~

•с.в
~

~ -.~* ~
~
~

~
~

~

~

у

.
~

~

~

~

~

1

л
~

~

i

~

и

4. 28
~

6•~А

.~.-. ~

~

~

€ем

~

~

~

~

•·

+

~

~

~7
1/l

.

. _,., , , --

е.

~

ш

~

~

~

~

••

ТАНГРА ТаннакРа

.

ик

.

ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯНА БЪЛГАРИТЕ

1

~

.- я}]

~

ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ
НА БЪЛГАРИТЕ

.~, Министерство на културата
Програма „Българските библиотеки съвременни центрове за четене
и информираност" 2007

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

279

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
араб. - арабски
грц. - гръцки
лат. - латински

прабълг. - прабългарски
стб.
- старобългарски
- турски
тур.

Абат (лат.)

Титла на игумен на манастир в Средна и Западна Европа.

Автокефалия (грц.)

Буквално означава ,,самостойност''. В църковно-каноничен смисъл обозначава правото на един църковен диоцез да има самостоен глава. В рамките на източните църкви самостоен (автокефален) се смята онзи църковен глава, който се номинира не от висшестоящ йерарх, а се избира от синод на епископи (свят събор).
,~Самодържец'. Титулатурна характеристика на византийските императори, възприета в началото на Х в. и от българските царе.
„Житиепис". Жанр в средновековната литература, който обхваща
творбите, посветени на светци (жития, служби, канони, аколутии
и др.).
,~Светогорец~'. Прозвище за монах, който прекарва монашеския
си живот на Светата Атонска гора.
,„Доброта". Владетелска инсигния (торбичка с пръст, втъкната в
пояса), която символизира смиреността и смъртността на носителя й.

Автократор (грц.)
Агиография (грц.)

Агиорит(грц.)
Акакия (грц.)

Акатист (грц.)

Акведукт (лат.)

Буквално преведено - ,,неседящ да пееш". Църковни химни във
византийската и православната църковна поезия и музика, посветени на Богородица.
„Водопровод".

Аколутия, аколут (грц.) „,~Последование'",~ ,,~ред*". Установен ред в изпълнението на църковните служения. Църковният служител, който трябва да следи за
правилното им изпълнение, се нарича ,,~аколут~". Под ,,аколутия"
трябва в друг смисъл да се разбират откъсите от жития на светци,
служби и песнопения от месецослова и синаксара.
Акростих (грц.)
Особен вид стихосложение, при което четенето на първите букви
на отделните стихове отгоре надолу означава име на автора или
заглавие на творбата.
Анагност (грц.)
,Четец*". Църковно лице във византийската и източните църкви,
което изпълнява четенията на псалми, евангелски текстове, богослужебни книги и др. по време на служения в църквата.
,,Проклятие", ~ ,,отлъчване". В Новия завет се употребява като форАнатема (грц.)
мула срещу отлъчилите се от Исус Христос. По-късно в християнската църква се употребява като възглас и формула за осъждане и отлъчване от общение с християнската общност. Списък на
анатемосаните във византийската и православните църкви се е чеТЯЛ ПО време на Неделята на православието (първата неделя пре-

