ле-
кува бяс, противобесен.
антиракета (анти-и ракета)воен. ра-
кета, предназначена за борба с
противникови балистични ракети,
която, изстреляна от земята, тър-
си и унищожава противниковото
оръжие във въздуха.
антнрахитнчен (лат.) мед. противо-
рахитичен.
антиреформаторски (лат.) книж.
враждебен на всякакви реформи,
антнроман (анти- и роман) литер. го-
лямо епично произведение на
крайно модернистинно течение в
литературата, което отрича напъл-
но законите на класическото из-
куство.
антирелнгиозен (анти- и религиозен)
1. противорелигиозен, противо-
верски; 2. атеистичен.
антисемитизъм (анти- и семитизъм)
обществено течение против е в-
рейството поради расови и рели-
гиозни предразсъдъци; — антисе-
мит човек с враждебно отноше-
ние към евреите; — антисемитски
противоеврейски.
антисептика (лат.) фарм. i . обезза-
разяване, дезинфекциране или

63
антициклон
предпазване от зараза на рани чрез
сублимат, хлороформ и други хи-
мични препарати; 2. средства про-
тив инфекция на рани; — анти-
септик средство, използвано про-
тив инфекция на рани; разш. ве-
щество, което предпазва от загни-
ване.
антисептол (лат.) фарм. антисепти-
чен заместител на йодоформ.
антисоциален (лат.) полит. противо-
обществен.
антитела (анти- и тела) вещества,
които се образуват в организма
след някои болести или при вкар-
ване в него на различни антигени
и неутрализиращи тяхното вред-
но въздействие; противотела.
антитеза (гр.) 1. противоположност
на предмети и явления; 2. филос.
положение, което при логическо
съждение се противопоставя на
тезата; 3. литер. стилна фигура,
чрез която се съпоставят рязко
противоположни образи и поня-
тия; противопоставяне, антитезис.
антитоксини (анти- и токсини) би-
охим. противотела, които се изра-
ботват в организма на човека или
животните под въздействието на
токсини (отрови), образувани при
боледуване или вкарани чрез ин-
жектиране за предпазване от за-
боляване и за лекуване на забо-
лели от дифтерия, тетанус и др.
антитръстова политика (анти- и
тръст) икон. система от законода-
телни мерки, осъществявани от
обществото срещу монополизаци-
ята на пазара и ограничаване на
конкуренцията.
антифашист (анти- и фашист) учас-
тник или привърженик на борба-
та против фашизма.
антифебрин (лат.) 1. фарм. лекарст-
во против треска; 2. хим . отровно
вещество, с което се приготвят ня-
кои бои.
антифермент (анти- и фермент) хим.
вещество, което спира фермента-
цията.
антифон (гр.) 1. църк. богослужебна
песен, която се пее поред от два-
та клироса; 2. поредно пеене на
солист и хор или на двете поло-
вини на хор, като си отговарят ед-
на на друга; 3. запушалка за уши,
която предпазва от силен звук при
изстрели и др.
антифриза (гр.) вид метонимия: из-
казване на една мисъл с против-
ната на нея мисъл.
антифриз (анти- и англ. „замръз-
вам”) 1. физ. вещество, което по-
нижава точката на замръзването
на водата, напр. спирт, глицерин,
сол и др; 2. авт . незамръзваща ох-
ладителна смес.
антифрикционен (лат.) който нама-
лява триенето.
антнфунгин (лат.) хим. течност, ко-
ято предпазва дървен материал от
загниване.
антнхлор (анти- и хлор) хим. вещес-
тво, което поглъща хлора, оста-
нал след избелване или хлорира-
не на материали.
антнхреза (гр.) фин. специален до-
говор, съгласно който кредиторът
придобива правото да ползва
имуществото на длъжника и до-
ходите от него до окончателното
изплащане на задължението на
длъжника.
антихрист (гр.) противник на Хрис-
та, който също ще се яви при вто-
рото пришествие да изкушава хо-
рата; дявол.
антихуманен (анти- и хуманен)
книж. противочовешки.
антициклон (анти- и циклон) об-
ширна област с високо атмосфер-
но налягане, в която преобладава
безоблачно, тихо време, обикно-
вено без валежи, през лятото го-
рещо, през зимата ясно и студе-

антиципация
64
но.
антнцнпация (фр.) 1. фин. предвари-
телно плащане на дължима сума;
антиципативно плащане; 2. фин.
предварително изплащане (на
лихви); 3. изпълнение на договор
преди срока 4. филос. съждение а
priori, което предхожда опита; —
антяципирана инфлация икон.
очаквана, предвидена, прогнози-
рана инфлация.
аитичастица (анти- и частица) физ.
елементарна частица, на която ма-
сата и спинът са равни на масата
и спина на дадена елементарна
частица, а електрическият - заряд,
магнитният момент и другите ха-
рактеристики са равни по големи-
на и противоположни по знак на
нейните.
античност (лат.) древност, старин-
ност, старина; — античен древен,
антишамбър (фр.) рядко преддверие,
чакалня.
литография (гр.) 1. умение да се при-
дава на цветята символично зна-
чение; език на цветята; 2. библи-
олог. условно писане с цветни
изображения в символичните ви-
нетки на романтизма.
антозои (гр.) зоол. коралови поли-
пи, които живеят прикрепени към
морското дъно.
антолит (гр.) палеонт. вкаменелост
от растение.
антология (гр.) литер. сборник от
предимно къси, образцови съчи-
нения; христоматия.
антоним (анти- и гр. „име”) език, ду-
ма с противоположно значение на
друга дума: красив — грозен.
автовомазия (гр.) литер. вид мето-
нимия (стилна фигура) заменяне
нарицателното със собствено име;
и обратно.
антракоза (гр.) мед. професионално
белодробно заболяване, причине-
но от отлагане на въглищен прах
в белите дробове поради продъл-
жително вдишване на напрашен
въздух.
антракотерий (гр.) изкопаем дебело-
кож бозайник.
антракс (гр.) мед. злокачествен кър-
вав цирей; синя пъпка.
антракт (фр.) свободното време
напр. между две действия в театър;
промеждутък, пауза.
антрацит (гр.) минер. най-добрите
каменни въглища.
антраша (фр.) 1. балетна стъпка с не-
колкократно удряне на краката,
докато играчът се намира в поло-
жение на скок във въздуха; 2. умел
скок при танцуване.
антре (фр.) 1. вход; 2. влез! (при по-
чукване на вратата).
антрекот (фр.) кул. печено говеждо
месо, отрязано между две ребра.
антрелозит (фр.) място, където се
складират местни или вносни сто-
ки за съхранение, както и таксата
за това; — реален антрепозит скла-
дово помещение под непосредст-
вения контрол на митническите
власти, където се складират не-
обмитени стоки.
антропо- (гр.) като първа съставна
част на сложни думи със значе-
ние отнасящ се до човек.
антропогенеза (антропо- и гр. „про-
изход”) 1. процесът на възниква-
не и развитие на човека; 2. дял от
антропологията, който изучава
произхода на човека.
антропогеография (антропо- и геог-
рафия) геогр. течение в икономи-
ческата география за решаващото
значение на географската среда
върху развитието на човешкото
общество.
антропологизъм (антропо- и гр. „на-
ука”) филос. в съвременната фи-
лософия — принцип, който изис-
ква човекът да бъде разглеждан
като неизменящо се природно съ-

65
апарел
щество, без да се взема предвид
обществено-историческата прак-
тика.
антропомаксимология (антропо- и
максимология) псих. наука за въз-
можностите на човека, за законо-
мерностите на формиране и про-
явяване на неговите пределни фи-
зически, психически и двигател-
ни способности, свързани с изпоз-
ване на резервите на организма.
антропометьр (антропо- и гр. „мяр-
ка”) антроп. уред за измерване на
човешкото тяло и за установява-
не на неговите пропорции.
антропонимия (антропо- и гр. „име”)
език. 1. наука за собствените лич-
ни и фамилни имена; 2. сбор от
лични и фамилни имена на ня-
коя област или народ.
янтропоцентризъм (антропо- и цен-
тризъм) филос. ненаучно, идеалис-
тическо схващане, че човек е цен-
тър на вселената и цел на миро-
сътворението.
антротомия (лат.) мед. оперативно
отваряне на израстъка на слепо-
очната кост зад ушната мида за
отстраняване на загнили костни
клетки.
антураж (фр. „заобикаляща среда”)
1. приближени лица, които прид-
ружават някого, заобикалящите
някого лица; 2. околна среда.
Анубис древноегипетски бог на пог-
ребенията и балсамирането; пред-
ставян е като човек с глава на ча-
кал.
анунцнатор (лат.) 1. църк. папски
пратеник, който осведомява пап-
ската канцелария за политически
и църковни събития; 2. техн. ав-
томатичен уред, който известява
за пристигане на влак; сигнали-
затор
анунциация (лат.) известие, известя-
ване.
анфае (фр.) с лице към зрителя.
анфилирам (фр.) воен. пронизвам със
стрелба надлъж по неприятелска
линия.
анхемнтоника (гр.) муз. общо назва-
ние за тонови редове, видове и
звукореди, в които липсват полу-
тонови разстояния.
анхидремия (гр.) мед. намаляване на
водата в състава на кръвта.
анхидрит (гр.) минер. безводен кал-
циев сулфат, който се среща за-
едно с гипса в солните залежи и
се използва главно като тор за по-
добряване на почвата.
анхитер (гр.) палеонт. изкопаемо не-
чифтокопитно с три пръста, по-
добно на кон.
анцуг (нем.) спортно облекло от три-
ко или друг подобен плат.
аншлус (нем. „присъединяване”) по-
лит. насилствено присъединява-
не на чужда територия, особено
насилственото присъединяване на
Австрия към фашистка Германия
през 1938 г.
аншпуг (хол.) техн. специален лост
за ръчно придвижване на вагони.
анюитет (лат.) фин. 1 . редовно го-
дишно плащане; 2. обезпечен го-
дишен доход от бъдещи плаща-
ния.
апагога (гр.) лог. заключение, при ко-
ето от една сигурна и една неси-
гурна предпоставка се прави извод
за истинността на положението.
апарат (лат.) техн. уред, машина;
фотографски апарат, машина за
правене на фотографски снимки,
апаратна помещение, в което се ра-
боти с апарати; — апаратура (лат.)
техн. съвкупност от апарати и съ-
оръжения в лаборатория, цех и т.
н. за извършване на определена
работа; — апаратчик (фр.) 1. ра-
диотелеграфист; 2. в някои про-
изводства — работник, който наб-
людава апарати и машини.
апарел (фр.) спец, наклонен насип

апартейд
66
от пръст за изкачване на оръдия,
коли и тежести.
апартейд (от англ. „отделно”, „нас-
трана”) полит. расова дискрими-
нация, при която господстващата
класа потиска инородно населе-
ние, като го лишава от избирател-
ни права, от свобода на преселва-
не, право да ползва всички блага
и пр.
апатит (фр.) минер. минерал, който
служи за изкуствен тор.
апатрид (гр.) юр. лице, загубило
граждански права в родината си
и неполучило поданство в друга
държава; безотечественик.
апаш (фр.) крадец, джебчия; —
апашлък джебчийство, кражба.
апедевсия (гр.) ост. незнание вслед-
ствие недостатъчно обучение; —
апедевтически неук, неграмотен.
апекс (лат.) 1. връх, височина, най-
висока точка; 2. астр. точката от
небесната сфера, към която е на-
сочено в даден момент движени-
ето на Земята по нейната орбита;
3. астр. точка от небесната сфе-
ра, към която се движи Слънцето
с цялата си система.
Апел (4. век пр. Хр.) древногръцки
художник при двора на Алексан-
дър Велики, чийто потрет е на-
рисувал.
апелативен, апелационен (лат.) отна-
сящ се до апелацията; апелати-
вен съд, —■ апелативен съд юр. съ-
дебна инстанция, по-висша от ок-
ръжен съд — третата по ред съ-
дебна инстанция (мирови, окръ-
жен, апелативен и касационен
съд); — апелативна жалба юр. мол-
ба, тъжба за обжалване на съдеб-
но решение пред по-горен съд; —
апелация 1. оплакване на по-гор-
на съдебна инстанция; 2. вж . апе-
лативен съд.
апемпфазис (гр.) безсмислица, про-
тиворечие.
апендектомия (лат.) мед. оператив-
но отстраняване на апендикса; —
апендикс (лат. „придатък") 1.
анат. червеообразен израстък в
края на сляпото черво; 2. техн.
малък маркуч за вкарване и из-
пускане на газ в обвивката на
аеростат; 3. прен. ненужна прибав-
ка, излишно; — апендицит (лат.)
мед. възпаление на апендикса.
аперитив (лат.) 1. питие преди яде-
не за възбуждане на апетита;. 2. за-
ведение, в което се поднасят спир-
тни напитки и закуски.
аперкат (англ.) спорт, силен удар в
челюстта или стомаха на спортист
при бокс.
апертометьр (нем.) физ. уред, с кой-
то се измерва числовата апарату-
ра на оптическа система.
апертура (нем.) физ. величина, ко-
ято характеризира ефективния от-
вор на оптическа система.
аперцепцня (лат. „при” и „разби-
рам”) 1. псих. обусловеност на въз-
приемането от опита, знанията,
светогледа и психическото състо-
яние на лицето, което възприема;
възприемане, схващане в зависи-
мост от личния опит на възпри-
емащия; 2. филос. осъзнато възп-
риемане за разлика от неосъзна-
тото.
апикален (фр.) книж. 1. който е на
върха; 2. език, за звук — който се
произнася с върха на езика.
апикултура (лат.) книж. пчеларство.
Алис мит. свещен бик у египтяни-
те, символизирал творческата си-
ла на природата.
аплазия (а- и гр. „образуване”) би-
ол. 1 . вродена липса на орган; 2.
вродено недоразвитие на тъкани
и органи.
аплик, аплике (фр.) 1. изделие от
прост метал, покрито с тънък
пласт сребро, злато или никел; 2.
изделие с нашити или нанесени

67
апокринен
върху него парчета от друга мате-
рия; 3. предмет за украшение
(лампа), който се прикрепя към
стена или друг предмет; 4. апли-
кация.
апликатура (лат.) муз. редът, по кой-
то се поставят пръстите при сви-
рене на музикален инструмент.
апликация (лат.) 1. притурка; при-
бавка, приложение; 2. украса вър-
ху плат или хартия чрез поставя-
не на фигури от друга материя,
бродиране, изплитане и т. н.; 3.
самият орнамент, фигурка, изоб-
ражение; 4. литер. крилати фра-
зи, пословици, афоризми и др.,
използвани в литературни произ-
ведения, за да се постигне по-го-
ляма образност и яснота; — апли-
кирам правя апликация; приши-
вам, прибавям, притурвам.
аплодирам (фр.) ръкопляскам (обик-
новено в знак на одобрение); —
аплодисмент ръкопляскане.
апломб (фр.) 1. ост . ответно поло-
жение; 2. натъртване, повишение
на гласа с цел да се обърне по-
голямо внимание на някой въп-
рос, израз, пасаж; 3. самоувере-
ност, самонадеяност (особено при
разговор).
апо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отд-
ръпване, оттегляне и пр.
апогамия (апо- и гр. „брак”) 1. биол.
свойства на някои растения да из-
губват способността си за полово
размножаване; 2. размножаване
без оплодяване; апомиксис.
апогей (гр.) 1. астр. най-отдалече-
ната точка на лунната орбита от
Земята или от орбита на изкуст-
вен спътник; 2. прен. най-висока-
та точка на развитие, разцвет, сла-
ва.
апограф (гр.) книж. препис от ори-
гинала, от първообраза; копие,
препис.
аподемиалгня (гр) мед. страст за пъ-
туване надалече, превърнала се в
болестно състояние.
аподиксис (гр.) юр. привеждане на
доказателства; 2. неопровержимо
доказателство; — аподиктнчен без-
спорно доказан; неоспорим, не-
опровержим.
аподия (апо- и гр. „крак”) мед. лип -
са на крака по рождение.
аподозис (лат.) грам, втора част на
сложно подчинено изречение.
Апокалипсис („откровение”) библ. 1.
последната от книгите на Новия
завет — „Откровението на св. Йо-
ан Богослов”; съдържа 7 видения
за края на света; 2. разш. книга с
религиозни предсказания през
първите векове сл. Хр .; апокалип-
сис прен. 1. свършекът на света;
второ пришествие; 2. нещо ужа-
сяващо, страхотно; 3. мистично,
тайнствено; 4. мъчително, непо-
носимо положение; — апокалип-
тичен 1. църк. който съдържа отк-
ровения; пророчески; 2. прен.,
книж. катастрофален, ужасяващ,
страховит; 3. прен., книж. мисти-
чен, тайнствен; неясен; — апока-
липтичен образ литер. фантасти-
чен образ, предизвикващ ужас; —
апокалиптика или апокалиптична
литература литер. ист . общо наз-
вание на редица съчинения от
първите векове преди и след Хр.,
съдържащи в алегорична форма
представа за идването на спаси-
тел-месия, за края на света и на-
казването на угнетителите.
апокопа (фр.) грам. 1 . изпускане на
един или няколко звука в края на
думите поради акцентно-фоне-
тични процеси; 2. образуване на
нови думи чрез съкращаване на
срички (напр. кило от килограм),
апокринен (апо- и гр. „отделям”)
мед. отделящ, отлъчваш; — апок-
ринни жлези — жлези, при които

апокриф
68
отделянето на секрецията се съп-
ровожда с отделяне на част от кле-
тъчната протоплазма, като напр.
потните, млечните и лр.
апокриф (гр.) 1. средновековно ли-
тературно произведение, тясно
свързано с библейските книги,
непризнато от църквата поради
отклоняването от каноните на
църковната литература; 2. прен. не-
истинно, недостоверно съчине-
ние, което се възприема за ори-
гинално.
аполитизъм (гр.) полит. 1 . неучас-
тие в обществено-политическия
живот; 2. безразличие към поли-
тически теми; — аполитичен кой-
то е безразличен към политиката;
—
аполитичност проява на аполи-
тизъм, безразличие към полити-
ката.
апологема (гр.) книж. защитна реч,
защита; — апологетвка (гр.) 1. оп-
равдание или защита на някое
учение; защита; 2. богословска
дисциплина за защита на христи-
янската религия; 3. прен. предв-
зета защита, хвалене.
апологет (гр.) литер. 1. страстен при-
върженик на някое учение, на ня-
каква идеология, чиято правота се
стреми да докаже с всички средс-
тва; 2. християнски писател, кой-
то горещо защитава основните по-
ложения на християнската вяра и
упорито работи за разпростране-
нието на християнството; 3. голям
защитник на теза, на научно-фи-
лософско, политическо или ли-
тературно гледище, като неосно-
вателно го хвали и превъзнася.
„Аполо” астр. 1 . серия амерерикан-
ски космически кораби за полет
към Луната, изстрелвани с раке-
тата „Сатурн V”; 2. специална
програма, която позволи първото
прилуняване на човека (21 юли
1969).
Аполон (гр.) мит. лъчезарният бог
на слънцето и светлината, на мла-
достта и изкуствата, „предводител
на музите” (гр. музагет), едно от
най-почитаните божества от древ-
ногръцкия пантеон; — Аполония
геогр., ист. 1. древна колония на
милетийски гърци на българско-
то Черноморие (основана ок. 610
пр. Хр .) и по-късно; 2. богат древ-
ногръцки град (Созопол), където
е издигната прочутата статуя на
Аполон; 3. изк. празници на из-
куството (провеждани ежегодно в
Созопол).
апоморфин (фр.) фарм. средство, по-
лучавано от морфина, употребя-
вано за предизвикване на повръ-
щане.
апояевроза (апо- и гр. „сухожилие”
и -оза) анат. 1 . бяла ципа, която
покрива мускулите и ги прикре-
пя към костта; 2. мед. апоневро-
зис.
апоплексия (гр.) мед. остро разст-
ройство на мозъчното кръвообра-
щение, предизвикано от кръвоиз-
лив в мозъка, от размекване на
мозъчната тъкан или от времен-
ни спазми на мозъчните кръво-
носни съдове; — апоплектичен
удар мозъчен удар.
апорня (гр.) филос. 1. неразрешим
или трудно разрешим логически
проблем; 2. непреодолимо проти-
воречие при разрешаване на проб-
леми.
апорт (фр.) фин. вноска от движими
или недвижими имоти от страна
на съдружник в дадено предпри-
ятие за формиране на общата соб-
ственост при създаването и по
време на съществуване на дружес-
твото.
апоселений (апо- и гр. „луна”) астр.
най-отдалечената точка на орби-
та на изкуствен спътник или на
небесно тяло спрямо Луната.

69
апропо
апосиопеза (гр.) ретор. внезапно
прекъсване на речта по средата на
изречение поради силни чувства,
колебание и др.; внезапно замъл- '
чаване.
апостат (гр.) книж. вероотстъпник,
измамник.
апостериори (гр.) филос. знание, по-
лучено от и в резултат на опита.
апостил (фр.) книж. прибавка, обик-
новено на края на писмо; постск-
риптум.
апостилб (гр.) физ. единица за из-
мерване на яркост на осветена по-
върхност.
апостол (гр. „пратеник”) църк. I . все-
ки от дванайсетте ученици на
Исус Христос; 2. странстващ, пъ-
туващ проповедник; 3. книга, в
която са записани „деянията на
апостолите и техните послания”,
откъси от която се четат по време
на богослужения; 5. разш. пропо-
ведник на някакво учение, идея;
—
апостолат (гр.) L църк. дейност
на апостол; апостолство; 2. разш.
ревностно служене на някое уче-
ние, идея; 3. епископско достойн-
ство; — апостолически папски.
апостроф (гр.) грам, знак за изпус-
ната буква; — апострофнрам (фр.)
прекъсвам говоренето, речта на
някого с остра забележка.
апотема (гр.) мат. 1 . перпендикуляр,
издигнат от центъра на правилен
многоъгълник до една от негови-
те страни; 2. височината на стра-
ната на правилна пирамида.
апотеоз (гр.) 1. ист . в античността
—
обожествяване, причисляване
на смъртни към боговете; 2. прен.
тържествено възвеличаване, въз-
хвала на известна личност или
предмет, прославяне; 3. театр.
тържествена сцена, с която завър-
шва представление и в която се
прославя някой герой и др.
апотома (гр.) муз. отношението на
един основен тон и неговата сед-
ма чиста долна квинта, повишена
четири октави.
апотропичен (гр.) език, за дума или
човешко име — който има маги-
ческа сила да отблъсва злото.
апофазия (гр.) ретор. ораторски пох-
ват, при който се излага бегло из-
вестно схващане, като веднага
след това се опровергава.
апофиза (гр.) 1. анат . израстък на
кост; 2. странично сляпо жилооб-
разно разклонение от голяма маг-
мена скала или от голямо рудно
тяло.
апохромат (апо- и гр. „багра”) физ.
най-съвършен обектив за микрос-
коп и микрофотография, при кой-
то е отстранена сферичната и хро-
матична аберация за три цвята от
спектъра.
апраксия (гр. „бездействие”) мед. на -
рушение способността на човека
да извършва целенасочени движе-
ния.
априори (a priori) (лат.) независимо
от опита, от фактите; предвари-
телно, отпреди; — априорен фи-
лос. който предшества опита, не е
основан на фактите; — априорн-
зъм филос. схващане, според ко-
ето съществува знание, предхож-
дащо сетивния опит.
апробация (лат.) одобряване, утвър-
ждаване, приемане; — апробатив-
на информация псих. оценъчна ин-
формация, благодарение на която
се прави преценка за нещо.
апрозексия (а- и гр. „внимание”)
мед. неспособност да се съсредо-
точи вниманието върху определен
предмет.
апроксимация и апроксимирано (лат.)
мат. приближен израз на някои
величини (или криви) чрез дру-
ги, по-известни величини (или
криви).
апропо (a propos) (фр.) разг. тъкмо,

апроприация
70
по този случай, между другото;
ост. разгеле.
апроприация (лат.) присвояване, об-
себване.
апрош (фр.) 1. печ. при печатарски
набор — разстояние между бук-
вите и думите; 2. мн. воен . ист.
дълбоки зигзагообразни ровове за
улеснение атакуването и превзе-
мането на укрепление.
алтерий (а- и гр. „крило”) 1. зоол .
насекомо без крила; 2. непокрито
с пера място от тялото на птица.
аптерикс (гр.) зоол. I. който е без
крила; 2. птицата киви.
аптечка 1. кутия, в която се пазят
лекарства за първа помощ; 2. мал-
ка етажерка в дом, на която са на-
редени най-необходимите лекар-
ства за първа помощ.
аитиализъм (а- и гр.) мед. преуста-
новяване отделянето на слюнка;
сухота в устата.
ар (фр.) мярка за повърхнина, рав-
на на 100 квадратни метра.
ара (браз.) зоол. вид дългоопашат па-
пагал, който живее в Бразилия.
араба (тур.) ост. диал. кола, талига;
—
арабаджилък коларство; — ара-
баджня колар; — Арабаконак ха-
нове на най-високата местност по
шосето София — Орхание, къде-
то коларите с пътници отсядали
за почивка, преспиване и хране-
не.
арабеска (лат.) 1. изк. орнаментален
мотив в живописта, ръкописната
украса, златарството и др. във вид
на преплетени геометрични фи-
гури и др. със символично значе-
ние, понякога и с текстове с араб-
ско писмо; 2. литер. кратко лите-
ратурно произведение, написано
майсторски, с вещина; 3. муз. не-
голяма инструментална творба с
множество музикални украшения;
4. балет, една от основните пози
на класическия балет.
арабия (ар.) разг. щедър, отпуснат,
с широка ръка човек.
аравона (гр.) диал. 1. годежсн пода-
рък; 2. годеж.
арак (ар.) силно спиртно питие.
аралък (тур.) диал. междина, пролу-
ка.
аранжеман (фр.) търг, доброволно
споразумение между длъжник и
кредитор.
аранжимент (фр.) муз. приспособя-
ване на музикално произведение,
написано за определен инстру-
мент, глас или оркестър към изис-
кванията на друг инструмент, глас
или оркестър; — аранжировка муз.
обработване на музикално произ-
ведение за изпълнение от опре-
делени инструменти или гласове,
различни от тези, за които пър-
воначално е написано; — аранжи-
рам муз. правя аранжировка; на-
реждам, подреждам (напр. витри-
на на магазин).
арат (монг.) скотовъд, пастир в
Монголия.
арахнодактилия (гр.) мед. ненормал-
но дълги пръсти.
арахноза (гр.) зоол. болест по жи-
вотните и птиците, причинена от
ухапване от паяк или от паякооб-
разно насекомо.
арбала (гр.) диал. дипла по краища-
та на дреха.
арбалет(а) (лат.) оръжие за хвърля-
не на стрели.
арбитраж 1. неофициален съд от не-
заинтересовани лица, посочени от
спорещи по търговски сделки
страни да им решат спора, без да
отиват в съдилищата; 2. сравне-
ние в курса на полици (камбио),
парични единици, ценни книжа
и др. от разни борси, с цел да се
определи най-износният начин за
покупка или продажба; 3. юр. дър-
жавен орган за разрешаване на
имуществени спорове от общест-

71
аренда
вения сектор; — арбитър 1. трето
лице, избрано от други две и по-
вече спорещи лица, което да им
реши спора без намесата на офи-
циален съд и на което решение
спорещите страни са длъжни без-
прекословно да се подчинят; 2.
спорт, съдия; — арбитражна сдел-
ка 1. едновременна покупка на
чуждестранна валута, ценни кни-
жа или стоки на един пазар и тях-
ната продажба на друг пазар на
по-висока цена; 2. едновременна
сделка на една и съща цена на раз-
лични пазари.
арбитрален (лат.) книж. който се из-
вършва според личното мнение;
произволен.
арборетум (лат.) бот. част от бота-
ническа градина или отделна са-
мостоятелна площ, където се кул-
тивират местни и чуждоземни
дървесни видове и храсти.
арборикултура (лат.) овощарство, ле-
совъдство.
аргаван (перс.) диал. люляк.
аргентин (нем.) хим. название на раз-
лични видове сплави.
аргилити (гр.) геол. твърди глинести
скали.
аргирократия (гр.) книж. господст-
во на парите.
аргиромания (гр.) книж. прекадено,
болезнено сребролюбие.
Арго (гр. „бърз”) мит. името на ко-
раб, специално построен с помощ-
та на Атина, за да се пренесе ми-
тичното „златно руно”; — арго-
навти рядко аргонавт 1. мит. най-
прославените герои (50) на Ела-
да, които начело с Язон тръгват
за Колхида (Грузия) да завладеят
пазеното от дракон „златно руно”;
2. зоол. род главоноги мекотели;
3. разш., книж. смел мореплава-
тел, който търси приключения и
съкровища.
аргон (лат.) хим. химичен елемент,
зн. Аг, от нулевата група на пери-
одичната система на елементите,
пор. No 18, ат. т. 39,994, газ, кой-
то се съдържа във въздуха и в ня-
кои минерални извори.
Аргос (лат. Аргус) (гр.) мит. вели-
кан с гледащи във всички посоки
сто (безчет) очи, част от които
(половината, две) винаги будни;
ревнивата Хера го поставя за па-
зач на Йо, любимката на съпруга
-
Зевс, превърната от нея в снеж-
нобяла крава. По поръка на царя
на боговете Хермес с овчарската
си свирка приспива всичките му
очи и го убива. Известно утеше-
ние е, че Хера, за да го обезсмър-
ти, пренася очите му в перата на
пауна, нейната свещена птица.
По-късно Аргос става олицетво-
рение на звездното небе; — аргус
прен. пазител, бдителен страж.
ардеб търг, международна единица
мярка за зърнени храни.
ардометър (нем.) физ. електрически
уред за измерване на висока тем-
пература.
ардъч (тур.) бот. диал. хвойна, смри-
ка.
ареал (лат.) 1. област, в границите
на която са разпределени в естес-
твено състояние дадени видове
животни или растения; 2. език, об-
ласт на разпространение на фо-
нетични, граматични и лексикал-
ни явления.
арена (лат.) 1. посипана с пясък пло-
щадка в цирк, на която се изпъл-
няват програми с участието на
циркови артисти и дресирани жи-
вотни; 2. прен. простор, поле на
действие; 3. поприще.
аренда (лат.) форма на използване
на земята за стопански цели, при
която собственикът на земята я
отстъпва за временно ползване на
друго лице (арендатор) срещу оп-
ределено заплащане (арендно зап-

ареноидня
72
лащане); — аренден данък фин. да-
нък върху наем, получаван от зе-
мята; — арендувам книж. наемам
недвижим имот за обработване на
договорни начала.
ареноидия (гр.) биол. поява на мъж-
ки признаци у жена или у женско
животно и птица.
ареографня (от собств.) астр. опи-
сание на планетата Марс.
ареола (фр.) 1. мед. червено кръгче
около пъпка на гърда, около рана
и под.; 2. астр. светлият кръг око-
ло луната; харман.
ареопаг (гр.) 1. ист. върховен съд в
древна Атина, който заседавал на
хълм, посветен на бога на война-
та Арес; 2. прен. събрание на ав-
торитетни личности за решаване
на важен въпрос; — ареопагнт (от
собств.) 1. ист. член на атински
ареопаг; 2. прен. висш съдия, член
на ареопаг.
Арес мит. древногръцки бог на
войната и насилието (римския
Марс).
ареталог (гр.) ист. 1. разказвач на
чудотворни неща; 2. в древния
Рим — смехотворен, който е за-
бавлявал гостите по време на яде-
не.
аретнр (фр.) строит. 1 . керемида, ка-
пак; 2. пласт от хоросан по ръбо-
вете на покрив, който залепва ка-
паци.
аретлик (ар.) ост. приятел, побра-
тим.
арефлекскя (лат.) мед. липса на реф-
лекси.
аржяитнн (лат.) текст, тънка лъс-
кава памучна материя, която се
употребява предимно за подпла-
та; брилянт.
аржентинско песо фин. национална
парична единица на Аржентина,
подразделя се на 100 сентаво.
Ариадна (гр.) 1. мит. дъщеря на
критския владетел Минос, която
спасила митичния герой Тезей от
чудовището Минотавър, като му
дала кълбо, което той размотал и
по нишката излязъл от лабирин-
та; 2. прен. вярна, но изоставена
съпруга (понеже Тезей изоставил
Ариадна); — нишката на Ариадна
разг.
—
ръководна мисъл, начин
за разрешаване на труден въпрос,
арнвнст (фр.) книж. болезнено ам-
бициозен и безскрупулен човек,
който иска да успее на всяка це-
на.
ариден (лат.) зем. сух, стерилен; —
арядня области геол.
—
полупус-
тинни и пустинни райони на Зе-
мята.
Арнел (евр.) мит. благосклонен към
хората дух на въздуха от средно-
вековните западноевропейски ми-
тове.
ариец (санскр.) ист. представител на
източния дял от индоевропейски-
те народи.
Арий (ок. 256 — 336) църк., ист.
—
свещеник (пресвитер) от Алексан-
дрия, основоположник на ариан-
ството; — арианстао църк., ист.
широко разпространена, особено
в римските провинции, християн-
ска ерес (4.
—
6. век), която не
приема една от основните догми
на официалната църква — дву-
единството на бог-отец и бог-син,
само отчасти приема божествено-
то начало на Исус и отхвърля по
този начин светата Троица.
Ариои (гр.) мит. според гръцката ми-
тология — името на коня, извле-
чен от бог Посейдон от земята, за
да даде най-полезния дар на чо-
вечеството.
Арнстарх, Самотракнйскн (2. в. пр.
Хр.) литер. александрийски гра-
матик, филолог и критик, обна-
родвал произведенията на Омир
и други видни древногръцки по-
ети; името му станало синоним на

73
арка
строг, но справедлив критик.
Аристарх, Самоскн (3. в. пр. Хр.)
древногръцки астроном, пръв из-
казал идеята, че Земята се върти
около оста си и около Слънцето.
Аристид (540 — 468) виден атински
военачалник и държавник, съчи-
нител на най-старата „Апология
на християнската вяра”.
аристокрация (гр.) 1. ист . висшето
съсловие в древна Гърция; 2. ист.
привилегирован обществен слой,
който се оформя в периода на раз-
ложението на родовото общество
и съществува в различни форми
през следващите обществени фор-
мации; 3. полит. управление, при
което властта принадлежи на знат-
ните и богатите; 4. прен. привиле-
гирована група; 5. прен. аристок-
рати, благородници; — аристок-
рат човек, който принадлежи към
аристокрацията; 2. прен. надме-
нен, високомерен човек; — арис-
тократичен който се отнася до
аристократ и до аристокрация; —
аристократнзъм 1. дух на поведе-
ние на благородното, аристокра-
тичното съсловие; 2. прен. висо-
комерност.
аристои (гр. „най-добър”) вид ме-
ханически музикален инструмент.
Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) древ-
ногръцки философ, роден на Хал-
кидическия полуостров. Най-уни-
версалният ум на античността.
Ученик на Платон и възпитател
на Александър Македонски. Тру -
довете му обхващат всички облас-
ти на тогавашните знания.
Аристофан (ок. 445 — ок. 386 пр. Хр.)
литер. древногръцки поет-коме-
диограф, наречен „бащата на ко-
медията”; автор на 44 комедии в
стихове; — арнстофанов стих стих
с размер, използван за първи път
в комедиите на Аристофан: 4 мет-
рически анапеста.
аритметика (гр.) I. наука за числа-
та, дял от математиката, който се
занимава с числата, изразени в
цифри и действията с тях; 2. уче-
бен предмет; 3. учебник по арит-
метика; — аритметичен 1. който
се отнася до аритметика; 2. коли-
чествен, числен.
аритметичен оператор изч. техн. сим-
вол, представящ проста аритме-
тична операция, която трябва да
бъде извършена с числови данни,
аритметична инструкция изч. техн.
машинна инструкция, която оп-
ределя аритметична операция,
върху която трябва да бъде изпъл-
нена.
аритметична операция изч. техн .
операция, която следва правила-
та на аритметиката, най-често су-
миране, изваждане, умножение и
деление.
аритметично-логическо устройство
(АЛУ) (англ.) изч. техн. част от
процесора в компютъра, в която
се изпълняват аритметични опе-
рации, логически операции, как-
то и съчетание от двата вида.
аритмия (гр.) литер. 1 . липса на ри-
тъм в стих; 2. мед. нарушение на
нормалната дейност на сърцето,
при която изчезва равномерната
последователност на отделните
фази от дейността му.
аритмограф (гр.) изч. техн. уред за
механично извършване на арит-
метичните действия; сметачна ма-
шина.
аритмометрия (гр.) изч. техн . изкус-
тво да се смята със сметачна ма-
шина.
арка (лат.) арх. 1 . инженерно-стро-
ителен, архитектурно-декоративен
елемент във форма на дъга; свод;
2. голяма сводеста врата за посре-
щане на гости, победители и др;
3. стена със сводове; — аркада 1.
редица от арки; 2. галерия, про-

Аркадия
74
ход, чиито стени са от свързани с
арки стълбове.
Аркадия I. (гр.) област в Южна Гър-
ция, чиито жители са представе-
ни в старата гръцка поезия като
весели и щастливи пастири и лов-
ци; 2. прен. щастлива страна; —
аркадски 1. геогр. който се отнася
до Аркадия; 2. прен. който е с
обикновени, простички нрави; ес-
тествен, простодушен; 3. прен. ве-
сел, радостен, безгрижен, щастлив
(живот); — аркадци в по-голяма-
та си част пастири и земеделци,
населявали древна Аркадия.
арканзас (от собств.) минер. вид
дребнозърнест твърд камък, упот-
ребяван за точила.
аркатура (лат.) арх. редица от малки
арки, които служат за украшение
на стена.
арки, арко (ит.) муз. 1 . дума, изпол-
звана в партитурите за означава-
не групата на лъковите инстру-
менти; 2. при лъкови инструмен-
ти означава отнемане на предпи-
санието пицикато (дърпане на
струните с пръсти) и показва, че
отново трябва да се свири с лък.
аркози (фр.) минер. едрозърнести пя-
съчници.
Арктика (гр. и „северен”) геогр. се-
верната полярна област на земно-
то кълбо.
арктогея (гр.) зоогеографско разп-
ределение на сушата на земното
кълбо, от което се изключват юж-
ноамериканската, австралийската
и антарктическа област.
Арлекин литер. 1. традиционен ге-
рой от италианската народна ко-
медия (комедия на маските); 2.
участник в маскено шествие; 3.
палячо, комик, смешник, облечен
в пъстри дрехи; 4. плат в края на
сценичната арка, зад който се
криел арлекинът; — арлеквнада
литер. 1 . театрална пиеса, в която
главно действащо лице е Арлекин;
2. специално подготвена комедия
за представяне по панаири; 3.
прен. смешно, глупаво съчинение,
шутовщина.
арма (лат.) диал. оръжие.
Армада (исп.) I. ист. голяма военна
флота на испанския крал Филип
II, изпратена от него срещу анг-
лийския флот, за да отмъсти за
убийството на Мария Стюарт и за
да възстанови католицизма в про-
тестантска Англия; разбита от ан-
гличаните през 1558 г.
армарий (лат.) 1. воен. ист. у древ-
ните римляни — помещение за
оръжия; 2. рядко шкаф; 3. оръже-
ен майстор.
армас (гр.) диал. годеж; — армасник
диал. годеник.
арматол (гр.) ист. гръцки бунтовник,
борец за политическа и национал-
на свобода.
арматор (лат.) книж. притежател или
наемател на търговски кораб.
арматосвам диал. въоръжавам се.
арматура (лат. „въоръжение”) 1.
комплект от дребни, обикновено
стандартни детайли, с които се
снабдява една машина или инс-
талация, за да се регулира и кон-
тролира работата; 2. съвкупност от
проводници, изолационни тръби,
ключове, защитни мрежи и др.,
необходими за монтиране на елек-
трически уреди; 3. строит. съв-
купност от стоманени пръти, из-
брани, нарязани и огънати по чер-
теж, скрепени с телове и заварка,
които се поставят в кофраж пре-
ди изливането на бетонната маса,
за да служи като скелет на стома-
нобетонна конструкция; 4. укра-
шение от оръжия и доспехи или
техните изображения на здания и
на рисунки; — арматурен който се
отнася до арматура; — арматурист
строителен работник, специалист

75
Артемида
по приготвяне на арматура.
армейски (фр.) 1. който се отнася до
армия — войсково обединение; 2.
войскови; — армейски генерал во-
ен. най-висша степен на генерал,
арменски уста ост. разг. самохвалс-
тво.
армея (гр.) 1. кисело зеле; 2. сок от
кисело зеле.
армирам (лат.) техн. засилвам, заяк-
чавам материал чрез механично
свързване с друг.
армия (лат.) 1. всички въоръжени си-
ли на една държава; войска; 2.
войсково обединение от няколко
корпуса или дивизии (Първа бъл-
гарска армия); 3. прен. множество
от хора, свързани с общи интере-
си и възгледи.
Армстроиг, Нийл американски аст-
ронавт, първият човек стъпил на
Луната (1969).
арннка (лат.) 1. бот. растение от се-
мейство Сложноцветни, което има
лечебни свойства; 2. фарм. лекар-
ство, получено от това растение,
което действа и антисептично.
ариис (гр.) диал. напущане, прекъс-
ване на работа; — арнясвам диал.
1. оставям, изоставям; 2. напус-
кам работа; 3. прекъсвам, свърш-
вам.
арнич (гр.) диал. цветна вълнена
прежда.
арогантен (лат.) безочлив, дързък,
нахален, груб.
арозня (лат.) 1. книж. разяждане; 2.
мед. покриване на орган с язвич-
ки, които го разяждат.
ароматизатор (рус.) химично вещес-
тво, което придава някакъв аро-
мат; — ароматизация I. придава-
не приятен дъх; 2. преработка на
нефт, бензин и под. за получава-
не на ароматични съединения; —
ароматизирам придавам на нещо
приятен дъх.
ароморфоза (гр.) биол. основна на-
сока в еволюцията на организми-
те, в резултат на която се пови-
шава тяхната организация и жиз-
нената им дейност.
арпаджик (тур.) бот. дребен кромид
лук за садене, добит от семе.
арсен (лат.) химичен елемент, зн. As,
пор. No 33, ат. т . 74,96, крехко си-
вобяло вещество с метален бля-
сък.
арсенал (ар.) 1. воен. учреждение със
складове за оръжия и военни съ-
оръжения; 2. воен. завод, фабрика
или работилница за оръжия и во-
енни съоръжения; 3. голям запас
от оръжия; 4. музей за оръжия и
военни съоръжения от различни
епохи; 5. прен. разг. голям слове-
сен запас от думи.
арсеник ( гр.) хим. бяла кристална
маса с метален вкус — силно от-
ровно вещество; мишеморка.
арслан (тур.) ост. лъв .
арсонвализация (от собств. по име-
то на френския физиолог и би-
офизик А. д’Арсонвал) мед. леку-
ване чрез нагряване с ток от ви-
соко напрежение; диатермия.
артезиански (от собств. геогр. по
името на област във Франция)
обикн. в съчет. артезиански води
геол. подземни води от водоносен
хоризонт под хидравлично наля-
гане между водоустойчиви земни
пластове; — артезиански кладенец
сондажен отвор (кладанец), про-
копан до водоносния хоризонт;
водата излиза под налягане; — ар-
тезиански извор естествено блика-
ща от водоносен хоризонт вода.
артел (ит.) книж. обединение от гру-
па лица за стопанска дейност; сто-
панска задруга.
Артемида (гр.) мит. целомъдрената
богиня на девиците, на лова, на
луната и светлината, дъщеря на
Зевс, сестра-близначка на Аполон;
в римската митология — богиня

артериосклероза
76
Диана; прен. L ловджийка; 2. дев-
ственица.
артериосклероза (гр.) мед. болестно
втвърдяване на артериите, обик-
новено в напреднала възраст.
артерия (гр.) 1. анат . кръвоносен
съд, от който тече кръв от сърце-
то към периферията на тялото; 2.
прен. стухоземен или воден път с
голямо съобщително значение.
артефакт (лат.) 1. мед. изкуствен
продукт, изкуствени образувания,
възникващи при някои изследва-
ния; 2. археол. праисторическо
оръдие от камък или кост.
артикул (лат.) отделен вид търговс-
ка стока.
артнкулация (лат.) 1. анат. съставя-
не; 2. език, дейност на говорните
органи при образуване звуковете
на човешката реч; учленяване; 3.
муз. начинът, по който се изпъл-
няват тоновете — свързано (лега-
то) или отделно (стакато).
артилерия (фр.) воен. 1. род войска,
която действа с тежки огнестрел-
ни оръдия; 2. тежки огнестрелни
оръдия заедно с принадлежности-
те им; 3. наука за устройството
на различните видове огнестрел-
но оръжие, свойствата и начини-
те на употребата им в бой.
артист (лат.) 1. изълнител на роля в
сценично произведение или на
номер в циркова програма; 2. разг.
човек, който умее да се престру-
ва, хитрец.
артишок (нем.) бот. зеленчуково
растение, което преди да разцъф-
не образува главички от листа ка-
то зеле, чиято сърцевина се яде.
артрит (гр. от „става”) мед. възпале-
ние на ставите, болест на ставите
поради нарушение на обмяната на
веществата; — артралгия мед. бол-
ки в става; — артритизъм мед.
предразположение към заболява-
не на ставите поради разстройст-
во в обмяната на веществата; —
артроза мед. хронично възпаление
на ставите; — артропатия мед.
страдания в ставите; — артроплас-
тика мед. оперативно възстановя-
ване функцията на една става чрез
формиране на нови ставни повър-
хности; — артротомия мед. хирур-
гическа операция на става.
артроподи (гр.) зоол. членестоноги.
Артур лит. крал Артур и рицарите
на кръглата маса (1600 души), ге-
рои на келтски митове, популяр-
ни от средновековна Европа до
днес; прототип е действителен
крал на Британия.
архаизация (гр.) худ. подражаване на
древните форми на изкуството; —
архаизъм 1. език, старинна дума
или старинен езиков обрат в съв-
ременния език; 2. нещо старинно
или отживяло.
архайска ера (гр.) най-старата ера от
историята на Земята.
архегон и архегоний (гр.) бот. женс-
ки размножителен орган в мъхо-
ве, папрати, хвощове и голосемен-
ни растения, който съдържа яйце-
видна клетка.
архео- (гр. „стар”, „древен”) като
първа съставка на сложни думи
показва отношението към древ-
ността стар, древен, първонача-
лен.
археозоати (архео- и гр. „живея”) па-
леонт. измрели дребни малки жи-
вотни, които са живели в морета-
та преди 150 милиона години и
чиито натрупвания са образували
най-старите рифове.
археологически (архео- и гр. „на-
ука”) 1. който се отнася до архе-
ология; 2. който съдържа древни
веществени паметници; 3. прен.
твърде стар, отживял времето си,
—
археология (гр.) наука, която
изучава историческото минало на
народите въз основа на паметни-

77
архимицети
ци от материалната култура; — ар-
хеолог специалист по археология,
археонафт (гр.) мор. първият в света
морски съд, предназначен специ-
ално за подводни археологически
изследвания, пуснат през 1967 г.
археоптерикс (архео- и гр. „крило”,
„птица”) изкопаемо животно от
юрския период, което прилича на
археорнис и представлява преход
между влечуги и птици,
археспорий (гр.) биол. група клетки,
от които се развиват спорите в мъ-
ховете и папратите, а в другите
растения — прашецът и прашни-
ковата торбичка.
архетип (гр.) първообраз.
архи- (гр. „начало”) първа съставка
на сложни думи с двойно значе-
ние: а) предава най-голяма степен
на признака, който се съдържа в
основата на думата; б) предава
старшинство, по-горно или най-
горно положение в църковни и
други титли.
архив (лат.) 1. сбор от книжа, пис-
ма, документи и други материали,
които се отнасят до дейността на
учреждение или на отделно лице;
2. място, където се пазят писме-
ни паметници, стари документи
и други материали; 3. самите ма-
териали; 4. служба, учреждение за
пазене на такива материали; 5. пе-
чатно издание на документи или
изследвания върху тях; — архива
1. отдел в учреждение, където се
вписват и пазят всички постъпва-
щи и излизащи от това учрежде-
ние писма, документи, преписки
и др.; 2. сбор от книжа и доку-
менти, свързани с административ-
ната работа на учреждение, орга-
низация и др.; 3. писма, писмени
документи и други на отделно ли-
це или на учреждение; архив; —
архивиране електрон, създаване на
файл или на цял носител, който
може да бъде използван като за-
местител в случай на загуба на ин-
формация, при поява на грешка
и др.;
—
архнвнстика помощна
дисциплина на историята, която
обединява всички знания за ар-
хивите в два основни дяла: теория
и история на архивното дело.
архиволт (ит.) арх. архитектурен ор-
намент по контура на дъгообра-
зен свод.
архидякон (архи- и дякон) църк. пръв
дякон (титла на проявил се в
службата си дякон).
архимандрит (гр.) църк. 1. ист. уп-
равител на манастир; 2. правос-
лавен монах със сан, по-долен от
епископ; — архимандрня (гр.) църк.
резиденция на архимандрит.
Архимед Сиракузки (287-212 пр. Хр.)
ист. един от най-бележитите уче-
ни на античността; пръв дава точ-
на и ясна формулировка за прин-
ципа на действие на лоста; фор-
мулира също хидростатичния за-
кон и столетия преди Нютон е бил
на крачка от интегралното смята-
не; изобретява зъбното колело,
повдигателни машини, военни
машини и др.;
—
архимедово вит-
ло техн. водоподемна машина: вал
с витлова повърхност, поставен в
наклонена тръба, долният край на
която е потопен във вода; при вър-
тенето на вала водата се изкачва
на повърхността; — архимедов
винт техн. изобретение от Архи-
мед за вадене на вода от водоиз-
точници чрез въртеливо движение
на винт; — архимедов лост прен.
движеща сила, двигател на нещо;
ефективно движение за постигането
на нещо; — архимедова спирала физ.
плоска крива, описвана от точка,
която се движи равномерно по пра-
ва, въртяща се равномерно около
една от своите точки.
архимицетн (архи- и гр. „гъби”) па-

архипелаг
78
разит. низши микроскопични гъ-
бички.
архипелаг (гр.) I. група острови, ко-
ито се намират близо един до друг;
2. Егейско (Бяло море) и остро-
вите в него.
архисинагог (гр.) началник на сина-
гога.
архистратег (гр.) воен. главнокоман-
дващ; — архистратегия главно ко-
мандване.
архитект (гр.) лице, което прави пла-
нове за здания и следи строежа
им; — архитектура 1. строително
изкуство; 2. изч . техн. общо опи-
сание на компютърна система,
включващо сведения за набора от
инструкции и др.;
—
архитекту-
рен отнасящ се до строителното
изкуство; строителен; — архитек-
турна живопис клон от живопис-
та, изобразяващ строителството.
архитектоника (гр.) 1. наука за при-
лагане математиката и механика-
та към архитектурата; 2. особен
начин за строеж при отделните на-
роди в различни времена; — ар-
хитектонически отнасящ се до,
или свойствен за архитектоника-
та.
архитип (гр.) 1. книж. първообраз,
архетип; 2. език, изходна форма,
от която се образува друга форма;
—
архитипичен (гр.) първообразен.
архнтрав (архи- и ит. „греда”) 1. арх.
в древната архитектура — главна
носеща греда, която лежи върху
колони, конзоли, стълбове или
стени; 2. напречна греда над вра-
ти, прозорци и др.
архитриклин (гр.) ист. у римляните
—
лице, което подготвяло пир-
шество.
архондарджня (гр.) ост. калугер,
който посреща и настанява гос-
тите в манастир.
архонт (гр.) звание на най-висшия
гръцки сановник (от 1045 до 296
пр. Хр .).
аршин (тур.) мярка за дължина 68
сантиметра; дюлгерски аршин 75
см.
аръш (тур.) процеп на кола, дишло.
ас (лат.) 1. единицата на картите,
бирлик; 2. най-малката монета у
римляните; 3. (фр.) опитен летец;
прен. професионалист.
асамблея (фр.) 1. обшо събрание; 2.
конгрес.
асансьор (фр.) устройство за изкач-
ване или сваляне на хора и това-
ри на по-горни или по-долни ета-
жи.
асарнй (гр.) ист. дребна гръцка или
латинска монета, десетаче.
асеизмичен (а- и гр. „земетресение”)
който не попада в земетръсна об-
ласт; неземетръсен.
асексуален (лат.) безполов.
асекурант (фр.) застраховател; — асе-
куранц застраховка; — асекурант-
на полица застрахователна поли-
ца; — асекурантна премия застра-
хователна премия.
асемблер (от собств.) електрон, прог-
рама, чрез която входна програ-
ма, написана на асемблерски език
се транслира в машинен код; —
асемблерски език електрон, вид
език за програмиране, предпочи-
тан когато е необходима висока
скорост и компактност.
асемнческв, асемичен (гр.) без приз-
наци, неясен.
асенизатор (фр.) книж. лице, което
се занимава с асенизация; — асе-
ннзация (фр.) спец, подобряване
хигиенните условия на някоя мес-
тност.
асептичен, асептически (гр.) който
обеззаразява и предпазва от зара-
зяване; чист от зараза.
асесор (лат.) съдебен чиновник в
Германия (след втория държавен
изпит).
асетометьр (гр.) оцетомер.

79
Асклепий
асигнация (лат.) фин. писмено на-
реждане на едно лице, с което на-
товарва друго лице да извърши
плащане или даде сума в пари,
ценни книжа и др.
асиентист (исп.) привърженик на
търговията с роби.
асиметричен (гр.) несъразмерен; —
асиметрия несъразмерност.
асимилирам смилам; прен. претопя-
вам; — асимилираме 1. смилане;
2. прен. претопяване (напр. раз-
нородни малцинства от голям и
по-културен или от завоевателен
народ); — асимнлатор (лат.) I. ли-
це, което провежда политика на
претопяване, поглъщане на чуж-
да народност или език; 2. биол. ор-
ган, който преработва, асимили-
ра погълнатата храна; — асимила-
ция (лат.) смилане, преработване,
асимптота (гр.) геом. права линия,
която се приближава към крива,
без да я пресича.
асимфоничея (гр.) неблагозвучен; —
асимфония неблагозвучие.
асиндезня (гр.) пропускане на съ-
юзите; — асидентна реч реч, в ко-
ято няма съюзи.
асинергия (а- и гр. „работа”) книж.
изгубване на способността за обе-
диняване на простите движения
в сложен акт.
асинхронен, асинхроничен (а- и гр.
„със” и „време”) 1. който не съв-
пада по време, различен по вре-
ме; неедновременен; 2. електрон.
използващ или изскващ управле-
ние по време, при което опреде-
лена операция се стартира тогава,
когато се получи сигнал, че пре-
дишната операция е завършена; —
асинхронна машина машина за
променлив ток, чиято скорост на
въртене не е равна на скоростта
на въртене на магнитното поле на
статора; — асинхронно предаване
начин на предаване, при който
данните се изпращат, когато има
готовност за това, а не през опре-
делени интервали от време.
асириология (гр.) наука, която се за-
нимава с изучаване на езика, би-
та и културата на асирийците; —
асириолог учен, който се занима-
ва с асириология; — Асирия древ-
на страна в Азия, заемала средна-
та част на поречието на р. Тигър,
асистент (лат.) помощник на про-
фесор или лекар.
асканит геол. вид глина.
аскариди (гр.) паразит, вид глисти,
които живеят в червата на човека
и четириногите животни.
аскеза (гр.) умъртвяване на плътта;
прен. отшелничество; — аскетизъм
1. учение за необходимостта да
убиваме плътта; пустинничество,
постничество, отшелничество; 2.
религиозно схващане за духовно
издигане чрез отричане от земни
блага; — аскетика убиване на
плътта чрез въздържание и отшел-
ничество с цел спасение на душа-
та; — аскетическв постнически,
отшелнически; — аскет пустин-
ник, постник, отшелник.
аскерин (тур.) войник; — аскер войс-
ка.
Асклепиад Самоски (около 600 г. пр.
Хр.) литър. гръцки лирически по-
ет, автор на епиграми; — аскле-
пиадов стих литър. усъвършенст-
ван стихотворен размер в антич-
ното стихосложение.
Асклепий, Ескулап (ipj мит. син на
Аполон и бог на медицината, съв-
рементик на Сафо, посветен в тай-
ните - от мъдрия кентавър Хирон;
баща на Хигия и Панацея. Решил,
че не е достатъчно да лекува само
болните и поискал от Зевс да въз-
кресява и мъртвите. Тогава Плу-
тон, бог на Ада, уплашен, че цар-
ството му ще опустее, помолил
Зевс да го порази с гръм; —• Аск-

аскомицетн
80
лепион ист. древен храм в чест на
Асклепий в Епидавър, където
имало и лечебница.
аскомицетн (гр.) бот. вид гъби,
аскорбинова киселина друго назва-
ние на витамин С.
аслан (тур.) лъв.
аслъ (тур.) разг. наистина; та.
асма (тур.) висока лоза върху под-
пори.
Асмодей (евр.) зъл дух, (демон) на
плътската любов; разрушител на
бракове.
асоматически, асоматичен (гр.) без-
плътен, безтелесен.
асомния (лат.) мед. безсъние, безсъ-
ница.
асонанс (лат.) 1. съзвучие; 2. стил .
непълна рима, основана върху
повторение на еднакви звукове.
асортн (фр. „подбран”) подбрана и
добре подредена стока от един и
същи вид; — асортимент (фр.) на-
бор, избор на търговски стоки, ко-
ито вървят заедно за продан; —
асортирам подбирам, отделям по
видове търговските стоки, снаб-
дявам с образци от стоки.
асоциален (лат.) който нарушава
правата и интересите на общест-
вото; противообшествен, себичен,
саможив.
асоциативен (от лат. „при” и „дру-
гар”) който се отнася до асоци-
ация; който свързва, съчетава; —
асоциация 1. сдружение; 2. псих .
връзка между психически явления
(представи, понятия), която се ак-
туализира при възникване в съз-
нанието на едно от тях; — асоци-
ирам сдружавам, свързвам.
асоцвацнонизъм (лат.) псих. направ-
ление в психологията, за което е
характерно използването на поня-
тието асоциация като главен обяс-
нителен принцип в различни по
научно-идейна същност течения.
Аспазия (гр.) 1. ист. любовница и
втора жена на Перикъл, прочута
със своя остър ум, образование и
грациозност; 2. прен. красива, об-
разована и леконравна жена.
аспарагус (гр.) бот. вид декоративно
стайно растение от семейство Ли-
лиецветни с много нежни листа.
аспержи (гр.) (бот.) 1. зеленчуково
растение, крехките стъбла на ко-
ето се ядат; 2. крехките стъбла на
това растение.
аспид (гр.) геол. вид скала, от която
се правят плочи за покриви, пло-
чи за писане и др.
аспида (гр.) зоол. 1. вид отровна
змия; 2. прен. коварна жена.
аспирант (лат.) лице, което е полу-
чило виеше образование и се под-
готвя за научноизследователска
работа; — аспирантура (лат.) 1.
система за подготовка на научни
работници или на преподаватели
във виеше учебно заведение; след
успешно издържани определени
изпити и защита на дисертация се
дава званието кандидат на науки-
те; 2. времето, през което едно ли-
це прекарва тази подготовка; 3.
положение или качество на аспи-
рант.
аспиратор (лат. „вдишвам”) 1. хим .
мед. уред за изтегляне на въздух
или газове от нешо и на гной и
други течности от телесни кухи-
ни; 2. техн . вентилатор с всмука-
телно действие към селскостопан-
ска машина, която служи за пре-
чистване на семена.
аспирация (лат.) 1. книж. стремеж,
домогване до нешо; 2. език, при-
дихание; 3. мед. проникване на
чужди тела в трахеята и белите
дробове при вдишване; 4. техн.
мед. изтегляне или изсмукване на
въздух, прах, газове и други от не-
що и на гной от телесна кухина.
астазия (гр. „неустойчивост”) мед.
загубване на способност да се стои

81
астрономически
прав.
астаколнт (гр.) палеонт. вкаменелост
от рак.
астарджия (тур.) ост, тъкач на тън-
ки платове.
Астарта лит. богиня на небето, на
луната и любовта у финикийците.
астатичен, астатически (от гр. „не
мога да стоя”) неустойчив, под-
вижен.
астенически, астетичен (гр.) безси-
лен, слаб, отпаднал; — астення
слабост, отпадналост; псих. пси-
хическо състояние на умора, сла-
бост, немощност.
астенопия (гр.) мед. слабост на очи-
те, бързо уморяване на очите без
видима причина.
астернзъм (гр.) минер. лъчист бля-
сък на някои минерали.
астерия (гр.) зоол. вид мекотело —
морска звезда.
астероид (гр.) малка планета, която
се движи сред голямо множество
малки планети в слънчевата сис-
тема между Марс и Юпитер.
астерометър (гр.) астр. уред за оп-
ределяне времето на изгряването
и залязването на небесно тяло;
звездомер.
астигматизъм (гр.) мед. несъвършен-
ство в устройството на окото, ко-
ето е причина предметите да се
виждат в неясни (смътно) очер-
тани граници; — астигматик мед.
човек, който страда от астигма-
тизъм.
астма (гр.) (болест) пристъпи на за-
дух; — астматик болен от астма.
астра (лат.) 1. звезда; 2. бот. цвете,
подобно на лайкучка, богородич-
на.
астрагал (лат.) 1. арх. украшение във
вид на топки в горната част на
колоната; 2. анат. кост над пета-
та, ашик.
астраган (от собств. по името на Ас-
трахан), вид скъпа кожа с къдрав
на вълни косъм (черен, сив или с
друг цвят), високо ценена в ко-
жухарската промишленост, доби-
вана от каракулска порода овце
от кожите на новородени агнета,
астрален (лат.) звезден; мистичен; —
астрални духове духовете на звез-
дите; — астрографня описание на
небесните светила, звездоописа-
ние; — астролатрия обожаваме на
звездите; — астрология предсказ-
ване бъдещето по звездите; — ас-
тролог предсказател на бъдещето
по звездите, звездопредсказател.
астралит (лат.) 1. техн . стъклена
сплав с червен цвят; 2. хим . вид
избухливо вещество, което съдър-
жа селитра.
астробиолог (рус.) биол. специалист
по астробиология; — астробиоло-
гня биол. наука, която изучава въп-
росите за съществуването на жи-
вот на другите небесни тела.
астроботаника (астро- и ботаника)
бот. наука, която изучава възмож-
ните свойства на растенията на
другите планети.
астрогнозия (гр.) астр. дял от аст-
рономията, който се занимава с
изучаване на звездите.
астролабия (гр.) ост. астролаб уред,
изработен от арабите за опреде-
ляне местоположението на плава-
телни съдове в море чрез наблю-
дение на звездите.
астроним (астро- и гр.) начин за
прикриване на авторско име, ка-
то вместо него се поставят звез-
дички, точки, тирета или други
знаци.
астрономически (гр.) отнасящ се до
астрономията; — астрономическа
единица разстоянието от Земята до
Слънцето, което служи за едини-
ца мярка в астрономията; — аст-
рономическо число много голямо
число; — астрономия наука за не-
бесните тела; астроном учен, който

астроспектроскопия
82
се занимава с астрономия; — аст-
роскол уред за наблюдаване на
звездите, телескоп.
астроспектроскопия (астро- и спек-
троскопия) астр. раздел от астро-
физиката, който изучава спектри-
те на небесните тела.
астрофизика (астро- и физика) астр.
дял от астрономията, който изу-
чава физическите условия и хи-
мичния състав на небесните тела
и на междузвездната материя.
астрофичен (а- и гр.) литер. за стих
—
който не влиза в строфата.
асфалтов (гр.) от асфалт; — асфал-
тирам постилам с асфалт; — ас-
фалт 1. вид черна смола — изко-
паема или изкуствена от нефтен
произход; 2. вид плътна настил-
ка.
асфиксия (гр.) 1. спиране на диша-
нето, задушаване; 2. липса на
пулс.
асцндия (гр.) зоол. вид мекотело.
асцнт (лат.) мед. събиране на теч-
ност в коремната кухина; водян-
ка, воднянка.
ясъл тур.) истински, същински,
асър (тур.) рогозка.
асюре (фр.) празното поле на гер-
бовите марки.
ат (тур.) нескопен, за разплод кон;
жребец.
атавизъм (лат.) I. биол. естествен за-
кон, според който от дедите се
наследяват телесни и душевни ка-
чества, които /наглед/ са били из-
губени у бащите и майките; 2.
прен. отживелица.
атаксия (гр.) мед. липса на способ-
ност за правилно движение на
мускулите.
Аталия (евр.) 1. библ. юдейска ца-
рица, известна със своята кръво-
жадност и престъпна натура; уби-
та от народа в 9. век пр. Хр.; 2.
театр. название на петактната
трагедия в стихове от Расин, на-
речена от Волтер най-гениалното
творение на човешкия дух.
атаман (тюрк.) началник на казаци
в Русия.
атанатология (гр.) учение за без-
смъртието.
атараксия (гр.) пълно спокойствие,
несмущаване на духа, невъзмути-
мост.
аташе (фр.) лице, причислено, при-
командировано към някоя мисия,
към някое посолство.
атеизъм (гр.) филос. безбожие; възг-
лед, който отрича съществуване-
то на бога и каквито и да било
други свръхестествени сили; —
атеистически безбожнически; —
атеистичен който отрича същест-
вуването на бога и нуждата от ре-
лигия; — атеист безбожник, кой-
то отрича съществуването на Бо-
га.
ателани (от собств. геогр. по името
на древния град Атела в Кампа-
ния, Италия) литер., фолкл.
—
древноримски народни игри; пър-
воначално — импровизирани ко-
мични сценки от бита на плебса,
свързани с карнавали в чест на Са-
турн; играят се от актьори-люби-
тели, персонажите носят характер-
ни имена и маски; смятат се за
начало на театрални представле-
ния и предвестници на италианс-
ката комедия.
ателие (фр.) 1. занаятчийска рабо-
тилница; 2. специално обзаведе-
но помещение за работа на фо-
тографи, скулптори и художници
и за изработване на по-фини не-
ща; художествено заведение.
Атеней, Атенеум (гр.) 1. ист . храм
на Атина Палада в древна Атина,
където се събирали поети и уче-
ни за разискване на различни въп-
роси, за четене на поетични и на-
учни съчинения и т. н .; 2. прен.
виеше учебно заведение; 3. прен.

83
Атлант
заглавие на списания и сборници
с научно и художествено съдър-
жание; 4. име на предприятия, ко-
ито се занимават с доставяне на
книги, списания и др.
атентат (фр.) убийство (или опит за
такова) срещу някое политическо
или високопоставено лице; поку-
шение; — атентатор човек, който
извършва атентат.
атермичен (а- и гр. „топлина”) кой-
то не пропуска топлина.
атеросклероза (гр. „каша” и скле-
роза) мед. болестно поражение на
големите и средни артерии, при
което във вътрешния слой на сте-
ните им се натрупват мастни ве-
щества.
атестат (фр.) 1. свидетелство (за за-
вършен курс); диплома; 2. писме-
на преценка за качествата на да-
дена личност; — атестация 1. от-
зив от началството за службата,
способностите и поведението на
длъжностното лице; 2. свидетел-
ство, служебен списък за поведе-
нието и способностите на един
служащ.
Атика геогр., ист. област в Древна
Елада, включвала града-държава
Атина, Пирея, Маратон и др.;
прочута и с духовитостта на жи-
телите и прославени оратори; —
атическа сол разг. духовита шега,
изискано остроумие.
Атила (ок. 395-453) ист. вожд на
хунския племенен съюз; наричан
„бич божи” (хвалел се, че където
стъпи, трева не никне) поради из-
вършените от предвожданите от
него хуни опустошителни набези
в Европа.
атимия (гр.) книж. изгубване на граж-
дански права и чест; безчестие.
Атина (Палада) (гр.) мит. 1. едно
от главните божества от олимп.
пантеон, любимата дъщеря на
Зевс, родена от главата му; боги-
ня на мъдростта, на науките, из-
куствата и занаятите; Атина е
главна покровителка на гърците
в Троянската война; на нея са пос-
ветени храмовете Ерехтион и Пар-
тенон в атинския Аасропол; в рим-
ската митология Минерва; 2. ге-
огр. ист . град-държава (полис) в
Атика, Елада; днес столица на
Гърция; — атинско възпитание
ист. педагогическа система в
древна Атина: създаване на хар-
монично развита (умствено, фи-
зически, духовно) личност.
атипнчен (а- и гр. „тип”) който се
отклонява от типа, нехарактерен,
нетипичен.
атитюд (фр.) худ. положение на ед-
но тяло.
атицизъм (гр.) 1. език, особеност,
свойствена на атическото наречие;
2. проявление на атически (атин-
ския) дух: атинска изтънченост; —
атицист 1. писател, който подра-
жава на атинските писатели; 2.
граматик, който дава правила за
това; — атически отнасящ се до
Атика; — атически стил класичес-
ки, художествен стил.
атлазен (ар.) направен от атлаз; —
атлаз копринен плат с много лъс-
кава повърхност.
Атлант (гр. атлас „носител”) мит.
титан от древногръцката митоло-
гия, който притежава изключител-
на физическа сила; поради учас-
тието си в бунта на титаните сре-
щу олимпийските богове на стра-
ната на титаните е наказан от Зевс
да крепи на плещите си небесния
свод; — атлант 1. разш. физичес-
ки много силен мъж; 2. арх. скул-
птурни фигури на мъже, които по-
добно на колони (или полуколо-
ни) държат на плещите си свод,
портал, балкон; 3. анат . първият
шиен прешлен, който поддържа
главата; — Атлантиди мит. дъше-

Атлантида
84
ри на Атлант, които били прсвър-
пати в звезди.
Атлантида мит, огромен остров или
континент, гъсто населен, с висо-
коразвита цивилизация, потънал
във водите на Атлантическия оке-
ан; споменат първо от Платон.
Атланта геогр. I, един от големите
градове на САЩ, администрати-
вен център на шата Джорджия; 2.
град в щата Илинойс (САЩ); —
Атлантик сити геогр. град в шата
Ню Джърси (САЩ); — атланти-
чески бряг геол. морски бряг, нап-
равлението на който се определя
от тектонски фактори.
атлас (гр.) сборник от географски,
анатомически и други карти.
атлетика (гр.) съвкупност от физи-
чески упражнения, които създа-
ват ловкост, сила и издръжливост;
—
лека атлетика вид спорт, който
обхваща бягане, скачане, мятане,
хвърляне; — тежка атлетика вид
спорт, който обхваща борба, бокс,
вдигане на тежести и др.;
—
атлет
1. спорт, човек, който се занима-
ва с атлетически спортове; 2. прен.
много силен, як човек.
атлия (тур.) ост. рядко човек, яхнал
на кон; конник.
атмаджа (тур.) диал. сокол, ястреб,
обучен за лов.
ат-мегдан (тур.) диал. място за над-
бягване с коне или за обучение
по езда; ат- .мейдан.
атмолиза (гр.) физ. процес на отде-
ляне газове или пари с различни
молекулни тегла чрез прекарване
през порести вещества.
атмология (гр.) физ. дял от физика-
та, който изучава законите и яв-
ленията на водната пара.
атмо,метър (гр.) метеор, уред за из-
мерване скоростта на изпарени-
ето на течност.
атмосфера (гр.) 1. метеор, газообраз-
на обвивка около земното кълбо,
която се върти заедно с него и се
състои от протосфсра и стратос;
фера; 2. прен. средата, в която жи-
вее някой; 3. единица въздушно
налягане (като .мярка).
атоксичен (а- и гр. „отровен”) кой-
то няма токсини, неотровен.
атол (фр.) геогр. пръстеновиден ко-
ралов остров, който загражда ла-
гуна.
атом (гр. и „неделим”)!, физ. най-
малката частица от химичен еле-
мент, която се среща и в химич-
ните съединения и може да се раз-
пада на атом от по-лек елемент и
на остатъчни частици — електро-
ни, неутрони, протони и др. (счи-
тан до началото на 20. век за не-
делим); 2. прен. извънредно мал-
ка частица; — атомна енергия
енергия, която се получава при
някои ядрени реакции за сметка
на вътрешната енергия на атом-
ните ядра; — атомна физика дял
от физиката, който изучава стро-
ежа и свойствата на атомите и на
елементарните частици; — атом-
мост свойство на атомите на един
елемент да се съединяват с ато-
мите на друг елемент.
атомизъм (гр.) атомистика, фило-
софска теория, според която всич-
ки неща се състоят от изолирани
частици (атоми) и всички проце-
си се състоят в превръщане, съ-
единяване и разделяне на тези
атоми; — атомист филос. привър-
женик на атомизма; атомисти са:
Левкип, Демокрит, Епикур, Лук-
редий и др.
Атон (гр.) геогр. скалист полуостров,
вдаден в Егейско море близо до
Солун, в който са изградени ре-
дица мъжки манастири; тук в бълг.
манастир Зограф е живял и Па-
исий, написал първата българска
история.
атонален (а- и гр.) муз. който няма

85
аудиометрия
определен такт; нехармоничен; —
атонализъм муз. течение, оформи-
ло се от началото на 20. век, ко-
ето отрича необходимостта от ла-
дова организираност на тоновете
и основните закономерности на
музикална изразност, като прев-
ръща музиката в безсмислен ха-
отичен сбор от звуци; — атонал-
ност муз. метод на композиране,
който отхвърля тоналните функ-
ции на класическата музика.
атоничен и атонически (гр.) 1. мед.
отпуснат, без тонус (за орган); 2.
фон. неударен.
атония (гр.) мед. намаляване на нор-
малната напрегнатост в скелетна-
та мускулатура и възбудимостта на
тъканите и органите.
ат-пазар (тур.) диал. пазар за коне,
атракцион (нем. от лат. „привлича-
не”) ефектен номер в цирк или
естраден театър, който привлича
публиката.
атракция (лат.) 1. ефектен номер от
циркова или естрадна програма,
който привлича публика; атрак-
ционен; 2. геод. отклонение на от-
вее под влияние на скрити под зе-
мята тежки вещества; 3. език, съг-
ласуване по смисъл, а не по гра-
матични форми.
атрезия (гр.) мед. вродена, по-ряд-
ко придобита липса на естествен
отвор, като уста, влагалище, за-
ден проход и др.
Атрей (гр.) ист. баща на Агамемнон;
в съчетан, съкровищницата на Ат-
рей — гробница открита в Мике-
на (с многобройни ценни исто-
рически предмети, между които
и прочутите златни маски, изло-
жени в Националния музей в Ати-
на) при разкопки от богатия нем-
ски търговец Хайнрих Шлиман,
безрезервно повярвал на разказа
за Троянската война.
Ахурамазда върховен бог на перси-
те, въведен от пророка Заратуст-
ра, който променил персийската
религия, като отхвърлил прекло-
нението пред много богове.
атрибутив (лат.) принадлежност;
право; свойство, качество; — ат-
рибут 1. белег, изменящо се свойс-
тво на предметите, противополож-
но на субстанцията, която е пос-
тоянна; 2. право, привилегия; —
атрибутивен език, определителен;
—
атрибуция книж. свойство, ка-
чество, принадлежност.
атриум (лат.) 1. преддверие на древ-
норимски дом; 2. преддверие на
базилика; 3. анат. предкамера на
сърцето, където се влива кръвта
от вените.
атряхня (гр.) изпадане на космите;
плешивост.
атропин (нем.) фарм. силно отровно
вещество, извлечено от растени-
ето беладона и от татул, с голямо
приложение в медицината за ус-
покояване на болки.
атрофирам (се) (гр.) изсъхвам, схва-
щам се; — атрофиран изсъхнал,
схванат; — атрофия изсъхване на
някоя част от тялото; мед. нама -
ляване обема на клетките или на
телесен орган поради продължи-
телно обездвижване или недох-
ранване.
аугментация (лат.) увеличаване, уго-
лемяване; — аугмент израстък;
грам, увеличаване — като харак-
теристика на особености в старог-
ръцки език.
аудиенция (лат. от „слушам”) офи-
циално приемане на дипломати-
ческо или високопоставено лице
от държавен глава, министър-
председател или изобщо от висо-
копоставено лице за изслушване,
аудиология (лат.) мед. наука за изс-
ледване на слуха.
аудиометрия (лаг.) мед. измерване
остротата на слуха с помощта на

аудитория
86
аудиометър; — аудиометър (лат.)
мед. апарат за измерване острота-
та на слуха.
аудитория (лат.) 1. стая или зала за
четене на лекции; 2. слушатели.
аудифон (гр.) 1. слухова тръба, слу-
хов апарат за глухи; 2. воен. апа-
рат за подслушване.
ауксанометьр (гр.) бот. уред за из-
мерване на растенията на дължи-
на.
ауксин (гр.) бот. хормон, който под-
държа и стимулира растежа на рас-
тенията.
аукционист, аукционатор (лат.) ли-
це, което ръководи продажбата на
публичен търг; — аукдион, аукция
публична разпродажба на големи
партиди стоки чрез наддаване.
аул (тюрк.)1. ист . име на дворците
на прабългарските ханове; 2. ист.
първоначалните укрепени селища
на прабългарите; 3. селище на кав-
казките планинци, киргизи и др.
аула (лат.) голяма зала в универси-
тет за тържествени случаи.
аура (лат. „ветрец”) мед. симптоми,
които предхождат припадък (бол-
ният чувства като че ли полъх от
слаб вятър).
аурикуларен (лат.) мед. ушен.
аускултация (лат.) мед. изследване
признаците на болест; — аускул-
тирам (лат.) за лекар — преслуш-
вам болен.
ауспиция (лат.) 1. гадаене по лете-
нето на свещените птици у рим-
ляните; 2. предсказване изобщо.
ауспух (нем.) техн. тръба за изпус-
кане на газовете на автомобил и
други машини.
аустенит (от собств. по името на ан-
глийския металург Аустен) метал.
структурна съставка на стомана-
та.
аусшлус (нем.) печ. късчета метал, с
който се запълват пространствата
между думите в печатарски набор;
разделки, шпация.
аутизъм (от гр. „сам”) мед. нервно
разстройство, при което болният
постоянно мисли за своите пре-
живявания; затваряне в себе си.
аутодафе (порт.) публично изгаря-
не (на политически престъпник
или разколник); унищожаване.
аутопсия (гр.) мед. разрязване и из-
следване трупа на мъртвец.
аутсайдер (англ.) спорт, участник в
състезание, който има много мал-
ки изгледи за успех.
ауч (тур.) диал. морков.
афагия (лат.) мед. невъзможност да
се гълта.
афазия (гр.) 1. онемяване; 2. псих .
пълно или частично загубване на
речта, следствие от черепномозъч-
ни травми, тумори, възпалителни
заболявания на мозъка и др.
афакия (гр.) мед. липса на лещата
на окото на обичайното място.
афарезис (гр.) скъсяване, отнемане,
афебрилен (лат.) мед. който е без по-
вишена температура.
афектация (лат.) пресилсност, неес-
тественост в поведението и начи-
на на говорене, превземане; —
афектиран неестествен, принуден,
пресилен; — афект псих. силен,
стремително и бурно протичаш
емоционален процес с взривен ха-
рактер; относително краткотрай-
но емоционално преживяване, не-
подчинено на съзнателен волеви
контрол и съпроводено с ярко из-
разени външни движения.
афелий (гр.) астр. най-отдалечена-
та от Слънцето точка от орбитата
на небесно тяло.
афера (фр.) нечестна или скандал-
на работа, свързана с кражба, раз-
врат и др.,
—
аферист лице, което
се занимава с нечестни сделки; —
аферизъм нечестно действие (в
търговията, с държавни доставки),
аферентен (лат.) мед. за артерии и

87
ахмак
вени — носещ към; за нерви —
центростремителен.
аферим (тур.) браво! отлично!
афикс (лат.) език, всяка частица, ко-
ято се прибавя към някоя дума ка-
то словообразуващ елемент; при-
дава допълнително значение към
основното значение на корена.
афилиация (лат.) 1. приемане в ду-
ховно братство или дружество; 2.
псих. желание на човека да чле-
нува в дадена група, да участва в
живота.
афинация (нем.) техн. 1 . очистване
на суровата захар от примеси пре-
ди рафиниране.
афинитет (лат.) 1. хим . качество на
различните химични елементи и
съединения да реагират помежду
си; 2. прен. сродство.
афнон (тур.) 1. бот. градински мак,
който се отглежда за получаване
на суров опиум и семе; 2. втвър-
ден сок от недозрели макови гла-
вички, от който се добива опиум,
афирмативен (лат.) утвърдителен; —
афирмацня утвърждение, потвър-
ждение; съгласие.
афицнран (фр.) възбуден, ядосан,
афиф (тур.) несериозен, лек, леко-
мислен, слаб.
афиш (фр.) обявление (за театрални
или други представления).
афоиичен (гр.) безгласен, беззвучен;
—
афония 1. изгубване на гласа;
безгласие, незвучност; 2. псих. за-
губване звучния глас (при запаз-
ване на шепота) или беззвучна
реч, вследствие на остри и хро-
нични заболявания на гръкляна,
истерии, неврози и др.
афоресвам (гр.) проклинам с отлъч-
ване от църквата.
афоризъм (гр.) кратко поучително
(мъдро) изречение; — афористи-
чен във вид на афоризъм; кратък
и поучителен.
афроднзиографня (гр.) описание удо-
волствията на любовта; — афро-
дизиазъм, афродизия болезнена
страстиост; — афроднзнаци бил-
кови, лекарствени или други сред-
ства за повишаване на половото
влечение.
Афродита у Омир — дъщеря на Зевс
и титанката Диона, според Хези-
од — родена от морската пяна бо-
гиня на любовта и красотата; —
афродитически отнасящ се до Аф-
родита или до любовта.
афронтирам (фр.) 1. оскърбявам, за-
сягам; 2. пренебрегвам; — афронт
1. оскръбление, засягане; 2. пре-
небрежение.
афузали (тур. от собств.) вид бяло
десертно грозде; болгар.
Ахасфер (евр. собств.) 1. име на ле-
гендарен евреин, осъден да се ски-
та, докато светът съществува; 2.
прен. неуседнал и неспокоен чо-
век, който постоянно пътува.
ахат (гр.) минер. разноцветен мине-
рал.
ахеи, ахенци (гр.) гърци.
Ахерон (гр.) мит. 1. „реката на
скръбта”, тинеста, бавно течаща
река, опасваща подземния свят;
през която Харон превозва с чер-
на ладия душите на умрелите; 2.
богът на тази река; 3. глъбините
на подземния свят; ад.
Ахил рядко Ахилес (гр.) мит. един
от главните герои на Троянската
война, чието тяло било ненара-
нимо с изключение на едната му
пета, за която го държала майка
му, богинята 'Гетида, когато го по-
топила в подземната река Стикс,
за да го направи безсмъртен; —
ахилесова пета уязвимо слабо мяс-
то или страна на някого.
ахилия (а- и гр.) мед. липса на сто-
машен сок, солна киселина и пеп-
син или на друг храносмилателен
ензим.
ахмак (тур.) разг. глупак.

ахолия
88
ахолия (а- и гр.) мед. липса на жлъч-
на секреция при тежки форми на
жълтеница.
ахонт (гр.) титла за благородство и
голям административен чиновник.
ахлап(ин) (тур.) диал. приятел, дру-
гар.
ахроматизъм (гр.) 1. худ. намалява-
не силата на цветовете (в живо-
пис) в картини, в резултат от смес-
ването на основния с допълнител-
ния цвят; 2. опт . свойство на оп-
тическо стъкло да пречупва лъчи-
те на светлината, без да ги разла-
га на съответните им цветове; —
ахроматически безцветен, безцвет-
но; — ахроматопсия болест на очи-
те: слепота към цветове.
ахроматоза (а- и гр.) мед. липса на
кожен пигмент, на пигмент на
ириса и др.
ахронически (гр.) безвременен, не-
навременен, вечен.
ахтарин (тур.) ост. търговец на дро-
герийни стоки, бои- и бакалски
стоки.
ахтерлюк (хол.) мор. склад за про-
визии в кораб.
ахчи-башия (тур.) нар. ост. главен
готвач; — ахчийка (тур.) готвач-
ка; — ахчийница гостилница; —
ахчия готвач, съдържател на гос-
тилница.
ацетат (лат.) хим. сол на оцетната
киселина.
ацетил (лат.) хим. радикал на оцет-
ната киселина.
ацетилен (гр.) хим. въглеводород, по-
лучен от карбид, който служи за
светилен газ.
ацетол (фр.) хим. оцет, получен при
дестилиране; аптекарски оцет.
ацетон (гр.) хим. безцветна лесноза-
палима течност, която се употре-
бява като разтворител за произ-
водство на лакове, бездимен ба-
рут, във фотографията и т. н.
апетонемия (лат.) мед. наличие на
ацетонови вещества в кръвта
вследствие на непълно окислява-
не на мастните киселини.
ацетонурия (лат.) мед. отделяне на
ацетон в урината при захарна бо-
лест, продължително повръщане,
гладуване и др.; кетонурия.
ацидиметрия (лат. и
-метрия) хим.
метод за определяне съдържани-
ето на киселини в разтвори чрез
методите на обемния химичен
анализ.
ацидоза (лат.) мед. смущение в об-
мяната на веществата, при което
се образуват изобилно киселин-
ни вещества в кръвта и тъканите
(при диабет, гладуване и др.); ки-
селинно отравяне.
ацидол (лат.) фарм. безцветни разт-
ворими във вода кристали, които
се употребяват като лекарство при
нарушаване на отделянето на сто-
машен сок.
ацикличен (а- и гр. „кръг” през лат.)
който не е в кръг, верижен.
ацтеки (ацт.) най-голямата индиан-
ска народност в Мексико.
ачигьоз (тур.) отворен, събуден; —
ачик отворен, ясен, отворено, яс-
но.
ашик (тур.) 1. кокалче за игра; 2.
прен. влюбен, любовник, любов-
ница.
ашикере (тур.) открито, ясно,
ашколсун (тур.) разг. браво.
ашладисвам (тур.) присаждам (дър-
вета).
ашлак (тур.) разг. дрипльо.
ашлама (тур.) разг. 1. клонче за при-
саждане; 2. присаденото диво дър-
во.
Алгока индийски монарх, ревностен
защитник на будизма, доприне-
съл изключитело много за прев-
ръщането му в една от основните
религии в света. Живял през 300
—
232 пр. Хр.
ашуре (тур.) варено жито със захар

89
Базедов
и сухо грозде.
аязмо (гр.) сведената вода; извор със
светена вода..
Аякс (гр.) мит. име на двама от ге-
роите на Троянската война: бра-
товчедите Аякс Теламонид (Голе-
мият Аякс, цар на Саламин, най-
прославеният след Ахил герой) и
Аякс Оилид (Малкият Аякс, цар
на Локрида), по-дребен от братов-
чед си, но не по-малко необуз-
дан; двамата участват в едни и съ-
щи подвизи, помагат си и са ви-
наги заедно; — двамата Аякси разг.
шег.
—
за неразделни приятели.
аянин (тур. от ар.) ист. областен уп-
равител в Османската империя.
аяр (ар.) 1. чист състав на благород-
ните метали; карат; 2. прен. хит-
рец.
Б
баана (тур.) диал. агнешка кожа,
употребявана за подплата.
Баадер, Франц-Ксавие фон 1765-
1841) немски философ, опитал се
да помири католицизма с фило-
софията и проправя път на мис-
тицизма.
баб (ар.) пролив.
бабаджан (тур.) едър, силен човек,
бабаитски (тур.) юнашки; — бабаит
юнак.
бабалък (тур.) бащата на жената; дя-
до.
бабанка (тур.) мъжага, юначага.
бабизъм (перс.) разг. мохамеданска
мистична секта, основана в Пер-
сия от Али Мохамед.
бабируса (малайски) зоол. вид рогач,
разпространен на островите в Ин-
дийския архипелаг.
бабка (тур.) стара пара,
бабугер диал. кукер, плашило,
бабуин (фр.) зоол. африканска май-
муна от семейство Павиани,
баварски (нем.) който се отнася до
Бавария (област в Южна Герма-
ния).
Бавий (лат.) 1. името на един нека-
дърен римски поет; 2. прен. без-
дарен поет или критик.
багаж (фр.) нещата, които човек взе-
ма със себе си, когато пътува; 2.
прен. запас от знания, умствен ба-
гаж; — багажник (фр.) място в ко-
ла или приспособление на мото-
циклет, велосипед и под. за пос-
тавяне на багаж.
багаин (праб.) пълководец на него-
ляма войска у прабългарите.
багатела (фр.) 1. дреболия; 2. муз.
малка композиция.
багер (нем.) техн. самоходна маши-
на за изкопаване, изгребване и из-
хвърляне на големи количества
пръст, пясък, чакъл и под.
багет(а) (фр.) 1. красиво изрязана и
позлатена летвичка за рамки и
корнизи; 2. муз. палка с топка на
края за биене на тимпаните и ба-
рабаните; 3. муз. диригентска
пръчка; 4. муз. пръчката на лък;
5. бродерия във вид на ажур отст-
рани на дамски чорапи.
багетизъм (фр.) спец, откриване при-
съствието на подземна вода или
руда с помощта на особена пръч-
ка — багета; — багетист (фр.) ли-
це, което се занимава с багетизъм.
баглама (тур.) диал. 1 . резе на врата
или на прозорец; 2. мн . панти за
врата.
Базедов, Карл Адолф (1799-1854) ок-
ръжен лекар в Мерзебург, пръв
(1840) описва наречената по-къс-
но с името му — базедова болест
заболяване, предизвикано от хи-
перфункцията на щитовидната
жлеза с дифузното увеличаване и
характерни белези; — базедова
триада трите наблюдавани при за-
боляването симптома: гуша, ек-

бадана
90
зофталм (изпъкнали очи) и тахи-
кардия (ускорена сърдечна дей-
ност); — базедовизъм лека форма
на базедовата болест.
бадана (тур.) бяла, постна боя; — ба-
даносвам боядисвам с такава боя;
—
баданарка разг. четка за бада-
носване, за бадана.
баделометьр мед. уред за пускане на
кръв, употребяван вместо пияви-
ца.
баджа (тур.) 1. комин; 2. малко про-
зорче на покрив или на таванска
стая.
баджак (тур.) бедро.
баджанак (тур.) мъж на балдъзата.
баджур 1. гъба печурка; 2. гъба ма-
натарка.
бади(х)ава (тур.) безплатно.
база (фр.) I. основа; 2. геод. дължи-
на на местност, която се измерва
с голяма точност със специални
уреди при триангулация; 3. арх.
най-долната част на колона, па-
листьр пиедестал и под.; цокъл,
подножие; 4. икон. съвкупност от
исторически обусловените произ-
водствени отношения, съставящи
икономическата структура на об-
ществото; 5. воен . място, където
се съсредоточават военни сили; б.
пром. място, където са съсредото-
чени клонове от индустрията, тър-
говията и пр.; 7. пром. основна на-
личност на материали като източ-
ник за снабдяване и производст-
во.
базалт (лат.) вид вулканичен камък,
образуващ стълбове и дълги ко-
лонади.
базар (фр.) 1. покрит пазар с отдел-
ни магазини; 2. временна излож-
ба, където се разпродават предме-
ти с благотворителна или търгов-
ска цел; 3. поредица от магазин-
чета; 4. пазар.
базеологяя (гр.) спец. наука, която
изучава основните елементи на те-
лата.
базилика (гр.) 1. ист . обществена
сграда, където царят някога лич-
но е раздавал правосъдие; 2. храм,
който има вид на продълговат че-
тириъгълник с порти на краища-
та и ред стълбове от страните; об-
разец от първите християнски
църкви; — базилики (гр.) сборник
от законите на византийската им-
перия, който започва с Василий
Македонски (886) и завършва с
Константин Порфирородни (945).
базилиск (гр.) 1. митично животно
със змиеобразно тяло, глава на пе-
тел и смъртоносен поглед; 2. скул-
птура, представляваща това жи-
вотно; 3. катеричка.
базнргян (тур.) търговец.
базисен (гр.) основен; неподвижен,
главен; — базисен вид вид стока,
разглеждана в договора като стан-
дартно качество; — базисен пункт
единица за измерване движени-
ето на лихвените проценти, кур-
совете на валутата или доходнос-
тта на акциите; — базисна валута
парична единица, по отношение
на която се котират другите валу-
ти в дадена страна или финансов
център; — базисна цена цена в
рамките на единна селскостопан-
ска политика на Европейската об-
щност.
базофил (лат.) физиол. един от ви-
довете левкоцити — бяла кръвна
клетка.
базофилия (лат.) мед. 1 . способност
на клетките на тъканите да се оц-
ветяват интензивно с основни
бои; 2. появяване на базофилни
зърна в еритроцитите; 3. увели-
чаване на базофилните левкоци-
ти в периферната кръв.
баир (тур.) хълм, височина; стръм-
нина.
байгън обикн. в съчет. стана ми
байгьн разг.
—
омръзна ми, до-

91
бактернемия
тегна ми.
байдара (рус.) книж. вид лодка, об-
шита с кожа (в Камчатка и на Але-
утските острови).
байкалит (от собств.) минер. вид
талк, който се намира при езеро-
то Вайкал.
байкуш (тур.) диал. кукумявка или
бухал.
байонет (от собств.) книж. щик, ко-
пие.
байрактар (тур.) знаменосец; —
байрак знаме.
байрам (тур.) мохамедански празник,
празнува се след рамазана (голям
байрам) и 70 дни след него (ма-
лък байрам).
Байрон, Джордж Ноел Гордън, лорд
(1788-1824) — английски поет,
един от най-ярките представите-
ли на романтизма в Европа; —
байронизъм 1. литер. прогресив-
но романтично литературно тече-
ние в първите три десетилетия на
19- век, поетичен израз на гордо
страдание и дълбоко отчаяние,
породени от безсилието на чове-
ка да постигне обществена свобо-
да и лично щастие, художествена
изява на протест срещу робството
и потисничеството на света; 2.
прен. презрение, разочарование от
всичко в света.
байт електрон, основна единица ин-
формация, която компютърът об-
работва като едно цяло.
байц (нем.) 1. лека водна и спиртна
боя за дървени предмети; 2. осо -
бен вид масла или киселини, чрез
които се променя първоначални-
ят цвят на метал.
байцвам и байцувам (нем.) 1. в дър-
воделството — покривам, обагрям
с байц; 2. в металообработването
—
придавам нов цвят на метал с
помощта на киселина или масла;
3. текст, подготвям със специал-
ни материали влакна, прежда или
тъкан за равномерното боядисва-
не.
бак (хол.) 1. предната, носовата част
на кораба, палубата на тази част;
2. резервоар за вода или други теч-
ности.
бака (хол.) кофа, съд за течности;
голям метален съд за разнасяне на
храна на войници, трудоваци, ра-
ботници и т. н.
бакалавър (лат.) първата научна сте-
пен, давана от френски и други
западноевропейски университети.
бакал(нн) (тур.) разг. дребен търго-
вец на хранителни продукти и др.;
—
бакалия (тур.) разг. дребни, пре-
димно хранителни стоки; — ба-
каллък (тур.) разг. занятие на ба-
калин; — бакалнмца разг. магазин
за продаване на дребни, предим-
но хранителни стоки.
бакам (тур.) 1. бот. вид южно дър-
во, от което се добива червена или
черна боя; варзия; 2. ясночервена
багра; 3. лакова боя; — бакамов
(тур.) свойствен на бакама.
бакара (фр.) вид хазартна игра.
бакаря (тюрк.) диал. зачитам, ува-
жавам, тача.
бакатя (тюрк.) диал. изморявам очи-
те си от взиране.
бакелит (от собств.
—
по името на
белгийския химик Л. Бакеланд)
хим. първата фенолова пластмаса.
бакия (тур.) разг. недобор, сума за
довзимане.
бакла (тур.) бот. 1. вид бобово рас-
тение; 2. плодът на това растение,
баклава (тур.) сладка баница, поля-
та със захарен сироп.
бакпулвер (нем.) прах, който съдър-
жа натриев бикарбонат и слаби
киселини или кисели соли, упот-
ребяван в сладкарството като на-
бухвател.
бакраче (тур.) диал. медниче, мен-
че; — бакрач, медник, котел.
бактернемия (лат.) мед. наличност

бактериолог
92
на бактерии в кръвта.
бактериолог (нем.) специалист по
бактериология, — бактериологи-
чески (гр.) отнасящ се до бакте-
риологията; — бактериология на-
ука за бактериите, дял от микро-
биологията, който изучава бакте-
риите и тяхното значение за при-
родата и човека; — бактерии мик-
роскопични малки растителни ед-
ноклетъчни организми, по форма
са сферични (коки, пръчковидни
бацили) или нишковидни (спира-
ли), които причиняват някои бо-
лести по растенията, животните и
хората, а също предизвикват фер-
ментация.
бактисвам (тур.) досажда ми, омръз-
ва ми, дотяга ми.
бакулометрня (гр. - лат .) измерване с
прът.
Бакхус или Бахус, Бакх, Вакх (лат.)
мит. у древните римляни бог на
плодоносните сили на земята, на
природата и растителността, на
лозарството и винарството, а съ-
що бог на виното и веселието;
съпруг на изоставената от Тезей
Ариадна; в гр. мит . Дионис; —
бакхусов дар поет, вино; — бак-
хусов храм поет, пивница, кръч-
ма; място, където се пие и гуляе;
—
поклонник на Бакхус книж.,
шег. любител на чашката; пияни-
ца; — бакхическа стъпка или бак-
хий литер. стъпка от 3 срички:
първата кратка, следващите две —
дълги (в нар. поезия); — бакхи-
чески стих литер. стих от 3 бак-
хия и I амфибрахий.
бакшиш (тур.) пари, дадени за по-
черпка; дребен дар, подаръче.
бакър (тур.) мед (метал); съд за во-
да; домакински съдове за вода; —
бакърджийство занятие на бакър-
джия; — бакърджия ост. човек,
който произвежда или търгува с
бакърсни, медни изделия; медни-
кар, казанджия.
бал (фр-) 1- топка, топчица; 2. сте-
пен, условна единица (цифра) за
количествени и качествени оцен-
ки и характеристики на природ-
ни явления (сила на вятъра, въл-
нение в море, океан), 3. бележка
за успеха на ученик, на спортист,
4. увеселение с танци; — бал мас-
ке бал, на който се отива маски-
ран; — бал nape тържествен бал;
—
бал шампетер бал под открито
небе.
бала (ит.) денк, вързоп обикновено
от плат за багаж (стока), голям и
здраво стегнат; — балирам (от ит.)
правя на големи четвъртити вър-
зопи (бали); техн. пресовам на ба-
ли.
балабан (тур.) едър, голям.
балабнле (ит.) муз. 1 . кратък бале-
тен епизод в опера; 2. общ танц,
с който завършва балетна поста-
новка или нейна отделна част.
балаган (тур.) 1. лека временна пос-
тройка, обикновено от дъски, за
театрални, циркови и естрадни
представления; 2. панаирски те-
атър, театрално представление с
примитивна сценична техника; 3.
временна дъсчена постройка за
стока.
балада (фр ) народно историческо
поетично произведение или на-
родно лирико-епическо поетично
произведение, в което се възпро-
извежда явление от живота при
тайнствена обстановка, където
главна роля играят народните по-
верия, фантастичните и вълшеб-
ните измислици.
балалаяка (тат.) вид тамбура; руски
струнен национален инструмент,
балама (тур.) разг. глупак, наивник,
баланс (лат.) фин. финансов отчет,
съдържащ всички основни акти-
ви и пасиви на фирмата към оп-
ределена дата; изравняване, съ-

93
Балзак
поставяне на актива с пасива на
едно предприятие с цел да се ус-
танови чистият капитал, печалба-
та или загубата; — балансирам
(фр.) 1. фин. правя баланс; 2. из-
равнявам, уравновеся вам; — ба-
лансиране уравновесяване; балан-
сиране на бюджет, изравняване на
прихода с разхода; — балансиран
(фр.) преведен в равновесие, урав-
новесен; — балансирана инфлация
фин. инфлация, при която цените
на всички стоки, услуги и дохо-
дите се покачват равномерно, ко-
ето не предизвиква промяна в
пропорциите между тях; — балан-
сов фин. който е свързан с балан-
са; — балансова печалба фин. част
от принадения продукт, която е в
предприятието; — балансова
стойност фин. „чист капитал”, раз-
ликата между всичките активи и
всичките задължения на фирмата.
баласт (англ.) 1. тежко тяло (товар),
който се поставя в корабите, ко-
гато са празни; 2. насип от дреб-
ни камъни и пясък върху платно
на жп линия за заякчаване на рел-
сите; баластра; 3. прен. излишен
товар, претрупаност.
баластра (ит.) строит. дребни реч-
ни камъни с различна големина,
примесени с пясък, които се упот-
ребяват при бетонни и други стро-
ежи; баласт.
балатум (нем.) вид плътна мушама
за настилка на под.
Балбоа, Васко Нунес де (1475-1517),
ист. испански конквистадор, пръв
(1513) пресякъл Панамския пров-
лак и стигнал до Тихоокеанския
бряг на Америка; — балбоа фин.
—
парична единица на Републи-
ка Панама.
балван1 (тюрк.) диал. 1. много го-
лям камък, скала; 2. прен. тромав,
недодялан, тежък човек.
балван2 (фр.) лов. примка за ловене
на птици лещарки.
балванка (рус.) техн. отливка или
изкован метален къс с подходяща
за по-нататъшно преработване
форма.
балдахин (ит.) красив навес над
трон, легло и пр.
балдисвам (тур.) припадам; — бал-
дисване припадане, припадък.
балдъза (тур.) сестра на съпругата по
отношение на мъжа.
балдър (тур.) кракът от ходилото до
коляното, пищял, прасец.
балесгьр, балестра (лат.) 1. уред за
хвърляне на камъни; прашка; 2.
ист. метателна бойна машина
балет (фр.) 1. постановка на виеше
танцово изкуство на сцена, като
част от опера или като самосто-
ятелно представление с драматур-
гичен замисъл и хореография; 2.
изпълнителите на балета, танцьо-
рите; 3. художествен танц; — ба-
летмайстор (нем.) ръководител на
балет, учител по художествено
танцуване, опитен балетист с ви-
соки художествени постижения;
—
балетист артист от балет; — ба-
лерина (ит.) танцьорка; актриса в
балетна трупа; — балетомания го-
ляма страст, мания към балетно-
то изкуство.
Балзак, Оноре де (1799-1850) литер.
френски писател, пресъздал в по-
редица от романи („Човешка ко-
медия”) нравите на френското об-
щество от Революцията до Юлс-
ката монархия — началото на 19.
век; автор на „Евгения Гранде” и
други световноизвестни романи;
с един от ранните му романи —
„Жената на тридесет години” е
свързан изразът балзаковска въз-
раст шег.
—
за жена: 30-40-го-
дишна, когато младостта е към
своя край, а желанието (и възмож-
ностите) за самоизява са все още
налице.

балиста
94
балиста (гр.) ист. уред, машина за
хвърляне на камъни, копия, за-
палени предмети; бойна машина,
балистит (фр.) воен. специален без-
димен нитроглииеринов барут.
балистокардиограф (лат.) мед. апа-
рат за балистокардиография.
балистокардиография (лат.) мед. оп-
ределяне на систоличния обем на
сърцето.
балка (тур.) бот. 1. вид едра бяла
тиква, обикновено за печене.
балканджия, балканлия (тур.) пла-
нинец; жител на планинско сели-
ще; — балкан планина; Стара пла-
нина.
балканистика (от собств.) наука за
балканските народи, която изуча-
ва тяхната история, етнография,
езикови връзки, география, архе-
ология и т. н.
балкуш (тур.) диал. вид Ястие от
прясно сирене, пържено с браш-
но; каша.
балнео- (лат.) първа съставна част
на сложни думи със значение ми-
нерални бани. напр. балнеодиети-
ка, балнеотехника и др.
балнеографня (гр.) описание на ле-
чебни води; — балнеология меди-
цинска наука за лечебни води, ле-
чебна кал и тяхното приложение
като лечебни средства; — балне-
олог мед. лекар, специалист по
балнеолечение.
балнеотехника (лат.) техн. методи и
средства за запазване на естестве-
ните минерални води и лечебна
кал от замърсяване и опазване на
лечебните им свойства.
балнеохнмня (лат.) наука, която изу-
чава химичния състав на минерал-
ните води и лечебната кал.
балояет (фр.) ав. платнен резервоар
за въздух в обвивката на аеростат
или дирижабъл.
балонзайде (нем.) I. вид плат за
шлифери; 2. самата дреха от та-
къв плат.
балотаж (фр.) повторно тайно гла-
суване с бели и черни топчета,
вместо бюлетини; повторно гла-
суване между кандидати, които
при първото гласуване не са по-
лучили предвидените в закона
гласове; — балотирам гласувам,
гласоподавам повторно.
балсамирам (лат.) напълвам труп с
миризливи вещества, които го
предпазват от разлагане; — бал-
сам 1. ароматичен сок от някои
тропически растения; 2. смес от
миризливи масла; 3. прен. всичко
което действа успокоително вър-
ху чувствата.
балтаджия (тур.) диал. брадвар.
балталък диал. запазена гора за се-
чене; бранише.
балтия (тур.) секира, брадва.
балтон (фр.) дълго, горно, мъжко
зимно палто от дебел плат.
балюстрада (фр.) арх. 1 . решетеста
преграда, пармаклък; 2. арх. ху-
дожествено оформена и красиво
изработена ограда на стълбище,
балкон, тераса, мост и др.
балюстри (ит.) арх. декоративно
оформени ниски колони, свърза-
ни в горния си край с перило, ко-
ито образуват балюстрада.
бамбак (тур.) диал. памук.
бамбашка разг. съвсем особен, не-
обикновен.
бамбина (ит.) жарг. младо момиче,
госпожица; — бамбино разг. детен-
це.
бамтел (тур.) ост. малка брадичка
от косми под долната устна.
бамя (тур.) бот. вид зеленчуково рас-
тение и плодът му.
бал (тюрк.) 1. ист. управител на об-
ласт през феодализма у южните
славяни; 2. фин. дребна румънска
монета — една стотна от леята.
банален (фр.) изтъркан, просташки,
обикновен; — баналност изтърка-

95
банка
ност, простащина.
банан (ит.) бот. вид тропическо дър-
во и плодът му.
Банат област в Румъния, част от ко-
ято е населена с българи и носят
името банатски българи.
банаузия (гр.) 1. занимание с наука-
та като професия; 2. прен. израз
на презрение към науките и из-
куствата.
банд (нем.) нашивка; връзка, пан-
делка, кордела.
банда (фр.) I. шайка, чета, сбирщи-
на; 2. оркестър от духови инстру-
менти; — бандаджия музикант; —
бандит разбойник, който участва
във вредителска банда; бандити-
зъм дейност на бандити; раз-
бойничество, бандитство; — бан-
дитство дейност на бандити; бан-
дитизъм.
бандаж (фр.) 1. вид превръзка за
поддържане на телесен орган в
нормално положение; 2. техн . ме-
тален пояс на машинни части или
конструкции за придаване на
здравина; 3. стоманена шина на
локомотивни и вагонни колела; 4.
авт. плътна автомобилна гума на
тежкотоварни коли (без вътреш-
ната гума).
бандера (исп.) 1. техн . електрически
или телеграфен стълб; 2. знаме.
бандерила (исп.) книж. късо копие,
украсено с ленти, което бикобор-
ците забиват във врата на бикове-
те.
бандерилеро (исп.) книж. бикоборец,
който раздразва биковете, като за-
бива във врата им бандерила.
бандерол (фр.) 1. фин. вид косвен да-
нък (акциз); 2. книжна ивица, за-
лепена върху някои предмети, за
които се плаща акциз за увере-
ние, че акцизът е платен; 3. па-
кетче, изпратено по пощата.
банджо (исп.) муз. струнен инстру-
мент първоначално на американ-
ските негри, подобен на испанс-
ка китара.
бандонион (от собств. Хайнрих Банд,
немски конструктор) муз. ръчна
хармоника.
бандура (исп.) музикален инстру-
мент с шест дълги и шест къси
струни; — бандуристн руски сле-
пи певци, които си акомпанират
с бандура.
банела (фр.) изрезка от полукорав
материал за изпъване на яки, кор-
сажи, колани и др., първоначал-
но правени от рогови образувания
на кита.
банка (ит.) 1. пейка, място за сяда-
не; 2. учреждение, което се зани-
мава с парични сделки и посред-
ничество за кредити; 3. вид хазар-
тна игра: онзи, който раздава кар-
тите; 4. парите, с които разполага
ръководител на хазартна игра; 5.
(нем.) вид аптекарски стъклен съд
с похлупак; 6. геогр. подводна ре-
лефна форма, издигната обикно-
вено над морското дъно, често с
плоска повърхност и стръмни
склонове; — банка данни елект-
рон. система, предоставяща на оп-
ределен кръг от потребители въз-
можност да депозират и да полз-
ват данни от специфични облас-
ти: статистически данни, сведения
за продажби, цени и т. н.;
—
бан-
кер фин. 1. притежател на банкер-
ска къща; 2. собственик на парич-
ни средства, който влага своите
капитали в банкови предприятия
и се специализира в извършване
на банкови операции; — банкерс-
ка търговия търговия с ценни кни-
жа, полици, парични сортове, бла-
городни метали и всички кредит-
ни операции — банков мениджър
(англ.) фин. лице (банкер) с богат
практически опит и отлично ин-
формиран за икономически усло-
вия, конкретното производството,

банкет
96
възможностите на пазара и др.,
—
байков превод фин. нареждане на
една банка до друга да заплати на
физическо или юридическо лице
определена сума.
банкет (фр.) 1. пир, угощение; 2.
тържествен обяд или вечеря,
обикновено придружени с речи и
приветствия; 3. възвишение зад
бруствера, откъдето се стреля; 4.
(англ.) невисок земен насип за за-
щита на жп линия, 5. издигната
пътека за пешеходци край пара-
пет на мост; 6. ивица от шосе
встрани от настилката, която слу-
жи и за аварийно спиране.
банкнота (нем.) фин. книжен знак с
определена стойност, издаден от
емисионна банка, който служи ка-
то парично средство; книжна па-
ра.
банко (ит.) фин. цената, курсът, по
който банката купува и продава
ценните книжа.
банкократия (фр.) книж. господство
на банки и банкери; банковлас-
тие.
банкрут (фр.) 1. фин. несъстоятел-
ност, при която предприятие,
фирма, банка и др., се обявява в
невъзможност да посреща сто-
ящите пред него плащания, фа-
лит; 2. юр. установена от съда не-
състоятелност на лице или пред-
приятие да изплати дълговете си;
3. прен. пропадане, катастрофа,
крах; — банкрутирам обявявам се
в несъстоятелност, спирам плате-
жите си, разорявам се, пропадам,
фалирам.
банник (нем.) воен. дървен цилинд-
ричен калъп с четина, прикрепен
на пръчка; служи за прочистване
от барутни сажди канала на оръ-
дие след стрелба.
банциг (нем.) техн. лентовиден три-
он, задвижван с двигател, за ря-
зане на дървен материал.
баобаб (етиоп.) бот. тропическо дър-
во в Африка, голямо и многодет-
но.
баптизъм (гр.) рел. учение на бап-
тистите; — баптисти протестантс-
ка секта през 18. век в Англия,
която отхвърля всички църковни
тайнства, включително и кръща-
ването като деца, а приема кръ-
щаването като възрастни; — бап-
тистерий пристройка на църква,
където се извършва кръщаването;
съд (купел) за кръщаване.
бар1 (англ.) 1. малък ресторант,
обикновено без места за сядане;
2. място в ресторант, салон или
заведение, където се поднасят за-
куски и напитки на крак; 3. част
от бюфет, където се държат спир-
тни напитки; 4. нощно, увесели-
телно заведение; кабаре.
бар2 (нем.) физ. единица в абсолют-
ната измерителна система за из-
мерване на атмосферно налягане,
бараба (ит.) разг. 1. трошач на ка-
мъни за настилка на шосета; 2.
бездомен работник; 3. човек с ши-
роко сърце.
барабан (рус.) 1. муз. кръгъл сито-
виден, от двете страни с кожа ин-
струмент, който служи за даване
на такт във войската и в музика-
та; 2. воен . в револвер: кръгло ци-
линдрично устройство, което се
върти около оста си и е с дупки, в
които се слагат патрони за стре-
ляне, патронник; 3. техн. част от
подемен механизъм, най-често с
куха цилиндрична форма за на-
виване на гъвкави предмети (пла-
тове, кабел, въжета и т. н .); 4.
техн. стоманен цилиндричен съд
с различно предназначение.
барабансон (фр.) порода едри коне
за прекарване на тежки товари.
барабар (тур.) 1. редом; 2. заедно,
наравно.
барабой (рум.) диал. картофи.

97
баркаса
бараж (фр.) 1. яз, преграда в река,
бент; 2. ав. преграда във въздуш-
но пространство срещу непри-
ятелски самолети; 3. мор. прегра-
да от подводни мини срещу неп-
риятелски кораби; 4. подпорна
стена във форма на стъпала за за-
пазване на жп линия от свличане
или заливане от порои; 5. спорт.
допълнителна игра между двама
съперници при равни резултати.
барак (фр.) рошаво куче; — бара-
чест рошав.
барака (исп.) лека постройка от дъс-
ки.
баращисвам се (тур.) диал. помиря-
вам се, сдобрявам се.
барбарязъм, барбарязми (фр.) чуж-
ди думи, внесени без нужда.
барбитос и барбитон муз. старогръц-
ки музикален инструмент, подо-
бен на лира.
барботжрам (фр.) хим. прекарвам газ
във вид на мехурчета през течност
(за да бъде погълнат).
барбуи (лат.) вид дребна морска ри-
ба.
барбут (тур.) хазартна игра със за-
рове.
бард (келт.) литер. 1 .скандинавски
средновековен странстващ поет и
певец; 2. прен. поет, който възпя-
ва героични събития от живота на
народа.
бардак (тур.) 1. голяма чаша с дръж-
ка; стомна; 2. публичен дом.
бардачка и бардакира (тур.) диал. вид
топчеста едра слива.
баре(м) (тур.) поне.
барел(и)еф (фр.) изпъкнали скулп-
турни украшения.
баретка (фр.) шапчица без перифе-
рия; таке; — барет червена кар-
диналска шапка.
баржа (англ.) мор. малко корабче
при разтоварване на параходите.
бариера (фр.) 1. дървен прът, който
се поставя на път, пресичащ жп
линия; 2. място на път, където се
спира движението за проверка на
пътници и товари; 3. спорт, прег-
рада за прескачане с кон при над-
бягвания.
барий (гр.) химичен елемент, зн.
Ва, пор. No 56, ат. т. 137,34 — среб-
ристобял метал с подчертана ре-
активна способност.
барикада (фр.) окоп или изкуствено
препятствие на улица за прикри-
ване на стрелците, които стрелят
оттам; — барикадирам правя, обг-
раждам с барикади.
бариметрня (гр.) физ. измерване те-
жестта на телата.
бариморфоза (гр.) биол. според бо-
таника Саке — морфологично
преобразуване на тъканите и ор-
ганите под влиянието на тежест-
та.
барни (рус.) господин, господар,
благородник.
вариран чек (от фр.) фин. чек, който
не се изплаща от банка, но сума-
та се прехвърля от средствата на
чекодателя към сметката на пре-
дявителя; нарича се още пресечен
чек; на лицевата страна са поста-
вени две успоредни линии и мо-
же да бъде изплатен само от една
банка.
барисфера (гр.) геол. централно яд-
ро на земното кълбо — предпола-
га се, че се състои от желязо, ни-
кел и други тежки метали.
барит (гр.) вид минерал с различни
цветове.
баритон (гр.) муз. 1 . мъжки глас, сре-
ден между бас и тенор; 2. духов
меден инструмент.
барка (фр. -и т .) ладия.
баркарола (ит.) муз. I. ладия за уве-
селителни разходки; 2. венециан-
ска лодкарска песен.
баркаса (хол.) мор. 1. голяма кораб-
на лодка; 2. речен несамоходен
плавателен съд; 3. спомагателен

барман
98
моторен кораб за влачене на дру-
ги плавателни съдове в района на
пристанище; 4. специално кори-
то с перка за обезмасляване на ко-
жи.
барман 1. отговорник на бар; 2. мъж,
който обслужва в бар; бюфетчик.
барограма (гр.) физ. крива линия, за-
писана от барограф; — барограф
(гр.) 1. физ. самопишещ бароме-
тър; 2. ав. уред за записване ско-
ростта и височината на летателни
апарати.
барок (фр.) архитектурен стил, през
16.-18. век, който се отличава с
монументалност, притъпени, зак-
ръглени и величествени форми; —
бароко (ит.) муз. 1. без определен
ритъм и форма, чудновата хармо-
ния, мелодия и ритъм; 2. литер.
господстващ стил в литературата
на някои европейски страни (ка-
то Испания, Италия, Австрия и
др.) през 17. и нач. на 18. век, кой-
то се характеризира с изобразява-
не на героични, изключителни
личности (крале, благородници и
др.), пищност и сложност в изра-
за и използване на сюжети от
древността и митологията; 3. в му-
зиката — изтъкване на хармони-
ята при мелодията, както и под-
чертаната патетичност на стила и
пищност на формата.
барокамера (баро- и лат . камера) по-
мещение за изпитване на хора и
уреди при по-високо или по-нис-
ко налягане.
баромакрометър (гр.) мед. инстру-
мент за измерване тежината и дъл-
жината на новородени деца.
барометрия (гр.) физ. раздел от фи-
зиката, в който се изучава теори-
ята за барометъра и неговите при-
ложения; — барометър (гр.) физ.
уред за измерване на въздушното
налягане; — барометрограф (гр.)
физ. уред, който сам записва ви-
сочината на барометъра,
баронеса (ит.) жена или дъщеря на
барон; — баронет (англ.) наследс-
твена титла в Англия, с една сте-
пен по-ниска от барон; — барон
(нем.) почетна дворянска (благо-
родна) титла, с една степен по-
ниска от граф.
баростат (нем.) физ. уред за автома-
тично регулиране температурата в
инсталации в зависимост от на-
лягането.
баротермометьр (гр.) физ. уред, със-
тавен от барометър и топломер,
който служи за измерване точка-
та на кипене на водата.
баротравма (лат.) мед. увреждане,
предизвикано от повишаване или
понижаване на атмосферното на-
лягане, засягащо особено ушното
тъпанче или вътрешното ухо.
бароциклометър (гр.) физ. уред за
предсказване появата на тайфуни-
те.
бартер (англ.) търг, непосредствена
размяна на стоки и услуги, без
посредничеството на парите; спе-
циален вид компенсационна сдел-
ка във външната търговия.
барут (тур.) взривна смес от сяра,
селитра и въглен на прах; — ба-
рутарница ост. фабрика за барут;
—
барупшца ост. съд за барут; —
барутчия разг. производител или
продавач на барут.
бархана (тур.) диал. разнебитена къ-
ща.
бархани (тюрк.) геогр. подвижни, ха-
рактерни за пустиня пясъци.
бархет (нем.) вид мъхест памучен
плат.
бас1 (тур.) облог; — басярам се (тур.)
хващам се на бас, обзалагам се.
бас2 (фр.) J. най-ниският мъжкия
глас; 2. най-ниският звук в ком-
позицията; 3. меден, духов басов
инструмент.
басамак (тур.) диал. стъпало.

99
батален
басейн (фр.) 1. хидротехническо съ-
оръжение за вместилище на вода;
водоем, водохранилище; 2. геогр.
местността, територията в която
се събират водите на река, море,
езеро; 3. геогр. местност с мине-
рални, каменовъглени и рудни из-
копаеми; 4. изкуствен водоем за
упражняване на воден спорт; 5.
изкуствен водоем от минерална
вода за лекуване; лечебен басейн;
6. арх. изкуствен открит резерво-
ар с различни форми и размери,
в комбинация с фонтани, краси-
ви светлини и скулптурни групи
—
построен обикновено на пло-
щад, градина или парк като укра-
са.
басет (нем.) порода кучета.
баскет (англ.) спорт. 1. вкарване на
топката в коша при игра на бас-
кетбол; 2. самият кош; — баскет-
бол игра с топка между два отбо-
ра с по петима играчи.
баски народ в испанските Пиренеи,
най-древните жители на Испания.
басня литер. 1 . къс алегоричен раз-
говор, произведение, което изоб-
разява черти от човешкия живот
с поучителна цел, действащи ли-
ца са обикновено животни и не-
одушевени предмети; 2. прен. бас-
ни, невероятни, недействителни
работи; — баснословен неверо-
ятен, измислен.
басма (тур.) текст, печатан тънък
памучен плат; — басмаджня чо-
век, който прави или продава бас-
ми.
басрелеф (фр.) в скулптурата: по-
малко изпъкнала, отколкото вря-
зана навътре (в стена и пр.) скул-
птурна фигура.
баста (ит.) гънка; — баста! стига,
достатъчно.
бастард (фр.) 1. (у животните и рас-
тенията) смесица от два вида; 2.
копеле.
Бастилия (фр.) 1. ист . средновеков-
на крепост в Париж, по-късно
превърната в държавен затвор пре-
димно за противници на кралс-
кия режим; превземането на Бас-
тилията (1789) от въстаналите па-
рижани бележи началото на Ве-
ликата френска революция; денят
на падането на Бастилията — 14
юли — става (от 1880) национа-
лен празник на французите; 2.
прен. затвор (със строг режим),
зандан, тюрма, тъмница.
бастион (фр.) 1. воен. многоъгълни,
ниски кули - укрепления в кре-
пост; 2. разш. силно укрепено мяс-
то.
бастисвам (тур.) 1. налягам, притис-
кам; 2. нападам някого нена-
дейно; 3. печатам.
бастонада (ит.) книж. 1. биене, бой
с пръчка, с тояга; 2. наказание
чрез биене с пръчка по петите и
по гърба.
бастун (ит.) къса тояжка за подпи-
ране, обикновено с извит горен
край за хващане.
бат (фр.) спорт, широка и плоска
част на ракета (хилка), с която се
удря топката при игра на пинг-
понг.
батакчийски (тур.) нечестен; — ба-
такчилък неплашане дълговете си;
—
батакчия човек, който не си
плаща дълговете; — батак 1. бла-
то, мочур; 2. пари, които не мо-
гат да се приберат от длъжници-
те; 3. объркано, безизходно поло-
жение.
батал (тур.) 1. запустял, напуснат;
2. развален, негоден.
батален (фр.) книж. който е с воен-
на тематика; — батална живопис
худ, живопис, която изобразява
битки; — баталист (фр.) художник
или писател, който изобразява
войната; — баталия (фр.) книж.
ост. битка, сражение.

баталион
100
баталнон и батальон (фр.) воен. войс-
ково тактическо подразделение от
стрелковите, танковите, инженер-
ните, свързочните и други войс-
ки в състава на полк (бригада);
дружина.
батареен (фр.) воен. отнасящ се до
батареята; — батарея няколко
(обикновено 4) оръдия с боепри-
паси, войници, коне и пр.; I. ор-
ганизационно тактическо подраз-
деление в артилерията (земна,
брегова и зенитна) и в ракетните
войски; 2. огнестрелни и други
технически средства за водене на
сражение (топове, минохвъргачки,
прожектори и др.), установени на
една позиция.
батекеци туземно племе във френс-
ко Конго.
батерия (фр.) няколко електричес-
ки елемента, съединени заедно; 1.
ел. верига от галванични елемен-
ти, акумулатори или термоелемен-
ти за общо действие; 2. разг. джоб-
но електрическо фенерче с бате-
рия.
батака (мал.) вид техника в живо-
писта на коприна и приложени-
ето — предимно ръчно.
батнметрня (гр.) хидрогеол. дял от
практическата хидрогеология,
който се занимава с измерване на
морските и океанските дълбочи-
ни; — батаметьр (гр.) мор. уред за
измерване на морските и океанс-
ките дълбочини.
батясвам (тур.) развалям (се), правя
(ставам) негоден.
батаскаф (гр.) подводен самоходен
апарат, снабден с апаратура за из-
следване на морските дълбочини,
батисфера (нем.) мор. стоманена
сфера, привързана с кабел към ко-
раб и снабдена със специални съ-
оръжения за изучаване на морс-
ките дълбочини.
батман (фр.) 1. особен вид стъпка
при балет; 2. спорт, вид удар вър-
ху шпагата на противника при
фехтовка; 3. известен филмов ге-
рой.
батоза (фр.) зем. ост. машина вър-
шачка.
батолнтн (гр.) геол. находища в зем-
ната кора на интрузивни скали с
неправилна форма и огромни раз-
мери.
батометьр (гр.) хидро. уред за взе-
мане на водни проби от известна
дълбочина за лабораторно изслед-
ване; — батометрия (гр.) наука за
дълбочината на моретата.
батрахит (гр.) геолог, минерал: жа-
бешки камък.
батрахомиомахия (гр.) мит. война на
жабите с мишките (шеговита
гръцка поема).
батуд (фр.) 1. опъната хоризонтал-
на въжена мрежа за циркови но-
мера върху нея и за предпазване
при опасни циркови номера; 2.
циркови номера върху такава мре-
жа.
батута (ит.) муз. движение на ръка-
та надолу или нагоре при такту-
ване; удар.
батьрдисвам (тур.) диал. разорявам
някого, опропастявам го.
баул (ит.) диал. пътническа чанта;
куфар в кръгла форма.
бахар (тур.) ароматно семе, употре-
бява се за подправка иа ястия.
бахтлия (тур.) щастлив, честен; —
бахт, щастие.
бахур (чеш.) диал. 1 . дебело живо-
тинско черво; 2. вид наденица,
приготвена в такова черво.
бахча (тур.) градина; — бахчаван-
джия градинар; — бахчаванлък
градинарство; — бахчаван(ин) гра-
динар.
бач’ (перс.) общински налог върху
стоките, които се внасяли в ня-
кой град; градско право.
бач2 (унг.) нар. овчар, който приготвя

101
Бейкън
сирене, кашкавал, извара и под.
в мандра; — бачило (унг.) нар. ко-
шара при мандра; — бачия нар. 1.
оградено място извън село, дето
доят овцете и обработват мляко-
то; 2. стадо овце, отглеждани за
мляко.
баш (тур.) 1. пръв, главен; 2. точно,
башн (тур.) глава, пръв началник; —
башибозук 1. нередовна турска
войска през 18. и 19. век, извест-
на със своята жестокост и безчин-
ства; 2. прен. размирници, сбир-
щина, която се отдава на безчин-
ства.
башка (тур.) отделно, особено,
башладисвам; башладнсам (тур.)
простонар. започвам, начевам,
захващам.
башмак (тур.) диал. ост . вид ниски,
обикновено женски обувки.
башня (тур.) ост. кула, в която са
държали топове.
бая (тур.) твърде, доста много,
баядерка (порт.) публична танцьор-
ка и певица в Индия.
Баязид, турски султан, стъпил в Ев-
ропа, разбил християните при Ни-
копол (1396) и завладял Балканс-
кия полуостров.
баялдисвам (тур.) припадам, према-
лява ми.
баят (тур.) непресен, стар, сух.
беатификация (лат.) причисляване
към лика на светиите.
Беатрнче (ит.) 1. прочута красива
флорентинка (1266-1290) обезс-
мъртена от Данте в „Божествена
комедия”; 2. прен. жена, девойка,
обект на най-чиста и възвишена
любов, олицетворение на любов,
чистота и мъдрост; любима, въз-
любена.
бег (тур.) вж. бей.
бегендис(у)вам (тур.) харесвам,
беглербей (тур.) управител на област
в Турция.
беглик (тур.) 1. звание или владе-
ние на бея; 2. данък върху овцете
и козите; 3. ангария; — бегликчия
закупвач на данъка на овцете и
козите в Турция; — беглишки от-
насящ се до този данък.
бегоння (фр.) бот. вид декоративно
растение с красцви листа и цве-
тове.
бегпайп (англ.) муз. шотландска гай-
да с четири тръби (свирки).
бедекер (нем.) книж. рядко пътево-
дител, справочник за пътешествие
(по името на първия автор на по-
добен справочник).
бедел (ар.) ист. военен данък в Тур-
ция за немохамеданското мъжко
население, което според закони-
те не може да отбива военната си
служба чрез служене; откуп, рав-
ностойност, замяна.
беджердисвам (тур.) диал. успявам да
се вредя; зная да използвам.
бедунни (ар.) чергари, които кръс-
тосват пустинята на Северна Аф-
рика и Арабия.
беендис(у)вам (тур.) харесвам,
бежов (фр.) който е с цвят между
светлокафяв и кремав.
безбелн (тур.) разг. види се, негли.
беземшон (нем.) отстъпка в процент
от петото на стока за онази част,
която прилепва към опаковката.
безир масловидна течност, прерабо-
тено растително масло за блажни
бои или за грундиране.
безистен (тур.) пазар в сводеста сгра-
да, образуван от редица магазин-
чета.
бей (тур.) по-рано: титла на особите
от царски род или дребен феода-
лен владетел; сега: титла на упра-
вителите на области и висши во-
енни чинове; — бей лик ангария,
вж. беглик.
бейзбол (англ.) спорт, игра на топка
на квадратно игрище между два
отбора от по девет души.
Бейкън, Френсис — английски фи-

Бейсик
102
лософ (1561 — 1626), обосновал ме-
тода на научната индукция, ро-
доначалник на английския мате-
риализъм.
Бейсик електрон, група от подобни
един на друг езици за програми-
ране, чието име означава универ-
сален символичен език за начи-
наещи.
бек (англ.) спорт, заден отбраняваш;
—
бекова линия задна отбранител-
на линия.
бекар (лат.) музикален знак, който
отменя действието на диеза и бе-
мола.
Бекерел, Антоан Анри (1852-1908)
френски потомствен физик, отк-
рил естествената радиоактивност
на ураниевите соли; нобелов ла-
уреат (1903) съвместно с Пиер и
Мария Кюри; — бекерел физич-
на измервателна единица за ак-
тивността на радиоактивните изо-
топи; 1Бк 1 разпад в секунда.
беки (тур.) вж. белки.
беклеме (тур.) стража, вардянин;
мястото за стражата.
бекон (англ.) кул. специално пригот-
вено и опушено свинско месо със
сланината.
бекрия (тур.) пияница.
бекяр(ин) (тур.) ергенин; — бекяр-
льк, вж. бекярство; — бекярски ер-
генски; — бекярство, ергенство ер-
генлък.
Бел, Александър (1847 —1922) аме-
рикански инженер от шотландс-
ки произход, изобретател на те-
лефона; — бел физ. акустична еди-
ница за измерване разликата меж-
ду силата на две мощности; в
практиката по-често се използва
децибел — 0,1 от бела (напр. при
измерване интензивността на шу-
ма).
бел (тур.) 1. рибица (месо); 2. ост-
ровърха права лопата.
беладона (ит.) бот. отровно расте-
ние, което се употребява в меди-
цината и козметиката.
Белведере (ит.) 1. част от Ватикана,
музей, където се намира прочута-
та статуя на Аполон; 2. хубав за-
мък във Виена и др.; 3. хубав из-
глед.
белвю (фр.) хубав изглед.
белга (фр.) фин. белгийска монетна
единица, равна на пет белгийски
франка.
белгийски франк фин. национална
парична единица на Белгия. Под-
разделя се на 100 сантима.
белгия ( тур.) диал. 1 . черта по сте-
на, отбелязана с натопена в пост-
на боя връв; 2. линия за чертане.
Белдам (англ.) лудница в Лондон,
беледяе (ар.) ист. общинско управ-
ление.
белемнити (гр.) палеонт. изкопаема
група мекотели от класа на гла-
воногите, с вътрешна черупка.
белеспрн (фр.) книж. рядко човек,
който има претенции да бъде ду-
ховит.
белетаж (фр.) първият етаж на зда-
ние, над партера.
белетристика (фр.) литер. художес-
твената литература, която обхва-
ща останалата извън поезията за-
бавна литература: фейлетони, раз-
кази, повести и др.;
—
белетрист
който пише такива произведения,
белнал според християнските пре-
дания — едно от имената на дя-
вола.
Белиал мит. бог на тъмнината у се-
митските народи.
белканто (ит.) муз. вокално-изпъл-
нителски стил, характерен за ита-
лианската певческа школа, който
изисква от певеца лекота и при-
ятност в звученето, плавност на
мелодичната линия, изящност и
съвършенство на музикалните ор-
наменти.
белки, белким, (тур.) нима.

103
бензол
белланкастерски в съчет. белланкас-
терски метод (система) педаг.
—
система за взаимно обучение в на-
чалните училища по името на
Ланкастер и Андрей Бел (1753-
1832), въвел в Европа алилодидак-
тичния метод (взаимната метода),
която заимствал от Индия.
Белона мит. 1. у древните римляни
—
богиня на войната, която била
сестра или жена на Марс; 2. у ня-
кои азиатски народи — богиня на
луната, на която принасяли чо-
вешки жертви.
белот (фр.) вид игра на карти,
белфльор (фр.) бот. високодобивен
сорт ябълка с много качествени
трайни жълтозелени плодове.
бельо (рус.) долно облекло, чарша-
фи и под.
беля (тур.) беда, неприятност; — бе-
лялия който докарва беда, пакост,
опасност; който е опасен.
бемол (ит.) нотен знак в музиката,
който понижава нотата с половин
тон.
бенде и (рядко) бендей (перс.) диал.
глупак, наивник.
бенди (англ.) спорт, игра, която се
играе с топка на заледено голямо
игрище, но е по-бавна от хокея с
шайба.
беневреци тесни шопски панталони
от домотъкан плат.
Бенедикт Нурсийски, Св. (ок. 480 —
ок. 543) църк.
—
монах, основал
прочутия манастир Монтекасино
(Италия), който създава бенедик-
тински орден най-старият (530)
монашески католически орден,
твърде влиятелен и днес; — бене-
двктинец/бенедиктинка монах(-
иня) от същия орден; в кръга на
стопанската си дейност монасите
произвеждали и бенедиктин, си-
лен (световноизвестен жълто-зе-
лен на цвят) ликьор от накиснати
в коняк билки и подправки; — бе-
недиктински трън бот. тревисто
растение с бодливи листа, изпол-
звано и като билка (пресечка,
кникус).
бенефис (фр.) представление в пол-
за на актьор или актриса; — бене-
фициант (лат.) артист, в чиято
полза се дава представление.
бенефициент (лат.) фин. трето лице,
в полза на което се сключва дого-
вор или възникват права по прав-
на сделка (застрахователен дого-
вор, превод, акредитив, чек и др.)
бенефиций (лат.) 1. ист . вид позем-
лено владение през ранното Сред-
новековие в Западна Европа, по-
дарено от феодал на васал заради
заслуги, без право на онаследява-
не; 2. имот, подарен в полза на
римокатолическото духовенство;
3. църковна длъжност в католи-
ческата църква с определен доход,
бензил (фр.) хим. органичен едно-
валентен ароматен радикал, неиз-
вестен в свободно състояние.
бензилов в съчет. бензилов спирт —
безцветна течност, която се съдър-
жа в перуанския балсам, жасми-
наидр., номожедасеполучии
по изкуствен начин.
бензин (ар.) леснозапалима и избух-
лива течност, един от продуктите
на нефта; използва се като гори-
во и разтворител.
бензоат (нем.) хим. сол на бензоената
киселина.
бензое и бензой (ар.) хим. ароматич-
на смола, добивана от дърво, ко-
ето расте в Сиам и Малайските о-
ви и се употребява в парфюмери-
ята, бояджийството и др.
бензол (нем.) хим. течност добивана
от нефт, каменни въглища или по
изкуствен начин; безцветна, лет-
лива и леснозапалима; употребя-
ва се за получаване на багрила,
взривни вещества, лекарства, пар-
фюми и др.

бензонафтол
104
бензонафтол (фр.) хим. сложно хи-
мично съединение, което предс-
тавлява бял прах без вкус и без
мирис, мъчно разтворим във во-
да, етер и спирт, слабо токсичен
и се употребява във фармацевти-
ката.
бензофенон (фр.) хим. органично
ароматно съединение — безцвет-
ни кристали, употребявани за по-
лучаване на багрила.
бензофилтьр (бензо- и филтър) хим.
филтър в карбуратор, помпа или
друг бензиноподаваш уред за про-
чистване на бензина от механич-
ни примеси и вода.
бенка (тур.) черно петънце по ли-
цето или тялото, понякога изкус-
твено правено за красота.
беноар (фр.) ложа до сцената.
бент (тур.) яз, изкуствена преграда
на река за отбиване на водата; зап-
ри шена вода, вир.
бентонмт (от собств.) хим. вид гли-
на, употребявана за прочистване
на нефта, на растителни масла от
оцветителни вещества и др. и ка-
то съставна част на формовъчни
смеси.
бентос (гр.) биол. общо название на
организмите, които живеят в мор-
ското дъно, езеро, блато, река и
под.
беньоар (фр ) книж. вана за къпане,
берайтер (нем.) спорт, специалист по
правилно яздене на кон и обязд-
ване на млади коне.
берат (тур.) ист. султански указ, с
който се дават права.
бербаве (тур.) диал. мръсник.
бербант(ин) (ит.) диал. мошеник,
негодник.
бербат (тур.) мръсен, нечист.
берберив1 (фр.) хим. алкалоид с гор-
чив вкус, който се съдържа в ко-
рените на някои растения и се
употребява за лекуване на стомаш-
ночревни заболявалия, малария и
др.
бербернн2 (тур.) бръснар; — бербер-
ница бръснарница.
бергамаска (ит.) муз. вид танц, кой-
то произхожда от италианския гр.
Бергамо.
бергамот (ит.) бот. вид круши, по-
добни по форма на портокал.
бергманов (от собств.) обикн. в съ-
чет. бергманова тръба ел.
—
тръба
за скрита електрическа инстала-
ция.
бергонизация (от собств. Бергони,
френски рентгенолог) мед. метод
на лекуване с електричество.
бердана и берданка воен., разг., ос-
тар. вид еднозарядна бойна пуш-
ка с широка цев; — Бердан аме-
рикански изобретател на тази
пушка.
березит (рус.) геол. скала, съставена
от кварц, албит, мусковит и др.
берекетлия (тур.) плодороден; — бе-
рекет плодородие.
берет (фр.) рядко баретка
бержерета (фр.) муз. вид куплетна
песен с пастирски сюжет, нежна
и понякога шеговита.
берв-берн (инд.) мед. болест на об-
мяната на веществата вследствие
на недостиг на витамин Вр раз-
пространена в Индия, Китай и
Африка.
берни (тур.) разноските за завежда-
не на дело, по нотариусите и пр.
берил (лат.) хим. силикатен мине-
рал с цвета на морската вода; —
прозрачна разновидност на този
минерал — скъпоценен камък с
жълтеникав или жълтозелен цвят.
берилий (лат.) химичен елемент, зн.
Be, пор. No 4, ат. т. 9,013, лек и
твърд метал със сребристобял
цвят, употребяван като съставна
част на някои сплави, както и в
атомните реактори.
Берннгово море, Берингов провлак
между Азия, Америка и Алеутс-

105
бет
ките острови.
беркелий (от собств.) хим. трансура-
нов радиоактивен химичен еле-
мент, пор. bfe 97, зн. Вк от група-
та на актинидите, с ат. т. 243 или
244.
берклеанство (от собств.) филос. су-
бективноидеалистическо направ-
ление във философията, свърза-
но с името на английския епис-
коп Беркли (1684-1753), който от-
рича обективното съществуване на
света и смята, че предметите са
само съвкупност от усещания и не
съществуват вън и независимо от
съзнанието; признава съществува-
нето на бог, който предизвиква
усещанията.
берлин (от собств.) книж. вид чети-
риместна покрита каляска.
берлива (от собств.) 1. синя боя; 2.
вид речен кораб с остър нос; 3.
стар вид кола.
бермя (хол.) 1. отстъп по откосите
на високите диги, дълбоките на-
поителни и отводнителни канали,
жп. и пътни насипи, който им
придава устойчивост и служи за
пътека; 2. воен . ивица земя между
ров и насип (бруствер) на окоп
(траншея) за предпазване от срут-
ване на пръст в окопа; 3. ров.
бернардннец (фр.) монах от бернар-
дински орден.
берсялиер (ит.) войник от избрани
пехотни части в италианската
войска.
берсьоза (фр.) муз. вокално или ин-
струментално произведение с ме-
ланхоличен характер; приспивна
песен.
Бертоле, граф Клод Луи (1748-1822)
—
френски химик, основополож-
ник на учението за химичното
равновесие; на него дължим отк-
риването (1785) и използването
(предимно за избелване) на соли
на хлорната и хипохлорната ки-
селина; — бертолетова сол хим. ка -
лиев хлорат, безцветни, разтвори-
ми във вода кристалчета (силен
окислител, използван в производ-
ството на кибрит и в пиротехни-
ката поради способността му да
образува с органични вещества ек-
сплозивни смеси); — бертолидн
хим. съединения с променлив със-
тав (напр. йонни кристали), ко-
ито заемат междинно положение
между съединенията с постоянен
състав и твърдите разтвори.
берш (фр.) ист. вид малокалибрено
леко оръжие, употребявано през
16. век.
беса1 (алб.) албанска клетва — чест-
на дума.
беса2 (фр.) фин. понижаване курса
на борсови ценни книжа.
Бесемер, Хенри (1818 —1898) — анг-
лийски изобретател (над 100 па-
тента) в различни области на тех-
никата, включително стоманоле-
енето; — бесемерова стомана мет.
специална стомана, получена от
чугун след прилагане на бесеме-
ров процес, или бесемериране —
един от видовете конверторни
процеси (загубил донякъде значе-
нието си поради развитието на
кислородно-конверторното ле-
ене); — бесемерирам произвеждам
стомана по бесемеров начин.
беслеме (тур.) храненик, храненица,
бест (перс.) книж. неприкосновено
убежище.
бестпарий (лат.) 1. литер. вид сред-
новековно литературно произве-
дение с алегоричен характер, в ко-
ето се описват зверове, 2. ист. гла-
диатор, предопределен да се бо-
ри с диви зверове.
бестия (лат.) звяр.
бестселър (англ.) книж. книга, ко-
ято се търси най-много на пазара
и се продава в големи тиражи.
бет (тур.) грозен, неприличен.

бета
106
бета (гр.) име на втората буква в
гръцката азбука.
бета-филтър (нем.) физ. апарат за от-
деляне на праха от газовете чрез
филтриране.
бетаин (лат.) хим. органично съеди-
нение, разтворимо във вода и
спирт, разпространено в растител-
ния свят, в черния дроб на някои
животни и др.
бетатрон (лат.-гр.) физ. електромаг-
нитен ускорител на електроните
(бета-частици).
бетел (мал.) бот. вид пълзящ храст,
индийски пипер.
бетер (тур.) по-лош; по-лошо, по-
зле.
бетон (фр.) 1. смес от цимент, ча-
къл, пясък и вода, която се втвър-
дява и е основен строителен ма-
териал; 2. прен. тактически ход при
някои видове спортни игри, при
които играчите се оттеглят в плът-
на отбрана; — бетон арме (фр.) же-
лезобетон, бетон с железни пръ-
ти; 2. прен. при игра на покер —
комбинация от две аса и две ри-
ги; 3. прен. при някои игри —
много силна позиция; — бетонар-
ка техн. разг. бетонобъркачка; —
бетонджия разг. работник, специ-
алист по приготвяне на бетон; —
бетонирам 1. заливам с бетон; 2.
прен. заякчавам; — бетониран нап-
равен от бетон; постлан, залят с
бетон.
Бетховен (1770-1827) прочут немс-
ки композитор; автор на много со-
нати и симфонии.
бехара (евр.) благодарствена или
хвалебствена песен.
бехемот (евр.) библ. грамадно и мис-
тично животно, за което говори
Йов, считано за символ на дяво-
ла.
Бехтерев, Владимир Михайлович,
(1857-1927) — руски психоневро-
лог и физиолог, основател на реф-
лексологията; написал е фунда-
ментални трудове (над 600 пуб-
ликации) в областта на анатоми-
ята, физиологията, патологията на
нервната система; името му но-
сят редица рефлекси, симптоми,
заболявания;-
—
болест на Бехте-
рев или бехтерев разг., мед. забо-
ляване, засягащо предимно гръб-
нака, по-рядко крайниците.
бецнрк (нем.) район, участък, окол-
ност.
беш (тур.) разг. пет (обикновено в
игра със зарове).
бешамел (от собств.) кул. бял сос от
мляко или сметана, яйца и браш-
но за заливане на различни яс-
тия.
бешляк (тур.) ист. турска пара, пет
гроша.
беър (англ.) фин. инвеститор, който
продава в очакване на спад в це-
ната на валута, стока, акция, об-
лигация и др. с надеждата да ку-
пи отново на по-ниска цена.
беювам разг. 1. управлявам в качес-
твото на бей; 2. прен. живея като
бей; разполагам се, охолствам.
би- първа съставна част на сложни
думи със значение два пъти, дво-
ен.
биархия (гр.) книж. двувластие, ед-
новременно управление на двама,
биатлон (лат. и гр.) спорт, състеза-
ние от две части: бягане със ски
на 20 км и стрелба по четири ми-
шени, разположени на различни
разстояния.
бнбелота (фр.) дребно украшение за
малка етажерка, библиотека, ка-
мина и др.; дреболия.
биберон (фр.) 1. каучукова цицка
на стъклен съд за изкуствено хра-
нене на кърмачета и малки жи-
вотни; 2. самият стъклен съд, ши-
шето, на което се слага каучуко-
вата цицка; 3. изкуствена цицка
за залъгваме на бебета.

107
Библия
библеизъм (Библия и -изъм) 1. из-
ползване в изобразителното из-
куство и в литературата сюжети от
Библията; 2. заети от Библията ду-
ми, стилни обрати, собствени
имена, сентенции и др.; 3. нап-
равление, характеризиращо се с
разработка на библейски теми или
библейски стил; — библейски (гр.)
отнасящ се до Библията; 2. вех-
тозаветен; 3. старинен, древен.
библио- (гр.) първа съставна част на
сложни научни думи със значе-
ние книга, отношение към кни-
гите, като например библиогра-
фия, библиотекознание и др.
библиогнозия (гр.) книж. познаване
на книгите, на тяхната стойност,
цена, история.
библиография 1. знание за методи-
те и начините за съставяне на ука-
затели, списъци и прегледи на
книги и други печатни произве-
дения, като се посочват авторът,
заглавието, годината и мястото на
издаването, форматът, страници-
те, поредност на изданието; 2. на-
учна дисциплина, изучаваща те-
орията, историята и методиката на
работа с описване, класифицира-
не (и издаване) на библиографии;
описание на книгите; 3. рубрика
в периодичния печат за разглеж-
дане на новоизлезли книги; 4.
списък на книги и статии, които
се отнасят до един въпрос или
предназначение, обикновено от
едно учреждение или издателст-
во; 5. справочник за издадени
книги или др. материали; — биб-
лиограф лице, което описва кни-
гите; — библиолог специалист по
библиология; — библиология на-
ука за книгите, книгознание; —
библиомания страст към събиране
на книгите, особено редки и ста-
ропечатни; — библиоман прист-
растен към книгите, страстен съ-
бирач на стари книги; — библи-
омантия гадание по разтворена на-
посоки книга (особено Библията);
—
библиотаф (нем.) книж. гробар
на книги (за човек, който прите-
жава много книги, но нито сам
ги използва, нито разрешава ня-
кой друг да ги чете); — библиофил
любител, ценител на книги.
бнблиолатрня (гр.) книж. прекадено
почитане на книгите.
бнблиолити (гр.) 1. вкаменели лис-
та; 2. отпечатъци на листа върху
скали.
библиотека (гр.) 1. културно учреж-
дение, което има за задача да на-
бавя, съхранява, предоставя за
ползване на читатели книги, пе-
риодика, записи и т. н.; 2. сбир-
ка от книги (лична, в учреждени-
е); училищна, градска, национал-
на библиотека; 3. шкаф за книги;
—
библиотекар книгохранител,
книгопазител; управител на биб-
лиотека; служител в библиотека,
който има специална подготовка
и се занимава с книгите и читате-
лите им; — бнблиотекарство 1.
специалност на библиотекар; уче-
бен предмет; библиотечно #ело;
2. занятие, професия на библиоте-
кар; — библиотекография библи-
отекознание, наука за устройство
на библиотека; — библиотечен,
който се отнася до библиотека.
Библия (гр.) литер. рел. 1 . паметник
на древ. писменост; свещена кни-
га за евреите (Старият завет) и
християните, съставена от разл. по
произход, съдържание и форма
произведения, създавани и запис-
вани от незнайни и знайни, вкл.
легендарни автори в продължение
на голям исторически период;
състои се от Стария (Вехтия) за-
вет, който съдържа 50 книги в три
групи: Петокнижие, Пророци и
Послания и Нов завет от четири

Бибъл
108
книги; — библия прен. 1. настол-
на книга; произведение, към ко-
ето се обръщаме постоянно по
най-различни поводи; 2. светог-
лед, система от убеждения, основ-
ни жизнени принципи, неподле-
жащи на оспорване или ревизи-
ране; — библеистика науч. съвкуп-
ност от науки, изучаващи Библи-
ята (история, археология, език и
т. н.); — библист лице, което не
признава други правила на вяра-
та, освен тези в Светото писание;
—
библистика познаване на раз-
личните издания на Библията.
Бибъл, или Бяблос (гр.) ист.
—
дре-
вен град и пристанище във Фи-
никия, откъдето гърците внасят
папирус като материал за писане,
бивак (нем.) I. временно разполо-
жение на войска за почивка (и
престой) под открито небе; 2. мяс-
тото за това; 3. място за почивка
и пренощуване, лагер.
бигамия (гр.) двубрачие, двуженст-
во.
биг-бенд (англ.) муз. голям модерен
танцов оркестър, който включва
5 саксофона, 4 тромпета, 4 тром-
бона, пиано, китара, контрабас и
ударни инструменти.
бигенерически (лат.) двуполов.
биготен (фр.) престорено набожен;
—
биготизъм престорена набож-
ност.
Биг-файф (Големите пет) (англ.)
банк. обозначение на най-големи-
те пет английски банки със седа-
лище Лондон и клонове в стра-
ната и чужбина.
биде (фр.) специално приспособено
седалище за промивки.
бадермайер (от собств.) изк. буржо-
азно направление в изкуството от
първата половина на 19. век, ко-
ето се стреми към ограничено
изобразяване на окръжаващата
действителност, без да се влага
идейно съдържание.
бидон (фр.) пластмасов или метален
съд с неголям и запушващ се от-
вор за пренасяне и съхраняване
на течности, газове и др.
биела (фр.) техн. подвижен, скачен
на двата си края лост за предава-
не и променяне на движението от
праволинейно в кръгово.
биенале (ит.) международна излож-
ба-конкурс, преглед на всеки две
години на текущите изкуства —
изобразително, приложно, кино и
ДР-
бижу (фр.) скъпоценен камък, скъ-
поценност; — бижутер търговец на
бижута и скъпоценни камъни; чо-
век, който изработва бижута; —
бижутерия търговия или магазин,
където се продават накити, скъ-
поценности.
бизам (лат.-евр.) мускус.
бизнес (англ.) икон. материалните и
парични резултати на предприем-
чивия дух; възможността да се уп-
ражнява власт и да се управляват
хора; — бизнес-фирма икон. опре-
делена икономическа независима
единица, която осъществява де-
лова дейност с оглед постигането
на възможно най-голяма печалба;
—
бизнесмен (англ.) икон. лице,
собственик, който върши работа
за печелене на пари.
бизон (фр.) зоол. североамериканс-
ки див бик.
бикамернзъм (лат.) система на управ-
ление с две камари.
биквадратно уравнение мат. уравне-
ние с неизвестно от 4-та степен,
решението се свежда до квадрат-
но уравнение; — биквадрат про-
изведението на едно число, ум-
ножено само на себе си три пъти,
бикини (от собств. Бикини геогр. ос-
тров — атол в северната част на
групата Маршалови о-ви в Тихия
океан; под опеката на САЩ, из-

109
бинарна система
ползван като полигон за изпита-
ния на атомни и водородни бом-
би (1946, 1954) 1. дамски плажен
костюм от две части; 2. съвсем
плитки и тесни мъжки гащета
(плажни); слипове.
биконвексен (лат.) опт. двойноиз-
пъкнал.
биконкавен (лат.) опт. двойновдлъб-
нат.
бикфордов в съчет. бикфордов фи-
тил (шнур) (от собств. Бикфорд
Уилям (1774-1834) английски ин-
женер, изобретател) воен.
—
бав-
но горящ фитил (съдържа слабо
пресовани зърна димен барут).
бил (англ.- лат.) английско законо-
дателно предложение.
билабиален език, двуустнен; — би-
лабиален звук съгласна, която се
образува при допирането на две-
те устни (б, п, м).
бнлатерален (лат.) двустранен,
билатералност (лат.) анат. строеж на
организъм, който се състои от две-
те еднакви половини — лява и
дясна (човек, гръбначни живот-
ни и др.).
билатеризъм (лат.) търг, система на
организация на международната
търговия, изискваща всяка стра-
на задължително да балансира
своя внос и износ поотделно с
всички участници в международ-
ния обмен.
билбюл (тур.) диал. славей,
билдапарат (нем.) физ. уред за пре-
даване на образи по телеграф.
биле, билем (тур.) дори, даже.
билет (фр.) 1. писмено свидетелст-
во за нещо (вход, участие в лота-
рия и пр.); 2. документ за удосто-
веряване на принадлежност на
притежателя към някаква органи-
зация — партиен билет; 3. свител-
ство за платена такса за продажба
на добитък.
билиард (лат.) хиляда билиона.
билиарен (лат.) мед. който се отнася
до жлъчка; жлъчен.
билингвизъм (лат.) книж. употребя-
ването на два езика от една дър-
жава или от един народ; двуези-
чие.
билион (фр.) у немците: число —
един милион милиона; у францу-
зите: хиляда милиона.
билирубин (лат.) физиол. жлъчен пиг-
мент, образуван от хемоглобина на
червените кръвни клетки при тях-
ното разпадане.
билон (фр.) сребърна сплав, от ко-
ято се правят монетите; — бнло-
наж фин. спекулиране с непълно-
ценни монети.
билюк (тур.) нар. 1 . стадо; 2. дружи-
на, чета; 3. множество, много; —
билюк-башия главатар.
билюр и бюлюр (инд.) диал. 1 . чаша
от кристално стъкло; 2. далеког-
лед, бинокъл; 3. билюрче разг.
стъклено топче.
биля (фр.) топка за билярд; — би-
лярд 1. голяма маса, покрита със
сукно за играене с топки; 2. сама-
та игра.
бимбашия (тур.) воен. полкови ко-
мандир.
биместьр (лат.) книж. период от два
месеца; двумесечие.
биметал (лат.) спец, спойка от два
метала, при което единият пок-
рива другия.
биметализъм (фр.) фин. двойна мо-
нетна система, при която златни-
те и сребърните монети паралел-
но служат като неограничено пла-
тежно средство; — биметалист
(фр.) фин. привърженик на биме-
тал изма.
бнмс (англ.) мор. напречна греда, ко-
ято поддържа палубата на кораб.
бнна (тур.) диал. сграда, постройка,
бинарен (лат.) мат. двоен, двойст-
вен.
бинарна система електрон, всяка сис-

бинек
110
тема, включваща само две въз-
можни стойности, две състояния
или две позиции.
бинек (тур.) диал. L кон за езда; 2.
иа кон, ездешком; — бинек-таш
(тур.) ост. диал. камък, от който
се качват на кон.
биииу (фр.) муз. вид бретонска гайда,
която служи за съпровод на на-
родни танци.
бинлик (тур.) голямо (плетено) ши-
ше за вино или ракия.
бинокулярен (лат.) опт. двуок; пред-
назначен за двете очи; — бинокъл
(лат.) опт. зрителна тръба за две-
те очи, която чрез зрителни стък-
ла увеличава много далечните
предмети.
бином (гр.) мат. в алгебрата: вели-
чина състояща се от два члена
напр. а + в; двучлен.
бннормала (лат.) мат. пространстве-
на крива линия, която в коя да е
своя точка е права, перпендику-
лярна на допирателната плоскост
към кривата в дадената точка.
бинте (от собств. Бинте, холандски
агроном, пръв получил този сорт)
вид едри и гладки картофи.
био- (гр. „живот”) като съставка на
сложните думи показва отноше-
ние към живота, жизнените про-
цеси.
биоаритметика (гр.) пресмятане про-
дължителността на живота; — би-
остатика наука, която изучава
продължителността на живота при
различните народи.
бнобиблиография животопис на да-
дено лице, придружен с пълно
описание на трудовете му и всич-
ко, което е писано за него.
бногенеза и бногенезнс (гр.) биол. 1.
идеалистично учение от втората
половина на 19. век, според ко-
ето всеки жив организъм води на-
чалото си от друг организъм и жи-
вотът е вечен и никога не се за-
ражда наново; 2. постепенно раз-
витие на зародиша в организма,
до неговото раждане.
биогення (гр.) биол. серия от явле-
нията на живот от оплодяването
до пълното развитие на зароди-
ша.
биогеограф специалист по биогеог-
рафия; — биогеография наука за
разпространението и разпределе-
нието на животинските и расти-
телните организми по земното
кълбо в зависимост от природни-
те условия и геологичната исто-
рия на Земята.
биогеохимик специалист по биоге-
охимия; — биогеохимия (гр.) на-
ука за историята на органичните
елементи на Земята.
биогеоценоза (гр.) биол. съвкупност
от растенията заедно с живеещи-
те по тях животни и съответната
земна повърхност, с нейните ат-
мосферни особености,геологичен
строеж, почва и воден режим.
бнографнчески, биографичен (гр.)
животоописателен; — биография
съчинение, в което се описва жи-
вота и дейността на някое (заслу-
жило) лице; — биограф живото-
описател, животописец, състави-
тел на биографии.
биодинамика (гр.) учение за жизне-
ните сили на организма.
биоелектричествоелектричество, ко-
ето възниква в тъканите на живи-
те организми.
биоза (лат.) хим. захар, в чийто със-
тав влизат два въглеродни атома;
дизахарид.
бнонндикатори биол. организми, чи-
ето присъствие или степен на раз-
пространение служи за показател
за хидроложкия режим на насе-
ляваните от тях води.
биоинженерия (рус.) спец, съзнател-
но внасяне на изменения в орга-
низмите на растенията, животни-

Ill
биотил
те и човека и съзнателно управ-
ление на техните функции,
биоинформация биол. сигнализация
между животните във вид на пре-
дупреждение за опасност, съобща-
ване за местонахождение, храна и
др. (която до голяма степен има
електромагнитна природа).
биоклнматология биол. наука за вли-
янието на климата върху расти-
телния и животинския свят и осо-
бено върху човека.
биолит (лат.) палеонт. вкаменелост
от живи организми.
биологически (гр.) отнасящ се до би-
ологията; — биология I. наука за
закономерностите в развитието на
органичния свят; 2. учебен пред-
мет; 3. учебникът за този пред-
мет; — биолог специалист по би-
ология.
биолуминнсценция биол. изпускане
на светлина от някои гъби, бак-
терии и животни, като медузи,
червеи, насекоми, риби и др.
биомагнетизъм (гр.) биол. магнети-
зъм у живите същества.
бномантия (гр.) книж. предсказване
колко ще живее човек.
биомаса (лат.) биохим. количество
вещество от живи организми на
единица повърхност или единица
обем вода, изразено с тегловна
единица.
биометрика и биометрия (гр.) биол.
мат. съвкупност от методи за ма-
тематическо обработване на чис-
лените данни, получени от масо-
ви измервания в биологията, ме-
дицината и други сродни облас-
ти.
биомеханика (гр.) дял от физиоло-
гията и анатомията, в който се
изучават развитието, строежът и
дейността на двигателния апарат
на човека и животните при вза-
имодействието им със силите на
външната среда.
биономия (гр.) биол. наука за зако-
носъобразността на живота.
бионтизация (гр.) биол. въздействие
върху семената с химични или фи-
зични средства преди посяването
им, за да се засили тяхната жиз-
неност или да се подобри качест-
вото на отделните сортове селс-
костопански растения.
биопрепарат (рус.) биол. средство,
употребявано за предпазване, ле-
куване или поставяне на диагно-
за на различни инфекциозни за-
болявания на селскостопанските
животни.
биопсихизъм (гр.) 1. предположение,
че във всички жизнени прояви иг-
раят роля и психически процеси;
2. филос. идеалистическо фило-
софско учение, спорел което в ос-
новата на всеки живот лежи ду-
ховно начало, душа.
биопсия (гр.) мед. изрязване на мал-
ки части от жив организъм за мик-
роскопско изследване.
биоризация (гр.) спец, начин за пас-
тьоризиране на мляко.
биос (гр.) биол. група органични ве-
щества, органически активни в
нищожни количества, които на-
ред с хранителните вещества са
необходими за нормалната жиз-
нена дейност на организма.
биоскопия (гр.) изследване жизнес-
пособността на едно тяло.
биосфера биогеол. частите на земно-
то кълбо и земната атмосфера, в
която е възможно да има живот.
биотаксия (гр.) дял от биологията,
който установява правилата за ес-
тествената класификация на жи-
вите и изчезналите същества.
биотерапия (гр.) мед. метод за леку-
ване, който използва живи мик-
роорганизми или средата, в която
живеят те.
биотип (гр.) биол. група представи-
тели на един животински вид, ко-

биотокове
112
ито обикновено притежават мор-
фологични различия от другите
представители на същия вид, но
се отличават с някои особености
в начина на живот.
биотокове (гр.) биофиз. електричес-
ки токове, които възникват неп-
рекъснато в тъканите на живите
организми.
биотомия (гр.) рязане на жив орга-
низъм с научна цел.
биотоп (гр.) биол. участък от обита-
ваната от организма среда, харак-
теризиращ се с еднородни усло-
вия за съществуване (гора, блато,
ливада и др.).
биофязика (био- и физика) дял от
приложната физика, който изуча-
ва физичните основи на жизне-
ните явления, тяхната роля и зна-
чение; — биофизик специалист по
биофизика.
биохимия (био- и химия) наука за
химичния състав на живите орга-
низми и за извършващите се в тях
химични процеси; — бнохимяк
специалист по биохимия.
бноценоза (гр.) биол. съвкупност от
животни и растения, които живе-
ят в определен участък, и взаимо-
отношенията между тях и среда-
та, в която живеят; — бкоценоло-
гия дял от екологията, който изу-
чава биоценозите.
биоценометър (гр.) биол. уред за ко-
личествено преброяване на насе-
коми и други безгръбначни жи-
вотни, които се срешат на едини-
ца земна площ.
бипеди (лат.) зоол. двуноги, двукри-
ли.
биплаи (ip.) ав. двойна летателна ма-
шина.
биполярен (лат.) физ. двуполюсен,
бивризма физ. двойна призма, упот-
ребявана в разни фотометрични
уреди.
бир да (тур.) диал. при все че, при
всичко че.
бира (нем.) слабо алкохолно пенли-
во питие, което се приготвя обик-
новено от ечемик; пиво; — бира-
рия (ит.) заведение, в което се про-
дава и консумира бира; — бирха-
ле (нем.) питейно заведение или
помещение, в което се сервира
предимно бира.
биринджн (тур.) диал. пръв.
бнрлик (тур.) разг. карта за игра с
един знак; ас, асо.
бирюза (перс.) минер. непрозрачен
скъпоценен камък със син или
бледозелен цвят.
бис (лат.) два пъти; да се повтори;
—
бнсирам (лат.) 1. извиквам ня-
кого на бис; 2. изпълнявам нещо
за втори път по желание на пуб-
ликата.
бисексуален (лат.) мед. двуполов.
бмсектриса (фр.) геом. права, която
разделя ъгъл на две равни части;
ъглололовяща.
бисер (ар.) маргарит, перла, скъпо-
ценни топчета, вадени от бисер-
ни миди.
бнсерница (срх.) муз. струнен инст-
румент от сърбохърватски произ-
ход във форма на миниатюрна ки-
тара с дълга шийка, две двойни
струни, настроени в унисон.
бисквит (лат.) 1. мн . препечени сухи
сладки във вид на плочици; 2. два
пъти препечено порцеланово или
фаянсово изделие, непокрито с
глазура; 3. глинено тесто, от ко-
ето се получава такова изделие.
Бисмарк прочут германски държав-
ник (1815 — 1898), който обеди-
нява отделните германски държа-
вици в една мощна държава.
бисмут (нем. от собств. по името на
област в Германия) химичен еле-
мент, зн. Bi, ат. т. 209 — тежък
леснотопим метал с голямо при-
ложение.
бисмутин (нем.) 1. хим . съединение

113
бицепс
на бисмут със сяра; бисмутов сул-
фат; 2. минерал бисмутов сулфат,
от който се добива бисмут.
бисмутит (нем.) минерал — карбо-
нат на бисмута.
бистро (фр.) малка кръчма, улично
кафене.
бистър (фр.) худ. тъмнокафява боя,
която се употребява при акварел-
на живопис за еднотонна туши-
ровка.
бнсулфнт хим. кисела сол на серис-
тата киселина, която се употре-
бява като проявител при фотог-
рафията.
бит1 електрон. 1 . двоична цифра —
всяка от двете цифри 0 и 1, из-
ползвани в изчислителната техни-
ка; 2. единица мярка за количес-
тво информация; най-малката
единица информация.
бит2 (англ.) муз. за джазова музика
—
характерно равномерно движе-
ние, провеждано предимно в рит-
мичната група.
бнтанка (унг.) 1. непрокопсаник,
нехранимайко; 2. пришълец без
близки и роднини.
битеизъм (гр.) признаване на две бо-
жества.
битие 1. съществуване; 2. Вселена-
та, природата, светьт в своята соб-
ствена съшност.
битник (англ.) 1. представител на
стихийното, анархистично движе-
ние на младежта, възникнало след
Втората световна война в Англия
и САЩ, което изразява протест
срещу буржоазния морал, като от-
рича обичайните норми на облек-
ло и поведение; 2. представител
на литературно направление в
САЩ, появило се през 50-те го-
дини на 20. век, което се характе-
ризира с анархистични настро-
ения, субективизъм и протест сре-
щу лицемерието на обществото.
битпазар (тур.) 1. разг. място, къде-
то се продават стари вещи; 2. прен.
безредие.
битуми (лат.) хим. общо название на
твърди, течни, полутечни и газо-
образни природни или изкустве-
но получени продукти, които се
разтварят в органични разтвори-
тели и се състоят от въглерод и
водород, а често и с примес на
кислород, сяра и азот; — битуми-
нозенхши. който съдържа битуми,
битуминизация и бнтумизация (лат.)
I. геогр. изкуствено запълване на
пукнатини в скали за изолиране
на подпочвени води; 2. хим. раз-
лагане на органично вещество,
при което се увеличават въглеро-
дът и кислородът и се образуват
парафин и нефтени съединения.
биурет (нем.) хим. азотосъдържащо
органично вещество, което се об-
разува при нагряване на алкалните
соли, които се съдържат в урина-
та.
бифокален (лат.) опт. който има два
фокуса; — бифокални лещи опт.
лещи, които се състоят от две час-
ти, с различна пречупвателна спо-
собност.
бифолиум (лат.) двулистник; — би-
филярен висящ на два конеца.
биформен (лат.) книж. двуобразен,
с два образа.
бифтек (англ.) кул. изпържен или из-
печен къс говеждо месо от филе-
то.
бифуркация (лат.) 1. разделяне на
две, разклоняване; 2. геогр. разк-
лоняване на река на два потока,
за да се вливат в различни водни
басейни; 3. анат. разделяне на
тръбест орган (аорта, трахея) на
два клона; 4. метал, профилира-
не.
бнхромат (фр.) хим. cqji на двухро-
мовата киселина, позната само във
водни разтвори.
бицепс (лат.) анат. двуглав мускул

бнчим
114
на ръката между плешката и ла-
кътя.
бнчим (тур ) кроеж.
бмчнмсиз (тур.) диал. неправилен,
безформен, неугледен.
бичкиджийница (тур.) ост. дъскорез-
ница; ~ бичкия (тур.) ръчен три-
он за рязане на дърва.
бичме (тур.) строит. дълга и тънка
четвъртита дървена греда, която
се употребява при строежи и др.
бишкота (ит.) вид сухи печени слад-
ки, приготвени от яйца, брашно,
пудра захар и ванилия, използва-
ни като основа за торти, кремове
и пасти.
блазиран (фр.) надут.
бламаж (фр.) орезиляване, посрам-
ване; — бламирам (се) 1. орезиля-
вам (се), оскандалявам (се), ос-
рамвам (се); излагам (се); — бла-
мирам 1. свалям от власт или ръ-
ководна длъжност чрез гласуване;
лишавам от доверие; 2. прен. уко-
рявам, охулвам, посрамвам; —
бламираме 1. орезиляване, осрам-
ване; 2. сваляне на правителство,
настоятелство чрез гласуване; —
блам неуспех, несполука, орези-
ляване; лишаване от доверие.
бланк (фр.) вид обработена кожа,
бланка (лат.) 1. бял лист с означе-
ние в горния край на фирмата или
учреждението; 2. лист хартия с на-
печатани данни или указания за
попълване.
бланкет (фр.) 1. фрикасе от телеш-
ко или овче месо; 2. френско бя-
ло вино; 3. холандска бира.
Бланка, Луи Огюст (1805-1881)
френски социалист-утопист, един
от ръководителите на революци-
ята (1848); — бланкизъм полит. те-
чение (в рев. борба) за сваляне на
съществуващия строй чрез внезап-
на въоръжена акция от група за-
говорници.
бланко (ит.) открит; фин. банкова,
търговска и друга операция, ко-
ято се извършва без заплащане на
разноски или без покритие; —
бланков акцепт приемане от стра-
на на едно лице или банка да зап-
лаша теглените срещу него поли-
ци без предварително покритие;
—
бланков билет билет за пътува-
не, в който на ръка се попълват
цената и само крайните спирки;
—
бланков кредит открит кредит,
кредит, който една банка откри-
ва на клиентите си без предвари-
телна реална гаранция; — блан-
кова менителница фин. менител-
ница, носеща подписа на издате-
ля, при която липсват един или
няколко реквизити, като е предос-
тавено правото на кредитора да ги
попълни впоследствие поради вза-
имно доверие при делови отно-
шения.
бланфикс (фр.) хим. минерална бя-
ла боя, която се употребява като
пълнител при приготвянето на
хартия.
бластема (гр.) биол. всяка част от жи-
ва тъкан, способна да образува но-
ви тъкани, обикновено върху на-
ранена повърхност на отрязан
орган.
бластодерма (гр.) анат. клетките, ко-
ито образуват стената на мехур-
чето, което обгръща оплодената
яйцеклетка.
бластома (гр.) мед. истинско ново-
образуване; оток, подутина.
бластомери (гр.) биол. клетките, по-
лучени при деленето на оплоде-
ното яйце у животните.
бластомякоза (гр.) мед. заразна бо-
лест, причинена от бластомипе-
ти; — бластомицети (гр.) мед. гъ-
бички, към които принадлежат за-
харните гъбички, бирените дрож-
ди и др.; квасни гъбички.
бластодьол (нем.) биол. кухина, ко-
ято се образува в зародиша в ста-

115
блокировка
дия на бластула.
бластула (лат.) биол. вторият стадий
от развитието на зародиша у мно-
гоклетъчните животни, който
представя еднослойно мехурче.
бласфемия (лат.) църк. хула.
блат (нем.) кул. тестено произведе-
ние, което се използва за долна
част на торта.
блейзър (англ.) леко цветно спорт-
но сако, често с метални копчета,
блекботъм (англ.) муз. американски
танц, възникнал през 1926 г., в 4/
4 такт, темпо на бавен фокстрот
със синкопиран ритъм.
бленда (нем.) фот. 1 . уред за нама-
ляване на светлината; 2. приспо-
собление към обектив на фотог-
рафски, микроскопен или рент-
генов апарат за разширяване или
стесняване на отвора; 3, фенер със
затьмнител, използван в рудници-
те; 4. издадена напред част на ки-
ноапарат, която пречи на слън-
чевите лъчи да падат отвесно вът-
ре в апарата; 5. приспособление
за изменение на отвори, през ко-
ито протичат течности.
бленкер (нем.) ел. 1 . автоматичен
сигнален уред; 2. приспособление
към телефонен комутатор за ав-
томатично включване и изключ-
ване на абоната.
бленорагия (гр.) мед. гнойно тече-
ние, венерическа болест: трипер.
бленорея (гр.) мед. остро гнойно въз-
паление на слизестата обвивка на
окото, предизвикано от гоноко-
ки.
блефарит (гр.) мед. възпаление на
края на клепачите.
блех (нем.) 1. ламарина; 2. желязна
плочка, която се поставя на ос на
кола, за да я предпази от изтри-
ване при търкане с главината; 3.
тока на колан.
блинд (нем.) хаз. 1 . при игра на по-
кер — откриване на нов тур е уд-
вояване на залога, без да се гле-
дат раздадените карти: 2. разш.
при някои игри на карти — взе-
мане на открития коз без предва-
рително виждане на раздадените
карти.
блиндаж (фр.) воен. закритие срещу
артилерийски огън; — блиндирам
(нем.) воен. 1. укрепявам с блин-
даж; 2. покривам с броня, за да
предпазя от снаряди и куршуми.
блицкриг (нем.) светкавична война,
блнцтурнир (нем.) спортно състеза-
ние, което се провежда в ускоре-
но време.
блок (англ.) електрон, група от за-
писи, която е приета за най-мал-
ката информационна единица.
блок (англ.) 1. голям камък; 2. тет-
радка с листа (за рисуване); 3. ня-
колко марки, отпечатани на от-
делен лист; 4. голям къс, особено
ледени образувания, отливки и
др.; 5. голяма площ земя, засята с
еднородни култури, 6. строителен
елемент с големи размери във
форма на куб, от камък, бетон и
др.; 7. поставка от греди, върху ко-
ито стои кораб, докато се строи
или поправя; 8. вид защита при
някои спортни игри; 9. сдруже-
ние, съединяване, групиране.
блокада (фр.) 1. обкръжаване на кре-
пост, град, страна (по суша или
по море) и недопускане да cj дос-
тавят на гарнизона припаси, с цел
да се предаде; 2. военна, полити-
ческа или икономическа изолация
на някоя държава, за да се упраж-
ни натиск върху нея и да се при-
нуди да приеме известни условия;
3. обкръжаване ма място, селище
и др. с цел да се издирят нелегал-
ни лица, оръжие, наркотици и др.;
4. физиол. изключване или огра-
ничаване функциите на някой ор-
ган.
блокировка (англ.) I. сбор от уреди

блокар
116
за правилно регулиране движени-
ето на влаковете, за да не се нас-
тигат; 2. затваряне на жп линия
със семафор; 3. затваряне на те-
лефонна линия, заета от друг або-
нат; 4. фин. запор.
блокар (нем.) 1. член от блокирали
(групирали) се политически пар-
тии; 2. ист . привърженик на по-
литическа групировка от буржо-
азни партии у нас през 1932 г.,
управлявала до преврата 1934 г.
блокдиаграма геоя. перспективно
изображение на част от земната
повърхност едновременно с раз-
рез на земната кора.
блокиране електрон, изключване на
устройство или предотвратяване
на изпълнението на определена
функция на устройство или ня-
какво действие на програма.
блокова схема електрон, схема, ко-
ято представя графично връзките
между елементите на компютър-
ната система.
блокхаус (нем.) отбранителна дър-
вена постройка, за защита от ма-
лочислена войска.
блокшип (англ.) мор. негоден вече
за плаване плавателен съд, прис-
пособен за жилище.
блокшрифт машинописен шрифт са-
мо с главни български и латинс-
ки букви.
блондвд (фр.) светлорус, рус човек,
блуза (фр.) 1. широка дамска горна
дреха; 2. цветна горна риза, която
носят работници, ученици и пр.
блус (англ.) муз. 1. американска не-
гьрска песен в бавно темпо; 2. тан-
цова мелодия в бавно темпо с ха-
рактерен ритъм.
блъфирам (англ.) измамвам чрез ук-
риване на истинските факти; —
блъф 1. измама чрез преувелича-
ване и укриване на истинското по-
ложение; 2. при игра на карти —
създаване на лъжлива представа от
играч, че има по-силни карти, с
което принуждава противника си
да отстъпи; — блъфьор (фр.) чо-
век, който блъфира.
блян мечта, идеал, сън, въобще не-
осъществимо желание.
боа (лат.) зоол. 1 . вид голяма тропи-
ческа неотровна змия; 2. дълга ко-
жена дамска подвижна яка.
боаз (тур.) проход; дефиле, теснина,
бобина (фр.) I. техн. барабан за на-
виване на плоското въже на по-
демни машини; 2. в хартиената
промишленост — тясна макара с
навита книжна лента за телеграф,
сметачни машини и др; 3. текст.
голяма макара в предачна маши-
на; 4. ел. макара с навит елект-
ропроводник за трансформиране
на електрически ток; 5. кино кръг-
ла кутийка в проекционен апарат,
в която се поставя ролката с ки-
нофилма.
бобинаж (фр.) техн. разг. общо наз-
вание за всички видове намотки,
бобинарка (фр.) техн. машина за
пренавиване на основна прежда в
определена форма на бобини.
бобслей (от англ.) спорт, спортна
многоместна (до 8 души) шейна с
кормило за спускане от височи-
на.
богатнр (рус. -монг.) храбър войн,
юнак; герой от руския народен
епос.
богдихаи (монг.) ист. свети цар, тит-
ла на китайски император.
богомили еретици, християни, които
считали материята за зло начало,
отхвърляли църквата, йерархията,
тайнствата, иконите и пр.
бод електрон, единица за измерване
скоростта, с която се предават сиг-
налите в компютър или комуни-
кационна система.
Бодо, Жан Мари Емил (1845-1903)
техн.
—
изобретател в областта на
телеграфията; — бодо (от собств.)

117
бокс
техн. многократен буквопечатащ
телеграфен апарат, който предава
едновременно по няколко телег-
рами с помощта на няколко апа-
рата; изместен (след 1960) от те-
летайпа.
боери (хол.) земевладелци в Южна
Африка от холандски произход.
боза (перс.) 1. безалкохолно питие,
което се прави от просо, цареви-
ца или друго брашно; 2. прен. мъ-
тилка; — бозав който има цвят на
бозата, бледожълтеникав.
бозгунлук (тур.) размирица; — боз-
гун размирник.
боздвс(у)вам (тур.) развалям, изха-
бявам.
боздуган (тур.) старовремско оръжие,
тояга с желязна топка на края.
бой (тур.) ръст, големина.
Бойкот, кал. Чарлз Кънянгам (1832-
1897) воен. капитан от британска-
та армия, който след излизането
си в оставка става управител на
ирландски земевладелеци.
бойкот (англ. от собств.) 1. начин
на политическа или икономичес-
ка борба, която се изразява в пъл-
но или частично прекъсване на
връзки с отделно лице, организа-
ция или държава. Този начин на
борба бил приложен за първи път
(1879) от ирландски арендатори
срещу управителя им кап. Бойкот;
2. отказ на работници да постъп-
ват на работа при работодател,
обявен от профсъюзи под бойкот,
за да се задоволят определени тех-
ни искания; 3. полит . отказ или
въздържане на гласоподавателите
от участие в избори; 4. прен. от-
каз, въздържане; — бойкотирам I.
правя, обявявам бойкот на няко-
го, като прекъсвам всякакви сто-
пански, търговски и културни
връзки с него; 2. прен. въздържам
се от участие в нещо, отказвам.
Бойл, Роберт (1627-1691) (англ.)
(ирландски) учен, един от осно-
вателите на съвременната химия
и физика; формулира (1661) пър-
вото научно определение на хим.
елемент, въвежда експеримента
като метод за хим. изследване, по-
лага началото на хим. анализ, усъ-
вършенства пневматичната маши-
на; установява поглъщането на
кислорода при горенето; открива
(едновременно с Мариот, но не-
зависимо от него); — -
закон на
Бойл и Мариот физ. гласи: при
постоянна температура обемът на
даден газ е обратно пропорциона-
лен на налягането върху него (от-
нася се за идеални газове).
бойлер (англ.9 техн. затворен мета-
лен цилиндричен съд и тръбна
система за загряване на вода чрез
пара, електричество и др., който
е свързан с водопроводната инс-
талация.
бойлия (тур.) дълъг, висок; — пушка
бойлия пушка с дълга тънка цев.
бойница (рус.) издълбан малък, те-
сен отвор в каменна или друга сте-
на за стрелба с пушка.
бокал (ит.) висока стъклена или ме-
тална чаша за вино.
бокапорт (ит.) мор. отвор на палуба-
та за слизане в по-долната част
на кораба.
Бокачо, Джовани (1313-1375) итали-
ански поет и литератор, известен
главно със сборника разкази „Де-
камерон”.
бокладисвам (тур.) развалям,
боклук (тур.) разг. 1 . смет, бунище;
2. прен. нещо некачествено; <—
боклукчия разг. човек, чиято ра-
бота е да събира и изхвърля смет;
сметосъбирач; — боклуча правя
боклук, замърсявам със смет; —
боклучав и боклучив разг. който
съдържа боклук; замърсен.
бокс’ (англ.) 1. спорт, борба с юм-
руци по специални правила, ко-

бокс
118
ято сс играе със или без дебело
подплатени кожени ръкавици: 2.
команда на спортен съдия по бокс
за продължаване на играта; 3. вид
желязно оръжие, което се напъх-
ва на пръстите.
бокс2 (от собств. по името на лон-
донски обущар Дж. Бокс) вид хро-
мирана телешка кожа за обувки,
чанти и др.
бокс3 (англ.) 1. в болница — стаич-
ка в помещение с преградени от-
делни стаички за изолиране на за-
разно болни или съмнителни и
по-тежки случаи; 2. изолирана ка-
мера за лабораторна работа, ко-
ято изисква стерилност; 3. загра-
дена част от обор за отглеждане
на едно животно; 4. кутия в края
на кабелна линия за разпределя-
не на кабелните жици; 5. прегра-
дена част от кухня, обикновено с
печката и мивката.
боксер (кит.) ист. участник в народ-
ното антифеодално и антиимпе-
риалистическо движение в Китай
в края на 19. и началото на 20.
век, ръководено от тайното дру-
жество „Пестник в името на спра-
ведливостта и съгласието”.
бол (тур. -пер.) много, изобилно; —
боладисвам рядко ставам изоби-
лен, ставам много.
болверк (нем.) воен. 1. укрепление;
2. арх. подпорна стена.
боле (фр.) топла напитка, приготве-
на от определено количество раз-
лични питиета (вино, ликьор, ко-
няк, ром) с някакъв плод (ябъл-
ки, череши, малини, портокали,
мандарини) и захар.
болеро (исп.) 1. народен испански
танц в три четвърти такт, който
се придружава с удари на каста-
нети; 2. дамска къса дреха, елече.
Боливар, Симон (1783-1830) — „Ос-
вободителят” известен генерал и
държавник, освободил от испан-
ско владение Венецуела, Колум-
бия, Перу и Еквадор. Работи по
създаването на конфедерация на
латиноамериканските държави, но
е обвинен в диктаторство, абди-
кира и умира в мизерия.
боливар (от собств.) 1. парична еди-
ница във Венецуела 100 сентима;
2. вид широкопола шапка, вече
излязла от употреба.
болид (фр.) астр. голям ярък мете-
орит.
болус1 (гр.) вет. голям кръгъл хап
над 0,5 г, употребяван във вете-
ринарната медицина.
болус2 (лат.) спец, вид глина, най-
често с червеникав цвят.
болшевизъм (рус.) ист. ленинско
учение, теория и тактика на ре-
волюционното пролетарско дви-
жение, възникнало през 1903 г. за
революционно преобразуване на
капиталистическото общество;
марксизъм в епохата на импери-
ализма; — болшевнзация ист. за-
силване на болшевишкото вли-
яние и увеличаване броя на бол-
шевиките в някоя организация; —
болшевизирам внедрявам идейни-
те и организационни принципи на
болшевизма; — болшевик 1. при-
върженик на болшевизма; 2. член
на болшевишка партия; 3. прен.
човек, който се бори за социалис-
тически и комунистически строй,
болшинство (рус.) мнозинство,
болясвам (тур.) присаждам.
бомба (лат.) метално тяло напълне-
но с избухливо вещество, приго-
дено да избухва и нанася вреди;
—
бомбаджия работник, който
подпалва заредените с взрив дуп-
ки в забой на рудник, тунел, ка-
риера и др.; взривач; — бомбарда
(лат.) название на първото арти-
лерийско оръдие, направено през
14. век; — бомбардяр ефрейтор от
артилерията; — бомбардирам

119
боненте
(нем.) обстрелвам с оръдия; —
бомбардировач воен. специален бо-
ен самолет за нанасяне на удар от
въздуха.
бомбаж (от ит.) спец, ферментация
на консерва.
Бомбай, голямо англ. пристанище в
Индия.
бомбардон (фр.) басов меден духов
инструмент.
бомбе (фр.) 1. корава валчеста шап-
ка за мъже; 2. заоблена и корава
предна част на обувка.
бомонд (фр.) висшето общество,
бон (фр.) 1. банк. ценна книга на
предявяване, която дава право на
приносителя да получи в опре-
делен срок определена сума па-
ри; 2. разг. 1000 лв; 3. ост . книж-
но платежно средство за купува-
не на някои стоки като бензин,
нафта и др.
бона (фр.) бавачка.
Бонапарт, име на прочута фамилия,
от италиански произход, живяла
на о. Корсика; най-видният от нея
е Наполеон Бонапарт; — Бона-
парт, Близа (1777-1820) първа сес-
тра на Наполеон I, провъзгласена
от него за велика херцогиня на
Тоскана; — Бонапарт, Жером
(1784-1860) четвърти брат на На-
полеон I и крал на Вестфалия; —
Бонапарт, Жозеф (1768-1844) по-
голям брат на Наполеон I и не-
аполитански крал и крал на Ис-
пания; — Бонапарт, Луи (1778-
1846) трети брат на Наполеон I и
крал на Холандия; — Бонапарт,
Люсиен (1775-1840) втори брат на
Наполеон I; — Бонапарт, Напо-
леон (1769-1821) известен френс-
ки генерал и император (1804), ро-
дом от Корсика. Военната си ка-
риера започва едва шестнайсетго-
дишен, първо отличие при Тулон
(1793) и продължава с поредица
от победи и поражения: триумф в
Италия (1796/97), катастрофален
поход в Египет (1798), при Тра-
фалгар (1805) е разбит от английс-
кия флот, нечувана победа при
Аустерлиц (1805), безредно бягс-
тво след похода в Русия (1812),
съкрушителна загуба в битката на
народите при Лайпциг (1813). На-
ред с военните си походи осъщес-
твява редица важни реформи във
Франция, създава малко проме-
нения и до днес граждански На-
полеонов кодекс. Заточен на о. Ел-
ба, 1815 г. се връща във Франция
и следва окончателното му пора-
жение при Ватерло. Умира на о.
Св. Елена; — Бонапарт, Павлина
(1780-1825) втора сестра на Напо-
леон I.
бонапартнзъм (фр. от собств.) ист.
1. буржоазно политическо течение
във Франция след Наполеон I и
Наполеон III за възстановяване на
империята и династията на Бона-
партовци; 2. контрареволюцион-
на диктатура на едрата буржоазия,
която се опира на военшината и
лавира между борещите се класи;
—
бонапартист привърженик на
Бонапарт и династията му.
бонаца (ит.) мор. тиха, спокойна по-
върхност на морето.
бонбониера, бонбонера (фр.) кутия с
бонбони; — бонбон парче от раз-
топена захар, подправена с разни
аромати и бои, ядки и др. подп-
равки.
бонвиван (фр.) веселяк, гуляйджия.
бонгосн (исп.) муз. кубински ударен
музикален инструмент, съставен
от две свързани малки дайрета,
които се бият с ръце.
боне (фр.) 1. домашна женска шап-
чица; 2. ав . вид шапка без пери-
ферия, която се носи от летците
при полет.
боненте (ит.) мор. слаб западен вя-
тър, при който морето става тихо.

бонз
120
бонз и бонза (яп.) будистки свеще-
ник.
боннстика (фр.) ист. спомагателна
историческа дисциплина, която се
занимава с книжните парични
знаци и бонове като исторически
документи.
бонитация (лат.) сел. -ст оп . даване
количествен израз на качеството
на земята в зависимост от естест-
вените свойства на почвите и др.
с помощта на определени методи
и система от показатели; — бони-
тет (лат.) сел.- с топ. условен по-
казател за продуктивността на
почва или гора; — бонитирам
(нем.) сел. -сто п . определям качес-
твеното състояние на домашни
животни, растения, горски учас-
тъци, почви и др. въз основа на
определени показатели, за да се
установи стопанската им стой-
ност; — бонитировка (нем.) сел.-
стоп. комплексна оценка на до-
машни животни, растения, гора,
почва и др. въз основа на опреде-
лени показатели, за да се устано-
ви стопанската и.м стойност; бо-
нитиране.
бонито (исп.) зоол. всеки от някол-
ко вида морски риби от рода sarda;
тихоокеански паламуд.
Боннфацнй (лат.) 1. име на архи-
епископ (680-755), евангелизирал
Рейнска Германия; съсечен от
варварите в Холандия; 2. прен.
благодетел.
бонификация (лат.) 1. търг, повиша-
ване или намаляване цената на да-
ден продукт или стока в зависи-
мост от положителното или отри-
цателното отклонение от догово-
рената цена поради доставянето
им в по-добро или в по-лошо ка-
чество; 2. спорт, в многоетапни
колоездачни състезания — подоб-
ряване с определено време пос-
тижението на състезатели, които
са се класирали обикновено от
първо до трето място с оглед на
крайния резултат; 3. подобряване
качеството на нешо, обикн. на
зърнени храни; — бонифицирано
тегло особен вид, приравнено към
дадени стандарти тегло; — бони-
фицирам спец, подобрявам, правя
по-качествен.
бонпал (англ.) търг, отстъпка в про-
цент от теглото на една стока за
разпиляване, разсипване и др.
бонтои (фр.) книж. умение за изис-
кано и вежливо държане в общес-
твото.
бонус (лат.) търг, възнаграждение,
премия.
Бор, Ниле (1885-1962) датски ато-
мен физик, един от създателите
на съвременната физика, на кван-
товата теория и т. нар. постулати
на Бор основни положения в
атомната квантова теория.
бор1 (фр.) хим. елемент от III група
на периодичната система, зн. В,
пор. No 5, ат. т. 10,811, който се
среща в природата във вид на сво-
бодна борна киселина, като със-
тавна част на боракса и др.
бор2 (нем.) мед. зъболекарски инст -
румент, подобен на свредел, кой-
то служи за изстьргване на забо-
ляла част на зъб; борче.
боразан (перс.) нар. тръбач.
боракс (ар.) хим. сол на тетраборна-
та киселина във вид на безцветни
кристали, която се употребява в
керамиката, стъкларството, в ме-
дицината; — борова вода служи за
антисептично промиване.
борд (нем.) 1. мор. ав. външната стра-
нична стена на кораб или само-
лет; 2. горен под на кораб, палу-
ба; 3. под на самолет.
бордей ехлупена къща; — бордел
(фр.) публичен дом.
бордеро (фр.) фин. писмен документ
от банков, борсов, транспортен

121
борса
или друг характер, който удосто-
верява извършването на някаква
операция; 2. опис на документи
или ценни книжа, който ги при-
дружава.
Бордо (фр.) геогр. 1 . град в Ю. Фран-
ция; 2. наименование на виното,
което произхожда оттам; 3. вине-
.
ночервен цвят.
бордолезов (фр.) в съчет. бордоле-
зов разтвор хим.
—
разтвор от син
камък и варно мляко за пръскане
на лози и овошки срещу болести,
борд-фут (англ.) мярка за дървени
трупи в Съединените щати и Ан-
глия, равна на 2359,7 куб. см.
бордюр (фр.) 1. тесни дялани камъ-
ни или бетонни блокове в края
на тротоар откъм уличното плат-
но; 2. обшивка, ивица, кант или
лента на края на предмет — тъ-
кан, текст, рисунка; 3. украшение
за ограждане на текст в печатна
книга; 4. ниски и тесни огради от
жив плет в градини и паркове.
Борей мит. гръцки бог на северния
вятър, обитавал според предани-
ето Тракия; — бора, борей силен
североизточен морски вятър от-
към планинските склонове; буря,
боризъм (лат.) мед. отравяне с бо-
ракс или с борова киселина.
борий (лат.) хим. техн. вид много
твърда сплав, употребявана като
абразив при сондиране, в която
важна съставна част е елементът
бор.
бормашина (нем.) 1. техн. машина
за пробиване на кръгли дупки в
метал и други твърди материи; 2.
мед. зъболекарска машина, чрез
която се привежда в движение бо-
рът.
борниран (фр.) тъп, ограничен.
борса (гр.) 1. мястото, учреждени-
ето, където се определя стойнос-
тта на ценните книжа, където се
купуват и продават такива; също
там се определя и курсът на книж-
ните пари в зависимост от разни
условия; 2. мястото и времето на
редовните събирания на различ-
ни търговци, посредници и др. за
сключване на всякакъв вид сдел-
ки; — трудова борса учреждение,
в което безработните се регистри-
рат, получават информация за
свободни работни места и имат
възможност за преквалификация;
-- фондова борса фин. пазар за по-
купко-продажба на ценни книжа;
—
борсов индекс фин. показател,
чрез който се изразява развити-
ето на курсовете на дадена борса;
—
борсов курс фин. курсът, по кой-
то се продават ценните книжа на
фондовата борса; — борсов пазар
съвкупност от сделките, които се
сключват на фондовите борси; —
борсова операция фин. съглаше-
ние, сключено на борса за покуп-
ко-продажба на стоки или ценни
книжа; — борсова печалба фин. ре-
зултат от продажбата на стоки и
ценни книжа на стоковата или
фондовата борса: разликата меж-
ду покупната и продажната цена
на стоките и ценните книжа; —
борсова поръчка фин. поръчка за
покупка (продажба), когато бъде
достигната определена цена; —
борсова стойност фин. стойност-
та, по която се купуват и прода-
ват ценните книжа в даден мо-
мент; — борсова фирма фин. фир-
ма, регистрирана на борсата, за да
осъществяват търговия с ценни
книжа; — борсови ценни книжа
фин. издават се (емитират) от
предприятия и публично-правни
органи за набавяне на дългосро-
чен капитал; — борсово котиране
фин. начин на изразяване и опо-
вестяване на цените на стоките
или курсовете на ценните книжа
на стоковите и фондовите борси;

борсук
122
—
черна борса разг. незаконна
продажба на стоки на много ви-
соки цени; — черноборсаджия чо-
век, който се занимава с търго-
вия на черна борса.
борсук (тур ) диал. язовец.
борчлия (тур.) разг. длъжник; — борч
дълг (в пари).
борш (рус.) кул. чорба от месо, зеле,
цвекло и др.
бос (англ.) 1. ръководител, шеф; 2.
ръководител на партия в САЩ.
боса-нова (порт.) 1. модерен танц от
бразилски произход в умерено
темпо, подобен на самба; 2. му-
зика за такъв танц.
бостан (перс.) диал. 1. зеленчукова
градина; 2. градина с дини и пъ-
пеши; — бостанджия диал. човек,
който притежава или обработва
бостан; градинар.
бостон (от собсв.
—
гр. Бостън в
САЩ) 1. вид игра на карти; 2. ба-
вен валс; 3. вид вълнен плат.
Босфор (гр. „волски брод”) назва-
ние на канала при Истанбул, кой-
то съединява Черно море с Мра-
морно.
ботаника (гр.) 1. наука за растени-
ята; 2. учебен предмет за расте-
нията; 3. учебник по този пред-
мет; — ботаник човек, който се
занимава с ботаника; — ботани-
чески отнасящ се до ботаниката;
— ■ ботаническа градина показна
градина, в която се отглеждат рас-
тенията с учебна или научна цел;
—
ботанография описание на рас-
тенията; — ботанограф човек, кой-
то описва растенията; — ботано-
лит вкаменело растение; — бота-
нолог познавач на растения; — бо-
таномантия гадаене по растенията;
—
ботанофвл любител на расте-
ния.
ботел (нем. „лодка” и фр.) място в
пристанище за пазене на плава-
телни съдове и помещения на бре-
га за нощуване на пътниците,
ботини, ботинки (фр.) половинки,
дамски или детски обувки.
ботриомикоза (лат.) мед. хроничес-
ка болест по конете и по-рядко
при другите животни и човека, от
която се получават подутини.
ботулизъм (лат.) мед. тежка форма
на хранително отравяне от про-
дукти, заразени с бацила ботули-
нус; — ботулин (лат.) отрова, ко-
ято се образува от бактериите
Clostridium botulinum в развалени
местни и зеленчукови консерви и
в риба и причинява болестта бо-
тулизъм.
боулинг (англ.) игра на кегли от Съ-
единените щати.
Бохемия геогр. ист . 1 . първонач.
название на територията, където
се е образувала държавата Чехия;
2. старото име на Чехия; Чехия
(без Моравия) в състава на Авст-
ро-Унгарската империя (1526-
1918); — Бохемски лес (нем.), ге-
огр. планинска верига на грани-
цата между Чехия и Бавария (вр.
Черхов, 1039); Чешки лес; — бо-
хемист науч. специалист (или сту-
дент) по бохемистика науч. 1 . език.
чешка филология; 2. съвкупност
от дисциплини, изучаващи чеш-
ки език и литература, история,
култура и др.;
—
бохема 1. ци-
ганска тайфа; разпусната компа-
ния, гуляйджии; 2. човек на из-
куството, който води разпилян,
безгрижен, весел живот; 3. разш.
разпилян, неорганизиран човек,
който живее ден за ден, като се
радва на живота; — бохемство
проява на бохеми; бохемски жи-
вот; — бохемствам водя безгри-
жен, разпилян, весел живот (на
бохем); — бохемско стъкло пром.
изк. 1 . спец, стъкло, имитиращо
планински кристал; лят кристал;
2. декоративно аморфно стъкло;

123
Браун
3. събир. съдове и други произве-
дения от висококачествено
(обикн. произведено в Чехия)
стъкло; 4, търговско и рекламно
наименование на висококачестве-
но стъкло; — бохемски хризолнт
минер. зелено или кафеникаво-зе-
лено метеоритно стъкло; — бохем-
ски рубин минер. търговско на-
именование на червения или ро-
зовия пироп; — бохемски диамант
минер. търговско наименование на
планинския кристал; — бохемски
топаз минер. търговско наимено-
вание на цитрин (прозрачен жълт
кварц).
бохча (тур.) четвъртит плат за уви-
ване в него на нещо, вързоп, пок-
ривка; — бохчалък сватбен дар,
състоящ се от риза, гащи и носна
кърпа.
боца (ит.) диал. 1 . ведро за мляко; 2.
дамаджана; четвъртито шише; 3.
прен. дебела, тромава жена.
боцманмат (хол.) флотски подофи-
цер, заместващ боцмана; — боц-
ман флотски (корабен) старши по-
дофицер, непосредствен началник
на матросите.
бошлаф (тур.) разг. празна дума,
празна приказка; — бош празен.
боя (тур.) 1. цвят, багра; 2. багрилно
вещество, багрило, вещество за
боядисване; — бояджнйница рабо-
тилница за боядисване на дрехи,
прежда и др.
бравирам (фр.) 1. презирам, пренеб-
регвам, отнасям се с презрение
или пренебрежение; 2. стоя твър-
до, гордо насреща (някому или
срещу нещо), показвам се храбър,
брависимо (ит.) отлично, превъзход-
но; — браво отлично.
бравура (фр.) 1. смелост; 2. муз. бляс-
кава, съвършена сръчност при пе-
ене или свирене.
брак (нем.) 1. в производството —
лошо изработени и негодни за
употреба изделия и стоки; 2. пред-
мети или стоки, обявени за не-
годни поради лошо качество или
износване; — бракер (англ.) икон.
специалист, който проверява ка-
чеството на стоките, които изли-
зат от предприятието, преди да се
пуснат на пазара; — бракувам
(нем.) обявявам нещо за негодно;
отказвам да приема нещо като не-
годно; — бракуване обявяване за
негодно, нестандартно.
бракма (тур.) разг. стар износен
предмет, возило и др.; таратайка.
бракон(и)ер (фр.) човек, който ходи
на лов в чужди гори, за да краде
дивеч; — бракониерствам ходя на
лов по забранени места или през
забранено за ловуване време.
Брама първото лице на индийската
троица; — браманизъм древна ре-
лигия в Индия, изложена във Ве-
дите и други свещени книги — тя
учи, че Брама, върховното божес-
тво, се е въплътило в Брама, Виш-
на и Шнва — индийската Троица;
—
брамин най-високата жреческа
каста, индийски свещеници и бо-
гослови.
брандер (нем.) мор. кораб със запа-
лителни и взривни товари, с ко-
ито в по-старо време запалвали
неприятелски кораби, а сега се из-
ползва за блокиране входа на
пристанище или за подпалване на
неприятелски дървени мостове.
браншце нар. сечище.
брантия (тур.) диал. 1 . изоставен, за-
пустял, напуснат имот: 2. стара,
грозна жена или мома; 3. жена с
леко поведение.
бранш (фр.) 1. клон от дърво; 2. прен.
отдел, клон от търговията, от ин-
дустрията.
браслет (фр.) гривна.
Браун, Роберт (1773- i858) английс-
ки ботаник, описал ядрото на рас-
тителната клетка и направил още

брахи-
124
няколко открития в строежа на
растенията, — брауново движение
физ. (открито 1827) непрекъсна-
то хаотично с постоянна промяна
в посоката на движение на дис-
персни (безкрайно малки) части-
ци, обусловено от топлинното
движение на молекулите в газова
или течна среда; намира практи-
ческо приложение напр. в брауно-
ва тръба тех. електроннолъчева
тръба, основен елемент на осци-
лографи и телевизори.
брахи- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение къс,
кратък.
брахибиотика (гр.) стремеж да се
съкрати живота (противополож-
ност; макробиотика); — брахиби-
отичен с краткотраен живот.
брахиграф бързописец и краткопи-
сец, стенограф.
брахикаталектячен в съчет. брахмка-
талектичен стих — вторият стих в
двустишие, който е по-къс от пър-
вия.
брахнозавър (гр.) палеонт. огромно
изкопаемо земноводно животно,
достигащо до 24 м на дължина.
брахиология (гр.) 1. литер. предава-
не на по-дълъг обрат на речта с
по-кратък; 2. начин на кратко из-
разяване.
брахицефал (лат.) мед. човек с гла-
ва, на която надлъжният диаме-
тър е почти колкото напречният;
—
брахмцефалия мед. форма на чо-
вешка глава, на която надлъжни-
ят и напречният диаметър са поч-
ти еднакви.
Брахма (от собств.) в религиозното
учение хиндуизъм — върховен
бог, световен дух; — брахман бра-
ман, брамин; — брахманизъм бра-
манизъм.
брашоваиив (от собств. геогр. Бра-
тов — гр. в Румъния) ост. търго-
вец на стока, обикн. железария и
ман и фактура, закупени от град
Брашов.
брашпил (хол.) мор. скрипец за из-
важдане котвата на кораб.
бреве (лат.) папско писмо до някой
владетел.
бревиарий (лат.) католически слу-
жебник, молитвеник.
брезент (хол.) дебело непромокаемо
платно, което пази от дъжд и сняг,
брейд-вимпел (хол.) мор. специален
флаг, който се издига на кораб,
когато на борда има висш начал-
ник.
бренк (англ.) муз. 1. при джаза —
солов пасаж или мелодичен фраг-
мент, който се изпълнява с имп-
ровизация в края на фразата от
солиста или от акомпанимента; 2.
танц на тази музика.
брек (англ.) спорт, при бокс — раз-
деляне след вкопчване (клинч).
брекватор (англ.) вълнолом,
бремза (нем.) техн. спирачка,
бремеберг (нем.) техн. съоръжение
за спускане на товари по големи
наклони, обикновено в рудници,
кариери и др.
бренер (нем.) техн. горелка.
бретон (фр.) вид дамска и детска
прическа със спусната на челото
право отрязана коса.
бри (фр. от собств.) вид сирене от
краве мляко (произвеждано в Бри,
област във Франция).
бриг (англ.) мор. двумачтов военен
кораб; брик.
бригада (фр.) 1. отряд войска, със-
тояща се от два полка; 2. инжене-
ри с нужния персонал за изучава-
не на някои технически работи;
3. колектив, група лица, обедине-
ни за изпълнение на дадена
дейност; — бригадир (нем.) бри-
гаден командир, командир ма
бригада; ръководител на бригада,
брягантина (ит.) мор. малък двумач-
тов кораб.

125
броматография
бридел (англ.) мор. приспособление,
(верига, въже), чрез което кора-
бите остават в покой на открито
море или в пристанище.
бридж (англ.) вид игра на карти за
четири души, която се играе с 52
карти; — бридж-белот вид игра на
карти, разновидност на белота.
бриз (фр.) слаб вятър на морското
крайбрежие — денем духа откъм
морето, а нощем откъм сушата.
бризантен снаряд (фр.) вид артиле-
рийски снаряд, който се пръска
още във въздуха и поразява обек-
та с парчетата си.
брвзбнзи (фр.) вид малки тънки
пердета, които се поставят на дол-
ния край на прозорец.
брикет (фр.) пресовани на тухли
ситни каменни въглища за отоп-
ление; — брикетирам правя бри-
кети.
брилянтин (фр.) парфюмирана по-
мада, която придава на косата осо-
бен блясък.
брилянт 1. скъпоценен камък, елмаз;
2. название на вид печатарски
букви; 3. лъскав плат за хастари и
др., от коприна и памук.
бриолог учен, който се занимава с
бриология; — бриология дял от бо-
таниката, който изучава мъхове-
те.
Бристол, геогр. град и пристанище
в Англия; голям промишлен цен-
тър; — Бристолски залив геогр. 1 .
залив на югозап. крайбрежие на
Великобритания; преминава в ус-
тието на р. Севън; 2. залив на Бе-
рингово море между п-в Аляска
и С. Америка; — бристол 1. малък
рисувателен блок; 2. висококачес-
твен картон за визитни картички,
библиотечни фишове и др.;
—
бристолски камък минер. 1. безц-
ветен топаз; 2. кварц; 3. остар. на-
именование на безцветен корунд;
—
бристолски диамант минер. на-
именование на планински крис-
тал.
Британик наследник на Римската
империя (42-56), син на Клавдий
и Месалина, отровен от Нерон; —
литер. „Британик” трагедия от 5
действия от Расин.
брич (англ.) панталони, горе широ-
ки, в крачолите тесни, предназ-
начени за езда.
бричка (нем.) 1. вид покрита кола,
кабриолет; 2. прен. разбита и не-
годна за употреба кола, машина.
брод място на голяма река, езеро,
блато, през което може да се ми-
не без поставяне на мост.
бродерия (фр.) везани работи, вез-
ба; — бродирам, веза; — бродира-
не, украсяване на плат с различ-
ни прежди и конци.
бродяга (рус.) скитник, нехрани-
майко.
брожение (рус.) ост. проява на об-
ществено недоволство; вълнение;
кипеж.
бройлер (англ.) пиле, отгледано в къс
срок, предназначено за месо.
брокат (ит.) текст, плътен копри-
нен плат с втъкани златни или
сребърни нишки.
брокер (англ.) юридическо лице, ко-
ето посредничи от свое име и за
своя сметка при сключване на
сделка на ценни книжа или дру-
ги финансови активи, като оси-
гурява на продавача най-висока-
та продажна цена, а на купувача
най-ниската закупна цена; борсов
посредник; — брокеридж фин. так-
са или комисиона, искана от бро-
кер; — брокерска линия пряка те-
лефонна линия между брокер и
клиент.
бром (гр.) хим. елемент, зн. Вг, пор.
No 35, ат. т . 79,909 — червенока-
фява течност с остра задушлива
миризма, дава се за успокоение.
броматография (гр.) описание на

бромид
126
хранителните продукти; — брома-
тология наука за хранителните
продукти.
бромид (фр.) сол на бромоводород-
ната киселина.
бромизъм (гр.) мед. хроническо от-
равяне от бромови пари.
бромирам (нем ) хим. насищам ор-
ганическо съединение с бром.
бронз (фр.) метал, сплав от мед, оло-
во и цинк; пиринч; — бронзирам
покривам с бронз; — бронзов нап-
равен от бронз.
бронтозавър (гр.) палеонт. огромно
изкопаемо земноводно животно от
групата на динозаврите с дълга
шия и опашка.
бронхи (гр.) анат. тръбички на бе-
лия дроб, през които влиза въз-
духът; — бронхиален който се от-
нася до бронхите; — бронхит въз-
паление на бронхите; — бронхоп-
невмония възпаление на бронхите
и белия дроб, едновременно; —
бронхиоли анат. най-крайните и
най-малките разклонения на
бронхите; — бронхоаденит мед.
възпаление на бронхиалните жле-
зи; — бронхография мед. рентге-
ново изследване на бронхите след
вкарване на контрастно вещество
през трахеята; — бронхоскоп мед.
инструмент във вид на тръба за
преглеждане на бронхите и за из-
важдане на чужди тела от тях; —
бронхоскопия мед. директно прег-
леждане на вътрешността на брон-
хите с бронхоскоп.
Броунинг, Джон Мозес (1855-1926)
американски конструктор и про-
изводител на автоматично стрел-
ково оръжие; — „Броунинг” воен.
система автоматично стрелково
оръжие (пистолети, пушки, кар-
течници); — броунинг (автомати-
чен) пистолет от тази система.
брошнрам (фр.) печ. събирам колите
на новопечатана книга, за да със-
тавя цялата в отделни екземпля-
ри; — броширане брошировка, на-
биране на колите, подшиване и
подлепване в една книга; — бро-
шура 1. малко съчинение само от
няколко коли; 2. книга, подвър-
зана с мека корица.
брошка (фр.) безопасна игла с укра-
шение.
брудер (англ.) отоплителен уред за
излюпване на пилета в инкубатор;
—
брудерация люпене на пилета в
инкубатор с брудер.
брудертафт (нем.) побратимяване;
—
пия брудершафт побратимявам
се; ставам с някого интимен, в
знак на което пия заедно с него
наздравица, като си кръстосваме
ръцете.
Бруво, Джордано (1548-1600) итали-
ански философ. Роден край Не-
апол. Свещеник, получил научна-
та степен доктор по философия,
обвинен в еретични идеи и отлъ-
чен от църквата. По-късно изп-
равен пред Светата инквизиция.
Изгорен е в Рим. Утвърждава иде-
ята за безкрайността на Космоса.
Брус, сър Дейвид (1855-1931) анг-
лийски военен лекар и бактери-
олог, паразитолог и епидемиолог,
специализирал се в областта на
тропическите болести; открива и
описва причинителите на ред ин-
фекциозни заболявания; — бру-
целоза мед. и вет. остро или хро-
нично протичащо заразно заболя-
ване по човека и животните (го-
веда, кози, свине); малтийска
треска, гибралтарска треска, бо-
лест на Банг и др.; — бруцела бак-
терия, която причинява инфекци-
озното заболяване бруцелоза у жи-
вотните и човека.
бруст (от нем.) спорт, стил в плува-
нето на гърди и корем с описание
на полукръг с ръцете и краката
под водата; жабешко плуване.

127
букса
бруствер (нем.) 1. воен . насип на
окоп за запазване от неприятелс-
ки куршуми и за стрелба оттам; 2.
мор. бронирана стена на военен
кораб за защита на комин, бойна
кула и др.
бруто (ит.) 1. търг, теглото на нещо
заедно с опаковката; 2. фин. сума
за получаване, без да са приспад-
нати удръжки; — брутен вътрешен
продукт икон. общата пазарна
стойност на всички стоки и услу-
ги, произведени в рамките на на-
ционалното стопанство и с наци-
онални ресурси; — брутен наци-
онален продукт икон. общата па-
зарна стойност на всички стоки и
услуги за крайно потребление,
произведени с национални ресур-
си в една икономика за дадена го-
дина; — брутна премия (в застра-
ховането) премия без възстанове-
ните или върнати суми, но преди
удръжките за комисиони и пре-
застраховане.
бръстер (англ.) електрон, устройст-
во, което разделя на страници хар-
тията от принтера.
брюмер (фр.) ист. вторият месец във
френския републикански кален-
дар (22.Х—20.XI), установен от
Конвента през 1793 г.
брюнет (фр.) черноок, чернокос чо-
век.
бубикопф (нем.) вид дамска при-
ческа с късо подстригана коса, по-
добна на момчешка.
бубон (гр.) мед. оток вследствие на
възпаление на лимфните възли в
слабините при венерически забо-
лявания, чума и др.
бугивуги (англ.) 1. бърз танц, пред-
шественик на рокендрола; 2. кла-
вирен стил, пренесен в големите
джазови оркестри с постоянен
точкуван ритъм на лявата ръка.
Буда (санс.) име, давано на мнози-
на от просветителите в азиатски-
те религии; староиндийски мъд-
рец и просветител, основател на
религиозно учение; — будизъм ин-
дийска религия, основана през 6.
век пр. Хр ., една от трите светов-
ни религии, развила се от учени-
ето на Буда и най-широко разп-
ространена предимно в Изт. Азия
(Тибет, Китай, Япония, Монголия
и др.); в основата - лежат „чети-
рите благородни истини”: същес-
твуване на страданието, причини-
те за него, състояние на освобож-
дение от него („нирвана”) и пъ-
тят към това освобождение; — зен-
будизъм едно от разпространените
по-специално в Япония (12. век)
будистко движение.
будала (ар.) разг. глупав човек, глу-
пак; — будалащина разг. глупост,
глупава постъпка; — будалкам
разг. залъгвам, подигравам; дър-
жа се несериозно, лигавя се; — бу-
далосвам се разг. правя се, прест-
рувам се на будала.
будка (нем.) 1. малък магазин, обик-
новено в лека постройка; 2. дър-
вена конструкция за пазене на ча-
совите от дъжд, жега и др.
будоар (фр.) хубаво украсена женс-
ка тоалетна стая, която се ползва
и за прием на близки гости.
букаи (тур.) окови.
букла (фр.) кичур коса, завит пръс-
теновидно; къдрица.
букле (фр.) текст. 1 . вид памучна
или вълнена прежда с големи на-
дебелявания на нишките или с
бримки; 2. плат от такава прежда,
букмейкер (англ.) спорт, лице, ко-
ето записва и събира облозите на
публиката при конни състезания,
буколика (лат.) стихотворение, в ко-
ето се възпяват хубостите на сел-
ския живот; — буколически отна-
сящ се до буколиките.
букса (нем.) техн. 1. част от локо-
мотив или вагон във вид на ку-

буксирам
128
тия; 2. кутия за сачмен лагер,
буксирам (хол.) тегля един кораб с
друг; — буксир 1. въже, с което се
тегли; 2. параход, който тегли; 3.
еI?. самолет, който тегли безмото-
рен самолет.
Бул, Джон Бул хулителното име за
англичаните, английски Бай-
Ганьо.
була 1. (лат.) папско постановление,
папска грамота; 2. (тур.) туркиня.
булава (рус.) ист 1. жезъл или то-
яга с топка на върха у казашките
атамани, у портиери на богатски
къщи и др.; 2. боздуган.
буламач (тур.) разг. лошо сготвено
ястие, безвкусица.
булгур (тур.) едро смляно жито,
булдог (англ.) порода куче с тъпа му-
цуна и къси крака.
булдозер (англ.) техн. 1 . трактор с
приспособление във вид на ши-
рок нож за разчистване на земя,
дънери и камъни; 2. ковашка пре-
са за извиване и фасониране на
желязо,
буле (гр.) ист. народното събрание
на древна Гърция, създадено от
Солон през 6. век пр. Хр.
Булева алгебра изч. техн. прилагане
принципите на алгебрата в облас-
тта на логиката. Предложена е от
английския математик Джордж
Бул през 1847 г. и има изключи-
телно значение в изчислителната
техника; — булев израз логически
израз, образуван по законите на
Булевата алгебра.
булевард (фр.) много широка ули-
ца; — булеварден 1. който се от-
нася до булевард; 2. който се от-
нася до живота или вкуса на дек-
ласирана публика от големия град;
—
булевардна литература литера-
тура с леко, сензационно съдър-
жание.
Булонски лес, голяма гора за раз-
ходка на парижаните, между Па-
риж и Сен Клод.
бульон (фр.) чорба (супа) от варено
говеждо месо или зеленчуци.
бум (англ,) сензация, шум.
бумага (рус.) I. ост. хартия; 2. доку-
мент, книга (ръкописни); — бу-
мащина занимание с дълги пре-
писки и излишна канцеларшина.
бумеранг (англ.) вид дървено метал-
но оръдие на туземното населе-
ние на Австралия, Индия и Аф-
рика; сърповидното оръжие, след
като постигне целта си, се връща
отново към лицето, което го е
хвърлило.
бунак (тур.) разг. изглупял човек,
глупак; — бунащина глупава пос-
тъпка, глупост.
бунар (тур ) кладенец.
бунгало (англ.) 1. лека дървена къ-
щичка с веранда; 2. индийска ед-
ноетажна дървена постройка.
бундесрат (нем.) 1. ист. имперски-
ят съвет на германските държави-
ци, влизащи в състава на Герма-
ния от 1871 — 1918 г.; 2. горната
камара на парламента на Герма-
ния; 3. в Австрия — горната ка-
мара на парламента, състояща се
от представители на ландтазите;
4. в Швейцария — орган на из-
пълнителната власт от седем ду-
ши, избирани от съюзното събра-
ние за срок от три години.
бундестаг (нем.) долната камара на
парламента на Германия.
бункер (англ.) 1. воен . железобетон-
но укрепление с оръдия, картеч-
ници и др.; 2. вид подземно бето-
нирано скривалище против въз-
душни нападения; 3. голям сан-
дък в комбайн за събиране на зър-
ното; 4. сандък или помещение за
временно запазване на ронливи
материали.
бунчук (тюрке.) ист. 1. конска опаш-
ка като знаме на запорожеките ка-
заци (16. -18. век) и в Турция като

129
бутадиен
полково знаме в кавалерията; 2.
муз. вид инструмент в кавалерийс-
ка музика, украсен с конска опаш-
ка.
бурания (тур.) диал. 1 . постна гозба
от стар боб със зеле; 2. зеле с ориз,
бург (нем.) укрепен град, крепост;
влиза в наименованието на много
градове: Страсбург — градът на
пътя, Залцбург — градът на сол-
ниците, Санкт Петербург — гра-
дът на Петър Велики; — бургграф
(нем.) ист. граф-управител на
немски град през Средновекови-
ето, който притежавал военни и
съдебни права; бургмайстер (нем.)
1. кмет; 2. ист . изборно длъжнос-
тно лице в Русия до 19. век.
бургия (тур.) свредел.
бургунди, ист. изт.- германско пле-
ме (1. век), което прониква (443)
на континента, образува свои дър-
жави, подчинени на франките и
възприема римската култура; —
Бургундая геогр. 1 . ист . област във
Франция, басейна на р. Сена (град
Дижон), прочута с лозя и вина; 2.
ист. образувани тук през различ-
ните исторически епохи държави;
—
бургуидско (вино) кул. сорт чер-
вено вино, произвеждано от бур-
гундски сорт грозде; — бургувдс-
ка смола пром. смола от някои иг-
лолистни дървета за производст-
вото на лакове и др.
бурдон (фр.) муз. басов регистър на
орган.
буржоа (фр.) 1. ист . през феодализ-
ма — гражданин от средното със-
ловие; 2. човек, който принадле-
жи към съсловието на буржоази-
ята; 3. в езика на пролетариата —
експлоататор; 4. прен. заможен и
охолен човек; — буржоазия 1. ист.
гражданско съсловие (от бург град,
т. е. не всички жители на един
град, а само онези от тях, които
участвали в управлението на гра-
да; 2. (за социалистите): капита-
листите, собственици на средст-
вата за производство в противо-
вес на пролетариата; — дребна
буржоазия дребни собственици
(селяни, занаятчии, търговци), на-
ричана от пролетариата колеба-
ещата се класа.
бури жители на Капланд в Южна
Африка.
бурия (тур.) диал. тръба, кюнец.
буриме (фр.) литер. I. предварител-
но зададени рими, по които тряб-
ва да се напише стихотворение;
2. самото стихотворение, написа-
но по така зададени рими.
бурлак (рус.) ост. работник, който
теглел кораб или шлеп с въже сре-
щу течението на реката.
бурлеска (ит.) 1. смешна игра, шега;
комична епопея; 2. литературни
или сценични творби с пародий-
но-комичен характер, който про-
изтича от контраста между темата
и езика, на който се поднася,
бурма (тур.) винт.
бурмут, бурнут (тур.) тютюн на прах
за смъркане; енфие.
бурса (лат.) 1. през средните векове
—
фонд, който има общежитие за
бедни студенти; 2. общежитие при
духовно училище; 3. духовно учи-
лище.
буруи (тур.) нос (в море),
бурш (нем.) ист. немски студент,
бусола (ит.) компас.
бустер (англ.) техн. уредба за уве-
личаване мощността на машини
в момент на голямо натоварване,
бустрофедон (гр.) грам, вид писане,
при което единият ред започва от-
ляво надясно, а другият — отдяс-
но наляво (за древногръцки до-
кументи и отделни надписи).
бутадиен (гр.) хим. ненаситен въг-
леводород — газ, който се нами-
ра в светлинния газ и в катрана
—
с широко приложение в техни-

бутан
130
ката и индустрията.
бутан (гр.) хим. ненаситен, газооб-
разен въглеводород, намираш се
в необработения петрол.
бутафория (ит.) 1. театр. предмети
за декориране на сцена, които на-
подобяват истинските (костюми,
оръжия, накити); 2. предмети, ко-
ито служат само за украшение и
показ; 3. прен. фалшив външен
блясък.
бутер (нем.) кул. малък маслен слад-
киш от точени кори, обикновено
с пълнеж от мармелад и орехи.
бутерброд (нем.) филия хляб, нама-
зана с масло.
бутик (фр.) книж. 1. място, където
търговецът излага и продава сто-
ката си; магазин, дюкян; 2. лук-
созен магазин, в който се прода-
ват единични модни стоки със за-
пазена марка.
бутирометьр (гр.) техн. уред за оп-
ределяне маслеността на млякото
и на млечните продукти.
бутон (фр.) 1. пъпка; 2. копче за на-
тискане и позвъняване на звън-
че; 3. спорт, шип на спортна обув-
ка.
бутониера (фр.) разг. малък обшит
разрез на ревер на дреха за поста-
вяне на цвете; петлица.
бутонизация (фр.) бот. фаза на раз-
витие на растение, когато в него
се образуват пъпки.
буф (ит.) 1. комик с шутовски ук-
лон; 2. комичен, смешен; — бу-
фонада (фр.) смешна игра: фарс;
—
буфосинхроннст артист, който
наподобява чрез бутафорно, син-
хронно, комично изпълнение, да-
дени личности, начин на поведе-
ниеит.н.
буфан (фр.) 1. който е бухнал, из-
дут; много набран; 2. много наб-
рани и бухнали женски ръкави на
блузи, рокли и др.
буфер1 (англ.) 1. техн. устройство за
поглъщане силата на удар, тласък,
трептене и под.; 2. жп железен
кръг с пружина на железопътен
вагон за намаляване силата на уда-
ра при тласък; 3. ав. гумена под-
ложка между ресора и рамата на
автомобил за намаляване друса-
нето при лош път; —• буферен кой-
то служи да намалява ударите; —
буферна държава малка и слаба
държава между големи и силни
държави; — буферна позиция ком-
промисно положение.
буфер2 електрон. 1. временна памет
за данни при обмен, използвана
обикновено за компенсиране на
разликата в скоростите, с които
две устройства могат да поддър-
жат данните по време на обмена;
2. всяко устройство, схема и т. н.,
включени между две устройства за
компенсиране на разликите в ско-
ростите им на действие, в синх-
ронизацията и т. н .
бухта (нем.) мор. залив, отделен от
морето при устие на река.
буцентавър (гр.) 1. митическо същес-
тво с крайници на човек, вол и
кон; 2. венециански кораб.
Буцефал (гр.) 1. конят на Алексан-
дър Велики; 2. прен. хубав, боен
кон.
бучарда 1. вид назъбен каменарски
чук; 2. обработената с бучарда по-
върхност.
бушел английска мярка за вмести-
мост (за зърнени храни и течнос-
ти) 36,68 литра.
бушон (фр.) ост. електричен пред-
пазител.
буюклия (тур.) диал. мустакат, вла-
сат.
буюр (тур.) диал. заповядай.
бътърфлай (англ.) спорт, стил в плу-
ването, при който тялото се изх-
върля напред и нагоре, а с ръцете
се загребва едновременно над гла-
вата; плуване делфин.

131
Вавилон
бюгел (фр.) муз. френско наимено-
вание на четири инструмента от
семейството на саксхорните (ма-
лък, сопранов, алтов и баритонов
бюгел); — бюгелхорни медни ду-
хови инструменти с вентили в раз-
лична форма, като флигорна, ал-
торн,тенорхорн, баритон, басова
туба и хеликони.
бюджет (англ.) фин. финансов план,
показващ предвижданите прихо-
ди и разходи за определен пери-
од; — бюджетен отнасящ се до
бюджета; — бюджетен дефицит
фин. сумата, с която държавните
разходи превишават данъчните
приходи.
бюлетина (фр.) листче с имена, слу-
жещо за избори; — бюлетин 1.
официално известие, кратко съ-
общение (напр. за курс на пари-
те, на ценните книжа, за хода на
болестта на известна личност); 2.
периодично издание със сведения
по определен кръг въпроси.
бюлюкбаши (тур.) главатар; — бю-
люк множество, дружина, орляк,
бюргерова болест, или разг. бюргер
(от собств. по името на Лио Бюр-
гер (1879-1943) американски хи-
рург) мед.
—
заболяване на кръ-
воносните съдове на долните
крайници, което се характеризи-
ра със запушване на просвета (ка-
нала) на съдовете и с последица
нерядко гангрена на засегнатите
участъци; — бюргеров синдром
мед. изтръпване на пръстите на
краката, болки и побеляване на
стъпалото, парене на ходилата при
ходене и др.
бюргер (нем.) ист. 1. свободен граж-
данин (занаятчия или търговец) на
средновековните градове в Запад-
на Европа; 2. гражданин, дребен
буржоа.
бюрек (тур.) точено тесто със сире-
не или месо, баничка.
бюро (фр.) 1. писмена маса, писа-
лище; 2. канцелария; 3. служба
към учреждение и под.;
—
бюрок-
ратизъм (фр.) глупав формализъм,
прекадено придържане към кан-
целарщината; — бюрократически
прекадено канцеларски, чиновни-
чески; — бюрократ формалист;
привърженик на бюрократизма; —
бюрокрация господство на чинов-
ническия формализъм.
бюст (фр.) 1. гърди; 2. горната част
на човешкото тяло — без глава и
ръце; 3. скулптурно произведение,
което представлява главата с гор-
ната част на гърдите, но без ръце,
бюфет (фр.) 1. долап, в който се дър-
жат принадлежностите за трапе-
зата и пр.; 2. място (стая в гари,
театри и пр.), където се продават
напитки и закуски.
В
Ваал или Балу, Баал (нем. Тор, гр.
Зевс, рим. Юпитер, слав. Перун)
изт. мит . един от главните бого-
ве на Финикия, Сирия, Палести-
на; бог на бурите и гръмотевици-
те, на небето и земята, на слън-
цето и плодородието; служа,
служба на Ваал, книж. стремя се
(стремеж) към материални блага,
към богатство; — ваалимя статуи
или изображения на Ваал; — ва-
алит жрец на бога Ваал фини-
кийски езически бог, на който се
кланяли и евреите.
ва банк (фр.) 1. при хазартна игра —
залог, равен на цялата банка; 2.
прен. всецяло, напълно, без оста-
тък.
Вавилон (евр.) геогр., ист. 1. един
от най-древните градове на света,
най-големият и богат град в древ-
на Месопотамия, разположен на

вагабонт(ин)
132
80 км южно от Багдад; висящите
градини във Вавилон, построени
от Семирамида се смятат за едно
от седемте чудеса на света; 2. сто-
лица (19.- 6. в. пр. Хр .) на Вави-
лония; 3. прен. град на греха, град
на разкоша и разврата; — Вави-
лония (Халдея) геогр., ист. 1 . древ-
на робовладелска държава на те-
риторията на Ирак; 2. прен. бър-
котия, безредие; — вавилонски 1.
който се отнася до Вавилон и Ва-
вилония; 2. прен. свързан с безре-
дие, неразбория, хаос; — вавилон-
ска кула библ. 1 . „кула до небеса-
та”, която започват да градят си-
новете на Ной след потопа, за да
стигнат небето и която остава не-
довършена, понеже разгневеният
бог Йехова „смесва” езиците им,
за да не могат да се разбират по-
между си; 2. прен. много висока
сграда; къша като кула.
вагабонт(ин) (фр.) нечестен човек;
скитник.
ваганти (нем.) литер. ист . странст-
ващи студенти или духовни лица
в Западна Европа (Франция, Гер-
мания, Англия, Италия) през
Средновековието, които съчиня-
вали и изпълнявали любовни пес-
ни, сатири и пиеси с противоре-
лигиозно и противофеодално съ-
държание.
вагяна (лат.) анат. влагалище на
матката; — вагмнизъм болезнено
увеличена чувствителност на вла-
галището на женския полов ор-
ган, придружена с конвулсивни
свивания; — кагннитнс възпаление
на влагалището.
Вагнер, Рихард (1813-1883) муз. гер-
мански композитор, музикален
теоретик, диригент, новатор в
оперната композиция; автор на
„Танхойзер”, „Лоенгрин” и др.
вагрянка (рус.) техн. металургична
пещ за топене на чугун.
■агус (лат.) мед. блуждаещият нерв;
парасимпатикус.
ваданлък, вадинлък (тур.) диал. по-
къщнина, уреди, съдове, домаш-
ни потреби.
ваде (тур.) ост. диал. срок, падеж на
полица.
вадозен (лат.) рядко ост. недълбок,
повърхностен.
вазгеч и възгеч (тур.) диал. откажи
се, остави; — вазгечтисвам (тур.)
оставям се; отказвам се.
вазография (лат.) мед. начин на из-
следване на кръвоносните съдове
(артерии и вени) чрез изпълване-
то им с контрастно вещество и
рентгенова снимка.
вазоднлатация (лат.) мед. разширя-
ване на кръвоносни съдове.
вазоконстрикция (лат.) мед. свиване
на кръвоносните съдове.
вазомотор (лат.) анат. съдодвигате-
лен нерв, принадлежащ към ве-
гетативната нервна система, кой-
то свива и разширява кръвонос-
ните съдове; — вазомоторен (лат.)
мед. съдодвигателен; — вазомото-
рен център зона в продълговатия
мозък, която регулира вместимос-
тта на кръвоносната система чрез
нервни влакна (вазомоторни нер-
ви), които носят импулсите за
свиване или отпускане на кръво-
носните съдове; съдодвигателен
център.
вайсбрат (нем.) кул. филе от телеш-
ко, свинско и друго месо, което
обикновено се готви като задуше-
но или печено ястие.
вайсня (санс.) третата индийска кас-
та (търговците, занаятчиите и зе-
меделците).
вайсманизъм (от собств. по името на
А. Вайсман (1834-1914), немски
биолог) учение в биологията, спо-
ред което условията на живот не
могат да изменят наследствените
свойртва на организма.

133
валидация
вайя (гр.) върба; неделя, вайя, Връб-
ница.
вакантен (лат.) празен, незает, сво-
боден; — ваканция 1. незаето,
празно, свободно място в някое
учреждение; 2. свободни от рабо-
та или учение дни.
ваксина (лат.) мед. препарат от жи-
ви микроби или вируси с измене-
на или намалена заразителност,
който се прилага върху хора и жи-
вотни за предпазване от заболя-
ване или за лечение; — ваксина-
ция присаждане, вкарване на вак-
сина в организма на човека или
на животно за предпазване от за-
разна болест.
вакуизъм (лат.) филос. учение, спо-
ред което в природата има праз-
но пространство; — вакуист при-
върженик на вакуизма.
вакуоли (лат.) биол. малки, предим-
но кълбовидни празнини в клет-
ките на животинските и растител-
ните организми, които съдържат
течност различен химичен състав
и изпълняват различни функции;
—
вакуолизация (лат.) биол. обра-
зуване на мехурчета в протоплаз-
мата, които са пълни с течност.
вакуум (лат. „празен”) 1. разредено
състояние на газ в затворено прос-
транство, при което налягането му
е по-ниско от атмосферното; 2.
затворено пространство, от което
е изтеглен въздухът или съдържа
разреден въздух, газ, пари (напр.
в електрическа крушка); 3. прен.
празно пространство, празнота.
вакуум-бетон техн. бетон, който е
подложен на вакуумиране.
вакуумметър техн. манометър за из-
мерване на налягане, по-ниско от
атмосферното.
вакханалин (лат.) 1. празници в чест
на Бакхус, придружавани често от
непристойни пиршества; 2. прен.
пируване, пир, пиянстване с же-
ни, развратен пир; — вакханка I.
жрица на Бакхус; 2. прен. разпус-
ната жена.
вакъф 1. завещание за благотвори-
телна цел; 2. имот, завещан от бла-
годетели на някоя джамия или
турско училище.
вал1 (нем.) техн. машинен елемент
от изкована кръгла валцувана сто-
мана с права или начупена геомет-
рична ос, който служи за прена-
сяне на механична работа чрез
въртене около своята ос.
вал2 (лат.) непрекъснат насип око-
ло крепост за прикриване на
нейната вътрешност.
Валаам (евр.) библ. според Стария
завет — прочут чародеец и про-
рок, изпратен да изрече прокля-
тие над израелския народ; на пъ-
тя му се изпречва ангел и внезап-
но магарицата му проговорва с чо-
вешки глас, като се оплаква от
жестокото му отношение към нея,
тогава Варлаам сякаш погледнал
за истината и благословил изра-
елския народ.
валвула (лат.) анат. клапа (на аорта
и др.).
валдхорна (нем.) ловджийски рог.
валентен (лат.) хим. способен да се
съединява с атомите на друг еле-
мент; — валентност способност на
един елемент да се съединява с
атомите на друг елемент; — ва-
ленция хим. число, което показва
броя на водородните атоми, ко-
ито може да свърже или измести
един атом от даден елемент.
Валентинови болестразг. епилепсия,
валериана (лат.) I. бот. растение де-
лянка, котешка билка; 2. фарм.
вид лекарство от това растение за
успокояване на нервите.
валидация (лат.) юр. признаване не-
що за законно; — валиден (лат.)
законен, в сила; — валидност за-
конност, нешо, на което още не е

вализa
134
минал срокът или е в сила още
(напр. закон).
вализа (тур.) ист. управител на ви-
лает в Турция.
валия (тур.) ист. турски управител
на вилает.
валкири (сканд.) мит. скандинавски
богини, които по заповед на Один
направляват битките и придружа-
ват жертвите във Валхала.
валма (гр.) църк. слуга в метох,
вало (гр.) разг. було, воал,
валоризация (фр.) 1. икон. съвкуп-
ност от мерки за изкуствено по-
вишаване цените на стоките; 2.
банк. съвкупност от мерки за по-
вишаване на курса на книжни па-
ри или ценни книжа.
Валпургия Св. (нем.) църк. католи-
ческа светица, честването на ко-
ято съвпада по време с древно-
германския езически празник —
началото на пролетта; — Валпур-
гиева нощ нем. мит. 1. ношта сре-
щу 1 май, когато на връх Брокен
(пл. Харц, Германия) всяка годи-
на се събират заедно със Сатана-
та силите на Ада — дяволи и дя-
волици, вещици, вещери и зли ду-
хове, за да попречат с общи уси-
лия на Пролетта да се завърне; 2.
прен. разюздано веселие; оргии.
валс-мазурка (фр.) муз. бален танц,
възникнал в средата на 19. век във
Франция; — валсирам (фр.) тан-
цувам, играя валс; — валс 1. танц
в три четвърти такт; 2. музиката
за танца.
Валтазар (собств.) вавилонски цар,
който пирувал в навечерието на
своята гибел; — валтазаров пир
веселие в навечерие на нещастие,
валтрап (нем.) покривка от дебел
плат за седла.
валута (ит.) фин. 1. парична едини-
ца, лежаща в основата на парич-
ната система на дадена страна; 2.
чуждестранни парични знаци и
монети или платежни и кредитни
средства за международни плаща-
ния, изразени в чуждестранна ва-
лута; монетната система на една
държава; чужда валута: чуждест-
ранни пари; 3. цена, стойност; —
валутен клиринг фин. начин за вза-
имно и задължително погасяване
на насрещните плащания между
две или повече страни без превод
на валута и злато; — валутен курс
фин. отношението, в което се раз-
менят отделните валути или це-
ната на една валута, изразена в па-
ричните единици на друга стра-
на; — валутен лев фин. левовата
равностойност на чуждестранна-
та валута, която се получава при
пресмятането по официалния ва-
лутен курс; — валутен пазар фин.
система от отношения на юриди-
чески и физически лица в дадена
страна, които продават и купуват
чуждестранна валута и сключват
валутни сделки помежду си.
Валхала (сканд.) в митологията на
северните народи: убежище на
падналите в сражение.
валц (нем.) техн. цилиндър, част от
машина за различни цели.
вальор (фр.) фин. 1 . падеж; дата за
плащане на дадена сума; лихве-
ният ден, от който започват да те-
кат лихвите; 2 стойност на една
монета.
вама (рум.) диал. 1 . такса при про-
дажба на добитък; 2. митница; —
вамаджяя диал. лице, което съби-
ра мито.
вампир (ит.) мит. 1. животно от ро-
да на ръкокрилите, живее в Бра-
зилия и се храни със смучене на
кръв; 2. мъртвец, който уж изли-
за през ношта да смуче кръвта на
хората; 3. прен. човек кръвопиец,
ванадий (лат.) хим. сребристобял ме-
тален елемент, пор. No 23, ат. т .
50,95 — по-твърд от кварца и от

135
варка
стоманата, с широко приложение
в индустрията и техниката.
Ванадис (сканд.) мит. едно от име-
ната на богинята на красотата
Фрея; на нея е наречен открити-
ят (1830) от шведския химик Н.
Сефстрьом „красивият” химичен
елемент ванадий.
вандали (лат.) 1. народ, който разг-
рабил Рим и унищожил произве-
денията на изкуството; 2. прен. на-
род или човек, който не зачита
изкуствата, троши, руши, разва-
ля: — вандализъм 1. унищожава-
не произведенията на културата;
2. жестокост, разсипничество,
жажда за рушене; — вандалщина
вандалска постъпка, вандализъм,
вандемнер (фр.) първият месец от го-
дината на френския републикан-
ски календар (22 септември — 21
октомври).
вантоз (фр.) шестият месец от ка-
лендара на първата Френска ре-
публика (19 февруари — 20 март).
вапор (гр.) 1. хим. специално сма-
зочно масло за цилиндри и други
части на парни машини; 2. диал.
параход, кораб.
вапсвам (гр.) диал. боядисвам; —
вапцимо (гр.) диал. боядисан плат
или прежда.
Вара мит. скандинавска богиня,
покровителка на брачните съюзи.
варакладисвам(тур.) вж. варакосвам;
—
вараклия покрит с варак, вара-
косан; — варакосвам облепям с ва-
рак, нашарвам с варак; — варак
тънки листа от злато, сребро, мед
или калай.
варант (фр.) фин. документ, който
се издава срещу складирани в ан-
трепозитния склад стоки и който
може да се прехвърли чрез жиро;
—
варантеи кредит кредит, който
се отпуска срещу залог на скла-
дирани стоки посредством варан-
та.
варваризъм (гр.) 1. жестокост, некул-
турност, диващина; 2. език, дума
или израз, заети от чужд език;
чуждица.
варварин (гр.) 1. у гърците всеки нег-
рък, чужденец; 2. груб, жесток чо-
век; — варварство (гр.) 1. ист . вто-
рата степен от развитието на чо-
вешкото общество, преход от ди-
вачество към цивилизация; 2.
прен. жестоко, безогледно унищо-
жаване на културни ценности; 3.
прен. жестокост, зверство.
варда (гр.) 1. разг. за предупрежде-
ние — внимавай, пази се, отстра-
ни се; 2. диал. място, където пази
стража.
варианта (лат.) различни начини на
четене на текст; видоизменение,
втори план; — вариационен про-
менлив; — вариация промяна в
музиката: преминаване от един
мотив в друг, преход.
вариете (фр.) заведение, където се
пее и се изпълняват къси музи-
кални пиеси.
вариклечко нар. скъперник; — варик-
лечковщина скъперничество.
варикс (лат.) мед. ограничено раз-
ширение на вена; варикозна ве-
на; венозен възел; — варици (лат.)
разширение на вените; — варикоз-
ност (лат.) предразположеност на
кръвоносните съдове към разши-
ряване; — варикоцел (лат.) поду-
тост, причинена от варици; — ва-
рикоцеле (лат.) мед. разширение
и удължаване на вените около се-
менната връв у мъжа.
вариола (лат.) шарка; сипаница; —
вариолоид лека форма на вариола.
варицела (лат.) мед. дребна шарка,
лешенка.
вария (гр.) език, знак за ударение в
гръцки и църковнославянски
език.
варияги (гр.) историческо племе,
варка (лат.) лодка, ладия.

варкам
136
варкам диал бързам.
вароша, варош (унг.) средата на гра-
да, старият град; — варошаннн, ва-
рошанка жител, жителка на варош.
Вартоломей църк. един от 12-те апос-
тола на Христос, наричан още На-
танаил; мъченик; — Св. Вартоло-
мей ден на този мъченик (у нас
—
И юни, при католиците — 24
авг.); — Вартоломеева нощ ист. 1 .
ношта срещу 24 авг. 1572, когато
(по нареждане на кралицата-май-
ка Екатерина Медичи и на Гизи-
те, вождовете на католиците) в
Париж са избити около 3000 ху-
геноти, а през следващите дни —
и в други градове на Франция, об-
що около 70 000; 2. прен. органи-
зирано масово клане, касапница,
сеч.
васален (фр.) зависим, подчинен; —
васалство, зависимост; — васал в
средновековието: владетел на зе-
мя, дадена му от сюзерена срещу
известни задължения; зависим
държавен глава от друг.
васялевс (гр.) 1. в Омировото време
—
вожд на родово племе; цар; 2.
във Византийската империя — им-
ператор.
Василиск или Базилиск (гр.) библ.
мит. 1. чудовище, змей, излюпил
се от яйце, снесено от петел и из-
мътено от жаба, поради което през
средните векове го изобразяват с
глава на петел, тяло на жаба и
опашка на змия; 2. арх. скулптур-
но украшение, по вид наподобя-
ващо василиск; 3. зоол . влечуго от
сем. Игуани, вид тропически гу-
щер; 4. прен. зъл човек.
васия (тур.) настойник на малки де-
ца, опекун.
васкулит (лат.) мед. възпаление на
малък кръвоносен или лимфен
съд.
вастимисвам (гр.) диал. провалям,
ват (от собств.) единица за измер-
ване на електрическа или меха-
ническа сила — една конска сила
е равна на 736 вата (по името на
Джеймс Уат — 1736-1819); — ват-
метър (англ.) физ. уред за измер-
ване електрическата мощност, из-
разходвана от даден участък от
мрежата.
вата (нем.) 1. непреден памук; 2.
пухкава, влакнеста, леко сплъсте-
на маса от памук, вълна, копри-
на, азбест и др., която се дели на
пластове; 3. мед. специално при-
готвена памучна материя за прев-
ръзки; 4. подплънка на дреха,
приготвена от памук и дреп; — ва-
талин (нем.) текст, мека, пухка-
ва тъкан за подплата на горна дре-
ха; — ватин (нем.) трикотажен
плат, кардиран само от едната
страна; употребява се за подпла-
та.
ватерклозет (англ.) клозет с прис-
пособление за почистване с вода,
ватерлнния (хол.) мор. чертата, до
която корабът потъва във водата;
—
товарна ватерлиния — кривата
на пресичането на корпуса на ко-
раба с хоризонталната повърхност,
която съвпада с повърхността на
водата при плаване на кораб с до-
пустимия пълен товар; — ватер-
фарер (хол.) вид плавателен съд с
плоско дъно.
Ватерло геогр., ист. 1. селище в Бел-
гия, южно от Брюксел, където на
18 юни 1815 г. Наполеон след
„стоте дни” е напълно разгромен
от англо-хол. и пруските войски
на Елингтьн и Блюхер и прину-
ден повторно да абдикира; изп-
ратен е на заточение на о-в Св.
Елена, където умира; 2. прен.
окончателно поражение, пълен
разгром; провал, крах на надеж-
ди и планове.
ватерпол (рус.) спорт. 1 . игра с топ-
ка във вода; 2. водна топка.

137
везир
Ватикан (лат.) един от хълмовете на
Рим, където е разположен малък
град-държава — резиденция на па-
пата; 2. самата резиденция на па-
пата; 3. прен. управляващата вър-
хушка в католическата църква.
ватман (англ.) човек, който кара
трамвай.
ватос (гр.) диал. едра хищна плоска
морска риба.
вафла (нем.) 1. тънка подсладена пе-
чена кора; 2. сладкиш от такава
кора, обикновено с пълнеж от
крем.
вахмистър (нем.) ост. фелдфебел от
кавалерията.
вахта (хол.) мор. 1. дежурство на ко-
раб; 2. дежурна смяна на кораб.
вахтер (нем.) книж. дежурен пазач
в учреждение.
вахтпарад (нем.) мор. церемониал
при смяна на корабен караул.
Вебер, Вилхелм Едуард (1804-1891)
немски физик; изследовател в об-
ластта на електричеството и маг-
нетизма; съвместно с Гаус създа-
ва първия теле1раф (1833), разра-
ботва абсолютна система на елек-
тромагнитните измервателни еди-
ници; — вебер (Wb) физ. измер-
вателна единица за магнитен по-
ток; — веберометър физ. уред за
определяне промените в магнит-
ния поток; флуксметър, потоко-
мер.
Вебер, Карл немски композитор
(1786-1826) автор на „Вълшебни-
ят стрелец”, „Оберон” и др. Той
е първият немски композитор от
романтичната школа.
вегетарианец (лат.) човек, който се
храни само с растителна храна; —
вегетарианизъм, вегетарианство уче-
ние, според което човек трябва да
се храни само с растителна храна.
вегетация (лат.) 1. растеж, растене,
израстване; 2. бот. съвкупност от
жизнените процеси в растителния
организъм, които са във връзка с
растенето и развитието му; — ве-
гетативен (лат.) растителен; — ве-
гетационен който се отнася до ве-
гетация; растителен; — вегетаци-
онен метод метод за физиологич-
ни и агрономични изменения на
растенията; — вегетационен пери-
од периодът, времето от поник-
ването на едногодишно растение
до узряване на семето му; — веге-
тирам (от лат.) 1. раста (за расте-
ние); 2. прен. живея без духовни
интереси; 3. живея оскъдно.
Веда (инд. „знание”) името на най-
стария литературен паметник на
индийците.
педанта (санскр.) религиозно учение
на индусите, което проповядва
единение на човешката „душа” с
божеството, с „мировата душа”, с
Брама.
веднзъм (санскр.) най-старата рели-
гиозна система на Индия, изло-
жена в свещените книги Веди.
ведомство (рус.) част, клон от дър-
жавно управление, което обслуж-
ва определен сектор; служба, уч-
реждение.
ведро турска мярка за вместимост 12
оки.
везика (лат.) анат. мехур,
везнкаторий (лат.) мед. пластир, кой-
то се поставя по някои части на
тялото, за да се предизвика изп-
ришване.
везикула (лат.) 1. мед. изрив по ко-
жата във вид на мехур; 2. алвеола;
•— везикули (лат.) клетките на бе-
лия дроб, които държат въздуха;
—
везикуларен (лат.) мед. везику-
ларно дишане — нормалният ди-
хателен шум на здрава белодроб-
на тъкан, който се чува при прос-
лушване; — везикулнт (лат.) мед.
възпаление на семенните мехур-
чета.
везир (ар.) пръв министър в Тур-

Везувий
138
ция; — велик везир министър-
председател; — везирство ист.
длъжност и управление на везир.
Везувий (ит.) вулкан в Италия,
векнлин (тур.) заместник в някои ра-
боти; довереник.
вексел (нем.) банк. полица.
вектор (лат.) физическа величина,
която е напълно определена, ко-
гато се знае не само големината -
, но и посоката
веларен (лат.) език, задноезичен; —
веларен звук звук, образуван на-
зад в устната кухина; — велариза-
цяя фон. произнасяне на един звук
по-твърдо с участието на задната
част на езика.
веларнк (лат.) ист. 1. телохранител
на римския император; 2. завеса,
перде на римските амфитеатри за
предпазване от дъжд или слънце,
велбот (англ.) мор. лека бързоходна
лодка, еднакво островърха откъм
носа и кърмата, употребявана
обикновено за спасителни цели и
за пътуване на далечни разсто-
яния.
Велзевул (евр.) библ. 1. в представи-
те на християните — демонично
същество, „княз на духовете”; зъл
дух, Сатана, главатар на дяволите
в Ада; 2. прен. зъл, коварен, лукав
човек; сатана; —велзевулски книж.
дяволски; коварен, лукав; зъл,
злосторен; сатанински; — велзе-
вулщина и велзевулство книж. ка-
чество и проява на велзевул; ко-
варство, лукавство, вероломство.
велнт(н) (фр.) ист. лековъоръжен
войник от римската пехота.
велодром (фр.) спорт, бетонирана
писта в елипсовидна форма за ко-
лоездачни състезания; колодрум.
велосипедист (лат.-фр.) човек, кой-
то се вози на велосипед; — вело-
сипед колело (за яздене).
велоспорт (фр.) спортуване с вело-
сипед; колоездене.
велпапе (нем.) мек вълнообразен
картон, който се употребява за
опаковка; гофриран картон.
велта (фр.) ост. 1. стара мярка за
вино—7,45л;2.съдзавинос
вместимост 20 — 100 л.
велум (фр.) 1. голямо покривало за
палатка, за свод на цирк и под.;
2. анат . меко небце.
велур (фр.) вид обработена кожа с
мъх откъм лицевата страна; швед-
ска кожа; — велурен (фр.) кади-
фен.
вена (лат.) анат. голям кръвоносен
съд.
венален (лат.) продажен; — венал-
ност продажност.
венда (гр.) диал. глупава, вятърни-
чава жена.
вендета (ит.) кръвно отмъщение,
венди (нем.) ист. немско име на за-
падните славяни, които са насе-
лявали цяла днешна Източна Гер-
мания и в периода от 12.
—
17.
век били изтребени или понем-
чени.
вендидад (перс.) шестият отдел от
Зенд Авеста, свещената книга на
персите; — ведидад-саде сборник
от трите свещени книги на пер-
сите.
венедик, венедиче (тур.) диал. бот.
цвете латинка.
Венера (рим.) мит. 1. богиня на лю-
бовта и красотата, у гърците —
Афродита; 2. прен. божествено кра-
сива жена; 3. астр. втората (по от-
далеченост от Слънцето) планета
от Слънчевата система; — Венера
и Адонис прен. класическа любов-
на двойка; символ на двама влю-
бени; — венериански астр, който
се отнася до планетата Венера; ве-
нерианска година; — венерианец/
венерианка литер. в науч. фантас-
тика — жител(ка) на планетата Ве-
нера; — веверация книж., рядко
почит, уважение; преклонение;

139
Вергилий
почитане, благоговение; ~~ вене-
рабилен (лат.) книж. почитаем,
достоен за почит, уважаем.
венерически болести (лат.) лсес). ост-
розаразни заболявания, предава-
ни предимно по полов път; — ве-
нерология (лат.) мед. дял от меди-
цината, който изследва и лекува
венерическите болести; — венернк
(лат.) мед. болен от венерическа
болест; — венеролог (лат. - гр.) ле-
кар — специалист по венеричес-
ки болести; — венерофобия мед.
патологичен страх от прихващане
на венерическа болест.
венесекция (лат.) мед. отваряне на
вена за пускане на кръв.
венециански (от собств. геогр.) кой-
то се отнася до Венеция — ита-
лиански град на Адриатическо мо-
ре; — венецианска мозайка изк.
строиш, подова настилка от мо-
заични камъни, споени с цимен-
тов разтвор, във формата на неп-
равилни квадрати, триъгълници,
многоъгълници; използвани пър-
воначално във венецианските
дворци; — Венецианска школа изк.
1. една от основните италиански
школи в живописта; отличава се
със засилване ефекта на светли-
ната и подражание на природата;
представители: Джорджоне, Тици-
ан, Веронезе, Тинторето и др.; ха-
рактеризиращо се с монументал-
но-декоративен стил, начало на
оперното творчество (Монтевер-
ди).
вензел (пол.) началните букви от
името на някого, художествено
преплетени.
вента (ит.) ист. название на тайна
организация на карбонарите.
Вениамин (евр. „син на десницата
ми”, „щастливец”) библ. 12-ият и
най-обичан син на Яков (и Ра-
хил, умряла при раждането му),
единствената му радост и утеха;
—
Вениамин прен. най-малкият и
особено обичан син в семейство-
то; бащина отмяна.
вентилатор (лат.) техн. 1. уред за
проветряване на въздуха в затво-
рени помещения, шахти и др. чрез
бързото движение на перки и по-
добни; проветрител; 2. машина за
придаване на енергия на въздух и
други газообразни тела чрез вър-
тене с подходящи перки; — вен-
тилация проветряване; — венти-
лирам проветрявам.
вентрален (лат.) анат. коремен,
вентрилоквист (лат.) книж. човек,
който говори така, че звуковете
сякаш излизат от корема му.
вентуза (лат.) стъклен съд подобен
на чаша, който се налага върху ко-
жата, за да предизвика чрез всмук-
ване приток на кръв.
веран (тур.) диал. развален, разси-
пан; болнав.
веранда (англ.) открита пристройка
към етажите на къща.
вербален (лат.) словесен; — вербал-
на обида обида с думи; — вербал-
на нота 1. съобщение от повери-
телен характер, което едно пра-
вителство изпраща до свой пос-
ланик; 2. категорично съобщение,
почти във вид на заповед, от ед-
но правителство до друго, обик-
новено при обтегнати отношения,
вербувам (нем.) събирам, привличам
хора; — вербовка 1. попълване на
армията с наемници по добровол-
но съгласие; 2. привличам някого
за доброволно участие в някаква
организация, в някакво начина-
ние; 3. намирам наемни войни-
ци.
вергиджия (тур.) човек, който съби-
ра вергия; — вергия данък от нед-
вижими имоти.
Вергилий, Публий Марон (70-19 пр.
Хр.) прославен римски поет, ав-
тор на „Буколики”, „Георгики”,

Вердм
140
„Енеида” (недовършено); през
средните векове е смятан за но-
сител на висша мъдрост, поради
което Данте го избира за свой гид
в задгробния свят („Божествена
комедия”).
Верди, Джузепе (1813-1901) итали-
ански композитор, автор на „Тра-
виата”, „Риголето”, „Аида” и дру-
ги опери.
вердикт (лат.) юр. решение, присъ-
да.
верев, на верев (тур.) полегато, косо
по диагонал.
веремлия (тур.) човек, болен от ох-
тика, охтичав; — верен охтика, ту-
берколоза.
веркзъм (фр.) изк. натуралистично
направление в литературата, му-
зиката и изобразителното изкуст-
во, възникнало в Италия в края
на 19. век.
верификация (лат.) 1. проверяване,
удостоверяване на истината; 2.
електрон, проверка на правилнос-
тта на данните след преобразува-
нето им; — верифицирам прове-
рявам, удостоверявам, заверявам;
—
верификациояна комисия коми-
сия по проверка на изборите в
парламента.
веркблай (нем.) минер. продукт от
олово, примесено с други мета-
ли, който се получава при топе-
нето на оловни руди.
верлибър (фр.) литер. свободен стих,
който е изграден на тонична и
синтактична основа, а не върху
броя на сричките.
верлик (тур.) ост. спиртен лак.
вермняон (фр.) книж. вид червена
боя; киновар.
вермишел (рус.) рядко, вид фиде,
вермут (англ. от собств. геогр. по
името на град в Англия) питие,
направено от бяло вино, с аромат-
ни растения, най-много пелин.
верниер (фр.) геод. приспособление
за точно отчитане на дължините
по права скала или на ъглите по
крива скала.
вернисаж (фр.) денят, който пред-
хожда откриването на художест-
вена изложба.
Вероника (лат.) бот. вид растение с
широки листа.
вери (хол.) мор. малка котва за лод-
ка.
Версай (собств.) геогр. град във
Франция на 18 км от Париж; —
Версайски дворец арх. огромен
дворцово-парков комплекс, пър-
воначално лятна резиденция на
френските крале в покрайнините
на Версай.
версалин (лат.) печ. заглавни, голе-
ми букви.
версиран (фр.) книж. добре запоз-
нат, обигран.
верснфнкатор (лат.) литер. стихоп-
лет; — верснфнкация стихоплетс-
тво.
версия (фр.) различно представяне
на едно и също нещо (напр. на
един слух) от различни лица, мъл-
ва.
верста (рус.) мярка за дължина в Ру-
сия 500 сажена 1066.78 метра.
версус (лат.) литер. отделен ред от
стихотворение; стих.
вертатура (нем.) печ. коректурен знак
за обръщане на посочената буква,
вертебрален (лат.) анат. гръбначен,
вертиго (лат.) мед. виене на свят; —
вертиж (фр.) мед. вертиго.
вертикален (лат.) отвесен; — верти-
кал отвее.
верф (хол.) мор. 1 . производствено
предприятие за построяване и ре-
монт на кораби; 2. съвкупност от
съоръжения, необходими за пос-
трояване и ремонт на кораби.
вест (нем.) 1. запад; 2. западен вя-
тър.
Веста (лат.) литер. 1 . у римляните:
богиня на целомъдрието и домаш-

141
вибро-
ното щастие; 2. астр. планета, ас-
тероид; — весталки ист. 1. непо-
рочна жрици на богинята Веста;
момичета, избирани на 6-10 год.
възраст; те давали обет за безбра-
чие и трябвало в продължение на
30 г. да пазят девствеността си; в
противен случай били зазиждани
живи; 2. прен. целомъдрена, не-
порочна девойка.
вестиарнй (лат.) 1. пазител на гар-
дероба у византийските импера-
тори; 2. книж. място за пазене на
облекло; гардероб; 3. църк. у ка-
толиците — място за пазене на
църковните одежди и прибори.
вестибюл (лат.) преддверие на къ-
ща; широк коридор, от който се
влиза в другите стаи.
вестфалови везни (от собств.) уред
за определяне гъстотата на неф-
тени продукти, масла и други теч-
ности.
вето (лат.) юр. 1 . забрана, спиране
на известно решение, постанов-
ление, закон; 2. право на върхов-
на власт да‘отмени или да спре
изпълнението на гласуван от пар-
ламента закон или друго решение;
3. в международното право —
принцип за единодушие и равноп-
равие между членовете на между-
народен орган; 4. забранявам; с та-
зи дума народният трибун спирал
решенията на сената; 5. правото
на архиерейския събор да спре из-
вестни решения на църковно-на-
родния събор по догматически и
канонически въпроси, по които
архиереите не са съгласни с взе-
тото по тях решение.
вече (рус.) ист. 1 . народно събра-
ние в древна Русия; 2. висш дър-
жавен орган в някои руски гра-
дове през епохата на феодалната
разпокъсаност.
взвод (рус.) воен. войсково поделе-
ние, което влиза в състава на ро-
тата, батареята, командата и пр.
взлом (рус.) при обир — разбиване
на врата, прозорец и подобни, за
да се проникне в помещение.
взрив (рус.) 1. избухване на лесно-
запалителни вещества, съпроводе-
но от гръм и разрушения, експ-
лозия; 2. избухливо вещество, ек-
сплозив; 3. филос. рязко, скоко-
образно преминаване от старо ка-
чество в ново; — жзривател (рус.)
механизъм за възпламеняване на
взривния заряд на снаряд, бомба,
мина и под.
взятка (рус.) 1. рушвет, подкуп; — в
игра на карти — карта или карти,
взети от друга по-силна карта или
коз.
виадукт (лат.) арх. мостообразна нап-
рава през долини за прокарване
на железопътен път, водо- прово-
ди и пр.; мост.
внбера (рус.) зоол. хищен бозайник
в тропическите страни, който има
специални жлези, изпускащи мус-
кусно вещество — цибетин, упот-
ребявано в парфюмерията.
вибратор (лат.) 1. техн . част от апа-
рат или уред, която създава треп-
тения и ги предава на предмети-
те, с които влиза в допир; 2. тяло,
което предизвиква трептения; 3.
вид специализирано леярско
приспособление; 4. специализира-
ни уреди за набиване с приложе-
ние в различни области; — виб-
рация (лат.) 1. трептене; трепере-
не; 2. муз. вълнообразно измене-
ние, колебание на височината на
звучащия тон.
вибрафон (вибро- и гр. „звук”) муз.
джазов ударен инструмент, който
издава трептящи, вибриращи то-
нове.
вибрнон (лат.) мед. бацил във фор-
мата на запетая.
вибро- (лат.) първа съставна част на
сложни думи, която означава от-

вибробетон
142
ношение към трептене,
вибробетон строим, вид качествен
бетон, уплътнен с вибратор,
виброграма (нем.) физ. записваната
крива от даден виброграф, чрез
която може да се отчетат пери-
одът, амплитудата и формата на
механичните трептения; — виброг-
раф (нем.) физ. уред за записване
в определен машаб закона за дви-
жението на една вибрираща сис-
тема.
внброметър (вибро- и метър) техн.
уред за измерване на механични-
те трептения на машините, сгра-
дите и др.
виброполигон (вибро- и полигон)
строит. I. определена площ за
производство на готови стомано-
бетонни елементи и конструкции
за нуждите на строителството; 2.
предприятие, което произвежда
бетонни изделия.
внброскоп (гр.) уред, с който могат
да се определят числото на коле-
банията на едно тяло.
внвисекция (лат.) мед. разрязване на
жив организъм с научна цел.
вивифнкацня (лат.) книж. съживява-
не.
виган (от собств.) вид дебел плат,
дебело сукно.
внгвам (амср.) колиба на американ-
ски индианци.
вигендрук (нем.) печ. първите перга-
ментови книги, отпечатани от вре-
мето на Гутенберг; инкунабули.
вити (англ.) ист. членове на поли-
тическа партия в Англия, създа-
дена през 17. век, която била под-
държана от банкери, търговци,
индустриалци и големи земевла-
делци. Нейна наследница е либе-
ралната партия.
вигиларий (лат.) църк. калугер, кой-
то будува, за да събуди другите в
определено време; — виталия I.
всенощно бдение, бодърстване; 2.
стража, смяна.
вигилност (лат.) 1. бдителност; 2.
псих. съсредоточаване на внима-
нието върху нови впечатления.
вигон (фр.) зоол. 1. перуански бо-
зайник от рода на ламите; 2. въл-
ната на това животно; 3. плат от
вълната на това животно.
вигор (лат.) книж. жизнени сили,
бодрост.
вндам (фр.) ист. в средновековна
Франция — титла на длъжностно
лице, назначавано от епископ да
управлява земите в епархията.
видело (гр.) кож. вид обработена те-
лешка кожа за обувки, чанти и др.
видео- съставна част на сложни ду-
ми със значение „който се отнася
до телевизия, който има отноше-
ние към създаване, предаване,
приемане и записване на визуал-
на информация, изображение”; —
видеодисплей електрон, устройст-
во, което изобразява на екран из-
ходната информация от компю-
търа: букви, цифри, рисунки, схе-
ми, графики; — видеомагнетофон
телев. апарат за едновременно за-
писване на магнитна лента теле-
визионни образи и звукове; — ви-
деосигнал сигнал на образа, кой-
то се получава при повреда на об-
раза в телевизията и фототелегра-
фията; — видеотекс електрон, ба-
зирана система, предоставяща на
потребителите информация по те-
лефонни линии; — видеотелефон
тел. 1 . вид телефонна връзка, ко-
ято позволява на разговарящите
да се виждат един друг на екран;
2. апарат за такава връзка.
видиа (нем.) хим. металокерамична
твърда сплав от карбид и волф-
рам с кобалтова спойка, употре-
бяван за режещи и пробивни ин-
струменти.
вндикон (англ.) телев. вид телеви-
зионна предавателна тръба, при

143
визия
която за фоточувствителен слой се
използва еднородно полупровод-
никово покритие.
виела (фр.) муз. средновековен при-
митивен лъков инструмент.
Виена геогр. град, столица на Авст-
рия; — виенски от Виена, свър-
зан, принадлежащ на Виена; —
виенска оперета оформилият се в
произведенията на Й. Щраус-син
оперетен жанр; — Виенска школа.
муз. направление, оформило се
във Виена (18. -19. век); предста-
вители: Хайдн, Моцарт, Бетовен;
—
виенски валс класически валс,
получил окончателния си вид в
творбите на Й. Щраус, баща и
син; — виенски стол остар. модел
мебел с извито облегало и обик-
новена плетена седалка; — виенс-
ки шницел кул. телешка пържола
(без кокал), отвътре сочна, отвън
суха (предварително оваляна в га-
лета); — виенско колело голямо
панаирно колело по образец на
това във виенския Пратер (голям
народен парк край Виена с люл-
ки и други забавления).
виза (лат. „прегледано”) 1. надпис
върху документ, който удостове-
рява истинността му или за пре-
даване юридическа сила; 2. раз-
решение върху задграничен пас-
порт за влизане, преминаване или
напускане на дадена страна.
Византия (собств.) Византийска им-
перия геогр., ист. държава в Из-
точна Европа, отчасти в Азия и
Африка, със столица Константи-
нопол (Византия, Цариград), обо-
собила се към 4. век, престанала
да съществува след превземането
оттурците (1453); преди 7. век из-
вестна като Източна Римска им-
перия; — внзантиец/византинка 1.
ист. лице от основното население
на Византия; ромеец/ромейка; 2.
прен. лукав, двуличен човек; ли-
цемер, хипокрит; — византизъм
книж. 1 . белези, присъщи на Ви-
зантия или византийци; 2. литер.
продължение на езиковите и ли-
тературни традиция на гърците; 3.
прен. лукавщина, коварство; жес-
токост; ласкателство; сервилност.
византология (гр.) историческа на-
ука, която се занимава с истори-
ята, езика, културата на Византия
и нейното влияние и отражение
на културата върху другите наро-
ди; — византолог специалист по
византология.
внзиометър (гр.) опт. уред за опре-
деляне силата на зрението.
визнонер (фр.) човек, който има ви-
дения; духовидец; — внзион ви-
дение; — внзионизъм (лат.) мед.
общо название на лъжливите зри-
телни представи, които се явяват
поради нервно разстройство, ал-
кохолизъм и пр.
визнр (фр.) 1. фот. приспособление
към фотоапарат за насочване на
обектива към предмета, който ще
се снима; 2. геод. приспособление
към геодезически инструмент за
насочването му към обекта на ра-
бота; 3. ав. уред за измерване от-
клонението на самолет; 4.
снайпер.
визирам (нем.) 1. преглеждам, заве-
рявам (паспорт); 2. насочвам лъ-
ча на зрението към дадена точка;
3. имам пред очи, целя, меря.
визита (лат.) посещение; — визити-
рам 1. посещавам; 2. преглеждам;
—
визитна картичка картичка с
името на притежателя; — визита-
цня (лат.) 1. лекарско посещение
за преглед на болни; 2. мор. про-
верка на подозрителен кораб в от-
крито море; — визитка (фр.) разг.
визитна картичка.
визия (лат.) 1. книж. виждане, идея,
представа, способност за разбира-
не на нещата, главно с оглед на

визон
144
бъдещето; 2. прен. идея, предста-
ва.
визон (фр.) 1. зоол. дребен хищник
от рода на поровете с много цен-
на кожа; 2. кожа на такова жи-
вотно; 3. връхна дреха от кожата
на това животно.
визуален (лат.) който се извършва
чрез наблюдение.
визум (лат.) I. видение; 2 сънови-
дение; въображение.
викаряат (лат.) църк. 1 . достойнст-
во, чин на викарий; 2. наместни-
чество; — викарий, викар в пра-
вославната църква — заместник,
помощник на епископ; — вика-
рен (лат.) църк. който замества.
викинги (нем.) ист. скандинавски
морски разбойници през Средно-
вековието, които нападали и ог-
рабвали крайбрежните селища на
Северна и Западна Европа.
виконт (фр.) дворянска титла; — ви -
контеса (фр.) жена или дъщеря на
виконт; — виконтстю 1. звание и
длъжност на виконт; 2. имение,
владение на виконт.
викторина (от лат. „победа”) състе-
зание, при което се поставят за
разрешаване различни въпроси и
задачи за проверка на знания и
обща култура в дадена област (ма-
тематика, литература, история и
пр.)
вилан (лат.) ист. 1. феодален селя-
нин в Западна Европа, който в
Англия бил закрепостен, а във
Франция — полусвободен, полу-
чил от сеньора земя за обработ-
ване; 2. (нем.) хим. синтетични
текстилни влакна, добивани по
химичен начин; 3. противоревма-
тично бельо от тези материали.
вилка (рус.) техн. детайл от меха-
низъм, който има вилообразна
форма,
вммпел (нем.) мор. специално знаме
на военен кораб, по който се поз-
нава неговата националност.
вимперг (нем.) арх. висок остроко-
ничен фронтон, с който завърш-
ват портали и прозорци на готи-
чески постройки.
вина (нем.) муз. древен индуски
струнен инструмент, употребяван
и сега.
виндротор (англ.) техн. двигател с
вятър.
виндроуер (англ.) зем. приспособле-
ние на комбайн за отделяне на не-
узрелите класове.
винегрет (фр.) 1. кул. сос от оцет,
олио и други за подправка на яс-
тия; 2. кул. студено ястие от на-
рязани на късове месо, риба, ово-
щия и други, полети с този сос; 3.
прен. смес от различни предмети
или понятия.
винервайс (нем.) бял варовиков прах,
употребяван като бяла боя в боя-
джийството, за приготвяне на ма-
джун за прозорци и др.
вниетирам (фр.) книж. украсявам с
винетки.
винкел (нем.) 1. уред за измерване
на прав ъгъл, ъгломер; 2. пресу-
вано желязо под прав ъгъл.
винкулнране (нем.) фин. предоставя-
не кредит от банка на вносител
срещу гаранция от транспортни-
те документи за превозваните сто-
ки.
внноколориметьр (лат.) хим. техн.
апарат за изпитване боята на ви-
ното, за сравнение и изразяване
интензивността на цвета на вино-
то.
вннофобия (лат.) книж. страх от ви-
но.
винт (нем.) 1. техн. цилиндричен
гвоздей със спирален нарез за зак-
репване на две части чрез завър-
тане; бурма; 2. мор. корабно вит-
ло; 3. игра на карти за четирима.
винтовка (от рус.) воен. вид пушка с
нарязана като винт цев.

145
вискозиметрия
винтяга (нем.) къса горна туристи-
ческа дреха, обикновено от неп-
ромокаем плат.
винч (англ.) техн. приспособление
за вдигане и пренасяне на тежес-
ти; лебедка.
виола (ит.) муз. вид цигулка с по-
нисък регистър.
виолин (фр.) 1. хим. алкалоид, по-
лучаван от цветовете на темену-
гата; 2. (ит.) книж. вид свредел за
пробиване на дупки в камък.
виолниа (ит.) муз. цигулка,
виолонист (фр.) муз. цигулар,
внолота (ит.) муз. голяма виола,
вираж (фр.) 1. завой на самолет или
кораб с наклоняване на една стра-
на; 2. завой на автомобил, вело-
сипед и др. по крива линия; 3. раз-
твор от соли, който се употребява
във фотографията за придаване
определен цвят на картина.
виран (тур.) нар. 1 . развален, разне-
битен; 2. болнав.
внрбел (нем.) муз. 1 . начин на би-
ене тимпаните и някои други
ударни инструменти, при който
ударите на двете палки следват
много бързо един след друг (тре-
моло); 2. дървен или метален
ключ (клечка) при струнните ин-
струменти, който служи за наст-
ройване.
виргиннй (лат.) хим. название на еле-
мента франций, дадено му от аме-
риканските учени, Които го отк-
рили в минералите лепидолит и
полукс.
внреле и вирле (фр.) 1. литер. стро-
фа от шест стиха, употребявана в
средновековната френска поезия;
2. муз. малка стара френска по-
ема с две рими и рефрен, сходна
по форма на рондото.
внржиння (англ. от собств.) сорт тю-
тюн с големи листа.
внрилизъм (лат.) физиол. замяна на
вторичните полови женски приз-
наци с мъжки.
вирнрам (фр.) фот. обработвам
снимка с вираж.
внрмент (фр.) фин. форма на пла-
щане, която се изразява в прех-
върляне на суми от една в друга
банкова сметка по нареждане на
платеца.
виртуален (лат.) възможен, който
може или трябва да се установи
при дадени условия; — внртуал-
ност възможност; — виртуална па-
мет изч. техн . средство за ефек-
тивно разширение на наличното
адресно пространство в оператив-
ната памет на компютъра.
виртуоз (ит.) 1. муз. изпълнител, дос-
тигнал най-голямо майсторство; 2.
прен. лице, което е достигнало
най-голямо майсторство в своята
професия, твърде голям майстор
в своята област; — виртуозен майс-
торски, съвършен.
вирулентен (лат.) мед. който е спо-
собен да причини заболяване; бо-
лестотворен, отровен; — вирулент-
ност (лат.) мед. сбор от болестот-
ворните свойства на микроб, ко-
ито предизвикват заразно заболя-
ване.
вирус (лат. „отрово”) биол. възбуди-
тел на заразна болест; — вирусо-
лог специалист по вирусология; —
вирусология клон от микробиоло-
гията, който изучава вирусите.
вирши (рус.) поет. 1 . силабични сти-
хове, употребявани в руската ли-
тература от края на 16. до 18. век;
2. прен. лоши стихове.
вискоза (лат. „лепкав”) 1. хим. леп-
кава течност от дървесинната це-
лулоза, която се употребява за до-
биване на изкуствена коприна,
вълна и др; 2. текст, плат от из-
куствена коприна, предимно за
хастар; — вискозен (фр.) 1. леп-
кав; 2. направен от вискоза.
вискозиметрия (лат.) физ. дял от фи-

внскозин
146
зиката, който изучава свойството
на течностите или газовете да
оказват съпротивление при смес-
ването на техните части или сло-
еве едни с други; — вискозиметър
(лат.) физ. уред за определяне ко-
ефициентите на вискозност на
течности и газове.
вискозни (рус.) хим. минерално сма-
зочно масло, получавано от нефт,
за смазване на предавателните ме-
ханизми на трактори и автомоби-
ли.
вискозитет, вискозност (от лат.) вът-
решно триене в течности или га-
зове при нееднаква скорост на
движение на различните им сло-
еве.
висон (гр.) 1. ист . тънка скъпа ма-
терия, употребявана в старо вре-
ме за царски и жречески обреди;
2. вид ценна кожа; визон.
вист (англ.) хаз. 1 . вид игра на кар-
ти; 2. заявка за вистуване, проти-
воположно пас; — вистувам (англ.)
хаз. участвам в играта, която пар-
тньорът обявява.
вистра (лат.) текст, изкуствена коп-
рина от вискоза.
висцерален (лат.) мед. който се от-
нася до вътрешностите на човеш-
ки или животински организъм.
внецнн (лат.) хим. лепливо вещест-
во, което се получава от клетъч-
ните стени на протоплазмата на
някои растения.
витален (лат.) който се отнася до
жизнените явления; жизнен; —
виталист привърженик на вита-
лизма; — виталитет (лат.) мед.
жизненост, жизнена енергия; —
витаметър (лат.) мед. уред за ко-
личествено измерване на витали-
тета.
витамин (лат.-гр.) биохим. 1. органи-
ческо вещество, което се съдържа
в малки количества в храните, но
е безусловно необходимо за раз-
витието на човешкия и животин-
ски организъм; 2. група органич-
ни съединения с разнообразно хи-
мично естество, необходими за
храненето на човека и животните
и имащи огромно значение за
нормалната обмяна на вещества-
та и жизнената дейност на орга-
низма; — витаминозен който е бо-
гат с витамини; — витаминология
наука за витамините; — витами-
ногерапевтичен мед. който се от-
нася до лекуването с витамини;
—
витаминотерапия мед. лекуване
с витамини.
вителин (фр.) биол. белтъчно вещес-
тво, което съдържа фосфор, със-
тавна част на яйцето.
витернт (от собств.) минерал, бари-
ев карбонат, важна руда за доби-
ване на барий и получаване на бя-
ла боя.
витикултура (лат.) бот. лозарство,
внтосвам (гр.) диал. хвърлям (се),
махвам(се), дявам(се).
витрификация (лат.) книж. остъкля-
ване.
витяз (рус.) рядко ост. герой, юнак,
вихуела (исп.) муз. испански стари-
нен музикален инструмент от ро-
да на лютнята и китарата.
виц (нем.) кратка остроумна шега
или анекдот.
вице- (нем.) първа съставна част на
сложни думи със значение замес-
тник или помощник, като напр.
вицепрезидент и др.;
—
вицеад-
мирал (рус.) воен. лице от висшия
команден състав на военна фло-
та; — вицегубернатор най-близък
помощник и заместник на губер-
натор; — вицеканцлер (нем.) за-
местник на канцлера; — вицекон-
сул 1. заместник на консул; 2. ръ-
ководител на консулство от вто-
ростепенно значение; — вицепре-
зидент заместник, помощник на
президент.

147
волта
вишнап (перс.) нар. 1 . вид не много
кисела вишна; 2. сироп от виш-
ни.
властуна (гр.) диал. 1. лист на по-
никнало зърно; 2. стъбло на ди-
ня, пъпеш, тиква и краставица.
влятия (гр.) диал. вид хубав, красив
бял сукман.
воалетка (фр.) тънка прозрачна ма-
терия, обикновено като гарниту-
ра на дамска шапка, която се спус-
ка над лицето и покрива част от
него.
вобулатор (англ.) техн. генератор на
синусен сигнал с линейно изме-
няща се честота, който се изпол-
зва за измерване на честотни ха-
рактеристики.
Водан (нем.) мит. главният бог на
много германски племена, отго-
варящ на скандинавския Один.
водевнл (фр.) лека комедия, с вло-
жени песни, като оперета.
воития (гр.) рядко парични помощи;
помощи.
вокабула (лат.) дума.
вокабулар (нем.) книж. кратък реч-
ник към учебник или христома-
тия.
вокален (лат.) нагласен да се изпъл-
нява от човешки глас; вокална му-
зика: в противоположност на ин-
струменталната, певческа, с гла-
сове; — локализация 1. упражне-
ние да се пее без да се именуват
нотите, нито да се произнасят ду-
ми; 2. език, превръщане на съг-
ласни в гласни звукове; — вока-
лизи (фр.) песни за упражняване
на гласа; — вокализирам (фр.) 1.
пея на глас без думи; 2. превръ-
щам в гласни; — вокализъм (лат.)
език, система от гласните в един
език; — вокалност език, преобла-
даване на гласните букви в езика;
~~
вокал език, гласна (буква или
звук).
вокатнв (лат.) език, звателсн падеж.
волан (фр.) 1. обшивка на женска
дреха за украса от набрана ивица
плат; 2. колело на автомобилно
кормило; 3. детска играчка.
волапюк (англ.) изкуствен език ка-
то есперанто.
воле (фр.) спорт, във футбола, те-
ниса, волейбола и др.
—
летяща
топка.
волей (англ.) спорт. 1 . удар върху
топка във въздуха; 2. волейбол; —
волейбол (англ.) спорт, игра меж-
ду два отбора, при която топката
се прехвърля с ръце над високо
опъната мрежа; — волейболист-
ка) (англ.) състезател(ка) по во-
лейбол.
волентир, волонтер (фр.) доброволец,
волован (фр.) кул. вид ястие от пе-
чени кори с кръгла форма, увити
във вид на чашка, напълнена със
задушени гъби, дреболии и други
и залети със сос.
волт1 (фр.) спорт. 1. остро обръща-
не на кон при езда в манеж; 2.
умело обръщане за отбиване на
удар при фехтовка; 3. прен. хитър
и нечестен начин на манипули-
ране на картите при игра.
волт2 (от собств.) (съкр. V; В, в) ел.
измервателна единица за елект-
рическо напрежение; — волтме-
тър и по-рядко волтмер ел. уред
за определяне на електрическото
напрежение (разликата между по-
тенциали, електродвижещата си-
ла, разликата в напрежението
между две точки на електрическа
верига).
Волта, Алесандро (1745-1827) итали-
ански физик и физиолог, един от
основателите на учението за елек-
тричеството.
волта1 (ит.) муз. означение в нотно
писмо, което се използва при пов-
торение.
волта2 (ит.) техн. машинно масло, с
което се смазват лагерите на ли-

волта
148
намомашини и електродвигатели.
волта3 (гр.) диал. вид въдица.
Волтер, Франсоа Мари Аруе (1694-
1778) френски писател, философ,
историк от епохата на Просвеще-
нието; известен със свободомис-
лието и либерализма си; — вол-
терианец филос., ос/пар. 1 . после-
довател и привърженик, почита-
тел на Волтер; 2. прен. разш. сво-
бодомислещ, волнодумец; — вол-
терианство (рус.) 1. светоглед, ос-
нован на философските възгледи
на Волтер; 2. общо название на
прогресивните идейно-полити-
чески течения и религиозно сво-
бодомислие през втората полови-
на на 18. и началото на 19. век.
волтижярам (фр.) спорт, извършвам
упражнения по волтижировка; —
волгижировка спорт, гимнастичес-
ки упражнения върху кон, който
се движи в галоп; — волтижор
(фр.) цирков ездач.
волтфас (фр.) 1. воен . внезапно об-
ръщане с лице към преследващия
неприятел; 2. внезапна промяна
на мнение.
волунтарен (лат.) книж. доброволен,
волунтаризъм (лат.) филос. психоло-
гическо и метафизическо направ-
ление, което смята волята като ос-
нова и първична функция на ду-
ховния живот (Шопенхауер, Па-
улсен); — волунтарист (нем.) фи-
лос. последовател и привърженик
на волунтаризма.
волунтатив (лат.) грам, глаголна фор-
ма, която изказва желание.
волфрам (нем.) хим. елемент от пе-
риодичната система на елементи-
те — тежък метал със сивостома-
нен цвят, употребяван за инстру-
ментална твърда стомана; — вол-
фрамит (нем.) минер. железоман-
ганова руда, която съдържа вол-
фрам.
волюметър (фр.) физ. уред за измер-
ване обема на малки тела, газове,
течности или твърди тела.
волюминозен (фр.) обемист, дебел,
многотомен; — волюм том (кни-
га).
волюта (лат.) арх. украшение на ка-
питела (върха) на колоната във
вид на извивка.
воляпюк (англ.) книж. 1 . изкуствен
международен език; 2. прен. пус-
ти, безсъдържателни фрази.
вомитив (фр.) фарм. средство за пов-
ръщане.
ворент (рус.) книж. изкуствена ко-
жа за обувки.
вот (лат.) 1. глас, решение, мнение,
изразено чрез гласуване; 2. гласу-
ване; — вотация (фр.) книж. гла-
суване; — вотирам (нем.) гласувам
(в народно събрание, в събрание
и др.); — вотиране гласуване; —
вотировка (рус.) книж. ост. гла-
суване, гласоподаване.
вотчина (рус.) юр. в древна Русия —
наследствено и независимо вла-
дение на земя.
врак (хол.) мор. останки от потънал
в морето кораб.
врака (гр.) диал. шалвари, потури;
—
вракозун и връкозуя (гр.) диал.
ремък или връв, с която се връз-
ват потури около кръста.
врахел и врахал (гр.) диал. I. грив-
на; 2. гривна за ръка между кит-
ката и рамото.
врлс (гр.) диал. 1 . извор; 2. кладе-
нец.
врома (гр.) диал. мръсна жена; —
вромисвам се, вромисам се (гр.) ди-
ал. смърдя, мириша.
втакс(у)вам (гр.) диал. 1. нареждам;
2. обещавам.
втасвам, втасам (гр.) 1. за тесто —
бухвам, шупвам, ставам готов за
печене; 2. за ястие — ставам го-
тов; увирам, опичам се; 3. диал.
за плодове и храни — узрявам; 4.
диал. довършвам, привършвам из-

149
габарит
вестна работа.
втулка (рус.) техн. 1 . метален пръс-
тен, който се слага около глави-
ната на колело, за да я предпазва
от разяждане; 2. детайл от маши-
на, през който минава някаква ос;
3. дървена или метална запушал-
ка.
вула (гр.) църк. писмено разрешение
от правоимащите духовни власти,
дадено на едно лице за встъпване
в брак.
вулгарен (лат.) простонароден,
прост, просташки; — вулгаризация
(лат.) твърде опростено излагане
на теория или научна мисъл; оп-
ростяване; — вулгаризъм (фр.)
език, дума или израз от разговор-
ния език, които противоречат на
общоприетите норми на литера-
турния език; — вулгарен матери-
ализъм филос. учение, което свеж-
да закономерностите на висшите
форми на движение на материята
до тези на по-низшите, съзнани-
ето — до веществото.
вулгата (лат.) литер. латински пре-
вод на Библията, направен през
4. век от църковния писател Йе-
роним.
вулгия и вулия (гр.) нар. кожена тор-
ба за брашно, боб, леща и др., за
носене обикн. през рамо.
Вулкан (собств.) мит. 1. бог на раз-
рушителния и очистителния огън,
хромият ковач на олимпийските
богове; съпруг на Венера, в гръц-
ката митология Хефест; — вулка-
налии ист. празници в чест на
Вулкан в древния Рим; 2. вулкан
(лат.) коническо възвишение с от-
вор на върха, от който непрекъс-
нато или от време на време бъл-
ват из недрата на земята нагоре-
щени водни пари, газове, лава и
твърди вещества; — вулканнзъм ге-
ол. съвкупност от явления, свър-
зани с придвижването на магмата
в земните недра към повърхност-
та на Земята; — вулканолог науч.
геолог — специалист в областта
на вулканологията; — вулканоло-
гия науч. наука за вулканите (про-
изход, действие и др.); един от дя-
ловете на динамичната геология,
вулканизация (лат.) хим. процес на
взаимодействие на каучук със ся-
ра или други химически продук-
ти, които превръщат каучука в гу-
ма.
вулканнт (фр.) твърд каучук; ебонит,
вулканфибър (нем.) текст, здрава
материя, еластичен непропусклив
картон, получен от вулканизира-
на хартия и растителни влакна,
който се използва за направа на
куфари, за електроизолационни
цели и др.
вулосвам, вулосам (гр.) диал. запе-
чатвам.
вулфенит (нем.) рядък минерал —
жълта оловна руда.
вундеркинд (нем.) разг. необикнове-
но надарено дете; дете чудо,
вурст (нем.) салам, суджук.
вурстер (англ.) техн. вид машина за
раздробяване на дребно целуло-
за, хартия и под., преди да бъдат
пуснати в машина за смилане,
вурца (гр.) диал. четка.
г
гаазн (ар.) победител (турска титла),
габардин (исп.) вид висококачествен
вълнен плат за горни дрехи.
габарит (фр.) 1. техн. най-големите
пространствени размери на маши-
на, апарат, превозно средство,
опаковка и др; 2. в железопътно-
то дело — широчината и височи-
ната на вагони и локомотиви, въз
основа на които се определя го-
лемината на тунелите; 3. мн. свет-

габин
150
лини на автомобил, които се пос-
тавят в двата предни и двата зад-
ни външни края; — строителен га-
барит жп при строеж на линии —
определяне пространството, което
трябва да бъде свободно от как-
вито и да било предмети над рел-
сите и встрани от оста на пътя за
безпрепятствено преминаване на
влаковете; — товарен габарит жп
измерване на най-издаденитс час-
ти на вагоните и товарите, въз ос-
нова на които се определя през
какъв най-малък отвор (на моста
или тунела) могат да минат.
габин (ит.) рядко дълга до глезените
горна зимна дреха от вълнен плат,
подплатена с овчи нестригани ко-
жи, носена от войници на пост,
от файтонджии и др.
габион (ит.) 1. строиш, бетонен блок
или сандък, напълнен с камъни,
който се употребява за изгражда-
не на малки язовирни стени; 2.
воен. сандък или друг съд, напъл-
нен с пръст, който служи за за-
щита на бойци.
габионада (ит.) воен. ост . ред габи-
они за прикриване от неприяте-
ля.
габро (ит.) минер. зърнеста интрузив-
на магмена скала с хубави тоно-
ве, която се полира лесно и се
употребява за строителни и деко-
ративни цели.
гаваж (фр.) мед. лекуване за напъл-
няване, при което храната се вкар-
ва в стомаха със сонда.
гавазнн (тур.) телохранител.
гавана, гажавка (гр.) нар. дървен съд
с похлупак за носене на сирене,
сол или друга храна; захлупни.
гавиал (фр.) зоол. тесномуцунест
крокодил в някои реки в Индия,
дълъг до 6 м, смятан от индусите
за свещено животно.
гавра (гр.) жестока или унизителна
подигравка с думи или с постъп-
ки.
гаврош (фр.) уличен невъзпитан хла-
пак; дяволито, пъргаво хлапе от
улицата; уличник, гамен; дрипльо;
(х)ашлак.
гага (тур.) 1. кука, резе; 2. клюн, чов-
ка.
Гагарин, Юрий Алексеевич (1934-
1968) руски летец-космонавт, из-
вършил (12 април 1961) първия
полет в космоса (една обиколка
около Земята).
гагат (нем.) минер. твърда лъскава
разновидност на кафявите въгли-
ща, употребявана за направа на те-
лефонни слушалки, радиочасти,
цигарета, копчета и др.
гагаузин, гагаузи българи, христи-
яни, живеещи във Варненско, от
православно вероизповедание, на
които матерният език е турски
(противоположност: помаци).
гаджал(ин) (тур.) презрително наз-
вание на турците.
гадже (циг.) разг. любимо момиче
или момче; либе.
гадолиний (лат. от собств. по името
на Юхан Гадолин (1760-1852),
финландски химик и изследова-
тел) хим. химичен елемент от гру-
пата на „редките земни”, зн. Gd,
пор. No 64, ат. т. 157,25, използва
се в състава на сплави за защита
от излъчване в ядрени реактори.
гадолинит (фр.) минерал с чернос-
молист цвят, съдържащ берилий,
цезий, итрий и други редки мета-
ли.
гает (тур.) диал. твърде, лоста мно-
го.
газ1 (фр.) 1. физ. агрегатно състояние
на веществото, в което при обик-
новено налягане плътността му е
хиляди пъти по-малка, а между-
молекулните разстояния са десет-
ки пъти по-големи от плътността
и разстоянията в течно или твър-
до състояние; въздухообразно тя-

151
гайгеров
ло; 2. мед. само мн. газообразни
отделения в стомаха или червата
у човека и животните; — свети-
лен газ газ, получаван при суха
дестилация на въглища, богати на
водород, който се използва глав-
но за битови нужди; 3. (англ.) хим.
безцветна или слабо жълтеникава
течност за горене, която се полу-
чава при дестилацията на петрол
между 150 и 300°.
газ2 (фр.) текст, лека, прозрачна
копринена или памучна тъкан.
газават (ар.) „Свещена война” про-
тив „неверниците”, която мюсюл-
маните водили за разпространя-
ване на своята вяра.
газгенератор (нем.) апарат за прев-
ръщане на твърдо тяло в газ, пре-
димно за добиване на гориво за
двигатели с вътрешно горене.
газда (унг.) диал. 1. господар; 2. гла-
ватар на градинарска дружина в
чужбина; — газдараца (унг.) диал.
жена газда.
газеб (тур.) лют, зъл.
газела (ар.) 1. зоол. дива коза, анти-
лопа, живееща в Африка с хубави
очи; 2. прен. хубавица.
газета (ит.) вестник; — газетар (рум.)
ост. вестникар, журналист; — га-
зетарство занятие на газетар; вес-
тникарство.
газя (ар.) победител.
газирам (фр.) насищам с газ (особе-
но с въглероден диоксид) вода,
вино, напитки.
газификатор (лат.) техн. хим. уред-
ба за превръщане на горивните
съставки на твърдо гориво в газ
чрез непълно изгаряне, суха дес-
тилация и др.
газификация (лат.) хим. превръщане
на горивните съставки на твърдо
гориво (въглища, дърва, торф и
др.) в горивен газ за битови и про-
изводствени нужди; — подземна
газификация превръщане в газ на
въглищни пластове или на неф-
тени залежи в местонаходището
им и използването на получения
газ за промишлени и домакински
цели.
газифицирам (нем.) 1. хим. превръ-
щам горивната съставка на твър-
до гориво в горивен газ; 2. техн.
снабдявам сграда, завод, град с газ
за горене.
газо- (фр.) първа съставна част на
сложни думи със значение газов,
напр. газопровод.
газобетон (рус.) строит. лек бетон с
множество шупли, получени при
изливането по химически и меха-
нически начин; пенобетон.
газоген (гр.) техн. суровинен мате-
риал за получаване на газ.
газокамера (рус.) мед. херметическа
камера за лечение на краста и дру-
ги кожни заболявания или за де-
зинфекция на предмети.
газолин (англ.) пречистена газ.
газометьр (газо- и гр. „мярка”) техн.
1. лабораторен уред за измерване
обема на газа, който минава през
газопроводна тръба; 2. резервоар
за събиране, запазване и измер-
ване обема на газ в лаборатория,
газохимкя (газо- и химия) хим. дял
от химията, който изучава газо-
вете.
газхолдер (англ.) техн. резервоар за
съхраняване на големи количест-
ва газ; свързан с газопроводна
мрежа; газоем, газохранилище.
газьол (газ и англ. „масло”) нефтен
продукт, вид течно гориво за ди-
зелови мотори.
гайгеров в съчет. гайгеров брояч (от
нем. собств. по името на Ханс
Гайгер (1882-1945) ядрен физик)
физ.
—
уред (детектор на части-
ци) за откриване и количествено
определяне на радиоактивни и
други йонизиращи лъчения на да-
дено място; изобретен (1908) съв-

гайдроп
152
местно с Ръдърфорд, усъвършен-
стван с участието на В. Мюлер;
гайгер-мюлеров брояч.
гайдроп (англ.) ав. дълго конопено
въже, което се спуска да виси сво-
бодно от коша на балон за ре-гу-
лиране на височината.
гайле (тур.) разг. грижа.
гайрет (тур.) диал. I. кураж, търпе-
ние, спокойствие; 2. ревност, уси-
лие; — гайретя (тур.) диал. търпя,
понасям несгоди или страдания;
—
гайретя се (тур.) диал. грижа се.
гайслеров (нем. от собств. по името
на немския техник X. Гайслер) в
съчетание гайслеровн тръби —
стъклени тръби, напълнени с раз-
редени газове, които светят от ка-
тодни лъчи.
гайтан (тур.) плетена връв; — гайта-
ия обточвам с гайтан; — гайтан-
джия (тур.) ост. производител на
гайтани; — гайтанлия (рус.) нар.
обшит с гайтан.
гал* (лат.) жител на Галия.
гал2 физ. единица за измерване на
ускорението.
гала (исп.) дворцово тържество с
блясък; — гала диве тържествен
обяд.
галактани (нем.) хим. органични ве-
щества, сложни полизахариди,
възникнали от галактоза или от
съединение на галактозата с дру-
ги захари.
галактика (гр. „млечен”) астр. 1 . ця-
лата звездна система, към която
принадлежи Слънцето; 2. всяка
една от многобройните звездни
системи с милиарди звезди, ко-
ито имат строеж, подобен на на-
шата Галактика; 3. млечният път.
галактология (гр.) наука за мляко-
то; — галактометьр млекомер; —
галактометрня (гр.) наука, която
се занимава с анализ на млякото;
—
галактоскоп (гр.) уред, с който
се измерва маслеността на мля-
кото.
галактофагия (гр.) хранене изклю-
чително с мляко.
галалнт (гр.) хим. изкуствен рогови-
ден пластичен материал с голяма
механическа якост, използван за
производство на копчета, гребе-
ни, изолационни материали; из-
куствен рог.
галантност учтивост, услужливост,
благородство (особено към дами-
те); — галантон прекадено вежлив
човек, който с готовност плаща
дребните разноски и на другите;
щедър.
галантериен (фр.) отнасящ се до, или
състоящ се от галантерия; — га-
лантерия дребни луксозни пред-
мети за украшение.
галатя (ар.) диал. I. развалям, раз-
хайтвам; 2. омърсявам; 3. говоря
мръсни, гнусни думи; 4. клеветя.
Галвани, Лудовико (1737-1798), ита-
лиански учен — професор по ана-
томия, открил принципа на дейс-
твие на галванизма, основател на
експерименталната електрофизи-
ология.
галванизация (ит. от собств.) ел., хим.
1. техн. покриване (на метален
предмет) с тънък пласт (антико-
розионен) метал; 2. мед. лечебен
метод с използване на постоянен
електрически ток; — галваничен
ток ел. хим . електрически ток, по-
лучаван от взаимодействието на
метали с киселини или соли; —
галваничен елемент ел. хим. източ-
ник на ток, получаван като резул-
тат от пряко преработване на хи-
мична енергия; — галваиическа
верига уред за добиване на дина-
мично електричество, състоящ се
главно от една медна плочица.
галвано- ел. хим. първа съставна част
от сложни думи със значение кой-
то се отнася до а) действието на
галваничен ток; галваномагнитни

153
галикански
явления; б) проучване и измерва-
не на галваничния ток; галвано-
химия, галванометьр; в) практи-
ческо прилагане на галваничния
ток; галванотехника, галваноплас-
тика, галванометалургия; г) мед.
използване в медицината; галва-
нойонотерапия.
галванокаустика (гр.) 1. печ. нанася-
не на рисунка върху метал с по-
мощта на галваничен ток; 2. мед.
изгаряне на рани и тъкани с гал-
ваничен ток.
галваномагнетизъм (фр.) физ. съвмес-
тно действие на галванизъм и маг-
нетизъм.
галванометалургия (галвано- и ме-
талургия) метал, способ за полу-
чаване по електрически начин на
метали от рудите.
галванометьр (галвано- и метър) ел.
уред за измерване силата на елек-
тричеството.
галванопластика (нем.) техн. способ
за получаване на негативи и по-
зитиви чрез галваничен ток, като
частиците от метала се полепват
по предмета.
галваноскоп (галвано- и гр.) уред за
указване на съществуването в ня-
кой предмет на електричество и
силата му.
галванотерапия (лат.) мед. прилага-
не на галваничен ток за лечение
на функционални и органически
заболявания на ставите, мускулите
и нервите.
галванотехника (нем.) техн. отдел от
приложната електрохимия, който
се занимава с технологичните про-
цеси за получаване на тънък пласт
метал върху разни изделия с по-
мощта на електрически ток.
галванотипня печ. приготвяне на ко-
пия от цинкови, медни и други
клишета чрез галванопластика.
галванотролнзъм (галвано- и гр.)
способност на корените на някои
растения под влиянието на елек-
трически ток да се насочват към
отрицателния полюс.
галванохромия (гр.) техн. боядисва-
не на метали с помощта на елек-
трически ток.
Гален, Клавдий (ок. 131-201) про-
чут гръцки лекар, анатом и фи-
лософ; описва известните по не-
гово време начини за получаване
на лекарствени средства.
галенизъм (от собств.) мед. ист . уче-
ние на древногръцкия лекар Га-
лен за 4-те течности в човешкия
организъм; — галенист (фр.) мед.
ист. последовател на учението на
Гален.
галенпт (нем.) минерал с оловносив
цвят и метален блясък, съдържащ
голямо количество олово.
галенов (от собств.) в съчетание га-
ленови препарати фарм. течни ле-
карствени форми (лекарства), по-
лучавани от растителни и живо-
тински суровини чрез механична
обработка (варене или механич-
но смесване).
галера1 (исп.) испанска кола с ко-
чияш.
галера2 (лат.) кораб с гребла и плат-
на.
галерия (ит.) 1. тесен дълъг проход
в мините, рудниците; 2. зала с кар-
тини; 3. най-високите места на те-
атъра.
галиба (тур.) разг. вероятно, както
се вижда.
галий (лат.) хим. елемент от III гру-
па на периодичната система, бли-
зък по свойства до алуминия, зн.
Ga, пор. N° 31, ат. т. 69,9.
галиканизъм (фр.) ист. направление
във френската църква, което се
стреми към църковнонационална
самостоятелност по отношение на
папската власт.
галикански (фр.) френскокатоличес-
ки.

Галилей
154
Галилен, Галилео (1562-1642) итали-
ански астроном, физик, механик,
отличен математик; един от съз-
дателите на естествознанието; по-
ет и критик;открива закона за па-
дането на телата; закона за инер-
цията; създава далекогледа и пра-
ви редица астрономически откри-
тия.
галилейски (гр.) който се отнася до
областта Галилея в Палестина.
галилеянин (рус.) 1. жител на еван-
гелска Галилея, област в Северна
Палестина; 2. Исус Христос (кой-
то се е родил там).
галиматия (фр.) разг. 1 . безсмисли-
ца, глупост; 2. безредие, бърко-
тия.
Галиполи укрепен град над Дарда-
нелския проход.
галифе (фр. от собств. по името на
Гастон Александър Огюст, маркиз
де Галифе, кавалерийски генерал)
остар. вид военни панталони, ко-
ито се разширяват надолу, напо-
добяващи брич.
Галия (лат.) древното име на Фран-
ция; — галоман (фр.) човек, кой-
то е пристрастен към всичко
френско; — галомания пристрас-
тие към всичко френско; — гали-
цизъм (фр.) израз или дума, свойс-
твена за френския език.
галон1 (англ.) 1. мярка за вместимост
в Англия 4.543 литра, в Америка
—
3.755 литра.
галон2 (фр.) ширит (за гарниране),
галон 1. бързо препускане с кон,
средно между тръс и кариер; 2.
вид танц и музиката за този танц;
—
галопирам (фр.) яздя на кон в
галоп.
галофил (лат.-гр.) който обича фран-
цузите, приятел на французите.
галофоб (фр.) човек, който мрази,
ненавижда французите; — галофо-
бия (фр.) омраза към всичко френ-
ско.
галстух (яем.) нагръдник от сукно,
галубе (фр.) малка флейта, с която
свирели трубадурите.
галузник, галусник (нем.) ост. наг-
ръдник, носен вместо горна риза
от мъжете, галстух.
галун (фр.) сърмен (златен или сре-
бърен) ширит.
галфон (ит.) разг. глупак, тъпак, хап-
льо.
гальота (исп.) кола двуколка; —
гальотаджия човек, който кара
гальота.
гам (гр.) диал. глъчка, шум.
гама1 (лат.) 1. названието на третата
гръцка буква; 2. в музиката — се-
демте основни тона (до, ре, ми,
фа, сол, ла, си).
гама2 (гр.) 1. мед. единица маса
1000000 част от грама, употребя-
вана в токсикологията за мерене
на много малки количества вещес-
тва; 2. физ. единица за сила на ге-
омагнитното поле.
гамацизъм (нем.) език, погрешно из-
говаряме на пърлените съгласни "г"
и "к“ като "д" и "т" (у децата).
гамаши (фр.) кончове, горнища с
копчета или връзки.
гамба' (ит.) голяма цигулка; — гам -
бист (ит.) човек, който свири на
гамба.
гамба2 (фр.) калъп за ботуши.
гамба3 (тур.) пиперка голяма, кръг-
ловата и месеста; подобна на до-
мат.
гамбир (фр.) дъбилно вещество, по-
лучено от вид пълзящ храст в Ма-
лая.
гамбит (фр.) ход с пешката пред ко-
ня в шахматната игра; начален
ход, дебют.
Гамбринус германски митически
крал, за който се смята, че е из-
намерил бирата.
гамбузня (лат.) зоол. американска
живораждаша риба, която се хра-
ни с личинките на маларичния

155
-г ара
комар и се развъжда за борба сре-
щу него.
гамен (фр.) улично момче, уличник,
гамета (лат.) физиол. полова клетка
на растенията и животните, която
се съединява при оплодяване.
гаметогамия (лат.) физиол. оплодя-
ване.
гаметогеноза (лат.) физиол. образу-
ване на гамети (полови клетки) у
животните и растенията.
гаметофит (лат.) бот. полово поко-
ление на растение, при което се
наблюдава смяна на поколенията,
т. е. в цикъла на развитието по-
ловото поколение се редува с без-
полово (спорофит).
гаметоцит (лат.) биол. незрели по-
лови клетки (индивиди от най-
низшите едноклетъчни организ-
ми), които в своето развитие се
превръщат в зрели полови клетки
(индивиди) — гамети.
- гамия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение ожен-
ване, женитба, напр. полигамия,
гамология (гр.) учение за брака; —
гамономия юр. законодателство за
брака.
ганглнй (гр.) в съчетание нервен ган-
глий — нервен възел; нервно
снопче; — ганглийна система нер-
вна система, състояща се от ре-
дица нервни възли; — ганглиооб-
разен който прилича на възел, въз-
лообразен.
гангрена (гр.) мед. I . умъртвяване на
тъкани в живо тяло, причинено
от нарушаване на храненето, по-
ради отслабване или прекъсване
на кръвен приток или притиска-
не, нараняване и други пораже-
ния; 2. мед. рана, образувана по
този начин; 3. прен. голям недъг;
4, (лат.) прекратяване на жизне-
ната дейност в някоя част на тя-
лото; вмирисала се вече неизле-
чима рана; — гангренозен който
има гангрена; — гангренозно об-
разуване на гангрена; — гангре-
нясвам, гангренясам (гр.) 1. мед.
за рана — превръщам се в гангре-
на, загнивам; 2. заболявам от ган-
грена; 3. прен. получавам голям
недъг.
гангстер (англ.) 1. в САЩ — участ-
ник в шайка, която извършва го-
леми, дръзки грабежи, убийства и
др.; разбойник, бандит; 2. прен.
дързък крадец; — гангстеризъм
(англ.) гангстерство, бандитизъм,
разбойничество.
ганднзъм (от собств. по името на Ма-
хатма Ганди, индийски политик)
полит. индийско националисти-
ческо движение за пасивна съп-
ротива срещу английското господ-
ство, създадено от Махатма Ган-
ди.
Ганимед (гр.) 1. в гръцката митоло-
гия — „най-красивият сред смър-
тните”, красиво момче, царски
син, откраднато и пренесено на
Олимп от Юпитер, който се пре-
върнал в орел; виночерпецът на
боговете на Олимп; 2. астр. асте-
роид; най-големият в Слънчевата
система сателит — един от 16-те
спътника на Юпитер; 3. прен. ли-
тер. виночерпец; слуга, който на-
лива на гостите напитките.
ганти (фр.) ръкавици.
гаолян (рус.) бот. тревисто растение,
разновидност на просото, което
вирее в Китай, Манджурия и в из-
точните области на ОНД и се из-
ползва за фураж.
гара (фр.) 1. място, където спират
влакове; голяма железопътна
спирка; 2. сграда за железопътните
служби на такава спирка, 3. сели-
ще около такава спирка; — сточ-
на гара гара, където се товарят и
разтоварват стоки.
- гара втора съставна част на слож-
ни думи със значение място за

гараж
156
спиране на превозни средства,
напр. аерогара, автогара и др.
гараж (фр.) помещение за автомо-
били.
гарантирам (фр.) 1. осигурявам, обез-
печавам; 2. поръчителствам, отго-
варям за някого; — гарант поръ-
чител, който отговаря за някого;
—
гаранционен фонд фонд за пок-
риване на евентуални разходи, за
основаване на предприятие; — га-
ранция поръчителство, сума, за-
лог, с който се поръчителства.
гаргара (лат.) 1. вода с различни ле-
ковити примеси; 2. плакнене на
гърлото с такава вода.
гард’ (фр.) спорт, защитник.
гард2 (рум.) диал. заградена част от
морето или крайбрежните блата за
развъждане и пазене на риба.
гарда1 (фр.) метален предпазител за
ръката, който се намира на дръж-
ката на шпага, сабя и др.
гарда2 (рум.) диал. съоръжение за ри-
болов в езера, блата и реки.
гардероб (фр.) 1. дрехите, облекло-
то на едно лице; 2. място, където
се пазят дрехи, шкаф; — гардеро-
биер (фр.) лице, което обслужва
гардероб в обществено заведение;
—
гардеробиерка жена гардероби-
ер.
гарезлия (тур.) човек, който гони га-
рез някому; — през яд и желание
да се отмъсти някому.
Гарибалдн, Джузепе (1807-1882) ита-
лиански патриот, национален ге-
рой, участник в национално-ос-
вободителното движение на Ита-
лия („Рисорджименто”), органи-
затор и водач на историческия по-
ход на „Хилядата” (I860), осво-
бодили Южна Италия и осигури-
ли по този начин успеха на ита-
лианската революция (1859/60);
успял да обедини италианските
разпокъсани държавици в една го-
ляма единна държава; — гарябал-
деец или гарибалднец (ит.) 1. доб-
роволец, сражавал се под водачес-
твото на Гарибалди за освобож-
дението на Италия от австрийско
иго; 2. прен. борец срещу робст-
вото, борец за свободата на своя
народ; — гарибалда (ит.) ост. 1.
гарибалдейка; 2. пушка, каквато
са носели в дружината на Гари-
балди; — гарибалдейка (ит.) ост.
къса връхна дреха (на гарибалде-
ец); гарибада.
гармонд (фр. от собств. по името на
Гармонд — френски букволеяр)
печ. вид печатарски букви, с ко-
ито обикновено се печатат вест-
ниците.
гарниерит (фр. от собств. по името
на геолога Гарние) минер. воден
силикат на магнезий и никел,
непрозрачен зелен минерал, из-
ползван като руда за добиване на
никел.
гарнизон (фр.) 1. съвкупност от войс-
ковите части в някое населено
място; 2. самото място.
гарнитура (фр.) 1. прибавките за на-
кит на една дреха; 2. прибавка на
зеленчук, която се слага около пе-
чено месо; 3. пълен комплект от
еднородни или с еднакво предназ-
начение неща (мебели, инстру-
менти); 4. техн. машинка с всич-
ки сечива и приспособления; 5.
техн. уплътнителна подложка в
мотор; 6. печ. всички големини от
един шрифт.
гарннст (нем.) ост. военен тръбач,
гарос (гр.) солени дробчета от скум-
рия.
гарота (фр.) средновековен инстру-
мент за изтезаване.
гарсон (фр.) момче, келнер.
гарсонетка, гарсонета (фр.) лятна
сламена шапка с твърдо плоско
дъно.
гарсониера (фр.) жилище от една
стая, кухня и сервизно помеще-

157
Гаус
ние.
Гаскония геогр. провинция във
Франция; — гасконец жител от
Гаскония; — гасконизъм език, ха-
рактерен за гасконското наречие,
гастралгия (гр.) мед. стомашна бол-
ка с неясна причина, обикновено
от нервно естество.
гастрилогия (гр.) коремно говорене;
—
гастрилог човек, който говори
с коремен глас.
гастрин (англ.) биохим. хормон, кой-
то стимулира секрецията на сто-
машния сок.
гастро- (гр.) първа съставна част на
сложни медицински термини със
значение стомашен, напр. гастро-
кардиален, гастроцеле, гастроен-
терит и др.
гастритист (гр.) мед. възпаление на
стомашната ципа; — гастрицизъм
стомашни разстройства въобще.
гастроентерит (фр.) мед. възпаление
на лигавицата на стомаха и тън-
ките черва; стомашночревен ка-
тар.
гастроентерологня (гр. „стомах”,
„вътрешност” и „наука”) мед. изу-
чаване физиологията на стомаха
и червата; — гастроентеростомия
(гр.) мед. оперативно съединение
на стомаха с тънките черва при
непроходимост на пилора.
гастролатрия (гр.) чревоугодничес-
тво.
гастрол (нем.) гостуване в чужд те-
атър на актьор или актриса; — гас-
трольор (рус.) театр. артист, кой-
то изпълнява роля като гост в друг
театър.
гастролит (гр.) камък в стомаха,
гастрология 1. всички познания, ко-
ито се отнасят до готварството и
трапезното изкуство; 2. прен. чре-
воугодничество; — гастромания
прекадено чревоугодничество; —
гастроман човек, който познава
тънкостите на готварското изкус-
тво.
гастрономия 1. наука за вкуса; 2. из-
куство да се готвят вкусни и ху-
бави ястия; — гастроном 1. чрево-
угодник; 2. разш. обширен и доб-
ре обзаведен магазин за продава-
не на хранителни продукти.
гастроподи (гр.) зоол. коремоноги,
мекотели животни, към които
принадлежи и охлювът.
гастроптоза (лат.) мед. смъкване,
спадане на стомаха вследствие на
отслабване на връзките му.
гастроскоп (гр.) мед. уред за пряко
изследване вътрешността на сто-
маха; — гастроскопия (лат.) мед.
изследване вътрешността на сто-
маха.
гастротомия (лат.) мед. хирургичес-
ко отваряне на стомаха за отстра-
няване на чужди тела и др.
гаструла (лат.) биол. последният ста-
дий от развитието на зародиша на
многоклетъчните животни, при
който от зародишевото мехурче
(бластулата) се развива двустайна
торбичка с два зародишеви листа
—
ектодерма и ендодерма; — гас-
трулацня процес, при който блас-
тулата или друга форма на емб-
риона се променя в гаструла.
гатер (нем.) техн. I. машина, обик-
новено с няколко триона, за би-
чене на трупи и рязане на дъски
и греди от дървени трупи; 2. дъс-
корезница, която работи с гатер;
—
гатерист работник на гатер.
гаубица (нем.) вид късо артилерийс-
ко оръдие.
гаулайтер (нем.) 1. управител на об-
ласт във фашистка Германия; 2.
прен. самовластен управител; по-
тисник, тиранин.
гауптвахт (нем.) арест, затвор, (при
главния караул).
гаур (лат.) зоол. диво азиатско гове-
до от рода на зубрите.
Гаус, Карл Фридрих (1777-1855)

гаус
158
немски математик, астроном и ге-
одезист, допринесъл за развити-
ето на висшата математика, неев-
клидовата геометрия, теорията на
грешките, астрономията и др.
гаус (нем. от собств.) физ. измерва-
телна единица за магнитна индук-
ция (единица за измерване сила-
та на магнитното поле); — гаус-
метьр (нем.) физ. уред, който по-
казва силата на магнитното поле
в гауси.
гаучо, гаучоси (исп.) говедар, изку-
сен ездач в южноамериканските
пампаси.
гаф (фр.) разг. неуместна, нетактич-
на, глупава постъпка.
гаял (фр.) зоол. вид диво индийско
говедо от рода на зубрите.
гвардеец (лат.) войник, който слу-
жи в гвардията; — гвардия отбра-
нителна войска от конници, слу-
жеща за охрана на държавен гла-
ва.
гваш (фр.) 1. гъста постна минерал-
на боя за рисуване, съдържаща
малко количество гума арабика и
бяла боя; 2. картина или живо-
пис, създадена с такава боя.
гвелфи (ит.) ист. папската партия в
Италия през Средновековието.
гверила (лат.) 1. бъркотия, безредие;
2. гражданска война; — гверили,
ист. въстаници.
гебердисвам, гебердисам (тур.) диал.
презр. умирам, пуквам.
гебердясвам, гебердясам гебердис-
вам, гебердисам.
гебре (тур.) диал. козинява кесия за
триене.
гевгнр (тур.) нар. 1 . каменна или тух-
лена зидария; 2. свод; 3. голяма
полукръгла кухненска цедка.
гевезе (тур.) разглезен човек; — ге-
везя се глезя се.
геврек (тур.) 1. кул. закуска, пригот-
вена от парено тесто и изпечена,
леко трошлива; 2. кравайче — ко-
лелце.
гевшек (тур.) диал. слаб, хилав, тро-
мав.
гега (алб.) 1. овчарска сола; 2. геги,
албанско племе от Северна Алба-
ния.
геджелик (тур.) диал. нощница, нощ-
на дреха.
геена (евр.) библ. по името на доли-
ната Геена, където ханаанците, а
по-късно и израилтяните прина-
сяли в жертва на бога Молох де-
ца; ад, пъкъл.
гезме (тур.) диал. ост . разходка, из-
лет.
гейзер (англ. от собств. геогр.) из-
вор, който периодично изригва на
голяма височина гореща вода и
пара като фонтан, обикновено в
райони на незатихнала вулканич-
на дейност; — гейзерит (англ.) ми-
нер. вид опал, отложен от водите
на гейзер.
Гей-Люсак., Жозеф Лун (1778-1850)
френски химик и физик, открил
редица физични закони, свърза-
ни със свойствата на газовете: за-
кона за разширението; закона за
обемните отношения; изследвал
разлагането на калиевата и нат-
риевата основа с електрически
ток, открил (съвместно с Тенар)
елемента бор.
гейм (англ.) спорт, завършена част
при някои спортни игри (баскет-
бол, тенис и др.) .
гейша (яп.) професионална танцу-
вачка в чайните домове в Япония,
гел (нем.) биохим. колоиднодиспер-
сна система, която е в полутвър-
до, желеобразно състояние, въп-
реки че дисперсионната среда е
течна; с приложение в медицината
и козметиката.
геле (тур.) 1. разг. несполучлив зар
при игра на табла; 2. прен. неспо-
лука, неуспех.
тели келтско племе, днешните жи-

159
генерализация
тели на Шотландия и Ирландия,
гем (тур.) юзда.
гема (лат.) 1. скъпоценен или по-
лускъпоценен камък с гравиран
образ, който се поставя за украса
на пръстен; 2. пръстен с такъв ка-
мък, който е служел и за печат; 3.
бот. при мъховете и др.
—
клетки
или листна пъпка, които се отде-
лят и образуват ново растение; 4.
бот. зоол . пъпка.
гемиджия (тур.) матрос; — гемия ко-
раб, ладия, обикновено с платна,
гемината (лат.) език, удвоена съг-
ласна; — геминация (лат.) грам, уд-
вояване на съгласна или буква.
гемула (лат.) 1. бот. гема; 2. зоол.
безполово размножени клетки, от
които ще се развие жив органи-
зъм; 3. биол. хипотетично същес-
твуваща частица, смятана от Дар-
вин за носител на наследственост,
ген (гр. „род”) физиол. 1 . според фор-
малната генетика на Вайсман —
въображаема елементарна матери-
ална единица, носител на наслед-
ствеността, който осигурявал при-
емственост в потомството на ед-
ни или други признаци на орга-
низма; 2. генет . материален но-
сител — елементарна единица на
наследствеността, която представ-
лява част от молекулата на дезок-
сирибонуклеиновата киселина
(ДНК).
- ген (лат.) втора съставна част на
сложни думи със значение: а) не-
що, което произвежда; б) нещо
произведено, напр. миоген.
генеалогия родословие; наука за ро-
дословието.
- генеза (лат.) втора съставна част на
сложни думи със значение про-
изход, зараждане, възникване,
напр. физиогенеза.
генезис (лат.) родословие, произход;
2. библейската книга „Битие”.
-генен (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение про-
излизал от.
генеономия (гр.) дял от социологи-
ята, който изучава развитието на
семейството и брака.
генерал най-висшият военен чин във
войската: — генерал-адмирал (лат.)
началник на флотата; — генерал-
адютант (лат.) адютант при най-
височайши особи с генералски
чин; — генерал-полковник една от
четирите степени на военния чин;
—
генерал-лейтенант (лат.) втори
военен чин след генерал; — гене-
рал-майор (лат.) първият генерал-
ски чии; — генерал от нфантери-
ята пехотен генерал (от пехотата);
—
генерал-фелдмаршал по-висок
от генералския военен чин; — ге-
нералисимус (лат.) главнокоманд-
ващ всички войски на една или
няколко държави; — генералитет
генералите, всички генерали; —
генералша разг. жена на генерал.
генерал-губернатор (лат.) ист. 1 . вър-
ховен военноадминистративен уп-
равител на зависима област или
колония; 2. ист . върховен адми-
нистративен управител на Източ-
на Румелия; 3. виеше длъжност-
но лице в колония; 4. в Русия —
управител на област.
генералбас (нем.) муз. система за
съкратено цифрово означаване на
акордите.
генерален (лат.) общ, главен; — ге-
нерален щаб воен. централен ор-
ган на висшето военно управле-
ние, който разработва въпросите
за отбраната на страната; — гене-
рално консулство дипл. диплома-
тическо представителство с раз-
ширени пълномощия.
генерализация (лат.) обобщение,
обобщаване; 1. книж. подчинява-
не на частни явления на общ
принцип; изваждане на общо зак-
лючение въз основа на частни слу-

генеративен
160
чай; 2. мед. разпространение на
болестен процес върху целия ор-
ганизъм.
генеративен (лат.) науч. който про-
извежда или ражда; — генератив-
ни клетки биол.
—
полови, разм-
ножителни клетки; — генератив-
ни органи биол. органи у растени-
ята, които имат функцията да про-
извеждат полови продукти.
генератор (лат.) 1. техн . апарат (ма-
шина) за произвеждане на няка-
къв продукт, най-често газ, напр.
газгенератор, парогенератор и др;
2. техн. уредба, която превръща
даден вид енергия в друг; 3. физ.
уред, който произвежда електро-
магнитни трептения; 4. техн. газ-
генератор; 5. електрон, програма,
която получава описанието на да-
дена операция, която трябва да
бъде изпълнена и автоматично
съставя програма за тази цел.
генераторен техн. който се отнася
до генератор; — генераторен газ
газово гориво, което се получава
в газгенератори чрез вдухване на
въздух или пара през нажежен
слой твърдо гориво.
генерация (лат.) поколение; — гене-
рически (лат.) родов; — генерирам
(от лат. „раждам”) техн. биол. про-
извеждам, предизвиквам (предим-
но електрически колебания).
генетика (гр.) наука за произхода,
развитието, явленията и законо-
мерностите у човека, животните
и растенията; —• генетик специ-
алист по генетика.
гениален (лат.) надарен с високи
способности, високонадарен; —
гениалност извънредно голяма ду-
ховна дарба, изключителни спо-
собности; — гений 1. най-висша-
та духовна дарба, която се харак-
теризира като оригинална сила на
схващането, на комбинациите и
проявите; 2. човек, надарен с та-
кива качества; — геннология на-
ука за великите, творчески умо-
ве, социалните и биологически ус-
ловия, при които са се явили и
създаване на условия за следва-
щи такива.
гениталии (лат.) анат. детеродни ор-
гани, полови органи.
генитив (лат.) грам, родителен па-
деж.
геном (нем.) генет. съвкупност от ге-
ни, които се намират в единичен
набор хромозоми на даден орга-
низъм.
генотип (гр.) 1. генет . съвкупност от
всички гени, които се намират в
хромозомите на даден организъм,
в по-широк смисъл — съвкупност
от всички наследствени фактори
в организма; 2. език. мн. части от
абстрактната схема на езиковото
описание, което се построява на
логикоматематическа основа
геноцид (гр. „род” и лат. „убивам”)
попит, унищожаване на отделни
групи от населението по расови
и/или религиозни мотиви.
гентилен (лат.) науч. родов.
генувнеи (лат.) науч. природен, ис-
тински, първичен.
гео- (гр. „земя”) в сложни думи по-
казва отношение към Земята и
почвата.
геоантиклинала (нов.) геол. обшир-
на област от земната кора, подло-
жена на бавно свободно издигане
в резултат на нейните колебател-
ни движения.
геобиология (гр.) дял от биологията,
който изучава организмите на Зе-
мята.
геогнозия (гр.) наука за земната ко-
ра; — геогност ост. геолог.
география (лат.) 1. комплексна на-
ука за структурата на Земята, при-
родните условия и разпределени-
ето на производството в различ-
ните райони; 2. учебен предмет

161
геоним
или час по география; 3. учебник
по география; — икономическа ге-
ография дял от географията, кой-
то изследва и обяснява територи-
алното развитие на производство-
то, условията и особеностите, при
които то се развива; — физическа
география дял от географията,
който изучава развитието и съв-
ременната структура на географс-
ката среда; — географ 1. учен, спе-
циалист по география; 2. учител
или студент по география; — ге-
ографска дължина на дадено мяс-
то — разстоянието на дадено мяс-
то до първия меридиан; — геог-
рафска ширина на дадено място
—
разстоянието до екватора.
геод(а) (гр.) геол. малка закръглена
или елипсовидна кухина в скали-
те, запълнена частично от стени-
те към центъра с кристализирали
и други минерали.
геодезия (гр. „разделяне на земята”
от гео- и „разделям”) приложна
наука, която изучава земните фор-
ми и размерите на Земята или на
отделни нейни части; ср. топог-
рафия; — геодезист земемер; — ге-
одинамнка учение за действащите
в земята сили.
геозавър (гр.) палеонт. изкопаемо
влечуго, живяло на сушата.
геоид (гр.) геофиз. название на слож-
ната и неправилна форма на Зе-
мята, която се получава от сред-
ното равнище на океаните и на
водата и на мислено прокопани
през континентите тесни канали,
свързващи океаните.
геокарпия (нем.) бот. свойства на
някои растения да заравят дръж-
ките на прецъфтелите си плодове
в земята, където семето се дораз-
вива и узрява, напр. фъстък.
геологически (гр.) отнасящ се до ге-
ология; — геология наука за про-
изхода, състава и развитието на
земното кълбо и земната кора,
геомагнетизъм (гео- и магнетизъм)
земен магнетизъм.
геометричен, геометрически (гр.) от-
насящ се до геометрията; — ге-
ометрична прогресия мат. редица
от числа, всяко от които се полу-
чава чрез умножаването на пред-
ходното с едно определено чис-
ло; — геометрична пропорция мат.
равенство на две кратни отноше-
ния.
геометрия (гр.) земемерие; част от
математиката, която се занимава
с измерването на линиите и по-
върхнините в пространството; —
елементарна геометрия изучава
свойствата на най-простите фигу-
ри и тела; разделя се на две: пла~
ниметрия — за свойствата на фи-
гурите в равнина, и стереометрия
—
за пространствените тела; —
аналитична геометрия изучава
свойствата на геометричните фи-
гури чрез алгебрата и анализа; —
диференциална геометрия изучава
геометричните фигури с помощта
на математическия анализ.
геомонтография (лат.) геогр. съста-
вяне на карти с релефно предава-
не на височините.
геоморфология (гео- и морфология)
клон от географията, която изу-
чава формите на земната повърх-
нина (континенти, планини, до-
лини и пр.), техния произход, раз-
витие, генетични съотношения,
взаимни групировки и географс-
ко разпространение.
геоним (нем.) псевдоним на писа-
тел, държавник или общественик,
в който се съдържа името на род-
ното му място или на държавата
или селището, в което е развивал
литературната или обществено-
политическата си дейност, напр.
Александър Македонски, Кли-
мент Охридски, Цанко Церковс-

геополитика
162
ки.
геополитика (гео- и политика) лъ-
женаучна теория, която от геог-
рафски, физически, расови и дру-
ги фактори извежда закона на по-
силния в международните право-
ви отношения.
геопсихология (гео- и психология)
псих. възглед, според който геог-
рафските фактори въдействат на
психиката на човека.
георама (гр.) 1. геогр. огромен гло-
бус с релефно изобразени плани-
ни, реки, езера и пр; 2. пособие
за нагледно изучаване на геогра-
фията.
георгики (гр.) поеми на Вергилий
(70-19 г. пр. Хр .), които възпяват
селския живот.
ге(о)ргина (от собств. име на англ.
крал Георги) вид цвете, далия.
георгофил (гр.) книж. човек, който
обича селското стопанство.
геосинклинала (нем.) геол. обширна
подвижна област от земната ко-
ра, в която тектонските и магме-
ните процеси са се проявявали с
изключителна активност — нагъ -
ване на планинските системи в
продължение на една геоложка
ера.
геостатика (гр.) наука за равновеси-
ето на твърдите тела.
геосфера (гео- и гр. „кълбо”) всяка
една от концентричните обвивки
около земното кълбо: — барнсфе-
ра централното земно ядро; — ли -
тосфера най-външната обвивка на
земната кора; — хидросфера вод-
ната обвивка; — атмосфера газо-
образната обвивка.
геотектоника (гео- и тектоника) дял
от геологията, който изучава стро-
ежа на земната кора, движението
на нейните части и образуването
на планините и материците.
геотермня (гр.) геол. наука за вът-
решната температура на земята и
разпределението в дълбочина в
земните недра.
геотропизъм (гео- и гр. „обръщам”)
свойство на органи на растение да
приемат под влияние на земното
притегляне определено положе-
ние по отношение на центъра на
Земята: корените отиват надолу —
положителен геотропизъм, а стъб-
лото отива нагоре — отрицателен
геотропизъм.
геофагия (гео- и гр. „лаком”) мед.
болестно състояние, при което се
яде пръст.
геофизика (гео- и физика) наука за
процесите, които стават в твърда-
та, течната и газообразната обвив-
ка на земното кълбо.
геофит (нем.) бот. растение, на ко-
ето органите за вегетативното въз-
становяване се развиват под зе-
мята.
геофон (нем.) геол. прибор за слу-
шане на звуковете от земната ко-
ра; сеизмограф.
геохимия (гео- и химия) наука за хи-
мичния състав на Земята; изслед-
ва химичните елементи на Земя-
та и законите за разпространени-
ето и движението им в земната ко-
ра.
геохронология (рус.) геол. наука, ко-
ято се занимава с последовател-
ното протичане на процесите в
земната кора.
геоцентризъм (гр.) неправилна пред-
става у древните народи за Земя-
та като център на Вселената, око-
ло която се движат небесните те-
ла; Коперник противопоставя на
тази представа хелиоцентрическа-
та система.
гепард (фр.) зоол. четириного живот-
но от семейство Котки, по-дреб-
но от тигъра.
герак (гр.) диал. граблива птица, яс-
треб.
геран (тур.) кладенец.

163
гетинакс
гераний (гр.) здравец.
гераниол (нем.) хим. органично съ-
единение с мирис на роза, със-
тавна част на розовото и други ете-
рични масла.
герб (рус. -нем.) емблема, отличите-
лен знак на всяка държава, общи-
на или болярски род; — гербов на-
лог фин. форма на данъчно обла-
гане, която включва залепването
на закупени предварително мар-
ки върху правни или търговски
документи.
гергеван (нар.) вид храст с червени
миризливи цветове.
гергеф (тур.) рамка за везане и бро-
диране.
гергеч диал. риба бабой, костур.
гергина (нем.) бот. вид едро градин-
ско цвете с кичести цветове; да-
лия.
гердан (тур.) 1. огърлица, наниз; 2.
кожено или метално приспособ-
ление, което се слага около врата
на животно; 3. прен. нар. увисна-
ла част под шията на говедо, би-
вол и др; 4. нар. врат, шия (на зак-
лан добитък).
герен (тур.) ниско място край река,
която понякога го залива.
герест (тур.) едър и пернат, поро-
дист (за кокошка).
гериатрия (гр. „старост” и „лекува-
не”) дял от медицината, който се
занимава с болестите и явленията
в старческата възраст и въпроси-
те за продължаване на човешкия
живот.
гериз (тур.) диал. канал за помпи и
тоалетни.
гериля (исп.) 1. партизанска война
в Испания и в латиноамериканс-
ките страни; 2. прен. безредие,
бъркотия.
герипт (нем.) хартия, чиято повърх-
ност е награпавена чрез прекар-
ване през специален каландър.
германизъм (фр.) дума, форма или
израз, присъщи на немския език;
—
германнзирам понемчвам; —
германист специалист по немска
филология; — германистика (лат.)
език, дял от езикознанието, кой-
то изучава германските езици; —
германофил (гр.) човек, който оби-
ча всичко германско; — германо-
фобия (гр.) омраза към всичко гер-
манско; — германофоб (гр.) човек,
който мрази всичко германско.
германий (от собств.) хим. елемент,
зн. Ge, пор. No 32, крехък метал
със сивобял цвят, близък по
свойства на оловото.
герминативен (лат.) бот. което по-
никва, покълва (за семе); — гер-
минатор (лат.) бот. апарат за ус-
коряване или регулиране на по-
никването.
геронт (гр.) ист. старейшина — член
на съвета на старейшините в
Спарта; — геронтократия полити-
ческо управление, което използ-
ва съвет на старейшините.
геронтология (гр. „старец” и „на-
ука”) дял от биологията, който се
занимава с процесите в организ-
ма, предизвикани от старостта.
герундиум (лат.) грам, глагол на фор-
ма, която показва, че нещо тряб-
ва да бъде направено; задължител-
но наклонение.
герусия (гр.) ист. сенат, новогръц-
ки държавен съвет.
герчек (тур.) диал. наистина.
геетапо (нем.) германска тайна по-
лиция през хитлеристкия режим,
известна със своята престъпност,
зверства и терор.
гети (рум.) платнени или кожени об-
вивки на краката от обувките до
над глезените или до към коле-
ната; гамаши.
гетинакс (от собств.) изолационен
материал, получен чрез напоява-
не на хартия с разтвор на бакелит
под налягане.

гето
164
гето (ит.) 1. еврейски квартал в го-
лемите средновековни градове,
извън които евреите нямали пра-
во да излизат; 2. определен квар-
тал за инородно население в стра-
ни с расова дискриминация.
гея (тур.) диал. късно.
гечинмек (тур.) диал. поминък, прех-
рана; — гечиндисвам изкарвам по-
минъка си, поминувам.
гечит (тур.) диал. 1. проход, през
който се минава при заградени по-
севи; 2. брод, проход.
гешефтар (нем.) спекулант; нечес-
тен търговец; — гешефт (нем.) 1.
търговия; 2. нечестна търговия,
нечестно предприятие.
гещалтпсихология (нем.) псих. иде-
алистическо направление в запад-
ноевропейската психология, въз-
никнало в Германия в началото
на 20. век, което не признава
обективната детерминираност на
цялостния характер на възприяти-
ето, а го разглежда като първич-
но дадено качество на човешкото
съзнание.
Гея (гр.) мит. майката земя; в гръц-
ката митология богиня на земята
и земните недра; една от „първич-
ните сили” (другите са: Хаос, Тар-
тар и Ерос); Гея ражда Уран, и от
него — титаните и титанидите,
вкл. Кронос и Рея, родителите на
Зевс.
гибелинк (ит.) ист. членове на по-
литическа партия в италианските
градове през 12. - 1 5 . век, привър-
женици на германските импера-
тори, у които виждали опора сре-
щу поддръжниците на папите.
гибон (фр.) зоол. човекоподобна дъл-
горъка маймуна.
Гибралтар морски канал между Ис-
пания и Мароко, който съединя-
ва Средиземно море с Атланти-
чески океан, дълъг 45 км и дъл-
бок 450 метра; владее се от анг-
личаните.
гнбуре (рум.) дребна вълна при вла-
чене или отпадък от коноп при
обработването им; дреб.
гивгирен (тур.) направен от камъни
и тухли — гнвгир направа от тух-
ли и камъни.
гигант (гр.) митическо същество с
преголям ръст и сила, исполин;
—
гигантски извънредно голям,
исполински; — гигантомахия (гр.)
мит. война на гигантите с бого-
вете на Олимп.
гигантизъм (лат.) паун. ненормално
развитие на височина или голе-
мина на цялото тяло или на час-
ти от тялото у човек, животни или
някои организми.
гид (фр.) I. водач, екскурзовод; 2.
справочна книга, пътеводител.
гиди (тур.) разг. при обръщение, за
израз на укор, закана или похва-
ла; ей, ах ти!
гидик (тур.) диал. инвентар за уп-
ражняване занаят или за обработ-
ване на земеделско стопанство.
гидия (тур.) нар. смел и своеволен
млад човек; луда глава.
гилда (нем.) ист. през средните ве-
кове съюз на лица с еднакво сто-
панско положение за подкрепа на
общи интереси; търговско, зана-
ятчийско съсловие; еснаф.
гилза (нем.) 1. метална или мукаве-
на тръбичка за патрони; 2. книж-
на тръбичка (обвивка) за папиро-
си, цигари.
Гилотен, Жозеф Игнас (1743-1816)
професор по анатомия в Париж,
предложил по време на Великата
френска революция машина за из-
пълнение на смъртно наказание
чрез обезглавяване.
гилотина 1. машина за обезглавя-
ване (на осъдени на смърт); 2.
прен. резачка за хляб, хартия и др.
гимназия I. (у древните гърци) мяс-
то за телесно обучение; 2. (сега)

165
гласпапир
средно учебно заведение.
гимнастика (нем.) изкуство да се
правят телесни упражнения, с ко-
ито се укрепва тялото.
гинандрия (лат.) мед. лъжехермаф-
родизъм при жените; — гинандър
(гр.) мед. жена с вторични мъжки
полови белези — тесен таз, брада,
мустаци и др.
гинантроп (гр.) двуполов човек, вж.
хермафродит.
гннгер (тур.) нар. растение магареш-
ки трън.
гингивнт (лат.) мед. възпаление на
венците.
гинекей (гр.) у древните гърци: час-
тта от къщата, предназначена за
жените.
гинекократия (гр.) господство на же-
ните.
гинекология (гр.) мед. медицинска
наука за болестите на женското тя-
ло, особено на детеродните орга-
ни и тяхното лекуване; акушерс-
тво.
гинекомания страст към жените; —
гинекоман женкар.
гинекомаст (гр.) мъж със силно раз-
вити гърди.
гинецей (лат.) 1. бот. съвкупност от
женските части на цвета (плод-
ник, семенник и др.); 2. гинекей.
ганьол (фр.) главен герой, създаден
във френския куклен театър през
17. век в Лион.
гипс (гр.) 1. минер. бял или безцве-
тен кристален минерал, който се
употребява при производството на
порцелан, стъкло, цимент и др.;
воден калциев сулфат; 2. строит.
печен обезводнен продукт от то-
зи минерал във вид на бял прах,
който, размит с вода, се употре-
бява в строителството, в индуст-
рията и др; 3. мед. хирургическа
превръзка, която се прави от раз-
мит гипсов прах; 4. скулптурна от-
ливка от гипс.
гари (перс.) 1. спорт, метални топ-
ки; уред за гимнастика, състоящ
се от две метални топки в кра-
ищата на метален лост; 2. мета-
лен къс с определено тегло, кой-
то служи за мярка; 3. висяща те-
жест за регулиране движението на
механизъм.
гитана (исп.) I. испанска циганка,
която пее и танцува по кабарета;
2. характерен танц на испанските
цигани.
гиялургия (гр.) стъкларство,
гладиаторство (лат.) вид борба (у
римляните); — гладиатор, борец,
бикоборец, най-често роб или
осъден на смърт, който се борел
на арена до смърт за удоволствие
на публиката.
Гладстон, Уилям (1809 — 1898) ви-
ден английски държавник, акти-
вен защитник и застъпник за бъл-
гарската кауза преди и след Рус-
ко-турската война.
глазура (нем.) 1. техн . стъкловиден
слой върху глинени и др. изде-
лия, глеч; 2. готе, гъста захарна
смес или друг вид за покриване
на сладкиши.
глайд (англ.) език. 1 . кратък, неоп-
ределен по качество звук, който
възниква при прехода на учленя-
ването от един пълен звук към
друг; преходен звук; 2. звук, кой-
то възниква между два трудно съ-
четаеми звука за облекчаване на
произнасянето.
гларус (гр.) диал. морска птица, по-
едра от чайка; сребриста чайка.
гласе (фр.) 1. лъскавина; 2. копри-
нена материя; — гласе-хандшу
(нем.) кожени ръкавици (от най-
фина кожа).
гласкорд (нем. -фр.) музикален инс-
трумент със стъклени пластинки
вместо струни.
гласпапир (нем.) покрита със стък-
лен прах хартия за изглаждане на

глауберова сол
166
дървени предмети и др.
глауберова сол (от собств. по името
на немския медик и химик Гла-
убер, Йохан Рудолф (1604 —1668)
хим. натриев сулфат, който се
употребява в медицината като сла-
бително средство и в химическа-
та индустрия при производството
на целулоза, сода и др.
глаукома (гр. „светлозелен”) мед.
тежка очна болест, която се дъл-
жи на силно вътрешно налягане,
глациология (нем.) дял от хидроло-
гията, който изследва природата
и физичните свойства на леда и
снега, движението на ледниците,
свличането на снежни лавини.
глевкометър (гр.) техн. глейкометьр.
глейкометьр (гр.) техн. уред за оп-
ределяне количеството захар във
виното.
глетчер (нем.) геогр. ледник, пеще-
ра, образувана от ледовете по ви-
соките планини.
гликоген (гр. „сладък” и „род”) би-
охим. животинска скорбяла, която
се образува от захарта на кръвта в
черния дроб и в мускулите, къде-
то остава като въглехидратни за-
паси, източник за физическа енер-
гия.
глнкогеназа (гр.) биохим. чернодро-
бен ензим, който превръща гли-
когена в гликоза.
гликоза (гр.) гроздова захар, изоб-
що захар от плодове, пчелен мед,
растителни и животински орга-
низми с приложение в хранител-
ната индустрия и фармацията.
гликозурня (гр.) мед. отделяне на
глико (захар) в урината.
гликолиза (гр.) биол. безкислородно
разпадане на захарите в организ-
ма, при което се освобождава зна-
чително количество енергия за
мускулна работа и други жизнени
процеси.
гликоней (гр.) литер, стихов размер
на старогръцката и латинската по-
езия, състоящ се от 3 стъпки хо-
рей и I дактил.
Глинка, Михаил Иванович (1804 —
1857) известен руски композитор,
основоположник на руската мо-
дерна музикална школа, автор па
прочутата опера „Руслан и Люд-
мила”.
глипт (гр.) 1. камък, който служи за
резба; 2. ваятелско произведение
върху камък или метал; — глип -
топюзня (гр.) познаване на антич-
ните скулптурни камъни; — глнп -
тика (гр.) изкуство да се гравират
изображения върху скъпоценни и
полускьпоценни камъни; ваятел-
но изкуство, скулптура.
глиптотека I. сбирка от гравирани
скъпоценни камъни или глипти;
2. музей, хранилище за антични
произведения на скулптурата и
глипти ката.
глиптография 1. описание или изу-
чаване на гравирани скъпоценни
камъни; 2. изкуство да се гравира
върху скъпоценни камъни.
глисада (фр.) ае. траектория на по-
лета на самолета при спускане,
глвсандо (ит.) муз. при свирене с му-
зикални инструменти — бързо до-
косване или плъзгане на един
пръст по клавишите на пианото,
по струните на арфа и на лъка по
струните на цигулка или друг ин-
струмент.
глисер, глисьор (фр.) плоскодънна
лодка с мощен двигател, която се
плъзга с голяма скорост над по-
върхността на водата.
гляф (гр.) 1. арх. гравирана верти-
кална черта в орнамент; 2. археол.
йероглиф.
глицерат (фр.) хим. I . сол на глице-
риновата киселина; 2. глицеринов
разтвор.
глицерид (нем.) хим. етер, който се
получава от глицерол, съединен с

167
глутин
киселини, главна съставна част на
животинските мазнини и расти-
телни масла.
глицерин (гр.) химически продукт
със сладък вкус, употребява се в
медицината, фармацията, техни-
ката и др.
глициння (гр.) бот. . пълзящо деко-
ративно растение със сини благо-
ухаещи цветове.
глобален (фр.) за число, сума — взета
изцяло, без подробно пресмята-
не; — глобална ракета ракета, ко-
ято може да пренесе боен заряд
във всяка точка на земното къл-
бо; — глобална мрежа електрон.
компютърна мрежа, характеризи-
раща се с големи разстояния меж-
ду компонентите, които осъщес-
твяват комуникации помежду си
—
може да покрива цялата страна
или да обхваща представителства
на големи международни органи-
зации.
глобонд (нем.) спец, кълбовидно,
сферично тяло.
глобула (лат.) фарм. лекарствено
топче за вагинална употреба, при-
готвено от какаово масло или же-
латинена маса и лечебни вещест-
ва; — гробуларен 1. кълбовиден,
топчест; 2. съдържащ глобули.
глобулини (лат. „малко кълбо”) вид
животински и растителни белтъч-
ни вещества, които се срещат в
кръвта, яйцата и др. и се употре-
бяват за лечение.
глобус (лат.) 1. мащабен модел на
земното кълбо или на небесната
сфера, който служи за учебни и
научни цели; 2. абажур с кълбо-
видна форма.
глория (лат.) слава; — глорификация
(фр.- л а т.) прославяне, прослава;
—
глорифицнрам възхвалявам,
прославям.
глоса (гр.) 1. език, дума или бележ-
ка в ръкопис за тълкуване на не-
познатата дума; 2. к>р. тълкуване
на текст на закон дума по дума;
3. обикн. мн . език, рядко употре-
бявани думи и изрази, които се
срещат в текст, а също и разясне-
нията към тях; — глосар (нем.) 1.
език, списък на основни техничес-
ки, диалектни, остарели и мъчни
думи с обяснения или тълкувания
към книга или текст; 2. юр. сбор-
ник от тълкувания на закони и
юридически актове; — глосатор
тълкувател.
глосалгия (лат.) мед. болка в езика,
обикновено при заболяване на
стомашно-чревния канал.
глосема (фр.) език, най-малката
структурна единица на езиковия
смисъл, която може да се изменя
и възпроизвежда в речта.
глосематика (гр.) език, общолингвис-
тична теория, смятана като осо-
бен род алгебра на езика, използ-
ваща чисто формални способи на
описание на езиковите структури,
глоент (лат.) мед. възпаление на ези-
ка.
глосолалия (гр.) 1. в някои религи-
озни секти — изричане на безс-
мислени думи или звукосъчетания
в състояние на екстаз, възприема-
ни от сектантите като предсказа-
ния; 2. мед. особен вид разстройс-
тво на говора, при което болният
си създава свой собствен език.
глосотомня (гр.) хирург, отрязване на
езика.
глотис (лат.) анат. двете гласни гън-
ки (връзки) или гласилки с огра-
ничената от тях гласна цепка.
глотогония (гр.) език, дял от езикоз-
нанието, който се занимава с въп-
роса за зараждането и развитието
на езиците.
глутин (лат.) животинско лепило или
клей, който се получава от хру-
щяли, сухожилия, кости и др.; тут-
кал; ~ глутинозен 1. който се от-

гмина
168
нася до глутин; 2. лепкав, леплив,
гмина (пол.) книж. най-малката ад-
министративна единица в Полша;
обшина.
гном (гр.) мит. подземен дух, който
пази съкровищата на земята.
гномик (гр.) автор на мъдри, поучи-
телни изречения; — гномически
поучителен; — гнома, гномологня
къси поучителни изречения.
гномоника (гр.) изкуство да се пра-
вят слънчеви часовници; — гно-
мон стрелка на слънчев часовник,
гносеология (гр.) филос. теория на
познанието, която се свежда до
два въпроса: какво е познание и
как произлиза познанието за не-
щата.
гиостицвзъм (гр.) религиозно-фило-
софско учение от 2. век, което
представлява смес от християнст-
во, езичество и езическата фило-
софия; основното му твърдение е,
че Исус имал само привидно чо-
вешка плът; — гвостика гности-
цизъм; — гностик привърженик на
гностицизма.
гяу (фр.) зоол. вид антилопа в Юж-
на Африка.
гоблен (фр. от собств.) по името на
фамилията Гобелин, 15. век, соб-
ственици на килимарска работил-
ница в Париж изк. текст. 1 . ист .
изделие на парижката манифак-
тура: тъкан килим или картина с
красиви шарки; 2. разш. ръчна из-
работка на декоративна бродерия,
тъкан с художествени образи; 3.
бродирана картина.
Гогол, Николай Василиевич (1809 —
1852) руски писател, поет и дра-
матург, автор на: „Тарас Булба”,
„Мъртви души”, „Ревизор” и др.
годе (фр.) вид неизгладена обла гън-
ка или дипла на дреха.
гой (евр.) неевреин.
Голгота (евр.) 1. хълм извън стени-
те на Ерусалим; 2. библ. височина
край Ерусалим, където бил разп-
нат Исус, която имала форма на
глава.
голгота прен. 1. лобно място, място
на мъки и гибел; 2. поредица от
тежки изпитания и мъки (анало-
гия с „кръстния път” на Христос);
3. бот. трънливо растение.
Голият (евр.) 1. библ. по старозавет-
ните легенди филистимски пред-
водител, великан, победен в еди-
ноборство от пастира Давид — ка-
мъкът от прашката го улучва пра-
во в челото; 2. прен. човек с едър
ръст, гигант, великан, исполин,
колос.
голф (англ.) спорт. 1 . вид игра на
топка; 2. широки горе панталони,
които се пристягат под коленете,
гоминдан (рус.) вж. гуоминдан; — го-
миндановец привърженик или
член на гоминдана.
Гомор (евр.) 1. някогашен староев-
рейски град в долината на Содом,
на южната част на Мъртво море,
известен със своя разврат; 2. прен.
град на разврата.
гонагра (лат.) мед. подагра на колян-
ната става.
гонади (гр.) анат. полови жлези,
гонг (мал.) меден музикален инст-
румент с източен произход във
форма на диск, по който се удря
с пръчка с филц накрая; издава
глух продължителен звук; служи
и за даване сигнали при игра, за
обяд и др.
гонгоризъм (фр.) литер. висок стил,
създаден от испанския поет Гон-
гор (1561 — 1627); — гонгористи
последователи на гонгоризма.
гондола (ит.) венецианска лодка с
кабинка по средата; ладия; — гон-
долиера песен на венецианските
лодкари; — гондолиер венециан-
ски лодкар.
гонндии (лат.) 1, бот. зелени или
синьозелени водорасли, които жи-

169
гофрета
веят в симбиоза с гъби и образу-
ват лишеи; 2. зоол. едноклетъчни
безполово размножаващи се ор-
ганизми като тетраспори или зо-
оспори.
- гоним (лат.) биол. втора съставна
част на сложни думи със значе-
ние майка клетка, напр. теогония,
зоогония и др.
Гонкур, Едмон (1822 — 1896) и Жюл
Гонкур (1830 — 1870) френски пи-
сатели, завещали паричен фонд,
на чието име е учредена акаде-
мия и ежегодна литературна наг-
рада.
гонокок (гр.) мед. микроорганизми,
които причиняват заразна вене-
рическа болест — блеиорагия.
гонорея (гр.) мед. заразна полова, ве-
нерическа болест, трипер, блено-
рагия.
гонфалон (фр.) 1. знаме с няколко
дълги тесни ленти или вимпела,
поставени на напречна греда; 2.
ист. знаме на някои от италианс-
ките републики; — гоифалониер
(фр.) 1. знаменосец; 2. ист . упра-
вител на някои от италианските
републики през средните векове,
горгонв (гр. „ужасни”) в гръцката
митология: три митически страш-
ни сестри (Стено, Евриала и Ме-
дуза), крилати чудовища със змии
вместо коси, с изцъклени очи, из-
плезени езици и оголени зъби;
двете били безсмъртни, а третата,
най-малката
—
Медуза — смърт-
на; погледът им превръщал всич-
ко живо в камък; — горгона прен.
отвратителна, зла жена, вещица.
Гордий фригийски цар, баща на ле-
гендарния Мидас; за цар на Фри-
гия трябвало да бъде избран пър-
вият човек, когото посочени от
оракула хора срещнат на пътя към
храма на Зевс; орел кацнал върху
ярема на воловете на Гордий, ко-
гато си орал нивата; станал цар,
поставил каруцата си в цитадела-
та на основания от него град, вър-
зал ярема към ока с възел, който
бил толкова сложен, че никой не
можел да го развърже; според
предсказанието на оракула този,
който успеел, щял да стане пове-
лител на цяла Азия; древните ис-
торици твърдят, че Александър
Македонски също не успял, но
разсякъл възела с меча си.
горжа (фр.) тесен проход.
горила (гр.) зоол. 1 . най-голямата чо-
векоподобна маймуна; 2. прен.
грозен, жесток, отвратителен чо-
век.
готи (нем.) германски народ, дели
се на източни (остготи) и запад-
ни готи (вестготи).
готика (лат.) художествен стил с бо-
гата орнаментика, който възник-
ва във Франция и се разпростра-
нява в Западна Европа от 12. до
15. век, намирайки най-голямо
приложение в архитектурата, от-
личава се с островърхи кули, ко-
лонки, арки, прозорци, покриви,
въобще всички части на сградите
се изострят нагоре, за да насочат
умовете към Бога; готически стил;
—
готически (фр.) присъщ на го-
тиката — готически писец писец с
прерязан връх; — готически шрифт
особен немски шрифт, буквите на
готите, дебели и островърхи; ъг-
лести букви; — готически роман
роман, който изобилства със стра-
хотии и подробности от гротес-
ков характер; — готически стил го-
тика; — готическа азбука азбука,
създадена от готическия епископ
Вулфила (318 — 388), като за ос-
нова е използвал гръцкото цър-
ковно писмо, допълнено с готски
руни и латински букви.
гофре (фр.) текст, вид плат с ре-
лефни фигури.
гофрета (фр.) тестен сладкиш с пъл-

гофрирам
170
неж между кори, изпечени между
два метални капака с нагъната
вътрешна повърхност, наподобя-
ваща пчелните килийки.
гофрирам (фр.) техн. 1 . нагъвам въл -
нообразно ламарина, картон и
хартия; 2. щамповам върху плат
или кожа изпъкнали рисунки.
граал (нем. -фр.) легендарна чаша от
безценен камък, която Христос
употребил на тайната вечеря.
грабен (нем.) геогр. хлътнала част от
земната кора между два разседа;
падина; противоп. хорст.
гравнметрия (лат.) дял от геофизи-
ката, който изучава ускорението
на силата на земното притегляне;
—
гравиметьр (лат.) физ. уред за
определяне относителното уско-
рение на силата на земното прив-
личане.
гравюра (фр.) 1. художествена твор-
ба, направена чрез гравиране вър-
ху метал, дърво и под.; 2. отпеча-
тък от рисунка върху метал, дър-
во, линолеум и др., направена
чрез резба или разяждане; 3. пло-
ча, на която са гравирани рисун-
ки за правене на отпечатъци.
гравитация (фр.) сила на притегля-
нето; притегляне.
гравитирам (нем.) книж. клоня към
нещо или към някого, стремя се
към нещо.
градация (лат.) 1. постепенно пре-
минаване от по-ниска в по-висо-
ка степен (възходяща градация) и
обратно (низходяща градация); 2.
постепенно повишаване или по-
нижаване на тоновете или боите
в картината; 3. литер. стилистич-
на фигура, която усилва или отс-
лабва постепенно идеите, образи-
те, чувствата.
градел (нем.) текст, вид бяло па-
мучно платно с четворна тъкан.
градиент (лат. „крачещ”) 1. степен
(мярка) за увеличаване или нама-
ляване на някаква физична вели-
чина в пространството при пре-
местването на определено разс-
тояние; — геотермичен градиент
повишаване на температурата на
земната кора на всеки сто метра
дълбочина (средно с 3°С); — тем-
пературен градиент изменение
температурата на атмосферата на
всеки сто метра височина (обик-
новено се понижава с 0,5 или
0,6°С).
градировка (рус.) техн. 1. делене на
градуси; 2. изпаряване на солена-
та вода; — градир (нем.) уред за
изпаряване на солената вода.
градуале (лат.) в католическата цър-
ква: 1. пеене на къси откъси от
псалмите; 2. черковна книга, ко-
ято съдържа тези откъси.
градуация (лат.) делене на градуси;
—
градус (лат.) 1. мат. една трис-
та и шестдесета част от окръжнос-
тта; 2. деление на термометрите,
барометрите и подобни уреди; 3.
степен; единица мярка.
грайфер (нем.) техн. 1 . приспособ-
ление към подемен кран (багер)
за загребване или за копане; гре-
бач, черпак; 2. приспособление
към разни апарати и машини за
хващане на обработвания предмет;
3. механизъм в преносим кино-
апарат за придвижване на филмо-
вата лента; 4. нарези на гумени
подметки, автомобилни гуми и др.
грам (гр.) мярка за тежина, равна на
1 хилядна част от килограма; —
грамаж (фр.) количество Грамове
или определена тежест на някои
стоки, главно ястия и закуски.
- грама (гр.) втора съставна част на
сложни думи за означаване гра-
фическо изображение или запис
на нещо, напр. радиограма, теле-
фонограма, каптограма и др.
граматика (гр.) 1. наука, която изу-
чава законите и правилата на ези-

171
граф
ка; 2. книга, в която са изложени
правилата на граматиката; ~ гра-
матик учен специалист по грама-
тика; — граматисти в древна Гър-
ция: учители по граматика.
граматикалнзация (англ.) език. 1.
обобщение, абстрахиране от кон-
кретно лексическо съдържание; 2.
изгубване на лексическата самос-
тоятелност на дума във връзка с
обичайната употреба в служебна
функция; 3. превръщане на само-
съчетание в аналитична форма на
думата.
граматом (гр.) хим. броят на грамо-
вете от даден химичен елемент,
равен на неговото атомно тегло.
грамема (англ.) език. 1. най-малката
единица на граматично ниво; 2.
елементарна единица на грама-
тичното значение.
граминозен (лат.) тревен, тревист,
граммол (нем.) хим. граммолекула;
—
граммолекула хим. броят на гра-
мовете от дадено вещество, равен
на неговото молекулно тегло;
граммол.
грамота (гр.) 1. ист . царско писмо,
рескрипт; 2. писмен документ; 3.
документ за отличие.
гран (лат.) аптекарска мярка за те-
жина 0.0622 грама.
гранат (гр.) полускъпоценен зърнест
камък или минерал, обикновено
с тъмночервен цвят.
гранатоедър (гр.) ромбоиден двана-
десетостенник.
гранд (исп.) испански благородник
или дворянин; — гранд хотел го-
лям хотел.
гранд- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение голям,
величествен и др.
грандиозен (ит.) величествен, вели-
чав, грамаден; — грандиозност ве-
личественост, величавост, грамад-
ност.
грандоман (лат. „голям” и гр. „лу-
дост”) неоправдано горделив чо-
век, който се смята за много по-
вече от другите; маниак; — гран-
домания (фр.) мания за величие и
превъзходство над другите; голем-
ство, надутост, високомерие; —
грандоманство качество или про-
ява на грандоман; — грандоман-
щина грандоманство.
гранит (ит.) минер. як и твърд ка-
мък.
гранулатор (лат.) техн. машина за
разтрошаване на руди и камъни.
гранулация (лат.) 1. техн . раздробя-
ване на разни материали с опре-
делена големина на зърната за раз-
лични цели; гранулиране; 2. фарм.
превръщане на лекарствените ве-
щества в гранули; 3. мед. образу-
ване на млада тъкан при зараст-
ване на рани.
гранулит (от лат. „зрънце”) минер.
дребнозърнест гранит.
гранулоза (лат.) биохим. съставна
част на скорбялата, която се раз-
тваря под действието на разреде-
ните киселини, а от йода се оцве-
тява в синьо.
гранулома (от лат. „зрънце”) мед. въ -
зелче, получено от разрастване на
съединителната тъкан у човека и
животните поради хроничен въз-
палителен процес.
граптолит (лат.) палеонт. коралова
.
или зоофитна вкаменелост.
гратис (gratis) (лат.) 1. безплатно, да-
ром; 2. безплатен билет за посе-
щение на театър, забава, състеза-
ние и подобни; — гратисчия разг.
който е без билет.
гратифнкация рядко награда, възнаг-
раждение, подарък, дар.
граф1 (нем.) ист. 1 . наследствена
благородническа титла; 2. този,
който носи такава титла; — граф-
ство имение на граф; — графиня
съпруга или дъшеря на граф.
граф2 (англ.) ел., мат. съвкупност от

-граф
172
възли и свързващите ги клонове,
които описват скелетната систе-
ма на определена електрическа ве-
рига или символично еднозначно
определят система от линейни ал-
гебрични уравнения.
- граф (гр.) втора съставна част на
сложни думи за означаване на не-
що написано, като автограф, или
нещо, или някой, който пише или
описва, като телеграф, зограф и
др.
графа (гр.) стълбец, мястото между
две вертикални линии във фор-
муляр и таблици.
графема (гр.) език, основната струк-
турна единица, която влиза в сис-
темата на писмената разновидност
на даден език.
график (рус.) 1. план за работа с точ-
ни показатели за нормите и вре-
мето на изпълнението; 2. чертеж
за нагледно изразяване на изпъл-
нението на един план за работа;
диаграма.
график (нем.) художник или техник,
който работи графика; — графика
1. вид изобразително изкуство и
неговите произведения; 2. изкус-
тво да пишеш или рисуваш бук-
ви; — графичен, графически (гр.)
графическо изкуство, печатарст-
во, букволеярство, литографира-
не; — графичен дисплей електрон.
видеодисплей с графични възмож-
ности за рисунки, графики, схе-
миидр.
графит (гр.) лъскаво-черен минерал,
състоящ се от чист въглерод, слу-
жи за правене на моливи, боя за
печки и пр.;
—
графитирам (нем.)
хим. покривам с графит; — гра-
фнтизация (рус.) техн. процес на
кристализиране на въглерода в
железовъглеродни сплави, вслед-
ствие на което в тях се образуват
частици графит.
-графня (гр.) втора съставна част на
сложни думи за означаване няка-
къв процес или форма на рисува-
не, писане, описване и пр., както
в библиография, география, ор-
тография, фотография и пр.
графолог специалист по графология;
—
графология (гр.) изучаване на
почерка, за да се опознае харак-
терът на човека.
графомания (гр.) страст към писане,
към писателстване; — графоман 1.
човек, който страда от графома-
ния; 2. бездарен писател; драскач,
графоспазъм (лат.) мед. нервно за-
боляване, което се изразява в схва-
щане (спазми) на мускула на пър-
вите три пръста на дясната ръка у
хора, които пишат главно с перо
или молив.
графостатика (гр.) решаване на за-
дачи по графичен метод.
графи (гр.) чертая, правя на графи,
грация 1. мит. една от трите римс-
ки богини на хубостта: Аглая, Еф-
росина и Талия; 2. прен. изящест-
во, елегантност; грациозност,
пластичност; 3. красива, изящна
жена, девойка; — грациозен кой-
то притежава или се отличава с
грация, привлекателен, гиздав,
миловиден; изящен, пластичен;
гъвкав; елегантен; — грацялен мед.
тънък, нежен, крехък (кост, ске-
лет).
грейдер, гредер (англ.) техн. само-
ходна или прикачна машина към
трактор, която служи за изравня-
ване на земни пътни платна и път-
ни настилки, за почистване на пъ-
тища от заснежаване и пр.
грейдрутер (англ.) строит. машина
за разкопаване на каменист терен
при правене на пътища.
грейн англйска единица мярка за
тегло, вкл. за благородни метали,
грейпфрут (англ.) бот. 1 . тропичес-
ко или субтропическо вечнозеле-
но дърво от рода на портокала с

173
гриф
големи жълти, сочни възгорчиви
плодове; 2. плодът на това дърво,
гренадир (фр.) 1. ост. войник гра-
натохвъррач; 2. леко въоръжен пе-
хотинец; 3. едър човек.
гренаж (фр.) съвкупност от произ-
водсвени и биологични процеси
за производства на здраво и ви-
сококачествено бубено семе; —
греньор (фр.) специално подгот-
вен човек, който се занимава с
производството на бубено семе.
грес (фр.) техн. вид смазка за смаз-
ване на триещи се машинни час-
ти.
гривоазен (фр.) рядко игрив, леко-
мислен.
григориански (лат.) в съчет. Григо-
рианска църкава название на офи-
циалната арменска църква; — Гри-
гориански календар (григорианс-
ко летоброене, слънчев календар)
въведен от папа Григорий XIII
(1502 — 1585) през 1582 г., в по-
стария календар (Юлианския) го-
дината е 365 дни и 6 часа, а слън-
чевата—е365дни,5часаи49
минути; разликата от 11 дни, нат-
рупани до 1582 г. се премахва от
папа Григорий, постановил да се
смята 4 октомври за 15 октомври.
В България се въвежда през 1916
г., а много славянски народи още
не са го възприели.
гризетка (фр.) 1. работничка; 2. дър-
жанка (на студенти, художници и
пр.) .
гризли (англ.) 1. зоол. голяма аме-
риканска сива мечка; 2. техн. ма-
шина за отсяване чрез сортиране
на по-дребните късове.
гризу (фр.) хим. избухлив отровен газ
в каменовъглена мина, съдържащ
въглеродни елементи.
грил (фр.) закрита електрическа ска-
ра за печене на месо, птици, риба
и др.
Грим — Якоб Грим (1785 — 1863)
основоположник на немската фи-
лология, автор на „Немска грама-
тика” и др.; Вилхелм Грим (1786
—
1859) автор на световноизвест-
ните „Детски народни приказки”
(1812/15) в два тома, написани за-
едно с брат му; Лудвиг Грим (1790
—
1863), илюстрирал редица от
приказките на братя Грим.
грим (фр.) 1. изкуство за променяне
лице на актьор; 2. средства за раз-
хубавяване или променяне на ли-
цето; 3. гримиране, гримировка;
4. прен. засилване хубавите черти
йа лицето или прикриване на не-
достатъци с помощта на козметич-
ни средства; 5. съб. козметични и
други средства, като бои, моли-
ви, брада, мустаци, коси и др., с
които актьорите променят лицата
си за ролите, които изпълняват;
— гримьор театр. лице, което гри-
мира актьор преди излизането му
на сцената; — гримировка (фр.) I.
нанасяне на грим, подправяне ли-
цето с бои и други средства с цел
да се промени външният вид; 2.
прен. подправяне на нещо, за да
се постигне желан външен ефект.
гримаса (фр.) кривене на лицето, за
да се изкаже нещо (обикновено
чувство на недоволство).
грип (фр.) мед. остро заразно вирус-
но заболяване с епидемичен ха-
рактер, което се проявява с въз-
паление на горните дихателни пъ-
тища, със силна отпадналост, бол-
ки в ставите и пр.; инфлуенца.
грис (нем.) едро смляно жито и др.
гриф’ (лат.) 1. в древната митология
—
крилат лъв с глава на орел; гри-
фон; 2. зоол. голяма хищна пти-
ца, която се храни с леш.
гриф2 (нем.) 1. дръжка на сабя; 2.
муз. дългата тясна част на стру-
нен музикален инструмент; 3. муз.
тясна дълга дъсчица от твърдо
дърво или абанос, залепена за

грифон
174
шийката на струнните инструмен-
ти, над която се опъват струните;
4. муз. дупките за пръстите и кла-
пите при дървените духови инст-
рументи и вентилите при медни-
те; 5. спорт, при борба — хваша-
не силно китката или друга част
от тялото на противника.
грифон (гр.) изк. фигура за украше-
ние с глава на орел, с труп на лъв
и с птичи крила.
грог (англ.) топло спиртно питие,
гроса (нем.) търг, дванадесет дузи-
ни.
гросист (фр.) търговец на едро.
гросмайстор (нем.) I. шахм. най-ви -
соко звание, което се присъжда на
шахматист в турнир между майс-
тори; 2. ист . глава на рицарски
монашески орден.
грот (фр.) книж. рядко пещера.
гротеска (фр.) 1. муз. чудновато,
фантастично; 2. изк. украшения,
фантастично съставени от изоб-
ражения на хора, животни и цве-
тя и др. 3. театр. в драматичното
изкуство: долен комизъм, който
се състои от плоска и нелепа сме-
хория; 4. литер. в стилистиката:
несполучливи метафори и надути
неестествени смешни изрази; 5.
печ. вид букви с еднакво дебели
черти, които се използват за ак-
цидентна работа.
гротмачта (хол.) мор. най-високата
мачта на плавателен съд.
гроул (англ.) муз. при джаза — инс-
трументален ефект, при който ду-
ховите инструменти имитират чо-
вешки глас.
грош (лат.) 1. стара монета от 20 сто-
тинки (40 пари) от времето след
Освобождението; 2. прен. мн.
дребни пари.
грубер (англ.) техн. земеделски уред
(култиватор) за пролетно разрох-
кване на почвата преди сеитба.
грундирам (нем.) слагам основна боя;
—
грунд основа; основна боя, ос-
новен цвят, фон.
грунт (нем.) 1. строит. слой почва,
върху който лягат обновите на
строежите или машинните фунда-
менти; 2. почва, земя; — грунтови
води подпочвени води; — грунто-
ви растения растения, които ос-
тават през зимата в земята.
груп (фр.) банк. ост. запечатан вър-
зоп пари за изпращане.
група (нем.) 1. сбор от няколко ед-
нородни предмети; 2. сбор от хо-
ра с общи интереси; — групиров-
ка 1. обединение в група, групи-
ране; класификация; 2. икон. об-
ществено обособена група от об-
щи интереси.
грюйер (фр.) кул. вид топено
швейцарско сирене.
грюндер (нем.) икон. основател на
предприятие със спекулативна
цел.
грюндерство (нем.) икон. бързо уч-
редяване на предприятие, главно
акционерно, със спекулативна цел
в периоди на подем в икономи-
ката.
гуанако (исп.) зоол. вид диво южно-
американско животно.
гуаио (исп.) птичи тор.
гуаява (исп.) 1. бот. плодно дърво
или храст; 2. плодът на това дър-
во, от който се правят сладка и
конфитюри.
губернаторство (лат.) 1. длъжност на
губернатора; 2. губернаторско уп-
равление и зданието, в което се
помещава; — губернатор управи-
тел на област; — губерния област
в стара Русия, управлявана от гу-
бернатор.
гувернантка (фр.) възпитателка на
деца; — гуверньор възпитател.
гудрон (фр.) катран.
гулаш (унг.) готе, яхния от говеждо
месо с картофи и люти пиперки.
гулден (нем.) 1. парична единица в

175
Гъливер
Холандия, равна на 100 цента;
флорин; 2. ист . златна или сре-
бърна монета, разпространена в
Германия, Австрия, Унгария и
други страни.
гума, гуня (тур.) диал. кожух, дебела
абена или козинява дълга до под
колената дреха; ямурлук, япан-
джак.
гума (ар.) 1. хим. еластична материя,
получена чрез обработка на суров
каучук; 2. късче обработен каучук
за изтриване написано с молив
или с мастило; 3. изделие от об-
работен каучук във форма на об-
ръч, който се поставя на колело
на превозно средство; 4. спец, смо-
ла от някои тропически дървета,
която се употребява като лепило,
в медицината и пр.;
—
гуми ара-
бикум (лат.) смола, отделяна от
стъблата на африкански акации,
която се използва за лепило, за
правене на мастило, в медицина-
та и др.; лепило от гума.
гумит (рус.) жълточервеникав мине-
рал, продукт от уранова смолиста
руда.
гумозис (лат.) бот. болестно отделя-
не на много клей по кората на ня-
кои дървета и растения, като че-
реша, слива, захарна тръстика, па-
мук и др.
Гуно, Шарл знаменит френски ком-
позитор (1818 — 1893), автор на
„Фауст”.
гуомиадан (рус. от кит.) полит. ки -
тайска политическа партия осно-
вана през 1912 г. като партия за
борба с монархическия строй, по-
късно се обединява с комунисти-
ческата партия, но през 1927 г. на-
чело с Чан-Кай-ши се превръща
в партия на компрадорската бур-
жоазия и земевладелците.
гурбетчия (тур.) човек, който ходи
на гурбет; — гурбетувам ходя по
гурбет; — гурбет ходене по чуж-
бина за печалба.
густометър (лат.) уред за измерване
вкусовите усещания.
гутаперча (англ. - мал айски) млечен
сок, станал от слънцето на мека,
гъвкава материя, добиван от дър-
вото перча или табун, което расте
в Малака, Борнео и други индийс-
ки острови; употребява се като
изолационен материал и др.
гутатор (лат.) мед. уред, направен от
тясна стъклена и каучукова тръ-
бица, който служи за измерване
и дозиране на някои течни лекар-
ства на капки; капкомер.
гутация (нем.) спец, отделяне на кап-
ки вода по върховете и зъбците
на листата на растенията във влаж-
но време, най-вече под влияние
на кореновото налягане; плач на
растение.
Гутенберг, Йохан Генсфлайш (1397
—
1468) германец, изобретател,
известен като „бащата на книго-
печатането"; на него дължим изо-
бретяването на печата с наборни
форми, т.е. с подвижни букви,
както и на инструменти за стан-
дартно отливане на литерите (под-
вижните букви), състава на спла-
вите за тях, мастилата, печатарс-
ката преса; изобретението предс-
тавлява коренен поврат в истори-
ята на книгоиздаването, както и
на цялата световна култура; име-
то му е тясно свързано с печатно-
то дело.
Гутенбергова библия печ. първата пе-
чатна книга (1456), шедьовър на
ранното книгопечатане известна
като „42-редовата Библия”.
гутурал (англ.) език, звук, който се
учленява в гърлото или в задната
част на устата; гърлен звук.
Гъливер литер. герой от роман на
Суифт: „Пътешествията на Гъли-
вер” (1726), където се осмиват
нравите в английското общество

Гълфстрийм
176
по онова време.
Гълфстрийм (англ.) геогр. мощно
топло течение в Атлантическия
океан, което започва от Мекси-
канския залив, тече на североиз-
ток, минава край английските ос-
трови и стига до о. Шпицберген,
като смекчава климата на Севе-
розападна Европа; Голфщром.
гьрцизъм език. 1. особеност (дума,
конструкция), присъща на гръц-
кия език; 2. заемка от гръцки или
древногръцки в други езици; 3. по-
пит. политическо и културно вли-
яние на гърците чрез език, дух,
кауза, традиции, обичаи, обреди,
религия и др.; — гьркомания (гр.)
пристрастие към всичко гръцко;
—
гьркоман човек, който се гър-
чее, запален привърженик на гьр-
цизма (в 3. зн.); — гръцки нос
анат. нос, който образува права
линия с челото и в профил пред-
ставлява продължение на челото;
класически нос; нос с форма, как-
вато имат носовете на древногръц-
ките богове и герои.
гьобек (тур.) нар. 1. пъп, корем; 2.
движение с извъртане на корема
напред при ориенталски танц.
гьовде (тур.) диал. тяло, снага.
гъоз (тур.) диал. 1. отделение в рак-
ла, сандък, хамбар и др; 2. свод
на мост; 3. диал. колело на печка,
гьозбоядхия (тур.) диал. хитрец,
шмекер; измамник.
гьоз-гьоре (тур.) ост. диал. очевид-
но.
гьозлеме (тур.) диал. ост. вид банич-
ка със сирене от сгънат точен
лист, пържена в масло.
гьозум (гр.) бот. градинско растение,
което служи за подправка на яс-
тия; джоджен.
гьол (тур.) диал. насъбрана и засто-
яла вода; локва, блато.
гьон (тур.) дебела обработена кожа
за подметки на обувки, за ремъ-
циидр.
Гьоте, Волфганг (1749 — 1832) най-
видният немски поет; автор на
„Фауст”, „Страданията на младия
Вертер” и др.; известен е и с на-
учните си занимания и открития,
с дейността си като далновиден
държавник.
гьотуре, гьотурнца (тур.) диал. съв-
сем грубо и небрежно; налраво,
без мярка, през просото.
гюбре (тур.) тор.
повеядия (тур.) жена, обикновено
циганка, която по занаят разсми-
ва и весели хората.
поверджиле (тур.) ост. селитра,
гювеч (тур.) 1. готе, ястие от месо и
зеленчук или ориз, печени на
фурна; 2. каленият съд, в който
се пече това ястие.
гюдерия (тур.) мека кожа за почист-
ване на прозорци и стъкла.
гюзел (тур.) хубав.
пойс (хол.) мор. флаг с особен цвят,
който издигат военни кораби, ко-
гато са на котва.
пол (тур.) трендафил, роза (расте-
ние и цвят).
полапаиа (тур.) диал. остар. поме-
щение със стари казани за дести-
лиране на розово масло.
гюле, гюлле (тур.) 1. ост . желязна
топка за хвърляне с оръдие; гра-
ната; 2. спорт, желязна топка за
тласкане.
гюлхане (тур.) ист. султански фер-
ман, издаден в двореца „Гюл Ха-
не”.
гюм (тур.) меден, цинков или тене-
киен съд с тесен отвор.
поме (тур.) къщица или колиба, пос-
троена край езеро, блато или ре-
ка, откъдето ловците, скрити, уби-
ват дивеча; примамка.
помрукчия (тур.) митничар; — гюм-
рук 1. мито; 2. митница.
гюмюш (тур.) сребро; сребърен,
пондулукчня (тур.) надничар; — пон-

177
дактилион
дулук гюнлук, надница.
гюиня (тур.) ост. дърводелски и зи-
дарски уред за измерване на прав
ъгъл; винкел.
гюрук (тур.) нар. 1 . сгъваем кожен
или мушамен покрив на файтон
или детска количка; 2. ковашки
мех.
порултаджия (тур.) разг. който оби-
ча да вдига врява; — гюрултия
разг. шум, врява.
гяур(ин) (ар.) обидна дума, подхвър-
ляна от мохамеданите към немо-
хамеданите; неверник.
д
даалии (вероятно от турското даг
планина) турци и потурнаци, ко-
ито върлували и правели разни
безчинства на българите 20 годи-
ни наред; — даалнйка (тур.) ост.
пушка на даалия.
даваджия (тур.) тъжител; — давия
(тур.) съдене, процес.
давност (рус.) 1. срок за придобива-
не на едно право или за освобож-
даване от едно задължение, чрез
изтичане на известно време, ука-
зано в закона; 2. фин. период от
време, определен по нормативен
ред, след изтичане на който се по-
гасяват определени права и задъл-
жения.
давосвам се, давосам се (тур.) диал.
ост. съдя се с някого.
даврандисвам се (тур.) 1. идвам на
себе си, съвземам се; 2. замогвам
се; 3. ставам рано.
Дагер, Луи (1787 — 1851) френски
художник изобретател в областта
на фотографията, конструирал
прототипа на съвременния фото-
апарат; — дагеротипня спец., ист.
първият практически метод за
правене на снимки с използване-
то на светлочувствително вещес-
тво; — дагеротип спец., ист. 1 . апа-
рат за фотографиране върху при-
готвена по специален начин ме-
тална плака; уред за дагеротипия;
2. (фото)снимка, направена по ме-
тода на Дагер.
дагои (евр.) филистимски идол, с чо-
вешки гърди и глава и с рибешка
опашка, вместо крака.
даданзъм (от собств.) едно от край-
ните течения в литературата и изоб-
разителното изкуство — плод на но-
вото време (ок. 1914 — 1924), ко-
ето стига до пълна безпринципност.
Дажбог (слав.) мит. бог на слънце-
то у старите славяни със значе-
ние: бог, който дава плодороди-
ето.
дазиметьр (гр.) физ. уред за измер-
ване плътността на въздуха.
даири (яп.) японски духовен начал-
ник.
дайджест (англ.) книж. 1 . кратко из-
ложение, извлечение; 2. мн. че-
тива от различни неща, събрани
в едно.
Дайк, Вай прочут нидерландски ху-
дожник (1599 — 1641); след Ру-
бенс, най-големият художник от
фламандската школа.
дайре (тур.) муз. ударен инструмент
от опъната кожа на дървен кръг с
метални пластинки или звънчета.
дакрноцистит (лат.) мед. възпаление
на слъзната торбичка.
дактил (гр,) литер. метрическа трис-
ложна стъпка с ударение на пър-
ви слог.
дактнлалгия (лат.) мед. силни бол-
ки в пръстите вследствие травма,
ставен ревматизъм и др.
дактилиоглифика (гр.) резбарско из-
куство (гравиране) върху скъпо-
ценни камъни; — дактнлиография
описание на античните резби по
камъните.
дактилион (гр.) спец, уред за при-

да ктндограма
178
учаване пръстите към пиано,
дактилограма (гр.) крим. отпечатък
на пръсти; — дактилография (гр.
„пръст” и „пиша”) 1. крим. наука
за разпознаване отпечатъци от
пръсти, която има голямо прило-
жение в криминалистиката; 2. тех-
ника за писане на пишеща маши-
на; — дактилоскопия (гр. „пръст”
и „гледам”) крим. начин за уста-
новяване на лице по отпечатъци
на пръстите или палците.
дактилология (гр.) спец. I . начин на
разговаряме с различни движения
на пръстите; „език” на гухонеми-
тс; 2. ръчна азбука на глухонеми-
те.
дактнлоном (гр.) книж. човек, кой-
то смята изкусно на пръсти.
дал (тур.) диал. клон.
далавера (тур.) неодобр. нечиста, не-
почтена сделка; измама, мошени-
чество.
далай-лама (монгол.) духовният на-
чалник на всички азиатски будис-
ти, със седалище Ласа.
далак (тур.) анат. орган, разполо-
жен отляво в коремната област,
който е тясно свързан с кръвонос-
ната и лимфната система; слезка;
2. диал. болест синя пъпка.
далга (тур.) вълна (морска); — дал-
гьч 1. човек, който се спуска под
водата; 2. прен. човек, който се
впуска в работи, без да му мисли
много.
далдърдисвам (тур.) диал. заравям
клонче от дърво да пусне корен;
—
далдърма заровено в земята
клонче да пусне корен.
Далила библ. 1 . филистимлянка, ко-
ято издала къде се намира силата
на Самсон; 2. прен. коварна жена,
далия (от собств. по името на швед-
ския ботаник Дал) бот. гергина
(само че с много по-големи цве-
тове).
далматнка (лат.) църк. 1 . стихар (гор-
на дреха) у католическото духо-
венство; 2. царска дреха във вид
на стихар.
далтонизъм (от собств. по името на
английския химик и физик Дал-
тон (1766-1844) мед. вродена ано-
малия на цветовото зрение (от
каквато страдал и той), вродена
слепота към цветовете, когато
очите не различават добре някои
цветове, обикновено червено и зе-
лено; цветна слепота; — далтонист
и далтоник (фр.) лице, което стра-
да от далтонизъм.
далтониди (от собств.) хим. съеди-
нения с постоянен химичен със-
тав.
даля (тур.) десет крини, мери и пр.,
десетица.
далян (тур.) рибол. неподвижна (са-
моловна) мрежа за пасивен рибо-
лов; 2. заградено с мрежа прост-
ранство край морски бряг за ло-
вене или развъждане на риби;
рибник; 3. голяма рибарска гемия,
дам (тур.) диал. обор за едър доби-
тък.
дама (лат.) 1. всяка жена (госпожа
или госпожица) от по-добро об-
щество; 2. в картите за игра: мо-
миче; 3. игра на дама с шест или
девет зърна върху квадратна фи-
гура; 4. детска игра с плочка вър-
ху начертана на земята фигура.
дамаджана (от собств. геогр. по име-
то на гр. Дамаджан, Иран) голя-
мо стъкло (шише), оплетено с
тънки пръчки.
дамазлък (тур.) разг. онова, което е
отгледано вкъщи.
дамар (тур.) 1. диал. рудна минерал-
на или водна жила; 2. дебелата ме-
сеста част на животински стомах
(дебелите мускули на шкембе); 3.
жила, жилка; 4. разг. чорба от ед-
ро нарязано шкембе.
дамара (мал.) бот. смола от южно-
индийско тропическо растение, от

179
данец
което приготвят лак за печатни
произведения.
дамаск (от собств. геогр.) текст.
здрав ленен или памучен плат,
употребяван за калъфи на мебе-
ли, покривки и др.
дамаска (ит.) 1. плат за мебели; да-
маск; 2. диал. модел за тъкани
шарки; 3. стомана с високо качес-
тво.
Дамаскин Студит (нач. 16. век) со-
лунски проповедник, автор на го-
лям брой религиознопоучителни
произведения в стихове и проза,
вкл. 36 проповеди-слова; събра-
ни в сборник „Съкровище”, из-
цяло или на части преписван, пре-
веждан и разпространяван в Бъл-
гария; — дамаскин литер. рел. I.
компилативен църковен сборник,
разпространен у нас през 17. -18.
век, написан на достъпен за на-
рода език; сборник с религиозно
съдържание; 2. отделна проповед
в такъв сборник, слово или по-
учение, четено в църква; 3. сбор-
ник от съчинения със светско съ-
държание.
дамаскиня (гр.) сабя от дамаска (от
Дамаск) стомана.
дамаскня (тур.) диал. подбрадник на
ярем.
дамба (хол.) книж. дълъг насип, вал
от пръст, камъни и бетон, който
предпазва от наводнение или при-
лив.
дамга (тур.) разг. 1. белег, ударен на
нещо; 2. железен уред, с който се
удря такъв белег; 3. петно; ■— дам-
галия жигосан, на петна; — дам-
госвам жигосвам, правя дамги.
дамепит (изк. дума) вид избухливо
вещество.
дамла (тур.) 1. паралич; 2. диал. сър-
дечен удар, апоплексия, парали-
за; — дамлалия схванат.
дамиификация (лат.) банк. причиня-
ване на имуществена загуба; —
дамно (лат.) банк. загуба от ценни
книжа, които са продадени под
курса.
Дамокьл (гр.) ист. приближен на си-
ракузкия тиран Дионисий Стари
(432 — 367 пр. Хр.), на когото за-
виждал за щастието и властта; за
да му покаже, колко относителни
са те, Дионисий му отстъпва мяс-
тото си на трапезата при едно пир-
шество като провесва над главата
му на конски косъм остър меч; —•
дамоклев меч прен. постоянно деб-
неща опасност, която всяка ми-
нута заплашва човека при привид-
но благополучие.
дан (слав.) данък; това, което може
да даде някой, да отдели от ду-
шата си за благородно начинание.
Данай (гр.) мит. според старогръц-
ките сказания — син на египетс-
кия цар Бел, основал царството
Аргос; — данайци ист. древни
гръцки племена; елини, гърци; —
данански дар книж. опасен пода-
рък от неприятеля като напр. на-
пълнения с войници дървен кон,
който гърците подарили на защит-
ниците на Троя; коварен, гибелен,
опасен дар, направен със зла уми-
съл.
данаиди (гр.) 1. митичните петдесет
дъщери на аргонския цар Данай,
които по негово нареждане уби-
ват през първата брачна нощ сво-
ите съпрузи-братовчеди, синове-
те на бащиния им брат-близнак
Египт, затова били наказани да
пълнят бездънна бъчва.
даначе (тур.) теле, отбито от боза-
сне; юнче. телица.
дангалак (тур.) 1. глупак; 2. дълъг,
недодялан, висок и едър човек
дангул (тур.) диал. 1 . дълъг, висок
човек; 2. глупав човек, будала.
дандания (тур ) шум, врява, глъчка
данец (рум.) диал. хоро, което се иг-
рае в събота преди сватба

данни
180
данни (сл.) сведения, доказателства,
факти.
дансинг (англ.) 1. заведение (ресто-
рант, кафене и пр.) . където има
определено място за танцуване; 2.
специален салон за танцуване, 3.
площадка, определена за танцу-
ване.
Данте, Алигиерн (1265 — 1321) про-
чут италиански поет, автор на
„Божествена комедия”.
данък фин. форма на направление
на финансите, при която държа-
вата отнема част от доходите и
имуществата на гражданите и сто-
панските организации и създава
необходимите за задоволяване на
обществените потребности парич-
ни фондове; средство за реализи-
ране на приходи в бюджета; — да-
нъчен агент финаносов служител,
натоварен със събирането на об-
ложки данъци, плащани от насе-
лението; — данъчен кадастър опис
на обектите, подлежащи на данъч-
но облагане; — данъчен кредит да-
нъчна сума, считана за платена, с
която може да бъде намалено или
компенсирано данъчно задълже-
ние или да се иска възстановява-
нето му, ако данъкоплатецът не е
задължен; — данъчна ставка мер-
ната единица, обикновено изра-
зена в процент, с която се опре-
деля как ще бъде облаган с данък
съответният доход; — данъчни та-
рифи таблици от систематично да-
дени размери на данъка.
дара (ар.) теглото на съда и на опа-
ковката на стока; тара.
дараджан (тур.) диал. бурен, плевел
и фуражно растение, което твър-
де много вреди на посевите и мъч-
но се изкоренява; диво просо.
дарак (тур.) уред за влачене на въл-
на; — даракчийница разг. предп-
риятие, работилница с дарак.
Дарвин, Чарлз Роберт (1809 — 1882)
английски естествоизпитател, съз-
дател на съвременната теория за
естествения подбор и видоизме-
нение на видовете чрез борбата за
съществуване, за еволюцията на
органичния свят; автор на „.За
произхода на видовете по пътя на
естествения отбор” (1859); — дар-
винизъм биол. учение за истори-
ческото развитие на организмите
на Земята, основен двигател на
което са променливост, наследс-
твеност, естествен подбор; — дар-
винист биол. последовател на Дар-
вин, привърженик на неговата те-
ория; естественик-материалист; —
неодарвииизъм биол. хипотеза за
еволюцията на живата природа, в
основата лежат подборът на „де-
терминантите”, разположените в
хромозомите единици на наслед-
ствеността, и неравномерното им
разпределение.
дардана (гр.) диал. неодобр. едра же-
на.
дарейка (гр.) стара златна персийс-
ка монета.
дармадан (тур.) разг. разхвърляно,
смачкано, разтурено.
дармоед (рус.) книж. готован, тър-
тей, безделник.
дармон (тур.) диал. рядко решето за
пресяване на жито; — дармоня
пресявам жито с дармон.
дармосвам, дармосам (гр.) диал. 1 . че-
ша, разчесвам вълна и под.; 2. бия,
удрям някого.
дарчян (тур.) бот. канела.
даскал (гр.) ост. учител; — даскал-
лгьк професия на даскал; — дас-
калувам разг. учителствам.
дата (лат.) деня, месеца и годината;
—
датирам (нем.-л ат .) написвам
датата, обозначавам датата.
датив(ус) (лат.) език, дателен падеж,
датурин (фр.) хим. алкалоид, който
се добива от семето на растени-
ето татул.

181
дебит
дау-метал (англ.) хим. твърде леки
магнезиеви сплави от магнезий,
алуминий, манган, мед и кадмий,
употребявани при строенето на са-
молети, автомобили и др.
даул (тур.) тъпан; — даулджия диал.
тъпанар, тъпанджия.
Даунинг-стрийт (англ.) 1. улица в
Лондон, на която се намира Ми-
нистерството на външните рабо-
ти; 2. прен. Английското минис-
терство на външните работи; анг-
лийското правителство.
Дафна (гр.) мит. приказно красива
нимфа, дъщеря на речния бог;
влюбеният в нея Аполон я прес-
ледвал, но тя пожелала да остане
целомъдрена; помолила за помощ
баща си, а той, в момента когато
Аполон я настигал, я превърнал в
лаврово дърво; — дафиново дър-
во, дафина бот. род вечнозелени
дървета (и храсти), които виреят
предимно в Средиземиоморието;
лавър, лаврово дърво; — дафинов
лист кул. листа на лавъра, изсу-
шени се използват като подправ-
ка за различни ястия, защото съ-
държат етерични масла; лавров
лист; — дафин (гр.) мед. вещест-
во, което се добива от кората на
много дафинови растения, упот-
ребявано като пургатив.
Дафнис (гр.) 1. мит. млад и хубав
сицилийски овчар, син на Хермес
и любимец на Пан, който го учи
да свири с овчарска свирка (флей-
та); възпяван в буколичната пое-
зия; 2. прен., поет, пастир, овчар,
дах (тур.) диал. планина .
даяндисвам, даяндисам (тур.) диал.
1. трая, търпя, издържам, не се
поддавам; 2. стигам, достигам.
двор (рус.) ист. ост. монархът и не-
говите приближени.
дворянин (рус.) ист. руски благород-
ник, болярин; — дворянство (рус.)
привилегировано и господстващо
съсловие предимно в царска Ру-
сия.
де (дьо) (фр.) от (обикн. във френс-
ките аристократични имена)
дебаклаж (фр.) книж. рядко вдигане
на стоки от пазар.
дебаркадер (фр.) разтоварване, прис-
танищно разтоварване; — дебар-
кация стоварване, снемане стоки
или хора на брега; сваляне войс-
ка на брега; — дебаркирам воен.
снемам стоки или хора на брега;
свалям войска на брега.
дебати (фр.) спор, прение, разиск-
ване.
дебснтура (рус.) книж. митническо
свидетелство за върнато платено
мито.
дебет (лат.) търг. 1 . съвкупност от
задълженията към дадено предп-
риятие, които се вписват в лявата
страна на счетоводната му книга;
дебит; 2. самата лява страна на
счетоводния баланс и счетоводни-
те сметки; дебит.
дебилност (лат. „слаб”) мед. лека сте-
пен на вродено слабоумие.
дебит1 (фр. „разход”) физ. количес-
тво вода, петрол, газ или енергия,
получавано или изразходвано за
единица време; — дебитомер (фр.)
физ. уред за измерване дебита на
дадена течност.
дебит2 (фр.) снет, лявата страна на
счетоводната сметка при двойно-
то счетоводство, в която се отра-
зява информацията за увеличени-
ята на средствата спрямо матери-
ално-веществения им характер и
намаленията на техните източни-
ци; — дебитно салдо по-голямата
от нула разлика между сбора от
всички записвания по дебита и
сбора от всички записвания по
кредита на една и съща счетовод-
на сметка, използвана при двой-
ното счетоводство; — дебитирам
(нем.- ла т.) записвам в дебита; —

деблокирам
182
дебитор (лат.) 1. длъжник на бан-
ка или друго учреждение; 2. фин.
физическо или юридическо лице,
което дължи на някого суми за по-
лучени стоки, материали, парич-
ни средства и др. за извършена му
услуга.
деблокирам (фр.) воен. снемам обса-
да.
дебордирам (фр.) мор. излизам встра-
ни с цел да заобиколя някого; от-
далечавам от брега.
дебоширам (фр.) правя безредие,
причинявам безредици; — дебош
(фр.), безпорядък, безредица.
дебурдаж (фр.) техн. промиване на
руди.
дебуше (фр.) 1. изходен пункт, из-
ход на пристанище, за промъква-
но; излаз, устие (на клисура); 2.
търг, пазар, пиаца, тържище; —
дебуширам излизам от теснина;
промъквам се; излизам в открито
море,
дебютант (фр.) актьор, които за пръв
път излиза на сцената пред пуб-
лика; — дебют излизане за пръв
път на сцената или пред общест-
вото особено с някоя творба на
изкуството.
дев (тур.) диал. зъл дух, чудовище,
девадаси (санскр.) в Индия; деви-
ци, които служат в храмовете.
девалвация (лат.) 1. икон. парична
реформа чрез понижаване
стойността на книжните пари, ка-
то се намалява златното или сре-
бърното съдържание на национал-
ната парична единица, или сни-
жаване курса на валутата на даде-
на страна по отношение на зла-
тото, среброто или валутата на ня-
коя друга страна; 2. фин. офици-
ално намаление на златното съ-
държание на паричната единица
на националната валута и на
нейния официален курс по отно-
шение на чуждата валута.
деванагари (санскр.) език. 1 . старо
индийско сричково писмо, в ко-
ето всеки знак означава гласна
или съчетание от съгласна и крат-
ко „а”, и на което са написани
санскритските паметници; 2. мо-
дерно писмо на класическия сан-
скрит, което се използва днес от
езиците хинди, маратхи, непали.
девастация (лат.) книж. опустоше-
ние, унищожаване.
деве (тур.) диал. ост . камила; — де-
веджия (тур.) диал. ост. камилар.
девиация (лат.) 1. физ. отклонение
на някое тяло от посоката на дви-
жението му или ъгълът между две
посоки, който отговаря на стра-
нично изместване; 2. физ. откло-
нение на електронен лъч под
действието на напречно магнит-
но поле; 3. спец, отклонение на
стрелката на компаса от магнит-
ния меридиан под влияние на же-
лезните маси и електромагнитните
полета на транспортно средство
(кораб, самолет, танк); 4. мор. про-
мяна в посоката на морските те-
чения; 5. в метеорологията — ъгъл
между посоката на вятъра и по-
соката на градиента на атмосфер-
ното налягане; 6. биол. отклоне-
ние в индивидуалното развитие на
орган на жив организъм поради
промяна в условията на развитие;
7. pad. техн . отклонение на посо-
ката на пристигането на радиовъл-
ните от посоката към приемател-
ната станция.
девиз (фр.) 1. литер. късо, смисле-
но и изразително изречение, ко-
ето се употребява понякога като
надпис по монети, гербове и пр.;
2. ръководно правило.
девиза (англ.) полица или чек, из-
дадени в чужда валута и платими
в чужда държава; — девизна цена
основната цена, която е опреде-
лило учреждение, държава, дру-

183
дегустатор
жество и др. при отдаването в търг
направата или доставката на не-
що; — централа на девизите уч-
реждение при БНБ за издаване на
такива чекове; — девизи фин. пла-
тежни средства, издадени в чуж-
дестранна валута и платими в чуж-
бина, предимно за уреждане на
международни плащания.
девитализация (лат.) мед. лишаване
от жизнеспособност; умъртвяване
на нерв.
Девкалионов потоп през 1503 г. пр.
Хр. по времето на митичния цар
на Тесалия Девкалион и жена му
Пир(х)а, които оцелели от навод-
нението и с хвърляне на камъни
продължили света: камъните от
Девкалион ставали мъже, а от же-
на му — жени.
деволюцня (лат.) юр. наследяване,
преминаване на права върху дру-
го лице по силата на известен за-
кон; — деволюционен (фр.) в съ-
чет. деволюционно право юр.
—
правото на деца от първия брак
да наследят всички недвижими
имоти на родителите си, ако пос-
ледните встъпят във втори брак;
—
Деволюционна водна воен. вой-
на, водена от Луи XIV против Ис-
пания за холандското наследство,
девон (англ. от собств. геогр.) геол.
третият поред период от пале-
озойската ера, установен за пръв
път в английската област Девон-
шир.
девотизъм (лат.) подчиненост и под-
мазване, подлизурстване.
девоция (лат.) книж. 1. преданост;
2. набожност.
девтерий (гр.) хим. изотоп на кис-
лорода, който е два пъти по-те-
жък от обикновения кислород; те-
жък кислород.
девтерогамия (гр.) второбрачие.
девтерономия (гр.) второзаконие, ед-
на от петте Моисееви книги.
девулканизация (рус.) техн. обработ-
ване на стари гумени материали с
подходящи химикали, за да се ре-
генерира каучукът.
дегаже (фр.) спорт, във фехтовката
—
атака, при която шпагата се от-
деля, отклонява от оръжието на
противника, за да се нанесе удар
по най-краткия път.
дегазация (лат.) хим. I. очистване на
обгазени предмети, помещения,
местности и др. от отровни газо-
ве; 2. съвкупност от мероприятия
за обезвредяване на отровните га-
зове, попаднали върху хора, жи-
вотни, предмети и пр.
дегенерат (лат.) мед. 1 . човек с приз-
наци на физическо или душевно
израждане; изрод; 2. изродено жи-
вотно или растение; — дегенера-
ция (лат.) израждане.
дегизирам (фр.) придавам друг вид
на лицето.
дегмеде (тур.) диал. кой знае, едва
ли.
дегра (фр.) хим. 1 . окислено масло
от риби или други морски живот-
ни, което се използва при обра-
ботване на кожи; 2. вторичен про-
дукт, който се получава при про-
изводството на чортова кожа или
изкуствено окислено масло.
деградация (лат.) понижаване, упа-
дък, отнемане на чин.
дегресня (от лат. „слязъл”) 1. слиза-
не, спускане, спадане; 2. книж.
постепенно смаляване, спадане; 3.
фин. метод за облагане, съчетание
на прогресивно с пропорционал-
но облагане; 4. фин. намаление на
жп навла, което се прави за пре-
воз на стоки на разстояние обик-
новено повече от 300 км.
дегумирам (нем.) текст, премахвам
лепливо вещество от естествена
коприна.
дегустатор (от лат. „опитвам на
вкус”) лице, което е специалист

дедал
184
по определяне качеството на из-
вестен продукт чрез вкусване; —
дегустация (фр. от лат.) опреде-
ляне качествата на продукт чрез
вкусване.
дедал (от собств. по името на ле-
гендарния Дедал, построил лаби-
ринт за Минотавър) 1. книж. мяс-
то, където човек се загубва; лаби-
ринт; 2. прен. много тъмни, неяс-
ни неща.
дедектив (фр.) таен полицейски
агент; детектив.
дедете хим. препарат против насе-
коми чрез контактно въздействие,
дедикацня (лат.) посвещаване съчи-
нението си някому, посвещение,
дедуейт (англ.) товароподемност на
кораб, изразява се обикновено в
метрични тонове.
дедукция (лат.) извод, заключение
от общото към частното (обрат-
ното: индукция).
деемулсация (лат.) хим. разбиване на
капчици от мазнини, които се на-
мират в дадена течност; — деемул-
сатор техн. уред за деемулсация.
дежавю (фр.) псих. илюзия на па-
метта, състояща се в това, че чо-
век намира много позната дадена
ситуация, кояго всъщност вижда
за първи път.
дежоне (фр.) закуска.
дезабийе (фр.) книж. 1. небрежна до-
машна дреха; 2. прен. човек, об-
лечен небрежно.
дезавуирам (фр.) 1. изкарвам наяве,
изобличавам, осъждам постъпка-
та на някого; 2. книж. отнемам,
снемам доверието от някого; 3. от-
ричам, не признавам за вярно; —
дезавуираме изобличаване, осъж-
дане.
дезагрегация (фр.) разпадане на ед-
но цяло на съставните му части.
дезакордирам (фр.) разстройвам,
дезактавация (лат.) 1. загубване на
активност от молекула, необходи-
ма за встъпване в химична реак-
ция; 2. загубване на активност; 3.
воен. отстраняване на бойните ак-
тивни вещества непосредствено
след тяхната употреба от хора, жи-
вотни, предмети, бойни средства,
местности и др.
дезакцентуация (фр.) език, съвсем
слабо изговаряне на ударена срич-
ка в дадена дума поради стилни
или синтактични съображения.
дезамбалаж (фр.) разопаковане, из-
важдане на стока от денк (сандък),
дезамбаркирам (фр.) разтоварвам ко-
раб.
дезармирам (фр.) воен. книж. разо-
ръжавам.
Дездемона литер. 1. едно от главни-
те действащи лица в Шекспиро-
вата трагедия „Отело”; любима
съпруга на Отело; става жертва на
сляпата ревност на мъжа си, про-
вокирана от интригите на Яго; 2.
прен. (олицетворение на) незаслу-
жено страдаща от ревността на
съпруга си вярна и предана жена,
дезертирам (лат.) бягам от войската,
отклонявам се от военна повин-
ност; —• дезертиране бягане (осо-
бено от военна служба); — дезер-
тьор беглец, особено от войската;
човек, който не изпълнява задъл-
женията си.
дезигнация (фр.) означение, списък
на стоките, които най-много се
продават.
дезинвестиция (дез- и инвестиция)
фин. включва ликвидация на не-
ефективни държавни предпри-
ятия, както и приватизация в тес-
ния смисъл на думатата.
дезинсекция (лат.) спец, мероприятие
за изтребване на вредни насеко-
ми.
дезинтегратор (фр.) техн. 1 . маши-
на за ситно раздробяване на крех-
ки, не много твърди материали;
2. инсталация за прочистване на

185
декада
газовете от прах, използвана глав-
но при високите пещи.
дезянтеграция (фр.) разпадане цяло-
то на части.
дезинтоксикацня (гр.) мед. обезвреж-
дане на екзогенните отровни ве-
щества в организма на човека и
животните.
дезинфектор (лат.) мед. обеззарази-
тел, който дезинфектира; — де-
зинфекция обеззаразяване, унищо-
жаване микробите на болестта по
химичен начин.
дезннформатор (фр.) книж. лице, ко-
ето дава неверни сведения и заб-
луждава; — дезинформация (от
лат.) лъжливо осведомяване с цел
заблуда.
дезмитнс (гр.) мед. възпаление на
връзките на сухожилията; — дез-
мология наука за сухожилията; —
дезмографня (гр. „връзка” и „пи-
ша”) дял от анатомията, който
изучава сухожилията.
дезмоляза (гр.) биол. процесът на би-
ологичното окисляване на вещес-
твата при обмяната в организми-
те.
дезмопатология (гр.) мед. наука за
болестите на сухожилията.
дезмотомия (гр.) мед. рязане на су-
хожилията.
дезмургия (лат.) мед. дял от хирур-
гията, който се занимава с праве-
не на превръзки и лекуване на бо-
лести, без да се прилага операция,
дезодорация (лат.) хим. премахване
на лоша миризма, лош дъх по хи-
мически начин; — дезодорант
козм. 1. уред за премахване на лош
дъх, лоша миризма; 2. средство за
премахване на лоша миризма.
дезоксндация (лат. „без” и оксида-
ция) отнемане на кислород от не-
що; разокисляване; — дезоксиди-
рам (фр.) хим. отнемам кислорода
на дадено вещество; окислявам.
дезорганизатор (фр.) лице, което
внася дезорганизация; нарушител
на реда; — дезорганизация (лат.)
разстройство, нарушаване на реда,
дезориентирам (фр.) ориентирам
неправилно, погрешно; — дезори-
ентация 1. лишаване от правилна
ориентация, въвеждане в заблуж-
дение; 2. ненамиране на правил-
на насока.
дезурбанизация (лат.) преместване,
разпръсване на жители и учреж-
дения от големите градове по се-
лата.
деизъм (лат.) филос. рел. еднобожие,
вярване в Бога като творец на све-
та от нищо (противоп. пантеизъм);
—
деистнчески отнасящ се до де-
изма; — деист последовател на де-
изма.
деиктичен (гр.) книж. указателен,
денсис (гр.) живоп. композиция с об-
разите на Исус в средата и от две-
те му страни Дева Мария и Йоан
Кръстител.
деификация (лат.) рел. обоготворя-
ване; — деифицирам обожествя-
вам, обоготворявам.
Дейвис (от собств. по името на аме-
рикански тенисист и държавник
Дейвис Дуайт Фили (1879 — 1945)
спорт, купа — награда, връчвана
на победителите на традиционно
провеждани (от 1900) междуна-
родни състезания на национални-
те отбори.
дек (англ.) отворено място на кораб
извън кабините; пространството
между палубите, палуба.
дека (нем.) муз. горната и долна дъс-
чица на струнните инструменти,
дека- (гр.) десет.
декабрнсти (рус.) ист. участници в
руския военен бунт през 1825 г. в
Петроград, които искали да се въ-
веде конституционно управление,
декагон (гр.) десетоъгълник.
декаграм (гр.) десет грама.
декада (гр.) 1. десетица; 2. пара от

декаденте fbo
186
десет гръцки стотинки; 3. време
от 10 дни във Френската буржо-
азна революция; 4 сбор от десет
предмета или група от десет ду-
ши, 5. част от книжовен труд, раз-
делен на десет глави или десет
книги (Декадите на Тит Ливий).
декадентство (лат.) упадък; направ-
ление в изкуството, което си слу-
жи с мистични настроения; — де-
кадент последовател на декаден-
тството.
декадрия (фр.) календар на първата
френска революция.
декаедър (гр.) геом. десетостенник.
декалитър (фр.) десет литра,
декалкирам (фр.) полигр. 1. пресне-
мам изображение от мед или ка-
мък на дърво; 2. пренасям образ,
копирам чрез специална хартия.
декалкомания (фр.) 1. полигр. начин
на копиране многоцветни рисун-
ки върху порцелан, стъкло, дърво
и под.; 2. рисунка, направена по
този начин.
декало (ит.) търг. 1. намаляване тег-
лото на стоката от изтичане, из-
сипване, изсъхване и др.; 2. на-
маление на първоначалното тег-
ло на стоката, вследствие влияни-
ето на атмосферните условия.
декалог (гр.) 1. библ. десетте божи
заповеди; 2. десет правила.
декалумен (лат.) фотометрическа
мярка от 10 лумена.
декалцинация (рус.) 1. хим . премах-
ване, отстраняване на калций; 2.
мед. вземане на калций от тъкани
за микроскопско изследване.
декалцнфикация (лат.) мед. обедня-
ване на организма от калций.
Декамерон (гр. -и т.) десетодневие;
съчинение на известния поет
Джовани Бокачо.
деканат (гр.) 1. достойнство и длъж-
ност на декан; 2. канцелария на
декан; 3. ръководство на факул-
тет във виеше учебно заведение;
■— декан професор, избиран за ед-
на година да председателства фа-
култета и да води текущите рабо-
ти в него.
декантация (фр.) хим. отделяне на
луга с помощта на сифонна тръба
след утаяване.
декапировка (фр.) хим. почистване
на метална повърхност за по-на-
татъшна обработка.
декапнтация (фр.) юр. обезглавява-
не.
декапод (фр.) зоол. 1 . десетокрак рак;
2. мекотело, което има десет пи-
пала.
декар (гр.) единица мярка за плош;
десет ара = 1000 квадратни метра.
Декарт (лат. Картезиус) Рене (1596
—
1650) виден френски мислител,
философ, математик, физик, фи-
зиолог, основоположник на раци-
онализма, обосновава основните
положения в аналитичната ге-
ометрия, въвежда понятието реф-
лекс; „Мисля, следователно съ-
ществувам” (лат. cogito ergo sum)
е изходното положение на фило-
софията му; той основа школа на-
речена „картезианска”; учението
му се характеризира с последова-
телен дуализъм: признаване рав-
нопоставеността на материалното
и духовното начало, на материята
и духа.
декаенлаб (гр.) литер. десетосричен
стих в античната гръцка и римска
поезия; — декасилабичен (гр.) ли-
тер. десетосричен.
декастих, декастихон (гр.) литер. де-
сетостишие, строфа от десет сти-
ха.
декатирам (фр.) техн. отнемам лъс-
кавината на плата чрез мокрене.
декатлон (гр.) спорт, състезание, в
което са застъпени десет дисцип-
лини; десетобой.
деквалнфикация (рус.) 1. изгубване
на квалификация, на добри качес-

187
декомпресия
тва; 2. отнемане на квалификация,
декември (лат.) някога десетият, а
сега последният месец от година-
та.
декламаторика (лат.) наука за крас-
норечието, за декламацията; —
декламация изкуство да се четат
или произнасят наизуст изрази-
телно стихове.
декларативен (фр.) който се прави
във форма на декларация; офи-
циално тържествен.
декларатнвност (лат.) литер. 1. пря-
ко изразяване на мисли, чувства
и идеи от името на автора или на
литературен герой по нехудожес-
твен начин; 2. монологична фор-
ма на изложение, при която по-
етът пряко и внушително художес-
твено изразява мислите и чувст-
вата си.
декларация (фр.) 1. търг, обявяване
съдържанието на вносни или из-
носни стоки в митницата с цел да
бъдат обезмитени или съответно
обложени; 2. полит. изявяване,
изявление; 3. електрон, израз в
компютърна програма, с който се
въвежда обект за част от програ-
мата, дава му се име и се конкре-
тизират неговите свойства.
декласирам (фр.) понижавам; — дек-
ласиране изпадане от класация; —
декласиран 1. откъснат от общес-
твото, пропаднал; 2. спорт, отпад-
нал от състезание.
деклинатор (лат.) техн. уред, който
показва отклонението на магнит-
ната стрелка от меридиана; — дек-
линация 1. физ. отклонение на
магнитната стрелка от магнитна-
та линия; 2. астр. отклонение на
небесните тела от екватора; 3.
грам, склонение; — деклинирам
скланям.
дековилка (фр.) 1. теснолинейна же-
лезопътна линия; теснолинейка;
2. вагонетка от теснолинейна же-
лезопътна линия.
декодер (нем.) pad.тел . устройство,
в което от пълния цветен телеви-
зионен сигнал се получават основ-
ните цветни сигнали.
декокт (лат.) отвара от билки; — де-
кокция (лат.) фарм. I . приготвяне
на отвара от лековити билки; 2.
самата отвара; декокт.
деколатор електрон, устройство, ко-
ето разделя копията на многос-
лойна принтерна хартия след по-
лучаването на разпечатката от
принтера.
деколонизация (фр.) процес на пос-
тепенно освобождаване след Вто-
рата световна война на потисна-
тите от колониалното робство на-
роди и извоюване на национал-
ната им независимост.
деколорацня (лат.) обезцветяване,
избеляване; — деколорирам обез-
цветявам, избелвам.
декомпенсация (лат.) мед. 1 . състо-
яние, при което орган, система
или целият организъм не може по-
вече да изпълнява нормални или
повишени изисквания; 2. псих. за-
губа на способността за компен-
сация при намалена или липсва-
ща психическа и физическа изд-
ръжливост.
декомпознция 1. разлагане на едно
цяло в съставните му части; 2. мед.
най-тежката форма на разстройс-
тво на усвояване на храната у кър-
мачетата.
декомпресия (лат.) 1. мед. намалява-
не или отстраняване на натиск
върху телесна част; 2. мед. болес-
тно състояние на организъм при
промяна на налягане; 3. техн . пос-
тепенно намаляване на налягане-
то в някакъв съд, чие го съдържа-
ние е под налягане: — декомпре-
сор техн. уред за постепенно на-
маляване на натиск в съд, чисто
съдържание се намира под наля-

деконт
188
ганс.
деконт (фр.) фин. 1. отчетна сметка,
която се изпраща па клиента за
начина, по който е извършена
продажба или покупка на стоки,
ценни книжа и валута; 2. сметка,
отчет (при инкасиране полици от
една банка).
де контаминация (лат.) мед. отстра-
няване или неутрализиране на от-
ровен газ или други вредни вещес-
тва по почвата, дрехите и пр.;
обеззаразяване.
декор (лат.) накит, украшение; — де-
коративно изкуство изкуство, ко-
ето обхваща само онова, което се
отнася до украсяване (на зали, къ-
щи, театри, прозорци и др.); —
декоратор 1. човек, който украся-
ва, нарежда (напр. салон, сцена);
2. художник по декоративно из-
куство; — декорация 1. украса, ук-
рашение; сценична живопис; 2.
орден; — декориране 1. украсява-
не; 2. удостояване с орден.
декорт (фр.) търг, произволна, по
споразумение или според търгов-
ските обичаи отстъпка върху
стойността на стоката за закъсне-
ние при доставянето, поради ло-
шо качество или повреди, уста-
новени при получаване на стока-
та.
декортммация (лат.) 1. спец, отделя-
не на ликото и кората от дървес-
ната част на стъблото, без да се
потопява във вода; 2. мед. опера-
тивно премахване на кората на ор-
ган, главно на мозъчната кора; —
декортикатор техн. зем. машина за
отделяне на кората и ликото от
дървесинната част на стъблото.
декорум (лат.) приличие, благоприс-
тойност.
декредитарям (лат.) спирам креди-
та.
декремент(ум) (лат.) 1. мед. стадий
на намаляване на температурата
или силата на дадена болест; 2.
спец, величина, характеризираща
скоростта на затихването на пе-
риодичните движения; 3. спец, ко-
личеството, което е загубено при
постепенно намаляване или из-
носване на нещо; — логаритми-
чен декремент геом. логаригьм на
отношението между две последо-
вателни амплитуди на затихващо
колебание.
декрет (лат.) 1. правителствена раз-
поредба със сила на закон; поста-
новление, определение, указ; 2. в
древния Рим — постановление на
император, консул или на сената;
—
декреталии (лат.) папски пис-
ма по някои спорни църковни
въпроси; — декретирам (фр.) 1.
постановявам чрез декрет; 2. прен.
разпореждам се самоволно, запо-
вядвам.
дексам (гр.) диал. приемам, възпри-
емам.
декстран (фр.) хим. бяло аморфно
желатиново вещество, което се по-
лучава, докато кисне сокът на за-
харното цвекло.
декстрин (лат.) хим. вещество, от ко-
ето се прави лепило; — декстри-
низатор техн. апарат за получава-
не на декстрин от нишесте.
дексгроза (от лат. „десен”) ост. гроз-
дова захар, гликоза.
декстрокардия (гр.) мед. вродено по-
ложение, когато сърцето е в дяс-
ната половина на гръдната кухи-
на, често с общо разместване на
вътрешните органи.
декувер (фр. „непокрит”) 1. разли-
ката между цената на имущество-
то и застрахователния капитал,
която остава в риск на застрахо-
вателя; 2. фин. борсови операции
за продажба на ценни книжа или
стоки, с които продавачът не раз-
полага в момента на извършване
на продажбата, но очаква при по-

189
делфин
благоприятен курс или цена да ги
придобие и предостави на купу-
вача.
декупаж (фр.) филм, подробен сце-
нарий, където всички сцени на
филма са описани предварително,
декурион (лат.) член на общинския
съвет в древния Рим; — декурия
административна част в древния
Рим.
декурсивна лихва (лат.) банк. падеж-
на лихва, която се плаща след из-
тичане на срока на едно задълже-
ние.
декурсия (лат.) воен. 1 . нахлуване на
неприятелски войски; 2. стовар-
ване на войски.
делатив (лат.) грам, падеж в неин-
доевропейски езици за означава-
не на посока.
делатор (лат.) книж. издайник, до-
носник; — деляция донесение, до-
нос.
делеатура (лат.) печ. коректурен знак
за изхвърляне на излишна буква,
делегат (лат.) пратеник, представи-
тел на корпорация, на дружество,
напр. на конгрес; — делегация 1.
пратеници, пълномощници, депу-
тация; 2. представителство на кон-
грес, конференция и др.; 3. юр.
предоставяне пълномощия на по-
нискостояш орган или правен акт
за разрешаване въпроси, които
влизат в компетенцията на деле-
гация, орган или правен акт; 4.
юр. съдебна поръчка; — разпит по
делегация юр.
—
снемане показа-
ния на свидетел или разпитване
на страна по дело не от съда, кой-
то разглежда делото, а от съда на
местожителството на свидетеля; —
делегирам I. пращам някого да ме
представлява, упълномощавам; 2.
прехвърлям права.
дели (тур.) луд, юнак; — делибашня
1. взвод турска войска; 2. нере-
довна турска войска, хайти, пляч-
каджии.
делигатура (лат.) превръзка,
деликанлня (тур.) нар. млад момък,
лудо-младо.
деликатес (фр.) изтънчено ястие ка-
то чер хайвер, гъши дроб, скъпи
сирена и пр.
деликвент (лат.) юр. престъпник; —
деликтен произходящ от престъп-
ление.
делимитация (лат.) книж. определя-
не на граници; разграничаване.
делир (лат.) псих. състояние, харак-
теризиращо се с помрачение на
съзнанието и зрителни сетивни
измами.
делко (по инициали на собств. име)
авт. механизъм от запалителната
система на автомобилен мотор.
делкредере (ит.) търг, гаранцията,
която един комисионер или тър-
говски агент дава, или отговор-
ността, която той поема спрямо
своя доверител за продадени на
кредит стоки срещу особено въз-
награждение (наречено също дел-
кредере).
делта (гр.) 1. четвъртата буква в
гръцката азбука, подобна на три-
ъгълник; 2. геогр. разлато устие на
река, подобно на триъгълник.
делтонд (фр.) 1. анат . мускул на ра-
менете; 2. геом . четириъгълник,
съставен от два еднакви триъгъл-
ника с различни височини.
делувнй (от лат. „отмивам”) геол.
ронливи утаявания по планински
склонове, смъкнати под влияние
на тежестта си или от дъждовете.
Делфи геогр. древногръцки град в
полите на планината Парнас във
Фокида, известен с храма на Апо-
лон и най-авторитетния в древ-
ността оракул; — делфнний мит.
чудовище, дракон, охранявал све-
щения извор на „прорицалище-
то” в Делфи.
делфин (лат.) 1. зоол . морски бо-

дем
190
зайник от рода на китовете; 2.
спорт, стил в спортното плуване;
3. астр. съзвездие в Северното по-
лукълбо; — делфинариум зоол. обо-
рудван басейн с необходимите съ-
оръжения за изучаване на пове-
дението на делфините, дресира-
нето им и представянето им пред
зрители; — делфинолог зоол. спе-
циалист, който се занимава с изу-
чаване на делфините.
дем (гр.) ист. 1. административно
деление в древна Гърция; 2. граж-
данство, съсловие.
демагог (гр.)1. в древна Гърция —
водач на народа; 2. полит. общес-
твеник, който се старае да си съз-
даде популярност сред масите чрез
лъжливи, недостойни средства; 3.
прен. лицемерен човек, измамник;
—
демагогия 1. измамване на об-
ществено и политически незрели
лица ччрез лъжливи обещания и
пр.; 2. прен. лицемерие, лъжа, из-
мама.
демараж (фр.) техн. набиране на
скорост.
демаркацнонен (исп.) боен, който
разграничава, отделя, — демарка-
ционна линия гранична линия
между две армии по време на при-
мирие; погранична линия; — де-
маркационен кордон погранична
верига (постове); — демаркацнон-
нн войска погранични войски; —
демаркация (исп.) 1. воен . опреде-
ляне граница между две терито-
рии, две армии и пр. чрез дого-
вор; 2. мед. ограничаване на въз-
палени части от здравите.
демарх (гр.) 1. в древна Гърция —
началник на всяка област; начал-
ник на дом; 2. в днешна Гърция
—
кмет; — демархня (гр.) в Гър-
ция кметство, община.
демарш (фр.) книж. постъпка, обик-
новено дипломатическа.
демаскирам (фр.) 1. свалям, снемам
маската; 2. прен. изобличавам ня-
кого.
дематериализация (лат. „раз” и „ма-
терия”) филос. лишаване от мате-
рия, превръщане в нематериално
(въведен от идеалистите термин за
тяхното ненаучно схващане за
превръщане на материята в нема-
териално).
дембел(ин), дембелак (тур.) разг.
мързелив, ленив човек; ленивец;
—
дембелувам мързелувам; — дем-
беллък (тур.) ленност; — дембел
ленивец.
дембелхаяе (тур.) разг. свърталище,
къща на мързеливци, на ленив-
ци.
демек (тур.) сиреч, тоест.
деменция (лат.) 1. мед. лудост, при-
добита лудост; 2. псих . прогреси-
ращ дистрофичен мозъчно-орга-
ничен процес, свързан с интелек-
туална деградация; придружава се
от нарушение на паметта; оглупя-
ване.
Деметра (гр.) 1. богиня на земеде-
лието и плодородието, дъщеря на
Кронос и Рея, сестра на Зевс ед-
на от най-тачените гръцки боги-
ни; у древните гърци: богиня на
земеделието; у римляните: Церс-
ра; 2. прен. рядко хляб.
демилитаризация (от лат. „раз” и ми-
литаризация) воен. установена
чрез международен договор заб-
рана на една победена държава да
има войска, да строи укрепления,
да произвежда оръжия и др.; ра-
зоръжаване.
демилюн (фр.) арх. малък бастион
пред ъгъл на главен бастион.
деминутив (лат.) грам, умалително
име; — деминутивен умалителен.
демир (тур.) желязо; — Демир-Ка-
пия Железните врата (на Дунава),
демирджия (тур.) диал. ост. железар,
демирка (тур.) диал. вид много твър-
да ябълка.

191
демос
демнснонер (фр.) книж. лице, което
си е подало оставка; в оставка; —
демиснонирам (фр.) книж. подавам
оставка; — демисия подаване на
оставка; — демисиониране пода-
ване на оставка.
демитур (фр.) полуобръщане, поло-
вин обръщане; полукръг.
демиургия (гр.) ист. низшата работ-
на класа от народа; — демиург 1.
в древна Гърция: занаятчия; 2. в
дорийските градове: виеше лице
в управлението; 3. филос. у гнос-
тиците: създател на света; 4. у пос-
ледователите на Платон: светов-
на душа.
демобилизация, демобилизиране (фр.)
разг. разпускане на войските.
демография (гр. „народ” и „пиша”)
дял от статистиката, който се за-
нимава със състава и движението
на населението в определени ис-
торически условия; народоописа-
ние.
демодиран (фр.) излязал от мода, ос-
тарял.
демодулация (лат.) рад.техн . процес,
при който високочестотни моду-
лирани напрежения се преобра-
зуват в нискочестотни напреже-
ния, които съответстват по фор-
ма и честота на модулиращото
напрежение; детектиране; проти-
воп. модулация.
демократ (гр.) член на демократи-
ческа партия; човек с демократич-
ни убеждения и наклонности; —
демократизация въвеждане и отс-
тояване на демократични прин-
ципи; — демократизъм (гр.) след-
ване началата на демокрацията; —
демократичен свойствен на демок-
рацията, народовластен; — демок-
рация полит. 1 . форма на държав-
но управление, при която властта
принадлежи на народа; народов-
ластие; 2. състояние, ред, който
се основава върху равенството на
всички и уважение към отделната
личност в рамките на дадена об-
щност, колектив, общество; 3.
привържениците на демократич-
но управление на една страна; 4.
държава с демократично управле-
ние.
демон (гр.) 1. у старите гърци: дух;
2. сега: зъл дух; дявол, сатана; —
демонизъм 1. вярване в зли духо-
ве; 2. състояние на привидно об-
ладаване от зли духове; — демо-
нолатрня поклонение на злите ду-
хове; — демонография дял от бо-
гословието, който изучава приро-
дата и явлението на злите духове;
—
демонолатрия рел. почитане,
обожаване на злите духове; — де-
монология рел. 1. дял от богосло-
вието, който се занимава със зли-
те духове; 2. система от митоло-
гически представи за злите духо-
ве; 3. дисциплина, която изучава
тези митологически предания.
демояетизация (фр.) фин. отнемане
на платежната сила на монета.
демонстрация (лат.) 1. показване,
обясняване по нагледен начин (с
картини, живи тела и пр.) 2. шес-
твие, манифестация с цел изразя-
ване на враждебност, негодувание,
протест; — демонстратор 1. лице,
което демонстрира публично,
обикновено резултати от научни
опити, наблюдения и други с поз-
навателна цел; 2. неодобр. демон-
странт; — демонстрант (лат.) учас-
тник в демонстрация.
демонтаж (фр.) техн. разглобяване
на машина, апарат и др. и снема-
нето им от фундамента.
деморализация (фр.) 1. развала, пок-
вара. упадък на нравите; 2. отс -
лабване на дисциплината и реда
в армия, общество, училище и пр.
демос (гр.) 1. ист . в древна Гърция
в градовете-държави — свободно-
то, пълноправно население; 2. по-

Демостен
192
късно — прост народ, тълпа.
Демостен (384 — 322 пр. Хр.) 1. най-
известният атински оратор и по-
литик; приканвал сънародниците
си към съпротива срещу завоева-
телната политика на Филип II
(Македонски); 2. прен. добър, та-
лантлив, красноречив оратор;
сладкодумец; вития; 3. шег . бъб-
ривец, празнодумец; фразьор.
демпфер (нем.) 1. муз. немско име
на сурдина; 2. муз. у нас — тер-
мин за наименуване механичното
приспособление при клавишните
музикални инструменти, служещо
за прекратяване вибрацията на
струните; 3. техн. разш. уредба или
приспособление за намаляване
амплитудите на вредните колеба-
ния на механични системи; анти-
вибратор, амортисьор.
деназализация (фр.) фон. загубване
назалния резонанс на носовите
гласни при артикулирането им и
превръщането им в устнени глас-
ни.
ден арии, денар (лат.) ист. старорим-
ска златна и сребърна монета с
различна стойност.
денатурация (лат.) хим. процес, чрез
който някои продукти, като
спирт, захар и др., се правят не-
годни за консумация, като им се
прибавят отровни и неприятни за
вкуса вещества; — денатурирам
(лат.) хим. правя някои продукти,
като спирт, захар, сол и др., не-
годни за консумация чрез приба-
вяне на отровни и неприятни за
вкуса вещества; — денатурант 1.
(нем.) хим. вещество, което раз-
валя, променя естествените качес-
тва, цвета на нещо; — денатурат
хим. предназначен за технически
цели спирт, приведен в състояние
да бъде негоден за консумиране
чрез прибавка на неприятни на
вкус и вредни за здравето вещес-
тва.
денационализация (фр.) 1. лишава-
не на една нация от нейните на-
ционални особености (език, кул-
тура и пр.); 2. връщане на наци-
онализирани имоти на частните
им собственици.
денацификацня (фр.) полит. систе-
ма от мерки, насочени към лик-
видиране на нацизма (фашизма)
в политическия, икономическия
и обществения живот на герман-
ския народ след разгрома на хит-
леристка Германия през Втората
световна война; премахване на на-
цизма в Германия.
денди (англ.) книж. прекадено изис-
кан светски човек, който следи
извънредно много модата; конте;
—
дендизъм прекадена придирчи-
вост в облеклото; контене.
дендрариум бот. място, където са за-
садени множество дървесни и
храстовидни видове.
дендро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към дърво.
дендролит (гр.) палеонт. вкаменено
дърво.
дендрология наука за развъждане на
дървета, лесовъдство; — дендро-
лог специалист по дендрология;
лесовъд.
денегация (лат.) юр. отричане, отказ-
ване.
дензиметрия (лат.) физ. измерване
гъстотата на течности.
деноминатнвен (лат.) грам, произве-
ден от име (съществително, при-
лагателно и пр.) глагол.
деноминация (лат.) 1. език, наиме-
нование, назоваване; 2. фин. на -
маляване на номиналната стой-
ност на паричните знаци, поради
което се обменят и преименуват.
денонсиране (нем.- фр.) търг, офи-
циално прекратяване действието
на междудържавна спогодба по

193
депортацня
искане на една от страните; от-
казване.
дентал (лат.) език, звук, произнесен
„през зъби” — д, т.
дентикул (лат.) арх. правоъгълна из-
датина на корниз като украса.
дентин (лат.) анат. рядко костно ве-
щество на зъб.
дентификация (лат.) мед. образува-
не на зъби.
дентиция (лат.) мед. поникване, про-
биване на зъбите.
дентура (лат.) 1. анат . всичките зъ-
би на горната и долната челюст;
2. прен. комплект от изкуствени
зъби.
деиудация (лат.) геол. 1 . отнасяне на
изветрителната кора на скалите,
което улеснява по-нататъшното
развитие на изветрителните про-
цеси; 2. разш. комплекс от мор-
фоскулптурни процеси, които оп-
ределят характера и темпа на раз-
рушаването на скалите по земна-
та повърхност, пренасянето на
разрушените материали и натруп-
ването им в ниските части на ре-
лефа.
денунцирам (лат.) обвинявам пред
съда; правя донос; — денуяцня 1.
донос; 2. юр. съобщение, уведом-
ление.
деонтология (гр.) обикн. в съчет. ме-
дицинска деонтология — наука за
задълженията и правата на прак-
тикуващите лекари по отношение
на техните колеги и пациенти.
департамент (фр.) 1. окръг, провин-
ция във Франция; 2. отделение,
отдел в министерство или подоб-
но виеше учреждение.
деперсонализация (нем.) псих. разс-
тройство в преживяването на соб-
ствената личност, която се възп-
риема като променена и чужда.
депеша (фр.) телеграма; — депешн-
рам телеграфирам.
депилация (лат.) 1. окапване на ко-
сата; 2. козм. премахване на кос-
ми; — депилаториум (нем.) козм.
средство за премахване на косми;
—
депнлатоар (фр.) козм. депила-
ториум.
деплаенрам (фр.) измествам.
депо (фр.) 1. склад, стоварище; 2.
гараж за трамваи, локомотиви и
пр.; 3. транспортно предприятие,
което обслужва и поддържа в из-
правност локомотиви, вагони и
др; 4. строит. излишна земна ма-
са, складирана на подходящо мяс-
то в правилни геометрични фигу-
ри.
депозит1 (фр.) 1. влог; 2. залог; 3.
склад; 4. фин. парични суми, вне-
сени във влогов или кредитен ин-
ститут, за които на вносителите
(депозанти) се плаща лихва; 5.
фин. ценни книжа или други цен-
ности, предадени за пазене във
влогов или кредитен институт сре-
щу заплащане от страна на депо-
зантите на определено възнаграж-
дение; 6. фин. парични суми, вне-
сени в съдебни и административ-
ни учреждения или в банки за
обезпечаване на съдебни искове,
вземания и др.
депозит2 печ. определен брой екзем-
пляри от всяко излязло в страна-
та печатно и литографско произ-
ведение, които се разпространя-
ват задължително безплатно, за
библиографски, архивни или биб-
лиотечни функции.
депонент (лат.) банк. вложител на
ценности.
депопулация (лат.) обезлюдява не.
депорт (фр.) фин. борсова сделка, ко-
ято разчита на печалба чрез по-
нижаване на курсовата разлика.
депортацня (лат.) заточение, изгна-
ние; преселване; — депортирам
(фр.) полит. извършвам депорта-
ция, премествам, преселвам при-
нудително.

делравация
194
деправация (лат.) книж. поквара на
нравите; корупция.
депрекатура (лат.) юр. право да се
ползват подарени имоти до края
на живота.
депривация (лат.) 1. църк. лишаване
от енория; 2. прен. разш. изобщо
лишаване от нешо; 3. псих . състо-
яние на крайна изолация от драз-
нители, при което до голяма сте-
пен отпада външната регулация на
психичните процеси и особено на
възприятието.
депутат (лат.) народен представител;
—
депутация няколко избрани ли-
ца, изпратени: 1. да представля-
ват по-широк кръг от хора пре-
димно с еднородни интереси или
2. да предявяват молби и искания
от известен кръг жители; 3. ост .
делегация.
дерайлирам (фр.) 1. за трамвай и др.
под. — излизам от релсите; 2. прен.
излизам от правия път, тръгвам по
лош път.
деранжирам (фр.) 1. разстройвам,
разбърквам; 2. книж. ост. обезпо-
коявам.
дератизация (фр.) унищожаване на
мишки, плъхове и др.
дервент и дервен (тур.) ост. диал.
планинска теснина, планински
проход; дефиле, клисура.
дервентджия (тур.) ост. диал. кате-
гория рая със специални задъл-
жения в Османската империя ка-
то охраняване на пътищата, пре-
веждане на войска и кервани през
опасни места и пр., срещу което
имала право да носи оръжие и да
бъде освободена от някои данъ-
ци.
дервиш(ин) (тур.) мохамедански ка-
лугер.
дере (тур.) 1. долчина, място издъл-
бано от водата; 2. поток.
деребей (тур.) управител на някое
място, който не съблюдава никак-
ви закони, тиранин.
дередже (тур.) разг. степен, градус;
положение.
дериват (лат.) 1. вторичен продукт
получаван от други като бензин,
бензол и пр.; 2. геол. скала, обра-
зувана чрез разпадането на едно-
родна магма на редица отделни
нейни съставки; 3. отклонение на
телефонен пост.
деривация (лат. „отклонение”) 1.
словопроизвеждане; 2. балист.
странично отклонение на снаря-
да от равнината на стрелбата
вследствие на въртеливото движе-
ние около оста си; 3. ел . техн. раз-
клонение на електрическа верига
или свързване на две точки от зат-
ворена електрическа верига чрез
проводник; 4. мор.-а в . отклонение
на кораб или самолет от курса му
поради страничен вятър, течение;
5. хидротехн. отклонение на вода
от главното корито на река.
дерма (ip.) кожа (на човек); анат.
вътрешният слой на кожата под
епидермиса; — дерматат възпале-
ние на кожата; — дерматография,
описание на кожата; — дермато-
логия наука за кожата; — дерма-
толог мед. лекар, специалист по
дерматология.
дерман (тур.) диал. 1. мир, спокойс-
твие; 2. цяр, лек; 3. енергия, си-
ла, надежда; 4. средство, начин.
дерменджия (тур.) воденичар; — дер-
мен воденица.
дернам, дернувам (гр.) диал. I . съба-
рям; 2. удрям, бия.
дерт (тур.) разг. 1. болка, 2. грижа,
душевна мъка.
десант (фр.) воен. излизане на су-
ша; разтоварване войски, прево-
зени с кораби или самолети, на
сушата за военни действия на про-
тивникова територия.
десен (фр.) 1. рисунка върху плат,
мостра; 2. съвкупност от трите ос-

195
детайл
новни структурни показатели на
тъканите; оплитка, разцветка и об-
работка на лицевата повърхност;
—
десеиатор и десинатор (фр.)
текст, лице, обикновено худож-
ник, който определя цветовете и
моделите в текстилната индуст-
рия.
десенсибилизация (лат.) 1. фото, по-
нижение на чувствителността на
фотографски материал, сенсиби-
лизирани към червена и зелена
светлина; 2. мед. намаляване или
отстраняване повишената чувст-
вителност на организма към ня-
кои вещества, главно чужди бел-
тъци; 3. псих. метод в психотера-
пията, който се прилага срещу
страхови състояния; — десенсиби-
лизирам (нем.) мед. фот. извърш-
вам десенсибилизация; — десен-
сибилизатор (нем.) хим. химикал,
който се употребява при десенси-
билизация.
десикация (лат.) 1. хим. отнемане на
влага; изсушаване; 2. мед. отделя-
не на водата от лекарствено ве-
щество; обезводняване, изсушава-
не.
десквамация (лат.) 1. мед. обелване,
лющене на кожата; 2. геол . разс-
лояване и лющене на повърхнос-
тта на скали, предимно в пусти-
ните, поради големи температур-
ни колебания.
дескриптивен (лат.) описателен: —
дескриптивна геометрия геомет-
рия, която се занимава с изобра-
женията на пространствените фи-
гури върху равнина; — дескрип-
тивна лингвистика американско
структуралистично направление в
езикознанието, което изучава ези-
ковите факти и явления само чрез
тяхното описание; — дескрипция
описание.
десолватация (лат.) хим отнемане,
премахване взаимната връзка меж-
ду молекулите на разтворимо ве-
.
шество и разтворител.
деспот (гр.) 1. ист . средновековен
феодал в България и Византия; 2.
титла на такъв феодал; 3. ост.
игумен; 4. прен. човек, който не
зачита желанията и мненията на
другите и налага волята си; тира-
нин.
деспотизъм (гр.) управление, осно-
вано на лична воля, на произвола
на управляващия; потисничество;
тирания; — деспотия 1. ист. фор-
ма на управление с пълен произ-
вол на властта и пълно безправие
на поданиците; деспотство; 2. ист.
държава, управлявана от деспот;
3. ист . област на деспот; 4. прен.
потисничество, тирания; — дес-
потство 1. ист. област, управля-
вана от деспот; деспотия; 2. власт
и достойнство на деспот.
дестилация (лат.) 1. хим. разделяне
на смес от летливи течности на
съставните им части чрез изпаря-
ване и впоследствие втечняване,
охлаждане на парите; дестилира-
не, преваряване; 2. очистване чрез
преваряване; — суха дестилация
получаване на газ от въглища,
дърва и под., чрез загряване в зат-
ворен съд; — дестилат (лат.) хим.
продукт, получен чрез дестила-
ция.
деструктивен (лат.) мед. злокачест-
вен.
деструкция (лат.) книж. разваляне,
разтуряне, разрушаване на нещо,
десублимация (рус.) хим. премина-
ване на пара в твърдо състояние.
десцендент(лат.) произход, потомък;
—
десцендеитална теория Дарви-
новата теория за произхода на ви-
довете и човека; — десценденция
(лат.) юр. произход; поколение,
потекло.
детайл (фр. „подробност”) 1. техн.
разработен точен модел на маши-

детайлен
196
на, строителен план и др; 2. ли-
тер. подробност, частица от ху-
дожественото цяло, която прида-
ва особено богатството на види-
мия, осезаемия свят.
детайлен (фр.) подробен; — детайл-
ност подробност; — детайлирам
книж. 1. описвам или разработ-
вам подробно отделни части; 2.
продавам на дребно; — детайлист
1. ост. продавач на дребно; 2. ли-
тератор, художник или артист —
голям специалист в описване, пре-
даване на най-малките подроб-
ности.
детандер (фр.) техн. 1. приспособ-
ление във вид на клапа за нама-
ляване налягането на пара, газ,
сгъстен въздух и пр; 2. бутална ма-
шина, която работи със сгъстен газ
и се използва най-вече в хладил-
ната техника.
детектив (англ.) частно лице или по-
лицейски агент, който се занима-
ва главно с разкриване на прес-
тъпления.
детектор (лат. „разкриващ”) 1. уред
за откриване на някои физичес-
ки явления (светлина, топлина,
електричество); 2. техн . приспо-
собление към каса за сигнализи-
ране на всеки непозволен опит за
отварянето ; 3. техн. механизъм
за автоматичен тъкачен стан, кой-
то осигурява смяната на шпулите
с вътъка в совалката при непра-
вилност на движението; предпа-
зител; 4. pad. уред за превръщане
на променлив ток в прав; 5. част
от радиоапарат за приемане на
електрическите вълни; 6. малък
радиоапарат.
детерминант и детерминанта (лат.)
мат. алтебричен израз от основ-
но значение за решаване на сис-
теми линейни уравнения; опреде-
лител.
детерминатнв (нем.) грам, определи-
тел.
детерминацня (лат.) книж. опреде-
ляне, ограничаване; — детермнна-
тор мат. определител.
детерминнзъм (фр.) филос. I. учение
за необходимата закономерна
връзка и причинна обусловеност
на явленията и събитията в при-
родата и обществото; 2. учение за
закономерността и причинната за-
висимост на човешката воля; —
детерминирам (лат.) книж. опре-
делям, ограничавам; — детерми-
нист (фр.) филос. привърженик на
детерминизма.
детонатор (лат.) взривно вещество
(междинен заряд, фитил и др.),
което служи да запали друго
взривно вещество; — детонация 1.
изгърмяване, експлозия; взрив; 2.
хим. процес на химическо прев-
ръщане на вещество, който се раз-
пространява с постоянна скорост,
по-голяма от звука; 3. техн. пре-
кадено бързо и неправилно изга-
ряне на гориво в цилиндър на
двигател с вътрешно горене; 4.
муз. отклонение от правилния тон;
неправилно, фалшиво пеене.
детрит (лат.) мед. остатък от разру-
шени тъкани; — варнолен детрит
ваксина против вариола.
детрониране (лат.) сваляне от прес-
тола (цар, княз и др.).
Деус (лат.) Бог; — Deus ex niachina
„бог от машината” (в гръцкия и
римски театър боговете се явява-
ли на сцената, спускани от меха-
низъм, за да помогнат при разв-
ръзката; прилага се за ония пи-
еси, чиято развръзка не произти-
ча логично от психологичното
действие, а се дължи на външна
случайна причина или лице; въ-
обще неочаквана намеса на едно
лице, което изважда от трудно по-
ложение.
де факто (лат.) фактически, в дейс-

197
дефлегмация
твителност, всъщност; на дело,
дефанзива (лат.) отбрана; отбрани-
телно положение.
дефекация (лат.) 1. мед. изпразване
на дебелото черво от изпражне-
ния; 2. разш. очистване от мръсо-
тия; 3. техн. в захарното произ-
водство — очистване суровия си-
роп на цвеклото от примесите му.
дефект (лат.) 1. недостатък; 2. пов-
реда, липса.
дефектен (лат.) 1. мед. който е с
физически или психически недос-
татъци; 2. непълен; — дефектен
глагол грам, глагол, който няма
някои форми в спрежението.
дефектология (лат. „недостатък” и
гр. „наука”) педагогическа наука
за методите, които се прилагат при
възпитанието и обучението на де-
ца с психофизически недостатъ-
ци.
дефекгоскон (лат.) техн. уред за де-
фектоскопия; — дефектоскопия
техн. наименование на различни
начини за откриване на невиди-
ми с просто око недостатъци в ме-
тални изделия, без да бъдат раз-
рушени.
дефендер (англ.) книж. защитник.
Дефендери (лат.) ирландска полити-
ческа партия.
деферент (лат.) астр. кръг, по кой-
то се движи центърът на епици-
къла около Земята според систе-
мата на Птолемей; Птолемеева
система.
деферизация (лат.) очистване на во-
дата от железни соли, за да се нап-
рави годна за пиене и за различ-
ни домашни или фабрични нуж-
ди.
дефигурация (нем. „раз” и „образ”)
обезобразяване.
дефиле (фр.) гогр. тесен проход, тес-
нина, път в планинско място, по
страните на който местността е не-
достъпна.
дефилирам (фр.) минавам в церемо-
ниален марш.
дефиниция (лат. „определение”)
кратко и точно определение на
понятие, установяване съдържа-
нието на понятие по основните му
признаци; определение; — дефи-
нирам (лат.) давам определение,
определям.
дефиннтив (рус.) фин. контролно
счетоводство, при което провер-
ката става с помощта на картоте-
ка; — дефинитивен (лат.) оконча-
телен.
дефис (от лат. „разделяне”) грам.
кратка чертица като знак за пре-
насяне на част от дума или крат-
ка чертица между две думи; мал-
ко тире.
дефицит (лат.) фин. липса на част от
средствата, от касата, от стоките,
от материалите и т. н ., поверени
на съответното лице, организация,
фирма и пр.; недостиг.
дефлагратор (фр.) техн. уред за про-
извеждане на висока температу-
ра; запалител на избухливи вещес-
тва; — дефлаграция (лат.) хим. 1 .
чистене чрез нагряване; 2. изга-
ряне на взривни вещества без из-
бухване.
дефлация (лат.) 1. фин. стабилиза-
ционна парична политика с цел
прекратяване на книжно-парич-
ната емисия и постепенно иззем-
ване на излишното количество
книжни пари, за да се повиши
стойността на паричната едини-
ца; система от финансово-иконо-
мически мероприятия за борба
срешу инфлацията и покачването
на цените; 2. геол. отнасяне на
горните слоеве на скалите от вя-
търа.
дефлегмация (гр.) хим. разделяне на
смес от две течности чрез охлаж-
дане на парите им до температу-
ра, малко по-висока от точката на

дефлексия
198
кипенс на по-леко кипящата със-
тавка, при която се получава час-
тично втечняване на тази състав-
ка; — дефлегматор техн. апарат за
дефлегмаиия.
дефлексия L отклонение на лъчите;
2. (нем.) грам, загубване на флек-
сия като изчезване на падежни
окончания, на глаголни форми за
отделни времена и лица и др.
дефлектор (лат.) 1. уред за измерва-
не отклонението на магнитната
стрелка; 2. тенекиен похлупак за
смукателна тръба за усилване на
действието ; 3. преграда за откло-
няване на течности, газове и на-
сипни материали в желана посо-
ка; 4. клапа за регулиране на тя-
гата в димния канал на пещ.
дефлорация (лат.) мед. отнемане на
девствеността.
дефолианти (рус.) хим. вещества,с
които се напрашват или напръск-
ват листата на памука и на други
култури, за да се ускори опадане-
то им; обезлистители.
дефолиация (фр.) агр. окапване на
листата на растение; обезлиства-
не.
деформация (лат.) 1. в механиката —
изменение на размерите и фор-
мите на тяло, съпроводено с ме-
ханични напрежения; обезформя -
ване; 2. мед. вродено или придо-
бито отклонение от нормалната,
естествена форма; израждане,
уродство.
дефраудация (лат.) юр. измама, мо-
шеничество; злоупотреба с пове-
рени парични средства.
дехам (гр.) диал. приемам, допускам
до себе си.
дехелмннтазация (лат.) мед. сбор от
лечебно-профилактични мерки за
освобождаване от паразитните
глисти в организма на човека или
животните или за умъртвяването
им.
дехндратация (нем.) хим. и мед. ре-
акция, при която се отнема вода-
та от молекулите на неорганични
и органични съединения; дехид-
ратиране; — дехндратирам хим. из-
вършвам дехидратация.
дехидрация (лат.) хим. реакция, при
която става отнемането на водо-
род от органично съединение; де-
хидриране; — дехидрирам хим. из-
вършвам дехидрация; — дехидра-
тор (лат.) хим. вещество, което има
свойството да извлича водорода от
веществата, в чийто състав се на-
мира.
дехлорация (де- и хлор) хим. пре-
махване, очистване на хлора от ор-
ганични съединения; — дехлори-
рам хим. извършвам дехлорация;
очиствам от хлор; обезхлорявам.
децемвират (лат.) ист. управление на
десетте в древния Рим след уста-
новяването на републиката, за да
изработят закони (5. век пр. Хр .);
—
децемвмр член на управлени-
ето на десетте в Рим.
децениум (лат.) десетгодишнина.
децентрализация (лат.) полит. сис-
тема на държавно управление, в
която поделенията имат сравни-
телно голяма самостоятелност
(противоположност: централиза-
ция).
децеребрация (лат.) мед. оператив-
но отстраняване на предния от-
дел на главния мозък при опит
върху животни.
децернат (рус.) полит. особена ор-
ганизация на управление на уч-
реждение посредством децернен-
ти; — децернент (рус.) полит.
длъжностно лице в дадено учреж-
дение с неограничена власт, ко-
ето носи пълна отговорност за
своите разпореждания.
деци- (лат. „десет”) първа съставка
на сложни думи със значение ед-
на десета част.

199
джангар
децибел (фр. от собств.) единица за
измерване на акустичната или
електрическата сила на звука.
дециграм (фр. -гр.) една десета част
от грама.
децилитьр (фр. - гр.) една десета част
от литъра.
децима (лат.) 1. муз. десетият тон; 2.
литер. строфа от десет стиха.
децимал голям кантар за мерене на
тегло.
децимален (лат.) десетичен.
децимацня (рус.) ист. наказване със
смърт, на всеки десет души по
един, ако не се открие виновни-
кът за дадено престъпление.
дециметър (фр.- гр.) една десета част
от метъра = 10 сантиметра; — де-
циметров който се отнася до де-
циметър.
децимола (лат.) муз. разделяне на ед-
на нотна стойност на 10 равни
части.
децнстер мат. една десета част от
етера.
дешнфратор (фр.) електрон. 1 . възел
на телеметрическо устройство за
отделяне приетите сигнали и тех-
ните преобразувания в сигнали,
които въздействат на изпълнител-
ните органи на това устройство;
2. възел на електронноизчисли-
телна машина, който преобразува
кода в съответстващите сигнали;
3. лице, което разчита текст, на-
писан с условни знаци; — дешиф-
рирам 1. прочитам написано с
цифри или условни знаци; 2. прен.
прочитам нечетливо написано
писмо; отгатвам; — дешифриране
прочитане написано с условни
знаци.
джаба (тур.) даром; много евтино,
джагър (тур.) гума, която се слага в
сакъза, за да става гъвкав.
джаде (тур.) диал. шосе,
джадия (тур.) разг. вещица.
джаз (англ.) муз. импровизационен
музикален стил, възникнал в на-
чалото на 20. век от сливането на
елементи от африканския музи-
кален фолклор и от популярната
западна музика в САЩ (полка,
кадрил, маршове и др.), който
през Първата световна война на-
мира място в танцовата и забавна
музика и придобива универсално
значение; 2. оркестър, предимно
за танцова и забавна музика; —
джаз-бенд (англ.) муз. малък ор-
кестър, предимно с духови и удар-
ни инструменти, за изпълнение на
забавна музика — джаз.
джам (тур.) диал. стъкло на прозо-
рец; — джамджия (тур.) разг. чо-
век, който продава или поставя
джамове, стъкла; стъклар; —
джамлия (тур.) направен със стък-
ла; — джамлък направа от стъкла;
прозорец.
джамадан (тур.) 1. мъжка дреха като
елек без ръкави; 2. куфар.
джамал (тур.) диал. 1 . зидана печка;
2. кукерска игра на Ивановден; 3.
лице, което играе тази игра.
джамал(а) (тур.) диал. вид обредна
игра между Коледа и Ивановден.
джамбаз(ин) (тур.) търговец, който
купува и препродава коне; —
джамбазлък (тур.) ост. професия
на джамбазин.
джамборе (англ.) 1. ост . междуна-
роден или районен сбор на ска-
ути; 2. прен. разг. танцова забава
на младежи; веселба.
джамия (тур.) мохамедански храм,
джамкеят (тур.) ост. гласпапир,
шкурка.
джамиара (тур.) диал. стоманени ко-
лелца, които се слагат на оста на
каруца, за да звънят.
джангаза (тур.) човек, който се па-
зари за всичко.
джангал (тур.) диал. висок, слаб чо-
век; 2. прен. лош човек, побойник,
джангар, джангьр (тур.) шум, врява.

джандар(ин)
200
викове.
джандар(ин) (тур.) ост. стражар, по-
лицай.
джани (тур.) диал. злодей.
джансъз(ин) (тур.) диал. 1. телесно
слаб човек; 2. припрян човек.
джанта (фр.) техн. външният мета-
лен кръг, върху който се поставя
гумата на колело.
джанфез и джамфез (тур.) ост. вид
копринен плат; тафта.
джанъм (тур.) разг. душице.
джапанки (англ.) вид летни гумени
или пластмасови сандали, внесе-
ни у нас през 1961 г.
джар (тур.) разг. четири (при игри
на табла).
джаул (англ. от собств.) физ. едини-
ца мярка за енергия, работа и ко-
личество топлина (1 дж. работа,
извършена със сила 1 нютон за
преместване на тяло на разстояние
1 м; ват/секунда).
джеб-парасъ (тур.) разг. малка сума
за дребни разходи.
джебхарашлък (тур.) разг. пари за
дребни разноски.
джебчилък (ар.) разг. джебчийство,
кражба на дребно; — джебчия кра-
дец на дребни вещи; крадец на
дребно.
джевайр (тур.) ост. скъпоценен ка-
мък или накит.
джеваб, джеваи (ар.) ост. отговор.
джевгар и джнвгар (гр.) диал. един
чифт волове, впрегнати в кола;
впряг.
джеза (ар.) диал. ост . наказание, гло-
ба.
джезве (тур.) съд за варене на кафе;
кафениче.
джелатин (ар.) палач; който погуб-
ва осъдените; главорез.
джелеп(нн) (ар.) търговец на доби-
тък за клане.
джем (англ.) конфитюр от ябълки,
сливи, дюли и др.
джемал (ар.) диал. красота, хубост.
джемпър (англ.) вид женски вълнен
или копринен костюм.
дженабетнн (ар.) проклетник,
джендем (евр.) ад, пъкъл.
джендеме (тур.) поврага, по дяволи-
те; — джендемосвам пращам пов-
рага; — джендемосвам се, махам
се.
дженерикша (яп.) книж. малка дву-
колка, карана от човек в Япония,
Китай и др.; рикша.
джентлемен, джентълмен (англ.) чо-
век с благородни нрави и обнос-
ки.
Дженър, Едуард (1749 — 1823) анг-
лийски лекар, създател (1775/
1796) на ваксина против вариола
(едра шарка); — дженеровскн ин-
ститут мед. институт в Лондон, ос-
нован 1801.
джепане (тур.) ост. воен. муниция,
куршуми, гранати и пр.
джереме (тур.) 1. глоба; 2. прен. па-
костник.
джибри (тур.) остатъците от грозде-
то, от което е изстискан сокът; —
джибровица ракия от джибри,
гроздовица.
джига (англ.) 1. английски национа-
лен танц; 2. театр. игра и песен
на шут в края на представление.
джигер и джегер 1. (англ.) техн.
текст, апарат за боядисване на тъ-
кани на рула, топове, които се
прекарват многократно през баня
с боя; 2. (тур. от пер.) бял или че-
рен дроб.
джигетай (тюрк.) див кон, обитаващ
степите на Средна Азия.
джнгит (рус. от тюрк.) много добър,
изкусен ездач; — джигитовка
спорт, много сложни и трудни уп-
ражнения върху препускащ кон.
джнзие (тур.) ист. поголовен данък,
плащан от пълнолетното мъжко
немохамеданско население на Ос-
манската империя.
джил английска и американска еди-

201
джудже
ница мярка за вместимост,
джил-бокс (англ.) голям апарат с
грамофонни плочи в кафене и пр.,
задвижван с пускане на монети,
джнмкронзъм (англ. от собств.) по-
лит. расистки реакционни мерки
в САЩ срешу негрите, като заб-
рана да се хранят в един ресто-
рант с белите, да пътуват в един
вагон с тях, да живеят в един квар-
талсбелиипр.
джин1 (англ.) силно алкохолно пи-
тие с аромат на хвойна, без силен
привкус.
джин2 (англ.) зем. машина за отде-
ляне на семената от памучните
влакна.
джин3 (тур.) мит. горски зъл дух, не-
видимо същество.
тоизъм (англ.) полит. щовинис-
тически национализъм в Англия.
джинджифил (инд.) южно растение,
чиито ароматни корени се упот-
ребяват за подправка и за лекарс-
тво; дрога.
джинс (тур.) разг. род; потекло,
джинси (англ.) тесни, прави панта-
лони, тип каубойски, от плътен
памучен плат, украсени с цветни
тегели по джобовете.
джип (англ.) малка, обикн. военна
моторна кола, която може да пъ-
тува по неравен лош път.
джира |ит.) каменод. къс от дърво,
върху което се върти камък.
джиро (ит. „оборот”, „прехвърляне”
от гр. „кръг”) 1. надпис за прех-
лям работа, отговорност и пр. на
друго лице; прехвърлям, препра-
щам; — джнрант (ит.) фин. физи-
ческо или юридическо лице, ко-
ето е законен носител на мени-
телнично вземане и прехвърля
своите права по менителницата на
друго лице (джиратар); прехвър-
ля (джиросва) полица, като се
подписва на гърба ; — джират (ит.)
лицето, на което се прехвърля по-
лица.
джиу- jr :<;нд г (яп.) спорт, японски на-
чин на защита или нападателна
борба с много хватки.
джнхат (ар.) религиозна война у мо-
хамеданите.
- джия(-чия) (тур.) втора съставна
част на сложни думи, която озна-
чава занаят, професия, занимание,
напр. абаджия, панталонджия.
джоб (тур.) торбичка, пришита на
дреха за дребни неща; джеб.
джоджан (тур.) растение с приятна
миризма, подправка.
джоиЕГТ гьнчърс (англ.) икон. форма
на коопериране при експлоатация
на предприятие, което се намира
в една от двете кооперирани стра-
ни.
джойстик (англ.) електрон, устройс-
тво за генериране на сигнали, ко-
ито могат да предизвикат сравни-
телно бързо движение на курсора
или на друг символ върху екрана,
джокер (англ.) особена карта за иг-
ра, която може да заменя всяка
върляне на полица, чек или дру-
ги ценни книжа от едно лице на
друго; 2. прехвърляне на собстве-
ността на полица или други цен-
ни книжа върху трето лице чрез
надпис на гърба; 3. парите, които
се получават от продажбата в оп-
ределен срок (най-често за един
ден); оборот; — джиросвам (от ит.)
1. прехвърлят полица, чек и др.
на друго лице; 2. прен. прехвър-
друга карта, предимно при игра
на покер.
джолан (тур.) долната част на говеж-
ди крак, от която се приготвят су-
пи.
джонка китайски двумачтов кораб.
Джон Бул (англ.) прякор на англи-
чаните, английският Бай Ганьо
джубе (тур.) кожухче; горна дреха на
духовно лице.
джудже (тур.) съвсем малък на ръст

джудо
202
човек.
джудо (яп.) спорт, японска спортна
игра, която прилича на джиу-джи-
цу, без опасните удари и хватки;
—
джудист спортист, който упраж-
нява борбата джудо.
джуздан (тур.) ост. портфейл,
джука (тур.) диал. устна.
джумба (тур.) диал. дърводелски
винкел.
джумбушлия (тур.) разг. весел човек;
—
джумбуш веселба, смях.
джумерт (тур.) диал. щедър.
джумле (тур.) диал. вкупом, всички
заедно.
джунгал (тюрк.) диал. оронен кочан
от царевица.
джунгли (инд.) 1. индийски блатис-
ти равнини, обрасли с трева и го-
ра, непроходими; 2. разг. непро-
ходима местност.
джунджурии (тур.) разг. разни дре-
болии за накит.
джурджуна (тур.) диал. закачка, по-
дигравка.
джъмо (англ.) муз. бърза танцова
творба, характерна с еднообразна,
опростена хармония и твърда ак-
центуван ритъм.
джънгл стаил (англ.) муз. остарял
способ за изпълнение на джаза,
при който духовите инструменти
с помощта на различни сурдини,
глисанди и други средства се
опитвали да подражават на човеш-
кия глас.
дзнфт (тур.) черна смола, асфалт,
зифт.
ди- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение два пъ-
тя, двоен, напр. диваксина и др.
диа- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение пред,
раз, напр. диадинамичен и др.
диабет (лат.) мед. заболяване, при-
чинено от сложно разстройство на
ендокринната система, изразено с
намаленото образуване на хормо-
на инсулин в задстомашната жле-
за; захарна болест; — диабетик бо-
лен от захарна болест.
диаболизъм (англ.) худ. представяне
в изкуството на дяволското, вра-
жеското у човека; — диаболист ху-
дожник, привърженик на диабо-
лизма.
диагенеза (гр.) геологичен процес,
при който водните и други утай-
ки се превръщат в скали.
диаглнфи (гр.) вдлъбнати изображе-
ния в плоскост.
диагноза (лат.) определяне на болес-
тта; — диагностика учение за бе-
лезите на болестите и разпозна-
ването им по тях.
диагнозирам (лат.) 1. поставям, оп-
ределям диагноза; 2. (гр.) опис-
вам накратко белезите на болест,
диагонал (гр.) правата линия, която
съединява два противоположни
ъгъла в четириъгълник.
диаграма (гр.) чертеж за нагледно
обяснение на нещо; таблица.
диаграф (гр.) уред за копиране изоб-
ражения на чертежи, контури на
предмети и пр.
диадема (гр.) 1. ист. накит на гла -
вата за царско отличие; 2. женски
накит за глава във вид на венец
със скъпоценни камъни.
диадинамичен (гр.) в съчет. дяади-
намичен ток мед.
—
променлив ток
с ниска честота и особена физич-
на характеристика, който има сил-
но изразено противоболезнено
действие и се прилага при забо-
ляване на периферните нерви
(ишиас и др.), при главоболие и
пр.
диадознс (гр.) прекъсване на болес-
тта.
диадохи (гр.) 1. ист. пълководци,
приемници на Александър Маке-
донски, които след неговата смърт
водят помежду си борба за власт;
2. ост . наследници.

203
Диарбекир
диакониси (гр.) стари девици или
вдовици, на които управлението
на църквата възлага да следят за
благочинието и реда при богос-
лужението в женските отделения
при храма.
диакоп (гр.) мед. разцепване, пук-
ване на кост.
дяакустика (фр.) физ. дял от физи-
ката, който изучава пречупването
(отражението) на звуковете.
диалект (гр.) език, наречие, което се
говори само в определена населе-
на местност (нелитературен); ~
диалектизъм (гр.) литер. дума или
израз от народния говор, които не
се употребяват в книжовната реч,
но се използват в художествената
литература като стилистично сред-
ство; — диалектология език, дял
от езикознанието, който изучава
диалектите; наука за наречията на
един език; — диалектолог език.
специалист по диалектите, гово-
рите на даден език; учен, който
се занимава с диалектология; —
дналектография описание на го-
ворите на даден език.
диалектика (гр.) филос. I. учение за
всеобщите закони на развитието
на природата, обществото и мис-
леното, научен метод за познава-
не на природните и обществени-
те явления в тяхното развитие и
преминаване от количествени из-
менения в нови качествени чрез
разкриване на вътрешните проти-
воречия и борба на противопо-
ложтостите; учение за единството
и борбата на противоположности-
те като нейна същност; 2. самият
процес на такова движение и раз-
витие; — диалектически матери-
ализъм наука за най-общите за-
кони на движение и развитие на
природата, обществото и мисле-
нето — последователен мироглед
и метод за познание и преобразу-
ване на света.
диализа (гр. „отделяне’’) хим. начин
за отделяне на колоидни частици
в един разтвор от молекулите и
йоните на разтвореното вещество
чрез филтриране с мембрана или
растителен пергамент, през кой-
то минават само молекулите и йо-
ните.
диалог (гр.) 1. разговор между две и
повече лица; 2. литер. изложение,
поднесено от автора в разговорна
форма; — диалогизъм (фр.) литер.
ораторски похват, при който реч-
та има разговорна форма.
диамант (фр.) 1. най-твърдият, най-
плътният, най-бляскавият и най-
скъпоценният благороден камък;
2. печ . дребен печатарски шрифт,
диаметрален (гр.) съвършено проти-
воположен; — диаметричен геом.
който се отнася до диаметър; —
диаметър геом. правата линия, ко-
ято съединява две точки от окръж-
ността и минава през центъра .
Диана (лат.) мит. 1 . у древните рим-
ляни: дъщеря на Юпитер, богиня
на лова и лесовъдството, луната и
целомъдрието; 2. гиег., ирон. стро-
га девственица. .
диапазон (гр.) 1. муз. тонов обем на
инструмент или певчески глас; 2.
муз. вид музикален инструмент за
даване тон чрез удряне върху
твърд предмет; камертон; 3. прен.
пределна сила, размах, обхват.
диапозитив (нем.) фот. прозрачен
позитив за проекционен апарат.
Диарбекир 1. укрепен град в азиатска
Турция на р. Тигър; крепост и
място на заточение, където тур-
ците заточават българските поли-
тически затворници, докато Бъл-
гария и Македония са под турска
власт; 2. прен., разг. твърде отда-
лечено, диво, трудно за живот
място; пущинак, затънтен край;
джендем.

диархкя
204
диархмя (гр.) полит. двувластие, уп-
равление на двама; — днарх един
от двама съуправители.
диаскоп (фр.) техн. апарат за про-
ектиране на прозрачни обекти
чрез светлина, която минава през
тях.
дяасоиограф (лат.) мед. апарат, с
който може да се получи изобра-
жение на вътрешни органи на тя-
лото, действащ по принципа на
ултразвука.
диасиазма (гр.) литер. прекъсване
между два стиха при тяхното че-
тене или пеене; пауза, почивка.
диаспора1 (гр.) бот. всяка част от
растение като спора, семе, плод,
луковичка и др., която се отделя
естествено от него и служи за раз-
множаването му.
диаспора2 прен. разпръскване, раз-
сейване на населението на една
страна по чужди страни в резул-
тат от завоюването на страната от
чужди народи.
диастаза (гр.) 1. мед. (диастазис) бо-
лест, отделяне на костите или хру-
щялите един от друг; 2. хим. ве-
щество, което се образува при
кълнене на житните зърна, в
слюнката и в храносмилателните
органи на човека.
диастатичен (гр.) книж. разграничи-
телен, разединителен, отделяш.
даастема (лат.) 1. мед. междина меж-
ду средните резци; 2. муз. прост
интервал.
диастола (гр.) 1. грам, продължение
на къс слог; 2. анат . ритмично
разпускане на сърцето след сви-
ването му; — диастолическн (фр.)
мед. който се отнася до диастола
на сърцето; — диастолическн шум
шум, който се чува при патоло-
гично изменение в клапите на
сърцето; порок на сърцето.
диатеза (лат.) 1. мед. предразполо-
жение на организма към някои за-
болявания под влияние на незна-
чителни вредно действащи фак-
тори; 2. грам, залог.
днатермня (лат.) 1. мед. лечебен ме-
тод — нагряване с електрически
променлив ток с голяма честота;
2. апарат за такова нагряване.
диатомеи (лат.) бот. много дребни
морски кремъкови водорасли; —
диатомов (рус.) спец, който се от-
нася до диатомеи.
диатреми (гр.) геол. цилиндрични
канали, образувани от взривове на
вулканични газове в пластовете на
земната кора и запълнени с вул-
канични остатъци.
диатрнба (фр.) 1. разговор, развле-
чение; 2. изследване; 3. (гр.) жлъч-
на критика.
днатропизъм (англ.) бот. движение
на организмите на растение, при
което те заемат перпендикулярна
посока на действащите върху тях
сили.
диафанометьр (гр.) физ. инструмент
за измерване степента на прозрач-
ност на въздуха.
днафялм (диапозитив и филм) кино.
серия от диапозитиви на филмо-
ви ленти, обединени от обща те-
ма.
диафон (гр.) 1. мор. апарат за про-
извеждане на силни звукови сиг-
нали от фар при мъгливо време;
2. (рус.) кер. матов порцелан без
глазура.
диафоннческн, диафоничен (гр.) не-
съзвучен, нехармоничен.
диафония (гр.) муз. 1. у старите гър-
ци — дисонанс; 2. през Средно-
вековието — примитивно многог-
ласие, което съчетава няколко гла-
са в паралелно и странично дви-
жение; 3. вид двугласие и вока-
лен стил в българската народна
музика в Югозападна България
(Банско), наречено още „на тре-
сене” или „на гърмене”.

205
дивязор
диафора (гр.) литер. риторична фи-
гура, при която една дума се пов-
таря, но с различно значение,
диафорезис (гр.) изпотяване,
диафрагма (гр.) анат. ципата, която
отделя гръдната от коремната ку-
хина.
диахрония (нем.) език, историческа
последователност на развитието
на езиковите явления по време.
дибечър (англ.) фин. облигации, ко-
ито се издават от компании или
от държавата.
дибидюс (тур.) разг. докрай, всич-
ко, съвсем.
дибла (нем.) нар. къса дървена клеч-
ка за свързване на дървени части,
дибрахий (гр.) литер. метрическа
стъпка с две кратки срички.
дива (ит.) ост. прекрасна и велико-
лепна артистка или певица.
диваксина (фр.) мед. комбинация от
две ваксини за имунизиране на
организма едновременно против
две инфекции.
диван (тур.) 1. софа без облегало за
сядане, лежане; миндер; 2. ист .
министерски съвет в Турция.
диване (тур.) дивак, глупак,
дивергентен (лат.) мед. който се от-
клонява в противоположна посо-
ка, който отива настрана.
дивергенти (лат.) език, различни зву-
кове в един език, означавани с ед-
на буква.
днвергенцкя (от лат. „показвам раз-
лика”) 1. език, отклонение в про-
изношението на един звук в за-
висимост от мястото му; 2. биол.
раздалечаване на признаци на жи-
вотински и растителен вид, в ре-
зултат на което се явяват нови ви-
дове, родове и семейства; 3. гра-
ничната стойност на електричес-
ко поле, което се излъчва от зат-
ворена повърхност, когато обхва-
натият от нея обем става безкрай-
но малък.
дивергирам (нем.) книж. отклонявам
се в друга посока.
диверсификация (от лат.) икон. стра-
тегия на излизане на нови про-
дукти на нови пазари.
диверсия (лат.) 1. военна операция
или друго действие за отвличане,
отклоняване на вниманието на си-
лите на противника в лъжлива,
невярна посока; 2. вредителство
(разрушаване на пътища и мосто-
ве, причиняване на пожари в сто-
пански обекти и др.) от агенти на
чужда държава.
дивертисмент (фр.) муз. 1. през 17. и
18. век във Франция — танци и
песни, които се вмъкват в коме-
дията, балета, операта и операта-
балет и които често прекъсват
действието; 2. в края на 18. век —
циклично музикално произведе-
ние за малък оркестър от типа на
сюитата, партитата и серенадата;
3. театр. забавно представление,
съставено от танцови и вокални
номера и комични сценки.
дивидент (лат.) фин. 1. частта от чис-
тата годишна печалба на едно ак-
ционерно дружество, която се па-
да на една акция; 2. доход, който
носят акциите на техните прите-
жатели.
дивнзнонен (лат.) отнасящ се до, или
принадлежащ на дивизия; — ди-
визион в конницата: конно отде-
ление, два ескадрона; — дивизия
част от войска, която се състои от
две (три) бригади.
дивизионизъм (фр.) изк. формалис-
тично направление в западноев-
ропейското изкуство от началото
на 20. век; неоимпресионизъм; —
дивизионнет (фр.) изк. привърже-
ник, последовател на дивизиониз-
ма.
дивизор (лат.) ел. разделител на нап-
режението на променлив ток; де-
лител.

дивинация
206
дивинация (лат.) книж. 1. обожест-
вяване; 2. юр. издирване на ви-
новник измежду заподозрени ли-
ца.
дивит (тур.) ост. метална кутийка за
пера за писане и мастилница, ко-
ято се носела в пояса.
дига (фр.) дълъг насип край море
или река за предпазване на близ-
ките населени места и низини от
заливане при приливи и при при-
иждане на високи води.
дигерн (англ.) ист. представители на
най-радикалното течение по вре-
ме на Английската буржозна ре-
волюция през 1640-1660, изрази-
тели на интересите на бедните
селски маси.
дигести (лат.) ист. юр. сборник от
римски законоположения от вре-
мето на Юстиниан (533 г.), пре-
ведени на гръцки под името
„Пандекти”.
дигшшчески (гр.) с две жени, двуб-
рачие.
дигитайзер (англ.) електрон, устройс-
тво, снабдено с уред, подобен на
писалка, което се използва за въ-
веждане на данни в компютърна
графична система.
дигитален (лат.) 1. мед. който се от-
нася до пръстите на ръката; 2.
фарм. който съдържа дигиталис.
дигиталис (лат.) дядов зъб, растение;
—
дигитални (лат.) 1. силно отров-
но вещество, което се извлича от
растението дигиталис; 2. фарм. ле-
карство за сърдечни болести, ко-
ето съдържа такова вещество.
диграф (гр.) език, използване на две
букви за предаване на един звук
(напр. нем. st щ).
дигресия (лат.) книж. отстъпление,
отклонение.
дидактмзъм (от гр.) 1. склонност към
поучаване; 2. поучителност в ли-
тературно произведение.
дидактика (гр.) 1. дял от педагоги-
ката, в който се излагат общите
методи на обучението; наука за
обучението; 2. учебник по тази
дисциплина.
дидактичен и дидактически пед. 1 .
който пренадлежи или е с качес-
тва на дидактика; 2. който се от-
нася към обучението; 3. поучите-
лен, наставнически.
дидаскалии (гр.) литер. останали
още от древността уводни бележ-
ки към драматични произведения.
Дидона (гр.) митологична царица на
Картаген, основателка на града.
диез (гр.) знак в музиката, който по-
вишава нотата, пред която стои,
с половин тон.
диелектрик (лат.) физ. вещество, ко-
ето притежава много малка елек-
тропроводимост; лош проводник
на електричеството.
диен (нем.)хил. ненаситен въглерод
с две двойни връзки.
диереза (фр.) 1. грам, разделно про-
изношение на две съседни глас-
ни; 2. литер. в старогръцкото сти-
хосложение — съвпадение на края
на думата с края на метричната
стъпка; 3. литер. в българското на-
родно стихосложение — съвсем
кратка, едва забележима, а поня-
кога и само въображаема пауза,
която отделя двусложните или
трисложните групи („стави”) в
слоговата редица (стиха).
диета1 ист. наименование на народ-
но събрание в някои страни; сейм.
диета2 (лат.) мед. предписан от ле-
каря начин на хранене според ус-
ловията на болестта; въздържание
и умерен живот.
диететика учение за здравословно-
то хранене; — диететически, ди-
ететичен отнасяш се до диетети-
ката; — диетик лице, което пази
диета; — диетотерапия (лат.) мед.
лекуване чрез спазване на специ-
ален режим за хранене.

207
дикция
дизажио (ит.) фин. 1. понижение на
пазарния курс на ценните книжа
и паричните знаци в сравнение с
номиналната им стойност; 2. спа-
дане на курса на книжните пари
в резултат на инфлацията под
официалното им златно покритие,
дизайн (англ. „проект”, „план”) съв-
купност от знания и сръчности за
най-хубаво и най-полезно офор-
мяне на промишлените стоки;
промишлена естетика; — дизайнер
(англ. „проектант”, „конструк-
.
тор”) специалист по дизайн,
дизартрия (лат.) мед. разстройство на
говорните органи вследствие на
поражение на един или друг учас-
тък на главния мозък, което се из-
разява в трудно произнасяне на
някои звукове.
днзасоцнация (лат.) книж. разпада-
не на асоциация на съставните
части.
днзахариди (ди- и захариди) хим.
въглехидрати от два еднакви или
различни монозохаридни остатъ-
ка, свързани с кислороден атом.
днзгнн (тур.) диал. водило на юзда,
повод на юзда.
дизел, дизелов мотор (от собств. по
името на Дизел, Рудолф (1858 —
1913) немски инженер, изобрета-
тел) двигател с вътрешно горене,
бутален дву- или четиритактов, за
тежки горива (нафта), при който
запалването на горивото става
посредством голямото сгъстяване
на сместа.
дизентерия (лат.) мед. острозаразно
заболяване, предимно с пораже-
ния на дебелото черво, придру-
жено със слузесто-кървава диария,
дизосмия (лат.) мед. разстройство на
обонянието.
дизурия (лат.) мед. разстройство на
отделителната система, изразено
в трудно уриниране.
дизюнкция (лат.) езиков, противопос-
тавяне, разделяне.
диканя (тур.) сст. земеделско съоръ-
жение за вършитба.
дикастерия (гр.) ист. областно ду-
ховно управление, духовен съд;
съдилище.
дикел (гр.) диал. тясна, дълга двузъ-
ба мотика.
дикирий (гр.) църк. свещник за две
свещи; църковен двусвещник.
дикисвам, днкнсам (гр.) диал. давам
полагаемото, подарявам.
дикиш (тур.) 1. шев, ред; 2. прен.
здравина — само в израза двоен
дикиш; не хвана дикиш — не хва-
на място, несполучливо излезе.
дикотиледони (лат.) бот. двусемедел-
ни растения.
дикснонер (фр.) рядко ост. речник,
диктат (лат.) полит. 1. неравнопра-
вен международен договор, нало-
жен със сила на по-слаба страна
от по-силна; 2. прен. наложено
мнение; налагане, принуда.
диктатор 1. управител с неограни-
чена власт; 2. ист . в древния Рим
—
лице с неограничена власт, наз-
начено от сената за определен
срок при извънредни за държава-
та случаи; — диктаторски (лат.) са-
мовластен; отнасящ се до дикта-
тор; — диктатура 1. неограничена
власт, която се характеризира с
произволни действия и погазване
на основния закон; 2. полит . вре-
мето, през което управлява един
диктатор.
диктовка (лат.) 1. четене на текст,
за да го напише някой; 2. напи-
саното по този начин.
диктор (лат.) книж. лице, което че-
те пред микрофон текстове и дру-
ги съобщения; говорител, шпикер.
диктофон (лат. „говоря” и гр. „глас”)
апарат за записване и възпроиз-
веждане на устната реч с по-го-
ляма или по-малка бързина.
дикция (лат.) произношение, говор.

дикьо
208
дикьо (гр.) диал. полагаемото, оно-
ва, което следва да се даде.
дилатация (лат.) физ. разширяване,
увеличаване обема на телата; —
дилатограф (лат.) физ. уред за за-
писване промените в обема на те-
лата вследствие на разширяване
или увеличаване.
дилатометрия (лат.) физ. дял от фи-
зиката, който изучава топлинни-
те разширявания на телата и ме-
тодите за тяхното измерване.
дилаф (гр.) нар. щипки за хващане
в огън, маша.
далбер (тур.) нар. поет, хубав, гиз-
дав.
дилема (гр.) трудно положение, при
което трябва да се избере едно от
двете.
дмлетаятязъм, дилетаиство (лат.) на-
чин, по който любителят се отна-
ся към науката и изкуството; по-
върхностно отношение към изкус-
твото и науката; — дилетант лю-
бител, който изучава някое изкус-
тво или наука само за удоволст-
вие.
дилижанс (фр.) пощенска кола,
дилинджия (тур.) в нар. песни —
просяк.
днлогая (гр.) 1. двусмислие; 2. те-
атр. съчинение от две драми в
древна Гърция; 3. в древногръц-
кия театър — двуактна драма.
дилувиален (лат.) геол. свлечен, на-
носен скален (материал) през лед-
никовия период; — дилувнум ге-
ологично време, ера на образува-
не на континентите.
дилудиум (лат.) муз. интермедия.
дилър (англ.) фин. член на фондова
борса, който извършва операции
с ценни книжа, валути, стоки и
др.
диметьр (гр.) литер. стих от две стъп-
ки.
дямнвутю (лат.) грам, умалително
име.
димил (тур.) ост. груб памучен или
конопен плат.
днморфен (гр.) който е с два образа,
с две форми; двуобразен; — ди-
морфизъм 1. зоол. съществуването
в една и съща местност на един и
същ животински вид в две раз-
лични форми; 2. минер. особеност
на някои тела да кристализират в
две различни форми; 3. бот. двой-
ност в цветовете на едно и също
растение.
димотики (гр.) езиков, народният
гръцки език, който се различава
много от литературния, наричан
катар евуса.
димят (гр.) 1. вид бяло грозде със
слаба миризма на тамян; 2. вино
от такова грозде.
дин (нем.) физ. система за измерва-
не на чувствителността към свет-
лината на фотографските матери-
али.
дина (гр.) физ. единица за измерва-
не на силата, равна на сила, ко-
ято действа на маса 1 кг и прида-
ва ускорение от 1 см в секунда.
динамизъм (гр.) философско схваща-
не, според което материята е про-
явление на действащи сили; — ди-
намист филос. привърженик, пос-
ледовател на динамизма.
динамика (гр.) 1. дял от механиката
за законите на движението на те-
лата във връзка със силите, които
действат върху тях; учение за си-
лите и произведените от тях дви-
жения; 2. муз. различните степе-
ни на силата на звучене на музи-
кално произведение в зависимост
от художественото му съдържание;
3. прен. усилен ход в развоя на не-
що; 4. книж. напрежение на дейс-
твието.
динамисти (гр.) еретици християни,
които допускали у Бога само ед-
но лице, а на Бог-Син и Бог-Дух
гледали като на божествени си-

209
Дионис
ли, чрез които Бог се проявявал в
света.
динамит (гр.) взривно вещество, със-
тоящо се от нитроглицерин.
динамо- (гр. „сила”) като първа със-
тавка на сложни думи означава от-
ношение към сила, енергия.
динамограф (фр.) физ. уред за авто-
матично записване промените на
силата.
динамомашнна физ. машина за по-
лучаване на електрически ток.
дннамометаморфизъм (гр.) 1. геол . из-
менение на планинските образу-
вания под действието на наляга-
нето, което се развива в земната
кора при нагряването ; 2. физ. из-
менение на силата под влиянието
на водата, високата температура
и пр.
динамометьр (гр.) уред за измерва-
не на силата; — динамоскоп мед.
уред за измерване мускулната дви-
гателна реакция у човека.
динамони (гр.) хим. взривни вещес-
тва — смес от амониева селитра и
запалителни вещества (торф, дър-
весно брашно, парафин и др.) или
от селитра и метали (алуминий и
ДР).
динар (гр.) 1. стара римска сребър-
на монета; 2. парична единица в
Югославия; 3. парична единица в
Ирак и други страни.
династия (гр.) редица царе от един
родоначалник.
дингмл (тур.) разг. висок човек.
дннго (австр.) зоол. бозайник от се-
мейство Кучета с масивна глава,
къси крака, дълга и силна окос-
мена опашка.
дине (фр.) 1. обяд; 2. книж. тържес-
твен обед.
динозавър (лат.) палеонт. голямо из-
копаемо, прилично на грамаден
гущер влечуго, живяло на Земята
през мезозойската ера и измряло
в края на кредата.
динорнне (гр.) палеонт. изчезнала
гигантска птица, останки от ко-
ято са намерени при разкопки на
Нова Зеландия.
динотерий (гр.) палеонт. исполинс-
ки допотопен бозайник, живял
през миоцена и плиоцена.
диноцерат (лат.) палеонт. изкопаемо
копитно животно, живяло на Зе-
мята през палеоцена и еоцена.
динчлик (тур.) диал. опасно избуява-
не на посевите поради образува-
не на буйно зърно.
Диоген (Циникът) (гр.) 1. старогръц-
ки философ (412 — 323 пр. Хр ..),
известен със своя краен аскети-
зъм, в основата на философията
му са залегнали законите на при-
родата, пренебрежение към зем-
ните блага, използване до мини-
мум на удобствата на цивилиза-
цията, потискане на страстите; во-
дил оригинален и скромен живот;
2. прен. скромен в живота си чо-
век; — бъчвата на Диоген прен. ми -
нимимални жизнени удобства; —
фенерът на Диоген прен. упорито,
но неефективно търсене.
диод (от гр. „два пъти” и електрод)
pad. електронна лампа с два елек-
трода — катод и анод.
диолен (изк. дума) текст, много
здрава и издръжлива изкуствена
тъкан, употребявана в текстилна-
та и строителната индустрия.
днолефин (лат.) хим. въглехидрат с
две двойни връзки в молекулата.
Диомед (гр.) според гръцката мито-
логия: 1. един от първите ахейски
герои в Троянската война; 2. син
на бог Арес и цар на едно тра-
кийско племе, който бил победен
от Херкулес.
Дионис (гр.) 1. мит. бог на виното,
плодородието и веселието; Бакхус;
2. прен. вино; — дяонисни в древ-
на Гърция — празненства в чест
на Дионис.

дионме
210
дионме (тур.) изроденост, изроден,
диоптограф (гр.) геод. уред за авто-
матично записване показанията на
ъгло.мерен инструмент.
диогггрика (гр.) част от оптиката, ко-
ято изучава пречупването на лъ-
чите; — диоптър (фр.) 1. физ. еди-
ница мярка за измерване пречуп-
ването на лъчите, които преми-
нават през леща с фокус на 1 м
разстояние; 2. мярка за очила на
късогледи и далекогледи.
диоптрограф (нем.) граф, уред за
преснемане на чертеж; диаграф.
диорама (гр.) картина, нарисувана на
прозирна материя, която посред-
ством изкуствено осветление съз-
дава впечатление за пространст-
во, а не за плоскост.
диорит (гр.) геол. средно- или едро-
зърнеста масивна скала от група-
та на интрузивните магмени ска-
ли, изградена от среден плагиок-
лаз и цветен минерал, употребя-
вана в архитектурата, в строител-
ството, за настилка на улици и др.
диоскури (гр.) 1. в гръцката митоло-
гия: близнаците Кастор и Полукс,
прен. олицетворение на тясна и
вярна дружба; 2. пламъчета, ко-
ито се появяват по време на буря
по върховете на мачтите, кулите
и пр.
диоцез (фр.) 1. ист . административ-
на единица в късната римска им-
перия, начело с викарий; част от
провинция; 2. църк. църковна об-
ласт, управлявана от виеше духов-
но лице; епархия; — дноцеза (гр.)
владишка енория.
дип (тур.) твърде, много,
дипиряхий (гр.) литер. стъпка в сти-
ха от четири къси слога.
дипля (гр.) гънка.
диплегия (лат.) мед. двустранна па-
рализа, двоен паралич.
диплекс (англ.) система за едновре-
менно предаване на две телегра-
ми по един проводник в една по-
сока.
дипло (гр.) диал. 1. двойна черга от
козяк; 2. странична долна гънка
на сукман; 3. скъпо, двойно скъ-
по.
диплография (гр.) двойно счетовод-
ство.
диплодок (лат.) палеонт. гигантско
изкопаемо влечуго с много дълга
шия и опашка, живяло на Земята
през вторичната ера.
диплокок (гр.) биол. род бактерии,
които се разполагат по двойки,
напр. пневмококи, гонококи и др.
диплома, диплом (гр.) официално
свидетелство от учебно заведение
за получено образование; — дип-
ломирам награждавам с диплом.
дипломант (гр.) 1. лице, което рабо-
ти дипломна работа; 2. лице, ко-
ето е получило диплома като наг-
рада за успех в изложба, за учас-
тие в състезания и др.
дипломат 1. човек, който се зани-
мава с дипломация; 2. прен. хи-
тър, изкусен човек; — диплома-
ция наука за международните от-
ношения.
дипломатика (фр.) спомагателна ис-
торическа дисциплина, която се
занимава с външните признаци на
историческите документи: писмен
материал, характер на писмото,
печат и пр., за да установи тяхна-
та достоверност.
диплонастия (гр.) бот. 1. двойно из-
растване на клоните на едно рас-
тение; 2. несъразмерно растене на
клоните на едно дърво.
днплопия (лат.) мед. заболяване на
окото, при което предметите се
виждат двойни.
диплос и диплус (гр.) диал. 1 . нагъ-
ната завивка и постилка; 2. скла-
диране на едно място дрехи; мо-
мински чеиз.
диплосвам, диплосам (гр.) диал. сгъ-

211
дисемняация
вам, дипля.
диплот (хол.) мор. уред за измерва-
г,ие на морски дълбочини от 40 до
200 м, представляващ въже със за-
вързани оловни тежести.
динлофония (исл.) мед. патологич-
«о разстройство на говорния апа-
рат, при който има неравномерно
напрежение на говорните струни
, иг< отделните звукове се изговарят
.^двукратно вместо еднократно,
дивдя (гр.) сгъвам.
дицодня (гр.) литер. свързване на две
стихотворни стъпки в една, при
KO.STO втората получава по-силно
ритмично ударение.
дядо (гр. „два пъти” и „полюс”)
физ. 1. два електрически или маг-
нитни заряда, равни по количес-
тво и противоположни по знак,
разположени един до друг; 2. спе-
циален вид антена за излъчване
на къси електромагнитни вълни.
дипродонт (лат.) палеонт. вид изко-
паем голям бозайник, подобен на
носорог.
дииротодонт (гр.) палеонт. вид слон
от третийския период.
днпсиз (тур.) диал. без дъно,
дилсомания (гр. „жажда” и „лудост”)
1. отчаяно пиянство; 2. псих. пе-
риодични пристъпи на неудържи-
мо влечение към алкохол; — дип-
соман (фр.) мед. лице, което стра-
да от дипсомания.
диптер (фр.) зоол. двукрило насеко-
мо; — диптерология (гр.) учение
за двукрилите.
диптих (гр.) 1. худ. двустранна кар-
тина с живописно или релефно
изображение на всяка страна; 2.
църк. двустранна икона; 3. литер.
съчинение в две части.
диптот (гр.) език, дума, която е само
с два падежа.
дипчик (тур.) ост. приклад на пуш-
ка.
дирек (тур.) стълб, греда.
директива (лат.) насока; наставле-
ние, заповед, която определя цел-
та, оставя да се избират средства-
та.
директория (лат.) върховно прави-
телство във Франция по време на
първата република.
директор, директорка 1. отговорен
ръководител на предприятие, уч-
реждение или учебно заведение;
2. ист. член на директория; — дн-
ректорат (от лат.) колегия от ди-
ректори на голямо предприятие;
—
дирекция 1. канцелария на ди-
ректора; 2. отделно учреждение,
което управлява държавни, об-
щински или частни дела; управ-
ление.
дирекцион (лат.) 1. техн. уред за на-
сочване движението на превозно
средство; кормило; 2. муз. нотите
на оркестрова партия, най-често
за първа цигулка или пиано, по
които свири водачът на малък ор-
кестър; 3. съкратена партитура,
приведена към единен строй.
дирижабъл (фр.) управляем балон,
дисаги (гр.) две съединени горе тор-
би, пригодени за носене на рамо
или за поставяне на задния край
на седло.
дисектор (нем.) телевизионна тръ-
ба, при която се използва прин-
ципът на последователното дейс-
твие на отделните слеменги на
изображението върху преобразу-
вателя на светлина с електричес-
ки сигнал.
дисекция (лат.) разсичане на мърт-
во тяло с цел изследване; — ди-
сектор (лат.) мед. специалист по
извършване на дисекция.
дисеминация (лат.) мед. разпростра-
няване на инфекциозен пропее от
някое заболяло огнище по пелия
организъм по пътя на кръвонос-
ната или лимфзтпчната система:
разсейване.

дисемия
212
дисемия (гр.) език. двузначност на
дума.
дисертация (лат.) сбито съчинение,
в което се изследва научен въп-
рос и се представя в университет
за присъждане на учена степен:
доктор, магистър и пр.;
—
дисер-
тант (лат. „изследващ”) лице, ко-
ето готви научен труд за получа-
ване на научна степен.
дисидент (лат.) човек, който изпо-
вядва негосподствашата 8 държа-
вата религия, политика.
дисимилация (лат.) 1. разподобява-
не, преправяне, преработване; 2.
език, звукова промяна, при която
от два еднакви или частично сход-
ни звука в дадена дума единият
се изменя в друг, несъвпадащ по
учленение с втория; разподобява-
не; 3. биол. процес при обмяната
на веществата, при който асими-
лираните вещества се разпадат на
по-прости съединения и се отде-
ля необходимата за организма
енергия.
диснмулацня (лат.) 1. мед. умишле-
но прикриване на болестни сим-
птоми, като болният се преструва
на здрав; 2. книж. преструване, си-
мулиране.
диск (гр.) 1. воен . магазин на авто-
мат, на автоматична пушка; 2. ме-
тален или каменен кръг; 3. астр.
видимата повърхнина на планети-
те; 4. електрон, носител на инфор-
мация при изчислителните маши-
ни; 5. спорт, атлетически уред за
хвърляне.
дискаит (лат.) най-високият човеш-
ки глас.
дисквалнфикация (дис- и квалифи-
кация) 1. лишаване от квалифи-
кация, признаване някого за нес-
пособен за известна длъжност,
служба и пр; 2. лишаване от ка-
чество; 3. лишаване от право на
участие в спортни игри поради
грубо нарушаване на спортната
етика; 4. загуба на опитност, за-
губване на квалификация.
дискета, флопидиск електрон, срав-
нително малък гъвкав магнитен
диск, затворен в защитен калъф,
диско- (фр.) първа съставна част на
сложни думи със значение, който
е свързан с дискотека или с музи-
ката, изпълнявана в дискотека,
напр. дискоклуб, дискоритъм,
дискогрупа, дисководещ и др.
дисков пакет електрон, вид сменяем
дисков носител.
дисково устройство електрон, запа-
метяващо периферно устройство
с механизъм за въртене на един
или повече магнитни дискове с
постоянна висока скорост и спе-
циални глави за четени и запис, с
помощта на които се записва и че-
те информацията върху въртящия
се диск.
дисколия (лат.) мед. запек,
днекомнцети (лат.) бот. вид порес-
ти гъби,
дискомузнка (англ.) съвременна ес-
традна музика с лесно запомня-
ща се мелодия, с постоянна пул-
сираща ритмика и с подчертана
таицувалност.
дисконт, дисконто (ит.) фин. лихва,
която банката удържа при изпла-
щане на полици преди изтичане
на техния падеж; — дисконтиране
операция, при която записите на
заповед и менителниците се про-
дават на кредитните институти с
известна отстъпка, отразяваща
размера на лихвата до момента на
падежа; — дисконтна политика по-
литика на повишаване или нама-
ляване на лихвения процент от
емисионните банки с цел да пов-
лияе на търсенето и предлагането
на кредити и др.;
—
дисконтнрам
предавам полица преди падежа ;
—
дисконтна банка банка, която

213
дисоциация
предимно се занимава с откупва-
не на полици.
днскопатия (лат.) мед. изместване на
ядрото на прешленните дискове
на гръбначния стълб към гръбнач-
номозъчния канал; дискова хер-
ния.
дискос (гр.) църк. 1. кръгло блюдо
на ниска поставка, на която се ос-
вещава и начупва свещен хляб; 2.
блюдо за слагане и раздаване на
нафора или събиране на помощи
от християните в църквата.
дискотека (гр.) 1. сбирка от грамо-
фонни плочи или ленти за маг-
нетофонен апарат; 2. шкаф или
помещение за съхраняване на та-
кава сбирка; 3. специализирано
атракционно заведение за танцу-
ване.
дискретен (лат.) 1. книж. който се
състои от отделни цели части; раз-
пръснат; 2. таен.
*"
дискретизация електрон, процес, при
който стойността на непрекъснат
сигнал се отчита през точно оп-
ределени интервали от време.
дискрнминанта (лат.) мат. цяла ра-
ционална функция от едно алгеб-
рично уравнение, анулирането на
която е необходимо и достатъчно
условие това уравнение да има по-
не един многократен корен.
дискриминация (лат.) 1. полит. ус-
тановено по закон неравенство,
унижаване или подценяване на
граждани поради Тяхната народ-
ност, раса, религия, пол, произ-
ход, политически убеждения и
пр.; 2. ограничаване или лишава-
не от права и потискане на опре-
делена категория хора; 3. мед. спо-
собност да се различават две ед-
накви дразнения, действащи на
различни места.
дискурс (лат.) слово, разказ, разис-
кване.
дискутирам (лат.) обяснявам, тълку-
вам; — дискутиране разискване,
обясняване; — дискусия тълкува-
не, обяснение; прение, спор по
важен въпрос за правилно реше-
ние.
дислокация (фр.) 1. геол. размества-
не на земните пластове; 2. мед. из-
местване на орган на човешкото
тяло, на кост и др. вследствие на
счупване или извиване; 3. (лат.)
разположение на войските; — дис-
лоцирам разполагам (войски), раз-
мествам.
днсмембрация (лат.) разпределяне на
общи недвижими имоти.
дисменорея (лат.) мед. болезнена
менструация.
дисметрия (лат.) мед. разстройство на
съгласуваността на движенията
поради липса на правилна отме-
реност в тях.
дисогония (лат.) биол. начин на раз-
множаване на някои организми
чрез двойно достигане на полова
зрелост — при личинков стадий
и при състояние на зрелост.
дисолуция (лат.) 1. книж. разпада-
не, разлагане, разпускане; 2. физ.
разтваряне на твърди тела.
дисонанс (лат.) 1. муз. хармоничен
интервал, при чието прозвучава-
не се получава впечатление за
неблагозвучие, несъгласуваност,
противоречие, острота, незавър-
шеност и необходимост от движе-
ние; 2. прен. липса на хармония,
разногласие, несъгласуване; неб-
лагозвучие, което дразни ухото.
дисоциация (лат.) 1. разлагане; раз-
падане на едно цяло; 2. физ. хим.
пълно или частично разпадане на
вещества на съставните им части,
на по-прости молекули, атоми,
атомни групи или йони; 3. мед.
разстройство, което се изразява в
нарушаване на функционалното
съотношение между различните
органи или отделните части на

диспаж
214
един и съш орган; 4. прен. разва-
ляне, разтуряне на съюз, на сдру-
жение; — дисоцинрам (лат.) пре-
дизвиквам, причинявам дисоци-
ация.
диспаж (фр.) търг, изчисление и раз-
пределение на причинените от
авария загуби между осигурител-
но дружество и осигурения; —
диспажьор лицето, което се нато-
варва с това изчисление и разп-
ределение.
диспансер (фр.) място, заведение за
даване медицинска помощ на
приходящи; — диспансеризирам
(фр.) зачислявам болен на лече-
ние в диспансер; — диспансери-
зация 1. здравеопазване чрез дис-
пансери; 2. системно лекарско
наблюдение на здравословното
състояние на определена група от
населението с профилактична и
лечебна цел: напр. психодиспан-
сер.
диспаратен (лат.) книж. който няма
обши признаци; разнороден; —
диспаратност (лат.) грам, липса на
общи признаци между понятията,
нееднородност, коренно разли-
чие.
диспач (англ.) търг, премия, която
клиентът получава от собствени-
ка на кораб, когато натовари или
разтовари кораба преди изтичане-
то на предвиденото по договор
време.
диспенс (лат.) освобождаване от за-
дължения особено в църковното
право: освобождаване от брачни
връзки; — диспепсия 1. освобож-
даване, освобождение, разреше-
ние; 2. приготвяне и раздаване на
лекарства.
диспепсия (гр.) мед. разстройство на
храносмилането, мъчно смилане
на храната, съпроводено от раз-
лични неприятни усещания — те-
жест, гадене и под.
диспергирам (лат.) хим. разпръсвам
твърди или течни тела в дадена
среда.
дисперматичен (гр.) двусеменен.
дисперсия (от лат. „разпръснат”) I.
физ. разпръскване на светлинни-
те лъчи в разни цветове при пре-
минаването им през призма или
дифракционна решетка поради
различното им пречупване през
призмата; — дисперсия на спект-
рален апарат способност на даден
апарат да разделя пространствено
лъчи с различна дължина на въл-
ната; 2. хим . раздробяване и разп-
ръскване на едно вещество на
малки части; 3. мат. мярка за раз-
сейването на стойностите на слу-
чайна величина.
диспечер (англ.) 1. работник, който
чрез специална сигнална система
и уреди ръководи и регулира дви-
жението на влакове, трамваи, ко-
ли и др., разпределението на елек-
трическата енергия, производст-
вото в предприятие и др; 2. лице
от техническия състав на автомо-
билен сервиз, което определя и
приема поръчките за поправка,
смазване, почистване и др. на ко-
лите; 3; електрон, програма в из-
числителната техника, управлява-
ща ресурсите.
дисплей (англ.) електрон, устройст-
во, което позволява визуализира-
не на информацията — текстова
или графична,
диспозитив (фр.) юр. разпоредител-
на част на едно решение, присъ-
да, постановление и под., с която
се предписва тяхното изпълнение
от определени органи в опреде-
лени срокове.
диспозиция (лат.) 1. нареждане, раз-
пределение, план; 2. воен. запо-
вед за настъпление и сражение.
диспондей (гр.) двоен спондей.
диспонент (нем ) търг, 1. пълно.мощ-

215
дисциплина
ник, управител на фирма, дружес-
тво и под.; 2. ръководител на тър-
говски отдел с ограничени пъл-
номощия; — диспонирам (лат.)
книж. разпределям; разполагам.
диспрозии (гр.) хим. рядък химичен
елемент Dy, пор. No 66, ат. т.
162,50.
диспропорционален (лат.) несъразме-
рен; — диспропорция несъразмер-
ност, отсъствие на пропорция, на
съответствие в частите.
диспут (лат.) спор, прение при пуб-
лично разискване на дадена тема;
предизборен диспут пред аудито-
рия или в печата.
диссомния (лат.) мед. болезнен сън.
дистанция (лат.) 1. разстояние; 2. жп
крайна точка на всеки гаров ко-
ловоз, вън от която в посока на
открития път не може да бъде ос-
тавен подвижен състав, без да се
застрашава сигурността на движе-
нието.
дистелеология (гр.) нецелесъобраз-
ностите, които се срещат в при-
родата и културата, които опро-
вергават теорията за целесъобраз-
ността.
дистихон (гр.) двустишие.
дисторзия, дисторсия (лат. „изкри-
вяване”) 1. мед. разтягане на су-
хожилие; непълно изкълчване; 2.
фот. излизане на правите линии
като криви при фотографски
снимки; 3. недостатък на лещи
или оптически системи, при ко-
ито правите линии се получават
изкривени като дъга.
дистрибутивен (лат.) разпределите-
лен; — дистрибутор 1. фин. търг.
търговско посредническо предп-
риятие или отделно лице, което
се занимава с търговска посред-
ническа дейност, изразяваща се в
сключването от името и за сметка
на доверителя му на сделки за
продажба на промишлени стоки
в своята страна; посредник, пред-
ставител; 2. техн разпределител-
но или направляващо устройство
в различните видове машини, съ-
оръжения, мотори и др.; разпре-
делител; — дистрибуция (лат.)
език, съвкупност от всички съоръ-
жения (контексти), в които може
да се срещне дадена езикова еди-
ница.
дистрикт (лат.) книж. администра-
тивно деление — окръг, околия.
дистрофня (гр.) мед. нарушаване на
храненето в организма, вследст-
вие на което се разстройват него-
вите функции и могат да се съз-
дадат опасни за живота състояния;
слабо, недостатъчно хранене.
дисфагия (гр.) мед. затруднено, мъч-
но гълтане.
дисфемизъм (дис- и гр. „говоря”) ли-
тер. употреба на думи с вулгарен,
груб или фамилиарен оттенък
вместо съществуваща друга дума,
напр. вм. глупав да се употреби
ахмак; прот. евфемизъм.
дисфункция (дис- и лат . „действие”)
мед. нарушаване или разстройст-
во на дейността на някой орган.
дисциплина (лат.) 1. съзнателно и
доброволно подчинение на наред-
бите, законите, началниците и
старшите; 2. единичните клонове
на някоя наука; — дисциплинарен
отнасящ се до дисциплината; —
дисциплинарна рота рота, в която
се изпращат войниците да си из-
карат наказанието; — дисципли-
нарно наказание наказание, нало-
жено на чиновник от началство-
то му, без да го дават под съд; —•
дисциплинирам приучавам към
дисциплина, приучавам към ред
и подчинение; — дисциплинарна
отговорност санкция за нарушава-
не на вътрешния ред и трудовата
или служебна дисциплина от член
на една организация.

дитеизъм
216
дитеизъм (гр.) двубожие; — дитеист
двубожник.
дитетраедър (фр ) геом. двоен тет-
раедър.
дитирамб (гр.) 1. в древна Гърция:
химн в чест на Бахус, а после и
на други богове и герои; сега: въз-
торжена песен; 2. прен. прекадена
възторженост.
дитрохей (гр.) двоен трохей.
диуреза (гр.) мед. отделяне на ури-
на.
дифаматор (фр.) книж. клеветник,
опозорител; — дифамация разп-
ространяване на клевети; оклеве-
тяване, опозоряване.
дифаиа (гр.) диал. вид рибарска мре-
жа.
диферанс (фр.) книж. рядко разли-
ка.
дифереит (лат. „различаващ”) търг.
разлика между цената на стока
при поръчването и цената при по-
лучаването; 2. мор. разликата от
потъването във водата на предна-
та и задната част на кораб.
диферентен (лат.) различен,
диференциал (нем.) 1. мат . главна -
та част на нарастването на функ-
ция; 2. мат . произволно нараст-
ване на независимата променли-
ва величина; 3. техн. вид механи-
зъм в моторна кола, чрез който
се дава различна скорост на две
колела, свързани с една ос; 4. ме-
ханизъм от назъбени колела, с
който главният цилиндър може да
получава въртеливо движение от
два различни източника.
диференциален (лат.) 1. нееднакъв,
при различни условия; 2. който
се отнася до диференциал; — ди-
ференциален речник речник само
на различните думи в два едно-
родни езика; — диференциална ге-
ометрия част от геометрията, в ко-
ято се изследват някои геометрич-
ни обекти с помощта на методите
на математическия анализ; — ди-
ференциално изчисление изчисле-
ние с най-малките величини в ма-
тематиката; — диференциална та-
рифа търг, митническа тарифа с
изключителни (определени по до-
говор) митнически такси; — ди-
ференциално мито мито, което се
определя различно според произ-
хода или местоназначението на
стоката; — диференциални опера-
ции фин. борсови спекулативни
сделки за доставка на стоки или
ценни книжа на определен срок
с цел да се извлече печалба от раз-
ликата между уговорената цена и
тази, която стоката ще има в деня
на доставката.
диференциация (лат.) 1. постепенно
прокарване на различие; 2. пос-
тепенно разпределение на нещо
между мнозина; 3. постепенно
развитие на организъм; 4. език.
еволюция в езика, при която ня-
кои диалекти се отделят и се обо-
собяват като отделни езици; — ди-
ференция разлика, различие,
днфония (гр.) музика на два гласа,
диформен (лат.) обезобразен,
днфосген (рус.) хим. безцветна мас-
лена течност, леко димяща на въз-
духа, която завира при 127-128°С
и представлява отровно вещество,
употребявано като боен газ.
дифосфоглицерат (нов.) мед. вещес-
тво, което се образува при пуше-
не и затруднява освобождаването
на кислород от хемоглобина, ка-
то нарушава дишането на клетки-
те.
дифракция (нем.) 1. физ. пречупва-
не, отклонение на светлинни лъ-
чи, звукови вълни и други пора-
ди преминаването им през тела-
та; 2. муз. явление, което се полу-
чава, когато звуковите вълни сре-
шат по пътя си предмет, чиито
размери са равни или по-малки в

217
добуш
сравние с дължината на звукова-
та вълна.
дифтерит (гр.) мед. заразно възпа-
ление на слизестата ципа на гър-
лото.
дифтонг (гр.) двугласна; — дифтон-
гизация език, преминаване на
проста гласна в дифтонг.
дифузия (лат.) 1. постепенно про-
никване на едно вещество или
течност в друго напр. през ципа с
цел да си уравновесят гъстотата;
2. светлината, когато пада на гра-
пава повърхност, раздробяване; —
дифузен физ. разпръснат, разсеян;
—
дифузионен физ. който се отна-
ся до дифузия.
дифузнонизъм (лат.) филос. учение,
според което основен двигател на
обществения живот се смята вза-
имното проникване на отделните
култури.
дифузор (лат.) 1. техн. апарат за из-
вличане захарта от цвеклото; 2.
физ. хартиена или кожена мемб-
рана, която служи за увеличаване
акустичното предаване на високо-
говорител; 3. техн . канал, по дъл-
жината на който скоростта на те-
чението се намалява, а налягане-
то се увеличава, вследствие на ко-
ето кинетичната енергия на по-
тока се превръща в енергия на на-
лягането.
дихогамия (гр.) бот. неедновремен-
но съзряване на мъжките и женс-
ките органи на едно двуполово
растение, което пречи на самооп-
лождането.
дихотомия (лат.) 1. книж. последо-
вателно деление на цялото на две
повече или по-малко равни час-
ти; 2. бот. вид вилообразно разк-
лонение на стъблото на растение
на два клона, всеки клон от ко-
ито дават еднакво развити клон-
ки.
дихроматизъ^г (гр. „два пъти” и
„цвят”) свойство на някои разт-
вори да получават двояко оцветя-
ване в зависимост от тяхната кон-
центрация.
дихроматичен, дихроматнчески (гр.)
двуцветен.
дихронизъм (гр. „двоен” и „цвят”)
свойство на някои кристали да да-
ват различно оцветяване; двуцвет-
ност.
днцинодонт (лат.) палеонт. голямо
влечуго, живяло на Земята през
триасовата епоха.
диш-парас, диш-хак (гр.) ист. зап-
лата за изхабяване на зъбите (ко-
ято турците са искали от христи-
яните, след като последните са ги
нагошавали).
диямб (гр.) двоен ямб.
длака (тур.) цветът на косъма у жи-
вотните: сива длака смес от бели
и черни косми, алеста длака ко-
гато всички косми по тялото са
еднакво червени или жълти; чер-
вена или дореста длака когато кос-
мите по тялото са жълти или кес-
теняви, а гривата, опашката и кра-
ката черни; чилеста длака когато
космите са смесени, бели и чер-
вени.
дневален (рус.) часови без пушка,
който следи за реда в казармата.
доайен (фр.) 1 - дипл. лице, което въз-
главява дипломатическото тяло в
една столица; най-старият от дип-
ломатите по време на назначава-
не; 2. прен. пръв по служба, по въз-
раст и под.; 3. книж. декан на фа-
култет в някои страни.
доба (слав.) време.
доберман (от собств. Доберман Лу-
ис, немски кинолог) зоол. порода
служебни кучета с къса козина, с
дълго тяло, силно развито обоня-
ние, силни и лесно поддаващи се
на дресура, които в много страни
се използват за защита и охрана.
добуш (унг.) куп. вид торта с глазура

довер
218
от карамел.
довер, доверов прах (от собс.
—
До-
вър Томас английски лекар) фарм.
специален препарат, твърде попу-
лярен в миналото, на прахчета или
хапчета, който се употребява про-
тив кашлица.
дог (англ.) порода едро куче с голя-
ма глава и сплесната муцуна.
доган (тур.) диал. 1 . птица, сокол,
ловен сокол; 2. чепкало за памук;
—
доганджия (тур.) ист. 1. в Бъл-
гария през турско робство — ли -
це, определено да доставя ловни
соколи на султанския двор; 2. ли-
це, което се грижи за ловните со-
коли; 3. само мн. лица с приви-
легии поради задължението им да
доставят или обучават ловните со-
коли на султанския двор.
догареса (ит.) ист. съпруга на дож.
догер (англ.) геол. средната епоха на
юрската система.
догма (гр.) основно положение, ос-
новна истина на вероучението; —
догматизъм строго придържане
към догмите на вярата или някое
учение; — догматика наука за ос-
новните истини на християнска-
та вяра; — догматик който се за-
нимава с догматика; — догмати-
чески 1. основавайки се на извес-
тни основни истини (догми); във
вид на догми; 2. който не допус-
ка възражения; — догмат вж:. дог-
ма.
дограма (тур.) дърводелска работа на
постройка (врати, прозорци); —
дограмаджийница дърводелска ра-
ботилница; — дограмаджията дър-
воделство; — дограмаджия дърво-
делец.
додекагон (фр.) геом. дванайсето-
ъгълник; — додекагонален геом.
дванайсетоъгьлен.
додекаедър (гр.) дванадесетостен-
ник; — додекаедричен (фр.) геом.
дванайсетостенен.
додеканеза (гр.) дванадесетте гръц-
ки острова в Бяло море, окупира-
ни от Италия по време на Трипо-
литанската война (1911-1912 год.) .
додекархия (гр.) ист. управление на
дванадесет души; — додекарх един
от дванадесетте управници.
додекафония (гр.) муз. особен вид
система на композиция в музика-
та, изградена върху основата на
атонализма и представяща една от
най-характерните му разновид-
ности.
додо (фр.) зоол. семейство изтребе-
ни едри птици от разред Гълъби,
додола (слав.) нар. накичена от гла-
вата до краката с треви и цветя
мома, която, водена от другарки-
те си, ходи от двор на двор и иг-
рае, придружена с песни, след ко-
ето я поливат с вода; езически
обичай да се омилостиви Бог и
прати дъжд.
дож (ит.) ист. титла на някогашния
глава на Венецианската и Генуез-
ката република.
доза (гр.) 1. определеното количес-
тво лекарство, което трябва да се
вземе наведнъж; 2. разш. опреде-
лено количество от нещо.
дозировка (гр.) 1. установяване, оп-
ределяне на доза; 2. делене, разп-
ределяне, размерване на дози; —
дозиметьр (гр. „даване” и „мяр-
ка”) техн. уред за отмерване на
времето, през което се извършва
нещо; — дозиметрня (гл. „даване”
и „меря”) физ. определяне коли-
чеството на рентгенови и други
лъчи в радиоактивни вещества.
дозор (рус.) воен. малки подразде-
ления пехота, отделни бойни ма-
шини или кораби, които служат
за охрана, разузнаване и свръзка
при бойната дейност на войски-
те; — дозори изпратените от все-
ки ескадрон напред смели войни-
ци, които да предупреждават за

219
долмен
изненади по време на война.
дойна (рум.) муз. румънска и мол-
давска лирична народна песен,
свързана с овчарския бит.
док (англ.) 1. изкуствено изграден
басейн, в който се правят или поп-
равят кораби; служи също и за
разтоварване и товарене на кора-
бите; 2. дебел и остър памучен
плат; — докер (англ.) 1. приста-
нищен работник, който работи на
док; 2. пристанищен работник,
който товари и разтоварва кора-
би; преносвач на товари на прис-
танище.
докетизъм (гр.) еретическо учение от
апостолския век, според което ма-
терията произлизала от злото на-
чало и затова въплъщението на
Исус Христос е било недействи-
телно; — докети последователи на
докетизма.
докимасвам, докимасам (гр.) диал.
изпитвам, проверявам.
доксар (гр.) диал. лък за стрела.
доктор (лат.) 1. научна степен, ко-
ято се дава от виеше учебно или
научно заведение след зашита на
научен труд; 2. лице, което има
тази степен; 3. разг. лекар; — док-
тор хонорис кауза титла на лице,
дадена от университет, за изклю-
чителни заслуги и прояви в на-
уката; — докторат (лат.) изпит за
получаване на учена степен док-
тор; — докторант (рус.) книж. ли-
це, което се готви да защити док-
торска дисертация.
докторален (фр.) книж. самоуверен,
наставнически, който не търпи
възражение.
доктрина (лат.) систематизирано уче-
ние на някоя школа, да обясни
недоказан въпрос; — доктринерс-
тво упорито придържане към те-
ория, макар че принципите не са
още доказани и установени; —
доктринер човек, чийто възгледи
почиват на приети, но недоказа-
ни окончателно принципи, към
които той здраво се придържа,
документация (лат.) 1. представяне,
подкрепване с документи; 2. елек-
трон. информация в писмена фор-
ма, описваща действието, струк-
турата и приложението на апарат-
ното и програмното осигуряване;
—
документирам доказвам, подк-
репям с документи; — документ
1. писмено свидетелство, удосто-
верение, книжа (издадени и от
официалната власт); 2. довод,
докундисвам, докундисам (гр.) диал.
1. засягам; докосвам; 2. съсипвам,
повреждам.
долама (тур.) нар. горна дълга ша-
ячена дреха с ръкави; кафтан.
доландърджия (тур.) диал. измамник,
мошеник, хитрец.
долап (тур.) 1. шкаф; 2. направа с
колело за вадене на вода; 3. съд
за печене на кафе; 4. дървен кух
цилиндър с перила, в който се
слагат кожи, за да се чистят при
щавенето; — долапчия (тур.) 1. те-
павичар; 2. прен. хитрец, измам-
ник.
долар (англ.) парична единица в
САЩ, Канада и други страни.
долмхокефалия (гр.) тясна и продъл-
говата форма на главата; дългог-
лавие; — долихокефал книж. чо-
век със сравнително тясна и дъл -
га глава; долигоцефал.
долихоцефалия (лат.) книж. долихо-
кефалия; — долихоцефал книж.
долихокефал.
долма (тур.) 1. ястие от пълнени
чушки; 2. широка чушка за тако-
ва ястие; 3. диал. насип; 4. диал.
черница.
долмак (англ.) дреха на маджарски-
тс хусари.
долмен (фр.) ист гробница от ка-
менния век от голям плосък ка-
мък, сложен върху две каменни

доломит
220
подпори.
доломит (от собств.) минер. минерал
от групата на карбонатите: — до-
ломитизация техн. процес на обо-
гатяване с доломит на варовико-
ва утайка или на скала за получа-
ване на доломитизирани варови-
ци; доломитизирам (фр.) минер.
превръщам в доломит варовик,
който съдържа магнезий.
дом (лат.) съборна църква, катедра-
ла.
домат (тур.) зеленчук с червени соч-
ни плодове; — син домат патла-
джан.
домен (фр.) 1. ист. кралско позем-
лено владение; феодално владе-
ние; 2. държавен имот — земи, го-
ри, рудници; полски имоти на
царстващия дом или на държава-
та.
доменен (рус.) в съчет. доменна пещ
—
висока рудничарска пеш за до-
биване на суров чугун от руда.
доместикация (фр.) книж. опитомя-
ване на диви животни.
доминанта (лат.) 1. прен. главна идея
или основен признак; 2. петата
степен на гамата.
доминат (лат.) ист. политическа сис-
тема, установена в Римската им-
перия от император Диоклетиан
(284-305) с форма на неограниче-
на монархия.
доминиканец (от собств.) калугер от
Св. Доминик, орден, наречен до-
миникански (1215), който имал за
цел да се бори първоначално сре-
щу албигойската ерес.
доминион (англ. „владение”) суве-
ренна държава, която е член на
Британската общност и поддър-
жа с Великобритания специални
политически връзки.
домино (ит.) 1. дълга мантия с ка-
чулка и ръкави, която служи за
маскарадно облекло; 2. игра с пра-
воъгълни черни плочици с точи-
ци.
домицнл (фр.) икон. 1. място на пос-
тоянно пребиваване на дадено фи-
зическо лице или седалище на
юридическо лице; 2. при мени-
телница — означава място на пла-
щане, когато то не съвпада с мес-
тожителството или седалището на
платеца; — домицилирана полица
полица, която е платима не на съ-
щото място, където живее плате-
цът; — домицилиат посоченото от
платеца лице, което ще заплати
поличната сума.
домкрат (нем.) техн. вид малък ръ-
чен крик за вдигане на тежести
на малка височина.
домия (рум.) рядко госпожа.
домну(л) (рум.) рядко прозвище на
румънец.
домофон (гр. „дом” и „глас”) вид те-
лефон, който свързва общия вход
с отделните апартаменти.
дон (фр.) 1. хаз. при игра на карти
—
раздаване; 2. (исп.) „господин”,
почетна титла на лица от знатен
род; — дона (исп.) почетна титла;
госпожа.
донанма (тур.) ост. тържествено
празнуване, илюминация.
донатистя (лат.) рел. разколници, ко-
ито поддържали, че отпадналите
веднъж от църквата не трябва да
се приемат повторно; те смятали
и тайнствата, извършени от греш-
ни и порочни свещенослужители,
за недействителни.
дондурма (тур.) ледено, сладолед,
донжон (фр.) ист. главната кула в
средновековен замък.
Дои Жуан исп. 1 . испански леген-
дарен герой, рицар-авантюрист,
който нарушава моралните и ре-
легиозни норми и закони, заво-
евател на женските сърца; смел-
чага и циник; 2. прен. женкар; съб-
лазнител, прелъстител; любовник;
женолюбец, коцкар; — донжуан-

221
дотация
ство женкарство, любовчийство,
ухажорство, коцкаруване.
Дон Кихот литер. 1. от романа „Дон
Кихот” на Сервантес: главният ге-
рой е обеднял благородник, кой-
то прекарва времето си в четене-
то на рицарски романи, тръгва из
страната с верния си оръженосец
Санчо и коня си Росинант, да се
бори подобно на рицарите от ро-
маните срещу неправдите в света
в името на неговата дама на сър-
цето Дулцинея; постъпките му не
съответстват на реалността; 2. прен.
безкористен, но смешен, наивен
мечтател, фантазьор, идеалист,
борец за правдата, доброто и кра-
сотата, за постигането на неосъ-
ществим идеал; — донкнхотство
(от собств.) глупаво и неосъщест-
вимо начинание; борба с въобра-
жаеми сили и злини; борба на иде-
ализма с действителността.
донове (тур.) диал. долни гащи,
доаор (от лат. „подарявам”) 1. да-
рител; 2. мед. кръводарител, да-
рител на орган за присаждане.
допинг (англ.) 1. вещество за изкус-
твено ободряване на коне преди
състезания; 2. ободрителни сред-
ства за временно потискане на
умора и повишаване на физичес-
ката и умствената дееспособност,
след което обаче настъпва изто-
щение; 3. забранени от междуна-
родните конвенции химични пре-
парати или физиологични вещес-
тва за изкуствено повишаване
спортната дееспособност над рав-
нището, което може да се постиг-
не чрез тренировки.
доралия (тур.) нар. дорест; — дорест
(тур.) за кон — с кестенявочерве-
никава козина; доралия.
дорнзъм (гр.) присъщ на дорийски-
те наречия; — доряйци древен
елински народ; — дорийски при-
същ на дорийните; — дорически
стил стил на дорийците, отлича-
ва се с простота и масивност; —
дорийска колона арх. къса и срав-
нително дебела колона без много
украшения.
дорнфор (гр.) църк. копиеносец.
дорн (нем.) техн. 1 . цилиндър за вул-
канизация на каучукови предме-
ти; 2. пробой за правене на изле-
ти изделия; 3. запушалка, клин,
шип.
дорник (нем.) техн. вал, с помощта
на който се закрепват металоре-
жещите инструменти или обработ-
ваните предмети към главното
вретено на металорежещата маши-
на.
доробанцн (рум.) резервни войски в
Румъния.
дорсален (рус.) книж. 1 . гръбен; 2.
гръбначен.
дортоар (фр.) ост. рядко обща спал-
ня в манастир, пансион и др.
досие (фр.) юр. папка, в която се пос-
тавят книжа, отнасящи се до ед-
но дело или до интересите на ед-
но лице.
доспехи въоръжението до открива-
нето на барута: стрела, копие,
шлем и пр.
достлук (тур.) приятелство, познан-
ство; — дост приятел, познайник.
Достоевски, Фьодор Михайлович
(1821-1881) велик руски писател,
майстор в изобразяването на дъл-
боки психологични явления и
процеси, социални конфликти, на
сложни характери, на унизените
и оскърбените; един от най-голе-
мите хуманисти в световната ли-
тература; „Престъпление и нака-
зание”, „Идиот”, „Братя Карама-
зови” и др.
дотация (лат. „снабдяване”) фин.
безвъзмездно отпускане на суми
от бюджета за покриване на пред-
сказуеми загуби или дефицит на
предприятия и организации; доп-

дофина
222
лащане.
дофина (фр.) жена на дофин; — до-
фин наследник на престола.
дофис (фр.) юр. служебно.
дохаки (тур.) в съчет. ще му дойда
дохакн разг.
—
ще се справя с не-
го, ще му дам заслуженото.
дохнар (гр.) царк. ост. пазач на хра-
нилище; домакин.
доцент (лат.) преподавател във вие-
ше учебно заведение, който се
подготвя за професор; — доцен-
тура 1. звание и длъжност на до-
цент; 2. доцентите от едно виеше
учебно заведение.
Доу, Чарлз Хенри (1851-1902) аме-
рикански журналист по икономи-
чески и финансови въпроси, кой-
то заедно със съдружника си
Джоне извежда първия борсов ин-
декс, показател за активността на
деловата икономика; — Доу-
Джоне индекс фин. американски
измерител, борсов показател за
средния курс на 20 валути.
дравбак (англ.) търг, експортна пре-
мия или мито, което държавата
връща при обратното изнасяне на
стока.
драга (англ.) 1. мор. техн. специал-
но, плаващо съоръжение за раз-
работване на подводни наноси,
находища на полезни изкопаеми,
като злато, сребро, платина и др.,
и за издълбаване на дъното; 2.
уред, с помощта на който се ва-
дят растения от дъното на дълбо-
ки води.
драгоман(ин) (ар.) ост. преводач
(при консулство).
драгунк (фр ) воен. кавалерия, която
може да действа и като пехота.
драже (фр.) 1. фарм. покрити със
слой захар, шоколад или синте-
тични вещества таблетки от лекар-
ства, които се влияят от въздуха
или имат неприятна миризма и
вкус (хинин, витамин, хормони и
др.); 2. бонбони с висока захар-
ност (до 90%), приготвени чрез
наслояване на захар, шоколад и
др. върху различни плънки, яд-
ки, семена и др.
Дракон (собств.) атински законода-
тел, съставител (7. век пр. Хр .) на
кодекс с изключително жестоки
закони; — драконов(ск)и или дра-
конски мерки (закони) прен. книж.
безчовечни, сурови, крайно жес-
токи мерки, закони.
дракон (гр.) литер. фантастично жи-
вотно с лъвски крака, орлови кри-
ле и опашка на змия.
драм (тур.) стара англиска и турска
единица мярка за тегло, една че-
тиристотна част от оката.
драма (гр.) един от трите литератур-
ни рода (лирика, епос, драма) 1.
художествено произведение в ди-
алогична форма, в което фабула-
та на произведението се развива
от самите действащи лица; при то-
ва е необходимо винаги да същес-
твува борба между две противо-
положности (конфликт); 2. прен.
случка из живота с покъртителен
характер; — драматизирам прера-
ботвам литературно произведение
в драма; — драматургия теория на
драматургичното изкуство и само-
то изкуство; — драматург позна-
вач на драматургичното изкуство;
лице, което създава драматургич-
ни произведения; — драматизация
(фр.) преработка на повествова-
телно произведение (повест, ро-
ман) в драма; придаване драма-
тическа форма.
драс (тур.) диал. човек с много ви-
сок ръст, великан.
драстика (гр.) мед. силно слабител-
но средство; —• драстичен силно
действащ.
драхма (гр.) 1. гръцка сребърна (или
книжна) монета, 2. старогръцка
сребърна монета с различна

223
друза
стойност; 3. аптекарско тегло 3.73
грама.
дреднаут (англ.) мор. голям военен
брониран кораб, снабден с дале-
кобойни оръдия.
дрезина (от собств. по името на Дрез,
Карл Фридрих барон фон Зауерб-
рон (1785-1851) немски изобрета-
тел от Баден, конструирана през
1816 г. лека вагонетка, която се
кара по релси ръчно или с мотор-
но задвижване.
дрейф (хол. „плавам”) 1. отклоне-
ние на самолет или плавателен съд
от определената посока под вли-
яние на вятър или морско тече-
ние; 2. отвличане на кораб встра-
ни при стоене на котва; 3. ъгълът
между направлението на движе-
нието на кораб и неговата ос; 4.
движещ се леден къс.
дрек (хол.) мор. малка сгъваема лод-
ка.
дрелка (хол.) техн. вид свредел за
малки дупки.
дрен (англ.) 1. подземен канал или
тръба за отвеждане на излишната
вода от почвата; 2. мед. каучуко-
ва, пластмасова или марлена тръ-
бичка за отвеждане на секреции
от рана.
дренаж (англ.) 1. отводняване на
почвата чрез подземни канали или
тръби; 2. закрита отводнителна
мрежа от тръби или друг матери-
ал; 3. мед. отвеждане от рана на
гной или секреции чрез тръбич-
ка; 4. мед. самата тръбичка за от-
веждане от рани на гной или сек-
реции; дрен.
дрендаут (англ.) голям морски во-
енен параход; броненосец.
дренчър (англ.) техн. приспособле-
ние за ограничаване на пожар чрез
силна водна струя.
дресирам (фр.) 1. опитомявам и на-
учавам на разни изкуства куче,
кон и изобщо животно; 2. прен.
приучавам на строго послушание
човек; — дресировка дресура, на-
учаване животни на разни изкус-
тва; — дресьор онзи, който дре-
сира; — дресура обучение на жи-
вотни да извършват известни дей-
ствия по дадена заповед.
дрешер (нем.) техн. машина за обез-
прашаване; обезпрашител на ма-
териали за производство.
дриада (гр.) мит. горска нимфа.
дриблирам (англ.) спорт, тичешком
водя топка на къси разстояния,
като я контролирам (при футбол,
баскетбол); — дрибъл, дриблира-
не (англ.) спорт, водене на топка
чрез постоянен контрол над нея
с често докосване с крак или ръ-
ка при някои спортни игри.
дрик (унг.) диал. погребална кола;
катафалка.
дрога (фр.) растителна или животин-
ска суровина, която се използва
като лекарство или като материал
за преработка от лекарствената
промишленост.
дрогерия (фр.) магазин, в който се
продават лекарства и химически
препарати без рецепти.
дрожди (рус.) биохим. едноклетъчни
микроорганизми, които осъщест-
вяват спиртната ферментация на
захарите; квасни гъбички.
дромадер (гр.) зоол. едногърба ками-
ла.
дросел (нем.) 1. ел. бобина с голямо
индуктивно съпротивление за ре-
улиране съпротивлението при
променлив ток; 2. техн. клапан за
регулиране пускането на газове,
пара, вода.
дружбаш ост. разг. хулителното име
на член от българската земеделс-
ка партия.
друза (чеш.) 1. купчина кристали,
слепени от една страна; 2. мед.
зърно от лъчисго наредени ниш-
ки от паразитни гъбички.

друзи
224
друзи войнствен народ в Сирия,
друидизъм (фр. от лат.) стара келтс-
ка религия, която обожествявала
природата и предписвала жерт-
воприношения дори и на хора; —
друидн (колт.) жреци на старите
келти; — друидеса (лат.) ист. жри-
ца у древните келти.
друм (тур.) път.
дуал(ис) (лат.) език, двойствено чис-
ло.
дуализъм (лат.) всяка система, ко-
ято допуска два принципа при
обяснение на светските и други
явления, напр. добро и зло; дух и
тяло; — дуалястичен двойствен; —
дуалист привърженик на дуализ-
ма.
дубара (тур. 1 . измама, хитрост; 2.
(при игра на табла) 2 и 2.
дублаж (фр.) 1. мор. броня на ко-
раб; 2. в киното - преозвучаване
говора на филм на друг език.
дубле (фр.) 1. метал, покрит с тънък
двоен пласт злато или злато и
сребро; двойно посребрено, поз-
латено; 2. медна сплав с блясък,
подобен на злато; 3. предмет от
такъв метал или сплав; 4. прен.
фалшиво злато, френско злато; 5.
текст, висококачествен вълнен
плат с две лица за костюм.
дублет (фр.) 1. втори екземпляр; дуб-
ликат; 2. език, всяка една от две
приети форми на една и съща ду-
ма, напр. риторика и реторика; 3.
фалшив скъпоценен камък от две
части, от които само горната е ис-
тинска; 4. следващи един след
друг два изстрела от двуцевна
пушка, оръдие и др; 5. муз. двоен
регистър в орган.
дубликат препис, втори екземпляр
от писмен документ.
дублирам (фр.) 1. правя в два екзем-
пляра, правя втори екземпляр; 2.
удвоявам, особено заложена сума
при игра; 3. изпълнявам роля ка-
то втори, която се изпълнява от
друг артист; 4. редувам се с няко-
го в изпълнение на нещо, напр. в
спортни игри; 5. заменям звуко-
запис на филм на един език със
звукозапис на друг език.
дублон (фр.) стара монета във Фран-
ция и в Испания.
дубльор (фр.) 1. втори изпълнител
на роля, дублиращ артист, спор-
тист и др; 2. изпълнител на текст
на роля във филм, който се пре-
вежда на друг език; 3. техн. ма-
шина за създаване на два гънки
стоманени листа преди валцува-
не; 4. машина с валяци, която
слепва гумирани тъкани от два
или повече пласта.
дубъл (фр.) 1. двоен, двойно; 2. ки-
но вариант на неколкократно зас-
нет кадър.
дувар (тур.) разг. каменна стена, зид.
дуд (тур.) диал. черница (дърво и
плод); — дуда диал. плод на дуд;
бобонка, черница.
дудак (тур.) диал. устна, бърна; —
дудаклня диал. бърнест човек.
дудук (тур.) диал. дървена свирка,
подобна на цафара.
дует (ит.) 1. музикално съчинение
за два гласа или два инструмента;
2. пеене или свирене на два гласа
или два инструмента; — дуетино
(ит.) муз. малък дует.
дузина (ит.) сбор от дванайсет обик-
новено еднакви предмета.
дузпа (фр. „12 крачки”) спорт, във
футбола — наказателен удар от 11
метра пред вратата.
дук (лат.) (титла) херцог; — дукеса
(фр.) жена или дъщеря на дук.
дукат (лат.) всяка златна монета,
дукато (ит.) сребърна италианска
монета.
дуктилитет (лат.) спец, свойство на
телата да се изтеглят на пръчки
или жици, без да се чупят; — дук-
тилометьр (лат.) техн. уред за из-

225
дурометьр
мерване еластичността на полут-
върди материали.
дуло (рус.) воен. край на цевта на
огнестрелно оръжие, отворът на
пушката, откъдето излиза куршу-
мът.
Дулцинея Тобозка литер. 1. героиня
от романа „Дон Кихот” на Сер-
вантес, любимата, „дамата на сър-
цето” на главния герой Дон Ки-
хот; 2. прен. любовница, възлюб-
лена, любима (жена).
дулцифнкация (фр.) техн. подслаж-
дане.
дума (рус.) представително събрание
със законодателна или админист-
ративна власт в Русия; народно
събрание, кметство; 2. сградата на
народното събрание, кметството и
Др.
думай (тур.) диал. I . мъгла; 2. прах
или пушек из въздуха.
думбазин (тур.) разг. надут чорба-
джия, изедник.
дум-дум (от собств. геогр.) воен. пат -
рони, пълни с динамит, които
причиняват значителни рани осо-
бено на костите (наречени така на
индийския град Думдум).
думка (рус.) муз. 1. лирична песен,
най-често с тъжен характер, из-
пълнявана с инструментален съп-
ровод на бандура или кобза; 2. ин -
струментални пиеси от Чайковс-
ки, Балакирев и др. със същия ха-
рактер.
думпкар (англ.) вид железопътен ва-
гон за превоз на руди и под., кой-
то може да се преобръща при раз-
товарване.
дуо (лат.) муз. дует.
дуоденум (лат.) анат. дванадесетоп-
ръстник; — дуоденален мед. кой-
то се отнася до дванадесетопръс-
тника или се намира на него; два-
надесетопръстен.
дуодецнма (лат.) муз. 1 . дванадесета
степен на диатоническа гама; 2.
разстоянието между първата и
дванадесетата степен в диатони-
ческата гама.
дуола (нем.) муз. всяка една от три-
делна нотна стойност, разделена
на две равни части.
дуплекс (лат. „двоен”) 1. техн. спо-
соб за телеграфиране по един про-
вод в две противоположни нап-
равления в едно и също време; 2.
машина за влачене на лен от два
агрегата, разположени един зад
друг; 3. използване на една теле-
фонна линия от втори абонат; раз-
клонител.
дуплексно предаване електрон, пре-
даване на данни между две край-
ни точки, при което информаци-
ята може да се пренася едновре-
менно в двете посоки; използва
се при телефонни мрежи и линии
за връзка между терминали и др.
дуплет (фр. „двоен”) 1. при игра на
билярд — удар с топка върху дру-
га топка, която попада в дупката,
след като се е ударила в ръба; 2.
дублет.
дур1 (нем.) муз. мажорните ладове и
акорди.
дур2 (тур.) ост. стой! спри, чакай!
дурабъл (фр.) книж. сорт издръжли-
ва пшеница.
дуралумнн, дуралуминий (лат.
„твърд” и алумин) сплав от алу-
миний (94%) с мед (3,5 до 5,5%)
и малки количества манган, си-
лиций и желязо, която се отлича-
ва с голяма твърдост и издръжли-
вост, използва се за леки конст-
рукции при самолетостроене и др.
дуратив (нем.) грам, глагол на фор-
ма за предаване на продължител-
ност.
дуратол (лат.) хим. кокосово масло,
което се употребява в сапунената
индустрия за придаване твърдост
на изделията.
дурометьр (лат. „твърд” и гр. „мяр-

дуумвират
дуче
226
ка”) уред за измерване твърдост-
та на различни материали, особе-
но на каучук; твърдомер.
дуумвират (лат.) ист. в древния Рим
—
двувластие, управление на два-
мина; — дуумвир съуправитсл.
духан (тур.) тютюн за пушене,
духовенство (слав.) сборът на всич-
ки лица, които принадлежат към
една от трите свещенически сте-
пени: епископска, свещеническа
и дяконска; — черно духовенство
онази част от духовенството, ко-
ято няма право да се жени; — бя-
ло духовенство духовни лица, ко-
ито могат да встъпят в брак.
дуче (ит. от лат. „водач”) специална
титла на фашисткия италиански
водач Мусолини.
душман (им) (тур.) враг; — душман-
лък неприятелство, ненавист.
дъмп електрон, разтоварване или по-
лучаване на копие от съдържани-
ето на запомнящо устройство в
определен момент, за да се пре-
дотврати евентуална загуба на ин-
формация и се следи за грешки.
дъмпинг (англ.) търг, форма на кон-
курентна борба в международна-
та търговия, при която в чужбина
стоките се продават на по-ниски
цени, отколкото са цените на вът-
решния пазар, а временно и под
тяхната себестойност; изнасяне на
стоки в голямо количество и на
ниски цени, за да се завладее чуж-
дият пазар; 2. прен. изобилие, го-
лямо множество.
дьозмо (гр.) диал. гьозум, джоджен.
дьонме (тур.) диал. преобърнат в дру-
га вяра; вероотстъпник, потурнак.
дьор(т)джар, дорджар и дьорт-дже-
хар (тур.) разг. при игра на табла
сдвазара—4и4.
дюбел (нем.) техн. пластмасова втул-
ка, в която е вградена метална ко-
нусна втулка с вътрешна резба, из-
ползвана за закрепване на носе-
щи конструкции.
дюбеш (тур.) 5 и 5 (при игра на таб-
ла).
дюз (тур.) равен.
дюза (нем.) техн. 1. неголям отвор,
през който минава газ или теч-
ност; 2. конусна тръба за вкарва-
не на пара в турбина или за впръс-
кване на течно, праховидно или
друго гориво; 3. наустник, горел-
ка.
дюздисвам (тур.) нареждам.
дюйм (хол.) ширината на палеца,
мярка за дължина, една дванаде-
сета част от фута, една двадесет и
осма част от аршина.
дюкер (нем.) техн. чупка на водоп-
ровод или газопровод, за да мине
под път, река и под.
дюкян (тур.) разг. 1. помещение за
продаване на стоки; магазин; 2.
занаятчийска работилница; — дю-
кянджия (тур.) разг. лице, което
държи дюкян и продава.
дюлбен (тур.) разг. бяла забрадка,
дюлбия (тур.) далекоглед,
дюлгерин, дюлгер (тур.) разг. зидар,
майстор.
дюлюм (тур.) ост. мярка за повърх-
ност, уврат, декар (1000 кв. м.) .
дюни (хол.) геогр. пясъчни хълмове
по бреговете на морето.
Дюрер, Албрехт (1471-1528) прочут
немски художник и гравьор; не-
говите религиозни картини пред-
ставляват чисто човешки натури
със строго нравствено съдържа-
ние; другите му творби са с ре-
алистично и фантастично съдър-
жание.
дюс (тур.) разг. 1. равен, плосък, гла-
дък; 2. едноцветен.
дюсе (тур.) 3 и 3 при игра на табла,
дюстабан (тур.) човек, който има
плоски стъпала.
дюшек (тур.) дебела постелка, на-
пълнена с вълна, памук и под.; —
дюшеклък (тур.) вид грубо платно

227
евгеника
за дюшек.
дюшеме (тур.) разг. под (от дъски),
дюшеш (тур.) 1. 6 и 6 (при игра на
табла); 2. прен. разг. голяма печал-
ба, голям късмет.
дявол (гр.) 1. според религиозните
поверия — зъл дух; сатана, бяс; 2.
прен. хитър, лукав човек; — дяво-
летина нар. хитър, лукав човек, дя-
вол; — дяволит (гр.) 1. хитър, лу-
кав; 2. шеговит, подигравчия.
дяк (гр.) църк. черковен певец или
четец.
дякон (гр.) църк. първата (най-дол-
на) степен от йерархията на хрис-
тиянското бяло духовенство — по-
мощник на свещеника в черков-
ната служба.
Е
ебонит (от гр. „черно дърво”) твърд,
черен, лъскав материал, получа-
ван чрез вулканизация на гумени
смеси, който се употребява за из-
работка на радиоапарати, меди-
цински съоръжения, галантерий-
ни изделия и т. н.
ебулноскоп (лат.) хим. уред за опре-
деляне на молекулното тегло на
някои вещества; — ебулиоскопия
(лат.) хим. метод за определяне на
молекулното тегло на разтворени
вещества чрез причиненото от тях
повишение на точката на кипе-
нето.
Ева (собств.) библ. първата жена,
майката на човешкия род; Йехо-
ва я създава от реброто на Адам,
понеже „не е добро за човек да
бъде сам”; съблазнена от Змията,
въпреки изричната забрана на Бо-
га, Ева вкусва от „дървото на поз-
нанието”, това грехопадение, е
„първородният грях” на нашите
прародители, лишил ги от безс-
мъртие; — Ева или евина дъщеря
прен.
—
1. слаба, безпомощна же-
на; 2. ирон. любопитна жена.
евазионизъм (фр.) литер. насока в ху-
дожествената литература, която не
отразява реалния живот, а създа-
ва свят на примамливи илюзии.
евакуация (лат.) 1. преместване на
предприятия, учреждения, насе-
ление и др. в места, незастраше-
ни от военни действия или при-
родни бедствия; 2. воен . извозва-
не на бойна техника, имущество
и др. от мястото на военни дейс-
твия; 3. извеждане на войски от
заеманите от тях райони.
евала (тур.) разг. 1. благодарност,
хвала; 2. зачитане, уважение.
евангелие (гр.) „благовестие”: 1. пър-
вите четири книги от Новия За-
вет („Четириевангелие”), в които
е описан земният живот и учени-
ето на Исус Христос; 2. название
на отделните глави на тази книга;
3. откъс от текст на евангелието,
който се чете в хода на богослу-
жението; 4. прен. „веруюто”; све-
тоглед, система от убеждения и
основни принципи на Бога, не-
подлежащи на оспорване и реви-
зиране; — евангелизъм учение, ос-
новано на Евангелието; — еван-
гелист 1. протестант(ин); лице, из-
повядващо евангелската вяра; 2.
всеки от четиримата съставители
на евангелието, напр. евангелист
Лука, Матея и пр.
евапоратор (нем.) техн. 1. апарат, в
който се загрява разтвор или теч-
ност, за да се отдели лесно изпа -
ряемата част; изпарител; 2. част
от хладилна машина, инсталация,
в която става изпаряване на ра-
ботната течност.
евбиотика (гр.) наука за добрия на-
чин на живот; наука за здравето,
евгеника (англ.) биол. наука за по-
добряване качествата на род или

евдемоннзъм
228
вид, особено на човешката раса,
чрез специален подбор на роди-
телите.
евдемонизъм (гр.) етическо учение
за благополучието, според което,
собственото благополучие е глав-
ната и последна цел, както и под-
будителна причина във всички чо-
вешки действия; — евдемоння бла-
женство, благополучие.
евдоксваии (гр.) еретици ариани, на-
речени така по името на Евдокий
—
епископ Цариградски.
евекдия (лат.) астр. най-значител-
ната от периодичните неправил-
ности в движението на Луната
около Земята, свързана с промен-
ливата ексцентричност на орби-
тата .
евемеризъм (гр. от собств. по името
на философа Евемер) учение, спо-
ред което митовете за боговете са
разкази за обожествени герои.
евентуален (лат.) който би настъпил
при известни условия; — евенту-
ално в случай.
евет (тур.) диал. да, така.
евза (ар.) ост. капсула; — евзалия
пушка, която гърми с капси.
евзонн (гр.) род гръцка войска,
евндентен (лат.) явен, очевиден; —
евидентност, очевидност.
евикция (лат.) юр. съдебно отстра-
няване на един купувач от владе-
нието и собствеността на купена-
та вещ поради това, че правото на
продавача е било порочно, греш-
ка.
евкалипт (лат.) бот. вечнозелено
широколистно тропическо дърво,
евклаз (фр.) минер. вид крехък, проз-
рачен скъпоценен камък, много
рядък, със зелен или тъмнозелен
цвят, алуминиев и берилиев си-
ликат, който има съвършена цеп-
ливост.
Евклид (3. век пр. Хр .) гръцки ма-
тематик, положил основите на ан-
тичната математика и повлиял на
цялото по-нататъшно развитие
като наука; — евклидова геомет-
рия мат. геометрия, изучаваща
свойствата на фигурите, като ге-
ометричните истини се доказват
по логически път на основата на
приети аксиоми; — неевклидова
геометрия мат. всяка геометрия,
по отношение на която не важат
аксиомите на евклидовата; — ев-
клидово пространство мат.
—
пространство, свойствата на което
се изучават от евклидовата геомет-
рия; — евклидов алгоритъм мат.
геометричен метод за намиране на
най-големия общ делител за две
цели числа, описан от Евклид.
евлонитн (евр.) еретици юдеи, ко-
ито се стараели да смесят христи-
янството с юдейството, и дори да
подчинят първото на второто.
евмениди (гр.) 1. мит . фурии, боги-
ни на отмъщението — еринии, т.
е. благосклонни към разкаялите се
грешници; 2. прен. пробудената
съвест.
евномианн (гр.) еретици ариани, по-
лучили името си от Евномий, дя-
кон на антиохийската църква.
евнух (гр.) скопец (пазач на харем),
евнухоиднзъм (гр.) мед. вродена не-
достатъчност на вътрешната и
външната секреторна дейност на
яйчника и тестиса, свързана с
липса на вторични полови приз-
наци, което се дължи на промени
в предния дял на хипофизата.
евокация (лат.) 1. магичен ритуал за
призоваване на духове на умре-
ли; 2. юр. призоваване на подсъ-
дим.
еволвента (лат.) мат. геометрично
място на точка от права линия,
търкаляща се без плъзгане по
външната страна на окръжност.
еволвентометър (рус.) техн. уред за
проверяване на еволвентния про-

229
европейски
фил на зъба при изработени зъб-
ни колела.
еволюирам (лат.) развивам се, нап-
редвам; — еволюционен по пътя
на постепенното развитие; — ево-
люционна теория Дарвиновата те-
ория за развитието и произхода на
човека и животните; — еволюция
(постепенно) развитие; — еволю-
ционизъм учение за постепенното
развитие.
евпатрндн (гр.) ист. древните атин-
ски благородници; знатни хора;
знатни граждани.
еврнка (гр.) „Открих”! (възклицание
на Архимед, когато открил нена-
дейно в банята закона за относи-
телното тегло на телата).
Еврипяд (гр.) най-младият от три-
мата знаменити гръцки поети (от
драмат. поезия).
евристика (от гр. „намирам”) 1. сбор
от начини за изследване; 2. мед.
метод, начин за преподаване, при
който новото се разкрива чрез от-
говори на зададени въпроси за
подсещане; — евристичен който се
отнася към евристиката, който
търси истината чрез въпроси.
евритмия (гр.) 1. литер. правилност
и плавност на ритъма в стиха, ко-
ито се постигат чрез съразмерно
използваните фонетични и рит-
мични езикови елементи; 2. мед.
правилен ритъм на сърдечните
удари и пулса.
евро- (съкратено от Евро(па) първа
съставна част на сложни думи със
значение европейски, напр. евро-
валута.
евроакцни фин. международна еми-
сия на акционерен капитал в чуж-
да валута и реализиран на фондо-
ва борса извън страната.
евровалута фин. валутни средства на
страни от Западна Европа в бан-
ки на други страни.
евровизия (нов.) телевизионна мре-
жа, която свързва програмните те-
левизионни центрове на почти
всички западноевропейски стра-
ни.
евродолар фин. щатски долари, аво-
ари при европейските банки, ко-
ито търсят по-благоприятни усло-
вия за краткосрочен пласмент на
европейски пазар.
еврокредит фин. банков заем, отпус-
нат в евровалута.
еврооблнгация фин. облигация, еми-
тирана във валута, различна от та-
зи на страната или пазара, на кой-
то се емитира.
европари фин. финансови активи, из-
разени в евровалути, които се пла-
сират на международните фондо-
ви борси.
Европа (гр.- ла т .) 1. мит. дъщеря на
митичния финикийски цар Аге-
нор; 2. геогр. един от петте кон-
тинента; — евролейщнна пренебр.
или европензъм книж. съвкупност
от присъщи на европееца черти,
нрави, поведение, начин на жи-
вот; — европеизация приобщава-
не към европейската култура; —
европеид антроп. лице, което при-
надлежи към бялата раса; — ев-
ропеидна или европейска раса ан-
троп. една от големите човешки
раси, коренното население на Ев-
ропа; бяла раса рядко кавказка ра-
са.
европейски свързан с континента Ев-
ропа; — Европейска организация
за икономическо сътрудничество
(ЕОИС) полит., икон. създадена за
разпределяне на американската
помощ за европейските страни
след Втората световна война по
„Плана Маршал” (1948-1959),
прераснала (1961) в Организация
за икономическо сътрудничество
и развитие (седалище Париж); —
Европейска асоциация за свобод-
на търговия икон. търговско-ико-

европейски
230
но.мическо обединение на запад-
ноевропейски страни за подпома-
гане и развитие на международ-
ния търговски обмен; — Европейс-
ка банка за възстановяване и раз-
витие фин. финансова институция,
създадена за подпомагане (инвес-
тиране) на програми и проекти за
икономическо развитие и разрас-
тване на частния бизнес предим-
но в страните-членки на бившия
СИВ; — Европейска валутна спо-
годба (ЕВС) фин. полит . ист. спо-
годба за краткосрочно кредитира-
не и многостранни разплащания
на европейските страни; — Евро-
пейска икономическа общност
икон. полит . за сближаване ико-
номическите политики чрез раз-
ширяване свободното движение
на хора и капитали, развитие на
търговията и стокообмена и т. н.
(ссдалише Брюксел); — Европейс-
ка инвестиционна банка фин. ор-
ганизация за осигуряване на за-
еми и гаранции за равномерно
развитие на изоставащи райони;
седалище Люксембург; — Евро-
пейска общност за атомна енергия
научи, икон. организация за раз-
витие и координиране на използ-
ването на атомната енергия за
мирни цели; — Европейска орга-
низация за изследване на косми-
ческото пространство науч. науч-
на организация за създаване и
осъществяване на космически
програми за мирни цели; — Ев-
ропейска ограннзация за сигурност
на въздухоплаването ав. за сътруд-
ничество, развитие и контрол на
международното въздухоплаване;
—
Европейска организация за спът-
никови телесъобщения за коорди-
нация, сътрудничество и развитие
на международните съобщителни
връзки и спътникова комуника-
ция; — Европейски парламент по-
лит. политически консултативен
и контролен орган на Европейс-
кия съюз; — Европейски платежен
съюз (ЕПС) фин., полит., ист.
кредитна междуправителствена
организация с цел изравняването
на кредитните баланси между
страните членки; наследена от Ев-
ропейска организация за иконо-
мическо сътрудничество; — Евро-
пейска конвенция за защита пра-
вата и основните свободи на чове-
ка полит. юр. документ за осигу-
ряване на колективна гаранция за
спазване правата на човека: пра-
во на живот, свобода и лична бе-
зопасност, уважение на личния и
семейния живот и неприкоснове-
ност на жилището, свобода на ми-
сълта, на съвестта и вероизпове-
данията, свобода на събиранията;
—
Европейска комисия за правата
на човека юр. създадена 1954; към
нея могат да се обръщат отделни
лица, групи лица, както и непра-
вителствени организации по по-
вод на нарушени човешки права
(седалище Страсбург); — Евро-
пейски съд за правата на човека
юр. правна институция, която мо-
же да бъде сезирана от засегната-
та (обвинена в нарушения на чо-
вешките права) държава; — Ево-
пенски съюз (ЕС) — до 1993 г. Ев-
ропейска общност (ЕО) — полит.
икон. международна организация
с широки политико-икономичес-
ки пълномощия за многостранно
сътрудничество и развитие на бъ-
деща обединена Европа; — Евро-
пейски съюз за радиоразпръсква-
не и Евровизия култ. икон. за ко-
ординация, сътрудничество и раз-
мяна на радио- и телевизионни
програми.
европий (лат.) хим. елемент от гру-
пата на редките метали, лантани-
дите, пор. No 63, ат. т. 151 .

231
егоизъм
евсевиани (гр.) еретици от сектата
на Арии.
евстахиева тръба (от собств. по име-
то на Евстахий Бартоломео, ита-
лианския лекар и анатом, един от
основателите на научната анато-
мия) анат. костно-хрущялен тръ-
бовиден орган, свързващ тъпан-
чевата кухина (средното ухо) с но-
соглътката.
евтаназия (лат.) мед. безболезнена
доброволна смърт, предизвикана
съзнателно с медикаменти за об-
лекчаване и прекратяване на аго-
нията.
Евтерпа (гр.) 1. мит. муза на музи-
ката и лирическата поезия; 2. прен.
музика.
евтиметрия (гр.) мат. учение за из-
мерването на праволинейните фи-
гури.
евтнхияи (гр.) рел. еретици от 5. век,
които учели, че в Исус Христос
имало само една природа — Бо-
жествената.
евтропия (гр.) физ. закономерност
във видоизменението на кристал-
ната форма на ред аналогични съ-
единения, напр. сулфиди, в зави-
симост от поредния, атомния но-
мер на сменящия се елемент.
евтрофен (гр.) мед. богат на храни-
телни вещества; — евтрофия (гр.)
мед. добро състояние на хранене-
то.
евфемизъм (гр.) език, заменяне на
неприятните, неприлични думи и
изрази с приятни; общоприети; —
евфонически (гр.) благозвучен; —
евфония благозвучие.
евфуизъм (англ.) литер. цветиста реч
(както в романа „Евфуех” от Лил,
16. век).
евхаристнка (гр.) църк. учение за
тайнството; — евхаристия благо-
дарение, благодарствена жертва;
литургията, по време на която се
приготовляват хляб и вино (Св.
Дарове) и се превръщат в истинс-
ко тяло и кръв Христови; причас-
тие.
евхити (гр.) рел. сектанти, които уче-
ли, че спасение се постига само
посредством умни молитви, като
не признавали учрежденията на
видимата църква.
евхологион (гр.) църк. молитвеник,
егализирам (нем.) техн. правя едно-
роден, изравнявам.
егалитаризъм (фр.) I. полит. дреб-
нобуржоазна утопична теория,
създадена от френския социалист
Бобьоф, която се стреми към урав-
нително преразпределение на
имуществата при запазване на час-
тната собственост; 2. изравнява-
не, уравняване; — егалитарист
(фр.) полит. привърженик на ега-
литаризма.
Егей (гр.) мит. легендарен цар на
Атина, баща на Тезей, победите-
ля на Минотавъра; — егейска кул-
тура ист. културата на Древна
Гърция от бронзовата епоха; —
Егейон ист. храм, който древните
атиняни посвещават на Егей.
Егерея (гр.) мит. нимфа, тайна съп-
руга на римския цар Нум Пом-
пилий, която му внушила зако-
ните.
егер (нем.) 1. ловец; 2. войник от
стрелкови полк.
егида (гр.) защита, закрила според
мита за щита на богинята Атина,
подарен от Зевс да я предпазва.
египтология (гр.) наука за древния
Египет; — египтолог учен, който
се занимава с изучаване на древ-
ния Египет.
егира (ар.) мохамеданска ера (бягс-
твото на Мохамед от Мека в Ме-
дика) 16 юли 622 г.
еглендже (тур.) ост. забавление, пре-
карване на времето.
его (лат.) аз.
егоизъм (лат.) филос. 1 . прекомерно

егофутуризъм
232
чувство за значението на собст-
вената личност; склонност да се
изтъква собствената личност; 2.
псих. същностна черта на инди-
видуалния характер, която се из-
разява във висока степен на се-
бичност, корист и себелюбис; —
егоцентрнзъм крайно себична наг-
ласа на субекта спрямо социалната
среда и обективната реалност; —
егоист себелюбив човек, който
предпочита личните си интереси
пред тези на другите; себелюбец,
себичен човек (противоположно
на алтруист); — егоистичен, его-
кстически самолюбив; — егоцент-
рик краен егоист.
егофутуризъм (лат.) литер. едно от
теченията на руския футуризъм,
възникнало към края на първото
десетилетие на 20. век, което про-
пагандира краен индивидуализъм
и егоцентрнзъм.
егрек (тур.) диал. лятна подвижна ко-
шара за овце.
егутьор (фр.) техн. мрежест валяк на
машина за хартиено производст-
во.
еда (исл.) литер. свещената книга на
старите скандинавски народи,
състои се от две сбирки.
еделвайс (нем.) бот. многогодишно
тревисто растение с мъхнати лис-
та и бели звездовидни цветове,
растящо във високите планини
(Алпите, Пирин).
едем (евр.) библ. рай; — едемскя
райски, сладостен, приятен.
едикт (лат.) ист. постановление на
върховна власт, указ.
едил (лат.) ист. в древния Рим: чи-
новници, които надзиравали по-
лицията, пътищата, обществени-
те игри и обществената нравстве-
ност.
едиологня (гр.) наука за благопри-
личието.
Едип (гр.) 1. мит . митически цар на
Тива, разгадал загатката на чудо-
вището Сфинкс; мъдрец; известен
със злополучната си съдба: Едип
убива баща си, без да знае, че му
е баща и се оженва за майка си,
също без да знае, че му е майка;
2. умен, мъдър човек, способен да
разреши и най-заплетената зада-
ча; 3. литер. театр. название на
редица трагедии; най-известните
на Софокъл и на Сенека; — едн-
пов комплекс 1. псих. понятие, съз-
дадено от 3. Фройд чрез заемка
от гръцката митология за обозна-
чаване любовта на момчето към
майката и същевременно отхвър-
лянето на бащата като съперник;
2. мед. психоаналитична предста-
ва за емоционалните отношения
на 3-4 -годишно дете към баща му
и към майка му: омраза и ревност
към родител от същия пол и лю-
бовен стремеж към родител от об-
ратния пол.
едапсиз(ин) (тур.) диал. невъзпитан
човек.
еднпснзляк (тур.) диал. безсрамие,
неприличие, невъзпитаност, неуч-
тивост.
Едисон, Томас Алва 1. (1847 — 1931)
американски учен, изобретател и
индустриалец; автор на редица па-
тентовани изобретения; телеграфа,
фонографа, микрофона, аерофо-
на, кинескопа, диктофона, цик-
лостила, акумулатора, използване-
то на електричеството за битови
и индустриални нужди и т. н.; съз-
дава компании с производствена
дейност — „Дженерал електрик
къмлани” и др. 2 . прен. гениален
изобретател; гениален учен.
едификация (лат.) изграждане, гра-
дене; сграда, постройка.
едиционен (лат.) който се отнася до
издаването на печатни произведе-
ния; — едиционна техника начин
и правила за изготвяне на текст

233
еквилинеарност
за научно издание.
едновибратор (рус.) техн. мултивиб-
ратор с едно устойчиво състояние,
ежектор (фр.) 1. техн. апарат, който
изсмуква течност чрез поток от
друга течност, изтичаща през дю-
зи; 2. воен . техн. устройство във
вид на струйна помпа за продух-
ване на оръдейна цев; 3. техн. ме-
ханизъм за автоматично изхвър-
ляне на изстреляните гилзи от
патронника на двуцевна ловна
пушка.
езерфолии (лат.) листа от станиол,
които се употребяват за надписи
на подвързии.
Езоп (гр.) (ок. 620 — 560 пр. Хр.)
прочут древногръцки баснописец,
живял на о. Самос; бил освобо-
ден роб; прибягвал до басни и але-
гории, когато не можел (или не
искал) да говори направо; — езо -
пов(ски) език литер. иносказате-
лен, алегоричен, прикриващ ми-
сълта език.
езотеричен (гр.) тайнствен, предназ-
начен само за посветените.
езофаг (гр.) мед. хранопровод; —
езофагоскоп уред за изследване на
хранопровода, който се състои от
тръба с електрическа лампичка и
огледалце; — езофагоскопия пря-
ко наблюдение и изследване на
хранопровода с помощта на езо-
фагоскоп; — езофаготомия опера-
тивно отваряне на хранопровода
отвън за премахване на погълна-
ти чужди тела в него.
езуит(ин), йезуит (лат. от собств. по
името на Исус) ист. 1 . член на
езуитския орден, основан от Иг-
натий Лойла (1534) в Париж; 2.
човек, който смята всички средс-
тва за позволени само за да пос-
тигне целта си; 3. престорено на-
божен човек.
ейдетизъм (от гр. „образ”) псих. яв -
ление, близко до ясната образна
памет, което се състои в запазва-
не образа на предмета дълго вре-
ме след неговото изчезване от зри-
телното поле; — ейдетичен (гр.)
псих. способността на човека да
си представя по-рано възприети
неща така нагледно, като че ли
ги възприема в момента; — ейде-
тичен образ — възпроизведен об-
раз на зрителна представа, много
близък до възприятието, срещан
най-често у децата, у художници-
теидр.
екаалуминий хим. наименование на
галий според Менделеевата таб-
лица, за която този елемент още
не е бил открит.
екарисаж (фр.) спец. 1 . изгаряне тру-
повете на умрели животни или
развалени месни продукти за ин-
дустриални цели; 2. заведението,
в което става това изгаряне.
екваториал (нем.) астр. уред, с кой-
то се определя положението на не-
бесно светило върху небесната
сфера по отношение на екватора.
екваториален (лат.) геогр. който се
отнася до екватора; — екватор ли-
нията, която мислено дели Земя-
та на две полукълба — северно и
южно.
еквн- (лат.) първата съставна част на
сложни думи със значение една-
къв, равен, подобен, напр. екви-
молекулен, еквипотенциален и др.
еквивалентен (лат.) 1. равен, равно-
силен; 2. икон. стока, с която се
изразява стойността на друга сто-
ка; — еквивалентност равносил-
ност, еднаквост.
еквилибристика (лат.) 1. учение за
равновесието; 2. ходене по обтег-
нато въже; — еквилибрист човек,
който умее да ходи по обтегнато
въже; — еквилибър равновесие.
еквнлинеарност (лат.) литер. спазва-
не на изискването при превод на
стихотворение броят и редът на

еквиритмия
234
стиховете да съответства на броя
и реда им в оригинала.
еквиритмия (лат.) литер. при превод
на стихотворение — спазване на
ритмичния строй на оригинала
ендемичен (гр. „от”, „извън” и „на-
род”) 1. който е извън народа или
родината; странстващ; 2. отдале-
чен, далечен.
екдици (гр.) ист. лицата (свещени-
ци или дякони), които патриар-
шията назначава да защитават
правата на църквата и клира пред
гражданските власти.
екер (нем. „ъгъл”, фр.) 1. геод. инс-
трумент за издигане или спуска-
не на перпендикуляри; топограф-
ски инструмент за нанасяне вър-
ху местност ъгли от определена го-
лемина.
екзактен (лат.) точен, съвършен, за-
вършен.
екзалтация (лат.) прекадена възтор-
женост, възторг, въодушевление.
екзаменувам (лат.) ост. изпитвам
ученици; — екзамен изпит (на уче-
ници); — екзаминатор човек, кой-
то изпитва.
екзантема (гр.) 1. мед. (разпростра-
нен) изрив по кожата; 2. съвкуп-
ност от всички съществуващи об-
ривни единици.
екзарация (лат.) геол. разрушителна
дейност, която континенталните
ледници извършват при движени-
ето си.
екзартикулация (лат.) мед. оператив-
но премахване на крайник чрез
ампутиране в става.
екзархат (гр.) 1. длъжност и дос-
тойнство на екзарха; 2. област, уп-
равлявана от екзарх; — екзархийс-
ки отнасящ се до екзархията; —
екзархия църк. I. самостоятелна
национална църква, начело на ко-
ято стои екзарх; 2. управление на
екзарха; — екзарх архиерей, кой-
то управлява една област; главата
на независимата българската пра-
вославна църква.
екзацербация (лат.) мед. изостряне,
рязко влошаване хода на болест.
екзегетика (гр.) 1, ист. наука, която
обяснява Светото писание; 2. на-
ука за тълкуване на текстове и ли-
тературни произведения, за да се
обясни смисълът, вложен от ав-
тора; — екзегет богослов, който
тълкува Светото писание.
екзекватура (лат.) 1. юр. удостове-
рение, дадено на чуждестранен
консул, с което му се позволява
да изпълнява своята длъжност; 2.
юр. признаване силата на съдеб-
но решение, издадено от чуждес-
транен съд, и допускане неговото
изпълнение.
екзекутнва (лат.) полит. 1. екзеку-
тивна власт, изпълнителна дър-
жавна власт за разлика от законо-
дателната и съдебната; 2. изпъл-
нителен комитет; — екзекутивен
(лат.) изпълнителен, който тряб-
ва да изпълни нещо; — екзекути-
рам юр. 1. изпълнявам (въобще ре-
шение на съд); 2. изпълнявам
смъртна присъда; посичам, обес-
вам; — екзекутор 1. фин. ост. съ -
дебен пристав; 2. палач, джелатин:
—
екзекуция юр. 1 . привеждане в
изпълнение на някое наказание,
особено смъртно; 2. ист. налага -
не на наказание на жители от се-
ла, градове и области, които са се
провинили масово срещу държав-
ната власт, като се праща там
войскова част да я храни населе-
нието.
екзема (гр.) възпалително заболява-
не на кожата, съпроводено със си-
лен сърбеж.
екземпляр (лат.) 1. отделен, едини-
чен представител на няколко ед-
нородни предмета, растения или
животни; 2. определен брой от пе-
чатно или писано произведение,

235
еклезия
книга, вестник, документ,
екземпция (лат.) 1. църк. освобожда-
ване някой манастир от юрисдик-
цията на местния епископ и под-
чинението му под властта на па-
пата; отговаря на думата ставро-
пигия в източната църква; 2. юр.
освобождаване от определени об-
щи тегоби или задължения по за-
кон.
екзистенциализъм (от лат. „същест-
вуване”) направление във фило-
софията и литературата, което от-
рича науката, смисъла на живота,
обществената дейност и нравстве-
ността.
екзистарам (лат.) съществувам; — ек-
зистенция съществуване; — екзис-
тенц-мннимум най-малкият при-
ход, с който може да се живее.
екзо- (гр. „вън”) в началото на слож-
ни думи означава външен, извън
нещо.
екзогамия (гр.) ист. встъпване в брак
с лице от друго общество.
екзогенен (лат.) мед. геол. метеор, би-
ел. произхождащ отвън, възник-
нал навън, постъпил отвън, при-
чинен от външен фактор.
екзод (лат.) 1. библ. Изход (втората
Мойсеева книга); 2. литер. заклю-
чителна част на старогръцка тра-
гедия.
екзодерма (екзо- и гр. „кожа”) 1.
външната част на зародиш; 2. вън -
шен клетъчен слой на двуслойни
животни (мешести и др.).
екзорбитантен (лат.) който излиза от
обикновените граници.
екзорцизъм (нем.) рел. прогонване на
зли духове; религиозна практика
през Средновековието, използва-
на тогава и против състояния, ко-
ито днес се смятат за психопато-
логични и се лекуват с психоте-
рапия.
екзоспора (гр.) бот. спора, която се
образува извън клетката.
екзосфера (екзо- и сфера) зона на
атмосферата, която се намира над
термосферата.
екзот (нем.) бот. зоол . растение или
животно, пренесено от страна с
рязко отличаващ се климат.
екзотерик (лат.) книж. човек, непос-
ветен в някои тайни; — екзотери-
чен (гр. „външен”) общодостъпен,
достъпен и за непосветените;
прот. езотеричен.
екзотермичен (гр.) физ. който излъч-
ва топлина.
екзотизъм (фр.) литер. изк. изобра-
зяване на герои, събития, приро-
да от далечни източни страни.
екзотика (гр. „външен”) 1. съвкуп-
ност от характерни черти за да-
лечни, предимно топли страни,
които от гледище на хората от дру-
гите страни са необичайни, чуд-
новати; 2. прен. необикновено,
чудновато за една страна.
екзотрофен (гр.) биол. който живее
върху организъм, който го храни,
екзофталм (лат.) мед. силно изпък-
ване на очната ябълка, изпъкна-
ли очи (при базедова болест и др,).
екивок (фр.) книж. двусмислена ду-
ма, двусмислица, двусмисленост.
екип (фр.) спорт. 1 . отбор; 2. облек-
ло и принадлежности за опреде-
лен спорт или работа; 3. разш. ра-
ботна група, създадена за осъщес-
твяването на определена задача —
работен екип.
екипаж (фр.) 1. кола, каляска; 2. ли-
чен състав, който обслужва кораб,
танк, самолет, ракета.
екламлсия (лат.) ииед. една от най-
опасните форми на токсикоза на
бременността, която се явява през
деветия месец, най-често пред-
шествана от албумин, повишено
кръвно налягане, главоболие и
др., изразена в гърчове и припа-
дъци с изгубване на съзнание.
еклезия (гр.) 1. народно събрание в

еклектизъм
236
древна Атина; 2. църквата изоб-
що; — еклезиархия църковно на-
чалство, — еклезнарх църковен
началник; — еклезиастик учител
на църквата; — еклезиастически
църковен, духовен; — еклезиаст,
еклисиаст 1. вехтозаветна книга на
цар Соломон; 2. благочинен, бла-
гонравен.
еклектизъм (фр.) 1. механично, без-
принципно съчетаване на разно-
родни, несъвместими и противо-
положни възгледи, теории и идей-
ни насоки във философията и на-
уката; 2. в архитектурата и изкус-
твото — безкритично използване
в една сграда на елементи и фор-
ми от различни стилове и епохи,
особено характерно за архитекту-
рата на Европа през 19. век, а в
съвременната архитектура — като
антихудожествено украшателство;
—
еклектик (гр.) философ, който
не принадлежи на никоя фило-
софска школа, а взима от всяка
такава онова, което му се вижда
истинно и най-добро; — еклекти-
цизъм учение на еклектиците.
еклер (фр.) тестен сладкиш с про-
дълговата форма и с плънка от
крем. DO
еклиптмка (гр.) кръг в небесата, око-
ло който слънцето се вижда да се
движи от запад към изток през го-
дината; той е наклонен към еква-
тора под ъгъл 23* и 28 секунди.
еклога (гр.) 1. литер. идилия (сти-
хотворение) в разговорна форма;
2. ист . юр. сборник от закони, със-
тавен от византийските импера-
тори Лъв Исаврянин и Констан-
тин Копроним с цел да се съеди-
нят в една книга главните зако-
ноположения от 4-те Юстиниано-
ви сборници от закони.
екмек (тур.) диал. хляб.
екология (гр.) наука за взаимодейс-
твията между организъм и окол-
на среда; — екологичен който се
отнася до екология; — екооргани-
зацня неправителствени сдруже-
ния, създадени с цел опазване на
природната среда от замърсяване
и унищожаване; — екопроизводс-
тво вид организация и експлоата-
ция на производствен процес,
който не замърсява околната сре-
да и е свързан с произвеждането
на екологично чисти продукти с
безотпадъчни технологии; — екоп-
родукт екологично чист продукт;
—
екотип индивид, който принад-
лежи към един и същи вид, но се
е пригодил към определени усло-
вия на живот.
економайзер (англ.) техн. иконо-
майзер.
екран (фр.) 1- защитно устройство,
повърхност, която поглъща, пре-
образува или отразява различни
видове енергия; 2. гладка повър-
хност (често от платно), върху ко-
ято се демонстрират изображения;
3. прен. кино; — екранизация съз-
даване на филм въз основа на ли-
тературно или друго произведе-
ние; — екранизираме 1. техн . за-
щита на уреди от външно вли-
яние; 2. екранизация.
екс- (лат. „от”, „извън”) в началото
на сложни думи означава из- или
бивш.
екс1 (лат.) разг. при пиене от чаши
—
наведнъж, до дъно.
екс2 търг, термин, който означава
мястото, откъдето свършват пра-
вата и задълженията на продава-
ча и започват правата и задълже-
нията на купувача.
ексапостилария (гр.) църк. стихове,
които се пеят след канона на ут-
ринната литургия в празнични
дни.
ексапсалми (гр.) църк. шест отбрани
псалми; шестопсалмие.
екседра (гр.) 1. в древна Гърция —

237
експанзия
открито място в портика с места
за почивка и разговори; външна
пейка; 2. в древния Рим — при-
емна, гостна; 3. арх. полукръгло
място за сядане ниско до стена,
екселенц (лат.) вж. ексцеленц.
ексер (тур.) диал, гвоздей, пирон,
ексергия (нов.) техн. максималната
работа, която може да се спечели
от дадена система, чиято темпе-
ратура е различна от тази на окол-
ната среда.
ексик (тур.) недостигащ, с недостиг,
ексикатор (нем.) хим. лабораторен
уред за изсушаване на материи с
помощта на вещества, които от-
немат течности; — ексикация
(лат.) хим. лабораторно сушене без
загряване, но чрез сушилки, вла-
гопоглъщатели.
ексиколсун (тур.) диал. по дяволите!
такава помощ по-добре да я ня-
ма!
екскаватор (нем.) 1. техн. съоръже-
ние за копаене и изхвърляне на
пръст, за изтребване на течности,
зърнести материали и др. под.; ба-
гер; 2. мед. хирургически инстру-
мент за издълбаване на тъкани.
екскавация (лат.) 1. издълбаване,
разбиване на скали и др. с взрив
или ескаватор; 2. анат. мед. вдлъб-
натост, вгънатост; издълбаване,
образуване на кухина.
ексклюзивен (фр.) книж. изключи-
телен.
ексклюзивнст (фр.) ост. лице, ко-
ето изключва, не допуска онова,
което противоречи на неговите
мнения и вкусове; — ексклюзя-
визъм (фр.) книж. ост. качество
на ексклюзивист; наклонност да
не се търпи чуждо мнение.
екскомуникацня (лат.) църк. отлъч-
ване от църквата; — екскомуници-
рам отлъчвам от църквата.
екскориация (лат.) мед. повърхност-
на или по-дълбока повреда на тъ-
кан, засягаща само епидермиса
или кожния слой под епидерми-
са; одраскване, протрито място,
екскрементя (лат.) изпражнения,
екскрецяя (лат.) 1. физиол. отделя-
не, излъчване от жлезите на про-
дукти, които нямат вече значение
за обмяната на веществата; 2. от-
деляне; — екскрет (лат.) физиол.
вредно или излишно вещество, от-
деляно от клетките на жлезите в
организма, напр. пот, урина и др.
екскувит (гр.) ист. вид конен войник
във Византия.
екскурзия (лат.) излет, пътешествие;
разходка извън града.
екскурс (лат.) книж. отклонение от
главната тема за обяснение на
страничен въпрос.
екслибрис (лат.) художествено изра-
ботена винетка с името на прите-
жателя, която се залепва на вът-
решната страна на корица на кни-
га или се отпечатва на заглавния
лист.
ексматрикулирам (лат.) ост. залича-
вам от списъка, отписвам (сту-
дент, гражданин); — ексматрику-
лиране, ексматрикулация отписва-
не.
ексмисня (лат.) изтласкване, изпъж-
дане.
експандер (англ.) техн. разширител,
който се прибавя към активния
материал за акумулатори, за да
предотврати свиването на сместа,
експанзивен (лат.) който лесно из-
бухва, избухлив; който не може да
се въздържа; — експанзивност 1.
избухливост, невъздържан харак-
тер; 2. разширение, стремеж към
завладяване на чужди територии,
експанзия (лат.) полит. икон. 1 . аг -
ресивна политика на дадена дър-
жава да разпространи своето ико-
номическо и политическо вли-
яние в други страни с цел да заг-
раби чужди територии или да ов-

експатриация
238
ладсе чужди пазари; 2. разширя-
ване и разпространяване на вла-
дение, влияние.
експатриация (лат.) 1. юр. принуди-
телно изгонване от отечеството,
изгнание; 2. промяна на поданст-
вото.
експедитивен (фр.) бърз в работата,
на когото спори работата; — екс-
педитивност бързина в работата,
спорност в работата.
експедитор (фр.) 1. търговски пос-
редник, който се занимава с при-
емане и препращане на стоки за
чужда сметка; 2. лице, което об-
работва и препраща кореспонден-
ция, колети и др.
експедиция 1. изпращане, препраща-
не; 2. отдел в редакция на вест-
ник, в поща и учреждения, откъ-
дето се изпращат вестниците, пис-
мата, стоките и др.; 3. група уче-
ни, които предприемат далечно
пътешествие с научна цел; 4. търг.
във външната търговия — подго-
товка и предаване на стока за пре-
воз до определено местоназначе-
ние.
експекторация (лат.) мед. изкарване
на храчки, отхрачване.
експеримент (лат.) опит; — експери-
ментализъм научна система, осно-
вана на опита; — експеримента-
лист учен, който използва експе-
рименти; — експериментатор кой-
то изпробва нещо ново.
експерт (лат. „опитен”) 1. човек,
който познава добре нещо; вещо
лице; 2. натоварено от съд или
друго учреждение лице, което да
се произнесе по определен въп-
рос.
експертиза (фр.) 1. изследване на ня-
кой факт чрез веши хора; 2. док-
лад или заключение на веши ли-
ца по определен въпрос; — екс-
пертен който се занимава с екс-
пертиза или се отнася до експер-
тиза; — експертен съвет работна
група от специалисти в дадена об-
ласт, сформирана за даване на ек-
спертни оценки и др.;— експерт-
на система електрон, компютърна
програма или система, основана
на знания, придобити от експер-
ти и използвана например за ме-
дицинска диагностика, търсене на
полезни изкопаеми.
експирация (лат.) 1. мед. издишва-
не; 2. език, издишна въздушна
струя, преминаваща през говор-
ните органи, която е материален
носител на речта; — екепнраторен
(лат.) език, който се изговаря ед-
новременно с издишната струя.
експлантация (лат.) 1. мед. пресаж-
дане на жива тъкан или орган от
едно място на друго; 2. спец, пре-
саждане на растения.
експликация (лат.) обяснителен текст
на условни знаци в карти и под.;
легенда; — експликативен книж.
1. пояснителен; 2. ясен, точен,
експлицнтен (лат.) мат. език. явен,
експлоатация (фр.) използване; 1.
управление, ръководене, използ-
ване, обработване и печелене; —
експлоатирам 1. ръководя, полз-
вам се от печалбите, но търпя и
загубите; 2. обработвам, разработ-
вам, използвам (мина, кариера);
3. ист. ост . ограбвам печалбите,
изработени от по-слабия; 4. прен.
злоупотребявам, използвам.
ексилодирам (фр.) избухвам; — екс-
плозивен избухлив; лесно запалим;
—
експлозиви леко запалими и из-
бухливи материали; — експлозия
избухване (вследствие подпалва-
не на експлозивни вещества).
експлозивна съгласна език, съглас-
на, при чието учленение въздуш-
ната струя отваря преграда в ус-
тата (г, к, т, б, п).
експозе (фр.) 1. кратко изложение
по положението (от министър в

239
екстатичен
парламент); 2. кратко изложение
по научен или друг въпрос.
експозитура (нем.) полит. агентура
на чужда държава.
експозиция (лат. „изложение”) 1.
встъпителна част на литературно
или музикално произведение, ко-
ято съдържа мотивите, които ще
се разработват в произведението
(в музиката обикновено соната);
2. нареждане, излагане на пред-
мети за гледане, за изложба; 3.
фот. времето, през което обекти-
вът на фотографския апарат стои
отворен за снимане.
експонат (лат. „оставен за показ”)
предмет, изложен в музей, мост-
рен панаир, изложба и др.
експонент (лат. „показващ”) 1. ли-
це, предприятие или учреждение,
което излага предмети в изложба;
2. мат . показател на степен.
експонирам (лат. „показвам”) 1. по-
казвам предмет на изложба, мос-
трен панаир и др; 2. спец, излагам
фотографска пластинка на дейст-
вието на светлината.
експорт (лат. „изнасям”) 1. износ на
стоки или капитали зад граница;
2. количество и цена на стоки, из-
несени зад граница; — експорти-
рам изнасям стоки или капитали
в чужбина; — експортьор лице или
организация, която изнася стоки
в чужбина, износител.
експортен (лат.) който е свързан с
износ; — експортен контрол сис-
тема от мероприятия, които се
провеждат от държавата с цел ре-
гулиране на търговския и платеж-
ния баланс; — експортна квота
пределно количество за износ на
продукция; — експортна къща
търговска фирма, която се зани-
мава с износ на стоки; — експор-
тна премия безвъзмездно отпуска-
ни от държавата бюджетни парич-
ни средства на производствени
или външнотърговски фирми за
стимулиране на производството и
износа, за да се увеличат валут-
ните постъпления; — експортна
такса облагане на износни стоки
с определен процент от левовата
равностойност на реализираната
от експорта валута; — експортна
търговия търговия, която има за
предмет износа на местни стоки;
—
експортна цена цената, на ко-
ято износителят продава стоката
на вносителя.
експрес (лат.) 1. бърз влак, кораб,
автобус, който спира само на най-
големите гари, пристанища; 2.
бърза поща.
експресионизъм (фр.) течение в ли-
тературата и изкуството главно в
Германия и Австрия в началото
на 20. век, което изхожда от су-
бективни позиции и абсолютизи-
ра вътрешния мир и преживява-
нията на твореца; ~ експресионист
привърженик на експресионизма,
експресия (лат.) изразителност, из-
разност; — експресивен (фр. от
лат.) книж. изразителен.
експромисия (лат.) юр. договор, при
който трето лице доброволно по-
ема задължението вместо ответни-
ка.
експромпт (лат.) 1. импровизация;
произведение, съчинено и изка-
зано веднага, без предварителна
подготовка; 2. неочаквано.
експроприация (лат.) принудително
отчуждаване на частни имоти, ко-
ито стават държавни.
екставазация (лат.) мед. външен кръ-
воизлив, кръвоизлив в тъканите от
кръвоносните съдове.
екстаз (гр.) състояние на възторг.
екстазия (гр.) мед. разширение на
кръвоносни съдове илй други ор-
гани.
екстатичен (гр.) псих. намиращ се в
екстаз; възторжено, възхитено въз-

екстемпорален
240
буден.
екстемпорален (лат.) книж. неочак-
ван, ненадеен.
екстензивност (от лат.) разпростра-
неносг, разширеност; — екстен-
зивен разпрострян, разширен, раз-
пръснат; — екстензивно земеделие
земеделие на големи площи, но
със слабо развита техника и нис-
ки добиви; прот. интензивен.
екстензия (лат.) I. мед. в травмато-
логията и ортопедията — изтег-
ляне на човешкото тяло или час-
ти от него по надлъжната им ос;
2. анат . разгъване на крайник или
част от него.
екстензор (лат.) анат. мускул, кой-
то разгъва; разгъван.
екстериор (лат.) външен изглед,
външност.
екстериоризация (лат.) псих. изява на
психични компоненти във външ-
ната, най-вече практическата,
предметна дейност.
екстериториален (лат.) намиращ се
извън границите на една държа-
ва; — екстериториалност право на
пълномощен министър и персо-
нала му да живеят в чужда дър-
жава по законите на своята.
екстерн (лат.) външен,
екстернализация (лат.) псих. прена-
сяне на нещо вътрешно навън,
например прекомерното изисква-
не за повече ред се разглежда ка-
то мотивирано от собствено не-
съзнателно влечение към безреди-
ето.
екстернант (от лат. „външен”) 1. ли-
це, което полага изпити в някое
виеше учебно заведение, без да
посещава лекции и упражнения;
2. ученик, който не живее в пан-
сиона при училището.
екстернат (от лат.) ост. 1 . учебно за-
ведение, при което се държат из-
пити, без да се посещават лекции
и упражнения; 2. училище, при
което няма пансион.
екстернирам (лат.) юр. изпъждам вън
от държавата; заточавам; — екс-
терниране изпъждане вън от гра-
ниците на държавата.
екстирлация (лат.) 1. мед. пълно отс-
траняване на болестно образува-
ние или орган поради сериозно за-
боляване; 2. прен. премахване,
унищожаване.
екстра (лат.) особено, извънредно,
екстравагантен (лат.) необичаен, не-
обикновен, странен; — екстрава-
гантност странност, оригиналност.
екстраверсия, екстроверсия псих. по-
нятие, служещо за описание на
човек, който е насочен към външ-
ния свят, открит и възприемчив
за външни впечатления и сравни-
телно малко се занимава със своя
вътрешен живот.
екстрадиция (фр. от лат. „извън” и
„предавам”) юр. предаване чужд
поданик на собствената му дър-
жава поради нарушаване на зако-
ните; — екстрадирам извършвам
екстрадиция.
екстраординарен (лат.) извънреден,
екстраполация (нем.) стат. начин за
изчисляване на неизвестни край-
ни членове от една закономерна
редица чрез някакъв брой извес-
тни средни членове от същата ре-
дица.
екстраснстола (лат.) мед. систола
(свиване на сърдечния мускул),
възникнала извън обичайния ред
на сърдечните систоли вследствие
на неестествено дразнене.
екстремизъм (от лат. „краен”) при-
вързаност към крайни възгледи и
мерки, особено в политиката; —
екстремен краен, извънреден; —
екстремност крайност; — екстре-
мист привърженик на крайните
мерки.
екстрен(ен) (лат.) 1. нарочен, извън-
реден, особен; 2. бърз.

241
ектоплазма
екстроспекция (фр.) филос. метод за
психологично наблюдение на яв-
ления от външния свят.
ексудат (лат.) мед. възпалителна теч-
ност, която се отделя от стените
на капиляри, лимфни съдове и
други тъкани или в телесните ку-
хини на тялото (плеврална, пери-
тонеална, ставна).
ексфолиация (лат.) мед. отделяне на
умъртвени тъкани във вид на го-
леми листове, особено на горни-
те слоеве на кожата; лющене.
ексхаустер (нем.) техн. машина, ко-
ято прочиства заводски помеще-
ния от газове, пари, прах и други
или служи за изсмукване на зър-
нени храни от товарни параходи
и под.; въздухосмукачка.
ексхибиционизъм (лат.) псих. болес-
тно състояние, при което страда-
щият показва половите си органи
и други срамни части публично,
особено пред лица от другия пол.
ексхумация (лат.) юр. изравяне на
труп за съдебно-медицинско изс-
ледване.
ексцеленц (нем.) ост. превъзходи-
телство (титла за висш сановник).
ексцентрик (фр.) 1. чудак, особен чо-
век; 2. техн . уравнител в парните
и други машини; — ексцентричен
чудноват, особен; — ексцентрич-
ни кръгове които нямат един и
същ център; — ексцентричност
своеобразност, причудливост,
чудноватост.
ексцеитър (нем.) техн. шайба, пос-
тавена ексцентрично, която прев-
ръща праволинейно във въртящо
се движение.
ексцерпирам (лат.) правя откъс, из-
вадка от съдържанието на книга,
писмен документ и пр.; — ексцер-
пцня откъс, извадка, бележка от
съдържанието на книга, писмен
документ и под.
ексцес (лат. „отстъпление”, „откло-
нение”) книж. крайна проява, не-
въздържаност, излизане извън
нормата, изстъпление.
ексцизня (лат.) мед. изрязване, опе-
ративно отстраняване на част от
болестно изменена тъкан или ор-
ган.
ексцитативен (нем.) книж. 1 . който
възбужда или привлича внимани-
ето; 2. който действа силно; въз-
будителен.
ектазия (гр.) мед. разширяване, раз-
тягане, издуване на кух или тръ-
бест орган, стена или слой на ог-
раничен участък на орган.
ектения (гр.) църк. протяжно усърд-
но молене за разни лица и све-
тни.
ектапография (гр. „изпъкнал” и „пи-
ша”) печат с изпъкнали букви за
слепи.
екто- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение вън-
шен, например ектоплазма.
ектогенезис (гр.) биол. направление
в биологията, което учи, че ево-
люцията на организмите става под
влияние на непосредственото въз-
действие на външната среда.
ектодерма (гр.) външният зародишен
слой на многоклетъчните живот-
ни и човека.
- ектомия (гр.) мед. втора съставна
част на сложни думи за означава-
не изрязване, изваждане, премах-
ване на цял орган, например неф-
ректомия, тшевмектомия и др.
ектояаразит (лат.) зоол паразит, кой-
то живее по повърхността на тя-
лото; външен паразит.
ектопия (лат.) мед. вродено премес-
тване на орган, обикновено към
повърхността на тялото, поради
неестествено развитие.
ектоплазма (гр.) външният, по-проз-
рачният и по-плътен слой (обвив-
ката) на протоплазмата у еднок-
летъчните.

ектотрофен
242
ектотрофен (гр.) биол. който живее
извън клетките.
екю (фр.) 1. сребърна френска мо-
нета от времето на Луи XIV; 2.
фин. буквено съкращение от анг-
лийски European Currency Unit
(ECU); парична (валутна) едини-
ца на Европейската икономичес-
ка общност (ЕИО), въведена
(1979) с цел да се стимулират ико-
номическите отношения в общ-
ността; безиалична валута, еталон
в единния общ вътрешен пазар на
страните от (ЕИО).
елаборат (лат.) книж. нещо израбо-
тено писмено, написано съчине-
ние, работа, труд.
елаборация (лат.) 1. изработване, об-
работване; 2. псих . название на
различни процеси на преработка
на информация, с помощта на ко-
ито се усвояват трайно нови зна-
ния.
елатив (лат.) грам. 1. абсолютна пре-
възходна степен; 2. падеж в угро-
финските езици, означаващ дви-
жение отвътре навън.
елбете (тур.) навярно, разбира се.
Елдорадо (исп.) 1. име на въобра-
жаема страна, богата на злато и
скъпоценни камъни; 2. прен. иде-
ал за щастливо намерено богатст-
во.
елеатит, елеатска школа философс-
ка школа, основана от Ксенофон;
в противоположност на Йонийс-
ката школа, елеатите (Парменид,
Зенон и Мелисий) твърдели, че
светът, опознаван чрез сетивата,
не е действителният свят, същнос-
тта му се открива чрез разума в
понятия; — елеат (гр.) филос.
представител на гръцко философ-
ско учение през 6-5 . век пр.Хр.,
според което истинското битие е
неизменно, а видимото разнооб-
разие е въображаемо.
елеватор (лат.) 1. анат. двигателен
мускул; 2. подвижна машина за
пренасяне на насипни материали
във вертикална или наклонена по-
сока; 3. ост. инсталация с кофи,
прикрепени към безкраен син-
джир или ремък за издигане и из-
сипване на зърнени храни; — еле-
вация 1. издигане, изкачване; 2.
астр. височината на една звезда
над хоризонта.
елевзннеки празници (гр. от собств.
геогр. по името на гр. Елевзин,
Гърция) книж. в древна Гърция
—
религиозни тържества, в които
участвали само посветени, в чест
на богините Деметра и Персефо-
на, уреждани в светилището на
Елевзин (Атина).
елевтерии (гр.) в древна Гърция —
празници в чест на богинята на
свободата.
елегнчески, елегичен (гр.) печален,
скръбен; — елегия литер. лири-
ческо стихотворение, пропито с
дълбока скръб; — елегнзъм наст-
роение на печал, скръб, патетич-
ност, с което е пропито литера-
турно произведение поради не-
удовлетвореност от нерадостен
живот, социални неправди, нес-
поделена любов и пр.
елей (гр.) църк. осветено дървено
масло.
елективен (от лат. „избран”) юр. из-
бирателен, избираем; който има
качества да бъде избран.
електорален (лат.) избирателен; —
електорат 1. юр. избирателно пра-
во; 2. множество от избиратели,
гласуващи за дадена политическа
партия или отделен кандидат; —
електор избирател.
Електра 1. мит. дъщеря на Агамем-
нон (един от героите на Троянс-
ката война) и Клитемнестра;
Електра подсторва брат си Орест
да отмъсти на майка им за това,
че тя, заедно с любовника си е

243
електрон
убила баща им; 2. театр. наиме-
нование на известните трагедии от
древногръцките писатели Еври-
пид и Софокъл.
електричество физ. 1 . съвкупност от
явления и процеси, разкриващи
съществуването, движението и
взаимодействието на елементарни
частици; 2. енергия, получавана
като резултат от тези явления и
процеси; 3. осветление, получава-
но от тази енергия; електрически
ток; — електризация (гр.) наелек-
тризирване.
електро- (гр.) първа съставна част
на сложни думи със значение
електрически, например елект-
ровлак, електростанция.
елекгроакустика физ. дял от прилож-
ната физика и клон от акустика-
та, който се занимава с преобра-
зуването на звуковата енергия
(звуковите трептения) в електри-
ческа и обратно.
електрод (англ.) ел. 1. физ. провод-
ник във вид на плоча или пръчи-
ца от метал или въглен, който слу-
жи за провеждане на електричес-
ки ток през течности, газове и др.;
2. техн . при електрозаварка — го-
ла или обвита метална пръчка, ко-
ято провежда електрически ток за
разтопяване на метала и образу-
ване шев между съединяваните
части.
електродиагностнка мед. метод за
прилагане на електричеството в
медицинската диагностиката.
електродинамика дял от физиката,
който изучава взаимодействието
на електрическите токове и елек-
тромагнитите.
електроенцефадограма (ЕЕГ) (елек-
тро- и гр.) мед. крива на мозъч-
ната биоелектрична активност; ре-
гистрация на електричната актив-
ност на мозъка като сумарен по-
тенциал; запис на биотоковете на
мозъка; — електроенцефалограф
мед. апарат за правене на енце-
фалография; — електроенцефалог-
рафия мед. метод за записване на
електрически токове, възникващи
при дейността на мозъчните клет-
ки, използван за установяване на
мозъчни заболявания.
електроинтегратор (лат.) спец, уред
за автоматично изчисляване на
определени интеграли на графич-
но дадени функции, на площи,
статични моменти и др., който ра-
боти с електричество.
електрокар транспортно средство за
пренасяне и/или повдигане на то-
вари, задвижвано от електричест-
во (акумулаторна батерия).
електрокардиограма (електро- и кар-
диограма) мед. графическа скица
на дейността на сърцето, напра-
вена по метода електрокардиогра-
фия; — електрокардиография
(електро-, гр. „сърце” и „пиша”)
мед. начин за определяне състо-
янието на сърцето чрез записване
на явленията, които се появяват
при дейността му; — електрокар-
диограф мед. апарат, с който се
правят електро кардиограми.
електролиза спец, процес на разла-
гане на вещество на съставните му
части с помощта на електрически
ток; — електролит хим. физ. 1. ве-
щество, което във воден разтвор
поражда електрически ток пора-
ди настъпили химични процеси и
се разпада на йони; 2. разтвор,
който при химичното взаимодейс-
твие на електродите поражда елек-
трически ток.
електромеханика (електро- и меха-
ника) техн. дял от електротехни-
ката, който се занимава със стро-
ежа и използването на електри-
ческите двигатели и машини.
електрон (англ.) i. стабилна, отри-
цателно заредена елементарна

електронаркоза
244
частица, един от основните струк-
турни елементи на атома; 2. мет.
сплави от магнезий, алуминий,
цинк и др., използвани поради
специфичните си качества (нис-
ко тегло, якост, пластичност) в са-
молстостроенето.
електрокаркоза мед. метод за прис-
пиване и обезболяване чрез елек-
трически ток при хирургически
операции и раждане.
електронволт (англ.) физ. единица
мярка за енергия на елементарни
частици, атомни ядра и др., из-
ползвана в атомната и ядрена фи-
зика.
електронен 1. който се състои от
електрони; 2. при който се изпол-
зват електрони; 3. който се отна-
ся до електрони и използването
им; 4. който се отнася до елект-
роника; — електронна картотека
електрон, компютърно-базирана
система за съхраняване, каталоги-
зиране и извличане на докумен-
ти; — електронна поща електрон.
средства за съхраняване и преда-
ване на съобщения между потре-
бители на компютърни системи.
електроника (от гр.) физ. 1. наука за
взаимодействието на електрони с
електромагнитни полета и за ме-
тодите за създаване на електрон-
ни уреди и др.; 2. разг. електро-
нен уред, апарат.
електростатика учение за свойства-
та и взаимодействията на непод-
вижно разпределените електри-
чески заряди.
електрострикцня (лат.) техн. изме-
няне обема на диелектрици, ко-
ито се намират в електрично по-
ле; 2. намаляване обема на разт-
ворител, в който се е разтворил
електролит.
електротаксис биол. преместване на
организъм или на негови части
под въздействие на електрически
ток.
електротерапия мед. прилагане на
електричеството за лекуване на
болести.
електротермия (електро- и гр. „то-
пъл”) изучаване на явленията за
превръщане на електрическата
енергия в топлина.
електротомия (гр.) мед. рязане, раз-
рязване чрез електричество с ви-
сока честота.
електротравма (гр.) мед. нараняване
от електрически ток.
електрофизиология мед. дял от фи-
зиологията, който изучава елект-
рическите явления в растителни-
те и животинските организми и у
човека.
електрофилтър техн. уредба, която
се използва за очистване на газо-
ве от твърди и течни частици чрез
електростатично поле.
електрофореза (гр.) физ. придвиж-
ване на частици в суспензия,
емулсия или колоиден разтвор под
влияние на електрично поле.
електрохимия дял от физикохими-
ята, който изучава химичните
процеси, предизвикани от дейст-
вието на електрическия ток вър-
ху някои вещества, както и елек-
трическите явления, които въз-
никват при химични режими.
елемент (лат.) 1. основно начало,
принцип, главна, но проста със-
тавна част; 2. уред, в който по хи-
мичен начин се добива електри-
чество; — елементарен основен,
първоначален, прост.
елеосяещенне (гр.-сл.) църковно
тайнство, маслоосвещение.
елерон (фр.) ав. подвижна част от
крило на самолет, разположена в
двата края на задния ръб на кри-
лото и съединена с него шарнир-
но за управление на страничното
равновесие у самолета.
елефантиаза (лат.) мед. болезнено и

245
ембарго
трайно надебеляваме на кожата и
подкожната тъкан, обикновено на
крайниците, със значително уве-
личаване на засегнатите части на
тялото поради запушване на лим-
фните пътища; слонска болест,
елидирам (нем.) език, изпускам край-
на гласна от дума пред начална
гласна на следващата дума.
елизий, елисей (гр.) 1. у древните
гърци и римляни: жилище на ге-
роите в царството на мъртвите; 2.
прен. дворец.
елнзия (гр.) език, съкращаване на
гласна в края на думите пред друга
гласна.
еликсир (ар.) целебно питие.
елиминация (лат.) задраскване, изк-
лючване, съкращаване; унищожа-
ване.
елинвар (нем.) техн. сплавна стома-
на, чиято еластичност не се вли-
яе от температурните промени.
елинизъм (гр.) 1. език, особеност на
старогръцкия език, минала в друг
език; 2. ист . елинската култура в
периода от завоеванията на Алек-
сандър Македонски на изток до
30 г. пр.Хр ., т.е. до падането на
последната елинистична държава
Египет под римска власт.
елинист (гр.) книж. 1 . вещ познавач
на старогръцки език, книжнина и
култура; 2. привърженик на елин-
ската култура.
елипса (гр.) 1. геом. крива линия,
която се получава чрез наклоне-
но сечение на конуса; 2. литер.
изпускане на думи в изречението;
—
елиптичен (гр.) литер. който се
отнася до елипса.
елит (фр.) най-хубавото, най-отбра-
ното.
елкен (тур.) ост. платно на кораб,
елмаз (тур.) 1. необработен диамант;
2. инструмент за рязане на стък-
ло.
елпезе (тур.) връзка надиплени листа
тютюн.
елувий, елувиум (нем.) геол. земен
пласт, съставен от продукти от из-
ветряване на скали, останали на
самото място от образуването си;
—
елувиален (лат.) геол. който се
отнася до елувий.
елф (нем.) 1. самодива; 2. (англ.) не-
бесен или земен пакостен дух,
джудже.
емайл (фр.) 1. глазура от лъскава
стъкловидна маса, с която се пок-
риват метални и други изделия;
2. украса с прозрачна или цветна
смес на порцеланови, фаянсови
предмети и накити, позната от
древността; 3. печ . устойчив сре-
щу киселина пласт, с който се
покриват онези места от метални-
те плочи, които отговарят на пе-
чатаните елементи на клишето; 4.
емайллак; 5. твърда костна пок-
ривка на външната страна на зъб.
емайллак (фр.) вид боя, която бър-
зо изсъхва.
еманация (лат. „изтичане”) 1. физ.
излъчване на радиоактивни ве-
щества; 2. физ. радиоактивен бла-
городен газ, продукт от разпада-
нето на радий, актиний и торий;
3. филос. в религията и идеалис-
тическата философия — излъчва-
не на цялото световно многооб-
разие от свръхсъвършеното божес-
твено начало.
еманцнпатор (лат.) който се бори за
освобождаване от предразсъдъци,
ограничения, подчинение и др.;
—
еманципация освобождаване от
зависимост, предразсъдъци и ог-
раничения.
емаскулацня (лат.) мед. 1 . оператив-
но отстраняване на половите жле-
зи у мъжа или разрушаване на
функцията им; 2. скопяване на
животни; кастрация.
ембарго (исп.) икон. 1 . правителст-
вена забрана за внос или износ за

ембатик
246
(от) една или определени държа-
ви-на злато, ценности и стоки; 2.
забрана от страна на държава соб-
ствените кораби да посещават
чужди пристанища, както и чуж-
дите — нейните собствени прис-
танища.
ембатик (гр.) църк. оброк, който све-
щениците дават на владиците.
ембатикия (гр.) ист. налог, който
църквите и свещениците плащат
на владиката.
емблема (гр.) знак, изображение;
символ на понятие, идея, качест-
во.
емболия (гр. „клин”) мед. запушва-
не на кръвоносен съд с донесени
от кръвта частици съсирена кръв,
въздух, масти и др.
ембриология 1. биол. дял от биоло-
гията, който изучава зародиша,
неговото образуване и развитието
на организмите; 2. бот. наука за
закономерностите при образува-
нето на размножителните органи
и процесите на оплождането, как-
то и за образуването и развитието
на зародиша и семето до поник-
ването му; — ембрион 1. биол. ор-
ганизъм в първите стадии на не-
говото развитие; 2. бот. зароди-
шът на растение, който се съхра-
нява в семето; 3. прен. зачатък, за-
родиш, начало; — ембрионален
във вид на зародиш, зачатьчен; —
ембриотомия (лат.) мед. оператив-
но разсичане тялото на зародиша
или на мъртвия плод по време на
раждането.
емении (тур.) ост. половинки обув-
ки.
емергент (лат.) 1. биол. който про-
явява нови свойства в процеса на
развитието и растежа; 2. бот. из-
растък по растение като бодилче
на роза и др.
емеритура (лат.) капитал (вноски) в
спестовно-пенсионна каса.
еметик (лат.) фарм. лекарствено
средство против повръщане.
емигрант (лат.) 1 лице, което е из-
гонено от родината; изгнаник; 2.
лице, което се е изселило в чужда
страна по икономически, полити-
чески, религиозни и други при-
чини; — емиграция 1. изселване
на отделен човек или група хора
в чужда страна по политически,
икономически или други причи-
ни; 2. пребиваване в чужбина ка-
то емигрант; — емигрирам изсел-
вам се в чужбина.
еминентен (лат.) 1. възвишен, изтък-
нат; 2. значителен.
емир (ар.) моха.медански княз.
емисар (лат.) таен пратеник; лице,
изпратено от държава или орга-
низация другаде с политическа
или друга мисия.
емисионен (от лат. „пущам”) който
се отнася до емисия; — емисион-
на банка банка, която има право
да пуска в обращение пари; —
емисионен налог — загуба от обез-
ценяването на пари при инфла-
ция.
емисия (лат.) 1. фин. издаване на
ценни книжа, пускане в обраще-
ние на банкноти; 2. радиопреда-
ване; 3. физ. излъчване на елект-
рони от повърхността на някои ве-
щества под действието на топли-
на, светлина, електрическо поле
или електронно бомбардиране; —
емитирам пускам в обращение
ценни книжа; — емисионен курс
цената, по която се продават от
държавата облигациите.
еммтент (лат. „който пуска”) фин. 1 .
учреждение, което издава ценни
книжа, банкноти или книжни па-
ри; емисионна банка; 2. лице, ко-
ето осъществява емисия.
емиш (тур.) плодове; — емишчия
продавач на плодове.
емоцноналнзъм (лат.) направление в

247
ендезе
психологията, което определя чув-
ството като първичен душевен
елемент (обратно на волунтариз-
ма, който определя волята).
емпатая (лат.) псих. вживяваме на ед-
на личност във вътрешното пси-
хично поведение и в психичното
състояние на друга личност.
емпиема (лат.) мед. събиране на гной
в естествена кухина (плеврална,
околоносна и др.).
емпирен (гр.) небе на блаженството,
емпиризъм (лат.) философско уче-
ние, което признава опита като
единствено средство на познани-
ето.
емпирнокритнцнзъм (гр. „опит” и
„критика”) филос. философско те-
чение, което отрича обективното
съществуване на материалния свят
и разглежда предметите като про-
дукт на съзнанието.
емпириомонизъм (рус.) филос. субек-
тивно-идеалистичеко философско
учение, разновидност на емпири-
окритицизма, създадено от А. Бог-
данов в Русия в началото на 20.
век, според което съзнанието е
първично, а материята е вторич-
на, физическият свят е социално
организиран опит, чийто творец
е колективното съзнание.
емпириосимволнзъм (рус.) филос. су-
бективно-идеалистическо тече-
ние, разновидност на емпириок-
ритицизма, според което предс-
тавите и понятията са само сим-
воли, условни знаци на нашите
усещания, а не отражения на ма-
териалния свят.
емиорион (гр.) ост. тържище, място
за търговия.
емпориум (лат.) площад, място за
складиране на големи количества
стоки за разпродажба.
ему (порт.) зоол. едра австралийска
птица, подобна на щраус, но с по-
къса шия и със силни трипръсти
крака.
емулация (от лат.) електрон, имита-
ция на цяла компютърна система
или на част от нея чрез друга ком-
пютърна система така, че имити-
ращата система изпълнява същи-
те програми, ползва същите дан-
ни и получава същите резултати
като имитираната система.
емулгатор (нем.) 1. хим . вещество,
което се прибавя в емулсия, за да
я стабилизира и да попречи за раз-
слояването на съставките ; 2. апа-
рат за приготвяне на емулсии.
емулсия (лат.) 1. разтвор, в който
маслените капки са разбити мно-
го фино; 2. фот. смес от светло-
чувствителни сребърни соли и же-
латин за покриване на филм, пла-
ка или хартия.
емфаза (гр.) възторг, въодушевление;
—
емфатически, емфатичен 1. ли-
тер. произнесен с емфаза; силно
изразителен; 2. прен. надут, висо-
копарен.
емфнзема (гр. „надуване”) мед. бо-
лестно набиране на въздух в ня-
коя тъкан или орган.
емфитевзис (гр.) юр. вещно право на
ползване от чужда недвижима
вещ, което се получава чрез пла-
щане на една годишна рента на-
речена „canon”.
емшери(я) (тур.) ост. съотечестве-
ник, земляк, съселянин.
еналагия (гр.) заменяне на една гла-
голна форма с друга.
енгистра (гр.) диал. въдица.
енголпие (гр.) църк. малка, кръгла
икона с изображение на Спаси-
теля или Св. Богородица, носена
на гърди от архиерея.
енгонадн (гр.) изк. староегипетски
коленичили фигури.
ендартериит (лат.) мед. възпаление
на вътрешната обвивка (интима)
на червата.
ендезе (тур.) ост. мярка за дължи-

ендеми
248
на, равна на 65 см.
ендемн, ендемнти (гр.) животни или
растения, които се срешат само в
определени географски местнос-
ти; — ендемизъм (англ.) геогр. раз-
пространение на известни видове
растения и животни само в опре-
делени географски области; — ен-
демичен и ендемически (лат.) 1.
мед. за болест — свойствена на да-
дена област или местност; 2. мес-
тен; — ендемия мед. местна зараз-
на болест.
ендо- (гр. „вътре”) в началото на
сложни думи от гръцки произход
означава вътре, във, вътрешен.
ендогамия (гр.) ист. брак между чле-
нове на едно племе, род, общи-
на, социална група.
ендогенен (гр.) 1. биол. който расте
или възниква отвътре; 2. физиол.
биохим. който се отнася до обмя-
ната на азотните елементи на
клетките и тъканите; — ендоген-
но хранене физиол. задоволяване
на нуждите на организма от хра-
нителни вещества, които са със-
тавна част на тялото или са нат-
рупани в резерв; — ендогенни иро-
цеси геол. процеси, предизвика-
ни от действието на вътрешните
земни сили.
ендодерма (гр.) бот. пласт от един
ред плътно разположени клетки,
които образуват най-вътрешния
слой на първичната кора в стъб-
лата и корените, понякога и в лис-
тата на някои растения.
елдокард (гр.) анат. тънка серозна
ципа, която покрива сърдечните
кухини; — ендокардит (лат.) мед.
възпаление на вътрешната сърдеч-
на обвивка (ендокарда), най-чес-
то на сърдечните клапи, с често
последствие порок на сърцето.
ендокринен (ендо- и гр. „отделям”)
физиол. с вътрешно отделяне; —
ендокринни жлези жлезите с вът-
решна секреция, които изработ-
ват хормони и ги отделят чрез сек-
рети направо в кръвта.
ендокринолог мед. специалист по ен-
докринология; — ендокринология
(лат.) мед. наука за дейността на
жлезите с вътрешна секреция, за
изработваните от тях хормони и
заболявания, свързани с наруша-
ване на функцията им.
ендометрий (лат.) анат. вътрешната
слузеста обвивка на стените на
матката.
ендометрит (лат.) мед. възпаление на
лигавицата на матката.
ендомнокардит (лат.) мед. възпале-
ние едновременно на ендокарда
и миокарда.
ендоларазит (лат.) паразит, който
живее в друг организъм или тяло;
вътрешен паразит.
ендоплазма (ендо- и плазма) анат.
у най-простите животни — вът-
решната част на протоплазмата,
която е по-малко плътна.
ендоскоп (гр.) хирургически уред, с
който се разглеждат вътрешните
кухи органи; — еядоскопия (лат.)
мед. оглеждане на вътрешността
на кухи органи или на тръбести
образувания от човешкото тяло с
помощта на ендоскоп.
ендосперма (фр.) бот. тъкан в семе-
ната на растенията, където се от-
лагат хранителни вещества или
белтъчини, необходими за покъл-
ването на зародиша.
ендоспора (ендо- и спора) 1. бот.
вътрешна обвивка на спората; 2.
бактериол. спора, която се обра-
зува в клетката.
ендотел (лат.) анат. слой от плоски
клетки, който постила отвътре
стените на кръвоносните и лим-
фните съдове и серозните кухи-
ни.
ендотермичен (ендо- и термичен)
хим. физ. който поглъща топлина.

249
енолог
ендотоксини (лат.) бактериол. при
холера, коремен тиф и др.
—
от-
рови, които се образуват в телата
на бактериите и се освобождават
при тяхното разрушаване.
ендшпил (нем.) спорт, последна част
от една игра, обикн. при шах.
Еией мит. един от прославените ге-
рои на Троянската война, син на
Венера и Анхиз; след падането на
Троя изнася от града престарелия
си баща и сина си Асканий и по-
тегля да търси ново отечество; на-
мира предназначеното му от бо-
говете ново отечество в Лациум,
където се оженва за Лавиния, дъ-
щерята на цар Латин, и става вла-
детел на Лациум, а чрез сина си
Юл (оттам рода на Юлиите) — ро-
доначалник на римския народ.
енеолит (лат.) геол. преходен пери-
од от ново каменната към бронзо-
вата епоха, който се характеризи-
ра с едновременна употреба на ка-
менни и метални оръдия на тру-
да; медно-каменен век.
енервация (лат.) отслабване, изтоще-
ние на нервите, изнемощяване.
енергетнзъм (гр.) филос. течение в
науката от края на 19. и началото
на 20. век, което свежда всички
явления в природата към енергия,
лишена от материална основа.
енергетика (гр.) 1. дял от физиката,
който се занимава със законите на
енергията; 2. дял от техниката,
който се занимава с получаване-
то и използването на отделните
видове енергия за индустриални
и битови нужди; 3. наука за най-
пълното и целесъобразно използ-
ване на природната енергия.
енергида (гр.) биол. ядрото и заоби-
калящата го протоплазма в клет-
ка; клетката като физиологична
единица.
енергия (гр.) 1. физ. физична вели-
чина, която характеризира спо-
собността на телата да извършват
работа; 2. дееспособност.
ензими (нем.) биохим. разтворими
ферменти, които са съставна част
на животинския и растителния
организъм и предизвикват химич-
ни реакции, важни за храненето
му.
ензоотня (гр.) вет. епидемична бо-
лест по животните, свойствена на
дадена местност или район.
енигма (гр.) загадка; — енетматичен
загадъчен.
Енио (гр.) мит. богиня на раздора,
сестра на Марс.
еничар(ин) (тур.) турски войник от
християнски произход; нередов-
на войска.
енкаустика (гр.) изк. в древната стен-
на (фрескова) живопис — техни-
ка, при която боите се скрепяват
с нагорещен восък и се нанасят
върху специално подготвена плос-
кост с инструменти в горещо със-
тояние; восъчна живопис.
енклизис, енклиза (гр.) грам, преми-
наване на ударението върху пре-
дишната дума; -- енклитика ду-
ми, които предават ударението
върху предишната дума.
енколпие (гр.) църк. икона, която се
носи на верижка от епископ, мит-
рополит и др.; енголпие.
енком(и)енда (исп.) ист. 1. опека над
известна местност при завладява-
нето на Южна Америка, давана на
отделни лица; 2. местност или на-
селението в нея, които са били да-
вани под такава опека.
енкопрезис (гр.) псих. психогенно
обусловено изпускане по голяма
нужда при децата след 3-годиш-
на възраст.
енолог (гр.) специалист винар; —
енология наука за приготвяне и за-
пазване на различните видове ви-
на; — енометрия определяне на
спирта във виното; — економетьр

енориаш
250
уред за определяне спирта във ви-
ното.
енориаш (гр ) църк. християнин, кой-
то спада към дадена енория.
енория (гр.) църк. районът на един
свещеник.
ентаза, ентазис (лат.) арх. почти не-
уловимо издуване, удебеляване на
колона към средната част.
ентелехия (гр.) филос. 1. у Аристо-
тел — пълно осъществяване (ре-
ализация) на нещо или цялостен
израз на една функция или въз-
можност; 2. монад в системата на
Лайбниц; 3. във философията на
виталистите — жизнената сила
или принципът, който направля-
ва растежа и живота.
ентеро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение чревен;
—
ентерит (гр.) възпаление на чер-
вата; — ентералгия (лат.) мед. сил-
на болка в червата; чревна коли-
ка; — ентерокок (лат.) мед. при-
чинител на възпаление на дебе-
лото черво, перитонит, пиелит,
сепсит, зъбен кариес и др., който
се намира в устата и червата на
човека; стрептокок; — ентероко-
лит мед. възпаление на тънките и
дебелите черва; — ентеролит мед.
чревен камък, образуван от нес-
милаеми твърди вещества с нас-
лоявания на соли върху тях и др.;
—
ентероптоза (гр. „черва” и „па-
дане”) мед. смъкване, спадане на
червата и на други коремни орга-
ни вследствие разтягане на връз-
ките им; — ентерохепатнт (лат.)
мед. възпаление на черния дроб и
червата.
ентимема (лат.) филос. силогизъм, в
който едното съждение е недоиз-
казано.
енто- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение вътре,
вътрешен.
ентоДерма (гр.) биол. вътрешен слой
на клетките у животните.
ептозоон (гр.) паразит (животно),
който живее във вътрешността на
друго животно.
ентомо- (гр.) зоол. първа съставна
част на сложни думи за означава-
не на нещо във връзка с насеко-
мите.
ентомография (гр.) описание на на-
секомите; — ентомолит вкамене-
ло насекомо; — ентомология на-
ука за насекомите.
ентропия (гр. „вътре” и „обръщане”)
1. мед. прегъване на клепачи на-
вътре; 2. физ. величина, термоди-
намична функция, която характе-
ризира топлинното състояние и
възможните изменения на състо-
янието на една материална сис-
тема; 3. език, неопределеността, с
която се избират езикови едини-
ци, за да може да се състави даде-
но съобщение; 4. прен. книж. не-
определеност при вземането на
някакво решение.
енуклеация (лат.) мед. оперативно
отстраняване на тумори, които
имат капсула.
енурезис мед. неволено хронично на-
пикаване при децата, което про-
дължава и след 4-годишна възраст,
без да се установяват органични
дефекти.
енфие, емфе (тур.) прах от тютюн за
смъркане,
енхармоничен (нем. от гр.) муз. за то-
нове — различни по наименова-
ние и по графично изобразяване,
но равни по височина, например
до диез и ре бемол.
енцефалит (гр.) възпаление на глав-
ния мозък.
енцефалограма (лат.) мед. сложна
крива от ритми с различна често-
та, която се получава от енцефа-
лография за установяване на мо-
зъчни заболявания.
енцефалография (гр. „мозък” и „пи-

251
епигон
ша”) метод за изследване на глав-
ния мозък чрез рентгенова сним-
ка.
енцефаломиелит (гр.) мед. възпали-
телен процес на главния и гръб-
начния мозък.
енциклика (гр.) църк. папско (окръж-
но) послание.
енциклопедизъм (гр.) 1. учение на
енциклопедистите; 2. занимания
с много и различни науки и зна-
ния за всички тях; — ецнклопе-
дист I. автор на енциклопедия; 2.
човек, който се занимава с раз-
нообразни науки и който по всич-
ки въпроси може да даде удовлет-
ворителен отговор; — енциклопе-
дия сборник, справочно научно
издание, в което по азбучен ред
се излагат термини от всички об-
ласти на науката, изкуството, за-
наятите и други.
еозинофили (гр.) мед. вид бели кръв-
ни клетки, които се оцветяват с
киселинни бои и броят им се уве-
личава при алергии, инфекции и
др.; — еозинофиляя (гр.) мед. уве-
личаване на еозинофилните клет-
ки над 5-6% при алергични забо-
лявания, инфекции и др.
еозонски (от гр.) в съчет. еозойска
ера геол.
—
ерата, през която се е
появил животът на Земята; про-
терозойска ера.
Еол (гр.) мит. бог на ветровете у
древните гърци, който ги държал
обикновено на тъмно на неприс-
тъпния о-в Еолин и от време на
време ги пускал на свобода.
еолийци (гр.) един от трите (освен
дорийци и йонийци) главни на-
рода на древна Гърция.
еолит (гр. „зора” и „камък”) геол. 1.
най-старата епоха от каменния
век, когато хората са си служили
с най-примитивни каменни оръ-
дия; 2. грубо каменно оръдие от
доледниковия период.
Еон (гр.) 1. мит. бог на времето у
финикийците; 2. неопределено
дълъг период от време; епоха на
вселената; космически цикъл; 3.
геол. най-голямото деление на ге-
ологичното време, което обхваща
две или повече ери.
Еос (гр.) мит. богиня на утринната
зора у гърците (у римляните Ав-
рора).
еоцен (гр.) геол. най-старата третич-
на формация.
епакта (гр.) числото, което показва
възрастта на Луната в началото на
всяка година; — епакти астр. еди-
надесетте дни, които образуват
разликата между слънчевата и
лунната година.
епархия (гр.) област, подчинена в ду-
ховно отношение на един архи-
ерей, владика или епископ; —
епархиален отнасящ се до епар-
хията; — епарх владика, духовен
началник на една област (епархи-
я).
епек (тур.) разг. при игра на зарове
едно и едно.
епентеза (гр.) грам. 1. вмъкване на
звук между други звукове в една
дума; 2. вметнати думи в изрече-
ние; — епентетичен (гр.) грам.
който се явява като епентеза;
вмъкнат.
епи- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, термини със значе-
ние върху, на, отново.
епнгенезис (гр.) биол. учение, спо-
ред което всички части на орга-
низма се развиват постепенно от
веществата на зародиша.
епигон (гр.) 1. наследник, приемник;
2. в историята и литературата: он-
зи, който поради липса на твор-
ческа способност преработва идеи
на известни предшественици: —
епнгонство книж. посредствено
подражаване на някого в изкуст-
вото и литературата.