280

Васил Гюзелев

ди Велики пости).
Апокрисиарий (грц.) Пратеник, посланик.
Титулуване на римския папа в старобългарските книжовни паметАпостолик (стб.)
ници.
Еретическо християнско учение на Арий (256-336).
Арианство
Архиепископ (грц.) ,,Пръв епископ". В Цариградската и в източните църкви през Средновековието се употребява двузначно: l) предстоятели на епархии, зависими пряко от църковния глава (патриарха), а не от мигрополитите; 2) автокефални архиепископи - църковни глави на
независими църкви със собствен диоцез (напр. Българската архиепископия в периода 880-927 г., Охридската и Сръбската архиепископия, Кипърската архиепископия).
,Дървожрец". В християнската църква - обозначение за висшите
Архиерей (грц.)
служители в йерархията (папа, патриарси, митрополити, епископи).
Тронът в катедралната (или друга църква), на който по време на
Архиерейски трон
(грц.)
богослужение седи църковният архиерей.
Архимандрит (грц.) Игумен на един или няколко манастира, които имат голямо църковно, духовно и културно значение. Буквално означава ,,първопастир~", ~ ,,пръв овчар".
,,Вожд", ,,предводител", ~ , ~първенец~", ~ „,княз". По отношение на слуАрхонт (грц.)
жителите на църквата се употребява обикновено за архиереите.
Багаин (прабълг.)
Предводител на род у прабългарите; по-късно послужебна титла.
Багатур (прабълг.)
„Храбрец". Почетна титла у прабългарите, давана на отличилите
се в битки и с военни подвизи.
Багреница (стб.)
Връхната дреха на императора и царя, която била в пурпурночервен цвят.
Багрянороден
Превод на византийското прозвище ,,порфирогенет". Давано е на
оня от синовете на владетеля, роден, след като той е заел престола.
Белградски път
Диагоналният път Белград
София-ПловдивОдринЦариград, наia Singidunum
ричан още „военния път" (Via militaris) през Античността и Средновековието.
Билингва (лат.)
Отнася се за двуезичен надпис или друг текст.
Боила (прабълг.)
Титла, носена първоначално от предводителя на племена у прабългарите, а впоследствие от представителите на висшия слой от
аристокрацията в Българското ханство-царство.
Бурджани,
Етническо наименование, с което арабите са обозначавали дунавборджани (араб.)
ските българи за разлика от волжко-камските, наричани от тях
„булгар".
Василевс (грц.)
Викарий (лат.)

„,Господар", ~ ,,повелител", ~ „,цар". Титла на византийския император.
„Наместник". В църковен смисъл се употребява: l) по отношение

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

281

на папата като наместник на Христа чрез наследяването на престола от св. Петър; 2) за висш служител в Римската църква, упълномощен с извънредни пълномощия в епархия или диоцез.
Глоса (грц.)
Език, слово; приписка, добавка към текст.
Глосариум (грц.-лат.) Тълковен речник.
Госпождин ден (стб.) Празникът Успение Богородично.
Граматик (стб.)
,Книжовник~". Българизирана форма на гръцка титла, която през
Средновековието у нас е била давана на високообразовани книжовници и учители.
Деспот (грц.)
,,Господар", ~ ,„повелител". През Средновековието (особено през
XIII-XV в.) тази титла е била давана на самостоятелни или полусамостоятелни владетели във Византия, България, Сърбия и други страни.
Диадема (грц.)
„,Венец**. Владетелска корона с различни видове повязки около главата (златна, перлена, плочеста и др.).
Двоцез (грц.)
В църковен смисъл - голяма област, управлявана от самостоен
или подчинен църковен глава (папа, патриарх, архиепископ).
Доместик (грц.)
,,Домовладика". Титла на висш византийски служител в дворцовото управление и войската.
Духоборец (стб.)
Обозначение на привържениците на филиокве, т.е. на изповядваното от Римската църква учение за това, че Светият дух изхожда
не само от Отца, но и от Сина.
Дякон (грц.)
Третият по ранг ръкополаган църковен служител във византийската и източните църкви подир епископа и презвитера.
Евхаити (араб.)
вж. Масалияни
Емиаргос (грц.)

,,Полугрък". Прозвище, което византийците дали на българския
цар Симеон Велики заради високата му елинска образованост.
,,Княз". Арабска владетелска титла.
Емир (араб.)
Църковна територия, обслужвана от канонично ръкоположен свеЕнория (грц.)
щеник.
Окръжно послание или писмо, изпратено до висши църковни слуЕнциклика (грц.)
жители от патриарх или папа.
Църковна област, управлявана и надзиравана от канонично ръкоЕпархия (грц.)
положен митрополит или епископ.
,,Надзорник". Най-висшата степен в църковната йерархия, чиито
Епископ (грц.)
носители имат право да извършват всички тайнства и имат пълна
власт в поверената им епархия.
Епистолия (грц.-лат.) Писмо, разпореждане.
Епоним (грц.)
Название, наименование; обикновено се употребява за лично име,
което съответства на етническо.
Бразда, граница; граничен окоп; граничният окоп между БългаЕркесия (тур.)
рия и Византия, изграден след сключването през 816 г. на сключе-

282

Васил Гюзелев

ния между тях тридесетгодишен мирен договор, простиращ се от
Девелт на Черно море до Констанция (дн. гр. Симеоновград) нар.
Марица.
Жупан (прабълг.)
Титла, която е била давана на родови и племенни предводители у
авари, прабългари, хазари и др. Ог тях тя била възприета от някои
славянски племена.
Зергобула (прабълг.) вж. Ичиргу-боила.
Изборно евангелие
(апракос - грц.)
Иконом (грц.)
Икос (грц.)
Индикт (лат.)

Избрани откъси от Четвероевангелието, подредени според църковния календар.
„„Домоуправник". В църквата - служител, упълномощен да се занимава със стопанските дела.
Църковно молитвено песнопение, прославящо Бога, Богородица
и светиите.

Инок (стб.)

Във Византия, средновековна България и други страни обозначение за църковната година, започваща от 1 септември. На този ден
християнската църква отбелязва влизането на Исус Христос в Назарет.
Монах.

Италийска ерес

вж. Филиокве.

Ичиргу-боила
(прабълг.)

Титла на висша длъжност в Българското ханство-царство, чийто
носител бил военно-административен управител на вътрешната
област и столицата.

Йерарх (грц.)

„Пръв свещеник", ~ „първожрец". Църковен служител, принадлежащ към висшия разряд (патриарх, митрополит, епископ) от църковната йерархия.

Кавхан (прабълг.)

Титла на висша длъжност в Българското ханство-царство, чийто
носител първоначално бил съуправител на владетеля, а впоследствие пръв негов помощник в управлението.

Календи (лат.)

Название на първия ден на месеца у римляните. Оттук идва наименованието ,,календар". Най-старият християнски календар е съставен през 354 г. (с дата 25 декември за Рождество Христово) от
Дионисий Филокалос. От „календи" произхожда и славянското наименование „,Коледа"* на Рождество Христово.

Кан

Владетел; титла на българския владетел през езическия период.

Кана-иртхитуин
(прабълг.)

Титла, която е била давана на първородния син на българския кан
(цар), който придобивал обикновено правото на престолонаследие.

Кана-таркан
(прабълг.)

Титла на висша длъжност в Българското ханство-царство, носена от областен управител. Давана е била обикновено на син на
владетеля, упълномощен да управлява област.

Канон (грц.)

„Правило", ~ „,~норма", ~ , ~закон". Има много значения от църковна и
книжовна гледна точка: 1) правило на вярата, догма; 2) решение

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Каноник (лат.)
Капище (прабълг.)
Катисма (грц.)

283

на църковен събор; 3) списък на канонични книги (старозаветни и
новозаветни), официално приети от църквата; 4) ред на богослужение; 5) основна част от богослужението; 6) форма в църковната
химнография; 7) граматическо правило и т.н.
Наименование на църковен служител в Римската църква.
Наименование на езически храм.
,,Седалище". Има главно две значения: l) Псалтирът има 20 катисми, всяка от които се състои от 9 псалма. По време на църковни служби обикновено от 1 до 3 катисми се четат; 2) в някои служби псалмовите текстове се заместват с поетични песнопения, изпълнявани в седящо състояние. Тези песнопения се наричат също
катисми.

Католикос (грц.)

Вселенски; титла на арменския и грузинския църковен глава, равнозначна на патриарх.

Кесар (грц.)