епигони
252
епигони (рус. от гр.) в древногръц-
ката митология — синовете на се-
демте герои от Аргос, безуспеш-
но обсадили град Тива.
епиграма (гр.) литер. двустишпо ли-
рично произведение, проникнато
със злобна насмешка; — епигра-
мотология 1. сборник от епигра-
ми; 2. изкуство да се пишат епиг-
рами.
епиграфия (гр.) наука, която изуча-
ва надписите на старите паметни-
ци; — епнграф 1. изречение, пос-
тавено пред началото на едно съ-
чинение или раздел от такова; мо-
то, 2. надпис (надгробен).
епидемиология (гр.) мед. наука за
епидемиите; — епидемия 1. ши-
роко разпространение на заразна
болест в населено място, област и
пр.; 2. разг. болест, която взема
широки размери.
епидермален (лат.) който се отнася
до епидерма.
епидермис (лат.) 1. анат . най-гор-
ният, нечувствителен пласт на ко-
жата; епидерма; 2. бот. тънък слой
клетки във вид на тънка прозрач-
на ципа, който покрива семенни-
те растения и папратите.
епидидим (лат.) анат. придатък на
семенната жлеза; надсеменник.
епизодичен (гр.) 1. случаен, несъщес-
твен, който не се отнася към същ-
ността на работата; 2. във вид на
епизод; — епизод 1. случка, със-
тавляваща част от друга; 2. къс
разказ за преживяно или видяно
произшествие; 3. литер. отделен
момент в литературно произведе-
ние, който се отличава със срав-
нителна завършеност.
епизоотия (гр.) заразна болест (епи-
демия) по говедата.
епик (гр.) автор на епическа поезия,
епикард (лат.) анат. вътрешната се-
розна обвивка на перикарда, ко-
ято лежи непосредствено върху
сърцето; — епикардит (гр.) мед.
възпаление на епикарда.
спи криза (гр. „след” и „решение”)
мед. заключително мнение в края
на лекуването за хода на болест-
та.
Епикур (341 — 270 г пр.Хр.) гръцки
философ, който учел, че животът
е даден, за да сс наслаждаваме на
земните блага, но така, че да не
страда човешкото достойнство; —
епикурейство 1. учение, в основа-
та на което лежи сенсуализмът: ра-
зумна наслада, липса на страда-
ния, здраво тяло и радостно нас-
троение; 2. книж. светоглед, чий-
то смисъл в живота се свежда до
чувствени удоволствия, развлече-
ния, уют; 3. прен., книж. склон-
ност към чувствени удоволствия
и приятен, безгрижен живот; —
епикуреец филос. последовател на
Епикур и привърженик на учени-
ето му; 2. прен., книж. човек, кой-
то поставя на преден план удо-
волствията, чувствените наслади,
уюта; 3. прен. чревоугодник, гаст-
роном.
епилация (лат.) премахване на кос-
ми чрез изскубване.
епилепсия (гр.) псих. сборно поня-
тие за всички видове припадъци,
причинени от заболявания на мо-
зъка; — епилептик човек, който
страда от епилепсия.
епилог (гр.) литер. заключение, пос-
лесловие, последствие.
епиникия (гр.) ист. победна песен в
древна Гърция.
епиорпис (лат.) зоол. вид грамадна
птица, подобна на щраус.
ешшалеолит (гр. „след” и палеолит)
геол. първата степен на протоне-
олита, непосредствено след пале-
олита.
епиплероза (гр.) мед. пълнокръвие.
епириптарий (гр.) църк. в облеклото
на висши духовни лица (архиман-

253
епицентър
дрит и епископ) — покривало, ко-
ето се слага над шапката и стига
под раменете.
епирогенеза (гр.) геол. бавно верти-
кално или наклонено движение на
земната кора,-обикновено засяга-
що големи части от континент; —
епирогенен (гр.) който се отнася
до епирогенеза.
епископ1 (нем.) техн. оптичен уред
за проектиране върху екран уго-
лемен реален оптически образ на
предмет, картина и пр.; проекци-
онен апарат.
епископ2 владика, главен духовен
пастир в епархията си, който се
грижи за благоустройството на Св.
църква и управлява не само по-
долните чинове на свещенството,
но и цялото поверено му от Бога
паство; — епископална църква ан-
глийска църква; — епископия (гр.)
1. епархия; 2. канцеларията на
епископ; — епископократня гос-
подство на епископите; — епис-
копски принадлежащ или свойст-
вен на епископ; — епископство 1.
сан на епископ; 2. управление на
епископ.
епистил (гр.) арх. най-долната част
на антаблемент; архитрав.
епистола (лат.) послание, писмо; —
епистоларен който е във форма на
писма; — епистоларна литература
а) публикувани писма на общест-
вени и културни дейци със зна-
чение за обществения живот; б)
художествени произведения, на-
писани във форма на писма; —
епистолография учение за писане
на писмо.
епистрофа (гр.) литер. 1. отговор на
строфата; риторична фигура, в ко-
ято много изречения на оратора
или писателя завършват с едни и
същи думи; 2. мед. възвръщане,
повтаряне на болест.
епиталама (гр.) литер. ист . сватбе-
но стихотворение, написано по
случай на венчален обред, посве-
тено на младоженците.
епитафия (гр.) кратък надгробен
надпис в стихотворна форма с ха-
рактерните черти на покойния.
епителиален (лат.) който се отнася
до епител; епитален.
епител(ий) (гр.) анат. тъкан, която
покрива повърхността на многок-
летъчен животински организъм и
вътрешните му кухини и органи-
те в тях.
епитет (гр.) 1. дума, която се прила-
га към друга, за да я характеризи-
ра по-добре; 2. прякор, хула.
епитимия (гр.) църковно наказание,
епитрахил (гр.) църк,. архиерейска и
свещеническа одежда, която се
носи над стихаря, надяната на
врата, и се използва при изпъл-
нение на обреди.
епитрит (лат.) метрична стъпка, ко-
ято се състои от 3 дълги срички и
една кратка.
епитроп (гр.) 1. църковен настоятел;
2. прен. безвреден човечец.
епифаринкс (лат.) мед. носоглътка,
епифнза (лат.) анат. 1 . ставният край
на дългите кости; 2. жлеза с вът-
решна секреция, която е като го-
рен придатък на мозъка.
епнфит (лат.) бот. растение, което
расте върху друго растение, но не
се храни от него.
епифора1 (лат.) мед. непрекъснато
сълзене на очите поради пречки
в слъзните пътища.
епифора2 (лат.) литер. 1 . повтаряне
на едни и съши звукови съчета-
ния в края на стихове, за да се
засили музикалната и емоционал-
ната изразителност на поетична-
та реч; 2. повтаряне на една и съ-
ща дума или на цели изрази в края
на стихове.
епицентър (гр. „над” и лат. „цен-
тър”) геол. област на повърхност-

енод
254
та на Земята, разположена над ог-
нище на земетресение.
епод (гр.) припев.
епонн.м (гр.) 1. език, лице, от името
на което е произведено название
на народ, местност и пр.; 2. ист.
висш държавник — архонт или
консул, с чието име е означавана
годината, когато е бил на длъж-
ност.
епопея (гр.) епическо произведение
(поема), което възпява подвизи на
един народ, или юнаци от народа
(ср. „Илиада” и „Одисея”; „Епо-
пея на забравените” от Вазов).
епос (гр.) епическа поезия; един от
трите литературни рода: лирика,
епос, драма; — епическа поезия
(гр.) литер. поетични произведе-
ния (епос), в които събитията се
изобразяват в обективно-повест-
вователна форма и поетът ги из-
лага спокойно, като не влага в тях
личен елемент, както при лири-
ческата.
епоха (гр.) (дълъг) период от време
в историята, който се характери-
зира с нещо важно: епохата на
Възраждането; освободителната
епоха; — епохален който създава
епоха; който е от голямо значе-
ние.
епсомнт (англ.) геол. природен маг-
незиев сулфат.
еранка (тур.) другарка, дружка.
Ерато (гр.) мит. музата на лиричес-
ката поезия.
ербап (тур.) способен.
ербий (лат.) хим. метален елемент от
групата на „редките земни”, знак
Ег, пор. No 68, ат. т . 167,26, обаг-
рени розово соли, които дават ха-
рактерни спектри.
ергастервй (лат.) ист. в древна Гър-
ция и Рим — затвор за провине-
ни роби, обикновено оковани във
вериги, които вършели най-теж-
ка работа.
ергеле (тур.) стадо коне.
ергономия (гр.) икон. наука, която
изучава физическите и психичес-
ките възможности на човека с цел
да се създадат най-добри условия
за труд и най-целесъобразно да се
използват машините.
Ереб (гр.) мит. при древните гърци:
син на Хаус, бог на мрака; при
Омир, адът, мрачната страна под
земята.
ерекция (лат.) полово възбуждане,
еремиада (от собств.) оплакване,
скръбен плач (по името на про-
рок Еремия, който плакал горчи-
во при разрушаването на Еруса-
лим).
ересиарх (гр.) рел. основател, начал-
ник на ерес; — ерес 1. лъжеуче-
ние, което подрива основите на
християнското учение, изопачава
догмите и напълно отчуждава чо-
века от църквата: 2. прен. отстъп-
ване от официално признати дог-
ми или статути; — еретизъм със-
тояние на лъжеучение; — еретик
последовател на някоя ерес, раз-
колник; отцепник.
ерзац (нем.) разг. непълноценен за-
местител.
Ериди (гр.) мит. богини на раздора,
еризипел (фр.) мед. червен вятър.
Ерннии (гр.) мит. богини на отмъ-
щението, изобразявани с факли и
змии в ръцете.
еристика (гр. „който спори”) изкус-
тво за водене спор, умение да се
полсмизира.
еритем(а) (лат.) мед. ограничено или
разпръснато зачервяване по кожа-
та вследствие на топлина, слън-
це, химично и друго дразнене.
ерктрнн (гр.) хим. воден кобалтов ар-
сенат, използван като кобалтова
руда.
еритробласти (лат.) мед. млади пред-
ходни форми на еритроцитите, ко-
ито нормално се намират само в

255
ескари
костния мозък, а патологично в
кръвта при тежки анемии.
еритродермия (лат.) мед. възпаление
на кожата с дълготрайна червени-
на, силен сърбеж и лющене.
еритрофобия (гр.) псих. патологичен
страх от изчервяване в неподхо-
дящи ситуации.
еритроцит (гр.) анат. червена кръв-
на клетка.
еркер (нем. „балонче”) арх. издаде-
на извън основата на постройка-
та част на сграда за увеличаване
на площта; закрит балкон.
ермнлик (тур.) ост. диал. 1. монета
двадесетачка; 2. жълтица.
ермнння (гр.) 1. ост. практическо ръ-
ководство на зограф, иконописец;
2. диал. първите осем дни от м.
септември, по които се гадае как-
во ще бъде времето от октомври
до май.
Ерос I. мит . бог на любовта (у рим-
ляните Амур); най-великият бог,
на когото са подвластни не само
хората, но и боговете; 2. прен.
книж. силна страст, изгаряща лю-
бов; — еротичен полов; отнасящ
се до половото чувство; сладост-
растен; — еротематика (лат.) книж.
аргумент във форма на въпрос.
еротика 1. мед. повишена полова
възбудимост, силен сексуален на-
гон; 2. лит . любовна чувственост
в художествено произведение; —
еротомания 1. мед. болезнено по-
вишена полова възбудимост; 2.
псих. психологическо разтройст-
во на полова основа; — ерогенен
(гр. „любов” и „род”) предизвик-
ващ полова възбуда; — ерогенни
зони псих. части на тялото, при
чийто галещ допир от страна на
желан партньор се стига до поло-
ва възбуда; — еротици поети на
плътската любов; — еротична по-
езия поезия, която цели събужда-
не на половото чувство.
ерпетология (гр.) наука за влечуги-
те.
ерудит (лат.) книж. човек с големи
научни знания; учен; — ерудиция
(лат.) начетеност; познания, до-
бити от много четене.
ерупция (лат.) 1. геол. изригване на
вулкан; 2. астр. изригване на
Слънцето; — еруптивен (лат.) ге-
ол. който има вулкатичен произ-
ход.
ерц- първо-, старши; — ерцхерцог
(нем.) ист. титла на принцовете
от австрийския императорски дом.
есап (тур.) сметка.
есаул (рус.-тур.) казашки капитан,
есе 1. (тур.) дял, част от наследство;
2. (фр.) кратко изложение в худо-
жествена форма обикн. с фило-
софско-критичен характер; очерк;
—
есеист (фр.) автор на очерци
(есета).
есер (съкр. от рус.) ист. член на
дребнобуржоазна партия, образу-
вана през 1902 г. в царска Русия.
есесовец (рус.) книж. ост. офицер
или войник от хитлеристките во-
енно-полицейски части.
ескадра (фр.) отряд военни парахо-
ди, част от военна флота, дейст-
ваща самостоятелно.
ескадрила (фр.) воен. подразделение
на военната авиация, което се със-
тои от няколко ята самолети.
ескадрон (фр.) воен. тактическа еди-
ница в кавалерията, състояща се
от около 150 конници.
ескалада (фр.) воен. превземане на
крепост (щурмуване) с помощта
на стълби.
ескалатор (англ.) специален тип нак-
лонен конвейер във вид на стъл-
би за превозване на хора.
ескалация (англ.) воен. полит . раз-
ширение на мащабите на агресив-
на война; изостряне на полити-
чески конфликт.
ескарп (фр.) стръмнина на външен

есквзйр
256
ров на укрепление на страната на
бруствера.
есквайр (англ.) ист. I. в Англия през
Средните векове — титла на оръ-
женосеца на рицар; 2. титла за
длъжност, по-ниска от ринарст-
во; 3. титла, давана на синовете
на по-нисши дворяни (синове на
баронети и др.), а също и на чи-
новници.
ески (тур.) стар.
ескиз (фр.) изк. очерк, скица, наб-
роска.
ескорт (фр.) войскова част, която
придружава някого.
ескудо (порт.) парична единица на
Португалия и Чили.
Ескулап (гр.) 1. латинското назва-
ние на Асклепий — у старите гър-
ци; бог-лечител, бог на медици-
ната, почитан наред с Хигия; 2.
прен. лечител, лекар.
ескуриал (исп.) бележит манастир в
околността на Мадрид.
еснафлия (тур.) занаятчия; — еснаф
1. сдружение на занаятчии от един
занаят; 2. прен. който е духовно
ограничен, тесногръд; — еснаф-
шина духовна ограниченост, дреб-
навост.
еспада (исп.) 1. меч; 2. главен борец
с меч срещу бик.
есперанто изкуствено съставен меж-
дународен език, създаден през
1887 г. от полския лекар Замен-
хоф; — есперантист лице, което
знае есперанто и пропагандира
неговото разпространение.
еспинела (исп.) литер. десетостиш-
на строфа с особено римуване; де-
цима.
естакада (фр.) 1. скеле, равнина вър-
ху греди или други подставки за
преминаване на влакове или дру-
ги превозни средства, за времен-
но пристанище на кораби, ако не
могат да дойдат до брега поради
плитки води и др; 2. подводно
преграждане устия на реки и
пристанища с колове срещу неп-
риятелска флота през време на
война; 3. строит. мостово стро-
ително съоръжение.
естамп (фр.) гравюра.
естахология (гр.) мнима наука за
края на света.
естетика (гр.) наука за хубавото, не-
говата същност и значение; — ес-
тетизъм повишено чувство към ху-
бавото, което преобладава и дава
тон на съжденията и действията.
естомп (фр.) 1. свита като цигара ко-
жа или хартия за рисуване с туш;
2. рисунка, направена с такава
пръчица.
естуар (фр.) геогр. дълбоко фуни-
евидно устие на река, която се
влива в море или океан.
есхатология (гр.) рел. разглеждане на
наднаучните въпроси: смъртта,
края на света и др.
Есхил (525 — 456 г. пр.Хр .) осново-
положник на гръцката трагедия:
„Прикованият Прометей”, трило-
гията „Орестия” и др.
еталон (фр.) 1. физ. веществено осъ-
ществяване на определена
стойност на една физическа ве-
личина с възможната най-голяма
точност; 2. единица мярка, която
служи за основна монетна систе-
ма; 3. шаблон, готова мярка — об-
лекла по еталон.
етан (фр.) хим. наситен метанов въг-
леводород без цвят и миризма,
който извира със суровото земно
масло и се употребява като гори-
во в химическата промишленост,
етап (фр.) 1. място, където се прави
престой, почивка при придвиж-
ване от един пункт към друг; 2.
спорт, част от разстояние, опре-
делено за изминаване при спорт-
ни сътезания; 3. прен. отделен мо-
мент, част от развитието на няка-
къв процес; — етапен (фр.) отна-

257
етология
сящ се до етапите.
етатнзация (фр.) икон. етатизиране,
превръщане на частната собстве-
ност в държавна; постепенно от-
немане на частни предприятия от
държавата, която се разпорежда с
тях; одържавяване.
етерен (гр.) който бързо се изпаря-
ва, йзветрява; — етеризация вдиш-
ване и насищане с парите на ете-
ра; упойване с етер; — етер хим.
„летящ спирт”; лесноизпаряваща
се течност, която се употребява в
химията като разтворител и в ме-
дицината като упойка и за дезин-
фекция.
етика (гр.) филос. наука за морала,
за нравствеността, за взаимните
отношения на хората помежду им;
—
етичен отнасящ се до етиката;
нравствен, морален; — етическа
култура онова състояние на едно
човешко общество, в което има
правдивост и истинност, човещи-
на и взаимно уважение между чле-
новете му.
етикет (фр.) 1. листче с надпис, ко-
ето се залепва на стока, за да се
види каква е цената ; надпис, тър-
говска марка; 2. дворцов етикет,
дворцов обичай, церемония; —
етикеция сбор от установени пра-
вила за поведение в обществото.
етимологячески (гр.) свойствен на,
или отнасящ се до етимологията;
—
етимология наука за произхода
и историята на думите.
етимон (лат.) език, начална езикова
форма, от която са образувани
производни.
етиология (гр.) I. мед. наука за при-
чините на болестите; 2. филос. на-
ука за причинностга.
етнарх (гр.) ист. управител, вожд на
народ, племе; управител на про-
винция; — етнархия (гр.) ист. уп-
равление на етнарх.
етнически (гр.) народностен, свойс-
твен на един народ; племенен.
етногенеза, етногенезнс (гр.) 1. про-
изход на народите; 2. дял от ет-
нографията, който изучава произ-
хода, състава и развитието на на-
селението в една страна, както и
основните форми на неговата
структура.
етнография, етнология наука, която
се занимава с човека като член на
дадено общество (фамилия, пле-
ме, народ, род), особено що се от-
нася до материалната и духовната
култура на човечеството; същест-
вената част е описание и класи-
фикация на езика, социалната
психология и социологията; — ет-
нограф специалист по етнография,
етнолингвнстика (гр.) наука, която
изучава отношенията между ези-
ците и народите, езиковите и на-
родностните взаимоотношения.
етнология (гр. „племе”, „народ” и
„наука”) наука за произхода, би-
та и културата на народите; етног-
рафия и история на културата; —
етнолог учен, който се занимава с
етнология; — етиологичен (фр.)
който се отнася до етнология.
етноним (гр.) народностно име.
етнонимня (гр.) език, дял от антро-
лонимията, който изучава наиме-
нованията на народите.
етноцентрнзъм (гр.) полит. поставя-
не в привилигировано положение
на определена обществена, наци-
онална или друга групировка, ко-
ето води до създаване на предраз-
съдъци по отношение на други на-
роди или други раси.
етограма (гр.) псих. прецизно изло-
жение на съвкупността от форми
на поведение, специфични за да-
ден животински вид.
етология (гр.) I. наука за поведени-
ето на животните, наричана оше
поведенческа биология; 2. наука
за нравите; 3. наука за характера

етюд
258
или за създаването на характера
на индивид или народ
етюд (лат.) 1. муз. композиция, ко-
ято има за цел да усъвършенства
техниката; 2. худ. подробно изу-
чаване (част от общата компози-
ция, която после се нанася към
цялото на платното); 3. театр.
сценична (индивидуална или гру-
пова) задача с учебна цел за раз-
витие на елементите на актьорс-
кото майсторство и импровиза-
ция; 4. научно, литературно или
философско произведение, малко
по обем, посветено на специален
въпрос; студия.
еуглена (лат.) зоол. род едноклетъч-
ни подвижни организми, разпрос-
транени в плитки, застояли води,
с вретеновидни тела, движещи се
с камшиче.
еуфория (гр.) псих. състояние на по-
вишено настроение.
ефеб (лат.) ист. в древна Гърция —
младеж, който е достигнал пъл-
нолетие.
ефект (лат.) 1. впечатление; дейст-
вие, успех; 2. последствие, резул-
тат.
ефекти (англ.) фин. ценни книжа,
ефективен (лат.) действителен; —
ефективна покупка при която сто-
ката трябва да се предаде на ку-
пувача в наличност, веднага след
сключването на сделката — ефек-
тив наличност; — ефективен курс
фин. курс на чуждестранна валута
или ценни книжа, който обезпе-
чава висока печалба; — ефектив-
на клауза фин. уговорка, която се
включва в условията на сделките
на валутните и стоковите борси с
цел постигане на висока печалба
за участниците.
ефемерида астр. таблици за поло-
жението на небесните светила за
редица последователни моменти
през равни интервали от време.
ефемериди (гр.) еднодневки; насе-
коми, които живеят само някол-
ко часа или един ден и летят над
води.
ефенди (тур.) ост. титла: господин,
ефес (нем.) дръжка на сабя,
ефикасен (фр.) успешен, сигурен,
ефимерен (гр. „еднодневен”) еднод-
невен, кратковременен.
ефимерни (гр.) църк. свещеник, на
когото е ред да служи в черква,
дежурен свещеник.
ефир (гр.) 1. небесна ведрина; не-
бесни простори, небе; 2. прохла-
ден вятър; — ефирен 1. който се
отнася до ефир; небесен; 2. прен.
въздушен, лек; тънък.
ефория (гр.) настоятелство (училищ-
но, университетско, духовно и
пр.); — ефор член на настоятелс-
тво.
ефрейтор (нем.) войник със звание
средно между редник и подофи-
цер.
ефузия (лат.) 1. вид дифузия на га-
зовете, при която преминават през
по-големи отвори; 2. разливане на
лава от вулкан и образуване на
ефузивни скали; 3. избухване (на
страст).
ехиден (гр.) лукав, жлъчен, злобен,
коварен; — ехидност ехидство,
злоба; коварство.
ехидна (гр.) 1. зоол . дребен бозайник,
покрит с бодли и козина и с пра-
ва, остра човка, който обитава Ав-
стралия и някои острови на Ти-
хия океан; 2. зоол . отровна змия,
пепелянка или усойница; 3. мит.
в древногръцката митология — чу-
довище с глава на красива нимфа
и тяло на змия, което родило Хи-
мера, Цербер, Дракон и др.
ехннокок (лат.) мед. ларвеният, ме-
хурен стадий на кучешката тения.
Ехо мит. нимфа, залъгвала с при-
казките си ревнивата Хера докато
любвеобвилният съпруг Зевс се

259
жакерия
забавлявал с нимфите; за наказа- ‘
ние Ехо не можела да изговаря це-
ли думи, а само повтаряла окон-
чания на чужди слова.
ехо (гр.) 1. отзвук, отглас, отзив; 2.
отглас от значително събитие.
ехо- (гр.) първа съставна част от
сложни думи, които се отнасят до
ехо, до отразени вълни; — ехоло-
катор 1. техн. уред за откриване
и установяване мястото на пред-
мети чрез използване свойството
на звуковите вълни да се отразя-
ват от прегради; 2. зоол . орган у
някои животни (прилеп, делфин),
който им позволява да се ориен-
тират в пространството; — ехоен-
цефалография мед. метод за улт-
развуково диагностициране забо-
лявания на главния мозък (на
принципа на ехото); — ехолялня
(гр.) псих. спонтанно механично
повтаряне на чужди думи или из-
речения без разбиране на казано-
то.
ехолот (гр.) мор. 1. корабен уред за
измерване на морските дълбини
с помощта на ултразвук; 2. уред
за измерване нивото на течността
в петролни кладенци, основан на
принципа на отражението на зву-
ковите вълни.
еш (тур.) нар. един от двата предме-
та, които образуват двойка, чифт;
—
еша 1. прилика; 2. чифт.
ешарп (фр.) кърпа за глава, обикно-
вено от тънка материя; шал.
ешафод (фр.) ист. дървена площад-
ка на публично място за изпъл-
нение на смъртни присъди.
ешелон (фр.) воен. 1 . отделно, самос-
тоятелно движеща се малка войс-
кова част, елемент от бойното и
оперативното построение на войс-
ките при настъпление или отбра-
на; 2. при придвижване на войс-
ки по жп линия, с автотранспорт
или по въздуха — всяка влакова
композиция, автоколона или гру-
па самолети.
ешкин (тур.) диал. ход на кон.
ж
жабо (фр.) 1. дълга набрана обшив-
ка от дантела или тънък плат око-
ло врата и гърдите на мъжка ри-
за, носена през 18. век; 2. данте-
лен нагръдник към дамско облек-
ло.
жавел (фр.) хим. воден разтвор на
калиев хлорид и калиев хипохло-
рид, употребяван за избелване на
тъкани; жавелова вода, белина.
жага (нем.) техн. дълъг трион с две
ръчки за рязане на дървета или
трупи; — жагам диал. режа с жага.
жадент (фр.) минер. бледозелен или
тъмнозелен здрав камък, който
може да се излъсква добре и слу-
жи за изработване на украшения,
жак (англ.) техн. приспособление за
създаване на електрическа връзка
при звуковъзпроизвеждане, звуко-
запис, телефония и др.; куплунг.
Жакард Жозе-Мари френски изоб-
ретател, конструирал тъкачен стан
за изработване на декоративни тъ-
кани със сложно преплитане на
нишките и образуване на големи
фигури.
жакард (фр.) текст, вид тънък плат
от изкуствена коприна, с втъкани
фигури; — жакардов (фр.) текст.
1. за стан — специално приспо-
собление за втъкаване на разноц-
ветни фигури; 2. за копринена тъ-
кан — по която има втъкани фи-
гури, изработени на специален
стан; — жакардови килими текст.
едноцветни или многоцветни по-
дови постилки с едри шарки (цве-
тя, фигури).
жакерия (фр.) ист. 1. въстание на

жакет
260
селяните във Франция против фе-
одалите — 1358, в Англия — 1318,
.
в Германия — 1525 г.; 2. разш. сти-
хийно революционно движение на
селски маси.
жакет (фр.) къса горна дреха.
жако (фр.) зоол. вид гвинейски сив
папагал.
жалон (фр.) геод. дълъг кол, прът за
указване на посоката при земемер-
ни работи.
жалоиер (фр.) геод. помощник на зе-
мемер, който държи датата, дока-
то става насочването на нивелира
и отчитането; фигурант; — жадо-
пирам (фр.) геод. поставям жало-
ни върху местност за означаване
на точки; — жалоньор (фр.) воен.
войник-сигналист с флагче на
пушката, издигната високо, за да
посочва мястото за построяване на
войски и за поддържане на пра-
вилно разстояние при парад или
учение.
жалузи (фр.) 1. завеса от хоризон-
тално свързани летвички за регу-
лиране на осветлението и провет-
ряването; 2. сенник от наклонени
летвички, които не пропускат
слънчевите лъчи, но не пречат на
въздушни течения, напр. на ме-
теорологични уреди; 3. техн. дър-
вени или метални решетъчни ка-
паци при двигател за регулиране
притока на въздух.
жамбон (фр.) пушен свински бут;
шунка.
жамборе (фр.) събор; веселие, весел-
ба; джамборе.
Жана Д*Арк френска героиня, род.
през 1409, изгорена жива в Руан
като магьосница от англичаните
през 1431 г. Тя вдигнала цяла
Франция против англичаните, ко-
ито тогава я покорили почти ця-
лата, и освободила гр. Орлеан, от-
където — Орлеанската дева.
жандармерия (фр.) стражарски от-
ряд: полиция; — жандарм стражар;
конник, жандармерист.
жанр (фр.) 1. литер. определен род,
разновидност на произведение в
състава на художествената лите-
ратура; 2. изк. вид художествени
произведения, които се характе-
ризират със специфични сюжети
или стилови особености; 3. жи-
вопис на битова тема; — жанрист
художник на битова живопис.
жаргон (фр.) език, наречие на прос-
толюдието или на някоя профе-
сия.
жардин(и)ерка (фр.) сандъче или
кошничка за цветя.
Жар-птица 1. мит . приказна птица
с ярки като жарава пера; 2. прен.
символ на успех, сполука, щастие.
жартиери (фр.) ластични връзки за
чорапи.
жасмин (фр.) бот. декоративен храст
с бели ароматни цветове.
желатин (фр.) прозрачен животинс-
ки клей; — желатинирам (нем.) 1.
превръщам в желе; желирам; 2.
поставям в желатинова опаковка,
покривам с желатин.
желе (фр.) пихтиеобразно студено
сладко от плодов сок; пелте; —
желирам (нем.) 1. правя нещо на
желе; 2. ставам на желе; 3. покри-
вам с желе.
жен-шен (кит.) 1. бот. растение от
семейство Аралиеви, растящи в
Манджурия, Северен Китай, Ко-
рея, използвано за лекарство. 2.
фарм. препарат, който се предпис-
ва като укрепващо средство; жън-
шън.
жеода (лат.) геол. овална кухина в
скала или минерал.
жерминал (фр.) първия пролетен ме-
сец в календара от времето на
френската революция, 21.III
—
19.IV.
жерсе (фр.) 1. трико, вид копринен
плат; 2. дреха от този плат.

261
жустификация
жестикулация (фр.) движения, ко-
ито човек прави, когато говори;
—
жестикулирам при говорене
правя движения с ръцете, главата
и пр. — жест 1. телодвижение, ко-
гато човек говори; 2. кавалерска
проява; 3. щедро дарение.
жетон (фр.) метална плочка или
кръгче заменящо парите в хазар-
тна игра.
жига (фр.) бърз, жив танц, произ-
хождащ от Англия или Ирландия,
жигер (рус.) текст, машина за бо-
ядисване на тъкани на топове, ко-
ито се прекарват няколко пъти
през баня с боя.
жито (фр.) кул. печен бут.
жикльор (фр.) техн. тръбичка в ав-
томобилен двигател за отваряне на
течното гориво в карбуратора.
жилетка (фр.) 1. къса мъжка дреха
без ръкави и яка, която се носи
под сако; 2. къса плетена дреха.
жирафа (фр. -ар.) жираф, едър пре-
живен бозайник с дълга шия.
жироскоп (гр. „кръг” и „гледам”)
техн. въртящ се уред със свобод-
на ос, който е устойчив при раз-
лични положения и се употребя-
ва вместо магнитен компас.
Жнронда (фр.) ист. политическа
партия във Франция по време на
Френската буржоазна революция;
—
жирондист член на Жирондата.
жобер (англ.) борсов посредник,
жокей (англ.) 1. спорт, професиона-
лен ездач, който участва в конни
състезания; джокей; 2. прен. вид
фабричен сладкиш с шоколад; —
жокей-клуб общество от любите-
ли на конни състезания.
жонгльорство (фр.) 1. умение ловко
да се подхвърлят и ловят игрални
предмети; 2. прен. празно слово-
борство; — жонгльор 1. в Средни-
те векове: странстващ музикант;
2. фокусник, който умее ловко да
подхвърля и лови последовател-
но няколко игрални предмети; 3.
човек, който ловко извърта сми-
съла на думи и факти.
жоржет (фр.) текст, вид леко кре-
пирана фина коприна или изкус-
твена материя без лъскавина.
жрец (стбълг.) 1. духовно лице от
нехристиянско вероизповедание,
което принася на божествата жер-
твите; служител в езически храм;
2. прен. безкористен служител:
жрец на науката.
жуля род, племе, част от славянски
народ; — жупан 1. глава, главатар
на жупа у южните славяни; 2. вид
дълга мъжка дреха.
жулел (сл.) сяра, лава.
жур (фр. „ден”) разг. увеселение, за-
бава през деня, устроена за разв-
лечение на определен кръг хора.
жури (фр.) I. съдебни заседатели; 2.
вещи лица, избирани да се про-
изнесат по даден въпрос или при
състезания, изложби.
журнал (фр.) 1. списание за мода,
бит и др. 2 . дневник.
журналистика (фр.) 1. сборът на вес-
тниците и списанията; 2. описва-
не на вестници и списания; 3.
учебна дисциплина във ВУЗ за
подготовка на професионални
журналисти; — журналист вестни-
кар, писател, който списва вест-
ници или списания; който по про-
фесия е сътрудник на вестник или
списание.
журфнкс (фр.) ден, определен за
приемане на гости.
жюскабютисти (фр.) хора, които не-
отклонно и безогледно преслед-
ват поставената от тях цел.
жустификацня (фр.) юр. оправдател-
на присъда, оправдаване, оневи-
няваме.

забавачница
262
3
забавачница (от рус.) основано за
първи път от немеца Фребел учи-
лище за деца до 7 години (преди
да постъпят в основното учили-
ще), което има за цел да продъл-
жи домашното възпитание, като
го поправи и допълни; главното
възпитателно средство в него е иг-
рата.
забит(ин) (тур.) диал. ост. 1 . управ-
ник; 2. турски стражар.
забой (рус.) мин. в галерия — място,
стена, от която се копае руда или
въглища; — забойчик (рус.) мин.
миньор, който работи на забой.
завалия (тур.) разг. сиромах, беден,
злочест.
завера (тур. „поход” от ар., по нар.
етим. „за вяра”) ист. 1. гръцко
въстание за освобождаване от тур-
ското робство (1821 — 1828 г.), в
което участвали и много българи;
2. въстание на християнско насе-
ление против турската власт; 3.
Велчова завера — Търновското
въстание от 1835 г.
завет (слав.) 1. съюз, договор, усло-
вие; 2. тържествено ненарушимо
обещание; 3. Божи завет десетте
Божи заповеди, завещани за из-
пълнение от човечеството; Вехтия
завет — книгите от Св. писание
(Библията), писани от разни бо-
говдъхновени мъже до идването
на Исус Христос; Новия завет —
книгите от Свещеното писание,
писани от разните Св. Св. Апос-
толи (четирите евангелия, книга-
та Деяния апостолски, Апостолс-
ките послания и Апокалипсиса),
писани след рождение Христово,
занм (тур.) ист. турски спахия или
васал, който във време на война
бил длъжен да изкара най-малко
20 войници на свои разноски.
заиф (тур.) диал. слабичък, мършав,
недъгав.
замре (тур.) 1. зърнени храни; 2. за-
пас от зърнени храни или друго
нещо.
закум (тур.) бот. растението олеан-
дър.
зала (фр.) голяма стая, салон (за
приемане, за вечеринки, концер-
ти и пр.).
залисвам (тур.) 1, бавя, забавлявам;
2. отнемам време, замайвам (се);
—
залисия замаяност, заетост.
залп (фр.) едновременно изгьрмя-
ване на няколко пушки или топа.
замай (тур.) диал. време.
замба (тур.) 1. печат; 2. инструмент
за пробиване на дупки.
замбак (тур.) диал. растение: крем,
замбо (исп.) дете, родено от негър и
индианка.
замк (тур.) лепило.
замгьк (пол.) ист. укрепен дворец,
занаятчия (тур.) човек, който рабо-
ти някакъв занаят; — занаят ра-
бота като препитание, която се из-
вършва предимно с ръце (в про-
тивоположност на фабричната):
обущарство, шапкарство и др.
зандан (тур.) нар. ост . затвор.
заник 1. (само във връзка със слън-
це) залязване, заход, залез; 2. упа-
дък, отслабване, изчезване.
запад 1. посоката, където залязва
слънцето; 2. държавите в Западна
Европа или всичките държави на
запад от Русия и Балканския по-
луостров; — Западна църква Ри-
мокатолическата в противополож-
ност на Източната или Православ-
ната.
зяпал (рус.) 1. затруднено дишане у
конете; джамбазите го наричат
„текнефез” или „зайче”; 2. вет .
мед. белодробно заболяване на ко-
нете; белодробен емфизем.
запт (тур.) диал. задържане, спира-
не, обуздаване; — заптисвам 1. за-

263
зени
държам; 2. слагам ръка на нещо;
завладявам, присвоявам.
заптие (тур.) турски стражар.
зар (тур.) кубче за игра на табла и
комар.
зарарлня (тур.) диал. пакостен, вре-
ден; — зарар загуба; — ни кяр, ни
зарар ни печалба, ни загуба.
Заратустра (гр.) (Зороасгьр 660 —
583 пр. Хр.) основателят на ду-
алистическото учение на старите
иранци, в което Ормузд и Ари-
ман се противопоставят като доб-
ро и зло начало (Нитцше нарече
главното си съчинение: „Тъй ре-
че Заратустра”).
зарарсъз (тур.) ост. диал. 1. безвре-
ден; 2. приемлив, възможен; 3. бе-
зобиден, доста добър, безвреден.
зарзават (тур. от перс.) разг. зелен-
чук; — зарзаватчия (тур.) разг.
производител или продавач на зе-
ленчук; — зарзаватчийннца разг.
магазин за продажба на зарзават,
зеленчук.
зарзала (перс.) 1. бот. овощно дър-
во, подобно на кайсия, с жълти
мъхнати плодове и горчива ядка;
2. бот. плодът на това дърво.
зародиш 1. зачатък; 2. прен. извор,
произход.
зарф (ар.) ост. сребърна или медна
подложка за кафена чашка.
зархмет (тур.) труд, работа; — зарх-
метлия труден, мъчен.
заряд (рус.) 1. воен. определено ко-
личество барут в гилза за произ-
веждане на изстрел; граната; 2.
физ. определено количество елек-
тричество, което се съдържа в ед-
но тяло.
застопорявам (англ.) техн. 1. поста-
вям спирачка в действие; спирам.
2. осигурявам гайка, винт против
самоотвиване.
захараза (лат.) хим. ензим, който
разлага тръстиковата захар в гроз-
дова и плодова.
захарид (лат.) хим. захарен хидрат
или въглехидрат.
захарин (нем.) бял кристален прах
500 пъти по-сладък от захарта,
разтворим във вода и други теч-
ности.
захароза (нем.) съдържащата се за-
хар в растенията (цвекло, тръсти-
ка).
захарометрия (лат.) хим. определя-
не на захарното съдържание на
разтвор; — захарометър (лат.) хим.
уред за определяне на захарното
съдържание на разтвори.
захаромицети (лат. и гр.) биохим. гъ-
бички, които причиняват алко-
холна ферментация на въглехид-
рати; квасни гъбички.
зебек (тур.) войник от нередовната
турска малоазиатска войска.
зебра (от порт.) зоол. африкански не-
чифтокопитен бозайник от рода
на конете с тяло, изпъстрено с
напречни тъмни и светли ивици,
зеброид (по зебра и ид) зоол. кръс-
тоска от зебра и кон или магаре.
зебу (от фр.) зоол. индийски бик.
зевгар (гр.) диал. 1 . къс земя, който
може да бъде изоран за един ден
с чифт волове; 2. чифт впрегатни
волове или биволи; дзивгар, дзев-
гар.
зевгма (англ.) грам, ритор. употреба
на глагол с два подлога или до-
пълнения или на прилагателно
пред две съществителни, въпреки
че се отнася до едното от двете.
зевзек (тур.) разг. смешник; — зев-
зешки смешен, шегаджийски,
Зевс (гр.) мит. главният бог у гър-
ците, бог на олимпийските бого-
ве и хората, със седалище Олимп;
—
Зевс Гръмовержец 1. едно от
имената на Зевс; 2. прен. ирон. сър-
дит, страшен, суров началник;
властник, господар.
зеде (тур.) диал. в повече; излишно,
зеии (лат.) биохим. белтък, който се

зейгерувам
264
съдържа в царевицата.
зейгерувам (нем.) метал, разделям
твърди сплави на съставните им
части въз основа на различните
температури, при които те се то-
пят.
зелопатня (гр.) болезнена завист,
ревност.
зелот (гр.) книж. радетел, ревнител;
—
зелотизъм (гр.) книж. рядко ка-
чество на зелот, преголямо рев-
нителство.
зембелек (перс.) диал. пружина, ре-
сор.
земпаре (тур.) развратник,
зенгин (тур.) нар. богат, заможен,
зенгия (тур.) стреме.
зенд-авеста (перс.) сборник от све-
щените книги на разните изпове-
дания от Зороастровата религия;
съдържа учението за вярата, ле-
генда за сътворението на света и
др.
Зендеров апарат (от собств. по име-
то на откривателя Зендер) мед. ма -
шина за изправяне на изкривени
кости, хрущяли и др. (носове,
уши, крака и др.); — Зендеров ин-
ститут заведение, болница, кьде-
то се извършва лечението.
зендски език, староизточноирански;
авестийски.
зенит (ар.) мислената точка на не-
бето, която се намира над главата
ни; — зенитен (фр.) 1. който се
отнася до зенит; 2. воен. който
стреля нагоре по летяши тела; —
зенитна артилерия артилерия от
мощни автоматични и полуавто-
матични оръжия, мощни снаря-
ди, радиолокационни станции,
прожектори и др., за борба с про-
тивниковата авиация.
зенкер (нем.) техн. сечиво за раз-
ширяване или оформяне на гото-
ви отвори; — зенкерувам техн. об-
работвам отвор със зенкер.
зеноннзъм (гр.) филос. учение на
древногръцкия философ Зенон,
представител на елеатската шко-
ла, или по-често на древногръц-
кия философ Зенон, основател на
стоическата философска школа; —
зенонист (фр.) филос. привърже-
ник на зснонизма.
зер (тур.) нима? да?
зеро (ит.) нула, нищо.
Зефир 1. мит . известител на бого-
вете, син на Астрей и на Еос; бог
на западния вятър, докарващ
дъжд; 2. у гърците: лек, топъл за-
паден вятър; 3. поет, лек, тих,
приятен, милващ ветрец; 4. текст.
вид лек, тънък памучен плат пре-
димно за мъжки ризи.
зехир (тур.) диал. отрова.
зехтин (тур. от ар.) маслинено мас-
ло, дървено масло.
знамет (ар.) ист. в Османската им-
перия — голямо феодално владе-
ние, лен.
зиафет, зияфет (тур.) диал. ост . го-
щавка, гуляй, веселба.
зибелин (ит.) зоол. сибирско живот-
но, подобно на бялка; самур.
зигзаг (нем.) начупена линия,
зигомицети (гр.) бот. вид гъби, ко-
ито образуват зигоспори.
зигоспора (гр.) бот. продукт на по-
ловото свързване на две спори у
някои водорасли и гъби.
знгота (гр.) биол. клетка, образувана
от сливане на мъжка и женска по-
лова клетка при оплождане.
зилове (тур.) ост. медни или брон-
зови кръгове, които се удрят и из-
дават музикален звук; чинели.
зилотн (гр.) ист. 1 . партия на бед-
ните слоеве в Солун към средата
на 14. век с антифеодална прог-
рама; 2. монашеска групировка
във Византия (оформена през
786), бореща се за напълно самос-
тоятелна власт.
-зим (гр.) втора съставна част на
сложни думи — химически тер-

265
зооноза
мини със значение ензим, напр.
оксазим, ензим и др.
знмбил (тур.) диал. торба, изплетена
от лико или папур.
зифт (ар.) минер. черна земна смо-
ла, получена при дестилацията на
асфалт; — зифтосвам намазвам с
зифт.
знянолит (от собств. и гр. „камък”)
изкуствена настилка.
злота парична единица в Полша,
зоанти (гр.) полипи.
зоантропня (гр.) мед. лудост, която
кара болния да мисли, че се е пре-
върнал в животно.
зограф(ин) (гр.) живописец, иконо-
писец.
Зографски манастир, на Атонския
полуостров, основан през 898 г. В
този български манастир отец Па-
исий е довършил „История сла-
вяноболгарская”.
зодиакален (гр.) отнасящ се до зо-
диака; — зодиакална светлина сла-
ба слънчева светлина, която се
вижда при изгряване и залязваме
на слънцето по посока на зоди-
ака; — зодиак мислена ивица на
небето, разделена на 12 части по
числото на месеците, а всяка част
носи името на намиращото се в
нея съзвездие; — зодии изображе-
ние на 12 знака на зодиака,
зоизъм (гр.) жизнен процес.
Зоил (гр.) 1. 1ръцки философ (ок.
400 — ок. 330 пр. Хр .) риторик,
критик, ученик на Сократ, пред-
ставител на ранната критика на
Омировите текстове; 2. прен. зло-
бен, пристрастен, заядлив, дреб-
нав критик.
зола (рус.) ост. 1. стара монета със
стойност 30 пари или 15 стотин-
ки; 2. три четвърти от грош, ар-
шин, ока и др.
зона (гр.) 1. геогр. земен пояс, иви-
ца от земното кълбо, който се ха-
рактеризира с определени приз-
наци (почва, климат, растител-
ност, население); 2. пространст-
во, място, където стават военните
действия или въобще се развива
действието^
золотник руска мярка за тежина 4,25
грама.
зоо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към животинския свят.
зоогенен (гр.) геол. за варовична
утайка — произлязла от обвивки-
те на едноклетъчни морски орга-
низми.
зоогения (гр.) наука за произхода и
развитието на животните; — зо -
оген желатин; протоплазма.
зоогеография (фр.) наука, която изу-
чава разпределението на живот-
ните по земното кълбо.
зооглея (гр.) зоол. колония бактерии,
заобиколени от отделяна от тях
пихтиеста маса.
зооглифит (гр.) следа от стъпка на
животното върху камък.
зоогониди (гр.) подвижни клетки на
водораслите.
зоография (гр.) описание и изобра-
зяване на животните.
зоолатрия (гр.) обожаване на живот-
ните.
зоолит (гр.) палеонт. вкаменено жи-
вотно.
зоология (гр.) наука за животните;
—
зоолог учен, който се занимава
със зоология; — зоономня (гр.)
учение за законите на живота у
животните.
зооморфизъм (зоо- и гр. „образ”)
мит. представяне на природните
сили и боговете с качества и осо-
бености на животни.
зооморфен (гр.) който е с фигура на
животно.
зооноза (лат.) вет. мед. заразно за-
боляване, присъщо на животни-
те, но предаващо се и на човека
чрез домашни животни.

зоопалеонтология
266
зоопалеонтология (зоо- и палеонто-
логия) наука за изкопаемите жи-
вотни.
зоопатология (зоо- патология) наука
за болестите по животните.
зооплаиктон (нем.) зоол. дребни жи-
вотински организми, които живе-
ят на повърхността на морската
вода и се носят по нея.
зоопсихология (зоо- и психология)
наука за поведението и навиците
у животните.
зооспора (зоо- и гр. „семе”) заро-
дишната спора на водорасли и гъ-
би, която се движи във водата с
помощта на реснички.
зооспорангий (гр.) 1. бот. орган за
безполово размножение на някои
водорасли и гъби; 2. клетка, в ко-
ято се образуват зооспори.
зоотерапия (гр.) 1. лекуване на жи-
вотните; 2. ветеринарна медици-
на.
зоотехник (зоо- и техник) специ-
алист по отглеждане на животни,
зоотехника (рус.) наука за развъж-
дането, храненето и правилното
използване на селскостопанските
животни.
зоотомия (гр.) разсичане на живот-
ни с научна цел.
зоофармакология учение за лекарс-
твата на животните.
зоофизиология наука за устройство-
то и жизнените процеси на жи-
вотните.
зоофит животно-растение, напр. ко-
рали.
зоофобия (гр.) мед. болезнен страх
от животни.
зоофор украшение, представляващо
животно.
зоохигиена вет. наука за запазване
здравето на домашните животни
и за повишаване на продуктивнос-
тта им.
зоохимия раздел от химията, който
изучава реакциите в животинските
организми.
зоохория (гр.) бот. разпространение
на семената и плодовете на рас-
тенията чрез животни.
зор (перс.) разг. голяма трудност, мъ-
чение, усилие.
зор-заман (тур.) диал. в съчетание за
зор-заман — за в случай на нуж-
да.
зорладисвам (тур.) разг. ост . пресил-
вам, насилвам.
зорле, зорлам, зорлен (тур.) едвам, с
усилие.
зороастризъм (гр.) древна дуалистич-
на религия, разпространена в
древността (6. век пр. Хр.) и ран-
ното средновековие у народите на
Персия и Средна Азия; създаде-
на според преданието от Зороас-
тър, според която съществували
две непримиримо враждуващи на-
чала в света — бог на доброто и
бог на злия дух; борбата между ко-
ито е съдържанието на живота;
крайната победа е на доброто в
образа на върховното божество
Ахумаразда.
Зороастьр (гр.) вж. Заратустра.
зуав (ар.) 1. войник, пехотинец от
колониалните войски на Франция
и Алжир; 2. ист . войник от сул-
танската пехота в Турция.
зубър (рус.) зоол. див бик; бизон.
зулумджия (тур.) човек, който пра-
ви зулуми; — зулум обир, грабеж,
насилие, изнасилване; — зулум-
кяр (тур.) ост. диал. човек, който
прави золуми; насилник, обирник.
зулусн кафърско племе, което жи-
вее в Африка.
зулуф (перс.) диал. кичур коса пред
ушите; сколуфа.
зумер (нем.) ел. уред, който дава про-
менлив ток със звукова честота от
400-1500 Hz, използван в радиоте-
леграфията и пр.
зумпф (нем.) техн. 1 . яма в руднич-
на шахта за стичане на вода; во-

267
-ид
досточна яма; 2. маслено корито
под машина за събиране на масло
или за утаяване на нечистотии; 3.
яма, в която наливният метал се
утаява и очиства от шлаката.
зунд (лат.) пролив, залив.
зурна (тур.) ост. музикален инстру-
мент като кларнет; — зурнаджня
който свири на зурна.
зюмбюл (перс.) бот. пролетно цвете
с кичести сини, розови или бели
силно ароматни цветове.
зян (тур.) загуба, вреда; — зяносвам
повреждам, развалям.
И
-натрия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение леку-
ване, напр. фтизиатрия и др.
вацинт (лат.) минер. жълточервен
скъпоценен камък.
нберийци (лат.) праисторическо пле-
ме, което било господар в запад-
ната част на Средиземно море и в
Испания; — Иберия старото име
на Пиренейския полуостров.
ибис (гр.) птица от рода на щърке-
лите, която древните египтяни по-
читали.
ибрик (тур.) ост. глинен или меден
съд за вода, с който се полива при
миене; — ибрипкчия (тур.) 1. ост .
човек, който носи ибрика на тур-
чин-големец за умиване преди мо-
литва; 2. прен. нископоклонник,
мазник, мекере.
ибришим (тур.) копринени конци за
шиене.
Ибсен, Хенрих (1828-1906) норве-
жец, главният представител на но-
вата социална драма: „Нора”, „Хс-
да Габлер”, „Майстор Солнес”,
„Народен враг” и др.
ива (тур.) край на платно, плат или
тъкан по дължината.
ивица (тур.) 1. дълга, тясна лента от
плат, хартия и др.; 2. ива .
иврит (евр.) език от семитско-хамит-
ското езиково семейство, възоб-
новен като официален език на Из-
раел.
игелит (нем.) хим. термопластична
маса, продукт от полимеризаци-
ята на винилхлорид.
иглу (еским.) колиба от лед или от
снежни блокчета във вид на ку-
пола у ескимосите.
игнитрон (лат.) физ. живачен токо-
изправител, в който възбуждане-
то на живачния катод се извърш-
ва от допълнителен електрод.
игнорирам (лат.) не искам да зная,
не зачитам; — игнориране пренеб-
режение, незачитане.
игрек (лат.) 1. име на предпослед-
ната буква в латинската азбука; 2.
мат. втора неизвестна или търсе-
на величина; 3. прен. неизвестно
лице.
нгуана (карибски) зоол. вид голям
гущер, живеещ по дърветата на
тропическа Южна Америка.
игуанодонт (лат.) палеонт. изкопа-
емо двуного влечуго от рода на
динозаврите, което ходело изпра-
вено.
игумения (гр.) църк. 1 . жилище на
игумен в манастир; 2. игуменст-
во.
• игуменка (гр.) настоятелка, управи-
телка на женски манастир; — игу-
мен настоятел, управител на ма-
настир.
игъл (англ.) ост. златна монета в
САЩ, равна на 10 долара, която
на едната страна имала изображе-
ние на орел.
-ид (гр.) 1. наставка за образуване
на наименования на членове на
зоологически семейства или дру-
га група или подразделение; 2.
хим. наставка за образуване на хи-
мични термини — съединения от

идалго
268
два елемента.
идалго (исп.) испански благородник,
идеал (гр.) 1. най-съвършеният и
привлекателен мислен образец,
какъвто имаме за пример и какъв-
то не се среща в действителност-
та; 2. образец на съвършенство,
към който се стремим; 3. прен. съ-
вършен образец на нещо; — иде-
ален 1. въображаем, съществуваш
само във въображението; 2. съвър-
шен, възвишен, образцов; — иде-
ализирам представям (си) нещо в
по-съвършен вид, отколкото е в
действителност; — идеализъм 1.
философско учение, което счита
проявленията на идея, дух, разум
за първични, а материята като
средство за проявата на духа; 2. в
обикновения смисъл: настроение,
насочено към осъществяване на
благородна идея.
ндеализация (фр.) 1. представяне на
нещо в по-съвършен вид, откол-
кото е в действителност; 2. литер.
изобразяване на герои, битови и
природни картини в ярко укра-
сен вид и с подчертана обич.
идеалреализъм (гр. и лат.) филос.
направление в идеалистическата
философия, което отъждествява
психическото и материалното би-
тие и допуска интуитивното поз-
наване същността на предметите,
идеен 1. който е проникнат от ня-
каква идея, който разпространя-
ва, пропагандира някаква идея; 2.
който се отнася до идея, свързан
с идея; — идеен проект, идейна
скица арх. проект (скица), който
дава идея за разпределението и
общия вид на постройката, без
подробни изчисления.
идентификация, идентифициране
(лат.) 1. псих . огьждествяване, сли-
ване на нещо; означава фазата на
повторно разпознаване в процеса
на припомнянето; 2. книж. уед-
наквяване, огьждествяване.
идентичен (лат.) подобен, еднакъв,
също такъв; — идентичност подо-
бие, еднаквост; — идентифицирам
отъждествявам, оприличавам,
сравнявам.
идеограма (гр. „представа” и „писа-
не”) език, условен знак, който
предава някое понятие, до'като
буквите изобразяват звук.
идеография (гр.) език, образно пис-
мо; — идеографски който се отна-
ся до идеография; — идеографско
писмо писмо, което произлиза от
пиктографекото, но отделните
знаци (идеограми) не предават це-
лия образ на предмета или звуко-
вата страна на думите, а дава са-
мо идея, понятие за предмета и
има знаков характер (напр. ста-
рошумерското, староегипетското и
сега китайското писмо).
идеократизъм (гр.) стремеж да се
подчини всичко на идеите; — иде-
ократия господство на идеите.
идеология (гр.) 1. филос. система от
идеи, представи, понятия, изра-
зена в различни форми на общес-
твеното съзнание, която се опре-
деля от условията на материалния
живот и е отражение на общест-
веното битие в съзнанието, но от
своя страна и активно въздейства
върху развитието на обществото;
2. сбор от идеите, на които се ос-
новава някое обществено движе-
ние: — идеолог 1. теоретик на ня-
кое обществено движение; 2. го-
рещ привърженик, обожател; —
идеологически и идеологичен (фр.)
който се отнася до идеология.
идеомоторни движения псих. несъз-
нателни мускулни движения.
идея (гр.) 1. филос. отражение на
обективната действителност в чо-
вешкото съзнание; 2. изк. творчес-
ка мисъл, хрумване, намерение за
осъществяване на нещо; 3. филос.

269
идиохрония
в идеалистическата философия —
вечна същност на предметите и
явленията, достигната само по пъ-
тя на разума.
иди (лат.) ист. 13-и ден на месеца у
древните римляни, а през март,
май, юни и октомври 15-и ден.
идяличен, идилически (гр.) прост,
наивен, непокварен; — идилия 1.
омайна поетична картина из жи-
вота на лица, близки до природа-
та и с прости нрави; 2. литер. по-
етично повторение, което описва
подобен живот; 3. прен. спокоен
живот: семейна идилия.
идиограф (гр ) собственоръчен под-
пис.
идиодиахрония (гр.) език, диахрония.
иднокразня (гр.) особеност на при-
родата на човешкото или живо-
тинско тяло.
ндиолатрня (гр.) ост. самообожава-
не.
идиолект (гр.) език, съвкупност от
индивидуалните особености, ко-
ито характеризират речта на един
човек.
идиом (гр.) език, устойчиво слово-
съчетание, свойствено на един
език, чието значение не съвпада
със значението на думите, които
го съставят, и не може да се пре-
веде дословно на друг език; —
идиоматнзъм обрат на реч, израз,
свойствен на един език и непре-
водим буквално на други езици;
—
идноматика език. 1 . учение за
идиомите; 2. говорните особенос-
ти на един език, идиомите на един
език; — идиоматичен (гр.) език.
който се отнася до идиом.
идиоморфен (гр.) в съчетание иди-
оморфни минерали — скалообра-
зуващи минерали в магмените
скали, които имат собствени, ха-
рактерни за тях кристални форми
на отделните индивиди.
идиопатия (гр.) 1. мед. болест, която
възниква от само себе си, т. е . не
е последствие от друга; 2. склон-
ност към нещо, свойствено само
на едно отделно лице; — идиопа-
тячен (гр.) мед. самостоятелен,
възникнал без външна причина,
от неизвестен произход.
идиоплазма (гр. „собствен” и плаз-
ма) биол. ядка на яйце или семен-
на клетка.
ндиосинкразия (гр.) 1. своеобразно
смесване или преплитане особе-
но на съставните части на човеш-
кото тяло; 2. телесни, сетивни и
чувствени особености; 3. странна-
та особеност, естествената склон-
ност или отвращение; 4. псих . вро-
дена или продобита свръхчувст-
вителност към определени драз-
нители или ситуации, придруже-
ни от даден начин на реагиране;
—
идиосинкратически отнасящ се
до подобна естествена склонност.
идиосинхрония (гр.) език. 1. синхро-
нни; 2. описателна граматика.
идиосомнамбулизъм (гр.) мед. сом-
намбулизъм, който се появява без
въздействието на хипнотизатора.
идиот (лат.) 1. мед. човек, който
страда от идиотизъм; 2. презр. глу-
пав човек, глупак; слабоумен чо-
век, тъпак; — идиотизъм (гр.) 1.
мед. вродено или придобито в
ранна детска възраст слабоумие с
пълно нарушение на умствената
дейност; 2. разг. глупост, безсмис-
лица; — идиотически ост. присъщ
на идиотия или идиотизъм; —
иднотия (лат.) мед.*временно или
придобито през ранно детство час-
тично увреждане на главния мо-
зък, при което не може да се стиг-
не до развитие на -реч и липсват
възможности и за елементарна
трудова дейност; слабоумие.
идиохрония (гр.) език, общо наиме-
нование за идиосинхрония и иди-
одиахрония.

идо
270
идо (есперанто) международен из-
куствен език, най-известен от пре-
работките на есперанто.
идокраз (гр.) минер. скъпоценен ка-
мък с различно оцветяване от ро-
да на граната.
идолатрия (гр.) идолопоклонство; —
идол 1. предмет, животно или
изображение, което считат за Бог
и му се покланят; 2. прен. обожа-
емо същество.
Идоменей (гр.) мит. внук на Минос,
цар на Крит, един от участници-
те в Троянската война; на връща-
не попада в жестока буря и се зак-
лева да принесе в жертва на бого-
вете първото живо същество, ко-
ето срещне когато стъпи на бре-
га; посреща го собственият му син
и той изпълнява клетвата си, по-
ради което е изгонен от страната,
ненит (гр.) черен и непрозрачен ми-
нерал.
Йехова (евр.) Йехова, еврейският
Бог.
ижднвявам ост. харча, изразходвам
суми, особено за благородни на-
чинания.
изалотерми (гр.) метеор, линии на
карта, които съединяват места,
претърпели еднакво температур-
но изменение за определен пери-
од от време.
изаномали (гр.) метеор, линии на
карта, които съединяват места с
еднакви аномалии, т.е. не отгова-
рят на средни стойности.
изафет (ар.) език, в персийски, араб-
ски, тюрке кр и някои други ези-
ци — граматическа връзка между
две съществителни.
изверг (рус.) 1. отхвърлен от общес-
твото човек; 2. прен. чудовище,
звяр, нечовек.
изет (ар.) ост. мъка, труд.
изетлия (тур.) диал. ост. превъзхо-
ден; изискан.
Изида (егип.) 1. мит . сестра и съп-
руга на Озирис (бог на произво-
дителните сили на природата, цар
на задгробния свят), майка на Хор
(покровител на царската власт);
Изида е богиня на плодородието,
на водата и вятъра, на морепла-
ването; олицетворява земята и
разливите на р. Нил; тя е и боги-
ня на съпружеската вярност и
майчинството; 2. прен. пазителка
на съкровени тайни.
изин (тур.) диал. ост. разрешение,
измекярнн (тур.) ост. слуга.
изо- (гр.) 1. първа съставна част на
сложни думи със значение една-
къв; 2. хим . първа съставна част
на сложни наименования на хи-
мически вещества със значение
изомер на, напр. изобутан — изо-
мер на бутана.
изоамплитуди (лат.) метеор, линии
на карта, които съединяват места
с еднакво различие между най-ви-
соката и най-ниската температу-
ра в определен срок от време (де-
нонощие, месец, година).
изоанемони (гр.) метеор, линии на
карта, които съединяват места с
еднаква скорост на вятъра.
изобази (гр.) геогр. линии на карта,
съединяващи места на земната по-
върхност с еднакво тектоническо
издигане или хлътване на опре-
делен период.
нзобари (гр.) 1. метеор, линии на
карта, които съединяват места с
еднакво в даден момент атмосфер-
но налягане, приравнено към мор-
ското равнище; 2. хим . атоми, ко-
ито имат еднакво атомно тегло, но
различни товари на ядрата, а за-
това и различни химични свойст-
ва; 3. физ. линии, които изобра-
зяват някаква зависимост между
физичните величини при посто-
янно налягане; — изобарометрич-
ин линии линии, които свързват
точки от земната повърхност с ед-

271
изометрия
накво барометрично налягане.
изобати (гр.) геогр. линии на морс-
ка карта, съединяващи места с ед-
наква дълбочина.
изоброни (гр.) метеор, линии на кар-
та, съединяващи места, в които
едновременно се чува звукът на
първата гръмотевица.
изогамета (гр.) зоол. бот. клетка у
едноклетъчните и низшите расте-
ния, която при съединяване е на-
пълно еднаква по форма и голе-
мина с друга.
изогамня (гр.) зоол. бот. полов про-
цес у едноклетъчните и низшите
растения, при който двете слива-
щи се клетки са напълно еднак-
ви, подвижни и най-често снаб-
дени с камшичета.
изогеотермн (гр.) геогр. линии на
карта, които свързват места с ед-
наква температура на земната по-
върхност.
изоглоси (гр.) език, линии, които съ-
единяват на географска карта мес-
та с еднакви езикови особености,
изогонален (гр.) мат. равноъгълен.
нзогони (гр.) геогр. физ. линии на
карта, които съединяват места с
еднакво магнитно отклонение; ге-
омагнитни линии.
изография (гр.) I. точно възпроиз-
веждане на ръкописи, книги и пр.;
факсимилиране; 2. иконопис; —
изограф иконописец.
изодинамика (гр.) физ. линии на кар-
та, които съединяват места с ед-
накво хоризонтално напрежение
на земното магнитно поле; маг-
нитни изолинии.
изоклини (гр.) физ. линии на карта,
съединяващи места с еднакво маг-
нитно отклонение.
изоколон (гр.) литер. фигура, при ко-
ято две или повече непосредстве-
но следващи изречения имат ед-
накво разположение на частите.
изокрими (гр.) метеор, линии на кар-
та, съединяващи места с едновре-
менно замръзване на водната по-
върхност.
изолатор (лат.) ел. 1 . порцеланови
или стъклени чашчици, гума, гу-
таперча, които, като лоши про-
водници на електричеството, слу-
жат за изолиране; 2. техн . вещес-
тво, което изолира; 3. мед. поме-
щение за изолиране на заразно
или душевно болни.
изолационизъм (фр.) 1. буржоазно
учение според което мир и ико-
номически напредък могат да се
постигнат най-добре чрез изоли-
ране на собствената страна от до-
говори и съюзи с други страни; 2.
становище на САЩ през 18. и 19.
век за неучастие в политическите
борби и войни между другите дър-
жави; — изолацноннст (фр.) при-
върженик на изолационизма.
изолинии (лат.) геогр. линии, които
съединяват на географска карта
места или точки с еднакви
стойности на някаква величина.
изолирбанд (нем.) техн. напоена с
катран или каучук лента за изо-
лиране на електрически провод-
ници.
изомери (гр.) хим. съединения с ед-
накъв състав и молекулно тегло,
но с различен строеж на молеку-
лите и различни свойства.
изомерия (гр.) хим. съществуване на
химични съединения с еднакво
число атоми на едни и същи хи-
мични елементи и с еднакви мо-
лекулни тегла, но с различни хи-
мични и физични свойства.
изометризъм (гр.) литер. съизмсри-
мост на стиховете в едно или ня-
колко стихотворения върху осно-
вата на определена мярка.
изометрия (гр.) 1. геом. равномерност
при изображения; 2. геогр. еднак-
вост по отношение на височини
над морското равнище.

изоморфен
272
изоморфен който има свойството
изоморфизъм; — изоморфизъм
(гр.) I. мат. еднозначно обратно
съответствие между две съвкуп-
ности, което пренася без измене-
ние определени съотношения
между елементите на една съвкуп-
ност върху съответните елементи
от другата; 2. крист. свойство на
кристални вещества, близки по
химичен състав и структура, да об-
разуват редица кристали със сме-
сен състав; 3. хим . свойство на по-
добни по състав тела да криста-
лизират еднакво; — изоморфия
(гр.) хим. крист. еднаквост на
кристалната форма при химичес-
ки различни вещества; изоморфи-
зъм.
изонефи (гр.) метеор, линии на кар-
та, които съединяват места с ед-
наква облачност.
изосеистн (гр.) метеор, линии на
карта, които свързват места с ед-
накви трусове при земетресения.
изосмлабизъм (гр.) литер. равенство
в броя на сричките в стихове, съз-
дадени според изискванията на
силабическата или на силабото-
ническата система на стихосложе-
ние; равносричност.
изосннтагма (англ.) език, изоглоса на
синтактични явления.
изостазия (гр.) геол. предполагаемо
хидростатично равновесие на ма-
сите на земната кора, които пла-
ват върху лежащата под тях по-
плътна, но пластична магма.
нзотерма (гр.) геогр. метеор. 1. ли-
ния на карта за означаване на мес-
та с еднаква температура на въз-
духа, водата или почвата през оп-
ределено време; 2. крива в диаг-
рама на топлинни процеси, която
съединява точки с еднаква или
постоянна температура.
изотони (гр.) физ. атоми с еднакъв
брой неутрони в ядрата.
изотонизъм (гр.) литер. равенство на
числото на ударенията в стихот-
ворните редове.
изотония (гр.) L еднаквост на осмо-
тичното налягане; 2. постоянство
на тонуса.
изотоп (гр.) хим. разновидност на
един и същ елемент, която има
еднакъв брой електрони и прото-
ни, но се различава по броя на
неутроните си в ядрото, поради
което има различни химични
свойства и различно атомно тег-
ло, но заема едно и също място в
периодичната таблица.
изотопия (англ.) хим. явление, ко-
ето изразява съществуването на
изотопи.
изотропни, изотроиност (изо- и гр.
„начин на живеене”) особеност на
редица тела, която се характери-
зира с еднакви физични свойства
(топло-, електропроводимост и
др.) за всичките им части.
изохалини (гр.) геогр. линии на мор-
ска карта, които съединяват мес-
та с еднаква соленост на водата.
нзохелин (гр.) метеор, линии на кар-
та, които съединяват места с ед-
накво греене на слънцето.
нзохяети (гр.) метеор, линии на кар-
та, които свързват места с еднак-
во количество валежи за една го-
дина.
нзохимени (гр.) метеор, линии на
карта, които свързват места с ед-
наква средна температура през зи-
мата.
изохипен (гр.) геогр. линии на кар-
та, които съединяват точки от зем-
ната повърхност с еднаква над-
морска височина.
изохори (гр.) физ. линии, които
изобразяват графично процеси,
протичащи при постоянен обем.
изохроматичен (гр.) еднаквоцветен,
с еднакъв цвят.
нзохроннзъм (гр.) еднаквост по вре-

273
икономика
ме; едновременност; — изохронн-
чен, изохронен еднакъв по време,
изпраксам се (гр.) разг. усъвършен-
ствам се в нещо.
Израил (евр. „силен пред Бога”)
ucmJ} библ. име, дадено на Яков
от Йехова; един от патриарсите на
евреите, внук на Аврам; — нзра-
илянн потомци на Израил; — из-
раелитизъм 1. рел. юдаизъм; 2. ев-
рейство, юдейство.
изумруд (перс.) скъпоценен камък
със зелен цвят.
-изъм (гр.) наставка за образуване
на думи със значение състояние,
употреба, учение и др., напр. вар-
варизъм, монархизъм и др.
Икар (гр.) мит. 1. син на прославе-
ния архитект Дедал, изградил по
поръчка на Минос Лабиринта на
о. Крит; двамата, баща и син, се
озовават затворени в него, за да
не разгласяват тайните на съоръ-
жението, а съгласно друг мит —
поради участието им в бягството
на Тезей; с криле, които Дедал
направил от скрепени с восък пе-
ра, двамата излитат от Крит; въп-
реки че бил предупреден от баща
си, Икар литва високо към слън-
цето, което стопява восъка и мом-
чето пада в морето; 2. астр. мал-
ка планета; 3. прен. ентусиаст; чо-
век, предан на науката.
икарийци (гр.) последователи на уто-
пичния социализъм на Етиен Ка-
бе (1788-1856), описан в книгата
му „Пътуване в Икария”.
икилик (тур.) ост. 1. монета от два
гроша; 2. две оки.
икиндия (тур.) нар. времето между
пладне и залез слънце.
икона (гр.) черковно изображение на
светия.
иконоборци (гр.) рел. секта във Ви-
зантия през 8. и 9. век, която се
борила против почитането на ико-
ните.
иконограф (гр.) 1. лице, което се за-
нимава с иконография; 2. инст-
румент за пренасяне на рисунки,
иконография (гр. „образ” и „пиша”)
1. наука за портретната живопис;
2. рисуване на икони и стенопи-
си; иконопис.
иконокласт (гр.) ист. член на рели-
гиозна секта през 8. век, бореща
се против почитането на икони-
те; иконоборци.
иконолатрия (гр.) почитане на ико-
ните; иконопоклонство; — иконо-
латри (гр.) иконопоклонници.
иконологня (гр. „икона” и „наука”)
наука, която се занимава с обяс-
нението на античните образи, ста-
туи и паметници.
иконом (гр.) 1. попечител, завеждащ
стопанството, управител на дом,
на чифлик или имение; 2. титла,
която се дава на заслужил свеще-
ник.
икономаизер (англ.) техн. 1. елемент
на парния котел, в който се под-
грява водата, преди да влезе в са-
мия котел; 2. приспособление в
карбураторите на двигателите с
вътрешно горене, което служи за
обогатяване на горивната смес при
пълно или частично отваряне на
дроселовата клапа; економайзср.
икономания (икона и мания) болез-
нена страст за събиране на икони
и други образи.
иконометрия (лат.) икон. направле-
ние в икономическата наука, ко-
ето обединява методите на поли-
тическата икономия, статистика-
та и математиката.
икономизъм (рус.) полит. опортю-
нистично течение сред руската со-
циалдемокрация в края на 19. и
нач. на 20. век, разновидност на
опортюнизма.
икономика (гр.) 1. икономическа ба-
за на даден обществен строй; 2.
съвкупност от отраслите на народ-

икономикс
274
ното стопанство на дадена стра-
на; 3. науката, която изучава от-
раслите на народното стопанство,
икономикс (англ.) икон. наука за на-
чините и формите, които хората
и обществото избират при изпол-
зването на ограничените ресурси
в процеса на производството на
необходимите им блага и тяхното
разпределение за целите на пот-
реблението.
икономист (фр.) 1. специалист в об-
ластта на икономическите науки;
2. полит. ист . привърженик на
икономизма.
икономичен (рус.) който се отнася
до икономия; пестовен, евтин.
икономически (фр.) 1. който се от-
нася до стопанския строй на об-
ществото — до производството и
неговото разпределение; стопан-
ски; 2. който е свързан с изучава-
нето на икономиката.
икономия (гр.) 1. пестеливо израз-
ходване на нещо; 2. полученото
чрез спестяване, спестени средс-
тва; 3. вид прах за чистене на съ-
дове; — политическа икономия на-
ука за обществено-производстве-
ните отношения между хората,
възникващи в процеса на произ-
водството и обусловените от него
процеси на размяната, разпреде-
лението на материалните блага.
икос (гр.) църк. богослужебна цър-
ковна песен, в която е изразена
същността на празника или пох-
вала за светията.
икосаедър (гр.) двадесетостен.
икрам (тур.) чест, почит.
икс (лат.) името на латинската бук-
ва х, с която се означава неизвес-
тното в алгебрата, хикс.
иктер (гр.) мед. жълто оцветяване на
кожата и на лигавите ципи вслед-
ствие натрупване в тях на жлъчен
пигмент; жълтеница.
иктус (лат.) литер. ритмично ударе-
ние на стихотворна стъпка.
-и л (гр.) наставка за образуване на
химически термини със значение
радикал, напр. бензоил и др.
илария (гр.) зоол. вид морска риба
от сем. Кефалови, с удължено тя-
ло, синкавозеленикав гръб и мът-
нобял корем, която се движи на
пасажи.
илач (тур.) диал. лек, лекарство, хап-
че.
илегален (лат.) рядко незаконен; —
илегалност незаконност.
илегнтимен (лат.) юр. незаконен, не-
законосъобразен; недействителен;
извънбрачен; — илегитимност не-
действителност, незаконност.
Илиада (гр.) литер. епопея от Омир,
където се възпяват битките на гър-
ците при Троя.
илик (тур.) обшит, поръбен прорез
на дреха, в който влиза копче; пе-
телка.
илирн ист. наименование на славян-
ско племе, което населявало Зап.
Македония; от илирийците про-
излезли албанците.
нлиризъм (гр.) литер. литературно и
обществено движение у хървати и
словенци през 1830 — 1840 г. за
обединение на южните славяни
под име Илирия.
илнтерат (лат.) 1. книж. необразо-
ван, неграмотен човек; 2. прен. чо-
вешки звук, за който няма пис-
мен знак, напр. звуци, с които се
гонят или мамят животни, въз-
дишки, хълцания и др.; илитера-
ти.
илитон (гр.) църк. четириъгълен коп-
ринен плат, в който се обвива Св.
Антиминс.
алогичен (от лат. „не” и „логичен”)
който противоречи на логиката,
нелогичен, неразумен.
влозис (гр.) кривогледство.
нлот (гр.) 1. ист . в древна Спарта —
човек от основната маса на побе-

275
нмбецмлност
деното и поробено население, ко-
ето е собственост на робовладел-
ската държава, но е прикрепено
към земята на господарите, което
обработва със свои оръдия, пла-
ша натурален данък и е освобо-
дено от военна служба; 2. прен.
безправен човек.
илотн (гр.) безправни роби в древна
Спарта.
илюзиоиизъм (лат.) 1. филос. фило-
софско направление, според ко-
ето истината, красотата и мора-
лът са измама; 2. вид цирково из-
куство; — илюзия 1. измама на се-
тивата; 2. мечта, недействител-
ност; — илюзорен 1. измамлив; 2.
въображаем, привиден, недейст-
вителен; — илюзионист цирков ар-
тист, който създава у зрителя впе-
чатление за свръхестественост.
нлюминатн (лат.) ист. привържени-
ци на различни тайни общества
през 17. -18. век в началото с хрис-
тиянски, по-късно с масонски
възгледи, борили се против йезу-
итите.
илюминатор (лат. „осветител” през
фр.) 1. кръгъл прозорец с дебело
стъкло в кораб, който служи за ос-
ветяване на тъмни помещения, за
проветряване и др; 2. ръководи-
тел на илюминация; 3. опитен ху-
дожник при поставяне на бои.
илюминация (лат.) празнично тър-
жествено осветление, с различни
цветни светлини; — илюминирам
осветявам с разноцветни светли-
ни.
илюстрация (лат.) 1. рисунка, която
се слага в текста за пояснение; 2.
описание с такива картини.
имагинерен, имажинарен (лат.) въоб-
ражаем, недействителен.
имаго (лат.) зоол. възрастната фор-
ма, крайната фаза от развитието
на насекомите.
имажинизъм (англ.) литер. направ-
ление в литературата, възникна-
ло в Англия в навечерието на
Първата световна война, което аб-
солютизира едностранно значени-
ето на образа и пренебрегва смис-
ловата страна и граматичния стро-
еж на фразата.
имакулацня (лат.) 1. църк. догма за
непорочното зачеване на Дева
Мария; 2. прен. невинност, чис-
тота.
имам (тур. от ар.) 1. духовен глава
на всички мохамедани; 2. моха-
медански духовник, който ръко-
води молебствия, управлява джа-
мия и пр.;
—
нмамат (тур. от ар.)
звание, чин на имам.
кмам-баялдъ (тур. от ар.) вид ядене
от лук, сини домати и други зе-
ленчуци с много мазнина.
иманентен (лат.) 1. намиращ се в
кръга на опита; постоянен; 2. ф«-
лос. вътрешно присъщ, произти-
чащ от природата на предмета или
явлението; — иманентна филосо-
фия идеалистическо течение в
буржоазната философия, според
което битието е само вътрешно съ-
държание на съзнанието и отрича
съществуването на обективен свят
извън съзнанието.
имансъз (тур.) диал. безверен, без-
верник.
имарет (тур.) при джамия — стая за
пренощуване на пътници.
нматериализъм (лат.) филос. идеалис-
тическо учение, което отрича ма-
териалния свят и приема, че всич-
ко съществува в духа; — иматери-
ален невсществен, нематериален;
—
иматериалност невсшественост.
иматрикулацяя (лат.) ост. книж. за-
писване на студент в университет
или виеше училище.
нмбецилност (лат.) мед. вродено или
придобито в ранно детство сла-
боумие средна степен: — имбени-
лен (лат.) мед. слабоумен.

имбибиция
276
имбибиция (лат.) 1. хим . поемане на
течност от тел или високомоле-
кулно твърдо вещество, свързано
с увеличение на обема му; набъб-
ване; 2. мед. всмукване от тъка-
ните на разтворени в течност ве-
щества
имбир, инбир (нем.) бот. раст. иси-
от. джинджифил.
имбревиатура (лат.) кратко изложе-
ние на спор.
имелман (по собств. нем.) ав. фигу-
ра, при която самолетът извърш-
ва половин лупинг и след това се
полуобръща на крило; имелмано-
во преобръщане.
имиграция (лат.) 1. постоянно или
временно заселване на чужденци
в някоя страна поради икономи-
чески или политически причини;
2. съвкупност от имигрантите в ед-
на страна.
имигрирам (лат.) преселвам се в друга
страна по политически или ико-
номически причини; — имигрант
(лат.) чужденец, който се е засе-
лил на постоянно местожителст-
во в някоя страна.
нмнтатявен (лат.) книж. подражате-
лен.
имитация (лат.) 1. подражание; 2.
подправяне, фалшификат на
предмет, тъкан и др; 3. подпра-
вен предмет; 4. муз. начин на мно-
гогласово композиране, при кой-
то една тема или мотив, изложе-
на в един от гласовете, непосред-
ствено след това се повтаря от друг
глас буквално или с изменения;
—
имитирам (лат.) 1. точно възп-
роизвеждам, подражавам изкусно;
—
имитатор (лат.) лице, което се
занимава с имитация.
имобилен (лат.) твърд, неподвижен,
имобилизация (лат.) 1. мед. поставя-
не в неподвижност чрез гипсира-
не или шина при счупване и при
изкълчване на кости и др.; обез-
движване; 2. разг. превръщане на
оборотен капитал в недвижими
имоти или в малко търсени цен-
ни книжа.
имобилии недвижими имущества
(сгради, земи).
имобилярен кредит фин. кредит, оси-
гурен със залог на недвижими
имоти (ипотечен кредит).
иморален (лат.) безнравствен,
иморализъм (фр.) отричане на нрав-
ствени норми; аморалност, безн-
равственост.
имортален (лат.) безсмъртен,
имортела (фр.) цвете безсмъртниче.
импарисилабичен (лат.) грам, за ду-
ма — който е с различен брой
срички, неравносричен в склоне-
нието.
импаритетност (лат.) неравенство,
несходство.
импас (фр.) 1. задънена улица; 2. бе-
зизходност (термин при игра на
карти).
импеданс (лат.) физ. пълно привид-
но съпротивление на верига с про-
менлив ток, състоящо се от ак-
тивно и реактивно съпротивление,
имнелер (англ.) ав. уред, с който се
вкарва въздух в моторите на са-
молет за големи височини, за да
се запази мощността на двигате-
ля и при разреден въздух.
императив (лат.) 1. книж. категорич-
но, безусловно искане; 2. грам. по-
велително (заповедно) наклоне-
ние; — императивен (лат.) пове-
лителен.
император (лат.) държавен глава,
често с неограничена власт; — им-
ператрица (лат.) I. жена импера-
тор; 2. съпруга на император.
империал (рус.) 1. ост. руска златна
монета; 2. (лат.) вид игра на кар-
ти; 3. вид сирене; 4. ост . горен
етаж на омнибус, карета, дили-
жанс, трамвай.
империя (лат.) полит. ист . 1. държа-

277
нмпресивен
ва с неограничено монархическо
управление начело с император;
2. колониална държава, която се
явява метрополия спрямо зависи-
мите от нея територии и народи;
—
империализъм 1. управление на
император, деспотизъм; 2. по об-
разеца на римските императори:
светско владичество или стреме-
жът, който води към това; 3. стре-
меж към териториално разшире-
ние, като се заграбват чужди зе-
ми.
имперманентен (лат.) книж. рядко
непостоянен; — имперманентност
непостоянност.
имперсонален (лат.) 1. грам, безли-
чен; 2. прен. книж. рядко безли-
чен, обективен, неиндивидуален,
общ.
имперфект (лат.) грам, минало нес-
вършено време.
имперфектнвация (англ.) грам, обра-
зуване на глагол от несвършен вид
от глагол от свършен вид чрез из-
падане на съставка или прибавя-
не на други.
имперфективен (лат.) грам, в съче-
тание имперфективен глагол —
глагол от несвършен вид.
нмплантация (от лат. „във” и „на-
саждам”) 1. мед. пренасяне от ед-
но място на друго клетки, тъкани
и цели органи; 2. присаждане.
импликация (лат.) 1. книж. замесва-
но, вплитане в нещо; 2. загатва-
не, неизясняване напълно; — им-
ш
рам (лат.) книж. 1. замесвам
някого в нещо; 2. съдържам,
включвам в себе си.
имплицитен (лат.) книж. 1 . вплетен,
вмъкнат; 2. който се подразбира
от общия израз, скрит.
имплозив (лат.) език, звук, който се
произнася без издух на въздуш-
ната струя.
нмплозия (англ.) език, първата фаза
на учленяване на преградна съг-
ласна.
импозантен (лат.) внушителен; — им-
позантност внушителност.
импонирам (фр.) правя впечатление,
искам да внуша напр. уважение
чрез нещо.
импорт (лат.) търг, внос на стоки от
други страни за задоволяване на
определени потребности; — им -
портна квота наложено едностран-
но от страната вносител физичес-
ко ограничение на внасяните ко-
личества от определена стока за
определено време, за да се защи-
ти местното производство; — им-
портна лицензия разрешение, с ко-
ето се дава право на определени
търговски фирми да извършват
внос на дадени стоки за опреде-
лен срок; — импортна цена внос-
на цена, изразена в чужда валута
или във валутни лева; — нмпор-
тьор търговска фирма, вносител на
стоки от други страни; — импор-
тирам (лат.) внасям (стока от дру-
•
га държава).
импотентен (лат.) неспособен за по-
лово съвокупление; — импотент-
ност полова слабост, полова не-
мощ; — импотенция (лат.) мед. по-
лово безсилие; импотентност.
импрегнация (лат.) 1. напояване на
платове със специални смолисти
разтвори, за да станат непромо-
каеми за вода; 2. биол. оплодява-
не.
импресарио 1. посредник на драма-
тични трупи, артисти, певци и му-
зиканти; 2. организатор на частен
театър; 3. в италианската комедия
на маските — съставител на сце-
нария.
нмпресивен (лат.) внушителен, кой-
то прави силно впечатление; —
импресионизъм направление във
френската живопис, което има за
цел да възпроизведе без подроб-
ности първото непосредствено

импресия
278
впечатление (импресия) от при-
родата на открито с всички пре-
ливащи се един в друг тонове; —
импресионист живописец, привър-
женик на импресионизма.
импресия (лат.) 1. литер. късо про-
изведение, в което се предава впе-
чатление отлични преживявания
и настроения, отличаващо се с
точност, стегнатост и яркост на
описанията и силно емоционал-
но въздействие; 2. муз. инструмен-
тална пиеса с импровизационно
развитие, близко до фантазията;
3. к .ниж. впечатление.
импробация (лат.) неодобряване.
импровизатор (лат.) лице, което на-
бързо и без предварителна подго-
товка съставя стихове, държи ре-
чи.
импровизация (ит.) 1. създаване на
художествено произведение без
предварително обмисляне и под-
готовка, обикн. пред публика; 2.
в музиката — инструментално
произведение в свободна форма;
3. в театъра — сценична игра, в
която липсва определен драмати-
чен текст и не е подготвена на ре-
петиции.
ммпромптю (фр.) 1. неподготвено,
ненадейно, случайно хрумване; 2.
музикално съчинение със свобод-
на форма и размер.
импулс 1. подтик; подбудителна при-
чина; 2. мед. кратковременен про-
цес, определящ разпространени-
ето на нервното възбуждане по
неврона; 3. физ. произведението
от средната стойност на една си-
ла по времето, през което е дейс-
твала, равно на количеството на
движението, изразено с произве-
дението от масата на едно тяло и
скоростта, придобита от него под
действието на силата; 4. ел. крат-
котраен единичен скок на гока
или напрежението в електричес-
ка верига.
импулсивен (лат.) 1. предизвикан от
несъзнателни подбуди; 2. който
действа под влиянието на случай-
ни импулси,
импутирам (лат.) юр. приписвам ви-
на; обвинявам; — импутация (лат.)
обвинение.
имунен (лат.) мед. невъзприемчив
към определени заразни болести
(който има имунитет).
имунизация (лат.) мед. създаване по
изкуствен начин невъзприемчи-
вост на организма спрямо опре-
делени инфекциозни болести и
техните причинители; — имуни-
зирам 1. мед. създавам у някого
изкуствен имунитет чрез вкарва-
не на антигени в организма; 2. по -
лит. създавам имунитет на дип-
ломатически представител.
имунитет (лат.) 1. у животните и чо-
века — невъзприемчивост на ор-
ганизма спрямо определена ин-
фекциозна или паразитна болест
и нейния причинител; 2. прен. ос-
вобождаване от действието на ня-
кои закони за известни лица (на-
родни представители, чужди дип-
ломати); неприкосновеност; —
дипломатически имунитет — съв-
купност от особени лични и иму-
ществени права, с които се полз-
ват дипломатически представите-
ли и техните семейства на тери-
торията на държавата, където са
акредитирани.
имунология (лат.) мед. наука за за-
кономерностите на имунитета при
живите същества (растения, жи-
вотни, бактерии); — имунолог мед.
специалист по имунология.
имунотерапия (лат.) мед. лекуване с
ваксини, имунни серуми, имунна
кръв и гамаглобулин.
имунохимия (лаг.) мед. дял от иму-
нологията. който се занимава с
биохимичните основи на имунни-

279
инверсия
те процеси и разработва методи
за получаване на пречистени пре-
парати за серумно лечение.
ия- (лат.) представка: 1. за образу-
ване на дума, с която се изразява
вмъкване, включване в нещо,
напр. инвагинация; 2. за образу-
ване на думи, с които се изразява
спирането на някаква дейност или
придаване отрицателен смисъл,
напр. инадаптация, инактивирам,
инадекватен.
-нн (лат.) наставка за образуване на
химични и минераложки терми-
ни, напр. кокаин, бромин, хло-
рин.
инавгурация (лат.) книж. тържестве-
но откриване (на паметник, учеб-
на година, конгрес и под.).
ияактивация (лат.) биохим. действие,
което довежда до спиране на ня-
каква проява на химична или би-
ологична активност.
инактивирам (лат.) книж. спирам
усилената дейност на нещо; до-
веждам до бездействие.
инат (ар.) упорито настояване на не-
що без основание; упорство; —
инатчия (тур) разг. човек, който
проявява инат; упорит.
инаугурацня (лат.) тържествено пре-
даване на титла на завършил уни-
верситет въз основа на предста-
вено от него съчинение, нарече-
но инаугурална дисертация.
ин бонис икон. положителна оцен-
ка, когато се дават сведения за
предприятия или фирми, чиято
дейност се развива добре.
инбрндинг (англ.) зоол. система за
кръстосване на животни, при ко-
ято се използват близкородстве-
ни екземпляри.
инвагинация мед. вмъкване, вгъва-
не; — чревна инвагинация — чрев-
на непроходимост, развиваща се
вследствие на вмъкване на част от
черво в друга, съседна чревна част.
инвазия (лат.) 1. книж. нахлуване,
нахълтване, нашествие; 2. мед.
проникване на болестни причи-
нители в организма; начало на ин-
фекциозна болест; 3. мед. заразя-
ване с животински паразити (хел-
минти, глисти).
инвалиден (лат.) отнасящ се до ин-
валид; — инвалид пострадал от
война военен; негоден за работа,
осакатен.
инвариант (англ.) език, неизменен
елемент или неизменно отноше-
ние в дадена лингвистична сис-
тема.
инварианта (фр.) мат. величина, ко-
ято остава неизменна при някои
преобразувания, свързани с тази
величина, напр. при преходи от
една координатна система в дру-
га.
ннвектива (лат.) книж. оскърбител-
ни думи; хула, нападка.
инвентар (лат.) 1. движимо имущес-
тво на едно стопанство, предпри-
ятие или учреждение; 2. икон. под-
робен опис на актива и пасива на
предприятието в края на година-
та; — инвентаризация (лат.) пери-
одична проверка и съставяне на
инвентарен опис на имуществото
на стопанство, предприятие, уч-
реждение и магазин; — инвента-
ризирам (лат.) правя инвентариза-
ция; — инвентирам (побългарено
по инвентар и -ирам) вписвам в
инвентарна книга.
ннвентура (лат.) опис на наличната
стока.
инвенцня (лат.) книж. откриване на
нови форми при творческа рабо-
та; хрумване, въображение.
инверсия (лат.) 1. литер. стилистич-
на фигура — разместване на оби-
чайния ред на думите в изрече-
нието или словосъчетанието за
постигане на изразителност и емо-
ционална окраска на речта; 2.

инверсио изображение
280
мат. вид точково съответствие в
геометрията; 3. хим . разлагане
(хидролиза) на водни разтвори на
обикновената захар (захароза) с
помощта на киселини или ензи-
ми (инвертаза); 4. метеор, в ат-
мосферата — увеличаване на тем-
пературата в посока от по-ниски-
те към по-високите части на ня-
кой въздушен слой,
инверсио изображение електрон, въз-
можност за изобразяване на сим-
волите при повечето видеодисп-
леи, която се използва, за да се
привлече вниманието към даден
символ.
ииверсор (фр.) 1. хим . уред за извър-
шване на инверсия; 2. уред за
превръщане на кръговото движе-
ние в праволинейно.
инвертен (лат.) в съчетание инверт-
на захар — продукт от равни ко-
личества гликоза и фруктоза, по-
лучаван при инверсията на обик-
новена захар.
инвертирам (лат. „обръщам”) подла-
гам на инверсия; разлагам; — ин -
вертор (лат.) ел. уредба за превръ-
щане на постоянния ток в про-
менлив.
инвестирам (нем. от лат.) фин. вла-
гам капитал в някое предприятие,
в покупка на недвижими имоти,
на средства за производство или
на ценни книжа; — инвестиране
фин. 1 . актът на влагане на парич-
ните ресурси в създаване на ак-
тиви в производството и услуги-
те; 2. актът на влагане на парич-
ните ресурси във финансовите ак-
тиви; 3, самата сума пари, вложе-
ни по този начин или всички при-
добити така финансови активи; —
инвеститор (лат.) 1. фин. предпри-
ятие, учреждение или лице, ко-
ето влага капитал в някакво пред-
приятие; 2. строит. при държав-
но и обществено строителство —
организация, служба или учреж-
дение, което следи за своевремен-
ното заплануване на проучвател-
ните и проектните работи на стро-
ителството, за срочното му и ка-
чествено изпълнение и пр.; “ ин-
вестиция (лат.) 1. дългосрочни ка-
питални вложения при покупка на
недвижим имот, на средства за
производство или на ценни кни-
жа; 2. самите вложени капитали,
инвеститура (лат.) 1. ист. юридичес-
ки акт, съпроводен с обреди, чрез
който феодалът предава във вла-
дение на своя васал земя (бене-
фиций, лен); 2. ист . в Западна Ев-
ропа — право на императорите да
въвеждат в длъжност и сан епис-
копи; 3, църк. у протестантите —
тържествен обред при въвеждане
в длъжност на ново духовно ли-
це.
инвокация (лат.) литер. обръщение,
молба към музите или боговете в
началото на голямо епическо про-
изведение.
инволюция (лат.) 1. биол. обратно
развитие на организми, органи и
тъкани, изразено в опростяване
устройството на целия организъм
или само на отделни негови орга-
ни; 2. мед. възвръщане към нор-
малното състояние на орган; 3. би-
ол. западане на жизнените проце-
си в старческата възраст.
ингредиент (лат.) хим. съставна част
на някоя смес.
ингресия (лат.) геогр. навлизане на
морето навътре в сушата в пони-
жени места, образуващо заливи,
ръкави и пр.
ингросация (лат.) вписване в ипотеч-
ните книги на дадената срещу
ипотека сума.
индекс (лат.) 1. указател, списък (в
най-последните листове на едно
съчинение на лицата, които се
споменават в него, както и по-

281
индикация
подробно на въпросите, които се
разглеждат в него, като се посоч-
ва и страницата); 2. икон. цифров
показател, изразяващ в проценти
последователно изменение на ня-
кое икономическо явление — ин-
декс доу-джонс индекс на ценни
книжа; 3. мат. физ. числен или
буквен указател, поставян най-
често долу, вдясно на дадена ве-
личина: ар а2.
индексатор лице, което съставя ин-
декса.
индексация (фр.) 1. съставяне на ин-
декси; 2. фин. допълнителни па-
рични суми, изчислени по специ-
ални индекси при определени
икономически промени.
индексиран файл електрон, файл с
данни, достъпът до записите на
който се осъществява чрез индекс,
индемнитет (лат.) фин. плащане на
вреди или загуби; обезщетение.
индетерминизъм (лат.) филос. учение
за свободата на волята, според ко-
ето волята е напълно свободна и
неограничавана от външни при-
чини при вземане на решения; —
индетерминист привърженик на
индетерминизма.
индивид (лат.) 1. биол. всеки отде-
лен жив организъм; 2. човекът ка-
то отделна личност в обществото,
индивидуален (лат.) личен, свойст-
вен само за една личност; — ин -
дивидуалност сборът от свойства-
та и отличителните черти (пре-
димно душевни), чрез които ед-
но същество се различава от дру-
гите.
индивидуализация 1. отделяне или
разглеждане на личност или ин-
дивид по неговите отличителни
свойства само за него; 2. вземане
под внимание особеностите на
всяка единица при разглеждане
съвкупност на предмети и явле-
ния.
индивидуализирам (нем.) отделям
според личните признаци и качес-
тва.
индивидуализъм (фр.) 1. филос. иде-
алистическо разбиране на общес-
твените явления като резултат от
дейността на отделни личности;
2. полит . възглед, според който
интересите на отделната личност
стоят над обществените интереси;
3. в литературата и изкуството —
идейно направление от втората
половина на 19. век и началото
на 20. век, което представя худо-
жественото творчество като дос-
тояние на силната личност, свръх-
човека.
индивидуалност (лат.) 1. (само ед.)
сбор от характерните и отличител-
ните особености на един индивид;
2. личност, индивид; 3. особеност
на отделен индивид.
индиго 1. бот. тропическо многого-
дишно растение, от сока на което
се получава синьо багрилно ве-
щество; 2. ярка тъмносиня боя; 3.
копирна хартия.
индий (лат.) хим. рядък елемент, зн.
In, ат. т . 114,82, пор. No 43, ковък
бял метал.
индикатив (лат.) грам, изявително
наклонение.
индикатор (лат.) 1. техн . уред за из-
мерване, напр. за отбелязване ко-
лебанията в налягането в цилин-
дрите на машини с бутало; 2. хим.
вещество (реактив), което показ-
ва края на реакция по ясно ви-
дим признак, напр. промяна на
цвета си (лакмус).
индикатриса (лат.) мат. крива, ко-
ято служи за нагледно представя-
не на промените на векторни ве-
личини.
индикация (лат.) 1. икон. означава-
не, определяне на цена, качество
и др.; 2. мед. предписание; 3. техн .
установяване на някаква инфор-

ИИДИКТ
282
нация (на екран, светлинно таб-
ло, скала и др.).
индикт (лат.) ист. I . в древния Рим
—
ревизия на данъчната оценка
на имотите, правена в началото
на всеки 15 години, 2. цикъл от
15 години при старото летобро-
eeie, въведен от император Конс-
тантин Велики.
индиректен (лат.) опосредстван, по
околен път; косвен.
индискретсн (лат.) явен, не таен; —
индискреция бъбрене за неща, ко-
ито се държат в тайна. .
нндития (гр.) горната светла покрив-
ка на Св. Престол.
индиферентен (лат.) равнодушен,
хладнокръвен; — индиферентност
равнодушие; — индиферентизъм
равнодушие (особено към вярата),
индогерманскн или индоевропейски
отнасящ се до индоевропейските
народи: индийци, перси, гърци,
римляни, германци, славяни и др.
индоевропеистика (рус.) език, дял от
езикознанието, който изучава ин-
доевропейските езици.
индол хим. безцветно кристално ве-
щество CgH7N, с неприятна ми-
ризма, съдържащо се в жасмино-
вото масло и в животинските чер-
ва и употребявано в парфюмери-
ята като реактив.
индолентен (лат.) безчувствен, рав-
нодушен; безболезнен; — индо-
лентност (лат.) псих. способност на
пациента да не обръща внимание
на болките си и да потърси ле-
карска помощ, едва когато бол-
ките станат нетърпими.
индоленция (лат.) книж. отпуснатост,
безразличие.
иядосамент (ит.) фин. писмено от-
белязване на гърба на една поли-
ца, чрез което се прехвърля по-
лицата на друго лице; джиро; —
индосант онзи, който прехвърля
полица, джирант; — индосатор ли-
цето, което е придобило чрез
прехвърляне записи и полици.
Индра (инд.) върховният Бог на ин-
дийците.
нндунзъм (перс.) рел. една от светов-
ните религии с най-голям брой
последователи (от тях ок. 95% са
в Индия); зародила се през 5. век
като резултат от развитието на ве-
дическата религия и произлезлия
от нея под влиянието на будизма
браманизъм; — индуски 1. рел.
който се отнася до индуси; 2. ин-
дийски.
индуктор (лат.) техн. 1. малка ръчна
магнитоелектрическа машина за
получаване на променлив ток; 2.
магнит, който създава магнитно
силово поле в динамомашината;
3. приспособление за индукцион-
но нагряване на твърди, течни и
газообразни тела с помощта на
променлив ток; 4. псих. лице, ко-
ето предава мислени сигнали вър-
ху друг човек при телепатични се-
анси.
индукционен (лат.) физ. 1. който е
възбуден от индукция; 2. който
предизвиква индукция.
индукция (лат.) 1. науч. процес, при
който едно явление възниква под
влияние на друго явление; 2. физ.
процес на възбуждане на елект-
рически токове чрез изменение на
магнитния поток; 3. филос. в ло-
гиката — форма на умозаключе-
ние чрез въвеждане на общи съж-
дения от частни истини, чиито ос-
нови полага Аристотел; противоп.
дедукция.
индулгенция (лат.) църк. ист. опро-
щаване на греховете: опростител-
но писмо за опрощаване на гре-
ховете, издавано от папата; — ин-
дулт (лат.) папска разрешителна
грамота. •
индустрия (лат.) фабрично-заводско
преработване на сурови матери-

283
инициатива
али в готови произведения; про-
мишленост; — тежка индустрия
индустрия» която произвежда оръ-
дия и средства за производството
(машинострене, металургия и др.);
—
лека индустрия индустрия, ко-
ято произвежда предмети за ши-
рока употреба; — индустриализъм
1. стремеж да се даде преднина
на индустрията пред земеделието;
2. преработване на суровите ма-
териали посредством машини, ма-
сово производство; 3. съвкупнос-
тта на всички фабрики; 4. всеки
клон от индустрията: захарна ин-
дустрия, стъкларска индустрия; —
индустриален (лат.) 1. промишлен;
2. който е предназначен за индус-
трия; 3. който е продукт на ин-
дустрия; — индустриалец (побъл-
гарено от лат.) собственик на ин-
дустриално предприятие; фабри-
кант; — индустриализация (фр.)
икон. изграждане на тежка машин-
на промишленост в една държава
за снабдяване със средства за про-
изводство всички отрасли на на-
родното стопанство, в резултат на
което страната се превръща от аг-
рарна в промишлена.
индуцирам (нем.) физ. ел . произвеж-
дам магнетизъм или електричес-
ки ток чрез индукция.
инервацня (лат.) 1. анат . връзка на
телесните органи с централната
нервна система чрез нервите във
вид на влакна, събрани на сноп-
чета; 2. разклонение на нервите;
3. дейност на нервите, възбужда-
не на нервите; — ннервирам драз-
ня, възбуждам.
инерция (лат.) свойство на телата да
остават в първоначалното си по-
ложение (покой или движение),
ако не им повлияе друга сила; —
инертен (лат.) 1. физ. който има
инерция; 2. хим. за вещество или
елемент — който не влиза (или
влиза трудно) в химична реакция
с други вещества; — инертност не-
подвижност, бавност, бездейност.
инжекция (лат.) 1. мед. впръскване
на течно лекарство със спринцов-
ка в човешки или животински ор-
ганизъм; 2. фарм. лекарството, ко-
ето се впръсква; 3. техн. впръск-
ване на специален разтвор в поч-
ва, зидария и др. за заздравяване;
—
инжектирам (лат.) I. правя ин-
жекция; 2. прен. подбуждам, драз-
ня някого, подстрекавам го; — ин -
жектор (лат.) 1. апарат за вкарва-
не на течност в затворен съд чрез
поток от друга течност; 2. прис-
пособление към парен котел за
подхранването му с вода, когато
се намира под налягане; 3. уред
за изпомпване на вода; 4. работ-
ник, който уплътнява скални пук-
натини с циментово-пясъчен раз-
твор при прокопаване на тунели,
основи на язовирни стени и др.
инженерен (фр.) отнасящ се до ин-
женер; — инженер специалист по
инженерно изкуство; — инженер-
но изкуство изкуство да се строят
здания, паметници, шосета, мос-
тове и пр.;
—
инженерство 1. спе-
циалност, професия на инженер;
2. учреждение, в което работят ин-
женери.
инициал (лат.) 1. началната буква на
някое име, презиме или прякор;
2. печ . едра буква, с която се от-
белязва началото на текст в книга
или глава на книга.
инженеринг икон. съвкупност от
дейности с приложен характер,
свързани със създаване и пускане
в действие на стопански обект.
инициатива (лат.) 1. начинание, по-
чин; 2. воен . предимство, предни-
на: — инициатор начинатсл. ос -
новател, автор, водач; — иници-
ативен 1. който е взел почин за
нещо; 2. който е богат с инишг-

инкапсулация
284
ативи. предприемчив,
инкапсулапия (лат.) мед. обгражда-
ме с обвивка или капсула на чуж-
до тяло или болестен продукт в
организма.
инкарнация (лат.) книж. въплъще-
ние, въплъщаваме; — инкарнирам
рядко въплъщавам.
инкасатор (ит.) събирач на суми (по
полици, абонаменти и др.); — ин -
касирам събирам стойността на
полица или чек.
инкасо (ит.) фин. банкова операция,
при която банката събира суми по
документи на свои клиенти и ги
отнася по сметките им или ги пре-
вежда.
ин кварто (ит.) печ. формат на кни-
га, при който печатарският лист
есгънатна4иколитесаот8стра-
ници.
ииквизигорски (лат.) мъчителски, из-
мъчващ; — инквизитор 1. член на
средновековната инквизиция; 2.
мъчител; — инквизиция 1. духов-
но съдилище, основано от папите;
да съдят и подлагат на страшни
мъчения еретиците; 2. прен. мъ -
чилище, мъчение, измъчване; не-
човешки изтезания.
инклинация (лат.) 1. склонност; 2.
физ. техн. отклонение, което пра-
ви магнитната стрелка по отно-
шение на хоризонта; — инклнни -
рам клоня, имам склонност към
нещо; — инклинометър (фр.) техн.
уред за определяне на ъгъла и ази-
мута на изкривяването на сонда и
за контролиране на правилната
посока.
инклузивно (лат.) книж. включител-
но.
инкогнито (ит.) скривайки същинс-
кото си име и длъжността; под
чуждо име.
инконсеквентен (лат.) книж. рядко
непоследователен; — инконсеквев-
ция непоследователност.
ияконтинемция (лат.) мед. неспособ-
ност за волево задържане на ури-
ната или изпражненията.
инкорпорация (лат.) 1. присъединя-
ване към държавата, обществото
и пр.; 2. юр. систематизиране на
закони от различни дялове на пра-
вото в един сборник; 3. език, вмък-
ване на морфеми в дума, харак-
терно за полисинтетичните ези-
ци.
инкорпорирам (нем.) юр. включвам;
присъединявам.
инкорпориране (лат.) икон. актът на
възникване на търговското дру-
жество с изпълнението на необ-
ходимите юридически формал-
ности.
инкреция (лат.) лед. 1. вътрешна сек-
реция; 2. процесът на отделяне на
секрецията; — инкреторен който
се отнася до вътрешната секреция
или до нейните продукти; ендок-
ринен; — инкретя мед. продукт на
жлезите с вътрешна секреция.
инкриминация (лат.) юр. 1. обявява-
не ц престъпление; 2. обявяване
нещо за престъпно; — инкрими-
нирам обвинявам; смятам за прес-
тъпен, обявявам за наказуем.
инкрустация (лат.) декоративно-при-
ложно изкуство, което се състои
във врязване върху повърхността
на предмет украшение от друг ма-
териал (злато, сребро, седеф, сло-
нова кост и др.); — инкрустирам
(лат.) правя инкрустация.
инкубация (лат.) 1. излюпване на пи-
лета с инкубатор; 2. мед. биол. ин-
кубационен период; 3. ист . у древ-
ните римляни — обичай да се ос-
тавят болни да преспят върху ко-
жа на одрано жертвено животно,
за да оздравеят; — инкубационен
(лат.) обикн. в съчет. инкубационен
период — I. биол. времето, необ-
ходимо за развитието на зароди-
ша в яйцето; 2. мед. времето от

285
инспектирам
момента на заразяване е някоя ин-
фекциозна болест до проявяване-
то; — инкубатор апарат за изкуст-
вено излюпване на пилета.
инкунабули (лат.) яитер. книги от
най-ранния етап на книгопечата-
нето в Европа от преди 1500 г.
инкяр (ар.) ост. отричане, неприз-
наване; — инкяря ост. диал. от-
ричам.
ино (етбъл.) друг; употребява се са-
мо като представка: — иноверен
друговерец; — иностранен от дру-
га държава, чуждестранен; — ино-
роден чужденец; — иносказание
фигуративен, преносен смисъл; —
иносказателен в преносен смисъл,
иновация (лат.) 1. книж. нововъве-
дение; 2. изменение в дадено яв-
ление, с което то се отличава от
неговото първоначално състояние,
нногурация (фр.) ост. книж. инав-
гурация.
инозит (фр.) биохим. органично ве-
щество от групата витамини В, съ-
държащо се почти във всички жи-
вотински тъкани и в много расте-
ния.
инок (слав.) монах, калугер.
ни октаво (лат.) печ. формат на кни-
га, списание и др., при който пе-
чатните листове са сгънати на 8.
инокулацня (лат.) мед. 1. изкуствено
заразяване на опитни животни
чрез впръскване на заразен мате-
риал в тях; 2. вкарване в организ-
ма болестотворни микроби чрез
инжектиране; ваксинация.
иноперабилен (лат.) мед. който не се
поддава на оперативно лечение.
инсайт (англ.) 1. псих . озарение,
прозрение; внезапно разбиране,
постижение, спонтанно отразява-
не на връзки, отношения, зави-
симости, което е важен момент в
процеса на продуктивното мисле-
не и творчеството; естествено и за-
кономерно следствие от продъл-
жителна и напрегната съзнателна
човешка дейност; 2. спорт, стра-
ничен нападател, полузащитник,
инсектицид хим. средство или пре-
парат за унищожаване на вредни
насекоми.
инсектологяя (лат. и гр.) наука за на-
секомите; — инсектолог 1. който
се занимава с изучаване на насе-
комите; 2. специалист по инсек-
тология; — инсект насекомо; —
инсектариум зоол. помещение, в
което се отглеждат насекоми за
научни изследвания или за показ-
ване.
инсигнии (лат.) книж. външни зна-
ци на известно достойнство или
длъжност, напр. скиптър, огърли-
ца, жезъл, диадема, тога и др.
инсинуация (лат.) клевета; — инси-
нуирам книж. изопачавам думите
на някого, за да го изложа и зле-
поставя; клеветя; — иненнуатор
книж. който си служи с инсину-
ации; клеветник.
инскрибирам (лат.) вписвам, запис-
вам; — инскрипция 1. подписка,
записване; 2. книж. рядко надпис,
инсолация (лат.) мед. излагане на
слънце.
инсомния (лат.) мед. безсъние,
инсорит (рус.) строит. изолационен
материал във вид на плочи от пре-
сована слама, използван за прег-
радни стени и др.
инспектирам (лат.) 1. проверявам за
правилното прилагане на закони-
те; 2. контролирам подведомстве-
ни органи за правилното изпъл-
нение на служебни или общест-
вени задължения — инспекторат
инспекторство, длъжност и звание
на инспектор; — инспектор чинов-
ник, който има длъжност да над-
зирава нещо, напр. училищата
(училищен инспектор), да прила-
га финансовите закони (финансов
инспектор) и пр.;
—
инспекция 1.

инсииратор
286
служба или учреждение, което из-
пълнява инспекторски надзор; уп-
равление, ръководено от инспек-
тор; 2. преглед.
инспиратор (лат.) вдъхновител, под-
будител, внушитсл; — инспирация
внушение, вдъхновение, подучва-
нс; - инспирирам внушавам, вдъх-
новявам, получавам, подбуждам,
мнепициент (лат.) театр. лице, ко-
ето отговаря за правилното про-
тичане на репетиция или предс-
тавление; помощник-режисьор.
инсталация (лат.) техн. система от
уреди, машини и технически съ-
оръжения за извършване на оп-
ределена полезна работа или оп-
ределен технологичен процес.
инстанция (лат.) поредна степен на
съдилища (мирови, окръжен, апе-
лативен, касационен), учрежде-
ния, организация.
инстигатор (лат.) юр. подбудител,
внушител.
инстинкт (лат.) вродено чувство,
вроден стремеж към нещо.
институирам (лат.) книж. рядко ус-
тановявам, уреждам.
институт (лаг.) 1. виеше и полувис-
ше учебно заведение или научно
учреждение с академичен харак-
тер; 2. учреждение, организация,
създадени със закон; — институ-
цнонализъм (англ.) икон. школа в
американската политическа ико-
номия от началото на 20. век, спо-
ред която политическата иконо-
мия се свежда до изучаване вли-
янието на държавата, частната
собственост, данъците, религията,
монополите и др. върху икономи-
ката, а икономическият живот и
икономическите категории имат
институционален характер; — ин -
ституциопалист (англ.) икон. при-
върженик на институционализма.
институция (лат.) книж. I. устано-
веност в правен, морален, соци-
ален или държавен смисъл; 2. уч-
реждение.
инструкция (лат.) 1. ръководни ука-
зания за извършване на служебна
или обществена работа; наставле-
ние, упътване; 2. наредба до под-
чинени органи, служби и длъж-
ностни лица за осигуряване пра-
вилното изпълнение на закон,
указ и др.;
—
инструктаж (лат.) 1.
даване на инструкции; 2. смисъл
и съдържание на инструкции.
инструмент (лат.) 1. техн. ръчен уред
за извършване на някаква работа;
сечиво; 2. техн. главна част на из-
пълнителния механизъм за работ-
на машина, която въздейства не-
посредствено върху някакъв ма-
териал и го изменя целесъобраз-
но; 3. муз. уред за свирене; — ин-
струментален (лат.) 1. който слу-
жи за направата на инструмент;
2. който се изпълнява на или чрез
инструмент.
инструменталнзъм (лат.) филос. су~
бективноидеалистическа фило-
софска насока, която обявява иде-
ите за инструменти, с помощта на
които се стига до решение на
.,проблемните ситуации”.
инструменталист (нем.) 1. муз. му-
зикант, който свири на инстру-
мент; 2. филос. привърженик на
инструментализма.
янструментарий, инструментариум
(лат.) техн. всички инструменти
за определена работа, набор от ин-
струменти.
инструментация (лат.) муз. 1. разп-
ределяне на гласовете на оркест-
рово съчинение между съответни-
те инструменти; 2. приспособява-
не на пиеса, написана за един ин-
струмент, за изпълнение от оркес-
тър; 3. раздел от музикалната те-
ория, който изучава техниката и
качествата на отделните инстру-
менти и принципите за тяхното

287
интелектуализъм
съчетаване в оркестър,
инсубординация (лат.) неподчине-
ние.
инсулин (лат.) биохим. 1. хормон, из-
работен от клетки на задстомаш-
ната жлеза; 2. фарм. лекарство
против диабет, което се получава
от телешка и свинска задстомаш-
на жлеза и се прилага само чрез
инжекции.
инсулт (лат.) мед. 1 . атака, пристъп;
2. удар, обикн. апоплектичен.
инсултация (лат.) книж. рядко напад-
ка с думи; хулене, обиждане, ос-
кърбление; — ннсултирам хуля,
клеветя, обиждам.
инсургент (лат.) ост. бунтовник, бун-
таджия, въстаник; — инсурекция
бунт, въстание.
инсуфициенция (лат.) мед. недоста-
тъчна функция на един орган;
функционална слабост.
инсуфлация (лат.) мед. вдухване на
праховидни лекарства в ухото, но-
са или ларинкса; 2. вдухване на
газове (кислород, етер и др.) в тра-
хеята и бронхите или на въздух в
плевралната кухина; 3. издуване
на стомаха или дебелото черво
чрез вкарване на въздух с диаг-
ностична цел.
ннсценнрам (лат.) 1. поставям на сце-
ната, приготовлявам изпълнени-
ето (напр. на пиеса); 2. прен. уст-
ройвам: инсценирам скандал.
инсцениране I. поставяне на сцена-
та; 2. прен. устройване (скандал и
Др.) .
инсценировка (рус.) 1. приспособя-
ване на литературно произведение
за представяне на сцена; инсце-
ниране; представление; 2. прен.
нагласяване на нещо тайно, пред-
намерено, против някого с цел да
заблуди.
интактен (лат.) мед. незасегнат, не-
повреден, цял.
интарзия (ит.) изк. приложно изкус-
тво за украсяване повърхността на
дървен предмет или мебел с фи-
гури от разноцветни дървени фур-
нири, създадено в Италия през
епохата на Ренесанса.
интеграл (лат.) мат. величина, по-
лучена в резултат на действие, об-
ратно на диференцирането, или
разглеждана като сума от своите
най-малки части; — интегрален
(лат.) 1. мат. който се отнася до
изчисление на интеграл; 2. прен.
цялостен, целокупен, единен; —
интегрално смятане мат. дял от
математиката, в който се изуча-
ват най-простите свойства и при-
ложения на определените и не-
определените интеграли.
интеграция (лат.) 1. обединяване в
едно цяло на някои части или еле-
менти на дейности в сродни ве-
домства и др.; 2. икон. висша фор-
ма на организирано сътрудничес-
тво между две и повече страни.
интегрирам (лат.) 1. мат . намирам
интеграл по дадена функция; ре-
шавам диференциално уравнение;
2. икон. осъществявам икономи-
ческо сътрудничество между две
и повече страни при някои про-
изводства; 3. прен. обединявам в
едно цяло; — интегрятет (лат.)
книж. цялостност, целокупност.
интегумент (лат.) бот. обвивка,
интелект (лат.) псих. относително са-
мостоятелна динамична структу-
ра на познавателните свойства на
личността, която се формира и
проявява в дейност; разум.
интелектуалец (лат.) лице, което се
занимава с умствен труд.
интелектуализъм (лат.) 1. филос. в
някои идеалистически учения —
тенденция, която едностранно
приписва решаваща роля на ин-
телекта във всяко развитие, а пре-
небрегва практиката и жизнените
интереси в познанието; 2. лсих. те-

интелигент
288
чение в психологията, което из-
вежда целия психически живот от
дейността на интелекта; 3. литер.
в произведение — изтъкване на
разсъдността, на философските
размисли и на логическите изво-
ди.
интелигент (лат.) просветен, образо-
ван; — интелигентност просвете-
но ст; — интелигенция обществена
прослойка от хора, чието основ-
но занимание и източник за съ-
ществуване е умственият труд; —
интелигентен (лат.) 1. който при-
надлежи към интелигенцията; об-
разован, културен; 2. умен, разу-
мен, схватлив.
интелигибилен (лат.) филос. в иде-
алистическата философия — кой-
то се постига само с разума; не-
материален, свръхчувствен.
интелиджънс сървис (англ.) Анг-
лийска тайна разузнавателна
служба.
интенданство (лат.) учреждение, ко-
ето снабдява войската с матери-
ална част (храна, облекло и пр.);
—
интендант (лат.) 1. воен . длъж-
ностно лице във войската, което
снабдява нейните части или уч-
реждения с храна, фураж, облек-
ло, снаряжение и боеприпаси; 2.
ист. във Франция до 1789 г.
—
управител нА провинция, който
завеждал правосъдието, полици-
ята и финансите.
интензивен (лат.) 1. напрегнат, уси-
лен, издръжлив; 2. който има го-
ляма производителност и бърз ре-
зултат; интензивен труд; — интен-
зивност напрегнатост, усилие, за-
дълбочаване.
интенцион (лат.) намерение.
интенцня (лат.) псих. насоченост на
ума към обект от действителност-
та; намерение; — ннтенционалност
съзнателен стремеж на личността
да реализира собствените си вът-
решни духовни потенциали.
интер- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение меж-
ду, взаимно, заедно.
интерактивен електрон, устройство,
система, в която компютърът от-
говаря на команди на потребите-
ля.
ннтербригадист (исп.) полит. участ-
ник в международните бригади в
Испанската война (1936 — 1939 г.)
в зашита на испанската револю-
ция срещу испанските фашисти.
интервал (лат.) 1. за време или мяс-
то — разстояние, промеждутък; 2.
муз. отношение между височина-
та на два тона, взети последова-
телно; 3. мат . съвкупност от всич-
ки числа и точки, заключени меж-
ду две числа (а и в) или между
две точки.
интервенция (лат.) I. чужда намеса
във вътрешните работи на някоя
държава, която засяга суверени-
тета и независимостта ; 2. намеса,
вмешателство; — интервенирам на-
месвам се; — хирургическа интер-
венция мед.
—
операция; — ин-
тервент участник или организатор
на интервенция.
интервокален (лат.) фон. който се на-
мира между две гласни.
интервю (англ.) журн. 1. предназна-
чена за разгласяване чрез печата,
радиото и телевизията беседа на
журналист с политически, общес-
твен или друг деец по важен об-
ществен, литературен, научен или
друг въпрос; 2. статия във вест-
ник, която излага такава беседа;
3. метод за социологическо и пси-
хологическо проучване; — интер-
вюирам вземам интервю от някое
лице.
шггердентален (лат.) фон. произне-
сен с върха на езика между гор-
ните и долните предни зъби; меж-
дузъбен.

289
интернационален
интердикт (лат.) 1. възбрана; 2. в
римското право: иск за защита на
владение.
интерес (лат.) 1. внимание, насоче-
но към научаване, разбиране,
опознаване на нещо; 2. обикн. мн .
влечение към нещо; стремеж; 3.
полза, изгода, облага; 4. обикн.
мн. изисквания, права; — интере-
сант (фр.) ост, човек, който мис-
ли само за лични облаги; инте-
ресчия.
интерим (лат.) книж. 1 . временно ре-
шение или споразумение; 2. вре-
менна власт; — ивтернмен (лат.)
временен.
интериор (лат.) 1. арх. вътрешното
пространство на помещение в
сграда, обзаведено с всички не-
обходими мебели, тъкани, уреди,
украса и др; 2. изк. в изобрази-
телните изкуства — изображение
на архитектурен интериор без чо-
вешки фигури.
иитериоризация (лат.) псих. преход,
преобразуване на външни по фор-
ма процеси с материални предме-
ти във вътрешни, умствени дейс-
твия или процеси в идеален план,
ипатернт (лат.) мед. възпаление на
червата.
интеркаларен (лат.) книж. за деня,
който се прибавя към м. февру-
ари във високосна година.
интерклуб (рус.) клуб за срещи с
представители на различни стра-
ни.
интеркуревтен (лат.) книж. който се
намесва или прибавя; — интерку-
рентно заболяване мед. болест, ко-
ято се появява у лице, болно от
друга болест.
ннтерлингвистнка (англ.) език, дял от
езикознанието, който изучава
въпроси, свързани със създаване-
то и функционирането на различ-
ни спомагателни езици от меж-
дународния тип есперанто до ма-
тематическите езици-посредници,
информационно-логическите ези-
ци и спомагателните кодове за ма-
шинен превод.
ннтерлок (англ.) текст. 1 . особен
вид плетка, която се състои от две
вмъкнати една в друга, обикн. дву-
лицеви едножични плетки; 2. три-
котажен памучен или вълнен
плат, изработен с такава плетка за
бельо и горно облекло.
ннтерлюдня (лат.) 1. муз. малка ин-
струментална пиеса, която се из-
пълнява между частите на хорово
изпълнение, драма и др; 2. театр.
в Средните векове — малка пиеса
с фарсов характер.
интермедня (лат.) 1. музикални но-
мера, или комични драматични
сценки, поместени между дейст-
вията в драмата, които не са в ни-
каква връзка с нея; 2. муз. меж-
динен епизод, който подготвя и
свързва различните изпълнения на
темите във фугата; интерлюдия.
интермецо (ит.) 1. интермедия; 2.
малка случка, станала през време
на друга такава.
интермитентен (лат.) книж. който
прекъсва на интервали, периоди-
чен.
ннтерна (лат.) разг. 1 . вътрешно от-
деление в болница; 2. вътрешна
медицина; — интернен (лат). вът-
решен; — интернист (лат.) лекар,
специалист по вътрешни болести,
интернат (лат.) учебно-възпитател-
но заведение, в което учениците
същевременно живеят и се хранят;
пансион; — интерни (лат.) възпи-
таници на интернат.
интернационал (лат.) 1. междунаро-
ден съюз; 2. международен работ-
нически революционен химн на
пролетариата, написан от френс-
ките работници Й. Потис (текст)
и П. Дегейтер (музика).
интернационален (фр.) 1. междуна-

интернационализация
290
роден; 2. който е в духа на интер-
национализма.
интернационализация (лат.) полит.
установяване на международно
ползване или управление; интер-
национализиране; — интернаци-
онализирам (фр.) полит. правя,
обявявам интернационализация.
интернационализъм (фр.) стремеж
към общочовешко сближение, без
разлика на народност и вяра; —
интернационалист привърженик
на интернационализма.
интернирам (лат.) юр. заставям ня-
кого в изпълнение на наказател-
на мярка да напусне местожител-
ството си и да се засели в посоче-
ното му място.
интернодиум (лат.) бот. разстояние
между два възела на стъблото на
растение.
интернунций (лат.) църк. извънреден
папски пратеник.
интерогация (лат.) полит. писмено
запитване до народно събрание,
направено в периода между две
сесии, като отговорът се получа-
ва устно на следващото заседание
или писмено и без разисквания*
интерпарламентарен полит. който се
отнася до международно обедине-
ние на парламентите от различни
страни; — интерпарламентарен съ-
юз основан под ръководството на
Англия и Франция преди Втора-
та световна война, престанал да
съществува наскоро след края ; —
интерпарламентарна комисия изб-
рана комисия от средата на на-
родните представители за някак-
ва цел.
интерпелатор (лат.) полит. депутат,
който прави интерпелация.
ннтерпелация (лат.) полит. писмено
запитване по някой важен въпрос,
отправено от народен представи-
тел в народно събрание до минис-
тър или правителство, по който
се правят разисквания и приключ-
ват с гласуване; — интерпелирам
запитвам; — интерпелиране запит-
ване.
Интерпол (англ.) международна ор-
ганизация на криминалните по-
лиции за организирана борба сре-
щу престъпността.
интерполация (лат.) 1. литер. книж.
променяне на текст или документ
чрез вмъкване на думи, изрази
или глави, които не принадлежат
на автора; 2. мат. метод в мате-
матиката за приблизително прес-
мятане на функциите; 3. стат . ме-
тод за намиране липсващи члено-
ве на даден статистически ред въз
основа на един от способите на
изглаждане на статистическите ре-
дове; — интерполнрам (лат.) пра-
вя интерполация; — интерполатор
(лат.) лице, което прави интерпо-
лация.
интерпретация (лат.) 1. тълкуване на
текст; 2. изпълнение на музикал-
но литературно или сценично
произведение, основано върху
лично тълкуване.
интерсекс (лат.) биол. индивид, кой-
то покрай белезите, характерни за
мъжки или женски пол, притежа-
ва и белези на другия пол.
иитертриго (лат.) мед. възпаление на
кожата, получено от триенето на
две допиращи се кожни повърх-
ности.
интерфейс (англ.) 1. изч . техн. уст-
ройство за съгласуване работата на
сравнително бавно действащи
електрически и механично-управ-
ляеми обекти от бърдо действащ
процесор на управляващата ги из-
числителна машина; 2. електрон.
термин за означаване на електрон-
ните средства плюс съответното
програмно осигуряване, необхо-
дими за осъществяване на връзка
между две компютърни системи

291
интроекция
или два компонента на компютър-
на система; — интерфейсен про-
цесор малка изчислителна маши-
на, най-често миникомпютър,
който се използва да освободи
универсалния компютър от някои
задачи; — интерфейсна програма
програма, която се използва за
преобразуване на резултата от из-
пълнението на универсална прог-
рама в специфична.
интерференция (лат.) физ. наслагва-
не на взаимно свързани вълни
(звукови, светлинни или ради-
овълни).
интерферон (лат.) биол. защитно бел-
тъчно вещество, което се произ-
вежда от клетките при вирусна ин-
фекция.
ннтерцелуларен (лат.) междуклетъ-
чен; — интерцелуларна субстанция
веществото, което се намира меж-
ду клетките и ги свързва.
интерцесия (лат.) 1. юр. в гражданс-
кото право — юридическа намеса
чрез поемане върху себе си чужд
дълг, поръчителство и др; 2. ист.
в древния Рим — право на наро-
ден трибун да спира постановле-
нията на висши длъжностни ли-
ца.
ннтизап (тур.) право на общината да
издава свидетелства при продаж-
ба на добитък, особено коне и да
получава таксата за това.
интимен (лат.)1. личен, вътрешен,
съкровен, задушевен; 2. свойски,
неизискан, домашен; — интимни -
ча отнасям се като много близък
приятел; — интимност тясно при-
ятелство, сърдечност, задушев-
ност.
интифа (тур.) 1. сверяване на часов-
ник; 2. разг. съвет, акъл.
интоксикация (лат.) мед. отравяне на
организма с отрови, вкарани от-
вън или образували се в самия ор-
ганизъм.
интонация (лат.) 1. език, ритмично-
мейодичната страна на речта, ко-
ято зависи от повишението и по-
нижението на тона при произна-
сянето в различни видове изре-
чения (изявителни, въпросителни,
възклицателни и заповедни); 2.
език, музикално ударение; 3. муз.
характерен белег и същина на му-
зиката, които се изразяват чрез
определени интервали, ладови,
ритмични и метрични взаимоот-
ношения между тоновете; 4. муз.
качество на музикално изпълне-
ние по отношение на височината
на тоновете при пеене или свире-
не на музикален инструмент без
фиксирани тонове; 5. възгласи в
католическа църква; — интонирам
давам тон.
интра (лат.) първа съставна част на
сложни думи, обикн. научни тер-
мини със значение във, вътре; вът-
решен, вътрешно;
интравенозен (лат.) мед. вътрешно-
венозен.
интраверсия, ннтроверсия (лат.) псих.
насоченост на човека към самия
себе си, към собствените му усе-
щания, преживявания, спомени,
чувства и мисли.
интрига (фр.) 1. сплетня, клюка; 2.
завръзка в драматургичните про-
изведения; — интригантка, интри-
гант сплетница; сплетник — инт-
рнганствам правя сплетни, клю-
карствам; — интригувам будя ин-
терес, заинтересувам.
интродукция (лат.) 1. въведение,
встъпление; 2. муз. встъпителна
част към някоя опера, съставено
от главните и основни мотиви, за-
легнали в основата на операта; 3.
лес. пренасяне и отглеждане на
дървета и растения в обезлесени
райони.
интроекция (лат.) псих. превъплъща-
ване на човека в личността на друг

ннтроннзация
292
човек.
ннтроннзация (лат.) книж. церемо-
ния при възкачване на престол (на
монарх, папа).
интроскопия (лат.) физ. наблюдава-
не с интроскоп вътрешната мак-
роструктура на непрозрачните ве-
щества и материи; — интроскоп
(лат.) физ. уред за наблюдение вът-
решната макроструктура на неп-
розрачните материи.
интроспекция (лат.) псих. непосред-
ствено наблюдаване състоянието
на съзнанието от самото прежи-
вяващо лице; самонаблюдение; —
интроспективен (фр.) псих. 1 . ос-
нован на интроспекция; 2. който
наблюдава себе си; — интроспек-
тивен метод основен метод в иде-
алистическата психология за изу-
чаване на психическите процеси
въз основа на субективното наб-
людение на явленията; самонаб-
людение.
интрузия (лат.) геол. проникване в
земната кора на огнетечната маса
(магма), която при изстиване об-
разува скала; — ннтрузижен геол.
за скала — хлътнала между други
скали или скални пластове, дока-
то е била в разтопено състояние.
ннтубация (лат.) мед. вкарване на
специална тръбичка през устата в
ларинкса, обикновено при опас-
ност от задушаване.
интуитивен (лат.) основан на инту-
иция.
интуитивизъм (фр.) филос. субектив-
но-и деалистическо течение във
философията от края на 19. и на-
чалото на 20. век, според което
действителността може да бъде
позната само чрез интуиция, а не
по сетивен и рационален път.
интуитивно (лат.) посредством чув-
ствата; по инстинкт.
шггуиционизъм (лат.) филос. идеалис-
тично направление в съвременна-
та буржоазна философия на ма-
тематиката, според което матема-
тическите понятия нямат обекти-
вен смисъл, а зависят от състо-
янието на психиката на човека; —
ннтуиционист (фр.) филос. после-
довател на интуиционизма.
интуиция (лат.) 1. филос. в идеалис-
тическата философия — мисти-
ческа способност за ирационално
познание без помощта на науч-
ния опит и на логически умозак-
лючения; 2. прозрение, усет; 3.
псих. бързо възприемане и разби-
ране, проницателност, съобрази-
тел пост, въображение, непосред-
ствено постигане на истината вър-
ху основата на богат минал опит
и теоретични научни знания в да-
дена област.
инулин (лат.) хим. въглехидрат, по-
добен на скорбялата, който се по-
лучава от корените на някои
сложноцветни растения.
инундация (лат.) геогр. наводняване
на места от морета, реки, езера и
др.
инфамбилистн (лат.) вж. ултрамон-
танисти.
инфамия (лат.) позор, безчестие.
инфант (исп.) престолонаследник,
титла на синовете на испанския
или португалския крал; — инфан-
та (исп.) титла на дъщерите на ис-
панския или португалския крал,
престолонаследница.
инфантернст (ит.) воен. пехотинец;
—
ивфантерня пехота.
инфантнлязъм (лат.) псих. задържа-
не във физическото и психичес-
кото развитие поради запазване у
възрастния човек на черти, свойс-
твени на детската възраст; — ин-
фантилен книж. недоразвит, слаб,
инфаркт (лат.) мед. умиране на ог-
раничен участък от тъкан поради
запушване на съответен кръвоно-
сен съд, който го е оросявал.

293
инхалация
инфекция (лат.) мед. проникване на
болестотворни микроби в орга-
низма, които причиняват местни
или общи смущения; заразяване,
инфикс (лат.) език, вмъкване на
афикс в корена на думата, който
изразява словообразувателно или
граматическо значение; вставка;
—
инфиксален (англ.) език, който
се отнася до инфикс.
инфилтрат (лат.) мед. масата от кле-
тъчни елементи, която прониква
в тъканите и предизвиква уплът-
няване на известен участък.
инфилтрация (лат.) 1. процес на пър-
воначално проникване на течнос-
ти или газове в порьозна среда; 2.
мед. проникване в тъканите на
различни елементи или на химич-
ни вещества; 3. геол . рудно нахо-
дище, образувано чрез отлагане на
разтворени вещества от вода,
просмукана през шуплите и пук-
натините на скалите; — инфилт-
рирам (фр.) мед. просмуквам се,
прониквам.
инфнннтив (лат.) грам, неизменяема
глаголна форма, която означава
само действие, без да дава указа-
ние за глаголно лице, число и вре-
ме; неопределено наклонение.
инфлация (лат.) икон. спад в поку-
пателната способност на парите,
изразен в продължително повиша-
ване на общото ниво на цените;
—
галопираща инфлация бърз рас-
теж на цените (от 20 до 200% го-
дишно); — инертна инфлация по-
вишаване равнището на цените.
инфлексия (лат.) отклонение на свет-
лината.
инфлуенца (ит.) мед. остро заразно
вирусно заболяване, придружено
с възпаление на горните дихател-
ни пътища, с висока температу-
ра, треска и пр.; грип; — инфлу-
енчав болен от инфлуенца.
ин фолио (лат.) печ. 1. формат на
книга, равен на размера на печа-
тен лист, сгънат на две; 2. книга с
такъв формат.
информация (лат.) 1. съобщение, ко-
ето дава сведения за някакво по-
ложение или за нечия дейност;
сведение; 2. мат. основно поня-
тие в кибернетиката, в така наре-
чената теория на информацията,
която се стреми да даде количес-
твена характеристика за съдържа-
нието на дадено съобщение; — ин-
формативен (лат.) осведомителен,
инфра- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение под,
по-долу, напр. инфразвук.
инфразвук (лат.) физ. механични
вълни с честота под 16 Хц., които
се разпространяват със скоростта
на звука, но не могат да се възп-
риемат с човешкия слух.
инфракцня (лат.) 1. пречупване, на-
рушение; 2. юр. нарушаване на
мир или закон; 3. мед. непълно
или частично пукване на кост.
инфрачервен (нем.) обикн. в съчет.
инфрачервени лъчи физ.
—
неви-
димо електромагнитно лъчение,
чиито лъчи заемат спектралната
област между червения край на
видимия спектър и късовълнова-
та част на спектъра на радиовъл-
ните.
инфузия (лат.) мед. вливане на теч-
ности (физиологичен разтвор, раз-
твор от гроздова захар, плазма и
др.) подкожно, във вените или
ректално при значителна загуба на
кръв, след операция и др.
инфузории (лат.) зоол. низши еднок-
летъчни организми.
инхалатор (лат.) 1. уред за произ-
веждане на пари за вдишване от
гръдоболни и гърлоболни; 2. сгра-
да или зала при лековит извор за
вдишване на лековити пари; ин-
халатор и ум.
инхалация (лат.) мед. вдишване на

инхибитор
294
пари и газове, лекарства на прах
е лечебна цел.
инхибитор (лаг.) хим. вещество, ко-
ето може да забави протичането
на дадена реакция.
инцидент (лат.) неприятна случка,
произшествие, приключение, ка-
раница.
ннцизия (лат.) мед. разрез, разряз-
ване.
инцистираие (лат.) биол. образуване
на плътна обвивка у едноклетъч-
ните при неблагоприятни условия
за живот.
инч (англ.) английска мярка за дъл-
жина 2,54 см.
иподякон (гр.) поддякон.
ипотека (гр.) юр. вещно право върху
определен недвижим имот на
длъжник, установено в полза на
кредитора за обезпечаване на оп-
ределено негово вземане; — ипо-
текирам залагам недвижим имот
срещу заем; правя ипотека; — ипо-
течен заем заем срещу залагане на
недвижими имущества; — ипотеч-
на банка банка, която отпуска за-
ем срещу недвижими имоти.
ипохондрия (гр.) псих. нервно-пси-
хично разстройство, което засяга
предимно въображението и емо-
ционалната сфера на човека и
съпроводено с прекаден страх от
заболяване или болести; в по-ши-
рок смисъл —• потиснатост, уни-
ло състояние на духа, мрачна без-
надеждност; — ипохондрик (гр.)
страдащ от ипохондрия.
иприт (фр.) хим. бойно отровно ве-
щество.
ираде (ар.) ист. султански указ.
ирадиация (лат.) 1. физ. явление, по-
ради което размерите на ярко ос-
ветени предмети изглеждат по-го-
леми на тъмен фон, отколкото са
в действителност; 2. физ. въздейс-
твие на лъчиста енергия или въз-
действие на йонизиращо излъч-
ване; облъчване с радиоактивни
вещества; 3. мед. разпространение
на възбудни и на задръжки про-
цеси от клетките на мозъчната ко-
ра върху мозъчните полукълба.
- ирам (лат.) наставка в глаголи, за-
ети от западни езици (немски,
френски и др.); прибавя се и към
глаголи, заети без -ир, срв. туши-
рам, щрихирам, стартирам, шути-
рам и др.; в глаголни форми от
имена, заети в български от за-
падни и класически езици, напр.
банкрутирам, масажирам, рекла-
мирам; в глаголи, образувани от
други имена, напр. басирам се,
пружинирам, обискирам и др.
ирацнонален (лат.) 1. филос. от гле-
дище на идеалистическата фило-
софия — който не може да се из-
рази в понятия на логиката, на ра-
зума; непостижим за разума, тайн-
ствен, мистичен; 2. мат. несъиз-
мерим — ирацяонални числа мат.
несъизмерими с единица, поради
което не могат да бъдат точно из-
разени нито с цели, нито с дроб-
ни рационални числа; —-
нраци-
онален израз мат. алгебричен из-
раз, съдържащ радикали, в който
има променливи величини.
нрационалнзъм (лат.) филос. в някои
идеалистически системи (инту-
итивизъм, прагматизъм, екзистен-
циализъм и др.) — схващане, спо-
ред което светьт е недостъпен за
разумно-логическо познание, по-
неже представлява хаос от слу-
чайности.
иреален (лат.) книж. който не съ-
ществува; недействителен, нере-
ален.
ирегуларен (лат.) нередовен.
Иредента (ит.) италианска полити-
ческа партия за обединението на
Италия; — иредентизъм попит. 1 .
националистическо движение в
Италия през 70-те години на 19.

295
иронизирам
век за присъединяване към Ита-
лия земите с италианско населе-
ние, намиращи се под австрийс-
ка и френска власт; 2. политичес-
ка доктрина, която се бори про-
тив оставянето на територии, на-
селени с една народност, под
властта на друга народност; — ире-
дентист член на Иредентата.
ирезолюция (лат.) нерешителност,
колебание.
«релевантен (лат.) който не се отна-
ся до въпроса; несъществен, не-
важен.
иригатор (лат.) 1. пръскачка; 2. уред
за впръскване на течности в ня-
кои части на човешкото тяло; —
иригация i. напояване на безвод-
на местност чрез система от ка-
нали; 2. мед. промиване на вът-
решни органи със струя от вода
или друга течност, обикн. с по-
мощта на иригатор.
нрнзация (гр.) разлагане на белия
цвят на съставните му части.
Ирида (гр. „небесна дъга”) мит. бо-
гиня, която олицетворява дъгата;
посредница между боговете, меж-
ду боговете и хората; вестителка
на Зевс и особено на Хера.
иридий (гр.) хим. сивобял тежък ме-
тал, зн. 1г, пор. No 77, ат. т. 192,2,
близък по свойства на платината,
но по-твърд и по-мъчно топим,
използван главно за получаване на
различни сплави с платина.
нридоскоп (гр.) мед. уред за изслед-
ване вътрешността на окото.
иридофори (гр.) биол. пигментни
клетки, съдържащи кристали гу-
анин, който придава блясък на ко-
жата у риби, влечуги, земновод-
ни.
Ирина (гр.) мит. у древните гърци,
богиня на мира.
нрнзация (гр.) физ. 1 . оптично явле-
ние, което се проявява в седмоц-
встно сияние, когато светлината
минава през тънко разслоени пло-
чици от прозрачни минерали; 2.
подобно явление, наблюдавано в
пересто-пластови облаци.
ирнс (гр.) 1. анат. различно оцвете-
на част на окото; 2. бот. вид цве-
тя с различно оцветени цветове и
с дълги остри листа; перуника,
замбак; 3. минер. остар. названи-
ето на няколко скъпоценни и по-
лускъпоценни камъка (опал, то-
паз, турмалин, халцедон и др.), на
които е присъща иризацията.
ирит (лат.) мед. възпаление на ири-
са; — нритоцнклнт мед. възпале-
ние на ириса и ресничното (ци-
лиарното) тяло на окото.
иритативен (лат.) възбуждащ,
иригация силно раздразнение,
ирмилик (тур.) златна или сребърна
турска монета 20 гроша; — ирми-
личе двадесетаче, 10 стотинки.
ирмология (гр.) църк.. книга на ир-
мосите; — ирмос началният стих
на всеки канон.
Ирод I Велики ист., библ. 39 г. пр.
Хр. — 4 сл. Хр., цар на Юдея, зав-
ладял престола с помощта на рим-
ските легиони на Антонии; мни-
телен и властолюбив, премахва
всеки възможен съперник; на не-
го се приписва избиването на
14000 деца „във Витлеем и всич-
ките му предели, от две години и
надолу” с надежда да унищожи и
новородения „Цар Юдейски”; 2.
прен. книж. злодей, злодеец; из-
верг, изрод; мъчител.
ирокезн (фр.) членове на индианска
конфедерация в Северна Амери-
ка, състояща се от пет племена.
иронизирам (гр.) подигравам; — иро-
ничен подигравателен; — ирония
1. литер. стилистичен похват, при
който подигравателно се твърди
противоположното на онова, ко-
ето се мисли; 2. тънка скрита нас-
мешка, подигравка.

нроним
296
нроним (гр.) ироничен псевдоним на
писател-сатирик.
исихазъм (гр.) ист. разпространено
в България и Византия през 13.-
14. век религиозно мистично уче-
ние за общуване с бога чрез пъл-
но мълчание, съзерцание и вът-
решно вглъбяване; — исихасти
(гр.) християнска секта през 4. век,
мълчаливци, монаси, които са си
наложили обет за мълчание.
искариот (от собств.) предател (от
името на Юда Искариот).
искейвизъм (англ.) литер. насока в
художествената литература, която
не отразява реалния живот, а съз-
дава свят на примамливи илюзии;
евазионизъм.
ислям (ар.) 1. религия, разпростра-
нена в Близкия и Средния Изток,
Сев. Африка, Средна Азия и Ин-
дия, възникнала през 7. век в Ара-
бия в периода на разложение на
първобитнообщинния строй и
преминаването към класово об-
щество, и формирана под влияние
на първобитните вярвания на
арабските племена и на христи-
янството, юдаизма и зороастриз-
ма, според която има един бог —
Аллах, чийто пратеник на земята
е Мохамед; мюсюлманство, моха-
меданство; 2. народите, които из-
повядват мохамеданската религия,
исмаилити (евр.) потомци на Исма-
ил; араби.
ясо (гр.) църк. пригласяне при пе-
ене.
испанска муха зоол., мед. 1 . дребно
отровно насекомо, зелено с мета-
лен блясък; съдържа отровно ве-
щество (кантаридин), използвано
в медицината; 2. разг. лекарство
за активизиране на половата сис-
тема у мъжа.
-нст (гр.) наставка за образуване на
съществителни: 1. със знач. при-
върженик на учение, последова-
тел, напр. комунист, марксист,
дарвинист; 2. деятелни имена, ка-
то напр. маринист, сценарист, ар-
тист, фототипист.
истерика (гр.) болезнен припадък у
жените, съпроводен със смях,
плач и пр.;
—
истерия 1. мед. нер-
вно-психично разстройство, изра-
зено в силна раздразнителност и
чувствителност, припадъци, кон-
вулсии, мускулни контрактури,
парализи и пр; 2. прен. възбудено
нервно състояние, което води до
изгубване на самообладание и не-
разумни постъпки; — истеричен
страдащ от, или склонен към ис-
терика.
истиф (гр.) денк от тютюн при ма-
нипулация на тютюна.
нстифчия (тур.) работник, който об-
ръща тютюневите денкове, за да
не се запарват.
истмус (гр.) книж. тясна ивица зе-
мя, съединяваща две големи час-
ти от сушата; провлак.
историзъм (рус.) филос. принцип на
диалектически подход към разг-
леждане на природните и общес-
твените явления в процеса на тях-
ното възникване, изменение и
развитие във връзка с конкретно-
историческите условия.
историограф 1. специалист по исто-
риография; 2. автор на историчес-
ко съчинение, историк; — исто-
риография ист. 1 . наука за развоя
на историческото знание, за ме-
тодите на историческите изслед-
вания и за разкриване закономер-
ностите в развитието на истори-
ческата наука; 2. съвкупност от ис-
торически изследвания и съчине-
ния, посветени на отделна исто-
рическа епоха, на отделен народ
или на даден проблем, историчес-
ка библиография; — историцизъм
(лат.) литер. прекадено използва-
не на подробни исторически све-

297
ихтиорнис
дения за дадена епоха.
история (гр.) 1. наука за развитието
на човешкото общество и на на-
родите; 2. наука за миналото на
някой дял от науката или култу-
рата; 3. разказ; 4. разг. произшес-
твие, случка, приключение; — ис-
торик (лат.) 1. учен, който се за-
нимава с история; 2. разг. учител
по история; 3. студент по исто-
рия.
-нт (гр.) 1. наставка за образуване
на съществителни: минерали, вка-
менелости, химически съедине-
ния и други за означаване на про-
изход или родство, напр. амонит,
доломит, фосфит, динамит и др.;
2. наставка за образуване имена
на болести, причинени от възпа-
ление, напр. пиелит, тендоваге-
нит, лимфаденит и др.
итабирит (от собств.) минер. вид
кристалинна шистозна скала.
итацнзъм (англ.) език, изменение на
гръцкото четене на гласни в след-
класическия период.
итеративен (лат.) който се повтаря
или съдържа повтарящо се дейст-
вие; многократен.
итерация* (лат.) псих. непреднаме-
рено възникване от съдържанието
на нещо преживявано, което се
възпроизвежда от паметта.
итерация2 електрон, всеки процес,
при който дадената последовател-
ност от операции се изпълнява
или определен брой пъти, или до-
като бъде изпълнено определено
условие.
игербий (лат.) хим. мек сребрист ря-
дък елемент от група лантаниди,
зн. Yb, използван в някои лазер-
ни материали и специални спла-
ви.
итрий (лат.) хим. елемент от III гру-
па на периодичната система, зн.
Y, пор. No 39, ат. т. 88,905, метал
от редките земни, който се среща
в природата, а изкуствено се по-
лучава при радиоактивни реак-
ции.
нфтира (ар.) ост. клетва, злословие;
лъжливо обвинение.
ихневмон (лат.) зоол. 1 . надсемейст-
во насекоми от разреда ципокри-
ли, около 27 000 вида, разпрост-
ранени в различни географски
ширини, използвани за биологич-
на борба срещу вредители в селс-
кото и горското стопанство; 2. хи-
щен бозайник, подобен на невес-
тулка, който яде змии и яйцата
на крокодилите.
ихнограф (гр.) инженер; — ихногра-
фия геометричен план на сграда.
ихтибар (тур.) уважение, почит,
ихтиография (гр.) описание на ри-
бите.
ихтиоза (лат.) мед. кожна болест, ко-
ято се дължи на увеличаване на
роговия слой на кожата, вследст-
вие на което се образуват голямо
количество люспи и кожата става
люспеста като на риба.
ихтиозавър (гр.) палеонт. изкопаемо
морско влечуго от мезозойската
ера с форма на риба, достигащо
дължина до 12 м.
ихтиокентавър (гр.) мит. митично
животно полуриба-полукон, с чо-
вешка глава.
ихтиокол (гр.) клей от риба, който
се получава от плавателния мехур
на есетрата и се употребява в ме-
дицината и техниката.
ихтиол (гр.) хим. тъмнокафява гъста
течност, която се получава от ска-
ли с останки от вкаменели риби
и други морски животни и се
употребява в медицината.
нхтиолит (гр.) палеонт. вкаменелост
от риба.
нхтиология (гр.) дял от зоологията,
който изучава рибите; — ихтиолог
специалист по ихтиология.
ихтиорнис (гр.) зоол. птица от изчез-

ихтиофаг
298
нал род, която е имала зъби, а по
гръбнака си е наподобявала риба,
ихтиофаг (гр.) човек, който се хра-
ни с риба.
ихтиофауна (гр.) зоол. рибна фауна,
ичкяя (тур.) диал. алкохолно питие,
напитка.
ишалла(х) (тур.) ост. Дай Боже!
ншарет, ишерет (ар.) ост. диал. знак,
обикн. таен или условен.
ишиас (лат.) мед. неврологично за-
боляване на седалищния нерв,
съпроводено от силни болки.
ишлеме (тур.) икон. производството
на промишлена продукция със су-
ровини и материали на клиента
или извършване на определени
операции върху материал или по-
луфабрикат на друго предприятие,
който след изпълнението на опе-
рациите се връща за допълнител-
на обработка.
ищах (тур.) желание, охота; — ищах-
лия желаеш.
ищец юр. страната, която предявяа
претенции при съдебен иск.
й
йегер (нем.) 1. наемен ловец; 2.
войник от специални стрелкови
полкове в някои армии.
йегермайстер (нем.) ист. 1 . висш
придворен чин; 2. ръководител на
царски лов; 3. началник на йеге-
ри при дворец.
йезуит (лат.) църк. 1. монах, член на
едноименен католически орден; 2.
прен. разг. лицемер, двуличник;
хипокрит, фарисей; коварен чо-
век; — йезуитски църк. 1. който се
отнася до йезуитите; 2. прен. разг.
лицемерен, двуличен; коварен,
подмолен; — Йезуитски орден
църк. католически монашески ор-
ден основан от Игнатий Лойола
(1534); — йезуитнзъ.м или езуити-
зъм църк. 1 . идеология и методи
за дейност, присъщи на ордена и
неговите членове; 2. прен. разг. ли -
цемерие, двуличие; безпринцип-
ност; фарисейшина; — йезуитст-
во църк. 1. събир. всички йезуити
изобщо като цяло; 2. прен. йезу-
итшина; йезуитизъм; — йезуитщи-
на 1. качества и прояви на йезу-
ити; 2. лицемерие, двуличие; фа-
рисейщина; коварство; — йезуит-
ско възпитание църк. възпитател-
на система на йезуитите за укреп-
ване на католицизма.
йена (яп.) японска монетна едини-
ца.
йерарх (гр.) църк. свещенослужител
с епископски сан; владика, мит-
рополит.
йерархия (гр.) 1. степенуване на
длъжности (в дадено ведомство,
в армията, в духовната област и
др.) от най-низшата до най-вис-
шата; 2. църк. висшите духовни ли-
ца на една църква; йерарси; — йе-
рархически (гр.) отнасящ се до йе-
рархията.
йератически, йератичен (гр.) свещен,
жречески; — йератическо писмо
опростено скорописно йероглиф-
но писмо у старите египтяни,
йерей (гр.) църк. свещеник,
йеремиада (фр.) 1. библ. плач на про-
рок Йеремия за разрушаването на
~ Йерусалим. 2. прен. оплакване.
Йеремия един от четиримата голе-
ми еврейски пророци (с Исай, Йе-
зекиил и Даниил); той предска-
зал (в 628 г. пр. Хр.) разрушени-
ето на Йерусалим и загиването на
Вавилон; написал библейската
книга „Плач”, в която оплаква бе-
дите на Йерусалим; — йеремиев
плач прен. жалък, болезнен, иск-
рен плач.
йероглифи (гр.) 1. стара египетска
писменост (фигури или условни

299
йонизатор
знаци); 2. прен. мъчно четливо
писмо.
йероглнфна теория — агностична на-
сока в теорията на познанието,
според която човешките усещания
и представи не са образи на пред-
метите и явленията, а условни
знаци, символи, йероглифи.
йерограма (гр.) ост. тайно писмо на
жреците.
йерография (гр.) ост. дял от исто-
рията на религията, който излага
вярата и култовете.
йеродякон (гр.) калугер — дякон в
православната църква.
йеромантия, йероскопия (гр.) предс-
казване по жертвеното животно.
йеромонах (гр.) църк. монах със сан
на свещеник у православните
християни.
йерофант (гр.) първожрец.
Йоан Златоуст (344-407) църк. 1. ви -
зантийски деец на църквата, про-
поведник, представител на гръц-
кото църковно красноречие; 2.
прен. сладкодумец, сладкодумен
оратор.
йоанити библ. рицари от католичес-
кия орден Св. Йоан.
Йов (собств.) един от патриарсите
на Стария завет; първоначално
твърде заможен и щастлив, баща
на 7 сина и 3 дъщери, много бър-
зо загубва всичко — богатството,
децата, здравето, приятелите, но
остава верен на Бога: „Бог дал, Бог
взел”; — беден като Йов книж. из-
вънредно беден, сетен сиромах.
йога (санскр.) 1. древноиндийска
философска система, чийто осно-
вен елемент е самопознанието,
постигнато чрез различни спосо-
би за обуздаване на мисълта, за
отвличането от емпиричния свят
и побеждаване законите на при-
родата; 2. последовател на това
учение, който, за да освободи ми-
сълта си от емпиричния свят, дър-
жи тялото си в особени пози, на-
лага волев контрол на дишането
си, спазва специален режим на
хранене, хигиена на тялото и др.;
3. разг. човек, който прави някои
от упражненията на йогите.
йогурт (тур.) диал. кисело мляко;
югурт.
йод (гр.) 1. хим . елемент от групата
на халогените, зн. J, пор. No 53,
ат. т . 126,4044, във вид на тъмно-
виолетови кристални люспици с
метален блясък, добиван от ня-
кои води и морски водорасли; 2.
фарм. спиртен разтвор на йод; йо-
дова тинктура, употребявана като
антисептично средство.
йодид (лат.) хим. сол на йодоводо-
родната киселина, съединение на
йода с метал.
йодометрия хим. обемен метод за хи-
мичен количествен анализ, кой-
то се основава на окислителната
реакция на йода.
йодоформ хим. органично съедине-
ние на йода, жълт кристален прах
с остра миризма, използван в ме-
дицината като антисептично сред-
ство.
йок (тур.) не.
йомен (англ.) ист. в Англия през 14.-
17. век — среден или заможен се-
лянин; по-късно — арендатор,
дребен земевладелец.
йоменрн (англ.) ист. 1. класата на
средните селяни или дребните зе-
мевладелци в Англия през сред-
ните векове; 2. доброволческа ка-
валерия от земевладелци, която
станала част от британската тери-
ториална войска.
йон (гр.) физ. частица (атом, моле-
кула или група), натоварена с
електрически заряд.
йонизатор (нем.) физ. причинител на
йонизация, който може да бъде
алфа-лъчи, бета-лъчи, гама-лъчи,
рентгенови лъчи, ултравиолетови

йоническн
300
лъчи, космически лъчи, пламък,
висока температура, електричес-
ка искра и др.;
—
йонизация физ.
1. превръщане на натуралните ато-
ми или молекули в йони под вли-
яние на химически процеси, при
преминаване през газове на улт-
равиолетови, радиоактивни или
рентгенови лъчи, под действието
на радиоактивни вещества или йо-
низатори; 2. проникване отвън на
йона в някоя среда; — йонизирам
(англ.) физ. превръщам електри-
чески неутрални частици (атоми,
молекули) в йони.
йоническн (гр.) отнасящ се до или
свойствен на йонийците (гръцко
племе).
йоносфера (рус.) физ, горната част
на атмосферата, на височина от
80 до 800 км, в която газовете се
намират в йонизирано състояние
вследствие въздействието на слън-
чевото излъчване и има голямо
значение за разпространението на
радиовълните.
нонофон (гр.) мощен високоговори-
тел, чието действие се основава
на възникването на звукови треп-
тения във въздуха при променли-
во йонизиране на молекулите му
от електрическо поле.
йонтофореза (гр.) мед. вкарване на
лекарства в тъканите с помощта
на галваничен ток, чрез което се
предизвиква разместване на йони,
йорс (тур.) малка наковалня, главно
за тенекеджийски работи и за кле-
пане на коси.
йот (гр.) фон. звук, който се бележи
с буква j, а се изговаря като й пред
гласна.
йота (гр.) 1. гръцка буква (i); 2. прен.
най-малко.
йотацня (англ.) фон. поява на звук]
пред гласен звук в началото на ду-
ма или в средата на дума между
гласни.
к
каабе (ар.) 1. джамия в Мека, къде-
то се намира свещеният за моха-
меданите камък и която се смята
за най-свещен храм и главен обект
на поклонение; 2. самият камък,
за който се смята, че е паднал от
небето.
каба (тур.) разг. 1 . несбит, кестег-
нат, нетраен (за плат и др.) 2. за
човек — пълен наглед, но неизд-
ръжлив.
кабала (евр.) 1. книж. еврейско ду-
ховно учение, възникнало през 2.
век и съчетаващо персийските ре-
лигиозни учения с юдеоалексан-
дрийски, питагорейски и неопла-
тонически идеи; 2. (тур.) диал.
уречено количество за работа за
един ден; — кабалистика (евр.)
книж. учение за кабалата.
кабалеро (исп.) ост. господар, дво-
рянин, кавалер.
кабалета (ит.) заключителна музи-
кална фраза.
кабаница (тур.) горна дреха, ямур-
лук, аба.
кабарга (от рус.) зоол. планински
безрог бозайник от семейство Еле-
ни, който има мускусни жлези и
се развъжда в Сибир.
кабардисвам (тур.) разг. увеличавам
обема си при ферментация; набъб-
вам, бухвам, шупвам.
кабаре (фр.) заведение (обикновено
подземно), където се пее, свири
и танцува; — кабаретен 1. който
се отнася до кабаре; 2. прен. несе-
риозен, лек, леконравен.
кабарясвам диал. кабардисвам.
кабахатлия (тур.) виновен; — каба-
хат вина.
кабел (фр.) 1. ел. един или няколко
добре изолирани електропровод-
ници в обща защитна обвивка; 2.
дебело стоманено въже; — кабе-

301
каверна
лен (фр.) който се отнася до ка-
бел.
кабелтов (хол.) 1. морска мярка за
дължина 185,2 м; 2. дебело кораб-
но въже с такава дължина.
кабестан (исп.) техн. уред за вдига-
не и преместване на големи те-
жести; скрипец.
кабзамал(ин) (тур.) ост. държавен
бирник.
кабил (тур.) ост. възможно, може,
кабинет (фр.) 1. стая за занимания
предимно с умствен труд; 2. обза-
ведено помещение за специални
занимания в учебно заведение; 3.
мед. специално обзаведено поме-
щение за медицински или зъбо-
лекарски прегледи; 4. служебно
помещение за работа на ръковод-
но лице в учреждение; 5. разг. ме-
белите в такова помещение; 6.
сбор от всички министри на една
държава; министерски съвет; —
кабинетен 1. който се отнася до
кабинет; 2. свързан с научни и
други занимания; 3. прен. откъс-
нат от живата действителност.
кабари (гр.) мит. у древните гърци:
тайнствени божества на силата и
наказанието от природата.
каблограма (фр.) телеграма, преда-
вана по кабел.
каболета (лат.) муз. малка ария,
кабос (фр.) узрял плод на какаовото
дърво.
каботаж (фр.) 1. мор. ав. морска, реч-
на или въздушна гражданска на-
вигация между пристанищата или
летищата на една и съша държа-
ва; 2. мор. флота на крайбрежно-
то корабоплаване; — каботажен
отнасящ се до плаването около
бреговете.
кабошон (фр.) биж. заоблен поли-
ран скъпоценен камък.
кабриолет (фр.) 1. малко, леко под-
вижно файтонче; 2. лека автомо-
билна кола с подвижен покрив.
кабул (тур.) диал. 1 . облог, бас; 2.
уговорка, съгласие; 3. (хол.) мал-
ка преграда в корабите.
кабуля (тур.) диал. признавам няко-
го, съгласявам се с някого.
кабър (тур.) късо гвоздейче с голя-
ма глава за подметки за обувки;
—
кабърка и кабарче (тур.) гвоз-
дейче с широка глава.
кав (тур.) (евр.) староеврейска мяр-
ка за тежина.
кавак (тур.) диал. 1 . бяла топола; 2.
трепетлика; 3. явор.
кавал (тур.) муз. народен дървен ду-
хов музикален инструмент; — ка-
валджия (тур.) свирач на кавал.
каваларня (гр.) 1. рицарска доблест;
2. медал, значка за отличен успех
и поведение на ученик.
кавалер (ит.) 1. ист. член на рицар-
ски орден; рицар; 2. носител на
орден; 3. учтив, почтен и доблес-
тен човек; 4. мъжът от танцуваща
двойка; 5. мъж по отношение на
дами; — кавалереки благородно,
рицарски; — кавалерство обнос-
ки на кавалер; благородство; —
кавалерствам държа се като кава-
лер, когато придружавам дама.
кавалерист (фр.) воен. войник или
офицер от кавалерията; конник;
—
кавалерия (фр.) конна войска,
конница; 2. книж. рицарска доб-
лест; — кавалерийски който се от-
нася до кавалерията.
кавалкада (исп.) книж. 1. шествие,
върволица от конници; 2. разш.
шествие.
каватнна (ит.) муз. лирична солова
песен, която се отличава от ари-
ята по простата си конструкция.
кавга (тур.) караница, крамола; —
кавгаджия човек, който обича да
се кара.
каверна (лат.) 1. мед. кухина, обра-
зувана в орган поради разрушава-
не на тъканите при болестен про-
цес, най-често в белите дробове

кавернит
302
при туберкулоза; 2. техн. местно
разширение на сондажен отвор.
кавернит (ит.) мед. възпаление на ка-
вернозните части в пикочния ка-
нал и половия член.
кавърдисвам, кавардисам (тур.) разг.
пържа месо; лук и др.
кавърма (тур.) вид дълготрайно яс-
тие от късчета месо, изпържени в
собствената си мазнина.
кагот 1. член на племе в югозапад-
ните Пиренеи; 2. рядко ост. ли-
цемерен набожни к — каготизъм
(фр.) разг. тьпоумие, престорена
лицемерна набожност.
кагулар (фр.) член на фашистка ор-
ганизация във Франция, която те-
роризирала прогресивното насе-
ление (от 1932 до 1940 г.) .
када (гр.) диал. голяма каца за гроз-
де; кадос.
кадаиф (тур.) 1. тънки, слабо опе-
чени тестени нишки; 2. сладкиш
от такива нишки.
каданс (фр.) 1. отмереност, такт; 2.
ритъм (в музика, танц, стих); 3.
прен. благозвучие.
кадастрон (фр.) специална бяла и
плътна хартия, която служи за
чертежи.
кадастър (гр.) 1. план и оценка на
земята и местата в едно селище с
оглед на полагащия се данък; 2.
ист. в древността — списък на ли-
цата, които подлежат на облагане
с данък; — кадастрален (фр.) от-
насящ се до кадастъра.
кадем (тур. от ар.) разг. щастливо на-
чало; успех, щастие, докарано от
външно въздействие; сполука,
късмет; — кадемлия разг. който
носи щастие.
кадена (гр.) мор. верига на котва.
каденца (ит.) муз. 1 . хармоничен или
методичен завършек на музикал-
на пиеса, който разчленява музи-
калното построение и спомага за
цялостното му изграждане; 2.
вмъкнат откъс към края на музи-
кално произведение, с което се да-
ва възможност на изпълнителя да
покаже техниката си; 3. отбеляз-
ване почивка в музикално произ-
ведение.
кадет (фр.) 1. ост. възпитаник на
средно военно училище; 2. (рус.)
ист. член на конституционно-де-
мократичната партия в дореволю-
ционна Русия, която поддържала
царизма и била противник на ре-
волюцията; — кадетски (фр.) от-
насящ се до кадети.
кадилък (тур.) ист. съдебна област,
район на един кадия.
кадифен (тур.) направен от кадифе;
—
кадифе мека власата коприне-
на или копринено-памучна мате-
рия.
кадия (тур.) ост. съдия.
кадмий (гр.) химически елемент Cd,
пор. No 48, ат . т. 112,41 — синкав
като олово метал.
кадмон (евр.) в кабалистиката: пръв
образ на човека.
Кадмус (гр.) финикийски цар, ос-
новал Тива и въвел писмеността
в Гърция (16. век пр. Хр.) .
кадос и кадус (гр.) диал. каца, бъч-
ва, обикн. за грозде.
кадран (фр.) 1. слънчев часовник;
2. циферблат.
кадрил (фр.) 1. вид танц с шест фи-
гури, играе се от няколко двойки;
2. прен. разместване на служещи.
кадро (ит.) разг. портрет, снимка,
кадровик (от фр.) I. началник или
служещ в отдел „Кадри”; 2. ква-
лифициран работник; 3. войник
от редовната войска.
кадросвам, кадросам (гр.) диал. сни-
мам.
кадуцей (лат.) мит. жезълът на Хер-
мес, състоящ се от две крила и
змия.
кадуциране (лат.) изгубване на пра-
ва.

303
казуален
кадъна (тур.) съпруга на турчин; тур-
киня, ханъма.
кадън-гьобек (тур.) кул. вид силно
подсладен тестен сладкиш.
кадън-пармак (тур.) бяло десертно
грозде с твърди, заострени на два-
та края зърна.
кадър (фр.) 1. постоянен състав на
войскова част; 2. основен състав
от работници и служещи в даде-
но предприятие или учреждение,
в професионална или партийна
организация и др.; 3. квалифици-
ран персонал; 4. мн. или отдел
„Кадри” — служба в учреждение
или предприятие, която проучва
личния състав и дава мнение за
него; 5. отделна снимка от кино-
лента или епизод от филм, на ко-
ято е зафиксирано едно от дви-
женията на снимания обект; —
кадриране полигр. подготовка (оз-
начаване на желания кадър) на
оригиналния снимков материал за
печат.
кадър(ен) (тур.) способен; — кадър-
ност способност.
каза (ар.) ист. околия в Турция.
казак (рус.) 1. руски лековъоръжен
конник, служещ на свои разнос-
ки и с големи права; 2. прен. ру-
син; — казашки свойствен на, или
отнасящ се до казаците.
казан (тур.) голям бакьрен съд, го-
лям котел.
казанджня (тур.) ост. 1. майстор на
котли, бакърджия; 2. който рабо-
ти при казан; — казанджийница
работилница на казанджия.
Казанова, Джоваяи Джакомо (1725
—
1798) италиански писател и
авантюрист, описал интимните си
любовни похождения; — прен. го-
лям любовник; любовния; женкар;
разг. неодобр. коцкар.
казарма (нем.) 1. сграда, постоянно
жилище на войници; 2. прен. разг.
голямо, некрасиво здание, обик-
новено построено по шаблон,
казачество 1. особено военно със-
ловие в южната част на дорево-
люционна Русия, съставено пър-
воначално от избягали крепостни-
ци и бедни граждани; 2. общест-
во от казаци — населението на Ка-
захстан около реките Дон, Кубан
и Терек.
казачок (рус.) руски народен танц в
2/4 такт и бързо темпо.
казба (ар.) муз. арабска тръстикова
флейта, сродна на нашата цафа-
ра.
казеин (лат.) хим. 1. органично бел-
тъчно вещество, съставна част на
млякото, сиренето и др., сложен
белтък от групата на фосфопро-
теидите; 2. пластмаси или лепило
от такова вещество.
казеивоген биол. най-важният бел-
тък, съдържащ фосфор — специ-
фичен продукт от секрециите на
млечните жлези.
каземат (фр.) 1. воен . помещение в
крепост под валовете, запазено и
неуязвимо от артилерийски огън;
служи за почивка, за спане и пр.
на бойците; 2. воен. бронирано по-
мещение на боен кораб, в което
се поставят оръдията; 3. подзем-
но помещение в затвор за уеди-
няване на престъпници.
казеозен (лат.) който наподобява си-
рене; сиренист.
казимир, казмир (фр.) тънка вълне-
на материя.
казино (ит.) 1. игрален дом; 2. клуб,
увеселително заведение с ресто-
рант, кафене.
казионен (рус.) 1. държавен; 2. прен.
назначен и поддържан от власт-
та; 3. прен. външен, формален, бю-
рократичен и.
казма (тур.) нар. 1 . търнокоп; 2. три-
ъгълна мотика.
казуален (лат.) случаен; — казуали-
зъм филос. учение, което обясня-

казуар
304
ва произхода на света и явлени-
ята със случайността; — казуалист
привърженик на казуализма.
казуар (малайски) зоол. голяма авс-
тралийска камилска птица с пе-
ра, подобни на косми.
казуист (лат.) 1. юр. специалист по
казуистика; 2. прен. лице, което е
опитно в привеждането на дово-
ди при спор; 3. прен. лице, което
извърта истината при доказване на
съмнителни положения.
казуистика (лат.) 1. юр. разглеждане
на отделните случаи от съдебни
дела според начина, по който
трябва да се решат съгласно прав-
ните норми; 2. прен. извратливост
и находчивост при доказване на
лъжливи или съмнителни положе-
ния, обикновено при спор; 3. мед.
съвкупност от клинически наблю-
дения върху историята на една и
съша болест у няколко индивида;
4. филос. похват на средновеков-
ната схоластика.
казус (лат.) 1. книж. случай, затруд-
нено положение; — казус беллн
а) повод за война; б) повод за
спор, за разваляне на отношения;
3. юр. сложно и необикновено де-
ло в съдопроизводството; 4. юр.
действие с външни признаци на
престъпление, но без елементи на
вина, затова е и ненаказуемо; 5.
мед. частен случай на една болест,
казък (тур.) ост. диал. кол.
казъртма (тур.) диал. ястие, пригот-
вено с месо, масло, лук, черен пи-
пер и доматен сос.
каик (тур.) 1. ост . лодка, ладия; 2.
диал. вид шейна; — канкчия (тур.)
ост. диал. лодкар.
кавл (ар.) разг. който одобрява;
склонен, съгласен.
каин (от собств. Каин, синът на Адам
и Ева, който убил брата си Авел)
библ. прен. убиец, братоубиец, из-
верг, злодей; престъпник.
каит (ар.) ист. бележка, отметка в
списък, паспорт, бележник и др.
каиш (тур.) разг. ремък, колан.
кайгана (перс.) 1. разг. пържени
яйца; 2. каша от брашно, яйца,
масло и др.
кайзер1 (нем., лат.) ист. германски
или австрийски император,
кайзер2 (лат.) кул. свинско пушено
месо, оваляно в червен пипер.
каймакамнн (тур.) турски управител
на каза, околийски началник; за-
местник на управителя.
кайман (исп.) зоол. вид крокодил;
алигатор.
кайме (тур.) разг. книжна пара, банк-
нота.
кайнак (тур.) диал. извор.
кайнозой (гр.) геол. най-новата ера
от геологическата история на зе-
мята.
кайнотнпен (гр.) минер. който се от-
нася до вулканични скали, обра-
зувани през геологическите епо-
хи креда и терциер.
кайрак (тур.) геол. суха песъчлива
или камениста почва на пресече-
на местност.
какаванин (гр.) разг. глупак, заплес,
некадърник.
какавида (гр.) зоол. завита в пашкул
гъсеница или червей, от който се
развива пеперуда.
какаду (лат.) зоол. вид качулат па-
пагал.
какемфатон (гр.) двусмислен, неп-
риличен израз.
какистократия (гр.) господство на
най-лошите.
какография (гр.) ост. неправилен пе-
дагогически метод — погрешно
писане от страна на учителя и
стремеж от страна на ученика да
открие грешките, та по такъв на-
чин да учи правописа; грешки в
правописа.
какодемои (гр.) книж. зъл дух.
какология (гр.) лоша дума, злосло-

305
кале
вие, хула; неправилно съставяне
на изречения.
какотрофия (гр.) мед. 1. лошо хра-
нене; 2. отпадналост поради ло-
шо хранене.
какофили (гр.) лоши приятели,
какофоничен (гр.) неблагозвучен; —
какофония неблагозвучие.
кактус (лат.) бот. тропическо рас-
тение с хубави цветове, месесто и
бодливо стъбло.
кала (лат.) бот. парниково цвете с
едри бели фуниевидни цветове.
калаазар (инд.) мед. тежка епиде-
мична болест в тропическите стра-
ни.
калабалък (тур.) разг. навалица, мно-
го хора.
каланс (гр.) книж. скъпоценен ка-
мък тюркоаз.
калай (тур.) 1. химически елемент
Sn, пор. No 50, ат. т. 118,70, мек и
ковък метал с бял цвят; 2. прен.
мъмрене, нахокване, укор.
калайджия (тур.) 1. разг. лице, ко-
ето калайдисва съдове; 2. прен. ци-
ганин; — калайдисвам, калайдн-
сам (гр.) 1. покривам меден съд с
тънък пласт калай, за да не се
окислява; 2. прен. мъмря, хокам.
каламар (лат.) 1. диал. мастилница;
2. зоол . калмар.
каламбур (фр.) игра на ду.ми, осно-
вана на звуково сходство, но с раз-
лично значение; игрословие, иг-
рословица.
каламин (лат.) минер. вид минерал,
цинков силикат, който съдържа до
67,4 цинк; галмай, хемиморфит.
каламисвам; каламисам (гр.) диал. 1.
навивам прежда на калем; 2. бия,
бъхтя.
каламитет (лат.) 1. злочестина; бе-
да, бедствие; 2. масова поява на
насекоми, които вършат големи
опустошения.
каламити (гр.) палеонт. изчезнал
клас от хвощовите растения, в
който се включват същинските ка-
ламити и остерокаламитите; вка-
менени тръстики.
каламот (гр.) диал. тръстикова леса
за простиране (пашкули).
каламя (гр.) диал. изработвам нещо
хубаво.
каландър (хол.) техн. машина с ва-
ляци за изравняване на повърх-
ността и придаване гладкост и
лъскавина на плат, хартия, гума и
др.
калао (от фр.) зоол. птица с голяма
и закривена човка, която живее в
Индия, Австралия и Африка.
калауз (тур.) диал. 1 . който придру-
жава някого на път да показва пъ-
тя или да го пази; 2. голямата ча-
совникова стрелка; 3. топка на
врата.
калафат (ар.) диал. 1. кълчища, с ко-
ито се запълват цепнатини на лод-
ка, под; 2. остро скарване, побой;
—
калафатя (гр.) диал. запълвам с
кълчища и смола цепнатините на
лодки и под.
Калашников (от собств. рус. Калаш-
ников, 1919 г. конструктор на
стрелково оръжие) воен. автомат,
шмайзер от тази система.
калвила (фр.) бот. сорт трайна ябъл-
ка.
калвинизъм църк. (от собств. Калвин,
1509 — 1564, учредил в Женева
църковна организация, която под-
чинява светската власт на църков-
ната) реформаторско християнс-
ко течение, противопоставящо се
на хегемонията на католицизма;
разновидност на протестантизма.
калдер (исп.) геол. голям кратер,
който се е образувал след пропа-
дането на централната част на вул-
кан.
калдъръм (тур. от гр. „хубав" и
„път”) настилка на улица, двор,
път от недялани камъни.
кале (тур.) крепост, твърдина.

Калевала
306
Калевала (фин.) фински национа-
лен епос.
калевра (тур.) остар. плитка коже-
на обувка; пантоф.
каледонид (фр. от с обет в. по старо-
то име па Шотландия) геол нагъ-
ната земна структура, възникнала
през първата половина на пале-
озойската ера; — каледонски (фр.)
геол. който се отнася до първия
нагьвателен етап през първата по-
ловина на палеозоя — към среда-
та и в края на силурския период,
калезма и калезмо (гр.) нар. специ-
ална сватбена покана, придруже-
на с почерпка от вино.
калейдоскоп (гр.) 1. физ. оптически
уред по дължината на който са
поставени няколко огледала, та-
ка че движещите се предмети
(цветни стъкла, мъниста и пр.),
поставени там, се явяват като без-
брой променящи се и красиви фи-
гури; 2. прен. бързо сменящи се
впечатления или представи.
калейдофон (гр.) физ. уред за наг-
ледно изучаване на звуковите ко-
лебания.
калеко (гр.) диал. свако, вуйчо.
калем (гр.) 1. тръстика; 2. перо; пе-
ро за писане на плоча; 3. (тур.)
сметка, рубрика; 4. цев за нави-
ване на прежда; 5. разг. молив; 6.
пръчка от дърво за присаждане.
календар (лат.) 1. система за измер-
ване на времето според периодич-
ни повтарящи се природни явле-
ния; 2. систематизиран указател на
всичките дни през годината с оз-
начаване на празници, почивни
дни и важни събития, често снаб-
дени с практически сведения; 3.
разпределяне на работа, занима-
ния, спортни игри и други по дни,
седмици и месеци.
калевди (лат.) у римляните: всяко
първо число на месеца.
калесвам (гр.) каня, поканвам за тър-
жество (сватба, празник и др.).
калец, кални (лат.)разг. I . дълги пле-
тени или шити чорапи без стъпа-
ло; 2. разш. чорап.
калеш (алб.) диал. вакъл, с черно
около очите.
Кали (инд.) индийска богиня на
подземното царство, изобразява-
на черна и с четири ръце и огър-
лица от черепи.
калибрирам (фр.) книж. 1 . опреде-
лям калибъра, размера на нещо;
2. проверявам деленията върху
скала на измервателен уред.
калибромер (фр.) техн. уред за из-
мерване дебелината на жица, ме-
тален лист и др.
калибър (ар.) 1. измервателен инст-
румент без скала, който е пред-
назначен за проверяване на раз-
мерите, формата, разположението
и разстоянието между частите на
машина, механизъм и др.; калиб-
ромер; 2. диаметър (напречник) на
канала на огнестрелното оръжие;
3. размер на снаряд или патрон,
съобразен със съответното огнес-
трелно оръжие; 4. уред за измер-
ване на форми; 5. прен. размер,
големина, дебелина; 6. прен. вид,
род.
калиграфия (гр.) красиво и художес-
твено изписване на букви; крас-
нопис; — калиграф (гр.) лице, ко-
ето пише красиво, краснописец.
Калигула третият римски император
(12 — 41 сл. Хр .), станал посло-
вичен със своята жестокост.
калий (ар.) хим. химически елемент
К, пор. No 19, ат. т. 39,096, мек
сребристобял метал.
калимавка (от гр. „покривало”) църк.
висока цилиндрична шапка на
православен духовник.
калимана (гр.) 1. диал. кръстница; 2.
зоол. невестулка.
калимера (гр.) в израз развалям ка~
лимерата разг.
—
развалям отно-

307
калпазан(нн)
шенията си с някого, скарвам се.
Калиопа (гр.) 1. мит. муза на епи-
ческата поезия и на красноречи-
ето; 2. прен. епическа поезия.
Калипсо (гр.) 1. нимфа на остров
Огигия, дъщеря на Океан, която
приютява след корабокрушение
Одисей и го държи 7 години, ка-
то му обещава безсмъртие; 2. муз.
народна песен от о-в Тринидат;
3. съвременен танц алабреве такт,
в живо темпо с характерен ритъм.
калистнр (гр.) нар. малка мотичка за
прекопаване на цветя, зеленчуци
и др.
калифорний (от собств. по името на
Калифорнийския университет)
хим. изкуствено получен радиоак-
тивен химически елемент Cf, пор.
No 98 през 1950 г. в Калифорния
при облъчване на кюрий с алфа-
частици.
Калифорния 1. геогр. тесен полуост-
ров на западния бряг на Северна
Америка, някога под владението
на Мексико, известен със златните
си рудници; 2. прен. страна, бога-
та на злато; златна мина.
калка (ит.) 1. вид прозрачна хартия
или тънко платно за снимане на
копия от чертежи или рисунки;
2. копие, направено на такава ма-
терия; 3. език, дума или израз, об-
разуван чрез буквален превод на
чужд образец.
калкан (тур.) 1. зоол . риба камбала;
2. стряха, наведена само на една
страна.
калкулатор (лат.) 1. търг, специалист
по калкулация; 2. техн. сметачна
машина; 3. електрон, електронно
устройство, което може да изпъл-
нява прости аритметични, а чсс- f
то и други операции е числа, въ- j
веждани от клавиатура.
|
калкулация (лат.) търг, сметка за из- *
чисяяванс себестойността на еди- !
ница продукция или на обем pa- I
бота.
калкулозен (лат.) който има камъ-
чета, каменист; — калкулозен пи-
елит мед. бъбречно възпаление по-
ради камък в бъбрека.
калмар (фр.) зоол. хищно морско ме-
котело, главоного животно, по-
добно на сепия.
калометрия (гр.) мярка на красота-
та.
калоризатор (лат.) техн. част от дви-
гател с вътрешно горене, в която
се запалва горивото.
калоризация (лат.) техн. насищане
повърхността на желязо, чугун
или стомана с алуминий, за да им
се придаде огнеупорност.
калорийност (лат.) физ. 1. количест-
вото топлина, която се съдържа в
едно тяло, изчислена в калории;
2. количеството топлина, която се
получава от грам хранителен про-
дукт, изчислена в калории.
калориметрия (гр.) измерване сила-
та на топлината.
калорифер (лат.) физ. 1 . топлообме-
нен апарат за загряване на въздух
или газове посредством топлоно-
сител (пара, топла вода или то-
пъл въздух); топлопровод; 2. пар-
на или водна инсталация за отоп-
ление: 3. отоплителен радиатор.
калоричност (фр.) физ. количество-
то топлина, която сс получава при
горенето на 1 кг гориво.
калория (лат.) 1. физ. единица мяр-
ка за топлина; 2. мн . разг. коли-
чество го топлина, което се развива
при горене; 3. биол. единица за ка-
лоричната стойност на храната.
калофер (гр.) бот. многогодишно
тревисто растение от семейство
Сложноцветни, листата на което
се употребяват като подправка.
калпав (ар.) разг. i . негоден, недо-
бър, лош: 2. подправен, неистин-
ски.
халпазан(ян) (тур.) разг. i . негоден

калпак
308
човек, калпав човек; 2. мързели-
вец.
калпак (тур.) 1. шапка от нестриra-
il а кожа; гугла; 2. техн. приспо-
собление за покриване на отвор.
калтабан(ин) (перс.) диал. 1. тежко,
тромаво впрегатно или товарно
животно; 2. прен. сводник.
калтак (тур ) диал. 1. седло; 2. прен.
разпусната, неморална жена.
калугер (гр. „добър старец”) монах,
калурче (гр.) диал. книжна тръбич-
ка или макара с навит на нея ко-
нец.
калус (лат.) 1. бот. израстък по рас-
тения, който се образува при на-
ранени места от деление и израс-
тване на съседни клетки; 2. мед.
новообразувана костна тъкан при
заздравяването на счупена кост.
калцеолария (лат.) бот. градинско
декоративно растение с бели, жъл-
ти или червени цветове, които
приличат на малки обувки.
калций (лат.) химически елемент Са,
пор. No 20, ат. т. 40,08, сребрис-
тобял метал.
калцинация (лат.) 1. хим . превръща-
не на металите в окиси при изга-
ряне или при достъп на въздух; 2.
хим. превръщане във вар; 3. хим.
обезводняване чрез нагряване; 4.
мед. заздравяване на язва във вът-
решен орган, каверна в бели дро-
бове и др.; — калцинирам (лат.) 1.
обезводнявам, изсушавам
чрез нагряване; 2. мед. заздравя-
вам, като покривам или се пок-
ривам с калций.
калцирам (лат.) мед. покривам или
пропивам с варовито вещество, за
да се втвърди; заздравявам.
калцун (ит.) 1. ост. тесни мъжки га-
щи до под коленете, за да може
кракът свободно да се прегъва; 2.
дълги мъжки вълнени чорапи; 3.
подобна на ботуш висока до ко-
ляното обувка от груб плат.
калъп (тур.) 1. твърда форма, по ко-
ято се правят или изливат някои
предмети; 2. дървено приспособ-
ление за правене или обтягане на
обувки; 3. подобна ма куб или
призма форма, която се дава на
някои изделия, като сапун, мас-
ло и др.; 4. прен. еднообразна мяр-
ка, шаблон.
калъф (тур.) кутия или покривка,
направена по формата на предмет
(възглавница, китара), за да го
предпазва.
калъч (тур.) ост. сабя.
кама (тур.) 1. двуостър нож, пред-
назначен главно за мушкаме; 2.
клин за цепене на дърва, камъни
и др; 3. диал. отделно спечелване
при игра, за която не се плащат
пари; 4. диал. спорт, врата; 5. (от
собств.) у индийците: бог на лю-
бовта и брака.
камара (гр.) 1. народно събрание в
конституционна държава; — дол-
яа камара депутатите, избрани не-
посредствено от народа; — горна
камара или сенат назначени и из-
брани депутати, които потвърж-
дават решенията на долната ка-
мара; 2. икон. изборно учрежде-
ние, задачата на което е да под-
помага развитието на търговията
и индустрията.
камара (тур.) натрупани неща,
камарад (фр.) другар.
камарера (исп.) в Испания: придвор-
на дама.
камарила (исп.) ист. група придвор-
ни, които използват близките си
отношения с държавния глава, за
да влияят върху държавните дела
и управление.
камат (гр.) диал. работа, умора.
каматан и каматен (гр.) диал. I. кра-
сив, хубав; 2. способен, сръчен.
камба (лат.) бот. сорт месеста топ-
честа чушка, гамба.
камбала (рус.) зоол. плоска риба, ко-

309
кампеш
ято живее в солени и сладки во-
ди, с очи само на едната страна;
калкан.
камбий (лат.) дървесина у дървета-
та, която помага за разнасяне на
влагата.
камбио (ит.) банк. чужди платежни
средства (полици, менителници,
чекове, банкноти); — камбиален
курс разликата между местните
платежни средства и чуждите; —
камбист (ит.) фин. търговец на
ценни книжа, борсов агент.
камбуз (хол.) мор. ост . кухня на ко-
раб.
камбур (тур.) гърбав.
камед (гр.) спец, засъхнал гъст сок
от кората на различни дървета,
който се употребява в техниката
за получаване на лепила.
камелия (фр. от собств.) бот. 1 . рас-
тение с красиви бели цветове, до-
несено от Азия в Европа от миси-
онера Камели; 2. цветът на това
растение; японска роза.
камелопард (гр.) зоол. жираф.
камера (лат.) 1. празно затворено
пространство в уред, машина,
приспособление; 2. стая, стаичка,
малко отделение със специално
предназначение; 3. мед. преграда
в долната половина на сърцето;
4. вътрешна част на ухото; 5. те-
левизионна, кино- или фотокаме-
ра.
камердинер (нем.) личен, придворен
слуга.
камериер(ка) (фр.) прислужник или
чистач на стаи в хотел или в час-
тен дом.
камермузикант (лат.) придворен му-
зикант; — камерна музика компо-
зиция за един или няколко соло-
ви инструменти.
камертон (лат.) муз. 1. установена
нормална височина на тона; 2. ма-
лък музикален инструмент — сто-
манена вилка, служеща за полу-
чаване на чисти тонове с опреде-
лена височина.
камерфрау (нем.) придворна дама; —
камерфройлайн придворна дама
(госпожица); — камерлакей прид-
ворен лакей; — камерювгфер при-
дворна; — камерхер (нем.) ист.
почетна титла на придворен чи-
новник; — камерюнгер (нем.) ист.
почетно звание за придворен чи-
новник, което е по-долно от ка-
мерхер.
камея (фр.) биж. украшение във вид
на брошка или на пръстен, част
от огърлица, направено от благо-
роден или полублагороден камък
с изпъкнали и художествено из-
работени изображения на човеш-
ко лице, букви, цветя, често кра-
сиво оцветени.
камизар (фр.) ист. френски хугенот
от селски произход, участвал в
селско въстание през 18. век.
камизия (лат.) църк. риза, която об-
личат прислужниците в католи-
ческата църква.
камизола (фр.) женска или детска
свободна дрешка.
камина (гр.) 1. открита печка в стая,
която топли непосредствено с огъ-
ня на запаленото в нея гориво; 2.
зидана от глинени или порцела-
нови плочки стайна печка.
камлот (ар.) текст, дебел вълнен
.
плат.
камора (ит.) тайно общество с прес-
тъпни цели; по името на бандит-
ска организация в Неапол през 16.
—
19. век.
кампания (лат.) 1. военен поход;
война; 2. особена форма на об-
щественополитическа борба; 3.
усилена стопанска дейност през
определено време.
кампестрически (лат.) полски.
кампеш (фр.) бот. 1. вид дърво, ко-
ето вирее в Централна и Южна
Америка и чиято дървесина слу-

кампос
310
жи за получаване на черно баг-
рилно вещество; 2. плодът на то-
ва дърво; 3. екстракт от плода на
това дърво, употребяван като дъ-
билно и багрилно вещество в ко-
жарската индустрия.
кампос (порт.) геогр. местно назва-
ние на саваните в бразилската
планинска земя; бразилска степ.
камуфлаж (фр. „маскировка”) 1. во-
енна маскировка, при която пред-
метите се изписват с петна и чер-
ти, за да не могат да се забелязват
отдалеч; 2. прен. преструваме,
приспособяване.
камуфлет (фр.) 1. воен. подземен
взрив, чието действие не проли-
чава на повърхността; 2. прен. не-
очакван удар.
камфор (лат.) L хим. твърдо, бяло и
прозрачно вещество, което се по-
лучава от камфоровото дърво;
употребява се в медицината; 2.
разтвор на този продукт в спирт
или в растителни масла: камфо-
ров спирт, камфорово масло.
камъш (тур.) тръстика; — камъшлък
тур.) бот. място, обрасло с камъш,
с тръстика.
камъшит (тур.) 1. специален стро-
ителен материал, който се полу-
чава от тръстика (камъш) чрез
свързване на отделните стъбла с
тел и пресуване; 2. вид мебели,
произведени от тръстика.
къна (тур.) 1. растение в Азия и Аф-
рика, което дава багрилно жълто-
червено вещество, с което мест-
ните жители боядисват косата,
ноктите и тялото си; 2. боя за ко-
са.
канава (фр.) 1. текст, памучна тъ-
кан за бродиране върху плат; 2.
прен. основна, главна линия в раз-
витието на художествено произ-
ведение.
канаваца (ит.) твърда мрежеста тъ-
кан, която се употребява като по-
мощен материал при шиене на
дрехи.
канал (лат.) 1. изкоп за отвеждане
на дъждовни и нечисти води; 2.
изкуствено прокопана река или
воден път, по който се движат
плавателни съдове; 3. тесен мор-
ски проход между два бряга; про-
лив; 4. тръба — цев, маркуч и дру-
ги, които служат за прекарване по
тях на някаква течност; 5. наре-
дени и споени тръби на дълго раз-
стояние за прекарване на течнос-
ти, газ и др.; 6. кухината на цев
на огнестрелно оръжие; 7. анат.
дълга кухина в организма, по ко-
ято минава някакво вещество; 8.
прен. установен последователен
ред през различни инстанции в
учреждение, военна част и т. н.;
9. прен. таен съобщителен път за
превеждане на нелегални, на заб-
ранени стоки и др.
каналия (ит.) рядко негодник, мо-
шеник, презрян човек, мръсник
(като обиден епитет).
канап (ар.) 1. дебел и здрав конопен
конец; връвчица, сиджимка; 2.
прен. мързел, мързелив.
канапе (фр.) вид тапициран стол с
облегалка за няколко души; со-
фа.
канара (перс.) стръмна остра скала;
зъбер; — канарист с много кана-
ри, скалист.
канарин (фр.) хим. синтетично трай-
но жълто багрило.
канарче (от собств.) зоол. малка пой-
на птица от Канарските острови
с жълта перушина.
каната (тур.) 1. диал. дъсчена ритла
на кола; 2. крило на прозорец; 3.
(лат.) диал. съд с широка уста и с
две уши от страни за хващане.
кангал1 (тур.) диал. вързоп или ве-
нец, обикн. от лико или канап;
свиело.
кангал2 (лат.) диал. 1 . напречна дъс-

311
каноинзация
чица на парапет на вътрешна стъл-
ба; 2. прозорец; 3. кола само с две
предни колела; предна колесар-
ка.
кандела (лат.) физ. единица светли-
на, равна на 1/60 от светлината,
излъчена от един квадратен сан-
тиметър повърхнина на абсолют-
но черно тяло при абсолютна тем-
пература 2046°, която е темпера-
турата на втвърдяване на плати-
ната.
кавделабър (фр.) голям свещник, с
много свещи.
канджа (тур.) диал. 1 . кука; 2. въди-
ца.
кандидат (лат.) 1. ист. в древния Рим
—
лице, което иска да бъде изб-
рано за някоя държавна служба;
2. лице, което иска да го изберат,
назначат или приемат на работа,
служба, пост, в партия и под.; 3.
стажант.
кандило (лат.) църк. малък съд с теч-
но растително масло, който се па-
ли пред икона, на гроб, в черква,
кандилонафт (гр.) църк. клисар,
канднрам (ар.) сладк. покривам пло-
дове или други захарни изделия с
изкристализирана захар.
канднс (ар.) хим. чист захарен си-
роп с относително тегло 1,313 (65-
64%).
кандисвам, кандисам (тур.) разг. 1 .
съгласявам се, скланям; 2. прими-
рявам се.
кандърма (тур.) разг. увещаване, уго-
варяне; — кандърдисвам, кандар-
днсам (тур.) разг. предумвам, уве-
щавам, скланям.
канела (гр.) 1. кора на тропическо
дърво, употребявана като подп-
равка; 2. чеп, гвоздей (на бъчва).
канелен (ит.) който има цвят или ми-
ризма на канела; — канелена поч-
ва глинеста почва с бедно съдър-
жание на хумус.
канелюр и канелурия (фр.) арх. вер-
тикален жлеб в колона.
канибал (инд.) 1. книж. човекоядец,
людоед; 2. прен. много жесток чо-
век; — канибализъм (лат.) людо-
едство, човекоядство.
Каникула (лат.) съзвездието Куче.
каниска и каниско (гр.) диал. 1. яс-
тие, с което ходят на гости при
родилки; понуда; 2. ядене или на-
питки, с които канят сватбари.
кания тур.) диал. ножница.
канкан (фр.) френски вариететен
темпераментен танц, изпълняван
от жени.
канкрит (лат.) мор. вкаменен морс-
ки рак.
канкронд (лат.) мед. рак на кожата,
канкрология (гр.) дял от зоологията,
в който се изучават раците.
каное (исп.) мор. 1. издълбана от дъ-
нер лодка на американски инди-
анци; 2. малка спортна лодка с ед-
но весло; кану.
канон (гр.) 1. правило, постановле-
ние на църквата; 2. списък на кни-
гите, признати за свещени; 3. цър-
ковна песен в чест на някой све-
тия; 4. църковно наказание; 5. съв-
купност от похвати и правила в
изкуството, задължителни за из-
вестна епоха; 6. окончателно ус-
тановен текст на произведенията
на писател; 7. муз. многогласна
музика (canon) буквално повторе-
ние на известна мелодия от друг
глас, който се явява по-късно от
първия; 8. прен. правило, закон;
9. печ. вид едър печатарски шрифт,
равен на 3 цицера.
канонада (фр.) воен. продължителна
битка и обстрелване с топове.
канонер (фр.) мор. воен. ост. войник-
артилерист.
канонерка (фр.) малко военно ко-
рабче, въоръжено с топове, което
действа в плитки води и близо до
бреговете на морета или реки.
каноинзация (лат.) 1. църк. причис-

каноник
312
ляване към лика на светиите; 2.
прен. узаконяване, превръщане в
правило; — канонизирам (фр.) 1.
причислявам към лика на свети-
ите; 2. прен. узаконявам, превръ-
щам в правило, придавам сила на
авторитет.
каноник (лат.) църк. 1 . книга, която
съдържа църковните песни или
каноните; 2. католически духов-
ник, главен предстоятел в катед-
рала.
канонир (фр.) воен. войник артиле-
рист (ефрейтор).
канониса (лат.) църк.. калугерка в ка-
толическа църква.
канонист (гр.) специалист по кано-
ническо право; — канонически съ-
държащ църковни правила; приз-
нат от официалната църква; — ка-
ноническо право църковно право,
кансиоперо (ит.) сбирка от песни,
кански (тур. „кръв”) само в съчета-
нието пищя кански — викам от от-
чаяние, рева от ужас.
Кант, Емануил (1724 — 1804) про-
чут немски философ; изходното
положение на неговата система се
изразява в два въпроса: шо е поз-
нание и как става познанието. Не-
говата философия е наречена кри-
тицизъм и оказва голямо влияние
върху целия 19. век и до днес; —
кантианец (нем.) филос. привър-
женик на кантианството, после-
довател на философското учение
на Ем. Кант; — кантианство (нем.)
идеалистическо философско уче-
ние, създадено от Кант, според
което съдържанието на познани-
ето идва от опита, а формата му
от съзнанието; съществуват обек-
тивно „неща в себе си”, които
действат върху сетивата и пораж-
дат хаос от усещания, поставяни
в ред, връзка, единство чрез ап-
риорните форми на сетивността
(пространството и времето) и 12-
те категории на разсъдъка (субс-
танция, причинност и др.).
кант (нем.) 1. цветен шнур, обшив-
ка по края или шева на формено
облекло; ширит, гайтан, ивица; 2.
тясната изгладена страна на дъс-
ка, летва и под.; ръб, край.
кантал (нем.) техн. сплав от желя-
зо, хром, никел и кобалт с голя-
мо приложение в електронагрева-
телните уреди.
кантар (лат.) 1. стара мярка за тег-
ло, равна на 44 оки — в Турция:
56,45 кг, в Египет: 44,95 кг, в Ети-
опия: 45,36 кг; 2. уред за измер-
ване на тегло; теглилка.
кантарида (гр.) зоол. испанска муха,
кантарион (гр.) бот. растение, лечеб-
на билка с жълти или червени
цветове; звъника.
кантарма (тур.) диал. част от юздата
—
криво желязо в устата на кон;
мундщук.
кантата (лат.) най-голяма лирична
композиция с духовен или светс-
ки характер, обикновено с аком-
панимент на оркестър; — канта-
тила (ит.) малка кантата.
кантатор (лат.) муз. певец.
кантина (фр.) кръчма, войнишка или
работническа лавка.
каптирам (нем.) 1. поставям канто-
ве, обшивки по края или по ръ-
бовете на формено облекло, обув-
ки и др; 2. правя кант на дъска и
под.
кантомания (лат.-гр.) болезнена
страст към пеене.
кантон (фр.) 1. малка сграда по шо-
се или железопътна линия, която
служи за жилище на кантонер; 2.
административна единица във
Франция и Белгия, по-голяма от
община и по-малка от околия; 3.
административна област в
Швейцария.
кантонерка (фр.) тесен висок шкаф
с полички за книжа и документи

313
капандура
в кантора или канцелария.
кантор (лат.) 1. църковен певец (в
католическа черква); 2. учител по
църковно пеене и музика (в про-
тестантска черква).
кантора (фр.) канцелария (на адво-
кат, търговец и др.) .
кану (фр. от индиан.) спорт, вид
спортна лодка с едно весло; ср.
каное; — кануист спорт, състеза-
тел с кану.
канцелария (лат.) 1. отделение за де-
ловодство в едно учреждение; 2.
разш. служебно работно помеще-
ние; — канцеларски 1. който се
отнася до канцелария; 2. прен. за
стил — сух, бездушен; 3. прен. за
почерк — изискан, четлив; — кан-
целарнст (лат.) чиновник, който
завежда канцелария; — канцелар-
щина придържане към много фор-
малности, присъщо на канцелар-
ската работа; бюрократизъм.
канцер (гр.) мед. злокачествен ту-
мор; рак; — канцероген (лат. „рак”
и гр. „род”) мед. който причиня-
ва болестта рак; — каицерология
(лат „рак” и гр. „наука'’) мед. на-
ука за раковите заболявания.
канцлер (нем.) 1. министър-предсе-
дател в Германия и Австрия пре-
ди Втората световна война; 2. в
някои страни — министър; 3. в до-
революционна Русия — висш
граждански чин; 4. началник на
канцелария, касиер-домакин при
легация или консулство.
канцона 1. муз. вокална песен за
един глас, с акомпанимент, която
запазва национален колорит в ме-
лодията или ритъма; 2. литер. вид
лирическо стихотворение; — кан-
цонета (ит.) муз. малка песничка,
каньон (исп.) геогр. дълбока, тясна
речна долина със стръмни, често
стъпаловидни склонове; пролом,
планинско гърло.
канюл (лат.) мед. тръбичка, обикно-
вено стъклена, за проникване в
кухина на орган при поставяне на
инжекции.
каолин (кит.) минер. 1 . бял прахооб-
разен, мазен и силно пластичен
минерал — алуминиев хидросили-
кат; 2. бяла порцеланова глина, от
която се правят порцеланови и
фаянсови изделия; — каолиниза-
ция геол. превръщане на скали и
минерали в каолин в резултат на
пълното им химично изветрява-
не; — каолинит минерал, воден си-
ликат на алуминия, главна състав-
на част на някои глини, важна су-
ровина за промишлеността.
каолнноза (лат.) мед. вид силикоза,
която може да възникне при ра-
бота с бяла глина (в кариери, за-
води).
кап (фр.) геогр. нос.
капа (лат.) разг. шапка.
капак (тур.) 1. похлупак на съд; 2.
приспособление за затваряне или
покриване; 3. изрезка от плат за
покриване и затваряне на джоб;
4. подбрадник на някои шапки,
който обикновено стои подвит
към върха им; 5. предпазен орган
у някои животни, който закрива
друг орган; 6. отпадък при биче-
нето на дървесните трупи на гре-
ди и дъски.
капама (тур.) готе. 1 . задушено ме-
со с пресен лук; 2. безмесно яс-
тие, приготвено от различни зе-
ленчуци (кромид лук, картофи,
спанак и др.) и подправки (черен
пипер, кервиз, дафинов лист и
др.).
калаи (тур.) 1. приспособление, уред
за ловене на животни; клопка; 2.
място в селските общини, където
затварят хванат по нивите доби-
тък; 3. прен. хитрина за измама;
примка, клопка.
капандура (ит.) прозорец или застък-
лен отвор на таван за осветление.

капаро
314
капаро (ит.) част от уговорената су-
ма, платима предварително.
капацитет (лат.) 1. вместимост, обем;
2. ел . характерна величина за един
проводник или за система от про-
водници; 3. мощност, сила (на ма-
шина); 4. производствен размер на
фабрично заведение; 5. прен. ве-
що авторитетно лице.
капел (лат.) 1. метал, голяма кръгла
или елипсовидна огнеупорна та-
ва за отделяне на благороден ме-
тал чрез капелиране; 2. специал-
но изработена чашка от костна пе-
пел за определяне количеството
злато или сребро в сплави с други
метали.
капела (ит.) 1. мъжка или дамска
шапка; 2. параклис, църквица; 3..
малък черковен хор; 4. място за
хор в черква; 5. голям висококва-
лифициран хор, оркестър.
капелан (лат.) църк. 1 . помощник на
свещеник у католиците; 2. свеще-
ник при домашна църква (в Анг-
лия).
капелино (ит.) ост. вид малка женс-
ка шапка.
капелка (ит.) бот. разг. разноцветно
високо градинско цвете с тънки
стъбълца.
капер (лат.) мор. 1. пиратски кораб,
който залавя чужди на една дър-
жава кораби с негласното разре-
шение на нейното правителство;
2. морски разбойник; пират, кор-
сар; 3. лека ладия.
капиляри (лат.) 1. физ. тръбички с
много тесен вътрешен отвор; 2.
анат. най-тънък кръвоносен съд.
капистра (гр.) диал. оглавник за вол
или бивол с поводи от желязна
верига.
капитал (лат.) 1. икон. богатство във
формата на пари и друга собстве-
ност, съвкупност от средства за
производство, които в процеса на
производството носят печалба; 2.
притежателите на средствата за
производство като обществена
група, съсловие, класа; 3. имущес-
тво, собственост, имот; 4. голяма
сума пари; 5. основен паричен
влог в кредитно учреждение или
другаде за разлика от лихвите;
главница; 6. прен. вътрешни ка-
чества на човек като негово цен-
но достояние; — капитален (лат.)
твърде голям, значителен; — ка-
питални вложения сбор от парич-
ни разходи за образуване на нови
основни фондове и реконструк-
ция на съществуващите такива с
производствено и непроизводст-
вено предназначение; — капитал-
но строителство строителство, ре-
конструкция и възстановяване на
основни фондове с производстве-
но и непроизводствено предназ-
начение (заводи, рудници, гари,
складове, болници, язовири, учи-
лища, жилищни сгради и др.); —
капитализация 1. превръщане на
ценности в оборотен капитал; 2.
прибавяне на лихвите към капи-
тала, главницата.
капитализъм (фр.) 1. икон. икономи-
ческа система, която се характе-
ризира със свободен пазар и час-
тна собственост; 2. полит. общес-
твен строй, основан върху такава
система; — капиталист притежа-
тел на капитали.
капитан (фр.) 1. трети офицерски
чин (подпоручик, поручик, капи-
тан); 2. управител на параход.
капител (лат.) 1. арх. горната разши-
рена част на колоната или пилас-
тър; 2. печ . вид печатарски шрифт.
Капитолий (лат.) 1. едий от седемте
хълма в Рим; 2. укрепление и све-
тилище на него, където са се ко-
ронясвали триумфаторите; — ка-
питолийски (лат.) в съчет. капито-
ляйскн площад — трапецовиден
площад в Рим, изграден върху Ка-

315
капсорубин
питолийския хълм през 16. век по
планове на Микеланджело.
капитул (лат.) 1. юр. глава от закон;
2. рел. колегия от духовници при
епископска катедра в католичес-
ка църква; 3. общо събрание на
членовете на орден; 4. ист . в до-
революционна Русия — учрежде-
ние, което ръководело награжда-
ването с ордени.
капитулант (лат.) лице, което капи-
тулира, което слага оръжието си,
което не може мъжествено да бра-
ни някаква идея, някакво дело.
капитуларий (лат.) I. ист. кралски
указ през Средновековието в За-
падна Европа; 2. мн . сборник от
такива укази.
капитулация (лат.) 1. воен . прекра-
тяване на военни действия и пре-
даване на неприятеля; 2. ист. ед-
ностранни договори с някогашна
султанска Турция или страни от
Далечния изток, според които на
известни европейски държави се
гарантират разни права и приви-
легии; — капитулирам 1. слагам
оръжието и се предавам; 2. отс-
тъпвам.
капишон (фр.) вид шапка — качул-
ка, наметало за глава.
капите (тюрк.) езически храм, в
който са поставени различни идо-
ли.
капия (тур. „врата”) 1. врата, порта;
2. положение при игра на табла,
когато на един от шестте дяла има
поне два пула; 3. ножница; кания;
4. прен. продълговата островърха
месеста чушка; 5. прен. своеобра-
зен и странен човек.
капла (тур.) разг. калник на колело,
капладнсвам (тур.) подплатявам: --
каплама подплата.
каллака (англ.) възнаграждение, ко-
ето се плаща от товарителя на
притежателя на кораб.
капниста (гр.) диал. пушена риба.
капо (ит.) 1. муз. начало; 2. разг. при
някои игри на карти: без да е взел
нещо, без да е хванал нито една
ръка.
капон (ит.) нар. скопен охранен пе-
тел.
капонир (исп.) воен. 1 . заслон за
стрелба; 2. прикритие за самоле-
ти.
капот (фр.) 1. вид женска дреха; 2.
малка дамска шапка; 3. гумен
предпазител, презерватив.
капотаж (фр ) спец. за самолети и
автомобили — преобръщане при
авария; — капотирам (фр.) спец.
за самолет или автомобил — об-
ръщам се с тялото си и се удрям в
земята при катастрофа.
капра (ит.) предно издигнато място
във файтон или кабриолет, на ко-
ето сяда возачът.
капрал (фр.) воен. подофицер.
каприз (лат.) 1. внезапна прищявка,
немотивирано искане; 2. прен. вид
сладкиш; — капризен (фр.) 1. кой-
то постоянно или често изразява
капризи; своенравен; 2. който е
породен от каприз; 3. непосто-
янен, непоследователен; 4. при-
чудлив.
каприкорн (лат.) астр. козирог,
каприфолий (лат.) бот. растение: ор-
лови нокти.
каприциозен (лат.) своенравен, осо-
бен, на момента, на кефове; —
капрнциозност своенравност.
капрон (фр.) 1. хим . вид полиамид-
на смола; 2. вид синтетично текс-
тилно влакно, устойчиво на влага
и налягане.
капса (лат.) воен. капсула, възпали-
телен заряд.
капсел (лат,) техн. огнеупорен съд,
в който се поставят фаянсовите и
порцелановите излелия при тях-
ното изпичане в пещ.
капсорубин (лат.) хим. органически
пигмент, който придава червен

капсула
316
цвят на узрелите пиперки.
капсула (лат,) I. воен . възпламени-
тсл на заряд в патрон, бомба, ми-
на или снаряд; 2. фарм. кутийка
за лекарства на прах, направена
от желатин; 3. оловен похлупак;
4. анат . ципа от съединителна тъ-
кан; 5. шапчица от станиол или
пластмаса на запушени отгоре бу-
тилки; — капсулирам 1. поставям
капсула на патрон; 2. обвивам в
капсула течно или праховидно ле-
карство; 3. поставям капсула на
запушени бутилки; 4. анат . обви-
вам с ципа от органична тъкан ня-
кои органи или патологични об-
разувания.
каптаж (фр.) 1. съоръжение за ула-
вяне на изворни или подземни во-
ди или на газ; 2. мястото, където
е инсталирано такова съоръжение;
—
каптирам (лат. „хвашам”) ула-
вям вода при извора чрез кап-
таж.
каптисвам (тур.) диал. грабвам, хва-
шам.
капукехая (тур.) ист. представител,
агент, който представлява пред
Портата някоя привилегирована
турска област или самостоятелно
духовно учреждение, като патри-
аршия, екзархия и др.
капут (нем. „разбит”) разг. край, ги-
бел.
кануцин (ит.) 1. католически монах
от Францисканския орден; 2. мас-
карадна дреха с капишон; 3. зоол .
вид американска маймуна; 4. бот.
растение латинка; — капуцинер
(нем.) вид ликьор, правен от ка-
лугерите капуцини.
капюшов (фр.) книж. качулка за гла-
ва, пришита за горна дреха, ка-
пишон.
кара (тур.) нар. 1. черен; 2. прен. лош.
караагач и карагач (тур.) диал. бряст,
карабаш (тур.) диал. 1 . черноглав; 2.
калугер, чернокапец.
карабина (фр.) къса кавалерийска
пушка; — карабинери 1. войска,
въоръжена с карабини; 2. (само в
Италия) жандармерия, полиция.
каравана (евр.) голям разлат съд,
широка и плитка тенджера.
каравела (ит.) вид платноходен ко-
раб от 15. и 16. век.
карагьоз (тур.) 1. диал. черноок; 2.
зоол. вид дунавска скумрия; 3. ост.
комично куклено представление.
карагьозлук (тур.) разг. фокусничес-
тво.
карагьозперде (тур.) диал. 1 . завеса;
2. маска; 3. прен. безсрамие.
карагьозчия (ryp.) 1. диал. ост . ли-
це, което разиграва кукли; 2. прен.
разг. фокусник, хитрец, актьор.
караджа (тур.) диал. сърна.
караджейка (тур.) диал. 1. малка во-
деница;
сорт синя слива.
каракавак (тур.) диал. черна топола.
каракачан(ин) (тур.) планински ско-
товъдец на Балканския полуост-
ров, който говори гръцки или ру-
мънски, или смесен гръцко-ру-
мънски език.
каракаш (тур.) черновежд.
каракесат (тур.) диал. твърде, извън-
редно малко.
караконджо и караконджул (тур.) нар.
според народните суеверия — зъл
дух, вампир, таласъм, който пла-
ши хората нощно време и върлу-
ва главно от Коледа до Водици.
каракуда (гр.) зоол. вид риба от се-
мейство Шаранови, разпростране-
на в сладките води на Европа и
Азия.
каракул (тюрк.) 1. особен вид овца,
която е пренесена и у нас (по име-
то на . оазиса Каракул в Средна
Азия); 2. къдрава черна овча ко-
жа от 1 — 3 -дневни агнета; астра-
ган.
караман и караманест (тур.) диал.
едър, снажен.
карамбол (исп.) 1. при игра на би-

317
карбованец
лярд — удряне с едната топка ос-
таналите две; 2. игра на билярд с
три топки; 3. червената топка в
игра на билярд; 4. прен. стълкно-
вение, сблъскване.
карамел (фр.) 1. тъмнокафява стък-
ловидна маса с горчив вкус, ко-
ято се получава при загряването
на захар или гликоза и се употре-
бява като оцветител на захарни из-
делия; 2. вид твърд бонбон от пре-
печена захар с пълнеж; — кара-
мел-му вид полутвърд бонбон,
приготвен от захар, нишесте и др.;
—
карамелажен (фр.) книж. който
се отнася до производството на
твърди захарни бонбони, караме-
ли; — карамелизация (фр.) прев-
ръщане на захарта или гликозата
в карамел.
карамусал (тур.) диал. 1. чер камък;
2. чернокамен.
карамфил (ар.) 1. бот. ароматно гра-
динско или диво цвете; 2. изсу-
шени пъпки от тропичното дърво
Caryophyllis aromaticus, употребя-
вани за подправка.
карандаш (тюрк.) ост. молив,
карантина (фр.) 1. изолирано мяс-
то, с леки постройки, където прес-
тояват за определен срок (обик-
новено 40-дневен) пътници, ко-
ито идват от, или са минали през
места, където върлува заразна бо-
лест, като холера, чума и др.; 2.
самият престой; 3. санитарен пост
за преглеждане на лица, добитък,
превозни средства или стоки, ко-
ито идват от места, заразени с епи-
демична болест; 4. сграда, където
се задържат такива лица, добитък
или стоки.
карантия (тур. „черен” и гр. „вът-
решности”) вътрешности на жи-
вотно.
карар (тур.) диал. 1. ред, положение;
2. мярка, умерено количество.
карарски (ит. от собств. геогр.) ми-
нер. който се отнася до особен
мрамор от гр. Карара в Италия,
прочут със своите качества за
скулптиране.
карас (рус.) вид морска риба с чер-
веникав цвят.
карасакъз (тур.) диал. черна земна
смола; зифт, асфалт.
карат (гр.) 1. мярка за определяне
пробата на златните съединения;
степен на чистотата на златото; 2.
единично тегло на скъпоценните
камъни, равно на 4 зърна (около
20 сантиграма).
каратаван (тур.) разг. 1 . междинен
таван, който изпълва пространст-
вото между гредите и гредореда;
2. наковани летви и подложки под
мазилката на таван.
каратопрак (тур.) разг. за почва —
чернозем.
караул (тур.) 1. въоръжена охрана на
външни обекти в казарма, банки,
складове и др.; 2. служба, задъл-
жение на такава охрана; — поче-
тен караул стоене на стража за от-
даване почит пред ковчега на зас-
лужил покойник; — караулка
(рус.) разг. будка на часови или
караулно помещение при пост.
карашмальк (тур.) диал. размесеност,
обърканост, неразбория.
карашък (тур.) диал. смесено, раз-
месено, разбъркано; — каращис-
вам, каращнеамразг. смесвам, раз-
месвам, разбърквам.
карбазол (гр.) хим. органично съеди-
нение, получавано от въглищата
и употребявано за производство на
багрила.
карбамид (лат.) хим. 1. органично съ-
единение — амид на въглената ки-
селина, употребявано за произ-
водство на пластмаси; 2. урея.
карбид (лат. „въглен” и гр. „вид”)
хим. съединение на въглерода с
металите.
карбованец (пол.) сребърна монета

карбол
318
със стойност една рубла.
карбол (лат.) хим. вид киселина —
кристално безцветно вещество с
много остра миризма, което се до-
бива от каменовъглен катран и се
употребява като силно дезинфек-
циращо средство; фенол.
карболова киселина (лат. „въглен” и
„масло”) кристално безцветно ве-
щество, което се добива от каме-
новъглен катран; силно дезинфек-
циращо средство в разтвор с вода
(карболова вола); фенол.
карбон (лат. „въглен”) геол. камено-
въгленият период, четвъртият пе-
риод от палеозойската ера, наре-
чен така, понеже тогава са вире-
ели гигантски дървета, от които
са образувани много каменовъг-
лени залежи.
карбонадо (исп.) минер. черен дреб-
нозърнест диамант, употребяван
за пробиване на твърди скали.
карбонар(нй) (ит.) полит. ист. член
на тайна революционна органи-
зация в Италия, която в началото
на 19. век се е борила за полити-
ческо освобождение и обедине-
ние.
карбонат (лат.) 1. хим . сол на въгле-
ната киселина; 2. минерал, който
съдържа въглена киселина; 3. ми -
нер. черен диамант.
карбонизация (лат.) 1. фим. превръ-
щане във въглища; овъгляване; 2.
хим. суха дестилация на дърва или
каменни въглища; 3. хим . очист-
ване на масло чрез прекарването
му през дървени въглища; 4.
текст, обработване на вълна или
полувълнени платове с разтвор от
минерални киселини за отстраня-
ване на растителните примеси; —
карбонизирам (лат.) 1. хим . прев-
ръщам във въглен; овъглявам; 2.
текст, обработвам вълна или по-
лувълнени платове за отстранява-
не на растителните примеси.
карбонил (лат.) хим. съединение на
въглена киселина с метал.
карбонит (от лат. „въглен”) взривно
вещество, вид слаб динамит.
карборунд (лат.) хим. съединение на
кремък с въглерод — много твър-
ди зелени или червеникави крис-
тали, употребявани за шлифова-
не, точене и др.
карбункул (лат.) 1. минер. вид скъ-
поценен камък; гранат; 2. мед. го-
лям гноен цирей; 3. мед. синя пъп-
ка; антракс.
карбуратор (фр.) 1. техн. уред в дви-
гател с вътрешно горене за прев-
ръщане на течното гориво в горя-
ща газообразна смес; 2. хим. теч-
но въглеродно запалително вещес-
тво, което се употребява при кар-
бурация.
карго (исп.) 1. товар на кораб; 2. зас-
траховка на превозвани стоки; —
каргоплан (исп.) мор. план за то-
варене на кораб.
карда (фр.) гребен на дарак; чесало,
кардамин (гр.) бот. многогодишно
тревисто планинско растение с бе-
ли или розови цветове.
кардамон (лат.) бот. индийско тре-
висто растение, употребявано за
лекарства и за подправка на яс-
тия и напитки; 2. семето на това
растение.
кардан (ит. от собств.) 1. техн. съ-
единение между два съосни вала
за предаване на въртяш момент,
което им позволява да се отдале-
чават докъм 30°; 2. шарнирно
окачване на корабен или самоле-
тен компас или друг инструмент,
което допуска клатене на основа-
та, но без да се нарушава желано-
то положение на окаченото тяло
(по името на италианския мате-
матик Кардано, 1501 — 1576); —
карданен мехапизъм механизъм,
който съединява вторичния вал на
скоростната кутия или друг агре-

319
карета
гат на трансмисията с карданния
вал; — карданен вал вал, който
служи за предаване на въртящия
момент от скоростна кутия към
главното предаване; — карданно
предаване устройство за предава-
не на въртеливо движение чрез
последователно свързване на два
кардана.
кардаш (тур.) брат, близък другар,
кардиалгия (гр.) мед. 1. болки при
горния отвор на стомаха; 2. нев-
ралгични болки в сърдечната об-
ласт.
кардинал (лат.) 1. в католическата
църква —-
най-висшето духовно
лице, висш сановник в Рим; 2. зо-
ол. сладкопойна червена птица в
Америка; 3. вид десертно грозде с
едри червеникави зърна.
кардинален (от лат.) 1. основен, гла-
вен, много важен; 2. мат . коли-
чествен.
кардио- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение сърде-
чен, който се отнася до сърцето.
кардиография (гр.) мед. графично от-
белязване линията на сърдечните
удари с помощта на кардиограф;
~
кардиограф (гр.) мед. уред за
графично отбелязване линията на
сърдечните удари; — карднограма
(гр. „сърце” и „записване”) мед.
графично изобразяване на движе-
нията на сърцето.
кардиоид мат. затворена сърцеоб-
разна крива линия.
кардиология (лат.) мед. дял от ме-
дицината, в който се изучават бо-
лестите на сърцето; — кардиолог
(лат.) мед. лекар, специалист по
сърдечни болести.
карднопатия мед. болест на сърцето,
кардиосклероза (лат.) мед. заболява-
не, което се дължи на разраства-
не на съединителната тъкан на
сърдечния мускул като резултат от
недостатъчното му снабдяване с
кръв или вследствие на инфекция,
кардиоспазма (гр.) мед. спазма на
сърдечния мускул.
кардистеноза (гр.) мед. стесняване на
сърдечните клапи.
кардиотоксичен (гр.) мед. който
действа вредно върху дейността на
сърцето.
кардиотомия (гр.) мед. разрязване на
сърдечния мускул.
кардиотоничен (ip.) мед. който усил-
ва дейността на сърцето.
кардирам (фр.) текст, развлачвам,
разчесвам вълнено плетиво, за да
стане космато.
кардит(ис) (лат.) мед. възпаление на
сърдечния мускул.
кардити палеонт. вкаменени сърце-
видни раковини.
кардия (гр.) анат. мястото, където
хранопроводът се съединява със
стомаха.
каре (фр.) 1. квадрат, обикновено ка-
то шарка на тъкан; 2. военен строй
във вид на четириъгълник; 3. пей.
заграден в квадрат или набран във
форма на квадрат печатан текст;
4. кул. качествено, главно свинс-
ко месо, около долната част на
гръбнака; 5. разг. четирима души
(играчи) при някои игри на кар-
ти или танци; 6. разг. четири ед-
накви карти, изтеглени от един
играч; — издателско каре данни,
свързани с правни и икономичес-
ки интереси на издателството, ав-
тора и на всички отговорни учас-
тници при редактирането, кори-
гирането и оформянето на изда-
нието.
карез (ар.) разг. яд, злоба; — карез-
лия (ар.) разг. който има карез на
някого.
карекла (гр.) 1. стол с облегалка; 2.
плетен стол.
карета1 (ит.) 1. ост . елегантен, лук-
созен файтон; 2. техн. специално
подвижно приспособление към

карета
320
някои .машини за пренасяне на де-
тайли от едно място на друго.
карета2 (лат.) зоол. вид морска кос-
тенурка.
кари (нем.) геол. I. естествени чаш-
кообразни ями по планински
склон със стръмни, често пъти
почти отвесни стени; 2. гъсто раз-
положени бразди по повърхност-
та на лесно разтворими скали, об-
разувани от валежните води.
кариатида (гр.) арх. женска статуя,
служеща да подпира свод.
карида, кариди (гр.) диал. 1. скари-
ди, рачета; 2. червени петна по
кожата на краката при загряване
през зимата на силен огън.
кариер (фр.) най-силният бяг (ход)
на коня.
кариера1 (фр.) 1. находите на ска-
ли: варовици, пясъчници, мрамо-
ри, гранити и други, които се из-
ползват в строителството; камено-
ломна; 2. разработка на лежащи
близо до повърхността полезни
изкопаеми.
кариера2 (фр.) L успешно напред-
ване в служба; поприще; 2. дип-
ломатическа служба; — правя ка-
риера напредвам в службата; — ка-
риеризъм (от фр.) стремеж към
напредък в службата от користни
лични цели и във вреда на общи-
те интереси; — кариерист (фр.) ли-
це, което се стреми да се издигне
в службата си, като мисли и дейс-
тва само от гледището на своите
лични интереси.
кариес (лат. „гнилост”) мед. разру-
шаване на плътната тъкан на кост
или зъб.
карнйои (фр.) 1. музикална пиеса
или откъс, в който се имитира звъ-
нът на камбаните; 2. френско на-
именование на лира — звънчета,
карикатура (лат.) изображение, ко-
ето представлява лице, предмет
или събитие в изопачен или сме-
шен вид; — карикатурен смешен;
—
карикатурист художник, който
рисува карикатури; — карикатуря
правя смешен.
карильон (фр.) 1. няколко камбани
с различна големина, които из-
пълняват определена мелодия; 2.
муз. пиеса, в която се имитира
камбанен звън; карийон.
карина (лат.) мор. подводна част на
кораб.
кариогамия (гр.) биол. сливане на яд-
рата при копулация.
кариоза (лат. „гнил”) мед. възпали-
телен процес на кост, съпроводен
с разяждане на костното вещест-
во.
кариока (от собств.) 1. панделка за
превързваме на женска коса (по
името на прочута актриса); 2. вид
брошка с висулка; 3. разг. кутий-
ка с осем евтини цигари; 3. муз.
разновидност на румбата с харак-
терни танцови фигури.
кариокинеза (гр.) биол. начин за раз-
множаване на животни и расте-
ния, при който елементите на яд-
рото на майчината клетка се раз-
пределят точно между новите
клетки; митоза, непряко деление,
кариология (гр.) биол. дял от онто-
логията, който се занимава с изу-
чаването на клетъчното ядро.
кариоплазма (гр.) биол. плазмата на
клетъчното ядро.
каркас (фр. „скелет”) 1. строиш, ске-
лет от дърво или метал на някоя
постройка (мост, сграда, кораб и'
т.н; 2. стоманена арматура; ср. ар-
матура; 3. воен. запалителен сна-
ряд, който се хвърлял в непри-
ятелски складове за предизвиква-
не на пожар; 4. бот. дърво от ро-
да на палмите, нарича се още же-
лязно дърво поради голямата си
якост; служи за направа на духо-
ви музикални инструменти; 5. ос-
новата на външна автомобилна гу-

321
карст
ма, направена от гумирана кор-
дова тъкан.
каркел(а) (гр.) диал. желязна халка
на пътна врата за хлопане.
карлик (пол.) мит. джудже,
карлинг (сканд.) геол. върхове с пи-
рамидална форма по свличащи се
ледници.
карлък (тур.) диал. снежна местност,
снежен връх.
карма (санскр.) будистко учение за
въздаяние за човешките дела след
смъртта, според което грешници-
те се прераждат, а праведните оти-
ват във вечното небитие, в нир-
вана.
кармакарашък (тур.) разг. размесе-
но, разбъркано, безредно.
карманьола (фр.) ист. 1. революци-
онна песен от времето на Френс-
ката буржоазна революция от 1789
г; 2. танц, който се играе в съпро-
вод с тази песен; 3. дреха, която
якобинците от Великата френска
буржоазна революция са носели,
пренесена от италиански работни-
ци от град Карманьола.
кармелит (фр.) рел. монах от като-
лически орден, основан по време
на кръстоносните походи в 1156
г. на планината Кармел в Палес-
тина.
кармин (фр.) червена, добивана от
насекомото кармъз боя.
карнабвгг (ар.) диал. цветно зеле, кар-
фиол.
карнавал (лат.) 1. време през сирна-
та седмица (няколко дни преди за-
говезни), празнувано със забавле-
ния и маскарад; 2. разш. увеселе-
ния, придружени с танци, маска-
ради и други игри.
карначе (лат.) кул. 1 . кебапче; 2. къс-
че от тънък салам, печен на ска-
ра.
карнеол (лат.) минер полускъпоце-
нен камък с тъмночервен или ка-
фяв цвят.
карнетка, карнет (фр.) 1. малък джо-
бен бележник с листа за късане;
2. група трамвайни билети или
картонче за няколко пътувания.
карнивор (лат.) книж. организъм,
който се храни с месо; месояд.
каро (фр.) карта за игра с червени
четириъгълни знаци.
каросерия (фр. от лат. „кола”) ске-
лет на автомобил, камион и др.
каротаж (фр.) техн. комплекс от ме-
тоди за търсене на полезни изко-
паеми със специални уреди.
каротин (лат. „морков”) биол. жъл-
то-оранжево багрилно вещество
(пигмент), което се съдържа в
много плодове и животински про-
дукти.
каротивемня (лат.) мед. жълто обаг-
ряне на серума на кръвта и на ко-
жата по дланите и петите вследс-
твие на употребата на много мор-
кови.
каротиноид (лат.) бот. растително
багрило, което придава жълточер-
вена окраска на плодовете и зе-
ленчуците.
карпален (лат.) анат. който се отна-
ся до частта от пръстите между
двете коленца; междуставен.
карпология (гр.) дял от ботаниката,
който изучава плодовете и семе-
ната на дърветата и растенията; —
карполит палеонт. вкаменелост от
плод.
карпоспора (гр.) бот. спора, образу-
вана в оплодената яйцеклетка на
някои цветни водорасли.
карпуз (тур.) диал. диня, любеница,
карст (нем. от собств.) съвкупност
от природни явления и форми, ре-
зултат от химически процеси в об-
ласти, изградени от лесно разтво-
рими във водата скали, напр. ва-
ровици, мрамори, гипс и др. (по
името на местност в Югославия);
—
карстови води геол. подземни
води в земни кухини, канали, пе-

карта
322
щери главно на карбонатни ска-
ли (варовици, доломити); — кар-
стов извор геол. извор с постоянен
дебит, който понякога дава нача-
лото на рекички или потоци; —
карстови полета геол. райони с ха-
рактерни карстови явления, къде-
то често се наблюдава избликва-
нето на карстови извори.
карта (лат.) 1. геогр. чертеж на стра-
на, местност, земното кълбо и пр.;
2. карта за игра; 3. изрезка от кар-
тон с различно предназначение;
—
абонаментна карта документ,
който дава право да се използва
нещо; — лична карта документ с
портрет, подпис и други данни на
притежателя за установяване на
самоличността му; — членска кар-
та писмен документ за членетво
в някоя организация, съюз и пр.;
—
играя с открити карти не скри-
вам нищо в плановете си и наме-
ренията си; — поставям на карта
рискувам с надежда за голяма об-
лага.
картал (тур.) диал. птица лешояд,
картбланш книж. неограничено пъл-
номощие, пълна свобода и право
за действие.
картезианство (фр.) филос. учение на
френския философ Декарт, кой-
то прави опит да примири иде-
ализма с материализма.
картел (ит.) 1. икон. обединение на
еднородни предприятия; 2. полит .
съюз на политически партии за
следване на обща програма по из-
вестни политически въпроси; 3.
прен. съюз, обединение, съглаше-
ние, договор.
картер (англ. от собств.) техн. мета-
лен корпус, в който се поместват
някои от двигателите на транспор-
тни и други машини, който ги
предпазва от повреда и прах и слу-
жи същевременно за резервоар на
смазочно масло.
картеч (гр.) 1. воен. вид артилерийс-
ки снаряд за близко разстояние,
пълнен с дребни куршумчета, ко-
ито се пръскат при изстрел; шрап-
нел; 2. едра сачма за ловна пуш-
ка.
картечница (ит.) воен. автоматично
скорострелно оръжие.
картина (ит.) 1. художествена рисун-
ка; 2. изглед от природата; глед-
ка; 3. поетично изображение на
особени положения, на битови
сцени и др; 4. част от действието
на драма или опера, обикновено
със смяна на декорите; 5. прен. не-
що, което поразява.
картирам (нем.) съставям географс-
ка или геоложка карта на дадена
местност.
картография (гр.) наука и практика
за съставяне, изучаване и създа-
ване на общогеографски и специ-
ални карти; — картографирам 1.
нанасям на географска карта; 2.
съставям картограма; — картограф
специалист по картография.
картон (ит.) 1. дебел книжен лист за
корици на книги, за изработване
на кутии и др; мукава; 2. форму-
ляр от картотека за нанасяне на
различни данни; — картона» (фр.)
мукавено изделие.
картон (тур.) бот. декоративен гра-
дински храст с бели топчести съц-
ветия; снежна китка.
картотека (гр.) 1. метод за водене
счетоводство чрез отделни карто-
нени формуляри, наредени по аз-
бучен ред; 2. наредени картонени
формуляри по азбучен ред, който
съдържа сведения за справка; 3.
кутия, в която се държат такива
картони; — картотекирам (от гр.)
вписвам в картотека.
картоф (ит.) 1. едногодишно расте-
ние, което образува в земята груд-
ки, употребявани за храна; 2. геол .
заоблен блок, който се получава

323
касета
при изветрянето на плутоничес-
ки скали.
картуларнй (лат.) ист. сборник от
описи и копия, които се отнасят
до землено владение, предимно
манастирско.
картуш (фр.) худ. декоративно офор-
мление на надпис или на ембле-
ма с графично или скулптурно ук-
рашение.
карусел (ит.) 1. надпрепускване с ко-
не в кръг; 2. въртящо се приспо-
собление със седалки, често във
форма на кончета, лодки, само-
лети и други по увеселителни мес-
та.
каруца (ит.) 1. проста конска кола,
главно за товар; 2. ост . пътничес-
ки железопътен вагон.
карфиол (от лат. „зеле” и „цвете”)
бот. цветно зеле, карнабит.
карфица (гр.) 1. малка игла с гла-
вичка на тъпия край за прикреп-
ване; 2. безопасна игла или брош-
ка.
карцер (лат.) 1. единична килия с
малки размери, обикновено тъм-
на и влажна, за изолиране на про-
винили се затворници; 2. поме-
щение, което служи за затвор в
казарма; — карцирам (нем.) зат-
варям в карцер.
карциноид (гр.) мед. тумор, прили-
чен на рак.
карцинология (гр.) зоологична науч-
на дисциплина, която изучава ра-
кообразните.
карцинома (от гр. „рак” през лат.)
мед. злокачествен тумор, рак.
карциносаркома (гр.) мед. смесен ту-
мор от рак и саркома.
каса (ит.) 1. железен сандък или
шкафче за пазене на ценности и
пари; 2. самите налични пари; 3.
мястото, където се плащат или
вземат пари; — касова книга сче-
товодна книга за вписване на пос-
тъпленията и разходите на пари-
те; — касов автомат електрон, спе-
циализиран касов апарат, устройс-
тво за регистрация с кредитни
карти или билетен автомат, с кой-
то се регистрират сведения, отна-
сящи се до продажба на стоки, ка-
то информацията се изпраща в
централен компютър; — касов бон
законно платежно средство, чи-
ето обрашение е ограничено със
срок.
касаба (тур.) ост. малък град, гра-
дец.
Касандра (гр.) I. мит . дъщеря на
троянския цар Приам и Хекуба;
от влюбения в нея Аполон тя по-
лучава пророчески дар, но след
като го отблъсква, той превръща
дара в наказание: никой не вярва
в предсказанията, вземат я на под-
бив; не вярват и на предупрежде-
нието, че вкарването на дървения
кон в чертите на Троя ще донесе
гибел на града; 2. прен. предска-
зателка на нещастия.
касап(ин) (ар.) 1. разг. занаятчия,
който коли добитък и продава ме-
со; месар; 2. прен. кръвник, гла-
ворез; — касапница 1. разг. мага-
зин на касапин; месарница, ме-
сопродавница; 2. ост . кланица; 3.
прен. масово избиване, умъртвя-
ване.
касатор (лат.) юр. лице, което е по-
дало касационна жалба.
касатура (тур.) диал. войнишки нож.
касация (лат.) юр. 1 . форма за об-
жалване и проверка на съдебни
решения, възникнала във Фран-
ция в периода на буржоазната ре-
волюция: 2. отмяна на издадено
съдебно решение в най-висшата
съдебна инстанция поради нес-
пазване на законите или наруша-
ване на правилата на съдопроиз-
водство; 3. разг. касационен съд.
касета (фр.) 1. касетка; 2. арх. орна-
мент с правоъгълна форма; 3. маг -

касетен диск
324
нетофонна или видеолента, нави-
та в правоъгълна кутия за някои
видове магнетофони; 4. електрон.
защитна обвивка, в която посто-
янно се съхранява магнитна лен-
та.
касетен диск електрон, модул, със-
тоящ се от един твърд магнитен
диск, постоянно разположен във
вътрешността на защитен пласт-
масов калъф.
касетен модул електрон, подвижен
модул, съдържащ магнитна лен-
та, магнитен диск, интегрални
схеми, лента за печатащо устройс-
тво или друго приспособление,
необходимо за работата на ком-
пютър.
касетка (фр.) 1. кутия, особено за
пари (спестявания); 2. арх. вдлъб-
нати полета на сводов покрив, 3.
сандъче с преградки или без прег-
радки за пренасяне на някои сто-
ки.
касида (ар.) литер. вид хвалебстве-
но лирическо стихотворение от
арабската литература, близко до
одата, разпространено през 6. -7 .
век.
касиер (ит.) фин. лице, което завеж-
да касата на едно предприятие,
учреждение или организация;
ковчежник.
каенх (исп.) 1. индиански княз в
Централна Америка по време на
завладяването от европейците; 2.
вожд на американско индианско
племе или старейшина в такова
племе; 3. в Испания и в Латинска
Америка — голям земевладелец.
Касиопея (гр.) 1. мит . жена на ле-
гендарния абисински цар Сафей,
майка на Андромеда, превърната
от боговете в съзвездие; 2. астр.
незахождащо съзвездие в Север-
ното полукълбо.
касирам (фр.) юр. 1. обжалвам (ре-
шение на апелативния съд); 2. от-
меням, обявявам за недействител-
но.
касис (гр., фр.) бот. многогодишен
плодов храст с назъбени листа и
плодове в малки гроздове с черен
или синьочерен цвят.
касия (лат.) бот. многогодишно бо-
бово растение, чиито листа под
названието „александрийски
лист” се използват като слабител-
но средство.
каска (фр.) шлем за глава, метали-
ческа шапка, която предпазва гла-
вата от наранявания.
каскада (фр.) 1. сложни и опасни
трикове при снимки на филми,
изискващи специална техника и
спортна подготовка; 2. смел цир-
ков номер; 3. използване водите
на планински реки и езера за си-
лодобив чрез стъпаловидно пост-
роени язовири и станции за елек-
трически ток и др.; 4. изкуствен
водопад или система от водопа-
ди, получени чрез стъпаловидно
построени басейни; 5. редица уре-
ди, които са свързани така, че
първият задвижва втория, а вто-
рият — следващия и т.н.; 6. реди-
ца лайденски стъкленици, свър-
зани последователно, за да се по-
лучи много по-голяма потенци-
ална разлика; 7. в операта — бърз
танц, съпроводен с пеене.
каскадьор (фр. от лат.) дубльор на
филмов артист, който изпълнява
опасни сцени.
каскарил (лат.) бот. кора от растя-
що на Бахамските острови арома-
тично растение, употребявана в
медицината като средство за въз-
буждане на храносмилането.
каскет (фр.) вид мека шапка от плат,
без периферия, но с козирка.
каскът (тур.) диал. схванат, несръ-
чен.
каста (лат.) съсловие, наследствена
класа (от най-образованите в Еги-

325
каталмза
пет и източна Индия), чийто на-
чин на живот е определен от тра-
дициите на прадедите.
кастанети (исп.) ударен музикален
инструмент, употребяван за рит-
мично тракане при испанските
танци.
кастел (лат.) книж. 1. укрепен за-
мък; крепост; 2. укрепена кула за
охраняване на пътища и проходи.
кастелан (лат.) 1. ист . в Среднове-
ковието — надзирател на замък в
Западна Европа; 2. помощник на
войвода в стара Полша; 3. пазач
на католически храм.
кастеланша (лат.) ост. завеждаща
белъото в болница, пансион и др.
кастор (гр. „бобър”) текст. 1. плът -
но, дебело сукно с мъх на опака-
та страна; 2. боброва кожа.
Кастор (от собств. гр.) 1. мит. брат
близнак на Полукс, синове на
Зевс и Леда и покровители на мо-
реплаването; 2. астр. съзвездие от
две звезди; 3. прен. неразделни
другари.
кастрат (ит.) 1. книж. скопен човек;
скопец; 2. в Италия до началото
на 19. век — църковен певец, кой-
то се скопявал, за да запази висо-
кия си глас; — кастрация (лат.)
мед. изкуствено отстраняване или
разрушаване на половите жлези у
животните и човека; скопяване; —
кастрирам (лат.) извършвам каст-
рация; скопявам.
кастрон (от фр. „тенджера”) голяма
дълбока паница за супа и други
течности.
кастрофилакс (гр.) ист. византийс-
ка титла на началник на крепост.
кат (тур.) 1. етаж, 2. костюм: един
кат дрехи.
ката (гр.) всеки-, еже-: катадневно
ежедневно.
ката- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение долу,
надолу.
кятаболизъм (гр. „събаряне”) биол.
разпадане на веществата в орга-
низъм.
катадноптрикя (гр.) част от физика-
та, която разглежда отражението
и пречупването на светлината.
катазона (гр.) геол. долна дълбочин-
на земна област.
катакаустика (нем.) опт. кривата,
която се получава при пресича-
нето на фокалната повърхнина на
вдлъбнато сферично огледало с
равнина, която минава през оп-
тичната му ос.
катаклаза (гр.) геол. деформация на
скалната структура и съставящи-
те я минерали под действието на
тектоничните движения на земна-
та кора.
катаклизъм (гр.) 1. всемирен потоп;
2. всемирна катастрофа, повсемес-
тно нещастие; 3. прен. остър раз-
рушителен преврат в социалния
живот.
катакомба (ит.) 1. подземна пеще-
ра, подземие; 2. ист. мн . обшир-
ни подземни помещения, в които
първите християни погребвали
своите мъртъвци и се събирали на
молитва; 3. ист. в древния Еги-
пет — места, в които се пазели
мумиите; 4. арх. семейна гробни-
ца със странични входове.
каталаза (гр.) биол. ензим, който
взима активно участие в регули-
рането на дишането на клетките,
каталектически, каталектичен (гр.)
непълен; недоизкаран; съкратен,
каталепсия (гр.) мед. нервен припа-
дък с пълна загуба на волеви дви-
жения при някои нервни заболя-
вания, хипноза, летаргия и др.;
примираме; — каталептик мед. бо-
лен от каталепсия.
катализа (гр.) хим. ускоряване или
забавяне на химическа реакция
под влияние на катализатор; — ка-
тализатор (гр.) вещество, което ус-

каталог
326
корява или забавя химическа ре-
акция; — биологични катализа-
тори вещества, които забавят или
ускоряват химичните процеси в
живия организъм; — катализирам
хим. причинявам катализа.
каталог1 1. списък на книги, съчи-
нения, наредени по азбучен ред
или на раздели; 2. списък на кар-
тончета с описание на музейни
или изложбени предмети по аз-
бучен или друг определен ред; 3.
книга със списък на книги или
изложбени, музейни предмети и
др.; 4. чекмеджета с картончета с
описание на книги в библиотека,
подредени в определен ред; — ка-
талогизирам (нем. от гр.) вписвам
в каталог, съставям каталог на
библиотека, на музейни предме-
тиидр.
каталог2 електрон, файл в компю-
търна система, съдържаш списък
на имената на файловете, тяхно-
то местоположение във външната
памет и размерите им, както и
друга информация: дата на създа-
ване, автор и т. н.
каталясвам (тур.) разг. премалявам;
капвам от умора.
катамаран мор. вид кораб, който се
състои от два корпуса, свързани с
обща платформа.
катамнеза (гр.) мед. съвкупност от
сведения за една болест, узнати
след преминаването.
катана (рус.) 1. диал. едър кон; 2.
прен. висока жена.
катанец (лат.) разг. катинар, кофар.
катапелсис (гр.) физиол. пълно сми-
лане на храната.
катаплазма (гр.) фарм. средство за
омекване на оток, за налагане.
катаплексия (гр.) мед. вцепеняване
от почуда, изумление.
катапулт (гр.-л ат.) 1. ист . уред за
хвърляне на камъни; 2. приспо-
собление върху палубата на кораб
за пускане, изсгрелване на само-
лет; 3. ав. устройство на пилотс-
ката седалка заедно с летеца и па-
рашута при самолети и космичес-
ки кораби; — катапултирам ав. ав-
томатично изхвърлям летец от са-
молет или космонавт от приземя-
ваща се космическа капсула в слу-
чай на авария.
катар (гр.) мед. остро или хронично
възпаление на лигавицата на ня-
кой орган, придружено с усилено
отделяне на секреция.
катаракт (гр.) 1. книж. водопад с
малка височина, голяма ширина
и голяма водна маса, която се об-
разува обикновено от по-големи
реки при пресичане на твърди
скали; 2. техн. приспособление за
намаляване на колебанията и от-
слабване на ударите в машини, жп
вагони, автомобили, автоматични
регулатори и др.; амортисьор; 3.
техн. приспособление за автома-
тично отваряне на клапани при
някои машини; 4. мед. катаракта,
болест на очите: перде.
катарама (рум.) тока, закопчалка,
катаревуса (гр.) език, официален
стил в съвременния гръцки език,
противоп. димотики.
катарзис (гр.) литер. според Арис-
тотел — душевно пречистване от
въздействието на трагично теат-
рално представление.
катари (лат.) ист. привърженици на
голямо еретическо движение в
Зап. Европа, обхванало през 11.-
13. век Италия, Франция, част от
Германия и други страни, чието
учение е било повлияно от бъл-
гарското богомилство и други из-
точни ереси; албигойци.
катартнзис (гр.) наместване на из-
кълчено.
катастрофа (гр.) внезапно падане,
съсипия, гибел, нещастие.
кататермометрия (гр.) физ. метод за

327
Катилина
определяне охлаждащото действие
на въздуха при температурата на
човешкото тяло.
кататония (гр.) мед. психично разс-
тройство, което се проявява във
вид на пълна неподвижност, вце-
пеняване или на силно двигател-
но или говорно напрежение.
катафалка (гр.) 1. погребална колес-
ница; 2. книж. специална маса или
поставка, на която се слага ков-
чег с мъртвец при църковно или
гражданско погребение.
катафот (гр.) физ. оптическо уст-
ройство, което отразява светлина-
та обратно към източника неза-
висимо от ъгъла, под който пада,
катафрактарий (гр.) ист. бронено-
сец.
катахреза (гр.) литер. неправилна
употреба на думи.
категоризирам (гр.) разпределям, де-
ля на категории.
категоричен и категорически (гр.) ре-
шителен, ясен, окончателен; —
категорически императив безуслов-
на заповед.
категория (гр.) 1. разред, група от
еднородни предмети, лица и пр.;
отдел, качество; 2. филос. научно
понятие, което изразява най-об-
ши явления на действителността,
катедра (гр.) 1. преподавателска ма-
са, място откъдето се изнасят лек-
ции, речи и др.; 2. професура; 3.
дял от науката като предмет за
преподаване във виеше учебно за-
ведение; 4. професорите и препо-
давателите по една научна дис-
циплина; 5. длъжност на профе-
сор или преподавател при катед-
ра; 6. рел. длъжност на епископ,
който управлява епархия; 7. мяс-
то за проповед в църквите.
катедрала, катедрална църква, съ-
борна църква (лат.) главна църква
в един град, където владиката слу-
жи литургия.
катер (хол.) мор. корабче за къси
плавания.
катет (гр.) мат. всяка от страните,
образуващи правия ъгъл в право-
ъгълния триъгълник.
катетеризация (от гр.) мед. вкарване
на катетър или сонда в орган на
тялото.
катетометър (гр.) техн. уред за точ-
ното измерване на вертикалното
разстояние между две точки, ко-
ито могат да лежат на една верти-
кала.
катетър (гр. „сонда”) мед. куха стък-
лена, каучукова или метална тръ-
бичка, която се вкарва най-често
в пикочния канал за изтегляне на
урината или за вкарване на лекар-
ства.
катехетика (гр.) изкуство да се обу-
чава чрез въпроси, обикновено по
верски въпроси.
катехизис (гр.) рел. кратко и ясно
изложение на основните истини
на християнското учение във фор-
ма на въпроси и отговори.
катеху (малайски) 1. бот. вид ака-
ция, която вирее в Източна Ин-
дия; 2. хим. еектракт от тази ака-
ция, употребяван в медицината,
в багрилната индустрия за боядис-
ване на платове и в кожарската
индустрия за щавене на кожи.
катехумен (гр.) църк. оглашен, гот-
вещ се за Св. Кръщение.
катизма (гр.) църк. отдел (глава) от
църковната книга Псалтир.
катил (ит.) разг. престъпник, затвор-
ник, арестант, убиец.
Катилина, Луцин 1. римски благо-
родник, (около 109 — 62 пр. Хр .).
който заговорничил против кон-
сулството; разкрит и обвинен в ре-
чите на Цицсрон „Речите против
Катилина”, той трябвало да на-
пусне Рим и паднал убит при Пис-
тоя; 2. прен. конспиратор, заговор-
ник.

катинар
328
катинар (лат.) подвижно приспособ-
ление за заключване; кофар, ка-
танец.
катион (гр. „долу” и „идваш”) ел.
йон е положителен електрически
товар.
катод (гр.) физ. 1 . противоположният
полюс на анода; 2. електрод в раз-
лични електрически уреди, съеди-
нени с отрицателния полюс на из-
точника на ток.
катой (гр.) диал. 1. зимник, изба; 2.
стая с печка.
католик (лат.) последовател на ка-
толицизма; — католицизъм рели-
гиозно учение на Римокатоличес-
ката църква.
католикос (гр.) титла на арменския
патриарх.
катоптрнка (гр.) дял от физиката,
изучаващ законите за отражени-
ето на лъчите.
каторга (гр.) заточение с тежка ра-
бота, затвор; — каторжен отнасящ
се до каторга; — каторжник зато-
ченик, осъден на тежка работа;
затворник.
катран (тур.) 1. смолисто масло, ко-
ето се добива от някои хвойнови
дървета; 2. нар. пъкъл, ад.
катранвк 1. малък съд за катран,
който при пътуване се окачва на
колата; 2. прен. човек, който вър-
ви по чуждо внушение, който се
влачи подир други; 3. прен. диал.
негодник, бездарник.
катрен (фр.) литер. строфа от чети-
ри стиха; четиристишие.
катун (рум.) циганска палатка на по-
ле или извън населено място; —
катунар скитник циганин, който
живее в катун.
катушка (рус.) техн. макара за на-
виване на електропроводници.
катьк (тур.) диал. 1 . запазено за по-
дълго време подсолено и подси-
рено мляко; 2. прибавка към хля-
ба като сирене, маслини, надени-
ца и др.; сухоежбина.
катър (тур.) зоол. домашно живот-
но, хибрид от магаре и кобила.
катюша (рус.) воен. миномет, който
изхвърля едновременно голям
брой мини.
каубой (англ.) говедар в Северна
Америка, който пасе стадо, яздей-
ки на кон.
кауза (лат.) 1. общо дело, интерес;
2. искане; — каузален причинен;
—
каузалност причинност.
каузатив (лат.) език, глаголна фор-
ма, която изразява нареждане на
подлога да извърши нещо.
каук (тур.) ост. островърха шапка с
качулка.
каун (тур.) пъпеш, пипон.
каулер (англ. от собств.) физ. апарат
за нагряване на въздуха във висо-
ки пещи; въздухонагревател.
каустик (гр.) в съчет. сода каустик
—
индустриална натриева сода.
каустика (гр.) мед. хирургическа опе-
рация, при която сраснали части,
особено при белодробни заболя-
вания, се отлепват с помощта на
електрически ток.
каустификацня (фр.) хим. процес за
получаване на сода каустик; — ка-
устнфикатор (фр.) техн. голям ци-
линдричен стоманен резервоар, в
който се извършва каустифика-
ция; — каустифицнрам (нем.) хим.
нагрявам смес от разтвор на нат-
риев карбонат и негасена вар, за
да се получи сода каустик.
каустическн (гр.) 1. разяждащ; 2.
прен. заядлив, подигравателен.
каустобяолит (гр.) минер. изкопаемо
горивно вещество от органичен
произход, като торф, каменни въг-
лища, нефт и др.
каутеризацня (гр.) мед. хирургичес-
ко изгаряне на болна тъкан.
кауция (лат.) гаранция, обезпечение,
каучук (инд.) смолисто вещество,
добивано от сока на някои тро-

329
квадра
пически дървета или южни рас-
тения или получавано по изкуст-
вен път, от което се прави гума.
кауш (тур.) стаичка в затвор, килия,
кафадар (перс.) диал. привърженик,
съмишленик.
кафе (ар.) 1. бот. южно тропическо
растение; 2. плодът на това расте-
ние; 3. печените плодове — зърна
на това растение; 4. питие, при-
готвено от печени и смлени зър-
на на това растение; 5. кафене; —
черно кафе кул. сварено кафе, сер-
вирано без мляко, със или без за-
хар; — шварц-кафе (нем. „черно
кафе”) кул. обикновено приготве-
но в машина с филтър от по-едро
смлени зърна; — кафе-меланж,
млечно кафе кул. кафе с мляко и/
или каймак; — мраморно кафе кул.
сварено черно кафе, налято в ча-
ша с малко топло мляко (без да
се разбърква); — айскафе (нем.
„ледено кафе”) кул. изстудено (в
хладилник) черно кафе с добавен
сметанов сладолед; — турско ка-
фе кул. варено питие от кафе, при-
месено с различни сурогати на съ-
щинското кафе (цикория, лебле-
бия, ръж, и др.); — (кафе-)капу-
чнно италианско кафе; кафе с мля-
ко; — нескафе кул. приготвено по
специален начин мляно или във
вид на гранули кафе, което се раз-
тваря във вода; — кафе-еспресо
(ит. бързо „експресно” кафе) кул.
кафе, което се приготвя в момен-
та, с машина пред клиента.
кафез (ар.) 1. клетка за птици или
други животни; 2. сандък от лет-
ви с широки разстояния помежду
им за пренасяне на зеленчуци,
плодове и други продукти; 3. ост .
решетка за прозорец.
каф-кибрнт (тур.) ост. кибрит вър-
ху книжни изрезки вместо клечи-
ци.
кафтан (тур.) ост. мъжка Дългопол а
горна дреха.
кахал (евр.) 1. ист . събрание на ев-
рейски старейшини като съдебен
и административен орган в Пол-
ша и полските земи в дореволю-
ционна Русия; 2. прен. шумна тъл-
па, сборище.
кахексня (гр.) мед. общо изтощение
на организма; слабост.
кахел, кахля (нем.) глинена или пор-
целанова плочка за облицовка на
печки, стени и др.
кахър (тур.) грижа; — кахъря се гри-
жа се.
качак (тур.) диал. беглец.
качамак (тур.) народна храна от ца-
ревично брашно, приготвена чрез
продължително бъркане на браш-
ното във вряща вода над огън, до-
като се получи гъста каша; мама-
лига.
качардксвам (тур.) разг. оставям ня-
кого да избяга.
кашалот (фр.) зоол. морски бозайник
от рода на китовете, но със зъби.
кашемир, кашмир (инд. от собств. ге-
огр.) тънък вълнен плат, първо-
начално изработен в гр. Кашмир;
—
кашмирска коза зоол. специал-
на порода кози, от козината на ко-
ито се произвежда фина прежда.
кашер (евр.) рел. храна, .разрешена
за правоверни израилтяни.
каширам (фр.) предпазвам, обвивам
с хартии; подлепвам на картон.
кашмер (тур.) разг. срам, присмех,
подигравка.
каюта (хол.) стаичка в параход; —
каюткомпанмя (хол.) мор. I . общо
помещение, салон за пътници на
кораб; 2. общо помещение за ко-
мандния състав на военен кораб,
в което обядват, почиват и др.
каяк (еск.) мор. малка кожена лодка
с покрив у сскимосите.
каяфет (тур. от ар.) разг. външен вид,
външност.
квадра (лат.) книж. една четвърт от

квадер
330
нещо, къс от нещо.
квадер (лат.) четириъгълен камък,
квадраи (лат.) слънчев часовник,
кадран.
квадрант (лат.) 1. астр. астрономи-
чески инструмент за измерване зе-
ниталните разстояния на небесни-
те светила; 2. мат . една четвърт
от окръжност, от кръг; 3. воен.
приспособление за точна артиле-
рийска стрелба при закрита по-
зиция.
квадрат (лат.) четириъгълник с че-
тири прави ъгли и четири равни
страни.
квадривиум (лат.) ист. в средните ве-
кове — цикъл на образование от
четири предмета: музика, аритме-
тика, геометрия, астрономия, ко-
ито заедно с тривиум дават седем-
те свободни изкуства.
квадрига (лат.) ист. колесница на
две колела, впрегната с четири ко-
ня, с които римските победители
са влизали тържествено в града.
квадрилион (фр.) 1. милион мили-
арди; пише се единица с 15 нули;
2. по немската система — число-
то 10-24, равно на милион трили-
она.
квадрином (лат.) мат. четиричлен,
четиричленна величина.
квадрофония (лат.) физ. звукозапис-
ване и звуковъзпроизвеждане по
четири канала с цел да бъде по-
лучена пространствена представа
за разположението на звукоизточ-
ниците.
квадруман (лат.) четирирък; — квад-
рупед четириног (за животно).
квазар (англ.) астр. космически
обект, който представлява от са-
мо себе си подобно на звезда са-
моизлъчвашо тяло, много често
превъзхождащо по своята маса и
светлинността си слънцето.
квази (лат.) книж. уж, като че; в
сложни думи мним.
квазиделикт (лат.) юр. полупрестъп-
ление, мнимо престъпление.
Квазимодо (лат.) 1. литер. герой в
романа на В. Юго „Парижката св.
Богородица”; 2. прен. физически
урод.
квакери (англ.) рел. християнска
протестанска секта в Англия и
Америка, която се отличава с чис-
тотата на нравите и трудолюби-
ето си.
квалитативен, квалитетен (лат.) 1.
качествен; 2. наличност на необ-
ходими знания; — квалитет качес-
тво.
квалификация (лат.) окачествяване,
обозначаване на качествата.
квант (нем. „количество” от лат.
„колкото”) физ. най-малкото, смя-
тано засега неделимо количество
лъчиста енергия; — квантова елек-
троника част от съвременната
електроника, в която се изучават
начини за генериране и усилване
на електромагнитните трептения
от възбудени квантови системи; —
квантова механика наука за зако-
ните на движение на микрочас-
тиците; — квантова теория теория,
която обяснява законите за излъч-
ване и поглъщане на светлината
и структурата на атомните спект-
ри.
квантитативен (лат.) количествен; —
квантум количество, сума.
квантуван сигнал електрон, предста-
вянето на непрекъснато променящ
се сигнал в цифров вид.
квартал (лат.) част от град, участък,
махала.
квартеронка, квартерон (исп.) потом-
ка, потомък на европеец и мулат-
ка.
квартет (ит.) 1. музикално произве-
дение за четири гласа или четири
инструмента; 2. изпълняващите го
музиканти.
кварц (нем.) минерал — силициев

331
кебап
двуокис, широко разпространен в
природата, кремък; — кварцов ми-
нер. 1 . който се отнася до кварц;
2. който съдържа кварц;— квар-
цова лампа специална електричес-
ка лампа, използвана в медици-
ната за облъчване с ултравиоле-
тови лъчи при някои заболявания;
—
кварцов часовник астр. уред,
употребяван в астрономическите
обсерватории за запазване на точ-
ното време, определено по астро-
номичен път.
кварцит (нем.) минер. плътна или
зърнеста скала, изградена от квар-
цов пясък.
квасни (лат.) бот, горчиво дърво, ко-
ето расте в Ямайка и се употребя-
ва в медицината; — квасни (фр.)
хим. горчиво вещество, извлече-
но от квасията.
кватембър (лат.) четвърт година,
кватернио (лат.) печ. кола от четири
листа; — кватерн четири номера
на една линия в лотото.
кватрогентисти (ит.) италиански пи-
сатели от 14. век.
квемадеро (ит.) ист. мястото, къде-
то били изгаряни осъдените ере-
тици.
квер (нем.) печ. хоризонтално пос-
тавените линии в таблиците, ко-
ито се печатат повторно с отдел-
на наборна форма; напречник.
кверкин (лат.) хим, дъбилно вещест-
во.
кверцитрон (лат.) бот. народно на-
именование на северноамерикан-
ски дъб, чиято кора съдържа еле-
мент, употребяван в индустрията
за боядисване в жълто на памуч-
ни и вълнени тъкани; 2. печ . жъл -
то растително багрило, извлечено
от черния дъб, използвано при
производството на жълт лак.
квестор (лат.) 1. ист . у римляните:
бирник; 2. в някои народни съб-
рания: човек, който преброява
гласовете и се грижи за реда; 3.
ост. в университет: касиер, ков-
чежник; 4. пазител на ред при из-
пит и др.
квиетизъм (лат.) рея. учението на
квиетистите: появилата се хрис-
тиянска секта през 17. век, която
учела, че съвършенството на хрис-
тиянина се състои в пълното спо-
койствие на духа и тялото, пора-
ди което човек трябва да прекара
целия си живот в съзерцание; а
като достигне до съвършен покой,
човекът се унищожава в своето съ-
щество и ’ между него и Бога не
оставала никаква разлика.
квинта (лат.) 1. петинка; 2. муз. най-
тънката струна на цигулката; 3.
муз. разстоянието между пет пос-
ледователни ноти.
квинтет (лат.) I. музикално съчине-
ние за пет гласа или инструмен-
та; 2. изпълнителите му.
квинтесенция (лат.) същност, същес-
твеното.
квиринал (ит.) палат на един от се-
демте хълма в Рим със същото
име.
квиритн (лат.) ист. почетно име на
римските граждани.
квит (фр.) издължен, изплатен, урав-
•нен.
квитанция (фр.) банк. разписка,
кворум (лат.) необходимото число
депутати или състав на управител-
но тяло, за да се състои заседани-
ето законно.
квота (от лат. „определена част”) 1.
фин. част, дял, процент; 2. данъч-
на тарифа, която се пада на опре-
делена единица за облагане; 3. дял
от производството и определен па-
зар на участък в картел.
кеб (англ.) вид английски кабриолет.
кебап (ар.) кул. 1 . ястие, приготвено
от нарязани на дребно късчета ме-
со; таскебап; 2. печени на шиш
малки късчета месо; шишкебап.

кебапче
332
кебапче (тур.) кул. кълцано месо с
подправки, приготвено във фор-
ма на малка наденичка, което се
пече на скара.
кебе (тур.) нар. 1 . дебела рошава въл-
нена постелка или завивка; 2. де-
бела черна дреха.
кегел (нем.) полигр. големина на пе-
чатарска буква, която се изчислява
с пунктове; определя големината
на буквите и разстоянието между
редовете в отпечатъка.
кегелбан (нем.) 1. място за игра на
кегли; 2. игра на кегли; — кегли
дървени стълбчета за игра, които
падат като се улучат от хвърлена
топка.
кедер (тур.) диал. повреда, недоста-
тък.
кедър (гр.) бот. високо, вечнозеле-
но многогодишно южно иглолис-
тно дърво от семейство Борови.
кезап (тур.) нар. азотна киселина,
кей (фр.) 1. част от пристанището,
пригодена да спират корабите; 2.
крайбрежие.
кейкуок (англ.) муз. L танц от не-
гьрски северноамерикански про-
изход, със силно синкопиран ри-
тъм, съпровождан с банджо; 2.
днес — модерен танц в 2/4 такт.
кеклик (тур.) зоол. планинска птица
от разреда Кокошеви; скална яре-
бица.
кел (тур.) заразна кожна болест:
струпеи; — келяв страдащ от кел.
келар (гр.) калугер, завеждащ манас-
тирските припаси.
Келвин, сър Уилям Томсън (1824 —
1907) физ. английски физик, кой-
то работи в областта на термоди-
намиката, теорията на ел. и магн.
явления; открива термоелектрич-
ния ефект; — келвин измервател-
на единица за термодинамична
температура; 1 К = 1/273,16 част
от термодинамичната температу-
ра на тройната точка на водата.
келе (тур.) в съчет. келе шекер — за-
хар на бучки.
келеме (тур.) 1. нива, оставена не-
орана; 2. прен. негодник.
келепир (тур.) разг. нещо, придоби-
то на безценица, почти без пари;
—
келепкрджня (тур.) човек, кой-
то търси келепир, нещо взето да-
ром или на съвсем ниска цена.
келеш (тур.) 1. малък, дребен на
ръст; 2. прен. презрян, нищожен.
келпеден (перс.) диал. вид клещи,
келти ист. стар арийски народ, на-
селявал първоначално Средна Ев-
ропа.
кемане (ryp.) 1. цигулка; 2. прен. гла-
ва.
кембрий (от собств.) геол. първият
период от палеозойската ера и
най-долният пласт на палеозоя;
кембрийски период.
кемер (тур.) ост. дълъг тесен пояс с
приспособление за слагане в него
на пари; опасва се на кръста.
кей (яп.) японска мярка за дължина
1,8 м.
кенар (перс.) ивица в домашно тъ-
кано платно (като в основата се
слагат по няколко жички копри-
на, вълна или по-дебел усукан па-
мук); — кенарлия (тур.) който има
кенари.
кенаф (тюрк.) 1. бот. едногодишно
тревисто растение в Азия, отглеж-
дано заради влакната му, от ко-
ито се приготвят тъкани, подоб-
ни на ютени; 2. бамбуков коноп.
кенгуру (англ.) зоол. двуутробно тре-
вопасно австралийско животно.
кендир (тюрк.) 1. бот. влакнодайно
растение; турка; 2. ликово влак-
но, получавано чрез механична
обработка на стъблата на това рас-
тение.
кендисвам; кендисам (гр.) диал. бро-
дирам, веза.
кене (тур.) дантела шита (изработе-
на) с игла.

333
Recap
кеневир (тур.) рядко конопено плат-
но, зебло.
кенеф (тур.) ост. клозет, нужник, от-
ходно място.
кенозойска ера (гр. „нов” и ера) ге-
ол. новата или последна ера от ге-
ологическата история на Земята,
която се подразделя на третичен
и четвъртичен период.
кенотаф и кенотафия (гр.) книж.
гроб, в който няма тленни остан-
ки на мъртвец, тъй като тялото на
починалия е изчезнало или се на-
мира далеч от родината.
кенотоксин (гр.) мед. токсин, който
е бил смятан за причинител на
умората в организма.
кента (лат.) при игра на карти — пет
последователни карти от различ-
ни бои; — кент-флош пет после-
дователни карти от една боя.
кентавър (гр.) митическо същество
—
получовек, полукон.
кепазе (тур.) разг. долен, низък; —
кепазя посрамвам, унизявам.
кепе (фр.) войнишка шапка, барета,
кепенк (тур.) капак на прозорец, вра-
таипр.
кепн (фр.) 1. френска фуражка с ме-
ко дъно и права козирка; 2. кепе.
Кеплер, Йохан (1571 — 1630) осно-
вател на новата астрономия; „Но-
ва астрономия” (1609); — Кепле-
рови закони трите закона на Кеп-
лер, направили революция в аст-
рономията.
кепче (перс.) 1. нар. черпалка; 2. разг.
вид мрежа за ловене на риба.
керамзит (гр.) строит. шуплест по-
рест материал, заместител на пем-
зата, който се получава по изкус-
твен начин при ускорено изпича-
не на лесно топима глина.
керамика (гр.) художествено грън-
чарство; — керамография живопис
на глинени съдове.
керамит (гр.) строит. добре изпече-
на тухла, употребявана за настил-
ка на улици.
керамолит (гр.) минер. огнеупорен
материал от глина и сярна кисе-
лина.
кератин (гр.) анат. рогово вещест-
во.
кератит 1. рогов минерал; 2. мед. въз-
паление на роговицата на окото.
кератолит вкаменелоста, подобни на
рог.
керван (ар.) кола, товарни коне или
камили, които пътуват заедно в
колона; — керванбаши (перс.) во-
дач на керван; — керванджня
(перс.) разг. уредник на керван;
—
керван-сарай (перс.) ист. голя-
ма сграда в Османската империя
за пренощуване на пътници.
кервиз (тур.) бот. растение с мириз-
лив корен, зеленчук.
керенка (рус.) ост. рубла, пусната в
обращение след Февруарската ре-
волюция в Русия през времето на
Керенски.
кересте (тур.) диал. дървен строите-
лен материал.
керкенез (тур. от ар.) зоол. граблива
птица, вид сокол.
кермес (ар.) диал. вид червей, от кой-
то се добива червена боя.
керография (гр.) худ. рисуване на во-
сък.
керомантая (гр.‘„восък” и „предс-
казание”) гледане по восък.
керопластика (гр.) изкуство да се
правят фигури от восък.
керпеден (перс.) диал. обикновени
клещи.
керхана (перс.) диал. 1 . тухларница;
2. работилница; 3. прен. публичен
дом.
кесар (лат.) ист. владетел, импера-
тор, цар; — кесарев (гр.) който се
отнася до кесар; — кесарево сече-
ние мед. при затруднено раждане
—
операция за изваждане на де-
тето чрез разрязване корема на
майката.

кесатлък
334
кесатлък (тур.) недостиг, липса; —
кесат диал. недостигащ, недоста-
тъчен, нестигаш; който е в недо-
имък.
кеседжия (тур.) диал. разбойник,
обирач.
кесим (тур.) разг. всичкото заедно,
кутурица.
кесимджин (тур.) ист. безземлени
или мал оземлен и селяни в Осман-
ската империя, които наемали зе-
мя срещу определена част от до-
бива (кесим) независимо от доби-
ва.
кесия (перс.) 1. торбичка, обикн. ко-
жена, за носене на пари; 2. разш.
кожена или книжна торбичка за
поставяне на различни неща в
нея.
кескин (тур.) ост. остър, резлив; лют,
серг.
кесон (фр.) 1. хидр. съоръжение за
направа на дълбоки основи на
хидротехнически обекти под во-
да или под равнището на подпоч-
вени води; 2. метална кутия в ме-
талургичните пещи, приспособе-
на за вода за охлаждане, която за-
пълва място и между ребра на свод
или между греди на хоризонтален
покрив; 3. мор. открит отгоре и от
една страна сандък, който се из-
ползва при преглед и ремонт на
подводна част на плавателен съд;
4. арх. елемент от архитектурно
оформен свод или хоризонтален
таван, разделен на отделни клет-
ки, който служи за подобряване
вътрешния вид и архитектурата на
помещението.
кеспети (тур.) диал. къси кожени
панталони на борци.
кестерме (тур.) разг. направо; пре-
косявайки.
кетгут (англ.) мед. животински чрев-
ни конци, които се употребяват
при зашиване на рани и хирурги-
чески отвори; катгут.
кетил(ин), кятип (тур.) писар,
кетмия (ар.) ост. бамя.
кетоза (нем.) хим. общо наименова-
ние на захари, които действат ка-
то кетони.
кетчуп (кит.) кул. вид сос за месо от
домати, гъби и др.
кеф (ар.) разг. добро, весело наст-
роение; удоволствие; — кефлия
(тур.) който има кеф, пийнал, раз-
веселил се.
кефал (гр.) зоол. вид риба,
кефалалгня (гр.) мед. главоболие,
кефалия (гр.) ист. в средновековна
България и Византия — началник
на войскова част в гарнизон или
област, а по-късно областен уп-
равител с гражданска и военна
власт.
кефалометрня (гр.) мед. измерване
на черепа за изследването му.
кефил (тур.) диал. поръчител,
кефир (ар.) особено питие, пригот-
вено от мляко, богато на витами-
ни.
кефенз (ар.) разг. неразположен, без
настроение.
кехая (тур.) 1. главният при овчари;
2. селски протогер; 3. нагледник,
пазач; 4. селски глашатай.
кехлибарен (тур.) янтарен; — кех-
либар янтар; изкопаема вкамене-
на смола.
кецове (англ. от собств.) спорт, ле-
ки платнени обувки с гумени под-
метки.
кеч (англ.) 1. мор. малък двумачтов
кораб; 2. спорт, вид груба борба в
свободен стил.
кеш (англ.) плащане в брой.
кеш-памет електрон, свръхоператив-
на памет — изключително бързо-
действаща полупроводникова па-
мет, която се използва във висо-
копроизводителните компютърни
системи съвместно с оперативна-
та памет.
кешиш(нн) (перс.) калугер.

335
киловолт
кешкн (перс.) разг. по-добре би би-
ло да; дано.
кибар (ар.) диал. 1 . високопоставен,
благороден; 2. прен. изящен, раз-
кошен, изискан; горд; 3. прен. чув-
ствителен, съвестен.
кибернетика (гр.) 1. наука за свръз-
ките, управлението и контрола в
машините и живите организми; 2.
наука за системите, формите, ме-
тодите и средствата за управление;
3. техника и умение да се правят
автомати, които заместват умст-
вена човешка дейност (сметачни
машини, роботи, телефонни прис-
пособления за автоматично извик-
ване и т. н.).
кибик (нем.) човек, който наблюда-
ва играчи на табла, карти и др.;
—
кибича (нем.) наблюдавам дъл-
го време играчи на табла, карти и
др.
кибомантия (гр.) гадаене със зарове,
киборг (рус.) нов. човек с човешки
мозък и изкуствено тяло — син-
тетично тяло за бъдещата косми-
ческа раса.
кибуц (евр.) форма на кооператив-
но стопанство в Израел, което
обединява няколко семейства в
един общ колектив.
киви бот. вид южен плод с кафява
мъхеста кора.
киви-киви (австрал.) зоол. птица от
разред безкрили, подклас бягащи
птици; перушината е сивокафява,
гъста и наподобява косми. Живее
в Нова Зеландия.
киворий (лат.) църк. 1 . покрив или
балдахин, построен в някои цър-
кви над Св. Престол, за да му при-
даде по-величествен вид; 2. ков-
чеже, в което се пазят Св. Даро-
ве; 3. чаша за причастие.
кивот (гр.) библ. ковчег; старозаве-
тен ковчег.
кизерит (нем.) хим. съдържащ маг-
незий минерал, който влиза в със-
тава на минералните калиеви то-
рове.
кий (хол.) дълга пръчка за удряне
топките при игра на билярд; ще-
ка.
кик (англ.) спорт, неуспешен удар с
топка.
кикимора (рус.) 1. мит. нечиста си-
ла в женски образ; таласъм; 2.
прен. смешно и грозно облечена
жена; грозотия.
киклики (гр.) епически поети, под-
ражатели на Омир.
кикс (англ.) в билярда: несполучлив
удар с топка.
кил (хол.) мор. 1 . основен конструк-
тивен елемент (греда или лост),
който преминава по цялата дъл-
жина в средата на дъното на ко-
раб; 2. мор. долната заострена над-
лъжна част на кораб или лодка;
3. ав . отвесната опашна неподвиж-
на част на самолет.
кила (гр.) мед. болестта херния: из-
сипване.
килватер (хол.) мор. дирята, която
оставя в морето плаващият кораб,
килим (перс.) художествено изтъка-
на вълнена постилка за под или
за стенна украса.
кило (тур.) мярка за зърнени храни
(около 100 кг); 2. (гр. „хиляда”)
разг. килограм; хиляда грама.
кило- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение хиля-
да, напр. киловат, километър и др.
килоар (фр.) френска мярка за по-
върхнина, равна на 1000 ара.
киловат (кило- и ват) физ. единица
мярка за мощност, която е равна
на 1000 вата или на 1,36 конски
сили.
киловатчас (киловат и час) единица
мярка за работа, равна на работа-
та, която извършва за един час ма-
шина с мощност 1 киловат.
киловолт (кило и волт) единица мяр-
ка за електрическо напрежение,

килограм
336
която е равна на 1000 волта.
килограм (фр.) хиляда грама по меж-
дународната система за измерва-
телни единици.
килограмометър физ. мярка за рабо-
та, извършена при издигане тежи-
наот1кгна1мвисочина.
килокалория (кило- и калория) физ.
единица мярка за топлина, равна
на 1000 калории.
килолитьр физ. мярка, равна на хи-
ляда литра.
километър (фр.) мярка за дължина,
равна на хиляда метра.
килопарсек (фр.- нем.) астр. едини-
ца мярка за международни разс-
тояния, която е равна на 1000 пар-
сека.
кимври ист. старогерманско племе,
кимерии (гр.) мит. баснословен на-
род, който живеел на северния
край на Скития във вечен мрак.
кнмограма (гр.) мед. рентгенова
снимка, направена с кимограф, на
която се получават назъбени кри-
ви на отделни части от подвижен
орган (сърце, диафрагма, стомах
и др.).
кимограф (гр.) 1. мед. уред за гра-
фично отбелязване хода на раз-
лични физиологични процеси; 2.
фонет. уред за записване кривата
на звуковете в експериментална-
та фонетика.
кимографня мед. рентгенов метод за
изследване дейността на подвиж-
ните органи, като сърце, диафраг-
ма, стомах и др.
кимоно (яп.) японска дреха с широ-
ки ръкави.
кинг (кит.) рел. свещена книга на ки-
тайците с учението на Конфуций.
кинема (гр.) език, дейността на да-
ден орган при произнасянето на
един звук (напр. звукът „д” е с
две кинеми: зъбна и гьрлена).
кинематика (от гр. „движение”) раз-
дел от теоретичната механика,
който изучава движението на те-
лата от чисто геометрично гледи-
ще, без да се обръща внимание
на силите, които движат телата, и
на масите им.
кинематография (гр.) изкуство и про-
мишленост за производство на
филми и за тяхното прожектира-
не; — кинематограф (гр. „движе-
ние” и гр. „пиша”) 1. апарат за
снимане върху филмова лента на
движещи се обекти или за про-
жектиране на екран движещи се
картини; 2. остар. помещение за
публично прожектиране на таки-
ва картини; кинотеатър.
кинескоп (гр. „движа” и „гледам”)
телев. приемателна електроннолъ-
чева лампа за възпроизвеждане на
постъпващите от предавателя сиг-
нали в телевизор.
кинетика (гр.) 1. дял от теоретична-
та механика, който се занимава
със силите, които причиняват
движението на телата или изме-
нят тяхното движение; 2. дял от
физико-химията, който изучава
скоростта и механизма на хими-
ческите реакции и междинните
продукти, образувани при реакци-
ите.
кннетоскоп (гр. „движещ” и „гле-
дам”) физ. уред за фотографско
възпроизвеждане на движението;
открито от Едисон през 1894 г.
кинетостатика (гр.) мех. начин за ре-
шаване на задачи от динамиката,
при който те се свеждат до ста-
тични задачи.
кннетофон (гр.) ост. съединяване на
кинематографа с грамофона по та-
къв начин, че действието се прид-
ружава от съответните думи чрез
грамофона; звуков филм.
кинефикация (кино- и лат . „правя”)
кино, създаване на мрежа от ки-
нотеатри в известна област и снаб-
дяването им с необходимата апа-

337
китароне
ратура.
кинжал (перс.) книж. хладно оръ-
жие, подобно на двуостър нож; ка-
ма.
киннсвам (гр.) диал. тръгвам,
кинкалерия (фр.) 1. дребни стоки
(металически, железни, алумени-
еви и др.); 2. магазинът за тези
стоки.
кннкина (фр.) бот. хининово дърво,
кино- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение кине-
матографски, филмов, напр. ки-
ноизкуство, кинозрител и др.
киноавтомат кино електронно сме-
тачно устройство, което позволя-
ва да се показва един от филмите
или варианти от филма по избор
на зрителите.
киновар (гр.) минерал с яркочервен
цвят.
киновед книж. специалист по исто-
рия на киноизкуството.
киновисти (гр.) рел. калугери, които
живеят в манастирско общежитие,
в киновия.
киновия (гр.) рел. манастирско об-
щежитие.
кииокефал (гр. „куче” и „глава”)
маймуна с глава, прилична на ку-
чешка.
кннология (гр. „куче” и „наука”) от-
дел от зоологията, който се зани-
мава с кучетата.
кинообектив част от киноапарат, в
който се намира лещата.
киотрофия (гр.) хранене на плода в
утробата на майката.
кипарис (гр.) бот. род иглолистни
дървета и храсти в умерено топ-
лия пояс на земята; декоративно
дърво с пирамидална форма; ем-
блема на скръбта, често засажда-
но на гробищата.
кипрокво (лат.) книж. недоразуме-
ние, грешка.
кипу (перуан.) ист. перуанско възел -
но писмо, което е било разпрост-
ранено в държавата на древните
инки на територията на Перу.
кипурия (гр.) ост. градина на манас-
тир.
кир (гр.) I. господин, господар (тит-
ла); 2. (ар.) разг. нечистотия от пот
по тялото или по дрехите на чо-
век.
кираджия (тур. от ар.) 1. превозвач
на чужди стоки; 2. наемател на по-
мещение.
кнраса (нем.) воен. ост. вид броня;
—
кирасири вид тежка кавалерия,
кнренска школа (гр. от собств.) фи-
лос. древногръцка философска
школа, основана от Аристип, уче-
ник на Сократ, която провъзгла-
сявала за виеше благо чувствено-
то удоволствие; изразявала иде-
ологията на робовладелската арис-
токрация (по името на гр. Кире-
на).
киреч (тур.) диал. вар.
кириарх (гр.) ист. глава, духовен на-
чалник.
кириш (тур.) диал. 1 . греда; 2. стру-
на, жица, тетива.
кирия (тур.) 1. превозване на чужда
стока; 2. наем за превоз, за жили-
ще, дюкян и пр.
кирка (рус.) търнокоп.
кирпич (тур.) непечена тухла.
киста (гр.) мед. кухина, образувана
в някой орган на тялото, която е
изпълнена с течност или друга ма-
терия под известно налягане.
кисталгия (гр.) мед. болка в пикоч-
ния мехур.
кистнт(ис) (гр.) мед. възпаление на
пикочния мехур; цистит.
киеца худ. четка на художник.
•китародес (гр.) в древна Гърция —
певец, който си акомпанирал на
китара.
китароне (ит.) муз. басов струнен ин-
струмент от рода на .нотните, с
двойна ключова кутия, едната от
които е на удължена шийка.

кител
338
кител (нем.) лятна бяла военна дре-
ха.
кифозис (гр.) мед. изкривяване на
гръбнака.
кифонизъм (гр.) ист. едновремешно
наказание: с вързани ръце и на-
мазан с мед престъпникът е оста-
вен да го хапят мухи и други на-
секоми.
кифурия и кифирия (ар.) диал. кам-
фор.
кич (нем.) банално изкуство; безв-
кусица.
кишмиш (перс.) диал. вид дребно
грозде без семки, от което се пра-
вят стафиди.
клавесин (фр.) старинен клавишно-
струнен музикален инструмент,
предшественик на пианото.
клавиатура (лат.) 1. клавишите на
музикален инструмент, пишеща
машина и др.; 2. електрон, ръчно
управлявано входно устройство за
преобразуване на букви, цифри и
други символи в кодиран вид;
най-широко използваното средс-
тво за общуване на човека с ком-
пютъра.
клавикорд (фр.) старинен музикален
инструмент с клавиши и със стру-
ни, подобен на клавесин.
клавикула (лат.) анат. ключица; —
клавнкуларен (лат.) анат. който се
отнася до ключицата.
клавир (нем.) муз. общо название на
група струнни клавишни инстру-
менти (клавикорд, клавесин, пи-
ано и др.)
клавнцитра (лат.) муз. струнен инс-
трумент с клавиши.
клавиш (лат.) 1. муз. плоска кокале-
на или дървена пластинка на пи-
ано, хармониум, орган, акордеон
и др., която се удря или натиска
с пръст; 2. завършек на лостче при
различни механизми, по които се
удря с пръст, за да работят; 3. елек-
трон. бутон или част от повърх-
ността на клавиатура с определе-
но значение.
клайстер (нем.) спец, лепило от скор-
бяла или брашно.
клак (фр.) сгъваем цилиндър, сгъ-
ваема парадна шапка на адмира-
лиидр.
клаксон (англ.) елекромагнитен уред
(в автомобил, трактор, мотоцик-
лет и др.) за издаване на сигна-
лен звук.
клакьор (фр.) човек, който за пари
ръкопляска в театър.
кламер (нем.) щипка от извита тел
за прихващане на книжни листо-
ве.
клан (шотл.) род, племе, партия.
клапа (нем.) I. техн. отдушник; ма-
шинна част върху неголям отвор;
2. муз. приспособление в духови
инструменти, което се отваря и
затваря; 3. мед. преграда в сърце-
то.
кларинет (лат.) муз. вид дървен ду-
хов инструмент с клапи.
кларификация (лат.) изясняване,
изяснение.
клас (фр.) 1. разред от еднородни
предмети; 2. стая за ученици, ко-
ито изучават едни и същи пред-
мети; 3. самите ученици; 4. зоол .
бот. подразделение, дял при кла-
сификация на животни или рас-
тения; 5. спец, степен на повиша-
ване при прослужени години.
класа (лат.) 1. част от един народ,
която е свързана по еднаквост на
интересите, културата и матери-
алното състояние; 2. жп разред на
местата за пътници във влак, па-
раход и др.;
—
от класа разг. за
човек — изтъкнат, голям.
класик (фр.) литер. 1. образцов гръц-
ки или римски писател; 2. уче-
ник в класическа гимназия; —
класици I. римските и гръцки пи-
сатели; 2. писатели от всички епо-
хи, които са проправили нови пъ-

339
клерон
тиша в литературата, като съчи-
ненията им са от значение за
всички времена и народи (Гьоте,
Лесинг, Байрон, Шекспир); —
класика (лат.) литер. изк. всеприз-
нати за най-ценни идейно значи-
ми и съвършени в художествено
отношение творби; класически
творби.
класификация (лат.) систематично
разпределение и нареждане в кла-
си на понятия и предмети; — кла-
сифицирам разпределям, система-
тизирам.
класицизъм (лат.) 1. подражаване на
гръцките и римски класици като
норма за създаване и оценяване
па изкуство; 2. изучаване в учи-
лищата на гръцки и латински; —
класически 1. отнасящ се до гръц-
ките и римски класици; 2. образ-
цов; 3. типичен, характерен, ярък;
—
класическа гимназия гимназия,
в която се изучават гръцки и ла-
тински езици; —■ класически ези-
ци старогръцки и латински; —
класическа литература — а) антич-
на гръцка и римска литература,
която съдържа непреходни есте-
тически ценности; б) творчество-
то на писатели от една литерату-
ра, което се отличава със значи-
телна идейна и художествена цен-
ност и ще остане завинаги; — кла -
сическа музика музикално твор-
чество на всеки народ и на цяла-
та световна музикална култура,
което се отличава със забележи-
телни трайни, идейно-художест-
вени достойнства; класика.
кластер електрон, група от терми-
нали, запомнящи устройства с
магнитни ленти ит. н., които ра-
ботят под управлението на глав-
но устройство.
класьор (фр.) папка от дебели мука-
вени корици или друго приспо-
собление, снабдена със специален
механизъм за подреждане на ко-
респонденция, документи и др.
клауза (лат.) 1. юр. отделен член от
договор; 2. разш. постановление;
уговореното, уговорка.
клаузурна работа пробна работа, из-
питна работа в писмен вид.
клафтер (нем.) ост. мярка за дъл-
жина = 1.82 м.
клевеит (от собств. по името на
шведския химик Клеве) минер.
уранова смолиста руда, от.която
се получава уран, радий и др.
клеврет (гр.) привърженик, другар,
клема (нем.) ел. техн. 1 . контакт,
витло; 2. приспособление за скач-
ване на електрически проводни-
ци за даване на сигурен контакт;
3. място в електрическа верига или
машина, откъдето се отвежда ток;
4. преса, менгеме.
клематис (лат.) бот. декоративно
растение от семейство Клемати-
ди — увивен храст със звънчевид-
ни цветове; дива лоза.
Клеопатра (собств.) ист. дъщеря на
египетския цар Птолемей, египет-
ска царица, която се самоубила с
ухапване от змия.
клеисидра (гр.) ост. воден часовник,
който измерва времето според ко-
личеството вода, която изтича от
резервоара.
клептомания (гр.) псих. болезнено
влечение към кражба; — кленто-
ман човек, който страда от клеп-
томания.
клерикале» (лат.) отнасяш се до ка-
толическото духовенство; — кле-
рикали привърженици на властта
на католическото духовенство; —
клерикализъм стремеж да се под-
държа и засилва властта на църк-
вата.
клерк (лат.) духовно лице във Фран-
ция и Англия.
клерон (фр.) ,м.уз. I. пехоти нека сиг-
нална тръба във Франция; 2. ре-

клефти
340
гистър на кларинета след прена-
дувансто; 3. органов регистър,
клефти (гр.) ист. гръцки хайдути,
кливаж (англ.) геол. гъста система от
субпаралелни пукнатини л скали-
те, възникнали при образуването
на гънковите и разломните струк-
тури в земната кора.
кливер (хол.) предно триъгълно ко-
рабно платно.
клидонограф (гр.) ел.техн. уред за за-
писване на кратковременните
пренапрежения в електротехни-
чески уред с високо напрежение
и в далекопроводи.
клиентела (лат.) сборът на всички
клиенти; — клиент доверител, до-
вереник.
клизма (гр.) мед. вкарване на теч-
ности в задното черво с цел да се
изпразни.
клика (фр-) група хора, съединили
се в името на лоши или долни за-
мисли; шайка.
клнмакс (гр.) 1. мед. климактерий;
2. литер. интонационно-синтак-
тично подреждане на думи и из-
рази, чието смислово значение
постепенно се засилва.
климактерий и климактериум (гр.)
мед. период в зрялата възраст на
жената (45-55 г.), когато настъп-
ват физиологични промени в по-
ловите жлези поради намаляване
на вътрешносекреторната дейност
и постепенно угасване на възпро-
изводителната способност; крити-
ческа възраст.
климат (гр.) състоянието на темпе-
ратурата, влагата и пр. на въздуха
в дадена област; — климатична ин-
сталация специална инсталация за
изкуствена обработка на вкарания
в помещението атмосферен въз-
дух, който създава постоянен и
независим от външните условия
микроклимат.
клнматограма (гр.) метеор, графич-
но изобразяване на климата на да-
дена област.
климатография (гр.) дял от клима-
тологията, който се занимава със
събиране на сведения за клима-
тичните условия на различните
страни и изучава закономернос-
тите на географското разпределе-
ние на климата.
климатолечение (рус.) мед. използ-
ване климатичните особености на
местности за лечебни цели; кли-
матотерапия.
клнматология геогр. наука, която се
занимава с изучаване климата в
неговото формиране, географско
разпределение и влиянието върху
организмите.
клнматотералия мед. използване на
климатичните условия на дадена
местност за лечебни цели.
климия (гр.) нар. дърво, което се пос-
тавя отстрани на стола на кола,
за да държи ритлите.
клиника (гр.) 1. научно уредена бол-
ница при университет с цел наб-
людение, научноизследователска
работа и обучаване на студенти-
те, под ръководството на профе-
сора; 2. частна болница, където се
преглеждат, а и лежат болни.
клиницист мед. специалист по кли-
нично лекуване.
клинкер (англ.) I. висококачествена
тухла, много добре изпечена и
много здрава; 2. сгур от каменни
въглища.
клиио- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение наве-
ден, напр. клиностат, клинохлор,
клинокефалия и др.
клинометьр (гр.) спец, уред за измер-
ване на вертикални ъгли.
клинч (англ.) спорт, нарушаване
правилата на бокса при боксови
състезания, което се състои във
взаимно впримчване, стискане на
едната или двете ръце на против-

341
клюз
ника като в клещи.
клинчер-апарат (англ.) техн. апарат,
предназначен за затваряне на кон-
сервни кутии.
Клио (гр.) 1. мит. муза на истори-
ята; 2. прен. историческа наука.
клипер (гр.) вид лека ладия или во-
енен кораб.
клнпс (англ.) приспособление за за-
щипване на нещо (обици, укра-
шение за коса и др.)
клирик (гр.) свещенослужител; —
клирос 1. място за певците в цър-
ква; 2. певчески хор; — клир 1.
жребий; 2. светските лица, избра-
ни да изпълняват някакви църков-
ни служби (настоятелства и др.) .
клиринг (англ.) търг, система за
уреждане на плащанията между
държави чрез уравняване по смет-
ководен начин, без превод на чуж-
дестранни платежни средства.
клиросник (гр.) духовник, монах,
клисар (гр.) черковен слуга,
клистнр (гр.) диал. 1. клизма; 2. ири-
гатор.
клистрон (гр.) ел.техн. електронен
прибор, предназначен за усилва-
не и генериране колебанието на
свръхвисоки честоти.
клисура (гр.) геогр. тесен проход в
планина, теснина.
клитор (гр.) анат. част от външния
полов орган на жена.
клиф (англ.) геогр. стръмен брегови
откос, образуван при подкопава-
не на брега от морски вълни.
клише (фр.) печ. 1 . изрязана на ме-
тал или дърво рисунка за отпечат-
ване, или чрез фотографиране и
по химически начин възпроизве-
дена рисунка на оловна или ба-
кърена плоча; 2. отпечатък с та-
кава; 3. прен. установени образци,
фрази..
клоака и клоак (лат.) 1. помийна
яма, канал, в който се изтичат не-
чистотиите, гериз; 2. прен. много
нечисто, замърсено място.
клонизъм (гр.) мед. продължително
състояние на клонични гърчове,
на клонични спазми.
клонически и клоничен (гр.) мед. за
конвулсия, мускулна контракция
и под.
—
който следва бързо един
след друг.
клонус (гр.) мед. ритмичен и с бърз
темп свивания и отпускания на
отделни мускули или мускулни
групи; клоничен гърч.
клопфер (нем.) техн. телеграфен
апарат за приемане по слух от те-
леграфиста сигнали на морзовата
азбука.
клот(ик) (хол.) мор. горната част на
мачтата, в която се слага флагщо-
кът, т.е. колът, на който се зак-
репва знамето.
Клото (гр.) мит. орисницата (пар-
ка), която плете нишката на жи-
вота.
клоун (англ.) 1. комично лице в ан-
глийския народен театър, чието
творчество има импровизионен
характер; 2. цирков артист, който
изпълнява комични роли; смеш-
ник, шут; — клоунада (англ.) цир-
ков жанр, съставен от комични
сценки с елементи на ексцентрич-
ност и буфонада, изпълнявани от
клоуни.
клош (фр. „камбана”) скроена на ве-
рев дреха, която става в долната
си част широка и надиплена; —
клошнрам (фр.) скроявам дреха на
клош.
клувия (гр.) диал. кафез; клетка.
клуп (нем.) техн. 1. инструменти за
правене нарези на винт или тръ-
ба; 2. вид клещи в текстилни ма-
шини, с които се хвашат ивите по
двата края на плата, за да се об-
тегне.
клюз (англ.) 1. мор. дупка на кораба
за веригите на котвата; 2. прен. ди-
ря, посока; — клюз-бан (хол.) мор.

кнедли
342
място на кораб, където се стича
водата от веригата на котвата; —
клюз-сак (нем.) мор. запушалка на
клюзовете.
кнедли (чеш.) кул. ядене от картофи
с подправки и месо или риба, ко-
ето представлява сварени топки
във вряла вода и полети с мазни-
на или оваляни в запържена га-
лета.
кнехт (нем.) 1. крепостник; 2. мн.
двойни ниски метални или дър-
вени стълбове на палубата на ко-
раб до борда за навиване на въ-
жета, чрез които корабът се зак-
репва или се примъква до брега.
книксен (нем.) книж. поклон с прик-
лякане; реверанс.
кнут (рус.) книж. бич, камшик.
коагулация (лат.) хим. процес на на-
едряване на колоидните частици
вследствие слепване или съединя-
ване под действие на молекулни-
те сили па сцепление; пресичане,
утаяване.
коагулум (лат.) мед. кръвно съсир-
ване, кръвен съсирек.
коала (австрал.) зоол. австралийски
бозайник, подобен на мечка, кой-
то спада към торбестите бозайни-
ци.
коалиция (лат.) полит. 1. съюзяване
на няколко държави против един
общ враг; 2. съюзяване на някол-
ко политически партии против уп-
равляващата или за образуване на
общо правителство.
коаптация (лат.) мед. наместване на
счупена кост.
коати (фр.) зоол. южноамерикански
бозайник с дълго тяло и продъл-
говата муцуна, който се храни с
гущери и насекоми.
коафьор (фр.) бръснар, фризьор; —
коафюра прическа.
коацервати (лат.) биохим. течни об-
разувания в колоидалните разтво-
ри във вид на слоеве или на от-
делни капки с по-голямо съдър-
жание на колоид, които по някои
свойства показват сходство с жи-
вата протоплазма. •
кобалт (лат.) 1. химичен елемент от
VIП група на периодичната сис-
тема, зн. Co, пор. No 27, ат. т. 58,94
сребристобял метал, с червеникав
оттенък.
кобалтин (нем.) минер. минерал във
вид на сребърносинкави криста-
ли и зърнести или плътни маси,
от който се получава кобалт, си-
нябояидр.
кобза (рус.) музикален инструмент,
подобен на тамбура; — кобзар (от
тюрк.) украински народен певец,
който си акомпанира на кобза.
кобол (англ.) изч. техн. алгоритми-
чен език за решаване с помощта
на електронноцифрова машина на
задачи с икономическа ориента-
ция.
кобра (лат.) зоол. 1. вид отровна
змия, която живее в топлите стра-
ни; 2. прен. много зла и проклета
жена.
кобур (тур.) 1. кожен калъф за пос-
тавяне на револвер; 2. кожена чан-
та, прикрепена към седлото на ка-
валерист.
кованлък (тур.) диал. пчелник, пче-
лин.
ковб (съкр. от англ. cow-boy) книж.
силен ездови кон.
ковет (тур.) сила.
ковьор (рус.) ръчно или фабрично
украсена тъкан за стена; килим-
че.
когнат (лат.) юр. роднина по бащи-
на или майчина линия; — когна-
цня (лат.) юр. кръвно родство; род-
• нинство.
код (фр.) 1. система от условни зна-
ци или сигнали за предаване на
сведения по различни линии за
свързване; 2. изч . техн. система от
условни команди във вид на на-

343
кокил
биране на числа, която се прила-
га при изчислителните машини;
3. правило или ключ, които поз-
воляват да се разчитат или разби-
рат шифровани писма или тайни
сигнални предавания; шифър; 4.
език, условна езикова система, с
помощта на която се транскриби-
ра или превежда езиково съобще-
ние.
кода (лат.) 1. муз. заключение, край
на музикално произведение или
на неговите съставни части, обоб-
щаващи обикновено тяхното съ-
държание; край; 2. литер. допъл-
нителен стих в сонет или други
стихотворни форми с определено
число стихове.
кодеин (гр.) хим. алкалоид, метило-
во производно на морфина, кой-
то се съдържа в опиума, употре-
бявано като успокоително средс-
тво при кашлица или в някои ле-
карствени смеси.
кодекс (лат.) 1. сборник от закони,
които уреждат определена област
на обществения живот; 2. съвкуп-
ност от правила, привички, убеж-
дения; 3. стар ръкопис (с подвър-
зия).
кодер (нем.) телев. устройство, в ко-
ето се формира цветен телевизи-
онен сигнал от постъпващите на
входа му сигнали за основните
цветове.
кодета (ит.) муз. мелодичен ход, до-
пълнение към фуговата тема.
коджа (тур.) разг. много, доста,
коджамити (тур.) диал. коджа; тол-
кав.
кодификатор (лат.) съставител на
сборници от закони; — кодифи-
кационен, кодификационна коми-
сия, кодификация фр. учреждение,
което има за главна задача да съг-
ласува и събира законите, като ги
нарежда по еднородност.
кодицил (лат.) фр. добавка към за-
вещание.
кодошка (тур.) сводница; — кодош
сводник.
коефициент (лат.) ]. мат . в алгебра-
та: числото, което стои пред бук-
вена величина, напр. 3df; 2. физ.
величина, изразяваща определе-
но свойство.
коз (тур.) хаз. 1 . карта за игра, при-
ета за най-силна в играта; 2. прен.
важен довод, предимство, аргу-
мент срещу някого.
козни (рус.) закачки, дразнене, ин-
триги.
коитус (лат.) мед. I . полов акт, по-
лово сношение; съвъкупление; 2.
чифтосване (за животни).
койне (гр.) 1. език, общо гръцки език,
който се е образувал в основа на
атическите наречия и изместил
през 4.- 3. век пр. Хр. диалектите
на старогръцкия език.
койот (мекс.) зоол. месояден бо-
зайник, който живее в Северна
Америка.
кок’ (фр.) навита на топка коса от-
зад на тила; фризура.
кок2 (хол.) мор. готвач на кораб.
кокаин (лат.) вещество, добито от
листата на растението кока; — ко-
каинизъм, кокаиномания страст
към поглъщане на кокаин, което
води към тежки телесни и душев-
ни заболявания; наркомания.
кока-кола (амер. търг, марка) вид
разхладително безалкохолно пи-
тие.
кокарда (фр.) метално или кожено
овално знакче с националните
цветове; поставя се обикновено на
шапките на военните.
кокарджа (тур.) диал. пор.
коки (гр. „зрънце”) мед. бактерия със
сферична или кълбовидна форма.
кокил (фр.) метал. 1. калъп от чу-
гун или лята стомана за отливка
на различни изделия със закале-
на повърхност; 2. стоика от ме-

коклюш
344
тал, на която се поставя порцела-
ново изделие, преди да се изпе-
че; 3. вид охладително метално тя-
ло, което сс поставя в пръстта до
кухината на леярската форма, за
да отвежда топлината и да спома-
га за бързото изстиване на дебели
части от отливка.
коклюш (фр.) мед. остра, задавяща
заразна кашлица, която се появя-
ва на пристъпи предимно у деца-
та; магарешка кашлица.
кокон (фр.) книж. 1. пашкул; 2. пок-
ривка от втвърдяващи се вещест-
ва, с която някои безгръбначни
(като паяци, дъждовни червеи и
др.) покриват яйцата си.
кокона (гр.) 1. остар. дама, госпо-
жа; 2. upon. натруфена, гримира-
на жена.
кокосов (порт.) бот. в съчет. коко-
сово масло — масло от кокосова
палма; — кокосов орех тропичес-
ка палма, с плод във вид на го-
лям орех.
кокотка (фр.) жена с леко поведе-
ние.
кокс (англ.) хим. твърдо сивочерно
въглеродно гориво с голяма кало-
ричност, което се добива чрез су-
ха дестилация на черни каменни
въглиша и се употребява в индус-
трията и като филтриращо средс-
тво; — кокенрам, коксувам прев-
ръщам в кокс чрез нагряване.
коксагнс (тюрк.) бот. каучуково
многогодишно растение.
коктейл (англ.) 1. питие от няколко
вида спиртни напитки, захар и
подправки; 2. тържествен прием,
на който се поднасят напитки и
закуски.
кола1 печ. 1 . печатан лист, състоящ
се обикновено от шестнадесет пе-
чатни страници; 2. нишесте, слу-
жещо за колосване на яки, ризи
и пр., като ги втвърдява.
кола2 (афр.) бот. вид растение и не-
говите семена, които съдържат ко-
феин, теобромин и дъбилни ве-
щества, употребявани в медици-
ната и при производство на шо-
колад и ликьори.
колабирам (нем.) физ. свивам се.
колаборатор (лат.) сътрудник, по-
мощник в научна работа.
колаборацнонист (фр.) полит. измен-
ник, предател на родината, сът-
рудник на фашистките окупато-
ри през време на Втората светов-
на война.
колаборацня (фр.) книж. сътрудни-
чество; — колаборирам (фр.) книж.
сътруднича, работя съдружно из-
вестна научна работа.
колаген (гр. „клей” и „род”) белтъч-
но вещество, което образува съ-
единителна тъкан и е органична
част на костите и хрущялите.
колагеле (тур.) разг. поздрав към хо-
ра, които работят — лека работа!
колаж (фр.) 1. изобр. изк. компози-
ция от лепени елементи върху
плат, хартия, картон и под.; 2.
обикн. мн. слепване, съединяване
на кинокартини.
колай (тур.) разг. 1 . начин, способ;
леснина; 2. лесно; — колайлък
(тур.) разг. лесница, лесна рабо-
та, колай.
колан (тур.) 1. лента от кожа, плат
или друга здрава материя, която
служи за стягане или прикрепва-
не на дреха към тялото; 2. прис-
пособление за стягане на седло
или самар на добитък; 3. лента от
здрав плат за тапицерско изделие,
колапс (лат. „отслабнал”) мед. при-
падане поради нарушаване на
кръвообращението при разширя-
ване на малки артериални съдо-
ве, предимно в коремната кухи-
на, и препълването им с кръв,
вследствие на което кръвта нама-
лява в други важни органи, като
мозъка, сърцето и др.

345
колидирам
коластра (лат.) анат. първото още
гъсто мляко у новородила жена
или животно.
Колатнна (лат.) мит. богиня на хъл-
мовете у древните римляни.
колба (нем.) спец, стъклен съд с раз-
лична форма, най-често кълбооб-
разен и с дълго гърло, обикнове-
но огнеупорен, който служи за
нагряване на течности при лабо-
раторни опити.
колега, колег (лат.) другар (по заня-
тие); — колегиален другарски; —
колегиалност другарство; — коле-
гия съвкупност от членовете на ед-
но учреждение; съвет, тяло.
колеж (фр.) средно учебно заведе-
ние в Америка, Франция и Бел-
гия; у нас преди частни училища
и пансиони, закрити 1947 г., сега
квалификационни школи и спе-
циализирани средни училища.
колектант (лат.) ост. събирач (напр.
на пощенски марки).
колективен (лат.) сборен, събирате-
лен, общ, дружен; — колективно
дружество събирателно дружество
от двама или повече съдружници
с неограничена и солидарна от-
говорност; — колективна прокура
пълномощно, дадено на две или
повече лица; — колективизъм уче-
ние, според което трудът и обла-
гите от него трябва да бъдат об-
щи; — колективист привърженик
на колективизма; — колективност
дружност, общност.
колектор (лат.) 1. книж. човек, кой-
то събира и пази образци от при-
родонаучни обекти; 2. хидр. гла-
вен открит или закрит и прохо-
дим канал, който събира и отвеж-
да водите от канализиран район
или басейн; 3. ел . цилиндър на ди-
намомашина, в който променли-
вият ток се превръща в постоянен;
4. част от електростатична маши-
на, която събира електрическите
товари и ги провежда в провод-
ниците; 5. смукателна тръба, ко-
ято разпределя гориво по цилин-
дрите; 6. околовръстен канал при
леярска форма за равномерно раз-
пределение на разтопения метал;
7. книжен склад, който събира и
разпределя книги за библиотеки;
8. подземна галерия за поставяне
на кабели.
колекционер (фр.) лице, което съ-
бира, описва и пази образци от
природонаучни обекти; събирач
на материали, растения, животни
и др.;
—
колекция сбирка от ед-
нородни неща, наредени система-
тизирано, които представляват на-
учен, художествен или историчес-
ки интерес.
коленкор (рус.) печ. книговезно им-
прегнирано платно, употребявано
главно за подвързии.
коленхима (гр.) бот. механична тъ-
кан при растенията, която е об-
разувана от живи клетки, често съ-
държащи хлорофил, чиито кле-
тъчни ципи са с частични наде-
белявания.
колерганг (нем.) печ. въртяща се мел-
ница в хартиената фабрикация,
която смила на ситно твърдите ма-
териали.
колерета (фр.) ост. малка яка от дан-
тела или фин плат, която носели
жените от висшето общество в ми-
налото.
колибактерия (от гр. „дебело черво’4
и бактерия) мед. бактерия, която
живее в дебелото черво и която
на друго място в червата, кръвта
или органи предизвиква болест-
ни промени.
колибри (исп.) 1. зоол. малки краси-
ви американски птичета; 2. вид
дребен печатарски шрифт.
коливо (гр.) варено жито за помен
на умрял.
колидирам (лат.) книж. сблъсквам се,

колие
346
създавам колизия,
колие (гр.) огърлица.
Колизей (лат.) ист. амфитеатър с
грамадни размери в древния Рим,
сега развалини.
колизия (гр.) 1. противодействие на
две сили, закони, длъжности и
пр.; 2. затруднение, трудност.
колика (ip.) мед. бодеж в червата със
силна болка.
колима тор (лат.) оптично устройст-
во от обектив и огледало, което
служи за получаване на сноп от
успоредни светлинни лъчи; — зе-
нитен колиматор астр. специален
прибор, с който се фотографират
звездите, а по снимките се опре-
деля ширината и местното звезд-
но време.
колнмация (лат.) геод. недостатък в
астрономичните и геодезките ви-
зирни инструменти, при който оп-
тичната ос на инструмента не
сключва точно ъгъл от 90° с оста
на въртенето на съшия, поради ко-
ето изчисленията са погрешни.
колир (гр.) фарм. воден или маслен
разтвор, предназначен за капване
или поставяне на очите.
колит (гр. от „дебело черво”) мед.
възпаление на дебелото черво.
коло‘ муз. широко разпространено
южнославянско народно хоро,
придружено с пеене и пляскане
на ръце.
коло2 (пол.) ист. обединение на пол-
ските националистически партии
в парламентите на Германия и Ав-
стро-Унгария (до 1918 г.) и в Дър-
жавната дума на царска Русия.
колода (рус.) пълен комплект от кар-
ти за игра; тесте.
колодрум (гр.) място, където се пра-
вят тренировки и състезания с ве-
лосипеди.
колоид (гр. „лепило” и „вид”) хим.
вещество, което не кристализира,
а във водата дава гъст пихтиест
разтвор.
колоквиум (лат.) изпит във вид на
разговор; лек, проверителен из-
пит.
колокинт (гр.) бот. подобно на Ди-
нята растение, от чиито плодове
се получава горчива каша, упот-
ребявана като очистително, обик-
новено за животни.
колоксилин (гр.) хим. гърмящ памук,
пироксилин.
коломийка (рус.) муз. украинска на-
родна песен-танц в двувременен
такт, в куплетна форма, обикно-
вено с шеговито съдържание.
колон' (гр.) литер. 1. група еднакви
стъпки в античното стихосложе-
ние, обединени в едно цяло с
главно ритмично ударение на ед-
на от тези стъпки; 2. ритмично
обединени части на немерена реч,
които придават отчетливост на
фразата.
колон2 (лат.) 1. ист. полукрепостен
селянин през римско време и ран-
ното Средновековие; 2. земеделец,
арендатор; селянин; 3. заселник,
колонизатор в Северна Америка.
колона (лат.) 1. арх. вертикален еле-
мент от строителна конструкция,
който служи за подпора или ук-
раса; 2. печ . вертикална или от-
весна редица от печатни редове
във вестник или книга; стълбец;
3. група от хора или превозни
средства, разположени в последо-
вателен ред; — пета колона сът-
рудници на врага в пределите на
своята родина.
колонада (фр.) 1. арх. редица коло-
ни от един стил като украса в сгра-
да или в паркове; 2. алея или ко-
ридор, заграден с колони.
колонат (лат.) ист. форма на кре-
постна зависимост на селското на-
селение от едрите земевладелци
или от държавата в Римската им-
перия и през ранното Среднове-

347
колумбарий
ковие в Западна Европа и Визан-
тия.
колонел (фр.) воен. ост . полковник,
колониал (фр.) 1. колониални стоки
(кафе, чай, чер пипер и др.); 2.
събир. бакалски стоки, бакалия; 3.
ост. магазин, в който се продават
такива стоки; бакалия.
колониален (лат.) отнасящ се до ко-
лония; — колонизация заселване
на страната; — колоннст заселник,
преселник; жители на колония; —
колония 1. селище извън отечест-
вото; 2. територия от земното къл-
бо, завладяна и поставена в зави-
симост от една държава (метро-
полия); 3. всички лица от една на-
ционалност, които живеят в чужд
град или чужда държава; 4. обще-
житие, в което летуват ученици и
др.; 5. биол. съвкупност от коло-
ниални организми (корали, сал-
пи, асцидии и др.) на дадено мяс-
то, които съставят едно цяло.
колониализъм (лат.) полит. съвкуп-
ност от икономически, полити-
чески, национални,правни и дру-
ги отношения на поробване и ог-
рабване на народите в икономи-
чески изостаналите страни от мо-
нополистичния капитал.
колонцифра (нем.) печ. цифрата, ко-
ято показва поредния брой (но-
мер) на страницата или колонка-
та на книга.
колоратура (лат.) муз. 1 . цветисто ва-
риране на мелодията, която се
състои от много музикални укра-
шения, тонове с кратки стойнос-
ти; 2. способност на гласа да въз-
произвежда такива пасажи,
колорнзацня (фр.) оцветяване,
колорнметрия (лат. „цвят” и гр. „ме-
ря”) 1. количествено определяне
на цвета, предимно с колориме-
тър; 2. метод за количествено оп-
ределяне на вещества и разтвори
чрез превръщането им в оцвете-
ни съединения и измерване ин-
тензивността на оцветяването; —
колори метър (лат. „цвят” и гр.
„меря”) уред за определяне и ха-
рактеристика на цвета или на кон-
центрацията на оцветен разтвор.
колосален (гр.) грамаден; — коло-
салност, грамадност; — колос
предмет с грамадни размери; ве-
ликан.
колострум (лат.) мед. секрет от гръд-
ните жлези, отделян в малко ко-
личество още през втората поло-
вина на бременността и в първи-
те 2-3 дни след раждането; колас-
тра.
колотомия (гр.) мед. оперативно от-
варяне на дебелото черво.
колофон (гр.) 1. хим. прозрачна свет-
ложълта до жълтокафява стъкло-
видна смола, добивана от терпен-
тин; 2. ост. библиографско каре
в старопечатни книги, в които се
дава името на автора, печатаря
или издателя, дата и място на из-
данието; библиографско каре.
колофониум (гр.) смола за намазва-
не лъковете на струнните инстру-
менти.
колпит (от гр. „утроба”) мед. възпа-
ление на влагалището.
колпортаж (фр.) пътна търговия с ев-
тини печатни произведения; —
колпортьор пътен книжар.
колраба (нем.) бот. вид дребна ту-
лия или зеле.
Колт, Самуел (1814 •— 1862) воен.
американски конструктор, създал
усъвършенствана система автома-
тично стрелково оръжие — револ-
вери (1835) и картечници.
колтук (тур.) 1. мор. въже, с което
се превръзва лодка на брега; 2. ди-
ал. мишца, подръчник.
колумбарий (лат.) 1. ист . наредени-
те едно над друго сандъчета (ур-
ни) за поставяне праха на умре-
лите в старите римски катаком-

Колумб
348
би; 2. разт. здание с ниши или
урни за съхранение праха на мър-
тви след изгарянето на телата им
в крематориум.
Колумб, Христофор (1451 — 1506)
италианец, прочут мореплавател,
открил през 1492 г. Америка.
колумбий (амер. от собств. геогр.)
хим. стоманеносив метален еле-
мент, подобен на тантал; ниобий,
колумнен (лат.) печ. набрана форма
на тясна дълга ивица, която оз-
начава поредното число на стра-
ницата в книгата; шпалта.
колчак (тур.) гайтанена ивица за ук-
раса върху лакът или коляно на
дреха.
колчан (тур.) кутия за стрели; стрел-
ник, тул.
кома1 (гр. „сънливост”) мед. състо-
яние на пълно безсъзнание с мно-
го отслабени или съвсем липсва-
щи реакции на организма към
външни дразнения.
кома2 (гр.) 1. ост . запетая; 2. муз.
интервал, който е равен прибли-
зително на една девета част от це-
лия тон, едва доловим за ухото;
3. пресичане, спиране; 4. физ. в
оптиката — недостатък на опти-
ческата система като частен слу-
чай от сферичната аберация.
командант (фр.) воен. комендант,
команден 1. който се отнася до ко-
манда; 2. който заема първо мяс-
то; — команден пулт за управле-
ние техн. специализирани автома-
тизирани и електронизирани сис-
теми за управление на мащабни
производствени процеси и др.;
—
команден пункт воен. орган на уп-
равлението на войските за боя и
операцията, състоящ се от наблю-
дателен пункт на командира, опе-
ративна група, свързочен възел и
група за обслужване; — команден
език електрон, вид език за прог-
рамиране, чрез който потребите-
лят може да общува с операцион-
ната система на компютъра.
командир (нем.) 1. войскови начал-
ник; 2. ръководител на команда,
на звено, ядро, дружина и под.
командировка (нем.) изпращане на
служител извън служебното му
място със служебна поръчка.
командитно дружество търговско
дружество, в което един или по-
вече от съдружниците (команди-
тисти) отговарят спрямо кредито-
рите на дружеството ограничено,
само в размер на внесените от тях
суми, а управителите — лично от-
говорните — отговарят солидар-
но и неограничено; — командит-
но дружество с акции търговско
дружество, при което най-малко
един от съдружниците отговаря
неограничено, а другите само в
размер на своите вноски, разде-
лени на акции; — командитист
съдружник в едно командитно
дружество, който отговаря за дъл-
говете на дружеството ограниче-
но до един определен размер; —
командитор (от фр.) вложител в
командитно дружество, който има
ограничена отговорност.
командор (фр.) 1. една от висшите
степени на рицарските ордени; 2.
председател на яхтклуб или друга
спортна организация; 3. ав . начал -
ник на авиационен отряд; 4. мор.
чин във флотата, който предшес-
твал адмиралския чин (в минало-
то).
командос (исп. мн.) бойна група на
партия, организация и подобни за
непозволена борба в защита на
свои схващания, обикновено ре-
акционни.
комар (тур.) хаз. 1. игра на пари, ха-
зартна игра; 2. зоол . малка блатна
мушичка, често носителка на ма-
лария.
комарджилък (тур.) хаз. влечение

349
комендация
към комара, към хазартните иг-
ри; комарджийство; — комар-
джийство хаз. комарджилък; — ко-
марджия страстен играч на комар,
комасация (лат.) събиране на едно
място имотите на частни селски
стопани, за да се улесни обработ-
ването им.
комат (гр.) нар. голям къс хляб,
комбайн (англ.) 1. сложна машина,
която изпълнява едновременно
работата на няколко машини; 2.
земеделска машина, която извър-
шва работата на няколко машини
—
жъне и вършее едновременно,
комбал (гр.) диал. картофи.
комби (комбинация) техн. автомо-
бил, чиято каросерия е пригоде-
на за возене едновременно на хо-
ра и на товар.
комбинат (лат.) 1. промишлено пред-
приятие, което обединява обосо-
бени, но свързани помежду си тех-
нологични процеси; 2. обедине-
ние на дребни предприятия на
местната промишленост или на
предприятия за битови услуги; 3.
обединение на промишлени пред-
приятия, които използват общи
суровини или в които готовите,
вторични или отпадъчни продук-
ти на едни служат за суровина на
други.
комбинаторнка (лат.) мат. дял от
елементарната математика, който
изучава възможните комбинации
с известен предмет или числа.
комбинация (лат.) свързване на две
или няколко неща така, че да из-
лезе нешо; съчетание, план, кро-
еж; — комбинатор (лат.) 1. човек,
който умее да прави комбинация,
да размества; 2. прен. хитрец; —
комбинационална логика електрон.
опростена форма на Булевата ал-
гебра, която се използва при про-
ектиране на логически схеми.
комбинезон (фр.) 1. работен костюм
за цялото тяло, който е от блуза и
панталон, съшити заедно; 2. дол-
но дамско облекло като риза без
ръкави.
комбо (англ.) муз. малък джазов ор-
кестров състав.
комбос (ит.) диал. 1. цвекло, запазе-
но във вид на туршия за зимата;
2. супа от коприва и ориз и под-
лучена.
комбостра (ит.) туршия от попарена
зелка.
комбустио (лат.) мед. 1. изгаряне; 2.
изгаряне на кожата в 3-а или 4-а
степен.
комеднантка, комедиант (нем.) ар-
тист комик; смешница, смешник;
прен. лицемер(ка); — комедия (гр.)
1. драматично произведение, в ко-
ето се изобразяват смешните стра-
ни на човека и живота; 2. прен.
лицемерие.
комедвограф (комедия и гр. „пиша”)
автор на комедии.
комеморатнвен (фр.) книж. възпоме-
нателен.
комендант (фр.) I, воен. началник на
всички войски в крепост, пред-
назначени за отбраната й; 2. воен .
длъжностно военно лице в гарни-
зон, което се грижи за поддържа-
нето на реда и дисциплината в не-
го; 3. жп длъжностно лице, което
следи за правилното превозване
на войски и военни материали; --
комендантство воен. учреждение,
възглавявано от комендант; поме-
щение на комендант; — коменда-
тура (лат.) I. помещение и канце-
лария на комендант; 2. длъжност
на комендант.
комендация (лат.) ист. I. акт, чрез
който се установяват личните за-
висими отношения между васал и
сеньор, след което васалът полу-
чава владението върху земята; 2.
акт, с който се уреждала зависи-
мостта на селянина от земевладе-

коменсал
350
деца-феодал.
коменсал (лат.) книж. сътрапезник,
съжител.
комерсант (фр.) търговец; — комер-
ческн търговски, спскулаптеки.
комерц (лат.) търговия; — комерци-
албанк, търговска банка;— комер-
циум търговско сдружение; съдру-
жие.
комета (гр.) астр небесно тяло с
опашата форма; — кометографяя
астр. описание на комети; — ко-
метология астр. наука, която изу-
чава кометите.
коми (фр.) търговски слуга или чи-
новник; — комивояжор търговски
пътник (често презрително).
комизъм (фр.) смешната страна на
някое произведение, характер,
постъпка и пр.; — комик 1. актьор,
който играе комични роли; 2.
смешник; 3. автор на комедии.
комикс (лат.) литер. рисунки, които
предават съдържанието на приказ-
ки или на смешни, приключенс-
ки истории, придружени с над-
писи за доизясняване на съдър-
жанието.
комллнтон (лат.) състудент, колега
от студентските години.
комисариат (лат.) длъжност и кан-
целария на комисар; — комисарс-
тво 1. част от общинското управ-
ление, в което се завеждат някои
общински работи; 2. ост . служба
по продоволствието, обикновено
през военен или следвоенен пе-
риод; — комисар 1. длъжностно
лице, на което са възложени об-
ществени политически или адми-
нистративни задачи, обикновено
във военна, следвоенна или при
революционна обстановка; 2. на-
чалник на комисарство при една
община; 3. в болшевишка Русия:
министър; 4. ост. общински слу-
жител по реда и хигиената.
комисионерство (фр.) търговско пос-
редничество; — комисионер търг.
лице, което по професия се зани-
мава с покупко-продажба на сто-
ки, ценни книжа и недвижими
имоти от свое име, но за чужда
сметка; — комисиона възнаграж-
дението, което получава комиси-
онерът.
комисия (фр.) 1. лица, натоварени
да разгледат, проучат и дадат мне-
ние по определен въпрос, дей-
ност; 2. държавен или обществен
орган; учреждение.
комисура (лат.) анат. място, където
се свързват двата края на отвор с
формата на цепнатина.
комит (гр. от лат.) ист. служебна тит-
ла на граждански управител в
средновековна България.
комита, комитаджия (тур.) 1. ист.
участник в българско революци-
онно движение за освобождение
от османско робство; 2. прен. бун-
товник, четник, революционер.
комитат (лат.) 1. област, админист-
ративна единица в Унгария; 2.
ост. комитет.
комитент (лат.) търг, лице, което по-
ръчва на комисионер да извърши
търговска сделка за негова смет-
ка.
комицнй (лат.) ист. в древния Рим
—
народно събрание за избиране
на длъжностни лица и решаване
на важни държавни и обществе-
ни въпроси.
комка (лат.) нар. църк. Св. Причас-
тие; — комкам (се) причистявам
(се).
комод (фр.) книж. скрин.
комоден, комодно (фр.) сгоден, удо-
бен; — комодност сгода.
комоция (лат.) мед. сътресение, раз-
търсване.
компактен (лат.) книж. 1. за мате-
рия — набит, плътен; 2. за хора —
гъсто събрани на едно място; —
компактност сплотеност, сбитост,

351
комплексен
гъстота.
компаньонка (фр.) 1. спътница, дру-
гарка; 2. жена, на която се пла-
ща, за да забавлява някого; — ком-
паньон 1. спътник, другар; 2. съд-
ружник; 3. който умее да забав-
лява; — компания 1. търговско
дружество; 2. група приятели, съб-
рали се да прекарат времето при-
ятно.
компаратив (лат.) грам, сравнителна
степен.
компаративизъм (лат.) сравнително-
исторически метод, който в лите-
ратурата установява сходството и
историческото развитие на обра-
зите в литературните произведе-
ния и фолклора на народите, а в
езикознанието — съответствията
между сродните езици с цел да се
възстанови по-стара форма; —
компаратнвистика (лат.) език, срав-
нително-историческо езикозна-
ние.
компаратор (лат.) техн. 1 . уред за
точно сравняване и проверки на
измерителни линийки; 2. специ-
ален уред за измерване енергията
на електромагнитните вълни; 3.
уред за сравняване цвета на оцве-
тени разтвори, употребявани при
колориметрията; 4. микроскоп с
измерителна скала, използван при
изпитване твърдостта на метали-
те.
компаунд (англ.) хим. изолационна
маса от асфалт, парафин и масла,
която се топи при температура
100°С и се използва за заливане
на кабелни муфи, маслени кабе-
ли; — компаунд машина парна ма-
шина с два цилиндъра.
компенсатор (лат.) техн. уравнител,
уравнително махало.
компенсация 1. уравняване, израв-
няване; 2. търг, размяна на една
стока за друга; 2. банк. погасява-
не на даден дълг чрез прихваща-
не; 3. книж. възнаграждение, обез-
щетение за изгубено или отстъпе-
но нещо; 4. мед. възстановяване
на нарушено равновесие на фун-
кции, нарушени от болестни про-
цеси; 5. удовлетворение, възмез-
дие; — компенсирам уравнявам,
наваксвам (загуба); — компенси-
ране компенсация,
компнлатявен (лат.) събран от раз-
ни места; — компилатор който пи-
ше въз основа на чужди трудове,
.а в тор на компилация; — компи-
лация съчинение, събрано от раз-
лични книги, без да е вложено не-
що свое; — компилирам съставям
съчинение, вземайки материала
наготово от чужди съчинения; —
компилиране компилация.
компилатор електрон, програма, ко-
ято транслира друга програма, на-
писана на език от високо ниво в
машинен код.
компле (фр.) книж. закуска, подна-
сяна в лека кутия в хотел или са-
молет.
комплекс (лат.) 1. съвкупност, съче-
тание от предмети, явления или
свойства, които съставят едно ця-
ло; цялост; 2. мед. съвкупност от
сексуални или други представи,
които безсъзнателно се проявяват
в душевния живот на човека; 3.
строит. големи постройки, изг-
радени на определена площ; 4. пе ~
даг. метод за преподаване, при
който сродните предмети при на-
чално обучение не се разделят.
комплексен (лат.) който е свързан с
комплекса на нещо, който предс-
тавлява от себе си комплекс от не-
що; — комплексна бригада произ-
водствена бригада, която се със-
тои от работници, специалисти от
различни професии за едновре-
менно изпълнение на взаимнос-
вързани работи; — комплексна
система на обучение система на

комплексни
352
обучение, при която учебният ма-
териал се обединява и се изучава
в цялостни теми, които включват
знания от различни области.
комплексия (лат.) книж. телосложе-
ние.
комплект (от лат. „пълен”) 1. пълен
сбор от предмети, които съставят
едно цяло (годишнини от списа-
ние, инструменти за известна ра-
бота, поредица марки и т. н .); 2.
пълно облекло.
комплемент (лат.) мед. белтъчно ве-
щество
компликация (лат.) усложнение,
объркване.
комплимент (фр.) любезност, ласкав
отзив, ласкав израз (към някого),
композитор (лат.) автор, творец, съ-
чинител на музикални произведе-
ния; — композиция 1. литер. вът -
решната организация и подреж-
дане на произведение на изкуст-
вото и науката; съединение на
части в едно цяло; 2. муз. процес
и теория на музикално произве-
дение; 3. съчинение по зададена
от учителя тема; 4. муз. самото му-
зикално произведение; 5. театр.
организация на всички компонен-
ти на театрално представление; 6.
фигурална живопис на скулптура;
7. жп за влак — скачени един за
друг вагони, към които се при-
качва локомотив; 8. техн. сплави
на оловно-калаена база, които се
употребяват за заливане на лагер-
ни черупки и триещи се повърх-
нини.
компонент (лат. „съставящ”) състав-
на част на нещо.
компоннрам (нем.) муз. композирам;
—
компонист (лат.) муз. компози-
тор.
компост (англ.) хим. различни отпа-
дъци от животински, растителен
и минерален произход, които са
ферментирали и се употребяват
като тор.
компостер (фр.) спец, компостьор; ~
компостирам (фр.) спец, поставям
знак с компостьор; — компостьор
(фр.) УРеД за продупчване със спе-
циален знак или за поставяне на
специален знак на билети, чеко-
ве и други документи за контрол,
компот (фр.) варени (със захар) пло-
дове; — компотиера (фр.) рядко го-
лям съд, в който се поставя ком-
пот.
компрадор (исп.) икон. местен тър-
говец в зависимите и колониал-
ните страни, който посредничи
между чуждия капитал и местния
пазар; — компрадорска буржоазия
в зависимите източни страни —
част от местната буржоазия, ко-
ято е тясно свързана с чуждест-
ранния монополистичен капитал,
компрачикоси (исп.) ист. лица, ко-
ито похитявали или закупували
деца в Испания, Англия и др. през
13.- 17. век и ги продавали за шу-
тове и палячовци.
компресия (лат. „свиване”) техн. 1.
свиване, сгъстяване, намаляване
обема на газообразни или течни
вещества, свързано с увеличение
на налягането или загряване на
съда, в който се намират; 2. сгъс-
тяване; 3. тактът или времето, в
продължение на което горивната
смес се сгъстява в двигател с вът-
решно горене.
компресор (от лат. „притискане”) 1.
помпа за сгъстяване на въздух или
друг газ сгъстител; 2. мед. инстру-
мент, с който се прищипва кръ-
воносен съд през време на опера-
ция; 3. техн. електрически свре-
дел за пробиване на скали, разру-
шаване на бетон и др.
комптометьр (фр.) техн. сметачна
машина.
компютър (англ.) елекртон. изчисли-
телна машина, устройство, с ко-

353
конвейер
ето данни, представени в подхо-
дяща форма, могат да бъдат обра-
ботвани по такъв начин, че да се
получи решение на някакъв проб-
лем без или само с частичната на-
меса на човека; — компютърна
графика начин на компютърна об-
работка и извеждане на резулта-
та, при който голяма част от из-
ходната информация е в графи-
чен вид; — компютърна система
затворена система от изчислител-
ни устройства, съдържаща един
или няколко компютъра заедно
със свързаното с тях програмно
осигуряване; — компютърно обу-
чение използване на компютри в
образованието или в обучението
на хора; — компютризация (англ.)
ел. -техн . въвеждане на електрон-
ноизчислителна техника в различ-
ни сфери от дейността на човека
с цел да се ускори и облекчи не-
говата умствена дейност.
компютризирана система електрон.
всяка система, която използва
компютър като компонент, пред-
назначен за определена задача.
комуна (лат.) ист. община, създаде-
на по началата на комунизма; —
Парижка комуна ист. правителс-
тво на въстаналите работнически
маси от 1871 г.; — комунален (фр.)
общински; — комунари парижки-
те комунисти от 1871 г.
комуникативен (фр.) 1. който се от-
нася до комуникация; 2. общите-
лен; 3. който е за общуване или
за обмяна на мисли; общителен.
комуникационен (от лат. „съобща-
вам”) съобщителен, служещ за
пътни съобщения, за свръзка.
комуникация (лат.) 1. съобщения,
свръзка на едно място с друго; съ-
общителни средства — пътища,
железници, телеграфна мрежа и
др.; 2. съобщаване, известие, пре-
даване; — комуникационна линия
линия на съобщението, съобщи-
телна линия; — комуникационна
система електрон, всяка система,
чрез която може да бъде предава-
на информация от една точка —
източник — в друга — приемник,
като се държи сметка за ефектив-
ността и надеждността.
комутативен (лат. „променям”) кой-
то може да се премести, отнасящ
се до преместване; — комутация
на съобщения електрон, процес,
при който в компютърна мрежа
информация може да бъде изпра-
тена автоматично от един компю-
тър към друг.
комутатор (лат.) ел. уред за изменя-
не посоката на електрическия ток.
комутация (лат. „промяна”) 1. ел.
промяна на променлив електри-
чески ток в постоянен; 2. замяна
на плащането в натура с пари през
средните векове; 3. промяна, смя-
на; 4. език, замяна на дума, израз
или изречение на един езиков еле-
мент с друг (най-често фонема).
комфортен (англ.) удобен и разко-
шен; — комфортност всичко, ко-
ето прави живота приятен и удо-
бен; разкошен; — комфорт удобс-
тво свързано с естетическа обста-
новка.
комшия (тур.) разг. съсед; — комшу-
лук (тур.) съседство, добри отно-
шения между съседи; 2. вратичка
между два съседни двора.
комюнике (фр.) полит. съобщение,
дадено от правителството по важ-
ни държавни въпроси.
комюноте (фр.) юр. общност на съп-
ружески имоти.
конак (тур.) 1. място за пренощува-
не; 2. ист . здание на управление:
административно, полицейско.
конвалесценция (лат.) мед. съвзема-
не, възстановяване след болест,
реконвалесценция.
конвейер (англ.) техн. непрекъсна-

конвектор
354
то движеща се лента от метал, дър-
во или гума, която служи за пре-
местване на стоки или за прид-
вижване на материал от един ра-
ботник до друг; транспортьор; —
конвейеризация (англ.) техн. снаб-
дяване с конвейер.
конвектор (лат.) техн. устройство за
загряване на въздуха в дадено по-
мещение чрез конвекция.
конвекция (лат.) физ. естествено дви-
жения на флуиди, дължащо се на
разликите между плътностите в
отделните им области с различни
температури.
конвент (лат.) 1. (народно) събрание,
съвет; 2. съвет на калугерите от
един манастир.
конвенционал (лат.) влак между Ца-
риград и Западна Европа, устано-
вен с договор.
конвеиционализъм (лат.) филос. иде-
алистическо учение от края на 19.
век, което смята, че редица прин-
ципи на науката (като геометри-
ята) не са нито очевидни поло-
жения, нито обобщения на опи-
та, нито хипотези, които могат да
бъдат проверени, а са съглашения
(конвенции), до които учените
стигат поради тяхното удобство.
конвенция (лат.) юр. международен
договор, споразумение; — конвен-
ционален (лат.) уговорен; условен,
договорен — конвенционална та-
рифа (митническа, железопътна)
договорна тарифа.
конвергенти (лат.) език, звукове на
един език, които с течение на вре-
мето са се изравнили в един.
конвергенция (лат. от „приближавам
се”) 1. съвпадение, сходство на
признаци и свойства на незави-
сими един от друг предмети; 2.
биол. съвпадение на свойства в
различни организми не поради
родство, а поради други някакви
причини (приспособяване към ед-
накви условия на живот); 3. мед.
вид късогледство.
конверзационс-лексикон (фр.-гр.) ен-
циклопедичен речник; — конвер-
зацня разговор.
конверсия (лат.) I. фин. изплащане
на стари заеми с нов при по-доб-
ри условия; 2. литер. стилистич-
на фигура; 3. хим. процес на пре-
работка на газове при висока тем-
пература; — конвертирам изпла-
щам стари заеми с нов при по-
добри условия.
конверт и конверта (фр.) книж. ост.
плик за писмо.
конвертор (лат.) 1. метал, пеш за до-
биване на стомана чрез продух-
ване на течен чугун с въздух; 2.
ел. - тех н. уред или машина за
превръщане на ток с дадена чес-
тота в ток с друга честота или в
постоянен ток; 3. голяма дървена
или бакърена каца, в която скор-
бялата се превръща в гликоза.
конвертирам (лат.) 1. банк. проме-
ням условия на договор за заем;
2. плащам стар заем с полици на
нов, по-износен заем; — конвер-
тируем банк. който може да бъде
конвертиран, разменен; — конвер-
тируема валута (лат.) фин. валута,
която може свободно да бъде
превръщана (конвертирана) във
всяка друга валута, без да е необ-
ходимо за целта разрешение на ва-
лутните органи на съответната
страна.
конвертоплан (англ.) ав. летателен
апарат, комбинация на самолет с
вертолет.
конвикт (лат.) жилище (общежитие)
при университет, където живеят
студентите по католическа теоло-
гия; понякога и локал, където се
дава безплатна или с много евти-
на цена храна на тези студенти.
конвоир (фр.) 1. воен. лице, което
съпровожда в конвой; 2. мор. вид

355
кондензор
кораб, съставна част на морски
конвой.
конвоирам (фр.) придружавам; —
конвой (фр.) воен. стража, която
придружава някого.
конвулсивен (лат.) мед. придружен
с гърчене; спазматичен; — конвул-
сия (нервно) гърчене.
конта (исп.) муз. 1 . кубинска песен
и танц със сходна на марш рит-
мика, с която под ритъма на аф-
рикански барабан конга са съп-
ровождали маскарадните шествия;
2. афрокубинско дайре.
конгенеричен (лат.) книж. който е
близък по създаване, по рожде-
ние; сроден.
конгенитален (лат.) книж. който съ-
ществува при раждането; вроден,
конгестня (лат.) мед. прилив на кръв-
та в някоя част на тялото.
конгломерат (лат.) 1. геол. камък или
скала от разнородни материали,
свързани естествено по механичен
начин; 2. прен. несистемен меха-
ничен сбор или свързване на не-
еднакви предмети или положение;
сбирщина; — конгломерацня
книж. съединяване, свързване на
разнородни предмети.
конгрев (рус.) печ. 1. начин за ед-
новременно печатане на много
цветове; 2. релефно изображение
върху корици на книги и други
печатни произведения.
конгрегат (лат.) 1. слабо свързани
минерали; 2. съединение на отдел-
ни части в едно цяло; 3. сложна
машина; — конгрегацноналист 1.
книж. член на конгрегация; 2. ист.
член на религиозно течение в Ан-
глия, което се борело за религи-
озно самоуправление на протес-
танските обшини; — конгрегация,
1. съединяване, събор, дружество,
братство; 2. единадесетото упра-
вително отделение на кардинале-
ката колегия в Рим (инквизиция,
пропаганда и др.); 3. няколко ма-
настири от еднороден орден, съ-
единени в едно организирано ця-
ло; 4. ист. ръководещи органи по
определени въпроси в Римската
курия; 5. академично събрание,
съвещателен орган в английски
университет.
конгрес (фр.) 1. събрание на избра-
ни от разни градове хора с едно-
родна професия да решават важ-
ни въпроси относно професията
им: учителски конгрес; 2. назва-
ние на законодателния орган —
парламента — в САЩ и някои
страни от Латинска Америка; 3.
название на политическа партия
или организация в някои страни,
като Индия и др.;
—
коигресист
участник, пратеник в конгрес; —
конгресмен (англ.) член на конг-
реса в САЩ.
кондак1 (тур.) ост. 1 . спусък на ста-
ровремска пушка или пищов, кой-
то чрез удар възпламенява капсу-
лата; 2. приклад на пушка.
кондак2 ( гр.) цър. кратка църковна
песен, за славославенс на Бога,
Богородица или някой светец.
кондензат (лат.) физ. продукт, кой-
то се получава при преминаване-
то на едно парообразно тяло в теч-
но състояние; — кондензатор (лат.)
физ. 1 . уред за превръщане на па-
рата в течност при дадена темпе-
ратура чрез охлаждане; топлооб-
менник; 2. уред за събиране на
електрическа енергия; — конден-
зация физ. 1. сгъстяване, уплът-
няване; 2. преминаване на пара
или газове в течно състояние.
кондензит (лат.) физ. изкуствена
прозрачна маса.
кондензор (лат.) физ. събирателна ле-
ща или система от лещи, която
съсредоточава лъчите от светлин-
ния източник върху разглеждания
или прожектирания предмет.

кондика
356
кондика (гр.) ост. църк. 1. книга в
община, при църковно настоятел-
ство или в еснафска организация,
с важни летописни бележки; 2.
книга за дарения при черква; 3.
кодекс.
конднл1 (лат.) мед. израстък на гор-
ния край на голямата пищял на
кост.
конднл2 (гр.) ост. перо, писалка, ка-
лем.
кондилома (гр.) мед. 1. туморно на-
растване на кожата най-често в
областта на половите органи и
задния проход при сифилитично
заболяване; 2. островърха брада-
вица.
кондилус (лат.) анат. костен израс-
тък, посредством който черепът се
съчленява с гръбначния стълб.
кондисвам (тур.) ост. спирам на
стан, на конак.
кондиционал (лат.) език, условно
наклонение.
кондициояализъм (лат.) рел. религи-
озна християнска доктрина, която
признава, че безсмъртието зави-
си от добрите дела на човека.
кондиционирам (лат.) книж. 1. оп-
ределям свойствата на неща съ-
образно установени норми; 2. из-
работвам нещо съгласно устано-
вени по договор норми; 3. обра-
ботвам допълнително нещо, за да
го съобразя с установени по до-
говор норми.
кондициониране (лат.) текст, хим.
установяване фактическата влага
на хидроскопичните текстилни
материали с помощта на топло-
влагомери чрез изсушаване на
пробите до постоянно тегло с го-
рещ (105-115°С) въздух.
кондяция (лат.) 1. ост . договор, ус-
ловие; 2. търг, норма, качество,
на което трябва да отговаря една
стока съобразно с договора; 3. вет.
телесно състояние на животно,
обусловено от неговото хранене,
гледане и използване.
кондоминат (фр.) юр. кондоминиум.
кондоминнум (лат.) юр. 1 . в между-
народното право — съвместно вла-
дение, съвместно управление (от
2 и повече държави): след завзе-
мането на Добруджа, управлени-
ето беше поставено под кондо-
миниум между Германия, Бълга-
рия, Австрия и Турция; 2. съвмес-
тно, дружно владение.
кондор (исп.) I. зоол . голяма южно-
американска граблива птица от
рода на орлите; 2. златна или сре-
бърна монета в някои страни в
Южна Америка.
кондотиери (ит.) ист. 1. предводи-
тели на наемни войски в Италия
през 14.-1 5. век; 2. прен. лица, ко-
ито се сражават срещу заплаща-
не; наемни войници.
кондуит (фр.) техн. метална тръба
за запазване на кабел от повреда,
кондукт (лат.) църк. муз. нелитургич-
на песен от 12.-13. век върху гри-
горианска мелодия, с латински
текст, най-често с набожно поучи-
телно съдържание.
кондуктометрня (лат.) хим. метод за
химически количествен анализ,
основан на измерване на елект-
ропроводимостта на телата.
кондуктометьр (лат.) физ. уред за оп-
ределяне електропроводимостта
на разтворите по пътя на елект-
рическото съпротивление на теч-
ността между електродите.
кондуктор1 (лат.) 1. проверител (про-
давач) на билети по трамвай, же-
лезници и пр.; 2. техник, помощ-
ник на инженер.
кондуктор2 (лат.) физ. електрически
проводник, обикновено закрит.
кондукция (лат.) хим. пренасяне на
топлинна енергия чрез предаване
от едни електрически частици на
други.

357
коноскопия
кондул (лат.) диал. малко клонесто
борче или малка еличка.
конекс (лат.) спец. 1 . взаимна връз-
ка; зависимост; 2. прибавка.
конетабъл (лат.) ист. 1 . висш прид-
ворен във Франция до 13. век; 2.
главнокомандващ на войските във
Франция до 1672 г.; 3. висш во-
енен чин през епохата на Напо-
леон I.
конзола (фр.) 1. арх. подпора, която
поддържа балкон, корниз и под.;
2. метален или дървен клин, кой-
то служи за закрепване на карти-
на, полица, стъклен рафт в бю-
фет и др.; 3. долепена до стена
масичка, която служи за поставка
на огледало; 4. електрон, част от
компютъра, използвана от опера-
тора или от инженера по поддръж-
ка за общуване с компютъра и
наблюдаване на неговото дейст-
вие.
кониметьр (гр.) техн. инструмент за
измерване на конусите.
конифери (лат.) бот. иглолистни
дървета.
комичен (гр.) конусообразен,
конкав (лат.) вдлъбнат, кух, объл,
конквистадори (исп.) ист. първите
завоеватели на испанските коло-
нии.
конклав (лат.) църк. 1. стая, където
става папският избор; 2. събрание
на кардиналите за папски избор.
конклузия (фр.) заключение,
конкорданция (лат.) I. съгласуване;
2. речник на библията с посочва-
не на местата, където се срещат
думите.
конкордат (лат.) 1. полит . през Сред-
новековието: съглашение или до-
говор, сключен между светски
владетели и папата по църковни
въпроси; 2. юр. договор, съглаше-
ние.
конкордия (лат.) 1. мит. у римляни-
те: богиня на съгласието; 2. прен.
съгласие, единодушие,
конкремеит (лат.) мед. уплътнение,
понякога подобно на камък, об-
разувано в някои части на орга-
низма от срастването на косми,
пера, растителни влакна и др.
конкретност (лат.) действителност,
видимост.
конкубина (лат.) държанка (жена, ко-
ято живее с мъж без бракосъчета-
ние); — конкубинат юр. незакон-
но съжителство (на небракосъче-
тани мъж и жена).
конкурент (лат.) съперник, състеза-
тел, съревновател; — конкуренция
съперничество, съревнование,
състезание.
конкур-ипик (фр.) спорт, вид конен
спорт, при който трябва да се пре-
одоляват изкуствени и естестве-
ни препятствия.
конкурс (лат.) състезание, надпрева-
ра; — конкурсен изпит кой да по-
лучи нещо (напр. стипендия); —
конкурсна маса юр. цялото иму-
щество на изпадналия в несъсто-
ятелност, което ще служи за из-
дължаване.
конодонтн (лат.) палеонт. микроско-
пични костни елементи, за които
се предполага, че са от тялото на
неизвестни още за науката риби,
живели от камбрийския до три-
аския период.
коноидален (гр.) геом. който прили-
ча на конус; конусовиден, кону-
сообразен.
коносамент (нем.) търг, удостовере-
ние, подписано от превозвач на
стока при морски превоз, че сто-
ките са приети на кораба и се за-
дължава да предаде стоката на
упълномощено лице.
коноскопия (гр.) физ. метод за наб-
людаване и изучаване оптическите
свойства на кристалите в поляри-
зирана светлина, която пада във
вид на конус.

конлендий
358
конпендий (лат.) ост, очерк, съкра-
тено изложение на една наука (за
преговор).
конректор (лат.) 1. поддиректор в
немските училища; 2. миналого-
дишният ректор, който е и замес-
тник на тазгодишния.
консеквентен (лат.) книж. последо-
вателен; — консеквентност книж.
последователност; — консеквенция
(лат.) книж. последствие, заклю-
чение.
консерва (лат.) хранителни продук-
ти (плодове, риби и др.), пригот-
вени за запазване за по-дълго вре-
ме; — консервант (лат.) хим. ве-
щество, което съдейства за кон-
сервиране, за запазване на про-
дуктите; — консервация 1. книж.
запазване, съхраняване; 2. запаз-
ване на музейни предмети, архив-
ни материали, книги и други чрез
подходящи химически средства и
в подходящи условия.
консервативен (лат.) 1. склонен към
запазване на старото, враждебен
на всякакви нововъведения; 2. в
който е изразена склонност към
запазване на старото, с която се
проявява враждебност към вся-
какви нововъведения; 3. невъзп-
риемчив; 4. назадничав, реакци-
онен; — консерватизъм (фр.) 1.
склонност към запазване на ста-
рото; враждебно отношение към
всички нововъведения; 2. общо
определение на светогледа на при-
вържениците на консервативна
или друга буржоазна партия; 3. на-
задничавост; — консерватор (лат.)
1. човек с консервативни възгле-
ди; реакционер; 2. полит. член на
консервативна партия; 3. лице,
което се грижи за запазване на
предметите на музей и под.
консерватория (ит.) муз. виеше му-
зикално училище.
консигнация (лат.) за сметка: стока,
дадена на консигнация — стой-
ността на която се заплаща след
продаването на стоката; — консиг-
натор търговец, който продава
стоки, оставени му на консигна-
ция; посредник-продавач; — кон-
сигнат (лат.) търг, лице, което дава
стоки на консигнация.
консил (фр.) църковен съвет, събор,
консилнум (лат.) мед. съвещание на
лекари след преглед на болен за
определяне на диагноза и начина
на лекуване; консулт.
консистенция (лат.) 1. физ. степен на
плътност, гъстота или мекост на
разтвори, полутечни или пластич-
ни вещества; 2. физиол. състояние
на орган или тъкан при пипане;
—
консистометьр (лат.) физ. уред
за измерване в условни единици
степента на плътността на полу-
течни тела.
консистория (лат.) 1. в католическа-
та църква — събрание на карди-
налите под председателството на
папата за разследване на най-важ-
ните църковни дела; 2. в дорево-
люционна Русия — учреждение с
църковноадминистративни и съ-
дебни функции, подчинени на
елархиалния архиерей; 3. ист . в
древния Рим — държавен съвет
при императора със съвещателен
глас; 4. църковноадминистративен
орган у протестантите; 5. еврейс-
ки верски съвет.
конскрипция (лат.) воен. ост . съста-
вяне на наборните списъци, при
което се допуска откупване или
замяна.
консол(а) (фр.) подпорка от гипс,
конзола.
консоли (англ.) фин. облигации от
дългосрочни или безсрочни дър-
жавни заеми.
консолидация (лат.) 1. осигуряване,
заякчаване, заздравяване; 2. икон.
превръщане на краткосрочен дър-

359
конструктор
жавен заем в дългосрочен или без-
срочен.
консоме (фр.) готе, силен бульон от
месо.
консонанс (фр.) 1. литер. рима, съз-
вучие, при което се повтарят са-
мо съгласните звукове, а ударени-
те гласни са различни; 2. муз. ед-
новременно звучене на два или
повече тона, което създава съгла-
суваност и безконфликтност; про-
тивоп. дисонанс.
консонантнзъм (фр.) език, система от
съгласни звукове на един език.
консорт (лат.) в съчет. прннц-консорт
—
в Англия; мъж на кралицата,
който сам не е монарх.
консорциум (лат.) фин. сдружение на
няколко търговци, банкери и др.
с цел да направят на държавата
заем или да основат акционерни
дружества, банки и др.
конспект (лат.) 1. кратко изложение
съдържанието на някоя наука
(често давано във вид на въпро-
си); 2. предаване накратко съдър-
жанието на лекция и др.; — конс-
пективен конспективност, във вид
на конспект.
конспнрант, конслнратор (лат.) ко-
лит. съзаклятник, заговорник; —
конспиративен съзаклятнически;
—
конспирация съзаклятие, заго-
вор.
конетабъл (фр.) 1. началник от ар-
тилерията (във военен параход);
2. полицай.
константа (лат.) мат. постоянна ве-
личина в математиката, физиката
и химията.
константен (лат.) постоянен: конс-
тантна величина; — коистантност
постоянност, нспроменяемост.
констатация (лат.) установяване, на-
миране.
констелация (лат.) астр. взаимно
разположение на звездите, което,
според астролозите важи при раж-
дането на някого за определяне
на съдбата му.
констипация (лат.) мед. запек,
конституционализъм (фр.) учение за
управление, основано на консти-
туционни начала; — конституци-
оналнст привърженик на консти-
туционализма; — конституционен
съобразно конституцията; — кон-
ституция (лат.) 1. колит, основен
закон в една страна; 2. книж. стро-
еж, вътрешен състав на нещо; 3.
книж. строеж на организма; телос-
ложение.
констриктор (лат.) анат. мускул,
който затваря естествен отвор в
организма; — констрикция (лат.)
книж. стеснение, стягане.
конструирам (лат.) съставям, обра-
зувам; построявам, изработвам; —
конструиране съставяне, образува-
не.
конструктивизъм (лат.) 1. изк. нап-
равление в изкуството след Пър-
вата световна война, което отри-
ча идейното съдържание и про-
повядва естетика на машините,
като използва предимно абстрак-
ции и геометрични фигури; 2. арх.
течение в съвременната архитек-
тура, разпространено главно след
Първата световна война като ре-
акция срещу архитектурния ака-
демизъм и еклектизъм, с прогре-
сивна черта: стремеж да се изпол-
зват в строителството най-новите
постижения на техниката, да се
създаде функционално оправдано
планиране на здания, да се въве-
де типизация в проектирането и
пр.; — конструктивист книж. при-
върженик на конструктинизма.
конструктор (лат.) 1. специалист по
построяването на машини, съоръ-
жения и др.; 2. прен. изобретател;
3. вид детска игра с елементи за
построяване на различни фигури;
—
конструкция (лат.) 1. направа,

консул
360
сглобка, устройство; 2. език, раз-
положение на думите в изречени-
ето.
консул (лат.) 1. ист. в стария Рим;
глава на републиката; 2. дипл.
длъжностно лице от дипломати-
ческото тяло, назначено в някой
град на друга държава, за да пред-
ставлява и защитава пред местните
власти административноправните
и икономическите интереси на
упълномощилата го държава и на
нейните поданици; 3. ист. във
Франция — титла на едно от три-
те лица, които имат неограниче-
на власт в периода 1799 — 1804
г.;
—
консулато, консулство (лат.)
1. длъжност и звание на консула;
2. зданието, където работи консу-
лът; 3. ист. управление на консу-
ли.
консултация (лат.) съвет на специ-
алисти, особено лекари, да опре-
делят болест; — консултирам (лат.)
книж. съветвам се със специалист
по някой въпрос, допитвам се до
някого; — консулт съвет, съвеща-
ние (напр. на лекари, за да опре-
делят от каква болест страда бол-
ният).
консумация (фр.) употребление, из-
разходване (особено на хранител-
ни продукти).
конт (лат.) 1. наследствена титла за
благородство във Франция, по-ви-
сока от барон и по-ниска от дук;
граф; 2. лице, което носи тази тит-
ла.
контабилнтет (нем.) книж. ост. сче-
товодство, сметководство.
контагнй (лат.) мед. възбудител на
зараза; — контагиозен (лат.) мед.
заразителен, заразен.
контакарнон (гр.) муз. първата голя-
ма поетична форма във визан-
тийската химнография, която по-
късно се слива с канона.
контакт (лат.) I. съприкосновение,
допиране, връзка; 2. техн. съеди-
няване на проводници в електри-
ческа мрежа; 3. техн. приспособ-
ление, уред за извършване на та-
кова съединение; 4. техн. място-
то, където се извършва такова съ-
единение.
контактор (лат.) ел. - те х н. електро-
магнитен апарат за дистанцион-
но и автоматично включване и из-
ключване на електрически вери-
ги, с постоянен или променлив
ток до 600 а.
контаминация (лат.) 1. книж. езико-
ва промяна, при която се създава
нова форма по пътя на кръстос-
ването на две други форми, ед-
накви или близки по значение; 2.
смесване на две или няколко съ-
бития при тяхното описание; 3.
литер. вмъкване в даден разказ съ-
битие от друго литературно про-
изведение или в стихотворение —
стих от друго стихотворение.
конте (тур.) разг. човек, който оби-
ча да се конти, да се гизди.
контейнер (англ.) техн. 1. специал-
но съоръжение — разглобяема или
отваряща се трайна опаковка за
пренасяне на стоки, което улес-
нява бързото им прехвърляне от
един транспорт на друг, от транс-
порт на обект и обратно; 2. спе-
циално съоръжение, в което е
вместена кабината на космичес-
ки кораб.
контекст (лат.) език, завършена по
смисъл част около дума или из-
речение, която определя или уточ-
нява значението им; 2. прен. сбор
от всички обстоятелства, при ко-
ито става нещо и които му при-
дават значимост или смисъл; —
контекстуален език, който съвпа-
да или е съобразен с определен
текст.
контеса (фр.) титла, жена на конт.
контестацяя (лат.) оспорване на не-

361
контрадоклад
що.
контингент (лат.) 1. книж. пълен със-
тав на даден колектив, учрежде-
ние, предприятие, организация,
армия и др; 2. икон. търг, предел-
на норма за внос, износ или тран-
зит на някои стоки от една дър-
жава в друга, които се установя-
ват с особени съглашения между
тези държави; 3. при разпределя-
не на материали — размер на де-
ла на всеки от участниците в раз-
пределението.
континуитет (лат.) книж. непрекъс-
ната връзка между отделни части,
континуум (лат.) мат. термин за оз-
начаване на математически обра-
зувания, които притежават извес-
тни свойства на непрекъснатост,
конто (ит.) банк. сметка; — конто-
коренте текуща сметка, открива-
не на постоянен клиент за взаим-
ни разплащания.
контора (нем. - фр.) 1. учреждение с
административно-сметководни
функции към някое предприятие;
2. поделение на учреждение, фи-
лиал, клон.
контош (тур.) диал. къса до пояса
връхна дреха; салтамарка.
контра- (лат.) първа съставна част
на сложни думи за означаване на
противодействие, противопоста-
вяне, напр. контрадоклад, конт-
рареволюция и др.
контра (лат.) разг. 1. срещу, против;
2. при бръснене или каране на
превозно средство — обратно, в
противна посока; 3. при някои иг-
ри на карти — двойно; 4. техн.
приспособление на някои маши-
ни и мотори, което може да им
дава обратен ход или да ги спира
внезапто; 5. разг. трета и заклю-
чителна игра на табла, карти, би-
лярд и други, след като двамата
играчи са завършили наравно.
контраадмирал (фр.) мор. първи ад-
миралски чин във военноморски
флот, генерал-майорски чин във
флотата.
контраалт (ит.) 1. муз. най-ниският
женски глас; 2. певица с такъв
глас.
контраатака (фр.) воен. атака, пред-
приета с цел да се отбие нападе-
ние на противника; контранапа-
дение.
контрабаланс фин. баланс, който се
прави за проверка на друг баланс,
но по друга система.
контрабанда (ит.) 1. тайно пренася-
не на стоки през граница, за да
не се плаща мито; 2. стоките, ко-
ито се пренасят по такъв начин;
3. разг. предмети, които се вземат
тайно; 4. за тютюн — за който не
е платен държавния налог; 5. по
контрабанден начин; — контра-
бандирам върша, правя контрабан-
да; — контрабандист (исп.) човек,
който се занимава с контрабанда,
контрабас (ит.) муз. 1. най-големият
по обем и най-ниският по звуче-
не струнен инструмент от рода на
цигулката, който изпълнява ос-
новната басова партия в оркестъ-
ра; 2. най-големият и с най-ни-
сък тон меден духов инструмент;
—
контрабасяст (ит.) муз. музи-
кант, който свири на контрабас.
контрагент (лат.) юр. лице или уч-
реждение, което поема определе-
ни задължения по договор; стра-
на в договор; — контрагентство юр.
1. поемане на задължение по до-
говор; 2. място за заверяване и
сключване на договор.
контраданс (англ.) муз. старинен
танц от английски произход в жи-
во темпо.
контрадикторен (лат.) книж. проти-
воречив; противоположен; — кон-
траднкция (лат.) противоречие.
контрадоклад (рус.) доклад, в който
се застъпва противоположно гле-

контражур
362
дищс на вече изнесеното в друг
доклад.
контражур (фр.) фото- или кинос-
нимка с изкуствен или естествен
източник на светлина, разположен
зад и над обекта на снимането.
контраиндикация (лат.) мед. обсто-
ятелство, което говори против
прилагането на известен лечебен
метод; противопоказание.
контракт (лат.) юр. писмен договор;
—
контрактант юр. договаряща
страна; — контрактация юр.
сключване на контракт, договор,
контрактура (лат.) мед. 1. ограниче-
ние на подвижността в една става
поради сраствания и повреди в
нея или в мускулите, нервите и
кожата около нея; 2. неправилно
положение или действие на става
поради свиване.
контракция (лат.) 1. книж. свиване,
стягане; 2. език, сливане, стягане
на частите в думата за избягване
на зев.
контрамарка (фр.) билет, даден след
като е прибран оригиналният, или
пък металически знак, който (осо-
бено у келнерите) заменя парите,
контраофанзива (фр-) воен. офанзи-
ва, предприета в отговор на неп-
риятелска офанзива; противонас-
тъпление, противонападение.
контрапаралелограм (гр.) геом. чети-
риъгълна фигура, съставена от два
равнобедрени триъгълника с об-
ща основа.
контрапост (ит.) в изобразителното
изкуство — метод за изобразява-
не на фигура, при който положе-
нието на една част на тялото е
рядко противопоставена на друга
негова част.
контрапрош (фр.) ист. воен. през 17.
и до началото на 20. век — отбра-
нително съоръжение, издигнато от
обсадени войски срещу придвиж-
ването на атакуващите войски, ко-
ито се промъкват през прикрити
подстъпи срещу отбраняващите
позиции.
контрапункт (лат.) муз. 1 . вид мно-
гогласие, при което всички гла-
сове са равностойни, самостоятел-
ни и мелодически оформени; 2.
музикална дисциплина, която
изучава това многогласие, и учеб-
ният курс за практическото усво-
яване; 3. една или повече мело-
дии, композирани върху дадена
мелодия при спазване на опреде-
лени норми; 4. част от теорията
на музиката, която учи как да ста-
ва съединението на самостоятел-
ните мелодии, въз основа на пра-
вилното хармонично движение; 5.
противосложение.
контрареформация ист. контранас-
тъпление на феодално-католичес-
ката реакция в Европа срещу Ре-
формацията и народните антифе-
одални движения през втората по-
ловина на 16. и 17. век, което е
целяло да възстанови позициите
на католическата църква.
контраснгнатура (лат.) приподписва-
не; — контрасигннрам приподпис-
вам; — контрасигнация (лат.) по-
пит. подпис на официално лице,
напр. министър, върху документ,
издаден от държавен глава, с кой-
то се означава, че даденото лице
поема върху себе си отговорност-
та за документа.
контраст (лат.) 1. рязко различие,
подчертана противоположност; 2.
фот. различие между светлите и
тъмните петна на фотоснимка или
кинофилм.
контратап (гр.) фотокопие от ори-
гинална филмова негативна сним-
ка, която е дубликат на негатива,
контратитул (лат.) печ. обща харак-
теристика за цяло многотомно из-
дание, която се помества на вто-
рата страница.

363
конфедеративен
контраторпильор (фр.) воен. военен
кораб, който напада с торпила.
контрафагот (ит.) муз. най-ниският
по тон дървен музикален инстру-
мент, звучащ с една октава по-
ниско от фагота.
контрафакция (лат.) подправяне,
фалшификация; препечатване на
чуждо произведение нелегално.
контрафорс (фр.) арх. 1 . вертикална
изпъкналост на стена, която уве-
личава устойчивостта на сградата
или съоръжението и противодейс-
тва на разпъващото натоварване
на свода; 2. подпорен елемент,
който поема част от едностранно-
то хоризонтално натоварване на
стена или язовир и др.
контрахирам (лат.) книж. свивам,
стягам.
контрашайка 1. шайка, насочена
против друга (напр. в миналото в
изборите); 2. официална шайка,
пусната срещу такава от разбойни-
ци.
контрашннонаж специална поли-
цейска служба за борба с шпиона-
жа.
контрескарп (фр.) воен. 1 . склон от-
към външната страна на укрепле-
ние; 2. противотанково укрепле-
ние във вид на изкоп откъм стра-
ната на отбраняващия се.
контрибуция (лат.) воен. 1. налог вър-
ху победена страна от победите-
ля; 2. парични или натурални взе-
мания от неприятеля на населе-
нието в окупирана област.
коитроверсия (фр.) 1. юр. спор, раз-
ногласие, противоречие; 2. разш.
спорен случай, въпрос; 3. ист. в
древния Рим — тема за упражне-
ние в красноречие.
контрола (фр.) 1. събир. длъжностни
лица в едно учреждение, които се
занимават с провеждане на конт-
рол; контрольори; 2. отделно мяс-
то в учреждение, където се про-
веряват документи; 3. част от би-
лет, обикновено за театър, кино
и др. представления, с която се
удостоверява, че билетът не е из-
ползван; — контрол I. надзор; 2.
проверка.
контролер (англ.) техн. приспособ-
ление за пускане в движение и ре-
гулиране на електродвигатели.
контузия (лат.) натъртване от силен
тъп удар; — ковггузвам, контузя уд-
рям, наранявам някого със силен
тъп удар, предизвиквам кон-тузия.
контура (лат.) 1. изобр. изк. линейно
очертание на даден образ или на
детайлите му като едно от средст-
вата за художествено изразяване;
2. изобр. изк. очертание на тъмен
предмет, гледан върху светла ос-
нова и обратно; 3. техн. затворе-
на верига от електрически провод-
ник; — контурен (фр.) изобр. изк.
който се отнася до контура; —
контурна линия линия, която оп-
ределя границите на предмет, на-
рисуван върху хартия или др.
контя (гр.) разг. обличам някого ху-
баво, гиздя.
конус (лат.) 1. мат . съвкупност от
всички точки, които лежат върху
всички прави, съединяващи даде-
на точка (връх) с точките на да-
дена крива линия (управителна);
2. разш. предмет с форма на тако-
ва тяло; 3. техн. механизъм в ав-
томобил, с който се предава дви-
жението на мотора на задните ко-
лела.
конущисвам се (тур.) диал. с някого,
събирам се, говоря с някого, дру-
жа.
конфедеративен (фр.) отнасящ се до,
или свойствен на конфедерация;
—
конфедерация 1. политически
съюз на няколко независими дър-
жави; 2. съединение на няколко
държави, вътрешно съвършено не-
зависими, в едно цяло с някои об-

конфекционен
364
щи учреждения.
конфекционен книж. който се зани-
мава с конфекция, който произ-
вежда или продава готови дрехи
за носене; — конфекция (лат.) 1.
изработване и тиражиране (се-
рийно) на облекло; 2. готово об-
лекло за продан; 3. магазин за
продажба на готово облекло; —
конфекционнрам (фр.) книж. из-
работвам конфекция.
конферанс (фр.) книж. I . публична
лекция, сказка, беседа; 2. обсъж-
дане; 3. обяснения за публиката
на номерата от програмата, което
се дава от конферансие; — кон-
ферансие (фр.) лице, което обя-
вява програмата обикновено на
естрадно представление, на тър-
жествена вечер, концерт и под.
или занимава публиката през ан-
трактите.
конферирам (лат.) съвещавам се, об-
мислям задружно; — конференция
събрание, съвещание на предста-
вители на правителства, на пар-
тийни, обществени и други орга-
низации или на специалисти за
обсъждане на определени въпро-
си.
конфесионал (лат.) църк. малка ка-
бинка в католически храм, в ко-
ято седи изповядващият свеще-
ник, за да не вижда изповядва-
щото се лице.
конфесионален (лат.) църк. вероиз-
поведен; — конфесия 1. вероиз-
поведание; 2. изповед.
конфетн (ит.) 1. малки кръгчета от
разноцветни хартии, с които се
обсипват участниците в увеселе-
ние, вечеринка, бал; 2. бонбони.
конфигурация (лат.) книж. 1. външен
вид на нещо; очертание, форма;
2. взаимно разположение, съотно-
шение на някои предмети или
техни части; 3. конфигурация
електрон, отделни части от апа-
ратното осигуряване, формиращи
компютърна система, и начинът,
по който са свързани тези части,
—
конфигуриране инсталиране на
програма така, че да работи по
най-добрия начин на определен
компютър.
конфидент (лат.) книж. лице, на ко-
ето се доверяват тайни; довере-
ник; — конфиденциално (лат.) по-
верително, тайно; — конфиденция
поверителен разговор.
конфирмация (лат.) затвърдяване;
първо приемане Св. Причастие у
католици и протестанти; — кон-
фирмирам потвърждавам, утвърж-
давам тържествено в Св. Вяра.
конфискация (лат.) 1. принудител-
но отнемане на имот или друго в
полза на държавното съкровище;
2. изземване по нареждане на
властта стоки и др.
конфитюр (фр.) вид хранителен про-
дукт — сладко от плодове или зе-
ленчуци, захар и гликоза.
конфликт (лат.) 1. книж. стълкнове-
ние, сблъскване на противопо-
ложни интереси, стремежи или
възгледи; 2. полит. усложнение в
международните отношения; 3.
литер. противоречие и сблъсква-
не между героите в художествено
произведение поради различните
им характери, възгледи, интереси
и социални позиции; — въоръжен
конфликт война.
конфокален (лат.) книж. който е с
общ фокус.
конформатор (лат.) книж. калъп за
определяне формата и големина-
та на шапки.
конформен (лат.) книж. който е с ед-
наква форма; подобен, съответен,
конформизъм (лат.) 1. книж. стремеж
към единомислие; съглашателст-
во; 2. рел. учението на англиканс-
ката църква, което е умерено хрис-
тиянско учение между католициз-

365
концептуалнзъм
ма и протестантизма; — конфор-
мист в Англия, привърженик на
владеещата църква; прен. нагаж -
денец.
конфронтация (лат.) 1. книж. про-
тивопоставяне; 2. полит . проти-
вопоставяне (със сила), стълкно-
вение; 3. юр. очна ставка.
конфуз (фр.) укор; неловко положе-
ние.
конфузор (лат.) техн. част от тръ-
бопровод или кожух на центро-
бежна помпа, вентилатор и други
за увеличаване скоростта на по-
тока за сметка на налягането му,
използвана при аеродинамични
канали и др.
Конфуцин (551—479 г. пр. Хр.)
(Кънцзъ) древнокитайски писа-
тел, основател на религия в Ки-
тай; неговата религия почива на
философски начала, ето защо е
била мъчно разбираема; — кон-
фуцианство филос. нравствено-фи-
лософската система на Конфуций.
конха (лат.) арх. полукупол, служещ
за покриване на цилиндричните
части на различни здания; апси-
да.
конхилии (гр.) черупчести животни:
охлюви, миди и др.;
—
конхиля-
ологня наука за тези животни.
конхоида (гр.) крива линия от 4 сте-
пен, подобна на раковина.
концентрат (нем.) 1. продукт, полу-
чен от суровина, която е била под-
ложена на обогатяване; 2. продукт,
получен чрез обогатителни про-
цеси (флотация, промиване, пре-
суване и други, на които е била
подложена суровата руда); 3. фу-
раж с процентно увеличена хра-
нителност, придобита по изкуст-
вен начин; 4. обезводнен, пресу-
ван хранителен продукт, който
лесно се приготовлява за консу-
мация, като запазва всичките си
витамини; 5. силно спиртно пи-
тие.
концентрационен 1. който се отнася
до концентрация; 2. който изоли-
ра; — концентрационен лагер ла-
гер, в който се задържат при много
тежки условия военнопленници
или противници на властта.
концентрация (лат.) 1. книж. съби-
ране на едно място; съсредоточа-
ване; 2. хим. степен на гъстота на
разтвор; 3. хим . количествено съ-
държание на определена състав-
на част в дадена смес; 4. техн. на-
чин на обогатяване съдържанието
на полезни вещества в единица
тегло чрез промиване, изварява-
не, изпаряване и др.; — концент-
рирам 1. събирам на едно място,
съсредоточавам; 2. хим . увелича-
вам концентрацията на разтвор; 3.
техн. обогатявам съдържанието на
полезни вещества в единица тег-
ло чрез промиване, пресуванс, из-
варяване и др.;
—
концентратор
(англ.) техн. хим. апаратура за уве-
личаване концентрацията на раз-
твори чрез изпаряване.
концентризъм (лат.) в обучението —
система за преподаване, при ко-
ято един и същ предмет от учеб-
ната програма се изучава два или
три пъти в различни класове, но
все по-подробно и задълбочено.
концентричен и концентрнчески
(нем.) 1. мат . за окръжност или
дъга — която има общ център с
друга окръжност или дъга; 2. кой-
то сс отнася до окръжност.
концентър (лат.) геом. един от група
кръгове с обш център, но с раз-
лични диаметри; 2. концентризъм.
концепт (лат.) 1. чернова, на която
се работи план: концептна хартия;
2. филос. общо понятие.
концелтуализъм (лат.) филос. направ-
ление в средновековната филосо-
фия, според което универсалите
(общото) не съществуват обектив-

концепция
366
но, а само в ума на общи понятия
(концелти); — концептуалист фи-
лос. привърженик, последовател
на концептуализма.
концепция (лат.) книж. 1 . система от
схващания, възгледи по научно-
теоретичен въпрос; 2. замисъл, те-
оретично построяване на произ-
ведение на изкуството; мислено
построяване, мислено устройство,
идея.
концерн (англ.) икон. монополистич-
но обединение на предприятия от
различни отрасли на промишле-
ността, търговията, банки, застра-
хователни и други компании на
основата на финансова зависи-
мост.
концерт (ит.) муз. 1. публично из-
пълнение на вокални или инст-
рументални музикални произве-
дения, на балетни или естрадни
номера по определена програма;
2. вид голямо музикално произ-
ведение за солово изпълнение на
инструмент със съпровод на ор-
кестър; 3. изпълнение на естрад-
ни, балетни, литературни и други
номера; — концертант муз. артист,
който дава концерт или участва в
концерт.
концесия (лат.) икон. 1. договор, чрез
който дадено правителство пре-
доставя на частно лице право да
разработва определени участъци
от държавни гори, земи, земни
недра и др.; 2. предприятие, съз-
дадено чрез такъв договор; 3. прен.
отстъпка; — концесионер икон. ли-
це или дружество, което е полу-
чило концесия.
концил (лат.) църковно събрание,
конюгация (лат.) грам, спрежение (на
глаголите).
конюнктив (лат.) език, подчинено
наклонение.
конюнктива (лат.) анат. видоизме-
нена очна лигавица, която пок-
рива вътрешната страна на кле-
пачите и предната повърхност на
очната ябълка освен роговицата,
конюнктивит (лат.) мед. възпаление
на очната лигавица (на конюнк-
тивита), придружено от зачервя-
ване на окото, дразнене, продъл-
жителна болка и отделяне на вод-
нист или гноен секрет.
конюнктура (лат.) 1. книж. ситуация,
създаваща се обстановка, положе-
ние на предмети, способни да
влияят за изхода на дадено дело;
2. икон. конкретно състояние в
цикличното развитие на капита-
листическото възпроизводство,
характеризиращо се със съвкуп-
ност от показатели за движени-
ето на производството в капитал-
ното строителство.
конюрбацня (лат.) сливане на някол-
ко съседни града с почти еднакво
ниво на развитие.
коняк (от собств. по името на френ-
ския град Коняк) силно алкохол-
но питие от винен дестилат.
кооперация (лат.) 1. обществено сто-
панска организация, образувана
чрез доброволно обединяване на
отделни лица за съвместна
дейност при еднакви права и за-
дължения; 2. търговска или про-
изводствена организация, създа-
дена със средства на нейни чле-
нове; 3. магазин, принадлежащ на
кооперация; 4. жилищен дом,
сграда, построена на кооператив-
ни начала; съпритежателски дом;
—
кооператор член на кооперация,
кооптация (лат.) книж. попълване
състава на изборен орган с нови
членове без допитване до изби-
рателите; — кооптирам (лат.)
книж. извършвам кооптация.
координатен (лат.) мат. който се от-
нася до координати.
координати (лат.) мат. величини,
които определят положението на

367
корд
известна точка.
координатна система мат. система
от две перпендикулярни прави ли-
нии или от три пресечени равни-
ни, с помощта на които се опре-
деля положението на дадена точ-
ка, линия или фигура в равнина
или пространството.
координация (лат.) 1. книж. привеж-
дане в съответствие; съгласуване,
съпоставяне; 2. анат. съгласува-
ност по време, последователност,
обем и форма на рефлексните
процеси в организма при осъщес-
твяването предимно на неговата
двигателна дейност.
копайскя (исп.) в съчет. копайскн
балсам — жълтеникав балсам с
неприятна миризма и горчив и
лютив вкус.
копай (гр.) нар. 1 . валчеста бухалка
за пране; 2. вид чук за чукане на
лен; 3. пън, стъбло на отсечено
дърво; 4. бутче, обикновено от ко-
кошка.
копейка (рус.) руска дребна монета
—
една стотна от рублата (сечена
за първи път през 1535 г. с образ
на камшик с копие, откъдето и
името ).
Коперник, Николай (1473—1543) ос-
новател на новата астрономия; —
коперннковата система (в проти-
воположност на Птолемеевата)
поставя слънцето като център на
Вселената, обградено от планети-
те.
копне (лат.) 1. точен препис на текст;
2. точно възпроизвеждане на не-
що; 3. снимка, която е отпечата-
на от негатив; 4. в изобразител-
ното изкуство — точно възпроиз-
ведена статуя, картина и др.; 5.
прен. голяма прилика, подража-
ние.
копиране електрон, четене на данни
от някакъв източник, където те
остават непроменени, и записва-
нето им на друго място.
копой (рум.) 1. ловджийско куче със
силно обоняние; 2. прен. шпи-
онин.
копра (малайски) бот. ядки от ко-
косови орехи, от които се добива
кокосовото масло.
копремезис (гр.) мед. повръщане на
фекални маси.
копролнтн (гр.) палеонт. вкаменели
изпражнения.
копроцесор електрон, специализиран
микропроцесор, който работи па-
ралелно с главния и разширява
неговите възможности.
копула (лат.) 1. биол. връзка, свърз-
ване; 2. език, спомагателен глагол;
—
копулация биол. 1 . съединява-
не, свързване; 2. свързване на две
полови клетки у низшите организ-
ми; 3. полов акт, полово сноше-
ние у животните; 4. бот. присаж-
дане на дървета чрез полегато на-
рязване и съединяване калеми с
пръчката на дървото.
корайшнтн или корейшнти арабско
семейство, от което е произлязъл
Мохамед.
корал (гр.) 1. зоол. морско непод-
вижно животно, прикрепено към
скала, което живее на големи гру-
пи, образуващи понякога цели ос-
трови; 2. варовит скелет на това
животно, от който правят укра-
шения.
коран (ар.) свещената книга на мо-
хамеданите, сборник от догми и
поучения, които са основата на
мохамеданското вероизповедание,
корвета (фр.) мор. тримачтов военен
параход.
корволант (фр.) ист. подвижно войс-
ково отделение от конница, пе-
хота и лека артилерия, което на-
падало в тила неприятеля.
корд (фр.) I. текст, пресукана преж-
да от еднороден строеж с голяма
гладкост, еластичност и плътност,

корда
368
която е приготвена от дълго влак-
нест памук, от изкуствена или ес-
тествена коприна; 2. тъкан от та-
кава прежда; 3. дебел вълнен плат
с надлъжни нишки.
корда (фр.) I. муз. струна на музи-
кален инструмент; 2. дълго въже,
употребявано при тренировка на
коне за бягане в кръг.
кордафони (гр.) муз. струнни музи-
кални инструменти.
кордебалет (фр.) муз. балетисти и ба-
лерини, които изпълняват групо-
ви танци.
кордегардия (фр.) ист. помещение
на военен караул, също и за за-
държане на арестанти.
кордела (ит.) 1. панделка; 2. тясна
лента от фин плат, която се упот-
ребява за украса на женска или
детска дреха.
корделиера (фр.) църк. връв, въжен-
це, с което се препасват францис-
канските монаси.
корделнерн (фр.) църк. 1. францис-
кански монаси; 2. членове на клуб
„Приятели на правата на човека
и гражданина” през Френската
буржоазна революция.
Кордилери Анди — голяма планин-
ска верига в Южна Америка.
кордит (англ.) хим. бездимен барут,
кореален (лат.) съответен, съответс-
твен.
кореджидор (исп.) във феодална Ис-
пания — кралски чиновник, кой-
то изпълнявал съдебни и адми-
нистративни функции в градове-
те и провинциите на страната.
коректен (лат.) безупречен, точен; —
коректност приличие, благоприс-
тойност, безупречност.
коректив (лат.) книж. 1. поправка,
която внася частични изменени-
ия в нещо; 2. мерило за правил-
ност.
коректор (лат.) печ. специалист, кой-
то означава печатни грешки в наб-
ран текст преди окончателното му
отпечатване; — коректура (нем.)
печ. 1. поправка на правописни
или технически грешки на печа-
тан текст; 2. лист, печатан набор,
на който се нанасят поправките
на печатните грешки; — корекция
(лат.) книж. поправяне, изправя-
не на нещо.
корелат (лат.) 1. филос. понятие, чи-
ето съдържание се изяснява при
съпоставяне с някои други поня-
тия; 2. мн. език, самостоятелни
звукове, които се редуват в раз-
лични форми на думата.
корелативен (лат.) филос. съотноси-
телен; — корелативизъм (лат.) фи-
лос. противно на материалисти-
ческата теория на отражението
схващане в теорията на познани-
ето, според което субектът и обек-
тът са съотносителни, неделими
един от друг и немислими един
без друг.
корелация (лат.) 1. биол. взаимоза-
висимост, морфологично и физи-
ологично състояние на частите и
органите в организма; 2. мат .
връзка между две или повече слу-
чайни величини, които имат не
строго функционален, а вероят-
ностен характер; 3. стат . зависи-
мост между два или повече приз-
нака на причинно свързани явле-
ния.
корепетитор (нем.) муз. лице, което
помага при разучаване на вокал-
ни и хореографски композиции,
като съпровожда с инструмент,
обикновено с пиано.
кореспондент (лат.) 1. сътрудник на
вестник, списание, радио, телеви-
зия и под., който изпраща съоб-
щения, дописки за обнародване;
дописник; 2. служител, който во-
ди преписката на учреждение или
предприятие; 3. лице, което се на-
мира в преписка с някого; 4. ли -

369
корона
це или учреждение, което изпъл-
нява за друго лице или учрежде-
ние поръчения от финансов или
търговски характер.
корзо (ит.) 1. феерично шествие с
украсени колесници; 2. място за
разходка край морски бряг, гра-
дина и др.
кориандър (лат.) бот. едногодишно
растение, отглеждано за семената
му, които съдържат ценно етерич-
но масло.
корибанд (гр.) книж. 1 . жрец на бо-
гиня Кибела във Фригия, който
изпаднал в религиозен екстаз при
богослужение, пеел и танцувал въ-
оръжен с меч; 2. прен. комичен ар-
тист.
корибантизъм (гр.) книж. 1 . състо-
яние на екстаз у корибант; 2. тан -
ци с оръжие в чест на богиня Ки-
бела; 3. прен. неестествена весе-
лост.
коригирам (лат.) поправям, изправям
грешка.
корида (исп.) книж. борба с бикове;
бикоборство.
корина печ. вид печатарски шрифт
със средна величина.
корист (рус.) жажда за богатство.
кориум (гр.) анат. съединителнотъ-
канната част на кожата — дерма,
богата на съдове и нерви.
корифей (гр.) 1. у старите гърци: на-
чалник на хора в трагедиите; 2.
сега: политически първенец, во-
дач; водител в науката или изкус-
твото.
кория (тур.) нар. малка гора; брани-
щс.
корк (нем.) 1. лек шуплест матери-
ал, който се получава от кората
на някои видове средиземномор-
ски дъбове и служи за направа на
тапи, спасителни пояси и др.; 2.
самата кора на такъв дъб.
кори (нем.) спец, теглото на чистия
благороден метал в една монета.
корнак (фр.) водач на слон.
корнемюз (фр.) муз. френски духов
инструмент, разновидност на
гайдата.
корнер (англ.) футб. излизане (ми-
наване) на топката през аут ли-
нията, ударена от играч от съща-
та страна (през която е минала
топката); — корнер кик наказате-
лен удар от ъгъла, заключен меж-
ду аут и тъч линии.
корнет1 (ит.) муз. вид меден духов
музикален инструмент.
корнет2 (фр.) ист. в дореволюцион-
на Русия — първи офицерски чин
в кавалерията, равен на младши
лейтенант от пехотата.
корнея (лат.) анат. роговица на око-
то; — корнеален (лат.) анат. кой-
то се отнася до корнея; рогови-
чен.
корниз (нем.) 1. изпъкнало украше-
ние по стените, под стрехите и
прозорците; 2. прътът, на който
се прикрепя пердето над прозо-
реца; 3. горна част от сграда, ко-
ято се подпира от колона.
корнит (лат.) хим. вещество, полу-
чено от пресувани отпадъци от
рог, което се употребява за нап-
рава на галантерийни стоки — гре-
бени, копчета и др.
корнишон (фр.) бот. сорт дребна и
пъпчива краставица.
корнпапир (нем.) вид хартия за ли-
тографиране.
корнцанг (нем.) техн. 1. медицинс-
ки назъбени клещи, прилични на
ножици; 2. златарски или часов-
никарски щипци.
короборация (лат.) мед. засилване,
усилване, заякчаване на тялото
или някой орган.
корозия (лат.) спец, повреждане по-
върхността на твърдите тела от
различни физични, химични или
биологични агенти.
корона (лат.) I. накит за главата, ве-

коронален
370
нсц (от злато и скъпоценни ка-
мъни); 2. особена шапка, с разни
украшения и скъпоценни камъни,
носена при тържествени случаи и
обреди от царе, владици; 3. прен.
държавен глава, цар; 4. астр. све-
тъл ореол около небесно светило;
5. бот. горната част на дървото,
съвкупност от главното стъбло,
клоните, разклоненията им и ле-
тораслите му; 6. муз. фермата; 7
муз допълнителна тръба с кръг-
ла, спираловидна форма, която
служи за удължаване тръбата на
някои медни духови инструмен-
ти; 8. мин. горната извита част на
арка или вход в минна галерия и
др.; 9. ел. явление, което възник-
ва вследствие йонизацията на слоя
въздух около даден проводник; —
коронацня тържествено получава-
не на царско достойнство, обре-
дът и церемониите за това; — ко-
ронка 1. малка корона; 2. метали-
ческа направа, която се поставя
върху развален зъб, за да се запа-
зи.
коронален (лат.) 1. език. ост. пред-
ноезичен; 2. анат. за кръвоносен
съд — който храни сърдечния мус-
кул.
коронарен (лат.) анат. който е във
вид на корона; — коронарна бо-
лест мед. сърдечно заболяване по-
ради разстройство в кръвообраще-
нието на коронарните артерии,
които хранят мускула на сърцето,
коронограф (лат.) астр. телескоп,
специално предназначен за фотог-
рафиране на слънчевата корона,
изобретен от френския астроном
Бернар Лио (1930).
корпия (лат.) фарм. разчесано плат-
но, употребявано за превръзки
вместо марля, памук или лигнин,
корпорант (нем.) книж. член на сту-
дентска корпорация в Германия,
Полша и др.
корпоративен (лат.) книж. 1 . който
се отнася до корпорация; 2. кой-
то е основан на корпорация; —
корпоративна държава фашистка
държава, която с оръдие на неог-
раничена терористична диктату-
ра на капиталистическите моно-
поли.
корпорация (лат.) 1. обединение, съ-
юз или организирана група от ли-
ца с общи професионални или
съсловни интереси; 2. студентска
организация в Германия, Полша
и др.
корпоризация (лат.) обръщане в твър-
до състояние.
корпулентен (лат.) снажен, едър; —
корпуленция едро телосложение,
снажност, пълнота.
корпус (лат.) 1. тяло, туловище на
човек или животно; 2. тяло на
плавателен съд, самолет, машина
и др.; 3. отделно здание от група
постройки или обособена част от
голямо здание; 4. външна част на
метална обшивка, в която се вмес-
тва нещо; 5. голямо войсково по-
деление, в чийто състав обикно-
вено влизат части от всички ро-
дове войски; 6. всички лица от ед-
на специалност или с еднакви об-
ществени задължения; 7. съвкуп-
ност от лица със специална обща
задача; 8. печ, вид шрифт с вели-
чина на буквите десет пункта; 9.
пълно събрани текстове.
корпускула (лат.) физ. малко тяло,
частица от материя; — корпуску-
ларен (лат.) физ. който се отнася
до корпускула; — корпускуларна
теория теория, основана върху
представата за света като поток от
особени малки частици — корпус-
кули.
корсаж (фр.) част от рокля, която
покрива бюста.
корсар (ит.) 1. морски разбойник;
пират; 2. пиратски кораб; 3. ка -

371
космополитизъм
питан на пиратски кораб; — кор-
сарство дейност на корсар; морс-
ко разбойничество.
корселе (фр.) текст, полутвърда тъ-
кан, която се подлага на части на
облеклото, за да ги държи опъна-
ти.
корсет (фр.) 1. част от дамско об-
лекло с металически пръчици за
придаване прибрана и красива
форма на бюста; 2. мед. твърд бан-
даж на горната част на тялото за
изправяне на гръбначния стълб
при някои заболявания.
корсит (фр.) минер. разновидност на
габро.
корсо (ит.) ост. 1. бляскаво шест-
вие; 2. широка улица; 3. място за
разходка край морски бряг в гра-
дина.
корт (фр.) спорт, игрище за тенис,
кортеж (фр.) книж. 1. тържествено
шествие; 2. група от хора, които
придружават някое лице, за да му
окажат почит.
кортеси (ит.) ист. народно предста-
вителство (парламент) в Испания
и Португалия.
кортизон (лат.) 1. биохим. хормон на
надбъбречната жлеза; 2. фарм. из-
куствено получаван хормон на
надбъбречната жлеза — препарат
за лекуване на ревматизъм, брон-
хиална астма и др.
кортик (перс.) воен. къса шпага у
флотските офицери.
кортикален (лат.) 1. който се обра-
зува по кората на дърветата; 2. мед.
който се отнася до външната, пе-
риферната част на някой орган.
коруджия (тур.) горски пазач, пъдар.
корумпирам (лат.) морално покваря
вам, развращавам, обикновено ка-
то подкуп вам длъжностно лице
или политически деятел с пари
или други материални облаги; —
корумпиране покваряване, разва-
ляне; •- корупция развала, поква-
ра.
косеканс (ит.) мат. тригонометрич-
на функция — секанс на допъл-
нителен ъгъл.
косинус (лат.) мат. функция на ос-
тър ъгъл в правоъгълен триъгъл-
ник, която изразява отношението
на прилежащия към него катет
към хипотенузата; синус на допъл-
нителния ъгъл; — косину сонда
(гр.) мат. в тригонометрията —
плоска крива линия, графика на
функцията.
коскоджа(мити) (тур.) разг. твърде
голям, твърде много.
космоглот и космоглотист (гр.) книж.
познавач на световните езици.
космогоння (гр.) астр. учение за про-
изхода на Вселената и развитието
на небесните тела и техните сате-
лити; — космогоничен и космого-
ннческн астр. който се отнася до
космогония.
космография (гр.) описание на все-
лената.
космодром (гр.) космич. комплекс от
територии, съоръжения и оборуд-
ване за пускане на космически ра-
кети.
космолет (гр.) летателен космичес-
ки апарат, който излита извън
земното притегляне и лети в кос-
мическото пространство; косми-
чески кораб.
космология (гр.) 1. учение Зх уст-
ройството на Вселената, на света
като цяло; 2. дял от астрономи-
ята, в който се разглеждат общи-
те свойства и еволюцията на Все-
лената; 3. в древността — наука
за Вселената.
космополис (нов.) бъдещ звезден
град.
космополитизъм (гр.) стремеж да се
заличат границите на държавите
и да се образува една световна
държава; — космополитическн от-
насящ се до или свойствен на кос-

космос
372
мополитизма; — космополит граж-
данин, който счита целия свят за
свое отечество.
космос (гр.) Вселена.
космотеизъм учение, което отъждес-
твява природата с Бога.
космотелеология (гр.) астр. учение
за целесъобразността във Вселе-
ната.
космотеология (гр.)рел. учение, спо-
ред което съществуването на Бо-
га се доказва със съществуването
на природата.
космотрон (гр.) физ. апарат за уско-
ряване на елементарните частици.
косо (рус.) 1. напреки, на верев; 2.
полегато.
костер (рус.) книж. запалена клада,
костюм (фр.) 1. горно мъжко облек-
ло от сако и панталони със или
без жилетка; 2. горно дамско об-
лекло от сако (жакет) и пола; 3.
разш. горно облекло; кат дрехи.
костюмиер (фр.) театр. работник,
който се грижи за приготвяне кос-
тюмите за театрално представле-
ние.
кота (фр.) 1. спец, височина на точ-
ка, отчетена от даден хоризонт; 2.
топогр. цифра, която изразява
разликата между две нива при ни-
велация; 3. геод. цифра, която из-
разява височината на една точка
по отношение на основната вели-
чина; 4. банк. таблица на курсо-
вете на движимите ценности и
стоки; 5. юр. азбучен или цифров
знак за подреждане на документи
по едно дело.
котангенс (лат.) мат. в тригономет-
рията — функция на остър ъгъл,
която се определя от отношени-
ето на прилежащия към този ъгъл
катет към срещулежащия катет;
тангенс на допълнителен ъгъл.
котеризация (гр.) мед. изгаряне на
рана или тъкан с нагорещено же-
лязо или разяждащо вещество.
котерия (фр.) кръг от политикани,
образували една политическа пар-
тия с цел да се доберат до властта
и оплячкосат държавата; банда,
шайка.
котик (рус.) зоол. ушат тюлен,
котиледонн (лат.) бот. първите лис-
та при никненето.
котилозаври (гр.) палеонт. група из-
копаеми влечуги от палеозойска-
та ера, които се срещат в камено-
въглените, пермеките и триасови-
те наслаги.
котильон (фр.) муз. вид старинен
танц, подобен на кадрил, с който
завършвали всички танцови заба-
ви.
котирам (фр.) търг, определям бор-
совата цена на ценни книги, сто-
киидр.
котирам се 1. търг, имам цена на
борсата; 2. търг, търся се на бор-
сата; 3. прен. имам една или друга
оценка пред обществото.
котировка 1. търг, определяне бор-
совата цена на ценни книжа, сто-
ки и др.; 2. определяне курса на
валутата; 3. търсене на борсата на
ценни книжа, стоки и др.
котлет (фр.) пържола, обикновено
телешка, овнешка или агнешка от
плешката с реброто.
котлон (унг.) 1. малка открита под-
вижна печка, която се пали с дър-
вени въглища; 2. домакински уред
за готвене, който се загрява с елек-
тричество или светилен газ.
котонизация (фр.) текст, преработ-
ка на ликови влакна за превръ-
щането им в котони за по-леко
изпридане; — котонизиране (фр.)
хим. процес на разрушаване пек-
тиновата връзка между някои ли-
кови елементарни влакна; — ко-
тонизатор (фр.) текст, уред за ко-
тонизация.
котонин (фр.) текст, ликови влак-
на, превърнати в подобен на па-

373
краниография
мук материал, което ги прави по-
удобни за предене.
котурни (гр.) театр. ист. високи
обувки, които гръцките актьори
обували по време на представле-
нията.
кофа (ар.) 1. голям съд за носене и
вадене на вода от кладенец; 2.
мярка за зърнени храни, равна на
около 15 кг; 3. мярка за течности,
кофеин фарм. алкалоид на кафето,
какаото и в листата на чая във вид
на безцветни кристали, който се
използва в медицината за стиму-
лиране на сърдечната дейност.
кофердам (англ.) мор. изолационна
преграда между две помещения в
плавателен съд, в едното от ко-
ито има течни горивни вещества.
кофето и куфето (ит.) диал. вид бон-
бон.
кохезия (лат.) физ. взаимопритега-
телна сила на молекулите на ед-
но и също вещество, най-голяма
при твърдите тела, по-малка при
течните и незначителна при газо-
вете; сцепление.
кохерентен (лат.) физ. взаимно свър-
зан; — кохерентност (лат.) физ.
съгласувано по време протичане
на два или повече случайни про-
цеси, особено при трептенията на
вълните; — кохеренцня (лат.) физ.
взаимна свързаност.
кохерер (англ.) pad. техн. уред за от-
криване на електромагнитни въл-
ни, използван в миналото при без-
жичния телеграф и при първите
радиоапарати.
кохикхина (фр.) зоол. вид едра до-
машна кокошка, пренесена в Ев-
ропа от Индокитай.
кохорта (лат.) 1. ист. римска рота
(войска); 2. прен. множество, тъл-
па.
коч (тур.) нескопен овен.
кочия (тур.) пръти, извити в полук-
ръг върху сандъка на кола и отго-
ре покрити с черга или брезент
да пази от дъжд и др.
—
кочияш
колар, талигар; файтонджия.
кошенил (исп.) американско насе-
комо, от което се получава черве-
на боя (кармин).
кошня (тур.) нар. препускане на до-
биче за езда.
кошмар (фр.) недействително виде-
ние (особено при неспокоен сън),
което ужасява; тежък сън, задух
при спане, когато на спящия се
струва, че го души някой.
кощунство (сл.) гавра със светиня,
краал (порт.) в Южна Африка — по-
селище на негри във вид на ок-
ръжност, вътрешната част на ко-
ято служи за прибиране на доби-
тъка.
краб (нем.) зоол. десеторак морски
рак.
крайцер (нем.) 1. голям и силно въ-
оръжен морски параход, който из-
пълнява аванпостна и разузнава-
телна служба по време на война,
както и пречи на неприятелската
търговия; 2. австрийска монета,
равна на 1/60 от кроната и на 1/
100 от гулдена, в обращение до
края на 19. век.
краковяк (пол.) 1. бърз полски танц
в такт две-четвърти; 2. литер. ве-
сели сватбени стихове на полска-
та народна поезия.
крампон (нем.) 1. техн. скоба; 2. мед.
нит на зъбна протеза.
крампф (нем.) 1. медицинска скоба;
2. мед. свиване на сухожилие.
кран (нем.) 1. машина (уред) за вди-
гане на тежести; подемна маши-
на; 2. техн . приспособление, с ко-
ето се пуска да тече газ или теч-
ност от резервоар или тръба; ка-
нела, чеп.
краниален (лат.) мед. 1 . черепен; 2.
който е разположен откъм глава-
та, който е по посока на главата.
краниография (гр.) описание на че-

краниолог
374
репа.
краниолог специалист по краниоло-
гия.
краниологня анат. дял от сравнител-
ната анатомия, в който се изуча-
ва строежът на черепите.
краниомантия гадаене по формите на
черепа.
краниометрия измерване на черепи
с научна цел.
краниопатия болест на черепа,
краниотомия разсичане на черепа,
краска (рус.) 1. боя; 2. цвят (жълт,
зелен); 3. само мн. прен. тон, ко-
лорит на речта; изразни средства.
кратен (рус.) в израз кратно число
мат.
—
число, което се дели без
остатък на друго число.
кратер (гр.) 1. отвор на вулкан, през
който при изригване изтича лава;
2. ел . фуниевидна вдлъбнатина в
края на положителния електрод
на волтова дъга; 3. ист. голям дъл-
бок съд от печена глина или от
метал с две дръжки във форма на
камбана, чашка и под., украсен с
рисунки.
крауч (англ.) спорт. 1. при бокс —
ниска стоика, сгънато положение;
2. при ски-спорт — наведено по-
ложение при спускане.
крафт (нем.) хим. твърда целулоза,
крафтцелулоза (нем.) хим. специал-
но приготвена дървесна целулоза
с дълги влакна за изработване на
здрава хартия за циментови,
брашнени торби и др.
крах (нем.) 1. икон. рязко и бързо
спадане курса на ценните книжа
на фондовите борси; 2. прен. сгро-
молясване, разсипия; неуспех; 3.
прен. пълен неуспех в нещо; разо-
ряване, фалит.
креанс (фр.) книж. 1 . право на едно
лице да изисква нещо от друго ли-
це; 2. парични вземания (търгов-
ски); 3. запис за неизплатен дълг,
креатин (гр.) биохим. органично азо-
тисто вещество, което се съдържа
в различните тъкани на гръбнач-
ните животни и човека и най-мно-
го в мускулните тъкани.
креатиннн (гр.) биохим. органично
вещество — един от крайните про-
дукти на обмяната на веществата
у бозайниците и човека.
креатннурия (гр.) мед. отделяне на
креатин в урината като патологи-
чен признак при нарушаване на
обмяната на веществата в организ-
ма.
креатура (лат.) 1. създание, творе-
ние; 2. прен. човек, който дължи
положението си на друг, заема от-
говорно място не по заслуги, а по
протекция.
креда (лат.) 1. геол. последният пе-
риод от мезозойската ера; креден
период; 2. разновидност на варо-
вика, слабо споена, дребнозърнес-
та бяла, мека и еднородна скала;
3. постна черна или цветна боя за
рисуване; 4. тебешир.
кредит (лат.) 1. сумата, която една
банка е определила, че може да
изтегли едно лице; 2. заем в пари
или стоки; — кредитирам (нем.-
лат.) L давам в заем пари или сто-
ка; 2. поръчителствам за някого;
—
кредитор (лат.) заемодавец.
кредитен (лат.) фин. който се отнася
до кредит; — кредитна баика бан-
ка за отпускане на заеми; инвес-
тиционна банка; — кредитна сис-
тема: а) съвкупност от кредитни
отношения, форми и методи на
кредитиране в рамките на дадена
обществено-икономическа фор-
мация; б) система от кредитни уч-
реждения в дадена страна през оп-
ределен исторически период.
кредо (лат.) 1. рел. верую, изповеда-
ние; 2. църк. част от литургията
(верую); 3. книж. принципи, убеж-
дения.
Крез (лат. от собств.) 1. ист. много

375
крепсатен
богат Лидийски цар (6. век пр.
Хр.); 2. прен. много богат човек.
крезоли (фр.) хим. органични съеди-
нения, близки до фенолите, ко-
ито се срещат в каменовъглената
и торфената смола, в дървения
катран и други и служат за при-
готвяне на дезинфекционни пре-
парати, изкуствени смоли, пласт-
маси, взривни вещества и др.
крекинг (англ.) хим. 1. технологичен
процес за преработка на нефтени
продукти (газьол, мазут) за полу-
чаване на бензин; 2. завод за дес-
тилация на нефтени продукти с
цел да се получи бензин.
крем (фр.) 1. сладка гъста каша, при-
готвена обикновено от яйца, мля-
ко, нишесте, масло, захар и други
за ядене като десерт или за подп-
равка на сладкиши; 2. козметич-
но мазило; помада; 3. боя за обув-
ки; 4. цвете: бяла лилия.
кремав (фр.) бледожълт, с портока-
лова отсенка.
кремация (лат.) книж. изгаряне тру-
па на мъртвец; — крематориум
(лат.) пещ за изгаряне на трупо-
ве.
кремометър (фр.) физ. уред за измер-
ване маслеността на млякото.
кремортартар (лат.) хим. малки проз-
рачни кристали, получавани от
пречистването на винения камък,
кремъл (рус.) 1. ист. централна ук-
репена част в руските феодални
градове, обикновено разположе-
на на височина и заобиколена със
стени и кули; — кремъл Московс-
ки центърът на Москва, където е
била старата крепост на града —
днес седалище на правителството
на Русия с многобройни музейни
забележителности — дворци, цър-
кви, монументални сгради и пр.
кренвирш (нем.) малки суджучета от
свинско месо за варене.
крензел (нем.) спец, неизгладен ел-
маз, употребяван за рязане на
стъкло.
креодонт (гр.) зоол. хищен бозайник
от третичния период на Земята,
предшественик на китовете и пер-
коногите.
креозол (гр.) химическо вещество,
което се съдържа в катрана.
креол (ит.) 1. потомък на първите
европейски колонизатори в Юж-
на и Средна Америка, обикнове-
но от испански или португалски
произход; 2. човек от смесен про-
изход — от бяла и цветна раса.
креофаг (гр.) книж. месоядец.
креп (фр.) 1. вид много пресукана
прежда; 2. прозрачна копринена
или памучна тъкан с грапаво ли-
це; 3. къс или ивица от тънък че-
рен плат, който се носи в знак на
траур; 4. висококачествен каучук
на листа с грапава повърхност.
крепдешин (фр.) текст, вид висо-
кокачествен копринен плат.
крепжоржет (фр.) текст, вид коп-
ринена тъкан за дамски рокли и
блузи.
крепитация (лат.) мед. своеобразен
шум, приличен на търкане на кос-
ти, който се чува при някои забо-
лявания на белите дробове, при
подкожна емфизема и счупване на
кости.
креп-марокен (фр.) текст, вид плъ-
тен копринен плат.
крепон (фр.) текст, вид тънък па-
мучен плат, подобен на креп.
крепостннчество (рус.) ист. 1 . поло-
жението на някои руски селяни
до Александър II, при което те би-
ли като роби на един господар и
се продавали заедно със земята;
2. обществен строй, основан на
крепостното право.
креппапир (нем.) книж. здрава кре-
пирана хартия за украса.
крепсатен (фр.) текст, плътна,
обикновено копринена тъкан с

крепшист
376
две лица — едното лъскаво, дру-
гото матово, употребявана за под-
плата.
крепшист (нем.) техн. вид твърд су-
ров каучук.
крее (нем.) бот. вид едногодишно
растение, употребявано за салата,
кретенизъм (фр.) псих. изроденост,
умствена и физическа; — кретен,
I. мед. лице, болно от кретени-
зъм, 2. разш. слабоумен, глупав чо-
век; идиот.
кретон (фр.) текст, плътна памуч-
на тъкан от боядисана прежда,
употребявана обикновено за дра-
перии, калъфи на мебели, поня-
кога за облекло и др.
криза (гр.) 1. рязка промяна, разст-
ройство в обикновеното състояние
на пешо; 2. мед. моментът, от кой-
то болестта отива към по-лошо
или по-добре; 3. мед. внезапен си-
лен пристъп на болест; 4. иконо-
мическо сътресение от периодич-
но свръхлроизводство на стоки,
което разстройва стопанския жи-
вот и предизвиква безработица; 5.
разг. остра нужда от нешо; — по-
литическа криза време от подава-
не оставката ма кабинета (прави-
телството) до назначение на нови
министри; — финансова криза
епизодично или хронично разст-
ройство на държавните финансо-
ви институции.
крик (нем.) техн. уред за повдигане
и отместване на тежести.
крикет (англ.) спорт, игра, която се
играе на голямо открито игрище
с две врати от два тима по 11 ду-
ши.
крин (гр.) бот. ароматно растение с
едри бели или жълти цветове.
кринолин (лат.) 1. широка жълта по-
ла, опъната на обръч, носена през
19. век; 2. мор. приспособление на
речен кораб за предпазване на
кормилото от повреда.
крннум (гр.) бот. вид луковично тре-
висто растение с цветове, подоб-
ни на лилия, отглеждано в сак-
сии за украса.
криогенен (гр.) книж. който се от-
нася до ниски температури.
криоконмт (гр.) геол. прах от доне-
сени от вятъра дребни кварцови
частици, слюда и други, който
покрива континенталните ледни-
ци.
криоскопия (гр.) физ. метод за опре-
деляне молекулното тегло на раз-
творено вещество според предиз-
виканото от него понижаване на
температурата на разтворителя.
криостат (гр.) физ. термостат за ра-
бота при понижени температури.
криофилен (гр.) книж. който вирее
на студ; студолюбив.
криохидрат (гр.) хим. механична смес
от кристали на някаква сол и лед.
крип (англ.) 1. геол. свличане на
пластове; 2. метал, бавна дефор-
мация на металите под влияние
на температурата или други фак-
тори.
крипта (гр.) 1. ист . подземен ход,
подземие, служещо за погребения;
2. ист . у древните християни —
подземна галерия, която служела
за извършване на погребения и
богослужение; 3. подземна гале-
рия, подземия под църква; 4. под-
земно помещение под олтар на
храм за пазене на моши; 5. под-
земно помещение в храма „Ад.
Невски”, където са изложени ста-
ри икони и други църковни пред-
мети.
крипто- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение скрит,
таен, като напр. криптография и
др.
криятограма (гр.) книж. 1 . писмен
белег за тайнопис; 2. написано с
такива белези; тайнопис,
криптография (гр.) 1. изкуство да се

т
крокодил
пише с тайно писмо; 2. електрон.
защита на съобщение, която го
прави неразбираемо за всеки, кой-
то няма право на достъп до него;
—
криптограф написано с тайно
писмо, с условни знаци.
криптодепресия (лат.) геогр. падина,
езеро с дъно под морското рав-
нище и водна повърхност над
морското равнище.
криптол (лат.) хим. зърнеста смес от
графит и примеси, употребявана
като материал за високо съпротив-
ление в лабораторни пещи, поз-
воляващ получаването на темпе-
ратура до 2000°С.
криптомерня (лат.) бот. високо иг-
лолистно дърво, което вирее в
Япония и Китай, но се култивира
и по Черноморското крайбрежие,
криптон (гр.) химически елемент Кг
—
газ от групата на хелия, пор. No
36, ат. т. 83,76.
криптофнт (гр.) бот. растение, чи-
ито размножителни органи се на-
мират дълбоко в земята или под
водата.
кристализация (фр.) преминаване на
телата от течно състояние в крис-
тали; — кристалография описание
на кристалите; — кристалология
учение за кристалите.
крнстализатор (нем.) физ. уред за от-
деляне на разтворите на вещест-
ва, които при определени усло-
вия преминават в кристално със-
тояние.
кристало- (гр.) първа съставна част
на сложни думи със значение
кристален, кристаличен, напр.
кристалография, кристалохимия и
др.
кристалоид (гр.) хим. вещество, ко-
ето лесно кристализира и в разт-
ворен вид може лесно да преми-
нава през растителна или живо-
тинска ципа.
кристалометрия (гр.) геометрия на
кристалите.
крнсталоморфология (кристал и мор-
фология) минер. структура на
кристалите.
кристалоолтнка дял от физиката,
който разглежда законите за пре-
минаването на светлината през
кристални вещества.
кристалоструктурен минер. който се
отнася до кристалната структура
на веществата.
кристалофизика дял от физиката,
който изследва закономерности-
те на физичните явления в крис-
талите.
кристалохимия хим. наука за прост-
ранственото разположение на ато-
мите в кристалите.
критерий, критериум (лат. -гр.) мяр-
ка, мерило при обсъждане, при
оценка на нещо.
критика (гр.) 1. обсъждане, прецен-
ка; 2. прен. хулене, одумване.
критицизъм (гр.) течение във фило-
софията, според което трябва да
се подложи на критика познава-
телната способност, преди да се
започне изучаването на нещата.
Кришна (инд.) въплъщение на Виш-
ну, индийското божество.
крокет (англ.) 1. спорт, игра с дър-
вени топки; 2. топки, чукчета,
скоби и колчета за тази игра; 3.
игрище за тази игра.
крокети (фр.) кул. ястие във вид на
топчета с различни форми, от кар-
тофи, кашкавал или сирене и под-
правки, изпържени в гореща маз-
нина.
кроки (фр.) 1. геод. чертеж на мест-
ност, направен набързо в общи
черти; 2. техн . скица на машина
или нейна част, направена с мо-
лив без чертежи и инструменти;
3. худ. набързо направена рисун-
ка на нещо; скица, наброска.
крокодил (гр.) зоол. голямо земно-
водно животно от рода на Гуше-

крокоит
378
ритс, с твърди рогови плочки по
кожата; — крокодилски сълзи прен.
лъжливи, коварни, лицемерни
сълзи.
крокоит (гр.) минер. рядък оловен
минерал с червен цвят.
кролик (пол.) I. зоол. питомен заек;
2. кожа от питомен заек.
кром (гр.) вид добре обработена те-
лешка кожа за обувки.
кроманьонец (фр.) палеонт. човек,
населявал земята през късния па-
леолит; — кроманьонска раса из-
мряла раса, която се отличава от
другите с високи, доста големи че-
репи и с добре развит нос; пред-
шественик на бялата раса (наре-
чена така по името на пещерата
Кроманьон във Франция, където
били намерени останки от нея).
кромлехи (фр.) геол. големи до 6-7
метра високи, вертикални камъ-
ни, които образуват един или ня-
колко концентрични кръга, в сре-
дата на които се намира долмен
или менхир.
Кромуел, Оливър (1599—1658) виден
демократичен държавник в Анг-
лия.
крон (нем.) 1. хим . жълто багрилно
от оловена сол на хромовата ки-
селина; 2. търговско название на
жълта, зелена и виолетова боя; 3.
кронглас.
крона (лат.) монетна единица; авст-
рийска; датска, шведска, норвеж-
ка, чешка, словашка.
кронглас (англ.) опт. тънко, безо-
ловно стъкло за оптически лещи,
кронднр (гр.) диал. 1. малък съд за
ракия; плоска; 2. ледена висулка
от стреха; ледунка.
кронпринц (нем.) ист. титла на прес-
толонаследника в Германия и Ав-
стро-Унгария до падането на мо-
нархията.
кронфлинт (нем.) хим. оловно стък-
ло, използвано за спояване на раз-
нородни скали.
крошцайн (нем.) арх. конзола, под-
порна.
крос (англ.) 1. спорт, състезателна
дисциплина в атлетиката — над-
бягване по пресечена местност,
предимно в поле, ниви и други
терени; 2. спорт, удар при бокс,
когато ръката на единия боксьор
кръстосва ръката на другия; 3.
техн. разпределително помещение
в телефонна станция.
-крос (англ.) втора съставна част на
сложни думи със значение над-
бягване през пресечена местност,
напр. велокрос, мотокрос.
кросбрядинг (англ.) зоол. метод за
развъждане на селскостопански
животни, който се състои в кръс-
тосване на индивиди от различни
породи.
кросинг (англ.) 1. техн. вид венти-
лационно устройство в подземна
шахта за взаимна изолация на два
пресичащи се въздушни потока;
2. спорт, грешка при надбягване,
когато един от състезателите, на-
рочно или неволно е пресякъл пъ-
тя на своя противник на разсто-
яние, по-малко от допустимото по
правилника.
кротал (гр.) 1. зоол. голяма силно от-
ровна змия в Северна Америка и
Мексико; гърмяща змия; 2. муз.
античен ударен инструмент.
кротали (гр.) муз. дървени или ме-
талически зилове, кастанети.
кроул (англ.) спорт, бърз стил на
плуване с редуващи се надрамен-
ни загребвания с ръцете и с бър-
зи движения на краката.
крузейро (браз.) бразилска монетна
единица.
круп (англ.) мед. възпаление на ли-
гавицата на гръкляна.
крупен (рус.) 1. едър, огромен; 2.
прен. от голямо значение.
крупие (фр.) хаз. лице, което ръко-

379
ксерофнт
води играта в игрален дом, при-
бира залозите и изплаща печал-
бите.
крупон (фр.) книж. част от кожата
на добитък от врата до пояснина-
та.
кръкми (тур.) рязани коси около че-
лото.
крюшон (фр.) рядко смес от бяло ви-
но с ром или коняк, подправена
с пресни плодове.
ксантен (гр.) хим. органично съеди-
нение, от което се добиват жълти
багрила.
ксантин(а) (гр.) хим. органично баг-
рилно вещество, което се съдър-
жа в ограничено количество в тъ-
каните на животинските и расти-
телните организми и което при-
дава жълтия цвят на урината.
Ксантипа (гр. собств.) 1. жената на
Сократ, която била много зла; 2.
прен. зла жена, кавгаджийка.
ксантопсня (гр.) мед. виждане на
всичко в жълт цвят в резултат на
някои болести.
ксантофил (гр.) хим. жълт растите-
лен пигмент, който багри листата
през есента.
ксендз (пол.) ост. полски католи-
чески свещеник.
ксении (гр.) 1. ист. подаръци, ко-
ито домакинът у старите гърци и
римляни давал на своите гости,
особено при гощавка; 2. литер.
сборник от афоризми и епигра-
ми.
ксения (гр.) бот. изменение на фор-
мата, оцветяването, изобщо качес-
твата на семената и плодовете в
резултат на оплождането с прашец
от друг сорт и вид.
ксеногамяя (гр.) бот. кръстосно оп-
рашване, при което цветовете от
един екземпляр на едно растение
се опрашват от цветовете на друг
екземпляр на растение от същия
или друг вид.
ксенократия (гр.) полит. управление
от чужденци; — ксеномания пре-
кадена любов към чуждестранно-
то; — ксеномая (гр.) книж. чуж-
допоклонник; — ксенофобия ом-
раза към чужденците; — ксенофоб
(гр.) книж. лице, което мрази чуж-
денците и всичко чуждо.
ксенолексика (гр.) език. 1. чуждите
думи в един език; 2. отдел в ези-
кознанието, в който се изучават
чуждите думи в един език.
ксенолит (гр.) геол. част в скала от
друт състав.
ксенологизъм (гр.) език, чужда ду-
ма; чуждица.
ксенон (гр.) хим. елемент Хе, пор.
No 54, ат. т . 131,3, атмосферен не-
утрален газ.
ксенофил (гр.) книж. чуждопоклон-
ник; ксеноман; — ксенофилия (гр.)
книж. чуждопоклонство.
Ксенофонт (423-352 г. пр. Хр .) гръц-
ки историк, философ и генерал;
ученик на Сократ.
ксерограф (гр.) печ. 1. апарат за раз-
множаване на скици, печатан
текст, планове и пр; 2. работник
на такъв апарат.
ксерография (гр.) сух фотографичес-
ки или фококопирен процес, при
който отрицателен образ, образу-
ван от специален прах от смола
на наелектризирана с електрони
плоча, се предава и топлинно се
отпечатва като положителен об-
раз на хартия или друга копирна
плоскост.
ксерокс (от гр. англ. фабр. марка) 1.
копирна машина, която работи
според процеса на ксерографията
или на сухо фотокопиранс; 2. ко-
пие, направено на такава маши-
на.
ксероморфизъм (гр.) бот. приспосо-
бяване и издръжливост на расте-
нията към сушата.
ксерофит (гр.) бот. растение, което

ксилема
380
вирее на сухи, безводни места
ксилема (гр.) бот. дървесна част на
тъкан в растения, по които мина-
ва сокът от корена към листата.
ксило- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която означава
връзка с дърво; дърво-, налр. кси-
лограф и др.
ксилографичен (гр.) 1. напечатан с
дървени клишета; 2. гравюра вър-
ху дърво; — ксилографня I. рез-
барско изкуство върху дърво; 2.
печатане с дървени клишета; —
ксилограф резбар.
ксилометър (гр.) техн. уред за из-
мерване обема на тела с непра-
вилна форма, обикновено на ко-
рени, клони и др.
ксилофаг (гр.) зоол. насекомо, което
живее в дърво и разяжда дърве-
синната маса; дървояд.
ксилофон (гр.) музикален инстру-
мент, направен от дъсчици, вър-
ху които се удря с две дървени
пръчици.
ктитор (гр.) създател на храм или ма-
настир.
куб (гр.) 1. геом. правилен мнсдгос-
тен, хексаедър с шест квадратни
страни; 2. мярка за обем, равна
на един кубически метър; 3. мат.
трета степен на число; 4. съд за
дестилация и преваряване на теч-
ности.
кубатура (гр.) мат. 1. число от ку-
бични единици, които се съдър-
жат в обема на дадено тяло; 2. из-
числяване обема на дадено тяло,
кубе (тур.) сводеста като полукълбо
изпъкнала част обикновено на
черковен покрив; купола.
кубизъм (фр.) течение в изкуството,
особено в живописта, което изоб-
разява художествените обекти чрез
геометрични форми.
кубически (лат.) отнасящ се до куба
—
кубичен корен величина, която
като се умножи три пъти сама на
себе си, лава дадената величина;
—
кубически метър пространство,
затворено от четирите страни с по
1 метър.
кубомания (гр.) книж. болезнена
страст към хазартни игри; комар-
джийство.
кубрик (хол.) мор. общо жилищно
помещение за екипажа в един ко-
раб.
куверт (фр.) 1. прибор за ядене за
един човек при банкет; 2. опре-
делено меню за консумиране от
един човек.
куверта (фр.) открито място на па-
раход.
кувертюр (фр.) сладк. покритие на
захарно изделие, приготвено от
шоколад, фондан и др.
кувертюра (фр.) горна покривка на
легло.
кувьоз (фр.) техн. специален уред
за поддържане на равномерна тем-
пература при отглеждане на преж-
девременно родени деца.
кугуар (инд.) зоол. американски
хищник от род Котки; пума.
кукарача (исп.) муз. 1. в Мексико и
Колумбия — народна песен, танц;
2. особен вид румба с характерни
танцови фигури.
кукла (гр.) 1. малка фигура изобра-
зяваща човек, детска играчка; 2.
много нагиздена жена; 3. прен. чо-
век, който сляпо изпълнява чуж-
да воля, служи на чужди интере-
си; марионетка; 4. привързана с
конци или тел такава фигура за
детски театър; марионетка.
куклукс-клан (гр.) полит. терорис-
тична организация в САЩ, която
организира преследвания и убийс-
тва предимно на негри.
кукса (нем.) фин. дялове за съучас-
тие в минни предприятия.
кукул, кукуле (лат.) 1. копринен
пашкул; 2. малка купчина във вид
на конус; 3. прен. старец (превит

38J
култура
като пашкул); 4. качулка.
кула (тур.) 1. висока каменна сграда
за стража; 2. островърха надстрой-
ка на къща; 3. старинна, тясна и
висока постройка за определена
цел.
кулав (гр.) диал. еднорък.
кулаж (фр.) 1. търг, признавана за-
губа поради разливане при про-
даване на течности; 2. прен. загу-
ба на материали, средства и труд,
обикновено поради разточителс-
тво.
кулак (рус.) 1. богат селянин с мно-
го земя, който я обработва с на-
емни работници; 2. техн. зъбец;
—
кулачков (рус.) техн. 1 . който
се отнася до кулак; зъбен; 2. кой-
то е снабден със зъбци; зъбчат.
куламбара (тур.) диал. хомосексуал-
ност.
кулантен (фр.) любезен, отзивчив; —
кулаитност любезна отстъпчивост
при споровете.
кули (хинди) 1. наемен работник в
Индия, Япония и други далеко-
източни страни; 2. возач на ръч-
на кола в тези страни.
кулинарен (фр.) готварски; — кули-
нарно изкуство готварство.
кулиса (фр.) 1. театр. страничен те-
атрален декор на сцена; 2. техн.
звено от механизъм с вдлъбнати-
на, в която се хлъзга друго звено
от същия механизъм; — зад кули-
сите тайно, скрито.
кулминационна точка, кулминация
(лат.) 1. астр. най-високата точка
на хоризонта; 2. прен. най-висша
степен на развитие, връх; — кул-
минирам намирам се на най-ви --
соката точка на хоризонта; нами-
рам се на върха на развитието или
славата.
кулоар (фр.) книж. широки коридо-
ри около зала, обикновено на пар-
ламент, където стават малки сре-
щи, водят се разговори през по-
чивките и др.
Кулон, Шарл Опост де (1736—1806)
френски инженер и физик; фор-
мулирал законите за усукването,
за сухото триене, за електричес-
кото и магнитно взаимодействие
и др.
кулон’ (от собств. фр. Кулон) физ.
единица за измерване на елект-
рически ток, равна на количест-
вото електричество, което се пре-
нася за една секунда от ток със
сила един ампер; амперсекунда;
—
кулонметьр физ. уред за измер-
ване силата на постоянния ток и
количеството протекло електри-
чество по количеството вещество,
отделено при електролизата.
кулон2 (фр.) биж. украшение от скъ-
поценни камъни върху огърлица
или на верижка, носени през ши-
ята.
култ (лат.) 1. изпълнение на външ-
ните обреди в една религия; 2.
обожаване; божество.
култиватор (лат.) 1. земеделска ма-
шина; 2. агроном, модерен земе-
делец; — култивирам 1. обработ-
вам; усъвършенствам (цветя, по-
севи, почви); 2. прен. образовам,
насаждам, поощрявам, научавам
на по-изтънчени обноски и бла-
городен начин на мислене.
култура (лат.) 1. съвкупност от ма-
териални и духовни ценности,
създадени от човечеството в не-
говото историческо развитие; 2.
умение да се използват тези цен-
ности за покоряване на природа-
та, за развитие на производство-
то; 3. състояние на обществения,
стопанския и умствения живот в
една или друга епоха; 4. висока
степен на развитие; 5. микробиол.
лабораторно отглеждани микроор-
ганизми; — етическа култура със-
тоянието на човешкото общество,
в което владее справедливост и

кульор
382
честност, човещина и взаимна по-
чит; — културен L който се отна-
ся до постижения в духовния и
материалния живот; 2. който е
предназначен да създава или раз-
пространява култура; 3. който
притежава висока духовна култу-
ра; просветен, образован, интели-
гентен; — културтрегер (нем.) но-
сител на културата; 4. за почва —
променена поради обработване от
човека; 5. за растение — който
изисква обработка; — културни
растения които се обработват за
общополезни цели (картофи, ца-
ревица и пр.).
кульор (фр.) книж. 1 . цвят, багра; 2.
силно карамелизирана захар, раз-
творена в гореща вода като про-
дукт за оцветяване на сладкарски
изделия.
кумарин (браз.) хим. синтетично по-
лучавано органично съединение с
широка употреба в парфюме-
рийната индустрия, сладкарство-
то, производството на бира и др.
кумбара (гр.) диал. кум.
кумбула (алб.) нар. вид слива,
кумир (слав.) идол, предмет, човек,
на когото се покланят, когото обо-
жават.
кумне (тюрк.) питие от ферменти-
рало кобилско мляко.
кумулативен (лат.) книж. който се
отнася до натрупване; — кумула-
тивно действие воен. концентрация
на действието на взрива в опре-
делена точка.
кумулация (лат.) 1. книж. натрупва-
не, концентриране; 2. мед. кон-
центрирано действие на лекарст-
ва или отрови в организма вслед-
ствие на натрупване от продължи-
телна употреба, с което се засил-
ва тяхното действие.
куна (гр.) икона.
кунде, кундел, кундек (гр.) разг. мал-
кият пръст.
кундурджия (тур.) обущар; — кунду-
ри ост. груби кожени обувки с
твърди подметки и токове.
кундя (гр.) диал. премятам се през
глава.
кунсткамера (нем.) книж. 1 . сбирка,
колекция от разнообразни рядкос-
ти; 2. помещение, където се пази
такава сбирка.
купаж (фр.) 1. винар, смесване на ня-
колко вида вино за получаване на
по-хубаво качество; 2. разш. смес-
ване на различни сортове от един
или различни продукти за полу-
чаване на изискваните по стандар-
та и техническите условия, свойс-
тва и качества на сместа.
купе (фр.) 1. покрит файтон; 2. от-
деление в жп вагон; 3. закрит ма-
лък пътнически автомобил.
• купел (чер.) 1. казан, в който се из-
вършва Светото Кръщение; 2.
Овча купел наименование на ба-
ня — лечебен извор в София.
купелация (фр.) минер. начин на от-
деляне и очистване на благород-
ни метали, които се намират в
сплав с олово, чрез загряване при
висока температура.
Купидон (лат.) 1. мит. у римляните;
бог на любовта; 2. прен. красив
младеж.
кулирам (фр.) винар, извършвам ку-
паж.
куплет (фр.) литер. 1. стих, който
образува завършено цяло, пред-
назначен за пеене; 2. мн . сатирич-
ни или шеговити песнички за ес-
традно изпълнение; — куплетист
(фр.) литер. автор или изпълни-
тел на куплети за естрадно предс-
тавление.
куплунг (нем.) техн. 1. машинен еле-
мент. който служи за съединява-
не на отделни части от машина;
съединител; 2. усройство за авто-
матично включване или изключ-
ване на машина; амбреаж; 3. елек-

383
курнален
трон, частта от печатна платка, в
която са разположени метални то-
копровеждащи писти.
купол(а) (ит.) арх. 1 . сводова конст-
рукция във форма на полусфера;
2. вътрешна част на полукръгъл
покрив; свод; 3. външната част на
полукръгъл покрив; кубе.
купон (фр.) 1. фин. отрязък от цен-
ни книжа; 2. разг. събиране на
компания за веселие, забава.
купри- (лат.) първа съставна част на
сложни думи за означаване на съ-
единения на медта, в които тя се
явява от втора валентност.
купрнд (фр.) метал, съединение на
медта с други по-малко благород-
ни метали.
куприт (нем.) медна руда.
купро- (лат.) първа съставна част на
сложни думи за означаване на съ-
единения на медта, в която тя се
явява от първа валентност.
купци (рус.) търговци.
купюра (фр.) книж. 1. изрязка; 2.
съкращение на текст или мелодия;
3. фин. номинална стойност, ко-
ято се отбелязва върху ценни кни-
жа; 4. отделна облигация от заем.
кура (лат.) мед. смесителен метод
или курс на лечение; лечение.
курабия (тур.) сладки от брашно, яй-
ца и захар.
кураж (фр.) смелост; — куражлия
разг. смел, храбър, решителен.
курантен (фр.) текущ.
курантни монети монетите на една
страна, които служат като закон-
но платежно средство.
куранти (фр.) 1. ост. старинни ча-
совници по кули и стени, които
изпълнявали определена мелодия;
2. жур. първи руски ръкописен
вестник от 17. век със съобщения,
извлечени от чуждестранните вес-
тници и предназначен за осведо-
мяване на царя и неговите приб-
лижени.
кураре (караиб.) хим. силна отрова,
получена от някои тропически
растения, с която южноамерикан-
ските индианци намазвали стре-
лите си; — кураризация (лат.) мед.
вкарване в кръвта на животно рас-
тителна отрова кураре, за да се ли-
ши от възможност да се движи,
без да се предизвиква нарушение
на нервната система; — курарии
(индиан.) хим. алкалоид, главна
съставна част на растителната от-
рова кураре.
куративен (лат.) мед. лековит, лече-
бен.
куратор (лат.) 1. юр. настойник на
имота на несъстоятелен длъжник;
опекун; 2. юр. чиновник по не-
състоятелността, назначен от съ-
да; 3. мед. студент медик в лечеб-
но заведение, прикрепен към бо-
лен пациент, за да следи хода на
болестта му.
кураториум (лат.) мед. лечебно заве-
дение със специални задачи.
курбан (ар.) 1. ост . обредна гощав-
ка със заклано добиче на опреде-
лен семеен или селски празник;
оброк; 2. животно, заклано за та-
кава гощавка; жертвоприношение;
3. прен. жертва, обикн. невинна.
курбан-бамрам (тур.) религиозен мо-
хамедански празник, на който се
прави курбан.
курбет (фр.) книж. 1 . скок на езда-
тен кон с превити крака; 2. вид
акробатичен скок; 3. прен. каприз,
странна постъпка.
курвнметьр (лат.) физ. уред за измер-
ване на криви линии по карти или
планове.
курдисвам (тур.) 1. разг. нагласявам;
курдисвам часовник, навивам го;
—
курдисвам се сядам; 2. нар. пос-
тавям, настанявам.
куриален (лат.) книж. който се от-
нася до курия; формален; — ку-
рналиа система избирателна сис-

куриали
384
гема по курии.
куриали (лат.) ист. привилегирова-
ното градско население на Римс-
ката робовладелска империя.
куриер (фр.) 1. служител в учрежде-
ние, който разнася делови кни-
жа, писма и др; 2. лице, което раз-
нася пощата; пощальон; 3. дипл.
длъжностно лице със специална
поръчка.
куриозен (фр.) любопитен, чуден,
смешен; — куриоз нещо забавно,
смешно; — куриозност забавност,
смешно положение.
курия (лат.) ист. I . най-старото под-
разделение на гражданите в Рим,
състояло се от 10 рода; 2. провин-
циален сенат — градски народен
съвет в древната Римска империя;
3. зданието, в което заседавал се-
натът на древния Рим; 4. в сред-
ните векове — съвет и съд на
сеньора и неговите васали; — из-
борна курия в някои страни — гру-
пи, на които се делят избирате-
лите според имуществения, наци-
оналния, расовия и други приз-
наци; — папска курия съвкупност
от центраните учреждения, пос-
редством които папата управлява
католическата църква; — кури-
алисти онези католици, които
влияят на папата при управлени-
ето на църквата.
курназ (тур.) разг. горделив, надут,
дързък; — куриазлия разг. курназ.
курорт (нем.) 1. лечебно място със
здравословен климат, а често и с
минерални бани; 2. почивка, от-
мора от работа извън местожител-
ството; — курортист (нем.) лице,
което прекарва на курорт; летов-
ник; — курортологяя (нем.) мед.
дял от медицината, който изуча-
ва лечебните качества на курот-
ните места.
курс (лат.) 1. цялостно, завършено
обучение по нещо; 2. пълен ци-
къл от лекции по университетски
или друг предмет; 3. лицата, ко-
ито посещават такива лекции; 4.
времетраене на цялостно обуче-
ние по нещо; 5. банк. цена, по ко-
ято се купуват или продават цен-
ни книжа или валута на борсата;
6. мор. посока на кораб.
курсив (нем.) печатарски шрифт
(букви), подобен на ръкописен.
курсирам (лат.) книж. извършвам ре-
довни пътувания между опреде-
лени обекти по определен марш-
рут.
курсограма (лат.) мор. лента, върху
която курсографът записва всич-
ки движения на кораба при него-
вото пътуване.
курсограф (лат.) мор. електронави-
гационен уред за автоматично за-
писване върху лента всички дви-
жения на кораб при неговото пъ-
туване.
курсор електрон, светлинен показа-
лец; символ на екрана на виде-
одисплея, който посочва активна-
та позиция — там, където ше се
появи следващият въведен сим-
вол; — курсорни клавиши съответ-
ните клавиши върху клавиатура-
та, които могат да бъдат използ-
вани за преместване на курсора на
нова позиция на екрана на дисп-
лея.
курсорен (лат.) в съчет. курсорно че-
тене — бегло четене на печатен
текст или ръкопис на изучаван
език, без да се прави подробен
анализ.
куртаж (фр.) фин. възнаграждението
на куртиера; — куртиер борсов
посредник.
куртизанка (фр.) придворна; ласка-
телка, жена с леко поведение, мет-
реса; — куртизан придворен лас-
кател; шут.
куртка (лат.) късо мъжко унифор-
мено палто със затворена яка, как-

385
куявннк
вато носят военни, ученици и др.
куртоазия (фр.) книж. израз на вни-
мание и зачитане на някого; уч-
тивост, етикеция; — куртоазен
(фр.) книж. вежлив, учтив, любе-
зен; — куртоазна литература сред-
новековна западноевропейска ли-
тература от 12.- 13. век, която въз-
пява рицарските подвизи, като се
обявява срещу аскетизма на цър-
ковносхоластичната литература.
куртулнсвам (се) (тур.) нар. разг.
отървавам, избягвам, спасявам
(се).
куру (афр.) мед. вид болест в Нова
Гвинея, при която се парализи-
рат мускулите на лицето, като че
ли човек е умрял и се смее; сме-
еща се смърт.
курултай (тюрк.) у монголските и
тюркските народи — събрание, съ-
вет, конференция, конгрес.
курфюрст (нем.) ист. немски княз,
който имал право да избира им-
ператора.
куршум (тур.) 1. ост . олово; 2. къс
от олово или друг метал, което се
поставя в гилза с избухливо ве-
щество, за да се изстреля от пуш-
ка, пистолет, картечница и др.
кускус (ар.) готе, ситни изсушени
зрънца от тесто, измесено с яйца
и мляко.
кустодия (лат.) църк. дарохранител-
ница в католически храм.
кустос (лат.) книж. 1 . надзирател, па-
зител в музей, библиотека и др;
2. пазител на реда в събрание; 3.
църк. монах от католически орден,
който надзирава живота на духов-
ниците в определена област; 4. мн.
в стари ръкописи и печатни кни-
ги — поместените в края на стра-
ницата първа дума или първи ред
от следващата страница.
кусурлия (тур.) който има недоста-
тък; — кусур 1. недостатък; 2. ос-
татък'
кутер (англ.) техн. ротационна ма-
шина за ситно нарязване на ме-
сото, употребявана в колбасарс-
ката индустрия.
кутикула (лат.) 1. зоол . у животните
—
плътна покривна тъкан, обра-
зувана от епитела; 2. бот. при рас-
тенията — образувание на епидер-
миса — тънка безклетьчна ципа,
която покрива растенията и ня-
кои части (листа, стъбла, плодо-
ве).
кутии (лат.) хим. подобно на восък
вещество, смес от високомолекул-
ни мастни киселини и техните ес-
тери в различни алкохоли; — ку-
тинизацня (лат.) бот. естествено
отделяне на кутина върху външ-
ната повърхност на обвивката на
клетките на епидермиса у расте-
нията.
кутия (гр.) неголям съд със стени от
мукава, тенекия, дърво и други,
обикновено с похлупак.
кутсуз (тур.) разг. 1 . който носи не-
успех; 2. който не може да успее;
нещастен.
кутсузин (тур.) разг. кутсуз човек.
кутсузлук (тур.) разг. нещастие, зло-
получие.
кутурнца (тур.) разг. на цяло, всич-
ко наедно.
куулджаз (амер.) муз. съвременен
стил в джаза, появил се след „бе-
бон”, който се характеризира със
свирене без вибрато, със самос-
тоятелно водене на мелодичните
гласове и плавно фразиране на ме-
лодията.
куфин (гр.) диал. 1 . кошница, изп-
летена с тънки пръти или хвойно-
ви корени; 2. намордник на до-
битък; 3. кош за фураж; 4. прен.
жена с чорлава коса.
кухина (гр.) празнина, празнота,
куюмджия (тур.) ост. златар,
куявннк (пол:) муз. полски танц в 3/
4 такт, с умерено темпо.

кхонвонг
386
кхонвонг (таит.) муз. таитски инст-
румент, който се състои от 17 виб-
риращи гонга, скрепени посредс-
твом кръгла бамбукова рамка.
къзъм (тур.) разг. гальовно обръще-
ние към момиче; момичето ми,
дъще.
къмпинг (англ.) специално обзаве-
дено място за подслон и нощува-
не на автомобилисти.
кънтрнмузика (англ.) американска
народна музика или стилизирана
форма на народна музика, пре-
димно от южните и западните ща-
ти, изпълнявана на китара, бан-
джо и др. струнни инструменти.
кър (тур.) разг. ниви, ливади, паси-
ща и др.; поле.
кърджалии (тур.) (собствено кърча-
лий полски грабители) ист. раз-
бойнически дружини, съставени
от турни и албанци, а понякога и
българи, които опустошавали бъл-
гарските земи и обирали христи-
янското население от 1792-1808 г.
кърджия (тур.) човек, който живее
по къра, на когото работата е по
къра.
кърма (тур.) 1. храна за добитък; 2.
мляко на кърмачка.
кърмъз (ар.) червена боя.
кърсердар (тур.) ист. в Турция: на-
чалник на стража, която е ходила
по селата да пази реда; полски (по
полето) стражар.
кърчаг ост. стомна; каца,
къскънджия (тур.) 1. завистник; 2.
ревнивец — къскъндисвам 1. рев-
нувам; 2. завиждам.
къскътня (тур.) скъперник, стиснат,
късмет (ар.) разг. 1 . добра сполука;
щастие; 2. щастлива случайност,
добър случай; 3. съдба, орис, ори-
сия; 4. нар. пара или дървено
клонче, наречено с добро поже-
лание, което се поставя в баница-
та срещу Нова година, Коледа или
Заговезни, за да се падне някому;
—
късметлия (тур.) лице, което
има късмет.
кът (тур.) недостатъчен, недостатъч-
но, малко, липса.
къч (тур.) разг. задницата на кон.
къшла (тур.) нар. място (сграда, ко-
шара) за зимуване.
къяфет (тур.) външност, вид.
кьокенмединг (дат.) палеонт. остатъ-
ци от епохата преди новокамен-
ния век.
кьопав (тур.) куц; непохватен, нес-
ръчен.
къопек (тур.) диал. куче.
кьопоолу (тур.) разг. ост. 1. кучи син,
подлец — като обръщение; 2.
готе, вид ястие от печени сини
домати, подправени с чесън, оцет,
орехи, лук, олио и др.
кьорав (тур.) разг. сляп; — кьораво
пладне следобедна закуска.
кьорсокак (тур.) разг. задънена, сля-
па улица.
кьорфншек (тур.) разг. 1. ракета; 2.
прен. лъжа, блъф.
кьорчо (тур.) разг. 1. сляп човек или
животно; слепец; 2. презрително
обръщение — проклетник.
кьосе (тур.) разг. комуто не растат
мустаци и брада.
кьочек (тур.) вид женски ориентал-
ски танц.
кьоше (пер.) разг. ъгъл, кът; — кьо-
шелня (тур.) разг. който се нами-
ра на кьоше; който има много кьо-
шета.
кьошк (пер.) 1. издигната част в чар-
дака на старите български къщи,
където работели жените или при-
емали гости мъжете; 2. павилион
в градина или на проходящо мяс-
то в селище, като подслон на чеш-
ма, на водоскок и др., който слу-
жел за почивка; 3. малка лятна къ-
ща в лозе или в градина.
кювелаж (фр.) книж. иззидване на
кладенец, на минна галерия, шах-
таидр.

387
лабиринт
юоветка (фр.) малка вана за проми-
ване на снимки.
юоюорт (тур.) хим. диал. сяра,
юолбастия (тур.) разг. пържола,
кюлоти (фр.) 1. ист . къси до коле-
нете панталони, които са носили
мъжете от привилегированите със-
ловия в Западна Европа до нача-
лото на 19. век; 2. женски или дет-
ски гащи.
кюлхане (пер.) диал. долен човек,
негодник, вагабонтин, калпаза-
нин.
кюлче (тур.) разг. къс от излят ме-
тал, като суров материал; къс зла-
то, сребро или друг метал.
юоляф (пер.) 1. вид островърха шап-
ка; 2. конусовидна кесия за про-
дукти; — скроихме му юоляфа из-
мамихме го, подведохме го.
кюмбе (тур.) печка.
кюмюр и юомур (тур.) въглища; —
кюмюрджия и юомурджия въгли-
щар.
кюнец (тур.) 1. ламаринена тръба за
отвеждане на дима от печка в ко-
мин; 2. широка каменинова тръ-
ба за водопровод или канализа-
ция.
кюп (тур.) голям глинен съд, делва,
юоприя (тур.) мост.
юорасо (фр.) вид ликьор, приготвен
главно от портокали.
кюре (фр.) католически свещеник,
юорек (тур.) лопата.
Кюри, съпрузите Пиер Кюри (1859—
1906) и Мария Склодовска-Кюри
(1869—1934) френски физици и
химици, създатели на учението за
радиоактивността, откриватели на
елементите полоний и радий
(1898).
кюри (отфр. собств. Кюри) физ. еди-
ница за измерване на радиоактив-
ност.
кюритераппя (лат.) мед. употребява-
не на радия за лечебни цели.
юорий (от собств. фр.) хим. изкуст-
вено получен химичен елемент
със знак Cm, пор. No 96, от гру-
пата на трансурановите елементи,
юорк (тур.) горна дълга дреха подп-
латена с кожи; — юоркчия ост. ко-
жухар.
юорпе (тур.) млад, крехък.
кюртаж (фр.) мед. 1. отстраняване
на чуждо или паразитно тяло с по-
мощта на специален инструмент
—
кюрета; 2. изстъргване с кюре-
та стените на матката при аборт;
—
юортирам (фр.) мед. извършвам
кюртаж.
кюския (тур.) разг. дебела тояга; со-
ла.
кюспе (тур.) триците от изстискани
орехи или сусам и др.
юостек (тур.) диал. ост. 1. верижка
на часовник; 2. окови за спъване
на кон; спонци.
юотек (тур.) диал. бой.
юотук (тур.) 1. чворест дебел къс
дърво; 2. прен. недодялан човек.
кюфте (пер.) 1. питка от печено или
готвено мляно месо; 2. разг. прен.
много нисък човек.
кяр (тур.) печалба; — кяря и кяру-
вам (тур.) нар. добивам кяр; пече-
ля.
кятипин (тур.) писар.
л
Лаба славянското име на о. Елба,
лабеати ист. народ от тракоили-
рийско потекло, които населява-
ли Черна гора, до завземането -
от славяните
лабилен (лат.) 1. преходен; 2. непос-
тоянен; — лабилност псих. пред-
разположение към смущения в
психическата или телесната об-
ласт.
лабиринт (гр.) I. разш. заплетени ко-
ридори, входове и изходи, или

лабирннтит
388
улици, пътища и пътчета, сред ко-
ито човек мъчно може да се ори-
ентира; 2. в древността: здание с
много и заплетени стаи и кори-
дори с един изход, където се вли-
зало с едно въже, наречено ниш-
ката на Ариадна; 3. прен. нещо
сложно, заплетено; 4. анат. вът -
решната част на ухото; 5. прен.
сложно, объркано, заплетено по-
ложение, от което мъчно се на-
мира изход.
лабирннтит (гр.) мед. възпаление на
вътрешното ухо.
лаборант (лат.) 1. научно-техничес-
ки сътрудник в лаборатория или
научно учреждение; 2. помощник
на преподавател или на научен
сътрудник при лабораторни уп-
ражнения или при опити; 3. слу-
жещ в аптека, който върши гру-
бата техническа работа при при-
готовлението на лекарствата; —
лаборатория специално обзаведе-
но помещение за технически и на-
учноизследвателски опити или за
проучване и контрол на техноло-
гични процеси в производството,
лабрадор (лат.) минер. минерал от
групата на плагиоклазите (фелд-
шпат); полускъпоценен и декора-
тивен камък.
лава (ит.) разтопената нажежена ма-
са, която изригват вулканите.
лавандула (лат.) бот. род храст или
полухраст етерична култура, ко-
ято се отглежда за производство
на лавандулово масло, използва-
но в парфюмерията.
лавдан (гр.) тинктура от опий за
приспиване.
лавднти (лат.) средновековни пев-
ци, които възхвалявали Бога.
лавина (нем.) снежна преспа.
лавирам (хол.) 1. мор. чрез зигзаго-
образно каране прекарвам кораба
през опасни места; 2. прен. пос-
тъпвам уклончиво, лъкатуша.
лавър (гр.) вечнозелено дърво, да-
финово дърво, с листата на което
древните народи увенчавали геро-
ите си.
лагер' (нем.) 1. летни квартири из-
вън града за войскова част; 2.
склад (със стоки предимно фаб-
рично производство); 3. прен. по-
литическа партия; страна.
лагер2 (нем.) техн. машинна част,
която поддържа геометричната ос
на въртящи се или люлеещи се те-
ла (оси, валове) в определено по-
ложение и позволява движението
им да се извършва при най-мал-
ко съпротивление или триене.
лаго (ит.) езеро.
лагуна (ит.) мор. плитководен залив,
който се е отделил от морето с
ивица земя или пясък, езерце, от-
делено от морето.
лагьм (тур.) подкоп, подземен ход.
лад (рус.) муз. система на организа-
ция на тоновете в музиката по ви-
сочина, която се изразява в отно-
шенията на устойчивост и неус-
тойчивост на тоновете един спря-
мо друг и спрямо един устойчив
основен тон (тоника).
Лада мит. у славяните: богиня на
любовта, веселието, съгласието и
всякакво благополучие.
лазарет (нем.) (от собств. по името
на Св. Лазар) мед. остар. 1. ле-
чебница във военно поделение;
санитарна част; 2. лечебница при
общежитие, лагер и др.
лазаристи (фр.) рел. римокатоличес-
ко калугерско братство, основано
през 1625 г. с цел да доставя ми-
сионери.
лазаронн (ит.) име на бедни в Не-
апол, носещи името си от еван-
гелския Лазар.
лазер (от англ.) физ. уред за усилва-
не на електромагнитни вълни чрез
индуцирано излъчване на възбу-
дени атоми, йони и молекули, с

389
ламбадия
голямо приложение.
лазерен метод електр. метод за на-
насяне на информация чрез про-
гаряне на отвори с мощен свет-
линен импулс, изпратен от лазер,
лазерен принтер електр. матрично
печатащо устройство, при което
изображението с размер една стра-
ница се формира като набор от
много фини точки с помощта на
лазерен лъч.
лазурит (гр.) минер. ясносин мине-
рал.
лазурен (нем.) небесносин; — лазур
1. небесна синева; 2. небесносин
цвят.
лаик (гр.) 1. църк. мирянин; 2. разш.
дилетант — който не е достатъч-
но посветен в науката или изкус-
твото.
Лайбниц, Готфрнд (1646—1716) из-
вестен немски математик (изна-
мерил диференциалното изчисле-
ние), философ, правник, държав-
ник и теолог; философията му се
стреми да примири механичното
обяснение на природата и рели-
гиозната вяра, като на мястото на
мъртвите атоми той поставя една
субстанция („монадата”, откъде-
то и системата му „монадология”),
надарена с всички физически и
духовни качества — като основа
на света.
лайнер (англ.) мор. голям океански
бързоходен товаропътнически
рейсов параход.
лайтмотив (нем.) 1. муз. главна, ръ-
ководна мелодия, която се про-
явява през цялата оперна компо-
зиция; усъвършенстван особено от
Вагнер; 2. литер. ръководна ми-
съл.
лакмус (исп.) хим. багрилно вещес-
тво, добивано от някои лишеи,
което служи за определяне харак-
тера на химическа реакция — ос-
новен или кисел; синьолилава
боя.
лаконизъм (гр.) 1. ист. спартанска-
та система на управление; 2. на -
чин на кратко и ясно излагане на
мислите; 3. кратък и сбит изказ
(присъщ на сентенциите, поговор-
ките).
лаконичен (гр.) кратък, ясен и изра-
зителен стил.
лактаза (лат.) хим. разтворим ензим,
намиращ се в някои квасове и хра-
носмилателните сокове на някои
животни, който може да превръ-
ща млечната захар — лактозата, в
гликоза и галактоза.
лактарин (лат.) млечен екстракт; —
лактати млечно-кисели соли; —
лактеин млечна захар.
лакто- първа съставна част на слож-
ни думи съз значение който се от-
нася До мляко.
лактобацилин 1. хим . изкуствено
приготвени млечни бактерии,
употребявани за подквасване на
мляко или като лекарство; 2. ки-
село мляко, приготвено с такива
бактерии.
лакърдия (тур.) дума.
лала (тур.) 1. домашен учител, наг-
ледник на деца; 2. прен. и лала-
джия бърборко, шегаджия.
лале (тур.) бот. луковично пролет-
но растение.
лама* (исп.) зоол. 1. американско жи-
вотно, подобно на камила; пре-
живен бозайник с мека вълна.
лама2 (тиб.) будистки свещеник; —
ламаизъм будистко религиозно те-
чение за достигане святост чрез
следване съветите на лама; — ла-
маист последовател на ламаизма;
Далай Лама — върховният будис-
тки жрец.
ламбада (гр.) диал. голяма свещ; све-
тилник, факел, лампада.
ламбадарий (гр.) църк. ост . клисар
или черковен певец.
ламбадия (гр.) диал. обичай на Сир-

ламбдакизъм
390
ни заговезни да се пали слама, ко-
ято момците прескачат, а момите
в същото време играят хоро.
ламбдакизъм (лат.) език. 1. неправил-
но или изопачено произнасяне на
звука л; 2. произнасяне на звука
р като л.
ламбик (ар.) съд за преваряване на
ракия.
ламе (фр.) текст, вид лъскава коп-
ринена прежда или плат с втъка-
ни в него нишки от сребро, злато
и др.
ламела (лат.) 1. мед. тънък слой от
тъкани; пластинка, люспа; 2. техн .
метална пластинка, която служи
като работен елемент в различни
уреди за сложни превключвания
и в автоматични уредби.
ламентация (лат.) жалба, оплакване,
ламенто (ит.) 1. книж. оплакване, ла-
ментация; 2. муз. къса изразител-
на сцена в ранната опера.
ламина (лат.) 1. мед. тънък лист, тъ-
нък пласт; пластинка; 2. книж. пе-
турка на лист.
ламннарня (лат.) мор. вид морски ка-
фяви водорасли, от които се до-
бива йод.
лампада (гр.) книж. поет. 1 . мълък
съд, напълнен с мазнина, в който
се запалва фитил и служи за ос-
ветление; светилник, кандило; 2.
диал. голяма свещ; — лампадарнн
(гр.) 1. левият певец в църквата;
2. книж. поставка за лампа, свещ-
ник.
лампас (нем.) широка червена на-
шивка на външната страна на пан-
талоните у военните; носи се от
генералщабните и висшите — от
бригаден командир нагоре — офи-
цери.
ламперия (рум.) дървена облицовка
на вътрешна стена.
лампион (ит.) книж. 1 . цветен, стък-
лен или хартиен фенер, употре-
бяван обикновено при вечерно
увеселение на открито; 2. подвиж-
на електрическа лампа на стоика,
обикн. с голям, но лек абажур.
ламя (гр.) 1. мит. баснословно зми-
еобразно същество, което граби
децата и пие кръвта на хората;
змей; 2. прен. ненаситен човек.
лан (кит.) I. китайска монетна еди-
ница; 2. китайска парична едини-
ца предимно за сребро.
ланга (перс.) дълга краставица.
лангер и лангера (гр.) диал. 1. дол-
нокачествена ракия; 2. хората, ко-
ито правят слабо вино (като пря-
кор в Асеновград и с. Куклен,
Пловдивско).
лангуста (фр.) зоол. род висши мор-
ски раци, разпространени по
всички морета.
ландграф (нем.) ист. 1. средновеков-
на княжеска титла в Германия; 2.
през Средните векове — висш гер-
мански чиновник, който раздавал
правосъдие от името на импера-
тора; — ландграфство (нем.) ист.
1. чин или звание на ландграф; 2.
владение на ландграф.
лаядкарта (нем.) географска карта,
ландо (нем.) 1. ост . вид четиримес-
тен файтон със сгъваем покрив,
който служи едновременно за ка-
ляска и за карета; 2. дълбока, дет-
ска количка.
ландрас (дат.) зоол. порода бързорас-
тяши свине за бекон, с дълго тя-
ло, леки плещи и с много добре
развити бутове, създадена в Да-
ния.
ландрат (нем.) книж. законодател-
но събрание в някои швейцарски
кантони.
ландскнехт (нем.) ист. наемен нем-
ски войник от средните векове.
лан(д)стинг (дат. швед.) книж. 1 .
горната камара на парламента
(ригстаг) в Дания; 2. представи-
телен орган на областно самоуп-
равление в Швеция; 3. местно са-

391
лапидарен
моуправление, областен сейм в
Аландските острови.
ландтаг (нем.) книж. местно народ-
но събрание на немските държа-
вици в Германия и Австрия.
ландшафт (нем.) книж. 1 . изглед,
общ вид на местност; географски
пейзаж; 2. група участъци от зем-
ната повърхност, характеризира-
ща се с типични признаци (ре-
леф, климат, растения, животни,
води и др.) .
ландщурм (нем.) книж. I. опълчен-
ство, опълчение; 2. опълченци,
които са надхвърлили 45 години,
ланкастерскн (англ. от собств.) в съ-
чет. ланкастерскн метод педаг. ме-
тод, при който по-силните уче-
ници подпомагат учителя си при
обучението на по-слабите.
ланолин (лат.) хим. 1. жълтениково
мазно вещество, добивано от се-
рея на овча вълна и употребявано
във фармацията и козметиката за
приготвяне на помади; 2. козм.
крем приготвен от това вещество,
лансе и кадрил-лансе (фр.) муз. 1.
английски бален танц, разновид-
ност на френския кадрил; 2. му-
зика за такъв танц.
лансирам (фр.) книж. 1 . пускам в
ход, разпространявам (обикн.
слух, мълва, новина и под.); 2.
прен. давам възможност на няко-
го да се издигне; — лансирам се
представям се в добър вид пред
обществото, за да се харесам, за
да се издигна; завоювам позиции
в обществото.
лантан (лат.) хим. рядък химичен
елемент от Ш група на периодич-
ната система, прототип на ланта-
нидите — бял метал със зн. La,
пор. No 57, ат. т. 13,892.
лантанидн (гр.) хим. семейство от 14
редки химични елементи от Ill
група на периодичната система, с
пореден номер от 58 до 71 след
лантана и с общи с него свойства,
ланцет, ланцетка (лат.) мед. 1. хи-
рургически инструмент във фор-
ма на ножче; 2. метал, малко нож-
че за отваряне, изглаждане и по-
чистване на леярска форма след
изваждане на модела; 3. метал .
стоманен прът, с който се проби-
ва замазваният отвор на висока
пещ, за да започне да тече мета-
лът.
ланцетник (лат.) зоол. най-низшето
морско животно, без главен мо-
зък и череп, с полупрозрачно,
удължено странично сплеснато тя-
ло във форма на ланцетка.
Лаокоон (гр.) мит. в древногръцкия
епос — жрец на бога Аполон, кой-
то увещавал троянците да не при-
бират оставения на морския бряг
от гърците дървен кон и заради
това е бил задушен заедно с два-
мата си синове от две грамадни
\ змии.
лапа (тур.) каша, забъркана от три-
ци, ленено семе и под. за налага-
не върху болно място; компрес.
лапад (гр.) бот. 1. многогодишни
растения от рода на киселеца; 2.
листата на това растение, употре-
бявани за ядене; щавел.
лапароентеротомия (гр.) мед. хирур-
гическо отваряне на червата през
коремната кухина; — лапаромиит
възпаление на мускулатурата на
коремната покривка; — лапарора-
фия (гр.) мед. зашиване на корем-
ната обвивка след операция; — ла-
пароскопия (гр.) мед. ендоскопич-
но изследване на коремните ор-
гани чрез вкарване на ендоскоп
през коремната стена; ендоскопия
на коремната кухина.
лапаротомия (гр.) мед. оперативно
отваряне на коремната кухина от-
*
към коремната стена.
лапидарен (лат.) литер. за стил - кра-
тък, изразителен.

лапндация
392
лапидация (лат.) ист. убиване с ка-
мъни — като наказание в древ-
ния свят на Изтока.
ларва (лат.) биол. какавида, измене-
нието на пеперудите; начален ста-
дий на ембрионално развитие.
ларго (ит.) I. широко пространство
в голям град; 2. театр. пиеса или
част от циклично произведение с
постоянен характер, без специал-
но наименование.
ларж (фр.) разг. човек, който е с ши-
рока ръка; щедър.
лари (етрус.) 1. мит. в древния Рим
—• богове-закрилници, почитани
отначало като покровители на по-
лята, кръстопътищата и домашно-
то огнище, а по-късно като души
на прадедите, закрилници на по-
томството и държавата; 2. домаш-
но огнище.
ларннгал (гр.) език, пърлен звук,
ларингизъм (гр.) задушване у деца-
та.
ларингит (гр.) мед. възпаление на ли-
гавицата на дихателното гърло и
гласните връзки.
ларинголог мед. лекар, специалист
по ларингология; — ларингология
(гр.) мед. дял от медицината, кой-
то се занимава с ларинкса и с не-
говите болести; отоларингология.
ларингорагия (гр.) мед. кръвоизлив
от гръкляна.
ларингоскония (гр.) мед. метод за ог-
леждане вътрешността на гръкля-
на през устата; — ларингоскоп уред
за осветляване на гърлото при
преглеждане.
ларингоспазма и ларингоспазъм (гр.)
мед. спазма на мускулатурата на
ларинкса.
ларннгостеноза (гр.) мед. заболява-
не на ларинкса поради стеснява-
нето му.
ларннгостомкя (гр.) мед. оператив-
но създаване на постоянен отвор
на гръкляна към шията при трай-
ните стеснения на ларинкса.
ларинготом (гр.) мед. инструмент за
отваряне на дихателно гърло при
опасност за задушаване.
ларинготомия (гр.) мед. 1 . оператив-
но отваряне на ларинкса при
опасност от задушаване; 2. изряз-
ване на част от ларинкса или на
целия ларинкс в зависимост от ха-
рактера и степента на заболява-
нето му.
ларинготрахеит (гр.) мед. възпаление
на гръкляна и на трахеята.
ларингофарингит (гр.) мед. възпале-
ние на ларинкса и на слизестата
обвивка на ларинкса.
ларингофон (гр.) физ. звукоприем-
ник, който се прикрепя към гър-
лото (ларинкса) на говорещото ли-
це и приема направо механични-
те му колебания, употребяван за
разговори в шумни условия (са-
молети, танкове и др.).
ларингофтизис (гр.) мед. туберкуло-
за в гърлото.
ларинкс (гр.) анат. горната част на
дихателната тръба, дихателно гър-
ло, гръклян.
ластар (гр.) 1. лозови пипала, мус-
тачета; 2. млада, крехка и прият-
на за ядене лозова пръчка; 3. из-
дънка от дърво; младок.
лаетбол (англ.) спорт, при игра на
тенис — положение, при което ед-
на от страните има нужда само от
една точка, за да спечели играта.
ластун(а) (гр.) 1. стъбло на пълзя-
що растение, като тиква, диня, пъ-
пеш, краставица и др.; 2. диал. ца-
ревично стъбло.
лат (латв.) парична единица в Лат-
вия.
лата (фр.) геод. награфена на мет-
ри, дециметри и сантиметри дъс-
ка, обикновено 4 м дълга, която
служи за правене на тахиметрич-
ни снимки и нивелация; 2. стро-
ит. тясна и дълга дъска, лента за

393*
лафет
обшиване на таван.
латекс (лат.) хим. 1 . млечен сок, кой-
то се получава главно от каучуко-
вото дърво и се употребява пре-
димно за получаване на каучук;
каучуково мляко, каучуков сок; 2.
емулсия, обикн. от изкуствен ка-
учук, с който се импрегнират тъ-
кани, хартия и др.
латентен (лат.) книж. който е недос-
тъпен за външно наблюдение.
латерален (лат.) страничен,
латеризация (лат.) геол. дълбоко из-
ветряване на латеритна почва в
областите с тропически климат.
латернти (лат.) геол. червени скали
или почва, съставени предимно от
колоидните хидроскопи на желя-
зото и алуминия.
латерна (лат.) муз. механичен пор-
тативен музикален инструмент,
който повтаря едни и същи мело-
дии.
латерофобия (лат.) мед. страх на бол-
ния да заеме странично положе-
ние при нараняване на гръдния
кош.
латиклавиум (лат.) ист. туника,
снабдена с широка пурпурна иви-
ца, която се спуска над гърдите и
сочи сенаторски сан.
латимерия (халумия) (афр.) зоол. ог-
ромна риба от Индийския океан
със син метален блясък, покрита
с големи и дебели люспи.
латияи (лат.) стар италиански народ,
който живял в Латиум; —’лати-
нист познавач на латински език;
—
латинизация книж. 1 . приема-
не на латинската азбука; 2. въвеж-
дане на латинската (римската)
култура; — латинизирам (лат.) I.
език, давам латинско окончание
на дума; 2. принуждавам да при-
еме някой латинската (римската)
култура; — полатинчвам 1. въвеж-
дам латинската азбука; — латини-
зъм (лат.) език. 1 . дума или израз,
взаимстван от латински език; 2.
дума или израз, съставен по об-
разец на латинския език, главно
в научната терминология; — ла-
тиница (лат.) название на латинс-
ката азбука, създадена въз основа
на западногръцката и етруската
към 5. век пр. Хр .; латинска азбу-
ка.
латински (лат.) 1. който е свързан с
историята и културата на древния
Рим; 2. разш. който е свързан с
романските нации и романската
култура; 3. ост. който е свързан с
католическата църква; — Латинс-
ка Америка сборно име на стра-
ните, които заемат южната част
на Семерна Америка, Средна
Америка, Южна Америка и част
от Островна средна Америка; —
латински език индоевропейски
език от групата на италийските
езици, който е бил първоначално
само езикът на латинците в об-
ластта на Лациум с център в град
Рим; — Латинска империя феодал-
на държава, създадена през 1204
г. от участниците в IV кръстоно-
сен поход на завладяната от тях
територия на Византия със сто-
лица Цариград.
латифолии (гр.) широколистни рас-
тения.
латифундии (лат.) обширно частно
имение (земя).
-латрия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение почи-
тане, обожаваме, напр. идололат-
рия и др.
латрия (гр.) книж. ост. обожаване,
обоготворяване.
латун (нем.) метал, сплав от мед с
цинк и други прибавъчни метали
—
алуминий, желязо, олово и пр.
лаф (перс.) разг. дума, приказка,
лафет (фр.) воен. поставка, върху ко-
ято е закрепено артилерийско оръ-
дие.

лах(а)на
394
лах(а)на (гр.) диал. 1. зелка; кисело
зеле; 2. зеленчук.
лебедка (рус.) техн. мор. машина или
ръчно приспособление за подема-
не и преместване на товари.
лебервурст (нем.) кул. колбасно из-
делие от свински дроб и свинска
вътрешна тлъстина, смляна в глад-
ка кашообразна маса с подправ-
ки.
леберкез (нем.) кул. вид колбасно из-
делие от свинско смляно и варе-
но месо.
леблебия (тур.) печен нахут.
левант (ит.) геогр. изток, ориент:
страните по източните брегове на
Средиземно море; — левант ли-
ния (морска) линия, водеща за из-
ток и по източните брегове на
Средиземно море; — левантинец
човек от Левант, т. е. от източни-
те брегове на Средиземно море.
левга (лат.) книж. стара келтека мяр-
ка за път с различна големина в
отделните страни и провинции.
левен(т) (тур.) разг. юнак, здраве-
няк.
Левиатан (евр.) 1. библ. грамадно
морско чудовище, за което се го-
вори в книгата на Йов и чието име
е минало в обикновения език, за
да посочи нещо колосално, гра-
мадно; 2. прен. образът на сатана-
та; 3. разш. техн. машина за пра-
не на вълна.
левигация (лат.) фарм. превръщане
на твърдо вещество в наситен прах
чрез триене.
левират (лат.) книж. патриархален
обичай у евреите и други източни
народи, според които братът на
мъжа се задължава да се ожени за
вдовицата на брата си.
левит (евр.) третата книга от Моисе-
евото Петокнижие; — левити ста-
роеврейски свещенослужители;
потомци на Леви, третият син на
Яков.
левитация (лат.) спирит. повдигане
на известно тяло, без то да бъде
докоснато, със силата на човеш-
ката воля.
левкемия (гр.) мед. заболяване с уве-
личение броя на белите кръвни
телца; левкоза, белокръвие.
левкодерма (гр.) мед. бели петна по
кожата вследствие изчезване на
пигмента.
левкоза (гр.) мед. заболяване на кръ-
вотворните органи с разрастване
на тъканите, в които се образуват
белите кръвни клетки (левкоци-
ти), като заедно с това се увели-
чава и броят на левкоцитите в
кръвта; левкемия; белокръвие.
левкома (гр.) мед. бяло непрозрач-
но нетно на роговицата на окото,
левкопатия (гр.) мед. частична или
пълна липса на кожния пигмент.
левкопласт (гр.) 1. бот. безцветно тя-
ло в протоплазмата на растител-
но тяло; 2. фарм. лепенка във фор-
ма на лента, с която се закрепват
превръзки.
левкопоеза (лат.) мед. образуване на
левкоцити.
левкорея (гр.) мед. бяло течение у
жената.
левкоцити (гр.) мед. бели кръвни
клетки.
левкоцитоза (лат.) мед. временно
увеличение на числото на левко-
цитите в периферната кръв.
легален (лат.) законен, основан на
законите; — легализация призна-
ване, че документът има законна
сила; узаконяване; — легализирам
узаконявам, признавам, че един
документ има законна сила; — ле-
галност законност.
легастения (лат.) псих. неспособност
за научаване на четенето и пра-
вописа при деца, чиято обща ин-
телигентност е нормална.
легат (лат.) рел. 1. духовно лице, из-
пратено от папата като извънре-

395
легхорн
ден пратеник, за да го представя
или да упражнява юрисдикция от
негово име в страни, с които Ва-
тиканът не е в дипломатически от-
ношения; 2. титла на някои епис-
копи в католическа църква; 3. юр.
задължение на наследник чрез за-
вещание да изплати на някого из-
вестна сума или възнаграждение,
легат-пропретор (лат.) ист. римски
управител на провинция.
легато (ит.) муз. свързано изпълне-
ние на два последователни тона в
музиката, означен в нотописа с
дъга, която свързва съответните
ноти.
легация (лат.) 1. дипломатическо
представителство на чужда държа-
ва, възглавявано от пълномощен
министър; 2. сградата, в която се
помещава такова представителст-
во.
легенда (лат.) 1. литер. вид епичес-
ко народно сказание, в основата
на което лежи реално историчес-
ко събитие, но преувеличено и
идеализирано, а понякога и с под-
чертан фантастичен елемент; 2.
рел. животоописание на светец,
прославен деец на черквата и под.;
3. разг. измислица, нещо невяр-
но; 4. надпис на монета; 5. корт.
съвкупност от условни знаци и
цветове, които разкриват съдър-
жанието на дадена карта.
легион (лат.) 1. ист. в древния Рим
и Византия — бойна единица от
3000-6000 души; полк; 2. ост. го-
лям отряд, изобщо войска; 3. во-
ен. название на различни военни
формации в някои страни, съста-
вен от наемници, предназначен за
борба против националноосвобо-
дителните движения особено на
колониалните народи; 4. прен. без-
бройно множество; 5. гражданска
организация.
легирам (лат.) метал, подобрявам ка-
чеството на метал, като го разто-
пявам с чисти елементи от други
метали или техни сплави; — ле-
гяран (нем.) обикн. в съчет. леги-
рана стомана техн. стомана с ви-
соко качество, в която е добавено
чрез претопяване никел, хром,
волфрам и др. легиращи елемен-
ти; — легиращ в съчет. легиращи
елементи чисти елементи от ме-
тали или техни сплави, използва-
ни за легиране.
легаст (лат.) ист. 1 . юрист от Сред-
ните векове; 2. юрист, специалист
по римско право.
легитимация (лат.) 1. ост . лична кар-
та, личен паспорт; 2. юр. призна-
ване на някакво право върху не-
що или някого; 3. документ за
потвърждаване на известно право
или пълномощие; — легитимирам
(лат.) 1. книж. узаконявам; 2. юр.
признавам извънбрачно дете за за-
конородено; 3. юр. установявам
самоличност чрез представяне на
доказателства.
легитимизъм (лат.) полит. монархи-
ческа теория в Западна Европа,
отстояваща божествения произ-
ход, а оттук и неограничеността
и наследствеността на кралската
власт; — легитимист (лат.) полит.
привърженик на монархия, мо-
нархист.
легия (лат.) ист. доброволчески от-
ряд.
легуми (лат.) бот. бобовидни пло-
дове; — легуминози бобовидни
растения.
легхорн (англ.) зоол. порода кокош-
ки, кръстоска между италиански
—
бели минорки с испански и
други породи; широко разпрост-
ранена поради високата си вос-
ливост; името произлиза от прис-
танището Ливорно — Италия, от-
където се изнасяли местните ко-
кошки.

Леда
396
Леда (гр. собств.) 1 митологична же-
на на спартанския цар Тиндерей,
в която се влюбил Юпитер и я по-
сещавал във вид на лебед; 2. астр.
спътник на планетата Сатурн.
лезет (тур.) вкус; — лезетлия вку-
сен.
лизетсис (тур.) диал. безвкусен, блуд-
кав.
лен фин. парична единица на Румъ-
ния, подразделя се на 100 бани.
лейбгвардия (нем.) воен. в монархи-
ческите страни — гвардейска при-
вилегирована войска, чиято зада-
ча е да пази монарха и неговата
резиденция.
лейбърист (лат.) полит. член на ан-
глийската работническа партия; —
Лейбъристка партия (англ.) анг-
лийска дясносоциалистическа
партия, основана през 1906 г.
лейкопласт (нем.) вж. 2 . левкопласт.
лейма (гр.) литер. 1. в античното
метрическо стихосложение — па-
уза в стиха, която замества неуда-
рена сричка в някоя ритмическа
стъпка на силаботоническия стих;
метризирана пауза.
лейтомиома (гр.) мед. миома от глад-
ки мускулни влакна.
лейтенант (фр.) воен. 1. вторият чин
от офицерски състав на войската
и полицията; 2. ост. поручик от
флотата на царска Русия; — млад-
ши лейтенант първият чин от офи-
церския състав на войската и по-
лицията; — старши лейтенант тре-
тият чин от офицерския състав на
войската.
лейшмании (англ.) мед. едноклетъч-
ни паразити по човека, бозайни-
ци и други гръбначни животни (по
името на англ. учен Лейшман),
главно по стените на лимфните и
кръвоносните съдове в капилярите
и белите кръвни телца.
лек 1. (тур.) средство за лекуване;
цяр, лекарство; 2. фин. парична
единица на Албания, подразделя
се на 100 кинтара; 3. прен. средс-
тво, начин за разрешаване на ня-
какъв проблем.
лекаж (нем.) търг, загубата в тегло-
то на дадени стоки, вследствие на
изпарение, разливане и др.; фи-
ра.
леке (тур.) разг. 1. петно върху дре-
ха или предмет; 2. прен. долен чо-
век.
лекист (англ.) литер. поет от група-
та английски поети от 18. и 19.
век, които се обявили против лъ-
жекласицизма.
лекит (гр.) ант. глинен съд за бла-
говонно масло с тясно гърло, ви-
соко цилиндрично или заоблено
тяло и с ниска поставка и дръж-
ка.
лексема (гр.) език. 1. обобщено наз-
вание на словообразувателните
морфеми — корени и дериваци-
онни афикси, които изграждат и
изразяват номинативното значе-
ние на думата; 2. думата като
структурен елемент.
лексика (гр.) език. 1. речников със-
тав на един език; 2. съвкупност
от думи, групирани с оглед на
употребата им в дадена област на
живота в един или друг период от
развоя на езика или с оглед на
стилистичните и експресивните
им особености; — лексикален език.
1. който се отнася до речника, ду-
мите или морфемите на един език;
2. речников.
лексикограф език, специалист по
лексикография; — лексикография
(гр.) език. 1. дял от лексикологи-
ята, който разработва научните
принципи за съставяне на различ-
ни речници — тълковни, етимо-
логични, исторически, двуезични
и др.; 2. работа по съставяне на
речници; 3. речникова литерату-
ра; речници.

397
лепра
лексикология (гр.) език, дял от ези-
кознанието, който изучава лекси-
ката (речниковия състав) на ези-
ка и думите като речникова еди-
ница.
лексикон (гр.) език. 1. справочник,
който има вид на речник; 2. слов-
ното богатство, речниковият със-
тав на даден език; 3. разг. тетрад-
ка, в която учениците си пишат
нещо за спомен.
лексически (гр.) език, речников,
лектор (лат.) 1. преподавател по
чужд език в университет; 2. лице,
което чете лекции; 3. нещатен
учител; 4. у древните римляни —
роб-четец.
лекция (лат.) 1. устно изложение на
някой дял от науката, което се из-
нася от преподавател във виеше
учебно заведение; 2. публична бе-
седа на тема с научен, научно-по-
пулярен или политически харак-
тер.
лема (гр.) мат. в математиката: спо-
магателна теорема, нужна, за да
се докаже друга.
лемниската (лат.) геом. равнинна
крива линия във форма на поле-
гата осмица.
лемур (лат.) зоол. вид животно, по-
добно на маймуната, с много дъл-
га опашка, което живее из гъсти-
те гори на Мадагаскар, Африка и
Южна Азия и лесно се опитомя-
ва.
лен (нем.) ист. 1. в Средните веко-
ве: земя, дадена на васала при из-
вестни условия; 2. данък, който
се събира от такова владение; 3.
окръг, административна единица
в Швеция; — ленннк васал, който
е получил от феодал лен; — лен-
ховар наемател на лен, разработ-
ван самостоятелно.
ленгер (гр.) котва на ладия.
лендлер (от собств. Ленде, област в
Западна Австрия) муз. тиролски
народен танц в 3/8 такт, в темпо
на бавен валс, разпространен в Ав-
стрия, Бавария и Чехия.
лендлиз (англ.) книж. закон в САЩ,
създаден през 1941 г. за даване в
заем оръжия, суровини и други
стоки на съюзниците.
лендлорд (англ.) книж. едър анг-
лийски земевладелец, който дава
земите си под наем на чифлик-
чии.
Ленин, Владимир Илия (Владимир
Илич Улянов) (1870-1924) полит.
филос. руски революционер, по-
литик и философ, идеолог на ко-
мунизма, продължител на Маркс
и Енгелс; организатор на Октом-
врийската революция и глава на
Съветската държава (1917-1924).
ленитивен (лат.) мед. успокояващ,
успокоителен (за лекарство).
лента (лат.) 1. тясна ивица от плат
или друга материя, обикновено за
украса; панделка; 2. тясна и дъл-
га ивица с различно техническо
предназначение (за пишеща ма-
шина, филм и под.); 3. прен. вся-
ко нещо с форма на дълга и тясна
ивица.
лентнго (лат.) мед. голямо до леще-
но зърно пигментно петно на ко-
жата; бенка.
лентиконус (лат.) мед. конусовидно
изпъкване на предната или зад-
ната повърхност на лещата.
леньо (ит.) муз. пръчка на лък.
леониди (лат.) астр. поток от пада-
щи звезди, които се забелязват
всяка година около 12 ноември в
съзвездието Лъв; поток.
леопард (лат.) зоол. хищно животно
от семейство Котки.
лепидоптерити (гр.) зоол. твърдокри-
ли насекоми; пеперудки.
Лепорело (исп.) литер. слугата на
Дон Жуан.
лепра (лат.) мед. инфекциозна бо-
лест по кожата на човека; прока-

лепта
398
за.
лепта (гр.) 1. стара гръцка монета;
2. пожертвувание: подаяние за
най-бедните.
лесбийство, или лесбийска любов
(собств. гр., о-в Лесбос в Среди-
земно море) мед. полово влечение
на жена към жена; женски хомо-
сексуализъм, трибадия; — лесбий-
ка жена, страдаща от лесбийство.
Лесинг, Готхолд Ефраим (1729—
1781) немски писател и литерату-
рен критик, който оказва силно
влияние върху литературата и дра-
матургията.
лестригони (гр.) у Омир: митичен на-
род, човекоядци, в Сицилия или
Южна Италия.
Лета (гр. ’’забрава”) мит. 1. дъщеря
на Ерида, богинята на раздора;
персонификация на забравата; 2.
митологическа река в подземно-
то царство, в която, като се пото-
пел човек, забравял всичките си
предишни нещастия; 3. прен. заб-
вение, забрава.
летален (лат.) който се отнася до
смъртта.
летаргия (гр.) 1. болестно състояние,
което се характеризира с отслаб-
ване проявите на жизнената
дейност; дълбок и продължителен
сън; мнима смърт; 2. прен. непод-
вижност; пълно бездействие; зас-
той; мъртвило; — летаргичен 1.
безчувственно спящ; 2. зоол . зи-
мен сън (у някои бозайници).
летопис хронологично изложение на
случки и събития, станали в жи-
вота на някой народ, държава или
област, без да са посочени при-
чините и връзката на излаганите
събития; — летописец човек, кой-
то пише летописи.
лефтер (гр.) ерген,
лехуса (гр.) родилка,
лех-яхуди (тур.) полски евреин,
лецитин (гр.) органично вещество,
което се съдържа в растителните
масла и др.
леш (тур.) труп на умрял човек или
животно.
лиана (фр.) пълзящо увивно расте-
ние.
либела (лат.) 1. водна терзия; 2. пас-
квил; — либелирам определям хо-
ризонталността на равнина с ли-
бела.
либелист (нем.) човек, който съчи-
нява пасквили.
либерален (лат.) свободомислещ,
свободолюбив; — либерализъм
свободомислие, свободолюбив;
свободолюбиво управление; — ли-
берал привърженик на либерализ-
ма; — либералност свободомис-
лие; свободолюбив.
либерализация (от лат.) търг, мероп-
риятия, осъществявани от съот-
ветните държавни органи за на-
маляване или премахване на ог-
раниченията, имащи място в сто-
панския живот, външнотърговска-
та дейност, кредита, ценовата по-
литика и др.
либертннизъм (лат.) страст към сво-
бодата.
либидо (лат.) псих. еротичен стре-
меж, способност да се обича и лю-
би, в чиято основа стои половият
инстинкт; — либидивизъм сладос-
трастие; — либидинист сластолю-
бец.
либра (лат.) мярка за тегло = 500 г.
либрация (лат.) колебание на Луна-
та.
либрето (ит.) текст на опера или опе-
рета; — либретист автор на либ-
рета.
ливан миризлива смола; тамян,
лнванто (гр.) парфюм (простонарод-
но).
лнвра (лат.) 1. мярка за тежината на
житото; либра; 2. стара френска
сребърна монета.
ливрея (фр.) униформена лакейска

399
лилипут
дреха.
лига (фр.) 1. полит. съюз с общест-
вено политически или културни
цели; организация; 2. муз. лига-
тура, легато.
лигамент (лат.) анат. сухожилие.
лигато (ит.) муз. свързано; легатото
свързва тоновете от различна ви-
сочина, а лигатото — от еднаква
височина.
лнгатура (лат.) I. печ. заедно излени
две букви; 2. мед. превръзка на
кръвоносните съдове; 3. муз. свър-
зване на два еднакво високи тона
или много тонове с нееднаква ви-
сочина чрез една дъгичка.
Лития (гр.) мит. една от сирените,
лигнин (лат.) вид памук от дървеси-
на, използвано като превързочно
средство.
лигнит (лат.) вид каменни въглища.
лидер (англ.) 1. водач на политичес-
ка партия, професионален съюз,
обществена организация; 2. псих.
водач, който иМа последователи
и съзнателно и активно води дру-
гите към постигане на определе-
на цел; член на групата или ко-
лектива, който спонтанно се из-
дига за неофициален ръководител
в условията на специфична и по
правило достатъчно значима си-
туация, за да осигури организи-
ране на съвместната дейност за
най-бързо постигане на набеляза-
на цел.
лизгар (гр.) желязна лопата с дърве-
на дръжка.
лизинг (англ.) фин. даване под наем
(в аренда) на промишлени съоръ-
жения, които през времето на дей-
ствие на договора за наем или след
изтичане на неговия срок могат
да бъдат купени от наемателя; из-
ползва се като форма за финан-
сиране продажбите на индустри-
ални съоръжения и др.
лизол (гр.- лат.) хим. дезинфекциоз-
на маслена течност.
ликантропия (гр.) псих. умопомраче-
ние: болният си въобразява, че се
е превълнал във вълк.
ликвидация (лат.) 1. прекратяване на
една търговска фирма чрез прев-
ръщане на всички имущества в па-
ри; 2. разпродажба на ниски це-
ни; — ликвидационен който е
свързан с ликвидация, с прекра-
тяване, унищожаване; — ликвида-
ционен курс официално оповесте-
ният от борсата курс на ценните
книжа, по който се ликвидират
срочните сделки; — ликвидаци-
онен термин срок, до който кре-
диторите трябва да заявят своите
искания.
ликвидирам 1. изравнявам си смет-
ките и прекратявам търговско
предприятие; 2. прен. привърш-
вам, свършвам, уравнявам.
ликвидност (лат.) икон. мащаб на па-
зара и способността му да тушира
резките изменения в търсенето и
предлагането на стоки; — ликвид-
ност на банките фин. възможност-
та на банките незабавно да пога-
сяват своите задължения преди
всичко към вложителите.
ликтор (лат.) ист. в древния Рим:
служител при висш сановник,
който го съпровождал и носел
сноп пръчки със забучена брад-
вичка (емблема на фашистите в
Италия).
Ликург (собств.) ист. прочут спар-
тански законодател, живял през 9.
век пр. Хр.
ликьор (фр.) спиртно питие, подс-
ладено с плодови есенции.
лнлипут (от романа на Суифт „Пъ-
тешествията на Гъливер”-1726 г.)
1. джудже; дребосък; фъстък; 2.
прен. дребен, нищожен, никакъв
човек, човече; 3. прен., презр. ни-
щожество; презрян човек; 4. печ .
малко джобно двуезично речни-

лнман
400
че.
лнман (тур.) морски залив.
лимб (лат.) част от математически и
астрономически инструмент —
дъга, разделена на градуси.
лимит (лат. „граница”) 1. граница,
предел, пределна норма при из-
вършване на определена дейност;
2. фин. пределно количество, пре-
делна норма за кредит, разход и
др. при капитално строителство;
3. най-високата цена, над която
никой не може да продава и да
купува; 4. крайният срок, в тече-
ние на който е валидно едно на-
реждане или едно споразумение.
лимонит (гр.) вид желязна руда,
лимонтозу (гр.) лимонова киселина,
лимотерапия (гр.) мед. лекуване с
глад.
лимузина (фр.) авт. 1 . затворен,
обикновено голям, с 4 врати ав-
томобил; 2. купето на такъв авто-
мобил; 3. разш. голяма луксозна
„престижна” лека кола.
лимфа (лат.) физиол. безцветна или
жълтеникавобяла течност (състо-
яща се от бели кръвни клетки и
плазма), която се излива от кръв-
та през стените на капилярите в
тъканта, а оттам в лимфните съ-
дове; те се разклоняват във вал-
чести тела, с бобовидна форма,
наречени лимфни жлези.
лимфаденит (гр.) мед. възпаление на
лимфните възли.
лингвистика (лат.) езикознание; —
лингвистичен езиковедски; — лин-
гвист специалист, който се зани-
мава с особеностите на езиците.
линеал (лат.) спец, линия за черта-
не; летвичка със сантиметри за из-
мерване на малки дължини.
линеен (лат.) който се измерва с дъл-
жина; надлъжен.
Линей (1707—1777) шведски извес-
тен естествоизпитател; главната му
заслуга е откритата от него таб-
лица (скала) на органичните ве-
щества, по която наредил всички
растения по класове; тази скала,
той нарекъл изкуствена, докато
знанието по ест. история напред-
не толкова, че да се замени с ес-
тествена.
линейка (лат.) специализиран авто-
мобил за прекарване на болни или
ранени.
линейна мярка мярка за дължина,
линза (нем.) физ. прозрачно опти-
ческо стъкло с правилни сферич-
ни повърхности, което служи за
пречупване по известен начин на
светлинните лъчи и е важна със-
тавка на всички оптически инс-
трументи; леща.
линия (лат.) 1. черта, протежение с
измерване само на дължина (кри-
ва линия, права линия); 2. въоб-
ражаема черта, която съединява
две точки и е граница на две по-
върхности; черта; 3. права дърве-
на, метална и др. летвичка, която
служи за чертане или измерване;
3. транспортна или съобщителна
служба между две точки (параход-
на линия, автобусна линия и др.);
5. специално построен път за
трамваи и влакове; 6. последова-
телен ред от предци и потомци;
7. разположение на предмети в
един ред; 8. направление, начин
на действие, на поведение; 9.
очертание, външност, релеф.
линкруста (лат.) спец, материал с ре-
лефни изображения, направен
чрез пресуване върху кеневир или
картон на смес от окислено лене-
но масло, смоли и пълнители,
употребява се за облицовки на
стени.
лннолеат (лат.) хим. вещество, ко-
ето спомага за бързо изсъхване на
масла, бои и лакове.
линолеум (лат.) топло и влагоизола-
ционен материал, използван глав-

401
литература
но за постилане на подове.
линотип (гр.) печ. наборен печатар-
ски апарат (като пишеща маши-
на), при който буквите и целите
думи излизат готови на парчета от
олово.
линтер (англ.) 1. памучен пух, по-
лучен при очистването на памуч-
ните семена; 2. машина за очист-
ване на останалите влакна по па-
муковите семена.
линч (англ. от собств. по името на
Джон Линч) ист. саморазправа,
публична разправа без съд и при-
съда; съд на тълпата.
лиок (тур.) мазилка, с която замаз-
ват тръби на чешма.
лионско злато сплав от мед и цинк,
липаза (гр.) хим. ензим, който раз-
лага киселините на глицерин и
мастни киселини.
липемания (гр.) псих. меланхолия,
душевна мъка.
липемия (гр.) мед. увеличение на
мазнините в кръвта.
ляпоиди (гр.) полутвърди восъкооб-
разни вещества от растителен и
животински произход, близки до
мазнините; съставна част на ор-
ганичната клетка.
липолиза (гр.) разтваряне на мазни-
ни.
липома (гр.) подутина от затлъстя-
ване; — липоматоза затлъстяване,
липопсихия (гр.) мед. припадък,
липосфиксия (гр.) липса на пулс,
липофусцин (гр. -ла т.) биол. жълтока-
фяв пигмент в органите на чове-
ка; забелязва се добре при старост
и при тежки болести.
лира’ 1. италианска сребърна моне-
та; 2. жълтица, турска златна мо-
нета; 3. лира стерлинга, английс-
ка основна монета.
лира2 (гр.) 1. древногръцки струнен
инструмент със струни от различ-
на дължина, който служи за аком-
паниранс; 2. съзвездие в Север-
ното полукълбо, в което има 21
звезди; главната от тях е Вега.
лирика (гр.) в съчет. лирическа по-
езия поезия, която има за пред-
мет чувствата, преживяванията на
поета; — лирик лирически поет;
—
лирически отнасящ се до лири-
ката; — лирическо отстъпление 1.
стихове, които прекъсват после-
дователното развитие на сюжета;
2. прен. отклонение от темата под
влияние на чувствата.
лисансие (фр.) научна степен меж-
ду бакалавър и доктор (във Фран-
ция).
Лист, Ференц (1811—1886) унгарец,
голям пианист и композитор, не-
надминат виртуоз.
листериоза (лат.) мед. острозаразно
заболяване у човека и животни;
преносители на инфекцията са
гризачи.
листинг (англ.) изч. техн. изход от
принтер в компютърна система;
печатно копие.
литавра (ар.) муз. вид ударен музи-
кален инструмент - тъпан във вид
на полукълбо.
литания (гр.) молебен, молитви, от-
правени към Св. Богородица.
литера (лат.) буква; — литерален
буквален; — лнтерализъм букво-
ядетво; — литералист буквояд.
литерал (англ.) изч. техн. символ или
група от символи, които сс разг-
леждат в буквалното им значение,
а не като име на нещо друго.
литератор (лат.) I. специалист по ли-
тературознание; критик; 2. писа-
тел, книжовник; 3. учител по ли-
тература.
литература (лат.) 1. писменост, ко-
ято има художествено или науч-
но значение; 2. съвкупност от пис-
мените и печатните произведения
на един народ, на една епоха, на
цялото човечество; 3. критика и
история на художествената книж-

1ИТИЙ
402
нина; 4 съвкупност от печатни
произведения по някой отрасъл на
науката, изкуството и пр.; всич-
ко, написано по някой въпрос; 5.
съвкупност от художествените
произведения (епос, лирика и
драма).
литий (гр.) хиst. химичен елемент,
знак Li, пореден No 3, ат. тегло
6,94, лек метал със сребрист цвят;
съдържа се в някои .минерални во-
ди, в тютюна и др.
лития (гр.) усърдно всенародно мо-
лене съпроводено с многократно
възгласяване на „Господи Поми-
луй” (става в храма и на откри-
то).
лито- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към камък или към полез-
ни изкопаеми.
лнтоглипт човек, който дълбае об-
рази върху скъпоценни камъни.
литоглиптика изкуство да се дълба-
ят образи върху скъпоценни ка-
мъни.
литограф 1. печ . специалист по ли-
тография; 2. работник в литогра-
фия; — литография 1. особен по-
върхнен начин на печатане, при
който печатната форма е литог-
рафски камък, цинков или алу-
миниев лист; 2. рисунка, текст или
чертежи, отпечатани по този на-
чин; 3. предприятие за печатане
по този начин.
литодендрон (гр.) палеонт. вкамене-
лост от дърво.
днтокардит (гр.) палеонт. вкаменя-
ла сърцевина от раковина.
литолатрия (гр.) каменопоклонство,
поклонение на камъни.
литолиза (гр.) разтваряне на камъ-
ни в организма чрез вътрешни
средства.
литология (лито- и „наука”) 1. клон
от геологията, който изследва ута-
ените скали — техния състав,
строеж, големина на зърната и
всички видими особености, които
ги характеризират; петрография;
2. дял от физиологията, който из-
следва образуващите се в някои
части на човешкото тяло камъни,
литонефроза (гр.) мед. камък в бъб-
рек.
литопедион (гр.) палеоантроп. вка -
менелост от умрял зародиш.
литопон (гр.) бяла минерална боя от
цинков сулфид и бариев сулфат.
литорален (лат.) крайбрежен,
литоскоп (гр.) техн. уред във вид на
сонда за изследване на камъни в
организъм.
литосфера (гр.) земната кора, външ-
ната обвивка на земното кълбо,
която е от силикатен състав — в
противоположност на атмосферата
и барисферата (земното ядро).
литота, литотес (гр.) 1. литер. стил-
на фигура, при която чрез отри-
цание се предава положителен
смисъл; отрицание на отрицани-
ето; 2. обратна на хиперболата
стилна фигура — преувеличено
намаляване.
литотомия (гр.) мед. разрязване на
пикочен мехур за изкарване на ка-
мък; — лнтотрипеня или литотри-
тия разчупване на камъка в пи-
кочния мехур без разрязване.
литофания (гр.) I. декоративни пор-
целанови изделия с рисунки, ко-
ито се виждат при разглеждане на
светлина; 2. начин на изработва-
не на такива изделия; 3. правене
на барелефни изображения на во-
сък като подготвителен процес
при произвеждане на художестве-
ни просветващи картини на хар-
тия.
литраж (фр.) обем на съд, изразен в
литри.
литургика (гр.) наука за богослуже-
нието; — литургия черковно бо-
гослужение в неделни и празнич-

403
логопат
ни дни.
литър (фр.) единица мярка за вмес-
тимост.
лифт (англ.) приспособление за пре-
насяне на хора и товари по въже-
на линия.
лихва фин. 1. възнаграждение, ко-
ето се заплаща за услуга с пари,
за използване на чужд капитал; 2.
допълнително плащане за непла-
тен навреме данък или друга внос-
ка; — лихвен процент процентно
съотношение на общия размер на
получаваната от банките лихва
към даден заем, респ. процентно
съотношение на лихвата, която
банките заплащат към влогове или
други привлечени средства, из-
числявано в годишен мащаб; —
лихвен cyan сделка, при която се
разменят два потока лихви; —
лихвена тарифа правителствен до-
кумент, с който се определя раз-
мера на лихвата, която банките съ-
бират.
лицеист (фр.) възпитаник на лицей;
—
лицей в Западна Европа: сред-
но учебно заведение; в Русия: ня-
колко висши учебни заведения.
лицензна (лат.) 1. търг, документ във
външната търговия, издаден от
държавен орган или от упълномо-
щен от държавата институт, с кой-
то се дава разрешение на опреде-
лена търговска фирма да извър-
ши внос или износ на определе-
на стока през определен период
от време; 2. разрешение да се из-
ползва или произвежда чуждо па-
тентовано изобретение.
лоби, лобисти (англ.) агенти на бан-
ки и монополи, които оказват
влияние на законодатели, отго-
ворни организации, личности и
др. в интерес на целите на тези,
които представляват.
лобут (тур.) бой.
логаритмика (гр.) мат учение за съ-
отношението на числата; — лога-
ритмичен отнасящ се до логарит-
мите; — логаритьм показател на
степента, на която трябва да се
повдигне дадено число (основа),
за да се получи друго дадено чис-
ло.
логизмографня (гр.) измислено от
италианеца Чербони вид двойно
сметководство.
логик познавач на логиката.
логика (гр.) наука за законите на
мисленето и за методите на поз-
нанието.
логограма (англ.) изч. техн. символ,
знак или буква, които заменят да-
дена дума.
логографн (гр.) гръцки летописни,
които описвали традициите по ос-
новаване на градовете и най-ста-
рата история.
логогриф (гр.) загадка с разместване
или изваждане на букви или ду-
ми, с което излиза нова дума или
ново изречение.
логомания (гр.) псих. болезнено же-
лание за говорене, болезнено мно-
гословие.
логомах (гр.) ост. буквално слово-
борец: опитен в споровете; — ло-
гомахия препирня, диспут.
логометър (гр.) 1. електрически из-
мерителен уред за сравняване на
съпротивления, честоти, напреже-
ния и токове; 2. уред с градуира-
на скала към термометър за по-
казване или регистриране на тем-
пература.
логопат (гр.) мед. човек, който страда
от логопатия; — логапатия недос-
татък в говора (заекване, фъфле-
не, лошо изговаряне на отделни
звукове); — логопед специалист по
логопедия: — логопедия (гр ) дял
от педагогиката, който се занима-
ва с недостатъците на говора и с
методите за тяхното предотвратя-
ване и премахване; — псих лече-

логорея
404
ние на разстройства на речта чрез
упражняване на говора.
логорея (гр.) бъбривост.
логос (гр.) 1. в древногръцката фи-
лософия — всеобша закономер-
ност (Хсраклит). духовно начало,
божествен разум (Платон); 2. в
християнството — Исус Христос.
логотет (гр.) 1. ист . висш държавен
служител — министър, пръв ми-
нистър и съветник на императора
—
във Византия, в България; 2.
църк. пазител на патриаршеския
печат и началник на канцелари-
ята.
логотерапия псих. вид разговорна
психотерапия, която се занимава
по-скоро с духовните, светоглед-
ните и религиозните проблеми на
невротични пациенти.
логотип (гр.) печ. литера, която съ-
държа дума или срички.
логофобия (гр.) псих. болезнен страх
да се говори в присъствието на хо-
ра, пред аудитория.
логофор (гр.) говорна тръба.
ложа (ит.) 1. малко отделение в те-
атър за няколко зрители; 2. клон
от франкмасонско дружество.
лоймология (гр.) наука, която изу-
чава болестта чума.
Лок, Джон (1632-1704) английски
философ, който не признава вро-
«<• дените идеи: душата на новоро-
деното е tabula rasa (бяла табла).
локал (нем.) (питейно) заведение.
локален (лат.) местен; — локална
мрежа (англ.) комп. сравнително
евтина и проста комуникационна
система, свързваща няколко ком-
пютъра, разположени на разсто-
яние.
локализация 1. ограничаване в едно
място, в дадени граници; 2. раз-
положение на войски; — локали-
зирам ограничавам; — локалност
ограниченост по местност.
локанта (лат.) гостилница; — локан-
таджия гостилничар.
локатор (лат.) техн. уред за ради-
озасичане.
локаут (англ.) стачка от страна на
господарите: обшо уволнение на
работниците.
локмаруху (тур.) етер; вид лекарст-
во.
локо (лат.) търг, условие на търгов-
ска сделка, в която се включва це-
ната на продадената стока, тран-
спортните разноски до определе-
но място.
локомяция (лат.) псих. съвкупност от
движения, които осигуряват въз-
можност на животното или чове-
ка активно да се придвижва в
пространството.
локомобил (фр.) самоподвижна пар-
на машина.
локомоторен (лат.) който може да се
движи от място на място.
локсодрома (гр.) крива линия меж-
ду две точки от земната повърх-
нина, която пресича всички ме-
ридиани под еднакъв ъгъл.
ломбард (от собств.) фин. специали-
зиран кредитен институт, който
предоставя временен паричен кре-
дит срещу залог на движими ве-
щи; — ломбарден кредит креди-
тът, който определени специали-
зирани банки предоставят срещу
залог на движимо имущество, ка-
то заемополучателят не губи пра-
вото на собственост върху зало-
жените вещи и документи; — лом-
бардов процент лихвен процент,
по който централната банка пре-
доставя кредити на търговските
банки срещу гаранция от първок-
ласни ценни книжа.
Ломброзо италианец, прочут психи-
атър и криминалист (род. 1836);
главната задача в изследванията
му е да установи разликата на нас-
ледствено родения престъпник от
нормалния човек; успява да уста-

405
лукс
нови отчасти нс само типа на
престъпния човек изобщо, но до-
ри и да изтъкне черти, присъщи
на отделни категории престъпни-
ци, като крадци, убийци и др.; до-
казва също, че в престъпния тип
са предадени психофизически
наследствени черти даже и от да-
лечни прадеди.
лонгет (фр.) мед. гипсова превръзка
на счупена кост за правилно за-
растване.
лонгиман (лат.) дългорък.
лонджа (ит.) ист. майсторско съб-
рание, събрание на майстори от
един еснаф.
лорд (англ.) дворянска титла в Анг-
лия.
лорд-мер титла на градски кмет,
лоретка (фр.) жена с леко поведе-
ние.
лори (англ.) зоол. 1 . вид папагал; 2.
вид маймуна.
лорнет (фр.) очила, които не се пос-
тавят на носа, а се държат за дръж-
ка, когато се гледа през тях.
лос (рус.) зоол. животно с разклоне-
ни рога, подобно на елен.
лот (нем.) 1. отвее; 2. тежест, върза-
на на въже, с която се измерва
дълбочината на морето; 3. търг.
единица за измерване на стоки
при сделки.
лото (ит.) вид хазартна игра.
лотос (гр.) 1. бот. няколко вида мно-
гогодишни тревисти, блатни и
водни растиния с хубави цветове
и плодове, които се ядат; 2. мит .
дърво с толкова сладък плод, че
всеки, който го вкусвал, не искал
да се завърне в родината си и ос-
тавал в страната на лотофагите; 3.
според преданията у индийците,
световният творец почива на един
лотос; това цвете е за тях символ
на земята; — лотофаги митичен
народ който се храни с плодовете
на лотоса.
лоция (хол.) 1. наука за мореплава-
нето, която се занимава специал-
но с описването на океаните, мо-
ретата и реките като плавателни
пътища; 2. название на книга, ко-
ято съдържа сведения за особенос-
тите на плавателните басейни
(дълбочина, плитчини, подводни
скали и т. н .); 3. наръчник със сис-
тематизирано описание на море,
река или океан и техните крайб-
режия за нуждите на мореплава-
нето.
лоцман (нем.) моряк, който ръко-
води прекарването на кораби през
плитки или опасни места.
лоялен (англ.) законен: — лоялна
опозиция умерена опозиция.
лоялност (англ.) законност, придър-
жане към законното.
Лувър (фр.) парижки дворец, пост-
роен през 1204 г., сега голям му-
зей с прочути картини и редки
ценности.
Лудолф, Вай Сьолен (1540-1610)
мат. холандски математик; — лу-
долфово число мат. ирационално
число, равно на отношението
между дължината на окръжност-
та и нейния диаметър, приблизи-
телно равно на 3,14.
луидор 1. френска златна монета (=
24 ливри) с образа на френския
крал; 2. разш. френска златна мо-
нета от 20 франка; Наполеон; жъл-
тица.
Лукрец, Лукреций (98—55 пр. Хр .)
римски поет и философ, привър-
женик на материализма в съчи-
нението си „За естеството на не-
щата”.
Лукреция от рим. история: съпруга
на Тарквиний Горди, която пред-
почела самоубийството пред без-
честието.
лукс* (лат.) разкош, блясък.
лукс2 (лат.) единица мярка за сила
на осветлението, равна на освете-

луксация
406
костта на равномерно осветена
повърхност, при която на 1 м2 па-
да перпендикулярно светлинен
поток от един лумен; — луксме-
тьр техн. уред за измерване в лук-
сове на силата на осветлението в
определено .място.
лукс а ция (лат.) мед. изкълчване на
сгава.
лумбаго (лат.) мед. заболяване на
мускулите в лоясната област,
придружено със силни болки.
лумен (лат.) единица мярка за свет-
линен поток, равна на светлинен
поток от източник със сила една
кандела (свещ) в единица прост-
ранствен ъгъл; — лумен-секунда
единица за светлинна енергия,
равна на енергията, изразходвана
за една секунда от светлинен по-
ток един лумен.
луминал (лат) фарм. бял слабогор-
чив прах против безсъние.
луминатор (лат.) отвор, малко про-
зорче за осветление в плавателен
съд.
луминесценция (лат.) светлинни яв-
ления при твърди, течни или га-
зообразни вещества при нормал-
на температура, предизвикани от
светлина, електрическа енергия,
химични процеси и др.; излъчва-
ненто на светлината продължава
и след прякото действие на въз-
будителя; излъчване на светлина
от студено тяло.
лумпен (нем.) дрипльо, бедняк, нех-
ранимайко.
лунапарк (нем.) градина с разнооб-
разни зрелища и развелечения.
лунарий (лат.) уред, който предста-
вя движението на Луната около
Земята.
лунатизъм (лат.) мед. болест на лу-
натика; сомнамбулизъм; — луна-
тик болен, който несъзнателно
става, ходи и действа в съня си.
лупинг (англ.) ав. изкусни премята-
ния със самолет във въздуха; въз-
душен спорт за фигурно летене.
лустро (фр.) 1. лъскавина; блясък,
2. прен. привиден външен блясък;
—
лустросвам лъсвам, придавам
външен блясък.
лутеранство (от собств.) рел. ист .
протестантска религия, основана
от Мартин Лутер (1483-1546) в на-
чалото на 17. век, най-мощното
течение на протестантизма; 2.
протестантско вероизповедание,
разпространено предимно в Гер-
мания, Скандинавските страни,
САЩ; протестантство; — лутера-
нин който изповядва лутеранство-
то; — лутерански отнасящ се до
лутеранство.
лутрофилия (гр.) страст към често
къпане.
луфт (нем.) празнина, разстояние
между два предмета, две части и
др., които обикновено трябва да
бъдат плътно прилепени.
Луцяфер (лат.) 1. сатана, дявол; 2.
име на планетата Венера, ако из-
лиза пред слънцето (зорница).
лъджа (тур.) минерална баня.
льос (нем.) геол. 1. лека, ронлива,
слабо споена прахова скала с ви-
сока пористост и водопропускли-
вост, обикновено бледожълта; 2.
песъчливо-глинеста почва, която
има жълтеникав цвят и е много
плодородна.
люк (хол.) 1. прозорче на кораб; 2.
отвор в сцена — суфльорна.
люнет (фр.) воен. полузатворено пол-
ско укрепление с две предни и две
флангови страни.
лютия (ит.) стар струнен инструмент
като китара.
лядунка (рус. от нем.) патрондаш у
хусарите.

407
магистрала
м
мааза (тур.) магазия, дюкян със сто-
ка.
маане (ар.) турска народна песен с
бавна мелодия.
мавзолей (лат.) 1. ист . надгробен па-
метник в гр. Халикарнас, издиг-
нат в памет на карийския цар
Мавзол от съпругата му Артемиза
353 г. пр. Хр.; 2. великолепен над-
гробен паметник във вид на ар-
хитектурна сграда.
маври (лат.) населението на древна
Мавритания, населявало в старо
време северозападната част на Аф-
рика; — мавритански стил арабс-
ки стил, развил се през 17. и 18.
век.
мавруд (гр.) 1. вид черно грозде; 2.
вино от такова грозде.
маг (лат.) 1. древноперсийски, ми-
дийски или халдейски жрец, кой-
то се занимавал и с астрология; 2.
чародей, гадател, вълшебник,
магьосник; — магизъм религия на
влъхвите; чародейство; — магик
чародей, вълшебник, фокусник;
омагьосвам завладявам с магия; —
магически 1. който се отнася до
магия; 2. вълшебен, чародейски,
чародеен; магия 1. вълшебство, ча-
родейство, изкуство да се завла-
дяват и подчиняват от магьосни-
ка тайнствени сили в природата,
духове и демони; 2. през Средно-
вековието - черна магия, която
имала за цел извикване на духо-
ве, и бяла магия - изкуство да се
произвеждат чудотворни ефекти;
3. прен. сила очарование; — ма-
гьосник (гр.) 1. човек, който пра-
ви магия; вълшебник, чародей; 2.
прен. човек, който очарова и
обайва; 3. прен. фокусник.
магазин (ар.) 1. помещение за про-
даване на стоки на дребно; 2.
склад за запазване на различни
видове стоки; 3. място в апарат,
прибор, уред, машина и съоръже-
ние във вид на на кутия или осо-
бено приспособление за поставя-
не в него на повече еднородни
предмети; 4. прен. кутия с прег-
радки, в която са разпределени
матрици и др.; 5. кутия с восъчни
пити, която се поставя в кошер
(през медоносно време); — мага-
зин (ар.) 1. склад при гара, мит-
ница и др. за приемане, разтовар-
ване и изпращане на стоки; 2. ма -
газин или склад; — магазинаж
(фр.) такса за пазене на стока в
магазия, обществен гардероб или
митница; влагалище; — магазинер
1. чиновник завеждащ склад при
митница, гара и пр.; 2. продавач
в магазин.
маган (гр.) машина за първична пре-
работка на суровия памук, която
отделя влакната от семената.
магатама (яп.) 1. украшение от изг-
ладен камък във вид на животин-
ски зъб или бобово зърно; 2. зър-
но за наниз.
Магдалина 1. простена от Исус по-
каялата се грешница; 2. прен. ка-
еща се грешница.
Магелан, Фериаиду де (1470—1521)
ист. геогр. португалски морепла-
вател на испанска служба, чиято
експедиция извършва първото
околосветско пътешествие, като
доказва на практика кълбовидна-
та форма на Земята и единството
на Световния океан.
магерница (гр.) манастирска готвар-
ница, манастирска кухня; — ма-
гер манастирски готвач; — магеря
правя; мъча.
магистрала (лат.) 1. основна линия
в съобщителните пътища; главен
съобщителен път, от който се от-
делят второстепенните пътища; 2.
главна тръба или главен кабел в

магистрат
408
системата на водопроводна, кана-
лизационна, електрическа, телег-
рафна и телефонна мрежа; — ма-
гистрален (лат.) I. присъш на ма-
гистър; авторитетен, влиятелен; 2.
главен, първостепенен, присъш на
. м а гистрала.
магистрат (лат.) I. ист . у древните
римляни — висш държавен чи-
новник (консул, претор и др.); 2.
ист. изборно градско управление
в Русия до 1885 г.; 3. градско уп-
равление в някои страни; 4. във
Франция — лице, което е от съ-
дийския или прокурорския със-
тав; 5. в Англия — съдия; 6. в
САЩ — всички държавни чинов-
ници, включително и съдебните;
7. виеше длъжностно лице, обик-
новено от съдебното ведомство; —
магистративен който се отнася,
принадлежи или е присъщ на ма-
гистратура; съдийски; — магист-
ратура 1. в древния Рим — съв-
купност от всички лица, които за-
емат държавна или обществена
длъжност; 2. обществена или дър-
жавна длъжност; 3. юр. прокурор-
ско-полицейски власти; — магне-
трант кандидат за магистър, ли-
це, което се готви да получи на-
учната степен „магистър”.
магистър (лат.) 1. научна степен, ко-
ято се дава на завършили универ-
ситет и духовна академия след
специален изпит и защита на ди-
сертация; 2. лице, което притежа-
ва тази степен; 3. през Среднове-
ковието: учител; 4. ист . в сред-
ните векове — водач, глава на ду-
ховно-рицарски орден; 5. ист . в
древния Рим — титла на някои
длъжностни лица; б. прен. опитен
в работата си човек; 7. научна сте-
пен, даваща се особено на завър-
шилите фармация.
магма 1. геол. гъста огнетечна маса,
образувана в недрата на земята
при висока температура и наля-
гане; съдържа почти всички ве-
щества, от които се състоят из-
ригнатите скали; 2. хим. смес, ко-
ято образува гъста, тестена и леп-
кава маса.
магнат (лат.) 1. крупен земеделец-
феодал; 2. в Унгария и Полша:
знатни боляри, велможи; 3. едър
капиталист; 4. политически вли-
ятелен богаташ.
магнаурска школа (от собств.) визан-
тийско виеше училище в Конс-
тантинопол (наречено по името на
двореца, в който се помещавало)
станало център на средновековна-
та култура и образование през 9.
и следващите векове. В него се
преподавали всички известни на-
уки на времето. Там са учили Ки-
рил Философ и цар Симеон.
магнезий (лат.) химичен елемент, зн.
Mg, пор. No 12, ат. т. 24,32; среб-
ристобял метал със силен блясък,
магнезит (гр.) минерал със стъклен
блясък, магнезиев карбонат, на-
ричан още морска пяна, използ-
ван в химическата промишленост,
магнетизатор (фр.) който магнети-
зира; — магнетизирам придавам
свойство на магнит; подлагам на
действието на магнита; — магне-
тизъм (гр.) 1. магнитна сила; 2.
свойство на някои тела да прив-
личат железни предмети и да за-
емат положение север — юг, ко-
гато са окачени свободно в прос-
транството; 3. учение за магнит-
ните явления и свойства на тела-
та; 4. съвкупност от магнитни яв-
ления; 5. прен. притегателна си-
ла, силно въздействие; б. прен.
ост. хипнотично въздействие;
хипнотизъм; — магнетизъм земен
магнитно поле, което съществува
в пространството около Земята; то
насочва компасната стрелка в оп-
ределена посока.

409
маестро
магнетит (гр.) най-богатата желязна
руда, която съдържа обикновено
от 45 до 70% желязо; фероферит.
магнетои (гр.) физ. 1 . най-малък маг -
нитен елемент, който се образува
при движение на електрона вътре
в атома или при собствено върте-
не на електрона; 2. единица мяр-
ка за магнитен момент.
магнит (гр.) 1. парче желязна руда
или стомана, което е източник на
магнитно поле и привлича някои
тела (желязо, никел, кобалт и др.),
а други отблъсква (бисмут); 2.
прен. всичко, което привлича (по
името на град в Мала Азия); —
магнитен (гр.) 1. от магнит, съдър-
жащ магнит; 2. с магнитни снойс-
тва; — магнитно поле пространст-
во, в което се проявява действи-
ето на магнитните сили;— магни-
тен диск (англ.) комп. носител на
информация във формата на плос-
ка кръгла пластина, покрита от ед-
ната или от двете страни с магни-
тен филм; данните се записват и
съхраняват чрез избирателно на-
магнитване на области от двете
повърхности на диска — магнит-
ни бури бързо изменение силите
на земния магнетизъм, особено в
полярните области; — магнитен
екватор мислена линия, съединя-
ваща точките в които магнитната
стрелка няма отклонение: — маг-
нитна обсерватория заведение, в
което се наблюдават магнитните
явления; — магнитна система гру-
па намагнитизирани стоманени
пръчки.
магнитизация (гр.) придаване свойс-
тва на магнит; — магнитограф уред
за записване измененията на еле-
ментите на земния магнетизъм.
магнолия (фр. от собств.) бот. вид
азиатско и американско дърво с
големи ароматни цветове и веч-
нозелени листа, което се отглеж-
да и като декоративен храст из
парковете.
маго (фр.) зоол. безопашата майму-
на от рода макак; лесно се опито-
мява и е единствената, която се
среща в Европа.
мадам (фр.) госпожа (вежливо об-
ръщение към жена в някои стра-
ни); — мадама, мадам (фр.) 1. омъ-
жена жена от градска среда, гос-
пожа; 2. upon, кокона.
мадан (ар.) пещ и ковачница за то-
пене на желязната руда и за пре-
работване на суровото желязо.
мадейра (исп.) вино от остров Ма-
дейра.
маджари (от собств.) преобладвашо-
то население в Унгария от фино-
уралски произход.
маджун (тур.) 1. смес от безир, тут-
кал и хума за залепване на стък-
лата към рамките; 2. мармелад;
сладко; 3. гъст сироп с разни тре-
ви, като лек за подсилване.
мадона (лат.) 1. название на Бого-
родица в католическите страни;
Богородица; 2. изображение на
Богородица (картина или статуя);
3. прен. непорочна и красива же-
на.
мадрепоря (ит.) корали, които се раз-
множават в големи количества и
образуват коралови острови и ска-
ли (рифове).
мадригал (ит.) I. .музикална компо-
зиция за пеене на няколко гласа,
обикновено с любовно съдържа-
ние (може да се изпълнява и на
инструменти); 2. кратко нежно
любовно или шеговито стихотво-
рение, често посветено на някоя
жена.
маестрале (ит.) севернозападен вя-
тър в Средиземно море.
маестро (ит.) 1. изтъкнат деец в из-
куството, предимно в .музиката:
добър композитор, диригент, из-
пълнител; 2. шеговито обръщение

маждрак
410
към човек ма изкуството, предим-
но музикант или художник,
маждрак (ар.) копие.
мажордом (ит.) 1. началник на пап-
ския двор; 2. управител на дво-
рец; 3. домоуправител.
мажор (ит.) музикален строй (лад),
чиито устойчиви тонове образу-
ват голямо (мажорно) тризвучие,
т.е . 1П и V степен отстоят съот-
ветно на голяма терца и чиста
квинта от основния тон; отлича-
ва се с бодро, тържествено и ра-
достно звучене.
мажоритарен (фр.) който се основа-
ва на мнозинство, отнасящ се към
мнозинство; — мажоритарна сис-
тема избирателна система, бази-
рана на обикновено мнозинство,
а не пропорционално представи-
телство, която дава възможност за
личностно идентифициране меж-
ду член на парламента и избира-
телен район.
маза (ар.) 1. ост. склад за търговски
стоки; 2. изба, зимник.
мазгал (тур.) дупка в стените на ку-
ла, укрепление и пр. за стреляне;
бойница.
маздеизъм (от собств.) религия'на
иранските народи (перси, миди,
парти, бактри и др ), основана от
Зороастър (Заратустра), която
признава две начала в света: доб-
ро — с вдъхновител Ормузд, и ло-
шо — с вдъхновител Ариман (Ор-
музд се нарича още Ахура Мазда;
оттук и името на религията).
мазохизъм (от собств.) полово изв-
ращение, вид перверзия, при ко-
ято сексуалната наслада се пос-
тига при понасяне на болки и уни-
жения (такива явления са описа-
ни в романите на Захер Мазох);
—
мазохист (от собств.) лице, ко-
ето страда от мазохизъм.
мазуркя (поле.) 1. полски народен
танц в три четвърти такт; 2. сама-
та музика за такъв танц.
мазут (ар.) утайката след дестили-
ране на нефт; представлява гъста
и лепкава кафява течност, която
гори и чрез дестилация с водна
пара служи за получаване на ва-
зелин, парафин и други; използ-
ва се и за гориво.
май (лат. посветен на богинята Мая)
петият месец от календарната го-
дина (трети в римския календар),
майолика (от собств. ит., Майорка)
1. художествена керамика с не-
прозрачна глазура; 2. съдове от бя-
ла глина, бяла глазура и рисунки.
майонеза (фр.) вид сос, подправка
към разни ястия особено на риба,
съдържаща яйца, растително мас-
ло, лимонов сок и др.
майор четвърти по ред офицерски
чин, първи щаб-офицерски.
майорана (лат.) приятно миришещо
тревисто растение с червени или
бели цветове; употребява се в пар-
фюмерията и като подправка в яс-
тия.
майорат (лат.) 1. наследяване, при
което целият недвижим имот ми-
нава върху най-стария от синове-
те или върху най-стария от рода;
2. имение, което се наследява са-
мо от най-стария; — майорен пъл-
нолетен; — майорност пълнолетие.
майордом (лат.) 1. управител на крал-
ски дворец, домоуправител (през
Средните векове); 2. началник на
прислугата в дворец; 3. началник
на папската гвардия.
майстерзингер (нем.) немски поет и
музикант от 14. -1 5 . век, предим-
но от средата на занаятчиите, кой-
то замества придворните поети —
минезингерите; най-прочут майс-
терзингер е Ханс Закс.
майтапчия (тур.) човек, който оби-
ча да прави шеги; — майтап шега,
подигравка; — майтапя се шегу-
вам се.

411
макроикономика
макадам (собств.) I. настилки на
улици с едри камъни, върху ко-
ито се насипва чакъл и пясък, на-
бити след това с валяк; 2. улица,
път, настлан по този начин; 3. ма-
териал за такава настилка (по име-
то на изобретателя Макадам).
маказ (тур.) стрелка по железопът-
ните линии за прекарване на ва-
гоните в друга линия.
макак (афр.) зоол. дребна тесноноса
маймуна, която живее в Африка
и Азия.
макам (тур.) мелодия, песен; свир-
ня.
макама (ар.) литер. малък разказ,
примесен със стихове, в който се
говори за приключенията на ня-
кой хитрец.
макао (от собств.) 1. дългоопашат па-
пагал (по името на китайски град);
2. вид хазартна игра на карти.
макар (гр.) при все това.
макарони (ит.) хранителен продукт
от прясно пшеничено тесто, из-
сушени дълги кухи цеви; — мака-
ронязъм език, стил, при който из-
куствено се вмъкват думи изрази
от чужди езици или неуместно се
използват архаизми от родния
език.
макбул (тур.) приятен.
макет (фр.) 1. мащабно намален мо-
дел; 2. печ. предварителен обра-
зец на книга, списание, кола и др.
маки* (фр.) 1. френски партизански
отреди през Втората световна вой-
на; френски партизани; 2. храс-
талаци, в които корсиканците се
криели от кръвно отмъщение.
маки2 (фр.) зоол. животно от рода на
лемурите, подобно на маймуна;
живее на остров Мадагаскар.
Макиавели, Николо (1469—1527)
италиански политик и мислител,
създател на теория за държавата,
в която подчертава необходимос-
тта от силна неограничена власт,
за упражняването на която всич-
ки средства са добри; — макиаве-
лизъм (от собств. ит.) 1. учение
според което, държавникът не би-
ва да избира средствата за засил-
ване на държавната власт; 2. прен.
хитрост, лукавщина; 3. прен. без-
принципна политика — макиаве-
листически коварен, хитър; — ма-
киавелист 1. политик, пренебрег-
ващ морални норми; 2. лукав, дву-
личен човек, лицемер; 3. привър-
женик на макиавелизма.
макинтош (от собств.) горна дреха
от непромокаема гумирана тъкан
(по името на изобретателя на тъ-
канта).
маклеод (от собств.) живачен мано-
метър за измерване на твърде мал-
ко налягане на газ (по името на
създателя му Маклеод).
маклер (нем.) 1. лице, което по про-
фесия се занимава с посредничес-
тво между купувачи и продавачи,
по сключване на сделки със сто-
ки, ценни книжа и др.; посред-
ник; 2. (англ.) фин. борсов пос-
редник, при извършване на опе-
рации с ценни книжа на фондо-
вите борси.
макро- (гр.) като първа съставна част
на на сложни думи със значение
голям, голям по размери, огромен,
макроглосия (гр.) мед. неестествено
увеличаване на езика.
макрографня (гр.) изследване, което
се извършва с невъоръжено око,
без микроскоп, намира широко
приложение в съвременната ме-
талургия.
макродактилия (гр.) мед. прекомер-
но увеличаване на пръстите.
макроестезия (гр.) патологично със-
тояние, при което предметите се
усещат при пипане по-големи, от-
колкото са в действителност.
макроикономика (англ.) иконом, раз-
дел от икоиомикса, който разг-

макрокосмос
412
лежда принципите на функциони-
рането на националната стопанс-
ка система н нейната цялостност
и единство.
макрокосмос (гр.) Вселена, целият
свят, особено звездният свят, все-
мирът.
макро.молекула (гр.) молекула, обик-
новено органическа, с по-голямо
молекулно тегло от това на обик-
новената молекула; образува се
чрез полимеризация.
макропод (гр.) 1. с дълги крака, дъл-
гоног; 2. вид пъстра сладководна
риба; отглежда се в аквариум; —
макроподня (гр.) преголямо нарас-
тване на краката; — макроподи-
чески (гр.) дългокрак; — макроп-
тери дългокрили насекоми; —
макроптернчески дългокрил; —
макрофталм големоок.
макроравновесие иконом, условие,
което съществува, когато предви-
деното търсене е равно на общия
доход.
макросомия преголям телесен ръст,
макросоциология (гр.) направление
в социологията, ориентирано
главно към анализ на относител-
но по-големи социални процеси
и формации, както и към създа-
ването на общи социологически
теории.
макроспора (гр.) биол. голямата спо-
ра, от която се развива женски из-
растък, например семепъпка; —
макроспорангий спорангий, в кой-
то се развиват макроспорите; —
макроспорофил (гр.) видоизменен
лист на растение, на който се раз-
виват макроспорангии.
макроструктура (гр. и лат.) едрокрис-
талинен или едрозърнест строеж
на твърдо вещество (при метали,
минерали и др.) .
макрофати (гр.) клетки на съедини-
телната тъкан в организма на жи-
вотните и човека, които имат спо-
собността да улавят (поглъщат) и
смилат чуждите на организма час-
тици (в това число и микробите),
макрофотография фотографическа
снимка на обект с непосредстве-
но, сравнително неголямо увели-
чение (подобно на увеличението,
получавано с помощта на лупа).
макрохейлия (гр.) мед. ненормално
увеличение на устните.
макрохир (гр.) мед. дългорък; — мак -
рохирия (гр.) преголямо израства-
не на ръцете.
макроцефал (гр.) с твърде толяма
глава; — макроцефалня прекомер-
но увеличаване на главата.
максижуп (фр.) твърде дълга дамска
пола; противоположно минижуп.
максила (лат.) анат. горна челюст;
—
максилен (лат.) челюстен.
Максим, сър Ханрам Стивънс (1840—
1916) американски индустриалец
и предприемач, създал през 1884
г. в Англия първото автоматично
оръжие (пушка, картечница); —
макснм (от собств.) воен. тежка
картечница, на въоръжение в мно-
го армии по света преди Първата
световна война.
максима ръководно начало, прин-
цип; правило; — максимален най-
голям, най-висок; краен; — мак-
симален термометър термометър,
който показва най-висока темпе-
ратура за определено време; —
максималист (лат.) човек, който
предявява твърде големи изиск-
вания; — максимализъм (лат.) до-
карване на искане до крайност;
прекаленост.
макснмакс (англ.) в теория на игри-
те — най-големият от всички мак-
симални елементи на колоната на
платежната матрица. Избор на та-
кава стратегия означава, че игра-
чът е настроен оптимистично; —
максимин (англ.) в теорията на иг-
рите — най-големият от всички

413
Малтус
минимални елементи на реда на
платежната матрица. Избор на та-
кава стратегия от играча означа-
ва, че той играе внимателно и ис-
ка да си гарантира някаква ми-
нимална печалба.
максимум (лат.) 1. възможно най-го-
лямо, пределно количество; пре-
делна големина; 2. мат. най-го-
ляма стойност на непрекъсната
функция; 3. нар. най-много.
Максуел, Джеймс Клерк (1831 —
1879) английски физик, създател
на класическата електродинами-
ка, един от основателите на ста-
тичната физика; създава теорията
за електромагнитното поле, пред-
сказва съществуването на елект-
ромагнитните вълни, лансира иде-
ята за магнитната природа на свет-
лината; — максуел (от собств.
Максуел) физ. единица мярка за
магнитен поток.
максул (тур.) собствено земеделско
произведение.
максус (тур.) нарочно.
макулатура (лат.) 1. в печатарство-
то: зацапан, изхабен лист; 2. прен.
бездарна литература, произведе-
ние без стойност.
мал (тур.) имот; — малсайбня при-
тежател на имот.
Малага (исп.) 1. провинция в Ис-
пания; 2. вино (гъсто, сладко ка-
то ликьор), произвеждано в тази
област, което носи името й.
малайци раса с тъмна кожа и черна
коса, населява Малайския архи-
пелаг.
малак, малаче (тур.) биволче.
малакозоология, малакология (гр.)
зоол. дял от зоологията, който изу-
чава мекотелите.
малакометрия (гр.) съвкупност от тех-
нически методи за измерване сте-
пента на мекост или плътност на
полутечни или полутвърди тела.
малакоф (рус.) кринолин, фуста с
обръчи, за да стои издута (няко-
гашна мода).
малария (ит.) мед. заразно заболя-
ване. което се причинява от ужил-
вания на маларийни комари; бо-
лестта протича със силни пристъ-
пи на треска; блатна треска.
малахит (гр.) зелена медна руда,
малджия (тур.) 1. човек, който тър-
си имот, зестраджия; 2. човек,
който ходи да търси имане; има-
няр.
малдон (фр.) неправилно раздаване
на карти при игра.
малебн (ар.) вид сладкарско произ-
ведение от нишесте, мляко, захар
и др.
малеин (лат.) препарат за разпозна-
ване на болестта сап при живот-
ните; — малеинова киселина ки-
селина, получавана от окислява-
нето на бензол.
малм (англ.) 1. геол. третата, горна-
та епоха на юрския период; 2. бял
или сивобял варовик.
малпигиева мрежа, малпнгиев слой
(от собств.) зародишен или сли-
зест слой; слой от епидермиса на
човешката кожа.
малтийски (от собств.) който е свойс-
твен или принадлежи на о-в Мал-
та; произхождаш от о-в Малта; —
малтийски братя рицарски орден,
основан на о-в Малта (1530 г.)
Малтус английски икономист
(1766—1834); известен с теорията
си (Малтусова теория) за съотно-
шението на народонаселението на
земното кълбо към средствата за
съществуването му; това отноше-
ние изразява в закона (Малтусов
закон), който се изразява в след-
ното: народонаселението се уве-
лича в геометрична прогресия 1.
2. 4 . 8. 16. 32 и пр., докато средс-
твата за съществуване, при най-
благоприятни условия, могат да се
увеличават само в аритметична

малц
414
прогресия: 1. 2 3 4. 5; заключе-
нието му. за да се балансира това
отношение, трябва изкуствено да
се намалява раждаемостта.
малц (нем.) зърнени храни, предим-
но ечемик, натопени и пуснали
кълн, от които се произвеждат
различни фабрикати: бира, глико-
заит.н.;
—
малтоза (нем.) мал-
цова захар, която се получава при
преработката на нишестето при
спиртоваренето.
малшанс (фр.) лош случай, лоша
възможност.
маляр (нем.) 1. специалист по укра-
са на здания, за вътрешни поме-
щения и големи предмети; деко-
ратор; 2. лош, посредствен худож-
ник.
мамелюки (ар.) 1. лична гвардия на
египетските султани, конни
войници от турската и египетска-
та полиция, които са играели важ-
на роля в историята на Египет; 2.
конна гвардия на Наполеон.
мамзел (фр.) съкратено от мадмо-
азел.
мамила (лат.) анат. зърно на гърда;
—
мамнт (лат.) мед. възпаление на
зърното на гърдата;
мамилиоло-
гия (лат. и гр.) дял от зоологията,
който се занимава с бозайници-
те; териология; — мамология (лат.)
зоол. дял от зоологията, който изу-
чава бозайниците; териология.
Мамон (евр.) 1. бог на богатството,
на парите; 2. прен. пари, матери-
ални наслади.
мамонт (лат,) допотопно животно
приличащо на слон, живяло през
ледниковия период.
мана 1. вид роса, която пада върху
растенията и ги поврежда; балса-
ра; 2. болестта Antraknose по ло-
зята; — маносаи (тур.) повреден
от мана, от балсара.
манаф(ин) (тур.) I. малоазиатски
турчин; 2. прен. азиатец.
мангал (ар.) разлят метален или гли-
нен съд за отопление чрез разго-
рени въглища.
манган (ит.) химичен елемент, среб-
ристобял, твърд и трошлив метал,
зн. Мп, пор. No 25, ат. т. 54,93;
употребява се в металургията за
сплавяне с други метали, на ко-
ито придава якост; — манганизъм
(фр.) мед. отравяне с манган.
манганум (лат.) вид средновековна
бойна метателна машина за камъ-
ни и стрели.
мангафа (тур.) 1. твърдоглав, тъпо-
умен; 2. човек, който има хрони-
ческа хрема; 3. болест по конете;
сап.
манго1 (циг.) прозвище на циганин.
манго2 (мал.) 1. южноазиатско тро-
пическо дърво със сладки плодо-
ве; 2. плод от манганово дърво.
мангуста (фр.) хищен бозайник в
Азия и Африка.
мангър (тур.) 1. медна пара, една сто-
тинка; 2. прен. нищо.
мандало (ар.) заключалка на врата,
мандат 1. поръка, пълномощно; 2.
депутатски, в камарата; 3. време-
то, през което продължава едно
пълномощие; 4. право за управ-
ление на бивша колония или част
от територията на една страна,
предоставено от мирна конферен-
ция или международно обедине-
ние на други страни.
манда-пощасъ (тур.) прен. бавна ра-
бота; „биволска поща”.
мандарин (санс.) китайски сановник
(чиновник) от дворянски произ-
ход, управител на област.
манджа (ит.) ястие, ядене,
мандибула (лат.) анат. 1 . долна че-
люст; 2. изпъкналата част от ус-
тата на насекоми и ракообразни
животни.
мандолина (фр.) малък музикален
струнен инструмент с крушовид-
на форма и четири двойки стру-

415
манняовщина
ни, на които се свири с триъгъл-
на пластинка (плектрон).
мандра (тур.) 1. работилница, къде-
то правят сирене, масло, извара и
кашкавал; 2. прен. изобилие;—
мавдраджия 1. човек, който има
мандра; 2. майстор-специалист по
изработване на млечни продукти;
3. работник в мандра.
мандрагора (гр.) бот. многогодиш-
но растение с широки листа и де-
бели корени, което се смятало за
чудотворно през средните векове,
а сега се използва за наркотично
средство; разковниче.
мандрнл (афр.) голямоглава кьсоопа-
шата маймуна.
мане или маане (тур.) песен, мело-
дия.
маневра (фр.) 1. разместване на ва-
гони, за да дойдат по местата си;
2. прен. ловко действие, ловкост,
хитрост.
манеж (лат.) 1. място или здание за
обяздване на коне и обучение в
езда; 2. място за представленията
в цирк.
манекен (фр.) 1. голяма кукла, ко-
ято употребяват шивачите и ху-
дожниците; 2. служител, който по-
казва дрехи пред купувачи или
зрители; 3. дървена фигура на чо-
век или животно с подвижни
крайници, която се използва ка-
то модел за рисуване; 4. прен. без-
деен, бавен и без своя инициати-
ва човек; кукла, фигурант.
манерка (поле.) тенекиен или друг
метален съд (шише), в който
войниците си носят вода, обик-
новено един литър; матерка, ма-
тара.
мами (лат.) сенките и душите на ум-
релите, почитани от старите рим-
ляни като духове-покровители на
домашното огнище; — манизъм
(лат.) култ към предците.
маниак (гр.) 1. човек, който страда
от мания, човек с налудничави
идеи; 2. бездарно лице, което мис-
ли, че има някаква дарба за про-
ява в областта на изкуството; —
мания (гр.) 1. силно пристрастя-
ване към нещо, болезнено душев-
но състояние, което се отличава с
екзалтация; 2. силен стремеж към
нещо.
манивела (лат.) 1. ъглов лост, с кой-
то се предава с ръка постоянно ро-
тационно движение на оста, към
която се прикрепва; 2. част от ръч-
но сечиво, която се държи с ръка;
ръкохватка, ръчен лост; 3. прис-
пособление за хващане с ръка,
чрез което се командва машина
или инсталация.
маниер (фр.) 1. начин на действие,
похват; 2. обноска: той има изтън-
чени маниери; 3. стил, особен на-
чин на показване или рисуване;
—
маниеризъм 1. изк. художестве-
но направление в италианското
изобразително изкуство през 15.
век’ което отразява упадъка на ре-
несансовото изкуство в условията
на феодално-католическата реак-
ция; 2. мания, старание да се из-
пъкне с особености, с крайности
в изкуството, техниката или пи-
сателството.
маникюр (фр.) 1. почистване, под-
рязване и лакиране на ноктите; 2.
кутия с прибори за маникюр; 3.
прен. добре поддържани нокти.
маиила (от собств.) 1. южно расте-
ние, от което се получават дълги
влакна, подобни на конопените;
2. влакната от това растение; 3. вид
тютюн (по името на гр. Манила
на Филипинските острови).
маниловщина (по собств.) безпочве-
на отвлечена мечтателност, пасив-
но и благодушно отношение към
действителността (по името на
Манилов, герой от „Мъртви ду-
ши” на Гогол).

маниока
416
маниока (исп.) 1. голям американс-
ки храст, чиито коренови грудки
съдържат скорбялно вещество; 2.
хранително скорбялно вещество
от грудките му.
манипула (лат.) ист. 1. римска войс-
кова част от определен брой вой-
ници; 2. отличителен знак на рим-
ска войскова част.
манипулация (лат.) 1. съвкупност от
действия и движения на работник,
който има определено целево
предназначение; 2. похват, умело
боравене с нещо; 3. псих . движе-
ние на ръката или на двете ръце,
свързано с изпълнението на оп-
ределена задача; — социална ма-
нипулация различни техники, с
помощта на които се правят опи-
ти при отделни хора или групи да
се предизвикат емоции, мисли и
действия или да се провокират из-
менения на психични свойства
например чрез лъжлива информа-
ция, социален натиск чрез изола-
цияит.н.;
—
манипулатор (лат.)
1. лице, което извършва манипу-
лация; 2. уред с лостче за преда-
ване на телеграми; 3. уред, който
изпълнява сложни операции при
регулиране на производствени и
контролни процеси в различните
машини и съоръжения при ко-
мандни табла, диспечарски пун-
ктове и др.; 4. илюзионист.
манифактура (лат.) 1. форма на ка-
питалистически производствен
процес, основан на вътрешното
разделение на труда и на ръчна
техника; 2. изделия, изработени на
ръка или машини, особено текс-
тилни: платове, басми, хасета и
пр.; 3. промишлено предприятие,
фабрика, предимно за текстилни
изделия; 4. тъкани, текстилни из-
делия; 5. магазин, в който се про-
дават такива произведения.
манифестация (лат.) I. публично из-
казване на мнението си, ходейки
по улиците с множество; 2. про-
ява, изразяване, изявяване на чув-
ства; — манифест 1. тържествена
обява от страна на държавния гла-
ва, за някой важен държавен акт;
2. търг, подробен опис на стоки-
те, които се превозват във влак
или параход с обозначение на но-
мерата, марката или теглото, съ-
държанието на стоката, както и
името на изпращача и получате-
ля; 3. търг, документ, използван
в търговското корабоплаване, с
който се описват стоките, нато-
варени на кораба.
манихеи последователи на манихе-
изма; — маннхеизъм, манихейство
религиозно дуалистическо учение
създадено от персиеца Мани през
3. век, което е смес от християнс-
ки и зороастрови религиозни еле-
менти; оказало силно влияние
върху богомилството.
манкирам (фр.) 1. не се явявам, от-
съствам от нещо без причини; 2.
умишлено избягвам да си изпъл-
ня дълга.
Маилихер, Фердинанд Ритер (1848—
1904) австриец, конструктор на
стрелково многозарядно оръжие,
въведено на въоръжение в много
армии по света преди Първата све-
товна война; — манлихера, ман-
лнхерка; воен. ост . тип магазинна
скорострелна бойна пушка.
манна (евр.) 1. храна, която падала
на израилтяните от небето при
странстването им в пустинята спо-
ред библейския разказ; 2. вид ко-
рест лишей, който се употребява
за храна и се смята за библейска-
та манна; 3. засъхнал сок от ясен
и някои растения, който се упот-
ребява като храна или лекарство;
4. прен. обилна и евтина храна,
щедър дар, нечакана благодат.
манометър (гр.) техн. уред за измер-

417
мараз
ване налягането на пара, въздух,
газ или течност в затворено прос-
транство (парен котел и др.) .
мансарда (от собствено име),1. ман-
сардна стая, таванска стая (по
името на френския архитект Ман-
сард), таванът е с чупка, поне ед-
ната страна е наведена; 2. прозо-
рец на таван; капандура.
манталитет (фр.) 1. начин на мис-
лене в зависимост от културното
развитие на човека, културност; 2.
псих. такива особености на лич-
ностната насоченост при отделни
хора, групи, прослойки, класи и
народи, които обуславят типич-
ни различия в житейските нави-
ци, нрави и обичаи.
мантика (гр.) гадателско изкуство;
предсказване, врачуване.
мантмля (исп.) 1. наметало, носено
от испанките, което покрива гла-
вата и тялото до кръста; 2. къса
женска наметка без ръкави.
мантаса (лат.) мат. дробна част на
десетичния логаритъм.
мантия (гр.) 1. широка дълга дреха
без ръкави, която се облича вър-
ху други дрехи; царско наметало;
2. кожна гънка на мекотело, ко-
ято обгръща цялото тяло и обра-
зува черупката.
манто (фр.) дълга горна дамска дре-
ха; палто.
манту' (инд.) първият човек според
индийците.
манту2 (от собств.) мед. кожна про-
ба за установяване на прекарана
туберколоза или съществуваща ту-
берколозна зараза (по името на
виенския лекар Шарл Манту).
мануал (фр.) муз. 1. клавиатурата на
музикален инструмент, върху ко-
ято се свири с ръцете; 2. наръч-
ник, наръчна книга; ръководство;
—
мануален (лат.) ръчен.
манускрипт (лат.) ръкопис (предим-
но стар).
маниципация (лат.) в древното рим-
ско право — предаване в собстве-
ност пред свидетели, въвеждане
във владение.
манчестерство (англ.) пълна и неог-
раничена свобода в търговията; —
манчестер вид доброкачествен па-
мучен плат; бархет (от англ. град
Манчестер); — манчестерска шко-
ла учение на група икономисти от
19. век в Англия, което било за
пълна и неограничена свобода на
търговията.
манш (фр.) спорт, завършена част от
една спортна игра.
маншет (фр.) 1. долната, обикнове-
но обърната, част на ръкав или
крачол; 2. ръкавел; 3. техн . ко-
жен или гумен пръстен за уплът-
няване на буталата на водни пом-
пи, компресори и др.
маншов (фр.) 1. кожена направа във
вид на цилиндър, за да си държат
дамите ръцете на топло през зи-
мата; 2. техн. ръкав от тъкан, ка-
учук или кожа, който се поставя
на цилиндрична машинна част за
придаване на свойства, каквито
материалът няма.
маньовър (фр.) придвижване на вой-
ски, за да нанесат решителен удар
на неприятеля.
марабу (ар.) 1. зоол. голяма птица от
рода на щъркелите с дълъг чети-
риръбест клюн, гола глава и шия;
живее в Африка и Южна Азия; 2.
перо от тази птица.
мар(а)бут (араб.) 1. мюсюлманска
секта, светия, аскет; 2. мюсюлман-
ски отшелник; 3. малка джамия,
в която служи отшелник.
мараз (тур.) болест; — маразлия бол-
нав; — маразъм (лат.) 1. обшо, те-
лесно изтощение на организма и
психическата дейност поради ста-
рост или вследствие на болест; 2.
апатия, безразличие, морална от-
падналост; 3. прен. западане, про-

маракас
418
падане.
маракас (исп.) южноамерикански
ударен музикален инструмент (вид
хлопка); употребява се в джаза.
маран (исп.) евреин или мавър, при-
ел официално християнството, а
тайно изповядващ старата си вя-
ра.
мараскин (ит.) вид ликьор от чере-
ши.
маратон, маратонско бягане (от
собств.) I. едно от най-дългите
разстояния за пробягване в съв-
ременната лека атлетика (42,195
км), наречено в памет на атинс-
кия войн, който пробягал разсто-
янието от Маратон до Атина, за
да съобщи за победата над перси-
те в 490 г. пр. Хр.; 2. прен. изто-
щително състезание, продължи-
телна дейност със състезателен ха-
рактер.
маргарин (гр.) изкуствена мазнина,
хранителен продукт, подобен на
краве масло, приготвена от живо-
тински или растителни мазнини,
мляко и др.
маргарит (гр.) бисер, скъпоценни бе-
ли зърна, които се вадят от някои
миди.
маргинален (лат.) 1. лит . написан на
полето на книга; 2. страничен; —
маргинали (лат.) 1. литер. бележ-
ки по полето на старопечатна кни-
га или ръкопис; 2. подзаглавия,
поместени на полето на книга; —
марго (лат.) празно поле на дело-
ви книжа и документи за различ-
ни бележки.
марда (тур.) негодно, за бракуване,
марена (пол.) трева с жълти цветове
и дебели корени, от която се по-
лучава червена боя; — маренов 1.
който се отнася или е направен
от марена; 2. с цвят на маренова
боя, червен.
марж (лат.) 1. бяло поле около на-
печатан лист; 2. фин. отклонение
в курсовете на ценните книжа или
в цените на стоките между тяхна-
та покупна и продажна цена; —
маржа фин. 1. разликата между
борсовата цена на една стока и
най-големия разрешен за нея за-
ем; 2. разликата между цената на
продавачите и купувачите, даде-
на в борсовия бюлетин.
мариводаж (фр. от собств.) литер. не-
естествен, превзет стил на писане
(по името на френския писател
Мариво).)
марина (фр.) 1. морска част; 2. сбо-
рът на всички параходи, особено
военни, заедно с екипажа и уп-
равлението им; — маринизъм (лат.)
1. политика за засилване на мор-
ските въоръжени сили за добива-
не господство по море; 2. ефек-
тен стил — като стила на итали-
анския поет Марио от 16. и 17.
век; 3. склонност за рисуване из-
гледи от море; — маринист (ит.)
художник на морски изгледи; —
маритимен (лат.) морски; мореп-
лавателен.
марината (фр.) 1. сос от дървено мас-
ло, оцет, сол и подправки за за-
пазване на риба, месо и др.; 2. хра-
нителни продукти, запазени в ма-
рината.
марионетен театър театър с кукли;
—
марионетка 1. първоначално —
кукла, която представлява еван-
гелската Мария; 2. кукла с под-
вижни крайници, която се при-
вежда във движение чрез конци и
изпълнява роля в куклен театър;
3. прен. несамостоятелен човек,
който изпълнява чужди желания
и служи на чужди интереси.
марнтален (лат.) съпружески, бра-
чен.
марихуана (исп.) наркотично вещес-
тво, получавано от мексиканско
растение със същото име.
мярка (нем.) 1. знак, белег; хартиен

419
мародерство
знак (пощенска гербова марка); 2.
отличителен белег на стоките и
произведенията на една търговс-
ка къща или фабрично заведение;
3. метални знакове, които заме-
нят парите между келнера и каса-
та; 4. фин. парична единица на
Германия, подразделя се на 100
пфенига; 5. метален знак за пла-
тена такса за куче, колело и др.;
6. прен. качество на стока; 7. разг.
поставяне крак някому, за да пад-
не; препъване; 8. ист. крепостна
община в средновековна Герма-
ния; 9. в ранното Средновековие
—
погранична област с военно уп-
равление.
маркграфство (нем.) 1. владение на
маркграф; 2. достойнство или
длъжност на маркраф; 3. седали-
ще на маркраф; — маркграф 1.
ист. немски средновековен упра-
вител на марка; 2. титла на сред-
новековен управител на област,
която е по-голяма от граф и мар-
киз.
маркер (англ.) комп. специален знак,
който се нанася върху носителя
на информация заедно с основ-
ните данни, предназначени за слу-
жебни функции.
маркетинг (англ.) 1. продажба, па-
зар; 2. съвкупност от научни, ор-
ганизационни и технически сред-
ства за състоянието и развитието
на пазара; 3. иконом, функция на
управлението, която организира и
насочва стопанската дейност на
фирмата в съответствие с изиск-
ванията на пазара за постигане на
печалба; — маркетингова страте-
гия процес на анализ на възмож-
ностите на фирмата, избор на це-
лите, разработване на плановете,
осъществяване на маркетингови
мероприятия и контрол при тях-
ната реализация; — маркет (англ.)
магазин за съестни продукти; —
маркет мейкър (англ.) фин. брокер,
готов да купува и продава ценни
книжа при специални пълномо-
щия и така да „прави пазар” за
тях.
маркиз (фр.) аристократическа нас-
ледствена титла, между херцог и
граф.
маркизет (фр.) вид тънка и прозрач-
на памучна или непромокаема ма-
терия; — маркизи платнени заве-
си за пазене от слънце и дъжд.
Марко Поло (1254—1324) италиан-
ски пътешественик (от Венеция),
стигнал след прекосяването на Ср.
Азия до Китай, където живее 17
г.; написаната по неговия разказ
„Книга на Марко Поло” (1298) е
за европейците един от първите
източници на информация за
страните от Централна и Източна
Азия.
марксизъм учението на Карл Маркс
(1818—1883), основател на науч-
ния социализъм и родоначалник
на комунизма; — марксист пос-
ледовател на марксизма.
маркуч (тур.) 1. гумено черво; 2. чер-
во на наргиле.
маркшайдер (нем.) минен инженер
или техник, специалист по геоде-
зическо снимане и планоснима-
не в рудниците и подземните из-
работки.
марлин (фр.) здрав и гладък канап
от две усукани конопени нишки,
марля (фр.) тънка, рядко тъкана па-
мучна материя за превръзка, за
подлепване на карти и др.
мармалад (фр.) каша от варени пло-
дове със захар, изварена до необ-
ходимата гъстота.
марморация (лат.) 1. придаване вън-
шен вид на мрамор, облицоване с
мрамор; 2. мраморна облицовка.
мародерство (фр.) 1. ограбване на на-
селението по време на война или
ограбване на убити войници на

марокен
420
бойно поле; 2. грабеж; — мародер
1. човек, който върви след войс-
ката, граби и плячкосва по време
на война; 2. прен. плячкаджия;
търговец, който печели твърде
много.
марокен (фр.) текст. 1. също креп
марокен, тежък копринен плат с
характерни шарки; 2. печ. обрабо-
тена и оцветена (по мароканска
технология) козя кожа.
марокнн (фр.) 1. пресувано обрабо-
тена овча или козя кожа, която
се използва за подвързия; сахти-
ян, от Мароко; 2. вид плътен плат
от изкуствена коприна.
Мароко кралство или султанство в
С. Африка, между Средиземно
море, Гибралтарския проток, Ат-
лантическия океан и Сахара;
френско владение.
марони (исп.) бегълци негри.
Марс (лат.) 1. у древните римляни;
бог на войната; 2. четвъртата пла-
нета от Слънчевата система; 3.
дъсчена площадка горе на мачта-
та; — Марсово поле голям пло-
щад в Париж за народни празнен-
ства, обучение на войска, както и
за светски изложби.
мартинизъм (от собств.) мистическо
учение, разпространено между ма-
соните през 18. век, което пропо-
вядвало, че неговите членове са
надарени със свръхестествени си-
ли.
мартинка вид пушка, носеща името
на изобретателя си — Мартини.
мартир(и)ология (гр.) сборник раз-
кази за мъченици; — мартириум
1. мъченичество, страдание; 2. в
католическата църква: място за
мощите на мъченици; — марти-
ролог 1. църк. списък на мъчени-
ци за вярата; 2. литер. сборник от
жития на светци; 3. прен. избро-
яване на преживените от някого
страдания и мъчения.
марциален (лат.) войнишки, войнс-
твен.
марципан (ар.) 1. печен сладкиш от
смлени бадеми и захар; 2. слад-
карско изделие, подобно на шо-
колад.
марш (фр.) 1. ход с отмерена крачка
и под строй; 2. поход, придвиж-
ване ва войски пеша, с коне или
с превозни средства; 3. музикал-
но произведение с отчетлив ри-
тъм в 3/4 или 4/4 такт, предназ-
начено за уеднаквяване движени-
ето на голяма група хора (войни-
ци, граждани и пр.) и за създава-
не на определено настроение у
тях; — маршрут 1. разписание за
движение; 2. път, който се изми-
нава от самолети, машини, войс-
каидр.
маршал (фр.) 1. висш военен чин във
Франция; 2. придворен началник.
маса (лат.) 1. дървена, желязна и пр.,
2. количество, множество; 3. ве-
щество, от което е направено не-
що; 4. широките народни маси,
простолюдието; 5. юр. сбор от ак-
тива и пасива на едно наследство
или на едно лице, обявено в не-
състоятелност; 6. физ. величина,
която определя отношението на
едно тяло към сила, която се стре-
ми да измени състоянието му на
покой или движение; 7. суров ма-
териал, обикновено в течно или
полутечно състояние.
масал (тур.) забавен разказ, често с
вулгарна отсянка; анекдот, при-
казка.
масив (фр.) I. планинско възвише-
ние, сравнително слабо разчлене-
но; 2. голямо непрекъснато прос-
транство, еднородно по тип; 3. го-
лям изкуствен блок, който се
употребява за подводни строежи;
4. комп. структура за съхраняване
на елементи от данни в компю-
търната памет; — масивен (лат.)

421
мат
плътен, набит, тежък; — масив-
ност плътност, набитост.
маска (фр.) 1. изкуствен образ от
хартия или плат; 2. лице, което
си е сложило такъв образ; 3. гип-
сова или от друг материал отлив-
ка от лицето на умрял човек; 4.
метална предпазна мрежа на ли-
цето при фехтовка; подобно пред-
пазно средство при други случаи
(газова маска, пчеларска маска и
т.н.; 5. прен. образ, лице, физи-
ономия; 6. прен. престорен, неис-
тински израз на лицето; притвор-
ство, лицемерие; 7. увеселително
придворно представление в мина-
лото.
маскарад (фр.) забавление на мас-
кирани лица, облечени в костю-
ми; — маскирам (се), 1. обличам
(се) в костюм и маска; 2. прен.
прикривам (движения, действия);
3. воен. прикривам от погледа на
неприятеля с различни приспо-
собления.
маскара (тур.) I. посмешище, ста-
нал за смях на другите; 2. безоч-
лив, безобразник; — маскарлък бе-
зобразие, неприличие.
маскарон (ит.) арх. украшения във
вид на смешни или грозни глави
над прозорци, врати и фасади,
обикновено на замъци.
маскулинизъм (лат.) мед. наличие на
изразени мъжки качества (телес-
ни и душевни) у жена; маскули-
зъм; — маскунилизация (лат.) 1.
мед. развитие на мъжки вторични
полови признаци у жена — по-
никване на брада, мустаци, кос-
ми по гърдите и крайниците; 2.
езикозн. название или титулуване
на жени със съществителни от
мъжки род.
маслахат (тур.) работа.
мас-медиа (лат.) средства за масова
информация — радио, телевизия,
вестници и др.
масони (фр.) членове на франкма-
сонско дружество; — масонство
международно политическо дви-
жение с тайна организация и мис-
тични обреди.
масрафлия (тур.) някой, нещо, ко-
ето е свързано с много разноски,
струва много пари или други сред-
ства; скъп; — масраф разноски,
харч.
мастар (тур.) строим, широка дър-
вена летва, използвана от мазачите
при полагане и изглаждане на ма-
зилка.
мастатрофия (гр.) атрофиране, сма-
ляваме и изчезване на женските
гърди; — мастектомия мед. изряз-
ване на гърдата; — мастопатия за-
боляване на млечната жлеза.
мастика 1. сакъз, смола от растящо-
то на о. Хиос дърво Pistacia; слу-
жи за правене на мехлеми, прах
за зъби, лакове и др.; 2. ракия,
приготвена с нея.
мастит (лат.) 1. човек на зряла въз-
раст, който е заслужил на общес-
твото и държавата; 2. човек, кой-
то е с внушителна външност и с
високи морални качества; виден,
крупен, почтен; 3. мед. възпале-
ние на тъканите на млечната жле-
за, най-често през първите седми-
ци след раждането.
мастодонт (гр.) едро допотопно сло-
нообразно животно.
мастоидит (гр.) мед. възпаление на
цицковидния израстък в ухото или
усложнение на острото гнойно
възпаление на среднато ухо.
мастурбация (лат.) 1. онанизъм, ръ-
коблудие; 2. псих. полово самоза-
доволяване.
масур (ар.) диал. 1 . цев, на която се
насукват конци; калем; 2. цареви-
чен плод със зърната; 3. ледена ви-
сулка; 4. навити в продълговата
форма къдрица на женска коса.
мат (ар.) I. при игра на шах — рс-

матадор
422
шаващо положение, когато царят
на едната страна е застрашен и не
може да бъде преместен и се сла-
га край на играта; 2. прен. безиз-
ходно положение.
матадор (исп.) 1. главен борец меж-
ду тореадорите, който убива би-
ка; бикоборец; 2. конструктивна
детска игра с цветни фигури.
математика (гр.) наука за величините
и техните отношения.
материален (лат.) 1. филос. който се
отнася до материя; веществен, ре-
ален; 2. който се отнася за мате-
риал; — материализация въплъще-
ние, придаване веществен вид; —
материализирам придавам вещес-
твен вид; — материализъм 1. фи-
лософско учение, което смята ма-
терията за първична и обяснява
всички явления с нея; 2. филос.
една от двете основни насоки във
философията, според която мате-
рията е единствената обективна
реалност, тя е първична и същес-
твува към и независимо от съзна-
нието, което е производно (вто-
рично), представящо свойство на
висшеорганизираната материя
(човешки мозък); 3. прен. корис-
толюбиво отношение и интерес
към нещо; — материалист 1. пос-
ледовател на материализма; 2.
разг. човек, който се стреми към
материални облаги за себе си.
материалност качество на матери-
ален, вещественост; — материал
1. вещество: добър материал за бе-
тон; 2. предмети или части, при-
готвени за нещо; 3. количеството
знания, които се преподават в
един урок или цял курс; 4. раз-
лични сведения, документи или
бележки, които служат като източ-
ник на нещо; — материя (лат.) 1.
веществото, от което се състои
един предмет; 2. вещественото в
природата; 3. плат; 4. съдържание
на съчинение, на учебен предмет;
5. филос. обективната реалност,
която съществува извън и незави-
симо от нашето съзнание и която
възприемаме със сетивата.
матине (фр.) 1. сутрин, предобедно
време; 2. лека горна утринна дам-
ска дреха; 3. предобедно забавле-
ние.
маткап (ар.) техн. дърводелски уред,
на който се слага свредел за про-
биване на дупки.
матрак (ар.) 1. вид дюшек с пружи-
ни; 2. диал. подставка за дъсчен
одър; магаре.
матрапаз (тур.) нар. който се зани-
мава с препродажба; препродаван,
матриархат (гр.) 1. социол. най-ран-
ният период на първобитнооб-
щинния строй след епохата на
първобитното човешко стадо и
форма на родова организация от
късния палеолит до началото на
неолита, при който майката или
изобщо жената е имала първенст-
ващо положение поради главната
й роля в производството и родо-
вите групи се създавали по женс-
ка роднинска линия; 2. господст-
во на жената; 3. роднинство по
женска линия; 4. майчинско пра-
во (предимно над бащинското); —
патриархален (лат.) който се от-
нася до матриархат.
матрикула (лат.) 1. свидетелство за
право да се посещават лекции; 2.
списък за ражданията, венчавани-
ята и умиранията; семейна книга,
матримониален (лат.) брачен; — мат-
римониум брак.
матрица (нем.) 1. техн. част от щам-
па за студено пресоване, която
има вдлъбнатини или отвори, съ-
ответстващи по форма на предме-
та, който сеобработва; 2. калъп за
леене на печатарски букви или за
сечене на пари и медали; 3. печ.
книжна форма с набран текст, при

423
мащаб
която става изливане на стере-
отип; 4. мат . таблица на матема-
тичиски величини във вид на пра-
воъгълник, значението на които
може да се изчисли по установе-
ните в теорията на таблицата пра-
вила; •— матрнчар (нем.) работник-
специалист, който прави матри-
ци, щанци, шаблони и пр.
матричен принтер комп. печатащо ус-
тройство, при което всеки знак се
образува като матрица от точки,
които се получават като се пре-
нася мастило върху хартията чрез
механичен удар.
матрона (лат.) 1. омъжена жена,
знатна, почтена жена; 2. прен. не
много млада жена с добро поло-
жение в обществото; — матроним
(лат. и гр.) езиков, фамилно име,
образувано по името на майката;
—
матронали (лат.) ист. у старите
римляни — празник на 1 март в
чест на матроните.
матрос (хол.) морски войник, моряк,
матура изпит, който се полага по из-
вестен брой предмети при завър-
шване на средно училище или
гимназия; зрелостен изпит; — ма-
туритет (лат.) зрелост-
маузер (по собств. Маузер, немски
оръжеен фабрикант) воен. вид во-
енен пистолет; — маузерка воен.
вид бойна пушка.
мафия (ит.) 1. тайна терористична
организация, създадена през 19.
век на о-в Сицилия за самозащи-
та на народните маси срещу зе-
мевладелската аристокрация, ко-
ято по-късно се превръща в бан-
дитска терористична организация;
2. прен. организирана група лица,
които преследват користни цели;
банда, разбойници, крадци.
махабхарата (санскр.) епическа
древноиндийска поема, съдържа-
ща описания за борбата за власт
на два царски рода.
махала (ар.) 1. част от селище; квар-
тал; 2. малко, откъснало се сели-
ще, което административно вли-
за в състава на по-голямо село; 3.
прен. хората, които живеят в квар-
тал или малко селище,
махана (тур.) недостатък; — махан-
джия човек, който намира маха-
на.
махараджа (инд.) велик индийски
княз (раджа), на когото са подчи-
нени няколко души князе (ра-
джи); — махарани (инд.) съпруга
на махараджа.
махатма (инд.) 1. в индуската мито-
логия и теософия — световен дух;
2. в съвременна Индия — титла,
която се дава на много почитано
лице.
махвзъм (по собств. Мах, австр. хи-
мик) филос. течение във филосо-
фията, създадено от Р. Авенариус
иЕ.Махвкраяна19.веквГер-
мания и Австрия, което разглеж-
да опита като сума от безотноси-
телни към обективната реалност
психически състояния, а усеща-
нията като елементи на света; ем-
пириокритицизъм.
махмурлия (тур.) замаян (още от пи-
янство); — махмурлук тежест в гла-
вата след пиянство.
маца (евр.) обреден паскален хляб у
евреите.
маша (перс.) 1. дълги железни щил-
ци за разравяне на огън или за
хващане на нещо горещо; дилаф;
2. щипци, които се нагряват за
къдрене на коса; 3. прен. човек,
който служи като оръдие за из-
пълнение на чужди интереси.
машала (ар.) Браво! Много добре'
машинация (фр.) хитро скроена иг-
ра за подмамване, заблуждение;
измама, интрига.
мащаб (нем.) 1. геогр. отношението
между умалени разстояния и раз-
мери в карти с техните действи-

мая
424
телни величини; 2. размер, вели-
чина.
мая (тур.) 1. фабричен квас за хляб,
козунак и др.; 3. подкваса; 2. си-
ри ше.
маясъл (тур.) нар. мед. разширение
на вените на долната част на пра-
вото черво и ануса, вследствие на
което се явява кървене; болест хе-
мороиди.
меандър (гр.) 1. геогр. завой, подко-
вообразна извивка на река; 2. арх.
орнамент във вид на начупена или
крива линия с извивка, известен
оше в древна Гърция
мега-1 първа съставна част на слож-
ни думи със значение голям, уве-
личен.
мега-2 (гр.) комп. първа съставна част
на сложни названия на мерни еди-
ници, показваща умножение по
един милион.
мегават физ. мярка за мощност на
електрически ток, равна на 1 ми-
лион вата (Мвт или Мгвт).
мегаволт физ. единица за измерване
напрежение, равна на 1 милион
(Мв, Мтв).
мегаграф (гр.) голяма рисувателна
дъска за чертежи.
мегаерг (гр.) физ. единица мярка за
измерване на работа, равна на 1
милион ерга.
мегалити (гр.) палеонт. праистори-
чески надгробни паметници,
представляващи естествени или
грубо издялани каменни блокове
от края на неолита; мегалитни
постройки.
мегало- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за изразяване голе-
мина или преувеличение, напри-
мер мегалогалстрия и др.
мегалозавър (лат.) палеонт. голям
месояден изкопаем гущер.
мегаломан (гр.) човек, който страда
от мегаломания; — мегаломания
(гр.) 1. мед. вид душевно заболя-
ване, при което болният има ма-
ния за величие; 2. прен. надмен-
ност, надутост, високомерие.
мегапарсек (фр.) астр. единица за
измерване на звездни разстояния,
равна на един милион парсека.
мегарскн (по собств. гр.) в съчет. ме-
гарска школа — философска шко-
ла, основана от Евклид в 4. век.
пр. Хр . в гр. Мегара, която се
опитвала да примири учението на
Сократ с учението на елеатите за
единното битие.
мегафои (гр.) физ. 1 . електроакусти-
чен високоговорител; 2. механи-
чен усилвател на звука във вид на
фуниеобразна тръба; високогово-
рител, рупор.
мегахерц физ. единица мярка за чес-
тотата на високочестотен промен-
лив електрически току равна на 1
милион херца (Мхц).
мегдан (тур.) площад, стъгда.
Мегера (гр.) 1. една от трите Ери-
нии в римската митология — фу-
рите, богините на отмъщението;
2. прен. зла жена олицетворение
на завистта.
мегаом физ. единица мярка за елек-
трическо съпротивление, равна на
един милион ома, използвана при
мерене на големи стойности на
съпротивлението.
медал (фр.) малко метално кръгче,
на което са отпечатани някои ду-
ми за ознаменуване на важни съ-
бития в държавата и се дава за от-
личие.
медалиои (фр.) 1. кръговиден медал,
който се носи на шията от жени-
те и в него се поставят портрет-
чета; 2. в нумизматиката — гръц-
ка или римска монета от злато,
сребро или бронз, по размери и
стойност по-голяма от обикнове-
ните, сечена по случай някакво
събитие; 3. арх. изк. изображение
в овална или кръгла рамка за де-

425
медуза
корация на здания, платове и др.;
4. ястие от месо, изпържено на
кръгчета, което се поднася с гар-
нитури.
Медея (гр.) 1. в древногръцката ми-
тология име на магьосница, ко-
ято отмъстила жестоко на съпру-
га си аргонавта Язон за неговата
изневяра, като убила двете си де-
ца и показала труповете на баща
им; 2. прен. ревнива отмъстител-
на жена.
меджидие (тур.) 1. турска монета; 2.
турски орден учреден в 1852 г.
меджия (тур.) ост. диал. доброволен
и безплатен труд в помощ на друг,
обикновено при копан, жътва,
строеж на къща и др.
меджлис (тур.) 1. народно събрание
в Турция и Иран; 2. администра-
тивен съвет при управител на ад-
министративна териториална еди-
ница в Турция; 3. съдилище от
първа инстанция в Турция.
меднемал (лат.) печ. шрифт от типа
на средновековния латински
шрифт.
медиана (лат.) 1. мат . права, която
съединява връх на триъгълник със
средата на срещулежащата му
страна; 2. в статистиката — изме-
рение на даден вариационен приз-
нак, което се намира точно в сре-
дата на подредените във възходящ
или низходящ ред единици на из-
следваната съвкупност; — меди-
ален 1. книж. рядко среден; 2. грам.
среден (за залог).
меднатизацня (фр.) ист. в началото
на 19. век — превръщане на гер-
манските владетелни князе от са-
мостоятелни членове на Герман-
ския имперски съюз в подвласт-
ни на друга по-голяма германска
държава, член на същия съюз.
медиатори (лат.) мед. изработвани в
животинския организъм химични
вещества, с помощта на които се
предават импулсите от нерва на
мускулното влакно на външносек-
реторна жлеза и от една нервна
клетка на друга.
медиевистика (лат.) дял от истори-
ческата наука, който се занимава
с историята, литературата, изкус-
твото и други на Средните веко-
ве, предимно на западноевропейс-
ките страни; — медиевист 1. спе-
циалист по медиевистика; 2. ост.
писател от средните векове.
медикамент (лат.) мед. лекарствено
средство, което обикновено се
приготвя или се продава в готов
вид в аптека; — медикаментозен
(лат.) мед. 1 . който се отнася до
лекарство; лекарствен; 2. причи-
нен от лекарство; —медикация
(лат.) мед. предписание на необ-
ходимите медикаменти и лечеб-
ни мероприятия при дадено за-
боляване.
медитация (лат.) псих. размишлява-
що умозрение, самовглъбяване,
задълбочаване в предмет или мис-
ловен свят; — медигатявен (лат.)
пропит с размишления; — меди-
тативна лирика — стихотворения
с философско съдържание, с раз-
съждения за смисъла на живота,
любовта, смъртта и др.
медиум (лат.) 1. псих. лице, което
според спиритистите, може да бъ-
де посредник между хората и ду-
ховете; 2. грам, среден залог; 3.
муз. среден регистър на тоновете;
4. фокусник.
Медичи 1. прочута флорентинска
фамилия, покровителка на изкус-
твата; 2. прочут мавзолей с алего-
рически статуи от Микеланджело
(Сан Лоренцо във Флоренция)
медок (фр. по собств.) вид френско
червено вино.
медресе (ар.) мохамсданско богос-
ловско училище.
медуза (гр.) 1. зоол. вид морско жи-

медуларен
426
вотно; 2. митологична хубавица,
на която косите се превръщали в
змии и всеки, който я погледнел,
се вкаменявал; 3. прен. нешо ли-
гаво, безформено, неприятно.
медуларен (лат.) анат. който се от-
нася до гръбначния или до кост-
ния мозък; — медулит (лат.) мед.
възпаление на гръбначния мозък,
мездра (ар.) диал. землище, мера,
мезе (тур.) нещо за хапване, което
отваря охота за вино, ракия; — ме-
зелък, мезе.
мезентерий, мезентериум (гр.) анат.
ципата, която прикрепя тънките
черва към задната стена на коре-
ма.
мезенхима (гр.) анат. съединителна
тъкан в зародишите на повечето
многоклетъчни животни, която
дава начало на различни форми
съединителна тъкан, на кръвонос-
ните съдове, гладкия мозък и др.
мезо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, главно научни тер-
мини, означаваща средно положе-
ние между две явления във вре-
мето или в пространството.
мезодерма (гр.) анат. средният за-
родишен пласт между ектодерма-
та и ентодермата на зародишите
на многоклетъчните животни (ос-
вен гъбите и мешестите) и чове-
ка.
мезозавър (гр.) паяеонт. огромно из-
копаемо влечуго.
мезозойски (гр.) в съчет. мезозойска
ера четвъртата ера от геоложката
история на Земята, характерна с
развитието на влечуги, някои от
които с гигантски размери и с по-
явата на птици, бозайници, пок-
ритосеменни и голосеменни рас-
тения.
мезозоон (гр.) зоол. низше паразит-
но животно, преход от най-прос-
тите (протозоа) към многоклетъч-
ните (метазоа).
мезокарп (гр.) биол. месесто или
влакнесто вещество, което се на-
мира между кората и вътрешната
ципа на някои плодове.
мезокефалия (гр.) анат. средна го-
лемина на главата.
мезолит (гр.) археол. средната епоха
от каменния период около 12000
до 6000 г. пр. Хр., преходна меж-
ду палеолита и неолита, която за-
почва с употребата на лъка и стре-
лата и завършва с* появата на ма-
сивни оръдия на труда от кремък,
мезология (гр.) биол. дял от биоло-
гията, който се занимава с отно-
шенията между живите организ-
ми и заобикалящата ги среда.
мезоморфен (гр.) среден по форма,
мезон (гр.) физ. неустойчива елемен-
тарна частица с маса в покой меж-
ду масата на електрона и масата
на нуклеоните, която се разпада
спонтанно.
мезопитек (гр.) палеонт. вид майму-
на от епохата на терциера в Евро-
па.
мезорелеф геогр. среден релеф за
изобразяване на средновълниста
повърхност на местност.
мезостих литер. стихотворение, в ко-
ето средните букви на всички сти-
хове образуват дума или изрече-
ние.
мезосфера атмосферен пласт от 40
до 80 км, намиращ се над атмос-
ферата, който се характеризира с
увеличение на температурата до 60
км височина и със спадане на тем-
пературата над тази височина.
мезотелнй (лат.) биол. анат . еднос-
лоен епителий, който покрива те-
лесните кухини у бозайниците и
човека.
мезофити (гр.) бот. растения, които
виреят в места с достатъчна, но
не излишна влага, предимно в об-
ласти с умерен климат.
мезуза (евр.) вид медалион, в който

427
мелиоризъм
се държи парче пергамент с на-
писани стихове от Библията,
мейоза (гр.) биол. една от формите
на непряко деление на половите
клетки, при което има двойно на-
маление на броя на хромозомите;
редукционно деление на съзрява-
нето.
мейозис (гр.) литер. стилна фигура,
която се състои в намаляване сте-
пента на положителните качества
на нещо; противоположно хипер-
бола.
Мека 1. ист . геогр. град в Саудитс-
ка Арабия, административен цен-
тър на провинция Хиджаз; род-
ното място на Мохамед, свещен
град за мюсюлманите и място на
поклонение (хаджилък) — в све-
тилището Ал-Кааба се събират
поклонници от целия ислямски
свят; 2. прен. място, кьдето редов-
но се събират любителите на не-
що.
мекере (тур.) подлизурко, мазник,
меламед (евр.) учител в еврейско ре-
лигиозно училище
меланж (фр.) 1. смес; 2. кафе с мля-
ко и каймак; 3. за платове или
прежда — с тъмни и светли ниш-
ки; — меланжирам (фр.) смесвам
в едно различни неща (цветове,
течности и др.) .
меланнн (лат.) биохим. 1. черен и
тъмнокафяв пигмент в тялото на
човека и някои животни, който
се съдържа в косата, епидермиса
и други или пък се получава при
някои болести по кожата във вид
на петна; 2. черното в окото: баг-
рилно вещество в мембраната
(между склерата и ретината) на
окото, в кожата на негрите, в се-
пията и в болезнени отоци; — ме-
ланодермия (гр.) мед. тъмно оцве-
тяване на кожата вследствие от-
деляне на меланин при смущения
на жлезите с вътрешна секреция;
—
меланоза (гр.) 1. мед. разпръс-
нато или ограничено на едно мяс-
то тъмно оцветяване на кожата
или на лигавиците вследствие на
отделяне на пигмента меланин
при смушения на жлезите с вът-
решна секреция и при хронични
интоксикации, което понякога
стига до злокачествени тумори; 2.
бот. болест по листата на лозата,
причинявана от паразитни гъбич-
ки; — меланурия (гр.) мед. отде-
ляне на меланин в урината, вслед-
ствие на което тя има тъмнока-
фяв или черен цвят.
меланит (гр.) черен гранит,
меланом (гр.) мед. злокачествено но-
вообразувание от пигментна тъкан
на кожата, окото и други.
меланхолии (гр.) човек предразпо-
ложен към тъга; — меланхолия ду-
шевна болест, която се характе-
ризира с мрачно настроение, от-
бягване на хората и парализация
на волята.
меласа (гр.) тъмнокафява луга, от-
делена като остатък при производ-
ството на захар от захарно цвекло
и използвана в текстилната и
спиртната индустрия и за храна
на добитък.
мелба (от собств. Мелба, австрал. пе-
вица) кул. десерт от сладолед с
крем и плодове.
меле (англ.) спорт, разг. при фут-
бол, хокей, ръгби и др.
—
струп-
ване на играчите от двата отбора
пред една от вратите.
мелез (тур.) живо същество, родено
от кръстосването на две различни
породи или раси.
мелиорация (лат.) комплекс от сто-
пански и технически мероприятия
за трайно подобряване на обра-
ботваемата земя главно чрез от-
водняване, напояване, терасира-
неидр.
мелиоризъм (лат.) 1. схващането, че

мелис
428
този свят не е най-добрият, но не
еисъвсемлошиможедасепо-
добри с човешки усилия; 2. фи-
лос. учение, според което същес-
твуващият свят може да стане и
ще стане по-добър с усилията на
човека.
мелис (нем.) полурафинирана захар
на пясък.
мелодика (гр.) дитер. мелодичен
строеж на стиха или на музикал-
но или стихотворно произведение,
който се получава от интонаци-
онната организация на стиха, бла-
гозвучно, плавност или четене и
рецитиране, от ритъма, цезурата,
краестишието, римата, строфата и
др.; — мелоднум (гр.) ост. муз. вид
малък орган; хармониум; — ме-
лодичен (гр.) който е приятен за
слуха, изпълнен с хармония, бла-
гозвучен; — мелодия 1. последо-
вателност на звуците, благозвучие;
2. благозвучно развит музикален
мотив; напев.
мелодрама (гр.) 1. декламация, ко-
ято се придружава от инструмен-
тална музика; 2. булевардна френ-
ска пиеса, пълна с всякакъв вид
ефекти, често в противоречие със
здравия разум; — мелодраматичен,
мелодраматическн (фр.) 1. който
се отнася до мелодрама; 2. изпъл-
нен с неестествени чувства, пре-
увеличен.
меломання (гр.) книж. неестествена
страст към музика и пеене; — ме-
ломан книж. болезнено страстен
любител на песни и музиката.
мелопея (гр.) муз. 1 . у старите гърци
--
правила за създаване на лири-
чески и музикални произведения;
2. теория на музикалното изкуст-
во; 3. мелодичното начало в едно
музикално произведение.
мелос (гр.) муз. понятие, което оп-
ределя мелодичното начало на му-
зикално произведение, което
обикновено се противопоставя на
ритъма.
мелотипия (гр.) печ. набиране на му-
зикални ноти за печат.
Мелпомена (гр.) 1. в древногръцка-
та митология — муза на трагеди-
ята на театралното изкуство; 2.
прен. театър, сценично изкуства;
драма; — храм на Мелпомена прен.
театър.
мелхиор (фр.) метал, сплав от мед,
цинк и никел, употребявана за
правене на монети, съдове и др.
мембрана (лат.) 1. анат . ципа; 2.
техн. тънка еластична пластинка
от метал, картон или бакелит, ко-
ято се поставя в звукопредавател-
ни и звукоприемателни апарати за
преобразуване на електрически и
механични трептения в звукови
вълни.
ми (лат.) третата нота от гамата.
миазъм, миазма (гр.) заразно, вред-
но изпарение.
миалгия (гр.) мед. болка в мускули-
те без обективни данни; мускулен
ревматизъм; — миастенвя мускул-
на слабост.
мигар (гр.) нима.
миграция (лат.) 1. придвижване или
преселване на население вътре в
една страна или-от една в друга
страна; 2. периодическо придвиж-
ване на животни, птици, риби от
едни места в други, свързано с из-
менение условията на живота; 3.
преместване, придвижване.
мигрена (фр.) болки в една част от
главата, особено около слепоочи-
ето.
мида (гр.) зоол. водно безгръбначно
мекотело, затворено в две варо-
вити черупки.
миди (англ.) дължина на дамска дре-
ха (палто, пола и др.) до средата
на крака.
миелит (гр.) мед. възпалително за-
боляване на гръбначния мозък; 2.

429
микроелемент
възпаление на костния мозък; —
миелографня рентгенова снимка
на гръбначния мозък; — миелома
тумор на костния мозък; — ми -
елоцят костномозъчна клетка с ха-
рактерни гранулации в протоплаз-
мата.
миза (фр.) залог при хазартна игра,
мизандрия (гр.) отвращение от мъ-
жете, омраза към мъжете.
мизансцена (фр.) театр. разположе-
ние на декори, мебели, предмети
и актьори на театрална сцена в да-
ден момент от представлението.
мизантропия (гр.) мразене на хора-
та; — мизантроп който мрази хо-
рата.
мизерен (фр.) 1. жалък, окаян, бе-
ден; 2. малък, недостатъчен; 3.
прен. недостоен, подъл, безчестен;
—
мизерия 1. немота, голяма си-
ромашия; 2. прен. разг. долна пос-
тъпка, низост.
мизогиния (гр.) омраза към жените;
—
мизогин (гр.) ост. женомразец;
—
мизогамия (гр.) книж. отвраще-
ние от брака, образа към брака.
мизология (гр.) омраза срещу разу-
ма; — мизонеизъм омраза срещу
всяко нововъведение, срещу но-
ви идеи, нови порядки; — мизо-
лог враг на разума и на науката.
микобактерия (гр.) бактеор. бакте-
рия, размножаваща се главно чрез
деление, някои видове от която
са причинители на болести.
микодерма (гр.) бактеор. квас, кой-
то се образува като кожица по по-
върхността на ферментирали теч-
ности и захарни сокове.
мнкоза (гр.) мед. кожно или друго
заболяване, причинено от более-
тотворни гъби.
микология (гр.) наука за гъбите.
микориза (гр.) бот. съжителство на
низши гъби с корените на висши
растения.
микотоксикоза (гр.) мед. отравяне с
гъби.
микро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: 1.
твърде малък, например микро-
космос, микроорганизъм; 2. една
милионна част от основната мер-
на единица — микрометър, нап-
ример микроамперметър; 3. свър-
зан с изследването на твърде мал-
ки предмети, например микровез-
ни.
микроампер физ. една милионна част
от ампера.
микробиология (гр.) биол. дял от би-
ологията, който изследва микро-
организмите, невидими с просто
око; — микроб най-малките живи
организми, които се размножават
чрез деление и предизвикват бо-
лести; — микробиолог учен, спе -
циалист по микробиология; —
микробиологичен и микробиологи-
чески който се отнася до микро-
биология.
микробус (гр.) автомобил с места за
около десет души.
микровулкан (гр.) геол. малък вул-
кан до един метър на височина с
дълбочина до 1 км, който изхвър-
ля само лава, която е от особено
значение за геолозите при опре-
деляне състава на вътрешността на
земята.
микрогастрня (гр.) анат. ненормал-
но малък стомах.
мнкроглосия (гр.) анат. ненормал-
но малък език.
микрография (гр.) наука, която изу-
чава и описва микроскопически
обекти.
микродактилия (гр.) мед. неестест-
вено малки пръсти.
микроелемент (гр.) I. биохим. еле-
мент, който се съдържа в много
малки количества в тялото на жи-
вотните и растенията; 2. физ. мно-
го слаб галваничен елемент, кой-
то се образува между две не съв-

микрозоми
430
сем еднородни места на повърх-
ността на метал, изложена на дей-
ствието на разтвор, който играе
ролята на електролит.
микрозоми (гр.) биол. дребни, мик-
роскопични органоиди в цитоп-
лазмата на животинските клетки,
микроикономика (англ.) икон. раздел
от икономикса, който разглежда
принципите за поведение на от-
делните икономически единици;
потребители, производители,
фирми в обхвата на съответните
пазари.
микрокефалия (гр.) мед. ненормал-
но малка глава, което се изразява
и с недостатъчност на умственото
развитие; микроцефалия; — мик -
рокефал (гр.) мед. човек с ненор-
мално малка глава.
микроклимат (гр.) 1. местни особе-
ности на климата, обусловени от
релефа, растителността, цвета и
влажността на почвата и др.; 2.
рядко изкуствени атмосферни ус-
ловия в сграда.
микрокод (англ.) комп. кодът, в кой-
то са написани инструкците на ед-
на микропрограма; списък от еле-
ментарни стъпки на програма.
микрокомпютър (англ.) компютърна
система, използваща като обра-
ботващо устройство микропроце-
сор.
микрокопне (гр.) фот. снимка, на-
маляваща до 1/20 обикновената
печатна страница.
микрокосмос (гр.) физ. свят на мал-
ките величини, каквито са атоми-
те, молекулите и елементарните
частици.
микролингвистика (англ.) език, дял
от езикознанието, който изучава
връзките, взаимоотношенията и
противопоставянето вътре в ези-
ковата система.
микролента (гр.) фот. лента, която
допуска линейно намаляване на
снимката 600 пъти.
микролит (гр.) 1. минер. обикн. мн.
твърде малки, но все още видими
под микроскоп кристали на ска-
лообразуващи минерали; 2. архе-
ол. малко кремъчно оръдие на тру-
да, най-често в геометрична фор-
ма от епохата на мезолита.
микрология (гр.) измерване на мал-
ки величини.
микрометрия (гр.) физ. определяне и
установяване на най-малки вели-
чини с помощта на микрометър;
—
микрометър (гр.) техн. 1 . инст-
румент за измерване на най-мал -
ки линейни размери по абсолю-
тен метод; 2. единица мярка за
дължина, равна на една хилядна
от микрометъра; микрон.
микромикрон физ. мярка за дължи-
на, равна на една милионна част
от микрона; — микрон (гр.) физ.
ост. мярка за дължина, равна на
една хилядна от милиметъра; мик-
рометър.
микронуклеуси (гр. — лат.) зоол. кле-
тъчни ядра (ядърца) при инфузо-
риите, които могат да се разделят
неколкократно.
микроом физ. една милионна част от
ома.
микроорганизми (гр.) най-малките
организми, които не могат да се
видят с просто око: растителни
или животински.
мнкропалеонтология палеонт. наука,
която изучава вкаменените остан-
ки от едноклетъчни животински
и растителни многоклетьчни и
други организми, по които се оп-
ределя геоложката възраст на
пластовете.
микропил (гр.) 1. зоол. отвор в ципа-
та на яйцето у някои животни,
през който минават сперматозо-
идите при оплождането; 2. бот.
отвор на върха на семенната пъп-
ка у висшите растения.

431
микрофлнш
микропрограма (англ.) коми, после-
дователност от базови инструк-
ции, наричани микроинструкции,
които описват всичките стъпки на
определена операция на компю-
търа.
микропроцесор (англ.) комп. центра-
лен процесор, физически реали-
зиран в един полупроводников
чип, като интегрална схема.
микрорелеф 1. геогр. малки нерав-
ности, гънки, възвишения и
вдлъбнатини на земната повърх-
ност, чиято височина не надми-
нава няколко метра; 2. техн . не-
равности по повърхността на
шлиф, които се виждат под мик-
роскоп.
микросистема техн. физ. система с
много малки размери.
микроскопическн (гр.) 1. извънред-
но малък, видим само с микрос-
коп; 2. който се извършва само с
микроскоп; 3. прен. прекадено ма-
лък, дребен по размери; — мик-
роскопски изследвания изследва-
не с микроскоп; — мнкроскопия
прилагане на микроскопа в изс-
ледванията; приготвяне на мик-
роскопически препарати — мик -
роскоп оптически уред за увели-
чаване на невидими с просто око
предмети, като туберкулозни ба-
цили, разни бацили във водата и
Др.
микроспора бот. спора у разноспо-
ровите папрати, от която се раз-
вива мъжки полов орган; анате-
ридий; — микроспорангий бот.
спорангий, в който се образуват
микроспори.
микроструктура техн. най-ситна
структура на твърдите вещества,
която се вижда само при голямо
увеличение под микроскоп.
микротипия (гр.) отпечатък от фо-
тография, направена чрез микрос-
коп.
микротом (гр.) микробиоя. инстру-
мент за изрязване на тънки части
от животинска или растителна тъ-
кан за наблюдаване под микрос-
коп.
микрофаг (гр.) биол. клетка, левко-
цит, способен да поглъща и обез-
врежда чужди клетки, главно бак-
терии в организма.
микрофилм (гр.) фот. негативна или
позитивна снимка на лента, план-
филм или плака, която възпроиз-
вежда в умален вид ръкопис, до-
кументи, книги, които се разчи-
тат на специални апарати.
микрофит (гр.) микробиол. микрос-
копичен растителен организъм.
микрофлора (гр.) бот. съвкупност от
растителните микроорганизми в
определена среда.
микрофототрафия фот. 1 . снимане на
микроскопични обекти с помощ-
та на микроскоп и специален фо-
тоапарат; 2. снимка на такъв
обект.
микрофотометър (гр.) ост. физ. уред
за измерване на оптическата плът-
ност на почервеняването на еле-
менти от повърхността на прояве-
ни фотографически слоеве от
спектрогами, рентгенограми, ас-
трономически снимки и др.
микрофталия (гр.) мед. ненормално
малка очна ябълка на едното или
двете очи.
микрохимня хим. наука за способите
на химическия анализ, които се
извършват с малки количества ве-
щества.
микрохирургия мед. хирургическа
операция за възстановяване на
прерязани нервни влакна и кръ-
воносни съдове с диаметър по-ма-
лък от 2 мм, извършвана с помощ-
та на операционен микроскоп.
микрофлнш (нем.) минер. много тън-
ка пластинка от скала или мине-
рал, приготвена за изследване под

микс
432
специален микроскоп.
микс (англ.) вълнен плат със стъпа-
ловидни цветни ефекти, образу-
вани чрез сплитане и редуване на
светла и тъмна нишка по основа-
та и вътъка.
микседем (гр.) мед. вродено или при-
добито заболяване поради силно
намалена продукция на хормони
от щитовидната жлеза, което се
изразява в промени в кожата,
изоставане на растежа, в психи-
чески нарушения и др.
мнксобактерня (гр.) микробиол. бак-
терия, която се намира обикно-
вено в слизеста маса, в торища и
влажна почва.
мнксомицети (гр.) микробиол. слуз-
ни гъбички по гниещи остатъци.
мякст (англ.) спорт, игра на тенис
между смесени двойки.
мнкстура (лат.) фарм. 1. разтвор на
две или повече твърди лекарстве-
ни вещества в подходящ разтво-
рител; 2. смес от три или повече
течни лекарства.
Мнланска(та) скала муз.
—
просла-
вен оперен театър и неговата тру-
па в гр. Милано, Италия.
миледи (англ.) 1. обръщение към
знатна англйска дама — милос-
тива госпожо, госпожо; 2. госпо-
жа.
мнлет (тур.) народ; — мнлет башия
1. народен глава; 2. църковен во-
дач (патриарх, владика).
мили- (лат.) първа съставна част на
сложни думи, която означава, че
мярката е хиляда пъти по-малка
от основната.
милиампер (лат.) физ. една хилядна
част от ампера.
милиард (фр.) хиляда милиона; —
милиардер притежател на милиар-
ди парични средства.
милиарен (лат.) книж. на големина
колкото просено зърно; просови-
ден; — милиарна туберкулоза ту-
беркулоза, която се получава при
масово нахлуване на туберкулоз-
ни бактерии в кръвта с развой на
туберкули колкото просено зър-
но във всички органи.
милиарий (лат.) ист. у римляните —
крайпътен камък, който означава
разстояние от хиляда крачки.
милибар (лат.) физ. единица мярка
за измерване на налягане, равна
на една хилядна от бара.
миливат (лат.) физ. мярка за елект-
рическа мощност, равна на една
хилядна от вата.
милнволт (лат.) физ. мярка за елект-
рическо напрежение, равна на ед-
на хилядна от волта.
милиграм (гр.) физ. единица мярка
за тегло равна на една хилядна от
грама.
милиметър (гр.) физ. мярка за дъл-
жина, равна на една хилядна от
метъра.
милимикрон (лат.) мярка за дължи-
на, равна на една хилядна част от
микрона.
милион (ит.) 1. хиляда хиляди; 2
прен. безкрайно количество, мно-
жество; — милионер (фр.) прите-
жател на богатства, които се оце-
няват на милиони.
милисекунда мярка за време, равна
на една хилядна от секундата.
милитаризация (фр.) 1. въвеждане на
милитаризъм; 2. пренасяне на
форми и методи от военна орга-
низация в областта на гражданс-
ките отношения или на стопанс-
твото; — милитаризъм политичес-
ко господство на военщината и
подчиняваме на стопанството им
на цели на завоевателна полити-
ка.
милорд (анг.) обръщение към анг-
лийските лордове.
милрейс (исп.) монета в Португалия,
Бразилия и в други страни в Юж-
на Америка.

433
Минерва
милфозис (гр.) окапване на клепа-
чите.
мильо (фр.) 1. средина 2. среда, око-
лен свят и условия, в които ня-
кой живее и действа; 3. покривка
(четвъртита или кръгла) за среда-
та на маса, като украшение.
миля (фр.) пътна мярка за дължина:
в Англия 1609 метра; в САЩ 1853
метра; в древния Рим 1500 метра;
морска миля ® 1852 метра; геог-
рафска миля = 7420.43 метра.
миманса (санскр.) филос. древноин-
дийска философска система, за
чийто оснавател е смятан мъдре-
цът Джаймини, според която све-
тьт е безкраен във времето и прос-
транството и съществуват 9 субс-
танции — земя, вода, въздух, огън,
ефир, душа, ум, време и прост-
ранство.
миметмзъм (гр.) биол. мимикрия.
мимика (гр.) 1. говорене без думи, с
външни движения; 2. изкуство да
се изразяват мисли и чувства с
движения на мускулите на лице-
то и с жестове; 3. движение на ли-
цевите мускули като израз на ду-
шевни състояния; — мим (гр.) 1.
театр. в древна Гърция и Рим —
представление, което осмива ха-
рактери и обичаи и има импро-
визиран диалог, песен и танц;
пантомима, фарс; 2. театр. актьор
в такова представление; изпълни-
тел на пантомима; 3. литер. дра-
матически разказ за нрави и оби-
чаи; — миманс (гр.) театр. състав
от артисти, които изпълняват ми-
мически роли; статисти, фигуран-
ти; — мимик актьор, опитен в из-
разяване на чувства с движения и
жестове; — мимически чрез дви-
жение на тялото и изражение на
лицето; — мимодрама театр.
представяне на драма само чрез
мимика; пантомима с музика; —
мимолог (лат.) книж. актьор,кой-
то изпълнява мимове.
мимикрия (лат.) 1. физиол. филоге-
нетично развито имитиране на сиг-
нализиращи структури на телесно
оцветяване, телесни форми, пове-
дение и пози при животните, ко-
ето води до заблуда в отношенията
между хищниците и плячката им;
2. прен. изкуство да се подражава,
мимическо изкуство.
мимоза (гр.) бот. тропическо расте-
ние от семейство бобови с листа
и цветове, чувствителни на най-
лек допир.
мннаре (ар.) кула на джамия, от ко-
ято ходжите свикват мюсюлмани-
те на молитва.
миндал (гр.) бадем.
мнндер (тур.) дълго седалище край
стена в стая.
минезавг (нем.) литер. немска ри-
царска лирика през Средните ве-
кове, в която се възпява любовта
и рицарски подвизи; — минезин-
гер (нем.) литер. поет и певец в
средновековните германски дър-
жави, в чиято поезия се възпяват
с голяма лиричност любовта и ри-
царското звание под влияние на
френските трубадури.
миней (гр.) 1. богослужебна книга на
православната църква със служби -
те за цял месец по календарен ред;
2. църковна богослужебна книга
с проповеди или жития на светц-
ите, които се славят през един ме-
сец.
Минерва (лат.) 1. мит. в римската
митология богиня, закрилница на
града, олицетворение на мъдрос-
тта, покровителка на науките, за-
наятите, изкуствата; почитана съ-
що като богиня на войната и дър-
жавността; заедно с Юпитер и
Юнона образували Капитолийска
триада — най-значителните рим-
ски божества, за които бил изгра-
ден храм на Капитолийския хълм;

мини-
434
в очите на древните Минерва е аб-
солютна девственица, чието сърце
е свободно от всякаква страст; 2.
прен. олицетворение на мъдрост,
знание, умение, наука.
мини- (англ.) първата съставна част
на сложни думи със значение: 1.
нещо значително по-малко от дру-
ги членове на същия клас; 2. не-
що непълноценно.
миниатюра (лат.) I. в средновеков-
ни ръкописи и старопечатни кни-
ги — цветна заглавна буква; 2.
цветна картинка като илюстрация
към същите ръкописи и печатни
книги; 3. худ. картина или изоб-
ражение в малък размер върху
слонова кост, седеф, метал и дру-
ги с изящна изработка; 4. мини -
атюр; 5. литер. малко литератур-
но произведение (лирическо сти-
хотворение, разказ, пиеска и др.),
което се отличава с дълбочина на
съдържанието и изискатост на
формата; 6. муз. малко музикално
произведение; — мнннатюр (лат.)
модел, образ на предмет в много
умален размер; — миниатюрен ма-
лък в умален вид; — миниатюрнст
автор на малко художествено, ли-
•
тературно, музикално и друго про-
изведение.
минима (ит.) 1. муз. полунота, поло-
винка нота; 2. мат. най-малкото
постижимо количество; — мини-
мален (лат.) съставляващ най-мал-
кото: минимални искания = най-
малките; — минимум най-малко-
то.
мнннетериал (лат.) ист. средновеко-
вен прислужник, който завеждал
стопанството при кралски двор
или имение на феодал, а после
станал член на дворянското със-
ловие.
миниум (лат.) червена боя (обикно-
вено за боядисване на железа сре-
щу ръжда).
минойски (по гр. Минос, легенда-
рен цар на о-в Крит) който се от-
нася до предисторическата култу-
ра и изкуство на о-в Крит; — ми -
нойско писмо старокритско пис-
мо, отчасти пиктографско, а пос-
ле линеарнокурсивно.
минога зоол. вид риба.
мннология (гр.) жития на светци,
разположени в календарен ред.
миномет (рус.) воен. късо английско
оръдие за стрелба със сухопътни
мини, което стреля с отвесен огън
на близко разстояние; минохвър-
гачка.
минор1 (лат.) муз. едно от двете ос-
новни ладови наклонения в му-
зиката, което придава мек харак-
тер на звучността; миньор; — ми -
норен муз. мек; минорната гама
звучи меко, нежно, женствено,
тъжно.
минор2 (лат.) мат. поддетерминанта
от детерминантата на определена
матрица.
мннорат (лат.) право на най-младия
във фамилията да наследява имо-
та на бащата; — минорен малоле-
тен; — мннорност малолетство; —
миноритет (лат.) 1. малцинство на
гласове при избор; 2. национално
малцинство; 3. малолетие.
минорит (лат.) монах от францискан-
ския орден на „по-малките” хрис-
тови братя.
минорка (по собств. Минорка, ост-
ров в Средиземно море) зоол. по-
рода кокошка с бяла перушина и
с голяма носливост.
минотавър (гр.) 1. мит. в гръцката
митология — баснословно митич-
но чудовище с човешко тяло, но
с глава на бик, затворено от цар
Минос в лабиринта и хранено с
човешко месо, докато било убито
от Тезей; 2. прен. алчен, ненаси-
тен човек.
минтан (тур.) горна къса дреха със

435
миракъл
свободни отпуснати ръкави,
минус (лат.) 1. знак в математиката
за изваждане; 2. без, по-малко,
минускул (лат.) 1. език, разновидност
на старото, а също и на среднове-
ковното латинско или гръцко пис-
мо, което възниква под влияние
на старописния почерк (курсив)
от края на 8. век; 2. печ . дребен
шрифт; 3. език, малка буква в ръ-
копис; — минускулен който се от-
нася до минускул; — минускулно
писмо печ. смес от унициално и
курсивно писмо, което е предход-
ник на днешните дребни печатни
букви.
миньон (фр.) печ. дребен шрифт с
размер 7 пункта, който е между
петит и нонпарей.
минц австрийска златна монета с ръ-
бове.
мио- (гр.) първа съставна част на
сложни думи — медицински тер-
мини със значение мускул, нап-
ример миокардит.
миограф (гр.) мед. уред за графично
изобразяване на мускулните дви-
жения.
миография (гр.) мед. описание на
мускулите.
миознт (лат.) мед. възпалително за-
боляване на скелетните мускули,
миокард(ий) (гр.) анат. сърдечен
мускул; — миокардит (гр.) мед.
възпаление на сърдечния мускул,
най-често вследствие на инфек-
циозно токсични причини (при
скарлатина, дифтерия, коремен
тиф, грип и др.) .
миология (гр.) дял от анатомията,
който се занимава със скелетната
мускулатура; — миотомия разси-
чане на мускулите; — миолог мед.
специалист по миология.
миом (фр.) мед. миома; — миома (гр.)
мед. доброкачествен тумор от мус-
кулна тъкан, най-често в матка-
та; — миомектомия (гр.) мед. опе-
ративно премахване на миома; —
миометриум, миометрий (гр.) анат.
мускулен слой на стената на мат-
ката.
мнонатия (гр.) мед. прогресивно мус-
кулно израждане, при което нап-
речно набраздените мускулни
влакна се заменят със съединител-
на и мастна тъкан, от което се по-
лучават разнообразни по вид и те-
жест дефекти в стойката, в поход-
ката, във функцията на ръцете и
др.
миопия (гр.) късогледство.
миоре, мюре (ар.) 1. патица-мамец;
2. прен. уловка.
миоцен (гр.) геол. долната епоха на
неогена, характеризираща се със
силна вулканична дейност и об-
разуване на планини.
мир 1. тишина, спокойствие; 2. съг-
ласие, сговор; 3. свят. Вселена.
мира (гр.) 1. благовонна смола от ко-
рата на източноафриканско дър-
во; 2. бот. смирново дърво, което
дава благовонна смола.
мирабела (фр.) бот. вид ароматна
жълта слива (плод).
мирабилит (лат.) минер. естествена
глауберова сол.
мираж (фр.) 1. природно явление в
пустините, почиващо на оптичес-
ка измама: в долните гъсти сло-
еве на въздуха се отразяват разни
предмети, които се намират да-
леч нейде и на пътника се при-
виждат големи пространства с во-
да, гори, зеленина и др.: 2. прен.
измамно явление; илюзия.
миракъл (лат.) 1. литер. през Сред-
новековието в западните страни
—
религиозно-поучителна драма
в стихове, чийто сюжет обикно-
вено представя чудеса, извърше-
ни от Дева Мария или някой све-
тец: 2. чудо, свръхестествено де-
яние, противно на природните за-
кони; 3. драматични легенди за

мирза
436
светни.
мирза (перс.) I. дума, която се пи-
ше зад името за обозначаване на
княжески произход, както и на
учени; 2. титла пред името за оз-
начаване на ученост.
мириаметьр (гр.) мярка за дължина,
равна на десет хиляди метра.
мириапод (гр.) зоол. насекомо с мно-
го крака.
мирие (перс.) ост. 1 . държавен или
султански имот; 2. данък; 3. от-
куп;
мирингит (лат.) мед. възпаление на
тъпанчето на ухото; — мнринго-
томня (лат.) мед. пробиване на тъ-
панчето със специална игла, за да
изтече гной при възпаление на
средното ухо.
мирияда (гр.) (обикновено 10,000)
безброй, безчислено количество.
мирияподи (гр.) хилядокраки.
мирлитон (фр.) муз. мембрана, ко-
ято при пеене се държи пред ус-
тата или се опъва върху отвора на
инструмент за предаване на но-
сов тембър.
мирмекологня (гр.) наука за мравки-
те; — мирмекофилен (гр.) бот. зо-
ол. за растение — което живее в
мравуняци, в симбиоза с мравки-
те; — мирмекофилня (гр.) бот. и
зоол. съжителство между растения
и мравки; — мирмекохорая (гр.)
бот. и зоол. разпространяване на
семената на някои растения чрез
мравките.
миримилион (лат.) ист. римски гла-
диатор, въоръжен с меч, щит и
шлем.
миро (гр.) състои се от разни арома-
тични масла и елсй и с него се
помазват кръщаващите се; — ми -
роносица жена, която е донесла
миро за помазване тялото на
Христос след сваляне от кръста;
—
миросвам правя кръст на чело-
то (от свещеник) с миро; — ми-
рохранителница съд, в който се па-
зи мирото.
мироглед, мировъзрение начинът, по
който човек разглежда и схваща
целостта на Вселената и неговото
положение в нея.
мис (англ.) 1. госпожица (в Англия
и Америка); 2. на конкурс за кра-
сота — титла за най-красивата же-
на, царица на красотата.
мисал (лат.) печ. мярка за величина
на печатарски букви от 48 пунк-
та.
мисионерство (лат.) разпространение
на християнството между езични-
ци; — мисионер 1. пратеници от
правителството на една държава
в друта с някаква поръчка; 2. дип-
ломатическа мисия; 3. група ду-
ховни лица, изпратени в езичес-
ка страна да разпространяват хри-
стиянството; 4. задача, поръчение;
5. дипл. представителство от вто-
ра степен начело с пълномощен
министър.
мисирлък нива насадена с цареви-
ца; царевичак; — мисир (тур.) 1.
царевица; 2. домашна птица (мъж-
ката); — миенрка (ар.) пуйка.
мисис (англ.) госпожа, поставено
пред името на омъжена жена (в
Англия и Америка); — мнстрис
(англ.) ост. книж. мисис, госпо-
жа.
миситин посредник; — миснтство,
миситлък посредничество.
миск (тур.) мускус, миризлива бла-
гоуханна мас, вадена от някои жи-
вотни.
мискет (тур.) миризливо грозде; та-
мянка.
мнетагок (лат.) рел. у древните гър-
ци и римляни — жрец, който из-
вършвал мистерии, или лице, ко-
ето посвещана в мистерии; — мис-
тагогия (гр.) рел. у древните гър-
ци и римляни — посвещаване в
мистерии.

437
мичман
мистерия (гр.) 1. тайнство; 2. у ста-
рите народи: тайно религиозно-
политическо учение, което се съ-
общава само на онези, които да-
ват обещание, че ще мълчат; със-
тои се в разни легенди за подви-
зите и съдбата на боговете; 3. през
Средновековието: духовно пред-
ставление със сюжет от Св. Писа-
ние, което се е изпълнявало по
църквите от духовни лица; — мис-
териозен тайнствен, забулен в мъг-
ла; — мистернозност тайнственост;
—
мистик 1. привърженик на мис-
тиката; последовател на мисти-
цизма; 2. лице, което вярва в тайн-
ствени, свръхестествени неща; —
мистика (гр.) учение за тайнстве-
ния смисъл на Св. Писание и об-
редите на вярата, което се дове-
рявало само на посветените.
мистнфикатор (фр.) лице, което се
занимава с мистификация, което
прави мистификация; — мистифи-
кация (лат.) 1. умишлено въвеж-
дане в заблуждение; измама, за-
булване; загадка; 2. литер. при-
писване на авторство на художес-
твено произведение на друго ли-
це; — мистифицирам измамвам,
излъгвам, подвеждам, въвеждам в
заблуждение, забулвам в мъгла.
мистицизъм (ip.) 1. тайнствено уче-
ние, с което се стремят да позна-
ят Божественото с помощта на съ-
зерцанието, което да се усети чрез
външните сетива, а не чрез разу-
ма; 2. склонност да се търси във
всичко някакъв тайнствен смисъл;
—
мистичен който има тайнствен
характер; — мистично настроен
тайнствено, мечтателно.
мистер, мистър (англ.) господин,
мистрия (тур.) 1. метална плоска ло-
патка, с която зидарите хвърлят и
размазват хоросана; 2. прен. под-
лизурка, мазна-гана.
митарство (църк.) 1. различни със-
тояния, които преминава душата,
като оставя тялото; 2. прен. учреж-
дение в йерархически ред, капия,
мител (нем.) печ. мярка за величина
на букви от 44 пункта, които са
средни между улцер и терция.
мителфайн (нем.) печ. хартия, изра-
ботена предимно от дървесина със
средно добро качество.
митил = метил, болест по овцете от
бацил под същото название, явя-
ваш се в черния дроб.
митинг (англ.) политическо събра-
ние на пълноправни граждани, с
цел да се произнесат по някои по-
литически въпроси.
митоза (гр.) гекет. най-разпростра-
неният начин на възпроизвежда-
не на клетките, който осигурява
равно разпределение на генетич-
ния материал между дъщерните
клетки и приемственост между
хромозомите в ред поколения;
непряко деление на клетките, ка-
риокенеза.
митра (гр.) короната, която носи
владиката по време на богослуже-
ние.
мятраизъм (лат.) широко разпрост-
ранен в Римската империя култ
към персийския бог на светлина-
та Митра.
митральоза (фр.) картечница, ско-
рострелна пушка.
митрополит (гр.) виеше духовно ли-
це, владика, който управлява мит-
рополия; — митрополия 1. черков-
на област, управлявана от митро-
полит; 2. канцелария на митро-
полита.
мицел (гр.) 1. бактеор, вегетативно
тяло на гъбите, което е изградено
от техните хифи, а обикновено се
развива в почвата; 2. плесен; —
мицетология (гр.) наука за гъбите;
микология.
мичман (англ.) първият офицерски
чин във флота

мишена
438
мишена (рус.) L обект за цел при
учебна стрелба; 2. прен. лице, ко-
ето е предмет на преследване.
мишка комп. устройство за ръчно въ-
веждане в компютъра на коорди-
нати от графично изображение
върху екрана на дисплея.
миш-маш (нем.) разг. 1. бъркотия,
бърканица; 2. кул. ястие от пър-
жени бъркани яйца, чушки и до-
мати.
мишна (евр.) втората част на Талму-
да.
Мнемозана богиня на паметта и май-
ка на музите.
мнемоника (гр.) 1. изкуство за зат-
върдяване на паметта с известни
средства; 2. псих . мнемотехника,
или изкуство за запомняне; съв-
купност от прийоми, които оси-
гуряват облекчено запомняне на
възможно по-голям брой сведения
или факти с помощта на създава-
не на изкуствени асоциации; —■
мнемоник (гр.) псих. 1 . специалист
по мнемоника; 2. човек, упраж-
нен в мнемоника; — мнемотехни-
ка (гр.) 1. псих. използване на по-
мощни методи при ученето за по-
добряване на паметовите пости-
жения, за повишаване на способ-
ността за възпроизвеждане; 2. ес -
традно-цирков жанр: отгатване на
числа, названия и др.
мнемосхема (гр.) псих. нагледно,
най-често графично изображение
на познавателната структура на
една дейност.
мним недействителен, привиден,
лъжлив.
мо (образувано чрез обръщане на ду-
мата ом) физ. единица мярка за
електропроводимост, реципрочна
на ом.
моаре вълнен или копринен плат с
вълнообразна лъскавина.
мобилен (лат.) подвижен,
мобилизирам (фр.) 1. свиквам запас-
ните войници под знамената с цел
воюване с чужда държава или въз-
становяване на нарушения вътре-
шен ред; 2. прен. активизирам; —
мобилизация 1. воен . привеждане
на войска от мирно състояние на
готовност за военни действия; 2.
свикване на запасните войници
под знамената; 3. прен. активизи-
ране, раздвижване, което осигу-
рява успешно изпълнение на ня-
каква задача.
мобилотел (фр.) пригоден за спане
вагон, който се прикачва към път-
нически автобус и обслужва път-
ниците при дълги пътувания.
мобилярен (фр.) който се състои от
движими имоти; — мобилярен кре-
дит кредит срещу гаранция на
движими имоти.
мовеин (фр.) печ. първата виолетова
анилинова боя, употребявана в пе-
чатарството.
моветон (фр.) невъзпитаност, лош
начин на държане.
мода (фр.) 1. временен и скоропре-
ходен обичай за отнасяне с хора,
а също и в носенето на облекло-
то; 2. вкус, който господства във
външните форми на предметите
за битови нужди (особено при об-
леклото) сред дадена среда и пре-
обладава през известен период; 3.
в статистиката — измерител на ти-
пичното (средното) равнище на
един статистически признак в да-
дена съвкупност.
модалност (лат.) 1. филос. категория,
която изразява степента на веро-
ятност в едно съждение; 2. грам.
наклонение; 3. псих. качествена
принадлежност на едно явление
към специфична сетивна област
на възприятието; — модален (лат.)
грам, който се отнася до глагол-
ната категория наклонение.
модалисти (гр.) еретици, които до-
пускат у Бога само едно същест-

439
модификация
во, а в лицето на Св. Троица виж-
дат само образи или форми, в ко-
ито се открива Бог на света.
модел (лат.) 1. образцов екземпляр
от някакво изделие; образец, мос-
тра; 2. копие на предмет в естест-
вена големина или с мащабно на-
маление или увеличение; макет;
3. техн . точен образец на пред-
мет, предимно от дърво, от който
ще се прави леярска форма; 4.
техн. чертеж или пространствена
конструкция за онагледяване на
някакъв физически обект или
процес; 5. изк. човек, животно или
предмет, който служи за образец
на художествено възпроизвежда-
не в живописта или скулптурата;
6. прен. образец за подражание; 7.
псих. обект, който замества даден
оригинал в процеса на познани-
ето му; образец, с който се срав-
няват други неща; — моделиране
най-характерен метод на кибер-
нетиката, широко използван;
опосредствано практическо или
теоретично изследване на обект,
при което той не се изучава не-
посредствено, а негов модел, кой-
то се намира в обективно съот-
ветствие с познавания обект; —
моделиер (фр.) 1. лице, което съз-
дава нови модели съобразно мод-
ните тенденции; 2. обущар, кой-
то изработва модни обувки; — мо-
делирам (фр.) правя модел на не-
що (от гипс, восък, глина и др.);
—
модельор (фр.) техн. работник-
специалист по изработване на ле-
ярски модели; моделчик; — мо-
дист (фр.) лице, което изработва
модно облекло (дрехи, шапки и
т. н.).
модем (англ.) комп. съкратено от мо-
дулатор-демодулатор, устройство,
което осигурява обмена на данни
между ЕИМ и терминал.
модерантнзъм (фр.) ист. политичес-
ка система, която почива на уме-
реността, специално по време на
Френската революция.
модератор (фр.) 1. техн. приспособ-
ление на машина за регулиране на
движението; 2. муз. приспособле-
ние на клавирен музикален инст-
румент за регулиране силата на
звука; 3. физ. материя, която на-
малява бързото движение на не-
утроните при атомно разпадане;
—
модерацня (лат.) умереност.
модерен (фр.) 1. съвременен, по мо-
дата; 2. който отговаря на съвре-
менните нужди и изисквания; 3.
нов, съвременен; — модернизирам
1. правя нещо да отговаря на съв-
ременните изисквания и нужди;
осъвременявам; правя по модата;
2. заменям старо с ново, напри-
мер снабдявам с нови машини
фабрика; — модернизъм 1. стре-
меж да се върви в крак с новото и
прогресивното; 2. течения в из-
куството и литературата, възник-
нали в края на 19. век, като сим-
вол изъм, експресионизъм, сюрре-
ализъм, абстракционизъм и др.
модий (лат.) ист. мярка за течности
и житни храни в древния Рим,
равна на около 9 литра.
модильон (фр.) арх. подпорка на кор-
низ, която служи и за украса.
модификация (лат.) 1. видоизмене-
ние, преобразуване; 2. хим. физ.
различно състояние, в което се
явяват някои елементи (например
въглеродът има три модификации,
различаващи се по своите физич-
ни, химични и механични свойс-
тва — диамант, графит и въглен);
3. биол. отклонение на животинс-
ки или растителен организъм от
родителската форма, което не се
онаследява; — модифицирам ви-
доизменям (без съществени про-
мени); — модифнкатор (лат.) техн.
1. приспособление, което видоиз-

модул
440
меня действието на една машина;
2. вещество, прибавено към струк-
турно бял чугун, за да му придаде
добри механични свойства.
модул (лат.) 1. мат, абсолютна
стойност; 2. мат . естествен лога-
ритъм; 3. физ. константа, с която
се изчислява напрежението от
еластичната деформация; 4. техн .
отношение на зъбното деление на
зъбни колела към числото р (3,14);
5. арх. в античността — извлечена
от радиуса на колона мярка, по
която се осъразмеряват всички
други мерки на сградата; 6. арх.
строит. изходна мярка за изразя-
ване на кратни съотношения в
размерите на отделни части на ед-
но съоръжение, прилагана в сгло-
бяемото строителство от готови
елементи; 7. косм. съставна част
на многостепенен ракетен кораб,
която може да се отегля при ка-
цане и да се движи самостоятел-
но; 8. (англ.) комп. самостоятелна
програма (или част от програма),
която може да се идентифицира;
9. комп. функционален апаратен
блок, предназначен за използва-
не заедно с други компоненти; —
модуларен (фр.) който се отнася
до модул в древната гръцка или
римска архитектура.
модулатор (лат.) 1. физ. устройство
за принудително изменение във
времето на параметрите, характе-
рициращи даден физически про-
цес; 2. pad. техн. устройство за
предаване на информация посред-
ством преобразуване на електри-
чески сигнали в изменение на па-
раметрите (амплитуда, фаза, чес-
тота) на високочестотни електри-
чески трептения; 3. (англ.) техн.
устройство, което осъществява мо-
дулация на сигналите; ■— модула-
ция (лат.) 1. физ. изменението на
амплитудата, честотата или фаза-
та на електромагнитните трепте-
ния; 2. физ. преобразуване на
електрическите трептения, пре-
дизвикани от звукови вълни, в
светлинен лъч върху звуковата
ивица на филмова лента; 3. рад. -
техн. изменение на параметрите
на електрическите колебания с
висока честота в резултат на дру-
ги колебания с по-висока често-
та; 4. (англ.) комп. процес, при
който дадена характеристика на
носещия сигнал се променя в съ-
ответствие с друг сигнал; 5. пре-
ход от един тон към друг (при пе-
ене); — модулирам (лат.) правя
преход от един тон към друг.
модулно програмиране изч. техн. ор-
ганизиране на програмата във вид
на съвкупност от модули, при ко-
ето всеки модул изпълнява опре-
делена отделна функция, като
строго се спазват правилата за вза-
имодействие между тях.
модус (лат.) 1. начин, способ, лес-
нина; 2. във философията на 17.
и 18. век — преходни свойства на
отделни видове или състояния на
материята за разлика от постоян-
ните свойства; 3. филос. в логика-
та — отличаващи се помежду си
по формално логическата качест-
вена и количествена характерис-
тика на предпоставките разновид-
ности на фигурите на силогизма;
4. грам, наклонение.
мозазавър (фр.) палеонт. изчезнало
голямо влечуго от последния пе-
риод на мезозойската ера.
мозаизъм (по собств. Мойсей) 1.
мойсеево законодателство, изло-
жено в първите пет книги на Биб-
лията; 2. религия на юдеите; —
Мойсей (13 в. пр. Хр .) библ. пър-
вият пророк на Йехова, тачен ед-
накво от евреи, мохамедани и
християни; роден в Египет, отг-
ледан от дъщерята на фараона;

441
Молиер
Йехова му говори от горяща и не-
изгаряща трънка и му нарежда да
изведе народа израилев от Египет;
фараонът скланя да ги пусне едва
след като страната бива сполетя-
на от 10 страшни бедствия („яз-
ви”), последното от които било
избиването на всички първород-
ни момчета в египетските семейс-
тва; Мойсей превежда съплемен-
ниците си през Червено море „по
сухо” и след 40 г. пътуване през
пустинята стига с 12-те израиле-
ви племена до р.Йордан, отвъд ко-
ято е обетованата земя Ханаанс-
ка; тук мисията му свършва:
Мойсей предава водачеството на
Исус Навин и, навършил 120 г,,
умира.
мозайка (фр.) 1. изкуството да се
правят плоски орнаменти или це-
ли портрети от цветни камъчета,
мраморни и стъклени парчета и
пръчици; 2. самото произведение
на това изкуство, което е много
старо и започва с правене на по-
дови настилки; 3. строит. настил-
ка от циментов разтвор и едноц-
ветни или разноцветни каменни
или мраморни късчета; 4. вид дет-
ска игра, при която се съставят
изображения от отделни кубчета;
5. прен. пъстра смес от разнород-
ни елементи; 6. бот. вид вирусни
болести по растенията, при които
листата се изпъстрят с по-светло-
зелени петна, от които се накъд-
рят.
мойри (гр. Мойра) 1. в древната
гръцка митология — три богини
на съдбата; 2. прен. съдба.
мока най-хубавото кафе от гр. Мока
в Арабия.
мокан(ин) (рум.) обл. обидно проз-
вище на румънски селянин; се-
ляндур, простак, грубиян.
мокасини (англ.) 1. вид меки затво-
рени обувки от неощавена кожа с
козината навън, носени от инди-
анците в Северна Америка; 2. вид
летни обувки без бомбета и фор-
тове.
мокет (фр.) вид текстилна мъхната
тъкан, употребявана за килими и
тапицерия.
мол1 (фр.) мор. преградна стена, из-
градена от преградни камъни или
изкуствени блокове, която прег-
ражда пътя на вълните към басей-
на на пристанище; вълнолом.
мол2 (нем.) физ. хим. измерителна
единица за количество вещество,
равна на количеството от дадено
вещество, в което има толкова
частици (атоми и пр.), колкото се
съдържат в 0,012 кг от въглерод
12(12С).
молакард (лат.) тризвучие.
молар (лат.) геол. разнообразни по
състав скални пластове, обикно-
вено от слабо споени пясъчници,
конгломерати, глини, рядко с ва-
ровити прослойки.
молберт (нем.) худ. триножник, под-
ставка, на която се слага рамка с
опънато платно за рисуване.
молекула (лат.) най-малката вещес-
твена частица, която може да съ-
ществува самостоятелно и е но-
сител на основни свойства, със-
тавена от определен брой еднак-
ви или различни атоми, недели-
ма по химически начин.
молибден (гр.) химичен елемент, зн.
Мо, пор. No 42, ат. т. 96,95, среб-
ристосив твърд метал.
моливдовул (гр.) ист. през Средно-
вековието в България и Византия
—
оловен печат във форма на
кръгла плоча с образи и надписи
от двете страни, прикачван към
документ с копринен конец.
Молиер (1622-1673) французин, най-
великият комедиен драматург:
„Тартюф”, „Мизантроп”, „Мни-
мия болен”, „Скъперникът” и др.

молла
442
молла (тур.) мохамедански съдия в
голям град.
молос (гр.) литер. стъпка в антич-
ното метрическо стихосложение
от три дълги срички, всичко шест
мори.
молох (евр.) в древносемитската ми-
тология — бог на слънцето, огъня
и войната, на когото са принася-
ли човешки жертви — деца от
знатни семейства; 2. зоол. вид ав-
стралийски гущер; 3. прен. нещо,
което изисква кървави жертви.
молуски (лат.) животни без вътре-
шен скелет, безгръбначни живот-
ни (миди, охлюви и др.); мекоте-
ли.
Мом (гр.) мит. бог на шегата, нас-
мешката, хулата и злословието у
старите гърци.
моментален (лат.) мигновен, мину-
тен, веднага, — момент 1. мигно-
вение, миг; 2. определено време,
етап в историята от развитието на
нещо; 3. обстоятелство, положе-
ние от решаващо значение; под-
буда, съпътстуващо условие; 4.
физ. стремеж или мярка за стре-
меж към привеждане в движение
особено около точка или ос; 5.
съвсем малък период от време.
монада (гр.) 1. мат . единица; 2. фи-
лос. във философията на питаго-
ристите — единичност като прин-
цип на битието; 3. филос. Декар-
товата неделима частица надаре-
на с духовни и телесни качества,
която е основа на цялото битие;
4. биол. низш организъм от рода
на протозоите; — монадология фи-
лос. учение за монадите, изложе-
но в труд на Лайбниц със същото
заглавие, според което светът се
състои от одушевени първоеле-
менти.
монандрия (гр.) форма на брак, при
която една жена може да има са-
мо един мъж; едноженство.
монартрит (гр.) възпаление само на
една става, най-често вследствие
на гонорея или туберкулоза.
монархист (гр.) привърженик на мо-
нархията; — монархия държавна
форма, при която едно лице (мо-
нархът) е самостоен и за дълго
време държавен глава; — консти-
туционна монархия монархия, в
която държавата се управлява ед-
новременно и в съгласие с Народ-
ното събрание и монарха; — мо-
нарх наследствен пожизнен глава
на държава; владетел, крал, цар,
император; самодържавец, държа-
вен глава; — абсолютен монарх не-
ограничен (от конституция и др.)
държавен глава; — монархизъм
(фр.) 1. политическа система, ко-
ято признава монархията като
най-добра форма на държавно уп-
равление; 2. привързаност към мо-
нархическия начин на управле-
ние; — монархически 1. който се
отнася до монарх и монархия; ед-
новластен; 2. който се отнася до
монархизъм.
монархомах (гр.) борец против мо-
нархията (особено за писател от
късното Средновековие и от по-
ново враме).
монах (гр.) църк. калугер; член на
манастирско братство, дал обет да
води безбрачен, аскетичен живот
според църковните канони; — мо-
нашество църк. 1. състояние, по-
ложение, достойнство на монах;
2. сбор, съвкупност от всички мо-
наси; монашеско съсловие.
мондамин (индиан.) обезмаслено ца-
ревично нишесте.
монема (фр.) език, всяка съставна
единица на семантическо равни-
ще, чието семантично съдържание
не трябва да се извежда нито от
нейния синтетичен строеж, нито
от семантиката на нейните еле-
менти.

443
монозахариди
монера (гр.) биол. най-простият бе-
зядрен едноклетъчен организъм,
от който според немския учен Е.
Хекел се развиват едноклетъчни-
те и по-висши организми.
монета (лат. от Монета, прякор на
богиня Юнона, в чийто храм пра-
вели парите) паричен знак от ме-
тал или метална сплав с опреде-
лена форма, тегло и съдържание;
пара; — монетен който се отнася
до монета; — монетен двор (рус.)
—
предприятие, чиято основна
дейност се състои в сечене на мо-
нети.
монизъм (гр.) философско направ-
ление, което обяснява битието с
един принцип: материалистите
виждат този принцип в матери-
ята, спиритуалистите — в духът;
(лротивопол. дуализъм); — монист
привърженик на монизма; — мо-
нистически който се отнася до мо-
низма.
моникс (фабрична марка) 1. биляр-
дна маса с дупки; 2. вид билярд-
на игра с топки на такава маса.
монитор (лат.) 1. книж. рядко лице,
което предупреждава, съветва; съ-
ветник; 2. малък броненосец, кой-
то се движи предимно по реките;
3. обикновен телевизионен при-
емник; 4. физ. техн . уред за конт-
ролиране на параметри, които
трябва да се съблюдават в опре-
делени граници; контролен уред,
контролиращо устройство; 5.
(англ.) техн. програмно или апа-
ратно средство, предназначено за
контрол, управление или провер-
ка на действието на определена
система или процес; един от ком-
понентите на микрокомпютърна
система.
моно (гр.) в сложните думи като
представка, означава: едно...’ мо-
ногамия, монотеизъм.
моногамия (гр.) 1. форма на семейс -
твото и брака, при която един мъж
е свързан с една жена или една
жена — само с един мъж; еднобра-
чие; 2. зоол . свързване на два ин-
дивида в брачна двойка, които
живеят заедно и създават поколе-
ние един сезон, няколко сезона
или цял живот.
—
моногамен ед-
нобрачен, едноженствен.
моногенеза (гр.) 1. биол. безполезно
размножаване; 2. език, теория,
според която човекът с езика и
културата си е произлязал на ед-
но място и после се е разпростра-
нил на други места; — моногене-
зис (гр.) моногенеза; — моногени-
зъм (гр.) учение, според което
днешният човек произхожда от
един вид (Homo sapiens), разде-
лен на три раси.
мояогиния (гр.) форма на брачно съ-
жителство, при която мъжът има
само една жена; едноженство.
монограм (гр.) 1. свързване на две
или няколко начални букви на ед-
но име така, че да образуват едно
естетическо цяло; 2. условен знак,
който заменя подпис в ръкопис,
на картина и под.
монография (гр.) 1. цялостно науч-
но изследване върху един проб-
лем; 2. съчинение, в което се раз-
глеждат единични въпроси от на-
уката, или в което специално се
изследва един писател, предмет,
епоха; — монографнчен и моног-
рафически който се отнася до мо-
нография.
монодия (гр.) литер. I. солова (ед-
ногласна) песен в старогръцката
комедия или трагедия; 2. моно-
лог на герой в старогръцката тра-
гедия без хоров съпровод.
монодрама (гр.) литер. драматичес-
ко произведение само с едно дейс-
твуващо лице.
монозахариди (гр.) хи.м. най-прости,
неразпадаши сс хидролитно въг-

монокарпнчески
444
лехидрати; прости захари.
монокарпнчески (гр.) за растения,
които само веднъж дават плод и
после умират; едноплодни.
моноклинала (гр.) геол. гънки и на
земната кора само с един склон.
моноклинен (гр.) в съчетание монок-
линна система (сингония) — гру-
па от три кристалографски класа,
чиито кристали са различно раз-
вити в три посоки.
монокок (гр.) ав. една от основните
части от конструкцията на само-
лет с аеродинамична форма, за ко-
ято се крепят крилата, опашката,
шасито, двигателят и др.
монократия (гр.) книж. автокрация,
абсолютизъм, самодържавие.
моноксил (гр.) лодка, издълбана от
едно дърво; еднодръвка.
монокул (лат.) мед. бинтова превръз-
ка за покриване на едното око;
едностранна очна превръзка; мо-
нокъл; — монокулар (нем.) спец.
зрителна тръба, през която се гле-
да само с едно око; — монокъл
(фр.) 1. кръгло оптическо стъкло,
което се слага само на едно око и
се закрепва в мускулите пред око-
то; окуляр; 2. фот. прост тип фо-
тографски обектив от едно двой-
.
но изпъкнало стъкло; 3. мед. прев-
ръзка на едно око; монокул.
монокултура (лат.) зем. продължи-
телно, непрекъснато отглеждане
на една и съща селскостопанска
култура, на едно и също място без
спазване изискванията за сеитбо-
оборот, което влошава качество-
то на почвата и намалява плодо-
родието й.
монолит (гр.) 1. голям каменен блок;
2. изработено нещо (фигура, ко-
лона) само от един камък; 3. прен.
нещо здраво споено.
монолог (гр.) 1. част от драматично
произведение, в която говори са-
мо едно лице; 2. малко съчине-
ние, което се декламира пред пуб-
лика от един артист.
моном (гр.) сдночлен.
мономання (гр.) лудост, умопобърк-
ваме на една тема, на един пред-
мет или мисъл (за преследване, ве-
личие, кражба); — мономан болен
от подобна болест.
мономер (гр.) хим. изходен продукт
на полимеризация, молекулите на
който имат обикновено двойно
свързване.
монометализъм (гр.) фин. парична
система, при която за мярка на
стойността и законно платежно
средство се взема само един ме-
тал (злато или сребро).
монометьр (гр.) литер. 1. произве-
дение, написано в стихове с един
размер; 2. стих в гръцката и рим-
ската поезия с еднакви двусрич-
ни стъпки.
моноплан (лат.) ав. самолет, който
има само един чифт крила, раз-
положени в една равнина; едноп-
лощник.
моноплегня (гр.) мед. парализа на от-
делен крайник или само на една
мускулна група.
моноподия (гр.) 1. бот. разклонение
на растения, главната основна ос
на които развива пъпки, а те от
своя страна продължават да се раз-
клоняват; 2. литер. в античното
метрическо стихосложение — такт
в стиха, в който се среща само
единична стъпка.
монопол (гр.) 1. икон. вид капита-
листически обединения, които
възникват в края на 19. век на ос-
новата на високата концентрация
на капитала, в които се съсредо-
точава по-голямата част от про-
изводството и пласментът на про-
дукцията на даден отрасъл; същес-
твуват първоначално като синди-
кати и картели, в по-висша фор-
ма — тръстове и концерни; 2. икон.

445
монотипня
изключително право върху извес-
тен вид стопанска дейност, пре-
доставена на държавата, на група
лица или на отделно лице; 3. прен.
привилегия, изключително право;
4. (англ.) икон. икономически ха-
рактеристики на определени ор-
ганизационни форми на бизнеса,
свързани с условията на пазара;
—
монополен пазар пазар без кон-
куренция и премахната сигнална
функция на парите; — монополи
големи производствени и търгов-
ски обединения на фирми, на ос-
новата на висока концентрация на
производство и капитал; — моно-
полизация на икономиката присъс-
твието на фирми на пазара, при-
тежаващи недостъпни за техните
конкуренти устойчиви преиму-
щества; — монополна цена цена,
която се отклонява рязко от
стойността или производствената
цена на стоката.
монополизирам (гр.) 1. икон. ограни-
чавам производство и търговия с
монопол, добивам изключително-
то право да търгувам или произ-
веждам нещо; 2. прен. присвоявам
си изключително право върху не-
що; — монополизация (фр.) икон.
установяване на монопол върху
производството, търговията и дру-
ги над даден отрасъл; — монопо-
лист (фр.) 1. икон. лице, предп-
риятие или държава, които имат
изключително право върху извес-
тен вид стопанска дейност; 2. кру-
пен капиталист; 3. прен. притежа-
тел на изключително право върху
нещо; — монопсония (англ.) икон.
монопол на купувача — пазар, при
който една стока или група от сто-
ки се произвеждат от няколко
производители при наличието са-
мо на един потребител-купувач.
монопсихизъм (гр.) учението, че еди-
ничната душа е само частичка от
общата, световната душа,
монорелса (рус.) техн. уредба за вът-
решен заводски транспорт, която
се състои от висяща на 2-3 м ви-
сочина релса, по която се движат
самоходни или ръчно задвижва-
ни колички.
монорема (гр.) литер. израз от една
дума.
монорнма (фр.) литер. стихотворе-
ние, в което се повтаря една и съ-
ща рима, използвано най-често в
хумористична и сатирична поезия
и в епиграми.
моносемия (гр.) езикон. наличие на
само едно значение в дума; ед-
нозначност.
моносилабнзъм (гр.) език, едносрич-
ност на думите в някои езици; —
моносилабичен (фр.) език, еднос-
рични.
мовоспермия (гр.) ген. оплождане,
при което в яйцеклетката влиза
само един сперматозоид.
моностих (лат.) стихотворение от
един стих, обикновено басня,
епиграма от един стих; едности-
шие.
монотеизъм (гр.) вярване само в един
бог; еднобожие; — монотеистнчен
еднобожен; — монотеяст който
вярва в един Бог.
монотелизъм (гр.) рел. християнска
ерес в Ориента през VII в., която
признавала, че у Христа същест-
вувала една единствена воля; —
монотелити (гр.) едноволнини;
еретици, които учели, че в Исус
Христос имало само една воля.
монотематизъм (гр.) муз. компози-
ционен принцип, който лежи в
основата на произведение, чието
развитие почива на една гама.
монотипия (англ.) 1. печ. начин на
печатане в графиката, при който
рисунката, нанесена на гладка ме-
тална плоча, дава само един от-
печатък; 2. рисунка, отпечатана по

монотонен
446
този начин; — монотип (гр.) печ.
машина за механично набиране и
отливане на букви в полиграфич-
ното производство; — монотипист
печатарски работник, който рабо-
ти на монотип; монотипер.
монотонен (гр.) 1. който е с една-
къв, равен глас, звук; еднозвучен;
2. прен. отегчителен, еднообразен,
досаден, скучен; 3. мат. постоян-
но растящ или намаляващ се (за
функция); — монотонност едно-
образие, отегчителност.
монотропия (гр.) хим. свойство на ня-
кои вещества да съществуват са-
мо в една стабилна кристална
форма, а другите им форми са нес-
табилни при всички условия.
монофагня (гр.) зоол. специализира-
не на животни към хранене с оп-
ределен вид растение или живот-
но или с няколко вида, но срод-
ни помежду си; — монофаг (гр.)
зоол. животно, което се храни са-
мо с един вид растение или жи-
вотно.
монофизитн (лат.) еретици, които
учели, че у Исус Христос имало
само едно естество — божестве-
ното, а човешкото изчезнало в не-
го като капка в морето; — моно-
физитнзъм (лат.) ист. ерес, създа-
дена във Византия през 5. век, ко-
ято приемала, че у Христа същес-
твувала само една природа — бо-
жествената; монофизитство.
монофилия (гр.) представа в еволю-
ционното движение, че произхо-
дът на отделните систематични
групи организми и целият огра-
ничен свят имат общ родоначал-
ник; — монофилетнчески който
произхожда от една прародителс-
ка форма.
монофтонг (гр.) език, прост, едини-
чен гласен звук.
монохнбрид (гр.) биол. хибрид, ро-
дителите на който се различават
помежду си само по един белег.
моиохидрат (гр.) хим. хидрат, който
съдържа само една водна молеку-
ла.
монохорд (гр.) муз. стар инструмент
от една струна, опъната върху ре-
зонатор, използван от гръцките те-
оретици и главно от Питагор за
изучаване законите на акустика-
та, а през Средновековието глав-
но за сверяване височините при
пеене; монокорд.
монохроматичен (гр.) худ. едноцве-
тен (за рисунка, картина); — мо-
нохроматор (гр.) физ. оптически
уред, който може да изолира от
спектъра монохромна, едноцвет-
на светлина; — монохромен (гр.)
физ. едноцветен.
моноцити (гр.) анат. вид големи бе-
ли кръвни клетки, най-големите
клетки в нормалната кръв с отно-
сително широка протоплазма.
монсеньор (фр.) 1. титла на князе и
други висши сановници в монар-
хическа Франция; ваше превъзхо-
дителство; 2. титла на висши ка-
толически духовници във Фран-
ция; ваше преосвещенство.
монтаж (фр.) L техн. сглобяване,
подреждане, свързване на маши-
ни, инсталации, заводи от отдел-
ни елементи; 2. поставяне на част
от определен предмет на съответ-
но място; 3. кино, изрязване, из-
биране и съставяне на филмови
кадри в цялостен завършен за про-
жекция филм; 4. рецитал, филм
или радиопредаване, съставен от
литературни откъси или сцени и
епизоди от пиеси за представяне
пред публика или ло радиото; 5.
прен. подбиране на факти за изо-
пачаване на истината; клевета, лъ-
жа; — монтажист (фр ) техн. спе-
циалист, който извършва монта-
жи; работник, специалист по мон-
таж; монтажник; — монтирам 1

447
морганизъм
техн. извършвам монтаж; сглобя-
вам, съединявам, инсталирам; 2.
прен. нагласявам; — монтьор (фр.)
1. работник — специалист по мон-
тажи; монтажист; 2. работник-спе-
циалист, който поддържа в изп-
равност машини или ги демонти-
ра.
монтаняр (фр.) ист. 1 . член на
крайната левица във Френската
буржоазна революция от 1789 г.; 2.
член на дребнобуржоазната партия
във Франция през 1848-1849 г.
монтекристо (от собст. фр.) вид ма-
локалибрена пушка или пистолет
(по името на герой от романа
„Граф Моите Кристо” от Ал. Дю-
ма — баща).
монументален (лат.) 1. който произ-
вежда силно впечатление с раз-
мерите и качествата си; 2. прен.
вечен, непреходен, траен, велико-
лепен; — монумент величествен
паметник; монументално изкуство
~
вид изобразително изкуство с
величествени форми, които са из-
раз на значителни идеи и обоб-
щения (паметници, стенописи,
мозайки и др.); — монументалист
(лат.) изк. скулптор или художник,
който изработва произведения на
изкуството (паметници, стенопи-
си, мозайки и др.) с големи раз-
мери.
мопед (нем.) лек мотоциклет, който
има допълнително педали; мото-
пед.
мопс (англ.) порода кучета с широ-
ки муцуни.
мора (лат.) литер. единица време, за
което се изговаря една кратка срич-
ка или половин дълга, отбелязана
със знака да кратка сричка.
морален (лат.) нравствен; — мора-
лизатор (фр.) 1. лице, което чрез
словото поучава и въздейства в
морално отношение; 2. лице, ко-
ето обича да поучава постоянно в
морал и става досадно; което оби-
ча да чете постоянно досадни уро-
ци по морал; — морализирам 1.
поправям в нравствено отноше-
ние, взимам мерки за повдигане
на нравствеността; 2. upon, чета до-
садни уроци по морал; — мора-
лист 1. лице, което проповядва
строг морал; нравоучител; 2. пи -
сател, който се занимава с въпро-
си на морала; 3. морален човек;
4. морализатор; — морал (лат.) 1.
съвкупност от условни норми и
принципи на поведение, които
определят отношенията между хо-
рата в обществото; 2. поведение,
което е съобразено с нравствени-
те правила; 3. прен. поука: полза-
та, която се извлича от една ис-
тория или разказ; — моралите
(лат.) нравоучителна драма в За-
падна Европа през 15.- 16. век, в
която главните действащи лица са
алегории на отвлечени понятия
(правда, разум).
мораториум (лат.) отсрочка на изпъл-
нението на платежни задължения,
която се дава със закон при нас-
тъпване на извънредни обстоятел-
ства — стихийни бедствия, война
• идр.
морбили (лат.) мед. остра заразна бо-
лест; дребна шарка.
морга (фр.) помещение в болница,
където се поставят труповете на
починалите временно или за
аутопсия.
моргантически (лат.) 1. ист. брак
между неравни по род хора във
феодалния строй; 2. брак, при кой-
то мъже от висшето съсловие се же-
нят за жени от простолюдието, без
последните и децата им да се пол-
зват с правата на мъжете си.
морганвзъм (по собств. Морган, аме-
рикански биолог) биол. учение за
механизма за наследствеността,
носителите на която се намират в

мордент
448
хромозомите.
мордент (лат.) муз. извивка на глас
при пеене като украшение (орна-
мент) в мелодия от близки тоно-
ве, състоящо се в еднократно бър-
зо сменяне на главния тон със съ-
седен долен тон.
морена (фр.) геол. ивица от грамад-
ни камъни, нанесени от ледници
или натрупани след тяхното раз-
тапяме.
морж (лат.) зоол. едър морски бо-
зайник от раздела перконоги с де-
бела кожа без косми и с два голе-
ми кучешки зъба и мустаци, кой-
то живее на стада в крайбрежията
на Северния Ледовит океан и се-
верните части на Атлантическия
и Тихия океан.
Морз, Самюел (1791 — 1872. амери-
кански ходужник и физик’, изоб-
ретил през 1837 г. морзовия апа-
рат; — морзов който се отнася до
морз; — морзова азбука телегр. аз-
бука, съставена от точки, тирета
и интервали между тях,- с която
си служи телеграфния морзов апа-
рат; — морзов апарат телегр. елек-
тромагнитен телеграфен уред,
който предава и приема текст по
морзовата азбука.
Мормон рел. легендарен пророк на
древните народи в Америка; на-
писани от него върху златни плоч-
ки бележки били намерени и пре-
ведени от Джоузеф Смит; — мор-
мони (от собст. Мормон) членове
на американска религиозна полух-
ристиянска секта „Христова цър-
ква на светиите от последния
ден”, която провъзгласила много-
женството като дадено от бога от-
кровение; населяват предимно зе-
мите край Голямото солено езеро
(щата Юта, административен цен-
тър Солт лейк сити) и активно
пропагандират учението си — дос-
та пъстра смесица от разл. рели-
гии, включително и елементи от
Стария завет и юдаизма (нейният
основател Дж. Смит бил обявен
от привържениците си за пророк
Мормон — 1830 г.).
мортадела (ит.) вид салам със сла-
нина.
морталитет (лат.) смъртност; — мор-
тификация 1. умъртвяване; 2. мед.
умъртвяване, отмиране на тъкани
и др.; 3. обявяване на известно за-
дължение по документ (полица)
за недействително; 3. погашение
на дълг.
морук (тур.) жарг. баща.
морула (лат.) биол. пръв стадий на
развитие на оплодено яйце, кога-
то зародишът представлява ком-
пактна купчина от клетки.
Морфей (гр.) 1. мит . в древногръц-
ката митология — бог на сънища-
та, един от синовете на Хипнос,
изобразяван като старец с крила;
2. прен. сладък сън.
морфема (гр.) език, най-малкият еле-
мент на думата (корен, представ-
ка, окончание), който е носител
на известно значение.
морфин (гр.) фарм. бяло, горчиво,
кристално вещество, най-важни-
ят алкалоид на опиума, употре-
бяван в медицината като приспи-
вателно и успокояващо средство;
морфий или морфиум; — морфи-
низъм (фр.) мед. болестно състоо-
яние, дължащо се на продължи-
телна употреба на морфин; хро-
нично отравяне с морфин; мор-
финомания; — морфнноман (фр.)
човек, който страда от морфино-
мания; наркоман, морфинист; —
морфйгномания (лат.) мед. страст
към хронично злоупотребяване с
морфин като средство за изкуст-
вено създаване на повишено нас-
троение и самочувствие; морфи-
низъм.
морфогенеза (гр.) геол. развитие на

449
мото(р)ролер
земеповърхни форми под влияние
на морфоструктурни и морфос-
кулптурни процеси.
морфология (гр.) 1. биол. дял от би-
ологията, който изучава структу-
рата и формите на животинските
организми, тъканите и клетките
им; 2. бот. наука, която изучава
външния и вътрешния строеж на
растенията и формите на техните
организми; 3. език, дял от езикоз-
нанието, който изучава думите,
строежа на техните форми и свър-
заните с тях граматични значения
и функции.
морфометрия (гр.) геогр. раздел от ге-
оморфологията, който се занима-
ва с математическа разработка на
картометрични данни, които за-
сягат цифровата характеристика
на релефа.
морфонема (англ.) език, две или по-
вече фонеми, които се редуват във
варианти на една и съща морфе-
ма, например ръка/ръчен.
морфояология език, раздел от езикоз-
нанието, който се занимава с връз-
ката между морфология и фоно-
логия; фотоморфология.
москити (лат.) зоол. род двукрили на-
секоми, разпространени в облас-
ти с топъл климат.
мостра (ит.) малко количество сто-
ка, което се показва или изпраща
преди сключване на сделки; об-
разец; — мостра без стойност —
мостра, която не се заплаща; —
мострен панаир изложба на стоки
за сключване на сделки.
мосю (фр.) книж. господин, като
форма на обръщение във Фран-
ция.
мотел (англ.) хотел край главно шо-
се с ресторант, гаражи и места за
паркиране на колите на пътници-
те, които отсядат в него.
мотивирам (лат.) привеждам доводи,
доказателства, обуславям с фак-
ти; — мотив 1. причина, повод да
се предприеме или извърши не-
що; подтик, подбуда; подбужде-
ние; 2. основание, причина, до-
казателство; 3. литер. тема, идея,
предмет; 4. муз. тема, основен на-
пев, от който е възникнало музи-
кално произведение; 5. чертеж,
рисунка, фигура, която се броди-
ра или шие на ръкоделие; — . мо-
тивация (фр.) система на субек-
тивно импулсиращите стимули,
които непосредствено опредялят
съдържанието и насоките на кон-
кретната човешка дейност; — мо-
тивировка псих. система от логи-
чески основания за определен вид
действия.
мото (ит.) изречение, поставено в
началото на книга за нейната ха-
рактеристика; остроумно изрече-
ние.
мото- (лат.) първа съставна част на
сложни думи от техниката и спор-
та, означаваща моторен и мото-
циклетен, например мотоплуг —
моторен плуг, мотоспорт — мото-
рен спорт.
мотобол (англ.) спорт, футбол, кой-
то се играе с мотоциклети.
мотовелоспорт спорт, бягане с вело-
сипед зад мотоциклет.
мотодрум (лат. и гр.) място за състе-
зания с мотоциклети или велоси-
педи, с моторни коли изобщо.
мотокада (лат.) група мотоциклетис-
ти на мотоциклети.
мотокар (англ.) промишлено мотор-
но средство за прекарване на то-
вари на къси разстояния; автокар,
мотопланер (фр.) ав. безмоторен са-
молет с малък помощен двигател,
използван за обучение на безмо-
торни летци.
моторнка псих. съвкупност от дви-
гателни качества на човека.
мото(р)ролер (нем.) вид мотоциклет
с малки колела.