Гръцка транскрипция на Цезар; в ранновизантийската империя втората по значимост титла след тази на василевса (императора).
Господин, господар; съкратена форма на гръцкото ,,кириос".
,,Наследство", ,,владение". В църковен смисъл служи за обозначение на духовенството, наричано църковен клир.
Духовник, църковен служител.

Кир (грц.)
Клир (грц.)
Клирик (грц.)
Комит (лат.)

,,Съуnравител". Римска титла, използувана във Византия и ранносредновековна България за обозначение на областен управител.
Комониториум (лат.) Упътване, указание.
Кондак (грц.)

Църковно песнопение, което изразява съдържанието и значението
на празнуваното събитие или светец.

Контаминация (лат.) Смесване, сбъркване.
Кръстно дърво
Словосъчетание, употребявано в старобългарския книжовен език
(стбълг.)
за обозначаване на кръста, на който е бил разпнат Исус Христос.
Кощуница (стбълг.) Измислица, басня.
Буквално означава ,,кукувица". В преносен смисъл така се нарича
Кукул (лат.)
качулката на връхната монашеска дреха.
Куропалат (лат.)
Кърчаг (прабълг.)
Лапидариум (лат.)
Либра (лат.)
Литания (грц.)

,.Дворцов служител". Византийска дворцова титла, давана обикновено на родственици на императора.
,~Стомна~". Старобългарско наименование на глинен съд за пиене.
Камънак; място в музей, където са изложени каменни и мраморни
изваяния и фрагменти.
Мярка за тежест, която през Средновековието имала различни измерения в отделните страни и области.
Буквално означава ,,пренасяне на камъни". В преносен смисъл това
са църковни служби, шествия и процеси, съпроводени с усилени

Васил Гюзелев

284
МОЛИТВИ.

Литра (грц.)
Логотет (грц.)
Манихейство

Мартириум
(грц.-лат.)

Масалиянство

Менологий (грц.)
Меченоша,
меченосец (стб.)
Миней (грц.)
Митрополит (грц.)
Митрополия (грц.)
Миней (грц.)
Монотелитство
Монофизитство

Несторианство

Николаити
Номисма (грц.)
Нумерарий (лат.)

Византийска мярка за тежест, която съответства на римската либра, равна е приблизително на 320 r.
Буквално означава „умотворец", ,,мъдрец". Византийска дворцова титла с различна длъжностна характеристика.
Учение на иранския мислител Мани (IV в.) с дуалистичен характер, което се превръща в християнска ерес, разпространила се в
Мала Азия и на Балканите през Средновековието. Оказва значително влияние върху богомилството, поради което нерядко между тях се поставя знак на равенство.
Латинизирана гръцка дума, която от църковна гледна точка има
следните значения: 1) мъченическа смърт за християнската вяра;
2) култова постройка, в която са погребани мъченици за християнската вяра или техните кости.
Ерес, появила се през IV в. в Мала Азия, чийто създател бил Аделфиос; привържениците и във Византия били наричани евхаити (молещи се).
Литургична книга с кратки жития на светците, подредени според
дните в месеците на църковния календар.
Славянски превод на прабългарската титла „чиrот".
,~Месецослов". Литургична книга в православната църква за неподвижния празничен цикъл на църковната година.
Буквално означава „от главен град". Църковен предстоятел на
епархия със седалище в голям градски център.
Град-майка, главен град.
Литургична книга с богослужения според църковния календар.
Еретическо учение от VII в., създадено във Византия, според което Исус Христос има една същност и воля.
Еретическо учение, създадено във Византия, според която божията и човешката същност на Исус Христос е обединена в едно. Монофизитството е осъдено на Халкедонския вселенски събор през
451 r.
Еретическо учение, създадено от цариградския патриарх Несторий (428-431), ~ според което у Исус Христос божественото и човешкото са отделени едно от друго.
Привърженици в Римската църква на нормите, установени от папа Николай 1.
Наименование на византийска златна монета, заменила римския
солид.
Данъчен чиновник, на който изплащането става в брой.