мотоспорт
450
мотоспорт състезания с мотоцикле-
ти на шосе, по планински терен
и пистови надбягвания; мотоцик-
летен спорт.
мототерания мед. лекуване чрез дви-
жения и масажи; лечебна гимнас-
тика.
мотоциклет велосипед, който се ка-
ра с мотор.
мотриса (фр.) 1. самодвижещ се по
релсов път вагон, снабден с дви-
гател с вътрешно горене или с
електродвигател; трамвй; 2. желе-
зопътен вагон с двигател с вът-
решно горене или електродвига-
тел за пътуване до близки стан-
ци.
мофет(а) (ит.) хим. геол . отделяне на
въглероден двуокис в пукнатини-
те в мини и във вулканични об-
ласти.
Мохамед, Беи Абдула (ок. 570 — 632)
ист. рея. пророк на Аллах, осно-
вател на исляма (като начало се
сочи 622 г.
—
бягството на Моха-
мед и неговите привърженици от
Мека и Медина); автор на Кора-
на; оглавява първата мюсюлман-
ска теократична държава; — мо-
хамеданин (по собств. ар. Моха-
мед) лице, което изповядва моха-
меданство; мюсюлманин; — мо-
хамеданство (по собств. ар. Мо-
хамед) религиозно учение, осно-
вано от Мохамед; ислям.
мохер (ар.) 1. прежда от ангорска ко-
за; 2. плат от такава вълна; 3. из-
куствена прежда, която сполучли-
во имитира истинска такава преж-
да.
мохикан (амер. инд.) 1. член на чер-
венокожо племе около река Хъд-
сън, което е на изчезване; 2. прен.
в израза последният мохикан —
последен представител на нещо —
по романа на Фенимор Купер
(1789-1851) „Последният мохи-
кан”.
Моцарт, Волфганг Амадеус (1756—
1791) муз. австрийски композитор,
представител на Виенската класи-
ческа школа; гениален създател на
опери, симфонии, концерти, ка-
мерни произведения, песни и др.;
един от най-високите върхове на
музикалната класика от всички
времена.
мошня (рум.) 1. голямо земеделско
стопанство в Румъния; чифлик;
имение; 2. прен. разг. бащиния,
собствен имот.
мрамор (гр.) 1. твърд варовит камък
с различен цвят, служи за настил-
ки и ваяне на всякакви фигури;
2. статуя или предмет, изработен
от такъв камък; 3. прен. безчувст-
вен, студен човек; — мраморен 1.
който е от мрамор; 2. който при-
лича на мрамор, имитира мрамор,
мужик (рус.) в дореволюционна Ру-
сия — селянин.
муза (лат.) 1. мит. една от деветте
богини, покровителки на науки-
те и изкуствата, вдъхновителки на
поети, артисти и учени: Талия —
на комедията, Урания — на аст-
рономията, Мелпомена — на тра-
гедията, Полихимния — на лири-
ческата поезия, Евтерпа — на му-
зиката, Клио — на историята, Ка-
лиопа — на епическата поезия (и
красноречието), Ерато — на лю-
бовната поезия, Терпсихора — на
танца и хоровите песни (при този
ред началните букви образуват из-
речение на латински turn peccet
—’’тогава би сбъркал”); 2. прен. из-
вор на поетично вдъхновение;
вдъхновителка; — музагет (гр.) 1.
книж. предводител на музите
(епитет на Аполон в гръцката ми-
тология); 2. прен. покровител на
науките и изкуствата.
музей (гр. място, посветено на му-
зите) 1. ист. в древна Гърция —
храм на музите; 2. ист . част от

451
мултипликатор
двореца на Птолемей I (3. век пр.
Хр.), в който се помещавала про-
чутата Александрийска библиоте-
ка; 3. обществено учреждение, в
което се пазят редки произведе-
ния на природата, изкуството и
др.
музика (гр.) 1. изкуство да се преда-
ват преживявания, идеи и наст-
роения чрез ритмично и хармо-
нично свързани звукове (тонове);
2. произведение на това изкуст-
тво; 3. разг. изпълнение на музи-
кално произведение; 4. съчетание
или редуване на звукове, които са
приятни за ухото; мелодия; 5. разг.
оркестър от духови инструменти;
6. прен. хармония, благозвучие; —
музикален 1. отнасящ се до музи-
ката; 2. а) който е надарен да въз-
приема, да чувства, разбира и из-
пълнява музикални произведения;
разбиращ от музиката; б) който
обича и цени музиката като из-
куство; обичащ музиката; 3. прен.
мелодичен, приятен за ухото; —
музикант I. лице, което се зани-
мава с музика, което има за спе-
циалност музиката; 2. който сви-
ри на музикален инструмент и
взима участие в оркестър.
музиколог (лат.) специалист по те-
ория и история на музиката; — му-
зикология (лат.) наука, която се за-
нимава с теорията и историята на
музиката; музикознание; — музик-
хол (англ.) увеселително заведе-
ние със сцена, на която се изпъл-
няват музикални, балетни, цирко-
ви и други номера; вариете, мю-
зикхол; — музицирам (нем.) за из-
пълнител — пресъздавам музика,
мукава (ар.) дебел картон за кутия,
подвързия и др.
мукает и мукаят (ар.) който намира
време и се наема да направи не-
що; който има грижа за нещо.
мулаж (фр.) спец. 1 . отливане в ка-
лъп на предмети от восък, гипс
или метали; 2. отлят в калъп пред-
мет; отливка.
мулат (исп.) потомък на смесен брак
между представители на белата и
черната раса.
муле (лат.) 1. катър; 2. рядко прип-
лод от магарица и жребец.
мулинаж (фр.) текст, специална об-
работка на прежда, при която
нишките се събират две по две и
се пресукват по четири наведнаж.
мулине (фр.) 1. източена коприна;
2. пъстра прежда от разноцветни
нишки; 3. спорт, похват при фех-
товка - удар с полукръгово или
кръгово движение на шпагата.
мултикар (англ.) камион с резерво-
ар до 1200 л вместимост, който
служи за миене на улиците.
мултнлатерален (лат.) спец, многос-
транен.
мултимяляонер (англ.) богат човек,
който притежава много милиони,
мултиплекс (лат.) телегр. вид телег-
рафен апарат, позволяващ преда-
ване и приемане едновременно по
един проводник на много телег-
рами; — мултиплексор (англ.)
техн. устройство, което осигуря-
ва предаването на няколко раз-
лични сигнала (съобщения) по
един канал.
мултиплет (англ.) физ. спектрална
линия с повече от един компо-
нент, представляващи малки ва-
рианти в енергетичните нива.
мултипликатор (лат.) 1. физ. физи-
чески уред за определяне направ-
лението на галваничния ток и си-
лата на напрежението му; 2. техн.
уредба за вкарване на вода под го-
лямо налягане в парните хидрав-
лични преси; 3. фот. многообек-
тивен фотоапарат, който дава ед-
новременно няколко снимки на
един и същ обект; 4. техн. уред,
който възпроизвежда много копия

мултипроцесор
452
от един оригинал; 5. техн . прис-
пособление за повишаване отно-
шението на предаването в изме-
рителни уреди и скоростни кутии;
6. худ. художник, който изработ-
ва мултипликационен филм; 7.
мат. умножител; 8. икон. коефи-
циент, който изразява степента на
нарастване на дохода като резул-
тат от определено нарастване на
капиталовложенията; 9. фин. ко-
ефициент на полезното действие
на първичните инвестиции от
гледна точка на тяното влияние
за следващото капиталовложение;
—
мултипликационен който се от-
нася до мултипликация; — мул-
типликационен филм филм, полу-
чен от снимане на отделни пос-
ледователни фази на движението
на рисунки, куклени или скулп-
турни фигури; — мултипликация
(лат.) физ. начин за повишаване
отношението на предаването в из-
мерителни уреди, скоростни ку-
тии и др.
мултипроцесор (англ.) комп. систе-
ма, съдържаща два или повече
процесора с приблизително ед-
накви възможности.
мултнцнклон (лат. и гр.) спец, апа-
рат, съставен от батерия с малки
циклони за сухо пречистване на
въздух или газове от прах.
мулч (англ.) зем. материал като сла-
ма, дървени стърготини, хартиени
листа и други, който се употребя-
ва за запазване на растенията от
измръзване.
мумджия (тур.) свещар.
мумия (перс.) 1. труп на човек или
животно, балсамиран и запазен за
дълго време; 2. изсъхнал и нераз-
ложен труп поради особени свойс-
тва на почвата, в която е погре-
бан; 3. прен. слаб, мършав човек,
безжизнен човек; — мумификация
(лат.) 1. превръщане на труп в му-
мия; 2. мед. изсъхване на труп или
част от жив организъм; — муми-
фицирам превръщам в мумия.
мундир (нем.) воен. униформена,
обикновено парадна офицерска
горна дреха.
мундщук (нем.) 1. желязото от юз-
дата, която захапва коня; 2. края
на духов инструмент, който се до-
пира до устата; 3. края (от кар-
тон) на цигарата, който се захап-
ва; 4. техн . сменяема подставка
към отворен край на тръба или
маркуч; накрайник, струйник.
муниципален (лат.) общински; — му-
ннцнпализация (фр.) полит. 1 .
принудително изземване на част-
на собственост (земя, постройки,
кина, болници и др.) и предава-
нето й на разположение на мест-
ните градски и селски органи на
самоуправление; 2. въвеждане на
общинско самоуправление; — му-
ниципалитет полит. 1. градско об-
щинско самоуправление; 2. орга-
ни на общинско самоуправление;
—
муницнпия (лат.) ист. древно-
римска градска или селска общи-
на с право на самоуправление.
муниция (фр.) военно снаряжение;
бойни припаси.
мунте, мунти (ит.) при игра на белот
—
взимане картите без валето коз.
мурабе (ар.) ост. война.
мурафет (тур.) изкуство, майсторлък,
мусака (ар.) кул. ястие от мляно ме-
со с картофи и сини домати, пе-
чено на фурна.
мусандра (гр.) диал. 1 . долап в стена
за дрехи; 2. кухненски долап.
муселин (фр.) текст, вид лек, тъ-
нък, полупрозрачен копринен,
вълнен или памучен плат за кър-
пички или дрехи (работен в Му-
сул).
муска (тур.) малка кесийка, в която
се слага написана благословия, да
пази носителя от всички нешас-

453
мутизъм
тия.
мускал (ар.) 1. мярка за тегло, равна
на един драм и половина; 2. мал-
ко стъкълце, напълнено с един
драм и половина розово масло.
мускардина (фр.) болест по копри-
нената буба, причинявана от па-
разитни гъбички.
мускарин (нем.) хим. отровно вещес-
тво, алкалоид, който се намира в
гъбата мухоморка.
мускат (лат.) 1. подправка от пло-
довете на мускатовото дърво,
употребявана в готварството, в
парфюмерията и в медицината;
индийско орехче; 2. бот. муска-
тово дърво; — мускатово дърво
бот.
—
вечнозелено тропическо
дърво с малки бели цветове и ме-
сести плодове, чиито семена са
силно ароматни, наричани мускат
или индийско орехче.
мускетери (фр.) ист. 1. някогашни
войници, въоръжени с мускети; 2.
във Франция от 16. до началото
на 19. век — дворянин на служба
в кралската гвардия; — мускет ста-
ро ръчно огнестрелно оръжие.
мусковит (рус.) хим. калиева слюда,
която се съдържа в много грани-
ти и сродни на тях магмени ска-
ли, използвана за електроизола-
ционен материал.
мускон (нем.) хим. ароматично ве-
щество, добивано от естествения
мускус.
мускулест (лат.) със здрави и разви-
ти мускули; — мускул анат. мус-
кули, месести части, които спо-
собстват за различните движения
на тялото; — мускулатура (лат.)
анат. съвкупност от мускулите на
тялото или на част от тях.
мускус (лат.) получено вещество със
силна миризма, което се добива
от жлезите на животното кабарга
(вид елен, живеещ в Централна
Азия); употребява се в медицина-
та и парфюмерията.
мусони (фр.) периодични ветрове в
Индийския океан, които духат по-
ловин година на една страна, по-
ловин година на друга.
мустанг (мекс. исп.) дребен полудив
кон, който живее в прериите на
Северна Америка.
мустерски (собств. Льо Мустиер, пе-
щера в Южна Франция) в съчета-
ние мустерска епоха геол.
—
сре-
ден период на палеолита, харак-
терен с неандерталския човек.
мустикера (фр.) завеса от тънък плат
или гъста мрежа за предпазване
от комари, мухи и др.
мустагенн (лат.) агенти, включител-
но и радиоактивни елементи, ул-
травиолетови лъчи, неутрони,
протони и някои химикали, кой-
то предизвикват биологични му-
таци (промени).
мутант (лат.) биол. индивид, носи-
тел на изменен ген, който се от-
личава от изходния тип с някак-
во отклонение, появило се вслед-
ствие на мутации.
мутаф (перс.) диал. постелка от ко-
зина; — мутафчилък (тур.) зана-
ят, изработване на произведения
от козина; — мутафчия който се
занимава с мутафчилък.
мутация (лат.) 1. книж. промяна, из-
менение; 2. биол. промяна, въз-
никнала в гените на хромозоми-
те, които предизвикват резки и
внезапни морфологични измене-
ния в организмите, предавани по
наследство на бъдещите поколе-
ния; 3. физиол. промяна на гласа
у юноши по време на пубертета;
мутиране; 4. псих. наследствени
изменения, които възникват под
влияние на различни външни
фактори.
мутесарнф (ар.) губернатор.
мутизъм (лат.) 1. мед. умишлено же-
лана, преднамерена немота, при-

мутилация
454
чинена психически при истерия;
2. мед. немота вследствие на зад-
ръжка, при пълна подтиснатост и
безчувственост или като последс-
твие на шизофрения; 3. псих. със-
тояние на мълчание въпреки на-
личието на речеви способности,
често израз на невротични болес-
тни симптоми.
мутилация (лат.) 1. книж. осакатява-
не, обезобразяване; 2. прен. пред-
намерено, злоумишлено поврежда-
не на художествено произведение;
3. прен. изопачаване.
мутирам (нем.) физиол. за човешки
глас — променям се при пуберте-
та.
мутон (лат.) биол. единица за мути-
ране, най-малкият участък на ге-
на, способен да предизвика мута-
ция в организма.
мутоскоп (гр.) апарат във форма на
сандъче, в който посредством вър-
тене се образуват серия от бързо
преминаваши картини; тип прост
кинематограф.
мутра (ит.) разг. 1. грозно, неприят-
но лице; 2. гримаса.
мутуализъм (лат.) 1. биол. форма на
взаимопомощ между организми,
които извличат полза един от
друг; симбиоза; 2. икон. утопично
учение, застъпвано от Пиер Пру-
дон и отчасти от Оуен, за мирно
преобразуване на капиталистичес-
кото общество чрез особена сис-
тема на безвъзмезден кредит.
муфа (нем.) техн. машинна част,
обикновено във форма на къс ци-
линдър за плътно съединяване на
валове, тръби, прътове, кабели и
други с еднакви или различни ди-
аметри; съединител.
муфел (нем.) техн. 1. огнеупорен
съд, в който се пекат керамични,
емайлирани и други предмети в
пеши; 2. редукционна или дести-
лационна реторта от огнеупорна
глина; муфла.
муфлон (ит.) зоол. дива овца, която
сега живее на о. Корсика и Сар-
диния, смятана за една от праро-
дителките на домашната овца.
муфтя (перс.) разг. нареч. 1 . безплат-
но, даром; 2. нещо, получено не-
заслужено или с хитрост; — муф-
таджия (перс.) лице, което иска
да получи нещо даром.
мухабет (тур.) разговор.
мухаджир (ар.) ост. диал. бежанец,
емигрант.
мухтар(ин) (ар.) ист. кмет на общи-
на или градска махала в Османс-
ката империя.
мухъл (тур.) плесен (зеленикав мъх,
който се явява от влага и др.) .
мушама (ар.) 1. платно, напоено с
непромокаемо вещество; 2. горна
дреха от гумиран плат; 3. пластир
за рани.
мушка (фр.) издатина в горния край
на цевта на огнестрелно оръжие
за прицелване при стрелба.
мушкато (ит.) бот. саксийно цвете с
подобна на здравец миризма и
червени, розови или бели цвето-
ве.
мушмула (гр.) 1. бот. храстовидно
дърво, което дава плодове, подоб-
ни на малки круши, годни за яде-
не след като загният; 2. плод от
това дърво.
мущабел (пол.) спец, подпорка за
дясната ръка на художник при ри-
суване.
мъст (лат.) пресен гроздов сок; ши-
ра, непрекипяло вино.
мюдюрин (тур.) ист. управител на
неголям град, околийски начал-
ник в Османската империя.
мюжде (перс.) диал. 1. дар на пър-
вия вестител на нещо радостно;
2. радостна вест, съобщение, но-
вина.
мюзеин (ар.) низш духовен мохаме-
дански служител, викач от мина-

455
навигатор
ре за молитва.
мюзет (фр.) 1. френски народен му-
зикален инструмент, подобен на
гайда; 2. бавен тритактов танц.
мюзикъл (англ.) музикално сценич-
но произведение, главно с коме-
диен характер, което използва раз-
нообразни жанрове и изразител-
ни средства на съвременната ест-
рада и народна музика, хореогра-
фия, оперета и опера; музикална
комедия; — мюзикхол (англ.) 1.
увеселително заведение с музи-
кална, балетна и друга програма;
2. водевилна или вариететна прог-
рама.
мюлк (тур.) ист. в Османската им-
перия — недвижимо имущество в
чертата на населено място, което
можело да се предава по наследс-
тво: ниви, ливади, гори, къщи.
мюлтипъл (фр.) техн. вид телефо-
нен комутатор в големи телефон-
ни станции.
мюмезон (англ.) физ. неустойчива
елементарна частица с положите-
лен и отрицателен товар, равен на
товара на електрона, с маса око-
ло 207 пъти по-голяма от масата
на електрона.
мюре (тур.) диал. 1 . при лов на пти-
ци — дива патица, която се връз-
ва край блато или река пред гю-
ме, за да привлича дивите пати-
ци; мамка; 2. прен. примамка;
уловка.
мюфтия (ар.) най-старши по ранг мо-
хамедански духовник, който е поз-
навач и тълкувател на законите в
Турция и който, въз основа на ко-
рана, разрешава всички спорни
въпроси от религиозен характер; —
мюфтийство канцелария на мюф-
тията.
мушиер (ром.) притежател на мушия
= чифлик, голямо земевладение
заедно със селяните.
мющерня клиент; който постоянно
търгува, купува от един търговец,
мязам (гр.) разг. приличам.
н
набаб (ар.) 1. висш служител в дво-
реца на мюсюлмански владетел;
2. губернатор на провинция в Ин-
дия; 3. голям богаташ, европеец в
Индия, управител на дадена об-
ласт; 4. прен. разш. много богат чо-
век; богаташ.
набат (ар.) 1. книж. сигнал за тре-
вога, за събиране на народа или
за оповестяване на бедствие чрез
биене на камбани; 2. муз. старин-
но руско наименование на голе-
мия тъпан и тимпаните.
набедреник (слав.) свещеническа
униформена принадлежност: плат
с украшения, който има форма на
четириъгълник и се носи на дяс-
ното бедро от архиереите и свеще-
ниците, имащи известно отличие,
набла и кабел (лат.) муз. старинен
струнен инструмент.
набор (рус.) 1. печ. нареждане на ме-
тални букви по ръкописа: набор с
букви цицер; 2. воен. наборен спи-
сък на младежите, които подле-
жат на военна служба; 3. разг.
връстник.
наваксвам, наваксам (гр.) разг. до-
пълвам нещо пропуснато; доба-
вям, набавям, настигам.
наваха (исп.) книж. дълъг сгъваем
нож с тънко извито острие, който
служи за оръжие в Испания.
навигатор (ит.) I. мор. специалист в
областта на навигацията; мореп-
лавател; 2. спец. лице, което из-
числява и определя пътя на ко-
раб или на самолет; — навигация
1. плаване (с кораб) по морета и
реки; корабоплаване, мореплава-
не; 2. наука за мореплаването; 3.

навло
456
времето, през което е възможно
корабоплаването в море, океан,
река; 4. разш. въздухоплаване;
аеронавигация.
навло (гр.) търг, преносна, превоз-
на такса за стоки по влакове, ко-
раби и др.
навскопия (гр.) мор. откриване на ко-
раби на далечно разстояние, не-
видими с просто око.
навтика (гр.) мор. наука за морепла-
ването.
нагайка (рус.) камшик сплетен от
тънки каишки.
наган (от собств.) воен. 1. белгийски
производител на оръжие, изобре-
тател на система стрелково оръ-
жие; 2. система индивидуално
стрелково оръжие; 3. револвер от
тази система.
нагар (рус.) продукт от термичното
разлагане на горива и масла, от-
ложен по стените на горивните ка-
мери на двигатели с вътрешно го-
рене, газови турбини и горивни
инсталации.
нагара (ар.) муз. ударен инструмент
от рода на барабаните, обикнове-
но с глинен корпус, разпростра-
нен в Азербайджан, Узбекистан,
Индия, Иран и др.
нагел (хол.) 1. техн. болт във форма
на буква Г; 2. голям дървен или
металически гвоздей; 3. мор. ме-
тално или дървено приспособле-
ние, на което се навиват въжетата
на кораб.
нагон (гр.) псих. вътрешна подбуда
у животинските организми да осъ-
ществяват точно определени по-
веденчески програми; инстинкт.
нагота (рус.) книж. голота.
наделфайл (нем.) техн. тънка пила,
която служи за изпилване на ме-
ханизми на часовници и под.
наджак (тур.) диал. 1. секира; 2. ов-
чарска тояга, гега.
наднр (ар.) астр. точка от небесната
сфера, противоположна на зени-
та.
назал (лат.) език, звук, който се про-
изнася носово; носов, назален
звук; — назален (лат.) който се от-
нася до носов звук; носов; — на-
зализация (лат.) език, произнася-
не на звуковете на речта с носов
призвук.
назарянин (евр.) жител на Назарет.
назлъм (перс.) диал. 1. кокетен; 2.
нежен, въздържан.
назлънднсвам се (тур.) не се съгла-
сявам, дърпам се.
назофарингит (лат.) мед. възпаление
на лигавицата на носоглътката.
наиб (ар.) в някои страни от Близ-
кия и Средния Изток — замест-
ник на началник или на духовно
лице.
наивен (фр.) 1. простодушен, довер-
чив; 2. лековерен, лесновярващ;
—
наиввггет книж. наивност; — на-
ивност простодушие; склонност на
всичко да се вярва; — наивка те-
атр. актриса, която играе роли на
наивно момиче.
най и ней (перс.) муз. тръстикова
флейта, подобна на кавал, разп-
ространена в Близкия Изток, Уз-
бекистан, Азербайджан и други
страни.
найлон (анг. -а мер.) текст, търговс-
кото име на синтетични влакна,
получавани от фенол, бензол,
циклохексан и фурфурол, с мно-
го широко приложение при про-
изводството на тъкани; 2. прен. са-
мите предмети от такава материя
като чорапи, бельо и др.
найтов (хол.) мор. специално тънко
въже за свързване на две мачтови
греди, две дебели въжета или гре-
да и въже.
накер (ар.) муз. тимпан, влязъл в Ев-
ропа през 13. -1 4. век чрез кръс-
тоносците, но по-късно изместен
от френския тимбал.

457
нарзан
накра (рус.) муз. старинен руски уда-
рен инструмент от рода на тим-
паните, изработен от печена гли-
на.
иакрит (фр.) кер. вид глина, подоб-
на на каолина.
нактоуз (хол.) мор. будка за компас
на кораб.
налбантин (тур.) нар. занаятчия, кой-
то подковава коне, волове и друг
добитък.
налет (тур.) 1. проклет, пуст; 2. на-
хал, който налита, безочлив.
налог вид такса, определена със за-
кон.
налче (тур.) плоско, дъговидно же-
лезце, с което се подковават обув-
ки.
налъми (тур.) дървени чехли, състо-
ящи се от ходило и каишка.
намаз (перс.) рел. мохамеданска мо-
литва, която се прави пет пъти на
ден в определено време.
нанду (исп.) зоол. голяма южноаме-
риканска камилска птица.
наннзъм (гр.) анат. уродство на чо-
век с много нисък ръст, подобен
на джудже, наблюдавано при за-
боляване на ендокринни органи.
нанкинг (кит.) текст, китайски па-
мучен плат с жълтеникав цвят.
иавопитекс (гр.) палеонт. изкопаема
дребна маймуна от средния еоцен.
иансенов (от собств. норв. Нансен)
в съчетание иансенов паспорт —
специален паспорт за бежанци от
Първата световна война, с който
те ставали поданици съгласно ста-
тутите на тогавашното Общество
на народите (по името на норвеж-
кия учен Фритьоф Нансен).
нансук (хинди) текст, памучна бя-
ла тъкан, подобна на платно,
употребявана за приготвяне на
бельо, на бяла бродерия и др.
напалм (англ.) хим. воен . 1. смес на
алуминиевите соли на органични-
те нафтенова и палметинова ки-
селини, която развива температу-
ра от 800 до 1000°С, използвана
за военни цели; 2. напалмова бом-
ба.
напалмов (англ.) в съчетание напал-
мова бомба ав. воен. запалителна
авиационна бомба за опожарява-
не на жива сила, бойна техника и
населени места.
напанагон (гр.) диал. 1 . отгоре (за до-
пълнително сложен товар на са-
мара); 2. прен. никога.
Наполеон 1. вж . Бонапарт; 2. френ-
ска златна монета.
наполеондор (фр.) парична златна
единица във Франция през вре-
мето на Наполеон I или Наполе-
он III.
наполеоики разг. дълги мъжки дол-
ни гащи (наподобяващи носени-
те по време на Наполеон военни
панталони).
нар (перс.) 1. южно дърво с плод по
големина колкото ябълка, със сит-
ни червени сочни зрънца в него;
2. плодът на това дърво; 3. дърве-
ни легла в туристически хижи, ка-
раулни стаи; 4. (тюрк.) зоол. ме-
лез от едногърба и двугърба ка-
мила.
наративен (лат.) литер. повествова-
телен, разказвателен.
нарвал (норв. - датск.) зоол. морски
бозайник от рода на китовете с 2-
3 метра дълъг зъб на горната лява
челюст.
наргиле (тур.) вид специална лула
за пушене на тютюн, в която ди-
мът минава през шише с арома-
тизирана вода.
нард (гр.) 1. бот. растение от рода
на валериановите; 2. благовонно
вещество, получавано от корени-
те на това растение.
нардек (перс.) диал. петмез от дини,
сливи, дренки и др.
нарзан (от рус. собств. Нарзан) ми-
нер. въглеокис на минерална ле-

наркоанализ
458
ковита вода (по името на извор в
град Кисловодск в Кавказ).
наркоанализ псих. аналитична сло-
весна терапия след леко наркоти-
зиране, за да се използва пови-
шената готовност на пациента да
разкрива в това състояние конф-
ликти, които са болезнени за не-
го.
наркодисиансер (гр.) мед. лечебно
амбулаторно заведение за нарко-
мани.
наркоза (гр.) мед. 1 . упойка; 2. из-
куствено предизвикано изгубване
на съзнание, на чувствителност;
дълбоко заспиване под въздейст-
вието на наркотични средства.
нарколепсия (гр.) мед. голяма не-
удържима нужда от спане, която
се появява внезапно на пристъпи
много пъти през деня извън нор-
малното време за спане.
наркология (гр.) мед. наука, която се
занимава с изучаване на успоко-
ителните средства.
наркоман 1. човек, който е прист-
растен към упойващи средства; 2.
псих. човек с болестна склонност
към редовно, ежедневно поемане
на наркотици.
наркомания псих. висока степен на
зависимост на човека от химични
вещества (лекарства) и необходи-
мост от тяхното постоянно при-
емане в растящи дози; редовно
ежедневно употребяване на вред-
ни за човешкия организъм вещес-
тва — наркотици.
наркотерапия (гр.) мед. начин за ле-
куване на душевни заболявания
чрез продължителен сън; сънна
терапия.
наркотизация упояване, приспиване
с помощта на наркотични средс-
тва.
наркотици група вещества от расти-
телен или синтетичен произход,
които се използват в медицинс-
ката практика за премахване на
болки, успокояване, намаляване
апетита и т. н.; злоупотребата с
тях води до редица поражения
върху човека и на първо място
върху централната му нервна сис-
тема — в психиката и характера
настъпват трайни и необратими
отрицателни промени.
наркотичен (гр.) 1. който е силно
упоителен; 2. който притежава ка-
чества на наркотик; — наркотич-
ни вещества — група фармаколо-
гични вещества (опиум, хашиш,
кокаин, алкохол и др.), които
действат предимно върху централ-
ната нервна система и при внася-
не в организма предизвикват вре-
менно опиянение, утешение, при-
ятни сънища, изкуствен сън (нар-
коза) и др.
наркотична зависимост силно влече-
ние или непреодолима потребност
от приемане на наркотици и дру-
ги медикаменти с психическа и
физическа зависимост.
наркотични растения — растения, ко-
ито съдържат наркотични вещес-
тва, главно алкалоиди, като нап-
ример културния мак, татула, тю-
тюна и др.
наркотрафикант човек, който се за-
нимава с търговия и пренасяне
през граници в международен ма-
щаб на наркотици.
нарта (фин.) книж. дълга и тясна
шейна в северните страни, возе-
на от кучета или елени.
Нарцис (лат.) 1. митол. митологи-
чен красив момък, син на ним-
фата Лервита, който, като се ог-
ледал за първи път във водата се
влюбил в себе си до такава сте-
пен, че се хвърлил във водата и
се удавил; 2. бот. луковично рас-
тение от семейство Амарилови с
бели или жълти цветове и меко
като кадифе цвете; 3. прен. само-

459
натурализъм
доволен, самовлюбен хубавец,
нарцисизъм (от собств.) псих. поня-
тие, въведено от 3. Фройд за оз-
начаване състоянието на повише-
но внимание към собственото тя-
ло; полово влечение към собстве-
ното Аз, вместо избор на друг лю-
бовен обект.
наряд (рус.) 1. воен . изпълнение на
бърза задача, специални поръче-
ния; 2. група, която изпълнява та-
кива задачи; 3. ост. определено
количество земеделски произве-
дения и животински продукти,
които производителят задължи-
телно предава на държавата сре-
щу заплащане; 4. ост . определе-
но количество стоки, които се раз-
пределят по специален начин.
иастуран (гр.) вид минерал, разно-
видност на урановата руда — гла -
вен източник за получаване на
уран.
настурация (лат.) бот. градинско
цвете с жълти или оранжеви цве-
тове във вид на капишон; капу-
цин, латинка.
натрий (лат.) химичен елемент, зн.
Na, пор. No 11, ат. т. 22,9898, лек
алкален сребърнобял и мек метал;
—-
натриев карбонат бели хигрос-
копични кристали, добре разтво-
рими във вода, използвани в хи-
мическата, хранителната, сапуне-
ната, нефтената промишленост, за
омекотяване на води и др.; кал-
цинирана сода, сода за пране; —
натриев хидрогенкарбонат бяло
кристално вещество използвано в
медицината, в хранителната про-
мишленост и домакинството; нат-
риев бикарбонат, сода за хляб; —
натриев хлорид безцветни криста-
ли със солен вкус, разтворими във
вода, използван в химическата
промишленост, в металургията, в
домакинството и др.; готварска
сол; — натриева основа бели крис-
тали, една от най-силните осно-
ви, която разяжда вълнените, коп-
ринените и други тъкани; сода ка-
устик.
натура (лат.) 1. природната същност
на човека, видимият свят; приро-
да, естество, действителност; 2.
първоначалните свойства на един
предмет; вродените на човека ка-
чества, в противоположност на
придобитите; — плащам в натура
търг, плащам с предмети, вместо
с пари.
натурален 1. който не е подправен;
естествен, природен; 2. търг, кой-
то се отнася до плащане в натура;
—
натурална размяна размяна на
предмет срещу предмет (без пос-
редничеството на парите); — на-
турално стопанство първобитна
стопанска организация, при ко-
ято всяко стопанство произвежда
за лично ползване; — натурален
ред на числата мат. последовате-
лен ред на целите положителни
числа.
натурализация (лат.) приемане от
чужденци на всички нрави, оби-
чаи, език и пр. на един народ,
между който са живели дълго вре-
ме; — натурализирам се приемам
всички нрави, обичаи и език от
чужд народ, сред който съм жи-
вял дълго време и приличам вече
на местен жител; приемане подан-
ството на чужда държава.
натурализъм (лат.) 1. направление в
литературата и изкуството към
края на 19. и началото на 20. век,
което възниква под влияние на
философията на позитивизма; 2,
филос. философско течение, ко-
ето обяснява общественото разви-
тие с природни и биологични
фактори (климатични условия, ге-
ографска среда, расови и биоло-
гични особености на човека и
пр.); 3. учение, което отхвърля

натуризъм
460
всички начала, които не се пот-
върждават от собствения разум; 4.
в изкуството: по възможност точ-
но подражание на природата.
натуризъм (лат.) книж. схващане, че
човек трябва да живее на открито
без облекло, по-близо до приро-
дата; нудизъм; — натурист (лат.)
книж. привърженик на натуриз-
ма; нудист.
натурфилософня (лат.) филос. умоз-
рително учение за природата; —
иатурфилософ (лат.) книж. при-
върженик на натурфилософията.
натюрел (фр.) книж. естествена нак-
лонност или дарба у човек, нрав.
натюризъм (фр.) литер. течение във
Френската поезия от средата на
90-те години на 19. век.
натюрморт (фр.) 1. жанр в изобра-
зителното изкуство, особено в жи-
вописта — изображение на пред-
мети от домашния бит; 2. карти-
на с такива предмети.
наутилус (лат.) зоол. вид главоноги
мекотели от разреда четирихрил-
ни, които се срещат в топлите мо-
рета.
Наутилус (лат.) литер. името на под-
водница от романите на Жул
Верн.
наутофон (лат.) физ. мор. електри-
чески мембранен звукопредава-
тел, поставен при звуков фар за
даване сигнали на кораби през
мъгливо или облачно време.
нафора (гр.) църк. антидор; осветен
хляб; залче от този хляб.
нафт (гр.) хим. петрол, нефт.
нафта (гр.) хим. дериват на земно
масло, който служи главно за ди-
зелови мотори и за отопление;
газьол (пречистено дава газта).
нафталин (лат.) бяло кристално ве-
щество с особен мирис, доста лет-
ливо при обикновена температу-
ра, получавано при дестилацията
на каменовъгления катран и слу-
жи за предпазване от молци.
нафтнламин (фр.) хим. аминово про-
изводно, извлечено от нафтали-
на.
нафтолн (гр.) хим. окиспроизводни
на нафталина, в които хидроксил-
ната група е свързана напра во с
ядрото и се употребява при про-
изводството на бои и в парфюме-
рията.
нафтохянон (гр.) химическо съеди-
нение, употребявано при произ-
водството на синтетични багрил-
ни вещества.
нахия (ар.) ист. подоколия в Осман-
ската империя — най-малката ад-
министративна единица.
нахут, нохут (перс.) бот. 1 . едного-
дишно бобово растение с едно или
повече семена в разпуклива ку-
тийка; 2. плодът на това растение,
нахшлаг (нем.) муз. заключителна
част на припев, която се състои
от съседния долен тон и връщане
на главния тон.
нацизъм (нем.) съкратено от наци-
оналсоциализъм; германски фа-
шизъм
национален (лат.) 1. който е свързан
с дадена нация и с нейния общес-
твено-политически живот; 2. кой-
то принадлежи или е свойствен на
дадена нация, който изразява
нейните особености; 3. държавен;
народен; — национален доход
икон. новата стойност, създадена
от човешкия труд за определено
време, и съответстващата й част
от обществения продукт в нату-
рална форма; чистата продукция,
която се получава, след като от
общата годишна продукция се из-
вади стойността на изразходваните
средства за производството.
национализация (лат.) икон. 1 . пре-
минаване на средствата за произ-
водство от частна собственост в
собственост на държавата; 2. одър-

461
невродермнт
жавяване на нещо.
националност 1. народност, нация;
2. национална самобитност; — на-
ционализъм (лат.) полит. реакци-
онна идеология и политика, ко-
ято се проявява в проповядване
приоритет на интересите на една
нация над друга; — националис-
тически и националистичен (лат.)
полит. присъщ на национализма,
националсоциализъм (лат.) полит.
най-реакционната разновидност
на фашизма; фашизъм от герман-
ски тип; — националсоциалисти
(нем.) полит. германски фашис-
ти, членове на създадената през
1919 г. националистическа гер-
манска работническа партия, т. е.
нацистка партия; — нацист наци-
оналсоциалист.
нация (лат.) исторически създала се
устойчива общност от хора, въз-
никнала върху базата на общнос-
тта на езика, религията, традици-
те, територията, икономическия и
културния начин на живот; — на-
ционалист (лат.) пристрастен при-
върженик на своята нация; при-
върженик и участник в национал-
но движение.
начет (рус.) установяване на непра-
вилно извършени разходи и тех-
ният размер.
наяди (гр.) 1. мит. богини на изво-
рите и реките у старите гърци; 2.
зоол. сладководно мекотело; мо-
люска.
Неандертал геогр. долина близо до
Дюселдорф (Германия), където са
открити (1856) останки от човек,
живял през ранния и средния па-
леолит; — неандерталска раса, не-
андерталски човек палеонтроп. из-
мряла раса, която се характери-
зира със силно полегатото си че-
ло и със силно развити надвежд-
ни дъги; хора от ледниковия пе-
риод, които били ниски на ръст;
—
неаядерталци 1. палеантропи,
живели в ранния и средния пале-
олит в Европа, Азия и Африка; 2.
прен. дивак, варварин, вандал.
небет-шекер (тур.) рафинирана за-
хар на едри кристали.
небула (лат.) мед. слабо замъглява-
не на роговата ципа на окото.
небулоза (лат.) астр. прилично на
облак светлинно петно на небе-
то, състоящо се от звездни „все-
лени” или от газови облаци око-
ло звездно ядро; мъглявина.
невма (гр.) музикално писмо без ли-
нии, употребявано до 10. век.
невменяемост, неуравновесеност
(рус.) псих. разстроено душевно
състояние, в което действията на
лицето се диктуват от вид болез-
нено чувство; — невменяем не-
уравновесен, луд, умопобъркан.
невралгия (тр.) остра болка в облас-
тта на даден чувствителен нерв,
причинена от наследствен недъг,
настинка, напрежение и др.
неврастения (гр.) мед. заболяване на
нервната система поради продъл-
жителни емоционални или умст-
вени напрежения, силно психи-
ческо сътресение и под.; форма
на невроза; слабост на нервите; —
неврастении който боледува от
нерви.
неврит (гр.) мед. 1. заболяване на пе-
риферните нерви с анатомични
изменения в тъканите на нерва;
2. израстък на нервна клетка.
неврнтис (гр.) мед. възпаление на
нервите.
невро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение който
се отнася до нерв.
невроваскуларен (лат.) мед. който се
отнася до нервната и съдовата сис-
тема; нервно-съдов.
невродермит (гр.) мед. вид екзема,
която протича със силен сърбеж
и обрив по кожата.

иевроелектрнчество
462
невроелектричество спец, токове, ко-
ито се пораждат при действието
на мускулите, нервите, жлезите на
живи организми.
невроза (лат.) псих. функционално
заболяване, което не води до упа-
дък на личността; в основата му
стои вътрешен конфликт, предиз-
викан от неразрешимо противо-
речие в отношението на човека
към действителността.
неврокибернетика мед, наука, която
се занимава с приложението на
кибернетичния метод за изслед-
ване на главния мозък.
неврология (гр.) мед. дял от меди-
цината, който изучава нормални-
те функции и болестните разст-
ройства на нервната система; —
невролог мед. специалист по нев-
рология.
неврона (лат.) мед. тумор на нерв-
ната тъкан.
невромиозит (гр.) мед. едновремен-
но заболяване на даден мускул и
на съответния нерв.
неврон (гр.) мед. нервната клетка за-
едно с всичките й израстъци, ос-
новна структурна и функционал-
на единица на нервната система,
невропарализа мед. парализа, която
се дължи на заболяване на нерва
или нервите, инервиращи засег-
ната част.
невропат мед. лице, което страда от
нервно разстройство, от невропа-
тия; — невропатия (гр.) мед. бо-
лестно състояние, в основата на
което лежи дисфункция на веге-
тативната нервна система, често
наблюдаващо се в детската въз-
раст.
невропатичен мед. който се отнася
до нервно разстройство или забо-
ляване; нервно болен.
невропатология (гр.) мед. дял от ме-
дицината, който се занимава с
изучаване на нервната система и
нейните заболявания; неврология;
—
невропатолог мед. лекар-специ-
алист по невропатология.
невропсихоза (гр.) мед. нервно разс-
тройство с психични усложнения.
невротнк (гр.) мед. човек, болен от
невроза.
невротомия (гр.) мед. разрязване на
нерв с лечебна или научна цел.
невротония (гр.) мед. опъване на
нерв.
аевротрипсня (гр.) мед. смазване,
стриване на нерв.
неврофибром (лат.) мед. тумор, кой-
то се развива от обвивките на пе-
риферните нерви.
неарохипнология (гр.) мед. обясня-
ване на хипнотизма като нервно
разстройство.
неврохирургия мед. дял от хирурги-
ята, който изучава заболяванията
на нервната система, изискващи
оперативно лечение.
невус (лат.) анат. органичен порок
на развитието на кожата във фор-
ма на петно или туморно образу-
вание; брадавица.
негатив (фр.) 1. фот. обратен фо-
тографичен образ, при който свет-
лите части на обекта са предаде-
ни като тъмни и обратно — тъм-
ните като светли; 2. противопо-
ложност; — негативен (лат.) 1.
който се отнася до негатив; 2. прен.
отрицателен.
негативизъм (лат.) псих. типична
проява на слабоволие; качество на
характера, проявявано в немоти-
вирано волево съпротивляване на
човек срещу всичко, което идва
от другите хора.
негатнвност (лат.) 1. отрицателност;
2. противоположност.
негатоскоп (лат.) мед. уред като ма-
лък екран за разглеждане на рен-
тгенови снимки.
негация (лат.) 1. книж. отрицание;
2. език, дума, която служи за от-

463
нектар
рицание.
неглиже (фр.) 1. нощно или утрин-
но облекло; 2. човек, който не об-
ръща много внимание на външ-
ния си вид; — неглижирам отна-
сям се с пренебрежение; пренеб-
регвам.
негоцабилен (лат.) продаваем; — не-
гоцирам (лат.) търг. книж. правя
големи търговски сделки, търгу-
вам на едро; — негоциант (лат.)
търг. книж. търговец на едро,
обикновено в чужбина.
негрети (исп.) зоол. 1 . вид мерино-
сови испански овци с гъста и тън-
ка вълна; 2. вълна от такива овци.
негриер (исп.) книж. търговец на
черни роби, на негри.
негрнтос (исп.) книж. лице оттузем-
ски негьрски племена в Югоиз-
точна Азия.
негро- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение: който
се отнася до негър.
негроиден (лат.) в съчетание негро-
идна раса антроп. една от трите
големи човешки раси, обхващаща
чернокожото население на Афри-
ка.
негрофоб (гр.) книж. лице, което
силно мрази черната раса.
негус (етиоп.) титла на етиопски им-
ператор.
негър (исп.) лице от основното на-
селение на Централна Африка с
черна и къдрава коса.
неистовство (от рус.) изстъпление,
ярост, беснота.
нейсе (тур.) разг. както и да е, както
и да било; нищо от това.
некро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение умрял,
мъртъв, например некробацилоза,
некротомия и др.
некробноза (гр.) мед. процес на бав-
но, постепенно умиране на клет-
ка или тъкан.
некрография (гр.) мед. описание на
труп.
некроза (гр.) изсъхване на органи и
на органична тъкан.
некролатркя (гр.) книж. обожаване
на мъртвите, култ към мъртвите.
некролог (гр.) 1. кратко описание на
живота на умрелия; 2. писмено из-
вестие за починал, обикновено с
кратки данни за живота и дейнос-
тта му; жалейка, скръбна вест.
яекромантия (гр.) книж. изкуство да
се извикват душите на мъртвите с
цел да разкриват бъдещето — нек-
романт (гр.) книж. лице, което се
занимава с некромантия; спири-
тист.
некропол (гр.) археол. комплекс от
гробове от праисторическата, ан-
тичната и средновековната епоха;
гробища.
некронсия, некроскопня (гр.) мед. из-
следване трупове на умрели,
аутопсия.
некроспермня (лат.) мед. отделяне на
изключително мъртви спермато-
зоиди със спермата.
некротомия (гр.) мед. 1. оперативно
отстраняване на некротизирала
част на кост; 2. дисекция.
некрофаг (гр.) зоол. лешояд,
некрофялия (гр.) псих. тежко болес-
тно състояние, при което болни-
ят има полово влечение към тру-
пове.
некрофобия (гр.) мед. болезнен страх
от смъртта и от умрели; — некро-
фоб (гр.) мед. лице, което се стра-
хува от смъртта или от умрели.
некрофор (гр.) зоол. бръмбар-гробар,
нектар (гр.) 1. мит. у древните гър-
ци и римляни — сладко питие на
боговете, което им давало безс-
мъртие и вечна младост; 2. разш.
много приятно и сладко питие,
обикновено от плодове; 3. бот.
сладък сок, който се отделя от
специални органи — нектарници,
разположени най-често в цвето-

нектарнй
464
вете на растенията; 4. плодов сок
със стрити плодове.
нектарнй и нектарник (гр.) бот. ор-
ган, обикновено в цвета на расте-
ние, който отделя сладък сок —
нектар.
нектарници (гр.) зоол. семейство пти-
ци от разреда врабчови, с дълга и
тънка човка, които се хранят най-
вече с нектар от цветовете и с
дребни насекоми.
нектон (гр.) зоол. съвкупност от вод-
ни животни в откритите морета,
като китове, делфини и под., спо-
собни да извършват далечни миг-
рации.
иематод (гр.) паразит. 1 . обло пара-
зитно червейче с нишковидно тя-
ло, като трихина, аскорида и под.;
2. червейче в корените на расте-
нията.
Немезида (гр.) мит. 1 . в древногръц-
ката митология — богиня на съд-
бата, а по-късно и на отмъщени-
ето, възмездието; 2. прен. съдба,
възмездие; отплата.
Немрод (от собств. евр.) книж. 1. ле-
гендарен библейски ловец; 2. прен.
изобщо ловец.
нения (лат.) 1. ист . муз. траурна пог-
ребална песен у римляните, ко-
ято жена от семейството на по-
койника пеела при погребалния
обред; 2. оплакване на умрял.
нео- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение нов,
например неоарктичен, неокласи-
цизъм и пр.
неоартроза (гр.) мед. изкуствено об-
разувана нова става при лошо заз-
дравяване на счупена кост.
неоген (гр.) геол. горната част на тер-
циера, подразделен на миоцен и
плиоцен, чиито седименти са от
пясъчници, пясъци, глини, кора-
лови и черупести варовици и др.
неогея (гр.) геогр. зоографско под-
разделение на сушата, което обх-
ваща Южна и Централна Амери-
ка.
неодарвнннзъм (англ.) филос. направ-
ление в биологията, създадено от
немския биолог А. Вайсман; вайс-
манизъм.
неоднм (гр.) химичен елемент от гру-
пата на лантанидите, зн. Nd, пор.
No 60, ат. т. 144,24, жълтеникаво-
бял метал.
неозойски (гр.) в съчетание неозойс-
ка ера геол.
—
петата, съвремен-
ната ера от историята на земята;
неозой.
неоимпресионизъм (гр.) жив. ново те-
чение в импресионизма, което се
състои в получаване на ефект в
живописта чрез цветовете.
неокантианство (гр.) филос. течение
във философията, възникнало
през втората половина на 19. век.
неокласицизъм (гр.) направление в
литературата, живописта, скулп-
турата и архитектурата през вто-
рата половина на 19. и началото
на 20. век.
неоком (гр.) геол. стратиграфско по-
деление, което обхваща няколко
пласта от долна креда.
неолнт (гр.) геол. новокаменна епо-
ха — последен период от камен-
ната епоха, който обхваща време-
то от появата на земеделието и
глинените съдове до откриването
на медта; новокаменен век.
неологизъм (гр.) нова дума или из-
раз, появили се в езика с разви-
тието на техниката, културата или
обществените отношения; — не-
ологизми нови думи, новосъставе-
ни думи, не влезли още в употре-
ба; — неологист 1, език, привър-
женик на неологията; 2. (гр.) псих.
съставяне на нови думи с произ-
волно субективно значение и на
собствен език, водещ до „частни
разговори” на психичноболни и
назоваване от тях на познати не-

465
непер
ща по неправилен начин,
неомалтусианство филос. реакцион-
но учение за намаляване броя на
човечеството чрез масово избива-
не на хората във война и чрез на-
маляване на раждаемостта.
неон (гр.) химичен елемент, зн. Ne,
пор. No 10, ат. т. 20,183, благоро-
ден газ, който се съдържа в мал-
ки количества във въздуха; — не-
онов в съчет. неонова лампа — ос-
ветително тяло, обикновено във
форма на тръба, пълна с неон, ко-
ето свети чрез електрически ток,
минаващ през газа.
неопитагоризъм филос. александ-
рийска философска система, ко-
ято подражава на системата на
Питагор.
неоплазия (гр.) биол. образуване
обикновено на нова злокачестве-
на тъкан или на тумор; новообра-
зувание
неоплазма (гр.) мед. новообразува-
нис от разрушени тъкани, злока-
чествени тумори.
неоплатонизъм (гр.) философска
доктрина, създадена в Александ-
рия през 3. век пр. Хр.
неопрен (нем.) хим. изкуствена ма-
терия, употребявана в текстилна-
та индустрия.
неореализъм (гр.) 1. кино, течение в
италианското киноизкуство, въз-
никнало непосредствено след Вто-
рата световна война; 2. филос. те-
чение в английската и американ-
ската съвременна философия, по-
явило се в началото на 20. век и
достигнало най-голям разцвет и
разпространение през първата чет-
върт на века, което отъждествява
съдържанието на познанието с
обекта, разглеждан като логичес-
ка конструкция от сетивни дан-
ни.
неоромантизъм (гр.) литер. направ-
ление в литературата и изкуство-
то, което се отличава с подчертан
индивидуализъм; — неоромантик
литер. привърженик на неороман-
тизма; — неоромантичен литер.
който се отнася до неоромантиз-
ма.
неотектоннка (гр.) геол. дял от ге-
отектониката, който се занимава
с изучаване на тектонските дви-
жения и деформации на земната
кора от края на терциера до днес,
неотемлен, неотемлим (рус.) който, не
може да се отнеме.
неотения (гр.) биол. способност на
животните да се размножават в
ларвно състояние, а на растени-
ята — в млада възраст.
неотомнзъм (по собств.) официална
философска доктрина на съвре-
менната католическа църква, ко-
ято възкресява религиозната фи-
лософия на Тома Аквински; нс-
осхоластика.
неофилия (гр.) псих. стремеж към не-
що ново, неизвестно.
кеофит (гр.) 1. рел. ист. новопок-
ръстен езичник; 2. книж. нов член
и привърженик на някакво уче-
ние; новак.
неофобня (гр.) псих. страх от нови,
неизвестни неща; стремеж към
стереотипни действия и привич-
ни форми на поведение.
неоцератодус (гр.) зоол. вид австра-
лийска риба от рода на двойно-
дишащите (с хриле и с дроб).
НЕП (рус. съкр.) нова икономичес-
ка политика разработена от Ленин
през 1918 г.
непентес (гр.) мит в древна Гърция
—
магическо лекарство против тъ-
га.
непер (нем. от собств. шотл. Непер)
мат. логаритмична единица за из-
мерване отношението на дадена
стойност от някаква величина към
друга нейна стойност, прието ус-
ловно за „нулева", децибел.

неперметьр
466
неперметьр физ, електрически уред
във форма на лампов волтметър,
чиято скала е градуирана в еди-
ници за ниво — непери или де-
цибели, и служи за измерване на
предавателното ниво; нивоизме-
рител.
непотизъм (лат.) 1. ист . облагодетел-
стване от страна на висши чинов-
ници на своите близки при наз-
начаване на държавна служба; 2.
прен, разт. изобщо служебно пок-
ровителство на роднини и близ-
ки.
непроницаем (рус.) 1. който не про-
пуска през себе си (звук, светли-
на); 2. прен, недостъпен за ума или
погледа: непроницаема тайна.
Нептун (лат.) мит. 1 . древноримски
бог на моретата, отъждествен с
древногръцкия бог Посейдон; 2.
астр. планета с такова име, осма-
та по отдалеченост от Слънцето,
открита през 1846 г., която до от-
криването на Плутон се смятала
за най-отдалечената от Слънцето,
нептунизъм геологична теория, спо-
ред която, земната кора се е об-
разувала чрез действието на во-
дата; — нептунисти геолози, ко-
ито обясняват образуването на
земната кора само посредством
водата, в противопол. на вулка-
низма; — нептунически океански,
образуван от водата в противопол.
на вулканически, образуван от
действието на огъня.
нептуний (от собств. Нептун, лат.)
радиоактивен химически елемент
от групата на актинидите със знак
Np, пор. No 93, който е получен
изкуствено през 1940 г.
неранза (ит.) диал. 1 . вид портокал;
2. вид дребен пъпеш.
нерв (гр.) 1. анат. всеки един от мно-
гобройните най-тънки влакнести
разклонения, които излизат от
главния или гръбначния мозък и
стигат до всички органи и муску-
ли на тялото, като му дават въз-
можност да се движи, да усеща;
2. система от всички такива разк-
лонения на организма и психи-
ческото състояние на човека; 3.
прен. състояние на повишена чув-
ствителност; 4. прен. жилка на
лист на растение; 5. прен. главно-
то, същественото в нещо.
нервацня (лат.) бот. зоол. разполо-
жение на нервите в лист или кри-
ло на насекомо; — нерватура (лат.)
бот. жилки на растителен лист;
нервация.
нервен 1. анат. който се отнася до
нерв; 2. мед. който има ненормал-
на функция поради разстройство
на нервите; раздразнителен, чув-
ствителен; 3. мед. който изразява
нервност; конвулсивен; — нервна
система анат.
—
система от нер-
вите на животните и човек, чиято
основна функция е да осъщест-
вява връзката на организма с
околната среда и да насочва
дейността на органите му; — нер-
вна тъкан анат. основна тъкан на
нервната система, която притежа-
ва висока възбудимост и способ-
ност бързо да провежда нервните
импулси; — нервни влакна анат.
израстъци на нервните клетки, ко-
ито съставят нервните окончания
и свързват централната нервна
система с органите и тъканите.
нервнзъм (лат.) направление във фи-
зиологията, развито и обоснова-
но от И. П. Павлов, което обоб-
щава влиянието на централната
нервна система върху цялата
дейност на организма.
нервирам (лат.) предизвиквам у ня-
кого силно раздразнение, нервно
състояние; ядосвам, раздразнявам.
нервозен (лат.) псих. 1 . който е със
слаби нерви, лесно дразним; раз-
дразнителен, чувствителен, нер-

467
неутрален
вен; 2. прен. лют, лютив; — нер-
возност слабост на нервите, разд-
разнителност.
нервюра (фр.) 1. ав. елемент от ске-
лет на крило на самолет, който
служи главно да му придаде нуж-
ния профил и към който се прик-
репя обшивката на крилото; 2. арх.
изпъкващо, профилирано ребро,
което съставя част от носещия
скелет на свод; 3. нервация.
Неренда (гр.) 1. мит. древногръцка
морска нимфа, дъщеря на бога
Нерей; 2. зоол . вид прешленест
червей, който живее в тиня или
по скалистите брегове на морета-
та; 3. астр. спътник на планетата
Нептун, открит през 1949 г.
нерит (гр.) зоол. коремоного меко-
тело животно, което се среща в
топлите морета.
неритов (гр.) в съчетание неритова
зона геол.
—
крайбрежната плит-
ководна област на море, която
достига до 200 метра дълбочина и
е богата с различни растителни и
животински форми.
нерол (ит.) 1. парф. вид масло с при-
ятен дъх, добито от цвета на пор-
токала, употребявано в парфюме-
рийната индустрия; 2. хим. безц-
ветен алкохол, съдържащ се в то-
ва масло.
Нерон, Луций Домиций Тиберий
Клавдий (37 — 68) ист. римски
император, известен със своята
жестокост, самовлюбеност и раз-
вратност, който методично пре-
махва всеки, който дори потен-
циално би представлявал заплаха
за неговата власт, вкл. и най-близ-
ките си хора; безмилостно прес-
ледвал християните.
несесер (фр.) комплект принадлеж-
ности. инструменти за шиене, то-
алет и др., обикновено в малка ку-
тия, чантичка.
нескафе (швейц. търг, марка) кон-
центрат от печено кафе във вид
на лесноразтворим прах или на
гранули.
нестинар (гр.) мъж, който играе вър-
ху жарава бос при специални ре-
лигиозни обреди; — нестинарка
жена, която изпълнява народния
обичай — играе на босо в жарава-
та на огъня, накладен на 3 юли,
празника на св. Константин и
Елена; — нестинарство старинен
народен обичай, поддържан в ра-
йона на Странджа, при който иг-
рачи-нестинари изпълняват танц
върху жарава.
Нестор (гр.) мит. цар на Пилос, най-
мъдрият и най-възрастният от ца-
рете, които обкръжили Троя; 2.
прен. мъдър старец, добър и умен
съветник.
несториянство рел. религиозно уче-
ние, според което Исус Христос
не бил истински Бог, а човек, син
на Мария и Йосиф, удостоен за-
ради светия си живот с особена
благодат от Бога.
нето (ит.) търг, чисто, без опаков-
ка, без тарата.
нетоп (гр.) диал. сребърен женски
накит за главата и челото.
неудача (рус.) книж. неуспех, нес-
полука; — неудачник (рус.) книж.
човек, комуто все не върви, нсс-
ретник.
неурожай (рус.) нераждане, непло-
дородие, неплодородна година.
неутрален (лат.) 1. който не взема
участие във война, разправия, сва-
да и др.; който пази неутралитет;
2. безпартиен; 3. в химията: кой-
то не дава нито кисела, пито ал-
кална реакция; 4. който не про-
извежда никакво действие; 5. ел .
незареден; — неутрална зона ко-
лит, зона в територията на отдел-
на държава или извън всякаква
държавна територия, която по си-
лата на международен договор не

неутрализация
468
може да се превърне в място на
военни действия или във военна
база; — неутрализирам 1. унищо-
жавам действието на нещо чрез
друго или го правя безвредно; 2.
полит. обявявам неутралитет; 3.
мед. обезвредя вам — неутралитет
бсзпартийност, невземане участие
(в нещо); — въоръжен неутрали-
тет невземане на страна между две
или повече воюващи страни, но
вземане на мерки чрез мобилиза-
ция за предпазване.
неутрализация (лат.) 1. хим . взаимо-
действие, разменна реакция меж-
ду киселини и основи, в резултат
на което се получават сол и вода;
2. обявяване за неутрален; 3. по -
лит. особен международен режим
за дадена територия или водно
пространство, според който дър-
жавата, чиято собственост са тези
територии, няма право да ги ук-
репва, да ги превръща във военен
театър, да държи на тях въоръже-
ни сили и пр. 4 . език, премахване
на разлика на две близки фонеми
при изговор; — неутралност (лат.)
1. неутралитет; 2. хим. състояние
на разтвор, при който той не оказ-
ва никакво действие върху лакму-
са.
неутрацид (лат.) фарм. лекарство във
вид на таблетки за успокояване на
язвени болки и хронични гастри-
ти.
иеутрино (англ.) физ. елементарна
частица с нищожна маса в покой,
без електрически товар.
неутрон (лат.) физ. елементарна час-
тица с маса, близка до тази на про-
тона, без електричен товар, със-
тавна част на атомното ядро, ко-
ято предизвиква много ядрени ре-
акции.
неф (лат.) църк. продълговата част
на християнски храм, приличаща
на кораб, обикновено отделена с
колони; кораб на църква.
нефелен (гр.) диал. който не влиза в
работа, негоден, лош; 2. който не
е здрав, болнав, немощен.
нефелометрия (гр.) физ. измерване на
дисперсността и концентрацията
на колоидните разтвори по интен-
зивността на разсеяната от тях
светлина.
нефоскоп (гр.) астр. механичен или
оптичен уред за наблюдение и оп-
ределяне на посоката и скорост-
та, с която се движат облаците.
нефралтия (гр.) мед. болка в бъбре-
ците; — нефритис възпаление на
бъбреците; — нефректомия (гр.)
мед. оперативно изваждане на цял
или част от бъбрек.
нефрндии (гр.) анат. канали в преш-
ленест животински организъм, по
който се отстраняват от организ-
ма излишните продукти при об-
мяната на веществата.
нефрит1 (гр.) мед. заболяване на бъб-
реците, предимно с възпалител-
ни поражения на бъбречните
клъбца, като усложнение на ан-
гина, скарлатина и други инфек-
циозни болести.
нефрит2 (гр.) минер. млечнобял или
зеленикав минерал от групата на
амфиболите, употребяван в бижу-
терията.
нефро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение който
се отнася до бъбрек.
нефрогенен (гр.) мед. който изхожда
от бъбрека; бъбречен.
нефроза (лат.) мед. бъбречна болест,
при която се получава изменение
на епителия на бъбречните кана-
ли.
нефролитиаза (гр.) мед. болест, пре-
дизвикана от камък в бъбрека,
бъбречнокаменна болест.
нефролитомия (гр.) мед. оперативно
изваждане на камък от бъбрека.
нефром (гр.) мед. тумор в бъбрека.

469
низам
нефропатия (гр.) мед. заболяване на
бъбреците — възпалителни пора-
жения на бъбреците от различен
произход.
нефроптоза (гр.) мед. смъкване на
бъбрека.
нефросклероза (лат.) мед. втвърдя-
ване на бъбреците поради замес-
тване на нормалната бъбречна тъ-
кан със съединителна; склероза на
бъбреците.
нефрофтнза (гр.) мед. туберкулоза в
бъбреците.
нефроцироза (гр.) мед. сбръчкване на
бъбреците вследствие на възпали-
телни процеси или вследствие на
промени в артериите.
нефт (перс.) земно масло, петрол;
—
нефтен който дава нефт; — неф-
тен залеж естествено натрупване
на нефт в земната кора; — нефтен
фонтан фонтан от изхвърлени
нефт и газове над земната повър-
хност поради голямото им наля-
гане; — нефтена промишленост от-
расъл от тежката промишленост за
добиване и преработка на нефт.
нефто- (перс.) първа съставна част
на сложни думи със значение кой-
то се отнася до нефт, например
нефтодобив, нефтопровод и др.
нецензурен (лат.) 1. който не е поз-
волен от цензурата; 2. прен. неп-
риличен, циничен, мръсен.
нечаевщина (от собств. по името на
руския революционер Нечаев) бе-
зогледно бунтовничество.
нибелунги (нем.) мит. 1 . германско
народно епическо произведение,
писано през 13. век, в което се
описва покоряването на герман-
ците от Атил; 2. джуджета, при-
тежатели и пазители на скрити в
земята съкровища.
нивален (лат.) обикновено в съчета-
ние нивален климат геогр.
—
кли-
мат, при който преобладават сне-
говалежите.
нивеа (лат.) 1. бот. влакнодайно рас-
тение, от което се добива рафи-
ята — особен род слама за шап-
ки, крем и др.; 2. кремът, който
се приготвя от това растение; ни-
веа крем.
нивелир (фр.) уред за установяване
на хоризонтално положение, вод-
на терзия; — нивелация (фр.) ге-
од. начин за определяне превише-
нията между две точки; нивели-
ране; — нивелирам (фр.) геод. 1 .
измервам с помощта на нивелир
разликата във височините на две
или повече точки от земната по-
върхност; 2. прен. изравнявам,
поставям на еднаква плоскост раз-
лични неща, без да взимам пред-
вид разликите помежду им; — ни -
велатор (фр.) печ. водно равнило,
употребявано във фотомеханика-
та.
ниво (фр.) I. хоризонтална плоскост,
равнина; 2. степен на височина на
вода, на земя; 3. прен. степен на
развитие, на образование, на кул-
тура.
нигрития (лат.) мед. възчерно оцве-
тяване на кожата у бременна же-
на.
ннгрозин (лат.) хим. изкуствено ор-
ганично черносиво багрило за бо-
ядисване на кожи и платове.
ннгрол (лат.) хим. вид непречистено
цилиндрово масло, получавано
при преработката на нефт.
нигромантия (гр.) книж. чародейст-
во, магьосничество, черна магия,
вълшебство.
ниело (ит.) книж. украшение или об-
раз, изрязан върху злато или среб-
ро и изпълнен с черна сплав.
ниет (тур.) диал. намерение, умисъл,
низам (тур.) ист. 1. войник от ре-
довната турска войска в Османс-
ката империя; 2. редовна военна
служба, въведена в 1826 г. от сул-
тан Махмуд II.

никел
470
никел (нем.) химичен елемент, зн.
Ni, пор. No 28, ат. т. 58,69 — бял,
твърд и ковък метал, който нс
ръждясва; — никелирам покривам
с тънък пласт от никел; — нике-
лин 1. ел. техн . сплав от мед, цинк,
никел, манган и малко желязо,
употребявана в електротехниката;
2. минер. минерал, никелов арсе-
нид, от който се получава никел,
николаити рел. еретици от 1. и 2. век,
които учели, че тялото е създаде-
но от злото начало и затова про-
повядвали разврата, като средст-
во за убиване на плътта.
никотин (от собств.) хим. алкалоид,
съдържащ се в тютюневите листа
(наречен така по името на Никот,
който пръв внесъл тютюна във
Франция през 1560 г.); — никоти-
низъм мед. 1. хронично отравяне
от никотин у пушачи; 2. остро от-
равяне с никотин.
ннкси (нем.) мит. водни духове у
древните германци.
никталгня (гр.) мед. болка, която се
проявява само през нощта; нощ-
на болка.
никталопня (гр.) мед. болест на очи-
те, при която болният вижда по-
добре на тъмно поради силна чув-
ствителност на ретината; — ник-
талон мед. лице, което страда от
никталопия.
ннктометьр (нем.) физ. уред за из-
мерване яркостта на осветена по-
върхност; яркомер.
никтофобия (гр.) псих. страх от тъм-
нината.
никтурня (гр.) мед. обилно и често
уриниране нощем, обикновено
при заболяване на бъбреците, хи-
пертрофия на простата и др.; нощ-
но напикаване.
никях (тур.) диал. 1. златни и други
монети за накит, които годени-
кът дава на годеницата; 2. пари
или дар, които дава мохамеданин
на жена си при развод.
километър (гр.) техн. 1. прът за из-
мерване дълбочината на река Нил;
2. прен. разш. изобщо прът за ме-
рене дълбочината на вода.
нимб (лат.) 1. рел. кръгово сияние
около главата на светия в христи-
янската и будистка религиозна
живопис; ореол; 2. прен. слава,
добро име.
нимбус (лат.) 1. ост. наименование
на дъждовен облак в класифика-
цията до 1930 г.; 2. наименование
на някои дъждовни облаци.
нимфеум (гр.) 1. мит. светилище на
нимфите, свързано първоначално
с извор, чешма, басейн и др.; 2.
ист. арх. украсена с ниши и ко-
лони постройка до водни източ-
ници.
нимфея (гр.) бот. водна роза.
нимфи (лат.) 1. мит. древногръцки
полубожества, които олицетворя-
вали животворните сили на при-
родата и се делят на речни (на-
яди), морски (нереиди), горски
(дриади), планински (ореади) и
др.; 2. зоол. ларвен стадий при
кърлежите и насекомите с непъл-
но превръщане, от който след ли-
неене се преминава във възраст-
но животно, способно да се разм-
ножава; 3. анат . малки срамни ус-
тни.
нимфит (лат.) мед. възпаление на
малките срамни устни.
нимфоманяя (гр.) псих. болезнено
полово влечение у жена; лудост
за мъже.
ниобий (от собств. гр.) химичен еле-
мент от V група на периодичната
система, зн. СЬ, пор. No 41, ат. т.
92,906 — светлосив пластичен ме-
тал; колумбий.
нипел (англ.) 1. техн. машинен еле-
мент за плътно винтово съединя-
ване на тръба с друг елемент от
тръбопровод; втулка; 2. калпаче

471
нитрометрия
във вид на гъбичка във вътреш-
ната страна на шина на велоси-
пед за затягане или отпускане на
спиците.
нирвана (инд.) абсолютно блажено
спокойствие, разделяне с всички
земни неприятности — висшата
цел на будизма.
нистагъм и ннстагмус (гр.) мед. не-
волни бързи движения на очните
ябълки в хоризонтална или (по-
рядко) във вертикална посока.
нит (нем.) 1. техн. цилиндрично тя-
ло във вид на гвоздей, с което се
съединяват метални части чрез
заклепване; 2. (лат.) физ. единица
мярка за яркост на осветена по-
върхност, равна на 1 кандела на 1
м2; — нитов (нем.) в съчетание ни-
тов шев техн. мястото, по което с
помощта на нитове е образувана
връзка между две и повече метал-
ни части.
нитон (лат.) химичен радиоактивен
елемент, зн. Nt, пор. No 86, ат. т.
222 — благороден газ, наречен
още еманация на радия.
нитр-, нитро- (лат.) първа съставна
част на сложни думи със значе-
ние азот, азотен.
нитрагин (гр.) хим. препарат, съдър-
жаш бактерии, които живеят в
грудки по корените на растени-
ята от семейство Бобови и в поч-
вата.
нитрати (лат.) хим. соли на азотната
киселина, използвани за наторя-
ване, в производството на взрив-
ни вещества и др.
нитрация (лат.) хим. 1 . начин за об-
работване на глицерин, памук, це-
лулоза и други с азотна киселина
или азотна и сярна киселина, за
да се получи пироксилин, коло-
иден памук, нитроглицерин, лак
и др.; 2. насищане повърхността
на стоманен предмет с азот, за да
се получи по-голяма твърдост; 3.
химическа реакция — вкарване в
органични съединения на нитрог-
рупа (-NO,), при което се полу-
чава нитрос-ъединсние; нитрира-
не; — нитратор хим. апарат за из-
вършване на нитрация; — нитри-
рам хим. обработвам целулоза, па-
мук, глицерин и други с азотна
киселина; — ннтриране химичес-
ка реакция — вкарване в органич-
ни съединения на нитрогрупа, при
което се получават нитросъедине-
ния.
ннтрид (лат.) хим. съединение на
азот с метал или металоид.
нитрилон (търг, марка) вид полиак-
рилнитрилни влакна и коприни,
нитрит (лат.) хим. сол на азотистата
киселина.
нитрифнкация (лат.) биохим. процес
в почвата, предизвикан от бакте-
рии, които превръщат амоняка,
получен при разлагане на орга-
нични вещества в почвата, в соли
на азотна киселина (нитрати, се-
литрия).
нитробензол (лат.) хим. ароматно съ-
единение, производно на бензо-
ла, жълтеникава течност, неразт-
ворима във вода, с миризма на
горчиви бадеми, употребявана за
производство на анилинови бои,
в парфюмерията и пр.
нитроген, нитрогениум (лат.) хим.
азот.
нитроглицерин хим. органично съ-
единение, маслообразна течност,
която действа като силно експло-
зивно вещество, получавана при
смесване на концентрирана азот-
на киселина и глицерин; използ-
вана за правене на динамит, без-
димен барут, в медицината като
съдоразширяващо средство и др.
нитролак (лат.) хим. лак, обработен
с примес от азотна киселина.
нитрометрия (лат.- гр.) хим. опреде-
ляне на количеството азот в хи-

нитромегьр
472
мическите съединения.
нитрометьр (лат. - rp.) хим. уред за из-
мерване количеството азот в азот-
ните окиси.
нитрон (англ.) текст, синтетично
влакно, което замества мериносо-
вата вълна.
нитроцелулоза хим. бяла влакнеста
маса, която се получава от дейст-
вието на азотна и сярна киселина
върху целулоза и има широко при-
ложение в индустрията при про-
извеждане на взривни вещества,
изкуствена коприна и пр.
нифаблепсия (гр.) мед. снежна сле-
пота, причинена от блясъка на
слънцето върху снега.
нихилизъм (лат.) 1. пълен скептици-
зъм и безусловно отричане на об-
ществените норми, моралните
принципи, културното наследст-
во и др.; 2. течение сред руската
интелигенция през 19. век, отна-
сящо се отрицателно към устано-
вената идеология и традиции на
дворянското общество.
нихромхг/л». никелова сплав (от 80%
никел и 20% хром) за направа на
електросъпротивителни нагрева-
тели (кухненски котлони, печки
и др.).
Ницше, Фридрих (1844—1900) филос.
немски философ, идеолог на кул-
та на „силната личност”, привър-
женик на мита за свръхчовека, ос-
новоположник на философията на
живота; „Тъй рече Заратустра”,
„Отвъд добро и зло”, „Генеало-
гия на морала” и др.
ницшеанство (нем. от собств.) фи-
лос. философско учение, което
проповядва краен индивидуали-
зъм, отрича християнството и съв-
ременния идеал за равенство; иде-
ологията му е използвана от гер-
манския нацизъм; — ннцшеанец
филос. последовател на Ницше и
привърженик на ницшеанството.
ниша (фр) 1. вдлъбнатина в стена
за поставяне на статуи, вази, кре-
ват, шкаф и др.; 2. воен . прикрито
място в окоп и укрепления за па-
зене на бойни припаси.
нишадър (ар.) амониева сол на сол-
ната киселина — безцветни крис-
тали със солено-горчив вкус, раз-
творими във вода; амониев хло-
рид (NH.C1).
нишан (тур.) ост. 1. белег, знак,
признак; 2. цел, знак, нещо, ко-
ето трябва да се улучи при стрел-
ба, мишена.
нишесте (перс.) скорбяла.
нищер (перс.) ост. островърхо дву-
остро ножче за хирургически опе-
рации.
Нобел, Алфред (1833—1896) шведс-
ки инженер-химик, откривател на
динамита и други взривни вещес-
тва; основал фабрики за бездимен
барут и за леене на топове; цяло-
то си състояние (44 млн. франка)
определил за поощрение на уче-
ни и хуманитарни цели; — Нобе-
лов фонд от него се раздават еже-
годно награди, наречени Нобело-
ви награди в областта на физика,
химия, медицина, литература и за
запазване на мира.
иобелий (по собств. Нобел) хим. ра-
диоактивен химичен елемент от
групата на актинидите, зн. No,
пор. No 102, открит през 1957 г. в
стокхолмския Нобелов институт.
нобил (лат.) ист. 1. знатен аристок-
рат в древния Рим; 2. лице от вис-
шите съсловия във Венецианска-
та република..
нобнлитет (лат.) ист. 1. в древно-
римската република — управля-
ваща прослойка на робовладелс-
ката класа, съставена от патриции
и богати плебеи; 2. благородни-
ци, побили; 3. знатност, извест-
ност по произход; благородство;
—
ноблес (фр.) благородство.

473
HOM
новатор (лат.) привърженик на но-
вовъдения; създател и разпрост-
ранител на нови идеи; — новатор-
ство нововъведение, откритие,
изобретение.
новация (лат.) юр. юридическа опе-
рация, чрез която се прекратява
едно задължение чрез установя-
ване на ново задължение; 2. разг.
нововъведение.
новела (ит.) 1. литер. кратко епич-
но произведение с интригуващ
сюжет. 2. юр. (в Англия) допъл-
нителен закон, законопроект,
който допълва или коригира стар
закон; — новелист (ит.) литер. ав-
тор на новели.
новелета (ит.) музикална пиеса в
свободна форма с лирично повес-
твователен, а понякога с драма-
тичен характер.
новокантианизъм (лат.) филос. възоб-
новяване и продължаване на раз-
работката на кантовата филосо-
фия; — новоплатонизъм филос. те-
чение в гръцката философия, про-
излизащо от използването на пла-
тоновото, аристотеловото, сто-
ическото и др. учения и смесва-
нето им с ориенталската мистика
и религия.
новокаин (търг, марка от лат.) фарм.
алкалоидно съединение, употре-
бявано за местна упойка.
иовотел (фр.) определен вид хотел с
помещения за конференции, за-
седания и др.
ноември (лат.) единадесетият месец
на календарната година (според
римския календар — деветият ме-
сец, понеже годината започвала от
1 март).
нозематоза (гр.) мед. заразна болест
по пчелите.
нозология (лат.) мед. учение за за-
боля ванията, за тяхната структу-
ра, форми и принципите за тях-
ната класификация.
ноев ковчег (от собств. У ой древно-
еврейски патриарх) 1. библ. наз-
вание на кораба-сандък, в който
се прибира Ной с цялата си че-
ляд и посочените от Бога „чисти
и нечисти” животни, а също и
храна за около 1 година; 2. прен.
помещение, натъпкано с най-раз-
лични по вид, характер и възраст
хора или животни; 3. прен. средс-
тво за спасение.
нок (хол.) мор. край на всяко хори-
зонтално или наклонено мачтово
дърво.
нокайрат (ар.) муз. арабски ударен
музикален инструмент от рода на
тимпаните.
нокаут (англ.) спорт, при бокс — не-
възможност на боксьора да заста-
не на крака в продължение на 10
секунди, вследствие на получен
силен удар от противника; — но-
каутирам спорт. 1 . при бокс — по-
беждавам чрез нокаут; 2. прен. на-
насям бърза победа, сломявам
бързо; — нокдаун (англ.) спорт, в
бокса — състояние на спортист,
при което той не е способен да
продължи играта в течение на ня-
колко секунди.
ноктамбулизъм (лат.) мед. сомнам-
булизъм.
ноктулабия (лат.) мор. спомагателен
прибор за определяне широтата по
височината на полярната звезда.
ноктюрно (ит.) муз. 1 . през 18. век
—
сюита от малки инструментал-
ни пиеси, предназначена по-чес-
то за духови инструменти, изпъл-
нявана вечерно време или на от-
крито; 2. музикална композиция
с нежно-мечтателен характер.
ном (гр.) ист. 1 . в древния Египет
—
област, провинция; 2. в съвре-
менна Гърция — административ-
на единица; 3. муз. песен в чест
на бога Аполон в древна Гърция;
4. ост. диал. закон.

нома
474
нома (гр.) мед. влажна, мокреща ган-
грена по меките тъкани на лице-
то, най-често у деца от 2-15 г.; во-
ден рак.
номади (гр.) чергарски племена, ци-
гани.
номарх (гр.) ист. областен управи-
тел в древния Египет и в Гърция;
—
номархия (гр.) ист. областно уп-
равление,
номенклатура (лат.) 1. съвкупност
(речник) на общоприетите назва-
ния на предмети или технически
термини от някоя наука или из-
куство; 2. списък на названия от
дадено производство, план на
производството и пр.; 3. изброява-
не на сметки.
номер (лат.) 1. числа по ред; 2. от-
делно изпълнение на концерт; 3.
размер на дреха и обувки; 4. разг.
хитра постъпка, с която се цели
да се устрои шега някому или да
му се причини неприятност, да му
се навреди; хитра постъпка, хит-
рина; — номерирам поставям но-
мера по ред.
номератор (лат.) 1. машина, с която
се поставят бързо числата върху
нещо; 2. уред при печатарска ма-
шина за отбелязване на тиража;
3. приспособление при електри-
чески звънец, което показва но-
мера на стаята, от която се звъни;
4. малка телефонна централа в уч-
реждение, малко село и др.
номерация (лат.) 1. последователни
номера на еднакви предмети; но-
мериране; 2. съвкупност от пос-
тавени номера; 3. цифрово озна-
чаване на предмети; 4. система на
пресмятане.
номнзма (гр.) ист. златна монета със
съдържание 4,48 г злато — основ-
на единица във Византия, въве-
дена от Константин Велики (304—
337 г.) .
номинален (лат.) I. недействителен,
съществуващ само на книга; 2,
фиктивен, недействителен; — но-
минална стойност поименна
стойност, отбелязана на една цен-
на книга (акция, облигация, банк-
нота и др.) или монета, постоян-
на стойност в противовес на ре-
алната и променливата, пазарна-
та, курсовата; — номинален бру-
тен национален продукт брутният
национален продукт, изразен в
цени на текущата година; — но-
минален лихвен процент лихвата
по ценни книжа с твърда лихва,
изразявана в процент на номинал-
ната стойност спрямо пазарните
цени; — номинална печалба цена-
та на капитала на фирмата, опре-
делена на база на най-доходонос-
ното му алтернативно приложе-
ние; — номинална стойност изра-
зява размера на реалния капитал,
който се представлява от всяка ак-
ция; — номинална стойност на об-
лигации парична сума върху об-
лигацията, която държавата — за-
емател ще изплати, когато съща-
та облигация излезе в тираж.
номиналисти (лат.) филос. название
на онези схоластици, които твър-
дят, че общите понятия на неща-
та или същността на нещата са ду-
мите или имената; освен тях ня-
ма нищо действително; — номи-
нализъм учението на номиналис-
тите; — номиналистичев, номина-
листическа обикновено в съчета-
ние номиналистична теория за па-
рите фин. учение за парите, спо-
ред което парите са само условен
знак, установен от държавата, без
всякаква тяхна стокова природа и
вътрешна стойност.
номннатив (лат.) език, именителен
падеж; — номинативен (лат.) 1.
който се отнася до именителен па-
деж; 2. който служи да именува,
да означава.

475
нормализация
номинация 1. (лат.) книж. название,
наименование; 2. (англ.) офици-
ално представям, предлагам ня-
кого за награда, отличие, за из-
бор на даден пост и др.
номогенеза (гр.) биол. идеалистичес-
ка концепция за развитието на
живата природа, според която ево-
люцията се извършва под дейст-
вието на два вида причини (ед-
ните — вътрешни, основни, а дру-
гите — външни, предизвикващи
само несъществени изменения).
номограма (гр.) мат. графично изоб-
ражение на функционална, зави-
симост между няколко променли-
ви величини, от което може да се
определи числената стойност на
една от тях при дадени значения
на другите; — номограф специ-
алист по номография; — номог-
раф ия (гр.) мат. математическа
дисциплина за построяване на но-
мограми.
номоканон (гр.) сборник от църков-
ни правила и граждански закони,
отнасящи се до църквата.
нонан (фр.) хим. наситен въглеводо-
род, който се образува при дести-
лация на картофен спирт с цин-
ков хлорид.
нонет (ит.) муз. музикално произве-
дение за девет инструмента.
нони (лат.) ист. у римляните — сед-
мият ден от месеците март, май.
юли и октомври.
нониус1 (лат.) геод. 1 . спомагателна
плъзгаща се скала към измерва-
телни инструменти, която служи
за отчитане на части от най-мал-
кото деление на основната скала;
верниер; 2. уред за измерване на
най-малки и тънки парчета.
нониус2 (унг.) зоол. конска порода за
впрягане, създадена в Унгария
която произхожда от англо-нор-
манския жребец „нонус”. внесен
от Франция през 1916 г.
нонпарей (фр.) дребни печатарски
букви (шрифт).
нонстопър (англ.) pad. техн. радио-
предавателна станция, която ра-
боти непрекъснато.
воология (гр.) филос. наука за човеш-
кия разум (в гръцката философия;
наука за душата).
лорд (хол.) мор. 1 . север, северно
направление; 2. северен вятър.
норня (исп.) техн. приспособление
от прикрепени на подвижна ве-
рига гребни съдове за премества-
не на зърнени храни, за гребане
на вода и течности.
норма (лат.) 1. правило, изискване,
ред, установени със закон или с
друг държавен нормативен доку-
мент или пък признати в обичаи
и ежедневието за задължителни;
2. установена мярка, размер, ко-
личество или средна големина на
нещо; 3. печ . съкратено заглавие
на книга и името на автора на пър-
вата страница на всяка кола с
дребни букви под текста вляво.
нормала (лат.) геом. перпендикуляр
към допирателната права линия
или плоскост, който минава през
точката на пресичането.
нормален (лат.) 1. правилен; 2. съг-
ласно (по) правилата на природа-
та; 3. геом . перпендикулярен, от-
весен; — нормалност правилност:
редовност.
нормализация 1. възвръщане на не-
що към нормалното му състояние;
нормализиране; 2. установяване
на норма, на образец въз основа
на съответни изчисления; 3. пре-
минаване към производство на
фабриките от един тип вместо
многотипно произдводство; 4.
техн. топлинна обработка на нис-
ковъглеродни или нискосплавни
стомани, която се нагрява от 750
до 950°С и се охлажда при обик-
новена температура на въздуха.

норматив
476
норматив (лат.) техн. количество
произвеждани или изразходвани
материали или средства за отдел-
на единица; — нормативен (лат.)
служещ за правило.
нормирам (лат.) определям, устано-
вявам (цена); — нормиране уста-
новяване (цени).
носогения (гр.) мед. дял от медици-
ната, който се занимава с произ-
хода на болестите; патогения; —
носография (гр.) мед. 1 . описание
на болестите; 2. съчинение, в ко-
ето се описва дадена болест или
някои болести; — носолог специ-
алист по носология; — носология
(гр.) мед. наука, която се занима-
ва със същността на болестите;
учение за болестите; — носомания
(гр.) мед. болезнено състояние,
при което човек си мисли вина-
ги, че е болен; — нософобия мед.
болезнен, натрапчив страх от за-
боляване или заразяване от теж-
ка, неизлечима болест, смърто-
носна болест.
носталгия (гр.) тъга за отечеството,
нота (лат.) 1. дипл. писмено изразе-
но отношение на едно правител-
ство към друго; 2. фин. в банко-
вите операции: бележка, сметка
върху купени или продадени по-
лици, ценни книжа и др.; 3. муз.
условен графичен знак за означа-
ване на тон; 4. прен. смислова или
емоционална отсянка в речта; нот-
ка; — като по ноти гладко, без за-
пъване; — ноти текст на музикал-
но произведение; — нотен (лат.)
който се отнася до нота; — нотно
писмо муз. съвкупност от всички
писмени знаци, които се използ-
ват за записване на музикалните
произведения; — нотнрам (лат.) 1.
муз. записвам мелодия или песен
с ноти; 2. отбелязвам си неща; за-
белязвам, записвам.
нота бене NB (лат.) запомни добре.
нотабили (фр.) ист. видни гражда-
ни; — нотабилитет 1. видна лич-
ност; 2. съвкупност от видни граж-
дани в един град.
нотариален (лат.) заверен от нота-
риуса; — нотариален акт а) про-
токол на нотариус, съставен в
предписана от закона форма, с ко-
ято се установяват извършени
пред нотариуса граждански сдел-
ки като продажби на недвижимо
имущество, ипотеки, завещания и
др.; б) документ за владеене на
недвижим имот; — нотариус длъж-
ностно съдебно лице, което заве-
рява с подпис и печат истинност-
та на документ, препис от доку-
мент и др.;
—
нотариат юр. дър-
жавно учреждение, в което се
удостоверяват различни видове
правни актове и се засвидетелст-
тват подписи върху документи и
копия от документи.
нотацяя (лат.) 1. книж. упътване,
наставление; 2. разг. укор, мъм-
рене; 3. спец, сбор от условни зна-
ци, които изразяват в съкратена
форма понятия и определения.
нотнс (англ.) 1. мор. съобщение с
писмо за пълна готовност на ко-
раб да започне товарене или раз-
товарването му; 2. книж. бележ-
ка, кратко описание.
нотификация (лат.) 1. дипл. уведо-
мяване, известяване на правител-
ство с нота за важни международ-
ни въпроси; 2. търг, известяване
за протестиране на полица; — но-
тифицирам извършвам нотифика-
ция, уведомявам, съобщавам.
нотиц (нем.) бележка.
нотогея (гр.) геогр. едно от трите ос-
новни подразделения на земното
кълбо, обхващащо Австралия, Но-
ва Зеландия и Полинезия.
ноторно (лат.) от всички признато,
доказано; явно, общоизвестно.
нотос, нотя (гр.) метеорол. южен вя-

477
нулциркул
тър.
нототрема (гр.) зоол. вид американ-
ска тропическа жаба, женската на
които има на гърба си джобооб-
разна торба, в която се развиват
яйцата и поповите лъжички.
ноумен (гр.) филос. идеалистически
възглед за непознаваемата същ-
ност: „вещта сама в себе си”, във
философията на Кант.
ноу хау (англ.) икон. термин, който
изразява международни икономи-
чески отношения, възникващи
при предоставяне на проекти на
нови предприятия, нови техноло-
гии, нови проучвания, последни
постижения на науката и техни-
ката.
нрави (лат.) общоприети порядки и
отношения в обществения живот;
—
нравственост съвкупност на
всичко онова, което се отнася до
понятието добро; — нравствен
честен, праведен, чист човек; —
нрав характер, вродени в човека
качества.
нуга (прованс.) вид бяла халва, при-
готвена с орехи, бадеми или фъс-
тъци.
нудизъм (лат.) култ към ходене и
спортуване без облекло на откри-
то, със здравословна цел; — ну-
дист привърженик на нудизма.
нуклеаза (лат.) биол. разтворим ен-
зим, който се намира в животин-
ските клетки.
нуклеин (лат.) биол. вещество, бога-
то с фосфор, намиращо се в яд-
рото на клетката; — нуклеинов
(лат.) биол. който съдържа нукле-
ин; — нуклеинови киселини слож-
ни високомолекулни съединения,
изградени от множество нуклеоти-
ди, свързани помежду си с фос-
форно-естерна връзка, двата ос-
новни типа на дезоксирибонукле-
инова киселина (ДНК) и рибонук-
леинова киселина (РНК).
нуклеоалбумин (лат.) биол. белтъчно
вещество, което съдържа фосфор
и се намира в растителните и жи-
вотинските организми.
нуклеола (лат.) биол. бяло телце, ко-
ето се намира в ядрото на клетка-
та.
нуклеон (лат.) физ. общо название
на частиците, от които са съста-
вени атомните ядра (протони и
неутрони); нуклон.
нуклеопротеиди (лат.) биол. сложни
белтъчни вещества, които съдър-
жат в молекулата си нуклеинова
киселина и белтък.
нуклеотидн (лат.) биол. сложни ор-
ганични съединения, широко раз-
пространени в клетките на орга-
низмите в свободно състояние или
в състава на нуклеиновите кисе-
лини, на някои ензимии и вита-
мини.
нуклеус (лат.) 1. биол. научно назва-
ние на ядро при организмите; 2.
в пчеларството — малко пчелно
семейство в кошерче или напъл-
но изолирано отделение в кошер,
нуклон (лат.) физ. нуклеон.
нула (лат.) 1. мат . единственото ця-
ло число, по-голямо от всяко от-
рицателно и по-малко от всяко
положително цяло число, означе-
но с 0; 2. граница между топлина
и студ; 3. прен. нищо; — нулев
(лат.) който е равен на нула; ни-
какъв; — нулификация (лат.) 1.
книж. унищожаване, свеждане до
нула; 2. фин. унищожаване на па-
рични знаци като платежно сред-
ство; — нулифнцирам книж. свеж-
дам до нула, унищожавам, анули-
рам.
нулциркул (лат.) геом. 1. пергел за
чертане на окръжности с малък
радиус; 2. пергел с дъгообразно
извити навън или навътре крака
за измерване на вътрешни или
външни диаметри; 3. пергел с пру-

нумизматика
478
жинна глава и винт за точно за-
държане на краката в желано по-
ложение.
нумизматика (лат. -гр.) наука за ис-
торията на монетите; — нумизма-
тик който събира и познава ста-
рите монети; — нумизматографня
описание на старинни монети.
нумулити (лат.) зоол. семейство мор-
ски едноклетъчни организми от
групата на фораминиферите.
нунко (гр.) кум, кръстник.
нунций (лат.) папски наместник,
представител в друга държава; —
нунциатура (лат.) дипл. 1. длъжност
на нунций; 2. времето, през което
едно лице е нунций; 3. зданието,
където се помещава един нунций,
нут (нем.) техн. тясна правилна
бразда, направена в дъска или гре-
да, за да влезе в нея пригоден по
форма издатък на друга дъска; —
нутхобел (нем.) дърв. специално
ренде за нутове.
мутация (лат.) 1. асгпр. периодично
изменение на посоката на земна-
та ос през 18 години и 7 месеца,
предизвикано главно от притега-
телното действие на Луната (и
Слънцето); 2. мед. неволно дви-
жение на главата; 3. физ. скоко-
образно, непостоянно движение
на ос на движещо се тяло; 4. бот.
обръщане, насочване на растени-
ята към слънцето.
нутрия (лат.) зоол. бозайник от рода
на гризачите, блатен бобър.
нутромер (рус.) техн. 1 . вид пергел,
с който се измерват вътрешни раз-
мери; 2. калибър за проверка на
отвори и вътрешни диаметри.
нуцелус (лат.) бот. централната,
многоклетъчна част, семепъпката
при голосеменните и покритосе-
менните растения, в която се фор-
мира зародишната торбичка с
яйцеклетката.
ню (фр.) худ, рисунка на голо тяло;
акт.
нюансирам (фр.) книж. слагам, пос-
тавям нюанс, изпълнявам правил-
но и точно; отсенявам; — нюанс
отсянка 1. книж. тънко разграни-
чаване на цветовете; тънък пре-
ход в един цвят, тон, мисъл; 2.
муз. разликата в степенуването на
силата на тоновете при изпълне-
нието.
Нютон, Исак (1642—-1 72 7) прочут
английски физик, астроном и фи-
лософ; откривател на закона за
гравитацията (притеглянето на те-
лата), създава теорията за движе-
нието на небесните тела, форму-
лира принципите на класическа-
та механика, разработва диферен-
циалното и интегралното смята-
не, открива дисперсията на свет-
лината, хроматичната аберация,
създава корпускуларната теория
на светлината, конструира огле-
далния телескоп и т. н.; „Мате-
матични начала на натуралната
философия” („Принципа” —
1687); — нютон физ. единица мяр-
• ка за сила; — нютонов който се
отнася до астрономическата и фи-
лософска система на Нютон.
о
оазис (гр.) 1. място в пустиня или
полупустиня с плитки подпочве-
ни води, покрито с храсти или
тревиста растителност, с условия
за живот; 2. всяко място, което
представлява благоприятно изк-
лючение в сравнение със заоби-
калящата го среда.
обада (фр.) муз. старинна вокална
или инструментална пиеса, пред-
назначена за изпълнение на отк-
рито в ранните утринни часове
пред дома на лице, на което се

479
облигация
оказва внимание.
обезпечавам (рус.) осигурявам; —
обезпечаване осигуряване.
обект (лат.) 1. филос. това, което съ-
ществува вън от нас и независи-
мо от нашето съзнание; действи-
телност, външен свят; 2. това, към
което е насочена някаква дейност
на човека; 3. всеки предмет като
част от материалната действител-
ност; 4. сграда в процес на изг-
раждане; 5. език, допълнение; —
обективен (лат.) 1. филос. който съ-
ществува вън от нас и независи-
мо от нас; 2. който не се влияе от
нещо при вземане на решение или
при преценка, справедливо; 3.
който е резултат от безпристраст-
но решение; — обективизация
(лат.) книж. 1. изразяване на не-
ща в обективна и достъпна за въз-
приемане форма; 2. в идеалисти-
ческата философия — превръща-
не на личните усещания в самос-
тоятелно съществуващи същнос-
ти; — обективизъм (лат.) 1. филос.
идеалистически подход при тъл-
куването на закономерностите в
историческите процеси, явления
и факти в обществения живот,
който се ограничава с пасивно ре-
гистриране на събитията и с уста-
новяване на тяхната необходи-
мост; 2. метод на изследване, кой-
то изхожда от разглеждане на
обективната действителност; —
обективист (нем.) книж. привър-
женик на обективизма; — обек-
тивна реалност представа, която
правилно отразява реалната дейс-
твителност и не зависи от човеш-
кото съзнание; — обективност без-
пристрастност.
обектив (лат.) 1. физ. система от ле-
щи на оптически уред, в който се
събират светлинните лъчи, идва-
щи от наблюдавания предмет
(обекта); 2. леща на фотографски
апарат, чрез която става снимка-
та.
обелиск (гр.) остра колона; четвър-
тит паметник, издълбан само от
един камък, който нагоре се стес-
нява и завършва с малка пирами-
да.
обелия (лат.) зоол. род мешести жи-
вотни от класа хидрозо, които се
хранят с планктон, а самите те
служат за храна на различни по-
едри морски животни.
обер- (нем.) първа съставка в слож-
ни думи, която означава старшин-
ство в длъжността.
оберек (пол.) муз. полски народен
танц в такт 8/3.
оберкелнер (нем.) главен сервитьор,
обертон (нем.) муз. частичен допъл-
нителен тон, който звучи еднов-
ременно с даден основен тон, но
по-високо от него, с което се до-
пълва и влияе при образуването
на тембъра му; призвук.
обискирвам (рус.) претърсвам (осо-
бено от официалната власт, с цел
■ да се намерят улики за престъп-
ление); — обиск, претърсване.
обладавам (рус.) владея, притежавам;
—
обладател притежател.
облата (фр.) 1. хляб за причастие,
просфора; 2. фарм. малка капсу-
ла, в която се поставя лекарство,
за по-лесно гълтане (напр. хинин);
3. книж. малка изрезка от някак-
ва материя за лепене върху нещо;
лепенка; 4. църк. малка тънка пше-
ничена питка, която се взема от
католиците при причестяване.
облигация 1. задължение; 2. писме-
но държавно или общинско па-
рично задължение или заем, ко-
ето се изплаша за определен брой
години по жребий; 3. банк. доку-
мент от ценни книжа, който ус-
тановява заем, сключен от държа-
вата, от предприятие или банка,
който носи платима срещу купо-

облиго
480
ни лихва или реалиизирана чрез
тираж печалба; — облигационен
заем държавен или общински за-
ем, който се покрива чрез изда-
ване на облигации.
облиго (ит.) банк. 1 . обща сума на
всички задължения на предпри-
ятие по полици; 2. книга, в която
банките отбелязват задълженията
на отделните лица по сконтира-
ните полици.
облитератор (лат.) техн. печат за
унищожаване на марки върху пис-
ма, документи и др.
облитерация (лат.) 1. мед. запушва-
не отвора на някой орган или кръ-
воносен съд вследствие надебеля-
ване на стените, натрупване на
тлъстини и др; 2. анат . постепен-
но зарастване на черепните ше-
вове; 3. книж. унищожаване с пе-
чат на марки върху писма, доку-
менти и др.; 4. техн. запушване,
задръстване; — облитерирам (лат.)
1. мед. предизвиквам облитерация;
запушвам, задръствам; 2. книж.
унищожавам с печат марки върху
писма, документи и др.
обломовщина (рус.) (Обломов, герой
от едноименен роман на Гонча-
ров) книж. бездейност и пасив-
ност, свойствена на руското дво-
рянство от средата на 19. век.
обмуидирвам (рус.) снабдявам с дре-
хи, ботуши и пр. войници (без
оръжието); — обмундировка неща-
та за обмундирване = мундир,
шапка, обуща и др., пълно фор-
мено облекло на военнослужещ.
обнубилация (лат.) псих. степен на
промяна на съзнанието, характе-
ризираща се с общо намаляване
на психическата активност — сил-
на умора, апатия.
обоз (рус.) сборът от колите и до-
машните животни, които носят
храни, облекло, палатки и др. за
войскова част.
обой (фр.) съкр. об. дървен духов му-
зикален инструмент, по височи-
на на тона среден между флейта
и кларнет; — обоист муз. музи-
кант, който свири на обой.
обол (лат.) 1. ант . в древна Гърция
—
монета със стойност една шес-
та от драхмата; 2. прен. нещо много
дребно, незначително.
обоняние (рус.) усещане за мирис,
аромат; дъх, нюх, усет.
обсерватор (лат.) книж. 1. наблюда-
тел; 2. метеоролог; — обсервато-
рия (лат.) астр. учреждение, ко-
ето служи за астрономически и ге-
одезически наблюдения и изслед-
вания на небесни тела със специ-
ални инструменти; — обсервация
книж. 1. наблюдение; 2. мед. спе-
циално лекарско наблюдение на
временно изолирани хора, които
са под съмнение, че са заразно
болни или заразоносители; 3. мор.
определяне местонахождение на
кораб в морето посредством наб-
людаване на небесните тела или
предмети и други особености на
морския бряг; — обсервационеи
наблюдателен; — обсервирам (лат.)
книж. наблюдавам, проучвам.
обендиан (лат.) (от собств.
—
Обси-
дий или Обсий римски гражданин,
открил (съгл. Плиний Стари) в
Етиопия и донесъл в Рим нарече-
ния на него обсидиан) минер.
стъкловиден минерал с тъмен цвят
(зелен, черен, кафяв), който се об-
разува при бързото изстиване на
лавата и се употребява за дребни
изделия, използван за направа на
сечива и оръжие през каменната
епоха, поради острите ръбове, об-
разувани при счупването на ка-
мъка; вулканично стъкло.
обскурантизъм (лат.) книж. 1. враж-
дебно отношение към просветата
и прогреса; мракобесие, реакци-
онност; 2. становище, според ко-

481
овърдрафт
ето народните маси не трябва да
се просвещават, а да се държат да-
леч от науката и прогреса; 3. стре-
меж да се задуши образованието;
—
обскурант (лат.) книж. враг на
просветата; мракобесник, реакци-
онер.
обстинация (лат.) твърдоглавие,
инат, упоритост.
обстинация (лат.) мед. констипация,
запек.
обструктивен (лат.) мед. който при-
дизвиква запушване.
обструкционалисти (лат.) политичес-
ка партия в английския парла-
мент, която се отличава с това, че
при разглеждането на различните
политико-икономически законоп-
роекти, възпрепятствала правител-
ството, било с дългите си речи,
било с отсъствието си, за да няма
кворум; —• обструкцня полит. про-
тест, възражение на участници
или групи участници в някакво
събрание, заседание с цел да се
разтури, провали чрез вдигане на
шум, произнасяне на дълги речи,
обтуратор (лат.) 1. книж. запушал-
ка; 2. воен. уплътнител в артиле-
рийско оръдие, който пропуска
газовете при изстрел; 3. мед. плас-
тинка за запушване отвор на неб-
цето, който пречи на правилното
произнасяне; 4. техн. уред за спи-
ране или отбиване потока в тръ-
би; 5. в кинотехниката — прис-
пособление, което премахва треп-
тенето на образите при прожек-
ция; 6. част от фотоапарат, която
отваря и затваря обектива; — об-
турация (лат.) 1. книж. запушва-
не; 2. воен. непропускане на газо-
ве при изстрел на артилерийско
оръдие, осъществявано с помощ-
та на обтуратор; 3. мед. запушва-
не дупки на повреден зъб; плом-
биране.
обязаност (рус.) дълг, задължение.
овален (лат.) яйцевиден; — овалност,
яйцевидност; — овалоид (фр.) ге-
ом. затворена с овална линия по-
върхност.
овариален (лат.) анат. който се от-
нася до оварий, до яйчник; яйч-
ников; — оварий и овариум (лат.)
анат. яйчник; — овариотомия
(лат.) мед. хирургическо премах-
ване на яйчник; — оварит (лат.)
мед. възпаление на яйчник; — ово-
генеза (гр.) биол. развитие на жен-
ската полова клетка в яйчника на
човек или животно; •— овогоний
(гр.) биол. особени големи кръгли
клетки, които се намират в пър-
вичните фоликули на яйчника и
от които се развива яйцеклетка-
та; — овулация (лат.) биол. пери-
одично излизане на яйцеклетката
от яйчника.
овация (лат.) гръмко изявление на
почит.
оверарм (англ.) спорт, начин на плу-
ване, при който плувецът е обър-
нат само на едната си страна.
оверлог (англ.) текст, вид машина
за шиене на трикотажни изделия,
за правене на подгъви и др.
оверщаг (хол.) мор. обръщане на
платноход срещу вятъра.
Овидий (43 пр. и. е.
—
16 сл. н. е.)
прочут римски поет, автор на
„Метаморфози”.
овоид (лат.) геом. тяло с форма на
яйце.
овоскоп (лат.) техн. уред с електри-
ческа лампа за определяне качес-
твото на яйцата или за контроли-
ране развитието на зародиша при
тяхното инкубиране.
овраг (рус.) геол. ерозионна вдлъб-
натина на земната повърхност (ро-
вина) с дължина от няколко ки-
лометра, със стръмни брегове, об-
разувана от порои в льосови, пе-
съчливо-глинести скали.
овърдрафт (англ.) фин. наказателна

овърлей
482
лихва, която търговските банки
плащат на централната банка, ко-
гато в края на деня не успеят да
покрият левовите си плащания.
овърлей (англ.) комп. начин на ор-
ганизация на функционирането на
ЕИМ, който позволява на различ-
ни етапи на изпълнението на да-
дена програма да се използват ед-
ни и същи блокове от паметта.
огам (ирл.) език, руническо писмо
от 4. -5 . век, което се състои от 23
буквени знака и с което са си слу-
жили келтските племена в Ирлан-
дия, Уелс и Шотландия.
-од* (гр.) втора съставна част на слож-
ни думи със значение подобен,
приличен на това, което е посоче-
но от първата част на думата, напр.
филод, оксод и пр.
-од2 втора съставна част на сложни
думи със значение път (за преми-
наване), напр. анод, електрод и
др.
ода (гр.) лирическо стихотворение
с възторжено съдържание и слог,
където се възпяват подвизите на
едно лице, величието на Бога, ва-
жен момент от човешкия живот и
др.
одалиска (тур.) султанска любовни-
ца; наложница.
одая (тур.) стая
одежда (слав.) дреха, особено на све-
щенослужител по време на цър-
ковна служба.
одеколон (фр.) разреден спирт, сме-
сен с благовонни етерни масла.
одеон (гр.) 1. голяма сграда в Древ-
на Гърция, където са ставали кон-
курси за музикални и поетични
творби; 2. (сега) увеселително за-
ведение за музика, театър и танц,
оджак (тур.) огнище с комина заед-
но.
одягитрия (гр.) пътеводителка, сил-
на помощница или наставница =
име дадено на образа на Св. Бо-
городица, нарисуван от Св. Лука.
Один — в скандинавската митоло-
гия: баща на боговете, владетел на
небето и земята, покровител на ге-
роите, дарител на победите.
одиозен (лат.) книж. омразен, неп-
риятен, отвратителен.
Одисеи (гр.) (лат. Улис или Улкис)
1. мит. цар на о. Итака, един от
прославените участници в Троян-
ската война, отличаващ се с хит-
рост, предприемчивост, находчи-
вост, изобретателност, красноре-
чие и храброст. Според „Илиада”
изиграл решаваща роля за прев-
земане на Троя, дал идеята за нап-
рава на дървения кон и привид-
ното отпътуване на гръцката войс-
ка. На път за родината си претър-
пял много беди и приключения
описани в „Одисея”. Съпруг на
Пенелопа; 2. прен. умен, мъдър чо-
век; хитрец.;
—
Одисея (гр.) 1.
гръцка епическа поема, която на-
ред с „Илиада” е най-старият па-
метник на европейската литера-
тура. В поемата са описани стран-
стванията на Одисей след превзе-
мането на Троя, борбата и изд-
ръжливостта на гърците при пре-
одоляване на трудностите, бита на
хората в епохата на военната де-
мокрация. Приписва се на Омир;
2. прен. странстване, приключе-
ния, пътешествия.
„Одисей” астр. космическа сонда за
изследване на Слънцето, изведе-
на на орбита от совалките „Дис-
кавъри”.
одитор (фр.) счет. контрольор-сче-
товодител или счетоводна фирма,
определени от името на акционе-
рите на управителния съвет на да-
дена компания, за да заверяват и
удостоверяват, че счетоводните
документи на компанията дават
точна картина за нейното финан-
сово състояние.

483
оидиум
одограф (гр.) мор. електронавигаци-
онен уред, който автоматически
записва върху карта изминатия от
кораб път при пътуването му.
одометрня (гр.) геод. измерване на
изминат път с одометър; — одо-
метьр (гр.) 1. крачкомер, уред за
измерване скоростта на движени-
ето при ходене пеша; 2. (гр.) геод.
уред за измерване изминатия път
от превозно средство чрез преб-
рояване оборотите на колата му.
одоиталгия (гр.) мед. зъбобол,
одонтил (гр.) средство за намаление
на зъбобола; — одол вода за плак-
нене на зъбите.
одонтнт (гр.) мед. възпаление на зъб.
одонтобласти (гр.) биол. клетки, ко-
ито вземат участие в образуване-
то на дентина — тъкан, която
представя основната маса на зъ-
бите.
одонтолит (гр.) 1. мед. зъбен камък;
2. палеонт. бивници, големи пред-
ни зъби на изкопаеми животни.
одонтология (гр.) мед. наука за за-
болявай ията на зъбите и тяхното
лечение; зъболекарство, стомато-
логия; — одонтолог (гр.) мед. зъ-
болекар, дентист.
одонтома (гр.) мед. доброкачествен
тумор, в чийто състав влизат зъб-
ни тъкани, често пъти напълно
оформени.
одонтопластика мед. поставяне на
изкуствени зъби, на протези.
одоранти (лат.) хим. вещества с си-
лен приятен мирис, които се при-
бавят към газ при неговата аро-
матизация.
одоризация (лат.) хим. прибавяне на
силни ароматизирани вещества
към газ, обикн. като сигнализа-
тор при изпускането му или за
други цели.
одориметрия (лат.) хим. измерване
силата на миризмата на ароматич-
ните вещества.
одотахиметър (гр.) авт. уред, прис-
пособен към моторна кола за из-
мерване изминатия път и скорос-
тта на движението.
оерщед (нем.) физ. единица интен-
зивност на магнитното поле.
ожив (фр.) арх. свод от две арки, ко-
ито се пресичат в остър изпъкнал
ъгъл.
-оза] (лат.) наставка към съществи-
телни за образуване на химичес-
ки термини, особено на имена на
захари и други въглехидрати като
напр. амилоза, фруктоза, лакто-
за, а така също и на протеидни
производни, като: протеоза (изве-
дено от гликоза) и др.
- оза2, (озис) (гр.) суфикс към същес-
твителни за означаване на дейст-
вие, процес, състояние, като напр.
апотеоза, метаморфоза и др. и в
много патологични термини със
значение на болест, болестно със-
тояние, като склероза, некроза,
лимфаденоза, невроза и др.
озн (швед.) геол. дълги и тесни на-
сипи с лъкатушни очертания, със-
тавени от чакъл и промит пясък в
крайните зони на заледяването
през четвъртичния период.
озон (гр.) хим. по-тежък от въздуха
газ със синкав цвят и специфич-
на миризма на свежест, чиято мо-
лекула съдържа три атома кисло-
род, поради което се явява като
силен окислител, образува се във
въздуха при буря; — озонирам (гр.)
хим. 1 . превръщам кислорода в
озон; 2. пречиствам въздух, вода
или хранителни продукти с озон;
насищам с озон.
-оид (гр.) наставка за образуване на
прилагателни и съществителни
със значение подобен, приличен,
напр. мукоиден, мукоиди, апно-
лоид, антропоид и др.
оидиум (гр.) бот. болест по грозде-
то, предизвиквана от гъбни пара-

ойконимия
484
зити.
ойконимия (гр.) език, наука, която
се заниимава с изучаването на се-
лищните имена; — ойконим (гр.)
език, име на селище.
ойкумен (гр.) ист. у древните — на-
селената част на Земята.
ойнохое (гр.) в древна Гърция — гли-
нен или метален съд за вино.
ок (тур.) нар. дълго дърво отпред на
конска каруца с два коня, което
служи за управляване на колата.
ока (тур.) 1. мярка за тежина = 1.230
кг.; 2. съд с вместимост равна на
това тегло.
окапи (лат.) зоол. чифтокопитен бо-
зайник от семейството на жира-
фите, който се среща в Южна Аф-
рика и в тропическите лесове на
Конго.
окарикатурявам (фр.) 1. обезобразя-
вам; 2. правя смешен.
окарина (ит.) малък духов глинен
музикален инструмент.
океан (гр.) 1. мит . в гръцката мито-
логия — Титан, най-големият син
на Уран и Гея, брат и съпруг на
Тетида, от която имал 3000 дъще-
ри — океанидите и толкова сино-
ве — речни потоци; 2. мит. в гръц-
ката митология — река, която
опасвала цялата земя и от която
водели началото си всички морс-
ки течения, реки и извори, а слън-
цето изгрявало и залязвало в нея;
разделя света на живите от света
на мъртвите; 3. геогр. водната об-
вивка на Земята, която разделя су-
шата на контитенти и острови;
Световен океан; 4. геогр. огромно
море, което се намира между кон-
тинетите; 5. прен. безкрайно прос-
транство, голямо количество.
океанарий (лат.) 1. мор. вид аквари-
ум, в който се отглеждат океанс-
ки риби и други океански живот-
ни и растения; 2. учреждение, ко-
ето изучава океанската фауна и
флора, като си служи с такъв вид
аквариум.
Океанида (нем.) 1. мит. според древ-
ногръцката митология — дъщеря
на бог Океан; морска нимфа; 2.
скулптурно изображение на мор-
ска нимфа, обикн. като украса на
фонтан.
Океания 1. Австралия; 2. геогр. ос -
тровите и архипелазите в централ-
ната и югозападна част на Тихия
океан.
океанография 1. наука за хидролож-
кия режим на Световния океан,
без проблемите за органичния
свят в него и за океанското дъно;
2. дял от океанологията, който се
занимава с регионална характе-
ристика на Световния океан; 3.
океанология; — океанограф спе-
циалист по океанография.
океанология (рус.) наука, която изу-
чава физическите и химическите
свойства на морската вода, бре-
говете и дъното на океаните и мо-
ретата, а също и динамичните,
топлинни, оптически, акустични
и биологични явления, които ста-
ват в тях; океанография; — оке-
анолог специалист по океаноло-
гия.
оклад (рус.) 1. размер на възнаграж-
дение; 2. размер на разход.
оклузия, оклюзия (лат.) 1. физ. пог-
лъщане на газове от целия обем
на твърдите вещества, а не само
от повърхността им; 2. минер.
включване на чужди вещества във
вътрешността на кристалите или
между вътрешните повърхности на
кристалните агрегати; 3. метеор.
процес на развитие на циклон,
при който топлият му сектор при
земята започва да изчезва поради
сближаване и сливане на студе-
ния фронт; 4. метеор, сложен ком-
плексен фронт, който се получа-
ва при сливане на студения с топ-

485
ОКСИТОЦЙН
лия фронт на циклона; 5. мед. за-
пушване на черво; 6. анат. съот-
ношение на зъбите от горната и
от долната челюст при затворено
положение на устата; 7. език, прег-
рада по пътя на въздушната струя
при произнасяне на някой звук;
—
оклудирам (лат.) мед. предиз-
виквам оклузия; запушвам; — ок-
лузив, оклюзив (лат.) език, звук,
който се произнася със задържа-
не на въздушната струя.
оксалат (лат.) хим. сол на оксалова-
та киселина; — оксалемия (гр.) мед.
наличие на голямо количество ок-
салати в кръвта, смущенията зася-
гат храносмилателната система,
бъбреците, черния дроб и др.
оксалов (гр.) в съчет. оксалова ки-
селина — безцветно кристално ве-
щество със силен кисел вкус и без
миризма.
оксер (англ.) спорт, препятствие за
прескачане с кон.
окси- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а) при-
съствие или присъединяване на
кислород, напр. оксипиролин, б)
наличие на хидроксилна група
ОН, напр. оксиалдехид.
окснгевит (лат.) хим. смес от берто-
летова сол, манганов окис и въг-
лищен прах, от която се получава
кислород при газово осветление,
оксигон (гр.) геом, остроъгълник.
оксид (гр.) хим. окис — съединение
на химическо вещество с кисло-
род; — оксидацня (гр.) хим. 1 .
окисляване; окисление; 2. повър-
хностно окисляване на металите
за предпазването им от ръждяс-
ваме; — оксидирам 1. окислявам;
2. окислявам повърхността на ме-
тално изделие, за да го предпазя
от ръжда.
оксидази (гр.) биохим. окислителни
ензими в клетките на организма,
които активират молекулния кис-
лород и го правят способен да се
свързва във водороден прекис или
вода, имат важно значение за жиз-
нените процеси.
оксидиметрня (гр.) хим. група мето-
ди за количественообемен анализ,
които се основават на окислител-
но-редукционни процеси.
оксиден (фр.) хим. окисов.
оксижен (гр.) техн. 1 . уред, апарат
за заваряване на метали чрез пла-
мък от водород и кислород; 2. хим.
кислород; 3. разг. кислородна во-
да за дезинфекция или за изруся-
ване на коса; 4. смес от кислород
или ацетилен и водород, за запо-
яване на метални части; — оксн-
женирам (фр. от гр.) 1. окислявам;
2. споявам метални части с окси-
жен; заварявам; — окснженист ра-
ботник, който работи с оксижен;
3. разг. изрусявам коса с кисло-
родна вода.
окснликвят (лат.) хим. избухливо ве-
щество — шуплеста въглеродна
материя, пропита с течен кисло-
род.
оксилиметрия (гр.) хим. определяне
киселинността на едно вещество,
оксилит (гр.) хим. препарат за по-
чистване на въздуха в подводни-
ци, за пожарни маски и др.
оксилометрия (гр.) хим. начин на из-
мерване количеството киселина в
дадено вещество.
окснморои (гр.) литер. стилистична
фигура, която представлява съче-
таване и свързване на думи или
понятия, които логически се из-
ключват.
окситон (гр.) език, дума с ударение
на последната сричка.
оксиотиннзъм (гр.) език, тенденция
да се постави тонично ударение
върху последната сричка на думи-
те.
окситоцин (гр.) хормон, който въз-
бужда съкращенията на маточни-

оксихемоглобнн
486
те мускули.
оксихемоглобнн (лат.) физиол. нет-
райно съединение, което се по-
лучава при окисляването на хе-
моглобина.
оксихидрат (гр.) хим. съединение на
окис с вода.
оксия (гр.) език, остро ударение в
старата наша писменост.
оксод (гр.) хим. оксилат.
оксфорд текст. 1 . плътен памучен
плат (произвеждан първоначал-
но в гр. Оксфорд); 2. геол. етаж от
юрската система (мезозойска ера),
окта- (гр.) първата съставна част на
сложни думи със значение осем.
октава (лат.) 1. осмата нота по ред;
осем последователни тона; 2. го-
лям печатарски формат; 3. стихот-
ворен размер от осем стиха, в кой-
то първият се римува с третия и
петия, вторият — с четвъртия и
шестия, а седмият — с осмия; 4.
муз. вид музикален интервал от
осем степени, от които първата и
последната са с едно име; 5. муз.
осмата степен от всеки тон на ди-
атоничния звукоред, в сравнение
с който има удвоен брой трепте-
ния в секунда; 6. муз. част от зву-
кореда, която обхваща 12 различ-
ни по височина тонови степени;
7. печ. формат на печатарска кола
от голям лист, сгънат на четири;
осмина.
октагон (гр.) осмоъгълник, октогон;
—
октагонален геом. осмоъгълен;
октогонален.
октаедър геометрично тяло, ограни-
чено с осем триъгълни страни; ос-
мостенник, октоедър.
октандрия растение с осем явни ти-
чинки, съставляващи VIII клас в
Линеевата система.
октахорд I. музикален инструмент
с осем струни; 2. звукоред от осем
диатонични степени.
октан (гр.) хим. наситен въглеводо-
род — безцветна течност, който
се съдържа в нефта и бензина, с
молекула от 8 атома въглерод и
18 атома водород; — октанов хим.
който се отнася до октан; — ок-
таново число хим. условен пока-
зател, който характеризира анти-
детонационните свойства на гори-
вата за двигатели с вътрешно го-
рене.
октант (лат.) 1. геом . една осма част
от окръжност, равна на 45°; 2.
астр. разстояние от 45° между
Слънцето и друго небесно тяло;
3. геод. уред със сектор от 45° за
измерване на височини и разсто-
яния; 4. астр. уред, който се упот-
ребявал преди за измерване на ъг-
лови разстояния между небесни
светила.
октар и охтар (гр.) диал. мярка за
тежест близо около шиник.
октет (ит.) муз. 1 . музикално произ-
ведение за изпълнение от осем са-
мостоятелни гласа или инструмен-
та; 2. ансамбъл от осем изпълни-
тели.
окто- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение осем;
окта.
октогонен (гр.) геом. осмоъгълник;
октагон.
октогонален (гр.) геом. осмоъгълен,
октоедър (гр.) геом. осмостенник,
окаедър.
октоих (гр.) църк. богослужебна кни-
га в православната църква с пес-
нопения на осем напева; осмог-
ласник.
октомври (лат.) десетият месец от ка-
лендарната година (според римс-
кия календар осми месец, тъй ка-
то годината започва от 1 март).
октондрия (гр.) бот. клас на расте-
ния, които имат хермафродитни
цветове с по 8 тичинки.
октопод (гр.) зоол. мекотело глово-
ного морско животно с късо тор-

487
олени
бообразно тяло и осем дълги пи-
пала, снабдени със смукала.
октроа (фр.) 1. ист . в средновеков-
на Франция: вид общински налог
върху хранителните и други про-
дукти, които се внасят; 2. ост .
градски налог за внасяни спирт-
ни напитки.
октроирам (фр.) ист. давам някакви
формални права или награди,
обикн. за нещо извършено, за ня-
какви заслуги (особено за самов-
ластен господар).
октябрист (рус.) ист. поддръжник или
член на руска контрареволюцион-
на партия, която възприела изда-
дения от император Николай II ма-
нифест през октомври 1905 г. и под-
държала изработената въз основа на
него конституция в полза на инте-
ресите на помешчиците и търгов-
ците.
окуляр, окуляр (лат.) физ. част от
сложна оптична система (като напр.
микроскоп, телескоп) при окото на
наблюдателя; —■ окулярен (лат.)
очен; — окулист, мед. лекар, спе-
циалист по очни болести; офтал-
молог; — окулистака (лат.) мед. на-
ука за очните болести; офталмоло-
гия; — окулярен (лат.) 1. мед. кой-
то се отнася до окото; 2. физ. който
се отнася до окуляр.
окулирам (лат.) бот. присаждам пъп-
ка от културно върху диво расте-
ние, като правя специален разрез,
наречен „око”; ашладисвам.
окултация (лат.) астр. видимо пок-
риване на едно небесно тяло от
друго.
окултен (лат.) книж. който не може
да бъде обяснен чрез опит или по
научен път; тайнствен, таен, скрит,
непознат; — окултизъм (лат.) тай-
на наука за тъмното, неясното,
скритото, свръхчувственото (не
свръхестественото!); хипнотизъм,
ясновидство, телепатия, сомнам-
булизъм и пр., които не могат да
се обяснят с досега познатите за-
кони; — окултни науки адхимия,
магьосничество, птицегледане и
др.
окуме (афр.) бот. тропическо, мно-
го ценно дърво-гигант, което дос-
тига до 60 м височина.
окупант, окупатор (лат.) воен. неп-
риятел, под чието ръководство се
извършва окупация или се държи
нещо в окупация; — окупация
(лат.) завземане на страна от чуж-
ди войски; — окупационна войска
която окупира чужда територия;
—
окупационен дълг разноските,
които са направили окупационни-
те войски; — окупирам завземам
страна или част от нея с чужди
войски; — окупиране завземане,
завладяване на чужда страна или
част от нея.
окцидентален (лат.) книж. западен;
—
окцидент запад.
-ол1 (съкр. от алкохол) суфикс, из-
ползван при имена на химически
деривати, фармацевтични компо-
ненти, търговски продукти и др.
със значение алкохол, като напр.
глицерол, нафтол, фенол.
- ол2 и оил (лат.) суфикс към същес-
твителни със значение масло,
олио, напр. одол, нигрол, ментол
и др.
олдермен (англ.) книж. 1. кооптиран
член на градски съвет или графс-
тво в Англия; 2. градски общинс-
ки съветник в САЩ.
олеагитозен (лат.) книж. 1 . масло-
виден; 2. маслодаен.
олеандър (лат.) бот. вечнозелен де-
коративен храст с червени, розо-
ви или бели цветове; закум.
олеят (лат.) хим. сол от естери на
олеиновата киселина.
олеин (лат.) хим. 1 . съединение на
глицерин с олсинова киселина; 2.
смес от течни мастни киселини,

олеинат
488
предимно олсиновата, която се
получава при разпадането на тлъс-
тините, като се отделя стеаринът,
олеинат сол на олеиновата кисели-
на; олеат.
олеинов в съчет. олей нова киселина
—
масловидна, без цвят и мирис
течност, която се намира във вид
на глицериди, почти във всички
мазнини.
олео- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение мас-
лен.
олеография (гр.) печ. ост. 1. начин
на преработване хромографски
копия от рисувани с блажни бои
картини върху специално пригот-
вена хартия; 2. копие, получено
по този начин.
олеомаргарин (нем.) хим. маргарин,
олеометьр (гр.) хим. масломер.
олеонафт хим. бяло смазочно мас-
ло, получавано при дестилацията
на нафта.
олеостеарин (фр.) хим. твърда жи-
вотинска мазнина, получавана от
говежда и овча лой.
олеофилен (гр.) биохим. който вирее
или се развива в маслена среда.
олеофобен (гр.) биохим. който не мо-
же да вирее или загива в маслена
среда.
олеум (лат.) 1. хим. вид концентри-
рана димяща сярна киселина,
употребявана в производството на
органични багрила, взривни ве-
щества и др.; 2. биол. масловидно
вещество, което се намира в ня-
кои растителни клетки.
олефин (лат.) хим. ненаситен въгле-
род от етиленовия ред, получен
при дехидратирането на алкохол
—
безцветно органично вещество,
употребявано при приготвянето на
бензин с високо октаново число,
на пластмаси, изкуствен каучук и
др.
олива (лат.) бот. 1 . маслинено дър-
во; маслина; 2. плодът на това дър-
во; маслина; — оливен 1. който се
отнася до олива, до маслина; мас-
линен; 2. който е с цвят на олива,
на маслина; маслинен, въззелени-
кав.
олнвин (лат.) минер. 1. полускъпо-
ценен камък с мидест лом, стък-
лен блясък и маслиненозелен
цвят; персидонт; 2. маслинен (за
цвят).
оливинит (фр.) минер. планинска
скална порода с кристално-зър-
неста структура и черен, тъмно—
или светлозелен цвят, съставена
от оливин с примеси от хромисти
и други скални материали; дунит.
оливия (ит.) олио.
олигархически, олигархичен (гр.), 1.
ист. свойствен, присъщ на оли-
гархия; 2. който зависи от някол-
ко души; — олигархическо управ-
ление или олигархия, управление,
което се намира в ръцете само на
знатния гражданин, аристрокра-
ти; — олигарх 1. ист. член в оли-
гархическо управление; 2. ист .
привърженик на олигархия; 3.
прен. член на експлоататорско
малцинство, което управлява, ка-
то си служи с подкупи и насилие;
—
олигархия (гр.) 1. ист . в робов-
ладелческия държавен строй —
форма на управление, при която
властта е в ръцете на малцинство
от аристократи и богаташи; 2. ист .
държава с такова управление; 3.
прен. власт на експлоататорско
малцинство, която почива на под-
купи и насилие.
олиго- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която означава мал-
ко количество, незначителна част,
слабо отклонение от нормите и
под.
олнгогалаксия (лат.) мед. недостиг на
мляко у кърмачка.
олигоклаз (гр.) минерал с белезни-

489
олимпиец
кав цвят, съставна част на фелд-
шпата.
олигополи (англ.) търг, няколко про-
давачи или купувачи, които кон-
тролират пазара — оказват вли-
яние върху размера на цената,
формират и управляват потреби-
телското търсене в зависимост от
собствените си интереси и др.
олиготрихия (гр.) мед. слаба окос-
меност.
олиготроф (гр.) бот. растение, ко-
ето изисква и вирее на бедна поч-
ва.
олигофрения (гр.) 1. мед. вродено
или придобито през утробния жи-
вот или през първите дни и месе-
ци от живота на детето увреждане
на главния мозък, което в по-къс-
ния период на живота се проявя-
ва с умствено недоразвитие; сла-
боумие; 2. псих . събирателно по-
нятие за всички форми на слабо-
умие, онаследени или придобити
в ранното детство; — олигофрени
псих. умствено недоразвити, изос-
таващи деца или възрастни с ни-
сък интелектуален коефициент; —
олигофренопедагогика (гр.) дял от
общата педагогика, който се за-
нимава с теоретическата и прак-
тическата разработка на въпроси-
те за развитието, обучението и
възпитанието на умствено недо-
развитите деца.
олигоцен (гр.) геол. средният пери-
од от третичната ера — най-мла-
дата епоха от палеогена.
олигоцитемия (гр.) мед. 1. намаля-
ване броя на еритроцитите (чер-
вените кръвни телца); 2. намале-
ние числото на клетките в кост-
ния мозък.
олигурия (гр.) мед. намаляване на от-
деляното количество урина от ор-
ганизма.
Олимп (гр.) 1. планина в Тесалия,
където живели според гръцката
митология боговете (връх Мити-
ка — 917 м); 2. шеговито върхуш-
ка, елит, цвят (на обществото); 3.
най-горната галерия на театъра.
олимпиада I. спорт., ист. популяр-
ни общогръцки празненства и със-
тезания, уреждани всеки 4 годи-
ни (от 776 пр. Хр. до 396); през 5-
те дни на олимпиадата се прекра-
тявали всички военни действия в
цялата страна и се възцарявал
„свещен мир”; 2. ист . 4-годишен
период между 2 поредни олимпи-
ади; като мярка за календарно
време: 25 олимпиади = 1 век; пос-
ледната олимпиада е 293-а; нача-
лото на нашата ера се пада на 4-а
година от 194-а олимпиада; 3.
прен. състезание в обл. на наука-
та, културата и др.; математичес-
ка олимпиада, олимпиада по нем-
ски език; — зимна олимпиада или
зимни олимпийски игри спорт, със-
тезания по зимни спортове (кън-
ки, ски и др.), провеждани през
същите години, както летните и
със същата периодичност (от
1924); има предложение при за-
пазена 4-годишна периодичност
зимната и лятната олимпиада да
се редуват през 2 години; — лят-
на олимпиада спорт, възродени (от
1896) по инициатива на П. де Ку-
бертен — древногръцки игри, в
които днес участвуват народи от
5-те континента; провеждат се в
големи градове на различни стра-
ни със същата 4-годишна пери-
одичност (пропуснати са поради
войни само годините 1916, 1940 и
1944); — шахматна олимпиада'
спорт, отборни състезания за све-
товно първенство по шахмат, про-
веждани от Международната шах-
матна федерация (ФИДЕ) през 2
години (от 1927);
олимпиец 1. един ог олимпийските
богове, често Зевс; 2. прен. човек

Олимпия
490
величествен, невъзмутимо велича-
во-спокоен, уверен в превъзходс-
твото си (напр. мастит писател);
—
олимпнзъм или олимпийско дви-
жение спорт, движение на спор-
тната общественост, вдъхновява-
но от духа на олимпийските игри
и олимпийската харта, дух на дру-
гарство, толерантност и честна
борба.
Олимпия геогр., ист. древен град в
Елада (северозападна част на Пе-
лопонес — днес развалини), об-
щоелински религиозен център,
известен с култа към Зевс Олим-
пиец, в чиято чест тук е издигнат
храм (едно от 7-те чудеса на ан-
тичния свят) с огромна статуя от
злато и слонова кост, изваяна от
Фидий (не е запазена), тук се про-
веждат т. нар. олимпийски игри;
—
олимпийска емблема, спорт.
представлява пет преплетени раз-
лични по цвят кръга на бял фон,
символизиращи петте обединени
в олимпийсското движение кон-
тинента; — олимпийска митология
или олимпийски период от гръц-
ката митология ист. —
един от пе-
риодите (след „предолимпийс-
кия”), на които съвременните
„митографи” делят античната
гръцка митология, във връзка с
преминаването към патриархата се
появяват герои, оформя се олим-
пийският пантеон с един бог на
боговете; — олимпийска харта
спорт, устав на олимпийското
движение и игрите, разработен от
П. де Кубертен (приет 1894, Па-
риж).
олимпийски 1. един от прякорите на
Зевс; 2. прен. олимпийско спо-
койствие, най-голямото хладнок-
ръвие, което човек може да про-
яви; —олимпийски девиз, спорт.
гласи: citius, altius, fortius („по-
бързо, по-високо, по-силно”); —
олимпийски комитет, спорт, на-
ционална организация, която се
грижи за олимпийското движение
и любителския спорт в съответ-
ната страна, като я представлява
в Международен олимпийски ко-
митет (МОК.) спорт, висш посто-
янно действуващ орган, който ръ-
ководи световното олимпийското
движение; — олимпийски огън
спорт, огън, запален от слънчеви
лъчи в Древна Олимпия и прене-
сен (чрез щафетно бягане) до мяс-
тото на поредната олимпиада, къ-
дето се поддържа до закриването
й; — олимпийски спортове спорт.
включваните в програмите на иг-
рите и одобрявани от МОК (вж.
по-долу) видове спорт; списъкът
им постоянно се попълва с нови;
—
олимпийско величие прен., книж.
величественост, величавост (за
осанка, държане); — олимпийско
село спорт, комплекс от жилищ-
ни сгради с необходимите помощ-
ни съоръжения, където се наста-
няват участниците в олимпийски-
те игри по време на протичането
им; — олимпийско спокойствие
прен., книж., често ирон. ненару-
шимо, несмутимо от нищо спо-
койствие (като на олимпийските
богове, една от характерните чер-
ти на които било безучастното от-
ношение към грижите и страда-
нията на хората, на смъртните);
—
олимпионик ист. древногръцки
атлет, победител в олимпиада;
олио (лат.) растително течно масло
добивано от семето на слънчог-
лед, тиква и под.; оливия.
олифант (фр.) муз. средновековен
духов музикален инструмент от
рода на роговете с форма на сло-
нов зъб.
ологеиеза (гр.) филос. идеалистичес-
ка теория, според която животът
е възникнал едновременно върху

491
омерзение
цялото земно кълбо във вид на
много микроскопични организми,
съвършено аналогични един на
друг и принадлежащи към един и
същ вид.
олограф (гр.) юр. саморъчно напи-
сано от завещателя завещание.
олтар (лат.) 1. ист . място за жерт-
воприношение; жертвеник; 2.
църк. най-важната издигната част
в християнски храм, където се на-
мира престолът и се извършва бо-
гослужението; алтар; 3. прен. всич-
ко което се смята свято и непри-
косновено.
олук (тур.) строит. съоръжение за
поемане и отвеждане на стичащата
се от покрива вода; водосточна
тръба, водосток.
олфактометрня (лат.) мед. измерва-
не силата, остротата на обоняни-
ето; — олфактометьр (лат.) мед.
уред за измерване силата, остро-
тата на обонянието.
Ом, Георг Симов (1787—1854) гер-
мански физик, работил в област-
та на електричеството, оптиката,
акустиката и др.; открива нарече-
ния на името му — закон на Ом
физ. основен закон за зависимос-
тта между електродвижещата си-
ла, силата на тока и съпротивле-
нието на електрическа веригата;
гласи: силата на постоянния елек-
трически ток в проводник е пра-
во пропорционална на напреже-
нието и обратно пропорционална
на съпротивлението на проводни-
ка.
ом (нем. от собств. ) ел. 1. измерва-
телна единица (СИ) за електри-
ческо съпротивление, 1 ом - съп-
ротивлението между две точки от
линеен проводник, в който при
сила на тока I А сс създава нап-
режение 1 В; 2. единица мярка за
измерване силата на електричес-
кото съпротивление, която е рав-
на на съпротивлението на жива-
чен стълб с височина 106,28 см
при температура 0°С и 1 мм2 нап-
речно сечение; 3. мех. единица в
абсолютната измервателна систе-
ма за механично съпротивление
на трептяща система; — омметьр
физ. уред за измерване в омове
съпротивителната сила на телата
срещу електрически ток.
-ома (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение тумор,
новообразуване, напр. миома, сар-
кома, аденома и др.
омар (хол.) зоол. вид голям десето-
ног морски рак с вкусно месо.
омбрела (фр.) ост. чадър, слънчоб-
ран.
омбрография (гр.) хидр. записване
количеството и продължителнос-
тта на валежите посредством ом-
брограф; — омброграф (гр.) хидр.
уред за автоматично непрекъсна-
то записване на количеството и
продължителността на валежите.
омброметрия (гр.) хидр. измерване
количеството на падналите вале-
жи; — омброметьр (гр.)хидр. уред
за автоматично измерване коли-
чеството на валежите; дъждомер.
омброфил (гр.) бот. растение, което
издържа на продължителни вале-
жи на дъжд; влаголюбиво расте-
ние.
омброфнлня (гр.) бот. свойство на
някои растения да издържат на
продължителни валежи.
омброфоб (гр.) бот. растение, което
не може да издържи на продъл-
жителни валежи; — омброфобия
(гр.) бот. неспособност на някои
растения да издържат на продъл-
жителни дъждове.
омега (гр.) 1. книж. последната, 24-
та буква на гръцката азбука; 2.
прен. край.
омерзение (рус.) книж. чувство на
погнуса, на гадост, на отвраше-

омилетнка
492
ние към някого или нещо.
омилетнка (гр.) църк. наука за цър-
ковното проповядване и красно-
речие; проповедническо изкуство.
Омир 1. гръцки епически поет, на
когото преданието приписва ав-
торството на гениалните епични
поеми „Илиада” и „Одисея”; 2.
прен. голям епически поет.
омладина (сърб. „младеж”) 1. ист .
литературно-просветно сдружение
в Сърбия, което представлява по-
литическа организация на либе-
ралната буржоазия; съюз на сръб-
ските младежи за повдигането и
обединението на сръбската нация;
2. разш. книж. младеж.
омлет (фр.) кул. вид ястие, пригот-
вено от разбити изпържени яйца,
обикновено с прибавка на мляко,
брашно и др.
омнибус (лат.) 1. голяма кола с мно-
го пейки, която пътува през оп-
ределено време през деня; кола за
много пътуващи; трамвай; 2. ост .
многостепенна пътническа кола,
впрягана с коне; дилижанс.
омниворен (лат.) книж. всеяден; —
омнивори (лат.) животни и птици,
които се хранят както с животни,
така и с растения.
омограф (гр.) език, дума или форма
на дума, която се пише еднакво
като друга дума или форма на ду-
ма, но се произнася различно.
омоними (гр.) думи еднакви по из-
говор, но различни по значение;
—
омонимика (гр.) език. 1 . дял от
езикознанието, в който се изуча-
ват омонимите; 2. съвкупност от
омонимите в един език; — омо-
нимия (гр.) език, съвпадение по
форма на думи с различно значе-
ние.
омофаг (гр.) човек, който яде суро-
во месо; — омофагия (гр.) книж.
ядене на сурово месо.
омофон (гр.) език, дума, която има
еднакво произношение с друга ду-
ма, но се пише различно и има
друг произход; — омофоння (гр.)
език, еднакво произношение на
думи с различен правопис и раз-
лично значение и произход.
омофор (гр.) църк. част от архиерейс-
ка одежда, която се носи от архи-
ерея на раменете над всички дру-
ги по време на богослужението;
широк плат с кръстове по него.
омфалит (гр.) мед. възпаление на пъ-
па.
омфацит (гр.) минерал, който пред-
ставя преход между диопсида и
авгита.
омясвам; омясам (гр.) диал. подобен
съм на, приличам, мязам.
-он (гр.) суфикс за именуване на еле-
ментарни частици, напр. неутрон,
протон, газообразни елементи ка-
то неон и др.
онагра (гр.) ист. вид древноримска
метателна машина.
онагар (гр.) зоол. диво магаре.
Онан библ. син на Юда, когото ба-
щата накарва да се ожени за же-
ната на починалия му по-голям
брат. Онан знае, че официално
„потомството няма да бъде него-
во”, поради което „когато влиза-
ше при братовата си жена, изли-
ваше (семето) на земята”; — она-
низъм (лат.) мед. изкуствено (из-
вън половия акт) раздразняне на
полови органи за постигането на
оргазъм; мастурбация, ръкоблу-
дие, полово самоудовлетворение,
неестествено удовлетворение на
половото чувство.
онбашия (тур.) турски отдельонен
командир, ефрейтор или подофи-
цер.
ондация (лат.) геол. краткотрайни и
с малка амплитуда движения на
земната кора, които обхващат го-
леми области.
ондатра (лат.) зоол. бозайник от раз-

493
оо-
реда гризачи с ценна кожа, пок-
рита с мека, лъскава оранжево-
ръждива до чернокафява козина,
който обитава в дупки по брего-
вете на реки, блата и езера,
ондива (лат.) мит. речна нимфа,
ондограф (лат.) физ. уред за запис-
ване колебанията в напрежението
и силата на електрическия ток в
променливотоковата верига; въл-
нопис.
ондулатор (лат.) 1. телеграфен апа-
рат с по-голяма скорост на при-
емане с вълнообразна линия за за-
писване на сигналните знаци,
употребяван при дълги кабелни
линии и при радиотелеграф; 2.
уред за къдрене на коси; 3. лице,
което работи с такъв уред; — он-
дулация (лат.) 1. особен вид къд-
рене на коса, обикновено на едри
вълни; 2. вълнообразно движение;
—
ондулирам (лат.) правя ондула-
ция.
оиикс (гр.) минер. полускъпоценен
камък с бели и черни ивици, раз-
новидност на ахата.
ояиромант (гр.) книж. тълкувател на
сънища; — ониромантия (гр.)
книж. тълкуване на сънища.
онихит (гр.) мед. възпаление на но-
кътя; — онихия (гр.) мед. болест
на ноктите; ноктоедица.
онколог мед. лекар, специалист по
онкология; — онкология (гр.) мед.
1. раздел от медицината, който
изучава същността на туморите,
тяхното откриване, лечение и пре-
дотвратяване; 2. отделение в бол-
ница или болница за лекуване на
ракови заболявания.
онкосфера (гр.) биол. ларвен стадий
при повечето видове тении,
онлук турска дребна пара.
ономасиология (гр.) език. 1. дял от
семасиологията, в който се изу-
чават принципите и закономер-
ностите за означаването на пред-
метите и изразяването на поня-
тията с лексически и лексикоф-
разеологически средства на ези-
ка; ономатология; 2. наука за оз-
начаване, назоваване на предме-
тите и явленията, за разлика от
семасиологията; ономатология.
ономастнка (гр.) език. 1. дял от ези-
кознанието, в който се изучават
собствените географски и човеш-
ки имена; 2. всички собствени
имена в даден език; — ономасти-
кон (гр.) ост. речник на собстве-
ните имена.
ономатология (гр.) език, ономасиоло-
гия, ономастика.
ономатопия (гр.) език. 1. дума, обра-
зувана чрез звукоподражание; 2.
образуване на думи чрез звукопод-
ражание.
онтогенеза (гр.) биол. индивидуално-
то развитие на организма от не-
говото зараждане до края на жи-
вота му; — онтогеиезис (гр.) биол.
индивидуално развитие на орга-
низма, включително на човешкия
индивид от стадия на оплодената
яйцеклетка до завършване на ин-
дивидуалния живот; — онтогения
(гр.) биол. учение за произхода и
развитието на живите същества;
онтогенеза.
онтологизъм (лат.) филос. идеалис-
тическо философско направление,
според което идеите съществуват
отделно от предметите; — онто-
логически (гр.) и онтологичен фи-
лос. 1. който се отнася до онтоло-
гията; 2. с качества на онтология;
—
онтология филос. 1. част от ме-
тафизиката, която се занимава с
природата на действителността, на
битието; 2. в идеалистическата
философия — метафизическо уче-
ние за свръхестествения и мате-
риалния строеж на света.
оо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение яйце.

оогамия
494
оогамия (гр.) биол. полов процес, при
който мъжките и женските поло-
ви продукти се различават много
един от друг, като при това спер-
матозоидите са подвижни, а
яйцеклетките — неподвижни.
оогеиеза (гр.) биол. образуване на
яйце.
оогоний (гр.) биол. едноклетъчен
женски полов орган в низшите
растения, за който е свойствен
процесът оогамия.
оолит (гр.) минер. седиментна ска-
ла, изградена в по-голямата си
част от минерални образования —
соли, които са споени с карбонат-
но, железноокисно или глинесто
вещество; дребнозърнест варовит
камък, чийто зърна приличат на
хайвер.
оология (гр.) дял от орнитологията,
в който се изучават птичите яйца.
ооплазма (гр.) биол. протоплазма на
яйце, клетката, в която се съдър-
жа запас от жълтък във вид на фи-
ни зрънца.
ооспора биол. едноклетъчна спора в
някои водорасли в едноклетъчни
гъби.
оотомия (гр.) биол. разрязване на оп-
лодено яйце за научно наблюде-
ние и проследяване на развити-
ето му.
оофорит (лат.) мед. възпаление на
яйчник.
опак (лат.) 1. качествена бяла глина
за грънчарски изделия; 2. бели
грънчарски изделия; 3. като прил.
спец, непрозрачен, тъмен.
опаковка (гр.) 1. увиване, загъване;
2. обвивка; — опаковам, увивам,
затъвам.
опал (лат.) 1. прозрачен минерал,
скъпоценен камък, с млечнозеле-
никав цвят, който дава пъстри,
променящи се отражения; 2.
текст, тънък, фин, обикн. бял
прозрачен плат; — опалесцентен
(лат.) физ. който наподобява от-
разената от опала светлина.
опалесценция (лат.) 1. физ. разсейва-
не на светлината, причинено от
малки частици, разпръснати в
прозрачна среда; 2. мед. наличие
на следи от албумини в урината;
3. възмътен изглед на колоиден
разтвор при отразена светлина.
опалесцирам (лат.) физ. за колоиден
разтвор — имам възмътен изглед
при отразена светлина.
опанджак (тур.) диал. ямурлук,
опасение (рус.) страх.
опека, опекунство настойничество,
грижене за интересите на мало-
летни или умопобъркани; — опе-
кунски съвет избраните измежду
роднините и близките за горната
цел; — опекун настойник на ма-
лолетен или невменяем.
опера (лат.) 1. драматично произве-
дение, в което действащите лица
пеят текста под акомпанимента на
оркестъра; 2. зданието — театър
за това; 3. трупа, която представя
такива произведения; — опера бу-
фа реалистична музикална коме-
дия, която по сюжет е близка до
градския и селския народен бит,
а по музика до народнопесенните
интонации; — опера серпа опера
с исторически или митологичес-
ки сюжети и с блестящи виртуоз-
ни арии; — оперна трупа артис-
тите, които играят в операта.
операнд (англ.) 1. мат . величина,
върху която се изпълнява аритме-
тична или логическа операция; 2.
комп. частта от инструкция, оп-
ределяща обекта на операцията,
която трябва да се изпълни.
оперативен1 (лат.) 1. който се отна-
ся до конкретно, практическо осъ-
ществяване на задача, дейност и
под.; 2. който бързо и умело осъ-
ществява някаква задача, план и
др; 3. воен. който е свързан с во-

495
оподелдок
енни операции.
оперативен2 (лат.) мед. който се от-
нася до операция.
оператор1 (лат.) 1. мед. рядко, дирург
лекар, който прави операции; 2.
специалист, който ръководи ня-
какъв производствен процес —
прожектиране или снимане на
филми, управление на машина и
др.; 3. служещ, който има специ-
ална служба в безжична телегра-
фия.
оператор2 (англ.) комп. L символ за
означаване на операцията, която
трябва да се изпълни върху един
или повече операнди, за да се по-
лучи даден резултат; 2. човек, кой-
то следи работата на апаратното
осигуряване на компютърна сис-
тема; 3. основният градивен блок
в език за програмиране, изпозван
в програмата за определена цел
или функция.
операционен отнасящ се до опера-
ция: — операционна зала стая в
която се правят операциите; —
операционна бележка записване на
извършена търговска операция с
ценни книжа; — операционен план
—
план за стопанска дейност или
за военни действия; — операци-
онен усилвател pad.техн. високо-
качествен усилвател, предназна-
чен за използване на функционал-
ни схеми; — операционна систе-
ма (англ.) комп. програма или на-
бор от програми, които управля-
ват апаратните и програмните ре-
сурси на компютърната система
вместо потребителя; — операци-
онно (оперативно) смятане изч.
техн.
—
метод за решаване на ди-
ференциални уравнения чрез из-
ползване на трансформация, ко-
ито ги свеждат до алгебрични.
операция 1. мед. рязане на някоя
част от тялото на болния с цел
облекчение или лечение; 2. воен.
предприемане действие (на армия)
за постигане на определени цели;
3. търговска или банкерска сдел-
ка; 4. изпълнение на определена
задача от общата работа на учреж-
дение или предприятие; 5. техн.
отделна завършена част на техно-
логически процес, извършен от
един работник на една машина;
6. съвкупност от действия в даде-
но предприятие за получаване на
печалби — покупко-продажба,
застраховка на стоките, превоз и
пр.;
—
оперирам (лат.) 1. правя
операция на болен; 2. планомер-
но действам (особено за военен)
за постигане на известни резул-
тати; 3. работя, служа си, боравя,
действам.
оперета (ит.) 1. муз. малка опера,
предимно с весело съдържание и
игрива музика, кьдето се пее (сти-
ховете) и говори (прозата); 2. сгра-
дата, в която се изнасят такива
представления; 3. театрална гру-
па, която изпълнява такива пред-
ставления.
опиат (лат.) лекарство, съдържащо
опиум.
опиум 1. втвърден млечен сок от не-
узрелите макови главички, който
се употребява като лечебно сред-
ство и за упояване; 2. прен. нещо,
което упоява или замъглява съз-
нанието.
опиофагия (лат.) мед. 1. болезнена
страст към приемане на опиум; 2.
хронично отравяне с опиум вслед-
ствие системното му приемане; —
опиофаг 1. човек, който приема
опиум; 2. лице, което страда от
опиофагия.
опистограф (гр.) книж. написан от
двете страни пергамент.
опистодом (гр.) арх. задната част на
храм или друга постройка.
оподелдок (ар.) състав от спирт, са-
пун, камфор и др. етерични ве-

опозиционен
496
тества, който се употребява за
разтриване.
опозиционен (лат.) враждебен, про-
тиводействащ: опозиционно нас-
троен; — опозиционер 1. който не
е съгласен и се бори против пред-
ложено решение на въпрос; 2. по -
ли т. член на политическа партия,
която се противопоставя на пра-
вителство, за да спечели властта
и прокара принципите си; — опо-
зиция, 1. съпротивление, отпор,
противодействие: правя опозиция,
противя се; 2. а) партия, враждеб-
на на правителството; б) съвкуп-
ността на всички опозиционни
партии; 3. астр. положение на не-
бесно тяло, когато се намира в
противоположна на слънцето по-
сока и се вижда най-добре; про-
тивостоене.
опонент (лат.) онзи, който спори по
известен въпрос; — опонирам спо-
ря, оспорвам, възразявам; — опо-
нираме възразяване, оспорване.
опортюнизъм (лат.) 1. начин на мис-
лене, ръководен от мотиви на лич-
на изгода; 2. приспособяване към
условията на момента, съглаша-
телство с противника за получа-
ване на някакви изгоди; безприн-
цилност; — опортюнист човек,
който се приспособява към обс-
тоятелствата, като се стреми да
постигне само временни облаги;
безпринципен човек.
опосум (амер.) 1. зоол . двуутробен
американски бозайник, приличен
на катерица; 2. кожа от такова жи-
вотно.
опотерапия (гр.) мед. лекуване със
сокове от някои органи.
опошлявам (рус.) развалям, поква-
рявам.
опреенвен (лат.) който потиска, при-
теснява.
опресия (лат.) мед. потискане, при-
тесняване.
опсонин (гр.) биол. защитно тяло в
кръвния серум, което въздейства
върху микробите, като засилва фа-
гоцитите.
оптант (лат.) юр. лице с право на оп-
тация, т.е . да си избере поданство
в област, която ще мине от една
държава към друга.
оптатив (лат.) език, наклонение, ко-
ето изразява желание или възмож-
ност за извършване на някакво
действие; желателно наклонение,
оптация (лат.) юр. избор на поданс-
тво от населението, чиято тери-
тория трябва да мине от една дър-
жава във владение на друга.
оптика (гр.) 1. наука за зрителните
и светлинни явления; 2. производ-
ство и търговия на уреди за гле-
дане, наблюдение и пр.; 3. мага-
зин за очила и други оптически
уреди; 4. самите оптически уре-
ди; — оптик 1. специалист, който
се занимава с оптика; 2. лице, ко-
ето изработва или продава опти-
чески инструменти, особено очи-
ла.
оптимален (лат.) книж. 1 . най-бла-
гоприятен, най-подходящ; 2. кой-
то най-много съответства на же-
ланите условия; — оптимализирам
книж. създавам най-добрите, най-
подходящите условия за нещо; —
оптимизатор (лат.) техн. устройс-
тво, което чрез автоматично тър-
сене намира и поддържа такава
стойност на една или няколко из-
ходящи величини на управлява-
ния обект, при която изходящата
величина има екстремна стойност;
—
оптимум (лат.) книж. 1. съвкуп-
ност от най-благоприятни усло-
вия; 2. най-благоприятен резул-
тат от дадена работа.
оптимат (лат.) виден човек, предс-
тавител на богатото съсловие в
стария Рим (противоп. пролетари-
ат — бедняк).

497
опция
оптнметър (гр.) физ. уред за ли-
нейното измерване на калибри и
ДР-
оптимизъм (лат.) възглед, който раз-
глежда всичко от добрата, от свет-
лата страна; в абсолютния смисъл:
схващането, че светьт, такъв, ка-
къвто е, е най-добрият, че дейст-
вителността, светьт, е създаден
планомерно от един разум (про-
тивоп. песимизъм); — оптимисти-
чен гледащ от добрата страна: оп-
тимистично настроен, благоскло-
нен, надяващ се, очакващ благоп-
риятен край; — оптимист човек,
който гледа на всичко само от
светлата страна, от добрата стра-
на.
оптнрам (лат.) 1. юр. изявявам пра-
вото си на оптаиия; 2. книж. из-
бирам една от няколко възмож-
ности.
оптически (гр.) физ. който се отнася
до оптика; зрителен; — оптическа
измама погрешна представа пора-
ди физиологични причини за го-
лемина, форма, релеф и пр. на
предметите или на техните обра-
зи; — оптичен диск (англ.) комп.
сравнително нов тип носител на
информация във вид на диск, вър-
ху който с фиксирана лазерна
светлина се записва звукова, ви-
део- или цифрова информация; —
оптически образ изображение на
предмет, който се получава през
оптична система (обектив, лупа,
огледало и пр.); — оптическо стък-
ло (оптическа леща) вдлъбнато
или изпъкнало стъкло (леша) на
зрителен уред.
оптоелектроника (гр.) направление в
радиоелектрониката, което се за-
нимава със създаване на системи
за обработка и запазване на ин-
формация като с оптоелектронни
устройства се осъществява преоб-
разуване на дадена информация
в светлинни сигнали, нейното въ-
веждане, обработване и анализ,
запомняне и извеждане.
оптометрня (гр.) дял от физиката,
който изучава зрението; — опто-
метър (гр.) физ. уред за определя-
не силата на зрението.
оптотехника (гр.) клон от оптиката,
който се занимава с изчисление,
изработване и продажба на оптич-
ни стъкла, лещи и уреди.
оптофон (гр.) оптичен апарат, кой-
то превръща видимия образ на
буквата в определен звук, с чиято
помощ може да се улесни четене-
то на слепите.
опунция (гр.) бот. кактусово расте-
ние с плоско стъбло и едри ядли-
ви плодове.
опус (лат.) 1. дело, творба, произве-
дение; 2. музикално произведе-
ние, което представя отделния но-
мер от съчиненията на компози-
тор, цифрата при думата опус оз-
начава реда на написването или
публикуването.
олцион (лат.) 1. мор. уговорка в до-
говор за превоз на стоки по море,
с която сс допуска замяна на ед-
на стока с друга или стоварването
в друго пристанище вместо в
предварително определеното; 2.
привилегия за получаване на сто-
ки или акции на предварително
уговорена цена, независимо от
настъпилите промени на пазара
или борсата, като се спазват из-
вестни условия.
опция1 (лат.) 1. свободен избор, пра-
во на избор; запазване права на
жителите на една област, която
минава под влиянието на друга
държава до известен срок; 2. дър-
жавен или общински заем, изтег-
лен на части; всяка част сс казва
опция; 3. юр. оптания.
опция2 фин. уговорено от емисията
на заема право на непосредствс-

оракулски
498
ните кредитори и особено банка-
та и банковият консорциум, в ка-
чеството им на посредници, да
покрият заема на части и в пред-
почитано от тях време.
оракулски (лат.) предсказателен; —
оракул 1. в античния свят — жрец,
който предсказва бъдещето; про-
рицател; 2. храмът или мястото,
където жреците правели предска-
зания от името на божеството; 3.
разш. предсказател.
орален (лат.) книж. устен; — орален
звук език, гласна или съгласна, при
изговора, на която излишната
струя излиза само през устната ку-
хина.
орангутан (мал.) зоол. голяма, чове-
коподобна маймуна от о-в Сумат-
ра и Борнео.
оранж (инд.) I. жълточервен, пор-
токалов цвят; 2. багрило с такъв
цвят.
оранжада (фр.) разхладително питие
от портокалов сок, захар и гази-
рана вода.
оранжев (фр.) портокален, жълто-
червен, оранж.
оранжерия (фр.) остъклено и отоп-
лено помещение, цветарник.
орар (гр.) тесен дълъг плат с кръс-
тове, който дяконът премята на
рамо по време на богослужението,
оратория (лат.) 1. църк. стая за мо-
литва в манастир; 2. jwys. вокал-
но-инстументално съчинение със
сериозен (обикновено библейски)
сюжет; 3. църк. част от католичес-
ки храм, предназначен за моле-
щите се; — ораториани две рели-
гиозни братства със светски харак-
тер без манастирско общежитие с
цел възпитание на юноши: а) ита-
лиански ораториани, наричани
често филипинисти (1558 основа-
но, 1575 официално утвърдено) и
б) френски ораториани (1611 ос-
новано, 1864 утвърдено от папа-
та).
ораторствам (лат.) upon, говоря пред
мнозина слушатели с претенции
за оратор; — ораторство (лат.)
красноречие; — оратор (лат.) 1.
лице, което има дарбата да гово-
ри добре, да държи речи пред об-
щество, на събрания, митинги и
др; 2. лице, което произнася реч
пред събрание, митинг и др.
орбита (лат.) 1. астр. затворена крива
линия, по която се движи една
планета; 2. анат. очна ябълка; 3.
прен. кръг, сфера на влияние 4.
линия, по която се движи елект-
рон; — орбитален (лат.) който се
отнася до орбита.
оргазъм (гр.) 1. мед. най-висока точ-
ка на физиологическо възбужда-
не поради нахлуване на кръв или
друга физиологическа течност в
някой орган, особено полов; 2.
прен. сладострастно чувство при
полово задоволяване.
орган (гр.) 1. муз. голям музикален
инструмент в католическите хра-
мове, в който звуците се възпро-
извеждат чрез тръби; 2. анат . част
от човешкото тяло, животно или
растение, която изпълнява опре-
делена функция; 3. прен. обикн. мн.
служители в държавни или общес-
твени учреждения; 4. прен. ръко-
водно тяло в държава, организа-
ция; 5. прен. вестник или пери-
одическо издание, предназначен
да прокарва идеите на отделно ли-
це, течение или партия; 6. техн.
съставна част на сложни маши-
ни, инсталация и други с опреде-
лено предназначение.
органели (гр.) биол. части от най-
простите едноклетъчни организ-
ми, които изпълняват най-различ-
ни жизнени функции.
органем (гр.) муз. 1 . антично наиме-
нование на музикален инстру-
мент, по-късно — орган; 2. най-

499
оргавоид
старата форма на импровизирано
многогласно пеене в католичес-
ката черква през 9. -10. век, ди-
афония.
организатор (лат.) човек, който се
старае да обедини около себе си
група от хора за постигане на из-
вестна цел; — организация 1. съ-
единение на единични неща или
същества в едно единно цяло, тъй
че, първите, свързани взаимнооб-
разно, служат като помощни оръ-
дия (органи) на цялото, за пости-
гане на известна цел; 2. органи-
зиране; 3. съвкупност от физиоло-
гически и психически свойстнва
на даден организъм, съчетани в
стройна система; — организирам
1. съединявам, свързвам хората
или природните сили, така че да
се постигне известна преднамере-
на цел; 2. устройвам, нагласявам;
3. обединявам за постигането на
някаква цел; 3. подготвям нещо;
4. поставям нещо в ред.
организмовден (фр.) мед. подобен,
приличен на цял организъм.
организъм (лат.) 1. живо същество
или растение като система от ор-
гани; 2. съвкупност от физичес-
ките и психическите свойства на
даден човек; 3. човешко тяло; —
органически, 1. снабден с органи
за живот, растеж и размножава- !
не; 2. който принадлежи към жи-
вотинския и растителния свят; 3. I
който е свързан със същността на
нешо; 4. хим. който се отнася до
съединения на въглерода; 5. прен.
органическа омраза, мразене от
дъното на душата си; — органи-
чен анализ хим. определяне на ви-
да и процентното съдържание на
химическите елементи в органич-
ната молекула; — органична хи-
мия дял от химията, който се за- •
нимава с въглеродните съединс- '
ния от растителен и животински !
произход и законите на техните
превръщания; — органични вещес-
тва химически съединения, ко-
ито съдържат въглерод; — орга-
нически устав конституцията, по
която се управлявала Източна Ру-
мелия.
органист (фр.) муз. 1 . музикант, кой-
то свири на орган; 2. майстор на
органи.
органо- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение орга-
ничен.
органоген (гр.) един от химическите
елементи кислород, водород, въг-
лерод или азот, важен за образу-
ването и развитието на органите
в живото същество.
органогепеза биол. 1. образуване на
отделни органи и системи при ем-
брионалното развитие у животни-
те; 2. образуване на основните ор-
гани при растенията от меристс-
мата.
органогенен (гр.) биол. 1. който е от
органически произход; 2. който
съдържа органоген.
органогения (гр.) биол. дял от емб-
риологията, който изучава обра-
зуването на органите в живите съ-
щества.
органография (гр.) биол. описание на
външните характерни форми на
животинските и растителните ор-
ганизми; — органографизъм (гр.)
мед. обрисуване върху кожата гра-
ниците на някой орган при ме-
дицинско изследване.
органодннамика (гр.) биол. изучава-
не на животинските или растител-
ни органи откъм тяхното функ-
циониране.
органозоли (нем.) биол. колоидни
системи, в които дисперсионната
среда е органическа течност.
органоид (гр.) биол. постоянна част
от животинската или растителна
клетка, която изпълнява опреде-

органолептика
500
лени функции в нейния живот.
органолептика (гр.) биол. 1 . свойст-
во на телата да въздействат върху
сетивните органи; 2. вкусовите,
обонятелните и други свойства на
веществата, които организмът
приема през устата; ~ органолеп-
тичен (гр.) биол. който се отнася
до свойствата на телата да драз-
нят сетивата.
органология (гр.) 1. дял от биологи-
ята, който се занимава със стро-
ежа на животинските и на расти-
телните органи; 2. органография.
органолокалистичен (лат.) биол. кой-
то се отнася до точното опреде-
ляне мястото на определен орган
в организма.
органометален хим. който се отнася
до съединение, което съдържа ор-
ганичен радикал и метал.
органомннерален минер. който се от-
нася до минерал от органически
произход.
органон (гр.) филос. в Аристотело-
вата философия — оръдие за мис-
лене или за научно изследване.
органонимня (гр.) биол. определяне
и класифициране органите на жи-
вите същества.
органопатня (гр.) мед. общо назва-
ние на болестите на органите.
органопластика мед. 1 . възстановя-
ване по пластичен начин на ня-
кой загубен или повреден орган;
2. изменяне по изкуствен начин
формите на някой орган; — орга-
нопластнк мед. специалист по ор-
ганопластика.
органопрепарат мед. препарат, полу-
чен от жлези с вътрешна секре-
ция и от други животински орга-
ни и тъкани.
органотерапия (гр.) мед. използване
за лечебни цели на животинските
органи или на приготвени от тях
препарати.
оргия (гр.) 1. ист . у древните гърци
—
празненство в чест на Бакхус,
бог на виното и веселието; 2. прен.
разпуснато, разюздано* пиршест-
во, развратен пир; вакханалия.
орда (тат.) I. група чергарски наро-
ди, която се движи от място на
място; 2. ист . татарска войска в
древна Русия; 3. прен. сборщина
от въоръжена банда, която без-
чинства, граби, убива; 4. ист. съ-
юз на няколко чергарски монго-
ло~тюркски племена.
ордалия (англ.) ист. 1 . средновеко-
вен варварски начин за опреде-
ляне виновността или невиннос-
тта на заподозрян в престъпление
чрез подлагането му на „божи
съд”, който се състоял в преми-
наването на редица изпитания с
вода, огън, нагорещено желязо и
др; 2. средство за провеждане на
такова изпитание.
орден (лат.) 1. светско или черков-
но сдружение, което преследва
определена цел, спазва известни
правила, а членовете носят отли-
чителни знаци: доминикански ор-
ден; 2. знак за отличие, медал: ор-
ден за храброст; 3. ист. среднове-
ковна монашеско-рицарска орга-
низация, която е служила за за-
воевателни цели на феодалите и
папата.
ордер (фр.) 1. нареждане, поръка, за-
повед; 2. клауза в полиците и дру-
ги ценни книжа, която дава пра-
во на притежателя да прехвърля
документа с всичките му права
върху друго лице; 3. арх. ред, един
от основните видове конструкции,
които се отличават с естетическо
и целесъобразно съчетаване на от-
весни и хоризонтални елементи;
4. счет. един от първичните сче-
товодни документи за отчитане на
счетоводна операция.
ординар (лат.) геогр. средно водно
ниво на реда, езеро, залив и дру-

501
Орест
ги, изчислено след многогодиш-
ни наблюдения.
ординарен (лат.) ост. книж. 1 . обик-
новен, прост, банален; 2. за про-
фесор — редовен; — ординатор
(лат.) 1. мед. редови лекар; 2. техн.
изчислителна машина, калкулатор
с различен брой специализирани
устройства, които позволяват да
се извършат сложни аритметичес-
ки и логически операции самос-
тоятелно; — електронен ординатор
—
електронна изчислителна ма-
шина; — ординирам, преглеждам,
приемам болни (за лекар); — ор-
динация (лат.) 1. мед. устно нареж-
дане на лекар; 2. църк. ръкопола-
гане на свещенослужител у като-
лиците.
ординарец (лат.) офицер или войник,
поставен при някой началник за
изпълняване на поръчки.
ордннариат (лат.) книж. служба и
длъжност на редовен професор;
редовна професура; — ордюнарн-
ус (лат.) книж. редовен професор,
ординатя (лат.) геом. 1 . втората ко-
ордината на точка в афинна ко-
ординатната система върху права
в равнина или пространство, ко-
ето се отбелязва обикновено с у;
вертикалната ос от правоъгълна
кординатна система; 2. разстояни-
ето на точка до абсцисната ос на
перпендикуляр към нея.
ординерен (фр.) обикновен, посред-
ствен, прост.
ордия (тур.) ост. разг. множество,
тълпа.
ордовик (лат.) геол. ордовишки пе-
риод, ордовишка система; — ор-
довишкн (лат.) в съчет. ордовиш-
ка система, ордовишки период
(геол.) — вторият период от па-
леозойската ера, когато се появя-
ват стоножки, скорпиони, разви-
ват се водорасли и пр. (по името
на старото племе ордовики, ко-
ето населявало Уелс — Англия),
ордонанс (фр.) ист. във Франция и
Англия — кралски указ, който не
се нуждае от потвърждението на
съсловните представителства, за
да получи силата на закон.
ордьовър (фр.) кул. порция от дели-
катеси — колбаси, руска салата,
хайвер, рибки и др., която се под-
нася преди главното ядене за въз-
буждане на апетита.
ореади (гр.) горски нимфи.
ореид (фр.) минер. сплав от мед и
цинк, която има златист цвят.
орекс (гр.) диал. апетит, охота,
орелеф (фр.) изк. изпъкнало скулп-
турно изображение върху’плосък
фон.
ореография (гр.) описание на пла-
нините.
ореол (фр.) 1. лъчезарен венец око-
ло главата на Христос и светиите
по иконите; 2. само ед. прен. оба-
яние от слава, успехи, които обк-
ръжават някое събитие или човек;
3. светъл кръг, сияние около сил-
но светещо тяло, около Слънце-
то, Луната и пр.; 4. фот. светла
ивица около изображение във фо-
тографска снимка; 5. телев. до-
пълнително осветяване около
светли елементи, причинено от
пълно вътрешно отражение в
предното стъкло на кинескоп; 6.
прен. слава.
Орест в гръцката митология - син
на Агамемнон и Клитемнестра.
Според най-разпространената ле-
генда, връщайки се от Троя, Ага-
мемнон е бил убит жестоко от же-
на си и нейния любовник Елист.
Те искали да премахнат наслед-
ника на Агамемнон Орест и той е
бил принуден да избяга от род-
ния си град. След 7 години, кога-
то станал пълнолетен, решил да
отмъсти за баща си. Оракулът на
Аполон в Делфи му казал да убие

оригинален
' 502
майка си и Елист. Изпълнил по-
ръчката, но богините на отмъще-
нието — ериниите — започнали
да го преследват за пролятата май-
чина кръв. Със застъпничеството
на Атина Орест бил оправдан; —
Орест и Пилад 1. гр. мит. след
убийството на баща му от майка
му Клитемнестра, Орест е изго-
нен при вуйчо си, където е въз-
питаван заедно с братовчед си Пи-
лад. Двете момчета стават нераз-
делни цял живот; 2. прен. двама
верни другари, „братя-близнаци”
символ на приятелството между
мъже.
оригинален (лат.) 1. същински, чист,
самобитен; 2. своеобразен; — ори-
гиналния» държа се или мисля
особено, своеобразно, не като
всички, с цел да привлека внима-
ние; — оригиналност своеобраз-
ност; — оригинал 1. същинското,
истинското, първообразът (в про-
тивопол. копие); 2. своеобразен,
особен човек; чудак.
Ориент (лат.) 1. изток; 2. страните
на Изтока; — ориенталец (лат.) ли-
це от местното население на Ори-
ента; — Ориент-експрес (фр.) спе-
циален бърз влак от Западна и
Средна Европа по посока към
Югоизточна Азия и обратно. Вла-
кът пресича цяла Европа, стига до
Цариград, има връзка с Азиатс-
ките железници; — орнентализъм
(лат.) особеност на източните на-
роди и езици; — ориенталист изс-
ледовател в областта на източни-
те езици, особено на семитския;
—
ориенталски езици: семитския,
индийския, китайския, японския
и др. езици; — ориенталистнка
(лат.) сбор от научни дисципли-
ни, които изучават историята, ези-
ците, литературата и културата на
народите от Ориента, от Изтока
(Азия и Африка).
ориентация (лат.) 1. определяне по-
соката към нещо; 2. насочване към
страната на някого или нещо; 3.
мат. ориентирана права, ориенти-
рано простронство; 4. прен. осве-
доменост; — ориентирам (се) 1.
посочвам на някого пътя, по кой-
то трябва да върви, да действа; на-
сочвам към нещо; 2. прен. правя
някой да узнае, да разбере нещо;
осведомявам; — ориентиране 1.
определяне мястото, на което се
намира човек по отношение по-
соките на света и околните пред-
мети с помощта на план, карта,
компас, слънцето, луната, Голя-
мата мечка и пр.; оправяне, на-
миране на пътя; 2. след обмисля-
не, тръгване по известно направ-
ление — ориентир (лат.) 1. книж.
предмет, знак или точка, които
служат за ориентиране; 2. техн.
уред за ориентиране; 3. прен. цел,
направление, насока на действие,
ориз (гр.) бот. 1. житно растение,
което вирее във водни или изкус-
твено напоявани места, с плод на
зърна, употребявани за храна; 2.
събир. плодът на това растение.
орикс (гр.) зоол. вид антилопа с дъл-
ги изправени и остри рога, която
обитава Африка и Южна Арабия,
ориктография (гр.) палеонт. описа-
ние на изкопаемите; — ориктог-
раф палеонт. специалист но орик-
тография.
ориктология (гр.) дял от естествена-
та история, в която се изучават из-
копаемите; палеонтология; —
орнктолог палеонт. специалист по
ориктология; палеонтолог.
Орнон 1. мит . син на Посейдон;
прочут ловец, великан („когато
прегазвал морето, раменете му се
подавали над вълните”); преслед-
ва Плеядите или майка им Пле-
йона; след като Орион умира (убит
от Артемида, понеже дръзнал да

503
орнитофауиа
я извика на състезание, или по-
ради насилие над хиперборейската
дева Опис; има и др. версии), Зевс
го възнася на небето заедно с ку-
чето му като съзвездие; 2. астр.
съзвездие в екваториалната част
на небесвода близо до съзвезди-
ето Плеяди; — ориониди (гр.) астр.
метеорен поток, който идва от
съзвездието Орион.
орисвам (гр.) разг. определям съд-
бата, бъдещето на някого.
орифлама (лат.) 1. ист. бойно знаме
на френските крале през Средно-
вековието; 2. книж. голямо зна-
ме, което се опъва на въже между
къщите на две улици.
оркестрант музикант, вземащ учас-
тие в оркестър; — оркестър (гр.)
1. сборът от всички музиканти в
един хор; 2. място в театър, къде-
то стоят музикантите — между
сцената и партера; — оркестрация
(фр.) муз. 1 . пригаждане на музи-
кално произведение за изпълне-
нието му от оркестър; оркестров-
ка, инструментация; 2. наука за
правилата на оркестриране и учеб-
ния курс за тяхното усвояване; —
оркестрирам (фр.) муз. пригаждам
музикално произведение за изпъл-
нението му от оркестър; инстру-
ментирам.
Оркус (гр.) 1. мит . у древните рим-
ляни — бог на подземното царст-
во; Плутон; 2. прен. ад, преизпод-
ня.
орман (тур.) гора, дъбрава; — орман-
палаз (тур.) 1. ост. през епохата
на борбите за освобождение —
укорно турско прозвище на све-
щениците бунтовници; 2. прен.
разг. свещеник, който води бурен
светски живот; 3. вул. занемарен
(с външносттта си) свещенник.
Ормузд (пер.) бог или начало на доб-
рото в противоположност на Ари-
ман — на злото.
орнаментален (лат.) който се отнася
до орнамент, до украса; — орна-
мент 1. рисувано или скулптурно
приложно украшение, което се
състои обикновено от геометрич-
ни фигури или от стилизирани
животински или растителни еле-
менти; 2. предмети, произлезли от
фантазията (стилизирани орна-
менти), или взети от органичес-
ката природа (листенца, цветя, на-
секоми, птици и др.); 3. муз. ук-
раса на мелодия; — орнаментика
(лат.) 1. съвкупност от орнамен-
талните елементи в произведения
на изобразителното изкуство и в
архитектурата; 2. муз. съвкупност
от звукове, които украсяват основ-
ния мелодичен рисунък.
орнат (лат.) църк. богослужебно об-
лекло на свещеник.
орнито- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която показва от-
ношение към птиците.
орнитоза (лат.) мед. вирусно зараз-
но заболяване, пренасяно от гъ-
лъби и домашни птици, които са-
ми не боледуват.
орнитолог зоол. специалист по ор-
нитология; — орнитология (гр.)
описание на птиците; дял от зо-
ологията, който изучава птиците;
орнитомант (гр.) книж. птицегадател;
—
орнитомання (гр.) книж. гада-
ене по полета на птиците; птице-
гадание.
орнитоптер (гр.) ав. летателен апа-
рат с подвижни, махаши крила.
орниториннх(ус) (лат.) зоол. австра-
лийски бозайник с нос, подобен
на човка, който снася яйца и има
плавателни ципи между пръсти-
те; птицечовка.
орнитофауиа зоол. 1 . съвкупност от
птиците, които обитават опреде-
лена територия; 2. съвкупност от
птиците, които се срещат в опре-
делена епоха.

ориитофнлия
504
орнитофилня (гр.) спец, кръстосано
опрашване на растенията посред-
ством птиците.
орннтохорня (гр.) спец, разпростра-
няване на семена и плодове на
растения от птиците.
орнотоит (фр.) геол. разновидност.
ороген (гр.) геол. подвижна зона в
земната кора, където се образуват
планините; — орогенеза и ороге-
незис (гр.) геол. образуване на пла-
нини; планинообразуване; — оро-
генеи (гр.) геол. планинообразува-
телен; — орогнозия (гр.) геол. дял
от естествените науки, в които се
изучават планините.
орограф геогр. специалист по орог-
рафия; — орография дял от физи-
ческата география, в който се изу-
чават външните форми на земно-
то кълбо; описание на планини-
те.
орология (гр.) геол. геогр. наука, ко-
ято изучава образуването и уст-
ройството на планините.
орометрия (гр.) геол. измерване ви-
сочината, повърхността и обема на
различните форми от релефа на
земната повърхност.
орохидограф геогр. специалист по
орхидография; — орохидографня
(гр.) дял от физическа география,
в който се изучават планините и
водите.
орпингтон (англ.) зоол. порода едри
и носливи кокошки.
орт1 мин. напречна галерия в мина,
обикновено клон от друга гале-
рия или шахта, която не излиза
на повърхността, а е прокарана
под ъгъл към рудния пласт.
орт2 (гр.) мат. единичен вектор,
орта будала (тур.) разг. средна ху-
бост; горе-долу.
ортакльк (тур.) съдружие, сътрудни-
чество; — ортак съдружник.
орталък (тур.) мнозина, мнозинст-
во.
ортикон (гр.) ел.техн . предавателна
телевизионна тръба, посредством
която образът се разлага на отдел-
ни елементи, които се превръщат
в електрически импулси,
орто- (гр.) като първа съставна част
на сложни думи със значение от-
ношение към прав; правилен, ве-
рен.
ортобиотика (гр.) биол. наука за пра-
вилен и природосъобразен живот,
ортогенеза (гр.) биол. теория за раз-
витието в биологията, при която
специфични вътрешни условия
(напр. хормони) се разглеждат ка-
то основни, целенасочващи фак-
тори в еволюцията до високоор-
ганизираните форми на живот,
развитието се смята предопреде-
лено.
ортогнатнзъм (гр.) анат. липса на из-
пъкналост на челюстта, противоп.
прогнатизъм.
ортогон (гр.) геом. правоъгълник,
ортогонален (гр.) геом. правоъгълен;
—
ортогонална снимка геод. сним-
ка, при която хоризонталното по-
ложение на точка от земната по-
върхнина се определя чрез абсци-
са и ордината; геодезическа сним-
ка.
ортограма (гр.) правилно писане, ка-
то не се държи сметка за откло-
нението при изговора, напр. глад,
лев (въпреки че се изговаря глат,
леф).
ортографически (гр.) правописен; —
ортография, правопис.
ортодиаграф (гр.) мед. приспособле-
ние към рентгенов апарат за ко-
пиране на вътрешни органи; — ор-
тодиаграфня (гр.) мед. копиране на
вътрешни органи посредством ди-
аграф.
ортодоксален (гр.) 1. псих. винаги и
при всякакви обстоятелства пос-
ледователен във възгледите и
убежденията си, строго придър-

505
Орфей
жащ се към известно учение; 2.
правоверен, православен, източ-
ноправославен; ортодоксална цър-
ква, Източноправославна църква;
—
ортодоксия 1. православие, из-
точно християнство; 2. (в наука-
та) безусловно подчиняване пред
авторитетите и нетърпимост на
новите възгледи.
ортодония (гр.) мед. дял от стомато-
логията, в който се изучават де-
формациите на зъбите и начини-
те за тяхното отстраняване и пре-
дотвратяване.
ортодрома и ортодромия (гр.) геогр.
най-кратката линиия между две
точки на земната повърхност.
ортоепия (гр.) език, правилен изго-
вор; правоговор.
ортоклаз (гр.) минер. разноцветно
обагрен минерал от групата на
фелдш патите.
ортология (гр.) 1. език, умение да се
говори правилно, като се употре-
бяват думите според правилата на
лексикологията и синтаксиса; 2.
наука за правилно говорене; пра-
воговор.
ортома (гр.) диал. 1 . дебело въже; 2.
верига над огнището.
ортопед (нем.) специалист по орто-
педия.
ортопеднет (фр.) 1. специалист, кой-
то изработва протези, корсети и
др; 2. ортопед; 3. майстор-прак-
тик за оправяне на изкривени или
счупени крайници и кости и изп-
равяне на деформации.
ортопедия (гр.) мед. 1 . клон от ме-
дицината, занимаващ се с дефор-
мациите на крайниците на човеш-
кото тяло и тяхното лечение или
изправяне; 2. отделение в лечеб-
но заведение, където се лекуват
изкривени и счупени кости и се
изправят деформации на тялото.
ортоптери (гр.) зоол. клас от насеко-
ми с четири криле.
ортоскоп (гр.) физ. вид поляризаци-
онен микроскоп.
ортотест (англ.) физ. техн . уред за
измерване калибрите на детайли-
те на машини; микромер, инди-
катор, компаратор.
ортотропизъм (гр.) бот. ориентира-
не на подрастващите органи на ед-
но растение по посока на дразни-
теля — светлина, тежест и др.
ортофотоскопия механизиран дифе-
ренциален метод за трансформи-
ране на въздушни фотоснимки с
ортофотоскоп, използван за със-
тавяне на фотокарта на планинс-
ки терен.
ортохром (гр.) фот. червено багри-
ло, което се употребява като ста-
билизатор за увеличаване чувст-
вителността на фотофилм или фо-
топлака към зелените и жълтите
лъчи; — ортохроматизация (гр.)
фот. увеличаване чувствителнос-
тта на фотофилми или фотопла-
ки към зелените и жълтите лъчи
чрез ортохром; — ортохроматичен
и ортохроматнческн (гр.) фот.
който е чувствителен към жълти-
те и зелените лъчи.
ортоцентьр (гр.) геом. точката, в ко-
ято се пресичат трите височини
на един триъгълник.
орфана (гр.) диал. 1. възрастна слу-
гиня; 2^сирота; 3. постоянна къщ-
на слугиня.
Орфей (гр.) 1. прочут тракийски пе-
вец и музикант; син на Ойагър и
музата Калиопа. Пред изкуството
му се прекланят не само хората,
но и боговете. Орфей взел учас-
тие в похода на аргонавтите, като
с музиката си укротявал морски-
те вълни. Съпругата му Евредика
била ухапана от змия и отишла в
царството на сенките. Като наг-
рада за изкуството на Орфей, би-
ла пусната обратно. Орфей пре-
небрегнал бог Дионисий и бил

орфизъм
506
разкъсан от менадите. Орфей се
смята за основател на мистериите;
автор на религиозна поезия; 2.
прен. сладкопоен певец; — Орфей
и Евридвка прен. класическа влю-
бена двойка.
орфизъм система от религиозни об-
реди и вярвания, съществували в
Източното Средиземноморие още
от критско-миленската древност,
тясно свързани с култа към уми-
ращите и възраждащите се бого-
ве, като Озирис, Тамуз, Адонис,
Сабазий. Носи името на легендар-
ния Орфей. Смисъл и съдържа-
ние на култа били мистериите в
чест на бог Дионисий. За орфи-
пите имало строго установени
жизнени правила, вкл. ритуално
очистване и аскетизъм. Призна-
ват съществуването на две начала
в човека — добро, божествено (ду-
ша) и зло (тяло, материя); — ор-
фик последовател на орфизма; —
орфика (гр.) многобройни стихо-
ве върху митове за произхода на
боговете и догмите, мистериите и
принципите в учението орфизъм.
орфеон (гр.) муз. вид струнен музи-
кален инструмент с клавиши.
орфеум (гр.) 1. муз. в хорово произ-
дведение — пасаж, който се из-
пълнява предимно от мъже; 2.
мъжки певчески хор; 3. заведение
в което пеят предимно мъже.
орхестра (гр.) театр. ист . централ-
ната част в древногръцкия театър
между местата за зрителите и сце-
ната, където стоял хорът.
орхидея (лат.) 1. тропическо тревис-
то растение с красиви и арома-
тични цветове, които имат особе-
на неправилна форма; 2. цвят от
това растение.
орхит и орхитнс (гр.) възпаление на
семенниците у мъжа; — орхито-
мия (гр.) мед. хирургическо пре-
махване на тестикул; кастрация.
осанка (рус.) стройност (на тялото),
външен величествен вид.
осанна (евр.) 1. радостно възклица-
ние: спаси! помогни!; благодарст-
вен и молитвен възглас; слава,
славославие; 2. прен. възхвала.
осеян (лат.) анат. органическо ве-
щество на костта; остеин.
осея (рус.) магаре; — ослица, мага-
рица.
осилация (лат.) клатене, лъкатуше-
не, махане.
осифнкацня (лат.) анат. образуване
на костна тъкан; —осифицирам
(лат.) анат. образувам кост.
Осман или Отоман I, Ал-Гази (тур.
„Завоевателят”)(1258/9-1324/6)
турски султан, основател на ед-
ноименната династия; — Осман-
ска, или Отоманска империя ист.
име, което Турция носи до 1923
(провъзгласяването на Турската
република от Кемал Ататюрк); —
османлия, османец 1. турчин; 2.
прен. с широка ръка, щедър; 3. по-
даник на Османската империя.
осмий (гр.) хим. химически елемент
Os, ат. т. 190,2, пор. No 76 — син-
каво-сив твърд и крехък метал от
платиновата група, неразтворим в
царска вода и киселина.
осмоза (гр.) физ. взаимно проник-
ване на молекулите на разтвор и
на чист разтворител или на два
разтвора с различна гъстота през
проницаема преграда, която ги
разделя.
осмология (гр.) хим. наука за мириз-
мите.
осмометър (гр.) физ. уред за измер-
ване осмотичното налягане в раз-
творите.
осморегулация (гр.) физиологически
процеси, които регулират осмо-
тичното налягане в организма.
осморецепгори (гр.) биол. образува-
ния в края на рецепторните нер-
вни влакна в животинския орга-

507
осцилатор
низъм, които възприемат осмо-
тичните изменения в кръвта и
другите тъкани.
особа (рус.) 1. лице, личност, отдел-
но лице; 2. коронована глава.
осте(о)- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която означава от-
ношение към костите или кост-
ната тъкан.
остеалгия (гр.) мед. болка в кост,
остеит (гр.) мед. възпаление на кос-
тната тъкан.
остеобласт (гр.) мед. костообразува-
телна тъкан в човешкия и живо-
тинския организъм.
остеотенмя (гр.) мед. дял от ембри-
ологията, в който се изучава об-
разуването на костните тъкани;
костообразуване.
остеография (гр.) част от анатоми-
ята: описание на костите.
остеоид (гр.) анат. образование по-
добно на кост, на костна тъкан.
остеокласт (гр.) анат. у човека и
гръбначните животни — многок-
легьчно образувание, което въз-
никва при развитието на костна-
та тъкан.
остеолнт (гр.) анат. вкаменяла кост,
остеологня, наука за костите; — ос-
теолог учен, който изследва кост-
ната система.
остеомалация (гр.) мед. заболяване,
което се изразява в размекване на
костната тъкан.
остеома (гр.) мед. подутина върху
кост, която има същия анатоми-
чен и хистологичен строеж.
остеоммелит (гр.) мед. инфекциоз-
но гнойно възпаление на кости-
те, което започва в костния мо-
зък и бързо обхваща всички струк-
турни елементи на костта.
остеон (гр.) анат. система от кост-
ни пластинки, които влизат в
структурата на костта.
остеопатия (гр.) мед. заболяване на
костите.
остеопатолопня (лат.) мед. дял от ме-
дицината, в който се изучават кос-
тните заболявания и начините на
тяхното лекуване.
остеопороза (гр.) мед. разширяване
на спонгиозните пространства при
атрофия на костите.
остеопсатироза (лат.) мед. чупливост
на костите при старост или при
някои заболявания.
остеосаркома (лат.) мед. злокачест-
вен тумор на костите.
остеосклероза (лат.) мед. уплътнява-
не на костната тъкан при някои
болести.
остеотомия (гр.) мед. хирургическо
изрязване на кост при операция,
остеофон (гр.) мед. апарат за преда-
ване външните звукове на вътреш-
ното ухо.
осторожен (рус.) книж. внимателен,
предпазлив.
остракизъм (гр.) 1. у старите атиня-
ни: всенародно гласоподаване за
изгонване извън отечеството на
онзи, който се е провинил към не-
го; 2. прен. заточаване; — остра-
кои (гр.) 1. ист . в древна Гърция
—
глинен чиреп за написване име-
то на обявен за изгнание гражда-
нин; 2. прен. глинено парче; чи-
реп.
острацити (гр.) вкаменени черупки
от миди.
осуетявам (рус.) предотвратявам
(сбъдването на нещо, заговор и
др.), развалям (план).
осцилатор (лат.) физ. 1 . система от
тела, която може да произвежда
трептения;. 2. уред, който излъчва
електромагнитни колебания и
служи за ориентиране на плава-
телни съдове; 3. уред, употребя-
ван при електрически заварки, ка-
то превръща ток с обикновена
честотз и напрежение в ток с го-
ляма честота и високо напреже-
ние: — осцилограма (лат.) физ. за-

осцилография
508
писани с помощта на осцилограф
трептения; — осцилограф (лат.)
ел.техн . електронен измервателен
уред с визуален изход (катодно лъ-
чева тръба), предназначен за наб-
людаване формите на бързо про-
тичащи електрически колебания;
—
осцилоскоп (лат.) електричес-
ки уред за наблюдаване на елект-
рическите трептения.
осцилография (лат.) в биологията и
медицината — регистриране елек-
трическите колебания на живата
тъкан с помощта на осцилограф.
осцнлометьр (лат.) мед. уред за из-
мерване на артериалното кръвно
налягане.
оталгия (гр.) мед. болка в ухото,
отария (гр.) зоол. вид перконого, ко-
ето се среща в Тихия океан и ня-
кои южни морета; ушат тюлен,
морски лъв.
ответник (рус.) юр. лице, срещу ко-
ето е предявен съдебен иск.
Отело 1. герой в Шекспировата дра-
ма под същото заглавие, който от
ревност удушва съпругата си, без
да е виновна; 2. прен. ревнив мъж.
отматрия (гр.) мед. дял от медици-
ната, в който се изучават болес-
тите на ушите и начините на тях-
ното лекуване; — отиатър мед.
специалист по отиатрия, лекар по
ушни болести.
отит (гр.) мед. възпалителен процес
на ухото.
откат (рус.) воен. ритане на оръдие,
откос (рус.) воен. редица изстрели,
дадени с едно изстрелване от ав-
томатично оръжие.
ото- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която означава от-
ношение към ухо.
отобленорея мед. гнойно течение от
ухото.
отобус (фр.) автобус.
отография (гр.) дял от анатомията,
в който се изучава устройството
на ухото.
отокар (фр.) 1. транспортен автомо-
бил; 2. самодвижеша се платфор-
ма за пренасяне на стоки на мал-
ки разстояния.
отолит (гр.) анат. твърдо образува-
ние в ушната кухина, част от ор-
гана на равновесието, у човека, у
всички гръбначни животни и у
някои безгръбначни.
отология (гр.) мед. дял от медици-
ната, в който се изучават устройс-
твото, функциите и болестите на
ухото.
отоманка (тур.) канапе с възглавни-
ца без гръб.
„Отоманска банка” фин., ист. част-
на англо-френска банка със седа-
лище в Цариград (1860) с клоно-
ве в много български градове, вто-
ро по значение (след БНБ) кре-
дитно учреждение в България, ко-
ето прекратява дейността си в края
на 19. век.
отопластика (лат.) мед. оперативно
присаждане на част или на цяло
външно ухо.
оторея (гр.) мед. течение от ухото,
оторизация (фр.) книж. упълномо-
щаване; — оторизирам (лат.) упъл-
номощавам.
оторнноларингологня (гр.) мед. дял
от медицината, в който се изуча-
ват болестите на ухото, носа и гър-
лото; — оторнноларинголог мед.
специалист по оториноларинголо-
гия.
отосклероза хронично заболяване на
ушите, което води до оглушава-
ме.
отоскоп (гр.) уред за изследване на
ухото; — отоскопия (гр.) мед. ме-
тод за изследване на ухото с отос-
коп.
отофон (гр.) мед. уред за усилване
слуха на недочуващи.
оуеннзъм (англ.) полит. една от фор-
мите на утопичния социализъм,

509
оф-лайн
проповядван от англичанина Ро-
берт Оуен (1771 — 1858 г.), според
която обществото ще се преобра-
зи чрез мирни средства — чрез
подкрепа от богатите, чрез прос-
вета и възпитателни мерки, чрез
трудови земеделски и комунисти-
чески общини, които постепенно
ще изгласкат капитализма.
офанзива (лат.) настъпление, ини-
циатива; — офанзивен настъпате-
лен: офанзивна война.
Офенбах (1819—1880) немски ком-
позитор, известен с оперетните си
бурлески, наречени офенбахияди
(„Орфей в ада”, „Прекрасната
Елена” и др.) и операта: „Хофма-
нови разкази”.
оферирам (лат.) търг, давам оферта,
предлагам; — офериране предла-
гане оферта; — оферта търг. 1 .
писмено заявление за предложе-
ние да се сключи договор за по-
купко-продажба на стока при оп-
ределени условия; офертата е ва-
лидна за определен срок; 2. пред-
ложение.
офиография (гр.) зоол. дял от зооло-
гията, в който се описват змиите;
— офиограф зоол. специалист по
офиография.
офиолатрия (гр.) книж. обожаване на
змиите; — офиолатър (гр.) книж.
обожател на змиите.
офиология (гр.) зоол. дял от зооло-
гията, в който се изучават зми-
ите; — офиолог зоол. специалист
по офиология.
офиофаг (гр.) 1. книж. човек, който
яде змии; 2. зоол. вид голяма от-
ровна змия в Индия, която се хра-
ни със змии; — офиофагия (гр.)
книж. ядене на змии.
офис (лат.) книж. I. малко помеще-
ние, в което се намира шкаф за
съдове, хладилник, маса за ястия
и други и което служи за връзка
между кухнята и столовата; 2. кан -
целария в хотел и др.
офит (гр.) I. тъмнозелен мрамор със
змиевидни нишки; 2. рел. член на
секта от 2. век, която почитала
змията като символ на Христос.
офицер (фр.) 1. воен . лице от команд-
ния състав на войска и полиция;
2. спорт, шахматна фигура.
официал (лат.) 1. ист . в древния Рим
—
чиновник при важно държав-
но лице; 2. ист. в средните веко-
ве, завеждаш светските дела; 3.
църковен съдия; 4. чиновник при
църковен или друг орден.
официален (лат.) свързан с изпъл-
нение на държавни функции; пра-
вителствен, длъжностен; 2. който
произлиза, произхожда от прави-
телствени органи или от длъжнос-
тни лица с голям авторитет; 3. тър-
жествен, церемониален; 4. приз-
нат от държавата; 5. който служи
при тържествени случаи; 6. при
който се спазват всички правила;
7. прен. за стил и под.
—
сух, хла-
ден, сдържан, вежлив; — офици-
алност сбор от чертите, които ха-
рактеризират служебните отноше-
ния.
офицнант (лат.) сервитьор в ресто-
рант или трапезария, който под-
нася храната; сервитьор, келнер.
офнцинален (лат.) намиращ се готов
в аптеките; — официнални расте-
ния онези, с които си служат във
фармацията: — официналия апте-
карска стока.
официоз (лат.) печатан орган, който
изразява политиката на властва-
щата партия; — официозен (лат.)
официозен орган, полуофици-
ален; макар и не издържан от пра-
вителството вестник, но намираш
се под неговото влияние.
оф-лайн (англ.) комп. автономен ре-
жим, при който периферното ус-
тройство или файл не е под уп-
равление на обработващото уст-

офорт
510
ройство на компютъра.
офорт (фр.) худ. метална гравюра,
издълбана чрез киселина» от ко-
ято се прави отпечатък по систе-
мата на дълбок печат; радирунг;
2. отпечатък от такава плоча.
офсайд (англ.) във футбола — нару-
шаване правилата на игра, когато
топката се подава на нападател,
намиращ се зад противниковата
отбрана; засада.
офсет (англ.) печ. 1. способ за пло-
сък печат, при който рисунката
или текстът се налагат на метал-
на, цинкова плоча или цилиндър,
покрити с полирана гума, а от
последната се отпечатва на хар-
тия; 2. вид плътна лъскава качес-
твена хартия.
офталмиатрия (гр.) мед. дял от ме-
дицината за лекуване на очните
болести.
офталмня (гр.) мед. заболяване на
очите, предимно с възпалителен
характер.
офталмо- (гр.) първа съставна част
на сложни думи със значение
очен.
офталмографня (гр.) мед. описание
на окото.
офталмолог (гр.) мед. лекар, специ-
алист по очни болести; окулист;
—
офталмология (гр.) мед. дял от
медицината, в който се изучават
болестите на очите и начините за
тяхното лекуване; — офталмоме-
тьр уред за измерване на отдел-
ните части на очите.
офталмоплегия (гр.) мед. парализа на
очния нерв.
офталмоскоп (гр.) мед. специално ог-
ледало за изследване на очните
дъна; — офталмоскопия (гр.) мед.
метод за пряко наблюдение или
чрез леща на очното дъно с по-
мощта на офталмоскоп.
офталмотомия (гр.) мед. хирургичес-
ко изваждане на око.
охлократия (гр.) полит. управление
на тълпите; — охлократ полит.
привърженик на охлократия.
охлокрацня (гр.) управление, което
се намира в ръцете на простия на-
род; — охлократ привърженик на
охлокрацията.
охра (гр.) 1. вид жълтеникава гли-
на, примесена с различни окиси;
.
2. минерална багра с жълт или
жълточервеникав цвят.
оцелот (нем.) зоол. хищен бозайник
от рода на котките, достигащ до 1
метър, с изпъстрена с жълтокафя-
ви петна ценна кожа, който се
среща в планините на Мексико и
Южна Америка.
ошав (тур.) 1. варени плодове със за-
хар; компот; 2. сушени плодове.
п
паваж (фр.) настилка на улиците (с
камъни, асфалт и пр ); — павирам
настилам (улица).
павана (исп.) муз. старинен танц в
четиривременен такт и бавни дви-
жения, който се танцува в тържес-
твени процесии, сватбени корте-
жи, маскаради и др.
Павел 1. римски гражданин, евре-
ин, „апостол на езичниците”, рев-
ностен разпространител на Хрис-
товото учение сред езичниците; 2.
широко разпространено сред
християнските народи, особено у
славяните мъжко име; — павлн-
кянство църк. ист. религиозно
християнско еретическо учение,
възникнало (ок. 3 . век) в Анти-
охия, а по-късно в Сирия и в ма-
лоазийските и балканските владе-
ния ца Византия; наречено на Св.
Павел Самосатски това християн-
ско учение (ерес) е с подчертано
дуалистичен характер; на същата

511
пазар
основа по-късно у нас се развива
богомилството; — павликяни църк.
1. ист . последователи на павли-
кянската ерес, която отхвърляла
църквата, йерархията, тайнствата
и учела, че в света има две нача-
ла: добро и зло и че видимият свят
е създаден от злото начало; 2. бъл-
гари-католици.
паве (фр.) четвъртито или право-
ъгълно блокче за паваж от твърд
дялан камък или от печена гли-
на; — павирам покривам улица
или площад с паваж.
—
павьор
книж. работник, който павира
улици, шосета и под.
павиан (лат.) зоол. вид африканска
маймуна с къса опашка.
павилион (фр.) дървена къща, пост-
роена в парк, градина и др., бе-
седка; будка за търговски цели;
постройка на изложение, за ки-
носнимки.
пагамент (ит.) банк. плащане с па-
ри.
паганизъм (лат.) идолопоклонничес-
тво, езичество.
пагннация (лат.) книж. означаване с
числа страниците на книга или на
ръкопис; номерация, колонциф-
ра.
пагода (инд.) арх. 1. многоетажна ку-
лообразна архитектурна построй-
ка от дърво, камък или метал, съз-
дадена първоначално в Индия, а
по-късно и в Китай; 2. разш. ев-
ропейско наименование на храмо-
ве и други култови сгради в Юж-
на и Източна Азия.
пагоднт (фр.) минер. естествен си-
ликат, от който китайците изра-
ботват статуетки, вази и други по-
добни украшения.
пагон обикн. пагони (рус.) воен. на -
раменни отличителни знаци, ко-
ито показват чина на военнослу-
жещи и други работници, които
носят униформа.
пягопексия (гр.) мед. удар, парализа
поради голям студ; замразяване.
пагоскоп (гр.) физ. уред, съставен по
принципа на психометрията,
употребяван за предвиждане на
сланата.
падеж 1. окончание на склоняема
дума; 2. срок (на полица).
па д’еспан (фр.) муз. балетен танц в
3/4 такт, разпространен у нас към
края на 19. и началото на 20. век;
—
па-дьо-дьо (фр.) муз. 1 . танц на
двама — една от основните музи-
кални танцови форми в балета; 2.
балетна стъпка; — па-дьо-катър
(фр.) муз. 1. танц в балета с чети-
ри изпълнители; 2. балетна стъп-
ка; — па дьо патинер (фр.) муз. ба-
летен танц в 4/4 такт, появил се у
нас към края на 19. век.
падишах (перс.) титла на владетелите
от Близкия и Средния изток; сул-
тан.
паж (ит.) книж. 1. в средните веко-
ве — млад благородник на служ-
ба при коронована или знатна
особа с длъжност да ги придру-
жава и обслужва; 2. възпитаник на
военно средно училище в доре-
волюционна Русия.
пазар (перс.) 1. сфера на стоковата
размяна; 2. предлагане и търсене
на стоки и капитали в мащаб на
световното стопанство, на отдел-
ната страна или район; 3. откри-
то, просторно пространство за ку-
пуване и продавне на хранителни
продукти и други селскостопанс-
ки произведения, обикновено в
определен ден на седмицата; тър-
жище; 4. самите продавачи и ку-
пувачи на такова място; 5. тър-
говска и занаятчийска част на
град; 6. купуване, покупки; — вън-
шен пазар икон. купуване и про-
даване на стоки извън страната;
—
вътрешен пазар икон. тържише
в страната на стоки, произведени

пазарище
512
в самата страна; — пазарен обикн.
в съчет. пазарен ден ден, в който
става пазар; — пазарна цена на
каквато се купува и продава на па-
зара.
пазарище разг. открито място за па-
зар; — пазарлък (перс.) разг. уго-
варяне на цена на стока при про-
дажба или покупка; пазарене, спа-
заряване; — пазарски 1. който е
свързан с пазар; 2. който е купен;
купешки; — пазарувам (тур.) пра-
вя покупки, купувам различни не-
ша; — пазаря (тур.) 1. уговарям
размера на цената при продажба
или при покупка на нещо; 2. на-
емам. за някаква работа или за из-
ползване; — пазарявам рядко па-
заря; — пазарявам се; пазаря се
(тур.) 1. настоявам за определена
цена при покупка или продажба;
2. уговарям се да служа временно
някъде срещу заплащане.
пазвантин (тур.) нощен пазач, пазач,
охранител.
пазиграфия (гр.) книж. универсално,
общоразбираемо писмо като но-
ти и под.
пазня (тур.) диал. вид цвекло.
пай’ (тур.) диал. част, която се пада
някому при делба; — лъвски пай
най-голям дял от нещо.
пай2 (англ.) кул. сладкиш от масле-
но тесто,плодове и крем.
пайвант (перс.) диал. въже за връз-
ване на конете при свободно пус-
кане на паша, за да пасат до оп-
ределено място.
пайдос (гр.) разг. 1. пускане, осво-
бождаване; изгонване; 2. край на
работа, почивка.
пайет обикн. мн. пайети (фр.) книж.
малка, тънка, металическа или
стъклена лъскава пластинка, ко-
ято служи за украсяване на плат
и под.
пак (англ.) геогр. дебел, дългогоди-
шен лед в полярните басейни,
който образува големи полета с
еднаква дебелина.
пакебол (англ.) бързоподвижни па-
раход чета за пренасяне на пощен-
ски пратки.
пакет (фр.) 1. нещо добре увито или
запечатано в хартия, картон и
под.; вързоп; 2. техн. пресовани
отпадъци — изрезки, стружки и
др., използвани за претопяване в
металургични пещи; 3. нареден за
обработка или за транспорт мате-
риал на листове; 4. спорт, струп-
ване на играчите за отбрана при
футбол; S. голям плик с писма; —
пакетирам обвивам (с хартия и за-
вързвам).
пакетбот (хол.) мор. търговски, по-
щенски или пътнически кораб.
пакт (лат.) международен договор,
съглашение с важно политическо
значение.
пакфонг (кит.) минер. сплав от мед,
никел и цинк, която имитира
среброто.
пал (хол.) мор. стълб, обикновено чу-
гунен, забит край ръба на прис-
тан за привързване на кораби, па-
раходи и под.
пала (ит.) диал. весло, гребло за лод-
ка.
палавра (исп.) диал. 1 . клюка, из-
мислица; 2. лъжа, шега, хвалба.
Паладио, Андреа ди Пиетро делла
Гондола (1508—1580) италиански
архитект и теоретик на архитек-
турата, изтъкнат представител на
класическата архитектура от ита-
лианския Ренесанс; стилът му е
повлиян от произведенията на
древноримския архитект и инже-
нер Витрувий и военните инже-
нери на император Август; — па -
ладизъм архит. течение в евро-
пейската архитектура (17,—18.
век), следващо стила на Паладо,
характеризиращ се със строга за-
кономерност и гъвкавост на ком-

513
палач
позицията.
паладий (лат.) химичен елемент зн.
Ра, пор. No 46, сребристобял, мек
и пластичен метал, чието свойст-
во е да абсорбира водорода, упот-
ребяван като катализатор, за ан-
тикорозионни спдави, в бижуте-
рията и др.
паладин (лат.) 1. ист . доблестен ри-
цар, предан на своя господар или
господарка; 2. в средновековната
литература — храбър рицар —
сподвижник на Карл Велики; 3.
прен. upon. много предан към ня-
кого или към някоя идея човек;
храбрец.
паладнум (гр.) 1. статуйка на Атина
Палада, която пазела от врагове-
те Троя; 2. прен. опора, защита.
паламарка (гр.) нар. жътварско прис-
пособление във форма на дърве-
на ръкавица с кука за прихваща-
не на повече стръкове жито при
жънене.
паламида1 (гр.) бот. бодлив плевел
главно из нивите.
паламида2 (гр.) диал. риба паламуд.
паламуд1 (гр.) зоол. вид морска го-
ляма риба с вретеновидно тяло, с
метален синкав цвят, покрито с
много люспи и много вкусно ме-
со.
паламуд2 (тур.) бот. 1 . вид дъб, кой-
то расте в Южна Тракия; 2. дъ-
билно вещество, получено от та-
къв дъб; 3. чашки от плода на ня-
кои видове дъб, с които се щавят
кожи.
паланго (ит.) диал. уред за вдигане
на тежести.
паландза (вен.) диал. теглилка с блю-
да; везни.
паланка (тур.) градец, малък град
или голямо село.
паланкнн (инд.) книж. в Далечния
изток — вид покрита носилка или
стол за пренасяне на пътници.
палас (англ.) обикн. в съчет. със соб-
ствени имена на големи сгради ка-
то хотели, кина и под.
—
луксоз-
на сграда.
палат (лат.) 1. дворец, 2. прен. раз-
кошно, великолепно жилище.
палата (лат.) 1. правителствено уч-
реждение; — Сметна палата дър-
жавно автономно учреждение, ко-
ето контролира правилната упот-
реба на сумите за държавните раз-
ходи; 2. в Англия: част от парла-
мент; 3. голямо и хубаво общест-
вено здание.
палатален (лат.) 1. рядко който се
отнася до небцето; 2. език, за съг-
ласен звук на речта — смекчен по-
ради повдигане на езика до твър-
дото небце; — палатализацня
(лат.) език. 1 . позиционна — зву-
ковата промяна, при която твър-
дите съгласни под влияние на
предните гласни получават по-
предноезично учленение; 2. фо-
нологична — смислоразличител-
но омекчаване на твърдите съг-
ласни, в резултат на което се по-
лучават меки съгласни фонеми; 3.
историческа — преходът на велар-
ните съгласни г, к, х в съседство
спреднигласнивж,ч,щ,з,ц,с
в развитието на българския език;
—
палатализирам (фр.) език, из-
вършвам, предизвиквам палатали-
зация.
палатки (фр.) ост. кожа, която же-
ните са носели на раменете си и
на врата в края на 19, век.
палатография (лат.) език, начин за
установяване учленителното мяс-
то на определен звук върху твър-
дото небце и алвеолите, като се
използва изкуствено небце,
палацо (ит.) ист. представителна
дворцова сграда на родовата и тър-
говската аристокрация в градове-
те на Италия от 14. - 18. век; дво-
рец.
палач (рус.) 1. изпълнител на смър-

палачинка
514
тна присъда; джелатин; 2. прен.
жесток мъчител.
палачинка (лат.) кул. тестен сладкиш
от пържена кора, намазана с мар-
мелад или сладко и завита на ру-
ло.
палеантропология дял от антрополо-
гията, който изучава изкопаеми-
те останки от човека; — палеант-
рояолог лице, което се занимава с
палеантропология.
палео- (гр.) в сложни думи означа-
ва отношение към древен или пра-
исторически.
палеоботаннка дял от палеонтологи-
ята, който изучава изкопаемите
вкаменелости от растения; пале-
офитология.
палеоген (гр.) геол. долната част на
терциера, който се дели на пале-
оцен, еоцен и олигоцен и продъл-
жава около 30 милиона години.
палеогеография геол. раздел от ис-
торическата геология, който изу-
чава физиогеографските условия
през геоложкото минало, причи-
ните и закономерностите при тях-
ното изменение; — палеогеограф
специалист по палеогеография.
палеогеохнмия дял от геохимията,
който изучава химическия състав
на Земята, процесите, които про-
тичат в земната кора и законите
за разпространението и премест-
ванията на химическите елемен-
ти на Земята в миналите геологи-
чески епохи.
палеогея (гр.) континентите Афри-
ка и Южна Азия.
палеография (гр.) 1. наука, която из-
следва древните и средновековни
писмени паметници (начин на пи-
сане, украса, форма на буквите,
качество на материалите и др.); 2.
особеност на буквите и на външ-
ния вид на някои ръкописи; — му-
зикална палеография изкуство да
се разбират, четат и транскриби-
рат на съвременен нотопис ста-
ринни музикални манускрипти, да
се датират и да се определя про-
изходът им; — палеограф който се
занимава с палеография; — пале-
ографист (гр.) художник, който
рисува върху дърво и мед.
палеодоксия (гр.) книж. вяра в древ-
ните народи; староверчество.
палеоекология раздел от палеонто-
логията, който изучава взаимоот-
ношенията на животни и расте-
ния през геоложкото минало с ок-
ръжаващата ги среда.
палеоетнология дял от етнологията,
който изучава предисторически-
те човешки раси.
палеозавър (гр.) палеонт. огромен
изкопаем гущер.
палеозой (гр.) геол. третата ера от на-
чалото на геоложката история на
Земята, която е продължила око-
ло 350 милиона години и се дели
на шест периода: камбрийски, ор-
довишки, силурски, девонски,
карбонски и пермски; — пале-
озойски (гр.) обикн. в съчет. пале-
озойска ера — палеозой; — пале-
озоология дял от палеонтологията,
който се занимава с изучаването
на животинския свят и неговото
развитие през геоложкото мина-
ло.
палеоклиматология дял от палеон-
тологията, който се занимава с
изучаването на климатите през ге-
оложкото минало.
палеолнт (гр.) геол. най-ранният пе-
риод от каменната епоха, старо-
каменна епоха.
палеолог (гр.) специалист по опоз-
наване на древността; — палеоло-
гия (гр.) наука за старините.
палеомагнетен (гр.) геол. който се от-
нася да палеомагнетизъм; — па-
леомагнетизъм (гр.) геол. 1. дял от
гео магнетизма (наука за магнит-
ното поле на Земята), който изу-

515
палиативен
чава състоянието на магнитното
поле на Земята в миналите геоло-
гически епохи; 2. земният магне-
тизъм през тези епоха.
палеонтология (гр.) наука която изу-
чава животните и растенията от
минали геоложки времена, като
изяснява условията, причините и
закономерностите на тяхната ево-
люция; — лингвистична палеонто-
логия дял от езикознанието, кой-
то се занимава с реконструиране-
то на картината от обществения
строй, бита, материалната и ду-
ховната култура на племена от
първобитната епоха, който се ба-
зира на езикови данни; — пале-
онтолог учен, който се занимава
с палеонтология; —палеонтологи-
чески находки, при разкопаване-
то на намерените допотопни жи-
вотни и растения.
палеопаразитология дял от парази-
тологията, който се занимава с
изучаването на паразитите от пе-
риода, който предшества геологи-
ческите епохи.
палеолатология наука за болестите
по животните и растенията, ко-
ито са обитавали Земята в далеч-
ни времена; ■— палеопатолог мед.
специалист по палеопатология.
палеоптяк (гр.) палеонт. изкопаема
маймуна.
палеорентгенология мед. изучаване
болестите на древните хора с по-
мощта на рентгенологическо изс-
ледване на древните организми и
техните останки.
палеотерий (гр.) палеонт. изкопаем
базайник, който е предшественик
на коня и на други животни.
палеотнпия (гр.) печ. някои от пър-
вите печатни книги (обикновено
на пергамент) от времето на Гу-
тенберг.
палеотропик (гр.) геогр. тропикът от
най-стария свят (Средна и Южна
Азия).
палеофитология дял от фитологията,
който се занимава с изучаването
на изкопаемите вкаменелости от
растения; палеоботаника.
палеоцен (гр.) геол. първата най-ста-
ра епоха от палеогена, днес ос-
порвано съществуването й като са-
мостоятелна стратиграфска еди-
ница.
палестра (гр.) 1. ист. в древна Гър-
ция — гимнастическа школа за
момчета; 2. място за гимнастичес-
ки упражнения; 3. прен. поприще,
палета (фр.) подставка с ребра или
сандък за лесно манипулиране на
товари с ниско— и високоповди-
гащи електрокари и др.
палет(к)а (фр.) картогр. прозрачна
пластинка с нанесена на нея квад-
ратната или друга мрежа, която се
поставя на чертеж или карта за
приблизително измерване площи
на кроволинейни фигури.
палея (гр.) литер. писмен паметник,
предимно от Средновековието,
който съдържа разкази, написани
върху тема от Стария завет, поня-
кога допълнени с апокрифни ма-
териали или с тълкуване на из-
вестни моменти.
пали (инд.) ист. свещен език на юж-
ните будисти — един от най-ста-
рите диалекти на Индия, употре-
бяван и днес от свещениците на
остров Цейлон.
палната (лат.) ист. римска комедия
от 3-2 в. пр. Хр., в която актьори-
те се появяват на сцената в гръц-
ки костюми и с гръцки имена.
паликаре (гр.) 1. ист. войник от Гър-
ция, служещ в турската армия; 2.
грък, служил на турска служба;
грък; 3. прен. юнак, патриот.
палиативен (фр.) книж. който дава
само временно облекчение или
разрешение; — палиативно средс-
тво или палиатнв 1. фарм. лекарс-

палилалия
516
твено средство, което само вре-
менно помага за утихване на бол-
ки; 2. прен. временно предотвра-
тяване на нещастие; полумярка.
палилалия (гр.) мед. книж. болестно
повтаряне на една и съща дума
при изречение.
палилогия (гр.) риторическа фигу-
ра; повторение на думите в края
на изречението и в началото му.
палимпсест (гр.) ист. литер. писмен
документ, чийто първоначален
текст е заличен, за да се използва
повторно пергаментът.
палингеиеза (гр.) 1. книж. повторно
раждане, обновяване; 2. биол. по-
ява на последователно повтарящи
се белези у зародишите и лаври-
те, характерни за предшествени-
ците на вида, групата и т.н; 3. фи~
лос. мистично учение за непрекъс-
нато възвръщане и повторение на
всичко в света; 4. геол. преофор-
мяне на скала чрез претопяване.
палиндром(он) (гр.) литер. дума или
стих с еднакъв гласеж при четене
отляво надясно и отдясно наляво
(напр. алена фанела, ана и пр.) .
палинодия (гр.) 1. в древногръцката
поезия — стихотворение, в което
авторът се отказва от казаното ве-
че в друго стихотворение; отпев;
отглас на оскърбително стихотво-
рение; 2. прен. отказване от това,
което вече е казано; отмятане.
палинология (лат.) бот. дял от бота-
никата, който изучава цветния
прашец (полен) и спорите на рас-
тенията.
палисада (фр.) 1. книж. редица за-
бити в земята колове за укрепва-
не на насипи, стръмнина и под;
2. ограда от дебели колове, заост-
рени отгоре — като старо отбра-
нително съоръжение; 3. градски
стобор; 4. жив плет; 5. във форти-
фикацията; обграждане на укреп-
ление със заострени колове, за да
спъват неприятелските щурмува-
щи колони.
палнсандър (гвин.) бот. 1 . тропичес-
ко дърво от семейство Bignoia-ceae
с много ценна дървесина; 2. са-
мата дървесина на това дърво, с
тъмночервено до шоколадово ка-
фяво ядро и тъмни ивици, изпол-
звана за мебели, музикални инст-
рументи, паркет и др.
палитра (фр.) 1. овална дъсчица на
художник, на която разтваря бо-
ите, когато работи; 2. худ. подбор
на цветове, употребявани от да-
ден художник; 3. прен. изразни
средства, с които си служи худож-
ник, писател и пр.
палнум (лат.) 1. ант . богата древног-
ръцка и древноримска горна дре-
ха; мантия; 2. рел. вълнена бяла
лента с червен кръст на нея, ко-
ято носят папата и висшите като-
лически духовници.
палка (рус.) 1. къса и тежка поли-
цейска пръчка за нанасяне на по-
бой; 2. къса пръчица.
палла (лат.) ист. широка дреха, дос-
тигаща до глезените.
палма1 (лат.) бот. 1 . тропическо дър-
во с високо неразклонено стъбло
и вечно зелени големи перести
листа, събрани към върха на дър-
вото; 2. прен. клонче от това дър-
во, служещо като знак на победа
и емблема на мира; 3. прен. пър-
венство, превъзходство, победа.
палма2 (лат.) книж. холандска мяр-
ка, равна на 9,4 см.
палмерстон (англ.) текст. 1 . вид въл-
нен плат с къси влакна за зимни
палта; 2. дълго зимно палто с осо-
бена кройка, каквото е носел Пал-
мерстън, лорд Хенри Джон Тем-
пъл (1784—1865) виконт, минис-
тър-председател на Великобрита-
ния, лидер на вигите.
палмета (фр.) 1. изк. рисувано, скул-
птурно или бродирано украшение

517
Пан
във вид на стилизиран палмов
лист като декоративен елемент; 2.
агр. форма за отглеждане на овощ-
ни дървета, при която основните
клони се направляват в една об-
ща вертикална равнина.
палмим (лат.) книж. кокосово мас-
ло.
палмира (лат.) бот. вид палма от тро-
пическа Азия, която съдържа за-
харен сок, със здрава дървесина,
употребявана за строителен мате-
риал.
палмитинов (фр.) в съчет. палмити-
нова киселина хим. киселина
Ct6H32O2, която образува със сте-
ариновата киселина една от глав-
ните части на мазнините; висша
наситена мастна киселина; — пал-
митини (фр.) хим. глицеринови
етери на палмитиновата кисели-
на, които влизат в състава на маз-
нините.
палограма (гр.) спец, крива линия,
записана с палограф, която показ-
ва трептения и вибрации на ко-
раб, самолет, вагон, мостове и др.;
—
палограф (гр.) техн. уред за за-
писване вибрации и трептения в
кораб, самолет, вагони и др.
палоз (ит.) рибол. диал. кол на та-
лян.
палпация (лат.) мед. преглеждане на
болно място чрез опипване с
пръсти; — палпирам мед. извърш-
вам палпация.
палпитация (лат.) мед. често силно
и нередовно биене на сърцето.
палто (фр.) дълга, горна дреха с ръ-
кави.
’палуба (рус.) мор. хоризонтално во-
донепроницаемо закритие на кор-
пуса на кораб, което му придава
обща надлъжна и напречна здра-
вина.
палудизъм (лат.) мед. болест на кръв-
та, разпространявана от комари,
която се проявява в периодичес-
ки повтарящи се пристъпи на
треска; блатна треска, малария.
палячо (ит.) 1. лице от италианска-
та комедия на маските, слуга на
Панталеоне, твърде глупав; 2.
главното действащо лице в опе-
рата на Леонкавало под същото
заглавие; 3. прен. разсмивал, шут,
смешник; 4. цирков артист, кло-
ун.
пампаси (перуан.) геогр. обширни
южноамерикански долини, пок-
рити със степна растителност.
пампор (тур.) железница или кораб,
които се карат с огън (параход,
локомотив, влак).
памук (перс.) I. бот. вид влакнодай-
но растение от сем. Слезови; 2.
подобен на влакна продукт от то-
ва растение; — памукчия (тур.)
ост. I. човек, който продава па-
мук; 2. човек, който обработва,
разбива памук.
памфлет (анг.-фр.) брошура с остро
оскърбително съдържание, насо-
чено към едно лице или учреж-
дение; — памфлетист автор на
памфлети.
Пян (гр.) мит. първоначално бог на
стадата, горите и полята, по-къс-
но олицетворение на повечето
природни сили; син на Хефест и
нимфата Дриола; изобразяван ка-
то човек с кози крака, рога, брада
и опашка; весел бог, свирел на
тръстикова свирка — сиринга, ала
не обичал да го безпокоят като си
почива и тогава с виковете си вся-
вал ужас и страх сред хората —
оттам паника, панически страх и
паническо бягство; — паника не-
удържим страх, често безпричин-
на уплаха, непреодолим ужас, об-
зел едновременно множество хо-
ра; общ смут, суматоха; масова
страхова психоза; — паннкосвам се
разг. изпадам в паника, поддавам
се на паника; загубвам ума и ду-

пан
518
ма (от уплаха); стъписвам се, обър-
квам се; уплашвам се силно; —
паникьор човек, който (поради
лабилна психика, страхливост)
лесно се поддава на паника или
всява паника; — панова флейта
или панова свирка муз. малък ду-
хов инструмент, направен от раз-
лични по дължина тръбички-це-
ви; на него в древността свирели
гръцките пастири, според мито-
логията с него е свирил богът на
планините и овчарите Пан.
пан1 (пол.) 1. господин; 2. ист. едър
земевладелец, господар в няко-
гашна Полша; 3. господар.
пан2 текст, изкуствена материя — -
синтетично влакно с широко при-
ложение в тестилната индустрия,
пан- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение обхват
на нещо изцяло, напр. панслави-
зъм, панислямизам, панарабизъм
И др.
панагия (гр.) 1. нагръден знак с об-
раза на Богородица, носен на ве-
рижка от православен епископ; 2.
просфора, която се принася в чест
на Св. Богородица; 3. пресвета Бо-
городица.
панаир (гр.) голям годишен пазар,
който функционира периодично
на определено място и в опреде-
лено време от годината; 2. излож-
ба на различни предмети и стоки
за гледане и за сключване на тър-
говски сделки; изложение; — па -
наирджия разг. лице, което взема
участие в панаир.
Панякея или Панацея (гр. „вселе-
чителка”) 1. в гръцката митоло-
гия дъщеря на бога-лечител Аск-
лепий, сестра на Хигия; 2. у ал-
химици: универсално вселечебно
лекарство против всички физичес-
ки и морални болки; 3. прен. уни-
версално средство във всички слу-
чаи, за разрешаването на всички
проблеми; 4, фарм. универсално
лечебно средство, търсено още от
алхимиците.
панакида (гр.) ост. дъска, намазана
с восък, на която децата са се учи-
ли да пишат някога.
панакота и панакоти (гр.) диал. дъс-
ка, с която носят хляб на фурната
да се пече.
паналгня (гр.) мед. болки по цялото
тяло на човек.
панама 1. държава и град в Цент-
рална Америка; 2. мека, трайна,
сламена шапка, от цепена слама,
от растението carlidovica palmata
правена в Ямайка и Мадагаскар;
3. вид памучен плат; — панамски
1. който се отнася до републиката
или до града Панама; 2. прен.
книж. който се отнася до голямо
престъпление (тъй като при про-
копаването на Панамския канал
станала голяма злоупотреба с об-
ществени средства)— Панамски
провлак канал, който съединява
Северна и Южна Америка.
панариций и панарициум (лат.) мед.
гнойно възпаление на пръстите на
ръката, особено на палеца и по-
казалеца.
панартерит (лат.) мед. възпаление на
всички слоеве на артериалната
стена.
панартрнт (лат.) мед. 1. възпаление
на всички тъкани на една става;
2. възпаление на всички стави на
тялото.
панафори (гр.) ост. връхна, горна
дреха.
панацея (гр.) вж. панакея.
дангалозин (гр.) вагабонтин, хубос-
тник.
пангар (гр.) 1. място в църква, къде-
то се продават свещите и държат
дискосите; 2. блюдо за събиране
на помощи.
пангеиеза (гр.) биол. хипотеза на Ч.
Дарвин за обясняване явленията

519
павел(а)
на наследствеността, според ко-
ето унаследяването на родителс-
ките качества ставало чрез съвсем
малки частици, наречени гемули.
пангерманизъм стремеж да се обеди-
нят всички германски народи,
пангоз (ит.) диал. пейка в лодка,
панда (инд.) зоол. хищно животно
от Хималаите с ръст на котка,
сродно на малките американски
мечки.
пандан (фр.) книж. нещо, което
привлича напълно или съвпада с
друго нещо.
пандан(ус) (лат.) бот. подобно на
палма тропическо дърво от Аф-
рика, Азия и Австралия, отглеж-
дано в Европа като декоративно
растение.
пандантив (фр.) арх. частта от къл-
бовиден свод, поставена между го-
лемите арки, които поддържат ед-
на купола; 2. накит, който се но-
си увиснал на синджирче.
пандахуса (гр.) църк. патриаршеско
послание, енциклика.
пандектн (гр.) сборник на всички
римски закони, издадени от Юс-
тиниан в 530 год.
панделка (унг.) платнена или коп-
ринена лента за украсяване; кор-
дела.
панделока (фр.) биж. скъпоценен ка-
мък във форма на круша, поста-
вен на обица.
пандеми (гр.) ист. в древна Гърция
—
всенародни празници; — пан -
демически (гр.) всеобщ, повсемес-
тен; — пандемнческа болест епи-
демия; — пандемия болест, която
върлува из една цяла страна; епи-
демия.
панденоняум (гр.) 1. мит . свъртали-
ще на зли духове, ад; 2. лит . име
на столицата на Ада в поемата на
Милтън „Изгубеният рай”; 3. прен.
книж. място на безчинства и раз-
врат; сборище от крещящи хора;
врява, гюрултия
пандишпан (фр.) вид сладкиш от
яйца, брашно и захар.
Пандора (гр.) 1. собствено име; 2.
според гръцкото предание: пър-
вата жена, създадена от Зевс за не-
щастие на човечеството, като на-
казание за откраднатия от Про-
метей огън, той дал една кутия
(кутията на Пандора) пълна със
злини, която Епиметей отворил и
нещастията се посипали върху ця-
лото човечество; — кутия на Пан-
дора прен. книж. източник на не-
щастия, злини.
пандур(ин) 1. унгарски войник от
времето на Мария Терезия; 2. въ -
оръжен служащ при унгарски бла-
городник в народно облекло; 3.
сега: унгарски стражар; 4. хрис-
тиянски стражар в турско време;
5. прен. грубиян, побойник, бру-
тален човек.
пандура (гр.) 1. мит. пандора; 2. муз.
инструмент от рода на лютните с
дълъг гриф, употребяван от антич-
ните гърци.
пандус (фр.) спец, наклонена поле-
гата плоскост за вкарване или из-
карване, примерно на автомоби-
ли в подземен или многоетажен
гараж.
пане (лат.) разг. паниран,
панегарнзъм (гр.) книж. склонност
към прекадена хвалба, прекадена
похвала, възхвала на някого или
на нещо.
панегирик (гр.) ост. 1. в древна Гър-
ция — надгробна похвална реч; 2.
похвално слово на светец; 3. реч
на възхвала на лице и неговите
подвизи; 4. прен, прекомерно сла-
вословене, прекадена похвала.
—
панегирически хвалебствен; — па-
негирнст ост. 1 . автор на панеги-
рик; 2. прен. лице, което почита,
хвали прекадено много някого.
панел(а) (хол.) I. предварително

панелинизъм
520
приготвена голяма бетонена плос-
кост за монтажен строеж; 2. тро-
тоар; 3. дървена обшивка на вът-
решна стена; ламперия; 4. бояди-
сана долна част на вътрешна сте-
на с блажна боя; цокъл; 5. основ-
на бакелитова, дървена или мра-
морна плоча, на която са монти-
рани различни електрически съ-
оръжения; поле на табло; 6. мин .
четириъгълен участък от рудник,
ограничен от галерии за използ-
ване; 7. плоската част на таблена
врата, чиято повърхност е хлът-
нала по отношение на рамките.
панелнннзъм (фр.) книж. политичес-
ко течение, известно като велика
идея за обединяване на всички
гърци в една държава.
панеловоз (рус.) техн. автомобил с
ниско разположена платформа,
предназначен за превоз на панел-
ни стени.
ланентеизъм (гр.) филос. доктрина,
която се противопоставя на пан-
теизма и според която всичко не
е бог, но бог е във всичко.
панер (лат.) разлат, плитък кош,
обикновено с две дръжки, за пос-
тавяне на дрехи и други вещи.
панзоотия (гр.) вет. масово заболя-
ване на животни.
пани (пол.) госпожа.
паникадило (гр.) църк. многосвещ-
ник.
паниконография печ. релефна гравю-
ра върху цинк.
панислямизъм книж. религиозно по-
литическо течение, което пропо-
вядва обединението в едно на
всички народи, които изповядват
исляма.
панихида (гр.) молебен за успоко-
ение душата на покойник; помен,
панкардит (гр.) мед. възпаление на
всички слоеве на сърдечната сте-
на; едновременно заболяване от
ендокардит, миокардит и пери-
кардит.
панкратичен (гр.) в съчет. панкратич-
на система физ. оптическа систе-
ма, чието фокусно разстояние мо-
же плавно да се изменя в опреде-
лени граници чрез надлъжно пре-
местване на някои от лещите, от
които е съставена.
панкреатин (лат.) 1. биохим. секрет
на панкреаса; 2. фарм. препарат
от ферментите на панкреаса.
панкреатит (лат.) мед. възпаление на
(панкреатичната) задстомашната
жлеза.
панкреатичен анат. който е присъщ
или свойствен на панкреаса; —
панкреатична жлеза, панкреас (гр.)
задстомашна жлеза.
панлогизъм (гр.) философско учение,
което гледа на разума като на аб-
солютна действителност (Хегел).
панна (пол.) госпожица, девойка,
пано (фр.) 1. оградена в рамка и ук-
расена стена; 2. голяма картина на
платно, дърворезба или керами-
чен барелеф за украса на стена или
таван.
паноплия (гр.) 1. ист . пълното въ-
оръжение на рицар; 2. книж. ко-
лекция от стари оръжия, красиво
подредени на стената.
паноптикум (гр.) изложба на колек-
ции от забележителни предмети
и фигури, направени от восък.
панорама (гр.) 1. ред красиви изгле-
ди от една местност или град, ко-
ито набързо минават пред очите;
2. голяма картина, поставена в
кръгло помещение и осветявана
така, че дава вид на реална фор-
ма; 3. картина,- гледана през уве-
личително стъкло като в естест-
вена големина; 4. оптическо прис-
пособление на артилерийско оръ-
дие за точна стрелба; 5. прен. ши-
рок обзор на някое културно твор-
чество (литература, музика и др.) .
—
панорамен (гр.) който се отна-

521
пантография
ся до панорама; — панорамен път
път, който минава през място, от-
където се открива много хубава
гледка; — панорамна снимка ки-
носнимка, която е снета едновре-
менно на снимачния апарат и на
неговия статив.
—
панорамно ки-
но начин на снимане и показване
филми на свръхшироки екрани,
които приближават възприемане-
то на киноизображението към ус-
ловията на реалното виждане.
панотит (лат.) мед. възпаление на
вътрешното и средното ухо.
панофталмит (лат.) мед. гнойно въз-
паление на всички очни обвивки
със съответно въздействие върху
стъкловидното тяло, лещата и
предната камера.
панпсихизъм (гр.) 1. представата, че
всяко нещо има душа; 2. изходна
постановка за философията на Г.
Т. Фехнер през 19. век, философ-
ско учение, което твърди, че всич-
ко е одушевено.
пансексуализъм псих. съставна част
на теорията на 3. Фройд за либи-
дото, чрез която понятието сек-
суалност се разпространява върху
всички телесни усещания за нас-
лада и стремеж към тях.
лансинузит (лат.) мед. едновремен-
но възпаление на всички около-
носни кухини.
пансионер (фр.) 1. ученик на панси-
он; 2. лице, което наема квартира
с храна; — пансион (фр.) 1. (учеб-
но) заведение, в което учащите се
живеят и се хранят в него; 2. гос-
тилница (и в частна къща), в ко-
ятосеядебезизборинепоме-
ню; предимно всички абонати за-
едно (някои там и живеят).
пансионал (фр.) 1. наети квартири в
селище към санаториум или в ле-
товище, в които са настанени по-
леко болни или летовници за по-
чивка; 2. пансион.
панславизъм стремеж между славя-
ните да се обединят в една дър-
жава; — панславнст привърженик
на панславизма.
панспермня (гр.) биол. хипотеза, спо-
ред която животът в цялата все-
лена има едно начало чрез разп-
ространение на зародиши и орга-
низми от една планета на друга.
панта 1. безделник, празноскитащ
се, хаймана; 2. панти, железата,
на които са окачени вратите; 3.
карти за игра.
Панталоне фолкл. традиционен пер-
сонаж от италианската народна
комедия; стар скъперник, алчен
търговец, който носел дълги га-
щи; — панталони и панталон (ит.)
част от горното облекло, което
покрива тялото от кръста надолу,
павггеязъм (гр.) философски възглед,
според който светът съвпада с Бо-
гаиличеБогисвбтътсаеднои
също нещо (Спиноза); обожест-
вяване на природата; — пантенст
привърженик на пантеизма.
пантелизъм (гр.) фияос. идеалисти-
ческо учение, според което воля-
та е самата същност на душевния
живот и основа на света.
пантеология рел. богословска наука,
която се занимава с култа на всич-
ки богове; — пантеон (гр.) 1. храм,
посветен на всички богове; 2.
сграда, която е посветена на про-
чути покойници и се погребват в
нея; 3. галерия от бележити име-
на; 4. съвкупност от всички бого-
ве в многобожна религия.
пантера (гр.) зоол. хищно, голямо
животно от рода на котките.
панти (монг.) зоол. млади и меки ро-
га на сибирски елен, употребява-
ни в медицината като лекарство,
панто- (гр.) вж. пан.
пантография (гр.) начин за копира-
не с пантограф; — пантограф 1.
спец, картографски инструмент за

пантократор
522
механично пречертаване на пла-
нове, рисунки, чертежи и под. в
променен, обикновено по-дребен
мащаб; 2. уред за прекопирване
на рисунка или карта в друг (по-
вечето умален) мащаб; 3. ел. ром-
бовиден токоприемник на елект-
рически трамвай или локомотив,
пантократор (гр.) 1. църк. и мит. все-
държител (епитет на християнс-
кия бог, на Зевс и на други бого-
ве); 2. ист. титла на византийски
император и на някои висши са-
новници.
пантокрин (гр.) 1. фарм. течен екст-
ракт от панти; 2. мед. вид болест,
лекувана с този екстракт.
пантометьр (гр.) геод. универсален
земемерен ъгломер, за мерене на
ъгли и чертане на отвесни линии,
пантомима (гр.) театр. 1 . предста-
вяне на едно действие без думи, с
движение на тялото, жестове, ми-
мика и др; 2. сценарий или музи-
ка за такова представление; 3. в
стара Гърция — танцови движе-
ния в гръцкия театър, пояснява-
ни и коментирани от хор със съп-
ровод на инструменти; 4. в древ-
ния Рим — солов драматичен танц
с митологически сюжет; често с
танц и музика; — пантомимика из-
куство да се предават мисли чрез
мимика и жестове; — пантомимнст
театр. артист, изпълнител на пан-
томима.
пантопон (гр.) фарм. лекарствен пре-
парат, приготвен от хлорити на ал-
калоидите на опиума, употребя-
ван при силни болки.
панториум литер. стихотворение или
част от стихотворение, в което
всички стихове се римуват.
панторитма литер. литературно съз-
вучие на стих, което обхваща все-
цяло думите на стиха.
пантофаг (гр.) книж. лице, което има
обичай да яде всичко.
пантофи (н^м.) домашни плитки ле-
ки обувки.
панукла (гр.) диал. 1 . нечиста и мно-
го грозна жена; 2. чума.
панургов (фр.) книж. който подра-
жава, без да мисли; напълно по-
корен (по името на Панург, пер-
сонаж от романа на Фр. Рабле
Пантагрюел).
панхроматизъм фот. качество на фо-
тографски филми и плаки да бъ-
дат чувствителни към всички цве-
тове на дъгата.
панцер (нем.) 1. желязна ризница;
2. воен . мор. металическа облицов-
ка, броня на военен кораб, бойна
машина и други съоръжения; 3.
зоол. твърда покривка на някои
животни като крокодил, костенур-
ка и под; 4. апарат на водолаз за
голяма дълбочина.
пап (нем.) обущарско лепило; чи-
риш.
папа (ит.) глава на Римокатоличес-
ката църква.
папа (фр.) разг. татко.
папавернн (лат.) фарм. алкохол на
маковия опиум — бяло прахооб-
разно вещество с горчив вкус, ко-
ето се употребява като антисеп-
тично средство, а в медицината за
притъпяване на болки.
папагал (ар.) 1. зоол . тропическа пти-
ца, която може да се приучи да
изговаря механично отделни ду-
ми; 2. прен. човек, който често
повтаря чужди думи и мисли; —
папагалщина безсмислено повта-
ряне на чужди думи и мисли като
папагал.
папаз (тур.) ост. свещеник, поп.
папалинм (фр.) книж. привържени-
ци, войници на папата.
папанинци (рус.) героични изследо-
ватели на Арктика — Папанин,
Кренкел, Фьодоров и Ширшов,
прекарали на северния полюс де-
вет месеца (1937—1938) с научна

523
папур
цел на движещ се леден блок
(дрейф).
папатаци (лат.) 1. зоол . съвсем дреб-
ни хапливи двукрили насекоми от
рода на комарите; москити; 2. мед.
инфекциозно заболяване от трес-
ка, причинена от ухапване на те-
зи насекоми.
паперт (гр.) църк. затворена, поня-
кога обградена със стена площад-
ка пред входа на православна чер-
ква.
папетерия (фр.) книжарница, къде-
то се продава хартия и други кан-
целарски стоки.
папие-маше (фр.) хим. пластична
книжна маса, смесена с лепило,
гипс и тебешир, от която се пра-
вят кукли, папки и др. предмети,
папизъм (лат.) католицизъм; термин,
с който английските протестанти
наричат Римокатолическата цър-
ква; политическо течение за все-
мирно властване на римския па-
па.
папийон и папийонка (фр.) къса вра-
товръзка, която се връзва във фор-
ма на пеперуда; пеперудка.
папили (лат.) зърно на гърда; пъп-
ковидна брадавица; цицка на два-
найсетопръстното черво, през ко-
ято се излива сокът от жлъчката
и от задстомашната жлеза; — па-
пилярен пъпковиден.
иапилит (лат.) мед. 1 . малка, много
болезнена гнойна раничка в ку-
хината на езичната лигавица; 2.
възпаление на палилата на зри-
телния нерв; — папилома (лат.)
мед. злокачествен епителен тумор
на кожата и лигавиците, който е
образуван от разрастване на кож-
ните папили и покриващия ги
епител.
палило? (фр.) парченце книга или
плат, с което се увива косата при
къдрене.
иапнн1 (фр.) физ. парен котел, кой-
то не изпуска парата; — папинов
котел (конструиран от Папин,
1681 г.), който се затваря плътно,
за да не може да излезе парата;
той е основа на парните котли и
локомотивите.
папин2 (гр.) диал. будала човек, глу-
пак, гъска.
паинон (фр.) зоол. вид африканска
маймуна.
папирологня (гр.) език, помощна ис-
торическа наука, която се зани-
мава с изследване на папирусите
и писмените извори, написани на
пергамент, дърво и други матери-
али; — папирус (гр.) 1. многого-
дишно тръстиково египетско рас-
тение; 2. материал за писане, при-
готвян от това растение най-вече
в древния Египет; 3. писмен па-
метник; 4. висококачествена хар-
тия.
папироса (гр.) (гр.} ост. фабрична,
готова цигара.
пяпист (фр.) книж. привърженик на
папството и папизма; католик.
папищаш отцепник от източнопра-
вославната църква, присъединил
или симпатизиращ на римокато-
лическата.
папка (нем.) мукавени или картоне-
ни двойни корици, понякога пок-
рити с плат, кожа или пластмасо-
ва материя, за поставяне на кни-
жа, документи и под.
папмашина (нем.) техн. машина за
производство на мукава и картон,
паприка (гр.) червена чушка; пипер-
ка; — паприкаш (унг.) ядене от ме-
со и чушки; 2. консерва от дома-
ти и чушки.
папук (перс.) ост. вид мека шита на
ръка кожена обувка с тънък гьон
като чехли; — папукчийство ост.
занаят на папукчия; — папукчия
(тур.) човек, който прави папуци.
папула (лат.) мед. пъпка, пришка по
кожата.

папшер
524
папур (гр.) бот. 1 . вид многогодиш-
но блатно растение с тънки и дъл-
ги листа, употребявано за плете-
не на торби, рогозки и под; 2. ди-
ал. царевица.
папшер (нем.) техн. книговезки уред
за рязане на картони.
пара (перс.) 1. турска монета, равна
на 1/40 част от гроша; 2. разш.
изобщо дребна монета; 3. стотна
част на югославския динар; 4. по-
ловин стотинка; 5. разг. пари.
пара- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а) при,
до, наблизо, покрай, напр. пара-
биоза; б) отклонение от нормал-
ното; погрешно, лъжливо, извън,
против; в) заангажиране на две
подобни части, от двойни страни
напр. параплегия; г) изменяване,
превръщане, напр. параноя; д) не-
явяващо се пряко последствие,
около, напр. паратиф.
парабаза (лат.) литер. място в ан-
тичната гръцка комедия, в което
авторът чрез устата на корифея се
обръща към публиката от свое
име; и говори за неща, несвърза-
ни със съдържанието на пиесата.
парабел (лат.) вид автоматичен пис-
толет.
парабноза (гр.) 1. мед. особено със-
тояние на възбудимите тъкани
(нервна, мускулна) като реакция
срещу различни механични, хи-
мични, електрични и други въз-
действия; 2. биол. изкуствено съ-
единение на кръвоносните и дру-
ги системи на две животни с цел
да се изучат взаимните влияния
на двата организма.
парабола (гр.) 1. алегоричен разказ;
2. крива линия, която се образува
от сечението на конуса с равни-
ната, успоредна на страната му;
3. пътят, който изминава тяло,
хвърлено под ъгъл към хоризон-
та; — параболичен 1. преносен (за
смисъл); 2. имащ форма на пара-
бола; — параболоид (гр.) геом. по-
върхнина от втора степен, на ко-
ято най-простият вид е геометрич-
на повърхнина, получена от завър-
тването на парабола на 180q око-
ло оста й.
параван1 (фр.) 1. приспособление във
вид на сгъваема преграда, обик-
новено от рамка с обтегнат плат,
ламарина и други за предпазване
от вятъра или да не се вижда ни-
що; 2. прен. разг. прикритие
параван2 (фр.) мор. приспособление
за прочистване поставени в мо-
рето мини или за предпазване на
параход от сблъскване с мини.
парагадн (гр.) диал. риболовен уред
от много въдици, навързани на
по-дълъг конец.
парагевсня (гр.) книж. извращаване
на вкуса.
парагенеза (гр.) минер. образуване на
някои минерали в земната кора
едновременно и съвместно; общо
находище на някои групи мине-
рали (напр. пирит, галенит и хал-
копирит).
параграма (гр.) език. 1. правописна
грешка, при която една буква се
замества с друга или пък една ду-
ма с друга; 2. игра на думи.
параграф (гр.) знак
малък отдел,
член (в закон, в устав); — параг-
рафирам (гр.) 1. разделям на па-
раграфи; 2. разш. изобщо разде-
лям, разпределям; — параграфист
разг. лице, добило известно пра-
во или облага не по силата на за-
кона, а въз основа на някой па-
раграф в предходна наредба или
правилник.
парагумя (гр.) книж: 1. суров каучук,
добиван в областта на р. Амазон-
ка от диворастящи дървета по пър-
вобитен начин; 2. вид лепило.
парад (гр.) L тържествен преглед на
войскови части, физкултурни ко-

525
паралгезня
лективи, ученически, младежки и
други организации при официал-
ни празници, учения и под; 2. тър-
жествено шествие; 3. спорт, на-
чин на постъпване при борба,
фехтовка и бокс, за да се отбие
ударът на противната страна; —
параден 1. предназначен за парад;
празничен; 2. тържествен.
парадигма (гр.) 1. език, таблица от
форми за изменение на дума като
образец за склонение или спре-
жение; 2. прен. книж. образец.
парадиз (гр.) 1. ост . рай; 2. прен. най-
горната галерия на театър.
парадирам (нем.) перча се, гордея се
(с нещо); — парадиране перчене,
гордеене, горделивост.
парадоксален (гр.) чуден, странен,
срещу общоприетото; — парадокс
1. смели твърдения, противореча-
щи на общоприетото мнение; 2.
разш. странно, своеобразно мне-
ние, което противоречи на общоп-
риетото схващане; 3. неочаквано
явление в науката, което не отго-
варя на досегашните представи; —■
парадоксална фаза псих. хипно-
тична фаза на нервната система,
която представлява преходно със-
тояние на главния мозък от буд-
ност или бодрост в сън (и обрат-
но); — парадоксизъм (гр.) литер.
риторична фигура, която свързва
две взаимно изключващи се по-
нятия; — парадоксно намерение
псих. абсурдно намерение, по-спе-
циално стремеж към това, от ко-
ето човек се страхува.
паразитен (гр.) който живее на чужд
гръб; — паразит 1. растение или
животно, което живее върху или
в тялото на други такива, напр.
въшката, глистите и пр.; 2. прен.
човек, който живее за чужда смет-
ка; 3. театр. действащо лице от
античната комедия, което изпъл-
нявало ролята и на шут; — пара-
зитизъм (лат.) книж. 1 . проява на
паразит; 2. съществуване на два
организма, при което единият (па-
разит) се храни от другия (гостоп-
риемник) 3. прен. живеене за чуж-
да сметка; тунеядство; — парази-
тология (лат.) биологична наука за
изучаване на паразитизма при ор-
ганизмите; — паразитоценоза (гр.)
биол. съвкупност от всички пара-
зити, обитаващи в даден орган или
в целия организъм на животно
или човек.
паракаучук (гр.) спец, най-добрият
по качество каучук.
паракимен (гр.) ист. висш военен са-
новник във Византия, който но-
щувал до царската спалня, за да
го пази.
паракинеза (лат.) псих. двигателни
разстройства.
параклаза (гр.) геол. разкъсване на
пластове на земната кора, съпро-
водено с разместване; пукнатина,
параклис (гр.) 1. покорна, усърдна
молба; параклис на Св. Богоро-
дица, т. е. молебен, който се пее
при всяка душевна скръб, беда и
нужда; 2. малка църквица.
параксиален (гр.) в съчет. паракси-
аляо снопче спец, снопче от лъчи,
които образуват с оста на опти-
ческата система много малък ъгъл,
паралакс (гр.) 1. физ. видимо ъгло-
во изместване на предмет, когато
той се наблюдава от две места, об-
разуващи база; — денонощен па-
ралакс астр.
—
ъгълът, под който
се вижда радиусът на земното къл-
бо от дадено небесно светило; —
годишен паралакс астр.
—
ъгълът,
под който се вижда голямата по-
луос на земната орбита от дадено
небесно светило.
паралалия (гр.) мед. разстройство на
речта, при което един звук обик-
новено се заменя с друг.
паралгезня (лат.) мед. нарушение на

паралдехид
526
усета, при което болезнените и
неприятни усешания се възпри-
емат като приятни.
паралдехид (лат.) хим. тримерно съ-
единение на ацеталдехида.
паралексия (гр.) мед. разстройство на
говора, при което болният замес-
тва думите на даден текст, който
чете, с измислени, непоследова-
телни и безмислени думи.
паралел (фр.) 1. геогр. въображаема
линия, успоредна на екватора, ко-
ято опасва Земята; 2. линия, ко-
ято е успоредна на друга линия;
3. прен. явление, което може да се
съпостави с други сходни; срав-
нение; — паралелен (гр.) успоре-
ден; паралелни линии, линии, ко-
ито като се продължат не се пре-
сичат никъде; едновременен; съ-
пътстващ, ставащ заедно.
паралелепипед (гр.) мат. шестостен,
на който срещуположните стени
две по две са успоредни.
паралелизъм1 (гр.) 1. геом. еднаква
отдалеченост една от друга на пра-
ви линии и плоскости; 2. книж.
успоредност, аналогия, сходство;
3. литер. художествен похват, при
който се съпоставят успоредно два
образа или два синтактично ед-
накви изрази.
паралелизъм2 (лат.) философско уче-
ние, според което душата и тяло-
то са една и съща субстанция, оба-
че с две страни: душевна и телес-
на, които вървят и се развиват па-
ралелно.
паралелограм (гр.) четириъгълник,
противоположните страни, на ко-
ито са паралелни.
паралелопипед (гр.) вж. паралелепи-
пед.
парализация (гр.) умъртвяване или
спиране дейността на нервите в
орган от тялото; — парализирам
отклонявам, унищожавам дейнос-
тта и намерението на някого: па-
рализирам новопоявило се общес-
твено течение; ~~ парализиране 1.
отклоняване, отбиване (лоши на-
мерения у някого); 2. схващане,
дамлосване; — паралич мед. па-
рализация, болезнено състояние
на схванатост, неподвижност; па-
рализа; — детски паралич тежка
заразна болест, обикновено у де-
цата, при която се парализират и
атрофират някои от крайниците,
най-често долните; — паралитик
мед. парализиран човек.
паралипомена (гр.) допълнително съ-
чинение към друго със същото
или подобно съдържание.
паралия1 (перс.) диал. много ниска
кръгла масичка; софра.
паралия2 (тур.) разг. много богат чо-
век.
паралогизъм (гр.) лъжливо заключе-
ние, заблуждение.
паралогня (гр.) книж. неправилно
заключение.
парамагнетизъм (гр.) физ. магнети-
зъм на парамагнитните тела.
парамагнитен (гр.) физ. за алуминий,
платина и под.
—
който се прив-
лича слабо; — парамагнитнн ве-
щества вещества, чиято магнитна
проницаемост при обикновена
температура е малко по-голяма от
единица.
парамана (гр.) диал. 1. дойка, бавач-
ка; 2. мащеха; 3. незаконна жена,
държанка.
параманка (гр.) диал. безопасна иг-
ла.
парамесе (гр.) муз. в древногръцка-
та теория: а) при лирата — стру-
на, съседна на средната; б) мяс-
тото на тон в тетрахорда, съседен
на средния.
параметрнт (гр.) мед. дифузно въз-
паление на околоматочната съеди-
нителна тъкан.
параметър (гр.) I. мат . величина, чи-
ито значения служат за точно оп-

527
нарастат
ределяне на един елемент измеж-
ду множество подобни; 2. техн.
показател, който характеризира
свойствата или качествата, състо-
янието или положението на час-
тите на дадена машина, механи-
зъм, агрегат и др.
парамнезия (гр.) псих. разстройство
на паметта, често срещано при
шизофрения; лъжливи спомени,
мнимо спомняне на събития, ко-
ито никога не са се случвали.
парамон и парамун (гр.) диал. про-
изхождение, фамилно име; пря-
кор; — парамонясвам диал. давам,
вадя прякор на някого.
параморфоза (гр.) спец. 1. изменение
на скалите, при което няма хи-
мически промени на първоначал-
ния им състав; 2. превръщаане на
един минераал в друг, без да се
измени елементарният му хими-
чески състав.
парангон (исп.) минер. скъпоценен
камък; брилянт.
паранефрит (гр.) мед. възпаление на
околобъбречната мастна тъкан,
обикновено с нагнояване.
параноя псих. неизлечима психичес-
ка болест, при която човек има
халюцинации и бълнувания; раз-
вива се логическа конструирана
налудност предимно за преслед-
ване, изневяра и др., но е със за-
пазена ясна мисъл и интелект.
параномия (гр.) 1. спец, противоре-
чие на законите; 2. мед. разстройс-
тво в говора, при което болният
назовава предметите със съвсем
други имена.
парантез, парантеза (гр.) L скобки,
между които се поставят обясни-
телни думи; знакът (...); 2. вмет-
нати думи.
парантроп (гр.) палеонт. изкопаема
човекоподобна маймуна от чет-
въртичния период, която е живя-
ла в Африка.
парапет (фр ) 1. насип върху външ-
ния окоп на укрепление, бруст-
вер; 2. ограда на балкон, стълба,
мост и пр.; 3. стена над корниза
на сграда.
парапитек (гр.) палеонт. изкопаема
човекоподобна маймуна.
параплазма (гр.) 1. биол. погрешно,
странично (неправилно) израства-
не; 2. език, замяна на стара фор-
ма с нова по аналогия.
параплегяя (гр.) мед. парализа на два
едноименни (долни или горни)
крайници; параплексия.
параплексия (гр.) мед. параплегия.
парапсихически мед. който се отна-
ся до парапсихология; — парап-
сихолог мед. лице, което се зани-
мава с парапсихология; — парап-
сихология псих. раздел от психо-
логията, изучаващ свръхестестве-
ни явления на човешката психи-
ка, които не могат да бъдат обяс-
нени чрез признатите научни за-
кон; изучаване хипнотичните въз-
можности за непосредствено пре-
даване на разстояние информация
от нервнопсихическото състояние
на един човек на друг.
параритъм мед. неестествено биене
на пулса.
параселена (гр.) астр. светъл, блес-
тящ кръг около Луната.
парасимпатнкус (лат.) мед. дял от ве-
гетативната нервна система, кой-
то заедно със симпатикуса регу-
лира дейността на вътрешните ор-
гани; парасимпатична нервна сис-
тема.
парасимпатичен (лат.) в съчет. пара-
симпатична нервна система мед.
парасимпатикус.
парасол (ит.) рядко J. чадър за слън-
це; 2. ав . моноплан с особено ус-
тройство.
парастас (гр.) молитва (за умрели);
панахида, помен.
парастат (гр.) арх. колона в стена за

парасцена
528
украса или за подпиране; пилас-
тър.
парасцена и парасцений (гр.) театр,
странична пристройка в древног-
ръцки театър към сцената, откъ-
дето излиза хорът.
паратаксис и паратакса (гр.) език., съ-
единяване на прости изречения в
сложно изречение без или чрез съ-
чинителни съюзи; съчинителност.
паратика, паратике и паратико (гр.)
диал. 1. свободно време, безрабо-
тица — за селяни при лошо вре-
ме; 2. безсмислено, празно нещо,
празна работа; 3. несериозен раз-
говор.
паратион (гр.) хим. течен или пра-
ховиден силно отровен препарат
с много неприятна миризма.
паратиреоиден в съчет. паратиреонд-
ни жлези анат.
—
жлези с вътреш-
на секреция, големи колкото жит-
ни зърна, долепени за капсулата
на щитовидната жлеза по две от
всяка страна; паратиреоидея.
паратиреоидея (лат.) анат. околощи-
товидна жлеза, паратиреоидна
жлеза.
паратиф (лат.) мед. по-лек коремен
тиф.
паратифлит (фр.) мед. гнойно въз-
паление на съединителната тъкан
на дясната слабинна кухина.
паратубуркулоза мед. болест със съ-
щите симптоми на туберкулозата,
но предизвикана от по-друг мик-
роб.
параф (гр.) 1. извивка в края на под-
пис; 2. съкратен подпис; 3. прен.
даване ход на документи чрез под-
пис.
парафазия (гр.) мед. разстройство на
речта, при което става изпускане,
повтаряне или заменяне на зву-
кове или думи; отделни звуци или
думи се употребяват неправилно,
парафернален (гр.) обикн. в съчет.
парафернални имущества юр. иму-
щества, които жената е придоби-
ла след брака и съставят нейна
собственост.
парафин (фр.) бяло вещество, което
се добива чрез суха дестилация на
нефта, катрана и асфалта; упот-
ребява се за правене на свещи.
парафирам (фр.) 1. поставям параф
върху документ като предварите-
лен подпис; 2. давам ход на доку-
менти чрез подпис; — парафира-
не поставяне на инициали, под-
писи или знаци в края на текста
или на всяка страница на израбо-
тен договор или спогодба в знак
на съгласие със съответния текст,
парафоння (гр.) муз. термин, който
в древногръцката теория е екви-
валентен на несъвършен консо-
нанс (кварта, квинта, ундецима и
дуодецима) в противовес на ан-
тифония — съвършен консонанс
(октава и двойна отава).
парафраза (лат.) книж. 1 . описател-
но предаване на кратък израз, на
чужди думи, мнения, изказвания
и пр; 2. музикална пиеса, постро-
ена върху заимствана тема; 3. сво-
боден превод с много повече ду-
ми, отколкото оригиналът; 4. сти-
хотворно подражание на текст от
библията; 5. обяснение на текст
със свои думи, преразказ; — па-
рафразирам обяснявам със свои
думи, преразказвам.
парахрома (гр.) книж. зрителна илю-
зия, при която истинските цвето-
ве се виждат съвсем други на око-
то.
парахроматопсия (гр.) книж. неспо-
собност да се различават шарки-
те, цветовете.
парахроннзъм (гр.) книж. погрешно
датиране на дадено събитие — по-
късно или по-рано (противоп. ме-
тахронизъм).
парацентеза (гр.) мед. 1 . пункция в
телесна кухина с тролкар или друг

529
парк
хирургически инструмент за отс-
траняване на течност; 2. специ-
ално пробиване на тъпанчето.
парашут (фр.) 1. уред за намаляване
скоростта при падане на тела в ат-
мосферата, използван при само-
волни и спасителни скокове от ле-
тателни уреди, за спускане на то-
вари или за стоварване на бойци
в тила на противника; 2. механи-
зъм в шахта или лифт, предотв-
ратяващ падането на кабината при
скъсване на въжето; — парашути-
зъм (фр.) 1. теория и практика за
използване на парашутите; 2. па-
рашутен спорт; — парашутист
(фр.) 1. лице, което умее да скача
с парашут; 2. войник от парашут-
ни войски; 3. прен. разг. човек за-
ел някаква длъжност с връзки.
парвеню (фр.) прост човек, който на-
бързо е станал богат и се държи
като аристократ.
пардесю (фр.) лека горна дълга мъж-
ка дреха.
пардон (фр.) 1. извинение; 2. изви-
нете!
парегорически (гр.) мед. за лекарст-
во — което служи за успокоение,
пареза (гр.) мед. отслабване или не-
пълна загуба на волевите движе-
ния; непълна парализа.
ларемия и паримия (гр.) ост. 1 . прит-
ча, изречение; 2. откъс от Стария
завет за четене в черква.
паренхима (лат.) 1. анат . основна тъ-
кан; 2. анат . специфична тъкан
на даден орган, която изпълнява
неговата основна функция; 3. бот.
тъкан на растенията, състояща се
от почти еднакви на дължина, ши-
рина и дебелина клетки.
паренхиматозен мед. който се със-
тои от паренхима.
паренхимен мед. който се отнася до
паренхима; — паренхимна тъкан
бот.
—
една от тъканите на мезо-
фила, наречена още гьбчеста тъ-
кан.
парерга (гр.) допълнение на някое
съчинение; събрани статии; стра-
нични занимания, добавка.
парестезия (гр.) намаление на чувс-
твителността, безчувственост (осо-
бено за крайниците).
париетален (лат.) мед. който се от-
нася до стените на някоя телесна
кухина.
парни 1. принадлежащ към долната
класа в Индия; 2. прен. безправен
човек.
парик (гр.) ист. феодално зависим
селянин във Византия.
парикус (англ.) равенство на метал-
ната стойност с номиналната на
монетите или на поличните кур-
сове от две страни.
парирам (лат.) отблъсвам ударите на
противник; отбивам, отклонявам;
—
парираме отбиване, отблъсваме,
отклоняване, отстраняване.
паритет(ност) (лат) 1. равенство в
правата между гражданите в една
държава (особено между католи-
ци и протестанти); 2. равнос-
тойност; — паритет във валутната
сфера: съпоставяне на национал-
ните парични единици помежду
им, въз основа на златното им съ-
държание.
парицид (лат.) книж. отцеубиец;
майкоубиец.
парк (фр.) 1. разкошна градина пре-
димно с едри дървета и алеи; 2.
запазен периметър от гора или
местност за лов, за развъждане на
дивеч и др.; резерват; 3. воен . мяс-
то, където се пазят определени съ-
оръжения и материали; 4. части и
подразделения като подвижни
складове с боеприпаси (артиле-
рийски парк), с инженерно иму-
щество (инженерен парк) и др.;
5. съвкупност от подвижен състав
като вагони, автомобили, самоле-
ти на различните видове транс-

Парка
530
порт; 6. съвкупност от производ-
ствени машини; 7. място за прес-
тояване или за ремонтиране на
машини, автомобили, локомоти-
виидр.
Парка (лат.) 1. обикн. мн. плркямит
—
три древноримски богини, ко-
ито определят съдбата на хората
и боговете Нона, Децима и Мор-
та, отъждествени с гръцките мой-
ри; 2. прен. съдба, участ.
паркеризация (фр.) хим. начин на
предпазване от ръждясване и ко-
розия на метални изделия или
части чрез потапяне в разтвор от
фосфорна киселина и манганов
двуокис.
паркетирам (фр.) покривам, пости-
лам с паркет; — паркет 1. под от
малки еднообразни дървени дъс-
чици (букови или дъбови), които
правят красиви фигури; 2. проку-
рорска канцелария и длъжност на
прокурор; 3. предните отделени
столове в партера; 4. място за тан-
цуване в увеселително заведение;
—
паркетин специално приготве-
на смазка за лъскане на паркет;
—
паркетчик I. работник специ-
алист, който прави паркетни по-
дове; 2. чистач на паркет.
паркинг (анг.) място за пракиране на
моторни превозни средства; —
паркирам (анг.) оставям превозно
средство на определено място, на
паркинг, за престой или за вре-
менно спиране.
паркинсоннзъм (лат.) мед. всички бо-
лестни картини със симптоми, по-
добни на болестта на Паркинсън,
развиващи се най-често вследст-
вие на епидемичен енцефалит; съ-
четани са с тремор (треперене) на
ръцете, мимична застиналост,
скованост на мускулите и забаве-
ни движения; — паркинсонов (по
собств. J. Parkinson, английски ле-
кар, хирург, аптекар (1755-1824)
в съчет. паркинсонов» болест мед.
хронична фаза на епидемичния
енцифалит — болест, която се ха-
рактеризира с непрестанно трепе-
рене.
Паркинсън, Сирил Норткът (1909—
1993) икон., лит. английски исто-
рик, икономист и писател, извес-
тен със своите изследвания за бю-
рокрацията; — закони на Паркин-
сон шег. закономерностите в раз-
витието на бюрокрацията.
паркур (фр.) спорт, конно състеза-
ние с определен брой и вид пре-
пятствия.
парлама (тур.) диал. на дребно, на
парче; — за парлама за външен
вид, за показ.
парламентарен (лат.) свойствен на
парламентите; съобразно реда, по
който се разглеждат и решават
въпросите в парламентите; — пар-
ламент 1. държавен законодателен
орган в конституционните държа-
ви (народно събрание), който е
изграден напълно или частично на
изборни начала; 2. ист . виеше съ-
дебно учреждение във Франция до
революцията през 1789 т.
—
пар-
ламентаризъм държавна форма на
управление, която почива на из-
бора на народното представител-
ство; — парламентарист привър-
женик на парламентаризма; кой-
то добре познава парламентарни-
те традиции; член на парламент.
парламентьор (фр.) който води пре-
говори с неприятеля.
пармак (тур.) диал. 1 . тясна дъска,
летва, обикновено за огради; 2.
спица на колело; 3. пръст на ръ-
ка.
пармалък (тур.) диал. ограда от лет-
ви; стобор, парапет.
пармезан (ит.) рядко вид италианс-
ко сирене от бито мляко.
Парнас (гр.) 1. в гръцката митоло-
гия — мястото, където живели

531
Партенон
Аполон и музите, планински ма-
сив във Факида, в чието подно-
жие се намирал гр. Делфи с про-
чутия оракул в храма на Аполон,
а също и Кастаския извор, от кой-
то бликало поетичното вдъхнове-
ние; 2. син на Посейдон, смятан
за основател на древния оракул,
по-късно посветен на Аполон; 3.
група френски поети, привърже-
ници на така нареченото чисто из-
куство; парнаска школа; 4. прен.
общество на поетите, поезия.
народ (гр.) ант. 1 . в древногръцката
трагедия и театър — излизане на
хора на сцената; встъпителна пе-
сен на хора; 2. пътека между па-
расцената и амфитеатъра.
пародирам (гр.) книж. подражавам
смешно, подигравателно; — паро-
дия 1. шеговито или подиграва-
телно подражание на сериозно
стихотворение, при което форма-
та се запазва, а съдържанието се
дава в комичен вид, 2. несполуч-
ливо окарикатурено подражание
на нешо.
пародонтоза (гр.) мед. заболяване на
всички околозъбни тъкани, което
води до изпадане на зъбите; ал-
веоларна пиорея, амфодонтоза.
пароксизъм (гр.) 1. мед. усилено под-
новяване на припадъци от болест;
2. внезапна поява или засилване
до най-голяма степен на болест-
ните явления или на известен
симптом, особено ако се възвръ-
щат; силен припадък; 3. остра
форма на преживяване на чувст-
во.
парокснтон (гр.) език, дума с ударе-
ние на предпоследната сричка.
парола (фр.) условна дума, която се
съобщава тайно на часовите, за да
разпознават своите хора от неп-
риятеля.
иаром (рее.) книж. вид сал за пре-
возване на пътници, стоки, доби-
тък през река или езеро между два
определени пункта.
паровнм (гр.) език, дума, близка по
звуков състав с друга дума, но раз-
лична по звучение; — паронимня
(гр.) език, външна прилика меж-
ду думи; — парономазия (гр.) упот-
реба на думи близки по звуков
състав, но с различно значение.
паросмия (гр.) лед. смущение на обо-
нянието, при което се получава
едно погрешно чувство на мири-
сите.
паропсяс (гр.) мед. смущение в зре-
нието.
пароптнка (фр.) книж. цвят, създа-
ден от светлина, която е получи-
ла дифракция, отклонение.
пароптит (лат.) мед. възпаление на
околоушната жлеза; заушка.
парса (ит.) разг. възнаграждение, ко-
ето се дава на свирачи, събирано
от самите тях след свирене или
игра.
парсек (фр.) астр. единица за разс-
тояние в астрономията, равна на
разстоянието, от което радиусът
на земната орбита, ако е перпен-
дикулярен на зрителния лъч, би
се виждал под ъгъл Г (един пар-
сек е равен на 3,263 светлинни го-
дини).
партенка (рус.) 1. парче от мек па-
мучен плат, което служи да зави-
ва стъпалото вместо чорап; 2. прен.
разг. жарг. слух, неотговарящ на
истината.
партеногенеза (гр.) биол. разновид-
ност на половото размножаване,
при която се развива зародишът,
без да е била оплодена яйцеклет-
ката.
партенокарпня (гр.) биол. образува-
не на плодове у някои растения
като лоза, ябълка, круша, домат
и други без оплождане.
Партенон (гр.) храм в древна Ати-
на, посветен на богинята на мъд-

партер
532
ростта Атина, издигнат под ръко-
водството на Фидий, в храма би-
ла издигната колосална статуя на
богинята от слонова кост и злато,
изваяна от Фидий.
партер (фр.) 1. приземен етаж; 2. в
театъра; местата, които са на една
площ със сцената, чиито предни
редове образуват паркета; 3. разш,
публиката, която заема тази част
на театъра; 4. спорт, положение
при борба, когато борецът се до-
пира до земята с коляно, ръка или
друга част на тялото.
партида (ит.) 1. пратка (от еднород-
ни пеша); 2. отделна сметка; 3. от-
дел: в партидата за данъците; 4.
производство на определено ко-
личество предмети от един вид,
за определено време.
партизанин (фр.) 1. сляп привърже-
ник на някоя партия; 2. участник
в съпротивително движение сре-
щу чужд окупатор; 3. лице, учас-
тник в отряди от редовната войс-
ка, определен да действа в тила
на неприятеля; — партизански
пристрастен; партизанска война,
комитска война; — партизанство
сляпа привързаност към някоя
партия и безогледен начин на
действие в полза на партията и за
себе си лично; — партизанщина
ост. груба, егоистична проява на
партизанин.
партикулация (лат.) раздробяване,
разединяване (особено на държа-
ва), задоволяване на частни ин-
тереси; — партикуляреи частичен,
отделен; — партикуларизъм 1.
стремеж към запазване на собст-
вените интереси; 2. полит . стре-
меж на единичните държавици в
една държава да запазят по-голя-
ма самостоятелност.
партита (ит.) муз. 1 . танцова сюита;
2. серии от вариации върху народ-
на или религиозна тема или една
от тези вариации; 3. камерна со-
ната, в която се групират попу-
лярни теми или хорали.
партитура (лат.) всички гласове (на
разните инструменти) на някое
музикално произведение, подре-
дени един след друг по такт.
партиципация търг, сдружение с вре-
менен характер, без седалище и
фирма, между фирми за извърш-
ване на определени търговски
сделки за обща сметка и риск; —
лартиципнрам (лат.) книж. вземам
участие; участвам; вземам участие
в търговска операция.
партнципиум (лат.) език, причастие,
партия (фр.) 1. групировка от граж-
дани, които преследват общ ин-
терес; политическа организация,
имаща за цел да заеме властта и
прокара принципите си; 2. стра-
на; 3. муз. всяка от отделните ме-
лодии, които образуват хармони-
ята; 4. една игра, едно изиграване
(на билярд, на шах); 5. подходящ
кандидат за брак, оженване; 6. муз.
роля на артист в опера.
партньор (англ.) 1. лице, което е
участник в игра, в преговори и
под; 2. другар, компаньон; 3. еди-
ният от двама.
парфюмерия (фр.) 1. произвеждане
и продаване на. парфюмерийни
стоки; 2. магазин за такива стоки;
—
парфюм 1. естествено или из-
куствено ароматично вещество със
силна приятна миризма; 2. при-
ятна миризма, благоухание; —
парфюмирам напръсквам с пар-
фюм, с течност с благовонна ми-
ризма; — парфюмиране пръскане
с парфюми; — парфюмерист ли-
це, което произвежда или прода-
ва парфюм.
пархелин (гр.) астр. светли петна на
небето от двете страни на Слън-
цето, получавани при пречупва-
не на светлината.

533
пасилингва
парцелирам (фр.) разделям едно мяс-
то на парцели; — парцел отделно,
отмерено и съобразно законите в
една обшина с допустимо коли-
чество квадратни метра място за
строене; голям участък за обра-
ботване; — парцела (фр.) рядко
парцел, — парцелен (фр.) 1. кой-
то е дробен на малки парцели; 2.
който е определен за парцелира-
не, за строеж; — парцелиране раз-
деляне голямо място за строеж на
парцели.
парче (перс.) малък къс от нещо,
парюра (фр.) книж, женски скъпи
украшения, бижута и под.
парясвам (се), (гр.) разг. 1. напус-
кам, изоставям съпруга или съп-
руг; развеждам (се); 2. отказвам се
от нещо, зарязвам нещо; — паряс-
ник, парясаи изоставен от жена си
мъж.
пас1 (англ.) подаване на топка от иг-
рач на играч в своя отбор.
пас2 (фр.) межд. при игра на карти
—
за отказ от участие при отдел-
но раздаване на картите.
пас* (фр.) книж. движение на ръце-
те на хипнотизатор при хипноти-
зиране.
пасаван (фр.) пропускателен билет
(вместо паспорт) за минаване на
граница.
пасаж (фр.) 1. проход; 2. извадка,
цитат, известно място от съчине-
ние, статия; 3. муз. редица от то-
нове, които трябва да се изпъл-
нят бързо един след друг; 4. голя-
мо количество риби, птици и др.,
които се движат в една посока; 5.
езда с ритмичен ход на коня; 6.
малка покрита уличка с магазини
от двете страни; — пасажен инст-
,
румент астр. инструмент за наб-
людение моментите на премина-
ване на небесните тела през ме-
ридиана на мястото, за да се оп-
ределят точното време и ректос-
цензиите; — пасажер (фр.) път-
ник; — пасажерски влак пътни-
чески влак, който кара само хора,
пасакалия (исп.) муз. 1 . къса испан-
ска танцова мелодия в 3/4 такт с
бавно темпо, съставена от някол-
ко такта и изпълнявана на малка
флейта и барабанче; 2. танц на та-
кава музика.
пасат (исп.) геогр. сухи, устойчиви
североизточни, понякога до из-
точни ветрове в Северното полу-
кълбо и югоизточни, понякога до
източни в Южното, които духат в
тропическите ширини по еквато-
риалните периферии на субтро-
пичните антициклони; — ласатен
(ит.) периодичен вятър, който ду-
ха между тропиците.
пасатижи (фр.) техн. вид универсал-
ни клещи.
пасвам (нем.) разг. 1. измервам не-
що да прилегне плътно; 2. при-
лепвам, влизам точно; — пасер
(фр.) леч. точно съвпадение на от-
делните цветове или форми от ня-
коя печатарска работа.
пасеизъм (фр.) книж. голямо превъз-
насяне на миналото в ущърб на
настоящето; консерватизъм; — па -
сеист (фр.) книж. голям хвалител
и привърженик на миналото.
пасианс (фр.) 1. търпение; 2. редене
на карти за игра, за прекарване
на времето и гадаене.
пасив (лат.) 1. недостатък (в харак-
тера): 2. липса (в каса) 3. дългове;
4. език, страдателен залог; — па -
сивен (лат.) недеятелен, не взи-
маш участие в нищо; — пасивна
търговия когато стойността на
вносните материали надминава
износните; — пасивност въздър-
жане, недействане.
пасиграфия (гр.) ост. писане на език,
достъпен за всички.
пасилингва (гр.) език, изкуствен меж-
дународен език.

паснон
534
паснон (лат.) муз. оратория, вокал-
но-инструментално произведение,
произлязло от католическата ли-
тургия, по тема на събитията, ко-
ито съпътстват смъртта на Исуса
така, както са описани от чети-
римата евангелисти; — пасиона-
лен (лат,) книж. 1. който се отна-
ся до силни страсти; 2. който е
проникнат със силни страсти; —
ласионато (ит.) муз. страстно, с
особено чувство.
пасирам (фр.) 1. спорт, подавам топ-
ка на играч; 2. рядко пасувам; 3.
кул. претривам продукт през си-
то, за да стане на пюре; — пасир-
машина (нем.) спец, машина, ко-
ято отделя излишните, малоцен-
ни части на плодовете и зеленчу-
ците като кожи, люспи, костилки
и други при приготвяне на кон-
серви; — пасировка (фр.) 1. не взе-
мам участие в игра; 2. спорт, по-
даване на топка; 3. бездействие.
ласифик (фр.) геогр. Велики или Ти-
хи океан.
иасифлора (лат.) бот. декоративно
тропическо виещо се растение с
много красиви цветове.
Паскал, Блез (1623—1662) френски
математик, физик, философ и пи-
сател; — Паскал (от собств.) комп.
език за програмиране, наречен та-
ка на името на френския фило-
соф и математик Блез Паскал и
създаден от Никлаус Вирт в края
на 60-те години; — ласкал (фр.)
название на единица за налягане
мех. напрежение, равна на един
нютон на квадратен метър.
пасквил (ит.) 1. литер. кратко лите-
ратурно произведение с оскърби-
телно съдържание; 2.худ. сатирич-
на хаплива рисунка; 3. прен. гру-
ба, оскърбителна клеветническа
нападка в печата; — паеквилавт
(ит.) книж. 1 . автор, съставител на
пасквил; 2. прен. клеветник, лъ-
жец; — пасквнлист книж. паскви-
лант.
Пасквино лит. италиански обущар-
шегаджия, прочул се със злъчни
епиграми по адрес на високопос-
тавени лица; на неговото име по-
късно нарекли антична статуя, пи-
едестала на която използвали за
окачане на злободневни сатирич-
ни стихчета, карикатури и др.
пасмантерия (фр.) 1. събир. група
дребни текстилни изделия за ук-
раса на мебели, дрехи и други, ка-
то напр. шнурове, ресни, гайтани
и под.; 2. производство на пан-
делки ленти, ресни и под.; 3. ма-
газин, в който се продават подоб-
ни дребни стоки.
пасо добле (исп.) муз. съвременен
танц от испано-американски про-
изход в 3/4 (рядко 2/4) такт, в бър-
зо темпо.
наспал (гр.) прах от брашно в мел-
ница, който се полепва по сандъ-
ка, гредите и другите предмети
при мелене.
паспарту (фр.) специален картон, на
който се залепват картини, сним-
ки; картонена рамка за картина,
портрет, книжа, илюстрации и др.
паспие (фр.) муз. френски инстру-
ментален танц в 3/4 такт, по-бърз
от менуета.
паспорт (фр.) документ за самолич-
ност; за свободно пътуване в дру-
ги държави; свидетелство на пре-
возно средство; документ към ма-
шина, превозно средство, измери-
телен уред и друти, издаден от за-
вода производител, който съдър-
жа технически данни за най-це-
лесъобразно използване на съот-
ветното съоръжение; — паспорти-
зация книж. издаване на паспорт
—
документ към машини, превоз-
но средство и др. съдържащ тех-
ническите им данни.
паста (фр.) 1. тестообразна смес с

535
пастьоровскн
различно предназначение: за зъ-
би; 2. паста = малък сладкиш нап-
равен от брашно, яйца, захар и др.
примеси; тестообразно вещество
употребявано в бояджийството, в
художеството, като паста за обув-
киидр.
пастел (фр.) 1. специален мек, цве-
тен молив за рисуване; 2. рисун-
ка с такива цветни моливи.
пастет (лат.) кул. вид колбасно из-
делие от ситно смляно месо, че-
рен дроб, риби и под.
настила (лат.) сладк. бонбони от аро-
матизирана захар, от шоколад и
под. във вид на малки дражета,
пастнчо (ит.) муз. опера, съставена
от музика, заимствана от стари
арии или от познати популярни
мелодии, пригодена към текста на
ново либрето.
пастиш (ит.) 1. литер. художествено
или литературно произведение, в
което се подражава маниерът на
други; 2. музикално произведение,
състоящо се от части, взети от дру-
ги произведения.
пастозен (лат.) мед. тестообразен, от-
пуснат (за тъкани).
пастор (лат.) протестантски пропо-
ведник (свещеник); — па сторят
(фр.) 1. длъжност и звание на пас-
тор; 2. жилище на пастор; 3. при-
ход на пастор; — пасторство 1.
длъжност на пастор; 2. сграда, в
която живее пастор.
пасторал(а) (лат.) 1. литературно или
литературно-музикално произве-
дение, което разкрива идиличен
сюжет из пастирския живот, раз-
пространено през 16.-18. век; 2.
муз. инструментална пиеса с иди-
личен характер и с преобладава-
не на селски мелодии и природ-
ни картини; 3. литер. пиеса, в ко-
ято действащите лица са пастири
и пастирки; 4. жанрова разновид-
ност в изобразителното изкуство
с явна идеализация на действи-
телността; — пасторален (лат.) I.
който се отнася до пасторала; 2.
идиличен; — пасторела (ит.) ли-
тер. средновековно лирично про-
изведение, в което се разговарят
обикн. овчар и овчарка.
пастърма (тюрк.) кул. осолено, пре-
совано и сушено месо.
пастьорели (лат.) биол. вид бактерии,
две от които предизвикват зараз-
ни болести у човека (чумата и ту-
ларимията), а другите у домаш-
ните животни и птици; — пастьо-
релози (лат.) мед. група заразни
болести, съпроводени с отравяне
на кръвта и възпаление на лига-
виците на дихателните пътища и
червата, с пневмонии и отоци, ко-
ито засягат домашни животни и
птици и се предизвикват от раз-
новидности на бактерията пастьо-
рела; хеморагична септицемия.
пастьорнзатор (фр.) техн. апарат за
пастьоризация; — пастьоризация
(фр.) предпазване на течности в
хранително-вкусовата промишле-
ност чрез загряване до определе-
на температура (65-70° или 85-90°),
при която вредните микроорга-
низми умират, а полезните вещес-
тва запазват свойствата си; — пас-
тьоризирам (фр.) извършвам пас-
тьоризация.
пастьоровскн и пастьоров който се
отнася до прилагане методите на
Пастьор (Пастьор, Луи (1822—
1895) френски химик и биолог,
основоположник на съвременна-
та микробиология и имунология)
за лекуване или обеззаразяване; —
Пастьоров институт институт, в
който се произвежда ваксина про-
тив бяс; — Пастьорова ваксина
ваксина против бяс; — ефект на
Пастьор или пастьоров ефект би-
ол. потискане процеса на глико-
лиза или ферментацията в присъс-

пасувам
536
твието на кислород; един от ме-
ханизмите за регулиране обмяна-
та на веществата в организма; —
пастьорова станция мед. спец, уч-
реждение за провеждане на иму-
низации против бяс.
пасувам (фр.) 1. хаз . при игра на кар-
ти — не вземам участие в едно раз-
даване на картите; 2. разш. не взе-
мам участие в нещо.
пасха (гр.) 1. у евреите: празник за
спомен на напускането на евре-
ите на Египет; 2. у християните:
Великден (Възкресение Христо-
во); 3. прен. разг. голям празник,
тържество; — пасхална (гр.) таб-
лица за изчисление кога се пада
Великден всяка година и дните на
подвижните празници.
пат’ (ит.) при игра на шах — поло-
жение, при което играта не се гу-
би и не сс печели от нито един
играч.
пат2 (гр.) диал. просто дървено лег-
ло, одър.
патавтомат (фр.) обущ. специална
машина за натягане на саята и
оформяне на обувката в областта
на петата.
патагонски (амер.) 1. който се отна-
ся до Патагония; 2. прен. разг. за
език — много труден, неразбира-
ем.
патаклама (тур.) разг. голям шум,
скарване, сбиване.
патаксвам, патаксам (гр.) диал. 1 . ос -
тавам мирен, мирясвам; отдъхвам;
2. спирам, преставам, успокоявам
се.
патати (исп.) диал. картофи.
патент (лат.) 1. защитен документ,
издаван от компетентен държавен
орган, който удостоверява, че да-
деното техническо решение е
признато за изобретение, устано-
вява приоритета и авторството на
изобретението и изключителното
право на притежателя върху обек-
та за определен в закона срок; 2.
позволение, което се дава от дър-
жавата на търговец да продава
спиртни напитки или тютюн, въ-
обще монополизирани от нея про-
дукти; 3. свидетелство за изклю-
чително ползване облагите на сво-
ите изобретения; — патентовам
(фр.) получавам изключителното
право да се ползвам от изобрете-
нието си в една държава; — па -
тентован 1. който е снабден с па-
тент; 2. прен. същински, истинс-
ки, неподправен.
патера (лат.) ист. метална чаша,
обикн. от бронз, за възлияние при
жертвопритошения през римска-
та епоха.
патерик (гр.) рел. сборник от жития
на светци и църковни дейци или
сборник от поучителни мисли на
църковни авторитети. '
патерица (гр.) 1. владишки жезъл;
2. приспособление за подпиране
под мишниците за лица с болни
или ампутирани крака; 3. тояга за
подпиране на стари хора при хо-
дене; — на патерица на деня, кой-
то е непосредствено след имен-
ния ден.
латетизъм (гр.) книж. изкуство да се
трогне (някой); възторженост; —
патетика (гр.) книж. възторжен
тон; — патетично (гр.) книж. кой-
то е изпълнен, пропит с патос;
възторжено, въодушевено.
патима (гр.) диал. страдание, беда,
патина (фр.) покритие, което се об- •
разува с течение на времето вър-
ху медни и бронзови изделия; —
патинирам предизвиквам патина
по изкуствен начин, за да изглеж-
да предметът старинен.
- па т ия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение забо-
ляване, болест, напр. невропатия
и др.
патладжан (перс.) бот. 1. едного-

537
патриарх
дишно зеленчуково растение от
семейство картофови; 2. плодът на
това растение; син, морав домат;
3. ост. домат.
патлак (тур.) 1. револвер; 2. диал. пу-
канка.
пато- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: който
се отнася до страдание, заболява-
не, болест, напр. патология, па-
тофобия и др.
патоа (фр.) език, областно наречие,
патогенеза (гр.) 1. мед. произход и
развитие на болести или на бо-
лестен процес; 2. дял от патоло-
гията, който изучава възникване-
то и развитието на болестния про-
цес в организма; — патогенен (гр.)
мед. който причинява болест; бо-
лестотворен; — патогенни микро-
организми микр. микроби, които
предизвикват заразни заболявания
у човека и у животните.
патогения (гр.) мед. наука за произ-
хода на причините на някоя бо-
лест; — патогномика (гр.) мед. на-
ука, която се занимава с опреде-
лянето и разпознаването на болес-
тите; — патография (гр.) мед. опи-
сание на болестите; — патология
(гр.) наука за болестите, техните
причини, видове и симптоми: —
патологически 1 отнасяш се до па-
тологията; неестествен, болезнен;
2. прен. който представлява болез-
нено, ненормално отклонение от
общоприетите норми; — патоло-
гична анатомия дял от анатоми-
ята, който изучава измененията в
строежа на тъканите и на органи-
те при заболяване; — патолог учен
в областта на патологията; — па -
талогоанатом мед. лекар — специ-
алист по патологична анатомия.
патома (гр.) диал. 1. под на стая,
обикн. глинен; 2. шев, който свър-
зва горната част на обувка с ос-
новата, с табанхастара.
патопсихология (гр.) 1. мед. дял от
медицината, който се занимава с
психическите процеси в техните
отклонения и разстройства; наука
за болната душа; психопатология;
2. раздел на клиничната психоло-
гия, който изследва разстройства-
та на психическите процеси, за-
кономерностите на увредените
психически функции.
патос (гр.) книж. силно и трайно
чувство, породено от обществено
значителен обект, от голямо съ-
битие, от героичен подвиг, от нап-
регнат исторически момент, от ве-
личието на природата или от
мрачна и жестока действителност;
въодушевление, възторженост.
патофизиология (лат.) дял от меди-
цината, който изучава закономер-
ностите в развитието на патоло-
гичните процеси и разкрива би-
ологичната им същност.
патофобия (гр.) псих. болезнен страх
от болести.
патрахил (гр.) продълговата одежда,
която свещеникът надява на ши-
ята си (като престилка), когато из-
пълнява треби.
патриарх I. духовен християнски
глава на православна страна; 2. на-
чалник на племе, родоначалник
на една страна в родовото общес-
тво; 3. най-старият мъж (в Ста-
рия завет: Аврам, Исак, Яков и
12-те синове на последния); —
патриаршия 1. управлението на
патриарха; 2. здание — канцела-
рия на патриарха; — патриарха-
лен (гр.) 1. който е свойствен на
патриарси; 2. верен на старите тра-
диции; идилично примитивен; —
патриархалност живеене по старо-
му в една фамилия, както са жи-
вели дедите и прадедите; — пат-
риархат (гр.) 1. форма на родово
общество, която се характеризи-
ра с господствашото положение на

патрик
538
мъжа в семейството и в живота на
обществото; бащинско господст-
во; 2. църк върховна власт, управ-
лявана от патриарх; 3. длъжност
и звание на патриарх; — патриар-
шески който се отнася до патри-
арх.
патрик (лат.) 1. ист. във Византия
—
титла на благородство от вре-
мето на Константин Велики; 2.
патриарх.
патримониален (лат.) юр. който при-
надлежи на рода; наследствен, ро-
дов.
патримоний и патримониум (лат.) юр.
наследствено родово имущество;
бащино наследство.
патриомания (лат.) книж. прекадена
обич към отечеството; — патриот
(гр.) човек, който обича отечест-
вотоинародасииеготовдасе
жертва за тях; родолюбец; — иат -
риотар (фр.) неодобр. лице, което
само привидно се проявява като
добър патриот; — патриотизъм
(гр.) голяма любов, преданост към
отечеството, към народа и към не-
говите най-добри традиции; ро-
долюбив; — патриотичен изразя-
ващ любов към отечеството; —
патриот който обича и се жертва
безкористно за родината си.
патристнка (гр.) рел. 1. богословска
наука за живота и съчиненията на
Св. Отци на църквата; 2. филосо-
фия на църковните отци, които
свързват християнската догмати-
ка с античната философия; — пат -
рологня (гр.) църк. 1. патристика;
2. сборник от съчиненията на цър-
ковните писатели.
патрица (лат.) печ. релефно обърна-
то изображение на печатен знак,
за да се изготви матрица.
патрицнанство (лат.) книж. патрици-
ант; — патриций (лат.) 1. аристок-
рат, човек от висшето съсловие в
стария Рим (против, плебей); 2.
прен. аристократ, първенец,
патрондаш (фр.) кожена чантичка за
патрони; — патронен 1. направен
или предназначен за патрони; 2.
отнасящ се до патрон; — патрон
(фр.) 1. кръгла длъгнеста цевичка
от картон или метал, отзад с евза,
отпред втикнат куршум, а вътре
пълен с барут: служи за пълнене
на пушка, револвер и др. за стрел-
ба с тях; 2. (лат.) в древния Рим
—
влиятелен гражданин, покро-
вител и защитник на свободни
или малоимотни граждани; 3. за-
щитник, покровител (светия); 4.
лице на чието име е наречено
учебно заведение или друго уч-
реждение; 5. приспособление на
струг или бормашина за прикреп-
ване на обработвания предмет; 6.
образец на кройка, модел; 7.
книжна обвивка, която задържа
тютюна в цигарата; 8. ковашко се-
чиво; — патронеса (гр.) покрови-
телка; — патроннмия (гр.) книж.
именуване по името на бащата; 2.
племенни родови, семейни и по-
селищни имена, произлезли от
общ мъжки предшественик.
патронник (лат.) 1. воен . разширена
задна част на цевта на пушка, вко-
ято се вкарва патронът; 2. техн.
приспособление към металореже-
щи машини за закрепване и цен-
триране на обработвания предмет
или режещите инструменти; уни-
версал, планшайба; 3. пръчка, на
която правят гилзи.
патрулирам (фр.) обикалям из града
или по позицията, за да пазя реда
или срещу неприятелско нападе-
ние; — патрул движеща се двойка
или няколко души, въоръжени, за
да пазят реда или предпазват от
неприятелско нападение.
патърдия (тур.) разг. глъчка, шум,
врява.
патя страдам, мъча се; — патило мъ-

539
нащърняк
ка, мъчение.
пауза (лат.) 1. прекъсване, времен-
но спиране, мълчание, замълча-
ване, промеждутък, междучасие;
2. муз. ритмично определено по
време прекъсване на звученето на
един, няколко или всички гласо-
ве или партии при изпълнение на
музикално произведение.
паулинизъм църк. религиозно тече-
ние свързано с тенденцията в ран-
ното християнство към радикал-
но скъсване с юдаизма, изразена
в посланията на Св. Павел.
паун (ит.) зоол. домашна птица от
семейството на кокошките с кра-
сиви и пъстроцветни пера.
паупер (лат.) книж. човек, лишен от
средства за съществуване; бедняк;
—
пауперизация (лат.) книж. ма-
сово обедняване на народа; — па-
уперизъм (лат.) всеобща сирома-
шия по цялата страна.
паус (папир) (нем.) книж. прозрач-
на хартия за чертане и други це-
ли; оризова хартия.
пафта, пафти (перс) диал. художес-
твено изработен метален накит за
закопчаване краищата на женски
колан; чапрази.
пахар (лат.) диал. 1 . голяма дълбока
паница; 2. чаша .
пахидерм (гр.) зоол. дебелокожо жи-
вотно като слон, хипопотам и
под.; — пахидермия (гр.) мед. вро-
дено надебеляване и втвърдяване
на кожата с хипертрофия на всич-
ките й тъканни пластове.
пахиемня (гр.) мед. болестна гъстота
на кръвта.
пахимениигит (гр.) мед. възпаление
на външната ципа на главния мо-
зък и на гръбначния мозък.
пахиметьр (гр.) уред за измерване де-
белината на стъклата.
пахипод (гр.) зоол. животно с дебе-
ли крака; дебелокрако животно.
пахихимия (гр.) хим. сгъстяване на
соковете.
пациент (лат.) болен, който е на
преглед или на лечение.
пацвфизъм (лат.) 1. полит. либерал-
но течение, чиито представители
проповядват пасивни методи за
запазване на мира и вярват, че е
възможен „вечен” мир, постигнат
по пътя на осъждането на аморал-
ния характер на войната; 2. разш.
миролюбив.
—
пацифист човек,
който иска да се сключи по-ско-
ро мир; — пацификация (лат.)
книж. 1. установяване мир в дър-
жава, между държави, в семейст-
во и под.; 2. усмиряване с наказа-
телни мерки.
пача (перс.) разг. ядене, приготвено
от карантия, като крака, глава и
под.
пачавра (гр.) 1. разг. кърпа за изт-
риване, парцал; 2. прен. неодобр.
жена с леко поведение.
пачка (нем.) 1. малък вързоп от ед-
нородни предмети; 2. воен. прис-
пособление за пълнене на скорос-
трелна пушка; 3. театр. сцени-
чен прозрачен костюм на балери-
на; 4. геол . тънък пласт от полез-
ни изкопаеми, наслоени успоред-
но и отделен с тънки прослойки
от нерудни изкопаеми.
пачули (инд.) бот. благоуханно рас-
тение от Източна Индия, което се
слага по вълнените дрехи за за-
пазването им от молци; 2. пар-
фюм, приготвен от етерното мас-
ло на това растение.
паша (тур.) турски военачалник или
управител на окръг с генералски
чин; — пашалък 1. област, управ-
лявана от паша; 2. прен. охолен,
свободен живот.
пашкул (гр.) обвивка от плътно спле-
тени много тънки нишки, в ко-
ито се завива копринената буба,
преди да се превърне в какавида,
пагцърнак (лат.) бот. вид миризли-

паянта
540
во зеленчуково растение от рода
на целината, което служи за под-
правка и за храна.
паянта (тур.) дървена връзка на дър-
вени стълбове.
пеан (гр.) I. ист . в древна Гърция —
тържествена, войнствена хвалеб-
на или победна песен; 2. мед. спе-
циален хирургически инструмент
за прищипване на кръвоносни съ-
дове; 3. прен. спасител, изцелител;
4. литер. стихотворна стъпка с три
неударени и една ударена срич-
ка; пеон.
пебрина (фр.) книж. болест по коп-
ринените буби, при която те се
покриват с черни петна и изглеж-
дат като напръскани с пипер.
пегамоид (англ.) книж. изкуствена
кожа от хартия или платно, упот-
ребявана за тапицировка, за под-
вързия и за разни ръчни изделия
като чанти, куфари и др.
Пегас (гр.) 1. в гръцката митология
—
вълшебен кон, роден от обезг-
лавената от Персей Медуза; 2.
прен. символ на поетично вдъхно-
вение; 3. астр. име на северно съз-
вездие.
пегел (лат.) хидр. уред за измерване
измененията на височината на
водно равнище.
пегматит (гр.) геол. светла жилава
скала, изградена от едри криста-
лизувани минерали, предимно
кварц и фелдшпати.
педагогист (гр.) възпитаник в педа-
гогическо училище, където се об-
разоват младежи за възпитатели;
—
педагогика наука за възпитани-
ето, образованието и обучението
на подрастващото поколение; пе-
дагогия; — педагог 1. специалист
по педагогика; 2. лице, което се
занимава с преподавателска и въз-
питателска работа; възпитател,
учител; 3. преподавател по педа-
гогическа дисциплина; — педаго-
гически 1. който се отнася до пе-
дагогия; 2. който има за задача да
подготви учители; 3. който е в съг-
ласие с изискванията на педаго-
гиката; — педагогия (гр.) 1. въз-
питание и обучение на деца; 2. на -
ука за възпитанието, образовани-
ето и обучението на подрастващо-
то поколение; педагогика.
педал (лат.) приспособление, което
чрез натискане задейства маши-
на, апарат, механизъм, музикален
инструмент и др.;
—
педалиера
(ит.) муз. крачна клавиатура на ор-
ган; — педализация муз. начин,
умение да се използват педалите
при клавирно изпълнение.
педантизъм (фр.) 1. перене с ученост,
начетеност и стремеж да се изпък-
не; 2. дребнавост; обръщане вни-
мание на дребното, малкото, фор-
мата; — педант 1. който се перчи
със своята ученост; 2. формалист,
който спазва и най-малките дреб-
навости във външната страна, ка-
то обръща особено внимание са-
мо”на тях; — педантичен 1. книж.
който притежава или проявява пе-
дантизъм; дребнав; 2. който съ-
държа педантизъм; формален.
педатрофия (гр.) мед. изтощение на
деца вследствие боледуване.
педевтика (гр.) пед. изкуство за въз-
питанието на децата.
педел (нем.) слуга в германски уни-
верситет.
педепсвам; педепсам (гр.) 1. възпи-
тавам, отхранвам дете; 2. уча, съ-
ветвам; наказвам; 3. научавам,
усъвършенствам.
педерастия (гр.) съвокупление на
мъж с мъж; — педераст който
страда от педерастия.
педиатрия (гр.) 1. мед. наука, която
изучава особеностите в строежа,
функциите и заболяванията на
детския организъм и тяхното ле-
чение; 2, лекуване на детски бо-

541
пектин
лести; 3. отделение в болница за
лекуване на детски болести; — пе-
диатър мед. лекар, специалист по
детски болести, по педиатрия.
педигре (англ.) спец, генеалогия,
произход.
педикюр (лат.) 1. особено подрязва-
не и лакиране ноктите на крака-
та; 2. помещението, където става
тая манипулация; 3. прен. краси-
во подрязани и полирани нокти
на краката; — педикюрист лице,
което прави педикюр.
педнмент (англ.) геол. предпланин-
ски скалисти равнини, припокри-
ти с тънък пласт от наносни ма-
териали.
педиометьр (гр.) мед, уред за измер-
ване ръст, части на тялото и под.
на новородени деца.
педяплен (англ.) геол. релеф, обра-
зуван от сливане на няколко пе-
димента, над които се издигат ос-
татъчни възвишения със стръмни
склонове.
педогамня (гр.) биол. форма на раз-
множаване, при която индивидът
се разделя на две половини, от
сливането на които се получава
оплодено яйце — зигота.
педогенеза (гр.) биол. начин на раз-
множаване, при който в тялото на
личинката се образуват яйца, раз-
виващи се без оплодяване; парте-
ногенеза.
педолог (гр.) книж. специалист по
педология; — педология (гр.)
книж. буржоазна наука за възпи-
тание на подрастващото поколе-
ние, която почива върху разбира-
нето за предопределеност на дет-
ското развитие от наследствените
сили, от биологическите и соци-
алните фактори и от някаква си
неизменяема среда.
педометьр (гр.) уред за измерване на
изминатото разстояние в крачки.
педофилия (лат.) псих. полово-еро-
тично перверзно желание насоче-
но към деца
пезевенк (перс.) разг. сводник,
пезета испанска сребърна монета,
пезо (исп.) монетна единица в ре-
дица страни в Южна Америка.
пезул (гр.) диал. 1 . издадено място
пред огнище или покрай стените
на къща; 2. вдлъбнатина в стена
за поставяне на неголеми пред-
мети; 3. малко прозорче, подоб-
но на долапче.
пей частта, платима предварително
при поръчка.
пейзажист (фр.) художник, който ри-
сува пейзажи; — пейзаж рисунка
или картина, която изобразява
местност, изглед; описание на
картини от природата в литера-
турно произведение.
пейзан (фр.) 1. книж. неодобр. селя-
нин, селяндур, 2. литер. идили-
чески и фалшив образ на селянин
в литературата.
пейка (перс.) закована на колчета
или на подставка дъска за сядане.
пейоратимен (лат.) лингв. 1. който
има неодобрително или отрица-
телно значение; 2. който се упот-
ребява с подчертаване на отрица-
телна оценка.
пек (англ.) 1. хим . твърда или по-
лутвърда леснотопима маса, оста-
тък при дестилиране и пиролиза
на разни смоли и катрани; 2.
книж. английска мярка за зърне-
ни хрании, равна на 2 галона (око-
ло 5,5 кг).
пекар (караиб.) зоол. южноамерикан-
ска дива свиня.
пекснмет (тур.) сухар, печен на фи-
лии хляб.
пектен (лат.) зоол. вид морска мида,
чиято красива черупка се използ-
ва за блюдо, а месото на по-едри-
те видове — за ядене.
пектин (гр.) хим. високомолекулно
въглехидратно вещество, намира-

пектоза
' 542
що се обикновено в плодовете,
водният разтвор, на което в при-
съствие на захар и органични ки-
селини желира и се употребява в
сладкарството, в консервната ин-
дустрия, в медицината и др.
пектоза (фр.) хим. неразтворима вед-
нага основа на растенията, която
се намира в неузрелите плодове и
се трансформира при узряване на
плода в разтворим пектин; лро-
топектин.
пекгорал (лат.) 1. ист . специално за-
щитно оръжие, което покривало
гърдите на древноримските
войници; 2. книж. плат, украсен
със скъпоценни камъни, който се
носел на гърдите от знатни хора
и първосвещеници; нагръдник.
Пелагий британец, основател на пе-
лигианството; — пелагиани (гр.)
християни, последователи на пе-
лагианството, еретично учение,
според което с тайнството кръще-
ние не се очиства първородният
грях, защото такъв нямало, а се
прощавали само сторените до кръ-
щението грехове.
аелагичен и пелагическн (гр.) книж.
1. който е образуван от море; мор-
ски; 2. който живее край море;
крайморски; — пелагични организ-
ми съвкупност от растенията и жи-
вотните, които населяват пласто-
вете на водоемите (реки, морета,
езера и др.) от повърхността на-
долу, без дъното; — пелагоскоп
(гр.) физ. мор. уред за наблюдава-
не дъното на морето.
яелагра (лат.) мед. кожна болест,
придружена от силни нервни раз-
стройства, която се дължи на не-
достиг или липса на витамините
от групата В-комплекс.
пелада (лат.) мед. болест, при която
косата и космите опадват на от-
делни места.
леламид (гр.) зоол. вид отровна ри-
ба, която живее в Индийския или
Тихия океан.
пеларгония (гр.) бот. декоративно
цвете, мушкато.
пелвиметрия мед. 1 . измерване на ди-
аметрите на таза с пелвиметьр; 2.
определяне размерите на женския
таз за прогноза на раждането; —
пелвиметьр (лат.) мед. специален
уред за измерване на таза, особе-
но у бременни жени; тазомер.
пеленг (хол.) 1. физ. ъгъл, с връх в
точката на наблюдение, заключен
между избрана посока (обикнове-
но север) и посоката към опреде-
лен обект — източник на видими
или инфрачервени лъчи, звукови,
ултразвукови или електромагнит-
ни вълни; 2. ав. строй или боен
ред на самолети под ъгъл един
след друг; — пеленгатор (рус.) физ.
1. уред за определяне на пеленга;
2. радиопеленгатор; — пеленгация
(хол.) физ. засичане на звук; — пе-
ленгирам физ. определям пеленг
на нещо, т. е . ъгловата посока на
предмети, които се движат, или
посоката на някой звук.
пелерина (гр.) наметало, горна дре-
ха без ръкави.
пелет (лат.) спец, последните оста-
тъци от пашкулите — тънката сви-
лена обвивка и какавидата, които
остават при точенето на пашку-
лите.
пеликан (лат.) зоол. голяма птица,
която има на долната си челюст
гуша (торбичка) за ловене на ри-
ба.
пеликула (лат.) мед. тънка кожица,
тънка ципица.
пелит (гр.) геол. извънредно ситно-
зърнеста, предимно глинеста ута-
ечна скала.
пелкомпас физ. компас, приспособен
за пеленгуване.
пелотерапия (гр.) мед. лечение с кал-
ни бани; калолечение.