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ
Омилетика (грц.)
Омофор (грц.)

Остиарий (лат.)
Отрок (стб.)
Павликянство
Паралипомен (грц.)
Патриций (грц.)
Понтификат (лат.)
Презвитер (грц.)
Претория (лат.)
Префект (лат.)
Примас (грц.)
Принципалис (лат.)
Пролог (грц.)
Пропендули (лат.)
Протектор (лат.)
Регуларисти
Реликвиар (лат.)
Сакалиба (араб.)

285

Богословска наука, която се занимава с проповедническо майсторство.
Добавка към епископските инсигнии в облеклото за извършване
на литургия. Съответства на: палиума в Римската църква, даван
обикновено от папата. В източните църкви омофорът се е смятал
нещо, което по правило принадлежи на епископа още с неговото
ръкополагане.
„Жертвоприносител". В преносен смисъл свещенослужител в
християнската църква.
Момче, младеж.
Еретическо учение и движение, възникнало през VII в. във византийска Армения, характерно с крайния си дуализъм.
Съкращение на пространно изложение.
,,Старейшина". Римска и византийска почетна титла, давана на
длъжностни лица във висшата йерархия.
Буквално означава ,,жречество". Употребява се за обозначаване
на времето на управлението на отделни римски папи-понтифекси.
,,Старейшина", ~ свещеник, вторият по ред ръкополаган църковен
служител в йерархията.
Императорска гвардия в Римската империя.
„,Началник", ~ ,,управител".
,~Първенец". Висш църковен йерарх, който заемал междинно място
между патриарх и архиепископ.
Пръв, най-главен.
Книга за църковно богослужение, която съдържа кратки жития на
честваните свещи.
Висулки" към владетелската и другите корони.
Буквално ,~покровител". Употребява се и за управител, началник
на област.
Привърженици на спазването на църковните закони и постановления в католическата църква.
Съд, съдържащ останки от светци.
Арабско етническо наименование за обозначаване на славяните.

Сампсис (прабълг.)

Почетна титла в Българското ханство-царство, с която се удостоявали принадлежащите към дворцовата аристокрация.

Сарацини (грц.)

Гръцко етническо наименование за обозначаване на арабите, а понякога и на други мюсюлмани.
,,Велик", ,,пресияен". Първоначално това е бил епитет към титулатурата на византийския император, а от XII в. е почетна титла във
Византийската империя, възприета и в средновековна България.

Севаст (грц.)

Васил Гюзелев

286

Севастократор (грц.) , Велик владетел". Византийска почетна титла, въведена в империята през втората половина на XI в. В средновековна България
през XIII-XIV в. обикновено била давана на родственици на царя.
Секуларнсти
Привърженици на отклоненията от църковните закони и правила
в Римската църква.
Синаксар (грц.)
Литургична книга в Източната църква с кратки жития на честваните светци според църковно-религиозния календар с обяснения
за .литургичния празник.
Синкел (грц.)
,,Съзаповедник". Църковна длъжност в източните църкви (Цариградска, Българска и др.), изпълнявана от монах. Нейният носител
е бил помощник на църковния глава (патриарха). Понякога синкелът бивал предварително определен за патриарх.
,,~Свита",~ ,,~сборище", ~ ,,~съвет". Владетелски или патриаршески съСинклит (грц.)
вет във Византия и средновековна България.
Синод (грц.)
,,Събор". Върховният орган на църквите в православния Изток.
Състои се от митрополитите и епископите и се председателства
от патриарха.
Скиния (грц.)
Буквално означава ,,шатра", ~ ,,~стан", ~ а в преносен смисъл - , ~храм", ~
,,църква".
Солид (лат.)
Твърдо установена монетна единица.
Старец (стб.)
Буквален превод на гръцкото ,герон~"; ~ с това почетно звание са
били обозначавани високообразованите, опитни и възрастни монаси, които са поемали попечителството над дошлите в манастира послушници и младите монаси.
Стихира (грц.)
Употребява се многозначно по отношение на църковната поезия и
песнопение: 1) като обозначение на стиховете в Псалтира (псалмите); 2) стихири са акростишията, хвалителните химни за Исус
Христос, Богородица, светците и т.н.; 3) към стихирите принадлежат голям брой кратки и многострофни химни за неделни и празнични дни.
Стихирар (грц.)
Литературна богослужебна книга с подредба на стихирите според празничния църковен календар.
Стратег (грц.)
„Пълководец". Длъжностна титла на византийски военачалник,
който обикновено е бил управител на тема.
Стълпник (стб.)
Буквален превод от гръцката дума ,,стилит~". Монаси и светци,
прекарали значителна част от уединението си върху каменна колона.
Сфрагистика (грц.)

Помощна историческа дисциплина, която се занимава с изучаване на печатите (изображения, надписи, технология на изработка,
предназначение и т.н.).

Схизма (грц.)

Разцепление.

Схима (грц.)

,,Образ", ,,пример". Монашески обет, който дава право на заяви-

ПОКРЪСТВАНЕ И ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Схолии (грц.)
Съборник (стб.)
Таркан (прабълг.)
Тема (грц.)
Требище (стб.)_
Тропар (грц.)
Федерати (лат.)
Филиокве (лат.)
Халиф (араб.)

Хаган (тюркска)
Хартофилакс (грц.)

287

лите го да носят особена по форма монашеска дреха. Схимата
бива малка и велика според строгостта на поетия монашески обет.
,,Бележки". Обяснителни бележки към основен текст, вместени в
него или изведени на полето.
Сборник с решения и постановления на църковен събор.
Длъжностна титла в Българското ханство-царство, чийто носител обикновено е бил управител на област.
Буквално означава ,,данък~'. Наименование на военно-административна област в ранновизантийската империя, въведена от VII в.
Славянско наименование на езическо светилище.
Богослужебна строфа или кратко песнопение в православните църкви в чест на църковно събитие, празник или светец.
Наемници според сключен договор.
Буквално означава „,и от Сина". Схващането на Римската църква,
че Светият дух произхожда не само от Отца, но и от Сина.
„,Повелител", ~ ,,предводител", ~ , властник". Върховен вожд обединител на различни арабски племена и общности. Титлата е равнозначна на ,император", ~ ,,василевс", ~ ,,цар".

,,Хан на хановете"; титла на аварския и хазарския предводители.
Буквално означава ,,пазител на архив". Писар и архивар във византийската и средновековната българска патриаршеска канцелария, който обикновено имал сана дякон в църковната йерархия.
,,Бягството" на пророка Мохамед от Мека в Медина на 16 юли
Хиждра (араб.)
622 г. То се смята за изходна точка в арабското (ислямското) летоброене. Според арабския календар годината има 354 дни, 8 часа, 48 минути и 33 секунди и се дели на 12 месеца, всеки от които
има 29 или 30 дни.
,,Ръкополагане". Въвеждане в църковен сан на епископ, презвитер
Хиротония (грц.)
и дякон - трите степени на ръкоположените служители в църквата. Числи се към седемте църковни тайнства.
Монах.
Наименованието идва от черното монашеско облекло.
Чернец (стб.)
Монах.
Черноризец (стб.)
вж. Анагност.
Четец (стб.)
Чигот (прабълг.)
,Меченосец".
Чъргубиля (прабълг.) вж. Ичиргу-боила.
Религията на евреите.
Юдаизъм
В ранносредновековните книжовни паметници това понятие се отЮдейска ерес
нася за религията на евреите.
Юрисдикция (лат.) Буквално означава ,,правораздаване". С този термин обикновено
се обозначава върховно църковно или светско подчинение на население и територия. Църковната юрисдикция означава включване в определен църковен диоцез.