543
пенитенциарий
пелта (гр.) ист. малък щит.
пелтаст (гр.) ист. войник, въоръжен
с пелта; щитоносец.
пелте (тур.) сгъстен сок от варени
плодове, който след изстиване се
желира.
пелтек (тур.) който заеква, запъва се
при говоренето; — пелтеча (тур.)
разг. запъвам се при говорене; за-
еквам.
пели (нем.) книж. специално обра-
ботена кожа с космите за носене
около шия.
пелюр (фр.) тънка и прозрачна хар-
тия за писане; — пелюрен в съчет.
пелюрна хартия пелюр; — пелюр-
пост (фр.) печ. тънка хартия без
дървесина, приготвена за печата-
не и писане.
пембен (тур.) разг. за цвят — крещя-
що розов.
пемза (лат.) минер. шуплеста вулка-
тична маса, която се използва за
абразивен материал, в кожарство-
то, за лек бетон и пр.; пумицит.
пемфигус (гр.) мед. кожна болест у
възрастни, при които се образу-
ват мехурчета по кожата и по ли-
гавиците.
пенал (лат.) книж. продълговата ку-
тия, в която се слагат моливи, пи-
салки и под.
пенален (лат.) книж. наказателен.
пеналггерня (англ.) спорт, ост. оп-
ределено наказателно поле при
игра на футбол; — пеналти (англ.)
спорт, единайсетметров наказате-
лен удар при футбол за неспазва-
не правилата на играта; дузпа.
пенати (лат.) 1. анат. в древния Рим
—
богове, покровители на семейс-
твото, домашното огнище и дър-
жавата; 2. прен. дом, домашно ог-
нище.
пенгъо (унг.) ост. парична единица
в Унгария до 1946 година, заме-
нена днес с форинт.
пендар (гр.) голяма златна монета от
пет наполеона, която жените но-
сят като накит.
Пенелопа (гр.) 1. вярната съпруга на
Одисей и майка на Телемах, ко-
ято през 20-годишното му отсъс-
твие отклонявала домогванията на
многобройните кандидати за же-
нитба.; 2. прен. вярна жена.
пенетрометрия (лат.) физ. хим . начин
на определяне проницаемостта и
установяване мекостта на някои
пластични лепкави вещества, ка-
то смоли, бои, мазнини, чрез из-
мерване на дълбочината, до ко-
ято достига в тях стандартна игла
при определени условия; — пенет-
рометър (лат.) физ. хим . 1 . уред за
определяне мекостта и проница-
емостта на някои лепкави вещес-
тва като битуми, мазнини, бои,
гресове и други чрез пентромет-
рия; 2. уред за определяне на про-
никвателната способност на рен-
тгеновите лъчи чрез определяне
на най-голяма дебелина на пла-
тинова плоча, при преминаване-
то на която, те все още могат да
предизвикват флуоресценция.
пени (англ.) 1. английска медна мо-
нета, равна на 1/12 от шилинг или
1/2440 част от лирата стерлинг; 2.
финландска монета, равна на ед-
на стотна от марката.
пениране (фр.) текст, процес в пре-
дачеството, при който дълговлак-
нестите материали се подлагат на
ресане с гребенна машина, за да
се отстранят по-късите влакна и
да се вчешат по-дългите.
пенис (лат.) анат. мъжки полов ор-
ган.
пенитенцнален (лат.) книж. за зат-
вор, дом и под.
—
изправителен.
пенитенциарий (лат.) 1. църк. като-
лически свещеник — изповедник
на каещи се християни; 2. духов-
но съдилище в Рим, което разг-
леждало делата на разкайващите

пеницилин
544
се; 3. книж. изправителен дом.
пеницилин (лат.) фарм. лечебен пре-
парат, антибиотик, получен от
продукт на жизнената дейност на
различни плесени от видовете пе-
ницилиум и аспергилус, употре-
бяван при инфекциозни болести,
пеницнлиум (лат.) бот. вид торбести
гъби от разреда Plectascalis, които
при наличие на влага и нормална
температура се развиват като пле-
сени върху различни органични
вещества, от някои от които се по-
лучава антибиотикът пеницилин,
пенкнлер (англ.) 1. разг. лекарство,
което лекува всички болести; 2.
прен. човек, който се заема с вся-
каква работа.
венклуб (от п(оети), е(сеисти), н(ове-
листи) „клуб”) международен
клуб на писателите.
певобетон (рус.) строит. лек, шуп-
лест строителен материал, съста-
вен от цимент, пясък или пепел
от ТЕЦ и пенообразувател, който
се употребява главно за топлинна
изолация.
пенопласт (рус.) строит. лек порест
синтетичен материал.
пеносиликат (рус.) строит. вид кле-
тъчен бетон, който изпълнява ед-
новременно носещи и топлоизо-
лационни функции.
пенс английска дребна медна моне-
та.
пенсионирам (фр.) отпускам пенсия;
—
пенсионер който получава пен-
сия; — пенсия парично ежемесеч-
но възнаграждение за прослуже-
но време или по болест.
пенене (фр.) очила, които се държат
на носа (без да се закачат на уши-
те).
цента- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение пет.
пентагон (гр.) 1. мат. петоъгълник;
2. прен. военното министерство на
САЩ (поради петоъгълната фор-
ма на сградата му); — пентаедър
петостенник; — пентаметьр стих
от пет стъпки, първите две дак-
тил третата спондей, а последни-
те две — анапест; — пентагонален
(лат.) мат. петоъгълен; — пентаг-
рама (гр.) 1. мат . петоъгълник, по
стените, на който са построени
равнобедрени триъгълници; 2. в
средните векове — магически знак
от пет преплетени букви, който
се поставял на амулети.
пентан (нем.) хим. петият пореден
член от хомоложния ред на наси-
тените въглеводороди, който се
съдържа в земното масло — със-
тавна част на бензина.
пентарх ист. един от петте члена на
пентархията; — пентархия (гр.)
ист. управление на петима души;
петовластие.
пентатоника (гр.) муз. петостепенна
тонова система в предела на ок-
тавата, върху която са изградени
китайската, шотландската, татар-
ската музика и музиката на други
народи от Европа и Азия; — пен-
тахорд (гр.) муз. 1 . звукоред от пет
последователни тона в границата
на квинта; 2. вид старинен инст-
румент, подобен на лира, с пет
струни.
центнкостар (гр.) църковна служеб-
на книга, в която се съдържат
службите от Възкресение Христо-
во до неделя „веех светих” (пър-
вата след Петдесетница).
пентландит (англ.) минер. бронзово-
жълт, с метален блясък твърд ми-
нерал (FeNi)9Sg, който съдържа
34% никел и кобалт до 1,28% —
важна суровина за добиване на
никел.
пентод (гр.) физ. електронна лампа
с пет електрода.
пентозани (гр.) хим. група полиза-
хариди, които при хидролиза да-
ват пентози, като напр. ксилан,

545
пердах
арабан и др.
пентози (гр.) хим. прости захари, чи-
ято молекула е изградена от пет
кислородни атома (арабиноза,
ксилоза, рибоза и др.) .
пеньоар (фр.) дълга женска домаш-
на дреха обикн. с ръкави.
неон’ (исп.) (гр.) муз. четирисложна
стихотворна стъпка, образувана от
три кратки срички и една дълга.
пеон2 (исп.) в Латинска Америка —
селянин, който работи в земедел-
ско стопанство и се намира в по-
луробско положение по отноше-
ние на работодателя си; — пеонаж
(исп.) книж. принудително закре-
постяване на селяни към земята в
Южна Америка и някои щати на
САЩ, предимно населени с нег-
ри.
пеония (лат.) бот. цвете божур.
пепиниера (фр.) ост. разсадник; —
пепиниерист (фр.) ост. притежа-
тел или управител на разсадник;
—
пепиниерство ост. отглеждане
на разсади.
пепит (фр.) текст, шарка на тъкан
на дребни квадратчета, обикн. в
черно и бяло.
пеплобетон (рус.) строит. лек бетон,
в който циментът се комбинира с
вулканичсска пепел.
пеплос (гр.) ант. в древна Гърция
—
женска туника без ръкави, наб-
рана на рамото.
пепсин (лат.) 1. стомашен сок; 2. вид
прах за лекарство.
пепснтоген (гр.) мед. вещество, ко-
ето увеличава пепсина в стомаха
и улеснява храносмилането.
пептидази (гр.) биол. храносмилател-
ни ензими, които разлагат пепти-
дите до аминокиселини.
пептиди (гр.) биохим. белтъчни ве-
щества, които съдържат две или
повече аминокиселини, свързани
помежду си с пептидна връзка, т.е.
аминогрупата на една киселина с
карбоксилната група на друга ки-
селина; полипептиди.
пептони (гр.) биохим. продукти от не-
пълното разпадане на белтъчните
вещества под влияние на фермен-
тите от стомашния и чревния ск.
пер (лат.) 1. ист . звание на предста-
вител на висшето дворянство във
Франция до края на 18. век и в
Англия до днес; 2. ист . член на
горната камара във Франция от
1815 до 1848 г.; 3. член на кама-
рата на лордовете в Англия; 4. тит -
ла на лице от висшето съсловие в
Англия.
перваз (тур.) издадено по краищата
на нещо; ръб; периферия.
перверзни псих. извратеност (глав-
но в сексуално отношение); —
перверсея (лат.) книж. извратен;
—
перверситет (лат.) книж. пер-
верзия.
пергамент (лат. -гр.) 1. специално об-
работена тънка кожа, направена
за писане (при древните народи);
2. стара книга, писана на такава
кожа; 3. пергаментна хартия; —
пергаментова хартия полупрозрач-
на, здрава, жилава хартия, която
служи за печатане на документи,
луксозни издания, опаковка.
пергамин (лат.) тънка полупрозрач-
на хартия, подобна на пергамент,
по-малко устойчива на вода, упот-
ребявана за опаковка.
пергел (тур.) уред за чертаене на ок-
ръжност, измерване на нещо.
пергола (ит.) арх. 1. открито от всич-
ки страни архитектурно съоръже-
ние, което се състои от редица
стълбове или арки, свързани по-
между си в горния край с напра-
вени от дърво, стоманобетон или
метал връзки в конструкции и об-
кръжени с виеши се растения; 2.
сводеста алея с увивни растения
по сводовете.
пердах (перс.) 1. разг. бой, наказа-

перде
546
ние с бой; 2. строит. оглаждане
на прясна мазилка на стена; 3.
ост. контра при бръснене; — пер-
даша (тур.) 1. разг. бия някого; 2.
строит. оглаждам прясна мазил-
ка на стена.
перде (перс.) 1. завеса, главно на
прозорец; 2. мед. разг. очна бо-
лест, катаракт; 3. муз. нар. пози-
ционните прегради на тамбурата;
—
перделия (перс.) разг. 1. който
е с перде, със завеса; 2. прен. на-
хален, безочлив.
пердесис (перс.) разг. безочлив, без-
нравствен.
перекенде и перакенде (перс.) 1. разг.
полски имот в чуждо селище или
между съседни землища; 2. прен.
лице без определена работа и без
местожителство; несериозно лице,
без никакъв авторитет.
перемиране (фр.) книж. изгубване
права поради изтичане на опре-
делен срок от време.
Перендан (или Перенден) бог на бу-
рята и мълнията у прибалтийски-
те славяни, съответстващ на Пе-
рун.
перепляс (рус.) муз. руски народен
танц в 2/4 такт.
пери (перс.) 1. мит . вълшебно съ-
щество, което покровителства хо-
рата и ги пази от демоните; 2. прен.
красива очарователна жена.
пери- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение око-
ло, наоколо, от всички страни.
перналгня (гр.) мед. болка по цяло-
то тяло, без съществена причина.
перибронхиален (лат.) мед. който е
разположен около някой бронх
или около бронхите; — нериброн-
хнт (лат.) мед. възпаление на тъ-
каните около бронхите.
перигастрнт (лат.) мед. възпаление
на стомашната ципа.
перигей (гр.) астр. точка от орбита-
та на Луната или на изкуствен
спътник, която е най-близка до
Земята, противоп. апогей.
перягон (гр.) бот. вътрешният венец
на цветята.
перидеки (гр.) ист. в древна Спарта
—
непълноправни граждани, сво-
бодни, но безправни, плащали да-
нъци и изпълнявали военна по-
винност, но в спомагателни отря-
ди.
перидерма (гр.) бот. вторична пок-
ривна тъкан при многогодишни-
те растения, която се среща по
стъблата, корените, коренищата и
грудките.
перидай (лат.) бот. твърдата обвив-
на ципа на тялото на плазмодий.
перндот (фр.) минер. чист амфибол
с яснозелен цвят, употребяван ка-
то скъпоценен камък; оливин.
первдотнт (фр.) минер. каменна ска-
ла от групата на ултабазитите, ко-
ято се състои главно от оливин и
пироксени, а понякога съдържа и
амфибол или слюда.
перикарднй (лат.) ципеста обвивка на
сърцето; — перикардит възпаление
на перикардия.
пернкарпий (гр.) бот. ципестата об-
вивка на плода на покритосемен-
ните растения, образувана от епи-
карпа, мезокарпа и ендокарпа.
периклаз (гр.) хим. 1. естествен маг-
незиев окис, който кристализира
в кубичната система и се среща в
метаморфозирани доломити; 2.
получен продукт при изпичане на
магнезит.
перило (рус.) строит. невисока дър-
вена или метална предпазна ог-
рада на балкон, тераса, стълба и
под.; парапет.
периметрит (лат.) мед. възпаление на
периметриума; — периметриум
(гр.) анат. перитонеалната пок-
ривка на матката.
пернметрия (гр.) мед. изследване на
периферното поле на зрението,

547
перископ
определяне границата на зрител-
но поле със съответен уред — пе-
риметър.
периметър (гр.) 1. сумата на страни-
те на някоя геометрична фигура;
2. област на действие.
перинефрит (гр.) мед. възпаление на
фиброзната капсула на бъбрека.
период (гр.) 1. време, в течение на
което завършва или протича ня-
какаъв процес или явление; 2. оп-
ределен срок, през който се е из-
вършило нещо; 3. мат. в пери-
одична десетична дроб — правил-
но повтарящо се число или група
числа; 4. мат. на функция — чис-
ло, различно от нула, което, при-
бавено към аргумента на дадена
функциия, не изменя стойността
й; 5. геол . понятие за относител-
ното времетраене; геохронологич-
на единица с по-нисък ранг от ера
и по-висок от епоха; 6. мед. фаза
от развитието на болест; 7. муз.
структурен елемент на музикално
произведение, в което е изложе-
но повече или по-малко завърше-
на музикална мисъл; 8. грам.
сложна синтактична конструкция
от няколко отделни синтактични
единици, които се обединяват по
смисъл и образуват завършена ця-
лост; 9. мед. мензис, менструация
у жена; — периодизация подраз-
деляне на периоди; — периодика
(гр.) книж. периодичен печат; —
периодически (гр.) който се появя-
ва от време на време; периодич-
ни издания; вестници, списания;
—
Периодична система на хими-
ческите елементи най-обща кла-
сификация на химическите еле-
менти, построена (през 1869 г.) от
Д. И. Менделеев въз основа на
атомното тегло и по-късно на броя
на положителните товари на атом-
ните ядра.
периодевт (гр.) пазител на църков-
ното благочиние, който еписко-
път назначава в своята област.
пернодонгит (гр.) мед. възпаление на
тъканта около корена на зъба.
периодонциум и периодонт (гр.) анат,
периостът на корена на зъба, ко-
реновата обвивка на зъба, която
представлява и надкостницата на
алвеоларната стена.
периост (гр.) анат. надкостница, съ-
единителнотъканната ципа, която
обвива цялата повърхност на кос-
тта с изключение на ставния хру-
щял; — периостнт (гр.) мед. въз-
паление на периоста, на надкост-
ницата; — периостоза (лат.) мед.
подуване на периоста.
перипатетизъм (гр.) философско уче-
ние за научно обяснение на све-
та, основано от Аристотел в Ати-
на, получило названието си от ос-
нователя, който е извършвал фи-
лософските си занятия през вре-
ме на разходка; — перипатетици
(гр.) учениците на Аристотел; —
перипатисвам, перипатисам (гр.)
диал. вървя, разхождам се; — пе-
рипетия (гр.) неочаквана и бърза
промяна на условията; обрат в
съдбата; зиг-заг в живота; изпи-
тания, лутания; сложно обстоятел-
ство; усложнение.
перипневмония (лат.) мед. възпале-
ние на белите дробове.
пернптер (гр.) арх. здание, което е
заобиколено само с един ред ко-
лони.
перископ (гр.) физ. оптически уред
за наблюдение от подводница, са-
молети, укрития, убежища и под.,
състоящ се от зрителна тръба със
система от огледала или призми
и лещи; — перяскопическн който
се отнася до перископ; — перис-
копически стъкла опт. стъкла за
очила, изпъкнали от едната стра-
на и вдлъбнати или плоски от дру-
гата.

перисологня
548
перисологня (гр.) книж. употребява-
не на много излишни думи.
пернсперма (гр.) бот. външна обвив-
ка на зърното.
перисталтика (гр.) физиол. последо-
вателно свиване в една посока на
храносмилателните органи у жи-
вотните и човека, което придвиж-
ва напред погълнатата храна и
постепенно изтласква остатъците
от нея.
перистил (гр.) арх. I. покрита гале-
рия, затворена от едната страна с
колони, а от другата със стена на
здание; 2. партик, колонада око-
ло здание; 3. високи колони на
здание.
перитония (гр.) ципата, която пок-
рива вътрешните коремни части;
—
перитонит възпаление на тази
ципа.
перитонзиларен (лат.) мед. който се
намира около двете сливици; —
иернтонзнлит (лат.) мед. възпале-
ние на рохкавата ципа около сли-
виците.
перитонизъм (лат.) мед. болестно със-
тояние с подобни на перитонита
симптоми.
перитоний и перитонеум (гр.) мед.
прозрачна, гладка и лъскава ци-
па, която покрива отвътре корем-
ната кухина и облича повечето ор-
гани в нея; коремница.
периферия (гр.) 1. окръжността на
криволинейна фигура; 2. околна-
та среда; 3. външната част на не-
що; крайни квартали на селище;
4. част от нещо, което се намира
на повърхността; 5. странична, не-
съществена страна на нещо; — пе-
риферен околовръстен; — пери-
ферно устройство (англ.) комп.
всяко устройство, което може да
бъде свързано към компютъра и
да работи под негово управление,
перифокален (лат.) мед. разположен
около първичното огнище на за-
раза.
перифраза (гр.) риторична фигура,
която се състои в заменянето на
прекия израз с косвен: страната,
където цъфтят лимоните = Ита-
лия; — перифразирам (гр.) литер.
1. преразказвам с други думи; 2.
употребявам перифрази; — периф-
разист литер. лице, което периф-
разира, което преразказва с други
думи; — пернфрастичен литер. из-
разен с перифрази; описателен.
перихелий (гр.) астр. точка в орби-
тата до една планета, когато тя е
най-близо до Слънцето, противоп.
афелий.
пернхондриален анат. който се от-
нася до перихондрий; — перихон-
дрий (гр.) анат. съединителнотъ-
канна ципеста обвивка на хрущял;
надхрущялница; — перихондрит
(гр.) мед. възпаление на перихон-
дрия, на надхрущялницата.
перинцентьр (гр.) астр. точка на ор-
бита на небесно тяло, спътник,
който се върти в кръг около дру-
го небесно тяло, минимално от-
далечено от него.
перицнклоида (гр.) бот. крива линия
около перицикъла на корен; — пе-
рицикъл (гр.) бот. пласт от клет-
ки, с които започва централният
цилиндър на корените и от който
се образуват страничните му раз-
клонения.
перицистит (лат.) мед. възпаление на
серозата на пикочния мехур.
перкал (перс.) текст, твърде тънко
хасе; калико.
перкалия (перс.) текст, лека лъска-
ва памучна материя, употребява-
на главно за подплата.
перколатор (лат.) техн. херметичен
метален съд за прецеждане и фил-
триране; 2. голям кафеник с фил-
тър; — перколация (лат.) 1. техн.
индустриален метод за извличане
на тежки цветни метали чрез пре-

549
пермутация
цеждане; 2. фарм. метод за екст-
рахиране на дрогите чрез бавно
прекарване през тях на извлича-
щата течност.
перколирам (нем.) техн. извършвам
перколация.
перкусия (лат.) 1. книж. удар; 2. мед.
метод за определяне състоянието
на вътрешен орган по звука, кой-
то издава при почукването му с
пръсти или с медицинско чукче,
перкутанея (лат.) мед. който се из-
вършва през кожата; — перкути-
рам (лат.) 1. книж. удрям; 2. мед.
преглеждам болен чрез перкусия.
перл (фр.) печ. дребен печатарски
шрифт, по-малък от нонпарей, с
размер на буквите 5 пункта.
перла (лат.) 1. бисер, Маргарит; 2.
стъклено обло мънисто с матов
блясък,подобно на бисер; 3. мед.
обло рогово вещество с форма на
малки зрънца, което се натрупва
в организма; 4. печ. перл; 5. прен.
нешо много хубаво, рядко, непов-
торимо.
перламутьр (нем.) книж. седеф,
перлвайс (нем.) спец, бяла оловна
боя със синкав оттенък.
перлингвален (лат.) мед. за лекарст-
во — което се приема през езика.
перлит(фр.) 1. петрогр. нерудно по-
лезно изкопаемо със синьосив или
кафеникав цвят и емайлен бля-
сък, което образува основната ма-
са на бързо изкристализиралите
вулканични скали; вулканично
стъкло; 2. минер. естествен сили-
кат от семейството на фелдшпа-
тите; 3. минер. съставка на стома-
на от желязо и железен карбит.
перлон (нем.) текст. 1 . търговска
марка на изкуствени синтетични
влакна от полиамидна смола; 2.
тъкан от такива влакна; 3. произ-
ведения от такава тъкан.
перлюстрация (лат.) книж. отваряне
и четене на писма без знанието
на получателя или изпращача; —
перлюстрирам (лат.) книж. отварям
и чета писма без знанието на по-
лучателя или изпращача; цензу-
рирам.
перм (рус.) книж. пети и последен
период от палеозойската ера в ис-
торията на Земята.
пермалой (англ.) минер. мека нике-
ло-желязна сплав, която притежа-
ва висока магнитна проницаемост
и високо намагнитване, използ-
вана в радиотехниката, телефон-
ната техника, телемеханика и др.
перманганат (лат.) хим. сол на ман-
гановата киселина; — пермангана-
тометрия хим. метод за обемен хи-
мически анализ, в който количес-
твеното определение се извършва
чрез титриране на стандартния
разтвор с калиев перманганат.
перманент- (лат.) първа съставна част
на сложни думи за означаване на
някои багрила и лакове със зна-
чение траен, напр. перманентблау,
перманенторанж, перманентрот и
др.
перманентен (лат.) постоянен, неп-
рекъснат, неизменен; — перма-
нентност неизменност, постоянс-
тво.
пермеабилитет (лат.) физ. проница-
емост.
пермеаметър (лат.) физ. уред за из-
мерване магнитните характерис-
тики на образци от феромагнит-
ни материали.
пермендур (англ.) минер. сплав от же-
лязо, кобалт и ванадий, която
притежава висока магнитна ин-
дукция, употребявана за изработ-
ване на детйли от слаботокова
апаратура.
пермутация (лат.) 1. разместване,
смяна; 2. мат . разместване на еле-
менти по отношение на различ-
ните начини, според които могат
да бъдат подредени.

пермутнт
550
пермутит (лат.) хим. изкуствен хид-
ратиран алумосиликат, употребя-
ван за пречистване на твърдите во-
ди.
перннциозен (лат.) книж. злокачест-
вен, гибелен.
перовскит минер. скалообразуващ
минерал с чер, сивочер или тъм-
нокафяв цвят, който съдържа ти-
тан.
пероксвдаза (лат.) хим. ензим, кой-
то катализира окисляването на ор-
ганичните вещества, нитритите и
йодитите.
перон (фр.) равната, често покрита
част на гарата, между зданието и
релсите, където пътниците чакат
влака, за да се качат; — перонен
който се отнася до перон; — пе-
ронен билет билет, който дава пра-
во да се излезе на перона на гара
за изпращане или посрещане на
пътници.
пероноспора (гр.) бот. паразитна гъ-
бичка по лозята и други растения;
баласара.
перорален (лат.) мед. който се дава
или приема през устата.
перпендикулярен (лат.) отвесен; —
перпендикуляр, 1. отвее; 2. права
линия, която стои отвесно на дру-
га такава и образува с нея прав
ъгъл.
перпер(а) (гр.) ист. 1. византийска
златна монета от 17.
-
18. в.; 2.
по-късно — единица за пресмя-
тане на парични суми, равна на
12 сребърни венециански гроша;
3. сребърна монета в Дубровник
от 13. - 18. век; 4. сребърна монета
в Черна гора през 20. век.
перпетум мобиле (лат.) книж. 1. въ -
ображаем двигател без гориво,
който се движи непрекъснато; 2.
вечно движение; 3. муз. инстру-
ментална пиеса, написана от на-
чалото до края с неголеми, равни
по дължина ноти (обикн. шест-
найсетини), която се изпълнява в
бърз темп.
персеиди (гр.) астр. обилен поток от
метеори, през който Земята ми-
нава през м. август и за който се
смята, че произлиза от съзвезди-
ето Персей; — Персей (гр.) 1. по-
томък на Херакъл, син на Даная
и Зевс, митичен герой, който по-
бедил Медуза и освободил Анд-
ромеда от морското чудовище; на
него се приписва основаването на
град Микена; 2. астр. съзвездие в
Северното полукълбо, видимо
през цялата година освен през
есента.
персипан (лат.) сладк. марципанов
продукт от прасковени и кайси-
еви ядки.
персона (лат.) личност; — персонаж
(фр.) героите в литературно про-
изведение, пиеса, филм и др. по-
добни; — персонификация (лат.)
литер. олицетворяване, предста-
вяне на предмети, явления, отв-
лечени понятия и под. с човешки
черти.
персонален 1. личен, собствен; 2.
който се отнася до персонала; —
персонал 1. личен състав на ня-
кое учреждение; 2. служители от
една и съща професионална ка-
тегория; — персанолизирам (лат.)
филосЛ. съвременно идеалисти-
ческо философско течение, спо-
ред което светьт се управлява от
„висша божествена личност”; 2.
псих. психологическа концепция,
в основата на която е разглежда-
нето на човека като личност.
персонален компютър (англ.) универ-
сален компютър, предназначен за
използване само от един потре-
бител в определен интервал от
време.
перспектива (лат.) 1. изглед на мес-
тност или в бъдещето; 2. изкуство
да се възпроизвеждат предметите

551
перфузия
според различията на отдалечени-
ето и положението, което заемат;
3. далечина от наблюдателя по по-
сока на хоризонта; 4. прен. изглед
за възможно осъществяване на не-
що, план за бъдещето; 5. геом . от-
дел от дескриптивната геометрия,
който се занимава с правилата за
чертане на предметите така, как-
то изглеждат; спомагателна науч-
на дисциплина, изучаваща зако-
номерностите за изобразяване на
материалния свят в съответствие
с неговото зрително възприемане,
перспектограф (лат.) геом. уред за
преобразуване ортогоналната
(правоъгълната) проекция на един
обект в перспектива.
иерспирация (лат.) мед. отделяне
през кожата на организма на вод-
ни пари и газове; изпотяване,
кожно дишане.
персулфат (лат.) хим. сол на насите-
на сярна киселина, главно като
избелително средство поради от-
делянето на озон при овлажнява-
нето.
пертит (англ.) минер. натриев орток-
лаз, който се образува при изк-
ристализирването на магмата и се
отличава с декоративни качества,
пертубацня (лат.) мед. продухване на
маточните тръби.
пертурбацяя (лат.) 1. книж. внезап-
но смущение, разстройство в хо-
да на нещо; 2. астр. изменение
пътя на небесно тяло под влияние
на други небесни тела; 3. прев-
рат.
пертусис (лат.) мед, магарешка каш-
лица, коклюш.
перука (фр.) изкуствена или чужда
коса залепена на ципа за цялата
глава; — перукер (фр.) 1. специ-
алист по изработване на перуки;
2. специалист по поставяне на пе-
руки.
перушан (перс.) разг. 1. смахнат, на-
лудничав човек; 2. надменен, гор-
делив човек.
перфект (лат.) грам, минало свърше-
но време. 2 . перфектен; — перфек-
тен (лат.) книж. 1. съвършен, от-
личен; 2. който се отнася до пер-
фект.
перфиден (лат.) коварен, подъл; —
перфидност, коварство.
перфлация (лат.) мед. 1 . вдухване,
продухване на въздух във или през
кухина или канал; 2. продухване
на маточни тръби с терапевтична
цел.
перфокарта (англ.) комп. носител на
информация във вид на право-
ъгълник със стандартизирани раз-
мери от тънък елестичен картон,
върху който данните се записват
чрез перфориране на отвори в съ-
ответствие с определени кодови
комбинации от колони.
перфолента (англ.) комп. носител на
информация във вид на дълга,
обикновено хартиена или пласт-
масова лента, записът върху ко-
ято се осъществява чрез пробива-
не на отвори в определена кодова
комбинация.
перфорация (лат.) 1. пробиване, про-
дупчване; надупчена ивица от хар-
тия или картон, направена с пер-
форатор; 2. мед. пробиване на ор-
ган; — перфоратор (лат.) 1. уред
за правене на малки правилни
дупки на хартия, кинолента и пр;
2. в минното дело — пробивен
•чук; пробивачка.З . апарат, подо-
бен на пишеща машина, с който
върху хартиена лента се правят
дупки, разположени в различни
комбинации според предназначе-
нието им; 4. приспособление към
счетоводни машини за пренасяне
числа върху специално картонче,
като пробива в тях дупки, разпо-
ложени в определен ред.
перфузия (лаг.) физиол. вливане на

перхидрол
552
кръв или физиологичен разтвор в
някой орган за запазване на не-
говата жизнена способност.
перхидрол (лат.) хим. концентриран
разтвор от водороден окис.
перхлорат (лат.) хим. сол на хлоро-
вата киселина — разтворимо във
вода и някои органически течнос-
ти кристално вещество, употребя-
вано за приготвяне на взривни ве-
щества.
перцепиент (лат.) псих. лице, което
възприема мислени сигнали, про-
ведени по телепатически опит от
друго лице — индуктор; — перце-
пирам, перципирам (лат.) псих. до-
лавям, схващам, разбирам; — пер-
цептор (лат.) спец, система от еле-
менти от биологически тип (ор-
ган), предназначена за възприема-
не на образи (сигнали) от собст-
вения свят.
перцептрон и персептрон (лат.) ел.
техн. електронно устройство,
предназначено за разпознаване на
зрителните образи; — перцептро-
ника (лат.) ел. техн. дял от биони-
ката, който се занимава с алго-
ритмите за разпознаване на обра-
зи у човека и животните с помощ-
та на перцептрони.
перцепция (лат.) псих. възприятие;
сетивно познание, непосредстве-
но отражение на предмети и яв-
ления от действителността; про-
тивоп. аперцепция; — перцепти-
вен отнасящ се до възприятието,
осъществяван чрез в съзнанието
посредством функциониране на
анализаторните системи, него; —
перцептивен процес псих. процес
на възприемане; — перцептивиа
система псих. съвкупност от ана-
лизатори, които осигуряват опре-
делен акт на възприятието; — пер-
цептивни действия псих. система
от своеобразни видове сетивни
действия в процеса на опознава-
не от човека на заобикалящата го
действителност; — перцептивно
поле псих. поле на вниманието и
възприятието; — перцептивно
пространство псих. връзка или съ-
единяване на възприятие и пред-
стави в сетивното познание на
пространството; — перцептрони
механични устройства които въз-
приемат специфични дразнения
или въздействия от действител-
ността, подобно на анализатори-
те в живия организъм.
перчем (тур.) 1. (у мъж) сноп коса
на върха на главата; 2. разг. кичур
коса, която се спуска отпред на
челото.
перчемлия (тур.) разг. който е с пер-
чем; — перчимя (тур.) разплеск-
вам края на един пирон, за да дър-
жи закования предмет.
перш (фр.) спец. 1. дълъг прът за па-
зене на равновесие при ходене по
въже от цирков артист; 2. дълъг
прът, поставен на пояса, челото
или другаде на цирков артист,
който го придържа, докато други
участници в номера изпълняват
върху него различни акробатич-
ни упражнения.
першерон (фр.) книж. порода едри
тежкотоварни коне.
песета фин. национална парична
единица на Испания. Подразде-
ля се на 100 сентимос.
песимизъм (лат.) естествена склон-
ност да се гледа на нещата от ло-
шата им страна, като не се нами-
ра нищо добро в света; — песи-
мист човек, който гледа на всич-
ко от лошата му страна.
песо фин. парична единица на Ар-
жентина, Боливия, Доминиканс-
ката република, Куба, Мексико,
Колумбия, Филипините, Уругвай,
подразделя се на 100 сентавос, а
в Уругвай — на 100 сентесимос.
пестик (рус.) бот. плодник на рас-

553
пешка
тителен цвят.
пестил (тур.) сварени плодове на ка-
ша с брашно и изсушени на слън-
це.
пестициди (лат.) хим. препарати за
унищожаване на причинителите
на болести и насекоми, гризачи,
акари по селскостопанските рас-
тения и на плевелите в посевите,
петалит (гр.) минер. литиев минерал
с бял, сив или сивожълт цвят, кой-
то се отличава с незначителен ко-
ефициент на разширение и добри
изолационни качества и се упот-
ребява в керамиката.
петало (гр.) разг. подкова; — хвър-
лям петалата прен. умирам.
петарда (фр.) 1. жп сигнален уред
за спиране на влак в случай на
опасност; 2. малка мина за под-
ривна дейност; 3. книжна бомбич-
ка.
петехня (лат.) мед. малки кръвоиз-
ливи под кожата.
петннг (англ.) псих. възбуждаща по-
лова игра чрез манипулации вър-
ху ерогенните зони.
петио(т) (фр.) второ вино, получе-
но от долята вода и захар в ис-
тинското грозде.
петит (фр.) дребни печатарски бук-
ви, с размер 8 пункта.
петиция (лат.) юр. официална мол-
ба, обикновено колективна, отп-
равена към органи на държавната
власт или виеше началство; — пе-
тиционер (фр.) книж. лице, което
подава или подписва петиция.
петлица (рус.) пришита значка на
яката на формена дреха.
петмез (тур.) гъсто сварен гроздов
сок, смесен със захарна тръстика
и др. и парченца от плодове, ра-
чел.
петрификация (гр. - л ат.) процес на
вкаменяване.
петро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение скала,
камък, напр. петрограф и др.
петрогенеза (гр.) петрогр. дял от на-
уката за скалите, в който се изу-
чава техният произход.
петроглнф (гр.) геол. праисторичес-
ко изображение върху скала.
петрол (лат.) 1. сурово течно земно
масло; нефт; 2. продукт от дести-
лацията на земното масло между
150-300°, употребяван за осветле-
ние и други индустриални цели;
газ, керосин.
петролатум (лат.) хим. светлокафява
маса, смес от парафин и минерал-
ни масла, от които се приготвят
някои смазочни и козметични
масла, технически възелин и др.
петрология (гр.) наука за състава и
строежа на скалните видове; —
петрограф геол. специалист по пет-
рография; — петрографня (гр.)
описание на състава и строежа на
скалите; — петролог геол. специ-
алист по петрология.
петротектоника (гр.) дял от геоло-
гията, в който се изучават текс-
турните особености на скалите.
петрофакт (гр.) вкаменелост.
петрохимия петрографска дисципли-
на, която се занимава с изучаване
на химичните свойства нанкали-
те.
петрургня (гр.) производство на раз-
лични изделия чрез отливане от
разтопени скални породи.
петуния (лат.) бот. цвете с конусо-
видни цветове.
петура (гр.) нар. 1. разточен лист от
пшеничено тесто за баница; 2. ре-
зен хляб.
пехливанин (тур.) борец; — пехлн-
ваюгьк борба, надборване.
пецелуда (гр.) диал. тънък пласт,
тънка кожичка, следа от нешо.
пеш (тур.) долен край на мъжка дъл-
га дреха.
пешка (рус.) пионка в шахматна иг-
ра.

пешкеш
554
пешкеш (тур.) 1. сумата, която ца-
риградските патриарси давали на
султана, за да заемат патриарши-
ята; 2. подарък.
пешкнн (тур.) сербез, строг.
пешкир (тур.) кърпа за лице и за ръ-
це.
пи (гр.) 1. название на 16-та буква
от гръцката азбука; 2. мат. назва-
ние на тази буква, употребявана
като съкратен знак за означаване
на определено ирационално чис-
ло — отношението на дължината
на окръжността към диаметъра,
равно на 22/7, или приблизител-
но 3,1416.
пиакрил (нем.) търговско име на вид
пластмаса; плексиглас, плексигум
и др.
план (ит.) печ. приспособление на
ръчна печатарска машина за на-
тискане на хартия върху набора.
пианист (фр.) музикант, който сви-
ри на пиано; — пиано (ит.) 1. му-
зикален инструмент с клавиши; 2.
тихо; — пнанола (ит.) муз. меха-
ничен инструмент, подобен на пи-
ано.
пнастьр (ит.) наименование на ис-
панска монета; монетна единица
в Турция, Либия и др.; сребърна
монета в Египет.
пиаца (ит.) 1. ост . площад; 2. опре-
делено място на улица или пло-
щад, където застават превозни
средства за наемане; 3. определе-
но място на улица или-площад,
където застават и чакат наемни ра-
ботници и чакат да бъдат наети;
борса; 4. разг. пазар.
пива (ит.) муз. италианско име на
гайдата; 2. средновековен итали-
ански народен танц от края на 15.
век в тривременен такт.
пиво (чех.) бира.
Пигмалион 1. мит . легендарен цар
на Кипър, който страни от жени-
те поради лекото им поведение;
потискан от самотата, той извай-
ва прекрасна жена и се влюбва в
нея; трогната от горещата му мол-
ба, Афродита вдъхва живот на ста-
туята и оживялата Галатея става
негова съпруга; 2. прен. човек,
който със силата на чувството си
успява да преобрази човека, обект
на това чувство; 3. прей. човек,
който среща хладно равнодушие
от страна на обекта на любовта си;
4. прен. човек влюбен в творбата
си.
пигмей (гр.) 1. джудже; 2. прен. ни-
щожен човек; — пигмонд (гр.)
книж. човек с нисък, подобен на
джудже ръст.
пигмент (лат.) вещество, което при-
дава цвят на тъкани в животинс-
ките и растителните организми;
намира се в органическите тъка-
ни; — пигментация (лат.) отлага-
не в тъканите на тялото на цвет-
ни вещества, от които зависи цве-
тът на кожата, на ириса и др.;
—
пигментирам (фр.) причинявам оц-
ветяване с пигмент.
пидалион (гр.) 1. кормило; 2. сбор-
ник на църковните правила.
пиедестал (фр.) 1. подножие на ко-
лона, статуя, паметник и пр.; 2.
прен. високо положение.
пиезоелектричество (гр.) електричес-
тво, което се появява в някои
кристали (като кварц, турмалин,
сегнетова сол и др.) при натиск
или при опъване; — пиезоелект-
рик (гр.) физ. кристална пластин-
ка, в която се появява електри-
чество.
пиезокварц (гр.) физ. плочка от квар-
цов кристал, която притежава пи-
езоелектрични свойства.
пиезокрнсталнзация (гр.) физ. обра-
зуване на кристали, вследствие на
налягането при планинообразува-
телните процеси.
пнезометър (гр.) 1. физ. уред за из-

555
пикет
мерване свиването на течностите
под действието на хидростатично
налягане; 2. уред за определяне
чувствителността на кожата под
влияние на налягане.
пиелит (гр.) мед. възпаление на бъб-
речното легенче.
пиелография (гр.) мед. метод на рен-
тгеново изследване на бъбречно-
то легенче и пикочопровода.
гшелоиефрит (гр.) мед. възпаление на
бъбречното легенче, усложнено от
възпаление на бъбрека.
пиемия (гр.) мед. форма на сепсис,
която се характеризира с образу-
• ването на множество метастатич-
ни гнойници в различните орга-
ни; проникване в кръвта на гной,
пнеро (ит.) 1. действащо лице от ита-
лианската и френската комедия,
с характерен костюм и напудрено
лице; 2. вид голяма, обикн. дан-
телена висока яка с много и голе-
ми дипли.
пиеса (фр.) 1. всяко драматично про-
изведение, което представлява от-
делно цяло (драма, комедия, тра-
гедия) за представяне; 2. неголя-
мо музикално произведение.
пиета (лат.) 1. книж. милосърдие; 2.
худ. картина или статуя, която
представлява оплакването на Исус
Христос от Дева Мария; — пиетет
(лат.) набожност; благодарна дет-
ска любов, страхопочитание, ува-
жение, почитателно отношение;
—
пиетнзъм (лат.) 1. протестантс-
ко религиозно течение, възникна-
ло в Германия през 17. век, което
въздига в култ нравствения жи-
вот, благочестието и смирението
и се обявява против всякакви
светски развлечения и официал-
ната църковна обредност; 2. мис-
тично настроение, благочестивост;
—
пиетисти (лат.) 1. религиозна
партия на протестантска основа в
Германия, основана от богослова
Спенер в края на 17. век, която,
като счита за маловажна теоретич-
на част на църковните наредби и
мъртвата буква на евангелското
учение, придава изключителна
важност на практическата част на
вярата; 2. сега: набожни лицеме-
ри; — пиетичен лицемерно набо-
жен.
пижама (инд.) 1. в Индия — широ-
ки панталони от лека светла ма-
терия; 2. леко облекло за спане,
което се състои от сако и панта-
лони.
пик (фр.) геогр. остър връх.
пика (фр.) 1. копие (с дълга дръж-
ка); 2. черната боя (във вид на кру-
ша) в карти за игра; — пикадор
(исп.) въоръжен с копие конник,
който участва в борба с бикове.
пикантен (фр.) 1. остър, парлив,
щиплив. пикантен сос = възбуж-
дащ апетита; 2. прен. занимателен,
интересен: пикантна история =
интересна, пълна със сензации ис-
тория.
пикал (англ.) 1. полулека, полуот-
ворена кола за превозване на сто-
ки; 2. техн. зем. приспособление
на комбайн, което събира ожъна-
тото жито и го предава в барабана
за овършаване; класоберка.
пике1 (фр.) памучен плат: мъхнат от
едната страна, а от друга гладък с
разни фигури.
пике2 (фр.) ав. движение на самолет
по силно наклонена или отвесна
към хоризонта траектория.
пикел1 (англ.) хим. разтвор от разре-
дена сярна киселина с готварска
сол, употребяван при обработва-
нето на кожи.
пикел2 (нем.) спорт, кирка за алпи-
нист.
пикет (фр.) 1. във военно време, ма-
лък отряд от конници, които наб-
людават неприятеля и се притич-
ват на помощ на отделните часо-

пикирам
556
ви; 2. вид игра на карти за двама;
3. жп мярка за коловоз, равна на
100 м; 4. геод. дървено номерира-
но колче, употребявано при ни-
велиране на терен; 5. геод. точка
от местност, чиято височина се
определя при геодезични измер-
вания; 6. полит. група работни-
ци, които стоят пред вратите на
фабрика или завод, за да не до-
пуснат стачкоизменниците на ра-
бота по време на стачка; — пике-
таж (фр.) геод. забиване в терен
на номерирани колчета — пике-
ти, при неговото нивелиране; —
анкетирам (фр.) геод. отбелязвам
нивелация с пикети.
пикирам1 (фр.) ае. за самолет — спус-
кам се по силно наклонена или
отвесна към хоризонта траекто-
рия; — пикиране (фр.) ав. полет
на самолет по наклонена към хо-
ризонта траектория, съпроводен с
бърза загуба на височина и с на-
растване на скоростта.
пикирам2 (фр.) предварително раз-
саждам разсада на някои растения
преди засаждането им на посто-
янно място, за да бъдат засилени.
пикирам2 (фр.) шие. обшивам ревер
и под.
пикник1 (фр.) веселба и угощение
сред природата, за което всеки си
носи провизии;
пикник2 (гр.) човек с пикничен ръст;
здравеняк; — пикничен и пнкни-
чески (гр.) книж. за снага — на -
бит, къс, с дебел врат и голям ко-
рем.
пикнометьр (гр.) физ. стъклена кол-
ба с тясна шийка за определяне
плътността или относителното
тегло на течности или малки твър-
ди тела.
пикносонда (гр.) мор. уред за бързо
получаване на данни за плътнос-
тта на различните морски дълбо-
чини.
пико- (ит.) първа съставна част на
някои измерителни единици със
значение милиардна част (1012).
пнкола (ит.) муз. дървен духов му-
зикален инструмент, подобен на
малка флейта.
пиколо (ит.) 1. момче-прислужник
в хотел, ресторант; 2. малка флей-
та.
пикосекунда мат. една милиардна
част от секундата.
пикотит (фр.) минер. естествен маг-
незиев алуминат.
пнкофарад физ. една милиардна част
от микрофарада.
пикрин (гр.) хим. вид отровен бое.н
газ; — пикринова киселина свет-
ложълт кристален прах с много
горчив вкус, взривно отровно бой-
но вещество; тринитрофенол.
пиксел (англ.) елемент на изображе-
нието в компютърната графика.
пиктограма1 (лат.) език, писмен бе-
лег или рисунка при пиктографс-
ко писмо, които съответстват на
дума; — пнктогряфия (лат.) език.
най-древният начин за писане
чрез рисунки, които изразяват
предмети, събития и действия.
пиктограма2 (англ.) комп. графичен
символ за предаване на информа-
ция независимо от езика.
пиктурален (лат.) книж. 1 . живопи-
сен; 2. прен. жизнеспособен.
пикфактор (фр.) техн. върхов коефи-
циент.
ликьор (фр.) 1. работник, специалист
по очертаване трасета на пътища,
коловози и др.; 2. служител, кой-
то се грижи за изправността на
шосета, коловози и др.; надзира-
тел.
Пилят (26-36 г.) 1. най-висшият съд-
ник в Юдея, който, въпреки убеж-
дението си, че Исус е невинен,
под натиска на тълпата, го осъж-
да на смърт; 2. прен. човек, който
бяга от отговорност.

557
пиндаризъм
пиластьр и пилястра (лат.) арх. плос-
ка вертикална издатина на стена
на сграда, повтаряща всички час-
ти и пропорции на колоните.
пилаф (тур.) варен ориз, попарен с
масло.
пилерс (англ.) мор. подпорна греда,
стълб.
пилзенско пиво или бира, рядка,
светла бира, произвеждана в град
Пилзен.
пилигрим (нем.) 1. странстващ бого-
молец (който отива по светите
места); 2. прен. странник, пътник,
пилон (гр.) 1. техн . отвесен стълб,
обикновено четвъртит, който слу-
жи за подпора; 2. ист. две висо-
ки, странично стеснени пирами-
ди с тесен проход между тях, ко-
ито съставяли монументален вход
на древноегипетски храм; 3. арх.
масивни стълбове пред входа на
обществено заведение, парк и др;
4. арх. Дека, временна постройка,
която има форма на кула и служи
за украса при някое тържество; 5.
техн. висок масивен стълб, на
който са окачени главните носе-
щи кабели на висящ мост; 6. техн.
стълб на електропровод с пръто-
ва конструкция, който има фор-
ма на пресечена пирамида.
пилор (гр.) анат. долният отвор на
стомаха; — пилороспазма (лат.)
мед. заболяване у деца през пър-
вите недели и месеци след раж-
дането, което се изразява в упо-
рити повръщания след кърмене;
—
пилоростеноза (лат.) мед. стес-
нение на пилора.
пилот (хол.) 1. лице, което направ-
лява кораб, самолет, спортна ко-
ла и др.; 2. моряк, който управ-
лява кораб; — пилотаж (фр.) книж.
1. умението да се управлява из-
кусно самолет или кораб; 2. уп-
равляване на самолет в хоризон-
тална или вертикална плоскост,
като се изпълняват различни фи-
гури във въздуха; — пилотирам
(фр.) 1. управлявам летателен апа-
рат; 2. управлявам кораб; — пи-
лотка 1. униформена шапка на пи-
лот; 2. разг. жена пилот.
пилюла (лат.) фарм. лекарство с раз-
лични примеси във вид на кръгло
или овално топче, удобно за пог-
лъщане.
пнмезон (гр.) ат. физ. нестабилна по-
ложителна или отрицателна час-
тица, която възниква при взаимо-
действието на ядрени частици с
голяма енергия.
пими (рус.) 1. високи меки ботуши
от обърната еленова кожал 2. ва-
лейки.
пинакида (гр.) ост. триъгълна или
четириъгълна изгладена дъска, на-
мазана с восък, на която са пи-
щели с мастило учениците от ки-
лийните училища.
пивакоид (гр.) в кристалографията
—
двустен с еднакви и взаимно
паралелни страни.
пинакотека (гр.) 1. картинна гале-
рия, известна е особено тази в
Мюнхен; 2. в древна Гърция —
място, в което се пазели произве-
денията на изкуството.
пингвин (лат.) зоол. голяма полярна
водна птица с недоразвити кри-
ле, която плава добре, но не мо-
же да лети.
пинг-понг (англ.) спорт, тенис на ма-
са.
пиндарии (хиндуист.) воен. нередов-
на войска в Индия, формирана от
разни обществени елементи, ко-
ято била често използвана от кня-
зете през 18. век в междуособни-
те войни.
шшдаризъм подражание на Пинда-
ровия слог; — пиндарски пннда-
рически свойствен на Пиндаровия
слог, надут, високомерен; — Пин-
дар (522—440), най-великият от

пннеален
558
гръцките лирици; повечето му съ-
чинения са възпявали победите-
лите в народните игри.
пинеален (лат.) в съчет. пинеалва
жлеза анат.
—
жлеза с вътрешна
секреция в основата на мозъка на
човека и гръбначните животни;
епифиза.
пиния (лат.) 1. бот. иглолистно дърво
с чадърообразна корона на лис-
тата, което вирее в средиземно-
морските области; италиански
бор; 2. подобен по форма на това
дърво стълб от газове и пари при
изригване на вулкан.
пинкертоновщина (амер.) книж. бу-
левардна детективска литература
(по името на американския детек-
тив Пинкертон — герой на таки-
ва романи).
пинола (нем.) техн. част от метало-
режеща машина, която придвиж-
ва в осево направление инстру-
мент или приспособление, което
придържа детайла в процеса на ра-
бота.
пннта (англ.) физ. единица мярка за
обем на течности и зърнени хра-
ни с различна стойност в различ-
ните страни (във Великобритания
-
0,57л;вСАЩ-0,47до0,68
за течности и 0,55 за зърнени хра-
ни; във Франция — 0,93 л; в Да-
ния — 0,60 л).
пинтия (тур.) стиснат човек, скъпер-
ник.
пинцет (фр.) малки щипци, употре-
бявани в медицината, техниката,
в лабораторите, във филателията
‘ идр.
пинчер (нем.) порода малко куче с
къса козина и дълги уши.
пнньон (фр.) техн. малко зъбно ко-
лело, чиито зъбци влизат между
зъбците на друго по-голямо ко-
лело, на което предават или от ко-
ето приемат движението.
пногенен (гр.) мед. който предизвик-
ва гноясване; гноеносен; — пи -
одермий (гр.) мед. възпаление на
кожата, придружено с гнойници;
—
пиодермити (гр.) мед. сборно
название на кожни заболявания,
причинени най-често от стафило-
коки и стрептококи.
пионка (лат.) 1. малка шахматна фи-
гура; пешка; 2. прен. човек, ли-
шен от самостоятелност, когото
други ръководят.
пионер (фр.) 1. военен от инженер-
ните войски (който прави укреп-
ления, пътища, мостове и пр.); 2.
първите заселници в една още не-
култивирана страна, които с това
проправят път и за последващи-
те; 3. прен. човек, който прокарва
нови идеи и пробива нови пъти-
ща в науката, изкуствата и пр.
пионефрит (гр.) мед. гноен абсцес в
бъбрека, гнойно възпаление на
бъбрека; — пионефроза (гр.) мед.
гнойно заболяване на бъбреците,
пиорея (гр.) мед. гнойно течение.
пипа1 (лат.) стара мярка за течности
в Западна Европа с различна
стойност за различните страни
(Франция — 390 и 630), Испания
и Португалия — между 534 и 566
л, Англия — 477 л).
пипа2 (англ.) техн. желязна тръба,
дълга 1-1,5 м, с дървена ръкох-
ватка за формуване чрез духане на
куха стъклария.
пипа3 (амер.) зоол. дебелокожа юж-
ноамериканска жаба, която носи
яйцата си и новоизлюпените жаб-
чета в особени ямички по кожата
на гърба си.
пипа4 (кит.) муз. китайски четирис-
трунен музикален инструмент, по-
добен на лютня.
пипер (гр.) 1. червен пипер; 2. че-
рен пипер; 3. разг. пиперки.
ниперазин (лат.) фарм. лекарствен
препарат — безцветна кристална
маса със слаба характерна мириз-

559
пиреномицети
ма.
пиперидин (лат.) хим. органическо
съединение — безцветна течност
с характерна миризма на пипер,
употребявана в аналитичната хи-
мия за откриване на сярата и при
вулканизацията на каучука.
пнперин (лат.) своеобразно вещест-
во в черния пипер, което му при-
дава характерната миризма.
пиперонал (лат.) хим. органическо
съединение, добивано от пипер с
приложение като подправка и в
парфюмерията; хелиотропин.
пипета и шшетка (фр.) I. стъклена
тръбичка, обикновено с каучуко-
во приспособление за поемане на
течности и пускането им на кап-
ки; гутатор, капкомер; 2. хим.
стъклена тръбичка с разширение
в средата за отмерване на течнос-
ти при лабораторни действия.
пилон (гр.) диал. пъпеш.
Пир II (319—273 пр. н . е.) ист. цар
на Епир, пълководец; нанася по-
ражение на римските легиони
край Хераклея и Аускулум с це-
ната на огромни загуби; — пирова
победа прен. победа, равносилна
на поражение; успех, постигнат с
цената на много жертви и лише-
ния.
пирамида (гр.) 1. тяло, което свърш-
ва с остър връх, чиито страни са
триъгълници; 2. високи гробни-
ци от подобен вид, където са пог-
ребани египетските фараони; 3.
дървена направа в казарма, за пос-
тавяне на пушките по една; 4. гим -
настическа или акробатическа фи-
гура от хора, наредени в редица
един над друг и стеснени нагоре;
5. издигната върху височина фи-
гура от съединени на върха гре-
ди, която служи за топографски
измервания; 7. анат. основни нер-
вни клетки в кората на главния
мозък на човека или гръбначно
животно; 8. анат . част от слепо-
очната кост; 9. анат. бъбречни ка-
налчета от бъбречно-мозъчно ве-
щество с основни, обърнати към
периферията на органа, и върхо-
ве, насочени към хилуса; — пира-
мидален (лат.) който има форма
на пирамида.
пирамндон (гр.) фарм. лекарствен
препарат — бяло кристално ве-
щество с горчив вкус, употребя-
вано като понижаващо темпера-
турата средство; амидофен.
пиран (гр.) хим. органическо кисло-
родно съединение, което е в ос-
новата на много природни и син-
тетични багрилни вещества, в
много синьо багрещи вещества на
цветята и плодовете и в някои рас-
тителни дъбилни вещества.
шгранограф (гр.) метеор, уред за неп-
рекъснато записване на слънчева-
та радиация; — пиранометър (гр.)
метеор, уред за измерване интен-
зивността на слънчевата радиация,
която пада на хоризонтална по-
върхност.
пиратствам (лат.) 1. занимавам се с
морско разбойничество; 2. прен.
грабя, обирам; — пират морски
разбойник, корсар.
пирг (гр.) ост. крепост, кула, кале,
пирей (гр.) бот. 1. вид многогодиш-
ни треви от семейство житни; 2.
троскот.
пирекс (англ.) хим. богато на сили-
циев окис висококачествено стък-
ло с добра термоустойчивост, ма-
лък коефициент на разширение и
добра химическа издържливост на
.
киселини.
пирексия (гр.) мед. обшо название
на болестите, придружени с трес-
ка.
пиреномицетн (гр.) параз. група сап-
рофитни гъбички, които живеят
като паразити по листата на ня-
кои висши растения, други гъби

пиретрии
560
или насекоми.
пиретрин (англ.) хим. органическо
съединение, което се получава от
цветовете на пиретрума и се упот-
ребява за унищожаване на вред-
ни насекоми.
пиретрум (гр.) 1. бот. подобно на
маргаритка и на лайка растение,
от което се добива отрова за на-
секомите; 2. екстракт от такова
растение, употребяван като отро-
ва за вредни насекоми.
пиридоксал (гр.) хим. продукт от
окислението на пиродоксана —
витамин В6.
пиринч (тур.) ост. сплав от мед и
цинк; месинг.
пирит (гр.) минер. твърде разпрост-
ранен в природата минерал, съ-
единение на желязото със сяра,
който се използва за добиване на
сярна киселина, боя, злато, ко-
балт, никел и др.
пирнхии (гр.) литер. вид стихотвор-
на стъпка от две кратки или не-
ударени срички.
пвро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която изразява от-
ношение към огън, горещина,
температура или треска.
пирога (караиб.) мор. 1. вид тясна и
дълга лодка от дървесна кора или
от опънати кожи; 2. лодка едрод-
ръвка.
пироген (гр.) хим. наименование на
вид сярно багрило.
пирогенен (гр.) хим. предизвикан от
действието на огън; — пирогене-
тичен и пирогенетически (гр.) хим.
който е предизвикан от преработ-
ката на органически суровини при
висока температура без достъп на
въздух и на химични реактиви; —
пирогеннзация (гр.) хим. метод за
преработка на органически суро-
вини чрез нагряване до 400-1200°С
без достъп на въздух и химични
реагенти; пиролиза.
пирогени (гр.) вещества, които по-
вишават температурата на тялото,
като предизвикват треска.
пнрогравюра (фр.) изк. гравюра вър-
ху дърво, кожа и др., извършена с
нагорещен инструмент.
пирограф специалист по пирогра-
фия; — пирографирам (гр.) рису-
вам, чертая с нажежено метално
острие по дърво, кожа и др.;
—
пнрография 1. изкуство да се пра-
вят украшения върху дърво, кожа
и др. с помощта на нажежен инс-
трумент; 2. направена по такъв на-
чин украса.
пироелектричество (гр.) физ. елект-
ричество, възбудено от противо-
положните страни на някои ди-
електрици, предимно на някои
кристали при тяхното нагряване
или изстудяване.
пирожка (рус.) кул. малка пържена
баничка.
пирокластити (гр.) геол. общо наз-
вание на различни по големина
късове и отломки от вулканичен
произход; — пирокластичен и пи-
рокластически (гр.) геол. който се
отнася до натрупан материал, про-
изхождащ от изригването на вул-
кан.
пироксен (гр.) минерал със стъклен
блясък и тъмнозелен цвят, който
влиза в състава на много магма-
тични и метаморфни скали; ав-
гит; — пироксенит (гр.) геол. маг-
матична зеленосива с кафява от-
сенка скала, която съдържа пи-
роксен.
пироксилин (гр.) хим. силно избух-
ливо вещество, което се получава
от обработката на целулоза или
памук със сярна и азотна кисели-
на; гърмящ памук, тринитроцелу-
лоза, нитроцелулоза с 12,5-13,5%
азот; целулозен тринитрат.
пирол (гр.) хим. органическо азотно
съединение — течност, която вли-

561
пирохлор
за в състава на хлорофила на рас-
тенията, хемоглобина на кръвта и
др.
пиролатрия (гр.) книж. обожаваме на
огъня; огнепоклонство; — пиро-
латър (гр.) книж. лице което обо-
жава огъня; огнепоклонник.
пир оли за (гр.) хим. разлагане на ве-
ществата при висока температура,
пиролузнт (гр.) минер. минерал, ман-
ганов двуокис, употребяван в
стъкларската индустрия.
пиромаиия псих. необясним стремеж
към палене на пожар.
пнрометрия (гр.) метод за измерва-
не на високи температури; — пи-
роскоп физ. 1. вид уред — комп-
лект от керамични телца, всяко
от които се деформира при опре-
делена температура, употребяван
за определяне на приблизителните
температури в промишлени и дру-
ги пещи; 2. уред за сигнализира-
не на пожар; — пирометьр уред за
измерване на много високи тем-
ператури (над 400°С).
пироморфизъм (гр.) геол. промяна,
която се извършва в скалите под
влиянието на много високи тем-
ператури; — пироморфит (гр.) ми-
нер. крехка зеленикава руда, бо-
гата по съдържание на олово.
пирон (гр.) нар. гвоздей.
пиронафт (гр.) хим. газ за осветле-
ние, получаван при дестилацията
на нефта.
пиронизъм (от собств. име) скепти-
цизъм.
пироп (гр.) минер. минерал от гру-
пата на гранатите с красив тъм-
ночервен цвят, чиито прозрачни
кристали се употребяват като скъ-
поценни камъни.
пирописят мин. вид богати на восъч-
ни и смолни вещества кафяви въг-
лища.
пироплазма (лат.) параз. най-прост
паразитен организъм, причинител
на прироплазмоза; — пироплазмо-
за (лат.) вет. мед. заболяване на
едрия добитък, конете, овцете, ко-
зите, свинете и кучетата, причи-
нено от ухапване от кърлеж.
пироскаф (гр.) ост. първото наиме-
нование на параход.
пиростатика (гр.) физ. урегулиране
на температурата.
пнростия и пирустия (гр.) диал. же-
лезен триножник, върху който се
поставят съдове при готвене на от-
крит огън; саджак.
пиросулфат (гр.) хим. сол на пиро-
сярната киселина, употребявана в
аналитичната химия.
пиросфера (нем.) геогр. огнено къл-
бо, което според старите схваща-
ния образувало центъра на Земя-
та.
пиротехника (фр.) производство на
взривни и горящи състави и на
средства за тяхното използване
(капсули, патрони, ракети и др.);
—
пиротехник техн. специалист по
пиротехника.
пиротин (гр.) минер. разпространен
в природата бронзовожълт мине-
рал с метален блясък — магнитен
пирит, който съдържа до 60% же-
лязо с примеси от мед, натрий,
кобалт и по-рядко манган, цинк
и др.
пирофилит (гр.) минер. алуминоси-
ликатен минерал, който прилича
на талк и се използва за изработ-
ване на огнеупорни изделия и
изолационен материал.
пирофор (гр.) хим. метал или метал-
на сплав, които в раздробено със-
тояние се самозапалват в съпри-
косновение с въздуха.
пирохелиометьр (гр.) метеор, уред за
измерване радиацията на слънче-
вата топлина.
пирохимия ост. дял от химията, в
който се изучава огънят,
пирохлор (гр.) минер. рядък мине-

пирувам
562
рал със сложен състав, оцветен
светложълто, тъмнокафяво до чер-
но, който служи като суровина за
добиване на елементите нитобий,
торий и др.
пирувам участвам в пиршество; —
пир пиршество, многолюдно уго-
щение с веселба.
пирует (фр.) 1. пълно единично за-
въртане на тялото върху един крак
при балет; 2. спорт, завъртане на
кон на задните крака при езда; 3.
спорт, бързо въртене на тялото
при фигурно пързаляне с кънки,
писа (гр.) диал. смола, зифт.
пискюл (тур.) ресни, конци и др.,
завързани на снопче.
писоар (фр.) мъжка тоалетна за хо-
дене само по малка нужда.
писта (лат.) 1. спорт, начертана пъ-
тека за спортни състезания; 2.
площ за излитане или кацане на
самолети; 3. следа.
пистола (ит.) книж. стара златна мо-
нета в някои романски страни.
пистолет (фр.) 1. малко ръчно ог-
нестрелно оръжие с патрони в
пачка за бой от близко разстояние;
2. техн. ръчен автоматичен уред
за пробиване на дупки в канари,
въглищни пластове, бетон и др.,
с което се улеснява тяхното кър-
тене; 3. техн . ръчен апарат за пул-
веризиране на струя от течни раз-
твори като боя, лак и др.; шпри-
цапарат.
пистон (фр.) 1. техн. тръбен кух нит;
2. воен. капсула на патрон; 3. спец.
пръстен за обличане на кръгли
дупки в кожа, кантон и др; 4.
техн. бутало на помпа; 5. клапан,
който затваря звуковите отвори на
музикалните инструменти; 6. муз.
вид музикален духов инструмент,
висцнкултура (лат.) книж. рибовъд-
ство.
пита (ит.) 1. диал. баница; 2. разг.
погача, кръгъл и възплосък хляб,
обикновено домашен; турта; 3. не-
що, което по форма напомня на
такъв хляб.
питагорец последовател на Питаго-
ровата философия; — питагоре-
изъм питагоровото философско
учение; приема числото за същ-
ност на всичко в природата и све-
та; — Питагор, Самоски (ок. 580
до ок. 500 пр. Хр .) древногръцки
философ, математик и политик,
почитан като съвършен мъдрец;
създател на математическите на-
уки); — питагоров в съчет. Пита-
горова теорема мат. теорема, спо-
ред която сборът от квадратите на
катетите в правоъгълния триъгъл-
ник е равен на квадрата на хипо-
тенузата; — питагорови числа мат.
всеки 3 цели положителни числа
(означаващи дължините на хипо-
тенузата и катетите), удовлетворя-
ващи условията на питагоровата
теорема (напр. 3, 4 и 5).
питателен (рус.) който съдържа в
достатъчно количество потребни-
те за организма хранителни ве-
щества; хранителен; — питател
техн. захранващо устройство; —
питая (рус.) 1. изпитвам, поддър-
жам, тая в душата си някакво чув-
ство; лелея; 2. техн. захранвам.
пнтекантроп (гр.) археол. най-древ-
ният изкопаем вид на човека, кой-
то се отнася към четвъртичния пе-
риод от историята на Земята.
Пити прочута флорентинска фами-
лия, съперница на Медичите; ве-
личественият техен палат във
Флоренция — Пити е превърнат
в музей, събрал редки художест-
вени и др. творения.
Пития (гр.) 1. жрица на Аполон, ко-
ято е предсказвала бъдещето; 2.
прен. лице, което прави неясни и
двусмислени изводи.
питомец (рус.) 1. храненик в сиро-
питалище или друго подобно за-

563
плазмоген
ведение; 2. възпитаник; — питом-
ник (рус.) бот. разсадник за на-
чално отглеждане на дръвчета или
други растения за разсад.
питон (гр.) 1. мит. стоглав змей, жи-
вял близо до Делфи и убит от Апо-
лон; 2. зоол . грамадна неотровна
змия в тропическите страни от ро-
да на боата; — питономорф (гр.)
палеонт. голямо изкопаемо вле-
чуго, което достига до 25 м.
пнореска (фр.) живописно изобра-
жение.
питос (гр.) ант. голям глинен яйце-
виден съд, с остро дъно и широ-
ко устие, употребяван в древнос-
тта и Средновековието за течнос-
ти, храни и др.
пиуряя (гр.) мед. отделяне на гной в
урината.
пиферио (ит.) муз. вид малка итали-
анска флейта със свирков науст-
ник, подобна на кавал.
пихтия (гр.) сгъстена до полутвърдо
състояние течност; желе, пача.
пич1 (тур.) младо стебло, израстък
направо от корена на голямо дър-
во; 2. незаконородено дете, копе-
ле; 3. развратник, мръсник.
пич2 (англ.) техн. цолов модул,
пишманлък (тур.) 1.разг. съжаление
за нешо извършено; 2. ост . глоба
за неустойка, за отказ от пазар-
лък; — пишман съм разг. съжаля-
вам за нещо, което съм извършил;
разкайвам се.
пищен (рус.) разкошен, великоле-
пен; — пиптост разкош, велико-
лепие.
пиянко (тур.) лотария с въртележка,
пиято (ит.) диал. плитка чиния,
плавник (рус.) 1. орган на движени-
ето на водните животни; 2. прис-
пособление, което се слага на кра-
ката за бързо придвижване във во-
да; 3. техн . уред за измерване или
регулиране скоростта на течнос-
ти в тръби и канали.
плагиатор (лат.) книж. литературен
крадец; взаимстване от или изда-
ване на чуждо произведение под
свое име; — плагиат книж. заим-
ствани откъси, части, идеи, мис-
ли от чужд литературен или на-
учен труд, без да се посочи из-
точникът; литературна кражба; —
плагиатство литературна кражба,
плагиоклази (гр.) минерали от гру-
пата на фелдшпатите със стъклен
блясък, чиито плоскости се пре-
сичат косо, под ъгъл, със сив, зе-
леникав, бял, рядко тъмносин до
черен цвят; — плагноклазит геол.
планинска порода, която се със-
тои почти изключително от зър-
на на плагиоклази с неголеми
примеси от пироксин, оливин и
др.
плаж (ит.) песъчлива или чакълес-
та, чиста от растителност ивица
от брега на море, река или басейн
за слънчеви или морски бани.
плазма (гр.) 1. биол. течната състав-
ната част на кръвта, лимфата и др.;
2. минерал със светлозелен или
изумрудено зелен цвят, разновид-
ност на халцедона; 3. физ. йони-
зиран газ, в който плътността на
пространствените заряди, създаде-
на от положително или отрица-
телно заредени частици, с еднак-
ви или почти еднакви, а хаотич-
ното топлинно движение преоб-
ладава над тяхното еднопосочно
придвижване под действието на
външно електрическо поле.
плазмо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която означава от-
ношение към плазма.
плазмогамия (гр.) биол. способност
на едноклетъчните организми да
образуват еднородна маса чрез
сливане на цитоплазмата, но без
сливане на ядрата.
плазмоген (гр.) биол. ген, който сс
намира в цитоплазмата на клет-

плазмогоиия
564
ката.
плазмогония (гр.) биол. зараждане на
организмите от течност.
плазмодеизъм (гр.) биол. тънка про-
топлазмена нишка, която свързва
съседни животински или расти-
телни клетки и служи за предава-
не на хранителни вещества или
дразнения.
плазмодий (гр.) биол. 1. вегетативно
тяло на лигавите гъби — протоп-
лазмена маса без клетъчна ципа;
2. прост едноклетъчен паразит,
който в кръвта е причинител на
малария; малариен паразит.
плазмолема (гр.) биол. протоплазмен
слой близо до обвивката на клет-
ката, който се отличава с плът-
ност и отсъствие на зърненост.
плазмолиза (гр.) биол. сливане на
протоплазмата на растителна клет-
ка и отделянето й от клетъчните
стени поради обезводняването й.
нлазмотрон (гр.) техн. устройство за
получаване на нискотемператур-
на плазма; 2: плазмена горелка,
използвана за рязане на метали и
на огнеупорни материали.
плазмохимия (гр.) хим. дял от хими-
ята, който изучава нискотемпера-
турните плазми и тяхното изпол-
зване.
плазмоцнтом (гр.) мез. тумор на плаз-
мената клетка.
плака (гр.) 1. фото, стъклена плоча
за фотографски негатив. 2 книж.
вид орден, който се носи на фрак
отляво на колана.
плакаж (фр.) книж. покриване с це-
нен материал статуя и под.
плакарда (фр.) ост. плакат .
плакат (лат.) 1. голямо обявление
(залепено по улиците), афиш; 2.
голяма рисунка с кратък текст, ко-
ято се използва за нагледна по-
литическа агитация, за реклама и
др.
плаке (фр.) книж. изделие от евтин
материал, покрито с друг по-це-
нен материал; — планирам (фр.)
книж. 1. покривам метални изде-
лия с по-устойчив материал, за да
ги предпазя; 3. покривам с чимо-
ве или засаждам с храсти полега-
та местност, обикновено край жп
линия, шосе и под.;
—
плакиров-
ка (рус.) книж. плакаж, плакира-
не.
плахия (гр.) вид ястие с лук, морко-
ви и под., печено на фурна.
план1 (лат.) 1. чертеж, снимка на не-
що в умален вид; 2. предварител-
но обмислен начин за извършва-
не на нещо; 3. предварително на-
белязана система от мероприятия,
в които се определя редът, после-
дователността, сроковете за из-
пълнението на някаква работа; 4.
кратко набелязване на най-важ-
ните точки или моменти, по ко-
ито се пише литературно или на-
учно произведение, доклад и под;
5. начин, насока, по които се раз-
глежда или построява нещо; на-
мерение; 6. кино, непрекъснато ра-
виваща се част от действието във
филма, заснета на едно място; 7.
кино, разместване на филмови ми-
зансцени в пространството на ка-
дъра; 8. прен. място; 9. прен. на-
мерение.
план2 и плания (гр.) дърв. вид дълго
дървено ренде.
планер (фр.) ав. безмоторен самолет;
—
плянеризъм (фр.) спорт, полет
с безмоторен апарат, по-тежък от
въздуха; — планернст спорт, ли-
це, което лети с планер.
планет (фр.) техн. зем . ръчен кул-
тиватор, който се използва за об-
работка на междуредията при
окопните култури.
планета (лат.) астр. небесно тяло,
което се върти около слънцето и
получава от него топлина и свет-
лина; — планетарен астр. 1 . кой-

565
пласирам
то се отнася до планета; 2. който
напомня планета или се състои от
планети; — планетарий астр. 1.
приспособление, което се състои
от няколко проекционни апарата
за проектиране върху куполооб-
разен екран видимите движения
на небесните тела; 2. сграда, къ-
дето се правят демонстрации на
тези движения; 3. малък механи-
чен уред, с който се демонстри-
рат движенията на планетите с
техните спътници около Слънце-
то; — планетоидн астероиди.
планзихтер (нем.) мелн. машина за
пресяване на смления продукт.
планиглоб (гр.) геогр. карта на не-
бесното или земното полукълбо.
планяметрия (лат.) част от геомет-
рията, която се занимава с плос-
костите; — планиметър (гр.) инс-
трумент за измерване площта на
фигури върху чертеж, план и др.;
—
планирам 1. съставям план или
проект на нещо; 2. измервам и из-
равнявам място на план; уравня-
вам; 3. прен. имам намерение,
кроя, възнамерявам; 5. ав. плав-
но се спускам с планер или със
самолет с изгасен мотор; призе-
мявам се.
планисфера (гр.) карта, където две-
те земни полукълба са изобразе-
ни на плоскост.
Планк, Макс (1858-1947) немски
физик, един от основателите на
квантовата теория, нобелов лауре-
ат (1918); — планкова константа
физ. универсална константа в
квантовата физика.
планка (лат.) книж. гладка дървена
или метална летва, дъсчица или
плака.
планктон (гр.) биол. организми, ко-
ито населяват водните пластове,
извършват слаби или бавни дви-
жения или не могат да извършват
самостоятелни движения и се но-
сят пасивно от водата,
планмашнна машина рендосвачка.
плантаж (фр.) зем. дълбоко до 70-
100 см прекопаване на земята; ри-
голване.
плантация (лат.) 1. разсадник за
плодни дървета на едро; 2. обшир-
но поле засято особено от евро-
пейците в източна и западна Ин-
дия с кафе, памук, коноп, рапица
и пр.
—
плантатор 1. притежател
на плантация; 2. лице, което отг-
лежда дървета за разсаждане.
планшайба (нем.) техн. приспособ-
ление към тъкачен стан, железар-
ски струг и други за закрепване
на обработваемия предмет и да им
придава въртеливо движение; пат-
ронник.
планшет (фр.) 1. геод. дървена дъс-
ка или картонена папка, върху ко-
ято се прикрепва хартия за пра-
вене на топографски планове с
мензула; 2. геод. полученият по та-
къв начин план; 3. геод. плоска
кожена чанта за носене на план
или карта, чиято външна част е
от прозрачна материя; 4. спец, ме-
талическа пластинка за стягане на
корсет; 5. книж. под на театрална
или друга сцена; — планшетка
(фр.) геод. 1. планшет; 2. подвиж-
на малка сгъваема масичка, упот-
ребявана от планоснимачи.
планшир (англ.) мор. профилирана
греда по горния край на борда на
кораб.
планьор (фр.) ав. безмоторен само-
лет; безмоторник.
пласирам (фр.) 1. намествам, пласи-
рам пари, капитали = давам ги (на
едно лице или повече места) с цел
да получа лихви; 2. спорт, изпра-
щам топката на точно определе-
но място; — пласиране 1. намест-
ване, намиране място на нещо
(напр. даване пари на сигурно
място); 2. предаване на стока в го-

пластили
566
лямо количество по търговците;
3. спорт, заемане на определено
място, обикновено благопиятно
при игра; 4. фин. методи на въз-
действие от страна на компани-
ята върху котировката на техните
ценни книжа на борсата.
пластидн (гр.) биохим. живи състав-
ни части на растителната клетка,
центрове на биохимичната й ак-
тивност.
пластидула (лат.) анат. най-малка-
та частица на живата плазма.
пластик (гр.) конструкционен мате-
риал, който при дадени условия
на обработка се поддава на плас-
тично формуване, на оформяне,
без да се прибягва до рязане или
стъргане; пластичен материал; —
пластика (гр.) 1. съвкупността на
формите на едно лице или фигу-
ра: безупречно красивата пласти-
ка на Аполон; 2. изкуство да се
направи тялото по-гъвкаво, под-
вижно; тук влиза танцувалното из-
куство, гимнастиката; 3. модели-
ране на фигури; 4. хир. присажда-
не на тъкан; — пластикат (гр.) 1.
книж. конструкционен материал,
на който при нагряване може да
се придаде необходимата желана
форма; 2. хир. тъкан, която се при-
сажда; — пластнкатор (гр.) техн.
машина, месачка за суров каучук;
—
пластикация (рус.) техн. про-
цес на механична или топлинна
обработка на каучука, за да полу-
чи по-голяма пластичност; —
пластилин (гр.) мека смес от гли-
на, восък, церезин, вазелин и дру-
ги вещества, която се употребява
за моделиране; моделен восък.
пластир (нем.) лекарство във вид на
гъста леплива маса, намазана на
плат за налагане върху болно мяс-
то.
пластификацня (гр.) хим. метод за
променяне свойствата на някои
материали като се прибавят към
тях вещества, които ги правят
еластични и пластични; — плас-
тификатор (гр.) хим. органични ве-
щества, които се прибавят към
пластмасите при обработването им
за намаляване на твърдостта и за
увеличаване гъвкавостта и елас-
тичността; 2. строит. добавка към
циментов или друг строителен
разтвор, която убеличава пластич-
ността на бетона или строителна-
та смес; — пластифицирам правя
пластичен; — пластичен (гр.) L ва-
ятелски, скулпторски; 2. гъвкав,
гразиозен, ритмичен; 3. с краси-
ва, хармонична форма; 4. техн .
който може да приема и запазва
определена форма.
пластична хирургия мед. дял от хи-
рургията за възстановяване фор-
мата и функциите на органи или
части от тялото, увредени от за-
боляване, нараняване, изгаряне и
Др.
пластицнм (гр.) строит. подова нас-
тилка от дървени трици и цимен-
тово спойващо вещество.
пластмаса (гр.) хим. изкуствена ма-
терия, получена от природни или
изкуствени високомолекулни съ-
единения, способна при опреде-
лена температура и налягане да
стане пластична и да й се прида-
ва всякаква форма.
пластогамия (гр.) биол. сливане на
едноклетъчни организми за обра-
зуването на еднородна маса, при
която има сливане на протоплаз-
мата, но не и на ядрата.
пластографня (гр.) книж. подправ-
ка, фалшифициране на подпис,
документ и под.;
—
пластограф
(гр.) книж. фалшификатор на до-
кументи.
пластомер (гр.) техн. 1. уред, с кой-
то се определя пластичността на
различни материали чрез измер-

567
плац
ване на дълбочината, до която по-
тъва игла или сферичка с опреде-
лени размери при натиск с опре-
делена сила; 2. уред за определя-
не на граничното напрежение при
преплъзване на гъсти мазила.
пластосоми (гр.) биол. постоянни
съставни части, включени в жи-
вотинските или растителните ор-
ганизми, които имат форма на
нишки, пръчици или зърна.
пластрон (фр.) гръдна наставка на
дамска дреха.
пласьор (фр.) търг, лице, което се
занимава с пласиране на чужди
стоки.
платан (гр.) бот. горско или парко-
во дърво със зеленикава кора и
длановидни листа.
платеозавър (гр.) палеонт. голям из-
копаем гущер, предшественик на
динозавъра.
платно и платеца (гр.) вид плоска
речна риба.
платина (исп.) химичен елемент, зн.
Р, пор. No 78, ат. т. 195,05 — бла-
городен сивобял метал, по-тежък
от златото и най-неизменяем.
платнцефалия и платнкефалия (гр.)
анат. развитие на черепа на ши-
рина.
платка комп. твърда основа от изо-
лационен материал, върху която
е монтирана или може да бъде
монтирана електрическа схема.
плато (фр.) 1. геогр. плоско възви-
шение; 2. равнина на баир или
планина; 3. ост . поднос без дръж-
ки.
Платон най-великият гръцки фило-
соф-идеалист в древността (427—
347 пр. н. е .), създател на стройна-
та система на идеалистическата
философия; въвежда понятието
„идея”; запазени са съчиненията
му: „Апология на Сократ”, „Хар-
мид”, „Софис” и др ; — платони-
зъм (фр.) филос. идеалистическо
учение на древногръцкия фило-
соф Платон, според което същес-
твува само свят свят на идеите, а
предметите и явленията са отра-
жение на тази идея; — платоник
(фр.) филос. последовател на Пла-
тон и платонизма; — платоничен
и ллатонически 1. филос. който се
отнася до платонизма; идеалисти-
чески; 2. прен. основан на чисто
духовно влечение, без физическо
общуване.
платформа (фр.) 1. високо равно
място пред жп гара, където спи-
рат влаковете за разтоварване и то-
варене; 2. площадка в предната
или задната част във пътнически
влаков или трамваен вагон; 3. част
от печатарска машина, на която
се поставя формата от металните
букви за печатане; 4. еоен . издиг-
ната площ, на която поставят ар-
тилерийското оръжие; 5. печ . мяс-
то в печатарска машина, където
се поставя формата с буквите за
печатане; 6. геогр. област от зем-
ната повърхност, която заема цен-
тралната част на материците и се
характеризира с малка интензив-
ност на тектонични движения и
магмени прояви; 7. товарен вагон
или кола без покрив и стени за
превоз на тежки предмети; 8. прен.
програма на партия, политическа
група или отделно политическо
лице и под.
плафон (фр.) книж. таван, обикно-
вено украсен с живопис (на стая,
гледана отдолу); — плафонер и
плафониера (фр.) книж. осветител-
но тяло, което се поставя в не-
посредствена близост до тавана.
плац (нем.) 1. площад; 2. специално
място за военни упражнения; 3.
разш. специално място за спорт-
ни игри и др.;
—
плац-адютант
адютант на началника на гарни-
зона; — плацдарм 1. еоен. терито-

плацента
568
рия, която се използва от някоя
държава за военни действия сре-
щу друга държава; 2. воен . тери-
торията на срещуположния бряг
на водна преграда, заета от войс-
ките при нейното форсиране, при
настъпление или задържана при
отбранителен бой; 3. воен . част от
брега, заета при морски десант,
която осигурява стоварването на
главните десантни части; 4. ист.
през Първата световна война —
местност пред участъка на проби-
ва, подготвена в инженерно от-
ношение по начин да улесни по-
нататъшните действия на пехота-
та и артилерията; — плацкарта
(нем.) билет, който дава право на
пътник да седне на определено
място във вагона на пътнически
влак.
плацента (лат.) 1. анат. временен ор-
ган у бременна жена или женско
животно, който свързва зародиша
с тялото на майката и служи за
обмяна на веществата и хранене-
то на зародиша; ложе; 2. бот. тъ -
кан в растения, към която се
прикрепят пъпките или спорите.
плашкоут (хол.) мор. 1. плоскодънен
шлеп; 2. понтонна лодка.
плащеница (слав.) 1. платно, покрив-
ка на мъртвец; 2. четвъртит голям
плат, на който е изобразено пог-
ребението' Христово.
плебей (лат.) 1. в стария Рим: не-
пълноправен гражданин; 2. прен.
бедняк, прост човек; — плебейс-
ки прост, сиромашки.
плебисцит (лат.) гласуване от цял на-
род по известен спорен въпрос;
референдум; — плебс (лат.) 1. ист .
в древния Рим — градското насе-
ление от неблагороден произход;
2. прен. низшите слоеве от насе-
лението; плебеи.
плевра (лат.) анат. серозна ципа, ко-
ято обвива белия дроб и гръдната
кухина; — плеврит възпаление на
плеврата.
плеврокардит мед. едновременно въз-
паление на плеврата и на външния
лист на перикардия.
плевропневмония мед. 1 . крупозно
възпаление на белите дробове, ко-
ето обхваща и плеврата; 2. забо-
ляване на говедата, конете и ко-
зите, специфично за всеки отде-
лен вид, което не се предава на
другите.
пледоария (лат.) защитна реч; — пле-
дирам защитавам; — пледиране за-
щитаване.
плезиантроп (гр.) палеонт. вид из-
копаема човекоподобна маймуна
от рода на австралопитека, наме-
рена в Южна Африка.
плезиозаври (гр.) палеонт. група
морски влечуги, живели от нача-
лото на юрския до края на кред-
ния период.
плейбек (англ.) муз. често използван
метод за записване на музика на
магнетофонна лента или плоча,
при която първо се записва ор-
кестровият съпровод, а след това
солото.
плейбой (англ.) книж. млад човек,
който се занимава само със спорт,
развлечения, ухажване на жени и
пр.
плейотропия (гр.) ген. влияние на
един наследтвен фактор, което се
разпростира едновременно върху
няколко белези.
плейстосеиста (гр.) геогр. линия на
географска карта, съединяваща
точка на най-голямата сила на зе-
метресение.
плейстоцен (гр.) геол. долната епоха
на четвъртичния период, която
обхваща ледниковите и междулед-
никови времена.
плексиглас (нем.) хим. твърда, безц-
ветна и прозрачна пластмаса, ко-
ято се използва за изработване на

569
плик
лещи за оптически прибори и за
телескопи, като заместител на
обикновеното стъкло, при само-
летите и при автомобилостроене-
то, в жилищното строителство, в
зъболекарската практика и пр.
плексит (лат.) мед. възпаление на
нервен сплит от инфекциозен,
токсичен или друг произход.
плектър, плектрон и плектрум (гр.)
муз. тънка рогова или целулоид-
на пластинка, с която при свире-
' не се придърпва струната на му-
зикален инструмент като мандо-
лина, тамбура и др.
пленум (лат.) събрание, при което
присъстват всички членове на из-
бран ръководен орган на органи-
зация или държавен институт; —
пленарно заседание заседание, при
което всички членове присъстват,
пленер (фр.) худ. в живописта — пре-
даване на естественото осветление
във въздушната среда с помощта
на наблюдавани в натура отсенки
и преходи на цветовете; 2. рису-
ванена открито сред природата; 3.
картина, рисувана на открито сред
природата; — пленеризъм (фр.)
худ. рисуване на открито сред при-
родата; пленер.
плеоназъм (гр.) излишни думи; мно-
гословие за усилване на речта,
употребени заедно еднозначни ду-
ми: черен негър, виждам нещо със
собствените си очи и пр.
плеохронизъм (гр.) физ. оптично яв-
ление, което се строи в измене-
ние цвета на някои кристали
вследствие на нееднаквото поглъ-
щане на светлината от различни-
те им части.
плереза (фр.) рядко 1. траурна лента
върху дреха; 2. щраусово перо за
дамски шапки.
плерома (гр.) бот. вътрешен слой в
първичните тъкани на корените
на растенията.
плесиметър (гр.) мед. тънка дървена
или костена пръчка, с която се чу-
ка по тялото на болен при меди-
цински преглед.
плетнзмограма (гр.) мед. графичен
запис на измененията на обема на
човешки или животински орган в
зависимост от състоянието на кръ-
воносните съдове.
плестнзмограф мед. уред за извърш-
ване на плетизмография; — пле-
тизмография (гр.) мед. графично
регистриране с помощта на пле-
тизмограф обемните колебания на
периферни органи и тъкани, пок-
рити с кожа (крайници и пр.) .
плетора (гр.) мед. увеличение на об-
щата маса на кръвта в тялото
вследствие на затруднения в ди-
шането и др.;
—
плеторичем (гр.)
мед. пълнокръвен.
плеяда (гр.) 1. астр. галактичен звез-
ден куп в съзвездието Телец; 2.
мн. мит. седемте дъщери на Ат-
лант и океанидата Плейона; 3.
прен. група от изтъкнати дейци в
някоя област на науката, изкуст-
вото и други, които живеят и тво-
рят в една епоха; 4. група от се-
дем поети в Александрия (3. век
пр. Хр.) и във Франция през 16.
век, начело с Ронсар; 5. хим. гру-
па изотопи на даден елемент, за-
емащи едно и също място в пе-
риодичната таблица на Менделе-
ев.
или (фр.) книж. гънка върху плат,
направена по машинен начин или
с ютия; плисе.
плик (ит.) 1. сгънат и подлепен лист
хартия, в който се поставят пис-
ма; 2. книжна кесия, в която се
размерват стоки при продажбата
им на дребно; 3. вид дамски гащи
без крачоли; 4. прен. платнена тор-
ба, в която се поставят пеленаче-
тата; 5. прен. вид чаршаф, в който
се поставя юрган.

пликатнвен
570
пликатнвен (лат.) геол. който се от-
нася до дислокация на земната ко-
ра, която не е съпроводена от раз-
късвания.
плимутрок (англ.) зоол. вид едра по-
рода нослива кокошка за месо и
яйца.
плинт и плинтус (гр.) арх. 1. квад-
ратна плоча в основата на коло-
на; цокъл; 2. външна издатина на
прозорец; перваз; 3. летва, обик-
новено триъгълна за прикриване
пролуката между стената и пода;
перваз.
плиопитек (гр.) палеонт. вид изко-
паема човекоподобна маймуна,
предшественик на съвременния
гибон.
плиоцен (гр.) геол. горната епоха на
неогена.
плисе (фр.) 1. успоредни гънки на
плат, направени по машинен на-
чин или с ютия; дипли; 2. плат
или пола с такива гънки; — пли -
сирам правя на гънки, на дипли;
—
пли-солей (фр.) книж. лъчеоб-
разно разположение на плисета.
пломба (фр.) 1. малка кръгла олов-
на плочка с печат, който свиде-
телства за непокътнатост; 2. ве-
щество (злато, платина, емайл), с
което се затваря дупка в зъб; 3.
метална плочка с фабричен знак
за указване произхода на стока;
4. арх. многоетажна сграда, пост-
роена между два калкана; — плом-
бир специални клещи за поставя-
не на пломба — пломбирам поста-
вям пломба.
плондер (нем.) спорт, вътрешна на-
дуваема, обикновено каучукова
част на топка за футбол, волейбол
и др.
плот (рус.) 1. дървена или метална
плоскост на мебел, машина и др.;
2. многоредово съединение на
дървета за превозването им по во-
ден път; 3. сал.
плотер (англ.) комп. изходно уст-
ройство, което преобразува коди-
раната информация от компютъ-
ра в схеми или изображения вър-
ху хартия или прозрачна плака с
помощта на една или повече пи-
салки.
плоха (фр.) вид широка гънка на
женска дреха.
площад широко място между сгра-
дите в населено място.
плувнален (лат.) в съчетание плуви-
ален режим — речен режим, офор-
мен под изключителното влияние
на дъждовните валежи; — плуви-
ометър (лат.) метеор, уред за из-
мерване падналите валежи; дъж-
домер; — плувиограф (лат.) мете-
ор. уред за автоматично записва-
не количеството на падналите ва-
лежи; самопишещ дъждомер.
плумбат (лат.) хим. сол на метаолов-
ната киселина.
плумбид (лат.) хим. съединение на
оловото с друг метал; оловна
сплав.
плумбнкон (лат.) изч. техн . предава-
телна телевизионна тръба с вът-
решен фотоефект и фотоекран от
оловни соли; ледикон.
плумбит (лат.) хим. сол, получена от
взаимодействието на олово с ал-
кална основа.
плурал (лат.) език, множествено чис-
ло; — плурален (лат.) в съчетание
плурален вот — право на избира-
тели в някои страни да имат ня-
колко гласа в зависимост от раз-
лични цензове; — плурализъм
(лат.) филос. идеалистическо фи-
лософско учение, според което в
основата на света лежат множест-
во самостоятелно съществуващи и
независими едни от други духов-
ни същности.
плусквамперфект(ум) (лат.) език, от-
давна минало време.
плутеум (лат.) ист. дъсчено укреп-

571
пневматология
ление за нападане или отбраня-
ване на крепост, употребявано от
римляните.
плутократия (гр.) управление на бо-
гатите; — плутократ книж. лице
от най-богатия слой на управля-
ващата класа, което поради бо-
гатството си има влияние и власт;
—
плутокрация книж. 1 . държавен
строй, при който управлява група
от най-богатите представители на
господстващата класа, а народът
е в пълно безправие; 2. плутокра-
тите в една държава през даден
период.
Плутон (гр.) 1. мит . според вярва-
нията на древните гърци — бог
на подземното царство и на сен-
ките на умрелите; 2. астр. най-
далечната, девета планета от
Слънчевата система; 3. геол. об-
що название на разнообразните
тела, които произхождат от под-
земните недра; — плутонисти (гр.)
привърженици на учението, че
планинските масиви са произлез-
ли от огнена лава; — плутоннзъм
явленията, които са обусловени от
средиземния огън.
плутоний (гр.) физ. радиоактивен
елемент, зн. Ри, пор. No 94, полу-
чен през 1940 г. по изкуствен на-
чин и с голямо значение за доби-
ване на атомна енергия; — плуто-
ниев реактор физ. ядрен реактор с
основно гориво изотоп на плуто-
ния; — плутонов който се отнася
до плутоний; — плутонова бомба
физ. атомна бомба, в която ядре-
ният заряд е плутон —239 (една
от двете ядрени бомби, хвърлени
над Япония през 1945 г.).
плутонит (нем.) петрогр. подземна
затвърдяла вулканична скала.
плутоничеи геол. който се отнася до
плутон; — плутония ни скали геол.
скали, които се формират в дъл-
бочините на земната кора и имат
еднороден минерален състав,
електрокристалинна структура и
масивен изглед.
Плутос в гръцката митология: бог
на богатството, идващо предим-
но от земята, от плодородието.
плюмаж (фр.) книж. украшение от
пера върху шапка или на конска
сбруя.
плюс (лат.) 1. мат. повече, добавя-
не, математически знак (+) за съ-
биране; 2. мат. положителна ве-
личина; 3. прен. предимство, по-
ложително качество в повече в
сравнение с някого или нещо; 4.
прибавяне, добавяне на нещо.
плюш (англ.) вълнено-копринена
материя подобна на кадифе, но с
по-дълги косми.
Плюшкин (рус.) 1. персонаж от Го-
головия роман „Мъртви души”,
който се отличава със скъперни-
чеството си; 2. прен. голям скъ-
перник.
пневм(а, о)- (гр.) първа съставна част
на сложни думи, за означаване от-
ношение към въздух, газ.
пневматнк (лат.) техн. 1. външна ав-
томобилна или велосипедна пнев-
матична гума; 2. тръба, през ко-
ято с помощта на сгъстен или раз-
реден въздух се придвижват пис-
ма или документи; тръбна поща;
—
пневматака (гр.) дял от физи-
ката, който изследва законите на
физическото действие на атмос-
ферния въздух и другите газове.
пмевматоза (лат.) мед. болезнено със-
тояние вследствие на натрупани
в организма газове.
пневматолиза (гр.) геол. отделяне на
лесно летливи вещества при по-
нижено налягане.
пневматология (гр.) мед. ост . дял от
медицината, в който се изучават
болестите, които се предизвикват
от присъстивието на газове в ор-
ганизма.

пневматометър
572
пневматометър мед. уред за измер-
ване на вдишвания или издишван
въздух от белите дробове.
лневмектомия (гр.) мед. хирургичес-
ко изрязване на единия бял дроб
или част от него.
пневмеркатор хидр. пневматичен
уред за отбелязване равнището на
течности във водоеми и др.
пневмобацил (гр.) мед. бацил, който
причинява възпаления на белите
дробове, плеврата, перикардия и
др.
пневмограф (гр.) мед. уред за запис-
ване на дихателните движения.
пиевмокок (гр.) мед. бактерия, ко-
ято причинява редица заболява-
ния у човека.
пневмокониоза (гр.) мед. белодроб-
но професионално заболяване,
което се дължи на продължител-
но влияние на запрашен въздух.
пневмокостюм (рус.) ав. херметичес-
ки костюм на пилот за летене на
голяма височина.
пневмолиза (гр.) мед. оперативно ос-
вобождаване на белия дроб от
сраствания, главно при туберко-
лозно заболяване.
пневмомнкоза (гр.) мед. белодробно
заболяване, предизвикано от ня-
кои видове гъбички.
пневмония (гр.) мед. възпаление на
белите дробове.
пневмопатня (гр.) мед. болест на бе-
лите дробове, белодробно страда-
ние.
пневмопоща техн. уред за приемане
на писма и документи по тръби,
в които действа поток от сгъстен
или разреден въздух; тръбна по-
ща.
пневмосклероза (гр.) мед. хронично
заболяване на белите дробове с
разрастване на съединителната тъ-
кан в тях и нарушаване на диха-
телната им функция.
ппевмоторакс (гр.) мед. 1 . натрупва-
не на въздух между белите дробо-
ве и плеврата; 2. изкуствено до-
зирано запълване с въздух (по-
рядко с кислород или газ) на плев-
ралната кухина с лечебна, а по-
някога и с диагностична цел.
поаз (фр.) физическа единица за ди-
намична вискозност.
поанкаре (фр.) книж. фасон на обув-
ка с четвъртита форма на бомбе-
то.
поансон (фр.) 1. печ . стоманено из-
пъкнало изображение на печатар-
ски знак, от което се изливат мат-
рици; 2. спец, детайл от инстру-
мент с изпъкнала фигура за отбе-
лязване чрез натиск на изображе-
ние върху изработен предмет; 3.
геогр. условен знак на географс-
ки карти.
поант (фр.) изк. балетна поза, при
която танцуващият застава върху
палците на краката.
поанта (фр.) литер. дума или израз,
момент или завършек на литера-
турно произведение за подчерта-
ване на мисъл.
поантирам (фр.) 1. книж. предизвик-
вам интерес по изкуствен начин;
заострям; 2. изк. изпълнявам ба-
летна поза поант.
поверие (сл.) вярване; — поверител-
но тайно; строго поверително,
много тайно; — повествование
(рус ) разказване; — повест малък
роман, в който се изобразяват от-
делни преживявания на едно и
или няколко лица; — повествова-
телеи разказвателен.
повестка (рус.) воен. предварителен
сигнал, който се дава от тръбача
четвърт час преди вечерна провер-
ка.
повинност (рус.) задължение, дълг:
военна, трудова повинност; — по-
винявам се, покорявам се.
погача (ит.) 1. безквасен пшеничен
хляб; турта; 2. диал. баница; 3. го-

573
позиция
лям кръгъл хляб от бяло брашно,
погонофори (гр.) зоол. морски безг-
ръбначни животни, които живеят
в дълги тънки тръбички.
погреб (рус.) 1. еоен . склад за съхра-
няване на бойни припаси, обик-
новено под земята; 2. ост. зим-
ник, изба, мазе.
подагра (гр.) мед. болест, която се
характеризира със силни болки в
ставите.
подзолн (рус.) геол. бедни на храни-
телни вещества почви, образува-
ни от бързо разложили се игло-
листни растения и на които со-
лите от повърхностния слой са из-
мити от валежите.
подиум (лат.) книж. 1. възвишение,
издигнато място за представления,
речи и др.; 2. ограда на арена в
цирк; 3. подножие на император-
ска ложа в древноримски цирк;
4. издигната основа, върху която
се изграждал древноримски храм,
подпоручик ост. еоен . първи офицер-
ски чин, днес — младши лейте-
нант.
поезия (гр.) 1. всичко художестве-
но, изразено с думи, предимно в
мерена реч; 2. прен. красота, пре-
лест; — поетизярам (гр.) 1. правя
стихове; 2. прен. мечтая; — поет
стихотворец; — поетика (гр.) ли-
тер. 1 . теория на поезията, т. е.
на художествената литература; 2.
наука за формите и принципите
на художественото литературно
творчество; 3. съвкупност от ху-
дожествените особености на един
поет, една епоха или едно тече-
ние; — поетичен и поетически (гр.)
I. който съдържа поезия; 2. който
се отнася до поезия; — поетичес-
ка волност отклонение от извест-
но езиково или правописно пра-
вило заради изискванията на ри-
мата и ритъма в стихотворната
реч; — поетическа лексика съвкуп-
ност от думи и изразни форми в
художествената литература.
поема (гр.) 1. кратък поетичен раз-
каз за обществено събитие или
лични преживявания, където осо-
бено силно се проявява личният
характер на едно или няколко ли-
ца; 2. музикално произведение със
свободна форма.
поза (фр.) положение на тялото; —
позирам служа за модел за скулп-
турно или живописно изображе-
ние; — позьор (фр.) книж. неиск-
рен човек, лицемер.
позитив (лат.) фотографска снимка,
„която се получава непосредстве-
но от негатива.
позитивен (лат.) положителен, сигу-
рен: позитивен отговор; — пози-
тивна философия която почива на
опитните науки; позитивна наука,
положителна, почиваща на опи-
та: физика, химия, ботаника и др.;
—
позитивизъм положителна фи-
лософия, която основава своите
заключения само на очевидни и
доказани факти като отхвърля раз-
глеждането на трансцендентални-
те въпроси; —-
позитивисти пос-
ледователи на позитивизма; — по-
зитивност положителност.
позитрон (лат.) физ. градивна час-
тица на атомните ядра, чиято ма-
са е равна на масата на електро-
на, а товарът й е равен на елект-
ронния, но е положителен; анти-
частица на електрона; — позитро-
ний физ. атомна система от позит-
рони и електрони, подобна на во-
дородния атом.
позиция (лат.) 1. местността, която
заема една войска в боя; 2. поло-
жение; — позиционна война за-
щитна война, където и двата неп-
риятеля са се укрепили и държат
отбранително положение; 3. оп-
ределено положение на тялото
(ръцете) при танц (при свирене);

позология
574
4 прен. становище, гледище,
позология (гр.) фарм. дял от фарма-
кологията, който се занимава с до-
зирането на лекарствата съобраз-
но възрастта, пола и други усло-
вия.
позумент (фр.) книж. галон, шнур от
копринена или вълнена прежда.
пойкилотермен (гр.) спец, който ме-
ни температурата си съобразно
външните условия; — пойкилотер-
мни животни животни с непосто-
янна температура на тялото.
пойнтер (англ.) порода ловно куче с
къса гладка козина.
покер (англ.) вид хазартна игра с 52
карти и джокери.
полярен (лат.) полярен,
поляризация (нем.) поляризация; —
полариметьр поляриметър.
нолдер (хол.) отводнени обработва-
еми участъци от маршите, защи-
тени от морето с пясъчни дюни
или изкуствени насипи.
полеви (рус.) в съчет. военнополеви
съд — съд, който е свързан с'во-
енновременна дейност.
полемизирам (гр.) споря (устно или
писмено); — полемика писмен
спор, литературно (във вестници
и списания, брошури и др.) пре-
ние; — полемист лице, което во-
ди или умее да води полемика —
полемичен който има характер на
полемика; буен, войнствен.
полен (фр.) бот. прашец на цвета на
растение; тичинков прашец.
полента (лат.) книж. качамак.
поли- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение мно-
го, множество.
полиакрилен (гр.) в съчет. полиак-
рилна киселина — полимер на ак-
рилната киселина, употребяван
при производството на найлон и
др. синтетични влакна.
полиамид хим. съединение, което съ-
държа два или повече амидни ра-
дикала, особено полимерамид, из-
ползван в различните видове син-
тетични влакна.
полиандрическм (гр.) многомъжен; —
полиандрнчески брак - брак на ед-
на жена с много мъже; — полиан-
дрня I. съжителство на една жена
с мног.0 мъже; (в Цейлон, Тибет);
2. XIII класа растения по Лине-
евата система; 3. бот. растения с
двуполов цвят.
полианит (гр.) минер. манганов дву-
окис със стоманеносив цвят; пи-
ролузит.
полиартрит (лат.) мед. едновремен-
но или последователно заболява-
не на много стави.
поляархия (гр.) държава, където
много управляват; многовластие.
полнбазит (гр.) хим. минерал, който
съдържа сребро (72%), мед (10%),
антимон и сяра.
аоливаксина (фр.) мед. комбинира-
на ваксина за изработване на иму-
нитет срещу няколко вида инфек-
ции.
поливалентен (гр.) хим. многоварен-
тен.
полившшлацетат (фр.) хим. безцвет-
на прозрачна стъкловидна маса
със значителна еластичност, по-
лучавана от ацетилен и следваща
полимеризация при катализатори,
която се използва за приготвяне
на лакове, лепила и др.; органи-
ческо стъкло.
полявинилов в съчетание поливини-
лов спирт — изкуствена смола,
разтворима във вода, гликол и
глицерин, употребявана в храни-
телната и леката промишленост,
поливинилхлорид (англ.) хим. висо-
комолекулно съединение, което се
получава от полимеризацията на
винилхлорида, използвано в елек-
тротехниката за производство на
тръби, за облицоване на цистер-
ни за сярна сиселина, за направа

575
полидяпсия
на изкуствени кожи, с които се
тапицират кресла, облегалки и др.
лоливитамини фарм. 1. смес от мно-
го витамини; 2. лекарствен пре-
парат, който съдържа такава смес
от витамини.
полигамия (гр.) книж. 1 . многожен-
ство; съжителство на един мъж с
няколко жени (у мохамеданите);
2. зоол. отношения между живот-
ните, при които мъжкият екзем-
пляр оплодява няколко женски
животни в един разплоден пери-
од; 3. бот. наличие в едно расте-
ние на двуполови и еднополови
цветове, които се намират на един
или разни екземпляри в различ-
ни комбинации.
—
полигамен
многобрачен; с много жени; по-
лигамии растения, многобрачни.
полигенизъм (гр.) антроп. течение в
антропологията, според което чо-
вешките раси представляват раз-
лични видове, дори и родове, ко-
ито нямат обш произход и са въз-
никнали независимо една от дру-
га на различните части на Земя-
та.
полвтения (гр.) ген. явление, при ко-
ето обикновени различия във фе-
нотипа в даден индивид са създа-
дени с участието на множество ге-
ни.
полигиния (гр.) 1. книж. съжителст-
во на един мъж едновременно с
няколко жени; многоженство; 2.
бот. съществуване на няколко
плодника на един цвят.
полигландуларен (лат.) мед. който се
отнася до няколко жлези с вът-
решна секреция.
полиглобулкя (лат.) мед. болестно
състояние, при което се увелича-
ва числото на червените кръвни
телца в единица обем кръв.
полиглот (гр.) 1. човек, който знае
много езици; 2. съчинение (осо-
бено библията) съдържанието, на
което е предадено на много ези-
ци в същата книга.
полигон (гр.) 1. мат. многоъгълник;
.
2. геод. отворена или затворена на-
чупена линия, чрез измерване на
чиито страни и заключените по-
между им ъгли се определя поло-
жението (координатите) на точки
от местността; 3. воен . обширен
участък от суша или море, обза-
веден за военно обучение, арти-
лерийска стрелба и др; 4. строит.
открита площадка за приготвяне
на отделни елементи от строител-
ството.
полигонален (лат.) геол. многоъгъ-
лен.
полигонометрия (гр.) 1. геод. метод,
при който измерваната местност
се покрива с мрежа от точки, вся-
ко от които е връх на полигон, а
местоположението й се определя
от ъглите и дължината на страни-
те; 2. начин на определяне на
опорни точки на местност чрез
полагане на полигони.
полиграфия (гр.) 1. съвкупността от
всички начини за печатно разм-
ножаване на текст и илюстрации
—
книги, списания, вестници,
плакати, географски карти и мно-
го други разновидности на печат-
ната продукция; 2. съвкупност от
технически средства за получава-
не на голям брой еднакви копия
на текстове, картини и др; 3. сгра-
да, където се помещава тази служ-
ба; — полиграф (гр.) 1. уред за ко-
пиране; 2. прен. плодовит писател,
който пише на различна темати-
ка; — полиграфичен и полиграфи-
чески който се отнася до полиг-
рафия; — полиграфична машина
машина за печатни произведения.
полидактилня (гр.) мед. наличие на
един или по-рядко на няколко из-
лишни пръста.
полндипсия (гр.) мед. болестно със-

полиедър
576
тояние, при което се изпитва сил-
на жажда.
полиедър (гр.) многостенник.
полилей (гр.) 1. многосвещник, мно-
голампеник, който виси в среда-
та на храм, стая, салон; 2. избра-
ни псалми, които се пеят на ут-
ринното богослужение в празнич-
ни и неделни дни.
полнелектролит (гр.) физ. вискомо-
лекулярна смола с пространстве-
на или мрежеста структура, спо-
собна да обменя йони.
лолиембриония (лат.) биол. 1. разви-
тие на два или повече зародиша в
една яйцеклетка или в едно семе;
2. образуване на няколко зароди-
ша в едно семе.
полиемия (лат.) мед. увеличаване на
общата маса на кръвта в тялото
вследствие на пречки в дишане-
то, сърдечни болки и пр.; плето-
ра.
полиестери хим. голяма група син-
тетични полимерни смоли, полу-
чавани от превръщането на раз-
лични киселини в естери с алко-
холи, глицерол или гликоли, упот-
ребяване при производството на
бои, синтетични влакна, филми,
пластмаси в сроителството; — по-
лиестерен който се отнася до по-
лиестер; — полиестерно влакно
синтетично влакно с немачкаеми
свойства, използвано само или с
други влакна за производство на
платове; — полиестерификация
(лат.) хим. получаване на полиес-
тери чрез поликондензация на
многовалентни алкохоли с моно-
го основни киселини или техни
анхидриди.
полиетилен хим. полимер на етиле-
на, който се получава при поли-
меризация на етилен в присъст-
вие на органометални съединения
или при налягане и има широко
приложение в електротехниката,
апаратуростроенето, химическата
промишленост, жилищното стро-
ителство и др.
полизахариди хим. въглехидрати (це-
лулоза, скорбяла и др.), които при
хидролиза се разпадат на две или
повече молекули монозахариди.
поликарпен (гр.) бот. който е с много
плод; многоплоден; — поликарпи-
чен (гр.) бот. многоплоден; — по-
ликарпнчни растения многогодиш-
ни растения, които цъфтят и да-
ват плод повече от един път през
през съществуването си за разли-
ка от монокарпичните растения.
поликлиника (гр.) мед. лечебно за-
ведение, в което болните се прег-
леждат (без да лежат там).
поликондензация 1. химически про-
цес за получаване на високомо-
лекулярни органични съединения
от различни нискомолекулярни
изходни вещества, съпроводено с
отделяне на странични продукти
—
вода, спирт и пр; 2. химическа
реакция, използвана при получа-
ване на полимер.
поликристал минер. твърдо минерал-
но тяло, което се състои от много
кристални зърна.
лоликсен (гр.) минер. най-разпрост-
ранената платинова руда, която
съдържа 80-88% платина, 9-11%
желязо и незначителни примеси
от иридий, паладий, родий, мед
и никел.
полилог (гр.) псих. разговор в група
от повече от две лица.
полимастня (гр.) мед. анормална по-
ява на млечни жлези и зърна по
гърдите, подмишниците и коре-
ма.
полимер (гр.) химическо вещество,
образувано от съединяването на
няколко, понякога твърде много
еднакви молекули, без съществе-
на промяна на тяхната структура;
—
полимеризация (гр.) химическа

полипропнлев
реакция — съединяване на еднак-
ви или различни молекули (по-
номери) в по-високомолекулен
продукт (полимер); — полимери-
зат хим. синтетична смола, полу-
чена чрез полимеризация; — по-
лимеризирам хим. извършвам по-
лимеризация.
полимерна (гр.) 1. книж. многочис-
леност, многосложност; 2. хим. яв-
ление, което се състои в същест-
вуването на съединения, чието
молекулярно тегло е кратна вели-
чина на молекулярното тегло на
по-прости съединения със същия
състав.
полнметал (гр.) минер. многометал-
на руда; — полиметален (гр.) ми-
нер. 1. многометален; 2. в съчет.
полиметална руда — комплексна
руда, която се състои от смесва-
нето на сулфидите на олово, цинк,
мед с примеси от сребро, злато,
бисмут, кадмий, иридий и други
метали.
полиметаморфоза геол. съединение,
при което метаморфни скали по-
падат в условия на нова метамор-
фоза или последователно на ня-
колко метаморфози.
полиметрия (гр.) 1. муз. едновремен-
но съчетание на два или повече
различни тактови размера; 2. мно-
гостьпност в стихосложението; 3.
използване в едно поетическо
произведение на два или повече
стихотворни размера.
полиморфен (гр.) книж. 1 . многооб-
разен; 2. който е с признаци на
полиморфизъм; многоформен; —
полиморфни модификации хим. мо-
дификации, които се различават
по кристалния си строеж и физи-
ческите свойства.
полиморфизъм (гр.) 1. биол. същест-
вуването у един вид животински
или растителен организъм на фор-
ми, които се отличават рязко ед-
на от друга; 2. хим . свойства на
някои вещества с еднакъв хими-
чески състав да съществуват в две
или повече кристални форми; —
полиморфия (гр.) полиморфизъм,
полиневрит (лат.) мед. болестно въз-
паление на периферните нерви,
придружено със силни болки и
разстройство на чувствителност-
та.
Полинезия (гр.) Австралия; — поли-
незки австралийски.
полином (гр.) мат. многочлен.
полиоенцефалит и полиоенкефалит
(гр.) мед. възпаление на сивото ве-
щество в главния мозък.
полиомиелит (гр.) мед. остро вирус-
но инфекциозно заболяване, ко-
ето нанася поражения при гръб-
начния мозък; детски паралич.
полип (гр.) 1. вид морско животно,
прилично на дръвце; 2. месеста
пъпка по лигава ципа (особено в
ноздрите, глътката, матката, сто-
маха и други, обикновено при
хронични възпалителни процеси),
полипептид биол. междинен продукт
на белтъчната обмяна — азотисто
вещество, което се състои от ос-
татъци на аминокиселини, съеди-
нени с пептидни връзки.
полиплан (лат.) ав. самолет с повече
от три чифта криле.
полиплоид (гр.) биол. организъм, в
чиито клетки при деление се наб-
людава деление или многократно
увеличение на хромозомите в
сравнение с нормалния брой за
дадения вид екземпляр; — полип-
лоидяя (гр.) биол. изменения в рас-
тителните и животинските орга-
низми, свързани с двукратно или
неколкократно увеличаване броя
на хромозомите.
полипропилен хим синтетичен по-
лимер — продукт от полимериза-
ция на пропилена, от който се об-
работват кафези за лабораторно

полиптих
578
отглеждане на мишки и др.
полиптих (гр.) изк. картина, която
се състои от пет и повече отделни
части, свързани по сюжет.
полир (фр.) хим. специален препа-
рат,предназначен за полиране, за
лъскане на мебели и др.;
—
поли-
рам (фр.) техн. придавам огледа-
лен блясък на гладък предмет;
лъсвам; — полиран лъснат; — по-
лировка 1. лъснатост, придаване
блясък, лъскавина (на мебели); 2.
вещество, което служи за поли-
ране; — полирпаста (нем.) паста
за полиране, за придаване гланц
на полированите предмети; полир.
полис1 (гр.) ист. в древността —•
град-държава, състояща се от град
и неговата околност.
полис2 (фр.) ост. застрахователна по-
лица.
полис3 (фр.) ост. помещение в тур-
ски затвор за измъчване; карцер.
полисаркия (гр.) анат. неестествено
развитие на мускулите или на под-
кожните тлъстини.
полисемантичен (гр.) език, многоз-
начен.
полисемия (гр.) език, многозначност
на думите.
полнсилаб (гр.) език, многосрична
дума; — полисилабичен (гр.) език.
многосричков.
полисилогизъм лог. сложен силоги-
зъм, който се състои от няколко
последователно свързани помеж-
ду си силогизми, в който заклю-
чението от един прост силогизъм
се явява като условие на друг си-
логизъм.
полисиндетон (гр.) език, многосъ-
юзие.
полнсинтетичен (гр.) език, многосъс-
тавен; — полисинтетични езици
морфологичен тип езици, които
построяват изреченията и изразя-
ват понятията и граматическите
значения така, че е почти невъз-
можно изречението да бъде разч-
ленено на отделни думи.
полиспаст (гр.) техн. система от съ-
единени помежду си с въже, ка-
бел или верига подвижни и не-
подвижни блокове за издигане на
тежести.
полиспермия (гр.) биол. 1 . проник-
ване в яйцеклетката на няколко
сперматозоида изведнъж при оп-
лождане; 2. отделяне на много се-
ме.
полистирнн хим. твърд неелестичен
здрав и светъл термопластичен по-
лимер, който се използва широко
като строителен и изолационен
материал.
полистирол (нем.) хим. високомоле-
кулярна изкуствено получена смо-
ла с голямо приложение в елект-
ротехниката за изработване на
изолационни детайли; полимер на
стирола.
полисулфид хим. комплексно сер-
нисто съединение с широко при-
ложение в багрилната индустрия
и за отделянето на вълната от ко-
жата и др.
политеизъм (гр.) многобожие; — по-
литеистнчен многобожен; — поли-
теист многобожник.
политематизъм книж. композици-
онен принцип, който изисква
произведението да се изгражда
върху две или повече теми.
политехнизация (гр.) техн. въвежда-
не на технически занимания за
развоя на техническите знания; —
политехннзъм (гр.) книж. система
на обучение за практическо и те-
оретическо запознаване с главните
отрасли на производството; — по-
литехннк 1. специалист по поли-
техническите науки; 2. студент в
политехника; — политехника
(нем.) 1. виеше учебно заведение,
в което се изучават техническите
науки и се подготвят инженери;

579
полихроизъм
2. разг. сградата, в която се поме-
щава такова учебно заведение; —
политехникум (нем.) 1. средно или
полувисше техническо училище;
2. политехника; 3. средно прак-
тическо училище; — политехни-
чески 1. който се отнася до поли-
технизация; 2. строителен.
политика (гр.) 1. наука за държав-
ното управление; 2. начин на дей-
ствие па правителство; 3. прен.
хитрина, тънко пресмятане; — по-
литикан човек, който постоянно
се занимава с политика; 4. съв-
купност от ръководни начала за
дейност на партии, организации
идр.; 5. събития и въпроси от вът-
решния и международния живот;
—
политик 1. човек, който умее
умело да управлява държава; 2.
прен. хитрец; — политически дър-
жавен; — политикавствам дейст-
вам като политикан, занимавам се
с политика, без да разбирам мно-
го от нея; — политачен (гр.) 1. кой-
то умее да се справя с трудни по-
ложения; 2. който умее да се дър-
жи с хората.
политала (гр.) печ. малки орнамен-
тални клишета; — политапаж (гр.)
печ. 1. политипа; 2. отпечатък от
гравюра върху дърво.
политомия (гр.) лог. деление на по-
нятието на повече от три члена.
политонален (фр.) за музика — ко-
ято е съставена от едновременно-
то съчетание на много тонове;
многозвучен.
политрона (гр.) разг. вид кресло.
политропа (гр.) физ. графическо
изображение на обратния процес
на изменение на газовете в зави-
симост от налягането, температу-
рата и обема.
политура (лат.) 1. вид спиртов лак,
който има смолести вещества,
най-често шеллак, използван за
полиране на мебели; 2. лъскав
пласт на повърхност; 3. полира-
не.
полиуретая хим. синтетичен матери-
ал, получен от полимеризацията
на уретана; служи за изработване
на омекотени ходила на обувки, а
смесен със специален химикал,
образува твърда маса, която се
употребява в хирургията за слеп-
ване на счупени кости.
полиурня (гр.) мед. отделяне на уве-
личено количество урина.
полифаг I. мед. лице, което страда
от полифагия; 2. лице, което яде
различни неща; — полифагия (гр.)
1. мед. болестно състояние на не-
наситен глад; 2. зоол . хранителен
режим на животни, който се ха-
рактеризира с яденето на различ-
на растителна и животинска хра-
на.
полифилия (гр.) бот. хипотеза, спо-
ред която дадена група организ-
ми произхожда от различни из-
ходни форми.
полифон (гр.) механичен музикален
инструмент с метални нотни лен-
ти; — полифонизъм (гр.) муз. мно-
гозвучие, многогласие; — полифо-
ния (гр.) 1. муз. многогласие в ед-
но музикално произведение, с
пълна мелодична самостоятелност
на всеки глас; 2. свойство на пис-
мен език, който притежава някол-
ко звукови стойности.
полифтонг (гр.) език, съчетание от
няколко гласни, които се произ-
насят като една сричка и образу-
ват една фонема.
поли(х)нстор (гр.) книж. многозна-
ещ, ензиклопедист.
полихлорвинил (рус.) хим. синтети-
чен полимер — продукт при по-
лимеризация на хлорвинила.
полихроизъм (гр.) физ. свойство на
прозрачно тяло да отразява раз-
лични багри в зависимост от по-
соката на проникване на осветя-

полихроматичен
580
вашите го лъчи; многобагреност,
многоцветност; плеохроизъм.
полихроматичен (гр.) книж. различ-
но оцветен; многоцветен; — по-
лихромия (гр.) 1. книж. многоц-
ветност; 2. прен. многоцветен пе-
чат.
полица фин. 1 . кредитен документ,
писмено задължение на длъжни-
ка да заплати на определена дата
дължима сума на онзи, който
представи задължението; 2. пис-
мен договор, с който дадено уч-
реждение се задължава да плати
при уговорени условия и опреде-
лени вноски обезщетение на ня-
кого; 3. писмен документ за нап-
равена застраховка.
полиция (фр.) учреждение със сво-
ите органи, което се грижи за вът-
решния ред и спокойствие в дър-
жавата; — полицай униформен
служител в полицията.
полицитемия (гр.) мед. голямо уве-
личение на еритроцитите в кръв-
та.
полншинел (ит.) книж. 1. персонаж
в комедия дел арте, който изпъл-
нява сатирично комични роли; 2.
марионетка; 3. прен. палячо, шут.
полка (фр.) муз. 1. чешки народен
танц в 2 четвърти такта; полка ма-
зурка, ср. мазурка; 2. музикално
произведение за такъв танц.
поло1 (англ.) спорт, игра с топка, при
която играчите са на коне.
поло2 (англ.) 1. висока яка по врата,
която се обръща; 2. трикотажна
блуза или пуловер с такава яка.
поло3 (исп.) испански танц с бързи
и темпераментни движения.
половннчат (рус.) книж. колеблив,
непълен, некатсгоричсн, компро-
мисен.
положителен, 1. определен и ясен:
положителен отговор; 2. верен,
истински: положителен факт; 3.
почиващ на опита, на действител-
ността: положителни науки (фи-
зика, химия и др.); 4. положите-
лен знак (+).
полонеза (фр.) полски народен танц,
полонизъм (фр.) книж. 1 . дума, за-
ета от полски език; 2. образ на
речта, свойствен на полски език,
полоний (лат.) хим. радиоактивен хи-
мичен елемент, зн. Ро, пор. No 84,
ат. т . 210, открит в 1898 г. от съп-
рузите Кюри и наречен така по
името на родината на Мария Кю-
ри — Полония (Полша) — среб-
рист метал, използван като източ-
ник на интензивна йонизация.
полопас (нем.) хим. праховидна твър-
да и прозрачна карбамид-формал-
дехидна смола, от която се изра-
ботват изделия за широка упот-
реба (по името на нейния изоб-
ретател).
полоса (рус.) воен. ограничена част
от местност с определено назна-
чение.
полска злота национална парична
единица на Полша. Подразделя се
на 100 гроша.
полуложа (рус.) воен. вдлъбнато дър-
во, което покрива отгоре цевта на
бойна пушка.
полутон (гр.) 1. муз. най-малкото от-
ношение между височините на два
тона в съвременната темперирана
тонова система; една дванайсета
част от октавата — единица мяр-
ка на всички интервали; 2. худ.
преминаване от светъл към полу-
тъмен цвят в картина; 3. прен. от-
съствие на резки преходи.
полушубка (рус.) дълга до коленете
връхна зимна дреха, обикновено
подплатена с кожи.
полюс (гр.) 1. точка на въртенето;
краищатата на оста, около която
се върти едно тяло, особено на
кълбо, каквато е земята; 2. кра-
ищата на магнитната стрелка; 3.
прен. пряка, пълна противополож-

581
помпон
ност; — полярен (лат,) насрещен,
противоположен; полярна звезда,
северната звезда на опашката на
Малката Мечка, показва ношем
север и служи за ориентиране; —
поляризация (лат.) 1. особено из-
менение на светлинните лъчи при
отражението и пречупването им;
2. рязко разграничаване на две
противоположни страни; 3. прен.
противоположност; — поляризи-
рам (лат.) физ. въздействам върху
светлина или електромагнитни
трептения, за да ги изместя в оп-
ределена посока; — поляриметрия
(лат.) дял от оптиката, в който се
изучават методите за измерване
степента на поляризацията на
светлината; — поляриметьр (лат.)
оптически уред за измерване кон-
центрацията на разтвори от опти-
чески активни вещества, като се
измерва въртенето на равнината
на поляризацията; — полярископ
(лат.) оптически уред за открива-
не частичната поляризация на
светлината; — полярност (лат.) 1.
физ. неравномерно разположение
на електрическите заряди вътре в
молекулата; 2. биол. различие в
състава, физико-химическите
свойства, строежа и физиологи-
ческите функции на противопо-
ложните страни в клетките, тъка-
ните, органите, а също и на орга-
низмите в цялост; 3. ел. притежа-
ние на два полюса; 4. прен. пълна
противоположност.
полюция (лат.) нощно несъзнателно
изтичане на семенна течност у мъ-
жа,
полярограф (лат.) ел. хим . уред за гра-
фично изобразяване на поляриза-
ционните криви при полярогра-
фия; — полярографнрам ел. хим.
изследвам с полярограф; — поля-
рография (лат.) ел. хим . метод в
аналитичната химия за качестве-
но и количествено изследване
процесите на възстановяване и
окисляване, които се извършват
при електродите.
поляроид (лат.) физ. вид изкуствен
поляризатор — тънка поляризи-
раща светлината пластинка, вмес-
тена между други стъклени или
прозрачни пластмасови пластин-
ки; поляризационен филтър.
помада (ит.) козметично средство с
полутвърда консистенция с раз-
лични предназначения.
помешчик (рус.) земевладелец от
дворянски произход в Русия; едър
земевладелец.
помологня (лат.) наука за плодните
дървета; — помолог вещ човек по
плодните дървета; — Помона ми-
тична богиня на плодовете и гра-
дините.
помпа (лат.) хидравлична машина,
смукало, смукачка.
помпадур (фр.) книж. 1. стил в из-
куството и модата, въведен от ма-
дам Помпадур (Помпадур Жан
Антоанет Поасон, известна като
Мадам де Помпадур, (1721—1764)
фаворитка на френския крал Луи
XV с голямо влияние върху него);
2. френски танц от 19. век; 3. прен.
висш сановник, който дължи по-
ложението си на протекция.
помпаж (фр.) техн. нарушение в пра-
вилния непрекъснат поток на по-
даваните течности или газове в
помпи, компресори или вентила-
тори.
помпиер (фр.) книж. 1 . ост . лице,
което работи на помпа при желе-
зопътна гара; 2. огнеборец, който
действа с противопожарна помпа.
помпозен (фр.) 1. разкошен, бляскав,
великолепен; 2. надут, неестест-
вен.
помпон(фр.) 1. кръгъл пискюл за ук-
раса на дамска или детска шапка
или дрехи; 2. подобна украса на

пони
582
войнишка шапка.
пони (англ.) порода дребни коне,
поничка (нем.) вид кръгла пържена
питка с плънка от мармелад или
крем.
понсирам (лат.) спец, 1. полирам с
пемза; 2. копирам чрез въглищен
прах, който минава през дупчи-
ци. направени на копирната хар-
тия; — понсировка (фр.) спец. 1 .
полиране с пемза; 2. копиране с
помощта на въглищен прах, кой-
то минава през дупчици, напра-
вени на копирната хартия.
понсо (фр.) хим. вид червено багри-
ло с цвета на мак за боядисване
на вълна или коприна.
понт (гр.) 1. книж. точка; 2. шие . вид
ръчен шев по ръба на ревера, кой-
то изглежда като редица от точи-
ци; зад игла; 3. море.
понтифекс (лат.) 1. ист. жрец в древ-
ния Рим; 2. римският папа; 3.
прен. висш духовник в католичес-
ката църква; — понтифекс макси-
мум в древния Рим — върховен
жрец; — понтнфнкат (лат.) 1. ист .
власт на древноримски жрец; 2.
власт на римския папа; 3. време-
то, през което управлява римски-
ят папа.
понтичело (ит.) в струнните инстру-
менти — магаренце, столче.
понтонен (фр.) временни мостове
над река, направени от понтони;
—
понтонен мост — понтон; —
понтонен парк — съвкупност от съ-
оръжения за построяване на пон-
тонни мостове; — понтон 1. плос-
кодънен плавателен съд, който
служи като съставна част за пост-
рояване на плаващи мостове; 2.
редица от такива съдове, върху ко-
ито е построен мост; 3. подвижен
пристанищен мост върху шлеп за
качване на кораб; 4. приспособ-
ление за издигане на плавателни
съдове над водата; 5. обелиск с
правоъгълна основа; — понтонер
1. военослужещ в инженерни вой-
ски, който обслужва понтонния
парк; 2. специалист по построява-
нето на понтонни мостове.
понтьор (фр.) онзи, който залага сре-
щу банката (в хазарт); — понти-
рам играя срещу онзи, който дър-
жи банката.
понур (рус.) хидр. водонепропускли-
во предпазно покритие на дъното
на река или друг воден басейн
около хидрологическо съоръже-
ние.
пончо (исп.) книж. четириъгълен
плащ без ръкави само с отвор за
главата — традиционна дреха на
индианците от Централна и Юж-
на Америка.
попарт (англ.) художествен стил в из-
куството, който естетизира вещи-
те като предмети за масово пот-
ребление във форми и увеличени
•
изображения, например на етике-
ти на консервени кутии и бутил-
ки, рекламни афиши и на изоб-
ражения, взети от хумористични
истории в картини.
поплавък (рус.) 1. техн. малко ци-
линдърче или кълбо с херметичес-
ки затворен в него въздух, което
плава в течност; 2. рибарска при-
надлежност, закрепена на коне-
ца, която поддържа въдицата на
определена височина и сигнали-
зира кога се е хванала риба.
поплин (ит.) текст, вид тъкан, обик-
новено с копринена основа с въл-
нен или памучен вътък.
попмузнка (англ.) естрадна музика,
поприще поле на действие;'занаят,
професия.
популари (лат.) ист. в древния Рим
—
членове на политическа групи-
ровка, които застъпвали интере-
сите на селяните и градския плебс
и се борили за демократизиране
на управлението (през 2. и 1. век

583
портатнв
пр. Хр.).
популация (лат.) група индивиди от
един вид (растения или животни),
които обитават определена област
и се явяват като важно звено при
видообразуването и еволюцията
на организмите.
популярен (фр.) 1. общодостъпен,
разбираем от простия народ; 2.
познат между народа, обичан от
него; 3. многоразпространен; —
популярна банка банково кредит-
но учреждение, което отпуска за-
еми на членовете си от вложени
пари —във вид на дългове — от
самите тях, както и от срочни и
безсрочни влогове от не членове;
—
популяризирам правя достъпен
за всички, правя известен; — по-
пуляризирам (се) ставам известен;
—
популярност 1. общоизвестност;
2. общопонятност.
пора (гр.) 1. анат. малък отвор на
потните жлези по повърхността на
кожата; 2. съвсем малка дупка на
някакво вещество; шупла.
—
по-
рест, който е с пори; шуплест.
—
порометър (гр.) бот. уред за из-
мерване на големината на порите
по епидермиса на листата на рас-
тенията.
—
пороскопия спец, ме-
тод в криминалистиката за разк-
риване на престъпник по оставе-
ни отпечатъци от неговите пори,
пордотин (гр.) проклетник, съсип-
ник.
Поренуциус бог на прибалтийските
славяни; идолът му имал 4 лица
и пето лице на гърдите.
пориомания псих. непреодолим стре-
меж към странстване у някои мла-
дежи.
порнография (гр.) 1. цинично опи-
сание, рисунки и фотографии на
полови органи и срамни сцени;
2. литературно произведение, кар-
тина, снимка с такова съдържа-
ние; 3. в Западна Европа до 19.
век — название на книги, посве-
тени на борба с проституцията; —
порнограф 1. автор на творби, в
които са представени цинично по-
лови прояви и отношения; 2. ли-
це, което има склонност към пор-
нография; — порнократия (гр.)
епохата на най-големия разврат на
папите през 10. век, когато лю-
бовниците им управлявали римс-
ката църква.
порт1 (фр.) пристанище; приморски
град.
порт2 (англ.) мор. отвор на борда на
кораб за слагане дулото на оръ-
дие при военните кораби или за
товарене и разтоварване при то-
варни кораби.
порт3 (англ.) комп. 1. точка, в която
може да бъде направена връзка
между входно-изходно устройст-
во и централния процесор в ком-
пютърната система, за да бъдат
прехвърляни данни между тях; 2.
средство, осигуряващо достъп на
даден абонат към система или
мрежа.
порта (лат.) врата; — портал (фр.)
книж. 1 . украсен с колонади гла-
вен вход в дворец или храм; 2. ши -
рока остъклена врата от две или
повече крила, която се намира
между две помещения в жилище;
3. дървена рамка на стена между
стаи, на която се окачва такава
врата; 4. част от метална конст-
рукция или машина, която е с
форма на буква П; — портиер (фр.)
вратар в обществено учреждение;
лице, което се грижи да поддър-
жа чистотата в кооперативен дом
и което обикновено живее в не-
го; — портиера (фр.) рядко завеса
над врата или голям прозорец,
направена от тежък плат; — пор-
тик (лат.) ред колони пред глав-
ния вход на сграда.
портатив (фр.) муз. малък преносим

портато
584
орган; — портативен (фр.) който
е удобен за носене, носим.
портато (ит.) муз. начин на изпъл-
нение с леко, едва забележимо
прекъсване между отделните то-
нове.
портвайн (нем.) вид десертно чер-
вено или бяло вино (по името на
португалския град Порто).
портер (англ.) вид силна бира.
портланд цимент висококачествен
изкуствен цимент, наречен така от
английския портландски камък,
от който са го получавали най-
напред; сега се добива от ситно
смлян варовит камък и глинени
материали, която смес се оформя
на тухли, пече се в пещ до про-
капване и след това отново се ме-
ли много ситно; висококачествен
цимент.
портмоне (фр.) чантичка за пари; —
портплед (фр.) книж. пътническа
чанта за одеяло и други постелки
принадлежности; — портснгар
(фр.) книж. кутийка за пури или
за цигари; — порттабак (фр.)
книж. кутийка за тютюн; табаке-
ра; — портфейл (фр.) 1. чанта за
книжа, за пари (книжни); 2. длъж-
ност, министерски пост, минис-
терски ресор; 3. бан. сборът на
всички вземания (полици), кой-
то един търговец депозира в бан-
ка, срещу кредит; 4. пакет ценни
книжа, притежавани от даден ин-
дивид или компания; — министър
без портфейл министър, който не
възглавява министерство.
порто (ит.) 1.такса (за писма, коле-
ти и пр.); разг. портвайн.
портокал (гр.) 1. бот. вечно зелено
субтропично растение със сочни
и силно ароматични валчести пло-
дове, които имат оранжев цвят; 2.
плодът на това растение.
портопаж, портпаж (фр.) кеч. харти-
ени подложки, които се поставят
между страници от типографски
текст, за да ги предпазят от пов-
реда при пренасяне.
порто-франко (ит.) търг. 1 . част от
територията на морското приста-
нище, (в което не се взема мито
за стоките); 2. самото това право,
портрет (фр.) 1. фотографски образ
на човек; 2. художествено нари-
суван образ на човек; 3. описание
на характерните черти на герой в
литературно произведение; 4.
прен. разг. пълна прилика; — порт-
ретист 1. художник, който рисува
портрети; 2. писател, който уме-
ло рисува образите на своите ге-
рои.
портупей (фр.) златна или сребърна
топка, която офицерите носят на
сабите си; — портупей юакер юн-
кер от последния клас, кандидат
за офицер.
португалско ескудо фин. национал-
на парична единица на Португа-
лия, подразделя се на 100 сента-
вос.
портьор (фр.) ост. носител, прите-
жател.
порфнр (гр.) минер. вулканичен ка-
мък, обикновено с тъмночервен
цвят, на едри кристали.
порфнра (гр.) 1. ост. книж. червена
скъпа горна дреха, която в старо
време носели благородници; 2.
бот. морски червени водорасли.
порфирин (гр.) биохим. вещество от
групата на пироловите производ-
ни, което се намира във всички
растения и животинската протоп-
лазма.
порфирит (гр.) минер. тъмно оцвете-
на палеовулканска скала с впръс-
леци от плагиоклаз, авгит, амфи-
бол и др.
порфврогенет (виз.) ист. прозвище
на византийски императорски де-
ца, родени през царуването на ба-
ща им; багренородни.

585
постфикс
порфироид (гр.) минер. светла плът-
на шистозна скала, която съдър-
жа главно кварц и серицит.
порцелан (лат.) най-съвършенното
произведение на грънчарското из-
куство; бяла непроницаема полуп-
розрачна маса (вещество); съдове
от порцелан.
порцион (фр.) пари за храна, давани
на войници, пансионери и др., из-
числявани на ден; — порция (лат.)
1. определена част от някакво яде-
не за един човек; 2. определена
част от нещо при извършване на
верижно действие.
порьозен (гр.) който е на пори, на
шупли (за желязо, порцелан, тъ-
кан и др.).
Посейдон (гр.) мит. древногръцки
бог на моретата и покровител на
мореплаването, риболова, коне-
въдството и конните състезания;
син на Рея и Кронос, брат на Зевс,
Аид, Хера, Деметра и Хестия;
изобразяван с тризъбец в ръка, с
който причинявал земетресения и
бури; в Рим е отъждествяван с
Нептун;
посесивен (лат.) грам, притежателен,
посибилизъм (фр.) полит. крайно
опортюнистическо направление в
социалистическото движение във
Франция в края на 19. и началото
на 20. век; — посибилист (фр.) по-
лит. привърженик на посибилиз-
ма.
послание писмо (от апостолите до
църквите, съставна част на Новия
Закон = послания); — посланик
1. пратеник; 2. официален пълно-
мощен министър в чужда държа-
ва, дипломатическо тяло.
посолство дипломатическо предста-
вителство на една страна в чужда
държава.
пособие 1. помощ, подпомагане; 2.
помощно средство, помагало.
пост (фр.) 1. длъжност; 2. мястото,
където е определено да стои стра-
жата; 3. самата стража.
постаменг (лат.) арх. каменна или бе-
тонна подставка под паметник,
статуя, колона и др,
поствербален (лат.) език. 1 . отглаго-
лен; 2. образуван от глагол чрез
изпадане на афикс, например на-
меса от намесвам.
постдатирам (нем.) поставям по-къс-
на дата от действителната.
постембрионалеи (лат.) биол. който
се отнася до следзачатачния пе-
риод.
постлюдия (лат.) муз. 1. пиеса за ор-
ган, която се свири в края на ка-
толическа служба; 2. последна пи-
еса в циклично произведение, ко-
ято има обобщаващ характер; 3.
инструментален завършек на пе-
сен.
постмандат поръка, нареждане за из-
плащане на парични суми чрез
пощата; — пост-рестант (фр.) по-
лучаване на писма, които остават
в пощенската станция до потърс-
ване от получателя им; до поиск-
ване.
постнатален (лат.) мед. който се от-
нася до период след раждането.
постоперативен (лат.) мед. който се
отнася до период след операция;
следоперативен.
постпознтнвен (лат.) грам, който се
поставя след дума, към която се
отнася; — постпознцня (лат.) грам.
положение на зависим елемент
след дума, към която се отнася.
постулат (лат.) положение, което по-
чива на изискванията на практи-
ческия разум и което се взема за
доказателство, без да бъде доказ-
вано; — постулирам (лат.) филос.
установявам или приемам изход-
но положение без доказателства.
постфактум (лат.) книж. след това,
след свършването на нещо.
постфикс (лат.) грам, наставка и

пота
586
окончание.
пота (лат.) метал, в леярството —
огнеупорен съд за стопяване и
пренасяне на разтопен метал, нап-
равен от графит или огнеупорна
пръст; тигел.
потамология (гр.) дял от хидрологи-
ята, който изучава речните води,
поташ (нем.) хим. калиев карбонат
(сода каустик и сода за пране),
който се добива от пепелта на рас-
тенията и се използва в стъкларс-
ката, бояджийската и други ин-
дустрии и за производство на ка-
лиеви съединения.
потенциал (лат.) 1. физ. величина,
която характеризира състоянието
на електрично, магнитно, грави-
тационно или друго силово поле
в дадена точка; 2. прен. съвкуп-
ност от средства, източници, ус-
ловия за постигане на известна
цел или за разришение на някак-
ва задача; — потециометьр (лат.)
физ. уред за измерване на напре-
жението между полюсите на из-
точник на ток или на съпротив-
лението в една верига; — потен-
цирам (нем.) мед. усилвам, пови-
шавам; — потенциране (нем.) мат.
степенуване, антилогаритмуване.
потенция (лат.) 1. сила, власт, въз-
можност; 2. жизнена сила; 3. про-
изводителна сила; 4. степен, ко-
рен (квадратен); — потенциален 1.
възможен; 2. мед. който действа
само след известно време; 3. грам.
който изразява условната възмож-
ност на действието; 4. който мо-
же да се прояви при дадени усло-
вия; възможен; — потенциална
енергия физ.
—
вид енергия, ко-
ято зависи от взаимното положе-
ние на телата или частиците в ед-
но и също тяло; енергия на поло-
жението.
потеря (тур.) група въоръжени, ко-
ято преследва диви зверове или
разбойници.
потир (гр.) църк. чашата, от която се
раздава причастието.
потомания (гр.) мед. болезнена страст
към пиянство; алкохолизъм.
потпури (фр.) (муз.) муз. произведе-
ние, съставено от откъси на раз-
лични композиции; смесица.
потури (тур.) широки шаечни пан-
талони, с голямо дъно и тесни
крачоли.
пошлост (рус.) книж. простащина,
баналност.
поща (фр.) 1. учреждение, което се
занимава с превозване и раздава-
не по назначение писма, пратки
и др.; 2. самото здание; 3. писма-
та и пратките, предназначени за
някое място; — пощальон пощен-
ски раздавач или куриер.
прагматизъм (гр.) 1. предаване ис-
торията с оглед на причините и
последствията на едно събитие; 2.
философско направление, което
поставя мисленето, въобще зна-
нието, в услуга на полезността ка-
то уподобява истинското с полез-
ното; — прагматичен излагащ вът-
решната връзка между единичните
факти и явления; — прагматика
език, един от аспектите на изслед-
ване на езика, който отделя и из-
следва езикови единици в тяхно-
то отношение към лицето, което
използва езика; — прагматист пос-
ледовател на прагматизма.
празеодим (гр.) хим. елемент от гру-
пата на лантаноидите, зн. Рг, пор.
No 59, ат. т. 140,907, който е във
вид на метал с жълтеникав цвят.
прайс мейкър (англ.) търг, фирма,
която установява цената на про-
дукта, който тя продава; — прайс-
курант (фр.) ценоразпис; — прайс
тейкър (англ.) търг, фирма, която
не може да установи цена, различ-
на от пазарната, без да губи.
пракрит (санскр.) език, име на група

587
преднкат
североиндийски диалекти, които
били различни от литературния
санскрит.
пракса (гр.) ост. опитност, обигра-
ност; — праксам (гр.) диал. ост . 1 .
върша нещо умело; изпраксвам;
2. възпитавам; — праксан (гр.) ост.
диал. 1. опитен, обигран, изпрак-
сан; 2. възпитан.
практика (гр.) 1. прилагане на те-
орията в действителността; 2. са-
мата действителност, живота; 3.
сръчност, опит; 4. кръгът от кли-
енти или пациенти (у лекари, ад-
вокати и пр.); 5. упражнение -
отивам на практика; — практикант
който се учи на някой занаят; —
практикувам упражнявам; практи-
кувам уча се, упражнявам се; —
практичен 1. удобен, лесен, сръ-
чен; 2. съобразителен; 3. неодобр.
пресметлив; 4. удобен за прила-
гане в работа, в практика; — прак-
тикум спец. вид практически за-
нятия по някой учебен предмет,
главно във виеше учебно заведе-
ние; — практицнзъм (гр.) 1. дава-
не преднина на практиката пред
теорията; 2. делово отношение
към работата; 3. практическо от-
ношение към работата, обикнове-
но с тесен ограничен поглед към
околната среда.
пралина (фр.) захаросан бадем; —
пралине (фр.) в захарната индуст-
рия — пълнеж, получен от стрити
печени ядки, главно бадеми и за-
хар.
праматар (гр.) търговец на дребно с
различни неща.
пранга (тур.) верига, железа, окови;
—
праягаджия ост. 1. затворник с
пранги; 2. презр. вагабонтин,
престъпник.
прапорчик (рус.) ост. воен . първи
офицерски чин в руската царска
армия.
пратер (лат.) голям парк край Ви-
ена, където има различни забави
за посетителите.
преадамизъм (фр.) течение, което
поддържа съществуването на хо-
ра преди Адам; — иредамити (лат.)
1. хора, за които се смята, че са
съществували преди Адам; 2. чо-
век, който вярва в съществуване-
то на хора преди Адам.
преамбюл (лат.) 1. юр. уводна част
към важен международен договор,
в която са разяснени мотивите и
целта на акта; 2. муз. прелюд.
пребенда (лат.) църк. 1 . част от чер-
ковните доходи като възнаграж-
дение на католическото духовен-
ство за извършени треби; 2. земя-
та, от която се получават прихо-
дите.
превалирам (лат.) книж. рядко имам
предимство, преобладавам.
превантивен (фр.) предпазен, пре-
дохранителен; — преванториум
(нем.) мед. заведение, в което се
приемат деца, предразположени
към накакво заболяване, за да се
предпазят; — превенция (лат.)
книж. рядко предотвратяване.
превес (рус.) натежаване, наклоня-
ване на нечия страна, мощ.
прегнантен (лат.) литер. за стил —
кратък, сбит, стегнат.
предестинация (лат.) книж. предоп-
ределение, съдба; — предестени-
рам (лат.) книж. предопределям.
предетерминация (лат.) рел. предоп-
ределение; — предетерминизъм
учение за предопределението; ог-
раниченост.
предвкат (лат.) 1. грам, сказуемо; 2.
филос. в логиката — познанието
(понятието) за признака (свойст-
вото или отношението), който се
открива в предмет или дадени
предмети; 3. титла, звание; — пре-
дикатив (лат.) грам, сказуемно
име; — предикация (лат.) 1. грам.
установяване на сказуемната връз-

преднлекция
588
ка между частите на изречението;
2. филос. в логиката — определя-
не и разкриване съдържанието на
субекта чрез предикат.
преднлекция юр. явно предпочита-
ние.
предоминирам (лат.) преобладавам,
предиспозиция (лат.) юр. предразпо-
ложеност.
преекзнстенция (лат.) учение за съ-
ществуване на душите преди да се
явят на света в телесна форма.
презвитер (гр.) църк. свещеник, йе-
рей, поп; — презвитера (гр.) църк.
съпруга на презвитер; попадия; —
презвитерианска църква протес-
тантска община, в която няма
епископи, а начело стои най-ста-
рият свещеник; — презвитернанс-
тво (гр.) рел. протестанско учение,
възникнало в Англия през 14. век,
което отрича властта на еписко-
пата, а признава само свещени-
ците и самоуправлението на цър-
ковните общини.
презенс (лат.) грам, сегашно време,
презентабилен (фр.) книж. предста-
вителен; — презентант (лат.) банк.
предявител (на една полица); —
презентация (лат.) банк. предявя-
ване на полица.
презерватнвен (лат.) предпазителен;
—
презерватив, презервативно
средство - предпазно средство
срещу заразяване или забременя-
ване при полов акт.
президент (лат.) държавен глава,
председател на република; пред-
седател; управител на област в Ин-
дия.
президиум 1. група лица, избрани да
ръководят конгрес, събрание и др;
2. постоянен ръководен орган на
учреждение, организация и др.
председателство; управително тя-
ло; 3. постоянен върховен орган
на държавна власт; 4. сграда, в ко-
ято се помещава такъв орган.
лрезумптивен (лат.) юр. който се ос-
новава на презумция; — презум-
ция (лат.) 1. предположение, до-
пускане (за нещо, което ще се по-
яви по-после, въз основа на прос-
тата вероятност.); 2. признаване на
факт за юридически достоверен,
докато не бъде доказано обратно-
то.
прелат (лат.) титла на духовното ли-
це от римската църква, което има'
владишки отличия.
прелатура (лат.) 1. длъжност и зва-
ние на прелат; 2. съб. прелатите
към една църква, например към
католическата.
прелиминарен (лат.) предварителен:
прелиминарен мир, сключване на
мир, в който са обозначени в об-
щи черти условията; — прелими-
нарии (лат.) полит. предварител-
ни преговори; временни решения,
прелюд (фр.) муз. кратка музикална
пиеса, обикновено с еднообразен
ритмичен строеж, която разкрива
един образ; прелюдия; — прелю-
дия (лат.) 1. муз. малко музикал-
но произведение, което служи за
въведение в по-голямо; въведе-
ние, увертюра; 2. муз. самосто-
ятелна музикална пиеса с импро-
визиращ характер; прелюд; 3. прен.
увод, въведение.
премиер (фр.) 1. адм. първи преми-
ер министър, министър-председа-
тел; 2. театр. ост. пръв артист на
даден театър; — премиера (фр.)
първо представление на драма,
опера, оперета или филм; — пре-
мирам (лат.) давам награда; — пре-
мия 1. награда за насърчение; 2.
определена вноска по застрахов-
ка; 3. печалбите при лотария; 4.
безплатна притурка на списание
или вестник; 5. банк. разликата
между борсовата и номиналната
стойност на ценни книжа; 6. обез-
щетение при промяна на угово-

589
престация
рени условия; — премиален който
се отнася до премия.
премиса (лат.) предпоставка, една от
основите на заключението, пред-
силка.
прение (рус.) ост. разискване, деба-
ти.
преодолявам (рус.) надвивам: пре-
одолявам препятствия.
препарандия педагогическо училище
в Австрия.
препаратор (лат.) който препарира
(животни, птици); — препарат 1.
нешо приготвено, което се упот-
ребява като лечебно средство, го-
тово лекарство; 2. вещество, при-
готвено за химически изследване,
или за продажба; 3. части от жи-
вотински или растителни организ-
ми, приготвени за научно изслед-
ване; — препарирам 1. приготов-
лявам; 2. убито или умряло жи-
вотно го запазвам за дълго време
като му придавам естествен вид с
напълване със слама, различни
благовонни добавки, за да не се
разлага: препариран вълк; — пре-
паратор 1. човек, който се зани-
мава с препариране на животни и
птици; 2. човек, който приготвя
препарат за изследване.
прерафаелизъм (фр.) изк. английска
школа в живописта, основана от
Д. Г . Росети през 50-те години на
19. век, която подражава на ита-
лианското изкуство от началото на
Ренесанса до Рафаел; — прерафа-
елит (фр.) изк. последовател на те-
чението перефаелизъм.
прериал (фр.) деветият месец от
френския революционен кален-
дар, установен от конвента (от 20-
21 май до 19-20 юни).
прерия (фр.) геогр. обширна степна
равнина по долината на река Ми-
сисипи в Северна Америка, ко-
ято има много плодородна почва
и буйна трева.
прерогатив (лат.) преимущество,
предимство, особено право: пре-
рогативите на короната - особе-
ни права, дадени на държавния
глава.
преса1 (фр.) сбор на целия периоди-
чен печат (вестници и списания);
—
преебюро (фр.) служба по пе-
чата, която се създава временно
за осведомяване хода на някое съ-
битие, като конгрес, конференция
и др.;
—
пресконференция (фр.)
среша на представители на печа-
та с държавни, партийни и други
ръководители, на която се дава
информация за някое важно съ-
битие.
преса2 (фр.) менгеме, уред за стис-
кане и намаляване обема; — пре-
сувам (рус.) техн. стискам с пре-
са, обработвам, оформям с по-
мощта на преса; пресовам; — прес-
форма техн. точно изработена
шлифована и закалена форма за
пресуване на горещи пластични
материали под силно налягане.
пресбиопия (гр.) мед. дълекогледст-
во поради старост или невиждане
на близки предмети вследствие
намаляване елестичностга на ле-
щата и силата на акомодационния
мускул.
прескриптнв (лат.) грам, глагол на
форма за предаване на заповед с
модално значение; — прескрипцня
(лат.) 1. мед. предписание, рецеп-
та; 2. давност.
пресмашина (лат.) печ. машина (пре-
са) за плосък печат.
преспапие (фр.) тежест, която се пос-
тавя върху книжа, преписки, за да
не се пръскат.
престаза (лат.) мед. кръвен застой
вследствие на рефлекторни въз-
действия от мозъка върху съдовите
нерви, водещ до кръвоизливи.
престация фин. обикновено това е за-
дължението на лице, произтича-

престиж
590
що от един договор или нормати-
вен акт.
престиж (фр.) име, с което се полз-
ва някой в обществото.
преешпан (нем.) спец. вид тънък
еластичен гланциран картон, из-
ползван в електротехниката като
изолационен материал, в книго-
веството и др.
претекст (лат.) повод, предлог, при-
чина.
претендент (лат.) 1. предявител (за
престола); 2. онзи, който предя-
вява въобще права над нещо; —
претендирам предявявам права над
нещо; — претенция 1. искане, иск;
2. високомерие; — претенциозен
1. взискателен, който много ис-
ка; 2. надменен; — претенциозност
взискателност.
претеритум (лат.) минало време,
претор (лат.) в стария Рим: висш чи-
новник на съдебната власт; — пре-
торианец (лат.) наемен войник от
телохранителите (гвардия) на рим-
ските императори; — Претория
(лат.) ист. 1 . в древния Рим —
място във военен лагер, където се
опъва палатката на пълководеца;
2. военен съвет на пълководец.
префа (фр.) вид игра на карти, оп-
ростен преферанс; — преферанс
(фр.) вид игра на карти.
префасоннрвам (фр.) давам друга
форма (на шапка); видоизменям
—
префасонирване даване друга
форма.
префектура (лат.) 1. административ-
но-териториална единица във
Франция, Япония и други стра-
ни; 2. длъжност и звание на пре-
фект; 3. сградата, в която се по-
мещава канцеларията на префек-
та; 4. област, управлявана от пре-
фект; градоначалство; — префект
1. в древния Рим — администра-
тивна или военна длъжност; 2. във
Франция, Италия и други страни
—
висш служител в департамент,
провинция, окръг; градоначалник,
преференция (лат.) предпочитание,
преимущество; специални пре-
димства, каквито обикновено се
предоставят взаимно от две или
повече договарящи се страни по
отношение на външнотърговски-
те условия или митнически обла-
гания; в съчетание преференциал-
ни мита търг, по-високи вносни
мита за стоки, чрез които държа-
вата се стреми да предпази от
външна конкуренция местните от-
расли, които произвеждат същи-
те стоки; в намален размер спря-
мо прилаганите тарифни норми в
полза на една или няколко стра-
ни — вносителки.
префикс (лат.) грам, представка:
(пред)ричам; ~ префиксален (лат.)
грам, който се отнася до предс-
тавка, който е с представка; —
префиксация (лат.) грам, начин за
образуване на думи чрез приба-
вяне на представки.
префннен (фр.) изящен, деликатен,
изтънчен.
преформизъм (лат.) биол. първото
учение за индивидуалното разви-
тие на организмите и човека, спо-
ред което в половите клетки се на-
мирали всички части и органи на
бъдещия организъм; — префор-
мист последовател на преформиз-
ма.
прецедент (лат.) предшестващ слу-
чай като правило за бъдеще при
подобни случаи; образец за реша-
ване на въпроси.
прецесня (лат.) 1. астр. преместване
точката на пролетното равноден-
ствие от изток към запад срещу
Слънцето, поради което при сво-
ето видимо движение то достига
тая точка малко по-рано преди
пълната обиколка на еклиптика-
та; изпреварване на равноденст-

591
прима
вието; 2. техн. физ. равномерно
въртене на тяло около ос, която
описва равномерно кръгов конус,
прецизен (лат.) точен, определен; —
прецизирам определям точно; —
прецизно точно; — прецизност точ-
ност.
преципитат (лат.) хим. 1 . утайка при
реакция; 2. изкуствен фосфорен
тор предимно от калциев фосфат;
—
прецнпитация (лат.) хим. 1 . ута-
яване, утайка; 2. пресичане на ко-
лоидни разтвори (мляко, яйчен
белтък и др.); — преципвтиии
(лат.) бактеор. противотела, които
се намират в кръвния серум на
животни, прекарали естествени
инфекции.
приапизъм (гр.) мед. продължителна
и болезнена ерекция поради ня-
какво заболяване (нараняване на
гръбначния мозък, левкемия, го-
норея и др.).
приватдоцент (лат.) 1. преподавател
в университет, който се подготвя
за професор; 2. частен доцент, не-
щатен доцент, получаващ хонорар
върху прочетени лекции.
приватен (лат.) частен, неофициален,
привативен (лат.) грам, който се от-
нася до производна дума с отри-
цателно значение; отрицателен (за
афикс).
приватизация процес на превръща-
не на държавната собственост в
частна; в широк смисъл повиша-
ване на ефективността на наци-
оналната икономика чрез отстра-
няване на бюрократичния конт-
рол над дейността на държавните
предприятия; в тесен смисъл пре-
хвърляне на собствеността и кон-
трола от държавния към частния
сектор с акцент върху продажбата
на основните фондове.
привилегировам (лат.) давам предим-
ство, особени права; — привиле-
гировано положение — изгодно, из-
дигнато, не като на другите; —
привилегия 1. право, дадено на от-
кривателя да се ползва от изобре-
тението си; 2. предимство, пре-
имущество, особено право; 3. юр.
призната от закона облага на ед-
но вземане, по силата на която
при принудително изпълнение
вземането се удовлетворява по
предпочитание пред други креди-
тори от цялото имущество на
длъжника.
приз (фр.) награда (особено за от-
лична стрелба).
приза (фр.) кораб, пленен от неп-
риятеля по време на война.
призма (гр.) I. в математиката: тяло,
чийто основни паралелни плос-
кости са подобни многоъгълници
и чиито странични плоскости са
паралелограми; 2. във физиката:
прозрачно тяло с две клинообраз-
ни плоскости, което пречупва лъ-
чите; — призматичен геом. който
има форма на призма; — призма-
тоид (гр.) многостен с две успо-
редни многоъгълни основи и три-
ъгълни или трапецовидни страни,
прийом (рус.) начин на действие,
похват (в повечето случаи в лош
смисъл).
приклад (рус.) еоен. долната широка
дървена част на пушка.
прикя (гр.) чеиз (изработени неща,
които невястата занася със себе си
на сватбата); зестра.
прим (лат.) мат. знак, поставен над
алгебрична величина, например
с1; — прим-иозиция първа позиция
(във фехтовката).
прима (лат.) 1. първо; прима качес-
тво, първо качество; — прима по-
лица първият екземпляр от някол-
ко еднакви екземпляра от една по-
лица; 2. муз. един от двата по ви-
сочина тонове; — прима балерина
най-добрата балерина в балетен
състав; — примадона (ит.) първа

примат
592
певица от операта, най-добрата
певица; ~ прнмас (лат.) църк. в ка-
толическата и англиканската цър-
ква — първи по сан и по права
епископ; архиепископ.
примат (лат.) книж. 1. първенство;
2. първичност; — примати (лат.)
зоол. най-висшите от бозайници-
те — маймуни, полумаймуни и чо-
векът; — приматология дял от зо-
ологията, в който се изучават при-
матите.
примикюр (гр.) ист. 1. висш държа-
вен чиновник при двора на ви-
зантийския император, който се
грижел за церемониите; 2. висш
държавен сановник при вселенс- '
ката патриаршия.
примитивен (лат.) първобитен, прост,
едновремешен; хора с примитив-
ни понятия, нрави; недостатъчно
образован; малокултурен; — при-
митив 1. явление, което още не е
развито в сравнение с по-късните
форми на своето развитие; 2. про-
изведение на изкуството от по-ра-
нен стадий на развие на култура-
та; — примитивност първобитност,
простота; — примитивизъм опрос-
тен подход към сложни въпроси;
направление в изкуството.
примула (лат.) бот. саксийно цвете
от рода на игликата с кичести раз-
ноцветни цветове.
примус (лат.) газов домашен готвар-
ски прибор.
принтер (англ.) коми, изходно уст-
ройство, което преобразува коди-
раната информация от компютъ-
ра в удобен за четене вид, отпе-
чатвайки я върху хартия.
принцеса (фр.) княгиня; — принц
княз.
принципал (лат.) 1. стопанин на тър-
говска къща; 2. муз. основният,
най-силният регистър на орган,
съставен от отворени флейтови
тръби; 3. фин. лице, което дейст-
ва за своя сметка, купува и про-
дава на свой собствен риск за раз-
лика от някой, който действа ка-
то търговски представител; 4. фин.
размерът на един дълг, т. е. глав -
ницата без каквито и да е премии
или лихви.
принципиален (лат.) основен, съглас-
но принципите; — принцип нача-
ло, основно правило.
принципат (лат.) ист. форма на дър-
жавна власт, възникнала в древ-
ния Рим през 1. век пр. Хр., кога-
то републиката се превръща в им-
перия като запазила републикан-
ските учреждения, но императо-
рът фактически управлявал лич-
но, а формално се наричал първи
(прицепс) между сенаторите.
прнор (лат.) игумен в католически
манастир.
приоритет (лат.) предимство, особе-
но право; — приоритетна акция на
която се дават определени лихви
преди пресмятането на дивиден-
та; — приоритетен (нем.) първен-
ство, предимство.
пританеум (гр.) ист. 1 . в древна Гър-
ция — обществена сграда, в ко-
ято живеели магистратите и се па-
зел свещеният огън; 2. съдилище
в древна Атина.
прификс (фр.) определена цена.
приют (рус.) 1. ост . общежитие за
сираци, старци и др.; 2. прен. под-
слон, убежище; — приютявам;
приютя (рус.) давам подслон (при-
ют), настанявам при себе си; под-
слонявам.
проба (нем.) 1. изпитване, опит: пра-
вя проба, опитвам; 2. количест-
вото на златото в един състав; 3.
част от някакъв материал, взета
за изследване или анализ; 4. пре-
мерване на дреха върху този, за
когото се шие; — пробирам опит-
вам; — пробен камък 1. кремък
(също и базалт) за опитване стой-

593
програма
костта на благородните метали; 2.
прен. опит, — пробация (лат.)
книж. рядко изследване, тест; —
пробвам (рус.) 1. правя проба;
опитвам, проверявам; 2. премер-
вам дреха.
проблем (гр.) неразрешен още на-
учен въпрос; — проблема научен
или обществен въпрос, който е
предмет на проучване и разреше-
ние; — проблематика съвкупност
от въпроси в една научна област;
—
проблематичен нерешен, съм-
нителен.
провербиален (лат.) литер. послови-
чен.
провиденциален (лат.) книж. рядко
предопределен; — провиденциали-
зъм (лат.) филос. религиозно-иде-
алистическо направление, което
обяснява хода на историческите
събития не от вътрешни законо-
мерности, а като проява на воля-
та на провидението.
провиант (ит.) храна, припаси,
провидение висшият Разум, който
управлява Вселената.
провизии (лат.) хранителни продук-
ти, хранителни припаси; храна, —
провизии (лат.) 1. запас от храна;
2. специален резервен фонд.
провизион (фр.) търг. 1. търговска
комисионна; 2. сумата, с която
разполага издател на полица; —
провизиона (лат.) възнаграждение
за направена сделка.
провизор (лат.) аптекарски помощ-
ник.
провизорно (лат.) временно; — про-
визориум временно положение.
провинциален (лат.) от друг град, не
от столичния; — провннциализми
думи, които се употребяват само
в някоя област или окръг; — про-
винциалист 1. който е роден или
живее в провинция; 2. прен. кой-
то проявява местни битови осо-
бености — провинция 1. страната,
в противоположност на столичния
град; 2. част от държава.
провинявам се (рус.) сгрешавам.
провитамини биохим. вещества, от
които се образуват витамини в ор-
ганизма.
провокатор (фр.) предизвикател,
подбудител, таен агент; — прово-
кация 1. предателска дейност на
тайни полицейски агенти, про-
никнали в революционни органи-
зации; 2. подстрекателство, пре-
дизвикателство; 3. мед. изкустве-
но предизвикване на болестни яв-
ления за диагностични цели или
за установяване на резултата от ед-
но лечение; — провокирам 1. вър-
ша провокация, умишлено пре-
дизвиквам някого; подстрекавам;
2. дразня някого с постъпките си;
3. мед. изкуствено предизвиквам
болестни явления.
прогенеза (гр.) геол. съвкупност от
геоложки процеси, които водят до
създаване на верижни планини;
планинообразуване.
прогения (гр.) анат. силно издаване
напред на долната част на челюст
и брадичката.
прогеетерон (лат.) биохим. женски
полов хормон, който приготвя
матката за оплоденото яйце.
прогимназия (гр.) 1. горен курс на
основното училище; 2. зданието
на това училище.
прогнатизъм (гр.) анат. изпъкване на
челюстите в остър лицев ъгъл, из-
разено силно при маймуните.
прогноза (гр.) предвиждане на раз-
лични явления и събития въз ос-
нова на дадени факти; предвиж-
дане; — прогнозирам (рус.) пред-
виждам състоянието, развитието и
изхода на нещо въз основа на съб-
рани данни; сгъставям прогноза;
—
прогностика предвиждане,
предсказване; прогноза.
програма1 (гр.) 1. разпределение,

програма
594
план за действие, за работа; 2. ос -
новните принципи на една поли-
тическа партия; 3. програма за
концерт, театрално представление
и др. подобни; 4. сбор от всички
операции, необходими за опреде-
лена работа с електронна маши-
на; 5. съвкупност от дисциплини,
преподавани в учебно заведение;
6. разпределение на учебния ма-
териал по дни и часове за всеки
клас в училище; — програмен кой-
то се отнася до програма; — прог-
рамна музика вид инструментал-
на музика, създадена върху обра-
зи от литературата, поезията,
изобразителните изкуства, приро-
дата и др.;
—
програмно управле-
ние техн. управление, автомати-
чески осъществимо по дадена
програма.
програма2 (англ.) комп. съвкупност
от оператори, които се възприемат
като едно цяло от компютърната
система и се използват за управ-
ление на работата на тази систе-
ма; — програмен продукт комп.
компютърна програма, създадена
на промишлена основа за реша-
ване на определени задачи, която
е записана върху носител и е съп-
роводена с необходимата за из-
ползването й документация.
програмирам (лат.) мат. при реша-
ване на задачи с автоматични сме-
тачни машини — съставям едноз-
начно описание (програма) на да-
ден изчислителен алгоритъм, пос-
редством алгоритмичен език или
чрез последователност от елемен-
тарни операции, които може да
извършва машината; — програми-
рано обучение форма на учебна ра-
бота, чрез която се постига в най-
голяма степен управляване на
учебния процес, основано на ед-
на от идеите за обратната връзка,
прогресивен (лат.) постепенно уго-
лемяващ се; напредващ; — прог-
ресивен данък такъв, който се уве-
личава с уголемяването на при-
хода; — прогресия ред числа, в ко-
ито съотношението между всеки
две съседни числа е постоянно;
—
аритметична прогресия мат.
—
редица от числа, всяко едно от ко-
ито е равно на предходното, уве-
личено ила намалено с определе-
на постоянна величина; — геомет-
рична прогресия мат.
—
редица от
числа, всяко от които е равно на
предходното, умножено или раз-
делено с определна постоянна ве-
личина; — прогресирам напред-
вам; — прогрес напредък.
продром (гр.) 1. църк. предтеча, осо-
бено за Йоан Кръстител; 2. мед.
предвестник, предшесвуващ приз-
нак на болест; — продромален мед.
който се отнася до продром.
продуктивен (лат.) 1. който дава го-
лямо количество продукти; про-
изводителен; плодовит; 2. език.
обикновено за словообразувателен
елемент — който се използва за
образуване на нови думи; — про-
дукт 1. нещо, получено като ре-
зултат от човешки труд; произве-
дение; 2. хранителни произведе-
ния; 3. прен. следствие, резултат
от нещо; плод; 4. хим . вещество,
което се получава по химически
път от друго вещество; — продук-
ция 1. стоки, материали и други
ценности, които са резултат на
производство; 2. произведения,
получени в резултат на човешка
дейност и творчество; 3. предста-
вяне пред публика артистична или
друга дейност; — продуцент 1.
книж. производител; 2. в киното
—
лице, което финансира праве-
нето на филм; — продуцнрам
книж. i . произвеждам, създавам,
творя; 2. представям художестве-
но произведение пред публика.

595
проказа
продоволствие (рус.) прехрана, хра-
нене (войскова част, народ); —
продоволствапе прехранване, сна-
бдяване с храна; — продоволствам
прехранвам, доставям храна (за
войсковата част, град, народ).
продъкшън шеринг (англ.) икон.
принцип за доставка на кредит на
машини, съоръжения, инсталации
или комплектни заводи, като дос-
тавката се. изплаща впоследствие
изцяло или частично с продукци-
ята, която ще се произведе от тях-
ната експлоатация.
проектирам (лат.) 1. техн. изработ-
вам проект за строеж, машина и
др.; 2. геом . изобразявам върху по-
върхнина изображение на геомет-
рическо тяло или фигура; 3 ски-
цирам, правя очерк, скица; 4. въз-
намерявам, мисля, тъкмя; — про-
ект 1. скица; 2. предложение, на-
мерение.
проекто- първа съставна част на
сложни думи със значение про-
ект за нешо, например проекто-
декларация. проектодоговор, про-
ектоплан и др.
проектор (нем.) спец, проекционен
апарат; — проекционен който се
отнася до проекция; — проекци-
онен апарат спец, апарат за про-
жектиране на образи или карти-
ни върху екран; проектор.
проекция (лат.) 1. мат . геометричес-
ко изобразяване на тяло или кри-
ва повърхнина върху равнина чрез
спускане на перпендикуляри от
различни точки на дадената фи-
гура или тяло; 2. спец, увеличено
изобразяване на неподвижни
обекти върху екран с помощта на
светооптическо устройство.
прожектирам (фр.) възпроизвеждам
на екран светливи образи или
филм; — прожекция (фр.) предс-
тавяне, прожектиране на светлин-
ни картини или филм.
прожектор (фр.) уред за осветяване
на далечни пространства.
проза (лат.) 1. литературна творба в
немерена реч, в противополож-
ност на поезията;. 2. съвкупност
от такива произведения; 3. прен.
всичко сухо, монотоннно, всекид-
невно; — прозаик 1. който пише
прозаически съченения; 2. прен.
практичен човек; — прозаичен 1.
несвързан, непоетически; 2. прен.
еднообразен, монотонен, лишен
от поезия: животът в провинци-
ята е прозаичен.
прозелитизъм (гр.) 1. църк. стремеж
да се привличат друговерци в на-
шата вяра; 2. прен. гореща преда-
ност към новоприетото учение и
убеждения; — прозелят 1. църк. но-
вопокръстен; 2. прен. книж. нов,
пламенен привърженик на уче-
ние, религия и др.
прозеяхима (гр.) бот. тъкан, харак-
терна за дървесните части на рас-
тенията, която се състои от тесни
дълги клетки със заострени кра-
ища.
прозит (лат.) наздраве!
прозодинен литер. муз. който се от-
нася до прозодия; — прозодия (гр.)
1. литер. дял от литературната на-
ука, която се занимава с разно-
видностите, особеностите и зако-
ните на стихосложението; 2. муз.
съвкупност от правилата на съче-
таване на думите (словесните тек-
стове) с тоновете от мелодията.
прозопалгия (гр.) мед. болки в об-
ластта на лицето вследствие па за-
боляване на зъб, синузит, болки
в стомаха и др.
прозопопея (гр.) литер. стилна фи-
гура, с която се приписва на не-
одушевен предмет действие или
състояние; олицетворение.
прозорлив далновиден, предвиждаш;
—
прозорливост предвидливост.
проказа (рус ) заразна кожна болест

прокамбий
596
с гнойни рани; — прокажен бо-
лен от проказа.
прокамбий (лат.) бот. образувателна
тъкан при младите части на рас-
тенията.
прокат (рус.) техн. 1 . валцувани из-
делия; 2. сортова профилна фа-
сонна стомана.
прокимен (гр.) църк. стих, четен пре-
ди евангелието или апостола, кой-
то излага накратко съдържанието
на четеното след него.
прокламация (лат.) 1. тържествено
обявяване от държавен глава на
някое важно държавно събитие; 1.
печатен или ръкописен лист с по-
литическо съдържание, разпрос-
траняван с агитационна цел;—
прокламатор човек, който тържес-
твено обявява важно събитие —
прокламирам 1. обнародвам; 2.
обявявам (след избор).
проклитика (гр.) език, неударена ду-
ма (съюз, предлог, частица), ко-
ято се изговаря заедно със след-
ващата дума, например на маса-
та, не искам.
проконсул (лат.) подконсул, помощ-
ник на консула.
прокопсвам (гр.) нар. имам сполука,
преуспявам; — прокопсия нар. разг.
сполука, успех.
прокрустов (гр.) 1. в съчетание прок-
рустово ложе — одър на който раз-
бойника Прокруст поставял жер-
твите си, като им отсичал крака-
та, ако били по-дълги от леглото,
а разтягал краката на тези, които
били по-къси; 2. прен. изкуствена
мярка, към която безполезно се
нагажда нещо с насилствени мер-
ки.
проксимален (лат.) мед. разположен
най-близко до тялото или до на-
чалното място.
прокталгия (гр.) мед. спазмодични
болки в областта на правото чер-
во.
проктит (гр.) мед. възпаление на ли-
гавицата на правото черво.
прокто- (гр.) първа съставна част на
сложни думи, обикновено меди-
цински термини, отнасящи се до
първото черво (ректума, например
прокторагия, прокторевма и др.
прокура (лат.) ост. 1 . пълномощно
за заместване в търговски сделки;
2. възнаграждение за такава рабо-
та; — прокурист търговски помощ-
ник, на който чрез прокурора е
дадено правото да управлява тър-
говска къща, да подписва фирма-
та, да сключва сделки, но не и да
залага, продава и пр. имотите на
стопанина; — прокуратор (лат.) 1.
ист. в древния Рим — чиновник,
управляващ императорските земи,
който събирал данъците; 2. рядко
юр. пълномощник, довереник;
прокурист.
прокуратура (лат.) юр. орган на дър-
жавна власт, който осъществява
висш надзор за точно изпълнение
на законите, призовава на съд на-
рушителите на закона и поддър-
жа обвинението пред съда; 2. съд.
всичките прокурори при един съд;
—
прокурорски (фр.) отнасящ се
до прокурора; прокурорски пар-
кет, длъжността и канцеларията на
прокурора; — прокурор (лат.) юр.
държавен служител, който следи
за правилното прилагане на зако-
ните; 2. държавен служител, кой-
то поддържа обвинението в съде-
бен процес.
пролапс (лат.) мед. изпадане или
увисване навън на вътрешен ор-
ган през естествен или изкуствен
отвор.
пролактин (фр.) биохим. слизест хор-
мон, който регулира млечната сек-
реция у бозайниците
пролегомена (гр.) книж. предвари-
телни бележки; предговор на го-
лямо съчинение.

597
пронатор
пролетариат (лат.) съвкупността на
безимотните класи, сиромашията,
пролин (англ.) биохим. аминова ки-
селина, която се намира във всич-
ки протеини.
пролиферация (лат.) биол. размножа-
ване на клетката чрез деление.
пролификацяя (лат.) бот. развитие
на орган в друг орган, който е за-
вършил своето развитие.
пролог (гр.) литер. 1. предговор,
увод, въведение, встъпление; 2.
встъпителна част на произведе-
ние, обикновено на драма, в ко-
ято се говори за събития, които
предшестват тези в драмата; увод;
3. в древногръцката трагедия —
обръщение на автора към зрите-
лите преди започване на пиеса-
та^ което се разказва митът, от
който е била взета темата; 4. в ста-
робългарската литература — сбор-
ник от жития на светци.
пролонгация (лат.) продължение (на
срок), отлагане; отсрочка; •— про-
лонгнрам отсрочвам, продължа-
вам.
пролувиален (лат.) наносен; — про-
лувивум (лат.) геол. скални про-
дукти от въздушна ерозия, свле-
чени от дъждове и порои и нас-
лоени в подножието на планини-
те.
промеморня (лат.) 1. ост . паметна бе-
лежка; 2. търг, книга за записва-
не на търговски операции; 3. дип-
ломатически акт за възвръщане на
права, които са били изгубени за
дълго време; 4. некролог.
иромеристема (лат.) бот. първична
образувателна тъкан на зародиша.
Прометей (гр.) 1. митичен син на ти-
тана Апетос, откривател на много
изкуства, който откраднал от не-
бето огъня, за което Зевс го нака-
зал, като го приковал към една
скала и сокол му кълвял посто-
янно порастващия дроб, след ко-
ето Херакъл го избавил; 2. прен.
носител на новото; олицетворение
на прогреса; — прометейски стра-
далчески; — прометеев огън веч-
ният стремеж към съвършенство
у човека.
промил (лат.) една хилядна част от
нещо, означена със знака 0/00.
проминентен (лат.) книж. рядко из-
тъкнат, важен.
промискуитет (лат.) 1. ист . в първо-
битното общество — пълна сво-
бода на полови сношения преди
образуването на семейството и
брака; 2. полови сношения с чес-
то сменящи се партньори.
промовирам (лат.) получавам учена
степен в университет; — промо-
ция 1. тържествено даване на уче-
на степен; 2. официално провъзг-
ласяване на доктор; — промоупгьн
(англ.) търг, съвкупност от дейс-
твия и мероприятия с маркетин-
гов, рекламен и ценови характер
за ускоряване и увеличаване на
продажбите на стоки.
промонториум (лат.) 1. геогр. висока
част от земя или скала, която се
издава навътре в морето; нос; 2.
анат. изпъкнала кост, особено на
таза.
промит1 (англ.) търг, условие в меж-
дународната търговия, което оз-
начава незабавно изпълнение на
доставката на стоки и на остана-
лите условия и задължения на
страните по договора.
промит2 (фр.) точно, незабавно,
промулгирам (лат.) публикувам, обя-
вявам (закон); — промулгация пуб-
ликуване.
пронатор (лат.) анат. един от мус-
кулите на предмишницата, който
я движе навътре; — проиация (лат.)
1. анат . завъртване навътре, нап-
ример завъртване гърба на ръката
напред и др; 2. спорт, при фех-
товка — положение на ръката на

проннарнн
598
фехтовчик с пръстите към земя-
та.
проннарнн (гр.) ист. във Византия
—
държавен чиновник, на който
е дадена земя за издръжка; — иро-
ния (гр.) ист. 1 . през Първото и
Второто българско царство — зе-
мята, която владее болярин; 2. във
Византия — феодална форма на
заплащане на висши чиновници
чрез раздаване от държавата на об-
ласти за тяхната издръжка.
прономинален (лат.) грам, местоиме-
нен.
прононсирам (лат.) произнасям; —
прононсиран който се е проявил
явно с политическите си или дру-
ги убеждения; отявлен, ясно оп-
ределен.
пропаганда (лат.) дейност, целяща
привличане на привърженици
(политически) и за разпростране-
ние на църковно учение; — про-
пагандирам действам с цел да при-
влека привърженици; — пропагая-
дист разпространител; агитатор.
пропагацня (лат.) книж. разпростра-
нение, размножаване, разшире-
ние.
пропан (фр.) хим. наситен мастен
въглеводород С,Н„ който се на-
мира в земния газ, в нефта и в
крекингазовете, употребяван ка-
то гориво за двигатели с вътреш-
но горене.
пропарокентон (гр.) език, дума с уда-
рение на третата сричка открая.
пропедевтика (гр.) въведение в ня-
коя наука; — пропедевтически
подготвителен.
пропелер (лат.) ав. перка, витло на
самолет, хеликоптер и др.
пропил хим. едновалентен радикал
С3Н7, остатък от пропана.
пропилей (гр.) 1. арх. преддверие или
тържествена входна сграда, разра-
ботена като портал с една или по-
вече колонади или арки; 2. в Ак-
ропола в Атина ~ мраморна стъл-
ба с колонади; 3. литер. сборник
с характер на антология.
пропилей хим. безцветен газ, нена-
ситен въглеводород, получаван
при суха дестилация на някои ор-
ганични съединения.
пропозиция (лат.) 1. книж. предло-
жение, 2. спорт, съвкупност от ус-
ловия, предвидени за състезание,
прополис (гр.) лепливо вещество,
пчелен клей, с който пчелите за-
мазват входовете и пукнатините на
кошерите си.
пропорционален (лат.) съразмерен;
пропорционална изборна система:
при която се спазва действител-
ното съотношение между гласо-
вете на избирателите и политичес-
ките партии; цели се всеки слой
от населението да бъде предста-
вен в изборно учреждение; — про-
порция 1. съразмерност; 2. в мате-
матиката: равенство на 4 величи-
ни, от които първата се отнася към
втората така, както третата към
четвъртата.
проприетер (фр.) собственик.
пропулсия (лат.) мед. склонност към
политане напред при някои забо-
лявания.
пророгация (лат.) юр. 1 . право на дър-
жавен глава да продължава сеси-
ите на парламента; 2. продължа-
ване срока на действие (на закон,
договор и др.) .
просектор (лат.) асистент по меди-
цина, който прави дисекция за
илюстриране на лекции по ана-
томия; — просектура 1. длъжност
на просектор; 2. патологическо от-
деление в болница.
проскомидия (гр.) църк. 1 . принася-
не; 2. първата част от литургията,
по време на която се приготовля-
ват от хляб и вино частите, които
ще послужат за извършване тайн-
ството Евхаристия.

599
протеза
проскрибирам (лат.) юр. 1. обявявам
някого извън законите; 2, обявя-
вам някого за опасен; — проск-
рипцня (лат.) изгонване от отечес-
твото масово (без съд) или обявя-
ване извън закона.
прослойка (рус.) 1. геол. тънък меж-
динен пласт; 2. техн. отлагане на
нещо във вид на пласт; 3. полит .
обществена група, състояща се от
хора, за които са отличителни оп-
ределени професионални и други
признаци.
проспект (лат.) 1. изложение на пла-
на и съдържанието на нещо (напр.
съчинение); 2. програма, реклама,
каталог; 3. театр. театрални де-
кори в дъното на сцената, които
дават обща гледка в дълбочина;
фон; 4. в Русия — права широка
и дълга улица в голям град; 5. муз.
видимата част на орган; 6. фин.
документ, съдържащ информация.
за компания във връзка с нова
емисия на нейните ценни книжа.
проспектнрам (лат.) 1. геол . изслез-
вам земните пластове за минерал-
ни залежи; 2. разш. изследвам.
просперитет (лат.) успех, благоден-
ствие: благосъстояние; — проспе-
рирам вирея, процъфтявам; имам
успех.
простата (гр.) анат. жлеза с голе-
мина и форма на кестен с външ-
на секреция, разположена пред
пикочния мехур у мъжа, а през
предната й част минава пикочни-
ят канал; — простатизъм (лат.) мед.
затруднено уриниране при хи-
пертрофия или друго хронично за-
боляване на простатата.
простатит (лат.) мед. възпаление на
простатната жлеза.
проститутка (лат.) жена, която про-
дава тялото си, развратница; —
проституирам развратнича, кур-
варствам (за пари); — проститу-
ция 1. занятието на проститутка-
та; 2. съвкупността на всички
проститутки.
прострация (лат.) мед. голямо изто-
щение или изнемошяване при
тежки инфекциозни болести, нап-
ример при коремен тиф.
просфора (гр.) църк. квасен хляб, от
който една част се употребява за
извършване тайнството Евхарис-
тия (причастие; безкръвна жерт-
ва), а останалата нарязана на хап-
ки се раздава на богомолците и
се нарича нафора или антидора.
протагонист (гр.) I. театр. в древ-
ногръцкия театър — актьор, кой-
то изпълнява главна роля; 2. прен.
главно действащо лице.
протактиний (лат.) хим. радиоакти-
вен елемент от групата на акти-
нидите, зн. Ра, пор. No 91, полу-
чаван при разпадането на урана.
протамани (гр.) биохим. най-простите
белтъчни вещества, които не се
пресичат от топлината и под дейс-
твието на хидролиза образуват
аминокиселини.
протандрия (гр.) биол. по-ранно съз-
ряване на тичинките в сравнение
с близалцето на пестика, също по-
рано съзряване на мъжките поло-
ви органи у хермафродитни жи-
вотни.
протеази (нем.) биохим. група ензи-
ми (пепсин, трепсин и др.), ко-
ито предизвикват разпадане на
белтъчните вещества при обикно-
вена температура.
протеже (фр.) който се намира под
защита, покровителстван; — про-
тежирам защитавам, покровител-
ствам, закрилям.
протеза (гр.) 1. мед. в ортопедията
—
изкуствена част от дърво, ме-
тал, пластмаса и други, която се
поставя на човешкото тяло, за да
замени изгубена или отрязана ес-
тествена част; 2. език, присъеди-
няване на фонема или сричка в

протеиди
600
началото на дума за благозвучие.
протеиди (гр.) биол. сложни белтъч-
ни вещества, образувани от свър-
зване на белтъчни с небелтьчни
вещества, към които се отнасят го-
лям брой от ензимите, хормони-
те, хемоглобинът, казеинът и др.
протеин (гр.) биохим. общо название
на простите белтъчни вещества
(албумини, глобулини, протами-
ни и др.); — протеинотерапня
(нем.) мед. лечение чрез вкарване
в организма на белтъчни вещест-
ва за активизиране на здравните
прооцеси.
Протей (гр.) 1. мит. морско божес-
тво и пастир на делфинови стада,
син на Нептун, който можел да
мени външния си вид по жела-
ние, превръщал в най-различни
същества, предмети и стихии; 2.
прен. олицетворение на вечно про-
менящата се природа; 3. прен. не-
постоянен човек.
протекторат (лат.) покровителство на
слаба държава от по-силна; — про-
тектор покровител; — протекция
покровителство, закрила, защита;
—
протекционизъм покровителст-
вена система, която има за цел на-
сърчение на местното производс-
тво; вид търговска политика, пре-
димно провеждана от държавата,
която помага за развитието на на-
ционалната промишленост и сел-
ското стопанство чрез тяхната за-
щита от конкуренцията на чуж-
дестранни фирми; — протекцион-
ио мито мито, с което се облагат
вносните индустриални стоки, с
цел да се облагодетелстват мест-
ните произведения от този род.
протерозойскн (гр.) в съчет. проте-
розойска ера — втората ера от на-
чалото на историята на земята,
през която се появяват първите
организми, а в края й — първите
сухоземни растения и организми
с твърд скелет.
протестант (лат.) последовател на
протестанството; — протестанст-
во учение на протестантите, ко-
ето се състои в това, да се изуча-
ват точките на Св. Писание, ко-
ето да бъде независимо от преда-
нията и авторитетите; християни,
които протестират срещу потис-
ничеството на католическата чер-
ква.
протестацня (лат.) юр. възражение;
—
протестирам (лат.) 1. възразя-
вам, противопоставям се (на не-
що); 2. протестирам полица, съ-
общавам на нотариуса, че поли-
цата не е платена на срока; — про-
тест изявяване на недоволство,
несъгласие, неподчинение.
протий (лат.) физ. в атомната физи-
ка — име на най-лекия и най-раз-
пространен изотоп на водорода,
зн. Нр ат. т. 1,008.
протнети (гр.) зоол. общо обозначе-
ние за всички едноклетъчни (най-
малки и прости) живи същества;
—
протнетология зоол. наука за
протистите, за едноклетъчните ор-
ганизми.
прото- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: 1. пър-
воначален, първичен, например
прототип; 2. съответстваща по зна-
чение на висш, старши, главен,
например протойерей.
протовестнар(ий) (гр.) ист. висш са-
новник в средновековна Бълга-
рия, който завеждал царското сък-
ровище.
протогер, протогиния (гр.) общинс-
ки чиновник, който гласно на
площадите съобщава разпоредба-
та на властта; селски глашатай.
протозоа, протодяков (гр.) пръв дя-
кон.
протозоологня зоол. дял от зоологи-
ята, която изучава едноклетъчните
организми (протозоа); — протозо-

601
прототип
он (гр.) зоол. едноклетъчни живо-
тински организми с по-сложна
клетъчна организация от бактери-
ите.
протоиндоевропейскн (рус.) 1. език.
който се отнася до общоиндоев-
ропейския праезик; 2. който се от-
нася до първоначалната индоев-
ропейска общност.
протойерей (гр.) пръв свещеник (съ-
щата титла се дава и на заслужил
свещеник).
протококи (лат.) бот. едноклетъчни
водорасли.
протоколирам (гр.) 1. съставям про-
токол; 2. вписам решенията от за-
седание в протокола; — протокол
1. юр. записки на изказванията и
решенията на заседанието или
събрание, които имат стойност на
официален документ; 2. юр. до-
кумент, с който се удостоверява
някой факт, установен със свиде-
тели; 3. юр. официален акт за на-
рушаване на обществения ред,
съставен за привличане на винов-
ните под отговорност; 4. юр, акт с
решения на международна конфе-
ренция, които имат сила на меж-
дународен договор; 5. установен
начин на отношения и ред за стар-
шинство в ранг и статут и пра-
вилна процедура при официални
размени и отношения между дър-
жавни глави и дипломатически
представители; кодекс за дипло-
матическата етикеция; — прото-
колист лице, което води протокол
на заседание.
протои (гр.) физ. устойчива елемен-
тарна частица на ядрото на атома
с положителен електрически то-
вар.
протонеолнт (гр.) геол. преходен пе-
риод от древнокаменния век (па-
леолита) към новокаменния век
(неолита).
протонотарнй (гр.) ист. главен таен
писар и първо след патриарха ду-
ховно лице в Цариградската цър-
ква.
протоплазма (гр.) биол. главният еле-
мент, от който се състои животин-
ската и растителната клетка; —
протопласт (гр.) биол. най-важна -
та съставна част на клетката,
включваща протоплазмата и ор-
ганоидите и считата като основна
единица.
протопоп (гр.) в. протойерей; — про-
топрезвптер в. протойерей; — про-
топсалт пръв певец, десният цър-
ковен певец; — протосингел 1.
длъжностно лице при патриарха,
което е монах и живее в патриар-
шията; 2. у нас: помощник и за-
местник на владиката в админис-
тративно и съдебно отношение;
обикновено архимадрит или епис-
коп.
протоптер(ус) (гр.) зоол. род двойно-
дишащи риби, които живеят в
Централна Африка и през сухия
период се заравят в тинята, къде-
то продължават да живеят след
пресъхването на водата.
проторенесанс епоха, предшестваща
Ренесанса.
протосеваст (гр.) ист. началник на
севастите, една от най-висшите
длъжности във Втората българска
държава; — протостратор (гр.) на-
чалник на телохранители и на въ-
оръжен отряд във средновековна
България.
прототип (гр.) 1. първообраз, ори-
гинал; 2. литер. действително ли-
це, което е послужило на автор
като образец за създаване на ли-
тературен образ или тип; 3. биол.
примитивна форма, смятана като
основа на дадена група; 4. техн.
изработено в една или няколко
бройки проектирано за усвояване
ново изделие, което служи за из-
работване, изпитание и за отст-

прототрофен
602
раняване на грешки, допуснати
при конструирането му,
прототрофен (гр.) бактеор. който из-
ползва енергията от светлината в
синтезата на протоплазмата.
протуберанси (лат.) I. астр. огром-
ни газови изригвания, които се
наблюдават в хромосферата на
Слънцето или над нея, достига-
щи на височина до 500 000 км.; 2.
анат. изпъкналост, тъпа издати-
на.
профаг (гр.) ген. молекулна неин-
фекциозна форма на фаг, съста-
вена от чиста дезоксирибонукле-
инова киселина (ДНК), свързана
с геномана бактериалната клетка,
профаза (фр.) биол. първа фаза на
кариокинезата, непряко деление
на клетъчното ядро.
профан невежа (по известен пред-
мет); — профанатор (лат.) оскър-
бител; — профанация (лат.) оск-
верняване, кощунство, непочти-
телно отношение към нещо, ко-
ето се ползва с всеобщо уважение;
проява на невежество, опошлява-
не на нещо хубаво; — профани-
рам осквернявам.
професиограма псих. кратко описа-
ние на дадена професия; — про-
фесионална характеристика доку-
мент, който съдържа сведения за
професията и достатъчно пълно
отразява широк кръг особености
на специалността, на професията;
психически функции, необходи-
ми за дадена професионална
дейност; — професнография псих.
област на знанието, чийто пред-
мет е светът на професиите и тях-
ното описание от гледище на
изискванията, предявени към чо-
века.
професионален (лат.) по занятие; —
професионална тайна право и дълг
на лекаря или адвоката да не съ-
общава другиму тайни, поверени
му от клиента; — професия зана-
ят, постоянно занятие с цел пре-
питание; — професионална адап-
тация псих. процес на приобща-
ване, приспособяване на начина-
ещия към професионалната
дейност, условията на труд, но-
вия колектив и достигане в опти-
мално кратко време на нормална
производителност на труда; —
професионална консултация псих.
система от психолого-педагоги-
чески и медицински мероприятия
за разкриване и преценяване раз-
ностранните способности на под-
растващите с оглед да им се по-
могне по-обосновано да направят
избор на професия; — професи-
онална пригодност псих. установе-
но най-голямо съответствие меж-
ду индивидуални особености на
професионалиста и спецификата
или качественото своеобразие на
предназначения му трудов пост.
професор (лат.) 1. преподавател в
университет с най-високото науч-
но звание 2. прен. разг. човек, кой-
то има големи познания в дадена
област; — професура професорс-
ка катедра.
профил (фр.) 1. изглед на лицето,
гледано отстрани; 2. вертикален
разрез на предмет, за да се предс-
тави вътрешността; 3. съвкупност
от основните черти, които харак-
теризират някоя професия, спе-
циалност; 4. клон от специалност
във виеше учебно заведение; —
профилирам (ит.) 1. спец, опреде-
лям, очертавам профил, сечение
на нещо; 2. определям дял от ня-
коя специалност.
профилаксискс (лат.) предпазване; —
профилактика псих. предпазване от
болести и психически разстройс-
тва чрез медицински, трудовохи-
гиенни и социалнопсихологичес-
ки мероприятия, здравна просве-

603
псамофитв
та и т. .н.; — профилактичен пред-
пазен; — профилакториум (лат.) 1.
мед. лечебно заведение за болни
с леки хронични заболявания, кь-
дето се полагат грижи за укрепва-
не на здравето им без прекъсване
на работа; 2. прен. помещение за
предпазен ремонт на машини.
профит (фр.) печалба; — профнти-
рам извличам печалба.
прохибитнвен (лат.) запретителен; —
прохвбитнвно мито високо мито,
което цели да направи вноса на
известни стоки невъзможен.
прохирон (гр.) сборник от законите,
издадени от византийския импе-
ратор Василий I и синовете му
между 870-878 год.
процедирам (лат.) 1. спазвам опре-
делена процедура; 2. действам,
постъпвам по определен начин; —
процедура (лат.) задължителен ход
на действие при изпълнение на
нещо; редът, по който се води ед-
но съдебно дело; процедурата е
много сложна.
процент (лат.) стотната част от не-
що (%); печалба на стотях, лихва,
доход.
процеснонскн (лат.) зоол. семейство
пеперуди с кафявочервеникави
криле, които причиняват вреди на
горските дървета, особено на дъ-
бовите и иглолистните.
процесия (лат.) тържествено шествие,
процесор (англ.) комп. 1 . устройство
за обработка на данни; 2. цент-
рално функционално устройство
на изчислителна машина, извър-
шващо основните изчислителни
операции; 3. програма на ЕИМ
чиито функции са да интерпре-
тира и изпълнява инструкциите.
процесуален (лат.) отнасяш се до съ-
допроизводството; — процес 1. на-
чинът по който се видоизменя
същността на едно тяло: процес
на гниенето, на размножаването;
2. последователен ред от измене-
ния, характерни за развитието на
някакво явление; развитие, раз-
вой, ход; 3. юр. установен от за-
кона ред за действията на съд при
разглеждане на съдебно дело; съ-
допроизводство; съдене (дело в
съд).
прошнуровам (рус.) навървям тефтер,
квитационна книга, оправдателни
документи и др., номерирам и
подпечатвам, за да не се губят или
злоупотребява с тях.
прудонизъм (фр.) учение на френс-
ки теоретик на дребнобуржоазния
социализъм и анархизъм Пиер
Прудон (1809-1865), което иде-
ализира дребните стокопроизво-
дители.
прурнт (лат.) мед. сърбеж по кожата
или по лигавиците.
прустит (фр.) минерал със светло-
червен цвят, от който се получа-
ва сребро.
псалм (гр.) църк. лирична религиоз-
на песен от еврейски произход за
възхвала на бога; — лсалмист (гр.)
1. автор на псалми; 2. древноев-
рейският цар Давид; — псалмодия
(гр.) 1. начин на пеене на псал-
ми, наподобяващ мелодическа
декламация; 2. прен. монотонно
говорене; — псалом (гр.) пълна с
благоговение религиозна песен;
тържествена песен; — псалтикия
(гр.) 1. църк. обредно пеене в из-
точноправославната църква; из-
точночерковно пеене; 2. разг. кни-
га с църковни песни и ноти за из-
точно пеене; — псалтир (гр.) книга
на цар Давид с псалмите му.
псамитн (гр.) геол. общо название на
седементните скали с големина на
зърната от 1 до 2 мм, например
пясъчници и пясъци.
псамофяти (гр.) бот. растения, ко-
ито виреят в песъчливи терени,
пустини и дюни.

псевдо-
604
псевдо- (гр.) във връзка с други име-
на, като приставка, значи: лъже
—
лъжлив, неверен, недействите-
лен.
псевдоандроним (гр.) книж. мъжко
име, псевдоним на жена.
лсевдоартроза (лат.) мед. трайна не-
нормална подвижност между две
части на дълга кост вследствие на
незараснала фрактура.
псевдогиним (гр.) книж. женски име,
псевдоним на мъж.
псевдоним (гр.) измислено име, под
което се изявява писател или друг
творец пред обществото.
псевдоподи (гр.) зоол. временни из-
растъци от протоплазмата у еднок-
летъчните и някои многоклетьч-
ни организми, които служат за
тяхното движение, за намиране на
храна.
псефитн (гр.) геол. общо название на
седиментни скали с големина на
късчета над 2 мм, например ча-
къл, конгломерати, брекчи.
псиломелан (гр.) минер. групово име
на железочерни колоидни и се-
ритокристални водни манганови
окиси.
псилофити (гр.) палеонт. група мно-
го стари изкопаеми организми,
които нямат корени, със силно
различие между стъблата и лис-
тата и съвсем без листа, но смята-
ни като предходници на растени-
ята; ботанически клас папрато-
видни растения, най-примитив-
ните от тях.
пснлоза (гр.) мед. липса на косми;
плешивост.
пснтакоза (гр.) мед. остро вирусно
заболяване, предавано на човека
от папагали, придружено със сил-
на треска и белодробни усложне-
ния.
Психея (гр.) в гръцката митология:
красива девойка с пеперудени
крила, (обичана от Амур) като
олицетворение на душата,
психиатрически (гр.) отнасящ се до
психиатрията; — психиатър лекар
на душевните болести; — психи-
атрия псих. 1 . наука, която се за-
нимава с изследването, диагнос-
тицирането и лечението на пси-
хически заболявалия; 2. болнич-
но заведение, клиника, в която се
лекуват хора със сериозни психи-
чески разстройства.
психика 1. псих. субективен образ,
отражение на обективния свят и
постоянен вътрешен регулатор на
дейността; 2. душевния свят на чо-
века; — психическа атмосфера
псих. интегрално състояние на со-
циалната психика в групата или
колектива, тяхна по-динамична в
сравнение с психическия климат
обща интегрална характеристика,
която е съвкупност от начини и
форми за изявяване на социална-
та психика в даден момент; — пси-
хическа изолация механизъм на
отчуждаване на човека от хората;
—
психическа мобилизация вре-
менно активизиране на елемен-
тарните способности и волевите
качества, необходими за изпълне-
ние на дадена задача или дейност
на възможно най-високо количес-
твено-качествено равнище; — пси-
хическа съвместимост взаимно съ-
ответствие между свойствата на
членовете на дадена група или ко-
лектив, което включва взаимна
симпатия; — психични болести
или психози мед. болестно разст-
ройство на човешката психика,
което се проявява изцяло или пре-
димно с не-адекватно отразяване
на реалния свят, с нарушаване на
поведението, промени на различ-
ни страни на психиката; душевни
болести; — психически климат от-
носително устойчива и динамич-
на обща психологическа характе-

605
психологически
ристика на групата или колекти-
ва, която отразява трайни човеш-
ки взаимоотношения и е трайно
състояние на груповото (колек-
тивното) съзнание; — психическо
висш продукт на материята; фун-
кция, свойство на особено слож-
ния къс материя, наречен човеш-
ки мозък, в съответни части на
който се приема, съхранява и пре-
работва информацията за света; —
психичен (гр.) душевен; който се
отнася до психиката.
психо- първата съставна част от
сложни думи със значение „душе-
вен”, „душа”.
психоанализ психологическа систе-
ма, предложена от 3. Фройд в края
на 19 век обща теория и метод за
изследване и лекуване на нервни
и психически разстройства или за-
белязания посредством асоци-
ации — една от теоретичните ос-
нови на фройдизма; ~ психоана-
литик мед. лекар, специалист по
психоанализа,
психогенен в съчетание с психоген-
ни забодявания събирателно поня-
тие за такива заболявания, които
се предизвикват предимно от пси-
хични разстройства, от които най-
широко разпространени са невро-
зите и психогенните психози; —
психогенетика клон в генетиката,
който се занимава с явления, ус-
ловия, причини и закономернос-
ти на наследствената обусловеност
на психичните белези и на пре-
даването на наследствена инфор-
мация в поколенията.
психография психологическо описа-
ние, характеристика на личност-
та, което представя развитието,
индивидуалните особености и
своеобразието на психическия об-
лик на даден конкретен човек.
пснходиагностика самостоятелна
психологическа дисциплина, сис-
тема от научни знания и методи
за опознаване индивидуалността
на човека в неговата неповтори-
мост, с неговите психически ка-
чества. разглеждани като психи-
чески компоненти за регулиране
на дейността му.
психодрама псих. метод, прилаган от
психоаналитици и социометрис-
ти при лекуване на душевни за-
болявания, чиято същност е ана-
лиз и разрешаване на лични пси-
хологически проблеми на човека,
психоза псих. умствено, душевно раз-
стройство, умопомрачение; пси-
хични разстройства, обособени в
отделни болестни единици — ши-
зофрения, маниакално-депресив-
на психоза, епилепсия и др.
психолингвистика гранична научна
област между психологията и лин-
гвистиката, в която се изследва ре-
чевата дейност на човека и по-
специално отношението между
системата език и езиковата спо-
собност.
психологическа диагностика учение
за методите за класифициране и
подреждане на хората по психо-
логически и психофизиологичес-
ки признаци.
психологически (гр.) отнасяш се до
психологията; — психология 1. на -
ука за факторите, механизмите и
закономерностите на възникване-
то, развитието и проявяването на
психиката като субективно отра-
жение на обективния свят, изгра-
ден в мозъка образ на действи-
телността, въз основа и с помощ-
та, на който се осъществява уп-
равлението на дейността, придо-
биваща у човека личностен харак-
тер или просто, наука за душата,
за активно отражение на дейст-
вителността от човека и животни-
те; 2. учебен предмет по тази дис-
циплина; 3. учебник по психоло-

пснхометрия
606
гия. 4. съвкупност от психични
процеси, обуславящи определен
вид дейност; 5. психика, особе-
ности на характера; — психолог 1.
специалист по психология; 2. поз-
навач на човешката душа, душе-
вед.
пснхометрия (гр.) псих. част от опит-
ната психология, която изучава
трайността и бързината на психи-
ческите явления; техника и „из-
куство” за измерване на психичес-
ките явения, на първо място ум и
интелект.
психомоторен псих. който се заклю-
чава във въздействие на психика-
та върху движенията, отнасящ се
до извършване на волеви движе-
ния; — пснхомоторнка събирател-
но понятие за психически регу-
лируемата моторика, към която
спадат движенията, Стойката на
тялото и тонусът.
лсяхоневроза (лат.) мед. остаряло по-
нятие за функционални, респек-
тивно психологични състояния,
главно неврастения и истерия:
невроза.
психоинка наука, чийто предмет е
изследването на психическата
дейност на човека и животните с
цел да се използват изследовател-
ските резултати, разкритите прин-
ципи и закономерности на тази
дейност при проектиране на тех-
нически устройства.
психопат (гр.) 1. душевноболен, ду-
шевноразстроен човек; 2. прен.
луд, откачен, неадекватен; — пси-
хопатичен (гр.) мед. който е с раз-
строена психична дейност; пси-
хопатен; — психопатия (гр.) мед.
разстройство на психическата
дейност, душевно разстройство;
патологичен характер, формиран
освен под влиянието на външна-
та среда и в резултат на вродена
непълноценност на нервната сис-
тема; — психопатолог мед. специ-
алист по психопатология; — пси-
хопатология (лат.) мед. наука за
психичните процеси в техните от-
клонения и разстройства; патоло-
гия на душевните заболявания.
психопрофилактика дял на психохи-
гиената, в който се разглеждат
предимно предотвратяването на
разстройствата в психическото
развитие и предпазването от пси-
хически или душевни заболява-
ния.
психосексуален мед. който се отна-
ся до особеностите на пола на
психическа основа.
психосензорен (лат.) псих. за сети-
вен орган — който възприема въз-
буда и предизвиква усещане.
психосоматични разстройства мед.
разстроени функции на органи и
системи, като последица от въз-
действието на психотравмираши
фактори.
психотерапия (лат.) псих. лекуване на
леки психически недъзи, нервни,
психически и други заболявания
с подобряване приспособимостта
на човека към околните условия
на живот с помощта на система
от целенасочено подбрани плано-
мерно използвани психологичес-
ки и педагогичееки средства за
въздействие; въздействие върху
болния посредством убеждение,
хипноза и др.;
—
психотерапевт
мед. лекар, специалист по психо-
логия.
психотехника псих. област от психо-
логията, която включва в сферата
на своите изследвания многооб-
разни задачи за прилагане на пси-
хологическите знания при реша-
ването на практически въпроси,
свързани главно с трудовата
дейност на човека.
психотнк псих. човек, който е загу-
бил връзка с реалността, способ-

697
птнлоза
костта си да участва в действи-
телния живот и да установява хар-
монични отношения с другите хо-
ра.
психотропен в съчетание с психот-
ронни вещества естествени вещес-
тва или синтетично получени съ-
единения, които действат възбуж-
дащо или заглушаващо (психот-
ропно).
исихофармакология наука за лекар-
ствата, които въздействат върху
психическите функции; която
изучава психотронните ефекти на
.медикаментите и възможните пси-
хически и други странични явле-
ния.
психофизика (гр.) псих. наука, ко-
ято изследва отношенията между
душевния и телесен живот, осно-
вана от Фехнер; направление в
психофизиологията на сетивата,
чиито представители се опитват да
установят закони на математичес-
ко съотношение между силата на
даден дразнител и величината на
предизвиканото от него усещане;
—
психофизически който се отна-
ся до психофизика; — психофи-
зически паралелнзъм дуалистичен
принцип в психологията, според
който психичните и физичните
явления съществуват паралелно;
~ психофизически дуализъм (па-
ралелизъм) псих. дуалистично ре-
шаване на психофизическия проб-
лем, при което се приема, че пси-
хическите и физиологическите
процеси протичат паралелно и не
влияят едни на други; признават
се двете начала на битието — ма-
териалното (телесно) и духовно-
то; — психофизически монизъм ре-
шаване на психофизическия проб-
лем, при което се признава само
едно единствено начало на бити-
ето — материята или съзнанието,
психофизнология (лат.) псих. дял от
психологията, който изучава съ-
отношението между психологи-
ческите процеси и физиологични-
те явления; област на изследва-
ния, с които се разкриват мате-
риалните основи на психиката,
психохигиена псих. наука за правил-
ното психическо развитие и за за-
пазване психическото (душевно—*
то) здраве на личността,
психрометьр (гр.) метеор, уред за из-
мерване на температурата и влаж-
ността на въздуха; влагомер,
психрофили (гр.) бот. за растения —
студолюбиви и влаголюбиви.
психрофити (гр.) бот. растения, ко-
ито виреят на студ и влага.
психрофобия (гр.) мед. болезнен
страх от студ и влага.
псора (гр.) диал. краста,
псориазис (гр.) хронична кожна бо-
лест.
псофометьр (гр.) уред, употребяван
в телеграфните и телефонните съ-
общения за измерване на елект-
рическите напрежения, които съз-
дават паразитните шумове върху
линиите.
птеранодон (гр.) палеонт. гигантско
хвъркато беззъбо мезозойско вле-
чуго с 7,5 до 8 м размах на хриле-
те; — птеригонден (гр.) анат. по-
добен на крило; криловиден; —
птеродактил (гр.) палеонт. вид из-
копаемо летящо влечуго сголеми-
на от врабче до голям орел, с доб-
ре развити зъби и къса опашка;
—
птерозавър (гр.) палеонт. изко-
паемо летящо мезозойско влечу-
го; хвърчащ гущер; — птероподя
(гр.) зоол. подклас мекотели, на
които кракът е развит в криловид-
ни перки.
птяалин (гр.) биохим. ензим, който
се съдържа в слюнката и подпо-
мага храносмилането, като разла-
га скорбялата.
птилоза (гр.) мед. възпаление на ръ-

птоза
608
ба на клепача, при което окапват
миглите.
птоза (гр.) 1. мед. спадане на гор-
ния клепач; 2. като втора състав-
на дума, означаваща спадане или
смъкване на някой орган.
птолемеев обикновено в съчетание;
—
птолемеева система математи-
ческа теория за движението на
планетите около неподвижната
Земя, която теория позволява из-
числяването на тяхното положе-
ние в небето.
птомаин (гр.) биохим. органично азо-
тисто съединение на животински
белтъчини; трупна отрова.
пубертет (лат.) възмъжаване, нача-
ло на полова зрялост; период на
полово съзряване, който се харак-
теризира с появяване на вторич-
ни полови белези и окончателно
формиране на половите органи и
на половите жлези.
публика (лат.) съвкупността от зри-
телите или слушателите; хора, ко-
ито са се събрали за известна цел;
—
публичен (лат.) явен, достъпен
за всички; — публичност явност,
гласност; — публичен дом сводни-
чески дом, където работят прос-
титутки.
публикация (лат.) обявяване, даване
да се напечата нещо, даване на
гласност (чрез печата); — публи-
кувам разгласявам (чрез печата);
напечатвам; — публицистика вес-
тникарство; — публицист вестни-
кар, журналист.
пуд стара руска мярка за тегло; 40
фунта или 16.38 кг.
пудел (нем.) порода малки кучета, с
къдрави косми.
пудинг (англ.) английски традици-
онен сладкиш, печен във висока
форма с плодове.
пудра (фр.) ароматизиран прах, фин
и ситен, предназначен за козме-
тични, хигиенни и лечебни цели.
пуерперален (лат.) мед. след родилен,
родилен.
пул’ (тур.) 1. копче; 2. малък дървен
или кокален диск, с който се иг-
рае табла.
пул2 икон. обединение на предпри-
ятия и фирми, които установяват
единни цени, работят съгласува-
но и разпределят печалбите по до-
говорен начин.
пулверизатор (лат.) уред за пръска-
не на течности в ситни капчици;
—
пулверизация (фр.) разпръсква-
не на течности или прахове във
въздуха на фини частици с по-
мощта на пулверизатори.
пулман в Америка — спален или път-
нически вагон с по-големи удоб-
ства от обикновените вагони.
пулмонален (лат.) белодробен; леку-
ваш белите дробове; — пулмотор
(лат.) мед. дихателен апарат за ав-
томатично и изкуствено дишане
при случаи на задушаване, удавя-
неидр.
пулп (лат.) 1. плодове, обработени
със серен двуокис, за да се запа-
зят временно от ферментация; 2.
техн. ситно смляна руда, разбър-
кана с вода или течни разтвори-
тели за извличане на метала или
за обогатяване чрез флотация; —
пулпа (лат.) мед. сърцевина в зъб-
ната кухина, състояща се от нерв,
лимфатични и кръвоносни съдо-
ве, които хранят зъба.
пулпит (лат.) мед. възпаление на зъб-
ната пулпа.
пулпозен (лат.) мед. състоящ се от
мека маса; месест.
пулс (лат.) 1. равномерното биене на
главна артерия, вследствие рит-
мичното течене на кръвта по нея,
тласкана от сърцето; 2. прен. вър-
веж, ход; — пулсация (лат.) физи-
ол. ритмично биене на сърцето;
пулсиране; — пулсирам (лат.) фи-
зиол. за сърце или кръвоносен съд

609
пуцолан
—
бия, туптя.
нулеатор (лат ) техн. 1. уред който
произвежда равномерни механич-
ни тласъци; 2. утаечна машина с
неподвижна скара, но пулсираща
струя, използвана за обогатяване
на полезни изкопаеми.
пулт (лат.) 1. муз. подставка за но-
ти, обикновено за диригент; 2.
техн. маса или табло снабдени с
контролноизмервателни уреди,
сигнални знаци и органи за уп-
равление на електростанция, про-
мишлени и други обекти; 3. техн .
централен команден пункт за уп-
равление на движението в трас-
порта, снабден със сигнална апа-
ратура.
пума (индиан.) зоол. хищен амери-
кански бозайник от семейство
Котки с кафявожълта хубава ко-
жа; кугуар.
луна (перуан.) 1. геогр. високо сту-
дено плато; 2. мед. южноамери-
канска планинска болест.
пунически (лат.) 1. картагенски, фи-
никийски; 2. прен. лукав.
пунктирам (лат.) 1. отбелязвам с точ-
ки; 2. залагам (на карта пари); —
пунктуален точен; — пункт 1. точ-
ка; 2. точно означено място.
пунктоация (лат.) грам. 1. система от
правила за употребата на препи-
нателните знаци; 2. разположение
на препинателните знаци.
пункция (лат.) мед. пробождане с ку-
ха игла в някоя част на тялото за
изваждане на паталогично насъб-
рана течност с диагностична или
лечебна цел; — пунктирам мед.
правя пункция.
пунце (нем.) 1. техн. набивка в ме-
тал, щемпел за проба на сплав; 2.
печ. замба.
пунш (англ.) спиртно топло питие,
приготвено от ракия или ром със
захар, лимон и др.
пулила (лат.) гледец (черното в око-
то).
пура (исп.) дебела цигара от плътно
завити цели тютюневи листа без
книжна обвивка.
пургатив (лат.) мед. слабително; пур-
гативно средство.
пургаторий, пургаториум (лат.) рея. в
католическата религия — място за
очистване от грехове на душите
след смъртта; чистилище.
пуризъм (лат.) език, стремеж да се
изхвърлят чуждите думи; — пурист
език, човек, който се занимава с
пуризъм.
пуритани (лат.) най-строгите набож-
ници в Англия; — пуританизъм
учение на строго вярващите, ко-
ито не допускат никакво велико-
лепие в богослужението и външ-
ни знаци на ботопочитанието ка-
то кръстене, коленичене и пр.;
—
пуританство поведение и възгле-
ди на пуритани.
пурпурен (лат.) тъмночервен; ~ пур-
пур 1. яркочервен цвят; 2. в древ-
ността — яркочервена боя, доби-
вана от раковини на пурпурната
мида; 3. виолетово багрило, ко-
ето се получава чрез бромиране
на индигонина в отсъствие на во-
да; 4. ист. дреха от яркочервена
тъкан като признак на разкош и
величие; багреница.
пусия (тур.) засада.
пуста (унг.) обширна степна равни-
на в Унгария.
пустула (лат.) мед. гнойно мехурче
(пъпка, пришка).
пут-опния (англ.) фин. право на бъ-
деща продажба на ценни книжа
по предварително съгласувана це-
на.
пуцннг (нем.) препарат за почиства-
не и излъскване на металичиски
предмети.
пуцолан (ит.) спец, скала от вулка-
ничен произход, употребявана
ситно смляна като хидравлична

пфалц
610
добавка към цимента, на който
придава по-голяма водоплътност
и водоупорност.
пфалц (нем.) ист. 1. средновековен
императорски, кралски дворец; 2.
област, управлявана от пфалцг-
раф; — пфалцграф (нем.) ист. им-
ператорски областен управител.
пфениг (нем.) дребна немска моне-
та, равна на 1/100 от марката.
пфунд = фунд (лат.) половин килог-
рам; — пфунд стерлинг, английс-
ка основна златна единица.
пъблик рилейпгьнз (англ.) 1. дейнос-
тта на дадена търговска фирма,
асоциация, съюз, и др., насочена
към общественото мнение; 2. про-
фесията и практиката по извърш-
ване на такава дейност и отчита-
не на реакцията на дадена общес-
твена група към тази дейност; 3.
състоянието или степента на
ефективност на такава дейност,
отразена в отговора или разбира-
нето на обществената група.
пък (англ.) книж. дух-пакостник.
пънчингбол (англ.) спорт, топка или
торба, пълна с пясък или трици,
използвана за тренировка на бок-
сьори.
пършив (рус.) жалък, презрян, ни-
щожен.
пюпитра (фр.) печ. малка масичка,
която се поставя върху наборните
каси за коригиране.
шопнтър (фр.)м наклонена подстав-
ка за книга, ноти и др.; пулт.
пюре (фр.) гъста каша от сварени и
смачкани зеленчуци.
р
Ра, Ре (собств. египет.) мит. в древ-
ногръцката митология — първо-
начално бог на Слънцето, който
(съгласно един от митовете) през
деня плава с ладията си по небес-
ния Нил, а вечер слиза в Преиз-
поднята, където продължава по
подземния Нил и се сражава със
силите на мрака. Олицетворение
на творческото начало, на вечно-
то развитие на живота. Носител
на идеята на обновлението и хар-
монията на космоса. Център на
култа — гр. Хелиопол. Ра се пре-
въплъщава в сокол (понякога в ог-
ромна котка). Изобразяван е като
човек с глава на сокол, увенчана
със слънчев диск. По-късно става
главен бог, създател на света, пок-
ровител на Египет и фараоните.
Отъждествяван с Амон (Амон —
Ра). През Средното царство Амон
и Ра са смятани за един бог. Ели-
ните го отъждествява с Хелиос —
Ра прен. слънце.
раб (стб.) слуга; роб: раб Божий.
рабаб (ар.) муз. арабски лъков инст-
румент с различна форма на ре-
зонаторната кутия, отгоре с опъ-
ната кожа.
рабат (фр.) търг, отстъпка.
рабнес (лат.) 1. мед. болест бяс; 2.
прен. книж. ярост; лудост; — ра-
бвческя (фр.) който се отнася до
рабиес.
рабиц (нем.) строит. циментова или
циментово-варова мазилка върху
телена мрежа, която е окачена на
носеща конструкция.
рабулист (лат.) книж. ост. бърборко
(за адвокат); лице, което извърта
истината; — рабулистика извърта-
не на истината.
раван (тур.) умерен конски ход —
по-бавен от тръс.
равелин (ит.) ист. спомагателно ук-
репление пред крепостна стена.
равен (перс.) бот. 1. растение с ши-
роки накъдрени листа и гроздо-
видни съцветия; 2. растение гор-
чив бурен.
равеиала (фр.) бот. растения, подоб-

61J
радий
ни на палмата и банана, които ви-
реят в Мадагаскар.
равентух (хол.) текст. 1. дебел ле-
нен плат за корабни платна; 2. вид
плътна памучна материя.
рави (евр. учителю) титла давана на
учител; също давана на Исус от
учениците му.
равин (евр.) духовно и същевремен-
но учено лице у евреите, еврейс-
ки свешенник; — равияат (фр. и
гр.) 1. съвет на равините; 2. длъж-
ност на равин.
равноапостол рея. равен на апосто-
лите (св. Кирил и Методий).
равнобедрен триъгълник триъгълник,
на който двете страни са равни.
рагада (гр.) мед. малки, но болезне-
ни разцепвания на кожата, кога-
то е станала нееластична, обик-
новено по ъглите на устата, уст-
ните, ануса, гръдните зърна и др.
Раглан, Фнцрой Джеймс Съмърсет,
лорд (1788—1855) воен. фелдмар-
шал, главнокомандуващ британс-
ките сили в Кримската война
(1853—1858), загубил дясната си
ръка в битката при Ватерло; име-
то му обаче е свързано не с воен-
ната му кариера, а с характерната
за неговото време мода; — раглан
вж. реглан.
рагу (фр.) ястие от ситно нарязано
месо със зеленчуци.
рад (англ.) физ. единица, равна на
100 — ерга енергия, за количест-
вено определяне на йонизиращо
лъчене.
рада украинско народно събрание,
радар (англ.) спец, електронна уред-
ба за откриване и определяне чрез
радиовълни местоположението на
различни обекти във въздуха, во-
дата и сушата; радиолокатор.
раджа (санскр.) титла на индийски
феодален владетел.
радиален (лат.) спец, който е във вид
на лъчи, които излизат от един
център; лъчевиден; — радиан
(лат.) геом. 1. ъгъл, равен на цен-
трален ъгъл, чиито рамена отси-
чат от окръжността дъга с дължи-
на, равна на радиуса й; 2. едини-
ца мярка за измерване на ъгли; —
радиант (лат.) астр. точка върху
небесната сфера, от която изхож-
дат видимите пътища на метеори-
те на един и същ метеорен поток,
радиатор (лат.) техн. I . приспособ-
ление за отопление, състоящо се
от свързани тръби или ребра, през
които протича гореща пара или
вода; 2. приспособление от тънки
тръби, използвано за охлаждане на
двигатели с вътрешно горене на
превозни средства; — електричес-
ки радиатор радиатор с нагрева-
телен елемент, поместен в изола-
ционно масло.
радиационен (от лат.) който се от-
нася до радиация; — радиационна
химия дял от химията, който изу-
чава химичните процеси, извър-
швани под действието на ядрени
и други йонизиращи лъчения; —
радиационни поражения патологи-
чески изменения, възникващи в
организма на човека под въздейс-
твието върху него на голямо ко-
личество йонизиращи излъчва-
ния; — радиация (лат.) 1. лъчиста
енергия, която слънцето изпраща
на земята; лъчение при особен вид
експлозия; 2. хим . физ. изпускане
на лъчиста енергия, която се раз-
пространява във вид на електро-
магнитни вълни: космична, гама,
рентгенови, ултравиолетови, ви-
дима светлина, инфрачервени,
топлинни и радиовълни; 3. хим.
излъчване на радиоактивни лъчи
при експлозия на атомна или во-
дородна бомба; 4. спец, излъчва-
не на нещо от центъра към ок-
ръжността.
радий (лат.) химичен елемент, зн.

радика
612
Ra, пор. No 88, ат. т. 226, проявя-
ва силна радиоактивност; — ра-
диоактивност свойство на някои
атоми с нестабилни ядра да се
превръщат самоволно в други чрез
радиоактивно разпадане; — ради-
оактивен притежаващ тази способ-
ност; — радиография 1. рентгено-
ва фотография; 2. снимка напра-
вена по този начин; — радиоло-
гия наука за рентгеновите лъчи и
тяхното приложение; — радиоско-
пия 1. проникване с рентгеновите
лъчи; 2. преглед с рентгенов апа-
рат; — радиотерапия лекуване с
рентгенови лъчи.
радика (лат.) 1. растението глухар-
че, чийто корени са лечебни; 2.
младите листа на глухарчето, ко-
ито се използват за салата.
радикален (лат.) 1. коренен, осно-
вен: радикално лечение = корен-
но лекуване; 2. свойствен на ра-
дикална партия и радикализъм; 3.
привърженик на крайни действия;
—
радикализъм стремеж възпри-
етите принципи да се прокарват
непременно и на всяка цена в об-
ществото; — радикал 1. човек,
който иска коренни преобразува-
ния в управлението; 2. привърже-
ник на радикалната партия, ко-
ято се стреми да намали и смекчи
огромните икономически разли-
чия в обществените класи; 3. мат .
знак за извличане на корен; 4. хим.
устойчива група атоми в молеку-
лите на някои химически съеди-
нения, която може да преминава
без изменение от едно съедине-
ние в друго и придава специфи-
чен характер на съединението; 5.
член на радикална партия; — сво-
боден радикал хим.
—
неустойчи-
ви, често много активни частици,
образувани от молекули при от-
късване от тях на атоми.
раднкулит (лат.) мед. възпаление на
коренчетата на гръбначномозъч-
ните нерви вследствие на изме-
нения в прешлените на гръбнач-
ния стълб (сраствания, костни из-
растъци и др.) .
радио (лат.) 1. pad. безжично преда-
ване чрез електромагнитни въл-
ни надалече звукове, говор, му-
зика; 2. радиопредавател; 3. ради-
оприемник; радиоапарат; 4. дър-
жавен или обществен институт за
разпространяване на информация
с помощта на електромагнитните
вълни на разстояние; 5. съкрате-
но от радиотелефон, радиотелег-
раф, радиостанция; — радиоапа-
рат уред за приемане и предаване
на радиовълните; радиоприемник;
радиопредавател; — радиоабона-
мент такса за право да се използ-
ва радиоприемник.
радио- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение: 1. кой-
то се отнася до радио; 2. който се
отнася до радоиактивност.
радиоастрономия астр. дял от аст-
рономията, който изучава косми-
ческите тела въз основа на излъ-
чени и отразени радиовълни.
радиобиология дял от биологията,
който изучава действието на йо-
низиращите излъчвания върху жи-
вата материя, начините за защита
от поразяващото им действие и
използването им в медицината и
селскостопанската практика.
радиогенен (гр.) хим. свързан по про-
изход с разпадането на радиоак-
тивни вещества.
радногониометър pad. радиоприем-
ник за определяне посоката на
предаваща обикновени или спе-
циални сигнали радиостанция, из-
ползван в кораби и самолети за
определяне местоположението им
спрямо предаващата станция; ра-
диопеленгатор.
радиограма телеграма, предадена и

613
радиомаяк
получена чрез радиовълни.
радиодерматит (лат.) мед. възпале-
ние на кожата, предизвикано от
йонизиращи лъчи.
радиодиапазон физ. област на спек-
търа на магнитните колебания с
дълги вълни, която съответства на
радиовълни.
радиоелектроника (радио- и елект-
роника) дял от техническите на-
уки, който изучава методите и
средствата за предаване и обра-
ботка на информация по жичен и
безжичен път, както и съвремен-
ните устройства в автоматиката.
радиоелемент (радио- и елемент)
хим. радиоактивен елемент.
радноепнтелит (лат.) мед. заболява-
не на устната кухина, дихателни-
те пътища, храносмилателните ор-
гани и други, предизвикано от
външни или вътрешни източни-
ци на йонизиращи лъчения.
радиоехо физ. 1 . повторно приема-
не на вече приет радиосигнал на
къси вълни; 2. приемане на собс-
твени сигнали с ултракъси вълни,
отразени от големи предмети, на-
миращи се на пътя на разпрост-
раняването им.
радиожурнал (фр.) журн. периоди-
ческо радиопредаване, което се
състои от материали от различни
жанрове на определени теми; —
радиожурналист журналист, кой-
то работи в системата на радиораз-
пръскването; — радноинформация
журн. информация, предавана по
радиото; — радиоканал pad. съв-
купност от радиотехнически уст-
ройства, предназначени за преда-
ване и приемане на информация
по определено трасе.
раднокоманда pad. сигнал, който се
предава по радиото за управление
работата с автоматически устройс-
тва и прибори.
радиокомпаратор (лат.) pad. прибор
за измерване напрежението на
електрическото поле на предава-
щи радиостанции по метода на
сравнението.
радиокомпас техн. уред за автома-
тично определяне на ъгъла, склю-
чен между оста на самолета (ко-
раба) и направлението на водеща-
та радиостанция (радиофар).
радиоконтрол техн. надзор с помощ-
та на радиоелектронни средства-
радиолиния pad. 1. съвкупност от па-
ралелно или последователно ра-
ботещи радиоканали; 2. спектрал-
на линия на излъчване на хими-
чески елемент или съединение в
диапазона на радиовълните.
радиоларии (лат.) зоол. разред морс-
ки едноклетъчни организми, чи-
ято клетка е с радиална симетрия,
радиология (гр.) физ. мед. наука за
лъчистата енертия, получена при
разпадането на радиоактивните
елементи, свойствена на рентге-
новите лъчи, и за тяхното прило-
жение при лечение на злокачест-
вени и други образувания; — ра-
диолог 1. физ. специалист по ра-
диоактивните явления; 2. мед. ле-
кар, специалист по лечение с ра-
диоактивни вещества.
радиолокация техн. метод за откри-
ване и определяне местоположе-
нието на даден обект чрез облъч-
ване с ултракъси радиовълни; —
радиолокатор техн. устройство за
откриване на земни (надводни) и
въздушни обекти и определяне
тяхното местоположение с мето-
дите на радиолокацията.
радиолот (хол.) ае. pad. уред за оп-
ределяне височината на самолет
с помощта на радиоехо.
радиомаяк (рус.) pad. предавателна
радиостанция с точно определе-
но местоположение, която изпра-
ща условни радиосигнали през оп-
ределени интервали на самолети

радиометеорология
614
и кораби, за да определят место-
положението си; радиофар.
радиометеорология метеор, pad., на-
ука за влиянието на метрологич-
ните условия върху разпростране-
нието на радиовълните в атмос-
ферата и за прилагането на ради-
ометоди за изследване на тропос-
ферата; — радиометеорограф (гр.)
метеор, прибор, изпращан с ба-
лон в атмосферата, който автома-
тически предава по радиото сиг-
нали за температурата, налягане-
то и влажността на въздуха.
радиометрия (гр.) 1. физ. дял от фи-
зиката, който изучава начините за
измерване на лъчистата енергия;
2. геол . начин за търсене на по-
лезни изкопаеми, който се осно-
вава на различната радиоактив-
ност на скалите; — радиометър
(гр.) физ. 1 . уред за измерване
енергията на излъчването от да-
дено тяло; 2. уред за определяне
преминаването на лъчистата енер-
гия в топлинна или кинетична.
радионавигатор ав. мор. уред за точ-
но определяне географските ко-
ординати на мястото на кораб или
самолет чрез радиосигнали, полу-
чавани от брегови сигнални ра-
диостанции, работещи синхронно;
—
радионавигация ав. мор опреде-
ляне координатите, посоката, ско-
ростта и други с помощта на ра-
диотехнически устройства, разпо-
ложени на обекта или в непод-
вижни точки.
радионекроза (гр.) мед. умъртвяване
на тъкани от въздействието на йо-
низиращи облъчвания.
радиопеленгация (радио- и пеленга-
ция) pad. определяне местополо-
жението на радиостанция с по-
мощта на радиовълни; радиозаси-
чане; — радиопеленг (хол.) мор. ав .
посока, от която самозаписващи-
ят се кораб или самолет чува сиг-
налите на радиофар; радиозасеч-
ка; — радиопеленгатор pad. уред с
рамкова антена за определяне (за-
сичане) посоката, от която се раз-
пространяват определени условни
сигнали.
радиопилюла (рус.) мед. миниатюрен
радиопредавател, чрез който се
получават сведения за състояни-
ето на стомашно-чревните пъти-
щаидр.
радиопират човек, който се включ-
ва в радиопредавания от незаре-
гистрирана частна радиостанция;
—
радиопнратство водене на ра-
диопредавания от незарегистрира-
на частна радиостанция.
радиорелеен в съчетание радиорелей-
на линия pad.
—
линия за радиов-
ръзки, която се състои от редица
приемнопредавателни радиостан-
ции, последователно приемащи,
усилващи и предаващи сигнали
една на друга.
радиосонда 1. метеор, уред за изс-
ледване на високите слоеве на ат-
мосферата, изпращан с балон; 2.
pad. геофиз. импулсивно предава-
телно-приемно устройство за вер-
тикално сондиране на йоносфе-
рата за установяване на поглъща-
нето и критичните честоти на ра-
диовълните в йоносферните сло-
еве.
радноспектроскопия физ. дял от фи-
зиката, който изучава резонанс-
ното погръщане на радиовълните
във веществата.
радиотелеметрия (гр.) техн. телемет-
рия с радиотехнически средства.
радиотелемехавнка (гр.) техн. съв-
купност от методи, чрез които се
контролира и управлява някакъв
технически процес от разстояние
посредством радио.
радиотелескоп косм. извънредно чув-
ствителна радиолокационна стан-
■ ция с гигантски размери за при-

615
разезд
емане на радиоизлъчвания на не-
бесни тела; — радиотелескопия
(гр.) 1. изследване на радиочес-
тотните излъчвания на небесните
тела с помощта на радиотелескоп;
2. използване на радиолокатор за
изследване на Луната и на мете-
ори с помощта на радиоехо.
радиотерапия мед. лекуване с естес-
твени радиоактивни елементи или
с изотопи.
радиотранслацня (фр.) pad. препра-
щане на радиопредавания на да-
лечна радиопредавателна станция
чрез по-близка приемно-предава-
телна станция; — радиотрансла-
ционен (лат.) в съчетание радиот-
ранслационен възел съвкупност от
радиоуредба, радиопредавателна
мрежа и високоговорители; ради-
овъзел.
раднофар pad. радиопредавателна
станция, която предава радиоте-
леграфни сигнали с определен ри-
тъм, по който корабите и самоле,-
тите определят точно местополо-
жението си.
радиофизнка физ. дял от физиката,
който се занимава с явленията в
радиотехниката.
радиофикация (лат.) строителство на
мрежа от централни радиостан-
ции, транслационни предаватели
и радиоразпръсквателни възли; —
радиофицирам (лат.) обзавеждам с
радиотранслационен възел.
радлофон (гр.) pad. уред за превръ-
щане на електромагнитните лъчи
в звукове.
радиофототелеграфия раз. предава-
не на фотографски снимки чрез
радиовръзка; — радиофототелег-
раф pad. уредба за предаване на
фотографски снимки чрез ради-
овръзка.
радиохимия хим. дял от химията,
който изучава радиоактивните
елементи и техните съединения.
радиран (нем.) печ. в съчетание ра-
диран образ — образ, който с из-
дълбан с игла върху метална пло-
ча, за да се отпечатва като ръчен
дълбок печат.
радирунг (нем.) печ. дълбокопечатен
отпечатък от ръчна преса, изва-
ден от нарисувана с игла ориги-
нална рисунка върху метална пло-
ча.
радист (рус.) радиотелеграфист.
радиус (лат.) 1. геом . права линия,
прекарана от центъра на кръга до
окръжността; 2. прен. книж. област
на разпространение на нещо, ко-
ето изхожда от някакъв център;
обсег; 3. анат . разположена откъм
големия пръст кост на предрами-
ето; лъчева кост; — радиус-вектор
(лат.) мат. 1. отсечка, която съ-
единява фокуса на елипса, хипер-
бола, парабола с дадена точка от
кривата; 2. в координатна систе-
ма — разстоянието на дадена точ-
ка до началото на координатите;
3. линията, която съединява фо-
куса с тяло, движещо се около не-
го по елиптична орбита.
радон (гр.) хим. радиоактивен еле-
мент, зн. Rn, пор. No 86, ат. т. 222.
радор наименование на румънската
телеграфна агенция.
разакия (тур.) вид бяло дребно гроз-
де, без семки.
развод (слав.) 1. напускане (жена,
мъж), разваляне на брачен дого-
вор; 2. смяна на караула и заема-
не от новия местата, които ще па-
зят; — разводач началник на ка-
раулна група, която сменява или
бива сменена.
разведка (рус.) разузнаване,
разгелдисвам (тур.) сварвам, случ-
вам, намирам (някого, когото тър-
ся); — разгеле (тур.) тъкмо (нав-
реме).
разезд (рус.) малка конна команда,
която по време на война се изп-

разкладка
616
раща напред за събиране на све-
дения за неприятеля и местност-
та, за да държи връзка между от-
делните войскови части и др.
разкладка (рус.) определено коли-
чество хранителни продукти, от
които трябва да се приготви топ-
ла храна за войниците.
разколник (рус.) всеки, който се от-
клонява от православната църк-
ва, еретик; отцепник; — разкол
ерес, отклоняване от вярванията,
разслоявам (рус.) разделям на соци-
ални или класови слоеве; — разс-
лоение отделен класов или общес-
твен строй; — разслойка разсло-
ение.
разура (лат.) голо, обръснато кръгче
на темето на католически духов-
ник; тонзура.
разхищение (рус.) разграбване, про-
пиляване.
разценка (рус.) търг, установяване
на цена за стоки или услуги.
разчет (рус.) 1. сметка, предварите-
лен план; 2. предположение, на-
мерение.
райбер (нем.) 1. метално приспособ-
ление за затваряне на прозорци,
врати, капаци и под; 2. техн. ръч-
но или машинно сечиво за раз-
ширяване и дообработване на
предварително пробити кръгли от-
вори; — ранберувам (нем.) техн.
разширявам или почиствам отво-
ри и дупки с помощта на райбер,
райграс (англ.) бот. общо название
на няколко паркови или пасищ-
ни треви.
райе (фр.) 1. права надлъжна шарка
на плат; 2. който е на райета.
райн (нем.) печ. чисто разяждане на
металическо клише.
район (фр.) окръг, околност подве-
домствена на някое учреждение
или длъжностно лице, определе-
на му за действие; — районирам
разделям на райони.
райсмас (нем.) техн. инструмент за
изтегляне на линии, успоредни с
ръба на изделието; чап.
райсфедер (нем.) 1. техн. помагало
за чертане на линии с туш; 2.
удължител за използване на къс
молив.
райсшина (нем.) техн. голяма линия
с форма на Т за чертане на дълги
успоредни линии; линеал.
райх (нем.) ист. германската дър-
жава; империя; — райхсвер (нем.)
ист. германската редовна войска
от 1919 до 1936 г., създадена по
Версайлския договор с ограничен
брой 100 000 души; — райхсканц-
лер (нем.) ист. название на ми-
нистър председателя на Германия
от 1871 до 1945 г.; — ряйхстаг гер-
манско народно събрание.
рак 1. зоол . черупчесто животно; 2.
мед. болест: злокачествено обра-
зувание, което се превръща в ра-
на, която се разширява наоколо.
ракел (нем.) печ. тънък стоманен
нож, който изстъргва излишното
мастило от печатната форма при
дълбок печат.
ракета (нем.) 1. цев от дебела хар-
тия, напълнена с барут и привър-
зана към дълга пръчка, която ка-
то се запали, издига се нагоре, пу-
ка се, като осветява и образува ху-
бави фигури; 2. (англ.) овален об-
ръч с опнати (кръстообразно)
струни и снабден с дръжка за уд-
ряне при игра на тенис; 3. летате-
лен апарат; 4. мор. трансп. малък
пътнически кораб, който се дви-
жи бързо на подводни крила; 5.
воен. вид боен снаряд.
ракия (ар.) силно алкохолно питие,
получено чрез дестилация на фер-
ментирали плодове; — ракиджий-
ница помещение, в което се вари
ракия; — ракиджия (тур.) 1. про-
изводител на ракия; 2. човек, кой-
то обича да пие ракия.

617
рани
ракордеман ел. изолиран проводник,
по който се въвежда ток от градс-
ката мрежа до потребителната
уредба в сграда; захранващ про-
водник.
ракурс (фр.) изк. положение на изоб-
разяван в перспектива предмет със
силно съкращаване на отдалече-
ните от предния план части.
рали (англ.) спорт, продължително
автомобилно състезание по пъти-
ща с много контролни пунктове
и с определен режим на движе-
ние.
рама (нем.) 1. строит. носеща кон-
струкция на сграда или съоръже-
ние, съставена от неподвижно
скрепени помежду си греди; 2.
техн. общо название на геомет-
рично неизменяеми конструкции,
които служат като опора или ос-
нова, към която се закрепят час-
тите на машина, превозно средс-
тво и пр; 3. рамка.
рамазан (ар.) деветият месец на мю-
сюлманския лунен календар, при
който вярващите постят — не ядат
от изгрев до залез слънце; 2. пост,
глад.
рамаяна стара индийска епопея на
санскритски език, която описва
подвизите на героя Рама.
рамбуйе (фр.) 1. порода тьнкорунни
мериносови овце, отглеждани за
вълна и месо; 2. замък близо до
Париж.
рамбурс (фр.) 1. наложен платеж, из-
пращане стока по пощата или по
железницата, която ще се плати
от получателя при получаването;
2. фин. многозначно понятие, ши-
роко използвано в системата на
разплашанията.
рамбутан (малайски) 1. бот. малайс-
ко дърво; 2. плодът на това дър-
во, подобен на кестен с бодли,
който под кората има млечнобял
желатинов сочен плод.
рами, рамия (малайски) бит. вид ки-
тайски коноп с много здраво влак-
но, който вирее и в Япония и дру-
ги страни.
рамка (нем.) 1. дървена, гипсова или
желязна околовръстна обграда на
картина, врата; 2. прен. граница,
•предел; 3. строит. вид носеща
конструкция, която се състои най-
малко от две греди, свързани здра-
во в краищата; 4. прен. граница,
обсег, предел.
рампа (фр.) 1. предната част от сце-
ната в театър, където светят лам-
пите; 2. издигнато място около га-
ра — непосредствено до релсите,
за товаро-разтоварни работи.
рамстег (англ.) печена или пържена
пържола.
ранверсмав ав. фигура от висш пи-
лотаж, при която самолетът про-
меня остро посоката на движени-
ето си с ъгъл от 90°.
ранг (нем.) чин, степен, висота: хо-
тел първи ранг = хотел първа кла-
са; — ранглиста (нем.) спорт, най-
добрите играчи в даден вид спорт,
рангоут (хол.) мор. всички обли дър-
вени или стоманени греди на пла-
вателен съд, който служи за зак-
репяне на корабните въжета, плат-
на, мачти и под., за поставяне на
сигнализационни светлини и пр.
рандеву (фр.) среща; любовно свиж-
дане.
рандеман (фр.) 1. чист добив от фаб-
рично преработени материали, из-
разен в процент от определено ко-
личество суровина; 2. количество
производство на машина за опре-
делено време.
ранжир (фр.) воен. редене на войни-
ци по височина; — ранжирам (фр.)
редя войниците и конете по ръст;
—
ранжировка редене войниците
и конете по ръст.
рани (инд.) 1. съпруга на раджа, на
цар или принц; 2. индийска прин-

раница
618
цеса, царица.
раница (нем.) кожена или платнена
торба, която войниците, пътници-
те и туристите носят на гърба си с
багаж.
ранула (лат.) мед. малко туморче под
езика.
ранчеро (исп.) притежател на ско-
товъдна ферма (ранчо) в Южна
Америка; — ранчо (исп.) 1. ско-
товъдец чифлик или ферма в Аме-
рика; 2. разг. дребно стопанство
или градина извън град.
рапнди (лат.) хим. трайни багрила,
получени от неактивни нитроза-
мини и фенолни азотокомпонен-
ти.
рацнра (нем.) спорт, подобно на са-
бя право и тясно четириръбесто
оръжие с остър връх, което се
употребява за фехтуване; — рапи-
рист спорт, фехтовач на рапира.
рапортьор, репортьор (фр.) посто-
янен сътрудник на вестник, кой-
то събира всекидневните новини;
—
рапортирам донасям, съобща-
вам писменно или устно по уста-
новена форма за състоянието на
една работа; — рапорт донесение,
съобщение, отчет.
рапсодн (гр.) древногръцки странс-
тващи певци, които пеели откъси
от поемите на Омир; — рапсодня
(гр.) 1. откъси от „Илиада” и
„Одисея”, пети от странстващи
древногръцки певци; 2. свободна
инструментална композиция, чи-
ито мелодии са взети от народни
песни.
раптус (лат.) мед. 1 . импулсивно
действие във вид на пристъпи;
сграбчване; 2. остро състояние на
възбуда, предизвикано от силен
депресивен афект.
раса (фр.) 1. всяка група от населе-
нието на земното кълбо, на която
условно делят човечеството спо-
ред физически особености и приз-
наци (цвят, форма на главата, очи,
коси, ръст), но непритежаващи
неизменност и чистота, поради
смесване на племената в процеса
на тяхното икономически и кул-
турно развитие; 2. порода или под-
разделение в един и същ вид жи-
вотни и растения (термин въве-
ден от френския естественик Бю-
фон — 1740); — расизъм (фр.) те-
ория, която дели на висши и низ-
ши, пълноценни и непълноцен-
ни отделните човешки раси и на-
ционалности въз основа на биоло-
гичните и физическите им особе-
ности; — расист (фр.) човек, кой-
то проповядва неравенство меж-
ду расите.
расо (гр.) най-горната дреха, която
носят духовните лица, когато не
са в богослужение.
распа (ит.) техн. 1 . пила с отделени
един от друг зъбци; 2. вид едро-
зърнеста пила, шпатула, употре-
бявана от обущарите.
растер' (лат.) оптическо съоръжение
от две стъклени плочи с гравира-
ни върху тях линии, които, като
се долепят, образуват малка мре-
жа, употребявано при възпроиз-
веждане на полутонови оригинал-
ни клишета и във фотографията
и полиграфията за получаване на
художествени ефекти; — растеро-
негатив (нем.) спец, негатив за гра-
фичния цели при изготвяне на
мрежести клишета.
растер2 (англ.) комп. представяне на
графично изображение, при ко-
ето на всяка точка от изображе-
нието съответства един или ня-
колко разреда на паметта, адре-
сът на които се определя от но-
мера на точката, а стойността
описва нейното състояние.
растра (нем.) спец, уред за разгра-
фяване нотна хартия на петоли-
ния.

619
рационализация
рата (лат.) фин. договорно опреде-
лена сума (вноска) за изплащане
на едно задължение.
ратин (фр.) текст, вид вълнен плат
с наюьдрен мъх на лицевата стра-
на; — ратиниран (фр.) текст, за
плат — обработен на специална
машина, за да стане мъхест.
ратификация (лат.) утвърждаване,
одобрение на международен до-
говор, споразумение или конвен-
ция от върховните органи на дър-
жавната власт; — ратифицирам ут-
върждавам.
ратицнди (англ.) химически средст-
ва за борба с мишки, плъхове, ла-
лугерии и др.
Рафаел, Санцио (1483—1520) I. изк.
италиански живописец и архи-
тект, ярък представител на Рене-
санса („Сикстинската мадона”); 2.
прен. гениален, ненадминат ху-
дожник.
рафинада (фр.) спец. 1 . кристална
пречистена захар на бучки; 2. пре-
чистен от примеси метал; — ра-
фннат (фр.) хим. дестилат, най-
добре пречистен чрез повторно
рафиниране; — рафинерия (фр.)
фабрика за пречистване на някои
продукти (захар, петрол, растител-
ни масла и дл.); — рафинирам пре-
чиствам; — рафиниран 1. пречис-
тен, префинен; 2. прен. хитър,
опитен.
рафия (мадагас.) лико от листата на
вид палма, употребявано за връз-
ване, обикновено в овощарството
и лозарството.
рафт (тур.) лавица, етажерка,
рахатлия (тур.) удобен, спокоен; —
р аха тувям добрувам, живея на
спокойствие, нашироко, на рахат;
—
рахат мир, спокойствие; — ра-
хатлък разг. спокоен, охолен жи-
вот; спокойствие; — рахатясвам
разг. освобождавам се от грижи,
успокоявам се, ставам рахат; — ра-
хат-локум (ар.) ост. локум.
рахиалгня (лат.) мед. болка с нев-
ралгичен характер в гръбнака или
в гърба.
рахиотомия (гр.) мед. 1. оперативно
отваряне на меките обвивки на
гръбначния канал; 2. разсичане
през гръбначния стълб на мъртъв
плод в утробата, за да се извади.
рахитизъм, рахити (гр.) мед. английс-
ка болест; слабост, омекване на
костите в детската възраст; — ра-
хит общо заболяване на организ-
ма у деца от 1-3 годишна възраст,
което се дължи на недоимък на
витамиин D и на липса на ултра-
виолетови лъчи; — рахшичея кой-
то страда от рахит или е свързан с
рахит.
рахмет (ар.) ост. задгробно блажен-
ство, задгробен покой; — рахмет-
лия (тур.) ост. блажен покойник,
рациолатрия (лат.) книж. ост. обо-
жаване на разума.
рационален(лат.) разумен, целесъоб-
разен, смислен; — рационализъм
философско направление, според
което разума е единствен извор на
познанието (Декарт, Спиноза); —
рационално число мат. число, ко-
ето представя отношение на две
цели числа; — рационална функ-
ция мат. функция, която може да
се представи като отношение на
две цели числа; — рационалист
привърженик на рационализъма;
—
рационалистичен филос. 1. кой-
то се отнася до рационализъм; 2.
основан само на разума, на изис-
кванията на логиката.
рационализация (лат.) усъвършенс-
тване на някаква дейност или про-
изводствен процес чрез целесъоб-
разно изменение на съществува-
щите производствени процеси,
конструкции, проекти, техноло-
гии и пр.;
—
рационализатор чо-
век, който е направил рациона-

рачел
620
лизация.
рачел плодове или парчета от тик-
ви, варени с петмез.
рашкета (ит.) техн. пила, за премах-
ване на ръжда, лак и под.
рашкул (нем.) рисувателен въглен,
рашпила (нем.) техн. вид пила с ед-
ри зъби, използвана от дърводел-
ците за обработка на дърво.
рая (ар.) 1. турски поданици (безп-
равни); 2. християнското населе-
ние, живеещо в отоманската им-
перия.
ре (ит.) муз. втората степен на ос-
новния (домажорен диатоничен)
звукоред; D.
ре- (лат.) представка за означаване
на повторение или връщане на-
зад.
реабилитация (лат.) 1. възстановява-
не, връщане на право; 2. юр. за-
личаване присъда и възстановя-
ване правата на лице чрез съд; —
реабилитирам възстановявам пра-
во, чест.
реагент (лат.) 1. хим . вещество, ко-
ето причинява определена хими-
ческа реакция; реактив; 2. в ана-
литичната химия — вещество, ко-
ето служи за откриване и опреде-
ляне количеството на някое ве-
щество; — реагирам (лат.) 1. хим.
влизам в химическа реакция; 2.
прен. противодействам, съпротив-
лявам се.
реактив (лат.) хим. 1. вещество, ко-
ето служи за откриване, доказва-
не или определяне на други ве-
щества; реагент; 2. вещество, ко-
ето служи за получаване (синте-
за) на други вещества; — реакти-
вен (фр.) 1. хим. който се отнася
до реактив; 2. спец, който прите-
жава самоиндукция или електри-
ческа вместимост; 3. физиол. спо-
собен да отговаря на въздействие
отвън, който става в отговор на
външно въздействие; — реактивен
двигател техн.
—
двигател, който
при силата на тягата създава ре-
акция с изтичащите от него с го-
ляма скорост продукти от горене-
то на топливото; — реактивно дви-
жение техн. движение, при което
на движещото се тяло действа ре-
акция, която произлиза от изли-
защата от него струя газ, пара и
други в противоположна посока
на неговото движение.
реактивност псих. психологическа
характеристика на поведението и
темперамента, която означава си-
лата на емоционалната реакция
спрямо въздействия от външната
и вътрешната среда.
реактология (лат.) псих. направле-
ние, което разглежда психологи-
ята като наука за поведението.
реактор (лат.) 1. ел . индукционна ма-
кара без ядро, включена в елект-
рическа верига, за да се ограничи
токът при късо съединение; 2. хим.
съд за провеждане на реакции със
съоръжения за загряване, охлаж-
дане, разбъркване и др.; 3. хим.
физ. уредба за получаване на атом-
на енергия при контролирано
протичане на верижна реакция на
делене атомните ядра на уран или
плутоний под действието на не-
утрони; атомен реактор.
реакцептацня (лат.) банк. приемане
на полица за нов акцепт, ако пър-
воначално е бил направен акцепт
с ограничения.
реакционен (фр.) враждебен, проти-
водействащ; действащ против
напредъка и добрите начинания;
—
реакционер назадничав човек,
враждебен, мракобесник; — реак-
ция (лат.) I. резултат от действи-
ето на едно тяло върху други; 2.
противодействие, преход, рязка
промяна, преминаване в състо-
яние противоположно на предиш-
ното; 3. полит . и религ. стремеж

621
ревалвадня
против прогреса и връщане към
остарели порядки; 4. сборът на
всички реакционери; 5. псих. от-
говор на организма на въздейст-
вие от външната или вътрешната
среда; в по-тесен смисъл означа-
ва съвкупност от преднамерени
движения при въздействие върху
човека на определени дразните-
ли; 6. хим. взаимодействие между
две или няколко вещества, при
което се получава ново съедине-
ние; 7. хим . характер на химично
действие на едно вещество (ки-
сел, основен, неутрален); 8. физ.
противодействието, равно и про-
тивоположно на коя да е сила.
реал (исп.) стара испанска сребърна
монета.
реален (лат.) 1. действителен, видим,
осезаем; 2. който изразява истин-
ската стойност на нешата; 3. кой-
то може да се постигне и осъщес-
тви; — реален кредит за който се
иска залог; — реална стойност
действителна веществена стой-
ност; ~ реализация (фр.) 1. осъ-
ществяване, обръщане в пари, пе-
чалба; 2. осъществяване план.
реализъм (лат.) 1. средновековно
схоластическо учение, според ко-
ето общите понятия предхождат
предметите и имат стойностно съ-
ществуване, отделно от предмети-
те; 2. в изкуството и литературата
—
вид метод за вярно и правди-
во, обективно изобразяване на
действителността в нейните ти-
пични черти; 3. представяне на
нещата такива, каквито са в дейс-
твителност, без идеализиране; —
реалистичен придържащ се към
действителността, опита и изго-
дата; — реалист 1. привърженик
на реализма; 2. прен. практичен
човек, който всичко прави с ог-
лед на ползата, която ще извлече;
—
рсалитет, реалност веществе-
ност, действителност; — реални
(лат.) 1. език, в класическата гра-
матика — различни фактори, ка-
то държавното устройство на да-
дена страна, историята и култу-
рата на даден народ, езиковите
контакти и пр., от гледна точка
на тяхното отражение в този език;
2. книж. предмети на материал-
ната култура; 3. език, думи, озна-
чаващи предмети, понятия или
явления, характерни за бита, ис-
торията, културата и начина на
живот на даден народ, или сло-
восъчетания, включващи такива
думи.
реамбулация (лат.) геогр. периодич-
но попълване на карта с нови или
променени елементи.
реанимация (лат) 1. специално от-
деление в болница за прилагане
на спешни животоспасяващи ме-
тоди; 2. мерките, които вземат
преди операция на болен, през
време на операция и след нея за
предотвратяване на усложнения;
3. специално приготвено болнич-
но помещение за прилагане на тия
мерки; — реаннматологая мед. дял
от медицината, който се занима-
ва с реанимация; — реаниматор
лекар, специалист по реанимация.
реборд (фр.) техн. 1 . изпъкнал край
или околовръстен ръб на железо-
пътно колело, който го предпазва
да излезе от релсите; 2, околов-
ръстен издатък или ръб на опор-
ните плъзгащи лагери на колянов
вал.
ребус (лат.) 1. гатанка в картини или
букви; кръстословица; 2. прен. не-
що неразбираемо.
реваксинация (лат.) повторно вакси-
ниране (против шарка); повторна
ваксинация; — реваксинирам пов-
торно ваксинирам.
ревалвация фин. повишаване на па-
ритета или централния курс на ва-

реванднкация
622
лутата; — ревалоризация (фр.) фин.
1. повишаване по законодателен
път металическото съдържание на
паричната единица; 2. стихиен
процес на постепенно възстано-
вяване на доинфлационната стой-
ност на книжнопаричните знаци
в резултат на увеличаване на ва-
лутния метал, представян от кни-
жнопаричната единица.
реванднкация (лат.) юр. иск на соб-
ственик за възвръшане правото му
върху негова вещ, намираща се в
чуждо незаконно владение.
реване (тур.) тестен сладкиш, полят
със сироп.
реваншизъм (фр.) полит. реакцион-
на политика, която проповядва
реванш чрез нова война след по-
несено поражение; — реванширам
се отплащам се (в добрия или лош
смисъл); — реванш 1. отплата, въз-
мездие; 2. спорт, повторна игра,
поискана от победения.
реверанс (фр.) 1. почтителен поклон,
обикновено с приклякане; 2. прен.
преувеличен израз на почит.
реверберация (лат.) физ. постоянно
затихващо звучене в закрито по-
мещение вследствие на многок-
ратно отражение на звуковите въл-
ни, след като източникът на зву-
ка е престанал да звучи.
реверзибилен (лат.) мед. обратим,
възвратим.
ревери (фр.) двата обърнати края на
дреха, които се срещат на гърди-
те.
реверсалия (лат.) ист. грамота на мо-
нарх при възкачването му на прес-
тола, че няма да нарушава граж-
данските права и свободата на по-
даниците си.
реверсня (лат.) 1. връщане на имот
на притежателя; 2. техн . промяна
на движението на машина в об-
ратна посока; 3. техн. понижение
на механичните показатели на ка-
учук поради превулканизиране; 4.
биол. явление, при което има връ-
щане към формите на предците;
атавизъм; — реверсивен (лат.) спец.
който се връща отново; — ревер-
сивна тяга ав. обръщаема тяга на
турбореактивен двигател при ка-
цане; — реверсивност техн. обръ-
щаемост.
ревизирам (лат.) проверявам делата
или сметките на лице или учреж-
дение; разглеждам отново за вна-
сяне поправки, поправям; — ре-
визия фин. 1. цялостна или час-
тична проверка на работата на уч-
реждение или организация с цел
да се установи правилността на
дейността им, провеждана от
длъжностни лица на висшестоящи
органи; 2. преглед; проверка; 3.
печ. последна коректура на готов
за печатене текст; 4. техн. пери-
одична проверка и отстраняване
на неизправности на двигател, ма-
шина, уредба и др.;
—
ревизор
длъжностно лице, което ревизи-
ра.
ревматология (лат.) мед. дял от ме-
дицината, който изучава ревма-
тичните заболявалия и се зани-
мава с лечението им; — ревмати-
зъм (гр.) мед. остро алергично или
заразно възпалително заболяване
на съединителната тъкан на ста-
вите и сърдечно-съдовита систе-
ма, причинено от неопределени
алергии или микроорганизми
(стрептококи и др.), което се про-
явява с болки и отичане на ста-
вите и мускулите.
ревмокардит (лат.) мед. заболяване,
което се развива в първия или
следващите пристъпи на сърдеч-
ната или сърдечно-ставната фор-
ма на ставния ревматизъм.
ревокация (лат.) I. рядко, отзовава-
не на дипломат или друг офици-
ален представител; 2. книж. отме-

623
регистратор
няне на дадено разпореждане; 3.
фин. отменяне на чек от неговия
издател.
револвер (англ.) пищов с барабан,
революционен (фр.) който е свързан
с осъщесвяване на революция или
отразява идеите, духа на револю-
цията; бунтовнически; — револю-
ционер 1. бунтовник, въстанник;
2. прен. лице, което извършва ко-
ренен преврат в някоя област на
науката, културата; — революция
бунт, въстание, метеж.
ревулсия (лат.) мед. изкуствено въз-
буждане на част от кожата с ле-
карствени средства за намалява-
не на възпаления в дълбочина.
ревю (фр.) преглед; показване на
модни облекла (често по сезони)
с живи манекени.
регал (ит.) 1. в печатницата, висок
сандък с чекмеджета за касите, в
които стоят буквите; 2. вид чаша
за бира без дръжка; 3. муз. малък
орган без тръби, с един или ня-
колко регистра.
регалии 1. книж. отличителни зна-
ци на царската власт: корона,
скиптър и пр.; 2. ист. изключи-
телни права на държавата; 3. разг.
знак за отличие.
регата (ит.) спорт, състезание с лод-
ки.
регенерация (лат.) 1. биол. възстано-
вяване, образуване отново на за-
.
гинали клетки, тъкани, а при низ-
шите животни и на органи; 2. хим.
процес за получаване на регене-
рат за оползотворяване на отпа-
дъчна топлина за друг вид енер-
гия или материали; 3. хим . възс-
тановяване на вещество в първо-
начален вид, след като е участву-
вало в химическа реакция; — ре-
генерат спец, материал, получен от
преработка на производствени от-
падъци при други изделия; — ре-
генеративен техн. възстановите-
лен; — регевератор 1. техн . прис-
пособление при металургични и
керамични пещи за използване на
част от топлината на излитащите
газове като я предава на въздуха
или на газовете, които постъпват
в горивната инсталация, 2. техн.
уред за запазване на топлината на
вече използван нагрят въздух; 3.
pad. лампов приемник с положи-
телна обратна връзка в стъпалата
за усилване на високата честота;
регенеративен приемател.
регевггство (лат.) управление на дър-
жавата от едно или няколко ли-
ца, в случай на малолетност или
абдикация на държавен глава; --
регент управител на държавата по
време на малолетие или абдика-
ция на държавния глава.
регион (нем.) 1. район, област; 2. ряд-
ко ост. дял на планина; — реги-
онален (лат.) книж. който се от-
нася до някоя отделна област или
до близки съседни страни; облас-
тен, местен.
регистратор (лат.) 1. човек, който за-
вежда регистратурата; 2. автома-
тичен самозаписващ уред; — ре-
гистратура отдел в учреждение, в
което се записват входящите и из-
ходящи книжа в регистрите; — ре-
гистрирам вписвам, внасям, отбе-
лязвам; — регистър 1. книга за за-
писване на входящите и изходя-
щите писма; 2. нареден азбучно
списък от думи, книги или др.; 3.
степен на сила и височина на чо-
вешкия глас или музикален инс-
трумент; 4. техн . разпределител в
машина; 5. редица от клавиши и
букви на пишеща машина; 6. печ .
точно съвпадение на отделните
бои от многоцветен или лицев и
обратен печат; 7. приспособление
в музикален инструмент за изме-
няне на височината, силата и тем-
бъра на звука; 8. (англ.) комп. па-

реглаж
624
мет в блока за обработка в ком-
пютъра, в която данните се запис-
ват преди да бъдат обработвани
съгласно инструкциите; — регис-
тър тон мор.
—
условна единица
за измерване вътрешния обем на
помещенията на морските търгов-
ски кораби, равна на 2,83 м3 или
100 куб. фута.
реглаж (фр.) 1. ав . привеждане в нор-
мално състояние на самолетен мо-
тор; 2. дейност, в резултат, на ко-
ято се дава правилен ход на меха-
низъм, устройство; оправяне.
регламентиране (фр.) уреждане, пос-
тавяне в правилен път; — регла-
мент 1. инструкция, постановле-
ние, наредба; 2. ред за провежда-
не заседания, сесии и др; 3. техн.
строго установени условия и на-
чини за провеждане на техноло-
гичен процес; — регламентация
установяване на правилата, които
определят реда на работата в уч-
реждение и др.
—
регламентирам
установявам с правилник реда на
работата в учреждение, организа-
ция и др.
реглан (англ.) вид кройка на ръкав,
обикновено на палто и рокля, при
която ръкавът достига до яката;
раглан.
perлета (фр.) печ. сляп материал,
който се употребява за попълване
на разстоянието между заглавие и
текст, за отделяне на колони и др.;
сляпа линия.
реголит (англ.) физ. геогр. пласт от
разпаднати скални частици, раз-
месени с почва, който се намира
над скалите на земната и лунната
кора.
регресивен (лат.) назадничав, упадъ-
чен, изоставаш в развитието; —
регресирам изоставам в развити-
ето, вървя назад; — регрес 1. на -
задничивост, изостаналост, упа-
дъчност (противоположност:
прогрес); 2. фин. право на лице,
изплатило едно солидарно задъл-
жение, да иска обезщетение от
трето лице, съответно отговорно
по същото задължение; 3. преход
от по-висша степен на развитие
към по-низша; упадък.
—
регре-
сант фин. лице, предявяващо об-
ратен иск за обезщетение на зап-
латена от него сума по солидарно
задължение към друго лице, съ-
отговорно по същото задължение;
—
регресат фин. лице, към което
се предявява обратен иск за обез-
щетение на заплатена сума от дру-
го лице, солидарно отговорно по
протестирана менителница или
чек; — регресия псих. връщане към
по-проста, по-низша, по-ранна
организация на поведението под
влияние на различни фактори.
регулярен (лат.) книж. ревномерен,
правилен, редовен; регулярен; —
регулярен (лат.) редовен (за войс-
ка); правилен.
регулативен (лат.) който внася ред в
нещо; — регулатор (лат.) 1. урав-
нител; 2. уред в парните машини,
който управлява движението; 3.
нещо, което внася ред; 4. вещест-
во, което се използва при провеж-
дане на флотация; — регулация
(лат.) 1. установяване на ред в не-
що; 2. даване определеност на
парцел, съгласно законите в една
община; — регулирам слагам в ред,
уравнявам (движение, ход); опра-
вям; — регулиране уравняване, оп-
равяне; — регулиран оправен (с
равномерен ход или според опре-
делен план, на една линия); — ре-
гулировчик (рус.) лице, което под-
държа реда в уличното движение,
регула (лат.) 1. правило; 2. ост . ряд-
ко менструация.
редактирам (фр.) 1. уреждам, спис-
вам вестник или списание; 2. да-
вам основни черти на писмо, про-

625
режия
тест, изложение и др.; 3. прове-
рявам и поправям ръкопис за пе-
чат; — редактор уредник на вест-
ник или списание; лице, което
поправя езиково, стилово и идей-
но ръкопис при подготовка за пе-
чат или материал за радио и теле-
визия; формулира по друг начин
нешо написано; — редакция 1. уп-
равлението на вестник или спи-
сание, както и персонала и зда-
нието, където се помещават; 2. об-
работване на писмо, протест, ре-
золюция, възвание и др.
редингот (фр.) вид горно мъжко пал-
то, дълго до коленете, с два реда
копчета.
редиф (араб.) J. турска полиция, ко-
ято се свиква само по време на
война; запас; 2. литер. особен
припев или думи, които се пов-
тарят след римуваната дума на
всеки стих в някои стихотворни
форми на източната поезия.
редлер (нем.) техн. вид транспор-
тьор за тежки условия, който ра-
боти с малки габарити и транс-
портира хоризонтално наклонено
и вертикално предимно прахооб-
разни и ситнозърнести сухи ма-
териали при въгледобива.
редресация (фр.) мед. операция за
изправяне на изкривена част на
тялото.
редублеман (фр.) спорт, при фехтов-
ка — повторна атака,
редукция (лат.) 1. намаление (на
мярка, на тегло); 2. хим. отнема-
не на кислорода от метал; 3. физ.
привеждане чрез изчисление на
данни, получени при известни ус-
ловия към стандартни, за да бъ-
дат сравними; 4. псих. обратно раз-
витие на органите в посока на оп-
ростяване; 5. език, потъмняване и
промяна на изговора при неуда-
рени гласни (гл. а, е, о се проме-
нят в ъ, и, у); 6. мед. поставяне
част от кост на мястото на изва-
дена повредена костна част — ре-
дуктор 1. техн. механизъм от зъб-
ни колела, който променя оборо-
тите при предаване въртеливо
движение от един вал на друг;
преводна кутия; 2. техн. уредба за
редуциране на налягането на теч-
ност или газ, служеща едновре-
менно и като предпазен и затва-
рящ клапан; 3. хим. вещество, ко-
ето може да се освобождава от
кислорода; — редуцирам 1. под-
лагам на редукция; 2. свеждам до
най-малки размери; намалявам,
съкращавам.
редундатяост (лат.) 1. книж. изли-
шество; 2. език, излишно повта-
ряне на думи.
редуиликация (лат.) грам, удвояване
на буква, сричка, корен, основа
или повтаряне на цяла дума.
редут (фр.) 1. бал с маски; 2. полско
укрепление с разнообразна фор-
ма: кръгло, квадратно, многоъгъл-
но в зависимост от местоположе-
нието.
режим (фр.) 1. начин на управление;
2. предписан от лекаря начин на
живот; 3. точно определен ред в
някои заведения; 4. система от
правила, по които се извършва ня-
коя дейност; 5. условия и устано-
вен ред за работа, дейност и съ-
ществуване.
режисура (фр.) 1. художествено ръ-
ководене на театрално или друго
сценично произведение; режиси-
ране; 2. дейност на режисьор, ре-
жисьорство; 3. прен. ръководство,
действие; — режисьор (фр.) човек,
който се грижи за правилното пос-
тавяне и изпълнение на театрал-
на пиеса на сцената, на сценарий
в киното,
режия (фр.) 1. тютюнова монопол-
на управа; 2. ост . управление за
събиране на косвени данъци.

резе
626
.
резе (тур.) нар. желязна заключалка
за врата.
резеда (лат.) 1. благоуханно градин-
ско растение; 2. вид зелен цвят,
подобен на това растение.
резекня (перс.) вид десертно грозде
с продълговати твърди зърна.
резекция (лат.) мед. изрязване на
част от орган (крайник, кост, ста-
ва, черва и пр.) .
резервация (лат.) запазване, ангажи-
ране предварително на билети и
места за пътуване, театър, ресто-
рант или стаи в хотел.
резервоар водовместилище, водоем,
басейн, цистерна и др. под.
резерпин (лат.) фарм. алкалоид, по-
лучаван от корените на растени-
ето Rauwoffia serpentina, който се
използва за приготвяне на лекар-
ствен препарат за лекуване на хи-
пертония и психически заболява-
ния.
резигнация (лат.) 1. книж. помире-
ние със съдбата; отказване; само-
пожертване, в полза на друг; 2.
псих. отказ от достигането на да-
дена цел, която е била желана, но
вече не се смята за постижима или
позволена; придружава се от сил-
но отрицателни емоции.
резидент (англ:) 1. комп. отнася се
до програма, която се намира пос-
тоянно в паметта; 2. комп. конк-
ретно устройство, в което се съх-
ранява управляващата програма;
3. гражданин на една страна, кой-
то живее постоянно в друга стра-
на; 4. таен ръководител на шпи-
онска служба в чужда страна; —
резиденция (лат.) местопребивава-
не на държавен глава или член от
правителството.
резилък (тур.) срам, позор; — рези-
ля посрамвам; — резил срам.
резила (лат.) смола.
резинати (лат.) хим. соли на смол-
ните киселини (на колофона) с
метали.
резиноли (лат.) 1. безцветни, лесно
кристализиращи вещества с алко-
холни групи; 2. съставна част на
естествените растителни смоли.
резистенция (лат.) 1. книж. съпро-
тива, съпротивление; 2. мед. съп-
ротивителна способност на орга-
низма спрямо инфекции; 3. мед.
устойчивост на микроби спрямо
някои лекарства като антибиоти-
ци, сулфамиди и др.; 4. прен. ус-
тойчивост.
резистор (англ.) ел. слаботоков еле-
мент със съпротивителни свойст-
ва, предназначен за съставяне на
електрически и електронни схе-
ми.
резолюция (лат.) 1. решение, взето
след обсъждане на известен въп-
рос на събрание, конгрес и др; 2.
кратко писмено разпореждане на
началник върху заявление, пис-
мо и др.;
—
резолирам поставям
резолюция, давам ход и разреше-
ние на писмена молба.
резон (фр.) книж. основателен, смис-
лен аргумент, довод.
резонанс (фр.) 1. физ. явление, при
което рязко се увеличават прину-
дителните трептения (звукови, ме-
ханични, електрични и др.) на ед-
на трептяща система (махало,
мост, камертон и др.) под дейст-
вието на външни трептения; 2. ак.
способност за добро слушане на
звука в помещение благодарение
на система от повърхности, които
го отразяват по определен начин;
3. прен. отглас, отзвук; — резона-
тор кухо тяло или система от плос-
кости, в която могат да се възбу-
дят трептения с максимална амп-
литуда под въздействие на външ-
ни трептения; — резонирам 1. ак.
давам резонанс; отеквам; 2. книж.
умувам, резоньорствам.
резоньорство (фр.) склонност към

627
реквизиция
умуване, мъдруване; — резоньор
който дълго мъдрува и често се
отвлича в дълги разсъждения.
резорпция (лат.) хим поглъщане,
всмукване; резорбиране; — резор-
бирам поглъщам, всмуквам.
резултанта (фр.) 1. мат . равнодейс-
тваща. сумарен вектор; 2. физ. рав-
нодействаща сила; — резултантен
(лат.) физ. произтиичащ от; рав-
нодействаш; — резултантен тон
муз. трети тон, който се чува при
едновременното прозвучаванс на
два тона с различна честота.
резултат (лат.) 1. краен извод, зак-
лючение, следствие; 2. успех; —
резултативен грам, за глаголна
форма — която представя дейст-
вие в неговия завършек или ре-
зултат.
резюме (фр.) кратко изложение, кра-
тък преглед; заключение; в резю-
ме, в заключение, накратко; — ре-
зюмирам излагам накратко; правя
бърз преглед.
реинфекция (лат.) мед. повторно за-
разяване.
рей (хол.) мор. металическа или дър-
вена греда на мачта, на която се
закрепва правото корабно платно
рейд1 (хол.) мор. водно пространст-
во. близко до брега при входа на
пристанище, удобно за престоява-
не на кораби и маневриране.
рейд2 (англ.) 1. воен . внезапно напа-
дение в тила или фланга на про-
тивника; 2. прен. внезапна общес-
твена ревизия от активисти на об-
ществена организация.
рейдер (англ.) воен. кораб, който во-
ди самостоятелни действия за
унищожаване предимно на неп-
риятелската търговска флота.
оейс (нем.) 1. редовно изминаване
на път от моторно превозно сред-
ство, кораб или товарен вагон по
определен маршрут; 2. автобус за
редовни съобщения между два
крайни пункта.
рейтинг (англ.) фин. 1 . относителна
кредитоспособност на определен
кредитор или качество и надежд-
ност на ценните книжа, опреде-
ляни от специална служба; 2. псих.
преценяване, оценка, отнасяне на
нещо към определен клас пред-
мети; разновидност на количест-
веното наблюдение: 3. метод за
преценяване или психологическо
измерване, основано върху съж-
дения на компетентни оцените-
ли.
рекапитулация (лат.) 1. книж. крат-
ко повторение на нещо прочете-
но или казано, прегледно изло-
жение на най-същественото; пов-
таряне в сбита форма; 2. търг.
проверка на търговски книги и
сметки; 3. биол. повтаряне на нас-
ледствени еволюционни стадии
при някои млади животни.
рекверент (фр ) 1. юр. акт, с който
една менителница се представя на
нотариуса за протестиране пора-
ди нсприемане да бъде акценти-
рана от длъжника или поради неп-
лащаие на падежа; 2. (англ.) фин
притежател на менителница (или
полица), който я представя на но-
тариален или друг съотвестваш ор-
ган за извършване на протеста.
реквием (лат.) 1. църк. молитва за ум-
релите и музикалната мелодия за
нея (у католиците); 2. муз. траур-
но циклично произведение, из-
пълнявано от хор и солисти с ин-
струментален съпровод; 3. литер.
лирическа творба на тема смърт
или предчувствие за близка смърт,
пропито с слегични настроения и
философски размисли.
реквизиция (лат.) снабдяване на вой-
ските с хранителни припаси и др ,
принудително събирани от мест-
ното или предимно от неприятел-
ското население по заповед от по-

реквизит
628
горното началство; стойността се
определя и се плаща; — реквизи-
рам правя реквизиция; — рекви-
зиране вж. реквизиция.
реквизит 1. предмети, необходими
за театрална поостановка; 2. изч .
техн. необходимото за някаква
дейност; 3. при машинната обра-
ботка на информация — елемен-
тарна съставна част на информа-
ционната съвкупност, която не
може да се разчлени по-нататък
на единици от икономическата
информация; — реквизнтор те-
атр. лице, което се грижи за рек-
визита.
реквирент (лат.) банк. собственик на
полица, който я протестира пред
нотариус.
реклама (фр.) 1. препоръчителни
търговски обявления; създаване
популярност чрез разпространява-
не на сведения на лице или про-
дукт; обявяване на нещо масово,
за да стане известно; 2. обява,
афиш, плакат и други като средс-
тво за това; 3. самохвалство; —
рекламация (лат.) 1. представяне
накърнени права; 2. предявяване
на искане от страна на получате-
ля на стока към нейния достав-
чик за претърпени загуби поради
недостиг на тегло, лошо качество
или повреда на стоката; 3. израз
на недоволство, жалба; — рекла-
мирам 1. предявявам накърнени-
те си права, оплаквам се; 2. хва -
ля; препоръчвам.
рекогносцирам (лат.) разузнавам,
изучавам, старателно преглеждам;
—
рекогносцировка изучаване,
преглеждане, разузнаване.
рекомбинация 1. хим . съединение на
йоните с други частици с проти-
воположни товари, при което се
образуват електронеутрални ато-
ми или молекули; 2. ген . създава-
не на нови комбинации от гени,
при които се появяват белези в
поколението, които не се откри-
ват в родителските организми.
рекомеидация (фр.) препоръка; — ре-
комендирам, рекомандувам препо-
ръчвам.
рекомпенсацня (фр.) 1. юр възнаг-
раждение, обезщетение, за пре-
търпяна загуба; 2. мед. възстано-
вяване отново на компенсацията
след предшествало намаляване
функцията на орган (декомпенса-
ция); — рекомпенсирам (лат.) обез-
щетявам за претърпяна загуба.
реконвалесцент (лат.) мед. болен,
който е на оздравяване; — -
рекон-
валесценция (лат.) мед. период на
възстановяване на здравето след
прекарана болест; — реконвалес-
цнрам се (нем.) мед. възстановя-
вам се след прекарана тежка бо-
лест.
реконверсня (лат.) спец, преминава-
не на военнна индустрия на мир-
новременно производство.
реконкиста (исп.) борбата на хрис-
тиянското население на Пире-
нейския полуостров през 11.-13.
век за освобождаване на земите
им от араби и бербери.
реконструирам (лат.) книж. преуст-
ройвам, организирам нещо по нов
начин; 2. възстановявам предиш-
ния вид на нещо по описание или
по друг начин; — реконструкция
преправяне, преобразуване; — ре-
конструкция на кабинет: сменяне
само на отделни министри с дру-
ги.
рекорд (англ.) 1. най-висока степен
на знание или умение; най-висо-
ко постижение в някоя област; 2.
спорт, най-висок успех при със-
тезание, първенство; — рекордьор
(англ.) първенец; с най-добри пос-
тижения в нещо.
рекордер (англ.) 1. техн . апарат за
записване на звукове по механи-

629
релаксатор
чен начин върху диск от восък или
смола, от който се изработва мат-
рица-негатив за пресоване на гра-
мофонни плочи; 2. ел. самопишещ
електрически уред с писец на
лост, който записва непрекъсна-
то промените в измерваната елек-
трическа величина по разграфена
хартиена лента; 3. кино, звукоза-
писваща камера.
рекреация (лат.) книж. рядко, възс-
тановяване на сили.
рекреднтив (лат.) 1. отзователна за-
повед до пълномощен министър;
отзователно писмо; 2. фин.
—■
в
банковата практика е разпореж-
дане за анулиране или предсроч-
но закриване на акредитив.
рекриминация (лат.) юр. обвинение,
което обвиняем в дадено престъп-
ление отправя към този, който го
обвинява; контраобвинение.
рекрнстализация спец. 1 . процес за
пречистване на кристализиращи
из разтвор вещества; 2. премина-
ване на тяло, намиращо се в твър-
да фаза, от една кристална струк-
тура в друга при известни усло-
вия, например изменение на тем-
пературата и налягането; 3. изме-
няне структурата на метали при
студена обработка.
рекрут (фр.) новобранец; — рекру-
тирам 1. свиквам набор; 2. съби-
рам, подбирам.
ректа (англ.) поименни ценни кни-
жа, които не могат да се прехвър-
лят като полиците; — ректа-до-
кументи (англ.) търг, -търговски
документи (менителници, чекове)
съдържащи клауза, която не до-
пуска прехвърлянето им на трето
лице чрез джиро.
рекс (лат.) цар, император.
ректален (лат.) мед. който се отнася
до правото черво; — ректални
жлези жлези около ануса у някои
гръбначни животнии, които отде-
лят силно миризлив секрет; —
ректоскопия (гр.) преглеждане на
дебелото черво с вид огледало; —
ректоскоп уред за преглеждане на
ректума; — ректум дебелото чер-
во.
ректасценция (нем.) астр. дъга от ек-
ватора, заключена между пролет-
ната равноденствена точка и точ-
ката на пресичането на екватора
с деклинационния кръг, изменя-
щасеот0°до360°.
ректификат (нем.) хим. пречистен
спирт с ректификатор; — ректи-
фикация (лат.) 1. многократна
фракционна дестилация за разде-
ляне на течни смеси, чиито със-
.
тави имат близки точки на кипе-
не; 2. проверка и отстраняване на
грешките, които се явяват в из-
мерителни инструменти; — рек-
тифицирам пречиствам; изправям,
оправям.
ректор (лат.) 1. изборен ръководи-
тел на университет или виеше
учебно заведение; 2. ръководител
на духовна семинария или свеще-
ническо училище; — ректорат 1.
канцеларията или длъжността на
ректора; 2. сградата където се на-
мира канцеларията на ректор.
рекуперация (лат.) техн. възвръща-
не на енергия или някакъв мате-
риал, изразходван при провежда-
не на даден производствен про-
цес, за повторно използване в съ-
щия процес; — рекуператор (лат.)
техн. уредба за рекуперация.
рекурентен (лат.) мед. повтарящ се,
повратен (за симптоми при някое
заболяване след временното им
преставане).
релаксанти (лат.) фарм. лекарстве-
ни средства, предизвикващи от-
пускане на тъканите или на ске-
летната мускулатура.
релаксатор (лат.) физ. генератор на
релаксационни трептения, изпол-

реланс
630
зван в радиолокацията, телевизи-
ята, в измерителната техника и
пр.;
—
релаксация (лат,) L физ.
процес на постепенно възвръща-
не в състояние на термодинамич-
но равновесие на микроскопична
система, изведена от това състо-
яние; 2. мед. разслабване, отпус-
кане, намаляване на напрежени-
ето в орган.
реланс (фр.) при игра на покер —
увеличаване на сумата; наддава-
не; — реланснрам (фр.) правя ре-
ланс.
релативен (лат.) относителен (про-
тивоп. абсолютен); — релативност
относителност; — релативизъм
(лат.) 1. философско учение, ко-
ето вижда във всяко познание не-
що относително, обусловено от
отношението, в което се намира
познаващият, субектът, към обек-
та на познанието, което той за-
ема и чрез своята индивидуална
психофизическа организация; 2.
наука за относителността (Айн-
щайн); — релацня (лат.) 1. отно-
шение; 2. кратко изложение на на-
чалник на войскова част за хода
на сражението, за позицията, чис-
ления състав, трофеи и загуби; 3.
съобщение, доклад; 4. спец, раз-
стояние между два есплоатацион-
ни пункта, за което е определена
превозна цена.
реле (фр.) техн. уред, който под въз-
действието на ток, температура,
напрежение и други автоматично
поставя в действие устройства с
по-голяма мощност (например те-
леграфен апарат, сигнална уред-
ба, прекъсвач и дл.); — релеен
(фр.) в съчетание релейна защита
ел. устройство от релета за пре-
дотвратяване нарушения в нор-
малния работен режим на елект-
рически уредби.
релевантен (англ.) език, който слу-
жи за разграничение на езикови
единици.
релеф (фр.) 1. изпъкващо на плос-
кост пластично изображение (от
камък, глина, метал, хартия и др.);
2. геогр. съвкупност от вертикал-
ното и хоризонталното разчлене-
ние на земната кора; 3. сграда на
земната повърхност на дадена мес-
тност; — релефен 1. който е с из-
пъкнало изображение; 2. прен. из-
разителен; — релефен печат пе-
чатен способ, при който образът
и печатната форма са изпъкнали
или вдлъбнати и при натиск вър-
ху хартия се получава релеф.
реликва (лат.) 1. църк. мощи; 2. прен.
почитани, скъпи предмети пора-
ди традиция или спомен.
реликтя (лат.) 1. екол. организми, за-
пазени от минали геологични епо-
хи в ограничени места и съвсем
слабо повлияни от измененията,
настъпили в историята на Земя-
та; 2. минер. остатъци от черупки
на организми, окръжени от със-
тавна руда; 3. прен. остатъци, ос-
танки.
релса, релси (англ.) 1. железни пръ-
тове, по които върви влак или
трамвай; 2. такива за градене, ко-
ито заменят дървените греди.
рема (англ.) език, обобщена струк-
турна единица на изразяване, ко-
ято съответства на фонема, мор-
фема и семантема като обобще-
но-структурни единици на фоно-
логическо, морфологическо и се-
мантично равнище.
ремарка (фр.) 1. литер. кратко по-
яснение на автор към текста на
пиеса; 2. книж. бележка.
ремарке (фр.) 1. трамвайна или ав-
томобилна кола без мотор, която
се прикачва към друга кола с дви-
гател; реморке; 2. прен. разг. за чо-
век — който върви с някого, без
да има нужда.

631
ренета
ремеднум (лат.) фин. допустимото от
закона отклонение от пробата и
теглото на златната или сребър-
ната монета, регламентирано по
законодателен ред.
реми (фр.) равенство, равен резул-
тат.
ремиз (фр.) 1. икон. отстъпка, отбив;
2. банк. плащане на пари чрез пре-
водна полица; 3. при игра на кар-
ти — недобор на предишната иг-
ра; 4. спорт, при фехтовка — пов-
торен, предупредителен удар.
ремита1 (фр.) текст, комплект от ни-
щел ки на тъкачен стан.
ремиза2 (фр.) помещение, в което се
пазят и поддържат вагони.
реминисценция (лат.) 1. книж. смъ-
тен спомен; 2. литер. несъзнател-
но или съзнателно въвеждане в
литературна творба на еднакъв
или близък стих, картина, образ,
мисъл, идея, срещани по-рано у
други автори; 3. псих. явление на
паметта, при което възпроизвеж-
дането на съхранен материал се
подобрява известно време (2-3
дни) след акта на запомнянето.
ремисия 1. фин. в търговската прак-
тика означава отбив от цената при
закръгляне на сумата за плащане;
2. мед. временно намаляване на
болестните явления; 3. връщане на
заложени скъпоценности; 4. псих.
подобряване на състоянието при
психично разстройство или забо-
ляване.
ремитент (лат.) лицето, в полза на
което се издава една полица; —
ремитнрам 1. издавам полица; 2.
препращам пари, полици, ценни
книжа за заверяване на сметка; —
ремитент фин. лицето поемател, в
чиято полза е издадена менител-
ница и на което или на заповдта,
на което трябва да се извърши
плащането по нея; — ремитиране
фин. начин на международно пла-
щане, при който длъжникът по-
гасява своя дълг чрез изпращане
до кредитора на платежни средс-
тва в чужда валута.
ремонт (фр.) 1. набавяне коне за кон-
ните полкове; 2. поправка и под-
държане в техническа изправност
на апарати, инсталации, сгради и
др.;
—
ремонтирам поправям.
реморкьор (фр.) параход, който се
движи след друг, вързан за него,
съшо ремарке, трамваен вагон, кой-
то е закачен за моторния.
ренглота (фр.) вид сочна едра слива
със светложълт цвят, която зрее в
началото на лятото.
ренде (тур.) 1. сечиво за изглаждане
на дъски; 2. в домакинството —
за настьргване на дребно на раз-
лични продукти; — рендосвам из-
глаждам дъска с ренде.
рендър (англ.) фин. човек или орга-
низация, която прави неприятел-
ски предложения за поглъщане на
компания, чиито акции се пред-
лагат на фондовата борса.
ренегат (ит.) 1. човек, който се е от-
рекъл от своите политически въз-
гледи и е преминал на страната
на противника; 2. вероотстъпник,
предател, изменник; — ренегатс-
тво постъпка на ренегат.
Ренесанс (фр.) 1. Възраждане; 2. об-
ществено-политическо и култур-
но движение в Европа, зародило
се в Италия (14. -16. век), което в
противовес на схоластическата
философия на Средновековието,
пробужда интерес към живота,
към развитие на свободния твор-
чески дух, към литературата и из-
куството на античността; 3. архи-
тектурен стил от това време, кой-
то сменил готическия и възприел
елементи от гръцко-римската ар-
хитектура.
ренета (фр.) бот. сорт есенна ябъл-
ка с грапава зелена кора.

рений
632
рений (лат.) хим. елемент, зн. Re,
пор. No 75, ат. т . 186,31, от група-
та на мангана, със сребристобял
цвят.
реновация (лат.) подновяване; — ре-
новирам подновявам, възобновя-
вам.
реноме (фр.) слава, добро име, из-
вестност; — реномирам хваля; —
реномиран добре известен, полз-
ващ се с добро име; — реномист
самохвалец.
рента (фр.) доход (от недвижим
имот, ценни книжа или вложени
в едно постоянно предприятие па-
ри); — рентабилност рентабили-
тет, що носи ренти, печалби, до-
ходност; — рентиер който живее
само от рентите си; — рентира се
изгоден е, носи печалба; — рен-
тирам се (фр.) давам добри дохо-
ди, печалби.
рентген (от собств.) мед. 1 . рентге-
нов апарат с помощта на който се
диагностицират различни залоля-
вания; 2. физ. извънсистемна из-
мервателна единица за експози-
ция (доза) рентгеново лъчение; —
рентгенов апарат апарат, носещ
името на откривателя си Рьонт-
ген (1895 г,), с помощта на който
може да се фотографират вътреш-
ните органи на тялото; — рентге-
нов анализ спец.
—
изследване на
атомния и молекулния сроеж на
тяло и определяне на химичния
състав и структура с рентгенови
лъчи; — рентгенова тръба тех.
електровакуумен уред за получа-
ване на рентгенови лъчи, състав-
на част от рентгенов апарат; —
рентгенови лъчи физ.
—
електро-
магнитни вълни невидими за око-
то, проникващи през непрозрач-
ни материали.
рентгеио- (нем.) първа съставна част
на сложни думи със значение:
който е свързан или произлиза от
рентгеновите лъчи.
рентгенограма (гр.) мед. снимка вър-
ху фотографска плака или филм,
направена с помощта на рентге-
нови лъчи; — рентгенография спец.
метод за получаване на сенчесто
и негативно изображение на неп-
розрачни обекти върху фотограф-
ска.
рентгенодефектосковня техн. откри-
ване, локализиране на вътрешни
дефекти в материали и изделия
посредством просветляване с рен-
тгенови лъчи.
рентгенодиагностика мед. сбор от ме-
тоди на рентгенологията, които
улесняват установяването на бо-
лестите чрез прилагане на рент-
генова апаратура.
рентгенология дял от радиологията,
който се отнася до изучаването и
приложението на рентгетовите лъ-
чи в медицината, биологията, тех-
никата и др.;
—
рентгенолог мед.
лекар, специалист по рентгеноло-
гия.
рентгенометрия мед. дял от дозимет-
рията, който се занимава с измер-
ване и изчисляване на дозите рен-
тгенови и гама-лъчи в рентгено-
ви изследвания.
рентгеноскопия мед. преглеждане на
вътрешните части на тялото с по-
мощта на рентгенов апарат.
рентгенотерапия мед. лечение с рен-
тгенови лъчи, при което се изпол-
зва биологичното и особено раз-
рушителното действие на рентге-
новите лъчи върху клетките на ту-
морнитс тъкани; вид лъчение.
рентгенотехннка 1. дял от физиката,
който изучава методите за полу-
чаване и използване на рентгено-
вите лъчи; 2. клон от техниката,
който се занимава със създаване-
то и използването на рентгенови-
те лъчи във всички области; 3.
всички средства, използвани за

633
репатриация
произвеждане и подобряване на
съоръжения при действане с рен-
тгенови лъчи.
рентгенофлуорография спец, метод за
рентгеново изследване, по който
лъчите, пронизали изследваното
тяло, дават сянков образ на една
флуоресцираща плоча, която се
фотографира в по-малък формат,
реобаза (гр.) спец, най-малката ве-
личина на напрежението на елек-
трическия ток, достатъчна за въз-
никване възбуда в живи тъкани,
използвана за характеристика на
възбудимостта на тъканите и ор-
ганите.
реограф (гр.) мед. уред за наблюда-
ване и записване на изпълването
с кръв на кръвоносни съдове; —
реография (гр.) мед. метод за изс-
ледване функциите на кръвообра-
щението, основан на записване
пълненето с кръв на кръвоносни-
те съдове с помощта на специален
уред.
реокупация (лат.) повторно заемане,
завладяване (една област); — ре-
окупирам повторно заемам (об-
ласт).
реология (гр.) техн. дял от теоретич-
ната механика, който разглежда
въпросите на течливостта на теч-
ности и газове и провлачането на
твърди материали; — реометьр
(гр.) физ. уред за измерване обе-
ма на протичащия през него въз-
дух или газ.
Реомюр, Рене Антоан де (1683—
1757), френски учен физик, кой-
то въвежда 80-градусовото деле-
ние на термометъра; — реомюр (от
собств.) физ. термометър, на кой-
то скалата е с 80° от точката на
замръзването до точката на кипе-
нето.
реорганизация (лат.) преобразуване;
—
реорганизирам преобразувам,
преустройвам.
реостат (гр.) ел. уред за регулиране
на напрежението или силата на
тока в електическата верига пос-
редством плавно или стъпално из-
менение на електрическото съп-
ротивление.
реострикация (лат.) ел. свиване, при-
чинено от пускане на силен ток
по течен проводник (живак или
разтопен метал).
реотан (гр.) 1. ел. метална сплав, от
която се правят проводници за
електрически нагреватели; 2. про-
водник от тази сплав.
реотропизъм (гр.) спец. 1. ефектът на
течението на водата върху посо-
ката на растежа на растенията; 2.
насоченост и движение срещу те-
чението на реки.
реофилен (гр.) зоол. за живо същес-
тво — привикнало към живот в
горното течение на река.
реохорд (гр.) ел. уред за измерване
на съпротивления, напрежения и
др.
репаратура (лат.) поправка, възобно-
вяване; — репарирам поправям,
възстановявам.
репарация (фр.) 1. поправка, възс-
тановяване на разрушено; 2. обез-
щетение за разрушение; 3. фин.
разпределение на ценните книжа
(акции и облигации) пропорци-
онално между участниците в да-
дена подписка, при положение, че
броят на записаните акции или
облигации е по-малък от тези, ко-
ито ще се емитират и пуснат в об-
ращение. — репарационна комисия
комисия от вещи лица, поставена
от силите победителки в победе-
ните страни, за да следят бюдже-
тите им и да прибират обезщете-
нията, наложени им по мирните
договори след войната.
репатриация (лат.) полит. връщане
след война в отечеството на от-
делни лица или групи след прес-

репеленти
634
той в чужбина, особено на плен-
ници и бежанци; — репатриант
(лат.) полит. човек, който се връ-
ща в родината си по силата на ре-
патриация; — репатрирам връщам
някого в отечеството му; извърш-
вам репатриация.
репеленти (лат.) хим. отблъскващи с
миризмата си средства, използва-
ни против животни, птици и на-
секоми.
репер (фр.) геод. земемерски знак,
който служи като изходна точка
при измервания, нивелиране и
при нанасяне на точки и линии
от план на местността; нивелачна
марка; 2. воен . точка на земната
повърхност (дърво, могила и пр.),
нанесена на артилерийски план-
шет, по който се дават разстояния,
посоки и други данни за стрелба;
—
репераж (фр.) геод. свързване
на геодезични знаци с точки от
близки местни предмети (репери).
реперкуса (лат.) църк. в григорианс-
кото пеене — някои тонове от му-
зикалния текст, които в един и
същ глас (лад) се явяват и заедно
със заключителния тон характе-
ризиират ладотоналността.
репертоар (фр.) 1. списък на пиеси-
те, които се представят или ще се
играят през даден сезон в един те-
атър; 2. всички роли, които се иг-
раят от един артист; 3. сборът от
пиесите, които се свирят от да-
ден оркестър.
репетирам (фр.) повтарям; — репе-
тиция (лат.) 1. повторение; 2. уп-
ражнение, подготвяне; — репетент
1. помощник учител, който пре-
повтаря с учениците учебния ма-
териал; 2. книж. ост . ученик или
студент, който е останал да пов-
тори класа или курса; повтарач.
репешаж (фр.) спорт, допълнителна
проверка за временно елимини-
рани състезатели, чрез която те
могат да получат право на учас-
тие в следващия етап на състеза-
ние.
реплантация (лат.) 1. мед. пресаж-
дане на орган или тъкан в орга-
низма; реимплантация; 2. бот.
повторно посаждане на растение,
реплика (фр.) 1. възражение, отго-
вор (особено на защитника по по-
вод обвиненията на прокурора в
един процес); 2. в театъра: думи-
те на отделните действащи лица;
3. възражение от място по съдър-
жанието на речта на един оратор;
4. повторение на музикална фра-
за с други глас и в друга тонал-
ност.
репозиция (лат.) мед. наместване на
орган, на счупена или изместена
кост при луксация; репониране.
репоннрам (лат.) мед. намествам из-
кълчена или счупена част на тя-
лото.
репопулация (лат.) книж. процес на
постепенно възстановяване на на-
селението на дадена територия,
намаляло значително поради ня-
какви причини.
репорт 1. счет . пренасяне на суми
на другата страница; 2. фин. спе-
кулативна срочна сделка за про-
дажба и едновременно за покуп-
ка на валута или ценни книжа,
сключена по курс, по-висок от
курса на деня.
репортаж (фр.) литературно-публи-
цистичен жанр, информационна
кореспонденция с художествен ха-
рактер; — репортер (англ.) сътруд-
ник на вестник, списание, радио,
телевизия и др., който отразява
събития.
репрезентавт (лат.) представител; —
репрезентативен представителен;
—
репрезентативен мач състезание
между представителни отбори; —
репрезентация представителство;
—
репрезентирам представлявам;

635
реституирам
—
репрезентативност псих. предс-
тавителност за определена група
хора, за цял изучаван обект.
репресалии (лат.) принудителни, на-
казателни мерки; — репресивен
принудителен, угнетителен, нака-
зателен; ~ репресия (лат.) полит.
наказателна мярка от държавни
органи.
реприватизация (лат.) икон. превръ-
щане на държавни или общински
предприятия и имоти отново в
частна собственост.
реприз(а) (фр.) 1. муз. повторение на
част в музикално произведение
(соната, фуга) непосредствено
след първото й изпълнение или
след друга част, знак за това пов-
торение; 2. в цирка — кратък ху-
мористичен номер, изпълняван
обикновено от клоун; 3. в цирка
—
комбинация от трикове в ак-
робатичните номера; 4. театр. въ -
зобновяване на театрална пиеса на
сцена; 5. спорт, при фехтовка —
повторен удар; 6. спорт, възобно-
вяване предишния ход на кон след
прескачане на препятствие; 7.
мрежесто изкърпване на бельо,
дреха, чорапи и др.
репродукция (лат.) 1. възпроизвеж-
дане; 2. възобновяване; 3. псих .
възпроизвеждане на нещо, оста-
вило следи в паметта; 4. биолог.
размножаване; — репродуцирам
възпроизвеждам; — релродуктор
(лат.) 1. техн . високоговорител; 2.
човек, който прави репродукция,
рептилии (лат.) пълзящи животни,
влечуги.
република (лат.) 1. управление, при
което държавният глава е изборен
измежду гражданите за определен
срок; 2. държава с такава форма
на управление; — републиканец
привърженик на републиканско-
то управление; — републиканизъм
стремеж да се направи държавата
република.
репулсия (лат.) книж. отблъскване,
репутация (лат.) добро име, почит,
чест.
ресям (ар.) диал. 1. данък върху нас-
ледство; 2. съдебни разноски.
рескрипт (лат.) писмо, отправено от
държавен глава до някой поданик,
в което обикновено му се благо-
дари за плодотворна минала дей-
ност.
ресор (фр.) 1. клон, отдел, област на
действие; 2. метална пружина за
омекотяване при движение на ко-
ли и др. подобни.
ресоцналиаация псих. вграждането
отново на временно изключена от
своя обществен, професионален
или семеен живот личност.
респект (фр.) почит, уважение: бу-
ди респект: към него се отнасят с
уважение; — респективен (лат.) съ-
ответен; отнася се за всеки поот-
делно; — респектирам (лат.) вну-
шавам почит и уважение, предиз-
виквам прилично държане.
респирация (лат.) вдишване, диша-
не; — респиратор апарат за под-
помагане на нарушено дишане.
реставрация (лат.) възстановяване,
възобновление; — реставрирам
възстановявам, подновявам; в ис-
торията — епоха на реставрация
= връщане на свалена династия,
на свален строй; — реставратор 1.
специалист по възстановяване на
повредени художествени предме-
ти или сгради в първоначалния им
вид; 2. човек, който се бори за
връщането на отхвърлен полити-
чески строй.
реституирам (лат.) възвръщам, въз-
становявам нешо в старото му по-
ложение; — реституция възстано-
вяване, възобновяване; форма на
приватизацията, при която се връ-
ща собствеността на бившите соб-
ственици: 3. юр. в международно-

ресто
636
то право — връщане на имущест-
вото по силата на мирен договор
или на друг международен акт, не-
законно изнесено през време на
война от територията на една от
воюващите страни; 4. мед. напъл-
но възстановяване на повреден
орган или на здравословно състо-
яние.
ресто (ит.) остатък при плащане,
който се връща.
ресторант (фр.) заведение, в което
се поднася храна слещу заплаща-
не; гостилница; — ресторантьор
съдържател на ресторант; гостил-
ничар.
рестрикцня (лат.) 1. книж. ограни-
чение; 2. икон. ограничаване на
производството, продажбата и из-
носа на стоки чрез монопол с цел
да се покачат цените и да се по-
лучи по-голяма печалба; — рест-
риктивен (лат.) ограничителен.
ресурси (фр.) 1. източници за живе-
ене; 2. сметки (търговски) за съ-
биране.
ретардант (лат.) псих. късно съзря-
ващ юноша, който се отличава с
относително забавена социализа-
ция и често преживяване чувство
на лична непълноценност, на за-
висимост от родителите.
ретардация (лат.) 1. литер. компо-
зиционен похват за забавяне на
развръзката в художествено про-
изведение, особено в драма, с цел
да се засили интересът на читате-
ля; 2. спец, закъснение, което пре-
търпяват оттичащите се води при
обилен дъжд, докато достигнат до
най-отдалечените части на градс-
ки или речен район; 3. забавяне,
задържане, закъснение.
ретеизия (лат.) спец, способност на
естествено или изкуствено езеро
(язовир) да задържа и притъпява
висока вълна чрез разпластяване
върху площта на езерото.
ретикуларен (лат.) мед. мрежест, мре-
жовиден.
ретикулин (лат.) биохим. албумино-
ид по стените на лимфатичните
жлези.
ретина (лат.) анат. гъсто мрежесто
разклонение на очния нерв в дъ-
ното на окото, което приема об-
разите; — ретинит (лат.) мед. въз-
паление на ретината.
ретирада (ит.) 1. ост . отстъпление;
2. ист. укрепено място в крепост
в случай на отстъпление.
реторика, риторика (гр.) 1. теория на
красноречието или на ораторско-
то изкуство, възникнало в древна
Гърция; 2. прен. неодобр. пресиле-
на употреба на реторични похва-
ти, която води до безсъдържател-
ност; — ретор оратор, вития; — -
реторичен ораторски, красноре-
чив; — реторичен въпрос въпрос в
литературно произведение, който
съдържа същевременно и худо-
жествено упражнение; — ретори-
чески ораторски; — реторична фи-
гура изрази с особена синтактич-
на постройка, употребявани в ора-
торска и художествена реч, за да
стане тя по-изразителна и по-емо-
ционална, обикновено във форма
на възклицание; — реторичен стил
езиков стил с употреба на рето-
рични фигури, характерен за ора-
торската реч и за някои видове
художествена литература; ритори-
чен.
реторсня (лат.) юр. 1. в международ-
ното право — прилагане на дейс-
твия от една държава към друга
държава или на нейни граждани
в отговор на засягане на нейните
права, изразено в икономически
ограничения, повишаване на ми-
та и др; 2. в наказателното право
—
непосредствено отвръщане на
едно престъпно посегателство със
същото.

637
рефлексия
реторта (фр.) хим. 1. кълбовидно ши-
ше с тясна, превита шия, което
служи за дестилация; 2. вертика-
лен съд или канална пещ, в която
се извършва овъгляването при су-
ха дестилация на дървесина.
ретранслация (лат.) pad. телев. про-
междутъчно приемане на радио-
или телевизионна програма и ней-
ното предаване; препредаване; —
ретранслатор една от междинни-
те радио- или телевизионни стан-
ции във веригата на предаващи и
приемащи станции.
ретрянсфузия (лат.) мед. вкарване от-
ново в кръвообращението на соб-
ствена стерилна несъсирена кръв,
ретро- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение назад,
отзад.
ретроактивен (лат.) юр. който дейс-
тва с обратна сила; — ретроактив-
ност качество на ретроактивен.
ретрограден (лат.) назадничав, реак-
ционен; дегенериращ, израждащ
се; — ретроград назадничав човек,
реакционер.
ретромода връщане на остарели сти-
лове в модата, музиката, литера-
турата, изкуството.
ретроспективен (лат.) гледащ назад,
обърнат назад; отнасящ се до ми-
нали събития: ретроспективно
действие на нов закон = такъв с
обратна сила; — ретроспекция
(фр.) 1. книж. връщане назад в ми-
налото; преглед на минали съби-
тия или случки; 2. литер. компо-
зиционен похват, който се състои
във връщане назад в миналото на
литературен герой или към пре-
дишни събития, за да се обяснят
сетнешни случки и конфликти.
ретрофлексен (лат.) език, за предно-
езичен съгласен звук — който се
произнася с обръщане на езика
назад (в някои индиански диалек-
ти); — ретрофлексия (лат.) 1. мед.
прегъване назад на орган; 2. език.
произнасяне на предноезичен съг-
ласен звук с обръщане на езика
назад.
ретроцесия (лат.) втора преосигуров-
ка; в търговията = преотстъпва-
не.
ретур (фр.) назад, връщане,
ретуширам (фр.) 1. поправям (сним-
ка, картина и др.); 2. прен. разк-
расявам, смекчавам недостатъци-
те на нещо; — ретушьор човек,
който поправя картини, снимки
и прочие — ретуш 1. поправка, до-
пълнителна работа (във фотогра-
фиите); 2. прен. разкрасяване.
рефакция (лат.) 1. обезщетение за
повредени стоки при превозване
с влак; 2. отстъпка от тарифа за
превоз поради наличие на по-го -
лямо количество стоки.
рефекторий (лат.) ост. трапезария в
манастир, колеж и др.
рефер (англ.) футб. ръководител на
играта, спортен съдия.
реферат (лат.) 1. научна реч, сказ-
ка; 2. кратко писмено изложение
на основен проблем; — рефери-
рам държа реч по научен въпрос;
—
референт който държи сказка-
та, докладчик.
референдум (лат.) всенародно гласу-
ване по важен въпрос; допитване
до народа.
рефлексия (лат.) 1. отражение, отб-
лъскване; 2. размишление; 3. псих
самодвижение на човека като об-
ществено развито, социално съ-
щество, форма на негова теоре-
тична дейност, насочена към въз-
приемане, анализиране и осмис-
ляне на собствените му действия;
—
рефлекс отражение, ответна ре-
акция на организъм; условен, бе-
зусловен рефлекс; — рефлексивен
неволен; — рефлексна дъга поня-
тие, въведено от Рене Декарт, за
означаване на схема на двигател-

реформа
638
ни реакции; — рефлективност
псих. способност за осъзнаване на
собственото поведение; — рефлек-
тирам 1. отблъсквам; 2. домогвам
се; — рефлектор 1. вдлъбнато ог-
ледало, което отразява светлинни-
те лъчи, поставен във фокуса на
огледалото в успореден сноп с ос,
съвпадаща с оптичната ос на ог-
ледалото; 2. астр. огледален те-
лескоп, в който изображението се
получава в резултат на отражение
на лъчи във вдлъбнато огледало;
3. pad. система от проводници,
разположени близо до антена, за
създаване насока на излъчени ра-
диовълни.
реформа (фр.) 1. преобразувание; 2.
подобрение на съществуващите
порядки и учреждения, по зако-
нен път; 3. фин. преобразование,
измененение на паричната, кре-
дитната, банковата, валутната и
други системи в дадена страна; —
реформатор лице, което осъщест-
вява някакви реформи; преобра-
зувател; — реформация 1. преоб-
разувание; 2. в църквата - възста-
новяване на чистото Христово
учение от Лютер (14. век), което
има за последствие появяването
на протестантството; — реформи-
рам преобразувам.
рефракция (лат.) 1. физ. пречупване
на светлинните лъчите когато ми-
нават от една оптическа среда в
друга; 2. астр. изменение във ви-
димото положение на небесните
тела поради пречупването, което
претърпяват идващите от тях лъ-
чи в земната атмосфера; 3. физ.
постепенно изменение посоката
на надлъжните звукови трептения
при разпространението им в не-
еднородна физическа среда; —
рефрактор астр. телескоп, в кой-
то изображението на светлината
се получава с помощта на редица
лещи, образуващи обектив; —
рефрактометрия (лат.) физ. отдел
от оптиката, който се занимава с
методите за измерване коефици-
ента на пречупване на светлин-
ните лъчи; — рефрактометър (лат.)
физ. оптичен уред за измерване
коефициента на пречупване на
светлинните лъчи в различните
тела.
рефрен (фр.) повтарящата се част
след всеки куплет при песен от
няколко куплета; припев.
рефрнгератор (фр.) 1. охладител (на
казан за варене на ракия); 2. пре-
возно средство — хладилник.
рефутадия (лат.) книж. публично оп-
ровержение.
рехабилитацня (лат.) мед. комплекс
от физиотерапевтични, балнеоле-
чебни и други методи на лечение,
прилагани обикновено след пре-
минаване на острия стадий на за-
боляването; — рехабилитатор мед.
медицински работник, който се
занимава с рехабилитацня.
рецензент (лат.) човек, който дава
кратка преценка за литературно
или научно съчинение във вест-
ник или списание; — рецензирам
разглеждам критично съчинение
и накратко давам отзив за него;
—
рецензия критика на едно съ-
чинение, в която авторът нахвър-
ля накратко впечатленията си от
прочетеното произведение.
рецепта (лат.) 1. записка от лекаря
за аптекаря; 2. кратко писменно
наставление за приготовление на
нещо (ястия, сладки и др.); — ре-
цептура (лат.) фарм. мед. съвкуп-
ност от правила за предписване
на лекарствени средства в рецеп-
ти и тяхното приготвяне; — ре-
цептурник бележник с бланки за
писане на рецепти.
рецелтнвен (лат.) 1. книж. възпри-
емчив; 2. език, пасивен, неупот-

039
рибоза
ребяван; — рецептор (лат.) 1. анат .
образувание по периферната нер-
вна система, което превръща драз-
ненията в нервни импулси; 2. мед.
прибор, който трансформира
дразненето в нервен процес и го
възприема; 3. физ. уред за полу-
чаване на сигнали при електри-
чески телеграф; приемник; 4. псих.
главна част на всеки сетивен ор-
ган, съставена от нервни оконча-
ния, в които при действието на
дразнители от външната и вът-
решната среда възникват нервни
импулси и се предават по нервен
път в главния мозък.
рецепция (лат.) 1. книж. възприема-
не от едно общество културни и
политически форми, създадени в
друга обществена среда; 2. прием
(от държавен глава на редица гос-
ти); 3. служба, в която се извърш-
ва регистрацията на отседналите
в хотел; администрация.
рецесия I. ик. най-ниската точка на
стопанския цикъл, характеризира-
на с най-висок темп на безрабо-
тица и най-нисък темп на растеж
на брутния национален продукт;
2. биол. постепенно изчезване на
някои наследствени признаци в
организма; — рецесивен биол. кой-
то е с признаци на изчезване, на
отстъпване.
рециарий (лат.) ист. римски глади-
атор, въоръжен с меч и мрежа, с
която се мъчел да уплете против-
ника си, за да го убие.
рецидивист (лат.) онзи, който е из-
вършил повторно едно и също
престъпление; — рецидив 1. пов-
торение на някое явление след не-
говото изчезване; 2. юр. повторно
извършване на един и същ тип
престъпление от един и същи чо-
век; 3. мед. повтаряне на болест в
типичната й или ненапълно из-
разена форма непосредствено след
оздравяването или в периода на
възстановяването; — рецмднвнзъм
книж. повтаряне на болезнени яв-
ления или на престъпни деяния,
реципиент(лат.) Х.мед. получател на
кръв при кръвопреливане или на
орган при трансплантания; 2. хим.
съд, който служи за приемник на
дестилат или газове.
реципрочен (лат.) мат. взаимен, съ-
относителен.
рецитация (лат.) декламация — на ху-
дожествено четене пред слушате-
ли; — рецитал самостоятелен кон-
церт на един артист или музикант;
художествено изпълнение на ли-
тературни произведения или на
откъси от драма на сцена без де-
кор; — рецитирам казвам наизуст,
декламирам.
речел (перс.) нар. сгъстен чрез изва-
ряване гроздов сок или сок от дру-
ги плодове с късчета от тикви, дю-
ли и др.; рачел, петмез.
речитатив (лат.) начин на изпълне-
ние на една песен, който се приб-
лижава до говоренето и деклами-
рането, обикновено без пълен
акомпанимент.
риал (перс.) парична единица на
Иран и Йемен, която се дели на
100 динара.
рибоза (нем.) биохим. въглеводород
от групата на пентозитеС$Н!0О5,
съставна част на нуклепротеиди-
те; — рибонуклеинов в съчет. ри-
бонуклеинова киселина биохим.
—
втори основен тип нуклеинови
киселини, състоящ се от нукле-
отиди, които съдържат рибоза, ха-
рактерна съставна част на цитоп-
лазмата на животинските и рас-
тителни клетки (РНК); — рибо-
сома (нем.) биол. частица в цитоп-
лазмата на клетката, която синте-
зира специфичния за клетката
белтък; — рнбофлавин (нем.) би-
охим. съединение, получавано от

ривализира.м
640
рибоза, фактор на витаминната
група В-комплекс и съставна част
на флавиновите ферменти.
рнвализирам (лат.) съпернича, сърев-
новавам се; — ривал съперник; —
ривалитет (фр.) книж. рядко съ-
перничество.
риванол фарм. вид дезинфекционно
и антисептично средство, жълт
дребнокристален прах.
ривиера (ит.) крайбрежие.
ригел (нем.) 1. строиш, елемент (гре-
да или прът) в някои носещи кон-
струкции, който служи за свърз-
ване; 2. строиш, хоризонтална гре-
да над отвор за врата или прозо-
рец; 3. приспособление за запъ-
ване на греда; засовница; 4. геол .
напречен скалист праг на дъното
на ледникова долина; — ригвден
(лат.) I. книж. вцепенен, скован,
втвърден, негъвкав; 2. мед. вко-
чанен, вдървен, неподвижен.
ригидност (лат.) 1. псих . вцепененост,
неподвижност; 2. психическо със-
тояние и свойство на човешката
личност, което се изразява в не-
достатъчна пластичност на психи-
ческата дейност.
ригла (нем.) 1. имитация на илик,
обримчен, но не прорязан, пра-
вен на ревер за закичване на цве-
те; бутониера; 2. в мебелната ин-
дустрия — специална обковка.
риголвам (фр.) агр. обработвам поч-
ва с дълбоко изкопаване или оран,
при която горният пласт се зара-
вя дълбоко, подорницата се из-
важда на повърхността; — ригол-
вач трактор, който риголва.
ригоризъм (лат.) прекадена строгост;
—
ригорнст човек с най-строги
принципи.
ризлянг (нем.) 1. сорт бяло винарс-
ко грозде; 2. вино от такова гроз-
де.
ризоиди (гр.) бот. власовидни обра-
зувания у някои низши спорови
растения, заместващи корените,
ризома (гр.) бот. коренище, обик-
новено в хоризонтално положе-
ние, което пуска филизи или из-
растъци нагоре.
ризон (гр.) вид ориз с едри зърна,
ризоподи (гр.) зоол. клас низши жи-
вотни, които се движат- с лъжек-
ръчета.
ризосфера (гр.) бот. обемът на поч-
ва, в който се разпростират коре-
ните на растение.
ризото (ит.) кул. вид италианско яде-
не, приготвено с ориз и месен
бульон.
ризофаг (гр.) зоол. животно, което
се храни с корените на растени-
ята.
ризофора (лат.) бот. вид тропичес-
ко дърво с разделени листа и срас-
нали плодници; мангрово дърво,
рийдз (англ.) в танцовата музика —
съчетание на саксофони и клари-
нети.
Рикетс, Хауърд Тейлър (1871 — 1910)
биол. английски микробиолог,
професор в Чикагския универси-
тет, открил причинителите на ре-
дица инфекциозни болести — не-
филтруеми микроорганизми, на-
речени по-късно на него; — рн-
кетсиози (по собств.) мед. група за-
разни заболявалия, характерни
главно за тропичните и субтро-
пичните зони, причинявани от
микроорганизми, наречени рикет-
сии.
—
рикетсии бактеор. специ-
ален клас микроорганизми, аеро-
би, които се развиват само в жива
тъкан.
рикоширам (фр.) отскачам (за кур-
шум, топка и др.); — рикошет 1.
отскачане, отхвърчане (на кур-
шум, граната, топка); 2. самият
куршум.
рикша (яп.) книж. I . в Япония, Ки-
тай и други източни страни — ле-
ка двуколка за превоз на пътни-

641
рнтмически
ци, теглена от човек; 2. човек,
който тегли рикша.
рима (гр.) литер. съзвучно оконча-
ване на стиховете; — дактнлна ри-
ма рима с ударение на третата
сричка открая; — женска рима ри-
ма с ударение на предпоследната
сричка; — мъжка рима рима с уда-
рение на последната сричка; — ри-
мувам използвам рими.
римеса (ит.) 1. изпращане на пари
(счетоводен термин за полици, по
които имаме да вземаме); 2. фин.
писмен платежен документ, с оп-
ределено от закона съдържание,
който сс използва във вътрешни-
те и в международните плащания
за погасяване на дълг.
рино- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение носен
или който се отнася до носа, нап-
ример ринодерма, риногенен и др.
риноблеиорея (лат.) мед. гнойна сек-
реция от носа, особено у новоро-
дените.
рниолалия (лат.) мед. носово гово-
рене.
ринологяя (гр.) наука за постните бо-
лести; — ришгг (гр.) мед. възпале-
ние на лигавицата на носа; хре-
ма; — ринопластика изкуствено
поправяне на носове.
рио (исп.) 1. ръка; 2. съкрат. от Rio
de Janeiro столица на Бразилия.
рипиди (гр.) църк. метални хоругви,
носени при църковни шествия.
ригаост (фр.) спорт, при фехтовка —
удар, който се нанася на против-
ника в отговор на негов удар.
рипс (нем.) вълнен или копринен
плат с правилно изпъкнали ниш-
ки.
рирлрожекция (англ.) кино, начин за
снимане на обекти на фона на ек-
ран, на който едновременно се
прожектира друго изображение.
рисивър (англ.) 1. техн. метален съд,
приемник на газове и пари, кой-
то служи за изравняване колеба-
нията в налягането на течността
при инсталации с циркулиращи
газове и пари; 2. телегр. прием-
ник и телеграфен апарат.
риск (ит.) 1. възможна опасност; 2.
действие наслуки с надежда за ус-
пех; 3. възможна загуба при тър-
говски сделки, във валутните ии
в кредитните операции, в застра-
хователното дело и др.;
—
риско-
ван който е свързан с рискове; —
рискувам 1. излагам на риск, на
опасност; 2. излагам се на риск,
на опасност.
ритмика (гр.) 1. литер. дял от сти-
хознанието, който изучава стихот-
ворния ритъм; 2. литер. муз. стро-
еж с хармонично редуване на уда-
рени и неударени срички в стих
или на силни и слаби тактове в
музика, танц и др; 3. език, дял от
фонетаката, който изучава общи-
те закономерности на ритмичес-
кото построение на речта; 4. муз.
наука за функцията и значението
на ритъма в музиката; 5. муз. рит-
мични белези, които характери-
зират отделния музикален жанр,
творбите на отделни композито-
ри и др.; 6. ритмичност на дви-
жение; 7. система от физически
упражнения с музикален съпро-
вод, предназначен за ритмично
изпълнение; — ритъм 1. равномер-
но, отмерено движение; 2. равно-
мерна последователност в музи-
ката или стиха; — ритмично отме-
рено, равномерно; ритмично би-
ене на сърцето, последователно,
правилно; — ритмичен (гр.) 1. муз.
литер. който има ритъм; 2. съраз-
мерен.
ритмнчееки ритмичен; в който има
ритъм; — ритмическа ииверсня ли-
тер. вид инверсия, която се на-
лага от ритъма на стохотворени-
ето; — ритмическа проза литер.

ритон
642
повествователна реч, която се от-
личава с определен ритъм като
средство за художествено въздейс-
твие, придаваща израз на пови-
шена емоционалност; — ритмич-
ност 1. муз. качество на ритмичен;
2. размерност, съразмерност; —
ритмология (гр.) литер. учение за
нормите и закономерностите на
ритмическите процеси и стиха,
които създават неговата структу-
ра; — ритмопея (гр.) муз. ритмич-
на схема, ритмична поредица; —
ритмонластнка (гр.) система от фи-
зически упражнения, които раз-
виват всестранно и хармонично
тяло.
ритон (гр.) античен глинен или ме-
тален съд във форма на рог или
животинска глава за пиене на ви-
но.
ритор (гр.) оратор, вития, ретор; —
риторика (гр.) реторика; — рито-
ричен реторичен.
ритуал (лат.) 1. установен ред при
извършване на обредни действия;
2. церемония, церемониал; 3. кни-
га, в които се излагат предписа-
ния за религиозни обреди; —
граждански ритуали обреди без ре-
лигиозно съдържание, които се
извършват при именуване на де-
ца, при сключване на брак, при
погребения, при трудови празни-
ци и др.;
—
ритуален (фр.) съоб-
разно черковните нареждания.
рнтурнел (ит.) 1. литер. част от аком-
панимент, който се повтаря в на-
чалото и в края на всяка строфа
на песен, ария и под; 2. малко му-
зикално встъпление в началото на
танц.
риф (англ.) 1. мор. верига подводни
скали (камъни, пясък, корали); 2.
мор. част от корабно платно, ко-
ято се навива и връзва, за да на-
мали площта, изложена на вятъ-
ра; 3. муз. в джаза — кратко мело-
дическо движение с изразителна
ритмика, което се използва най-
често като солоВа импровизация,
рифел (нем.) техн. бразда, надлъжен
зъб на вал на мелничен валц; —
рифелувам (нем.) техн. правя браз-
ди на метална повърхност.
риформинг (англ.) хим. преработка на
нефт за получаване на високока-
чествен бензин и други ценни
продукти.
Рихтер, Чарлз Франсис (1900—1985)
геол. американски професор по се-
измология в Пасадена, Калифор-
ния, който с д-р Бено Гутенберг
(1889—1960) след продължителни
наблюдения създава скалата на
Рихтер; — скала на Рихтер геол.
класификация на земетресенията
по магнитуда на предизвиканите
от тях сеизмични вълни; съотно-
шението между магнитуда на зе-
метресението и интензивността му
в епицентъра се измерва с помощ-
та на 12-бална скала.
рифт (англ.) геол. хлътнатина в зе-
мя.
риц (нем.) печ. машина на едновре-
менно нарязване на няколко иви-
ци цял лист мукава или картон.
рицарство (нем.) 1. ист. в Западна
Европа през Средновековието —
название на низшия слой на гос-
подстващата класа, особено като
военно съсловие; 2. прен. смела,
благородна проява; благородство;
достойнство на рицаря; — рицар
1. някогашен благородник, който
служи в кавалерията и е въоръ-
жен с копие и шлем; 2. прен. пок-
ровител на дамите.
рицин (лат.) 1. бат. едро тревисто
декоративно и маслодайно расте-
ние; кърлеж; 2. масло произведе-
но от това растение.
роба (фр.) 1. домашна дълга и сво-
бодно падаща женска дреха; — 2 .
(рум.) диал. ръчна количка с едно

643
Ройтер
колело.
робер (англ.) при някои игри на кар-
ти — кръг от три отделни партии,
робинзонада (по собст. Робинзон
Крузо) литер. творба със сюжет,
подобен на приключениятаа на
Робинзон Крузо.
робот (англ.) псих. машина, механич-
но устройство или съоръжение,
което възпроизвежда двигателни
и други функции на човека, смя-
тани преди за негов монопол; —
роботизация I. един от основните
процеси на научно-техническия
прогрес, който предполага силно
развитие и широко прилагане пос-
тиженията и успехите на роботи-
ката в различни области; 2. внед-
ряване на роботи; превръщане в
роботи.
робуст (лат.) здрав, силен.
родан (гр.) техн. съоръжение за вди-
гане или спускане на различни то-
вари; рудан; 2. диал. чекрък.
родео (исп.) спорт, публични игри
и състезания на ковбои,
родий (гр.) хим. сребърнобял, ковък
метал от групата на платината, зн.
Rh, пор. No 45, ат. т. 102,91.
рододендрин (лат.) хим. вещество,
което се намира в листата на ро-
додендрона; — рододендрон (гр.)
бот. вечно зелен храст от дребно
дърво с ципести листа и красиви
цветове, което се отглежда като
декоративно парково растение;
алпийска роза.
родонит (гр.) минер. минерал на
кристали във вид на едрозърнес-
ти маси с розовочервен цвят,
употребяван за облицовки и за
дребни скулптурни фигури.
роза (лат.) 1. бот. градински храст с
хубави ароматни цветове и с бод-
ли по стъблата; 2. цвят от този
храст; — роза на ветровете 1. кръг
от компаса, на който са отбеляза-
ни посоките на света и техните
подразделения 2. графично пред-
ставяне на посоките на ветровете
в определена местност във вид на
диаграма, която има форма на
многолъчева звезда-роза; — роза-
риум (лат.) градина с рози; раз-
садник за рози; — розетка (чр.) 1.
дървена или металическа роза, ко-
ято служи за украшение при дра-
пировка или в архитектурата; 2.
украшение от цветна лентичка,
което се окача на дреха като знак
за получен военен орден; 3. бот.
разположени в кръг листа на ня-
кои многогодишни растения; 4. ел .
кръгла изолационна подложка; 5.
метален пръстен, който се поста-
вя в дупка на стена към комина и
в него влиза кюнецът.
розацея (лат.) мед. кожно заболява-
не с постоянна червенина на ли-
цето и образуване на повърхност-
ни гнойни мехурчета.
розбив = ростбив (англ.) говежда
пържола.
розелит (лат.) минер. минерал с ро-
зов цвят, съдържащ калций, маг-
незий и кобалт.
розеоли (лат.) мед. малки краткот-
райни петънца, които се явяват на
определени места по кожата при
някои болести като сифилис, тиф
и др.
розмарин (лат.) бот. растение със
силна благоуханна миризма, ко-
ето съдържа етерично масло, из-
ползвано в парфюмерията и в ме-
дицината.
Ройтер, барон Паул Джулиъс фон
(1816—1899) печ. английски жур-
налист от германски произход,
който създава (1851) в Лондон
тръст за разпространяване на ин-
формация, като за целта използу-
ва първоначално гълъби (през Ла-
манша), а по-късно (след 1858)—
телеграфна връзка; — „Ройтер”
печ. най-голямата английска и ед-

рок
644
на от най-престижните в света те-
леграфни агенции.
рок (англ.) вж. рокендрол; — рок-
музика (англ.) вид естрадна музи-
ка със силен ритмичен такт; —
рок-опера (англ.) опера, която се
основава на съвременната рокму-
зика.
рокада (фр.) 1. шах . ход, при който
турът отива до самия цар, а царят
прескача през него; 2. воен. стра-
тегическа железопътна линия или
път, който върви успоредно на
фронта; — рокирам при игра на
шах — правя рокада; — рокнров-
ка (фр.) спорт, в шахмата — ед-
новременен ход на царя и тура,
при който царят прескача тура, а
турът застава до него.
рокайл (фр.) изк. декоративен мо-
тив в стил рококо във вътрешната
архитектура, който представя сти-
лизирана раковина.
рокамбол (фр.) 1. част от печалба при
хазартна игра, която служи като
залог за следващата иигра; 2. из-
търкана шега.
рокендрол (англ.) 1. вид бърз танц,
изпълняван с енергични движе-
ния от двама души; 2. вид джазо-
ва музика за такъв танц със силно
подчертан ритъм и проста, пов-
таряща се структура.
рокля (нем.) горна женска дреха.
Рококо (фр.) 1. стил, произлязъл от
Франция през 18. век след Барок,
отличаващ се с богати охлювооб-
разни форми и претрупани укра-
шения особено по строит. орна-
ментика, мебели и дребни пред-
мети; 2. литер. стил, който се ха-
рактеризира с малки жанрове —
мадригали, рондо, сонети, роман-
си с развлекателно съдържание.
Рокфелер, Джон Денвисън, Стари
(1839—1937) пром. фин. американ-
ски петролен магнат, основал
(1870) „Стандарт Ойл (Къмпани)”
и родоначалник на един от най-
мощните финансово-промишлени
кланове в света, оставил за общо-
полезни цели големи суми; прен.
голям богаташ; милионер; мили-
ардер.
рокфор (от собств. Рокфор сюр Сул-
зон геогр. селище в деп. Аверон,
Ю. Франция) вид френско сире-
не.
рола (нем.) книга, тенекия и др. на -
вити кръгообразно; — ролетка
(нем.) 1. външен ламаринен ка-
пак на врата и прозорци (особено
за магазини), който се вдига и сва-
ля с особен механизъм; 2. дълга
лента с означени по нея санти-
метри и метри, която се свива в
кръгла кутия.
Роланд (нем.) главен герой в рицар-
ските романи през Средновекови-
ето.
ролер (нем.) детска играчка като ве-
лосипед, но с дъска, на която се
стъпва; тротине, тротинетка; —
ролгаиг (нем.) техн. машина с
непрекъснато действие за премес-
тване на товари; транспортна лен-
та; — ролирам (нем.) техн. при-
тискам по метални плоскости ме-
талически ролки (ролетки), за да
се получи награпяване; — ролка
(нем.) 1. макара за навиване на
тел, филмова лента, магнетофон-
на или друга лента; 2. цилиндри-
чен свитък от цяла ивица хартия
или друг материал; 3. ел . малък
порцеланов изолатор за електри-
чески проводник; 4. металическо
колелце под крак на маса, стол,
пиано и др.
роля (нем.) 1. всичко, което трябва
да изиграе един актьор в опреде-
лена театрална пиеса; 2. начинът
на действие на една личност в
държавата и обществото.
ром (англ.) спиртно питие от сока
на захарната тръстика.

645
рояло
роман (фр.) 1. литер. литературен
жанр, голямо повествователно ху-
дожествено произведение с бога-
то съдържание, сложен сюжет и
композиция и с много герои; 2.
ист. първоначално повествование
на роден (латински) език; 3. прен.
любовни връзки между мъж и же-
на; — романист I. писател, който
пише романи; 2. специалист по
романски езици и култура.
романеска (ит.) муз. народна итали-
анска танцова песен от 16. - 18. век,
използвана в творчеството на ня-
кои италиански и други компо-
зитори; — романс (фр.) 1. малко
романтично стихотворение във
формата на народна песен, в ко-
ето преобладава повече нежното,
женственото; 2. испанско старин-
но стихотворение с епическо съ-
държание; 3. малко вокално про-
изведение от един или два гласа
върху текст от стихотворение и
при акомпанимент на един инст-
румент; — романсеро (исп.) малка
поема с героично съдържание.
романски езици езици, които са про-
излезли от латинския; — романс-
ки народи френският, италианс-
кият, испанският, романският и
др.;
—
романски стил архитекту-
рен стил, появил се през 10. век,
водещ началото си от старохрис-
тиянския стил; днес този стил се
прилага главно при строежа на
църкви; — романизация ист. на-
саждане, проникване и усвояване
на римската култура между поко-
рените от римляните народи.
романтизъм, романтика (фр.) 1. меч-
тателна съзерцателност; поетично-
мечтателно идеализиране на дейс-
твителността; 2. лит. изк. художес-
твен метод в литературата и из-
куството, насочени към идеали-
зиране на човека и действителнос-
тта; 3. онова, което действа на
фантазията, забележителното в
живота и природата; 4. течение в
литературата и изкуството в края
на 18. и началото на 19. век като
реакция на класицизма; — роман-
тик 1. привърженик на романтиз-
ма; 2. човек, склонен към мечта-
телност и идеализиране на дейст-
вителността; — романтика 1. емо-
ционално преживяване, стимули-
рано от мечтата за прекрасното;
2. нещо създаващо емоционално,
възвишено настроение; — роман-
тичен 1. който е изпълнен с ро-
мантика; 2. поетически настроен,
мечтателен; 3. любовен; 4. при-
същ на романтизма; — романтич-
на школа група германски писа-
тели в началото на 19. век (Шле-
гел, Тик, Новалис и др.) които се
стараят да поставят като господс-
тващ принцип в изкуството фан-
тастичното, мистичното.
романцимент (нем.) строит. вид хид-
равличен цимент.
ромб (англ.) геом. равностранен че-
тириъгълник, в който двата про-
тивоположни ъгъла са тъпи, а дру-
гите остри; — ромбичен който се
отнася до ромб; — ромбоид чети-
риъгълник с успоредни срещупо-
ложни стени, на който два от ъг-
лите са остри и два тъпи; парала-
лограм; — ромбоедър (гр.) геомет-
рическо тяло, ограничено с шест
ромбоидални равнини.
ронд (фр.) леч. шрифт с надебелени
ръкописни букви.
рондо (фр.) 1. симфония или сона-
та, в която една главна тема се
повтаря винаги; 2. жанр, който се
характеризира с подвижен, ожи-
вен характер на музиката и често
съчетава песенност и танцувал-
ност; 3. литер. вид стихотворение
в средновековната френска по-
езия, което се състои от 12 до 15
стиха, с повтаряне на един и същ

Роршах
646
стих или думи на определено мяс-
то в строфите, като се използва
само една двойка рими. *
Роршах, Херман (1884—1922) швей-
царски психиатър и психолог, съз-
дател на известния тест с цветни
и „мастилени” петна за изследва-
не на личността.
ростра (лат.) 1. ист . трибуна на фо-
рума в древния Рим, украсена с
носове на пленени неприятелски
кораби; 2. арх. украшение във вид
на древен плавателен съд.
ростри (хол.) мор. решетести плат-
форми за спасителни лодки над
горната част на палубата на ко-
раб.
росхар (нем.) гъста тъкан, подобна
на канаваца, но с конски косми в
нея, използвана като шивашки
материал за подплата на яки.
ротаметьр (лат.) техн. вид разходо-
мер, който показва количеството
на протичащата течност или газ
през него в момента.
ротанга (малайски) бот. най-дълго-
то растение в света от рода на пал-
мите достигащо до 100 м височи-
на, със стъбла подобни на въже-
та, по чиито краища израстват
листата, които завършват със зак-
ривени шипове.
ротатор (лат.) техн. 1 . материална
точка, която се върти около една
ост. 1 . печ . устройство за размно-
жаване на печатни данни върху
хартия чрез шаблони; — ротация
(лат.) въртене; — ротативен вър-
тящ се; — ротативен печат печат
от кръгли (цилиндрични) печат-
ни форми върху ролкова хартия в
специална машина с въртящ се пе-
чатен и натисков циилиндър; —
ротационна машина печ. машина за
печатене от цилиндрични печат-
ни форми върху ролкова хартия;
ротмашина, ротативка; — ротор
(лат.) 1. ел . вътрешната въртяща
се част на електромотор, на вод-
на или парна турбина; 2. ае. сис-
тема от въртящи се носещи плос-
кости в хеликоптер, при чието
въртене се създава поддържане.
ротмистър (нем.) началник на ескад-
рон (чин равняващ се на капитан
в пехота).
ротонда (лат.) 1. арх. самостоятелно
здание с кръгъл план, с който се
постига архитектурно пространс-
тво, използвано в съвременната
архитектура при строителството на
циркови зали и планетариуми и
за павилиони в парковете; 2.
книж. ост . горна дълга женска
дреха, подобна на плащ.
ротопринт (англ.) печ. малка офсе-
това машина.
рототип (лат.) печ. ливнонаборна ма-
шина за редове и за отливане на
отделни букви.
роял (фр.) муз. голямо пиано, пред-
назначено предимно за концерт-
ни цели, в което струните, резо-
наторът и механичната част са раз-
положени хоризонтално.
роялнзъм (фр.) привързаност към ца-
ря, на царската партия; — роялист
привърженик на царя, монархи-
ческото управление, монархист.
рубашка (рус.) 1. дълга мъжка блу-
за, която се носи над панталона;
2. техн. обвивка.
рубеж (рус.) воен. участък от мест-
ност, който поради естествени
преимущества създава изгодни ус-
ловия при водене на военни дейс-
твия.
Рубенс нидерландец, един от най-
великите фламандски живописци
(1577-1640).
рубеола (лат.) мед. заразна болест —
шарка.
рубидий (лат.) хим. елемент от I гру-
па на периодичната система, зн.
Rb, пор. No 35, ат. т . 85,48, среб-
ристобял мек рядък метал.

647
Русо
рубие, рубия (ар.) ост. стара турска
дребна жълтица; рубе.
Рубикон река в Италия, — минавам
Рубикон правя решителна крачка,
рубин (ит.) прозрачен червен благо-
роден камък, най-скъпият и най-
твърдият след диаманта.
рубка (хол.) мор. служебно помеще-
ние на кораб, където са разполо-
жени апаратури и приспособления
за изпълнение на задачи по уп-
равлението му.
рубрика (лат.) 1. отдел, глава в съ-
чинение; 2. постоянен отдел във
вестник или списание, в който се
поместват материали с установе-
на тематика и съдържание; 3. сис-
тема от цветни заглавия.
рудимент (лат.) 1. биол. недоразвит
или закърнял орган; 2. прен. пър-
вично състояние; зачатък; — ру-
диментарен (лат.) намиращ се в
своето зачатие, недоразвит; еле-
ментарен; основен.
руж (фр.) червило за устни.
руина (лат.) развалина; — руинирам
развалям, съсипвам.
рул (хол.) мор. кормило на кораб; —
рулеви (рус.) 1. мор. матрос, кой-
то стои на кормилото (щурвала)
на кораб; 2. спортист, който нап-
равлява лодка с гребла; кърмчия,
рулада (фр.) муз. орнаментиран и
виртуозен пасаж при пеенето.
руле (фр.) кул. 1. кълцано месо или
вид колбас, приготвен в продъл-
говата форма; 2. сладкиш от тес-
то, навит със сладко или някакъв
крем; руло.
рулетка (фр.) 1. прибор за пряко из-
мерване на държини по терена,
който се състои от тънка метална
или платнена лента с означени
сантиметрови деления, която се
навива в кръгла кутия; ролетка;
3. кръгообразно въртяща се пло-
ча с номера за играене на комар,
руло (фр.) 1. роле; завито и изпече-
но на фурна месо или тесто с
плънка; 2. прическа, при която
косата се навива на кръг около
главата.
рулота (фр.) голяма кола, в която
живеят циркови артисти.
румб (англ.) 1. мор. линия, която
пресича всички меридиани под
един и същ ъгъл; 2. всяко от 32
деления на компаса, равно на
11,15°.
румба (исп.) 1. вид бърз танц със сло-
жен ритъм, създаден от кубинс-
ките негри; 2. музика за такъв
танц.
румпел (хол.) мор. лост за управле-
ние на корабно витло.
рунд (англ.) спорт. 1. група състеза-
ния, които образуват едно цяло
2. завършек.
рундхорнзонт (нем.) театр. голям
гълъбовосин декор за дъно на сце-
на.
рундщул (нем.) текст, кръгла три-
котажна машина за плетене на па-
мучни, вълнени и копринени пла-
тове.
руни (сканд.) език, най-старата пис-
меност на древногерманските пле-
мена — надписи с особени букви
от прави начупени линии.
рул (ар.) ост. монета, равна на една
четвърт от гроша.
рупня (инд.) монетна единица на
Индия, Пакистан, Индонезия,
Цейлон и Непал.
рупор (хол.) 1. акустична тръба с раз-
ширение на единия край, който
служи за предавания на нарежда-
ниия на голямо растояние; 2. про-
водник на чуждо мнение, вли-
яние.
руптура (лат.) мед. счупване; пуква-
не, разрив, скъсване, пробив, раз-
късване на сърце, матка, храноп-
ровод, стомашния тракт и др.
русло (рус,) речно корито.
Русо, Жан Жак (1712-1778) фран-

руст
648
цузин, прочут педагог — натура-
лист.
руст (лат.) грубо одялан камък, всред
плоска рамка за облицовка на
сгради; — рустика (лат.) строит.
релефна зидария или облицовка
на сгради от камък с грубо издя-
лана лицева повърхност, огладе-
на само около фугите.
рута (лат.) бот. семейство растения
с благоуханни цветове, включва-
щи седефчето, портокала, лимо-
на, грейпфрута и др.
рутений (лат.) хим. благороден ме-
тал, зн. Ru, пор. No 44, ат. т.
101,07, който се получава заедно
с платината в малко количество.
рутер (англ.) техн. трактор за раз-
копаване на каменисти почви и
за изкореняване на пънове.
рутина (фр.) придобита сръчност;
обиграност; — рутинен шаблонен,
със стари навици; — рутинер чо-
век, който се придържа към ста-
ри, отживели неща; назадничав
човек; — рутинерство назаднича-
вост; — рутиниран (фр.) опитен в
практиката; обигран, вещ.
рушвет (тур.) подкуп; — рушветчня
човек, който взема подкупи, руш-
вети.
ръгби (от собств. геогр. град Rugby в
Англия) спорт, вид футбол с яйце-
видна топка, който се играе от два
отбора от 13-15 играчи в две по-
лувремена, при който топката се
рита, подава с ръце и се блъска с
глава или тяло, за да се прехвър-
ли над напречната греда на вра-
тата.
Рьонтген, Внлхилм Конрад (1845—
1923) физ. германски физик, отк-
ривател на „X” лъчите (1895) на-
речени по-късно на негово име.
с
садразъм и садразамин (ар.) ист.
пръв министър в Османската им-
перия; везир.
садриазам (тур.) велик везир.
садукеи (евр.) староеврейска секта,
която отхвърляла устните преда-
ния, не признавала нито ангели-
те, нито безсмъртието на душата,
но въпреки това в морално отно-
шение последователите били стро-
ги и безокористни; учението се
нарича садукеизъм.
сажен (рус.) 1. стара руска мярка за
дължина, равна на три аршина, на
седем фута, на 84 дюйма или на
2,1356 метра; 2. метален или дър-
вен прът с такава дължина..
саз1 (тур.) диал. название на някои
растения, които виреят в блатис-
ти места; тръстика.
саз2 (перс.) муз. източен струнен му-
зикален инструмент с дълга дръж-
ка, подобен на мандолина.
саздърма (тур.) варено и изпържено
в лойта си месо, поставено в чер-
ва.
сайбия (тур.) притежател, собстве-
ник, стопанин.
сайвант (тур.) навес, заслон, суши-
на.
сайга (тюрк.) зоол. преживно двуко-
питно животно, подобно на ан-
тилопа, което обитава степните
области на Източна Европа и За-
падна Азия.
сайгия (тур.) диал. почит, уважение,
внимание; — сайдисвам, сандисам
зачитам, почитам.
сайдер 1. вид лимонада, безалкохол-
но питие; 2. ост. ябълково вино.
сайнета (исп.) литер. 1 . малка ко-
мична пиеса; 2. малка по обем ко-
медия с две или три действащи
лица.
сайра (лат.) зоол. вид тихоокеанска

649
салмонела
риба с промишлено значение,
сак (гр.) I. торба за покупки, багаж;
2. дълга мрежеста торба за ловене
на риба; 3. спец, широка женска
дреха; — саквояж (фр.) ост. рядко
пътна чанта, пътнически куфар.
сака (тур.) мях за носене на вода; —
сакаджия диал. човек, който носи
вода със сака; водоносен.
сакеларий (гр.) 1. лицето, което за-
веждало царските облекла във ви-
зантийския двор или пък царски
телохранител; 2. църк. при патри-
аршията: лицето, което завежда-
ло манастирските дела; 3. у нас:
титла, давана на заслужил свеще-
ник.
сакелий (гр.) 1. надзирател на деви-
чески манастири, техен защитник
и наблюдател на поведението на
монахините; 2. почетна титла на
свещеник.
сакля (груз.) книж. колиба, хижа.
сакос (гр.) горна светла одежда на
архиерей, която се облича по вре-
ме на богослужение.
сакрален’ (лат.) църк. свещен; — сак-
рамент (лат.) 1. тайнство; 2. на -
чин на помилване, което се дава
при особени церемонии; — сак-
раментален (лат.) църк. който се
отнася до осветен от църковно
тайнство обред; свещен.
сакрален2 (лат.) мед. който се отна-
ся, принадлежи или е съседен на
кръстната кост; кръстен; — сак-
рялизация вродена аномалия, при
която петият лумбален прешлен
е частично или напълно слят с
кръстната кост; — сакроднния
(лат.) мед. болка в кръста.
сакрамент (лат.) църк. I . църковно
тайнство; 2. свещен предмет.
саксаул (тюрк.) бот. дръвче със сре-
щуположни триъгълни листа и
разположени в класове семена, от
което някога се е добивала сода.
саксия (тур.) съд от печена глина за
стайни цветя.
саксофон (фр.) муз. духов метален
инструмент с конична тръба, на-
устник на кларнет и клапова ме-
ханика, подобна на тази на обоя.
саксхорн (нем.) муз. вид духов ме-
таличен музикален инструмент с
пистони.
сакуля (лат.) диал. голям чувал,
сакъз (тур.) дъвка.
сакълдисвам се; сакълднсам се (тур.)
разг. притеснявам се.
сакън (тур.) пази се, внимавай.
сал (тур.) 1. примитивно плавател-
но средство, направено от свър-
зани дървета; 2. плаваща платфор-
ма за пренос на стоки, животни и
др. през река; 3. спасително сред-
ство към кораб, обикновено от ка-
учук или корк; — салджия човек,
който управлява сал.
саламандра (гр.) зоол. дъждовник,
салаш (тур.) диал. дъсчена колиба,
салварзан (нем.) мед. лекарствено
средство*, употребявано против ня-
кои венерически болести.
салгьн (тур.) ост. 1 . епидемия; 2.
разстройство, диария.
салдо (ит.) търг, остатък, резултат
от сметка на отделна счетоводна
страница; 2. прен. остатък.
салеп (тур.) бот. I. полско и пла-
нинско цвете; гороцвет, перуни-
ка; 2. гъсто, лепкаво питие, при-
готвяно от корена на това расте-
ние; — салепчия продавач на пи-
тието салеп.
саливация (лат.) мед. обилно отде-
ляне на слюнка.
салицил (нем.) хим. бяло кристал-
но вещество, разтворимо във во-
да и спирт, което се съдържа в ко-
рата на върбата и има широко
приложение в медицината, кон-
сервната промишленост и др.
салкъм (тур.) 1. акация; 2. грозд,
салмонела (по собств. на Д Е. Сал-
мон, американски патолог, 1850—

салпетриери
650
1914 г.) мед. група бактерии, в ко-
ято влизат паратифните бактерии,
причиняващи тифолодобни забо-
ля вания, и ентералните бактерии,
причиняващи остър гастроенте-
рит; — салмонелоза мед. тежко
чревно заболяване, причинено от
салмонели.
салпетриери (фр.) ист. участници в
народното патриотично движение
по време на Френската буржоаз-
на революция, насочено към до-
биване на селитра, нужна за по-
лучаване на барут; — салпетьр
(фр.) хим. ост. селитра.
салпингектомия (гр.) мед. оператив-
но изрязване на маточната тръба,
салпингит (гр.) муз. в древна Гър-
ция — наименование на прав
тромпет, използван във войската
и в култовите церемонии.
салтамарка (тур.) нар. къса до кръс-
та горна дреха, обикновено по
края обшита с кожа.
салтанат (тур.) разг. церемонии, раз-
кош, великолепие, тържественост;
—
салтанатлня и салтанатлийски
(ар.) разг. свързан със салтанат.
салтарело (лат.) муз. старинен на-
роден италиански танц, придру-
жен със скачане и пляскане с ръ-
це.
салто (ит.) скок; — (салто мортале)
1. смъртен скок, твърде опасен
скок на въжеиграч; 2. прен. рис-
ковано предприятие; 3. прен. ко-
ренна промяна на възгледите; 4.
фокус.
салтус (лат.) 1. в древния Рим — го-
леми поземлени участъци, които
собствениците, едри земевладел-
ци, давали под аренда на едри
предприемачи; 2. мярка за повър-
хнина, равна на 201,5 хектара.
салфетка (ит.) 1. кърпа, която се из-
ползва при хранене; 2. разш. лист
хартия, който заменя такава кър-
сална (лат.) разг. 1 . пюре от гъсто
сварени домати; доматено пюре;
2. специален сос на ядене, при-
готвен с такова пюре.
салют (фр.- лат.) поздрав, поздрави-
телен изстрел; — салютация поз-
дравление; — салютирам поздра-
вявам, отдавам военни почести.
самар (гр.) I. дървено седло, което
се поставя върху гърба на живот-
но при носене на товар или при
яздене; 2. разш. приспособление
за удобно носене на тежести на
гръб; — самарджийница работил-
ница за правене на самари; — са-
марджия лице, което изработва и
продава самари.
самарий (лат.) химичен елемент Sm,
пор. No 62, ат. т . 150,43, който се
среща в минерала самарскит и чи-
ито съединения имат приложение
в светлотехниката.
самарскит (по собств. В. Е. Самарс-
ки) минер. рядък, силно радиоак-
тивен минерал с високо съдържа-
ние на уранови руди.
самарянин 1. жител на Самария, об-
ласт в Палестина; 2. член на дру-
жество, което има за цел да пома-
га при нещастни случаи; 3. ми-
лостив човек; — милостивия са-
марянин човек, който проявява
състрадание и дава помощ на
страдащите (според евангелската
легенда за един жител на Сама-
рия).
самба (афр.) муз. южноамериканс-
ки танц с много буен ритъм, по-
добен на румба.
самбо1 (рус.) съкращение от терми-
на сам(озащита) б(ез) о(ръжие).
самбо2 (исп.) книж. потомък на не-
гър и индианка.
самбука (лат.) муз. през Среднове-
ковието: 1. вид малка триъгълна
арфа; 2. органиструм; 3. духов ин-
струмент, подобен на гайда.
самовар (рус.) чайник, голям съд с

651
Санчо Панса
чучур, за варене на чай.
самотек (рус.) книж. гравитационно
движение; — на самотек самоп-
роизволно.
самсар (тур.) диал. белка, животно,
чиято кожа високо се цени.
самсарин (тур.) посредник; — сам-
сарлък посредничество при тър-
говия.
самум (ар.) горещ вятър, който духа
в пустините на Арабия и Северна
Африка от юг на север.
самун (гр.) голям кръгъл хляб.
самур (перс.) 1. зоол. сибирско жи-
вотно, подобно на златка, със скъ-
па кожа; 2. кожа от това животно.
самурай (ял.) ист. член на феодал-
ното съсловие на древните дво-
ряни в Япония.
сан висок чин; — сановник придво-
рен съветник.
санатоген (лат.) мед. изкуствен хра-
нителен продукт с 85% казеин.
санаториум (лат.) 1. лечебно заведе-
ние в място с благоприятни кли-
матични условия и специален ре-
жим на лечение; — санаторен мед.
1. оздравителен; 2. санаториален;
—
санаториален който се отнася
до санаториум.
санация (лат.) 1. оздравяване, леку-
ване; 2. фин. система от оздрави-
телни мероприятия, целящи да
предотвратят банкрута на отдел-
ни компании, банки или държа-
ви, които се намират в крайно
тежко финансово положение.
сангвиник (лат.) лице, което реаги-
ра бързо на външни впечатления;
буен, весел, жизнерадостен.
санджак (тур.) ист. военно-адми-
нистративна терториална едница
в Османската империя.
сандхи (санскр.) език, фонетичните
промени, които претърпяват в из-
речението началните или крайни-
те звукове на думите под влияние
на крайните или началните зву-
кове на предшестващата дума или
част от дума.
санким (тур.) 1. впрочем, всъщност;
2. сиреч, тоест, значи; 3. най-пос-
ле; 4. като че ли, сякаш.
санктус (лат.) муз. за част от месата
—
с възторжен, тържествен харак-
тер.
санюолот (фр. „без къси гащи”) ис-
тор. широко разпространено на-
именование на участник във
Френската буржоазна революция
от 18. век (тъй като революционе-
рите носели дълги, а не къси пан-
талони, както аристократите).
санскрит (инд.) език на древната и
средновековната индийска рели-
гиозна, философска, художестве-
на научна литература.
саятасе (ит.) вид игра на карти, в
която участват двама души.
савти- (лат.) първа съставна част на
сложни думи, означаваща една
стотна част.
сантиграм (фр.) стотна част от гра-
ма.
сантим (фр.) дребна монета във
Франция, Белгия и Швейцария.
сантиментален (фр.) който има
склонност към прекадена чувст-
вителност; — сантименталност
склонност към прекомерна чувс-
твителност; — сантиментализъм
литературно течение в Западна
Европа от 18. и началото на 19.
век, проникнато от изтънчена чув-
ствителност.
сантиметър (фр.) стотна част от ме-
търа; линийка или лента с озна-
чени на нея такива деления за из-
мерване на дължини.
сантоннн (лат.) фарм. противоглис-
тно лекарство, добивано от нераз-
творените съцветия на морския
пелин.
Санчо Панса герой от романа „Дон
Кихот” на Сервантес, слугата-
спътник на Дон Кихот.

сап
652
сап’ (рус.) тежка заразна болест при
чифтокопитните животни (кон,
муле, магаре), която е опасна и за
човека.
сал2 (тур.) диал. дървена дръжка на
брадва, лопата, тесла и др.
сапа (фр.) воен. окоп, траншея.
сапажу (порт.) зоол. вид американс-
ка широконоса маймуна; капуцин.
сапнкасвам (тур.) диал. съглеждам,
забелязвам.
саплък (тур.) диал. голям куп слама,
сапонат (лат.) книж. пръст за миене
и пране; хума; — салонния (лат.)
хим. природни, сложни органич-
ни съединения от групата на гли-
козидите, които във вода образу-
ват пенещи се колоидни разтво-
ри, използвани в хранителната
промишленост, медицината и др.
сапремия (гр.) мед. тежка инфекция,
причинена от гнилостни бакте-
рии.
салроб (гр.) биол. растителен или жи-
вотински организъм, който оби-
тава замърсени от органични ве-
щества водоеми; — сапробност
(гр.) книж. замърсеност на при-
родни води с организми и с голя-
мо количество гниещи органич-
ни вещества.
сапрол (гр.) фарм. дезинфекциозно
средство от креозол и минерални
мазилни вещества.
сапролегнен (лат.) бот. водна гъба,
която обитава сапрофитно трупо-
ве на животни или гнили расте-
ния.
сапропел (гр.) 1. геол. езерна и блат-
на тиня, която съдържа значител-
ни количества органични вещес-
тва и оформени остатъци от вод-
ни организми; 2. гориво, получе-
но от такава тиня.
сапрофаг (гр.) биол. организъм, кой-
то се храни с разлагащи се орга-
нични вещества.
сапрофит (гр.) биол. растителен ор-
ганизъм, който не съдържа хло-
рофил, обитава мъртви организ-
ми и се храни от тях.
сапун (ит.) вещество, получено от
пресечена с химична основа маз-
нина, което се употребява за ми-
ене и пране; — сапуниера кутий-
ка за сапун.
сапфизъм (гр.) книж. полово влече-
ние между жени; лесбийство.
сапфир (гр.) скъпоценен камък; си-
ният вид на благороден корунд.
сапьор (фр.) воен. военнослужещ от
инженерните войски.
сарабанда (исп.) испански танц; му-
зика за този танц.
сараджа (тур.) диал. туберкулозно за-
боляване на лимфните шийни
жлези; скрофули, живеница.
сарай (пер.) 1. ист . у мюсюлманс-
ките народи — палат, дворец, ре-
зиденция на владетел или на висш
сановник; 2. прен. богата и хубава
къща; палат.
саракив (ар.) диал. арабин, сарацин,
сараи (рус.) хим. синтетична смола,
съполимер на винилхлорида с ви-
нилиденхлорид, която се отлича-
ва с голяма химична устойчивост
и се употребява в лаковата индус-
трия и за получаване на синтетич-
ни влакна; совиден.
саранги (инд.) муз. струнен лъков
инструмент с 3-4 основни и 11-14
резониращи струни.
сарандар (гр.) църк. 1. четиридесет-
ница, църковен празник; 2. мо-
литва на четиридесетия ден от
смъртта на покойник.
сараф (тур.) лице, което търгува с
пари и злато; — сарафлък 1. про-
фесия на сараф; 2. пазарлък.
сарацин (ар.) ист. 1 лице, което при-
надлежи към чергарско племе в
древна Арабия; 2. наименование
на арабин от Северна Африка; 3.
мюсюлманин, мохамеданин.
сарая (тур.) занаятчия, който се за-

653
Сатурн
нимава с изработването на седла,
хамути, юзди и др.;
—
сарачество
занаят на сарач; — сарачиица ра-
ботилница на сарач.
Сардела (ит.) риба от род Селдови.
сардонмкс (гр.) вид скъпоценен ка-
мък, разновидност на ахата, с пра-
вилно редуване на тъмни, черве-
нокафяви и млечнобели слоеве.
саржа (фр.) 1. вид копринена или
памучна тъкан за хастар, 2. памуч-
на тъкан за гумени маркучи.
сариса (гр.) ист дълго копие, основ-
но оръжие на тежката пехота в
древна Гърция, Македония и дру-
ги робовладелски държави.
сарказъм (гр.) 1. литер. язвителна
подигравка; 2. литер. язвително,
подигравателно отношение към
лица и събития, спрямо които ав-
торът или литературният герой се
отнасят отрицателно; — саркасти-
чен язвителен, подигравателен.
саркоза (лат.) мускулна тъкан,
саркология (лат.) дял от анатомията,
в който се изучават мускулните
клетки
сарком (лат.) мед. злокачествено об-
разувание, тумор, който се разви-
ва от съединителната тъкан.
саркомицшн фарм. японски лекарст-
вен препарат с приложение при
лекуване на рак
саркоплазма (лат.) биол. протоплаз-
ма на гладките мускулни клетки
и на мускулните влакна.
саркофаг (гр.) 1. в древността —
гроб, изработен от каменен блок;
2. погребален ковчег от камък;
надгробен паметник.
саркоцеле (лат.) мед. тумор на тес-
тикула.
сарма (тур.) ястие от кълцано месо
и ориз, увити в зелеви, лозови или
други листа
сарос (фр.) астр, период от 18 годи-
ни и 11 дни, през който слънче-
вите и лунните затъмнения се пов-
тарят в един и същ ред.
сарък (тур.) дебел прът, върлина,
сателит (лат.) 1. астр. небесно тя-
ло, което описва орбита около
планета и се движи заедно с нея
около централна звезда; спътник;
2. прен. полит . държава, зависима
от друга голяма държава, която ръ-
ководи нейната политика.
сатен (по собств. на пристанище в
Китай) текст, лека, гладка и лъс-
кава памучна или копринена тъ-
кан.
сатир (гр.) 1, митол. горски бог на
древните гърци и римляни, с ко-
зи уши и копита; 2. прен. похот-
лив човек.
сатира (лат.) съчинение, което ос-
мива човешките слабости и поро-
ци; — сатирик 1. остър изобличи-
тел; 2. автор на сатири; — сатири-
чен и сатирически 1. който се от-
нася до сатира; 2. прен. остър, яз-
вителен.
сатисфакцня (лат.) 1. задоволяване,
удовлетворение; 2. прен. дуел.
сатрапия (гр.) 1. провинция, пове-
рена на сатрап; 2. прен. книж. про-
изволна постъпка, произвол; —
сатрап 1. областен началник в
древна Персия; 2. прен. неограни-
чен господар, жесток тиранин.
сатуратор (лат.) техн. 1. уредба за
насищане течност или каша с газ;
2. уред за обработване на въгле-
ната киселина на захарния сок; 3.
уред за подхранване на горелки с
горивна смес; 4. апарат за пригот-
вяне на наситен и избистрен ва-
ров разтвор.
Сатурн (лат.) 1. римско божество, ба-
ща на Юпитер, Нептун, Юнона и
Церера и бог на времето и плодо-
родието; 2. астр. шеста планета
от Слънчевата система; 3. ост.
название на оловото през средните
векове; — сатурналия 1. у римля-
ните — празненство в чест на бог

сатър
654
Сатурн; 2. прен. необуздано весе-
лие.
сатър (тур.) широк къс нож за хъл-
цане и сечене на месо, кокали и
др.
сафари (ар.) 1. ловни или изследо-
вателски експедиции в Източна
Азия или Африка; 2. лека спорт-
на къса дреха от памучен плат, ко-
ято се носи с колан.
сафлор (хол.) 1. бот. тревисто рас-
тение от семейство Сложноцвет-
ни, от чиито цветове се получава
жълто багрило; 2. багрило или
масло, получено от цветовете и се-
мената на растението.
Сафо (гр.) 1. древногръцка поетеса
от остров Лесбос, прочута с по-
етичния си дар; основна тема в
творчеството — любовта и красо-
тата, както и нежното общуване
между приятелки; 2. прен. нежна
лирична поетеса; — сафически
стих 11-сложен стих, водещ на-
чалото си от Сафо.
сафрид (гр.) зоол. вид морска, дос-
тигаща до 30 см риба със стра-
нично сплеснато тяло, зеленикав
гръб и сребристобял корем; с го-
лямо промишлено значение.
сахан (тур.) медна чиния,
сахат (тур.) 1. часовник; 2. час.
сахиб (инд.) обръщение (титла) към
европеец в Индия.
сахтиян (тур.) обработена козя ко-
жа с различно приложение.
сач (тур.) диал. 1. плитък железен
тиган; 2. връшник.
сачак (тур.) 1. край, кенар; 2. изда-
дена стряха.
сачма (тур.) 1. дребни куршуми за
пълнене на патрони; 2. оловно
топче с различно предназначение,
сачмянка (тур.) диал. болест по кос-
тилковите овощни дръвчета.
саше (фр.) книж. 1 . малка торбич-
ка, пакетче, обикновено с бонбо-
ни; 2. малка торбичка с ароматич-
ни вещества; 3. малка торбичка
като калъфка за салфетки.
сащисвам, сащисам (тур.) забърквам,
сбърквам.
сая (тур.) диал. 1 . навес, подслон; 2.
кошара за овце, през зимата; 3.
горна мека част на обувки; гор-
нище; 4. рядко вид дълга женска
горна дреха; — саяджия ост. обу-
щарски работник, който изработ-
ва саи.
сбир (ит.) 1., ист. «слуга в инквизи-
ционен съд, облечен в червено;
2. ост . полицай, стражар в Ита-
лия с червен мундир; 3. прен. без-
скрупулен полицейски агент.
сбруя (рус.) конско снаряжение,
сварадж (инд.) ист. самоуправление;
—
свараджист ист. 1 . привърже-
ник на свараджа, на самоуправ-
ление на Индия в рамките на Бри-
танската империя; 2. член на пар-
тията, която се бори за такова са-
моуправление на Индия.
Сварог (Сварожнч) старославянски
бог на огъня, особено у западни-
те славяни; — Свентовнт (Свето-
вит) име на Сварог у западните
славяни.
свастика (санскр.) 1. рея. равнора-
менен кръст с пречупени под прав
ъгъл краища — символ на различ-
ни религиозни учения, особено в
Индия; 2. книж. емблема на фа-
шизма и расизма; пречупен кръст,
сграфето (ит.) худ. начин на двуц-
ветно декориране чрез изтриване
на известни места поставената
върху по-тъмен фон по-светла боя.
сгурия (гр.) 1. изгоряло желязо или
друг метал; 2. остатък от изгоре-
ли каменни въглища.
себап (тур.) повод, причина за не-
що.
себолит (лат.) мед. камък в мастна
жлеза.
себорея (лат.) мед. неестествено уве-
личение на секрециите на маст-

655
секвенция
ните жлези.
сегрегация (лат.) 1. книж. отделяне,
отлъчване от цялото; разделяне;
2. полит. форма на расова диск-
риминация, насочена към цветно-
кожите — забрана да се посеща-
ват обществени, културни и дру-
ги заведения, предназначени за
бели, лишаване от право на сво-
бодно движение, забрана на бра-
кове с бели и др.
седант (фр.) банк. лице, което е да-
ло полица на друго лице, за да я
инкасира на падежа.
седати в (лат.) фарм. лекарствено
средство, успокояващо нервна
възбуда; — седативен (лат.) фарм.
успокоителен.
седеф (тур.) 1. вътрешният пласт на
някои миди, отличаващ се с бля-
сък и игра на цветовете; служи за
правене на копчета, мъниста и
пр.; 2. зърно мънисто от такова
вещество; 3. вид градинско цвете
с перести светлозелени листа и
тежка миризма; седефче.
седял (исп.) език, знак, подобен на
запетая, който се поставя под
френската буква „с”, когато се на-
мира пред гласните а, о, и, за да
се определи произнасянето й ка-
то ,,s”.
седимент (лат.) 1. геол . утаен земен
пласт; 2. мед. хим . утайка; — се -
диментен който се отнася до се-
димент.
седлич и седлиц (чеш.) фарм. воден
разтвор от сол, която действа сла-
бително, добивана от горчив ми-
нерален извор при чешкия град
Седлич.
сезирам (фр.) поставям въпрос пред
по-висша инстанция; докладвам,
сезон (фр.) 1. известен период от го-
дината (зимен, летен сезон и пр.),
всяко от четирите годишни вре-
мена; 2. времето на театралните
представления всяка година от
първото им откриване до закри-
ването.
сеид (ар.) 1. почетна титла на Мо-
хамедовите потомци; 2. титла на
управител.
сеиз(ин) (тур.) коняр (у някого),
сеизмология (гр.) дял от геофизика-
та, който изучава движенията на
Земята, главно при земетресения,
чрез наблюдения на сеизмичните
вълни; — сеизмичен (гр.) който се
отнася до земетресенията.
сеизмонастия (гр.) бот. движение на
растителен орган, което не зави-
си от посоката на дразнителя, а
от неговата сила, от температура-
та или осветлението.
сеирджня (тур.) човек, който гледа
сеир, зрелище, без да вземе учас-
тие; зрител: — сеир разг. 1. гледа-
не, наблюдаване; 2. зрелище,
обикновено весело, забавно.
сейм (пол.) книж. 1 . законодателно-
то събрание в Полша; 2. еднока-
марен законодателен орган във
Финландия.
сеймен(нн) (тур.) полицейски стра-
жар.
сейнер (англ.) мор. моторен риболо-
вен кораб с товароподемност 10-
40 тона и мощност 80-300 конски
сили.
сейф (англ.) книж. 1. каса за съхра-
няване на ценности в банка или
вкъщи; 2. помещение, обикнове-
но в банка, с такива каси или шка-
фове.
секанс (лат.) геом. тригонометрич-
на функция, равна на отношени-
ето между хипотенузата и приле-
жащия катет на даден ъгъл в един
правоъгълен триъгълник; — се -
канта (лат.) линията, която пре-
сича окръжността в две точки.
сенатор (лат.) книж. вид овощарска
ножица за подрязване на клонче-
та; секач.
секвенция (лат.) 1. книж. последо-

секвестирам
656
вателност; 2. муз. повторение на
мотив в едно и също произведе-
ние; 3. муз. разновидност на сред-
новековно католическо песнопе-
ние.
секвестирам (лат.) поставям нещо
под секвестър; — секвестрация 1.
юр. поставяне забрана, налагане
запор; 2. мед. отделяне умъртвена
тъкан от здравата; — секвестър
влог на дадена спорна вещ в ръ-
цете на трето лице, което трябва
да я пази до окончателното изяс-
няване на спора.
секвоя (лат.) бот. исполинско дър-
во с ценна дървесина, което ви-
рее в Северна Америка, достига
до 150 м височина и живее 4000-
5000 години, а се култивира и ка-
то декоративно дърво.
сел (рус.) буен воден поток, приме-
сен с влачени камъни, пясък и др.,
който изтича при пороен дъжд от
силно ерозирали долове; порой-
на лава.
селагняела (лат.) бот. спорово рас-
тение с пълзящо разклонено стъб-
ло и дребни листа, което вирее по
влажните скалисти места.
селадон (фр.) книж. 1. угодник на
жените; 2. вид порцелан със зеле-
никав цвят.
селвасн (лат.) бот. вечнозелени го-
ри от екваториалния пояс,
селда (рус.) зоол. риба херинга,
селекция (лат.) 1. избор, подбор; 2.
създаване на нови и подобряване
на съществуващи растения и по-
роди животни чрез прилагане на
научни методи; — селект нещо из-
брано, първокачествено.
селемет (тур.) помощ, облекчение,
селен (гр.) хим. химичен елемент Se,
пор. No 34, ат. т. 78,96, чиято елек-
тропроводимост се изменя в за-
висимост от силата на осветява-
нето му, поради което се използ-
ва за направа на фотоелементи в
телевизията, астрономиията и дру-
ги.
селенография (гр.) астр. дял от аст-
рономията, в който се изучава Лу-
ната; — селенограф астр. специ-
алист по селенография.
селим (ар.) бот. едър градински бу-
рен с ароматни листа, употребя-
ван за подправка.
селитра (лат.) бяла сол, състояща се
от съединението на азотната ки-
селина с калий или натрий и др.,
вид изкуствен тор.
селям (ар.) поздрав у мохамедани-
те; — селям алейкум мир вам; —
селямлък (ар.) 1. мъжкото отделе-
ние в турска къща; 2. свитата на
султана; 3. официално изпълне-
ние на петъчната молитва в джа-
мията от султана; 4. ист. зала за
аудиенция в султанския двор.
семантема (гр.) език, основна част
на думата, която определя значе-
нието; — семантизацня (гр.) език.
придобиване на смисъл, значение,
семантика (гр.) дял от езикознани-
ето, който изследва възникване-
то, развитието и измененията в
значенията на езиковите едини-
ци и тяхното отношение към оз-
начените предмети.
семасиология (гр.) учение за значе-
нието на думите; — семасногра-
фия език, форма на писмо, която
предава с писмените знаци и зна-
чението на думите; — семасиолог
език, специалист по семасиология.
сенилен (лат.) книж. свойствен на
старостта; старчески; — сенилизъм
книж. ранно или преждевремен-
но остаряване; — сенилитет мед.
общо отслабване на организма по-
ради старост; — сениум мед. сла-
бост, безсилие, изнемощялост у
старите хора.
сенон (фр.) геол. третият дял от дол-
ната креда, представен у нас с гли-
нести варовици и пясъци.

657
сергия
сеисибилизация (лат.) 1. мед. пови-
шаване чувствителността на орга-
низъм; 2, физ. увеличаване на чув-
ствителността на фотоплаките към
светлинни вълни с известна дъл-
жина.
сенснлн (лат.) биол. най-низшите,
прости кожни органи на усеща-
нето у членестоногите.
сенситометър и сензитометър (лат.)
физ. уред за измерване светочувс-
твителността на фотографските
емулсии за определяне времето на
експозиция.
сенсуален, сензуален (лат.) книж.
чувствен, сетивен; — сенсуалвзъм
и сензуализъм (лат.) 1. филос. иде-
алистическо учение, което приз-
нава сетивните възприятия като
единствен източник на познани-
ето; 2. признаване чувствените
наслади като цел на живота и вие-
ше благо.
сентавос (порт.) монетна единица в
Португалия.
сентенция (лат.) кратка, поучителна
мисъл; нравствено изречение; прав-
но изречение; решение на съд; при-
съда; — сентенциозен книж. 1. кой-
то съдържа сентенции, мъдри
мисли, поучения; поучителен; 2.
прен. нравоучителен.
сентинел (англ.) комп. знак, който
посочва настъпването на дадено
състояние, напр. край на блок, по-
ле, лента, файл и т.н .
сеньор (лат.) 1. ист. през епохата на
феодализма в Западна Европа —
владетел на голям поземлен имот;
2. титла на такъв владетел; 3. в Ис-
пания — едър земевладелец, гос-
подар, господин; 4. пазител на
библиотека в семинария; 5. почет-
но звание на заслужил деятел.
сепаративен (лат.) отделен, отцепни-
чески; — сепаративен мир мир,
сключен от една съюзническа дър-
жава с неприятеля без съгласието
на нейните съюзници; — сепара-
тизъм (лат.) 1. склонност към от-
деляне; дух на отцепване предим-
но в областта на вярата; 2. полит .
двиижение на национални мал-
цинства в многонационална дър-
жава за отделяне в самостоятелна
държава или автономна републи-
ка.
сепаратор (лат.) техн. 1. апарат за
разделяне на смеси от течности
или твърди насипни материали на
съставките им; 2. пръстен между
вътрешната гривна на сачмените
или ролковите лагери, в които са
разположени сачмите или ролки-
те.
сепаре (фр.) отделно уединено мяс-
то за посетители в ресторант, слад-
карница и др.
септет (лат.) муз. 1. музикално про-
изведение за седем гласа или се-
дем инструмента; 2. група от се-
дем певци или музиканти, която
изпълнява такова произведение.
серафом (евр.) рел. според христи-
янско вярване — ангел от висши-
те чинове, изобразяван с шест
крила.
сербез (тур.) разг. смел, дързък; —
сербезлня с качества на сербез; —
сербезлък смелост, дързост.
сервал (порт.) зоол. дива африканс-
ка котка.
сервиз1 (фр.) комплект от еднооб-
разни по стил ии украса съдове за
хранене, за чай, кафе и др.
сервиз2 (фр.) предприятие, база за
битово обслужване, главно ремонт
и поддръжка на техника,
сервитут (лат.) 1. законно право да
се използва чужд недвижим имот;
2. ограничаване правото на собс-
твеност върху имот; 3. огранича-
ване суверенитета на една държа-
ва върху дадена област в полза на
друга държава.
сергия (тур.) наредени неща на отк-

сердар
658
рито (обикновено на пазар) за
продан; — сергипарас някогашни-
ят общински данък за това.
сердар (перс.) 1. турски главноко-
мандващ или фелдмаршал; 2. в
Индия и Афганистан — влияте-
лен сановник; 3. главатар, войво-
да.
сердолик (гр.) минер. вид скъпоце-
нен камък; сардоникс.
серенада (ит.) 1. пеене (понякога
съпроводено с акомпаниране) ве-
черно време или нощем (под про-
зорците особено на любимата); 2.
музикално произведение с подо-
бен стил.
серж (фр.) текст, специален плат
за подплата на дреха.
сержант (фр.) воен. лице от низшия
команден състав на войската и по-
лицията; старши подофицер.
сериен (лат.) 1. отнасящ се до се-
рия; 2. еднообразен, масов; — се-
рия 1. поредица от еднакви пред-
мети; последователен ред, после-
дователно изложени събития; 2.
група, поредица от предмети или
неща, които са обединени в едно
цяло от някакъв общ признак; 3.
част от голям филм, който се про-
жектира самостоятелно за цял се-
анс; 4. разред, категория на цен-
ни книжа или лотарийни билети,
обозначени с еднаква буква.
серинга (лат.) мед. спринцовка,
сернр (ар.) геогр. покрита с чакъл
пустиня в низините и падините
на Либийската пустиня (Северна
Африка).
серкме (тур.) кръгла рибарска мре-
жа с тежести по края.
серкъл (лат.) книж. 1. кръг; 2. група
лица, които водят разговор около
една маса, обикновено на прием;
3. кръжок.
сермня (тур.) ост. вложени в някак-
ва работа налични парични сред-
ства; капитал.
серум (лат.) I. биол. водниста теч-
ност, която се съдържа в кръвта;
2. фарм. екстракт, получен от
кръвта на животни, предварител-
но имунизирани с умъртвени или
болестотворни микроорганизми,
употребяван за ваксинации; — се-
рология (лат.) дял от биологията,
който се занимава с физичните,
химичните и биологичните свойс-
тва на кръвния серум; — сероди-
агностнка (лат.) биол. дял от серо-
логията, в който се изучават ме-
тодите за установяване по лабо-
раторен път наличието на зараз-
ни болести, произхода на кърва-
ви петна (при съдебни процеси)
и др.;
—
серодинамика биол. серо-
логия; — серозен който отделя
кръвен серум; серумен; — серо-
лин вещество от серума на кръв-
та; — серум (лат.) биол. течност,
съдържаща се в кръвта, която се
отделя след съсирването; — сероп-
рофилактика мед. предотвратява-
не на заразни болести чрез инжек-
тиране на защитен серум; — се-
ротерапия (лат.) мед. лекуване на
заразни болести чрез имунни се-
руми.
сестерция (лат.) в древния Рим —
основна сребърна или медна дреб-
на парична единица с различни
стойности през вековете.
сет (англ.) спорт, партия игра на те-
нис или тенис на маса.
сефте (тур.) 1. първа покупка или
продажба сутрин или изобщо; 2.
сума, получена при такава про-
дажба.
сецесион (лат.) худ. наименование на
редица обединения на немски и
австрийски художници в края на
19. и началото на 20. век, станали
основа на модернистичното из-
куство.
сешоар (фр.) уред за сушене на ко-
са.

659
си,uFTfT
сиализъм (гр.) мед. обилно отделя-
не на слюнка.
сивапитек (инд.) палеонт. изкопаема
човекоподобна маймуна, чиито
останки са намерени в Индия.
сиватерион (инд.) палеонт. изкопа-
емо преживно животно, което
прилича на жирафа, но без удъл-
жена шия и крака.
снгилография (лат.) наука за стари-
те печати.
сигла (лат.) печ. заглавна буква, гру-
па от заглавни букви или знак за
съкращение на често употребява-
ни думи.
сигма (гр.) наименованиие на гръц-
ка буква, която съответства на зву-
ка с и се употребява в математи-
ката за означаване на сума.
сигнатура (лат) 1. знак, поставен на
пакет, бали, стока и др.; 2. циф-
рата, поставена на долната страна
на първата страница на печатна
кола; 3. фарм. част от рецепта, на-
писана на родния език, а не на
латински, в която сс определя на-
чинът на употреба на предписа-
ното лекарство и която се при-
писва върху неговата опаковка.
ендерален (лат.) астр. звезден; — си-
дера пия (лат.) 1. според астроло-
зите — влияние на звездите върху
живота и здравето на човека; 2.
зем. преораване на почвата за на-
торяването й (при неузрели още
посеви), които я обогатяват с азот
и органични вещества; — ендери-
зъм (лат.) 1. суеверие за влияние,
приписвано на едно съзвездие
върху съдбата на човека; 2. мни -
мо влияние на металите, водата и
др. върху хората, особено способ-
ността да ги чувстват под себе си
(в земята); 3. звездопоклонство; —
сидеричен и сидерически (лат.)
астр. звезден; — сидерически ме-
сец лунен месец, който е равен на
27 денонощия, 7 часа, 45 минути
и 12 секунди; — сидерична година
период за една обиколка на Зе-
мята около Слънцето, равна на
365 дни, 6 часа, 9 минути и 9,5
секунди; — сидеричен период ин-
тервал от време, през който даде-
но тяло от Слънчевата система из-
вършва спрямо звездите пълна
обиколка около Слънцето; — си-
дерически календар лунен кален-
дар за разлика от слънчевия.
сидеро (гр.) 1. диал. ютия за гладе-
не; 2. мор. ост . котва; — сндерос-
вам, сидеросам изглаждам с ютия;
гладя; — сидеротехника техн. же-
лезарство; — сидеротипия печ. из-
куство да се печатат образи върху
железни изделия; — сидерофилев
хим. който се отнася до химични-
те елементи желязо, кобалт, ни-
кел, рутений, паладий, осмий,
иридий, платина, молибден и ро-
дий, за които се предполага, че
образуват централното ядро на Зе-
мята; — сидерургия обработване на
желязото; железарство. железарс-
ка индустрия.
сидерографяя (гр.) изкуство да се
гравира върху метал или желязо;
—
ендерограф худ. специалист по
сидерография.
сидеродромофобия (гр.) болезнен
страх от влак (у неврастеници).
сидероза (гр.) мед. отлагане на же-
лязо в органите и тъканите.
сидеролит (гр.) астр. метеорит, кой-
то се състои от желязо и силикат-
ни примеси.
сидерология (гр.) дял от минерало-
гията, който се занимава с изс-
ледването на желязото.
сиджил (тур.) ист. в Османската им-
перия — кадийски регистър, днев-
ник на шериатски съд в админис-
тративни центповс, в който били
вписвани решенията на кадията.
сиджим и сиджимка (тур.) разг. въ-
же, връв.

сиера
660
сиера (исп.) геогр. планински хре-
бет.
снкера (евр.) вид спиртно питие.
силаба (гр.) език, сричка, слог; — си-
лабнчен който е изграден върху ре-
дуване на групи с еднакъв брой
срички.
силаж (гр.) зем. сочна храна за до-
битък, получена от зелени фура-
жи и други растителни суровини,
силикат (лат.) хим. 1 . общо наиме-
нование на минерали, които съ-
държат силициеви соли; 2. сол или
естер на силициевата киселина; 3.
кремък; — силикатизация строит.
силикатизиране; — силикатизирам
строит. 1 . напоявам платното на
шосе със силикатно водно стъкло
и разтвор на калциев хлорид, за
да се намали износването на нас-
тилката, когато е от мек камък; 2.
изработвам пътна настилка с ка-
менни блокчета, циментирани със
силикати.
снлико- (лат.) първа съставна част
на сложни думи със значение кре-
мъчен, силициев.
силикоза (лат.) мед. белодробно за-
боляване, причинено от вдишва-
нето на кварцов прах, който се об-
разува главно при пробиване с
взрив на дупки в рудници, туне-
ли и под.
силикол (лат.) минер. сплав от сили-
ций, малко количество желязо,
алуминий и други, употребявана
при производството на цветни ме-
тали.
силиколнт (лат.) минер. утаечна кре-
мъчна скала от силикатна магма.
силикон (лат.) 1. физ. изкуствен квар-
цов кристал за изработване на
кристални детектори; 2. хим . по-
лимерно силициево органично съ-
единение — каучукоподобен ма-
териал с голяма топлоустойчивост
и електроизолационна способ-
ност, употребяван за изработване
на изолатори, специални лакове,
термоустойчиви изделия и др.
силиманит (англ.) минер. минерал с
бял, бледозелен, жълтеникав или
възкафяв цвят и копринен блясък,
получен от метаморфозата на гли-
нести шисти — важна суровина за
керамични и огнеупорни матери-
али.
силиций (лат.) химичен елемент Si,
пор. No 14, ат. т. 28,06, след кис-
лорода най-разпространеният хи-
мичен елемент в природата; сре-
ща се само в съединения.
силогизъм (гр.) умозаключение, със-
тавено от три съждения, от които
последното (заключение) е след-
ствие от двете първи, които се на-
ричат (предпоставки); — силогис-
тика (гр.) филос. 1 . дял от фор-
малната логика, в който се изуча-
ват силогизмите; 2. общи и праз-
ни разсъждения, които не са във
връзка с действителността в жи-
вота.
силогос (гр.) ост. читалище.
силоз (исп.) 1. голям склад за зър-
нени храни, снабден със съоръ-
жения за прехвърляне и провет-
ряване на зърното, за да се пред-
пази от загниване; 2. силажна яма;
3. силажиран фураж.
свлои (лат.) вид изкуствена текстил-
на материя.
силует (фр.) 1. контурно едноцвет-
но изображение на човек, лице,
предмет и други, на което се виж-
дат само границите без никакви
други подробности в тях, предс-
тавляващо външно очертание на
предмета; 2. прен. неясно изобра-
жение на човек, предмет и други,
което не се вижда ясно поради
тъмнина, отдалеченост и пр.
снлумннит (лат.) техн. електроизо-
лационен материал с голяма
якост, приготвен във вид на чер-
ни плочи от цимент и азбестови

661
симфония
влакна, напоени с битум.
силунд (лат.) минер. разновидност на
корунда с по-голяма твърдост от
него.
силур (нем.) геол. третият период от
палеозойската ера, в който пре-
обладават утаечни скали — варо-
вици, пясъчници; — силурски ге-
ол. който се отнася до силур; —
силурски период третият период от
началото на палеозойската ера;
силур.
силф (лат.) в келтската и германска
митология — дух на въздуха; —
силфида (лат.) 1. мит. дух на въз-
духа, представян като жена; 2.
прен. прелестна, нежна и красива
жена; 3. зоол. вид бръмбар, който
се храни с трупове.
силофон (фр.) техн. тънкостенна ци-
линдрична тръба или камера с
вълнообразни страни, която при
изменение на налягането на флу-
ид изменя съответно и дължина-
та си.
снлях (тур.) 1. оръжие; 2. кожен по-
яс с преградки за нож, пищов и
др.;
—
силяхлък кожен пояс с
прегради за нож, пищов и др.
сима (лат.) геол. вторият от повърх-
ността пласт на Земята, който със-
тавя около 37,5% от общата му ма-
са и се състои главно от силиций
и магнезий.
симбиоза (гр.) биол. съжителство на
два или повече организма от раз-
личен вид, от което и единият, и
другият има полза.
симид (тур.) вид питка от бяло браш-
но, приготвена със специална мая;
—
симядчия човек, който произ-
вежда и продава симиди.
симптоматичен (ip.) предзнаменова-
телен, предвещаващ, характерен,
многозначителен; — симптом
книж. признак, белег; — симпто-
матика мед. дял от медицината, в
който се изучават признаците на
болестите; — симптоматичен книж.
1. който служи като симптом за
нещо, въз основа на който могат
да се направят някакви заключе-
ния; знаменателен, показателен;
2. мед. който е израз само на
външни признаци: неосновен; 3.
прен. многозначителен; — симп-
томатология клон от медицината;
симптоматика.
симулант (лат.) книж. лице, което се
преструва, за да измами някого;
измамник; — симулация 1. съзна-
телна измама чрез наподобяваме
на болестни симптоми или приз-
наци на недееспособност; 2. на-
подобяване на важни компонен-
ти от условията и изискванията на
околната среда в лабораторни ус-
ловия за целите на експеримен-
тални изследвания.
симултанета (лат.) техн. специален
телефонен трансформатор за ед-
новременно телефониране и те-
леграфиране по една телефонна
верига.
симфиза и снмфизис (гр.) анат. съ-
единение на две кости с хрущял.
скмфилия (гр.) биол. симбиоза, при
която полза има само единият ор-
ганизъм.
симфония (гр.) 1. съзвучие; 2. голя-
ма музикална композиция, пред-
назначена за изпълнение на мно-
го концертни инструменти; 3.
композиция за оркестър във фор-
ма на соната, състояща се от 4 час-
ти; 4. указател на думите към ста-
ропечатни, предимно църковни
книги; 5. указател на съвпадащи
места в книга; — симфонета (ит.)
малка симфония; — симфонист
муз. I. композитор на симфония;
2. изпълнител на симфония; —
симфоничен който има характер на
симфония; — симфоничен оркес-
тър оркестър, който изпълнява го-
леми музикални творби.

симфора
662
симфора (гр.) литер. висша форма
на метафора.
син- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: с, за-
едно, например синхронен, син-
дром и др.
синагога (гр.) еврейска църква; хав-
ра.
синаксарнй (гр.) църк. 1. сборник с
исторически сведения за някой
празник или светия, жития; 2. по-
казалец на евангелски четива за
отделните празници; 3. кратко по-
учително житие, което се чете в
църква; — сннаксарист църк. със-
тавител на синаксарии; житиепи-
сец.
синантроп (лат.) палеонт. намерена
в Китай изкопаема форма на чо-
векоподобно същество, което е
преходна форма между питекант-
ропа и човека.
гинап (лат.) бот. 1 . тревисто расте-
ние от семейство Кръстоцветни,
с дребни жълти цветове, което
расте по ниви и орници; 2. семе-
то от това растение, което се из-
ползва за приготвяне на лекарст-
ва и горчицата; хардал; — сина-
пизьм фарм. лапа със счукано си-
напено семе; — синалолин хим. ве-
щество, което се добива от сина-
пено масло.
синапс (лат.) анат. връзка, съедине-
ние, контакт; — синапсис анат.
синапс.
гиагел (гр.) църк. духовник, който
служи при архиерей.
сингенеза (гр.) хим. съвкупност от
процеси, които протичат по по-
върхността на утайките; — синге-
нетичен (гр.) 1. за минерал, руда
—
образувани едновременно със
скалата, в която са включени; 2.
едновременен.
смнгония (гр.) геол. в кристалогра-
фията — система, група кристал-
ни класове, които могат да се от-
несат към една и съща коорди-
натна система.
сингуларитети (лат.) метеор, неестес-
твени поврати на студа, топлина-
та или валежите през следващ, се-
зон.
синдесмология (гр.) дял от анатоми-
ята, в който се изучават различ-
ните свързвания на костите; —
синдактнлия (гр.) анат. пълно или
частично срастване на пръстите;
—
синдесмоза (гр.) анат. непод-
вижно свързване на костите, пос-
редством различно количество съ-
единителна тъкан.
сяндетикон (гр.) 1. език, съюз; 2. леп-
ливо вещество, което отделят ня-
кои животински органи.
синджир (перс.) 1. метална верига;
2. окови, вериги; 3. вид-проста
плетка; 4. разг. въздушни мехур-
чета околовръст на съд с някоя
течност като кафе, ракия, вино и
др.;
—
сннджирлия разг. със син-
джир.
синдик (гр.) 1. в древна Гърция —
съдебен защитник; 2. лице, наз-
начено от съд в банка, определе-
но да се грижи за интересите на
кредиторите при обявяване на не-
състоятелност.
синдикат (гр.) 1. професионални ра-
ботнически организации, които се
занимават със защита на работни-
ческите интереси; 2. вид монопо-
листично обединение за съвмест-
на продажба на стоки, което има
за цел да установи монополна па-
зара.
синдром (гр.) 1. мед. група от приз-
наци или симптоми, смятани за
характерни за определено заболя-
ване; 2. прен. група признаци, ха-
рактерни за един вид поведение.
синекура (лат.) платена длъжност без
особени задължения.
синкоп (гр.) 1. муз. сливане на слабо
тактово време със следващо сил-

663
синоптичен
но, вследствие на което акцентът
на силното време преминава вър-
ху слабото; 2. език, изпускане на
един или повече звукове в среда-
.та
на думата; 3. мед. припадък
вследствие на мозъчна анемия.
синкретизъм (гр.) изк. слятост, нс-
разчлененост, характерни за пър-
воначално неразвито състояние на
изкуството; —■ синкретячен книж.
1. който се обединява, свързва; 2.
който съществува заедно с друг.
синовия (лат.) мед. лепкава жълте-
никава течност, която се състои
от слуз, белтък, вода и минерал-
ни соли и служи да смазва став-
ните плоскости; ставна течност;
—
снновиален анат. приличен на
яйчения белтък.
синод (гр.) 1. събор на висши ду-
ховни лица; 2. най-висшето духов-
но учреждение у нас; 3. църковно
събрание; — синодален (гр.) 1.
принадлежащ на синод или член ;
на синод; 2. църковен; — синодик ;
(гр.) църк. 1. сборник с решения ;
на църковен събор; 2. послание на
църковен събор до епископи и !
вярващи; 3. поменик с имената на
умрели за споменаването им по
време на богослужение.
сннодически 1. астр. който се отна-
ся до време, за което движеща се
около Слънцето планета или Лу-
.
ната около Земята за земен наб- ;
людател се връща в същото поло-
жение спрямо Слънцето; — сино-
дичен месец времето между две ед-
ноименни лунни фази; сидерален
месец; — синодически календар лу-
нен календар, за разлика от слън-
чевия.
еннойкизъм (гр.) ист. в древна Гър-
ция — сливане на две или повече
обособени преди това общини в
едно политическо цяло.
синойкия (гр.) биол. съжителство на
два организма, при което едини- ’
ят живее върху другия, без да му
пречи.
синод (гр.) хим. смес от олефинови
въглеводороди с алкохоли.
сивология (лат.) изучаване на ки-
тайски език и култура; китаисти-
ка; — синолог познавач на китайс-
кия език, специалист по китайс-
ка литература, история, култура.
синоними (гр.) думи с еднакво зна-
чение; — синонимия 1. сходство в
смисъла: 2. риторична фигура, в
която често се употребяват сино-
ними; 3. синонимика; — синоним
език. 1. дума, близка или еднаква
по значение с други думи от съ-
щата част на речта, но различна
от нея по звуков състав; 2. всяка
една от група равнозначни думи;
равносилност, подобие; — сино-
нимика език. 1 . дял от езикозна-
нието, в който се изучават сино-
нимите; 2. наличност, съвкупност
от синонимите в един език; 3. си-
ноними.
синопснс (гр.) 1. книж. сборник от
статии, материали по някой въп-
рос, често дадени в хронологичен
ред; 2. църк. откъси от съкратено
изложение на проповеди, тълку-
вания на Светото писание и дру-
ги от един или няколко църков-
ни писатели; 3. църк. прегледно
съпоставяне на евангелски текс-
тове по предмети.
синоптичен (гр.) прегледен, нагле-
ден; — сииоптична карта графич-
но представяне резултатите от ме-
теорологични наблюдения, извър-
шени по едно и също време на
различни места, с международно
установени условни знаци, циф-
ри, линии и др.;
—
енноптик (гр.)
метеор. 1 . специалист по съста-
вяне на синоптични карти и да-
ване на метеороложки прогнози;
2. църк. всеки един от тримата
евангелисти — Матей, Марко и

синор
664
Лука, които излагат по един и съ-
щи начин живота на Исус Хрис-
тос; — синоптнка 1. събиране дан-
ни за съпоставяне; 2. наука за мак-
ромащабните атмосферни проце-
си, които създават периодични из-
менения на времето, и за предс-
казване; синоптична метеороло-
гия.
синор, синур (гр.) 1. межда, граница
на имот; 2. прен. край, граница,
предел.
синостеография (гр.) анат. описание
на съединенията на костите; — си-
ностеология (гр.) дял от анатоми-
ята, в който се изучават съчлене-
нията, съединенията на костите;
—
синостоза (гр.) анат. неподвиж-
но съчленение на кости посредс-
твом костна тъкан.
синтагма (гр.) 1. език, интонацион-
но оформена смислово синтактич-
на единица на речта, съставена от
една или няколко думи, които в
даден контекст изразяват просто
или сложно понятие; 2. юр. съпос-
тавяне на различни закони; —
синтагматика (гр.) език, учение за
делението на речта в синтагми; —
синтаксис 1. дял от граматиката,
който се занимава със свързване-
то на думите в изречения; 2. сис-
тема от видовете изречения в един
език; — синтактичен, синтактичес-
ки отнасящ се до синтаксиса.
синтез (гр.) 1. филос. метод за изс-
ледване чрез съединяване, свърз-
ване на отделни понятия в едно
цяло (против, анализ); 2. във фи-
лософията на Хегел — най-горната
степен от развитието на явление,
която обединява в себе си прог-
ресивните елементи от предишни-
те степени на развитие; 3. хим . по-
лучаване на химични съединения
от по-прости или направо от със-
тавящите ги елементи; 4. език, об-
разуване на звукова реч чрез спе-
циални акустични устройства; 5.
последният етап от машинен пре-
вод, при който въз основа на пред-
варително обработена информа-
ция се построява фразата на ези-
ка, на който става преводът.
синус (лат.) 1. анат. околоносни ку-
хини или разширени канали за ве-
нозна кръв; 2. анат. плеврална
гънка; 3. геом . тригонометрична
функция, равна на отношението
на срещуположния на всеки от ос-
трите ъгли на катет към хипоте-
нузата.
синхроциклотрон (гр.) ел. цикличен
ускорител на заредени частици, в
който магнитното поле е посто-
янно, а се мени честотата на ус-
коряващото напрежение.
синцитнй (гр.) биол. безклегьчна тъ-
кан у растения, животни и чове-
ка, съставена от протоплазма, в
която са разпръснати ядра.
сипаи (перс.) ист. наемни войски в
Индия от средата на 18. век до
1947 г., съставени от местни жи-
тели в служба на английските,
френските и португалските коло-
низатори.
сирена (лат.) 1. митично морско чу-
довище — наполовина жена, на-
половина риба или птица, което
със сладкия си глас привлича пъ-
туващите, за да ги убива; 2. физ.
уред за измерване височината на
тоновете; 3. прен. прелъстителка;
4. техн. звуков сигнален уред,
който издава провлачен звук с
променлива височина чрез по-
често или по-ярко прекъсване на
въздушна или парна струя, която
минава през него под налягане;
5. зоол . воден бозайник с опашка
и без задни крайници.
сиринкус (гр.) муз. инструмент, със-
тоящ се от няколко различни по
големина цеви.
Сириус (гр.) най-силно светещата

665
сканиране
звезда нд небето, влизаща в съз-
вездието Голямото куче.
сирконскршщня (лат.) книж. окръг,
определен за административна,
военна или църковна цел.
сироко (ар.) метеор, ветрове, които
пренасят прегретия в пустинята на
Северна Африка и Арабия въздух
към северните брегове на Среди-
земно море и Предна Азия.
сироп (фр.) 1. плодов сок, сварен с
60-80% захар, който има високо
осмотично налягане, поради ко-
ето в него не могат да се развиват
микроорганизми; 2. сладко разх-
ладително питие от такъв разтвор;
3. лечебна сладка течност.
система (гр.) 1. книж. каква да е част
от материята, която е или дейст-
вително отделена, или се разглеж-
да като отделена от друга мате-
рия; 2. целесъобразно нареждане
на частите, които образуват ця-
лото, за да изпълнят една обща
задача; 3. пълно изложение на ня-
кое учение; 4. начин на общест-
вено управление; 5. съвкупност от
части, машини апарати и други
съоръжения, свързани с обща
функция; уредба; 6. цялата съв-
купност от апарати и проводни-
ци за произвеждане, пренасяне,
транспортиране и разпределение
на електрическа енергия; 7. геол .
съвкупност от утаени пластове
скали, която се отличава с опре-
делена флора и фауна и която съ-
ответства по време на утаяването
си на известен геологичен пери-
од; 8. минер. сбор от фазите, ко-
ито могат да се образуват от една
или повече минерални съставки
при различни условия — темпе-
ратура, налягане и състав; — сис-
тематизация 1. обединяване на
предметите или познанията за тях
чрез установяване на съществени-
те връзки помежду им; 2. устано-
вяване на порядък между частите
на цялото въз основа на опреде-
лени закономерности, принципи
или правила; — снстемотехиика
дял от техниката, който се зани-
мава с математическо-инженерни
методи за изучаване и управление
на цялостни системи.
систола (гр.) 1. физиол. фаза от ци-
къла на сърдечната дейност, рит-
мично свиване на сърцето (про-
тивоп. диастола = отпускане); 2.
език, съкращаване на дълга срич-
ка или гласна, главно по метрич-
ни причини.
систрум (лат.) муз. ударен инстру-
мент с металически колелца
(шайби), използван от египетските
жреци при някои обреди.
ситар (инд.) муз. индуски лютнев
инструмент с малък кръгов резо-
натор.
сифилис (по собств.) мед. заразна ве-
нерическа болест с тежки послед-
ствия.
скай (англ.) изкуствена мека кожа
на тъкана основа, използвана за
производство на галантерийни
стоки.
скамбил (тур.) вид игра на карти,
скандий (по собств. от Скандинавия)
хим. химичен елемент, зн. Sc, пор.
No 21, ат. т. 45,1, който се среща в
свободно състояние и няма прак-
тическо значение.
скандинавизъм (по собств. Сканди-
навия) книж. 1 . движение в скан-
динавските страни за политичес-
ко обединение на Швеция, Нор-
вегия, Дания, Исландия, дори и
Финландия; 2. характерна черта,
свойствена на скандинавските на-
роди и езици.
сканиране и скениране (англ.) комп.
непрекъснато, последователно,
подредено по елементи разглеж-
дане на обект или пространство,
което се осъществява с цел пре-

Скапен
666
даване и преобразуване на съдър-
жащата се в отделните елементи
на обекта или пространството ин-
формация.
Скапен (ит.) 1. литер. име на хитър,
но добродушен и весел слуга в
италианските и френските коме-
дии от 16.-1 7. век; 2. прен. хит-
рец.
скапуларни (лат.) църк. у католичес-
кото духовенство — наметало, ко-
ето се носи над расото.
скара (гр.) 1. закрепени една до дру-
га или кръстосани железни пръч-
ки за печене върху жарава на ме-
со и др.; 2. печено месо, кебапче-
та, кюфтета и др. върху такова
приспособление; 3. чугунена ре-
шетка в долната част на печка или
пещ за поемане на въздух при го-
рене; 4. дървена решетка, която
се поставя на пода за предпазва-
не от влага и студ.
скарабей (гр.) вид торен бръмбар; в
древния Египет бил почитан като
свещено животно.
скарида (гр.) зоол. дребно морско ра-
кообразно животно, странично
сплеснато, полупрозрачно, което
обитава крайбрежията на всички
морета и се употребява за храна,
като при сваряване става жълто-
червено.
скарификатор (лат.) спец. 1. хирур-
гичен инструмент от десетина
ножчета, приведени в движение
чрез специален механизъм, за пра-
вене на много нарези едновремен-
но; 2. пътна машина с множество
киркоподобни шипове за разди-
ране пътната настилка и разкърт-
ване на стара чакълена настилка,
за да бъде подготвена за нова нас-
тилка; разкъртвач; 3. селскосто-
панска машина за изкуствено пов-
реждане обвивката на някои твър-
ди семена като люцерна, детели-
на, просо и други, за да покълнат
по-бързо; — скарифнкацня (лат.)
спец. 1. едновременно разрязване
тъканите на няколко места, за да
се улесни изтичането на кръв,
лимфа или други течности; 2. це-
пене на ливадна почва със скари-
фикатор; 3. раздиране на асфалт
или разкъртване на стара чакъле-
на настилка със скарификатор; 4.
обработване на твърди семена със
скарификатор.
скарлатина (лат.) мед. тежка, пре-
димно детска заразна болест с об-
рив по тялото и висока темпера-
тура.
скарва (швед.) петрогр. планинска
скална порода, която се състои от
силикати на калция, магнезия и
желязото.
скат 1. (фр.) 1. надолнище, наклон;
2. наклонена минна галерия за
придвижване на руда; 3. хаз. вид
игра на карти; 4. зоол . голяма и
хищна морска риба със сплеснато
тяло и остра опашка.
скатол (гр.) хим. вещество, което се
образува при гниенето на белтъ-
чини в тор; — скатофил бот. ор-
ганизъм, който вирее в изпраж-
нения.
скаути (англ.) детска организация,
която има за цел да допълни фи-
зическото и нравствено възпита-
ние на учениците вън от учили-
щето и семейството; — скаутизъм
международно движение за нрав-
ствено, физическо и обществено
възпитание на децата и младежта
от двата пола.
склерификация (лат.) биол. надебе-
лявано и втвърдяване на клетъч-
ните обвивки на различните рас-
тения.
склеродермия и склеродерма (гр.)
мед. хронично заболяване на ко-
жата, при което се явяват уплът-
нения на всичките й слоеве.
склероза (гр.) мед. болестно уплът-

667
скорпион
няване на органи и артерии, пре-
дизвикано от загиването на фун-
кционалните елементи и заменя-
нето им със съединителна тъкан,
обикновено в напреднала възраст;
—
склерома мед. болестно втвър-
дяване на тъкан в различни места
по дихателните пътища, особено
в носа и гърлото; — склеротик бо-
лен от склероза; — склеротичен
мед. 1. който се отнася до склеро-
за; 2. който се отнася до склеро-
тик.
склерометрня (гр.) физ. 1. дял от фи-
зиката, в който се изучава твър-
достта на различните материали;
2. уред за измерване силата на
рентгеновите лъчи чрез установя-
ване проникването им през метал-
ни пластинки с различна дебели-
на.
склеропротеян (гр.) хим. неразтвори-
ми белтъчни вещества, които
участват в състава на коприната
(фиброин), космите, рогата и ко-
питата (кератин) и сухожилията
(колагин).
склероскоп (гр.) техн. уред за опре-
деляне твърдостта на метали чрез
измерване отскачането на чукче
със закален стоманен или диаман-
тов връх, спуснат от определена
височина към повърхността им.
склерофнт (гр.) бот. вечнозелено
растение с корави листа.
сколасвам, сколасам (гр.) разг. ус-
пявам' да извърша работата си,
справям се с нешо.
сколиоза (гр.) мед. странично изк-
ривяване на гръбначния стълб.
сколопендра (гр.) зоол. животно от
рода на многоножките; скрипя.
сколуфа (перс.) диал. косата между
слепите очи и ушите.
сконтирам (ит.) 1. изплащам или ос-
ребрявам полица преди падежа,
като правя отбив; 2. правя отстъп-
ка в цената на стока, когато се
плаща в брой или преди изтича-
нето на уговорения срок, ако е
взета на кредит; 3. прен. отстъп-
вам; — сковто 1. отстъпка при ос-
ребряване на полица; отбив; 2.
фин. отбив от номиналната стой-
ност на финансово вземане, съ-
образно размера на сумата, дъл-
жима по титула през остатъка от
погасителния срок; — сконтов
процент лихвеният процент, из-
ползван при определяне сконто-
то при джиросването на финан-
сови търговски ефекти; 4. прен.
отстъпка; — сконтрация (ит.) фин.
взаимна сметка между лица или
учреждения за отсрещни платеж-
ни искания.
сконфузвам, сконфузя (лат ) 1. сил-
но засрамвам някого, поставям
някого в много неловко положе-
ние; 2. разг. скарвам се на няко-
го.
скоп- (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение който
се отнася до инструмент за гледа-
не, за преглеждане и пр., напри-
мер телескоп, микроскоп и пр.
-скопия (гр.) втората съставна част
на сложни думи със значение
преглеждане или изследване на
огледало или рентгенови лъчи,
например скиаскопия, риноскопия
и др.
скопофялия (лат.) псих. полова въз-
буда, предизвикана предимно чрез
наблюдаване сексуалните дейст-
вия на други лица.
скорбут (нем.) болест, която се по-
явява у хора, които не ядат сол и
зеленчуци, т.е. при липса на ви-
тамин С.
скорпидня (гр.) ост. вид старинна
обсадна машина.
скорпион (лат ) 1. зоол . отровно на-
секомо, подобно на рак, със зак-
ривено жило на опашката си; 2.
ист. вид метателна машина в

скорцонера
668
древността; 3. астр. едно от съз-
вездията на Зодиака с главна звез-
да Антарес.
скорцонера (ит.) бот. многогодиш-
но растение, чиито листа се упот-
ребяват за хранене на буби.
скотиш (англ.) муз. 1 . вид буен шот-
ландски танц, подобен на полка;
2. музика за такъв танц.
Скотланд ярд (англ.) 1. централно
управление на Лондонската поли-
ция; 2. зданието, в което се поме-
щава това учреждение.
скотома (гр.) мед. смущение на зри-
телното поле; частична слепота.
скоция (гр.) архитектурен детайл с
вдлъбнат профил, съставен от две
четвъртинки от окръжности с раз-
лични радиуси или елиптичен
профил; кавето.
скоч (англ.) вид доброкачествено
уиски.
скочна (чеш.) муз. чешки народен
танц в 2/4 такт, бързо темпо, съп-
роводен с песен, която има хумо-
ристичен характер.
скрап (англ.) книж. метални отпа-
дъци, които са годни за претопя-
ване и могат да се използват от-
ново.
скрепер (англ.) техн. 1 . теглена или
самоходна машина, която копае,
пренася на разстояние до некол-
костотин метра и разстила изко-
паната пръст; 2. приспособление
за придвижване и товарене на ру-
да и въглища върху вагонетки в
шахти или складове.
скриба (лат.) ист. 1 . в древния Рим
—
държавен служител, който за-
веждал официалните книжа; пи-
сар, преводач; 2. у евреите — съ-
дебен чиновник, тълкувател на за-
коните.
скрин (лат.) невисока мебел с чек-
меджета едно над друго за бельо
и др.
скриптории (лат.) ост. специално об-
заведени помещения в манастир,
където се преписвали книги с ре-
лигиозен характер, средновеков-
ни хроники и произведения на ан-
тични автори.
скрофули (лат.) мед. подуване на
вратните жлези; локална туберку-
лоза на вратните жлези; — скро-
фулен болен от скрофули; — скро-
фулодерма мед. кожна туберколо-
за; — скрофулоза, скрофулозис
мед. скрофула; — скрофулозен мед.
1. който се отнася до скрофулоза;
2. болен от скрофулоза.
скрубер (англ.) техн. апарат за по-
чистване на газови смеси от вред-
ни примеси посредством проми-
ване с вода или други течности,
употребяван понякога и за еднов-
ременно охлаждане или загрява-
не на газовете.
скрупула (лат.) 1. ост. единица ап-
текарска мярка, равна на 1,244 г;
2. в древния Рим — а) твърде дреб-
на монета; б) твърде дребна мяр-
ка за тегло; в) мярка за повърх-
ност, равна на 1/288 от югер; г)
мярка за време, равна на 1/24 от
час.
скрупули (лат.) 1. книж. леко угри-
зение на съвестта; безпокойство,
неудобство; 2. прен. угризения на
съвестта, колебание, боязливост;
3. ост . камъчета за мерене на ле-
карства в миналото; — скрупул-
ност съвестност; — скрупулен съ-
вестен, точен, изпълнителен; бо-
язлив, предпазлив; — скрупульо-
зен книж. 1. който проявява скру-
пули; 2. крайно изпълнителен,
старателен до педантичност.
скуайр (лат.) 1. вежливо обръщение
към английски земевладелец; 2.
почетна титла на дворянин в Ан-
глия и длъжностни лица в САЩ.
скудо (ит.) ост. италианска сребър-
на монета от пет лири.
скул (англ.) спорт, вид лека тясна

669
сократически
състезателна лодка за един, двой-
ка или четворка гребци с по две
гребла.
скула (гр.) диал. рана в тялото; язва-
скулптор (лат.) човек на изкуство-
то, който създава скулптурни про-
изведения; ваятел, гравьор; —
скулптирам дялам камъни, мрамор
и правя от тях фигури: статуя, ре-
леф, бюст, орнамент; — скулпту-
ра 1. вид изобразително изкуство,
което създава обемни образи, ста-
туи, бюстове, релефи и др.; 2. про-
изведение на това изкуство; —
скулптурен 1. ваятелски; 2. който
е изпъкнал, релефен.
скумрия (гр.) зоол. вид морска па-
сажна риба с вретеновидно тяло,
зеленикавосин с тъмни зигзаго-
видни напречни ивици гръб и бял
корем, която има важно промиш-
лено значение.
скунк(с) (англ.) зоол. дребно хищно
животно от семейство Порови, с
ценна кафявочерна кожа, пресе-
чена по дължината на гърба от
светла до бяла надлъжна ивица,
което в случай на опасност изх-
върля чрез специални жлези
смрадлива течност.
скупщина (срхр.) полит. народно
събрание в Югославия.
сленг (англ.) език, жаргон, арго.
слип (англ.) I. мор. съоръжение за
пускане на новопостроени или ре-
монтирани на сухо кораби във во-
да; 2. къси долни гащета.
смарагд (гр.) скъпоценен камък със
зелен цвят, разновидност на бе-
ряла изумруд.
смерч (рус.) метеор, атмосферен ви-
хър с огромна скорост на върте-
не, който се образува от гръмоте-
вични облаци и се спуска към зем-
ната повърхност.
смог (англ.) замърсен въздух, обра-
зуван при мъгла.
снайперист (англ.) стрелец, който
стреля със специално оборудвано
оръжие с оптичен мерник.
снек-бар (англ.) заведение за общес-
твено хранене, обикновено на
крак.
сиоб (англ.) човек с ограничени ду-
ховни интереси, който се стреми
да прави впечатление с външния
си блясък, подражавайки мани-
ерите на хора от висшето общест-
во.
соаре (фр.) ост. вечерен прием в до-
машна обстановка.
соба (тур.) 1. стая за спане; 2. диал.
печка.
соват и суват (тур.) диал. 1 . пасище;
2. добитък, който се отглежда па-
сищно.
совхоз (рус.) държавно социалисти-
ческо селскостопанско предпри-
ятие в бившия Съветски съюз.
сода (ар.) 1. бяла химична сол: а)
натриев карбонат; б) натриев би-
карбонат; 2. газирана вода; 3. разг.
шише, напълнено с такава вода;
—
сода каустик промишлена нат-
риева основа с приложение в про-
изводството на сапун; — содаджня
производител или продавач на га-
зирана вода.
Содом (евр.) град в Палестина, из-
вестен от Библията с развратния
живот на жителите си; заедно с
Гомор, според преданието, изго-
рен с огън, паднал от небето; —
содомия 1. псих. неестествено по-
лово поведение — полов акт (или
само наподобяване) между човек
и животно; 2. прен. разврат, поло-
ва разпуснатост; — содомит човек,
отдаден на содомия.
сой (тур.) потекло, род, произход,
сойтария (тур.) смешник, шегаджия,
шут.
сокак (тур.) улица; — кьор сокак 1.
разг. сляпа, задънена улица; 2.
прен. разг. безизходно положение,
сократически, сократов мъдър; —

сол
670
Сократ прочут гръцки философ
(469-399 г. пр.Хр.) основател на
рационализма, според когото има
само едно добро — знанието, и
едно зло — невежеството,
сол (ит.) 1. муз. петият тон от музи-
калната гама; 2. нотен знак на то-
зи тон; 3. зоол. вид широка плос-
ка морска риба; камбала; 4. кул.
подправка.
селянин (лат.) хим. отровно органич-
но вещество, което се среща в рас-
тенията от семейство Картофови,
особено в позеленелите картофи.
соларяй и солариум (лат.) 1. книж.
слънчева тераса на открит покрив;
2. книж. слънчев часовник; 3. мед.
лечебен плаж на слънце; — сола-
ризация книж. 1. облъчване на
слънце; 2. фот. проявяване на фо-
топлака или снимка чрез осветя-
ване.
солвент (лат.) 1. хим . разтворител;
2. мед. дезинфекциозно средство;
—
солвенц 1. юр. платежоспособ-
ност; 2. хим. разтворимост.
голд (фр.) книж. стоки, продавани
на намалени цени; — солдирам
(ит.) книж. 1. изплащам напълно;
2. разпродавам с намалени' цени.
солдат(ин) (ит.) ост. войник.
силен (гр.) 1. арх. тясно, дълго из-
дигнато място пред олтар в църк-
ва; 2. ситно плисиран плат, обик-
новено за ушиване на поли; 3. са-
мата пола от такъв плат.
солецвзъм (по собст. гр.) литер. неп-
равилен в граматично отношение
обрат в художествената литерату-
ра (по името на град Соли в Ки-
ликия, където жителите говорели
гръцки език с грешки).
солфеж (ит.) 1. музикално упражне-
ние за пеене от пръв поглед; 2.
музикална учебна дисциплина за
развитие на слуха и ритмичното
чувство чрез .музикални диктов-
ки и пеене; 3. учебник по тази
дисциплина.
соматичен (гр.) 1. анат . който се от-
нася до тялото, да плътта; теле-
сен; 2. прен. плътски.
сомнамбулизъм (лат.) мед. болестно
състояние, при което човек се
движи и извършва други дейст-
вия насън, без да си спомня за
това в будно състояние.
сонаграма (лат.) фон. запис на спек-
тралния анализ на човешката реч,
извършен от електронния апарат
сонаграф; — сонаграф електронен
апарат за акустичен анализ на чо-
вешката реч; — сонант (лат.) език.
1. съгласна, която може самосто-
ятелно да образува сричка (л, р);
2. сонор.
сонар (англ.) мор. уред за хидроакус-
тично локализиране на посоката,
разстоянието и местоположението
на подводници или водни пре-
пятствия; хидроакустичен търсач;
хидролокатор.
сонатен (ит.) който се отнася до со-
ната; — сонатна форма (сонато
алегро) форма, изградена върху
развитието и съпоставянето на две
основни контрастни теми; — со -
ната музикално инструментално
произведение, състоящо се обик-
новено от 4 части с общ замисъл;
—
сонатниа муз. малка соната.
сонда (фр.) 1. инструмент, служещ
за изследване на земята и земни-
те пластове при търсене на руди
и др.; 2. куха каучукова цев, пред-
назначена за вкарване в някои
части на тялото при медицински
изследвания и др.; 3. балон за ме-
теорологични изследвания; —
сондаж (фр.) 1. опит, разузнава-
не, запитване; 2. изследване със
сонда.
сонет (ит.) стихотворение, което се
състои от 14 стиха, разделени на
4 строфи: първите две с по 4 сти-
ха. а последните с по три.

671
сошшианстао
сонор (лат.) език, звучна съгласна,
която няма беззвучно съответст-
вие; — сонорен звучен; — сонорен
звук съгласна, при произнасяне-
то на която звукът преобладава
над шума; звучна съгласна (л, м,
н,ридр.).
сопа (тур.) дебела тояга; — сопаджи-
лък бой; — сопаджия побойник.
сопор (лат.) мед. болезнено сънно
състояние; — сопоративен мед.
който предизвиква сън; сънотво-
рен; — сопорозен мед. 1. летарги-
чен; 2. сънотворен, приспивате-
лен.
сорбент (лат.) хим. твърдо вещество
или течност, което служи за пог-
лъщане на газове, пари или разт-
ворени вещества; — сорбнрам
(лат.) хим. за твърди вещества или
течности — поглъщам газове, па-
ри, разтворени вещества или теч-
ности от средата, която ги заоби-
каля, независимо от това на ка-
къв процес се дължи.
сорбит (лат.) 1. хим . захарен алко-
хол; 2. метал, структурна състав-
ка на стоманите, която се състои
от ситни зрънца циментит всред
кристален ферит.
сорбоза (лат.) хим. превръщане на
захарния алкохол сорбит в захар.
Сорбона (по собств.) 1. виеше учи-
лище, обединяващо множество
образователни и научни учрежде-
ния, принадлежащи към различ-
ни университети, основано от Ро-
бер дьо Сорбон през 1255 г. в Па-
риж 2. популярно име на Париж-
кия университет.
Сорго (ит.) бот. род тревисти едно-
годишни или многогодишни рас-
тения от семейство Житни, които
имат приложение най-много ка-
то фуражни култури.
сорорат (лат.) брачен обичай у мно-
го народи през първобитнообщин-
ния строй, според който мъжът
встъпва в брак едновременно или
последователно с две или повече
жени, които са сестри.
софа (тур.) I. голямо канапе, диван;
2. широк миндер; 3. каменна ска-
мейка.
софнстика (гр.) филос. преднамере-
но използване в доказателството
или в спора на софизми; — софи-
зъм формално правилно, но лъж-
ливо по същината си умозаклю-
чение, основано на преднамере-
но неправилен подбор на изход-
ните положения; — софнст 1. в
древността — философ, който си
служи със софизми; 2. човек, кой-
то преиначава истината, като си
служи със софизми.
социализация (лат.) 1. псих. сложен
и многостранен процес на очове-
чаване на човека, на изграждане
и развитие на неговата личност по
силата изключително на социал-
ни фактори, действащи в систе-
мата „личност-група-колектив-
общество”; 2. превръщане на час-
тната собственост в обществена.
социализъм (лат.) учение, основано
от Карл Маркс, което се старае
по революционен начин да вземе
властта, като преустрои общест-
вото и главно производството въз
основа на принципа за равноправ-
ното ползване на всички от до-
битите блага; — социалистически
отнасящ се до социализма; — со-
циалист привърженик на соци-
ализма; — христия«социалисти
членове на политическа партия в
Германия и Австрия, основана от
пастора Щьокл, която иска да раз-
реши социалния въпрос чрез
християнството; това течение би-
ло и антисемитско.
социатив (лат.) език, падеж, изразя-
ващ придружаване, съпровожда-
не.
соцнвианство (по собств. ит .) хрис-

социолигвистика
672
тиянска религиозна секта от 16.
век, която отхвърля божествения
произход на Христос и приемала
за основа на вярата разума; уни-
тарианство.
социолигвистика (англ.) дял от ези-
кознанието, който изследва вза-
имовръзките между отделните об-
ласти на обществения живот и
формите на езика в неговото раз-
нообразие.
социология (лат. -гр.) наука за типич-
ните явления и законите на раз-
витието на обществото; — соци-
олог учен, който се занимава със
социология; — социологизъм
книж. едностранчиво разглежда-
не на явленията в обществения
живот в противовес със законо-
мерностите в развитието на об-
ществото; вулгарен социализъм; —
социоматрица псих. форма за ма-
тематическо моделиране на лич-
ните взаимоотношения в малки
социални групи; — социометрия
съвкупност от методи и прийоми
за получаване и количествена об-
работка на данни за структурата,
сплотеността и др. на малките со-
циални групи; — социограма псих.
графично изображение на струк-
турата на междуличностните вза-
имоотношения в малка група.
соя (яп.) маслодайно растение с пло-
дове, които приличат на дребен
боб.
спагети (ит.) вид тънки плътни ма-
карони, подобни на фиде.
спазми (гр.) мед. гърчове, конвул-
сии, остри болки; — спазматичен
и спазматически който е съпрово-
ден от спазми; — спазмодичен и
спазмодически мед. спазматичен;
—
спастичен (гр.) мед. 1. който се
отнася до спазъм; 2. който е съп-
роводен от спазми; спазматичен,
спазмодичен.
спартанец (гр.) 1. жител от Спарта,
в Стара Гърция; 2. прен. човек със
сурови нрави и много издръжлив;
—
спартански 1. от Спарта; 2. прен.
строго, сурово.
спатия (гр.) хаз. карта за игра е кръс-
товидни черни знаци като лист на
детелина; трефа.
спатула (лат.) книж. 1 . уред с пло-
сък кръгъл край за разтриване на
бои; 2. подобен уред, употребя-
ван в аптеки, лаборатории и дру-
ги за разтриване на прахове и под.
спахилък (перс.) 1. османска воен-
но-ленна система, при която на
участниците в конната феодална
войска — спахиите и техните на-
чалници, били раздавани ленове
срещу военна служба като държа-
вата си запазва собствеността вър-
ху земята и правото върху част от
феодалната рента; 2. достойнство
и длъжност на спахия; спахийст-
во; 3. имот, владение на спахия;
спахийство; — спахия (тур.) 1. тур-
ски кавалерист; 2. владетел или
наследник на населена земя, чиф-
лик, подарени му от султана, кой-
то бил длъжен по време на война
да се яви с определено число кон-
ници.
спедитор (лат.) търг, лице или фир-
ма, които посредничат при тран-
спорта на стоки между товарода-
теля и превозвача; — спедиторска
застраховка разновидност на зас-
траховането на морския транс-
порт.
спектакъл (лат.) 1. театрално предс-
тавление; 2. зрелище; — спекта-
тор (фр.) наблюдател, зрител.
спектрален (лат.) отнасящ се до
спектъра; — спектър физ. 1. съв-
купност от съставните части на
светлината, разположени една до
друга в равнина съобразно с дъл-
жината на вълните им след раз-
лагане с призма или дифракци-
онна решетка; 2. съвкупност от

673
СПИНИНГ
всички съществуващи в природа-
та електромагнитни вълни; 3. гра-
фик за нагледно изобразяване фи-
зичните особености на различни-
те трептения.
спекула (рум.) търг, користна тър-
говска дейност за бързо забогатя-
ване; — спекулант лице, което
върши спекула; — спекулативен
който се отнася до спекула; — спе-
кулация 1. търг, спекула; 2. филос.
идеалистично построение, осно-
вано само на логически предпос-
тавки, а не на опит.
сперма (гр.) семенната течност у мъ-
же и мъжки животни, в която се
съдържат сперматозоидите.
специален (лат.) особен, отделен,
частен; — специалист човек, кой-
то се занимава изключително в ед-
на област и е опитен в нея; — спе-
циалност 1. отделен клон от на-
уката, изкуството или техниката;
2. образование в определена об-
ласт; 3. дял от науката или техни-
ката, който човек владее много
добре; — специализация 1. доби-
ване на по-голяма подготовка, ве-
щина и опитност в някой отрасъл
на науката или техниката; 2. ог-
раничаване дейността само в ед-
на област; 3. икон. форма на об-
ществена организация на произ-
водството, отразяваща процеса на
обособяване на производството на
отделни продукти, части от про-
дукти или на различни етапи от
неговата обработка в отделни
предприятия, отрасли.
специалитет (лат.) 1. фарм. фабрич-
но приготвяно лекарство за опре-
делено заболяване; 2. разг. обик-
новено за храна — нещо специ-
ално приготвено, което се отли-
чава с особени редки качества.
спецификация (лат.) I. разпределе-
ние по вид, качество и под.; 2.
списък на такова разпределение,
подробен опис; 3. специално по-
сочване на подробности, които
трябва да се вземат под внимание;
—
специфичен (лат.) присъщ на
един предмет, особен, своеобра-
зен.
специя (лат.) 1. мед. лечебна билка;
2. рядко подправка към ястие.
спидометьр (англ.) техн. 1 . уред, пос-
тавен на таблото на автомобил, за
да показва скоростта на движени-
ето и изминатото разстояние в ки-
лометри; 2. скоростомер, тахоме-
тър.
спнкер (англ.) 1. председател на Ка-
марата на общините в Англия или
на Камарата на председателите в
САЩ; 2. радиоговорител.
спила (гр.) диал. 1. пещера; 2. скала;
—
спилит (гр.) геол. образувана
през палеозоя дребнозърнеста вул-
канична скала, изградена предим-
но от авгит и алдит.
спин (англ.) физ. 1. въртеливо дви-
жение на елементарните частици
около собствените им оси; 2. соб-
ствен механичен момент на коли-
чеството на движението на еле-
ментарните частици или на атом-
ното ядро.
СПИН мед. синдром на придобита
имунна недостатъчност, болест,
предавана по кръвен или полов
път.
спина (лат.) анат. гръбнак, гръбна-
чен стълб; — спинален (лат.) кой-
то се отнася до гръбначния стълб;
гръбначен.
спинакер (англ.) мор. триъгълно ко-
рабно платно за яхта.
спинацин (лат.) хим. белтъчина, ко-
ято се съдържа в спанака.
спинета (ит.) муз. клавирен струнен
инструмент в правоъгълна форма,
с механика като на клавесина.
спининг (англ.) спорт, специален вид
риболов с въдица с подвижна при-
мамка.

Спнноза
674
Спнноза, Барух (Бенедикт) (1632—
1677) фил. холандски философ
пантеист от еврейски произход,
чието учение силно повлиява раз-
витието на материалистическата
философия; — спинозизъм (по
собств. фр. Спиноза) философс-
ко материалистическо учение от
17. век, в основата на което лежи
признаването на субстанцията,
смятана за бог, като единствена
обективна реалност; — спннозет
(фр.) филос. привърженик, после-
довател на спинозизма.
спянтарнскоп (гр.) физ. уред за наб-
людаване на сцинтилацията и из-
брояване на отделните искри на
радиоактивно вещество.
спирала (лат.) 1.* крива незатворена
линия, която образува извивки
около една точка, наречена по-
люс, или около дадена равнинна
линия; 2. предмет в такава фор-
ма; 3. козметично средство за по-
тъмняване на мигли; — спирален
във вид на спирала.
спирант (лат.) език, съгласен звук,
който се произнася с шум поради
триенето на въздушната струя (з,
с,ш,ф,идр.)
спнрохета (гр.) мед. болестотворен
микроорганизъм с форма на про-
дълговата спираовидна нишка.
сплендид (лат.) книж. великолепен,
прекрасен, разкошен.
спленопатия (гр.) мед. заболяване на
слезката.
сплин (гр.) сниж. мрачно, тъжно нас-
троение; униние, тъга.
сполиация (лат.) юр. отнемане чрез
измама или насилие; грабеж.
спондей (гр.) литер. стихотворна
стъпка в античната гръцка и рим-
ска поезия от две дълги срички,
която в тоничното стихосложение
се състои от ударени срички.
спондилит (гр.) мед. възпаление на
прешлените на гръбначния стълб.
спонсор (лат.) лице или организация
дарител; — спонсорирам дарявам
средства като спонсор.
спорадичен (гр.) който се явява от
време на време; непостоянен.
спорогон (гр.) бот. безполовото по-
коление при мъховете; — кутийка,
в която са спорите, образувани в
резултат на безполово размножа-
ване.
спорофил (гр.) бот. видоизменен
лист на папратови, хвощови и дру-
ги висши спорови растения, вър-
ху който са разположени споро-
образуващите органи.
спорофит (гр.) биол. безполово по-
коление в растенията, в които има
циклична смяна на безполово и
полово поколение.
спрайт (англ.) комп. апаратно или
програмно средство за формира-
не на динамично графично изоб-
ражение.
спринт (англ.) спорт. 1 . бягане на
късо разстояние; 2. максимално
ускоряване на движението през
последните секунди на дадено
състезание; — спринтирам засил-
вам, ускорявам темпото при над-
бягване; — спринтьор спортист,
който бяга на къси разстояния.
спунинг (англ.) мор. едноместна лод-
ка с кормило и гребла.
срнв фин. бърз и рязък спад в цена-
та.
стабилизатор спец. 1. неподвижна хо-
ризонтална или вертикална опаш-
на площ на самолет, към която е
прикрепено съответно кормило и
която служи за осигуряване на хо-
ризонталната или попътната ус-
тойчивост на апарата при летене;
2. част от радиопредавателна уред-
ба, която осигурява постоянна
дължина на предаваните електро-
магнитни вълни; 3. вещество, ко-
ето се прибавя в малки количест-
ва към нестабилни съединения,

675
статистика
емулсии, колоидни разтвори, за да
не позволява бързото им разлага-
не; 4. вещество, което забавя из-
менянето на химичните и техно-
логичните свойства на някои ве-
щества; 5. съоръжение, което слу-
жи за уравновесяване, за избягва-
не на резки промени, за възвръ-
щане към нормално положение
или движение; — стабилизация 1.
заздравяване, закрепване, затвър-
дяване; 2. задържане в устойчи-
во, равновесно състояние в покой
или движение и възвръщане в та-
кова състояние, след като то е би-
ло нарушено от външна сила; 3.
хим. отделяне на леките въглево-
дороди от суровия газов бензин.
стабилни (лат.) хим. вещество, ко-
ето придава устойчивост, якост,
твърдост.
стабулация (лат.) книж. отвеждане
на добитъка в подходящо място,
където да зимува.
ставропигиален (гр.) църк. за манас-
тир, черква — който зависи нап-
раво от най-висшата духовна власт
в страната, а не от местния мит-
рополит; — ставропнгия 1. поста-
вяне на кръст на мястото, където
ще бъде Светият Престол в но-
вострояща се църква; 2. ставро-
пигиален манастир.
стагнация (лат.) икон. застой в про-
изводството, в търговията и др.;
2. липса на развитие.
стадий (гр.) книж. етап, степен в раз-
витието на нещо.
сталагмит (гр.) минер. калцитно об-
разувание по пода на пещера във
варовити скали.
сталактит (гр.) минер. калцитно об-
разувание по тавана на пещера във
варовити скали.
стандарт (фр.) 1. официален доку-
мент с технически изисквания за
суровини, материали, готови из-
делия и др. 2. типово изделие, ко-
ето служи за образец по форма,
размери и качество; 3. всеобщо
приета единица за сравнение; —
стандартизация 1. установяване на
единни норми и изисквания, на
които трябва да отговарят суро-
вини, материали, готова продук-
ция и др., 2. уеднаквяване на ра-
бота чрез свеждането й до опре-
делени похвати при производст-
вото на дадени изделия.
старт (англ.) спорт. I . начален мо-
мент в състезание в някои видове
спорт; 2. начален пункт, място, от-
където започва спортно надбягва-
не; 3. прен. тръгване, начало, из-
литане; — стартер (англ.) 1. спорт.
лице, което дава знак за започва-
не на състезание; 2. техн. прис-
пособление към автомобилен или
авиационен двигател за пускане-
то им в движение по механичен
начин.
стас(а) (гр.) ост. рядко ръст, висо-
чина, бой.
статер (гр.) ант. 1. старинна златна
гръцка монета със стойност 20-28
драхми; 2. старинна сребърна
гръцка монета със стойност 2-4
драхми.
статив (лат.) подвижна висока пос-
тавка, върху която се поставят уре-
ди, апарати, платна и различни
инструменти; стоика.
статика (гр.) дял от механиката, в
който се изучават условията за
равновесие на силите, приложе-
ни върху материално тяло или
система от тела; 2. състояние на
покой в даден момент; противоп.
динамика; — статичен отнасяш се
до равновесието на телата.
статист (гр.) 1. театр. лице, което
изпълнява спомагателни, незна-
чителни роли или участва в ма-
сови сцени в театър или филм, без
да има реплика; 2. прен. фигурант,
статистика (лат.) 1. наука, която се

статмология
676
занимава с изследване състояни-
ето на държавата посредством точ-
ни количествени измервания; 2.
учреждение, което се занимава с
такива измервания и изчисления;
3. прен. преброяване; — статистик
1. човек, който се занимава със
статистика; 2. специалист по ста-
тистика; — статистичен и статис-
тически който се отнася до ста-
тистика.
статмология (гр.) физ. наука за ба-
лансите.
статор (лат.) техн. неподвижната
част на електрическа машина, в
или около която е разположена
подвижната част на ротора.
статура (лат.) книж. ръст, бой.
статус (лат.) 1. мед. състояние на
здравето; 2. псих . положение (мяс-
то) на човека в дадена социална
система (група, колектив, общес-
тво).
статут (лат.) 1. юр. устав на държа-
вен орган, обществена или меж-
дународна организация; 2. зако-
нодателен акт в някои държави;
3. правното положение на дадено
лице, на населено място и др.; 4.
документ, в който се посочва на
кого и за каква заслуга се дава ор-
ден или медал, начинът на носе-
нето му и пр.
статуя (лат.) 1. скулптурно изобра-
жение на фигура; 2. прен. безду-
шен човек; — статуетка (фр.)
изящно украшение, малка статуя,
стаф (англ.) книж. 1 . личен състав,
персонал; 2. жарг. дрога, нарко-
тик.
стафаж (нем.) изк. второстепенни
елементи в художествено произ-
ведение.
стафиди (гр.) сушено грозде на зър-
на, получавано от определени сор-
тове.
стафилец (гр.) диал. край на мекото
небце, мъжец.
стафилококи (гр.) микробиол. мик-
роорганизми от семейство Коки;
—
болестотворни микроорганиз-
ми, събрани в гроздовидни гру-
пи, които предизвикват гнойни
заболявания като абсцеси, циреи,
ангини, сепсис; — стафилококсе-
мия (гр.) мед. предизвикано от ста-
филококи отравяне на кръвта; —
стафилококсия (гр.) мед. болест-
но състояние, което се дължи на
стафилококи.
стафилома (гр.) мед. органично уве-
личаване и изпъкване на рогови-
цата на окото.
стационар (лат.) мед. 1. лечебно за-
ведение за лежащо болни; болни-
ца; 2. част от лечебно заведение,
обзаведена с легла за болни, за
разлика от частта на същото, в ко-
ято лечението е амбулаторно; —
стационарен който е установен на
едно място; постоянен, неподви-
жен.
стационер (лат.) мор. неголям пла-
вателен съд, който изпълнява ох-
ранителна или полицейска служ-
ба
стегозавър (гр.) палеонт. гигантски
изкопаем гущер, подобен на ди-
нозавър, с малка глава и два реда
костни шипове на гърба.
стела (гр.) арх. в древността — ка-
менна плоча с надпис или релеф-
но изображение, която се поста-
вя вертикално като надгробен па-
метник или за ознаменуване на
някакво събитие.
стенография (гр.) писане със специ-
ални знаци и съкращения, което
дава възможност да се пише мно-
го бързо; бързопис; — стенограф
лице, което владее и практикува
стенография.
стеноза (гр.) мед. стеснение на ка-
нали или отвори в организма, ко-
ето затруднява нормалното пре-
минаване през тях на течности

677
стереотип
или други вещества.
стенокардия (гр.) мед. пристъпи на
остри болки в областта на сърце-
то или гърдите поради заболява-
не на сърцето вследствие разст-
ройство в кръвообращението на
коронарните артерии; коронарна
склероза, гръдна жаба; — стено-
кардичен мед. който се отнася до
стенокардия.
стеноп (гр.) фотографски апарат, в
който ролята на обектив се изпъл-
нява от твърде тесен отвор в една
от стените на камерата.
стенотипист (гр.) печ. 1. лице, което
записва устна реч с помощта на
стенотипия; 2. стенограф; — сте-
нотипия записване на жива говор-
на реч със специална машина, при
която се изпускат при определе-
ни правила части на думите, а ня-
кои срички или думи се отпечат-
ват цели.
стенофаг (гр.) книж. животно, ко-
ето се храни само със строго оп-
ределен вид храна; — стевофагия
книж. специализиране на живот-
ни към определен тип храна, ко-
ято може да бъде от растителен
или животински произход.
степ (рус.) голо, неплодородно по-
ле, особено в Южна Русия, което
се характеризира със сух климат
и чести силни ветрове.
етер (гр.) мат. мярка за обем, равна
на един кубичен метър, използ-
вана главно за мерене на дърва и
дървен материал; кубик.
стерадиан (лат.) геом. единица мяр-
ка за измерване на пространстве-
ни ъгли с връх, лежащ в центъра
на сфера, който се поддържа от
повърхност на сферата, числено
равна на квадрата на радиуса на
сферата.
стерео- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а)
пространствен; б) здрав, твърд.
стереобат (гр.) арх. в античната ар-
хитектура — цокъл на храм или
колонада, който се състоял обик-
новено от три стъпала.
стереограма (гр.) геом. изображение
на геометрично тяло върху рав-
нина.
стереокомпаратор (лат.) физ. фото-
метричен апарат за измерване на
правоъгълните координати и тех-
ните разлики на едноименни точ-
ки от една двойка фотоснимки.
стереометрия (гр.) част от геометри-
ята, която се занимава с измерва-
не обемите на телата.
стереорама (гр.) картина, гледана със
стереоскоп, при който изображе-
нията се представят в перспекти-
ва; — стереоскоп оптически апа-
рат, чрез който образите се виж-
дат ясно и релефно; — стереоско-
пичен който е свързан с получа-
ване на изображения в перспек-
тива в три измерения — на дъл-
жина, на ширина и в дълбочина;
—
стереоскопично кино — стере-
окино.
стереотип (гр.) 1. полигр. плоска или
цилиндрична плоча от метал или
друг материал с релефни образи
на буквите и знаците от специал-
но възпроизведена матрична фор-
ма на даден текст, която се из-
ползва за запазване оригиналната
форма за следващи издания или
при големи тиражи; 2. псих . чес-
та, по форма и съдържание едно-
образна моторна или речева изя-
ва на индивид; — динамичен сте-
реотип псих. трайна укрепнала
система от временни нервни връз-
ки или условни рефлекси, акти-
визирането на които при опреде-
лени условия от даден дразнител
се осъществява в последователен
ред и проява под форма на пос-
ледователност в поведението на
отделния човек; — стереотипия 1.

стереохромия
678
полигр. способ в полиграфическата
промишленост за размножаване
на високопечатни форми; 2. по-
лигр. отдел в печатница за стере-
отипно печатане; 3. мед. психи-
ческо разстройство, изразяващо се
в непроизволно повтаряне на ед-
ни и същи движения или думи,
на един израз на лицето, на про-
дължително запазване на една и
съща поза и пр.
стереохромия (гр.) худ. стенна жи-
вопис с бои и водно стъкло.
стерилизация (лат.) 1. хим . пълно
унищожаване на микроорганиз-
мите и спорите им чрез химични
и физични средства; обеззаразя-
ване; 2. мед. изкуствено премах-
ване на възможността за произ-
веждане на потомство чрез пре-
късване на семепроводните пъти-
ща у мъжа и чрез превързване на
маточните тръби у жената; обезп-
лодяване; — стерилен 1. хим. доб-
ре обеззаразен от микроорганиз-
ми; 2. биол. който не може да се
размножава, безплоден; — стери-
литет 1. мед. състояние на безп-
лодие; 2. биол. състояние на лип-
са на микроби; — стерилност 1.
биол. безплодие, стерилитет; 2.
бот. при растенията — неспособ-
ност да дават семена с жизненос-
пособни зародиши.
етерни (гр.) биохим. органично ве-
щество от групата на стероидите,
което се намира в свободно със-
тояние в растителни и животинс-
ки органи, а във вид на сложни
етери в състава на мазнините, из-
ползван за синтеза на някои хор-
монални препарати и др.
стилоскоп (англ.) физ. спектроскоп
за бърз визуален качествен и по-
луколичествен спектрален анализ
на метали, метални сплави и ру-
ди.
стимул (лат.) книж. вътрешен тла-
сък на нещо; подбудител, дразни-
тел.
стимулант (лат.) възбудително сред-
ство; — стимулативен книж. под-
будител ен, насърчителен; — сти-
мулатор книж. биологично актив-
ни вещества, които, вкарани в ор-
ганизма, оказват благоприятно
въздействие на неговия растеж и
регенерация.
стипулация (лат.) юр. 1. установява-
не с договор; 2. постановление на
закон.
стипца (гр.) 1. хим. безцветно крис-
тално вещество с тръпчив слабо
кисел вкус — калиево-алуминиев
сулфат; 2. прен. разг. скъперник.
стипъл-чейз (англ.) спорт. 1. дълго
бягане с коне на 3000 м с пре-
пятствия; 2. бягане с препятствия,
стирол (гр.) хим. 1 . ароматично въг-
леродно съединение с широка
употреба в производството на
пластмаси, синтетичен каучук и
др.; 2. съединение, което се полу-
чава чрез полимеризация на сти-
рола; — стнролен вид синтетичен
каучук, добиван от стирол.
стихар (гр.) 1. одежда, с която се об-
лича дяконът по време на богос-
лужение; 2. най-долната (първа-
та) одежда, която свещеникът об-
лича по време на богослужение.
стихира (гр.) църк. хвалебна църков-
на песен, която се пее на утрина
и на вечерня; — стнхирар книга,
която съдържа стихири.
стоик (гр.) 1. последовател на сто-
ицизма; 2. прен. човек, твърд в
бедствията; — стоицизъм 1. фило-
софията на гръцкия философ Зе-
нон, която проповядва строгост в
нравите. Според него щастието е
в природосъобразния живот, сво-
бодата от страсти, душевното спо-
койствие; 2. прен. мъжествено по-
насяне на всички изпитания и
страдания.

679
стригала
етерно (ит.) фин. поправка в счето-
водна книга на мястото на пре-
дишно погрешно вписване.
стратегичен (гр.) 1. воен . който се от-
нася до стратегия и стратегика; 2.
който е свойствен на изкуството
за водене на война; 3. прен. който
е необходим за постигане на да-
дена цел; — стратег в древногръц-
ките държави Атина и Спарта —
военачалник с широки военни и
политически пълномощия; 2. во -
ен. вещ познавач на стратегията;
3. прен. опитен ръководител; —
стратегема 1. военна хитрост за
заблуждаване на врага; 2. прен.
хитрост, уловка; — стратегика во-
ен. умение да се води война; —
стратегия 1. воен . система от на-
учни знания за закономерности-
те на войната като въоръжена бор-
ба в името на определени класо-
ви интереси; 2. воен. умение, из-
куство да се води война с оглед
на нейното окончателно спечел-
ване; 3. полит. умение да се нап-
равлява политическа борба, за да
се постигнат определени интере-
си и цели.
стратаграфия (лат.) геол. дял от ис-
торическата геология, в който се
изучава последователността в нап-
ластяването на седиментните ска-
ли, тяхната възраст, пространст-
вените им взаимоотношения, как-
то и отношенията между магмени
и седиментни скали.
стратификация (лат.) 1. геол . наплас-
тяване на утаечни скали поради
промени в скоростта на утайката
и на задръжка в процеса на ута-
яването; 2. геол . напластявания на
води или въздушни маси, които
се появяват в различни свойства
на пластовете — температура, гъс-
тота, соленост, влажност и пр.; 3.
зем. съхраняване на овощните и
горските семена през зимата при
специални условия за повишава-
не и ускоряване кълняемостта на
семенния материал.
стратография (гр.) воен. описание на
военните сили на една държава.
стратократия (гр.) воен. господство
на военните.
стратор (гр.) ист. средновековна
българска титла от византийски
произход — началник на въоръ-
жени отреди в отделна област.
стратосфера (лат.) метеор, слой от
атмосферата, над тропосферата,
който достига на височина до 50
км от земната повърхност.
стрейнер (англ.) техн. 1. цедка, ко-
ято задържа пясъка при изпомп-
ване на земното масло от нефто-
добивен кладенец; 2. винтова пре-
са, която изтласква през сито
твърди смеси от пластични маси,
за да ги пречисти.
стрептодермия (гр.) мед. кожно за-
боляване, причинено от стрепто-
коки; — стрептококи микробиол.
микроорганизми от семейство Ко-
ки, някои от които предизвикват
заболявания като скарлатина, ан-
гина, ревматизъм, гнойни инфек-
ции на кожата и др.;
—
стрепто-
мицин (гр.) лекарство с добро дей-
ствие при голям брой заразни бо-
лести.
стрес (англ.) псих. наименование на
повишени физически и психичес-
ки натоварвания, които предиз-
викват в организма неспецифич-
ни психофизически и други ре-
акции; — стресори външни или
вътрешни дразнители, които пре-
дизвикват стрес.
стригала (лат.) в древна Гърция и
Рим — метална стъргалка, с ко-
ято атлетите си правели масажи
или отстранявали от тялото си
мазнината, намазвана преди уп-
ражненията, както и полепнали-
те песъчинки от арената.

стриди
680
стриди (гр.) зоол. род морски миди
от разред преднохрили, разпрос-
транени по крайбрежията с уме-
рен и топъл климат, които са де-
ликатесна храна.
стриптийз (англ.) бавно събличане
пред публика при съпровод на
развлекателна музика.
ступор (лат.) мед. форма на психи-
ческо разстройство, при която се
наблюдава почти или напълно из-
губена способност за движение и
за говорене; вцепененост.
стюард, стюардеса (англ.) момче,
момиче, които обслужват пътни-
ците в самолет, кораб.
су (ФР-) Дребна френска монета,
суб- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение под,
например субтропик и др.
субакутен (лат.) мед. за болест -- ко-
ято протича не съвсем остро.
субалтерн (ла?.) подчинен, подвлас-
тен; — субалтьор (офицер) под-
поручик и поручик, помощник на
ротния командир.
субаренда (лат.) книж. даване под
наем нает за използване имот;
пренаемане.
суваш(ня) и субаша (тур.) ист. по-
лицейски началник в стара Тур-
ция на градче или на голямо се-
ло; 2. чиновник, който събирал
десятъка.
субвенционнрам (лат.) давам помощ
(от държавата); — субвенция от-
пусната помощ, особено от общес-
твени средства.
субдомннанта (лат.) муз. 1. четвър-
тата степен от мажорна или ми-
норна гама; 2. акорди, построени
върху тези степени.
субективизъм (лат.) гносеологично
направление, което признава са-
мо истини, които подхождат за от-
делния индивид; 2. направление
в социологията, според което раз-
витието на обществото се опреде-
ля от субективни фактори и от-
делните личности; 3. пристраст-
но отношение; — субект 1. филос.
същество, което притежава съзна-
ние, воля и способност за целе-
съобразна дейност, насочена към
някакъв обект; 2. човек, лице,
личност, обикновено като носи-
тел на някакви отрицателни ка-
чества; 3. в логиката — предмет
на съждението; 4. език, подлог; 5.
юр. лице, човек, организация, уч-
реждение, предприятие, което
участва в правните отношения; —
субективен 1. присъщ на дадена
личност, на даден субект; личен;
2. пристрастен, едностранчив, не-
обективен; — субективнст филос.
привърженик на философското
течение субективизъм.
субкортикалея (лат.) анат. 1. който
е разположен под кората на глав-
ния мозък; 2. изобщо който е под
кора.
сублимат (лат.) фарм. 1. бяло крис-
тално силно отровно вещество,
чийто разтвор се употребява като
дезинфекциозно средство; мише-
морка, живачен двухлорид; 2. по-
лучен чрез сублимация; — субли-
мация химична реакция, при ко-
ято чрез нагряване веществото
преминава от твърдо направо в га-
зообразно състояние, без да се
втечнява.
сублимен (лат.) възвишен, върховен;
—
сублимност възвишеност, вър-
ховност.
субмисия (лат.) книж. подчиненост,
смирение; — субмиснонен заем,
държавен заем, който се сключва
чрез посредничество на банкови
сдружения.
субординация (лат.) подчиненост; —
субордннирам книж. въвеждам су-
бординация, подчинявам.
субпродукт (лат.) 1. книж. вътреш-
ните органи, главата и краката на

681
супознторий
заклано животно, използвани за
храна или технически цели; ка-
рантия; 2. вид долнокачествен са-
лам.
субретка (фр.) млада камериерка (ге-
роиня от старите комедии).
суброгация (лат.) юр. встъпване в
правата на кредитор от трето ли-
це, изпълнило чуждо задължение;
—
суброгнрам 1. замествам няко-
го; 2. отстъпвам правото си.
субсеквентен (лат.) 1. книж. който
следва след друг по време; 2. ге-
огр. за река — която тече надлъж
по основата на планински склон;
3. геогр. за хребет — на който еди-
ният склон е стръмен, а другият
полегат.
суит-мюзик (англ.) муз. танцова му-
зика, която използва по-рядко
синкопирането и импровизацията,
характерна за джаза.
суиташ (унг.) рядко плетен, обикно-
вено копринен шнур за покрива-
не шевовете на дреха или за ук-
раса на униформи, фуражки и др.
суицид (лат.) псих. самоубийство,
прекратяване на живота по собс-
твено решение.
сукцесивеи (лат.) последователен,
постепенен, непрекъснат; — сук-
цесия (лат.) биол. последователна
смяна на едни животни или рас-
тения с други в дадена област
вследствие на природни, клима-
тични промени или дейността на
човека.
султание (тур.) диал. вид качестве-
но грозде без семки, стафиди.
султаннн (тур.) турска златна моне-
та, равна на 6 френски ливри.
султан (ар.) 1. титла на владетел в
някои мохамедански страни; 2.
ост. титла на татарски първенци,
заселени в някои български об-
ласти през османското робство; 3.
стария, украшение на шлем или
на глава на кон от конски косми
или пера; — султанка (ар.) 1. лю-
бовница или първа жена на сул-
тана; 2. вид мартеница във форма
на дълги пискюли.
сулфамид (лат.) 1. хим. органично
съединение, производно на сул-
фокиселина, в която хидроксил-
ната група е заменена с амидог-
рупа; 2. фарм. вид лекарствен пре-
парат — антибиотично средство
срещу някои инфекциозни забо-
лявания, гнойни процеси и вът-
решни възпаления.
сулфати (лат.) соли, добити чрез съ-
единение на метали със сярна ки-
селина.
сулфид (лат.) съединение на сяра с
други елементи.
сулфидин (лат.) фарм. лекарствен
препарат от групата на сулф(ани-
л)амидите, употребяван при леку-
ване на пневмококови и менин-
гококови инфекции.
сума (лат.) 1. мат . резултат, полу-
чен при действието събиране;
сбор; 2. прен. обшо количество ре-
зултати от нещо; 3. известно ко-
личество пари; пари; 4. голямо ко-
личество; много.
суна (ар.) предания, които състав-
ляват допълнение на Корана; —
сувят обрязан, правоверен мю-
сюлманин; — сунизъм (ар.) рел. ос-
новно направление в исляма, ко-
ето се смята за правоверно и ко-
ето признава за свещено писание
освен Корана и суната, където се
разказва за живота на Мохамед;
—
сунет (ар.) рел. обрязване.
суплетивен (фр.) език, който прите-
жава качества на супяетивизъм;
допълващ; — супяетивизъм (лат.)
език, употреба на форма за една и
съща дума, но от различни коре-
ни.
супозкторий и супознториум (лат.)
фарм. твърд, но лекотопим от те-
лесната температура лекарствен

супорит
682
препарат, който се вкарва напра-
во в дебелото черво през задния
отвор; свещичка.
супорит (фр.) техн. 1 . подставка; 2.
част от струг или друга машина с
режещ инструмент, която получа-
ва транслационно движение от
главното вретено на машината
посредством зъбен превод, водещ
вал и ходов винт.
супостат (рус.) църк. враг, неприятел,
сунрематнзъм (лат.) изк. крайно те-
чение в реакционното формалис-
тично изкуство в началото на 20.
век в Русия, което свежда живо-
писта до лишени от всякакъв сми-
съл различно комбинирани раз-
ноцветни плоски или обемни
форми.
супурация (лат.) мед. гноене, загно-
яване.
сурат (тур.) лице, образ.
сурва (лат.) първият ден от година-
та; Нова година.
сурвам (гр.) диал. 1. събарям; 2. сли-
зам; — сурвам се; сурна се пре-
мествам се, хлъзгам се, влача се,
мъкна се.
сурдина (фр.) муз. прибор, който
служи за отслабване на тона при
свирене със струнни инструмен-
ти.
сурдокамера (лат.) космич. специал-
но помещение с изолирани от звук
стени, използвано при подготов-
ка на космонавти за свикване в
обстановка без звук.
сурдопедагогика (лат.) дял от дефек-
тологията, който се занимава с
обучението на деца с недостатъ-
ци в слуха.
сури (ар.) главите, отделите на Ко-
рана.
сурогат (лат.) 1. книж. заместител,
който не притежава всички качес-
тва и свойства на замествания пре-
парат; 2. фалшифициран, подпра-
вен продукт; 3. търг, по-ниско-
качествена и по-евтина стока, ко-
ято замества друга стока; 4. в па-
ричното обращение — заместител
на истинските пари с непълноцен-
ни пари.
суртук (тур.) неодобр. диал. скитник,
безделник.
сус (тур.) млък!
сусам (гр.) бот. 1. тревисто масло-
дайно растение, което вирее в топ-
лите области на умерения пояс;
2. семената, плодът на това расте-
ние.
суспендирам (лат.) 1. юр. отменям
действието на закон за известно
време; 2. прен. спирам за извест-
но време, изваждам от действие;
—
суспендиране отменяване (за-
кон), унищожаване; — суспензи-
вен (лат.) юр. който отменя или
спира действието на закон и под.
суспензия (лат.) физ. хим. дисперсна
система на твърдо тяло в течност
с големина на частиците обикно-
вено над 10-15 см, които обикно-
вено са неустойчиви.
суспензорий, суспензорнум (лат.) бан-
даж за приповдигане висящи час-
ти на тялото.
сутана (ит.) рел. расо на католишки
свещеник.
сутеньор (фр.) книж. 1 . любовник на
проститутка, издържан от нея; 2.
сводник.
сутерен (фр.) мазе, приспособено за
стая.
сутиен (фр.) част от долно женско
облекло, с която се поддържат или
повдигат гърдите.
сутляш, сютляш (тур.) ястие от сва-
рен в подсладено мляко ориз.
сутра (санскр.) 1. свещена книга за
-
индусите; 2. юр. древноиндийско
ръководство по робовладелско
обичайно право, законодателство,
богослужение, семеен живот и об-
ществени задължения.
суфизъм (ар.) рел. мистично и от-

683
сцена
шелническо течение в исляма,
възникнало през 8. век и напъл-
но доразито през 9-12 век.
суфикс (лат.) език, прибавената нак-
рая на думите наставка; — суфнк-
сален който се отнася до суфикс;
—
суфиксацяя словообразуване с
помощта на суфикси.
суфражетка (лат.) ист. жена в Анг-
лия, която се е борила за равноп-
равие; — суфражизъм полит. те-
чение в Англия в началото на 20.
век за даване на равни избирател-
ни права на жените.
схема (гр.) 1. опростена фигура, ко-
ято служи като образец и която
представлява не формата, а отно-
шението и действието на предме-
та; 2. набързо нахвърлян опрос-
тен чертеж или образ на предмет,
уредба или процес; скица; 3. из-
ложение, описание на нещо в ос-
новни, общи линии; 4. прен. об-
щоизвестен образец, когато се тво-
ри нещо; шаблон; — схематнзи-
рам обозначавам, начертавам нак-
ратко; създавам нещо по шаблон;
—
схематичен книж. 1 . който е
представен само в общи линии и
дава само обща представа; нераз-
работен, неконкретен; 2. който е
еднообразен, шаблонен.
схизма (гр.) църк. отделяне на цър-
ковна организация от общата ор-
ганизация, като се запазва единс-
твото в догматиката; разцепление,
църковен разкол; — схизматик
принадлежащ към схизмата.
схязогония (гр.) биол. безполово раз-
множаване у някои едноклетъч-
ни и водорасли чрез многократно
деление на клетката, при което
организмът се разпада на множес-
тво ядра.
схима (гр.) църк. 1 . висока монашес-
ка степен, която налага най-стро-
ги правила; 2. дреха, носена от мо-
наси, възприели тези ограниче-
ния; — схимник монах, който е
приел схима.
схоластика (лат.) 1. философска те-
ология, която през Средновеко-
вието се е преподавала във вис-
шите училища; 2. средновековна
философия, която си поставя за
задача да докаже, че религиозни-
те истини, дадени в Светото пи-
сание, почиват на църковната дог-
матика; 3. прен. отвлечено знание;
—
схоластик книж. 1 . християнс-
ки философ от средните векове;
2. прен. човек, склонен към откъс-
нати от живота знания, основани
на формални, безплодни разсъж-
дения, умувания; — схоластичен
книж. 1. който се отнася до схо-
ластика; 2. откъснат от живота,
склонен към безплодни разсъж-
дения; формален, книжен, отвле-
чен.
схолнаст (гр.) ант. древен тълкува-
тел на античен текст, който е пи-
сал своите бележки върху полета-
та на книгите; — схолия (гр.)
книж. обяснителна или тълкува-
телна бележка по полето на гръц-
ки или латински ръкопис.
сцена (гр.) 1. част от театър, където
играят актьорите; 2. явление,
действие в дадена пиеса, докато
влезе друго действащо лице; 3.
шумна случка от живота; 4. литер.
отделен епизод в роман, повест,
разказ; 5. литер. ост . обособена
част от действие в театрално пред-
ставление; явление; 6. прен. поле
на дейност; — сценичен отнасяш
се до сцената; — сценарий 1. съ-
държание, текст на филм или те-
левизионно представление с под-
робно описание на действието; 2.
план на драматическо произведе-
ние; 3. набелязан сюжетен план,
по който актьорите импровизират;
—
сценография театр. художест-
вено оформяне на зрителния об-

сцнентизъм
684
раз на спектакъл чрез декори, кос-
тюми, осветление и постановъч-
на техника.
сцнентизъм (лат.) филос. философс-
ко течение за обясняване на всич-
ки въпроси чрез науката; — сци-
еитаст привърженик на сциентиз-
ма.
сцнлия (гр.) рядко кучка.
сциофит (гр.) бот. растение, което
обича сянка.
сцифонд (гр.) зоол. мешесто морско
животно, подобно на медуза.
съклет (тур.) нар. душевно притес-
нение, мъка.
сюнгер (тур.) зоол. 1. низше многок-
летъчно животно със скелет от ро-
гово вещество; 2. скелетът на то-
ва животно, който служи като гъ-
ба за баня.
сюрня (тур.) нар. голямо стадо,
сюрмек (тур.) разг. чревно разстройс-
тво.
т
табак 1. (фр.) тютюн; 2. (тур.) ща-
вач на кожи, кожар; 3. разг. го-
лям лист хартия.
табан (тур.) разг. 1. долна страна на
ходилото на крак; ходило, стъпа-
ло; 2. стъпало на обувка; — та-
банхастар (тур.) специален, обик-
новено тънък гьон, на който се
пришива горната кожена част, ли-
цето на обувката; —• табахаяа
(тур.) работилница за щавене на
кожи; кожарница, щавалня.
табернакул (лат.) църк. дарохрани-
телница; вдлъбнато място в сте-
ната за поставяне на икони у ка-
толиците.
табес (лат.) мед. прогресиращо ли-
неене, съхнене или изтощаване;
—
табес дорзалис хронично забо-
ляване на централната нервна сис-
тема с поражение предимно на
задните отдели на гръбначния мо-
зък.
табиет, табихет и табнят (ар.) разг.
I. душевна природа; характер,
нрав; 2. навик, обичай; — табиет-
лня и табнятлия (ар.) разг. някой,
който е с особени навици.
табяя (тур.) ост. укрепление, окоп,
табор 1. укрепен лагер в старо вре-
ме; 2. у чехите: място за събиране
на народа; 3. група скитащи се ци-
гански семейства; — таборити (по
собств. Табор, град в Чехия) ист.
последователи на революционно
селско-плебейско крило в хрис-
тиянско движение през 15. век в
Чехия, което се борило против
крепостното право, църковната и
светската йерархия.
табу (полинез.) книж. 1. у първобит-
ните народи — суеверна, религи-
озна забрана да бъдат докосвани
определени лица, животни, рас-
тения и предмети или да се изго-
варят техните имена; 2. прен. изоб-
що забранени предмети, действия
и постъпки.
табулатор (англ.) изч. техн. сметач-
но-перфорационна изчислителна
машина, предназначена за авто-
матично сумиране на данни, на-
несени върху перфокарти, която
отпечатва изходните данни и ре-
зултатите от изчисленията; — та-
булограма (лат.) ел.- т ехн . книжна
лента, съдържаща буквен или
цифров текст.
табун (тюрк.) стадо от коне, елени
и някои други копитни животни.
табур (тур.) табор.
табълдот (фр.) книж. еднакво ядене
за обяд или за вечеря за всички
посетители, обикновено на пара-
ход и под., срещу еднакви цени;
меню.
тава (тур.) I. плитък и широк мета-
лен съд, употребяван за печене;

685
такиря
тепсия; 2. широк, разлат съд, кой-
то служи за варене на сладко, си-
роп и под.
таван (тур.) 1. горна вътрешна стра-
на на стая или на друго помеще-
ние; 2. помещение между покри-
ва на къща и стаите; 3. прен. най-
голямата височина на нещо.
таверяа (лат.) подземна кръчма,
тавматологня (гр.) теол. наука за чу-
десата в природата и изкуството;
—
тавматург човек, правещ чуде-
са, фокусник чудотворец; — тав-
матомах книж. лице, което мрази
чудесата; — тавматомахия книж.
спор за чудесата; — тавматург ост.
чудотворец; — тавматургия, тама-
тургия ост. чудотворство.
тавро (татар.) бележка, клеймо,
тавромахия (гр.) книж. бикоборст-
00.
таврофобяя (гр.) неестествен страх
от бикове и рогат добитък въоб-
ще.
тавтограма (гр.) яитер. стихотворе-
ние с едни и същи начални букви
във всички редове; — тавтологи-
чен който с различни думи пов-
таря същото; — тавтология литер.
повтаряне на еднородни по зна-
чение и смисъл думи в художест-
вената реч; 2. език, повторение
чрез еднокоренни думи, което не
обогатява представата за предме-
та или явлението; 3. логическо
съждение, чийто подлог съвпада
със сказуемото.
тавтохроиизъм (гр.) спец, еднаква
продължителност по време, съв-
падение по време.
тагар (гр.) диал. торба.
таел (малайски) 1. китайска мярка
за тегло, равна на около 37 грама;
2. китайска монетна единица.
таз (ар.) анат. задната част на ске-
лета: кръстната кост с две широ-
ки кости отстрани, където се об-
разува кухина.
тазе (тур.) пресен.
тайга (якут.) дива, мъчнопроходи-
ма гора, главно от иглолистни
дървета в северната част на Ру-
сия, в Сибир, Урал и др.
таймаут (англ.) техн. условие, въз-
никващо, когато в даден процес
се очаква или някакво външно съ-
битие, или изтичането на предва-
рително зададен времеви интер-
вал и събитието не настъпи в рам-
ките на този интервал.
таймер (англ.) техн. апарат, който
командва автоматично някой тех-
нологичен процес, като вкарва в
действие през определено време
различни фактори; — таймограф
физ. 1 . контролен апарат, който
отбелязва непрекъснато на въртя-
щи се с определена скорост лента
или диск хода на автоматичен тех-
нологичен процес, като регистри-
ра времето на всяко изменение в
него; 2. електрически апарат, кой-
то проверява за една минута точ-
ността на часовник.
тайн (тур.) дневна определена хра-
на, давана на служител; дажба,
порцион; — тайнджия диал. ост .
лице, зачислено на тайн, на даж-
ба.
тайор (фр.) официален дамски кос-
тюм със стегната талия.
тайфун (англ.) метеор, тропичен
циклон, който се заражда в Ти-
хия океан, западно от Марианс-
ките острови, в Южнокитайско
море и около Филипинските ост-
рови; разрушителен ураган.
таке (перс.) 1. малък, нисък албан-
ски фес; 2. малка мека шапка без
периферия; кепе.
такел (хол.) мор. 1 . въже за мачта; 2.
машина за дигане на тежести;
кран; — такелаж (хол.) мор. съв-
купност от всички въжета на ко-
раб.
такири (тюкр.) геогр. ниски участъ-

такла
686
ци в пустиня с гладка глинеста по-
върхност, която при суша се на-
пуква на плътни и твърди плочи,
такла (тур.) диал. премятане през
глава, премятаница.
таклит (тур.) лъжлив, подправен,
такснарх (гр.) 1. църк. архангел; 2.
рядко комедиант.
таксидвоти (гр.) пътници-монаси,
които събират помощи за църква
или манастири.
таксилдар (тур.) 1. бирник; 2. съби-
рач на вземанията на някой тър-
говец.
таксират (тур.) разг. нещастие, зло-
полука.
таксономия (гр.) 1. книж. класифи-
кация на предметите и явленията;
2. бот. учение за принципите,
правилата и методите, според ко-
ито се извършва класифициране-
то на организмите и на техните
свойства.
такт (лат.) 1. муз. група от метрич-
ни времена, първото от които е
акцентирано и се определя от
следващата група с тактова черта;
размер в музиката; 2. графично
изображение на такава единица;
3. редуване на равномерни пос-
ледователни движения, обикнове-
но при вървене в строй; 4. време-
то между два равномерни удара;
5. техн. част от работния цикъл
на двигател с вътрешно горене,
който отговаря на един ход на бу-
талото; 6. умело проявено внима-
ние към някого, чувство за мяр-
ка; съобразителност, тактичност.
тактика (гр.) 1. изкуство за водене
на война и разполагане на войс-
ките в боен ред, умело използва-
не на местността за отбрана и на-
падение; 2. въобще начин на дейс-
твие; 3. характеристика на вида и
начина, по който кибернетични-
те системи реализират отделните
стъпки, подпрограми и пр. на сво-
ята стратегия на противопоставя-
не с други системи и с околната
среда.
тактнлен (лат.) псих. получен чрез
осезанието; — тактометър (лат.)
техн. уред за измерване на осеза-
нията.
такъм (тур.) L нар. съвкупност от ве-
щи, инструменти и под., които
съставят определено цяло и имат
общо предназначение; комплект,
принадлежност; 2, диал. носия,
накит.
талаз (тур.) вълна;
талазофобия
болезнен страх от мореплаване.
талалгня (лат.) мед. болка на долна-
та част на петата; невралгия на пе-
тата.
талант1 (гр.) 1. стара гръцка монет-
на единица; 2. древногръцка мяр-
ка за тегло; 3. мярка за тежина в
Гърция, днес равна на 150 кг; 4. в
древността — количеството злато
или сребро на стойност около 5000
златни лева.
талант2 1. голяма дарба за творчест-
во в областта на изкуството, на-
уката и под.; дарование; 2. талан -
тлив, даровит човек.
талар и таларга (гр.) диал. 1. вид
кошница; 2. каче за сирене; 3.
плитко дървено блюдо; талерка.
таласемня мед. вродена фамилна
аномалия на хемоглобина.
таласотерапня (гр.) мед. използване
на морския климат и морските ба-
ни като лечебни фактори; море-
лечение.
таласъм (тур.) зъл дух, който обита-
ва стари сгради и прави пакости,
талаш (тур.) дървени стърготини,
във вид на ленти, които изпадат
при изглаждане на дърво с ренде;
—
талашит 1. отпадъци от дърво-
обработващата и мебелната про-
мишленост, които служат за стро-
ителен материал.
талвег (нем.) геогр. 1. линия, която

687
тамбур
съединява най-ниските части на
речна долина; овраг, речно дъно;
2. средната и най-дълбока линия
на река.
талер (нем.) 1. стара сребърна нем-
ска монета с различна стойност;
2. печ. подвижна метална плоча на
печатарска машина, върху която
се поставя наборът; 3. маса, пок-
рита с цинк или друг метал, вър-
ху която се подготвя наборната
форма за печат.
талер(ка) (ит.) диал. плитка дърве-
на чиния.
талер (евр.) книж. покривка, завив-
ка, с която евреите се завиват гла-
вата при молене,
талига (ар.) проста дървена конска
кола за пътища и товар; каруца.
талий’ (хол.) мор. въже с двойна ма-
кара за вдигане на тежести.
талий2 (гр.) химичен елемент, знак
Т1, пор. No 80, ат. т . 204,37, който
потъмнява бързо на въздуха.
талим (тур.) диал. военно строево
обучение.
талион (лат.) юр. законно положе-
ние в наказателното право да се
определя наказание, което е рав-
но на вината, прокарано още в
Мойсеевото законодателство (око
за око, зъб за зъб).
талисман (фр. -ар.) нещо, което има
тайнствена сила да закриля при-
тежателя му от всякакви бедствия,
муска.
талия (фр.) 1. най-тясната част на
човешкото тяло между гърдите и
корема, около кръста; 2. вталена
част на дреха; 3. кръст (на снага);
4. Талия муза, покровителка на
комедията.
талк (ар.) 1. минер. зеленикав, мек,
мазен при пипане минерал от гру-
пата на силикатите, вид глинест
камък, употребяван в индустри-
ята и за други цели; 2. прах от то-
зи минерал във вид на пудра.
талма (по собств. Талма, френски
актьор) ост. вид женско намета-
ло без ръкави.
Талмуд (евр.) рел. 1. сборник от дог-
матични религиозно-етически и
правни предписания, съставен от
еврейските равини, съдържащ ця-
лата законова материя на еврейс-
ките традиции и тълкувания на
Библията, предания за „задгроб-
ния живот” и пр., свещена книга
на евреите; 2. прен. система от
убеждения, основни принципи на
подлежащи на промяна или ос-
порване; — талмуднзъм 1. рел.
юдейската казуистика, която при-
дава на библейските текстове от
Петокнижието най-различен сми-
съл; 2. прен. книж. буквоядство,
схоластичност, догматизъм; —
талмудист 1. последовател и тъл-
кувател на Талмуда; 2. прен. лице,
което се придържа сляпо към ня-
какви правила, догми, без да се
съобразява с действителността;
буквоед, схоластик.
талпа (тур.) диал. дебела дъска.
таляя и далян, (гр.) приспособление
за ловене на риба.
тамада (груз.) книж. председател на
трапеза по време на пиршество.
тамам, тамян (тур.) нар. 1 . тъкмо; 2.
колкото трябва, равно.
тамарпкс и тамариск (лат.) бот. сре-
диземноморски декоративен храст
с дребни листа и розови или бели
цветове.
тамаринд (ар.) бот. 1. вечнозелено
тропическо растение с приятна
упоителна миризма, употребява-
но в медицината като слабител-
но; 2. плодът на това растение, из-
ползвано за храна.
тамахкяр (тур.) диал. 1. скъперник;
2. алчен, ненаситен; — тамахкяр-
лък диал. 1 . скъперничество; 2. ал-
чност, ненаситност.
тамбур (фр.) техн. 1 . вид цилинд-

тамбура
688
рична каса за въртяща се цилин-
дрична врата за изолация на да-
дено помещение от външния въз-
дух; 2. цилиндрично тяло, върху
което се навива готовата сурова
хартия, която излиза от хартиена
машина; 3. цилиндрична или мно-
гостепенна част на сграда с купо-
лообразен покрив; 4. покрита пло-
щадка на вагон, в която са вход-
ната външна врата и вратата за са-
мия вагон; платформа; 5. барабан,
тамбура (тур.) муз. народен струнен
инструмент, подобен на мандоли-
ната, с малък крушовиден корпус
и дълъг гриф, на който се свири
чрез дрънкане на струните с пер-
це.
Тамерлан, Тимур 1. прочут монгол-
ски завоевател; 2. прен. жесток чо-
век, кръвопиец.
тамплиер (лат.) ист. член на като-
лически рицарски орден, основан
от френски рицари в Ерусалим
през 1119 г. за защита на светите
места и държавите на кръстонос-
ците.
там-там (инд.) 1. ударен метален ин-
струмент без определен тон, раз-
новидност на гонга; 2. в Централ-
на Африка — вид барабан, по кой-
то се бие с ръце; 3. продължител-
но биене на този инструмент за
известяване на някакво голямо съ-
битие.
тамшит търг, документ, в който се
води сметка на времето, действи-
телно употребено за товаро-раз-
товарни операции в дадено прис-
танище.
тамян (гр.) благовонна смола от юж-
но дърво, употребявана за кадене
при богослужение, в парфюмери-
ята и др.
танагра1 (по собств. Танагра, гр.) ар-
хеол. изящна древногръцка глине-
на високохудожествена статуетка
от 4-3. в. пр.Хр., каквито са на-
мерени при разкопките на некро-
пола на град Танагра.
танагра2 (браз.) зоол. пойна птица с
ярки красиви пера, която обитава
тропическите гори на Америка.
танаднсвам, танадисам диал. (тур.)
съглеждам, забелязвам.
Танатос (гр.) бог на смъртта и ней-
но олицетворение, бог-близнак на
Хипнос, син на нощта (в римска-
та митология — Оркус); — тана-
тогенеза мед. динамика на кли-
ничните, биохимичните и морфо-
логичните промени в процеса на
умирането; — танатологня наука
за смъртта и нейните причини; —
танатофобня болезнен страх от
внезапна смърт (предимно от па-
рализа); — таватоцевоза книж.
струпване на умрели организми в
резултат на стихийно бедствие или
донесени от течението на река.
тавгента (лат.) геом. допирателна ли-
ния; права линия, която с една
крива има една обща точка; —
тангенциален (лат.) геом. който е
насочен по допирателна към да-
дена крива; допирателен.
танго (исп.) муз. 1. вид африкански
тъпан; 2. народен танц в два так-
та в Испания, Куба, Мексико, Ар-
жентина и Бразилия; 3. съвреме-
нен танц с бавен такт, който се
танцува от двама души; 4. музика
за такъв танц; 5. яркооранжев
цвят.
тандем (лат.) 1. книж. велосипед с
двойни педали и две седла, раз-
положени едно след друго, за два-
ма души; 2. книж. вид открит каб-
риолет; 3. техн . парна машина с
два цилиндъра (за високо и нис-
ко налягане), които са разполо-
жени на една линия така, че тех-
ните бутала са свързани с един
общ прът; 4. техн. разположение
на две еднородни части на маши-
на една зад друга; 5. книж. двой-

689
тара
на тепавица за вълнени платове;
6. прен. екип от двама души, ра-
ботещи в дадена област.
танзнмат (ар.) преобразуванията в
турската държава от 1839 г. с Гюл-
ханския хатишериф, с цел да се
приспособи турската феодална
държава към изискванията на ев-
ропейския капиталистически па-
зар и да се предотврати разпада-
нето.
танк (англ.) 1. голям железен съд за
вода на параходите; 2. вагон за газ,
бензин; 3. воен . бронирана бойна
гъсенична кола с мощно въоръ-
жение, монтирано във въртяща се
кула; 4. вид дамски обувки; — тан-
кер (англ.) мор. плавателен съд за
превоз на течности като нефт,
спирт, растителни масла, вино и
други в наливно състояние и без
опаковка; кораб-цистерна.
Тантал1 (по собств. от град Танта-
лос, гр.) легендарен цар на Фри-
гия, който откраднал от боговете
нектар и амброзия и за наказание
бил осъден на вечен глад и жаж-
да, в близост с вода и плодове,
които се отдалечавали, щом се
опитвал съответно да пие или да
ги откъсне; искал да изпита всез-
нанието на боговете, като им под-
несъл за храна собствения си син
Пслос; — танталови мъки страда-
ния, които са причинени от не-
възможността да се постигне не-
що близко и желано, неосъщест-
вена цел.
тантал2 (лат.) хим. елемент от V гру-
па на периодичната система, знак
Та, пор. No 73, ат. т . 180,948, висо-
ко устойчив и мъчно добиващ се
в чист вид рядък метал; твърд, не-
податлив на магнетизиране; —
танталит (гр.) хим. минерал, от
който се добива тантал; тантало-
ва руда; — танталати хим. соли на
танталовата киселина.
тантела (фр.) изплетена от конци
лента във вид на мрежа с фигури,
която се употребява за украса на
бельо, дрехи, покривки и пр.; дан-
тела.
таятнема (фр.) 1. точно определени
проценти от печалбата от някой
приход (при театри, концерти и
др.); 2. търг, възнаграждение, ко-
ето се дава (от акционерно дру-
жество в проценти, от печалбата)
на директора и другите служащи
за насърчение.
тантнма фин. форма на заплащане
на възнаграждения извън редов-
ната заплата на ръководителите на
едно предприятие, на търговски-
те пълномощници и др.
Тао (от собств. кит . Tao) 1. божест-
во, олицетворение на владетеля на
Вселената и на висшия божествен
разум; 2. св&щена книга на ки-
тайците; — таоизъм народна ре-
лигия в Китай (заедно с будизма
и конфуцианството); — таотзе
привърженик на религията на Тао
в Китай.
таяиока (браз.) 1. книж. индийско
саго, зърна приготвени от браш-
ното, получено от корените на
растението маниока; 2. самата су-
па, приготвена от тези зърна.
тапир (браз.) 1. зоол. нечифтокопи-
тен бозайник с характерно изто-
чена горна устна, която заедно с
носа образува късо хоботче, 2.
прен. разг. тъп, недодялан човек.
тапия (тур.) 1. ост . крепостен акт;
писмено свидетелство, издадено
от държавата, за владение обик-
новено на недвижим имот; 2. прен.
разг. документ; диплома.
тар (перс.) муз. азиатско-кавказки
струнен музикален инструмент с
издълбан от цяло дърво корпус с
опъната ципа, вместо горна дъс-
ка, във форма на осморка.
тара (ит.) ик. тегло на вътрешната и

тараба
690
външната опаковка на стоките на
съда, в който те са поставени за
транспортиране; — гарирам книж.
1. определям тарата на нещо; 2.
проверявам точността на измер-
вателен уред чрез контролна мяр-
ка.
тараба (тур.) диал. 1 . дървена, дъс-
чена ограда; 2. дъска за такава ог-
рада.
тарак (тур.) диал. 1 . гребен с желез-
ни зъби за ресане на вълна; 2. че-
сало; 3. желязно бърдо със зъби;
4. широка дъска с желязо, което
има зъбци; 5. плосък метален ин-
струмент за дялане на камък; 6.
чесало на кожухар.
тарама (тур.) само в съчетание та-
рама хайвер — неразбит хайвер.
тара» (гр.) 1. ист. машина за разби-
ване стени, като средство за бор-
ба в древни времена; 2. при въз-
душен бой — нанасяне на удар с
витлото или крилото на самолета
по вражеския самолет; 3. разш.
удар на кораб о кораб или на тя-
лото на танк о танк; 4. метално
тяло със зъбци за механизиран до-
бив на въглища чрез динамично
стругуване; 5. греда за набиване
или пробиване в хоризонтална по-
сока.
тарантула (ит.) зоол. едър отровен
паяк, който се среща в горещите
страни на Европа, но не е смър-
тоносен за човека.
тарапана (ар.) 1. ост . работилница
за сечене на монети; 2. прен. разг.
изобилие от средства, от продук-
ти, които могат да се използват,
без да им се прави сметка.
таратор (тур.) студена чорба от крас-
тавици, чесън, орехи, копър и ки-
село мляко.
тараф (тур.) муз. румънски народен
оркестър.
тарбука (тур.) музикален инструмент
във вид на широко гърне с опъ-
ната на гърлото кожа, на която се
удря както на барабан.
тарга (нем.) разг. 1. малка дъсчена
платформа с четири дръжки за
пренасяне на строителни матери-
али, пръст, тор и други от двама
души; 2. малко сандъче с разпре-
делители за пренасяне на бутил-
ки с питиета.
тарелка (рус.) диал. 1 . плитка дър-
вена чиния; 2. муз. чинели.
тарз (лат.) анат. съединително-тъ-
канна плочка на клепача; хрущял
на клепача; — тарзит (лат.) мед.
възпаление на тарза, хрущяла на
клепача.
тарзус (гр.) анат. задната част на хо-
дилото.
тарикатски (ар.) който се отнася до
тарикат; — тарикатска дума жар-
гонна дума от говора на градска-
та младеж; — тарикат хитър и на-
хален човек, обикновено младеж,
който не подбира средства за пос-
тигане на нещо; — тарикатлък
проява на човек тарикат.
тарифа (фр.) 1. разписание на це-
ните и час на пристигане или
тръгване на влак, параход; 2. спи-
сък на вносните/износните мита,
определени според теглото, коли-
чеството или стойността на сто-
ките; 3. ик. система от цени и ус-
ловия, въз основа на които тран-
спортните и други предприятия
определят сумите, които трябва да
събират за извършваните превози
на стоки и пътници или за други
услуги; — тарифен (фр.) който се
отнася до тарифа; — тарифна
сметка съвкупност от норматив-
ни положения за заплащане тру-
да на работниците от различните
профили и специалисти; — тариф-
на ставка размер на заплатата за
единица време.
таркан и тархан (тюрк.) ист. пра-
българска титла, употребявана

691
тахископ
през 9-10. век — военен и граж-
дански управител на област.
тарпан (лат.) книж. див кон от ази-
атските страни.
тартан (фр.) строит. синтетичен ма-
териал, използван за настилка на
писта за бягане и за сектор за ско-
кове в стадион.
тартана (ит.) мор. 1. вид платноход-
ка от средиземно море, 2. вид мре-
жа за ловене на риба.
тартар (гр.) 1. подземен свят; 2. у
древните гърци и римляни: част
от ада; 3. прен. мрак; — тартор (гр.)
нар. 1 . главатар на дяволите; 2.
изобщо главатар на немирници,
пакостници и др.; 3. дъното на пъ-
къла.
тартарат (лат.) хим. сол на винената
киселина.
тартана (фр.) книж. парче хляб, на-
мазано с масло.
Тарпоф (фр.) 1. главното действа-
що лице в Молиеровата, също тъй
наречена, комедия; 2. олицетво-
рение на измама, лицемерие,
престорена набожност; — тартюф-
шина измама, лицемерие, престо-
рена набожност.
тархан таркан.
тархана и трахана (перс.) нар. суше-
ни зрънца от тесто, които се упот-
ребяват за ядене; 2. ястие, при-
готвено от такива зрънца; триени-
ца.
тас (перс.) 1. метален съд за гребане
на вода; 2. нар. дълбока медна па-
ница.
таскебап (тур.) яхния от малки пар-
чета месо със ситно нарязан лук.
таслак (тур.) диал. неодялан, груб,
тастатура (нем.) 1. техн . съвкупност
от клавишите на даден апарат ка- j
то линотипна или пишеща маши-
на и др.; 2. муз. клавишите на му-
зикален инструмент, — тастов
(ит.) в съчетание тастов инстру-
мент клавишен музикален инст-
румент; — тастнера (ит.) муз. кла-
виатура, мануал; — тасто (ит.) муз.
клавиш.
татуировка (полинез.) рисуване на
знаци по човешко тяло, като се
набожда, драска с нещо остро и
се попълва с боя, така че знакът
или рисунката остават завинаги.
татул и татула (инд.) бот. силно от-
ровен бурен с едри листа, бели
цветове и бодлив плод.
тафономня (гр.) геол. дял от пале-
онтологията и историческата ге-
ология, който се занимава с изу-
чаването процесите за образува-
нията на местонахождения на из-
копаеми организми в земната ко-
ра.
тафта (пер.) тънка, лъскава и кора-
ва копринена материя.
тахан (ар.) I. каша от сусамсно
брашно, която служи за ядене или
за приготвяне на (тахан) халва; 2.
самата халва, приготвена от така-
ва каша; тахан-халва.
тахео-, тахи- и тахо- (гр.) първа със-
тавна част на сложни думи със
значение отношение към бързи-
на, скорост, например тахиметър,
тахископ и др.
тахнгенеза (гр.) биол. ускорено емб-
рионално развитие.
тахикардия (гр.) мед. ускорена сър-
дечна дейност, която надвишава
значително нормалната.
тахяграфия (гр.) изкуство за бързо
писане; — тахнграф книж. 1. бър-
зописец, стенограф; 2. уред за из-
мерване и записване скоростта на
постъпателно или въртеливо дви-
жение.
тахископ и тахистоскоп 1. ав. спе-
циален уред в противосамолетна-
та отбрана за измерване бързина-
та на самолет; 2. псих . уред, апа-
рат за психологическо изследва-
не, чрез който се предават зри-
телни дразнители за установява-

тахта
692
не качества и особености на въз-
приятието, вниманието и др.
тахта (перс.) диал. 1. дъска; 2. ши -
рок и нисък диван без облегало,
покрит с килим или друга мате-
рия.
тахтаба, тахтабнта и тахтабица (тур.)
диал. ост . дървеница.
Тацит, Публий Корнелий (55—120)
прочут римски историк, изтъкнат
оратор, написал основните исто-
рически трудове за Римската им-
перия през 1. век („Анали”, „Ис-
тории”) и др.
тацитен (лат.) книж. ост. мълчалив;
—
тацнтно (лат.) книж. ост . мъл -
чаливо, мълком, с подразбираемо
съгласие; буквално, точно.
ташизъм (фр.) изк. течение в живо-
писта през 20. век — разновид-
ност на абстракционизма, което
се стреми да достигне остра емо-
ционалност чрез съчетаване на
цветни петна.
ташка (нем.) ост. рядко, кожена тор-
бичка за през рамо от парадна
униформа на кавалерийски офи-
цер.
тевекеллня (тур.) 1. простичък; 2.
щедър; — тевекел напразно, на-
пусто.
тевтони (лат.) древно латинско на-
именование на германците; — тев-
тонски орден религиозен и военен
орден, основан през 1190 г. с цел
членовете му да обслужват ране-
ните и болни кръстоносци.
тегел (тур.) шев зад игла, като на
машина; машинен шев.
тегумент (лат.) 1. анат. това, което
покрива тялото на човека, живот-
ните, птиците (кожа, коса, пера и
под.); 2. бот. обвивка на зърно.
теза, тезис (гр.) 1. научен въпрос,
предмет на дисертация; 2. студен-
тска дипломна работа; 3. поста-
вяне на въпрос, който трябва да
се докаже; 4. муз. понижаване на
гласа; 5. филос. изходен пункт в
процеса на развитието: теза, ан-
титеза и синтеза (във философи-
ята на Хегел).
тезгере (тур.) носило (за пръст и теж-
ки неща).
тезгях (перс.) 1. специална маса в
кръчма или в магазин, на която
се извършва продажбата; 2. работ-
на маса на дърводелец.
тезис (гр.) 1. теза; 2. основни поло-
жения, основна мисъл, която се
поставя и се развива в съчинение,
доклад и др.
тезоризация фин. изтегляне на зла-
тото от обращение и натрупване-
то му като съкровище.
теизъм (гр.) вярата в един личен, из-
вън- и свръхестествен Бог, който
е творител, пазител и управител
на света (противоп.: атеизъм); —
теист привърженик на теизъм.
теин (лат.) съдържащо се в чая гор-
чиво вещество, което в по-голя-
мо количество е отровно.
тейлоризъм (по собств. Тейлор, аме-
рикански инженер, 1856-1916) ло-
лит. система за организация на
труда, която осигурява големи пе-
чалби чрез максимално повиша-
ване интензивността на труда и
чрез рационално използване на
средствата за производство.
тек (тур.) разг. 1 . за число — който
не се дели на две без остатък; не-
четен; 2. сам, самичък, без дру-
гар.
теке (тур.) ост. мястото, където жи-
веят дервиши; мохамедански ма-
настир.
текме (тур.) разг. ритник (обикно-
вено със задните крака).
текнефест (тур.) диал. конска болест:
мъчно дишане, задух.
текстил (фр.) общо наименование за
всички изделия от прежда, които
задоволяват нуждите от облекло,
битови и индустриални потреб-

693
телевизионен
ности; — текстилен който се от-
нася до текстил; — текстилна
индустрия/промишленост индуст-
риален клон за производство на
платове, тъкани.
текст (лат.) 1. литер. словесен стро-
еж, езикова форма на писмено
или устно произведение; 2. съдър-
жанието на издаден документ или
писмен паметник в отличие от за-
бележките и обстоятелствата към
него; 3. откъс от Св. писание; 4.
съдържание на книга (без забе-
лежките), документ, писмо, откъс
от произведение с учебна цел; 5.
думи към музикално произведе-
ние, предназначени за пеене; 6.
печ. форма на печатарски шрифт
с кегел 20 пункта (71/2 мм); —
текстообработка комп. възмож-
ност, която компютърната систе-
ма дава на потребителя да съста-
вя писма, доклади и други доку-
менти, цели книги и да ги редак-
тира, преформатира, съхранява и
отпечатва.
текстура (лат.) геол. 1 . съвкупност
от белези, които отразяват прост-
ранственото разпределение и раз-
положение на съставните мине-
рални частици в скалите; 2. из-
вестен ред в разположението на
микроскопичните кристали, от
които са съставени твърдите тела,
метали, сплави, получени при сту-
дена обработка, валцуване и дру-
ги процеси на пластична дефор-
мация.
тектоника (гр.) 1. геол. дял от геоло-
гията, който изучава строежа, раз-
витието и движението на земната
кора, т.с . процесите, при които са
образувани планините и конти-
нентите, и причините, които са
ги предизвикали; геотектоника; 2.
строежът на земната кора и про-
изхождащите в нея процеси; 3.
прен. строеж, устройство, напра-
ва.
тел (тур.) медна (или друга) жица;
—
бодлива тел тел за огради със
завити по нея остри шипове.
теле- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към далечина или разсто-
яние,
телеавтоматика (рус.) техн. отрасъл
от автоматиката, който обхваша
теорията и принципите за пост-
рояване на системите на управле-
ние, необходими при промяна на
методите и средствата на телеме-
ханиката; съвкупност от механи-
чески устройства.
телебинокъл вид бинокъл за наблю-
даване на много далечни разсто-
яния.
телевизионен (фр.
—
лат.) който се
отнася до телевизия; — телевизия
предаване и приемане на подвиж-
ни и неподвижни изображения на
разстояние посредством електри-
чески сигнали; — телевизионен
предавател радиопредавател за из-
лъчване на телевизионни сигна-
ли на изображение и звук; — те-
левизионен приемник техническо
устройство за непосредствено въз-
произвеждане на образа и звука
на телевизионни предавания; те-
левизор; — телевизионен ретран-
слатор приемно-предавателно ус-
тройство с малка мощност за из-
лъчване в определен телевизионен
канал приети от основния теле-
визионен предавател или чрез
друг ретранслатор сигнали, за да
се разшири обслужваната зона; —
телевизионна камера елсктроопти-
ческо устройство за преобразува-
не на оптическо изображение във
видеосигнал и начално звено за
предаване на телевизионно изоб-
ражение; — телевизионни канали
граници, форми и мощности на
определени със стандарт радио-

телеграма
694
честотни спектри за сигналите на
изображението и звука при теле-
визионните предавания; — теле-
визор техн. вид радиотехническо
устройство за приемане на теле-
визионни предавания и техните
звукови съпровождания; телеви-
зионен приемник.
телеграма (гр.) 1. съобщение, пре-
дадено по телеграфа; 2. бланка с
такова съобщение, известие; — те-
леграф 1. електромеханично уст-
ройство за жично или безжично
предаване и приемане на извес-
тия между отдалечени места с оп-
ределени знаци за кратко време;
2. разг. помещение, в което се
приемат за изпращане или полу-
чаване на телеграми; —■ телегра-
фирам предавам известия чрез
знаци на далечни разстояния; —
телеграфист телеграфен чинов-
ник; — телеграфна агенция орга-
низация, която снабдява печата и
радиото с информация; — телег-
рафна мрежа съвкупност от телег-
рафни уредби и свързващите ги
телеграфни линии и канали вър-
ху определена територия; — те-
леграфни 1. област от съобщител-
ната техника, предназначена за
бързо предаване и приемане на
текстови съобщения на големи
разстояния; 2. предаване и при-
емане на сигнали по телеграф.
телекянеза (гр.) раздвижване на
предмети от разстояние.
телекино (рус.) предаване на кино-
филм чрез телевизия.
телеконтрол (фр.) ел.техн . устройс-
тво за сигнализация на разстоя-
ние, което позволява на един опе-
ратор да наблюдава хода на даде-
на инсталация.
телекс (англ.) техн. 1. автоматична
система за обмен на съобщения
между два пункта, в която за пре-
даване на данните от разстояние
се използва телетайп; 2. машина
за тази система; 3. съобщение, из-
пратено или получено по такъва
система.
телематика (англ.) техн. съчетаване
на средства за телекомуникация с
информатиката в безхартийна ин-
формационна технология за обмен
на данни между отдалечени ЕИМ
или мрежи от ЕИМ.
Телемах син на Одисеи и Пенело-
па.
телеозавър (гр.) палеонт. вгр&мън
изкопаем морски крокодил с дъл-
га муцуна.
телеологня (гр.) философско учение
за целите или целесъобразността;
учението, според което естестве-
ните процеси както на цяло, така
и по отделно, са ръководени от
известни цели; разглеждане на не-
щата от гледището на целта или
целесъобразността; — телеологи-
чен целесъобразен, ръководен от
цели.
телепатия (гр.) 1. биофиз. възмож-
ност за предаване и от далечно
разстояние на технически образи
от един човек на друг; 2. псих.
представа за предаване на инфор-
мация от един човек на друг на
разстояние, непосредствено от
един функциониращ мозък на
друг с помощта на психони, без
участието на възприятието пос-
редством външни сетива; — теле-
патема псих. телепатична инфор-
мация, за която се допуска, че се
пренася от физическо поле, свър-
зано с активността на мозъчните
клетки.
телерентгенография мед. правене на
рентгенова снимка на сърцето от
по-далечно разстояние за по-точ-
но изобразяване на големината му;
телерадиография; — телерентге-
носкопия мед. метод на рентгено-
во изследване чрез отдалечаване

695
телефотография
на тръбата отстрани на два и по-
вече метра.
телесигнализация дял от телемеха-
никата за предаване на дискретна
информация в устройствата за уп-
равление относно състоянието на
контролираните обекти.
телескоиен, телескопнчески астр. 1.
който се отнася до телескоп; 2.
който може да се види само с те-
лескоп; 3. прен. твърде малък,
твърде отдалечен; — телескоп (гр.)
1. астр. астрономичен оптичен
инструмент за наблюдения, фо-
тографиране и изследване на не-
бесните тела; 2. зоол. вид риба с
изпъкнали очи; — телескопия (гр.)
астр. наблюдаване на небесните
тела с помощта на телескоп; — те-
леспектроскоп астр. уред телескоп
със спектроскоп за окуляр.
телестереограф (гр.) техн. уред за
предаване на разстояние всякак-
ви писмени документи (писмо,
рисунки, чертежи и пр.).
телестереоскоп физ. стереоскопичен
далекоглед, при който наблюда-
ваната местност се вижда по-ре-
лефно.
телесткх (гр.) литер. стихотворение,
в което крайните букви на всеки
стих, прочетени последователно
докрая, образуват дума или изре-
чение (името на поета, на негова-
та любима и пр.); акростих.
телетайп (англ.) техн. устройство,
предназначено за ръчно форми-
ране и предаване на съобщения
по линията за връзка, а също и за
приемането им от линията и за от-
печатването им.
телетанк воен. танк, управляван от
разстояние чрез радиовълни.
телетекст (англ.) комп. компютри-
зирана система за еднопосочна
транслация на информация.
телетерм (гр.) техн. стационарно или
подвижно устройство, подобно на
прожектор, източник на топлин-
на енергия, което действа като из-
куствено слънце и служи за отоп-
ляване на големи индустриални
помещения.
телетермометър (гр.) физ. всеки от
различните видове термометри,
които позволяват да се измери
температурата от далечно разсто-
яние чрез електронни преобразу-
вания и пр.
телетипия (гр.) съобщ.техн. предава-
не и приемане на текст на разсто-
яние чрез телетип; — телетип (гр.)
съобщ.техн. телеграфен апарат ка-
то пишеща машина, който преда-
ва текста на телеграмите на дълга
книжна лента; — телетипист съ-
общ.техн. лице, което работи с те-
летип.
телефаза (гр.) биол. последната фа-
за на непряко разделение на клет-
ките, при което се образува нови
ядра.
телефониране (гр.) говорене на да-
лечно разстояние; — телефонирам
говоря, съобщавам по телефона;
—
телефонограма предаване извес-
тие по телефона; — телефон апа-
рат за говорене на разстояние; —
телефонист работещ в телефонна
станция, на телефонна уредба, —
телефония съобщ.техн . 1 . дял от
слаботоковата техника, който се
занимава с начините и средствата
за предаване и приемане говор на
далечни разстояния по проводни-
ци чрез електричество; 2. техни-
ка за изработване на телефонни
апарати; — телефония високочес-
тотна начин на едновременно
предаване на няколко телефонни
разговора по една верига с помощ-
та на електрически ток с висока
честота.
телефотография 1. фотографиране от
значително разстояние с помощ-
та на телеобектив; 2. предаване на

телецентър
696
далечно разстояние фотографски
образи; 3. самата снимка, напра-
вена по този начин; — телефото-
метрия (гр.) спец, начин на измер-
ване на недостъпни места, като
високи планини и други, с по-
мощта на телефотография.
телецентър служба с всички необ-
ходими сгради и технически уред-
би за телевизионно предаване.
телит (гр.) мед. възпаление на гръд-
ното зърно; — телорагия (гр.) мед.
кръвотечение от гръдното зърно.
телкия и телгия (тур.) диал. потник
на кон.
телур (лат.) хим. химически елемент,
зн. Те, пор. No 52, ат. т. 127,60 —
сребристо бяло, крехко вещество,
с метален блясък и с много ниска
електропроводимост; — телуриди
хим. съединение на телур с друг
елемент или радикал.
телуризъм (лат.) книж. природна си-
ла на земята; земната система; —
телурий астр. инструмент за наг-
ледно обяснение движението на
земята около слънцето и на луна-
та около земята и явленията, ко-
ито се получават от това (годиш-
ните времена, затъмненията и
др.); — телуричен книж. земен; —
телурометьр книж. далекомер.
телфер (гр.) техн. повдигателна и
гранспортна машина, състояща се
от компактна лебедка и ходова ко-
личка, която се движи по висящ
еднорелсов път; — телферист
техн. лице, което работи с тел-
фер.
теляк (тур.) човек, който изтърква
къпещи се в обществена баня сре-
щу заплащане.
телялин (тур.) човек, който е изп-
ратен от общината на висок глас
да съобщава нещо.
тематичен и тематически (гр.) литер.
1. който се отнася до тема; 2.кой-
то съдържа теми; 3. който е свойс-
твен на тематика; 4. грам, който
образува основа; — тема (гр.) 1.
литер. кръг от жизнени явления
и произтичащите от тях пробле-
ми, взети в единство, които авто-
рът разкрива от определени идей-
но-естетически позици; 2. основ-
ната мисъл, около която се раз-
вива едно писмено съчинение или
разговор; 3. предмет на разговор,
беседа с някого; 4. задача, текст
или въпрос за писмена разработ-
ка при изпит, конкурс и под.; 5.
муз. ярка и художествено завър-
шена музикална мисъл, която
подлежи на по-нататъшно разви-
тие чрез мелодична, ритмична,
хармонична и колористична раз-
работка; 6. грам, именна или гла-
гол на основа; 7. ист. военно-ад-
министративна област във Визан-
тия, въведена през 7. век; — те-
матика литер. съвкупност от те-
ми, които са широко застъпени в
творчеството на даден писател или
в литературата през определен пе-
риод.
темане (ар.) ост. 1. мохамедански
поздрав с доближаване на дясна-
та ръка до челото, до устата и гър-
дите и с поклон; 2. прен. разг. пок-
лон, угодничество.
темброфил и тимброфил (фр.) ост.
колекционер на пощенски марки;
филателист; — темброфнлия 1.
ост. наука, която се занимава с
пощенските марки; 2. събиране на
марки; филателизъм.
тембър (фр.) муз. качество на звука,
по което се различават еднакви по
височина тонове, произведени от
различни инструменти или гласо-
ве; оттенък на гласа, на звука,
темел (гр.) ост. основа на сграда,
темерут (тур.) разг. необщителен,
мълчалив, навъсен, сърдит човек,
темесук и темесюк (ар.) ост. диал.
запис, полица, документ.

697
тенджера
Темида (гр.) 1. богиня на правосъ-
дието, изобразена с привързани
очи и с везни в ръка; 2. прен. пра-
восъдие, справедливост.
темляк (рус.) ремък или сърмена
панделка на ефеса за украшение
и държане на сабята в боя.
теми (лат.) 1. степен на бързина; 2.
муз. темпо.
темиел (лат.) храм.
темпера (ит.) худ. 1. живопис с бои,
чието свързващо вещество е емул-
сия от естествен или изкуствен
произход; 2. вид боя за рисуване;
3. рисунка с такава боя.
темпераментен (лат.) 1. който има
жив темперамент; жизнен; жив; 2.
лссновъзбудим, страстен; — тем-
перамент (лат.) 1. своеобразният
нрав на човек, душевните му вро-
дени качества, особено чувстве-
ните и волевите, според които се
различават четири вида: холери-
чен, флегматичен, сангвиничен и
меланхоличен темперамент; 2.
степен на жизненост, на жизнена
енергия; 3. прен. силна възбуди-
мост, жизненост.
температор (лат.) техн. специален
уред за контролиране и диспечер-
ско управление на производство-
то, който се състои от предавател
в цеха и приемател в диспечерс-
ки пост.
температура (лат.) 1. термодинамич-
на величина, определяща степен-
та на нагряване (или изстудява-
не) на дадено тяло, измерена с по-
мощта на една условна степен или
с абсолютна нула; 2. степен на
топлината на човешкото тяло ка-
то мерило за здравословното му
състояние; 3. повишена топлина
на човешкото тяло при болестно
състояние; 4. топлината на възду-
ха.
темперация (лат.) акуст. музикална
система, която разделя октавата на
12 полутона; — темпернран муз.
който е с установени по височи-
на и количество тонове.
темнлблок (англ.) муз. корейски и
китайски храмов дървен самозву-
чащ инструмент (идиофон), свър-
зан от 4 или 5 кухи дървени блок-
чета, в яйцевидна форма, с про-
рез на предната част.
темнлиер вж. тамплиер.
темлло (лат.) църк. иконостас на чер-
ква.
темпо или темп (лат.) 1. размер на
такта в музиката и танца; 2. ско-
ростта, с която трябва да се из-
пълни едно музикално произве-
дение; 3. прен. отмерено движе-
ние; начин на говорене, на ходе-
не; ~ темпус (лат.) муз. термин,
използван в Средновековието със
значение на определена част на
времето като единица мярка за
трайност.
темпорален (лат.) книж. 1. временен,
преходен; 2. мед. слепоочен.
тен (фр.) цвят на лицето или кожа-
та.
теналгия (лат.) мед. болка в сухожи-
лието.
тенденциозен, тенденциозно (лат.)
преднамерен; целящ нещо, с уми-
съл; който има известни съобра-
жения и планове, заинтересуван;
—
тенденциозни известия = извес-
тия от заинтересувана страна; —
тенденциозност преднамереност,
стремеж прикрито да се постигне
нещо; — тенденция стремеж с оп-
ределено намерение; цел, направ-
ление.
тендер (англ.) 1. вагон с въглища и
вода, следващ непосредствено ло-
комотива; 2. едномачтов кораб,
който върви след голям кораб; 3.
приспособление, макара за опъ-
ване на въжета, жици и др.
тенджера (ар.) дълбок съд за варене
на ястия.

тендиннт
698
тендинйт (лат.) мед. възпаление на
сухожилието; — тендовагенит
(лат.) мед. възпалително заболя-
ване на сухожилно влагалище.
тенезма (гр.) мед. мъчителен болез-
нен, силен напън при ходене по-
голяма или по-малка нужда.
тенекия (англ.) 1. тънък метален
лист; 2. висок четвъртит съд, нап-
равен от железен лист, обикнове-
но с вместимост 16 литра; бидон;
3. стара мярка за вместимост, рав-
на на около 16 литра; — тенеке-
джийнвда работилница за тенеки-
ени изделия; — тенекеджийство
занаят на тенекеджия; — тенеке-
джия занаятчия, който изработва
тенекиени изделия.
тенериф (от собств. исп. Тенериф)
вид сладко вино, което напомня
на мадейра (по името на испанс-
кия остров Тенериф в групата на
Канарските острови).
текзометрически (лат.) техн. който
се отнася до тензометрия; който
служи за тензометрия; — теизия
(лат.) мед. налягане, напрежение;
—
тензометрия техн. измерване с
тензометър; — тензометьр 1. техн.
уред за измерване деформации на
механизмите (и на напрежението)
в натоварени машинни части или
строителни елементи чрез опре-
деляне на налягането; 2. текст.
уред за измерване на опъна на ос-
новната прежда при пренамотава-
нето й.
тензух текст, вид бяла памучна ма-
терия с много рядка тъкан.
тениаза (лат.) мед. заболяване пора-
ди наличност на тения в червата
на човека; — тения (гр.) лентови-
ден паразитен червей с различни
размери, който живее в червата на
човека.
тенис (англ.) спорт, спортна игра
между двама души или две
двойки, която се играе с топка и
ракети на специално игрище
(корт), разделено на две с мрежа,
тенорист (ит.) певец тенор; — тенор
муз. 1 . най-висок мъжки певчес-
ки глас; 2. певец с такъв глас; 3.
партия на високи мъжки гласове
в хор; 4. меден духов инструмент
приблизително с такъв звук по ре-
гистъра на оркестровите инстру-
менти; 5. мелодия или фрагмент
от мелодия, върху която се раз-
вива друга подвижна мелодия, на-
речена дискантус; — драматичен
тенор много силен плътен тенор,
който се смесва с баритон; — лн -
рико-драматнчен или спянтов те-
нор — тенор, който по звучност е
среден между лиричен и драма-
тичен; — лиричен тенор тенор,
който се характеризира със сво-
ята лекота, подвижност и приятен
тембър; — тенорхорн муз. меден
духов инструмент от семейството
на бюгелхорните, идентичен с
басфлигорната.
тенорино (ит.) муз. тенор, който пее
и фалцет; — тенорнт (фр.) хим. ес-
тествен меден окис; куприт.
тенотомия (гр.) мед. оперативно пре-
рязване на сухожилие с цел да се
скъси или да се премести.
тента (лат.) мор. 1 . навес от платно
за запазване от слънце и дъжд (на
палуба, кораб, на морски бряг, те-
раса и под.); 2. самото място на
кораб, което е под такъв навес,
теобромин хим. алкалоид, кристален
прах със слабо горчив вкус, кой-
то се съдържа в какаото, чайните
листа и под., ценен в терапията
поради диуретичното му действие,
теогнозия (гр.) познаване на Бога;
—
теогония (гр.) мит. 1. предания
за произхода на боговете; 2. съв-
купност от богове, чийто култ об-
разува религиозна система на един
народ — политеист; митовете на
божествата на една религия; 3.

699
теофания
прочута поема на Хезиод (от 8. век
пр. Хр .), в която е описано ро-
дословието на гръцките богове.
теодикея и теодицея (гр.) 1. религи-
озно философска теория, създа-
дена от Лайбниц, която се стреми
да оправдае съществуването на
злото и несправедливостта в све-
та с учението за всеблагост и все-
могьшество, приписвани на бога;
2. метафизическо учение за съ-
ществуването на бога и неговите
атрибути.
теодолит (гр.) инструмент за измер-
ване на хоризонталните и верти-
калните ъгли, използвани в геоде-
зията, астрономията и др.;
—
лу-
нен теодолит стоманено кълбо, ле-
жащо на повърхността на вдлъб-
вано метално огледало с голям ра-
диус на кривата, с което космо-
навтите ще могат да наблюдават
звездите и да изчисляват коорди-
натите.
теократня (гр.) вид управление, в ко-
ето върховната власт е в ръцете
на духовни лица, като непосред-
ствени заместници и предвестни-
ци на волята Божия; — теокра-
тично управление което е в ръцете
на духовенството; — теократ при-
върженик на теократията.
теолатрия (гр.) обожаване, почита-
не на Бога; богопочитание.
теология (гр.) богословие, наука за
религията; — теолог 1. богослов,
учител по вероучение; 2. студент
по теология; — теологически бо-
гословски; — теомания религиоз-
на лудост; — теомантия предсказ-
ване чрез божествено внушение.
теорба (фр.) муз. басов струнен ин-
струмент от рода на лютните (ба-
сова лютия), с двойна ключова ку-
тия, едната от които е на удълже-
на шийка.
теорема (гр.) 1. положение, което
трябва да се докаже; 2. принцип.
правило.
теоретик (гр.) познавач на правила-
та и законите на една наука или
изкуство, но без да ги е прилагал
практически; — теоретически по-
лучено въз основа на съществува-
щите закони, без да се гледа дали
е потвърдено от опита: — теория
1. съвкупност от правилата и ос-
новните закони на една наука или
изкуство; 2. сведения за нещо без
практическото им приложение; 3.
съвкупност от научни положения,
които обясняват някои факти и
дават възможност да се открият и
нови факти; 4. обобщени положе-
ния, които съставят някаква на-
ука или дял от наука; 5. схваща-
не, мнение, обяснение; — теория
на вероятностите мат. математи-
ческа дисциплина, която изучава
случайни събития, чисто сбъдва-
не зависи от много причини, ре-
зултат от действието, на които нс
може да се предвиди, — теория
на литературата основен дял от
литературата наука наред с исто-
рия на литературата и литератур-
ната критика.
теософия (гр.) I. дълбоко познаване
Бога и Божиите дела; 2. модерна-
та теософия разглежда произхода,
предназначението, бъдещето на
човешкия род и неговата плане-
та; духовната организация на пла-
нетите и на Слънчевата система;
закон за повторното въплъщение
на човешката душа; живота след
смъртта; пътищата на развитието;
страданията, болестите, бедност-
та и отстраняването им; спиритиз-
ма, магнетизма, хипнотизма и пр.
и всичко това интуитивно; — те-
ософ 1. привърженик на теософи-
ята; 2. мистик; — теософски от-
насяш се до теософията; мисти-
чен.
теофания (гр.) проявяването или от-

теофобня
700
кровението на Бога.
теофобня (гр.) страх от Бога; — тепе
(тур.) нар. върх, хълм, могила.
тепегьоз (тур.) разг, който проявява
нахалство; безочлив, безсрамен.
тепих (нем.) спорт, теренна мека
настилка, използвана при някои
видове спорт, като например бор-
ба, джудо и пр.
тепсня (тур.) плитък и кръгъл съд,
който служи за печене на хляб,
баница и др.
теразит (англ.) строят, смес от вар-
на прах, пясък, начукан мрамор
и минерални бои за мазилка с де-
коративен ефект.
теракота (ит.) спец. 1. изпечена чиста
глина или пластична маса, съста-
вена от ситен пясък, смлени чи-
репи и други с жълт или кафяво-
червен цвят, от която се изработ-
ват художествени изделия и др.;
2. изделие от печена глина, която
не е покрита с глазура.
терапевт мед. 1. лекар, специалист
по терапия; 2. лекар, специалист
по вътрешни болести; — терапев-
тика мед. 1 . дял от медицината,
който определя лекуването на от-
делните болести; 2. лечебна на-
ука, която се занимава с лекува-
нето на вътрешни болести чрез ле-
карства, диета, климат, но без хи-
рургическа намеса; — терапия (гр.)
1. метод за лекуване на болести
без хирургическа намеса, а с ле-
карства, диета и др.; терапевтика;
2. дял от медицината, който изу-
чава вътрешните болести и тях-
ното лекуване; терапевтика; 3.
разг. отделение за вътрешни бо-
лести в болницата.
терариум (лат.) книж. специално об-
заведено помещение, сандък или
витрина със земя, камъни, расте-
ния и други за отглеждане и под-
държане предимно на земеводни
и влечуги.
тераса (лат.) 1. площадка по склона
на планината, по бреговете на езе-
рата и на моретата — резултат от
разрушителната или акумулацион-
на дейност на реките, езерата или
моретата; 2. платформа върху пок-
рив или кула; 3. издигнато, изп-
равено празно място; 4. строят.
изкуствено подравнена част от
наклонен терен, укрепена с под-
порни стени или откоси; — тера-
сирам за стръмнина — правя на
тераси, т.е. хоризонтални или сла-
бо наклонени площадки за засаж-
дане на дръвчета и под.;
—
тера-
сиране противоерозионна мели-
орация за намаляване наклона на
склонове чрез направа на тераси,
тератология псих. наука, която изу-
чава уродствата у новородените
деца в резултат на различни фак-
тори, вкл. и лекарствата; — тера-
том (гр.) мед. тумор, който се със-
тои от няколко органоподобни
части вследствие на нарушение на
ембрионалното развитие.
тербий (лат.) химически елемент от
групата на лантанидите със зн. ТЬ,
пор. No 65, ат. т . 158,924.
тергал (фр.) текст, вид тънък доб-
ре обработен плат за дрехи от из-
куствени синтетични влакна.
терджуман (тур.) ост. преводач, Дра-
гоман.
тередо (лат.) зоол. вид мида с черве-
образно тяло, покрито с варови-
кова тръбица и със силно реду-
цирани черупки.
терезия (тур.) 1. везни; 2. уред за пос-
тавяне в правилно хоризонтално
положение.
терекня (тур.) 1. ядосан, лют; 2.
пристрастен към нещо.
терен (фр-) I- местност, землище с
определени качества на почвата:
форма, състав, обработваемост,
растителност, твърдост и пр.; 2.
определена площ, земя; парцел;

701
терминология
3. прен. основа.
тереше (ар.) диал. растително мас-
ло, което се добива от индрише и
наподобява розовото масло.
терзия (тур.) ост. шивач.
тсриак (гр.) ост. 1 . лекарство, при-
готвено от части на отровни змии
и употребявано при ухапване от
отровни животни; 2. много слож-
но венецианско лекарство, чийто
главен състав е бил опиумът.
териер (фр.) книж. порода ловно ку-
че.
терикон (рус.) муз. руски танц на
двойки, със свободна композиция
и в съчетание от две бавни и две
бързи стъпки.
терилен (изк. дума от англ.) текст.
1. разновидност синтетично влак-
но, произведено в Англия; 2. тъ -
кан от такова влакно.
териодонт (гр.) палеонт. изкопаемо
влечуго със зъби.
териолита (гр.) палеонт. вкаменели
животни.
териология (гр.) зоол. дял от зооло-
гията, който се занимава с изуча-
ването на бозайниците.
териоморфия (гр.) книж. прилика с
животно; уродство.
териториален (лат.) принадлежащ
или подчинен на една страна; —
територия област, земно простран-
ство, принадлежащо на една дър-
жава, държавна област.
терк (ар.) разг. модел, образец; 2. мо-
дел за кройка.
терлък (тур.) домашна плитка обув-
ка, ушита от дебел вълнен плат
или оплетена от по-дебела преж-
да.
терм1 (англ.) най-малката градивна
част на израз, на която може да
бъде присвоена стойност.
терм2 (гр.) физ. единица за количес-
тво топлина, равна на 25 мили-
она и 200 хиляди малки калори.
терми (гр.) 1. топли целебни изво-
ри; 2. името на великолепна баня
в стария Рим; 3. физ. числа, ко-
ито характеризират величината на
енергията на атомите; — терма-
лен 1. топъл, горещ; 2. отнасящ
се до топлите извори; 3. където
има такива води.
термидор (гр.) единадесетият месец
(от 19-20 юли до 17-18 август) на
Френския революционен кален-
дар, въведен през 1793г.;
—
тер-
мидориански който се отнася до
термидор; — термндорианскн прев-
рат контрареволюционен преврат
във Франция,извършен на 9 тер-
мидор от II година на република-
та (27 юли 1794 г.), с който е сва-
лена якобинската диктатура и сло-
жен край на буржоазната револю-
ция.
терминал (англ.) комп. устройство
или комплекс от устройства, с по-
мощта на които потребителят або-
нат може да обменя информация
и да решава необходимите задачи
с ЕИМ, разположена на разсто-
яние; — терминален процесор апа-
ратни и програмни средства, ко-
ито управляват терминалите в
мрежа с комутираши пакети.
терминален (лат.) книж. краен, гра-
ничен; ограничаващ.
терминатор’ (лат.) астр. границата
между светлината и сянката на по-
върхността на Луната, на планета
или нейния спътник.
терминатор2 (англ.) комп. набор от
съгласуващи резистори, който се
поставя на последното устройст-
во в дадена верига и натоварва об-
щите линии.
терминнзъм (лат.) филос. идеалисти-
ческо философско учение, според
което общото понятие на думата
няма съответствие в обективната
реалност.
терминология (лат.-гр.) особените
думи, които се употребяват в из-

термистор
702
вестна наука, изкуство или зана-
ят; — термин 1. условен израз, на-
именование; 2. определено време,
срок; 3. в логиката — название,
употребявано за означаване със-
тавените елементи на съждението:
субекта и предиката; 4, мит. бог
на междите, почитан най-често
във форма на синорен камък в
древния Рим; — терминали (лат.)
в древния Рим — празненства в
чест на бога Термин.
термистор (гр.) физ. нелинейно съп-
ротивление със силно изразена
температурна зависимост.
термит (гр.) хим. смес от алуминиев
прах с метални окиси, която при
горене развива висока температу-
ра (до 3500°С) и се употребява при
заварки, отливки, за възстановя-
ване на окиси и като запалителен
заряд.
термити (лат.) зоол. разред насеко-
ми, които живеят на многоброй-
ни колонии (от няколко стотин
до милиони) със строго разпре-
делени функции между отделни
индивиди.
термически (гр.) отнасяш се до тем-
пературата (топлината); — термо-
барометьр свързване на термоме-
търа с барометъра; — термоелект-
ричество добито чрез топлина
електричество; — термоелектрос-
коп чувствителен термометър; —
термологня наука за топлината; —
термометър уред за измерване на
топлината; — термометрограф са-
мопишещ термометър; — термос
съд (шише), който за дълго запаз-
ва температурата на налятата в не-
го течност или храна, благодаре-
ние на двойните стени с безвъз-
душно пространство между тях; —
термофор особено приготвен съд,
който веднъж стоплен, дълго вре-
ме запазва топлината; грейка.
термо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към топлина или към тем-
пература, като например термоам-
перметър, термоанализ, термоан-
трацит и др.
термобатерия физ. 1. последовател-
но и паралелно свързани термо-
елементи за пряко получаване на
електрическа енергия от топлина;
2. последователно свързани тер-
моелементи за увеличаване на из-
меряемата електродвижеща сила,
при което всички четни спойки
могат да се поддържат при една
температура, а всички нечетни —
при друга.
термогенератор (гр.) физ. устройст-
во, което изработва електрична
енергия посредством прякото пре-
образуване на топлинна енергия.
термодинамика дял от физиката,
който изучава феноменологично
топлинните свойства на микрос-
копични системи.
термодифузня физ. частично разде-
ляне на газове или разтворени ве-
щества чрез създаване на темпе-
ратурен пад в газовата смес или в
разтвора.
термоелектрони физ. електрони, из-
лъчени от силно нагрети метални
тела; — термоелектронен физ. кой-
то се отнася до темоелектрони; —
термоелектронна емисия излъчва-
не на електрони от нагрети тела
(най-вече твърди).
термоелемент физ. свързани в зат-
ворена верига два разнородни
проводника или полупроводника,
терможен (фр.) мед. загряващ памук,
напоен със затоплящи вещества,
употребяван при настинка.
термоизолационен техн. 1. който не
пропуска топлината; 2. който е
предназначен за термоизолация;
—
термоизолация техн. 1. топлин-
на изолация; 2. покриване на по-
върхността с непропускаща топ-

703
термофиксаняя
ликата материя.
термокамера физ. съоръжение, каме-
ра за опит, в чийто резервоар тем-
пературата на въздуха може да се
измени според установения режим
на опита.
термолампа (фр.) физ. лампа, която
служи едновременно и за отопле-
ние.
термология (гр.) физ. дял от физи-
ката, който се занимава с топли-
ната.
термолуминесценция физ. светене на
някои тела при нагряване до уме-
рена температура,
термометрия (гр.) дял от физиката,
който се занимава с изучаване ме-
тодите за измерване на темпера-
турите и за уредите, които се упот-
ребяват за тази цел.
термомултиплйкатор физ. уред, кой-
то показва най-малката (минимал-
ната) разлика в изменението на
температурата.
Термопнли (гр.) теснина в Тесалия,
където през 480 г. пр. Хр. по вре-
ме на гръко-персийските войни
загинали 300 спартански войни с
цар Леонид, храбро защитавали
прохода.
термюпласти (гр.) хим. материали на
основа на полимерите, които при
нагряване и последващо охлажда-
не изменят свойствата си; — тер-
мопластнчеи хим. обикновено в съ-
четание термопластичнн смоли
смоли, които при нагряване не из-
менят химическия си строеж.
термопомпа техн. вид машина, ко-
ято отнема топлина от тяло с по-
ниска температура, повишава тем-
пературното - ниво и я отвежда в
околна среда с по-висока темпе-
ратура.
терморегулатор физ. устройство за
автоматично поддържане на оп-
ределена температура или за ав-
томатично изменение на темпера-
турата по определен начин: — тер-
морегулацня биол. съвкупност от
физиологически процеси, с които
разполага човешкият и животин-
ският организъм, за да се бори с
отклоненията на постоянната тем-
пература
термоскоп (гр.) физ. вид термометър
за проучване разликата в темпе-
ратурата между два въздушни
пласта.
термостат физ. 1 . апарат, в който се
поддържа постоянна температура
чрез автоматични регулатори; 2.
терморегулатор за поддържане на
постоянна температура в нагрева-
телни и хладилни устройства, 3.
баня с постоянна температура; 4.
уред, който ускорява нагряването
на автомобилен двигател след
първоначалното му пускане в ход
и регулира циркулацията на во-
дата в зависимост от температу-
рата и с цел да се поддържа нор-
мален топлинен режим; ~ термос-
татика дял от физиката, който
изучава движението и равновеси-
ето на топлината.
термосфера геогр. слой от земната
атмосфера, разпрострен от около
80-85 км височина нагоре, в кой-
то температурата се увеличава не-
прекъснато с увеличаване на ви-
сочината.
термотерапия (лат.) мед. лекуване
чрез топлина.
термотика (гр.) наука за топлината
—
термология.
термотропизъм (фр.) биол. влияние
на топлината върху протоплазма-
та на тъканите и по-специално
върху посоката на начина на раз-
витие на тъканите при развити-
ето си.
термофизика дял от физиката, кой-
то изучава топлината и топлин-
ните явления.
термофнксацня (рус.) текст, фикса-

термофил
704
ция на структурата на текстилни
материали с помощта на гореща
обработка, за да му се придаде ус-
тойчивост.
термофил (гр.) мед. микроорганизъм,
който се развива и живее при по-
висока температура от нормална-
та; — термофоб (гр.) книж. орга-
низъм, който не обича висока тем-
пература.
термофор (гр.) 1. плосък гумен или
метален съд, който се пълни с го-
реща вода и служи за затопляне;
грейка; 2. електрическа грейка във
форма на плоска възглавничка.
термохигрограф метеор, метеороло-
гичен уред за непрекъснато измер-
ване на температурата и относи-
телната влажност на въздуха.
термохнмия хим. дял от химията,
който изучава процесите, свърза-
ни с поглъщане или отделяне на
топлина, топлинните ефекти на
химичиеските реакции и някои
други физикохимически констан-
ти на веществата.
термоядрен (гр.) в съчетание термо-
ядрена реакция — реакция, която
се извършва при случайни сблъс-
квания на леки ядра от газова сре-
да, нагорещена до свръхвисока
температура от порядъка на ня-
колко десетки и стотици милиона
градуса.
термс ъв трейд (англ.) търг, съотно-
шение между цените на внесени-
те и изнесените стоки при факти-
чески условия на доставка струк-
тура на стоки, вид на валутни и
др. показатели на търговски сдел-
ки.
терор 1. преследване, насилие и фи-
зическо унищожение на полити-
ческия противник; 2. управление
под страх на мъчения и изстъп-
ления; — терорист привърженик
на терора, който за да всее страх,
убива, подпалва, хвърля бомби и
пр.; — тероризирам 1. упражнявам
терор, насилие; 2. разг. държа ня-
кого в постоянен страх; измъчвам;
—
терористичен и терорнстически
присъщ на терор и тероризъм.
терпени (лат.) хим. циклични наси-
тени или ненаситени въглеводо-
роди, които се срещат като със-
тавна част на много етерични мас-
ла.
терпентинов който се отнася до тер-
пентин; — терпентиново масло
гъста жълтеникава прозрачна теч-
ност с характерна миризма, която
се добива чрез дестилация на смо-
ла от иглолистни дървета; — тер-
пентин (гр.) течна смола, която се
добива при разрязване на игло-
листни дървета.
Терпсихора (гр.) муза, покровител-
ка на танца и пеенето, изобразя-
вана като девойка с лира в ръце.
терра-де-смена (ит.) печ. вид земна
кафява боя, от която се правят
специални кафяви печатарски
мастила.
терсене (тур.) 1. опаки; 2. неудобен,
тертип (тур.) ред, начин.
терца (лат.) 1. една 60 част от се-
кундата; 2. третият тон от един ос-
новен тон; 3. муз. интервал от три
степени; 4. при игра на карти —
три последователни карти от един
цвят; 5. печ . размер на печатарски
букви от 16 пункта (6 мм).
терцет (ит.) 1. муз. музикално про-
изведение за три солови гласа; 2.
литер. строфа от три стиха, която
не се свързва с рими от следва-
щата строфа.
терциарен (лат.) геол. третичен; —
терциер и терциера (лат.) геоло-
гична епоха — началният период
на неозойската ера, през която се
оформили широколистните расте-
ния и са се появили бозайници-
те; терциерен период.
терция (лат.) 1. терца; 2. вид печа-

705
тетралод
тарски букви, 16 пункта.
тесак къса, права, широка, изостре-
на и от двете страни кама, с ко-
ято са въоръжени барабанчици и
музиканти във военни действия.
теситура (ит.) муз. застъпените то-
кови височини в музикално про-
изведение в отношението им към
обема на даден певчески глас или
инструмент.
тескере (тур.) ист. паспорт, лична
карта или пътен лист за свободно
пътуване в Османската империя.
тесла (от собств. Тесла, югославски
инженер) физ. единица за магнит-
на индукция от международната
система измерителни единици.
теслим (тур.) предаден.
тест (англ.) псих. краткотрайна про-
ба, изследване, проверка, задача;
—
тестиране измерване с помощ-
та на тестове, в резултат на което
се получава обективна оценка.
тестамент (лат.) юр. 1 . завещание; 2.
завет (старият и новият завет).
тесте (тур.) разг. определено число
еднакви предмети, като например
карти за игра, листа за заявление
и др.; дузина.
тестемел, тестимел (перс.) диал. кър-
па; забрадка.
тестикул (лат.) анат. полова жлеза
у мъжа или у мъжко животно, ко-
ято образува сперматозоиди; тес-
тис; — тестис (лат.) мед. мъжка
полова жлеза; семенна жлеза, тес-
тикул; — тестостерон (лат.) мед.
препарат от мъжки полов хормон,
който се получава синтетично от
холестерин с всички биологични
и лечебни свойства на естестве-
ния хормон.
тестудо (лат.) книж. 1 . вид хирурги-
ческа превръзка за коляно; 2. ста-
ринен музикален инструмент от
костенурка; лютня; 3. старинен
щит за обсада.
тетания (гр.) мед. болезнено състо-
яние. което се проявява с прис-
тъпи от гърчове в мускулите на
крайниците, лицето, и др.
тетанус (лат.) мед. тежка инфекци-
озна болест, причинена от тета-
ничния бацил.
тетра- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение чети-
ри, например тетрахидрохуран,
тетраедър и др.
тетра (перс.) диал. растение смрад-
лика.
тетрагон (гр.) четириъгълник; — тет-
раедър тяло заобиколено с 4 три-
ъгълни плоскости, например три-
ъгълна пирамида; — тетрагонален
(гр.) геом. който се отнася до тет-
рагонал, до четириъгълник.
тетрагонарепид (гр.) палеонт. допо-
топна риба от нептуническата
формация.
тетрядяктилен (гр.) книж. който е с
четири пръста; четирипръстен.
тетрядрахма (гр.) ист. стара гръцка
монета, равна на четири драхми.
тетраедрит (гр.) мин. медна кристал-
на руда, която често съдържа и
други метали като цинк, сребро,
желязо и пр.
тетракоки (гр.) бот. плодове, които
са с четири семки.
тетралогия (гр.) в стария гръцки те-
атър; четири драматични произ-
ведения свързани заедно, от ко-
ито първите три (съставляващи
трилогия) били трагедии, а чет-
въртата — сатирична или забавна
комедия.
тетраметьр (гр.) стих от четири стъп-
ки (прости или двойни).
тетраплегяя (гр.) мед. парализа на
четирите крайника.
тетряпод (гр.) зоол. четириного жи-
вотно; — тетраподолити (гр.) па-
леонт. вкаменени четириноги жи-
вотни; — тетраподология зоол. дял
от зоологията, която изучава че-
тириногите животни.

тетралодия
706
тетралодия (гр.) муз. група от чети-
ри метрически стъпки, които мо-
гат да образуват стих или полус-
тишие.
тетрархат (гр.) ист. 1 . достойнство
на тетрарх; 2. управляване функ-
циите на тетрарх; — тетрарх (гр.)
един от четиримата съвладетели
на държавата (в древна Гърция и
Рим ); — тетрархия ист. 1 . поде-
ление на гръцката фаланга; 2. раз-
деляне на четири администратим-
ни и военни единици; провинци;
3. управление на четирима; чети-
ривластие.
тетрахлорметая (гр.) хим. безцветна,
негорлива те’чност с неприятно
сладникава миризма, използвана
като добър разтворител на мазни-
ни, смоли и каучук в текстилната
промишленост, при химическо
чистене, като противопожарно
средство и пр.
тетрахорд (гр.) муз. 1. звукоред от
четири степени в границите на
кварта; 2. четириструнен музика-
лен инструмент.
тетрациклин (търг, марка) фарм. ан-
тибиотик с широк спектър на
действие, ефективен по отноше-
ние на микроорганизмите, ус-
тойчиви на пеницилина.
теургия (гр.) вярата, че боговете и
демоните са навсякъде в света за
изпълняване на всички човешки
желания; магьосничество; — те-
ург магьосник, чудотворец.
теферич (тур.) диал. 1. разходка; 2.
гощавка сред природата.
тефлон (изк. дума) хим. изолационен
еластичен материал, с добри ди-
електрични свойства и висока
здравина, който издържа на тем-
пература 533°К (260°С), като не се
влияе от масло, разтворители и
химикали; 2. пластмасови изделия
от такъв материал; — тефлон-флу-
орокарбон (англ.) хим. специална
пласмаса, с която се емайлират съ-
дове, за да не загарят ястията.
техромантия (гр.) книж. гадаене по
пепелта на жертвите.
тефтер (тур.) голяма подвързана тет-
радка за записки, сметководство
и др.; сметководна книга.
техна и техана (перс.) диал. място,
където няма навалица, притесне-
ние и шум.
техналък (тур.) диал. спокойствие,
техна, техана.
технеций (гр.) хим. радиоактивен хи-
мичен елемент от VII група на пе-
риодичната система, зн. Тс, пор.
No43,ат.т.97.
техника (гр.) 1. дейността в изкуст-
вото или занаятите; 2. сбор от пра-
вила за начина на действие или
изпълнение на едно изкуство или
занаят; 3. механичният начин за
изпълнение на дадена дейност; 4.
процес на производство; 5. съв-
купност от машини, оръдия, ме-
ханизми, уредби; 6. разг. политех-
ника; техническо училище; — тех-
ник познавач на техниката в едно
изкуство или занаят; — техничес-
ки отнасящ се до техниката; —
технически израз особените думи,
които се употребяват в една на-
ука, изкуство или занаят; — тех-
нически култури група растения,
чиито продукти се използват ка-
то суровини в захарната, текстил-
ната, консервната, фармацевтич-
ната и друга промишленост; —
технически термин специален тер-
мин, който се употребява в опре-
делен клон на знанието, в някоя
професия и под.;
—
техническо
училище училище, в което се изу-
чават знания из областта на тех-
никата; техникум.
технология (гр.) приложна наука за
различните физически, химичес-
ки и др. начини за преработка на
естествените сурови продукти в

707
тинктура
предмети или продукти за упот-
реба, за необходимата енергия, за
човешката работна сила; — тех-
нолог който се занимава с техно-
логия.
таира (гр.) папска корона.
тещик (нем.) техн. „Т”-образен раз-
клонител в тръбна мрежа; крой-
ник.
тиада (гр.) книж. вакханга, менада.
тиамин (гр.) витамин Вр аневрин.
тиара (гр.) книж. 1. корона; 2. тър-
жествена папска корона на три
етажа — символ на папската власт
на три континента (Европа, Азия
и Африка) до откриването на Но-
вия свят.
тибия (лат.) 1. анат . кост на крак,
свирка; 2. муз. у древните римля-
ни — вид флейта от кост.
тибури (по собств. Тибурн) ист. съд
в Лондон, кьдето са бесели прес-
тъпници.
тиган (гр.) кръгъл метален съд с дъл-
га дръжка, обикновено за пърже-
не; — тиганица (гр.) диал. мекица
или палачинка, пържена в тиган.
тигел и титла (нем.) 1. огнеупорен
съд за разтопяване на метали; по-
та; 2. малък съд от порцелан,
кварц и друг материал във форма
на чашка, употребяван при лабо-
раторни работи за изгаряне, сто-
пяване или изпичане при висока
температура; 3. печ . приспособле-
ние на печатарска машина, което
притиска листа към печатния
текст.
тигър (гр.) зоол. едър хищник от се-
мейство Котки.
тиджарет (ар.) диал. печалба.
Тнзифона (гр.) мит. една от трите
гръцки еринии или латински фу-
рии, която наказва грешниците
при влизането им в Ада.
тик* (фр.) мед. нервна болест, при
която стават несъзнателни свива-
ния, особено на лицевите муску-
ли; — тикове бързи, неволни, мо-
нотонно повтарящи се движения,
локализирани в един мускул или
мускулна група.
тик2 (англ.) текст, плътна ленена
или памучна материя, която сс
употребява за калъфи на мебели,
за матраци, дюшеци и др.
тик2 (мал.) бот. високо дърво, ко-
ето расте в Индия и о-в Ява, упот-
ребявано в корабостроенето.
тнкер (англ.) физ. радиомеханичен
токопрекъсвач, използван за при-
емане за приемане на радиотелег-
рафни сигнали с помощта на де-
текторен приемник.
тилда (исп.) лексикографски знак
(~), който замества изпусната ду-
ма или част от нея.
тим (англ.) група играчи, отбор,
тнмар’ (тур.) 1. чесане на кон; 2. бой;
—
тимаря 1. чеша кон; 2. бия.
тнмар2 (тур.) ист. феодално владе-
ние в Османската империя с го-
дишен доход от 1 000 до 20 000
акчета; военен лен; — тримарнот
ист. владетел на тимар.
тимотейка (гр.) бот. вид едногодиш-
ни или многогодишни треви от се-
мейство житни, с тесни, линейни
листа.
тимпан (гр.) 1. муз. ударен музика-
лен инструмент, състоящ се от ме-
ден полусферичен съд с обтегна-
та кожа (поставен на стойка), на
която бият с две пръчки; 2. арх.
площадка на фронтон с живопис
или скулптурни изображения.
тимус (гр.) анат. орган с жлезист
строеж, съставен от два дяла, раз-
положени в долната част на ши-
ята зад гръдната кост.
тинкал (фр.) хим. съединение на бо-
ровата киселина; боракс.
тинктура (лат.) алкохолна есенция,
която съдържа особено целебни
съставни части от растителни или
животински вещества.

тмнол
708
тинол (англ.) хим. вид смес от кала-
ено-оловен прах с добавки, изпол-
зван за запояване.
тип (гр.) 1. първообразен, образец,
основна фигура, характерен отпе-
чатък; 2. вид; 3. литер. характер-
ните черти, събрани в една лич-
ност; 4. особен, своеобразен чо-
век по външност и държане; 5.
прен. долен човек, подлец, нахал-
ник; — типичен образцов, своеоб-
разен, характерен; — типов едно-
образен, стандартен.
типа (гр.) печ. печатарска буква от
метал (олово, антимон и калай)
или от дърво, с форма на високо-
изпъкнал образ върху горния край
на 63 пункта висока летвичка.
типаж (фр.) 1. худ. човек с харак-
терна външност, който служи за
модел на художник, скулптор, фо-
тограф; 2. театр. образ, тип в сце-
ничното изкуство; 3. техн. същес-
твуващи или произвеждани типо-
ве машини; вид, тип.
типизация (гр.) 1. литер. изгражда-
не на характерното, същностното
на художествения образ в нераз-
делна връзка с индивидуалното;
обобщение на фактите от живота,
извличане на главното, законо-
мерното от тях; 2. техн . свеждане
на разнообразни типове машини,
сгради, съоръжения, инсталации
и други към неголям брой от ти-
пови образци с определени раз-
мери, форми, качества; — типи-
зирам книж. 1. провеждам типи-
зация, уеднаквявам; 2. разпреде-
лям по образци; 3. пресъздавам
действителността с типични об-
рази.
тнпик, типичен (гр.) църк. сборник
от църковни правила.
- т и пия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение, който
се отнася до нещо печатно, отпе-
чатано, например мекатотипия и
др.
типла (нем.) 1. дървена клечка за съ-
единяване на две части; 2. чети-
ришипна стоманена клечка за зак-
репване на електрически провод-
ник.
типо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а) пе-
чат, отпечатък, например типог-
рафия; б) образец, например ти-
пология.
типография (гр.) книж. 1. книгопе-
чатане на текстове; 2. ост . печат-
ница; — типограф 1. печатар; 2.
наборна машина, която отлива на
един път цял ред; — типографски
печатарски; — типия разг. печ. сък-
ратено от типография; — типоли-
тография печ. печатница; литогра-
фия.
типолнт (гр.) книж. камък, който съ-
държа отпечатъци на разни тела.
типология (гр.) спец, научно систе-
матизиране на предмети или яв-
ления по общност па признаци;
—
типология на езиците език, раз-
глеждане и разделяне на езиците
според граматическия им строеж,
типометрия (гр.) печ. типографска
мерна система за линейно измер-
ване на елементите на набора; —
тнпометьр (гр.) 1. печ . специална
линийка за размерване кегела на
типографски букви при печатан
набор; 2. разш. мярка за проверя-
ване на размерите при изработва-
не на еднакви предмети.
тир (фр.) книж. помещение за стрел-
ба в цел.
тирада (фр.) 1. литер. монолог, дъл-
го, безсъдържателно словоизли-
яние, което се произнася с тър-
жествен и високопарен тон; 2. ли-
тер. част от стихотворение или
поема, неразделена на строфи; 3.
муз. (в музиката) маниер на укра-
сяване, състоящ се в бързо след-
ващи един след друг тонове.

709
титаничен
тиражен (фр.) който се отнася до ти-
раж; — тираж (фр.) 1. теглене на
печалби от лотария; 2. погасява-
не на ценни книжа в определени
срокове; 3. количеството на екзем-
плярите при печатането; 4. всяко
едно прекарване на лист през пе-
чатарска машина за отпечатване
на нов, допълнителен цвят; 5. фин.
частично изплащане на част от об-
лигационни заеми по специален
погасителен план.
тирания (гр.) 1. ист. самовластно уп-
равление с жестокости и насилия;
2. прен. управление, основано на
деспотизъм и насилничество; —
тиранин 1. ист. в древна Гърция
—
узурпатор на върховна власт; 2.
много жесток господар, мъчител;
3. прен. деспот, мъчител; — тира-
низирам отнасям се като тиранин;
мъча, угнетявам.
тиранти 1. презрамки (за пантало-
ни); 2. ост . ухо на високи обувки
или ботуши за по-лесно обуване;
3. ост . пришит ширит долу към
крачола на панталона, който ми-
нава под стъпалото или под обув-
ката.
тирбушон (фр.) уред за вадене на за-
пушалките от шишетата.
тире (фр.) език, препинателен знак
във вид на чертичка, който озна-
чава пауза и се употребява обик-
новено при изпуснати думи.
тнреоиден (гр.) мед. който принад-
лежи на щитовидната жлеза или
на щитовидния хрущял; — тирео-
идея (гр.) анат. щитовидна жле-
за; — тареондин (лат.) фарм. ле-
карство от изсушени щитовидни
жлези на едър рогат добитък, ко-
ето съдържа хормоните на жлеза-
та; — тнреоиднт (лат.) мед. възпа-
ление на щитовидната жлеза; —
тиреотоксикоза мед. I . болестно
състояние, което се дължи на по-
вишена вътрешносекреторна дей-
ност на щитовидната жлеза; 2.
обединяващо понятие на състо-
яния, които се държат на пови-
шена дейност на щитовидната
жлеза; базедова болест; — тирок-
скн (гр.) мед. основен хормон на
щитовидната жлеза, който стиму-
лира обмяната на веществата в ор-
ганизма и растежа у децата.
тяреотропен (гр.) в съчетание тире-
отропичен хормон биол. активно
вещество, което се образува в
предния дял на хипофизата.
тиристор (англ.) електрон, полупро-
водников елемент със свойства,
подобни на йонните (газонапъл-
нените) многоелектрони.
тирозин (гр.) биол. една от амино-
киселините, чийто природен ля-
вовъртящ изомер влиза в състава
на всички животински и расти-
телни тъкани.
тиролиен (фр.) муз. 1. начин на пе-
ене у австрийските и швейцарс-
ките селяни, състоящ се в бързо
прехождане на граса от гръден в
гласов регистър, с широки интер-
вали, без никакъв преход, което
придава на песните им специфи-
чен характер; 2. тиролски танц —
лендлер; — тиролски (по собств.
Тирол, алпийска област между Ав-
стрия и Италия) такъв, както в Ти-
рол, свойствен на жителите на Ти-
рол; — тиролска кърпа вид пъстра
кърпа за забраждане; — тиролска
рокля вид рокля с широко набра-
на пола.
тире (гр.) мит. украсена на върха с
бръшлянови или лозови листа
пръчка — жезъл на Бакх, носена
на Дионисовските тържества.
Тиртей (гр.) прочут древен поет,
който с песните си въодушевявал
спартанците в месинските войни,
титаничен (гр.) могъщ, великански;
—
титан 1. мит. в древната гръц-
ка митология — син на Уран и

титанов
710
Гея, който влязал в борба с бого-
вете великани, но бил победен от
Зевс; 2. потомък на титан; 3. прен.
човек с изключителен ум, с изк-
лючителна дарба; великан, гигант;
4. спътник на планетата Сатурн;
—
Титания спътник на планетата
Уран.
титанов (гр.) хим. който е свързан с
метала титан; — титан хим. мета-
лен елемент с химичен знак Ti,
пор. No 22, ат. т. 47,90; — титана-
ти хим. соли на титановата кисе-
лина; — титанови руди титанови
минерали в количества и концен-
трации, икономически изгодни за
добиване на титан; — титанови
сплави тех. сплави на титана с
алуминий, ванадий, молибден и
др.; — ТЕГганвпг (по собств. гр.) хим.
минерал от групата на силикати-
те, който съдържа 40,78% титанов
окис; — титаномагнетнт минер. же-
лязна руда, съдържаща метала ти-
тан.
титанотернй (гр.) палеонт. огромен
изчезнал бозайник с малък гла-
вен мозък и два успоредни рога
на носа.
титла’, (лат.) 1. ист . във феодалното
и буржоазно общество — особени
почетни наименования, раздава-
ни на дворяни и заслужили от
държавните глави (граф, маркиз,
барон и др.), които се предават
по наследство; 2. научна степен,
получавана от университет (док-
тор, лисансие, бакалавър и пр.);
3. разг. звание за високо служеб-
но положение и квалификация; 4.
рядко, заглавие на книга; — титу-
лирам (нем.) книж. титулувам; —
титуломания (лат.) книж. мания
към титлите; — титулувам 1. об-
ръщам се към някого с титла, със
звание; 2. озаглавявам, титулувам
се.
титла2 (гр.) текстол. в средновеков-
ната писменост — знак над сък-
ратено написана дума или над
буква, която означава цифра.
титри (фр.) фин. банкови ценни кни-
жа като облигации на държавен
заем и др.
титул (лат.) 1. заглавната, начална-
та страница на книга, на която е
написано името на автора, загла-
вието, издателството и мястото на
издаване; 2. ост . титла.
титулярен (лат.) на щатна длъжност;
началнически; — титуляр книж.
редовен застъпник на някоя служ-
ба — за разлика от заместник или
изпълняващ длъжността; начал-
ник, шеф (често само по име).
тнтьр, титра (фр.) спец. 1. надпис
върху кинолента, който обяснява
съдържанието или пък предава
разговора на филма; 2. мярка, ко-
ято определя тънкостта на влакна
или прежди от естествена копри-
на, изразена чрез тегло за опре-
делено количество; 3. съдържани-
ето на вещество в определено ко-
личество разтвор (например 1 см3,
1 литър и др.); 4. акт, документ за
известно право; ценна книга.
тиф1 (гр.) мед. остро инфекциозно
заболяване, придружено с треска,
изгубване съзнание и поражения,
предимно върху червата; — тиф-
лит (гр.) мед. възпаление на сля-
пото черво; — тифозен (гр.) мед.
1. който е присъщ на тиф; 2. кой-
тоеболеноттиф;—тифус=тиф
(гр.) мед. остро инфекциозно за-
боляване, с треска и замъгляване
на съзнанието, като оставя пора-
жения предимно на червата; — ти -
фоемия мед. промяна на кръвната
картина поради заболяване от
тиф; —• тифоид мед. лека форма
на заболяване от коремен тиф.
тиф2 (нем.) печ. дълбоко разяждане
на металическите клишета; —
тифдрук (нем.) печ. дълбок печат,

711
токсика
при който образите са дълбоко
гравирани или разядени с кисе-
лина в повърхността на медна
плоча.
тифон (гр.) мрежеста твърда мате-
рия.
тифла (гр.) диал. рядко в съчетание
давам тифло — правя подиграва-
телно движение с ръка.
тяфлограф (гр.) специален уред, с
който пишат слепите; — тифло-
педагогика (гр.) педаг. дял от де-
фектологията, който разработва
въпросите за обучението, образо-
ванието и възпитанието на слепи
и слабо виждаши деца.
тифон1 (гр.) буря, силен вятър; тай-
фун.
тифон2 (гр.) спец, уред за произвеж-
дане на звукови сигнали, които се
подават от фарове в мъгливо вре-
ме; сирена.
тифон3 (гр.) рядко изтъкан и вкора-
вен памучен плат за подплата.
тихизъм (гр.) вярата, че властват слу-
чайностите и съдбата.
Тяциан(о) Вечелио (1477—1576) про-
чут италиански живописец, гла-
вен представител на венецианска-
та художествена школа.
тичинка (рус.) бот. част от цвета на
растение — прикрепена на дръж-
чица торбичка с дребен прашец.
тшпляйфер (нем.) малка бродирана
покривка за маса.
тишлер (нем.) диал. дърводелец; —
тишлерия (нем.) диал. дървена част
на къща.
тлакана (отлакана, отлукана) (тур.)
диал, помещение за сено и други
фуражи; плевник.
тмезис (гр.) език, разделяне на слож-
на дума на съставните й части (в
старогръцки, немски и др.) .
то (яп.) японска мярка за течности,
равна на 18,4 литра.
тоалет (фр.) 1. принадлежност за на-
кит, труфило; 2. облекло; 3. стая
за обличане и миене; 4. самото
миене и обличане, стъкмяване, 5.
нужник, клозет; — тоалетен от-
насяш се до облеклото; — тоали-
рам се обличам се, стъкмявам се
тобоган (амер.) книж. вид шейна с
една дъска.
тога (лат.), 1. ист . горна дреха без
ръкави, носена от пълноправните
римски граждани; 2. подобна дре-
ха на съдия, адвокати, ректори и
други, обличана при съдебни за-
седания или в тържествени слу-
чаи.
тозлук (тур.) диал. калцуни; гетри.
ток (ит.) подложена издадена част
на обувка под пета на крака.
тока (ит.) металическа рамка за за-
тягане на колан и под.; катарама,
токай (от собств. унг. Токай) десер-
тно унгарско вино (по името на
град Токай в Унгария, където се
произвежда).
токата (ит.) муз. 1. музикално про-
изведение за пиано с виртуозен
характер, с еднообразно и бързо
движение на късо продължаващи
се тонове; 2. импровизация на ор-
ган върху църковно песнопение.
токато (ит.) муз. ост . басова партия
в ансамбъл от тромпети.
токмак (тур.) 1. диал. дървено чука-
ло за тъпан, за дръндарски лък и
под.; 2. разг. несръчен, тромав чо-
век; сбутанак.
токология (гр.) акушерство, бабува-
не.
токопровод (рус.) техническо средс-
тво, което служи за предаване на
електрическа енергия.
токсика (гр.) 1. отровни вещества;
2. отрова за намазване на стрели-
те у диваците; — токсиколог спе-
циалист по токсикология; — ток-
енкологня учение за отровите, тях-
ното въздействие и предпазване от
тях; — токсанемия (гр.) мед. ане-
мия, която се дължи на действи-

тол
712
ето на хемолитична отрова; — ток-
сения (гр.) мед. отравяне на орга-
низма с токсини; — токсикоза мед.
болезнено състояние на организ-
ма в резултат на действието на от-
ровни вещества; — токсикомания
мед. патологична страст към упот-
реба на отровни и наркотични ве-
щества; — токсикофобия мед. бо-
лестен или натраплив страх от от-
равяне; — токсин мед. бактерии-
на отрова; — токсиметрия мед. на-
личност на токсини в кръвта; —
токсичен мед. който е свързан с
действието на токсини, отравящ;
отровен; — токсоплазмоза мед.
вет. инфекциозно заболяване,
причинено от паразита Toxoplasma
gondii, което засяга кучетата и дру-
ги животни, а понякога и човека;
—
токсофобия мед. ужасен страх
от отровни вещества, токсикофо-
бия.
тол (фр.) строит. дебел непромока-
ем картон.
толерантен (лат.) книж. който про-
явява търпимост към чуждото
мнение, характер, религия и др.;
търпелив, снизходителен; — то-
леранс търг, допустимо обичайно
или по взаимно договаряне отк-
лонение в повече или в по-малко
от определено базисно качество на
стоката обект на външнотърговс-
ката сделка; — толерантност 1.
книж. веротърпимост; 2. псих. го-
товността и способността на чо-
века да зачита и уважава проти-
воположни на неговите мнения,
възгледи, нагласи, начини на мис-
лене и преценки; — толерирам
книж. 1. търпя, понасям, допус-
кам някого да направи нещо; 2.
покровителствам някого.
толмач и тьлмач (рус.) ост. лице, ко-
ето се използва за преводач при
беседа, разговор и под.
толстоизъм (по собств. Толстой) фи-
лос. религиозно нравствено уче-
ние, което проповядва непроти-
вене на злото в духа на евангелс-
ките канони, стремеж към нравс-
твено усъвършенстване, скромен
и морален живот.
толуол (по собст. Сантяго де Толу,
град в Колумбия) хим. аромати-
чен въглеводород — безцветна
течност, която се получава от ле-
ката фракция на каменовъгления
катран или чрез химическо пре-
работване на бензина и се изпол-
зва за получаване на синтетични
багрила, лекарствени и избухли-
ви вещества и др.
-том (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение ряза-
не, отрязване, например флебо-
том.
том (фр.) литер. 1. едно или повече
произведения на писател, учен и
т. н., издадени в отделна книга;
2. отделна част от голямо съчине-
ние, отделна книга.
томасираие (по собств. англ . Томас)
метал, особен начин на получа-
ване на стомана от течен чугун
чрез продухване с въздух в спе-
циален конвертор (по името на
изобретателят му, английския ме-
талург Томас).
томахавк (англ.-а мер.) книж. бойна
брадва, секира у североамерикан-
ските индианци.
томбола (итал.) 1. вид лотария, ра-
зиграваща се публично, обикно-
вено от подарени неща; 2. детска
игра, при която печели онзи, кой-
то пръв изпълни картон с отбеля-
зани върху него цифри.
томи (англ.) прозвище на английс-
ки войник.
томителен (рус.) поет, който предиз-
виква човешка мъка, копнеж.
-томия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение който
се отнася до рязане, отрязване, на-

713
тояометрмя
пример анатомия, зоотомия и др
томография (гр.) мед. рентгенов ди-
агностичен метод, при който с по-
мощта на специално приспособен
рентгенов апарат се получава ясен
образ на определен слой от изс-
ледвания обект; — томограма (гр.)
мед. полученият образ на опреде-
лен слой от изследван обект с по-
мощта на рентгенов апарат; — то-
мограф мед. рентгенов апарат за
правене на томография.
томрук (тур.) диал. ост . семе,
том-том (англ.) муз. екзотичен дър-
вен барабан, намерил приложение
в ритмичната секция на джазов
оркестър.
тоиика (гр.) муз. първата степен на
гамата на тона, по който е съста-
вено едно произведение; — той 1.
муз. музикален звук с определена
височина; 2. муз. мярка за опре-
деляне височината на интервала
между музикални звукове; 3. ха -
рактер, нюанс на гласа; израз на
гласа; 4. характерни общи черти
на нещо; 5. прен. живоп. харак-
тер, оттенък на цвят с оглед сте-
пента на яркостта му; качество на
цвят, багра; 6. начин на живот, от-
насяне, обноски; 7. мярка за те-
жест = 1000 килограма; 8. крат-
котраен звук или шум, издаван от
работещо сърци; 9. зооя. морска
риба с торпедовидно тяло, изост-
рена глава, тънко опашно стъбло
и със 7-9 малки перки; — тонален
(фр.) муз. който се отнася до му-
зикални тонове; — тоналност 1.
муз. абсолютна височина на да-
ден лад, която се определя от ви-
сочината на основния му тон; 2.
живоп. основен преобладаващ
тон, цвят в живописта; — тони-
рам (гр.) муз. възпроизвеждам пъл-
на звукова хармония на музика-
лен или речеви текст.
тонаж (фр.) книж. 1 . теглото на во-
дата, изместена от плавателен съд.
измерена в тонове; водоизмести-
мост; 2. максимален полезен то-
вар на параход, камион, вагон и
други, измерен в тонове; — бруто
тонаж водоизместимост на кораб
при пълен товар; — нето тонаж
максималното тегло, което могхе
да вози един кораб.
тонга (тур.) начин за разпределяне
на тютюневите листа по качест-
во, а при по-прецизен подбор и
по цвят.
тонгенератор (фр.) физ. електричес-
ки уред за създаване на синусо-
идални колебания с честота от 5-
10 до 20000-50000 хц.
тонелада (вен.) мор. товар на кораб
от 2000 фунта.
тонзила (лат.) анат. сливица; — тон-
знлитис (лат.) възпаление на сли-
виците.
тонзура (лат.) книж. обръснато мяс-
то върху темето на католически
духовник.
тонически и тоничен (гр.) 1. литер.
за стихотворение — който е свър-
зан с правилно редуване на уда-
рени и неударени срички; 2. муз.
главен, основен; 3. мед. който за-
силва жизнеността на организма;
поддържащ, усилващ; — тоничес-
ко стихосложение система на сти-
хосложение, при която,се редуват
правилно ритмични стъпки неза-
висимо от броя на неударените
срички.
тонометрия (лат.) 1. физ. измерване
разликата между два звука чрез
специален уред — тонометър; 2.
мед. измерване на интраокуларно-
то налягане в тонометър; 3’ мед.
измерване на кръвното налягане;
—
тонометър 1. физ. уред за из-
мерване разликата между два зву-
ка; 2. мед. уред за измерване на
интраокуларното кръвно наляга-
не.

тонпсихология
714
тонпсихология муз, наука, която се
занимава с описание и обяснение
съдържанието и закономерности-
те на психическите процеси, ко-
ито се извършват у човека при
възприемане и възпроизвеждане
на музиката.
тонувам печ. предавам тон (цвят) на
фотоснимка.
тонус (гр.) мед. 1. слабо постоянно
съкращение на жив нормален мус-
кул, което не зависи от волята; 2.
напрежението, което обуславя ак-
тивността на организма при умс-
твена или телесна дейност.
тонфилм 1. озвучен филм; 2. фил-
мова лента със записани звукове,
топ (тур.) 1. тежко огнестрелно оръ-
жие; 2. навит на руло плат; 3. го-
лям вързоп или пакет с някаква
стока; 4. диал. топка; 5. (англ.) мор.
връх на мачта.
топаз (гр. по собств. Топазос, ост-
ров в Черно море) минер. скъпо-
ценен камък от групата на сили-
катите с различни цветове, най-
често жълт или виненочервен.
топал (тур.) диал. куц, недъгав с еди-
ния крак.
топически (гр.) книж. 1. който се от-
нася до топика; 2. който се отна-
ся до определено място; местен;
—
топика (гр.) 1. учение за дока-
зателствата; 2. учение за последо-
вателността; 3. указание на мяс-
тото и отдела; 4. общ аргумент,
който може да се прилага към
много сходни случаи; — топичес-
ко средство местно медицинско
средство (масла, мехлеми); външ-
но лекарство.
топлийка (тур.) карфица с главичка
във форма на топче на единия
край.
топографически (гр.) описващ даде-
на местност; — топография 1. дял
от геодезията, който се занимава
с методите на снимане на части
от земната повърхнина и с описа-
ние на отделната местност с оз-
начение на всички подробности;
2. характерна част от земната по-
върхност; — военна топография
дял от военната наука и съставна
част от общата топография, която
изучава тактическите свойства на
местността, изследва елементите
й и тяхното влияние върху бойни-
те действия и пр.; — топограф кой-
то се занимава, с описване или
снемане план на някоя местност;
—
топографски който се отнася до
топография; — топографска кар-
та един от основните видове об-
щогеографски карти, които дават
точно и подробно изображение на
местността; — топофобия болез-
нен страх от определени места,
топология (гр.) дял от математика-
та, който изучава свойствата на
фигурите — тези свойства, които
не се променят при двойно ед-
нозначните и двойно непрекъсна-
тите съответствия, наречени топо-
логични; — тополог математик,
специалист по топология.
топоням език, име на местност; —
топонимкка (рус.) топонимия; —
топонимия (гр.) език. 1. дял от ези-
кознанието, който се занимава с
проучване на произхода и значе-
нието на местните (географските)
имена; 2. съвкупност от местните
имена на дадена област; —• топо-
номатика (гр.) топонимия.
топор (перс.) диал. секира, брадва,
топоскоп (гр.) биол. уред за прост-
ранствено изследване на биоло-
гичните потенциали на мозъка.
топохимически (гр.) хим. който ста-
ва без разрушаване на влакнеста-
та структура на материали (за ре-
акция).
топрак (тур.) 1. земя, пръст; 2. зем-
лище, мера; 3. ниви .
топсел (англ.) мор. корабно платно

715
тория
във вид на триъгълник или на тра-
пец.
топтанджия (тур.) разг. 1. лице, ко-
ето купува и продава на едро; ан-
гросист; 2. лице, което не обръша
внимание на подробностите и се
отнася небрежно; — топтан разг.
1. на едро, нацяло, изцяло; 2. прен.
през куп за грош, отгоре-отгоре,
небрежно; — топтаиджалък разг.
търговия на едро.
топуз (тур.) нар. 1 . голяма желязна
топка, която служи за тежест на
кантар, часовник и под.; 2. тояга
с топка на края.
топхане (перс.) 1. артилерийски ар-
сенал; 2. предградие на Цариград;
—
топчия (тур.) артилерист; — топ
1. артилерийско оръдие; 2. цял
плат, както е отрязан от страна,
навит на рола; 3. дванадесет тес-
тета листа за писане: два топа хар-
тия.
Тор (скан.) митичен бог на гърма и
плодородието у скандинавците,
втори след Один.
тор(ус) (лат.) мат. ротационна по-
върхнина, която е получена от
въртенето на окръжност около ос
и лежи в равнината й; 2. арх. де-
тайл при основата на колоната с
полукръгове сечение; 3. единица
за налягане, равна на налягането
на живачен стълб с височина 1 мм,
която се употребява във вакумна-
та техника.
тора (евр.) 1. „закон”, наименова-
ние на първите пет книги от Биб-
лията, наречени у нас Петокни-
жие, приписвани на Мойсей; 2.
пергаментен свитък с текста на
Петокнижието и пазен като све-
тиня; 3. прен. свет предмет, све-
тиня.
торакален (гр.) анат. който се отна-
ся до гръдния кош; — торакална
хирургия хирургия на гръдния
кош; — торакс (гр.) гръден кош;
—
торакометрия мед. измерване на
гръдната обиколка и на разлика-
та при вдишване и издишване; —
торакопластнка мед. операция на
гръдния кош, при която се пре-
махват части от няколко ребра, за
да се намали обемът му и да се
постигне трайно свиване на белпя
дроб, особено при напреднала бе-
лодробна туберколоза; — терако-
томия хир. оперативно отваряне на
гръдната кухина.
торбан (ит.) муз. струнен лютнов ин-
струмент.
торберянт (по собств. Торберн Вер-
гман, шведски химик) минер. ура-
нова руда.
тореадор (исп.) ездач, борец с би-
кове: — тореро пешеходец борец
с бикове.
торевматографяя (гр.) жив. описание
на резбите и на изпъкналите не-
ща; — торевтика (гр.) спец, ваяние
у старите гърци.
торзионен (лат.) който усуква; — тор-
зионна везна везна за измерване
на малки сили по ъгъла на усук-
ване на еластични нишки; — тор-
знонни трептения последователни
периодични завъртвания на някое
тяло ту в една, ту в друга посока;
—
торзиограф (гр.) техн. уред за
регистриране неравномерността
на въртенето на вал в течение на
един оборот; уред за записване на
усукващите колебания.
торизъм (англ.) книж. консервати-
зъм, изостаналост; — тори (англ.)
1. аристократична консервативна
партия в английския парламент,
привърженици на краля; 2. чле-
новете на тази партия.
торий (по собств. рус. Тор, древнос-
кандинавски бог на гърма) хим.
радиоактивен тъмносив метален
елемент от групата на актиниди-
те, със зн. Th, ат.т. 232,038, пор.
No 90; — ториеви руди мин. услов-

торят
716
но наименование за минерали, в
които съдържанието на тория е в
концентрации, позволяващи до-
бива му.
торят (по собств. рус. Тор) минер.
рядък минерал, от който се полу-
чава торий.
торква (лат.) ист. незатворен обръч
от желязо, сребро или злато, но-
сен на шията като белег на знат-
ност, за бойно отличие и като на-
кит.
торкретен (лат.) строит. който се от-
нася до торкрет; — торкретна за-
мазка уплътнен пласт, получен
чрез пръскане под налягане на
смес от цимент, пясък и вода; —
торкрет (лат.) строит. 1. машина
във форма на пистолет за нанася-
не чрез сгъстен въздух циментов
разтвор или огнеупорна маса, ко-
ито заякчават или запълват праз-
нини; торкретна машина; 3. ма-
териал, с който се торкретира.
торлак (тур.) 1. простак; 2. безчест-
ник, мръсник; 3. подигравателно
название.
тормоз (гр.) потискане, угнетяване;
—
тормозя упражнявам тормоз
върху някого, измъчвам, гнетя.
торнадо (исп.) метеор, силен тропи-
чески ураган; циклон.
торпеден (лат.) мор. воен . който се
отнася до торпедо; — торпеден
апарат устройство с една до шест
торпедни тръби, монтирани на
подводни военни кораби за изст-
релване на торпеда; — торпеден
катер боен кораб, предназначен за
нанасяне на торпедни удари по
кораби на противника в ограни-
чени райони; — торпедо (лат.) 1.
зоол. риба с плоско тяло, от под-
разред скатове, която произвежда
електричество с опашката си, с
помощта на електричеството тор-
педото парализира плячката и
след това я изяжда; 2. самодви-
жещ се воден снаряд за разруша-
ване на неприятелска флота; —
торпила (фр.) в. торпедо 2.
—
тор-
пильор малък военен параход за
пускане на торпили; — торпеда-
рам книж. торпилирам.
торс (ит.) туловище без глава и
крайници, труп.
торта (итал.) кръгъл тестен сладкиш
от фино брашно, покрит с различ-
ни кремове.
торфонзолационен (нем.) който се
отнася до изолация на торф; —
торф (нем.) пласт изгнили расти-
телни вещества в изсъхнали бла-
та; служат за евтино гориво; —
торфолеум (нем.) строит. пресо-
ван материал от торф, употребя-
ван като топлинна изолация за ле-
ки постройки; — торфотерапия
(нем.) мед. използване на торфа
като лечебно средство.
торшер (фр.) книж. осветително тя-
ло на висока поставка, която опи-
ра на пода.
торшон (фр.) 1. текст, памучна ряд-
ка карирана тъкан; 2. худ. рисува-
телна хартия с грапава повърхност,
тост (англ.) наздравица, реч при тър-
жествени случаи (обикновено с
чаша в ръка).
тостьр (англ.) уред за препичане на
хляб; сухарник.
тотален (лат.) книж. всеобхватен, пъ-
лен, цялостен; — тотална моби-
лизация воен. вид мобилизация,
която подчинява всестранно жи-
вота на народа и народното сто-
панство на подготовката и воде-
нето на война; — тотално (лат.)
изцяло, напълно, в цялост.
тотализатор (фр.) техн. 1. специален
уред за изчисляване на общ сбор;
2. спорт, система на парично за-
лагане при някои спортни игри;
3. спорт, при конни състезания —
механически апарат, който показ-
ва каква сума е заложена за всеки

717
трагед
кон и общата заложена сума.
тотем (гр.) естествен или изкуствен
обект, към който отделно лице
или група лица изпитват чувство
на сродство; — тотемнзъм (гр.)
обожаване на някои животни и
редки растения, които се взимат
като родоначалници на племето,
травелерс (чек) (англ.) банк. специ-
ален чек, който може да се ос-
ребри от всяка банка, която го
препраща на банката, която го е
издала, за да инкасира сумата.
травербан (фр.) мин. хоризонтална
или наклонена минна изработка,
която няма непосредствен изход
на земната повърхност и се про-
карва напречно на простирането
на залежа; напречник.
траверс (фр.) 1. във военното дело
—
земен насип за предпазване на
защитници на укрепление; 2. мор.
перпендикулярна посока по отно-
шение курса на кораб; 3. линия,
която започва от дадена точка на
брега на река и е перпендикуляр-
на на талвега; 4. вид изкуствен на-
сип от брега на река към посока-
та на движението на кораб; 5.
спорт, бяг на кон настрани; 6.
спорт, маршрут на алпинисти,
който минава по гребена на пла-
нински хребет, като обхваща ня-
колко върха; — траверса (фр.) 1.
напречни греди под железопътни-
те релси; 2. (военно) напречен зе-
мен насип за запазване от флан-
киращи изстрели.
травертнн (ит.) минер. шуплива ва-
ровита скала, образувана на зем-
ната повърхност чрез отлагане на
калциев карбонат от варовите и
обикновените карстови води; би-
гор.
травестирам (ит.) 1. книж. преобли-
чам в чужди дрехи (особено на
бал); 2. литер. преработвам даде-
но съчинение в карикатуренвид;
—
травестия 1. театр. роля, ко-
ято се изпълнява от съответно
преоблечено лице от другия пол
(мъжка роля, изпълнявана от же-
на, и обратно); 2. литер. вид на
хумористичната поезия, близък до
пародията, при който сериозното
съдържание се предава в шегови-
та или в сатирична форма; — тран-
свеститизъм желанието да се но-
си облеклото на другия пол
травматичен, травматически (гр.)
мед. който се отнася до травма,
който е причинен от травма; —
травма (гр.) рана, нараняване при
падане, изгаряне и др.;
—
травма
психическа психическо сътресение
(нараняване), причинено от оп-
ределени преживявания или съ-
бития, което обхваща цялата лич-
ност и поради това променя ней-
ните психически особености; —
травматизирам мед. 1 . предизвик-
вам травма; 2. предизвиквам у ня-
кого болезнено преживяване, си-
лен шок; — травматизъм мед. трав-
матични повреждания, свързани
с определен вид професии; пов-
реждане от нараняване, изгаряне
и др.;
—
травматология мед. дял
от хирургията, който се занимава
с травмите.
трагант, трагакант (гр.) бот. вид леп-
ливо вещество, което се получава
от клея на тропически растения,
с широко приложение в индуст-
рията, в медицината и пр.; — тра-
гантов който се отнася до трагант;
—
трагантова хартия печ. рисува-
телна хартия, която е намазана с
тригантов разтвор.
трагед (гр.) ост. трагичен актьор в
древна Гърция; — трагедия (гр.)
1. драматично произведение с
крайно изострени и непривични
конфликти, с печална развръзка;
2. неприятна случка завършваща
със смърт; — трагн-комедия дра-

традиционизъм
718
матично произведение, в което
тъжното е смесено със смешното;
—
трагик 1. писател на трагедии;
2. актьор, който играе трагични
роли; — трагичен печален, тъжен;
—
трагична история литер. остро,
гибелно противоречие между то-
ва, което предполага героят, и то-
ва, което се случва.
традиционизъм (лат.) учение, според
което душите на прародителите
продължават да съществуват у де-
цата; — традицион(ал)ен (лат.)
според преданието, обичаен; —
традиция устно предание, обичаи,
предавани от поколение на поко-
ление; по традиция всяка година
на Кръстовден правим курбан —
по предание, останало обичай от
бащите и дедите.
традукция псих. форма на мислене,
при която мисълта върви от едно
съждение към друго със същата
степен на обобщеност; извод по
аналогия.
траектория (лат.) 1. мат . пътят на
летящото тяло във въздуха; 2. кри-
вата линия, която описва изстре-
ляно или хвърлено тяло.
трак (нагл.) книж. звено от гъсенич-
на лента; гъсенична верига.
тракт (лат.) книж. 1. пощенски път,
шосе; 2. маршрут, направление.
трактат (лат.) 1. преговори за сключ-
ване на договор; 2. (самият) дого-
вор: Берлинския трактат; 3. изс-
ледване или разсъждаване (пис-
мено) върху някой научен въпрос,
особено от религиозно естество:
Спиноза: „Теолого-лолитически
трактат”; — трактувам 1. водя пре-
говори; 2. разсъждавам по важен
въпрос; — трактовка книж. начин
на разглеждане, разработване и
тълкуване на някакъв въпрос, ху-
дожествен образ, пиеса и пр.
тракция (фр.) жп. отделение от дър-
жавните железници, което завеж-
да подвижния железопътен мате-
риал (локомотиви, вагони, достав-
ката и поправката им) и необхо-
димият за това персонал.
трал (англ.) 1. риболов, вид конусо-
образна мрежеста торба с крила
за риболов от кораб; 2. воен . мор.
средство за откриване, ловене и
унищожаване на подводни мини;
3. мор. специално приспособление
за изследване на морското дъно и
за изваждане от него животни и
растения.
тралер (англ.) траулер; — тралщнк
(англ.- рус.) воен. мор. кораб, пред-
назначен за откриване и унищо-
жаване на мини с помощта на тра-
лове, които имат специално обо-
рудване.
трама (лат.) текст, копринена пре-
сукана прежда, която се употре-
бява за плетене на дамски чорапи
и като вътък.
трамбувам (нем.) набивам с нещо
тежко и тъпо земята, за да стане
твърда, утъпквам; — трамбоване
набиване на земята с нещо тежко
и тъпо, за да стане твърда ; —
трамбовка 1. дебела греда за на-
биване на пръст, камъни и пр.; 2.
самото действие; 3. прен. ходя пе-
ша; маршировка.
трамвай (англ.) голяма кола на рел-
си, по шосе или улица за превоз-
ване на повечето хора отведнъж,
теглена първоначално от коне, а
по-късно електрифицирана.
трамонтана (ит.) метеор, северен вя-
тър в Италия.
трамп (нагл.) мор. товарен параход,
който не извършва редовни рейсо-
ве и няма определена линия на
движение.
трампа (тур.) заменяне на едно не-
що с друго; размяна; — трампос-
вам правя трампа, заменям един
предмет срещу друг; сменям.
трамплин (ит.) 1. спорт, специална

719
транскодер
пружинираща дъска, от която се
скача при различни спортни иг-
ри; 2. спорт, специално пригоде-
но място за спускане при ски-ско-
кове; 3. ав . тясна пътечка в само-
летоносач, по която се спускат в
полет самолетите с помощта на
катапулт.
транж фин. предварително опреде-
лена част от финансова сделка.
транз или транс (лат. представка) от
другата страна, през.
транзистор (англ) pad. техн. три-
електроден електронен прибор за
усилване, генериране и преобра-
зуване на електрически сигнали с
помощта на полупроводников
кристал с два прехода; полупро-
водников (кристален) триод; 2.
малък, наръчен радиоприемник с
батерия и без лампа; — транзис-
торизацкя рад.техн. внедряване на
транзистори в схеми на радио-
електронни апаратури.
транзитен (лат.) който се отнася до
транзит; — транзитна виза виза,
която дава право на пътник да
премине през известна територия
или’ държава без право на прес-
той; — транзит (лат.) пренасяне
на стока, багаж от една държава в
друга през границата на трета без
да се разтоварва в последната.
транзитивен (лат.) език, за глагол —
който може да има допълнение;
преходен.
транквилизатори псих. медикаменти,
които се използват за подобрява-
не психическото състояние и емо-
ционалните реакции на човека.
транс (фр.) 1. мед. силна нервна въз-
буда със загуба на съзнание, при
което човек не владее волята си,
действа автоматически (обикнове-
но при хипноза, екстаз и пр.); 2.
състояние на медиум при спири-
тически сеанс; 3. псих. премина-
ване, преход от нормално в не-
обикновено състояние на пасив-
ност, съзнателно или безсъзнател-
но по време на което нервно-мо-
зъчната дейност се освобождава от
контрола на волята.
транс- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а) дви-
жение в някое пространство, пре-
сичането му; отвъд, например
трансатлантически, трансполярен;
б) следване, разположение на не-
що, изразено във втората част на
думата, например трансалпийски,
трансуранов; в) предаване или
обозначение чрез посредството на
нещо, например транслитерация,
трансакция (лат.) I. юр. съглашение
спогодба при взаимни отстъпки;
2. фин. акция, при която прода-
вачът (купувачът) има няколко
възможности за избор при опре-
делянето на цената за по-късна
дата при определени граници за
съществуващата цена.
трансбордирам (фр.) жп. пренасям
пътници или стоки от едно пре-
возно стредство в друго; — траяс-
бордьор жп. съоръжение за пре-
насяне на локомотиви или ваго-
ни от един на друг успореден ко-
ловоз при ремонт или заводска
маневра.
трансверсален (лат.) книж. напречен,
трансгресивен (лат.) геол. който се
отнася до трансгресия; — трансг-
ресия (лат.) 1. геол . настъпване на
морето в сушата поради понижа-
ване на части от земната кора; 2.
биол. поява на индивиди от второ
поколение натътък, у които един
или няколко белега са изразени
по-силно, отколкото при родите-
лите; — трансдукдия (лат.) книж.
пренасяне, преместване.
транскодер (англ.) 1. електрон, уст-
ройство за преобразуване кодова-
та система, в която е кодирана оп-
ределена информация главно в из-

транскрипция
720
числителната техника и в систе-
мите за предаване на информация;
2. техн. устройство за преобразу-
ване на пълния телевизионен сиг-
нал за цветна телевизия в пълен
телевизионен сигнал на друга сис-
тема за цветна телевизия.
транскрипция (лат.) 1. език, преда-
ване на звукове или писмени зна-
ци на един език с условни букви
и знаци; 2. език, предаване на ду-
ми и текст с фонетични знаци за
по-лесно произношение; 3. муз.
свободна преработка на инстру-
ментално музикално произведе-
ние за изпълнение от друг инст-
румент или от инструментален
състав; — транскрипция или па-
рафраза (фр.) преработване на
песни, мелодии и др. за някои
други инструменти; — транскри-
бирам (лат.) 1. език, правя транск-
рипция
транслация (лат.) 1. мат . постъпа-
телно движение на фигура в рав-
нина или на тяло в пространство,
при което всичките му точки се
движат без въртене, по успоред-
ни пътища; 2. изч . техн. операция,
която включва преобразуване на
въведените на универсален алго-
ритмичен език изчислителни кон-
струкции и машинни команди; 3.
pad. техн. препредаване; предава-
не на речи, музика и др. на разс-
тояние по радио, телевизия и др.
подобни.
транслитерация (лат.) език, предава-
не на буквите от една азбука с бук-
ви на друга азбука независимо от
техния изговор; — транслитерирам
език, извършвам транслитерация,
транслокацня (лат.) прехвърляне,
пренасяне, преместване.
трансмисибъл (фр.) банк. акредитив,
който може да се прехвърли от ед-
на банка (в която е открит) в дру-
га банка, която да извърши пла-
щането вместо първата, като за бо-
нефицит си остава едно и също
лице.
трансмисия (лат.) техн. устройство
от валове и механизми за преда-
ване на въртеливо движение от
двигател към потребител на енер-
гия; 2. предаване на сила от дви-
гател върху отделна машина; 3.
авт. система от агрегати и меха-
низми в автомобил, които преоб-
разуват въртящия момент на дви-
гателя по големина и посока и го
предават към задвижващите коле-
ла; 4. мед. предаване на болест от
едно лице на друго; пренасяне на
инфекция.
трансмнтер (лат.) техн. 1 . част от те-
леграфен апарат, която извършва
предаването; предавател; 2. спе-
циален апарат за бързо и автома-
тично предаване на телеграфни
сигнали, който е управляван от
перфорирана на специална маши-
на лента; 3. автоматичен уред за
регулиране на железопътно дви-
жение.
трансмутацмя (лат.) хим. превръща-
не на един химически елемент в
Друг.
транспарантен (фр.) книж. прозра-
чен, прозирен; — транспарант
(лат.) 1. прозрачна картина; 2. на-
чертан подлистник (който се сла-
га под бял лист, за да се пишат
прави редове; — транспаранти
(фр.) пердета от памучен плат, ко-
ито обикновено се поставят меж-
ду вътрешните и външните про-
зорци и се спуска отгоре надолу,
за предпазване от слънце.
транспирационен (лат.) книж. който
се отнася до транспирация; —
транспирация (лат.) биол. 1. изпа-
рение на вода от надземните час-
ти (главно листата) на растенията;
2. книж. изпарение през кожата;
изпотяване.

721
трансформатор
трансплантат (лат.) мед. част от ор-
ган или някоя тъкан, която може
да се присади на друг орган; —
трансплантадия (лат.) мед. при-
саждане и зарастване на част оТ
тъкан или орган, взета от друго
място на тялото, от друг човек или
от животно, за покриване дефек-
тите на кожата, за стимулиране ре-
генерацията на тъканите и др.;
присаждане; — трансплантирам
мед. осъществявам транспланта-
ция.
транспозиция (лат.) 1. книж. премес-
тване, разместване; 2. муз. прена-
сяне на всички тонове на музи-
кално произведение на определен
интервал по-ниско или по-висо-
ко; 3. мат . разместване на два еле-
мента от едно число (например
147 става 741).
транспонирам (фр.) муз. пиша или
изпълнявам едно музикално про-
изведение от една тоналност в
друга.
транспорт (фр ) 1. превоз на стоки
или хора; 2. превозни средства; 3.
превозваните стоки; 4. военен
обоз; — транспортирам (фр.) изп-
ращам, пренасям, превозвам (сто-
ки и животни); — транспортиране
превозване, прекарване; •— тран-
спортьор 1. книж. човек, който се
грижи за превозване на стоки сре-
щу известно възнаграждение; 2.
техн. устройство, машина за неп-
рекъснато пренасяне на стоки или
предмети; конвейер; 3. техн.
приспособление за преместване на
автомобили в гараж, без да се пус-
кат в движение.
транспортир (лат.) инструмент за из-
мерване на ъгли и нанасянето им
на картите.
транссексуализъм чувство за принад-
лежност към другия пол, свърза-
но със силна потребност от фи-
зическа и социална промяна на
пола.
траиссубстанция (лат.) променяне на
същността: превръщане на хляба
и виното в плът и кръв Христова,
транссудат (лат.) мед. невъзпалите-
лен излив в телесните кухини при
сърдечна слабост, нефрит и пр.
трансурани (лат.) хим. радиоактив-
ни елементи (нептуний, плуто-
ний, америций, кюрий и др.), ко-
ито са получени по изкуствен на-
чин.
трансфер 1. банк. превод на чуждес-
транна валута или на злато от ед-
но финансово учреждение в дру-
го или от една страна в друга; 2.
фин. прехвърляне, превод; преми-
наването на парични суми през
националните граници за нетър-
говски разходи; 3. предаване на
права за владение на поименни
ценни книжа на друго лице; 4.
мед. прехвърляне на клетъчен
имунитет между два индивида при
трансплантация; — трансферабъл
(фр.) банк. който може да се прех-
върли за изпълнение както от ед-
на банка в друга, така и от един
бонефицит на друг (за акредитив),
трансфигурация (лат.) книж. внезап-
на промяна на един образ в друг,
трансфокатор (лат.) физ. оптическа
система, чието фокусно разсто-
яние може плавно да се изменя в
определени граници чрез надлъж-
но преместване на някои от ле-
щите, от които е съставена.
трансформатор (лат.) 1. ел. техн .
уред, за превръщане и приспосо-
бяване на електрическата енергия
от едно определено напрежение
в друго за дадена цел; 2. театр.
артист, който играе няколко ро-
ли в една пиеса, като сменя бър-
зо костюми,грим, походка, глас и
пр-;
—
трансформация 1. книж.
промяна, преобразуване вида на
нещо; трансформиране; 2. ел.

трансфузня
722
техн. изменяне на напрежението
на променлив електрически ток
чрез трансформатор; 3. книж, из-
куство да се създава илюзия за
промяна на едни предмети с дру-
ги; илюзионен; 4. цирков или те-
атрален номер, който създава
ефект чрез бърза промяна на дре-
хите, на грима и на гласа на ар-
тистите; — трансформизъм (лат.)
биол. схващане за изменението и
превръщането на организмите от
едни в други под влиянието на
променящите се условия на окол-
ната среда, но пренебрегващо
фактите за историческа приемст-
веност и прогресивния характер
на развитието в живата природа;
—
трансформирам (лат.) 1. книж.
придавам друг вид на нещо; пре-
образявам, видоизменям; 2. ел. -
техн, изменям напрежението на
променлив ток; 3. физ. превръщам
един вид енергия в друг като нап-
ример електрическа в топлинна и
под.
трансфузня (лат.) преливане на кръв
от здрав човек или животно в кръ-
воносните съдове на болен след
изгубване на кръв или за подоб-
ряване на кръвта.
трансцендевтен (лат.) 1. филос. кой-
то се намира извън пределите на
познанието, на опита; свръхопи-
тен; 2. свръхчувствен, отнасящ се
до всичко онова, което е извън
човешкия опит и знание; — тран-
сцендентна функция мат. анали -
тична функция, която не е алгеб-
рична, т. е . не удовлетворява ни-
какво алгебрично уравнение; —
трансцендентно число мат. число,
което не е корен на алгебрично
уравнение с цели коефициенти; —
трансцедентно (лат.) филос. термин
в идеалистическата философия,
който означава лежащото извън
пределите на познанието.
трансцензус преход в процеса на чо-
вешката практика от сферата на
съзнанието в сферата на реалния
свят.
транш (фр.) банк. една част от заем,
която е определена за погасява-
не.
траншеен (фр.) който се отнася до
траншея; — траншейна култура
цитрусова или друга култура, отг-
леждана в специално построена
траншея; — траншея (фр.) 1. воен.
тесен и дълъг окоп с бруствер от
двете страни, предназначен за
скриване на бойците от наблюде-
ние на противника и за защита от
пушечния огън, снарядни парче-
та и др.; 2. строит. дълъг и тесен
изкоп с различна дълбочина,
предназначен за полагане на тръ-
би, на кабели и други комуника-
ционни връзки; 3. зем . дълбок ров
без отдушник, където се нареж-
дат зеленчуци на пластове, раз-
делени с пясък, за запазването им
в свежо състояние през зимата; 4.
зем. дълбок ров, в който се отг-
леждат лимони и други култури;
—
транширам правя траншея; —
траншор (фр.) техн. специална ма-
шина за правене на траншеи.
трап (хол.) книж. 1. стълба на ко-
раб; 2. въжена стълба за качване
или за гимнастически упражне-
ния; 3. стълба, която води под сце-
ната на театър.
трапеза (гр.) 1. маса подредена за
хранене; 2. самите ястия, както се
слагат на масата; 3. ниска маса за
ядене; софра, синия; 4. църк. прес-
тол или жертвеник на християнс-
ки храм; — трапезария 1. стая, са-
лон за хранене; 2. мебели за сто-
лова; 3. стол, в който се хранят
(безплатно) ученици и др.
трапезнт (гр.) фин. банкер,
трапезоид (гр.) четириъгълник без
успоредни страни.

пз
трегер
трапер (англ.) книж. ловец в Север-
на Америка, който лови дивеч за-
ради кожата.
трапец (гр.) 1. четириъгълник с две
успоредни, но неравни страни; 2.
уред за гимнастически упражне-
ния; — трапецовиден който се от-
нася до трапец; има форма на тра-
пец; — трапецоедър (гр.) спец, в
кристалографията — тяло с 24 ед-
накви трапеца.
трае (нем.) геол. вид скала, която се
отнася към вулканските туфове и
се употребява като прибавка към
цимент за усилване на якостта и
плътността му.
трасажен (фр.) обикновено в съче-
тание трасажна маса техн. специ-
ална маса, върху която се извър-
шва очертаване (отбелязване) на
детайли, които се обработват.
трасант (ит.) банк. лице, което по-
лучава известие да заплати сума
по дадена полица, платец на по-
лица, кредитор; — трасат на ко-
гото е издадена полица.
трасе (фр.) обозначеният път, на са-
мото място, по който ще мине
проектираната жп линия или шо-
се; — трасирам 1. чертая на само-
то място пътя на железницата или
шосето; 2. издавам полица (тра-
та); — трасология (фр.) геод. на-
ука, която се занимава с изучава-
не очертания, чертежи на мест-
ност, върху която престои да се
извърши землена работа, като
прокарване на път, канал, желе-
зопътна линия и др.
трата (ит.) 1. полица за изплащане;
2. фин. менителница, прилагана
преди всичко в международните
плащания чрез писмено нарежда-
не на едно лице (трасант) до не-
говия длъжник (трасат) да запла-
ти определена сума на трето лице
(ремитент, поемател).
траулер и тралер (англ.) 1. воен . мор.
кораб, устроен за чистене на ми-
ни и минни прегради; миночис-
тач; 2. мор. малък риболовен ко-
раб за влачене на трал.
трафарет (ит.) 1. техн. целулоидна,
метална или картонена пластин-
ка, в която са прорязани съответ-
ни форми и се използва за щам-
посване, боядисване на стени и
пр.; шаблон; 2. надпис, знак, шар-
ка, която се възпроизвежда с та-
къв шаблон; 3. език, често упот-
ребяван, изтъркан израз или сло-
восъчетание; 4. прен. приет обра-
зец за нещо, който сляпо се след-
ва; шаблон.
трафик (фр.) изнасяне и внасяне на
стоки, жито и др. през един пункт;
като: пристанище, граничен град
и др.
тракана (тур.) стрито тесто на зърна
и изсушено за готвене.
трахея (лат.)1. анат. у белодробни-
те гръбначни и у човека — диха-
телна тръба; 2. зоол . у членесто-
ногите — дихателни органи, чрез
които се осъществява пряг досег
на въздуха до телесните тъкани;
3. бот. трахеиди; — трахеит мед.
възпаление на трахеята; ~~ трахе-
обронхит мед. едновременно въз-
паление на лигавицата на трахе-
ята и бронхите; — трахеомикоза
мед. кожно или друго възпаление
в трахеята поради преминаване на
паразитни гъбички; — трахеото-
мия оперативно отваряне на тра-
хеята и вкарване на специална
тръба при опасност от задушава-
не.
трахома (гр.) хронично инфекциоз-
но заболяване на конюнктивата на
очите; •— трахоматозен мед. който
е болен, който страда от трахома;
който е с признаци на трахома.
трегер (нем.) дълга главна хоризон-
тална греда, която служи за опо-
ра на други отвесни или накло •

Траян
724
нени греди в сграда или покрив-
на конструкция.
Траян римски император (от 98 до
117 г.) отличен организатор; —
Траянова кула издигната в Рим в
чест на Траян през 112 г.; архе-
ологически паметник от първа ве-
личина.
треби (слав.) разните обреди, които
един свещеник изпълнява: кръще-
не, водосвет и др.;
—
требник
(слав.) църковна богослужебна
книга, в която се съдържат молит-
вословията и песнопенията за раз-
ните тайнства.
тревога (рус.) 1. безпокойство, въл-
нение, смущение; 2. бързо съоб-
щение на войската в случай на
внезапно нападение от неприяте-
ля, което се оповестява със сиг-
нал.
трезор фин. 1 . специално банково
помещение (хранилища), съоръ-
жение против пожар, наводнение
и снабдено с всички други пред-
пазни средства за съхраняване на
пари, ценни книжа, документи и
др.; 2. съкровище, богатство; 3.
държавна каса, хазна за пазене на
пари и други ценности; 4. всич-
ко, което е много ценно, скъпо.
трендюнионн (англ.) полит. профе-
сионални съюзи в Англия и в ня-
кои други страни, които обеди-
няват своите членове (предимно
квалифицирани и добре платени
работници) на цехов, а не на про-
изводствен принцип; — трейдю-
нионизъм (англ.) полит. опортю-
нистично течение в работничес-
кото движение, което свежда по-
литическите действия на работни-
ческата класа до икономически
искания на работниците.
трек (англ.) спорт, специално уст-
роен път за състезание по бягане;
писта.
трекинг (англ.) псих. метод за ана-
лиз на сензомоторната координа-
ция.
трел (ит.) муз. мелодична украса, ко-
ято се получава чрез бързо мно-
гократно повтаряне за трептене на
звука; трилер.
трели (фр.) преливане на гласа в иг-
риви вариации.
трема (гр.) език, знак за разделен из-
говор, който се състои от две точ-
ки върху втората буква от двуг-
ласна и показва, че двете гласни
се произнасят, поотделно.
трематод (гр.) зоол. паразитен чер-
вей.
тремоло (ит.) бързо повтаряне на
един и същ или два тона: нарича
се също и вълнообразния оттенък
на тона при струнните инструмен-
ти и пеенето; — тремоландо (ит.)
муз. с тремоло, с бързо повтаряне
на едни и същи звукове; — тре-
молнрам (ит.) муз. изпълнявам тре-
моло (при свирене или пеене); —
тремулация муз. трептене; — тре-
мулирам муз. тремолирам.
тремолит (по собств. Тремола, мес-
тност в Швейцария) минер. вид
бял или синкав минерал от гру-
пата на амфиболите..
тремор (лат.) 1. мед. бързо сменящо
се неволно свиване и отпускане
на някои мускули, което предиз-
виква ритмично движение с нез-
начителна амплитуда на части от
тялото, като например на глава-
та, клепачите и особено на ръце-
те и пръстите; треперене; 2. псих.
треперене — група явления, ко-
ито се различават по сила, ритъм,
амплитуда и условия на появява-
не.
трен (фр.) ред вагони заедно с ма-
шината, които превозват пътни-
ци (пасажерски) или стока (това-
рен): влак.
трени (гр.) 1. литер. траурни песни
при погребение, изпълнявани от

725
триангулация
специално подготвени лица; 2.
прен. тъжни песни.
трендафил (гр ) бот. градинско цве-
те, подобно на роза с червени или
бели цветове.
трендафори и трандафори (ит.) ост.
вид обувки с продълговати носо-
ве отпред.
тренинг (англ.) разг. тренировка; —
тренирам (фр.) упражнявам, обу-
чавам, подготвям за издържане на
физически труд; — трениране тре-
нировка, обучаване на коне за
скачане и др.; подготвяне за из-
държане на физическа работа или
спорт; — тренировка спорт, сис-
темно въздействие на организма
с цел да се усъвършенства струк-
турно и функционално и да се по-
добри или запази на високо рав-
нище неговото здраве; — треньор
спорт, лице, което тренира, обу-
чава спортисти.
тренчкот (англ.) непромокаемо пар-
десю, обикновено с подвижна
подплата.
трепанация (гр.) хир. оперативно от-
варяне на костна стена, на очната
роговица и други с цел да се оси-
гури хирургичен достъп до пок-
риваните от тях органи; 2. широ-
ко отваряне на черепната кухина
за отстраняване на тумори и др.;
—
трепан хир. инструмент за от-
варяне на кост при трапанация;
—-
трапанирам мед. правя трапа-
нация, оперирам чрез трапанация.
треска (рус.) зоол. морска риба, от
която се получава рибено масло.
треечотка (рус.) техн. приспособле-
ние за привеждане на сечиво (от-
верка, бургия и др.) в пресечено
въртеливо движение чрез клатене
на лост, който е свързан с езиче и
острозъбо колело.
третейски (рус.) юр арбитражен, по-
мирителен, спомагателен; — тре-
тейски съд (съдия) — съд (съдия),
избран от спорещи страни по вза-
имно съгласие, за да разреши спо-
ра им.
третирам (фр.) 1. отнасям се. гле-
дам; 2. разглеждам; 3. изпълнявам;
—
третиране 1. отнасяне (с няко-
го); 2. разглеждане, излагане-(въп-
рос).
треф (евр) рел. у вярващите евреи
—
непозволена за ядене храна по-
ради религиозни съображения.
трефа (лат.) хаз. карта за игра с чер-
ни, подобни на детелинов лист
знаци; спатия.
трехалоза (англ.) хим. захар, полу-
чавана от трехала (вид бръмбар)
и от мая.
три- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение: а) кой-
то се състои от 3 еднородни чес-
ти, например триметър и др.; б)
който е равен на три единици за
измерване, например тритонен и
др.
триада (гр.) филос. схема от тристе-
пенно развитие, формулирана за
първи път от представителя на не-
оплатонизма Прокъл (410-485) и
разработена най-пълно от Хегел,
според която всеки процес на раз-
витие преминава през три фази:
тезата се отрича от антитезата, а
тя от синтезата, която обединява
по нов начин чертите на предиш-
ните две степени; тройност.
триажен (фр.) разпределителен; —
триажна работилница работилни-
ца за разпределяне на месни про-
дукти според предназначението
им; — триажна гара гара за разп-
ределяне на товарни вагони.
триангул муз. триъгълник от метал-
ни пръчки, който се удря с плек-
трон и издава звук.
триангулация (лат.) 1. мат. процес
на изчисляване на ъгли и дължи-
ни по тригонометричен начин; 2.
геод. снемане на план с точно оп-

триандрия
726
ределение на три точки от мест-
ността и изнасянето им на плана
като основа; също измерване чрез
триъгълници: планът се разделя на
триъгълници и така се изчислява
площта (полета, ниви и др.); 3.
геогр. изчисляване дължината на
дъга от меридиана чрез изчисля-
ване дължината на страните на
последователен ред триъгълници;
4. геод. мрежата от геодезични
точки по земната повърхност; —
триангулатор (лат.) 1. специалист
по триангулация; 2. уред, употре-
бяван при триангулация; — три-
ангулационен който се отнася до
триангулация.
триандрия (гр.) бот. състояние на
растение с три свободни тичин-
ки.
триархия (гр.) книж. полит . власт-
ване на трима мъже; тривластие.
триас (гр.) геол. първи епизод от ме-
зозойската ера, през който'са се
образували много кафяви въгли-
ща, нефт, боксити, железни и мед-
ни руди и др.;
—
триаски геол.
който се отнася до триас; — три-
аски период първи период от ме-
зозойската ера, който трае около
30-35 милиона години и се дели
на долен, среден и горен триас.
триацетат (лат.) хим. 1 . ацетат на
тривалентните метали, например
Fe(CH3COO)3, А1(СН3СОО)3 и
др.; 2. естер на многоосновните
алкохоли или други съединения,
в които три хидроксилни групи са
заменени с радикали на оцетната
киселина; — трнацетатен в съче- :
тание триацетатно влакно — раз-
новидност на изкуствени ацетат-
ни влакна; — триацетилцелулоза
хим. ацетилцелулоза с ценни ка-
чества за трудна запалимост, доб-
ра якост и постоянност. по-труд-
но разтворима в обикновените
разтворители на целулоида.
триба (лат.) ист. 1. всяка една от три-
те групи родове, които образува-
ли римския народ: рамни (рим-
ляни), тации (сабини) и луцерни
(Етруски); 2. всеки един от изби-
рателните окръзи, на които Сер-
вий Талий разделил римските
граждани; — трибун (лат.) 1. ист .
в древния Рим — лице, което стои
начело на градска триба (адми-
нистративна единица), а по-къс-
но наименование на различни из-
борни длъжности с политически
характер; 2. даждие, налог, данък;
3. прен. обществен деец, който за-
щитава правата и интересите на
широките народни маси с речи и
статии; оратор; — трибуна (фр.) 1.
издигнато място, откъдето орато-
рите държат речи; 2. място за жур-
налисти и публика в народно съб-
рание; 3. спорт, издигнато място
за зрители на стадион, площадка
и др.; 4. прен. печатен орган, в
който се застъпват разбиранията
и интересите на известни среди;
—
трибунат (лат.) ист. 1. длъжност
на трибун (водач) на триба в Рим;
2. упражняване на тази длъжност;
—
трибут (лат.) книж. налог, да-
нък; — трибутарен (лат.) книж. 1.
който плаща данък; 2. прен. пода-
ник, зависим.
трибадня (гр.) книж. полово удов-
летворение на жена с жена (лес-
бийска любов).
трибометрня (гр.) физ. съвкупност от
методите за измерване силата на
триенето.
трибометър физ. уред за измерване
силата на триенето.
трибрахяй (гр.) литер. стихотворна
стъпка от три кратки или три не-
ударени срички.
трибромфенол хим. утаяване на фе-
нол с бром за оползотворяване на
надсмолната вода.
трибунал (лат.) книж. 1. виеше съ-

in
трик
дилише; 2. висок стол, на който
седели съдии; 3. висш съдебен ин-
ститут.
тривиален (лат ) прост, обикновен,
дебелашки; — тривиалност прос-
тотия, просташина.
тривиум (лат.) ист. през средните ве-
кове •— един от двата цикъла за
обучение, обхващаш главните
предмети — граматика, диалекти-
ка и реторика, който заедно с
квадривиума образувал пълната
система от предмети за обучение,
наречени „Седем свободни изкус-
тва”.
тригамия (гр.) книж. трибрачие.
тригер и трнгър (англ.) ел. техн. елек-
трическо или електронно бързо
действащо импулсно пусково ус-
тройство с две устойчиви състо-
яния.
трития (гр.) диал. 1. твърда утайка
от вино по стените на бъчва; ви-
нен камък; 2. тютюнев катран,
който се отлага по стените на ци-
гаре или лула.
тригли (гр.) арх. правоъгълни камъ-
ни, снабдени с три отвесни жле-
ба, които се редуват с методи и
образуват фриза на дорийския ор-
дер.
триглицерид хим. естер на глицери-
на, в който и трите хидроксилни
групи са заменени с киселинни
радикали.
Трнглов (триглав) име на бога Сва-
рог у западните славяни, с про-
чут храм на остров Рюген; изоб-
разявал се с три глави, за да влас-
тва над небето, земята и подзем-
ния свят.
трнгонален (лат.) книж. триъгълен;
—
трнгонялна сингония (система)
група от седем кристалографски
класа, чиито кристали са харак-
терно развити в една главна по-
сока с тройна степен на симетрия,
тригонометрически (qp.) отнасящ се
до тригоно метри ята: — тригоно-
метрия част от геометрията, изу-
чаваща съотношението между ъг-
лите и страните в триъгълниците:
—
тригонометрични уравнения
уравнения, които съдържат неиз-
вестно под знака на тригономет-
ричните функции, подложени на
краен брой от операците: събира-
не (изваждане), умножение (деле-
ние) и по-рядко коренуване.
тригер (гр.) трисвешник, с който
благославя владиката, когато слу-
жи.
тригуна (гр.) вид сладкиш, обикно-
вено с триъгълна форма.
трядакна зоол. морска мида — най-
едрият представител на мидите.
триедър (гр.) мат. съвкупност от три
минаващи през една права равни-
ни с обща точка и три пресечни
прави.
триенале (лат.) международна из-
ложба-конкурс на изобразително,
приложно, кино— и други изкус-
тва, която се урежда на всеки три
години; преглед, фестивал. Срав-
ни биенале.
триера (гр.) мор. ост. военен кораб
с три реда гребци (в древността);
—
трнерарх (гр.) ист. 1. комендант
на триера; 2. в Атина — богат
гражданин, който поддържа сам
триера.
триестер (нем.) хим. гърмящ памук
или пироксилин, който съдържа
12,5-13,5% азот и намира прило-
жение главно като взривен мате-
риал; тринитроцелулоза.
трнзъм (гр.) мед. спазматично стис-
кане на челюстите една към дру-
га вследствие на тоничен гърч на
дъвкателните мускули при тета-
нус, епилепсия и др.
трик (фр.) 1. изкусна измама, хит-
рост; 2. шеговито остроумие; 3.
прен. хитро и умело скроена пос-
тъпка, с която се цели да се изма-

трикнрий
728
*r
ми, да се заблуди някой.
трикнрий (гр.) църк. свещеник с три
свещи, с който свещеникът по
време на богослужение благосла-
вя молещите се; трисвещник.
триклинев (гр.) в съчетание триклин-
на сингония (система) група от два
кристалографски класа, чиито
кристали са развити в три посо-
ки, различно наклонени помеж-
ду си.
триклиниум (лат.) ист. трапезария с
легла (тъй като римляните са се
хранели полулегнали).
трико (фр.) 1. плетено или тъкано
облекло, което прилепва плътно
до тялото; 2. лека еластична (раз-
теглива) вълнена, копринена или
памучна материя; — трикотажен
(фр.) 1. който е от трико; 2. който
е предназначен за трико; — три-
котаж (фр.) текст, плетени текс-
тилни произведения от различни
прежди, обикновено на машина.
трикольорен (фр.) трицветен; — три-
кольор трицветно национално
знаме.
трикфилм (англ.) кино, рисуван за-
бавен филм, мултипликационен
филм.
трибема (гр.) книж. предложение,
което се състои от три мнения, от
които трябва да се приеме едно-
то.
трилер (нем.) муз. орнамент, който
се състои в многократно бързо
сменяне на един тон с неговия съ-
седен горен.
трилнард (лат.) хиляда трилиона,
единица с двадесет и една нули;
—
трилион (лат.) един билион ми-
лиона, единица с осемнадесет ну-
ли.
трилингвист (лат.) език, лице което
владее три езика: старогръцки, ла-
тински, еврейски.
трилит (гр.) арх. каменен предисто-
рически паметник от три камъка,
два отвесни и един напречен вър-
ху тях.
трнлобити (гр.) палеонт. група мор-
ски членестоноги, които живеели
през палеозойската ера и чиито те-
леса били покрити с твърда хити-
нова обвивка — щит (гръбначен
и коремен), и се деляли на три
части: главова, телесна и опашка,
трилогия (гр.) литер. цикъл , от три
самостоятелни литературни про-
изведения, обединени от обща ху-
дожествена идея и от приемстве-
ност в сюжета: а) (в древността)
драматическа пиеса от три траге-
дии; б) поема от три части, напр.
„Божествена комедия” от Данте:
„Ад”, „Чистилище” и „Рай”.
триместьр (лат.) време от три месе-
ца, четвърт година.
триметиламин хим. терциерен амин
N(CH3)3, който при обикновена
температура е в газообразно със-
тояние.
тример (англ.) техн. 1. многодисков
циркулатор; 2. ав. допълнителна
плоскост към кормилото и кри-
лата на самолет за улеснение на
движението им; 3. ав. настройващ
кондензатор.
триметьр (гр.) литер. 1. тристъпен
стих; 2. стих от шест стъпки, със-
тоящ се от три двойни стъпки.
тримирене (гр.) постене; — тримиря
(гр.) не ям нищо, постя три дни
подред през първата седмица на
Великите пости.
триморфен (гр.) книж. триобразен.
Тримурти (санскр.) група от индийс-
ките божества: Брама, Шива и
Вишна.
трннитас (лат.) 1. книж. троица, три-
единство; 2. рел. светата троица.
тринитет (лат.) тройнственост, три-
единство.
тринитрат хим. нитрат на тривалнт-
ните метали или естер на много-
валентните алкохоли, в който три

729
Триполи
алкохолни групи са заменени с ра-
дикали на азотната киселина, ка-
то например глицеринов нитрат
и др.
трнннтротолуол хим. силно взривно
вешество с жълт цвят, употребя-
вано в артилерийските снаряди,
мините и пр.; тротил.
триянтрофенол хим. едно от най-ста-
рите химични багрила, получава-
но при взаимодействие между
азотна киселина и фенол или ня-
кои други органични съединения
(като индиго).
тринитроцелулоза хим. гърмящ па-
мук или пироксилин, който съ-
държа 12,5-13,5% азот и намира
приложение главно като взривен
материал.
трином (гр.) алгебричен израз от три
члена (а, Ь, с); тричлен.
трио (ит.) 1. музикална пиеса за три
гласа или три инструмента; 2.
средната мелодична част в танцо-
вите композиции, маршовете и
др.; 3. три лица или три неща за-
едно.
трнобол (гр.) книж. монета, равна на
три обола.
триод (гр.) 1. ел . техн. електронна
лампа с три електрода (катод, анод
и мрежа); 2. църк. богослужебна
книга с молитви от по три песни,
която се чете през Велики пости
(постен триод) и известно време
след Великден (цветен период).
триола (ит.) муз. група от три ноти,
които се изпълняват в същото вре-
ме, в което се изпълняват две но-
ти от същата стойност.
триолет (фр.) 1. литер. един от ви-
довете на средновековната осмос-
тишна строфа с трикратно повто-
рение на стихове и рими (четвър-
тият и седмият стих са еднакви с
първия, осмият с втория; третият
и петият стих се римуват с пър-
вия стих, а шестият с втория); 2.
триола.
триолит (лат) хим. комбининран ан-
тисептик за импрегниране на дър-
весина против гниене.
трион (гр.) дърв. инструмент с назъ-
бено острие за рязане на дърво и
др.
триор (фр.) земеделска машина, с
която се отделят разните зърнени
произведения, случайно смесени
или при прибирането им: жито от
къклица, ечемик или овес от ца-
ревицата и др.
трипанозоми (гр.) паразитни орга-
низми във вид на камшичета, ко-
ито се срещат в тропическите
страни и причиняват тежки болес-
ти на човека, като сънната болест
и др.
трипартиция (лат.) книж. разделяне
на три равни части.
тряпел (фр.) 1. троен: трипел алианс,
тройния съюз; 2. сивожълт земен
камък за лъскане на стъкла, ме-
тали и благородни камъни; 3. в
играта „вист” три пъти спечелена
игра.
трипер венерическа заразна болест,
триплан (фр.) ав. самолет с три двой-
ки крила; трикрилен самолет.
триплекс (лат.) книж. 1 . два или по-
вече пласта стъкло с повишени ка-
чества, слепени чрез целулоид и
друга прозрачна пластмаса, която
при удар най-често се напуква, без
да се разтроши на парчета; 2. вся-
ка уредба, която се състои от три
самостоятелни елемента.
триплет (фр.) книж. 1 . съвкупност
от три еднакви неща, като нап-
ример лупа от три лещи, велоси-
пед за трима и пр.; 2. трети ек-
земпляр от нещо.
триплит (гр.) хим. фосфорно-манга-
нова руда, която се състои от фос-
форна киселина, манган и желя-
зо.
Триполи Триполитания, област на

трвшсн
730
северния бряг на Африка, от 1912
год. отстъпена от Турция на Ита-
лия.
трипси (гр.) зоол. вид вредни насе-
коми от рода на дървениците, ко-
ито живеят ло растенията и се хра-
нят с техните сокове; мехурокра-
ки.
трипсин (гр.) мед. ензим, който се
намира в сока на задстомашната
жлеза и разлага белтъчините.
трипсиноген (лат.) мед. ензим, кой-
то се съдържа в панкреатичния
сок.
триптих (гр.) изк. 1. картина или
икона, съставена от три части, ка-
то двете странични се сгъват вър-
ху средната; 2, художествено про-
изведение, съставено от три от-
делни картини, релефи или ри-
сунки, обединени от една идея,
тема или сюжет.
трисекция (лат.) мат. трудно разре-
шима задача за разделяне с ли-
нийка и пергел един произволен
ъгъл на три равни части (една от
класическите задачи на древног-
ръцката математика).
трисел (англ.) мор. късо триъгълно
или четириъгълно корабно плат-
но.
тристат (гр.) ист. военачалник,
тристеарнн хим. триестер на глице-
рина.
тристих (гр.) литер. строфа от три
стиха.
тритеизъм (гр.) вярване в Св. Тро-
ица.
трвггий (гр.) хим. тежък изотоп на во-
дорода, с хим. зн. Т, който се об-
разува при бомбардиране на ли-
тий с неутрони.
Тритон (гр.) 1. Бог на морето в гръц-
ката и римската митология; 2. ми-
тическо същество с човешка гла-
ва и тяло и рибена опашка; 3. зо-
ол. опашато земноводно животно
от семейството на саламандрите,
което прилича на гущер..
тритон (фр.) 1. хим. ядро на трития,
който се състои от 1 протон и 2
неутрона; 2. интервал от три цели
тона (увеличена кварта или нама-
лена квинта).
триумвират (лат.) 1. управление от
трима души; 2. съюзяване на три-
ма души за прокарване на поли-
тически идеи чрез заграбване на
властта; 3. прен. тясна дружба и
обща дейност на трима души.
—
триумвир един от тримата мъже,
които в последното столетие на
Римската република са управля-
вали държавата.
триумфирам (лат. -гр.) ликувам, ви-
соко изразявам радостта си; —
триумф радост от победа, ликува-
не; — триумфатор акламираният
победител, заслужил мъж; — Три-
умфалната арка украсен със зели-
нина и трикольори свод на ули-
цата или друго място, на главен
път, откъдето ще мине победител,
гост и др.
трифенилметан (фр.) хим. съедине-
ние СН(С6Н5)3, произлизащо от
метана, с голямо значение в хи-
мията на цветните метали.
трифил (гр.) книж. детелина, три-
листник; — трифолиум (лат.)
книж. трифил, детелина, трилис-
тник.
трнфония (гр.) книж. тригласие.
трнфтонг (гр.) език, съчетание от три
гласни, произнасяни в една срич-
ка; тригласня.
трихиазис (гр.) мед. болест на кос-
мите, а най-вече на ресните при
растение навътре или настрани.;
—
трнхятис мед. възпаление на
космите; — трихоза (гр.) мед. 1.
болест на косъма; 2. аномалия на
растенето на косъма; — трихино-
логия (гр.) анат. наука за косми-
те; — трихома (гр.) мед. възпале-
ние на клепачите и опадане на

731
тромба
космите по тях; — трихорея (гр.)
мед. окапване на космите, на ко-
сата.
трихина (гр.) зовл. малки като вла-
кънца червсйчета, които се нами-
рат в тъканта на някои животни
(особено в свинята) и оттам пре-
минава у човека, като причинява
болестта трихинелоза ; — тряхи-
ноза трихинова зараза; — трихи-
нела зоол. трихина; — трихинело-
за мед. остро инфекциозно забо-
ляване, причинено от ларвите на
трихината в мусулите; — трихи-
ноза мед. трихинелоза
трихомояоза и трихомониаза (гр.) за-
боляване на селскостопанските
животни, причинено от паразит-
ни трихомонади, предавано по по-
лов път, което води до безплодие,
трнхорд (гр.) муз. звукоред на три
тона.
трихотомня (гр.) книж. разделяне на
едно цяло на три равни части.
трихофитина (гр.) фарм. лекарства,
които спомагат за растежа на кос-
мите.
трихофития (гр.) мед. заболяване на
кожата и нейните придатъци (кос-
ми, нокти), причинявано от гъ-
бички.
трнхроизъм (гр.) спец, свойство, ко-
ето имат някои кристали да изда-
ват багри в три цвята; трицветност.
трихромия (гр.) 1. фот. съвкупност
от фото графически процедури,
които имат за цел да създадат
цветни проби чрез три основни
цвята: жълто, червено и синьо от
три мрежести клишета, които, пе-
чатани едно над друго, дават всич-
ки производни цветове; 2. триц-
ветен печат.
трицепс (лат.) анат. триглав мускул
на плешката.
трицератопс (гр.) палеонт. дълго до
10 метра трирого изкопаемо жи-
вотно, което прилича на носорог.
с дълга опашка, рог на носа и два
рога на черепа.
трицикъл (гр.) книж. превозно сред-
ство като велосипед с три колела,
троакар (фр.) мед. хирургически ме-
тален инструмент във форма на
тръбичка с тристенна игла за из-
тегляне на гной и други течности
от телесна кухина.
троглодит (лат.) първобитен човек,
обитавал пещерите.
трол (швед.) в скандинавската ми-
тология — свръхестествено същес-
тво като джудже, великан, вещи-
ца и под.
тролей (англ.) спец, металически
прът над трамвай или тролейбус,
който служи за захранване с елек-
трически ток чрез допиране до
контактната мрежа; 2. разг. тро-
лейбус; — тролейбус (англ.) авто-
бус, който се движи с електричес-
ки ток от въздушна контактна
мрежа.
тромб (гр.) мед. съсирена кръв в кръ-
воносен съд; — тромбоза (гр.) мед.
процес на образуване приживе на
плътни маси от кръвта (тромби),
които се отлагат в кръвоносните
съдове и могат да ги запушат на-
пълно; емболия; — тромбофлебит
(гр.) мед. възпаление на вена с об-
разуване на тромбове; — тромбо-
цят (гр.) кръвна съставка, която
подпомага съсирването на кръв-
та; — тромбоциггоза (гр.) мед. уве-
личаване числото на тромбоцити-
те в кръвта; — тромбемболия (гр.)
мед. образуване на емболия в ар-
терия от тромб, който е пренесен
от сърцето, вена или артерия; —
тромбин (гр.) спец, фибринов фер-
мент, посредством който фибри-
ногенът (разтворен кръвен белтък)
се превръща във фибрин и пре-
дизвиква тромбоза.
тромба (ит.) 1. метеор, вихър с го-
ляма скорост на въртене и с голя-

тромпет
732
ма разрушителна сила; смерч; 2.
муз. тромпет.
тромпет (фр.) муз. духов меден му-
зикален инструмент с форма на
извита тръба, която завършва на
единия си край с конично разши-
рение; — тромпетист муз. лице ко-
ето свири на тромпет.
- трон наставка за образуване на
сложни химически и електричес-
ки термини за означаване на оръ-
дие, инструмент, например стаби-
литрон, механотрон, циклотрон и
Др.
трон (гр.) 1. богато украсен скъп
стол, на който седи монарх (или
владика) по време на тържестве-
ни церемони; престол; 2. царска
власт; 3. стол, скрепен към стра-
нична стена в черква за богомол-
ци по време на служба; 4. прен.
издигнато седалище; — тронен
тронно слово, реч на монарх, про-
изнасяна при откриване на пар-
ламента; — тронясвам (гр.) разг.
ост. поставям на трон.
троп (гр.) литер. дума или израз,
употребяван в преносно или об-
разно значение; — тропи (гр.) ду-
ми, употребени в преносен сми-
съл, в друго значение, за усилва-
не на речта (ср. метафора, мето-
номия и синекдоха).
тропар (гр.) 1. всеки църковен стих;
2. църковен стих, който изразява
същността на празника или жи-
вота на светията, с кратки, а по-
някога с преносни образи и чер-
ти.
тропизъм (гр.) развитие на част от
растение еднопосочно под вли-
яние на външно въздействие.
тропик (гр.) 1. геогр. паралелна ок-
ръжност по земната повърхност на
север и на юг от Екватора; 2. астр.
малък кръг около небесната сфе-
ра, който е успореден на небес-
ния екватор и се намира на 23°27’
северно от него; — тропик на ра-
ка северният тропик; — тропик на
козирога южният тропик.
тропикал (фр.) текст, вид плат от
изкуствена материя
тропичен и тропически (гр.) геогр. 1 .
който се отнася до тропиците; 2.
който е разположен на тропика;
3. горещ, зноен; — тропически по-
яс най-горещият пояс на земното
кълбо; — тропическа година ин-
тервал от време между две после-
дователни преминавания нацен-
търа на слънчевия диск през про-
летната равноденствена точка.
- тропия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение начин
на действие, метод, средство,
напр. изотфопия, алотропия, ани-
зотропия и др.
тропология (гр.) език, дял от езикоз-
нанието, който се занимава с изу-
чаване на тропите, на преносно-
то значение на думите и изрази-
те.
тропопауза (гр.) геод. преходният
слой между тропосферата и стра-
тосферата; субстратосфера.
тропосфера (гр.) метеор, най-ниски-
ят слой на земната атмосфера,
който се простира от земната по-
върхност на Земята до началото
на стратосферата, където се обра-
зуват облаците и валежите.
трос (хол.) книж. дебело въже от ня-
колко калчищни върви; кабел.
трот (англ.) спорт, вид конски ход,
тръс.
тротил силно взривно вещество,
тротинетка и тротонетка (фр.) вид
детска играчка от една малка дъс-
ка на две колелета и кормило.
тротоар (фр.) по-издигнато място за
пешеходци от двете страни на ули-
цата, постлано с плочи.
трофей (фр.) воен. 1. отнети от неп-
риятеля знамена, оръжия и др.; 2.
символ на победа; 3. архитектур-

733
тубероза
но украшение, което представля-
ва военни доспехи; 4. прен. воен-
на плячка.
трофически (гр.) биол. който регу-
лира храненето и жизнената дей-
ност на организма; хранителен,
хранещ; — трофоневроза (гр.) мед.
болестна картина, предизвикана
от разстройство на храненето
вследствие на заболяване или на-
раняване на централната или пе-
риферната нервна система; — тро-
фология (гр.) биол. учение за хра-
ненето.
- трофия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение храна,
ядене, например амнотрофия и
др.
трофобноза (гр.) биол. съвместно жи-
веене на организми, което е прид-
ружено с доставяне на храна.
трохей (гр.) литер. двусрична стъп-
ка в стиха от един дълъг и един
кратък слог.
трубадур (фр.) лит. странстващ сред-
новековен поет — певец в Север-
на Франция, представител на ри-
царската поезия.
труизъм (англ.) книж. общоизвест-
на банална истина.
трупа (фр.) 1. театр. сбор от всич-
ки актьори в един театър или
цирк, които играят заедно; 2. хаз .
вид игра на карти.
труфа (тур.) труфило, накит,
труфанда (тур.) скорозреещ.
тръст (англ.) 1. съединение на голе-
ми индустриалци, фабриканти,
предприемачи от един и същ род
търговия; картел; 2. ик. висша
форма на монополистично обеди-
нение, при която предприятията
загубват своята самостоятелност и
се подчиняват на единно управ-
ление като собствениците им ста-
ват акционери на тръста; — тръст-
сертификат документ, подписан от
длъжник, заложил стоки като
обезпечение по банков заем,
тръксистем (англ.) плащане на ра-
ботници в натура, не с пари,
трюизъм книж. труизъм.
трюкаж (фр.) кино, кинематографс-
ки трик.
трюм (фр.) долната част на кораб,
гемия, която служи за складира-
не на стоки, провизии и др.
трюмо (фр.) огледало (с поставка)
колкото човешки ръст.
трюфел (нем.) бот. род подземни гъ-
би, някои от които се ядат.
туба (лат.) 1. металическа тръбичка,
напълнена с разни вещества в ка-
шевидно състояние, от които съ-
държимото излиза малко по мал-
ко с притискане: бои за рисуване,
паста за зъби, брилянтин и др.; 2.
най-ниският духов музикален ин-
струмент с форма на неколкократ-
но извита конична тръба; 3. съд
за съхраняване на масла, горив-
ни, отровни течности и др.
тубафон (ит.) муз. ударен инструмент
с определен тон, създаден в на-
чалото на 20. век.
туберкула (лат.) 1. бот. грудка, лу-
ковица при корен на растение ка-
то картофи, гладиоли, гергина и
под.; 2. биол. малък възел, малка
бучка в тъкан, характерна особе-
но за туберкулозата.
туберкулин (лат.) противотуберку-
лозно средство, което се впръск-
ва в кръвта с инжекция; — тубер-
кулоза мед. инфекциозно заболя-
ване, което е причинено от кохо-
вия бацил, поразяващо белите
дробове и други органи, в които
образува подутини (туберкули);
фтизис, охтика; — туберкулозен 1.
който е болен от туберкулоза; 2.
който е предназначен за лекуван
на болни от туберкулоза; — ту-
беркулирам заболявам от туберку-
лоза.
тубероза (лат.) бот. южно лукович-

тубит
734
но растение, вид бяло миризливо
цвете.
тубит (англ.) муз. начин на използ-
ване ритмичната група в джазо-
вия оркестър, при който контра-
басът изпълнява само първото и
третото време на четиривремен-
ния такт.
тути (инд.) религиозна секта в Ин-
дия, която проповядва убиването
на хора като жертвоприношение,
тугрик (монг.) парична единица в
Монголия.
тужурка (фр.) домашна, всекиднев-
на дреха.
туз (рус.) 1. хаз. асо (в карти за иг-
ра); 2. прен. богаташ, големец,
първенец.
туист (англ.) муз. танц със средно
бързо темпо и елементи от рокен-
дрол и буги-буги.
гукани (бразил.) зоол. семейство пти-
ци от раздела кълвачи, с къси кри-
ле и красиви дълги пера на опаш-
ката, които живеят в Южна и IЦен-
трална Америка.
Тукидит (460-395 пр. н. е .) гръцки
историк, написал историята на пе-
лопонеската война (431—404 г.).
гуларемия (по собств. Тулар, област
в САЩ — Калифорния) мед. ост-
ро заразно заболяване от бакте-
рия, която живее у гризачи, диви
зайци и някои птици, предавано
на човека чрез ухапване от тях или
от насекоми.
тулий (по собств. гр. Тул, лат.) хим.
химичен елемент от групата на лан-
танидите със знак Ти, пор. No69,
ат. т. 168,934.
тулум (тур.) нар. 1. торба от живо-
тинска кожа; 2. прен. разг. корем,
търбух.
тулумба (тур.) 1. ост. тулум, уред за
вадене на вода и пръскане; 2. вид
тестен сладкиш, напоен обилно
със сладък сироп; — тулумбажия
пожарникар; 1. кожа изцяло од-
рана от добитък за напълване с
нещо; — тулум сирене сирене, сло-
жено в тулум за запазване по-дъл-
го време; 2. прен. корем, шкембе,
тулуп 1. бит памук, навит на кра-
вайчета; 2. кожа на животно, из-
пълнена със слама; 3. прен. без-
чувствен човек.
туман (перс.) книж. златна монетна
единица в Иран.
тумба 1. куп хора, тълпа; 2. хълм,
връх, височина.
тумбакия (тур.) прост, лош тютюн,
тумор (лат.) мед. разрастване на тъ-
кани у човека и в животински ор-
ганизми, което не е съгласувано с
присъщия строеж, функция и дру-
ги свойства на организмите,
тумрук (тур.) ост. дървени окови,
които се поставят на краката на
затворник.
тумулус (лат.) 1. куп от нарочно нат-
рупана земя, правен особено от
кръстоносците, за показване пъ-
тя на следващите ги отряди кръс-
тоносци; 2. надгробна могила.
тунг (кит.) бот. вид субтропично
дърво, от семената на което се из-
влича много ценно за индустри-
ята масло.
тундра (фин.) геогр. обширана бла-
тиста и с бедна растителност рав-
нина в субтропичния пояс на Зе-
мята, между зоната на активните
пустини и лесотундрата.
тунел (англ.) подземен ход или под-
воден проход.
'^унер (англ.) pad. техн. приемник с
честотна модулация за приемане
на стереопрограма, излъчвана на
ултракъси вълни.
тунеядец (рус.) лиие, което само яде,
без да работи; търтей, паразит, го-
тован; — тунеядство дейност или
качество на тунеядец.
туника (лат.) 1. ист. някогашно рим-
ско облекло, което се носело под
тотата, непосредствено, на голо

735
туркопул
тяло: 2. широко ушита горна дре-
ха; роба; 3. горна дреха на като-
лически духовник.
гупамарос (по собств. исп.) книж.
наименование на нелегална орга-
низация в латиноамериканските
страни (по името на нейния во-
дач Тупамарос).
туие (фр.) разг. дръзко безочие, на-
халство, безсрамия.
тупурдия (тур.) голям шум, глъчка,
тур (фр.) 1. отиване донякъде и връ-
щане, обиколка, кръг; 2. спорт
етап от състезателни игри, при ко-
ито всеки състезател или група
състезатели играе подред с всич-
ки останали състезатели; кръг; 3.
при избори — едно или няколко
последователни гласувания; 4.
шахматна фигура, подобна на ку-
ла.
тура (тур.) 1. султански монограм,
герб, венцел за документи и мо-
нети; 2. страна на монета с герб
или образ.
турбина (итал.) техн. хоризонтално
колело, двигател, който използва
механичната енергия на водата.
турбинолити (гр.) спец, вкаменени
звездни корали във вид на кораб-
ни платна.
турбо- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение върте-
не на нещо, например турбоком-
пресор и др.
турбоагрегат техн. агрегат, който се
състои от турбина и задвижвана-
та от нея машина — най-често
електрически генератор.
турбогенератор техн. комплекс от
парна турбина и генератор за про-
извеждане на електрическа енер-
гия; турбодинамо.
турбокомпресор техн. 1 . центробеж-
на въздушна помпа, която се зад-
вижва от турбина и се използва за
бързо сгъстяване на въздух, газо-
ве или пари; сгъстител; 2. мно-
гостепенен турбовевтилатор с
междинно охлаждане на сгъстява-
ния газ.
турболокомотнв техн. локомотив,
чийто главен тракционен двига-
тел е парна турбина със специален
превоз за свързване на турбинния
вал с двигателната ос.
турбулентен (лат.) който е причинен
от вихрушка; вихрен, буен, бърз;
—
турболентно течение физ. тече-
ние на въздуха в атмосферата, при
което движението на флуида ста-
ва при интензивно разместване
между отделните области; — тур-
болентност физ. турболентно те-
чение на въздуха в атмосферата.
тургор (лат.) 1. бот. при растенията
—
изпънато, напрегнато състояние
на клетките, тъканите и органите
вследствие насищането им с во-
да; 2. мед. състояние на изопна-
тост, на пълнота; 3. биол. състо-
яние на нормално напрежение на
тъканите вследствие състоянието
на кръвообращението, инерваци-
ята и обмяната на веществата в тъ-
каните или в клетките; — турго-
рен (лат.) който е набъбнал, на-
дут, изпълнен.
турел (фр.) ав. въртяща се подстав-
ка за оръдие или картечница на
самолет или бойна кола.
туризъм (фр.) 1. пътуване, обикно-
вено пешеходно, за развлечение
или за почивка, а често с позна-
вателна или образователна цел; 2.
пътуване из страната или в други
страни, обикновено организира-
но в групи; — турист (фр.) пъте-
шественик, който обича да ходи
по екскурзии.
турянг-клуб автомобилен клуб за
любители.
туркопул (гр.) рядка дете на турчин,
турче; — туркофнл (гр.) приятел
на турците; — туркофилство книж.
начин на мислене и на действие

турмалинов
736
на туркофил; — туркофоб лице,
което мрази турците.
турмалинов хим. 1. който съдържа
турмалин; 2. който е направен от
турмалин; — турмалин (гр.) хим.
минерал, употребяван за оптичес-
ки апарати, който лесно се на-
електризира при търкане или наг-
ряване; полускъпоценен камък; —
турмалинови клещи специален
уред за получаване и анализира-
не на поляризирана светлина.
турне (фр.) 1. обиколка, пътуване из
страната или в странство; 2. спец.
обиколка на артист или на артис-
тична група за изнасяне на кон-
церти, представления и под.
турнепс бот. голямо едро кръмно
цвекло.
турникет (фр.) 1. книж. кръстовид-
на преграда обикновено на вход
за да минат хората един по един;
2. мед. специален инструмент за
прищипване на кръвоносни съдо-
ве при операции и под., за да не
стане кръвоизлив.
турнир (нем.) 1. ист. средновеков-
ни рицарски игри, състоящи се от
борба; състезание; 2. спорт, спор-
тно състезание, участниците в ко-
ето имат по една среша с всеки от
състезателите поотделно.
турнюр (фр.) ост. малка възглавнич-
ка, която жените носели отзад под
роклите си, за да им придават еле-
гантност.
турта (ит.) нар. кръгъл и плосък до-
машен хляб, обикновено без квас;
пита, погача.
турук, торук (тур.) зоол. морска ри-
ба, подобна на паламуд, но по-
едра от него.
турф (англ.) спорт, място за конски
надбягвания.
турфанада (перс.) диал. пресен, то-
ку-що излязъл зеленчук или плод,
туршия (перс.) запазени в саламура
и оцет зеленчуци — пиперки, до-
мати, моркови, зеле, целина и
под.
Тутанкамон египетски фараон, ца-
рувал около две хилядната годи-
напр.н.е.
туткал (тур.) лепило, получавано от
животински кости.
тутманик (тур.) 1. хляб, замесен с
масло или мас, сирене, яйца и пе-
чен в тепсия; 2. тесто на питки,
които се слагат една върху друга
за разточване на баница; 3. прен.
простак.
туф (лат.) геол. 1. скала, изградена
от продуктите на вулканическите
ерупци; 2. шуплеста варовита ска-
ла, която е образувана при отла-
гане на калциев карбонат от ва-
ровити води; 3. кремъчна скала,
която се образува около пери-
одично изригващи топли или го-
рещи извори (гейзери).
туфа (лат.) нар. кичур стъбла и из-
дънки от едно коренище; кичур,
туфити (лат.) геол. смесени утаени
скали.
тухла (лат.) правоъгълен блок изпе-
чена глина, който служи за стро-
еж; — тухлар лице, което прави
тухли; — тухларница работилни-
ца или фабрика за тухли; — тух-
ларство поминък на тухлар.
туч (тур.) диал. 1 . сплав от олово и
мед, олово и цинк (син бронз); 2.
лято желязо; 3. прен. нещо много
тежко, здраво.
тучен (рус.) торен.
туширам (фр.) 1. поставям сенки на
рисунка; 2. спорт, допирам пле-
щите на борец до земята в знак
на победа; — туш (фр.) муз. 1. кла-
виш на пиано, орган и др.; 2. във
Франция — гриф на струнен инс-
трумент; 3. кратко музикално при-
ветствие, изпълнявано от духови
инструменти с фанфарен харак-
тер; 4. спорт, при борба — допи-
ране на противника с плещите до

737
тягост
земята; туше; 5. вид гъсто черно
китайско мастило, което засъхва
бързо и служи за чертане и рису-
вани, а в Китай, Япония и други
страни — и за писане; — туше
(фр.) 1. ловкост и сръчност на пи-
анист да допира клавишите при
свирене; 2. спорт, допиране пле-
щите на борец до земята като мо-
мент на победа; туш; — тушовка
1. худ. налагане на сенки по ри-
сунки; 2. инструмент за чертане.
туя (гр.) бот. вечно зелено дърво от
семейството на кипарисите.
тъждество (рус.) книж. еднаквост на
предмета (или явлението) със са-
мия себе си, а така също и еднак-
вост на едно нещо с друго; 2. мат.
равенство на два аналитични из-
раза, валидно при всички допус-
тими стойности на съдържащите
се в изразите аргументи.
търг 1. продажба на нещо, доставка
или направа с наддаване; 2, търг.
вид стоково тържище, на което по
състезателен начин се възлагат по-
ръчки за извършване на опреде-
лена работа или се сключват круп-
ни сделки за покупко-продажба
по предварително определени от
организаторите на търга условия.
тъч (англ.) . 1 . спорт, излизане (ми-
наване) на топката през странич-
ната линия на игрището; 2. фин.
най-изгодната продажна (покуп-
на цена за дадени ценни книжа
във всеки един момент.
побият (англ.) техн. чугунени сто-
манени или железобетонни пло-
чи за укрепване на тунели, шах-
ти, мини и други подземни изра-
ботки, прокарани в неустойчиви
и водоносни скали; 2. облицован
с подобни плочи тунел.
■пол (фр.) текст, тънка, лека, мре-
жеста материя.
тюлбент (перс.) диал. тънка забрад-
ка, кърпа.
тюлен (рус.) зоол. морски бозайник
с плавателна ципа на крайниците
и тлъсто вретеновидно тяло.
тюмбекия (тур.) тютюн за наргиле;
лош тютюн.
тюрбан (перс.) чалма; вид женска
забрадка, омотана около главата
като чалма.
тюрбе (ар.) книж. гробница на бе-
лежит мюсюлманин.
поркоаз (итал.) минер. непрозрачен
благороден камък, с млечно
синьозеленикав цвят.
тюрлия (тур.) вид, род, сорт,
тюрлюповеч (тур.) кул. печено яде-
не от различни зеленчуци с месо
или без месо.
тюрма (рус.) диал. затвор.
тютюн (тур.) бот. 1. едногодишно
тревисто растение с големи зеле-
ни листа, които съдържат нико-
тин; 2. листата на това растение,
изсушени и приготвени за пуше-
не; — тютюнджия 1. ост . човек,
който отглежда или търгува с тю-
тюн; 2. разг. страстен пушач на
тютюн; — тютюнджулук разг. 1. за-
нятие на тютюнотърговец; 2. пу-
шене на тютюн; — тюфек ост. пу-
шач.
тюфекчня (тур.) оръжейник, който
поправя оръжия.
тюфлек (тур.) разг. дюшек, напъл-
нен със слама; сламеник.
тяга (рус.) 1. въздушен или газов по-
ток в тръбопровод или канал на
вентилация; налягане; 2. теглител-
на сила, която се предава от тран-
спортно средство или машина, ло-
комотив, влекач и др.; 3. прен. вла-
чене, теглене.
тягост (рус.) ост. тежест.

уадн
738
У
уади (ар.) геогр. сухи долини на вре-
менни потоци, характерни за пус-
тинните долини на п-в Арабия и
Северна Африка.
Уат, Джеймс (1736-1819) физ. анг-
лийски физик и изобретател; съз-
дава (1774-1784) универсален топ-
линен двигател (парна машина).
убиквизъм (лат.) рел. учение, според
което бог се намира навсякъде в
едно и също време.
увеит (лат.) мед. възпаление на ця-
лата съдова обвивка на окото.
увертюра (фр.) въведение в опера,
което се свири преди да се започ-
не изпълнението на самата опера,
увраж (фр.) съчинение, работа; ряд-
ко и ценно издание.
увула (лат.) анат. мъжец; — увула-
рен език, за звук — който се про-
изнася с участие на мъжеца; —
увулотомия (лат.) мед. оператив-
но отстраняване на уголемен мъ-
жец (увула) или на част от него.
уестърн (англ.) кино, каубойски
филм.
узура (лат.) мед. ограничено разру-
шаване на костна или хрущялна
тъкан вследствие продължително
механично въздействие; — узур-
пирам (лат.) мед. разяждам.
узурпатор (лат.) книж. лице, което
незаконно заграбва власт, трон
или си присвоява чужди права;
похитител; — узурпирам насила
присвоявам, домогвам се по не-
законен начин до нещо; — узур-
пация заграбване, присвояване на
нещо (особено обществената
власт) чрез изгонване на закон-
ния владетел.
узус (лат.) 1. юр. обичай; 2. език, об-
щоприета употреба на езикова
единица.
узуфрукт (лат.) юр. според римско-
то право — пожизнено владеене
на чужд имот и ползване на до-
ходите му, без право да се правят
съществени промени в него.
уикенд (англ.) краят на седмицата
(събота и неделя), седмична по-
чивка.
Уиндзър геогр. град на р. Темза,
графство Бъркшир, Великобрита-
ния; — Уиндзорски замък ист. лят-
ната резиденция на английските
крале (от Вилхелм I Завоевател);
архитектурен ансамбъл, паметник
на английската готика.
уиндсърфинг (англ.) морски ветро-
ходен спорт, при който спортис-
тът се движи по вълните, изпра-
вен върху плоско пособие (сърф),
снабдено с мачта и платно.
Уинчестър, Оливър Фишер (1810—
1880) американски индустриалец,
който притежавал таланта да при-
ема и развива изобретенията на
други; привлича на работа В. Т.
Хенри, изобретател на автоматич-
но стрелково оръжие, станало по-
късно известно с името на фир-
мата; — уинчестер воен. вид мага-
зинна, по-късно автоматична
пушка, използвана още по време
на Гражданската война в СА1Ц.
уйгун (тур.) диал. удобен, сгоден,
уйдисвам, уйдисам и уйдиша (тур.)
нар. разг. 1. подхождам, прилягам,
опитвам; 2. съгласявам се с няко-
го.
уйдурдисвам, уйдурдисам и уйдурди-
ша (тур.) нар. разг. нагласявам, на-,
гаждам, натькмявам нещо.
уйдурма (тур.) нещо скроено, измис-
лено.
указ (рус.) заповед, подписана от ца-
ря.
улак (тур.) ост. пратеник, вестител,
улама (тур.) строит. пресечната ли-
ния между две покривни равни-
ни, където се образува водосбо-
рен улей, при който се прави хид-

739
ултрацентрофуга
роизолация от ламарина.
улан (поле.) конник е копие; въоръ-
жен е копие кавалерийски
войник.
улем (ар.) книж. мюсюлмански бо-
гослов и законоведец в Турция.
улика следа, белег (на престъплени-
е), доказателство.
улкус (лат.) мед. язва.
улмин (лат.) хим. черната или сиво-
кафява съставна част на хумуса в
почвата, в която могат да се раз-
личат остатъците от растенията.
ултиматум (лат.) 1. полит. в между-
народното право — последно ус-
ловие, което една държава пред-
лага на друга, след което се пре-
късват отношенията, ако не се из-
пълни; 2. прен. разг. искане към
някого, съпроводено със заплаха
И последно предупреждение;
ултиматизъм (лат.) ист. антиболше-
вишко течение в руската социал-
демократическа партия по. време
на Столипинската реакция през
1906—1912 г., което искало да се
ликвидира легалната дейност на
партията; — ултиматист привър-
женик на ултиматизма.
ултра- (лат.) първа съставна част на
сложни думи със значение свръх,
извън някакви предели, прекаде-
но, крайно, например ултрамоде-
рен и др.
ултра (лат.) отвъд; краен, прекоме-
рен; — ултрамарин 1. синя боя, ко-
ято първоначално била донесена
от Азия по море (оттам е и името
й), небесносиня боя, която се при-
готвя от синия камък; 2. име на
различни минерални бои с раз-
лични цветове: син, зелен, виоле-
тов, червен и др.; 3. сложно хи-
мично съединение от натриев алу-
мосиликат със сяра; — ултрамо-
нархнетн крайни последователи на
монархистите; — ултрамовтанизъм
(ит.) краен стремеж да се разпрос-
трани властта на папата в целия
свят; — ултрамонтанисти привър-
женици на ултрамонтанизма; —
ултрароялисти крайни привърже-
ници на кралската власт.
ултравиолетов (лат.) физ. за лъчи —
който лежи отвън, зад виолетова-
та граница на филтъра.
ултразвук (лат.) физ. звукови вълни
с честота над границата на чува-
нето (20 000 хц в сек), получени в
специални генератори, използва-
ни като физични, химични и фи-
зикохимични изследвания, в съв-
ременната техника за откриване
на скрити дефекти в метални от-
ливки, в навигацията, в медици-
ната за лечение, в диагностика и
др.
ултраизъм (лат.) книж. крайност във
възгледи, маниери и др.
ултралибералеи книж. крайно либе-
рален.
ултрамикроб (лат.) микробиол. най-
малките невидими в оптическия
микроскоп живи същества, които
преминават през бактериалните
филтри и могат да се развиват в
изкуствена хранителна среда.
ултрапарадоксална фаза псих. хип-
нотична фаза на нервната систе-
ма, която представлява преход на
главния мозък от будно състояние
в сън и обратно.
ултрарапид (лат.) кино, снимачна ка-
мера, в която лентата се движи с
много голяма скорост и дава въз-
можност да се правят много сним-
ки за кратко време.
улгратерм (лат.) мед. апарат за ле-
чение с ултракъси вълни.
ултрацентрофуга (лат.) хим. специ-
ална центрофуга с много голяма
скорост на въртене (1800 — 30 000
оборота в минута), която се из-
ползва за определяне размерите на
частиците, образуващи колоидни
разтвори; свръхцентрофуга.

улус
740
улус (монг.) 1. лагер на чергари; та-
бор; 2. селище, село, аул; 3. род,
родова община и територията към
нея.
улцерация (лат.) мед. образуване на
язва; — улцерозен мед. язвен.
умбра (лат.) кафяв минерален пиг-
мент, продукт от изветря не на же-
лезни руди, съдържащ манганови
оксиди, използван за приготвяне
на бои.
умлаут (нем.) език, в германските
езици — преход на задна лабиали-
зована гласна в предна под вли-
яние на предна гласна и j в след-
ваща сричка.
умшалтер (нем.) ел. триполюсен
превключвател.
унгвент (лат.) фарм. смес на лекарс-
тво с вазелин или друго подобно
вещество за по-пригодно прило-
жение; мехлем, мазило.
Ундина (лат.) книж. според средно-
вековните поверия — воден дух в
образ на жена; русалка, самоди-
ва, морска хубавица.
унията (лат.) 1. последователите на
унията; 2. православни, които
признават папата като глава на
църквата; — уния (лат.) 1. юр. обе-
диняване в общ съюз на две или
повече държави; 2. ист . обедине-
ние на източноправославната цър-
ква с католическата под върховен-
ството на папата и допускане бо-
гослужението да се извършва на
роден език; 3. юр. в международ-
ното право — международен съ-
юз или организация в областта на
икономиката, здравеопазването,
образованието и други, създаден
въз основа на Устава на ООН; —
униатство ист. църковно полити-
ческо движение в България в ре-
зултат на засилената католическа
пропаганда след Кримската вой-
на за създаване на автономна бъл-
гарска църква под върховенство-
то на папата.
универсализъм (лат.) I. книж. мно-
гообразност на знания, всеобхват-
ност в някаква дейност; 2. филос.
идеалистическо направление в
буржоазната етика, което пропо-
вядва общочовешки морал в рам-
ките на капиталистическото об-
щество; — универсални (лат.) 1.
филос. наименование на общите
понятия, класовете от явленията,
широко употребявано в среднове-
ковната философия; 2. език, ези-
кови явления, срещащи се във
всички езици; — универсум (лат.)
свят, Вселена, всемир.
уникат (лат.) документ, писан само
в един екземпляр оригинал; —
уникум 1. нещо, което само вед-
нъж е съществувало, веднъж се е
намерило; едно-единствено по
своя вид; голяма рядкост; 2. прен.
особено оригинален (и за човек),
унилатерален (лат.) книж. мед. ед-
ностранен, който се отнася до ед-
ната страна.
унилокуларен (лат.) анат. бот. кой-
то съдържа само една кухина, ед-
но гнездо.
унион или юнион (лат.) 1. съедине-
ние, единство, съюз; 2. Северно-
американските щати; — униони-
зъм стремеж към съюзяване, обе-
диняване; — уииониста привърже-
ници на съединението, обедине-
нието.
уницара (лат.) 1. мед. за жена — ро-
дила само едно дете; 2. зоол . за
женско животно — което ражда
само по едно малко.
уняполярен, униполарен (лат.) физ.
мед. еднополюсен.
унисексуален (лат.) книж. еднополов.
унисон (лат.) муз. едновременно зву-
чене на два или повече тона с ед-
наква височина, които напълно се
сливат при произвеждането им;
съзвучие.

741
Урання
унитарен (лат.) обединен, единен,
съставящ едно цяло; — унитари-
зъм (нем.) 1. полит. във федера-
тивна държава — стремеж към
централизация на управлението,
на единомислие; 2. рел. протестан-
тска секта, която отрича триедин-
ството на бога като отец, син и
дух; — унитарист полит. привър-
женик на протестантската секта,
която отхвърля троичността на
Бога.
унификация (лат.) 1. техн. устано-
вяване на сходството и общите
признаци на предмети, величини
или процеси и тяхното уеднаквя-
ване чрез отстраняване на неоп-
равданите различия; 2. обединя-
ване, съединяване, уеднаквяване;
—
унифицирам съединявам в ед-
но; уеднаквявам.
уиифиларен (фр.) ел. съставен от ед-
на жица; едножичен (за провод-
ник, кабел).
униформизъм (лат.) книж. 1. учение
за еднакво устройство на нещо, за
уеднаквяване; 2. еднакво устройс-
тво; — униформисти хора, които
се стремят да дадат еднаква фор-
ма за всички държави и църкви.
уницелулярен (лат.) биол. образуван
само от една клетка; едноклетъ-
чен.
унтерофицер (нем.) подофицер,
унциален (лат.) обикновено в съче-
тание унциално писмо — латинс-
ко писмо, което се характеризира
със заоблени правилни линии, на
което са били писани латински и
гръцки книги от 4. до 9. век, из-
местено постепенно от курсивно-
то писмо.
увция (лат.) 1. стара аптекарска мяр-
ка за тегло = 29,86 грама; същата
мярка, употребявана за мерене на
бубено семе; 2. в Англия и САЩ
—
единица за маса и обем на теч-
ности; 3. английската мярка за те-
жина на благородни метали; —
търговска унция = 28,35 г, монет-
на и аптекарска = 31,1035 г, за
течности = 29,57 см3.
Уолстрийт (англ.) 1. улица в Ню
Йорк, Манхатън, където е глав-
ният финансов център на САЩ;
2. прен. американски финансов ка-
питал.
упанишади (санскр.) книж. 1 . общо
наименование на различни по ха-
рактер и обем философски съчи-
нения в древна Индия, комента-
ри към ведите; 2. будистка мис-
тична секта.
-ура (лат.) наставка на съществител-
ни от латински произход, която
изразява действие, резултат, сред-
ство, например дентура, скулпту-
ра, структура.
ураган (фр.) 1. силен вятър (над 30
м в секунда), който пречупва и
изкоренява дървета, разрушава
постройки; 2. тропичен циклон.
уран, ураний (лат.) хим. радиоакти-
вен химичен елемент от групата
на актинидите, знак U, пор. No92,
ат. т. 238,03, който е източник на
атомна енергия; ~ ураниевн спла-
ви мет. сплави на основата на ура-
на; използвани като ядрено гори-
во; — уранат (фр.) хим. сол на ура-
новата киселина.
ураннзъм (лат.) мед. мъжки хомосек-
суализъм; педерастия; — уранист
мед. мъжки хомосексуалист, пе-
дераст.
Урання (гр.- л а т .) 1. една от деветте
музи: музата на астрономията,
изобразявана като девойка, която
държи глобус; 2. епитет на Афро-
дита, като олицетворение на чис-
тотата, вероятно свързан с леген-
дата за раждането на богинята от
морската пяна; — уранография
описание на небесните тела; —
уранометрия наука за измерване на
небесното пространство; — ура-

урат
742
носкопия наука за наблюдаване на
небето; — ураноскоп уред за наб-
людаване на небето; —- Уран в ми-
тологията: бог на небето, най-
древното в гръцката митология
върховно божество, син на Гея и
неин съпруг, баща на планините,
морето, нимфите, титаните, цик-
лопите и хекатонохейрите, Пове-
чето от децата му били с отврати-
телен вид, затова ги мразел и дър-
жал затворени в утробата на Гея,
която, страдаща от това бреме, по-
дучила Кронос да кастрира баща
си със сърп. От капките кръв се
родили гигантите, ериниите, ним-
фите и Афродита. Уран отстъпил
властта на Кронос, а по-късно
Кронос бил свален от Зевс. — уран
1. радиоактивен химичен елемент;
2. (У.) седмата планета на Слън-
чевата система.
урат (гр.) биохим. сол на пикочната
киселина; — уратурия мед. биохим.
отделяне на увеличено количест-
во урати в урината.
урбанизъм (лат.) 1. арх. градоустройс-
тво, урбанистика; 2. литер. изк.
преобладаване на мотиви и теми
от градския живот; 3. език, дума
или израз, характерни за градски-
те жители; 4. стремеж на богатите
селяни да се преселват в градове-
те; — урбанизация (лат.) икон. про-
цес, обусловен от разделението на
труда и научно-техническата ре-
волюция, който се изразява в ма-
сова и продължителна миграция
на населението от селото към гра-
да, в резултат на което нарастват
съществуващите градове и се пос-
трояват нови; — урбанист 1. спе-
циалист по градоустройство; 2.
писател или художник, който ри-
сува градския живот; — урбанис-
тика арх. наука за планиране на
населените места, която обхваща
комплекс от въпроси, свързани
със създаването на нови или с ре-
конструкцията на съществуващи-
те градове и села; градоустройст-
во; — урбаннтет книж. 1. градски
начин на живот; 2. прен. изтънче-
ност в обноски, държане.
- ургия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение рабо-
та, труд, например драматургия,
металургия.
уреиди (лат.) биохим. група органич-
ни съединения, производни на
урината, в които атомите на во-
дорода са заменени с киселинен
радикал.
уремия мед. болестно състояние при
недостатъчна дейност на бъбреци-
те, предизвикващо отравяне с
азотни отпадъци от обмяната на
веществата; — урея (лат.) биохим.
най-важният краен продукт на об-
мяната на белтъчините, който се
отделя в урината нормално до 20-
35 г на денонощие, а се увелича-
ва при нарушения на функциите
на бъбреците, при сърдечна не-
достатъчност и др.
уреографня (гр.) описание на вещес-
твата, които се намират в урина-
та.
уретер (гр.) анат. канал от бъбрека
до пикочния мехур; — уретерит
(гр.) мед. възпаление на уретера;
—
уретра (гр.) анат. канал от пи-
кочния мехур навън; — уретрит
(гр.) мед. възпаление на уретрата,
причинено от гонококи или дру-
ги микроорганизми; — уретрора-
гия (гр.) мед. кръвотечение от пи-
кочния канал (уретрата); — урет-
рорея (гр.) мед. течение от пикоч-
ния канал при възпалителен про-
цес в него.
уретроскоп (лат.) мед. оптически
уред за изследване на пикочния
канал; — уретроскопня (гр.) мед.
изследване на пикочния канал с
уретроскоп.

743
усташ
уретротом (гр.) мед. инструмент за
правене на уретротомия; — урет-
ротомия (лат.) мед. разрязване на
пикочния канал в случай на стес-
няване.
урина (лат.) пикоч; — уринатор съд
с дълга шийка за уриниране в лег-
нало положение; — уринозен (лат.)
книж. подобен на урина, пикочен.
-у рия (лат.) втора съставна част на
сложни думи — медицински тер-
мини за означаване отнасящ се до
урина, например гликозурия.
урва (лат.) 1. глинен съд, в който
древните жители поставяли пра-
ха на умрелите след изгарянето
им; 2. кутия, в която избиратели-
те пускат бюлетините си при гла-
суване.
уро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи — медицински тер-
мини със значение урина.
уробактерня биохим. бактерия, която
разлага урината и се отделя амо-
няк.
уробилин (лат.) биохим. вещество от
групата на пигментите и отпадъ-
чен продукт от храносмилането,
който се образува в червата от
жлъчния пигмент билирубин под
влияние на бактерии; — уробили-
ноген (лат.) биохим. безцветен
предходен стадий на уробилина,
който се образува в червата чрез
редукция на билирубина; — уро-
билинурия (лат.) мед. болестно със-
тояние, при което количеството на
уробилин в урината е повишено,
наблюдавано при епидемичен хе-
патит, цироза, при някои анемии,
сепсис и др.
урогенен (гр.) мед. 1 . който изхожда
от урината или от пикочните пъ-
тища; 2. образуващ урина; — уро-
генктален (гр.) мед. който се от-
нася до пикочопроводите и дете-
родните органи; — уродяния (гр.)
мед. болки при уриниране.
урология (гр.) дял от медицината, в
който се изучават и лекуват забо-
ляванията на пикочоотлелителна-
та система.
уросепсис (лат.) мед. септична пи-
кочна инфекция вследствие на
бактериално разлагане на урина-
та в пикочния мехур или в бъб-
речното легенче; — уроцистит мед.
възпаление на пикочния мехур.
урсуз(ин) (тур.) нар. лош, проклет,
долен човек; — урсузлук нар.
проклетия.
урсулннки (фр.) католически женс-
ки калугерски орден, калугерки-
те от който се занимават с гледа-
не на болни и възпитаване на мо-
мичета.
уртикя (лат.) мед. възрозова обрив-
на единица при уртикария, която
е с различна големина и с гладка
опъната повърхност, съпроводена
със сърбеж; — уртикариален (лат.)
мед. свързан с уртикария, с коп-
ривна треска; — уртикария (лат.)
мед. заболяване, което се изразя-
ва с обривни единици (уртика) по
кожата и представлява своеобраз-
на реакция на организма спрямо
различни дразнители и израз на
свръхчувствителност към различ-
ни вещества, храни, лекарства, съ-
що при някои чернодробни бо-
лести, от ухапване от насекоми,
пчели и др.; копривна треска.
уста (перс.) обикновено пред лич-
но име — майстор на някой зана-
ят; — устабашия (тур.) глава на ес-
наф; първомайстор; — усталък
(тур.) ост. майсторство, изкуство,
умение.
усташ (срхр.) полит. член на хър-
ватска фашистка терористична ор-
ганизация между Първата и Вто-
рата световна война, която от 1939
до 1945 г. е била в услуга на ита-
лианските и немските завоевате-
ли.

усул
744
усул (тур ) ост- леснина, лесен на-
чин, лекичко.
утерннен (лат.) мед. 1. маточен, ут-
робен; 2. едноутробен, от една
майка, но от различни бащи; —
утерус (лат.) анат. матка.
утилизирам (лат.) оползотворявам; —
утилитарен книж. полезен, прак-
тичен; — утилитарна етика или
уталнтаризъм учение на английс-
кия философ Бентам, според кой-
то добро е само онова, което при-
нася полза; — утилнтарязъм книж.
1. естетическо учение, което пос-
тавя в основата на нравственост-
та принципа на личната и общес-
твената полза; 2. стремеж от всич-
ко да се извлича само непосредс-
твена материална полза и облаги;
—
утилитарист привърженик на
утилитаризма.
утялизация (лат.) използване в про-
изводството; оползотворяване; —
утилизатор (лат.) техн. устройст-
во за оползотворяване.
утопист (гр.) книж. 1. който се за-
нимава с неприложими идеи; 2.
привърженик на утопичния соци-
ализъм; — утопизъм книж. 1.
склонност, стремеж към утопия;
2. нереалност; — утопичен който
е основан на утопия; неосъщест-
вим, фантастичен, химерен; —
утопичен социализъм фил. полит.
учение за идеалното общество,
идеалната социална система; —
утопия 1. нещо неизпълнимо, не-
осъществимо, вечна мечта; 2. мис-
лено скроено идеално положение,
но неприложимо в живота; 3. уче-
ние за неосъществим съвършен
обществен строй, основан върху
общност на имуществото, задъл-
жителен за всички труд и равно
разпределение на продуктите; 4.
бленувана щастлива страна; 5. ли-
тературно произведение, което
описва неосъществим идеален
строй (по името на романа „Уто-
пия” на Томас Мор).
утрярам (лат.) преувеличавам,
учкур (тур.) диал. връв или ремък за
стягане на гащи; гащник; — уч-
курлук диал. място на гащи, къ-
дето се провира учкурът.
ф
фа (ит.) 1. наиименование на чет-
въртия тон от музикалната гама в
до-мажор; 2. нотен знак на тона
„фа”.
фабвански (по собств. Фабиус, англ.)
в съчетание фабианско общество
(полит.)
—
реформистка органи-
зация в Англия, основана през
1884 г. от представители на бур-
жоазната интелигенция — привър-
женици на мирните и постепен-
ни социални преобразования; —
фабианец член и привърженик на
фабианството.
фаблио (лат.) литер. малък стихот-
ворен разказ, обикновено с хумо-
ристичен и сатиричен характер,
най-често в осмосрични стихове
със съседни рими, който е възник-
нал във Франция през 12. и дос-
тигнал разцвет през 13. век.
фабула (лат.) литер. книж. 1 . съв-
купност от събития в художестве-
но произведение, които се изла-
гат в хронологична последовател-
ност и логическо-причинна обус-
ловеност; 2. басня, измислица; 3.
случка, която е послужила за ос-
нова на роман или драматично
произведение; сюжет.
фаверол (фр.) порода кокошки пре-
димно за месо, създадена през вто-
рата половина на 19. век в Запад-
на Франция.
фаворнзацня (фр.) (в държавното уп-
равление) облагодетелстване на

745
факир
близки или любимци без оглед на
ценз и достойнства; незаконно
покровителство; — фаворитка яв-
на любовница на княз, крал; —
фаворит облагодетелствана лич-
ност, любимец; — фаворитизъм
(лат.) книж. 1. пристрастие, при-
вързаност към някого; 2. влияние
на фаворити и фаворитки в об-
ществения живот.
фавус (лат.) мед. кожно заболяване
по хората и животните, причине-
но от гъбички, при което се обра-
зуват струпеи и се разрушават ко-
рените на космите.
Фавън (лат.) мит. бог на полетата и
на горите у старите римляни и
гърците.
- фаг (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение, който
яде, изяжда, например антропо-
фаг, стенофаг и др.
фагедазъм (гр.) мед. прекадено уве-
личаване на язва, която разяжда
мускулите.
-фагия (лат.) втора съставна част на
сложни думи със значение, който
се отнася до ядене, изяждане, нап-'
ример антропофагия, андрофагия,
стенофагия и др.
фагот (ит.) дървен духов басов му-
зикален инструмент.
фагоцнти (гр.) биол. клетки в мно-
гоклетьчните организми (напри-
мер някои форми на левкоцити-
те), способни да поглъщат и уни-
щожават увреден материал и бо-
лестотворни бактерии.
фагоцитоза (гр.) биол. активно хва-
щаме и поглъщане на клетката на
неживи и живи тела (бактирии,
вируси и др.).
фаза (фр.-гр.) 1. промяна (на луна-
та, лунна фаза); 2. степен на раз-
витие; едно от стъпалата при раз-
витието; 3. ел. една от групите на-
мотки или вериги в генератор и
токът, който се образува в такава
група; 4. физ. хим. съвкупността
от всички еднородни частици в
нееднородна система, които имат
еднакъв състав, термодиначини
свойства и агрегатно състояние; 5.
геол. най-малката геологична еди-
ница за време, която се характе-
ризира с определени скали и вка-
менелости от животни и растения,
фазоиндикатор ел. уредба, с която се
установява дали токът, произве-
ден от даден генератор, съвпада
по фаза с тока в електропровода,
от което зависи дали може да се
включи в същия електропровод,
фазомер ел. уред за измерване фак-
тора на мощността в електричес-
ки уредби за променлив ток с про-
менлива честота или за измерва-
не разликата във фазите на елект-
рически сигнали в устройствата с
висока честота.
фазотрон (гр.) физ. уред, който се
използва за ускоряване на леки
частици като протони, деутрони
и др.
фаиз (тур.) ост. лихва; — фаизчия
ост. лихвар.
f
файда (тур.) 1. полза, облага, печал-
ба; 2. лихва; — файдалия диал. по-
лезен, доходен.
файл (англ.) комп. наименувана съв-
купност от логически записи, ко-
ито съдържат пълна информация
за логически свързано множество
обекти, разглеждана като едно ця-
ло, съхранявана временно или
постоянно във външна памет.
факел (лат. -нем.) 1. светилник; вър-
зоп от кълчища, напоени със смо-
ла; 2. астр. място на слънчевата
повърхност, която свети много яр-
ко.
факир (араб.-инд.) 1. мохамедански
монах-просяк (дервиш); 2. в Ин-
дия - отшелник, пустинник-чу-
дотворец; 3. прен. разг. много опи-
тен и необикновено сръчен и ло-

факит(ис)
746
вък човек; — факирство 1. заня-
тие на факир; 2. проява на фа-
кир.
факит(нс) (гр.) мед. възпаление на
лещата на окото.
факознс (гр.) мед. белег в окото във
вид на лещено зърно.
факос (гр.) мед. кожни петна във вид
на лещени зърна; лунички.
факсимнле (лат.) печ. 1. точна сним-
ка на ръкопис (на клише) и отпе-
чатък от него; 2. печат с подпис.
фактизъм (лат.) стремеж да се обръ-
ща внимание само на фактите, без
тяхното целенасочено нареждане;
—
фактически основан на стана-
ли събития, действителен, истин-
ски.
фактнтив (фр.) език, форма или лек-
сическо значение на глагол, ко-
ято изразява непосредствено под-
буждане към действие.
фактор (лат.) 1. ръководител; 2. де-
ец, причинител; 3. лице с голямо
влияние в известен кръг (полити-
чески, научен, културен).
факторинг (англ.) фин. финансово-
кредитна сделка, при която един
финансов институт или специал-
но дружество за финансиране ку-
пува еднократно или текущо въз-
никващи вземания по договорно
свързана с него фирма (клиент).
фактория (англ.) книж. 1. търговска
кантора, отворена от компания в
друга държава и управлявана от
нейно доверено лице; 2. снабди-
телен пункт в отдалечените кра-
ища на Русия, откъдето ловците
купуват необходимите им неща.
фактотум (лат.) книж. 1. лице, ко-
ето се занимава с всичко; 2. прен.
човек, който обича да се бърка във
всичко.
фактура (лат.) 1. сметка за продаде-
на или изпратена стока; 2. счет.
стоково-разчетен документ, кой-
то се издава от доставчика за про-
дадени стоково-материални цен-
ности, а също и за изпълнени ра-
боти и услуги; 3. арх. начин на
обработка на външност на сгра-
да; 4. муз. начин на изложение на
звуковата тъкан в музикалните
произведения.
факултет (лат.) отдел от универси-
тета, в който се преподава някой
клон от науката; — факултативен
(лат.) който е предоставен за из-
бор; незадължителен.
фалага (тур.) ост. приспособление
за биене с пръчка по стъпалата на
краката, прилагано в българските
училища преди Освобождението..
фаланга (гр.) 1. ист. организацион-
на, висша техническа единица в
гръцката армия през робовладел-
ския строй; 2. воен . затворен строй
от войници в четириъгълна фор-
ма; 3. книж. ред, редица; 4. зоол .
всяка от костите на пръстите при
висшите бозайници; 5. зоол . от-
ровно насекомо, подобно на та-
рантула; 6. адм. община от 1600-
1800 души в утопична система на
Фурие; 7. попит, фашистка орга-
низация в Испания.
фалантист (гр.) привърженик на фа-
шистката организация „Фаланга”
в Испания, испански фашист.
фаланстер (гр.) икон. централен дом
и работилница на община-фалан-
га (при утопическата система на
френския социалист Фурие).
фалерист (рус.) колекционер и поч-
навач на значки; — фалеристика
колекциониране и изучаване на
значки.
фалнмеят или фалит (лат.- фр.) не-
изплащане на дълг поради несъс-
тоятелност; — фалирам обявявам
се в несъстоятелност; — фалит
фин. спиране на плащанията от
страна на един търговец към кре-
диторите му, произхождащи от
търговската му дейност.

747
фантасмагория
фалконер (лат.) книж. I . ловец, спе-
циалист по ловене на соколи; 2.
лице, което отглежда, опитомява
соколи за лов.
фалконет (лат.) мор. старинен мало-
калибрен топ за кораб.
фалос (гр.) 1. анат. мъжки полов ор-
ган; 2. изображение на мъжки по-
лов орган, обожествяван у стари-
те гърци като символ на произво-
дителната сила на природата.
фалцет (лат.) муз. 1. висок, фалшив
мъжки глас при пеене, който на-
подобява женски или детски глас;
2. пеене с такъв глас.
фалцмашина (нем.) техн. машина за
обработка на кожи, при която ста-
ва изравняване на дебелината им
по цялата площ.
фалшификация (лат.-нем.) 1. подп-
равяне на документ, подпис, па-
ри и други с цел измама; 2. подп-
равен документ, подпис и под.; 3.
съзнателно изопачаване на нещо;
—
фалшив (лат.) 1. подправен, не
истински, лъжлив; 2. неискрен; —
фалш 1. измама, лъжа; 2. неиск-
рено, лицемерно държане; лице-
мерие; 3. муз. неточна интонация,
грешно изсвирен или изпят тон;
—
фалшификат книж. 1 . фалшив,
подправен документ; 2. разш. под-
правено, имитирано произведе-
ние; неистинско, фалшиво нещо;
—
фалшификатор лице, което из-
вършва фалшификация.
фамилиари (лат.) 1. църк. слуги на
висшите духовни лица от римо-
католическата църква; 2. ист. слу-
жители на инквизицията.
фамилия (лат.) 1. семейство; 2. фа-
милно име; — фамилиарен семе-
ен, непринуден, твърде интимен;
—
фамиляарност близост, обнос-
ки като на близък човек.
фамнлистер (фр.) книж. 1. в систе-
мата на Фурие — наименование,
дадено на едно общежитие; 2. об-
щежитие за работници, приспо-
собено за семейни.
фамозен (лат.) познат, прочут (чес-
то ползващ се с лошо име), за ко-
гото се говори.
фамулус (лат.) ист. слуга, оръжено-
сец от средните векове.
фанара (рум.) диал. пара, облак.
фанариоти (гр.) I. гръцки стари
аристократи, които са ставали при
султана и пашите секретари и пре-
водачи и имали голямо влияние
в Турция; 2. прен. коварен човек,
фанатизъм (лат.) крайност в схваща-
ния, вяра; — фанатик човек, кой-
то е прекадено привързан към ня-
кое учение, обичай, религия, по-
литика и пр.
фанданго (исп.) испански народен
танц в 1/8 такт, съпроводен с кас-
танети и китари.
фан(д)за (кит.) 1. къща на беден ки-
таец; 2. вид китайски копринен
плат, подобен на тафта.
фантазе (фр.) разг. за облекло —
който е изработен с фантазия, по-
особено и екстравагантно, който
рязко се отличава по вид, форма
и др.
фантазия (фр.) 1. способност на чо-
века мислено да създава, да си
представя образи; 2. недействител-
ност, мечта; 3. музикално произ-
ведение с импровизационен ха-
рактер; — фантазьор 1. мечтател;
2. надменен човек.
фантазия (гр.) мед. зрителна илю-
зия и халюцинация.
фантасмагория (гр.) 1. изкуство да
се показват в тъмна стая светлин-
ни призрачни изображения пос-
редством магически фенер; 2.
псих. процес на пълно, откъснато
от живота фантазиране, чисто въ-
ображаеми образи, без каквото и
да е реално покритие в обектив-
ния свят; — фантаскоп магически
фенер; — фантом (фр.) 1. приз-

фантаст
748
рак, привидение; 2. спец, модел
на човек, на животно или на част
от тялото в естествена големина
(в музей, паноптикум, за меди-
цинско обучение и пр.).
фавтаст (гр.) човек, който се увли-
ча по невероятно фантастични не-
ща; мечтател, фантазьор.
фантастака (гр.) 1. книж. фантасти-
чен елемент, фантастично начало
в нещо; 2. стесн. литер. необик-
новено и невероятно, недействи-
телно и свръхестествено в обра-
зите и случките на литературно
произведение.
фантастичен (гр.) 1. който е плод на
фантазията; въображаем, измис-
лен, странен; 2. който има чудно-
ват, приказен външен вид; 3. в
който става чудеса; приказен, въл-
шебен.
фанте (ит.) 1. ост. жарг. стражар,
полицай; 2. карта за игра с изоб-
ражение на момче; вале(т).
фантош (фр.) разг. неодобр. мари-
онетка.
фанфарен (ар.) дуз. който се отнася
до фанфара; — фанфарен оркес-
тър — оркестър, съставен само от
медни духони и ударни инстру-
менти.
—
фанфара (ар.) муз. ду-
хов меден музикален инструмент
без вентили, с натурален звуко-
ред, за даване на тържествени сиг-
нали.
фанфаронство (фр.) книж. проява,
поведение на фанфарон; самох-
валство, вятърничавост; — фанфа-
рон надут самохвалко, дърдорко.
фар (гр.) 1. кула със силен светли-
нен източник на върха, издигна-
та на видими отдалече мяста по
крайбрежия, скали и други за ори-
ентиране на кораби и за отбеляз-
ване на опасни места; 2. силна
лампа на предната част на мотор-
но превозно средство.
фарад (по собств. име на Фарадей,
1791—1867, англ. физик) физ. еди-
ница от международната система
измерителни единици за електри-
чески капацитет.
фараон (гр.) ист. титла на държавен
глава в древния Египет.
фараш (ар.) 1. диал. широка лопата
за смет; 2. жарг. ост. слугиня.
фарватер (хол.) мор. воден път по
река или морско крайбрежие с
дълбочина, достатъчна за безопас-
но плаване на кораби с определе-
но газене.
фаренхайт (нем. по собств. име на
немския физик Фаренхайт, 1686—
1736 г.) физ. вид термометър, чи-
ято скала започва от 32°С, а вода-
та завира при 212°С.
фарингал (гр.) език, съгласна, която
се образува чрез стесняване про-
хода за издишания въздух в об-
ластта на глътката.
фарингит (лат.) мед. възпаление на
фаринкса.
фарингоскопня (гр.) мед. изследване
на гърлото със специално огледа-
ло.
фаринкс (гр.) анат. гърло, глътка.
фарннотом (лат.) зем. вид уред за оп-
ределяне на нишестения и белтъч-
ния състав на зърна.
фарисей (лат.) 1. член на еврейска
религиозно-полтическа групиров-
ка по времето на Христос, която
се отличавала с фанатизъм и при-
видно строго изпълнение на ре-
лигиозните предписания; 2. прен.
лицемер, престорен набожник; —
фарясейство фарисейщина, лъж-
лива набожност; — фарисейщина
фарисейство, лицемерие.
фармаколог (гр.) аптекар, човек,
който знае и умее да приготвя ле-
карства; — фармакопея сборник от
правила при съставяне на лекарс-
тва; — фармакология наука за
свойствата на лекарствата и тях-
ното въздействие върху организ-

749
фашина
ма; — фармация съвкупност от на-
учни и практически познания и
умения за приготвяне на лекарс-
тва; аптекарство.
фармакосвам (гр.) диал. отравям.
фармакотека (гр.) ост. 1. домашна
аптечка; 2. портативна аптечка,
аптечка за път.
фармасон (фр.) безбожник, волно-
думец.
фарс (фр.) литер. 1 . западноевро-
пейска народна комедия, водеща
началото си от народното твор-
чество, от народната драма, осми-
ваща лекари шарлатани, господа-
ри скъперници и военни лица
глупци; 2. днес — комедиен жанр,
изграден върху заплетени недора-
зумения; 3. прен. груба шега.
фарси (ар.) разг. отлично, безупреч-
но.
фарсьор (фр.) книж. смешник, ко-
мик, шегаджия.
фартннг (англ.) английска монета,
равна на 1/4 от пенса.
фарфара (ар.) разг. несериозен, вя-
търничав, лекомислен човек; дър-
дорко.
фарфор (гр.) ост. порцелан.
фарш (лат.) книж. 1. кълцано месо,
кайма, приготвена за пълнене на
чушки и др.; 2. нещо приготвено
за ядене с пълнеж, плънка от на-
кълцано месо или зеленчуци; —
фаршвровам (фр.) книж. тъпча,
пълня с фарш.
фас (лат.) 1. лице, лицева страна; 2.
воен. предна част на укрепление;
3. воен . праволинеен участък на
крепостна стена или на полско ук-
репление с определено направле-
ние на огъня; 4. разг. угарка от
изпушена цигара.
фасада (фр.) 1. предната лицева част
на сграда, лицето на здание; 2.
прен. прикритие.
фасет, фасетка (фр.) спец. 1 . стена
на кристал или на шлифован скъ-
поценен камък; 2. изрязан на от-
кос или стъпало ръб на клише,
клапа и под.; 3. роговица на вся-
ко отделно око, от които се със-
тои сложното око на членестоно-
гите.
фасон (фр.) 1. форма на шапка,
кройка на дрехи; 2. начин на жи -
вот; 3. външен вид.
фаств (лат.) книж. календар, лето-
пис, хроника.
фасцин (лат.) ист. в древния Рим —
сноп от здраво свързани пръчки с
брадва по средата, носени от лек-
торите пред най-висшите служи-
тели — символ на достойнство,
фасцинирам (лат.) книж. очаровам,
пленявам, омайвам.
фасцяя (лат.) анат. широка съеди-
нителна тънка обвивка на мускул
и на други органи.
фатум (лат.) предопределение, съд-
ба, тайнствено могъщество на съд-
бата; — фатален съдбоносен, ги-
белен; — фатализъм вярване в
предопределението на съдбата; —
фаталист привърженик на фата-
лизма.
фауна (лат.) съвкупността на всич-
ки животни в дадена страна.
Фауст (нем.) главното действащо
лице в едноименната трагедия от
Гьоте.
фацеция (лат.) литер. комичен раз-
каз, разпространен през Възраж-
дането и в края на 17. век в Русия
като литературен вид.
фацит (гр.) палеонт. вкаменена ра-
ковина във форма на леща.
фаша (лат.) диал. 1. ивица кожа; 2.
сноп от пръчки; фашина.
фашизъм (лат.) политическа партия
в Италия, която насила завзема
властта след Първата световна
война; — фашист привърженик на
фашизма.
фашина (лат.) сноп от пръчки, кло-
ни и под. за прокарване на пъ-

фаянс
750
течка, попълване на ями и др. при
военни действия.
фаянс (гр.) 1. керамичен материал,
подобен на порцелан, но по-мал-
ко плътен; 2. съдове от такъв ма-
териал.
Феб (гр.) мит. име на Аполон, бог
на слънцето, светлината, изкуст-
вата, поезията и медицината.
Феба (гр.) мит. епитет на Диана, бо-
гиня на лова и Луната.
фебрилен (лат.) мед. който се отна-
ся до треска; трескав.
фебрис (лат.) мед. трескаво състо-
яние;'’Треска?*
февруари (лат.) вторият месец от ка-
лендарната година (а в римския
календар бил последният месец,
тъй като годината започвала от 1
март).
федер (нем.) строит. изпъкнал гре-
бен на реброто на дъска, който
влиза в жлеб, вдълбан в реброто
на съседна дъска, за да се получи
плътност.
федерален (лат.) 1. който е създа-
ден, оформен по силата на дого-
вор; съюзен; 2. който представля-
ва федерация; 3. който се отнася
до федерация; 4. общодържавен (в
САЩ, Германия); — федерализъм
полит. 1 . съединение на няколко
независими държави в една дър-
жава; 2. политическо течение, ко-
ето се стреми към установяване на
федерален строй; 3. утопическо
анархично учение, привържени-
ците на което приемат, че общес-
твото може да се организира вър-
ху принципите на съюз от отдел-
ни производствено-потребителни
комуни; — федералист привърже-
ник на федерализма; — федера-
ция съюз от няколко държави,
дружества и др.
феерия (фр.) представление в театър
с приказен сюжет, с разкошни де-
кори и костюми и с голям вън-
шен ефект.
фейлетон (фр) кратко литературно
произведение със злободневен и
сатиричен характер.
фекалеи (лат.) книж. 1. който се със-
тои от изпражнения; 2. който се
отнася до изпражнения; — фека-
лии книж. изпражнения.
фелах, фелахи (ар.) книж. уседнало
на едно място земеделско насе-
ление в Египет и в други арабски
страни.
фелдугер (нем.) книж. пратеник с
важни книжа от висшите военни
власти.
феддмаршал (нем.) най-високият ге-
нералски чин.
фелдшер (нем.) лице, завършило
специално средно или полувисше
медицинско училище; помощник-
лекар (първоначално само на во-
енен лекар).
фелдпшата (нем.) минер. група ми-
нерали, алумуносиликати на нат-
рия, калия, калция и по-рядко на
бария, с примеси от литий, руби-
дий, цезий и стронций, твърде
разпространени и с различно при-
ложение в производството и стро-
ителството.
феминизъм (лат.) гражданско движе-
ние за извоюване и защита пра-
вата на жените, както и за тяхно-
то равноправие; — феминистка же-
на, която се бори за равни права
с мъжа; — фемивизация 1. биол.
развитие на вторични женски по-
лови признаци у мъжа; 2. придо-
биване на женски черти в мъжки
индивид поради присаждане на
женски полови органи, кастрация
и пр.; 3. увеличаване броя на же-
ните в някоя професия, област на
дейност и др.
фенгофобия (гр.) мед. страх от бляс-
кави предмети.
феникс (лат.) 1. в митологията на
древните народи — вълшебна пти-

751
фес
на, която можела да се самоизга-
ря преди смъртта си и да се раж-
да отново от собствената си пе-
пел; 2. прен. символ на възкресе-
ние.
феиотип (гр.) псих. появяващите се
при конкретните условия на сре-
дата генетини заложби на един ор-
ганизъм.
феод (лат.) ист. 1. земя (понякога
друг предмет, длъжност или до-
ход), която средновековните ед-
ри земевладелци давали на сво-
ите васали срещу военно и мате-
риално задължение — най-харак-
терната форма на собственост на
феодалната класа; 2. земята и до-
ходът, който получавал от нея фе-
одалът.
феодализъм (лат.) начин на държав-
но управление през Средновеко-
вието, при който сюзеренът при-
тежавал земи и крепостни селя-
ни, които я обработвали; — фе-
одал притежател на земи и на кре-
постни селяни.
фередже (ар.) 1. горна лека дреха у
мюсюлманките, която покрива и
главата; 2. було на мюсюлманка.
ферибот (англ.) техн. специален пла-
вателен съд за превоз на железо-
пътни композиции или на други
сухопътни превозни средства меж-
ду два пункта на различни брего-
ве на река, залив, проток или езе-
ро.
ферма (англ.) 1. голяма самостоятел-
на производствена единица в жи-
вотновъдството; 2. голямо частно
селскостопанско предприятие;
чифлик; 3. техн . в строителство-
то — вид носеща конструкция, ко-
ято се състои от множество съеди-
нени в краищата си дървени, же-
лезни или железобетонни пръто-
ве; — фермер притежател или на-
емател на ферма; чифликчия; —
фермерство книж. професия на
фермер.
ферман (перс.) царски указ, писме-
на заповед на султана.
фермата (ит.) муз, 1. знак, с който
се увеличава продължителността
на тон или пауза за неопределено
време; 2. удължаване на тон или
пауза при изпълнение на музикал-
но произведение.
ферментация (лат.) 1. биохимичен
процес предизвикан от ензими
(ферменти); 2. врене, кипене, пре-
кипяване, втасване.
ферми (от собств. англ, Е. Ферми)
физ. извънсистемна измерителната
единица за дължина в ядрената
физика, равна на 10’13 м.
фермиер (фр.) книж. фермер; чиф-
ликчия.
фермий (по собств. англ. Е. Ферми)
хим. изкуствено получен радиоак-
тивен елемент със знак Fm, пор.
No 100, от групата актиниди.
фернет (фр.) вид горчиво спиртно
питие.
феро- (лат.) първа съставна част на
сложни думи в наименованията на
съединенията на желязото със зна-
чение железен, например ферова-
надий, фероволфрам и идр.
ферон (лат.) техн. хим. смес от же-
лезен оксид и гипс, получавана
чрез утаяване на наситен разтвор
от железен сулфат с варно мляко,
употребявана в смес с 20% азбест
за направа на топлоизолационни
материали; ферогипс.
фероннерка (фр.) ост. лента или ве-
рижка от благороден метал, ко-
ято носели жените на главата си
като украса.
феронит (лат.) техн. листов матери-
ал, получен от азбест и каучук, ар-
миран с метална мрежа, употре-
бяван за уплътняване на фланци
и под.
фес (тур.) червена шапка с форма
на пресечен конус с пискюл, но-

фестивал
752
сена в Турция и други мюсюлман-
ски страни.
фестивал (лат.) 1. преглед на пости-
женията в музикалното изкуство,
в театъра или в киноизкуството;
2. масово тържество.
фесфесе (тур.) разг. 1. страхлив, тре-
перещ за себе си човек; 2. разгле-
зен човек.
фетва (ар.) 1. писмена решение на
мюфтия за спорно дело; 2. ист .
потвърждаване от великия везир
на смъртна присъда.
фетишизъм (порт.) 1. книж. култ към
неодушевени предмети (фетиши),
на които се приписват свръхестес-
твени свойства; 2. прен. силно
преклонение пред нещо; 3. псих.
неестествено полово влечение, на-
сочено почти изключително към
предмет, наречен фетиш, или към
част от тялото вместо към даден
партньор; — фетиш 1. книж. обо-
жаван предмет, който според вяр-
ванията има чудодейна сила; 2.
прен. обект на силно преклонение;
идол, кумир; — фетишист човек,
който прекадено много почита не-
що.
фехтовка (нем.) спорт, вид борба
между двама души със сабя, ра-
пира, шпага или пушка с еласти-
чен щик, по определени правила,
фециал (лат.) ист. древноримски
жрец, който принасял определе-
ните жертви при започване на
война или при сключване на мир.
фея (фр.) 1. мит. вълшебно женско
същество от романски и келтски
произход, което ту благоприятно,
ту злощастно се намесва в човеш-
ката съдба; 2. прен. омайна хуба-
вица.
фиакър (фр.) закрит файтон по име-
то на хотел в Париж, където през
1640 г. за първи път започнали да
спират превозни коли за наема-
не.
фиал и фиала (гр.) анат. 1. у древ-
ните гърци и римляни — ниска
плоска чаша за пиене или за из-
вършване на излияния при жерт-
воприношения; 2. чаша без пос-
тавка.
фиаско (лат.) несполука (особено
при дебют на сцена), неуспех.
фнбриларен (лат.) мед. 1. който се
състои от влакънца, от фибри; 2.
който се отнася до бързи свива-
ния или трептения на мускулни
влакна; — фибра (лат.) 1. анат.
влакно от мускулна или нервна
тъкан; 2. прен. нещо много тънко,
фнбриоген (лат.) физиол. вид белтъч-
но вещество в плазмата на кръв-
та, което при нейното съсирване
се превръща на фиброза.
фибробласти (лат.) анат. клетки, ко-
ито взимат участие при образува-
не на съединителнотъканните
влакна.
фиброза (лат.) мед. патологичнооб-
разуване в даден орган на влак-
нести съединителни тъкани.
фиброзен (лат.) мед. който се състои
от влакнеста съединителна тъкан;
влакнест.
фиброзит (лат.) мед. мускулен рев-
матизъм.
фиброма (лат.)1 мед. доброкачествен
тумор, съставен от зряла съеди-
нителна тъкан, богата на кръво-
носни съдове.
фибромиома (Лат.) мед. доброкачес-
твен тумор от мускулна и съеди-
нителна тъкан, богат на съедини-
телна тъкан миом.
фнбросаркома (лат.) мед. богата на
съединителна тъкан саркома.
фнбула (лат.) у древните народи —
метален предмет за закопчаване
или за украса на облеклото; игла
за закопчаване.
фибуларен (лат.) мед. който се отна-
ся до малкия пищял.
фигантропия (гр.) книж. отбягване от

753
физиократи
хората,
Фигаро (фр.) 1. комичен герой от
комедиите на Бомарше, („Севил-
ският бръснар” и „Сватбата на
Фигаро”); 2. име на голям париж-
ки вестник.
фигляр (поле.) книж. 1 . шут, смеш-
ник, акробат; 2. човек без дос-
тойнство, който обича да угодни-
чи; мазник; 3. зоол. вид граблива
птица.
фигура (лат.) 1. външен вид на ка-
къвто и да е предмет; 2. формата
на човешкото тяло; 3. изобразени
разни лица и предмети в живо-
писта, скулптурата, резбарството;
4. плоскост, ограничена с линия;
5. част от танц; 6. картинност в
изложението; 7. прен. човек като
носител на някакви особени ка-
чества; образ; 8. прен. образ на ге-
рой в литературата; 9. литер. пре-
носен, образен или картинен из-
раз, който засилва изразителнос-
тта на речта; — фигурант (фр.) 1.
театр. артист, изпълняваш нез-
начителни роли, статист; 2. прен.
разг. човек, който заема място или
пост, без да играе особена роля;
бездеен, безличен човек.
фигурация (лат.) 1. език, образува-
не, оживяване на речта; 2. муз.
раздвижване, оцветяване на даден
глас.
фидеизъм (лат.) филос. идеал истин-
но философско учение, което из-
дига в култ вярата, пренебрегвай-
ки знанието; — фидеист привър-
женик на фидеизма.
фидуцир (лат.) юр. лице, натоварено
да управлява едно наследство или
законна вещ със задължение да ги
предаде след известен срок на
действителния наследник.
физиатрия (гр.) мед. физиотерапия,
природолечение; — физиатьр мед.
лекар, специалист по физиатрия.
физика (гр.) наука за свойствата на
телата и законите, които се стре-
мят да изменят тяхното състояние
или движение без да се измени
естеството им; — физик (гр.) 1
учен, специалист по физика; 2.
разг. човек, който се занимава с
физика; — физичен който се от-
нася до физика.
физнкохимня (гр.) наука, която изу-
чава общите закономерностина
химичните явления, свойствата и
строежа на веществата, техните
превръщания и съпровождащите
ги енергетични промени.
физио- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение който
се отнася до природата като нап-
ример физиография, физиономия и
Др.
физиогнозия (гр.) книж. познаване
на природата; — физиопюмика и
физиогномия (гр.) псих. изкуство
да се опознае характерът на чове-
ка по чертите на лицето му; — фн-
зиогиомически псих. който се от-
нася до физиогномия; — физиог-
номика (гр.) псих. 1. учение за
връзката между психическото със-
тояние на човека и природата; 2.
определяне на душевни качества
според външността на човека
(движението на лицето, ръцете и
пр.
физиогония (гр.) природозн. наука,
която се занимава с проучване на
произхода на природата.
физиократи (гр.) учени от миналото
столетие, които са смятали поч-
вата и нейното целесъобразно из-
ползване като главен източник на
богатство; — физиократизъм уче-
ние на физиократите; — физиок-
ратически който се отнася до фи-
зиократизъм; — физиократическа
система икон. система от полити-
чески науки, според която главна
основа на могъществото на дър-
жавата трябва да бъде процъфтя-

физиологичен
754
ването на земеделието.
физиологичен и физиологически (гр.)
1. който се отнася до физиологи-
ята като наука; 2. който се отнася
до неизменните процеси в живи-
те организми; естествен, приро-
ден, органически.
физиология (гр.) 1. наука за жизне-
ните процеси в организмите на
човека, животните и растенията;
2. жизнените явления и закони-
те, които ги управляват.
физиономика (гр.) 1. учение за разк-
риване свойствата на личността
чрез тълкуването на израза на не-
подвижното човешко лице, а в
широк смисъл — нз цялото чо-
вешко тяло; 2. изкуство по чер-
тите на лицето да се узнае човеш-
кият характер; — физиономия 1.
лице, черти на лицето; 2. инди-
видуален външен вид, израз на чо-
век; 3. прен. индивидуален облик,
отличителни черти на нещо; вид,
изглед; — физиономист (фр.) 1. чо-
век, който лесно запомня хората
по физиономия; 2. лице, което
лесно познава характера на хора-
та по техния външен вид; — фи-
зиономотип (гр.) спец, уред от ня-
колко подвижни жици, с помощ-
та на който се снемат отпечатъци
от гипсови фигури и мъртви ли-
ца.
физиотерапевт (лат.) мед. лекар, спе-
циалист по физиотерапия; физи-
атър.
физиотерапия (лат.) мед. дял от ме-
дицината, който изучава и изпол-
зва за лечение преобразувани ес-
тествени фактори като електри-
чески токове, изкуствени източ-
ници на светлина и топлина, ут-
развук и др.
фиксаж, фиксатив (фр.) 1. фот. во-
ден разтвор на химични вещест-
ва, чрез което промитата фотоп-
лака става устойчива на светли-
на; 2. фот.. натриев хипосулфат;
—
фиксатор (фр.) I. техн. прис-
пособление за нагласявано и при-
държане на някаква машинна
част, сечиво и други в точно оп- *
ределно положение; 2. хим . вещес-
тво, което служи за фиксиране; —
фиксация (фр.) 1. закрепване в оп-
ределено положение; 2. отбеляз-
ване, установяване; определяне; 3.
биол. обработка на тъкан, клетка
или орган с различни вещества ка-
то формалин, спирт и други, за
запазване на тяхната структура и
предотвратяване на промени.
фиктивен (лат.) недействителен, въ-
ображаем; — фиктивен капитал
фин. капитал, който съществува
само в ценни книжа (акции, об-
лигации) и носи доход (дивидент,
премия) на своя притежател.
фикция (лат.) книж. нещо, което не
съществува в действителност; из-
мислица, лъжа.
фил- или
- фил (гр.) първа или край-
на съставна част насложни думи
със значение който обича някого
или е предан на нещо, например
филантроп, русофил и пр.
фила (гр.) ист. в древна Гърция: 1.
племе, род, отделение; 2. войско-
во поделение.
Филаделфия (гр.) книж. любов към
ближния.
фияандрия (гр.) прекомерна страст
към мъже.
филанкишия (перс.) разг. някой си
човек, еди-кой си.
фнлантропизъм (гр.) възпитателната
система на педагога Базедов, спо-
ред който в основата на възпита-
нието трябва да залегнат чистите
естествени заложби на детската
душа, обич към човека; — филан-
тропически благотворителен; —
филантропия любов към човечес-
твото; човеколюбив, благотвори-
телност; — филантроп лице, ко-

755
филогенеза
сто обича хората, човечеството и
прави благодеяния; — фнлантро-
помания (гр.) книж. мечтателна
любов към човечеството.
филарх (гр.) в древна Гърция — пле-
менен вожд; водач на фила.
фнлатура (лат.) зем. 1 . отделяне, от-
мотаване на копринените нишки
от пашкулите; 2 фабрика за от-
мотаване на пашкулите и за по-
лучаване на сурова коприна от тях.
филдукос (фр.) текст, гладка пре-
сукана и лъскава памучна преж-
да.
филджан (перс.) чашка за пиене на
кафе.
фнлдиш (тур.) диал. слонова кост,
филе (фр.) 1. вид мрежеста плетка;
2. предмет с такава плетка, като
мрежа за коса и под.; 3. спец, част
от платното на широк път, по кой-
то се движат превозни средства са-
мо в една посока; 4. кул. най-крех-
кото месо край гръбначния стълб,
рибица.
филелин (гр.) книж. лице, което оби-
ча гърците и гръцката култура.
филер* (нем.) спец. 1. сърцевина,
плънка; 2. авт . полутвърда гумена
връв в ръба на външна автомобил-
на гума; 3. материал от ситно
смлени камъни, който се приба-
вя към асфалта за плътна настил-
ка.
филер2 (унг.) разменна монета на
Унгария, равна на 1/100 от фо-
ринта.
фнлет (фр.) печ. извит във форма на
полудъга нож за правене на ли-
нии при подвързиите.
филитизъм (гр.) книж. привързаност
към своя народ.
филиал (лат.) ик. отделение, клон
търговска къша, предприятие.
филиация (фр.) книж. 1. развитие в
приемствена връзка, в пряка за-
висимост; 2. роднинство, сродст-
во; 3. приемственост.
филигран (ит.) спец. 1. златарско из-
делие от изплетени тънки златни
или сребърни жички подобно на
тантела, 2. хартия с воден знак; 3.
самата хартия с такъв знак; — фн-
лигранен (фр.) спец. 1 . който е из-
работен, изплетен от тънки метал-
ни нишки; 2. който е изпълнен с
фигури.
филиз (тур.) бот. 1. млад, буен из-
растък на дърво, лоза и др.; 2. мус-
тачета на лоза и други увивни рас-
тения.
филшшки (гр.) 1. ист. знаменити ре-
чи от Демостен против Филип
Македонски; 2. разш. гневна, ху-
лителна, изобличителна реч сре-
щу някого.
филнстер (евр.-нем.) книж. 1 . няко-
гашен народ в Палестина; 2. в Гер-
мания сред студентите — всеки,
който няма честта да е студент; 3
човек с дребнави възгледи и ин-
тереси, — филистерство книж.
проява на филистер; еснафшина,
простащина.
-филия (гр.) втора съставна часг на
сложни думи със значение при-
ятелство, обич, любов, преданост
към някого, например акизофилия.
филия (тур.) тънък резен хляб,
филм (англ.) 1. тънък целулоиден
лист, намазан с чувствителни към
светлината вещества, които замес-
тват стъклените плочи във фотог-
рафията; 2. произведение на ки-
ноизкуството, предназначено да
се прожектира на екран; 3. копие
от такова произведение; кинолен-
та за прожектиране; 4. кинопред-
ставление.
фнло- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение който
обича, например филология и др.
филогенеза, филогенезис (гр; 1. би-
ол. историческото развитие на ор-
ганизмите и на систематичнигс
групи; 2. псих . историческо, ри-

филогенетнчен
756
дово развитие на организмите или
на даден тип организъм, измене-
ния в психиката, свързани с об-
щата еволюция на човека и на чо-
вешката култура.
филогенетичен (гр.) биол. който се
отнася до филогенеза.
филогення (гр.) спец. 1. наука за изу-
чаване закономерностите в разви-
тието на животинския и растител-
ния свят; 2. филогенеза.
филогин (гр.) любител на женския
пол, женкар; — филокалия любов
към прекрасното.
филадоксня (гр.) книж. славолюбие.
филокалия (гр.) книж. обич, любов
към хубавото.
фнлокартия (рус.) колекциониране
на пощенски картички.
филологически (гр.) отнасящ се до
филологията; — филология 1. съв-
купност от науки, чийто предмет
е изследването паметниците на
писмеността, техния език, стил,
историческа и етническа принад-
лежност; 2. стесн. съвкупност от
науки, изучаващи езика и писме-
ността на даден народ или на ня-
колко езика от едно езиково се-
мейство; — филолог човек, който
се занимава с филология, езико-
вед.
филон (гр.) църк. одежда без ръкави
на православен свещеник, която
се облича върху другите одежди
при литургия.
филосемит (гр.) приятел на евреите
(противоположно на антисемит).
философизъм (гр.) лъжлива филосо-
фия; — философия 1. съвкупност
от теоретически заключения на
всички науки, с цел да се даде от-
говор на въпросите, които те не
са в състояние да дадат поотдел-
но, за смисъла и значението на
света и човека; от друга страна,
тя се стреми да съедини знанието
и вярата, като две функции на чо-
вешкия дух, намиращи се в сър-
цето и разума; 2. разг. разбиране,
схващане за природните или об-
ществени явления, за живота; ми-
роглед; 3. науч. теоретически и ме-
тодологически принципи, които
лежат в основата на някоя наука;
4. мъдрост, наука, знание; 5. разг.
прен. разсъждения, обикновено
празни, безсъдържателни или из-
лишни приказки; — философ 1.
мъдрец, мислител; 2. учител по
философия; 3. прен. разг. лице, ко-
ето се отнася спокойно, хладнок-
ръвно и разумно към всякакви яв-
ления и несгоди в живота; мъдър
човек; 4. разг. прен. човек, който
много умува.
филотехия (гр.) книж. любов към из-
куството.
филумения (лат.) книж. събиране,
колекциониране на кибритени,
цигарени и други кутии и етике-
ти^от тях.
филхармония (гр.) симфоничен ор-
кестър с много музиканти, за из-
пълнение на отделни класически
музикални отбрани произведения,
филц (нем.) текст, плътен, здрав
вълнен материал, обикновено не-
тъкан, използван за шапки, чех-
ли и под.
фима (гр.) мед. туморовидно или
възловидно образувание на кожата
с големина от орех до кокоше яй-
це и по-голямо.
фимоза (гр.) мед. стесняване на кож-
ния пръстен около главичката на
мъжкия полов орган, което до две-
тригодишна възраст е нормално
явление и изчезва от само себе си.
финанси (лат.) съвкупност от парич-
ни отношения, които се създават
в процеса на набиране и разход-
ване на паричните средства, ис-
торически свързани със същест-
вуването на държавата; — финан-
сов който се отнася до финанси;

757
фитне
—
финансов мениджър специална
длъжност към големите фирми за
решаване на проблемите с израз-
ходването на парите за осъщест-
вяване на определена дейност и
печалбата от нея; — финансов фю-
чърс договор за закупуването в бъ-
деще на определено стандартно
количество от финансови активи
при уговорена цена на уговорена
дата.
финикийски (по собств. Финикия —
днешна Сирия и Ливан) който се
отнася до Финикия; — финикийс-
ко писмо най-старата азбучна пис-
мена система (от 13. век пр.Хр . до
3. век сл. Хр.), която се състои от
22 букви.
финитизъм (лат.) филос. идеал истин-
но направление в съвременната
философия на математиката, ко-
ето отрича в противоположност на
материалистическото направление
възможността да се опознае без-
конечното, безкрайността.
фиорд (норв.) геогр. тесен, дълбок,
силно врязан в сушата извит мор-
ски залив с високи стръмни бре-
гове, характерен за околополяр-
ните области (Норвегия, Гренлан-
дия, Русия и др.) .
фира (тур.) 1. количествено намале-
ние на теглото и обема на стоко-
во-материални ценности, което се
дължи на естествено развилите се
в тях физико-химични процеси по
време на съхранението им, при
транспортиране и др. вследствие
изпарение, утайка и пр.; 2. прен.
разг. ненужно, отпаднало.
фири (нем.) геогр. едрозърнест Плъ-
тен сняг, съставен от различни по
размер ледени зърна, който се об-
разува във високите планини над
снежната граница или в полярни-
те обрласти.
фискален (лат.) 1. отнасящ се до
фиска; 2. който е собственост на
държавата; — фиск 1. държавата
като юридическа личност (прите-
жател на богатствата); 2. държав-
на каса, държавно съкровище,
държавни богатства; 3. фин. съв-
купността от законни и регламен-
тирани мерки, които организират
отчисляването на различните да-
нъци и такси на дружествата; —
фискална политика държавно да-
нъчно облагане и изразходването
на получените по този начин при-
ходи с цел да се повлияе върху
съвкупното търсене и предлагане;
—
фискално право юр. право на
правителството да конфискува
имотите, които не принадлежат
никому.
фистан (ит.) диал. рокля, фустан.
фистанлък (тур.) разг. вид груба па-
мучна материя с едри тъкани шар-
ки за летни рокли, престилки и
др.
фистула (лат.) 1. анат. гноен канал,
образуван от нагнояване на някой
орган или кост; 2. муз. у римля-
ните — духов музикален инстру-
мент, подобен на обой; 3. муз. у
класиците — общо наименование
на органова тръба.
фнеура (лат.) книж. 1 . цепка, цеп-
натинка; 2. мед. раничка, цепна-
тинка на ануса.
фнтария (гр.) диал. леха в цветна или
зеленчукова градина.
фитил (ар.) 1. памучна лента или
усукана памучена връв в газова
лампа, свещ, кандило и др.; 2. спе-
циална, бързо горяща връв за за-
палване на взривове; 3. усукана
марля или друга подобна материя,
поставена в рана за изтегляне на
гной; фитилджия (тур.) прен.
разг. подстрекател.
фитка и фит (тур.) диал. пуйка, пу-
як; — фиткар диал. човек, който
отглежда фитки.
фитне (ар.) диал. превзет и капри-

фиго-
758
зен млад човек, обикновено же-
на.
фито- (гр.) в словосъчетания озна-
чава отношение към раститенията
например фитофаг, фитотерапия
и др.
фнтобиология (гр.) бот. наука, ко-
ято се занимава с изучаването жи-
вота на растенията.
фнтогени (гр.) минер. минерали, об-
разувани от растения, като камен-
ни въглища и под.
фнтоглифи (гр.) петрогр. камъни с
отпечатъци на растенията.
фитолит (гр.) палеонт. вкаменено
растение.
фитология (гр.) бот. наука за расте-
нията; ботаника.
фитонциди (гр.) бот. хим. образува-
ни от растенията защитни вещес-
тва със свойства на антибиотици,
фитопланктон (гр.) бот. дребни, чес-
то микроскопични растителни ор-
ганизми, които обитават водни
пластове и се носят от водата;
планктон от растителни организ-
мии.
фитотерапия (гр.) бот. фарм. леку-
ване с растения, с билки; билко-
лечение.
фитофаг (гр.) зоол. животно, което
се храни само с растителна храна,
фишек (тур.) 1. книжен патрон; 2.
навита на руло пачка книжни па-
ри.
флагелант (лат.) 1. ист. член на ре-
лигиозна аскетическа среднове-
ковна секта, който се подлагал на
публично самобичуване за изкуп-
ване на греховете; 2. мед. полово
извратено лице, което получава
полова наслада и удовлетворение
като удря с бич партньора си.
флагелат (лат.) зоол. най-просто жи-
вотно с форма на камшиче, което
живее във водата или паразитно в
организма.
флагман (ол.) воен. 1. командир на
ескадра; 2. голям кораб или лета-
телен апарат, в който се намира
командирът на ескадра; 3. ост.
виеше военно звание на морски
офицер в СССР до 1940 г.
флагщок (хол.) мор. специален вер-
тикален прът, на който се издига
знаме или се закрепя флаг.
фладер (нем.) 1. вид бояджийска
четка за нанасяне натънки, прави
или вълнообразни линии, които
имитират жилки на дърво; 2. са-
мият боядисан предмет с подоб-
на четка.
флайер (англ.) текст, предпредач-
на машина, която преработва да-
рачната лента в предпрежда, като
я отьнява, изравнява, уплътнява
и намотава на бобини.
фламандски (фр.) който се отнася до
Фламандия и фламандци; — фла-
мандски език език на западната
група от германските езици, кой-
то се говори в Северна Франция,
Белгия и Южна Холандия; — фла-
мандска школа бляскав период на
жанрова живопис в Холандия през
16-18. век.
фламин (лат.) ист. в древния Рим
—
жрец на някое от петнайсетте
божества, най-почитано от които
е бил Юпитер или Марс.
фламинго (лат.) зоол. вид южна блат-
на птица със сравнително късо тя-
ло, покрито с рехава бялорозова
или червеникава перушина, с тън-
ка много дълга шия и дълги тън-
ки крака.
фланг (фр.) страна, край, крило, къ-
дето се извършва бойното разпо-
ложение на войска; — флангов
марш, движение на войските ус-
поредно с фронта на неприятеля,
флебектазия (гр.) мед. разширение
на вени.
флебит (лат.) възпаление на вените,
най-често на краката, като услож-
нение на заразни болести, след

759
флокс
раждане, операции в малкия таз
и др.; тромбофлебит.
флебографня (гр.) jwed. 1. рентгеног-
рафия на вените с помошта на съ-
държащи йод контрастни средст-
ва; 2. записване на венозния пулс,
флеболит (гр.) мед. венозен камък,
флебология (гр ) мед. дял от меди-
цината, който се занимава с изу-
чаване болестите на вените и тях-
ното лечение.
флеборагия (гр.) мед. кръвоизлив по-
ради спукване на вена.
флеботом специалист по флебото-
мия.
флеботомия (гр.) мед. срязване на ве-
на за пускане на кръв, приложи-
мо при лекуване на разширени ве-
ни.
флеботромбоза (гр.) мед. флебит с
вторична тромбоза; тромбоза на
вена.
флебофталмология (гр.) мед. кръво-
пускане от окото.
флегматик (гр.) 1. спокоен, трудно
раздразним човек; 2. псих. тип
темперамент, който се отличава
със слаба емоционална реактив-
ност, с бавни и спокойни емоци-
онални реакции; — флегматичен
нечувствителен, бавен, безразли-
чен.
флексимен (гр.) език, който прите-
жава флексия, който се изменя;
—
флексивнн езици една от основ-
ните групи езици според техния
морфологичен строеж, чиито осо-
бености са: а) наличие на вътреш-
на флексия или редуване; б) окон-
чанията с граматични морфеми са
носители на няколко граматичес-
ки значения (време, лице, число);
в) тясно свързване на граматич-
ните морфеми с основата на ду-
мата; — флексибилвост многост-
ранност.
флексия (лат.) 1. език, съвкупност от
граматични изменения, които
претърпява една дума в оконча-
нието си според службата й в из-
речението (при спрежение и при
склонения); 2. самото окончание
на думите при склоненията и
спреженията; завършек; — вът-
решна флексия или флексия на ос-
новата — редуване на гласни в ко-
рена по определени правила, ко-
ето има граматично или словооб-
разувателно значение.
флексор (лат.) анат. мускул, който
причинява свиване, сгъване; сгъ-
вач.
флексура (лат.) 1. мед. извивка, за-
вой, кривина; 2. геол. тектонска
структура, чиито пластове са ко-
леновидно огънати.
флигел (нем.) I. странични прист-
ройки към голямото здание, кри-
ло; 2. музикален инструмент, вид
дълго пиано.
флнгорна (ит.) меден духов музика-
лен инструмент с мека и изрази-
телна звучност.
флинт (нем.) техн. кремък.
флирт (англ.) ухажване, закачки без
сериозни намерения.
флиш (нем.) геол. седиментна морс-
ка формация с характерен ритми-
.
чен строеж и голяма дебелина,
флобер (от собств. фр.) малък пис-
толет за стрелба по дребни птици
или за момчешка забава.
флогистон (гр.) хим. ненаучна пред-
става за „течност”, която се съ-
държа в горливи вещества (вклю-
чително металите) и се отделя във
вид на огън при тяхното горене;
—
флогистоиен и флогистонов хим.
който се отнася до флогистон; —
флогнстонна теория — теория, ко-
ято признава съществуването на
флогистон (създадена от Г. Щал,
1669-1734 г.) .
флогоза (гр.) мед. възпаление пора-
ди изгаряне.
флокс (гр.) бот. градинско цвете с

флокулация
760
ярки червени, бели и лилави ки-
чести цветове за паркови бордю-
ри; плъмък.
флокулация (лат.) хим. утаяване, ко-
агулация или слепване на първо-
начално ситнозърнеста утайка във
вид на едри парцали.
флор (нем.) тънка прозрачна мате-
рия.
Флора (лат.) 1. богиня на цветята;
2. всички намиращи се растения
в една област или страна; расти-
телност.
флореал (лат.) седмият месец на
френския революционен календар
от 1793 г. (20-21 април до 19-20
май).
флоридин (по собств. Флорида) ми-
нер. вид глина, която се добива
във Флорида, САЩ и служи за
пречистване на петролни продук-
ти и при хидрогенизиране на маз-
нините.
флоризъм (лат.) худ. изкуство да се
комбинират изсушени растения за
създаване на картини.
флоримания (лат.) книж. прекомер-
на страст към цветята.
флорин (лат.) 1. стара италианска
златна монета; 2. парична едини-
ца в Холандия; гулден.
флорист книж. добър познавач на
флората; ботаник.
флот и флота (фр.) 1. съвкупност от
кораби с еднакво предназначение
и национална принадлежност или
други еднакви признаци; 2. воен.
операционно обединение от во-
еноморските сили на големите
държави за водене на военни дей-
ствия на морския театър; — въз-
душен флот сбор от самолети и
други летателни апарати на даде-
на страна; авиация; — флотилия
1. военноморски флот от по-мал -
ки еднотипни кораби; 2. в САЩ,
Англия и др.
—
тактическо съеди-
нение ог един клас кораби; 3. съ-
единение от промишлени, екпе-
диционни, спортни и други ко-
раби.
флотация1 (англ.) 1. минер. метод за
обогатяване на фино смлени по-
лезни изкопаеми (предимно ру-
ди), който се обосновава на фи-
зико-химичените свойства на ми-
нералните частици да се прикреп-
ват в различна степен към гранич-
ните повърхности на течната и га-
зообразна фаза.
флотация2 (англ.) фин. пускане на
акциите на дадена компания на
фондовата борса за първи път.
флуид (лат.) 1. хим . общо название
за течностите и газовете, които от
гледна точка на механиката имат
еднакви свойства имолекулите им,
за разлика от молекулите на твър-
дите тела, са лекоподвижни една
спрямо друга; 2. книж. според
спиритистите — невидима сила,
психически ток, който се излъч-
ва от тялото на човек; 3. физ. не-
забележима течност, чрез която до
18. век се обяснявали явления ка-
то магнетизъм, топлина и елект-
ричество.
флуктуация (лат.) 1. спец, безредни,
дребни отклонения на случайни
величини от техните средни
стойности, които се срешат при
физични, биологични, социално-
икономически величини; 2. мед.
усещане на люлеене при почук-
ване над събрана течност в някои
телесни кухини; 3. прен. колеба-
ние, непостоянство.
флумастер (англ.) книж. приспособ-
ление за писане, с пластмасов
корпус, в който се поставя порест
патрон, напоен с цветна смес, и с
пишеща част на края.
флуор (лат.) 1. хим . най-активният
химичен елемент, знак F, ат. т. 19,
пор. No 9, бледожълт отровен газ
с остра миризма; 2. мед. бяло те-

761
фоликулнн
чение от влагалището у жени,
флуоресценция (лат.) физ. i. свойст-
ва на някои вещества да се оцве-
тяват с различни багри при пог-
лъщане на светлинни лъчи; 2. раз-
ноцветно отражение на пречупе-
на светлина.
флуоризация (лат.) мед. метод за
предпазване зъбите от разрушава-
не чрез вътрешно или местно при-
ложение на солите на флуора във
воден разтвор или като паста.
фльонга (лат.) завързана на клуп
панделка; джуфка.
фльорца (рум.) разг. лека, развалена
жена.
флюгел1 (нем.) муз. старинен немс-
ки клавирен струнен инструмент
във форма на правоъгълен три-
ъгълник.
флюгел2 (нем.) книж. ветропоказа-
тел.
фоайе (фр.) зала в театър, където се
разхожда и почива публиката през
антрактите.
фоб- (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение който
се страхува или е враждебно нас-
троен към някого или нещо, нап-
ример германофоб, русофоб и др.
фобия (гр.) 1. мед. болестно състо-
яние, което се характеризира с
натрапливи непреодолими страхо-
ве, възникнали без реално осно-
вание; 2. псих. силен, непреодо-
лим, натрапчив страх, в чиято ос-
нова е механизмът на условните
рефлекси; състояние на болен по-
ради такъв страх.
- фобия (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение страх,
болестен страх, натрапчиво стра-
хово състояние, например агрофо-
бия, аерофобия и др.
фогя (ит.) разг. хитър човек, който
на шега често постига свои цели;
хитрец, присмехулник, мошеник,
фойерверк (нем.) книж. бенгалски
огньове, ракети и др. ефектни ос-
ветления, които се употребяват
при нощни увеселения.
фок (хол.) мор. долното право плат-
но на предната корабна мачта.
фокален (лат.) книж. който се отна-
ся до фокус; централен.
фокмачта (хол.) предната мачта на
платноход.
фокстернер (англ.) порода кучета (за
лов на лисици).
*
фокстрот (англ.) I. вид салонен танц
със своеобразен ритъм и със сит-
ни, плъзгащи се стъпки; 2. музи-
кално произведение за такъв танц,
фокусннк (лат.) 1. човек, който пра-
ви фокуси; 2. прен. рядко измам-
ник, хитрец; — фокус 1. точка на
горенето, точка на събирането на
всички лъчи при оптически стък-
ла; 2. изкуство да се правят чрез
ловкост и бързина или оптическа
измама разни необясними явле-
ния; 3. нрен. център, в който се
съсредоточава нещо; 4. геом. оп-
ределена точка, която има неиз-
менно свойство по отношение на
произволни точки отдадена кри-
ва; 5. мед. огнище, център на въз-
палителен процес; 6. в цирковото
изкуство — ловка игра с предме-
ти, основана на хитрост и бързи-
на в движенията, която оставя
впечатление у зрителя, че се вър-
ши нещо необикновено, свръхес-
тествено; 7. прен. хитро скроена
измама; машинация.
фоликул (лат.) анат. 1. мехурче или
торбичка в корена на космите,
лимфната система и някои орга-
ни с вътрешна секреция (щито-
видна жлеза, хипофиза и др.);
жлезно мехурче; 2. стесн. съста-
вен елемент на яйчника, в който
се развива яйцеклетката при ово-
генеза.
фоликулин (лат.) 1. анат. хормон на
яйчниковия фоликул; естрин; 2.

фоликулит
762
мед. препарат, който лекува на-
рушената дейност на яйчниците.
фоликулит (лат.) мед. възпаление на
космения фоликул, на яйчнико-
вите мехурчета.
фолио (лат.) цял лист хартия,
фолкетинг (дат.) полит. долната ка-
мара на датския парламент.
фолклор (англ.) 1. устни художест-
вени произведения, създавани и
разпространявани от народа, за-
доволяващи неговите литератур-
ни интереси; народно словесно
творчество; 2. народно изкуство,
вярвания и знания и обичаи, ко-
ито биват словесни, музикални,
танцови, медицински и др.; 3. в
някои страни — цялата народна
култура; — фолклорист литер. ли-
це, което се занимава с издирва-
не, записване и обнародване на
народни умотворения; 2. научен
работник, специалист по фолклор;
—• фолклорнстика (рус.) 1. наука
за народното творчество; 2. в ня-
кои страни — етнография.
фон (фр.) 1. основният цвят, върху
който е изработена или се очер-
тава картина, предмет, фигура: че-
рен, син фон; 2. (нем.) представ-
ка пред фамилията на немски бла-
городници; 3. прен. среда, обста-
новка, в която става нещо, разви-
ва се някакво събитие, действие
(обикновено в литературно про-
изведение); 4. (гр.) физ. начална
стойност на измервана величина,
която се дължи на неотстраними
паразитни фактори й затруднява
измерването на величината, кога-
то тя има малка стойност.
фон(о)- и
- фон (гр.) първа съставна
част на сложни думи със значе-
ние отношение към глас, шум,
звук, например грамофон, фоног-
раф, филмофон и др.
фонация (гр.) книж. произнасяне,
изговаряне на звук.
фонд (фр.) 1. основен капитал; 2. па -
рични средства за определена цел;
—
фондове фин. съвкупност от
средства, обединени поред източ-
ника, предназначението или на-
чина на изпозване; — златен фонд
—
а) паричен запас от злато, б)
най-хубавата част от нещо.
фондация (фр.) основан от дарител
фонд, който се използва според
указанието на основателя.
фонема (гр.) език, най-малката фо-
нетична единица в езика, звук,
който се използва за различаване
и изграждане на смисловите ези-
кови единици (думи, морфеми);
2. мед. халюцинация под форма
на думи.
фонетика (гр.) език. 1 . дял от ези-
кознанието, който се занимава със
звуковата страна на езика и със
звуковите промени в думите; 2.
акустични и артикулационни
свойства на звуковете на даден
език; 3. звуков състав на даден
език; — фонетичен правопис пра-
вопис, според който думите се пи-
шат както се произнасят.
фонизъм (гр.) псих. възникване на
слухови представи при зрителни
и други неслухови впечатления.
фоняка (гр.) книж. 1. език, фонети-
ка; 2. литер. звукова организация
на политическата реч.
фонов (фр.) който се отнася до фон;
—
фонов орнамент печ.
—
топог-
рафски орнамент, който служи за
набиране на фонове на свидетел-
ства и ценни книжа.
фонология (гр.) част от граматиката:
за (звуко)произношението; — фо-
нолог специалист по фонология.
фонологнзация (гр.) език, превръща-
не на вариантите на фонемите от
звуковата система на езика в смис-
лоразличителни елементи.
фонология (гр.) език, дял от фоне-
тиката, който се занимава с фун-

763
формализъм
кционалната страна на звуковите
средства на езика (морфеми, ду-
ми, фрази); наука за фонемите.
фонон (гр.) физ. елементарно коли-
чество енергия в еластични (зву-
кови) вълни в твърдо кристално
тяло, подобно на светлинния
квант; звуков квант.
фонопулмограф (лат.) мед. апарат,
който регистрира и усилва специ-
фичните шумове на белите дро-
бове.
фоноскоп (гр.) 1. фин. уред за изс-
ледване на звуковите особености
на речта и придружаващите ги
движения на устните и лицевите
мускули; 2. мед. уред за преслуш-
ване на сърцето и белите дробо-
ве; фонендоскоп.
фоностялистнка език, дял от стилис-
тиката, който се занимава с експ-
ресивните свойства на варианти-
те в произнасянето на думите и
словосъчетан ията.
фонотека (гр.) сбирка от звукозапи-
си.
фонтанела (лат.) анат. място на че-
репа у новородено дете, което се
състои още от съединителна тъ-
кан между челната част и двете
теменни части, а се затваря чрез
растеж на заграждащите я кости
през втората година.
фордизация книж. въвеждане на
фордизма в производството.
фордизъм (по собст. амер. инженер
и фабрикант X. Форд) книж. сис-
тема на организация и рациона-
лизация на труда и производст-
вото, която включва и социални
възгледи за хармония на интере-
сите на капиталиста и работници-
те, въведена за първи път в авто-
•
мобилните заводи на X. Форд в
началото на 20. век.
форейнор (нем.) книж. конник, кой-
то управлява предните коне при
впрягане на няколко реда коне;
преден ездач.
форзац (нем.) печ. двоен лист хар-
тия, който съединява подвързана-
та книга с корицата.
форинт (унг.) основнапарична еди-
ница в Унгария.
форма (лат.) 1. външен вид. очерта-
нието на предмета; 2. само мн.
външно очертание на отделни
части на тялото; външност, фигу-
ра; 3. съд или приспособление, в
което се излива разтопена или теч-
на маса, която след изстиване или
изпичане приема очертанието на
съда; калъп; 4. прен. начин на из-
казване, външен израз; 5. прен.
структура на нещо в зависимост
от съдържанието, система на ор-
ганизация; вид, устройство, струк-
тура; 6. прен. външен вид, външ-
ност, която противоречи на съдър-
жанието; 7. външна страна на ху-
дожествено произведение; 8. език.
видоизменение на дума, което из-
разява определено граматично
значение; 9. печ . набор или рам-
ка, в която се поставя набраният
текст за печат; 10, мат. всеки от
елементите на пространството;
точка, линия, фигура и пр.; 11.
филос. структурата на нещата, ха-
рактерът на вътрешните връзки,
начинът на организация на тех-
ните части; 12. биол. съвкупност
от индивиди на даден вид, които
се отличават по един постоянен
белег от други индивиди на съ-
щия вид; 13. униформа; строго ус-
тановено облекло; — формализа-
ция псих. създаване на знакова
система („азбука”) за решаване на
тесен кръг задачи.
формалдехид (лат.) хим. най-прос-
тият алдехид на мравчената кисе-
лина.
формализъм (фр.) книж. 1. строго
придържане кьм установени фор-
ми, към външната страна на не-

формант
764
що, без оглед на неговото съдър-
жание; 2. в изкуството — една от
най-характерните особености на
направления от края на 19. и през
20. век като символизъм, кубизъм,
дадаизъм, футуризъм, абстракци-
онизъм и др.; 3. в математиката
—
направление в математическа-
та логика, което се занимава с до-
казване непротиворечивостта на
различните математически тео-
рии; — формален (лат.) 1. който
се отнася до формата, до външ-
ния вид, външната страна на не-
що; 2. който съществува само по
форма, външно; неистински, при-
виден; 3. който е повърхностен,
без всякаква задълбоченост; 4.
който става по законен ред; 5.
който се отнася до граматична
форма; 6. който е основан на
принципите на формализма; —
формалист (лат.) книж, 1. човек,
който сляпо се придържа към ус-
тановени форми, към външната
страна на нещата във вреда на тях-
ната същност; 2. последовател на
формализма в изкуството или на-
уката.
формант (лат.) 1. език, част от дума,
която служи за нейното образу-
ване; словообразуваща част; 2. муз.
зона на доминиращи тонове на
обертоновата скала, които допри-
насят за формиране на тембъра на
инструмент или глас.
формат (лат.) полигр. 1. размери
(дължина и ширина) на лист пе-
чатарска хартия; 2. означение за
размер на книга, който показва
колко пъти е сгънат печатарският
лист; 3. образец; — (англ.) комп.
структурата, която се използва при
организирането на данните; опре-
деля се предварително и в някои
случаи е установена ог промиш-
лени или международни стандар-
ти; — форматиране предварител-
на подготовка на празен носител,
например дискета, за запис на
данни върху него или организи-
ране на данните в предварително
определена структура.
формация (лат.) 1. книж. образува-
не, създаване; 2. геол. напластя-
ване на скалисти маси, които са
продължение или съставна нераз-
делна част от едно цяло, образу-
вано в същия период; 3. истори-
чески определена степен в разви-
тието на човешкото общество; 4.
книж. организирана група от хо-
ра с определена цел.
формула (лат.) 1. математически из-
раз — общо правило, намерено
чрез изчисления; 2. хим . условно
изразяване чрез букви и цифри
състава на сложни химичени съ-
единения; 3. общоприето прави-
ло, образец; 4. общо, кратко и точ-
но определение на нещо; — фор-
мулен който се отнася до форму-
ла; — формулен набор печ. набра-
ни форми, изпълнени с физични,
математически и други формули;
—
формулировка книж. 1. точно,
.
ясно и сбито изложение на ми-
съл, решение и под.; 2. определе-
ние, формула.
форпост (хол.) воен. предна укрепе-
на позиция; аванпост.
форт (фр.) 1. неголямо укрепление
в голяма крепост, приспособено
за самостоятелна отбрана; 2. твър-
да извита част на обувка откъм пе-
тата.
фортификация (фр.) военна наука за
укрепване на позицията, граница-
та, градове и пр.
—
фортификаци-
онен който служи за укрепване.
фортома (гр.) диал. здраво, дебело
въже.
Фортран (англ.) комп. език за прог-
рамиране, чието име произлиза от
formula translation (транслация на
формули). Използван за първи път

765
фосфорити
от IBM в средата на 50-те години.
Фортуна (лат.) 1. богиня на щасти-
ето (у древните римляни); 2. щас-
тие, съдба.
форум (лат.) 1 ист. централен град-
ски площад за обсъждане на ня-
кои въпроси от народа в Рим; ши-
роко представител!ю събрание; 2.
top. място за съдопроизводство;
съд, съдилище; 3. юр. подсъдност;
4. прен. средище за обществена и
политическа дейност; 5. широко
представително събрание; конг-
рес, конференция и др.
форуърд (англ.) фин. бъдешо коли-
чество валута или суровина, при-
добито чрез договор между про-
давач и купувач.
форфе (фр.) книж. извършване ра-
бота, доставка, придприятие или
покупко-продажба на цяло.
форфетиране фин. покупка на взе-
мания с ненастьпил падеж най-
често при външнотърговски сдел-
ки с определени условия.
форхенд (англ.) спорт, удар от дяс-
но при игра на тенис.
форцепс (лат.) медицински клещи,
използвани при трудно раждане.
форшлаг (нем.) 1. в музиката — мал-
ки ноти, които не влизат в такта,
а само се изпълняват за украше-
ние на пиесата; 2. мор. тънко въ-
же за разгъване предното платно
на плавателен съд.
форшпян (нем.) телев. подбрани
кадри от художествен или доку-
ментален филм или предаване,
които изразяват накратко неговото
съдържание или загатват за раз-
витието на сюжета.
форщевен (хол.) мор. част на кораб
откъм носа.
фосген (гр.) хим. диклоранхидрат на
въглената киселина
много от-
ровен газ с миризма на гнило се-
но, който се получава главно при
нагряване на въглероден окис с
хлор в присъствие на катализатор
—
активен въглен
фосграф (гр ) техн зем. прибор за
изследване физиологията на сел-
скостопанските култури, основа-
но на свойствата на растенията да
натрупат светлинна енергия и да
я излъчват след прекратяването на
излъчването.
фосил (лат.) палеонт. изкопаема вка-
менелост от някогашно животно
или растение.
фосилнзацня (лат.) книж. природен,
естествен процес, при който ор-
ганизми или техни части след
смъртта си се превръщат във вка-
менелости.
фосорес (фр.) ист. наименование на
строителите на галерии-катаком-
би в Рим.
фосфат (гр.) хим. 1 . сол на ортофос-
форната киселина, употребявана
в техниката, медицината и земе-
делието; 2. общо название на фос-
фатните съединения, които съдър-
жат фосфорна киселина; — фос-
фор I. хим . елемент от V група на
периодичната система съсчнлк Р
пор. No 15, ат. т. 30,9738; светещ в
тъмното, много отровен, лесно за-
палим металоид с жълт, червен
или друг цвят; 2. изкуствено ве-
щество, което фосфоресцира и
служи за светещи знаци през нощ-
та; — фосфоресценция физ. фото-
луминисценция; свойство на ня-
кои вещества да излъчват светли-
на при възбуждане, по което се
различава от флуоресценцията.
фосфей (гр.) физ. усещане на свет-
линни искри в очите на човека
под влияние на електромагнитни
полета.
фосфопротенди (гр.) хим. сложни
белтъци, съдържащи естерно свър-
зана фосфорна киселина.
фосфорити (гр.) минер. седиментни
скали, в състава на които се на-

фосфороскоп
766
мират калциево-фосфатни мине-
рали от типа на апатита, със съ-
държание на фосфорен петоокис
обикновено от 12 до 40% и слу-
жат като изкуствени торове,
фосфороскоп (гр.) физ. уред за из-
мерване на фосфоресценцията.
фот (гр.) физ. единица мярка за спе-
цифично лъчеизпускане (светли-
нен поток от единица площ), рав-
на на 1 лумен на см2.
фотарий и фотарнум (гр.) мед. по-
мещение в лечебно заведение за
групово облъчване с ултравиоле-
тови лъчи.
фотизъм (гр.) физ. вторични усеща-
ния за светлина или за цвят, пре-
дизвикан от слухови или други
раздразнения, а не от зрителни
възприятия.
фото- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение отно-
шение към светлина или към фо-
тография, например фотоген, фо-
тоархив и др.
фотобактерия хим. бактерия, която
образува вещество, издаващо свет-
лина, когато се съединява с кис-
лород.
фотогеи (гр.) фим. 1. вещество, ко-
ято изпуска светлина; 2. изкуст-
вено минерално масло.
фотогеничен (гр.) фот. обикновено
за лице, физиономия — с качест-
ва да се възпроизвежда добре на
фотографска снимка.
фотоглиптика печ. гравиране с по-
мощта на светлина.
фотоглнптия печ. печатен способ от
хроможелатинов релеф; релефен
печат.
фотограметрия (гр.) 1. техническа
наука, която се занимава с опре-
деляне на формата, размерите и
положението на различни обекти
по техния фотообраз; 2. точно оп-
ределена големина и размери на
даден предмет чрез измерването
им на фотографска снимка.
фотография (гр.) 1. изкуство за по-
лучаване на изображения посред-
ством действието на светлината
върху някои химични състави; 2.
отпечатък, получен по такъв на-
чин; снимка; 3. разг. ателие за пра-
вене на снимки.
фотоелектричество физ. електричес-
тво, получено под действието на
светлина.
фотожурналнстика журн. информа-
ция чрез снимки; — фотожурна-
лист журн. журналист фотограф;
фотокореспондент; — фотоксилог-
рафия (гр.) худ. гравиране върху
дърво по нанесен върху него об-
раз чрез фотография.
фотолиза (гр.) хим. разлагане на хи-
мични съединения под въздейст-
вието на светлината.
фотометрия (гр.) 1. опт . дял от оп-
тиката, който има за предмет из-
мерването на величините, отнася-
щи се до светлината; 2. измерва-
не силата на светлината; 3. астр.
дял от астрономията, който се за-
нимава с измерване яркостта на
звездите; — фотометър (гр.) \ .физ.
уред за измерване фотометрични
величини; 2. астр. уред за измер-
ване яркостта на звездите.
фотон (гр.) физ. елементарно коли-
чество електромагнитна лъчиста
енергия с произволна честота.
фотоника (гр.) спец, наука, която
изучава възможностите, свързани
е помощта на светлинните лъчи.
фототерапия мед. използване за ле-
чебни цели лъчите на Слънцето
(слънчеви бани), кварцова свет-
лина, електрическа светлина и др.
фотофобия (гр.) мед. повишена чув-
ствителност на окото към светли-
на; болезнен страх от светлина.
фотофон (гр.) физ. уред за предава-
не на звук на разстояние с помощ-
та на светлинни лъчи; 2. уред за

767
фракция
записване на звук върху фотограф-
на лента.
фотофореза (гр.) физ. придвижване
на ултрамикроскопични суспен-
дирани частици в определена по-
сока под влияние на силно облъч-
ване.
фотохелиограф физ. уред за снима-
не на Слънцето и неговата повър-
хност.
фотохиалотопия (гр.) печ. способ за
получаване печатна форма чрез
осветяване под негатив една на-
мазана със светлочувствителен же-
латин дебела стъклена плоча, от
която после се отпечатват в спе-
циална преса голямо количество
отпечатъци; светлопечат.
фотохимнграфия печ. получаване на
клишета за висок печат чрез фо-
тография и разяждане на метал-
ни плочи с киселина.
фотохимия (гр.) дял от химията, кой-
то изучава реакциите, които про-
изтичат под въздействието на
електромагнитни лъчения с раз-
лична дължина на вълната (вклю-
чително и видимите светлинни
лъчи).
фотьойл (фр.) тапициран стол с ме-
ки облегала за гърба и лактите;
кресло.
фохт (лат.) ист. 1 . в средновековна
Германия — наместник на импе-
ратора; 2. наследствен управител
на църковен имот; 3. съдия в епис-
копския или кралски съд; 4. сел-
ски кмет в Германия.
фрагмент (лат.) книж. 1 . откъс, от-
делна част от художествено, ли-
тературно, научно или друго про-
изведение; откъслек; 2. запазена
част от стар ръкопис или отломка
от съществувало някога произве-
дение на изобразителното изкус-
тво, керамиката, архитектурата и
др.; — фржгментарен 1. запазен ка-
то фрагмент; 2. прен. откъслечен,
непълен, фрагментен; — фрагмен-
тист книж. ост. издател на откъ-
сиот книги.
фраза (гр.) 1. изречение, израз; 2.
прен. празна, безсъдържателна ми-
съл, външно украсена; — фразе-
ология устойчиви изрази в един
език, в дадена литература; —
фризьор книж. неодобр. човек, кои-
то обича и умее са си служи с кра-
сиви и гръмки, но без реално съ-
държание фрази; дърдорко, праз-
нодумец; — фразеологизъм език.
устойчиво съчетание от две или
повече думи, което с придобило
ново, единно значение, обикно-
вено напълно различно от значе-
нието на съставящите го думи;
фразеологична единица; — фра-
зеологнчен и фразеологячески кой-
то се отнася до фразеология, —
фразеологична единица фразеоло-
гизъм.
фразоним (гр.) литер. вид псевдо-
ним, който представлява фраза
(завършено или незавършено из-
речение).
фрак (фр.) черна мъжка официална
дреха с изрязани предни краища.
фрактура (лат.) 1. мед. счупване на
кост, най-често при силен удар
или при болестни поцеси, които
отслабват костта; 2. печ . немски го-
тически шрифт (поради това, че
буквите са много начупени).
фракция (лат.) I. поит . групировка
в политическа партия, която не
споделя някои основни положе-
ния от общата партийна полити-
ка; крило; 2. полит . организира-
на група в парламант или в друго
представително учреждение, ко-
ято принадлежи към една поли-
тическа партия; 3. хим . вещество
или група вещества, близки по тя-
какви свойства, които се отделят
от сместа им с други вещества чрез
дестилация или по други начини;

фрамуга
768
—
фракционен който е свързан с
някаква фракция; — фракционна
дестилация хим. разделяне на сме-
си от течности на отделни, с раз-
личен състав части (фракции), ко-
ито кипят в определен темпера-
турен интервал.
фрамуга (пол.) I. горната част на
прозорец, която обикновено не се
отваря; 2. корниз за щори или за-
веса в горната част на неподвиж-
на рамка.
франзела и франджела (ит.) разг.
продълговат бял фляб.
франк (фр.) парична единица във
Франция, Швейцария, Люксем-
бург, Белгия и др.
франкизъм (по собств. исп. Фран-
ко) полит. фашистки режим на
диктатора Франко, установен в
Испания слсд Гражданската вой-
на 1936-1939 г., идеологическа и
митическа доктрина на испан-
ския фашизъм.
франкирам (ит.) освобождаване от
плащане получателя на пратка; —
франкиране плащане предварител-
| пренос на писма, стока и
-
франко свободно от пла-
. нс.
—
франко вагон транспорт
за сметка па продавача.
франкировка търг, точно установя-
ване мястото на предаването, съ-
|<< [ по приемането на стоката
- ри сделки с други страни.
франкмасонство (фр.) свободно зи-
дарство; тайно общество, което
има за цел нравствено да усъвър-
шенства членовете си и на общес-
твото.
франтирьор (фр.) полит. книж. френ-
ски патриот-партизанин, който
води борба срещу окупатора в соб-
ствената си страна.
франций (по собств. лат .) хим. ради-
оактивен химичен елемент от I
група на периодичната система,
пор.No87,зн,Fr—койтосепо-
лучава от продуктите на радиоак-
тивното разпадайе на актиния.
францисканцн (наречени по името
на основателя Франциск) члено-
ве на монашески орден, който
имал за цел съвършеното отрича-
не от всички блага и удоволствия
в живота.
франшиз(а) (фр.) фин. I . недостиг на
доставена стока от уговореното,
изразен в процент; 2. освобожда-
ване на застрахоовател да заплати
малки загуби до определен про-
цент.
фрапантен (фр.) книж. разг. който
прави силно впечатлениие.
фрапирам (фр.) обръщам внимание,
поразявам, учудвам.
фратерниране (фр.) побратимяване;
—
фратернитет братство.
фратрия (гр.) ист. подразделение на
племе в древността, главно в Ати-
ка, което представлявало съвкуп-
ност от няколко рода с еднакъм
произход.
фрахт (нем.) 1. товар, превозен с ко-
раб; 2. заплащане за превоз на сто-
ка; 3. превозване на стока с на-
емен кораб; 4. книжа, които прид-
ружават натоварена стока; —
фрахтувам (нем.) книж. мор. на-
емам кораб за прекарване на сто-
ка.
фрегата (фр.) 1. мор. лек тримачтов
военен кораб; 2. мор. съвременен
военен кораб от преходен тип
между леките крайцери и ескад-
рените мининосци, придназначен
за противовъздушна отбрана и за
борба с подводници; 3. зоол . мор-
ска птица, която обитава топлите
морета с голяма крива и дълга
опашка.
фрез (фр.) 1. за цвят, багра — който
е светлочервен като зряла ягода;
фрезов; 2. дърв. част от прозореч-
на (или на врата) рамка за стък-
ло.

769
фрнгорифичен
фреза (фр.) техн. специален инст-
румент с резци (зъбци) и с върте-
ливо движение за обработване с
фрезови машини на плоскости,
канали, резби, зъби на зъбни ко-
лела и инструменти, разрязване на
материали и др.;
—
фрезмашнна
техн. 1. машина за обработване на
метална или дървена повърхност
чрез отнемане на къси стружки
посредством въртяща се фреза;
фрезова машина; 2. самоходна или
теглена от трактор машина, която
има въртящ се барабан с ножове
за разрязване и разрохкване на
почвата, употребявана при разо-
раване на целини и места, праве-
не на трасета на пътища, железо-
пътни линии и т.н .; 3. специално
приспособена машина за меха-
нично добиване на торф.
фрезия (по собств. Фрсз, шведски
ботаник) бот. стайно цвете с ху-
бави жълти цветове.
фреялина (нем.) книж. девойка от
знатен произход — придворна да-
ма на императрица, княгиня и пр.
фрекантирам (фр.) често, редовно
посещавам (напр. кафене).
фреквенцях (лат.) 1. физ. брой на
светлинни, електрически и други
трептения в секунда; честота; 2.
честота на поява, на употреба на
нещо.
френга (тур.) венерическа болест,
сифилис.
френгкя (тур.) тънка остра сабя,
френезия (гр.) лудост вследствие въз-
паление на мозъка.
френелов (по собств. Френел, фр.
физик) в съчетание френелова ле-
ща физ.
—
стъпаловидна леща с
относително голям отвор; — фре-
нелово огледало физ. оптичен при-
бор за получаване и изследване
интерференцията на светлината.
френетичен (гр.) 1. мед. луд, безу-
мен; 2. книж. прекадено възтор-
жен, ликуващ, ентусиазиран; —
френетик (гр ) мед. лице, болно от
френезия.
френк-терзия (перс.) ост. шивач на
модерни, френски дрехи в мина-
лото.
фреяологня (гр.) 1. учение за пред-
полагаемата връзка между конст-
рукцията на черепа и мозъка с ум-
ствените способности и характе-
ра на човека; 2. учение, според ко-
ето по формата на черепните кос-
ти може да се съди за проявата на
сложни психически качества; —
френолог специиалист, който се
занимава с френология; ~ фре-
нопатня мед. заболяване на мозъ-
ка.
фреон (фр.) хим. невъзпламенима,
лесноизпарима течност, използва-
на за изстудяване в хладилници и
климатични инсталации; хлади-
лен агент.
фреска (ит.) вид живопис, при ко-
ято боите се смесват с варна вода
и се нанасят върху мокра стена,
намазана с вар и пясък; стенопис.
Фрея (сканд.) богиня на любовта и
плодородието.
фриволен (фр.) суетен, лекомислен,
непостоянен; — фриволно книж.
леконравно, лекомислено.
фригийци (гр.) ист. древен индоев-
ропейски народ в Мала Азия, пре-
селен от Балканския полуостров,
сроден на тракоилирийци и ар-
менци.
фрнгийски ист. който принадлежи
или е свойственна фригийците; ~
фригийска шапка шапка, обикно-
вено червена, носена от гръцките
и римските освободени роби —
символ на свобода, а по-късно но-
сена и от якобинците и санкюло-
тите през Френската буржоазна
революция.
фригорнфичен (лат.) физ. изстудя-
ващ; — фрнгатор уредба за охлаж-

фриз
770
дане на помещения; охладител; —
фригидариум в древногръцките ба-
ни — помещение за охлаждане; —
фригория (лат.) единица мярка за
топлина, равна на абсолютната
стойност на калорията, но с об-
ратен знак, използвана в хладил-
ната техника като мярка за охлаж-
дане; — фриготерапия (лат.) мед.
лечение чрез прилагане на студ;
студолечение.
фриз (фр.-а н гл .) арх. 1. част от сте-
на, заградена като тясна ивица
между архитрава и корниза, обик-
новено украсена с рисунки; 2. бор-
дюр по края на стена, под, ковьор
и пр., обикновено украсен с фи-
гури; 3. изпъкнал хоризонтален
корниз, обикновено на горния
край на гардероб, бюфет, шкаф и
под.
фрязер (англ.) 1. кул. машина за раз-
биване и замразяване на смес от
полуфабрикати при производство-
то на сладолед; 2. съоръжение за
дълбоко замразяване.
фрикадела (фр.) кул. полуфабрикат,
приготвен от кълцано месо или от
субпродукти с подправки, във
форма на кебапче.
фрикандо (фр.) задушено телешко
месо или дивеч с бял, кисел сос.
фрикасе (лат.) кул. вид ястие с месо
и бял сос от брашно, яйца, кисе-
ло мляко и лимонов сок.
фрикативен (лат.) език, за звук —
който се произнася с шум и се об-
разува от триене на издишвания
въздух в теснината на говорните
органи(с,з,ш,ф,хидр.);—фри-
катив език, фрикативен звук.
фрикционен (рус.) 1. който се отна-
ся до фрикция; 2. който действа
под влияние натриенето; — фрик-
ционен конус техн.
—
детайл, из-
работен във вид на конус или на
пресечен конус, който чрез три-
ене предава въртящ момент към
друг детайл.
фрикция (лат.) 1. търкане, разтърк-
ване; миене на главата с различ-
ни лечебни течности; 2. техн .
стриване, разтриване, втриване; 3.
техн. гумиране на тъкан чрез
втриване на гумена смес в нея с
помощта на валци с различни пе-
риферни скорости.
фример (фр.) ист. третият месец на
френския републикански кален-
дар от 1793 г. (21-23 ноември до
20-22 декември).
Фрина (гр.) прочута древна гръцка
хубавица, която послужила като
модел за статуята на Афродита.
фритрейдерство (англ.) икон. направ-
ление в икономическата полити-
ка и теория на промишлената бур-
жоазия, която иска свобода на
конкуренцията и търговията, пре-
махване на митническите и други
ограничения и невмешателство на
държавата в частностопанската
дейност.
фриц (нем.) 1. ирон. подигравателно
прозвище на немец от последна-
та война; хитлерист, фашист.
Фройд, Зигмунд (1856 — 1939) авст-
рийски психиатър и психолог,
създател на психоанализа в теори-
ята и практиката; — фройдизъм (от
собств.) едно от главните течения
в съвременната психология, чиито
представители се опитват да обяс-
нят явленията в областта на пси-
хическия и обществения живот на
хората от гледище на безсъзнател-
ните, преди всичко сексуални вле-
чения.
фройлайн (нем.) рядко, разг. госпо-
жица.
фронда (фр.) ист. политическо дви-
жение във Франция (1648-1653),
насочено срещу абсолютизма по
време на управлението на мало-
летния Луи XIV.
фрондьор (фр.) ист. участник във

771
фтор
Фрондата.
фронт (лат.) 1. виеше оперативно
обединение, действащо на театъ-
ра на военните действия и включ-
ващо няколко общовойскови, тан-
кови и въздушни армии, усилва-
щи съединения и части и др.; 2.
предна линия, предна страна; 3.
протежение на бойната линия; 4.
тази страна от войнишкия строй,
към която те са обърнати с лица-
та си; — фронтален (лат.) 1. който
е обърнат, насочен право напред,
насреща, с лице към предната част
на нещо; насрещен, челен, пре-
ден; 2. който е разположен симет-
рично на фасада; лицев; 3. мед.
който се отнася до челото.
фронталност (лат.) 1. в живописта и
скулптурата — изобразяване на
фигури с лице към зрителите в си-
метрично разположение; 2. симет-
ричност на фасада.
фронтиспис (лат.)1. литер. илюстра-
ция в началото на книга, срещу
титулната страница, която отра-
зява характера на цялото произ-
ведение или илюстрира най-важ-
ния му епизод, а често — портрет
на автора; 2. арх. главна фасада
на здание.
фронтовак войник, който участва в
сражение на фронта; фронтови
войник; противоположно тиловак,
фронтогенеза (лат.) метеор, възник-
ване, образуване на атмосферен
фронт.
фроятолиза (лат.) метеор, явление в
зоната на атмосферния фронт, во-
дещи до намаляване на темпера-
турния хоризонтален градиент.
фронтов (фр.) триъгълно украшение
над входа или прозореца.
фростер (англ ) техн. вид апарат за
дълбоко замразяване на плодове
и зеленчуци.
фротола (ит.) муз. северноиталиан-
ска лирична песен на 3 или 4 гла-
са с народен характер.
фрукт (фр.) плод; — фруктови дър-
вета, плодни дървета.
фруктидор (лат.) ист. дванайсетият
месец на френския революционен
календар от 1793 г. (18 август —
17 септември).
фруктиера (фр.) съд за поднасяне на
плодове.
фруктнфикация (лат) книж. 1. оп-
лодотворяване; 2. оползотворява-
не.
фруктоза (лат.)хим. захар, която се.
съдържа в плодовете и в меда;
плодова захар.
фруктопровод (рус.) техн. тръбопро-
вод за транспортиране на плодо-
ве с помощта на вода.
фрулато (ит.) муз. начин на изпъл-
нение при някои духови инстру-
менти, наподобяващ тремоло.
фрустрация псих. психическо състо-
яние на дълбока неудовлетворе-
ност, дезорганизиране, породени
от съвкупност противоречия, ог-
раничения, забрани, условности
по пътя към постигане на значи-
ма за човека цел.
фруто (ит.) ост. десерт.
фтизнатрия (гр.) мед. наука, която
се занимава с изучаването и ле-
чението на туберкулозата в бели-
те дробове; 2. отделение в болни-
ца за лекуване на болни от тубер-
кулоза; — фтизема туберкулоза; —
фтизиатьр мед. лекар, специалист
по фтизиатрия, по лекуване на ту-
беркулозата; — фтизиология мед.
дял от медицината, който се за-
нимава с изучаване на предпаз-
ването, откриването, лечението и
други проблеми на туберкулоза-
та; — фтизне мед. белодробна ту-
беркулоза; фтиза.
фтнриаза и фтариазис (гр.) мед. кож-
на болест, причинена от въшки;
въшлясване
фтор (гр.) хим. химически елемент,

второпластн
772
безцветен газ, който има свойст-
во да разяжда стъклата и всички
метали, в това число и платината,
второпласти, второпласт (гр.) хим.
синтетични полимери, съдържа-
щи фтор; тефлон.
фуга 1. (ит.) музикално произведе-
ние, на което различните гласове
повтарят един след друг една и
съща мелодия; 2. (нем.) фалц,
жлеб; 3. празно място в излети или
измесени предмети; празнина,
дупка; 4. разстоянието между два
камъка.
фугас (фр.) снаряд, пълен със сил-
ни взривни вещества, заровен в
земята (мина), за да избухне при
стъпване отгоре; — фугасна бомба
воен. бомба, която действа чрез си-
лата на газовете.
фудул, фудулин (тур.) горделив, на-
дут човек; — фудуллък надутост,
гордеене.
фузня (лат.) търг. 1. сливане на две
или повече предприятия за оси-
гуряване на по-големи печалби; 2.
език, сливане звукове така, че или
единият напълно се губи, или и
двата се променят. г
фукара (тур.) сиромах; — фукарлък
сиромашия; — фукария разг. 1. фу-
карлък, бедност, сиромашия; 2.
само ед. събир. бедни хора, сиро-
машия, беднотия; 3. рядко фука-
ра, бедняк, сиромах.
фукоид (лат.) биол. образувание с
форма на вкаменено разклонено
растение, което се наблюдава по
повърхността или в пластовете на
утаени скали.
фукологня (гр.) наука за водорасли-
те.
фул (англ.) хаз. при игра на покер
—
пет карти, три от които са ед-
накви и двете също еднакви.
фулар (фр.) текст. 1. вид тънък и
мек копринен или памучен плат;
2. шалче или кърпа от такъв плат.
фулардмашина (фр.) техн. текст.
машина с непрекъснато действи-
е,която извършва последователно
напояването натькани като под-
готовка за боядисване.
фулгурит (лат;) книж. тръбовидна
дупка в пясък, направена от гръ-
мотевичен удар.
фулминат (лат.) хим. вид избухливо
вещество.
фумароли (ит.) хим. газови струи, ко-
ито се отделят от каналите и пук-
натините в кратера или по скло-
новете на вулканския конус след
прекратяване на ерупцията.
фумигант (англ.) хим. вещества, хи-
микали, с които се извършва фу-
мигация.
фумигация (лат.) мед. хим . обеззара-
зяване на ограничени пространс-
тва с отрови в газообразно или па-
рообразно състояние против на-
секоми, кърлежи и гризачи.
фунгин (лат.) бот. растително вещес-
тво, което се добива от гъбите.
фунгнрам (лат.) действам, изпълня-
вам някаква длъжност, устройвам.
фунгит (лат.) бот. корали във вид
на гъби.
фунгнциди (лат.) хим. вещества, ко-
ито убиват или спират развитието
на причинителите на болестите по
растенията.
фундаментален (лат.) 1. съществен;
2. основен, първоначален; — фун-
дамент 1. основа; 2. основно по-
ложение; основно понятие.
фунднрам (лат.) устройвам, учредя-
вам; — фунднран доход доход,
произхождащ от вложен в едно
предприятие капитал; — фунди-
ран дълг държавен дълг, гаранти-
ран с определени държавни при-
ходи.
фуникулер (лат.) техн. 1 . планинска
железница, по която вагонетките
се привеждат в движение чрез тег-
лене с кабел или от локомотив със

пз
фурна
зъбни двигателни колела; зъбчата
железница; 2. въжена транспорт-
на линия; лифт.
фуния (гр.) приспособление с кону-
сообразна форма и тръбовиден до-
лен край за наливане на течност
в съд с тясно гърло.
функционализъм (лат.) арх. направ-
ление в архитектурата след Пър-
вата световна война в Западна Ев-
ропа, което държи за икономич-
ност при строежите, като се из-
хожда от функцията на сградите.
функция1 (лат.) 1. деятелност в един
определен кръг; длъжност; 2. (в
математиката) израз, който има
освен постоянни и непостоянни
величини; — функционален книж.
който се отнася до функция, до
дейност; който е свързан с някак-
ва функция; 2. прен. несамосто-
ятелен, зависим; — функционал-
на група хим. група от атоми, хи-
мически свързани помежду си и
по определен начин с останалата
въглеводородна част на органич-
но съединение.
функция2 (лат.) 1. книж. работа,
дейност, служба; 2, прен. после-
дица от определена причина; 3.
мат. съответствие между промен-
ливи величини; 4. мат. зависима
променлива величина; 5. специ-
фична работа, която се извършва
от органите на живия организъм;
6. прен. значение, роля; — функ-
ционер лице, което изпълнява
важни и отговорни задачи, въз-
ложени му от някаква обществе-
на организация.
фунт (нем.) мярка за тежина: в Авс-
трия — 559 грама; в Русия: тър-
говски — 410 грама, аптекарски —
359 грама.
фураж (фр.) храна за коне и доби-
тък; — фуражен който се отнася
до фураж, който служи за храна
на добитък; — фуражни култури
—
селскостопански или диворас-
тящи растения, които се използ-
ват за храна на добитъка във вид
на зелен фураж, сено, силаж, кон-
центриран фураж и др.
фургон (лат.) 1. голяма закрита кола
за багаж и жилищни нужди; 2.
служебен вагон, закачен зад ло-
комотива, в който се помещават
персоналът, канцеларията на вла-
каипр.
фурда (тур.) 1. натрошен на едро
ориз; 2. ситен град; 3. парчета, ос-
татъци (при кроеж); 4. извара (от
мляко).
фуре (фр.) книж. захарни бонбони с
пълнеж.
фуриер (фр.) воен. сержант, който
наема квартира и се грижи за
прехраната на своята рота.
фуриернзъм (фр ) филос. учение на
френския утопист-социалист
Шарл Фурие (1772-1837), което
критикува капитализма и разра-
ботва план за изграждане на бъ-
дещото общество, което според
него съчетава промишленото със
селскостопанското производство и
осигурява на всички пълно удов-
летворяване на потребностите и
безграничен прогрес на човечес-
твото.
фурия (лат.) 1. богиня на отмъще-
нието; 2. прен. зла жена; 3. прен.
сила, стихия; 4. зоол. вид отровна
змия от австралийските земи.
фуркет(а) (лат.) извита игла с два
бода за придържане на женска ко-
са.
фурма (перс.) плод на финиковата
палма.
фурман (нем.) собственик, стопанин
на фурна.
фурна (лат.) 1. специална пеш за пе-
чене на хляб; 2. количеството хля-
б,което може да се побере в една
такава пещ; 3. помещение с така-
ва пещ; пекарна, хлебарница; —

фурнири
774
фуриаджнйскн който се отнася до
фурнаджия и до фурна; — фурна-
джня съдържател на фурна; пекар,
хлебар.
фурнири (фр.) тънки орехови иви-
цовидни изрезки за облепване на
мебелни изработки; — фурнитура
(фр.) книж. спомагателен матери-
ал, прилаган в някое производст-
во или занаят.
фурнисьор (фр.) доставчик.
фурор (лат.) необикновен ефект,
много силно впечатление.
фурункул (лат.) мед. гнойно възпа-
ление, цирей; — фурункулоза раз-
пространено образуване на фурун-
кули, многобройни циреи, въз-
никнали един след друг.
фурфурол (лат.) хим. масловидна
течност с приятна миризма, по-
лучавана при хидролиза с кисе-
лини и растителни отпадъци (три-
ци, шлюпки от слънчоглед, царе-
вица и др.) .
фурча (тур.) четка.
фус (нем.) спец. 1. мярка за площ
при размерване и продажба на ко-
жи и кожени изделия; 2. печ. ста-
ра английска мярка за печатарс-
ки букви.
фуска (гр.) пъпчица или мехурче по
кожата.
фуста (ит.) 1. широка долна женска
дреха от кръста надолу, обикно-
вено украсена с шевица или тан-
тела; 2. разг. дълга долна женска
дреха без ръкави от по-дебел плат;
3. нар. дълга и широка, обикно-
вено силно набрана в кръста по-
ла.
фустанела (гр.) долна фуста; — фус-
тан, женска рокля.
фустон (нем.) муз. прието през Сред-
новековието от строителите на ор-
гани означение на тоновите ви-
сочини.
фут (англ.) английска мярка за дъл-
жина = 30,48 см, употребявана в
страните — членки на Британс-
ката общност и САЩ; 2. руска
мярка за дължина, равна на 30,5
см.
фута (ар.) диал. домашна престилка
от груб плат.
футер (нем.) техн. огнеупорна об-
лицовка на пещ за топене на ме-
тал, парни котли др.;
—
футеро-
вам техн. облицовам вътрешност-
та на пещ с огнеупорен материал,
футляр (нем.) кутия или калъф за
пазене на инструменти, очила и
др.
фусосвещ (англ.) физ. английска еди-
ница за осветеност.
футуризъм (лат.) крайно течение на
група художници (чиито идеи си
пробиват път в литературата и му-
зиката), които мислят че едва бъ-
дещите поколения ще разберат
техните своеобразни творения и
отричат художественото наследс-
тво; — футурист литер. привър-
женик на футуризма; — футурис-
тичен и футуристически литер.
който е присъщ на футуризма и
на футурист; — футурология ком-
плексна дисциплина, която, като
се основава на данни от общест-
вените и естествените науки,
предвижда бъдещото развитие на
човечеството и отделните сфери
на живота на обществото.
фучия (тур.) бъчва.
фънки (джаз)(англ. -а мер.) стил в
джазовата музика с африкански
ритми и със звучене на блусове.
фьркулица (рум.) диал. вилица,
фъстък (ар.) 1. бот. едногодишно
растение, чиито плодове са обви-
ти с мека черупка и зреят в земя-
та; 2. плодът на това растение; 3.
прен. много малко на ръст същес-
тво.
фъшкня (перс.) пресни конски и ма-
гарешки изпражнения.
фьон (нем.) метеор, топъл и сух,

775
хайвая(ив)
обикновено силен и поривист вя-
тър, който понякога духа от пла-
нините към припланинските мес-
тности.
фьотьр (фр ) специална материя, от
която се правят меки шапки; ке-
че.
фюзелаж (фр.) ав. корпус на само-
лет от термопресована пластмаса,
фюрер (нем.) ист. във фашистка Гер-
мания — звание на оглавяващия
националсоциалистическата пар-
тия Адолф Хитлер; вожд, водач.
фючърс (англ.) фин. средство за по-
купката и препродажбата на су-
ровини и ценни книжа на опре-
делена дата в бъдещето по опре-
делена цена.
X
хабавера (по собств. Хавана, исп.)
1. народен кубински танц в 2/4
такт с умерено темпо и характер-
ни фигури, съпровождан от пеене
и импровизирани движения; 2.
музика за такъв танц.
хабеаскорпус (лат.) английско кон-
ституционно постановление, ко-
ето гарантира личната свобода.
хабер (тур.) нар. 1 . вест, новина, из-
вестие; 2. познание, понятие.
хабилитация (фр.) добиване право на
научно звание доцент и професор
(старши научен сътрудник в на-
учен институт) и съответно право
за четене на лекции в някое вие-
ше учебно заведение.
хабитуален (лат.) хроничен, повта-
рящ се; — хабитус (лат.) 1. анат.
съвкупност от външните призна-
ци, които характеризират устройс-
твото на тялото и външния изг-
лед на човек или животно; струк-
тура, телосложение; 2. рядко дър-
жане.
хав (ар.) диал. тънки влакна като мъх
от едната страна на тъкан.
хава (ар.) 1. нар. време като състо-
яние на атмосферата с оглед на
валежи, температура и пр.; 2. нар.
климат; 3. прен. разг. настроение,
положение.
хавале (тур.) товар, тежест, бреме.
хавлия (тур.) голяма дреха или кър-
па от мъхната материя за изтри-
ване след баня.
хавра (евр.) 1. еврейски молитвен
дом; 2. разг. безразборен разговор,
хагиографня (гр.) описание на жи-
вота на светиите; — хагяограф
описател на живота на светиите.
хадес (гр.) адът в гръцката митоло-
гия.
хаджилък (тур.) 1. (за християните):
Йерусалим и светите места около
него; 2. (за мюсюлманите): свети-
те места около Мека и Медина;
—
хаджия титла, която се дава на
християни и мюсюлмани, които
са ходили на поклонение по све-
тите места.
хадъм (тур.) скопец.
хаз (тур.) не правя хаз = не ме рад-
ва.
хазартна игра (фр.) комарджийска
игра; — хазарт игра на карти, за-
рове и под. със залагане на пари,
при която успехът зависи от слу-
чая; щастие, късмет, риск.
хазна (тур.) 1. държавно парично
съкровище; 2. вързоп, куп с па-
ри; — хазнатар ост. пазач или уп-
равител на хазна; ковчежник.
хазър (тур.) ост нар. 1. готов, при-
готвен; 2. така и така, разгеле.
хаирлия (тур.) нар. който носи доб-
ро, щастие; който е на хаир; бла-
годатен; — хаир добро, благодат,
щастие.
хаирсъзин (тур.) нар. ост. лош чо-
век; непрокопсаник, нехрани-
майко, вагабонтин, негодник.
хайван(ин) (ар.) 1. разг. животно, до-

хайвер
776
биче; 2. прен. глупав човек, глу-
пак.
хайвер (тур.) 1. яйца на риба или
друго водно животно, снасяни във
водата, обикновено в голямо ко-
личество; 2. осолени яйца от ри-
ба, употребявани като храна нап-
раво или след съответно пригот-
вяне.
хайдамак (тур.) диал. 1. едър и глу-
пав човек; дангалак; 2. вагабон-
тин, скитник.
хайдук 1. някогашното име на ун-
гарските войници; 2. сега: слуга,
разсилен в унгарското учрежде-
ние; 3. крадец; — хайдутлук i.
кражба, разбойничество; 2. дей-
ност на хайдутин.
хайдутин (тур.) I. ист. народен зак-
рилник и борец с оръжие в ръка
срещу турските потисници и чор-
баджиите по време на османско-
то робство; 2. крадец, разбойник;
—
хайдутувам ист. участвам в че-
та от хайдути за борба срещу тур-
ските потисници и чорбаджиите,
хайка (тур.) потеря.
хайлаз (тур.) разг. 1 . мързелив, ле-
нив; 2. мързеливец, ленивец; —•
хайлазин разг. мързеливец, лени-
вец; — хайлазлък разг. мързел,
мързелуване, безделие; — хайла-
зувам разг. държа се като хайла-
зин; мързелувам, безделнича.
хайлайф (англ.) висшето общество,
елит.
хаймана (тур.) уличник, който пос-
тоянно и безцелно скита; —
хайманувам държа се като хайма-
на; скитам.
хаймвер (нем.) полит. фашистка ор-
ганизация в Австрия преди Вто-
рата световна война.
хайнаджня (тур.) мързеливец, кой-
то избягва да работи.
хайта (тур.) скитник, празноскитащ
се.
хак (тур.) 1. заплата, възнагражде-
ние; 2, право, правда.
хакер (англ.) комп. потребител, прог-
рамист, който внася набързо про-
мени в системното програмно
осигуряване, обикновено без да
има право на това.
хал (тур.) положение.
хала [. мит. в славянската митоло-
гия: змей, ламя, ненаситна и
страшно силна; може да се прос-
тира като мъгла, да докара градо-
носни облаци и буря; 2. силен вя-
тър, буря; 3. като прил. много си-
лен, як; буен; 4. прен. едър, си-
лен, як човек; 5. прен. буен, не-
удържим, стремителен човек; 6.
прен., като сравн. гладник; човек,
който много яде и не се насища;
6. прен. неудържимо, стремител-
но, буйно.
халал (тур.) от сърце, с благосло-
вия.
халат (тур.) 1. принадлежности за
някой занаят (особено преноси-
ми); 2. домашна широка мъжка
дреха.
халач (ар.) диал. дръндар.
халва (ар.) сладкарско изделие, при-
готвено от захар, тахан, сусамено
масло или техни заместители, оре-
хи и др.; — халваджия произво-
дител или продавач на халва; —
халваджийство поминък на халва-
джия; — халвалък (тур.) пари, да-
дени за халва (за почерпка, на чи-
рак).
халда (нем.) мин. куп изхвърлена
пляка; насипище, табан.
хале (нем.) в промишлена сграда,
панаирна палата и др.
—
голямо
покрито помещение за промиш-
лени, търговски и стопански це-
ли.
хали (нем.) покрит пазар за храни-
телни продукти (зеленчук, месо,
масло и др.) .
халикоза (гр.) мед. професионално
заболяване у каменари, което се

777
хамелеон
дължи на продължителното вдиш-
ване на прах от камъни.
халистереза (гр.) мед. изчезване на
калциевите соли от костите вслед-
ствие на тежък рахит, гладуване и
пр.
халифат (ар.) царството на арабските
халифи; — халнф наследник, за-
местник на Мохамед; титла на
султана като религиозен глава на
мохамеданите.
халище (тур. от името на град Ка-
ликала в Турция) диал. дебела чер-
га за завиване или постилане, из-
работена от вълна или козина.
халка (ар.) малко метално колело;
брънка; 2. годежен или венчален
пръстен без камъни и други укра-
шения.
халкография (гр.) изкуство да се гра-
вира на медни плочи; — халко-
гарф специалист по халкография.
хало (гр.) 1. астр. оптическо явле-
ние в атмосферата — оцветен оре-
ол, пръстен или пръстени около
Слънцето или Луната, резултат от
пречупването и отражението на
слънчевите лъчи от кристалите на
високите перести облаци; 2. фот.
неясна снимка на силно осветено
тяло.
хало- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение сол,
например халотрем, халофит.
халогени (гр.) хим. химични елемен-
ти, които образуват соли (хлор,
йод, бром и флуор); — халогенеза
(гр.) геол. солообразуване; — ха-
логенид (гр.) хим. съединение на
метал с халогенен елемент; — ха-
логенирам (гр.) хим. въвеждам ха-
логенни атоми в молекулата на ор-
ганично съединение.
халосвам, халосам (гр.) диал. 1. блъс-
кам, удрям силно; 2. развалям,
обърквам.
халотерм (гр.) топъл минерален из-
вор, който съдържа разтворена
готварска сол.
халотехника (гр.) добиване сол за
индустриални цели.
халофнт (гр.) бот. растение, което
вирее на солени почви.
халтура (рус.) книж. небрежна ра-
бота; лошо и небрежно изработе-
но.
халюцинация (лат.) i. съновидение,
лъжливо възприятие; често болез-
нено състояние поради нервно
разстройство; 2. псих. възникване
на възприятия без наличие на съ-
ответни външни дразнители; мни-
мо възприятие за нещо несъщес-
твуващо; измама на сетивата; —
халюцинирам имам халюцинация.
Хам (евр. собств.) 1. библейско ли-
це, син на Ной, подиграл се с ба-
ща си, който бил пиян; 2. прен.
груб, невъзпитан, разпуснат човек,
хамада (ар.) геогр. равнинни каме-
нисти пространства в пустините
на Северна Африка, покрити с ко-
ра от груби изветрени материали,
хамалие (ар.) ост. такса за пренос;
—
хамаллък 1. (тур.) поминък на
хамалин; 2. прен. тежка, обикно-
вено физическа работа; — хама-
лин (тур.) носач на багаж; — ха -
мадовам 1. изпълнявам работа на
хамалин, нося тежки товари, ба-
гаж; 2. прен. върша тежка, обик-
новено физическа работа срещу
ниско възнаграждение.
хамам (тур.) стара турска баня (пар-
на).
хамартия (гр.) мед. аномалия в раз-
витието, която се състои в непра-
вилности в съотношението на тъ-
каните; — хамартом туморовидно
образувание, което се дължи на
дефект в съчетанието на тъкани-
те.
хамбар (тур.) помещение, склад за
зърнени храни.
хамелеон (гр.) 1. зоол . тропическо
влечуго, подобно на гущер, което

Хамлет
778
има способността да сменя цвета
на кожата си (най-вече когато се
намира в опасност); 2. прен. презр.
човек, който безпринципно и чес-
то сменя, възгледи и прочие в за-
висимост от условията; непосто-
янен човек; — хамелеонство про-
ява на качество на хамелеон.
Хамлет главният герой в едноимен-
ната Шекспирова трагедия.
хамити (евр.) потомците на Хама —
Ноевия син, който бил прокъл-
нат от баща си.
хан (тат.) 1. титла на татарските гос-
подари; 2. (тур.) кръчма или гос-
тилница с помещения за спане и
с обори, в които отсядат пътни-
ци; странноприемница; — хан-
дакия съдържател на хан, на стран-
ноприемница.
хангар (фр.) мястото, където се дър-
жат автомобили и самолети.
хандбал (нем.) спорт, игра на топ-
ка, която се отбива с ръце.
ханджар (пер. -ар.) голям турски меч
(остър и от двете страни).
хандикап (англ.) спорт, преднина,
предимство, давани на по-слаб
състезател за изравняване на шан-
совете за победа.
ханза съюз; търговският съюз на сво-
бодните градове: Хамбург, Бремен
и Любек от 13—17 век; — хаизейс-
кн отнасящ се до ханзата или при-
надлежащ към нея.
ханш (фр.) 1. анат. хълбок; 2. оби-
колка на тялото, измерена на ви-
сочината на хълбоците.
ханъма (тур.) женена туркиня.
Хаос (гр.) 1. една от 4-те първични
сили (стихии); другите са: Гея,
Тартер и Ерос; Хаос е първична
безпределна маса в световното
пространство, от която е произ-
лязло всичко останало; 2. пълно
безредие, безпорядък, обърканост;
—
хаотичен разбъркан, неоргани-
зиран, безреден.
хап (ар.) лекарство във вид на топче
за вземане през устата.
хапакс (гр.) език, дума, която се сре-
ща само един път.
хаплоиден (гр.) биол. в съчетание
хиплонднн клетки — клетки, чи-
ито ядра съдържат двойно по-ма -
лък брой хромозоми от диплоид-
ните.
хапльо (гр.) пренебр. глупав, наивен,
прост човек.
хапсапа (тур.) ост. затвор; — хапус,
хапуз (ар.) ост. 1 . арест, затвор; 2.
затворник.
харакири (яп.) в Япония — приет във
висшето общество начин на само-
убийство чрез разпорване на ко-
рема.
характерология (гр.) учение за ха-
рактера, неговата същност и фор-
миране.
харам (тур.) забранено нещо; да ти
е харам = да не видиш добро от
него.
харамия (тур.) нар. ост. 1 . разбойник;
2. хайдутин, бунтовник; — хара-
мнйство нар. проява, дейност на
харамия.
харач (ар.) ист. 1. личен данък в Ос-
манската империя, плащан от мъ-
жете немохамедани; 2. поземлен
данък, плащан от немохамедани
на султана.
харба (ар.) ост. късо и дебело ко-
пие; — харбалия ост. въоръжен с
хАрба страж.
харбия (тур.) ост. метална пръчка,
с която се чисти цевта на пушка,
а у старите пушки, се набива ба-
рутът.
хардалие (тур.) вино, пресечено с
хардал, да остане сладко; — хар-
дал 1. синап; 2. смлян на прах -
горчица.
хардуер (англ.) комп. понятие, ко-
ето обединява всички физически
компоненти на ЕИМ; включва ме-
ханичните, електрическите и

779
хартли
електронните устройства, както и
носителите на данни.
харемлък (тур.) стая за жените и де-
цата, противоположно на селям-
лък; — харем 1. всички жени и
наложници на един мъж в стра-
ни, където има многоженство; 2.
недостъпна къща или част от та-
кава, в която живеят жените на
мохамеданите.
харен (гр.) нар. добър, хубав.
харзуал, харзувал (ар.) ост. писме-
на молба, заявление до съдия, на-
чалник и пр.
харизвам (гр.) нар. подарявам; — ха-
ризма, харизмо (гр.) ост. диал. по-
дарък.
харкома (гр.) диал. меден котел, ка-
зан.
харман (тур.) 1. равно утьпкано кръг-
ло място, гумно (където се вър-
шеят зърнените храни); 2. време-
то, което се вършеят житата (юли
и август); 3. прен. сезонът, когато
нещо се намира най-много; 4.
смес от различни тютюни, набран
от различни места; 5. прен. нар.
времето, когато нещо е в голямо
количество, когато реколтата е бо-
гата; б. техн. голям барабан за раз-
месване на захарна каша, в който
на вертикална ос, посредством
кръстачка се въртят лопати; —
харманджня 1. работник на хар-
ман по вършитба; 2. майстор-спе-
циалист, който приготвя хармани
от тютюн.
харматан (ар.) горещ, сух вятър, ду-
хащ от Сахара към западните бре-
гове на Африка.
харо (гр.) 1. стар, грозен и лош чо-
век; 2. ленив, некадърен и лош
мъж; 3. злина, зло, лошотия; —
харосвам; харесам (гр.) диал. виж-
дам добро, преуспявам.
Харон (гр.) 1. в гръцката митология:
превозвач на душите на умрелите
през реките Стикс и Ахерон, изоб-
разяван като старец-лодкар с ог-
нен поглед. Таксата за превоза е
1 обол (съгласно древните погре-
бални обичаи такава монета се
поставяла под езика на покойни-
ка); 2. прен. човек, който има от-
ношение към погребения, погре-
бални обреди и др.; стесн. гро-
бар; 3. съгласно съвременния
гръцки фолклор: черна птица или
черен ездач, който след смъртта
отнася душата на починалия; 4.
прен. лодкар; 5. астр. единствени-
ят сателит на планетата Плутон,
само три пъти по-малък от сама-
та планета; някои астрономи ги
приемат като своеобразна двойна
планета, система Плутон/Харон.
Харпия (лат.) 1. митологично чудо-
вище: полуптица, полужена, ко-
ето се отличавало със страшна
грабливост и жажда; 2. украшение
на мебел, което представлява та-
кова животно; 3. прен. книж. зла
жена; 4. зоол. вид южноамерикан-
ски орел; 5. зоол. вид южноазиат-
ска хвърчаща мишка 6. прен. не-
наситност.
харпун (хол.) 1. метално копие с ку-
ка на дълга връв, употребявано
при лов на китове и други едри
морски животни; 2. копиеобразен
снаряд, изхвърлян от специално
оръдие, употребяван за същите це-
ли; 3. строит. желязна скоба за
свързване на стени; 4. приспособ-
ление за разтоварване на сено; —
харпунер специалист по мятане
или изстрелване на харпун.
харта (лат.) 1. папирус, пергамент и
всичко, на което са писали древ-
ните; 2. държавно постановление
за правата на върховната власт; 3.
писмено изложено искане.
хартли (англ.) инф. единица за ко-
личество информация, равна на
информацията, която може да се
представи с една десетична циф-

Хартман
780
pa.
Хартмав, Едуард (немски философ,
1842—1906) неговата философия
е сливане на Шопенхауеровата во-
лева философия и на Хегеловата
еволюционна система, като издига
безсъзнателното в принцип за
обяснението на света (ср. „Фило-
софия на безсъзнателното”).
хартофнлакс (гр.) ист. книж. архи-
вар.
хартуларий (гр.) ист. лице, което за-
вежда военните списъци.
харуспекс (лат.) книж. в* древния
Рим — гадател по вътрешностите
на заклани жертвени животни; —
харуспнция предсказване по вът-
решностите на животното, което
се принася в жертва.
харч (ар.) разг. парични разходи; —
харча (тур.) разг. 1. правя харчо-
ве, изразходвам, консумирам; —
харчлък (тур.) пари за дребни раз-
ходи.
Харц планинска верига в Германия,
която минава през Саксония, Ха-
новер; богата на медни, оловни и
др. руди; възпята от Хайне.
хас (тур.) 1. чист, доброкачествен,
истински: хас брашно; хас боя, ко-
ято не излиза; 2. в съчетания: —
има си хас виж ти, хубава работа,
възможно ли е; — ие струва хас
(от нещо) не обръщам внимание
(на нещо); 3. голямо ленно вла-
дение с годишен доход над 100
000 акчета, давано на членове на
султанското семейство и на вези-
рите, бейлербейовете и санджак-
бейовете за използване за вечни
времена.
хасе (ар.) вид тънка, обикновено бя-
ла памучна тъкан.
хасиел (нем.) 1. текст, приспособ-
ление за навиване прежда на чи-
лета; 2. в текстилната и кожарс-
ката индустрия — дълбоко кори-
то с бъркачка за щавене, проми-
ване и омекотяване на кожи; 3.
техн. транспортно съоръжение за
вдигане, сушене и местене на то-
вари; рудан; — хаспелист човек,
който работи на хаспел.
хаста (лат.) 1. отвесна черта; 2. пов-
реден и нечетлив писмен знак, за-
пазен само във вид на отвесна чер-
та.
хастар (тур.) 1. подплата на дреха;
2. основа на мазилка, настилка и
под.;
—
хастарлък материя или
материал, които се използват за
хастар.
хат вж. ат.
хата (тур.) 1. грешка; 2. поквара, ще-
та.
хатнхумаюн (тур.) ист. султански
указ от 1856 г., с който се провъз-
гласявало равенство за всички по-
даници в Османската империя без
разлика на вероизповедание.
хартишериф (тур.) ист. султански
указ от 1839 г. за държавни ре-
форми и даване правдини на хрис-
тияните в Османската империя.
хатър (тур.) 1. почит, угода; 2. сниз-
хождение, пристрастие.
хаустории (лат.) бот. видоизменени
добавъчни корени, чрез които па-
разитни растения се прикрепят
към друго растение и изсмукват
от него хранителни вещества.
хаустра (лат.) мед. неправилно по
форма и големина и ограничено
от напречни бразди подуване по
стените на дебелото черво; — ха-
устрация (лат.) мед. образуване на
хаустри по стените на дебелото
черво, което се явява най-често
при запек.
хаутоскопия псих. преживяване на
двойник.
хафнф (ар.) разг. слаб, оскъден.
хафний (лат.) хим. сребристобял ме-
тален елемент, пор. No 72, ат. т.
178,49, смес от шест изотопа, кой-
то е много ковък и пластичен, из-

781
хексагон
ползван в електротехниката като
катод на електрически лампи, те-
левизионни тръби, за сплави и др.
хафтайм (англ.) фтб полувреме от
играта.
хафус (ар.) отвара от листата и цве-
товете на един от видовете източ-
ни конопи, употребявана като
упойващо средство, което възбуж-
да въображението.
хахамин (евр.) ост. еврейски свеще-
ник; равин.
хаша (ар.) ост. покривка под конс-
ко седло; попона.
хашево (тур.) диал. кухня, готварни-
ца.
хашеш (тур.) бот. диал. градински
мак.
хашиш (тур.) наркотично вещество,
което се добива от индийски ко-
ноп; марихуана; 2. бот. диал. гра-
дински мак; хашеш
хаят (ар.) диал. пруст, отвод,
хебраизацкя (гр.) течение сред ев-
реите за възстановяване на старо-
еврейски език като говорим език
на всички евреи; — хебраизъм (гр.)
език, дума или израз, свойствени
на староеврейски език; — хебра-
истика (гр.) наука за езика, исто-
рията и бита на евреите; — хебра-
жст специалист по хебраистика.
Хегел, Георг (1770—1831) един от
най-видните немски философи
след Кант, който развива негова-
та философия, като я нарича пан-
логизъм или логически панте-
изъм; — хегелнанец фил. после-
довател на Хегел и привърженик
на неговото учение — хегелиаис-
тво фил. идеалистическо фило-
софско течение, основано върху
възгледите на Хегел в западната
философия.
хегемон (гр.) полит. основна ръко-
водна сила, — хегемония (гр.) по-
лит. първенство на една държава
над друга; надмощие.
хедер (англ.) 1. жънещата уредба,
жътварката на комбайн; 2. селс-
костопанска машина за косене на
нискостеблени растения, която
събира почти само класовете.
хедж (англ.) фин. срочна сделка на
борсата с цел застраховане от въз-
можно понижение на цените.
хеджра (ар.) бягството на Мохамед
от Мека и Медина; началото на
мохамеданското летоброене.
хедиф титлата на египетския вицек-
рал.
хеднпатня (гр.) сладостна забрава,
състояние на безчувственост у
болния.
хедонизъм (гр.) 1. етическо направ-
ление, според което удоволстви-
ята и наслажденията съставляват
висшето благо и цел на живота;
2. псих. етически принцип за оп-
ределяне на доброто — това, ко-
ето носи наслада и избавя от стра-
дания; — хедонистично чувство
чувство, свързано с преживяване
на наслада; — хедонистичен отна-
сящ се до хедонизма: хедонистич-
на етика.
Хеката (гр.) богиня на чародейст-
вото в гръцката митология.
хекатомба (гр.) 1. ист . у древните
гърци — принасяне на жертва 100
вола, изобщо голямо жертвопри-
ношение; 2. прен. гибел на много
хора, които се жертват за нещо,
хекзаметър (гр.) смесен стих от 5
дактилни стъпки и накрая една
хорей; употребява се при прево-
ди на класически прозведения,
най-вече на „Илиада”.
хекимин (ар.) ост. лекар.
хекса— (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение шест,
например хексахорд.
хексагон (ip>.) шестоъгълник; — хек-
сагонален шестоъгълен, шестост-
ранен, шестостенен; — хексаедър
шсстостен; — хексаграм (гр.)

хексапод
782
шестстранна фигура.
хексапод (гр.) животно с шест кра-
ка (насекомо).
хексахлоран (гр.) хим. органично ве-
щество — бял или жълтеникав
прах или дребни гранули с мириз-
ма на мухъл, един от най-ефикас-
ните съвременни инсектициди.
хексахлорнд (гр.) хим. съединение,
получавано чрез хлориране на
бензола, което е едно от най-сил-
ните отрови за изтребване на на-
секоми.
хексоза (гр.) хим. въглеводород от
групата на монозахаридите, кой-
то съдържа в молекулата си шест
атома въглерод, главна съставна
част на нишестето, гликозата,
гроздовата захар и др.
хектар (гр.) поземлена мярка равна
настоара= 10000кв.м.
хектика (гр.) изтощение, туберкуло-
за, изнурителна треска; — хекти-
чен туберкулозен.
хекто (гр.) = сто.
хектоват (гр.) ел. мярка за електри-
ческа мощност, равна на сто вата,
хектолитър (гр.) мярка за течности
равна на 100 литра.
хектометьр (гр.) мярка за дължина,
равна на 100 м.
хелбете (тур.) разг. 1. разбира се, то
се знае, непременно; 2. навярно,
както изглежда.
Хелвеция (лат.) древното име на
Швейцария.
хеле (ар.) разг. 1. особено паК; 2.
най-сетне.
хелер (нем.) дребна австрийска мо-
нета.
Хелеспонт древното име на Дарда-
нелския проток.
хелий (гр.) хим. хиимичен елемент
от групата на благородните газо-
ве, зн. Не, пор. No 2, ат. т. 4,003,
който се използва за направа на
газови термометри, за пълнене на
електрически лампи и балони, за
лечение на астма, против кесон-
ната болест и др.
хелйкометьр (гр.) уред за измерване
на силата на корабни витла.
хеликон (гр.) муз. голям меден му-
зикален инструмент, басова или
контрабасова туба, кръгло свит, за
да се носи на рамо.
Хеликон (по собств. гр.) 1. планина
в Гърция, която според гръцката
митология е било седалище на
Аполон и музите; 2. прен. място,
благоприятно за изкуствата и на-
уката.
хелинг (хол.) мор. наклонена брего-
ва площадка за изваждане и спу-
щане във вода на кораби при стро-
еж, ремонт и др.
хелио— (гр.) първа съставна част на
сложни думи, която посочва от-
ношението към Слънцето или
слънчевите лъчи.
хелиобиология (гр.) наука за влияни-
ето на слънчевите излъчвания —
елекромагнитните вълни и други
частици, върху живота на човека
и живите същества.
хелиогравюра (фр.) 1. печ . фотоме-
ханичен начин за направа на фор-
ми за дълбок печат без растер; фо-
тогравюра; 2. отпечатък от кли-
ше, получен по този начин; — хе-
лиогравьор печ. специалист по хе-
лиогравюра.
хелиография (гр.) 1. съвкупност от
всички методи, посредством ко-
ито образците, получени по фо-
тографски начин се пренасят чрез
гравиране с киселина върху ме-
тал или камък и после чрез печа-
тане се правят копия; 2. воен. съ-
общаване, свързване чрез светлин-
ни сигнали на неголеми разсто-
яния; — хелиограф 1. астр. апа -
рат, служещ за фотографиране на
Слънцето; 2. метеор, уред за ав-
томатично записване продължи-
телността на слънчевото греене;

783
хемато-
3. апарат с двойни огледала сто-
ящи на далечни разстояния, чрез
които, с установени знаци и с пре-
късване на слънчевите лъчи или
електрическата светлина, се пре-
дават телеграми; 4. спец, уред за
копиране и размножаване на чер-
.
тежи от прозрачна върху светло-
чувствителна хартия; — хелиог-
рафна станция мястото и апарата,
откъдето се предават знаците.
хелиометър (гр.) астр. вид телескоп
за измерване на малки ъглови раз-
стояния между две светила, както
и за измерване на видимите ди-
аметри на Слънцето и небесните
тела; — хелиоскоп зрителна тръба
с приспособление за отслабване на
слънчевата светлина при наблю-
даване на слънцето.
хелиотропизъм стремеж на растение
да се обърне към източник на
светлина, позитивна или негатив-
на.
хелиотроп 1. геод. инструмент за да-
ване на сигнали чрез отразени
слънчеви лъчи от един триангу-
лачен пункт до друг, конструиран
от Гаус; 2. бот. тревисто градинс-
ко благоуханно растение с дреб-
ни лилави или сини цветове; 3.
благороден камък със зелен цвят
и червени петна; 4. вид багрило
за оцветяване на тъкани във ви-
олетов цвят.
хелиофнзика дял от астрофизиката,
в който се изучават явленията,
наблюдавани по повърхността на
Слънцето.
Хелиополис геогр. 1 . един от най-
древните градове на Египет „Град
на слънцето”, главен център на
кулата на бог Ра - Атум (Мата-
рия, близо до Кайро); 2. античен
град на територията на днешен
Ливан; Баалбек.
Хелиос (гр.
-
„слънце”) (гр.) мит.
древногръцки бог на слънцето,
изобразяван като красив младеж
с венец от лъчи; с ослепително си-
яйната си колесница и впрегна-
тите в нея 4 огнедишаши крилати
коне Хелиос носи светлина и ра-
дост на хората; понякога е отъж-
дествяван с Аполон; — хелиолат-
рия (гр.) рел. боготворене, обожа-
ване на Слънцето.
хелминти (гр.) паразитни червеи в
червата на човека и другите бо-
зайници; — хелминтиаза (лат.)
мед. глистно заболяване, причи-
нено от паразитни червеи (хел-
минти); — хелминтоза (лат.) мед.
хелминтиаза; — хелминтолог мед.
специалист по хелминтология; —
хелминтология (гр.) наука за глис-
тите; — хелмшггом мед. туморо-
видно разрастване на тъкан, при-
чинено от хелминти.
хелоти (гр.) спартански роби; — хе-
лотизъм страст към потисничест-
во; — хелотски робски; — хело-
тия робство.
хелофити (ip.) бот. блатни растения,
хем (тур.) 1. при изтъкване на не-
що; и, и то; 2. при допълване, раз-
ширяване на изказаната в пред-
ходното изречение мисъл; пък. 3 .
като частица — за усилване при
изненада, учудване, уверяваме.
хема- и хемат- (гр.) първа съставна
част на сложни думи — медицин-
ски термини, със значение кръ-
вен.
хемангном (гр.) мед. доброкачествен
тумор от новообразувани и раз-
ширени кръвоносни съдове.
хемартроза (гр.) мед. кръвоизлив в
ставна кухина, получен при трав-
ма, навяхване, хемофилия е др.;
—
хематемеза (гр.) мед. стомашно
кръвоповръщане, което има черен
цвят и не съдържа въздушни ме-
хурчета; кървави язви.
хемато- (гр.) първа съставна част на
сложни думи — медицински тер-

хематоген
784
мин със значение кръвен.
хематоген (гр.) фарм. препарат от
70% разтвор на хемоглобин в гли-
церин и вино, употребявани за ле-
куване на анемия; — хематогенен
(гр.) 1. кръвен; 2. кръвообразуващ.
хематография (гр.) мед. графично из-
разяване на кръвните резултати.
хематозоон (гр.) мед. едноклетъчен
организъм, който живее паразит-
но в кръвта.
хемотокснлян (гр.) червено багрил-
но вещество, употребявано в мик-
роскопичната техника за боядис-
ване на клетъчното ядро и др.
хематократия (гр.) власт, получена
чрез кръвопролития.
хематология (гр.) мед. наука, в ко-
ято се изучават елементите на
кръвта и кръвотворните органи в
нормално и болестно състояние.
хематом(а) (гр.) мед. оток, образу-
ван от бърз кръвоизлив, ограни-
чен от съединителна тъкан; — хе-
матомиелня (гр.) мед. кръвоизлив
в гръбначния мозък.
хематоскоп (гр.) мед. уред за опре-
деляне количеството на хемогло-
бина в кръвта.
хематурия (гр.) мед. отделяне на кръв
с урината при нефрит, бъбречни
камъни, туберкулоза на пикочни-
те органи и др.
хемев (перс.) нар. току-речи, близо,
почти, едва.
хемералогия (гр.) мед. разстройство
на зрението, при което болният
не вижда в полумрак; кокоша сле-
пота.
хемн- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение поло-
вина, полу.
хемианестезия (гр.) мед. изгубване на
чувствителността на едната поло-
вина на тялото, което се дължи
на едностранно поражение в глав-
ния мозък, локализирано в тази
страна на тялото, която е проти-
воположна на огнището на пора-
жението в мозъка.
хемиедър (гр.) крист. проста форма
на кристал, която има само поло-
вината от стените на съответния
холоедър; полуформа.
хемикраяия (гр.) мед. главоболие, ко-
ето се явява периодично на прис-
тъпи, предимно в едната полови-
на на главата; мигрена.
хемиолия (гр.) муз. отношение меж-
ду две нотни стойности, от които
едната е един път и половина по-
дълга от другата.
хемиплегия (гр.) мед. пълна парали-
за на едната половина на тялото,
вследствие на поражения в мозъ-
ка като кръвоизлив, тумор и др.
хемиопия (гр.) мед. различаване са-
мо на половината от предметите
вследствие на частична парализа
на ретината.
хемшггеря (гр.) зоол. полукрили на-
секоми; — хемшггерология наука
за полукрилите.
хемисфера (гр.) 1. астр. полукълбо;
2. анат. полукълбо на главния мо-
зък; — хемнсферичен във вид на
полукълбо.
хемлок (англ.) екзотичен дъбилен
материал.
хемо- (гр.) първа съставна част на
думи, която показва отношение
към кръвта.
хемоаглутинадия (гр.) мед. пресича-
не на червените кръвни клетки
при смесване на кръв от различ-
ни кръвни групи.
хемобластоза (гр.) мед. злокачестве-
ни разраствания на различните
най-млади първични клетки на
кръвните клетки с левкемична и
алевкемична болестна картина.
хемоглобин (лат.) биохим. белтъчен
пигмент на червените кръвни
клетки у човека, гръбначните и
много безгръбначни животни,
който съдържа желязо и има ос-

785
хептагон
новна физиологична роля да пре-
нася кислорода и въглеродния ди-
оксд от белите дробове към клет-
ките и обратно; — хемоглобино-
метьр (гр.) мед. апарат за опреде-
ляне количеството на хемоглоби-
на в кръвта; хемометьр; — хемог-
лобинурия (лат.) мед. отделяне в
урината на несвързан с еритроци-
тите хемоглобин.
хемограма (гр.) мед. кръвна карти-
на, графическо изобразяване на
резултатите от изследването на
кръвта.
хемознн (гр.) биохим. ензим, който
съдейства за смилането на белтъ-
ците.
хемолиза (гр.) мед. разрушаване на
червените кръвни клетки, съпро-
вождащо се с преминаване на хе-
моглобина от еритроцитите в
кръвната плазма, в която се разт-
варя и я оцветява; — хемолизини
(гр.) биохим. вещество, което пре-
дизвиква хемолиза; — хемолнти-
чен (гр.) биохим. който предизвик-
ва или е предизвикан от разпада-
не на червените кръвни клетки.
хемопаразит мед. едноклетъчен ор-
ганизъм, който живее паразитно
в кръвта.
хемоаерикард (гр.) мед. изпълнява-
не на сърдечната торбичка с кръв
вследствие на кръвоизлив.
хемоптнза (гр.) мед. кръвохрачене от
белодробните пътища при различ-
ни белодробни заболявания (ту-
беркулоза, рак, абсцес, белодро-
бен инфаркт и др.); — хемоптое
(гр.) мед. кръвохрачене, обикно-
вено от белите дробове.
хеморагия (гр.) мед. кръвотечение,
кръвоизлив, вследствие нарушава-
не цялостта на стените на кръво-
носните съдове.
хемороиди (гр.) разширение на ве-
ните на задното черво, съпрово-
дено често с кръвотечение.
хемоспоридиоза (гр.) вет. заболява-
не на домашните животни, пре-
дизвикато от паразити (хемоспо-
ридия) в червените кръвни клет-
ки.
хемостаза (гр.) мед. 1 . спиране на
кръвотечение, кръвоспиране; 2.
спиране на движението на кръвта
в кръвоносните съдове в някоя
част на тялото; — хемостатнчен
(гр.) мед. кръвоспиращ.
хемотерапня (лат.) мед. лекуване с
кръв, обикновено чрез прелива-
не; — хемотрансфузия (лат.) мед.
преливане на кръв.
хемоторакс (гр.) мед. събиране на
кръв в плевралната кухина, вслед-
ствие кръвоизлив.
хемофилия (гр.) мед. наследствена
болест, която сс изразява в нес-
пособността на кръвта да се съ-
сирва при нараняване и да спира
кръвотечението й, от която стра-
дат само мъже.
хемшерня (перс.) диал. земляк, съг-
ражданин.
хендек (тур.) трап, окоп, канавка.
хепар (гр.) анат. черен дроб; — хе-
парин биохим. противосъсирвашо
вещество, което се образува в чер-
ния дроб; — хепатален (лат.) мед.
чернодробен; — хепатизация (гр.)
мед. уплътняване на белия дроб
до консистениия на черен дроб
вследствие нахлуване на кръвни
телца в него; — хепатит (гр.) 1.
мед. възпалително заболяване на
черния дроб; 2. минер. скъпоце-
нен камък с цвят на на черен
дроб; — хепатом (гр.) мед. злока-
чествен тумор, рак на черния
дроб.
хепиенд (англ.) разг. в литературно
произведение — развръзка с щас-
тливо разрешение на конфликта.
хептагон (гр.) седмоъгълник; — хеп-
тоедър тяло заградено със седем
стени или плоскости; — хептаме-

хептен
786
тьр седмостъпен стих; — хелта-
хорд 1. седемзвучност; 2. седемс-
трунен инструмент.
хептен (тур.) разг. съвсем напълно.
Хера (гр.) богиня на брака.
Хераклнт гръцки философ (живял
около 500 г. пр.Хр .) наречен още
„тъмния”; учи, че огънят е основ-
ният принцип при образуването
и обяснението на света; на света
той гледа като на постоянно про-
изтичащо и променящо се битие,
откъдето проидхожда принципът:
„Всичко тече, всичко се изменя”,
хераклнт (нем.) изкуствен изолаци-
онен материал — смес от пресо-
ван талаш и циментова каша и
други добавки.
хералдика (гр.) наука за гербовете;
—
хералдик рядко специалист по
хералдика, познавач на гербове-
те.
хергеле (перс.) нар. стадо коне,
хереднтарен (лат.) книж. наследст-
вен.
херинг, херинга (нем.) зоол. вид се-
верна дребна морска риба; селда.
Херкулес (Херакъл) 1. старогръцки
полубог, който се отличавал с не-
обикновена сила, най-прочутият
от героите, син на Зевс и смърт-
ната Алкмена, от рода на героя
Персей. Още като новороден уду-
шил две огромни змии, изпрате-
ни от ревнивата Хера да го умър-
твят; извършва 12 подвига: убил
Немейския лъв, убил Лернейска-
та хидра, хванал Ериманския гли-
ган жив, изчистил Авгиевите обо-
ри и др. Накрая Зевс го направил
безсмъртен и го взел на Олимп;
2. прен. човек с голяма физическа
сила; 3. астр. съзвездие в Север-
ното полукълбо.
хермафродит (гр.) двуполово расте-
ние или животно, същество, ко-
етоероденоисмъжки,исжен-
ски полов орган; — хермафродн-
тен двуполов; — хермафродизъм
мед. наличие на мъжки и женски
пол в един и същ индивид.
хермелин (нем.) зоол. малко четири-
ного животно с бяла кожа, която
се цени много;- 2 . кожа от такова
животно.
херменевтика (гр.) книж. 1. теория
и умение да се тълкува стар текст;
2. обяснение на Светото писание.
Хермес (гр.)
.ми т. I. син на Зевс,
вестител на олимпийските бого-
ве, покровител на пътниците и
търговците, на крадците и измам-
ниците; изобразяван с крилат
шлем и крилати сандали; 2. прен.
символ на търговията и търговци-
те; 3. прен. търговец; 4. астр. ас-
тероид; — херма (гр.) статуя с об-
раза на Хермес.
херметичен и херметически (гр.) 1.
обикновено за съд — плътно зат-
ворен, за да няма достъп на въз-
дух в него; 2. който е предназна-
чен само за посветени.
херния (гр.) мед. излизане на орган
или част от орган извън неговата
обвивка или коремната кухина;
изсипване.
хернхутери (нем.) религиозно про-
тестантско братство със строга
нравственост, основано през 18.
век.
хероин (нем.) хим. наркотик, алка-
лоид на опиума във вид на бял
горчив прах без миризма.
Херолд (фр.) 1. някога: известител,
глашатай; 2. военен пратеник при
празненства в царския двор; 3.
прен. предвестник на нещо.
Херострат 1. честолюбив грък, его-
ист, който, за да му се впише име-
то в историята, подпалил най-ху-
бавата църква в Ефес; 2. прен. сла-
волюбив човек; 3. прен. лице, ко-
ето не избира средства, за да се
прослави; — херостратовщнна
книж. ламтеж за слава, без да се

787
хетероморфизъм
подбират средствата за нейното
постигане.
херпес (лат.) кожна болест, която се
характеризира с образуването на
малки, на групи мехурчета (с
гнойно или лимфно съдьржани-
е), обикновено по устните, по ге-
ниталите или ануса, най-често при
стомашно-чревни заболявания.
при треска и др.
хернетологня (гр.) зоол. дал от зо-
ологията, в който се изучават вле-
чугите; — херпетолог зоол. специ-
алист по херлетология.
херувнм (евр.) 1. ангел с огнен меч,
най-висшата степен на ангелите;
2. худ. детска главичка с криле; 3.
прен. красиво дете; — херувнко
(гр.) църковна песен, която се пес
преди преноса, започваща с ду-
мите „иже херувими” (херувимс-
ка песен).
хесап (ар.) нар. ост . сметка, равнос-
метка; — хесапчия нар. ост . лице,
което умее да прави сметки: — хе-
сапя нар. ост. правя хесап; смя-
там, мисля, съобразявам.
хеспервди (гр.) мит. в древногръц-
ката митология — дъщери на ве-
ликана Атлант, които живеели на
края на света (на Запад) в гради-
на със златни ябълки.
хетера (гр.) в древна Гърция: неомъ-
жена, образована и красива жена,
която води свободен живот; чес-
то с леко поведение, но с изтън-
чени обноски.
хетерархяя (гр.) чуждо владичество,
хетерия (гр.) ист. тайна политичес-
ка организация в древна Гърция
за зашита на нейните членове при
избори, пред съда и за културно
общуване.
хетеро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване, че не-
що е по-друго, по-различно.
хетерогенезис (гр.) биол. идеал и ети-
ческа теория за произхода на ви-
довете, според която внезапната
поява на особена, рязко отлича-
ваща се от родителските форми
черта не е свързана с промените в
условията на живота.
хетерогенен (гр.) биол. нееднакъв,
разнороден, разнообразен: — хе-
терогенност разнородност.
хетерогония (гр.) зоол. една от фор-
мите на смяна на поколенията,
при която има редуване само на
полови поколения, които се явя-
ват последователно в различни
форми.
хетеродоксен (гр.) църк. друговерс-
ки, неправоверен, иноверен; —
хетеродоксия (гр.) църк. ерес, неп-
равоверие.
хетерозиготност (гр.) генет. наслед-
ствено явление, при което даден
белег се обуславя от два гена, ко-
ито са носители на различни нас-
ледствени качества.
хетерозис (гр.) генет. явление, при
което се наблюдава висок ръст,
повишена жизненост и произво-
дителност в потомства, получени
от кръстосване на нсродствени
или отгледани при различни ус-
ловия индивиди, широко изпол-
звано в животновъдството и в рас-
тениевъдството.
хетерозоми (гр.) биол. двойка или
група хромозоми в половите клет-
ки, от чиято комбинация <е оп-
ределя полът на бъдещия инди-
вид.
хетероклизия (фр.) грам, неправил-
ност в склонението на думи, ко-
ито в една парадигма могат да
имат форми по две или три скло-
нения; — хетероклитен (гр.) 1.
грам, който се скланя по две скло-
нения, има форми и на друго
склонение; 2. прен. който се отк-
лонява от общите правила.
хетероморфизъм (гр.) хим. минер.
способ на някои съединения или

хетероним
788
минерали да кристализират в две
или повече кристални форми, ко-
ито се отличават и по някои фи-
зични и химични свойства; — хе-
тероморфоза (гр.) биол. случай на
регенерация, когато в замяна на
изгубен или отстранен орган се
образува орган с друга форма и
функция.
хетероним (гр.) език. 1 . дума, която
има графична форма, еднаква с
друга дума, но се различава по из-
говор и значение; 2. дума, която
има същото значение с друга ду-
ма, но и двете са от различни ко-
рени, например крак — нога; —
хетеронимия (гр.) 1. филос. в Кан-
товата философия — термин, с
който се отрича зависимостта на
човешката воля от външни при-
чини и чувствени подбуди; 2. зо -
ол. нееднаква ценност на външ-
ните части от тялото на насеко-
мо; 2. прен. зависимост от друг;
не автономност.
хетероплазия (гр.) мед. образуване на
патологична тъкан, чиито клетки
са различни от тези, които са пос-
лужили за начало на развитието
й.
хетеропластика (лат.) мед. хетерот-
рансплантация.
хетеросексуализъм (гр.) книж. поло-
во влечение към лице от другия
пол.
хетеротрофеи (гр.) биол. за органи-
зъм — който се храни с готови ор-
ганически съединения.
хетерохемотерапия (гр.) мед. лекува-
не чрез обменно кръвопреливане,
хетероцикличен (гр.) хим. за съеди-
нение — в чиито пръстен влизат
един или няколко невъглеродни
атома.
хетман (поле.) 1. водач на орда; 2.
предводител на казашко отделе-
ние от руската войска.
хеттрик (англ.) спорт, при футбол
—
отбелязване на три гола от един
играч в един мач.
хиазъм (гр.) стил, фигура на речта,
която се състои в поставяне в об-
ратен ред главните части на еди-
ния от два израза или два сложни
елемента за придаване на по-го-
ляма изразителност.
хианит (гр.) 1. мед. възпаление на
стъкловидното тяло на окото; 2.
минер. безцветна разновидност на
опала.
хиатус (лат.) 1. език, положение в
речта, при което една гласна след-
ва непосредствено до друга; зев;
2. муз. интервал увеличена секун-
да.
хибернация (лат.) мед. умерено спа-
дане на телесната температура (33-
32°С) чрез действие на смес от ме-
дикаменти върху нервната систе-
ма, използвано при големи опе-
рации, когато се налага прекра-
тяване на кръвообащението; из-
куствен зимен сън.
хибридизация (лат.) генет. съединя-
ване в един организъм на различ-
ни наследствени белези и качест-
ва от родителите, използвано при
получаване на нови сортове рас-
тения и породи животни; — хиб-
риди (лат.) 1. генет . потомци на
две животни или растения, при-
надлежащи към два различни ви-
да; 2. език, дума, която е съставе-
на от разноезични елементи; —
хибридология генет. наука за ме-
лезите, за кръстоските.
Хигия (гр.) богинята на здравето, дъ-
щеря или съпруга на Асклепий.
хигрометрия (гр.) метеор, науката,
която излага начините за опреде-
ляне степента на влажността на
въздуха; — хнгрограф метеор, уред
за регистрация измененията на от-
носителната влажност на въздуха;
—
хигрометьр метеор, уред за оп-
ределяне на влажността на възду-

789
хидрография
ха; влагомер; — хигроскопичен
спец, който поема и задържа оп-
ределено количество вода в зави-
симост от температурата и отно-
сителнана влажност на околния
въздух; — хигростат спец, уред за
създаване и поддържане на опре-
делена влажност на въздуха.
хигрофил (гр.) бот. зоол. влаголю-
биво животно или растение; —
хигрофит (гр.) бот. растение, ко-
ето вирее при висока степен на
въздушна и почвена влага.
хидалго (исп.) благородник от низ-
шето дворянство (в Испания).
хидартроза (гр.) мед. набиране на
течност в голяма става
хмдатода (гр.) бот. жлеза в расте-
ние, която отделя вода във вид на
капчици, обикновено по листата,
хидатофит (гр.) бот. виеше водно
растение, което изцяло или в по-
голямата си част е под водата.
хиджра (ар.) мохамеданско летобро-
ене, започнало от 16 юли 622 г.,
когато Мохамед избягал от Мека
в Медина; егира, хеджра.
Хидра (гр.) 1. в гръцката митология:
многоглаво чудовище, убито от
Херакъл; 2. прен. враждебна сила;
3. зоол . малко сладководно живот-
но от типа на мешестите, полип,
хидравлика (гр.) науката за практи-
ческото приложение на водната
сила и на течните тела изобщо;
приложна механика на течности-
те.
хидрант (гр.) голям кран на водоп-
роводите, чрез който по всяко
време може да се спира водата;
водоразпределител.
хидрат (гр.) вещество, което по хи-
мичен път е поело вода; — хидра-
тация (гр.) хим. процес, при кой-
то към дадено вещество се при-
съединява вода, без то да се раз-
лага.
хидремня (гр.) мед. повишено съдър-
жание на вода в кръвта при ане-
мия, сърдечни и бъбречни болес-
тиидр.
хидрид (лат.) хим. съединение на хи-
мичен елемент с водород; — хид-
рирам (лат.) хим. присъединявам
с помощта на катализатор водо-
род в газообразно състояние към
някои вещества, обикновено ор-
ганични.
хидрия (гр.) в древния Рим — гли-
нен или метален съд за вода с ед-
на вертикална и две хоризонтал-
ни дръжки.
хидро- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение воден,
хидроагрегат (гр.) техн. устройство
от водна турбина и хидрогенера-
тор.
хидроаеродинамика (гр.) дял от ме-
ханиката, който изучава общите
закони на движението на течнос-
тите и газовете.
хндроакустика (гр.) физ. дял от акус-
тиката, в който се изучават под-
водните звукове.
хидробиология (гр.) дял от биологи-
ята, в който се изучава животът и
организмите във водна среда (бак-
терии, растения и животни).
хидроген (гр.) водород.
хидрография (гр.) описание на вод-
ното богатство в дадена страна; —
хидрографска карта картата на ре-
ките; — хидродинамика науката за
движението и силата на течащите
води; — хидрология (гр.) наука за
наличието, разпространението,
движението и свойствата на во-
дата на земното кълбо и земната
атмосфера; описание на води с ог-
лед на съдържащите се в тях ве-
щества, с които са смесени; —
хидролог специалист по хидроло-
гия; — хидрометър уред за измер-
ване тежестта и плътността на во-
дата; — хидромеханика вж. хид-
родинамика; — хидростатика на-

хидроелектрически
790
ука за равновесието на течности-
те; — хидротехннка 1. наука за за-
коните на движението на водата;
2. изкуство да се строят водни пос-
тройки (воденици, дараци и др.).
хидроелектрически (гр.) ел. свързан
с добиване на елекричество чрез
водна сила; — хидрогенератор ел.
генератор, който превръща вод-
ната енергия, която ги задвижва,
в електрическа; — хидроелектро-
централа ел. централа, в която се
използва водна сила за добиване
на електрическа енергия; — хид-
роенергетика дял от техниката, в
който се изучава използването на
водната енергия на реки и водни
басейни за производство на елек-
троенергия; — хвдростаиция ряд-
ко хидроелектростанция.
хидрозол (гр.- лат.) спец, система от
много ситно раздробено твърдо
или течно тяло, равномерно раз-
пределено във вода.
хидроизолация (гр.) строит. изола-
ция срещу проникване на вода и
влага.
хидрокарбонат (лат.) хим. кисела сол
от въглената киселина; бикарбо-
нат.
хидроксил (лат.) хим. едновалентен
неорганичен радикал ОН, който
е химично активната съставна част
на основите.
хидролиза (гр.) хим. 1 . процес на об-
менно взаимодействие между раз-
лични вещества — соли, естери,
въглехидрати, белтъци и други, с
йоните на водата, при което разт-
ворът придобива основен или ки-
селинен характер; 2. хидролизи-
ране; — хидролизирам (нем.) хим.
разлагам органични съединения
на по-прости, като ги свързвам с
йоните на водата Н и ОН.
хидролокация (гр. -л ат.) физ. метод за
определяне на местонахождението
на тяло във вода с помощта на ул-
тразвукови вълни, които се отра-
зяват в него.
хидромания (гр.) мед. болезнена
страст към водата.
хндромантия (гр.) ост. предсказва-
не, гадаене по вода.
хидрометеорологичен (гр.) който се
отнася до явленията на атмосфе-
рата и промените в състоянието
на водите по земната повърхност;
— х идрометеорология наука за със-
тоянието и изменението на вода-
та в атмосферата.
хидромодул (лат.) спец. 1. показател
за количеството отвеждана или
докарвана вода върху единица
площ; 2. изрез със специална фор-
ма, направен в преливник за из-
тичане на водата при измерване
на отока на реките.
хидронефроза (лат.) мед. натрупва-
не на течности в бъбречното ле-
генче и бъбречните чашки вслед-
ствие на преграда, прегъване, за-
пушване с камък и други, което
пречи на нормалното изтичане на
урината от бъбреците.
хидропатия (гр.) мед. водолечение;
—
хндропат мед. лекар, специалист
по хидропатия.
хидросепаратор техн. уред за обога-
тяване на полезни водни изкопа-
еми с помощта на възходяща вод-
на струя.
хидросфера (гр.) водната обвивка на
Земята (океани, морета, езера и
реки), разположена между атмос-
ферата и твърдата земна кора, ко-
ято се намира в непрекъснато вза-
имодействие със земната кора, би-
осферата и атмосферата.
хидротаксис (гр.) бот. зоол. движе-
ние на растения или животни от
по-малко влажни към по-влажни
среди.
хядротерапия (лат.) мед. водолече-
ние.
хидротермален който се отнася до

791
ХНЛОЗОИЗЪМ
топли минерални води.
хидроторакс (гр.) мед. събиране на
нсвъзлалителна течност в плев-
ралната кухина.
1
хидроторф 1. хидравличен начин за
добиване на торф чрез размиване
на залежа с водни струи и изс-
мукване на кашата с торфена пом-
па; 2. предприятие за добиване на
торф по такъв начин; 3. торф, до-
бит по този начин.
хидротропизъм (гр.) бот. обръщане
на растителни органи, предимно
на корените, от по-малко влажна
към по-влажна среда.
хидрофнзика (гр.) дял от физиката,
в който се изучават физичните
свойства на водата и процесите,
които протичат в хидросферата.
хндрофилен (гр.) бот. 1. способен да
се развива, живее и размножава
във водна среда; 2. който прите-
жава свойството да се влияе от
присъствието на вода; — хидро-
филия бот. приспособеност на
цветовете на някои водни расте-
ния да се опрашват под водата; —
хидрофит бот. растение, вторич-
но преминало към воден живот,
което расте по крайбрежните
плитчини, например папур, тръс-
тика и др.
хидрофобни (гр.) мед. страх от вода,
като последствие на гърчове на
гълтачната мускулатура при опит
за поглъщане на вода (при тета-
нус, истерия и бяс); — хидрофо-
бен който не понася вода.
хидрофон (гр.) физ. pad. приемник
на звукови вълни във вода.
хядрофор (нем.) техн. уредба за под-
държане на необходимото наля-
гане във водопропусквателната
мрежа и за регулиране на дейст-
вието.
хидрохимня наука за химичния със-
тав на природните води, главно
за вида и количеството на разтво-
рените в тях вещества и за мето-
дите за химичното им изследва-
не.
хидрохинон хим. разтворимо във во-
да съединение, получавано чрез
редуциране на хинона, което се
употребява във фотографията ка-
то проявител и като изходен ма-
териал при синтеза на органични
багрила.
хидрохория (гр.) бот. радпростране-
ние на плодове и семена чрез во-
дата.
хидроцеле (гр.) мед. събиране на вод-
ниста течност в скротума на мъ-
жа.
хидроцелулоза хим. продукт с влак-
неста структура, който се получа-
ва при обработка на целулозата с
киселина, със значение като меж-
динен продукт при озахаряването
на целулозата.
хидроцефалня (гр.) мед. заболяване,
придружено с увеличаване на мо-
зъчната течност в кухините на
главния мозък и между меката и
твърдата мозъчна обвивка; мозъч-
на воднянка.
хиеиа (гр.) I. хищно животно от ро-
да на кучетата; 2. прен. хищник,
алчен грабител.
хизмет (ар.) диал. слугуване, работа,
хилеи (гр.) буйно развити влажно-
екваториални гори в Южна Аме-
рика по долината на р. Амазонка
и Атлантическото крайбрежие до
Южния тропик.
хилиазъм (гр.) рел. 1 . вярване, че
Христос щял да се върне на земя-
та 1000 години след смъртта си;
2. вярване, че Христос щял да се
върне наново на земята и щял да
царува 1000 години, преди да
свърши светьт; — хилнаст (гр.)
привърженик на хилиазма.
ХНЛОЗОИЗЪМ, хилизъм (гр.) философ-
ско гледище, според което мате-
рията (хиле) е същността на све-

хилле
792
та, като не се отрича и духа (про-
тивоп. психизъм); 2. учение, ко-
ето приписва на материята пър-
вичен самостоятелен живот.
хилле (тур.) лъжа, измама.
хилус (гр.) биол. 1. течност, която се
намира в лимфатичните съдове и
се излива в големите кръвоносни
съдове; 2. вдлъбнато място от по-
върхността на някои органи на чо-
век или животно, в което влизат
или излизат кръвоносни и лим-
фатични съдове, нерви и изходни
канали.
химен (гр.) анат. девствена ципа.
Химеией (гр.) 1. бог на сватбата и
брака, син на Дионис или Апо-
лон и музата Калиопа, изобразен
като нежен младеж, държащ фа-
кел и венец; 2. литер. в антична -
та гръцка лирика — сватбена пе-
сен, всяка строфа на която завър-
шва с рефрена „Химен (х)ой Хи-
менаи (х)ой” и пр.;
—
веригите на
Хименеи прен. гиег. съпружество;
брачна връзка; „тегобите” на
брачния живот.
химера (гр.) 1. в древногръцката ми-
тология — чудовище с тяло на ко-
зел, глава на лъв и змийска опаш-
каилис3глави—налъв,козаи
дракон, дъщеря на Тифон и Ехид-
на, което дишало огнени пламъ-
ци; 2. изк. изображение на това
чудовище като символ на порок
и тъмни сили, характерна скулп-
турна украса на готическите хра-
мове; 3. прен. непостижима фан-
тастична мечта; 4. генет. органи-
зъм, който се състои от две или
повече генетично различни тъка-
ни, като изкуствено получен хиб-
рид; 5. мечта, неосъществима
идея; — химери зоол. разред риби
от подклас Целоглави.
химиотерапия (гр.) мед. лекуване на
някои заболявания с химични ве-
щества, които действат токсично
върху техните причинители (мик-
роорганизми) без увреждане на
организма.
химнологня (гр.) познаване на хрис-
тиянските църковни песни, осо-
бено химни; — хрмнолог човек,
който се занимава с историята на
църковната песен; — химн 1. хва-
лебна песен, тържествена песен,
възприета като символ на държа-
ва, организация; 2. тържествена
църковна или класово мобилизи-
раща песен.
хинин (лат.) хим. фарм. горчиво ве-
щество, добивано от хининови ко-
ри и употребявано в медицината
като лекарство против треска.
хинолин (исп.) хим. органично съ-
единение, безцветна масловидна
течност с характерна миризма и
парлив вкус, получавано от каме-
новъгления катран и синтетично
и употребявано за синтезиране на
много сложни алкалоиди и баг-
рила.
Хиос (гр.) гръцки остров; — хиоска
мастика вид мастика, произвеж-
дана на този остров.
хиофнли (гр.) бот. растения, които
са способни да се развиват под
снежна покривка; — хиофобн (гр.)
бот. растения, които се повреж-
дат от снежна покривка.
хипарион (гр.) палеонт. изкопаемо
трипръстно копитно животно,
предшественик на съвременния
кон.
хипарх (гр.) ист. в древна Гърция
—
началник на конницата.
хипер— (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване пре-
вишаване на нормалното.
хипербатон (гр.) литер. стилна фи-
гура, при която се размества обик-
новения ред на думата, за да се
подчертае нещо.
хипербола (гр.) 1. в стилистиката:
фигура, която преувеличава или

793
хипи
намалява действителните размери
или сила на нещата с цел да заси-
ли чувствата; 2. в геометрията: ед-
на от кривите линии, които се по-
лучават при сечение на конуса; —
хиперболизация литер. 1 . използ-
ване на хиперболи; 2. елемент на
идеализацията, който се съставя
в изображение на положителните
героични образи с цел да се из-
тъкнат идеи, дела, личности, ко-
ито отговарят на представите на
писателя за идеална героична лич-
ност; — хиперболизирам преуве-
личавам; — хиперболичен 1. кой-
то има формата на хипербола; 2.
преувеличен.
хиперборейци (гр.) 1. според предс-
тавите на древните гърци — на-
род, който живее в крайния Се-
вер; 2. жители на крайния Север,
хнперванзър (англ.) комп. управля-
ваща програма, която заедно с тех-
ническите средства осигурява
функционирането на няколко
операционни системи в реда из-
числителна система.
хипервитаминоза (гр.) мед. разст-
ройство на организма, причине-
но от приемането на витамини в
прекадено голямо количество.
хипергенитализъм (лат.) мед. преж-
девременно развитие на полови-
те органи и тяхната дейност вслед-
ствие повишена секреция на по-
ловите жлези..
хнпергликемия (лат.) мед. повишено
количество на захарта в кравта.
хиперемия (гр.) мед. увеличение на
кръвната маса в някои части на
тялото.
хилерестезия (лат.) 1. мед. болезне-
но повишена чувствителност на
кожата; 2. псих. повишена чувст-
вителност на сетивата.
Хиперион (гр.) бог на слънцето,
хиверкинеза (лат.) псих. състояние на
количествено увеличена психомо-
торика.
хнперкритика (гр.) страст към упрек-
ване, много остра критика; — хя-
перкритнчен прекомерно строг.
хиперкуб (англ.) комп. архитектура
на компютър, при която проце-
сорите са разположени като въз-
ли в многобройни измерения и е
налице възможност за пряк канал
за връзка между съседните възли,
хипермнезия (лат.) псих. свръхзапа-
метяване; запаметяване, което се
отличава с изключително висока
продуктивност и невероятни ре-
зултати.
хипернефром (лат.) мед. злокачест-
вен бързоразрастящ тумор на над-
бъбречната кора у деца.
хмперплазия (гр.) биол. повишено об-
разуване на клетъчни елементи.
хиперсомния (лат.) мед. заболяване,
изразено в прекадена сънливост.
хипертензия (лат.) мед. краткотрай-
но или дълготрайно повишаване
на кръвното налягане.
хипертермия (гр.) мед. I. изкуствено
повишаване температурата на тя-
лото с лечебна цел; 2. повишава-
не температурата на тялото чрез
задържане на топлината.
хипертиреоза (гр.) мед. болестно със-
тоояние на организма поради за-
силена функция на щитовидната
жлеза.
хипертония (гр.) мед. болестно по-
вишено кръвно налягане; — хи-
пертонии (гр.) мед. болен, който
страда от хипертония.
-
хипертрофия (гр.) мед. извънредно
болезнено увеличаване на някои
тъкани или органи в тялото; — хи -
пертрофирам се мед. за тъкани или
органи — неестествено се увели-
чавам.
хнперфункция (гр.) мед. повишена
дейностт на орган.
хипи (англ.) в някои западни стра-
ни и САЩ от края на 60-те годи-

хипноза
794
ни на 20. век — младеж или де-
войка, които изразяват своя про-
тест срещу несправедливостта на
обществото с отричане на семейс-
твото и общоприетите ценности
и норми за морал.
хипноза (гр.) 1. подобно на физи-
ологичен сън състояние на едно
лице, предизвикано от някое дру-
го лице чрез втренчване, пипане
и внушение; 2. псих. гранично зве-
но между естествения сън и раз-
личните форми на патологичен
сън; обикновено се предизвиква
изкуствено от хипнотизатор, кой-
то си служи с речево внушение
използва се и за лечебни цели; —
3. прен. силно увлечение, смайва-
не; — Хипнос в гр. митология: бог
на съня, син на Нощта, брат на
Танатос и Лета, баща на Морфей
(в римската митология Сомнус);
—
хипнотизатор (гр.- фр.) човек,
който предизвиква хипноза; —
хипнотизация предизвикване на
хипноза; приспиване; — хипноти-
зъм умение за приспиване, за вну-
шение чрез чужда воля, което до-
вежда до сънно състояние по хип-
нотичен път; — хипнолог специ-
алист в областта на хипнозата.
хипнонаркоза псих. сугестивно изк-
лючване на усещането за болка в
хипнозно състояние, което се из-
ползва за безболезнено провежда-
не на хирургични интервенции, а
също и при раждане.
хопнопедия (гр.) псих. учебен метод,
с който се цели да се предаде на
обучаващия се словесен материал
(стихотворение) по време на сън.
хшшофобия натрапчив страх от зас-
пиване, от смърт по време на съ-
ня.
хипо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване пони-
жение на норма, по-малка част от
нещо; противоположно хипер- .
хопобулня псих. снижение на воле-
вата активност.
хиповитаминоза мед. заболяване
вследствие продължителен недос-
тиг от витамини в храната.
хипоген (гр.) книж. 1. подземна пос-
тройка, подземие; 2. подземна
гробница.
хшюглнкемия (гр.) мед. понижено
съдържание на захарта в кръвта,
което се изразява с неразположе-
ние, чувство на глад, страх, тре-
перене И др.
хипогриф (гр.) в древногръцката ми-
тология — животно, което предс-
тавлявало полукон и полугрифон.
хиподерма (гр.) анат. слой от клет-
ки, разположени под дермата;
подкожие.
хипокористичен (гр.) език, гальовен,
умалителен.
Хипократ прочут лекар в древна Гър-
ция (460 г. пр. Хр .-неизв.); рефор-
матор на античното лечебно из-
куство и лекарската професия: за
основа на клиничната медицина
той поставя цялостността на чо-
вешкия организъм, индивидуал-
ния подход към болните; уточня-
ва симптомите на редица болес-
ти; освен това името му е свърза-
но с високия морален облик на
лекаря; — хипократова клетва
клетва, която новозавършилите
лекари дават, че ще служат чест-
но на медицинската наука; — хи -
пократячно лице своеобразното из-
менение на лицето на умиращ.
хипокрит (гр.) книж. лицемер; — хн-
покрнтство книж. ост . лицемерие,
преструвка.
хипологня (гр.) наука за конете; —
хиполог специалист по конете.
хшюмания псих. форма на повише-
но настроение, съпроводено с
промени в мисленето и психомо-
ториката.
хниометаморфоза (гр.) геол. процес,

795
хнстерон-иротерон
който се извършва в най-дълбо-
ката зона на земната кора при
много висока температура и ви-
соко хидростатично налягане.
хяпомнезия псих. намалена дееспо-
собност на паметта.
хнпосекреция (гр.) мед. намалена
секреция на някоя жлеза.
хипостаза (гр.) 1. мед. застояване на
кръвта в долните части на тялото
или на орган поради отслабване
на сърдечната дейност; 2. език.
преминаване на една граматична
категория в друга.
хнпостил (гр.) арх. голямо покрито
помещение, чийто таван се опира
на много и нагъсто поставени ко-
лони.
хипотакснс, хмпотакса (гр.) грам, на-
чин на синтактично съчетаване на
изречения, който посочва зависи-
мостта на едно от тях от другото,
хипотеза (гр.) 1. предположение, ко-
ето се прави за обяснение на ня-
кое явление; положение на една
вероятна, но недоказана теорема:
хипотезата за произхода на чове-
ка; 2. предположение.
хипотенуза (гр.) страната в право-
ъгълния триъгълник, която лежи
срещу правия ъгъл.
хипотермия (гр.) мед. 1 . спадане на
телесната температура под нор-
малната от прекомерно охлажда-
не на някои заболявания; 2. при
операции на важни за живота ор-
гани — изкуствено понижаване на
температурата с прекратяване на
кръвообращението в тях.
хипотомия (гр.) мед. I. ниско кръв-
но налягане; артериална хипото-
ния; 2. понижено напрежение на
мускул или кухи органи с мускул-
ни стени (стомах, черва, кръво-
носни съдове и др.) .
хипофагия (гр.) книж. хранене с кон-
ско месо; — хипофаг (гр.) човек,
който яде конско месо.
хипофиза (лат.) анат. жлеза с вът-
решна секреция, която се намира
в основата на главния мозък на
гръбначните животни и на чове-
ка, която отделя хормони с важна
роля за жизнената дейност на ор-
ганизма.
хнпофункция (гр.) физиол. пониже-
на функция на органи и системи,
хнпохондриум (лат.) анат. областта
на корема, която се намира не-
посредствено под лявата и дясна-
та ребрена дъга; — хипохондрия
псих. форма на анормално психи-
ческо развитие, което се характе-
ризира предимно с многобройни
и неспецифични телесни оплак-
вания, следствие от неосновател-
ни опасения за разболяване; — хи-
похондрик човек, който страда от
хипохондрия; ипохондрия.
хирагра (гр.) мед. болест вследствие
нарушение обмяната на вещест-
вата, която засяга ръцете; подаг-
ра на китките на ръцете.
хирографен ръкописен; — хирограф
ръкопис.
хиромантия (гр.) тълкуване на ми-
налото и предсказване на бъдеще-
то по линиите на дланта на ръка-
та; — хиромант лице, което се за-
нимава с хиромантия.
хяротония (гр.) църк. ръкополагане
на лице в една от трите степени:
дякон, свещеник или епископ.
хисар (ар.) ост. крепост.
хнетеряя псих. форма на анормално
психично развитие, при която на-
ред с психичните разстройства се
наблюдават и многобройни сома-
тични оплаквания без действител-
на причина.
хнстерон-иротерон (гр.) литер, стил-
на фигура, която се състои в на-
рушаване на логическата после-
дователност на два елемента, нап-
ример отгледан и родом вместо
роден и отгледан.

хистограма
796
хистограма (гр.) стат. диаграма,
изобразяваща честотите на отдел-
ните стойности на даден признак
в една извадка.
хистолиза (гр.) мед. разрушаване на
клетките в организма от фагоци-
тите и ферментите.
хистологичен и хнстологически (гр.)
който се отнася до хистология; —
хистология (гр.) мед. наука за тъ-
каните на човешкото и животин-
ското тяло и многоклетъчните
растителни организми; — хисто-
лог мед. специалист по хистоло-
гия.
хистрион (лат.) 1. в древния Рим —
актьор, изпълнител на комедий-
но-битови сцени; 2. в Западна Ев-
ропа през Ранното средновековие
—
странстващ актьор, във Фран-
ция — жонгльор, в Италия — мим,
в Германия — шпилман и др. 3 .
прен. лицемер, комедиант.
Хитлер, Адолф (1889—1945) водач на
Национал-социалистическата
партия в Германия (от 1921) и на
фашистката германска държава (от
1933), главен виновник за избух-
ването на Втората световна война;
—
хитлеризъм (по собств. Хитлер)
1. фашистка диктатура в Герма-
ния от 1933 до 1945 г.; 2. идеоло-
гията на тази диктатура.
хнтон (гр.) книж. част от античното
гръцко облекло във вид на широ-
ка горна дреха.
хифи (гр.) бот. разклонени нишки,
които изграждат вегетативното и
плодното тяло на гъбите.
хич (тур.) разг. 1. никак; 2. като час-
тица — за засилване при негоду-
вание, укор, възмущение: нима,
та, че.
хламида (гр.) книж. у древните гър-
ци — мъжко вълнено наметало със
закръглени форми, което закри-
вало плещите и се закопчавало на
гърдите или на дясното рамо.
хлестаковщина (по собств. Хлеста-
ков, герой от комедията на Гогол
„Ревизор”, рус.) нахално, лъжли-
во и лекомислено същество.
хлор (гр.) хим. химичен елемент,
знак С1, пор. No 17, ат. т. 35,453,
отровен газ с жълтозелен цвят и
остра задушлива миризма, чийто
разтвор избелва и дезинфекцира.
хлороза (лат.) 1. бот. заболяване на
растенията, свързано с процеса за
използване на желязото, при ко-
ето зелените листа или други ор-
гани изменят цвета си в жълтозе-
лен или побеляват; 2. мед. пър-
вична анемия с липса на желязо,
която се явява предимно у моми-
четата през време на пубертета.
хлоропласти (гр.) бот. зелени със-
тавни части на растителната клет-
ка, които съдържат хлорофил, на
който се дължи зеленият цвят на
растенията; — хлорофил (гр.) бот.
зелено багрилно вещество, което
се намира в листата на растени-
ята, което има свойството да прев-
ръща светлинната енергия в хи-
мична, благодрение на което се
извършва фотосинтеза в растени-
ята.
хлорхидрин (гр.) хим. хлориран
спирт, употребяван в производс-
твото на взривни вещества и като
разтворител на смоли, лакове и др.
хлорциан (гр.) хим. течност с остра
раздразнителна миризма, употре-
бявана във воден разтвор като
бойно сълзотворно средство.
хоани (лат.) анат. канали, които во-
дят от носната яма до носоглът-
ката.
хоби (англ.) любимо странично за-
нимание, правене на нещо за удо-
волствие и развлечение.
ходегетика (гр.) дял от педагогика-
та, който се занимава с начините
за най-лесно учене.
ходжа (перс.) турски учител и све-

797
хомо-
шеяик.
ходометьр (гр.) инструмент, който
брои крачките, лътеизмервач.
хокер (нем.) праисторическо погре-
бение, при което мъртвецът се
поставял в свито положение, лег-
нал на лявата, по-рядко на дяс-
ната страна или на гръб-
хол (англ,) 1. средищно помещение
в жилище, свързано с другите по-
мещения; дневна; 2. обширно
проходно помещение в обществе-
ни сгради, театри и др.
холан (тур.) разг. за усилване при
обращение, за изразяване на не-
съгласие, недоволство, упрек,
учудване, увешаване.
холангнт (гр.) мед. възпаление на
жлъчните пътиша; — холелитваза
(гр.) мед. образуване на камъни в
жлъчния мехур и по-рядко в
жлъчните пътища; — холецистит
(гр.) мед. възпаление на жлъчния
мехур, предизвикано от микроор-
ганизми, които проникват от чер-
вата или по кръвта и лимфата; —
холецистотомия (гр.) мед. опера-
тивно отваряне на жлъчния ме-
хур, за да се изпразни от гной или
за да се отстранят жлъчни камъ-
ни.
холдинг (англ.) владеене на акции,
арендуван участък от земя или ця-
лото арендувано имущество; —
холдинг компания корпорация или
фирма, контролираща една или
няколко компании с помощта на
техните акции, които владее,
холера (гр.) мед. остра заразна бо-
лест на храносмилателните орга-
ни, която се характеризира с неп-
рекъсната диария и повръщане,
обезводняване на тъканите, спа-
дане на температурата и др.
холернк 1. жлъчен, гневен, раздраз-
нителен човек; 2. псих. тип тем-
перамент, който се характеризи-
ра с лесна емоционална възбуди-
мост; реагира бурно и афектира-
но: — холеричен темперамент тем-
перамент на холерик.
холестерин (гр.) хим. органично ве-
щество във вид на бели, мазни на
пипане кристали, които се нами-
рат във всички клетки на организ-
ма и при смущение на обмяната
им предизвикват атеросклероза,
жлъчнокаменна болест и др.
холоедър (гр.) кристал, който има
всички стени, необходими за да
има най-голямата възможна си-
метрия в системата, към която
принадлежи.
холотурия (гр.) зоол. безгръбначно
животно от групата на иглокожи-
те с удължено тяло, дълго до 1 м;
морска краставица.
холоцен (гр.) третата съвременна
следледникова епоха на четвър-
тичния период.
холцфрай (нем.) за хартия — който
е от целулоза без примес на дър-
весина.
хомео- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване на
сходство, подобие, вдаимодейст-
вие и други връзки между явле-
нията.
хомеопатичен (гр.) мед. 1. свойствен
на хомеопатията; 2. намиращ се в
същото положение; едномт
ник; — хомеопатня мед. х <ан .
тичен начин за лекуване. коип>
се състои в прилагане на подобни
средства.
хомеостазис (лат.) физиол. способ-
ност на дадена система да запазва
своите устойчиви характеристики
в определени граници въпреки
тенденциите към отклонение в
действието на условията на изме-
нящата се среда.
хомо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване равен-
ство, сходство, еднородност; про-
тивоположно хетеро- .

хомогенен
798
хомогенен (гр.) еднороден; еднакъв;
—
хомогенност еднородност; — хо-
могеннзация (фр.) 1. метал, полу-
чаване на хомогенен, еднороден
строеж или състав на метали,
сплави и разтвори чрез механич-
но, температурно или химично
въздействие; 2. хим .приготвяне на
емулсии чрез разместване или раз-
биване на еднородните частици.
хомология (гр.) биол. сходство на ор-
гани, които имат общ строеж, раз-
виват се по сходни зародиши, но
магат да изпълняват различни
функции; — хомолог сходен, съ-
ответен, еднозвучен; — хомоложен
който се отнася до хомология; —
хомоложен ред хим. редица от ор-
ганични съединения, които по
строеж и функционални призна-
ци са сходни, но се различават по
една или повече метиленови гру-
пи
хинопластика (гр.) мед. присаждане
i ькани или органи от един чо-
век на друг; 2. присаждане на по-
добна тъкан, взета незадължител-
но от същия индивид.
м.м гм халиост (гр.-л а т .) противо-
нено удовлетворение на по-
течение между индиви-
ди от еднакъв пол; — хомосексуа-
лизъм извратен полов нагон —
• ! ■пиекъмлицаотсъщияпол;
хомосексуалист лице, което
страда от хомосексуализъм.
хомотрансалантацня (гр.) мед. при-
иждане на част от орган, орган
или тъкан, взета от друг човек, за
покриване на дефекти на тялото,
хомофония (лат.) муз. 1. начин на
композиране, при който има во-
деща мелодия и акомпаниращ
фон; 2. пеене на един глас; 3. в
античната гръцка терминология —
музика, която се пее или свиои в
унисон: 4. музикален стил с пре-
обладаване на един глас или една
мелодия; 5. вид многогласие, при
което един от гласовете изпълня-
ва мелодията, а другите го съпро-
вождат.
хомоцентричен (гр.) който е с един
общ център.
хомрул (англ.) ист. автономно уп-
равление, стремеж на ирландци-
те за самостоятелен парламент; —
хомрулър ист. участник в борби-
те на ирландския народ за изво-
юване на национална свобода и
самостоятелност.
хомункулус (лат.) 1. човече; 2. в Гьо-
тевия „Фауст” по алхимичен на-
чин създаден човек; 3. прен. ирон.
незначителен човек.
ховвед (унг.) войник от унгарското
опълчение.
хондриозома (гр.) биол. елемент във
всяка растителна и животинска
клетка във вид на дребно зрънце,
съставен от сложни съединения на
белтъците и мазнините.
ховдрология (гр.) дял от медицина-
та, в който се изучават хрущяли-
те; — хондрит (гр.) мед. възпале-
ние на хрущял; — хондром(а)
(лат.) мед. новообразуван добро-
качествен тумор от хрущялна тъ-
кан.
хонорар (лат.) възнаграждение за
труд на лица със свободна про-
фесия.
хоплит (гр.) ист. тежковъоръжен
войник в древногръцката пехота.
хорал (лат.) хорово или общо пеене
в църква.
хорда (гр.) 1. геом . права линия, ко-
ято съединява две точки от окръж-
ността без да минава през центъ-
ра; 2. струна на музикален инст-
румент; 3. анат. плътна еластич-
на вътрешна ос, която минава
гръбно по дължината на тялото
при някои животни; гръбна стру-
на.
хорей (гр.) 1. литер. в античното сти-

799
хота
хосложение ~~ двусрична стъпка
от една дълга сричка в началото
и една кратка в края; 2. литер. сти-
хотворен размер: двусложна стъп-
ка с ударение на първия слог; 3.
муз. ритмична фигура от два еле-
мента (две ритмични единици); —
хориямб (лат.) литер. четирисрич-
на стихотворна стъпка от хорей
или трохей в началото и един ямб
в края, т.е. от две дълги срички и
две кратки между тях.
хорема, хоревма (гр.) елемент на
танц, танцова фигура.
хореография (гр.) 1. танцувално из-
куство; 2. изкуство за създаване
на танци, балетни спектакли и
танцови разработки.
хорея (гр.) мед. заболяване на цент-
ралната нервна система, при ко-
ето се правят неосъзнати несъг-
ласувани движения на лицето и
крайниците, предимно у деца от
5 до 15 години и у бременни.
хорнов (гр.) биол. 1. обвивка на оп-
лоденото яйце (зародиша), през
която той получава кислород и
хранителни вещества и отделя въг-
леокис и продукти от обмяната на
веществата; 2. вторична обвивка
на яйцеклетката у гръбначните и
някои низши гръбначни живот-
ни.
хормони (гр.) биол. биологично ак-
тивни вещества, произвеждани от
жлезите с вътрешна секреция, ко-
ито изпълняват важна възбужда-
ща роля в жизнената дейност на
организма и органите на човеш-
кото тяло; — хормонотерапия (лат.)
мед. лечение с хормони при на-
рушаване дейността на жлезите с
вътрешна секреция.
хорография (гр.) описание на земя,
страна, област; — хорологня (гр.)
дял от растителната география,
който изследва разпространението
на растенията върху земната по-
върхност, измеренията на ареали-
те им и факторите, които ги пре-
дизвикват.
хороидея (гр.) кръвоносна ципа на
окото между склерата и ретината,
хоросан (тур.) строит. строителна
смес от вода, вар и пясък за ма-
зилка.
хороскоп (гр.) 1. описание за дъл-
жината на деня и нощта на раз-
личните места; 2. предсказване на
човешката съдба по положението
на звездите в деня на неговото
раждане.
хорст (нем.) геол. част от земната ко-
ра, останала да стърчи между два
разседа.
хортувам (гр.) диал. говоря, приказ-
вам.
хорунжяй (пол.) ист. 1 . знаменосец
в казашките войски; 2. първи офи-
церски чин в дореволюционнитс
казашки войски.
хоспитал (лат.) болница; — хоспи-
тализация (лат.) настаня нане в че
чебно заведение; — xocnnta
рам (нем.) мед. приемам бодо
лечение в болница.
хоспнталиер (фр.) член на католи-
чески орден, основан през
иск
в Палестина от рицари.
хоспитант (лат.) рядко, лице, коси»
посещава лекции, за да допълни
знаниятасиилидасеучиi- •;
подава; — хоспитирам слукм м :.
ции като гост, за да се науча да
преподавам.
хоспиций (лат.) убежише, хан; осо-
бено манастир за убежище и та-
кива по дефилетата на алпийски-
те височини.
хостия (лат.) църк. прясна пшени-
чена питка, която се раздава от
католишките свещеници и протес-
тантските пастори като причастие,
хота (исп.) 1. бърз испански наро-
ден танц с кастанети, който се иг-
рае от двама души; 2. музика за

хотентоти
800
такъв танц; песен за серенада със
или без инструментален съпровод,
хотентоти 1. южноамериканското
племе, което населява нос Добра
надежда; 2. прен. грозотия; — хо-
тентотска колиба колиба от живи
дървета, където живеят хотенто-
тите.
хофмайстор (нем.) в дворец: прид-
ворен домакин.
хофмаршал (нем.) придворен, завеж-
дащ реда при тържествени прид-
ворни събирания и грижещ се за
домакинската част на двореца.
хошяв (перс.) диал. ошав,
хош-гелдин (тур.) добре дошъл,
хризография (гр.) умение, изкуство
да се рисува или пише със злато;
—
хризограф специалист по хри-
зография.
хризоидин (гр.) хим. органично съ-
единение — синтетично багрило
< > 1 групата на аминоазобагрилата,
чцотребявано за боядисване в
жълто памучни и кожени изделия
и като десензибилизатор във фо-
■ ■ олфията.
хрима ■ I р ) църк. миро за помазване.
хрисовул (гр.) ист. царска грамота
или позволително със златен пе-
чат.
христология (гр.) рел. учение за
\ рнстос като Спасител и Изкупи-
хриегоматня (гр.) сборник с откъси
от съчиненията на образцови пи-
сатели, за учебни цели.
Христос, Исус {гр. = „помазаник”)
библ. 1. месия, очакваният от ев-
реите спасител; 2. син Божи, спа-
сител, изкупител на човечество-
то; — християнство 1. една от три-
те основни световни религии (на-
ред с будизма и исляма); 2) уче-
нието на Христос; — християнин/
християнка рел. лице, изповядва-
що християнската религия; —
христолюбив рел. благочестив,
предан на Христовата вяра; набо-
жен.
хрия (гр.) в старата риторика: опре-
делена форма за обработване ед-
на тема като училищно упражне-
ние.
хром (гр.) хиимичен елемент, среб-
ристобял, много твърд и мъчно то-
пим метал, знак Сг, пор. No 24,
ат. т. 51,996, с голямо приложе-
ние в металургията като легира-
ща съставка на различни спалви
и за метални покрития.
хроматнка (гр.) 1. изкуство за смес-
ване на боите; 2. муз. тонова сис-
тема, основана на група тонове,
които не могат да бъдат подреде-
ни в границите на седем поредни
чисти квинти.
хромато- (гр.) първа съставна част
на сложни думи — научни тер-
мини, със значение цветен, оцве-
тен.
хроматография (гр.) хим. метод за от-
деляне на чисти вещества от сме-
си благодарение на различната им
абсорбируемост.
хроматолиза (гр.) биохим. разлагане
на хроматина в клетъчния сок.
хроматоскоп (гр.) приспособление от
два въртящи се стъклени кръга
(боядисани с пъстри линии, звез-
ди и др.), което съединено в про-
екционен апарат дава игра на цве-
товете.
хроматофори (гр.) 1. биол. кожни
клетки у животните, които съдър-
жат пигмент, определящ цвета на
кожата; 2. бот. цветни включва-
ния в клетките на водорасли, ко-
ито съдържат хлорофил и други
пигменти.
хромел (гр.) диал. 1. воденичен ка-
мък; 2. ръчна мелница от два кръг-
ли камъка с дървена дръжка на
горния камък; 3. техн. хромнике-
лова сплав, устойчива на високи
температури, която се използва в

801
хуманен
електротехниката за направа на
нагревателни уреди и под.
хромо- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване на
цвят или метала хром.
хромогравюра (фр.) печ. многоцве-
тен литографски печат; — хромо-
литография (гр.) печ. 1 . начин за
възпроизвеждане на многоцветни
оригинали по литопечатен метод,
като различните цветове се отде-
лят ръчно и се приготвят печатни
форми на камък за всеки от тях и
отпечатването им става последо-
вателно; 2. отпечатък, получен по
този начин; 3. печатница, в която
се работи по този начин.
хромозоми (гр.) генет. основни
структурни и физиологични еле-
менти на клетъчното ядро — ниш-
ковидни структури, образувани от
хроматин, които носят гени в ли-
неен ред.
хромосфера косм. пласт от атмосфе-
рата на Слънцето след фотосфе-
рата, който има ален цвят и се със-
тои от нагорещени пари и газове
(светещ водород, калций и хелий),
хромотерапия псих. използване на
цветовете за въздействие върху
психически състояния.
хромофор (гр.) хим. група, която
придава на органичните съедине-
ния, в чийто състав влиза, харак-
терен цвят и ги прави хбмогенни.
хромофотография цветна фотогра-
фия.
хронически дългогодишен, продъл-
жителен (за болест); — хронифи-
цирам мед. за заболяване — ста-
вам хроничен.
хроно- (гр.) първа съставна част на
сложни думи за означаване отно-
шение към време.
хронография (гр.) последователно
описание на събитията без обща
връзка между тях и с обръщане
внимание само на времето, в ко-
ето са станали; — хронограф, 1.
летописец; 2. самопишещ елект-
ромеханичен уред за регистрира-
не продължителността на краткот-
райни явления или междини вър-
ху лента (хронограма); — хроног-
рама литер. латински стихове, на
които началните букви дават го-
дината на възпяваното събитие; 2.
запис на хронограф върху лента.
хронология историческа помощна
наука, която показва, как наро-
дите са подразделяли времето и
как трябва да се поставят събити-
ята в едно точно отношение на
времето; — хронометър часовник,
който показва времето по най-то-
чен начин; — Хронос бог на вре-
мето.
хугеиотн (фр.) френски калвинисти.
хума (гр.) вид белезникава мазна
глина, употребявана в грънчарст-
вото, за боядисване на стени, за
миене на косата вместо сапун и
Др-
хуманен (лат.) отличаващ се с хуман-
ност; човешки; хуманно отнася-
не с някого, човешко отнасяне;
—
хуманизъм научно направление
от епохата на Възраждането, ко-
ето вижда в живота и литература-
та на класическите народи обра-
зец за човешкото съвършенство и
се стреми чрез изучаване да вник-
не в него; — хуманитарен осно-
ван върху неща, които се отнасят
до човешкото благо; — хуманитар-
ни науки науки, които изучават
езика, културата, творчеството в
историята на човека — история,
езикознание, литература, етногра-
фия, философия и др.;
—
хума-
нисти 1. хора, които съчувстват на
всеки човек; 2. учени, които приз-
нават древните езици като необ-
ходимо условие за образованието;
—
хуманност състрадание и ува-
жение към ближния, признаване

хумацня
802
у другиго на общочовешки права;
човещина, човеколюбив.
хумацня (лат.) книж. заравяне в зе-
мята труповете на умрелите.
хумба диал. подземие, изба, бордей,
тунел.
Хумболт, Карл Вилхелм (1767—1835)
германски филолог, философ,
държавник, един от най-бележи-
тите представители на хуманизма;
—
Хумболтов университет едно от
най-известните висши училища в
Германия.
хумификация (лат.) геол. образуване
в почвата на продукти с тъмен
цвят от разложените под влияние
на микроорганизми растителни
вещества.
хумус (лат.) агр. съставна част на
почвата — органични съединения,
получени при разлагане на рас-
тителните и животинските оста-
тъци с важно значение за плодо-
родието й.
хуни 1. азиатско странстващо племе
(отечество Монголия); през 375 г.
преминава в Европа и се заселва
между р. Дунав и Волга; под во-
дителството на Атила, те достиг-
нали апогея на победите и заво-
еванията си, като завладели мно-
го народи и опустошили тогаваш-
ната култура; 2. прен. опустоши-
тели, разрушители.
хунта (исп.) 1. названия на различ-
ни обединения, съюзи, комисии
на държавни органи в страните,
говорещи испански език; 2. разш.
съюз, обединение на лица, обик-
новено от едно съсловие, за об-
щи действия; 3. полит. заговор-
ници, които по насилствен път
заграбват властта и налагат режим
на насилие и терор.
хурал (монг.) в Монголия — върхо-
вен и местен орган на държавна-
та власт.
хуриет (ар.) ост. освобождение, сво-
бода.
хурия (ар.) 1. хубавица в мохамедан-
ския рай; 2. красавица.
хусар (унг.) ост. 1. някогашен кон-
ник, въоръжен с пика; 2. конен
войник или офицер в някои ар-
мии; 3. разбойник.
хусит (по собств. Ян Хус, чех.) ист.
последовател на вожда на чешко-
то църковно-революционно дви-
жение Ян Хус (1369-1415).
хутпак (нем.) тънка мека амбалаж-
на, обикновено цветна хартия.
хуфа (нем.) 1. ист . в средновековна
Германия — селскостопанско вла-
дение; 2. землена мярка = около
150 декара.
хърдел (англ.) спорт, бягане с пре-
пятствияна110ми400мзамъ-
жеина100мзажени.
хъсъз(ия) (тур.) ост. крадец.
хърцой (рум.) диал. обидно прозви-
ще на лице от старото мизийско
население в Североизточна Бъл-
гария; ръцой.
хюкюмат, хуюомет (тур.) ост. управ-
ление.
Ц
цадик (евр.) глава на еврейска сек-
та.
цайтнот (нем.) спорт, при игра на
шах — положение, когато не дос-
тига времето на играча за обмис-
ляне на следващия ход.
цалкелнер (нем.) келнерът на кого-
то се плаща в ресторант, кафене,
гостилница.
цапфа (нем.) 1. техн. частна вал или
ос, която лежи в легло (лагер) и
се върти в него; шийка; 2. воен.
винтът, на който се движи тялото
на артилерийско оръдие.
царга (нем.) 1. техн. напречно дър-
во, което съединява краката на ма-

803
целостат
са, стол и др.; 2. муз. рамка, стра-
нични дъски и дъсчени ленти, ко-
ито свързват горната и долната
дъска на някои струнни инстру-
менти; околница.
цвинглианство (по собств. Цвингли)
рел. едно от теченията на Рефор-
мацията, основано през 16. век в
Швейцария от Улрих Цвингли; —
цвинглисти последователи на ре-
форматора Цвингли.
цвички (чеш.) леки платнени обув-
ки за спортна гимнастика и др.
цедент(лат.) 1. юр. кредитор, който
отстъпва едно вземане; 2. фин. ли -
цето (кредитор), което отстъпва
своето вземане на друго лице при
предварително съобщаване за то-
ва на длъжника; — цедирам 1. отс-
тъпвам, прехвърлям известно взе-
мане; 2. фин. преотстъпване, прех-
върляне на дадено вземане при
цесията.
Цезар, Гай Юлий (100-44 пр. Хр .)
ист. римски държавник, политик,
пълководец, писател; като еди-
новластен държавен глава, дикта-
тор; трасира пътя на империята на
Октавиан Август.
цезар 1. титла на римските импера-
тори; 2. общо название, под ко-
ето се разбират: Юлий Цезар
(100—44 г.) и единадесетте след-
ващи след него императори; 3.
прен. властелин; — цезарев разрез
кесарево сечение; — цезаризъм
(лат.) автократическо управление,
почиващо на привидни конструк-
тивни основи; — цезарово сече-
ние (лат.) мед. операция за изваж-
дане на детето от майката чрез
разрязване стената на матката; —
цезаропапнзъм полит. стремеж да
се обедини държавната и църков-
ната власт в ръцете на монарха
или на главата на църквата,
цезий (лат.) химичен елемент, мек
сребристобял метал от групата на
алкалните елементи, знак Cs, пор.
No 55, ат. т . 132,8, използван за
направата на фотоелектрични еле-
менти.
цезура (лат.) 1. литер. спиране в сре-
дата на стиха и знак П, за почив-
ка при четене; 2. муз. реална или
въображаема пауза, която отделя
едно ритмично построение от дру-
го, а във вокалните мелодии съв-
пада с прозодичната цезура от
словесния текст.
цекален (лат.) анат. който се отна-
ся до цекума; — цекум анат. сля-
по черво.
цекин (ар.) ост. стара златна вене-
цианска монета
цела (лат.) книж. вътрешна стая в
античен храм, където се намира-
ла статуята на божеството.
целволе (нем.) текст. 1. изкуствени
влакна, които се получават при
мокро предене на вискоза или на
разтвор на целулоза в медно-амо-
нячен разтвор; 2. прежда и тъкан
от такива влакна.
Целзий шведски астроном (1701 —
1744); от него води началото цел-
зиев термометър — термометър, в
който пространството от точката
на замръзването до точката на ки-
пенето на водата е разделено на
100 равни части.
целибат (лат.) църк. безбрачие на ка-
толическото духовенство; — цели-
батер книж. рядко, човек, който
живее в безбрачие; неженен мъж.
целиколи (лат.) жители на небето,
небесни богове според римската
митология.
целила (гр.) зеленчук с много силна
миризма и с кълбовиден корен,
употребяван като подправка за су-
пи, туршии и под.; кервиз.
целостат (гр.) астр. система от две
плоски огледала, от които едното
е неподвижно, а другото се дви-
жи с часовников механизъм, като

целотекс
804
слънчевите лъчи се отразяват пос-
тоянно в една и съща посока в
обектива на неподвижната хори-
зонтална зрителна тръба.
целотекс (англ.) 1. строиш, плочи от
пресувана влакнеста маса от рас-
тителен произход, използвани за
преградни звуко- и топлоизолаци-
онни стени и др.; 2. изкуствена
кожа.
целофан (гр.) тънка, прозрачна хар-
тия, добивана от вискоза, която
различно оцветена се използва за
опаковка, в полиграфията и др.
целула (лат.) анат. 1 . клетка; 2. мал-
ка кухина; — целуларен (лат.)
анат. клетъчен; — целуларна па-
тология обяснение на болестите
като разстройство в нормалния
живот на клетката.
целулит (лат.) мед. възпаление на
хлабавата съединителна тъкан.
целулоза (лат.) 1. биохим. най-разп-
ространеното органично съедине-
ние, главна съставна част на кле-
тъчните стени на растенията, ко-
ето обуславя механичната здрави-
на и елестичност на растителните
тъкани с най-високо съдържание
в памучните влакна (до 90%), в
дървесината и др.; 2. технически
продукт, получаван по химичен
начин от дървесина или от стъб-
лата на някои растения, употре-
бяван за производство на хартия,
изкуствени влакна, пироксилин,
целулоид и др.
цемоцем (ар.) чудотворният кладенец
в каабето на гр. Мека.
ценз (лат.) 1. съвкупност на услови-
ята, от които зависи правото на
едно лице да бъде избрано или
назначено на известна длъжност;
2. условия, които ограничават
ползването на известни права; 3.
в древния Рим — имуществена
оценка, правена всеки пет годи-
ни на населението, за плащане на
данъци и ползване на права; —
цензитарий (лат.) ист. среднове-
ковен селянин, който плащал да-
нък в натура или в пари.
цензор (лат.) 1. оценител; 2. лице,
определено от правителството за
разглеждане на съчиненията, ко-
ито трябва да се допуснат до пе-
чатане, или на частната кореспон-
денция по време на война или из-
ключителна обстановка; — цензу-
ра правителствено учреждение за
преглеждане на съчинения преди
да се печатат или пиеси преди да
се играят на сцената; във време
на война и преглеждане на част-
ната кореспонденция.
ценогенеза (нем.) биол. поява на бе-
лези у зародишите на животните
и човека, които са техни приспо-
собления в даден етап от разви-
тието им, например плацентата у
гръбначните и човека и пр.; емб-
рионално приспособление.
цент американска монета равна на
1/100 част от долара.
центяфолия бот. вид качествена ро-
за; „столистна роза”.
центнер (лат.) единица мярка за ма-
са, първоначално равна на 100 кг;
в Германия, Полша, Унгария, Да-
ния равна на 50 кг.
централа (нем.) 1. адм. седалище на
главната управа на учреждение
или предприятие, което има кло-
нове; 2. разг. електроцентрала; 3.
разг. апаратура на телефонна цен-
трала; — централен (лат.) 1. който
се намира в центъра на нещо; 2.
главен ръководен, средищен; съ-
ществен, важен; 3. който се из-
вършва от центъра или от цент-
рала; — централизация съсредото-
чаване в един център; — центра-
лизирам 1. събирам сродни служ-
би под управлението на един и
същи органи; 2. събирам на едно
място; съсредоточавам; — центра-

805
цететик*
лязъм адм. система на управление,
при която местните органи са под-
чинени на един център.
центрипетален (лат.) физ. техн. цен-
тростремителен, идващ от пери-
ферията към центъра.
центро- (лат.) първа съставна част
на сложни думи със значение кой-
то е в средата.
цеигрозома (лат.) биол. клетъчен еле-
мент, постоянно образувание в
клетките на човека, животните и
на някои низши растения (водо-
расли, гъби и др.); клетъчен цен-
тър, цитоцентьр.
центроид(а) (лат.) физ. масовият
център на едно тяло или система
от тела.
центросфера (лат.) 1. геол. ядро на
земното кълбо; 2. биол. протоплаз-
ма около центрозома.
цеитумвир (лат.) ист. в древния Рим
член на комисия от сто души
съдии по граждански искове.
центурион (лат.) ист. в древния Рим
—
стотник, началник на центурия;
—
центурия (лат.) ист. 1. войско-
ва част от 60 до 100 души; 2. обо-
собена група от населението на
древния Рим въз основа на имот-
ното състояние; съсловие.
Цепелин, Фердинанд (1838—1917)
германски индустриалец, конст-
руктор; — цепелин (по собств. Це-
пелин) голям летателен апарат с
яйцевидна форма, изпълнен с лек
газ (водород или хелий), който ле-
ти с малка скорост; дирижабъл.
цератозавър (гр.) палеонт. сухозем-
но изкопаемо хищно влечуго.
Цербер (лат. от гр. Керберос) 1. триг-
лаво куче, което пазело врата на
ада; родено от Тифон и Ехидна;
тялото му било покрито със змий-
ски глави и змия вместо опашка;
2. прен. страж; строг, нелюбезен
пазач; 3. звезда в северното полу-
кълбо.
цервякален (лат.) анат. шиен.
нереален (лат.) бот. житен; — цере-
али (лат.) (от Церера богиня на
жетвата) житни произведения.
церебеларен (лат.) анат. който се от-
нася до малкия мозък; — цереб-
рален (лат.) анат. който се отнася
до главния мозък; ~ церебрасте-
ння (лат.) мед. признаци, подоб-
ни на неврастения; церебрална
неврастения; — цереброзидн (лат.)
биохим. група липиди, които се съ-
държат в нервната тъкан, в чер-
ния дроб, далака, бъбреците и в
червените кръвни клетки; — це-
реброспинален (лат.) анат. отна-
сящ се до главния и гръбначния
мозък.
Церера (лат.) 1. в римската митоло-
гия: богиня на жетвата, земните
сили и растежа, майчинството и
брака. От 3. век пр. Хр. се свързва
с гръцката Деметра; 2. астр. мал-
ка планета между Марс и Юпи-
тер.
цервй (лат.) хим. сребристобял ме-
тален елемент, най-важният от
групата на „редките земни”, знак
Се, пор. No 58, ат. т . 140,12, упот-
ребяван за сплави, в стъкларската
индустрия, в радиотехниката, в
оптиката и др.
церкопластиха (лат.) ваене с восък,
цесионер (лат.) юр. лицето, на което
е отстъпено право по документ;
—
цесирам вж. цедирам, — цесия
1. юр. отстъпване права по задъл-
жителен документ от едно лице
към друго, прехвърляне; 2. фин.
договор, чрез който кредиторът
отстъпва своите права на трето ли-
це.
цестоидв (гр.) мед. панделковидни
глисти, тении.
цететика (гр.) метод, употребяван за
откриване причината и естество-
то на нещата; метод за изследва-
не.

цефалопод
806
цефалопод (гр.) зоол. главоноги жи-
вотни (октоподи, калмари и др.).
цефалометьр (гр.) уред за измерва-
не големината на глава.
цефалхематом (гр.) мед. подутина на
главата на новородено, образува-
на от кръвоизлив между външна-
та повърхност на черепните кос-
ти и периоста (надкостницата);
кефалхематом.
Цефеида (по собств. Цефей) астр.
звезда с променяща се светлин-
ност в строго определени пери-
оди; — Цефей (по собств. Цефей,
митически цар на Етиопия) астр.
съзвездие в Северното полукъл-
бо, между Касиопия и Дракон.
цеце (афр. от езика банту) зоол. му-
ха в тропичните и субтропични
области на Африка, която прена-
ся зараза на тежки болести по чо-
века и животните, като сънната
болест и др.
циан (гр.) силно отровен газ, съеди-
нение на азота с въглерод, със-
тавна част на синилната кисели-
на; — цианкалий една от солите
на калия, силна отрова; употре-
бява се за химически анализи, във
фотографията, галванопластиката,
за посребряване, позлатяване и
др.;
—
цианамид хим. безцветно
кристално вещество, амид на ци-
ановата киселина, със слаби ки-
селинни и основни свойства; —
цианнзация спец. 1 . начин за изв-
личане на злато и сребро от смле-
ни руди, като се разтворят в ал-
кални цианиди; 2. метал, наси-
щане на повърхностния пласт на
стоманени изделия с въглерод и
азот за повишаване на повърхнос-
тната твърдост; 3. хим . унищожа-
ване на насекомите чрез циано-
водород; — цианнн 1. природно
багрилно вещество, от което за-
виси окраската на цветята, на пе-
перудите и др.; 2. хим. светлосиньо
багрилно вещество, получавано по
синтетичен начин и употребява-
но в цветната фотография.
цианея (лат.) зоол. морска медуза,
най-едрото безгръбначно живот-
но, оцветена ярко, достигащо ди-
аметър до 2 м.
цианоза мед. синкавочервен цвят на
кожата вследствие на недостатъч-
но насищане на кръвта с кисло-
род при някои болести.
Цибела, Кибела (фин.) древнорим-
ска богиня на земята, съпруга на
Сатурн, майка на Юпитер, Неп-
тун, Плутон и др., култът се сли-
ва с богинята на посевите Опс; во-
ди началото си от финикийската
богиня, възраждаща умрялата
природа; велика майка на бого-
вете и всичко живо.
цибет (ар.) зоол. вид африканско ме-
соядно животно, подобно на кот-
ка, което изпуща жълто мастно ве-
щество, използвано в парфюме-
рията; — цибетии хим. мускусно
вещество, добивано от жлезите на
цибета и употребявано в парфю-
мерията.
цивилизация (фр.) степен на общес-
твеното развитие и материалната
и духовна култура на определена
обществено-икономическа фор-
мация; — цивилна листа годишна
парична издръжка на монарх, оп-
ределяна по бюджет от правител-
ството на конституционна монар-
хия.
-цид (лат.) втора съставна част на
сложни думи със значение нещо,
което убива, например геноцид и
Др.
цизалпийскн (лат.) който е на изток
или югоизток от Алпите.
цизелирам (фр.) художествено обра-
ботвам метални предмети посред-
ством дълбаене с длето.
цикада (лат.) зоол. насекомо жътвар-
ка.

807
циклостил
цикатрикс (лат.) мед. белег, ръбец от
заздравяла рана.
цикла (нем.) техн. стоманено сечи-
во за стъргане на дърво.
циклизация (рус.) хим. реакция, ко-
ято се извършва на пръстени или
на затворени вериги; — циклих
(лат.) литер. поет, който пише
епически цикъл; — циклист (гр.)
велосипедист; — цикличен и цик-
лически (рус.) който се извършва
или става на цикли; — цикъл (гр.)
1. кръг; 2. ред от заедно принад-
лежащи писмени работи и речи;
3. връщане в същата последова-
телност; 4. период от години, след
свършването на които започват
пак същите астрономически явле-
ния по същия ред; 5. съвкупност
от явления, процеси или дейст-
вия, които са свързани помежду
си и се извършват по строго оп-
ределен ред.
циклят (гр.) мед. възпаление на рес-
ниците на окото.
цикло- (гр.) първа съставна част на
сложни думи със значение кръ-
гов.
циклограма (гр.) техн. диаграма на
фазовите положения на механиз-
мите със сложна структура във
функция на времето, използвана
най-често при машинните авто-
мати; — цнклограф (гр.) геом. ин-
струмент за чертане на дъга, снаб-
ден с подвижна дъговидна част,
който се нагласява чрез удължа-
ващ се прав лост, свързан със стра-
ните му; — циклография (гр.) пра-
вене на бързи киноснимки в дви-
жение.
циклон (гр.) 1. огромен подвижен
вихър, който се характеризира с
ветрове в слоя на триене по посо-
ка на центъра на циклона, обрат-
но на часовниковата стрелка за
Северното полукълбо и по посо-
ка на часовниковата стрелка в
Южното полукълбо, причиняващ
огромни разрушения, наводнения
и бедствия; силна вихрушка, ура-
ган, тайфун; 2. метеор, една от ос-
новните форми на баричния ре-
леф, огромен подвижен вихър с
голяма скорост на вятъра, който
възниква най-често на гранични-
те повърхности между две въздуш-
ни маси от проникването на то-
пъл въздух в предната част във ви-
сочина, а в тила — на студен въз-
дух; времето в неговата сфера е
лошо — облачно, с валежи от
дъжд или сняг, ниски облаци и
силни ветрове; депресия (сравни
антициклон).
циклоп (гр.) 1. в древногръцката ми-
тологията — исполин с едно око
в средата на челото; 2. прен. чо-
век с едно око, сляп с едно око;
—
циклопичен 1. който се отнася
до циклоп; 2. прен. гигантски, ис-
полински, колосален; — цикло-
пични постройки археол. прастари
съоръжения от огромни дялани
камъни, изградени без свързващ
разтвор, останали от бронзовия
век; — циклопна зидария строит.
античен архитектурен стил, при
който масивни блокове се нареж-
дат, като разстоянията между тях
се запълват с дребни камъчета, без
да се използва хоросан.
циклорама (гр.) 1. театр. извит ек-
ран или стена на сцена за създа-
ване на илюзия за безкрайна от-
далеченост или за получаване на
еднакви светлинни ефекти; 2. ки-
но. екран, който се намира по ця-
лата вътрешна бтена на кръгла за-
ла, в която зрителите са в среда-
та.
циклостил (лат.) апарат с дървена
рамка, напълнена с желатинова
маса, на която се нанася написа-
ното и след като се нанася масти-
ло, посредством валяка, се изваж-

циклотиммя
808
дат много екземпляри,
цвклотимия (гр.) мед. лека форма на
маниакално-депресивна психоза,
при който се редуват състояния
на повишено самочувствие с по-
нижено настроение и тъга.
цилиндър 1. мат . в аналитичната ге-
ометрия — съвкупност от всички
точки, които лежат върху прави-
те, минаващи през точките на да-
дена крива линия и успоредни на
дадена постоянна права; 2. еднак-
во дебело тяло с кръгъл напречен
разрез; 3. техн. част от машина,
която е с кръгло сечение и се дви-
жи с бутало; 4. техн. част от дви-
гателя на моторно превозно сред-
ство, която определя мощността
му; 5. висока твърда шапка, ко-
ято се носи обикновено в тържес-
твени случаи; 6. хим. висок стък-
лен съд, обикновено отворен в
горния край; 7. мед. микроскопи-
чески образувания, които се сре-
щат в урината при някои бъбреч-
ни болести.
цимаза (гр.) биохим. сборен ензим
при спиртна ферментация, който
причинява разпадането на захари-
те в алкохол и въглероден диок-
сиид.
цимервалдци (нем.) участници в
международния социалистически
конгрес в Цимервалд (1915), кой-
то се обявява против Първата све-
товна война.
цимология (гр.) наука за ензимите,
цннга (рус.) мед. напукване на уст-
ните, вследствие на което те заг-
нояват и месото окапва; скорбут,
цннгареска (ит.) муз. инструментал-
на пиеса върху характерни циган-
ски интонации.
циник (гр.) 1. привърженик на фи-
лософска школа, основана от
гръцкия философ Антистен (444—
365г пр.Хр .), която приема за иде-
ал на добродетелта възможно по-
голямата независимост от външ-
ните прояви, но всъщност пренеб-
регва външното приличие; 2. без-
срамен, безнравствен човек; — ци-
низъм 1. презрително, безсрамно
отношение към общоприетите
норми на нравственост; 2. обик-
новено мн. ч . безсрамни думи и
изрази; — циничен 1. който про-
явява цинизъм в отношенията си
към другите хора; безсрамен, без-
нравствен; 2. който съдържа и из-
разява цинизъм.
цинкография (гр.- нем.) печ. 1 . тех-
нологически процес за изработва-
не на клишета за висок печат чрез
пренасяне на образ върху метал-
на, обикновено цинкова плоча по
фотомеханичен начин, а след об-
работка с киселина белите полета
се разяждат; 2. приложение на
цинка вместо медни, стоманени
и каменни плочи при печатане;
3. отделение в печатница, където
се изработват такива клишета; —
цинкотипня печ. печат от цинково
клише; висок печат.
цянк (нем.) силно блестящ, мек ме-
тал със синкавобял цвят, зн. Zn,
ат. т . 65,37, пор. No 30, темпера-
тура на топене 419,4°С, който при
загряване до 100-150°С става ко-
вък и може да се изтегля на лама-
рина и тел, използван за сплави,
във фотоцинкографията, в галва-
нотехниката и др.
цинобър (гр.) 1. минерал — живачен
сулфид с яркочервен цвят, който
се употребява за правене на чер-
вена боя; 2. вид яркочервена боя.
цинт и цинта (рум.) метални кабъри
или гвоздеи, които се поставят на
подметки на тежки обуща или бо-
туши.
цинцари (рум.) 1. малобройно бал-
канско население, което живее
главно из Македония и езикът му
е близък до румънския; арумъни;

809
цитадела
2. ед. прен. разг. скъперник,
цирконий (нем.) хим. метален еле-
мент от IV група на периодична-
та система, пор. No 40, ат. т. 91,22,
който се среща само в съедине-
ния, най-важен негов минерал е
цирконът.
циркулация (лат.) обръщение, дви-
жение в кръг; — циркуляр (лат.)
-
1. окръжно; предписание, което се
изпраща до всички ведомства; 2.
кръгъл трион за рязане на дърва,
циркул (лат.) пергел.
циркумфлекс (лат.) език. 1. възходя-
що-низходящо тоническо ударе-
ние в гръцки и низходящо тони-
ческо ударение в славянските ези-
ци; 2. в някои езици знак, поста-
вян върху гласна за означаване на
началност, дължина, ударение,
височина и др.
цнркумцелиони (лат.) православни
еретици — донатисти, които изис-
квали чистота на нравите и стро-
га църковна дисциплина; съеди-
нени с недоволните селяни ски-
тали из цялата страна (от което
получили името си) и упражня-
вали насилия.
цвркус (лат.) геогр. кресловидна
вдлъбнатина по високите части на
планинските склонове, открита
откъм ледниковата долина, а от
другите три страни оградена със
стръмни склонове.
цироза (гр.) мед. заболяване на ня-
кои органи като черен дроб, из-
разяване в уплътняване и нама-
ляване размерите на тези органи
при болестно разрастване на съ-
единителната тъкан в тях.
Цирцея (лат.) 1. в Омировата „Оди-
сея”: прочута вълшебница, която
превърнала спътниците на Оди-
сей в свине; 2. прен. магьосница;
опасна съперница.
циста (гр.) 1. бот. зоол . едноклетъ-
чен животински или растителен
организъм, покрит временно с
плътна обвивка, която му позво-
лява да преживява при неблагоп-
риятни условия; 2. самата ципа,
която покрива организма; 3. мед.
киста; — цистома (гр.) мед. тумор
с една или повече кисти.
цистерна (лат.) 1. иззидано водов-
местилище за събиране на дъж-
довна вода в безводните страни;
2. цилиндричен голям съд за па-
зене на течности и течни горива;
3. превозно средство, пригодено
за превоз на течни горива.
цистин (гр.) биохим. кристална на
вид аминокиселина, която се сре-
ща в повечето протеини.
циститис (лат.) мед. възпаление на
лигавицата на пикочния мехур; —
цистолит (гр.) мед. камък в пикоч-
ния мехур — цистопнелит (гр.)
мед. възпаление на пикочния ме-
хур и вторична възходяща инфек-
ция на бъбречното легенче; —
цистоплегия (гр.) мед. парализа на
пикочния мехур; — цистотоммя
(гр.) мед. оперативно създаване на
фистула на пикочния мехур към
повърхността на тялото; — цис-
тоскои мед. инструмент за цистос-
копия; — цистоскопия (гр.) мед.
преглеждане вътрешността на пи-
кочния мехур с цистоскоп; — цис-
тотом мед. хирургически инстру-
мент за нистотомия.
цисткцероза (лат.) мед. заболяване у
човека и животните поради раз-
виване в различни органи на тя-
лото личинки на тения.
цмстрон (лат.) биол. най-малката ге-
нетична единица, която произ-
вежда фенотипен ефект.
- цит (гр.) втора съставна част на
сложни думи със значение клет-
ка, например левкоцит, гамето-
цит, хематоцит и др.
цитадела (ит.) 1. укрепена малка ку-
ла в центъра на по-голяма кре-

цитат
810
пост за последно убежище на
нейните защитници; 2. ист . кре-
пост или замък извън града, кой-
то служел за охраняването на гра-
да; 3. прен. защита, опора.
цитат (лат.) буквално приведени
чужди думи или мисли, откъси от
някое съчинение, или приведени
чужди думи, за да се потвърди из-
разено мнение; — цитирам 1. точ-
но привеждам чужди думи, мис-
ли откъси от някое съчинение или
статия с цел за пояснение и др.;
2. посочвам, отбелязвам; — цитат-
ничество прекадена употреба на
цитати.
цито (лат.) мед. бързо, спешно (знак
за бързо изпълнение на рецепта
или изследване).
цито- (гр.) първа съставна част на
сложни биологически и медицин-
ски термини, които се отнасят до
растителните и животински клет-
ки, например цитогенетика, ци-
тогония.
цитодиагноза (лат.) мед. определяне
на диагноза въз основа на мик-
роскопско изследване на клетки-
те в телесните течности, секрети,
екскрети и др.
цитоекология (лат.) дял от биологи-
ята, който изучава ролята на из-
менение на клетъчното ниво в
приспособяване организмите към
условията на външната среда.
цнтолнза (лат.) физиол. разрушава-
не на клетките от цитоли зини; —
цитолизини биохим. 1 . противоте-
ла, способни за разрушават жи-
вотински клетки; 2. отровни ве-
щества, като например змийската
отрова, които стопяват клетките,
цнтология (лат.) биол. наука, която
изучава цялостно клетката като
основна градивна единица в ор-
ганизмите, с основни задачи —
изучаване свойствата на живото
вещество, факторите и закономер-
ностите на неговото развитие,
същността на процесите, проти-
чащи в клетката и др.
цитоплазма (лат.) биол. клетъчната
протоплазма, която изпълва клет-
ката и в нея е включено ядрото;
—
цитостатнк (лат.) фарм. лекар-
ствен препарат, който възпира
клетъчното деление и растежа на
тъканите; — цитотаксис (гр.) биол.
привличане или отблъскване на
една клетка от друга; — цитоцен-
тър (гр.) биол. клетъчен център,
центрозома.
цитохромия (гр.) печ. цветен печа-
тен способ за получаване на кли-
шета с особени фотомеханични
помощни методи.
цитрал (лат.) хим. органично съеди-
нение, съставна част на лимоне-
ното, портокаловото и други ете-
рични масла, използвано в пар-
фюмерията и в медицината.
цитрин (лат.) минер. минерал, раз-
новидност на кварца с прозрачен
жълт цвят; лимоновожълт аметист;
2. витамин Р, получаван от лимо-
ни.
цитрус (лат.) бот. цитрусово расте-
ние; — цитрусов в съчетание цит-
русови дървета (растения) — ли-
мони, портокали, мандарини и
грейпфрути.
ЦИФ (съкр. от англ. цена, застра-
ховка и навло) търг, уговорка при
продажба (доставка) на стоки, ко-
ито трябва да бъдат превозени по
море, която означава, че в про-
дажната цена са включени цената
на стоката, застраховката и нав-
лото - до пристанището.
циферблат (нем.) лицевата страна на
часовник, компас или друг измер-
вателен уред, на която са написа-
ни числата, показващи часовете и
минутите и други измервания,
уточнявани със стрелки.
цифра (ар.) условен знак за изразя-

811
чалгьн
ваненачислата;1,2,3,4ит.н. =
арабски цифри; I, II, Ш ит. н, =
римски цифри.
цнцер (лат.) вид печатарски букви
(12 пункта), с които за пръв път
били напечатани съчиненията на
Цицерон (известните речи против
Антонии — „Филипики”).
Цицерон, Марк Тулий (106—43 г.
пр.Хр.) римски политически де-
ец, писател и забележителен ора-
тор; по произход и политически
пристрастия принадлежи към
конническото съсловие. Станал
популярен с обвинителните си ре-
чи срещу римския наместник в
Сицилия — Верес. Още по-извес-
тни са речите му против заговор-
ника срещу Цезар Катилина. Ци-
церон оглавил и опозицията сре-
щу Марк Антонии, като държал в
сената 14 речи (44-43 г. пр.Хр .),
наречени от него „Филипики” (по
подражание на Демостен). За да
си отмъсти, Антоний го включва
в списъците на проскрибираните
(обявените извън закона). Цице-
рон се опитал да избяга, но бил
разпознат и убит от един центу-
рион, който някога спечелил де-
ло благодарение на Цицерон; —
цицерон прен. книж. голям оратор,
образец на оратор.
цол (нем.) техн. единица мярка за
дължина, равна на 2,54 см, служи
като мярка за ширина на тръби и
канали.
цугцванг (нем.) шахм. положение
при шахматна игра, когато по не-
обходимост трябва да се предп-
риеме ход, който е неизгоден за
играча.
цунами (яп.) гигантски вълни по
морската повърхност, причинява-
ни от земетресения, вулкани или
от силни атмосферни депресии,
които нанасят огромни щети на
сушата.
цурихтунг (нем.) печ. подлагане, под-
пълваме на облеклото на натис-
ковия цилиндър в печатарска ма-
шина.
ч
чабуджак (тур.) веднага,
чаир (тур.) диал. ливада, пасище,
чак (тур.) 1. дори; чак до днес; 2.
едва(м).
чакал (пер.) зоол. хищно диво жи-
вотно, подобно на куче.
чакмак (тур.) I. диал. огниво, огни-
ло; 2. ост . петел на евзелия пуш-
ка; ударник; — чакмаклия (лат.)
обикновено в съчетание чакмак-
лия пушка (пищов) — вид стара
пушка (пищов), в които барутът
се възпламенява с искра от чак-
мак; кремъклия; — чактисвам;
чактисам (тур.) 1. ост . запъвам
ударник на кремъклия пушка или
пищов; 2. разг. разбирам, проумя-
вам, досещам се.
чакона (исп.) I. вид испански танц;
2. муз. инструментална пиеса, ко-
ято се състои от вариации на ед-
на основна тема в басов тон, в 3/
4 такт.
чакъл (тур.) 1. едър пясък смесен с
дребни камъни; 2. камъни натро-
шени на дребно (за настилка на
шосе и др.); — чакълест обикно-
вено за почва — която е с много
чакъл.
чакърест (тур.) диал. за очи — сиви
или шарени; сивоок, пъстроок.
чал (тур.) нар. заоблен планински
гол връх, покрит с трева за паша,
чалащисвам (тур.) залягам, трудя се.
чалгия (тур.) нар. 1. музикален инс-
трумент; 2. свирене, свиря, музи-
ка; — чалгаджня свирач на чал-
гия; — чалвам; чална диал. удрям,
блъскам силно.
чалгън (тур.) диал. 1. топъл вятър,

чалдясвам се
812
който изсушава посевите; 2. из-
сушаване на посевите.
чалднсмм се, чалднсам се (тур.) разг.
1. умопобърквам се; 2. повреждам
се.
чалма (тур.) къс платно, което се на-
вива около феса.
чалггьк (тур.) оризище; място, къде-
то сеят ориз; — чалтькчия (тур.)
диал. човек, който произвежда
ориз; оризар.
чалък (тур.) блъснат, смахнат,
чалъм (тур.) сгода, колай, леснина.
чальшкан (тур.) трудолюбив, пъргав;
—
чальщисвам; чалъщнсам (тур.)
разг. работя усърдно; залягам.
чам (тур.) нар. 1 . дървен материал
от ела, смърч, бор; 2. голямо иг-
лолистно дърво; — чамсакъз
втвърдена смола от иглолистно
дърво, на която е изтеглен тер-
пентинът; борова смола.
чамашир (перс.) диал. долни бели
дрехи.
чампаря (перс.) нар. 1 . метални плоч-
ки, които се поставят на ръцете
за тракане при танц като кастане-
ти; 2. кръгла пробита стоманена
плочка, която се слага в оста на
каруца, за да звъни.
чамур (тур.) диал. кал, пръст,
чан (тур.) диал. звънец, хлопатар,
чандала първобитни жители на Ин-
дия, принадлежащи към кастата
на нечистите.
чандия, чантня (тур.) диал. таван,
покрив.
чанта (тур.) кожена, платнена или
друга материя с разнообразна фор-
ма и големина, която служи за но-
сене на книги или различни при-
надлежности.
чао (ит.) разг. поздрав при среща или
при раздяла.
чана (тур.) диал. мотика.
чапкънин (тур.) разг. 1 . женкар, раз-
вратник, коцкар; 2. хъшлак, лу-
детина, уличник; — чапкънлък
разврат; — чаикънстяо разг. пове-
дение, постъпка на чапкънин;
чапкънлък; — чапкънукам разг.
проявявам се като чапкънин; раз-
вратнича.
чапраз (тур.) 1. сребърни полукъл-
ба, накрая на пояса за закопчава-
нето му; 2. прен. стоя диван-чап-
раз стоя прав, смирено със скръс-
тени на пояса ръце.
чапрашнк, чапрашък (тур.) диал. за-
бъркан, заплетен, сложен, опак.
чардак (тур.) нар. 1 . висока покрита
площадка (балкон) на къща;
пруст, трем; 2. високо скеле, по
което се разклонява лоза в двор
или градина; 3. диал. легло, раз-
положено върху високи колове
или в клонесто дърво на пазач на
градина, лозе и др.
чардаш (унг.) муз. 1 . унгарски на-
ционален танц; 2. музика за та-
къв танц.
чарк (тур.) 1. зъбчато колело, прис-
пособено да кара други с индуст-
риална цел (първобитно): чарк за
гайтан, за рязане на дъски; 2. дъс-
корезница, работилница за гайта-
ни и други, карана с вода; — чар-
кчня (тур.) нар. работник на чарк,
чарлстон (амер.англ.) много бърз
танц в 2/2 такт от негьрски про-
изход, който има синкопиран ри-
тъм.
чарпня (тур.) спец, връв, намазана с
тебешир или намокрена с боя, с
която дюлгерите удрят права чер-
та.
чартизъм (англ.) социално-полити-
ческо движение на работници въз-
никнало в Англия (1836—1848),
което подкрепяло изработената от
„Лондонската асоциация на ра-
ботниците” петиция до парламен-
та с искания за всеобщо избира-
телно право за мъжете над 21-го-
дишна възраст, премахване на
имотния ценз на депутатите, по-

813
чело
добряване на икономическото по-
ложение на работническата класа
и др ; — чартист ист. 1. участник
в чартисткото движение; 2. при-
върженик на чартизма; 3. фин.
специалист на фондовата борса,
който предвижда движението на
цените на акциите единствено
чрез проучване на графики за из-
менението на тези цени и поня-
кога на обемите на продажбите.
чартьр (англ.) търг. 1 . договор за на-
емане на кораб или самолет за из-
вършване на превоз; 2. извърш-
ване на превоз с наето чуждо тран-
спортно средство; — чартърен
който се отнася до въздушен или
морски превоз по определен
маршрут със сключване на дого-
вор между извършителя на поле-
тите и лицето или компанията,
която ги възлага.
чаршия (перс.) ост. търговска ули-
ца или площад в селище; пазар.
чаръкчия (тур.) ост. диал. човек,
който прави цървули; цървул-
джия, опинчар.
часови, часовой (рус.) воен. въоръ-
жен войник на пост.
чатал (тур.) 1. раздвоено дърво или
прът; 2. прен. разг. човешкото тя-
ло от кръста надолу.
чатма (тур.) мястото, където се съ-
бират две неща с двата си края.
чат-пат (тур.) 1. от време на време,
понякога, сегиз-тогиз; 2. тук-там.
чауш (тур.) 1. турски подофицер или
старши стражар; 2. въоръжен тур-
ски пазач; 3. едро бяло ранозрей-
но грозде.
чебър (срхр.) нар. дървен съд за во-
да, боза, грозде, подобен на каца,
чеверме (тур.) нар. печено на шиш
месо или агне.
чевре (тур.) диал. везана по краища-
та кърпа.
чеиз (тур.) бельо, дрехи и някои дру-
ги принадлежности, които булка-
та донася със себе си.
чейре (перс.) диал. израз на лицето,
чейрек, черск (перс.) диал. четвърт,
четвъртина, обикновено за закла-
но животно.
чек (англ.) 1. фин. писмена заповед
от едно банково учреждение до
друго да заплати на предявителя
обозначената в него сума; 2. фин.
писмено нареждане на притежа-
теля на средства по банкова смет-
ка до банката, в която се намира
сметката, да изплати на посоче-
ното в чека лице определена су-
ма; — чеков авоар паричната сума
по сметката на издателя на чека в
банката платец; — чекова книжка
определен брой чекови формуля-
ри, които банката платец дава на
притежателите на чекови сметки
за издаване на чекове.
чекич (тур.) диал. чук(че).
чекия (тур.) разг. сгъваемо джобно
ножче.
чекмедже (тур.) плитко сандъче в ма-
са, скрин и други, което може да
се изтегли и вкара обратно.
/
чекрък (тур.) нар. 1. домашен уреД
за предене, пресукване или Нави-
ване на прежда на масури, който
се движи с две колела; 2. валяк
над кладенец за навиване на въ-
жето при вадене на вода.
чекъм (тур.) диал. ивица от нива, ко-
ято ожънва или прекопава един
жетвър или коопач; чакъм, поста,
постат.
челебия (тур.) почетно название на
заможен българин, давано от тур-
ците, обикновено в обръщение;
господин.
челик (тур.) 1. нар. стомана; 2. късо
четвъртито дръвце със заострени
краиша за детска игра; джелик; 2.
игра с такова дръвце.
чело (ит.) муз. четириструнен музи-
кален инструмент, по размери и
регистър между контрабас и ци-

чембало
814
гулка; виолончело; — челист муз.
човек, който свири на чело; ви-
олончелист.
чембало (ит.) муз. клавишно-струнен
инструмент, подобен на роял,
който произхожда от древния
псалтериум; клавесин.
чембер (перс.) диал. 1 . железен об-
ръч; 2. плоско желязо за обръчи;
3. диал. женска забрадка, кърпа.
чемодан (перс.) ост. куфар,
чемшир (тур.) бот. чимшир.
ченгел (перс.) кука за окачване във
форма на S.
ченгене (тур.) разг. циганин.
чене (тур.) 1. разг. челюст; 2. прен.
бърборко.
чентез(имо) (ит.) дребна монета в
Италия = 1/100 от лирата; в Со-
малия = 1/100 от сомало.
чентола (ит.) кожата, с която е об-
лечен дървен ток на обувка.
чепкен (тур.) диал. 1 . горна дебела
дреха без ръкави; 2. ямурлук.
червиш (перс.) диал. лой от изваре-
ни кости и от костен мозък.
черибаши(я) (тур.) 1. нар. цигански
главатар; 2. ист . началник на ени-
чарски отряд.
черносотннк (рус.) член на контра-
революционно сдружение в цар-
ска Русия, което във вид на за-
щита на съществуващия ред, уст-
ройвало погроми с цел изтребле-
ние на евреите, интелигенцията и
др.
черчеве (тур.) дървената рамка на
прозорец.
чехло (рус.) спец, калъф от платно,
покривка.
чешири (тур.) диал. 1. потури; 2. бе-
невреци.
чешит (тур.) 1. нар. вид, сорт (напр.
стока); 2. разг. странен, особен чо-
век, оригинал.
чешма (перс.) 1. иззидана малка пос-
тройка с чучури, през които тече
вода; 2. разклонение от водопро-
вод, от което сс пуска вода с кран;
—
чешмеджия занаятчия, който
прави и поправя чешми.
чи (кит.) китайска мярка за дължи-
на = 35,79 см.
чибук (тур.) ост. вид лула с дълга
тръбица; — чнбукчия (тур.) 1. ост.
слуга, който пълнел и поднасял
чибуците; 2. прен. подлизурка,
угодник, лакей.
чнвгар, чевгар (гр.) нар. 1 . два чифта
волове или коне, които теглят ко-
ла или плуг; 2. втори чифт волове
или биволи за изкарване на те-
жък товар по стръмнина.
чивия (тур.) клечка, клин; гвоздей,
винт.
чизми, чизма (тур.) ботуши; — чиз-
мар занаятчия, който прави чиз-
ми; ботушар.
чиле (перс.) намотани на снопче
конци; гранче.
чилннгир (тур.) диал. майстор на
дребна железария; ковач.
чим (тур.) четвъртито парче земя с
трева.
чимшир (тур.) градински декорати-
вен храст с дребни вечно зелени
листа.
чинар (перс.) бот. дърво яблан.
Чингиз хан (1155—1227) ист. осно-
вател на първата монголска им-
перия; води опустошителни похо-
ди с добре организирана конни-
ца, завоюва огромни територии в
Средна Азия.
чинели (ит.) музикален инструмент,
състоящ се от два метални кръга,
които се удрят един в друг.
чиния (перс.) разлат съд за ястия,
направен от порцелан, фаянс,
стъкло и др.
чинчила (исп.) 1. зоол. дребен юж-
ноамерикански гризач със среб-
ристогьлъбова красива и скъпа ко-
жа; 2. самата кожа, от която се
правят луксозни кожени палта.
чип (англ.) техн. 1 . малка подложка

815
чорбаджия
от полупроводников кристал,
обикновено силициев, върху ко-
ято се изработва една интегрална
схема; 2. друг термин за интеграл-
на схема; 3. хазарт, пул, марка при
игра на покер.
чнполин (ит.) вид италиански свет-
лозелен мрамор.
чяпс (англ.) пържени хрупкави кар-
тофи на тънки резенчета.
чирак (перс.) ост. 1. момче, което
се учи при майстор-занаятчия; 2.
прислужник в дюкян; 3. прен. не-
опитен човек; — чираклък (тур.)
времето, което някой прекарва ка-
то чирак; чиракуване.
чнриш (тур.) ост. 1. обущарско ле-
пило; пап; 2. кола за колосване
на памучни тъкани; — чнрншлия
(тур.) ост. за плат — който е ко-
лосан с чириш.
чироз(гр.) 1. сушена пролетна скум-
рия; 2. сух, мършав човек.
читак (тур.) пренебр. турчин,
чифлик (тур.) ост. голямо частно
имение за земеделие и животно-
въдство; — чифлигар нар. 1. чиф-
ликчия; 2. работник в чифлик; —
чнфликчия собственик на чифлик;
—
чифчия (тур.) диал. земеделец.
чифте (тур.) двоен: чифте пушки =
с две цеви; — чифт 1. две (еднак-
ви неразделни неща): чифт воло-
ве, чифт обувки; 2. два еднакви
предмета, които се броят или пла-
щат заедно, например чорапи; 3.
четно число; — чифтосвам, чиф-
тосам разг. събирам две неща, за
да образуват двойка.
чифут(ин) (ар.) ост. пренебр. евре-
ин.
чичероне (ит.) книж. водач на чуж-
денци в италианските градове,
който същевременно разказва за
забележителностите на града.
- чи я (тур.) наставка за образуване на
съществителни, обикновено от
турски произход, например май-
тапчия.
чобан (тур.) овчар, пастир,
чоджум (тур.) дете мое.
чозов (тур.) който се отнася до маз-
нина, събирана около червата и
вътрешностите на заклано живот-
но.
чокой (рум.) богат земевладелец в
Румъния.
чолак (тур.) диал. който е с повре-
дена ръка или с откъснати пръс-
ти на ръката; еднорък.
чомага (тур.) диал. дебела тояга с
топка на долния край; сопа; — чо-
магаш (тур.) диал. скандалджия,
побойник, сопаджия.
чомак (тур.) диал. топка, топуз; 2.
кълка от птица.
чонгури (груз.) грузински струнен
музикален инструмент.
чоп (тур.) 1. дреб от козина или къл-
чища, които се слагат в хоросан
за мазане на таван; 2. диал. жре-
бий.
чорап (перс.) плетена или трикотаж-
на част на облеклото, която се
обува на краката.
чорба (перс.) нар. ядене, което се
сготвя с повече вода, зеленчуци
или месо и се яде с лъжица; супа,
чорбаджия (тур.) 1. в българските зе-
ми през турското робство — собс-
твеник на много имоти, който ек-
сплоатирал по-бедните българи, с
интереси, тясно свързани с турс-
ката феодална власт; 2. в Османс-
ката империя — офицерски чин в
еничарския корпус, равен на пол-
ковник; 3. нар. работодател, гос-
подар; — чорбаджи (тур.) 1. учти-
во обръщение на турчин към бъл-
гарин в миналото; 2. звание на
чорбаджия, поставяно пред лич-
ното му име; — чорбаджийско 1.
положение на чорбаджия; чорба-
джилък; 2. съб. чорбаджийско със-
ловие; — чорбаджилък положение
на чорбаджия; чорбаджийство.

чоха
816
чоха (тур.) гладък вълнен плат; сук-
но (с лъскавина); — чохаджия
фабрикант на сукна (чоха).
чохадар (перс.) ост. знатен царски
прислужник.
чубук (тур.) чибук.
чувал (перс.) голяма торба от зебло,
юта и др.
чувен (тур.) 1. бот. растение сапу-
ниче; 2. корени от малоазийско
растение, от чиято отвара се пра-
ви бяла халва.
чугун (тюрк.- т ат ар.) сплав на желя-
зо с 1-7% въглерод, която съдър-
жа примеси и не е пластична, а
се използва за отливки и за пре-
работка на стомана.
чукундур (перс.) 1. бот. кръмно чер-
вено цвекло; 2. прен. неодобр.
прост, недодялан човек.
чул (ар.) завивка от козина за гове-
до, кон и пр.
чума (тур.) 1. мед. остра заразна бо-
лест с висок процент смъртност,
предавана на човека от гризачи
чрез бълхите; 2. различни болес-
ти по птици, животни и дървета;
3. прен. зла, проклета или грозна
жена; — чумосвам, чумосам разг.
неодобр. пустосвам.
чунки(м) (тур.) разг. 1 . нима, като
че ли; 2. диал. понеже, защото.
чуруднсвам (тур.) изгнивам; — чу-
рук 1. изгнило нещо; 2. болнав,
нездрав; — чуруклук (тур.) 1. ди-
ал. нещо чурук; 2. прен. гнилост.
чутура (ит.) 1. дълбок дървен съд за
чукане на сол, жито и др.; 2. прен.
upon, глава, кратуна.
чучело (рус.) 1. воен. чувал, напъл-
нен със слама, използван при обу-
чение на войници за бой с нож;
2. прен. плашило; смешно обле-
чен човек; 3. прен. ирон. човек,
който заема пост, но нищо не ра-
боти.
ш
шабат (евр.) еврейски празник; съ-
бота.
шаблон (нем.) 1. образец, модел, ка-
лъп, по който се изработват или
проверяват серийни изделия; 2.
техн. в леярството — приспособ-
ление за формуване на ротацион-
ни тела; 3. лист хартия с изряза-
ни фигури или букви, които се на-
лагат върху някакви повърхности
(стена и други) за нанасяне на
шарки или правене на надписи;
4. прен. изтъркан, неоригинален
образец.
шагрен (тур.) 1. особена мека кожа,
обработена специално с грапава
повърхност (зърнеста или на фи-
гури), която се използва за фини
изделия и за подвързване на кни-
ги; 2. книговезка хартия или плат-
но, изработени с релефна повър-
хност.
шадраван (тур.) фонтан, водоскок,
шаек (тур.) грубо сукно.
шайба (нем.) 1. техн. малка, кръг-
ла, тънка пластинка с дупка в сре-
дата, която се поставя под затега-
телна гайка за предпазване от раз-
винтване и за уплътняване; 2.
техн. машинна ротационна част
във форма на колело, обикнове-
но с удебеление по периферията
и в средата, която служи за пре-
даване на въртеливо движение
между валовете, за увеличаване на
инерционния елемент на валове-
те и др.; 3. спорт, гумен диск с
оловно ядро, с който се играе хо-
кей на лед.
шакона (исп.) 1. стар испански танц;
2. муз. инструментална пиеса с ва-
риации върху една постоянна ба-
сова тема; чакона.
шал (перс.) продълговат или квад-
ратен къс копринен, вълнен или

817
шарампол
плетен плат, който служи за на-
мятаме върху раменете и главата
или за увиване около врата,
шалангоз (гр.) диал. охлюв,
шалвари (тур.) 1. широки набрани
горни гаши с ниско дъно от па-
мучен или копринен плат, които
се носят от туркини и циганки; 2.
диал. потури.
шале (фр.) 1. малка селска къща в
швейцарски стил; 2. малка лятна
къща; 3. (нем.) не много дълбок
стъклен съд; купа.
шалтер (нем.) ел. прекъсвач, разе-
динител.
шалупа (ит.) мор. вид голяма лодка,
шаман (тонгузки) жрец и магьосник
у някои сибирски племена; — ша-
маннзъм рея. форма на първобит-
на религия, основана на анимиз-
ма, която е разпространена у мес-
тното население на Сибир и в Се-
верна и Южна Америка, Африка,
Индонезия и др.
шамандура (гр.) 1. кух метален пред-
мет с продълговата или кръгла
форма, който се закрепва чрез ме-
тална верига на морско или реч-
но дъно, за да показва опасно мяс-
то или по-голяма дълбочина; 2.
плаваща тапа с фитил за канди-
ло.
шамар (тур.) нар. плесница; — ша-
маросвам, шамаросам разг. удрям
шамар.
шамата (тур.) рядко вик, шум, тря-
сък.
шамбелан (фр.) ист. високопоставен
придворен или папски сановник,
който се грижи за вътрешния ред.
шамия (тур.) нар. ост . кърпа за заб-
раждане, забрадка.
шампион (фр.) спортен израз за по-
бедител, борец; — шампионат
(фр.) спорт, състезание по една
или няколко дисциплини за ус-
тановяване на победител; спорт-
но първенство.
шам-фъстък бот. 1. персийски фъс-
тък; 2. кул. неговите ядки.
шаядан (тур.) свещеник.
шанец (нем.) 1. воен . дълъг окоп; 2.
крайпътен ров; канавка.
шанкър (фр.) сифилитична рана; в
съчетание твърд шанкър мед.
—
първата сифилитична язва, която
се появява около 3 седмици след
заразяването; — мек шанкър мед.
инфекциозно венерическо заболя-
ване, което се проявява във фор-
ма на язвички по половите орга-
ни.
шанс (фр.) вероятност, надежда за
успех, благоприятен изглед; успе-
шен изход.
шантаж (фр.) изнудване посредст-
вом заплашване да се разкрият
действителни или измислени по-
зорни обстоятелства или тайни.
шантан (фр.) заведение, където се
пее и танцува; — шантонерка (фр.)
1. шансонетка, певица (по вари-
етета и др.); 2. прен. лека жена.
шантеклер (фр.) ост. 1 . съвсем тяс-
на цепната долу женска пола; 2.
стегнати в коленете клош-панта -
лони.
шантунг (чрез англ. по името на ки-
тайска провинция) вид копринен
светъл плат от отпадъци или от
груба коприна, използван за гор-
ни летни дрехи.
шанц (нем.) земен окоп.
шанца (нем.) спорт, специално изг-
радена площадка за засилване при
скисъстезания и скокове.
шап (тур.) заразна болест по доби-
тъка; явява се с треска и мехурче-
та по устата и копитата.
шарада (фр.) книж. ост . загадка, при
която се търси дума, на която са
дадени отделни срички или по-
къси самостоятелни думи; гатан-
ка от срички.
шарампол (унг.) 1. воен . ост . вид
полско укрепление; 2. дъсчена ог-

тарапана
818
рада.
тарапана, шарапхана (ар. и перс.)
обл. гроздоберски кораб.
шарж (фр.) 1. литер. представяне на
характерна черта като шега с из-
раз на благосклонност и с вътреш-
на близост към обекта, понякога
и подчертано карикатурно; 2. изк.
карикатурно преувеличаване на
образа с хумористична или сати-
рична цел; 3. театр. нехудожест-
вено пресилване в карикатурното
изображение на характера.
шарже д‘афер дипломат, представ-
ляващ временно своята държава
пред чужд държавен глава, в от-
съствие на титуляра.
шарнвари (фр.) адски шум, освирк-
ване на някого.
шарлатан (тур.) шарлан, масло от
орехи, от сусам; — шарлаганджия
ост. производител и продавач на
шарлатан.
шарлатанство (фр.) лъжа и измама;
—
шарлатан лъжец; онзи, който
високо превъзнася своите позна-
ния или произведения; — шарла-
тания постъпка на шарлатанин;
шарлатанство.
шармантен (фр.) очарователен, пле-
нителен; — шарм (фр.) рядко, чар,
прелест; — шарманка (рус.) ост.
латерна.
шарнир (лат.) техн. става в шарни-
рен механизъм.
шартрьоз (фр. по собств. Шартрьоз,
местност в Франция) ароматичен
билков ликьор, произвеждан пър-
воначално във Франция, с мед и
захар, зелен или жълт на цвят;
сладък, с леко горчив вкус.
шарф (нем.) 1. широка копринена
лента във вид на пояс, която но-
сят офицерите по време на парад;
2. почетна лента при тържестве-
ни събития или върху национа-
лен костюм; 3. дълга кърпа, за
около врата.
шафер (нем.) близък на младожене-
ца, който заема второто място след
кума на сватба; — шаферка 1. мла-
до момиче, близко до младожен-
ката, което заема второ място след
кумата на сватбата; 2. малко мо-
миченце, което носи воала на бул-
ката.
шафнер (нем.) отговорник или кон-
дуктор на спален вагон.
шафран (ар.) луковично растение с
красиви, много ароматни цвето-
ве, от които се получава жълта
боя; употребява се и в медицина-
та, като укрепително средство.
шафрантня (тур.) разг. развалена же-
на.
шах (перс.) 1. титла на персийския
владетел; 2. в Индия и други из-
точни страни — управител или
владетел на област; 3. игра шах-
мат; 4. положение в игра на шах-
мат, при което царят е застрашен
непосредствено от фигура на про-
тивника; — шахмат игра с 16 фи-
гури върху една квадратна дъска,
разпределена на 64 квадратчета,
в шахматен ред; — шахматист иг-
рач на шахмат; — шахист шахма-
тист; — шех (перс.) при игра на
шахмат — нападение срещу неп-
риятелска царица.
шахат(ин) (тур.) свидетел,
шахшппах (перс.) титла на ирански
шах; шах на шаховете.
шахнаме (пер.) епическа персийска
поема.
шахта (нем.) 1. дълбока, обикнове-
но четириъгълна подзидана дуп-
ка или кладенец в земята, която
служи като вход на мина, рудник,
за канализация и др. 2. вертикал-
на кухина в сграда за асансьор,
вентилация и др.
шашардисвам (тур.) разг. забърквам,
слисвам, обърквам; — шашарма
разг. объркване, бъркотия, смут;
—
шашав (тур.) 1. заплеснат, глу-

819
Шекспир
пав; 2. замаян; побъркан; 3. кри-
воглед.
шашкънин (тур.) залисан, замаян,
смахнат, глупав; — шашкьння про-
ява на шашкънин.
шаяк (тур.) груб вълнен плат за гор-
ни дрехи.
шва (санскр.) език, индоевропейска
неопределена гласна.
шваба (нем.) 1. пренебр. немец, гер-
манец; 2. в казармата — бърсалка
с дълга дръжка за миене на подо-
ве.
швабахер (нем.) печ. тип печатни
букви с готически характер.
швайцер 1. швейцарско сирене, по-
добно на кашкавала; 2. портиер,
вратар, швейцар.
шванк (нем.) литер. в немската град-
ска литература през Средновеко-
вието — вид кратък сатиричен или
хумористичен разказ или хуморес-
ка.
шебек (тур.) дребна маймуна,
шевалие (фр.) ист. дворянска титла
във Франция, през епохата на фе-
одализма, по-ниска от барон.
шевиот (англ.) текст, вид мек кам-
гарен вълнен плат за горни дре-
хи.
шевро (фр.) 1. мека еластична кожа
за обувки и чанти, изработена от
кожата на ярета; 2. разг. боя за
обувки.
шедьовър (фр.) 1. книж. изключи-
телно произведение на изкуство-
то, литературата и под.; 2. най-
хубавото произведение на един
творец в областта на изкуството и
литературата; 3. ист . през Сред-
ните векове — изделие, което би-
ло необходимо да се представи за
получаване на званието майстор,
шезлонг (фр.) стол с разтегателно об-
легало, обикновено от плат, на
който може да се почива полулег-
нал.
шейк (англ.) танц, който се играе от
двойки на разстояние един от друг
с характерно разтърсване на ра-
менете.
шейкър1 (англ.) член на религиозна
секта в Англия, възникнала в сре-
дата на 18 век сред разорената
дребна буржоазия, която пропо-
вядвала равенство и общност на
имотите, а в действителност съз-
дала рязко имуществено неравен-
ство; квакер.
шейкър2 (англ.) съд за размесване на
различни напитки при правене на
коктейли.
шейх (ар.) 1. най-старият началник
на някое арабско скитническо
племе; 2. главният проповедник
в джамията; 3. началник на моха-
медански религиозен орден; —
шейх-юл-ислям (ар.) глава на тур-
ско духовенство.
шейретин (ар.) нар. дяволит човек,
хитрец, лъжец.
шейтан (ар.) нар. 1. дявол; 2. прен.
хитрец.
шекер (инд.) ост. захар; — шекер-
джия (тур.) който прави и прода-
ва шекерчета.
Шекспир, Уялям (1564—1619) най-
великият английски поет, ненад-
минат във вярното описание на
човешките характери и в съчета-
нието на трагизъм с комизъм. От
около 36-те му драми и трагедии
са смятани за шедьоври: „Ромео
и Жулиета”, „Хамлет”, „Отело”,
„Юлий Цезар”, „Крал Лир”,
„Макбет” и др.;
—
шекспиров со-
нет лит. сонет от 3 четиристишия
и завършващо двустишие; син. ан-
глийски сонет; — Кралски Шекс-
пиров театър, Шекспиров мемори-
ален театър английски драмати-
чен театър, основан (1879) в
Стратфорд на Ейвън, родното
място на Шекспир; поставя него-
ви пиеси, урежда фестивали в не-
гова чест.

шелф
820
шелф (англ.) подводна скала; риф;
подводен пясъчен насип.
шен (перс.) диал. весел, радостен; —
шенлик (тур.) нар. ост . веселост.
шенон (англ.) инф. единица за ко-
личество информация, равна на
информацията, съдържаща се в
една двоична цифра.
шеол (евр.) ад; според еврейското
вярване, мястото където отивали
душите след смъртта.
шеоинг (-машина) (англ.) техн. ме-
талорежеща машина за обработ-
ване на повърхнини чрез стърга-
не.
шербет (тур.) 1. в ориенталските
страни — питие от сироп, разтво-
рен във вода; 2. разг. за течност
—
много сладък; — шербетлия
(тур.) ост. нар. много сладък.
шерден (перс.) 1. четвърти дял от
стомаха на преживно животно;
мура, сирище; 2. дебело черво на
животно, приготвено като ястие.
шеремет (перс.) диал. ост, подиграв-
ка, шега; обида.
шериат (ар.) религиозно ислямско
право на норми, които регулират
религиозните, семейните, граж-
данските, битовите и углавните
взаимоотношения на мюсюлмани-
те.
шериф (ар.) 1. в мюсюлманските
страни — лице от знатен произ-
ход, което е смятано за потомък
на Мохамед; 2. титла на султани-
те на Мароко; 3. (англ.) 1. в Анг-
лия — управител на окръг или
графство, който изпълнява адми-
нистративни и някои съдебни
функции; 4. в Съединените щати
—
избираем окръжен или местен
служител, който отговаря за реда;
полицейски началник.
Шерлок, Холмс 1. литер. главен ге-
рой на много от детективските
произведения на Конан Доил,
който за разкриване на престъп-
ления си служи със създадения от
него дедуктивен метод; за ефек-
тивността на този метод допри-
насят изострената наблюдателност
и желязната логика на детектива;
2. прен. съобразителен, находчив
детектив, лице с аналитичен ум и
остра наблюдателност.
шеф (фр.) I. началник на едно уч-
реждение или войскова част; 2.
разг. началник по отношение на
подчинените си; 3. учреждение
или предприятие, което е поело
шефство над друго учреждение,
предприятие, училище и под.
—
шефство 1. ръководство; 2. общес-
твена дейност за оказване култур-
на, материална или друга помощ
от дадено учреждение, организа-
ция или предприятие на друго уч-
реждение и под.
шеш-беш (тур.) при игра на табла
или на зарове — шест и пет.
шибой (перс.) бот. ароматно градин-
ско цвете от кръстоцветните.
шива (санскр.) мит. в индуската ре-
лигия — третото лице на индийс-
кото божество, което се изобра-
зява с пет глави, седнало върху
бик или тигър.
шизогоння (гр.) биол. форма на без-
полово размножаване у някои
прости организми, при което ед-
на клетка или един клетъчен ор-
ганизъм се разпада на няколко
части; схизогония.
шизофрения (гр.) 1. тежко психичес-
ко заболяване с постепенен упа-
дък на умствената дейност, което
води до деградиране на психичес-
ката личност; 2. псих . вид психо-
за, разстройство на личността, за-
боляване, което се характеризира
с неспособност да се постъпва в
съответствие с приетите очаква-
ния и изисквания, неадекватни
емоционални реакции, отслабва-
не на самоконтрола, разрушаване

821
шкембе
на изградени привички и др.
шиизъм (ар.) едно от двете направ-
ления в исляма, което признава
само Корана и наследниците на
Мохамедовия син Али, а отхвър-
ля сунета (обрязването); — шиити
рел. последователи на щиизма.
шик (фр.) с вкус, изящно; гиздаво;
—
шикозен (фр.) ирон. елегантен,
хубав.
шиканнрам (фр.) безусловно затруд-
нявам, преднамерено разсърдвам
някого; дразня; — шикани (фр.)
книж. умишлено създаване на
пречки и мъчнотии в някоя ра-
бота, извъртане на съдебен про-
цес и др.
—
шикания коварна
враждебност, дразнене, закачка.
Шилер, Фридрих (1759—1805) голям
немски поет, трагик и историк,
автор на „Разбойници”, „Дон
Карлос”, „Вилхем Тел”, „Вален-
щайн” и др. Шилер, заедно с Гьо-
те, е най-големият писател на Гер-
мания и един от основателите на
романтичната школа; надарен с
рядка оригиналност и живо въоб-
ражение.
шилинг (англ.) 1. английска монета,
равна на една двайсета (1/20) от
английската лира; 2. австрийска
монетна единица.
шилте (тур.) диал. малък дюшек за
миндер.
шимпаязе зоол. вид американска чо-
векоподобна маймуна, която при-
тежава висок интелект.
шиник (тур.) 1. дървена мярка за зър-
нени храни; 2. нар. ост . дървен
съд с цилиндрична форма, който
служи като мярка за зърнени хра-
ни = 8-10 кг.
шинто (яп.) наименование на япон-
ската религия шинтоизъм от 18.
век насам, за да отличи шинтоиз-
ма от будизма, от когото е възп-
риел елементи; — шинтоизъм (яп.)
японска религия, която води на-
чалото си от родовообщинния
строй и в основата й лежат култ
към природни божества и към
предните, по-късно приема фор-
ма на култ към императора.
шиньон (фр.) ост. рядко, вид женс-
ка прическа със събрана на тила
коса на кок.
шира (тур.) сладко, непрекипяло ви-
но.
ширит (ар.) тясна тъкана или плете-
на лента за обшиване краищата на
дреха; галон.
ширма (нем.) 1. параван; 2. кулиси
за сцена; 3. прен. прикритие.
шиста (гр.) геол. скала или глинест
пласт, който се разпада на тънки
плочи или пластинки.
шифър (фр.) условни писмени зна-
ци с тайно значение.
шиш (тур.) 1. дълга желязна пръчка,
заострена на единия край; 2. ост-
ровърха дълга пръчка от дърво или
метал, за печене на набучени на
нея парчета месо; шишкебап; 3.
прен. опеченото по този начин ме-
со; 4. разг. игла с кука накрая за
плетене на чорапи и др.;
—
ши-
шекебап (тур.) нар. кебап, печен
на шиш.
шишане (тур.) къса пушка с широко
дуло.
шкарпа (ит.) строит. изсичане на зе-
мен терен под наклон при стро-
ителство на пътища, спортни пис-
тиидр.
шкарпел(а) (ит.) техн. късо каменар-
ско длето за почистване на гра-
павини и дялане на камъни.
шкарт(о) (ит.) негодна стока; брак;
—
шкартнрам (фр.) 1. отстранявам
стока като негодна; 2. прен. отст-
ранявам някого от работа като не-
подходящ.
шквал (англ.) буреносен вятър в мо-
рето.
шкембе (перс.) 1. търбух на прежив-
но животно; стомах; 2. разг. ко-

шкнпер
822
рем; — шкембеджийница гостил-
ница, в която готвят главно шкем-
бе-чорба; - шкембеджия (тур.) 1.
готвач в шкембеджийница; 2. съ-
държател на шкембеджийница; —
шкембелия разг. който има голя-
мо шкембе; шкембест; — шкем-
бест разг. шкембелия.
шкнпер (хол.) 1. чиновник на кораб,
който завежда всички корабни
принадлежности; 2. капитан на
търговски кораб.
шкуна (хол.) мор. платноходен ко-
раб с 2-7 мачти и две наведени
назад платна, използван като то-
варен кораб за крайбрежно пла-
ване или за риболов и за спортни
и учебни цели; шхуна.
шлаг (нем.) воен. взривният заряд на
ракета, който експлоадира; 2. мор.
намятане на корабно въже около
нещо при завързване.
шлайфмашина (Нем.) техн. машина
за изглаждане на повърхности.
шлака (нем.) I. метал, стопилка на
повърхността на металургични то-
пилни, от продукти на металур-
гични реакции, пепел от гориво-
то и други, която след охлажда-
нето - се използва за производст-
во на строителни материали, за
наторяване и др.; 2. сгурия от ка-
менни въглища.
шлам (нем.) метал, ситно смляна ру-
да, смесена с течен разтворител
или вода за извличане на метала
или за обогатяване чрез флотация,
шланг (нем.) маркуч.
шлейф (нем.) удължената отзад част
на женска рокля, която се влачи
по земята.
шлем (нем.) особена желязна шап-
ка за запазване главата от удари
на сабя и шрапнелни куршуми.
шлеп (нем.) мор. голям товарен пла-
вателен съд, който се влачи от ко-
раб или влекач.
шлир (нем.) минер. парче скала в
магма с големина до 1 куб. м .
шлифовка (нем.) 1. изглаждане, из-
лъскване; 2. прен. изглаждане гру-
бите обноски и навици.
шлнц (нем.) 1. цепка на долната част
на горна дреха; 2 цепка на рокля,
направена обикновено на гърба
или встрани, която се затваря с
цип или с копчета; 3. техн . жлеб,
канал, цепнатина.
шлюз (нем.) 1. хидростатическо съ-
оръжение по плавателни реки и
канали в участъци с различни вод-
ни нива, което служи за пропус-
кане на плавателни съдове при
преминаването им от едно ниво в
друго; 2. вратата на такова съоръ-
жение; 3. приспособление във вид
на плоча на напоителен или от-
воднителен канал, язовирна сте-
на и други, което се вдига и спу-
ща по механичен начин за регу-
лиране течението на водата; 4.
дълго наклонено корито за пла-
вене на златоносен пясък или ру-
ди.
шляхта (пол.) полското и малорус-
кото дворянство; — шляхтич дво-
рянин в Полша.
шмирвам (нем.) печ. зацапвам отпе-
чатъците на офсетова машина по-
ради недостатъчно овлажняване
на печатните форми.
шмиргел (нем.) 1. минер. ситнозър-
нест много твърд минерал с жъл-
теникав цвят, който съдържа ко-
рунд с примеси от магнетит, хе-
матит, кварц и други, използван
за шлифоване; 2. получен по из-
куствен начин такъв материал; 3.
техн. инструмент с точило от та-
къв материал; — шмиргелувам из-
глаждам на шмиргел.
шмуцтитул (нем.) печ. лист с късо
заглавие пред заглавния лист на
книга или пред отделните части.
шнапс (нем.) ракия.
шнека (нем.) 1. техн. уредба за пре-

823
шпакловка
насянс на зърнести материали на
къси разстояния, винтов транс-
портьор; 2. техн. винтово зъбно
колело.
шницел (нем.) 1. панирана пържола
без кокал; 2. кул. тънко, плоско
отрязано парче месо без кокал,
което се пържи.
шнола (нем.) по-голяма декоратив-
на фиба за прибиране на дълга
женска коса.
шнорхел (нем.) спец. I. тръба за пре-
сен въздух на подводница; 2.
приспособление с тръба за диша-
не на пресен въздух, което се пос-
тавя на устата при подводно плу-
ване.
Шовен, Никола войник от времето
на Наполеон I във Франция, про-
чул се със слепия си патриотизъм
и безогледно боготворене на На-
полеон; става обект на множест-
во карикатури от различни авто-
ри, включително и като персонаж
от комедията на братя Кониар
„Трицветната кокарда”; — шови-
низъм (от собств. фр.) форма на
национализъм, който проповядва
превъзходство и господство на ед-
на нация над друга, разпалване на
омраза и вражда между народите;
сляп, прекомерен патриотизъм; —
шовинист заслепен патриот; кра-
ен, екзалтиран националист.
шозизъм (фр.) литер. у представи-
телите на модернистичното тече-
ние „нов роман” във Франция —
начин на изобразяване, при кой-
то главно място заема педантич-
ната обрисовка на вещите, пре-
върнати в герои, а хората са без
имена, без характер и лице, като
истински вещи.
шок (фр.) мед. изпадане в състояние
на рязка слабост, със слаб пулс,
ниско кръвно налягане и общо от-
падане на организма поради на-
рушаване дейността на централ-
ната нервна, сърдечно-съдовата и
други системи, предизвикано от
внезапна силна болка при нара-
няване, изгаряне, премръзване,
операция и др.
шол (нем.) месо от вътрешната стра-
на на бут.
шола (нем.) метална купичка със
столче за сладолед или крем.
шомпъл (нем.) еоен. дървена или же-
лязна пръчка за чистене или пъл-
нене на пушка.
Шопенхауер, Артур (1788-1860) нем-
ски философ, основател на теори-
ята за първенството на волята в
човешката натура и на песимиз-
ма.
Шопен, Фредерик прочут компози-
тор (1810—1849), който въвежда
мазурката във Франция; компози-
циите му за пиано носят роман-
тичен характер, пропити със сил-
но чувство.
шоролопчия (тур.) измамник; — шо-
ролоп вземане чуждо нещо с из-
мама.
шорти (англ.) къси, спортни гащи.
шоти (ар.) геогр. безотточни падини
в Африка, ниските части на ня-
кои от които са заети обикновено
от постоянни или временни со-
лени езера, а други — със засоле-
ни почви.
шоу (англ.) представление със забав-
на естрадна програма; забавен
спектакъл; — шоубизнес дейност,
която обхваща театрални, филмо-
ви, телевизионни, радио- и други
програми.
шпагат (ит.) спорт, фигура в гим-
настиката със силно разкрачени
крака до образуване на права ли-
ния.
шпайк (англ.) спорт, обувка за лека
атлетика с шипове отдолу.
шпакловка (нем.) строит. фина за-
мазка, с която се заглаждат по-
върхности (стени, шперплатови и

шпалнр
824
други плоскости) при подготовка-
та им за боядисване.
шпалир (нем.) редица от хора, наре-
дени за отдаване на почест, пазе-
ненаредидр.;
—
шпалнрен в съ-
четание шпалирни култури овощ-
ни дървета, които чрез подрязва-
не и превиване образуват плоскост
и се използват за декоративна цел
или за получаване на по-високи
и по-висококачествени добиви.
шпалта (нем.) печ. книжна ивица за
отпечатване на коректури.
шпат (нем.) 1. минер. общо име на
различни материали като корунд,
доломит, калцит, флуорит, барит
и др.; 2. вет. хронично възпале-
ние на ставите на краката на кон.
шпатула (лат.) 1. мед. лъжичка с дъл-
га дръжка, с която се натиска ези-
кът при преглед на гърлото; 2.
фарм. лопатка, с която се размес-
ват съставките на лекарство; 3. изк.
нож за смесване на бои.
шпац (лат.) печ. тънка металическа
пластинка, която се поставя меж-
ду буквите или думите за получа-
ване на разреден набор; — шпа-
ция (нем.) печ. шпац; — шпаци-
рам печ. набирам текст с разред-
ка.
шпек (нем.) вид салам с повече сла-
нина.
шперплат (нем.) широка, тънка дър-
вена плоскост за изработване на
мебели, врати и под., направена
от няколко тънки пласта, слепе-
ни в кръстосани посоки на расте-
жа на дървото.
шперц (нем.) желязна пръчица, из-
вита като кука в единия край, с
който се отварят и затварят раз-
лични брави.
шпикер (англ.) ост. спикер, говори-
тел.
шпил (нем.) мор. корабна уредба
(скрипец) за навиване на въже, ка-
бел и др. при вдигане на тежести,
теглене и др.
шпилка (нем.) техн. болт с резба в
двата края за неподвижно свърз-
ване на две машинни части.
швилман (нем.) странстващ певец и
музикант, актьор или акробат през
епохата на Средновековието в
Германия.
шпиндел (нем.) техн. 1. главен вал
на металорежеща машина, на кой-
то се закрепва режещият инстру-
мент или обработваемият предмет;
2. вал с резба за превръщане на
въртеливото движение в постъпа-
телно в машината; 2. стоманено
вретено на предачна машина, ко-
ето шпули.
шпиц (нем.) островърх, заострен.
шшщрутен (нем.) ист. в царска Ру-
сия — дълга, гъвкава пръчка за на-
казване на провинени.
шплинт (нем.) техн. извито късче тел
за закрепване на болтове и вин-
тове.
шпонка (нем.) тех. 1. метално приз-
матично тяло, обикновено с пра-
воъгълно сечение, което служи за
свързване на машинни или стро-
ителни части, вал с някаква част
(зъбно колело, шайба, съедини-
тел и др.); 2. клин, тибла.
шпор(а) (нем.) диал. готварска печ-
ка с фурна.
шпори метални колелца, които се
поставят на токовете на обувките
и служат за подтикване на коня.
шпрединг-машнна (англ.) техн. ма -
шина с валци за гумиране на пла-
тове; разстилачка.
шпроса, шпросна (нем.) напречник
на прозоречна рамка.
шпула (нем.) текст, цев, масур, ка-
лем.
шпунт (нем.) строит. изпъкналост,
обикновено с правоъгълно сече-
ние, на греда и други, която вли-
за в жлеб със същото сечение,
вдълбан в друга греда.

825
щаб
шпур (нем.) 1. строит. и мин . тясна,
дълбока дупка в скала, която се
зарежда с взрив; взривна дупка;
2. метал, отвор в шахтна пеш, през
която изтичат разтопените про-
дукти.
шрапнел (англ.) воен. артилерийски
снаряд, тялото на който е напъл-
нено с оловни топчета или с дру-
га форма куршуми, предназначе-
ни да поразяват живи цели на от-
крито.
шредер (англ.) селскостопански ма-
шини за преработка на царевица.
шрифт (нем.) 1. очертание, графи-
ческа форма на букви и други пис-
мени знаци по определена фор-
ма; 2. печ . различен вид печатарс-
ки букви, които се различават: а)
по стил — латине, антиква, гро-
теск, корина и др.; б) по начерта-
ние — светли, получерни, черни;
нормални, тесни, широки; прави,
наклонени, курсивни; в) според
размера — диамант, перл, нонпа-
рей, миньон, петит, боргес, гар-
монд, цицер, мител, терция, текст.
шрот (нем.) техн. отпадъчен продукт
при производството на растител-
ни масла чрез екстракция на маз-
нините с химични разтворители.
Шуберт, Франц (1797—1828) авст-
рийски песенен и инструментален
композитор.
шублер (нем.) техн. метална линий-
ка с деления, снабдена с една не-
подвижна и една подвижна че-
люст за измерване на външни и
вътрешни размери на машинни
части.
шудра (санскр.) ист. 1 . в древна Ин-
дия — най-нисшата от четирите
касти, в която влизали безимот-
ните наемни работници, занаят-
чии и др.; 2. човек от тази каста.
шукер, шукир (ар.) нар. слава богу;
най-сетне.
шуко (нем.) ел. контакт със заземя-
ване.
шуле, шулец (нем.) диал. малък гли-
нен съд за вино или ракия; плос-
ка.
Шумав, Роберт (1810—1856) немс-
ки композитор и пианист; най-ге-
ниалният представител на т. нар.
романтично направление в музи-
ката.
шунка (нем.) готово за ядене месо
от свински бут.
шунт (англ.) ел. електрическа или
магнитна верига, включвана па-
ралелно с главната верига на елек-
тротехнически устройство; — шун-
тирам (англ.) ел. отклонявам, съ-
единявам в шунт.
шупе (тур.) съмнение, колебание,
страх; умисъл; — шупелия (тур.)
нар. I. съмнителен; 2. гузен.
шут (тур.) за човек - без уши; за ро-
гато животно - без рога.
шушони, шушон (фр.) високи зимни
гумени обувки, които се обуват
върху други обуща.
шущер (нем.) 1. в професионалният
говор на българските обущари —
обущар; 2. диал. глупак, тъпак, чо-
век, когото всеки може да излъ-
же.
шхери (швед.) геогр. част от морето,
осеяна с малки каменисти остро-
ви, които слабо се издигат над
морската повърхност, разпростра-
нени по бреговете на Финландия,
Швеция, Норвегия, Карелия и
Канада.
шхуна (англ.) малък кораб с две или
повече мачти или платна за пре-
карване на товари; шкуна.
щ
щаб (нем.) 1. воен. колективен ор-
ган за управление на всички ви-
дове въоръжени сили; 2. разг, вър-
ховен орган на друга организация;

щайн
826
3. сграда, където се помещава та-
къв орган; 4. числящи се към ко-
мандването на една войскова част
офицери; — щабофицер общо наз-
вание на офицерските чинове от
майор до полковник включител-
но; — генерален щаб воен. цент-
рален орган на върховното управ-
ление на войската, който разра-
ботва въпросите, свързани с уп-
равлението на армията в мирно и
военно време; — щабротмистър
книж. в царска Русия — офицер в
кавалерията, който съответства на
щабскапитан в другите войскови
части; — щабскапитан книж. в
царска Русия — офицер с чин, по-
виеш от поручик и по-низш от ка-
питан.
щаин (нем.) метал, междинен про-
дукт при получаване на цветни
метали от серни руди.
щалмаистер (нем.) ост. книж. 1. на-
чалник на конюшна; 2. висш офи-
цер от кавалерията в Германия;
3. придворен чин в царска Русия,
щам (нем.) микробиол. чиста култу-
ра микроорганизми, отделена от
организма на заболяло животно,
от човек или от окръжаващата
природа, използвана за приготвя-
не на ваксини и серуми.
щампа (ит.) техн. 1. метална форма
за серийно производство на дреб-
ни предмети чрез печатане, изко-
ваване, натискане и др.; шаблон;
2. в полиграфията — отпечатък ка-
то произведение на художествена-
та печатна графика (литография,
гравюра, монотипия). 3 . печатна
икона; 4. машина за изрязване ли-
ца на обувки, подметки и др.; 5.
десен на плат с отпечатана шар-
ка; 6. прен. шаблон.
щанга (нем.) 1. метален прът, лост;
2. техн . дълга метална част, из-
ползвана за предаване на натиск,
опъване и др.; 3. спорт, в дисцип-
лината „вдигане на тежести” —
уред от метален прът с тежести на
двата края.
щанд (нем.) 1. отдел в магазин с оп-
ределен вид стоки за продажба;
2. подставка за изложбени пред-
мети.
щандарт (фр.) ост. кавалерийско
или флотско знаме.
щанца (нем.) техн. специално сечи-
во за пресоване или щанцоване.
щапел (нем.) сноп че от текстилни
влакна, което се взема за проуч-
ване тънкостта на влакната, на
средната им дължина и пр.
щаркефект (по собств. Щарк нем.
физик) физ. разцепване на спект-
ралните линии, когато източни-
кът на светлината е поставен в
силно електрично поле.
щат (нем.) 1. списък на постоянни-
те сътрудници на дадено учреж-
дение с точно определени служеб-
ни изисквания и възнаграждение;
2. административна самоуправля-
ваща се териториална единица в
САЩ и др.
щатхалтер (нем.) ост. книж. 1. в ста-
ра Германия — наместник на им-
ператора в област, провинция и
др.; 2. в Холандия — титла на но-
сителя на върховната власт през
16., 17. и 18. век.
щафета (ит.) спорт. 1 . групово над-
бягване на смени, при което се
предава пръчка или предмет от
един бегач на друг; 2. предметът,
който се предава при такова със-
тезание.
щевен (хол.) мор. отвесна или нак-
лонена дебела греда, която офор-
мя носа или кърмата на кораб.
щекер (нем.) ел. приспособление за
съединяване на проводников
шнур към електрически уред
(ютия, печка, чайник и др.)
щемпел (нем.) 1. печат, клеймо; 2.
уред за поставяне метален печат.

827
щукатура
щепсел (нем.) ел. приспособление,
което се слага на края на елект-
рически шнур и служи за включ-
ване, на уред в електрическата
мрежа.
щерна (лат.) ост. помещение за за-
държане на дъждовна или друга
вода; водоем, етерна, цистерна.
щим (нем.) муз. отделен глас от мно-
гогласна композиция; партия.
щифт (нем.) техн. малък винт или
метална пръчица, която служи за
съединяване на две части, за ос
на въртене и др.
щих (нем.) 1. спец, единица за из-
мерване дължината на обущарс-
ки калъп, равна на 6,67 мм; 2. печ.
врязана линия.
щихел (нем.) техн. 1 . резец за гра-
виране върху метални плочи; 2.
ръчно сечиво, което се употребя-
ва в часовникарството и фината
механика.
щок (нем.) 1. геол . находище на ин-
трузивни магмени скали с непра-
вилна форма и размер до 100 км2;
2. мор. напречен прът в горната
част на котва над роговете, който
я завъртва, за да се забие, и спо-
мага да се задържи; 2. техн. бута-
лен прът.
щолва, щолня (нем.) мин. хоризон-
тална галерия с малък наклон на-
горе, която служи за отводняване
на рудниците, за вентилация и за
извозване на рудната маса и др.
щори (нем.) метална или от друг ма-
териал ролетка, която се задвиж-
ва от механизъм и се спуска пред
прозорец.
щорм (хол.) рядко, силна морска бу-
ря; ураган.
щрайх (нем.) муз. лъковата струнна
група в оркестър, която се състои
от цигулки, виоли, вилончели и
контрабаси.
щрайхгарен (нем.) текст, за преж-
да, плат — който е изработен от
смесена късовлакнеста и дългов-
лакнеста прежда.
щраус (нем.) зоол. висока африкан-
ска птица с красиви бели пера по
краката и опашката, която бяга
бързо, но не лети; камилска пти-
ца.
щрафнрам, щрафувам (нем.) глобя-
вам; — щраф рядко глоба.
щрек (нем.) мин. хоризонтална га-
лерия, прокарана по пласт на вид
полезни изкопаеми, която има
пряк изход на повърхността.
щрека (нем.) текст, в предачество-
то — изтеглителна машина.
щрнпка (нем.) ивица от материя или
кожа, която минава под обувките
и опъва панталона.
щрихирам (нем.) правя щрихи, щри-
ховам; — щрихи 1. тънки чертич-
ки, с които се обозначават висо-
чините при правене на картите;
2. муз. лъков начин, тясно свър-
зан с фразировката, например ле-
гато, стакато и др.; 3. въобще чер-
тици; — щриховам (нем.) нанасям
чертички (щрихови линии) върху
рисунка, чертеж, топографска
карта; щрихирам; — щриховка
(рус.) 1. техн. условен начин за
означаване на материалите в чер-
тежи със сечения, например ме-
талите се означават с черти под
45°, бетон — с точки и кръгчета;
2. печ. кноговезки уред за отпе-
чатване без златни линии.
щрос (нем.) долната част от стените
на тунел.
щрудел (нем.) кул. сладка баница с
ябълки или други плодове.
щудирам (нем.) книж. ост . 1. изуча-
вам, изследваме; 2. уча; — щуди-
ране научаване.
щука (нем.) ав. бомбардировач, кой-
то обстрелва целта с пикиращ по-
лет.
щукатура (ит.) рядко строит. худо-
жествена мазилка от мраморен

шумна
828
прах и гипс.
шумна (нем.) текстилен полуфабри-
кат от кастор, филц и други, от
който се изработват дамски шап-
ки.
щундизъм (нем.) ист. учение на бал-
тиска секта в Русия през 19. век,
главно между кулашкото съсло-
вие; — щундист (рус.) последова-
тел на щундизма; — шундистн ере-
тици от Южна Русия, които отх-
върлят църквата, тайнствата, йе-
рархията, поста и почитанието на
иконите.
щуп, щуб (нем.) диал. 1. ситен въг-
лищен прах; 2. кал или смес, с ко-
ято намазват дърветата във въг-
лищна яма при добиване на дър-
вени въглища; 3. шлака от желя-
зо.
щурвал (хол.) мор. колело с ръкох-
ватки по периферията, с което се
управлява кормилото.
шурман (хол.) 1. мор. помощник-ка -
питан на кораб, който определя
посоката на пътуване пб карта; 2.
специалист по управление на пла-
вателен съд или летателен апарат,
щурц (нем.) строит. 1 . греда над вра-
та, прозорец; 2. зидан свод.
щурф (нем.) геол. разкопки, изкопи
за търсене на полезни изкопаеми,
щуцер (нем.) техн. къса метална тръ-
ба, завършваща на единия край с
подвижен или неподвижен фла-
нец или с външна резба, служеща
за присъединяване на тръби към
резервоари или към отклонения
от тръбопроводи.
ю
юан (кит.) парична единица на Ки-
тай.
юбилей (лат.) тържествено отпраз-
нуване на някое важно събитие
след изтичане на 25, 50, 100 го-
дини; — юбиляр героят или лице-
то, което празнува юбилея.
юва (тур.) диал. 1 . загубено, безсто-
панствено добиче; 2. прен. човек
без постоянна работа и жилище.
ювелир (хол.) книж. ост. 1 . златар,
който продава или обработва скъ-
поценни камъни и метали; 2. тър-
говец на такива изделия; бижутер;
—
ювелирен (рус.) предназначен
за украса (за скъпоценен камък и
изящна изработка).
ювенали (лат.) празници в чест на
младостта, празнувани от римски-
те юноши.
югер (лат.) ист. римска мярка за по-
върхнина, равна на около 1500 м2.
Юго, Виктор (1802—885) най-голе-
мият френски писател от 19. век,
застанал начело на романтичната
школа във Франция; смелост в из-
разите, антитези, своеобразен цве-
тист слог, богат с метафори, ко-
ито съставят отличителни черти на
неговите литературни произведе-
ния; (Вазов, в първата половина
на своята дейност, върви по стъп-
ките на Юго) главни произведе-
ния: „Клетниците”, „Парижката
Света Богородица”, „Деветдесети
трета година”, „Последният ден
на осъдения на смърт” (всички
преведени на български) и много
други.
югурт (тур.) кисело мляко; йогурт.
Юда1 библ. четвъртият син на Яков,
брат на Йосиф; става родоначал-
ник на исторически най-важното
от 12-те израелски племена, ко-
ето приема неговото име; — юда-
изъм рел. 1 . една от най-древните
(1 хилядолетие пр. н. е.) религия,
монотеистична, с култ бога Йе-
хова, изповядвана предимно от ев-
реи; 2. официална религия на Из-
раел; — юдеи (евр.) 1. ист . изра-
елско (еврейско) племе (ок. 13. в .
пр. Хр .), населявало Палестина; 2-

829
юридически
евреи, — юдейски еврейски; —
юдейство 1. еврсйство; 2. еврейс-
ка религия.
Юда2 1. рел. собствено име; 2. пре-
дателят на Исус Христос според
евангелията; предател; — юднна
целувка предателска целувка.
юз (тур.) 1. сто; 2. мярка за течнос-
ти равна на 100 драма, четвърт
ока; — юзбаши (тур.) ист. начал -
ник на 100 души; стотник, капи-
тан.
юзнна (фр.) ел. помещението, къде-
то са инсталирани машините за
произвеждане на електричество.
юк (тур.) диал. ост. I. надиплени
постелки или дрехи на висок куп;
2. прен. материално състояние.
юка (исп.) бот. род многогодишни
растения от семейство лилиеивст-
ни с вечнозелени дълги остро лис-
та и с много цвекове, събрани в
гъста розетка на върха на стъбло-
то.
юклун (тур.) долап, издълбан в сте-
ната,
юлар (тур.) нар. 1. оглавник; 2. по-
вод (на коне, волове).
юли (лат.) седмият месец на кален-
дарната година; в римския кален-
дар — пети месец на годината, на-
речен в чест на римския държав-
ник и пълководец Гай Юлии Це-
зар; — Юлианскн календар летоб-
роене въведено от Гай Юлий Це-
зар; в. Григориански календар.
юмрук (тур.) пестник.
юнга (хол.) мор. момче, което слу-
жи на кораб и се готви за матрос.
юни (тур.) шестият месец от кален-
дарната година; четвърти месец в
римския календар до 153 г. пр. но-
вата ера.
юнион (лат.) съюз.
юнкер (нем.) 1. пруски благородник;
2. учащ се във военно училище;
3. в дореволюционна Русия — ни -
сък чим на дворянин доброволец.
Юнона (лат.) 1. в древната римска
митология: най-висшата богиня,
жена на Юпитер, покровителка на
брака и раждането, богиня на не-
бето и плодородието; поетите я
представят като горделива, ревни-
ва и отмъстителна; 2. астр. един
от големите астероиди; 3. прен.
красива жена.
Юпитер (лат.) 1. в древноримската
митология — върховен бог на не-
бето, баща на боговете и бог на
плодородието, светкавицата и гър-
ма, покровител на римската войс-
ка, отъждествен със Зевс; 2. астр.
най-голямата планета в Слънче-
вата система, пета по разстояние
от Слънцето; 3. в кинотехниката
—
електрическа дъгова лампа,
специално предназначена за
снимки при изкуствено или ком-
бинирано осветление.
юра (по собств. Юра, планина в
Френска Швейцария) геол. втори-
ят период от мезозойската ера; —
юрски геол. в съчетание юрски пе-
риод — вторият период от мезо-
зойската ера, през който се раз-
вива извънредно много растител-
ност (папратовидни, иглолистни
и др.); от животинския свят са ха-
рактерни амонитите и белемни-
тите, миди, охлюви и влечуги (их-
тиозаври, плевиозаври, риби и
ДР-)-
юрган (тур.) дебела завивка за спа-
не, напълнена с памук или въл-
на; — юрганджия (тур.) лице, ко-
ето изработва или продава юрга-
ни и дюшеци.
юрдек (тур.) диал. паток.
юридически (лат.) според правните
науки, отнасящ се до тях; ~ юри-
дическа консултация обединение
на адвокати за оказване на прав-
на помощ на гражданите; — юри-
дическо лице учреждение, предп-
риятие или организация, на ко-

юрнек
830
ито е признато правото да имат
недвижими имоти и да бъдат са-
мостоятелни носители на права и
задължения; — юрисдикция (лат.)
юр. 1 . дейност на държавен орган
при разрешаване на правни спо-
рове от граждански, наказателен,
административен и трудов харак-
тер; 2. съд или друг орган, нато-
варен по закона с правораздава-
телна дейност; 3. упражняване на
пълна държавна власт в междуна-
родното право върху лица, кора-
би, вещи; — юрисконсулт служеб-
но лице с юридическо образова-
ние, което дава мнение и съвети
по всички правни въпроси в ин-
терес на едно учреждение или час-
тна фирма; — юриспруденция
(лат.) юр. 1 . наука за правото, за-
коноведение, правни науки; 2. об-
щност на решения от съд; — юрист
(лат.) 1. който се занимава с пра-
вото, правник; 2. разг. студент по
право.
юрнек (тур.) образец, мостра, модел,
юрт и юртище (тур.) диал. ост . пра-
зен запустял двор между между
къщи.
юрта (тюрк.) у киргизите и други
азиатски народи — палатка от
пръти, покрита с кожа.
юрук (тур.) турски пастир из плани-
ните, който води чергарски жи-
вот.
юруш (тур.) нар. 1. нападение, прис-
тъп, щурм; 2. като межд. напред!
нападай!
юсте (тур.) пари, дадени свръх стой-
ността на разменени вещи.
Юстиннанов кодекс сбор от закони-
те на римските императори до
Юстиниан, събрани по негова по-
ръка.
юстирвам, юстирам (нем.) техн. наг-
ласявам точно, центрирам;сверя-
вам (уред); — юстировка (рус.)
техн. съвкупност от операции за
привеждане в пълна изправност и
точност на действие на уреди, из-
мерителни прибори и оптически
системи.
юстицня (лат.) юр. I . правосъдие; 2.
съвкупност от държавни учрежде-
ния, които се занимават със съ-
допроизводство; 3. съдебно ведом-
ство.
ют (хол.) мор. част от горната палу-
ба в задната част на параход.
юта (инд.) 1. бот. едногодишно тро-
пическо влакнодайно растение от
семейство липови, високо от 2 до
4 м, чиито влакна се употребяват
за амбалажни тъкани, чували, въ-
жета и др.; 2. влакна от това рас-
тение и плат от тях.
ютия (тур.) железен уред, който след
нагорещяване служи за гладене на
дрехи.
юфка (тур.) 1. изсушени тестени ко-
ри за готвене; 2. ястия от такива
кори.
юфт дебела, обработена кожа за пор-
тфейли, подвързии и др.
юшур (ар.) ост. основна форма на
натуралната феодална рента в Ос-
манската империя; десятък от зе-
меделското производство.
я
ябана (перс.) ост. друго селище, не
родното; чужбина; — ябанджия
(лат.) ост. другоселец, чужденец.
яваш (тур.) 1. за тютюн —• мек, не-
лют; 2. разг. бавно, полека.
яглия (тур.) диал. 1 . маслен, мазен;
2. млад, пресен.
Яго едно от главните действащи ли-
ца в драмата на Шекспир „Оте-
ло”.
ягорида (гр.) недозряло, кисело гроз-
де.
ягуар зоол. свирепо, силно, кръво-
жадно животно от семейство Кот-

831
януари
ки, с красива червеникава жълта
кожа, осеяна с черни петна.
ядец (перс.) 1. кост в гърдите на пти-
ца във форма на вилка, с която се
прави облог; 2. дума, която се про-
изнася при облагане с тази кост;
3. прен. разг. напразно.
язлък (тур.) диал. покрито, но отво-
рено отстрани място пред къща;
трем, пруст.
Язон (гр.) гръцки митически герой,
предводител на аргонавтите.
язък (тур.) разг. горко, жалко.
яй (тур.) диал. пружина на кола за
омекотяване друсането при дви-
жение; ресор.
як (тибет.) тибетски бик с тъмна ко-
зина, която от корема надолу сти-
га до земята.
яка (тур.) част от дреха, която е при-
шита около врата.
яке (фр.) къса горна дреха от неп-
ромокаем плат за спорт и тури-
зъм.
якобинци (фр.) революционери-де-
мократи от времето на първата
френска буржоазна революция
(1789—1794 г.), които водили бор-
ба против монархистите и феода-
лите; — якобинска диктатура — ре-
волюционна демократична дикта-
тура във Франция — връхна точ-
ка на Френската буржоазна рево-
люция.
яктация псих. стереотипни ритмич-
ни движения, появяващи се пре-
димно при деца преди заспиване,
ялаиджия (тур.) диал. лъжец.
яддъз (тур.) 1. бот. лятно градинско
цвете богородичка; астра; 2. ост.
жълтица.
яма (тур.) 1. ост. диал. грабеж, пляч-
ка; 2. кръпка, обикновено на обув-
ка; 3. трап, дупка.
ямб (лат.) 1. литер. в античното мет-
рическо стихосложение — двус-
рична стихотворна стъпка от ед-
на кратка и една дълга сричка; 2.
литер. в силаботоническото сти-
хосложение — двусрична ритмич-
на стъпка с ударение на втората
сричка; 3. муз. ритмична фигура,
образувана от една кратка и една
двойна по-голяма нотна стойност;
—
ямбичен написан в стохотворна
стъпка ямб; — ямбична поезия ед-
на от трите форми на лирическа-
та поезия в древна Гърция, която
се състои от сатирични стихотво-
рения, написани в ямбична рит-
мична стъпка.
ямбхорей (гр.) литер. в античното
стихосложение — четиристъпна
стихотворна стъпка от ямб и хо-
рей; антиспаст.
ямурлук (тур.) нар. дълга горна дре-
ха или наметало с качулка от де-
бел вълнен плат.
япгьн (тур.) диал. огън, пожар.
яничарн (тур.) отбрана турска пехо-
та, събрана от насила потурчени
християнски момчета, които, на-
пъхани враждебно към християн-
ското население, със силата и жес-
токостта си са надминавали тур-
ците; унищожена през 1826 г.
янки (англ.) подигравателно наиме-
нование на северноамериканците.
янлгьш (тур.) по погрешка; — янлъш -
лък погрешка.
янсеизъм (по собств. К . Янсен, фр.)
реформаторско течение в католи-
цизма през 17-18. век, основано
от холандския богослов К. Янсен,
насочено срещу езуитите и разп-
ространено сред френските и хо-
ландските буржоазни кръгове; —
янсенист последовател на янсе-
низма.
янтар (лат.) кехлибар.
януари (лат.) първият месец на ка-
лендарната година; в римския ка-
лендар — единайсетият месец до
153 г. пр, Хр.;
—
Янус (лат. „вра-
та”, „порта”) бог на вратите: от-
варял ги сутрин, затварял ги ве-

япанджак
832
чер; изобразяван с две лица: бра-
дато и голобрадо (символи на
слънцето и луната) — едното гле-
да напред, другото назад, т.е . към
бъдещето и към миналото,.или по-
добно на вратите, които понача-
ло са двупосочни — водят еднов-
ременно навън и навътре.
япанджак (тур.) горна дреха от де-
бел шаек за намятане.
яр (тур.) нар. 1 . стръмен бряг; 2. про-
паст.
ярадвсва ми (тур.) понася ми.
яралия (тур.) ост. ранен с незаздра-
вяла рана.
ярд английска мярка за дължина,
равна на 91,4 сантиметра.
ярма (тур.) брашно, смляно на едро
като храна за добитъка.
яровнзация (рус.) агр. специална
подготовка на семената преди за-
сяване, която ускорява растежа и
узряването на растенията.
Яровнт (от 1аго = силен, свещен)
името на бога Сварог у западните
славяни.
ясак (тур.) рядко, диал. 1. забрана;
бранище; 2. охрана, стража; —
ясакчия (тур.) рядко диал. телох-
ланител, пазач.
ясли 1. мястото и неподвижното ко-
рито, в което се дава храна на до-
битъка; 2. прен. основан от нача-
лото от французина Марбо при-
ют за малолетните деца на онези
майки, които са принудени да ра-
ботят вън от къщи; 3. приют за
отглеждане на подхвърлени и не-
законородени деца; 4. сега: място
за временно отглеждане на малки
деца на работещи родители.
яспис (гр.) твърд непрозрачен камък
от рода на кварца, оцветен чрез
железен оксид червен, жълт или
кафяв.
ятаган (тур.) голям нож за нанасяне
на удари и промушване.
ятак (тур.) 1. постеля, легло; 2. ук-
ривател на разбойници; 3. дом,
къща или помещение, където на-
мират подслон разбойници.
ятрогения псих. промени в настро-
ението на човек, обусловени от
невнимателно отношение или не-
тактичност от страна на медицин-
ски персонал, които водят до за-
боляване или влошаване на на-
лично болестно състояние.
ятрохимия (гр.) направление в на-
уката през 17. и 18. век, което се
стремяло да постави алхимията в
услуга на медицината.
Яфет син на Ной; неговите и на бра-
тята му Сим и Хам потомци след
потопа заселват цялата земя, като
дават имената си на наименова-
нията на отделните групи наро-
ди; — яфетиди народите, по-къс-
но отъждествени с индоевропейс-
ките; — яфетически (рус.) в съче-
тание яфетически езици — термин,
въведен от Н. Я. Map, първона-
чално за обозначаване родството
на кавказките със семитските и ха-
митските езици, а след това и за
старите мъртви езици от Среди-
земноморсия басейн и Предна
Азия и за някои живи езици в Пи-
ренеите.
яхния (перс.) нар. варено ястие от
месо или без месо и зеленчуци със
сос.
яхта (англ.) лек бързоплаващ кораб,
служещ за разходка, спорт; — яхт -
клуб организация на спортисти,
които се занимават с воден спорт;
—
яхтсмен (англ.) рядко човек,
който има или управлява яхта.
яхър (тур.) диал. обор.
яшмак кърпа, с която мюсюлманки-
те прикриват лицето си.
яя (тур.) ист. турска нередовна пе-
хота.